Ани

19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта 21-и стих, 16 глава, Йоана: „Жена когато ражда, на скръб е, но когато роди, забравя тъгата си." 16-а глава, Йоана. Правило: Стой на краката си, работи с ръцете си, {гледай с очите си}, слушай с ушите си, говори с езика си, {мисли с ума си, чувствувай със сърцето си},служи с дъха си! Когато търсиш силата на своя ум, винаги ще те вържат с юлара. На когото краката са яки, на планината върви добре, той и в живота, на полето, никъде няма да се спъне - ще върви добре. Който падне на планината, и на полето долу ще падне. Радвай се, кога ти вземат мухлясалия хляб. Скърби за укрухите, които ти вземат!... Не скърби за кутията кибрит, която ти взели, но скърби за последната клечка, която ти взимат! Скърбиш за това, което не знаеш - майката скърби, защото не знае какво ще роди, но като роди, радва се, защото вижда, че човек се роди. Мястото, дето стоиш, ценно да е това място, а не да стоиш на някое купи­ще. Старият ражда; когато роди старият, ражда нещо на свят, а не младият. Силният трябва да работи, а не слабият. Халкаузи - името на царската дъщеря. Човек трябва да вярва в постижимото. Само постижимото е реално. По­стижими са нещата само за разумния, който обича истината. Несгодите показват, че в дадения случай на нас ни липсва нещо - напри­мер недоволството и пр. Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде. Богатството жене [жъне] и събира, а сиромашията разпилява и покрива. Умният да оглупее е неестествено, а глупавият да поумнее, то е естествено. Спокойствието разрешава ли въпроса? Не. Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш. Ако ти при водата не изпереш дрехата си, де е погрешката? И ако чакаш хората да ти накладат огъня зиме? Сам трябва да си помогнеш. Не дръжте в себе си неща, които умират, също не дръжте мисли и чувства, които умират. Спасението иде отвътре. Бог действува отвътре в нашата воля, ум и пр. Не се занимавайте с обикновените постижения в света. Можеш ли да се съмняваш, като отидеш при един извор, че той не ще ти даде вода? Никога не е ставало такова нещо. Страдание и скръб разбирам само ако се е родила една хубава мисъл. Скръб, която можеш да забравиш, тя е на мястото. Знанието, силата, съзнанието, доброто вървят с човека. С любовта се постига животът; с Истината - свободата. Ти трябва да знаеш, че тези, които те обичат, ще те разлюбят. Любовта - в яйцето си вътре, ограничен си. Разлюби те майка ти - излизаш от яйцето навънка. Кое е по-доброто: да бъдеш вътре в яйцето или вън от него? Вие сте дошли до едно преходно състояние - да се облечете в копринена дреха, да минете от старото в новото. Умният човек ще почне с мъчнотиите. Аз и ти и той, ний и вий и те, и Бог можем - ще станат работите тогава, всичко става. Всякога по-умният може да те обича. Спретнете [се] сега, да служим на Господа разумно! Върнете се при Бога и Му благодарете за всичко! Не знаете как да бъдете доволни. Това не сте могли да научите, а всичко друго научихте. Две неща ви са потребни: когато видите мечката, да се зарадвате, а когато нея я няма, да плачете. Днешният ден, това е вашият живот сега, това е животът на българите и на цяла Европа. Аз ще изчисля след колко часа ще се подобри времето и вие ще се подобрите. Тази мъгла не е по целия свят. Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите и че ще се върнете, и че ще придобиете нещо. * * * Който търси силата си отвън, ще го вържат с юлар. Силата е вътре у вас, която ще ви освободи. Който на планината не може да ходи, пада, и на равнината ще падне. По-умният може да обича, а по-глупавият ще му даде нещо.

