Ани

4. ЗА ТАЗИ ДУМА… Казаното е отбелязано. Историята някога ще го използува като документ. Историята може да бъде написана от нас, а може и други да я напишат. В случая тя не е най-съществената част от Неговото дело. По-близо до нас стои философията на учението - ядката, основата. Всичко онова, което може да послужи като исторически материал, крие част от Неговата фигура. Когато Той говори за себе си, казаното дълго остава да звучи, то се улавя, защото в него има отлято нещо, което не винаги може да се намери. Това са редки моменти, които разкриват вътрешния свят и прорязват небесата като със светкавици. Често Той се спира на себе си, когато си позволяват да хулят учението и Него. В казаното за Него ясно проличава отношението на официалната църковна власт, отношение, което православната църква успя да установи в първите десетилетия на нашето столетие; непроменено остана до средата на същото, когато църквата вече нямаше право да дава мнения и реди църковни и верски въпроси. Оглеждаме внимателно дано намерим нещо, което да не е така, мъничък процеп, малка светлинка - указание, че все пак църквата през това време не е спала блажено и не е пропуснала нещо много важно, съдбоносно дори. Никаква следа. Нищо, абсолютно нищо, което да ни накара да се вслушаме в някакъв хармоничен тон. Историята никога няма да може да изкриви тоя факт, и църквата с нищо няма да може да изтрие това петно, или да намали нехайството си, заблудата си, незаинтересоваността си. Не знаем дали през годините, когато до нея държавата не се допитваше и тя бе принудена да живее в сянката на обществения и държавнически живот, дали е намерила време и съзнание да огледа миналото, делата и причинната връзка между тях. За нас никак не е важно това, защото миналото се не връща. Тъпотата на всички подобни институти е пословична и не е от вчера. При това те нямат навика да отчитат грешките си. Умело мятат върху себе си дрехата на невинността, вдигат рамене и казват: Така се случи, грешки винаги стават, никой не ни каза, измиват си ръцете и с приспана съвест продължават да живеят. Ако се случи някой дързък историк да им каже истината, навреме се погрижват да я не чуят. Причините за петвековното робство например още лежат обвити в паяжините на заинтересованите. Какви ли не доводи се привеждат, и колко много се съчинителствува около всенародната трагедия. Духовенството и държавата имат нещо общо в методите си, логиката и морала, по някакво тайно и нечисто споразумение те поднасят на народа винаги лакирана и натруфената лъжа като истина в желанието си да се измъкнат от отговорност. Не само грубите интереси стоят зад тази практика, но и липсата на чест, доблест, морал, плюс една неоправдана за постовете, които заемат, тъпота, благодарение на която никога не са могли водачите да се справят със сложността на времето, тежненията, идеалите и нуждите на времето. Всичко това в резултат дават големите грешки и нарушения, които неминуемо водят след себе си катастрофата. Катастрофите от малък и голям мащаб с един човек, общество или народ не са случайни явления. Зад тях стоят причините. Никой няма право да ги пренебрегва, да ги фалшифицира, или да ги прехвърли къде да е, поради това, че в ръцете си държат властта и могат да прекрояват фактите както намират за добре, за да скрият истинските виновници и престъпници, когато се подхвърля цял народ на страдания, на бедствия, на война. Историята ни дава много примери и ето, две хиляди години човечеството още се занимава с трагедията на Христа. Поколенията, колкото и да са били отклонявани от основния въпрос, един ден трябваше да си отговорят и да открият истината. Държавите винаги са пъплели като мравки, когато се отнася до въпросите на етиката, отделният човек по-скоро стига до равносметката, когато държавата я разтягаха до безкрайност. Отлагането, обаче, на падежния срок, не значи, че дългът е забравен или опростен - напротив, колкото по-рано се ликвидира, толкова по-добре. Защо фактите не се виждат, и защо към тях не се пристъпи смело и честно?... Българският народ има нещо общо с еврейския. Разлика има само в размерите на нарушенията. Нямаме намерение да ги сравняваме. Нашата цел е друга и когато пристъпваме към нея, детайлите, които не са детайли спират вниманието и въпросът следва неизбежно: Причините? Какво се случи тогава? Къде лежат причините? Ние сме дъвкали достатъчно историята. Знаем всичко, което историците ни поднасят. Знаем какво се говори в нея, какво се лансира и в какво искат да ни убедят, знаем още, колко истинските причини се премълчават. Нека “майсторите” редят своите исторически кубове, нека се пишат ”удобни” истории, но кога да е се раждат хора, които търсят истината, раждат се и такива, които могат да я кажат , без да се страхуват от човешките закони и наредби. Навремето пък и късно след това на еврейските историци не е било удобно да кажат истината, религиозната власт също е мълчала грубо безскрупулна - народът нищо не е чул от тях, което да има блясъка на истината по дадени въпроси. Великите закони се нарушават и последствията идват неизбежно. Когато се потъпква истината, ражда се лъжата, когато се разпъва любовта, ражда се насилието, когато не се прилага правдата, ражда се неправдата - такива са законите в природата и в живота. Според библейските сказания и закони има ли по-голямо нарушение от това да се опълчиш срещу волята на Бога?.. Историята е стара като света. Ние не сме съдници, нито прокурори и ако се връщаме на тези исторически съдбоносни мигове, то е за да дадем ясна и точна картина на онова, което се случи и още можеше да се случи. Навремето Толстой в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор. Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи. Русия не прие Толстой, руското духовенство не отвори вратите за него, а се погрижи да го анатемоса и да спре течението. Толстой беше глас на велика правда и любов между хората и народите. Нарушиха ли великия закон? Нарушиха го. Последствията от това нарушение дойдоха ли? Дойдоха. Жертвите не ги дадоха други, даде ги руския народ. Трябваше да дойдат други и с брутална сила да развържат кармичния възел и доказаха, че законите са непоклатими. Толстой беше голям човек -църквата си направи своето - заби нож в плътта на народа и след това зачака да види последствията. Дали ги е видяла не е наша работа. Историята ще се произнесе един ден. Нека се върнем на българския народ и приключим с въведението -петвековното робство беше следствие, зад следствието стояха причините. Историята охотно ни ги поднася. Народът бил разяден вътрешно, а турската сила била млада и вихрена, прииждала като хала. Нямаме намерения да се спираме подробно на обясненията, нито на истинските причини, не искаме никого да убедим, законите лежат точни и нямат нужда от доказване. Който иска да се уверява, нека да търси. Богомилите бяха трън в очите на духовенството. Защо? Защото богомилите не мълчаха. Богомилите проповядваха едно учение на абсолютна чистота. Беше много важно това и народът побърза да сравнява и да открива, че те бяха прави. Ето кое не се хареса на духовенството, вече заразено от гръцките нрави и порядки. Църквата и до ден днешен още не е уредила вековния спор и не си е казала думата за тези хора, а още се ежи и сплетничи, когато става дума за тях. Най-лесно и твърде изгодно е било да се хвърли най-голямата вина върху тях - раздвоявали народа. Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния живот на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове. Богомилите нямат пръст при падането на България под турски робство. Беше лъжа и клевета да се хвърли какво да е петно върху богомилската “ерес”. Мъченията и гоненията не закъсняха. Както винаги, когато се цели да се скрие истинската причина, намират се невинни, които да стават мост на неправдата. Богомилите станаха жертвата. А бяха приятели на народа. Народът ги обичаше, пазеше ги, слушаше ги, четеше жадно богомилските сказания. Учението през тия векове на миналото хилядолетие, по време, когато Европа беше далеч още от Ренесанса, в България се проповядваше учение, чиято принципност беше още много, много далеч от духовното развитие на другите народи. Духовенството в България не прецени това явление. Богомилите носеха нова етика и нови идеи, те носеха светлина на българския на род и тяхното желание бе да предотвратят катастрофата. Държава и духовенство не се вслушаха в гласа на богомилството, премного бяха заети със своите ежби и користни цели. Нищо не направиха, не оставиха народът да избере своя път. А станаха свидетели на поголовно гонение. Пречеше им тъпотата. И след като не се вслушаха, обърнаха се и ги разкъсаха Подгониха ги и ги направиха мъченици. Православната църква го направи, не си помръдна пръста да предотврати гоненията и мъченията и ако границите бяха затворени да речем като днес за масови изселвания, богомилите до един трябваше да умрат в капани или на клада по заповед на църковните отци. Така, че когато се говори за причините за падането на България под турско робство, православната църква не може да се измие ръцете в кръвта на богомилите. Скъпо плати България, както навремето скъпо плати еврейския народ, както плати и Римската империя, а в по-новите времена и Русия, както и всички народи и империи, които се опитват да се преборят срещу великото в природата, срещу Божествения план на Битието, срещу великите учения, които идват на Земята, за да обновят живота на цялото човечество. Не се рита срещу остен. Истината е течение, което прави страшни разрушения, когато й се слага бент. Православната църква не обърна внимание на поуките от миналото, не научи урока си, същата тази църква се опълчи и срещу Учителя. По стар маниер и по позната вече практика. Нахвърли се навремето срещу учението и обвини Учителя за моралното падение на младежта, и за още какви ли не бедствия от този род. Миналото е твърде старо и никой няма желание да се върне на него. Ако църквата би имала власт, както в миналото, тя и тогава не би се задоволила само с порнографна литература спрямо учението. Времената бяха други, в света имаше много будни хора, идеята за демокрация беше друга, всичко можеше веднага да се проверява, така, че до гонения не се стигна. В спор с тях Учителя никога не влезе. Той каза: “С тях няма за се занимаваме, няма и да се борим.” Никой нямаше да се бори с тях. И ако се връщаме назад, то е само за това, че днес оглеждаме богатството, което ни остави и между казаното намираме места, където Той биваше принуден да говори за тях. Духовенството не Го прие, не показаха дари и елементарна търпимост, не се заинтересоваха да проучат учението, на закрито щяха да прелистват страниците, за да освежат духовните си познания. Църквата се силеше да събере разпръснатото си паство. Духовната суша отдавна пълзеше. Опитаха се да го гонят, но не успяха. Отношението, обаче, към Него не промениха. Предписаха Му дори и лъжата. И Той щеше да им каже: "Страхуват се от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не знаят откъде ида. Аз идвам отдалеч. Аз съм странник. И защо се плаши българското духовенство, нямам пари, нямам власт, нищо нямам в ръцете си. Най-напред те трябваше да ме приемат в дома си, да покажат първи своето гостоприемство, своето благородство и да кажат пред света: ние първи го приехме.” За съжаление това не се случи. Духовенството и държавните глави мислят много бавно и винаги пропущат най-великолепните мигове, остават ги да се изнижат безплодно. По дух би трябвало те да стоят най-близко до Него, слагайки всички лични и дребни интереси настрана да се приближат при Него, като ученици, като приятели, като хора, които първи трябваше да запалят факлите си от Неговата светлина. Той беше приятел на българския народ и не веднъж го е казвал това: “Ще направя една услуга на българския народ. Моята цел е да мисля за великото, за Любовта, как ще ме посрещнат, то има значение само за тях. Великият закон на Любовта, който действува в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има последствие, всяка лъжа - реакция. Ако аз само веднъж се оплача на Господа, ако си послужа със знанието, което имам, знаят ли светите отци, какво ще стане с тях? Те хулят Божието име и ме наричат “лъжеучител”. За тази дума няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми прикачват, но лъжа, измама, никога.” Из беседата “Защо не можахме” от тома “Живият Господ”, 24 декември 1922 година. “За тази дума” - имаме желание само да мълчим след казаното. Взехме един малък пасаж - цялата беседа е обръщение към духовенството, когато през онова време бе подета кампания срещу Него . “За тази дума” - тя щеше да звучи винаги, когато щеше да става дума за Истината за която Той говори, работи и живя, като поднесе едно учение, което тепърва щеше да се види, разбере, приложи и опознае. Тепърва вниманието щеше да бъде обърнато към Него и Неговото дело, значението, цената и мястото, което то щеше да заеме не в литературата, нито в историята, най-малко в спомени и музеи, а в живота, за да се прелее като живителна струя във всичките клонове на духовната култура на народите. “Странник съм аз” - каза Той. Защо това име? Имаше защо, дълбоки са причините. С това име някога щеше да се отговори на всички, които щяха да се питат, какво собствено притежаваше Той? Това е друга тема. Ние го наричахме просто и задушевно - Учител. Когато до това име слагаме другото, което Той си избра, усеща се величието на подвига, голямата любов към българския народ и красотата на един живот, който не претендираше за нищо земно, най-малко за човешка слава. Толкова богат и недосегаем бе Той в Своята сила, знание, любов, истина.

