Ани

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4 ½ ч. сл. обед. Истината. Тайна молитва. Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. (3 пѫти). Ще прочета пѫрвите десет стиха от 15 глава от Евангелието на Иоана. Сега на вас, учениците, ще ви задам един вѫпрос: Кога гладния може да знае, че се е наял? Кога жадния може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: Кога сития може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свеща свети? — Когато гори, Когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вѫтре в нашата душа, в нашето сѫзнание. Това сѫ все формули за духовния свят. Следователно, свещта като гори, дава своята светлина. Туй горение може да бѫде правилно или неправилно, т. е. пѫлно или непѫлно. Ако горението е пѫлно, и светлината е по-пѫлна, по-силна; ако горението е непѫлно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ кѫде отива? Тя се е превѫрнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгѫстени вибрации на светлината. И светлината, като се превѫрне в своето пѫрвоначално сѫстояние, отива в своя пѫрвоизточник. Сега, допуснете, че имаме 10,000,000 шишета пѫлни с вода, и всяко от тях да сѫбира по 10 кгр. вода. Значи, 10 кгр. по 10,000,000, стават 100,000,000 кгр. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завѫртите една воденица? До кога ще се вѫрти тази воденица? Докато има вода. След като се завѫрти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? — В морето. Ами смлятото брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи, 10,000,000 шишета останаха празни. Енергията била в шишетата, но шишетата не сѫ самата енергия. И самата вода не е сѫщинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. сѫщинската енергия преминала в брашното. Сега, аз ще ви запитам: Какви сѫ симптомите на любовта, според вашето схващане? Ами че кажете ми, как тѫй, хора, които по 40 години сѫ учили в туй училище на Любовта да не знаят какво нещо е любов? Вашите пѫрви учители какво сѫ ви казвали, как сѫ ви учили? Вашите бащи, вашите майки какво сѫ ви казвали за любовта? Аз пак ще ви кажа, че любовта в своите най-малки изявления, това е физическата любов. Тя е микроскопическата любов, която се проявява на физическото поле. Какви сѫ нейните форми, нейните признаци? — Пѫрво, Любовта сѫздава живота; живота сѫздава формите, а формите дават място да се яви топлината и светлината в този живот. Тя започва с ядене и пиене. Щом човекѫт яде и пие, той има любов. Тѫй че всеки, който яде и пие, има любов. Влюбените най-много ядат, те сѫ ужасни гастрономи. Влюбените често не ядат от страх. Момата, когато има рандеву, не ѝ се яде, сѫрцето ѝ се притеснява, страх я да не я уловят. Когато ще обесиш един човек, дай му най-хубавото ядене, ще яде ли? — Не може. Неяденето произтича от страх. Някои казват: „От любов не яде.“ Не, не, от страх не яде. От какво се страхува? — Да не изгуби любовта. Пѫк той никога не е имал любов. Може да се случи нещо, да се развали туй рандеву — страхува се. Понеже аз зачеквам любовта в нейното пѫрвично проявление, в най-пѫрвото проявление, сега вие ще ме разберете криво. Вѫв вас има стари форми, аз зная кѫде ви отиде ума, но туй, за което вие мислите, в него няма никаква любов. Тѫй, запример, дето някой се превива от любов, припада от любов, после, не му се яде от любов и много други работи вѫрши, това сѫ особени психически, болезнени сѫстояния на душата. Това сѫ отклонения на душата, те нямат нищо общо с онова здравословно сѫстояние на тази вѫзвишена Божествена енергия. Сега, ние минаваме на друг вѫпрос: аз искам да дойдем до целта, да мислим здраво и да започнете да се освобождавате от вашите стари схващания. Ето в какво сѫ погрешни вашите схващания. Да кажем, някоя мома иска да се жени, тѫрси своя вѫзлюблен. Този вѫпрос сѫблазнява малко хората. Аз ще приведа друга форма, която не е тѫй сѫблазнителна. Кого тѫрси ученикѫт? — Учителя си, нали? Следователно, целта на ученика каква е? Да намери учителя си. Резултата какѫв е? — Знание. Тогава целта на учителя каква е? — Да намери своя ученик, казано в най-проста форма. Сега, тия сѫ вѫтрешни отношения. Защо тѫрсим Бога? Ние Го тѫрсим в Неговото пѫрвично проявление, да ни даде любов, а любовта ще ни даде живота. Животѫт у нас липсва. Обект на земята е живота. Този живот ние тѫрсим. Следователно, любовта, като се яви вѫв своите проявления, трябва да сѫздаде най-малката форма на физическото поле. Щом дойде любовта, тя ще сѫздаде пѫрвата форма, после ще почнат да се явяват ред други форми; те се сгрупирват, дават живота; той строи и започва растенето в света. Сега, по какво се отличава любовта? — Че тя внася живота. А по какво се отличава живота? — Има движение отвѫтре навѫнка — разширение. Пѫрвото нещо в живота е разширението; там дето има живот, има топлина, има и светлина. Там дето няма живот, топлината и светлината липсват. И сега, можем да направим такова едно твѫрдение. Целия козмически мир, материята, от която сегашния козмос е сѫздаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони козмоси, които сѫ сѫществували в миналото. Материята, която е изоставена, е от сѫществата, които сѫ работили тогава, и вие сега влизате в тази материя, за да я използувате. Но понеже в тия хиляди и милиони козмоси, всичките сѫщества, които сѫ минали, сѫ изоставили своите желания, мисли и действия вѫтре в тази материя, то затова, като строите вашите кѫщи, по някой пѫт се появяват остатѫците на хилядите и милиони векове. И право казват някои, че сегашната материя, това сѫ заспали духове, които трябва да се сѫбудят — спящи духове сѫ те, които трябва да се пробудят. Сега разбирате ли тая работа? Тя е неразбираема работа. Запитват: следва ли да заключим, че тия духове сѫ били много идеални? — Някои сѫ били много идеални, а някои сѫ били 100 пѫти по долу от нашия свят. Този козмос, сегашният, е един от най-добрите, които сега сѫществуват, а за в бѫдеще може да има по-добри от него. Сега, ние ще проучаваме любовта като сила. По какво се отличава човек, когато тази любов влезе в него? Най-пѫрво, любовта прави човека млад. Имаш любовта — подмладяваш се, губиш любовта — остаряваш. Имаш любовта — придобиваш знания, губиш любовта — оглупяваш. Имаш любовта — добѫр ставаш, губиш любовта — лош ставаш. И ние обясняваме нещата тѫй: щом си неразположен, щом си лош — изгубил си любовта, значи, липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джеба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколко стотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели, и всички в кѫщи ще бѫдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че живота бил много идеален. Как е идеален? На Велик-ден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички сѫ весели — „Христос вѫзкресе“ има там; но, ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агѫнце — „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше сѫзнание на земята. Когато човек дойде да разбере по-дѫлбоко законите вѫтре в материята, и неговото сѫзнание се подигне, и влезне в сѫзнанието на ангелите, вѫпросѫт е друг, но ние влизаме в нашето сѫзнание, трябва да го изучаваме, него искаме да превѫзпитаме. Любовта, като всяка енергия, може на някои места да се натрупва повече, на някои места по-малко. Можеш да бѫдеш преситен от любов, тѫй, както можеш да бѫдеш преситен от ядене. Да си преситен, значи, формата, в която тази енергия трябва да се вмести не може да изяви по-интенсивните трептения на любовта. Има толкова силни трептения на любовта, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на някой човек, той ще се стопи. И този човек тѫй ще се стопи — моментално. Ако запример прекарате този силен ток на Божествената Любов, която сегашните серафими и херувими имат, човек просто ще се превѫрне на светлина, но няма да разбере какво нещо е живота. Той ще изгрее и ще се стопи, но няма да знае, защо е изгрял и защо се е стопил. Пѫк сега вие горите и се топите постепенно, и знаете защо се топите. Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Човек е една запалена свещ, горим 10 — 20 — 30 — 50 — 100 — 120 години най-много, вcè горим и нещо изгаря, а нещо остава от нас. Сега, най-пѫрво, вие, като ученици на окултната школа, ще се стараете сѫрцата ви да бѫдат топли, т. е. в сѫзнанието ви да няма никакви горчиви чувства. Когато някой човек ви е направил пакост, като го видите, да не се обрѫща сѫрцето ви, или, като го видите, да не завѫртите очите си. Да спазвате едно пѫлно сѫзнание на единство вѫтре в себе си, като че ли нищо не се е случило. В бѫлгарският език, в думата ЛЮБОВЬ липсва онази линия, която уравновесява силите. Бѫлгарите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействуваща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена, не че искат да бѫдат непостоянни, но тяхните чувства се видоизменят. И тѫй, окултният ученик, преди да стане ученик, преди да влезе в училището, трябва да намери своята равнодействуваща сила, и така може да стане ученик. Това да се запише. Като се запишете в школата, пѫрвото нещо е, да намерите своята равнодействуваща сила. В бѫлгарската дума любов, буквата Л представлява един ѫгѫл, стремеж има, но този ѫгѫл не е затворен като триѫгѫлник. После, имате буквата Ю — образувана от една малка прѫчица и до нея буквата О. След туй имате буквата Б, която показва закона на растенето. Тя е формула. Думата любов в бѫлгарски език показва, че има методи, как да превѫрнете тази сила, да я направите един творчески елемент. И тѫй, бѫлгарина казва така: В любовта си най-пѫрво ти ще се стремиш кѫм Бога, но ти до Бога няма да отидеш. Че няма да отиде до Бога това се вижда в буквата Л, дето си оставил отворено място, за да се вѫрне отгоре. Той отива до конуса, но после, като стигне до вѫрха, седи, седи, казва: Не може да се мине, много е тясно, пак се вѫрне назад, излезе отдолу, мѫчи се да направи тази права линия, на буквата Ю, отива нагоре, пак се врѫща назад и казва: „Тази линия трябва да я пробия.“ Образува О-то и после казва: „И тук не е Господ,“ вѫрне се, забие си главата в земята, и после, като го погледнеш, минал през житния клас, казва: „Далеч е Господ, и тук не е, дали ще Го намеря някѫде?“ И след туй, какво казва бѫлгарина? „Минах в ѫгѫла, на вѫрха на конуса ходих, няма го Господ, в правата линия бях — няма Го, в земята ходих, ниви садих, не намерих Господа, в класовете ходих — няма Го, има Го, няма Го, чакай да се ожена. Буквата В показва, че той се оженва. Ер-малѫк (Ь) е еврейският йот; той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равно— действуващата сила. Бѫлгарина казва: „В конуса влизах, в правата линия бях, в земята се посаждах, в житния клас бях, ожених се, намерих силата — кѫде? — Имах поданици, но туй, което осмисля живота, не сѫм го намерил.“ И тѫй, до сега бѫлгарите не сѫ намерили туй, което осмисля живота. От колко букви е сѫставена думата „любов“ у бѫлгарите? — От шест букви. Значи, бѫлгарската любов е в полето на илюзиите — до там е достигнал той. Тогава, коя е тази равнодействуваща сила? — Това е Истината. Туй, което спира сега славянските народи, бѫлгарите, то е, че те не могат да казват истината. Туй им липсва, истината не могат да казват. Хора, които най-много обичат да полѫгват, това сѫ бѫлгарите, славяните. Бѫлгарина, като дойде да те излѫже, почва да се смее, мисли да те сметне. Той казва: „Сметнах го.“ Запитва го някой: Този ли пѫт води за еди-кѫде си? — „Този е пѫтѫт.“ И после, като те забѫрка, казва: „Ама че го затикнах, задѫни се някѫде. Аз направих това, за да го изпитам има ли ум той.“ И никога няма да ти каже нещо точно. Ако го питаш от туй село до онуй колко има, ще ти каже: „Е, тук е, наблизо.“ Вѫрвиш час, два, мислиш, че си пристигнал, и най-после чак ще дойдеш. Близо било! И после, ако нивите му родят много жито, и го попитат как сѫ, имаш ли много жито, той ще каже: „Е, няма много.“ За каквото и да е, никога няма да ти каже истината. И тѫй, в тази школа, в която вие влизате, се изисква да се говори абсолютната истина, не абсолютната откровеност; аз не говоря за абсолютната откровеност, а за абсолютната истина. В дадения момент, когато дойде да кажеш истината, да се не поколебаеш по никой начин да кажеш на света истината тѫй, както си е, нито преувеличена, нито намалена. („Да мѫлчим“). Мѫлчанието някой пѫт говори и лѫжата. Трябва да се говори абсолютната истина. За учениците казвам сега това, абсолютната истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш заради мене?“ Преди да е дошел той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подрѫпва“. Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това сѫ проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: той е малко вагабонтин, не е толкова честен — изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: Какво мислиш за мене? Отличен човек си! Не, ти ще му кажеш: Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да полѫгваш. Тѫй аз мисля. Истината искаш да знаеш нали, тѫй аз мисля. Ти можеш да ми се сѫрдиш, но туй е истината, ни по-вече, ни по-малко. Ще му кажеш истината право в очите. Той може да ти каже: „Ама ти за мене такова ли мнение имаш?“ Е, нали ме питаш истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замѫлчал, но понеже ме питаш истината, аз ти я казвам. Ако, обаче, мислиш, че той е добѫр, ще му кажеш: Ти си добѫр. Кажи му истината! Той може да ти каже, че лѫжеш, но истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вѫтре в твоето сѫрце. Само при такѫв един начин на мислене, ще имате един нов потик в живота. Колко уроци сѫ ми давали, да ме морализират!. „Ти Господин Дѫнов, не говори така, бѫди малко по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората“. Е, хубаво, аз трябва да кажа истината, че те ще се докачат, то е друг вѫпрос. Вѫпросѫт е за истината, трябва да кажа истината, пѫк хората ще се докачат или не, то, е друг вѫпрос. Законѫт е такѫв, че аз трябва да кажа истината. И знаете ли, какво би станало, ако човек престанеше да говори истината? Представете си, че една чешма се задѫни в своя кран, а напора на водата ѝ е много голям, какво ще стане? — Ще се разпука. Аз трябва да говоря истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, направя хиляди злини. Една необходимост е да говорим истината. Горко ни, ако не я говорим! И в края на крайщата, всеки от вас в края на своята еволюция ще бѫде заставен да изкаже абсолютната истина тѫй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила, в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Пѫрвия момент, пѫрвото отклонение, когато човек се отказал да говори истината, е сѫздал сегашната карма, която е родила хиляди злини, и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината, и да започнем да я прилагаме в. живота си. От вас, като ученици, искам да прилагате истината, абсолютно, без никаква лѫжа. „Ама малко бяла лѫжа?“ — Не, никакви бели, нито черни лѫжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата истина! За нас и бялата и черната лѫжа е все лѫжа! Разбирате ли туй правило? Това е морала на новия живот, морала на новия ден. Ще правите разлика. В нас абсолютно никаква лѫжа не сѫществува, ни помен от нея, никакво извѫртване на фактите, никакво извѫртване на чувствата, никакво извѫртване на помислите, никакво извѫртване на действията, никакво извѫтрване в движенията на очите; всеки един наш поглед, всяко движение на лицето, на рѫцете, на устата, на телото, на краката, всичко това трябва да изразява Божествената Истина. Защото и в ходенето има разврат. Аз мога да направя едно движение и да ви развратя. Мога да си мрѫдна устата по един начин, и да ви дам по една лоша мисѫл. Мога да изкривя тѫй окото си, че и без да ви кажа нещо, да направя един иширет и да посадя едно зло вѫв вас. Тѫй че ние с своите движения правим по-големи злини, от колкото като говорим с устата си. Абсолютно никаква лѫжа! Този, който е дошѫл да се крие в твоята кѫща, за да не лѫжеш заради него, що го вземеш, и двамата ще бягате. Ще бягате, за да не казвате лѫжата. Няма да чакаш да дойдат онези в кѫщата, че да те питат где си го скрил. Не, ти с него ще офейкаш с време. Чудни сѫ хората! — и двама ще бягате! Никой няма да те застави да говориш лѫжа. Щом бягате и двамата, като отидете в гората, там ще кажете истината. Ще кажете: „Братко, и двамата сме в гората, сами сме тук“. Абсолютно никаква лѫжа в новия живот! Туй да го запишите. Туй е в нашия морал. Без изключение, ние за изключения не говорим. Тѫй е, казвам ви истината. Туй е факт. В новия живот ще казваш истината без никакви изключения. Право на предмета, ще говориш истината без никакви изключения. Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имането си, честта си, всичко, но ще кажеш истината. Кажеш ли я, ти си ученик в Великата школа на Бялото Братство. И такѫв един човек, след като умре, Белите Братя ще го вѫзкрѫсят и ще кажат: „Ние те похваляваме, че ти си пожертвувал живота си за истината, че ти си изпѫлнил великия морал на новия живот“. И ако вие приложите този морал, както ви казвам, за една година, вашите лица друго-яче ще изглеждат. И аз ще туря всинца ви на един изпит, да видя, колко говорите истината. Туй да го знаете. Най-пѫрво ще ви изпитам за истината. И тогава знаете ли колко плач ще има между вас! Най-малко по един ден ще плачите през седмицата. За какво? — Че не сте казали Истината. Истината, Истината, Истината, Истината, Истината! Сега, то не е само да казвате истината, но тази истина трябва да я любите, защото, след като я кажете, да не си речете: От где се домѫкна ти у дома, че за тебе толкова страдания понесох! Кажеш ли така, пак ще сгрешиш. Не, след като пострадаш за истината, ще се порадваш и ще кажеш: „Сестро, аз се много радвам, благодаря ти за голямото щастие, че ти дойде у дома, да ми сѫздадеш толкова приятности, аз ти крайно благодаря“. И всичко това не само да го кажеш, но да го почувствуваш в душата си, и да бѫдеш радостен, че си пострадал за истината. Това е идеалния стремеж. Тогава ще имаме наука, ще ни се отвори природата. Най-пѫрво, след като влезете в природата, ще намерите ключовете на всички прави и криви действия, които сѫ сѫществували в миналото, на всички добрини и злини, ще видите страшни работи. И ако не сте смели да казвате истината, вие ще се оплашите още в пѫрвия ден, на пѫрвата стѫпка. Ако ви вѫведа в този пѫт на истината, на колко души от вас пардесютата ще вземат хоризонтално положение! — Ще бягате назад. Сега, представете си, че аз правя с вас следующият изпит. Аз ви говоря, като на ученици, сѫс символи, но говоря неща, които сѫ проверени и верни. Представете си, че аз сѫм учител, и ви уча за любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тѫнка, като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви одѫржи. През нея текат токове, които ви поляризират, и можете да станете и тежѫк и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз сѫм ви свѫрзал с нея, и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че сѫм ти учител, ти ме обичаш, хвѫрли се долу“. Какво ще кажете? „Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвѫрлям долу, пусни ме!“ Колко от вас ще се хвѫрлят? Ако той е ученик, изведнаж ще се хвѫрли, ще увисне на нишката, и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порастне, ще порастне с един метѫр в моето сѫзнание и ще кажа: Този е ученика, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. Друг пѫк ще каже: „Имай ме отречен, още не сѫм готов, това е тежка работа, тежка наука, не е зарад мен“. Когато влизаме да служим на Бога, ще изпѫлним Неговите слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни костува живота, безразлично е, но ние ще кажем тази абсолютна истина и в положителна и в отрицателна форма. А туй в цѫрквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-пѫрво трябва да се изповяда. Ще сѫзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се вѫрнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря истината.“ Ще идеш. втори пѫт, и като се вѫрнеш, ще кажеш: „Не говоря истината“. Онзи, великия закон на Духа казва: „Не казваш истината“. Втори, трети, четвѫрти пѫт, докато се задоволиш. Запример, има между вас мнозина, на които детето отиде някѫде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтенно. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го повѫрнеш, и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го вѫрнеш, и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори истината? — Втората. Ще си изповядаш истината. Тази майка дава едно правилно вѫзпитание на детето, че истината трябва да се казва. Взетата вещ трябва да се вѫрне. Ако ви задам някои упражнения и вие не Ги направите, ще почнете да ми давате извинения, и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, деца, жена неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ Не, ще кажеш пѫлната истина, защо не написа упражнението си. Ще кажеш сѫщинската истина. Не давай такива извинения, които не сѫ били причини за спирането на туй упражнение. И тѫй, сега разбрахте пѫрвото правило: Равнодействуващата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бѫде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори истината за самата истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога истината. У вас има едно тѫнко чувство, и ако развиете туй тѫнко чувство, когато извѫршите една постѫпка, която не е права, то всякога ще почувствувате една малка тѫга, една вѫтрешна скрѫб. Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме, и аз го бутна. „Защо се буташ до мен?“ Причината, за да му отвѫрна, не е в това, че той е дошѫл до мен и ме е бутнал. Казвам: Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш“. Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението. Ако някоя млада мома, която обичам дойде до мене, може и да ме притеснява, ще я бутна ли на страна? Ако туй притеснение е причина на моето негодувание, трябва да я отстраня, но аз казвам: „Може още да ме притесняваш.“ Как е тогава? Значи, ние имаме известно отвращение кѫм този човек. Тѫй седи вѫпроса. Ще му кажем: „Не те обичам, затуй не трябва да се допираш до мен. На всички хора, които ни сѫ симпатични, всичко прощаваме, всичко им тѫрпим, а които не ни сѫ симпатични и най-малкото не можем да понесем, кѫм най-малката им грешка сме взискателни. Тѫй седи истината. Туй а пѫрвото правило: Ще се научим да бѫдем искренни. Аз ви уча на един морал, който може да се приложи абсолютно, без никакво изключение! И най-хубавото правило в света е правилото, което няма изключение. Всички правила и закони, които имат изключения, не сѫ наши. Законѫт е закон без изключение, и правилото е правило без изключение. В нашите правила, в нашите закони, в нашите постѫпки няма изключения. Разбрахте ли? Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал?“ — Нашия нов морал е: без изключение да говорим абсолютната истина, тѫй, както е в своята сѫщина, тѫй, както е пред нас, пред нашето Божествено сѫзнание. Само при едно такова сѫзнание вие можете да станете прѫчки, да пребѫдвате на лозата. Само при едно такова сѫзнание може да пребѫдваме в Христа. Защото Христос, това е една абсолютна истина в себе си. Той казва: „Аз сѫм пѫтѫт, истината и живота“. Абсолютната истина е Той. И ако искате всинца вие да пребѫдвате в Него, Той подразбира да пребѫдвате в тази школа. Пѫрво, тази равнодействуваща сила ще я спазвате. Само така може да имаме една положителна наука. Няма да има мѫчнотия, която да не можем да понесем в живота. Изгубим ли истината, всичко ще изгубим, и ще имаме една врѫзка от страдания. Ще имаме друга една светлина — лѫжата, тя ще дойде на нейно място. И тогава се нанизват всички страдания, и работите се усложняват, докато всичките наши лѫжи се разпрѫснат, и ние пак останем с истината, че живота ни не е такѫв, какѫвто трябва да бѫде. Сега, вие ще ми кажете: „Тѫй е, Учителю, хубаво е за онези, които имат малко грехове, ами онези, които имат много грехове как ще започнат да говорят истината? — И с малко грехове, и c много грехове е едно и сѫщо. Единия грях е родил многото грехове, и многото грехове сѫ родили единия. Туй не е извинение. Щом си правил много грехове, ще правиш и много добрини. Туй е закон. Ако имаш хиляди грехове ще кажеш: „Господи, аз ще направя за всички злини в света и толкова добрини. Всичко ще поправя тѫй, както Ти искаш“. Ще се повѫрнем и ще поправим. Може тази погрешка да ни костува хиляди години, все едно: дойде ли да изпѫлним волята Божия, дойде ли до истината, ние сме готови на всички жертви. В нас волята е диамантена! Това разбирам аз воля диамантена и белия цвят. Когато казвам, че волята ни е диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов, и в която Бог се проявява. Престанем ли да говорим истината, ние изгубваме всичко. Най-голямата радост на човека е да говори истината. Колко е приятно да бѫде човек искрен! — не откровен. Кое е по-хубаво, човек да бѫде откровен, или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, то е едно зло. Откровен и искрен не е едно и сѫщо нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искренността има един центѫр, а за откровенността — друг центѫр. Откровени хора сѫ ония, които не сѫ скрити, а искренни хора сѫ ония, които сѫ сѫвестни. Откровения човек не е скрит, не е потаен, а искрения човек е сѫвестен. Някой човек обича да дѫржи истината, той не е скрит. Тѫй щото на откровеността произходѫт е един, а на искренността — друг. Искренността произтича от един морален закон, а откровенността произтича от един полуинтелектуален принцип. Запример, аз сѫм откровен, отивам да кажа някому, че сѫм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми сѫ болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровенност има задна цел. Когато искренния човек разкрива всичките свои престѫпления, в него няма две мисли, две желания. Та, аз желая вие да бѫдете искренни и после откровени. Ами че сегашните страдания сѫ сѫздадени от невидимия свят за да научи хората да говорят истината. И когато сѫвременните културни хора сѫзнаят, че пѫтя, по който вѫрвят, не е прав, че тяхните постѫпки не сѫ прави, че тяхните мисли не сѫ прави, че тяхните желания не сѫ прави, когато всички сѫзнаят това, света ще се оправи. Но сега, вземете всяка една форма, всеки един институт, той мисли, че туй, което дѫржи е право. И затуй Писанието казва, че Бог прави всичко ново, всичко старо се заменява. Старото небе, старата земя си заминават. Старото небе, това е стария порядѫк на нещата; земята е старата основа, на която този порядѫк е бил положен. Всичко туй се оттегля. Иде ново небе и нова земя, в които царува абсолютната истина! Тѫй, сега не мислете, че да говорите истината е тежко. Не е тежко, тежко е докато човек не знае. Но аз ще ви приведа един факт. Когато крака ви е нормален, вас ви е приятно да ходите; но представете си, че вашия крак се изкѫлчи и ви боли, тогава вие няма да ходите по права линия, а ще се кривите, ще се кѫлчите. И ако ви питат, защо се кѫлчите? — Такѫв ми е навика. Не, не, липсва нещо на крака ви. Този крак трябва да се намести. Имаш известна болка, за туй не можеш да вѫрвиш по права линия. И ако ние не можем да говорим истината, куца ни нещо. Ще изправим всички наши хилави работи. Как? — Като влезе Любовта, тя ще намести всичко. Ще намести органите на тяхните места, ще ги направи естествени. И тогава, чрез тия естествени органи, сили, способности, ние ще можем да живеем един чист Божествен живот. И какѫв ще бѫде този Божествен живот? Аз ще ви кажа сега. Вие имате красива дѫщеря. Ще ви представя работата тѫй: обичам дѫщеря ви, нали? Но вие не ме обичате, имате сѫображения. Е, допуснете сега, че аз сѫм ученик на окултната школа, и направя вашата дѫщеря да умре. Вие пазите дѫщеря си затворена, тѫй, прикрита — за целувки. Казвате: „За всеки друг, но не и за този вагабонтин“. Умре тя, привидно умре тя. Аз пращам отдалеч едного, който ви казва: „Има един човек, който може да вѫзкреси дѫщеря ви, да я оживи“. И ако аз дойда, целуна дѫщеря ви, и тя оживее, ще ми се сѫрдите ли? Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава“. Тѫй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си. Разбирате ли? Сега, всички неща от истинския живот сѫ много извратени. Когато се говори за целувка, тя е просто един символ на живота. Символ е тя. Та, по правия пѫт на Истината, ще се задоволят всичките ваши копнежи; най-вѫзвишените ваши копнежи ще бѫдат задоволени по един правилен начин, и за вашето добро и за доброто на вашите ближни. Нали сме удове един на друг? Ако сме удове на това Христово тело, това тело трябва да функционира, и всеки един уд в нас трябва да функционира правилно, да бѫде израз на Божествената Истина, за да се всели Христовия Дух в нас. И когато действуваш с Истината, Духа на Христа ще се всели в тебе. И тогава Духа ще каже: „Не бой се, ние сме с тебе, говори Истината. И тогава всеки уд ще бѫде израз на истината. Защо трябва да говорим истината? — Защото Христос ще бѫде с нас. Ние може да сме много малки, но когато говорим Истината, Той ще каже: „Моя Дух е вѫв вас, и аз ще се застѫпя заради тази Истина, която говорите!“ Не сме сами в света и вие не сте сами. Та, сега не мислете. В тази школа има вѫзможност, един ден, като говорите истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а диамантена воля. И бял цвят се изисква! Сега разбирате ли ме добре? (Разбираме). Сега, някои от вас ще кажат: „То е тѫй, но ние не можем“. Не, новия живот започва! Ученика на школата трябва да живее така. Не живее ли така, той не е ученик. Казвам ви правилото, само така трябва да живеете. Няма кой да ви контролира, няма да туряме дедективи, стражари да ходят подир вас. Ние имаме стражари, които ходят вѫтре, и всичко знаят. Отвѫн ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвѫтре, каквито света не е виждал. И всичко се хармонира вѫв всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постѫпки, мисли, действия, желания в школата ще се хармонират. И някой пѫт вие ще ни сѫздадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: „Не искам да бѫда ученик на школата“. Не, не, няма нищо по хубаво от това, да бѫде човек ученик на тази велика Божествена школа! Човек ще израстне пред себе си, ще стане едно сѫщество вѫзвишено. Това е морала на тази школа, и влезете ли вѫтре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите, и то не на половина, а абсолютно. Сега, от вас, учениците, искам през цялата година да изправите всичките погрешки, които познавате вѫв вашия живот, а които не познавате, тях оставям на страна, но които сѫ изникнали в светлината на сѫзнанието, трябва да ги изправите, и няма извинение вече, ще ги изправите! Как? С Любовта може моментално да ги изправите, в един ден, в един час, в една минута всичко може да изправите. И аз ще ви направя един опит, правил сѫм тези опити много пѫти, и сега мога да ви направя този опит, но пѫрво вие ще се опитате, че като не можете, тогава аз ще го направя. Тѫй както изкарах тия 104 души на Мусала, така, по сѫщия начин, ще изкарам и вас, ще ви направя опита. И като го направя, ще го видите тѫй, както видяхте опита на Мусала. Тук няма никаква човешка мисѫл, опит е. Истината ще говорим всички. Всички ще бѫдем искрени! И света ще почувствува, че действително тия хора сѫ ученици на Бялото Братство. Ние не се хвалиме сѫс своите начинания. В началото на живота може да има погрешки; те сѫ привидни за нас. За нас е важна крайната цел — Истината. Да сме смели, да говорим истината. Онзи, който говори истината, той е човек от Бялото Братство. (Запитват: ако някой не ни говори истината, трябва ли да му кажем: „ти не говориш истината!“) Ако те пита, кажи му на право. Ако те пита: Ти какво мислиш, аз говоря ли истината? — Не говориш верно. Ще му кажеш: „Братко, не говориш истината“. Тѫй ще му говорите: Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да го не крия, чувствувам, че ти не говориш истината. Не че сѫм прав, тѫй чувствувам сега, изказвам своите чувства. Трябва да бѫдем мѫлчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствувам, че говориш истината“. И той ще се зарадва. „Чувствувам, че не говориш истината“. След една година дойдеш: „Чувствувам, че говориш истината“. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мѫлча, няма какво да нарушавам общите правила. Някой греши там — не се занимавай с неговите грехове; ти си вѫрви по пѫтя, не е твоя работа, ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага, че мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа, и вѫрви, с вола да се разправят орлите и кучетата. (Запитват: ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем?) Щом питат за неща, които не засягат истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които сѫ вѫв врѫзка с истината. Всички неща извѫн истината, не ни интересуват. Че някой обича да лѫже, това е умрелия вол; че някой обича да насилва, това е умрелия вол; че някой обича да забогатява, това е умрелия вол, този, който се вмирисал, той е извѫн телото. Само здравите сѫ в телото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не сѫм ви послужил?“ Ще ми направите един упрек: „Господин Дѫнов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен, ти си направи оглушки, яде, а мен не покани“. Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре“. И като дойде, ще му сложа, ще го питам: Доволен ли си сега? Ако той е недоволен, ще му кажа: „Ела и друг пѫт при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен, това е закон, ще ти направя услуга, понеже ти си от това Братство, аз ще изпѫлня правилото тѫй, както истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тѫй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. То е закон. Аз ще му кажа истината, тогава и той ще ми каже истината. Като почнем да си казваме истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами, че това е морал! Запример, аз сѫм повишил тона си някѫде малко. Казвам: „Не трябваше такѫв тон, и без да си повишавах тона, можехме да се разберем“. Аз взимам сѫвременната механика: един гвоздей може да се закове с малѫк камѫк, но мога да взема един голям чук и да разбия и дѫската. Ако този малѫк гвоздей мога да закова с малѫк чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малѫк чук. Малѫк чук за малѫк гвоздей. Сега, искам от вас за малки гвоздеи — малки чукове, а за големи гвоздеи — големи чукове. Значи, предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки! Някой пѫт е приятно човек да оправя погрешните и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора? Има в света такива индивиди! Аз зная, има такѫв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страждуш, бѫдеще нямал, иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля, и ще отида да разплатя всичките негови дѫлгове и ще взема полиците; после скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такѫв човек носи скѫрбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим тѫй, какво, ще стане с нас? Като правим тѫй, ще вѫзкрѫснем, а понеже сега не правим тѫй — умираме. Така, има души, има духове от невидимия свят, които тайно, горе от небето, напущат своето положение и помагат. И ти, като се оплачеш, те ти подобрят положението, а ти казваш: „Някой щастлив момент е дошѫл“. Този щастлив, случай е, че някое разумно сѫщество, като си му разправял, казва: „Господ няма да уреди работите, чакай аз да ги уредя.“ Не че Господ няма да ги уреди, но Господ казва: „До мене се изпраща една молитва, кой от вас ще изпѫлни моята воля?“ И Божествената мисѫл се предава от най-висшите светове, докато дойде до земята. И тази мисѫл хлопа някому, но той не иска да изпѫлни Волята Божия. Друг пѫк казва: „Мен ме имайте отречен.“ Иде при друг, той казва: „Готов сѫм Господи.“ Кой си ти? — Иван Стоянов. Господ пише: Иван Стоянов, извѫрши волята ми. Турете името му на книга, запишете го за вѫзпоменание, та, като дойде при мен, аз ще имам един обяд с него. Тѫй пише Господ в книгата си. Това е правило в школата. Това сѫ морални правила, които дѫлбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на школата за изучаване на природните сили, и впрягането им в работа. Само когато образуваме вѫв вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристѫпим кѫм втората част на школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огѫва. Само при такава воля ние може да правим велики опити в природата. А при сегашната воля, Желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще дигаме. Сега, от всинца ви искам диамантена воля, и като се срещнете, ще казвате: „Нашата воля е диамантена и нашия цвят е бял.“ Има ли сега нещо мѫчно? — Няма. За Любовта няма мѫчни работи. Аз искам всички да станете млади; не да станете млади, ами ще бѫдете млади. Искам сега, като се вѫрнете по домовете си, да носите в себе си през тази година, тази врѫзка на любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има. Има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне. И като изправим всичко, ще внесем новия живот, ще внесем новата Любов, ще внесем новата Мѫдрост, ще внесем новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, вѫрху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мѫдрост и Истина, това е великата основа, вѫрху която ние ще градим своето бѫдеще. И тогава ново небе и нова земя ще се сѫздадат вѫрху тия три велики принципа, те сѫ правила на школата. Тогава ще чуете гласѫт: „Аз сѫм Пѫтят, Истината и Живота.“ Пѫтят е Любовта. Който има любов, само той пѫтува от място на място. Нали искате да любите? Пѫтя какво е? — Любовта е пѫтят. Истината е равнодействуващата сила, която отмерва този пѫт, а животѫт осмисля. „Аз сѫм пѫтя“, казва Христос, това е Любовта. Може да искате да любите — пѫтя, това е Любовта. И тѫй, аз казвам: Аз сѫм пѫтя, истината и живота! Това значи: Аз сѫм Любовта, от която изтича Истината, и живота, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любовта, Истината ще дойде; имате ли Истината, живота ще дойде; имате ли живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дѫрво всичко в света почва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тѫмнина. Ще приложите новото учение, и ще кажете: Казано и свѫршено! Ние ще изпѫлним волята на нашия Господ на Любовта, Мѫдроста и Истината без страх и без тѫмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духа Христов. Ние и Той ще бѫдем едно. Той и Отец ще бѫдат едно, и всинца ще бѫдем едно. Едно ще мислим, едно ще действуваме, заедно ще се радваме и веселим. Имаше зададени 10 теми. Кои от вас се задѫлжиха да пишат? Някои задачи ще приложим за идущата година. Колко е часа? — Шест часа. Да свѫршим! Няма Истина, като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. Сега, полека ще станем, да идем на вечеря.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 9 ч. с. Музика, работа и пост. Да произнесем нашата III формула: „Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.“ Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте колкото се може с по-мек глас, вибрациите да сѫ по-меки. На физическия свят човек най-пѫрво трябва да яде, нали? След туй ще осети, че се е наял и ще си почине; и третото положение, след като си почине — ще почне да мисли. Та, и ние така: най-пѫрво се наядохме, след яденето направихме почивка, и сега ще мислим. Нали? В школата имаме зададена една тема: Кой е най-добрия метод за работа? И през цялата година вие ще си правите лични наблюдения и опити: кой е най-добрия метод за вашата работа — за вас. Сега, учениците, някой пѫт, като сте неразположени, употребете музиката, като едно средство да се тонирате. Нека вземем, запример, пѫрвата буква „а“ с отворена уста. Сега, ако тази буква вие я изкажете обикновено, и я турите в музикален тон, ще имате две различни влияния на буквата. Запример, в бѫлгарски език казват: „А... а... а“ — значи, а, ти ли си? Нещата, които започваме да познаваме за пѫрви пѫт, те ни очудват; това значи „а“ — пѫрвото пробуждане на сѫзнанието или пѫрвото пробуждане на разумния живот. Това е „а“. И тогава казваме: (всички пеят) — а... а... а — постепено се усилва, отслабва, замира. Някой пѫт не си тониран — вземи да произнасяш а... а... а. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, с един наполеон, а с хиляди!“ А туй „а“ много работи може да ти принесе. Не си разположен, почни да мислиш за „а“-то, като пѫрво проявление на сѫзнанието. Какво мислиш? — питат те. „Моето сѫзнание се е пробудило, и искам да зная туй „а“ за какво може да се употреби“. Хайде да вземем сега всички буквата „а“ (Вие се разкашляхте сега). Я да видим, до колко нашето сѫзнание се е пробудило. Едно отлично упражнение! Тия сѫ общи упражнения, разбирате ли, трябва да ги отбележите. Започнахме да произнасяме „а“ сѫс следните движения: десната рѫка на страна, двете рѫце настрана, рѫцете на гѫрдите, отворени на страна, напред двете рѫце, на главата, на гѫрдите, на главата, само десната рѫка на страна, двете рѫце над главата (много пѫти се прави туй упражнение). Запомнете упражненията, това сѫ окултни упражнения, може да си ги правите често. Значи туй „а“ може да бѫде полезно в много отношения; много работи може да се извѫршат сега в музикално отношение. Ще направим пак едно музикално упражнение с буквите а, о, у. Когато дойде до „о“-то, ще си турим рѫцете на очите. Когато дойдем до „у“-то, ще си поставим рѫцете на ушите, и ще покажем на физическия човек, че той трябва да бѫде справедлив, нищо друго. Когато дойде до „о“-то, ще си хванем клепачите горе. Туй знаете ли какво значи? — Да дигнем завесата, да няма нищо скрито-покрито пред Бога, който знае всичко. Можем да изпеем по няколко начина „о“-то. Можем да турим двата си прѫста на очите, значи да си затворим очите за вѫншния свят, да влезем вѫв вѫтрешния, в себе си. Всички изпяхме „о“-то, но взехме друг тон, не вѫрви. Значи, не сте готови всички да си затворите очите, не сте готови на самоотричане. Изпяхме „о“ сѫс следните движения: рѫцете на очите, веждите прищипнати горе. Песен с буквата „у“. Горе на ушите двата прѫста, долу единия. Сега, едната половина от вас ще пеят с буквата „а“, другата половина — с „у“. Слушайте, аз ще ви изпея сега. Учителя запя. Пяхме всички песента с „а“, „о“, „у“, при следните движения: а — рѫцете на гѫрдите. у — рѫцете на ушите о — рѫцете на очите при веждите. а — рѫцете на гѫрдите. у — рѫцете на ушите. о — рѫцете на очите. Песента, т. е. упражнението с буквата „а“ вѫрви най-хубаво, значи началото, основата е най-хубава. Имам един метод, аз не сѫм го проверил още, той е музикален метод. Учителя изпя следните думи: Firfürfen tau bi aumen. Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мѫка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр., тежко му е на корема, и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията вѫв вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо сѫстояние се дѫлжи на изгубена хармония в телото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Запитват: На какѫв език е това изречение? — То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз сѫм го превел тѫй: Без страх и без тѫмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналѫт означава много повече. Това е само частичен превод, целия не може да се преведе, и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички сѫстояния на душата, да може да придобиеш такова сѫстояние на ума, сѫрцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen“ означава всички качества, които се сѫдѫржат в Божественото. Всичко, което сѫдѫржа Божественото в себе си да израстне, да се прояви в своята пѫлнота. „Tau“ значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Bi“ — значи туй, което се проявява. „Aumen“ сѫдѫржа всичко за живота. Но туй не е сѫщински превод. Това сѫ ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите сѫ силни. Само че тук трябва да имаш, сѫзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползуваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вѫнка, ще я пеете само като се сѫбирате, за себе си, за вас, които разбирате, иначе, като се изнесе вѫнка, тя ще се профанира. Сега, искам да разбирате в школата, да не би да схванете някои неща буквално. Всеки ще учи според своите способности. Там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им е. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В природата цѫвти само оная пѫпка, на която е времето, която е готова. Който е готов, ще цѫвне. И вие ще цѫвните, когато ви дойде времето. Няма да бѫрзате. В тази велика Божествена школа всяко нещо трябва да става точно на време, и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно на време. И като направите опит, ще добиете чрез сѫзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили сѫзнанието ви, и ще добиете в себе си по-голяма увереност. Най-пѫрво, у вас ще трябва не да изкараме, а да опитомиме този страх, защото, вие може да имате най-благородна идея, най-вѫзвишена идея, но щом страха потропа на вратата ви, туряте един крѫст на тази идея и казвате: „Друга идея!“ — Нахвѫрляте се на нова. Има един окултен разказ: разказва се, че заяка се вѫорѫжил с револвер, турил си нож и си казал: „Сега да ме срещне някой, аз ще му кажа нему!“ Обаче, при пѫрвото потропване, забравил за всичко, забравил за ножа. Той си казал: „Е, сега те ме изплашиха, но за втори пѫт ще им покажа“. И втори пѫт пак забравил. С хиляди години заяка все се плаши! Защо се плаши? — Защото в душата му няма любов, няма силата вѫтре. И сега ние решаваме: туй ще направим, онуй ще направим, турим ножа, изтропат ни, и казваме: „Ние пропаднахме, но втори пѫт няма да пропаднем“. Защо пропадаме? — Защото Любовта, великата сила, я няма. Тѫй седи великата истина. Следователно, ще турим любовта в сѫрцето си, и тогава всичко ще можем да извѫршим. Някой може да каже: „Той ме ограничава“. Не, в любовта нема ограничения. Следователно, всеки, който влезе в нея, ще я опита, тя е безгранична. Ти като влезеш в свободата, в любовта, ще намериш такѫв велик простор, че всинца ще живеем свободно. Единствената сила, която може да ни даде свобода, живот, това е Любовта. Искам тази мисѫл, че „с любовта всичко може“ да се запечати в ума ви. Ще правите опити, и казвам: Втори пѫт като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки, и ще произнесете думата любов. Ще кажете: Страхѫт отвѫн, любовта отвѫтре, и мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповедай!“ Но, ако страхѫт е отвѫтре, а любовта — отвѫн, тя ще ви заплюе. Тѫй е и в света. Кого не сѫ плюли? И по този навик некой ви наплюва, казва: „Ти си безчестен човек“. Защо? — Защото си безчестен, искаш да лѫжеш хората. Ти любов имаш отвѫн, страх отвѫтре — пфу—плюе те. Тѫй трябва да тѫлкувате. Като се вѫрнеш дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа истината“. Ами, ако като заяка бегаш по 10 пѫти на ден! Страха, туй е нещо конкретно. Страхѫт и той си има място, но само за физическия свят, за духовния свят не е нужен, Той сѫществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да сѫздадем една анархия — да развалим духовния свят. Ако го турим като един принцип в духовния свят, значи да развалим света. И тѫй, ще турим страха в физическия свет, ще му кажем: „Тук ти е мястото“. Любовта ще турим в духовния свет. А сега сме турили страха в духовния свят, любовта в физическия — сега е с главата надолу. Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити имаме богат материал. Ще намерим някоя умраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата „любов“, ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че има такива случаи да видим силата на любовта. Ще направим този опит в школата и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: Я ми донесете тази 20 годишна гангрена, да видим как ще ѝ подействува. Като произнесем „Tau bi aumen“, всичко се свѫршва. Този брат ще стане, ще каже: „Благодаря, сляп бях едно време, но сега виждам, зная, че може да се махне умразата“. Сега, туй е желанието на онези, които рѫководят школата. Аз ви казвам, че тази школа е много икономична. Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или некое престѫпление. Туй време го искам аз, т. е. най-малкото, а ако дадете повече — добре. Но казвам на всинца ви — най-малките разходи искам. Да не кажете: „Женен сѫм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мѫжа си, него време искам, него да запѫлните с работа. А такова време имате много! Аз сѫм много хитѫр сега, аз сѫм много искрен, хващам ви много умно. Туй време е един час, но по някой пѫт се карате по 3 часа. Тѫй щото по някой пѫт аз мога да спечеля. Ако всинца станете добри, виж, аз ще изгубя. Аз искам да бѫда искрен пред вас, да не мислите, че ви давам туй, което може да предизвика в вас мисѫлта: Ами, где да намерим време. Един час време! Но някой пѫт може да се карате 4 — 5 ч. Туй е много време. Казвам: Е, то ще влезе в моята кесия. Да не би да кажете после, че не сѫм ви казал. Казах ви го, казвам ви всичко. Ако станете всинца добри, аз губя, вие печелите, ако не — вие губите, аз печеля. Сега, или вие ще спечелите, или аз ще спечеля, или вие ще загубите, или аз ще загубя. Аз ще бѫда противоположната партия и в печалба и в загуба. В школата сте вие, ще прилагате казаното. Щом се расѫрдите, ще дойдете при мене, ще кажете: „Аз имам работа за вас, за живота в школата“. Има известни методи в школата, те сѫ толкова лесни. И тогава няма да има нито един от вас, който, като приложи тия методи, колкото и да е расѫрден, да не може да измени сѫстоянието си в една минута. Всяко сѫрдене ще изчезне, и ще се чудите на вашата промена. Чудни сте, като кажете „не мога.“ „Мога“ и „не мога“, туй зависи от сѫзнанието ви. Ако забия в рѫката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа рѫката ви с някое лекарство, болката ще изчезне. Повидимому, всяко ограничение ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести — от разни степени сѫ те. Често, като сме забравили живота, бутнем някой бутон, сѫздадем някое нещастие, ограничение. На това Божия закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона“. Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: Днес няма хляб. Какво ще правим? Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя? Ще постиш 1, 2, 3 дни — човек от глад не умира. Ние мислим, че като не яде човек един ден ще умре. Тази илюзия за поста ще я премахнем. В старо време страха сѫ премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека, сѫ сѫвсем други. Глада, сам по себе си, е една сила, която дава живот, обновява живота. Дето казват: „Гладен ще ходиш“. Когато човек е гладен, то е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да сѫм гладен, гладен в умствения свят, гладен в духовния свят, гладен в физическия свят, това ще ми даде потик. А сега, други казват: „От глад ще умреш“. Как ще умреш от глад? От глад хората не умират, от друго нещо умират. Най-пѫрво, ще лекувате страха на физическото поле с пост. Пѫрвия начин за лекуване страхѫт е следния — ще постиш, и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш, и ще повикаш един беден човек, от пѫтя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата, ще му дадеш твоето ядене. Втория начин за пост: той ще яде, а ти ще говориш. Третия начин за пост — този твой брат, когото си повикал от пѫтя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш — ще му свириш, ще му дадеш от твоите знания, ще видиш как ще се почувствуваш. Ще ви дам опити. И тѫй, още пѫрвия ден, като си разтревожен, като си в най-разтревоженото си сѫстояние, ще постиш, без да викаш някой да яде. Втория ден ще постиш — ще викаш някой, той да яде, а ти да говориш. Третия ден — пак ще постиш, ще повикаш някой да яде, ще му свириш, и приятелски ще се разговаряте. Няма да извикаш когото и да е, ще извикаш един беден човек, една душа, която ти допадне. Него ще повикаш, с него ще направиш опита. Само Учителѫт или някой адепт е, който може да прави тази опити с когото и да е от вас. И най-после, ще направите опита с хора, които сѫвѫршено не обичате, та да можете да се тонирате, да изпитвате разположение. Така ще опитате силата на вашата воля. То е друг закон. Това е метод, туй е знание. Не е лесно да се вѫзпита човек. Вѫзпитанието на сегашните педагози не е вѫзпитание, това е дресиране. Вѫзпитанието лежи на сѫвсем други, естествени, закони. Пак ви казвам: Опитноста, която имате, ще си я носите. Но ще видите, че ако работите по Божествените закони, ще имате само 1% изключение. Ние ще приложим тия закони. Е, добре, сега аз ще опитам вашата сила на гаданието. Кажете ми, като отворя Библията, какѫв стих ще се отвори; дали този стих, на който попадна, ще се отнася кѫм духовния, умствения или физическия свят? Едни отговарят — кѫм духовния. други — кѫм умствения. трети — кѫм физическия. Е, хубаво, сега имаме три мнения: едни казват кѫм духовния, други — кѫм умствения, трети — кѫм физическия. Ще видим кои сѫ прави. Учителѫт отваря Библията, пада се: Иезекиил, гл. 7 ст. 4. И окото ми не ще те пощади, И няма да помилвам, Но ще ти вѫздам според пѫтищата ти. И ще бѫдат всред тебе твоите мерзости; И ще познаете, че аз сѫм Господ! Сѫзнанието в кой свят е? — В духовния свят, значи, пѫрвото мнение е верно. Значи, „право се вѫздава всекиму“. Сега, праведните слушайте! Туй е едно правило. „Окото ми няма да те пощади.“ Защо няма да те пощади? — Понеже не си спазил Божествените правила. Учителя няма да те пощади, но ще зачеркне всичките твои задачи. Когато ученика свири и не взима правилно тоновете, учителя не иска да го слуша, няма да го помилва, ще го спре, ще каже, че е неспособен ученик, и ще му тури слаба бележка, единица. „И ще ти вѫздам“ — единица. „И ще познаете, че аз сѫм Господ“ — че аз сѫм Учител, Който не се лѫже, за Който, кривото е криво, правото е право вѫв всяко отношение. Ние сега говорим за абсолютното право, което е право вѫв всяко време. И туй е онзи Велик Учител, Който е в света, Духа, Който раздава всички неща. Той не се лѫже, и няма да говори лѫжа. Аз разбирам, че този стих засяга и трите свята. Засяга ги, да. „Да, ще познаете, че аз сѫм Господ!“ Сега, ще отворим втори пѫт Библията. Този стих дали ще бѫде мек, за любовта ли ще говори, или за наказанието? (И двете мнения). Учителѫт отвори Библията: II послание Петрово, III гл. 16 ст.: „Както и вѫв всичките си послания кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мѫчноразумителни, които неучените и неутвѫрдените изкривяват, както и другите писания, за своята си погибел.“ Значи в школата не се тѫрпят глупави ученици. „Както вѫв всичките си послания“ — някои, които не разбират законите, изкривяват ги. Третия стих сега вѫрху какво ще бѫде, за любовта, за мѫдроста или за истината? Учителѫт отвори Библията, падна се: II послание Петрово, 1 гл. 6 ст.: „На благоразумие — вѫздѫржание, на вѫздѫржание — тѫрпение, на тѫрпение — благочестие.“ — Любовта, вѫрху нея е стихѫт. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие. Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Ума като работи, той спѫва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто сѫстояние, да вѫзприеме Божествените мисли, които се отправят кѫм нас. В туй почивателно сѫстояние забравяте всичко, взимате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и нахрани, и няма да мине дѫлго време, ще получите отговора. Но, ако много мислите и се бѫркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, отговор няма да получите. Запитват: Ами когато ума се люшка от една страна на друга, какво да правим? — Ще му туриш гем и ще му кажеш: ти само на мене ще служиш. Сега, преходните сѫстояния. Ние преминаваме в едно преходно сѫстояние — отричане на стария живот, и вѫзприемане на новия живот. Всичко туй трябва да се извѫрши в сѫзнанието, да вярваме, че новия живот носи своите форми в себе си, той няма нужда от друго, той има нужда само от материал, и да остави живота да сѫгради сам своето жилище, защото животѫт е произлязѫл от Любовта, Любовта — от Духа, а Духѫт — от Бога. Следователно, самия живот трябва да носи всичките условия, защото туй Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израстне. И аз забелязвам, че мѫчнотии се зараждат между вас, както в София, тѫй и в другите градове. Тия мѫчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот, сам по себе си, вѫтре, в своята сѫщина, е уреден. Аз говоря за сѫщината на живота, той е уреден вѫтре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Запример, кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? — Чрез чистата вода. Глада може да се отстрани. Чрез какво? — Чрез хляба. Жаждата може да се отстрани. Чрез какво? — Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим. Та, ние имаме задачи. Някои казват, че сме несѫвѫршени. Несѫвѫршенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жѫне — много работи има. А сѫвѫршен човек подразбирам онзи, който е изорал, посял, ожѫнал — в хамбара всичко е готово, накривил шапката си, свѫршил си работата. Туй значи сѫвѫршен човек. А ние казваме: „Аз сѫм несѫвѫршен човек“. — Не сѫм свѫршил работата си, нищо по-вече. Ще се запретна да си свѫрша работата, и като я свѫрша тѫй, както е нужно, ще бѫда сѫвѫршен, и като не я свѫрша. няма да бѫда сѫвѫршен. Ами че има много работа! Не, сѫвѫршен в своето сѫрце, сѫвѫршен в своя ум, сѫвѫршен в своята душа, сѫвѫршен в своята воля, в своето тяло. Сѫвѫршенство за ума, за сѫрцето. Та, новия начин за вѫзпитание е различен от сегашния начин. Сега, между нас се слага работата тѫй, че един ден този свят ще се реформира, ще бѫде сѫвѫршен. Запитват: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бѫдат нашите отношения; трябва ли да го вѫзприемем в душите си? Как трябва да постѫпим на практическа база, за да не развалим работата? Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега. Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с брѫчки на лицето. Но, решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момѫк, 30 годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето ѝ, да попѫлни брѫчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето ѝ, зѫби ѝ туря, слухѫт ѝ се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад, 30 годишен момѫк. Влюбва се, и се венчава. Поканва тя гости на угощението си. Тя, млада мома, а гостите ѝ наоколо всè стари баби. „Те сѫ моите роднини.“ Мисли момѫка, че намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно от изкуствените неща. Изважда зѫбите — вижда празна уста, оглушала, изважда вуала — вижда кожата сѫбрана, брѫчки по лицето. От тук, от там, той вече вижда чудовище пред себе си — стара баба! Другия разказ е обратният. Една мома, млада, хубава, искала да се избави от женидба. Тя се явява пред един окултист да я дегизира като стара баба. Та, сега, новия живот иде като стара баба, страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвѫтре. А стария живот ни се представя като млада мома отвѫнка, но условия вече няма, стара баба е той. Та, формите сѫ скрити вѫтре, и който има интуиция, той ще разбере кѫде седи истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот сѫществува между напредналите хора, между напредналите сѫщества. Има една иерархия между световете, в които те, напредналите сѫщества, живеят; между тях сѫществува този новия живот, и трябва да ви пратим, да отидете при тях, да видите как живеят. Ще кажете: „Е, имало хора!“ Запитват: Как ще се реши този вѫпрос, с виждане или с пипане? — С виждане ще се реши вѫпроса. Всички ще видите. Всеки един ученик, който влезе в школата, ще види. Ще видите, давам ви следното правило: Щом Любовта влезе вѫв вашето сѫрце и страхѫт излезе вѫнка, и щом светлината влезе в ума, а тѫмнината излезе вѫнка, всички ще прогледате, без изключение. Но, само тези сѫ условията: любовта в сѫрцето, и светлината в ума. Ще видите тези неща, и ще ви ги разправят. Най-важното условие е да вѫзприемете Любовта, да опитате Бога като Любов. Ако ви говори един евангелски проповедник, ще ви каже, че сте грешни, това-онова. Аз ви казвам: Приемете Бога на Любовта и всичко ще стане. Как? — Отворете сѫрцето си. Вие ще се спрете, ще казвате: „Дали ще дойде Той, аз сѫм много грешен.“ Абсолютно вярвайте! Щом отворите сѫрцето си, Той ще дойде. Ще повикате Господа на Неговия език, няма да говорите на ваш език. На Негов език ще говорите! Сега, в школата, страха сѫвѫршенно трябва да изчезне, защото този страх много ми препятствува. Като ви говоря в беседите, вашите мисли, вашия страх много ми пречат. Аз разправям принципално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някѫкѫв страх. А като говоря, някои се оплашват, казват: „Ами ако аз не мога да изпѫлня туй-онуй; ами ако не мога да излезна на Мусала, какво ще стане с мене?“ Друг: „Ами аз сѫм стар, женен сѫм, имам жена, деца.“ Всичко ще се уреди моментално. Ще идеш на Мусала, ще станеш млад. Че имаш жена, деца, това не сѫ спѫнки, това е една привилегия. Че си женен, че си мѫж или жена, това е една привилегия, Господ ти сѫздал една работа. До сега ти си се занимавал само сѫс себе си, а това е една работа — да се занимаваш с други, с жена, с деца. Двама да живеят е по-добре. Най-мѫчното е да живее сам човек. Ами с деца? — С деца още по-добре се живее. Че двама да сѫ е още по-голяма скука, а така, с децата, то е цяла музика. За в бѫдеще вие няма да се жените тѫй, както сега се жените. На учениците от окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Беззаконие и престѫпление е да се жениш без любов! И когато се жениш няма да викаш поп да те венчава. Туй е престѫпление! То значи, че не вярваш. Венчаване е, когато любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свѫршила всичката работа. Бог кога говори, това е любов. А сега, викат попове, владици, турят епатрахили, кадят тамяни, туй-онуй — ще развалят работата. Когато Господ направил пѫрвите хора, сѫбрал ги и двамата, сѫчетал ги, и им казал: „Никакви попове, нито владици и крѫстници; давам ви този свят с всички блага; идете, работете, ползувайте се от тези блага!“ Бог вѫвел Адама в туй училище, и му казал: „Слушай, туй е велико училище, вие ще работите сериозно, дал сѫм ви, условия да работите, да завладеете законите, вѫздуха, водата, огѫня и всички сѫщества. Всичко туй ще завладеете.“ Сега, като дойдете в школата, ние ще ви, кажем: Пѫрвото нещо — ще завладеете вашия ум; второто нещо — ще завладеете вашето сѫрце; третото нещо — ще завладеете вашата воля; четвѫртото нещо — ще контролирате вашите сили. Туй е пѫрвото нещо в школата. Сега, ще ви питат някои: между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат? Чудни сѫ тия вѫпроси, смешни сѫ! Животѫт ще вѫрви тѫй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да повѫрнем живота кѫм неговата пѫрвоначална чистота, да вѫзстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тѫй, както е нареден от небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща сѫ предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца и бащи и майки, но децата ще бѫдат 100 пѫти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде за женене, яви се един момѫк, дойде втор, трети, и момата не знае кого да избере. Това женидба ли е? Почнат да питат: Богат ли е? Не, не, не е този начина. Женидбата в света има сѫвсем друг смисѫл. Туй подразбира само физическата страна на женидбата. Женидбата подразбира да дойде душата ти в сѫприкосновение с физическия, духовният и Божествения свят, в трите светове, да знаеш как да работиш в трите свята едновременно, да знаеш да трансформираш енергиите от един свят в друг. А ние, като турим туй, че женидбата значи само рàстене, да знаеш как да растеш, и нищо по-вече. Някой казва: „Да се женим!“ — Ще се жениш, ще растеш, разбира се. Но растенето не разрешава вѫпроса. След като израстеш, и нищо не завѫржеш, нищо не си направил. Ние се отклоняваме от вѫпроса. Вие, като женени, сте го разрешили; втори пѫт няма да се жените. Вие казвате: „Ами за младите какво да правим?“ — Защо плачите на чужд гроб? Сѫс старото, сѫс стария живот, казвам, че ние сме ликвидирали и внасяме нови форми. Тази любов, която човек трябва да храни кѫм някого, тя трябва да бѫде свещена и Божествена! В дѫното на душата си човек трябва да знае, че живее пред Бога, за Бога, и пред Него няма никаква измама и лѫжа. Дѫлбоко вѫв вашето сѫзнание, вѫв всички мисли трябва да бѫдете тѫй чистосѫрдечни, да сѫзнавате кое е право, кое не. Бѫдете тѫй смели, че като направите един грях, да го изповядате пред Бога, и пред себе си и пред хората. И за любовта си трябва да бѫдете тѫй смели. Трябва да я изповядате. Щом криеш любовта си, ти си страхливец, щом не я криеш, ти си герой. Няма да я криеш. Щом едно нещо е лошо, ще го оставиш, да се проявява тѫй, както си е. Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес сѫм на твое разположение, ще те оставя да се проявяваш, както искаш, аз ще изпѫлня Твоята воля“. Тѫй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ние ще Го оставим да ни каже, и ще употребим всички, сили да го изпѫлним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо, ще изпѫлним всичко, и като се вѫрнем, ще кажем: „Господи, изпѫлнихме, сторихме волята Ти тѫй, както Ти каза“. Няма да кажеш, че времето било такова, че туй-онуй. Не, ще свѫршиш и нищо по-вече. Нали е право туй учение? Тѫй, трябва да имате дѫлбоки знания. Вие казвате: „Кой ще ни помага?“ В тази школа има милиони работници, които ще дойдат от всякѫде. Ще дойдат да ви помагат, но стига да започнете тѫй. Ще започнем всички тѫй, аз вярвам. Не казвам вярвам, но знам, тѫй ще бѫде! В школата най-пѫрво ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бѫдете много смирени, ами сѫвѫршено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите. Аз желая, в школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огѫн за знание, онзи свещен огѫн за Мѫдроста, за Истината, за Любовта. Този огѫн така да се разгори, че да няма в този огѫн нищо друго, което да взима надмощие, и в този огѫн да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такѫв огѫн да бѫде! И ние искаме ученици фитилджии, с разпалени свещи. Ученици, които не могат да изгарят не ги искаме. Искаме ученици фитилджии, да запалват сламата, кѫщите, всичко да гори! Който може да устои на този огѫн, нека остане. Който не може да устои, нека си отиде. Онези, които казват за комунистите, че теглят нож, прави сѫ. Прави сѫ те, обрезване, обрезване трябва на света. Но какво се казва? Лозето трябва да го реже само лозара. Градинара трябва да реже, да чисти сам дѫрветата в градината си, и то само градинара, който разбира. Вашето сѫрце кой трябва да го пипа? — Само Господ може да го пипа. Давате ли го другиму да го пипа? Дадете ли го другиму, отиде, та се не види. Никой не е вѫв сѫстояние да пипа сѫрцето ви. Само опитния градинар, като влезе вѫв вашето сѫрце, той ще го пипа. И като влезе в лозето ви, той ще знае как да го обреже. Затуй аз се поставям на правата база и казвам: „Непременно трябва да вѫзприемете любовта. Няма друг пѫт. Всичко друго ще се уреди.“ Каква друга философия? Никаква друга философия, никакви други умувания. Вие сте умували, умували. Ще приложим това тази година, и ще видим резултатите. Може ли Господ да оправи сѫрцата ни и да обреже лозето ни? — Може. Не е било време, когато Господ да не е могѫл да оправи сѫрцата ни, да не може да обрязва лозето ни, и то толкова хубаво! Само Той трябва да ни изправя сѫрцата! Няма втор в света като Него. Той е Един. И аз искам сега да проверя сѫрцата и умовете на тези, които сѫ най-способни да извѫршат тази работа. Ако по старому призовете Господа, Той никога няма да ви приеме. Знаете ли какво направи Елисей, който взема кожуха на Илия? Какви думи произнесе? Може ли някой да ми цитира този стих? Той му взе кожуха, седна на него и каза: „В името на Илиевия Бог“. Ами вие, ако аз ви дам този кожух, как трябва да произнесете тия думи; като дойдете при р. Иордан, как ще кажете? Отговарят: „В името на Бога на Любовта“. Сега, вѫпроса за школата. Света, който ние наричаме Христово училище, той е школа, велика школа. И вѫв вас искам да се сѫбуди туй сѫзнание, да се сѫзнавате като ученици на школата. Тогава може да се образуват онези правилни врѫзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни открие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т. н. Това сѫ празни вѫпроси. Като ви вземем в школата, вашето сѫзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите сѫзнанието си за този свят, и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. От там ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем.“ Няма нищо. Всичко ще се запази. Някога, мѫж и жена се скарват. Тук не можем да ви примирим. Ще ви вземем и двамата в онзи свят, и ще ви поговорим. После, като станете сутринта, мѫжа ще каже: „Жено, аз сѫнувах такѫв и такѫв сѫн, прощавам ти.“ И жената казва: „И аз снощи сѫнувах един подобен сѫн, и аз ти прощавам,“ и ще се свѫрши работата. Друг случай. Двама души, единия дѫлжи, не иска да плаща, не признава, другия настоява. Сѫдили се 10 години. Взимаме ги на онзи свят, разказваме им закона на кармата. Сѫбуждат се, разказват: „Сѫнувах един сѫн, че ти си платец, а аз кредитор. Другият: Че и аз бях там. Слушай, не искам да ми плащаш, прощавам ти. Да ги дадем на бедните!“ — Дават парите на бедните. Дават си рѫка, свѫршва се вѫпроса, всичко става лесно, магически. Само когато Любовта влезе вѫв вас, няма да има мѫчнотия, която да не може да се премахне. Следователно, всички вие, ако приложите закона, след една година ще скачате, като млади телци, като васански телци. Та, сега, за школата няма много да бѫрзате, но няма и много да замедлявате; ще се запишете в общите класове, и кой колкото може да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! А напредналите ученици, има някои от вас напреднали, тях няма да ги спираме, напред ще вѫрвят, авангвард. Те сѫ авангвард, оправят пѫтя, чистят, след тях идат главните сили, после иде тила отподир. Там, пред някой извор всички спират на бивак, наядат се, всички се срещнат. После пак ще трѫгнат. Тѫй че при спирането ще бѫдат заедно всички, а при ходенето — ще има напред и отподир. Да, хубаво. Сега, колко души има от всеки един град? Сега, на приятелите, на учениците, понеже ще бѫдете ученици на школата, аз ще дам едно меню. То ще бѫде много малко за школата. Имам 2 шишета, с около 10 кгр. 6-годишно вино, донесено от Мусала, горе, от езерата, от най-хубавото винце, което природата е приготвила. Не зная по колко ще се падне на всички. И после ще ви дадем, по едно малко парченце хляб като оглашени на школата, по една малка закуска. И най-после, другите братя ще дадат едно меню, малко наготвено, тѫй топличко. А другите вѫпроси и недоразумения ще се разправят, благодарете се, че има недоразумения между вас. Аз се радвам. Няма сила, като Божията сила, само Божията сила е сила. Благославяй, душе моя, Господа! (Сега, ще слезем да се приготвим за този прием. Ще слезем долу, на трапезата. Всички, ще се наредят. Всеки да си носи канчето!) Забележка. Запитват: Как да се обрѫщаме кѫм малките деца, и те кѫм нас? На тях ще казвате братче, сестриче, а; децата на вѫзрастните ще казват „обични бате,“ „обична како.“

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Понеделник. 21 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Няма Истина, като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. 3. Да вѫзсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа — проявената Божия Любов, Начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си, Светлина, която показва Пѫтя, Пѫтя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бѫдем като Бога. Да бѫдем като Любовта Му. Да бѫдем без страх и без тѫмнина. Да бѫдем с обич и светлина, Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост. Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слѫнцето никога не залязва. Ден, който обгрѫща и запѫлня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа — времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух, и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина. Духѫт и Истината е нашия девиз. Ние сме проявената Истина — плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бѫде Нему сега и вѫв всичките векове, които сѫ били, и които ще бѫдат и които сѫ. Амин. 4. МОЛИТВА НА ДУХА. Господи, Боже наш, да дойде Твоя благ Дух и да обгѫрне нашия дух в своите обятия. Да изпѫлни сѫрцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присѫтствие на всѫде. Да укрепи рѫцете ни вѫв всяка правда, нозете ни вѫв всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. Укрепи ни, вѫздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето царство с всяко веселие за изявената любов кѫм нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за Силата ни, крепост за духовете ни, пѫлнота за сѫрцата ни. Ти си венец и слава в живота ни! * Като четете тази молитва, ще бѫдете много внимателни, не бѫрзайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сѫрце. Сѫберете умовете и сѫрцата си на мястото си. Сѫсредоточете ума и сѫрцето си кѫм Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме пѫрви пѫт „Молитвата на Духа“, като коленичихме с десния крак на земята и десната рѫка дигната нагоре). Ще мислим вѫрху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни. (Прочетохме още един пѫт молитвата в сѫщото положение, но с лявата рѫка дигната нагоре). Не бѫрзайте само. 5. Благославяй, душе моя, Господа. (Изпя се няколко пѫти с различни движения на рѫцете). Аз ви поздравлявам, братя, с новия ден на Любовта! Аз ви поздравлявам, сестри, с новия ден на Любовта! Ще започнем сега едни малки упражнения. Новия Божествен ден изисква от нас диамантена воля. Забележете си това! Когато срещнете някоя мѫчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена, и пред тази воля всяка мѫчнотия трябва да отстѫпи.“ Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това сѫ воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, сѫздават всички спорове и недоразумения в света, а царството Божие започва с диамантена воля, на която цветѫт е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бѫдат украсени с белия цвят, т. е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бѫдат бяли, лицето на вашата душа да бѫде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? — 6 ч. без 20 м. Слѫнцето изгря). Аз пак ще ви попитам: знаете ли сега защо ви гледам? Прочетете моята мисѫл сега! Хайде да видим колко сте ясновидци! Сега в ума ми има само две мисли, дали може да ги прочетете или не? (Една от сестрите се обажда: Питате ни дали имаме диамантена воля, и цвета на душите ни бял ли е?) Да, така е, като ви гледам, казвам си: Волята ви диамантена ли е, и цвета на душите ви бял ли е? Сестрите вече успяват в туй схващане. Точно прочетоха. Тогава, братя, утре ще ви изненадам и вас, гответе се за вашият опит. Сестрите прочетоха, да видим вие дали ще прочетете. Ние вече няма да ходим с пипане, мина вече пипането, с виждане ще ходим! Всичките религии на старата култура все с пипане ходят, ние с виждане ще ходим. До сега всички все сте искали да виждате, сега вече ще виждате, ще започнете да виждате. И като почнете да виждате, не пипайте нещата, които виждате, защото всяко пипане е едно сѫмнение, че виждаш. Туй, което виждаш, не го пипай! Светлината, която виждате, може ли да я пипнете? Туй, което не се пипа, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. Туй, което се вижда, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. И тѫй, вие виждате реалното, вечното, а пипате временното и преходното. А сега, тѫй, както вие се наблюдавате, пипате се един друг, живеете вѫв временното и преходното. Мисля, че слѫнцето почна да изгрява. Виждате ли го? — „Почна да изгрява“. Ще ви дам един опит да познавате дали е изгряло, или не. Обѫрнете гѫрба си кѫм слѫнцето преди то да е изгряло, и, ако усетите една малка топлинка, изгряло е. На хоризонта е вече изгряло, аз тѫй го усещам на гѫрба си. Моят гѫрб познава по-добре, изгряло ли е, или не. 6. Гимнастически упражнения. Най-напред ще направим старите упражнения, като броим всички заедно ритмично до шест. Запитват: Старите упражнения ще се правят ли през цялата година? — Да, от време на време. Сега, да направим новите упражнения.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4 ½ ч. сл. обед. Много плод принася. Нека да произнесем нашата формула: Няма Мѫдрост, като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост! Ще прочета няколко стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана, до 37 стих. Ще взема 24 стих: „Истина, истина ви казвам: ако житното зѫрно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Смѫрта е двояка, има смѫрт за злото, има смѫрт и за доброто. Когато грешника престане да греши, той умира за греха — смѫрт е това. И когато праведния престане да прави добро, и той умира за правдата. Тѫй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смѫрт трябва да умре, за греха или за добродетелта? И Христос казва, че житното зѫрно трябва да падне, значи да умре, за греха трябва да умре. Законѫт е такѫв. Казва Христос: „Ще последва закона на размножението“. Сега, житното зѫрно, това сте вие, трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре. Христос е казал: „Ако житното зѫрно не падне на земята, и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася“. Човек, значи, е като житното зѫрно. Ако не падне и не умре... няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е“. От коя смѫрт трябва да умрем, то е вѫпрос. Сега, думата умиране значи ограничаване. Смѫрта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за правдата, за правдата се налага най голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия и в другия случай. Сега, ще се мре не само по един пѫт на ден, а по много пѫти на ден ще умирате, ще ставате и ще вѫзкрѫсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико вѫодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, любовта си кѫм Бога, и си готов да направиш най-голямото престѫпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си. Всеки ден крѫстосваме правия пѫт, по крива линия вѫрвим. Именно сега, вие, като ученици, трябва да разберете, как стават тия неща. Не мислете, че като влезете в окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, в пѫрво време ще се влоши, а после ще се подобри. И, ако вашето положение в пѫрво време не се влоши, вие не сте на правия пѫт, няма да бѫдете ученици. Ако ви вѫрви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия пѫт сте. Такѫв е законѫт. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болния почне да се лекува, неговото положение пѫрво се влошава, претѫрпява една ужасна криза, и после дохожда едно подобрение; след това, наново втора криза — пак подобрение, пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и, като дойде последната криза, болеста ще се вѫрне назад, по обратен пѫт. Та, сега и вие, като влезете в школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „От как влязох в тази школа, станах по-лош“. Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И, ако някой пѫт вие не виждате туй подобрение на живота, не го сѫзнавате, туй се дѫлжи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тѫй че по-малките погрешки стават по-голями. После, с умирането на това житно зѫрно, вѫв вас ще се развие една чрезмерна чувствителност. И онези от вас, които влезат като ученици, трябва най-пѫрво да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен, страда повече. С голямите страдания се добива повече опитност и знания. Мнозина от учениците не искат да имат страдания. На едно място в Откровението се пише: Иоане, Сине Человечески, знаеш ли от кѫде дойдоха тези хора с белите дрехи? Те дойдоха от голямата скрѫб, че избеляха дрехите им. Те минаха през огѫня. Сега, някои от вас, като ученици, искате да минете през този свят, да ви посрещнат с палми, с цветя, да нямате абсолютно никакви страдания. Туй е невѫзможно! При сегашните условия е невѫзможно. Следователно, на всекиго едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво, и едните и другите — трябва да ги приемем на драго сѫрце. И този е най-щекотливия вѫпрос. Сега, между мнозина у вас се зараждат спорове, разделения, убеждения. Ако те спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“ Един от двамата трябва да отстѫпи. Ще каже: „Ама аз няма да отстѫпя.“ — Ще отстѫпите, кармически е това, няма да ви оставят, ще отстѫпите. Ще ви докажа защо трябва да отстѫпите. Допуснете, че пѫтувате в един океански параход, и носите 100,000,000 л. злато — десет души сте. Започнете в парахода да ги делите, не можете да се примирите. Казвам: примирете се! „Не можем.“ Казвам им веднага: слушайте, парахода потѫва! Я ми кажете, какво ще делите сега? Всички, които сѫ тук, ще потѫнат, и аз ви казвам сега: „Всички тези светски параходи, на които пѫтувате — потѫват!“ След няколко часа всички трябва да се качите на спасителните лодки по морето, и докато идете на новия параход, ще има треперене. Е, питам тогава: какво ще мислите за 100-те милиона? Или ще кажете: „Слава Богу, че си спасихме живота.“ Нито един милион не ви трябва вас. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Не казвам, че не трябва да се трудите. Някои казват: „Трябва да работим!“ Ами че на парахода какво ще работиш? Само при едно условие — дето има земя, ще работиш, ами дето няма земя, какво ще работиш? Та именно, ние най-пѫрво трябва да сѫздадем за себе си една благоприятна атмосфера. А сега тия неприятни мисли, които се изпращат от град в град какво сѫ? Няколко души в града се скарали, почват да се разправят, да препращат своите мисли — като адвокати всички защищават своята страна, кой е прав, кой е крив. Всички сѫ прави, всички сѫ криви. Сега, не казвам, че ние трябва да се оставим да ни тѫпчат. Не, но когато е вѫпроса да установим закона на Любовта, ние трябва да сме готови да отстѫпим. Казано е: „Не противи се на злото.“ Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила. В името на този закон на Любовта, злото не го признавам, и то, като дойде, ще вземе само туй, което е негово. Ще си вземе своите злини, доброто не може да вземе. Ще ви приведа един анекдот. Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: Слушай, има опасност някой пѫт да те глѫтнат духовете. — „Как може да ме глѫтнат?“— Ще видиш как, тѫй както кит може да те глѫтне. И дойде време, та го глѫтнаха духовете, та трябваше 24 ч. да губя с него, да го изкарам от кита. „Ужасно е“, казва, в кита. Намерих се в една пустиня, мрак, тѫмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина. Сега, вие седите някой пѫт, и не знаете, че сте в някой кит. И тогава вѫв вас настава мрак и тѫмнина, та вашите братя трябва да се молят, да ви пусне този кит, да ви избѫлва. Сега, пѫрвото нещо, което трябва да знаете, като ученици на окултизѫмѫт е: като ви глѫтне някой кит, да кажете: „Стомаха на един кит нас не може да ни смели.“ Като престоите 24 ч., най-много 36 ч. в кита, духовете ще ви избѫлват; кита ще бѫде принуден да ви избѫлва, понеже вие сте толкова тежѫк, че ще каже: „Не ми трябва тази беля.“ Но щом се изплашите, този дух ще бѫде толкова силен, че някой пѫт с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам, обсебени. Аз пѫк казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тая енергия. След това ще те пуснат навѫн пак да почувствуваш. И сега, често духовете, за да разбогатеят, правят тия операции. Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера — едните, че уж служат на Бога, а другите — на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки сѫс своите идеи, и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та, и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви — един чешит сте. Като дойде един вѫзвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога.“ Той няма де вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!“ А като дойде един лош дух, ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право, ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под сѫд.“ Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мѫлчи, и ще затреперят гащите му. Само тѫй може да се оправи светѫт. Само туй учение е право. И действително, от 8,000 години прилагаме старото учение, и на какво сме замязали? Сега, в нашата школа ще приложим другото учение — учението на абсолютната Любов, и всички заедно ще работим. Например как? — Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия — воюване ще има. Друг ден неприятеля нападнал Ямболци, те пострадват, Сливенци ще идат на помощ — воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която подѫржаме, да внесем единство в мисѫлта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бѫдеш. Сега аз не препорѫчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта, и тогава да говорим за братство и равенство. Но, ако няма между нас любов, тоя вѫпрос е решен. До като не внесем в нас любовта, може да спорим с години, вѫпроса ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили, и да ги регулира, това е Любовта. Тази сила има своето приложение в всички светове. Като физическа сила има приложение в чувствата. В астралния свят пак има приложение, и в умствения — сѫщо. Да кажем, че на физическия свят вие прилагате любовта. Нали сте виждали жени, като намерят някое дете, пригѫрнат го, и го стискат, стискат. Аз сѫм виждал някой пѫт, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях. Детето не обича да го стискат. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска. Е, стиснат те един, двама, трима, четирма, 50, 100, 500 души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го“. После, имаме другата любов, любовта на ограничението. Ти обичаш някого, но искаш той само с тебе да дружи, само тебе да гледа целия ден, никого другиго да не поглежда. Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вѫн от това, друго учение няма, всичко друго е лѫжливо.“ Не е тѫй. Аз много пѫти сѫм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тѫй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тѫй и вие ще постѫпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит, и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действува. Всички тѫй ще постѫпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пѫлната любов. Запример, не искаме всички да раздадете имането си. За сега, от всинца ви искам да спазвате едно правило: да работите на ден по един час за Господа! Значи, от десетте часа през деня, деветте часа ще бѫдат за вас, и един за Господа. И тѫй, тази година ще приложим десетия час за работа, за да научим как действува този велик закон. Ако го приложите, ще придобиете вѫтре в себе си много опитности. Запример, да не мислите, че ако има някой пари, той без друго трябва да дойде при нас. Не, това е от лошите духове. Нам целта ни не е за парите. Ако е за пари, при нас ще дойдат много от тези духове. Не ни е за парите. Целта ни е за онази вѫтрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Труда, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вѫтрешно обединение. Запример, и Толстой в своето учение, се е придѫржал в правилото, никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той взимал инструментите си и отивал да работи в кѫщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му ошивал обуща, но никога пари не давал. И тѫй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар си — обуща му оший. Преди десетина години, минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари — давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че сѫм сѫщият, иска пари, че е беден. Казвам му: Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти. „Не, не си ми давал.“ Щом не сѫм ти давал, защо ти сѫ пари? — „Гладен сѫм.“ Хайде на гостилницата! Колко пари искаш? — „Толкова“. Дайте му ядене, казвам на гостилничаря, но пари не му трябват. Сега именно парите развращават. Казвам: Развратително действуват парите, когато вложим в тях своята надежда. Те сѫ едно средство, размяна в света, едно удобство, за да си служим, тѫй както минаваме пѫтищата с един параход, с една железница, или с един велосипед. Те не сѫ тѫй необходими, както е необходим вѫздуха, както е необходима храната. Някой пѫт казват, че без пари не може. Да, без вѫздух не може, без светлина не може, без знание не може, но без пари — може. Как да не може. Аз сѫм цигулар, гладен сѫм. Отида някѫде, тегля лѫка на цигулката, нагостят ме, малко хлебец — дойда на своето място. Пет пари не нося. Минава покрай мене един колар, искам да се повозя. Питам го: Хайде да ме повозиш, може ли? — „Може, качи се на колата.“ Качвам се, тегля му лѫка, той кара, а аз свиря. После ще ми каже: „Много ти благодаря, че ти ми посвири, аз карах по-лесно конете.