18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч. сутринта. Втора лекция на планината: Най-малкото добро. 20. VII. 1932 г. 5 ч., сряда. При изгрев слънце. Добрата молитва (в тайно). Всеки един от вас нека се помоли само за това, от което има най-голяма нужда за днес. Аз ще ви говоря много малко - 1 1/2 минута, върху най-малкото добро. Кое е най-малкото добро в света? Най-малкото добро в света е това, с което в дадения момент можеш да си помогнеш. И това най-малко добро е това, което спасява човека. Тая е великата истина. Вие се приближавате при някоя голяма врата и не можете да я отворите. Имате един малък ключ. Като го турите на мястото му, ако не е ръждясал, вратата се отваря. Ако нямате това, най-малкото - този ключ, вие не можете да отворите вратата. Вратата е голяма, дупката е малка; с ръка не можете да отворите. Значи малкото добро, това е талисманът, който Бог е поверил във вашата власт. Вие може да искате да бъдете царе, учени, но ако нямате малкото добро, нищо не можете да постигнете. Слаб си, болен си, неразположен си духом - това показва, че малкият ключ го няма, за да отвориш това място, дето е хлябът. С този ключ ще отвориш и ще се наядеш с малко хляб. Най-малкото добро е да знаеш как да отваряш устата си навреме, да мръднеш езика си навреме. Ако го мръднеш навреме, всичко ще бъде наред. Ако не го мръднеш навреме, тогаз няма да имаш всичко, каквото трябва. Ако си затворил вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин. На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори. Вие казвате за някого понякога: „Такива нещастни хора!" Нещастни хора са тези, които са въртели ключа все на една страна, (затваряне), например казваш на съседа си: „Добър човек", на другия ден му казваш: „Много лош човек си", на третия ден му казваш: „Ти добро никога не си направил." Ти така все затваряш. Вратата все се заключва и заключва. Един ти казва: „Така недей говори!" Кажи му една добра дума! Ти му казваш една добра дума, но вратата не се отваря. Ти му кажеш десет пъти: „Много добър човек си. Аз направих голяма погрешка, ще ме извиниш, ще ме простиш." Втория ден пак така ще му кажеш, третия ден - също; и на десетия ден, като му кажеш така, той ще се усмихне и ще ти даде това, което искаш. Ти ще кажеш: „Нямам време", но как имаш време да затваряш? Който има време да затваря, има време и да отваря. Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа. Пак казваш така - пак затваряш ключа. После казваш: „Господ не ме е направил добър човек." Господ затваря ключа. Казваш: „Не съм като другите хора" - пак затваряш ключа. Казваш: „От мене нищо няма да стане" - пак се затваря ключът. Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са затворени. И ти си като в един затвор. Хлопаш, но все е заключено. Ключ имаш. Сам можеш да излезеш от затвора. Ти искаш да излезеш от затвора, но не можеш. Казваш: „Лош човек съм." Господ няма време да гледа глупавите работи на хората. Ти казваш: „Как да не знае Господ на коя страна въртя ключа си?" Това са ваши понятия за Бога. Когато човек греши, Господ не е там. Когато човек прави добро, Бог е там. В греха Господ Го няма. Когато грешиш, ти си сам. Когато съгрешиш, тебе ти е мъчно, защото Господ Го няма там. А пък като направиш добро, Господ е там и ти се радваш. Ти направиш нещо лошо и заключваш, заключваш и после казваш: „Какво ще правя сега?" Ще седиш затворен, нищо повече. „Изходен път няма ли?" - казваш. Има, но като знаеш само как да отвориш. Някой иска да отиде при Бога. Като си затворен, как ще отидеш при Бога? Някой иска да види Бога. Това, което не познаваш, можеш ли да го видиш? Да искаш да видиш това, което не познаваш, това е все едно, че слепият иска да види светлината. Ти трябва да имаш очи, условия трябва да имаш. Ти най-първо трябва да познаваш Бога, за да Го видиш. Ти казваш: „Как ще Го позная?" С този ум, който имаш сега, ти няма никога да Го познаеш. Ти казваш: „Така ме е създал Господ." Не, както ти въртиш ключа, както мислиш сега, ти Господа няма да Го видиш. Под Господ ние разбираме това, малкото добро, което може в дадения случай да ти помогне. Къде е Господ? Той се е скрил в малкото добро. Имаш ли малкото добро, Бог се проявява. Това, което баба ти и дядо ти са ти говорили за Бога, това е за тях. Ключът на баба ти е за нея. Помнете, че ти с един чужд ключ не можеш да отвориш своята стая! Всеки си има свой ключ. Ти си имаш сърце, ти със своя ключ ще можеш да отвориш сърцето си. Дадеш ли своя ключ, да отварят сърцето ти и да го затварят, то ти не можеш да напреднеш. Ти казваш: „Защо хората са лоши?" Ти разрешаваш един много дълбок въпрос. Този въпрос и ангелите не го знаят. Защо хората са толкова лоши, никой не го знае това. Лош е човек, защото ти си дал ключа. Ти ще си държиш ключа. И само на малкото добро можеш да го повериш (на Бога). Като дойдат нещастия в живота ти, това се дължи на неправилното мислене. Ти мислиш както дядо ти мисли. Ти казваш: „Кой ли ме заключи?" Не, не казвай така, но кажи: „Кому дадох този ключ, забравих." Не казвай: „Кой ми взе ключа?", но кажи: „Кому заложих ключа?" Не питай защо животът е така създаден! Не можеш да намериш чрез това никакво разрешение. Но най-малкото добро в света. Това, с което можеш да си помогнеш в дадения случай. Като се намериш в най-трудното положение, намери с какво можеш да си помогнеш. Например болен си - макар и с пълзене даже, излез вън на слънце, и след десетия ден ще оздравееш. Благодари на Бога, че вратата не е затворена! Вие ще ме запитате: „По-лесен начин от този няма ли?" Най-лесния начин ще ви покажа след 10 години. След 10 години ще ви кажа един начин, по който нещата на земята изведнъж стават, с едно махване на ръката. Ако можете да утраете до 10 години, тогава ще ви го дам. Вие сега не разбирате колко време е това десет години. Това са 10 секунди. Вие ще кажете: „След 10 години тая работа ще стане; кой ли ще бъде жив дотогава?" Работата е, че ако в тая секунда това, което ти казвам, не разбереш, то и след 10 секунди каквото ти кажа, ще остане неразбрано. Бог е създал света по един най-разумен начин. Ние не сме Го слушали и вследствие на това имаме един изопачен живот. Чуждо няма да вземаш. Някой ден ти иде някое голямо страдание - голяма беля. Белята стои в това, чети си намерил чужди пари и човекът е дошел и си е взел парите. Някой може да те обиди, може да ти каже: „Ти си голям грешник, много лош човек си." Ти казваш: „Аз не съм лош." Ако не си лош, изпълнил ли си волята Божия така, че Господ да е все доволен от тебе? Под „добър човек" разбирам онзи, от когото Господ е всякога доволен. Добър човек е този, който, като направи грешка, веднага я изправя. Страданията ви в света са страдания в сън. Няма нищо реално. Някой казва, че много страда. Не. Знаете ли какво нещо е страдание? Като дойдеш до края на страданието, тури ключа и отвори стаята! А пък сега той плаче, но не туря ключа! Какво ме интересува вашето страдание? Стаята ти е пълна с хляб, имаш ключа, ти седиш и плачеш и казваш: „Три дена не съм ял." Нямаш ли хляб в торбата си? Една сестра каза: „Някой брат няма ли да постави шатрата ми?" Тези работи по любов трябва да стават. Във всинца ви трябва да има едно и също желание: не злоупотребявайте с доброто на другите! Някой казва: „Аз не мога." Всеки може да направи нещо. Сега важният въпрос е: най-малкото добро е това, с което в даден случай можеш да си помогнеш. (Връзката с Бога разрешава всички противоречия.) Нека да остане тази мисъл в живота ви. Да си кажеш: „Всякога, когато аз имам неразположение, Бог всякога може да ми помогне." Не доказвайте това на други хора, но за тебе това да ти е абсолютна истина. Ако някой път чувствуваш, че Бог не ти помага - така не се говори. Това е твое схващане. Вие нямате понятие за Бога. Бог не обича да Го занимавате с празни работи. Като отидете при Него, Той абсолютно не търпи отрицателни работи. Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дрехи, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени. Това е втора лъжа. После, някой казва: „Мен никой не ме обича." Това е третата лъжа. Някой казва: „Мен са ме забравили." Това е четвъртата лъжа. Вие не сте дошли тук да ви обичат. Когато човек отива при някой извор, какво се изисква от него? Да пие от хубавата вода. Това е най-важното в дадения случай. Човек, за да намери най-малкото добро, трябва да се освободи от всичките лъжливи впечатления. Вие не познавате хората. Онзи, който говори зло за тебе, той не е човекът. Когато някой има лоши прояви, той не е човекът. Изправете човека такъв, какъвто Бог го е създал. Ще започнете с най-малкото добро, с което можете да си помогнете в дадения случай. Вие искате да ви обичат, нали? То е лесна работа. Един учител като ми преподава, аз го обичам. Обичам някой цигулар, понеже свири. Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не. Изворът си върви, скача, заминава, полива цветенцата, дава вода на мушичката, не се оплаква. Вие защо се оплаквате? Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш. Веднъж завинаги трябва да се освободиш от старото, ще си кажеш: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог ме е създал. Аз трябва да бъда добър, както Бог иска. Аз трябва да бъда умен, както Бог иска. Аз трябва да бъда силен, както Бога иска." Изведнъж няма да дойде хубавото, но всеки ден ще правиш това. Някой ще каже: „Ние се трудим да правим това"; ти си затварял, затварял, 10 години все си затварял! Ти искаш сега да станеш добър човек, че тогаз да те обича Бог. Това не е разбиране. Бог те обича за това, което е вложил в тебе. Ти казваш: „Аз съм много болен." Така не се говори. Ако аз съм болен и благодарен, ще пъпля и ще стана да слугувам на Бога. Ще отида да шетам. Това не трябва да се показва отвън, но в мене трябва да има дълбокото желание да слугувам. Има ли човек желание да слугува, тогава той ще бъде здрав. Щом туриш в ума си да слугуваш на Бога, здравето ще дойде, всичко ще дойде. И ако не идва, причината е вътре в тебе. Ще се молиш и няма да се безпокоиш дотогаз, докато се разреши въпросът, докато дойдеш до съгласие не само с Бога, но и с всички живи същества. И тогаз, отгдето минеш, всички същества ще те познават. Защото ти ще бъдеш един човек, който отиваш при тях - не да вземеш, а да дадеш. Като отидеш в градината с кофа вода, цветята ще се зарадват, защото отиваш да даваш, и ще ти дадат своя аромат. Вие със своите кофи ще поливате своите цветя. Вие сте мислили за себе си това, което не сте. За ближните сте мислили това, което не са. Обърнете внимание на хубавото, което Бог е вложил във вас! Ще вземете малкия ключ, ще отворите днес Господнята стая и ще намерите това, което дълго време сте нямали. Сега да видим какво ще ви се падне. (Учителят отвори Библията и прочете посланието към Галатяните, глава 3-а, от стих 17-и до края.) Ще прочетете и ще помислите върху това най-малкото добро, благото, което човек всеки ден може да приложи. Всички други неща са само ненужни терзания. Ти казваш: „Защо е станало така?" Дето има закон, има терзания. Дето няма закон, има свобода. Законът на любовта всеки ден извира от Бога. Ще отворите сърцето си и ума си. Вчера нали ви казах, че човек трябва да бъде добър, за да бъде свободен, не трябва да греши, понеже ще изгуби своята свобода. Ще намерите днес най-малкото добро. Единственото добро, най-малкото добро е: Отречи непотребното - болестите, безпокойствата! Болестта не съществува, безпокойството не съществува; отречи страданието, то не съществува - те са привидни работи. Не се заблуждавайте. Отречи товара! Ти си турил един товар, който можеш да снемеш. Отхвърли и греховете, които имаш, безпокойните мисли и желания - всичко това отхвърли! Не се спирай защото си направил погрешка! Не разрешавай този въпрос! Не питай защо си се окалял; не питай защо си се опрашил, защо шапката ти е вехта и защо обущата ти са скъсани, защо палатката ти е на това място! Днес палатката ти е на това място, а утре ще бъде на друго място. Ти мислиш, че тук ще останеш, то е за един момент. Днес ако нямаш това и това, в следния момент ще го имаш. Няма да се мине дълго време, и ще имаш точно това, което искаш сега. Ние всички сме избрали едно място, което Бог не ни е дал, нищо повече. Нито един от вас не живее в града или селото, дето Бог е казал. Всички живеете там, дето Бог не е казал. Разбирайте право! Вътрешно ние не сме на едно място, гдето Бог ни е поставил, защото Бог не иска аз да страдам. Аз боледувам, но Бог не иска аз да боледувам. Ти се безпокоиш. Това не е мястото, дето Бог те е поставил. Ако моят ключ отваря моя ум, моето сърце, моята воля, това е малкото добро. Тогава всички неща се уреждат. Щом не сме добре, значи някой от вас не е отворил стаята си. На чуждо място си. Казваш: „Какво да правя?" Ще намериш мястото си. Ти казваш: „Няма кой да ми помага." Досега Господ ти е помагал, ангелите ти са помагали, баща ти и майка [ти] са ти помагали и още не признаваш. Нито един от вас няма право да се оплаква. Това, което си ти досега, то е, защото ти са помагали. Несправедливо е да казваш: не са ти помагали. Питате ме сега: „Какво трябва да правим?" Ще съблечете професор- ските си дрехи и шапка и ще турите вашата шапка на служенето. Ще турите вашата дреха на служенето и вашия пояс на служенето. Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите. Ще поддържате това, което Бог е направил отначало с вас. Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава. На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш дрехата, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи. Ще посеем нивата, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля. Ще се положим на това, което Бог е вложил вътре в нас. Днес ще почистим лагера и всеки ще направи и едно вътрешно почистване. Хубавото е, че имате всичко преизобилно дадено, ще използувате, ще отворите касите си. Всеки казва, че е болен, че нямал пари, че бил лош. Пред мен не минава това. И така, намери най-малкото добро, с което можеш да си помогнеш в дадения случай!