3. ОТ НЕПОРЪЧАНИТЕ Ако през един кратък човешки живот, би могло да се реализира някакво необикновено виждане, човек би успял да обхване света и промените, които стават в него като светкавично развиваща се драма. Но природата се оказала крайно дискретна и пестелива при своите открития и безкрайно мудна в своите периоди. Един остров, или една планина, хълм, долина векове могат да съществуват, без да проличат промените, които стават с тях. Една река може да не измени основното си течение, но колко промени стават с коритото и бреговете. Водата не търпи големите срокове, нейният път не е нищо друго, а вечно движеща се линия, която променя терена си не за години а за дни. Движението като всепроникващ закон влече след себе си неминуеми промени, независимо от плътността и устойчивостта на материята. Историята на земната повърхност не е нищо друго, а ярко доказателство за вечното движение, следователно и за вечните промени, които стават с всичките природни форми. Нека е незабележимо движението, то не престава да върши колосалната си работа в чийто крайни предели съзираме относителността на двете величини - време и пространство. Каква ценност може да представлява тогава известна частичка от земната площ? Едно място получава известен ореол и цена поради присъствието на някакво забележително същество, което е живяло, работило, творило там. Но нима мястото този пространствен квадрат не е къс материя която неминуемо рано или късно се разпада, а заедно с това ще изчезне и цената която й сме предали? Пространствената точка по силата на този закон отдавна е загубила първоначалните географска ширина и дължина. Предадената от човека цена се разпада, както се разпадат бреговете и коритото на една река. Обикновеното човешко виждане носи един отличителен белег - статичността. Един въпрос, който се отнася до степента на съзнанието и разбирането. Раждането на кумирите и на култовете получава своята цъфтяща кулминационна в желанието и жаждата да се вградят образите в паметниците и музеите, за да им се предаде вечност. Трудно би могло да се изрази светкавичния миг, когато човешкото съзнание успее да долови несъизмеримостта на дадени измерения. На физическия свят идеята за четвъртото измерение е почти неразбрана от обикновените хора, които не владеят висша математика. Човекът не е достигнал и по други пътища до елементарното поне схващане относно тази величавост, която като идея лежи в основата на цялото Битие. Трудно човек се справя с тленността на формите и с представите за реалността. Да се намери реалността в живота е голям скок в духовното възмогване на човека. Това е момент на освобождение и постижения в един друг свят, който се разкрива пред вътрешното зрение на човека. То е освобождаване от веригите на онова, което се нарича фанатизъм, формализъм. Когато се спираме на живота на Учителя, пред нас се открива нещо изключително, една сложна задача предстои да разрешим, за да дадем относителен израз поне на онова, което Той е. "Аз съм извън времето и пространството.” Към всичко казано от Него ние се отнасяме с дълбок интерес, за да доловим релефа на нещо цялостно, което ще си остане, за да допълни образа, който се стремим да уловим и предадем, не по наше хрумване, а такъв, какъвто Той отчасти го разкрива пред нас. Пътят е очертан и на места : маркиран. Да се тръгне по този път е най-прекрасната екскурзия, която ще ни остави незаличими следи - всичко е премного живо, светло необикновено. През едно преходно време, когато всичко се слага на преоценка, не можем да се откажем от идеята здраво да хванем тези сигнали и от тях да изплетем чистия образ - величествен символ на една зора, която блести и показва пътя на цялото човечество. Светът винаги е имал нужда от пътеводители. “Аз имам предвид благото на цялото човечество.” Идеята за времето и пространството като проблем, разрешен от научната мисъл, получи при Неговия живот най-чист отклик. Той живееше извън времето и пространството, Той манипулираше с тях, беше техен господар. От земята Той не направи затвор, всеки милиметър беше лишен от оная собственическа цена, която хората й предаваха. Всичко пред Него лежеше нематериално, земята не тежеше на плещите, а напротив човекът можеше да стане неин господар. Навремето, когато самарянката попита Христа: "Накъде да се обърнем, когато се молим?” Той отговори: “Иде време и сега е, когато ще се молите на Бога в дух и истина.” Всичките точки на света можеха да се превърнат на изток. Учителят казва: “Слънцето, звездите, месецът е жива църква." Светът е пълен с църкви, някаква далечна нужда повеляваше на хората да се молят в църквите. Катедралите издигаха своите каменни кули и всяваха страх и трепет. В хладните сводести помещения, където светлината оскъдно се процеждаше през цветните стъкла, хората се молеха. Но ето, че святите места не бяха само там в ръкотворните храмове. Цялата земя лежеше открита и свободна, една чудна панорама се разкриваше - планините й предаваха красота и тържественост, гъстите лесове всяваха необикновени чувства, обилната светлина и топлина те караше да възкликнеш от благодарност, разливаха се реки потоци и планински езера вещаеха чудни приказки, никакви зидове не стесняваха кръгозора и малки стъкла не икономисваха светлината. Нощем от небесното пространство се разливаше необозрим покой и красота, звездните кервани караха човека да бленува за велики неща и звездният блясък се изливаше направо в сърцето. Човекът се чувствуваше малък и голям в необятните зали на природата, където всичко беше премного чисто, свежо, уханно. Дали съществуваше друг храм подобен на този? Природата беше истинска църква. Учителят не само го каза, но и го доказа като изведе човека от душните градове, за да му покаже най-величествения храм - природата. Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен живот бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове. Всяка дума и всяка идея, която Той нахвърляше беше опитана, изживяна, приложена, за да се изпита здравата основа върху която Той градеше. Едно ново отношение се раждаше не само към природа, но и към Великата Първопричина и оттам и към човека. Формите на новата мисъл бяха чисти, свежи, здрави. Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание. Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на характерните й принадлежности. Те са на първо място кандилото, свещта и свещеника. Странно чувство би изпитал човекът, слязъл от планината, преживял там величествения миг на съзерцание, нагоре ясносиньо небе, или звездно през нощта, в подножието на върха дълбоко планински езеро, а по-надолу безкрайната панорама на вековните гори със стремително вдигнати нагоре борови върхари. Какъв мир и тишина, каква красота и чистота в която душата се потапя - истински храм неръкотворен, вълшебен. Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание. Сигналите проблясват, думите кънтят и сказанието идва при тебе, за да стане всичко светло като ден и дълбоко като звездна нощ. “Всеки човек, който мисли и чувствува е запалено кандило” - казва Учителят. Защо тогава ще търсиш кандилото и свещта? Търсиш човека. Докосваш се до несъизмеримостта и като с магически жезъл истината те докосва, за да преживееш реалността и усетиш бликащия живот - топлотата на едно сърце, което чувствува и светлината на един ум, който мисли, един човек, който те разбира и откликва и ти подарява и светлината и топлината за която жадуваш. Нужно ли ти е кандило и свещ? Да, те вече са излишни, новото ги е изместило, измело. Нужен е човекът, нужни са хората, много хора, да мислят право, да чувствуват право да светят и да топлят - каква дълбока и жива идея, която се губи в безкрая. Човекът трябва да научи великото изкуство да мисли и чувствува право, да бъде едновременно за себе си и за други, запалено кандило, запалена свещ, за да реализира великата цел да стане изразител на Любовта, изразител на Мъдростта. Тогава истинската служба е вече започнала, и вече не е важно накъде да се обърнеш и къде да застанеш. Цялата природа е храм. Не е достатъчно кандилото да свети, нито свещта, важно е да бъде запален човешкия ум и човешкото сърце. Образът е даден прост и ясен. Светът се нуждаеше от живи запалени свещи. Такова беше нашето време, така го преживяхме ние, такава беше повелята и човекът трябваше да застане чинно и започне да учи великия урок, да свети, да служи и да се радва, че е обичан и че обича. Третото нещо, което беше от значение за всяка църква беше свещеникът или владиката. Никой няма намерение де урони авторитета и престижа на тези две личности. Никой не би дръзнал да се занимае с тях - тия от нас, премного бяхме заети с други неща. Но как да не кажеш нищо, как да подминеш верните тонове, които се изливат в чудни октави... Учителят продължава: "Който помага на страдащите за мене е един добър свещеник и владика." Казано е кратко тук и недвусмислено. Да помагаш на страдащи. Цял живот да служиш на другите това е морал. Само такъв човек може да бъде свещеник и владика, без да бъде ръкоположен дори, без корона и патерица. "Съвременните свещеници и владици са поръчани. Както са поръчани всички актьори, които играят на сцената за пари.” Новият образ е даден просто, нарисуван е твърде пестеливо, но човек не може да отвърне погледа си от образа - свещеникът и владиката не са актьори, те трябва да бъдат непоръчани. Няма две мнения по този въпрос и за тази отговорна служба, която извисява човека до този ранг, да бъде служител Божи в църква. За него е нужен ценз и то много висок. Да служи безкористно - живо свидетелство за изпълнен християнски дълг. Само такива могат да бъдат Божи служители. Всеки вън от тази мярка е лицемер. Нямаше да има човек, който да не разбере новата мярка. Ние знаем за себе си какво трябва да правим, знаем и онова, което Той направи през целия си живот. Той не беше от поръчаните. Не е лесно за обикновените хора да се превърнат на запалени кандила и свещи, на свещеници и владици от категорията на непоръчаните. Не сме изненадани, когато нарича съвременните свещеници и владици поръчани, както са поръчани всички актьори и управници, които играят ролите си по всички театрални сцени. Истинските гениални актьори са в живота, играят на световната сцена, играят без пари - от непоръчаните са те. Както има поръчани, така има и непоръчани - те се различават коренно. Би могло да се каже много за едните и за другите, но ето че имаме едно желание само да оповестим на света нашето мнение. То не е толкова нужно. Но ще си позволим да го кажем: Учителят нямаше църква, Той не беше платен, но животът му беше живо кандило. Той мислеше, чувствуваше и щедро разливаше и светлина и топлина. Искаше от всички хора да направи живи запалени кандила и свещи, искаше всички актьори да бъдат от непоръчаните. Всичко край Него беше живо и нестихващо движение, затова от земните форми не направи култ и не вгради учението си в ритуали, догми, вярвания, форми. Както Христос не определи посоката - нито изтока, нито запада. “Идва час, когато ще се кланяте в дух и истина.” Освободи човека и му връчи факла, сам да си свети и свободно да си избира църква и свободно да влиза и да излиза, сам да реди своя вътрешен свят да пали вътрешното си кандило и свещ, да стане сам служител Божи и помага на всички страждущи. Църква и храм беше цялата природа. Даде насоката и определи правилните отношения към този необятен свят, където имаше всичко за тялото и за душата на човека. Успя безболезнено да пререже всичките нишки на онова старо и вековно разбиране и срази най-отявления враг на човека и неговата духовна култура - фанатизма. Това успя да направи Той, като остави на разположение всичките духовни съкровища и покани целия свят. Направи го, защото и Той беше като всички ония, които носеха името: непоръчаните. Каза го: “Аз съм от непоръчаните".

2. АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ... Той приемаше всички, които идваха при Него обременени от някакъв товар. Вратите на Неговия дом бяха винаги отворени за всички, които имаха какво да искат, какво да споделят, какво да кажат, от какво се нуждаят, от какво страдаха. Да знае човек, как да застане пред него, да знае какво да каже и как да го каже, какво да пита, кога да говори и кога да мълчи, беше изкуство, което малцина владееха. Днес по многото сигнали, които стигат до нас виждаме, колко много хората се различаваха и изправени пред Него, те изпъкваха с целия си вътрешен облик. Светлината като факел прониква скритите гънки на човешкото сърце и душа и човекът нямаше къде да се скрие, той стоеше пред Учителя без покривала и маски. Една бегла дума, един поглед разкриваше същността на човека, неговите интереси обикновени и себични или неговите съкровени копнежи. За Учителя човекът беше отворена книга четливо написана и страниците една по една се разтваряха пред Него, за да разкрият не само миналото, но и настоящето и бъдещето. Целият човек стоеше пред Него, разкрит отвътре. Той владееше едно познание, което го правеше едновременно и сърцеведец и Човекът. Който единствено можеше да помогне на ония, които пристъпваха при Него с чистотата на сърцето, на мислите и на желанията. Той беше винаги готов да даде на всекиго онова, което му бе нужно, за да го освободи, обнадежди, повдигне. Отношението между ученик и Учител се изработваше мигом и погледът безпрепятствено проникваше в глъбините Твърде е рано да се говори за степента на Неговото виждане. Материалите лежат в изобилие и науката ще бъде принудена един ден да се занимава с Неговото виждане, което беше необикновено и което за сега не може да се подведе под никоя степен или рубрика. При наличието на един установен опит твърде стандартизиран по отношение идеята за ясновидството изобщо, фонова, което притежаваше Той стои неизмеримо и неуловимо за обикновеното човешкото мислене, за да може да се улови с перо. В желанието да бъдем точни и да спазваме до максимум казаното от Него, ние се стараем да построим нашите теми изключително върху документацията - беседите и лекциите. Една скоба се открива, една завеса се открехва, мимоходом сякаш Той казва няколко думи за себе си и следите са вече ярко очертани, следи, които водят до високи върхове чиято височина се опитваме да надмогнем. Без да сме искали, без да сме мислели, че можем да се натъкнем на тия сигнали, ние се отзоваваме пред този необозрим свят, където езика звучи необикновено, а облаците стоят непознати и пречудни. Знаем ли ние докъде ще стигнем и пред какво ще се отзовем? Може би е късно да си задаваме този въпрос. Старателно Той е скривал Своята личност, Своята самоличност в духовен смисъл, познавал добре възможностите на човека и градусите на неговата топлина и светлина. Нещо се е случило с нас, което трудно бихме могли да обясним, нещо като непобедим кураж и нужда да тръгнем по обозначените сигнали и да се спираме очаровани и пленени от картините които се разкриваха пред нас. Величието на един път и живот, който ни говореше на познат език, ясен и точен, и премного съкровен за нас. Картината е цялостна и богата жадно днес я съзерцаваме, за да оставим следа от преживяния миг. Бихме желали, когато говорим за Него да говорим без въведение и направо. Ала поетичните хрумвания бликват спонтанно, нашите съзерцания си остават плод на внимателно и осторожно вникване в същността на принципите и законите и най-вече в същността на онова, което Той разкрива за себе си. Нямаме желание да засягаме личността на ония, които идваха при Него с определени цели. За нас е важна принципността, която искаме да уловим и предадем строго и неподправена, както сме я доловили в момент, когато Той ни въвежда в Своя свят и като Учител на ученик, показва вътрешната обстановка, вътрешното съдържание на отношенията, на целите и на интересите на ония, които заставаха пред Него. Страничните обекти не ни интересуват, нито дори тези, които не са знаели как да застават пред Него и какво да искат. За нас е по-важно не фона, а как се очертава той. Групата е пред нас - Учителя и ония, които бяха от категорията на тези, които не знаеха, как да застават пред Него и какво да искат от Него. Те добре знаеха силите и възможностите, които Той притежаваше, те бяха добре осведомени за търпението, щедростта, богатството на Учителя, всичко знаеха, ала едно нещо само не знаеха - къде да застанат и как да застанат. Грубо казано те бяха крадци и разбойници, които на преден план слагаха своите себични цели. Оная плеяда от духове, които носеха прозвището “велики ленивци”, чакаха да им се даде наготово, чакаха подаяние. Като пред богата трапеза те простираха ръце, алчни пръсти да заграбят всичко, да изтръгнат колкото може повече скъпоценности, да станат господари на една тайна, на един магически ключ. Те вечно се промъкваха меко и тихо и с мек кадифен глас питаха и разпитваха Учителя и всичко това имаше вид на човъркане, на невинна любознателност. Никак не беше трудно да се отбият тия домогвания, защото Той беше най-изкусния оратор, шпагата му беше едновременно и твърда и гъвкава и нямаше човек на земята, който можеше да го постави в неудобно положение или да изтръгне насила знанията. Такива обикновено Той ги наричаше просеци и често направо крадци. “Аз зная, какво искат те от мене. Да им открия тайни. Няма да бъде това. Аз познавам техните лъжи.“ Времето мигом сякаш загубва своята власт и ние не сме вече изправени пред съвременността си, а се връщаме назад през хилядолетията, за да слушаме ония, които се спираха пред Христа, учени, книжници, явни и незнайни ученици, да питат Христа не за да уталожат своята жажда, а да го опитват, за да го впримчат и за да научат някое лесно средство за влизане в Царството Божие. От прословутото питане на Пилат, до въпроса на знатния момък - “Що да сторя, Господи, за да наследя Царството Божие?”, до въпроса на Никодим: “Как може стар човек да се роди наново?" Една цяла верига от хора изпъкват и всички те жадуват само за едно - да задоволят своите обикновени цели и лични домогвания. Жадният за истина ученик отсъствуваше. Такива учени ученици, такива вълци в овча кожа не са липсвали и при Учителя. Те имаха само една цел да използуват знанията за користни цели. На такива Учителят казваше: “И хиляди години да стоят при мене, нищо няма да получат.” Думите звучат строго, и предупреждават всички. “Вие не знаете, какво мога аз, мога да пренеса материята на ръката в очите и тя да вижда. Възможно ли е това? Ще го опитате. Ако се приближите при мене с любов, знайте, че аз съм човекът който може да ви помогне.” Напрежението намалява и ние се връщаме от един шеметен връх. “Стойте далеч и не се приближавайте безразборно.” В света има свещени места и човек трябва да знае, как да се приближава при тях и как да застане. Никъде не може да се научи това изкуство, както и никой не може да научи човека да се моли на Бога. Отношенията се определят между ученика и Учителя от мислите, чувствата, живота. Те не се определят от механически закони, а от дълбоки вътрешни побуждения и изблици, които идват направо от сърцето - това е любовното отношение между две същества, които се разбират и обичат без думи. Само любовта е атмосферата, средата, почвата, където може да вирее цветето на душата, да се развива, цъфти и зрее. Само чрез любовта ученикът може да влезе в една нова среда, нови условия за нов живот. Нямаше нищо по прекрасно от състоянието на ученик, който застанал пред лицето на Своя Учител с всичката си любов и със всичкото си смирение с дълбоката вяра, че ще получи тъкмо онова, което е необходимо за неговия духовен растеж. Ожиданото през векове сбъдновение изпълва душата му с радост. Беше се случило великото, което променяше из основи живота, като го насочваше към нови върхове. Тези ученици знаеха, как да застанат пред Него, какво да искат и какво да питат. Никога те не простираха длан, за да им гадае по линиите на ръката. Той не беше гадател, а хиромантията беше наука, която ученикът трябваше да учи; никога те не питаха за своите пререждания, миналото се губеше всред блясъка на настоящето; те не искаха от Него да им се открие магическа тайна или ключ, как да запазят здравето, младостта, парите, положението си - това бяха неща, които стояха като задачи пред ученика, сам трябваше да се запретне да учи, да работи, да твори. Магичното се беше случило и то бе най-великото, което той можеше да очаква - срещнал е Учителя си. Волност е за ученика да иска неща, които лежаха пред него четливо написани в страниците на Живото Слово - предстоеше му сериозно учение, а не готови дадени и решени уроци. Срещу такива запитвачи Той биваше строг и на въпросите: Защо брадата ми е такава, носа или веждите или устата? -казваше: “Защо да се връщате на миналото, ако ви кажа, какво сте били, главата ви ще побелее.” Имаше неща, които ученикът трябваше да знае, имаше неща, които предстояха да се откриват, ала имаше и много неща, които не му бяха нужни сега. Важно беше да знае, как да застане и какво да пита, какво да иска и как да учи. Ученикът трябваше да вярва, че ще получи само онова, което му е нужно в момента. Ония, които се опитваха да изтръгнат насила нещо, ония, които се опитваха да Го изнудват, оставаха жестоко излъгани. За такива Той имаше образен език и без да ги засегне, караше ги да се засрамят, да се червят, да се замислят. Към казаното можеше да се прибави още много от Него по този повод за да изпъкне ярко образа на самозваните учители и тоя на отявлените врагове, които не преставаха да се проявяват и когато Той не беше вече на земята. Всички обаче рано или късно се натъкваха на Неговата здрава ръка, която ги държеше и на мощното Му слово, което превръщаше всичко на добро за тия, които вярваха. Трудно можеха вече да излъжат някого, трудно можеха да заробят “учениците” - да прелазят през прозореца, за да погубят и убиват, откраднат. Нещата лежаха ясно и стрелките на пътя сияеха. Не беше вече трудно и за учениците да различават фалшивите монети от истинските, човешкото от Божественото, лъжата от истината. Нито хитрините, нито дипломатическите ходове, нито привидната мекота, можеха да прикрият себичните подбуди и честолюбивите замисли на такива отявлени врагове на светлината, които се силеха още да атакуват Неговото дело. Ученикът трябваше да знае, как да застане и какво да иска. Отношението към Учителя и отношението на Учителя към ученика трябваше да се къпе в атмосфера на любов и взаимно доверие, на дълбока вяра и смирение пред Великото. Ученикът трябваше да може да отзвучи на любовта на Учителя си. Всичко друго, което се е случвало тогава, всичко, което днес се сили по същия начин да дезорганизира и внесе дисхармония, е вметнато положение. Тази категория хора се влачат като паразитни растения и тяхната участ е огъня. “И хиляди години да се въртят около мене, нищо няма да получат. За другите обаче, които с любов се приближават, аз съм човекът, който може да им помогне.”