“ Тѫй няма да ти иска човека пари. Следователно, ние можем да турим в живота си един по-разумен начин за живеене, но трябва да сме по-умни. Сега искаме да образуваме едно общество. Стария свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тѫй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. Ще можем ли да изпѫлним Христовия закон на Любовта? Аз наскоро говорих на някои от учениците си за преврѫщане на енергиите, за да познаят колко е силна волята им, понеже казват, че всичко в света чрез волята става. Сега вие имате най-добрите условия за преврѫщане на енергиите. Обиди ли ви някой крѫвно, постарайте се да видите за колко минути, часове, дни или седмици ще можете да превѫрнете тази обида в добро. Ако я обѫрнете в един час, в два, в един ден или по-вече, както и да е, но ако отиде по-вече от 30 дни, волята ви е слаба. И за мене казват, че еди-кой си господин ви тормози в града. Че как? Вие сами се хипнотизирвате. Дрѫпнат някому една черта отпред, и му казват, че по-вече не може да вѫрви. Той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирвам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. Това е само една хипнотическа линия, и казват, че аз ви тормозя. Никого не сѫм тормозил. Турете една преграда на тормозенето. Аз ще дам едно правило на учениците от Бялото Братство. Да допуснем, че имате един приятел, който от добри сѫвети не взима, и каквото да му говориш, той си казва: „Аз сѫм си го намислил, ще го направя“. При това, той ви мрази, преследва ви. Какво трябва да правите? — Обѫрнете се кѫм Бога, и се помолете, Господ да му сѫздаде работа. Каква работа? — Най-пѫрво, Господ ще му тури идеята, да стане голям тѫрговец, да забогатее, и ще започне най-големи предприятия. Така вече няма да мисли за тебе, ще мисли за полици. И тѫй, помолете се да му се сѫздаде работа с бели — полици да плаща. После кажете: „Слава Богу, че ме освободи Господ чрез тези полици“. Ако дойде при вас да ви се помоли за подкрепа, стойте на страна, не отивайте да му изплащате. Ако ви се оплаква, кажете: „Много сѫм доволен, че започнахте тази тѫрговия; от как я започнахте, станахте по-добѫр „Как?“ — „Не се занимавате вече с нас“. И аз сѫм забелязал следующето: някои се скарат, не могат да се тѫрпят. Погледнеш — един от тях заболява от корем — готов е вече да се помири. Другия го заболел грабнака. И тѫй, ние сѫс своите неприязнени мисли, сѫздаваме ред болести, с които Божествения закон иска да ни постави в ред и порядѫк. Често приятелите ми казват, че този се разболял, онзи се разболял. Казвам: „Турете ред и порядѫк помежду си и ще има хармония, лесно ще можете да се лекувате“. Ние ще образуваме една школа за лекуване, начини за лекуване ще имаме, че някои от вас, като ходят да работят между простия народ в селата, няма да ходят между тях като проповедници, а ще си вземат торбичките, и ще ходят като прости работници, ще се облекат малко по-скѫсаничко, и като видят болни хора, ще ги излекуват. А когато почувствуват, че е дошѫл момента да разпространяват учението, ще проповядват. И тѫй, ще добием методи да бѫдем полезни на своите ближни, но пѫрвото нещо е, да се сѫздаде между вас абсолютна хармония. Искам от вас абсолютна хармония! Аз ви гледам, миналата година ви говорих за тези крѫгове, но някой от вас сте тѫй войнствени, турили сте ножа, наточили сте го, казвате: „Любов ли!“ Някой е турил кобура и казва: „А, любов ли!“ Е, хубаво, извадиш ножѫт и той се счупи, какво ще правиш? Ножа се счупил и патроните се свѫршили. Какво ще правиш? ще си прибереш и ножѫт и револвера. Сега, в школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви сѫздадем един ден на всички нарочно бели. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видяли, и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплатете се, и ги приложете, превѫрнете тия енергии в ваша полза. Ще чакам 30 дни, и после ще ви освободя“. Запример: двама души от вас ще ви скарам, и ще ви кажа тогава: „Примирете се според окултните закони“. Нарочно ще ви сѫздам такива бели. Ами, че това, което ми разправяте, че става по градовете, това аз го правя. Сега, това аз направих с сливенци. Знаете ли как го правя? Някой пѫт, като мина през някой град, виждам, духовете без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пѫк, като си правя смешка с тех, те си правят с вас, тѫй си отплащат. Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня своята мисѫл, как сѫздавам тия работи, как сѫздавам белите. Минавам в града, вие сте беден човек, от дѫлги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова. Донеса ви една торба от 10 кгр. злато, и обявявам, пред всички, казвам, че аз сѫм ви оставил пари. Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: От где дойде тази беля, щяха да ме изпобият!“ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите, могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?“ А тия апаши сѫ пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете торбата с насилие?“. Ами защо да не ми вѫрнете вие торбата пак? Какво зло има от това? Дойде апаша, дай му парите. Сега, ако сте като свещениците ще кажете: „Ама такава философия!..“ Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, сѫздадено за вас. Може да направите опит. Ще кажете: „Такава е волята Божия, всичко мога да понеса“. При това, вѫпроса веднага се разрешава. Но кажеш ли: „Не е такава волята Божия“, вѫпроса се усложнява, всичко пада. Болен си, кажи: „Такава е волята Божия, добѫр е Господ“, не се лекувай, по-скоро ще оздравееш. Ако ние тѫрсим причината на болеста, продѫлжаваме я по-дѫлго време. Следователно, ние трябва да знаем, че сме житни зрѫнца, и ако сме паднали на земята и умираме, такава е била волята Божия. Защо? Той иска като ни посее, да умрем, та да може от туй умиране в света да принесем много плод. И ако сега в света има известни страдания, то е все сѫщия смисѫл, те не сѫ случайни. Постарайте се да видите кои сѫ причините. Постарайте се да видите от кога датира туй неразположение, може да е от 10 прераждания, а сега се довѫршват работите. Сега, някои се скарали, причината за това е от 10 прераждания, а сега се започва между вас известен спор за работи, които вие преди 10 прераждания сте ги подигнали, сега идват условия за ликвидация. Ще кажете: „Онзи спор, който тогава сме подигнали, ще го ликвидираме, ще го уредим.“ Дошли апаши, нека вземат парите. Защо да не ликвидираме с добро? „Не противи се злому“, казва Христос. И тѫй, ще дойде закона на любовта без противене на злото; ще се освободим от това зло и ще дойдем, както казва Христос, в благодатта, в закона на Любовта, а не без любов и без дух. Като дойдем в закона на Любовта, ще работим, и тогава всичките ни работи ще вѫрвят хармонично, и ние ще можем да помагаме на всички наши братя. И тѫй, когато дойдат тия спорове, ние ще ангажираме цялата школа. Ние казваме, че те кармично се сѫздават. Лекарите, често, за да освободят болният от някой абцес, запример от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат, у когото на много места сѫ отворени такива дупки, абцеси имал. Като действуваме кармично, ще отворим една, две, три дупки, и с това ще причиним страдания. Виновен ли сѫм за това? И като пробием три-четири дупки ще кажем: „Туй ние го причиняваме.“ Защо? — За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пѫтя си, ще го спѫне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пѫтя за няколко прераждания, и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам вѫзможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват. Та, всички тия неща, които стават между нас, те, от окултно гледище, сѫ методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой пѫт действуват за концентриране на ума. Когато дойде умразата, тя си има добрата страна, в умразата човек е по-концентриран, отколкото в любовта. Когато дойде любовта, човек е по-разсеян. В интенсивната любов умѫт е концентриран, но сега, умразата е по-силна. Ще видите, че светските хора сѫ много по-концентрирани и по-будни от нас. А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли“, оставяме всичката работа на Господа. Той казва: „Аз не мога да свѫрша всичката ви работа, вие ще орете и сеете, а аз ще ви изпращам дѫжд и светлина. Ако остане на мене да ора и сея, гладни ще умрете“. Да допуснем, че Господ ви е дал едно сѫстояние, богати сте. Защо туй сѫстояние да не го употребите за вашето повдигане? Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена да се употреби за туй вѫтрешно повдигане на ученика. Но, сега има други мѫчнотии. Имате доброто решение, но се отвлече вниманието ви. Някои от вас се скарат, не могат да се примирят. Много мѫчно е да знаеш как да се примириш. Как ще се примириш, когато душата на онзи, който те мрази, е пѫлна с умраза кѫм тебе? Как ще се примириш? Онзи, който те мрази, най пѫрво ще му пробиеш дупки. Знаеш ли какво е тази дупка? — Ти ще насѫскаш другиго в света да го мрази по-вече отколкото той тебе. И тогава той ще се примири. Онзи, като го мрази и изтезава, той ще тѫрси тебе и ще каже: „С този могло да се живее, но с онзи изедник..“ И светските хора в политиката си все туй тѫрсят и прилагат. Такѫв е законѫт. Ние някой пѫт искаме да се молим за светските хора, да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вѫлци, ако ги примирите, и се нахвѫрлят вѫрху ви, от кожата, от вѫлната ви здраво място няма да остане. Тѫй както Господ е сѫздал света, много добре го е направил. Ние се радваме, че доброто живее братски с злото, друго-яче, ни една овца не би останала в света. Не говорим за примирение, но трябва да се внесе един нов порядѫк. Но кога? — След като влезе любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората. „Да се примирим“, казват, „да живеем братски“. Как? — Всичко ще турим в моя хамбар, и който има нужда, ще взима. А, кооперации ще има, това ще има — сега в туй няма какво да се месим, тия неща сѫ на мястото си. Нашето учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2 — 3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че сѫ сѫбрани 1000 души заедно, семейно дори да сѫ, ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдѫхновение в умовете и в сѫрцата на хората, и тогава човек ще може да работи срѫчно. Знаете ли как се работи с любов? Когато работиш с любов, запееш, всичко вѫрви — и мазане и миене. Ако е без любов, копаеш, казваш си: „Защо ли копая, няма смисѫл живота.“ И тѫй, най-пѫрво трябва да имаме любов, за да знаем защо работим. Казвате: „Да обѫрнем някого кѫм Господа“ — да си сѫздаде беля на главата. Искате да привлечете някой учен в Бѫлгария, да стане наш сѫмишленик. Защо? — Да обѫрнете света на опаки, той няма да дойде сѫс смирение. Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длѫжност.“ Преди десетина години, един млад човек, 30 годишен, отиде при Кортеза сѫс страхопочитание, и я запитва: как се моли, какви молитви чете, иконите ѝ какви сѫ, и как сѫ наредени. Като се научи всичко това от нея, после разказваше: „А, тя, Кортеза, нищо не знае.“ И знаете ли какво правеше? Наредил иконите Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал, и всичко предсказва. Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в рѫцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляри и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тази книжка? — Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Остави го, казвам, нека я разпространява“. В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духа ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо, и да кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиаторство. Туй го казват сѫвременните списатели. Родила неговата глава! Сѫбрал материал от 30 души, и казва: „Вижте какво роди моята глава!“ Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме. Аз искам да ви запозная с природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дѫлбоките положителни причини, защо страдате, защо сте неразположени. Ще ви покажем това френологически, накѫде главата ви е хлѫтнала, накѫде изпѫкнала. Толкова прераждания си работил! Питате: какво да правя? Ще туриш в ума си мисѫлта, че главата ти ще се оправи, и след няколко години главата ти ще се изравни — ти ще станеш човек с по-големи дарби. Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? — Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа, и започнах да разкривам вѫтрешният език на природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си тѫрсят кусурите, и тогава затворих школата. Вѫпроса се свѫрши. Те не взеха да учат, а си казваха: „Там главата ти е сплесната“, „ти се прозяваш“ —дух е влязѫл в тебе, „кихаш“ — знам причината, „косата ти е много твѫрда, като свинска четина“ — лош си и т. н. Казвам: Туй ли ви е всичката философия? — Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи.“ Сега пак ще отворя школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тѫй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пѫти ще се изпотите, че ще забравите всички хлѫтнали места по главите си. И сега, тия опити, които ще правим, те сѫ мистически наредени, те сѫ просто за уякване на вашите способности. Запример, ще излизате нощно време, през мрачни нощи — да се концентрира вниманието ви. Ако вие всяка нощ излизате през мрачни нощи, и имате слаби очи, вашите очи ще се подобрят. Подобрение става! Та, сега, тия опити сѫ просто за концентриране. Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити. На всекиго едного от вас ще се дадат такива опити, които му сѫ необходими. Онези от вас, които сѫ малограмотни, ще бѫдат слушатели в школата, няма да ви е мѫчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вѫрвят. Сѫстезание да има, но не и спѫнки! Да не мислите че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си разрешава задачата, и според разрешението ѝ всеки ще вѫрви мистически напред, понеже ще се сѫбудят тия чувства, и вие ще проверявате. В школата ще има доста богата литература, ще преведем доста окултни книги. Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2— 3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази школа, както трябва. Не мислете, че само 2 години ни трябват. Вие ще кажете: „До тогава дали ще бѫдем живи?“ Ще продѫлжим живота ви, ако искате да живеете; можем да го продѫлжим с 10, 20 години, стига да учите, а можем и да го сѫкратим. И едното и другото можем да направим. Сега, ще турите в ума си идеята да учите. Аз искам да се яви най-пѫрво у вас една мисѫл, едно силно желание да бѫдете добри ученици на Бялото Братство. Тѫй, у вас да се вложи една амбиция, сѫрцето ви да гори за тази велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствувате една вѫтрешна радост, една вѫтрешна самоувереност за истинноста на законите, които действуват вѫтре в живота. Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои — по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри сѫ отвѫнка. В школата всички сѫ ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които сѫ по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Вѫв вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бѫде за пример. Взаимно почитание ще има на всякѫде. При това, между вас, учениците, трябва да има скромност! Някой пѫт този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. Сега, пѫрвото нещо е, че учениците често нямат тѫрпение, както в училищата, обичат да дигат рѫката си 20 — 30 души изведнаж, и всички искат да отговарят. Най-после учителя се спре на едного. Хубаво е, но трябва да имат тѫрпение. Сега, житното зѫрно — вие — ще бѫдете посяти, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна рѫка — Божествената рѫка. Да не помислите: Е, той, нашият Учител, той нарежда тѫй работите. Ако помислите тѫй, нищо няма да успеете. Знайте, че вѫв вашето сѫзнание действува Божествения принцип на Духа, и Той ще сѫбуди у вас онези скрити способности, които сѫ лежали у вас с векове непробудени. Той ще сѫбуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, пѫт, как да роботите. Може да дойде внушението отвѫн, а после може да дойде отвѫтре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което тѫрсих вѫнка, ще го намеря вѫтре в себе си, зарадвах се, и се успокоих.“ Знайте, че онова, което вие тѫрсите вѫнка, то се намира вѫтре вѫв вас. То е житното зѫрно посято, и ние ще му дадем вѫншните условия — светлина, топлина и влага, за да израстне. Сега, вие ще сѫдействувате за хармонията. За всинца ви има място. Аз искам всинца да бѫдете млади. Туй учение е повече за младите, а не и за старите. И сега искам, онези, които се мислят за стари, да се повѫрнат най-малко 20 години назад! Вие казвате: „Остаряхме, но да сѫ живи децата.“ Не, ще кажете в себе си: „Аз сѫм млад, мога още 20 години да работя усѫрдно“. Всички можем да учим, и туй, което ще учим от живата природа, то е толкова интересно, че даже и на най-старите от вас, ще може да се вѫзобнови енергията; те ще се вѫзродят, или най-малко ще се подобрят условията за бѫдещите им вѫплотявания, а това е от голяма полза. Сега, за утре, ще искам от всичките градове, онези, които ще вземат участие в школата, да си дадат имената. Да помислите малко? Някои ще бѫдат слушатели. За да станете ученици на школата, трябва да минете през ред изпити, и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази школа. Както ви говорих вчера, ще има общи класове, и специални класове, за младите. И аз казвам: за специалните класове ще употребим най-малкото празно време, туй, което не можем да употребим за друго. Обаче, време има. Туй време ще употребим за окултната школа, за да не кажете един ден: „Отде се намери тази школа, тя ни спѫва.“ С най-малките разноски искам да следваме тази школа, и с най-малките опити, микроскопическите. Запример, качването на Мусала е един микроскопически опит. Виж, да срещнеш една мечка... май не е тѫй просто! Ами, ако вам ви дадат една задача да се провери туй учение по следния начин: Да допуснем, че животните в някоя област не могат да живеят в мир и сѫгласие, тогава ще пратим един от вас да живее между тях, да ги примири и да тури ред и порядѫк помежду им. Ако можете да примирите животните, тогава ще научите законите. Ако не можете да примирите животните, как ще примирите хората? Затова се иска наука! После, някои от вас изучават пчеларството, отглеждат пчелите, но отиват при тях с була. Без була! Това не е наука! Ще им свирнеш, като Буда — има особено свирене — те ще те познават. Ние ще ви дадем туй свирене. Като отиваш да им вземеш меда, няма да ги кадиш с духалка, ами ще им свирнеш, ще им кажеш чрез внушение: „Тази пита ще я освободите.“ Няма нужда от духалка. Това е пчеларство, окултно пчеларство! Това ще бѫде не занятие, а задача. Когато вие можете да направите това, ще знаем, че имате знания. Тогава вашите мисли могат да се предават и на хората. Можете ли да предадете мислите си на пчелите, на хората ни най-малко не може да ги не предадете. После, ще се занимаваме с градинарството. Ще ви изпитаме знаете ли по какѫв начин да го прилагате? В туй градинарство ще изпитате дѫлбоките, скрити черти на вашия характер. Запример, някому ще дам череши да развѫжда, другиму — ябѫлки и круши, и ще гледам виреят ли ябѫлките и крушите му, какви гѫсеници има по тях. Тия червеи сѫ все ваши, от астралния свят. Те сѫ окултни червеи. Зад тези видими червеи има други в астралния свят, които им сѫответствуват. И, ако ябѫлките ви не виреят, крушите ви не виреят, има нещо, което куца в живота ви. Тогава ще изучаваме градинарството от окултно гледище, ще изучаваме дѫлбоките причини на градинарството. И аз бих желал да се занимавам с вашите духове, като задача, и да допринеса нещо за вашите души. Защото, ако аз правя опити с ябѫлки и круши, и ако сѫздам вѫв вас един импулс, тогава има смисѫл да се занимавам с вас; но ако моето желание е само да ви науча един занаят, тогава ще бѫде злоупотребление с това нещо. Този занаят се оправдава само тогава, когато допринесе нещо благородно вѫв вашите души. После, ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите до колко е концентриран ума ви. Сѫс силата на волята си ще опитате да спрете градушката, без особени орѫдия, и да ѝ посочите пѫтя, по който да минава. Тогава, като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката, ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасноста от окултните знания: тези знания може да се използуват за лични цели, затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мѫдроста и Истината, и тогава всичко ще трѫгне по този начин, както очакваме. Това сѫ задачи на школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал сѫм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще сѫздадем градушка, спри тази градушка. Ако я спреш, добре, но да не стане, като онзи адепт, който дошѫл от Индия в Париж, и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бѫрзия експрес, но затова му трябват огѫрлици, скѫпоценни камѫни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скѫпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могѫл да спре експреса, но скочил от експреса, и избягал. Онези там го чакали, експреса не спрял, но адепта се спрял. Та, на всинца ви трябва висок морал. Видяхте, там вчера на беседата, можаха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и др., но всичко тѫй хубаво стана, избягна се това. Всички можаха да сѫсредоточат, да насочат мисѫлта си, като в един фокус, отгоре, вѫрху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вѫтрешна артилерия е това, токове навсякѫде — насочите ли я, всички ще мѫлчат. Никой нищо няма да говори. Тия сѫ някои от задачите на школата, които може да се реализират. А за това трябва един чист живот, и това ще стане постепенно, не с голяма бѫрзина, бѫрзане няма да има. Тѫй ще се сѫздаде една хармония, едно приятно занимание, и вѫв вашите умове ще се родят някои нови идеи. Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучването на природата и онези познания, до които вие може да се домогнете — всичко това може да се издаде. Вѫрху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша. Вие, като се научите, можете да пишете, колкото искате. Затуй искам да добиете малко знания и да ги излагате верно. Сега запример, казвате: „Аз мога да спра градушката.“ Но като кажеш това, да можеш действително да я спреш. Това е наука! Ако кажете: „Елате с мене да видите как ще мога да спра градушката“, и като дойде градушката, виждаш, че не можеш да я спреш, това показва, че си пропуснал някой факт, сѫгрешил си нещо. Видим някоя мечка, не можем да я укротим, и наместо тя да отстѫпи, ние отстѫпваме, казвам: Опитѫт е несполучлив, има нещо, което липсва. Е, допуснете, че за тази мечка опитѫт е тѫй решен, че на 10 крачки пред вас трябва да спре, а вие още на 20 крачки бягате. Вие ще си кажете: „Като дойде тази мечка на 10 крачки от мене, не може да не отстѫпи.“ И действително, тя като дойде кѫм вас, и вие се засилвате, тя ще гледа, ще гледа, ще спре — ще отстѫпи и ще каже: „Хайде от мене да замине.“ Че гневѫт е една такава мечка, астрална мечка. Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чудовище. Така и всичките тия: злоба, умраза сѫ големи животни, които ние трябва да контролираме. Страха, той е един голям, изтѫрван заяк — който му изтропа и той „пфѫ“, бяга. Та, именно всичките тия недѫзи, които имаме, и положителни и отрицателни, няма да гледаме да ги отстраним сѫвѫршено, но ще гледаме да вѫздействуваме вѫрху себе си по един разумен начин, да ги използуваме разумно. Страхѫт е потребен, но трябва да знаем как да използуваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използува. Тѫй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мѫчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мѫчнотия, и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство, се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш.“ Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се.“ Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заяка. Казвате: „Сега ние сме атакувани.“ Казвам: чакай, сега ще турим картечницата, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво.“ А сега, религиозните седят, молят се, това-онова, пеят, казват: „Картечници има.“ Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизѫм на миналото, примесен с християнството. Христовото учение е точно определено. Та, казвам: в школата ще се занимаваме с практически методи. Хубаво е, всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: „Ще го запомним, после ще ги имаме.“ За да се напечатат тия протоколи, трябват 2 — 3 м., а то трябва още до като сме тук да си ги имате. Запишете и тия изречения: 1. Всичко, което Любовта може да направи в света чрез нашата воля, ние можем, да го сторим. 2. Бог е Любов и тази Любов може всичко да стори. 3. Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Неделя 20 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Благославяй, душе моя, Господа. 2. Любовта за работата на Духа Христов. (Това е мотото за работа днес през целия ден). 3. Любов за приложение, любов за изпѫлнение. 4. Любов за вѫзрастване на всичко добро в нашите сѫрца. И тогава тази формула вие ще си я превѫрнете така Любов за вѫзрастване на всичко добро в моето сѫрце. ............ Сега, туй., което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. ............ Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извѫршите. Учениците на окултната школа, мѫже и жени, без чистотата нищо не могат да извѫршат. Абсолютна вѫтрешна чистота трябва. Аз говоря за вѫтрешна чистота — чистота на сѫрцето. За да може учителя да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бѫде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия пѫт. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия пѫт, на десно. Това е по отношение на учителя. Сѫщо така и ученикѫт, ако не е абсолютно чист, не може да вѫрви в правия пѫт, няма да бѫде способен да вѫрви в този пѫт, и да вѫзприеме Божествената Истина. Затуй в дадения момент, едновременно, и учителѫт и ученикѫт, и двамата, трябва да бѫдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент, вие трябва да бѫдете абсолютно чисти, и този, който ви слуша, непременно ще вѫзприеме тази истина, и сѫрцето му ще се обѫрне кѫм Бога, ще познае Господа. Сега, аз говоря за абсолютната чистота, а не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие, двама братя или две сестри, се сѫберете и между вас има едно натегнато сѫстояние, това показва, че сѫрцата ви сѫ нечисти. Щом не можете да се тѫрпите, показва, че сѫрцата ви сѫ нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превѫрнете вашето сѫстояние. Имайте пред вид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй, от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия пѫт спазите ли го, ще бѫдете на десно. Сега, Христос, който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в Бѫлгария. 5. Забележете си следните стихове: Обичай, прочее, Господа Бога твоего. Вѫзлюбете се усѫрдно един друг от чисто сѫрце. Любовта не прави зло ближному. Любовта дѫлготѫрпи, благосклонна е. Бог толкоз вѫзлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот. Там, в Писанието, е казано „да не погине“ — аз превеждам — „за да познаят всички тази любов.“ Няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. 6. Ев. Иоана — 14 глава. Аз искам да внеса един нов импулс вѫв вашия ум, като ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга; каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използувате: втори пѫт този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга, си има определено време, специално време, и ако се използува, добре, ако не се използува, изгубен е момента, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сѫрцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бѫдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използуване, и аз имам хитрост. Аз сѫм бил и в двете ложи, и в бялата и в черната, мен никой не може да ме използува. Зная законите и правилата и на едните и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе сѫм бил, и долу сѫм бил. Когато аз говоря, че сѫм от слѫнцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, слѫнцето? — Божественото, то е слѫнцето, защото само в слѫнцето има мисѫл. Дето има мисѫл, там сѫм. Аз сѫм от Божествения свят. Ако мислите за това слѫнце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой пѫт казваме: „От земята е този човек“. Какво подразбираме? „Земен човек е той“ —значи, има низки желания. Земята е символ. Един свещен импулс трябва да имаме кѫм тази истина. Чудното е, че аз не сѫм намерил в дадения момент, мѫж или жена, да имат туй будно сѫзнание за истината, — все ще изопачат нещо. Запример казвам ви: „Чисти ли ви сѫ сѫрцата?“ Вие започвате да философствувате. Никаква философия не се изисква! Чистотата, това е едно произведение, един продукт, или, мога да кажа, един атрибут на Любовта. Само Любовта носи чистотата, и затуй без Любов не можете да бѫдете чисти. Туй трябва да го сѫзнаете. Влезе ли вече Любовта, произведе ли чистотата, вие ще имате най-великия импулс. Някой казва: „Как?“ Като видиш Божественото лице, твоята душа ще се сѫбуди, у тебе ще се яви един импулс да живееш, да работиш, и за тебе в света няма да има нищо невѫзможно, всичко ще бѫде вѫзможно. Псалмопевеца казва: „Когато видя Твоето лице, душата ми ще изпита едно задоволство“. Туй задоволство значи, че нашата душа, нашето сѫрце ще бѫдат сѫбудени. Туй е Божественият импулс — да работим. Тѫй ще го схванете! Онези, които нямат чистота, ще отиват в горите, вѫшките ще ги ядат, ще се молят, ще плачат, всичко могат да правят, но това сѫ само приготовления. А онези, които разберат това нещо, след като сѫ иждивили 20 — 30 години в пост и молитва, ще проблесне в ума им вѫтре този лѫч и ще кажат: „Туй, което тѫрсим, то е в нас“. То ще дойде само чрез чистотата. Тя иде сега в света, и ще почнете да помагате на своите ближни, братя и сестри. Вие сега тѫрсите това нещо, вземете една книга, обѫрнете я, казвате: „Тук ще го намеря“. Автора започва много добре, но като го прочетете, остава нещо недоизказано. Казвате: „Този автор ме приготовлява за друг“. Вземете втор автор, обѫрнете книгата, той започва с громки слова, и пак остава нещо недоизказано. Вземете трети автор — сѫщото. Туй, което е недоизказано, то е вѫтре вѫв вашата душа, там ще го намерите. Последното, което е недоизказано, то е вѫв вашата душа. Всеки автор казва: „Аз ви показвам пѫтя, а туй, което тѫрсите, ще го намерите в еди-коя си глава, в главата, която означава: чистота — в главата на чистотата, вѫтре ще го намерите. В тази глава ще намерите всичко онова, което искате“. За да бѫдете силни, непременно, трябва да бѫдете чисти! И за да бѫде ученика способен, непременно трябва да бѫде чист. И белите И черните братя знаят това правило, и имат едно схващане за чистотата, само, че те използват тази чистота в две противоположни направления. Черните братя добиват чистотата и после я опетняват. Те използуват чистотата тѫй, както ние използваме водата, да измиваме тиганите. Те измиват тиганите си, и нечистата вода после я изхвѫрлят. Те сѫбират чистотата тѫй, както някой проводник. Те казват: „Нас ни трябва вода, за да измием тиганите си“. Казвам: „Защо изкушавате хората? Вода им трябва на тях“. Кажи: „Ти имаш чистота в твоето сѫрце, малко от твоето чисто сѫрце може ли да ни дадеш, да изчистим кѫщата си?“ И после, като изчистят кѫщата си, казват: „Благодаря ти, пак ще те посетя“. И затова черните братя, в туй отношение, сега, сѫ затвѫрдели. По причина на тази леност, те забравили туй изкуство да придобиват чистота, и сега пречат на другите хора да я добиват. И сега, вие, трѫгнете, като тях да обещавате: „Ние пари ще ви дадем“. Една жена е чиста, дойдете да ѝ обещавате туй-онуй, пари, докато използувате чистотата ѝ. После, като използувате чистотата ѝ, оставяте я. Тѫрговия е това! В божествения свят чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата чистота! През тази чистота ще минава любовта в другите, и нека хората се ползуват от вашата любов. И любовта в тях ще внесе чистота. Чистотата, това е резултат на любовта. Ако любовта мине през вас в другите хора, тази любов ще внесе чистота, и тази чистота ще произведе любов. Ученика трябва да бѫде чист, за да може да се учи. Сега, аз пак чета вѫв вашите очи мисѫлта, вие казвате: „Толкова години ние все за Бога говорим, това сме направили, онова сме направили, и да бѫдем пак нечисти!“ Тази чистота, с която се занимавате, тя е обикновена чистота, аз за нея не говоря. Чистотата, за която ви говоря, тя е необикновена чистота, необикновена чистота на сѫрцето. Когато тази чистота влезе вѫтре в сѫрцето, лицето ви добива друг оттенѫк, други черти, които окрасяват човешкото лице. И ако вие искате да бѫдете красиви, вѫншната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата вѫв вашето сѫрце. Тази чистота ще се отрази вѫв вашето лице, и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. Ние трябва да бѫдем красиви, непременно трябва да бѫдем красиви. Можете ли вие да си представите един светия хилав, или един ангел хилав, блед? Можете ли да си представите, че ангелите на небето сѫ жѫлти, хилави, изпити? Не, всички ангели сѫ красиви, с красота, която е желателна. А тази „красота“, която сегашните хора имат, това е резултат на черната ложа. Всички в черната ложа сѫ хилави. Някои от тях сѫ красиви, но повечето от тях сѫ изродени, хилави. Вие, сестри, готови ли сте вече да не огорчавате Господа в сѫрцето си? (Отговарят: „готови сме.“) Готови сте, да. Е, тогава ще ви дам пѫрвият опит. Вие, братя, готови ли сте? (Отговарят: „готови сме, Учителю!“). За какво сте готови? — „Да не огорчаваме Господа в сѫрцето си.“ И на вас, братя, ще дам пѫрвият опит. Запишете си го: ще ни се даде пѫрвият опит. Вие на себе си в кавички ще си го турите, да не го знае никой: „Да не огорчавам Господа в душата си.“ За какво е пѫрвият опит? — Да не се огорчава Господ. И когато човек огорчи Господа, знаете ли какво става с него? Вие, братя, знаете ли какво става? — Остарява преждевременно. Когато човек огорчи Господа, остарява преждевременно, нищо повече, и става негоден за нищо. Туй в кавички ще си го турите за себе си, вие да си го знаете, за вас е то само. „Става негоден за нищо“, в кавички да си го турите. Сега, понеже тази мисѫл е отрицателна, ще си турите в кавички и следната мисѫл: „А когато човек чрез своята любов весели Господа, подмладява се“. Тѫй че, сега ви давам начин за подмладяване. Като четете пѫрвата, отрицателната мисѫл, ще заключите с другата, положителната, защото Господ се весели, когато ние правим усилия да живеем сѫобразно с Неговата Любов. В душата на Господа се заражда голяма радост и голямо веселие. Той се радва, когато види, че в нашата душа има един голям стремеж, един импулс да живеем заради Него. Весели се Господ, радва се и Той като нас. За да успява някой ученик в школата, непременно Господ трябва да бѫде весел и радостен в него; той, ученика, не трябва да огорчава Божия Дух в себе си. Тогава той ще има светлина в ума си, за да вѫзприема правилно знанията. Направете един опит: огорчете един ваш приятел, и идете след това да му говорите най-сладките думи, ще видите как ще ви разбере. Нищо няма да остане в сѫрцето му. Обаче, обича ли ви, той на всяка ваша дума ще се вслушва. Сега, разбира се, туй показва отрицателната страна на характера му, че той е слаб, дете е. Онзи, който се обижда от най-малките работи, дете е. Има деца на греха. Хора, които се обиждат, аз ги наричам „деца на греха“. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха сѫ. А хора, които претѫрпяват всичко заради любовта, наричам ги „деца на любовта“. Разликата между тия деца е следующата: пѫрвите деца умират, а вторите — вечно живеят. И тѫй, вие сестри, като ученички на туй училище, ще гледате да не огорчите Господа нито в себе си, нито в другите. Всяка дума, всяко обещание, което сте дали, трябва да бѫде изпѫлнено: то е свещено! Никакво изключение! Обещанието, което си дал, трябва да го изпѫлниш, никакво отлагане за утре или за други ден. Аз сега имах един опит с една от ученичките, която снощи даде едно свещено обещание, но не го изпѫлни. Пѫрвият изпит, който ѝ дадох, не издѫржа. Обеща, че ще изпѫлни, а не издѫржа — дадох ѝ един изпит и пропадна. Затуй ви дѫржах днес тази лекция. Дума, дадена в училището, трябва да се изпѫлни точно на време, нито минута отлагане. Обещано — казано и свѫршено. В нас това трябва да бѫде правило за всички. Не трябва да се вѫртим на колело. Кажа ли аз нещо — думата ми е дума. На време ще изпѫлним всичко. Аз и вие ще бѫдем точни на времето. Туй е велик Божествен закон, и онзи, който не изпѫлни този закон, каквото ми донесе, ще го хвѫрля. Книга ли ми донесе, ще я хвѫрля. Щом дойде такѫв ученик, и донесе нещо на учителя си, предмет ли бѫде, или друго нещо, праща го в обратна посока. Всичко трябва да става на време. Майката трябва да роди на време. На време трябва да лягате, на време да ставате, на време да ядете, всичко трябва да става точно по определени закони. Ще кажете: „Утре мога да го направя“. Не, доброто трябва да се направи на време, може да го направите само днес. Туй, което обещавате днес, днес трябва да го направите, а не утре. За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. Този сѫборен ден никога няма да се вѫрне. И аз няма да имам туй разположение да ви говоря за тия неща — за други работи ще ви говоря. Някои от вас, братя, ученици, имате голяма слабост: не си дѫржите думите. От всинца ви се изисква да стоите на думата си отгоре. Никаква разписка няма да взимате от брата си. Ако той ви иска пари, и не искаш да му дадеш, ще му кажеш истината: „Братко, нямам вяра в тебе“. Никакво подписване. Готови ли сте тѫй да постѫпвате? — „Готови сме“. Готови ли сте, вие сестри? — „Готови сме“. Това е за онези, които сѫ в школата, това не е за света; това правило е за отношенията между вас, между братя и сестри. Туй учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света, за света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си! Ще признае факта, и ще се изправи. Всяко нещо трябва да се изпѫлни на времето си. Туй, което Христос дава е един велик закон за тази Христова школа. Изисква се точност, точност в бѫдеще, по-точни от германците, по-точни от англичаните, които сѫ за пример. От полици ни помен, от записи ни помен, от лихви на пари ни помен между вас! Вѫтре в Бялото Братство такива работи не се позволяват. Като дойде при тебе брат ти, и ти каже: „Имам нужда за пари“, ще отидеш с него между четирите стени, ще извадиш, и ще му дадеш. Ще кажеш: „Господи, това го правя заради Тебе“, и ще му дадеш, като забравиш, че си му дал. Разбрахте ли, сестри? Не, братя и сестри, тѫй е, и ще се свѫрши вѫпросѫт, и тогава ще се избегнат тия недоразумения. А така, да дойде някой, да иска пари на заем, за да вѫрти тѫрговия — не. Друг е вѫпросѫт, ако има някоя насѫщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насѫщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега, може да изпѫкне в ума ви една или друга мисѫл, те сѫ посторонни. В школата, между вас, искам да има абсолютна хармония. Трябва да бѫдеш щедѫр, толкова щедѫр, че 10 лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш, нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се, твоята празна кесия Господ ще я напѫлни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш на заем, той от трети и т. н. Тѫй ще се изредите, и по такѫв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как, да отида да искам пари на заем? Не на заем, вие ще опитате любовта на брата си. Нищо от това! Господ ще ви тури в тежко положение, да изпитате нужди, ще ви тури в такова положение, че да си направите една услуга, и тогава, като постоиш 10 — 15 — 20 минути в разговор с брата си, и ти ще бѫдеш радостен, и той ще бѫде радостен. Това е правило и за сестрите: то е за братството и за сестринството. Ще приложим този закон през тази година, и идната година ще ми кажете, може ли някои от правилата да се приложат или не. Практически ще опитате това, да видим какви резултати ще има. Това се отнася за крайно нуждающите се, а не да се правят заеми за да се тѫргува. В школата законѫт е такѫв, а вѫн от школата, законѫт е друг. 7. Добрата молитва.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Сѫвѫршенния мѫж. Тайна молитва. Ще ви прочета четвѫртата глава от Посланието кѫм Ефесияните. След третия стих Учителя каза: Разбира се, говори се за учениците вѫтре в цѫрквата. Един Господ, значи, една Любов. Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципално и разумно, ще бѫдат, като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвувате в тия обеди — описват хубавите пуйки, ябѫлки, круши, баници, и някой пѫт лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните. Сега, в пѫтя, по който вѫрвим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят, и ние можем да имаме едно приложение на туй учение, не в големи размери, но в малки. Запример, имате опитноста, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20 годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие, сега, трябва да кажете: „Заради любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помѫча да победя тия горчивини“. Заради тази любов ще се постараете да превѫрнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука. Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди крѫвно“. Ама че там е всичката мѫчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете как да преврѫщате тия енергии, пѫк ако не знаете, не ще можете да ги преврѫщате. А пѫк какво струва един закон с празни залѫгвания? Аз ще ви приведа един пример за тия празни залѫгвания. В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон. На дарака има подвижна площадка, вѫрху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метѫр от коня. В стремлението си да достигне сеното, той целия ден се движи и развлаче вѫлната. И надвечер му дават малко сено. Така и ние цял живот посветяваме за постигане на известни идеали. Най-после получим малко сено. Тогава казваме: Не можахме да ги реализираме, но втори пѫт като дойдем, ще успеем. Втори пѫт дойдеш, пак сѫщото сено намериш. При сегашните условия пак ще ви кажа: „Онези от вас, които сѫ на девет месеца, пѫпѫт им непременно трябва да се отреже“. Аз сѫм решил на девет-месечните от вас, да им се режат пѫповете безпощадно. И да плачите и да не плачите, ще ви режа пѫповете, ще скѫсам врѫзките с вашия стар живот; и да се сѫрдите и да не се сѫрдите, трябва да се отрежат. И вие ще станете самостоятелни. Вие си казвате: „До сега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пѫпа, какво ще стане?“ Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш, и да живееш един самостоятелен живот. И сега, апостол Павел в 13-я стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единство на вярата и на познанието на Сина Божия в сѫвѫршен мѫж, в мярата на вѫзраста на Христовата пѫлнота“ — вяра, подразбира знанието, дѫлбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа!“ Вярване подразбира, да се качиш горе на Мусала, и да се вѫрнеш без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задрѫстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги, а онзи майстор разбира, как да ги поправи и разбира, как да подкара своята машина. „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божия в сѫвѫршен мѫж, в мярата на вѫзраста на Христовата пѫлнота, да не сме вече младенци, блѫскани и завличани от всеки вятѫр на учението, с човеческото лѫстене, с пронирство по ухищерението на измамата, но с истинство в любовта да порастнем по всичко в него, който е главата Христос“. „Познание на Сина Божия“ — познанието става всякога чрез любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, ще можете да се домогните до мѫдроста, лѫжете се. И до мѫдроста е потребна любов, и то много по-велика, от колкото сегашната, обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете, защо ви е знанието? Има мнозина помежду нас, както и в света има, които десятки години разправят за едно и сѫщо нещо. Запример, те сѫ отишли на гости някѫде, не ги нагостили, не ги посрещнали добре, малко хладничко се отнесли, и те идат на едно място, ще го разправят, на друго място сѫщото ще разправят, мине година — две, разправят, разправят това 150 пѫти. Какво спечелиха? Не ги посрещнали, не ги нагостили. Разправи веднаж, тури крѫст, забравѝ го. Сега, важна е причината на тези неща, защо ние обичаме да разправяме старите работи. Аз мога да изтѫлкувам този факт малко друго-яче. Представете си, че се раждате в едно семейство с пѫлно сѫзнание на един вѫзрастен човек, но сте в едно малко тело и майка ви вижда, че вашия стомах може да яде само млечице, тя сѫзнава, че телото ви е слабо. Тази майка ви храни само с млечице. А вие мислите, че с духа си много нещо можете да направите. Вие искате твѫрда храна. Вие постоянно се сѫрдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви? Ако сте отишли някѫде на гости и тия хора не сѫ ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твѫрда храна не е за вас. Казвате си: „Представете си, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е? После ни дадоха топла вода. Нито баница ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха“. Сега, всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Сѫс своите вярвания не, с вярвания света се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света, и света страда от много вяра, но вяра не в истината, а вяра в лѫжата. Има даже учени хора в Бѫлгария и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, в врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които да им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафето, обѫрни чашата и виж, дали ще сполуча“. Вярва! Е, как ще определите тези два противоположни факта? Аз наричам това развращение на човешките чувства. Като не познаха Бога, и Бог ги остави да се заблудят в тия суеверия“. Че ако ти имаш Божията Любов, ще знаеш, какво е писано в Неговото кафе. И на всеки едного аз мога да му кажа, какво му е бѫдещето. Какво ви е бѫдещето? Ако мѫжа стане сутринта, и се скара с жена си, с сина си или с дѫщеря си, може ли да мисли, че ще му вѫрви работата? Не, каквото похване него ден, ще бѫде катастрофално. Ако е работник, няма да му вѫрви работата; ако е дѫрводелец, най-малко на две — три места ще се пореже; ако е писател, ума му ще бѫде разсеян и нищо няма да може да напише. Мислите ли, че ако ние не се примирим с Бога, и нашите сѫрца не се изпѫлнят с онази Божествена Любов, че ние ще свѫршим нещо? Нищо не можем да извѫршим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то сѫщинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се сѫбират 20 души, ще се скарат и ще стане сбиване. На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям, и могат 100 — 200 да си пѫлнят чубурите, ще ли има караница? Няма да има караница. Следователно, всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега, в вашите умове израства идеята: Как? Този вѫпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде? Трябва да огладнее. Когато се зароди онзи вѫтрешен глад, тогава яденето е сладко и полезно. Сѫщия закон е и тук: ако ние оставим тази Божествена Любов да говори в душите ни — а тя идва периодически — ще можем да я вѫзприемем. Тя еднакво действува, но понеже ние едновременно се движим и в света и около Бога, то положението ни постоянно се мени. Всякога ние нямаме еднакво разположение за любовта. Аз мога да туря на изпитание кой и да е проповедник, да изпитам силата му: ще го дѫржа 10 деня гладен, и ще го пратя в една аудитория да проповядва — сѫс сѫщото усѫрдие той няма да проповядва. Той трябва най-пѫрво да се нахрани. С това аз правя един паралел. Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души сѫ сѫединени в един ум, в едно сѫрце, могат да извѫршат успешно каквато и да е работа. А един човек, или 20 души разделени, много по-мѫчно може да я свѫршат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. Труда да бѫде за ония братя, на които трябва да се помага. Всинца трябва да помагаме. У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бѫде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделяния между някои братя — не се обичат. Аз казвам, че това сѫ хора, които няма какво да правят, без работа сѫ, разделят се. Вземете някой фалирал тѫрговец, като няма работа, отваря тевтера, гледа, кой има да му дава, та да го даде под сѫд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под сѫд. „Не сѫдѝ брата си“. — „Да но трябва да се прехранвам, ще го сѫдя“. Ние ще вземем да изгорим всички стари тевтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Стария живот сѫвѫршенно ще изчезне. Сега започва новия живот на Любовта. И Господ тѫй казва: „Ще залича: всичките ви грехове, и ще ги хвѫрля зад гѫрба си“. Ние тѫй ще заличим всичко, и ще започнем новия живот на Любовта. Туй, което хвѫрлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите си. И когато някой брат ти донесе малко тор, ти го занеси на нивата си и я натори. Сега, за всички ония братя, които сѫ готови, ние мислим да основем школа, да се занимавате, да работите, и физически и духовно и умствено, да се развивате. В тази школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви сѫ тези задачи? Аз, преди година и по-рано на братята в София, на мѫже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидите самички на Витоша!“ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира“. — Няма нищо, аз тѫй само казах, само тѫй питам. Някой пѫт пак ги запитвам. Една вечер, в едно сѫбрание с по-вече от 200 — 300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици: посред нощ в 12 часа точно, ще трѫгните от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пѫтя, и ще се вѫрнете. Те ме гледат тѫй, дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпѫлните тази задача. Който има любов, решението на задачата ще бѫде сполучливо. Започва едно разговаряне, едно оживление. И в три седмици отгоре, изпѫлниха задачата. И най-страхливите софиянки отидоха на Витоша, изредиха се всички, 200 — 250 души, и най-малките момичета дори. Сега, за през тази година ние имаме една задача, тя не е за всички, а само за някои. Някои искат да бѫдат пѫрви, ще им дадем пѫрвото място, ние имаме много столове, ще ви дадем пѫрвите, но ще направим следующия опит: от всички градове в Бѫлгария, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чам-Курия до Мусала, денем. Най-пѫрво ще минем през долината на Марица, през „Рилската пустиня“ от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна, през Бистричката долина. Това ще бѫде денем пѫрвия пѫт. Втория пѫт ще минем по месечина, третия пѫт — в тѫмна нощ, когато няма месечина, и четвѫртия пѫт ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бѫдем, от 200 — 300. То е лесно. Но сега мѫчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама, да мините денем, после по месечина, през тѫмна нощ и най-после през бурна нощ. След това сами ще мините денем, вѫв време на месечина, през тѫмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш. Ще пристѫпим, това трябва да стане, да се калите, за да опитате вашата смелост и вашето юначество. Сега не знаете какво можете да извѫршите. Вие казвате, че имате воля. Да се качиш на Мусала, да минеш през „Рилската пустиня“ и да се вѫрнеш толкова пѫти, в теб ще има пробудено сѫзнание, малко ще се пробуди сѫзнанието ти. Сега, разбира се, тези екскурзии ще ги направим сѫзнателно, с чисто научни цели, сѫобразно с природните закони, ще изберем времето и начина. Сега вие ще кажете: „Ами пари, средства?“ Всичко ще се нареди, не мислете за това. Когато дойде време да правим тези опити, част от нашите братя ще останат да уреждат работите на другите. Тѫй ще уредим, че сѫс всинца ще направим опит, да видим кой колко може да издѫржи. Някой от вас може да се ухитрят и да кажат, че сѫ ходили. Ние ще пратим отподире им двама трима души, от далеч, да ги сѫгледателствуват. Те ще бѫдат от невидимия мир. Непременно ще мините. Някои от Софиянци колективно минаха пѫрвия опит. Двама по двама не сѫ минали. Денем минаха, и по месечина минаха, а през тѫмна и бурна нощ не сѫ минали. Още три опита колективно има да минат, след туй по двама и после един по един. Дванадесет пѫти е това! Като мините 12 пѫти през Мусала, ще се сѫбудят у вас всички клетки, и вие ще се подмладите най-малко с 45 години в бѫдеще. Ще станете млади, и като се вѫрнете, ще припкате като някой телец, ще се чудите на онази промена, която е станала вѫв вас. Сега, ние ще се сѫединим. Земята е направена от много планини, реки, долини и всичко туй е едно училище. То си има своето предназначение. Туй е едно Обучение. В планините сѫ складирани ония велики енергии, от които трябва да черпим. Така сѫщо и в долините и в реките. Да, това е пѫрвият опит. Сега, като свѫршите това, ще владеете вече стихиите в природата, няма да ви е страх от вятѫр, град и буря. Сега ви е страх от мечки и вѫлци, но ще ви пратим в Родопите, там, дето има най-много мечки. И тоя опит ще дойде. Най-пѫрво ще направим опита колективно. Ще ви кажем де има мечки. Ще срещнем някоя мечка и ще видим, тя ли ще бяга, или ние ще бягаме. То сега колективно лесно е, мечката ще бяга от нас. После ще правим опита двама по двама, после един по един и тогава, като срещнеш мечката, ще гледаш, тя ли ще се отбие от пѫтя или ти ще се отбиеш. Туй е второто калявана на човешката воля. Само при една мечка ти можеш да се калиш. Защото, ако ти победиш, и мечката познае, че ти си господар, ще приемеш един характер на издѫржливост. В Бѫлгария, Слава Богу, мечки има достатѫчно. Ако някой се уплаши, ще го тресе най-малко три години. Тогава няма да го пращаме. Нали искате да бѫдете ученици? Аз ни най-малко няма да ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя. И то е много хубаво да срещнеш една мечка. Тя да те изненада, и ти да я изненадаш. Колко интересно сѫбитие, да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Ума ти не може да работи, и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му вѫздействуваш, да спреш този страх и да кажеш, че в тази мечка живее Господ, и нищо по-вече. Тя ще те разбере. Направо ще вѫрвиш и ще дойдеш до нея, ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много срѫчен, смел, решителен, тя ще ти направи пѫт, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такѫв юнак да не си“. Е, питам сега: С този страх, който имаме, какво можем да извѫршим? Смелост трябва. Тази сутрин се явиха мечки пред нас, сѫздадоха тревога. Изпѫкна, че тези хора револвери сѫ имали, ками. Сѫщия закон е. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единство на вярата“... Единството седи в следующето: когато някой трѫгне да направи този опит, ние казваме: „Той няма да го направи“. Не, трябва да му кажем, че ще го направи. На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма да направят опита. Казах: „Бѫдете уверени, че ако спазите правилата, ще го направите“. Като трѫгните, от никого не искайте сѫвет, не бойте се, нищо няма да стане. Нека кажат всички ония, които изпѫлниха опита, как излезе. Много добре излезе. Ако се заблудите из пѫтя, вѫрвете из коя и да е посока, ще го намерите, защото има един вѫтрешен закон, който рѫководи, и ние трябва да пробудим туй велико Божествено чувство. Така ние сами ще се ориентираме в тоз живот, по-правилно ще се разберем. Сега, ние ще образуваме тази мистична, окултна школа. Има материал приготвен. Може би, тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише вѫрху зададени теми. То е вече упражнение, и каквото вие направите, то ще бѫде за вас. Ще започнат тогава да ви дават изпити. Които сѫ в провинцията, ще дойдат в София, ще ви приемем за една вечер, и ще отидите на Витоша, ще изпѫлните задачата. Ако нямате пари, ще дойдете на наши разноски. Пѫк, ако имате средства, сами ще си платите. Сега, ние ще образуваме един фонд за подпомагане на учениците. На всякѫде в градовете ще се образуват тези школи. Селата ще гледат да се присѫединят кѫм градовете. Постепенно тази работа ще ви се разясни. Има известни правила, ще ги знаете. Но, започва една сериозна работа. После, друго нещо. Ние ще образуваме един фонд от средствата, които сѫ добити чисто от нашия труд. Запример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще дѫржи своята плата. Той ще се моли да намери нещо, и да вложи личния си труд. И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари сѫ вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от 50 души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица, всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му праща пари, но той сам ще си изкара, прехраната, хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще тѫрси случай 2 — 3 часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опита не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога, но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на рѫцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа“. Един от младите ученици, който има достатѫчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека, и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия пѫт“. И да имаш приятели, да си като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези сѫ изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоритически, а на опит. Ако искате, аз ще ви дѫржа пѫрвия изпит. Ако някой се сѫмнява, може да го придружа, да види, как лесно може да намери работа. Сега ще ви улесним. Най-пѫрво ще ви прекараме през най-мѫчните изпити, после ще ви улесним в пѫтя. Как? Аз ще ви улесня по следующия начин. След като минете изпита, ще отидете някѫде, ще ви дам начин, как да лекувате. Останете гладен, ще идете да питате някѫде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите, и те ще ви нахранят. Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си, и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате: има ли някой парализиран, напр. от 2 — 5 години, или неврастеник, и ако се укаже такѫв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бѫдете уверени, най-малко един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мѫчните опити, защото пѫрво ще требва да се калите. На всинца ви трябва воля. Напр., между вас има много срѫдня. Някои искат да направят много нещо, но срѫднята между тях започва много бѫрзо. Имат сѫбрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя“. Разбягват се един по един, и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще свѫрша при най-големите мѫчнотии.“ Няма защо да се сѫрдите, тя е Божия работа. При най-големите мѫчнотии ще я свѫршите, това е характер. Ако не можем да победим най-големите мѫчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бѫдем готови? Сега, в тази школа няма да бѫде погѫлнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за школата. Значи, в годината 360 часа за школата, или за „Божественото училище“, както аз го наричам. Един час да работите, е достатѫчно за сега. Мислите ли че е много? Не е много. Тогава, когато почне да се образува школата, да не се роди сѫстезание защо щяло да се образува клас за млади. Ще има общ клас, в който ще влезат и стари и млади, а за младите от известна вѫзраст ще има специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синѫт отива на училище, бащата се радва, казва: „Нека се учи.“ Бащата не може заедно сѫс сина си да се учи. Той казва: „Втори пѫт като се преродя на земята, тогава и аз ще уча. Сега аз ще работя, пѫк сина ми ще учи“. Сега, нещо за братските градини. Запр., какво сте направили вие до сега за братските градини? На колко места сѫ направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатѫчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капитала, но труда, работата. И аз сѫм уверен, че вѫв всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Като ходихме на Мусала, аз се уверих, че мнозина могат да направят това. На опит им доказах, че може. Бяхме 116 души, и стигнахме до най-мѫчното място, до най-горното езеро. Пѫтя бе затворен с преспа сняг на дѫлжина до 100 метра, и който речеше да мине по този пѫт, би пожертвувал живота си. Мотики нямаме, лопати нямаме да направим пѫт. Сядат всички и гледат, да се вѫрнем ли или да продѫлжим? Пред нас една стрѫмнина с камѫни, и ако се качиш и бутнеш някой камѫк, може да те завлече. Всички тия 116 души се спират и казват: „Учителю, какво трябва да направим, назад или нагоре?“. Казвам: „Нагоре“. Всички ония жени, млади и стари като попѫплиха нагоре... Сестрите най-пѫрво попѫплиха, мѫжете, и те се насѫрчиха. Само покрай мене мина едно малко камѫче. Казвам: Задачата е много хубава. И всички излязоха благополучно на Мусала. Там седяхме 5 — 6 часа, когато на Мусала не е бивало случай да се седи повече от 15—20 минути. Казвам: Често могат да се явят големи мѫчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мѫчнотия, ще опитате най-великия разумен закон, който работи в природата. Не е вѫпроса да подобрим живота си, но да работим в туй велико царство, което иде сега. Ние трябва да станем служители, трябва да се приготвим. Ще наредим вѫв всички градове, в които има школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмена, ще бѫдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, истината, любовта, мѫдроста да се вселят, да се назидаваме и да даваме потик за работа. Не да идем в някой град да сѫздадем малко разногласие, но да дадем потик за работа. Ония, които сѫ способни за учение, ще им се даде учение; ония, които сѫ способни за работа, работа ще им се даде. Кой за каквото е способен, трябва да му се даде поле да се прояви. Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта, и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат да го изпѫлните, без никакви уговорки? Да или не? После няма да кажете: „Аз така не мислих.“ Вие ще си примерите силите, и ще видите, дали можете да го направите сѫзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако вѫв вас работи закона на любовта, опита ще бѫде много сполучлив, обаче, дойде ли най-малкото сѫмнение, резултатите сѫ лоши. Ако го направите сѫс сѫзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви сѫдействува. Ще ви се яви нов потик за работа, ще ви покажат нови методи за работа. Друго-яче, колкото и да ви разправям, няма да го разберете. Достатѫчно е два пѫти да се качите на Мусала, много нещо ще научите, друго-яче ще разберете живота, други разбирания ще имате. Ако се качите вечерно време, сѫвсем друго нещо ще, е още по-добре ще разберете, просветление иде. Сега, сѫс споровете ние нямаме намерение да се занимаваме. Споровете ще ги разглеждате по закона на любовта. Ние знаем защо стават споровете. Ако някой има да дава някому, ако той сам не може да си плати, ние ще му платим дѫлговете, и ще му кажем: „Братко, още един пѫт да не правиш дѫлгове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори пѫт не давай, или пѫк, като дадеш, трябва да ги забравиш; ако не можеш да ги забравиш, не давай“. Ако дойде някой да ти иска, ще му кажеш тѫй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или на заем от мене? Ако от мен искаш на заем, ще ги вѫрнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свѫршена, аз ще ти дам, и ще ги забравя.“ Трябва да знаем, заради Господа ли даваме, или на заем даваме. Казва: „Дадох ти пари на заем.“ „Хубаво, ще ви ги вѫрна.“ „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече, туй е закон. Ако забравим, Господ ще ни благослови, Бог ще изправи нашата работа, ще Го опитаме. Нали ще Го опитаме? Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте ме и вижте, че сѫм благ.“ Христос казва: „Ако думите ми пребѫдват вѫв вас, и вие пребѫдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим вѫв вас, и каквото попросите, ще ви бѫде.“ Но като изпѫлним всичките условия, които Великия Божествен закон изисква, всичко е вѫзможно. Сега ще гледаме да вѫдворим мир в себе си. Аз се радвам, че между вас се вѫдвори Божествена хармония на единство. Утре ще говорим по-обстойно вѫрху този фонд, напр. методите за чисто материалната работа. Да кажем, че някои нямат вѫзможност да извѫршат нещо на физическото поле, тогава ще го извѫршат в духовния свят, т. е. като служат на болни безвѫзмездно, или може да го извѫршат и в умствения свят, но без да им се плати. Да кажем, че на някой окултен ученик се даде тази задача: ще ви пратим при някой паралитик, парализиран от 10 години, да го излекувате с вашите сили, да покажете знанието си. Ще определим да се молите за този човек по два часа на ден, и туй може да се продѫлжи два месеца — 120 часа усѫрдна молитва, то е една работа. И знаете ли как ще се кали вашата воля? Лекуването често се дѫлжи на вашата воля. Аз сѫм загатвал, че има болести, като ставния ревматизѫм, които се лекуват с вода водно лекуване, но може да се излекуват и с човешката воля, само че трябва да са знаят вѫтрешните течения. Но, трябва да се кали човешката воля; значи, това е система, начини, методи. Тази работа не е лесна. Всички няма да се занимавате с лекуване. Но онези от вас, и най-страхливите и най-безстрашните, ще минете през Мусала поне най-малко един пѫт. Тази година всички приятели, които сѫ записани в школата, ще минат един пѫт през Мусала. Аз ще бѫда с вас. Сами няма да ви пратя. В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бѫда с вас, и ще ви покажа всичките правила. Когато минавате и по месечина, и в тѫмна нощ, и тогава ще бѫда с вас, но, като дойде в бурна нощ... Ив бурно време ще бѫда с вас. Ще изучим тия електрически и магнетически течения, ще изучим растенията, билките, водите, изворите, техните свойства и качества, тѫй че, като ви види някой, да знае, да ви познава, да се отличавате поне като екскурзианти, ако не повече. До сега хората все по пещерите се криеха, а ние ще се изкачваме по високите места, по вѫрховете. Всички светии сѫ ставали светии по пещерите, а за нас, дошло е време — по високите вѫрхове. Ще се постараем, през тази година, на пѫрво място, да подобрим жилищата си, телата си, да ги подобрим заради Господа; да подобрим малко сѫрцата си и умовете си чрез екскурзии. Ще направим някоя екскурзия и вѫв виелица, в сняг, най-малко до 30 — 40 сантиметра дѫлбочина на някое планинско място и то с тези, които сѫ по-юнаци. То ще бѫде за през зимата, като дойде другата година. Нека от всичките градове, ония, които сѫ любители за школата, да се самоопределят. Два класа ще се направят: един общ клас, и един специален. Самата работа през цялата година ще се определи по-точно, но сега не може да се направи по-детайлно. От всичките по-големи градове сега ще се сѫберете да обмислите малко, да видите колко ще вѫзлезете на брой. И които влезат в класа, да учат поне един час през деня. Работата ще се оформи. Ще се образува врѫзка за изпращането на всички беседи, на лекциите, които сѫ потребни. После, от клас в клас постоянно ще се посещавате.. Софиянци ще отиват в провинцията, всяко място ще се посети веднаж в месеца, най-малко 12 пѫти в годината. Тѫй щото, всеки град ще има 12 посещения в годината. Ще се изберат приятели, братя-делегати, и тогава ще се опѫлномощят. Ще искам да направим тази работа обстойно. Ще ви дадем работа, план, теми, ще сѫберем потребните необходими материали за школата. Материала сѫществува, но трябва да се подреди сѫобразно сѫс сегашните нужди, които сѫществуват. И това ще бѫде една сериозна работа. Като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисѫл, аз разбирам: в закона на любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. Сега, за утре, неделя, всички трябва да решите, да дадете обещание вѫрху това, което днес ви говорих. Трябва да се решите, и то само онези, които поемат задѫлжението да се подчинят и да работят за една година. Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпѫлни. Аз го освобождавам, нека си седи свободен. Но, който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпѫлни точ в точ. Да се знае, че когато иска да служи на Бога, трябва да има само една мисѫл. И тогава, туй мото, което се даде тази сутрин, всеки може да го препише; но който не даде обещание, няма защо да го преписва, може да го прочете само, като казвам, че който, го е страх, нека да си помисли, ние не бѫрзаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: Нас искат да ни впримчат, да ни хванат. Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. Ами как, вие, като искате да тѫрсите някое имане в някоя пещера, нали ще трябва да се подчините, да коленичите, да пѫплите. Има ли нещо смешно? Защо? Ако в една пещера пѫплите, то е за да намерите имането. Стига да имате смелоста да влезете. После, има доста способни братя, и чрез тях ще внесем от всички изкуства у нас. Каквото искуство имате, трябва да го развиете, всичко да се употреби за работа. Да видим, какво можем да направим за една година. Като се работи по един час на ден, ще видим какво можем да сѫберем за една година отгоре. Като се образува този фонд, тогава, от общия клас ще изберете 12 души, сѫвет ща бѫдат, те ще дѫржат сметките. Те ще дават средства за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго. Този сѫвет ще се грижи за иждивяването на тези пари, за всички благородни цели. Ако някой от учениците напише нещо хубаво, труда му ще се напечати. Ако някой иска да иде, да изпѫлни задача, а няма средства, ще му се дадат средства. Тѫй щото от сѫщите средства, от този фонд може да се отворят и братски гостилници, братски домове. Вѫв всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та, като дойде един брат, да има кѫде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисѫл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е, вѫв всичките градове, да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та, като дойде един брат да не става потриване: „тук не може, там не може.“ Братски дом е, ще го поканим да си отпочине, ще го нагостим, и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година! Сега, аз искам най-пѫрво от старо-загорци — две легла, от ново-загорци — две; от бургазлии — две; от айтосчани — две; от казанлѫчани — две; от ямболчани — две; от пловдивчани — две; от шуменци — две; от варненци — две; от панагюрци — две; от софиянци — пет. Може ли пет? Защото всички до сега все тѫй ми казват: „Дойдем в София, не ни приемат.“ И тѫй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме, еди-кѫде си място.“ Сега, в селата повече легла има. От Тѫрново искаме две легла; от Русе — три; от Сливен — три; от Свищов — две; от Лом — две; от Видин—две; от Габрово — две. от Пазарджик — едно; от Севлиево — две; от Карнобат — едно; Трявна — едно; с. Кортен — две; с. Гѫрци — две; с. Лѫджене, Бургазко — едно; Карлово — две; Петрич — едно; Рахово — едно; Елена — едно. Значи, имаме успех в туй отношение. Прочете се „добрата молитва“.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Новият живот. Най-важното в този свят, това е животѫт. Имайте добрината да ме изслушате. Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз сѫм подложил всички, и най-малките детайлности на туй учение на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешни. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тѫй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се укажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и сѫщи. Сега ще определя какво подразбирам под „нов живот“ и какво под „стар живот“. Нов живот, разбирам, сѫзнателния, разумния живот, дето законите се прилагат сѫзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички, за да се добият отлични резултати; а стар живот, подразбирам живот, дето прилагането на законите не е дало добри резултати. Питам ви сега: от 8000 години като живеем, сегашният живот какви резултати е дал? Цялата земя е покрита с гробища, цялата земя е покрита с развалени градове, и всички народи днес боледуват. Туй е един факт. Защо? — Ние трябва да знаем дѫлбоките причини — защото ние сме се отклонили от онзи естествен пѫт на правилно разбиране. Следователно, новият живот встѫпва не да борави сѫс старите методи, сѫс старите похвати — новият живот има нови методи. Може някой да ни вѫзразят, че принципите сѫ сѫщите. Да, любовта на малкото дете се различава от любовта на вѫзрастния, от любовта на майката. Тя по сѫщество, по качество е една и сѫща, но по изражение, по интенсивност, не е една и сѫща. Малкото дете може да плаче за нищожни работи, когато вѫзрастната жена може прекрасно да се усмихне. Сега ние, сѫвремените хора, имаме малки куклички и мислим, че като се развалят те, светѫт ще пропадне. Онези, които сѫ по-напреднали, се усмихват на това. Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следущия опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18 годишни юноши до 70 годишни хора, (имаше една сестра на около 70 год. вѫзраст) на височина 3000 м., без да се разболее някой, всички се вѫрнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисѫл. Сега, като ви казвам това, как ви се вижда, 70 год. жена може ли да се качи на такава височина? 104 души се качиха горе без да се разболее някой. Ще кажите: „тук някоя магия има“. Няма никаква магия. Тук се спазва един естествен закон на туризма. Трябва да се вземат всички сѫображения, за да се избегнат заболяванията. Сега, сѫвремения живот е едно движение. Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има. Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не се спорим. Ако иска някой да спори, нашия живот е, който дава отговора. Не е мястото тук, в това читалище, дето ще се реши вѫпроса, кой е правият живот. Ако вие живеете по-добре от мене, вие сте решили вѫпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз сѫм решил вѫпроса. Честният тѫрговец решава вѫпроса сѫс своя честен живот, честният свещеник решава вѫпроса с своя честен живот, честният владика, честният сѫдия, честният учител решават вѫпроса с своя честен живот. И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да сѫ много благородни, но ако негова живот не е честен, той ще реши вѫпроса. И в живота това е верно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато природата е сѫздала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища, с изобилна светлина, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Тази идея не излиза само от Бѫлгария. Днес има 100,000 души учени, които се занимават с разрешението на този вѫпрос. И какво е казал един английски дѫржавник на духовенството сега? Той казал: „Вие трябва да убедите света, в бѫдаще да се не бие, а ако това не направите, Европа е изгубена“. Какво е предназначението на духовенството в сѫвремения свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да сѫ справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присѫединиха кѫм страната на обратния лагер. Питам тогава В какво се сѫстои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз сѫм военен, с силата на ножа, на орѫжието решавам вѫпросите“, а един свещеник, който говори за любов и препорѫчва нож, това не разбирам. Ние трябва да, се отличаваме. Следователно, този дѫржавник казва на духовенството тѫй: „Вие трябва да убедите сѫвременото общество, да наложите вашето влияние, за да престанат войните. Не убедите ли обществото, Европа е изгубена. Туй го казва един практичен, английски ум. Туй не е упрек. Аз когато говоря за духовенството, не разбирам нашето духовенство. Аз, казвам: принципално трябва да разрешим вѫпроса — или с сила, или с любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действува, това е Любовта. Това сѫ опити, които сега прилагаме. И аз сѫм готов с всички ония, които не подѫржат моето учение, на следующия опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам, Ще сѫздадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги вѫзпитавам сам; според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна. Религията, като един вѫтрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура. Аз давам следующето свое вѫзражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така. Нашата сѫвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя бѫлгарска цѫрква — това не е за упрек — ще намери ли той в нея ред и порядѫк? От небето ли ще капне този ред и порядѫк? Той ще излезе от нас. Свещеникѫт и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. Сега, за нашето учение, некои казват: „вие сте сектанти“. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме сѫвѫршенно целия сѫвременен живот и неговите методи, и поддѫржаме новия. Следователно, онези, които поддѫржат стария живот, те сѫ сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има сѫзнание, като види една мравка, трябва да ѝ направи пѫт. И ако един човек има такова сѫзнание, че може да направи пѫт на една мравя, ако неговото сѫзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казваме: „Какво, не сѫм убил никого, аз сѫм честен и почтен човек“. Да, „честни“, „почтени“ но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който днес царува любовта? Тук духовниците искат да се спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по крѫчмите, какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от цѫрквите, какво ще правите с него? Ще кажете: „те сѫ безбожници“. Не сѫ безбожници. В тях има един купнеж за нови идеи, и аз споделям тяхните мисли. Може да има в тях някои крайности, които, обаче, не ги споделям. Копнеж има в младото поколение, може да се учи, в него има самопожертвуване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една бѫлгарска пословица казва: „До като мѫдрите се намѫдруват, лудите се наиграват“. Този нов живот ще се изрази в нови форми; в този нов живот неврастения няма да има, ревматизѫм, няма да има, хора с болни стомаси, няма да има, глухота, слепота няма да има, сѫс счупени крака хора няма да има, а ще бѫде той живот на пѫлна хармония. Туй може да го сѫздадем на опит, да го приложим на опит. И трябва да чакате, тѫй не може, в една година отгоре. За да може да се изкара такова поколение. Мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите сѫ прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не сѫ неща, които сѫ сѫздадени изкуствено. Аз в София правих други опити. Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 — 1600 м. височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят. Мога да ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите. „Честен човек“, казват, бил клисаря, а парите от цѫрквата липсали! Честен човек ли? Парите трябва да бѫдат на място. Според мене, касите ви трябва да бѫдат отворени, и като минава човек покрай тях, да се не сѫблазнява. И казваме, че нови хора сме. Като дойде някой да ви иска пари на заем, казвате: „Господине, аз те зная, ти си честен, но ще намериш двама гаранти.“ Да, честен човек си, и така всеки ти дава пари. Кѫде е тая честност, кѫде е честният човек? Казвам: приятелю, аз ти давам 10,000 лв. без всякаква гаранция, и ти след 1, 2 или 3 месеца, като дойдеш да ги донесеш, аз да сѫм ги забравил, а ти — не. Това е честен човек! Питам: вие сега тази култура ли защищавате? Всички сѫдилища сѫ пѫлни с такива дела. Знаете ли кѫде отива сѫвременото общество? Знаете ли след една година какво ще се случи на земята? Ще кажете: ние не знаем, но Господ знае, ако Господ е определил...“ Той, като е направил човека, е казал: „Слушай, на тази кола до 1000 килограма най-много можеш да туриш, а повече не, защото ще се счупи.“ Когато Господ е направил нашия живот, Той е казал до колко килограма може да издѫржи. Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли да стане с тая кола някоя катастрофа? — ще стане. Аз сѫм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак сѫм в Бѫлгария няма друг човек, против когото да сѫ се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най малко не ме смущава, защото аз сѫм един голем извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз сѫм слаб, че не мога да се защищавам. Мога, но не с орѫжие. Аз казвам: имам други сили, сѫзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в Бѫлгария, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядѫк. Те сѫ и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те сѫ обсебили света. И вие, бѫлгарите, мислите сега, че като се опѫлчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данѫците. Роби ще станете! Животѫт се влошава. Бѫлгарския лев колко спада? Един американски долар струва 150 — 160 лева. Е, какво ви очаква сега? Казвате, че моето учение разваляло Бѫлгария. Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1500 години, насам бѫлгарите сѫ направили 150 войни. Питам: за тия падения и нещастия на Бѫлгария аз ли сѫм виноват? „Едно време“, казвате, „дошли богомилите“. Но защо да не се признае факта, че богомилите беха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в сѫвременото духовенство няма добри хора, има, но тия добри хора в духовенството сѫ малцинство. Ние сме готови да признаем този факт тѫй, както си е. Нека се изнесат фактите. Ние не сме за онзи вѫншен морал, ние сме за онова единство вѫтре в душата. Ние не сме за това да започнем добре, а да свѫршим зле, а сме от ония, които започват зле, а свѫршват добре. Ако някой човек си е счупил крака, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург. Някой заболее от инфекциозна болест, ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега, колкото лекари, толкова лекарства: все опити правят. Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото си, а който го не разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „аз предвидих всичко, употребих всички усилия“. Адвокатѫт знае, ще спечели ли делото, или не. В Америка имало един адвокат, който вземал да защищава само честни дела и всякога печелил. Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защищавам.“ Ако ние всички сме така честни и почтени, че да защищаваме само честните си дела!.. Сега, някои от вас искат да ме оборят. Че с какво ще ме оборите? Моето учение е тѫй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тѫй, както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смѫрт. В туй учение ние положително знаем има ли живот зад гроба, или не. Ще каже някой: как? Елате при нас и ще видите, ще ви кажем всички методи. Изведнаж не може, но ще влезете да учите, както при един учител, който преподава математика, както при един художник, който преподава художество. Може ли някой, който не е рисувал, да вземе четката и да рисува нещо като Рафаела, или друг да напише нещо като Бетховена? Той трябва да носи в себе си една дарба, един заложен талант, който да може да се развие. Аз се занимавам и с млади, и сѫс стари. Аз искам да ви дам само методите и начините, как да се развие онова, което е заложено в бѫлгарския народ. Тия методи ги показвам на младите и те учат. Някои казват: „хипнотизирване е това.“ Знаете ли какво сѫстояние е то? Хипнотизмѫт приспива всички способности, и остава само една способност да действува, като че ли се гледа само през един мазгал. Туй е хипнотическо сѫстояние, а нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се сѫбудят вѫв всичката своя интенсивност. Човек трябва да бѫде буден вѫв всяко отношение, вѫв всяко положение. Той трябва да бѫде честен пред себе си, да констатира фактите тѫй, както сѫ, защото има факти, които сѫ верни по форма, а не и по сѫдѫржание; има факти, които сѫ верни по сѫдѫржание, а не и по смисѫл. Но това сѫ философски вѫпроси. Сега, този новия живот вие го тѫрсите. Аз бих желал да намера някой от вас щастлив, здрав човек. Но още не сѫм намерил такѫв човек. Ако има такѫв човек, нека се яви пред мене, аз ще запиша името му, и ще отбележа, че той е един изключителен случай в света. Туй ще ми даде повод да проуча нещата, защо е здрав, да проуча резултатите вѫв всяко отношение. Като видя здрав човек, ще кажа как е живял. Като видя болен — сѫщо. Аз уча сега тия неща. Ние проучаваме нещата и в едно и в друго отношение. Сега, този новият живот е вѫтрешен, той е индивидуален най-пѫрво. Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господствуват над другите величини. Какво може да извѫрши една такава величина, това само един математик може ща ви го разправи. Вземете, за пример, всички искате да бѫдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрѫнце, като ви казва: „Посейте туй зрѫнце!“ Ако сте човек свѫршил висше образование, ще кажете: „Нима сѫм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрѫнце?“ Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрѫнце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрѫнца, а в 10 години ще посееш цялата земя с него. Сега, ние, сѫвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнаж да оправим света. Света ще се оправи само сѫс житното зѫрно. Знаете ли какво значи житното зѫрно? То е онзи икономически вѫпрос, който поддѫржат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна; на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни сѫ прави, а други — не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на новия живот, бѫрзаме сега да приложим доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор. Туй учение може да го опитате. Сега питам: вие сте бѫлгари, каква е задачата на бѫлгарския народ? Онези, които сте националисти, какво искате за бѫлгарите? Искате да имате голяма земя. Бѫлгарите никога няма да имат такава широка земя, както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма торба. Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пѫтя. Той видял, че в торбата останал сама един пакет — всички изпадали — направил една погрешка. Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелѫт се замислил: „какѫв отговор ще дам сега пред Бога?“ В това време дохожда един поет и го запитва: „няма ли нещо за мене?“ — „Има един пакет останал“, отговорил ангелѫт, „но той е вярата; тя не е за земята, а за небето, затова ти горе ще отидеш да си почиваш.“ Питам тогава хората, какво искат? Опитаха яденето, опитаха пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо. Спорите, но за какво спорите? — „Дали има Господ или не, кѫде е Господ, как ще го намерим, що е Господ?“ — Господ — това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сѫрцата на всичките хора, на този Господ трябва да знаем езика Му. Той говори и в брата и в сестрата, Той говори и в майката и в бащата. А когато говори Той, ние можем да се споразумеем. И ние Го тѫрсим на небето, но този Господ в своето проявление е Любов. Може ли да Го приемем? Но вие ще кажете: „Какво нещо е Любовта?“ Любовта ето какво дава, аз ще ви определя: Любовта внася истина в душата, светлина в ума и чистота в сѫрцето. Тогава Истината ражда свобода в душата, светлината — знание в ума, а чистотата внася сила в сѫрцето. Следователно, ако тази Любов дойде вѫтре в нас, трябва да роди тези три неща. Аз сѫм готов на всеки един православен брат да му кажа: аз не спадам кѫм никоя цѫрква, кѫм никакѫв народ, защото не сѫм от земята. „А от де си?“ пита ме един, — От слѫнцето ида, и отивам кѫм него, отговорих му аз. Като казвам „слѫнцето“, разбирам онзи разумен, вѫзвишен живот. В мене всяка мисѫл, всяко желание е претеглено. Аз не искам да лѫжа никого. За мене е най-голям позор това, да излѫжа някого. В бѫдаще не искам да страдат хората от моето учение, заради мене. Искам тия хора, като приложат моите методи да се ползуват. Аз сѫм се ползувал, и вие да се ползвате. 20 години аз правя опити, и още ги продѫлжавам. Някои казват: „нека се изкажем“. Искат, като в един сбор, догматически да решим вѫпроса. Тия неща не стават изведнаж. Туй може да го направи някой друг, но аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит, като в една лаборатория, трябва да се работи, опити да се правят, да се корегира. Сега, аз се обрѫщам кѫм учениците, обрѫщам се и кѫм вас, братя ви наричам, — но не за да ви привлека, не ми е целта това — и казвам: излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от природата — този Бог на Любовта, допуснете тази светлина да проникне вѫтре вѫв вас! Допуснете я да проникне, направете един малѫк опит. Ще кажете: „какво може да направи светлината?“ — Много работи може да направи. Ще ви приведа един факт между многото други факти, и той е следующият: имаше едно момиченце в Княжево, което вѫв времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха бѫлгарите през 1918 година пострада, като в рѫката му беше попаднало едно парче от шрапнел. Лекарите му направиха 5 — 6 операции, но не можаха да извадят шрапнела, и най-после решиха да му отрежат рѫката. Идват домашните му при мене и ме питат: „Какво да правим?“ Понеже зная какѫв е ефекта на слѫнчевите лѫчи вѫрху желязото, казвам: „нека излага рѫката си няколко месеца на слѫнце по 3 — 4 часа на ден“. И, наистина, един ден, след 3 — 4 месеца последователно излагане, желязното парче от шрапнела се показа навѫн, падна и детето се освободи. Туй дете оздраве, това може да го проверите. Слѫнцето произвежда електричество и магнетизѫм, и с това постепенно прави най-добрата операция. Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше да повярват. Защо да се не оставим на слѫнцето да направи най-хубавата операция, и да ни излекува; защо да не се оставим на Любовта да се прояви? А сега ще пишем закони: „да не крадеш, да не лѫжеш“. С такѫв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: ще любиш, ще обичаш истината, ще бѫдеш мѫдѫр, ще бѫдеш добродетелен, справедлив, щедѫр, снизходителен. Ще се самопожертвуваш за другите. Туй препорѫчваме ние, не какво не трябва да правим, а какво трябва да правим. И като казвам как да любиш, имаме начин за любов. Ще ви приведа един окултен разказ. Един вѫлк се явява при овците и им казва: „Ние се реформирахме вече и можем да живеем с вас по братски. Ние с вас ще се примирим. В нашето сѫзнание туй се реши. Решихме и свѫршихме. И аз сѫм един делегат от вѫлците и от сега нататак заедно ще живеем“. По едно време той се влюбил в една млада овца и ѝ казва: „Аз сѫм силен, имам опитности в живота, с мене ще живееш добре, мога да се боря, ще те защищавам“. И трѫгва тази млада овца след него. Един ден добре живели, минали два, три дни — добре, На четвѫртия ден той огладнял и казва: „Аз трябва да те изям, за да живея“. И вашият морал сега издѫржа изпит само за 3 — 4 дни. Дойде ли четвѫртия ден, казвате: „Ние ще ви изядем“. Е, какѫв е този морал? Всички казват: „ние не трябва да бѫдем овци“. Не, като овците ще бѫдем, защото всичко, което носим, все овците сѫ го дали. благодарение на тях, ние имаме и мляко, и сиренце, и вѫлна. Да, като овците ще бѫдем, разумни овци. И аз бих желал такива овци да бѫдем — да служим на закона на самопожертвуването. Не мислете, че овците не сѫ умни. Колко сѫ те по-умни от нас! А ние много умни се мислим, културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те сѫ свещени волове, те орат на нивата, а господаря им ги бие в дама, те пѫшкат но се покоряват, седят покорно. Герои сѫ те! А вие казвате: „той е вол, може да издѫржа тия страдания“. Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите културни хора, знаете ли колко милиона волове, овци, кокошки, патици сѫ станали жертва за нас? Един богат тѫрговец в София подарил за нещо 10,000 лв. и пишат името му вѫв вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по високо от тоя богат човек, разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Онзи свещеник ще отиде да прочете една молитва на главата на някой болен, и ще кажат: „много хубаво направи“. Нищо не си направил. Ти пожертвува ли вѫлната си, живота си, като онази овца? Христос не дойде да сѫздаде духовенство в света. Той дойде да сѫздаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бѫдат образец на любовта, на честен живот. Аз сѫм готов сѫс сѫвременото духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има — дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, пѫрво ще отидем кѫм Бистрица, ще вѫрвим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня“, ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м. височина, ще обмислим и ще решим вѫпроса, какво да бѫде православното духовенство. Този вѫпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Тѫрново. На Мусала сѫм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „братко, само тук, на тоя чист вѫздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсѫждаваме здраво, смислено по тия вѫпроси, за Бога“. Ще кажите: „той иска да излага владиците“. Аз ли ги излагам? Те сами сѫ се изложили. Ако те не живеят добѫр, честен живот, те сѫ се изложили. Ако аз не живея добѫр, честен живот, сам сѫм се изложил. Няма нищо скрито-покрито. Всяка болест в света ще се прояви по какѫвто и да е начин. Всички болести в света не са ли израз на онази морална поквара, която сѫществува вѫтре в човешкия организѫм? Лекарите не могат да насмогнат на тия болести, но не е там вѫпроса. Между нашите приятели има много, които сѫ приели начина на лекуването на природата. С топла вода и картошки се лекуват. Един наш приятел беше болен, взел рициново масло, не му действува. Слушай, казвам му, в половин час ще изпиеш 5 — 6 чаши топла вода. И наистина, след няколко часа настѫпи реакция. Тук е сега този приятел. Ще употребим тоя метод. Един лекар най-пѫрво трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действува. Аз правя аналогия. В сѫвременото общество има много недѫзи. Как ще приложим туй лекарство на Любовта? И то с доза се дава. Да не мислите, че тази любов всички хора еднакво могат да я разбират? Не, Любовта е една сила, тя се проявява вѫв физическия свят по един начин, в умственния — по друг начин, в духовния по трети начин. Има си закони. Някои казват: „кажи ни как!“ Преди години, когато правих френологическите си изследвания — измервах черепите на бѫлгарите — дойде един студент, каза ми: „господин Дѫнов, искам да зная на какво се основават тия ваши наблюдения и изследвания?“ Казвам му: трябват най-малко 11 години за да научиш това. „Е, не може ли сега? Искам да ги приложа в практическия си живот, да се ползувам“. Не, сега не може, като изуча всички тия данни, тогава ще изнеса пред света нещо завѫршено. А сега, това, което имам, то сѫ откѫслечни данни, има неща, които липсват. Това, обаче, ни най-малко не показва, че учението не е верно. Я вижте онези хора, които имат длѫгнести лица, очи черни, живи, не сѫ ли активни? Защо? — Черният дроб у тях има преимущество. Той е развит, като динамическа сила. Вземете онези хора, които имат валчести лица, като месечина, в тях стомахѫт е развит, те обичат да си похапнат, да си попийнат, и като ядѫт, от тях по-добри хора няма, и казват: „тѫй разбираме света, Господ го е сѫздал да, ядем и да пием“. Има други хора, които сѫ интелектуални, те се занимават с отвлечени вѫпроси, и затуй тяхното лице се различава. Значи, природата си е турила отпечатѫк. Тя си има свой език, свои закони. Когато някой пѫт аз загатвам, че човек може да чете по канарите, както геолозите четат по клонете, по растенията, това значи, че има други начини, за изучаване на природата, само че трябват големи наблюдения. Ние можем да изучваме кои сѫ причините, които сѫ тикнали бѫлгарите в туй безизходно положение. Това е един резултат не от 1 — 2 години, а от преди 2000 години. От тогава е станало това. Следователно, сега се завѫршва един цикѫл, и бѫлгарите се намират в началото на пѫтя, от дето сѫ направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия пѫт. Как да хванат тоя прав пѫт? Тоя прав пѫт е пѫт на онази сѫзнателна любов, в която мѫдроста трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да вѫзпитава своите ученици; свещеникѫт трябва да знае как да служи на своите пасоми; сѫдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи живота. Преди всичко, ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вѫн от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито сѫдия. Ние се раждаме разумни сѫщества, като хора, които трябва сѫзнателно да работим. А при сегашната култура, аз ви казвам: ако и за напред живеете според нея, добро бѫдаще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тѫй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. Сѫвремената култура е осѫдена на смѫрт, ако тя не се видоизмени в своя пѫт. Ако духовенството не се пробуди, да сѫзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на вѫзпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, да сѫзнаят, че сѫ правили грехове — никакво бѫдаще не ви очаква. Покаяние, покаяние трябва! Всички трябва да се покаят, но не с вретище на главата, а да признаем, че фактите, които нашите деди сѫ турили, не сѫ в сѫгласие с законите на природата, и да ги отменим. Туй изисква новия живот. Този нов живот и той си има свои физиологически проявления. Има вече нови хора, типове от новото поколение, които сѫ се родили в Америка. Хора на новото поколение има и вѫв Франция, Германия, Англия, но най-вече ги има в Америка. Физиологически тия хора се отличават от другите. Сега нямам време да ви обяснявам това. Има сѫчинения, в бѫдѫще може да се пише за новите типове. Ние идем в Тѫрново, за да сѫздадем на тѫрновци една благоприятна атмосфера. Защо сѫм избрал Тѫрново? Аз сѫм го избрал, като един центѫр, дето земните влияния на Бѫлгария се срещат и може да се подобри здравословното сѫстояние на бѫлгарите. Целта ми не е да се увеличат моите сѫмишленици, а да могат мозѫците на бѫлгарите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера, и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат по-вече жито. Това имам предвид. Казвам: аз ще направя един опит с бѫлгарите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бѫде следният: на духовниците казвам, че, за опит една година ще ви оставя да действувате вие на бѫлгарите, а после ще действувам аз една година, и ще видим кога ще има по-вече плодородие. Тѫй е казал Господ: Дето има любов и земята по-вече ражда; там, дето има любов, и лозето по-вече ражда, и крушата и всички плодове по-вече раждат. Любовта е дѫлбока сила, която може да действува в природата, и тази природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Туй е опита. Сега, ако дойда да изпѫдя свещениците и да туря моите хора, моите сѫмишленици, да венчават и да крѫщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вѫршат своето в цѫрквата си, тя е техен дом, и те носят всичката отговорност. Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме да изпѫлним своя дѫлг кѫм човечеството, кѫм младото поколение. Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си, уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата любов трябва да бѫде разумна. Казват някой пѫт, че майките от любов одушват децата си. Русите пѫк сѫс своя патриотизѫм погубиха народа си. Разумен трябва да бѫде човек. Разумният човек не трябва да бѫде алчен. Силата на разумния човек седи в самия него. Щастието ни е скрито в туй, което носим в себе си, а не отвѫн. Някой ще каже: „С туй знание, което имам, навсякѫде в света мога да отида“. И аз мога да кажа: с туй знание, което имам, навсякѫде мога да отида — и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо? — Разбирам живота, разбирам природата. Сега сѫм дошел в Бѫлгария. Много пѫти сѫм казвал: аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат бѫлгарите, казвам, другаде ще отида. Ако бѫлгарите мислят, че аз нося зло на Бѫлгария, че искам да я разруша, казвам: ако мислите тѫй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз сѫм готов да напусна дома ви, и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присѫтствие ви носи благословение, да ви направя свободни, да не пострадате като народ, не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опитност имам, но трябва време, имайте тѫрпение, вѫв вестниците не пишете, чакайте, опитайте. „На лѫжата краката сѫ кѫси“, казва бѫлгарската пословица. Един ден историята ще се произнесе. Какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е божествено, то ще успее. Това дело, което ние поддѫржаме, ако е верно, земята с главата надолу да се обѫрне, то ще успее: то е дело на любовта. И сега иде една вѫзвишена култура на Любов. Любов, която ще свѫрже всички народи, Любов, която ще свѫрже всички индивиди, всички майки, всички приятели, от най-малките до най-големите, и между хората ще настане братство и равенство, но не само между хората, а и между животните. Туй иде и ще се наложи. Ако е за теории, социалните науки сѫдѫржат такива теории за подобрението на обществото. Всяка партия в Бѫлгария си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи сѫ, а други сѫ несполучливи. Принципално те сѫ до някѫде прави, но методите им сѫ криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска сѫщото. Принципите им сѫ верни, но по какѫв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „братко, тия пари сѫ общи, ще си ги разделим.“ Иначе, насилието ще дойде. За този глад, който настана сега в Русия, аз преди 2 години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде, този глад? — Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да вѫведат ред с насилие и по такѫв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и до сега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да вѫзстановят с орѫжие свободата си, но те трябваше не с орѫжие, а както им казваше Толстой — с любов. „Не противи се злому“, казва Христос. Как ще тѫлкуват това свещениците? Болшевиците сега сѫ турени да действуват с орѫжие. Свещениците казват: „всяка власт е от Бога.“ Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: „всяка праведна власт е от Бога дадена.“ Там, дето болшевиците сѫ праведни и прилагат добри дела, те сѫ прави, там, дето прилагат насилие — не сѫ прави. И в Бѫлгария е сѫщото: ония, които прилагат добри методи, прави сѫ, а другите, които не прилагат добри методи — не сѫ прави. Тѫй седи принципѫт. Утре може да се народят и анархисти. Сега някои ще кажат: „А, той говори против дѫржавата“. Не, вие сами говорите против дѫржавата. С вашите криви методи, вие сами ще станете причина да се народят тия анархисти. Знаете ли, ако в Бѫлгария настѫпи неурожай, какво ще стане? — Ще дойде глад. Знаете ли какви разбойници ще се появят? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е глада, знаете ли? Какви ужасни инстинкти за отмѫщение се сѫбуждат у човека! С този новият живот ние искаме да спасим света от една катастрофа. Един американец предсказа, че в Европа ще избухнат 70 вулкани, и по-голямата част от Европа— Югославия, Австрия (кѫм Буда-Пеща) ще потѫнат. Това цитирам само за куриоз, тѫй казва американеца. А пѫк аз казвам: в света иде една катастрофа, поради безумието на сѫвремените хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сѫтресение в мозѫците на хората и те ще полудяват. Мен болка изпѫлва сѫрцето ми, когато виждам хиляди моми и жени, които продават честа си за хляб! Те сѫ наши сестри. Е, духовенството казва, че аз развращавам хората. Ами тези хора аз ли ги развратих? Аз идвам да им покажа правия пѫт, да им покажа начин да се спасят. Те сѫ ваши синове и дѫщери. Туй не сѫ хиляда и десет хиляди души, туй е едно грамадно число момичета и момчета, които не вѫрвят в правия пѫт. И сега старите, вместо да им покажат пѫтя, постоянно реагират и спират колата. Но тия кола ще се счупят! Тогава какво да правим с младите? На тях трябва да препорѫчвате Божествената Любов, да им покажете как да любят. Добѫр пример им покажете! Какво по-хубаво има от тази любов? Знаете ли какво ме заставя да остана в Бѫлгария? То е любов. Ако нямах тая любов, аз никога не бих седял в Бѫлгария. Преди години, градоначалника в София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискаш рѫцете на младите жени. Приятно ли е това?“ Че какво има от това, ако стисна рѫката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскверни ли? Но ако ти влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Ако сѫм чист, никакво престѫпление не вѫрша. Аз бих желал да дойде един, когото аз сѫм опетнил или опорочил: аз сѫм готов десет пѫти да се разпѫна зарад него. Мѫж или жена, ако някому сѫм направил най-малкото зло, ако кажат, че сѫм опорочил или ума, или сѫрцето, или волята му, аз сѫм готов да пожертвувам всичко. А вѫв вестниците пишат туй било, онуй било, но мене вестниците не ме смущават. Мене не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лѫжа за вас“. Защо? Защо да се радваме? — Защото има друго едно обществено мнение в света: то е общественото мнение на сѫзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на земята. Аз наричам тия хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още учители, ангел-хранители. Аз ги наричам: големите бели братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам, познавам ги като хора, и сега цѫрквите трябва да знаят, че те им дѫлжат. Те ще кажат, че на Христа дѫлжат. Ще кажат: „Христос е глава на цѫрквата“. Христос е глава на туй Бяло Братство. Ще кажете: „Христос е горе на небето“. Христос не е на небето. Ние виждаме работите друго-яче, в заблуждения не ходим. Христос какво е казал? — не на мене, на много други. Среща един Христа и го пита: „Учителю, какво казваш?“ Ето какво казал Христос: „Моите служители в цѫрквата, които ми палят толкова свещи, които ми изгарят толкова тамян, които ми изчитат толкова молитви, не вѫршат моята воля, не сѫ приложили моя закон, не сѫ хора на Бога“. И прибавя: „аз трябва да дойда втори пѫт на земята, да коригирам“. И сега иде Той да коригира, но няма вече да Го разпѫвате! Няма да Го разпѫвате вече, защо? — Защото дѫржавните мѫже сѫ напреднали и се заели да извѫршат туй, което духовенството трябваше да извѫрши; дѫржавните мѫже в Англия, в Америка, в Германия и в Бѫлгария сѫ напреднали по-вече от духовните хора, по-добре схващат нещата. Сега, аз се обрѫщам кѫм вас. Топло е днес нали? Какво нещо е топлината? Туй изпотяване, което имаме, то е хубаво, отварят се нашите пори, всички нечистотии трябва да изчезнат, дишането става по-добре. Вие страдате. Но какво нещо сѫ страданията? Те сѫ признак, който показва, че вие сте се отклонили от правия пѫт. Като премахнем препятствията, страданията ще изчезнат. Новият живот трябва сѫвѫршено да скѫса врѫзките сѫс стария. За някои трябва сѫвѫршено да се скѫсат. Аз обуславям този закон тѫй: когато майката е заченала детето си и то скѫса врѫзките на пѫрвия месец още, опасно е, смѫрт има; ако скѫса врѫзките на втория месец, опасно е, смѫрт има; ако скѫса врѫзките на третия, четвѫртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло 9 месеца, непремено трябва да му се отреже пѫпа. Аз, сѫс своя нож, искам да прекѫсна тази нишка. Това не е ли право? Ако не скѫсам нишката, и за майката, и за детето е лошо. Ако кажа жените да помятат, то е друг вѫпрос. Следователно, ние разумно искаме да скѫсаме тази стара нишка. И сега казват: „Христос тѫй проповедва, иначе проповедва“. Какво проповедва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когото истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Иерусалим, нито в Самария“. Туй аз го тѫлкувам: Иерусалим, това сѫ всичките сѫвременни религии, Самария, това е светѫт на науките и изкуствата, а само в Дух и Истина ще се молят навсякѫде. Всеки човек ще бѫде свободен, да се покланя на Бога тѫй, както намира за добре, и неговото поклонение да бѫде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от цѫрквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които сѫ в деветия месец, непременно трябва да се отреже пѫпа. За другите пѫк, които сѫ на 2, 3, 4, 5, 7, 8 месеца, т. е. които още не сѫ се родили, — да си стоят в цѫрквата. Всичко трябва да бѫде разумно. Аз не сѫм и против училищата. Този, новият живот, това сѫ ред принципи, ред методи. Той е като една лаборатория, в която има научни методи, и всяко нещо иде на своето време. Вие орете — на време орете, жѫнете — на време жѫнете, сеете — на време сейте. Но не мислете, че на всяко време може да вѫзпитавате. И за вѫзпитанието има специално време, за прилагането на тия нови методи има специално време. Не се ли използува туй време, никакви резултати няма да се добият. За тези нови методи ще се издадат нови книги. Нали има учение на Кнайпа за водолечението, а други лекари имат своите методи. Някои лекари и те се оплакват, вѫзмущават се от едно, от друго. Не, и сѫвремената медицина трябва да прогресира, трябва да се приложат новите методи. Едно лекарство, един метод не трябва да дава само 10 на сто резултати, а най-малко 90 на сто. А сега вие казвате: „Вярвайте в Бога“. Какво се разбира под думите: „вярвайте в Бога“. Аз казвам: „само високо интелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва“. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините, защо е сѫздаден света. Само на такѫв човек може да казваш, защо е сѫздаден света. А ние казваме: „Защо е вярата?“ Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „не ви трябва вяра“. Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва да бѫде подкрепа в света, и с нея младежта ще победи всички мѫчнотии и препятствия, които ще срещне вѫв физическия, умствения и духовния живот. Ако има силна, непоколебима вяра, сѫс своята мисѫл всичко ще може да постигне, да победи. И тѫй, новият живот сега хлопа при вас. Той иде от вѫнка, както слѫнчевите лѫчи. Ако вѫв вашето сѫзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума си мисѫлта, че всички хора по естество сѫ добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота. Може материалѫт, от който сте сѫздадени, да не е добѫр, то е друг вѫпрос, но онези сили, крито функционират, които имате вѫв вас, сѫ добри, копнежите сѫ добри. Кой от вас не иска да бѫде разумен, учен, почтен? Всички искате да бѫде такива. Следователно, ние трябва да влезем в общение с този разумен свят и по разумен начин: социалистите по един начин, религиозните — по друг, тѫрговците — по трети начин, но в края на крайщата, когато сѫзнанието на всички хора се развие, всички ще имат едни и сѫщи методи. Какѫв ще бѫде този метод? Той ще бѫде закона на самопожертвуването. Никой няма да иска да експлоатира своя брат или сестра. Като дойде брат му в кѫщи, да му даде пѫрво място, като дойде майка му, да ѝ даде пѫрво място, като дойде баща му да му даде пѫрво място, като дойде приятеля му, да му даде пѫрво място. Това е да покажеш всичката своя любов. Еднакво безпристрастие. Това е то новият живот. Вие ще кажете: „това нещо приложимо ли е? — Приложимо е, но трябва да знае човек как. Онзи цигулар, който знае как да свири, ще може да свири, но ако не знае, не ще може. Онзи, който знае как да дѫржи четката си, ще може да рисува, но ако не знае как да си служи с нея, не ще може да рисува. И сега ви казвам, че единствения Господ, който остава, то е Любовта, която иде сега в света. Една велика сила иде сега в света, и вие несѫзнателно ще се измените. И тази любов ще дойде и ще смѫкне всичко от вас, и вие ще се измените. Един ден вие ще се сѫбудите, и ще разберете, че ума ви се е изменил. Сега някой пѫт човека сѫщо го изменят. Ако е много упорит, набият го и упоритоста му изчезва. Имаш неверие, но дойде някоя велика сила и ще те измени. Единственото нещо е да вѫзприемем любовта. Само Божествената Любов е, която ще ни спаси. В тази любов ще се облечем, тя ще ни даде простор и свобода. А вие казвате: единственото нещо, което може да ни спаси, е: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бѫдеш спасен ти и дома ти“. Не, трябва да вѫзприемем всички любовта, която може да ни спаси. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз сѫм пѫрвия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в Бѫлгария да проповядва не що е „дѫновизѫм“, какво може да донесе „дѫновизма“ и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слѫнчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да вѫзпитават майките и бащите. „А, нали имаме любов“, ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: искате ли да стои Дѫнов в Бѫлгария, или не? Ако народѫт гласува, че не иска, аз сѫм готов да напусна Бѫлгария, нищо по-вече, Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Вѫрнете се в православната цѫрква“. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори бѫлгарския народ. Тоя народ сѫздаде свещениците, а не свещениците сѫздадоха бѫлгарския народ. Следователно, бѫлгарския народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да трѫгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бѫдат резултатите. Аз ще оставя бѫлгарина пак да си е бѫлгарин, няма да го изменя. Аз искам да сѫбудя тази божествена вяра в бѫлгарите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили сѫ я. Бѫлгаринѫт е практичен. Той казва така: „Този човек защо работи, за пари или без пари? Ако работи за пари, тази работа лесно се разрешава, но ако работи без пари, тук има нещо.“ Щом работи без пари, той започва да изучава. Бѫлгаринѫт е практичен. Туй е практическа философия вѫтре в живота. Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем да приложим това учение. Аз не сѫм се изказал по всички вѫпроси. Това не сѫ твѫрдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз сѫм опитал туй учение и има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. Ако не дадат добри резултати, нека ги оставят. Ако учението е фалшиво, то утре ще умре, но ако то е учение на живата природа, на живия Господ на Любовта, на Божествения закон, туй учение е твѫрдо като диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво учение. Диаманта надминава всички тела по твѫрдост. Аз туй учение наричам диамантено, учение на Божествената Любов, да сѫзнаеш в дадения момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бѫдем толкова благородни, както вѫв времето на пруско-френската война, един французин минава и вижда един германец паднал в един трап. Французина взема пушката му, подава я, и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200 — 300 м., аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям.“ В един французин има толкова сѫзнание, че казва на неприятеля си: „Иди на страна“. А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, но сме готови да си извадим очите един на друг. Какви сѫ тия религиозни хора?— евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бѫде само в цѫрквата, а да прониква вѫв всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в цѫрквата!“ В коя цѫрква? Цѫрквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сѫрца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сѫрце — в твоя дом — аз ще дойда, но в твоята каменна цѫрква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тѫй трябва да разбираме закона, трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже, че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта — за млади и за стари, и за учени и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува. В нея всички хора стават, оживяват и вѫзкрѫсват. И сега иде ден на вѫзкресение. За кои? Аз поздравлявам младото поколение, те ще вѫзкрѫснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое сѫдействие, с тях сѫм едно. Аз сѫм с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж кѫм Бога, които имат любов. И сѫс старите, които имат сѫщия стремеж, и сѫщата любов, и с тях сѫм, но с онези, които нямат тази любов — скѫсвам. Аз поздравлявам младите ученици, всички ги поздравлявам, с този Господ на Любовта. Идете и воювайте с орѫжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бѫде ваша: победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир, и в бѫдаще ще дойде едно ново поколение, нови типове, и домовете ни ще бѫдат отворени за всеки брат или сестра. Няма да има: — „колко да се плати?“ — „По 150 лева за едно спане“. Е, сега колко бѫлгари могат да дадат 150 лв.? Всички домове трябва да бѫдат отворени за бедните, т. е. не казвам „само за бедните“, но за онези, които имат сѫзнание в себе си, да помагат на тия наши братя и сестри. Аз сѫм имал случай, да идват при мене млади момичета, да плачат и казват: „Какво да правим, погинваме!“ Отговарям им: Идете в цѫрквата, свещеници има. там. „Но те не помагат“. За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на Бѫлгария. Но ако не ми дадете вѫзможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете вѫзможност, туй младо поколение ще го вѫздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа — не калугери, монаси, да ги направя, а художници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога, вѫв всички области на науката ще бѫдат посветени, и в екскурзии ще участвуват, а не да казвате, че сѫм се оградил с тия хора. Нека дойдат всички! Ние и тук, в Тѫрново, правим сега опит. Казват: „Молите се“. И туй считат чудно! Елате да видите! Ние правим най-малките, микроскопически опити. Засягаме опити от физически, от умствен и от духовен характер и ги преврѫщаме. Туй е една сложна задача. Ние знаем законите. Вие искате да нахвѫрляте лоши мисли вѫрху нас, но ние сме тѫй оградени, с една диамантена стена! В тези вѫлни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вѫлни, които ние произвеждаме, сѫ толкова силни, че всичко могат да пометат. Ние искаме да дадем потик на ония паднали души, които сѫ в отчаяние, които страдат и сѫ готови да умрат, искаме да им кажем: Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ, идем, дрѫжте крепоста, победата ще бѫде ваша. Ние искаме на страждущите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпѫлним Христовия закон, който Той положи преди 2000 год. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам: всички наши братя, свещеници, всички, облечете се в любовта, махнете туй предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне, и да бѫде доволен от вас. Аз сѫм ясен, казвам: „Ако Христос сега дойде в Бѫлгария, ще бѫде ли доволен той от бѫлгарите, ще бѫде ли доволен от синодалните старци, от цѫрквата? Ще бѫде ли той доволен от тех, които решили, че „Господин Дѫнов се самоотлѫчил“ от православната цѫрква? Че и те самите не сѫ още православни, те сѫ схизматици, а мене ще отлѫчват! Католическата цѫрква може да ме отлѫчи, но православната цѫрква? Ами, ако аз сѫм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скѫсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвѫрлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка, и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, бѫлгарите, колкото по-рано вѫзприемете това учение, толкова по-добре ще бѫде за вас. * Беседа, дѫржана в читалище „Надежда“, на 19 август 1922 година, гр. В. Тѫрново.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Сѫбота 19 август, 1922 г. 5 ч. с. ПРЕОБРАЖЕНИЕ Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Любовта е сврѫзка на сѫвѫршенството. Да ни привлече Господ с тази врѫзка. Да Го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни сѫблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на любовта, мѫдроста, и истината. Да чуем Неговия сладѫк глас, който носи мир и преизобилен живот на утрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бѫде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по любов. Той ще бѫде следующият: ще се задѫлжите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лѫжа. Опита всеки един от вас ще направи вѫтре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вѫтре в сѫрцето му, в душата му, в ума и духа му, и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия. Нашия девиз е вече: ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това сѫ неща без любов. Приятелство, което започва и свѫршва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свѫршва, е живот без любов. Работа, която започва и свѫршва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свѫршват. И тѫй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов, и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота. Сега, ние ще коленичим в размишление, и всеки един от вас да обмисли, готов ли е да направи малкият опит за една година, да извѫрши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него, и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов — за една година от сега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бѫдат дадени сѫобразно развитието на всеки едного. Няма да питате „мога ли“ или „не мога“. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действуваме. Ще действуваме тѫй, както по закона на яденето: когато човек е гладен, не говори, а яде. Ще говориш, когато се наядеш. Ама кога? — Сега ще ядеш. „Кога ще говоря?“ — След като се наядеш. Това е мисѫлта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си кѫм този Господ на Любовта, и ще Му кажем: Господи, ние сме готови да изпѫлним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бѫде да Ти служим с всичкото си сѫрце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вѫтре в нази и вѫнка от нази. Да бѫдеш Ти все и все вѫв всичките ни начинания, вѫв всичките ни мисли, желания и действия; да бѫдеш Ти начало и край на нашия живот. Началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лѫжата; начало на мѫдроста и край на глупоста; начало на силата и край на насилието. Да бѫдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти си един в изявената тази светлина. От сега нататѫк ще царува Твоята Любов в пѫлнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси светлината си на новия живот. Озари новите ни сѫрца, които си ни дал. Изпѫлни умовете ни сѫс светлината си, която си внесал в духовете ни. Благослови ни, и ние ще носим Твоето благословение. Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание. Няма да преписвате, докато не дадете обещание. Ще коленичим, ще се молим, и ще решим безвѫзвратно, за една година само, а не през целия си живот. Ще опитаме. Ще коленичим в размишление и онова обещание, което ще дадете в сѫрцето си, ще го направим гласно пред всички. Ще направим един опит тази година, но опит без двоумение. Ще опитаме истината, и тя ще ни опита. Един божествен опит ще направим. Като казвам ще коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене, ще коленичим с душата си, ще вдигнем рѫцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост, и Той ще ни отговори. Сега, всички, които ме слушате, да не дойде у вас мисѫлта, че „аз сѫм млад, аз сѫм стар“. Не, млади-стари няма. Има само живи души. Тия души вечно сѫ сѫществували и вечно ще сѫществуват, вечно сѫ били и вечно ще бѫдат, вечно сѫ се проявявали и вечно ще се проявяват, вечно сѫ се учили и вечно ще учат. Тия души сѫ любени от Бога и сега те ще любят Бога. Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето хлопам на сѫрцата ви и ако някой отвори, ще влеза“. Сега Господ хлопа на вратата на тия души, и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на любовта. Тогава ще имате такѫв изгрев, както сегашния (посочва назад и нагоре); изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човека на ум не е идвало и в сѫрцето му не е влизало туй, което изгрева носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носи като едно леко шумоление в Божествения свят. В това шумоление душите стават, оживяват и вѫзкрѫсват, и запяват новата песен на живота. Само едната проявена Божия Любов е Любов и няма друга Любов проявена, като Божията Любов. И тѫй, нашият девиз е: Страх от вѫнка, любов от вѫтре; тѫмнина от вѫнка, а светлина от вѫтре. С любов и сѫс светлина! Ние сме душите на любовта и на светлината. Сега ще коленичим, и ще дадем в себе си онова тѫржествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво подразбирам под „една година“. Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бѫде година само на чистене, да смѫкнете всички ваши недѫзи от умовете си, от сѫрцата си, от душите си, от духовете си, от телата си, и след една година ще се намерите обновени. Сега, тайно ще призовем Господа като Любов, като проявена Любов, която няма начало, която няма и край. Коленичихме на дясното коляно в размишление и в сѫщото положение прочетохме: 4. Отче наш. На всички онези от вас, които дадохте това тѫржествено обещание, Христос, изявената Божия Любов, изпраща на всинца ви по един лѫч от тази светлина — поздрав личен на всеки едного от вас, като души. Поздрав! Днес започваме с проявената Любов, а утре сутринта ще започнем с любовта, която трябва да се осѫществи. * * * Гимнастически упражнения. Сега ще започнем сѫс своите упражнения. Ще започнем сѫс старите упражнения и ще реализираме новите. Всички ще броите заедно, ще броите ритмично. Малка почивка. 1. Старите упражнения. 2. Новите упражнения (шест). I а) Издигане рѫцете отстрани над главата с допрени прѫсти. б) Десния крак напред. в) Приклякане, и сваляне рѫцете покрай телото надолу и допиране до прѫстите на краката. г) Изправяне телото и движение на рѫцете напред в полукрѫг до над главата. Левия крак напред. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак напред. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Левия крак назад. Точките „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак при левия. Рѫцете се свалят покрай телото надолу. II. а) Издигане рѫцете отстрани нагоре над главата с допрени прѫсти. б) Десния крак напред. в) Навеждане на телото с рѫцете напред, и приклякане до опиране рѫцете до прѫстите на краката. г) Изправяне и движение на рѫцете покрай телото до над главата. Левия Крак напред. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак напред. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Левия крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Десния крак при левия. Рѫцете се свалят покрай телото надолу. III а) Десната рѫка описва полукрѫг, назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. б) Десния крак напред. в) Приклякане на лявото коляно и поставяне десната рѫка вѫрху десното коляно. г) Изправяне на телото. д) Лявата рѫка описва полукрѫг назад, нагоре до отвесно положение с дланта напред. е) Левия крак напред. ж) Приклякане на десното коляно и поставяне лявата рѫка на лявото коляно. з) Изправяне на телото. Точки „а, б, в, г“, се повтарят. Лявата рѫка описва полукрѫг (виж точка „д“). Десния крак назад. Точки „ж“ и „з“ се повтарят. Точка „а“ се повтаря. Левия крак назад. Точки „в“ и „г“ се повтарят. Точка „д“ се повтаря. Десния крак назад. Точки „ж“ и „з“ се повтарят. Прибиране десния крак при левия. IV а) Двете рѫце се изнасят на десно успоредно (на височина на раменете). б) Десния крак напред. в) Коситба на ляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на телото, при което рѫцете заемат успоредно положение на ляво (на височина на рамената). г) Левия крак напред. д) Коситба на десно, приклякане на десното коляно, изправяне на телото, рѫцете в положението на точка „а“. Точка „б“ се повтаря. Точка „в“ се повтаря. е) Десния крак назад. Точка „д“ се повтаря. ж) Левия крак назад. Точка „в“ се повтаря. Точка „е“ се повтаря. Точка „д“ се повтаря. з) Прибиране десния крак при левия. и) Рѫцете се изнасят напред хоризонтално. к) Рѫцете се разтварят хоризонтално, на длѫж на раменете. л) Сваляне на рѫцете. V а) Изнасяне рѫцете на страна, прегѫване и слагане прѫстите вѫрху раменете. б) Десния крак напред, без да се слага на земята. в) Движение сѫщия крак на ляво. г)Движение сѫщия крак на десно. д)Движение на ляво. е)Движение на десно. ж)Движение на ляво. з)Десния крак напред, допрян на земята. и)Приклякане на лявото коляно. к)Изправяне на телото. л)Левия крак напред, без да се слага на земята. м)Движение сѫщия крак на десно, на ляво, последователно по три пѫти. н)Левия крак напред, допрян на земята. о)Приклякане на десното коляно. п)Изправяне на телото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л“ се повтарят. р)Десния крак назад, без допиране на земята. Точки „в, г, д, е, ж“ се повтарят. с)Десния крак назад, допрян до земята. т)Приклякане на десното коляно. у)Изправяне на телото. ф)Левия крак назад, без допиране на земята. Точки „г, д, е, ж, г,“ се повтарят. х) Левия крак назад, допрян до земята. Точки „и, к“ се повтарят. Точки „р, в, г, д, е, ж, с, т, у“ се повтарят. ц) Прибиране десния крак при левия. ч) Поставяне рѫцете на страни (на длѫжина раменете). ш) Сваляне рѫцете надолу. VI а) Рѫцете назад и нагоре в полукрѫг до отвесно положение. б) Десния крак напред. в) Приклякане на левото коляно и снемане рѫцете напред в хоризонтално положение. г) Прибиране рѫцете назад, и поставяне дланите от страна на гѫрдите и едновременно вдишване. д) Изнасяне рѫцете напред хоризонтално и издишване през устата (вѫв вид на струя). Точки „г, д“ се изпѫлняват по 6 пѫти. е) Разтваряне рѫцете настрани хоризонтално. ж) Поставяне рѫцете с дланите на вѫтре пред устата с допрени прѫсти, и вдишване. з) Обрѫщане дланите навѫн, разтваряне рѫцете на страни и издишване леко, тихо. Точки „ж, з“ се изпѫлняват по 6 пѫти. и) Изправяне на телото. к) Прибиране десния крак при левия. л) Сваляне рѫцете надолу. Забележка. При изпѫлнението на всяка точка от упражнението се брои до шест. Благодарим Ти, Господи, за великото благо, което си ни дал. Ти си нашата проявена Любов. 6. С рѫце дигнати нагоре в полегато положение, изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа (един пѫт). С рѫце поставени на гѫрдите (втори пѫт). С рѫце изопнати напред (трети пѫт). С рѫце поставени на темето (четвѫрти пѫт). Коленичили на десното коляно и рѫце поставени на коленете (пети пѫт). Изправени, с рѫце превити вѫрху раменете (шести пѫт). Рѫцете в хоризонтално положение с дланите нагоре (седми пѫт). В сѫщото положение с дланите надолу (осми пѫт). Рѫцете на тила (девети пѫт). Снемане рѫцете отпред надолу (десети пѫт). * * * Сега, аз ви приветствувам от името на всички наши братя, не ония, които сѫ сега на земята, а които сѫ в невидимия свят. В тяхно име ви поздравлявам като добре дошли! Те изпращат своите любовни поздрави на всинца ви. Като казвам тия братя, да не мислите, че те сѫ далеч, те присѫтствуват при нас. Само по отношение на нашето сѫзнание ние сме далеч от тях. Сега, пѫрвото нещо, което ще почувствувате от поздрава на белите братя тази година, ще бѫде, че онези, които верно изпѫлнят обещанието, което сѫ дали, ще почувствуват в душата си небивал мир, мир, който ще бѫде като една творческа енергия вѫтре в душите им, мир на ума, сила на сѫрцето и на волята. Воля в какво? — Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля. И в този акт на волята вие ще почувствувате две сѫстояния, две противоположни течения: едното от периферията кѫм центѫра, когато спуснем рѫцете си надолу кѫм земята, а другото — от центѫра кѫм периферията, когато се издигаме нагоре. Най-пѫрво ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги подигнеш и пак ще се качиш при Бога. То е един акт на любов. Следователно, в акта на любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма любов. И онези от вас, които искат да бѫдат само щастливи, не разбират закона. Щастлив е онзи, който слиза долу и се окаля. Като се окаляш, няма да гледаш на окаляните си гащи. Като излезеш навѫн, ще се преоблечеш. То е вече акт или действие на любовта. Сега, вие тѫрсите само издигането нагоре. Пѫрвото е слизане надолу. И слабата страна, която аз забелязвам е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям“. Без окаляне няма качване, работа не става. Сега, като сте с вашите бели дрехи и ви накарам да измажите нещо, няма ли да падне нещо вѫрху им, да се изцапат? — Ще падне. Тия братя с тия чисти дрехи, ако ги накарам да изметат двора няма ли да се изпрашат? — Ще се изпрашат. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е верна и в най-малките неща. Истината седи в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за да спасят един паднал брат; слезат и двамата, но единия вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти сега обичаш ли ме?“ и започват и двамата да се дѫрпат. Окалят се и двамата и казват: „Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме“. Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а за падналите е. Пита: Обичаш ли ме? Няма какво да се обичате, вие сте излезли от любовта, имате достатѫчно любов, ще хванете падналия, ще издигнете рѫцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича“. Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извѫршената работа — плода, го вземам и занасям горе“. Направете този опит. Седиш, недоволен си, слез още по-долу. Недоволен си, нали? Изгубил си 1000 лева. Аз ще ви дам един цяр: 1000 лева си изгубил и се тревожиш, но имаш още 1000 лева в касата си, раздай ги на бедните, нищо да не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. Изгубиш 1000 лева, раздай и другите: и без пари може. Този опит ще го направи онзи, който е дал обещание. Онзи, който не е дал обещание, да не го прави. Като го направи, ще види верноста на закона, защото ние мислим, че нещата, които притежаваме сѫ наши; не, нашите неща сѫ скрити в Бога, нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той — Мѫдроста, Истината, всичко е Той. В Него живеем и се движим. В какво? Движим се вѫв всички тия добродетели, които сега бликат в цялото човечество по един или по друг начин. И тѫй, аз ви казвам сега: Да бѫде благословен нашия Господ, Той е бил и ще бѫде през всичките векове. Нашия живот е Негов живот; нашите мисли сѫ Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова воля. Да бѫде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави името на Сина Божия, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашият Отец, Който е начало на всяко благо. Моето благословение на всички ви. Сега, сѫс закуска или без закуска? Какво ще решите? Туй, което решите, то е желанието на Духа. Всички решават: без закуска. Казано и свѫршено — без закуска. Ще се приготвим за една усилена работа. На обед няма да ядете много, ще останете малко гладни. Ще има упражнения и за децата, ще бѫдем всинца заняти. Ще направим доста опити. Като започнете опитите отсега, през цялата година ще имате опити. И мисля, че до идущата година ще останете доволни. Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене. Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидите? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вѫтрешен страх, едно вѫтрешно обществено мнение. Отговарят: „С белите дрехи“. — То е пак обществено мнение. Вѫпроса можем да приложим по принцип. Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пѫк, ако имате любов в душата си, ще сѫблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх — с белите си дрехи; ако имате любов — с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи, и страха ще изчезне. Ще постѫпите по закона на свободата. Най-пѫрво вие ще направите каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. Отговарят: „Каквото вие кажете.“ Е, тогава, всички, които искат да имат любов, нека останат с белите си дрехи; които не сѫ готови за тази любов, да си облекат обикновените дрехи.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНA МЕДИЦИНА. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „значението на рѫцѣтѣ и пръститѣ“. Каква е темата за тази вечерь? Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа. Тогава, да прочетемъ нѣколко. Едно правило: когато пишете, тѣзи листчета ще бѫдатъ много хубаво написани. Нѣма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата имъ да е хубаво изрѣзана. Ето, вижте, тази книжка като халваджийска книга. Вие сте въ една окултна школа! Може да пишешъ на ¼ отъ листа, но трѣбва чистота. Три-четири реда ще напишешъ, но чисто, хубаво. Нѣмамъ нищо противъ малкитѣ листчета, но всичко да има една по-хубава формичка. Това се казва ученикъ! Ще бѫдете внимателни въ малкитѣ работи. Всѣки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише 4 реда, но да ги напише внимателно Когато пишешъ темата си, нѣкой Бѣлъ братъ те наблюдава, гледа те, пиши внимателно, съ ума си мисли. Четири реда да напишешъ, ти ще се ползувашъ. А ти, гледашъ, криво лѣво, само да изкарашъ нѣщо. Послѣ, нѣкой отъ васъ като пише, зацапа го, слѣдъ туй го изтрие, казва: „Минава и тъй“. Не минава. Всѣка една книжка трѣбва да бѫде чиста, безъ петно. Може да ги дадете съ петно, но като ученици на окултната школа, това сѫ правила, ще ги пазите. По възможность хубаво ще пишете, ясно и отчетливо. Може да пишете съ моливъ, съ каквото искате, но по възможность турете най-доброто писане. Нали отъ Любовь ще работимъ? Има много ученици, които остаряватъ прѣждеврѣменно. Прѣждеврѣменното остаряване е отъ това, че ученикътъ бърза да изучава нѣщата. Гледайте добрѣ да ги изучите да се ползувате отъ тѣхъ, а не да бързате. Защото, всѣко нѣщо, което изучавате трѣбва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трѣбва да го прилагате въ себе си. Сега имайте прѣдъ видъ, че окултнитѣ познания вървятъ по съвсѣмъ другъ пѫть, по съвсѣмъ други закони отъ обикновенитѣ. Не че то се различава, но всѣка една окултна наука, истинска наука, почва отъ най-малкитѣ методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи който бърза, не може да има никакви резултати, понеже природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя бърза съ свѣткавична бързина. Но при сегашнитѣ условия вие не трѣбва да се учите бързо. Въ вашето съзнание всички прѣдмети трѣбва да минаватъ полека. Всѣко нѣщо, което вие видите въ свѣта, то има съотношение къмъ васъ. Вие си прѣдставяте, че като влѣзете въ небето ще се успокоите. Какъ си прѣдставяте небето за успокояване? Небето е мѣсто на блага. Тамъ ще ви дадатъ блага, и ако вие не знаете да използувате тия блага, какъ ще се ползувате? Да кажемъ тукъ не си пазите паничкитѣ, но, ако въ небето ви дадатъ една чаша, и вие я счупите, знаете ли, че за една счупена чаша вие трѣбва да напуснете небето? Нищо повече! За първата чаша, която счупите, ще напуснете небето. Ще кажете: „Нищо не е, че счупилъ една паница“. Да, на земята, че счупилъ сто паници, нищо не е, но въ небето, да счупишъ една чаша, много означава. И ако вие знаехте послѣдствията отъ счупването въ свѣта! „Да счупимъ това, да хвърлимъ онова“. Ако вие познавахте послѣдствията! Но, ако ви говоря за послѣдствията, ще се роди страхъ, ще се плашите отъ сѣнката си, и тогава нѣма да знаете кѫдѣ да идете. Първото нѣщо на окултния ученикъ: той трѣбва да бѫде внимателенъ. И всѣка дума, която азъ ви кажа, обмислете тази дума, не бързайте, обхванете нейния дълбокъ смисълъ. Нѣкой ви говори нѣкоя обидна дума, ще се спрешъ, ще си кажешъ въ себе си така: „Като ученикъ, азъ съмъ сега прѣдъ лицето на онѣзи братя, които знаятъ повече отъ менъ. Искамъ да разбера защо той ми говори така обидно. Искамъ да зная отъ кѫдѣ идатъ причинитѣ, че той ме обижда“. Той ще говори, азъ ще мисля. Той говори, азъ разсѫждавамъ, и ще се подигна нагорѣ, и слѣдъ като се подигна нагорѣ, този братъ, като ми говори часъ, ще каже: „Извини ме, братко, азъ направихъ една погрѣшка“. Ако ти тъй не мислишъ, не се подигнешъ нагорѣ, той ще ти каже: „Втори пѫть като те срѣщна, ще ти кажа по-горчиви думи“. Трѣбва да се самовладаме. Нѣма да губите своята енергия въ свѣта. Този свѣтъ е само на прѣпъване. Всѣкѫдѣ ще ни спънатъ, понеже ще ни изпитватъ. Ще се спремъ. Свѣтътъ е само за учение. Ще знаемъ, че ще ни изпитватъ. Вие сте ученикъ. Ще кажете: „Азъ ученикъ на 45 години? Минало ми е врѣмето за ученичество“. Ама въ небето има духове, които сѫ стари нѣколко милиона години, и учатъ тамъ. Какво ще кажете? Има ученици, които иматъ по 10 милиона лазарника. И знаете ли съ какво усърдие се учатъ? Отлични ученици сѫ! А вие, на 45 години, мислите, че сте стари. Тѣ се радватъ, тѣ никога не казватъ: „Ние сме на 45 години. Врѣме е, азъ трѣбва да се уча“. Туй остаряване, което вие чувствувате, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ученичеството е законъ на подмладяване. Ако не станешъ дѣте, нѣма да се учишъ. И Христосъ е казалъ; „Ако не станете като малкитѣ дѣца... “ Малкото дѣте нѣма какво да става, а възрастниятъ трѣбва да стане като малкото дѣте, и да започне да учи; неговиятъ умъ и неговото сърце трѣбва да започнатъ наново. Затуй хората се раждатъ. А ние нѣма да идваме пакъ, да се прѣвъплотяваме отъ ново. То е единъ тежъкъ законъ! Кармически законъ! Ще те приспятъ, послѣ ще те пробудятъ наново. То е дълъгъ процесъ! А тъй, въ единъ животъ ти да си събуденъ, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната школа има за цѣль да научи ученика да има будно съзнание. Нѣкои отъ васъ ще опитате смъртьта, и като дойде тя, да може да минете отъ този животъ въ другия съ будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лѣкари, ще се обърка съзнанието ви. Тѣ ще ви приспятъ, и като минавате отъ този свѣтъ въ другия, нѣма да съзнаете това. Може да усѣщате страдание въ себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Азъ заповѣдвамъ на смъртьта!“ Може да си туришъ инжекция, като лѣкаря, и спокойно ще чакашъ часа, ще минешъ съзнателно отъ единия свѣтъ въ другия. И като влѣзнешъ въ другия свѣтъ, ще се усѣтишъ повече свободенъ отколкото въ този свѣтъ. Ако се уплашишъ, ще те приспятъ; ако не се уплашишъ, ще имашъ съзнание, и като дойдешъ отъ другия свѣтъ, ще помнишъ, ще знаешъ отъ где идешъ. Та, първото нѣщо: ученицитѣ, които напрѣдватъ, трѣбва да знаятъ, че съзнанието имъ е будно. И всичкитѣ погрѣшки почиватъ на туй, че нашето съзнание не е будно. Азъ съмъ наблюдавалъ, правилъ съмъ опити, и съмъ видѣлъ, че погрѣшкитѣ идатъ, когато човѣкъ е въ едно спяще състояние. Захласналъ се той нѣкѫдѣ, и тогава ще дойде по улицата нѣкоя кола, ще го прѣгази. Ако съзнанието е будно, ти вървишъ по пѫтя, мислишъ, съзнавашъ, и никаква кола нѣма да те прѣгази, защото виждашъ и отъ задъ и отъ прѣдъ. Сега казвашъ: „Господь да ме пази“. Ама защо Господь ти е далъ очитѣ? Послѣ, мнозина отъ васъ иматъ друго мнѣние, казватъ: „Азъ не настивамъ“. Нѣкой стане сутринь, не се обува, излѣзе босъ — настине. Казва: „Менъ не ме хваща настинка“. Но, като излѣзе, хване го кашлицата, настине. Това показва, че ти не си научилъ закона. Ако твоятъ умъ бѣше на мѣсто, ти нѣмаше да се простудишъ. Твоето съзнание не е на мѣсто. Щомъ се простудишъ, туй показва, че има пропукване на съзнанието. Какъвъ е законътъ? Като станешъ, тури си дебели чорапи, не излизай голъ тури си едно дебело палто, и тогава нѣма да се простудишъ. Ще вѣрвашъ на палтото. Нѣкой казва: „Не ме е страхъ отъ студъ“, но като излѣзе, простуди се. Направете единъ опитъ. Вие казвате: „Насъ студъ не ни хваща“. Туй говори вашето честолюбие. Щомъ почнешъ да кашляшъ, ще кажешъ: „Не съмъ си научилъ още урока“. Щомъ ти изстинатъ рѫцѣтѣ и краката — „не съмъ научилъ урока“. Не е срамота. Ще се учишъ! Проектирайте волята си къмъ студенитѣ пръсти, кажете: „Азъ заповѣдвамъ на моята кръвь да иде въ пръститѣ ми, и да ги стопли въ 5 минути отгорѣ“! Извади си часовника, и вижъ, слѣдъ колко, слѣдъ 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видишъ силата на волята си. Пъкъ, ако кажешъ, и изведнъжъ се стоплятъ рѫцѣтѣ ти, ти имашъ воля. Но тази воля трѣбва да бѫде разумна. Първото нѣщо: ние трѣбва да зачитаме Божиитѣ закони. Туй мъгливото врѣме, вие знаете ли на какво се дължи? Защо има мъгла въ София? Нѣма да се спирамъ дълбоко, но ще ви кажа слѣдующето. Когато електричеството е положително, и горѣ и долу навсѣкѫдѣ отъ влагата се образува мъгла. И небесното, и земното електричество сѫ положителни. Туй електричество се държи по лицето на земята, но понеже и нашиятъ организъмъ е положителенъ, често въ мъгливо врѣме хората се простудяватъ най-много. Цѣлата атмосфера е пълна съ електричество. Пъкъ електричеството въобще изстудява. То е проводникъ на студа. При туй нашиятъ организъмъ не е магнетически, за да може да прѣвърне тази влага. И той е положителенъ, та се започва една борба, и тогава ние се простудяваме. И щомъ излѣзешъ вънка, какво трѣбва да направишъ? Умътъ ти трѣбва да бѫде буденъ. Направете опитъ. Излѣзъ отъ кѫщи, и прѣзъ цѣлото врѣме умътъ ти да е съсрѣдоточенъ, да обгърне тѣлото ти, и вижъ дали ще се простудишъ. Нѣма да се простудишъ, ще бѫдешъ и положителенъ и отрицателенъ. Ще прѣвръщашъ туй електричество. А може да го прѣвръщашъ само като присѫтствува съзнанието ти. Сега, за тази кашлица, която имате, всички ще викате лѣкари. Излѣкувайте я сега безъ лѣкари! Една задача съмъ далъ за тази кашлица — безъ лѣкари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте, и слѣдъ туй прѣдставете си въ ума, не всичката ваша артериална кръвь върви хармонично по цѣлото тѣло, и венозната, и тя хармонично се връща. Прѣдставете си въ ума, че всичко върви хармонично, образувайте вѫтрѣшна хармония, и постепенно ще забѣлѣжите, че кашлицата ще започне да утихва, утихва. А пъкъ нѣкои отъ васъ, ако не могатъ да си помогнатъ тъй, вземете си малко равнецъ, попийте малко, и ще ви мине кашлицата. Лѣтно врѣме събирайте всинца равнецъ; всѣки въ кѫщи да си има набранъ равнецъ, бѣлъ и жълтъ, та който не може да се лѣкува съ волята си, да пие тия трѣви. Послѣ да имате отъ синята тинтява. Наберете си, тѣ сѫ магнетически растения, които помагатъ. Наберете си още мащерка, зелени листа отъ ягоди, и тѣ сѫ лечебни Може да ги употребявате. Наберете си и отъ дребната лай-лай-кучка. Ще си имате цѣла аптека стъкленички. И тия листа и цвѣтове, като ги затворите въ шишета съ похлюпалки, турете ги на слънце да се пекатъ, да приематъ още енергия отъ слънцето. Не ги туряйте на влажни мѣста! Като дойде едно такова състояние да кашлите, извадете си малко, сварете си малко сварете си ½ кафейна чашка цѣрь. Какъ да го пиете? Вземете една глътка въ устата си, и си прѣдставете този равнецъ, че той сега расте, че той е живъ, и този равнецъ поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата къмъ себе си. Нищо повече! Пъкъ, ако искате да знаете какво нѣщо е привличането, тукъ има химици, нека ви отговорятъ какъ елементитѣ се застѫпватъ. Когато лѣкаритѣ искатъ да извадятъ единъ врѣденъ, ненуженъ елементъ отъ организма, правятъ извѣстни съединения, и така освобождаватъ организма отъ него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля съ кашлицата си, съ гърлото. Споредъ теорията на Куне, чиято теория е стара, взета отъ индуситѣ, той я е прѣработилъ и казва: „Всичкитѣ тия отлагания въ организма, това сѫ сѫщества, у тѣхъ има единъ стремежъ да отиватъ нагорѣ, тѣ искатъ да обсебятъ главата. Куне казва, че лѣкува, затова иска да привлѣче тия същества къмъ стомаха, и послѣ чрѣзъ жлѣзитѣ, чрѣзъ изпотяване да ги изхвърли навънка, и така да се освободи организма отъ нечистотиитѣ. Нѣкой отъ васъ тукъ ще почне да кашли. Имайте само вѣра! Тресе ви, или сте се простудили, единъ начинъ за лѣкуване — само вѣра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода — 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато у васъ се образува една реакция на изпотяване. Хубаво снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пакъ наново, една чаша, двѣ чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си краката и рѫцѣтѣ, и си легнете. Опитайте този начинъ, нѣма да ви боли главата. Вие сега казвате „Менъ отъ настинка не ме е страхъ“. Но тази настинка мине въ по остра форма, и вие се уплашите, търсите лѣкарь. Друго правило: щомъ се простудишъ, първата мѣрка е да вземешъ нѣщо очистително, да се очистятъ стомаха и червата ви отъ всички ненужни вещества. Всичко туй трѣбва да се изчисти навънка. Единъ два дена въздържание отъ ядене, 3 — 4 чаши гореща вода, двѣ чаши спаначенъ сокъ съ солчица, двѣ паници супа направена отъ картошки съ малко солчица. По малко ще сърбате, нѣма да прѣядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдатъ. Болестите сѫ нужни, въ тѣхъ има извѣстна криза. Необходимо е даже и най-здравитѣ хора да боледуватъ. Боледуването, то е тониране. Болеститѣ, това сѫ музикални тонирания. Когато Господь иска да направи хората по чувствителни, по-меки, тѣ трѣбва да боледуватъ. Най великитѣ хора сѫ боледували. Толстой нѣколко пѫти е боледувалъ, и слѣдъ всѣко боледуване е ималъ най хубаво просвѣтление, въ него сѫ идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестьта естествено, всички трѣбва за да вземете тѣзи мѣрки — очистително и топла вода, да може да не изгубите въ тази болесть своето равновѣсие, да може болестьта да принесе своитѣ полезни послѣдствия прѣзъ цѣлия ви животъ. Ние лѣкарства не употрѣбяваме. Не казвайте че ние не искаме лѣкари въ дома си, но ние искаме само умни лѣкари. Нищо повече! Не че не искаме лѣкари, но лѣкарь, който е роденъ такъвъ, лѣкарь, пратенъ отгорѣ. Ние не искаме лѣкари занаятчии, платени лѣкари. И всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си, а нѣкой пѫть, дѣто не помогне, може да прибѣгнешъ до лѣкарь, но пратенъ отгорѣ. Сега, имайте прѣдъ видъ, азъ ви говоря за музиката, не искамъ да паднете въ една крайность. У човѣка, въ сегашното му състояние има приблизително повече отъ 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е ¼0 отъ него, т. е. една отъ 40 тѣ способности у човѣка. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да развие въ себе си своитѣ способности Отъ тия способности зависи здравословностьта на човѣка. Сега, въ нѣкои отъ васъ, отъ тия способности разсъдъкътъ е развитъ, а музиката е слабо застѫпена, у нѣкои паметьта е силно развита, а наблюдателностьта е слаба, у нѣкои милосърдието е слабо застѫпено, у нѣкои Божествената Любовь е слаба, вѣрата, у нѣкои съвѣстьта е слаба, застѫпена. Окултниятъ ученикъ трѣбва да развива правилно всичкитѣ си способности, и тѣ да дѣйствуватъ въ своето нормално състояние. Слѣдъ като развие той всичкитѣ тия способности, ще влѣзе въ Божествения свѣтъ. Всички тия Божествени сили ще могатъ да ви говорятъ. Ще влѣзете въ свѣта на духоветѣ по музика. Тѣ ще почнатъ да ви говорятъ по музика нѣщо, но ако вие нѣмате туй чувство да ги разбирате, какво ще разберете? Да кажемъ, влѣзете въ свѣта на разума, ако у васъ не е развита тази способность, тия духове тамъ нѣма да обърнатъ внимание на васъ. Сега да не паднете въ крайность, да кажете: „Само музика ни трѣбва!“ Не, подъ думата „музика“ азъ разбирамъ, че всичкитѣ способности трѣбва да взематъ правилно направление. Музиката трѣбва да бѫде идейна. Човѣкъ трѣбва да мисли, когато пѣе. Ако вие пѣете безъ мисъль, то не е пѣние. Окултно пѣние азъ разбирамъ: ще мислишъ, и ще пѣешъ. И то е единъ начинъ, окултенъ начинъ да прѣкараме своитѣ чувства, защото у човѣка има чувства, страсти, желания. Ако не знаемъ да ги прокараме чрѣзъ музиката, ще взематъ направление къмъ центъра на земята. Какъвто и да бѫдешъ, туй движение нѣкой пѫть е нагорѣ нѣкой пѫть е надолу. Ако не разбирашъ този законъ, у тебе ще се родятъ най-лошитѣ неразположения, като, че те пекатъ на скара. И ти ще търсишъ нѣкой да се скарашъ. Ако разбирашъ музиката, ще прѣкарашъ тия чувства прѣзъ ума си, ще добиешъ едно приятно разположение, и сили ще добиешъ, и работитѣ ти отвънка ще тръгнатъ. Та, казвамъ, музиката въ окултната наука се употрѣбява като единъ методъ за проектиране на нашитѣ мисли, чувства и страсти отъ низшия свѣтъ къмъ висшия, за да дадемъ храна на причинното тѣло да се развие. Ние чрѣзъ музиката приготовляваме храна. Тази е причината, че всички религии почватъ съ едно тананикане. На изтокъ така започватъ, тихо-хъмъ-хммъ. Като пѣе така, той прѣкарва тази енергия нагорѣ прѣзъ мозъка, послѣ я проектирва въ своитѣ чувства. Най-първо, погледнешъ този човѣкъ, цѣлиятъ е блѣденъ, послѣ ще видишъ че отъ музиката неговото лице оживѣва, не се минава ½ часъ отъ лицето му излиза голѣма свѣтлина. Той разбира закона. Пъкъ гледашъ нѣкой другъ пѣе, свири, неговитѣ рѫцѣ треперятъ, той гледа отъ нѣкѫдѣ да капне нѣкой левъ. То не е пѣние. Тия упражнения вие ще ги пѣете окултно. Ще седнете 5 — 10 минути тихо, ще си изберете нѣкои отъ тѣхъ. Най първо ще ги пѣете тихо, на единъ гласъ, но много вѣрно. Тъй че, като ги пѣете на себе си, васъ да ви стане приятно. Туй е пѣние. На всичкитѣ ученици налагамъ едно правило: ще пѣете по закона на любовьта. Седнете, тихо, на себе си ще пѣешъ, никой да не те смущава. Какъ? Тъй ще си пѣя самичъкъ. Излѣзте нѣкой день прѣзъ седмицата нѣкѫдѣ, вcé ще намѣрите 5 — 10 минути да изпѣете едно упражнение. Ако първиятъ опитъ не излѣзе сполучливъ, вториятъ, третиятъ, четвъртиятъ, петиятъ, шестиятъ и т н. Това е единъ отъ методитѣ единъ отъ силнитѣ методи. И слѣдъ него, ние ще пристѫпимъ къмъ втори единъ методъ. Ние пристѫпихме къмъ единъ методъ — яденето, взехме екскурзиитѣ, тѣ сѫ другъ методъ, а сега взимаме музиката, тя спада къмъ умствения свѣтъ. То е единъ прѣходенъ периодъ отъ чувствата къмъ ума. Музиката спада къмъ изящнитѣ изкуства. Минаваме отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ще произведемъ въ себе си едно мисловно настроение — мислене, мислене. И ще се стараемъ въ ума си да схванемъ, че всичко въ свѣта е разумно. Нѣкои сѫ чували ангелитѣ да пѣятъ. Единъ ангелъ, едно такова сѫщество, съ такава интелигентность, като почне да пѣе, въ неговото пѣние име дълбокъ смисъль. Днесъ ние не може да го чуемъ, но единъ день като се развиятъ у насъ тия чувства, ако чуемъ едно такова ангелско пѣние, ще кажемъ: „Такъвъ единъ концертъ чухъ!“ Сто години човѣкъ да живѣе, и да слуша какъ единъ ангелъ пѣе, нѣма да се счита нещастенъ, че животътъ му отишълъ напразно, но ще каже: „Азъ се чувствувамъ щастливъ, че живѣхъ 100 години, и дочакахъ да чуя такъвъ великъ музикантъ!“ То е велико нѣщо! Запримѣръ, да чуешъ да пѣе въ небето такъвъ единъ артистъ, да го видишъ като излѣзе да пѣе, въ неговитѣ очи, въ неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще прѣдаде единъ смисъль на знание. За всичката хармония въ природата. И всичко туй ще оживѣе, ще забравишъ всичкитѣ тревоги на свѣта, и въ душата ти ще се всели миръ и радость. Слѣдователно, небето е мѣсто на музика, каквато човѣкъ никога не е почувствувалъ. Въ ангелския свѣтъ като идешъ, тамъ всички пѣятъ. Сутринь, като станатъ, знаешъ ли какъ започватъ въ ангелския свѣтъ? И ангелитѣ, и тѣ нѣкой пѫть спятъ, само че тѣхниятъ сънь не е като нашия. Но, като се събудятъ, всички се изправятъ по особенъ начинъ, и запѣватъ. Всички изведнъжъ започватъ тихо. Азъ съмъ гледалъ тия сѫщества: започватъ една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така, като дойдатъ на върха, тукъ на земята изгрѣва слънцето, и тѣ почнатъ своята пѣсень. Да кажемъ, че ти си въ най-голѣмата скрѫбь на свѣта, отщѣло ти се да живѣешъ, но като чуешъ единъ милионъ ангели да пѣятъ ти ще забравишъ всичко, ще кажешъ: „Има смисъль да се живѣе“. И ти ще подемешъ. То е изкуство! Първото нѣщо: всички пѣятъ, пѣятъ. И какъ може да прѣведемъ тѣхната окултна музика? Трѣбва да чакаме още хиляди години, докато единъ день ще дойде тѣхното изкуство. Трѣбва да пратимъ ученици да се учатъ, и да се върнатъ на земята. Трѣбва да търсимъ специални начини, за да се прѣведе тази музика. Има начини, по които може да прѣведемъ музиката. И дѣйствително, тя ще помогне за подигането и облагородяването на съврѣменното човѣчество. Сутринь, като чувствувате неприятно разположение, пѣйте. Ангелскиятъ свѣтъ не е тъй далечъ отъ земята. Има сутрини, когато небето е тъй лазурно, има единъ цвѣтъ съ една мека астрална свѣтлина, която прониква, като че нѣщо вълшебно се носи върху слънцето. Това сѫ ония тънки отзвуци отъ тѣхъ, които се прѣдаватъ. И нѣкой пѫть нашата душа схваща туй като че иде нѣщо велико, прониква нѣщо хубаво, нѣщо Божествено, и въ нашата душа се заражда нѣщо свѣтло, едно желание да пѣемъ. Туй става въ мѣсецъ май. Тогава нѣкакъ има прѣкръстосване, понеже прѣзъ мѣсецъ май земята минава прѣзъ орбитата. Има единъ възелъ, прѣзъ който земята минава. Тогава сме най-близко до ангелския свѣтъ. Всички цвѣтенца почватъ да оживѣватъ. Затуй въ този мѣсецъ всички чувствуватъ нѣщо вълшебно. А като мине този мѣсецъ, ние се отдалечаваме. Сега сме много далече, а слѣдъ нѣколко мѣсеца пакъ ще бѫдемъ близо. Първото нѣщо: ние ще схванемъ музиката, като нѣщо идейно, възвишено, дѣто не само нашиятъ умъ, а и цѣлата ни душа трѣбва да вземе участие. Да се качимъ нѣкѫдѣ, и да пѣемъ тъй, както ангелитѣ пѣятъ. Това ще бѫде за въ бѫдеще. И, като чуете някой пѣвецъ, не казвайте, че е свѣтски. Нѣкой пѫть свѣтскитѣ пѣвци пѣятъ много хубаво, тѣ туй изкуство учатъ, у тѣхъ има единъ стремежъ, и може да се каже, тѣ повече цѣнятъ музиката. Идете на единъ концертъ, ще видите съ какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Тѣ тамъ седатъ много по-благоговѣйно, отколкото вие тукъ. И когато нѣкой артистъ свири на пияно, такова затишие има, всички го слѣдятъ, каква идея иска да изрази, всѣки иска да разбере. Азъ бихъ желалъ окултнитѣ ученици да взематъ единъ примѣръ; то е съсрѣдоточение на мисъльта, слѣдятъ го, каква е идеята. А ние, нашитѣ пѣсни се отличаватъ. Запримеръ: „Богъ е Любовь“ — пѣемъ, ама не мислимъ въ туй. И тѣзи думи „Богъ е Любовь“, може да се разработятъ. Азъ ако имамъ врѣме, може да я разработя, и ще ви дамъ едно разработено упражнение. Трѣбва да търся специално врѣме, да направя една специална разработка на песеньта. „Богъ е Любовь“ не е още пѣсень, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дамъ едно разширение, да видите какво нѣщо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обѣщавамъ, не зная скоро ли ще бѫде, но мисля да го направя, да видите какво ще бѫде. Ще имате прѣдъ видъ, че ние взимаме музиката като едно срѣдство да прѣкараме тия течения прѣзъ ума си, да ползуваме нашия разумъ висшето, Божественото у насъ да създаде най възвишеното. Умътъ ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче, тия чувства ще увѣхнатъ безъ да се използуватъ, и у васъ ще се зародятъ отрицателни желания. И заради туй, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цвѣтове, които трѣбва да цъвнатъ, ние ще се учимъ да употрѣбяваме туй изкуство. И може да го употрѣбимъ. Сега, нека изпѣемъ „Духътъ Божи“. Азъ ви казвамъ, ако биха ми дали 2000 лв. за единъ концертъ, не бихъ излѣзалъ да свиря. Разбирате ли туй? Не бихъ имъ свирилъ. Тази музика е за мене. Азъ правя едно изключение. Понеже се занимавамъ съ едно Божествено изкуство, искамъ да ви дамъ примѣръ, че уважавамъ музиката; заради самата музика го правя това. (Всички пѣемъ „Духътъ Божий“). Да изпѣемъ сега „Мусала“! Гласътъ ви малко спада, но зависи отъ влагата. Сега да изпѣемъ „Сила жива“, „Скръбьта си ти кажи“. Да изпѣемъ „Богъ е Любовь“. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на всички сестри и братя, които иматъ пияна, на пияното свирете тѣзи упражнения. Само на единъ гласъ ще ги учите, но вѣрно да сѫ. Сега, като пѣете, има едно малко отклонение, губите 1/16 отъ тона. (Изпѣхме нѣколко пѫти do, mi, sol, do; do, sol mi, do) Всѣка една пѣсень трѣбва да се схване правилно. Да кажемъ, има да вземете нѣколко окултни тона, нали? Между единъ обикновенъ тонъ, единъ окултенъ тонъ има една малка разлика. Въ окултния тонъ има едно трептение, забѣлѣзва се една вѫтрѣшна мекота, мисъльта взима участие, а щомъ мисъльта вземе участие въ тона има едно меко трептение. Да кажемъ, захласнешъ се нѣкѫдѣ пѣешъ „do“ — съвсѣмъ гърлено, а сега, като мислишъ, пѣешъ „do“ — ясно. Колкото повече мислишъ, по-ясно излиза; щомъ не мислишъ, не излиза. Трѣбва да бѫдете всинца господари на своя ларинксъ. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всѣка сутринь всички правете молитва на вашето гърло, да се повърне гласа ви. Че въ тази музика, като говоримъ, рѣчьта ни да бѫде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете 3 — 4 тона, но всѣкога имайте желание да ги вземете вѣрно. Сега, да допуснемъ въ тона „do“ има едно прѣходно състояние, нали? Нека музикантитѣ кажатъ. Въ църквата, запримѣръ, има нѣкои извивки „do.. о.. о“. Каква друга дума може да турите? Искате, да кажемъ, да направите една завивка, запримѣръ да турите думата „истина“. На кой слогъ ще турите тази завивка? Искате да дадете тяжесть на думата истина. Може да кажете: Истина, и истина, или може да има едно срѣдно ударение, нито въ края, нито въ началото. Да вземемъ думата „благость“. Всѣки единъ отъ васъ изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и въ музикално отношение, на музикаленъ езикъ кажете я на себе си. Нали нѣкой пѫть искате да кажете нѣкому, че ви обича. Изпѣйте тази дума, напримѣръ, „бла-гость“ на себе си, да изразите че нѣкой ви обича. Изпѣйте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере, и като я разбере, той ще усѣти една радость. Най-първо вие си я кажете на себе си. Какъ? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! Въ тебе другъ живѣе, и те слуша. Тукъ (горѣ на главата) живѣе единъ, въ гърлото живѣе другъ, въ гѫрдитѣ трети, подъ лъжичката, въ стомаха и т. н. Но този (подъ лъжичката) той е мълчаливъ, живѣе тихо, и той ще ти каже: „Тонътъ не е вѣренъ, малко изправи“. И послѣ, пакъ слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“. Ти ще внимавашъ. Не е човѣкъ самъ. Не мислете, че вие сте сами. Най-голѣмото заблуждение е да мислите, че сте сами. Никога човѣкъ не е самъ. Най-малко трима има. Единъ горѣ (при темето), другъ въ центъра между очитѣ, и трети въ цѣлото тѣло. Тѣ отстрани сѫ само слушатели, ние на тѣхъ пѣемъ, а тѣ ще удобрятъ или не. Тѣ взиматъ участие въ нашата мисъль. Ще кажатъ вѣрно ли е или не. И едното и другото казватъ. Ще кажатъ: „Твоята мисъль не е права, понеже тя не изразява една сѫществена идея. Послѣ, не е чиста тази мисъль, не е идейна. Другиятъ казва, че ти не си произнесълъ думата хубаво, меко. И ти почнешъ да си мислишъ какво нѣщо е мекота. Ти ще ги слушашъ, тѣ ще те учатъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть ти искашъ да говоришъ, да ораторствувашъ, и тѣ ще ти продиктуватъ едно стихотворение, и казватъ: „Заучи това стихотворение“, и ти го заучишъ. „Я ни го декларирай!“ И ти почнешъ, тѣ казватъ: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намѣришъ единъ учитель отъ вънка да ти каже какъ“. А ти казвашъ; „Азъ съмъ възрастенъ, срамота е да ида при учитель“. „Не, ти ще намѣришъ учитель, и ще слушашъ“. Азъ веднъжъ слушахъ единъ американски учитель по ораторство, нарича се Силвъръ Нейлъ — сребърната игла, критикъ ужасенъ. Той критикувалъ ученици, които сѫ свършили университетско образование, богословска академия, съ особени свидетелства, готвятъ се за проповѣдници. Ще се явяватъ въ особени аудитории прѣдъ него. Седи професорътъ, излиза студентътъ, качва се, ще държи своята бесѣда. Таманъ започва да говори, професорътъ го спира, казва: „Не ви разбирамъ какво искате да кажете“. Той слѣзе да се обясни. „А, сега разбирамъ“. Послѣ, пакъ почне да говори, казва му: „Не ви разбирамъ“. Че тези студентъ, Професорътъ като мачка, мачка този студентъ, той слиза като нѣкоя окѫпана патка. И го питатъ: „Какво ти каза!“ — Остави се, ти билъ ли си при Силвъръ Нейлъ? И професоритѣ, и тѣ се поусмихнатъ малко. Той казва: „Азъ ще ви критикувамъ, послѣ и други ще ви критикуватъ“. Заговори студентътъ, той ще го спре: „Не се говори така, слѣзъ отъ това мѣсто!“ И той безцеремонно отиде си на мѣстото. Послѣ, пакъ ще го извика. Три-четири пѫти ще го изкарва. Той е знаменитъ проповѣдникъ и не само, че ще го критикува, но самъ ще излѣзе, ще вземе неговата рѣчь, ще започне, и послѣ казва: „Вие сега ме критикувайте, да видите, гдѣ ще намѣрите погрѣшка“. Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всѣка дума е турена из мѣсто, нищо излишно! Думитѣ тъй естествена наредени идеално. Като го слушатъ студентитѣ, казватъ: „Има право, не е таково нашето изкуство“. Тѣ, нѣкой пѫть вие се намирате при такива учители, които ще кажатъ: „Седни тамъ!“ Послѣ пъкъ ще те вдигне; ще се качишъ не веднъжъ, и дважъ, и три пѫти, но заслужава човѣкъ да се научи да говори, и да разсѫждава, Да пѣемъ, защото то е животъ. Животътъ е музика, животътъ е поезия. Тѣ сѫ реални нѣща. Съ тѣхъ ще влѣземъ въ този висшъ Божественъ пѫть и като слѣземъ, пакъ ще го носимъ съ себе си. За слѣдующия пѫть ще имате за тема: Ползата отъ Цвѣтята. Т. м. 13 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 24.XII.1922 г. Ст. София,

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА СРЕДСТВО ЗА КОНЦЕНТРИРАНЕ Т. м. Темата за следующия пѫть ще бѫде: Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа. Туй ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2 - 3 реда само да напишите. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и пръститѣ“) трѣбва да си изберете отъ класа около 10 — 15 или 20 души, които всѣкога да изваждатъ едно резюме отъ общата работа, основното, та да се чете извода на всичко, каквото е казано. Та ще се разпрѣдѣли материала помежду имъ. (Ще изваждате само основнитѣ чърти, тъй щото, отъ всѣка тема да имате резюмето. Сега, цѣльта ни не е да ви направимъ списатели, цѣльта ни не е да ви направимъ и музиканти. Писането, пѣнието, това сѫ срѣдства за развитие на човѣшката душа. Тѣ иматъ по-висока цѣль. Ние употрѣбяваме пѣенето, като срѣдство, едно отъ мощнитѣ срѣдства. Пѣнието, размишлението, това сѫ срѣдства. Сега, вие трѣбва да работите, защото чрѣзъ тия нѣща ще се научите да се концентрирате. Най-потрѣбното е концентриране на ума. Запримѣръ, защо ви давамъ музиката? Ще кажете: „Безъ музика не може“. Може. Въ нашия животъ, по напрѣдъ свѣтлината и чувствата сѫ минавали прѣзъ човѣшкия умъ, и сѫ се поляризирали прѣзъ сърцето — човѣкъ е слизалъ къмъ земята. Слѣдователно, тия лѫчи сѫ се стѣснявали, стѣснявали, и ние сме дошли въ прѣсичането на този триѫгълникъ. Сега правимъ единъ подемъ нагорѣ, процесътъ е обратенъ: всичкитѣ наши чувства и желания трѣбва да ги пратимъ прѣзъ ума си, не да си прѣмахнемъ, но всичкитѣ наши чувства трѣбва да ги прѣкараме прѣзъ призмата на нашия умъ. Тукъ тѣ ще дойдатъ въ единъ центъръ, ще се смѣсятъ при тия концентрирания, и ще усѣтите като че изгубвате всичко, но слѣдъ като прѣминатъ прѣзъ центъра на тази призма, тѣ ще се разширятъ, и ще взематъ такава ширина, каквато душата иска. Та, чрѣзъ пѣнието — единъ методъ — вие ще развиете вашата чувствителность. Нѣма да мислите за окрѫжаващитѣ, че нѣкой ще ви се смѣе. Туй не е важно, ти ще гледашъ да се концѣнтрирашъ, ти се упражнявашъ за нѣщо по велико. За бѫдеще важното е концентрирането, а не разсѣяностьта на ума, Сега, вашиятъ умъ може да е заетъ съ хиляди нѣща, но тия хиляди нѣща нѣма да ви помогнатъ. Тѣ може да ви помагатъ врѣменно, но знаете ли въ какво положение ще се намѣрите слѣдъ като напустнете тѣлото? Всичката ваша философия нѣма да струва нито единъ грошъ, всичката ваша религия и молитви нѣма да струватъ нито единъ грошъ. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че азъ умаловажавамъ вашия стремежъ. Не, този стремежъ трѣбва да бѫде непрѣривенъ, а не единъ день ще се чувствувашъ религиозенъ, втория день — нерелигиозенъ. Това не е религия, Религията е постояненъ стремежъ къмъ Божествената Любовь, както коренитѣ въ растенията трѣбва да бѫдатъ насадени въ почвата, за да могатъ постоянно да смучатъ, а клонищата постоянно трѣбва да бѫдатъ въ свѣтлина. И тия два процеса сѫ необходими. Лишено растението отъ свѣтлина, лишено отъ своята почва отдолу, неговиятъ животъ се прѣкѫсва. Другиятъ законъ, който трѣбва да помните като ученици е, пакъ ви напомнювамъ, въ васъ има слабость, вие мислите, че знаете. Не е лошо това, азъ не искамъ да мислите, че не знаете, но да мислите, че има много нѣщо което трябва да знаете. То да бѫде импулсъ въ васъ. И сегашното ви знание да бѫде като едно стѫпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стѫпало минахъ“, второ трето, четвърто, то да е импулсъ. Да не мислишъ, че като идешъ до нѣкѫдѣ, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Слѣдователно, коренитѣ на вашия животъ ще бѫдатъ въ сърцето, а клонищата ще бѫдатъ въ ума. И всички сокове ще ги пращате къмъ тия клонища, къмъ Бога. Това е еволюция, за да сформирувате вашитѣ цвѣтове, и бѫдещитѣ ваши плодове да може да узрѣятъ. Слѣдователно, като влѣзете въ другия свѣтъ, отъ невидимия свѣтъ за васъ ще се интересуватъ до колко вие разбирате. Може да идете въ Англия, законътъ е сѫщиятъ. Ако кажете: „Г-не, моля ви.. “ Той си отминава. Казвашъ: „Моля, Г-не.. “. „Той не се спира“. Той казва: „Говоришъ ли английски?“ „Моля, Г-не!“ Но като му кажешъ на неговия езикъ: „Моля ви, г-не, азъ съмъ чужденецъ, изпадналъ съмъ въ чужбина.. “. Англичанинътъ ще каже — „Oll right!“ Азъ ще се погрижа за тебе“. Ще се спре. И ти, като идешъ въ духовния свѣтъ, трѣбва да разбирашъ, да знаешъ езика имъ. Ще кажешъ на ангелски езикъ, и ангелътъ ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влѣзете въ онзи свѣтъ, като царски синове ще ви посрѣщнатъ, като храненици ще ви гледатъ. Не е тъй. Ще влѣзете скромно, ще говорите смирено и почтено. Законъ е това! И този законъ не може да се измѣни. Но, ако вие не знаете тѣхния езикъ, за Божествения свѣтъ това се счита прѣнебрѣжение. Ако вие това не знаете, вие сте единъ горделивъ човѣкъ, надутъ, вие сте единъ човѣкъ, който не заслужава и кракътъ му тамъ да стѫпи. Тъй седи великата Истина. Богъ е Богъ на смиренитѣ, а на горделивитѣ се противи. Ако вие сте единъ горделивъ човѣкъ, ако Богъ ви се противи, какво търсите между ангелитѣ? Тогава, като излѣзете отъ тѣлото, ще се намѣрите на земята. И тази истина, като окултни ученици, трѣбва да я знаете. Докато сте на земята ще се концентрирате, и ще изучавате тѣхния езикъ. Ще изучавате езика на духоветѣ, ще почнете да говорите съ тѣхъ. Нѣкой пѫть ще грѣшите, но като влѣзете въ ангелския свѣтъ, трѣбва да знаете поне 10 думи, то е достатъчно. Ако идешъ въ ангелския свѣтъ да можешъ да кажешь поне двѣ думи. Турчинътъ казва: „Екмекъ варъ?“ Като дойде нѣкой българинъ, ще каже: „Хлѣбъ имате ли?“ Имаме имаме. Тъй! И, слѣдователно, вие ще дойдете нѣкой пѫть до това положение. Не си създавайте идеи, които нѣматъ основа. Забавления може, но като ученици, азъ искамъ да учите всички. Казвате нѣкой пѫть: „И безъ туй упражнение може“. Безъ всичко може въ свѣта, но всѣка една школа си има свои методи, и вие трѣбва да ги изучавате. Царски пѫть за никого нѣма. Царскиятъ пѫть е пѫть на трудолюбие, на концентриране, на смирение, всѣки единъ да мисли, че каквото Господь е казалъ, трѣбва да бѫде. А Господь е казалъ, че трѣбва да се учимъ. Тъй е казалъ! И на онѣзи ученици, които се учатъ, той всѣкога имъ помага. И сега казвамъ, тази енергия, която се накопила въ васъ, трѣбва да се използува за работа. Сега, допуснете, царь пѫтува по пѫтя, измрѫзватъ рѫцѣтѣ му. Може ли да свири? Не може. Трѣбва му една соба, и най малко 10 — 15 минути да се погрѣе, да дойде кръвьта по пръститѣ, и тогава може да свири. И краката му трѣбва да бѫдатъ топли. Законътъ е сѫщиятъ. Ако нашитѣ сърца не сѫ топли, ако нашиятъ умъ не е свѣжъ, не е свѣтълъ, какъ ще работите? Тѣ сѫ два инструмента. Ако вие идете съ тъжно сърце, отмилѣло ви е всичко, нищо не ви се иска, какво ще учите? Ако всичко ви е тъмно въ ума, и постоянно критикувате какъ ще учите? Искамъ сега, най-първо, да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни. Ако сте много гладенъ, ние ще наредимъ една трапеза. „Ти гладенъ ли си?“ Хубаво, една супица ще ви донесемъ, да се стоплите добрѣ. Защото, ако си гладувалъ 3 — 4 дена, ще кажешъ: „Супица, супица нѣма ли?“ И всѣко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите, да нѣма много безпокойствие. А пъкъ вие сега, всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойствието се множи, то сѫ като въшкитѣ. Тѣ лазятъ, и си ходятъ на гости, пъплятъ. Като седнешъ, нѣкои отъ тѣхъ, тия бѣлитѣ въшки, тѣ сѫ съобразителни, влизатъ подъ ризата, и избиратъ мазнитѣ мѣста, ходятъ, не се спиратъ на гърба. Казватъ, че били глупави. Не, не, най-добрата часть на тѣлото избиратъ. Какъ имъ достига ума? Нѣкой кокълъ не избиратъ, а най-мекото мѣсто. Казватъ, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онѣзи, чернитѣ въшки, избиратъ мѣсто горѣ на главата, нѣма кѫдѣ, локализиратъ се тамъ на нѣкое мазно мѣсто, и казватъ: „Туй е нашето мѣсто!“ За въшката гребенъ, гребенъ, отъ тия гѫститѣ гребени. И отъ ризата ще ги извадишъ. Българитѣ знаятъ какъ се чистятъ. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човѣкъ, да бѫде търпеливъ. То е едно отъ мѫчнитѣ изкуства — да бѫде човѣкъ търпеливъ. Азъ зная отъ опитъ, какво нѣщо е търпението. И когато човѣкъ набара онзи законъ, да знае въ всѣки моментъ да бѫде търпеливъ, и да знае да се концентрира, той е придобилъ едно отлично изкуство. И слѣдователно, азъ ви давамъ тѣзи отлични 12 упражнения. Тази вечерь имаме едно друго, 13-то: „Богъ е Любовь“, едно остава незаучено: „Въ заритѣ на живота“. Тия упражнения сѫ за концентриране на вашата мисъль. И вие не може да пѣете едно упражнение, ако умътъ ви не е нагласенъ по особенъ начинъ. Щомъ ти не мислишъ, упражнението не е упражнение. Вие не може да пѣете, ако умътъ ви не е съсрѣдоточенъ. Тѣзи упражнения не може да се пѣятъ като обикновени пѣсни. Ако не мислишъ, ти не може да пѣешъ. Ще мислишъ върху това упражнение, и всѣки единъ тонъ всѣка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да правите опитъ. Азъ искамъ и друго. Тия упражнения вънъ отъ школата, никому нѣма да ги давате. Защото, у всинца ви има желание хайде да разпространимъ нашитѣ пѣсни. Тѣ сѫ за васъ. Ние искаме да ги опитаме. Първото нѣщо, всѣко нѣщо трѣбва да опитаме. Ама вие не сте направили опитътъ, а ще почнатъ да ги употрѣбяватъ хората. Ще ги опитаме, и ако има добъръ резултатъ, тогава ще ги дадемъ на хората. Слѣдователно, щомъ нѣма за насъ резултатъ защо ще ги даваме на другитѣ хора? Ще ги опитаме, да добиемъ тази вѣра, че туй, което азъ говоря е право. Ако не е право, ще ги измѣнимъ. Затуй казвамъ, да седятъ въ школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пѣете. Сега софиянци минаватъ за пѣвци, първи пѣвци. Туй не е за похвала. Значи, има у васъ нѣщо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпѣвате семпло, правилно, съ концентриране на ума. Тази вечерь има трима приятели отъ ученицитѣ, които ще изпѣятъ „Духътъ Божий“. И нѣма да се безпокоите, не бойте се вие, нѣма нищо. Ние ще започнемъ съ погрѣшкитѣ, и ще свършимъ съ хармонията. Сега, ще заучимъ тази вечерь: „Богъ е Любовь“. Има нѣкои отъ младитѣ ученици, които ще ни услужатъ да изпѣятъ. „Богъ е Любовь“: Богъ е Любовь (5 пѫти) Любовь, Любовь Вѣчна, безгранична, Пълна съ животъ Животъ на Благия Божи Духъ. Духъ на благостьта, Духъ на святостьта, Духъ на пъленъ Миръ и Радость, За всѣка душа, за всѣка душа! Туй е само първата часть на упражнението. Ще взимате вѣрно. Готови ли сѫ тия, които знаятъ упражнението? Ще започнете първото съвсѣмъ тихо, понеже упражнението е картинно. (Учительтъ свири, и, нѣкои пѣятъ). Сега, да го изпѣемъ пакъ, много тихо, а другитѣ внимавайте. Допуснете сега, че мисъльта е съсредоточена. Да не сте разсѣяни. Като пѣете постоянно, силата е въ прѣживяването. Сега, азъ самъ ще пѣя (Учительтъ пѣе самъ). Нѣкой ще каже: „Отъ мене може да пѣятъ по-хубаво“. Не, въ окултната музика ние искаме да пѣемъ не както пѣятъ хората, а както ангелитѣ пѣятъ. Ние искаме да пѣемъ както ангелитѣ пѣятъ. По този начинъ ще се оправятъ гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трѣбва да дойде да живѣе единъ день въ вашето гърло, и тогава отлични пѣвци ще бѫдете. Вие сега имате идеята, че има само извѣстни хора въ свѣта, които сѫ родени да бѫдатъ пѣвци. Не е тъй. Тѣ сѫ пѣвци защото тѣ отъ миналото сѫ научили този законъ: тѣхната душа живѣе въ гърлото имъ. Като научите това изкуство, и вие ще бѫдете пѣвци. Вие мислите, че то е благодать, специална благодать. За онзи, който се е научилъ да разсъждава, специална благодать е, а за онзи, който не се е подчинилъ на закона, не е специална благодать. Слѣдователно, ние учимъ единъ великъ законъ, който не може да бѫде другъ. Всинца може да бѫдете добри пѣвци. И който пѣе, зная, че душата му е въ гърлото. Тогава, и като говоримъ, ако нашата душа би живѣла въ нашия ларинксъ, колко хубави думи биха излизали! Но понеже душата не живѣе въ ума ни, затова не можемъ да кажемъ нищо идейно. Главното е, че ние чрѣзъ музиката може да привлечемъ ангелитѣ, тѣ ще се заинтересуватъ заради насъ ще имъ кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пѣемъ като васъ“. Тѣ ще кажатъ: „Много добрѣ. Ние ще ви дадемъ нашето присѫтствие и сѫдѣйствие“. И ще пѣемъ като тѣхъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще започнете съ смирение, ще слушате какъ тѣ пѣятъ. Нѣкой пѫть ще чуемъ много хубави нѣща. Азъ съмъ чулъ много сестри казватъ: „Чухъ нѣщо много хубаво“, но, като го изразишъ навънка, изгубва се. То е едно окултно пѣние. Ако пѣемъ така, каква благодать, каква хармония ще излѣзе отъ насъ, ще се излива като една струя, като единъ изворъ. Я сега изпѣйте всички заедно пѣсеньта „Богъ е Любовь“ (пехма я). Послѣ, ще гледате да си прѣпишете тия упражнения. Тѣ сѫ за васъ направени. Тѣ не сѫ за пѣвци отвънка. Направете опитъ, провѣрете да видите какъвъ е законътъ. Ще си служите съ едно упражнение, съ второ, трето, четвърто... Едно ще употрѣбите, не може да ви въздействува, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките, и ще видите въ дадения случай кое отъ тия упражнения ще ви улегне, и ще може да ви помогне. Но когато пѣете ще започнете тихо. (Учительтъ пѣе и свири „Богъ е Любовь“ съвсѣмъ тихо). Какво по-хубаво отъ това, „Духъ на пъленъ миръ и радость за всѣко душа за всѣка душа?“ Този миръ, тази радость, която търсите за васъ, това е. Трѣбва да схванете това, нѣма никакво изключение. Вие сте скърбенъ, тъженъ, въ недоумение сте, умътъ ви не работи, този Духъ, благиятъ Духъ, Духътъ на тази висша Божия интелигентность за васъ е Той. За васъ е тази радость. Схванете ли това, умътъ ви ще проработи, сърцето ви ще проработи, и вие сте хармонизирани. Вие ще може да говорите съ ангелитѣ, ще ги разбирате, ще бѫдете радостни, като тѣхъ, всѣкога ще бѫдете радостни, тѣ не знаятъ какво е скръбь. И когато нѣкой ангелъ иска да знае какво е скръбь, тѣ го пращатъ между хората. И като се върнатъ горѣ, казватъ: „Елате, въ замѣна на това ние ще ви въздадемъ, да разбирате какво нѣщо е радость. Това е първата часть на упражнението, а втората часть е по-мѫчна. (Учительтъ пѣе и свири). Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината, на свѣтлината, на свѣтлината. Въ която царува Божията Любовь, Божията Любовь (3) Ще пѣете съ чувство. Въ този пѫть ще ходимъ, другъ пѫть нѣма. Въ тоя пѫть на свѣтлината, въ която Божията Любовь царува. То е Велико нѣщо! И въ тия прѣкѫсвания на пѣнието е изпълнението. (Учительтъ пѣе тихо и съ прѣкѫсвания). Като научите I-та часть, ще вземете втората. Послѣ, понеже въ упражнението, между двѣтѣ части има едно малко разграничение, то втората часть ще бѫде общиятъ хоръ. Въ всинца ви трѣбва да има единодушие, за да може да пѣете тъй. Щомъ се каже „Богъ е Любовь“, щомъ е тъй, тогава всички ще пѣятъ: „Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината“. И тогава, като научимъ туй упражнение хубаво, ще го изпѣемъ на единъ гласъ въ едно общо събрание, да видите има ли сила. Ще дадемъ единъ концертъ, и ще излѣземъ всинца, не само специалниятъ хоръ. Тъй както сме ученици, всички заедно, и азъ ще излѣза и ще свиря всрѣдъ васъ (Смѣхъ). Слушайте, когато дойде да проверимъ единъ законъ, насъ не ни е срамъ. Да не мислятъ, че азъ искамъ да си играя съ цигулката. Ние отъ музика разбираме, но не искаме да се занимаваме. Ние я разбираме тъй, както тѣ още не я знаятъ какво е музика? Не искаме да ви разубѣдимъ, това което иматъ то е хубаво, азъ ги похвалявамъ, тѣ отлично разбиратъ музиката, и не трѣбва да си мислятъ, че не знаятъ, знаятъ, и хубаво знаятъ, но отъ тамъ нататъкъ не знаятъ. Туй е всичкото. И казвамъ: тамъ, дѣто вие спирате, ние отъ тамъ започваме. Има още нѣщо. Единъ день, ако тъй, както на васъ прѣподавамъ, прѣподавамъ и на тѣзи музиканти, тѣ биха ви изпрѣварили. Тази музика, тя не може да се излага прѣдъ свѣта. Ти ще излѣзешъ, може да пѣешъ тази музика на площада, но 15 пари нѣма да вземешъ. Вземешъ ли веднъжъ, свърши се въпросътъ. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човѣкъ пѣе на площада, той има нѣщо идейно“. Ти ще пѣешъ като за себе си; ще се спрешъ на площада, ще пѣешъ, и слѣдъ туй ще тръгнешъ като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъжъ: „Какво ще каже обществото?“ Тѣ седятъ по бирариитѣ, и дигатъ чашитѣ, нищо не казватъ, нищо не мислятъ за обществото, нито какво ще кажете вие, а ние, като изпѣемъ една пѣсень окултна — какво ще каже обществото? Какво ще кажемъ ние, обществото, това сме ние. Ще кажешъ: „Моля, приятелю, искамъ да си опитамъ гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пѣя“. Единъ виденъ пѣвецъ безъ пари пѣе, и никакъвъ стражаринъ не ще те закачи. Хубава пѣсень ще си запѣешъ, ще те слушатъ. Ама туй ще стане! Ще кажемъ на едного отъ васъ: „Иди на площада, изпѣй една пѣсень“. Това ще бѫде. Ама че то спада къмъ задачитѣ. Нѣма да ви изложа васъ на присмѣхъ. Ние ще изнесемъ една наука, да видимъ какъ работи Божиятъ законъ. Нѣма да правимъ глупави работи, нѣма да ви изложимъ. Когато ще ви изложа, азъ ще ви кажа: „Вие ще пѣете, и всички ще ви се смѣятъ“. А като ви пращамъ, ще ви кажа; „Освѣнъ, че нѣма да ви се смѣятъ, но ще искатъ още веднъжъ да ви чуятъ“. Тъй е. Сега да изпѣемъ „Сила жива“. (Учительтъ свири, ние пѣемъ). Отъ тия нѣща не се плашете. Азъ като кажа — на площада — ще кажете: „Щомъ дойде до тукъ, ще действуваме само по закона на Любовьта“. Всички не сѫ опрѣдѣлени, да ви не смущава това, че може да попаднете. Всичкитѣ нѣща, които ние ги вършимъ, ние ги вършимъ по единъ великъ законъ на Божествената Мѫдрость, нищо глупаво нѣма да направимъ, туй да го знаете. „Сила жива“ и „Скрѫбьта си ти кажи“ тия двѣ упражнения вървятъ заедно, понеже едната е отговоръ на другата. Да изпѣемъ упражнението „Сладко медено“. (Учительтъ свири, ние пѣемъ). Сега едно правило, щомъ пѣете, всѣкога ще си турите мисъльта: ще изпълня това упражнение по всичкитѣ правила. Мога да го изпълня добрѣ. Туришъ ли си тази мисъль, ще го изпълнишъ. Тъй ще работите. Но ще се стремите да взимате тоноветѣ ясни. Запримѣръ, при „сърцето си отвори“, ако бѣше развитъ вашия слухъ, вие щѣхте да слушате такива едни трептения. То е пулсътъ на сърцето. Сърцето пулсира въ ритъмъ. На нѣкои хора, пулсътъ бие по-тихо, на нѣкои по-силно, На нѣкои сърцето бие по силно. Има два удара, и между тѣхъ единъ промеждутъкъ. Та всѣкога, каквото говоримъ, каквото вършимъ трѣбва да съвпада съ ритъма, съ силитѣ на нашето сърце. Много отъ сегашнитѣ песни сѫ написани въ разрѣзъ пулса на сърцето, и вслѣдствие на туй ние не ги обичаме. При нѣкои пѣсни, пулсътъ се усилва, и затова трѣбва да употрѣбимъ нѣкоя миньора гама, а нѣкѫдѣ, кѫдѣто пулсътъ е слабъ, трѣбва да се усили. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, съ постепенно замиране на звуковетѣ). И ако така ви свиря ½ ч. вие ще почнете да се унасяте, и ще заспите всички. Това сѫ еднообразнитѣ движения. И съньтъ не е нищо друго, освѣнъ, когато движенията у насъ станатъ еднообразни, тогава клеткитѣ въ мозъка почватъ да си разглобяватъ крачката, и ние заспиваме. Щомъ си починатъ, пулсътъ става разеообразенъ, ние се събуждаме, и се освѣжаваме. И всичкитѣ болести идватъ отъ понижението на темпа. Тѣзи извѣстни темпераменти, ако вие сте трескавъ и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезне отъ тази музика. Има извѣстни парчета, които, ако ви ги свиря, вие ще се разболѣете, т. е. тѣ ще ви дадатъ едно внушение, и ще çe разболѣете. Та, повишението темпа на ума и на сърцето всѣкога трѣбва да седи надъ общия уровенъ, и тогава болеста не може да ви закачи. И въ всички онѣзи, които не разбиратъ този законъ, идва едно смущение; слѣдъ всѣко смущение идва болесть. Когато двама души се скаратъ, идва простуда или нѣкаква рана, или инфекция. Когато организъмътъ е силенъ; никаква инфекция, никаква болесть не може да има. За туй въ кѫщи накарайте болния да пѣе, И той ще се излѣкува. „Сладко медено“ го накарайте да пѣе, послѣ другитѣ упражнения така може да се излекува. По нѣкой пѫть ако не може да пѣе, вие му попѣйте. Нѣкои хора може да се лѣкуватъ съ музика, но не всички болести, Има и друга крайность. Ще кажатъ нѣкои: имамъ операция, нека ми попѣятъ. Не, за операцията не може. Само тамъ дѣто е възможно. Я изпѣйте сега „Богъ е Любовь“. Не се смущавайте. Едно отъ правилата на окултната музика: когато направите една погрѣшка, не се смущавайте. Турете си мисъльта въ ума що я поправите. Азъ съмъ слушалъ тука и въ Америка виртуози, казватъ, че свирятъ правилно. Не свирятъ правилно. Колко пѫти взиматъ криви тонове! И колко отъ тия най-знаменити, които свирятъ на цигулка, свирятъ погрѣшно? Тѣ правятъ погрѣшки, камо ли вие нѣма да правите? Ще кажатъ нѣкои, и най-голѣмитѣ капацитети правятъ погрѣшки изяждатъ отъ такта 1/8, 1/16. И когато единъ такъвъ свири, казватъ: „Много правилно свири на цигулка!“ Не Азъ зная, слушалъ съмъ най знаменити цигулари, по-добъръ цигуларь отъ Паганини не е имало. Единственъ той е свирилъ много хубаво Слѣдъ него другитѣ цигулари, които свирятъ правятъ погрѣшки. Като взиматъ легато; колко погрѣшки правятъ! За да избѣгнатъ своитѣ погрѣшки, правятъ легато. Легато да вземешъ, изкуство иска. Като свиришъ съ цигулка, а нѣкой пѣе, да не може да се различи ти ли свиришъ или той пѣе. То е изкуство! Да можешъ да вложишъ душата си въ цигулката, тогава можешъ да свиришъ. Не вложишъ ли душата си въ цигулката ще правишъ погрѣшки. Пръстъ е, изплъзва се, послѣ, позицията не е вѣрна. Та, не се обезсърдчавайте. Най виднитѣ цигулари, въ едно парче, поне на 10 мѣста не взиматъ вѣрно, правятъ погрѣшки. Понеже вашитѣ погрѣшки сѫ по-голѣмички, и вие ме се обезсърдчавате. Тъй седи самата истина. Направимъ една погрѣшка, ще кажемъ въ ума си: ще я поправимъ, Направимъ втора: ще я поправимъ. Ще я поправимъ, ще я поправимъ, докато най послѣ се научимъ да пѣемъ. Тъй е. Сега, онѣзи приятели, които имаха добрината да пѣятъ. „Духътъ Божий“, ще пѣятъ ли? (пѣха) Високитѣ прѣкѫсвания въ окултната музика показватъ височина. (Учительтъ пѣе съ прѣкѫсвания Махаръ бену аба“) Като чуятъ духоветѣ тия думи на стария езикъ, тѣ ви разбиратъ; на новия езикъ тѣ не разбиратъ. Единъ свещенъ езикъ е това. Като чуятъ тия думи, тѣ идватъ. И мотивътъ е тѣхенъ. Източенъ мотивъ е, въ него умътъ и сърцето взиматъ участие. Една свещена пѣсень, едно свещено упражнение е то! Една свещена пѣсень не може да извадимъ, но вие може да пѣете едно свещено упражнение. Вие се стѣснявате. Естествено трѣбва да пѣете. Азъ не съмъ добъръ пѣвецъ, но естествено пѣя, свободно (Учительтъ пѣе, Духътъ Божий“ много естествено и свободно). Разговоръ въ пѣене е това, музикаленъ разговоръ. Ще бѫдешъ съвършенно свободенъ да си изкажешъ душата. Може, може да пѣете. Сега ще изберете най-малко 10 души, комисия, които ще разглеждатъ работитѣ (темитѣ) отъ класа, и ще правятъ резюмета. Да ги опрѣдѣлимъ още сега, 10 братя и 10 сестри. Казано, и свършено! Избраха се 10 братя и 10 сестри. Т. м. 12 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 17.XII.1922 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ ПРИ ОКУЛТНОТО ПѢНИЕ. Т. м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ върху: „прѣдназначението на космитѣ“. Всичко нѣма да четемъ, но всички ще пишите. Като ученици на окултната школа, за всѣки единъ прѣдметъ ще се спирате върху главнитѣ отличителни чърти. Напримѣръ, даде ви се да опишите човѣшкото лице. По какво се отличава човѣшкото лице? — Отличава се по своя носъ, отличава се по своята уста, отличава се по очитѣ си, отличава се по ушитѣ си. Слѣдъ туй, лицето се раздѣля на части. Отличава се още съ своето чело, съ своитѣ скули, съ своята брада. Послѣ идватъ второстепенните наблюдения, лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало нѣкѫдѣ, но навсѣкѫдѣ трѣбва да намѣрите основнитѣ чърти, които даватъ характеристика на лицето, и слѣдъ туй, какво носи сама по себе си всѣка една характеристика. Сега за косата. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на косата? — Може да бѫде дълга и тънка, може да бѫде дълга и дебела, може да бѫде кѫдрава. Послѣ по цвѣтъ може да се отличава може да бѫде черна кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса защо е черна или кестенява. Всѣко нѣщо си има своитѣ причини. Сега, ако вие поставите единъ човѣкъ въ една стая да го не вижда слънцето, той става бѣлъ, избѣлѣва, ако го туриш вънка на атмосферни влияния, на слънчевитѣ лѫчи, той почернява. Послѣ, защо сѫ черни коситѣ? Дали именно, природата има нѣкаква специална цѣль и въ нея има нѣкой произволенъ пѫть, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи, отъ сѫщинската природа. Какво бихте казали, ако една сѫврѣменна бомба на нѣкой океански параходъ, която тежи хиляди килограма, се запази и ако слѣдъ хиляда години нѣкой, като я човърка тукъ-тамъ, даде експлозия, какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила !“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е природата, човѣкъ тъй е наредилъ. Тъй че, туй което, избухва въ свѣта тъй силно, по нѣкой пѫть принадлежи на сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ. Тѣ сѫ оставили тѣхнитѣ творчески сили. И ние за да дойдемъ до самата природа, до първичнитѣ причини, трѣбва да очистимъ нашия умъ, нашето сѫзнание отъ много идеи, мисли, които сѫ натрапени. Много отъ тѣзи мисли въ темитѣ ви сѫ вѣрни. Косата служи като едно покривало. Сега, да вземемъ да разгледаме езика. Езикътъ има три функции. Едната, първична функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрѣзъ вкуса да различава всички ония врѣдни елементи, които принасятъ пакость на организъма. Третата функция е да говори. Едноврѣменно той изпълнява три длъжности. Сега, всѣки прѣдметъ, който разглеждате, ще се стараете да го оставите въ ума си, умътъ ви да бѫде спокоенъ. Вземете за космитѣ. Турете въ ума си косата, не бързайте да пишите, оставете тъй, мислете часъ-два. Като имате малко празно врѣме, мислете защо, какво прѣдназначение иматъ космитѣ. Може да не намѣрите сѫщинската причина, но все таки за бѫдеще вие ще се домогнете до извѣстни прави сѫждения за прѣдмета, който разглеждате. По коситѣ може да се познае човѣшкия характеръ. Като разглеждашъ косъма отъ единия край до другия подъ микроскопъ, подъ една леща, ще може по него напълно да опишешъ характернитѣ чърти на човѣка. Не само туй, но ако единъ ясновидецъ разглежда единъ отъ вашитѣ косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характеръ, но и вашето минало и вашето бѫдеще. То е написано на космитѣ вѫтрѣ, и може да се чете. Не само по вашитѣ косми може да се чете всичко туй, но и по вашитѣ некти. Природата навсѣкѫдѣ е описала човѣка. Сега първично какво е прѣдназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показватъ наблюденията? Всички онѣзи животни, които сѫ паднали, у които културата е слаба, въ които умственото развитие не е до тамъ проявено, които живѣятъ въ неблагоприятни условия, всички сѫ космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието въ тѣхъ, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждатъ, не опадатъ. Щомъ опадатъ космитѣ, то е аномалия. Тѣ не опадатъ, но почватъ да ставатъ тънки, и се появява челото, тия скули, които показватъ, че туй мѣсто се разработва. Ако пъкъ съвършено оголѣе главата на човѣка, ние можемъ да извадимъ съвсѣмъ друго заключение. Значи космитѣ може да опадатъ само на извѣстно мѣсто, не навсѣкѫдѣ. Коситѣ сѫ само единъ регулаторъ, тѣ урегулирватъ извѣстни процеси въ организъма. Регулиратъ влагата въ организъма. Сега, при сегашното състояние, ако у човѣка изпадатъ всичкитѣ косми по тѣлото, очаква го явна смърть. Всички тия косми по тѣлото регулирватъ влагата, която е необходима за да може да се разпрѣдѣли правилно, и така да се улесняватъ тия вѫтрѣшни процеси. Туй е първото прѣдназначение. Слѣдъ туй, космитѣ даватъ изразъ на умствения характеръ у човѣка. Колкото умътъ почва да се развива, коситѣ почватъ да отстѫпватъ назадъ. Колкото любовьта почва да се развива, космитѣ на лицето въ извѣстни области почватъ да намаляватъ, да отстѫпватъ назадъ. На рѫката, напримѣръ, съвсѣмъ сѫ изчезнали. На лицето, все има малки коси. Сега, вториятъ пѫть ще пишете върху: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и десетѣхъ пръста“. Азъ ще ви дамъ едно упражнение за една седмица. То е слѣдното: съ лѣвия палецъ подпирате дѣсния, съ дѣсния показалецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия срѣденъ пръсть — дѣсния, съ дѣсния безимененъ — лѣвия, съ малкия лѣвъ пръсть — дѣсния малъкъ пръсть. Слѣдъ това обратно: съ дѣсния палецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия показалецъ дѣсния и т. н. Съ туй упражнение ще прѣдизвикате извѣстна енергия въ себе си. Вие ще правите упражнението сутринь и вечерь. По шесть упражнения сутринь и вечерь. Три отъ едната страна и три отъ другата. Туй е първата часть на упражнението. Втората часть на упражнението: лѣвата рѫка ще отворите свободно. Дѣсната, свити всички пръсти, само показалецътъ свободенъ, и съ него ще минете отъ върха на малкия лѣвъ пръстъ къмъ дланьта, послѣ по посока на безимения — до върха, отъ безимения къмъ дланьта, послѣ до върха на срѣдния, пакъ назадъ по дланьта, до върха на показалеца, пакъ назадъ къмъ дланьта и най послѣ по дланьта до върха на палеца. Слѣдъ това обратно съ лѣвия показалецъ ще минавате по дѣсната рѫка. Туй ще го правите два пѫти. Когато правите туй упражнение въ ума си ще гледате да имате една приятна мисъль, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко каквото този пръстъ съдържа за моето сърце, тази сила желая да влѣзе въ моя характеръ“. Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа въ този пръстъ, съмъ готовъ да реализирамъ“. Той е благородството на човека. (Показва дѣсния палецъ). По нататъкъ: „Всичката справедливость, която се крие въ моето сърце... “ Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ! „Всичкото знание, ония благородни чърти, азъ съмъ готовъ да развия въ ума и въ сърцето си напълно, тъй, както самиятъ животъ го изисква, готовъ съмъ да изпълня“. (Показва дѣсния показалецъ). Тогава ще кажешъ съ голѣмия си пръстъ тъй: „Както е писалъ Господь, тъй да стане“. Туй е половината отъ формулата. Другъ пѫть, като правимъ упражнението, ще ви дамъ втората половина. Забѣлѣжете сега астрологически. Първиятъ пръстъ е свързанъ съ юпитеръ, вториятъ пръстъ е свързанъ съ силата на Сатурна, третиятъ пръстъ е свързанъ съ слънцето, четвъртиятъ е свързанъ съ меркури, а петиятъ, палецътъ е свързанъ съ венера, богиня на любовьта, въ гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палецъ, волята, има за основа любовьта. Човѣшката воля има за основа любовьта. Тази издутина, тази могила, този планински върхъ подкрѣпя палеца. Но понеже пръститѣ не съдържатъ всичкитѣ влияния, затуй ние упражняваме и другитѣ пръсти, за да може да се засѣгнатъ и другитѣ влияния, марсъ запримѣръ, да може да се засѣгне вѫтрѣшната страна на венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човѣкъ влиза въ съобщение съ планетата марсъ, но въ себе си той има извѣстни течения, и тѣ могатъ да се регулиратъ. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ разтревоженъ си, обиденъ си, честолюбието е засѣгнато, тури този пръстъ, дѣсния показалецъ на лѣвия показалецъ, поседи така петь минути, ще видишъ какво влияние ще дойде у тебе. Или нѣкой пѫть искашъ да рѣшишъ нѣщо дали с право или не, не знаешъ, тогава, съ срѣдния дѣсенъ пръстъ подпри лѣвия. Ще правите опити нали? Послѣ, искашъ да разрѣшишъ нѣкой наученъ въпросъ, безименниятъ пръсть ще подпрешъ. Постойте така, нѣма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. Послѣ, съ малкия пръстъ ще подпрешъ и т н. Слѣдъ туй, нѣкой пѫть искате да уякчите волята, слабохарактеренъ сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъжъ нѣма да стане силна, но все-таки ще укаже извѣстно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пъкъ е приятно. Сега, да изпѣемъ едно упражнение за Мусала. Може ли нѣкой да продиктува думитѣ? Прѣдставете си, че отиваме на Мусала, възпѣваме го. Слѣдъ туй, качваме се на върха, възхищаваме се отъ тази гледка — вториятъ стихъ. Най-послѣ идва резултатътъ, който сме добили. Съ третия стихъ се приготовляваме да слѣземъ долу. Сега, да изпѣемъ тихо упражнението. То не е довършено. (Изпѣхме го). (Братъ Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение: Богъ е любовь). Можете ли да го изпѣете? ( — Можемъ). Всички изпѣхме упражнението. Богъ е любовь (3 пѫти) Любовь, Любовь Вѣчна, безгранична Пълна съ животъ. Животъ на благия Божи Духъ. Духъ на благостьта, Духъ на святостьта Духъ на пъленъ миръ и радость За всѣка душа (2) Нѣма да го пѣете като обикновена пѣсень. То е упражнение. Туй ще остане за слѣдущия пѫть. Сега ще пѣемъ: „Духътъ Божий“, (Учительтъ свири и всички пѣятъ). Вие ще прѣпишете туй. Всѣки отъ васъ да изучи упражнението хубаво да го пѣе, за себе си. Нѣма да прѣскачате. Вие го пѣете като обикновена пѣсень. Ще вземете методитѣ на природата. Ние вървимъ по пѫтекитѣ на природата. Тя не започва изведнъжъ, а постепенно, плавно. Тя не започва въ единъ тонъ, тъй (Учительтъ засвири изведнъжъ много силно). Нищо не става тъй, изведнъжъ, но започва постепенно (Учительтъ свири тихо, леко постепенно усилва, и пакъ затихва). Може да вземете единъ тонъ ясно. Може ли да го вземете така? (Учительтъ свири). Ще забѣлѣжите, че когато вашиятъ характеръ е разгласенъ, не можете да пѣете. Защо? — Защото тогава вибрациитѣ сѫ малко по-кѫси, не се посрѣщатъ. За да може човѣкъ да пѣе вѣрно, той трѣбва да бѫде разположенъ. Много хубаво ще пѣете, когато сте духовно разположенъ. Сѫщото нѣщо е и за мисленето. Щомъ си разтревоженъ, не можешъ да мислишъ. Човѣкъ, който е разстроенъ, не може да мисли. Нѣкои считатъ, че мислятъ въ най голѣмата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо, на себе си ще кажете: „Хмъ“.. Ще се стремите да хванете вашия гласъ (Учительтъ взе единъ тонъ много тихо). Едно съсрѣдоточаване навѫтрѣ. Нѣкои започватъ навънка. Не, навѫтрѣ трѣбва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употрѣбяваме „а-то“? Казваме: „а-а“, очудваме се. „О-о“, значи много на високо си се качилъ! Или когато една болѣсть се усилва въ корема много, казваме: „о о“.. Дори и на болѣстьта се казва: „о о“, почакай малко. Послѣ, казваме: „И-и“.., сега ли му намѣри врѣмето? „И-и“, значи по-мекичко, не бързай много нагорѣ, надолу, много на високо недѣй. „Е-е“, значи прѣкали го вече. Сега, въ музиката „е“ регулира. „Е“-то слиза отгорѣ. „Е“-то има три проекции: проекция къмъ изтокъ, проекция къмъ западъ и друга една проекция отгорѣ надолу. Българитѣ обикновено го пишатъ отворено надолу, съ опашката надолу, а съ главата нагорѣ. Туй показва, че „е“-то се държи въ умствения свѣтъ, и послѣ слиза долу. Гърцитѣ го пишатъ обратно. Съ тия букви ще регулирате. Нѣкои пѫть казвате на себе си: Ии... ии... — ще регулирашъ нѣщо. Или пъкъ неразположенъ си, нѣкаква болка имашъ въ ума или въ сърцето, казвашъ: „о-о,.. о-о“... У човѣка има двама души: Онзи, който се сърди и бърза. Той е обективниятъ човѣкъ, той бърза да си свърши тамъ работата. Той е базиргянинъ. Ще му кажешъ: „о-о“.. Той ще разбере закона, ти ще го укротишъ, ще му кажешъ: „Слушай, азъ те управлявамъ. Ти си слуга, азъ съмъ господарь“. Работитѣ се обръщатъ съ главата надолу. Въ думитѣ се срѣщатъ гласни букви, които иматъ смисъль въ окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Азъ имамъ съ по важно нѣщо да се занимавамъ отъ това, да пѣя сега буквата „а“. Имамъ да се занимавамъ съ единъ философски въпросъ. По-философски въпросъ отъ буквата „а“ нѣма. Ами че ако ти се научишъ да произнасяшъ буквата „а“ правилно, тъй както е била първоначално, да се възстанови нейния първиченъ тонъ, ти ще знаешъ много. Та, въ пѣнието, въ музиката ще възстановявате по една буква. Всѣка една буква си има вѫтрѣшна страна, не само външенъ характеръ. Тази сутринь въ бесѣдата си азъ ви прѣдставихъ едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантно, тѣ се различаватъ. Онзи естествениятъ тонъ въ природата е като житното зърно, съдържа въ себе си сила постепенно се развива, и ще принесе своитѣ блага. Сега, разбира се, ние трѣбва да създадемъ въ себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, въ музикалнитѣ школи знаятъ да пѣятъ повече, тамъ иматъ извѣстни методи, похвати, тѣ сѫ сполучили доста. Тѣ нѣкой пѫть много хубаво пѣятъ, но въ тѣхнитѣ пѣсни отъ окултно гледище липсва нѣщо. Но за въ бѫдеще, когато тѣ научатъ окултната наука, ще приложатъ много лесно правилата. Нека сега да изпѣемъ гласнитѣ букви, колкото ги има на български. (Пѣхме гамата съ буквата („а“ и „о“). Ако взимате тоноветѣ вѣрно, ще се образува такова нѣщо: аоа, аоа. Ще взимате вѣрно. Ще считате тази буква, този звукъ, като интелигентно сѫщество. Ще се стараете да схванете неговия езикъ, ще се приспособите, тъй мекичко ще му говорите. Ще дойде звука „о“ и ще ти каже: „Не ме разбирашъ, ще влѣза въ стомаха ти“. Ще ти тури една болесть. Ти ще кажешъ: „оо“. Изобщо всичкитѣ дѣца започватъ съ буквата „о“. „Олеле, мале“. Туй „о“ означава нѣщо много силно. Но ще заемете да упражнявате гласнитѣ букви. Мнозина, дѣто не можете да пѣете, се дължи на това, че у нѣкои отъ васъ „о“-то е по-силно, и затуй има дисхармония, въ гласа ви, не е равенъ. У нѣкои, „а“-то има прѣдимство, тия вълни сѫ по-силни. У нѣкои „и“-то, нѣкѫдѣ я, ю. Всички тия гласни като ги изречемъ, тѣхнитѣ трептения сѫ толкозъ силни, че когато дойдемъ до музиката, не могатъ да се пѣятъ. При говоренето въ български езикъ се много повтаря, напримѣръ частицата „кай, кай“. „Азъ кай и т. н. Сега, вие имате по-важни работи отъ тѣзи. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъвъ халъ дойдохме“. Не, не, трѣбва да се върнемъ да изправимъ погрѣшката, не е срамота. Когато нѣма какво да правишъ, останалъ си безъ работа, не можешъ ни да пишешъ, ни да четешъ, седни да упражнявашъ буквитѣ, защото, ако не се упражнявашъ, непрѣменно ще се карашъ съ нѣкого. Като си възбуденъ, започни да се занимавашъ съ гласнитѣ букви, като свършишъ упражнението, ще имъ кажешъ: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости, и ме избавихте отъ неприятность. Ще се упражнявате не когато имате работа, но като нѣма какво да правите. Послѣ, ще се научите да пѣете смислено. Тъй, ще седнешъ, ще концентрирашъ ума си, ще затворишъ устата си, мислено ще изкарашъ една пѣсень въ мисъльта си, докато започнешъ да слушашъ тоноветѣ. Онзи, който иска да бѫде добъръ окултенъ пѣвецъ, въ ума си ще пѣе, ще повтаря, докато почне да чува гласнитѣ, като далечно ехо, следъ туй тѣ ще слѣзатъ на физическия свѣтъ; той ще ги изрази, и ще има единъ пластиченъ гласъ. Сега, вие не схващате вѫтрѣшния смисѫлъ на всичкитѣ пѣсни, които имаме. Запримѣръ, българинътъ като пѣе тамъ „Стоянъ Мари думаше“ той е разбиралъ нѣщо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Отъ гдѣ си води първоначално смисъла? „Стоянъ Мари думаше. Какво е останало? „Либе-ле, либе-ле“. Първоначално съвсѣмъ нѣщо е изразявало, другъ окултенъ характеръ е имало, но сега всички тия пѣсни у българитѣ сѫ остатъци. Останали сѫ само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинътъ пѣе тия остатъци, той се въодушевлява, въ неговата душа има възраждане на нѣщо по-дълбоко. Сега, съврѣменнитѣ хора, евангелиститѣ, запримѣръ, като пѣятъ една религиозна пѣсень: „Господи помилуй“, „Господи помилуй“, мислите ли, че туй „Господи помилуй“, като го казватъ, го разбиратъ? Ако би разбралъ тази пѣсень „Господи помилуй“, той, като излѣзе отъ църква, другъ човѣкъ щѣше да бѫде. Като произнесе гази дума „Господи помилуй“ тя трѣбва да се разцъвти като единъ цвѣтъ, и той ще бѫде съвсѣмъ другъ, Ако нѣкой отъ васъ излѣзе да изпѣе упражнението „Богъ е любовь“, както трѣбва, другъ ще бѫде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Богъ е любовь, разбрахме“. Не, тази пѣсень като я изпѣете веднъжъ, каквито болки имате, ще изчезнатъ; и като излѣземъ отъ туй здание, да бѫдемъ всички радостни, весели, да се подмладимъ, като да сме на двадесеть години, да кажемъ: „Може да се живѣе“. Туй е пѣние! А сега, питатъ ви:, Какво пѣхте“? Е, Богъ е любовь. И тя, като другитѣ пѣсни. А казвате: „Моцартъ е това“! Като изпѣешъ или изсвиришъ тѣхнитѣ произведения единъ два пѫти, стига ти. Ние съврѣменитѣ музиканти сме като онѣзи, които ходятъ отъ кръчма въ кръчма, кѫдѣ има по хубаво вино. Сега, като минавахъ покрай театъра, гледамъ свѣтскитѣ хора. Тия хора иматъ убѣждения, този човѣкъ ще плати двадесеть и петь лева за столъ, плаща си отива рано влиза вѫтрѣ да слуша. Убѣждение има! Нѣкой пѫть ще плати 50 — 100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдемъ до духовнитѣ работи, казваме: „Даромъ се дава, безъ пари“, и сме нехайни. Онѣзи хора иматъ повече убѣждение. И азъ съмъ дошълъ до туй убѣждение, че всѣко нѣщо, което се дава даромъ, не се оцѣнява. Не мислете че даромъ се дава. Даромъ се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичашъ, но когото не обичашъ, даромъ не му давашъ. Чудни сѫ хората! Казватъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте. Даромъ съмъ взелъ отъ кого? — Отъ този който ме обича. Затуй даромъ съмъ взелъ. Нѣма даромъ. Даромъ като вземешъ, даромъ всичко ще платишъ. Любовьта колкото дава, толкозъ и взима. Обмѣната е много правилна. „Христосъ дошълъ да пострада“. Христосъ даде любовь за любовь, колкото даде, толкозъ и ще вземе. Христосъ не е отъ тѣзи страхливци, и нѣма нужда отъ такива. Казвашъ: „Е, азъ за Христа давамъ“. Не не, или всичко ще дадешъ или нищо. Сега, нѣкой ще ми опрѣдѣлятъ: Христосъ даромъ дава Любовьта даромъ дава, но и всичко даромъ взима. Сега, ние седимъ и пѣемъ упражнението: „Богъ е любовь“. Казвамъ: Богъ въ нашитѣ сърца люби ли? Че Богъ люби, тъй е, туй е една велика истина, но Богъ въ вашето сърце люби ли? На тази любовь азъ отговарямъ. И ако азъ дѣйствително отговарямъ на Божествената Любовь, понеже Богъ е съвършенъ, непрѣменно азъ ще имамъ тази Любовь, и понеже Богъ обича всички, слѣдователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Богъ еднакво обича всички, не сѫди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползуватъ отъ тази Любовь, понеже сърцата имъ не сѫ готови да я възприематъ, тѣ оставатъ всѣкога бѣдни. Казвате какво е Любовьта“? Въ сегашното ваше положение, като ученици, бѫдещата ви карма ще се опрѣдѣли отъ вашата любовь. Вашата сегашна любовь ще опрѣдѣли бѫдещето положение въ другитѣ сѫществувания. Ако въ тия хора, около които живѣете сте вложили вашата любовь, тази Божествена любовь, тѣ ще ви бѫдатъ приятели въ слѣдующето сѫществувание; ако не сте вложили любовьта, ще ви бѫдатъ неприятели. Този когото не си обичалъ може да ви бѫде мѫжъ, жена и като такъвъ ще ви малтретира, може да ви бѫде синъ, дъщеря, може да ви бѫде слуга, господарь; въ каквото положение и да бѫде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази любовь всички ще дойдатъ да ни помагатъ. Тази любовь ще се повърне, и ще каже: „Вие ни дадохте, и ние ще дадемъ: Вие не дадохте и ние нѣма да дадемъ“. Тогава, нѣма какво да се сърдите. Сега, като дойдемъ до този въпросъ, ние оставаме за слѣдующето сѫществуване, на него очакваме. Всичко въ свѣта е потрѣбно, но трѣбватъ зѫби да се дъвчи. Та, тъй, значи ние трѣбва да мислимъ. Но какъ? Ние съврѣменнитѣ хора не мислимъ още, ученицитѣ не мислятъ. Да мислишъ, значи да провѣрявашъ нѣщата. Да чувствувашъ значи да прѣживявашъ нѣщата, поне отчасти, не всичко, малки прѣживявания да имашъ. Но другитѣ, разбира се, нѣма да ги оставяте. Като казвамъ туй, не казвамъ, че сегашнитѣ ваши прѣживявания не сѫ вѣрни. Вѣрни сѫ, но туй сте прѣживели хиляди пѫти, то е старо, много обикновено. Жабата която седи съ вѣкове въ блатото и крѣка, и нейниятъ баща е крѣкалъ, дѣдо ѝ баба ѝ все крѣкали, започватъ, но цѣли 4 мѣсеца все по единъ начинъ се надуватъ, крѣкатъ, крѣкатъ, и най-послѣ отъ туй крѣкане какво ще излѣзе? Веднъжъ крѣкатъ, два пѫти, три, четири пѫти крѣкатъ какво ще излѣзе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснатъ блатото, и нѣма да крѣкатъ“, Защо? — Този занаятъ научи, нѣма да го забравишъ никога. До сега вие много работи сте научили, нови трѣбва да учите. Слѣдующето врѣме активъ ще бѫде, ако напустнете туй еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега, седите тука, като ученици, но ума на нѣкои е занаятъ нѣкѫдѣ. Азъ виждамъ това. Нѣкой седи тука, но има дѣте въ кѫщи, и казва: „Учительтъ малко закъснѣ, дѣтето какво ли става? Другъ казва: „Слугата оставихъ, касата не затворихъ, има опасность“. Трети казва: „За утрѣ имамъ работа. „Трѣбва да ида да поспя“. Ако е ученикъ, уроци си има. И слѣдъ всичко това казва: „На окултно упражнение бѣхъ“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдешъ по единъ часъ и половина да бѫдешъ свободенъ, и да туришъ воля да смъкнешъ всичко, да свалишъ старитѣ дрѣхи. Като излѣзешъ навънка, свали новитѣ дрѣхи, и пакъ въ стария костюмъ се облечи. Тази пѣсень, която изпѣхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, тринадесето по реда си. Това упражнение изисква самопожертвуване. Ще го изпѣемъ съ чувство, що прѣдизвикаме мислитѣ си, да мислимъ само за Бога. Сега, въ този салонъ има неудобства, стѣснени сме, салонътъ трѣбва да бѫде два пѫти по широкъ, за да може всички да насѣдате, да не се допирате, да сте най-малко по двадесеть сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухътъ ще бѫде по-чистъ. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятность. Тогава упражненията ще бѫдатъ по-приятни отъ сега. И послѣ, трѣбва да се разпрѣдѣлите. Вие, тъй както сте насѣдали сега, обмѣната на магнетическитѣ течения, не е правилна, затуй седите като на тръне. Споредъ окултния законъ трѣбва съвсѣмъ другояче да ви наредя, а не тъй както сте разхвърлени. Нѣкои отъ васъ искатъ да сѣдатъ на първо мѣсто но по окултния законъ тѣ трѣбва най-назадъ да седнатъ, а нѣкои отзадъ да дойдатъ напрѣдъ. Трѣбва ви единъ-голѣмъ салонъ. Като отидемъ въ новия салонъ непрѣменно ще направимъ единъ опитъ. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесатъ своята полза. И тъй, съ още нѣколко урока ще свършимъ съ музиката врѣменно. Може би още единъ два урока, и ще минемъ къмъ други области. Тогазъ ще се върнемъ къмъ музиката. Ще имаме малка почивка. Сега, вториятъ пѫть искамъ трима души отъ класа да изпѣятъ „Духътъ Божий“ единъ по единъ, да видимъ какъ ще я изпѣятъ. Искамъ двѣ сестри и единъ братъ, поотдѣлно ще излѣзатъ и ще пѣятъ. Доброволци нѣма ли? Който има желание, импулсъ, не се стѣснявайте. (Обаждатъ се: двѣ сестри и единъ братъ). Когато пѣемъ или свиримъ, нѣкой пѫть може да изпъкне техниката. Който пѣе, който свири, той има техника. Слѣдъ туй идва съдържанието на това, което се пѣе, и най послѣ — смисъла. А когато пѣемъ, ще изпъкне още и нашия гласъ. А онзи който ни слуша, да каже: „Отличенъ гласъ има, азъ бихъ желалъ да имамъ такъвъ гласъ“. Трѣбва да пѣете. Даже най-слабитѣ ученици по пѣние, и тѣ почнаха да пѣятъ. Ние най първо ще изкараме онѣзи, които сѫ останали най-назадъ въ музиката. Единъ квартетъ ще направимъ отъ тѣхъ. Голѣма смѣлость ще проявятъ тѣ. Нѣма да имъ се смѣете, де. (Учительтъ пѣе думата „истина“) Да кажемъ, вие искате да кажете нѣкому музикално думата „истина“, много меко. Какъ бихте изпѣли това? (Учительтъ пѣе: „Истина азъ ти говоря, истина ти говоря, истина азъ ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина азъ ти говоря, говоря, истина азъ ти говоря“. Опера нали? То не е много мѫчно изкуство. Ще си прѣдставишъ какъ ще кажешъ, то е най естествено. Послѣ, всѣки единъ човѣкъ има мѣрило въ себе си. Когато човѣкъ не говори хубаво, и не пѣе хубаво, той самъ не е доволенъ отъ себе си. Недоволенъ ти си, ще си попѣешъ. Не се залъгвайте! Ти ще си признаешъ факта не пѣя, но азъ ще се науча да пѣя. Не говоря хубаво, но азъ ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но азъ ще се науча да мисля. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълътъ, цѣльта на пѣнието е да улесни работата. Пѣемъ ли, работата върви, не пѣемъ ли не върви. До като въ една кѫща има пѣение работата върви, прѣстане ли пѣнието, опасна е работата. Тъй е и въ природата. Ако единъ день вие излѣзете отвънка и славеятъ, птичкитѣ сѫ прѣстанали да пѣятъ, нѣма чуруликаме, работата е опасна, вие трѣбва да напуснете този градъ, въ София не трѣбва да ви има. Ако птичкитѣ, врабчетата прѣстанатъ да чуруликатъ въ София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликатъ ли птичкитѣ, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има? Важно, много важно е. Докато се пѣе, всичко е наредъ. Прѣстане ли пѣнието, всичко потъмнѣва. Щомъ станешъ сутринь, запѣй си. Най-първо не започвай съ търговия, изпѣй една малка пѣсень, не бързай. Изпѣй пѣсеньта въ себе си, и работата ще ти върви, не излѣзешъ ли съ пѣсень, работата не върви. Слѣдователно, пѣнието е единъ законъ. Докато ние пѣемъ добрѣ сме, прѣстанемъ ли да пѣемъ, ние се демагнитизираме. Пѣнието уталожва. Станешъ сутринь, неразположенъ си, не се спирай, попей си, не бързай да идешъ на дюкяна. Попѣй най-малко 5 — 10 минути, ще поразведришъ душата си, а послѣ вземи книгата си, и чети. То е едно практическо упражнение, което трѣбва да се прилага въ окултната школа. Т. м. 11 окултна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 10.XII.1922 г Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА МУСАЛА! ВЪ ЗАРИТѢ НА ЖИВОТА МАХАРЪ БЕНУ АБА. Т. м. Сега, отъ ученицитѣ въ школата се изисква сериозна работа. Сериозна въ туй отношение: вие не трѣбва да идвате само като слушатели, да прѣминете врѣмето си. Пѣние трѣбва! Когото и да е отъ васъ стари и млади, ще ви изправя тукъ да пѣете. Искамъ всички упражнения по музика да ги запомните, понеже тѣ сѫ музикални правила, и ние ще ги приложимъ. За музиката има разни мнения. Сега, вие ще заучите тѣзи музикални правила тъй, както сѫ, като образци. Отъ васъ се изискватъ прости тонове — ясно, чисто и идейно пѣние, и като пѣете, да чувствувате това. Сега, ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждамъ, нѣкои отъ васъ, и върху зададенитѣ въпроси не пишатъ. Всѣки отъ васъ, който три пѫти не напише зададената си тема, трѣбва да напусне школата! Или ученици, или не! Щомъ сте ученици, трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. Два реда, но напиши нѣщо, глупаво да е но напиши нѣкоя гарга, но напиши ! Послѣ, ще се учите да пѣете. „Ама не мога да пѣя“. Не можешъ? Ако не можешъ да пѣешъ, ще се научишъ. Все съ туй „не може“, отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега, азъ не искамъ отъ васъ да дадете цѣлото си врѣме. Може да посветите 1 ч. или ½ ч. врѣме отъ седмицата, и то е достатъчно, това е една приятна работа. И послѣ, въпроситѣ, темитѣ, които се задаватъ тукъ, вървятъ по единъ особенъ законъ. Вие може да не кажете нѣщо много умно, и азъ не искамъ да кажете нѣщо но да размишлявате умно. Вие, като разсѫждавате върху тази тема, самиятъ прѣдметъ ще внесе една малка свѣтлинка, а тя гради нѣщата. Нашиятъ свѣтъ е създаденъ отъ малки величини. Господь съ милиони години е изпращалъ своитѣ мисли, чувства, желания, дѣйствия, и колко е чакалъ, чакалъ, докато ги възприемемъ, и сега ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни, понеже разбираме какъ бавно се гради човѣшкия характеръ. Ще ми кажете: „Ние имаме нѣкои по-важни работи. По важни работи отъ тия нѣмате ! Азъ считамъ най-важнитѣ работи въ този свѣтъ ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и дѣйствуване, а другитѣ работи — търговскитѣ, обличането, журфикситѣ, туй-онуй, не сѫ толкова важни работи. Ние ще раздѣлимъ нѣщата, като важни, сѫществени и като несѫществени. Ученикътъ каже ли веднъжъ — ще учи, на думата си! Ще учишъ ! Вие имате мнѣние заради васъ, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възрасть? Ако тукъ сте на 40 години, то ако се прѣнесете на Юпитеръ, тамъ наши 12 години сѫ една тѣхна година. Тогава, нашитѣ 40 години прѣнесени на Юпитера, на колко техни години се равняватъ? Ако се прѣнесешъ на Сатурна, на колко години ще си? — Тамъ наши 30 години сѫ една сатурнова година. Тогава, на колко години ще да бѫдемъ ние? Даже на 1½ год. нѣма да бѫдемъ. Ами, ако се прѣнесемъ на Нептунъ, по-далечъ? Тъй че туй, дѣто се мислите стари, не важи. Мога да ви прѣнеса на една слънчева система, дѣто ще имате едва ли една минута отъ живота си, споредъ дѣлението на живота тамъ. Тъй че, не си създавайте мнѣние, че сте старъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е този, който много знае, а вие, че не знаете, азъ мога да ви докажа на всинца ви, не само на васъ, но и на най-голѣмитѣ философи въ България мога да докажа въ три минути, че не сѫ учени. Мога да докажа, че не сѫ учени, Какъ? Ще имъ задамъ една задача за разрѣшение. Нали сѫ учени! Хубаво, какво правятъ, като заболѣятъ отъ апандеситъ? Като имъ дойде апандеситъ, не могатъ да го изцѣрятъ — хайде, отрѣжатъ чървото; заболи ги стомаха — отрѣжатъ дебелото чърво. Чудни операции правятъ! Заболи го бъбрека — отрѣжатъ го, казватъ: „И съ единъ бъбрекъ се живѣе“. То ако можеше тъй, Господь щеше да направи човѣка съ единъ бъбрекъ. Не, стомахътъ е необходимъ, слѣпото черво е необходимо, апандеситътъ е необходимъ. „Може и безъ него“. Не, Господъ съ милиони години е работилъ върху тѣхъ, а ние казваме: „Може да ги извадимъ“. Заболи те окото — извадятъ го, опериратъ те, турятъ ти изкуствено, стъклено око. Това не е изкуство! Изкуство е, като туришъ ново око, да може до виждашъ съ него. Сега, азъ имъ признавамъ едно изкуство, че могатъ да присаждатъ кожата, обаче отъ гърба ти ще взематъ кожа, носътъ ти да направятъ. Гърбътъ ти ще помни това, ще каже: „Носа поправиха, но менъ развалиха, отъ менъ взеха, носа туриха“. Пъкъ азъ искамъ сега да знаятъ, какъ трансформиратъ тия клѣтки, да поправятъ и гърбове и носове, безъ да пострада единия за смѣтка на другия. Сега, въ музиката, вие слушате тия класически музиканти — композитори, Моцартъ, Бетховенъ. Ако нѣкой ви попита: Въ какво седи класицизма на Бетховена? Казвате: „Чудно нѣщо! Той е дивенъ!“ Но какво е? Казвашъ: „Еди-кой си, чувствувамъ азъ силата му“. Какво чувствувашъ ? Тамъ, като видишъ нотитѣ, може да покажешъ, коя нота, кой пасажъ ти харесва, защо и за какво. Той може да означава нѣкаква идея. Запримѣръ, може ли нѣкой човѣкъ да се кара, и да ти говори тихо? Той като ти говори любовно, може да ти каже. „Ти си благъ човѣкъ“. А като иска да се кара, ще натърти гласа си. Съобразно тоноветѣ въ природата дали сѫ силни или тихи, се изразява извѣстна идея. Така и на нѣкой концертъ, ще вдигнатъ една олелия. Казватъ: „Отлично свири!“ Казвамъ все cé караха тѣ. Има оркестранти, които свирятъ бурно. То е хубаво, като караница, но трѣбва да изразятъ извѣстна идея. Въ музиката трѣбва да изразяваме образно всичкитѣ чувства. Трѣбва да знаемъ и начина, какъ се изразява едно чувство. И въ пѣнието е сѫщото. Ние, като започнемъ, че и любовь, и всичко, караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има въ нея. Поезията е скрита вѫтрѣ въ самата музика. И азъ искамъ да помислите върху туй. Тя е една широка область. Сега, тази вечерь ние ще ви изпѣемъ „Въ заритѣ на живота“, послѣ ще ви изпѣемъ нѣщо за „Мусала“. Една отъ сестритѣ изпѣ първия мотивъ : Въ заритѣ на живота (2 пѫти) Слънце изгрѣваше (2) На природа граници очертаваше (2) Въ душа ми мощенъ духъ пробуди (2) И въ сърце ми Любовь събуди (2) Събуди, събуди И въ сърце ми Любовь събуди. Сега за Мусала II мотивъ. 1. Единъ си ти мой Мусала, Свещено мѣсто, Божий върхъ! Мой Мусала, Мусала Мусала, Мой Мусала. 2. Прѣзъ ясенъ день на пролетьта, Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, Отъ Мусала. 3. При първи лѫчъ на Слънцето Вдъхнали ли сте леки дъхъ на Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, На Мусала. Тия сѫ двата мотива. Сега имаме и трети единъ мотивъ, но ще заучимъ сега само за Мусала, по лесенъ мотивъ е той. Сега, азъ ще изпѣя третия, той е източенъ мотивъ, (Учительтъ свири и пѣе). III мотивъ Махаръ Бену Аба, Веютъ, Биладеръ, Адеръ Бену шела, Бену шела, Бену шела, Шела, шела, шела, Биладеръ, Адеръ Бену шела „Молитва на ученика, тъй крѫщавамъ азъ този мотивъ. Разбирате ли ? И вижте разликата, това е единъ окултенъ мотивъ. (Учительтъ пѣе пакъ безъ да свири). Мекота се изисква тукъ. (Пакъ я повтаря) Тъй! Ще изпълнявате вече. Сега азъ ви казвамъ какъ да пѣете, давамъ ви образъ. Като дойде нѣкой пѣвецъ, тъй трѣбва да пѣе той. (Изпѣхме я всички). Не е мъченъ този мотивъ, но въ пѣнието ще пазите едно правило: когато пѣете, ще концентрирате ума си! Щомъ изгубите концентрирането на ума си, не може да пѣете. Послѣ, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Пѣвцитѣ не мислятъ за гърлото. Гласътъ ви и умътъ ви ще присѫтствуватъ вътрѣ въ гърлото, и никога нѣма да се простудите. Само така ще се създадътъ хубави гласове. Изразъ на мекота трѣбва! Това сѫ упражнения, които трѣбва да минете. Сега като пѣете „Махаръ Бену“, внимавайте на израза на пѣсеньта. Това сѫ едни отъ най-великитѣ звукове. Махаръ, значи, великиятъ, Бену — онзи, който благославя Аба — Баща на всичко Нѣма да се плашите, нѣма да се страхувате, ще давате изразъ на душата си. Въ окултната музика нѣма да се страхувате. Може да има страхъ, но не тукъ (Изпѣхме всички „Махаръ“) Това е специаленъ мотивъ, може да го пѣете само при особено състояние. Туй прѣкѫсване, което се вижда въ упражнението, то е въ свръзка съ други музикални гами. Прѣкѫсването, значи, че има друг и гами, други упражнения, които не може да ги туримъ, ние изваждаме само проститѣ. Има мелодии, азъ ви казахъ, които мѫчно могатъ да се прѣведатъ въ една окултна пѣсень, даже и въ едно окултно упражнение, има голѣми потънкости въ тѣхъ. Ако не можемъ да извадимъ тѣзи потънкости чрѣзъ обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда — обикновени работи. Сега, да пѣемъ Мусала ! Този е единъ настоящъ мотивъ, създаденъ на тази гама, на която ние живѣемъ. Изисква се отъ васъ чисто пѣние. На мнозина гърлата сѫ малко прѣсипнали. Сега, да изпѣемъ слога „ХА“. Вие се смѣете, но направете нѣкой пѫть опитъ, да видите какъ дѣйствува това „ХА“. (Учительтъ пѣе самъ). Окултенъ тонъ е той. Всѣки, който се смѣе ха-ха-ха, той е добъръ човѣкъ. Азъ бихъ желалъ всинца, като се смѣятъ да казватъ ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо При слога „Ха“, отваря се душата. Тъй ! Природата си има изразъ, и ние изкуствено трѣбва да го прѣвърнемъ. Трѣбва да се упражнявате! Послѣ правете упражнение съ буквитѣ „а“ и, е“. Вие трѣбва да избѣгвате туй пѣние съ звуковете „иее, иее“, то е гръцко пѣние. Ти едноврѣменно трѣбва да прокарашъ три тона отдолу прѣзъ гортана си. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, слѣдъ това пѣе ха-ха-ха). Човѣкъ може да прокара гласа си чрѣзъ лѫка на цигулката си, и да накара цигулката да пѣе, каквото той иска. Сега, онѣзи отъ васъ, които не сѫ толкова пѣвци, като ученици на окултната наука, азъ поставямъ за тѣхъ музиката, като срѣдство за усилване на волята. Ако вие не може да прѣодолѣете малкото мѫчнотии на гласа си, тогава гдѣ седи волята ви? Именно, въ прѣодоляване на мѫчнотиитѣ ще калите волята си. Онзи, който не е способенъ въ пѣнието, той чрѣзъ думитѣ на упражненията ще трѣбва да упражнява и своята воля. И музикантитѣ се развалятъ по нѣмане на воля. Тѣ си създаватъ идеята, че знаятъ много да свирятъ, че сѫ добри цигулари, но въ сѫщность хората днесъ едва сѫ засѣгнали изкуството да свирятъ на цигулка. Тѣ мислятъ, че иматъ изпълнение! Може ли единъ музикантъ тъй да прѣдаде едно любовно настроение на цигулката, че като свири околнитѣ да познаятъ, че за любовь свири — да изрази гласа на любовьта. По нѣкой пѫть, слѣдъ като ти разправя дълго врѣме, едва ще разберешъ за какво ти свири, и ще почнешъ да чувствувашъ това. Не, не, вие безъ да знаете всичко това, само като ви засвири нѣкой, да почнете да чувствувате. Хубаво свирене е, и онзи който не знае какво се свири, да го чувствува. (Учительтъ свири селския диалогъ много живо и образно). И мислите ли, че извѣстни наши чувства ние не можемъ да ги изразимъ чрезъ музиката ? — Можемъ. Не само това ще знаемъ чрѣзъ музиката, но ще знаешъ и какъ човѣкъ играе. Сега, имайте прѣдъ видъ, че всичкитѣ движения на рѫцѣтѣ сѫ музикални. Всички движения въ насъ трѣбва да бѫдатъ музикални. Движенията вървятъ по извѣстни закони, както и тоноветѣ вървятъ по извѣстни закони. И често, гдѣто ние парализираме волята си, то е, защото ние не правимъ правилни движения. Всѣко движение на очитѣ, на рѫцѣтѣ ни, въ всичкитѣ наши пози трѣбва да бѫде съвършено естествено. И къмъ туй трѣбва да се стрѣмимъ. Може ли да постигнемъ тия естествени движения, гласътъ ни ще бѫде естественъ, и отъ невидимия свѣтъ ще почнатъ да ни прѣподаватъ. Само тогава отъ невидимия, отъ божествения свѣтъ, ще може да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Запримѣръ, ако единъ бѫлгаринъ играе, какъ ще си движи рѫцѣтѣ? (Учительтъ си движи рѫцѣтѣ. Ще кажете: „Туй е кълчене“. Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това сѫ геометрически движения. Въ всѣко едно движение се проектиратъ извѣстни струи отъ човѣка навънка, и той взима и дава едноврѣменно. И ако ти развалишъ нѣкои отъ тия струи, ти самъ ще пожънешъ послѣдствията. Запримѣръ ти може да си изкривишъ устата, и послѣ съ години не можешъ да се освободишъ отъ това, да се поправишъ. Не, не има извѣстни движения, които сѫ дисхармонични. Нѣма термини, съ които да се изразятъ. Ще бѫдешъ искренъ въ движенията си. Нашитѣ движения трѣбва да бѫдатъ музикални. И говорътъ ни — сѫщо. Азъ когато говоря музикално, думитѣ ми произвеждатъ единъ ефектъ, но нѣкой пѫть правя извѣстни нарушения, да видя какви резултати ще произведатъ думитѣ ми. И често, гдѣто съмъ употрѣбявалъ нѣкоя дисхармоничность, нѣкой дисонансъ, виждалъ съмъ какви резултати произвеждатъ. Трѣбва да говоримъ музикално! И човѣкъ не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалниятъ човѣкъ, може да изрази Истината. Само любящиятъ човѣкъ може да изрази Любовьта! Любовьта, това е най висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение съ Бога. И слѣдователно, когато ние любимъ нѣкого, всичкитѣ негови дѣйствия сѫ за насъ красиви. А щомъ не го обичаме, колкото и да е съвършенъ, не ни харесва. Питамъ: Коя е онази сила, която прави хората прѣдъ насъ красиви, добри? — Любовьта, Любовьта изглажда нѣщата! Ако вие дружите съ човѣкъ, който ви обича, любовьта му ще прѣобрази вашиятъ характеръ, вашият погледъ ще стане по-мекъ. Любовьта ще я туримъ въ дѣйствие — въ гърлото, въ очитѣ, навсѣкѫдѣ. Ако азъ те срѣщна и ти се пооблѣща, какво ще произлѣзе отъ това? (Учительтъ прави едно гордо движение). Това не сѫ естествени маниери, движения. Това сѫ карикатури. Ти изведнъжъ искашъ да прѣдставишъ извѣстна идея. Тази идея има само едно правило, само единъ начинъ за изразяване, нѣщо сериозно има въ нея. Може да се усмихнешъ естествено, този твой смѣхъ да бѫде тъй естественъ, тъй искренъ, че всѣкиму да е приятно, а не да се изкривишъ. (Учительтъ прави извѣстни гримаси). Не, не, хората всичко слѣдятъ. Та, въ школата, азъ ще ви обърна внимание на правилнитѣ движения. Внимавайте на вашитѣ движения! Неправилнитѣ движения развращаватъ свѣта. Всѣко движение да е на мѣсто. Туришъ очитѣ си въ едно направление — да изразяватъ нѣщо, въ друго направление — сѫщо. Запримѣръ, вие погледнете едного, и изведнъжъ погледнете надолу. Туй не е красиво. Издръжъ погледа си. Послѣ, нѣкой се рѫкува бързо и си отдръпне рѫката. Като се рѫкувашъ, не задържай рѫката дълго врѣме, не стискай рѫката много, като хванешъ рѫката, хвани я добрѣ. Тъй, и рѫкуването, и то е ритъмъ вѫтрѣ въ природата. И слѣдователно, движенията ни трѣбва да сѫ музикални. Сега, азъ не искамъ да започнете само да пѣете, но казвамъ, че музиката има свои вѫтрѣшни изрази въ движенията. Когато музиката се съедини съ движенията, то е красивото, а като се съедини съ рѣчьта, става още по-красива. Азъ съмъ слушалъ човѣкъ да говори музикално, всѣка една дума се нарежда правилно, всички слогове сѫ музикални. Хора, които не сѫ живѣли редовенъ животъ, не могатъ да говорятъ краснорѣчиво. А всинца трѣбва да говоримъ краснорѣчиво! „Краснорѣчиво“, разбирамъ тъй естествено, че да обичатъ хората да ни слушатъ. Затова ни е създалъ Господь, и затова сме въ тази школа на земята. Сега бѣлѣжкитѣ, които ви правя, не ги взимайте върху си. Азъ не ги правя лично, искамъ само да ви накарамъ да мислите. Азъ искамъ само да ви цитирамъ какви сѫ законитѣ. Божиитѣ закони сѫ неумолими въ развитието ни. Тѣ не може въ нищо да се измѣнятъ. Ние трѣбва да се подчинимъ абсолютно на тѣзи закони. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Тъй както Богъ дѣйствува, и ние ще дѣйствуваме. Нищо повече! И нѣма защо да ходимъ да си губимъ врѣмето. Ще пѣемъ хубаво, ще говоримъ хубаво, краснорѣчиво. Ще движимъ очитѣ си правилно, всичко правилно ще вършимъ. Ако имаме нѣкѫдѣ дефектъ, ще го оправимъ. Ще имаме своя воля. Туй е цѣльта на окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е, това знание, ако не го използувате? Ако този капиталъ, ако туй знание ще го туримъ въ дѣйствие въ сегашния ни животъ, да ни ползува всинца, тогава, то има смисълъ. Запримѣръ, ако една домакиня пѣе хубаво, то като си идва мѫжа ѝ, още отъ далечъ да вземе да пѣе, и той ще бѫде разположенъ. Но пѣсень да е! Азъ съмъ виждалъ много мѫже, връща се отъ работа, а нѣкоя жена негдѣ си пѣе, и той се спира, слуша. Има защо, окултно пѣе. Спрѣлъ се, слуша я, и се облагородява, хубаво пѣе тя. Питамъ: Ако въ всѣка една кѫща имаше хубаво пѣние, ако дъщерята, жената пѣятъ хубаво, бащата като влѣзе дома си, не ще ли му бѫде приятно? Пѣйте, не бойте се, ще има миръ въ кѫщи! А сега, хората, като сѫ прѣстанали да пѣятъ, т. е, пакъ пѣятъ, но по другъ начинъ, на друга гама сѫ започнали, и не се разбиратъ. И това е музика, но много груба. А азъ бихъ желалъ отъ всинца ви да излѣзатъ добри музиканти, не специалисти, но, като изпѣете, себе си да задоволите. Азъ да ви кажа какъ да пѣете. Пѣйте си вие тъй, като, че нѣма никой да ви слуша. (Учительтъ свири и пѣе — „Мусала“.) Сега хубостьта, значението на тия пѣсни какво е, защо ги пѣемъ? Били сте на Мусала. Тамъ има двѣ противоположни течения —електрическо и магнетическо. Щомъ запѣешъ за Мусала, ти се свързвашъ съ всички тия течения, образи, които изпѫкватъ картинно прѣдъ тебе, и тѣ ти дѣйствуватъ. Затуй, отъ всички мѣста дѣто сме били по екскурзии, ще направимъ и музика и поезия отъ тѣхъ. А на външнитѣ хора ще кажемъ. Направете нѣщо по-хубаво отъ насъ. Идущата недѣля ще имаме и третия куплетъ отъ Мусала. Ние може да пѣемъ и тритѣ куплета на единъ и сѫщъ гласъ, но въ окултната музика една пѣсень отъ три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всѣки куплетъ, отдѣленъ гласъ. Окултната музика не позволява да пѣешъ два куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Петь куплета — петь гласа ще иматъ, а туй, които не знаятъ тази музика, каратъ по нѣколко куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Казвамъ: хайде и ние ще съчинимъ единъ гласъ. И този братъ, ученикъ който написа пѣсеньта на Мусала, и той бѣше съчинилъ единъ гласъ. Направихме два гласа остава и за третия куплетъ единъ гласъ, и него ще направимъ. Коректура направихме. И казвамъ: ето вижъ какъ се учатъ ученицитѣ да пѣятъ, всички се учатъ да пѣятъ. Музиката е потрѣбна, като едно срѣдство за лѣкуване. Въ сегашния животъ, голѣмите тревоги и тия бързи промѣни, които минавате, като ученици, отъ едно радостно настроение въ едно скръбно, оставатъ извѣстни утайки отъ отрови. Затова музиката се употрѣбява като срѣдство противъ тия отрови. Има извѣстни чувства, които, слѣдъ като ги минете, ако не знаете какъ да ги лѣкувате, ще отровятъ цѣлия ви организъмъ, ще повлияятъ на вашитѣ черенъ дробь, на вашата жлъчка. Затуй е потрѣбно ученикътъ да знае какъ да пѣе. Въ такъвъ моментъ, въ такова състояние ще туришъ волята си, ще пѣешъ „Ама не ми се пѣе“. Ще пѣешъ, защото, ако не пѣешъ, ти си турилъ отровата, а трѣбва да излѣзе тази отрова. Затуй налагамъ музиката, като срѣдство за лѣкуване азъ наричамъ тази отрова психическа, органическа отрова, и подъ нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не може да виждаме добро у хората, а виждаме само злото. Като видимъ едного, казваме: „Той е такъвъ, такъвъ, такъвъ“. Има извѣстни сѫщества, които като ги туримъ въ човѣшкия мозъкъ, отразяватъ се врѣдно. Подъ тѣхното влияние, и художницитѣ не могатъ да различаватъ боитѣ, а почватъ да се мотохаратъ въ тия бои — измѣнятъ боитѣ, слѣдователно, отъ тия отрови които внасяме въ ума си, ние загубваме понятие за право. Кое е онова право, съ което ние можемъ да критикуваме нѣщата? Има едно Божествено право! Ако азъ съмъ единъ художникъ, и вие направите една картина, азъ ще ви покажа какъ по хубаво да се поправи картината. Казвамъ: приятелю, този носъ не е така. Кривъ е носътъ. — Не зная. Но трѣбва да знаешъ, въ природата не може да бѫде така. Обущарь си, не си направилъ хубаво обущата, ще ги поправишъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да знае кѫдѣ и какъ да поправя. Да кажемъ, че нѣщо е криво на едно мѣсто е криво, поправи го. Ама не говоришъ право, не пишешъ право, граматически поправи го. И природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначаленъ езикъ. Ами знаете ли какъвъ е билъ първоначалниятъ езикъ, какви сѫ били първоначалнитѣ глаголи? Ако ударите нѣкого по главата, и произведете единъ силенъ ударъ, едно силно сътрѣсение, най-първо се загубватъ сѫществителнитѣ имена отъ рѣчьта. Туй показва, че тѣ сѫ най-скоро образувани. Слѣдъ туй се изгубватъ прилагателнитѣ, послѣ глаголитѣ, и най послѣ оставатъ само съюзитѣ. Значи, най-старо произхождение иматъ съюзитѣ. И когато човѣкъ почне да се подобрява, думитѣ се възстановяватъ, възвръщатъ пакъ по сѫщия редъ. Значи, при образуването на рѣчьта у човѣка въ сегашното му състояние, въ нашия мозъкъ има извѣстни пластове, които сѫ покварени, та много думи отъ езика ни сѫ изчезнали, а ние мислимъ, че имаме единъ езикъ. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдемъ въ нормално състояние, езикътъ ни ще се възстанови. Единъ човѣкъ, у когото мозъка е повреденъ, говори само съ глаголи. Той казва „туй, което сече“, вмѣсто да каже брадва. А за коня, не казва конь, а казва „туй, което бега“. Но и кравата бѣга, и коня бѣга, и много други животни бѣгатъ. Той нѣма да каже желѣзница, а ще каже „туй, което се движи“, — съ глаголи говори. Защо? — Защото сѫществителнитѣ имена ги нѣма. Слѣдователно, рѣчьта става по-сложна. И въ нашия езикъ ние сме изгубили много думи. Ако влѣзете въ окултния свѣтъ и ви кажатъ една дума, тя съставлява почти цѣла една тукашна рѣчь. Въ окултния свѣтъ една цѣла наша рѣчь съ една дума я изразяватъ. Какъ? Съ всѣка една буква изразяватъ една дума. Да кажемъ, че една дума има 10 букви, тѣ означаватъ 10 думи. Ако отъ тия 10 думи всѣка една има по 5 букви, то колко наши думи правятъ? — Десеть думи по 5 букви, правятъ 50 думи. Такъвъ е тѣхниятъ езикъ. Сега, ние ще оставимъ това настрана, но казвамъ, че въ школата ще се учите да разбирате думитѣ. Думитѣ ви да бѫдатъ разбрани. Вѫтрѣ въ школата, думитѣ ви трѣбва да бѫдатъ разбрани, да знаете какво искате да кажете. Сега, искамъ да мислите единъ за другъ добро. Азъ правя изслѣдвание, и намирамъ като една отъ най-голѣмитѣ спѫнки у васъ и тази, че вие не може да мислите добро единъ за другъ. Вие не знаете закона, че ако мислите добро или зло за другитѣ хора, то е все едно да мислите сѫщото за васъ. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непрѣменно трѣбва да мислите много добро за другитѣ хора. Туй, което мислите за тѣхъ, то е заради васъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Вие съ това врѣдите на себе си. Че тогава защо ви е окултната школа? Ако дойдете тукъ да се научите да познавате само погрѣшкитѣ на хората, а не знаете какъ да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е единъ начинъ за управяне. И нѣкой пѫть тия течения сѫ толкова отровни, че на нѣкой съмъ свирилъ по часъ, за да ги разруша. И на всичкитѣ ви отровни течения, като тегля лѫка на моята цигулка, не остава едно отровно течение, което да не се разруши. Да употрѣбя ½ часъ, то е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човѣкъ, омотанъ въ едно таково течение веднъжъ, ще се намѣри, като въ единъ задушливъ, отровенъ газъ, ще плати съ живота си. Всички тия течения ще ви отровятъ, ще парализиратъ мисъльта ви, волята, чувствата ви, ще останете кости, мъртви кости. Въ туй отношение сега, музиката, каквато и да е тя, не само религиозната, която е едностранчива, не само свѣтската музика, която сѫщо е едностранчива, изобщо музиката може да лѣкува. Музика, азъ наричамъ появяването на първитѣ лѫчи, тази дрезгава свѣтлина на слънцето. То е музика, да изразишъ какъ се усилва слънчевата свѣтлина, какъ идва до зенита, и послѣ се намалява. То е музика, минаване отъ една гама въ друга. Напримѣръ, единъ окултенъ цигуларь може да ви прѣдстави зазоряването, и вие може да видите на цигулката му, като свири, какъ иде свѣтлината, какъ се увеличава, увеличава, какъ слънцето изгрѣва. Послѣ, той ще ви прѣдстави какъ пѣятъ птичкитѣ, и вие като излѣзете, ще ви олекне на душата. А сега слѣдъ като ви свирятъ дълго врѣме, казвате: Е, той е класически авторъ, този Бетховенъ. Но какво искалъ да каже Бетховенъ? Той ималъ сюжетъ! Та, ние сега благодаримъ на тия стари автори, ние признаваме тѣхното значение, но за въ бѫдеще идатъ други музиканти, много по-велики отъ Бетховена! Тѣ ще създадатъ една музика, за която свѣтътъ даже не може да подозира. И ап. Павелъ, който видѣлъ какво се приготвя за въ бѫдаще, казалъ: „И видѣхъ, и чухъ нѣща, които не може да се изкажатъ на човѣшки езикъ“. Той чулъ музика. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ на музика. И който веднъжъ е ходѣлъ тамъ, и чулъ тази музика, като се върне, ще се завземе да прѣведе това на хората. Музикаленъ е тамъ свѣтътъ. Ако това хората го знаятъ, свѣтътъ ще се оправи. Слѣдователно, ние ще се стремимъ да направимъ българския народъ музикаленъ. И той е музикаленъ. Англичанитѣ, които сѫ толкова материалисти, много малко музика има въ тѣхъ. Сѫщо и у американцитѣ, но американцитѣ съзнаватъ това, чувствуватъ тази нужда, и викатъ най виднитѣ музиканти да работятъ между тѣхъ, плащатъ имъ скѫпо, защото тѣ знаятъ, че ако не е развита музиката, ще пострадатъ. И ние за васъ ще повикаме такива велики музиканти, и ще имъ платимъ. Сега, азъ ви гледамъ, вие оставате на хора, само той да пѣе. Не, недѣля сутринь всички ще пѣете, и ще се вслушвате въ хора, ще се водите по него, но непрѣменно ще взимате участие. Всички ще пѣете, безъ пари ще пѣете. Нека всички взематъ участие въ туй пѣние, въ недѣля сутриньта. Нѣкои отъ го старитѣ казватъ: „Чакай да видимъ какъ ще пѣе хора“, и взематъ едно критическо положение. Не, не, всички ще пѣете. Вие се вслушвайте въ хора, той изразява музиката. Тия бѣлѣжки които сега нахвърлихъ, тѣ сѫ важни, важни сѫ заради бѫдащитѣ ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нѣмате музика въ душата си, този океанъ — животътъ, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте дѣцата, какъ пишатъ на пѣсъка по морето? Пишатъ, пишатъ, дойде нѣкоя вълна, заличи написаното, пакъ наново пишатъ. Това е животътъ безъ музика. Пишешъ, той заличава, ти пишешъ, той заличава, и най-послѣ казвашъ. „Животътъ нѣма смисъль“. Защо? — Защото нѣма музика. Не се молятъ, казватъ: „Молитвата е глупаво нѣщо не е изкуство“. Не! Молитвата е още по-велико изкуство въ живота. Да се моли човѣкъ, това е още по-велико пѣние. Хайде сега да изпѣемъ упражнението съ слога „ХА“. Ще бѫдете искрени! Сега, имайте прѣдъ видъ, че азъ не ви говоря като на богомолци, говоря ви като на разбрани ученици. А ученикъ е онзи, който се учи. Тукъ богомолци нѣма, ученици има. И правя ви бѣлѣжка като на разбрани ученици. (Всички пѣхме ха, ха, ха, ха do, mi, sol. Сега, нѣкой ще каже; „Защо да не вземемъ do, re, mi, fa и т. н?“ Ако вземемъ тия тонове, нѣма да има никакво значение, не е то do, re, mi. ... то е „ха“. Да изпѣемъ пакъ съ „ха“ цѣлата гама, но съ постепенно усилване. Сега, пакъ ще се изпѣе, но съ едно малко спиране на „ха“, тъй ха, ха, ха. Буквата „X“ е пълна буква, а буквата „а“ е празна. Като произнесешъ буквата „х“ — ще се напълнишъ, казвашъ ха, ха. Сега, ще изпѣемъ по другъ начинъ гамата do, re, mi, fa, s0I, la, si, do. Забѣлѣзахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пѣхте ха, ха ... имаше утихване, утихване (Учительтъ пѣе самъ гамата съ „ха“). Тихо ще пѣете, въ себе си. Туй, силното пѣние послѣ ще дойде. Седнете, и си направете едно упражнение въ стаята съ това „ха“. Неразположени сте, пѣйте „ха, ха, ха“ ... (Учительтъ пѣе.) Вземете основнитѣ тонове do, mi, sol, do. Сега, ще продължимъ съ „ха“, да видимъ, до колко може да продължимъ отъ силно къмъ тихо (всички пѣемъ хааааа къмъ отслабване). Да кажемъ, нѣкой пѫть сте набрали повече енергия въ себе се, усѣщате се неразположенъ духомъ, седнете произнесете съ пѣние слога „ха“, пѣйте така, съ постепенно отслабване (Учительтъ пѣе, показва какъ, послѣ пѣе друга мелодия). Сега ще кажете. „Е, азъ ще направя това?“ Не само да изпѣете, но какво ще излѣзе. Послѣ, това упражнение съ слога „ха“ не позволява да се пѣе какъ и да е, учительтъ пѣе ха, ха, ха... съ повишение, и послѣ съ понижение на гласа). Може да ви дамъ едно упражнение: сутринь, като станете, ще изпѣете изведнъжъ ха, ха ха, съ повишение и послѣ ха, ха, ха (съ понижение), нотното пѫти може да го вземете съ гласа си. Съ усилване на тона може да се вземе 10 пѫти. Туй упражнение е сѫщеврѣменно и за дишането, но тихо пѣйте. Защото, ако пѣете много силно, ще развалите гласа си, вашиятъ гортанъ ще се развали — тия грубитѣ движения ще го развалятъ. Ще имате най доброто настроение на духа, и тогава ще пѣете тихичко, тихичко. Така ще дойдатъ тия прѣкрасни магнетически движения. Щомъ дойдатъ тия движения, вие ще ги прѣдадете на вашия мозъкъ, на вашето тѣло, на вашия гласъ. Чрѣзъ гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадатъ тия упражнения нѣкои отъ васъ казватъ: „То и безъ тѣхъ може“. Безъ всичко може, но безъ тѣхъ не може. Безъ ядене, безъ пиене, безъ дишане, безъ пѣние, безъ мислене, безъ чувствуване, без дѣйствие не може. Тѣ сѫ нѣща необходими и основни. Не може безъ тѣхъ! Ако вие мислите да прѣкарате единъ щастливъ животъ без мнѣние, лъжете се. И небето, онзи Божественъ свѣтъ е свѣтъ само на пѣние, на музика. На нашъ езикъ казано: ако всѣка работа, която правимъ, бихме я вършили съ пѣсень, щѣше да има успѣхъ. Не е въ многото учение, а да се стремим къмъ туй сѫщественото, което трѣбва да стане у насъ. Въ туй отношение, искамъ окултната музика да ви даде единъ потикъ. Пръвъ опитъ е този, искамъ да приложимъ музиката, като едно срѣдство за лѣкуване на самитѣ васъ, като срѣдство за подемъ. То не е тъй лесно, но може да се приложи. Скоро ние ще завършимъ своитѣ упражнения а послѣ, въ продължение на 3 — 4 седмици по двама по трима ще излизате да пѣете, ще видимъ какъ ще пѣете упражненията. Нѣкои отъ васъ, съ голѣма радость, на радо сърце ще излѣзатъ да пѣятъ, но нѣкои отъ васъ ще кажатъ: „Туй е голѣмо нещастие, азъ да излѣза да пѣя“. Но туй нещастие ще дойде. Нѣкои биха дали 2000 лв. да пѣе другъ нѣкой за тѣхъ, а тѣ се освободят. Сега, азъ искамъ отъ любовь, да се пѣе. Музиката не е на сила, никой не ви е вързалъ. Но понеже ние слѣдваме окултната школа, то всичко, което се научава въ нея, ще се изучава отъ любовь. Ако законътъ на любовьта работи, всичко може да се постигне. Ако е безъ любовь, нищо не може да се постигне. Музиката е външенъ изразъ на любовьта! Слѣдователно, ако ние вложимъ любовьта, като едно силно побуждение, ще възприемемъ музиката. Щомъ нѣма любовь, ще гледаме тъй да мине, а съ любовь ще се придобие едно Божествено изкуство, и вѣрвамъ, че тогава у васъ ще се създаде единъ характеръ по устойчивъ. А сега, не че вие не искате да бѫдете устойчиви, но външниятъ свѣтъ е много неустойчивъ, не циментиранъ, и тогава, разбира се, неустойчивъ ще бѫде и вашиятъ. Мене ми разправяха единъ примѣръ, ще го разкажа и на васъ. Той е слѣдниятъ: Двама души, благородници, се влюбватъ въ една много богата и красива мома, искатъ и двамата да се оженятъ за нея. Тя казва: „Хубаво, азъ ще избера едного отъ васъ. Ще дойдете при мене съ вашитѣ велосипеди. Идватъ тѣ съ велосипедитѣ си. Завежда ги тя при една стѣна, и казва на единия: „Ти ще идешъ на 500 метра разстояние, ще засилишъ велосипеда си, и ще прѣскочишъ прѣзъ тази стѣна“. И той се качва на велосипеда си и казва „навѣрно тя нѣма да ме остави да се убия, като дойда тамъ, до стѣната, тя ще каже да спра“. Той засилва велосипеда си, дохожда до стѣната, и тя го оставя да прѣскочи. Той, обаче, спира велосипеда. Тя казва „Твоятъ изпитъ се свърши“. Казва на вториятъ си кандидатъ: „Ще прѣскочишъ тази стѣна и отъ другата страна на стѣната, тамъ ще ме намѣришъ“. Той засилва велосипеда си, бухва стѣната, тя била книжна, и миналъ оттатъкъ. И вие, съ вашитѣ велосипеди може да минете тази стѣна като първия. Тукъ се изисква смѣлость. Сега навсѣкѫдѣ ние имаме все книжни стѣни, и съ велосипедитѣ си трѣбва да пробиемъ тия стѣни. Тамъ ще намѣрите вашия идеалъ — задъ стѣната. На първо мѣсто ще турите диамантна воля, а на второ мѣсто — музиката, като едно срѣдство за облагородяване, и послѣ ще говоримъ за други работи. Имате ли нѣкаква тема зададена? — Не. За слѣдующия пѫть напишете нѣщо върху: „Прѣдназначението на космитѣ.“ По 10 реда, по 1 редъ, по 2 — 3 думи, но напишете нѣщо. Турете си за правило: поне една дума. Най-послѣ, едно прѣдложение може да напишете. Едно прѣдложение седи отъ 5 думи, а три думи всѣки може да напише. Щомъ ви се даде една задача, може да кажете кака : „три думи, но ще пиша“. Запримѣръ, азъ казвамъ тъй: Свѣтло — топло, Истина — свѣтлина, Истина — топлина, и Топлина — свѣтлина. Какво разбирате? Истина — свѣтлина, истина — топлина, топлина — свѣтлина. На васъ опрѣдѣлямъ това. Мисля, че опрѣдѣлихъ какво нѣщо е истината? Туй, което посадишъ, и туй, на което опиташъ плода, то е истина. Истина — свѣтлина, значи, туй което си посѣлъ, и туй, което си ялъ. Свѣтлина е служене. Свѣтлината служи на Истината да я изяви. Защото, ако свѣтлината не бѣше тамъ, не щѣше да израсте сѣмето. Истина — свѣтлина е тази, въ която плодоветѣ узрѣватъ. Истина — топлина е тази, която кара слънцето да се движи, туй, което те кара да чувствувашъ, или, което кара растението да расте. Истина — свѣтлина, истина — топлина, тѣ сѫ първитѣ основни дѣйствия. Свѣтлина — топлина значи: въ тази свѣтлина моите мисли може ли да зрѣятъ? Въ тази топлина моитѣ чувства може ли да се прѣчистятъ ? Въ тази свѣтлина моята воля може ли да стане диамантна? И тогава ще прѣведемъ, ще кажемъ: Топлината — това е Любовьта. Свѣтлината е свързана съ Истината. Топлината всѣкога придружава Любовьта. Ако имате единъ чувствителенъ термометъръ, може да опитате, че всѣки човѣкъ, който люби, неговата температура се отличава отъ температурата на онзи, който не люби. И всѣки човѣкъ, който мисли, който се занимава съ сериозни мисли, въ мозъка му има повече свѣтлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажемъ научно — повече светлина има. Слѣдователно, свѣтлината е свързана съ Истината, а Истината е подбудителенъ мотивъ въ мѫдростьта. Съ мѫдрость ние търсимъ истината на нѣщата. Слѣдователно, свѣтлината е единъ резултатъ, който се произвежда отъ тия движения, които ставатъ въ човѣшкия мозъкъ. Който търси истината, има повече свѣтлина, а който не я търси, нѣма свѣтлина ! Който търси Любовьта, има топлина. На нѣкои хора истиватъ краката. Внесете Любовьта въ себе си, ще имате топлина и на края на пръстите. Щомъ Ви изстинатъ пръститѣ, вашата любовь е банкрутирала. Щомъ палцитѣ ви сѫ студени, какво показва това? Сърцето ти е топло, но волята ти е парализирана. Щомъ пръститѣ ви сѫ студени, това показва — волята е слабо развита. Че нѣма защо да се заблуждаваме, ще туришъ волята си, ще кажешъ: „Тази Любовь искамъ да проникне въ крайнитѣ частици на моитѣ пръсти“. Най-голѣмата сила на волята е въ краищата на пръститѣ. Нека дойде неговата топлина и въ пръститѣ. И сега разни професори, лѣкари ще ни казватъ това и онова. Онзи професоръ, който и да е, той трѣбва да изпълнява нѣщата правилно. Бѫдещата наука, ще бѫде наука положителна, осмислена. Имашъ ли Любовь, нека Любовьта дойде въ пръститѣ ти. Като сѫ вкоченясали, ще проектирашъ Любовьта си тамъ, въ пръститѣ си, и въ 5 — 10 — 15 минути ще имашъ топлина. Ще кажешъ: „Слабъ съмъ“. Това не е извинение, това показва, че ти нѣмашъ знание. Ако азъ влѣза въ кѫщата ви, и ви запаля собата, сгрѣя вода, и ви туря въ една баня, нѣма ли да ви стопля? Ще ви стопля, и оттатъкъ ще минете. Ще каже нѣкой : „Може и съ студена вода, по Кнайпа“. Опасно е, студената вода е само за ония хора, които иматъ много топлина, а онѣзи, на които организмътъ е изтощенъ, той въ топла вода трѣбва да се мие. Пъкъ онзи, който има много топлина и се нуждае отъ хладно, може въ студена вана, но то не е правало. И тогава, ние съ своитѣ разсѫждения ще мязаме на единъ боленъ отъ турско врѣме, посѣтилъ го доктора и той му казва: „Д-нъ докторе, позволи ми да ямъ зеле. И тъй, тъй ще умра, зеле искамъ да ямъ“. Лѣкарьтъ казалъ: „И тъй, тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата“. Наяжда се болниятъ съ зеле и оздравява. Лѣкарьтъ изважда книжката си и пише: за еди-каква си болесть, зеле съ масло и пиперецъ отгорѣ. Ама като прилага тази рецепта на другиго едного, той умира. Тази рецепта само за едного е вѣрна. Той трѣбва да опита тази рецепта и ако 99 случая сѫ сполучливи, тогава може да я приложи. Сега, положителнитѣ случаи ние ще оставимъ на страна. Нѣкой може да оздравѣе отъ зеле, а нѣкой може да умрѣ. Зависи какъ е възпитанъ човѣкъ. Т. м. 10 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 3.ХII.1922.г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОКУЛТНАТА МУЗИКА. Т м. Прочетоха се нѣколко теми отъ домашната работа „Разликата между свѣтската и духовна музика“. Музиката, това е съединителното звено между ангелския свѣтъ и човешкия свѣтъ. Съединителна нишка е музиката. И затуй, всичкитѣ религиозни упражнения, всичкитѣ духовни упражнения започватъ все съ музика. Тя е езикъ на духоветѣ. Духоветѣ познаватъ този езикъ. И когато вие искате да привлѣчете нѣкой духъ, да му дѣйствувате, или да ви разбере, трѣбва да пѣете или да свирите. Музиката изисква дълго врѣме работа, и не само дълго врѣме работа, но инстенсивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само въ нейната външна страна, но и вѫтрѣшна. За примѣръ, ако азъ ви изсвиря нѣкои окултни упражнения, нѣкои отъ тѣхъ може да ви се сторятъ тъй бурни, както и отвънка, свѣтскитѣ или тъй безмислени както сѫ упражненията вънка. Но, съ това ние имаме за цѣль да се развиятъ чувствата. Когато седите при нѣкой изворъ, при нѣкоя рѣка, вие не подозирате даже че въ рѣката има музика, има смисълъ. Когато имате най-лошото разположение на духа може да направимъ едно малко упражнение може да идемъ до Ели-Дере, и да изберемъ тамъ нѣкое стръмно мѣсто. Тамъ дѣто рѣката се отбива, има едно ханче, ще тръгнемъ по тази рѣка, и вие ще наблюдавате течението ѝ. Като излѣзете отъ туй мѣсто, вие ще имате отлично разположение. Тази рѣка ще роди въ тебе едно отлично настроение, и ти като се изкачвашъ нагорѣ и слушашъ това шумоление на водата, камъчетата и листата, въ тебе се развива веселие, радость. Това е животъ! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Нѣкой казва това не е музика“. Хубаво този шумъ е произвѣлъ една благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концертъ, който се дава слушайте най-голѣмия виртуоз, и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шума на тази рѣка. Послѣ, не само това: идете при нѣкое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, въ калнитѣ ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, кѫдѣто има камъчета голѣми и малки, и водата да се блъска тукъ и тамъ. Ще видите каква музика има тамъ! Послѣ, като идете въ гората, тамъ ще чуете такива симфонии, арии... Трѣбва да ви изведа, има особено врѣме прѣзъ годината когато ще чуете този концертъ. Вие не сте наблюдавали природата. Вашиятъ умъ е билъ занятъ съ други мисли, вие сте минали, ама не сте наблюдавали. Ще идете всрѣдъ природата, ще забравите всичкитѣ ваши грижи и ще слушате. Сутринь, като влѣзете въ гората, всичко е тихо, послѣ забѣлѣзвашъ едно малко шумоление, единъ малъкъ шумъ, който постепенно се усилва, усилва, усилва дойде единъ вѣтъръ, залюлѣятъ се всички тия клонища, и слѣдъ туй пакъ започне утихване. Ако имате слухъ, ще чуете че туй трептение отъ всѣки единъ листъ има особени звукове. Окултнитѣ гами на природата сѫ други, по отношение съ нашитѣ гами, съ тѣхъ тѣ сѫ въ дисхармония. Отъ наше гледище тази музика е друго яче настроена. И ако вие се настроите, споредъ тази музика на природата, и изпѣете нѣщо отъ нея, ще ви питатъ: Отъ где взехте това парче, отъ кой авторъ? Та, по този начинъ, азъ искамъ вие да се запознаете съ окултната музика, и да черпите сили и вдъхновение отъ живота природа, отъ дърветата особено. Нѣкой пѫть идете, не толкова въ боровитѣ гори, тамъ музиката е друга, но въ буковитѣ, дѫбовитѣ гори и си изберете нѣкоя хубава красива мѣстность, дѣто да има извѣстни промѣни вѫтрѣ въ почвата. Сега, въ нашето съзнание ние сме заети само съ мисъльта за небето, и мислимъ, че небето е много красиво мѣсто. Но въ какво седи красотата на небето? Давали ли сте си отчетъ въ какво именно седи красивия животъ? красивиятъ животъ е разумниятъ животъ. Нищо повече! А този разуменъ животъ въ какво ще се изрази? Той има външенъ изразъ, има и вѫтрѣшенъ изразъ. А вѫтрѣшниятъ изразъ сега за насъ се изявява чрѣзъ музиката. Въ насъ има музика. Всѣки човѣкъ си пѣе, когато е веселъ, радостенъ. Когато е радостенъ, той пѣе, макаръ и да не е пѣвецъ, той вѫтрѣшно пѣе или си пѣе, или се моли. Що е молитва? То е Божествено пѣние. Молитвата е недосегаемо вѫтрѣшно изкуство. За молитвата другъ инструментъ се изисква вече. Следователно, ние имаме пѣние, звукове, и слѣдъ звуковитѣ трѣбва да съчетаемъ божествената музика съ ангелската. И тогава, ние хората на земята, ще дадемъ само техниката. Дървенитѣ инструменти сѫ наши. Грубата часть е човѣшка, направата на цигулката, струнитѣ, лѫка; вибрирането на въздуха е изъ ангелския свѣтъ, а смисълътъ, който музиката може да донесе, то е изъ Божествения свѣтъ. Всички съврѣменни хора иматъ сложено понятие, че външниятъ свѣтъ е мъртавъ и слѣдователно, само ние сме живитѣ хора, разумнитѣ сѫщества. Не е така! Вие въ даденъ моментъ може да бѫдете мъртви за едного. Въ какво отношение? — Ни най малко да не се интересувате отъ неговия животъ. Вие сте вдадени въ вашитѣ работи, и до извѣстенъ моментъ даденъ човѣкъ не сѫществува въ ума ви, той даже, като че е мъртавъ за васъ, а този човѣкъ може да ви заинтересува, и да ви стане интересенъ. Много хора е имало въ живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а слѣдъ врѣме се заинтересувате за тѣхъ. Та, музиката е единъ начинъ да оживѣе природата за васъ. Камънитѣ ще оживѣятъ, дърветата, изворитѣ, и всичко наоколо ще оживѣе, и животътъ ви ще стане сносенъ. Навсѣкѫдѣ ще може да се тонирате. Сега, азъ не говоря вече за градския животъ или за селския животъ, нѣма да намѣритѣ у тѣхъ тази прѣснота. Запримѣръ, българитѣ постоянно говорятъ за своята музика. Ако се спра да я критикувамъ нашата стара музика отъ 5 — 6 вѣка насамъ, отъ робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалимъ. Българинътъ живѣе все съ миналото. Разказва: „Нашиятъ баща, той какъвъ кавалджия е билъ, какъвъ цигуларь е билъ! Мене не гледайте, но дѣдо ми, пъкъ прѣдѣдо ми, пъкъ баба ми, каква пѣвица е била“! Дѣдо ти, баба ти, тѣ сѫ музиканти, хубаво, тѣ сѫ турили основата, ами ти какво направи? Ако дѣдо ти е билъ музикантъ, а баба ти е била пѣвица, и когато дѣдо ти е свирилъ съ гъдулката, а баба ти е пѣла, ти какво тури върху тази основа? И ти трѣбваше да туришъ нѣщо. „На менъ“, казва, „не ми трѣбва музика“. — Тогава излѣзъ изъ живота! „Не ми трѣбва молитва“. — Излѣзъ изъ живота ! Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ значението на музиката, и затова свѣтскитѣ хора даватъ повече врѣме за музиката. Това е хубаво, тѣ вървятъ по правия пѫть, азъ ги похвалявамъ. Въ съврѣменнитѣ течения на окултисти, и въ разбиранията си, повече религиозни хора казватъ: „Насъ много пѣние не ни трѣбва, трѣбва ни дълбоко размишление“. Е, какво е дълбоко размишление? Седне нѣкой, концентрира се. Индуситѣ какво правятъ? Ама тия индуси, които днесъ употрѣбяватъ извѣстни системи за концентриране, тѣ съ вѣкове сѫ упражнявали пѣние и свирене. Тѣ сѫ минали първата степень на ученици, и сега сѫ дошли до концентриране. Тѣ сѫ приготвили тия способности, които лежатъ по-горѣ — тѣ може да се събудятъ. А какво става съ единъ европеецъ? Той се концентрира, и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! Послѣ пакъ си отрие очитѣ, свие си рѫката и казва: „Азъ ще се концентрирамъ“. Ти развали вече концентрирането. Спокоенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти ще се отпуснешъ, ще туришъ рѫцѣтѣ си прѣспокойно, свободно, нѣма да се свивашъ, нѣма да има никакво стискане на мускулитѣ. И когато пѣете, отъ васъ се стѣгатъ. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трѣбва да бѫде свободно. Нѣкои казватъ: „Какво ще кажатъ за менъ? Азъ отъ музика не разбирамъ“. Вие оставете вашата критика. Ти имашъ желание да пѣешъ, нали? Ще направишъ една погрѣшка, 100 направи, но научи се да пѣешъ. Ние ще те извинимъ за погрѣшката. Но ако кажеш: „Азъ да се науча, че послѣ ще пѣя“, никога нѣма да се научишъ. Това сѫ лѫжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и щестлавие! Най-първо нѣма да взимате вѣрно тоноветѣ, нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама азъ не съмъ добъръ пѣвецъ“. Ще ви дадемъ правила какъ да пѣете. И ако вие употрѣбите моитѣ правила, ще се оправятъ гърлата ви. Има подобрѣние. Прѣди повече отъ 15 — 16 години азъ направихъ първия опитъ. Това бѣше въ Варна. Имаше една ученичка, VI-то класна, тя не можеше да изпѣе два тона правилно. Всички се смѣеха, че била дървенъ музикантъ. И като я нападнатъ, тя си поплаче. Казвамъ: ти можешъ да се научишъ да пѣешъ. Какъ? Тя се научи хубаво да пѣе и послѣ пѣеше въ хора. Но на човѣка трѣбва да му се вдьхне довѣрие, че има дарба. Той трѣбва да има вѣра, за да се научи да пѣе за себе си. Азъ нѣма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пѣете. Най-хубава музика е когато пѣешъ или свиришъ за себе си. И азъ отъ личенъ опитъ зная това. Съ моята цигулка азъ съмъ прѣкаралъ най-хубавитѣ си минути. Взема, посвиря на всичкитѣ скърби и страдания и като имъ засвиря така тия пѣсни, т. е. азъ ги наричамъ окултни упражнения, всичкитѣ духове си заминаватъ и азъ ставамъ радостенъ и веселъ. Но щомъ не свиря и не пѣя, много лоши сѫ. Нѣкои си казватъ, какво ли правя азъ. Азъ когато съмъ уморенъ свиря и пѣя. И когато идвамъ въ гората, слушамъ какъ гората пѣе, какъ изворитѣ пѣятъ, какъ птичкитѣ пѣятъ. Навсѣкѫдѣ се вслушвамъ. Нѣкоя птичка пѣе, азъ се поспра, турна си ухото, казвамъ: колко е хубаво. Тукъ еди-кѫдѣ си хубаво пѣешъ, но тукъ, на това мѣсто и ти си изпортила малко. Славеитѣ ги слушамъ, наблюдавамъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ майстори, добри пѣвци. Хубаво гласа си извивашъ, но казвамъ: ти трѣбва още да се учишъ. Единъ день отивамъ къмъ Борисовата градина и по пѫтя, къмъ гората, слушамъ славей пѣе. Славеятъ е много срамежливъ. Този славей се скрилъ въ боровите дървета, отличенъ пѣвецъ, пѣе хубаво, но не се вижда, и така ме заинтересува! Тоноветѣ взима така правилно, чисто, рекохъ: да видя кѫдѣ се е скрилъ. Отидохъ, отъ тукъ надникна, отъ тамъ надникна, зърнахъ го, а той като замижалъ съ очитѣ си, пѣе, та се прѣнася. Като го изслушахъ, като отвори очитѣ си и ме видѣ, подскочи и казва. „Какъ ме издебна!“ Казвамъ: слушай, харесвамъ ти пѣнието, хубаво пѣешъ, отличенъ пѣвецъ си ти! Трѣбва да наблюдава човѣкъ! Ще каже нѣкой: „Е, азъ ще седна сега да се уча отъ туй малко славейче, друга работа нѣмамъ, ще се занимавамъ съ туй малко славейче“. Ако ти не се занимавашъ съ него, и съ другитѣ работи не може да се занимавашъ. И когато Господь те види, че ти търсишъ все великитѣ работи въ свѣта, Той ще каже: „Нашиятъ синъ не отива на добрѣ“. А когато види, че обръщашъ внимание на малкитѣ работи, и великитѣ ще дойдатъ. Та, пѣнието, нѣкой пѫть, споредъ васъ, това е дреболия. Кои пѣятъ? Казватъ: „Ние знаемъ кои пѣятъ“. Българинътъ за пѣнието има слѣдното понятие: „момата“ казватъ трѣбва да пѣе, понеже ще се жени. Пъкъ попътъ, той си има такава длъжность — да пѣе, псалтътъ — сѫщо пѣе. Азъ не съмъ псалтъ, не съмъ попъ, не съмъ мома да се женя, та да пѣя! То, бива единъ пѫть въ годината, когато идешъ нѣкѫдѣ, когато те повикатъ на угощение, че тогава, може да се развеселишъ, може да попѣешъ“. Такива сѫ въобще народнитѣ ни схващания. И българинътъ отъ послѣ ги е добилъ, въ своето слизане. Въ своя първоначаленъ животъ, когато той е седѣлъ по-високо, проявявалъ се е като музикантъ, но отпослѣ той е изгубилъ тази музикална култура. Музикаленъ е българинътъ! Той ималъ култура, но като изгубилъ своята музика, изгубилъ и своята книжнина. И сега, отъ книжнината на славянитѣ нищо не е останало, а при това, славянитѣ сѫ много музикаленъ народъ, но у тѣхъ наново трѣбва да се събуди този музикаленъ духъ. Сега, ние започваме просто, съ малки, прости упражнения. Упражненията сѫ елементарни. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които ще пѣятъ, доброволно и по любовь да пѣятъ. Ако искате да се учите, и тия упражнения да произведатъ ефектъ върху васъ, ще трѣбва всичко по любовь да правите, и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законитѣ. Нѣма да взимате тоноветѣ въ такова легато, въ такива протакания, но ще се учите да взимате тоноветѣ много вѣрно чисти. Най-първо ще се научите да взимате добрѣ 4 тѣ основни тона, на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вѣрно ще ги взимате. Всѣкога ще може да взимате тѣзи 4 тона, и слѣдъ туй, постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Азъ не казвамъ, че безъ музика не може да живѣете, можете, но животътъ ви ще бѫде не сносенъ. И онѣзи хора, които най-много страдатъ въ живота си, тѣ сѫ хора безъ музика. Музикантътъ не страда. Той страда, но е радостенъ въ страданията си. И азъ съмъ виждалъ, има такива просяци. Най добритѣ просяци сѫ онѣзи, които свирятъ съ своята гъдулка. Той си свири, и като мине нѣкой, той казва: „Азъ не прося, изкуство имамъ“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пѫтя, и казва: „Моето изкуство ви прѣдлагамъ, безъ пари свиря азъ. Та, въ новото учение непрѣменно искамъ отъ всинца ви знание на музика. Въ школата, който не е музикаленъ, той не може да бѫде ученикъ. Всички трѣбва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото, ако станете много чувствителни, ще станете щестлавни и горделиви, но да си развивате образи — чувствителността да се обърне на образна музика. Образитѣ сѫ качество на човѣшкия умъ. Чувствителността е необходима за сърдцето, като пáра, но тази пáра трѣбва да се обърне на енергия. Всѣкога когато пѣемъ, въ пѣнието трѣбва да се произвеждатъ хубави картини, нѣкои хубави образи отъ природата. За свѣта, други пѣсни ще имате. Когато минавате отъ сегашната музика въ окултната, вие ще имате единъ прѣходенъ периодъ. И въ това, както се смѣнятъ гамитѣ, отъ една въ друга ще се научите да смѣняте гамитѣ, и да минавате отъ едно състояние въ друго. Нѣкой пѫть става у васъ едно прѣтѫпяване на гласа. Прѣтѫпяването на гласа се дѫлжи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я прѣнесете въ гортана си, ще правите извѣстни упражнения, да владѣете вашия ларинксъ, да прѣнасяте разумно волята си. Гнѣвътъ, съмнѣнието, ядътъ, безвѣрието, всички тия нѣща рушатъ гърлото. Може нѣкой да е много талантливъ, но тия отрицателни качества, постепенно ще повлияятъ на неговия гортанъ, а слѣдъ туй ще повлияятъ и на неговата мисъль. Ти се съсрѣдоточишъ, искашъ да се изкажешъ, и тази мисъль постепенно се проектира чрѣзъ твоя гортанъ. А самата рѣчь, и тя се изразява по единъ музикаленъ начинъ. Запримѣръ, като кажете „Азъ искамъ,“ това е музика. И първоначалниятъ езикъ е билъ чисто музикаленъ, но съ грѣхопадането на хората, сѫ останали звукове, които нѣматъ музика въ себе си. И сега, вече въ оперната музика, искатъ да възстановятъ музиката чрѣзъ пѣнието и играта, а ние, като видим това, ще се произнесемъ малко нецензурно, ще кажемъ: „Туй сѫ извѣстенъ родъ кълчения“. И ако съврѣменния човѣкъ ни попита: Кое е правилното движение кои сѫ ония правилни маниери, движения? Ще имъ отговоримъ: Които сѫ съгласни съ природата. Знаете ли кои сѫ правилни движения, запримѣръ, кога се е появило рѫкуването на хората? Въ сравнение съ човѣшкото развитие, рѫкуването не е отъ много старо врѣме. Всѣко едно движение изразява извѣстенъ музикаленъ тонъ. И съ музиката, по нататъкъ, ние ще изучимъ тия движения. Когато движението съвпада съ тона, който му съотвѣтствува, то е една велика сила. Сега, тамъ псалмопѣвецътъ казва: „Изворитѣ, рѣкитѣ, горитѣ. Те призоваватъ“. Цѣлата природа взема участие да славятъ Господа. Какъ ще Го славятъ? Въ пѣние. Сега не разбирайте, че азъ взимамъ прѣдъ видъ пѣнието въ сегашната музика. То не е още музика. Слѣдъ врѣме хората ще се раждатъ съ музикални способности. Сега, азъ, доколкото виждамъ, между всинца ви, има нѣкои доста даровити по музика. А то е единъ добъръ признакъ. Слѣдъ това, тази музика ще прѣдизвика, ще събуди у васъ други способности, ще ви направи по способни, по-нѣжни и меки. Нужна е нѣжностьта. А намъ ни трѣбва мекота — музика. Азъ употрѣбявамъ музиката, като единъ послѣденъ методъ, да внеса хармония между васъ. И ако този методъ не проработи, азъ имамъ на разположение още единъ методъ, но послѣ ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непрѣменно дърво ще дойде“. Съвсѣмъ друга е мисъльта ми. Имамъ единъ методъ, още по хубавъ, но бихъ желалъ този послѣденъ методъ да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете съ него, ще трѣбва да се повърнете назадъ. Та, методътъ ще ви повърне да научите музиката. Въ него изключение нѣма. По добрѣ е да изучите сега музиката, че, като влѣзете тамъ, да вървите напрѣдъ, като нѣкоя птица, да си вдигнете крилата на високо, и да бѫде свободенъ вашия пѫть. Сега, да се върнемъ къмъ нашите двѣ упражнения. Тѣ почти сѫ завършени. Единъ такъвъ класъ, да ви занимавамъ съ тия упражнения, азъ ги наричамъ забавителни събрания. Туй за мене е едно забавително събрание, забавителна вечерь. Сега нѣколко отъ ученицитѣ ще изпѣятъ първото упражнение, както е завършено; слѣдъ туй ще пѣемъ упражнението за слънцето: „скръбьта си ти кажи (Учительтъ свири — 8-тѣ братя пѣятъ) I мотивъ завършенъ. Сила жива (2) Кажи ми (2) Дѣ вода извира (2) Кажи ми (2) Сладки думи двѣ Твойтѣ думи двѣ Сладки думи двѣ II мотивъ завършенъ Скръбьта си ти кажи Сърце си ти отвори На слънчеви лѫчи (4) Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ И в’душата ти радость ще внесатъ (5) Радость ще внесатъ (8) И в’душата ти радость ще внесатъ. (изпѣха се много пѫти). Да изпѣемъ втория мотивъ така, че когато мелодията се качва нагорѣ, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, до като дойде на това мѣсто радость ще внесатъ послѣ, пакъ постепенно ще се качва нагорѣ, и като се повръщате, пакъ тихо ще пѣете. Туй показва, че въ музиката, при качването нагорѣ има извѣстни мѫчнотии, които постепенно се прѣодоляватъ, както като се качвашъ на нѣкой планински върхъ, и започвашъ пакъ тихо. Вълнообразно е качването нагорѣ. Въ тази пѣсенъ пъкъ „кажи ми сладки думи двѣ,“ тукъ има полутонове, тѣхъ ще ги прѣскачате. Каква е широка площьта на окултната музика! Въ обикновената музика това е раздѣлѣно на 4 части, и едва може да я пѣятъ. Прилагайте музиката въ живота си! Да кажемъ, имате нѣкоя мѫчна работа да свършите, започнете да пѣете. (Учителятъ пѣе самъ:) „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, и въ душа ти радость ще внесатъ“. Ще си изпѣешъ така свободно пѣсеньта. Послѣ, по този мотивъ може да си направишъ много пѣсни. Тѣ сѫ правила. Може да си композирате, каквато пѣсень искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи двѣ“ (Учительтъ пѣе самъ), Тѣзи сладкитѣ думи, кои сѫ тѣ? Туй не е измислено. Казватъ българитѣ: „кажи ми двѣ сладки думи!“ Тамъ се взиматъ и хубави и весели, (Учительтъ свири „кажи ми, кажи ми“). Сега българинътъ се събужда, нали, и вие ще кажете: „Тѣ сѫ български пѣсни“. Не, не сѫ български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата. Този мотивъ не е на българската глава. Българска музика било това! Ходилъ единъ ясновидецъ, и изкаралъ тия хороводни пѣсни, като български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата! Казватъ: „Български пѣсни били!