17. Из беседата от Учителя на 4.VIII.1932 г. 4. VIII. 1932г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. 12-и стих, 13-а глава, Матея. „Духът Божи". Добрата молитва. 13-а глава, Матея. Имате едно разяснение за разрешение на всички противоречия. Доброто семе са добрите желания. Вечерта, когато си лягаш, това е скончание на века. Не да се борите с дявола, но да познавате стоката му. Щом една постъпка е крива, нищо няма да ви допринесе. Като работи човек над себе си, най-после ще дойдат висшите същества и ще го освободят от всички противоречия. Бог се смилява само над тези, които се учат, работят. Не е в реда {на нещата да се обича лошото.} Не освобождавай лошия човек. Развързвай праведния и вържи грешния. Всякой един от вас има да се справя със себе си. Там, дето има изобилие, там е злото. Където има богатство, има и кражба. Ако си богат, ще те крадат, а ако си сиромах, ще те лъжат. Причина на болестите са мислите и чувствата. Някои от несгодите в живота са резултат на миналото.- Ако мислите ви и чувствата ви са устойчиви, всеки може да ви изтегли навън. Това е въжето. Доброто е истинското богатство, с което човек може да разполага. Всякой ден трябва да занесете по една мисъл да приложите през деня. Слабият в себе си да се насърчава, а със силния какво трябва да правите? Всяка една погрешка разумно трябва да се изправи. Да знаем една мисъл и едно чувство от какъв род е. Непреривен трябва да бъде успехът на човека. Всеки ден трябва да прибавя по нещо. Винаги да гледа на доброто в себе си и да не се спира на погрешките, и да не се цапа. Трябва да се изхвърлят всички излишни неща. Два пъти ти не може да направиш една погрешка. Един опит направете - по един час на ден да живеете във всичките хора, да чувствувате техните радости и скърби, да бъдат като ваши. Туй, което можеш да направиш, никога не давай друг да направи заради тебе. При Бога с едно око не ходи и на нивата с един крак не ходи. Извади окото на дявола, който те блазни.

16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г. 3. VIII. 1932 год. 20-и стих, 20-а глава, Матея. Какво може да иска една майка? Нещо за себе си. Човек иска. Най-мъчният изпит, дето хората пропадат - не могат да постигнат това, което желаят. Колкото човек се издига повече в живота, толкова му се дават трудни задачи да разрешава. Да се качи човек на висок планински връх не е лошо, но той трябва да бъде готов да стане някоя буря. Богатство и сиромашия - две емблеми. Те са били най-непоносимото първоначално. Богат да бъдеш значи тъй да бъдеш натоварен, щото да се чудиш какво да правиш. А сиромах - да бъдеш играчка, да те духа вятърът, където иска. Да окъпете сиромашията. Досега нито един не се е явил да умие сиромашията. Тя е като луд кон, бяга навсякъде. Най-ценните работи са скрити там. Знанието е един плод, който не трябва да се изяде. Една задача ви давам: да окъпете сиромашията. Грешната душа, това е сиромашията. Напишете следни[те]... Търси всякога извора на живота, светлината, въздуха и водата. Да разрешите задачата със сиромашията е толкова трудно, колкото да дигнеш земята на гърба си. Тогаз дигни едно зрънце. Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло. Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със счупен крак, пукната глава... 59-а глава, Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата. Да знаеш да отваряш сърцето си, то е едно изкуство. Всяко страдание е, че сиромахът те е налагал, ти оживяваш и плащаш.[1] Във всякой даден случай да знае човек как да постъпва, да възпитава себе си. Това е най-важното. __________________________________________________________________________ [1] Преди това изречение Учителят разказва анекдот („Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., с. 95-96): Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.)

15. Из беседа от Учителя на 2 .VIII.1932 г., 5 ч. сутринта 2. VIII. 1932г. Изгрев, 5 ч. сутринта. Хълма. 18-и стих, 18-а глава, Матея: „Истина, истина ви казвам: каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Размишление върху този стих. ,,[В] начало бе Словото", Добрата молитва 18-а глава, Матея. Завършени и незавършени процеси в природата Завършен процес, това е Божествен процес; незавършен процес, това е човешки процес. За пример узряването на един сладък плод, това е Божествен процес. Всякой един завършен процес носи едно ново начало в себе си, както сладкият плод. Незавършен процес е процес на цъфтение - няма процес на зреене, на сладчина и връзване на семка. Следователно доброто е един завър­шен процес, с едно ново начало в себе си. А злото е един незавършен процес, без начало и без основа, защото и онзи, който върши злото, не знае какво прави. Умният знае защо е направен светът, защо е направено небето. И всичко, което става в тази област, е нему известно, а за глупавия, за невежия това са неща без смисъл. Всичките добри неща на земята са с начало и с край, а всичките лоши неща са без начало и без край. Начало за едно нещо в природата подразбираме, когато то се проявява, когато никне и когато то цъфти, а завършен процес подразбираме това, което зрее, което придобива своята сладчина и носи живот в себе си. Всичките завършени процеси в природата носят в себе си условията за новите форми, в които могат да се проявят. Когато[1] в незавършените процеси това не съществува. Раждането е един завършен процес. Смъртта е един незавършен процес. Следователно тия двата процеса имат две противоположни посоки. Първият процес носи радост в себе си, носи всичките възможности, които човешката душа очаква. Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания. Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека. Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание. Следователно доброто в света или доброто в живота е да не лишаваме човека от онези блага, които му са дадени като негово право. По това се познават добрите и лошите хора в света. Добрите дават, а лошите вземат. Вземат това, за което нямат право. Ако някой убива някого, вземе живота му, той няма право. Той си дава сам правото. Съществува закон в природата - никой не може да вземе това, което не е дал, или [другояче] казано, никой не може да жъне там, дето не е сял; или другояче казано, никой не може да очаква да бъде обичан, ако той не е обичал. Следователно да обичаш, това е начало, а да те обичат, това е край. Твоята обич, която е начало, е край за теб, а краят е начало за този, който е почнал да те обича. Когато ти преставаш да го обичаш, той започва да те обича. Казано положително: всякой, който сее, всякога ще жъне, а този, който не сее, той никога не може да жъне. Неразбраното в света произлиза от смесването на тези два процеса - завършени и незавършени процеси. Един плод, който е завършен процес, след време започва един смесен процес, започва гниене. В гниенето същината на плода се изменя постепенно, т. е. онази вътрешната сладчина. И тъй, ний вадим едно заключение: когато човек се вкисва и безпричинно почва да се смущава, в него е започнал смесеният процес на ферментиране. Следователно тайната на живота седи в това, да се спре процесът на ферментиране. Такъв процес може да спре само една сила. В света има само една сила, която може да го спре - това е Истината. Следователно това, което спира процеса, процеса на ферментиране в тебе, това е Истината, а това, което не спира този процес, не е никаква истина. Пет минути гърбовете на слънце. Лагера - 2250 м височина. Махабур - 2350 м височина. Дамга - 2600 м височина. Еленин връх - 2700 м височина. ______________________________________________ [1] когато - остар. идиал. докато. (Бел. М.И,)

14. Из беседа от Учителя на 1 .VIII.1932 г., 5 ч. сутринта, Рила. 1.VIII.1932 г., понеделник. Изгрев 10-а глава, Марка, 9-и стих: „И така, Онова, което Бог съчетал, человек да не разлъчва." „Духът Божий" Молитва на Духа 1-а глава от Йоана „[ В] начало бе [Словото]" Днес ще вземем 14-и стих: „И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова, славата на единороднаго Исуса Христа." Има две опорни точки. Опорните точки на живота. Първата опорна точка на живота е в краката, втората - в главата. Първата точка се нарича Добродетел. Втората - Мъдрост. Движение без добродетел не може да стане. Всяко движение е израз на доброто. Никаква мисъл и никаква уредба в живота не може да стане без мъдростта, на която помощник е знанието. Между тия две точки извира знанието. Доброто и мъдростта, това са граници на живота, да се движи правилно. Следователно краката са символ, даден, да знае човек, че трябва да бъде добродетелен, да знае да ходи, да се движи, а движението е най-голямото добро на земята. А главата - мъдростта, е най- голямото добро на небето или най-голямото благо, което Бог може да даде. Когато погледнеш главата си, помисли за най-голямото благо, което Бог ти е дал. Тя ти е дадена, за да ти се оправят всичките ти работи. Щом имаш глава, работите ти са оправени, а щом мислиш, че наново трябва ги оправяш, ти си забъркал пътя си, защото оправа съществува само между главата и краката. Докато ти се движиш и ходиш, ти си здрав, ти си добър. Докато главата седи на раменете ти, ти си умен, ти си силен, светлината ти винаги изгрява. Бог е с теб и работите ти са всякога оправени. А Писанието казва: „Глава на Твоето Слово е Истината" - или глава на целия живот е Истината. В пролетта на живота ставай и мисли, служи на главата си. В лятото на живота работи, жъни, служи на краката си. В есента събери плодовете, сей доброто, служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Когато Бог създаде слънцето, показа къде трябва да живее главата, а когато създаде земята, показа къде трябва да живеят краката. Щом главата боли, ти не си на мястото си. Щом краката болят, краката ти не са на мястото си. Вънка от земята се получават болки на краката, а вънка от слънцето - болки в главата. Болки в краката ти - това е мързелът в човека, леността. Болки на главата, това е недоволство и невежество на главата. Главата... Не живей в прашна къща, за да се избавиш от противоречията на живота. Не ходи в път запрашасан. Мътна вода не пий и плесенясал хляб не яж, скъсани дрехи не носи, съдрани обуща не обувай. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл. Така майките посрещат, всички все голи идват. Голота, това е чистота. Само чистият може да бъде гол, а облеченият, това е ангелът на любовта, който е донесъл голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога. Или, когато отиваш при майка си, отивай гол, а при баща си - облечен. Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол, а баща си да намериш - облечи се; този е пътят, по който само можеш да го намериш, да възприемеш разумното слово на живота. Една истина - радвайте се за главата си и за краката си. Радвайте се за доброто и за мъдростта, защото там се проявяват животът и любовта.