1. “АЗ СЪМ ЕДИН ПРОСТ СЪБЕСЕДНИК“ Онези, които пишат биографии са писателски личности. Биографията на един човек предполага историята на този човек. Историята би трябвало да бъде точна, правдоподобна - верига от събития, които са станали и описани добросъвестно и без преувеличаване или прекрояване. Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този живот. Когато днес спираме погледа си върху образа на Учителя, не искаме да пишем биография, нито историческа, нито романизована. За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия живот, един живот, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки. Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия живот. Не правим опит да сглобяваме отделни данни и факти - не пишем биографичен очерк. Неговият живот и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата. “ Аз завъртях колелото на дясно, а не както беше наляво “ - казва Той. Нещо се бе случило на Земята и това беше значимото, великото, което вековете нямаше да изчерпят. Не правим опит да Го уловим във фотографическата камера с нашето перо и да разкажем на света, как живя и как работи. Избрахме си спонтанния начин на израз и на разкриване образа и делото и нека ни бъде позволено да тръгнем по неутъпкани пътища, нека и това бъде малко указание, че всичко около Него беше необикновено ново. Всичко лежи удивително ясно и просто -материалите са натрупани. Всичко е кристално чисто, всякаква фалшификация е изключена, невъзможна. Нищо романизовано, нищо преувеличено, нищо с дъх на мит или легенда. За да освободи и обезоръжи волнодумците, Той говори за себе си. От казаното се опитваме да изградим реалната сграда на един живот, който нямаше да престане да звучи във всички гами, винаги свеж и нов. Когато намираме тези пасажи, ние ги събираме като скъпоценни късчета, които ни дават подтика и възможността, да разкажем за него онова, което в моменти на вглъбяване и съзерцаване се разкрива пред нас. Не веднъж темата щеше да ни грабне и покори и не веднъж щяхме да потопим перото в мастилото и отбележим ярко ония кратки и скромно изразени сигнали, които не могат да бъдат отминати и хронологически наредени като цитати. Нямаше да има човек, който познава постановката да не се спре развълнуван пред тях, както се спираме пред великолепен пейзаж от който премного се вълнуваме. Биография не пишем, а до историята не сме стигнали, това е задача на историците. Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя. Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на живота, който звучеше и пееше край нас. Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около живота и делото Му. Трудно би било да се сведе всичко у Него до някакви познати мерки и облици. Неговите методи бяха различни, индивидуални, неуловими в тяхната дълбочина, неподчиняващи на познатата и общоприета логика. Обикновената логика за Него беше нелогичност. Неговата мисъл се изливаше по непознати и необхватни закони. Речта, обаче, беше винаги ясна, точна, недвусмислена, близка до човешкия ум и сърце и отговаряща по магичен начин на всички човешки тежнения и нужди от всичките области. “Аз не разглеждам религията като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник.” Никой не би дръзнал да го нарече с едно от тези трите названия. Проповедници, философи и схоластици продължаваха да съществуват, те бяха познати и популярни личности и умееха "добросъвестно" да си вършат своята работа. Не е било време на Земята да не са проповядвали, да не са философствували, да не са спорили. Светът е уморен от тези три категории "учени", значението на тези проповедници е достатъчно компрометирано. Важен в случая е краткия пасаж, където понятието събеседник привлича нашето внимание. “Аз съм един прост събеседник." Дори не обикновен събеседник, а “прост”. Тези две думи за нас звучат необикновено. Никой, който не е бил на среща и разговор с Него, на беседа или на лекция през школните часове, не може да разбере значението на тези две думи, когато човек отруден от някакъв конфликт, обременен от някой въпрос, отеготен, или жаден за нещо ново, или пристъпващ прага на школата с определен въпрос, или търсещ лек за своята болка да не е намирал търсеното в беседата, ако внимателно е слушал. “Аз съм един прост събеседник - не търсим изрази и образи, за да кажем какво се крие зад тези думи. Достатъчно е да се върнем на миналото и гребнем в съкровищницата на спомена, когато сме Го слушали в ранните часове на школните дни, през неделните или в планината, или, когато сме били на разговор при Него, да преживеем тази дума сега, когато се силим да възстановим отношението на ученик към Учител и намираме отлетите форми живи и свежи. Той беседваше, Той винаги беседваше... Какво значи да беседваш? Какво значи събеседник? Две прости слова, които безшумно те водят за ръка, за да те отведат в една светла и спокойна обстановка, където намираш човека, брата, майката - съществата, които обичаш и те обичат, за да си поприказваш с тях от душа и от сърце. Той беше и приятел, и брат, и майка, и баща, и Учител - Той правеше тъкмо това, беседваше с тебе от душа и от сърце. Това правеше Той през всичките дни и часове, когато сме Го слушали при разговор или пред катедрата. Той винаги говореше, беседваше, разговаряше, независимо дали пред Него стоеше един човек или стотици. Едновременно, изумително чудно за нашите ограничени схващания за Великото, Той говореше на всички, разговаряше с всички. Затова и законите на Неговата логика не се покриваха с тези на обикновената човешка логика. Несъвместима си остана тази логика и бъдещата психология ще има да се занимава с нея, за да открие нови проблясъци и нови пътища. Отличителното в нея, обаче, не ни избегна. Една дума казана от Него блясва като сигнал, която сепва нашето съзнание, буди нашата мисъл и ние тръгваме по блесналата стрелка, да се отзовем не пред точната и суха размисъл, не толкова пред знанието, а пред живото и топло преживяване, когато различно натоварени сме слушали Неговото Слово, Живото Слово, Което вече не целеше само едното, а всички, които бяха там, всички, които идваха при Него различно обременени с един проблем, с един въпрос, с една мъка, с едно противоречие, умствено, сърдечно, физическо. Всеки по отделно отиваше на беседа, да уталожи глада и жаждата и ето, че наред с общата трапеза, която се слагаше, имаше и лична, всеки да може да си вземе онова, което му беше необходимо. “Простият събеседник”, за Който дръзваме да кажем, че беше велик беседваше с всички едновременно. И точно там беше трогателното и топлосърдечното, което ни вълнуваше дълбоко, озадачаваше ни и накрая задоволяваше напълно. Нямаше слушател, внимателно и съсредоточено изслушал беседата и лекцията да не открие между многото идеи, принципи и правила тъкмо онова, което засягаше лично него, да не намери тъкмо онова, което в момента му беше нужно и засягаше специално него. Една беседа никога не засягаше само едното, или част от ония, които го слушаха, а всички. "Аз съм един прост събеседник” - това значеше, че когато и да застанем пред Него, когато и да разтворим беседа да намерим онова, което търсим, онова, което ни трябва. За всеки по отделно ли е говорил Той ? Да, за всичко, което беше във връзка с човека и живота. Той говореше на човека, говореше на неговия ум, на неговото сърце със специфичния език на ума и на сърцето, говореше на душата, която разбираше и се къпеше в светлина, преживяла съкровения си блян - беше се сбъднал този блян. Велико нещо беше да срещнеш същество, което те разбира, неизразимо е да застанеш пред “Един прост събеседник” - Който те разбира и кротко за ръка те води от светлина в светлина, от връх на връх, за да ти покаже великото, което те чака и направи достояние на душата чистите извори, живия хляб и живата светлина и накрая да изправи човека пред великата повеля на времето и го вдъхнови, да живее, да люби, да учи. Беше се случило велико, рядко събитие, разрастваше се този живот отвътре навън, за да обхване постепенно целия живот, цялото човечество. Приличаше на пролет, която бавно настъпва с всичката неизбежност на онова, което щеше да я последва - размразяването на ледовете и снеговете, идването на прелетните птички, разцъфтяването на дърветата и цветята. Човешката душа преживяваше тези предпролетни дни, които вещаеха на човечеството новото по което векове е бленувало. Идваше време, когато съсъдът на всеки човек щеше да се изпълни със съдържание, на всеки съответно съдържание, за да не жадува, за да не гладува. Пред всеки човек се слагаше трапеза, за всеки човек, каквото му е нужно. Той беше едновременно и приятел, и майка, и Учител, най-близкото същество, крепко застанал да човека, за да му поднесе онова, което му беше нужно. Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия живот. Там е силата на един Учител, чийто възможности са неограничени. Той не беше проповедник платен, за да проповядва, Той не беше схоластик, за да се впуща в богословски и научни спорове, Той не беше философ да играе на диалектика, не беше и тримата взети наедно да търси Истината. Истината Той я живееше. Той беше “прост събеседник”. Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.