“ Българската глава такива пѣсни не може да роди, не само българинътъ не го бива затова, но и англичанинътъ и французинътъ тѣхъ даже още повече не ги бива отъ насъ. Това сѫ мотиви на природата. Нѣкой пѫть сѫ съблазнителни, понеже съ тѣхъ много тропане сѫ изкарали, много сѫ играли съ тѣхъ. Тѣзи пѣсни сѫ ги употрѣбявали хората за зло, та сега, като ги засвиришъ, казватъ: „Тропаница има“. А тази тропаница е за лѣкуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Тѣ сѫ ритми за здраве. И вземете, когато нѣкой е боленъ, не му пѣйте миньорни гами, мажорни пѣйте. Мѫжътъ ти е боленъ, потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай въ кѫщи, потрай, той най-първо ще каже: „Не ми тропай“. А като му поиграешъ, ще каже: „Я още малко“, и ще почне и той да тананика, и погледнешъ, работата се свърши. „Ама че какъ“, казвате, „срамота е да се играе?“ Още по-голѣмъ срамъ е да лежишъ на леглото здравъ, да пъшкашъ, и да ти носятъ това — онова. Туй е още по-смѣшно. Ако е за почивка, другъ е въпросътъ, но да се разболѣешъ и да смутишъ цѣлата кѫща съ твоята болесть, това е срамота. Ще потропашъ, ще посвиришъ, има болести, които така се лекуватъ — музикално лекуване. То е много хубаво. Нѣма много силно да пѣешъ — тихо, не да сплашимъ болния, защото ухото му е много чувствително, трѣбва да се пѣе много тихо, но живо. Запримѣръ, когато минаваме къмъ второто упражнение, мотивътъ е много сериозенъ, отпърво той е миньоренъ, послѣ става по-живъ. „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ“. Сега, ние ще приложимъ музиката при възпитанието на дѣцата. Ще правимъ опити съ малкитѣ дѣца. Вие искате на васъ да ги направимъ. Вие сте употрѣбявали много морални правила, а сега на дѣцата ще приложите нѣкои отъ тия окултни упражнения, ще видите какво е тѣхното влияние. Музиката за въ бѫдаще ще прѣдставя едно добро възпитателно срѣдство, което може да приложите и за себе си. Седишъ, и не можешъ да рѣшишъ една задача, вземи едно упражнение, второ, изпѣй всичкитѣ упражнения, и ще видишъ резултата. Сега тия упражнения, които ви давамъ сега на готово, туй е едно съкратяване на труда, друго-яче тия упражнения ще ги търсите изъ рилскитѣ гори, ще ги търсите по планинитѣ, по изворитѣ, така най-послѣ може да ги търсите и изъ народа, но трѣбва ухо и разбиране, да схващате какъвъ е истинския мотивъ. Българинътъ, така, прѣзъ врѣме на своето робство се е лѣкувалъ съ тия свои пѣсни. Съ миньорнитѣ пѣсни, той е лѣкувалъ тѫгитѣ си, а съ мажорнитѣ, той е казалъ: „Ти трѣбва да потропашъ, да поиграешъ, пъкъ утрѣ ще ида да ора“. Послѣ, като дойде пакъ тѫгата, ще пѣе миньорната гама, при радостьта пакъ мажорната и т. н. Сега, и ние сме изложени въ свѣта на страдания, а музиката, това е начинъ за лѣкуване. Може и безъ музика да мине. Хайде една почивка, сега, да видимъ какво казватъ ученицитѣ тукъ за музиката. (Прочетоха се още нѣколко теми) Свѣтска и духовна музика нѣма. Музиката не е нито свѣтска, нито духовна, но има два прѣвода. Музиката си е музика, единъ принципъ е, тъй може да се каже. Когато ние говоримъ, че човѣкъ трѣбва да има добро настроение, то е музика. Всѣко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто за да се прояви, непрѣменно трѣбва да употрѣбишъ музиката, тя е една обвивка. Въ мѫдростьта има редъ и порядъкъ, както въ музиката. Значи, въ мѫдростьта, въ истината, въ любовьта, всички употрѣбяватъ музиката. Тѣ сѫ външни срѣдства за проявяването на самия животъ. Музиката е граница. Ако вземемъ този интелектуалниятъ свѣтъ, той е граница между интелектуалнитѣ и музикалнитѣ способности на човѣка. Тукъ, (на челото отъ страна, на рѫба на челото), се намиратъ нѣколко способности у човѣка. На нѣкои този рѫбъ не е така силно развитъ, значи музикалнитѣ способности сѫ по-малко развити, а ще забѣлѣжите, че у музикантитѣ този рѫбъ (надъ окото) е много развитъ. Интелектуалниятъ свѣтъ, туй е ангелскиятъ свѣтъ, дѣто казватъ — човѣкъ е манасъ, то е свѣтътъ на ангелитѣ. Допирни точки сѫ това. Най-голѣмиятъ нашъ философъ при единъ най-простъ ангелъ е като единъ невѣжа. Най учениятъ философъ на земята, при единъ най простъ ангелъ, той ще се намѣри въ положение, като едно малко бебе. Сега, по нѣкой пѫть, ние имаме високо мнѣние за себе си. Често, въ небето има такъвъ единъ изразъ; тамъ най-простия ангелъ е офицеръ, не е войникъ между ангелитѣ — офицеръ е; а тукъ, офицерътъ не е ангелъ. При сегашното на човѣчеството, има по-важни работи, отколкото цѣлия нашъ животъ. Сега, ние имаме за себе си високо мнѣние даже по нѣкой пѫть, азъ съмъ слушалъ да казватъ, че хората седѣли по-високо отъ ангелитѣ, отъ арахангелитѣ. Тъй си мислимъ ние. За въ бѫдаще може да стане това нѣщо, възможно е, но за сега... Тамъ, въ Писанието се казва: „Направилъ си го малко по долу отъ ангелитѣ“. Но нѣкои богословци тълкуватъ, че човѣцитѣ надминаватъ ангелитѣ. Това не е вѣрно! Ако вземемъ формата на ангелитѣ, — добрѣ, но ако вземемъ тѣхната сѫщина, има нѣщо, въ което ангелитѣ не могатъ да прогресиратъ, то е, че тѣ не могатъ да грѣшатъ! Тѣ сѫ сѫщества абсолютно чисти, чисти ! Тѣ сѫ образецъ на чистота и Любовь. Ако искате Любовь, тамъ може да я намѣрите, между тѣхъ е Любовьта. И каква Любовь ! Ако изпратимъ нѣкой между васъ тамъ при тѣхъ, ще видите, че тѣ нѣматъ такава любовь, такава култура като вашата. Между васъ и тѣхъ има такава прѣграда, че мѫчно може да се домогнешъ до тѣхното училище ! Колко животи трѣбва да прѣкарате въвъ постъ и молитва, колко молби трѣбва да отправите прѣдъ Бога, докато ви приематъ тамъ, при тѣхъ. Въ рая лесно се влиза, но между ангелитѣ мѫчно се влиза. Въ рая сѫ все човѣшки души. Та, когато нѣкой ме слуша да говоря за ангелитѣ, казвамъ: пламъкътъ, огъньтъ, ангелитѣ ги правятъ, тѣ сѫ сѫщества на огъня. Ние трѣбва да бѫдемъ скромни. Ангелитѣ иматъ отлична култура, — такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ може де дойде на земята, но тѣ идватъ съ специална мисия. И човѣшкитѣ души иматъ рѫководители ангели, но тѣ много рѣдко слизатъ. Не си правете илюзия! Ангелитѣ слизатъ много рѣдко, не че не обичатъ да слизатъ, но иматъ много работа. Понеже човѣчеството е останало назадъ, тѣ гледатъ да приготвятъ светии за тѣхъ. И ангелитѣ — тѣ си иматъ еволюция, по която вървятъ; тѣ приготовляватъ светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смѣхъ. Светия, значи, проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелитѣ сѫ имали, сега сѫ заети отъ светии. Много малко ангели има сега тука, тѣ се оттеглятъ въ своя свѣтъ, тамъ иматъ работа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ много натоварени, натоварени сѫ съ управляване на слънчеви системи. Тѣ нѣма да слѣзатъ да се занимаватъ съ Ивана, съ Драгана. Важна работа иматъ! Тѣ сѫ сѫщества чисти, крайно чисти, толкова нѣжни, че при тѣхъ ти не можешъ да приближишъ тъй пороченъ. Абсолютно не можешъ да приближишъ! Тѣ сѫ като пчелитѣ, тѣ болници нѣматъ, лѣкари нѣматъ, когато нѣкой съгрѣши между тѣхъ, изведнъжъ го изхвърлятъ навънка. Опрощение нѣма тамъ, никой не плаче, изведнъжъ го изхвърлятъ и го забравятъ. Тъй щото, между насъ има доста отъ тия паднали ангели, не сѫ паднали ангели, но ангели безъ крилѣ сѫ тѣ. Има едно прѣдание, че когато хората паднали и дошли на земята, изпратили 1,000,000 ангели тукъ, да дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ като дошли, видѣли човѣшкитѣ дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тѣхъ и останали на земята. Та, казва прѣданието: „Синовѣтѣ Божии, видѣли, че човѣшкитѣ дъщери сѫ много красиви, и се задомили на земята“. И като дошълъ Христосъ, дошълъ да каже на ангелитѣ: „Вашата мисия бѣше да помогнете на човѣчеството, пъкъ хората като дойдатъ до съзнание, нека тѣ да спасяватъ другитѣ съ тия връзки“. Сега, това сѫ връзки отъ „1001 нощь“. Този е окултенъ разказъ, който трѣбва да се разясни, за който разказъ ако се говори безъ разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелитѣ сѫ свързани чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ, а ние сме свързани съ тѣхъ. Азъ ще ви кажа какъ сме свързани съ ангелитѣ. Дърветата, това сѫ дѣца на ангелитѣ. Сега ви говоря на окултенъ езикъ. Пъкъ животнитѣ, това сѫ дѣца на архангелитѣ. Та, тѣхнитѣ дѣца, растенията и животнитѣ, служатъ на хората. Ангелитѣ и арахангелитѣ имъ казватъ: „Учете се тукъ, изучвайте човѣшкия животъ!“ Не мислете, че растенията иматъ просто произхождение, единъ день тѣ ще се върнатъ горѣ, при своитѣ родители. Нѣкои казватъ: „Това е едно дърво!“ Сега, у васъ ще влѣзе една отрицателна мисълъ: ангелитѣ иматъ ли дѣца? — Иматъ разбира се, но дѣца, които не се раждатъ, както се раждатъ хората. И този начинъ, по който се раждатъ хората той не е единъ отъ най-сполучливитѣ методи за раждане. „Родено отъ плътъ и родено отъ духъ“. Какъ се ражда отъ духъ? Та, за туй ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни къмъ тия растения. Когато ви говоря за растенията, азъ имамъ прѣдъ видъ, че тѣ сѫ дѣца на ангелитѣ, за туй въ ябълката, въ крушата, и пр. у тѣхъ има такива хубави сокове... Не чувствувате ли тѣхната сила? То е цѣло богатство! У тѣхъ Любовьта е съвършенно безкористна, тѣ се жертвуватъ. Но нѣкой пѫть, когато пристѫпимъ законитѣ, и тѣ произнасятъ присѫда, и, често, нѣкой може да плати съ живота си. Сега, въобще вие казвате: „Господь създалъ растенията, дърветата за хората, да ги употрѣбяватъ за градиво“. Вие, като ученици на окултната школа, ще се освободите отъ туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не сѫ направени да ставатъ греди за нашитѣ здания. Че ставатъ греди, то е другъ въпросъ. Че ние можемъ да заколимъ нѣкои отъ тия млѣкопитающи, то е другъ въпросъ, но тѣ не сѫ създадени за насъ да ги ядемъ. Сега ученици сте вие, трѣбва да мислите. Дойде нѣкоя мисъль мислите върху нея. Има и други начинъ за раждане. Ако доброволно се жертвуватъ, то е другъ въпросъ, но тъй, както ние ги употрѣбяваме, както ги изнасиляме, първоначално не е било така. Растенията, животнитѣ, и млѣкопитающитѣ иматъ съвсѣмъ друго прѣдназначение. Когато Адамъ е билъ въ Рая, какво било прѣдназначението му, какво му било прѣдоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животнитѣ? И не само това, но на всички животни да имъ тури имена. Никѫдѣ не е казано да ги яде. На животнитѣ далъ трѣва да ядатъ, а на човѣка далъ плодове. Слѣдъ като излѣзалъ изъ рая, понеже станалъ господарь, той прѣстѫпилъ Божия законъ. И тъй, ние трѣбва да се научимъ да пѣемъ — най-важното нѣщо е да пѣемъ. Но тази музика, която азъ прѣпорѫчвамъ, тя трѣбва да внесе слѣднитѣ елементи: Окултната музика внася освѣжаване на ума. Ако ти пѣешъ правилно една окултна пѣсень, умътъ ти ще се разведри. Ако имашъ да рѣшавашъ нѣкоя задача, правилно ще я разрѣшишъ. Нѣкой пита: Какъ да рѣша задачата? — Ще пѣешъ, и правилно ще я рѣшишъ. Като си попѣемъ 5 минути тихо, слѣдъ туй вземи перото, и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение въ ума, свѣтлина, чистота, тя върви въ съгласие. Не само да се възродишъ но и да рѣшишъ правилно задачата си. За примѣръ, въ музиката има и нѣкои тонове, които сѫ свързани съ думи. Ние ги свързваме съ думитѣ, за да се развие въ насъ чувствителностьта. Пъкъ нѣкой пѫть, чувствителностьта се отразява злѣ върху нашата паметь. Сегашните музиканти сѫ много чувствителни. Изобщо музикантитѣ сѫ много честолюбиви, отъ много малко кипватъ. Вземете нѣкой капелмайсторъ или нѣкой диригентъ на хоръ, като си втрѣнчи очитѣ, не може да търпи грѣшки, а той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Туй е, защото идейна музика нѣма още. Сега нѣма какво да го осѫждаме. Правъ е, трѣбва да се пѣе хубаво. Той не може да слуша тия невѣрни тонове. Правъ е! Та, първо ние ще пѣемъ, за кого? Ние ще пѣемъ отъ любовь. Ще туримъ за основа Любовьта, и ще пѣемъ! Тогава, азъ казвамъ: много ми е тъжно, не ми се пѣе вече. Нѣкой се усѣща тѫженъ, не му се пѣе. Ще пѣешъ! Единственото нѣщо което може да те излѣкува сега, то е пѣнието, трѣбва да пѣешъ! Защо да не пѣешъ? Както ви казахъ тази сутринь, ние трѣбва да мислимъ, защото много скѫпо костуваме на невидимия свѣтъ. Азъ единъ день трѣбва да ви направя смѣтка, колко коства всѣки единъ отъ васъ. И да не си правите илюзии, за насъ се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седимъ още въ това положение! Това не е милионъ, не, сѫ 10 милиона, това сѫ милиарди и милиарди лева само за едного! И при това, седите и казвате: „Какво ще излѣзе отъ менъ?“ Какво ли ще излѣзе? Какъ да нарека такъвъ единъ ученикъ, на когото баща му харчилъ, харчилъ, изпохарчилъ всичкото си имане? Какъ го кръщавате такъвъ синъ, какъ го казвате? Ще намѣрите сами тази дума. Ще бѫде, всичко ще бѫде! Главното нѣщо е, да се мине този прѣходенъ периодъ на човѣчеството. Ученицитѣ се намиратъ малко въ особено състояние, туй нѣма защо да ви обезсърчава. По нататъкъ ще дойдемъ до нѣкои основни упражнения. Ще дойдемъ тогава да застѫпимъ друга една область. Ще минемъ въ геометрията и математиката. Сега, азъ искамъ да ви кажа, какъ растатъ идеитѣ. Запримѣръ, азъ взехъ единъ образъ „Сила жива, изворна, течуща, и всички тия упражнения излѣзоха отъ тази картина. Принципъ е тази сила — строи. Послѣ ще имаме едно упражнение за Мусала: „Единъ си ти мой Мусала! Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала“! За Мусала ще има едно упражнение слѣдъ него ще имаме едно упражнение. Само за думата „Истина“ — цѣло едно упражнение. Ще се научите да произнасяте тази дума — „Истина“. Заглавие и пѣсень, една и сѫща дума. Ще имаме, значи, три упражнения: „За Мусала“, „За Истината“, „Въ заритѣ на живота“. Послѣ ще научимъ още едно упражнение „Богъ е Любовь“. Тамъ като дойдемъ, ще видимъ, дали ще продължимъ. Тогава, съ него, ще имаме 12 упражнения, и ще завършимъ първия цикълъ на окултнитѣ упражнения по музика. Тѣ ще бѫдатъ упражнения само за прѣзъ свободното ви врѣме. За музика ще давате само 5 — 10 минути врѣме. Когато сте скърбенъ или тъженъ, и не можете да работите, тогава пѣйте, но щомъ можете да работите, не ви трѣбватъ пѣсни. Нека имаме сега една тайна молитва. 9 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 26.XI.1922 г недѣля Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ. Ние сме още въ областьта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, азъ ще ви дамъ и образци. Може би, ще имаме редъ лекции за изучаване на музиката. Ние ще минемъ прѣзъ разнитѣ народи, въ източнитѣ, въ западнитѣ, както и у българитѣ, за да прослѣдимъ какъ се е образувала музиката още отъ далечнитѣ врѣмена. Ще ви покажемъ образци, от гдѣ е взета, какъ е произлѣзла тя, тъй щото, да ви не шокира нѣкой пѫть нѣщо, и да кажете: „Ние знаемъ от гдѣ е туй парче“. Не, не го знаете, всѣко нѣщо си има свой произходъ. И когато пѣемъ, у насъ всѣкога трѣбва да се произведе картина. Когато пишемъ, когато изказваме поезия, у насъ всѣкога трѣбва да изпѫкнатъ не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата свѣтлина, и тѣ сѫ незабравими. Сега, разбира се, у васъ трѣбва да се създадатъ тия чувства. Ако нѣкой религиозенъ човѣкъ би дошълъ тази вечерь, малко ще се поозадачи отъ тия двѣ упражнения, които ще изпълнимъ сега, и ще каже; „Такива работи да се свирятъ! И това било набожни работи . . !“ Е, кои работи сѫ набожни ? Споредъ моето схващане, набожни работи въ свѣта нѣма. Защото, хората сѫ набожни, но какъ? Нѣкой човѣкъ въ ума си е набоженъ, а въ сърцето — никакъ не е набоженъ. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умътъ не е набоженъ. Послѣ, имайте прѣдъ видъ, че ние се занимаваме само съ упражнения, а не съ окултна музика, изпълнение още нѣма, тоноветѣ се взиматъ невѣрно, тактоветѣ не се спазватъ, въ образитѣ сѫщо има една забърканость. Всички тия нѣща ще се изправятъ. Ще имате търпѣние да видите, какъ може музиката да ви помогне, защото, моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у васъ, ще може чрѣзъ музиката да се развие, за да може да ви се създадатъ новитѣ образи. Запримѣръ, езикътъ е картиненъ, и нашата бѫдеща поезия и музика трѣбва да бѫде картинна, да има много живи образи. Азъ започвамъ слѣдното упражнение: Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: „Гдѣ вода извира, Извира, извира, Гдѣ вода извира?“ Сега, имате окултенъ образецъ. Това е единиятъ мотивъ. Вториятъ мотивъ е: „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи (4)“. Този е другиятъ окултенъ мотивъ. Сега ще кажете: „Е, какво има въ туй скръбьта си ти кажи, сърце си ти отвори?“ Слѣдъ това идва: Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, И въ душа ти радость ще внесатъ ... Туй послѣдното нѣма сега да го пѣемъ, но ще изпълнимъ първитѣ два мотива. Азъ искамъ да схванете идеитѣ на окултната музика, понеже сега сме се заели, другъ пѫть може би нѣма да се занимаваме. Веднажъ като свърша курса, втори пѫть нѣма да се връщамъ. Онова, което сега научите отъ музиката, туй ще ви остане. Пъкъ, което остане ненаучено, другъ ще ви учи. Туй, което научите отъ окултната музика, ще го приложите въ сегашната музика. Сегашната музика никакъ не я засѣгамъ. Най-добрата пѣсень отъ сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна пѣсень. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра пѣсень, но една окултна пѣсень ти не може да я прѣведешъ по никой начинъ на една обикновена пѣсень. Това е немислимо! Въ туй е разликата между окултната и обикновената музика. Сега, както и да ви се прѣдстави окултната музика, трѣбва образецъ, не само да ви се говори за нея. (Учительтъ свири съ цигулката, а 8-тѣ братя пѣятъ първия мотивъ): Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми, Гдѣ вода извира ... Сега, ще кажете: „Какъвъ е този мотивъ?“ Въ този мотивъ: „Гдѣ вода извира“, ние търсимъ кѫдѣ е изворътъ. И този, високиятъ изворъ, като слиза какво прави? Нали играе, скача между камънитѣ? Отъ тамъ, отъ тия звукове, ония овчари сѫ създали своята музика. Туй тропане у българитѣ е отъ звуковетѣ на водата, която скача. Въ окултната музика ние ще прѣдставимъ на едно мѣсто, какъ тази вода скача отъ нѣкой планински изворъ, какъ слиза; послѣ, като дойде на равно, ще се измѣни темпа. Ще изобразимъ всичкитѣ промѣни. Като влиза водата въ морето ако морето е било много бурно, пакъ ще дадемъ единъ изразъ, ще знаемъ, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаемъ, че е тихо. Тъй че по музиката, отъ единия край до другия, вие ще знаете отгдѣ слиза водата, прѣзъ кѫдѣ минава, и кѫдѣ отива. Сега, вториятъ мотивъ, (Учительтъ свири, братята пѣятъ). „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи.... Въ втория мотивъ имаме една негативна дума, въ отрицателенъ смисъль „скръбьта“. Какъ да я прѣвърнемъ тази скръбь? Сега, прѣвръщане: Скръбьта си ти кажи, Сърцето си ти отвори, На слънчеви лѫчи. Слънцето е което лѣкува. Скръбьта всѣкога се ражда отъ нѣмане на свѣтлина. И всѣкога, когато нѣкой скърби, въ ума му, въ сърцето му има тъмнина, нѣма свѣтлина. Дойде ли свѣтлината, скръбьта изчезва. Дойде ли скръбьта въ сърцето ти, ще попѣешъ, ще кажешъ: „Скръбьта си ти кажи ..“ Пѣй — веднъжъ, дважъ, три, четири, петь пѫти, много пѫти, и ще прѣвърнешъ туй състояние въ друго, ще прѣвърнешъ тази енергия. И сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ поети, не трѣбва само да перифразиратъ, да турятъ рими, но езикътъ имъ да бѫде картиненъ, идеенъ трѣбва да бѫде той, образи да има. „Скръбьта си ти кажи“ — думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лѫчи“. При това, вие може да го украсите още по-хубаво, но нѣма да туряте нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широкъ замахъ има въ него. То има двѣ октави, отъ тѣхъ може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е въ природата, окултно е дадено, Пѣйте го още веднъжъ! (Всички пѣятъ). Сега, пѣйте първото упражнение! Пѣятъ: „Сила жива, кажи ми ...“ Това е народенъ мотивъ. Сега засѣгамъ българската музика. Този мотивъ е взетъ отъ течението на високъ планински изворъ, който постепенно скача надолу по камънитѣ, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотивъ послѣ може да се създадатъ и други пѣсни. Сега, пѣйте второто упражнение. „Скръбьта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно съ Учителя пѣятъ). Българската народна пѣсень, тия игривитѣ, хороводни пѣсни сѫ произлѣзли все отъ изворните мѣста. Природата е жива. А миньорнитѣ пѣсни, тъжовнитѣ пѣсни сѫ произлѣзли при дневната свѣтлина. Два силни контраста на свѣтлината даватъ минйорна краска на пѣсеньта — минйорна гама. Запримѣръ, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ излѣзе вънъ, при красивъ слънчевъ день, и вижда всички хора облѣчени, а той скѫсанъ, всички хора сѫ на разходка, а неговитѣ обуща сѫ скѫсани и, не може да излѣзе, той ще запѣе тѫжна мелодия минйорна пѣсень. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчаринъ, като вижда какъ слиза водата въ природата, какъ скача, въ неговия умъ се ражда мажорната гама, заскача, запѣе и казва. „Каквото прави природата, и азъ ще правя същото. Както скача водата, така и азъ ще скачамъ“. Тъй действува човѣшкия духъ. Ти ще си изкажешъ тъгата, и само слънцето може да те научи, защо трѣбва да изказвашъ тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излѣкува. И въ пѣсеньта ще се изкажешъ. Ако си много скърбенъ, изкажи си тъгата на нѣкой приятель, но не вечерно врѣме. Ако искате да се лѣкувате, не отивайте при вашитѣ приятели вечерно врѣме де си казвате тѫгитѣ. Изберете единъ свѣтълъ, ясенъ, слънчевъ день, повикай приятеля си, идете въ гората, разкажи му своята скръбь, и ще се излѣкувашъ. Ето единъ методъ, по който, ако искате, може да се лѣкувате. Ако имате скръбь, която мѫчно може да се лѣкува, изберете най хубавия день, свѣтълъ, ясенъ, идете на полето или въ нѣкоя ливада, изпѣйте тази пѣсень „скръбьта си ти кажи“, и ще падне отъ сърцето ти единъ голѣмъ камъкъ, ще ти олекне, и ще кажешъ: „Слава Богу зарадвахъ се и обновихъ се“. Ако отивате вечерно врѣме да се лѣкувате, може да посѣтите 100 фамилии, да имъ изкажете тъгата си, но не само, че нѣма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетитѣ сѫ прави, като търсятъ природата. Тѣ, като съчиняватъ своитѣ стихотворения, отиватъ всрѣдъ природата. И поетитѣ иматъ скърби и тѫги затова ходятъ по горитѣ, и тамъ ги изказватъ. Най-много скърби иматъ поетитѣ, защото чувствата у тѣхъ сѫ разбити. Много чувствуватъ, а условия нѣматъ, бѣдни сѫ: отъ търговия не разбиратъ, пари нѣматъ, дрѣхи нѣматъ, хората не ги оцѣняватъ. Азъ говоря на поетически езикъ. И, като се върне поета отъ гората, ще каже: „Живѣя въ единъ свѣтъ, дѣто хората не ме разбиратъ“. Но ще дойде врѣме, когато тѣхнитѣ пѣсни ще се пѣятъ. Послѣ, ние ще засѣгнемъ и духовната музика, ще видимъ какъ се е родила тя, при какви условия — ще ви дамъ образецъ на духовна музика. Въ църквата, туй гръцкото пѣене, както днесъ пѣятъ, това не е духовна музика. Трѣбва да мине врѣме, ще ви дамъ образецъ, да знаете какво нѣщо е духовна музика. Трѣбва да създадете нѣщо духовно та, като пѣете небето трѣбва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне нѣкой въ църквата да пѣе (Учительтъ подражава попското пѣене) иье, иьеее, иьеее Казватъ: „Отличенъ псалтъ!“ Гръцката глава какво ще създаде? Въ изкуството, да признавамъ, тѣ родиха нѣщо, но не сѫ гърцитѣ които можаха да родятъ музика. Въ красотата — да, но пѣнието трѣбва да го търсимъ у арабитѣ, у индуситѣ, и египтянитѣ, до нѣкѫдѣ и у евреитѣ. Но да търсишъ ти пѣние у англичанитѣ, да търсишъ пѣние у французитѣ! Qu'est-pu’est vous? Кес-кес-кес, е Qu’est-pu’est vous? Турчинътъ казва: „Кесъ е ки хаба“. То не е тъй, азъ малко го ... Но казвамъ, самото произношение нѣма дълбочина, гласътъ е горѣ, носово произношение, когато при окултното пѣние гласътъ най-малко трѣбва да слѣзе въ гортана. Въ окултната музика трѣбва да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ нѣкой живъ образъ, нѣщо живо, което да възпѣвашъ: нѣкоя рѣка или планина, или слънцето, или човѣка, или нѣкоя хубава мома, или нѣкой хубавъ момъкъ, или нѣкой домъ. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпѣвашъ; то зависи отъ гениалностьта и таланта на онзи, който ще работи. За сега насъ ни спъватъ, ние имаме толкова спънки. Много голѣми спънки имаме и тия спънки трѣбва да ги прѣмахнемъ по единъ разуменъ начинъ. Днесъ, ако пѣешъ много набожни пѣсни — лошо, ако пѣешъ много свѣтски пѣсни — пакъ лошо. Ще пѣемъ пѣсни, които сѫ близо до природата. Ще възпѣвашъ нѣкой изворъ, нѣкоя планина, слънцето, което изгрѣва, звѣздитѣ, рѣката, ще възпѣвашъ добродѣтелитѣ на нѣкой човѣкъ, който е живъ, реаленъ. Ние говоримъ просто, но вѣрно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря единъ мотивъ много простъ, но вѣренъ“. Има хора, които говорятъ много научно, високо, но туй, което говорятъ не е вѣрно. Лъжливитѣ нѣща сѫ такива. Ние ще започнемъ съ проститѣ, микроскопическитѣ нѣща, но да бѫдатъ вѣрни. Отъ гдѣ си взелъ този сюжетъ? „Виждалъ ли си тази рѣка? Ела да видишъ отгдѣ е взетъ моя сюжетъ. — Отъ тази рѣка. Виждашъ ли я? Почини си при нея, и ще станешъ като нея. Слушай сега! Ще станешъ веселъ, като нея. Послѣ, сѫщитѣ трептения, сѫщитѣ движения има и свѣтлината, както скача този изворъ, сѫщо тъй и свѣтлината слиза по наклонна площь. И тя прави такива бързи движения. И който е готовъ, като дойте свѣтлината ще забѣлѣжи тия движения. (Учительтъ свири) „скръбьта си ги кажи....“. Самото движение на свѣтлината е приблизително, както движението на поточето. Сега, забѣлѣзвате ли разликата между тия упражнения? Ще забѣлѣжите една микроскопическа разлика въ строежа и вѣрностьта имъ. Защо сѫ вѣрни? Защото изразяватъ ония звукове, които сѫ въ природата. Сега, какво може да се роди отъ българитѣ? Вие ще се спрете да кажемъ, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я, нека този отъ васъ, който го е чулъ, да ми го изпѣе, щомъ е бѫлгарско! Този мотивъ слушали сте го нѣкѫдѣ? (Учительтъ свири „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира)? Ако изпѣете този мотивъ силно, и веднага слѣдъ това го изпѣете тихо, ще имате двѣ различни влияния. Като го изпѣете най-първо силно и веднага слѣдъ това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине нѣкой, покрай васъ когато пѣете високо, ще каже: „Тѣ пѣятъ силно.“ Но туй не е право. Азъ ще ви го изсвиря сега тихо (Учителятъ свири тихо, а послѣ силно „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира?“ Тъй сѫ дошли прѣплитанията. Ето гдѣ е заблуждението въ музиката, (Учителятъ свири „Изгрѣва слънцето.“) Тия прѣплитания на тоновете не сѫ вѣрни, и затова мелодията се измѣня. Отъ тия изкривявания въ тоновете тя взима друго направление. Основнитѣ тонове тукъ сѫ: а гдѣ вода извира.... (Учителятъ свири само чисти тонове безъ извивания.) Сега минаваме въ окултната музика. (Учителятъ свири съ извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. Въ малкитѣ пропущения иде заблуждението, и се раждатъ образи, които не сѫ вѣрни. Сега иде втория мотивъ на тази пѣсень. Може ли да изпѣете втория мотивъ? Тихо да изпѣемъ „Скръбьта си ти кажи... “ (Пѣемъ всички, и слѣдъ това (Учителятъ пѣе самъ). Сега отдѣ се е взело въ гръцкото пѣене туй иье, иье? (Учителятъ пѣе много прогонено Блааагооость много пѫти, съ разни извивки) Като сѫ пра вили отклонения въ тия тонове като сѫ изключили съгласнитѣ, тогава останало това иье, иье. Въ окултната музика трѣбва да се прѣдаде смисълъ на тия слогове. (Учителятъ пѣе самъ блааа-гость, благооость (много пѫти) ао ао ау оу...). Трѣбва да коригираме цѣлата имъ духовна музика. Тѣ трѣбва да разбератъ, че всичкитѣ тия молитви трѣбва да се коригиратъ. Тамъ думитѣ сѫ безразборно разхвърлени. Тѣ казватъ, че евреите сѫ прѣвели псалмитѣ. Ходили ли сѫ да видятъ оригинала, да видятъ какъвъ е еврейскиятъ текстъ? Еврейскиятъ езикъ е аналитиченъ, двѣ врѣмена има въ него; или минало или бѫдеще, настояще нѣма. А тѣ, прѣвѣждатъ една еврейска дума кога съ опрѣдѣленъ, кога съ неопрѣдѣленъ членъ, а по нѣкога не само съ минало и бѫдеще врѣме, но и съ нѣкое друго врѣме, не свойствено на езика имъ. И съ това даватъ на думата съвсѣмъ другъ смисълъ, а вибрациите, които тя образува въ ума ти, вече иматъ друго произхождение, като създава вѫтрѣ въ душата ти друго течение. Запримѣръ, I псаломъ както е прѣведенъ не е право прѣведенъ. Азъ гледамъ по нѣкой пѫть и Евангелието какъ е прѣведено. Не е правъ прѣвода му. За да прѣведешъ нѣщо, ти трѣбва да го прѣживѣешъ, да се прѣхвърлишъ въ тия врѣмена, въ които Христосъ е живѣлъ, да разберешъ Духа, които е проникналъ въ Павла, въ Петра, въ Христа. Тогава можешъ да прѣвеждашъ. А днесъ като прѣвеждатъ даватъ единъ букваленъ прѣводъ, и вслѣдствие на това, хората като четатъ Евангелието, не вѣрватъ въ него. Не вѣрватъ, защото прѣводътъ не е вѣренъ. Духътъ го нѣма тамъ. Туй не е за критика, но вие, като окултни ученици, нѣма да се лъжете. Всѣкога вашата прѣцѣнка за всѣко нѣщо трѣбва да бѫде вѣрна ни повече, ни по малко. Правилна оцѣнка за нѣщата! Да не бѫдемъ строги въ прѣцѣнката на нѣщата, но да казваме истината тъй, както си е. И послѣ, нѣкои казватъ, че тази е свѣтска музика, а другата е духовна. Сега, азъ ще ви задамъ на васъ една тема: Разликата между свѣтската музика и духовната, между духовното пѣние и свѣтското пѣние. Малко напишете, но съ образци. Вземете нѣкои духовни пѣсни, и нѣкои свѣтски пѣсни, да видите каква е разликата между тѣхъ. Имате картини у българитѣ: Либе ле, либе ле, либе Стояне. Като слушате това, въ единъ религиозенъ човѣкъ то веднага ще произведе едно настроение, ще каже; „Затова ли намѣри сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближишъ при Бога, какво положение ще вземешъ, като какъвъ ще Го приемешъ? Може да Го вземешъ, като единъ сѫдия, който ще те сѫди, може да Го вземешъ, като единъ благодѣтель, който ще ти помага, и най-послѣ може да го вземешъ, като единъ възлюбленъ, които може да те люби. И много други положения може да вземешъ. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има въ туй „либе“? Дали е либе или не е либе? Щомъ се изкаже туй прѣдложение, веднага забѣлѣзвате, че въ него се съдържа една мисъль, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образътъ „либе ле, либе Стояне, не прѣдставя Любовьта, а единъ банкеринъ, който дава пари на заемъ и казвашъ: „Банкерино, ще ме оскубишъ ли или ще те оскубя? Пари отъ тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубишъ?“ Хубаво, дойде единъ поетъ, какъ ще те възпѣя? Той ще те възпѣе; „красавице моя..“ Въ какво седи красотата? Задъ тази красота трѣбва да седи една добродѣтель. Красота безъ добродѣтель, то е нищо. Казватъ: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очитѣ ѝ сѫ черни.“ Черните очи сѫ изразъ на дълбочина въ чувствата. Чернитѣ вѣжди — избликъ на сили и енергия. Тънкитѣ вѣжди — мекота на чувства — нѣжность. „Нашата Мара е красива, съ тънки вѣжди писана“. Като описва поетътъ тѣзи тънкитѣ вѣжди на Мара, значи Мара има едно меко, нѣжно сърце. Тънкитѣ вѣжди трѣбва да възпроизведатъ тази картина. А щомъ като произнесешъ думитѣ „тънки вѣжди“ и тѣ прѣдставятъ нѣщо слабо, безхарактерно, тѣзи вѣжди нищо не означаватъ. Ако въ чернитѣ очи не виждашъ дълбочина на чувствата, тѣ нищо не струватъ. Какво означаватъ синитѣ очи? Нѣщо идейно, възвишено, каквото го има горѣ на небето. Ако тѣ нѣматъ тази идейность, тия синитѣ очи нищо не струватъ. Всѣки единъ символъ, „черни“ или „сини“, трѣбва да има смисълъ въ себе си. То е музика! Слѣдователно, въ поезията, когато поетитѣ пишатъ, тѣ сами се опровергаватъ. Тѣ трѣбва тъй да направятъ съчетанието, че идеята да изпѫква. Сегашнитѣ поети, като описватъ нѣщо, трѣбва да опишатъ най-напрѣдъ каква е идеята. На тънки вѣжди не може да отговаря низко чело. Тази Мара съ тънкитѣ вѣжди не може да има два пръста чело. Послѣ, той нѣма а направи главата ѝ много широка, като на нѣкое английско куче bulldog, но, малко продълговата, горѣ закрѫглена. На цѣлата фигура трѣбва да ѝ даде единъ такъвъ колфитъ, който да изразява, че въ нея има единъ духовенъ потикъ, ще опише, че носътъ ѝ е правиленъ, въ очитѣ да не е разногледа. Картини трѣбва да изпъкватъ! Остави ли това на страна, другото е фразиология. Не намери ли той работи, които да съставятъ една разнообразна картина, езикътъ ще стане еротически. Защото, красивиятъ човѣкъ и добриятъ човѣкъ си иматъ образи. Така е въ природата. Вълкътъ си има образъ, овцата и тя си има образъ, всички животни, споредъ характера, чувствителностьта и интелигентностьта си иматъ форма, която съотвѣтствува на туй, което е скрито въ тѣхъ. Ново нѣщо не може да сѫздадемъ. Ще опишемъ нѣщата тъй, както сѫ. И всѣки може да измѣни външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измѣните. Азъ желая на първо мѣсто да обикнете музиката, защото за благородството ви трѣбва музика и поезия заедно. Слѣдъ туй, ние трѣбва да влѣземъ въ живота, нали? Не да се трудимъ, трудътъ показва, че вие сте извънка рая. Работата е въ рая, а мѫчението въ ада. Всички казватъ „Да се трудимъ!“ Не употребявайте думата трудъ, а кажете да работимъ. Духътъ се труди и работи, започва съ трудъ и послѣ свършва съ работа. Нѣкои казватъ: „Ще работимъ и ще се трудимъ“, то значи, че сте въ рая, и послѣ ще ви изпѫдятъ отвънка, и тамъ ще се трудите. Трудимъ ли се, не сме въ рая, ще работимъ, за да влѣземъ въ рая. „Трудъ“ значи, че си между два принципа — ти се трудишъ. А работата е въпросъ на свобода. Работата става по свободен изборъ. Затуй, музиката е работа поезията е работа, пѣнието, четенето, ученето, тѣ сѫ работа, а не трудъ. Казватъ „Този ученикъ се труди“. Ако той се труди, да излѣзе навънка. Трудътъ е на нивата, а въ училището ще работишъ. Сега, защо казвамъ, че въ училището трѣбва да идвашъ съ разположение? Ако не идвашъ съ разположение, тукъ не ти е мѣстото. Вие сте въ рая, ще забравите за вашия трудъ, че какъ ще се уреди въпроса съ референдума и т. н. Този въпросъ ще остане вънъ. Референдумътъ ще стане точно тъй, както кармата е опрѣдѣлила. Нищо повече! И ще излѣзе много хубаво. Съ тия референдуми втори пѫть ще си научатъ много хубаво урока. Господь ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли или не?“ И тамъ има училище — училище по Мойсеевия законъ, а тукъ — по Христовия законъ. Тукъ има музика, всичко има, всичко се позволява ще пѣете, ще пишите поезия има, ще учите изкуства за лѣкуване, за разходки, за най хубавитѣ работи. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Ама животътъ не е такъвъ“. Ще го направимъ такъвъ. До сега не е билъ такъвъ, понеже нашитѣ принципи съ които работимъ не сѫ такива, но ще ги направимъ. Отъ насъ зависи. И както ви казахъ тази сутринь, азъ обичамъ не другъ нѣкой да яде заради васъ, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото отъ тази паница, отъ това ядене зависи вашето бѫдаще. Вие ще се учите, ще пѣете. Вие казвате: „Този много хубаво пѣе“. — И ти ще пѣешъ. „Азъ не съмъ роденъ за тази работа“. Не, не, роденъ си, но отъ послѣ ти си прѣнебрегналъ твоята дарба. Ще се учишъ, роденъ си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнемъ. Отъ 8,000 години вие сте хипнотизирани: това нѣмашъ, онова нѣмашъ, нищо нѣмашъ, грѣшенъ си. Тъй! — докато най-послѣ ние сме дошли до положението на идиоти. Сега, по обратенъ пѫть ще вървимъ. Ние нѣмаме дарби, и отново ще ги придобиемъ. Както и да е, но слѣдъ 8 или 10,000 години тази дарба азъ ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго врѣме — ще работя. Нека ми вземе 10,000 години, но отъ сега започвамъ, и слѣдъ 10,000 години азъ ще я придобия. Ама то е дълго врѣме, 10,000 години! Въ окултното училище 10-тѣхъ хиляди години може да ги съберемъ въ единъ часъ. Въ единъ часъ може да извършимъ работа колкото за 10,000 год. И работа за единъ часъ може да я извършимъ за 10,000 години. Тъй седи въпросътъ. Това е една велика истина. Та, врѣме и пространство, то зависи отъ начина, отъ методите, които ние употрѣбяваме. Азъ сега ви казвамъ това, за да ви дамъ единъ импулсъ, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Азъ съмъ човѣкъ на 45 години, че отъ менъ какво ще излѣзе?“ Старецътъ като запѣе, да го видишъ ти! Казватъ: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видишъ!“ Но въ прѣносна смисъль е това. Когато голѣмото, старото здание се запали е опасно, Малкитѣ колиби — малко горятъ, малкитѣ здания лесно се гасятъ. Голѣмото здание като се запали, опасно е, голѣмъ пожаръ става, не може лесно да го изгасишъ. Но азъ като говоря това, не разбирамъ запалване. Защото, ако запалимъ ние единъ човѣкъ съ човѣшки огънь, той ще изгори, но ако го запалите съ Божествения огънь нѣма да изгори. И казвамъ: разликата между човѣшкия огънь и Божествения огънь е слѣдната: на човѣшкия огънь агне може да опечешъ, и плодове може да опечешъ, но плода не може да го накарашъ да узрѣе. На Божествения огънь едно агне не може да опечешъ, но всички плодове узрѣватъ, а агнетата растатъ. По това се отличава Божествениятъ огънь — кара плодоветѣ да узрѣятъ, агнетата да растатъ; човѣшкиятъ огънь изгаря и опича. Слѣдователно, ако вие сте запалени съ човѣшки огънь, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалимъ съ Божественъ огънь, вие ще израстете, ще узрѣете, ще заскачате и ще запѣете. Та, азъ искамъ сега, всинца вие, ученицитѣ на тази школа, да се запалите съ този Божественъ огънь, и да имате желание да пѣете, и да свирите, да се поощрявате единъ другъ. Въ всинца ви виждамъ има доста дарби, музикални, и други, и може да ги разработите, да ги развиете. У нѣкои сѫ повече, у нѣкои сѫ по-малко. Изпѣйте втория мотивъ „скръбьта си ти кажи“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). Сега да изпѣемъ „Духа Божий“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). „Блага дума на устата“. Пакъ изпѣйте: „Блага дума“ — най първо силно, послѣ тихо. „Вениръ Бениръ“ (всички пѣятъ). Нѣйде, на мѣста невѣрно се пѣе, но ще го изправимъ. Изпѣйте „Сладко медено“, „сила жива, кажи ми“. Тия двѣ пѣсни се спогаждатъ, понеже водата и медътъ се спогаждатъ. Слѣдователно и двѣтѣ пѣсни може да се пѣятъ заедно. Сега, да се изпѣе по тихо „Сила жива, кажи ми дѣ вода извира“. (Всички пѣятъ, Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ, като че извира нѣщо). Сега, починете си малко, тъй, облѣгнете се, разширете се. (Почивка 7 минути). „Сила жива, кажи ми“ всички пѣятъ 3 пѫти. Прѣдставете си, че нѣкой ви запита, по какво се отличава окултната музика отъ обикновената? — Съ своята крайна мекота, яснота, картинность и природни образи. Къмъ туй всички трѣбва да се стремите — въ пѣнието ви да има яснота и мекота. И упражненията трѣбва да бѫдатъ меки. Никога не може да пѣете едно окултно упражнение безъ мекота. Едно окултно упражнение се отличава съ една крайна мекота, а мекотата прѣдава крайна пластичность, гъвкавость. Ако искате, като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви — духовни — за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я измѣняте. Има закони, по които ще измѣняте, измѣняте, и тъй ще нагласявате вашето настроение. Запримѣръ, започнете съ думата „благость“. Ще я пѣешъ, ще я измѣнятъ, докато добиешъ въ себе си извѣстно настроение. Тогава, ние ще правимъ разни упражнения. Сутринь, като станете, да кажемъ фамилия сте, съберете се дѣца, баща и майка, започнете окултнитѣ си упражнения. Започнете „сила жива, кажи ми, дѣ вода извира, извира, извира“, всичките ще пѣятъ. Послѣ ще дойдатъ другитѣ окултни упражнения — дѣцата, всички въ кѫщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. Послѣ, „скръбьта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитаватъ по този начинъ — съ музика — дѣцата, или не. Може. Дадемъ ли нѣщо окултно, ще има резултатъ. Дѣцата се възпитаватъ чрѣзъ картини, образи. Този езикъ трѣбва да бѫде картиненъ. Той е езикътъ на природата. Дѣтето е крайно впечатлително къмъ образитѣ. Затуй трѣбва да се създадатъ такива мотиви. А да прѣдадешъ това на обикновена музика е много трудно. Не е лесна работа да създадешъ единъ окултенъ мотивъ. Сега, вие не знаете какви ще бѫдатъ следващитѣ два мотива, които ще дойдатъ. До сега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, послѣ пакъ ще се повърнемъ къмъ другъ единъ върхъ. Сега, туй пѣние ще се отрази различно на характера ви; нѣкои ще станатъ по-спокойни, по-сдържани, други по-активни, нѣкои които сѫ музикални, които сѫ по-поетични ще почнатъ да мислятъ по-сериозно, по дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; нѣма да създаде у васъ еднообразие, но разнообразие, и въ туй разнообразие ще има една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ не искамъ да мислите, че съ музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно отъ срѣдствата. Музиката е изкуство на ангелитѣ. И слѣдователно, за насъ тази музика е неразбрана, но за ангелитѣ всѣки единъ музикаленъ тонъ, това е звукъ опрѣдѣленъ. И тия звукове сѫ неразбрани за насъ, но за ангелитѣ, тѣ сѫ цѣлъ единъ езикъ, красивъ ангелски езикъ. Музиката е ангелски езикъ. Този тонъ, да кажемъ do, той означава нѣщо, той не е само мъртавъ звукъ, той е живъ звукъ! Сега, ние чуваме отдалечъ само звука. Звукътъ е достигналъ, но съдържанието на този звукъ го нѣма. Обаче, ако въ васъ се развие вѫтрѣшната, окултната музика, то ако, азъ кажа запримѣръ тъй хм, х, (Учительтъ пѣе „сила жива“ ... безъ думи), веднага, като ви я изпѣя, всички вие ще знаете какви сѫ думитѣ. Всичкитѣ тия звукове си иматъ опрѣдѣлени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство въ възходяща степень, а поезията — внизходяща степень. Поезията принадлежи на единъ по-високъ свѣтъ, но понеже слиза надолу, тия думи сѫ тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала отъ тѣхъ. Разбъркани сѫ думитѣ. Ние казваме, запримѣръ, мѣсто и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и мѣсто се различаватъ. По какво? Що е мѣсто? (Учительтъ мѣсти лѫка си отъ едно мѣсто на друго). Ето, мѣстя го. Причината е отвънъ. Азъ бутамъ лѫка, той се мѣсти, нали? Причината е отвънка. При пространството причината е вѫтрѣ Запримѣръ, азъ мѣстя рѫката си. Вие сте едно живо сѫщество, докосвамъ ви, но отъ моя пръсть излиза една жива течность, вие не я виждате, и като я оттегля, азъ продължавамъ въ моето съзнание да действувамъ върху васъ, т. е. силата, която дѣйствува не е отъ вънка, а отвѫтрѣ. Сега, смѣсватъ мѣсто и пространство, но причината при пространството е вѫтрѣ, Затуй, ние живѣемъ сега въ мѣстенето на нѣщата, а не въ пространството. Запримѣръ, човѣкъ, който се мъсти, върви само въ една посока. Азъ едноврѣменно мѣстя лѫка и простирамъ рѫката си, взимамъ нѣщо. Значи, когато се простирамъ, имамъ воля да взема нѣщо, и да дамъ нѣщо, а въ мѣстенето ти нѣмашъ воля. Слѣдователно, казвате: „Мѣстимъ се въ този святъ“. Не, мѣстятъ се само умрѣлитѣ хора, а живитѣ се простиратъ. И тогава, отъ простирането казватъ англичанитѣ, става проекция — проектира се нѣщо въ пространството. Значи само съзнанието вѫтрѣ може да се проектира. Българинътъ казва: пробива, проектира — еко. — Еко е коренъ, значи, отгласъ на едно движение, което става. Хвърляшъ, но туй хвърляне има отражение. И тъй, всѣка една дума въ нашето съзнание взима своята опрѣдѣлена идея или своето опрѣдѣлено съдържание, което тя има по естество, споредъ това, какъ се е образувала първоначално тази форма въ Божествения свѣтъ. Тогава за всѣка една дума щѣхме да имаме единъ опрѣдѣленъ звукъ, пъкъ сега тия звукове сѫ прѣведени и всѣка една дума се е видоизмѣнила. Запримѣръ, имаме думата milch — млѣко. Каква е била думата, на първоначаленъ езикъ, която е значела млѣко? — Мама или майка. Този звукъ –ма го има почти у всички дѣца, той е най лесниятъ звукъ за изговаряне „ма ма ма“, казва малачето F, и ние казваме ма ма. Какъвъ съдържателенъ звукъ е той! „Ма“ ... звукътъ на дѣтето. Уменъ човѣкъ е само онзи, който може да слѣзе и да се качи горѣ. Който не може да слѣзе, той не е уменъ Който седи само на върха на планината, той е глупавъ човѣкъ, а който може да слиза и да се качва, той е уменъ човѣкъ. Мама, значи, сѫщество, което може да се качва горѣ, и може да слиза. Значи, само тя може да се жертвува, понеже знае да се качва и да слиза, богата е съ долни и съ горни прѣживявания, владѣе всичкитѣ условия на природата, на живота. Послѣ, запримѣръ вземете звука „б“. За да произнесешъ този звукъ, това значи, че извѣстна сила е затворена, и тя търси пѫть, по който да се прояви. Ти свивашъ джунитѣ си, горната и долната, и се напъвашъ — „б-б-б“, значи, активниятъ принципъ на мѫдростьта и активниятъ принципъ на любовьта се съединяватъ, за да родятъ б-то. И тогава иде а-то. Звукътъ „а“ е емблема на човѣшкия умъ, и като съедините звуковетѣ „б“ и „а“, казвате ба, ба, ба. Послѣ, интересно е когато ние се смѣемъ, какъвъ звукъ произнасяме? Ха-ха-ха. Пъкъ когато кажешъ ох то значи срѣщналъ си нѣкаква мѫчнотия. Звуковетѣ „о“ и „а“ означаватъ радость. Звукътъ „х“ е звукъ на мѫчение. Който се смѣе, казва „ха, х-а, х а“, а онзи, който срѣща мѫчнотии, плаче и казва „охъ — о-х. Два елемента тукъ си мѣнятъ мѣстата — „а“ и „о“ — ту прѣдъ „х“, ту слѣдъ „х“. Като кажемъ „охъ“, радостьта, буквата „о“, е отпрѣдъ, прѣдъ мѫчението, а като кажемъ „ха“, значи прѣдъ радостьта има една мѫчнотия. Значи за да бѫдешъ радостенъ, мѫчнотията ще я туришъ прѣдъ очитѣ си, нѣма да я туришъ задъ гърба си. Неприятельтъ си ще го държишъ винаги прѣдъ очитѣ си. Тогава е безопасно. Туришъ ли го задъ гърба си, тамъ друго — ще охкашъ. Кажешъ ли „ха, ха“, значи, казвашъ , познавамъ те“. Кажешъ ли ох, х-то отзадъ, тогава идва философията. „Охъ“, казваме, „Охъ“, това е едно уравнение, измѣни туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намеришъ на какво е равна. Тури „х“-то отъ прѣдъ ще можешъ да надделѣешъ тази мѫчнотия. Да кажемъ, че имашъ единъ слуга, нервирашъ се отъ него, лошъ е. Ще намѣришъ причинитѣ, защо е лошъ слугата. Има си причини. Слугата ти въ 5 минути отгорѣ може да стане отличенъ слуга, и въ 5 минути може да стане такъвъ, че да го не познавашъ, защото нашето тѣло е поляризиране въ нашия умъ. Въ нашето тѣло се намиратъ енергии, които не сѫ подъ контролата на нашата воля, и трѣбва да знаемъ какъ да ги управляваме. И всѣки трѣбва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе извѣстна експлозия. Нѣкой се гнѣви. Ще се гнѣвишъ и оттатъкъ ще минешъ. Гнѣвътъ, то е изгубване на своето минало равновѣсие. Ами че кой отъ насъ, като върви, нѣма да се спъне да падне? Туй устройство на нашето тѣло, което сега имаме, не е много сигурно. Животнитѣ сѫ много по-умни отъ насъ. Растенията, като знаятъ, че се намиратъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, забили си главитѣ въ земята, та да стоятъ прави. А ние сме се качили на двѣ кокили, главата се върти горѣ, а кокилитѣ се движатъ, обикалятъ земята. Ще изгубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Растенията сѫ още по-умни. Добрѣ, значи човѣкъ пада. Кога пада човѣкъ? Трѣбва да дойде едно сѫщество отвънка, и малко като те бутне, ти загубвашъ равновѣсие. Човѣкъ пада, като се уплаши. Ако ти мислишъ въ себе си, никога нѣма да паднешъ. Значи, човѣкъ, който се е разгнѣвилъ, излѣзалъ е отъ себе си, загубилъ е равновѣсието си и пада. Що е гнѣвъ? Ще се пазишъ, дѣто има много хора да не ходишъ, да не би да те бутне нѣкой, защото ще загубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Много естествено е, не е срамно, Разгнѣвишъ се — падане е това. Ще станешъ, ще се изтърсишъ, и ще кажешъ: “Втори пѫть ще минавамъ прѣзъ мѣста, гдѣто нѣма хора“. Ще минешъ тъй, за да не те бутнатъ. Та, ние като дойдемъ въ стълкновение съ хората падаме. Но като не разбирате закона, тозъ те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнатъ 20 души, и азъ все падамъ, какво ще стане съ мене, на какво ще замязамъ, като се върна дома си? — Ще се оплаквамъ на този, на онзи, главата ми прѣвързана, рѫката прѣвързана, краката прѣвързани. Та, сѫщото е и въ морално отношение. Дѣто има много хора не ходете! Сега азъ като ви събирамъ тукъ, трѣбва да се пазите. Не искамъ вие да се бутате, но между васъ да има най-малко 2 — 3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. Въ окултенъ смисълъ ние може да увеличимъ пространството, и може да го смалимъ да го сгѫстимъ. Това можемъ да го направимъ. Сега, какво нѣщо е гнѣвътъ? Ще считате, че въ всички тия морални недостатѫци, морални слабости, които имате, нѣма нищо лошо, нищо срамно. Ама падналъ си, сгрѣшилъ си. Казватъ: „Съгрѣшилъ, падналъ, ама той морално падналъ!“ Какво е физическото падане, и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този въ физическо отношение, той е знаелъ, виждалъ е, че ще падне, а въ морално отношение — той не е виждалъ, че ще падне. Дойде до нѣкое мѣсто, и може да падне. Сега, ние ще тълкуваме нѣщата по единъ естественъ начинъ, и ще се съобразяваме съ всичко. Аз искамъ да ви дамъ извѣстни правила, да ги приложите, за да може животътъ ви да стане по-смисленъ. Защото, ако ние не поумнѣемъ повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатѣе повече, ако умътъ ми не се развие повече, ако волята ни не укрѣпне повече, тогава защо ни е туй знание? Искамъ да позабогатѣете, и да имате прави сѫждения за нѣщата. Ще дойдемъ до опита. Всички нѣща трѣбва да ги констатираме много вѣрно. Запримѣръ, ти казвашъ: „Азъ мислихъ тъй“. Като ученикъ на окултната школа, ще докажешъ защо мислишъ тъй, кои сѫ причинитѣ. Ще обяснишъ защо тази картина не е естествена. Пъкъ има още много работи, които ще оставимъ за сега. Има извѣстни области, ще ги оставимъ, нѣма да ги бутаме. Защото, ако речемъ сега да ги бутаме, ако речете сегашниятъ общественъ строй, да го нищите, отиде та се не виде. Нѣма да го буташъ. Има нѣкои нѣща, които сега съвършено не трѣбва да ги буташъ. Иска се едно малко бутане, за да рухнатъ. Тия нѣща врѣменно ще ги оставимъ, докато съградимъ новото. И послѣ, вие казвате: „Господь знае“. Че Господь знае, азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, но и ние трѣбва да знаемъ, какво Той знае, и какво ни е заповѣдалъ. Трѣбва да го знаемъ! Ние сме дошли, като нѣкои готовановци. Вие казвате: „Господи, ти знаешъ“. Не, ти си ученикъ, имашъ задължения, опрѣдѣлена работа — и трудъ, и мѫчения ще имашъ. Нѣкой пѫть ще те пратятъ въ ада, нѣма да се откажешъ. Послѣ ще се трудишъ и ще работишъ. Тия състояния — мѫчения, трудъ и работа — трѣбва да ги минешъ. Когато минешъ прѣзъ едно състояние, прѣзъ второ, трето, и четвърто, не се обезсърдчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радость, той ще ти даде и сѣнката на радостьта, защото безъ сѣнки животътъ не е животъ. Самиятъ животъ, който сега прѣживѣваме, той носи злото съ себе си. Животъ безъ сѣнки носи злото съ себе си. Красотата носи злото съ себе си. Красивата жена иска да се облѣче хубаво. Послѣ, силниятъ човѣкъ иска да има пари. Който има голѣмъ гръбнакъ, той може да краде. Силнитѣ крадатъ. Онѣзи болнитѣ, хилавитѣ хора може ли да крадатъ? Силниятъ, той ще направи прѣстѫпление. Е, питамъ сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е, То е едно заблуждение, което е влѣзло въ свѣта и сѫществува отъ памти вѣка. Черната ложа е дала насока на живота по този начинъ. Хубаво, ти обичашъ нѣкого. Ти увѣренъ ли си, че отъ този, когото обичашъ, отъ него зависи твоето щастие, че той ще внесе нѣщо хубаво въ живота ти? Ами ако слѣдъ като го залюбишъ, той ти донесе нещастие? Въ какво? И на васъ тази вечерь ще ви приведа едно разяснение. Азъ трѣбва да ви говоря съ разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нѣщата. Представете си, че азъ и още нѣкой другарь сме затворени въ единъ замъкъ, но тъй херметически сме затворени, че нѣма отдѣ да влѣзе въздухъ. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тукъ ще умремъ“. Обаче, азъ работя, чета, и откривамъ, че въ тази стая има единъ заденъ входъ. Той като легне да спи, азъ излизамъ навънъ. Вънъ има слънце, чистъ въздухъ, ходя по планината, по горитѣ, върна се, той ме вижда бодъръ, веселъ, радостенъ. Той казва: „Лошъ е този свѣтъ, какъ ще се живѣе?“ Пита ме: Защо ти си тъй радостенъ ? Азъ му казвамъ: „Азъ вземамъ нещата отвънка. „Кѫдѣ отвънка, не виждамъ ли какъ живѣешъ?“ Казвамъ: „Има другъ единъ свѣтъ отвънъ“. „А ти виждалъ ли си го ? — Видяхъ го, „Кому разправяшъ тѣзи работи!“ Той пакъ заспи боленъ, хилавъ, азъ пакъ излѣза на слънцето, радвамъ се, а той се чуди отдѣ това разположение? И най-послѣ единъ день го убѣдя, изведа го и излѣземъ и двама на отворено мѣсто. — Е, кажи сега! „А ! Сега вашето положение е такова. Азъ искамъ да ви кажа, че този свѣтъ, въ който вие живѣете е замъкътъ, въ който сте затворени, и въ него има една задна врата, прѣзъ която вие може да излѣзете и да идете въ Божествения свѣтъ. Не ви казвамъ да излѣзете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажешъ на другаря си: „Тукъ издържамъ, това е мѣсто за работа, мога да работя цѣль день въ този замъкъ“. Това не е илюзия, това е една велика реалность! И сега, защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвамъ вратата, какъ да излѣзете. Да излѣзете, нищо повече! Има нѣкои хора, които само съ музика може да ги накарашъ да излѣзатъ. Азъ съмъ отвънка, свиря ви, вие давате ухо, послѣ казвате, нѣкой отвънъ свири, чакай да го видимъ, отдѣ можемъ да го чуемъ?“ Като излѣзете прѣзъ тази врата навънъ, ще видите свиреца. А като видите свиреца ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само единъ примеръ на картиненъ езикъ, но е реаленъ примеръ. Не се съмнявайте! Имате една душа, въ която да вѣрвате. А сега единъ день вѣрвате, че има Господъ, а другъ день не вѣрвате. Най-послѣ на какво базирате живота си? Че Богъ е Любовь. И тази Любовь е всепроникваща. Тя е вѫтрѣ въ насъ, и прониква не въ туй ни тѣло, а вѫтрѣ въ нашето съзнание, въ нашата душа. Прониква навсѣкѫдѣ, постоянно прониква. Въ най-голѣмата скърбь, вѣрвайте въ Любовьта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичкитѣ външни прѣдмети, външни условия искатъ да те държатъ въ затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вѫтрѣ! Тѣ като заспятъ, ти прѣзъ тази вратичка на задния входъ излѣзъ навънъ. Туй е картина. Нѣма какво да ни плаши сегашния свѣтъ, сегашния животъ. Мѫчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние прѣзъ нея трѣбва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате прѣзъ нея, но нѣкой пѫть излизате съ вързани очи. Не, азъ искамъ да ви се отвържатъ очитѣ. Азъ искамъ вие съ отвързани очи да излизате. Не искамъ да казвате като излизате: „Почувствувахъ, че има една топлина, но не видѣхъ нищо“. — Свързанъ си, Казвамъ: ще снемемъ тия прѣвръзки ! „Ама менъ ми казаха, че не може да се снематъ“. — Може, може. „Ама опасно било“. — Никакъ не е опасно. „Ама еди-кои си окултистъ тъй ми каза. Нѣкой адептъ, еди-кой си учитель тъй казва“. — Остави този учитель. „Еди кой си професоръ....“ — Остави този професоръ. Този учитель вие слушали ли сте го? „А не, неговитѣ ученици тъй казватъ“. Не е хубаво. Пийте вода отъ мѣстото, отъ извора направо ! Тъй, отъ мѣстото пийте, отъ самия изворъ. Азъ не ви казвамъ да слушате учениците, а да провѣрявате нѣщата, и да бѫдете съгласни съ този великъ принципъ. Азъ искамъ да ви напомня нѣща, които вие сте забравили, не нови нѣща, а стари нѣща говоря на свѣта, които знаятъ отъ онова далечно минало. Азъ ви казвамъ: слушайте, свѣтътъ се е измѣнилъ, то не е онова врѣме. Въ какво се е измѣнилъ? Тогава слизаше надолу, а сега прави единъ подемъ къмъ Бога. Сега започваме съ закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсимъ своето щастие въ Любовьта. За Любовьта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любовь. Сега, изисква се вѣра, абсолютна вѣра — вѣра, вѣра, вѣра! И ще я опитаме мие. Азъ ви давамъ примѣръ. Азъ искамъ, нѣкои отъ васъ, като пѣятъ, да не се смущаватъ. Азъ имамъ ухо, азъ ви слушамъ, казвамъ: ще се оправи тази работа. Направи са една погрѣшка, нищо отъ това. Веднъжъ, като бѣхъ на единъ концертъ, диригента (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо отъ това. Ще се оправи тази работа. На правилъ съмъ една погрѣшка, що отъ това? Съ една, съ двѣ, съ три и съ 10 погрѣшки, нищо не е. Много погрѣшки ще направимъ. Ще чакаме. Всѣка една погрѣшка има и обратенъ резултатъ. Погрѣшкитѣ носятъ и добрини въ свѣта. Нѣкой взелъ фалшивъ тонъ. По отношение на тази гама, която азъ давамъ, този тонъ е фалшивъ, но по отношение на друга гама, той е въ хармония, въ свръзка съ нея. И този, който е взелъ фалшивъ тонъ, и той не е кривъ. Казвамъ гамата не е тази, измѣни гамата! „Какъ, туй е погрѣшка“. Не, измѣни гамата. Трѣбва да гледаме конкретно, реално, на нѣщата, тъй, както сѫ. Слѣдователно, нѣма погрѣшки въ свѣта. Погрѣшки има по отношение на едно вѣрване на едно разбиране. Казвамъ нѣкой пѫть: туй не е погрѣшка, „Какъ, нали го знаемъ!“ Да, но туй, което е погрѣшка за васъ, туй, което е погрѣшка въ едно отношение, то е велика истина въ друго отношение. Слѣдователно, погрѣшкитѣ, които ще намѣрите, въ нашия животъ, тѣ сѫ погрѣшки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не сѫ погрѣшки за всички случаи. Туй, което е за васъ погрѣшка, въ друго отношение то е една велика истина! Сега, бихъ си привѣлъ извѣстни изяснения. Не трѣбва да се смущавате, вие имате единъ опрѣдѣленъ моралъ. Въ свѣта въ който сега живѣете нѣма опрѣдѣленъ моралъ. Азъ бихъ желалъ да ми каже нѣкой отъ васъ, кой е опрѣдѣлениятъ моралъ. Има, не че нѣма такъвъ, но ние още нѣмаме опрѣдѣленъ моралъ, който да го прилагаме. Азъ съмъ челъ толкова моралисти, кое е моралното въ тѣхъ? Христосъ е казалъ: „Да не правишъ на другитѣ туй, което не искашъ да ти правятъ“. Е, какво не искашъ да ти правятъ? Принципътъ е вѣренъ, но този принципъ трѣбва да се разложи. То е една сложна задача, която трѣбва да се разложи на своитѣ съставни части. „Е, да обичаме“. Какъ? То е една задача. Да обичашъ, да любишъ Господа, то е една велика задача. Четири неизвѣстни има тамъ. Да го обичашъ съ ума си, да Го обичашъ съ сърцето си, да Го обичашъ съ душата си, да Го обичашъ съ силата си. Ами че ти още въ душата си не вѣрвашъ, а ще обичашъ Господа съ душата си. Ти въ ума си имашъ съмнѣние, казвашъ: „Дали е Той въ ума ми?“ Кой е този умъ? Ти и въ сърцето си не Го чувствувашъ. Тогава ти имашъ неизвѣстни величини. Послѣ се казва: Да любишъ ближния си, като себе си. Кой е този „себе си“. Два „себе си“ има. Едното е висшето азъ, а другото е низшето азъ. Кое е висшето, и кое е низшето? Не само да говоримъ съ неразбрани думи, но да знаемъ кое е висшето и кое е низшето? Това сѫ все задачи. Тѣ не че не сѫ вѣрни, вѣрни сѫ, но сѫ нѣща, които не сѫ провѣрени отъ насъ, други сѫ ги провѣрили. Туй, което вие провѣрите, то е вѣрно зарадъ васъ. Вие може да го провѣрите въ другъ единъ смисълъ. да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвамъ, че искамъ нѣщата да бѫдатъ вѣрни. При менъ бѣше една вечерь единъ приятель и му казвамъ: онзи центъръ, които образува една окрѫжность, е по-голѣмъ отъ цѣлата окрѫжность. „Какъ може да бѫде това?“ Вие имате една такава малка дупчица, прѣзъ която тече вода, и да допуснемъ, че вие пущате водата отъ тази малка дупчица въ една щерна отъ 100,000 тона вмѣстимость, и прѣзъ тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-послѣ тази щерна. Питамъ: Тази сила, която е дошла, по-голѣма ли е отъ тази щерна? По-голѣма е, разбира се. Този центъръ е само една съединителна точка на единъ по голѣмъ свѣтъ. Сегашниятъ свѣтъ е създаденъ отъ такъвъ единъ центъръ на този свѣтъ и съединенъ съ другъ единъ по-великъ свѣтъ, на които енергията е 100 милиона пѫти по голѣма отъ енергията на нашия центъръ. Прѣзъ този центъръ текатъ силитѣ на Божествения козмосъ. Ние това не го схващаме, и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство въ нашия свѣтъ, тя е извънка нашия свѣтъ. Допуснете сега, да кажемъ, че този центъръ не завзема никакво пространство, но прѣдставлява една отворена дупка, и прѣзъ нея тече вода въ щерната. Питамъ; тази дупка завзема ли пространство? Не, но безъ да заема пространство, тя напълва цѣлата щерня. Казвате: „Е, нѣма врѣме и пространство“. Тя може да не заема врѣме и пространство въ този свѣтъ, но има и мѣсто има и пространство за другия свѣтъ, за извънъ вашия свѣтъ. Па има и други състояния. Туй сѫ философски въпроси. Това да ви не смущава. Има ли Господь. Нѣма ли Господь? Въ свѣта всичко едноврѣменно сѫществува и не сѫществува. Вие ще кажете: „Какъ тъй, и сѫществува и не сѫществува?“ Азъ за васъ сѫществувамъ, за мравитѣ не сѫществувамъ. Тѣ не мислятъ за менъ, азъ съмъ извънка тѣхното съзнание. Това показва, че нѣщата сѫществуватъ, когато ние ги съзнаваме въ себе си. Ти обичашъ нѣкой, той сѫществува за тебъ. И ако те питатъ, дали нѣкой ангелъ сѫществува, ще кажешъ: „Може да сѫществува, може не, не зная, не съмъ виждалъ ангелъ“. Но за човѣкъ, когото обичашъ, казвашъ, че сѫществува. „Познавамъ го, пипалъ съмъ му рѫцѣтѣ“. Всичкитѣ нѣща, съ които сме свързани, сѫществуватъ, проявяватъ се зарадъ насъ, и тѣ сѫ реални не по отношение на цѣлокупното Битие, а само зарадъ насъ. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че нѣщата сѫществуватъ или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие, и да ви не смущава идеята: Отъ мене човѣкъ може ли да излѣзе? — Може отъ всѣкиго да излѣзе човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ може да мисли, всѣки може да чувствува, и всѣки може да дѣйствува. Туй абсолютно може да бѫде! И всѣки единъ отъ васъ е господарь на своя животъ. Всички тия крѫгове въ геометрията показватъ все човѣшкия животъ. И тия сѣчения всички плоскости въ единъ крѫгъ, показватъ възможноститѣ, които сѫществуватъ въ единъ човѣшки свѣтъ. Туй сѫ отношения заради насъ, затуй трѣбва да изучаваме геометрията. Този въпросъ ще го оставимъ за по-далечно бѫдеще . Ако имаме по благоприятни условия, ще направимъ опити, защото всѣка една теория се подкрѣпва отъ опити. Ще ви обясня съ опити, че човѣкъ е единъ крѫгъ и съзнанието му излиза отъ този центъръ. Ще туримъ нѣкого отъ васъ въ магнетически сънь. Вие ще кажете: „Азъ съмъ първиятъ, менъ турете!“ Но ето кѫдѣ седи погрѣшката. Прѣдставете си, че българското правителство дава 10,000 лв. за научни цѣли, да идатъ нѣкои въ Африка, да направятъ наблюдения. Всѣки ще каже: „Азъ ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той нѣма познания, защо ще го пратите въ Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите ученъ човѣкъ, на когото умътъ е събуденъ. Казвате: „Менъ, Учителю, прати“. Хубаво. Какво видѣ? „Е, видѣхъ ангели“. Какви сѫ? „По-високи отъ човѣка и послѣ кѫщитѣ имъ сѫ по голѣми, дланитѣ имъ сѫ голѣми“. И мислите, че сте казали нѣщо научно. Ами че билъ по-високъ, това не е ангелъ. Че кѫщитѣ били по-голѣми, това не е важно за единъ ангелъ. Ангелътъ трѣбва да има друго нѣщо отличително. Вие искате опити. Азъ не мога да прибѣгна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибѣгна до единъ опитъ, вие ще кажете: „Чакай да видимъ сега, дали опитътъ ще излѣзе сполучливо, ще го хванемъ“. Ами че азъ ви виждамъ, какво ще ме хванете. Ако искамъ да ви излъжа, значи искамъ да взема нѣщо отъ васъ, лесно ще ви омотая. Добрѣ, значи 50% е вѣрно, а ако искамъ да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по добрѣ? Какъ мислите вие? Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховетѣ, а всѣки върхъ има своята долина. Онзи човѣкъ, който говори истината, говори и лъжата. Това е единъ афоризъмъ. Значи, онзи, който говори истината, хвърля сѣнка. Хората ще го разбератъ криво, и отъ тази истина безъ да иска, той самъ хората ще изкаратъ лъжливи по учения. Та, онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, които говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трѣбва да разбирате, дълбока философия е то. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, да схваща добрѣ. Ще кажете „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдѣто се говори истината тамъ се говори и лъжата, дѣто има богатство, има и крадци, дѣто има жито въ хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щомъ говоришъ истината, ще се намѣри нѣкой лъжецъ, който ще се прѣкомандирова при тебъ. Тамъ, дѣто се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лѫжата, защото у човѣка има двама, единиятъ говори истината другиятъ говори лъжата. Единиятъ ти казва, „Защо си толкова будала, я гледай да си оправишъ работитѣ, да си направишъ нѣкоя кѫща, вземи тия пари!“ Другиятъ казва, „не остави, ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ идеаленъ, безкористенъ“. И ти седишъ, не знаешъ, казвашъ: „кого да слушамъ?“ И ти не можешъ да рѣшишъ. Ще вземешъ страната или на едина или на другия. Значи, ти се солидаризирашъ съ единия съ онзи долния, казвашъ: Хайде да взема паритѣ“. Станете ортаци, и започнете да лѫжите, и да крадете. Хванатъ ви, набиятъ ви, затворятъ ви. Дойде онзи другиятъ, казва: „Слушай, азъ нали ти казвахъ ортаклъкъ да не правишъ съ този“. — Отказвамъ се, ще слушамъ. Пускатъ те отъ затвора, започнешъ по Бога. Но пакъ те биятъ. Дойде първиятъ казва: „Слушай, ти съ мене много добрѣ бѣше започналъ“. Не, не е въпросътъ тамъ. Значи ние сме раздвоени вѫтрѣ въ себе си. Ако тебе те биятъ, причината е, че ти си говорилъ истината безъ любовь.. А всѣка истина говорена безъ любовь е наполовина лѫжа. Когато азъ казвамъ, че онзи, който говори истината, говори и лѫжата, разбирамъ, които говори истината безъ любовь говори и наполовина лѫжа, онзи които говори истината съ любовь, той говори цѣлата истина. Това е фактъ. И ако вие говорите истината безъ Любовь, то е наполовина лѫжа. Ако я говорите съ любовь, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лѫжата — е вѣрна. За да се избавимъ отъ тази възможность, трѣбва да внесемъ любовьта. Дойде ли Любовьта, ще дойде и Мѫдростьта. Има ли тия два принципа въ насъ, всѣка лѫжа е изключена. Ние сме въ единъ свѣтъ на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни прѣдпазятъ отъ противорѣчията, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Т. м. 8 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 19.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ — СРѢДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ БОЖЕСТВЕНОТО. Т. м. Хайде да прочетемъ нѣколко отъ темитѣ. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? — Не. Ще оставимъ за идещия пѫть. Учительтъ свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пѣятъ пѣсеньта: „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благий Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Кой пълни (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь (2) Съ Любовь (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь“. (2). Вториятъ пѫть я изпѣха съ Учителя, безъ цигулка. Третиятъ пѫть я изпѣха пакъ съ Учителя, но съвсѣмъ тихо. Сега, всички заедно ще пѣемъ „Духътъ Божий“. (2 пѫти). Като допирни точки на окултната музика, Духътъ Божий, това е окултенъ прѣходъ. Ще ви кажа сега, гдѣ сѫ окултнитѣ допирни точки, гдѣ минава съврѣменната музика въ окултна, и защо дава смисълъ на пѣнието. (Учительтъ пѣе самъ). „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благи, Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Тия думи сѫ окултенъ прѣходъ, т. е. прѣходъ въ окултенъ смисълъ. Сега ще пѣете съ движения, ще турите волята си въ дѣйствие. При окултното пѣние ще внимавате. Сега, ще напуснете всичкитѣ ваши традиции. Искамъ, като ученици, да бѫдете свободни въ пѣнието. Когато човѣкъ пѣе, не само ума, не само сърцето му трѣбва да, взематъ участие, но и, волята му. А за да вземе участие и волята, рѫцѣтѣ трѣбва да се движатъ. Въ съврѣменната опера съзнаватъ това. (Учительтъ пѣе самъ и прави движения). Духътъ Божий — издига рѫцѣтѣ си бавно и мощно нагорѣ. Духътъ Вѣчний — сваля рѫцѣтѣ си надолу прѣдъ лицето, прави крѫгъ, и послѣ ги поставя въ хоризонтално положение. Духътъ Святи — рѫцѣтѣ си пакъ възвива въ видъ на крѫгъ прѣдъ лицето, нагорѣ и послѣ почти отвѣсно. Духътъ Благи — сѫщото — но рѫцѣтѣ оставатъ хоризонтално. Кой пълни — рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ. Сърца ни съ Любовь — рѫцѣтѣ се разтварятъ широко настрани. Отъ тамъ нататъкъ, рѫцѣтѣ правятъ леки движения, като хвъркане. Тѣ сѫ въ хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря рѫцѣтѣ си навънка. Напълването е единъ процесъ на разширение. „Кой пълни“ — рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. „Сърца ни съ Любовь“ — навънка рѫцѣтѣ, сърцето се разширява. При останалитѣ думи, прави съ рѫцѣтѣ движения на хвъркане. Като се напълни единъ балонъ съ газъ, той почва да се разширява, да се издига нагорѣ. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забѣлѣжите, че въ тия движения има хармония. (Учительтъ пѣе самъ). Духътъ Божи ... Кой пълни ... „Кой“, има двояко значение. То е и въпросъ, и отговоръ едноврѣменно. Духътъ Божий, който пълни — отговоръ. И, кой пълни сърца ни съ Любовь? — Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний и т. н. Тѣ сѫ атрибути. Сега, каква е разликата между святия човѣкъ и свѣтлия човѣкъ. Азъ мога да кажа „святий“ и „свѣтлий“. Ето каква е разликата. Като ученици, трѣбва да имате точно опрѣдѣлени понятия. При святия човѣкъ, ти ще идешъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде при тебе. При извора на водата, ти ще идешъ. Святиятъ човѣкъ е единъ изворъ, ти ще идешъ при него, той пълни, ще подложишъ сърцето си. А свѣтлиятъ човѣкъ, това е запалена свѣщь. Тази свѣтлина иде при тебъ. Ти нѣма да идешъ, тя ще дойде. Слѣдователно, процесътъ е такъвъ: при святия ти отивашъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде. Богъ е святъ и свѣтълъ. Богъ, като свѣтлина, идва при насъ, а като святъ, ние отиваме при Него. Слѣдователно, святиятъ Духъ може да напълни сърцата ни. Значи, сърцето отива при святия Духъ. А като кажемъ „свѣтълъ духъ“ подразбираме нашия духъ. „Святъ“ се отнася до сърцето, а умътъ ни има работа съ „свѣтлия“. Слѣдователно, това сѫ двѣ живи качества на Бога. Съ едното живо качество се занимава нашиятъ умъ, а съ другото — нашето сърце, Като кажемъ „святъ Духъ“ подразбираме нашето сърце. Благъ, вѣченъ, святъ, това сѫ думи, които сѫ свързани. Кои пълни сърцата ни? — Божиятъ Духъ. Тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Въ дома си като влѣзете, ще пѣете съ движения. Ще турите вашата воля на работа. Много отъ тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Сега, при думитѣ „Духътъ Божий“, (Учительтъ пѣе „Духътъ Божий“ и прави движение съ рѫцѣтѣ), щомъ си съ Него, ти ще вземешъ сѫщото разширение. Нѣма да се смущавате, дали сте направили движението право или не. Има единъ вѫтршѣенъ законъ на движенията. Щомъ туй движение е въ хармония съ мислитѣ и чувствата ви, усѣщате една приятность. Щомъ има разногласие, ще усѣтите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пѣете, ще се движите, и ще служите на Бога и съ ума, и съ сърцето, и съ волята, и съ цѣлото си тѣло. Всичко трѣбва да бѫде въ движение. Всичко туй да участвува въ музиката. И тъй тѣлото ни ще се хармонира. По нѣкой пѫть вие мислите, че може безъ музика. Само умрѣлитѣ могатъ безъ музика, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ слово, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ хлѣбъ, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ вода, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ мисъль, а живитѣ —никога! Нѣкои питатъ, може ли безъ пѣние? Може. Когато попитали Паганини, можешъ ли да свиришъ на три струни, той рекълъ: „Мога“. „На двѣ?“ — Мога. „На една?“ — Мога. „Ами безъ струни можешъ ли да свиришъ?“ — Мога. И не се явилъ. По този начинъ съ пѣнието ще хармонираме себе си. И чрѣзъ пѣенето ние ще почнемъ да привличаме ония сили въ природата, които сѫ хармонични на насъ. Туй е законъ за привличане. Дѣйствително, сега нѣма какво да ви уча. Младиятъ момъкъ и младата мома, тѣ знаятъ това. И птичкитѣ защо пѣятъ? Мѫжкитѣ птички защо пѣятъ? Тѣ отдавна сѫ научили този законъ. Млѣкопитающитѣ животни, кравитѣ, и тѣ мучатъ нѣкой пѫть. Все си има единъ законъ, на който се подчиняватъ. Туй мучене, и то е другъ родъ пѣние. Пѣнието всѣкога привлича. И ако ние пѣемъ хармонично, при насъ всѣкога ще се привлѣкатъ духоветѣ на музиката. И щомъ се привлѣкатъ, тѣ ще донесатъ нѣщо много хубаво — обновление. И споредъ степеньта на нашата пѣсень, споредъ туй вдъхновение, ще станатъ и съобразни промѣни въ духовния ни свѣтъ. Сега, първото нѣщо, ще пѣете отъ сърце. Окултната музика не позволява такова пѣние само отгорѣ-отгорѣ. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пѣешъ първо съ чувство, а слѣдъ туй ще оглаждашъ. Ние ще оглаждаме послѣ. Ние още не може да пѣемъ окултни пѣсни. Това сѫ малки упражнения, тъй ги наричамъ азъ. Ако азъ ви ги изпѣя като пѣсень, вие всички ще заспите, и нѣма да бѫдете тукъ. Вие ще заспите, и като ви пробудятъ, ще кажете; „Бѣхъ нѣкѫдѣ, въ единъ свѣтъ, и то въ какъвъ свѣтъ! „Пъкъ туй сега, още не е пѣсень, то е едно упражнение, затуй ще бѫдете тукъ, нѣма да заспите. Затова, азъ ги наричамъ упражнения. Казвате: „Не може ли да пѣемъ нѣкоя окултна пѣсень?“ — Не може! При сегашнитѣ условия не може да се пѣе окултна пѣсень. Туй сѫ окултни упражнения. И всичкитѣ ни пѣсни, даже и тия, които се пѣятъ въ недѣля, въ събранията, и тѣ сѫ упражнения. Тѣхъ ги наричатъ пѣсни, но сѫ упражнения, споредъ моето схващане. Нѣкои сѫ по-близо до пѣснитѣ, а нѣкои по-далечъ, Сега, да научимъ туй упражнение съ движения! (изпѣхме Духътъ Божий два пѫти съ движения). Изпѣйте сега „Блага дума... !“ (всички заедно съ Учителя пѣемъ, а на края Учительтъ свири.) Има нѣщо, което спъва малко. (Учительтъ пѣе самъ „Блага дума“, а послѣ — всички заедно). Сега, нека двама души да изпѣятъ „Блага дума на устата, туй е ключътъ на сърцата“, а всички заедно ще пѣятъ припѣва. Учительтъ и една сестра пѣятъ началото, а послѣ всички пѣемъ припѣва, Сега, ще пѣемъ „Вениръ-Бениръ“ (Учительтъ свири — всички пѣемъ) Слѣдъ това пѣемъ: „Изгрѣва слънцето“. „Сладко-медено“ Сега, нека дойдатъ приятелитѣ, онѣзи ученицитѣ (8-тѣ млади братя отидоха при масата.) Пѣйте „мълчаливото пѣене“. (Учительтъ свири на цигулката единъ хубавъ маршъ, а братята пѣятъ съ гърлото си, безъ да си отварятъ устата). (Оригинално пѣене). То е едно прѣходно положение въ окултната музика. Може да ви се види малко смѣшно, но хубаво излѣзе, нали? (Де ги развиемъ. Ще създадемъ приятни работи въ музиката. Забѣлѣжете, че когато дѣцата си правятъ своитѣ упражнения, всѣкога се смѣятъ. Хората, когато се смѣятъ, работятъ. Не се ли смѣятъ, тѣ сѫ болни, волята не взима участие. Здравиятъ човѣкъ всѣкога е веселъ. Едно отъ положенията: всѣкога трѣбва да бѫдемъ весели! Туй е здравото състояние. Забѣлѣжете, като четемъ Библията, виждаме, че навсѣкѫдѣ хората сѫ били весели, радостни. Животътъ е хубавъ, когато е веселъ. А скръбнитѣ състояния, тѣ сѫ негативни, тѣ не сѫ библейски работи, тѣ сѫ извънка Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява въ радостьта, а другото е само сѣнка. Слѣдователно, и въ скръбь, и въ страдания, и въ мѫчнотии, всѣкога трѣбва да се радваме. Азъ ще направя една малка забѣлѣжка, но на васъ правя забѣлѣжката. Такъвъ е законътъ. Когато изнесете единъ боленъ човѣкъ на нѣкой планински върхъ, какво става съ него? — Оздравява. Мислите ли, че този болниятъ, като го извадите на този планински върхъ, ще ходи съ своитѣ патерици ? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздухъ. Сега, и азъ искамъ тъй да ви извадя на този планински върхъ. Ще си хвърлите всичкитѣ ваши патерици. Патерици не ни трѣбватъ! Безъ патерици! Горѣ е широко, просторъ е тамъ. Туй е смисълътъ. Казватъ нѣкои, че земята била юдолъ, сѣнка на смъртьта. Не е тъй. За човѣкъ, който не знае Божиитѣ закони, земята е единъ юдолъ на смъртьта, сѣнка на смъртьта. Но за този, който разбира законитѣ, за него земята е мѣсто на радость и веселие. Азъ искамъ да ви освободя отъ всички прѣдубѣждения, които имате. Защото, едно отъ голѣмитѣ заблуждения, които ви внушава черната ложа е, че не трѣбва да пѣете, не трѣбва да се веселите. „Пѣние не трѣбва, ще мълчишъ“. Туй е едно. Послѣ, тѣ казватъ; „Много нѣма да ядешъ“, „нѣма да се молишъ, не ти трѣбва молитва“. Безъ пѣние, безъ ядене, безъ молитва! Е, какъвъ е смисълътъ на живота, като извадишъ яденето, пѣнието и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядешъ — ами че това е първото изкуство, съ което човѣкъ започва. Тъй, Христосъ казва: „Който ме яде, има животъ въ себе си“. Яденето, въ окултенъ смисълъ, то е цѣла велика наука. Чрѣзъ яденето ще дойдемъ въ общение съ тази наука, съ себе си, съ Бога. Тази наука днесъ е изхвърлена. Ще се стараемъ да внесемъ въ себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станемъ весели — по божественому да станете весели. Туй изведнъжъ нѣма да стане. Не мислете, че е лесна работа човѣкъ да стане веселъ. Има прѣходни състояния Азъ не искамъ да ви направя изведнъжъ весели, защото азъ зная какъвъ е законътъ. Голѣмата радость носи съ себе си голѣма скръбь. Отъ малкото ще започнемъ, и постепенно, постепенно тази радость ще се увеличи, докато у васъ се развие воля, да можете тази радость да я владате, да остава постоянно въ душата ви. Сега, нашата радость се обуславя на нѣщо материално. Обектъ на нашата радость е всѣкога нѣщо материално. А като се разруши обектътъ на нашата радость, и всичката ни радость се разрушава. Обектътъ не трѣбва да бѫде материаленъ. Понеже Любовьта е субстанция на Божествения свѣтъ, то всички нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ направени отъ Любовь, тя е субстанцията тамъ. Туй, което за насъ на земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живѣятъ всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Слѣдователно, Любовьта е надъ насъ, а тамъ, Божественитѣ сѫщества ходятъ отгорѣ на Любовьта. И казвамъ: краката на тия сѫщества мислятъ повече отъ нашитѣ глави. Тия, които ходятъ на Любовьта, тѣхнитѣ крака мислятъ повече, отколкото нашитѣ най-видни философи тукъ на земята. Всички тия нѣща трѣбва да ги съзнаемъ отъ любовь. Субстанция трѣбва да има. Тогава ще имаме вещи и прѣдмети, които нѣма да се разрушаватъ. Любовьта ще бѫде основа, единъ вѣченъ принципъ, и тогава нѣма да скърбимъ, всѣкога ще бѫдемъ радостни. Затуй ние изучаваме Любовьта, като една велика реалность, а не като нѣщо отвлѣчено. Тя е една велика реалность, къмъ нея се стремимъ, въ нея има музика. Инструментитѣ ще ги направимъ отъ Любовь. Съ нея ще пѣемъ, ще свиримъ. И като влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ ще разберете по-възвишенитѣ работи, тамъ ще ги изучавате, като ученици. Та, затуй ние взимаме пѣнието и музиката, само като едно спомагателно срѣдство къмъ постигане на тази Божествена цѣль. Т. м. 7 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 13.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НИКАКВА ЛЪЖА Досега окултнитѣ школи, въ миналитѣ епохи, както и сега, се считали, като едно вѫтрѣшно проявление. Окултната школа въ миналитѣ вѣкове периодически само е проявявала своята деятелность, и слѣдъ туй пакъ е прѣставала, т. е. школата се е оттеглювала въ своитѣ вѫтрѣшни кѫтове, понеже врѣмената не сѫ били назрѣли. Обаче сега, школата се заема да прокара всичкитѣ свои възгледи, всичкитѣ свои правила въ живота. Тя взима живо участие въ всичкитѣ отрасли на живота. И мнозина отъ васъ ще срѣщнете едно съпротивление вѫтрѣ въ самитѣ васъ, не отвънка, а отвѫтрѣ, ще се сблъснете съ вашитѣ стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на дѣйствуване и ще мине дълго врѣме, докато се освободите разумно отъ тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободитѣ, трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разбиране, едно вѫтрѣшно, конкретно разбиране. Запримѣръ, не казвайте — този е отъ Бѣлото Братство, този е ученикъ. Не. Човѣкъ, който не може да говори Истината той не може да бѫде ученикъ на Бѣлото Братство! Този законъ е вѫтрѣшенъ. Въ момента, въ който вие не може да кажете една истина, или не може да кажете една лъжа, както трѣбва, вие не сте ученикъ, защото истината може да се каже и при лъжата. Направилъ си една погрѣшка, ако речешъ да прикриешъ погрѣшката, ти ще направишъ другъ грѣхъ. Не, ти ще имашъ доблестьта, при тази лъжа да изкажешъ истината, тъй, конкретно, нито да я увеличишъ, нито да я намалишъ. Счупилъ си една чаша, нѣма да разправяшъ на онѣзи причини, които намаляватъ отговорностьта ти, ще кажешъ: „Тази чаша, азъ я счупихъ азъ взимамъ отговорностьта за нея“. Да не считате, че другъ е направилъ това. — Азъ счупихъ чашата — толкова, нѣма да се оправдавашъ. Защото ония сѫщества, прѣдъ които ние ще кажемъ, тѣ сѫ разумни. Нѣма по-разумно сѫщество отъ Бога! И когато ние прѣдъ Бога изкажемъ единъ нашъ грѣхъ, едно наше прѣстѫпление, ще оставимъ Той да го прѣцѣни. Нѣма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казалъ си една лъжа, ще кажешъ истината: — „Съзнателно я направихъ“. Нѣма да се извинявашъ, да кажешъ, че азъ не разбирахъ. Не, лъжа е това! Ще кажешъ: „Азъ съзнателно, умишлено го направихъ туй“. Тъй ще се изповѣдашъ и ще бѫдешъ извиненъ. Сега, човѣкъ може да направи прѣстѫпление и доброто като изповѣдашъ тази истина ти ще се поставишъ на тази висота, че си смѣлъ и рѣшителенъ да кажешъ истината. А нѣкога ти може да носишъ въ себе си доброто, и искашъ да го укриешъ, да не знаятъ хората. То е друга лъжа. За всички нѣща, въ даденъ моментъ, ние трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни да кажемъ истината или въ положително или въ отрицателно отношение. Смѣли, ама не навсѣкѫдѣ. Смѣли, прѣдъ кого? Прѣдъ кого ще кажешъ истината? — Прѣдъ онзи, който обича истината. Прѣдъ онзи, който обича лъжата, ти ще мълчишъ. Той ще ти каже: „Азъ съмъ твой учитель, азъ ще ти кажа, какъ да лъжешъ, азъ съмъ учитель. Но, ти като не знаешъ да лъжешъ, ще мълчишъ“. Слѣдователно, нѣма какво да казваме на свѣта тѣхнитѣ лъжи, тѣ знаятъ много по-добрѣ това отъ насъ. Ние ще застанемъ смирено и ще кажемъ: „Ние считаме, че вие въ туй отношение седите много по-високо надъ насъ“. Единъ свѣтски човѣкъ тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва слѣдъ 20 години ще го хванете. Единъ религиозенъ човѣкъ, като, излъже, слѣдъ единъ день ще го хванатъ. Свѣтскиятъ човѣкъ слѣдъ 20 год., го улавятъ, а религиозниятъ — слѣдъ единъ день. Но ти, като религиозенъ, не може да измислишъ какъ да скриешъ нѣщо. Тъй седи факта. И ти си искалъ да укриешъ, но не можешъ. Лъжата, сама по себе си всѣкога влѣче лоши послѣдствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бѫда малко по-разположенъ, азъ ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно, заради една лъжа на първия човѣкъ, хората сега страдатъ. Заради лъжата страдатъ, нищо повече! Единственото прѣстѫпление бѣше заради лъжата. И двамата първи, хора, бѣха въ окултната школа. Раятъ, това бѣше една велика окултна школа, а не туй дѣтинско разправяне, което ни прѣдаватъ. Една окултна школа бѣше раятъ! Тия дървета, не сѫ дьрвета, това бѣха живи хора, култура отъ хора. Тия дървета, тия живи хора, не сѫ такива, каквито ги мислите. Раятъ, това бѣше една велика култура въ миналото. И когато този прародитель на тази култура направи първата погрѣшка, той нѣмаше смѣлостьта да изкаже истината и излъга. Тамъ, както е писано въ Библията, туй косвено се разбира. Адамъ казва: „Азъ мислихъ, че Ти ще ми дадешъ една другарка, жена умна, интелигентна, като да ми помага въ живота, а ето, тя още при първия изпитъ, още първия день ме увлѣче въ това прѣстѫпление. На Тебе възлагахъ надеждитѣ си, по-умна жена трѣбваше да създадешъ! Това бѣше единъ упрѣкъ. Тогава Господь замълча. Учительтъ си замълча. Той само написа, че Адамъ не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливецъ, първокласенъ страхливецъ! Той нѣмаше доблестьта да каже истината. Казва: „Ти знаешъ, азъ всѣкога изпълнявахъ Твоята воля, — но тази жена, ако я нѣмаше, бихъ ти слугувалъ, тя ме излъга“. Спира се Господь тамъ. Вика жената да види, дали тя ще каже истината, какъ ще издържи изпита си. Казва ѝ слушай, ти какъ направи прѣстѫпление въ школата? — „А, онази змия, онази интелигентность, която ти създаде, ако тя не бѣше, азъ бихъ устояла, азъ щѣхъ вѣрна да ти бѫда, но тя ме излъга, нали знаешъ? Увлѣкохъ се. Кой е виноватъ?“ И Господь каза: „Изкарайте ги навънъ, и той страхливецъ, и тя страхливка!“ И отъ 8,000 години ние се учимъ да бѫдемъ смѣли и рѣшителни, досега ние сме били вcé страхливци. Смѣлость се изисква сега! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да излѣзе, когато Господь го вика, и да каже: „Да, съзнателно направихъ тази грѣшка, направихъ я“. Никакво извинение! Сега, туй е външната страна. Ние говоримъ за грѣха, говоримъ за лъжата. Лъжата не е въ казването. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ свързанъ съ извѣстни отрицателни сили въ природата. Щомъ излъжешъ ти се свързвашъ съ всички негативни сили въ природата, които ще изчерпватъ всичкитѣ сокове на живота ти, и ти ще останешъ сухо дърво. Опасностьта не е тамъ, че си казалъ една лъжа, но нейнитѣ послѣдствия сѫ много опасни, ти ще се свържешъ съ тия сили. Единственото важно нѣщо е — съзнанието трѣбва да бѫде будно! Веднага ще прѣкѫснешъ нишкитѣ, съ тази мисъль на лъжа, която си допусналъ, ще се свържешъ съ Истината, и веднага ще потекатъ тия Божествени сокове. Тъй се разрѣшава въпросътъ. Сега, мнозина отъ васъ мислятъ — да влѣземъ въ школата. Е, какъ ще влѣзете въ школата? Вие мислите, че като дойдете при менъ и ви кажа да влѣзете, че вие сте вѫтрѣ въ школата. Ами че въ тази школа се изисква благородство въ обноскитѣ, деликатность на мислитѣ, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на ученицитѣ... азъ седя, и двама ученици се каратъ прѣдь менъ, и то какъ хамалски се каратъ, като че тия двамата сѫ отъ голѣмитѣ учители, и азъ ги слушамъ съ всичкото смирение Единият чете моралъ на другия. И знаете ли, какъвъ моралъ, първокласенъ моралъ! Не, като ученици, никому нѣма да четете моралъ. Вънка може да си четете моралъ, но вѫтрѣ, ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Азъ тъй мисля“, „азъ инакъ мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противорѣчиви да сѫ, даже и най-противоположни да сѫ, ще кажете: „Братко, азъ изказахъ противоположенъ възглед, но ще ме извинишъ“. Деликатни трѣбва да бѫдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега, отношенията между ученици и ученички трѣбва да се урегулиратъ; у женитѣ има клюкарство, тѣ сѫ първокласни ученички на клюкарството. И всички ония отъ васъ, които клюкарствуватъ сѫ вънъ отъ школата. Туй да го знаете! И всички ония мѫже, които лъжатъ, сѫ вънка отъ школата. Азъ ви заявявамъ, нищо нѣма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Азъ ще ида въ евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Дѣто и да идете, нищо нѣма да ви огрѣе, нищо нѣма да ви измѣни. Знаете ли на какви дѣца ще мязате? Азъ съмъ привеждалъ този примѣръ, и пакъ ще го приведа. Въ едно гнѣздо имало 5 гарджета, тѣ изцапали гнѣздото си, и казали на майка си: „Мамо, изведи ни изъ това оцапано гнѣздо навънка, въ ново гнѣздо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашитѣ задници?“ — Да, „И новото гнѣздо ще оцапате“. Ами че какъ, ако тукъ, при тия благоприятни условия не може да се подигнете, то като идете въ православната църква, между евангелиститѣ, вие мислите ли че ще успѣете? — Лъжете се. Или, може да имате едно врѣменно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животътъ. Азъ ви казвамъ, това сѫ състояния далечъ отъ тия на онази велика Истина. Азъ ви говоря самата истина. Туй врѣменно настроение, което човѣкъ може да има, това не е истината. Истината е нѣщо постоянно! Тя ще донесе радость, и радостьта е нѣщо постояно. Тя, радостьта щомъ дойде, ще внесе свѣтлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти, и ти ще имашъ една благосклонность къмъ твоитѣ близки. Туй е необходимо за школата. Азъ желая да ви прѣдамъ нѣкои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трѣбва да знаете, че въ школата всичко ще плащате, азъ ви казвамъ — всичко ще платите. До сега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мисли, че безъ пари ли, по благодать да получите всичко? Какъ тъй по благодатъ? Любовь за Любовь. Азъ за Любовь, и вие за Любовь. Азъ за благодать, и вие за благодать. Ако вие бъркате въ моята кесия, защо азъ да не бъркамъ въ вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате въ моята каса, а щомъ дойдемъ до вашата, затваряте я. Щомъ дойда при вашата, ключътъ да е на касата! Ако азъ имамъ довѣрие въ васъ, защо и вие да нѣмате довѣрие въ мене? Когато дойда въ вашата кѫща, трѣбва да намѣря ключа да седи на касата, да бръкна тамъ въ касата; а ако вие не оставите вашия ключъ на касата, ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросътъ. Довѣрие трѣбва да имате! Изпитвайте, азъ съмъ казвалъ отъ толкова години, освѣдомете се. Изпитвайте нѣщата, не бързайте. Азъ съмъ оставилъ на нѣкои срокъ повече отъ 25 год. да изпитватъ. Не сте ли изпитали до сега. Хубаво, другитѣ, които искатъ да изпитватъ и на тѣхъ ще дамъ 25 години, ако иматъ животъ, но тѣ ще бѫдатъ вече изпитвачи, не ученици. Сега, за да изучите вие нѣщата, всѣки день ще ги провѣрявате. Азъ забѣлѣзвамъ, и по музика, всички вие имате стари възгледи. Азъ съмъ посѣщавалъ съврѣменни музиканти, нѣкой взелъ накриво нѣкой такт, или нѣкой каже: „Еди-кое си парче еди какъ трѣбва да се свири“. Когато Бетховенъ е писалъ своитѣ сонати, тѣ знаеха ли, какво е мислилъ да изрази той и какъ ги е изпълнявалъ? Може да сѫ близо до истината, но той може да е изразявалъ съвсѣмъ друго нѣщо. Е, какъ трѣбва да се изсвири Бетховенъ? За да се изсвири Бетховенъ, онзи, който ще го свири, трѣбва да има разположението на Бетховена. Той трѣбва да прѣдизвика онѣзи условия, при които тази пѣсень е създадена, да се явятъ у него всички тия вибрации, при които Бетховенъ е свирилъ. А сега свирятъ Бетховена и се напѫватъ, напѫватъ и казватъ: „Отлично свири!