13. Из беседа от Учителя на 31.VII.1932 г., 5 ч. сутринта 31.VII.1932 г. Изгрев, Рила 10 ст. 10 гл. Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне и да заколи. А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление. „[В] начало бе Словото" Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има. Да се прочете 12 гл. Йоана. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода. Когато гладният види живота, облечен с дрехата на любовта, той я съблича и я облича. Когато жадният види живота облечен, той съблича дрехата на любовта и я облича - това се нарича жажда. Хлябът и водата, това са проявление на живота, това са реалната страна на живота, без тях животът не може да се прояви - другояче казано, не може да стане достъпен за живите същества. Живее само този, при когото е хлябът и водата. Расте и развива се само този, при когото те присъствуват. И казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира в човешките сърца." Когато Христос на кръста поиска вода и каза: „Жаден съм", Той поиска това, в което животът се проявява. Думите „жаден съм"... Защо умря Исус? Защото не Му дадоха вода. Всички добри мисли и чувства, това са водата на живота, това са живата вода. Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малките тревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса. Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от тръни и го слагаш на главата Му. И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава. А когато умира Божественото у тебе, умираш и ти. Защо разпънаха Исуса? За да се покажат какви са хората пред Бога и колко изпълняват Неговия закон. Защо умря Исус? За да покаже какъв трябва да бъде човек - човек на послушание, който и от смъртта не се бои. Там, дето е любовта, там страхът остава отвън. Там, дето е животът, любовта се изявява отвън. Когато човек се облича с дрехата на любовта, всичко се свършва. Той или се ражда, или умира. Или се погребва, или възкръсва. Или расте, или изсъхва. Когато живее, светлината идва; когато умира, тъмнината идва. Светлината представлява животът, който идва, а тъмнината - животът, който си заминава. Всичките добри мисли, всичките добри желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота, за душата, която е слязла на земята. Всичките добри постъпки, това са лъчи, това са цветовете на светлината, които донасят живия хляб за душата, за да познават Тогози, Който я е родил.

12. Из беседата от Учителя на 30.VII.1932 г., 5 ч. сутринта, Рила 30.VII.1932 г. Изгрев „Които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят." (Размишление.) „Духът Божий" Ходи в светлия път на живота, где огън гори, где вода тече, где въздухът лъха, где трева никне, где цвят цъфти, где риба плува, где птица хвърка, где человек мисли, а Духът бъдеще чертае и Истината цари. Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато Истината говори. Работи, когато Духът на Мъдростта бъднините чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са. Вслушвай се в наставленията на духа, в упътването на душата си, за да ти бъде винаги добре.

11. Из беседата от Учителя на 29.VII.1932 г. 29. VII. Изгрев. Хълма. 1-о послание на Йоана, 1-и стих: „Знаем, че сме от Бога." Размишление върху този стих. 5-а глава, Матея, за четене. Първите два стиха ще прочета аз, а другите вие ще ги прочетете. Размишление върху четеното. Блаженствата не са разбрани. Ключ, с който не можеш да отключиш, ключ ли е? Също - и за перо, за мастило, за краката, ръцете, очите, сърцето; ум, който не мисли, ум ли е? Превърнете тези величини, направете ги положителни. Ключ, с който се отваря, ключ е. Език, който говори, език е и пр. Блажени нищите духом. Ако не си нищ, не можеш да влезеш в царството Божие. Не можеш да се утешиш, ако не си нажален. Красота и условие е да се утешиш. Кротостта е условие да наследиш земята, да влезеш в Царството Божие[1]. Говорим за любовта, без да я разбираме. Насищането е красивото. Щом си гладен, наяж се, не питай как. Пилето не пита как да кълве. Когато се качиш ти, умният, на лодката, тя ще тръгне. Блажени милостивите. За да те погали любовта, ти трябва да бъдеш първо милосърден. Ако не си чистосърдечен, няма да видиш Бога. Миротворец да бъдеш, за да станеш син Божий, а не да помагаш на света. Гонен трябва да бъдеш, за да имаш наследие в Царството Божие. За да имате заплата, трябва да ви похулят и кажат зла реч върху вас. Бож[ественото] знание трябва да се възприеме в душата. Орало, което не знае да оре, орало ли е? Ум, който не знае да мисли, ум ли е? Също и сърцето. Ако ралото не оре, жито няма да има. Трябва да страдаш, за да дойде радостта. Защо да живеем? - За да дойде любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо да си красив? - За да дойде и те посети любовта. Трябва да има у тебе нещо, за да те възлюбят. Едно изречение ще ви дам за днес: Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, постъпка, която е добра, са приятели добри. Приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. _______________________________________________________________________ [1] „да наследиш земята" е написано над „да влезеш в Царството Божие". (Бел. М.И.)

10. Беседа от Учителя на 26.VII.1932 г. 26. VII. 1932 г. Изгрев, 5 ч. сутринта. 13 ст. III посл. Йоана, 1-ва глава: „Възлюблени, не подражавайте злото, а доброто; който работи, от Бога е." Размишление. Три неща дръж постоянно в живота си: Мир, който почива в сърцето, Светлина, която обитава в ума и Радост, която работи в душата. Когато изгубиш смисъла в живота, търси това, което свети, търси това, което гори; търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошел. Говори, когато те бият и мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи на погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качи. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи при този, който носи светлината. Възпитавай се при този, който носи топлината. Слушай само този, който всякога помага. Не се мий на река, която глава няма. Не се качена връх, който ръце няма. Туй, което не се уморява, живот е. При това, което не потъмнява, при това, което никога не изгасва, при това, което всякога се радва, само там живее добродетелта. Само диханието на Единния и Вечен оживотворява всичко. Днес ще бъде ден на почивка. Днес от обед до утре на обед ще има почивка.

9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч. сутринта Размишление върху добрите условия 8-и стих от 8-а глава на Йоана: „И пак се наведе надолу и пишеше". „Пътят на живота" Молитва на „Царството" Добрата молитва 5-а глава, Ефесяном. Туй, което четох, не го разбирате. Как тъй жената да се покорява на мъжа си? Да се боиш от това, което не разбираш. Всяка опасност произтича от това, което не знаеш. {За}[1] онзи, който е на полето, няма опасност, но {за} онзи, който е в планината и се качва на върховете? Ако гладният яде и не придобива нищо, има ли смисъл това ядене? Нахраненият - знае да се товари сам и да се разтовари. Всички се въртим на всички страни. Огънатите места са хубави полета. Ако полето иска да вземе мястото на върха и пр., какво ще излезе? Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.} Майката дава условия {на детето} да сдъвче храната. Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.} Когато мислите са на мястото си, чувствата, силите и кратуната - на мястото си, тогава се постигат всичките желани неща. Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място. Когато кратуната не е празна, тя дава тон на нещата. Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са. Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът. Любовта на мъжа е близо до жената - туй, което расте. Туй мъж ли е, което ти караш да иде на работа? Това е просташка работа. Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.} За кого изгрява слънцето - за мен. Туй, което слънцето в даден момент дава на мен, на никого не дава. Господ ти казва да бъдеш добър, услужлив, да работиш, да учиш, да бъдеш търпелив, а ти не искаш. Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка. Те са упражнения за великото. Момичето трябва да играе на кукли, но да има идея. Смешно е, когато ... Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на лозето, на нивата, и пр. - това значи, че ти си женен. Когато се родиш, ти си женен за живота и търсиш този, който ти е дал живот. Мъж е слънцето, а жена е семето, което расте. Трябва да се радваш на слънцето. Ако ще умреш, на планината умри, на високо. Планината е пълна с чист въздух, сили и пр., а полето има богатства, блага и пр. Някои от вас не знаят защо са дошли на планината. Дошли сме да осмис­лим живота. Всяко нещо, което се променя, е смърт. Смъртта е, което ни осво­бождава от лошите условия, а животът дава условия... Христос е Божественото начало в нас, Който ни спасява в даден момент. Онзи, който се бои у тебе, е жената - сърцето, а който люби, е умът. Любовта. А ти, който чувствуваш, си новороденото дете. Всяко нещо, което... Страхът да не изгубиш условията от да разбереш урока, който ти се преподава, да не би да спре онова вътрешно растене, такъв страх е на мястото. Не гази река, на която дъното е кално. Водата, която тече, това е жената. Бреговете, които [са] прегърнали реката, това е мъжът. Калта иде от мъжа на дъното. Жена­та трябва да чисти калта. Отношението на нашата душа към духа, това е женитба. Също и отноше­нието на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене. Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр. Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно. Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг. Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие. На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу. Питагор е посветил 20 години, за да му кажат само една дума. Аз днес ви казах една велика истина. Светът е направен от разумни същества. Небето е резултат на всичко разумно. Небето е дълбоко, неизмеримо. В дълбокото никой не се дави, а се дави само в неразбраното. „Бивайте подражатели Богу", като чада Божии. И ходете в любов, както Христос... Умният прилага нещата, без да ги разбира. Умен е този, който се мести. Да благодарите на Бога за всички хубави мисли, чувства, сили... Пращайте хубави мисли, чувства - от изобилието като лъчи пращайте на ваши познати. Всички можете да направите по нещо. Всеки в даден случай е запалена клечка, която никога не гасне. _____________________________________________________________________________ [1] В записките на Елена Хаджи Григорова от тази беседа има много пропуски. За яснота, в скоби { } са допълнени някои части от беседата според изданието от 1932 г. на томчето „Ценното из книгата на великия живот". (Бел. М.И.)