2. УЧИТЕЛЯТ 1. В един свят като земята човекът прилича на малко дете, което се нуждае от помощта на големите. Големите от първия момент на раждането до пределната възраст, когато човек сам ще може да се грижи за себе си, детето не е само и ония, които са край него проправят пътя му с обич. Без грижите на големите детето не би просъществувало нито миг. Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование. Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот. Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно. В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда. Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят. Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек. Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в живота, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис. Те очакват едно велико събитие, нещо необикновено, което понякога се случва, а някога то ги отминава или те не на успели да го уловят. Той търси необикновеното. Той не се интересува дали ще бъде богат или беден, дали ще живее в дворец или в колиба, дали ще бъде знатен или прост. За него има само едно нещо, което има цена, нещо премного важно, ценно и съществено. Той не се интересува от всичко онова за което хората се борят цял живот. Той не се задоволява с обикновените разбирания за морал, за истина, за любов. За него всичко крие дълбок смисъл и животът му се превръща на вечно търсене съдържанието на нещата. Той не се увлича по формата, интересува го само дълбокото, необикновеното. Той се интересува от наука, философия, литература, религия светът на изкуството за него е най-любимия. Книгата е врата и първата диря по която той тръгва, за да търси красивото, вечното. Такива просветени и жаждущи хора се срещат не само всред интелектуалните среди, но и всред простия народ. Жаждата е една и съща и извора, който ще уталожи тази жажда е един и същ. Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял живот са копнели, понесли копнежа си от вечността. На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг живот. Процесът на раждането и на събуждането на човешката душа е известен още от древността. Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горели от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре. Раждането в този свят не е случайно явление. Процесът е забележителен и значим; както раждането на физическия свят крие своите опасности, така също и това раждане е сложно и крие своите изненади и опасности. Веднъж роден за нещо друго, човек се намира в съвършено други условия, непознати и неясни и без здраво ръководство, човекът - ученик ще се намери в положението на малкото дете - оставено на произвола на съдбата. И докато за детето може да се намери човек да замества майката, то в духовния свят никой не може да замести оная голямата личност, която поема ръководство - Учителя. Никой не може да свърши работата, освен Единния, Истинския, Определения. Учител за когото ученикът безспирно е копнял. Нуждата от Учител за родените е необходима. Без Неговото ръководство духовното развитие е немислимо. Всички ония, които в желанието си да бъдат самостоятелни и независими твърдят, че могат без Учител в този път, много се лъжат; те тъпчат по този начин основния закон в Битието - отричат онова, което на земята наричаме майчинство, и без което развитието на човешкия род е немислим. Законът и тук е един и същ. Отношенията, както на физическия свят така и в духовния стоят непоклатими и реални. На земята няма по здраво и по вярно любовно отношение като това между Учител и ученик. На земята няма изразни средства с които да се изрази силата, самоотвержеността, красотата на това отношение, сгрято и почиващо единствено върху любовта. Когато Учител и ученик се намерят животът навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”. Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран живот с присъщия шум, суета и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик. Би било не само трудно, но и опасно дори, ако зад него не стои здравата длан на Учителя, а под нозете здравата основа на Неговите принципи. Пропадането на бележити хора на изкуството се дължи на това, че те не са намерили или не са искали да намерят силната личност, ръководител и Учител, който да ги направлява и води към великата цел. Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и съкровището за което вероятно са бленували. Образът на Учител е очертан най-релефно по времето на Христа. Той е същество от друг свят, от друга еволюция. Той разполага с неограничени знания, сила и възможности. За него в Евангелието се казва: "Дадена му е сила без мяра”. Духовното богатство, което те носят на човечеството е неограничено. Като обилен извор те бликат непрестанно, като океан знанието се разлива. "Любовта, Мъдростта и Истината, които те носят са изпитани”. Те Го правят силен, мощен. Всичко, което Учителят говори е минало през наковалнята на опита и живота. Всичко е подквасено с подквасата на истината. За това и вярата в Него трябва да бъде безпределна и здрава като канара. Те говорят само онова, което са видели, чули, учили, опитали, че е жизнеспособно като сити здрави семена. Те познават законите на Живата природа и си служат с тях където намерят за необходимо. Всичкото богатство което притежават, те го поставят в услуга на човечеството за неговото повдигане, в услуга на всичко що живее и пъпли на земята. Техният живот е непрекъсната и безмерна жертва. Животът на земята за тях е груба среда, но те я понасят с радост, като слизат до човека с единствената цел да му помагат, да го повдигат, да го направляват в този път, който води към върха. Както лъха на добродетелите стига до тях, така също и този на злото ги докосва, но те знаят как да се справят с него, защото владеят магията на превръщането и злото превръщат на добро. С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието, жестокостта и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило. Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията. Живота им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека. Целият им живот е беззаветна служба за благото на човечеството. Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот, бодрост и радост в тия, които са край Него. Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко. Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва. Неговият живот е израз на строителство - от най-малките форми в животинския свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни. Необхватна е голямата дейност на един Учител, за това годините, които лежат преди Неговото идване са години на подготовка за Великото събитие, а тези след Него на Велика творческа работа и устрем към новото. За това Те създават епоха, епоха на велики открития, на възраждане и на духовен напредък. Няма област в човешкото развитие, която да не бъде докосната и облъхната от Неговата светлина и сила, от Неговата мисъл. Светлината Му прониква всичките светове и стига до глъбините на човешката душа, за да я освободи и обнови. Принципите и идеите, крито носи са най-здрави, чисти и сити семена, които грижливо като най-изкусен сеяч Той посява в добре разораната почва. Човешката душа векове е копняла за тази среща. Щастливи са ония поколения, които се сварват, за да кръстосват пътя с Неговия. Копнежът за такъв пратеник и вестител на новото, никога няма да пресекне в душата на човека, докато на земята има живот. Няма на земята по величествена среща от тази, няма и по-голяма радост, да бъде човек обвеян от нея. Сиянието и блясъкът на това събитие стига за вековете, като ги насища с лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Затова ония, които на голямата любов отзвучават крепко, веднъж пристъпили Неговия праг, остават верни през вековете с чиста и непоклатима вяра - Негови ученици. Значението и ролята на Учител в живота на ученика са огромни. Той ръководи не само съдбините на цялото човечество, не, Той намира време да се погрижи за всеки по отделно, и индивидуално да направлява неговият път и развитие. Той има грижата за всяка пробудена душа, която в сияен час го е потърсила. Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния живот, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на живота. За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг живот, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на живот. Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия. За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки. Духовният живот представлява живот на невръстно дете. И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител. Немислим е живота на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител. Да имаш Учител това значи да се движиш около център - движението на кръга се реализира във всичката си красота и сила. Да се чувствуваш радиус във Великата окръжност, не е нищо друго, а намиране опорната точка на живота, която те приближава до Реалността. Няма по правилно и по-хармонично движение от това да чувствуваш, че някъде свети фара, който направлява всяка стъпка всред тъмата на земната нощ. Идването на Учител на земята е събитие с огромно значение; то е слизане на Великото на земята, то е онова, което чистите по сърце казват: “Бог е слязъл на земята да се разхожда и да обядва с човеците.” То е величествен знак на благоволение, чута е горещата молитва на тия, които Го обичат и ожидат. Любовна покана и велика милост оказана на човека. Жива буква в онова, което ние бихме нарекли с нашия обикновен език — доказателство, очевиден факт, който никога няма да престане да говори за Голямата любов проявена към човека, за голямата Мъдрост, дошла да проправя пътя на залутаното човечество и най-после за Великата Истина слязла на земята да освободи душата от вековно робство, за да прозрем зад всичко това Незнайният Образ на Великата Реалност, срещу Която двадесетия век настървено е насочил своите стрели, за да я опровергае и поругае. Но ето, че родените през този забележителен век изпълнен с. противоречия и тревога, пределен век на една епоха, която си отива, трябваше да бъдем живи свидетели на едно събитие, на една среща с Учител, който повече от половин век живя и работи в България и показа не само на думи, но и с делата си силата и жизнеспособността на едно учение, което имаше за единствена задача да научи човека, как да живее. Той обогати с духовни ценности нашия век и съкровищата ще стигнат за много поколения. Той успя да съпостави срещу напиращия и нарасналия материализъм идеята за Великата Реалност, идеята за неизмеримостта и безсмъртието не само на Вселената, но и на човешката душа увенчана с това безсмъртие да цъфти и ухае през вечността. Той донесе малката питка квас, малката щипка сол; светът беше подквасен, светът беше осолен и на земята нямаше вече да има сила, която да поругае Великото и човешката душа като й оспори нейната свобода. Като добрата жена завила тестото в нощвите, като добрата земя погълнала ситото семе - Истината щеше да завладее умовете и сърцата на хората. Никой вече нямаше да успее да ги излъже и използува за користни цели. Щастливи са тези народи, които се позовават на зова на истината. Щастливи са тези люде, които са й дали път в умовете, сърцата, душите. Това е новото, което Учителят донесе в света. Никога човечеството не се е нуждаело от една силна и здрава ръка, която да изведе пътуващия кораб всред океана посред хаоса и тъмата на нашето столетие. Присъствието на един Учител има важно и огромно значение не само за духовното развитие на човека, но и за правилното разрешаване на големите конфликти назрели вече. Той е дошъл още да помогне на човечеството през този сгъстен час, да намери своя път и завещае на идващата раса новото - човечността, любовта. * * * 2. Онова, което искаме да кажем за Него не е биография, не е и история. Ние можем да направим и едното и другото - били сме Негови съвременници и имаме възможността да проследим живота и делото. Можем да съберем достатъчно сведения и данни и да направим съчинение. Тогава бихме успели да кажем всичко, но бихме пропуснали същественото, малкото, неуловимото всред голямото богатство и движение, където човек се спира развълнуван от всичко, което се открива пред очите. Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб. Човек не знае откъде да започне и как да свърши, защото няма опит, няма рутина. Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото, пред нас се движи вихрено. Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на живот. Пред нас е цялото идейно съкровище. Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо. Само да посегнем и ще намерим ключове и отговори на всички въпроси, конфликти, противоречия. Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия живот, неговия път, завоите и мъчнотиите в него. Засегнати са трите царства и като венец човешкия, най-вече от всичко е разнищен сложния механизъм на скритото, дълбокото - степените на съзнанията. Нищо не е пропуснато - нито една резка от сложния живот. Оставаш е убеждението, че всичко казано стои близко до човека, сверено и точно - пътят е минат, опитът е събран, никога сякаш човек не е бил толкова разбран и никога на неговата мъка не е било така отзвучано. Проучено е всичко из основи. Човекът - в тоя дворец с безброй зали той се движи свободно, познати му са най-скритите, най-дълбоките гънки на човешката душа. Няма страдание, което да не му е познато, няма радост до която да не се е извисил. Всичките слизания, падания на човека му са познати, усилията му да върви напред стоят близко до Него; цялата панорама на човешките борби стои широко разтворена пред Него. Той чете историята на цялото човечество и по отделно на всеки човек. Кармата на всичките родове преди него му е известна, човекът пред Него стои като наръчник чрез който Той може да се справи с миналото и настоящето, както и с бъдещето. Силата на един лекар се заключава в способността да определя точната диагноза. В света на душевния живот на човека познати му са всичките видове заболявания душевни и физически, дисонансите и дълбоките конфликти. Затова Той знае всеки момент какво му е необходимо и какво трябва да се направи. Той е най-опитният диагностик във всичките полета. Силата на писателя седи в неговия психологически усет да познава героите не отвън, да вниква в неговите вътрешни борби, копнежи, цели, за да стане изразител на въжделенията и нуждите на своите герои. Способността и усетът на Учителя стига до невероятни възможности. Като най-фин сеизмограф Той долавя не само страданията на хората, но и тия на всички живи същества по лицето на цялата земя. За Него животът прониква всичко и на този живот Той умее да отзвучава еднакво. Дали е минерал, растение, животно, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи. Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания, скърби, мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие. Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и студено. Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има. Както животът е единен, така и чувството на святост към него е еднакво. Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка. За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост. Животът не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него. Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция. На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората. Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия. “В какъвто и да е вид, аз го отричам". Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили. Да се унищожава живота, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството. Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта. Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над животни или хора. “Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с живота и са взели участие в неговото унищожаване. Много е говорено по този въпрос, ние се спираме мимоходом, за да проследим отношението Му към човека и неговите нужди, дълбокото разбиране на тези нужди и Неговата отзивчивост. Няма случай, който Той да не разбира, да не познава и да не помогне. Ония, които са живели по Негово време и не са Го познавали, може да се учудват на това, ала ние, които имахме тази възможност да следим от близо това и сами да го преживеем, казваме - моментът бе велик, Земята никога не ще забрави това събитие, и отраженията ще сияят през вековете. Онова, което Той остави, ще легне като основа при изграждането на бъдещата култура. Ние не преувеличаваме, напротив казваме нещо малко, защото, какво сме ние с нашите ограничени сетива да обхванем неизмеримото! Успяхме само да преживеем силата на момента, блясването на светкавицата, за да съзерцаваме покълването на семето в нашите души, които за Него бяха почва, където Той пося семената на новото, което идваше на света и което един ден щеше да се види и опита. Ние Го наричахме Учител. Много има писано за личността на Учител като идея и като възможност. Темата е доста разработена. Онова, което привлича нашето внимание е нещо друго, което всячески се стараем да уловим и представим в тази монография. Искаме да бъдем последователни и да спестим подробностите. Ние стигнахме до един от набелязаните вече върхове и като опитни планинари искаме да тръгнем към следващия - образът до тук бе отбелязан с една култура. За нас тя е жива, реална и топла, защото бе опитана. Неговото разбиране на човека, Неговата преценка за него и Неговата любов към живота и грижата за съхраняването на тая скъпоценност. Той знаеше и можеше. На Него можеше да се повери всичко. Нямаше възел и противоречие, което да не развърже. Всичко е опитано и не само от един човек, а от хиляди, които са спирали пред Неговия праг. Няма да си позволим да кажем ни една дума, която не е минала през опита и през наковалнята на фактите. Светът - хората, учени и прости, богати и бедни, млади и стари, няма човек да не жадува да намери поне един, който да го разбира, помага и люби - един поне при който да се спре, когато го налегне скръб и печал, мъка и безверие; една врата и един праг на който да спреш с дълбока вяра, че на прага ще застане човек и ще ти поднесе топлата дума и утехата и нещо повече правилното разрешение на задачата, която те тормози. Единственото нещо за което човек копнее. Човекът мъж или жена изоставени от своята любов, търговец загубил своите пари, майка загубила своето дете, учен, който не може да открие последния знак, военачалник загубил своята сила, обременени всички от една идея, от един конфликт - светът е пълен с тях и най-после човекът може да жадува за истината и напразно я търси по човешките друмища. Всичко лежи пред този праг, където те чака Човекът, Човекът, който ще те посрещне и ще ти каже: Седнете, отпуснете се и разкажете, какво ви тежи, аз ще ви помогна. Идеята за Учител е изразена без думи. Той е този, Който ще те посрещне на прага, независимо кой си ти, какъв си ти и откъде идваш. Идеята ще говори на всички, както е говорила и на нас. В тази идея безкрайността е отляла своята сила, своята чистота, своята вяра и своята любов. Христос като Учител ни дава ярка идея за Него, като същество, който държи в ръцете си силата, вярата и любовта, дадени без мярка. Чрез тези важни принципи единствено може да се съхранява и изгражда живота. Затова и Той единствено с тях борави и гради сградата на Своето учение - една здрава и съвършена архитектурна цялост споена с най-мощната спойка - спойката на любовта, на мъдростта и на истината. От тази спойка човечеството нямаше да се освободи, защото веднъж свалена на земята, тя щеше да насити атмосферата и хората щяха да я дишат чрез въздуха, пият чрез водата и ядат чрез хляба. Учителят идва на Земята, за да дава и изпълва. Земята е изпълнена, Земята е посята. Новото ще бликне като фонтан, като извор, като нива разлюляна от обилен плод. За тази вода и за този хляб хората са жадни, защото те са, които дават тон на живота. Неговата сила, с която Той разполагаше когато е бил на земята, сега става по-голяма, когато е вън от нея. За жителите на Земята няма по-голям и по-желан приятел от Учител. Защото Той е който може да я обогати с духовни съкровища, които не изчезват. Човек трябва да бъде готов за тях - да приготви място в себе си и да ги възприеме като дар. Времето, когато един Учител идва на Земята е епохално. Той бележи края на старото и началото на новото, което настъпва по всичките посоки на живота. Всред хаоса и безперспективността на века, когато човечеството преживява най-големите конфликти, два момента ще бъдат отбелязани като най-главни. Първият, когато над помръкналите хоризонти се ражда новата зора и вторият момент, когато народите ще приближат до голямото светило, за да запалят своите лампади. Съществува само една пътека, един път. Този път води към светлината и топлината на това мощно слънце. Народите ще опитат всичко, и уморени от ужасите на века ще стигнат до Него, не като при авторитет, а като при извор, чийто свежи струи ще ги съживят, като светилник, който ще им поднесе ключове, като любов, която ще избърше всяка сълза, за да могат да разрешат всичките противоречия лични, обществени, семейни, държавни, общочовешки. Той бе приятел не само на българския народ, но и на цялото човечество. Застанал на прага на идващия век той е направил духовна революция не вън от човека, а вътре в неговия ум, сърце, душа, като вля ново съдържание и нова сила и насочи човека именно към мисълта и чувствата като най-мощни двигатели на живота и човешкия напредък. Овладяването на мисълта и чувствата бележи важен завой в развитието на човека и постави краеъгълен камък в непознатата и неправилно осведомена наука, каквато представлява днес - психологията и науката за душата. Материалът на тази тема е огромен, даден във всичките лекции и беседи. Никой до сега не е говорил толкова много и така задълбочено с такова познание и проникновение за света на душата, за духовното, както Той, предвидил големия глад на съвремието си. Мисълта на човека се възейма до тези върхове, за да стигне до същината на човека - мисълта, чувството, душата, духът- области, които предстоят да се разкрият и опознаят. Земята лежи открита пред погледа на географа, ала човекът предстои да се разкрива пред погледа на човека. Големият Майстор е трасирал пътя, дал е направлението, поставил е стрелка и облял пътя с обилна светлина - направил е неоценима услуга на човечеството. Човекът на двадесетия век за голяма радост успя да улови стрелката и добре е чул сигналите. Да се овладеят познанията, не за Земята, а за човешката душа е наистина сериозна експедиция, за която се изискват самоотвержени, трудолюбиви и чисти по сърце ученици. И за тях, както и за всички мореплаватели и откриватели е необходимо да имат висок идеал и беззаветна любов, за да могат да открият неземните съкровища скрити в недрата на земята, не за да превърнат желязото в злато, а как да навлязат в света на духовното, за да превърнат омразата в любов, насилието в свобода - как да не бъдат никога вече лъгани, как да възвестят правдата, как да въдворят мира, как да закрепят доброто, как да станат истински служители на новото. Велики открития и велики реформи предстоят на човечеството. Този път няма да бъде спечелена земята с нейните несметни богатства, а ще бъде спечелен човека в когото лежат несравнимо по-големи съкровища отколкото тези на земята и с неограничените възможности непознати и неподозиращи за човека. Към тази задача и към този подвиг е бил и ще бъде обърнат погледа на Големия Приятел на човечеството. Ние успяхме да видим това, да преживеем великия момент, като имахме рядката привилегия да бъдем привлечени от Неговата светлина и топлина, да почувствуваме тази светлина и топлина, да съзерцаваме живота Му, като израз на висша хармония и да опитаме накрая живителната сила на Неговото слово. Големият Приятел е приближил всичко и всички до сърцето си. Няма живо същество застанало на Неговия праг, обременено от някаква нужда да не е получило отговор. Той очерта прав и здрав път по който могат да минат всички, които търсят и жадуват истината. Светът се превърна на просторен дворец и над него небе осеяно със слънце и звезди. Милостта и Любовта на Бога се излива към отруденото човечество. Идеалите на двадесетия век ще поникнат, веща ръка е посяла нивата, класовете ще бъдат тежки и сити. Следващите поколения ще опитат тия плодове. Ключовете - великите принципи бяха връчени на човека. Това можеше да направи само Той - Великия Учител, за Когото предстоеше да се говори. Нека сам за себе си да се нарича Неизвестния. Като светлината, която всичко разкрива, а тя остава неразкрита. Той разкри вътрешния, неизвестния човек, като определи правилните отношения към Цялото, приближи идеята за неизвестното и нематериалното до човека и направи жива и осезаема идеята за Великата Реалност. Това беше голяма придобивка и смел скок в света на духовното познание. * * * 3. Двадесет години по-късно ние не само четем Неговото Слово, сега имаме време да мислим, да се вдълбочаваме, за да откриваме височините на Неговата мисъл и се приближаваме при Него отвътре. Ние се връщаме назад, за да преживеем годините, когато сме били край Него, за да огледаме днешната обстановка, която се различава коренно по своето вътрешно съдържание. Миналото беше за нас премного наситено със светлина и топлина, с чисти тонове и музика. Събитието бе неизмеримо по своята значимост и дълбочина, а времето за родените в началото на този век беше необикновен празник, чиято хубост и тържественост никога нямаше да изчезнат от нашето небе. Ние имахме рядката привилегия да бъдем Негови съвременници, да Го гледаме и слушаме и с вътрешна будна сетивност да долавяме онова, което подозирахме. Тогава трябваше да бъдем на тази възраст, когато опита е набран и мисълта усредена, за да обхванем значението на тази среща, среща с Учител на Земята. По малко тогава мислехме, повече чувствувахме и с присъщото безгрижие и самонадеяност на младостта стояхме някак си далеч от проблемите, противоречията и сериозността на нашето време, пред които нямаше да закъснеем да се изправим. Сега повече мислим, отколкото чувствуваме. Нашата радост на ученици мина в друга гама. Дойдоха усилни години, дойдоха задачите и противоречията, дойдоха изпитанията, чрез които се калява и изпитва волята и характера на ученика. Тогава се върнахме към съкровищата, които ни чакаха и приеха като топъл и уреден дом, където ни предстоеше да преживеем всичката красота и всичката светлина на онова което Той ни остави идеално подредено. Предстоеше ни да научим много изкуства от които най-важното беше да умеем да правим връзка и кажем: Както е горе на небето, така е и долу на земята. Неделима и вечна е връзката между Учител и ученик. Трябваше да я осъществим. Устремихме се към Словото с всичката жажда на ученици, които търсеха стрелките и сигналите, формулите и ключовете чрез които да се приближим до Него и до принципите. Започнахме тогава да се вглеждаме, да се вслушваме във всеки тон и дума, които звучаха необикновено и имаха цената на сит плод с жив кълн. От всичко това учението и образа на Учителя се очертаваха по релефно и по-пълно. Радостта наново се връщаше при нас и ние пак преживявахме кратките мигновения на празнична тържественост. Бяхме Негови съвременници и можехме да кажем: Опитахме свежестта на Неговата вода и сладостта на Неговия хляб, които щедро предложи на целия свят. Какви светове нови и непознати разкриваше Той и колко необхватен беше простора на мисълта! Трудно бихме могли да измерим замаха и силата с която Той разполагаше. Някога може би ще се намерят други, които ще могат да обхванат Неговите възможности, сили и знания с които разполагаше. Ние не намираме изразни средства, нито разполагаме с точни мерки с които да дадем цялостна представа за Учението, делото и Неговия духовен лик. В тази монография ние правим опит да направим това с желание да избегнем схемата и тривиалното описание на един живот и философско - критичен фрагмент на Учението. Всичко у Него беше премного живо, непрекъсващо и неуловимо движение, за това и всичките езикови форми да изразим онова, което е било край Него са несъвместими, неприложими. Той не обичаше статичното, еднообразното, “логичното” измерено до мм. с нашата десетична система. Затова много неща приети, узаконени, уточнени за Него звучаха далечни, неверни дори и смешни. А Сам Той оставаше далечен, неразбран във възгледите за етика, за религия, за наука, за свобода, за истината, за Любовта, най-вече за Любовта. Неговата логика се различаваше коренно от общоприетата, затова и не я разбираха, философията изглеждаше недостъпна, неразбрана, неприложима; точно такива качества, каквито тя не притежаваше. Неразбирането и отрицанието на новото далеч не говори, че то не притежава тези качества. Отрицанието винаги придружава тези, които дръзват да се раждат преждевременно. Като прелетни птички те винаги са подхвърлени на тежките условия на ранната пролет. Нищо, обаче, не им пречи да оповестят пролетта. Великите хора никога не са били приети от своите съвременници и техния живот винаги е бил придружаван от несгоди, противоречия, борби, гонения. Оттам и тежките условия при които те са принудени да живеят всички, които идват на земята в името на един висок идеал. Гонението на Неговото учение дойде по-късно и то засегна Неговите ученици. Ала докато Той беше на земята засегна само Него. Религиозната власт в България не му отреди радушен прием. Онова, което българското духовенство направи на него е история с която историците един ден ще се занимават. Ние искаме да отбележим само ония мигове, които историкът може да пропусне, но които ние не можем да избегнем, защото живяхме край Него, докоснати от огъня на Неговата мисъл. Не могат да се забравят някои неща. Колкото и грижливо да е пазел вътрешния си живот от външни посегателства, все оставаше нещо да искри и разкрива духовния образ. Той малко говореше за себе си и в малкото, което казваше проличаваше линията по която човечеството щеше да мине. Тези думи бяха и сияние, и поличба, и съдба. Сияние и светлина за тези, които слушаха и учеха, поличба за тези, които бяха жадни за доказателства и съдба за тези, които правеха опит да се противопоставят на течението, като се опълчваха срещу Него и делото Му. Не знаеха, че изпълнителната власт лежеше в Неговите ръце. Той казваше: ’’Докато аз съм на земята, не съм толкова опасен, но когато си отида всичко ще стане на пух и на прах. От сегашния ред на хората от техните лъжи помен няма да остане. Така е решил Бог. Скоро ще стане това. Всичко ще бъде пометено. Бог е влязъл вече между европейските народи. Този кипеж, това брожение, тези войни, всичко това показва, че Бог е проникнал навсякъде. Моето Слово е живо. Колкото по-навътре влиза, толкова повече то се разгаря.” Това е казано през м. април 1921 година, четиридесет години оттогава. Каква панорама на тогавашния живот в сравнение с днешната. Светът още кипи като котел и Неговите думи се изпълват. Никога народите не са горели в толкова противоречия и конфликти, както днес. Процесът на разрушението започна от първите десетилетия на нашия век и продължава още. Ние не искаме да коментираме или да пророкуваме, нямаме и за цел да изброяваме всичките предсказания от този род. Има нещо което вълнува лично нас, много повече от онова, което утре ще стане с цялата ни планета. Това е живия интерес, който имаме към Него като Учител и към човека като ученик. Него, Когото искаме през това бурно време да видим добре, да съзерцаваме в пълнота Неговия образ, за да почерпим сили, вяра, надежда и любов, нужни за това дълго пътешествие, което ни предстои всред вълните и бурите на нашия век. И второ като ученици да изживеем радостта, че благодарение на Него ще можем да се извисим до Неговия свят - свят на красота и светлина. “ Когато напусна земята, тогава ще опитате моята сила. Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мене говори цялото небе.” И ние, които Го слушаме, знаем, че в думите има неотразима истина, че това, което говори е самата истина. Народите щяха да опитат тази истина и времето щеше да я докаже. Той беше клеветен, хулен от свещениците. По Негов адрес се силеха лъжи, клевети и хули. Но ние казахме, това са елементи на историята. Ние няма да се занимаваме с тях. По време, когато свещениците не избираха средства за борбата си срещу него, Той спокойно си работеше, вървеше по определения път, изнасяше своите принципи и сваляше на Земята едно знание, което щеше да ползува не само нас, българите, но и цялото човечество. Нямаше област, нямаше стрък от културата, която Той да не засягаше, нямаше въпрос, който Той да не осветляваше. Не се страхуваше да каже истината и показваше всичката вътрешна голота и сухота на съвременната философия лишена от реалност и практическа стойност. Не одобряваше положението на християнския свят и начина по който се проповядваше Христовото учение. “Ако стопим целия християнски свят - казваше Той - не можем да извадим един истински християнин - българите едва ли ще дадат един крак на християнството, гърците едно ухо, англичаните един нос, германците една вежда.” Една изобличаваща характеристика твърде сбита и образна за състоянието на съвременните християнски народи. Къде стояха народите в своя морал, в своята култура, своята човечност, измерени с Неговата мярка?” Какво правя аз? Слушам и гледам. Чувствувам, когато в света стават престъпления, взимам участие в страданията на хората. Чувам, как вика някой за помощ гледам, как някой забива нож в гърдите на някой. Някъде убиват жена, дете. И след това ще кажат за мене: Да пукне. Защо? “Защото Той помагаше на всички, защото беше дошъл на Земята, да спаси човечеството от голямата катастрофа, която вече летеше към земята. Неговата задача е била да я предотврати - “ Два влака летят със светкавична бързина един срещу друг, неизбежна е катастрофата. Задачата на човечеството е да намали тази бързина, да отложи тази среща, да се стигне да там, че жертвите да бъдат сведени до минимум.” А свещениците се залавяха с Него и се бореха като с най-отявлен враг. В света идваше нова пролет, нова епоха, раждаше се нова раса. Той пръв оповести новото, което пристъпваше. И тъкмо през този най-тежък подготвителен период, когато бурята предшествува идването на пролетта, Той беше на земята и Неговата мисъл я обгръщаше и подготвяше. Той очерта пътя и даде съоръженията, как да се превъзмогне този път. “Аз пристъпвам вашия закон, а вие Божествения. Човешкият закон не ме лови.” Беше премного силен, за да бъде уловен и съден от малките хора на нашия век, който Той успя да обнови, оживи и позлати отвътре със духовните съкровища, които направи достояние на цялото човечество. В света беше станало много светло и на Земята нямаше място вече къде да се крие лъжата и насилието, след като двадесетият век роди идеята за братството между народите. Реките имат своите извори. Нищо на света не идва случайно, най-вече идеите и те са като реките, и те имаха извори. Учителят бе един дълбок и неизчерпаем извор - водите щяха да задоволяват жаждата на всички живи същества по нашата земя. Водите на този извор щяха да прелеят, за да поят и освежават не само нашия народ, а всички жаждущи за новото души по целия свят. * * * 4. Не една ръка ще пише за Него и не един човек ще разказва за Него. Две неща неотлъчно придружават Великия Учител - светлината и топлината. Трудно е да се определи количеството и качеството на двете. Светлият ореол до който италианските художници в миналото са стигнали е бледо отражение на неограничената аура в която те са потопени, движат се и представлява атмосфера и среда. Невъзможно е да се измери по някакъв начин силата, трептенията и температурата на това течение, в което те живеят и работят. Едновременно тази аура е и защитен пояс, който съхранява тяхната безопасност от външните неприятелско настроени среди. Колкото тази аура може да бъде полезна, здравословна за едни, толкова тя може да бъде съкрушителна и опасна за други. Тя е като огън, който едновременно оживотворява и унищожава -зависи с какво съдържание хората се приближават при Него - с какви мисли, чувства, желания, намерения, положителни или отрицателни. За едните тя крие благодат, за други нещастия. Затова, както в миналото, така и сега законът действува по един и същи начин. Всеки опит да се уязви личността и делото на един Учител, претърпявал крах и всеки човек, който се опитва да вдигне ръка срещу Него и учението Му бива унищожаван. Сблъсква се сам с тая огромна топлина и светлина, която представлява истинска броня. Законът действува неумолимо. Учителите дори нищо не могат да направят, защото те не засягат Него, а Великото, Мощното, Божественото. Нищо не е в състояние да спасява такива врагове, все едно да се спаси летящата пеперуда от пламъка на запалената свещ, когато безразсъдно тя хвърчи около този пламък. По-добре е за ония, които искат да попречат, да разрушат или да похулят Учението или Учителя навреме да се дръпнат настрана, да се оттеглят на разстояние, да не се опитват дори да се преборят с тези Велики мъже, които наглед приличат на земни жители, ала се различават коренно от тях, притежават голяма сила, топлината и светлината са неудържими, жители са на друга държава, живеят по други закони и като идея дори те стоят толкова далеч от обикновеното съзнание, и не подозират величието пред което стоят, и великата жертва, която те са направили като са приели проста човешка форма и са слезли на Земята с известна мисия. Ние нямаме за цел да правим преводи и да убеждаваме хората в съществуването на една Велика Разумност, която съхранява не само живота на нашата малка планета, но и тоя на цялата Вселена. Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания - пеперуди, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни. Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя. Ние няма да говорим за това, историята се пише от историци, материалите един ден ще изобилствуват и онова, което поднасяме с тая монография ще се потвърди. Съвременниците на това събитие, най-велико през нашето столетие, нямаме вече много време, за да обхванем всичко онова, което се случи около Него и след Него. Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от живота и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно. Нашето желание е да се докоснем до същността на това събитие, да се приближим до Него и неусетно да вдигнем един малък крайчец от тоя живот, извор, който ще блика и пои корените на бъдещата култура. За личността на един Учител от този мащаб е писано в Евангелието, което разкрива ярко образа - “ Дадена му е сила без мярка.” Делото на Христа е неоспорим факт. Не са нужни доказателства. Всичко е налице добило плът и кръв чрез тая малка книга съставена от учениците Му. Само ония, които са в разрез с истината и светлината могат да твърдят, че личността на Христа е от света на легендите и митовете. Историята и тях ще подмине като най-големите реакционери на прогреса и най-големите фанатици на века, които затварят очите си пред реалността и минават равнодушно покрай действителността. И тогава, както и сега светлината и топлината са били големи. По време на Христа три години тя е заливала света. Като отприщен поток светлината проникваше умовете на хората. За късо време на това слънце успяха да кълнят и се развият най-великите идеи, които идваха да обновят човечеството - идеи, които родиха културата на бялата раса. Времето бе съкратено до минимум поради безлюбието, което тогава стягаше света като с леден обръч. Човечеството се почувствува претоварено от топлина и светлина, липсваше сякаш съсъд, където да се отлее обилието на благодатта. Силите на злото добиха преднина, но опитът в края на краищата излезе несполучлив. Историята казват, се повтаря. Не винаги. Нещата не се развиват по един и същи начин. Аспектите се различават. Трагедията на Христа не се повтори сега, трагедията и на богомилите също не се повтори. Слънцето, което изгря на нашия хоризонт, грея и топли не три години, а повече от половин столетие. Делото, като нещо завършено получи дълбочина, широчина и височина. Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел. Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността. Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше. Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината. Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и животът навлиза в нови и непознати до тогава релси. Процесът беше естествен, красив и всеки намираше, че пролетта, която настъпи на земята, докосваше предимно него. Ние се връщаме на това време, когато картината представляваше рядко хубава и слънчева пролет. Атмосферата за онези, които бяха край Него беше премного наситена с устрем и пламък да се върви напред. И когато се питаме, защо се случи всичко онова, което ни срази отвън и ни разпръсна като овци без пастир, ние си спомняме за всички минали преди нас, които не бяха пощадени нито от страданията, нито от изпитанията. Спомняме си и Неговите думи, които категорично ни предупреждаваха, че няма да бъдем подминати от изпитанията. Те дойдоха и като метод и като броня, която идва да съхрани най-свещеното, ценното, грижливо изработено - духовното богатство в душата на ученика. Ние знаем, че той стои зад всички страдания и изпитания, вечно буден, ангажиран и загрижен за онова, което трябва да остане непокътнато в своята чистота и красота. Ние знаем още, че нищо не става на Земята без да е допуснато от Великия план на Битието. И ако сме успели да запазим сравнително известно спокойствие, самообладание и вяра, то се дължи на това, че капитанът, който управлява нашия кораб е пак Той. А Неговата десница е мощна. Всичко е преживяно и опитано. Няма смисъл и ние да говорим неща, зад които не трепти дъхът на опита, на преживяването на истината, както успяхме да я доловим. Светът е претоварен от много думи, зад които няма никакво съдържание и най-важно не са съобразени с реалността. Учителят никога нямаше да звучи като мит или легенда. Той ще бъде най-реалната личност, и най-действителен факт Неговото раждане в пределите на България в малко българско селце от родители чистокръвни българи. През вековете Неговото съществувание и Неговото дело нямаше да звучи като легенда. Няма да се отдаде на реакционните сили и заинтересованите кръгове да помрачат или унищожат голямото Му дело. Той беше най-големият приятел на човечеството през двадесетия век и донесе на това човечество огромно знание, от чиято съкровищница щяха да черпят всички строители на култура и изкуство. Човечеството ще има да благодари на Човека, на Мъдреца, на Учителя, Който облечен в скромната си дреха, разкри скритите богатства на човешката душа, опаса света със Своята силна и права мисъл и даде ново направление на човешката мисъл. Той дойде на Земята с преизпълнена кошница, учението му представляваше ненарушима канара и нямаше да се намерят сили на небето и на земята, които да се противопоставят на Учението. Както капитанът на един кораб държи в ръцете си съдбата на своя екипаж, така и Великият Учител държи в ръцете си съдбата на цялата земя, като направлява пътя и развитието на всяка душа. “Защото велика е задачата, която трябва да се изпълни - да се приеме изобилието на Божия Дух и да се възкреси Неговата Любов.” За Любовта Той говори най-много. Той разтовари това съкровище на Земята и очерта пътя по който обезвереното и отрудено човечество щеше да тръгне. Двадесетият век даде най-много открития на света и роди най-великия си син. Избрани и щастливи са ония, които всред тъмата и противоречията на нашето време са успели да Го видят и не само да свеждат почтително глава пред Него , но и да вкусят от благата вест, която Той донесе на човечеството.