“ Азъ виждамъ хубаво свири той, техника има, но смисълъ нѣма това свирене. И тогава, казвамъ: каква е разликата между окултната музика, и съврѣменната свѣтска музика? Ето каква е разликата. Азъ не умаловажавамъ тази музика, но разликата е въ резултатитѣ. Ако дойде нѣкой отъ най-знаменититѣ виртуози, който е изразъ на съврѣменната музика, той може да прикове вниманието на една публика отъ 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе. ... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и, слѣдъ като свърши, ще има рѫкоплѣскане, хвалби, писане по вѣстницитѣ, но слѣдъ една недѣля всичко се забрави. Ако дойде нѣкой виртуозъ на окултната музика, ето какъвъ ще бѫде резултатътъ. Ако той даде единъ концертъ, всички ония 10,000 души, кой какъ стане, ще каже: „Азъ чухъ една музика — чудо!“ Ще иде да уреди смѣткитѣ си. Скаралъ се съ жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредятъ работитѣ си. Всичко туй ще стане въ една вечерь, като свири той. И всички ще заживѣятъ въ братство. Такъвъ ще бѫде резултата на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Азъ разбрахъ, тази моя глава вече ще просвѣтне, отъ сега нататъкъ азъ не живѣя такъвъ животъ!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелитѣ, съ която тѣ дойдоха, когато Христосъ се роди, изпѣха една отъ окултнитѣ пѣсни. Казватъ, че тѣ прѣдали пѣсеньта: „Слава вишнихъ Богу и на земята миръ....? Не е прѣдадена пѣсеньта, както трѣбва. То е нѣщо велико! Който веднъжъ е чулъ окултна пѣсень, тази пѣсень никога нѣма да излѣзе отъ сърцето му, отъ ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бѫде дълбоко врѣзана въ душата му. Сега, моето желание е всичко у васъ да бѫде естествено, а не изкуствено. Азъ се пазя, и не искамъ нищо да ви налагамъ; азъ толкова обичамъ свободата, че искамъ всичко да става естествено, доброволно, защото, ако река да ви насилвамъ, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употрѣбя въ своитѣ дѣйствия безъ да знаете вие, то ще има лоши послѣдствия. Туй сѫ опитали всички учители въ свѣта. Нѣма изключение! Единствениятъ методъ, който не произвежда никакви лоши послѣдствия, той е дѣйствието чрѣзъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Само тѣ сѫ чиститѣ методи, по които ние може да дѣйствуваме. Пишите ли, ще пишите по този методъ. Търгувате ли, ще търгувате по този методъ. Лѣкарь, музикантъ ли сте, всички ще работите по този методъ. Ще имате вѫтрѣшна борба, ще дойдатъ съмнѣния, но по този методъ ще работите. Не е въпросъ за вашитѣ съмнѣния, тѣ ще дойдатъ, но отъ всички тия съмнѣния вие може да се избавите. Сега въпросътъ е до нашитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ, до този идеаленъ свѣтъ. Трѣбва да възстановимъ тия връзки сега, и ще ги възстановимъ. Единъ братъ казва, че сегашнитѣ ученици мязатъ на неузрѣли ябълки, киселици. И донѣкѫдѣ е правъ. За да узрѣете, трѣбва да дойдете подъ тази свѣтлина. Вие стоите, слушате ме, и нѣкои отъ васъ казвате: „Дали това е вѣрно, или не? Ами, ако не е вѣрно? Ами, ако съмъ тръгналъ по единъ кривъ пѫть? „Е, хубаво, ами онѣзи въ църквата тръгнали ли сѫ въ правъ пѫть? Ами евангелиститѣ по правъ пѫть ли сѫ? Кои сѫ доказателствата да мислимъ, че вървимъ по правия пѫть? Правиятъ пѫть е естествениятъ пѫть. Кога едно дѣте се развива правилно? Когато има едно тѣло здраво, съразмѣрно развито, когато дробоветѣ, стомаха дѣйствуватъ добрѣ, когато, това дѣте има единъ бързъ умъ въ своитѣ схващания и може да работи отлично, да е внимателно въ обходата си съ всички. По това ние ще се познаемъ. Трѣбва да бѫдемъ трудолюбиви, работливи, да работимъ. Сега, тази е цѣльта на школата да ви приготви за работа, а вие трѣбва да дадете дѣйствието си. Вие оставате всичката работа на менъ и казвате: „Нашиятъ Учитель ще направи това“. Господь ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господь, а другата половина — вие“. Тази работа не е много голѣма, но работа, която вие трѣбва да свършите. И първото нѣщо, като дойдете въ школата, трѣбва да имате онова вѫтрѣшно смирение. Често до менъ идватъ вашитѣ изкушения, и си казвамъ: защо ще ида на тѣзи да имъ проповѣдвамъ окултна музика, да си хабя врѣмето, да се разправямъ съ тѣхъ, когато мога съ други нѣща да се занимавамъ? Нѣкой пѫть ми минаватъ тия мисли. Не е ли по-добрѣ да отложа това за едно далечно бѫдеще? Но, ако азъ употрѣбявамъ окултната музика, то е просто, като едно срѣдство. Азъ я употрѣбявамъ заради истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искамъ да всѣля въ вашия умъ. Само окултната музика може да ви дойде на помощь. Ако нѣкой може да ви направи ученици, само тя ще може, другъ способъ нѣма, защото Духътъ работи чрѣзъ музиката. И Давидъ когато свирѣше на Саула, онзи духъ се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега, нѣкой пѫть мѫже и жени не сѫ съгласни помежду си. Нѣкой пѫть мѫжътъ не е съгласенъ да свири жена му. „Какво свиришъ“. — Казва той. Ако жената почне много да свири, мѫжътъ ѝ я даже подозира, и ако много пѣе, пакъ я подозира, казва: „Какво си запѣла, като че има нѣкой да те слуша отвънка? Туй е турски характеръ, Засмѣла се нѣкоя жена, очитѣ му се засмѣли, чудо станало въ свѣта! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане не ще кажете: „Е, не може ли безъ окултна музика?“ Може, разбира се, какъ, не! Както до сега сте минавали безъ окултна музика, така и сега може. Казватъ: „И безъ пѣтелъ съмва“. Да, ако изколите всички тия петли — съмва, но, ако тия пѣтли сѫ живи, и не пѣятъ, горко ви на васъ тогава! Непрѣменно пѣтелътъ ви трѣбва да пѣе, тогава ще ви върви напрѣдъ. Не пѣе ли вашиятъ пѣтелъ, горко ви! — Всичко е свършено. Та, ще дойдемъ до онази простота. Азъ настоявамъ пакъ между васъ трѣбва да се образуватъ братски, приятелски отношения. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, казвамъ и сега: отъ моя страна знайте, че азъ всѣкога съмъ на страната на слабитѣ, всѣкога съмъ на страната на онѣзи, които сѫ онеправдани. Туй въ менъ е правило! Туй да го знаете! Азъ мога да мълча, но онзи отъ васъ, който е кривъ, не мога да взема неговата страна, Може да ми е братъ, може да ми е най-добриятъ приятель, кривото въ менъ е криво. И когато азъ направя една погрѣшка, погрѣшката си е погрѣшка, нѣма какво да се оправдавамъ. Азъ не ходя да се оправдавамъ какъ е направена тя. Сега, когато взимамъ себе си за примѣръ, казвате: „Учительтъ може ли да направи погрѣшка? Тамъ защо се ровите? — Може. Какъ? Може, допустимо е. Защо не? Погрѣшки всѣкога ставатъ, и може да станатъ. Има нѣща непрѣдвидени. Тия погрѣшки може да сѫ микроскопични, но ставатъ обаче ние всѣкога използваме погрѣшкитѣ въ свѣта. Грѣшки сѫ правили не само учителитѣ, всички сѫ правили погрѣшки, и ще ги правятъ още за дълго врѣме, не мислете, че ще ви избѣгнатъ. Въ природата, въ която ние живѣемъ, при условията, които имаме сега, единственото сѫщество, което не грѣши, е само Богъ! Разбирате ли! Да ви кажа истината. Единственото сѫщество, което е благо, то е само Богъ. Той е безграниченъ, който диша Любовь въ себе си. А всѣко сѫщество, което е ограничено, има възможность при извѣстни стечения на обстоятелствата да направи престѫпление, което може да уврѣди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате прѣдъ видъ. Всичко се допуща. Нѣкои хора отиватъ даже до тамъ, че казватъ: „Господь, като Господь, и Той прави погрѣшки“. Е, тогава, вие ще изкарате тамъ единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „И разкая се Господь, че направи човѣка“. Какъ ще го изтълкувате. „И разкая се Господь, че направи човѣка“? Е, какво показва тyй? Сега, за единъ окултистъ този фактъ е ясенъ, но за васъ, ще хвърли една сѣнка, и вие ще кажете. „Разбрахме работата“. Тогава, вие ще си сѫдите право и ще си кажете: „Ако Учительтъ направи една погрѣшка, тя ще е такава, че съ микроскопъ да се търси. А вашата, съ метри може да я мѣрите. Затуй, Учительтъ трѣбва да се пази. Всичкитѣ тия погрѣшки ще ги махнемъ. Ще си турите за правило вѫтрѣ въ школата: въ себе си, въ съзнанието си, не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактитѣ тъй, както сѫ си. И ще видите какъ ще почувствувате въ себе си едно вѫтрѣшно обновление. Млади и стари, безъ оправдание! Послѣ, занимавайте се съ музиката, и тя ще ви продължи живота. Тя е едно срѣдство за лѣкуване. Много болести се лѣкуватъ чрѣзъ музиката. Заставете болния да пѣе, и той ще се излѣкува. Когато човѣкъ почне да се разболѣва, той не пѣе вече. Накарайте болния да пѣе, и ще видите какъ скоро ще оздравѣе. Само тъй ще видите благотворното дѣйствие на музиката, на пѣенето. Болниятъ нека пѣе! Азъ вѣрвамъ, че свободата, която имате вие, нѣма да злоупотрѣбитѣ съ нея. Азъ влизамъ напълно въ вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че азъ не зная какво е положението ви. Взимамъ положението на всѣки едного, изключително, и зная при какви условия живѣе. У всинца ви има възможности да се подигнете. При тия неблагоприятни условия даже, имате възможности да се подигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй както вървите прѣзъ тази година, ще правите малки опити. Не се съмнявайте въ тѣхъ, и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате единъ умъ така свѣтълъ, оптимистиченъ, съ който да схващате свѣтлата страна на нѣщата. Това е волята божия, туй е Божията Любовь. Не говорете на външния свѣтъ, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любовь“. Това ще казвате на себе си, а не прѣдъ външнитѣ хора. Нека живота ви вънъ бѫде обикновенъ. Азъ не съмъ за външното благоприличие и интелигентность, но въ своитѣ мисли трѣбва да имате дълбочина. Като ни срѣщне човѣкъ, да знае, че въ насъ има една идея, и тази идея е като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Азъ искамъ въ тази истина да сте положително убѣдени, и да знаете, че вървите по единъ положителенъ пѫть. Азъ искамъ да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нѣщо: никаква лъжа! Сега, ще ви приведа единъ фактъ. Тукъ, прѣди събора тази година, ще ви изясня какво направиха нѣкои ученици отъ класа, то не е за упрѣкъ, взимамъ го само за изяснение. Една сестра отива при единъ търговецъ евреинъ, отваря кредитъ, взима платно, да си правятъ сестритѣ рокли. Той, човѣкътъ, дава. Кои сте вие? — Отъ Бѣлото Братство — за Господа живѣятъ. Правятъ дрехи, това-онова, безъ смѣтка. Взимали топове отъ плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3,000 лв. нѣщо. И тѣзи всички се радватъ. Стѣга ги евреина — паритѣ! Всички се изпокриватъ, остава само една сестра. Той казва: „Взели паритѣ, опапали ги“. Онези, които не сѫ платили, скриватъ се и мълчатъ. Отива евреинътъ при една сестра и казва: „Кажете на вашия учитель, че неговитѣ ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платятъ!“ Казвамъ: идете, вижте тази работа, до колко е докарана сумата. — Сега, има около 800 — 1200 лв. да се плащатъ. Отивамъ при едната сестра, виновната, казвамъ ѝ слушай, ти знаешъ ли, че си виновна, сестритѣ хвърлятъ всичката вина върху тебе? И слѣдъ туй седя и ѝ доказвамъ, че е виновна. Ето какви сѫ аргументитѣ. Допуснете, че азъ имамъ хубава градина, давамъ ви ключа, слѣдъ това идватъ вашитѣ сестри, нанизватъ се една слѣдъ друга. Вие влизате първа, и послѣ имъ казвате: „Азъ нѣмамъ врѣме да ви чакамъ, оставямъ ви ключа, като излѣзете, заключете!“ Тѣ, като излизатъ, забравятъ да затворятъ, оставятъ градината отворена, влизатъ всичкитѣ прасета, и разравятъ градината. Тази сестра казва: „Азъ имахъ всичкото добро желание, но излѣзохъ първа,“ Казвамъ ѝ: ти, като си взела ключа, ще отворишъ, и ти ще затвориш градината, ще дочакашъ да излѣзатъ всички. И послѣ, казвам ѝ: вие не искате да папате пари, пъкъ топове платове безъ пари ги взимате отъ евреина. Ама че каква логика има тукъ? Ами именно безъ пари не трѣбва да взимате. Ще си платишъ на евреина, и тогава ще вземешъ полица, че си платилъ всичко, Туй е окултенъ ученикъ! И като кажешъ, че утрѣ въ 4 ½ ч ще ти донеса парите, а не отидешъ, въ Бѣлото Братство иматъ особено мнѣние за тебе. Казахъ на тази сестра тъй; азъ не те осѫждамъ, но ти, като отиде при евреина да отваряшъ този кредитъ, пита ли Господа? Господи, да ида ли при този евреинъ да отворя кредитъ? Ти не Го попита. И ако Духътъ ти каже, отвори, ще отворишъ кредитъ. И онѣзи сестри, и тѣ не попитаха Господа. И най-послѣ всички се спотаяха, всички мълчатъ. Казвамъ: кажете ми колко дългове имате сега, та да уредимъ тази работа! Слѣдъ това всички сестри почнаха да идватъ една по една при нея, и да и казватъ: „Да мълчишъ, не казвай, че имамъ да давамъ, нѣмахъ пари“. Не ще кажешъ: „Азъ съмъ еди-коя си сестра, азъ имамъ да дължа, ще ме извините, но азъ ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайвашъ, и да минавашъ за праведница, не може така. Ако нѣкой се нуждае, да му купимъ 10 рокли. Въпросътъ е да се спази принципа. Ще бѫдете искрени и честни въ всичкитѣ си постѫпки! И тази година въ събора, мнозина отъ тия благовидни братя…..изчезнаха и кърпи, и какви ли не нѣща се откраднаха тамъ. А това не може! Влѣзе ли кражбата, влѣзе ли лъжата, тази работа не върви. За въ бѫдеще ще бѫдете внимателни. Всички ще бѫдете искрени. Хванемъ ли нѣкой, който лъже, ще седи отвънка, не между насъ. Между насъ, въ школата, кражба, лъжа, одумничество нѣма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можешъ да търпишъ, ние ще ти купимъ единъ билетъ, и ще те пратимъ отвънъ, а въ школата ще търпишъ. Туй ни най-малко не го считайте, че е единъ упрѣкъ. Азъ застѫпвамъ единъ принципъ, и безъ този принципъ нищо не може да извършите, работитѣ ви ще се заплетатъ, ще боледувате, нѣкои ще умиратъ прѣждеврѣменно. А за да можете да бѫдете здрави, непрѣменно трѣбва да положите този принципъ, и ще видите тогава, какъ всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напрѣдъ. А сега, азъ се чудя, нѣкои си позволяватъ много голѣми лъжи. Никога, никаква лъжа! Онзи, който лъже, той прѣдъ менъ е изгубилъ всичко. И ако той не се яви да се изповѣда, той не е човѣкъ. Не, да дойде днес прѣдъ мене да каже истината, за да може утрѣ пакъ да лъже. Не да се изповѣда прѣдъ себе си, да каже: „Азъ не направихъ добрѣ, азъ сгрѣшихъ, това не е благородно за единъ човѣкъ.“ Да се изправи достойно прѣдъ себе си, и въ себе си да се изповѣда. Това считамъ азъ ученикъ, а не отъ страхъ да дойде: „Учителю прости“, Не е заради менъ, заради самите васъ е, да имате достойнство, и да седите на една здрава нога. Туй е сега новиятъ моралъ за ученицитѣ. Сега, отгорѣ на това, азъ ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учительтъ го прѣкали малко“. Когато дойде да говоря за тия нѣща, създавате ми най-трудното положение — да мисля, какъ да ви говоря. Единъ отъ най деликатнитѣ въпроси е този, какъ да ви говоря. Вие сте съ разни темпераменти, съ разни разбирания, докачливи, и всѣка моя дума може да я разтълкувате тъй, че да произведе другъ ефектъ, дадете ѝ друго значение. Разбирате ли? И по нѣкой пѫть азъ какво правя? Върна се дома си, и си изсвиря една пѣсень, и така оправямъ работитѣ. Но, трѣбва да свиря! Като ви свиря, така оправямъ всичкитѣ ви работи. Свиря, нищо повече! Сега, тази окултна музика се различава отъ обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всѣка дума, всѣки слогъ трѣбва да се вземе много ясно. И нѣма да правите никакви усилия. Ще бѫдете много естествени въ пѣенето, както дѣцата. Туй е начинъ за подмладяване. Ще кажете: „Азъ, старъ човѣкъ!“ ... И старъ човѣкъ, на 50 — 60 год. да е, пакъ може да пѣе. За музиката нѣма стари хора. И азъ бихъ желалъ всички да бѫдете музиканти, да свирите и пѣете, и да кажатъ всички: „Тия хора сѫ отлични, пѣятъ и свирятъ отлично!“ И ще направимъ така, че никой да не може да се сравнява съ васъ по пѣене. Да изпѣемъ Вениръ Бениръ! Вениръ Бениръ Бихаръ Бенумъ Илъ би-ютъ, илъ бе-зутъ Омъ би-ютъ Илъ безутъ, омъ би-ютъ Зунъ мезунъ (2) Биномъ тумето. (пѣхме я нѣколко пѫти) Да изпѣемъ сега тази пѣсень: „Блага дума на устата Туй е ключътъ на сърцата“. (Сестра Дафинка изпѣ сама упражнението) Цѣлиятъ класъ изпѣ сѫщото упражнение много пъти. Сега, да дойдемъ до „милия погледъ“. „Мили погледъ на очите Туй езикъ е на душитѣ“. Сега, третият стих! „Нѣжно чувство проявено Всѣко зло е разтопено“. Четвърти стих: „Силна воля увѣнчава Всѣко дело и проява“. Послѣдниятъ стих: „Любовьта съ тѣхъ съгражда Тозъ животъ що тукъ се ражда“ ... Като си обезсърдченъ кажи: „Силна воля увѣнчава“ ... (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си изъ въздуха, като че воюва). Като го изпѣемъ, ще знаемъ, че Господь е съ насъ. Кой е като насъ, когато Господь е съ насъ? (Всички пѣемъ) „Силна воля ...“. „Любовьта съ тѣхъ съгражда ...“. Въ тия упражнения има смисъль, и затова слѣдъ като си ги изпѣешъ, умѫтъ ти ще свѣтне и ти ще се освободишъ от лошите мисли. Ако не пѣешъ, умътъ ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запѣешъ, той ще разбере, и ще си замине. Туй сѫ упражнения сега. Како дадете единъ концертъ, ще направимъ опитъ, ще туримъ тѣзи номера, не като пѣсни, а само, като упражнения, между другитѣ. „Изгрѣва слънцето“ упражнение. „Вениръ Бениръ“ упражнение, „сладко-медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта, какво се произвежда у слушателитѣ, като минавате отъ едната музика въ другата. Ще ги изпѣете съ всичкитѣ модулации високо към тихо, и тъй, гласътъ постепенно да изчезне. Ще забѣлѣжите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по законъ. Въ Европа сега се правятъ първите опити? за окултна музика, но ще се мине още дълго врѣме, докато тия опити минатъ за чиста окултна музика. Това сѫ само елементи, това не сѫ още окултни пѣсни. Сега, азъ съмъ взелъ само часть отъ съдържанието на тази пѣсень: „Блага дума“. Другитѣ 4 реда на пѣсеньта сѫ оставени, тукъ имате само по 2 реда взети отъ всѣки единъ куплетъ, а отъ тѣхъ може да създадете цѣлата пѣсень, много лесно може да стане това. (Учительтъ свири „Блага дума ... “ всички пѣемъ. Ние не сме завършили още пѣсеньта. Не се смущавайте, като пѣете! Може да направите погрѣшка, нѣма нищо, ще се поправите. Вижъ колко лесно може да научимъ пѣсеньта. Азъ нарочно не свирихъ съ цигулка, за да може сестрата да пѣе сама, да изчезне страха (къмъ Дафинка). Тѣ сѫ братя, не бой се. Всички пѣемъ „Вениръ Бениръ“ първо по-силничко, а послѣ по-тихо. Това упражнение има малко източенъ темпъ. (Всички пѣемъ „Вениръ-Бениръ“). Пѣйте го много силно, колкото се може по-силно. Да свършимъ сега съ упражнението. Темите ще останатъ за идущия пѫть. Сега, който има свободно врѣме, да си прѣпише упражненията, а който нѣма, да ги запомни. Но ще знаете че нѣма да ги коригирате. Како излѣзете отъ училището може да имъ турите качулчета, но тукъ — нѣма, ще ги пѣете точно тъй, както сѫ дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видимъ какво може да стане съ това пѣене. „Вениръ-Бениръ“ е окултенъ източенъ мотивъ, възприетъ отъ западнитѣ народи. Тия мотиви сѫ необходими, ние ще минаваме постепенно отъ единия въ другия полюсъ. Това сѫ двѣ състояния, въ които може да се работи. И ще видите, какъ умътъ ви ще почне да работи. И послѣ музиканти и пѣвци ще се явятъ, ще се развие гласа ви. Сега гласоветѣ ви сѫ малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази пѣсень „Вениръ-Бениръ“ е много красива на единъ гласъ, послѣ ще я научите на два гласа и най-послѣ ще я пѣете въ хоръ. Въ гласа, въ трептенията на тия окултни упражнения има нѣщо особено. При изпѫлненията на упражнения или пѣсни въ окултната музика, знаете ли гласниятъ органъ колко клавиши има? Въ този органъ за пѣене има 35,000 клавиши. А сега, колко клавиши имате вие? На 35,000 клавиши, като вземешъ да свиришъ или пѣешъ, чудеса може да направишъ. Това е музика. Тъй щото, тази музика ще има успѣхъ. Ще влѣземъ да я изучаваме, и ще видите, че тя си има своя тефия. Но ако се вмъкнемъ въ тефиитѣ, резултати нѣма да има, постепенно ще вървимъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ налучкали нѣщо отъ окултната музика. По теофия тѣ употрѣбяватъ окултната музика, но по изпълнение сѫ далечъ отъ нея. Отъ васъ искамъ музиканти, да изпълнявате по всичкитѣ правила. Нѣма да обрѫщаме толкова внимание на техниката. Техниката за насъ ще дойде сама по себе си. Ние ще вложимъ вибрации прѣзъ съзнанието въ мозъка, и техниката ще дойде отпослѣ; всичко ще се изглади, изглади, и ще стане естествено. Т. м. 6 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 5.XI.1922 г. Неделя Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО HА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО. Имате ли зададена тема? — Не, За идущия пѫть ще имате темата: „човѣшката воля — разлика между воля и своеволие“. Ще направя нѣколко бѣлѣжки върху отклоненията въ живота, върху привиднитѣ причини, които въздѣйствуватъ на това отклонение. Ако се поставите на равно поле, и наблюдавате пѫтекитѣ, прѣзъ които хората вървятъ, ще забѣлѣжите, че хората не вървятъ въ права линия, а — зигзагообразно. Даже, ако направятъ едно царско шосе, вие ще видите, че тѣ ще вървятъ отъ едната страна, послѣ ще минатъ прѣзъ другата страна, такова едно крѫстосване става. И у животнитѣ, и у тѣхъ се забѣлѣзва това отклонение. Заякътъ, като бѣга, и той не бѣга въ права линия, и той прави извѣстни лѫкатушения. Послѣ, като вървите изъ града, и вие правите сѫщитѣ отклонения. Ако сте въ странство, законътъ ще ви застави да вървите отъ дѣсно. Но тукъ, въ България, вървите отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, отъ лѣво, отъ дѣсно, ту на едната, ту на другата страна, Послѣ, тия отклонения се забѣлѣзватъ и въ нашата мисъль. Нашата мисъль върви до извѣстна степень въ една посока, послѣ въ друга, въ лѣво, въ дѣсно, докато достигнемъ цѣльта. Туй отклонение се забѣлѣзва и въ чувствата, И тамъ има едно лѫкатушене, ту се усилватъ, ту отслабватъ. Когато дойдемъ до изпълнението на извѣстно дѣло, и тамъ има тази прѣсиленость, това отклонение. Сега, туй отклонение за тѣлото се обуславя отъ електричеството и магнетизма. Да кажемъ, вие сте пасивни. Ако вашето тѣло е пасивно, то и клѣткитѣ на организъма ви сѫ пасивни. Да кажемъ, вие минавате по улица Витошка, вървите по положителнитѣ течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение отъ пѫтя си, ще вървите, до извѣстна степень, по течението на електричеството, въ лѣво, послѣ въ дѣсно. Електричеството минава ту въ лѣво, ту въ дѣсно, и вие ще минете ту въ едната, ту въ другата страна. Сега, нѣкои отъ васъ, като разберете този законъ може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да прѣдизвикате едно активно състояние въ себе си, излѣзте на полето, и тамъ ще можете напълно да се тонирате. Ние затуй правимъ тия планински екскурзии. Нѣкой пѫть ние не вървимъ по законитѣ на екскурзията. Не трѣбва всѣкога да взимаме единъ и сѫщъ пѫть, теченията се мѣнятъ. Ние постоянно минаваме прѣзъ Драгалевци, и нѣкой пѫть васъ ви дотяга. И казвате: „Не може ли прѣзъ другъ пѫть?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическитѣ течения или магнетическитѣ сили се измѣнятъ, и вашето настроение и то се мѣни. Слѣдователно, често между васъ ще се роди единъ споръ, и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината отъ васъ сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между васъ ще се роди споръ. Тръгнете въ една посока, дѣто електричеството е положително. Които отъ васъ сѫ активни, ще кажатъ: „Ние по този пѫть не искаме да вървимъ“. Ще се спорятъ, и ще се раздѣлятъ: еднитѣ ще вървятъ по една посока, а другитѣ ще вървятъ по друга посока. И вечерьта, като се върнатъ, ще кажатъ: „Знаете ли какво стана?“ — Скарахме се, раздѣлихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е раздѣлило, пасивнитѣ е привлѣкло къмъ себе си, а активнитѣ е отклонило отъ себе си. И вие сте тръгнали въ двѣ посоки, споредъ волята на електричеството, а не споредъ вашата воля. Този законъ ще го знаете. Често, и въ домоветѣ, дѣто се образуватъ караници, сѫщиятъ законъ дѣйствува. Нѣкой пѫть електричеството образува спороветѣ въ кѫщи. Сега ще ви обясня, Туй е една окултна тайна. Защо нѣкой пѫть става споръ въ кѫщи? Вие си построявате кѫща, но като не разбирате окултнитѣ закони, вие поставяте кѫщата въ такава посока, дѣто не може да става бързо повръщане на електрическитѣ течения. Хубава е кѫщата за живѣене, но жената е пасивна. Подъ кѫщата започва да тече положително електричество, тя е доволна отъ кѫщата, но мѫжътъ е активенъ, той казва: „Азъ не съмъ доволенъ отъ кѫщата! Азъ не мога да я търпя, не ми се влиза въ кѫщи“, Туй течение може да е за единъ мѣсецъ, за два, за цѣла година, Той се скарва и казва: „Ще я продадемъ, азъ не мога да търпя, не мога да живѣя въ тази кѫща“. Сега, ако разбирате закона, вие трѣбва да раздѣлите електричеството, и така да направите, че въ кѫщата ви да минава и отрицателно електричество. Често въ една кѫща минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Тѣ сѫ течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? Отъ туй гледище, често ставатъ и други спорове. Да кажемъ, че жената е пасивна, минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Вие живѣете съ вашата съсѣдка много добрѣ. Да, но мѫжътъ ви ще почне да ходи често тамъ, отрицателното електричество ще го привлѣче. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи тамъ, усѣща се като у дома си“. „Да“, ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трѣбва, Тукъ има извѣстни естествени причини. Трѣбва да разбирате най първо естественитѣ причини, които подбуждатъ хората да минаватъ отъ едно мѣсто, а не отъ друго. Сега, ако въ туй се съмнявате, азъ мога да ви го докажа въ 5 минути отгорѣ, че туй е вѣрно. Само че това нѣма да го аргументирамъ тукъ, но горѣ на Витоша, или на Чамъ-Кория, или ще отидемъ, въ Сливенъ на синитѣ камъни, тамъ ще го докажемъ. На синитѣ камъни изведохме 150 души, отъ тѣхъ около 10 — 20 души се разболѣха, като се качихме горѣ на равнището. Една г-жа казва: „Азъ отъ тукъ не се мърдамъ, ако река да се помръдна, ще стане разривъ на сърцето ми, и ще умра безъ врѣме“. Пъкъ понеже ние искахме да идемъ на друго мѣсто, казвамъ ѝ, „Отъ тукъ още половинъ километъръ не може ли да ходишъ, тамъ ще те оставимъ, на това мѣсто, ще оставимъ при тебе нѣкой да те пази, пъкъ ние ще тръгнемъ по-нататъкъ. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носѣха го на рѫцѣ, и вървѣха напрѣдъ. Избрахме една полянка, гдѣто тия течения се уравновѣсяватъ. И казвамъ: всички 150 души ще налягате тукъ, на дѣсната си страна. Слѣдъ 15 минути станахме, направихме упражненията, и тази г-жа оздравя и казва: „Не оставамъ тукъ. Азъ ще дойда съ васъ“. Онова мѣсто, гдѣто ние се бѣхме спрѣли, бѣше една долина, тамъ електричеството бѣше пасивно, а понеже тя бѣше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвамъ: туй електричество усили въ нея това разслабително състояние, но слѣдъ ½ клм. пѫть състоянието ѝ се промѣни. Прѣзъ цѣлия день тя бѣше бодра и весела, и отгорѣ пакъ слѣзе, добрѣ намѣрихме каруца, качи се тя, и тъй си отиде до Сливенъ. Казвамъ: вие често ще срѣщате такива противорѣчия, тѣ засилватъ тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Нѣкой пѫть трѣбва да разбирате закона. Вашето тѣло може да стане негативно, всичкитѣ ви клѣтки могатъ да станатъ негативни, и положителната часть на вашето електричество може да е въ другъ индивидъ. То е неблагоприятно за самия индивидъ. Защото, ако вашето положително електричество отиде въ нѣкой индивидъ, на когото вибрациитѣ сѫ по-низши отъ вашитѣ, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нѣщо отъ общия калибъръ на вашия умъ. Слѣдователно, трѣбва да знаете закона да се поляризирате. Направете лѣвата страна активна, пъкъ дѣсната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тѣло. Сега, тази вечерь туй е само една загадка. Ние ще дойдемъ до опититѣ, какъ да се поляризирате. Често ще забѣлѣжите явления на съгласия, които зависятъ само отъ земнитѣ течения. Тогава ще разпрѣдѣлите течението. Може да вземемъ двама души отъ васъ, които сѫ скарани, и да ги примиримъ. Ще отидемъ нѣкѫдѣ на разходка, дѣто тия течения се уравновѣсяватъ, и двамата ще се примирятъ, ще кажатъ: „Дай си рѫката, ние можемъ да работимъ“. Значи, причината не е въ васъ, а тя е външна. То е, както когато забия на двама души трънъ въ петата. И двамата ще викатъ: „Не можемъ да търпимъ“. Извадете тръна, и двамата ще бѫдатъ доволни. Извадете причината! Слѣдователно, ние трѣбва да знаемъ всички причини, които ни въздѣйствуватъ външно, механически, за да може да се справимъ съ по-дълбокитѣ причини, които не зависятъ отъ нашето тѣло, отъ физическото тѣло, а отъ други тѣла, които човѣкъ има. Когато избирате нѣкоя кѫща, нѣкой пѫть ти се прѣдлага тази или онази, но щомъ си въ затвора, ти не можешъ да избирашъ. Когато имашъ свобода, ще избирашъ най-хубавата кѫща. И тия кѫщи хората ги наричатъ привѣтливи кѫщи. Ще идешъ тогава ти и жена ти, заедно да избирате кѫщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и дѣцата си; ако и тѣ сѫ доволни, още по-добрѣ. Пъкъ, ако искате опитътъ да е по-сполучливъ, повикайте и приятелитѣ си. Тогава тази кѫща е добра за васъ. Но, ако жената е доволна, а мѫжътъ и дѫщерята не сѫ доволни, тогава простете се съ тази кѫща. Причинитѣ сѫ чисто физически, зависятъ отъ тия течения тамъ, които не сѫ съвсѣмъ еднакви съ вашитѣ. Това сѫ много интересни твърдения, които трѣбва да се докажатъ, и тѣ ще се докажатъ постепенно. И затуй азъ употрѣбявамъ окултната музика, тя е единъ отъ методитѣ за поляризиране. Безъ музика, вие нищо не можете да извършите. Туй трѣбва да го знаете. Въ основата на живота на единъ окултенъ ученикъ музиката служи като методъ за поляризиране. Не си разположенъ, ще почнешъ да пѣешъ. Не си разположенъ, ще почнешъ да играешъ, и правилно ще играешъ. Методъ е това, ще играешъ. Когато човѣкъ прѣстане да пѣе и да играе, той умира вече. И природата всѣкога ни заставя да играемъ и да пѣемъ. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искашъ да правишъ упражнение, седишъ въ бездѣйствие, но дойде сърбежъ по тѣлото ти краката те засърбят, почнете да се чешите. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правишъ упражнения. Слѣдъ туй сърбежътъ понамали. Вториятъ день пакъ дойде този сърбежъ. Азъ ще ви обясня причината. Този сърбежъ произлиза отъ това, че въ тѣлото ви се е набрало излишно електричество, и туй електричество трѣбва да го прѣнесете отъ едно тѣло въ друго, да го изпратите навънка. Слѣдъ туй, ако не искате да дадете ходъ на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде нѣкоя болѣсть, ще те заболи корема, ще почнешъ да плачешъ, да викашъ: „Олеле, олеле“, и кой какъ дойде, ще разправяшъ за болката си. Изповѣдь ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че нѣма да се изповѣдвате, лъжете се. Нѣкой казва: „Азъ не се изповѣдвамъ“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповѣдватъ! Като ги заболи нѣщо, тичатъ прѣдъ доктора: „Г-нъ докторе, коремътъ ме боли“. „Отъ какво стана това? Какво яде? Ще ми кажешъ право!“ „Е, въ пости ядохъ кокошка, пиле, супа“. Сега, ако енориашитѣ знаятъ това, той на тѣхъ не може да се изповѣдва. „Слушай“, казва му лѣкарьтъ „нѣма да ядешъ кокошка“. И като му прѣдпише лѣкарьтъ какво трѣбва да яде, той изпълнява неговитѣ прѣдписания. Е, мислите ли, че има нѣщо скрито — покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповѣдате, и то по всичкитѣ правила. Има такива болести запримѣръ, че като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той ще изкаже, дѣто казватъ, и млѣкото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажешъ, и като се изкажешъ, ще ти олекне. Има болести, които може да се излѣкуватъ само съ изказване. Тия мисли, тия желания сѫ накопления, които измѣнятъ състава на нашето тѣло, измѣнятъ вибрациитѣ на козмическитѣ течения, и тогава се образува неправилность въ нашия животъ. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще прѣмахнешъ всички тия прѣгради! И музиката служи, като едно срѣдство за прѣмахването имъ. Ще пѣете съзнателно. Не казвамъ, като правило, непрѣменно да пѣете, но въ окултната музика, ако може да пѣете, отъ любовь ще пѣете, ако не можете да пѣете отъ любовь, нѣма да пѣете. Отъ любовь може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете прѣдъ прага да мислитѣ, дали е право или не. Играешъ ли отъ любовь, отъ Бога е, не играешъ ли отъ любовь не е отъ Бога. Въ Любовьта има единъ законъ, по любовь ли е всичко, което вършишъ, право е. Туй е правило, по любовь ще пѣешъ, ще се наслаждавашъ, и въ тази музика ще има творчество Сега, азъ ви обръщамъ внимание на вѫтрѣшнитѣ методи на музиката, а не на външната техника. Азъ ще дойда малко по послѣ да засѣгна и съвременната музика, оперната музика. Както свирятъ днесъ, азъ виждамъ усилието на съврѣменното човѣчество къмъ напрѣдъкъ. Много автори искатъ да изразятъ всички чувства на скърбь, радость, тѫга, на отчаяние, на надежда, и всѣки единъ цигуларь, и той иска да ги изрази. Но, още нѣмаме талантливи музиканти, които да сѫ схванали чувството, и да го изразятъ. Много музиканти не могатъ да прѣдадатъ чрѣзъ цигулката този вѫтрѣшенъ изразъ. Много мѫчно може да се изрази едно чувство. Та, нѣкои отъ тия пѣсни сѫ правилни, а други не сѫ правилни. И въ окултната наука ние ще пѣемъ само положителни упражнения. Азъ ще ви кажа друго едно окултно упражнение: „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Това е едно положително упражнение. Ще го пѣете това упражнение. Всѣки единъ образъ, тукъ, е активенъ. Сега, тази вечерь ще пѣемъ „сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но въ самото изречение има музика. Ще забѣлѣжите окултната страна на упражнението. (Учительтъ пѣе „сладко медено“). Като мислишъ за него, веднага ще се подсладишъ. Значи, всичкитѣ киселини, които те спъватъ, се прѣвръщатъ, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трѣбва малко свѣтлина: „Отъ слънцето пратено“ — веднага тази свѣтлина прониква. „Отъ пчелитѣ донесено“ — веднага ще мислишъ за кошера; понеже пчелитѣ сѫ трудолюбиви, у тѣхъ има редъ и порядъкъ, ти ще мислишъ за тѣхъ, и всичко туй ще внесе въ тебъ редъ и порядъкъ. „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Всѣка една дума си има свой окултенъ изразъ. Туй сѫ окултни упражнения, не сѫ пѣсни. Ние сме далечъ още отъ окултнитѣ пѣсни. Това е само приготовление за пѣсень. Послѣ, ще дойдемъ до една окултна пѣсень. И като вземемъ една окултна пѣсень, знаете ли какво ще стане? Сега, нѣкой казватъ; „Да имаме едно оперно парче!“ Азъ нѣмамъ нищо противъ опернитѣ парчета. Вие отвънка може да пѣете, колкото искате оперни парчета. Азъ не съмъ противъ музиката. Можете да пѣете отъ всички парчета. Пѣснитѣ никога не развращаватъ. Ако нѣкога смисълътъ на пѣсеньта развращава, то гласътъ поправя до извѣстна степень. Който пѣе, не се развращава, макаръ че има нѣкои пѣсни, които съблазняватъ, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пѣете, каквито парчета искате, ни най малко не ви забранявамъ. Сега, вие сте ученици, азъ ви давамъ пълно право да пѣете, каквото искате. Давамъ ви право, но не ви налагамъ. Ако имате разположение, и можете по любовь да пѣете, пѣйте; ако нѣмате разположение, и не можете да пѣете по любовь, не пѣйте! Дръжте туй правило. Каквато и да е пѣсеньта, пѣете ли я съ любовь, вие ще имате едно правило, единъ методъ, да прѣвръщате нервната енергия за ваше добро. Нѣма да ви кажа, че тази е свещенна музика, а тази е свѣтска. У насъ свѣтската и свещената пѣсень се обуславятъ само отъ закона на Любовьта. И най-лошата пѣсень, като я обичашъ, тя е свещена. А най-свещената пѣсень, като не я обичашъ, въ нея нѣма нищо. Ако азъ ти нося шише за сладко медено, а вѫтрѣ нѣма никакво сладко, тогава това нѣма да те задоволи. Сладкото медено трѣбва да бѫде вѫтрѣ. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрѣзъ музиката. Въ окултната музика не се изисква да пѣете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пѣене, на себе си. Защото, нѣкои отъ васъ, ще отидете въ друга крайность, ако пѣете много високо. Мѫжътъ ще каже. „Защо ме смущавашъ?“ — Е. Учительтъ каза да пѣя. Не, тихичко ще пѣешъ, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пѣешъ, я ми попѣй!“ А сега, нѣкой, като викнете, че мѫжътъ казва: „Какво си се запѣла тази сутринь?“ Та, сега, понеже въ наряда ви има пѣене, и по нѣкой пѫть може да смущавате вашитѣ съсѣди, пѣйте тихичко. Тамъ пѣснитѣ сѫ много тихички. Ще гледате да пѣете по възможность, колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пѣете, пъкъ когато сте вънъ, въ гората, дѣто нѣма никой, тамъ можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пѣете, както искате. И тъй, съ музиката ще се поляризирате, (Учительтъ пѣе „сладко медено.“) Гледамъ, въ Ючъ-бунарь, по улицата минава единъ продавачъ, той тъй си наредилъ думитѣ на пѣсень, че всички дѣца на улицата сѫ научили пѣсеньта, и я пѣятъ. Всички жени излизатъ, и си купуватъ макари и пр. И той си пѣе, пѣсеньта му е една и сѫща, но той тъй наредилъ тия тонове, че кой какъ чуе, отива при него. Съ количка си върви, и си пѣе. И той пѣе „сладко-медено.“ Азъ вѣрвамъ, че така той печели доста. Обръщамъ ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия животъ почива върху такива малки, незабѣлѣзани причини въ свѣта. И туй, което спъва съврѣменния свѣтъ, туй, което спъва нашитѣ домове, и насъ самитѣ, това сѫ малкитѣ, микроскопически причини, които сѫ тъй естествени. И когато ние разберемъ този ходъ на нѣщата, ние 75% ще се освободимъ отъ ненужни борби, и ще ни останатъ 25% необходими борби, и тогава разумно ще се боримъ. А 75% отъ борбитѣ, тѣ сѫ отъ посторонни причини, които трѣбва да извадимъ отъ ума си. Сега, 75% отъ борбитѣ ще ги снемемъ и ще оставимъ само 25%. Дойде борба, ще кажешъ: „Причината не е отъ мѫжа ми, не е и отъ Бога, причината е отъ електрическитѣ течения.“ Ще напуснешъ кѫщата, ще излѣзешъ малко да се поразходишъ, и ще ти мине. И ако мѫжътъ разбира закона, ще даде възможность на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената, неразположенъ е мѫжътъ ѝ, ако има пияно или цигулка, нека му попѣе или посвири ½ часъ „сладко медено“, и ще му мине. Послѣ, ще попѣете упражнението „сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити съ тѣхъ, ще опитате силата имъ, да видите какъ дѣйствуватъ. Азъ ще ви дамъ редъ упражнения, тѣ нѣма да дѣйствуватъ на всинца ви еднакво. Но ниe имаме толкова упражнения, че всѣки единъ отъ васъ ще си избере нѣкои отъ тѣхъ, които да употрѣби за своето тониране. И ще имаме редъ ключове, какъ трѣбва да се започне пѣенето. Има си начини за започване на окултното пѣене. Сега, тия сѫ малки бѣлѣжки за пѣенето. Азъ пакъ ще се повърна върху електричеството. Я изпѣйте всички „изгрѣва слънцето!“ Пѣйте по-отривисто! (Учительтъ свири на цигулката си, взима ¼ тонове). Вие, туй не може го направите, туй е окултенъ гласъ. (Учительтъ пакъ свири нѣщо весело, игриво.) Туй е свѣтска музика, не е обикновенъ; тонъ може да стане окултенъ, може да стане и обикновенъ. Легатото не е окултно. Въ единъ окултенъ тонъ трѣбва да има мекота. Сегашнитѣ цигулари всички турятъ на цигулката си отгорѣ сординка, за да свирятъ тихо, когато на единъ окултенъ цигуларь не му трѣбва никаква сординка (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо). Послѣ, въ позициитѣ има окултна музика. Единъ тонъ като се вземе съ I-ия, II-ия или III-ия пръстъ има разлика. И всѣкога, когато пѣете, трѣбва нѣкакъ си да движите и рѫцѣтѣ си. Въ окултната музика пѣенето трѣбва да бѫде картинно. Вие трѣбва да имате единъ живъ образъ. Идеята въ ума ви трѣбва да бѫде ясна. (Учительтъ свири съ цигулката си и пѣе „сладко-медено“. Вториятъ пѫть ще учимъ „отъ слънцето изпратено, отъ пчелитѣ донесено.“ (Всички пѣхме „сладко медено “) Сега, тази вечерь правимъ прѣводъ. Този гласъ е съобразно вибрациитѣ си. Този е гласътъ, който подхожда на вашитѣ електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението, и усѣщате една радость въ себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичкитѣ възможни форми, въ които може да се яви „сладко-медено“. Като го пѣете, усѣщате едно приятно настроение, значи, гласътъ и думитѣ хармониратъ на вашето състояние. Съ него веднага може да се поляризирате, да излѣзете бодри, и да идете на работа. Нѣма да се смущавате, пакъ ще пѣете „сладко-медено“, (Всички пѣхме пакъ „сладко-медено“.) Е, добрѣ, туй е за да се възстанови електричеството въ насъ, да го тонираме. Сега, за да произведемъ дълбочина, трѣбва въ окултната музика да измѣнимъ вече ключа. „Сладко-медено“ може да се пѣе и на другъ тонъ. (Учительтъ пѣе нова мелодия, по провлечено, и създава друго настроение). Сега, тъй изпѣто упражнението, прави ви едно приятно впечатление. Така е и въ чувствата. Когато единъ човѣкъ си изразява чувствата, нѣкой пѫть и тѣ сѫ медени, приятни сѫ, значи, ти ще пѣешъ по сѫщия начинъ. Обаче, щомъ нарушишъ хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пѣешъ. Сега, ще ви прѣдставя на български една селска идилия. Срѣщатъ се двама души, отъ които единиятъ мисли едно, а другиятъ мисли друго. Тя е слѣдующата: момъкъ отива на западъ, и свършва своитѣ правни науки. Идва въ село, и се влюбва въ мома, селянка но много красива, и почва да ѝ пѣе тѫжна пѣсень, че неговото сърце го боли, че той не може безъ нея да живѣе. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, съ припѣване: „Кой ти е кривъ, като не разбирашъ живота? Животътъ седи въ това, да си потропа човѣкъ малко“. Той плаче, а тя се смѣе, и си играе. Тя казва. „Ти като ме любишъ, защо трѣбва да плачешъ?“ (Учительтъ свири на цигулката си този диалогъ, дѣто мелодиитѣ сѫ различни, на минйорна и мажорна гама). Сега, всичкитѣ музиканти искатъ да изразятъ чувствата. Тукъ сѫ прѣдставени двѣ крайности въ чувствата. Дѣйствително, въ живота туй рѣдко се случва, но тия настроения се срѣщатъ повече вѫтрѣ въ насъ. Отъ едно тъжно състояние, отчаяно, когато не иска да живѣе, изведнъжъ въ него става една рѣзка промѣна, той става, и се разиграва. Тия състояния сѫ вѣрни за самия човѣкъ. Такава рѣзка промѣна става у човѣка. И отъ състоянието на тази игра, човѣкъ веднага може да си измѣни състоянието, да мине въ тѫга. Та, когато дойдатъ тия състояния, трѣбва да ги знаете. Щомъ е за игра играйте. Щомъ е за плачъ плачете! Най първо ние ще учимъ тия прости упражнения, за тониране. „Сладко медено“, туй сѫ правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А пѣсеньта „Вениръ-Бениръ“ ще я оставамъ за слѣдния пѫть, да даде по-голѣма дълбочина, да накара човѣка да мисли. Какъ вървятъ вашитѣ упражнения, пѣете ли по 15 минути на день? Сега, ще вземемъ тона „ре“, ще го изпѣемъ тихо, послѣ ще усилимъ, а слѣдъ туй ще отслабва тона. Послѣ пѣхме — „си-му-ту си“ тихо и високо, слѣдъ туй изпѣхме звукътъ „и“ високо и тихо, до изгубване на гласа. Т. м 5 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 29.Х.1922 г. 7 ч. в. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА. Т. м. Ще ви дамъ едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава отъ обикновената по слѣдующитѣ двѣ качества. Въ окултната музика се даватъ най-първо основнитѣ чърти. Тя е нѣщо като художеството: единъ художникъ ще тури най-първо носа, вѣждитѣ, очитѣ, устата, ушитѣ — главнитѣ линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървимъ по сѫщия начинъ, да видите какъ постепенно се развива музиката, защото въ природата нищо не е израснало наведнъжъ. Сега, тази вечерь, ще развиемъ друга една часть отъ пѣсеньта „сила, жива, изворна течуща“, едно прибавление, пѣсеньта не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължимъ, докато най-послѣ го завършимъ. Послѣ, въ окултната музика никога не се допущатъ думи или тонове съ двѣ значения. Тамъ, всѣка една дума трѣбва да има едно значение. Като пѣешъ една дума съ извѣстни вибрации, ти може да имашъ една добра идея, но като я произнасяшъ, въ подсъзнанието ти ще влѣзе идеята, която се съдържа въ тия звукове. Та, вие ще пристѫпите сега, да се учите, нѣма да критикувате, защото азъ нахвърлямъ най-първо такива основни чърти. Може да ви се видятъ думитѣ много смѣшни, но нѣма нищо смѣшно. Азъ избирамъ стари думи. Запримѣръ тази вечерь, избирамъ тия звучни думи: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ бизутъ“. Тия думи, като на окултенъ езикъ, много мѫчно е да се прѣведатъ на български. Запримѣръ, азъ взимамъ на български езикъ слѣднитѣ думи. „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“. Туй сѫ думи съ окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тукъ имаме такава. Азъ дадохъ на единъ нашъ приятель да прѣведе тѣзи думи на обикновенъ езикъ. (Прочете се пѣсеньта, разработена отъ дѣдо Благо). Туй е обикновена поезия. Сега, на този приятель азъ веднага му казахъ грѣшкитѣ, не граматическитѣ, но отъ окултно гледище: „сладка дума да обронимъ“, думата обронимъ е двузначуща. Послѣ, „трепетъ новъ да заиграе“. Като биятъ човѣка, пакъ играе. Думата „играе“ е двузначуща. А пъкъ подъ „играе“, разбирамъ друго. Гдѣ е причината на туй дѣйствие? Вѫтрѣ въ менъ. Азъ трѣбва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всѣка дума трѣбва да има едно значение. По този начинъ азъ искамъ да изкорените всички навици, които сѫществуватъ въ васъ. Когато тия думи почнатъ да вибриратъ въ насъ, всичкиятъ нашъ прахъ, всичкитѣ наши навици, добити съ вѣкове, ще отскочатъ, както отскача прахътъ отъ барабана, щомъ се удари съ чукчето върху него. А сега, ние не знаемъ какъ да се освободимъ. И затуй, окултната музика е начинъ за освобождение. Навсѣкѫдѣ, и въ най-далечната древность, сѫ употрѣбявали музиката, но религиознитѣ хора съ нея сѫ злоупотрѣбили. А ние искаме, отъ чисто окултно гледище, да я употрѣбимъ научно въ всичката нейна пълнота. Въ основата си тя е много проста, вънъ е много сложна. Послѣ, при изпълнението на тази музика, вие трѣбва да имате онова дѣтинско разположение. Ти излѣзешъ да пѣешъ, казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Що значи старъ човѣкъ? Ако ти съ думата „старъ“ означавашъ, че си отслабналъ, обезумѣлъ, нека всички да го знаятъ. Пъкъ, ако подъ „старъ“ разбирашъ, че си поумнѣлъ, нека да е така, но да нѣма двѣ значения. Ако подъ „младъ“ разбирашъ глупавъ, едно дѣте, което си позволява извѣстни слабости, тогава, нито стариятъ, нито младиятъ е на мѣстото си. Та, всѣкога ще избѣгваме всички отрицателни думи. Дойдете ли въ школата, не позволявайте на ума си никакви двузначущи думи; всички отрицателни мисли, по възможность, ще ги туримъ отвънка, нѣма да ги изпѫдимъ, ние имаме мѣсто за тѣхъ, но тѣ не сѫ за приемната, не сѫ за гостната стая. Ще имъ кажемъ: „Вие нѣмате тази цѣна, която се изисква.“ Послѣ, въ окултната музика трѣбва да пѣемъ съ чувство. Тази музика не позволява таково е....е....е.., както нѣкои правятъ, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства — трепери тогава, но, ако нищо не означава, защо ще треперишъ? То е лъжа! Така ще образувате извѣстни отклонения, които ще донесатъ катастрофални послѣдствия. А природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя нѣкой пѫть затвори очитѣ си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване, и ви тури въ лабораторията си, отъ другия ѝ край ще излѣзете чисти, но докато мините прѣзъ 10 тѣ реторти... Това е общъ законъ, неизмѣняемъ, за всички безъ разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, азъ взимамъ природата, въ смисълъ на нейното проявление. Защото, за менъ, природата е проявление на Бога въ живота. И понеже Той е почналъ да се проявява, Той никога нѣма да дойде да се съгласи съ нашитѣ дѣтински възгледи, да измѣни реда на нѣщата. Нѣщата, които сега сѫществуватъ, тѣ сѫ опитани, опитани, опитани. Той всѣко нѣщо е провѣрилъ не единъ пѫть, а хиляди пѫти. И този свѣтъ, които е създаденъ, е по възможность единъ отъ най добритѣ свѣтове, които Богъ можеше да избере отъ опитностьта на миналитѣ вѣкове. Той е създалъ този свѣтъ, като единъ отъ най-добритѣ свѣтове. Не че сега нѣма другъ, има други по-хубави свѣтове, но за сега, този свѣтъ е единъ отъ най-хубавитѣ. При сегашнитѣ условия на цѣлото Битие, на безграничното Битие, този свѣтъ е единъ отъ най-добритѣ, т. е. като казвамъ, че е единъ отъ най-добритѣ, разбирамъ, че въ него сѫществуватъ всички възможности и условия, при които ние можемъ правилно да се развиваме. Нѣма сила, която може да ни извади изъ релситѣ навънъ. Нѣма никой, който да може да ни хване за ухото, и да ни накара да сгрѣшимъ. Ние грѣшимъ по собствена воля, по собствено желание. Азъ ви говоря, като на ученици, искамъ да бѫдете мѫжествени, да се не съблазнявате. Който се съблазнява, слабъ гръбнакъ има, и неговата воля е желѣзна и гранитна. Защо се съблазняватъ хората? Имашъ красива жена. Господь е създалъ тази красива жена, иска да ѝ се радватъ. Този иска да обсебе тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсебе. Питамъ: Защо другитѣ да не ѝ се радватъ? Господь турилъ хубавъ паметникъ, та който мине да се радва. Турцитѣ казватъ. „Да гледашъ хубавото, красивото, добро е“ Тази статуя е турена да я гледатъ хората, и да се възпитаватъ. Нѣкому се поревнала, качва се, и задига статуята. Ако е голѣма статуята, не може да я вземе, но ако е нѣкоя малка, златна статуя — задига я. Питамъ. Статуята ли е виновна, или онзи, които я задигналъ? И, като го хванешъ, той ще каже „Нѣкой дяволъ е, който я задигналъ“. Гдѣ е този дяволъ? Дяволътъ е вѫтрѣ въ насъ. Туй желание да имаме статуята, да я продадемъ, да се удоволствуваме, туй желание е този дяволъ. Ние говоримъ само за факти, но има извѣстни подбудителни причини, Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна, той може да е просто, като едно орѫдие. Защото, нѣколко души може да се надуматъ да крадятъ, но единъ да е сѫщинскиятъ факторъ, а другъ да е изразитель. Като изучавате окултната музика, вие ще пѣете; това е единъ начинъ за подмладяване. Подъ „музика“, подразбирамъ музика и въ мисли, и въ желания. Да внесемъ тази хармония вѫтрѣ въ себе си, и да чувствуваме, че въ насъ, и въ сърцето ни, и въ ума ни нѣщо тихо пѣе, като че нѣкѫдѣ дълбоко слушаме тази хармония, Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъль. Вие казвате: „Господь ще изпрати своя Духъ, и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господь да го прави, ние казваме: „Господи не може ли това нѣщо по другъ начинъ?“ Ние имаме извѣстни, особени понятия за нѣщата, и по нѣкой пѫть сме въ състояние да дадемъ съвѣтъ на Господа, като какъ трѣбваше да направи свѣта. Сега, онѣзи, които сѫ създали музиката сѫ били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тѣзи хора сѫ разбирали Божественитѣ закони, и сѫ изразили туй велико творчество въ музика. Тия закони не може да се измѣнятъ. Ако се намалятъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме единъ видъ музика, ако се повишатъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме другъ видъ музика. Музиката се изразява споредъ чувствата. Религиознитѣ хора сѫ взели музиката за изразъ на тѣхнитѣ религиозни чувства. Онѣзи, които искатъ да изразятъ своитѣ свѣтовни чувства, тѣ сѫ приложили музиката за свѣтовна цѣль. Всѣки е използувалъ музиката за своята цѣль. Обаче, окултната музика има за цѣль облагородяване и възпитание на човѣка. Азъ не искамъ да влѣзатъ нѣкои въ класа, и да кажатъ: „Тѣзи хора съ какво се занимаватъ! Не взематъ да се молятъ, ами единъ седналъ да свири, а другитѣ пѣятъ. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите отъ онѣзи, които идватъ съ такава цѣль — да критикуватъ. Ние ще използуваме часть отъ врѣмето на недѣлната вечерь за музика. Сега, запишете си думитѣ на новото окултно упражнение „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“ (Всички пѣемъ). Ще направимъ единъ опитъ единъ ще изпѣе соло това упражнение, а слѣдъ туй другитѣ ще изпѣятъ, „сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пакъ не е завършено. Не бързайте! Азъ ви уча какъ се строятъ окултнитѣ пѣсни. (Учительтъ изпѣ самъ „изгрѣва слънцето“, а послѣ всички изпѣхме „сила жива, изворна, течуща“ ) Слѣдъ като изучимъ тия упражнения, ще дадемъ единъ концертъ, и ще направимъ опитъ, като вмъкнемъ тия упражнения тукъ-тамѣ, да видимъ какви резултати ще има окултната музика. Запишете си тия думи сега: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ безутъ“. Запишете си още и думата „си-му ту-си“, тя е за упражнение. Сега, ще пѣемъ си-му-ту-си, а това, „вениръ бениръ“, то е по-сложно упражнение, но, като пѣемъ си-му-ту-си, и първото ще стане по-лесно (Всички пѣхме си-му-ту-си съ постепенно отслабване и послѣ усилване на гласа. Слѣдъ това изпѣхме всички „изгрѣва слънцето“. Като гимназисти пѣете, нали? Я изпѣйте пакъ — изгрѣва слънцето — да видимъ какъ сте я запомнили! (изпѣхме — изгрѣва слънцето — заедно съ припѣва — сила жива, изворна, течуща.) Сега, нѣкои отъ васъ, които не могатъ да пѣятъ, нека слушатъ, докато тази пѣсень проникне въ тѣхъ. Тъй както сѫ нагласени думитѣ, въ тѣхъ има смисълъ, не може да има изключение. Какво носи свѣтлината? Тази свѣтлина носи сила жива, изворна, течуща. Всѣка една дума е на мѣстото си, каквото и да я правите, тя е една сила, сила на свѣтлината. Изпѣйте тихо „изгрѣва слънцето“. (Всички пѣемъ). Сега, въ думитѣ — зумъ ме зумъ — се съдържа скрития смисълъ. Въ тѣхъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. „Изгрѣва слънцето, носи свѣтлина“, тия нѣща сѫ далечъ отъ насъ. Въ думитѣ: — „сила жива, изворна, течуща“, силата ние може да я опитаме, вѫтрѣшно, а свѣтлината опитваме само чрѣзъ очитѣ си. Сега, първата часть на упражнението е приготовление, трѣбва да се приготви човѣкъ, то е дълъгъ периодъ. И затуй това упражнение още не е завършено. Азъ прѣвеждамъ окултната музика на нашъ езикъ. По обратенъ пѫть вървимъ. Най-първо, прѣди думитѣ: „сила жива, изворна, течуща“, ние трѣбва да туримъ други думи, както прави единъ художникъ, да се попълни цѣлото упражнение. Първата часть е приготовление, втората часть е активната, т. е. изразява този, който строи. „Зумъ-мезумъ“ това е смисълътъ вече. Като строишъ нѣщо, какъвъ е смисълътъ на нѣщата? — Да видишъ какъвъ резултатъ ще има този строежъ. Тази вечерь, като прѣвеждахъ тия думи, врѣмето бѣше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното врѣме не е за окултна музика, то прави вибрациитѣ малко неблагоприятни. Сега, може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога, и да се упражнявате върху тѣхъ. Запомнихте ли ги? Тоноветѣ сѫ: sol, si, re, sol, — си-му-ту-си. Ако пѣете съ обикновенитѣ тонове sol, si, re, sol, тѣ нѣматъ окултно значение. А съ звуковетѣ „си-му-ту-си“, тамъ има друго значение. Да изпѣемъ 3 пѫти „си-му-ту-си“ и 4-ия пѫть ще продължимъ послѣдната гласна. Музиката се изразява съ сѫщитѣ органи, съ каквито говора, т. е. сѫщата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пѣене. Тъй щото музиката и говорътъ сѫ братъ и сестра, защото излизатъ отъ сѫщия центъръ. Слѣдователно, тази ципица постоянно трѣбва да се държи въ пѣене. И първото нѣщо, съ което започва черната ложа, когато попаднешъ въ нея, е огрубяването на гласа ти. Щомъ почне да загрубява гласътъ, измѣня се ципицата, измѣня се и характера, понеже тия вибрации сѫ много чувствителни. Ще туришъ въ ума си мисъльта, че си мобилизиранъ, и ще кажешъ: „Азъ съмъ мобилизиранъ въ Божествената музика, и не мога да пѣя другояче, освѣнъ по всичкитѣ правила на Божествената музика“. Ще туришъ тази мисъль вѫтрѣ въ ума си, то е най-цѣнното. И въ духовния свѣтъ, хванатъ ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти нѣма да позволявашъ никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трѣбва да е свободно. Въ пѣенето ще бѫдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не давайте внимание. Ти ще седнешъ, и ще си пѣешъ, дори и всрѣдъ София. Ама този ще каже: „смахнатъ“, онзи тъй може да каже, ти ще кажешъ: „Азъ 5 пари не давамъ, азъ пѣя по божественому. Ако вие сте толкова смѣли да пиете бира, когато седите въ кафенетата, азъ ще бѫда смѣлъ да пѣя по божественому. Защо азъ да съмъ смахнатъ, пъкъ вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажемъ сега: „Трѣбва извѣстно благоприличие“. Азъ приемамъ, че въ свѣта има извѣстно благоприличие, но ние сме излѣзли извънъ рамкитѣ на туй обикновено благоприличие. Ние правимъ нѣща, които сѫ много благоприлични. Поне въ себе си ще направите умствена маневра. Ще излѣзешъ на нѣкое многолюдно мѣсто, дѣто имашъ приятели, и почвашъ да пѣешъ. Сега въ ума си правишъ маневра, но може би, слѣдъ 10 години, ти ще излѣзешъ и ще направишъ туй въ дѣйствителность. Обаче, за да направишъ нѣщо, жертвитѣ, които ще положишъ, трѣбва да принесатъ нѣкакъвъ плодъ. Но туй е едно упражнение, за да станете смѣли. Вие сте страхливи, този страхъ трѣбва да изчезне. И азъ ви прѣпорѫчвамъ, като влѣзете въ гората, да се отворите, да пѣете, да викате, колкото можете. Дайте ходъ на чувствата си! Сега, като запѣемъ нѣкѫдѣ казвате „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“ Но, нѣкой пѫть ние трѣбва да пѣемъ тихичко. И тихичко може да си пѣемъ. Та, азъ съмъ за тази вѫтрѣшна духовна свобода. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има духовна свобода. Като пѣете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, давайте внимание какъ взимате тоноветѣ. Азъ имамъ още една цигулка, и нѣкоя вечерь ще я донеса, ще ви направя единъ опитъ, да видите какъ свири тя — двѣ цигулки сѫ. Азъ ще магнитизирамъ другата цигулка, и ще видите какъвъ хубавъ гласъ ще има. Давахъ я на мнозина цигулари, тѣ казватъ! „Не можемъ да свиримъ“. Тази цигулка, съ която цигуларитѣ не могатъ да свирятъ, азъ мога да свиря, но трѣбва да се внесе нѣщо въ нея. Но, когато внеса въ другата цигулка това нѣщо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тукъ, и го туря въ другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и въ цигулката, и въ всѣко нѣщо ние може да внесемъ тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживѣе. Може да внесемъ нашия двойникъ въ нея, и този двойникъ прониква всичкитѣ пори, прониква цигулката. И тогава, въ този гласъ ставатъ трептения. Великитѣ цигулари и пиянисти, тѣ внасятъ това нѣщо. Пѣвици, които пѣятъ хубаво, тѣ внасятъ това трептение въ гърлото си въ душата си. Ако туй нѣщо може да влѣзе въ гърлото ти, ти ще имашъ отличен гласъ, всички ще те слушатъ. Но, нашата душа трѣбва да влѣзе въ гърлото. Душата навсѣкѫдѣ трѣбва да ходи. Ами че тъй! Ще кажемъ на душата да дойде въ гърлото — ще пѣемъ отлично. Ако дойде въ главата — ще мислимъ отлично. Само че трѣбва да ѝ кажете кѫдѣ да се качи, и тя ще ви слуша. Кажи и „Искамъ въ гърлото!“ Хубаво. Какво искашъ сега? Да влѣзешъ въ мозъка, искамъ да мисля. А ти казвашъ „Ако обичашъ, качи се“. Не „ако обичашъ“, и „моля ти се“, опрѣдѣли и точно думитѣ кажи ѝ „Качи се въ гърлото, да ми изпѣешъ една хубава пѣсень, каквато ти знаешъ“ Тя ще ти изпѣе една такава пѣсень, и ти ще си я спомнишъ отъ миналото. Пѣе душата. А сега, когато тя, горката, иска да пѣе, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пѣе много, но синъ ми е боленъ, ще го смущавашъ“. Не, ако тя запѣе, той ще оздравѣе. А ти казвашъ на душата си „Моля те, не пѣй, мѫжъ ми е неразположенъ, дѣцата ми сѫ неразположени“. Не спъвайте разумната душа въ нейнитѣ проявления! Всѣко едно желание, всѣки единъ стремежъ трѣбва да бѫдатъ свещени, както сѫ свещени мислитѣ и желанията на Бога. Нѣма изключение! Защото всичкитѣ стремежи на Божествената душа, която живѣе въ насъ, сѫ свещени и всѣки единъ поривъ, какъвто и да е той, той е свещенъ. Всичко у нея е благородно. Ти не можешъ да се съмнявашъ. Всичкитѣ нейни пориви сѫ благородни, свещени, чисти и святи. Спрѣмо всѣки свещенъ поривъ въ свѣта, непрѣменно има точно противоположенъ, обратенъ поривъ. Човѣкъ има двѣ души. Яви се едно благородно желание у човѣка, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходишъ по обратния пѫть. Това го показва опита. Тукъ, поне, всички сте имали, горѣ-долу, тази опитность. Та, въ окултната школа се изисква спазване на законитѣ. Ще спазвашъ Божественитѣ закони. Дойдешъ ли до тѣхъ, ще кажешъ: „Това е законъ!“ Слѣдъ като направишъ опитъ, и имашъ резултатъ, върху този резултатъ ти може да мислишъ, може да разсѫждавашъ. Имашъ нѣщо направено, може да го разгледвашъ отъ какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовникъ, и вижъ отъ какви парчета е направенъ, но прѣди часовникътъ да е направенъ, не го бутай. И тъй, музиката е едно отъ великитѣ срѣдства въ свѣта, съ което можете да се тонирате, и ние ще я употрѣбимъ, като едно орѫжие, артилерия, картеченъ огънь; не само да пѣемъ за наслада, но ще я употрѣбимъ за защита на себе си. И псалмопѣвецътъ какво казва? „Хвалете Господа съ китара и съ кимвалъ.“ Пъкъ, ако азъ бихъ писалъ, щѣхъ да туря: и съ цигулки, и съ тромпети, и съ цитри, съ всички сегашни инструменти. И българитѣ, като видятъ цигулка, мислятъ, че само дяволътъ свири на цигулка. У българина гайдата е по-почтена, и гайдарджията има повече почитания, отколкото цигуларина. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигуларь кѫща не гледа“. Ами че цигуларь, който кѫща не гледа, той е цигуларь! Той въ цигулката си е вдаденъ. Защото, ако неговиятъ умъ е съсрѣдоточенъ въ кѫщата, той нѣма да гледа цигулката. А който е вдаденъ въ цигулката си, той кѫщата не гледа, той казва: „Другъ да се грижи за кѫщата, а азъ ще радвамъ хората. Които сѫ скръбни, весели ще станатъ, които сѫ болни, ще оздравѣятъ“. Та, и ние сега се нуждаемъ отъ музиката. Това сѫ малки бѣлѣжки върху музиката. Ха да прочетемъ малко отъ това, което сте писали върху плача на малкитѣ дѣца. (Четоха се само нѣкои отъ темитѣ). Вие всинца не сте писали върху темата. Сѫщо не сте правили и резюмета на работитѣ отъ класа. Извадете ядката отъ работитѣ — върху плача — основнитѣ чърти само. Послѣ, пишете всички, поне двѣ думи, но ще пишете всички. Нѣкои казватъ: „Азъ не мога да пиша“. Напиши двѣ думи, макаръ че сѫ глупави. Нищо повече! Зададено упражнение, седни и напиши нѣщо, за себе си. А ти, като кажешъ, че азъ не мога да пиша, оставашъ въ негативно състояние. Напиши двѣ думи! Нѣкои идватъ тукъ, въ класа, и не сѫ писали нищо. Не, прѣзъ рѣшето ще минете. Тъй не бива. Тукъ, въ окултната школа, такива работи да ги нѣмаме. Напиши едно прѣдложение или двѣ-три думи, но напиши нѣщо. Плачътъ, това е първото упражнение въ музиката. Нищо повече! Но истинскиятъ плачъ, защото, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои дѣца не знаятъ да плачатъ. Дѣте, което истински плаче, този плачъ е първото упражнение въ музиката. Дѣтето, което не знае да плаче, то хленче и казва: „Какъ да започна тази пѣсень?“ И даде единъ тонъ, който не е музика. Истинскиятъ плачъ е първото музикално упражнение! Въ туй отношение сълзитѣ ни помагатъ. Пъкъ онзи плачъ, като зареве дѣтето, почервенѣе, въ него нѣма никакви сълзи; очитѣ му изпѫкнатъ, надува се, надува се дълго врѣме, и ако майката я нѣма тамъ, тогава туй надуване може да се прѣвърне въ плачъ, и като си поплаче туй дѣте, заспива. И дѣйствително, има, запримѣръ, пѣсни или упражнения, като „си-му-ту-си“, ако ги пѣешъ еднообразно, ще заспишъ. Трѣбва да има разнообразие. Трѣбва да се пѣе съ прѣкѫсване, и послѣ легато. (Учительтъ пѣе стакато). Почнатъ ли вибрациитѣ да ставатъ еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичкитѣ състояния трѣбва да се измѣнятъ. Тонътъ „си“ е мекъ тонъ. Когато Господь изпрати Мойсея при Фараона, какво му каза? —„Си, „симу“, Като кажешъ „му“, този тонъ е много силенъ накрая. Въ него има двѣ движения; у-то въ окултната наука има двойно движение, едното движение е надолу, а другото — нагорѣ. Сега, каква е разликата между „мо и му“? Слѣдѣли ли сте, като изпѣешъ „му“ кои органъ на гърлото се засѣга, и кой органъ засѣга „мо“? (Учительтъ пѣе упражнението „си-му-ту-си“ откѫснато, но много тихо). Трѣбва да пѣете отривисто. Наблюдавайте, имашъ нѣкое душевно неразположение, ще го разглобишъ. Извадете часовника си, и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“, (Учительтъ пѣе съвсѣмъ тихо) и вижте, слѣдъ колко минути ще се измѣни туй ви настроение. Нѣкой пѫть трѣбва да се измѣни настроението ви, а нѣкога не трѣбва. Когато, обаче, тази енергия е достигнала до върха на експлозия, и се събере въ нѣкоя часть на тѣлото, ние трѣбва да спремъ тази експлозия, т. е. да дадемъ направление на тази енергия, да извърши нѣкаква работа. И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупване на енергията. Тази енергия нѣкой пѫть се струва на устата, нѣкой пѫть на ушитѣ, на носа ни. И такъвъ човѣкъ, само като го бутнешъ по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсѣкѫдѣ може да го бутнешъ, но дойде ли до носа, не можешъ. На нѣкои хора пъкъ въ горната часть на рѫката е натрупана енергията имъ, тѣ не обичатъ тамъ да ги бутатъ. Значи, тази енергия може да е събрана въ горната или въ долната часть на рѫката имъ. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често, болеститѣ днесъ произтичатъ отъ натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Тѣ се дължатъ на тия течения на електричеството. Когато вибрациитѣ сѫ по-груби, тази полуорганическа материя се натрупва около ставитѣ, и когато врѣмето се измѣни, мускулитѣ се съкратяватъ, и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганически вещества, които сѫ твърди, като минаватъ прѣзъ тъканитѣ, прѣдизвикватъ едно триене, послѣ едно запалване, става една химическа реакция, и въ резултатъ се явява едно подуване. Сега, азъ бихъ пристѫпилъ да ви обясня това, но вашитѣ умове сѫ такива критици! Запримѣръ, ако азъ ви дамъ една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трѣбва воля, за да направите едно упражнение. Мене ми разправяше единъ приятель, здравъ, младъ човѣкъ, дадоха му да напише едно упражнение, но, внезапно го заболѣва слѣпото чърво. „Ама такива болки, изпотихъ се. Задигамъ се вечерьта да търся лѣкарь, но, слушамъ, нѣщо ми казва: „Кажи на слѣпото чърво, че азъ съмъ мобилизиранъ, азъ служа на Бога, и ти трѣбва да ме оставишъ, не е мѣсто ти да се проявявашъ, азъ ще се проявя“. Половинъ часъ слѣдъ това болестьта изчезва. Кой е причината сега? Ако не бѣше казалъ това, ако не бѣше се наложилъ тъй на болестьта, щѣха да се минатъ 21 деня, че лѣкари, че компреси, че това-онова. Ще кажешъ на болестьта: „Слушай, приятелю, азъ съмъ мобилизиранъ. Нищо повече! Послѣ, азъ живѣя въ Божествения свѣтъ, дѣто всички сѫщества живѣятъ въ хармония, какво търсишъ въ менъ? Ще излѣзешъ навънка!“ Болестьта, това е едно сѫщество. Съврѣменнитѣ лѣкари сѫ много смѣшни! Явява се единъ туморъ, хайде ще го рѣжатъ. Сега, туй, което азъ ще ви обясня, вие ще излѣзете съ него прѣдъ свѣта, ще кажете: „Нашиятъ Учитель, тъй казва“. Туй не е научно, На съврѣменния свѣтъ трѣбва да обясня другояче тѣзи работи. Тази теория, трѣбва да имъ я обясня по другъ начинъ. На сегашния ученъ свѣтъ нѣма да говоримъ за тия разумни сили, за разумния свѣтъ, понеже, привидно, тѣ дѣйствуватъ механически, автоматически. Ти като имъ кажешъ, че ги разбирашъ, тѣ нѣма да те считатъ за разумно сѫщество. Тѣ казватъ: „Туй не е право“. Тѣ не ни вѣрватъ. Какъ се обяснява дѣйствието на тия сили? У човѣка, ако вникнете внимателно, има двѣ течения, повечето отдолу, прѣзъ пръститѣ на краката. Нѣкой пѫть, пръститѣ сѫ отворени, т. е. у етерниятъ двойникъ, който е свързанъ съ тѣлото, има извѣстни отвърстия отворени. Нѣкой пѫть има втичане, нѣкой пѫть изтичане. Нѣкои сѫщества могатъ да влѣзатъ прѣзъ краката, и да вървятъ по единъ начинъ. Има течения, които влизатъ прѣзъ носа. Да кажемъ, че едно сѫщество влѣзе у васъ да прѣгледа тѣлото, и слѣдъ това не може да излѣзе навънка. Като го разгледа, намѣри нѣкое хубаво мѣсто, и казва: „Азъ нѣма да си излѣза отъ тукъ, хубаво ми е, ще си направя, една малка кѫща“, и почва да събаря твоитѣ вещества, започва да си гради, като единъ майсторъ, който знае какъ да тури вода, циментъ, пѣсъкъ. Ти ще му кажешъ: „Слушай, приятелю, ти тукъ не може да градишъ. Взе ли позволение? Ти мобилизиралъ ли си се? Ще спрешъ този градежъ!“ Нищо повече! „Въ името на онзи великъ Божественъ законъ, който управлява свѣта, ти си дошълъ като гостенинъ, и ще излѣзешъ навънъ. Не излѣзешъ ли, другояче азъ ще постѫпя съ тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излѣзе. А сега, ние се плашимъ отъ него. Какъ? Дойде лѣкарьтъ и като прѣгледа болния, прави движение съ главата, че положението е много сериозно. Съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани. Какъ сѫ хипнотизирани хората? Болниятъ седи, гледа лѣкаря. Лѣкарьтъ пипа пулса. „Пулсътъ не бие редовно“. — Не бие редовно? Какво има? „Порокъ на сърцето“, — Порокъ? Той се уплаши, и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смѣшно, порокъ на сърцето! Нѣма никакъвъ порокъ. Азъ мога да направя, когото и да е отъ васъ, да има порокъ на сърцето. Нѣма никакъвъ порокъ! Дѣйствително, може да се прѣвърне въ порокъ, но въ окултната медицина има симптоми, които показватъ дали сърцето има извѣстна органическа поврѣда или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тѣзи симптоми сами се явяватъ, на нектитѣ. Напримѣръ, когато се яви охтика тия признаци се явяватъ на нектитѣ. И за 190 деня може да се даде диагноза, каква е болестьта. Сега, дойде лѣкарьтъ, прѣгледа езика, побѣлѣлъ. Туй показва, че стомахътъ не функционира редовно. Погледне очитѣ пожълтѣли. Това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ, има разстройство. Езикътъ, очитѣ — ненормални. Третиятъ начинъ, попипа пулса — нередовенъ — значи въ сърцето има нѣщо. Е, хубаво, какво има въ сърцето? Онзи нервъ тамъ, който регулира биенето на сърцето, поврѣденъ. Тамъ има една спирачка. И нѣкой пѫть тази спирачка затихва, а нѣкой пѫть, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа, ти се уплашишъ. Ти ще кажешъ „Приятелю, законъ е сърцето да бие 72 пѫти въ минутата, туй е правилно, и ти ще се подчинявашъ“. Ще стегнешъ тамъ спирачката, и нагорѣ нѣма да я пущашъ, защото, за условията, при които живѣемъ, достатъчни сѫ 72 удари. Като видишъ нѣкой човѣкъ, които обича повече, ще му кажешъ „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пѫти нека бие“. Дойде нѣкой въ кѫщи, когото ти обичашъ, ще си кажешъ 75 пѫти нека бие сърцето ми, и повече дори“. Ще му кажешъ, че като бие сърцето повече, на извѣстни мѣста ще трѣбва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити, да наблюдавате, какъ пулсира сърцето, и колко видоизмѣнения има въ туй пулсиране. Цѣла наука е това! Ако вие слѣдѣхте това нѣщо, нѣкой пѫть сами щѣхте да забѣлѣжите видоизмѣненията, но като не разбирате тази наука, има опасность да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, какъ става биенето на цѣлия козмосъ, какъ ставатъ теченията вѫтрѣ въ природата. Сърцето показва биенето на цѣлия козмосъ. И по биенето на вашето сърце може да опрѣдѣлимъ какви сѫ теченията въ еди коя си часть на земята. Цѣла наука е това! Затуй се изисква нѣкой пѫть много голѣма чувствителность. На края на пръститѣ, има едни издадини, папили, тѣ трѣбва да се развиятъ много, да станатъ силно чувствителни, за да възприематъ тия токове. Когато почне чрѣзмѣрно да се развива чувствителностьта на нервната система, образуватъ се едни малки, нѣжни органически подувания. При тази изтънчена чувствителность, хората ставатъ много нѣжни, и при най малкото побутване могатъ да възприематъ тия токове. Сега, ще дойдемъ до музиката. Ще се заемете да пѣете, и ще се тонирате. Послѣ, ще дойдемъ до второто упражнение, „Вениръ Бениръ“ Сега, азъ ще ви прѣдупрѣдя да държите отдѣлно всичкитѣ окултни пѣсни. Окултнитѣ упражнения нѣма да ги смѣсвате съ другата музика. Тѣзи упражнения се пѣятъ при особени врѣмена. Има врѣме, когато ще се пѣятъ тѣзи упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пѣете всѣкога. За окултното пѣене трѣбва да сте сериозни. То не е тъй, за развлѣчение. За обикновеното пѣене, може да пѣете, когато искате, но при окултното пѣене, въ васъ трѣбва да се пробуди съзнанието, да нѣма никакви пукнатини въ съзнанието ви, никакво раздвояване. И въ една година, чрѣзъ пѣенето, може да постигнемъ, много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега, азъ прѣдлагамъ тази теория на васъ, и ще я поставимъ на опитъ въ най-елементарнитѣ нѣща. Ще пѣете: „изгрѣва слънцето, праща свѣтлина“. Като пѣете тъй, вашето слънце ще изгрѣе. Като казвамъ, че вашето слънце ще изгрѣе, не разбирамъ, слънцето въ природата, друго едно слънце има, което изгрѣва, то праща свѣтлина. Ние не пѣемъ на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрѣе, то ни изпраща своята свѣтлина, която носи радость въ живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това сѫ все символи. Значи, влизаме въ съприкосновение съ този реаленъ свѣтъ. Та, ако е за критика, и азъ мога да критикувамъ, по-строгъ критикъ отъ мене нѣма. Запримѣръ, азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкой пѫть, като говоря, критикуватъ моя езикъ. Ако е за критикуване на езика, ако азъ разкритикувамъ българския езикъ, едва ли ще останатъ 250 думи въ него. Ще останатъ само 250 думи, и тѣ ще бѫдатъ коренитѣ на езика, съ които ще можемъ да говоримъ нѣщо разумно. А сега, редъ думи ще употрѣбимъ, и никакви резултати не може да има, И проповѣдници, и свещеници говорятъ, говорятъ, нѣматъ резултати. И не могатъ да иматъ резултати. Затуй, когато се прави единъ прѣводъ на Свещената книга, човѣкъ трѣбва много добрѣ да разбира окултния езикъ, да разбира думитѣ въ тѣхното дълбоко значение. А сега, прѣвеждатъ точно споредъ оригинала. И въ Писанието, нѣкои идеи сѫ прѣведени толкова буквално, че ако се явѣше нѣкой пророкъ, или Христосъ, тѣ биха се чудили на гениалностьта на тѣзи хора, какъ е идвало това нѣщо на ума на хората, тъй да изопачатъ мислитѣ, че да прѣдадатъ туй, което тѣ не сѫ нито сънували, нито на умъ не имъ е идвало. И ние казваме: „Туй е прѣводъ, точно споредъ оригинала“. Той го прѣвелъ криво, дойде другъ, чете го, и казва: „Тъй е писано въ Свещената книга“. Ти провѣри ли? „Менъ Духътъ ми каза“. Духътъ му казалъ, пъкъ той прѣвежда сѫщия кривъ прѣводъ. Не е така! Даже по нѣкой пѫть азъ съмъ се спиралъ да мисля, каква дума да употрѣбя на български езикъ за думата любовь. Думата „обичь“ и тя не може да изрази любовьта. Единствената силна дума въ български езикъ, тя е благость, значи, сладко нѣщо. Тя има вече смисъль. Сладко е значи, не може да бѫде горчиво А любовьта какво нѣщо е? Нѣма символъ, нѣма коренъ. Какво значи любовь, не знаемъ; отъ гдѣ е произлѣзла тази дума — не знаемъ. „Обичь“ и тази дума коренъ нѣма. Отъ кѫдѣ е произлѣзла тя? Значи „благость“, сладко нѣщо, тя е много силна дума. И, като намѣримъ такива думи, за които ние имаме опитность, у насъ се зараждатъ ония истински мисли и идеи, които дѣйствуватъ съзнателно. И запримѣръ, съ музиката има нѣкои тонове, този тонъ (Учительтъ пѣе „изгрѣва слънцето“) е много хармониченъ, другитѣ тонове, които идватъ въ пѣсеньта, не сѫ толкова хармонични, то е въ естеството на езика. Другитѣ тонове идатъ по причина на самитѣ думи. И всѣкога една дума трѣбва да изразява единъ образъ. „Изгрѣва слънцето!“ — това е единъ тържественъ, идеаленъ моментъ. Въ окултнитѣ упражнения навсѣкѫдѣ има образи. Който европейски езикъ и да вземете, всички куцатъ въ прѣдаване на тия окултни упражнения. Сега, въ Франция, нѣкои музиканти правятъ опити да прѣведатъ обикновената музика въ окултна. Започватъ да пишатъ окултни пѣсни, но тѣ се нареждатъ по особенъ начинъ. Слѣдъ врѣме ще имаме окултна музика, и тя ще внесе нѣщо ново, Сега, бѫдете готови! Има такива музиканти, и у тѣхъ ще се роди окултната музика. Ще проучавате теорията на музиката. Т. м. 4 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 22.Х.1922 г. неделя Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА, ПѢЕНЕТО И ДВИЖЕНИЯТА. Т. м. Можете ли да изпѣете упражнението: „сила жива, изворна, течуща?“ (Изпѣхме туй упражнение, а слѣдъ това — „Fir-fur-fen“.) Имайте прѣдъ видъ, че окултната музика много мѫчно се подава на изучване. Изисква се остъръ слухъ, съсрѣдоточено внимание; послѣ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички традиции. Сегашната музика, това е прѣдговоръ на окултната музика. Тъй, както се е развила технически, обикновената музика, тя е приготовителна стѫпка къмъ окултната музика. Въ всичката свѣтска музика има два момента. Свѣтската музика всѣкога е незавършена — въ нея има единъ моментъ на радость, вториятъ — на скръбь; единъ на разрушение, вториятъ на съграждане, и въ края на крайщата, тя ви оставя само съграждане и разваляне, нѣма нищо опрѣдѣлено. Може да направите единъ опитъ. Слѣдъ като сте били нѣкоя вечерь на нѣкой концертъ или хоръ, като се върнете, ще усѣтите една тѫга. Направете опитъ! Туй показва, че въ тази музика има нѣщо незавършено. А такова състояние не трѣбва да дохожда. Музиката трѣбва да остави едно радостно чувство въ възходяща степень, чувство на творчество. Да творишъ, тогава има музика. Сега, туй не е единъ поводъ или една причина, да ни спре отъ да пѣемъ. Ние разбираме музиката малко въ по-другъ смисълъ. Нѣкои хора раздѣлятъ музиката на свѣтска и духовна. Азъ я раздѣлямъ на музика възходяща, и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е свѣтската музика, кѫдѣто има тия два момента. Но и едната и другата сѫ потрѣбни, тѣ се допълнятъ. Сега, въ музиката трѣбва да има естественость. Думитѣ, които пѣемъ, трѣбва да бѫдатъ съ смисълъ. Запримѣръ, въ езика ни кои думи сѫ съдържателни? Напримѣръ „гладъ“, тя е съдържателна дума, всѣки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладътъ означава страдание. „Жажда“, „смърть“ — тѣ сѫ съдържателни думи. Ще раздѣлимъ думитѣ на пасивни и негативни. Тъй ги наричамъ азъ. Много отъ тѣхъ сѫ активни по естество, но иначе сѫ пасивни. Запримѣръ, щомъ дойде гладътъ, той разваля настроението. — „Гладна мечка, хоро не играе“, или „гладенъ човѣкъ не може да пѣе“. Дръжте единъ човѣкъ 4 — 5 деня гладенъ, и слѣдъ това го накарайте да пѣе — гласътъ му не работи. Но и прѣситениятъ, и той не може да пѣе. Сега, гладътъ произвежда едно състояние на чрѣзмѣрна активность, но активность, която не е планомѣрна, ритмична, а има извѣстни прѣсекулки, дразнения, възбудено състояние. Когато у сития е обратно. Той има едно настроение обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човѣкъ хубаво, нему се доспива. Казва: „Човѣкъ да си поспи малко“. Тия двѣ състояния не съотвѣтствуватъ на музиката. Музиката върви по срѣдата. Музиката не е нито въ скръбьта, нито въ радостьта, тя уравновѣсява силитѣ, които създаватъ тия състояния въ човѣшката душа. И единственото изкуство, което гради въ всѣко едно отношение, то е музиката. Безъ музика вие нищо не може да извършите. Най-първо, трѣбва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трѣбва да имате музика въ душата си. Туй музикално настроение трѣбва да го държите. Можешъ и мислено да пѣешъ. Казвашъ; „Азъ не пѣя“. Можешъ мислено да пѣешъ, а това мислено пѣене може постепенно да го материализирашъ, да го прѣкарашъ въ ларинкса си, и да го изразишъ въ думи. Въ съврѣменното общество и въ съврѣменната цивилизация, както и у българитѣ, изобщо, младитѣ пѣятъ. Българинътъ пѣе, докато е младъ, нежененъ, но ожени ли се, изведнъжъ не му се пѣе вече. Той пѣе още при особено положение, на свадба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пѣе и прѣзъ работно врѣме — жетва. Но онѣзи, изобщо, които сѫ минали 45 години, тѣ казватъ: „Ние остарѣхме, нека пѣятъ младитѣ“. Има българи, родени пѣвци, тѣ пѣятъ прѣзъ цѣлия си животъ, и млади и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пѣе. У женитѣ туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у васъ всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, (тази часть, отъ двѣтѣ страни на челото), трѣбва да бѫде развита, широка; ако не е развита, не можете да бѫдете музикални. Музиката е заложена у васъ, но органътъ ви не е развитъ; материалъ имате, но не сте работили. У нѣкои отъ васъ туй чувство е силно развито. И нѣкои отъ васъ, даже, могатъ да станатъ добри пѣвци, нѣкои може да се научатъ да свирятъ добрѣ, но, изобщо не сте едни отъ най способнитѣ ученици. И азъ правя опити по музиката. Вие не сте отъ най-способнитѣ, не сте и отъ най-талантливитѣ. За единъ талантливъ музикантъ се изисква особенъ организъмъ. Изобщо, всичкитѣ нови религиозни течения, всѣкога започватъ съ музика. Нѣма да считате, че музиката е нѣщо маловажно; не, много важно е, първостепенно нѣщо е тя. Чрѣзъ музиката може да създадете въ себе си характеръ. Запримѣръ, разгнѣвили сте се, искате да си отмъстите нѣкому, запѣйте „сила, жива, изворна, течуща“, „firfurfen“, и като ги изпѣете 10-ина пѫти, ще кажете: „Хайде, азъ се отказвамъ“. Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрѣзъ музиката да трансформирате енергията си. Сега, въ окултната музика, ние допущаме извѣстни анормалности. И защо? Ако азъ бихъ ви изсвирилъ една чисто окултна пѣсень, този салонъ щѣше да хвръкне. Знаете ли това? Слѣдователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме извѣстни дисонанси, за да пазятъ равновѣсие. Тъй и въ човѣшкия животъ — дисонанситѣ, които имате, сѫ необходими. Злото напр., отъ музикално гледище, то е единъ дисонансъ вѫтрѣ въ живота. Ако нѣма този дисонансъ, вашиятъ организъмъ ще хвръкне. За да ви спънатъ, туря се този дисонансъ. Слѣдователно, отъ музикално гледище, дисонансътъ е потрѣбенъ, и слѣдъ него, веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направимъ единъ музикаленъ опитъ, да видимъ, какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Тѣ сѫ по-силни, и съ по-кѫси вибрации. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, видни музиканти, тукъ и въ Америка, правятъ тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни сѫ дълги, и вслѣдствие на това, при тия трептения звукътъ не е пъленъ. Нѣкои много видни музиканти сѫ достигнали доста нѣщо, дошли сѫ до границитѣ на окултната музика, но такива може да ги прѣброите на пръсти. Чрѣзъ музиката може да правите опитъ върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение, опитайте се да изпѣете най-простата пѣсень, и вижте, какъ ще ви подѣйствува тя; ако можете да вземете тоноветѣ ясни и чисти, безъ да има дрезгавина въ гласа ви, състоянието ви е отлично. По нѣкой пѫть имате кашлица. Ние знаемъ защо става това. То е, понеже енергиитѣ ви не вървятъ правилно. Дойде нѣкѫдѣ прѣсекулка, свие ти гърлото, почвашъ да кашлишъ. Ако пѣешъ постоянно, туй нѣщо трѣбва да изчезне. Сега, запримѣръ, има говорители, които, като седнатъ да говорятъ, изпиватъ по нѣколко чаши вода. Защо? Защото този човѣкъ вѫтрѣ въ себе си не е музикаленъ. Единъ музикаленъ говоритель никога нѣма да пие вода. Почнешъ ли да пиешъ вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантитѣ свирятъ на нѣкоя свадба, наливатъ ги съ вино. Почне ли музикантътъ да пие вино, той не е музикантъ. Като свърши пѣенето и свиренето — чиста вода. Ако иска нѣкой да бѫде музикантъ, туй е правилото. И онѣзи, които искатъ да пѣятъ, пакъ сѫщото правило трѣбва да спазватъ. Послѣ, трѣбва да избѣгвате много лютитѣ чушки. Киселото — сѫщо, лимонена киселина, обаче, може да употрѣбявате. Трѣбва да избѣгвате пиене студена вода, дишане прѣзъ устата; всички тия нѣща сѫ врѣдителни за музикалния органъ. И когато излизате навънка, за да се оградите отъ простуда, ще съсрѣдоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си, и нѣма да се простудите. Когато умътъ присѫтствува въ гърлото ви, нищо не става. Ще направите опитъ. Много пѣвици изгубватъ гласа си отъ невнимание. Излѣзатъ навънъ, умътъ имъ не присѫтствува въ гърлото, дойде нѣкоя електрическа вълна, и тѣ изгубватъ гласа си. Така и много сестри сѫ изгубили гласа си. Излѣзешъ ли навънка, умътъ ти да е съсрѣдоточенъ въ гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдатъ ли слънчевитѣ лѫчи, тогава можешъ да се разположишъ, но седнешъ ли подъ нѣкое сѣнчесто дърво, пакъ на стража. Подъ сѣнка нѣма да спишъ, подъ нѣкоя канара на сѣверна страна — никога! Туй сѫ прѣдохранителни мѣрки, които трѣбва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та, за въ бѫдеще, азъ искамъ отъ васъ да изкарамъ музикални ученици. Сега, младитѣ да пѣятъ, разбирамъ, но старитѣ, 60 годишнитѣ, азъ искамъ да пѣятъ, да прѣсъздадемъ нашия ларинксъ. Послѣ, ние ще употрѣбимъ окултната музика и въ другъ случай. Понеже ние нагазваме въ една область чрѣзмѣрно активна, тамъ ще срѣщнемъ извѣстни невидими сѫщества, които се укротяватъ само съ музика, затова тя тамъ е необходима. Нападнатъ те лоши мисли, тѣ сѫ такива невидими сѫщества. Ще почнешъ да имъ пѣешъ. Напримѣръ, да кажемъ, дойдатъ нѣкои сѫщества, такива военни, съ воененъ духъ, и ти, щомъ станешъ, почнешъ да бъхтишъ този-онзи. Какъ може да ги укротишъ? (Учительтъ свири много тихо, ритмично, съ прѣкѫсвания.) Всичкитѣ духове, колкото ги има наоколо, ще си отидатъ. (Учительтъ свири, и тихо приглася съ уста.) Сега, това сѫ звукове, които сѫществуватъ въ природата. (Учительтъ пѣе хм-хм-хм-хм-хм....) Туй сѫ все окултни упражнения, тѣ сѫ ритмични. И, тогава, каквото и да е твоето състояние, съ музиката ти можешъ да го измѣнишъ. Сега, тия упражнения може да ги употрѣбишъ и когато си въ едно възбудено състояние, за смѣняване на енергията, Нѣкой пѫть, тази енергия може да е толкозъ много набрана, че да избухне, като нѣкоя бомба. (Учительтъ свири). Всѣкога ще минавате отъ силнитѣ къмъ тихитѣ пѣсни — отъ силното къмъ тихото. Българитѣ, когато засвирятъ „Цвѣте мило“. ... всé едно го каратъ. (Учительтъ свири). Съврѣменнитѣ музиканти не знаятъ едно нѣщо, че отъ всѣки единъ пръстъ излизатъ особени енергии. Да кажемъ, че азъ взема третата позиция съ третия пръстъ, и послѣ, взема басовата струна съ втория пръстъ, ще имате два различни тона по качество и по сѫщество. Онзи, който се занимава съ окултната музика, ще види, че упражненията въ нея сѫ малко по-другояче, нѣкои позиции съвпадатъ, но има особено размѣстване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаялъ, и той си е мѣстилъ пръститѣ по особенъ начинъ. Неговото свирене не могатъ да го възпроизведатъ, защото той е свирилъ по особенъ начинъ съ пръститѣ си. Сега, ще понапрѣгнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у васъ едно желание да пѣете. Легните си вечерно врѣме, ще си кажете: „Искамъ да стана музикаленъ, музикаленъ, музикаленъ“. И бѫдете увѣрени, че щастието ви въ свѣта зависи само отъ музиката. Търговцитѣ загубватъ кредита си, когато загубятъ музиката. Всички изгубватъ, когато изгубятъ музиката. Тогава ти си неразположенъ, и този — онзи човѣкъ ще ги оскърбишъ, ще си създадешъ неприятность. Пъкъ щомъ си музикално настроенъ, ще пѣешъ, и ще се отнасяшъ музикално. Ако ние сме музикални, ще говоримъ естествено. И затуй, бихъ желалъ, когато излизате въ природата, да се вслушвате въ нея. Вие не сте се вслушвали въ течущитѣ извори. Каква приятна музика има между малкитѣ камъчета! Пъкъ въ нѣкои мѣстности, въ нѣкои гори, когато шумолятъ тамъ листата, особена музика има! Когато влизате въ природата, отъ тамъ ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате въ пѣенето на природата, нищо нѣма да научите. Всичкото изкуство е тамъ! Да се вслушвате какъ пѣе изворътъ, послѣ да разбирате гласа на животнитѣ, на птичкитѣ, особено, какъ започватъ, какъвъ концертъ има, и най-послѣ, басоветѣ какъ идватъ да пригласятъ. Цѣлъ оркестъръ е туй! Единъ музикантъ, който има туй ухо, ще чуе това, което никога въ живота си не е чулъ. И, ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ би написалъ нѣкое музикално творение, какъ птичкитѣ започватъ своята молитва, той би произвелъ цѣлъ фуроръ. Нѣкои се опитватъ да подражаватъ на гърмотевицата. Мѫчатъ се да схванатъ най-грубото, но и туй не могатъ. Впрочемъ, тия най грубитѣ гласове донѣкѫдѣ сѫ успѣли, налучкали сѫ ги, но, какъ пѣятъ птичкитѣ, тѣ още не могатъ да имъ подражаватъ; само нѣкои цигулари могатъ да подражаватъ. А въ окултната музика всичко туй е подражаемо. Та, сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползувате отъ нея. Сега, нѣкои, които сѫ религиозни, ще кажатъ: „Ами ония четива?