8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч. сутринта Първото слово на Учителя през това лято (1932 г.), 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч. сутринта.[1] Рила - Изгрева Силното и слабото При изгрев слънце. „В начало бе Словото" Добрата молитва Учителят каза: Да си обърнем гърбовете на слънцето и да концентрираме ума си върху слънчевата енергия. Да мислим, че тя е енергия на живота. Да не мислим за нищо земно и същевременно да правим дълбоки, плавни вдишвания. (15 минути.) След това се събрахме около Учителя и Той държа следната беседа: Ще ви кажа две неща, които трябва да знаете: Това, което в началото е слабо, в края е силно, а това, което в началото е силно, в края става слабо. Ако ви зададат една такава тема, как ще я разберете и развиете? Второто положение: Доброто в началото не е свободно, ограничено е. Всеки, който прави добро в началото, не е свободен, но като направиш добро, ставаш свободен. Следователно в началото на доброто свобода няма, а в края има. Законът е обратен за греха и за злото. В началото, преди да направиш греха, си свободен, но като направиш злото, ти изгубваш свободата си. Следователно това, в което губиш свободата си, е зло. А това, в което придобиваш свободата си, е добро. Тези положения са верни. Човек зависи от онези верни положения, които има. Той не може да има каквито и [да] е вярвания, защото ако една тръба е запушена, то не може да минава водата през нея. А защо ти е една тръба, през която водата едва тече или не минава? И самата тръба трябва да е свободна и никакви утайки не трябва да има. Следователно човешкият ум не трябва да е запушен от никаква кал, от никакви заблуждения. Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има. Най-първо човек трябва да се освободи от калта си. Сега, за да се освободи от калта си, има само един начин и той е следният: трябва да познаем Бога. В какво седи познаването на Бога? Познаването на Бога стои в това: ще почувствуваме любовта на Бога. А като почувству­ваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще намерим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим истината, ние ще имаме единния живот. Познаването на Бога е да възприемем Неговата любов. За да познаете, че сте възприели любовта, трябва да дойде животът. А щом дойде животът, ще има растеж, път, движение. Сега, друго положение: Какъв е смисълът на слънцето, на изгрева, на светлината? Ако вие се греете на светлината, без да я разбирате, то никаква полза няма, но ако при всяко изгряване вие мислите да намерите Бога, да Го познавате повече, тогаз има смисъл. Като гледате днес изгрева, вие да Го познаете днес повече, отколкото по-рано и да възприемете повече Бож[ествена] любов и Бож[ествен] живот-тогаз от изгрева има полза. А ако не мислим така, а механически посрещнем изгрева, нищо не се ползуваш. Глухият може да има уши, но ако не слуша с тях, защо му са? Ако човек има очи, но не вижда с тях, защо му са? И ако човек има ръце, но не може да се ползува от тях, защо му са? Очите са за светлината. Всяко нещо, което човек вижда, трябва да го разбира. Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата „светлина" произлиза от санскритската дума „сат" - значи проявеният Бог е светлина. „Сат", това е Божественото, разумното, което се е проявило, това е светлината. А пък виделината („вид", „вед") значи „зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота. Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал. Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдростта и Истината. Да търси живота, знанието, свободата. В какво стоят погрешките на хората? Представете си, че имате един баща, който ви праща хубав хляб и при това вие напущате хубавия хляб, а ядете мухлясал хляб, зеленясал, и цял ден го глождите. И грехът в света е това - онзи, мухлясалият хляб, който го ядете. Да престанеш да грешиш - това значи да престанеш да ядеш мухлясал хляб. Да правиш добро, това значи да ядеш пресен хляб, който сега ви се изпраща. Тогаз ще кажете: „Няма да ядем развалено ястие, развалени круши, ябълки, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да слушаме." Така като разбира човек, изчиства ума си. Друго положение: Като се посее семето на земята, каква е целта? Всички прости хора се отличават с това, че са мързеливи, отличават се с голяма леност. Простият човек е всякога мързелив. Щом се наяде, той цял ден спи, не работи, не се моли, нито мисли, само понякога плаче, когато се намери на зор. Мързелът е за невежите, учението е за учениците, а работата е за посветените хора, които разбират. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият човек работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; а щом работиш, добър си. Не работиш ли, не си добър; не се ли трудиш, не си ученик; а щом си мързелив, прост си. Тогаз казваш: как ще излекуваш мързела си? Ще почнеш да учиш! Казваш: „Сега искам да работя." Тогаз какво остава да правиш? Посветен трябва да бъдеш! Значи светлина трябва да имаш. Семето най-първо стои в спокойно състояние. Мързеливият ще остави семето и ще каже: „Каквото ще да прави." Ученикът ще му тури малко пръст и ще каже: „Да прави каквото иска!" Когато семето е отгоре, мързеливият го е турил. Когато семето е в земята, ученикът го е турил, а когато расте, посветеният го гледа и полива. Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте. И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде. Казваш: „Мъчнотии имам, непоносим е животът ми" - ученикът е дошъл и е турил малко пръст отгоре ти. Казваш: „Почвам да раста" - тогаз имаш светлина. Като расте човек, ще дойде в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината е знанието, мъдростта, а топлината е любовта. Когато дойде топлината, имайте предвид, знайте, че Божията любов действува. А когато дойде светлината, ще знаете, че действува Божията мъдрост. Всички хора са носители на Божественото дотолкова, доколкото те разбират." Някой път и хората се запушват. Имате прозорец. Някой път и прозорецът се запрашва и нищо не се вижда навън. Трябва да го изчистите. Позволено е сега само 5 минути да ви говоря. Това ще ви бъде настолна реч. ________________________________________________________________ [1] Записки на Елена Хаджи Григорова. Отбелязаните със звездичка беседи от този раздел са отпечатани в томчето „Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., редактиране. (Бел. М.И.)

6. Извор Махабур, 23.VII.1932 г., 9 ч сутринта Разговор с Учителя Върха Харамия ще го наречем с името „Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото значение е: „Добре ми е". А второто значение: „Добре измива" („Харно мие"). Втората чешма ще я наричаме Извор Махабур. „Маха" значи голям, „бур" значи силен. „Махабур" значи голям и силен (5-то езеро). Бивакът на Витоша се нарича Ел-Шадай. „Ел" значи силният, значи Бог. „Ел-Шадай" значи място на Бога. Второто езеро се нарича Ел-Бур. „Ел" значи Бог, „Бур" значи силният, следователно Ел-Бур означава „Бог е силният". При Ел-Бур всичко е силно. Вятърът там отдухва всичко. Когато някой ни пита, ние ще му кажем: „Вие били ли сте на Елбур? Там духал ли ви е вятърът?" Или, на български, това езеро е Езеро на изпитанията. И под Елбур има водопад, който най-силно тече. Елбур е най-силното езеро. Другите езера са закътани. Първото езеро да го наречем Махар-Зи. Това значи „Голямата почивка". Там ще си починеш, като слизаш от горе. Когато човек споменава думата „Ел", споменава името Божие, без да иска. На четвъртото езеро оставете му названието Близнаци, а на шестото - названието Сърце. Те са хубави названия. Седмото езеро се нарича Шемхаа (Главата). Третото езеро се нарича Балдер-Дару, което се превежда така: „Това, което дава благото".

5. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта В природата има един велик закон: закон на контрастите. В тези контрасти човек трябва да избира времето. Времето е всякога хубаво, но ако не тръгнеш навреме - там е лошото. Не е лошо времето, но ако не ядеш навреме, няма да има хубав резултат. Благодари за днешния момент. Какъв ще бъде следующият момент - той ще се погрижи за себе си. Какво ще бъде утре? Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Благодари за сегашния момент. Ти казваш: „Когато отида горе, какво ще стане?" Ти не мисли за горе. Мисли за този момент. Като се качиш горе, тогаз мисли за горе. Ако Бог е с тебе тук, то Той и горе ще бъде с тебе. Но ако не е с тебе тук, то и горе ще бъде лошо. Топла вода да пиете само. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден си измивайте краката с топла вода. На огъня стоплювайте водата. И лицето си мийте тук с топла вода. Те са хигиенични правила, които трябва да бъдат настолни. Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува. Студената вода никак не утолява жаждата. А топлата вода я утолява. Може да се къпе човек в езерото или в течуща вода само когато е много горещо. И може да се къпе само този, който има будно съзнание. Но изобщо в планините, особено на тая височина, да се прави обливане и то с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явяват неприятни последствия. Планината във всеки момент е различна. Колкото и малко да бъде различието, което се чувствува. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевата енергия. Значи вибрациите, които планината отлъчва, като отражение на слънчевите енергии, са всеки път различни. Вие гледате само формите, но всъщност това разнообразие, което е в планината - то е най-важното. Но ние не можем да го схванем, понеже нямаме достатъчно светлина в съзнанието. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които ние виждаме, е тая разумност - проява на Бога. Трябва погледът ни да прониква зад формите в тая разумност. И затуй е това разнообразие! което трябва да виждаме. А някой казва: „Какво ще виждам? Харамия и т. н. Но трябва да виждаме зад формите.