1. ЕДНО СТОЛЕТИЕ Годината 1964 е една от забележителните години, отбелязана дата като краен предел на цикъл години, които щяха да подготвят света и човечеството за новото, което двадесетият век ще донесе на земята. Новото ще дойде, то лети към нашата земя по всичките посоки, то ще се види и опита. Времето ще покаже за какво е готово човечеството и докъде е стигнало човешкото съзнание, да възприеме новата вълна, която идва да обнови света. До тази година ни делят вече дни. Разбор върху миналото и настоящето няма да направим, с политическото положение на света няма да се занимаем. Ще кажем само, че никога светът не е бил лишен от перспектива, както в този момент, пределната линия на една година, която си отива и на друга, която идва. Ние няма да гадаем, нито да предполагаме. Онова, което в момента ни интересува и ни вълнува, то е във връзка с нас, учениците на Учителя, които живи и будни ще дочакат тази дата - 1964, едно столетие от деня, когато в нашата земя, в нашата малка планинска страна в с. Николаевка - Варненско се роди Нашия Учител. Казваме Наш и нека думата не звучи лично, Учителят е дошъл за цялото човечество. Ние ще кажем в тази монография всичко, каквото можахме да научим и преживеем за тази внушителна фигура - рядък гост на земята. Ще се спрем на онова, което влезе живо и топло не само в сърцата ни, но и в нашите умове и души през годините, когато сме били край Него и през годините, когато направихме опит да огледаме делото Му. Онова, което се разкрива пред нас представлява внушителна панорама, шеметен връх, който ни кара да губим дъх от вълнение, толкова неизмеримо е то. Нашето желание е да дадем не само вътрешния, дълбокия образ на Учителя, но и Неговото дело - ядката на учението, принципите. Ще се опитаме да уловим светлото ежедневие, част от многото примери из неговия живот, уловени и нюансирани от нашето виждане, ще кажем нещо и за ония отзвучавания на Неговото Слово и ще се опитаме накрая с мерена и немерена реч да изразим нашите мисли, чувства, нашата почит и благодарност, нашата обич към Учителя, Който ни показа най-светлия път и ни поднесе най-съкровения дар - Словото. Дано успеем в нашата задача. Когато казваме Наш Учител, ние искаме да кажем и това, че Той роденият в България си остана докрай оригинален и самобитен в Своята мисъл, поднесъл едно учение, което нямаше примеси от изток или от запад. Родният български език си остана в Неговата уста все така изразителен жив, образен и звучен. Народният бит чрез него получи ново съдържание; народната музика ново звучене и нов смисъл, многовековният опит и народната мъдрост нова светлина; а скритите възможности на българският гений нов тласък и нова сила. Онова, което ни вълнува и ни кара да се спрем и да огледаме в едри линии, годините през които Той работи и живя, е желанието да дадем образа на Учителя и да покажем духовното богатство, което Той остави на българския народ и на цялото човечество. Искаме да оповестим тази стогодишнина, за да спрем погледа на тези години и в общ синтез да изразим вътрешното съдържание на онова епохално събитие, което се случи, едно събитие, което близо един век остана неизвестно за много народи и за много хора от нашата страна, които едва бяха чули името дори. Това нямаше значение. Той би живял още по-безшумно и по-скромно. Голямата работа, която имаше да се извърши, нямаше да спре от това и нейната сила и значение нямаше да намалее от това, познаваха ли Го или не. В един свят, обаче, Той беше добре познат и известен. Той имаше една цел да свърши една работа, която Той нарече “малка”. И тази “малка работа” Той я свърши безупречно, съвършено Учението бе свалено на земята и предадено в най-подходяща и изразителна форма в зависимост от езика. Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта. Тази реч беше ясна, недвусмислена и имаше едно забележително качество на което ще се спрем подробно в един от фрагментите за Словото. Народите щяха да се ползуват от тази съкровищница на идеи, принципи, правила, методи, окултно познание дадено в нова светлина. Неговото учение представляваше сбор от четири елемента. В него имаше светлина, въздух, вода и хляб - най-важните, основните елементи на физическия живот. Той беше казал: “Всички ще опрат до моите думи.” Пред големите противоречия хората щяха да потърсят ключове и щяха да ги намерят в Неговите думи, всред хаоса на света, човечеството щеше да потърси път и щеше да го намери, фар и щеше да го открие. Учението съдържаше начини и способи да се разрешават по най-правилен път всички лични, семейни, обществени и държавни противоречия. Неговите методи съдържаха светлина и сила, защото бяха съобразени с живите закони на природата и с нуждите на човека. Никога човечеството не се е нуждаело толкова от тях, както през това бурно столетие, което имаше за задача да подготви условията и хората за новото, което пристъпваше прага на нашата земя и чийто признак бе духовната вълна и духовния глад, които бавно се превръщаха на мощно течение, което нямаше вече да спре. За това време и за този духовен глад Той дойде за да поднесе на изстрадалото човечество свежите струи на дълбокия извор, какъвто представляваше Неговото учение, Неговото Слово, което Той наричаше учение на Любовта, на Мъдростта, на Истината, Трите велики принципа, които стояха като основание на цялата вселена. Ония, които имаха привилегията да Го срещнат, да Го слушат и да го следват, знаеха, че бяха намерили най-ценното и най-същественото, което времето и земята можеше да им предложи. На земята трудно може да се изрази с думи красотата на тази среща. Това събитие засяга дълбоко човека, неговата духовна същност, то е величествен момент, когато човек идва в съприкосновение с Великото, е Мощното в света. Ние смеем да кажем, че след като Го срещнахме и Го слушахме, опитахме магията на Неговото Слово, преживяхме дълбоката радост, че си успял да видиш най-прекрасното, което века можеше да ти поднесе, да отчетеш накрая, че никъде и никога Великото не е било изразено толкова ясно, величествено просто, проникващо ума, сърцето, душата. Всичко, което слушаш звучи близко, родно, познато, нужно, топлосърдечно. Истината те гледа от всяка дума, от всяка мисъл, от всяко правило, от всеки метод. Истината пристъпваше в света чрез Него и никога сякаш на земята не е било толкова светло/както сега и никога земята нямаше да стане толкова тясна за лъжата, както сега. Истината идваше да обнови целия живот на човек, за да му покаже сияйните върхове на Любовта и на Мъдростта, които прииждаха като пълноводни реки. Нямаше вече сила на земята, която да спре мощното течение. “Аз завъртях моя кран. Беше завъртян на ляво, аз го завъртях на дясно.” Великото беше в ход и пред вечния план на Битието получаваше своя облик. Колко разбирахме тогава Словото, ние не можем да кажем. Онова, което можем да твърдим днес, е разбирането ни за всичко, което се случи с нас - обновлението на живота ни, озарен с новата светлина и изпълнен с радост. Нашите дни по онова време бяха наниз от празници. Поканени бяхме на празненство. Може би не разбирахме и не ценяхме голямото богатство, което се разкриваше пред нас, ние бяхме много млади, но го чувствувахме. Двадесет години без Него срещу тридесет с Него ни научиха на много неща и ни помогнаха да се вдълбочим в един свят, който бавно ни разкриваше реалността на нещата. Добре разбираме цената на това и сме безкрайно благодарни, че бяхме Негови съвременници. Разписанието за нас беше идеално и ние станахме свидетели на великото събитие на епохата ни. Можахме отблизо да съзерцаваме съвършения образ на Учител, отлят не в думите, а в живота. Изпитваме малка скръб, че не успяхме да разберем Него и учението Му така, че да се радваме еднакво през дните на нашата скръб, както и през дните на нашата радост. Висок идеал за ученика бе това. И не само да се радваме покрай Него, а и да научим голямото изкуство, как да застанем пред Него, какво да кажем и какво да искаме. Среща с Учител на Земята е среща с Безграничността, среща с Реалността. Когато се връщаме на миналите години, струва ни се, че идеята лежи по-постижима, върхът по-близък. Днес, като че ли знаем как да застанем пред Него, изпълнени с благодарност. Знаем, че животът ни трябва да бъде израз на дълбока благодарност. Изпитваме известна горчивина от нашето несъвършенство и нека да побързаме да кажем изпитваме и радост, че нашия копнеж днес е все така жив и свеж да пламти и грее в умовете, сърцата, душите да изпълним достойно задачите и целите си. Не жалим, че не сме знаели “много” и “всичко”, слушаме Го да казва: ”Не е нужно всичко да знаете. Доста ви е ако една стотна приложите от това, което казвам.” Ние казваме: Нека не жалим за онова, което не сме постигнали тогава, нека се радваме на това, което сме постигнали днес. Ученици сме, да правим грешки и да ги поправяме, да учим и всеки ден да се обогатяваме, за да научим великото изкуство как да застанем пред лицето на Великата Първопричина, как да се обхождаме с ближния и със себе си, как да застанем пред Учителя и как да благодарим за всичко, което сме получили и не престава да се излива върху нас. Ще отнесем ли частичка от това познание, с което посрещаме тази година - светла стогодишнина и нейното благоухание ще ни придружава ли през вечността? На тази дата ние бихме си пожелали щото следващата ни среща да мине не само под знака на радостта и ентусиазма, но и под знака на разумността. Да бъдем озарени с дълбоко разбиране на великите Истини, които Той донесе в света. На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него. Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”. Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество. Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие. Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”. Той пося голямата нива със сити, живи и доброкачествени семена. Плодовете - чистата и добрата пшеница щеше да стане хляб и живот за народите. За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна нива. Неговата работа - “малката работа” беше извършена изискано, до съвършенство.