“ Всѣко едно четиво, като го четешъ, ако имашъ музикално настроение, ще го разберешъ по единъ начинъ, а ако нѣмашъ музикално настроение, ще го разберешъ по другъ начинъ. И всѣкога Божествениятъ Духъ работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори, и даже, тъй, отмѣрено. Въ Божествения езикъ нѣма излишни думи. Думитѣ сѫ малко, но съдържателни. Всички думи сѫ опрѣдѣлени, не можешъ да имъ дадешъ двѣ значения. И много думи отъ Библията иматъ нѣколко значения. Туй не е свещенъ езикъ. Свещениятъ езикъ е неизмѣняемъ! Има такъвъ езикъ, и той е чисто Божественъ. И само онзи, който е разбралъ музиката, той ще разбере този езикъ, ще разбере Божествената поезия на нѣщата. Та, ще започнете отъ музиката, и само така ще се облагородите, и ще създадете характеръ. Безъ музика, всички усилия, въ каквото и да е направление отправени, ще бѫдатъ напразни и парализирани. И за туй, азъ бихъ желалъ, мнозина отъ васъ да свирятъ, да пѣятъ. Ще имаме свирци, и щомъ се обяви нѣкѫдѣ споръ, нѣкакво недоразумѣние, тѣ ще засвирятъ, и всичкиятъ този споръ ще утихне. Нѣма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направимъ? Двама братя се скаратъ, ние ни най-малко нѣма да споменаваме, че сѫ се скарали, но ще ги повикаме, ще имъ дадемъ единъ концертъ, ще има особени пѣсни за тѣхъ, и тѣ, като слушатъ, ще кажатъ: „Хайде да се примиримъ“. А сега, ако изпратимъ една комисия да ги примири, пакъ ще има споръ. Пъкъ тъй, ще ги извикаме, ще имъ изсвиримъ нѣщо, и музиката ще създаде това, което другъ не може да направи. Та, отъ туй гледище, ние ще проучваме окултната музика въ нейното приложение. Нѣкои отъ васъ по-скоро ще схванатъ, и тѣзи, които по-скоро схванатъ, менъ ми е приятно. Тѣ нека гледатъ да упражнятъ своя импулсъ върху другитѣ, и у тѣхъ да се създаде този музикаленъ импулсъ. И, азъ желая, всички да сте музикални! Сега, нѣкои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потрѣбна. Тъпанътъ, тъй да го ударишъ, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиването на нашитѣ способности. За развиване на нашия умъ, на нашето сърце е потрѣбна музика. И затуй, поетитѣ всѣкога създаватъ своята поезия лѣтно врѣме, когато природата се събужда, когато птичкитѣ пѣятъ, или когато чуятъ, че нѣкоя мома пѣе, и веднага, като се върнатъ, седнатъ „тръст—тръст—тръст“ напишатъ нѣщо. Когато пѣешъ, ти се унасяшъ, не мислишъ, че те слуша нѣкой. Пъкъ нѣкои, пѣятъ за ефектъ, и казватъ: „Дали ме слушатъ?“ Мислишъ ли, когато пѣешъ, когато свиришъ, да те слуша нѣкой, то е обикновена музика. Да свиришъ за себе си, и да пѣешъ за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, нѣкои отъ по-даровититѣ ученици, ще спомогнатъ много за вашето умствено развитие. И разсѣйването на паметьта, дѣто нѣкои сте разсѣяни, дѣто губите паметьта си, то е по причина, че музикалното чувство въ васъ не е развито. Губенето на паметьта произтича отъ дразнене, трѣвоги, насилия. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива трѣвоги, на всѣка стѫпка се срѣщатъ такива трѣвоги. А музикалното чувство постепенно ще прѣмахне тия трѣвоги, и ще даде едно уравновѣсяване на душата. Тогава, умътъ се запазва по-спокоенъ, и паметьта ще бѫде силна. Сега, изпѣйте пакъ „Сила жива“, но по-тихо. (всички изпѣхме туй упражнение). Разбира се, на първо врѣме, всѣка сутринь, най-даровититѣ отъ васъ, ще отдѣляте за музика 1 часъ, най-даровититѣ, казвамъ, ще отдѣлятъ за музика 1 часъ, сутринь или вечерь; може сутринь да взематъ ½ часъ, и вечерь ½ часъ, та цѣлъ часъ. Онѣзи — срѣднитѣ, ще се занимаватъ ½ часъ, а другитѣ — 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пѣете. Онзи човѣкъ, който не е разположенъ да пѣе, като го накарашъ да пѣе, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине врѣмето“. Да, 15 минути сѫ достатъчни. Импулсъ само да се даде. Онзи, който трѣбва да се развива, не му трѣбва много. И този импулсъ постепенно ще се усили. Много мѫчно е да дадешъ дълго упражнение на този, у когото тия органи не сѫ развити, значи, да се откаже отъ музиката. По 15 минути всѣки може — 15 минути, ½ часъ и 1 часъ. Онѣзи, които ще пѣятъ 1 часъ — тѣ сѫ нѣколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажатъ нѣкои — и ние можемъ 1 часъ, не, ще пѣете по разположение. Щомъ като пѣешъ 1 часъ, да се яви у тебе едно желание да пѣешъ още, и да кажешъ: „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено, стига толкозъ“, Онзи, който пѣе часъ — да каже: „Бихъ желалъ още да пѣя, но толкозъ е опрѣдѣлено“. И онзи, които пѣе 15 минути, и той да каже. „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено“. Все да остане нѣщо, единъ малъкъ импулсъ да ви подтиква къмъ пѣене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дамъ една тема да я прѣдставите въ музика. Ще ви дамъ нѣколко думи да имъ турите единъ гласъ — кой колкото може. Ако нѣкой не може, нѣма да го считаме за грѣхъ, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпѣете, ще дойдете тукъ като ученици, ще го изпѣете единъ, втори, трети, четвърти. Това ще бѫде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултенъ концертъ. Онези, които сѫ даровити, съ тази окултна музика, тѣ подобряватъ своята музика въ свѣта. Ще почнатъ да се различаватъ отъ другитѣ музиканти. Окултната музика не е за свѣта, но тя може да послужи за единъ потикъ на съврѣменната музика, и всѣки единъ музикантъ може да се ползува, да прѣдстави песнитѣ въ малко по друга свѣтлина и свиренето и пѣенето. Как трѣбва да пѣемъ. Ще имаме единъ начинъ за пѣене, втори начинъ, трети, и на опитъ ще видите по какво се различава окултното пѣене. Щомъ пѣемъ по окултенъ начинъ, гдѣто запѣешъ, веднага настава тишина. Единъ човѣкъ, които пѣе окултно, то е заразително, ти не може да се избавишъ, у тебе се заражда едно желание да слушашъ, ще зарѣжешъ работата си, и ще кажешъ: „Отлично пѣе!“ Туй, което пѣе, той го прѣживява, и съ ума, и съ сърцето си, и съ душата си. Въ ума и сърцето влизатъ сили, цѣлото битие пѣе, взима участие, то не може да се изрази съ думи. И народа има нѣкои, даже прости хора, които пѣятъ окултно. Но тѣ пѣятъ само по настроение, не пѣятъ всѣкога. Тази недѣлна вечерь не е за единъ окултенъ урокъ по музика. Всичкитѣ часове не благоприятствуватъ за една окултна музика. Сега, допуснете, че васъ ви осѫдятъ на смърть, и ви кажатъ: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пѣете хубаво. Ще ви подаримъ живота, само ако се научите въ една година врѣме да пѣете хубаво“. Може ли да се научите? И какъ ще пѣете! И съ какво вдъхновение! И ще кажешъ: „Какъ да не пѣя? Ще пѣя“. И дѣйствително, влюбенитѣ пѣятъ добрѣ. Той казва: „Отъ тази пѣсень зависи моя животъ“. Пъкъ онзи, който не е осѫденъ на смърть, не може да пѣе. Сега, ако вземете да пѣете думитѣ: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питамъ ви: ако нѣкой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и сѫщо нѣщо ли значи? Въ окултната наука „Сила жива“ значи, сила, която излиза отъ животнитѣ, а „Жива сила“ — сила, която излиза отъ хората. Едната сила трѣбва да мине прѣзъ животнитѣ, едната излиза отъ материалното, а другата отъ живота, отъ него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“. И когато казвамъ: „Азъ любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалниятъ човѣкъ — любишъ нѣкого. Но, когато кажешъ „любя“, тази любовь не е материална, тя е духовна. Когато не туришъ „азъ“, то не е материално. „Азъ любя“, значи, ти имашъ извѣстенъ интересъ. Като кажешъ „азъ вѣрвамъ“, то е слабо, то е материално, имамъ интересъ да вѣрвамъ. Но „вѣрвамъ“, то е силно. И всички онѣзи думи, които иматъ нужда отъ подкрѣпа, сѫ слаби. „Жаденъ съмъ“ — то е силно. Този, който каже „азъ съмъ гладенъ“, той не е гладенъ. Гладниятъ човѣкъ нѣма врѣме да каже „азъ съмъ гладенъ“. Той съкратява врѣмето и казва: „Гладенъ съмъ“, а не „азъ съмъ много, много гладенъ, че стомахътъ ми“ и т. н. Тъй че, които казва: „Азъ съмъ гладенъ, дълъгъ пѫть съмъ ходилъ“ и пр., той не е гладенъ; туй да го знаете. Туй е психологически законъ. „Любя“, то е силно. „Азъ много ви любя“ — нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи истината. „Любя и обичамъ“, вибрациитѣ на „любя“ сѫ едни, а вибрациитѣ на „обичамъ“ сѫ други. Дали ги съзнавате или не, то е другъ въпросъ. Но, като вземете да пѣете, ще забѣлѣжите това. Само чрѣзъ музиката ще познаете коя дума е по-силна, и коя по-слаба, Запримѣръ, да допуснемъ, че седите при нѣкой скѫперникъ. Може да направите единъ музикаленъ опитъ, Той седи, като че ли, както казватъ „змия влѣзла въ кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пѣете „любя“, „любя“ (Учительтъ пѣе тихо тѣзи думи), и не мислите заради него, ако вие съ това пѣене нагодите този човѣкъ, той, както седи, вниманието му за паритѣ ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъжъ ще извади кесията си, и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаятъ този психологически законъ. Такъвъ музикантъ седи, нищо не казва, не подава шапка, но, като засвири ... Майсторътъ-свирачъ, които разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушательтъ стане веселъ, нѣкаква идея му дойде, и най послѣ казва: „Най-послѣ, и азъ да се проявя, като човѣкъ, ще дамъ единъ левъ“. Почне да бърка въ кесията, извади единъ левъ, два ... Онзи още свири. Този вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20, лв., и като ги даде, нему му е приятно. Но, ако онзи не свири, този нищо не дава. Това сѫ вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Нѣкой пѫть, азъ ще ви избера единъ такъвъ човѣкъ, и мислено да му пѣете, да видите, дали той ще си извади кесията. Азъ ще ви опитамъ, дали знаете да пѣете. Не е важно само да пѣешъ, но дали можешъ да произведешъ резултати. Ако дѣйствувашъ върху съзнанието на скѫперника, твоята музика е окултна, Божествена, и съ нея можешъ да работишъ. Въ Америка туй го практикуватъ, но нѣкой пѫть не може да успѣятъ, не взиматъ пари. Отиватъ да пѣятъ, и като пѣятъ, богаташътъ, който може да даде и 10,000 лв., не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20 — 30 лв., не повече. Тѣ много пѣятъ, но не могатъ да засѣгнатъ онази дълбочина на душата. А нѣкои сестри, отиватъ по нѣколко заедно на нѣкое мѣсто, изпѣятъ нѣкоя пѣсень, и този, послѣдниятъ, отвори кесията си, и даде 10, 15, 20,000 лв. за музиката. И по този начинъ събиратъ пари. Други, цѣлъ хоръ отиватъ да пѣятъ и, като се върнатъ, едва ли иматъ 1/100 отъ туй, което първитѣ нѣколко иматъ. Тъй че природата отваря кесията само за този, който е съгласенъ съ нейнитѣ закони. Затуй казвамъ, че ние ще работимъ съобразно живитѣ закони на природата. А въ резултатитѣ на живитѣ закони, тамъ нѣма никакви изключения. И послѣ, когато се свири, когато се пѣе, ще внимавате, ще се вслушвате въ гласа на другитѣ. Нѣкои отъ васъ не внимаватъ. Най-първо, ако ти не можешъ да владѣешъ гласа си, слушай тѣзи, които пѣятъ по-вѣрно, давай ухо, и се учи отъ тѣхъ. И, ако всинца вие внимавате, по този начинъ ние ще пѣемъ отлично, и въ една година все ще знаемъ повече отъ сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимаватъ сега съ рѫководене пѣенето. Сега, за окултната музика, азъ съмъ рѣшилъ да опрѣдѣля малко врѣме, нѣколко уроци, и то, да ви прѣдамъ най-елементарнитѣ нѣща. Има работи, които азъ не мога да ги повѣрявамъ; има нѣща, които рѣдко свиря. Даже азъ, който разбирамъ музиката много добрѣ, когато свиря нѣкои отъ тѣзи парчета, пулсътъ на моето сърце се мѣни. За сърцето има опасность, нѣкой пѫть то може да спре. Опасни сѫ тия парчета, затуй много рѣдко ги свиря. Колкото пѫти съмъ свирилъ отъ тия парчета, все ще умре нѣкой, затуй, като дойда до тамъ, не барамъ. Защо ще умре? Ако ритъмътъ на това парче не съотвѣтствува на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съотвѣтствува, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултнитѣ упражнения сега не се свирятъ. Трѣбва да се подготвите. Азъ съмъ упражнявалъ окултната музика рѣдко, само веднъжъ съмъ свирилъ, въ Варна. Седѣхъ въ една кѫща, вечерно врѣме бѣше. Въ една кръчма, една тълпа пияници. 10 — 15 души, се разпѣли, вдигатъ шумъ, каратъ се. Свирихъ 15 минути, утихна въ кръчмата. Отъ тогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарьтъ напусна кѫщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарьтъ“. И не дойде втори кръчмарь. Но, такива случаи сѫ рѣдки. Музиката е една сила. Нали Мойсей прѣвзелъ онзи градъ съ трѫбене и викъ? Съ музика го прѣвзелъ, съборилъ Ерихонскитѣ стѣни съ музика. Затрѫбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване, И като извикали, всичкитѣ стѣни сѫ рухнали. На сегашнитѣ хора имъ се вижда смѣшно това. Тази година, нали имахте единъ малъкъ опитъ — съ пѣене излѣзохте отъ читалището въ Търново? Ако пѣемъ окултно, тълпата или ще се разбѣга, или трѣбва да се присъедини къмъ насъ да пѣе. И страшна артилерия е туй! И виждаме войницитѣ, когато тръгватъ за бойното поле, всички запѣватъ, ставатъ безстрашни. Но, прѣстанатъ ли да пѣятъ, обърнатъ гърбъ и бѣгатъ. До тогава, докато човѣкъ пѣе, той е смѣлъ и рѣшителенъ. Прѣстане ли да пѣе, той мисли да бѣга. И онази жена, която прѣстане да пѣе въ кѫщи, азъ зная какво мисли — ще бѣга. Ще пѣете! Първото изкушение е да не пѣете. Като станешъ сутринь, да си потананикашъ, да си посвиришъ съ уста. Ако искашъ работитѣ прѣзъ цѣлия день да ти вървятъ добрѣ, да си попѣешъ 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станешъ сутринь, ще пѣешъ. Жена, която не пѣе, и мѫжъ, които не пѣе, тѣ не могатъ да въртятъ кѫща, и дѣца не могатъ да възпитаватъ. Туй е много вѣрно. Направете опитъ! Нали тази година ще направите опити? Сега, ще провѣрите моитѣ думи. Пѣйте 15 минути съзнателно, и слѣдъ една година ще видимъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Съ помощьта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% въ всяко едно отношение. Сега, разбира се, въ музиката има другъ един елементъ, който е опасенъ, затова човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Може да се вмъкне тщеславието или алчността да печелиш съ нея. Но почнешъ ли да пѣешъ или да свиришъ за пари, парите да сѫ една отъ подбудителните причини, свършилъ си. Музиката трѣбва да бѫде даръ! Пѣешъ ли, ни поменъ нѣма да има в душата ти за пари. Ако нѣкой ти даде пари, да не мислишъ, че като ти даде 5 или 10 лв., та съ това ти е платилъ. Музиката е нѣщо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, съ нищо не може да се откупи! Та, по този начинъ, онѣзи, които свирятъ на пияно, които свирятъ на китара, цигулка, ще имъ дадемъ окултни правила, какъ да си държатъ лѫковетѣ, какъ да свирятъ, ще имъ дадемъ упражнения за това. Послѣ, ще имъ обърнемъ внимание, какъ да си държатъ пръститѣ, но нѣма да разправятъ това на другитѣ цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тукъ тамъ, но не всѣкога. Сега, ако поискамъ единъ отъ ученицитѣ да изпѣе една пѣсень, би ли изпѣлъ нѣкой изведнъжъ, безъ да мисли? Азъ ще поканя да пѣе нѣкой, който има хубавъ гласъ. Първото, което ще се яви у васъ е, че ще се стѣснявате, ще мислите, че тѣзи наоколо ви сѫ критици. Не, не сѫ критици. Тукъ всички сѫ приятели, ученици, тукъ критика нѣма. Който се съгласи, ще изпѣе само ½ или единъ куплетъ отъ нѣкоя пѣсенъ. Ако прѣдложимъ на гласуване, съгласни ли сте нѣкой да пѣе? Азъ зная, че всинца не сте разположени да пѣете. Половината от васъ не сте разположени да пѣете. (Учительтъ пѣе и свири на новъ гласъ „Сила жива“.) Е, питамъ, сега може ли да нѣмашъ разположение, ако можешъ така да си пѣешъ? Можете ли да отбѣлежите нещо, т.е. да нотирате пѣсента? Малкото, което доловите, печалбата отъ това е ваша. Сега, нѣкои отъ тия упражнения ще внесемъ въ нѣкои ваши концерти, и ще забѣлѣжите ефекта въ публиката. Въ срѣдата, тъй, между другитѣ номера, ще турите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опитъ какво брожение ще се произведе, като вмъкнемъ туй упражнение. Веднага ще забѣлѣжите едно шумоление въ публиката. Най малкото, тази публика, която е седѣла спокойно, ще стане въ нея едно брожение. Туй показва минаване отъ едно състояние въ друго. Като мѣни човѣкъ състоянията си, у него става движение Това сѫ упражнения само за тониране на организма. Демагнитизиранъ си, неразположенъ си, започни да пѣешъ едно окултно упражнение — 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонирашъ. Тъй. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой пѫть пѣснитѣ ги пѣете по-добрѣ, а нѣкой пѫть има нѣкаква дрезгавина вѫтрѣ въ гласоветѣ ви. Потрѣбно е дълго врѣме да пѣете, докато се тонирате. Цѣла една година ви трѣбва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго врѣме трѣбва да пѣете и да свирите, понеже се намираме въ единъ свѣтъ, гдѣто има ужасни бури, та да можемъ да укротимъ това бурно море. Тия окултни упражнения сѫ за нѣкое поле само. Послѣ, има особенъ начинъ за ходене, съ особени движения. Ще тръгнемъ и ще пѣемъ на отворено мѣсто, на широко мѣсто. Тогава ще има ефектъ. Ама никой да не ни вижда, да нѣма свѣтски хора, тамъ чуждо око да нѣма. Да ни виждатъ само дърветата, птичкитѣ и изворитѣ, да сме свободни въ дѣйствията си. Та, такива музикални излети ще направимъ ние. При особени врѣмена ще ви водя. Трѣбва ни равно мѣсто, равнина, но и на високо мѣсто, и тамъ ще направимъ туй упражнение. Ще си носимъ цигулки, китари, ще пѣемъ, ще свиримъ, ще ходимъ ритмично, и ще видите какви ще бѫдатъ ефектитѣ. Слѣдъ това, като се върнете въ домоветѣ си, цѣлиятъ день ще тракате. Тъй ще сте настроени, че нѣма дори да ви трепне окото, да влѣзете въ София тъй, ритмично Особена е музиката. Когато човѣкъ е музикално настроенъ, не му мисли много. Но ние ще седимъ доста дълго врѣме тамъ горѣ, че да се върнемъ нормални въ града, т. е. нормални за свѣта. Ние въ сегашното си състояние именно сме анормални, а тѣ го считатъ нормално. Та, ние, тамъ горѣ, всички сме въ нормално състояние, а като слѣземъ долу, пакъ ще приемемъ първото анормално състояние. Тъй че, ще угодимъ и на себе си и на свѣта. Ако искате да се убѣдите въ силата на упражненията, можемъ да направимъ слѣдующия опитъ въ края на годината. Ако искате, може да дадемъ единъ урокъ на Софиянци. Ще тръгнете 100 души или най малко 200 души, и съ пѣене ще минете прѣзъ града. Ще тръгнатъ подирѣ ви по сѫщия начинъ, като васъ, и мѫже и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, тѣ ще забравятъ общественото мнѣние, и току-вижъ, тръгнатъ подирѣ ви всичкитѣ. И като прѣминете отъ единия край на София до другия, ще има най малко 200 — 300 души отъ подирѣ ви. Душата е отзивчива. Тъй сѫ били всичкитѣ окултни школи, свирили сѫ и сѫ пѣли. Като отишълъ Саулъ, като влѣзалъ въ музикалното училище на пророцитѣ, и той направилъ като тѣхъ. Като идешъ, заразявашъ се съ туй пѣене, съ туй движение, и не можешъ да се спрешъ. Разбира се, то е единъ опитъ. Ако искате, може да направимъ опита, но то ще произведе цѣла сензация. Можемъ да направимъ и министри да тръгнатъ подирѣ ни, пъкъ и попове, и владици. То е ужасно нѣщо! Владиката, и той нѣма да съзнава какво прави, но като се върне дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно, и той ще се чуди самъ. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпрѣки твоята воля. Владиката, като тръгне, съ своето расо, подиръ васъ, и като се върне, неговиятъ умъ другояче ще мисли, ще се тонира. Казвамъ ви, нѣма човѣкъ, който ще може да се противи на това течение. Има извѣстни числа, извѣстни закони, които дѣйствуватъ, стига да идете. Може да направимъ единъ опитъ, да докажемъ влиянието на музиката. Най-първо, ще докажемъ каква сила има музиката. Затуй, ще приложимъ тази музика и при възпитанието на малкитѣ дѣца. Ще употрѣбимъ музиката, като едно срѣдство за възпитание на дѣцата, за внасяне редъ и порядъкъ. То е едно Божествено срѣдство, но се изисква изучване на тия окултни закони, които сѫ малко трудни. Но, азъ вѣрвамъ. Ще направимъ малки, микроскопически опити, и ще видимъ какъ дѣйствува музиката върху насъ, Най-първо ще направимъ опити съ себе си, послѣ върху външнитѣ. И щомъ излѣзе тъй, че 200 – 300 души могатъ да тръгнатъ подиръ васъ, сигурни можете да бѫдете въ успеха. Защото въ окултната музика се изисква голѣмо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имашъ дисциплинирана воля, отъ нищо няма да се смущавашъ, понеже то е единъ великъ Божествен законъ, който царува въ цѣлия козмосъ, въ цялата природа. Ти като си в съгласие, въ хармония съ себе си, цѣлата природа е съ тебе и нѣма кой да ти се противи. Съ тебе ли е тя влѣзешъ ли въ съгласие съ природата, всичко става. Отъ туй гледище, после ще проучваме и други области. Музиката нѣма да вземе всичкото ни врѣме, 5 — 6 — 7 музикални урока ще имаме прѣзъ годината, най-много 10, не повече. А сега, темитѣ за плача, останаха не четени. Хайде, за втория пѫть ще ги четемъ! Сега, малко да си починете, отдъхнете си. За нѣколко минути ще имаме една малка почивка. Т. м. 3 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 15.Х.1922 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА. Защо е злото, краенъ отговоръ не може да ни се даде. И онзи, който е създалъ свѣта, отговоръ за дѣлата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вънъ отъ свѣта, не знае, защо е създаденъ свѣта. Сега, ако нѣкой ви запита: Защо сте дошли тази вечерь въ този салонъ? Ще кажете, че ви е събралъ нѣкой. Истинската причина никой не може да обясни. Нѣкой ще каже: „Азъ трѣбваше да дойда“. Можеше да бѫдешъ боленъ, можеше да си счупишъ кръста, можеше да имашъ хиляди прѣпятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще турите въ ума си мисъльта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бѫде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъватъ. Когато събудите съзнанието у малкото дѣте да мѣри боя си, когато то започне да мисли, колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трѣбва да бѫдете светии, вашето съзнание спира тамъ. Всѣки день може да се молите, но нито единъ милиметъръ нѣма да израстете. Като прѣстанете да мислите за това, вашата святость ще се увеличи. Святостьта е резултатъ. Запримѣръ, нѣкои мислятъ за свѣтлината. Тя нѣма да дойде. Свѣтлината е резултатъ на извѣстни елементи. Като докарашъ въ съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожишъ за свѣтлината, а не обръщашъ внимание на елементитѣ, които взиматъ участие въ съчетанието на тази свѣтлина, ти изгубвашъ основата. Значи, първото нѣщо, основниятъ принципъ у насъ, това е Любовьта, не вашата любовь, не сегашната ви любовь, но Любовьта, която е създала цѣлия козмосъ. Любовьта, отъ която произтичатъ всички живи сили въ природата, всичко. Животътъ и неговитѣ състояния: и добро и зло, всичко произтича отъ нея. Прѣстане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро и зло, и то ще прѣстане да работи. Слѣдователно, тази Любовь трѣбва да влѣзе, като основа. Влѣзе ли тя въ живота ни, всичко ще оправи. Значи, има нѣщо въ васъ, което трѣбва да имате прѣдъ видъ. Сега, тази вечерь ще имаме едно окултно упражнение по музиката. Ще пристѫпимъ къмъ него, да ви дамъ понятие за трансформиране на енергиитѣ по единъ музикаленъ начинъ. И тъй, ние опрѣдѣляме Любовьта така: три качества има въ нейното проявление. Първо, когато Любовьта се проявява въ сърцето, произвежда най-нѣжното чувство, чувство, което прониква въ всички други чувства! Слѣдователно, то господствува навсѣкѫдѣ, отъ него по-нѣжно чувство нѣма. Това е за сърцето. Тогава, при туй чувство ще се образува у васъ ново сърце. Казва се въ Писанието: „Ново сърце ще направя“. Тамъ законътъ е сѫщиятъ. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето, и ума ни ще се прѣобрази. Казва апостолъ Павелъ: „Ще се прѣобразимъ“. Какъ ще се прѣобразимъ? Любовьта, като дойде въ ума, произвежда най-мекия погледъ. Погледътъ има най-меката свѣтлина, свѣтлина, която прониква на всѣкѫдѣ, и на която зрѣятъ най-добритѣ плодове; на тази свѣтлина всичко расте и зрѣе. Това е второто качество на Любовьта. Третото качество: когато тя се прояви въ материалния животъ, произвежда най-сладката дума. Тази дума нѣма да бѫде нѣщо особено, тя ще бѫде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази любовь, може да схване тази дума. Може да бѫде обикновена дума: „кѫдѣ отивашъ“, но тази дума ще бѫде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие прѣзъ цѣлъ животъ ще я помните, всѣкога ще ви въодушевлява. Слѣдователно, най-нѣжното чувство, най-мекиятъ погледъ и най-сладката дума. Питамъ: Ако вие, сега, може да кажете най-сладката дума, какво ще бѫде за васъ? — Щѣхте да бѫдете най-добритѣ ученици. Слѣдователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бѫдете на небето. Слѣдъ като се прояви туй нѣжно чувство, то произвежда изящната Любовь. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можемъ да бѫдемъ чисти. Безъ туй чувство, чистотата е невъзможна. Щомъ туй чувство се прояви въ душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота въ васъ. Второ, когато се появи този мекия погледъ, непрѣменно ще дойде тази свѣтлина въ ума ви. И когато дойде сладката дума, непрѣменно ще се прояви свободата въ душата ви. Слѣдователно, това сѫ тритѣ качества, които трѣбва да ги имате, Вънка отъ тѣхъ, колкото и да философствувате, колкото и да си туряте каквото и да е друго опрѣдѣление, вcé ще се поставите на единъ фалшивъ пѫть. Тия нѣща азъ съмъ ги провѣрилъ деветдесеть и деветь пѫти, и опититѣ, които съмъ правилъ върху тази основа, сѫ ми дали отлични резултати, безъ никакво изключение. Казвате; „Не може ли по другъ начинъ?“ Азъ казвамъ: абсолютно не може! Азъ съмъ опиталъ всичкитѣ системи, разбирате ли? Всичко съмъ приложилъ. Тази система е система на природата, тя е Божествена, тя е система безъ изключение. Искамъ да ви дамъ единъ положителенъ отговоръ, че е така. Вие седите нѣкой пѫть, и си мислите: единъ човѣкъ, който говори за Бога, трѣбва ли да пѣе, трѣбва ли да свири? Религиознитѣ хора иматъ смѣшни възгледи. Святиятъ човѣкъ да вземе цигулката и да свири! Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, като дѫбъ. Не, отъ лицето на святия човѣкъ ще блика свѣтлина, и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всѣкиго туря въ правия пѫть. Той вдига най-голѣмата гюрултия. И, като го туришъ нѣкѫдѣ, трѣбва да го загасишъ, трѣбва да туришъ единъ кранъ, да го затворишъ нѣкѫдѣ, но пуснешъ ли го, той казва; „Дрънъ, дрънъ“. Понеже святитѣ хора вдигатъ най-голѣмъ шумъ, затуй хората не ги искатъ въ свѣта. Защо не ги искатъ? Казватъ: „Не мога да го търпя! Не можешъ, разбира се. Сега, отъ васъ искатъ разумна свобода, и вашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ, единъ къмъ другъ, естествени. Ще бѫдете естествени, безъ никакви преструвки. Не говоря за откровеность, защото има една откровеность, която е неестествена — откровеность естествена, откровеность чистосърдечна, като дѣте, като Божествено дѣте, за такава откровеность говоря. Ще пѣешъ, когато ти се пѣе; ще запѣешъ, и не се бой, който и да е тамъ. Ама имало боленъ. Ако твоята пѣсень е Божествена, този боленъ ще стане отъ леглото си, и ще оздравѣе. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запѣ“. Има пѣсень, която дразни хората. Тогава не пѣй. Тази вечерь, ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бѫде първото окултно упражнение по музиката, Ние ще се отклонимъ отъ всички музикални правила. Сега, ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“, Задръжте си за васъ тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечерь ще изпълнимъ едно упражнение по окултната музика. Ако можемъ да го усвоимъ, добрѣ, ако не, за другъ пѫть ще го отложимъ. (Учительтъ нагласява цигулката си). Сега, поразпуснете се малко, ще пѣете, нали? Поотпуснете си гърлата! Нѣкой ще каже. „Азъ съмъ старъ“. Никакви стари хора не искаме, а пѣвци. Азъ ви считамъ всички сега за хоръ. Другитѣ ще ви избиратъ, ще опитватъ гласоветѣ ви на цигулка. Азъ не ви избирамъ, ще ви взема всички тъй както сте, и считамъ, можете да пѣете. Сега, ще се тонираме. Тониране е това. (Учительтъ свири на цигулката, и пѣе упражнението: „Сила жива изворна течуща, сила жива изворна течуща, зум мезум, зум-мезум, бином тумето, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“.) (Всички заедно изпѣхме нѣколко пѫти упражнението). Половината отъ пѣсеньта е неизвѣстна. Сега, съ тази пѣсень ще опитаме какъ се прѣвръщатъ енергиитѣ. Добрѣ, тия думи могатъ ли да се пѣятъ на другъ гласъ? Може ли да го нотирате? Значението на думитѣ въ първата половина отъ упражнението, ги разбирате, но на другата половина — не. Значи, онова, което не знаете, може да го пѣете. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ и онова, което не знаемъ. Ние ще ви създадемъ редъ окултни упражнения. Сега, да изпѣемъ пакъ упражнението (Всички го изпѣхме). Свършена работа! Още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, думитѣ въ това упражнение сѫ нагласени на тонове, които сѫ въ възходяща степень, И вибрациитѣ имъ сѫ такива. Тъй че, когато искате да се тонирате, може да пѣете това упражнение, Щомъ пѣете, всѣкога ще се тонирате. Не разположени сте, започнете. Сега, съ туй упражнение ще направите опитъ. Имате най лошото разположение, ще изпѣете упражнението, и ще видите резултатитѣ, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа, Изпѣйте го още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Думитѣ „зум мезум“ въ окултната музика регулиратъ, тѣ сѫ равнодѣйствуващи сили, сили, които регулиратъ всичко. „Зум-мезум“ тѣ сѫ мѣрка „Тумето“ има едно отъ най-хубавитѣ съдържания, но понеже съдържанието е толкозъ хубаво, азъ не искамъ да ви го прѣведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пѣете, безъ да знаете прѣвода. Сега, вие може да го тълкувате, както искате, всѣки може да му даде какъвто иска прѣводъ. Трѣбва да знаете, че това и редъ други упражнения сѫ необходими за васъ. Тия упражнения нѣма да ги изнасяте навънъ, за школата сѫ. Вие ще правите опити съ тѣхъ, и когато сте убѣдени въ силата имъ, ще ги кажете. Нѣма да ги изнасяте навънка, ще правите опити, ще наблюдавате, и единъ день, когато ще имате резултати, тогава може да ги повѣрите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го повѣримъ на свѣта?“ Какво ще го повѣрявате, другитѣ хора си иматъ пѣсни. (Я го изпѣйте пакъ! Изпѣхме го наново). Нѣкой пѫть, като дадете концертъ, туй ще го турите между номерата, като куриозъ, да изненадате публиката, да видимъ какъвъ ефектъ ще произведе. Половината е на български, половината — на езикъ, който не го знаете. Още веднъжъ! (Пакъ го изпѣхме). Сега, въ ума ми има една мисъль: да ви повѣря ли втория гласъ, или да го задържа за другъ пѫть? Защото, щомъ вземемъ втория гласъ, ще се измѣни настроението ви. Първиятъ е въ мажорна гама, а вториятъ е даденъ въ минйорна гама. Хайде, още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, именно, при условията, въ които живѣемъ, трѣбва постоянно тониране, а музиката, това е единъ отъ великитѣ Божествени методи за тониране. Трѣбва да пѣемъ, за да се тонираме, и всички трѣбва да пѣемъ. Докато пѣешъ, тонирашъ се, прѣстанешъ ли да пѣешъ, отслабвашъ. Постоянно пѣние, пѣние, за да се тонираме. Я още веднъжъ го изпѣйте! (Учительтъ свирѣше на цигулка, и ние всички изпѣхме упражнението два пѫти). Вижъ, какъ лесно се усвоява! Вижъ, какви опитни пѣвци сте всички! Значи, първото упражнение е много сполучливо, прѣпорѫчва ви. Ако тъй може да завършите, отлична е работата. Още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го всички още веднъжъ). Всѣкога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пѣете „зум мезум“, да не дойде тамъ да протакате. Това е упражнение, не е пѣсень, Това азъ го наричамъ окултно упражнение, думитѣ сѫ нагласени на особени гами. Ще минемъ къмъ окултната музика, за да може да се пробудятъ нѣкои висши чувства. Тѣ могатъ само чрѣзъ музика да се пробудятъ, да дадатъ новъ импулсъ. Още веднъжъ! (Изпѣхме пакъ упражнението). Вѣрвамъ, че нѣма да го забравите, нали? Още веднъжъ! Всички пѣемъ упражнението. Азъ взимамъ тия окултни упражнения по музика, макаръ че тѣ сѫ доста трудни, но тия окултни упражнения служатъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Запримѣръ, техникътъ, или човѣкътъ на съврѣменната наука, знае да прѣвърне водата въ пара, парата може да прѣвърне на електричество, и да я впрегне на работа. При какви условия? — Ще я ограничи, ще я тури въ единъ котелъ, ще я нагрѣе, ще я сгорещи. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да знаемъ да прѣвръщаме тия енергии. Една неприятна мисъль, едно неприятно желание, или едно неприятно чувство може да го туришъ на огъня, да го нагорещишъ, и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но, знание трѣбва. Ако нѣмашъ знание, нищо не можешъ да направишъ. Не само да мислимъ, че знаемъ, но, знание трѣбва! Туй знание е потрѣбно, защото въ окултизма всѣкога се развиватъ отрицателни сили. Въ всѣка една окултна школа най-първо се развиватъ отрицателнитѣ сили въ такъвъ грамаденъ размѣръ, че ако не се взематъ мѣрки, много пѫти ученицитѣ пострадватъ. Напримѣръ, въ християнството, защо пострадаха християнитѣ? Защо се повдигна гонение противъ християнството? Християнството бѣше окултна школа. Християнитѣ, като изгубиха правилата отъ Христа, вслѣдствие на това се набраха много отрицателни сили, и като не знаеха какво да ги правятъ, какъ да ги трансформиратъ, повдигна се цѣло гонение противъ тѣхъ, докато се намѣри проходъ. И, ако и вие изгубите методитѣ, които ще ви дамъ, ще дойде сѫщия законъ. Той не може да се промѣни. Християнитѣ казватъ, че езичницитѣ бѣха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трѣбваше да впрегнатъ на работа, не се използува. Напримѣръ, дойде идеята за комуна. Християнитѣ казаха: „Не е врѣме за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха, и останаха все неизползувани. Тогава дойде гонението. Всѣкога ще помните това. Законътъ е сѫщиятъ. Ако една благородна мисъль дойде, ако едно мѣроприятие се дава вѫтрѣ въ живота ви, като условие, да го приложите, и не го използувате, ще дойде гонението, непрѣменно ще дойдатъ нещастията. Туй е, като двѣ и двѣ четири. Напримѣръ, имате синъ, той иска да слѣдва по музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани докторъ, то е по-доходно“. Ако ти му се наложишъ, синъ ти постоянно ще ти казва: „Азъ искахъ едно врѣме да стана музикантъ, но ти ме прати за докторъ“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та, онова, което се събужда въ васъ, разработвате го. Всѣки ще работи върху себе си. Сега, когато казвамъ, че ще работимъ върху себе си, това е една приятна работа. Сега запримѣръ, туй упражнение можахъ да го отложа тази вечерь, можахъ да кажа тъй: тѣ не сѫ още готови, трѣбва да ги събера нѣкой пѫть, да ги приготвя, че тогава. Но, казвамъ: ще направя опита изведнъжъ, безъ всѣкакво приготовление, то е най-простото упражнение, да видимъ, какъ ще го схванатъ. Може да излѣзе съвсѣмъ несполучливъ, всичко може да стане. Но, въ окултната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Рѣшишъ нѣщо, ме мисли за послѣдствията. Ти го направи, та, каквото излѣзе. Ти го направи, а отъ невидимия свѣтъ, който взима участие въ всичкитѣ наши работи като видятъ доброто ни желание, тѣ всички се притичатъ на помощь, и половината тѣ ще го извършатъ. Не мислете, че вие извършвате всѣко желание. Трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Смѣлъ и рѣшителенъ е човѣкътъ на любовьта. Безъ любовьта хората сѫ крайно страхливци. Благородство безъ любовь нѣма, и знание и интелигентность безъ любовь нѣма. Да се не лъжете! Любовьта е основа на всѣко нѣщо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любовь, която движи свѣта. Всѣко движение е движение на любовьта Моята рѫка се протѣга туй движение не е съзнателно, но то е въ зависимость отъ тази любовь. Азъ искамъ да ви помогна. Ние виждаме, че всичко въ свѣта се движи. Тия облаци се движатъ. Мислите ли, че тия облаци се движатъ отъ само себе си? Не, задъ тѣхъ стоятъ интелигентни сѫщества, които ги движатъ. Тия облаци се приготовляватъ да ни полѣятъ земята, да расте всичко. Та, слънцето, цѣлиятъ козмосъ, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовьта — разумно. Послѣ, сродството на елементитѣ — афинитета, то е основано на закона на Любовьта, обичь иматъ елементитѣ помежду си. И послѣ, ще имате слѣдното понятие: любовьта ние не я произвеждаме. Богъ е Любовь, и Той не може да се раздвои въ себе си. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ“. Не мога да те обичамъ. Да не се лъжете. Свѣтскитѣ хора може да се обичатъ, но вие не може да се обичате, вие може да бѫдете изразъ на тази Любовь. Богъ е Любовь, Той не може да се раздѣли. Тогава, когато кажешъ „ти не ме обичашъ“, ти правишъ упрѣкъ на Бога. Ако ти си готовъ за Любовьта, тя ще дойде, и ще се прояви. Любовьта всѣкога дѣйствува. Сега, всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живѣешъ, животътъ произлиза отъ любовьта. Ти трѣбва да съзнаешъ, че животътъ ти е даръ, любовенъ даръ. Не можешъ да се движишъ, нали? Вложи мисъльта, щомъ се движишъ, да благодаришъ. То е отъ Бога. Ако нѣкой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живиятъ човѣкъ трѣбва да се движи. Само инвалидитѣ седятъ, не могатъ да се движатъ. За нѣкоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има въ туй миткане? Животъ има въ туй. Утрѣ, като стане инвалидъ, легне въ леглото, всички ще кажете. „Дано стане“. Кое е по-хубаво, да митка, или да лежи на гърба си? Азъ бихъ прѣдпочелъ да митка. И ще ви дамъ едно ново схващане на живота. Положителното въ живота, къмъ него ние ще се стремимъ. Движението, това показва, че има животъ; животътъ показва, че има любовь; любовьта показва, че нѣкой заради насъ мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите любовьта. Тази любовь е слѣдующата. Азъ ще ви приведа примѣръ. При мене дойде единъ анархистъ, когато бѣхъ въ Русе, младъ момъкъ, прѣдполагамъ на 23 -24 години. Кой го е обърналъ? Той самъ е дошълъ до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитность. Краенъ анархистъ е, и казва: „Влюбихъ се въ една мома, и въ тази мома видѣхъ Бога, повѣрвахъ, че има Господь. Когато залюбихъ, въ моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувамъ всичко, да работя за човѣчеството. Но, дойде единъ прѣломъ, и тя се изгуби. Изгуби се тя, и останаха черни петна въ моята душа, изгубихъ силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовьта, на мѣстата, дѣто е била свѣтлината, забѣлѣзахъ, черни петна останаха въ душата ми“. Той отишълъ по далече. Казва „Виждамъ, че Христовото учение е нѣщо повече. Ако моята душа и сърце бѣха толкова широки, щѣхъ да любя всичкитѣ хора, и не щѣхъ да прѣтърпя тази криза. Но, понеже сърцето ми е малко, като изгубихъ една отъ овцитѣ, съкрушихъ се. Желая, сега, душата ми да се разшири, че да обичамъ всичкитѣ, както нея обичахъ“. Тъй всички трѣбва да обичаме. Всички тия растения, цвѣтя, бубулечки, млѣкопитающи, всички, които влизатъ въ тебе, да чувствуватъ, че Богъ живѣе, че всичко ти е мило, на всичко да давашъ неговата цѣна. Само така може да разберешъ великия законъ на Любовьта, и тогава нѣма да прѣтърпѣвашъ такъвъ крахъ. Сега, жената се привързва къмъ мѫжа, мѫжътъ се привързва къмъ жената, Не се самоизмамвайте! Мѫжътъ ти не може да ти помогне. Ако той казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажешъ на мѫжа си, „Азъ ще ти помогна“, и ти не говоришъ истината. Ти можешъ всичко, но като си невѣжа, какъ ще му помогнешъ? Великиятъ законъ, който рѫководи сѫдбинитѣ, той иска да ни покаже, че сме невѣжи. Ти казвашъ на мѫжа си: „На менъ уповай, на твоята възлюблена Станка“. Провидѣнието всѣки день ни показва, че ние нищо не може да направимъ. И тогава, знаете ли, единъ отъ нашитѣ приятели, на когото името било Димитъръ, правилъ сеанси „Ти си“, казва му духътъ, „Стоянъ Станчевъ“. „Азъ съмъ Димитъръ“. „Не, не, ти си Стоянъ Станчевъ. Стоянъ си, защото стоишъ до медиума, а Станчевъ си, понеже стана причина той да проговори“. Разболѣе се мѫжътъ ти, намирашъ се въ чудо, отивашъ да търсишъ лѣкарь. Защо не му помогнешъ, нали можешъ? Ти казвашъ, че го обичашъ. Ами че ти, като го обичашъ, защо не можешъ да му помогнешъ? Това е първата лъжа, първото изобличаване въ този законъ на Любовьта, че ние показваме, какво онзи, когото любимъ, не можемъ да му помогнемъ. Онзи, когото любимъ, като идемъ ние при него, той трѣбва да оздравѣе. Такъвъ е законътъ. Хората измиратъ, защото не се любятъ. Любишъ ли нѣкого, като отидешъ при него, тѣзи силни вибрации на любовьта, които се отдѣлятъ, ще му помогнатъ, и той ще се подобри, Сега, вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете, дали имате любовь, идете съ смирение при нѣкой боленъ, и вижте, подобрѣва ли се положението му. Ако се подобрѣва, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете, и ще се молите на Бога. — Не сте толкозъ горещи. Ще си признаете истината. Сега, другото доказателство. Нѣкой казватъ, че иматъ любовь. Хубаво, ако вие се грѣете на слънцето, и се натоплите, че се изпотите, тази горещина отъ васъ ли е, или не? Тази топлина не дойде ли отъ слънцето? Ако нѣкой ви попита, вие ще кажете: „Отъ моя организъмъ е“. Не, не е отъ твоя организъмъ, но ти си единъ акумулаторъ на тази Божествена топлина, и тя се изявява. А когато ти имашъ Божествена Любовь, нѣма да кажешъ, азъ съмъ, който отдѣлямъ топлината, а ще кажешъ: „Азъ събрахъ тази Божествена Любовь, и я проявявамъ“. Та, сега отъ всинца ви искамъ най-първо: най-нѣжното чувство, най-мекия погледъ и най-хладката дума. И за туй, тази вечерь, ви пѣя тази пѣсень. Азъ никога тукъ съ цигулката си не бихъ дошълъ да ви свиря. Плащате ли ми нѣщо вие? — Ако азъ ви дамъ единъ концертъ, трѣбваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате, и не само че не плащате, но като влѣзете въ дома си, не го прилагате. Е-е, казвамъ: прѣкалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите, и, като излѣзете навънка, ще се поставите на такова мѣсто спрѣмо туй слънце, че всички ще бѫдете изразители на тази Любовь. Единъ день, когато Богъ дойде да се засели въ васъ, законътъ ще се измѣни: тогава вие, вѫтрѣ въ васъ, ще бѫдете едно слънце, и чрѣзъ васъ ще се прояви слънцето. Богъ ще бѫде въ насъ, и Любовьта ще се проявява. Понеже ние говоримъ, че чрѣзъ Любовьта всичко може да направимъ, нека приложимъ този законъ. Нѣма да казваме, като другитѣ: „Поправи се!“ Ако нѣкой братъ трепери, студено му е, ти му казвашъ: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го, и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализирашъ. Вземи го въ кѫщи, и го стопли, и този братъ ще каже: „О, колко е хубаво“, и нѣма да трепери. Сега между насъ всички треперения трѣбва да прѣстанатъ. Хайде, изпѣйте „сила жива“. (Изпѣхме упражнението нѣколко пѫти. Учительтъ изпѣ на новъ гласъ сѫщото упражнение). То е сѫщото упражнение, само че трансформирано отъ единъ гласъ на другъ. Хайде, помѫчете се да го изпѣете, Може би, вториятъ пѫть ще упражнимъ този гласъ. Сега, ни най малко не се смущавайте, че не можахме да свършимъ упражнението. Азъ нарочно го оставихъ, за да се роди въ васъ една мисъль, да работите, да се развива музиката. Законътъ въ окултизма е такъвъ: щомъ се разрѣши единъ въпросъ, десеть въпроси трѣбва да останатъ неразрѣшени. Първиятъ гласъ знаете, вториятъ всѣки да се старае да си го припомни. По единъ или по другъ начинъ, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатилъ, и ако вие се нагодите, гласътъ ще дойде. Отъ васъ ще изкараме добри пѣвци. Слѣдъ една година старитѣ ще иматъ гласове, като на младитѣ. Ако пазите правилата, гласътъ ви ще се възобнови. Гдѣ искате да бѫде събранието въ недѣля, тукъ, въ Турнъ Ферайнъ, или въ Опълченска? Послѣ, какъ искате, упражненията да бѫдатъ — въ четвъртъкъ вечерьта, или въ недѣля вечерь? По-добрѣ ще е да, оставимъ тия упражнения за въ недѣля вечерь, понеже много отъ провинцията не могатъ да се събиратъ въ четвъртъкъ, а въ недѣля вечерь всички иматъ условия. Четвъртъкътъ може да бѫде свободенъ за други събрания. Искаме да спестимъ единъ день. Значи, въ недѣля, пакъ въ 7½ ч. вечерьта. Отговарятъ: „Да въ недѣля не сме заняти, можемъ и по-рано да почваме. Хубаво, тогава въ седемь часа. Упражнявайте се всички въ музиката. Безъ музика, въ училището, не може да бѫдете ученици. Въ школата, музиката е единъ отъ необходимитѣ прѣдмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бѫдете музикални, ще пѣете, ще свирите. Най-малко, трѣбва да знаете да пѣете. Всинца, може би, нѣмате възможность да се занимавате инструментално, но за пѣене, всички безъ изключение, можете. Думата: „не може“ е изключена. Вижъ, за инструменталната музика, тамъ може да кажете: „не можемъ да свиримъ“, но който каже, че не може да пѣе, не му се прощава. Господь е турилъ цигулка на всички, гърлото ви. Онази външна цигулка нѣмашъ, но тукъ вѫтрѣ, цигулка имашъ, и ще пѣешъ. И за всички, и млади и стари, правило е въ насъ; ще пѣемъ. Послѣ, нѣма да се свѣнимъ отъ хората, какво ще кажатъ. Нашитѣ пѣсни ще бѫдатъ неподражаеми. Ние ще покажемъ на музикалния свѣтъ, че има нѣщо повече, отколкото тѣ разбиратъ. Ще имъ дадемъ единъ потикъ. И тѣ мислятъ, че сѫ музикални. Ние се радваме, че тѣ така мислятъ и работятъ. И хубаво, тѣ приготвятъ пѫтя. Ние имъ благодаримъ. Тѣ сѫ изработили доста хубавъ инструментъ, цигулката, но отъ чисто окултно гледище, тя може да прѣтърпи извѣстно видоизмѣнение. Тамъ, додѣто днесъ сѫ достигнали цигулкитѣ, повече, по никой начинъ, никакво видоизмѣнение не могатъ да прѣтърпятъ. Отъ триста години насамъ, цигулката не се е измѣнила. Тѣ сѫ достигнали до крайния прѣдѣлъ. Но, по окултенъ начинъ, цигулката може да бѫде измѣнена, обаче трѣбва да се пробудятъ у човѣка онѣзи вѫтрѣшни музикални чувства, Щомъ се събуди музикалното чувство, ще се намѣри майсторъ, който ще приспособи цигулката, Но за сега цигулката е достатъчна. Съ цигулката може да се взиматъ не само половини тонове, но и четвъртини. Между единъ тонъ и половината тонъ има други тонове, а тѣ може да се взиматъ съ цигулката. Всички тонове, които може да се взиматъ съ цигулката, могатъ да се взиматъ и съ гласа. Ще пѣете. Искамъ да бѫдете отлични пѣвци, да не се стѣснявате, защото нѣкой отъ васъ иматъ хубави гласове, но необработени. И между младитѣ, и между старитѣ, мѫже или жени, има отлични гласове, но сѫ огрубѣли по съвсѣмъ други съображения: ядете лютичко, трѣвожите се. Всѣка трѣвога се отразява върху ларинкса. Послѣ, когато дѣйствуватъ низшитѣ чувства, страститѣ, тия гласни органи загрубяватъ. И забѣлѣжете, ония хора, които сѫ груби, и гласътъ имъ съотвѣтствува на тѣхния характеръ. Понеже музиката е една сила, съ нея може да се разрушатъ много лоши работи. Напримѣръ, нѣкой жени се чудятъ, какъ да укротятъ мѫжетѣ си. Ако жената може да пѣе сладко, когато мѫжътъ спи дълбоко, на другия день, сутриньта, като стане, той ще бѫде мекъ, като памукъ, и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпѣе най-хубавата пѣсень. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се надъ главата му: Хм ... ! И той, като стане на другия день — такъвъ ще бѫде. И той почне: Хм ... ! Българитѣ иматъ една поговорка: „Каквото повикало, таквозъ се и отзовало“. Спи мѫжътъ. Изпѣй му най-хубавата пѣсень, и като стане, той ще бѫде другъ. За въ бѫдеще, музиката ще бѫде, като единъ методъ за възпитание на дѣцата. Поне дѣцата може да се възпитаватъ съ музика. Затуй, ще гледаме да употрѣбимъ часть отъ врѣмето си само за музика. Т. м. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.X.1922 четвъртъкъ Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА ЗЛО И ДОБРО ВЪ ЖИВОТА. СВѢТЛИНА И ТЪМНИНА ВЪ СВѢТА Т. м. Тема за идущия пѫть: Защо плачатъ малкитѣ дѣца? Ще напишете нѣщо за плача. Плачътъ не е противорѣчие. Когато почнатъ нѣкого да ограничаватъ, той плаче. Когато хората ни ограничаватъ, ние плачемъ. Сега, ще пристѫпя къмъ прѣдмета си. Не искамъ вие да плачете, „Плачъ и роптание", това е едно и сѫщо нѣщо. Който плаче, той роптае, това сѫ отрицателни чърти, които сѫ отживѣли своя вѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ вашия умъ е отживѣло своя вѣкъ. Това сѫ прѣживѣлици на една далечна култура. И вие трѣбва да кажете „сбогомъ" на вашето минало. Да допуснемъ сега, че вие отивате на небето, и сте се вкиснали отъ всички стари системи. Като идете на небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че тамъ ще ви слушатъ, като разправяте за всѣка отрицателна чърта на земята? Като влѣзете въ невидимия свѣтъ, въ тѣхната школа, тамъ ще ви кажатъ: „Братко, забрави всичко туй". И всичко трѣбва да се забрави. Писанието казва; „Всичко трѣбва да се заличи, и да дойде новата епоха, въ която ще започне истинското знание, което сега иде въ свѣта. Положителни и отрицателни сили въ природата: електричеството, това е една положителна сила Положителнитѣ сили разрушаватъ, отрицателнитѣ сили градятъ. Вие ще кажете: „Защо? Какъ тъй?" Онѣзи на бойното поле, когато сѫ слаби, нали се укрѣпяватъ, направятъ си здрава крѣпость? Кой гради? — Страхливиятъ Слабиятъ трѣбва да се укрѣпи, кѫщи да гради. Казватъ: „Гениаленъ човѣкъ е той". Този е единъ страхливецъ, той е отрицателенъ, въ него прѣодоляватъ отрицателнитѣ сили; тѣзи сили се укрѣпяватъ, за да може да издържатъ напора на положителнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ свѣта Слѣдователно по този начинъ сѫ създадени нашитѣ тѣла, нашитѣ мозъци, нашиятъ носъ, краката, рѫцѣтѣ, дробоветѣ, сърцето, стомаха, всичко туй е създадено въ свѣта, по причина на тѣзи отрицателни сили, които градятъ. И понеже тѣ не сѫ имали достатъчно врѣме да обмислятъ нѣщата, много отъ този градежъ не е хубаво изграденъ. Нѣкои искатъ да ни убѣдятъ, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нѣщо Божествено въ насъ, но ние трѣбва да различимъ онзи Божественъ градежъ. Има Божественъ градежъ, но трѣбва да различимъ Божествения градежъ отъ обикновения нашъ градежъ. Слѣдователно, отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата, еднитѣ рушатъ, доставятъ материали, а другитѣ съграждатъ материалитѣ. Тъй е въ природата, И когато единъ човѣкъ се намѣри въ тия два полюса, понеже вибрациитѣ сѫ различни, то, ако въ даденъ случай той минава отъ единия полюсъ къмъ другия полюсъ на тия дѣйствуващи сили, и ако той не знае какъ да мине, да кажемъ отъ положителния полюсъ къмъ отрицателнитѣ вибрации, непрѣменно ще мине въ едно голѣмо мѫчение; ще прѣтърпи едно голѣмо страдание, докато намѣри закона, за да влѣзе въ сѫщитѣ вибрации, сѫщитѣ трептения, както и тѣ се движатъ. И обратното: единъ човѣкъ, който е въ отрицателния полюсъ ще мине въ положителната страна. Всички ще минатъ, по необходимость ще минатъ отъ единия полюсъ въ другия. Не мислете, че като сте въ положителния полюсъ, винаги тамъ ще бѫдете. Не мислете, че една сила е само въ единия полюсъ, Азъ ще обясня мисъльта си. Ще минете отъ положителния полюсъ въ отрицателния полюсъ, отъ процеса на разрушение къмъ процеса на разширение, а процесътъ на градежъ е процесъ на сгѫстяване и ограничаване, Слѣдователно, когато се минава отъ единия полюсъ въ другия, ние трѣбва да знаемъ онѣзи закони, по които да нагодяваме своитѣ вибрации съ силитѣ, които дѣйствуватъ. Ние казваме, по нѣмане на думи „положителни и отрицателни сили" въ природата, но тѣ иматъ една цѣна въ природата. По качество тѣ сѫ еднакви, тѣ сѫ полезни за самата природа. Нѣкой пѫть положителнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а отрицателнитѣ въ наша врѣда, отрицателнитѣ сили сѫ противъ насъ; нѣкой пѫть отрицателнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а положителнитѣ сили сѫ въ наша врѣда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме въ разрѣзъ съ нашитѣ вибрации. Сега, има единъ моралъ, моралъ на добро и зло. Доброто въ свѣта, то е една отрицателна сила — то гради. И ще забѣлѣжите, че всички добри хора сѫ все слаби хора въ свѣта; тѣ не сѫ силнитѣ хора въ свѣта, които управляватъ. Ама гдѣ има добъръ човѣкъ, какъ ще кажете? „Както е на небето, така е и на земята“. Не е така. На земята добритѣ хора сѫ най-слабитѣ. И когато кажете, че нѣкой е добъръ, всички казватъ: „Знаемъ го каква е овца, той е едно говедо“. Тъй му турятъ прозвище. Добритѣ хора сѫ най-слабитѣ хора. И туй трѣбва да признаемъ, че е така. Като кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, то значи, че той е силенъ, и такъвъ човѣкъ само може да е държавникъ, или философъ, или да заема нѣкое видно положение. Сега, въ вашия умъ може да се роди нѣкое противорѣчие: Защо сѫществува доброто и злото въ свѣта? Нѣма да се впущамъ дълбоко въ философията, понеже нѣкои отъ васъ не сте готови, и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина отъ васъ, на които стомаситѣ сѫ слаби, ще ги хване деария. Но, ще обясня причината, защо сѫществува доброто и злото въ свѣта, за да може да се ползувате. Злото въ свѣта е една потрѣба, то е толкова потрѣбно, колкото и доброто. Туй го запомнете! Въ онова дърво, дѣто се прѣдставя — дървото на познание добро и зло, въ него се крие философията. Въ всѣко едно дърво сѫществуватъ два принципа, отъ плода, на което, като вкуси човѣкъ, ще може да познава и доброто и злото, Значи, човѣкъ ще се поляризира, ще има двѣ различни разбирания за доброто и злото. Добриятъ човѣкъ мисли, че трѣбва да е честенъ, справедливъ — има единъ методъ на разбиране. А лошиятъ човѣкъ казва: „Трѣбва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човѣка“, И той си има свой методъ. И единиятъ казва: „Моятъ методъ е правъ“, и другиятъ тъй казва. Двамата, обаче, иматъ двѣ различни разбирания. Сега, вие ще кажете: „Не може ли безъ зло въ свѣта?“ Не може! Ако вашитѣ кѫщи могатъ безъ канализация, ако вие можете безъ нужници, тогава и безъ зло може. Но, най-първото нѣщо: като съградите една кѫща, съграждате и единъ нужникъ. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, прѣзъ която излизатъ тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава отъ едно голѣмо зло, защото, ако тия вещества не могатъ да се трансформиратъ, и да приематъ физически вибрации, тѣ биха образували отровни газове, и щѣха да спратъ еволюцията на вашия животъ. И вие често си задавате такъвъ единъ въпросъ, казвате си: „Нашиятъ Учитель не знае ли, че тукъ има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А а, ... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашиятъ Учитель не е глупавъ, като васъ. Вашиятъ Учитель върви съобразно великитѣ закони на природата. Той не иска да измѣни въ нищо на онова, което Богъ е направилъ. Ние не искаме да оправимъ свѣта, Азъ не искамъ да изкореня злото. Злото трѣбва само да се ограничава. На 100 души добри хора сѫ потрѣбни 10 лоши. И ако ги нѣмате, трѣбва да имъ платите, за да дойдатъ въ вашето общество. Трѣбва да ги търсите, защото, ако ги нѣмате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трѣбва да ги пазите, като писани яйца. И знаете ли защо сѫ лоши? Тѣ казватъ: „Ние се вкиснахме заради васъ, всичкитѣ ваши нечистотии все прѣзъ насъ минаватъ; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради васъ, заради васъ ние страдаме“. Иматъ ли право тѣ да ви се сърдятъ? Иматъ право, разбира се. И затова тѣ ви мразятъ, гонятъ, хулятъ. Вие ще кажете: „Аманъ!“ Не, не, аманъ отъ васъ. И азъ ви казвамъ: като писани яйца ще ги пазите. Сега, и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Въ всѣко едно общество отъ 100 лоши хора, трѣбватъ 10 добри. На васъ ви трѣбва една канализация. Вие давате нѣщо, но трѣбва да има нѣкой да го вземе. Вие сте търговецъ. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия лошитѣ хора сѫ търговци, които трѣбва да купятъ тази материя, и да я пратятъ въ природата. И слѣдъ туй, отъ тѣзи нечистоти, природата ще образува най-хубавитѣ плодове. Мимоходомъ ще ви разправя единъ примѣръ. Явява се единъ американски професоръ, тукъ, прѣди 20 години, бактериологъ, сядатъ прѣдъ него около 3 — 4 хиляди души. На масата му има 4 — 5 шишета съ чиста вода. И той казва: „Това шише съ чистата вода е отъ нужницитѣ на Ню-Йоркъ, а това — отъ нужницитѣ на Бостонъ. Може да пиете отъ нея“. И той взима и пие, Той е намѣрилъ единъ процесъ за прѣчистване на такава вода. И, дѣйствително, ако вие пиете отъ нея, нѣма да намѣрите никакъвъ лошъ оттенъкъ въ мириса ѝ. Но, отъ чисто окултно гледище, азъ казвамъ той е дестилиралъ тази вода, обаче има извѣстни вещества, които професорътъ не е знаялъ какъ да ги прѣчисти Слѣдователно, природата има единъ по добъръ начинъ тя ще разложи водата на своитѣ съставни части И, като ги разложи тя, какво прави? Чрѣзъ своитѣ токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра надъ земята, въ туй пространство дѣто всички тия елементи се прѣчистватъ, и, чрѣзъ електрическия процесъ на сгѫстяване, тия елементи отново се съединяватъ, и се връщатъ на земята, като вода. Това е процесъ, методъ на природата за дестилиране Сега, тия 100 души лоши хора трѣбва да намѣрятъ 10 добри, да имъ платятъ на тѣхъ, и да ги пазятъ, като писани яйца. На тѣхъ имъ трѣбва храна. Доброто въ свѣта иде чрѣзъ добритѣ хора, пъкъ злото въ свѣта си отива чрѣзъ злитѣ хора. Слѣдователно, ако вие искате да се освободите отъ вашето зло, трѣбва да имате врата. И въ обществото, ако вие нѣмате отворени врати, прѣзъ които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е Този лошъ човѣкъ, той ви спасява. Ако злиятъ пита: Защо е този добъръ човѣкъ? Казвамъ той ти дава животъ. Всичкитѣ блага, храната, идатъ отъ доброто. Устата, това е доброто на човѣка, а задниятъ му каналъ, това е злото. Сега, това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава, доброто въ свѣта седи въ главата а злото — въ стомаха. Въ главата е ложата на Бѣлото Братство, а въ стомаха е ложата на черното братство, тамъ, всичкитѣ братя, като стоятъ, казватъ: „Кокошчици, агънца, гѫсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на чернитѣ братя. Пъкъ тѣ, понеже трѣбва да живѣятъ, отъ соковетѣ на тази храна даватъ на Бѣлитѣ Братя, и казватъ „Хайде да дадемъ на Бѣлитѣ Братя, за да имаме пакъ кредитъ“. И затуй тѣ имъ пращатъ сокове нагорѣ. Пъкъ Бѣлитѣ Братя казватъ: „Понеже тѣ ни пратиха данъка, сега ние ще имъ пратимъ храна“. Трѣбва да има една правилна обмѣна, и ние не може да измѣнимъ този законъ. А вие щомъ се запитате, защо е злото, не може ли безъ него, веднага умътъ ви потъмнява. Сега, злото въ свѣта, азъ го опрѣдѣлямъ така: Злото, това е по възможность най-малкото добро, начало на доброто, въ своитѣ най-малки проявления. Слѣдователно, тамъ дѣто започва доброто, въ най низкитѣ си вибрации, това е зло, И затова, едно сѫщество, което е достигнало до своята най висока стадия на развитие въ еволюцията си, като забрави какъ да измѣни вибрациитѣ, и влѣзе въ по-низкитѣ вибрации на живота, то умира, понеже влиза въ разрѣзъ съ противоположнитѣ движения въ живота. И тъй, злото въ свѣта е начало на доброто. Значи, ако си станалъ лошъ, турилъ си начало на живота си. Сега, онзи, който не разбира окултнитѣ закони, ще каже тъй: „Виждашъ ли каква философия е тази? Значи, ние трѣбва да използуваме другитѣ“. Но не знаете ли колко милиона сѫщества измиратъ, за да живѣете вие? Какъ ще оправдаете това? То се оправдава съ туй, че тия сѫщества ще живѣятъ въ васъ. Вие ще имъ дадете животъ Ако злото се умъртви въ физическия свѣтъ, то ще се прояви въ васъ. Това е вѣрно. Направете слѣдующия опитъ. Имате единъ неприятель, който постоянно ви напада, пише въ вѣстницитѣ за васъ, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господь отъ него, да се освободя отъ този вагабонтъ, ще ми светне“. Единъ день той умира, вие казвате: „Слава Богу, азъ се освободихъ“ И, дѣйствително, всички хора наоколо ви сѫ добри, но веднага вие станете недоволенъ въ себе си, почвате да ставате киселъ, гнѣвливъ, хукате жена си, дѣцата си — неприятельтъ е влѣзалъ вѫтрѣ въ васъ. И когато нашитѣ врагове измратъ на физическото поле, тѣ влизатъ въ насъ. Ще ги търпите или отвънка или отвѫтрѣ. Това е фактъ. Нѣкой казва: „Азъ се разгнѣвихъ“. Враговетѣ сѫ умрѣли отвънъ, но сѫ дошли отвѫтрѣ. „Много нервенъ съмъ“. Защо? Ще разбирашъ този законъ. Ще кажешъ така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризирашъ. Жената, която разбира законитѣ, като се разгнѣви мѫжътъ ѝ, трѣбва да пѣе; мѫжътъ ѝ ще се развесели, и тя ще каже: „Слава на Бога, че днесъ мѫжъ ми се разгнѣви, ние сме спасени“. Да поиграе на срѣща му, и той ще почне да се киска, да се смѣе. Учительтъ като се разгнѣви, ученицитѣ да почнатъ да играятъ, да пѣятъ, учительтъ ще кисне да се смѣе. Тѣзи нѣща, за васъ, като ученици на окултната школа, иматъ смисълъ. Не тъжете за злото въ свѣта. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той нѣма право да се произнася върху нѣщата. Той трѣбва само да констатирва фактитѣ. Само единъ Учитель, който е завършилъ своята еволюция, миналъ по този пѫть, той има право, той може да се произнася. Сега вие, като ученици, нѣкои отъ васъ си позволявате да ме критикувате. А азъ ви казвамъ: вие сте прости, като фасулъ. Кога ме критикувате, азъ се радвамъ, но азъ съмъ толкова благороденъ, че не искамъ да ви направя единъ каналъ. И казвамъ: нѣма да ме критикувашъ, за да не станешъ каналъ, защото всички нечистотии ще минатъ прѣзъ тебе, и ти ще се вкиснешъ. Мисли добро за менъ, ще се подигнешъ, азъ ще изпратя всичкото добро върху тебъ. Пъкъ, който ме е критикувалъ, азъ си отплащамъ много добрѣ. Азъ му натоварвамъ каруцата много добрѣ, казвамъ: „Хайде, братко, върви напрѣдъ“. Като мисли добро, пакъ му напълня каруцата. И като мисли зло, пакъ я напълвамъ. Нали това искашъ? Нѣма да критикувате нищо въ природата! Нѣма да критикувате ония постановления, които Богъ е турилъ! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потрѣбность вѫтрѣ въ свѣта. Дойде ли една лоша мисъль, не я отблъсквай (У-тъ движи рѫката си настрана), не прави движение, че я пѫдишъ. Кажешъ ли така на мисъльта, съ туй движение на рѫката, ти си се хваналъ за нея. Ти правишъ това движение съ рѫката, за да се махне тази мисъль, но съ туй ти давашъ иширетъ на духоветѣ. Седи 20 годишна мома прѣдъ прозореца, прѣзъ врѣмето, когато се пишатъ любовни писма. Майката казва: „Ти кѫдѣ ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха съ рѫка, плаче, поглежда прѣзъ прозореца, казва: „Майка ми вдига шумъ, ама нѣма нищо“. Това се казва иширетъ. Ти когато си направилъ движение съ рѫката си къмъ тази мисъль, за да се махне, ти вече се свързвашъ съ тия отрицателни сили въ природата. Не имъ обръщай никакво внимание! Всѣка една лоша мисъль, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо нѣма. Ти си стой тихо и спокойно, и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили въ себе си. Ще упражнявашъ волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия двѣ противоположности, които сѫществуватъ. Сега, вие се оплаквате, питате: Защо азъ страдамъ? Страданието е единъ признакъ, че липсва нѣщо въ човѣка. Ако ти липсва животъ, ще имашъ анемия, малокръвие; ако си недоволенъ, въ сърцето ти липсва любовь. Казвашъ: „Азъ скърбя“ Щомъ скърбишъ, повикай любовьта. Какъ да любя? Какъ да любишъ? Не мисли, че хората сѫ лоши, а ти си добъръ. Обикни лошитѣ хора! Най-първо трѣбва да обичаме лошитѣ хора, защото прѣзъ тѣхъ трѣбва да излизатъ нечистотиитѣ навънка, за да дойдатъ добритѣ работи. И когато е казвалъ Христосъ: „Любете враговетѣ“. Той е подразбиралъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Тия лошитѣ хора сѫ най-потрѣбни въ нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Какъ да ги любимъ, възможно ли е този лошъ човѣкъ да го любимъ? А този лошъ човѣкъ е потрѣбенъ заради тебе. Сега, трѣбва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души — 10, 50 и 75, На 100 души добри хора може да се допуснатъ най-много 75 лоши хора между тѣхъ, а най-малко може да се намалятъ до 10 души. Намалятъ ли ги повече отъ 10, тѣ унищожаватъ коренитѣ на своя животъ, и обратното — като увеличишъ злото отъ 75% нагорѣ, ще причинишъ смърть. Ако слизашъ въ обратното движение на хората, въ обществото на лошитѣ хора, и тамъ на 100 лоши, трѣбва да има 10 добри. Слѣдователно, когато минавашъ отъ една школа въ друга, т.е. отъ единъ видъ вибрации въ другъ, ако не може да спазишъ тази пропорция, непрѣменно ще влѣзешъ въ областьта на смъртьта, защото не си спазилъ този законъ. Разберете, тамъ, казва Господь: „Отъ всички дървета на рая ще ядешъ, но отъ това дърво, дѣто се изисква единъ отличенъ умъ, учитель се иска тамъ, да не ядете отъ това дърво. И дойде онзи първиятъ, змията, тя бѣше учитель на черното братство, който прѣдаде първитѣ уроци на Адама и Ева, и казва имъ: „Азъ съмъ този учитель, който може да ви научи какъ да живѣете“. И тѣ го послушаха, започнаха съ първото учение, и въ свѣта се образува първата лъжа. А въ Бѣлото Братство, всички грѣхове се прощаватъ, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете — съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божествениятъ гласъ, извика: „Адаме“. Адамъ слушаше, но се прѣстори, че не чува, а то е лъжа, И втори пѫть той пакъ мълча — пакъ лъжа, и на третия пѫть, той каза; „Тукъ съмъ Господи, но не смѣя да излѣза“. И слѣдъ това Адамъ нѣмаше доблестьта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направишъ едно добро, питатъ те: Ти ли направи това добро?“ „Азъ го направихъ“, И когато направишъ нѣкое зло, пакъ да си доблестенъ да кажешъ: „Да, азъ го направихъ“. Да излѣзешъ характеренъ. А ние, когато дойдемъ до доброто признаваме го. Питатъ ни: „Ти ли съгради това жилище?“ „Да, азъ го съградихъ“. Ти ли подигна този народъ“? „Да, азъ го подигнахъ“. А когато дойде до сторени прѣстѫпления, нѣма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съврѣменни хора минаватъ все за праведници. Ами, ако азъ, като свещеникъ, отида нѣкѫдѣ, и ми заколятъ една кокошка, мислите ли, че азъ съмъ праведникъ? Да, прѣдъ хората, но кокошкитѣ ще кажатъ: „Заради този праведникъ отиде една отъ нашитѣ сестри“. Заколятъ едно агне, казвате; „Овцитѣ тъй се жертвуватъ“. Но горѣ овцата казва: „Този праведникъ е много добъръ, но една отъ нашитѣ сестри отиде жертва заради него, изядоха я“, Е, гдѣ сѫ праведнитѣ хора въ свѣта? Сега, злото не е тамъ, че ние ядемъ овцитѣ. Но, когато азъ изямъ една кокошка, ще ѝ кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставашъ жертва заради мене, но бѫди увѣрена, давамъ ти честна дума, че единъ день, като дойдешъ въ положението, на което съмъ азъ, тогава азъ ще стана кокошка, и ти ще ме изядешъ, тъй както азъ те изядохъ. Запиши това добрѣ, и дѣто и да съмъ, викай ме, азъ ще дойда, и ще спася живота ти отъ явна смърть“, Като заколя едно агне, пакъ тъй ще кажа, то е законъ. Сега, въ туй общество, ние казваме: „Защо между насъ да сѫществуватъ лоши хора?“ Питамъ: Защо въ Божествения свѣтъ да сѫществуватъ тия лоши хора? Защо Богъ, който е толкова всемѫдъръ, силенъ, изпълненъ съ Любовь и знания, защо е допусналъ Той злото? Не е ли Той всесиленъ? Ако Той го е допусналъ, Той го е допусналъ по такива съображения, за които ние нѣмаме понятие, ние не знаемъ защо, но Господь, като е разгледалъ всички възможни начини, по които животътъ може да се постави, намѣрилъ е, че този е единствениятъ начинъ, най-добриятъ, при сегашнитѣ условия, при които ние живѣемъ. Щомъ го е допусналъ, ние ще го приемемъ този фактъ тъй, както си е, и ще спазимъ закона. И нѣма да прѣувеличаваме нито за добритѣ, нито за лошитѣ хора, Но между лошитѣ и добритѣ трѣбва да има едно съотношение, да се спогаждатъ. Не мислете, че нѣкои сте добри, други — лоши; всички трѣбва да живѣемъ разумно помежду си. Сега, ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лошъ, но щомъ почнете така да мислите, вие веднага се свързвате съ тѣхнитѣ вибрации, и ще почувствувате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете съ тѣхъ. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за лъжеца, мислитѣ на всички лъжци ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за крадеца, за умразата, за завистьта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правимъ“? Ще почнешъ да мислишъ за доброто, ще привлечешъ вибрациитѣ на доброто, на истината, на мѫдростьта, на милосърдието, на самопожертвуването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Нѣма другъ начинъ. Казватъ: „Е, кръвьта на Господа Исуса Христа ще ни очисти отъ всѣки грѣхъ“. Кога ще ни очисти кръвьта? Когато ние почнемъ да жертвуваме живота си тъй, както Той го е жертвувалъ. Слѣдователно, Той казва: „Люби враговетѣ си“, „Ако ти взематъ горната дреха, дай и долната“. Защо? Има чисто окултни причини. другъ пѫть ще се спра да обясня, защо трѣбва да дадешъ, и какъ да я дадешъ. И, като ученици на тази окултна школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потрѣба на живота. И, ако нѣкое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бѫдете индиферентни, но постоянно прѣвръщайте отрицателнитѣ сили въ положителни! Сега, свѣтлина и тъмнина, това сѫ пакъ двѣ сили, които сѫ необходими въ свѣта. Свѣтлината стимулира човѣка къмъ дѣятелность, знание и мѫдрость. Тъмнината го ограничава, и сѫщеврѣменно му дава единъ процесъ да си почине, да навакса изгубенитѣ сили. Човѣкъ вечерно врѣме може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличаватъ. Денемъ като спишъ, онова брожение е толкова голѣмо, струва ти се, като че ли се намирашъ въ една кола въ която постоянно те тръскатъ, и като се събудишъ, виждашъ, че тази почивка не е, както почивката вечерно врѣме. Като си легнешъ въ тъмнина, ти може да си починешъ, и като станешъ, ти усѣщашъ, че всички сили сѫ наваксани. Слѣдователно, тъмнината е толкова потрѣбна за наваксване на тѣзи сили, колкото и свѣтлината е потрѣбна за подобрение на живота. Сѫщиятъ процесъ е и за доброто и за злото, сѫщиятъ процесъ е и за положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата. И тъй, като ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате въ новия животъ, само така ще се ориентирате въ единъ добъръ животъ. Умрѣлъ нѣкой, то е потрѣбно да умре, за да се роди другъ. Движение е това. Единиятъ отива нагорѣ, другиятъ слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умиратъ хората. Смъртьта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава почва да живѣе. И казва апостолътъ: „Минаваме отъ смърть въ животъ“, И сега, за да влѣземъ отъ този животъ въ духовния животъ, непрѣменно ние трѣбва да умремъ — да влѣземъ въ най-малкитѣ вибрации на живота, за да може този животъ да ни поеме въ своитѣ условия. И тъй, Божествениятъ Духъ е, Който работи въ свѣта. И онѣзи окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трѣбва да разбирате тия закони. И, ако вие се залъгвате само съ сѣнкитѣ, и мислите, че имате знания, вие се лъжете съ тия знания. Ако вие мислите, че имате любовъ, вие се залъгвате съ любовьта. Запримѣръ, ако двама души се обичатъ, какъ се обичатъ? Най-първо, у васъ любовьта не е съзнателна. Онзи мѫжъ, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има кѫщи, ако този мѫжъ я обича, за да вземе паритѣ ѝ, красотата ѝ, той нѣма да я обича винаги. Той не обича душата ѝ, а тия нѣща, отъ които има нужда. Това е економическа любовь. И сега, седятъ да се убѣждаватъ, казватъ „Идеална любовь! Умира зарадъ него!“ И дѣйствително, умира зарадъ него. Но тамъ, дѣто има умиране, нѣма любовь. Какъ така, ти като го любишъ, той да умира. То е смѣшно, отъ любовь да умира човѣкъ. Отъ вашата любовъ умиратъ хората, то е много вѣрно, но тамъ нѣма никаква любовь. И послѣ, влиза той въ едно религиозно общество, отъ свѣта бѣ а, и мисли, че между братята, тамъ ще може да му помогнатъ, да му дадатъ пари, и да му тръгне работата. И, като не намѣри тия условия казва „И тѣ такива“. Ние не искаме такива между насъ Ако той е единъ отъ тия потрѣбнитѣ 10, ние ще го приемемъ, и ще му дадемъ пари, защото ние между насъ имаме чиновници. И отъ добритѣ хора има 10, 50, 75 на 100, или пъкъ, на 1000 души отговарятъ 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които каратъ боклука. Ако искашъ да станешъ единъ отъ тѣзи чиновници, ще се впрѣгнешъ въ колата съ боклука, ще ти плашатъ 2000 лв. на мѣсеца. „Ама азъ съ боклукчийска кола не искамъ“. Имаме и други служби, но тамъ не плащаме нищо. И, като влѣзешъ при насъ, нищо нѣма да ти плащаме, но ще дадешъ всичкия си животъ, всичкия си имотъ, и отъ тебе нищо нѣма да остане. И той казва: „Такива хора, като васъ, не съмъ виждалъ. Сбогомъ“ — Е, сбогомъ! Който влѣзе между насъ, като ученикъ той трѣбва да има единъ съзнателенъ животъ! Той трѣбва да живѣе най първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трѣбва да живѣе за своята душа — ограничено. И послѣ, да живѣе за своитѣ ближни. Тъй седи законътъ. Ние започваме отъ тамъ, и слѣдъ туй, като погледнемъ на своитѣ ближни, ние знаемъ, че между ближнитѣ злото сѫществува. Слѣдователно, ближенъ може да бѫде всѣки и който прави зло, и който прави добро И единиятъ и другиятъ може да бѫде ближенъ. Сега, вашитѣ понятия за доброто и за злото сѫ лъжливи. Ще ви дамъ единъ примѣръ, и той е слѣдующиятъ. Седите вие въ нѣкоя долина, но не знаете какво става въ природата. Запѣли сте си една свѣтла пѣсень, кънти цѣлата мѣстность. Минава едно дѣте и казва „Какво си се разпѣлъ тука“. Хвърля единъ камъкъ пуква ги главата. Ти почвашъ да го гонишъ „Какъ, ти да ми нарушавашъ мира?“ Овчарчето минава нагорѣ, и ти минавашъ нагорѣ. Не се минава много врѣме, излиза буря, става наводнение, цѣлата тази мѣстность, на която си пѣлъ, е покрита съ вода, а ти си горѣ. Невидимиятъ свѣтъ е казалъ на туй овчарче: „Тукъ не е мѣсто за пѣене, пукни му главата“. И ти казвашъ: Пукнаха ми главата, но си спасихъ живота“. Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче, въ дадения случай, туй е добрѣ. Вториятъ случай: ти седишъ на сѫщото мѣсто, взелъ си ножа, мислишъ да се самоубиешъ, казвашъ: „Не си струва да се живѣе“. Минава пакъ сѫщото момче, казва: „Какво си се замислилъ?“ Пакъ ти пуква главата съ единъ камъкъ. Ти се забравишъ, хуквашъ да го гонишъ, но като го гонишъ, изгрѣва слънцето, ти дойдешъ на себе си, и казвашъ: „Много добрѣ, че ми пукна главата, но ми спаси живота“. Питамъ: Туй дѣте, което е пукнало главата и на добрия и на лошия човѣкъ, зло ли е направило? И въ двата случая то е направило добро. Въ единия случай то спасява единъ добъръ човѣкъ, отъ да умре, въ другия случай спасява единъ лошъ човѣкъ, който иска да се самоубие. Гдѣ е вашата философия сега? Вториятъ начинъ на разсѫждение. Ще ви дамъ новъ начинъ да мислите: прѣдставете си, че двама души седятъ прѣдъ една пещеря. Единиятъ си запалва свѣщьта, другиятъ я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свѣщьта, а другиятъ я изгасна? Нали, казваме ние, да ходимъ съ запалена свѣщь? Казвамъ; този, който си запалва свѣщьта, влиза въ пещерята вѫтрѣ, а който изгасва свѣщьта, той излива изъ пещерята. Който си запалва свѣщьта, той влиза въ ограничението на пещерята, и му трѣбва свѣтлина. Казватъ: „Защо тѣзи хора сѫ загасили свѣщитѣ си?“ Защото сѫ излѣзли изъ пещеритѣ. Пещерята, това е съврѣменното общество, съврѣменниятъ свѣтъ, съврѣменниятъ животъ. Щомъ като влѣзешъ, трѣбва да носишъ свѣщь, тамъ има опасни мѣста. Но, като излѣзешъ изъ тази пещеря навънъ, изъ този животъ, защо ти е тази свѣщь? — Ще я изгасишъ, и ще влѣзешъ въ новия животъ. Въ него има нови условия. И, слѣдователно, едни отъ васъ може да ходятъ съ запалени свѣщи, а други съ изгасени. Не си хвърляйте упрѣци, защо този не влиза. Казвате, „Нему не му стига пипката“. Казвамъ: този човѣкъ е влѣзалъ, а онзи не мисли, той е вънка, захласналъ се е, и трѣбва да дойде нѣкое дѣте да му пукне главата. Какво трѣбва на добрия човѣкъ, за да мисли? Той казва; „Всички хора сѫ добри, азъ се примирихъ, всичкиятъ свѣтъ е добъръ“. Но, слѣдъ като го упрѣкнатъ, казва: „Азъ мислихъ, че е добро, пъкъ то не било тъй“. Ти си се излъгалъ. Не, не си се излъгалъ. Туй дѣте е казало на този момъкъ, че всѣкога не може да се пѣе, защото има приливи и отливи, и послѣ може да плачешъ за живота си. Сега, нѣкои отъ васъ може да се спратъ на мисъльта, ще ме попитатъ: Дали за насъ се отнася това? За всинца ви се отнася, безъ разлика, безъ изключение. Всѣки единъ отъ васъ, който мисли, че злото е непотрѣбно въ свѣта, той е простъ, като фасулъ, който и да е той. И на такъвъ човѣкъ казвамъ, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, които мисли, че всичко е на мѣстото си, и доброто и злото е на мѣстото си, него го очаква едно велико бѫдеще. Онзи, който мисли съ единъ ножъ да изреже главитѣ на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи отъ васъ, който казва, че има спасение за всички, той е на правия пѫть. Въ края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и другъ начинъ, въ който животътъ може да се прояви. Единъ день, и добро и лошо ще се срѣщнатъ, всичко ще забравите, Богъ ще ви разложи на своитѣ първоначални елементи, и ще влѣзешъ въ новия животъ. И ап. Павелъ казва: „Едно врѣме бѣхъ въ тъмнина, а сега съмъ въ свѣтлина“. Другъ животъ има. Тѣзи, които сѫ сега въ тъмнина, ще минатъ, други ще ги замѣстятъ. Тъй щото, за всички въ свѣта има условия, отъ чисто окултно гледище, да изправятъ живота си. И всѣки единъ отъ васъ, който се бори съ злото, той ще слѣзе въ стомаха, ще стане каналъ за злото. Тъй е и съ всѣки, който иска да подържа доброто. Той пъкъ ще стане една врата за движение на доброто И тогава, всѣки ще заеме своето мѣсто. Ако си лошъ — подъ пъпа, въ корема, въ червата, въ стомаха долу, тамъ, тия благовонни нѣща ще ги миришешъ. Туй ще ти бѫде възнаграждение. Ако станешъ добъръ — въ сърцето, въ дробоветѣ, въ мозъка, тамъ ще чувствувашъ живота. И всѣки единъ споредъ стремежитѣ си, споредъ разбиранията си, споредъ както прилага волята Божия. Господь има мѣсто за всички хора. Той ще ви намѣри мѣсто. Ти си недоволенъ. Богъ ще каже: „Хубаво, турете го въ стомаха!“ Другиятъ е доволенъ: „Турете го въ сърцето, въ дробоветѣ, въ главата“. Този е благороденъ, учи се, доволенъ е, стреми се — „турете го горѣ“. Не иска ли да се учи — „турете го долу“. Така върви живота. И, ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящето положение на живота. Не взимайте участие въ ония площадни философски разсѫждения на вѣстницитѣ и на съврѣменнитѣ философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потрѣба вѫтрѣ въ еволюцията. Ние ще живѣемъ така, като законитѣ на великата любовь изискватъ“. Този законъ включва всичко въ себе си, и изключва всички противоположности, Любовьта казва: „Мисли любовно за всички, и чрѣзъ закона на Любовьта ти може да се поляризирашъ, и отъ най-низкото стѫпало на живота можешъ да се издигнешъ до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макаръ и да се сипятъ отгорѣ ти хули, като дъждъ отъ гранати. Бѫди увѣренъ, че като мислишъ само за Любовьта, тия гранати ще падатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, и нѣма да те засѣгнатъ, и ти ще влѣзешъ въ новитѣ условия“. Сега, способнитѣ отъ васъ, ще напишете своята тема: Защо плачатъ дѣцата, и ползата и врѣдата отъ плача. Като ученици, пазете се всѣкога отъ подиграване и подбиване, Ще кажете: „Учительтъ тъй каза“. Пакъ по старому започвате. Тази бѣседа е първа. Ако искате да се ползувате отъ ония принципи, които прокарваме, турете си за задача туй новото начало. Всичко, каквото имате, добрѣ свършете, приложете първото начало, и прѣвръщайте всичко все за ваша полза. Сега, трѣбва да се работи! Работа и учение на всинца ви трѣбва! Нѣма да капне знанието отъ небето. То нѣма да дойде отъ никѫдѣ. Послѣ, на васъ отъ класа, ние ще създадемъ методъ за четене на книги. Върху какво трѣбва да се мисли и учи? Изучаване на живата природа, изучаване на свѣтлината и тъмнината, изучаване на изворитѣ, на растенията, на плоднитѣ и безплодни растения, на ония, които иматъ сладчина и горчивина, изучаване на планинитѣ и магнетическитѣ и електрически течения, влиянието на праната, какъ и кога идва. Ще правимъ опити съ васъ. Кога? Само когато приложите тази лекция на опитъ. Но, като тръгнете, абсолютно никаква критика! Азъ ви позволявамъ само една критика. Слѣдъ като направимъ своитѣ опити, и като имаме резултати, ще дойде врѣме, азъ ще ви кажа — критикувайте сега, но искамъ майстори да критикуватъ. Сега, хирурзи има много, всѣки може да вземе единъ трионъ и да реже. И азъ мога да отрежа крака на човѣка. Това не е хирургия. Но да отрѣжешъ тъй майсторски, че да не поврѣдишъ нищо, то е хирургия. Да знаешъ да отрѣжешъ непотрѣбното, а потрѣбното да запазишъ. Хирургия има и въ мислитѣ. Различни видове хирургия има. Запримѣръ, азъ имамъ единъ методъ, много хубавъ е той, прѣмо говоря, но даде много лошъ резултатъ, и нѣкои ми казватъ: „Г-нъ Учителю, ти не трѣбваше тъй да кажешъ, този се обиди“. Казвамъ: върви си, това не е твоя работа. Азъ прилагамъ една Божествена мисъль, а послѣдствията да бѫдатъ каквито искатъ. Азъ не искамъ хората да мислятъ добрѣ за менъ. Ако азъ искамъ хората да иматъ отлично мнѣние за мене, ще кажа; да, това е добрѣ. Но азъ казвамъ: Слушай, тази постѫпка не ти прилича! Нищо повече! Защото, ако направишъ грѣхъ, Господь нѣма да ти каже: „Чакайте, туй наше дѣте е благородно, да не го поправяме прѣдъ хората, да не му казваме грѣховетѣ“. Не, Господь ще каже на такъвъ любимецъ: „Ти направи своя грѣхъ въ тайно, азъ ще извадя всичкитѣ твои грѣхове навънъ, прѣдъ всичкитѣ хора, да ги знаятъ“. Давидъ билъ добъръ по сърце, но Господь какво направи съ него? Четете историята! Въ Бога нѣма нищо скрито, въ Него има само една мисъль. И, когато Господь ви обича, и вие направите единъ грѣхъ, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбенъ синъ, виждате ли го? Отъ 2 000 години виждате ли моя приятель Давидъ, виждате ли го какъвъ е?“ А сега, вие мислите, Господь е Любовь, Той ще скрие прѣгрѣшенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Азъ сега нѣма да разправямъ, но нѣкой пѫть ще се спра да ви обясня, защо Богъ не крие. И туй е най-голѣмото благословение, когато Господь те поразтърси малко. Азъ бихъ желалъ Господь да извади моитѣ постѫпки, тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това“. И въ васъ ще се яви смѣлость и рѣшителность, да кажете тъй: „трѣбва да говоря истината, не трѣбва да лъжа“. Трѣбва да бѫдете смѣли, всички лъжи да изчезнатъ. Сега, вие всички сте много страхливи. Азъ ви казахъ първоначално, въ една отъ миналогодишният бесѣди, нека всѣки си каже грѣха. И започнаха всички да ме лъжатъ. И слѣдъ туй, второто, всички искатъ благословение. Какво благословение може да ви дамъ слѣдъ тия лъжи? Ти ще кажешъ тъй. „Азъ вчера отидохъ при единъ мой приятель, и съзнателно му отворихъ касата, и му откраднахъ паритѣ. Вие ме мислите, че съмъ честенъ, добъръ човѣкъ, моля се по три пѫти на день, между васъ съмъ сега. Идете, обадете ме, обрахъ единъ човѣкъ, азъ не трѣбва да живѣя, а трѣбва да бѫда въ дрангутника вѫтрѣ, теглете ми единъ куршумъ“. Тъй, да се говори истината! Но когато казвамъ да говорите истината, и когато дойде нѣкой да каже истината по съвѣсть, той трѣбва да бѫде смѣлъ заради истината. Той трѣбва да каже: „Азъ направихъ това нѣщо“. И когато каже това — азъ, въ Бѣлата ложа, тия Бѣли Братя, като видятъ, че той е смѣлъ да изкаже грѣховетѣ си, тѣ казватъ. „Заради това ние ще му дадемъ всичкитѣ условия да се поправи“, и заличаватъ всичкитѣ грѣхове, А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, тѣ казватъ: „Хайде навънка!“ — и втори пѫть не го поглеждатъ. Не да се колебаете. Ще дойде нѣкои да ти каже; „Не казвай“, Не, веднага ще кажешъ: „Направихъ го това. И въ себе си всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде крайно искренъ, никакви лъжи, никакви измами, нѣма да бѫдете раздвоени. Нѣма да се оправдавате. Направихъ го! И ще търсишъ начини да излѣзе тази истина, за да може да ти се простятъ грѣховетѣ. Дотогава, докато грѣховетѣ ти седятъ непростени, ти не можешъ да напрѣдвашъ. И въ деня, въ които му се простятъ грѣховетѣ, той тръгва напрѣдъ. Той трѣбва да се освободи отъ този товаръ, за да може да расте, И знаете ли колко пѫти вие се спъвате? Какъ нѣма да се спъвате? Вие направите едно малко прѣстѫпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва мѣсецъ, два, три, година, нѣмате онова вдъхновение, онзи духъ, вие ходите, молите се на Духа, но Господь се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила отъ мене, но азъ съмъ наумилъ да ѝ напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, 4 реда сълзи ще ѝ протекатъ. Тя минава за ясновидка, борави съ висшитѣ свѣтове, съ причинния свѣтъ, има общение съ Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: какъ така, ти си изнесълъ моето писмо, и си го челъ прѣдъ другитѣ, да ме компрометирашъ? Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо прѣдъ никого не съмъ челъ. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провѣри първо факта? Ти казвашъ първата лъжа. Значи, тя никакъ не борави съ онзи свѣтъ. Послѣ, казва: „Тамъ, около тебе, сѫ все простаци, лъжци“. Казвамъ: втората лъжа. Ти си една отъ най-голѣмитѣ такива. Ако ти си една отъ добритѣ, Господь не би ти турилъ единъ знакъ, и ще ѝ кажа какъвъ е знакътъ. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. Послѣ, на друга една сестра казахъ прѣзъ тази година нѣщо, направо, прѣмо ѝ говорихъ. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе нѣма другъ, ти си великъ, ти всичко знаешъ ... “, Откровено ѝ казвамъ: знаешъ ли, че азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?“ Значи, щомъ ми го казватъ хората, азъ не съмъ най великъ. Такива не минаватъ. Ти искашъ да ме излъжешъ. Не се лъжа азъ. Ще бѫдете искрени и откровени. Азъ не искамъ да ми казвате великъ. Моето желание е въ сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любовь. Любовь! Въ всѣки единъ моментъ въ васъ да има самопожертвуване. Ще се отличавате по това. Азъ казвамъ, и правя. Искамъ и вие да казвате, и да правите. Мога да кажа: азъ заради васъ мога всичко да направя, но утрѣ, като ме поставите на изпитъ, и не го направя, нѣма ли да влѣза въ противорѣчие съ съвѣстьта си? Защото, въ Бѣлата ложа законътъ е такъвъ: кажешъ ли нѣщо, и не го направишъ, ти ще се изложишъ на едно голѣмо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За въ бѫдеще, ние не позволяваме да има само обѣщания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искамъ това отъ всички ви. Сега, ще започнете така, още тази година: кажете, и свършете! Пакъ ще има противорѣчия, пакъ ще има падане. Не изисквамъ да не правите погрѣшки, ни най малко нѣма да ви държа кусуръ, ако направите даже и 100 погрѣшки, но, като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Азъ съмъ готовъ всички грѣшки да залича, но за лъжата въ братството, строгъ съмъ, абсолютно никаква лъжа! Безъ изключение! Туй да го знаете! Ни бѣла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберемъ! Туй ще бѫде основа — никаква лъжа! Другитѣ грѣшки извинявамъ. Ако нѣкой е открадналъ, азъ съмъ готовъ да извадя и да платя, каквото е открадналъ. Но, ако излъже — не! Освѣнъ, че нѣма да платя, каквото е открадналъ, но ще го изпѫдя на вънка. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно безъ лъжа ще бѫде, туй да го знаете! Ще имаме едно общество безъ лъжа. Тази година искамъ отъ васъ едно нѣщо. То е отрицателната страна на въпроса. Безъ лъжа! Прѣзъ тази година всѣкога ще говоримъ Истината! Това е положителната страна. Всѣкога Истината! А безъ лъжа, въ отрицателенъ смисълъ. И азъ съмъ увѣренъ въ едно нѣщо, като ви гледамъ, увѣренъ съмъ, че вие ще изпълните това правило. И който отъ васъ не го изпълни, ще му дадемъ почетното мѣсто — 2000 лв. заплата на мѣсецъ. Ще го туримъ на онова почетно мѣсто. Всѣкиго, когото хванемъ въ лъжа, ще го туряме на онова почетно мѣсто съ 2000 и 3000 лв. мѣсечна заплата, и съ колата. Сега, ще имате прѣдъ видъ тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете, и ще си я прѣпишете. Ще разсѫждавате върху нея, и което може да се приложи, цѣлата година ще го прилагате, и като свършимъ годината, идущата година ще видимъ какви сѫ резултатитѣ. Пъкъ въ другитѣ лекции ще има други въпроси. Тѣ ще иматъ по-наученъ характеръ: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природнитѣ сили, начини за лѣкуване на болести, какъ се лѣкува коремоболие, главоболие, запичане, трѣска, хрема, и тѣмъ подобнитѣ, изобщо, какъ да давате първа помощь. Сега, на ученицитѣ азъ ще дамъ методи, но нѣма да злоупотрѣбявате. И комуто отъ васъ се случи да давате първа помощь, нѣма да обяснявате какъ става това, вѫтрѣшнитѣ методи нѣма да ги изнасяте. Нѣма да учите другитѣ. Който е отъ братството, който е отъ насъ, ще му повѣримъ, а които е отвънъ, ще му помогнемъ, ще го облекчимъ. Тъй щото, ще имаме една своя медицина. Тази година трѣбва да се приготовлявате. Съ софиянци ще започнемъ. Ще имаме нѣкои молекулярни опити, до сега бѣха микроскопически, а сега ще има по-голѣмички, съ нѣкой отъ по-напрѣдналитѣ ученици, да видимъ, дали ще може да реализираме туй, което сме казали. Ще отидемъ на Мусала въ ясно врѣме и въ бурно врѣме, въ дъждовно врѣме и въ снѣжно врѣме. Ще направимъ една екскурзия до Мусала въ януари, въ най-голѣмитѣ снѣгове. Послѣ, ще идемъ на Мусала вечерно врѣме, при ясна нощь, безъ мѣсечина и съ мѣсечина. Ще отидемъ въ бурно и въ дъждовно врѣме. Сега, ако може. Това сѫ възможности, тѣ влизатъ въ програмата прѣзъ тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. Прѣзъ януари, горѣ на Мусала, въ нѣкоя бурна и дъждовна вечерь. Посрѣдъ нощь да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, въ която ще се развиятъ вашитѣ ясновидски способности, ще се отворятъ очитѣ ви, ще виждате съ астрална свѣтлина. Ако може да прокараме тѣзи опити, азъ съмъ увѣренъ, че температурата ви ще се подигне на 100°, и тогава ще кажа: съ тия ученици всичко може да се направи. Ако може да изпълнимъ тази програма, азъ съмъ увѣренъ, че нѣма да има други мѫчнотии. Разбира се, ще има други опити. Тѣ седятъ въ слѣдующето: двама отъ васъ ще ги пратимъ да хванатъ нѣкоя мечка за ушитѣ. (недоумѣние между ученицитѣ). Вие ще кажете: „3ащо трѣбваше да говоря за тази мечка?