4. Формула при миене на краката на Махабур, 16.VII.1932 г. При миене на краката: „Чистотата носи живота." При миене на лицето: „Божията светлина да озари лицата ни." При изгрев на 20.VII.1932 г. Потърси най-малкото добро, с което в дадения случай можеш да си помогнеш.

2. Разговор с Учителя при извор Махабур в 10 ч сутринта на 24.VII.1932 г. (След музикалните гимнастически упражнения при Махабур) Това, което не можеш да хванеш, е светлина. Това, което не се разбира, е любов, а това, което не се постига, е свобода. Ти щом искаш да разбереш любовта, тя изчезва. Какво ще разбереш? Не разбирай разбраното. Дай свободен път на светлината да върви. Защото, щом си туриш ръката да я хванеш, ти ще образуваш една преграда. А пък при любовта, щом си туриш ума да я разбереш какво нещо е тя, тя веднага ще си отиде. Почнеш ли да я чоплиш: дали те обичат, дали не те обичат - и тя ще изчезне. Сега страдате, понеже искате да хванете светлината. Страдате, понеже искате да разберете любовта. Казах, че това, което не се постига, е свободата. Вие искате да постигнете непостижимото. Това, което не се постига, е свободата. Постигне ли се, то не е свобода. Виждаме, че всеки човек, който е постигнал нещо, е недоволен. Постижението е в непостижението. Ний казваме: „Да отидем на небето." Небето е тук и горе - навсякъде е небето. То е важно разбирането. Когато отидеш при този, когото не разбираш, когато отидеш при този, когото не можеш да уловиш, и когато отидеш при този, когото не можеш да ограничиш, ти си в небето. Да ви кажа истината: Ако си горе и когато от горе можеш да слизаш долу, ти си при Бога. И когато от долу можеш да се качиш горе, пак си при Бога. Накратко казано: Неразбраното е любов. Неуловимото е светлина и Неограничимото е свобода. Ако някой не може да те разбере, ти го разбери. И като го разбереш, а той не те разбира, не му говори. А щом той те разбира, ако ти не го разбираш, той да не ти говори. Три човека живеят на едно място в тялото. Единият е човек на недоволството. Ти никога не можеш да го направиш доволен. Другият е доволен. Те двамата спорят помежду си: доволният и недоволният; а третият е същинският човек, който разбира и двамата. Първите двама не ги сприятелявай. Бъди им приятел. Третият е човекът, който разбира истината. Той е приятел и на двамата. По някой път ще дойде недоволният и ще признаеш, че е той. Какво ще правиш? Ти ще му кажеш така: „Тези хора, на които ще говориш, не разбират езика ти. Ти на мен говори, а пък аз ще им превеждам." И той ще почне да говори на тебе и ти ще превеждаш думите му меко. Човешкият ум има тези 3 елемента и човешкото сърце има тези 3 елемента. И волята има тези 3 елемента. Този закон не може да се измени. Никога не ставай светия преждевременно. И без това, ти си светия, само че непроявен светия. И при това, пак си един грешник непроявен. Няма да бъдеш съдия на недоволния. Той има особено схващане за живота. Всичко му се вижда противоречиво. Каквото и да му разправиш, му се вижда противоречиво. Той си мисли: „Защо животът е направен така? Защо човек да не бъде здрав?" И така, когато дойде недоволният, ще повикаш третия човек. Като преводчик ще го викаш. Такава опитност всички имате. Един човек, който се е подвизавал в Божия път 10 години, погледнеш го, че направил нещо, което никога не е правил. То е немислимо от чистия извор да блика нечиста вода. Има нещо натрупано отвън в него. Това не е в същината на човека. Същината не седи нито в недоволството, нито в доволството. Той не определя човека. Защото доволен може да бъде и онзи, който е ограбил пари. Третият е онзи, който всичко разбира. Той знае защо недоволният е недоволен и защо доволният е доволен. В това седи неговото щастие. Когато ти плачеш, щурецът като пее, ти казва: „Приеми гостите, които идат от небето." Изпраща Духа Си и оживява човек. Отнема Духа Си и умира човек. Идва Духът и ти възкръсваш. Замине Духът и ти умираш - оставаш пак човек.

Елена Хаджи Григорова III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова) 1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч. сутринта Тая сутрин ви казах 36 изречения - 36 беседи. 36 семенца, които могат да се развият; 36 градини. Когато хората мислят добре, живеят добре, ангелите се радват. Човек скърби за това, за което трябваше да се радва. Скръбта на човека е дадена за радост. А радостта му е дадена за изпитание. Защото, като му я отнемат, той скърби, а пък като отнемат скръбта, идва радостта. Скръбта е една радост; скръбта е една добродетел, облечена в работни дрехи. Впряга те на работа. Тя те кара да работиш. Ти казваш: „Какъв е този господар? Той съвсем ни измъчи!" Когато човек казва, че много е страдал, това означава, че малко са му платили. А когато каже, че малко е страдал, значи много са му платили. Ако не мислите така, вие никога не можете да избегнете противоречията в живота. Представете си сега, че Бог носи страданията и греховете на целия свят. Какво ще кажете? Ще кажете: „Той е Господ." Че ако Той носи страданията и работи, то и вие ще работите. Казва се: „Отец Ми работи и вие ще работите." Тая е голяма работа. А който не разбира, го нарича скръб. Това, което човек не разбира, е скръб, а това, което човек разбира, е радост. Нали двама души като не се разбират, скърбят, а като се разбират, се радват. Това, което не остарява, е дрехата на Любовта. Това, на което краската не се изменя, е дрехата на Мъдростта. А това, което не губи ценността си - това е дрехата на Истината. Това са чисти истини от извора. Вода, която се сгрява и която изстива, това не е вода. Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода. Това са коментари на туй, което казах тази сутрин на хълма. Ще ги държите отделно. Дайте на човека най-хубавата храна и ако той не я е сдъвкал, веднага ще му стане зле на стомаха. Дисхармонията на стомаха седи в това, че храната не е сдъвкана добре. Човек възприема една идея. Трябва да я разбере. Да сдъвкаш - това значи да разбереш добре. Тази е формулата: Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание.

32. Високият връх Събота, 10.VIII.1935 г. 1. Елбур; 2. След закуска; 3. на Махабур и след това 4. над него; 5. разговорът за храненето - голямата паница. 1. Слизане от молитвения връх. 2. Елбур 3. На Махабур 4. Над Махабур 5. Разговор за храненето. Събота, 10.VIII.1935 г. На планината Рила, при второто езеро, Елбур, е разположен лагерът на Всемирното Братство начело с Великия Учител. В 3.40 ч сутринта излизам от планинското ми жилище - палатката, и тръгвам към Молитвения връх. В лагера владее пълна тишина. Всички сладко спят. Тъмно е. Тихо е навред. Само шумът на текущата езерна вода нарушава утринната тишина. Този шум беше молитвата на Елбур в най-ранния час на зората. Небето бе украсено с безброй звезди. Те се оглеждаха в тихите води на езерото и му разправяха чудни приказки. Тайнствено! Изпълнена с дух на благодарност за щастливия случай, че съм на планината по това време, когато Учителят е между нас, доволна и щастлива, потеглих по тясната пътека на върха. Тя възвива и води нагоре. Тя е стръмна, камениста и лъкатуши ту наляво, ту надясно, обрасла от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Чувствувах се свободна като птичка. Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел. Безброй пъти съм се качвала на него и с любов винаги ме е приютявал. Той ми беше мил. Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота. Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено. Облечи се в тази дреха и следвай тясната пътека. Тя ще те изведе на високия връх, където мир, любов и свобода царуват." Дълго аз се унасях в светлината, която озаряваше моята душа. Там видях написана книгата на живота. Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Божествената чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено. Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив. Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири. Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен. Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувству­ваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде. Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида. Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата. То ставаше все по-светло и по-топло. Ражда се новият ден. Тиха песен се разнесе в простора, мелодичните звуци на която се сливаха с тия на мистичното езеро и се носеха надалече.