Глава 1 РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА монография “В света само Бог се проявява, а всички хора Великата Божия Мъдрост” Учителят “Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Учителят София - Изгрев 1966 г. Б. Бехар 1. Едно столетие 2. Учителят

БУЧА БЕХАР УЧЕНИЧКА И ТВОРЕЦ (6.01.1903, Пловдив -10.02.1978, София) А. УЧИТЕЛЯТ ЧАСТ 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА (София - Изгрев, 1966 г.) „В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на Великата Божия Мъдрост.” “Аз съм извор и върша работата си.” “Аз влизам в положението на всички страждущи и съм готов да помогна на всички. Както аз помагам, така трябва и вие да помагате.” “Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички животни и растения” “Учителят разкрива духовния, невидимия до тогава свят за ученика, тъй, както майката след деветмесечно носене на детето в утробата си му разкрива един нов свят. Между Учителя и ученика трябва да съществува такава обмяна, каквато съществува между майката и детето." “Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” * УЧИТЕЛЯТ София - Изгрев 1966 г. Б. Бехар Глава 1. Разкриване на реалността 1. Едно столетие 2. Учителят Глава 2. По следите на казаното 1. “Аз съм един прост събеседник" 2. Аз съм човекът 3. От непоръчаните 4. За тази дума 5. Обичам живите икони 6. Решил съм 7. Моите думи. 8. Радвайте се и благодарете 9. В името на какво ще ме съдите. Глава 3. Принципите на Учението. 1. Любовта 2. Огнената вълна 3. Родена през вечността 4. Добрата земя 5. Разбиране и неразбиране 6. Оригиналът 7. Великият опит 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата. 9. Гладът Глава 4. Мъдростта 1. Новата светлина 2. Елементи на духовния свят 3. Синтезът 4. В света на измеренията 5. Виделината 6. Новата мисъл 7. Жажда към знание 8. Контрастите 9. Пентаграмът Глава 5. Учителят и истината 1. Един образ в обикновения живот 2. Ако има човек в България. 3. Той живя Учението 4. “Къде живееш?" 5. Истината и Той 6. “Говоря ли Истината?" 7. Бисерът на безконечността. Глава 6. Разкриване на реалността 1. Животът на проявения Бог. 2. Един пасаж от Словото на Учителя 3. Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7. Аспекти 8. Невидимото слънце. 9. Три допирни точки 10. Дискусия 11. Ако можеш да докажеш 12. Реалността е вечно настояще. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог. 14. Важни моменти в природата Сканирани документи: -------------------------------------- * Виж Изгревът, т. 1.2. изд. 2011, с. 823-824