“ Забѣлѣжете слѣдующето нѣщо. Вие бѣхте всички сериозни, и азъ бѣхъ сериозенъ, но като казахъ за мечката, всички киснаха да се смѣятъ. Защото влѣзе нѣщо ново, изпѫкна великия контрастъ — да хванемъ мечката за ушитѣ. То е опитъ. Знаете ли, че въ мечката има любовь? А, ужасна любовь има, измежду всички животни, почти единствена мечката има най-много чувства, и за туй обидишъ ли мечката, тя не прощава. Та, затуй, като се свържемъ съ нейнитѣ чувства, веднага ще почувствуваме, че въ нея има животъ, затуй може да лѣкува. И човѣкъ, който е боленъ, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравѣва. Боленъ, който има трѣска, като се качи на мечка, взима я отъ нѣкой мечкарь, трѣската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъмъ. Тогава, двама отъ васъ, които сѫ готови, да дойдатъ да кажатъ: „Учителю, азъ съмъ готовъ да изпълня всѣка твоя заповѣдь“. Е, добрѣ, азъ казвамъ: вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповѣдь — ще хванете мечката за ушитѣ. Колцина отъ васъ ще хванете мечката за ушитѣ? Ще кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй“. Ако се осмѣлите да хванете тази мечка за ушитѣ, вие ще провѣрите единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това сѫ символи. Но онази смѣлость, която ученикътъ има, съ нея той ще провѣри другъ единъ вѫтрѣшенъ законъ. Казано нѣщо въ Бѣлото Братство — да се изпълни, и вие ще влѣзете въ едно ново течение — да хванете мечката за ушитѣ. Ако първиятъ опитъ — качването на Мусала излѣзе сполучливъ, тогава ще дойде вториятъ опитъ мечката за ушитѣ Ако не излѣзе сполучливъ, мечката ще си седи тамъ. Т. м. 1-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 6 октомври 1922 г., петък, 7:30–9:00 ч. вечер, София.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обяд. Вѫрху задачите на школата. Учениците на окултната школа, от всеки град в провинцията, трябва да си имат в София по един представител, който да ги дѫржи в течение на всички разпореждания. Да кажем, Стара-Загора, Сливен, Ямбол, Бургаз, Айтос, всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки един град може да бѫде един, могат да бѫдат двама, могат да бѫдат и трима кореспонденти, за да вѫрви работата бѫрзо, експедитивно, и да не се занимава само един човек сѫс всичките тия неща. Ако остане един човек да извѫршва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи, за кои градове от провинцията, кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирването ще бѫде доброволно. За Айтос се ангажирва Иван Толев „ Варна „ Елена Иванова „ Свищов „ Белева и Николов „ Русе „ Симеонов „ Стара-Загора „ Начо Петров „ Сливен „ Тереза Керемидчиева „ Пловдив „ Ив. Дойнов и Фархи за Н.Загора се ангажира Димитѫр Стоянов „ Бургаз „ Николина Балтова „ Трявна „ Начо Кючуков „ Севлиево „ Богдан Икономов „ Пазарджик „ Мария Недялкова „ Тѫрново „ Здравка Попова и Гарвалов „ Ямбол „ Тодор Попов и Савов „ Панагюрище „ Михаил Влаевски „ Казанлѫк „ Пенка Влаевска „ Шумен „ Д. Толева „ Видин „ Младен Попов „ Оряхово „ Георги Марков „ Лом „ Георги Марков „ Габрово „ Борис Николов „ Елена „ Петѫр Попов „ Петрич „ Влаевски „ Карлово „ Александѫр Балтов „ Карнобат „ Иван Толев „ Попово „ Щилияна Русева „ Белоградчик „ Георги Марков „ Плевен „ Гинева „ Каменлар „ Толева „ Станимака „ Фархи „ Г.Оряховица „ Георги Радев „ Хебибчево (Любимец) „ Начо Петров „ Орхане „ Начо Петров Онези, които се ангажират, трябва да бѫдат изправни и експедитивни — да няма отлагане. Сега, всички тия кореспонденти ще сѫставляват един сѫвет, и ще се сѫбират най-малко един пѫт в месеца в София, за да обменят някои мисли вѫрху работата си. Образувахте ли вѫв всеки един град общия клас? — Образувахме. Знаете ли горе-долу общите правила и задѫлжения, които ви трябват? И тѫй, чрез тия ваши кореспонденти, ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в общия клас вѫрху известен предмет, ще я вземете всички, и ще мислите вѫрху нея най-малко ден или два, независимо от това, дали ще пишете вѫрху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в общия клас, има врѫзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите вѫрху нея, ще ви наведе на една нова мисѫл. Всички тия 52 теми през годината ще бѫдат тѫй свѫрзани една с друга, че, може да пишете или не, но, ако помислите вѫрху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. Написани 1 или 2 реда, може да мислите, че е нищо, но то има голямо значение за самите вас. После, всяко едно упражнение, което ще се даде в общия клас, не трябва да го отлагате, защото, отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите вѫрху него, или да излѫлните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спѫвате, но до известна степен спѫвате и целия клас. Запример, на вас в провинцията ви се даде да изпѫлните следната задача: вечерно време да отидите на гробищата, и да се вѫрнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата, и да се вѫрнат назад. Задачите, изобщо, ще бѫдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци и др. Сега, помнете закона, няма да имате абсолютно никакво сѫмнение. Не прониква ли сѫмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото сѫдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извѫршите на време, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте пред вид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бѫрзайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане на време. Който от моите ученици не е изпѫлнил една задача, и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира, като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпѫлни ангажимента, да намери свой заместник. Работата да вѫрви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и сѫщ стремеж, всичко се извѫршва с голяма бѫрзина и приятност. Имате ли някой специален вѫпрос, който можете да подигнете тази вечер? Например, по организиране работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-пѫрво в един от градовете трябва да се направи опит, и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите чѫрти знаем. Тази е една обща задача — 365 часа да работим за Господа. Тя е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от пѫрво време ще бѫде много добре, все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практическия начин, на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един пѫт, но повече часове, на месеца ли по три пѫти, както и да е, но 365 ч. работа за Господа ги турям, като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бѫде сѫвестен. Ако е списател, например, може да пише три пѫти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ Запитват: Работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се работен ден за Господа? Сега, не взимайте в буквален смисѫл това, „един час“. Един час, то е според разположението ти. Ти щом се ангажиращ да работиш, може да свѫршиш в твоя час работа за един ден и обратно — за цял ден можеш да свѫршиш работа, колкото за един час. Този „един час“ подразбирам времето, в което твоето сѫзнание се пробужда да работиш за Господа, и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувствуваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш или не, то е друг вѫпрос. Може да не спечелиш нищо. Например, може да няма кѫде да отидеш да работиш. Най-малкото, в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мѫчнотии. Ако всичко е лесно — добре, но лесните работи всеки ги вѫрши, нали искаме да свѫршим една мѫчна работа? Запитват: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 часà? — Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мѫчнотии, хиляди разрешения ще има, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бѫде една уловка, та после, да кажете: Защо се хванах? Вие свободно, сами, ще се ангажирате. Туй ще бѫде една свободна работа. Това ще бѫде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която взимаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия 365 ч. можем да използуваме, колко от тия часове ще бѫдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пѫк, ако можеш да работиш повече, добре ще бѫде. Законѫт е, този час да го турите най-пѫрво за Господа, за братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: Аз ще работя за Господа. Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свѫрзваш с невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш врѫзка, да се свѫрзваш с Господа, да бѫдеш свѫрзан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свѫрзан с небето. Всякога, когато отправим духа си кѫм невидимия свят, по какѫвто и да е начин, туй вече е едно благо заради нас. Човек трябва да бѫде продуктивен. Ако той е продуктивен, той ще бѫде едновременно продуктивен и на физическия, и на умствения, и на Божествения свят, но най-малко трябва да бѫде продуктивен на Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш, как да го прекараш в работа. Сега, вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо“. Не, в един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спѫва. Ние ще искаме да я разрешим, пѫк каквито мѫчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спѫвайте от буквата, защото от как светѫт е засветувал, и по-вѫзвишените духове, и ангелите, и те правят опити. И ангелите, които сѫ направили света, и те сѫ направили много опущения. В всяка работа има опущения и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва да се реализира в умовете, в сѫрцата ни, най-пѫрво в физическия свят. От 365 ч. да излезат 150 ч. продуктивни, то е пак подготвяне. Най-много могат да излезат 360 ч. продуктивни, то е идеално. Идеята е завѫршена, и времето е използувано най-разумно. Запитват: В всеки град не сѫ всички за-, писани в школата. Тия задѫлжения важат ли и за тях? — Те ще бѫдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон, без закон да работим, а при това да изпѫлняваме Божествения закон. Сега, запример, в Бѫлгария наложиха трудовата повинност с закон. Е, не вѫрви. Може трудова повинност, но пѫрво трябва да се подхване идейно. Сѫзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и 10 часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време, туй е верно. Ние сега тази задача сами си налагаме, за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим. Запитват: ученика, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил? — Не, ученика ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа, как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат, как могат да изпѫлнят този час, нали? Аз ще ви дам начин как да го изпѫлните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а 10 сестри сѫ решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да намерят работа. Те ще си наредат работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере, и ще изперат прането. Така ще свѫршат работата, като една жена. Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тѫржествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим „Празник на труда“. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември нов стил, ще определим, като ден, когато ще започне труда — „Празника на труда“. Спущайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява слѫнцето тогава? — В 6 часа. Ще станем рано, и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-пѫрво в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление, и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бѫде продуктивен, тези 365 ч. да бѫдат благословени зарад нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 ч., ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часа, който ще се прекара в размишление, ще бѫде от 5 до б ч. сутринта. От 5 — 6 ч. с. ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни опѫтят тѫй, че тези 365 ч. да можем да ги употребим за най-добрата работа. Зададоха вѫпроси на Учителя: Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мѫж, ту жена? Каква е врѫзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека, в врѫзка с прераждането? Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време? Всичко, което можем да си представим, може ли да бѫде абсолютно, или е такова, според днешната ни еволюция? — Това сѫ философски вѫпроси, затова трябва специално време. Най-пѫрво, трябва да се определи, какво нещо е мѫж, и какво — жена. Аз сѫм казвал, че сегашните жени сѫ развалени мѫже. Досега природата е работила вѫрху жената. За жената има един модел, а за мѫжѫт още няма. Жените сѫ без мѫже. Няма го още мѫжа. Не е дошла още Мѫдростта. Вследствие на това, в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Сѫществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още вѫв света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бѫде, като дойде жената?“ Като я няма жената в кѫщи, какво е? — Разхвѫрлено, децата вѫшки ги налегнали, мѫжа с окѫсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огѫня гори, сготвено, дрехите закѫрпени, всичко е в ред и порядѫк. Туй става, като влезе жената в кѫщи. И Любовта, като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бѫде — тя знае. Стига да дойде жената в кѫщи, вѫрти се кѫща. Аз сѫм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дрѫжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин, или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 часа може да изпѫлните задачата; от 12 часа, до изгрева на слѫнцето, докато започнете вашата работа, сѫщо можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обяд до 2 ч. пак имате един час на разположение. Тѫй щото, на ден имате три условия, три вѫзможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите, и невѫзможните неща ще ги направите вѫзможни. Ние можем да сѫздадем времето, да го продѫлжим, и да го скѫсим. Сега, някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се сѫздаде работа. Ще се молите, и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се сѫздаде работа, за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пѫк, ако можете сами да си сѫздадете работа, още по-добре. Да живее труда, нали? Тѫй. Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи, да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пѫк ги сгрупирате един пѫт в месеца, или 2 — 3 пѫти в седмицата, не е тѫй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, запример, един брат предложи тѫй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час — трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазаря, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там. (общ смях). Ако те е срам, ще си сѫздадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан, ще отидат да ги продават, един час, и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават вѫзнаграждение 50%, а другите — 25%. Така ще се сѫздаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пѫк сами могат да си сѫздадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си сѫздаде свой час, той ще бѫде свободен. Сега, туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви вѫрху този вѫпрос. Ще мислите как да си сѫздадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате, или сутрин, или на обед, или вечер, и каквато работа искате. Запитват по вѫпроса за яденето. Сега вече денят става малѫк, слѫнцето залязва кѫм 4 — 4½ ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да разрешим този вѫпрос? — То и за яденето има много мѫчнотии. Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря? Другите вѫпроси ще ги разискваме утре; утре и в неделя, ще бѫдем по-свободни. Помнете, че Любовта е с нас, и ние с Любовта, всичко можем да свѫршим. Няма Любов, като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов. Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода е Любов Божия! Изпяхме песента: Firfürfen...

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Какѫв трябва да бѫде ученика. Изпяхме песента „Firfürfen“. След това изпяхме упражнението с буквата „а“ сѫс следните движения на рѫцете: дясната рѫка на страна, после — лявата, а след това и двете. Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено, подражание на пчели, които се роят. Всички пчели сѫ заети с една такава велика мисѫл — да излезат. Значи, у нас туй сѫзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим. Пак изпяхме упражнението с буквата „а“. Сега, много плавно да се изпее. (Изпяхме го). Ще ви прочета 148 псалом. Забележете, този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати, идат земни царе и всички люде, князове и всички земни сѫдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после, старци и млади, да хвалят името Господне, защото само Неговото име е превѫзнесено, и славата Му е над земята и над небето. Туй е целия вѫтрешен човек, туй е вашето естество. Ще ви прочета три стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана. Стихове — 12, 13, 14: „На утрешния ден, народ много, който беше дошѫл на празника, като чуха, че иде Исус в Иерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев. А Исус намери осле и вѫзседна на него, според както е писано.“ Аз, ще ви задам един вѫпрос, най-пѫрво на старите: Вие любили ли сте някога, имате ли опитноста на любовта, имали ли сте опита, да сте преживяли поне един ден на любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не сѫ преживяли, нека се постараят да придобият тази опитност — едно преживяване на любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване, като на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слѫнчевите лѫчи не сѫ достигали, затуй е блядо и хилаво. Цветовете му сѫ недоразвити, и сѫ почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествената светлина, расте и се развива, и цѫвти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй сѫчетание, под Божествените лѫчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега, мѫчно може да се опише туй сѫстояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства, душата от всичките ѝ грехове. Когато човек преживее един такѫв момент, един ден на Любовта, туй в православната цѫрква го наричат „спасение на греховете“. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото сѫзнание, и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-вѫзвишено сѫстояние, и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те сѫ родени от Дух и вода. Сега, аз желая, вие, като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между 365-те дни да имате един ден да преживеете туй сѫстояние. Нали? И като преживеете, да стане у вас една коренна промена, която само вие да знаете. Де стане у вас една коренна промена, едно видоизменение, което да даде разширение на вашият ум, разширение на вашето сѫрце и разширение на вашата воля. Сега, вѫв всинца ви има желание, всеки от вас желае най-пѫрво да го любят, и след туй се заражда второто желание — той да люби. Когато говоря за тия сѫстояния, аз разбирам проявлението на висшия Божествен живот. Тази Любов не е като обикновената любов, при която ума на човека се утѫпява. Не, той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда сѫздаването и проявлението на целия козмос. Той схваща как е сѫздаден света, защо е сѫздаден, и кои сѫ крайните цели на тази безпределност. Виждането на крайната цел на тази безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него. Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усѫрдни, искат да влезат, като ученици. Аз ви предупреждавам, гледайте туй усѫрдие да се увеличава, и в края да сте усѫрдни, а не само в началото. Ние всички сѫвременни хора започваме добре с любовта, започваме жежко, започваме с 400 — 500°, а свѫршваме с 30 — 50°, а някой пѫт и с 10° под нулата. Павел, като окултист, който е разбирал добре, казва: „Любовта зло не мисли, на неправдата се не радва, а радва се на Истината. Всичко дѫлготѫрпи, на всичко хваща вяра“. И после, едно от качествата ѝ е, че тя никога не отпада. Знаете ли при какви условия може да се прояви любовта? Аз питам, но този вѫпрос е малко тѫмен, и трудно може да му се отговори. Христос на едно място казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди“. А какви сѫ тия заповеди? Какво искал да каже Христос? Нали казваме, че Любовта работи без закон? Казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. Само по това ще се познае вашата любов, ако упазите моите заповеди, и ги изпѫлните. Ако не изпѫлните заповедите ми..“ Сега, ако ние не изпѫлним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученика не изпѫлни всичко туй, което учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? — Ученика, да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителя на Любовта, и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпѫлним пѫрвият урок на Любовта. А кой е пѫрвият урок на Любовта? Вас как ви запознаха най пѫрво с Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на сѫзнанието. Другояче, тя действува безсѫзнателно. Нали поне сте имали отрицателната страна на любовта? Когато обичате някого, запример, имате някой приятел или някоя приятелка, които обичате, и по едно време тя ви каже: „Аз не ви обичам“. Веднага, като че ли падне някоя топка на сѫрцето ви. Защо? Онзи когото не обичате, и да ви каже, че не ви обича, малко ви струва, но когато онзи, когото обичате, ви каже, че не ви обича, като че ли някое голямо сѫбитие, някоя голяма катастрофа е станала в света. Защо? Вие сте пуснали този ваш приятел да вѫрти ключовете на Божествената светлина, и той, като завѫрти ключовете, вие оставате без светлина, на тѫмно. Вие му казвате така: „Аз слизам на физическия свят да работя, законѫт е такѫв. Ти сега ще бѫдеш тѫй добѫр да останеш там горе, дрѫж ключовете на Любовта, и когато ми трябва, отвори ключовете да ми пращаш светлина“. Обаче, този приятел, като стои горе, казва: „Няма да ти пусна светлина, да знаеш, че аз заповядвам“. Защо страдате? — Защото нямате светлина, нямате любов, туй е един закон. Че кой от вас може да работи без любов? Когато сѫрцето ни е пѫлно с любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя кѫща, кѫдето домакинята пее, омиването на паниците, и всичко, като че с магическа бѫрзина става. Всичко става много лесно с любовта. Но изчезне ли любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, живота няма смисѫл, защо сме дошли и т. н.?“ Това е верно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята любов, казва: „Нищо не искам, нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито темян, нито свещи, нищо ми не трябва“. Когато мома изгуби любовта си, разочарова се, хвѫрля дрехите си, сѫбува чехлите си, хвѫрля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже, и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо“. И религиозния човек, ако е поп, най-пѫрво си хвѫрля евангелието, епатрахила, молитвите. Щом изгубим любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия, и оставаме като сухи, мѫртви кости. Туй е психологически верно. И тѫй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото, ако рече тя сама себе си да обича, значи да ѝ липсва нещо. И тѫй, обекта на Любовта е извѫн нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мѫдростта. Обекта на Любовта, това е Мѫдростта. И защо, запример, една жена се вѫзхищава от един силен мѫж? Защото само умния човек е силен. Тя се вѫзхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него“. И Мѫдроста всякога се вѫзхищава от Любовта. Затова, пѫрвото нещо: жената трябва да бѫде умна за да може да люби Мѫдроста. И мѫжа трябва да бѫде умен, за да люби Любовта. Сега, този закон е верен и в духовния свят. Сега, запример, аз правя този опит — изпитвам вашата любов по слѫнчевите лѫчи, и виждам, че вибрациите на слѫнчевите лѫчи сѫ по-силни от любовта ви, и вследствие на това, се образува едно омаломощяване. Вибрациите на вашата любов не сѫ тѫй силни, че да асимилират вибрациите на слѫнцето. Ако човек може да люби, и то тѫй силно, че неговото сѫрце да вибрира като слѫнчевите лѫчи, то неговият ум може да бѫде тѫй концентриран в любовта, щото той може да излезе зимно време на студ, когато дѫрво и камѫк се пукат, и нищо Няма да му стане. Ако с тази любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и ума му е сѫсредоточен в любовта, нищо няма да му стане. Слѫнчевите лѫчи няма да го засегнат, и няма да слѫнчаса. Ако в нашето сѫрце има любов, то скѫрбите, недоразуменията, всичко туй ще бяга пред светлината на любовта. Нищо няма да му стане. Пред този свещен огѫн на Любовта, няма преграда вѫв света, която да не се топи. Защото, всички онези недоразумения, които сега сѫществуват, сѫ все огради. Всеки се огражда. Този свещен огѫн трябва да разтопява тия огради; щом го изпратим, той разрушава всички прегради. Човешката любов се намира отпред на главата, дето е милосѫрдието. Той има долу при ушите си любов, туй, което наричат Купидон. Едни го наричат малкото ангелче на любовта. Този ангел някога си, преди грехопадането, бил отличен, много благороден, вѫзвишен, но с грехопадането, той се извратил. Под тази зона на главата има и специална любов кѫм Бога, кѫм другите. Има едно чувство насред главата. Когато туй чувство е развито, тази Божествена Любов се проявява. После, тази любов минава отзад, специална любов е, само за приятели, приятелска любов. Има друго чувство отзад на главата, любов само за малките деца. Следователно, за любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-пѫрво иска да обѫрне вниманието на някого. Той прави всичките аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си, показва, че той е индиферентен. Питам: Защо се ражда тази индиферентност? И той почва да се страхува, в очите му се явява един страх, и казва: „Много далеч сѫм отишѫл“. Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар“. Сега, знаете ли защо става тѫй? Понеже този субект, който тѫрсеше идеала, се отвори, вижда че не е този идеалѫт, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задѫржи всичката ми любов“, затваря вратата си. А онзи, у когото любовта е сѫбудена, казва: „Защо сѫбуди любовта у мене, щом затваряш вратата си, и не ме пущаш вѫтре?“ И започват тогава спорове между младите, не могат да се примирят. „Ти не ме обичаш“. „И ти не ме обичаш“. Карат се, докато най-после свѫршат. Туй чувство го има и между религиозните. Сѫщия закон действува. Какво трябва да се прави? Там започва флирта у хората. Флирта започва с това, че като си предизвикал един, предизвикваш втори и трети, и те се наредят, като тѫрговци. Флирта, това е тѫрговец на любовта, а флиртачите сѫ купувачи на стоки. Онзи казва: „Имах стока, нямам вече, продадох я“. Тѫрговеца чака. Като дойде втория тѫрговец, на него казва: „И твоята стока се продаде“ — „Кога ще има?“ — „След две седмици. Ами защо не дойде по-рано?“ Все идват за стока, купуват, купуват, и най-после какво ще стане? Фалира цялата банка, и всичко се свѫршва. Така стана с един европейски княз. Той имал 10 любовници, и на всяка една казвал, че ще умира. Обаче, те разбрали, че той ги лѫже. Един ден всички му дават рандеву, и той мисли, че сѫс всяка една по отделно ще се срещне. По едно време, дохожда той, и всички го заобикалят на стола в градината, и му дрѫпват такѫв един пердах, какѫвто жените знаят. Казват му: „Да се научиш още един пѫт, как се лѫжат жени“. Сега, приятно е това, една шега я наричат те, шега на любовта, но опасна шега. Не, не, нека с тази шега си играе света. Вие сте играли тези шеги. Няма ни един от вас, който да не е играл тази шега. И питам ви: какво сте добили? Всичките недѫзи, които сега имате, се дѫлжат все на такива флиртувания. Ужасни изопачения! Флирта на любовта предизвиква ужасна умраза. Любовта ще вземе обратен процес на умразата и отмѫщението. Следователно, свѫрзваме се с закона на кармата за неестествените постѫпки в живота си. В сегашния нов живот не се позволява абсолютно никакво флиртуване! Аз сега на младите говорих, и на вас сестрите ще говоря. Бѫлгарина казва: „Играе му окото“. Защо му играе окото? Когато играе окото на един човек не е на хубаво. Погледа не трябва да бѫде фиксиран, като на някоя статуя, но трябва да бѫде ритмически. Туй резкото вреди, нервната система сѫсипва. Ще правите едно крѫгообразно движение, т. е. най-пѫрво ще подигнете ума си на горе, после ще подигнете очите си мислено, после ще гледате, гледеца да вземе ѫгѫл 45 — 60º над хоризонталната линия нагоре. Само тогава ще имате друг поглед. И след това имате право да снемете погледа си надолу. И тѫй, най-пѫрво ще обѫрнете погледа си кѫм Бога на Любовта, и когато стане сѫединението, ще обѫрнете погледа си кѫм страждущите, кѫм вашите братя на земята. И ще знаете как да погледнете. Ако ти обѫрнеш пѫрво погледа си кѫм света, а после кѫм Бога, вѫпросѫт е свѫршен. Затуй всички светски хора, всички хора, които не сѫ искренни, като им говориш, гледат кѫм земята. Гледа ли на земята, ти да знаеш, че нищо няма да излезе, всичко е свѫршено. Вашия поглед не трябва да бѫде на страна, но прям, в права посока, и ще кажеш на брата си: „Твоята любов, като моята ли е, твоята светлина, като моята ли е, и твоята истина, която живее в душата ти, като моята истина ли е?“ Ако е така, дай ми рѫката си, можем да живеем заедно, да се разговаряме, да се разбираме. Сега, пѫрвото нещо на една неестествена любов е следующето: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено сѫстояние, чувствува стеснение в душата си, каточе нещо го притиска. Мѫчите се да водите разговор, не вѫрви. Сами се лѫжите. Не, всички сѫстояния, които предизвикват лѫжа, ще ги махнете! Ще бѫдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително сѫстояние на духа, ще ги отмахните! Всички да се усещате свободни! Поне в туй общо сѫбрание да се сѫздаде една такава атмосфера, да се усещате свободни. Аз искам в тия наши сѫбрания всички да сте свободни. Трябва ли онази благодат, която сега иде, онази сила, която сега взимате, да я задѫржате за себе си? Вие даром взимате, даром трябва да дадете. От изблика на тази Божия благодат, която идва в вашето сѫрце, в вашият ум, в вашата душа, и в вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. Като ви погледне човек, от всяка една пора от вас трябва да излизат струи от светлината на тази Божествена Любов. И тогава, лицата ви ще почнат да се изменят, и ще придобият една мекота. Туй е едно естествено средство за разхубавяване, и тогава не ще да има нужда да туряте вѫрху лицата си някакви косметически средства: ще имате един нектар от природата, който ще ви предаде естествена белина на лицето. Но аз искам, очите ви да бѫдат ясни, на млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни. Млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра, като сѫлза, та, като погледнеш надолу, всичките камѫчета да се забелязват. Такива трябва да бѫдат очите ви! При това, очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бѫдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има любов, стремеж и цел, и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това, в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпѫлните всичко. И като кажете нещо, никой да се не усѫмни в вас, никой да се не поколебае в вас, но като кажете „да или не“, да се знае, че вѫпросѫт е свѫршен. Никакво извинение! Ще мислите. Дадете ли веднаж дума — речено, казано, свѫршено. Ама сега да не употребите тази философия, да казвате: „Ами нали ти го каза?“ Не, ще ме оставите свободен, аз да го извѫрша. Щом кажете „нали ти каза“, вие ме изнасилвате. Аз ще кажа: „Аз го казах пред себе си, но, щом вие искате да го изпѫлня, вие нарушавате един естествен Божествен закон“. Аз обещах пред Бога на Любовта, и ще го изпѫлня, ще го изпѫлня не заради вас, но заради Онзи, който живее в сѫрцето, ума, душата и духа ми, заради Него, заради Неговото лице, което е свещено. И сега, искам от вас, да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. Само учителят има право да се отнесе грубо, ученика няма това право. Учителя може да ви постави на разни изпити, той знае, като счупи, може да поправи. От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже, ако имате някой сѫученик, сестра или брат, когото не можете да тѫрпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител, аз ще го тѫрпя“. Аз бих желал, като се срещнете, най-пѫрво да се зарадвате! Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор, и после, след, като ви бият, ви пуснат, вие щом се срещнете, ще се целуните, ще кажете: „Ах братко, ах сестричке!“ Но, понеже сега не сѫ ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? — Защото всички едновременно живеете на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви, и виждам, че имате една отлично мобелирана кѫща, и ако искам да живея, като вас на физическото поле, но нямам средства, ще хвѫрля око на кѫщата ви. Щом забележите туй, че аз хвѫрлям око на кѫщата ви, веднага ще се стисне сѫрцето ви, ще стегнете окото си и ще кажете: „Хайде този приятел да го няма тук!“ Обаче, ако аз сѫм сѫсредоточен в духовния свят, сѫрцето у вас ще се отвори, и аз казвам: „Колко сѫм доволен, че имате такава кѫща!“ И вие ще бѫдете доволни. Защо? — Защото няма да ви задигна кѫщата. Та, искам от вас, поне повече от половината, да напуснете физическия свят, но не да умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят. Пѫрвото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой сѫбрат, един твой сѫученик или сѫкласник, да се постараеш да намериш поне една вѫзвишена, благородна чѫрта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползуваш. И аз бих желал вие, да си намерите поне по една добра чѫрта, която можете да обичате. Да допуснем, че аз сѫм един неспособен ученик, ходя тук, ходя там, нищо не излиза. Допуснете, че имам един учител, който с магически сеанси може да развие в мене художество или музика. И в една година той сѫбужда в мене чувството на художник, и аз ставам един отличен художник. Вие ще имате нужда от мене да ви рисувам. Понеже аз схващам вашите чѫрти, вие ще бѫдете много внимателни кѫм мене, ще се отнасяте кѫм мене любовно. Ще ме нахраните, ще говорите с мене, туй ще направите, онуй ще направите. Значи, щом у мене се сѫбуди едно благородно чувство, вие ще ме обичате. Ще кажете: „Туй мога да направя за вас.“ Туй е любов! Така е и с музиката. Следователно, любовта трябва да даде един израз, чрез който тя да може да се приложи в практическия живот. Сега, аз желая, ученичките и учениците, които имат любов, когато дойде един тяхен сѫкласник, сѫбрат, ученик, който ви обича, ако не сте си знаяли урока, щом дойде той, да си научите урока. Ако не те обича, ти и да знаеш урока си, ще го забравиш. И много учители има, които, като не обичат учениците си, скѫсват ги. Учителя само като погледне ученика, и той се парализирва, и като стане, разтреперва се. Там, дето няма любов, човешките способности се парализирват, а там, дето има истинска любов, всички човешки чувства растат и са развиват правилно. Следователно, пригответе се в бѫдеще да сѫздадем новата култура! Изисква се любов, която да направи всички чувства вѫзвишени и благородни. Ето защо, ние тази година ще направим един опит. Ще вземем един наш приятел, който е неспособен, и ще насочим всичките си сили кѫм него, да видим може ли да стане с него малко подобрение. Ще сѫбудим в него някои чувства и способности. Ще кажете: „Аз предлагам услугите си за такѫв опит“, всички ще искате да се подложите на такѫв опит. Не, аз искам с едного да направим опита. Щом излезе с едного верен, и с останалите 99 ще бѫде верен. Вие ще направите други опити. Ако 100 души ученици направите по един опит, те сѫ 100 опити. Аз ще направя един, а вие останалите. Сега, в прилагането на Любовта има една голяма мѫчнотия. Знаете ли в какво именно седи тя? Ако един яде много, а друг малко, те не могат да се обичат. Ако и двамата ядат много, пак не могат да се обичат. Ако и двамата никак не ядат, пак не могат да се обичат. За да се обичат двама души, единия трябва да даде половината от своето ядене на брата си. Така могат да се обичат хората. Туй е закон в природата. Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си — дои го. Онази птичка, като хване зрѫнце, глѫтне го сама, но ако е майка, пѫрво го дава на децата си, и после тѫрси за себе си. Следователно, Любовта най-пѫрво услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате любов. Тѫй е любовта в природата. Аз констатирвам един факт. Така е и в хората, и в животните, и в птиците, и в растенията. Така е и в училищата, и в обществото. Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем сѫс себе си. Най-пѫрво ще работим за Бога. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме любов и ще дойде благословението вѫрху нас. Такѫв е законѫт. Ако имаме един приятел, най-пѫрво ще дадем нему, а после ще мислим за себе си. Вие ще кажете: „Ами, ако според новото учение почна да давам на този половината, на онзи половината, какво ще остане за мене?“ — Вие разсѫждавате много плитко. Ако всички се надпреварват, тогава ще има ли недоимѫк? Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакѫв недоимѫк в природата. Не, тогава ще има една правилна обмена, и ние ще бѫдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето, и ще стане правилна обмена. Всеки ще вземе своето. Следователно, ако не си в сѫстояние да дадеш на своя приятел половината от своето ядене, което имаш, в твоето сѫрце любов няма. Ако си ученик, и не си готов всякога да разкажеш урока си, туй което знаеш, на своя сѫкласник — любов нямаш. Има някои способни ученици, които не обичат да разказват, задѫржат знанията за себе си, за да получат само те шесторка. А други, като седнат, на този разказват, на онзи разказват, всички си научават урока. Други пѫк, не обичат това, казват: „Аз нямам време.“ Аз бих желал, вие да бѫдете от тия ученици, които разправят всичко на другите. Такѫв ученик, докато дойде учителя в клас, всичко разправя на другарите си. И тѫй, любовта всякога трябва да внесе нещо ново. Не употребявайте една и сѫща дума: Аз те обичам. Казах ви един пѫт, че любовта има 35,000,000 видове форми, чрез които може да се изрази. Знаете ли по колко начина можете да кажете „аз ви обичам?“ Знаете ли колко значения може да дадете на думите „обичам ви?“ Всякога внасяйте разнообразие. Тогава душата ви ще бѫде една богата градина, в която има много цветя, много богатства, и като дойде да давате, с душата си давайте. И като дойде Господ, употребете тази Любов, както Бог се проявява. Не бѫдете скрѫжливи. Когато Любовта дава, тогава има изобилие, трапезата ѝ е богата. Тя не е тѫй скрѫжлива. Тя не туря само боб сѫс солница, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масѫлце, супица, всичко е направено пѫрвокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я тѫрсят. Който е ял един пѫт на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш, и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш, и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!“ Срещнеш един дядо 70 — 75 годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг — сѫщото: „Какво беше едно време!“ Bcè едно време е било. Ами сега? Значи, едно време, преди хората да сѫгрешат, но сега, като сѫгрешили, не е тѫй. Ами сега как сѫ? Казвам: Не какво е било едно време, ами в сегашно време как е. Виждате ли, ние имаме един добѫр пример сега. Тук 5-6-7 дни ние сме на банкет. Вас ви угощават! Аз ви прислужвам; с престилка на всички прислужвам. Аз сервирам: на тогоз паница, на оногоз паница, и на всички казвам: Има ли нещо да ви липсва? Яжте и да помните! (Учителя сочи нагоре кѫм слѫнцето). Видите ли го? Виждате го. Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря — отвориха. Колко хубава е тази светлина, която слиза отгоре сега! Виждате ли ги тия наши приятели, които сега сѫ тук, между вас? Е, колко е хубаво! Ами че вие ги виждате, но не ги познавате. Вчера един брат казваше: „Ами, че аз в рая бях!“ — Е, ами ти си присѫтствувал! Тѫй, както гледал, той поставил в ума си една мисѫл: как ще бѫде в рая? — Ще бѫде тѫй, както е тука. В ума му, в неговото сѫзнание е проникнало нещо. Ами иначе как ще бѫде в рая? Тѫй ще бѫде, както е тук. Той е прозрял вече. Раят е място на живи, разумни сѫщества, които се обичат с беззаветна любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия козмос. Сега, вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй“. Не, каквото сега ще направите, през сѫбора, туй ще стане и през годината. Ако сега виждате, и през годината ще виждате. Ако сега не виждате, и през годината няма да виждате. Тук имате най-хубавите условия да виждате. Ако той сега не може да прогледа, че през годината ще прогледа! Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и вашите заминали приятели да ходят тук, а по някой пѫт да ви приказват. Приказват ви. Преди няколко дни дойде една сестра, да ми каже за друга, че духовете я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, нека се занимават с нея. Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влезла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам, минава, говори. Казват, че била умопобѫркана. Седя, гледам я, тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам ѝ: Слушай, вас кой ви дава право в този дом да биете? И аз, както никога, дадох ѝ два магнетически тока. Тя: олеле... и всички тия духове изчезнаха. Казвам: в тази свещена ограда сте дошли, ще любите, няма да се биете. Никому не се позволява в тази ограда да бие. Сега, и на вас казвам какво е моето правило, то е: Който от вас бие другите в тази ограда, по сѫщия закон и на него ще ударя два. Ще ви питам: Кой ви позволява в тази свещена ограда да биете другите? „Око за око, зѫб за зѫб“. Сега, ние се намираме в тази свещена ограда: и рѫце, и очи, и крака, всичко ще употребим за Любовта. Всички недоразумения в света стават извѫн райската градина. Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извѫн райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обѫрнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тѫй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувствуваме Любовта!“ Знаете ли колко любов има на земята? В този дом има толкова любов, че тя може да оживи и вѫзкрѫси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото, за някѫде мечтаете, за някакво бѫдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашия бѫдещ свят. Дойде някой благороден момѫк, с голяма самоотверженост, яви се при момата, иска да я направи щастлива. Тя, като го види, че е в дрипели, отказва му. Тя си мечтае за някой княз с очилата му, с еполетите му, но този княз е развален, той не е човек. Сега, една проста форма, в която Бог ви се изявява, вие я изоставяте, и си вѫобразявате за далечно бѫдеще някакви си ангели, светии, което няма да бѫде — Нерде Шам, нерде Багдат. Бог е туй, в което сега Той се проявява. Ако Го разберем, ние ще разберем и великото бѫдеще, което иде. В него Бог ще дойде. Ако малкото разберем, и голямото ще разберем, ако малкото не разберем, и голямото няма да разберем. Аз сѫм уверен вече в едно, че 50% от опитите, които ще направим тази година за Любовта ще излезат сполучливи, най-малко 50%. Уверен сѫм, че всички градове ще се постараят да внесат хармония. Щом Господ е с вас, 100% ще бѫдат сполучливи опитите, но да не бѫде това изкуствено. Ще се постараем, поне за една година да приложим този закон, и всеки един от вас да добие знания, опитности. Ако някому е слаба паметта, да си подобри паметта; ако някому е слабо здравето, да засили здравето си — в всяко направление да добие нещо, и да докажем, че нашето учение е учение, което засяга живота целокупно. Най-после, можем да направим и туй дори, че мѫртвите да вѫзкрѫснат от гробовете си. Може лесно да направим този опит. Ще трѫгнем из града, ще видим, че опяват някого. Тогава ще му кажем: „Стани!“ Искат да ме спрат, а пѫк аз ще излеза в някой град, и ще вѫзкрѫся 10 мѫртви. Тогава какво ще кажат поповете? Това не сѫм го направил още. Ами, ако в всяко село, в всеки град вѫзкрѫся по един мѫртав, какво ще кажат? Щом дойде за Славата Божия, ще го направя. Това за сега не ми е работа. Това е работа на лекарите. Аз ги очаквам те да направят туй, обаче, щом те свѫршат работата си, като дойде за Славата Божия, за Любовта на Бога, не само че ще го направя, но ще го направя в Името на небето — когато цялото небе присѫтствува, когато Белите братя присѫтствуват, когато Нашия Баща присѫтствува — тогава ще го направя. И тогава ще кажа: Ето Те всички сѫ свидетели, Те го направиха, а аз го изявих. Разбирате ли? Аз искам на вас да изявя това, което Те правят. Та, казвам ви, бѫдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме кѫм опити, кѫм велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време?“ Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бѫде велик, чуден, и вие ще забравите всичкото ваше минало. Стария свят си заминава, новия ще се разкрие, и всички ще кажете: „Едно време бяхме сляпи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сѫрцето ни е пѫлно с Любов, душата ни е пѫлна с Истина, всичко можем да направим, няма нищо невѫзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, сѫединени рѫка-за-рѫка, всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее вѫв света! Хайде сега да изпеем песента: Firfürfen... Да произнесем нашите три формули: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов! Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост! Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Петѫк. 25 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (с вдигнати рѫце). 2. Вие, които желаете да се приближите при този камѫк на Любовта, отхвѫрлете всяка злоба, всяка лѫст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте, като при камѫк жив, от человеците отхвѫрлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камѫни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. Благославяй, душе моя, Господа (5 пѫти). Пѫрвия пѫт рѫцете нагоре свободно; втори и трети пѫт — хоризонтално; четвѫрти пѫт — рѫцете на гѫрдите, пред устата, с дланите навѫн и хоризонтално; пети пѫт — хоризонтално, на гѫрдите, пред устата и хоризонтално. 4. Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). 5. Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Благословен е Той (изпя се с положение, на рѫцете на страна). Който ни благославя (изпя се, рѫцете на страна). Бог на Любовта (бавно пение, с бавно спущане на рѫцете от страни до долу). Бла-го-сло-вен (пение, с бавно издигане рѫцете на страна). Бла-го-сло-вен е Той (пение, с бавно спущане рѫцете надолу). Кой-то ни (пение, с бавно издигане рѫцете горе). Бла-го-сла-вя (пение, рѫцете разтворени напред). Бог на Любовта (пение, с бавно сваляне рѫцете надолу). Бог на Любовта (рѫцете хоризонтално). Бог на Любовта (рѫцете се свалят надолу бавно). Бог на Любовта (рѫцете настрана). Любовта (рѫцете надолу). Бог на (рѫцете на страни) Любовта (рѫцете надолу). Бог на (рѫцете на страни) Любовта (рѫцете напред). Благословен е Той (4 пѫти — с движение на рѫцете на страни и напред). Благословен е Той (3 пѫти — рѫцете отпред малко прибрани, с движение на хвѫркане). Който ни благославя (бавно спущане на рѫцете, с хвѫркане не сѫвсем до долу — 1 пѫт). Който ни благославя (рѫцете в последното положение, с хвѫркане — 2 пѫти). Който ни благославя (рѫцете на страни, с хвѫркане — 3 пѫти). Благославя (няколко пѫти крѫгообразно движение на рѫцете, сѫс слабо приклякане). Благославя (няколко пѫти — рѫцете в движение напред, нагоре, напред, нагоре и т.н.) Да сме благи (сѫщите движения — 3 пѫти). Благи (сѫщите движения, само че по-бѫрзи — 3 пѫти). Благи (рѫцете се движат отгоре надолу, до прѫстите на краката). Благи (рѫцете се дигат нагоре). Благи (много пѫти — рѫцете се движат крѫгообразно около телото, и оставят хоризонтално). Да сме силни (рѫцете напред). Да сме крепки (рѫцете настрана). Да сме твѫрди (сѫщото положение). Твѫрди, като диамант (сѫщо положение). Да сме чисти (рѫцете напред). Като живата вода (сѫщото положение). Да сме чисти, като живата светлина (сѫщото положение). Да сме чисти, като Любовта (сѫщото положение). Нашия закон е чистата Любов (рѫцете на страни). Нашия пѫт е чистата светлина (рѫцете напред). Нашето Слово е Мѫдроста (рѫцете настрана). Ние сме всички крепки в Бога на Любовта (рѫцете напред). В Него ние победихме света (на страна). В Неговата Любов ние добихме своята свобода (рѫцете напред). Ние сме веч свободни от закона на смѫртта (рѫцете на страна). Необятната Любов ни вѫздигна (рѫцете напред). Безпределната Мѫдрост ни оживи (рѫцете настрани). И едната неизказана Истина ни вѫзкрѫси (рѫцете напред). Святи Отче на небето, ние осветихме името Ти (рѫцете настрани). Ние свѫршихме делото Ти (на страни). И вѫдворихме Твоето царство (на страни). Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин (рѫцете настрана и долу). Изпяхме „Амин“ — 7 пѫти, с движение на рѫцете: на страни и крѫгообразно движение на рѫцете, сѫс слабо приклякане. Забележка. При тези движения на рѫцете, хвѫркането, това е раздрусване на вашето сѫзнание, раздрусване, сѫбуждане. 6. Гимнастически упражнения.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Живот вечен. И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благий, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Лука, 18:18. Може ли да се досетите, да се догадите, защо именно този големец е питал Христа, как може да наследи вечния живот? Той е задал един от сѫществените вѫпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за телото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сѫрцето, за ума, за душата, за духа ни, всичко, каквото повидимому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, и то много голяма празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот. Този големец питал Христа, какво до направи, за да наследи вечния живот. А Исус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, тѫкмо един Бог. Заповедите знаеш“. Значи, този големец е учил, той бил ученик на окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоритик, и на двете братства, и на Бялото и на черното, служил си е с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш — да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. Туй сѫ методи на черното братство, от тези методи да се откажеш“. Като му казва да не прелюбодействуваш — това е метод на черната ложа. Да не убиваш — пак тяхен метод. Да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. И после, двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата Ложа. А той рече: „Всичко туй сѫм упазил от младоста си“. Той не е казал цялата истина. И Христос, за да го опита, не му каза, че ти не говориш истината, но му каза: Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига — всичко що имаш, продай го, раздай го на сиромаси, и дойди да ме последваш“. А той, като чу това, наскѫрби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лѫгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Исус, че се оскѫрби, рече: „Колко мѫчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие“. Сега аз питам: Ако се зададе и на вас този вѫпрос, ще кажете, че и вие сте готови, ще кажете, че сте изпѫлнили закона, но ако ви кажа: Продайте всичкото си имàне, мнозина от вас ще се наскѫрбят вѫтрешно. Не казвам всички, но мнозина от вас ще се наскѫрбят. Най-малко ще кажете: „Сега ли намери Учителя, сега сме още млади, нека минат поне още 10, 15, 20 години, но сега, при тия условия, да продадем всичко, да го раздадем на сиромасите, да трѫгнем като него, да ни гонят, да ни хулят, и да нямаме подслон за главата си!“ Тази перспектива ще изпѫкне в ума ви. Е, моля ви се сега! Един човек, който обича света, чист ли е? Не е чист. И аз ще ви докажа това ето как. Аз няма как да аргументирам. Ако една река чиста и една мѫтна река се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — И двете ще се оцапат. Ако два извора, единия мѫтен, другия чист, се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — Не, и двата ще се оцапат. Много пѫти някои казват, че може един праведник с един грешник да се сѫединят. Може, но и двамата ще се опетнят. За да се очисти пѫрвият извор, трябва да мине през някой по-дѫлбок филтѫр, през някои по-дѫлбоки пластове. Единия трябва да мине през процеса на чистенето. И сега, много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе.“ Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене трябва да минете през един много голям филтѫр, или най-малкото, да ви прекарам през 7 огѫня. Може да живеете, но пѫрво ще минете или през филтѫр или през огѫн. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пѫк двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дрѫж ума си, сѫрцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя.“ Не, влагам един принцип. Нечист е, ще го избягвате. Аз не говоря против вашето желание. Вие работете, желанието ви да помогнете е много благородно, но трябва да знаете какѫв е начина. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтѫра долу, или през огѫня, и тогава може да се сѫедините. И сега, туй ще го имате пред вид в школата. Досега аз сѫм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такѫв мазен ученик, и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бѫде много полезен.“ Не сѫм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен, кѫде, в какво сѫ неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тѫй кàлен, че като влезе вѫтре, ще накаля всички. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си сѫбуе обущата, нови дрехи, нови обуща, през банята ще мине да се окѫпе, после през 7 огѫня, и след като мине през всичко това, тогава ще го вѫведете вѫтре в братството. Тѫй е било в старо време, тѫй ще бѫде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. Не се мамете от сладките думи! Аз с един от учениците употребих един метод, той се намери в едно противоречие. Аз направих езика си тѫй остѫр, с такѫв остѫр език му говорих, какѫвто той никога не е слушал. Като му говорих тѫй, той каза: „Учителю, дай ми малко почивка, че не мога да издѫржа.“ В делата си бях много добѫр. Той ми каза: „В езика си си много строг, а делата ти сѫ тѫй изправни. Аз не мога да разбера как е вѫзможно това, да постѫпваш тѫй добре, а да говориш по такѫв начин. Ти ще ми направиш една голяма операция, ще ми разрежеш корема, после ще ми зашиеш корема, ще духнеш, и раната ще изчезне. Никога не мога да разбера, защо го вѫршиш туй.“ Казвам му: Искам да бѫдеш чист, ще разтворя и корема ти, и ума ти и сѫрцето ти, няма да оставя място в тебе, което да не разтворя. Всичко ще очистя. Щом, си изчистен, няма да ти правя никаква операция. Мене ми е приятно, ученика да бѫде чист. Тѫй прави и небето. Я ми кажете, кой е оня пророк, кой е онзи светия, или Син Божий, които, като сѫ дошли на земята, да не сѫ били бити? Христос, Който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удари Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха! И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония. Сега, аз искам всички вие, които ме слушате, да разсѫждавате, но не разсѫждавайте като обикновените верующи. Нямам пред вид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в школата пред вид великите принципи и вѫрху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам пред вид. Пред мен, като души, аз имам всичката своя любов и уважение кѫм вас, но като личности на земята, като ваш приятел, спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бѫда сляп. Ще ви обичам, то е закон, потик на моята душа, но спрямо вашите погрешки не мога да бѫда сляп. Тези погрешки сѫ вредни и за вас, и за вашите ближни. Каквато и да е слабост, тя е вредна за самия човек. Тия принципи вие ще приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пѫлнота. То е трудно да туриш един принцип в неговата пѫлнота, запример, да говориш абсолютната истина. Няма по-тежѫк принцип от този, да говориш абсолютната истина. Ако бихте говорили един ден поне абсолютната истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити, да говорите истината. Сега, този вѫпрос: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“ Христос знаеше, че този големец не е изпѫлнил закона, и когато му казваше — иди, продай имането си и го раздай на сиромасите, той се наскѫрби и каза: „Туй не мога да направя“. Сега, аз взимам тия думи в сѫотношение, но, да говорим истината в обикновен смисѫл. Срещна ви аз, да допуснем, че сѫм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдрѫпна си погледа, и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лѫжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вѫнка, а вѫтре душата ти няма да бѫде размѫтена, но целокупна. После, някой пѫт ще ти кажат да кажеш истината, но ти само ще си постиснеш устата, и тѫй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за доброто устата ти ще бѫде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш истината, а когато дойде да лѫжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява. Сега, аз не засягам простото любопитство. Аз оставям тия посторонни вѫпроси. Аз засягам истината принципално. Заставен си да кажеш истината, ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сѫрце и душа. Сега, можете ли да се досетите какѫв ще бѫде примера ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно. Вашия приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче, след няколко години става един разрив, и този приятел си вдига рѫцете. Тази мома става бременна, и този твой приятел се отказва от нея, вдига рѫцете си. Дават го под сѫд, а тебе те викат за свидетел — да кажеш истината. Как ще постѫпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга — истината. Сега истината разрешавате, но тогава, заради любовта кѫм приятеля си, ще вземете страната на приятеля си и ще кажете: „Той е чист“, и ще се закѫлнете. А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големия приятел на човека вѫв света, това е Истината. Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел — Истината — той не ни е приятел. И тѫй, приятелството е обосновано на любовта, защото между приятелството и тази любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате, като ученици в школата, да имате единство вѫв вашата любов, а за да има любов, трябва да обичате истината. Сега, всичката грешка на този големец, била там, че той не бил в сѫстояние да каже онази, скритата истина. И на всинца ви казвам, че като влезете в школата, ще се научите как да обичате, и как да любите. Сега, запример, вие нали говорите за любов? Аз ще ви приведа сега пример от сѫвременната любов, която може да действува иначе. Ще я поставим на опит. Опита решава вѫпроса. Сега ние взимаме проявленията на сегашната любов, и ги сравняваме с онази любов, която иде сега вѫв света, любовта с новата запалка. Сега, ще вземем пѫрвото проявление на любовта в живота, обикновената любов, която има форма. Онази младата мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвувам.“ Е, представете си сега, че този момѫк заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвѫрли се от тука“. — „Защо да се хвѫрля?“ Вѫпросѫт е свѫршен с любовта. Казва ѝ да се хвѫрли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем, като бедните“. „Но как, защо, как ще живеем после?“ — Вѫпросѫт е свѫршен с Любовта. Той казва, че за нея е готов да умре, а като го постави на изпит да раздаде всичкото си богатство, той се огорчи. Значи, той не е изпѫлнил закона, и тази мома не може да живее с него. И аз казвам на моите ученици: Ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство, запишете го! Сега, младите, които искат да се женят, някоя моя ученичка, като се влюби в някой момѫк и му каже, че аз без тебе не мога да живея, той да ѝ каже: „Хвѫрли се долу!“ Ако тя се хвѫрли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвѫрли, той ще каже: „Аз сѫм свободен“. Сѫщо и за момѫка. Ако момата каже на момѫка: „Хвѫрли се долу“, и той се хвѫрли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Вѫрви си в пѫтя!“ Сега, този вѫпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвѫрли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертвува? Нека си вѫрви вѫв света той. Тя ще живее сама. На момѫка защо му е такава: другарка, която не може да се хвѫрли заради него, не може да се жертвува? На момѫка защо му е такава жена, и на момата защо ѝ е един такѫв мѫж? Тѫй говори новото учение, в новия живот така седи вѫпроса. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за една жена, и ѝ се начумериш един пѫт само и я изгѫлчиш, бракѫт е опорочен, опозорен. То не е брак, свѫршва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение кѫм жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сѫрце няма да влезе нито една горчива мисѫл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея, като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далеч от нея, да я не опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон“. (Обаждат се: Никой не може да го изпѫлни). Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици.. Учението на Бялото Братство е това. Сега, ако няма такива ученици, за в бѫдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг вѫпрос. Най-високият идеал ще бѫде такѫв: който може, а който не може... Нали се приготовлявате за сѫвѫршенство, поне отсега ще знаете правилата, ще ви питат: Какѫв е брака в Бялото Братство? — Такѫв е бракѫт. Ами вие прилагате ли го? — Правим го. „Ама аз не сѫм го направил още“. Ще го направиш за в бѫдеще. На другите всякога ще казвате: „Аз досега не сѫм бил женен, но сѫм робувал“. Че никой от вас не е бил женен. От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женидбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мѫжете сте роби на женидбата и жените сте роби на женидбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И бѫлгарите казват, че идвало „сляпа сѫбота“, Е, там дето има сляпа сѫбота, женидба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излѫгах се“. И мѫже и жени. Вие сами си знаете истината. Аз ви говоря за истината вѫтре вѫв вас. Ако има някой, който е доволен, той е постѫпил сѫобразно законите на Бялото Братство. Казвам тогава: Вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам че няма, има, но в тази смисѫл тия бракове сѫ почти изключения, а другите бракове сѫ общи. Аз засягам този вѫпрос, понеже в обществото ще ви запитат: как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бѫдат вашите обществени и социални наредби, какѫв е вашия морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, женят като нас, вие сте подобни на нас. Ще им кажем, че нас попове не ни венчават, нас Господ ни венчава, Той ни свѫрзва, нищо повече. Сега, тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем истината без страх и без тѫмнина, ще изнесем фактите тѫй, както сѫ. Ние минаваме от един стар живот в нов. За в бѫдеще всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Вѫпросѫт е, като души, как ще живеем? — Ще живеете тѫй, както живеят ангелите. Аз засягам този вѫпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист, вѫв всяко отношение чист трябва да бѫде той. Този живот можем да го направим чист моментално. Опорочената жена и мѫж моментално може да станат чиста девица и чист мѫж, и девствената моментално може да се опорочи. Не мислете, че опорочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментално. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някой да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейния Господ, Който я сѫздал, не я направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива. Туй Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя излязла, не я направило щастлива, та от туй ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато тѫрсиш своя вѫзлюблен, ще видиш дали той е вѫтре в тази мома или го няма там вѫзлюбления ти. Източната философия го нарича Единния навсякѫде, Единния в множеството, и туй множество в Единния. И, какво се казва там в притчата: „Който ме намери..?“ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия? Обаче, този не е най-важния вѫпрос, който трябва да ни занимава. Най-важния вѫпрос е, че трябва да се учите, учението е най-важното. И вие сѫжалявате, че няма да имам нито един ученик, тѫй мислите. Много се лѫжете. Аз ви казвам, че имам достатѫчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици. Имам още една школа, специална школа, която вие не сте виждали още. На тях когато говоря, друго-яче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички сѫ ученици. Сега, онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата На специалния клас, или аз казвам: „Който иска да влезе в специалния клас, трябва да изучава Истината. Такѫв е великия закон там. Запитват: Нали не се допущат всички там? — Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвѫрлите от канарата — може. Който е готов да продаде всичко, може. Този вѫпрос ще го оставим сега. Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? Господи, само аз оставам, и моя живот искат!“ Господ му каза: „В Израил има още 7000, които не сѫ преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата. Има. Сега вие сте Илия, когото гонят, извади ножове, и изби толкова пророци. Но, като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ — той избяга. Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в планината Кармил), да вѫзстанови своята сила, да пости 40 дни. И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато света ще се оправи не чрез убийства, а чрез любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух, ще го дам на моя ученик, и ще се кача на огнената колесница, и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: „Прави правете Божиите пѫтища!“ И дойде отново, снеха му главата, както той сне главата на другите. 306 Пѫрвото нещо: от всинца ви искам да бѫдете искренни, абсолютно искренни! Искам учениците помежду си да сѫ вѫтрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искренност или не. Като се приближиш при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато сѫстояние. Вложете искренноста, и тази натегнатост ще изчезне. Искренни ще бѫдете, не откровени, а искренни, искренни вѫтре в душата си. Искренноста е морално качество. Второто нещо: ще бѫдете истиннолюбиви. Не се срамувайте да кажете истината в очите на някого, макар той да ви е приятел. Ще бѫдете смели и решителни да казвате истината, макар и да се обиди някой. Кажете му истината, макар и сѫлзи да излезат от очите му, нека си поплаче. А пѫк и той, ако е смел, нека ти каже истината, но истината, тази абсолютна истина, да няма никаква друга мисѫл. Нищо повече! Аз ще ви кажа сега, ще ви определя, като говорите истината, как да я казвате. За да кажете истината, най-пѫрво сѫрцето ви трябва да е пѫлно с любов, с тази безгранична Любов, да има тази запалка. Второ: ума ви трябва да е пѫлен с Мѫдроста, която ще внесе светлината и знанието. Тогава, кажи истината и не бой се, не мисли за резултатите, кажи истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете истината, каквото и да ви костува! Тя ще ви повдигне. Но, спрете се пѫрво да се попитате: любовта в сѫрцето ви ли е, мѫдростта в ума ви ли е — кажете истината, и не се бойте! Сега, запример, вчера аз изнесох един факт, нали, според вашата философия, за моите светии, Кирил и Методи, за св. Наум и св. Евгения. Дали сѫ те или аз, то е безразлично сега. Ние никога не трябва да играем лѫжливи положения, фалшиви роли. Ако аз сѫм св. св. Кирил и Методи, трябва да сѫм, и никой друг. Ако сѫм Христос, трябва да сѫм. Някои искат да знаят, дали сѫм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга вѫв света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз сѫм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга, и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не сѫм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибѫрзано е. Аз не искам да правите прибѫрзано това нещо. Аз искам да направите опит, и който направи, нека си чете каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона, и искам да ви обясня вѫпроса. Сега, аз не разрешавам вѫпроса за себе си, аз разрешавам вѫпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да вѫзкрѫснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито вѫзкрѫснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лѫжете. Това е истината, и аз ви говоря истината. Това сѫ математически правила, вложени в туй Бяло Братство, та, като дойде този велик Учител, Христос е. Този велик Учител е Христос, да знаете как да Го познавате. Сега, преди 2000 години дойде Христос между евреите. Колко души Го познаха? Имаше 12 души, които Го познаваха, 72-ма Го налучкваха, и после се отдрѫпнаха, и 500 братя имаше след вѫзкрѫсението, оглашени, които мислеха, че Го познават. След Неговото вѫзкрѫсение се сѫбраха, но даже и след вѫзкрѫсението някои се усѫмниха. Такова е сѫстоянието на човешкият ум. Сега, този е посторонен вѫпрос — за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. Има един специален отдел, който трябва да изучавате. Ап. Павел казва: „Всичко считам за измет да позная Христа“. Туй е нещо велико! И сега, Христос казва на този, който пита за вечния живот: „Иди и раздай всичко, ела и ме последвай!“ Не казва — иди раздай, и ходи по света, но — ела и ме последвай, аз ще те науча тогава. Значи, след туй ще бѫдеш способен да се учиш, ще те науча как да живееш. Но за сега ще оставя този вѫпрос. Някои от вас още не сте достатѫчно вѫзрастни, понеже, както ние ви знаем годините, те на всинца ви не сѫ еднакви. Тѫй щото от всинца ви не се изисква едно и сѫщо нещо, но всеки според пробуждането на неговата душа, според развитието му. Туй се говори общо. Най-пѫрвото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане, и никой никого да не използува! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бѫде — взаимно да си помагат, но един друг да се не използуват. Това е едно от пѫрвите правила на учениците. Второ: един другиму да си правят бележки, да си говорят истината, но да се не сѫрдят! Сега, вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тѫлкувайте смисѫла, духа на нещата. Когато говоря за жененето, не мислете, че е само тѫй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но 10 пѫти сѫ се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излѫжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но 10 жени има той! Казва: „Да се женим или да се не женим?“ С тази жена не може да живее, и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тѫй, сега хората по 10 пѫти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват: „Да се женим ли?“ Че с кой мѫж не можеш да живееш? Седем мѫжа имаш! И мѫжа казва: „Не мога да живея сѫс жена си“. Че с коя жена? Ти имаш 7 жени. И това било еднобрачие! Не е верно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще снемете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам сѫс старото, нямам нищо там!“ Ученички и ученици има в училището. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира, и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тѫй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз, сѫм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бѫда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. (Един от братята: един брат днес казваше, че Учителя решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно сѫстояние, може би, всеки един от вас го е изпитал. Едно сѫстояние: когато обичаш някого, под лѫжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговия глас е музикален, та и ние се вѫодушевляваме. Като се изгуби туй сѫстояние, усещаме една натегнатост. Аз ви опитвам. Ако сега изкарам някой от учениците да ви говори, веднага ще ви се свие сѫрцето. Защо? Отговарят: Предпочитаме вие да ни говорите. Не, не, вие сте прави, той ще влезе в положението на учител, ще почне да ви морализира, а той сам не е приложил тия свои правила. Някой ще ви говори за Юпитера, за Марса, нещо от астрологията, от астрономията, но той не е приложил тия знания. Той не е имал някаква опитност по астрологията, той е учил по книги. Има една опитна страна на астрологията. Сега, тия положения ние ще ги изгладим. Някой пѫт ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да тѫрпите, и ще се постараете, не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бѫде туй. И тези 10 души, които сега дѫржим с темите, мисля — сега ли да направим опита, или да го оставим за следующата година? То е опит. Като го слушате, ще кажете: „Тези глупости защо ли ги говори?“ Или: „като не знае да пише, защо ли пише?“ Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдѫхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои от София отлични работи можаха да напишат. Значи, почнахте да се опасявате, че светии ще станете. Казвам: като ви срещна, как да почувствувам, че като говорите за любовта, говорите за истината, че като говорите за мѫдроста, говорите за истината, и като говорите за истината, говорите за самата истина? Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бѫдете смели, да говорите истината. Ти си министѫр не просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете, че ти си неспособен, не мога да те поставя учител. Ама той ще измени мнението си за тебе! — Ще му кажеш истината. Дойде някой при тебе, и ти казва: „Господин министре, аз предлагам своите услуги, 50000 от тези златничките ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И 100000 да ми дадете, не мога да ви назнача“. С пари истината не се подкупва. Имаш да даваш някому, дойде той, ще му кажеш истината. Ще му кажеш: „Ще ме извините, ще платя“. — Като му кажете „ще платя“ — плати! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застѫпите за принципите на Бялото Братство, и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. Това, което виждате в православните цѫркви, това още не сѫ светии. Това сѫ последните ученици на Бялото Братство, които Му носят вода. Тѫй ги зная аз. Вода носят те на Бялото Братство, а тук на земята, в цѫрквата на формите, минават за светии. И за голяма привилегия се счита туй, да носиш вода на Бялото Братство. Някои казват: „А, вода!“ Ех, всеки би предпочел да носи вода там, отколкото да бѫде тук цар на земята! Защото ще знае, че като даде вода на един бял брат, той ще му даде един такѫв любовен поглед, една такава мисѫл ще му каже, че ще заиграе сѫрцето му. А тѫй, да станеш цар, ще ограничиш живота си, ще стоиш на страх, да не би твоя служител да те убие. Е, кое е по-добре, пред любовта ли да стоиш, или пред страха? Пред любовта, разбира се. Та, сега ние познаваме канонизираните светии на православната цѫрква. Ще говорим истината, и вие ще говорите истината. Пѫрвото нещо: аз искам идущата година, като дойдете, да ви опитам колко сте говорили истината. Ще ви дам един прием и ще ви опитам колко говорят истината, и колко сте я говорили през цялата година. Аз разбирам, да говориш истината в името не Любовта. Сега, вие ме разбирате в отрицателна смисѫл, да отидите да кажете някому погрешките. Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се поотчаял, казва: „Тази школа няма да я свѫрша аз, що ми трябваше да влезна? То не е заради мене, жена имам, деца имам“. Ти ще му кажеш истината: „Братко, ти ще свѫршиш, ти си силен, не бой се!“ После, при тебе ще дойде мисѫлта: Ами ако аз кажа и не се сбѫдне? Повярваш ли в това, ти сам себе си ще излѫжеш. Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го, и не се сѫмнявай! Не е било време, когато човек каже истината, която Бог е вложил, и да се е излѫгал! Не е било време, когато човек е бил верен на една Божия мисѫл, и да се е излѫгѫл! Изневериш ли един пѫт, после и да кажеш истината, не важи вече, тя вече дикиш не хваща. Има някои случаи, дето трябва непременно да кажеш истината, тя е толкова набѫбнала. Ще му кажеш: „Братко, ти си се поставил на една опасна, хлѫзгава почва, и ако вземеш една крачка, ти ще се пукнеш като мехур. Моля ти се, слез!“ Той ще ти каже: „Ама ти ме обезсѫрчаваш!“ Не е обезсѫрчаване казването на една истина от любов. Сега, при това сѫстояния, ако ние добием този вѫтрешен мир, в нас ще може да се развие всякакво художество, музика, ще станем; способни за всички изкуства, и каквато работа, започнем, ще я извѫршим с вѫодушевление и всичко ще може да се гради. Сега, щом влезете в школата, макар, че някои още не сѫ станали ученици, казват: „Ами, като ученици, ние ще се женим ли? Ти най-пѫрво стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упѫтят. Какви ще бѫдат формите на Бялото Братство? Те сѫ хиляди пѫти по-хубави отколкото сегашните. Тогава, как ще си обясните мисѫлта в думите на апостол Павла: родих ви. Сега казвате: „Ще има ли раждане?“ Павел, един мѫж, казва: „Родих ви в Христа“. Както виждате, в Новия живот, и мѫжете раждат. Павел беше мѫж, и раждаше. Вие се смеете сега, ами че то трябва вѫтрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мѫки сѫм, докато вѫв вас се изобрази Христос“. Ще има зачатие, ще има раждане, но туй роденото ще бѫде по дух. Роденото по плѫт, плѫт е. Този вѫпрос е старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа — Дух е, роденото от плѫтта — плѫт е“, тѫй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот. Какво значи чист, свят живот? В Бялото Братство светията жертвува своето благо за своите ближни, а в черното братство светията жертвува своите ближни за своето благо. Ти имаш овци, ти ги жертвуваш, колиш ги, ти си един святия от черното братство, зарад тях. Аз. говоря за светиите, които живеят чист, свят живот. Сега, най-пѫрво, какво разбирате вие под светия? — Обикновен човек, който живял 20 години чист, свят живот, принесѫл добро, и хората сѫ го направили светия. Свят човек е този, който разпрѫсва светлина и знание, защото всеки един светия носи светлина и знание. За светиите ап. Павел казва: „Идете да помогнете на светиите!“ Светии и сега има. Тази дума може да се вземе в права и в отрицателна смисѫл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не сѫ живяли в пустините. Отшелници сѫ тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се врѫщат при своите близки, и стават пророци. Почват да пророкуват, да тѫлкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мѫдрост. Светия е той, свят човек, безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такѫв човек, той е облечен в една бяла дреха, сѫс светлина. По това се отличава, с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети, и денем свети. Черното братство не може да тѫрпи такива хора. Черното братство няма светии. Запитват: Ани Безант светица ли е? — Не е още. И св. Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя монастир. Един ден, той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишѫл да му каже да го вѫрне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух. Може да го наричат светия, но той още не се освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, те го дѫржат вѫрзан. Той е под големи изпитания. Сега, ще разберете, тези светии ни най-малко не сѫ биле хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие, има големи пророци и малки пророци; има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какѫв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на бѫлгарите. Вѫв всички православни цѫркви не го познават. Св. св. Кирил и Методи нали минават за светии? Св. Иоан Крѫстител поне цялата православна цѫрква го признава. Но когато някои светии, от католическата цѫрква не сѫ признати от православната цѫрква, празни светии сѫ те. Сега, ние говорим за учениците на Бялото Братство в сѫвсем друг смисѫл. То е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога, в прямо общение с Христа. Те сѫ наречени светии, които не сѫ вѫрзани, имат прямо общение с Бога, с Него сѫ свѫрзани. А тези светии, които сѫ тук на земята, те се приготовляват, те сѫ с бели дрехи облечени, но имат да се самоусѫвѫршенствуват. Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се вѫплѫти. Сега, това е окултна история. Какво мислят православните, то е друг вѫпрос. Те мислят, че св. Иван Рилски е един светия, завѫршил сѫс всичко. Те сѫ прави в това, както разбират. В цѫрквата много от светиите сѫ свѫрзани с Бялото Братство, и работят за повдигането на цѫрквата, но имат големи препятствия, големи мѫчнотии, понеже народа не слуша тия светии. Доколкото може да ги използува за свои лични блага, слуша ги, но повече не ги слуша. Както и цѫрквата, дето е да използува Христовото учение, за лични блага, използува Го, но повече — не. „Да любите Бога сѫс всичкото си сѫрце, ум, душа и сила“, остава на заден план. „Любете Бога и ближния си, както себе си“ — остава на заден план, а „око за, око, зѫб за зѫб“ — туй се прилага. Тези второстепенни правила те ги прилагат. Сега, вѫрху този вѫпрос аз някой пѫт специално ще се спра — вѫрху вѫпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вѫлна ще я раздрѫнкаме тѫй, че да направим опит с който и да е светия, да видим до колко е свят или не, тѫй както можем да направим опит с каквато и да е вода, да видим колко е чиста, и какво влияние има. Можем да направим опит с който и да е хляб, така и сѫс всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този вѫпрос, ще го разгледаме принципално, и ще премахнем всички заблуждения, които сѫ свѫрзани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната цѫрква сѫ между вас? Ако те сѫ тук, а православната цѫрква ги признава и им служи, каква врѫзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и Всички светии сѫ тук между вас, а православната цѫрква не признава това, мисли, че сѫ горе, а те сѫ долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бѫдат на земята“, казано е. Те сѫ тук вече на земята — Христос, апостолите, всички праведници, те сѫ всички на земята. Тѫрсят ги горе, при тях да идат, а те сѫ тук. Не казвам, че те сѫ тук на земята в плѫт, а в една или в друга форма сѫ тук, по цял свят обикалят и работят. Бѫдете уверени, ние този вѫпрос постепенно ще го обясним. Този вѫпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до 10 години да се развие вашето сѫзнание, че след 10 години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се врѫщате. Ако вие имахте тази способност, сега този вѫпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да сѫберем едно сѫбрание, хайде сега! Ще се сѫберем на планината: сѫсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде — веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят, и започнем да го изучаваме. Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, Правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се вѫрнем пак, и ще запеем: „Firfürfen tao bi aumen“. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново“. И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? Видях туй с очите си, изследвах го. Кой може да ви разубеди? Каква философия има! Вие ще бѫдете твѫрди като диамант в убежденията си. И то ще бѫде! Нали там е казано: Ела и виж! И туй ще бѫде. Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам. Сега, това сѫ далечни перспективи. Има неща, които могат да ви дадат импулс, но има преходни стадии. Трябват ви знания, упражнения за вашият ум, за вашата воля, за вашето сѫрце. Има много неща, с които трябва да се занимаваме, упражняваме. Например, некои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще тѫрсите? Ако отидете горе и не намерите там Христа, няма ли да се врѫщате да Го тѫрсите? Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате, и ще продѫлжите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим“. Сега, трябва да използувате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използувате този живот? „Ама моето тело е хилаво!“ По-добре с това тело да влезеш в царството Божие, отколкото да влезеш с здраво тело в пѫкѫла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислите, че си болен, то е пѫрвата лѫжа! Ами от какво ще си болен? Я ми кажете, от какво ще си болен? Някой казва, че стомаха му бил слаб, че грѫбнака му бил слаб. А, стомаха ти е слаб, грѫбнака ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвѫрли раницата, ще ти олекне! Ама разранил се крака ми! Хвѫрли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от пластина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя!“ Хвѫрли кожения калпак, ходи гологлав, ще израстнат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: гробища няма ли да имаме? Не сѫ нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смѫртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна. Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пѫк сме бедни?“ Туй е работата! Нищо да нямаш, а богат да се мислиш. А то, много да имаш, и беден да се мислиш... Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората сѫ бедни богати. Тази е разликата между тях и нас. Сега, аз искам, като напуснете това място тази година, между всинца ви да се вѫдвори искренност. Ще турим туй желание — тази искренност да се вѫзцари. Да кажем: заради великата Любов, която сега ни посещава, ние ще сторим всичко, без колебание. И после, абсолютно да не кажете: Ама дали ще го сторим? Без колебание — ще го сторим. Но може да се случи нещо! Не мислете за това — ще го сторим. Ама може да сѫгрешим! Ти кажи: Ще сторя — не мисли за греховете си. Нищо повече. Положително турете мисѫлта: Ще направим. Тази Любов ще ни бѫде през цялата година правило. Истината ще ни бѫде през цялата година правило, но не обикновената истина и любов, а тази великата Любов, новата запалка, великата Мѫдрост, и тази велика Истина, която ще внесе мекотата не на онези овци, от които света се храни, но мекотата на онези овци, от вѫлната и козината на които се обличаме. Но всички ще знаят, че от нашата вѫлна белите братя ще оплетат вѫжета за черните братя, и като изплетат вѫжета, всички ще бѫдат вѫрзани с тях. От нашата козина те ще бѫдат вѫрзани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще турим бели юлари, и ще им покажем как сѫ постѫпвали те с нас, и как ние ще постѫпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братѫт е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем и ще му кажем: „Ето тѫй трябваше едно време да се отнасяш, туй е добро“. Тѫй ли беше? — Да, тѫй беше. Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тѫй беше? — Да, тѫй беше. Нали едно време ти ни хранеше с слама в дама? — Да, тѫй беше. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива кѫщи, в каквито вие сега живеете, в вашите кѫщи. Това е култура! Това сѫ формули, символи, които може да разберете, както искате, но тѫй ще бѫде. Онези от вас, които сѫ ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духа раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мѫдрост, Неговата Любов! И ако тѫргувате, ще тѫргувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бѫдеш учител заради Него. Каквото и да вѫршите, мѫж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!“ Туй е правило. Сега, ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите, и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега, на старите, да ги насѫрча, казвам следующето: Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да се не жени. Не му е времето за женидба сега. Не сѫ дни и години за женидба сега. Нека се жени света, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения!“ Ако стане една обсада в Иерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ сѫздаде тия условия вѫв света, каза: „Женете се и плодете се!“ Сега, Той като сѫздал новата земя, новия свят, сѫздава нов човек, нова раса, и като дойде, той ще каже и ще напише: „По този новия закон ще ходите“. И по този новия закон каквото трябва, ще се напише в сѫрцата на онези, които Го любят или в сѫрцата на учениците. „По този закон ще ходите“. Сега, нали е ясно туй? Тѫй ще бѫде вѫпроса. Следователно, ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде новото. Вие сте в едно спяще сѫстояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните, и един ден Господ му вдѫхнал дихание — тогава се сѫзнал. Но, като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега, какво да правя?“ Сѫзнал се, сѫзнание ново му дошло, тѫй казва легендата. И тогава Господ решава да му сѫздаде другар. Сега, тѫй се тѫлкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви, разправя тази велика история, тя е тѫй интересна! Но само трябва да намеря този бутон, и тогава да видите в картини тази велика история, а не да мислите, дали е тѫй. В картини да видите тази велика истина и да кажете: „Разбирам, разбирам, как стои смисѫла на тази велика истина“. Тѫй ще засегна този вѫпрос, и ще го направя ясен, но в школата, сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. Ще кажете: „Как да го разберем.“ Ще дойде един ден ред и за него. Ще дойде време и за него, както за много неща ред ще дойде. За през тази година вие ще говорите ли. Истината? И рѫцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носа, и ушите, всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришите, навсякѫде Истината да виждате, и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал, и като дойдете идната година, ще ви попитам: Вкусихте ли Истината, чухте ли Я, при Нея ходихте ли? Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песента. „Firfürfen“. Едната половина от сѫбранието пя пѫрвата част, а другата — втората част. Нали у вас се сѫздаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се сѫбужда вѫтре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е сѫздадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бѫдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви, отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешния ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! Няма Любов, като проявената Божия Любов! Само проявената Божия Любов е Любов!