31. Писмо от езерото Елбур 12. VIII. 1935 г. Любовта, проявена между двама души, между двама приятели или между родни братя, може да се почувствува най-добре, когато се прилага законът на даването и вземането - там тя се ражда и изпъква в своята сила и великолепие. Тогава човек се ражда и чувствува, че живее и животът му добива смисъл. Дано по-скоро дочакаме онзи ден, когато всички ще разтворят сърцата си за доброто и за любовта чрез даване, чрез взаимно помагане, чрез самопожертвуване! Това е идеалът на всички светли същества, на всички светли души на небето и земята. За този идеал много светли, чисти и благородни души отидоха на голгота. В името на този висок идеал - любовта, дойде Христос на земята, въплотен като нас. В името на този идеал Христос е идвал в разни форми в миналото, преди вековете, и в името на този идеал днес пак Христос е дошел на земята. Трудно се чертае пътят на човешката култура! И само с жертви и кръв може да се чертае този път, който води към съвършенство, към царството на светлината, където мир, любов и свобода царува. Радостното е, че и ний, двамата приятели, сме се насочили в този светъл път и се учим от словото на Учителя, който е дошел да начертае пътя на грядущите поколения. Подбуден от този велик принцип - Любовта, ти с любов и с радост ми каза: „Иди, брат, и ти на планината, почини си, иди и на Рила с Учителя" и откъсна от оскъдните си средства, които са толкова малко дори за самия тебе, и ми даде, за да ми се намерят за хлебец на планината. Ти това го направи с любов! Това е ценното! Това именно ме трогва и събужда в сърцето ми Божествена любов и благодарност към тебе, която любов ще ни свързва през всичките векове. Ти направи това, което направи оная бедна вдовица във времето на Христа, която даде своята лепта от 2 аспри, които Христос най-много оцени. Днес и ти имаш в Божествената каса 2 асприци, вложени, които ще дават за тебе едно голямо благо, едно голямо благословение - благо духовно и материално. При спомена за този ти жест, не мога да не се трогна от душа, от умиление и от радост. Прекарвам добре. Гледам да използувам времето в духовна работа, което ще бъде от значение и за нас двамата. Макар че те няма привидно тук, но фактически и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата. * * * Животът на човека определя неговите вярвания. Когато мислите на двама или повече са в хармония, се образува светлина. Правият път зависи от интензивността на силите у човека. Разлика между дух и душа.

30. Писмо от лагера - Рила 9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа. Елбур, лагера на учениците на Бялото Братство Ето, от няколко дена насам жителка съм на свещената планина Рила, заедно с великия Учител и Неговите ученици. Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен подем. Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни! Тук времето е хубаво, а често пъти и променчиво - мъгляво, дъждовно, ветровито и пак слънце топло, което разполага душата да се унася в по-висши светове. Палатките ни са построени по брега на вълшебното езеро и са кацнали като бели гълъби в преддверието на Елбур. Аз вярвам, че такива красиви селца съществуват само в приказните светове извън нашата земя. Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия характер. Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец! Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната само­та аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината. И аз се чувствувам напълно в цялото, в което виждам и намирам скъпи и мили души, най-близките до сърцето ми в този живот. Тези души с горест на сърцето си винаги съм търсила да ги срещна в безконечния път на моето съществувание. Чувствувала съм ги като мои спътници, които някога силно желаех да ги срещна, за да се споим като едно цяло. И ето, аз сега ги виждам, те ми помагат и всред тях се чувствувам като първомайско цвете в своята среда, защото Бог само чрез тях ми се изявява, ме вдъхновява и окриля! Велико щастие изпитвам, че в този живот срещам своите близки и сродни души, които са проводници на любовта на оная велика душа, що обединява всички в едно цяло. Ценя и обичам тези мои приятели, както ценя себе си. В тях аз виждам Бога. Ценя тяхното приятелство, защото всред тях аз се чувству­вам най-добре. Бог да благослови тези мои близки и нека Той запази тази свещена връзка помежду ни навеки. Нека с тях, като ангели, ръка за ръка, укрепени в Господа, да изпълним своя свещен дълг в служене и пожертвувание за Неговата слава. Нека да вървим все нагоре и нагоре, към съвършенство, към единение с Бога. И нека бъдем от тези служители, които ще носят скъпоценните дарове от великата съкровищница на битието: живот, мир, радост, светлина и свобода на страждущите и на тези, които търсят пътя на спасението. Снощи на общото огнище има песни. Завършихме с тайна молитва. Прибрахме се в палатките. Полека-лека езерната котловина заглъхна. Всички спяха в сладък сън. Небето беше ясно и звездно. Над езерото небето е очарователно! Приятен екот, шумът на езерните води се чуваше и приспиваше поселниците на Елбур и правеше съня им по-сладък. В палатка, на легло, постлано с клонки от клекове и дюшек от слама, се приютявам аз. Остър и хладен ветрец проникваше до мен. Той се докосваше до лицето ми, като ме галеше с хладните си и студени милувки. Заспах дълбоко. Рано сутринта станахме всички и към 4 ч аз изкачвах Молитвения връх. Вели­чествени фигури на стари и млади се катереха по стръмната пътека, която се извиваше и водеше все по-нависоко и по-нависоко. Човек би помислил, че се катери по върховете на Монблан или Монт Еверест. Стигнахме върха. Там е високо, много високо. Оттам ясно се виждаше езерото на Съзерцанието. То ни приветствуваше отдалече с чиста усмивка, която се забелязваше по сините му води. На изток се откриваше обширен безпределен простор. Планинските вериги на дивната Рила лежаха надлъж и шир. Очите на всички стремително и на воля гледаха в далечината. Погледът ни се къпеше в простора, напоен с диханието на зората. Мълчаливи, ние бяхме насядали по камъните. Чакахме Учителя. Той се появи. С твърди стъпки пристъпваше великият, който дойде да ни възвести новото и да ни донесе Божествените дарове. Облечен беше с хубава нова светла мушама. На главата си имаше бяла сламена шапка, а в ръката държеше книгата на живота. Всички като един се дигнахме прави. Той ни поздрави. Седна на един камък всред нас. Мълчание. Чакахме изгрева на слънцето. От средата на далечния хоризонт се появи една розово-червена точка, която постепенно се уголемяваше и се издигаше нагоре в небето. Това беше слънцето, което ни носеше живот, светлина и топлина. Молитва. Учителят прочете 15 глава от Йоана, от 15 стих до края. След това Той изрече следните слова: „Младият извира, възрастният тече, а старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, а старият умира. Младият пее, възрастният работи, а старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, а старият уроци дава. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, а старият плодове продава. Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият табели закача. Младият е Любовта, възрастният е Истината, а старият е Мъдростта. Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда. Бъдете като тях." Това беше словото на великия, казано на планината. Молитва. След това почнахме да слизаме в лагера при Елбур. Сякаш ангели слизаха от небето по стръмна и тясна пътека. Така величествено и красиво изглеждаше утринната картина на слизане от Молитвен връх. Отидох при чешмичката на Мъдростта. Умих се. Тя беше по-красива от други път. Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер. А дежурните приготовляваха картофената чорба. На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед. Поздрав от Учителя. Поздрав от Елбур. Поздрав от братята и сестрите, които са тук. Поздрав от чешмичките. Поздрав от върховете и скалите. Поздрави сърдечно, като ти пожелавам сила за ума, живот за сърцето и здраве за тялото. Бог дати дава благословение, благополучие и успех в работата. Пожелавам ти и духовно възрастване за славата на Бога и Учителя. Здравей: Твоя сестра Елена

29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур 12.VIII.1935 г., при чешмата Махабур Какво значи велик човек. Обяснение ще ви дам. Разликата е тази: умният ражда живо, а глупавият - мъртво, а болките са еднакви и на двамата. Не говорете: „Аз служа на Бога." Мълчете си, а като дойде някой при тебе, направи му услуга. Има християни, които са свършили християнството без матура, а има и такива, които имат матура. Издържете матурата и тогава елате при мен. А вие сега всички теоретически много знаете. Да живеете общо значи единият да бъде тук, а другият - на другия край на земята, ще имат аероплани и когато искат, ще се срещат. Хората, за да живеят добре, трябва да са надалеч, да не си виждат дефектите и от време на време да се срещат. Когато сте близо с плътта си, подигнете си мисълта нагоре, като че ли не сте тук. Сегашните деца, които се раждат, са по-умни от старите. А сегашните глупави, които умират, ще бъдат по-умни от тези, които сега се раждат. Не разрешавайте всичките въпроси изведнъж. Човек има повече от 100 чувства и способности. Имаш една способност за милосърдие - трябва ред години да... ... чувство да наблюдаваш. През тези чувства трябва да виждаш света, да манипулираш с тях. Прозорлив, чист трябва да бъде човек. Това са чувства. Ако чувството за чистота у тебе не е развито, не може да бъдеш чист. Има чувство на нежност, справедливост. Човекът, който живее в тялото, не трябва да спи, винаги трябва да бъде буден. В Божественото училище човек трябва да бъде здрав, болен човек не може да учи уроците. Гордостта е болест. Някога гордостта суши, когато я развиваш чрезмерно. Честността не е морално чувство. Гордостта е общ принцип. Ний сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Не е важно сега, че си в един клас, но как ще свършиш класа. За всеки клас има матура с диплом - така е в Божествения свят. Всякой иска да поправи другите хора, не гледа, че той е причината, все другите гледа да поправи. Сега ще ви се чете една лекция, каквото разберете, като ученици. Онзи, който дава пари назаем, дава условия за престъпления, понеже онзи, който е взел, не може да ги върне и почва да лъже. Който има любов, той е освободен. Между четенето и приложението има съотношение. Не само да прочетете, но и да приложите прочетеното.