3-то Писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА 7. Една от задачите на Школата е да ни запознае с божествената Мъдрост. Само мъдростта ще ни покаже онези свойства, които се крият в нас, свойствата и качествата, които се крият в нашето съзнание. Това е целта на Школата. Ами че ако в Школата не узнаем онези причини, които са спъвали нашия живот, ако в Школата не можем да подобрим живота си за в бъдеще, защо ни е тогаз Школата? Аз мога да ви говоря за небето, за ангелите, за светиите, за къщите им какви са, много работи мога да ви кажа и вие ще кажете: много интересно е това. Действително, това е интересно, но не е умно от моя страна да ви говоря за тези неща, когато вие сте болен на легло и страдате. Преди да ви говоря за тези работи, аз трябва да ви покажа как да се справите с вашите болести и недъзи. Не е ли по-умно, да ви кажа как да подобрите живота си и тогаз да ви говоря за висшия живот? Първото нещо в окултната школа е че тя има за цел да ви помогне, да ви научи да премахнете всичките недъзи, които съществуват във вас, които от памтивека са останали от разни култури и вие ги носите със себе си. Затова в първия етап на Школата ученикът трябва да се справи с всички свои недъзи и отрицателни страни, да придобие морален устой, морална стабилност. След това той ще пристъпи към изучаване на великите божествени тайни, на великата Божествена Мъдрост. На вас ви трябва много знание за да се спасите. На вас ви трябва знание за да разберете какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината. Приложения трябват сега, в сегашния реален живот. Ако вие действително разбирахте Любовта, щяхте да имате безсмъртие. Ако вие действително разбирахте божествената Мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т.е. знание щяхте да имате, щяхте да бъдете силни. Ако разбирахте Истината в нейната пълнота щяхте да имате вечна свобода - велик простор на живота - и тогаз нямаше да се намирате в тъмнина, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щяхме да пътуваме с една необикновена бързина в пространството - най-малко с 50,000 километра в секунда. Ще отидем на Луната за една секунда и оттам ще се отправим за Слънцето, след това за Алфа Центориус. Тези пътешествия ги правят напредналите ученици на окултната школа. И вие трябва да се приготвите за това пътешествие за в бъдеще. Като влезете в астралния свят ще правите други пътешествия. Като влезете в менталния свят, той е по-другояче устроен. И първото нещо, което трябва да се роди у вас, е една истинска жажда за знание. Искам всички да мислите. Мен ме радва вашата мисъл, но нека да бъде една оригинална мисъл, която като проникне в ума ви, да роди смирение. Първата идея, която се роди в човешката глава, тя е най-великата, тогава човешката ръка - волята - има с какво да се занимава. За туй е Школата. На всички ви трябва мъдрост и знание. Някои от вас, които са по-напреднали и са чели окултни книги, в които се описват различните полета на невидимия свят, нека да запознаят и останалите с тези неща. Старайте се да проучите тази работа. Аз нямам време, не искам да се спирам да говоря за неща, за които е написано и говорено. Ние нямаме време да предъвкваме написаното в книгите. Нашето време е скъпо. Това, за което е писано в книгите, вие ще го прочетете от книгите, а пък аз ще говоря за неща, за които не е писано. Това, което е писано за различните полета, повече се отнася до анатомията и физиологията на тези полета, а аз ще говоря за психологията на тези полета. Сега някой рече да говори за нещо, което е чел от окултните книги, вие веднага казвате: чакайте да питаме Учителя. Той какво ще каже? Няма какво да ме питате за такива неща. Там е писано в книгите, прочетете го, ако ви хареса, приемете го, ако не ви хареса, имате ум, преценете го. А като дойда аз да говоря за тези неща, мимоходом ще минавам и ще се спирам само дотолкова, доколкото има връзка с предмета, за който говоря. Защото моята цел е да ви заставя да мислите както аз мисля и тогава можем да проучваме нещата. Но докато вие не се научите да мислите, аз ще употребявам мотиката, т.е. ще говоря в забулена форма, със загатвания. Това аз наричам копаене. Аз ще копая и вие ще копаете, докато се научите да мислите. Сега нека трима ученици, които са запознати с въпроса за различните светове, искам от тях: един да напише едно кратко изложение за физическия свят - за неговите сили и закони, за състоянието на материята в него, друг да напише едно кратко изложение на астралния свят, да го определи, да определи какво е състоянието на материята, на силите и от какви закони се управлява. Трети да напише върху менталния свят, за да имате една ясна представа за физическия свят, за астралния свят и една ясна престава за менталния свят, който е свят на Мъдростта. Докато астралният свят е светът на най-ниското проявление на Истината. 8. Сега като влизате в окултната школа, трябва да се стремите да научите Божествения език на нещата. Това е една от задачите на Школата, да ви научи на азбуката на Божествения език. Знаете ли какво значи да се говори на Божествен език? Този език си има азбука. Азбуката на Божествения език всеки ден ви се преподава. И туй дето се молим, любим, вярваме, това за сега са средства да ни предадат този език, да изучим Божествения език и да разберем силата му. Любовта е път за изучаване на Божествения език, Вярата също е път да научим Божествения език. Мъдростта също е път да научим Божествения език. Истината също е път да научим Божествения език. Щом научите този език, сегашният ви живот ще се осмисли. Знаете ли какъв е Божественият език? - Две неща има, по които вие можете да го познаете. Когато сте научили някои от Божествените дума и сте се молили, вие ще усетите под лъжичката една приятна топлина, ще се разшири душата ви и ще усетите, че скоро ще ви се отговори на молитвата, получавате насърчение. И не се минава час, два, три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, но усещате в себе си една твърдост, ожесточение, като че молитвата ви е една педя над главата и не дохожда никакъв отговор. В такъв случай вие говорите с Бога на един непознат език и Той не ви отговаря. Когато говорим съобразно неговата воля, Той ни отговаря. 9. Школата има за задача да ни научи как да съградим своето ново тяло по законите на подсъзнанието и свърхсъзнанието, защото сегашното ни тяло е съградено по законите на съзнанието и самосъзнанието. Съграждането на новото тяло е цяло изкуство, което трябва да проучваме. А това ще научите в Школата от своя Учител. Учителя като дойде, ще ви каже първата дума и по образ на тази първа дума, ще почнете да градите новото си тяло. Тогава ще имате и друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът ви ще се промени. Ученикът трябва да има пред вид само съграждането на своето ново тяло, никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание. В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволява тези обикновени неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внася в подсъзнанието и свърхсъзнанието. С това той прави една погрешка и е осъден на страдания. В своето самосъзнание като търговец, като учен човек можеш да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят, в подсъзнанието и свръхсъзнанието да внесеш една от тези човешки мисли, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, но ще се подигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Човекът ще живее като човек в самосъзнанието, там са корените на неговия живот, но той трябвано той трябва да пусне своите клонища в Божествения свят и там да живее като ученик. Аз взимам думата ученик във висш смисъл.

6. ТВОРЧЕСКИЯТ ДУХ НА САВА КАЛИМЕНОВ 6.1. Днес е 2014 г. Цяла година се подготвям за тази година. Тя ще бъде за Сава Калименов. Връзките между хората идват от векове. Спомням си, че през 1969 година аз работих в провинцията, и от там ми дадоха адреса на Сава Калименов от гр. Севлиево. Аз му дадох една поръчка, и той ми изпрати посочените книги. Изпратих му парите. Направи ми впечатление, че каквото поисках, веднага ми го изпрати. За мен беше повече от интересно! Беше загадка! 6.2. По-късно, през 1972 г. се разправях за архива на Олга Славчева. Той ми съдействуваше, колкото можеше. Той беше вече възрастен. Онези, които ми пречеха, бяха в рода му. И останаха непредадени много неща от архива на Олга Славчева. Също и негови неща, както и снимките, които съм описал. За Олга Славчева виж в „Изгревът", том XXVI, с. 948-949, за работата ми със Сава Калименов. 6.3. Как действува Творческия Дух, е описано в глава I. Разказваше Сава Калименов, че веднъж Тодор Стоименов го запитал съвсем сериозно: „По какъв начин пишеш тези уводни статий, както и останалите?" Отговорих му: „Не знам как ги пиша!" А той не знае, че това е работа на Духа, Който идва у мен и Той е Този, който пише. И аз не Го познавам. Дори моите роднини по плът, жена ми и децата ми, смятат че това, което пиша няма никаква стойност и особено поезията ми." Аз това го запомних. И затова включих много неща от неговата поезия. Имам я, и я ценя като резултат на Творческия му Дух. 6.4. Аз със него съм работел 44 години. И накрая, трябва да излезе неговия том от „Изгревът". Знаете ли колко хора са участвували? Та са описани. Това е непосилен труд! И те са работили безвъзмездно. Други не биха работели и срещу заплащане. Не биха могли да издържат на материала! За тях това е безсмислено! Но за мен това е повече от злато! 6.5. Това е колективен акт от труда на много човеци. Имената им са отбелязани накрая. Но онова, което са изживели и което са изтърпели, то никой не може да го напише! 6.6. Трябва да разкажа и нещо, което ми се случи съвсем неочаквано. Обажда се една жена и ми съобщава, че трябва да ми предаде един плик, предаден от някакъв човек. Отивам и се срещам, предава ми плика и там се оказват към 400 долара. И така, през месец ми предаваше по един плик. Не ми казваше кой ги изпраща. И аз направих грешка, че ги приех. И около една година. Мина се известно време и се обажда Елена Николова, че тя е изпращала тези пари. Обща сума = 2 800 долара. Аз се изненадах. След развитията на събитията, аз ако знаех, че тя ги изпраща, не бих ги приел. Но смятах, че незнаен благодетел ги изпраща. Бях излъган! Бях с чужди пари. 6.7. Един том от 1 000 страници за 1 000 бройки, струва около 10 000 лева, без да се изплаща за труда на работещите. Това е една друга работа - че тук се работи по идейна насока - безвъзмездно, но в името на един идеал. Идеалът го спазвам и го съхранявам! 6.8. Аз вече работя цял месец, докато подредя неговия материал. Това бе непосилно за мен! Първо: Аз преглеждах страница по страница оригиналния материал, поставен в 15 папки лично от мен преди много, много години. Аз го бях забравил. Сега си го припомнях и се срамувах от себе си, че толкова много съм го забавил! Срам не срам, да не съм се захващал за хорото! Второ: След като е въведен от Яна поп Янева, той е разпечатан. Даден е на друг човек да го сравни, да го прочете. А това са вече две папки от всека глава - проверка и корекция на всички грешки. Вкарва се отново в компютъра, прави се последна разпечатка, и ми се изпраща. Това го направи Нонка Матеева от с. Ботево, Видинско. Трето: Вихър Пенков го разпечати след последната корекция и с Ефросина Ангелова-Пенкова го сложиха в 15 папки, и се донесоха за проверка. Четвърто: Аз започвам проверка на оригиналната тетрадка с първата разпечатка. Отбелязвам къде има пропуски. След това проверка на същия материал с последната разпечатка. Вече съм навлязъл в материала. Пето: Отбелязвам си какви броеве от вестник: „Братство”, трябва да извадя и да приложа, за да може да приложа от тях за скенер. И това е много трудно! А как ще ги извадя, един Господ знае! Аз не. Аз не зная! Всичко съм предоставил на Онзи, Който ръководи този том XXIX. Шесто: Дадоха ми решението, че за Посвещението, трябва да се подготви „Мисията за Славянството”, отпечатано в неговия вестник „Братство”. Още по-трудна задача! Седмо: Снимките. Аз съм заснел един филм през 1972 година на Салоните, и него ще предложа. Открил съм и други снимки, където може да го срещнем. Освен това. през 1982 г., когато работех с него и записвах 4 дни спомените му на магнетофон, то аз бях взел фотоапарат и направих 3 филма с негови снимки. Може да са 100 броя. И понеже не ми се предават негови снимки, то аз си имам всичко. Осмо: Аз съм направил 2 филма на камера с него. А това е около 8 минути. Ще го прожектирам на екран, когато правя за него концерт-рецитал. И ще му включа и говора. Та аз съм работил 4 дни, и имам с него запис на магнетофонна лента 12 часа. Вие знаете ли какво означава 2 ролки х 6 часа = 12 часа? Нищо не знаете! Непосилен труд! На концерт-рецитал посветен за него, ще ви пусна филма, заедно с неговия глас. Ще бъдете положени на колене! Девето: И сега ще ми се фукат! Не можете! И сега ми се пречи! Не можете! И сега смятат, че съм прибрал парите от 2 800 долара, и съм ги присвоил. Не съм ги прибрал и не съм ги присвоил, но съм ги вложил в томовете на „Изгревът”. Досега са излезнали 28 тома - към 2013 година. Те без пари не се отпечатват. А сега за тома на Сава Калименов. том 30 съм си намерил пари! И за том 31! Десето: Ето сега ще ви цитирам нещо от Евангелието - Послание от апостол Павел до Ефесяните, гл. 6, ст. 12. А то е следното: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Аз също водя тази борба. Засега съм жив! Онзи, Който е водил тази борба по онова време, е същия този, Който води тази борба по сегашно време. Времето е същото, защото враговете са същите. Но сме в различни човешки тела, понеже сме се родили на Земята по различно време. Но Онзи, Който ни ръководи навремето и сега е един и същий! Това е Христовият Дух, защото Той обхваща времето и пространството, и за Него няма време от преди 2 000 години, и времето през 2014 година. То е едно и също време. Важното са резултатите и онова, което сме реализирали по различно време, ръководени от един и същи Дух. А това е Духът Христов, Който влезна в тялото на Петър Дънов на 15 август 1912 година, и Той стана Миров Учител на Всемирното Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието. Амин!

8. СЪВЕТСКИЯТ ОФИЦЕР Из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен В дните след 9 септември 1944 г., когато през България започнаха да минават масово ешелони от съветски войски на път за фронта в Югославия, където германците се бяха укрепили и се съпротивляваха, брат Руси бил на гара Ветрен, когато там спрял един влак, пълен със съветски войници. През време на краткия престой на влака множество съветски войници слезли и се пръснали набързо по перона на гарата - кой за вода, кой да си купи нещо и т.н. Престоят бил кратък и когато влакът тръгнал, брат Руси забелязал един съветски войник, който не успял да се качи на влака. Влакът изсвирил и потеглил, а този войник останал на гарата. Брат Руси се приближава към този войник, който се оказва, че е офицер, но облечен в сивото бойно облекло, гледан от страна, не се различавал от войниците. Със свойствената му приятна усмивка, на полуруски, полубългарски език, брат Руси заговорва и разменя няколко думи със съветския офицер, след което го поканва да пренощува у дома му. Съветският офицер приел поканата и останал да пренощува в дома на Караиванов. След като вечеряли, брат Руси дава на госта си един сборник от беседи на Учителя на руски език. Това е било или „Путь ученика", или „Новая Ева" или „Три основни жизни", които по това време бяха вече издадени в Рига, от издателството на Н. Гудков. След като прочел 5-6 страници, съветският офицер скача: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е? Такова нещо няма никъде по света. Аз съм офицер, познавам много неща, но такова нещо досега никъде не съм срещнал!" Брат Руси му обяснил, че това са беседи от нашия Учител, който живее в София, на Изгрева. - „Може ли да го видя?" - „Да, може". След като се поразговорили, братът поканва госта си да си легне да нощува на приготвеното за него чисто легло. - „Не, казва офицерът, не съм чист!" Постила шинела си на пода в стаята и там ляга да нощува. Какво съзнание! Брат Караиванов подарил книгата с беседите на руски език на офицера и на тръгване му дава писмо до Боян Боев, на Изгрева, в което му пише за желанието на приносящия писмото да се срещне с Учителя. Брат Боев го посреща радушно и го води при Учителя. Учителят е на крак, чака ги. Цели два часа съветският офицер разговарял с Учителя в присъствието на брат Боян Боев. Какво са говорили не ни е известно, но брат Боев в такива случаи винаги е бил със стенографски бележник и с молив в ръка и може би някога записките му по този разговор ще излязат на лице... Между другото, Учителят приготвя пакет с беседи и ги дава на съветския офицер. На тръгване, когато да се раздели с Учителя, съветският офицер пада на нозете му и ги целува! Какво е чувствувал той тогава и какво е искал да каже с тази си постъпка? - Може би: „Ето, не съм достоен да целуна ръката ви, затова падам при нозете ви и целувам нозете ви!" Ето я славянската душа! Ето я великата славянска душа! Още при пръв поглед тя чувствува, познава и разбира Великото и се прекланя пред него. И под военния мундир тупти това велико човешко сърце, комуто е дадено да обгърне с любовта си цялата земя, цялото човечество! /Друг спомен на брат Руси Караиванов/

6. ОГРАДАТА НА ИЗГРЕВА* Из спомените на Петър Н. Камбуров - Казанлък Сестра Б., от гр. К. току-що се запознала с идеите на новото учение, посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на Братството. Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най-вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. - „Вие имате ли къща с двор и градина" - запита я братът. - „Да, имам”. - „Дворът ограден ли е? - Има ли ограда?" - „Разбира се, може ли без ограда!” - „Защо ви е тази ограда?" - „Естествено, за да се запази градината от разни животни, които биха влезли и биха повредили дръвчетата и цветята, а също и от злосторници”. - „А как таксуват оногова, който прескача оградата?" - „Писанието казва: „Онзи, който не минава през вратата, а прескача през оградата, е крадец и разбойник". - „Наистина, оградата има важно предназначение, отговори братът. А сега ще научите, че както всеки двор, всяка градина имат ограда, която да ги предпазва от покушенията на живота и злосторници, както вие се изразихте, също така и Изгревът си има своя духовна ограда, драга сестро. Всички слабости и грешки на нашите братя и сестри, на които вие сте се натъкнали, не са нищо друго освен, именно, оградата на Изгрева. Като се доближат до тази ограда неготовите казват: „Тук не е за нас” и се връщат назад. Точно това е станало и с вас. Вие сте се доближили до оградата, пожелали сте да надникнете през нея в Изгрева и понеже оградата на Изгрева е от „бодлив тел", скъсали сте си роклята и сте се върнали разочарована ... Изгревът, любезна сестро, има една свещена врата, наречена врата на Любовта. Всеки, който намери тази врата и похлопа на нея със смирение и чисто сърце, нему братята и любовта ще отворят, ще го въведат в Изгрева на светлината и Учителят на мъдростта ще му се изяви... Пожелавам ви, прочее, когато втори път посетите Изгрева в София да не надничате през оградата, но да влезете през вратата... - „Бог да ви благослови, мили брат, за хубавото обяснение, което ми дадохте! - Вие тъй картинно ми обрисувахте положението, в което съм изпаднала, когато бях на Изгрева, че ми стана и радостно, и смешно! - Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на Учителя. Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад. А французките професори, югославските и латвийски учени сигурно са намерили свещената врата, за която говорите”. - „Да, сестро моя, нашите учени, благодарение на своето предубеждение, са стигнали само до оградата, а чуждестранните учени със своето искрено търсителство намериха свещената врата, влязоха през нея и разбраха великата истина. Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения пламък на новото учение и вдъхновени от високия идеал за служене на Бога. Те ще разкажат на своите сънародници, че в малка България има нещо велико - това е учението на Учителя на Всемирното Братство, чиито свещени принципи: Любов, Мъдрост и Истина въздействуват здравословно върху страдащите човешки души и ощастливяват всички, които ги прилагат в живота си". - „Благодаря ви още веднъж, мили брат, за хубавите думи. Идеята за оградата залегна като един жив образ в моето съзнание, за да ми напомня всякога, че наистина „ограда" се слага, за да не влизат животните и хората, а „врата" - за да влизат человеците”. Петър Камбуров ------------------------------------------------------------------------- *Забележка на съставителя. Публикувано и в: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 3.