28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта 11.VIII.1935 г., 5 ч. сутринта, неделя, Рила. 8-а глава, Еремия. 17-а глава, 22-и стих, Евангелие от Йоан. Пророкът преживява едно свое вътрешно схващане, както той разбира. Вижда хората какво правят, няма изходен път. Не си правете илюзии, че хората, между които живеете, хората живеят братски - това няма да стане в сегашния си живот. Туй, което е от земята, на земята ще си остане. Вие все се разправяте за материални работи - кой какво яде, колко обуща има, шапки и пр. Животното у човека си е животно, то не мисли. Другото у човека е Божествено. Имате една задача: да се справите с материалната каша, която е у вас. Може да направите опит колко сте търпеливи и за вярата ви. Вие имате вярата на заека. Заекът не трябва да разчита на своята сила, нито на кобурите си. Трябва да дойдем до огъня без пушек. Проповядвайте да се гори огън без пушек, също и тютюна - без пушек. У всинца ви има желание да бъдете свободни. На какво се базира това? За да бъдеш свободен на леглото, ако то е шито [?] и широко. Може ли да бъдеш свободен, ако ти дават храна колкото на една пчела? Ти изядаш колкото за 50 пчели. Но ти ще свършиш работа за 50 пчели. Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава. Има едно състояние у всички, от което трябва да се пазите и напредналите. Някой път си неразположен - това не е на твоя дух. Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ неща­та - това е знание. Христос дойде на земята да опита хората да учат, Той имаше знание, но да го опита. Вие имате доста противоречия, аз не искам да ги подигна - в дъното ви има кал. Кой не се влюбва? И моята котка..... Всеки може да размъти дъното на другия. Има желания, които трябва да ги организираш, а не да ги изпъдиIII. Момъкът търси момата, за да го направи щастлив. Ни най-малко няма да го направи. Трябва да се работи разумно. Вляза в една гостилница, имам само за един обяд - той може да ме кредитира само за един обяд, да не си мисля, че той е добър. В Божествения свят нещата са строго определени. В духовния свят не завиждат, че някой ял и имал повече. Там само за днешния ден се мисли. Там излишък няма. Тук, на земята, порядъкът е друг. Волята Божия е, това, което Бог е създал Царството Божие още сега може да дойде и Христос у вас още сега може да дойде. Христос излиза из онзи ред на нещата, в който е бил - това значи „Оставям този свят." Животът е само в разбирането различието. И у детето, и у възрастния Вие не може да се освободите от вашата плът - ако се освободите, ще си заминете. Вие трябва да възпитавате плътта си и да сте господар на нея. Всичко е вътре в хляба. Яденетата по форма се различават, а същината е една и съща. Хлябът съдържа всичко. Като дъвчеш една хапка хляб, ще си мислиш за маслин- ки, за това и онова; те са вътре в хляба. И ако се храните само с хляб, лицето ви ще стане по-хубаво, по-мекичко, отколкото да си пържите. Някой път, когато аз не идвам, от горе ви говоря. Свобода трябва. Не е умно да изнасяте всичко онова, което знаете. Има един ред, по който могат да станат нещата, които трябва да станат. Всяка идея трябва да се приложи, да се посее. И защо ще посееш някъде, където няма да вирее? Вие срещнете някое келеме и посявате. Не, ще търсиш един човек, който представя добра почва, там ще посееш семето. Противоре­чията са от неразбиране. Лошото е, че ние искаме да изменим реда и порядъка на Бога, да станат нещата както ние искаме. Искаме да подчиним Божествения порядък на човешкия. Всички да се радвате на Божественото, което прониква в хората. Какво ще ми кажат, че трябва да обичам някого? Да го обичам, трябва да му дам. И когато давам, и когато взимам, това е обич. Двама души като се обичат, единият дава, другият взима. И взимането, и даването е любов. Вашите мъки. Имате едно желание, което не можете да го реализирате, то ви мъчи. Подарете го някому, друг да го реализира. Като имате много идеи, желания, продавайте ги на пазар. Овците, определено е да ги предат. Ако хората не ги предат, вълците ще ги изядат. И вас ви ядат. Казвате: „Изяде ме." Онези, които ви ядат, да придобият живот, да станат едно с вас. Има една сила, която излиза от човека и храни хората. Вие не.... Страданията трябва да дойдат, за да се пробуди Божественото съзнание у хората. Всякой ден и минута служи на Бога, където и да си, и при най-лошите условия да се намирате. Не чакайте, за да придобиете знания, че тогава. Вие сте като тънки косми - ако тия косми не се съединят, не може да се образува една сила, а ако вие се изолирвате - една паяжина, нищо повече. Знайте, че всичко онова, което ви е дал, господ ще си го вземе. Например жена, дете; и най-после и тялото ви ще вземе. Туй, което си представлявате вие, тука ще го намерите, то не е.на другия свят. Божественият свят се отличава с крайна простота, нищо излишно няма. На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един път, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие. Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят. Окултна­та наука не е наука за живот, тя показва само пътя, наука на формите. Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная наука, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го. Турете му млечен компрес. Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави. На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото. Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес. Трябва ви самовъзпита- ние. Един ден направете опит - забравете вашите болести, без една бръчка да направите. Един ден до обед да живеем както на небето живеят. Формула за днес: „Аз и Отец едно сме." (Изговорихме я три пъти.)

27. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г., петък, 5 ч сутринта 9.VIII.1935 г., 5 ч. сутринта, петък, Рила. 15-а глава, Йоана, от 15-и стих до края. Сега, прочетеното (?) на словото няма никакво отношение към вас. Що се...... 2 големи противоречия, несъвместими. Те произтичат [от това,] че учениците Му очакваха да ги посрещне светът с венци. А Христос казва: „Мен като изгониха, и вас ще изгонят." Щом не обичаш, ти си от света, ти си гонител, това е състояние. Нещата могат да се проявят по два начина. Онова цвете, което за пръв път цъфти, то ухае и ти чувствуваш неговия аромат и радост. Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание. Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън. Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от затвора. Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима. Вие скърбите.... Небесната радост каква ще бъде? Когато Бог направил света, явило се слънцето и казало: „Каква ще бъде моята работа?" Господ казал: „Когато изгряваш, на хората работа ще носиш, а когато залязваш - почивка." Не може да имаш работа преди да е изгряло слънцето, да ти донесе работа; и не може да имаш почивка, докато слънцето не е залязло. Всяко ново положение е работа, в която човек влиза. Когато я завършиш, може да си почиваш. Това е психологически процес. Младият извира, възрастният тече, а старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, а старият умира. Младият пее, възрастният работи, а старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и върже, възрастният зрее, а старият плодове продава. Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият надписи закача. Това са сегашните положения на живота. Истинското положение: Млада е Любовта, възрастна е Истината, стара е Мъдростта. Бъди като тях. Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда. Мисълта не е гладка, когато има сблъскване на много мисли. Човек гладко говори, когато има една идея, а когато са много, се пънка. За да бъде една мисъл поетична, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара. Стар е онзи, отдето младият излиза, възрастния..... стар значи, Мъдростта се проявява. Проявлението на Любовта и Истината, това е Мъдрост. Когато човек вкисва, значи последната дума на Любовта казва, а когато казва първата дума... Не може да мислиш ясно, ако нямаш светлина. Когато имаш светлина, нещата са ясни. Ако си в положението на този, който говори, ти ще го разбереш и обратно. Сегашният живот се обяснява много криво, затова има противоречия. Болен на хоро не ходи, умрелият не говори, фалиралият търговец милостиня не прави. Целият свят сега представя едно занятие за напредналите, а за вас е неразбория, защото не разбирате. Вие сте една жива книга, написано е на гърба ви и хората ги четат отзаде ви, като ви кажат: „Отде носите тези скъпоценни неща?", а вие казвате: „Какви скъпоценни неща?", защото вие не можете да четете. И при всичкото богатство, което носите, вие скърбите и сте нещастни. Може да се сърдиш само на този, който те обича, а който не те обича, не може да се сърдиш..

26. Беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г., сряда 7.VIII.1935 г., сряда. 4.30 ч. сутринта. Слънцето изгря 5.20 ч. 10-а глава, Йоана, от 10-и стих до 21-и. Съблюдавай 4 неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си, те са твоята награда. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото [на] изгубения път на тъмнината, който си напуснал. Помни: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и се изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява; когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Божествената душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което ти търсиш. Помни и не забравяй: Не си пратен на земята да глождиш изоставените кости на твоите предци. Всяка разумна душа в света си има своето място. Бъди благодарен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа. (Тя не е направена от гемиджийски въжета.)

25. Беседа от Учителя на 6.VIII.1935 г., вторник, на Рила 6.VIII.1935 г., вторник 8-а глава, Йоана Ще ви дам само две изречения: 1. „Радвайте се на това, което става, то е Божествено; не скърбете за това, което не става, то е човешко." 2. „Радвай се за едната глава; не скърби за двете глави." Ако става, от Бога е, ако не става, от хората е. Щом не става, не скърби, щом става, радвай се.