1. ИЗЧЕЗВАНЕТО ОТ ЗАКЛЮЧЕНАТА СТАЯ. СЛУЧАЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО разказал Боян Боев Това станало в ранните години от дейността на Учителя. Учителят бил установил вече връзка с духовно будни хора на доста места в страната, но повечето от тях не го познавали още като Учител. За тях той бил все още само „Господин Дънов”, т.е. човек като тях, само че с много по-големи окултни знания. Веднъж Учителят отседнал в дома на Константин Иларионов, ул. „Зеленка” № 2, Велико Търново. Присъствували някои от първите и по-напреднали братя от града и страната. След като разговаряли дълго време, Учителят се оттеглил временно в отредената за него стая. Останалите братя и сестри продължили разговора помежду си, като се спрели на въпроса - кой е „Господин Дънов?" Накрай дошли до убеждението, че и той е човек като тях, само че има по-големи знания, тъй като е живял в чужбина и е чел много окултна литература на чужди езици. В това време Учителят внезапно се явил между тях усмихнат, като ги изненадал с думите: „Вие току-що говорихте за мене и се спряхте на мисълта, че и аз съм като вас. Добре, нека да направим един опит". Учителят взел ключа на стаята, в която се намирали, сложил го на ключалката на вратата, обърнал го два пъти и като го извадил, сложил го на масата. Казал им: „Проверете сега заключена ли е вратата”. Проверили. - „Заключена е.” Тогава Учителят внезапно изчезва пред очите им и след малко се обажда от коридора, вън от стаята: - „Чувате ли ме?” - „Чуваме те”. - „Вратата заключена ли е?" - „Заключена е”. След това, без да се отваря и затваря вратата, Учителят се явил пак пред тях. Това той направил общо три пъти и накрая казал: - „Разбрахте ли сега, че аз живея с вас и сред вас, но не съм като вас?” /Разказано от брат Боян Боев/ Предава се от Сава Калименов

7.2. И СВЕТЛИНАТА СВЕТИ Безплатно приложение на Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943. Колкото и тъмна да е нощта, далеч, в неизбродимите простори, слънцето не престава да разпраща по всички посоки своята светлина. И светлото утро никога не закъснява да смени нощната тъмнина. Колкото и сгъстен да е мракът в умовете и в сърцата на хората, колкото безумно-разрушителна да е тяхната воля, гласът на доброто, на правдата и истината никога не ще престане да говори в техните души. Никога до сега не е угаснала светлината на истината и правдата, и никога тя няма да угасне. И в най-тъмните епохи на човешката история, тя е продължавала да свети, макар и скрита от кощунстващата ръка, макар и за малцина само. Има една вечна истина, която е светла и мощна като слънцето, която е по действителна от всичко, което всекидневно виждаме пред очите си, която не е „относителна”, а абсолютна, и затова нищо и никога не може да я унищожи, да я премахне, да я скрие от погледа на искрено търсещия човек. Тази истина е истината за безсмъртието на човека. Истината за човека-дух, който вечно твори и вечно живее, и чието наследство е безграничната вечност в безграничната вселена. Да съзнаеш това, е равносилно на туй, да се събудиш от сън. От един тежък, страшен, дълбок, кошмарен сън - сънят на тъмната заблуда, че ти си смъртно същество. Да познаеш себе си - това значи да се осъзнаеш като дух, като същество, което не умира, като съзнание, което не угасва. Да познаеш себе си - това значи да познаеш същевременно цялата вселена. За каква друга наука, за какви други знания може да става дума, когато ние не познаваме себе си? Каква стойност могат да имат всичките тия огромни знания, когато не познаваме себе си? Истината не може да бъде унищожена. Действителността не може да бъде премахната: Човек е безсмъртен дух, за който земята е само едно временно училище, и чието бъдеще води през неизбродимите простори на безкрайността. Без да споделяме ограничените схващания на теолозите от разните църкви и религии, ние никога не трябва да забравяме, че нашият живот, тук, на земята, е само едно временно пристанище на брега на вечността и че, макар и след много последователни възвръщания в това пристанище, ние, като индивиди, като безсмъртни души, ще продължим пътя си във вечността през безбройните светове, средища на възвишен живот, на непонятна за нашите умове култура, които ни изпращат своя далечен привет нощем от звездното небе. БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ Както има хляб, необходим за нашите тела, така има и хляб, необходим за нашите души, за нашите сърца, за нашите умове, за нашите воли - това са беседите на Учителя, както и всяко разумно слово, чийто произход е Божественото вдъхновение. Като казваме хляб, естествено, с това ние подразбираме най-необходимото, най-същественото, това, без което днес е невъзможен един нормален, естествен, пълноценен живот. Защото всяка епоха си има своите ценности и своите изисквания. И както в миналото всяко едно Божествено учение е идвало да донесе на съвременниците и на следващите поколения това, което им е било най-необходимото, така и днес Учителят дойде да донесе на българския народ, а чрез него и на цялото човечество, това, което е тъй необходимо за живота му, както всекидневния насъщен хляб. Новата епоха, която иде за човечеството през и след катастрофалните бури, които вече разтърсват издъно снагата му, епохата на пълното единение на хората и народите, епохата на братството, на мира и любовта, епохата на истинската наука, на божествената мъдрост и светлина, епохата на общото благо, тази нова епоха си има своето ново Евангелие - това са беседите на Учителя, които продължават, разширяват, осъществяват делото на Христа. Беседите на Учителя обгръщат всичко, което е във връзка с нашия живот. В тях има наука, религия и изкуство, в тях има социология, педагогия, медицина и хигиена, история и литература, физика и химия, музика и поезия. Те дават светли потици и правилна насока за всяка човешка дейност. Има хора, които търсят систематиката преди всичко и само в нея виждат истинската наука. Природата, обаче, не работи така. Бог не работи по методите на човека, нито пък можем да Го заставим да работи така. Никое от великите учения на човечеството не е дошло до нас в систематизиран вид. Христос не ни даде таблици от систематически наредени правила и познания, нито пък който и да бил друг истински велик Учител на човечеството е направил това. Ето защо, и в беседите на Учителя не търсете външна систематика, не търсете външна спойка, а се потрудете да усвоите техните хранителни елементи, както правите с хляба Когато направите това. вашата душа и цялото ваше същество ще почувствува онази жива, дълбока, вътрешна спойка, която преви от беседите истински хляб на живота

6.4. ЧОВЕК Е БЕЗСМЪРТЕН! Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931. ПОКАНА За записване абонати на книгата Защо вярвам в безсмъртието на човека от Сър Оливър Лодж Член на Кралското Общество, професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет „Аз знам тяжестта на думата „факт" в науката, и казвам без колебание, че продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт". Сър Оливър Лодж „Дошло е време за проучване на невидимото със същата искреност и старателност, с каквито науката досега е проучвала земните неща". Ф.У.Х. Майерс „Познанието на човешката душа, като психична и физична същност, ще бъде науката на бъдещето". Камил Фламарион „Аз не казвам, че това е възможно, Аз казвам, че това е". Уилям Крукс Голяма част от днешната интелигенция мисли, че въпроса за безсмъртието на човека не влиза в областта на науката и че последната не се занимава с него. И наистина, мнозина от днешните учени гледат с пренебрежение и предубеждение на този въпрос. Обаче, това не се отнася до всички. Напротив, има цяла редица учени, с голям авторитет и големи заслуги в различни области на науката, които направиха обширни изследвания, събраха, проучиха и систематизираха десетици хиляди факти - случаи от ежедневния живот, направиха хиляди опити - експерименти в областта на тайнствените явления: спиритизъм, ясновидство, предсказания, телепатия, левитация. психометрия. материализация и т.н., и по такъв начин, с помощта на строго научни методи, сложиха основите на една нова наука - метапсихиката. която разширява извънредно много хоризонта на досегашното човешко знание и разколебава из основа материалистическия мироглед. В .Обществото за Психични Изследвания", което е родоночалник на науката Метапсихика. влизат учени с всесветска известност, от всички културни народи, като професорите Анри Бергсон, Шарл Рише, Камил Фламарион Оливър Лодж, Уйлям Крукс. Алберт де Шренк-Нотцинг, Ернесто Боцано. Уйлям Барет: д-р Желе, д-р Ости и мн. други. Присъствието на тези първостепенни учени в едно общество, чиято задача е да изследва областта на окултните явления, ни говори ясно, че тия явления не може повече да бъдат считани за шантаж и измама, но че те са действителни факти. А тези факти, взети в своята цялост, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплъщения на земята. В стремежа си да търсим истината и да я направим достъпна на нашето общество, ний си поставяме за задача да издадем редица книги из тази област, написани от големи научни авторитети, до окончателното изясняване на въпроса. Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес умовете и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне. За да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина. За да може да се разпръсне тази тъмнина, ний се обръщаме към всички да ни подкрепят като се абонират и като абонират свои познати за предлаганото от нас съчинение на сър Оливър Лодж. От неговия прием ще зависи по-скорошното излизане на следващите съчинения от същия характер. Няколко думи за автора на книгата. Започнал научната си дейност с редица изследвания и открития в областта на електричеството, сър Оливър Лодж скоро се издига до степента на първостепенен учен. Става професор по физика първом в Лондон, после в Ливърпул, а след това в Бирмингамския Университет, на който е бил главен ректор в продължение на осемнадесет години. Член е на Кралското Общество в Англия, състоящо се от бележити учени, на Обществото за психични изследвания и т.н. В продължение на своята научна дейност, сър Оливър Лодж е написал около 30 научни съчинения, повечето от които са от областта на физиката. По въпроса за безсмъртието той е написал три книги: „Безсмъртието на човека” (1884 г.) „Раймонд, или живота след смъртта” (1919 г.) и предлаганото сега от нас съчинение „Защо вярвам в безсмъртието на човека”, издадено в 1929 г. Ние се надяваме, че с подкрепата на търсещите истината хора в България, ще можем да издадем освен тази книга и двете му по-първи съчинения по този въпрос. Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева. а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т.г. на следния адрес: Издателство „Братство", гр. Севлиево. ДРАГИ БРАТЯ И СЕСТРИ, За да можем да подготвим почва за разпространение на Новото Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, ние трябва предварително да съборим материалистическия мироглед. Днес грамадното болшинство от хората са материалисти. Те не вярват в нищо друго освен земното. Те не признават ни Бог, ни безсмъртие. И поради това, когато ние отидем да им говорим за окултизъм, за Ново Учение, те често посрещат нашите думи със смях и подигравки. Днешните хора, са като неверния Тома - те искат да видят с очите си, да пипнат с ръцете си, да се уверят сами. Но те вярват в науката. Тя е техния идол. Ето защо, безсмъртието на човека трябва да им се докаже научно, чрез опити и научни изследвания, и то от авторитетни хора на науката, защото само на тях ще повярват. Съзнавайки всичко това много добре, ний си поставихме за задача да издадем няколко научни съчинения от тоя характер, написани от учени с голям авторитет и световна известност, като Оливър Лодж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и т.н. Ний знаем много добре колко трудни са условията у нас за издаване на книги от подобен характер. Знаем, че това издаване е придружено с голям риск и жертви. Но ний сме решени да проявим нужната настойчивост и в повече или по-малко време, според получената подкрепа, да изпълним набелязания план. Като първа стъпка в това направление ние ще издадем книгата на сър Оливър Лодж - „Защо вярвам в безсмъртието на човека”. Във връзка с това ви изпращаме покани за записване абонати и ви молим да проявите най-голямата възможна дейност за това. Братя и сестри, Тази задача е обща - на всички ни. Имайте я следователно присърце. Постарайте се да запишете колкото се може повече абонати. Нека тези от вас, които имат възможност, да предплатят по няколко книги, за да ги разпространят или подарят по един екземпляр на читалища или свои близки. Книгата не е скъпа - по обикновените пазарни цени тя трябва да струва 35-40 лв., но ний я отстъпваме на абонатите само за 20 лева, а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Следователно, ний правим нужното - затова ще очакваме и от вас да направите всичко възможно за широкото разпространение на книгата. Всички събрани абонаменти да се изпращат незабавно, за ускорение на работата, след което записването може да продължи. С братски поздрав: Издателство „Братство" - Севлиево

6.3. ЩО Е ЧОВЕК? Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931. Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба? Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват” без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и проучвали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенстване. всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание - че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба”, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече - че това било нещо невъзможно да се докаже Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на сър Оливър Лодж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес, за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека. Човек е безсмъртен дух! Тази велика истина на древността се потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita” и поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба. Слава на такива учени като Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т.н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото. Истината никога не е била приета с отворени обятия. Така е и сега. Хипнотизирани от материалистичния мироглед, днес хората посрещат най-често с присмехи всеки носител на истината за безсмъртието на човека!... Нека това не ни отчайва! Все пак, истината ще победи. Иначе тя не би била истина!

5.2. ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА Лодж, Оливър. Защо вярвам в безсмъртието на човека. Севлиево: книгоизд. Братство, [1932]. 122 с. (Психична библиотекар Сър Оливър Лодж е един от ония гиганти на мисълта, които никога не се ограничават в рамките на общоприетата научна догма, но имат рядката смелост да се издигнат над шаблонната мисъл на своите съвременици и да заявят твърдо: „Не! По тия и тия причини, аз мисля малко по-иначе от моите колеги-учени”. Да бъдеш наистина самостоятелен, да мислиш наистина свободно, да се не влияеш от това, че всички са на противно мнение, да се не страхуваш от присмехите, упреците, критиките на учени, полу учени и невежи, но да заявиш високо пред света истината, до която си достигнал, въпреки че всички са против тебе - това са качества, които малцина, твърде малцина от съвъременните учени притежават. Днес в научните кръгове обичат да говорят за свобода на мисълта, за свобода на изследванията, за отхвърляне на предразсъдъци и за тържеството на експерименталния метод. Но, предложете на тия учени да се заемат с експерименталното изследване на все още тайнствените явления: ясновидство, телепатия (четене на мисълта), предсказания, левитация (издигане на предмети без никакъв видим агент), психометрия (проучване на редица събития или факти посредством контакт с един предмет, който има някаква връзка с тях), спиритизъм, материализация (временно обличане на духовни същества в телесна форма) и т.н. Поискайте от тях поне да признаят фактите, само констатираните и проучени до сега факти, и вие ще видите колко предразсъдъци, какво отсъствие на свобода на мисълта, какво ограничение и педантизъм съществуват още в днешните научни и интелигентни кръгове. Трябва да подчертаем колко се може по-силно, че болшинството от хората, чието призвание е да търсят истината, си затварят очите пред нея, не искат да я видят, отричат или неглижират всички факти, които са в противоречие с техния установен мироглед. Всеки, който се осмели да изследва тия факти, бива осмиван и преследван. Всеки, който има куража да се издигне над царуващата научна догма, бива обявен за еретик от своите колеги-учени. Така е било в миналото. Така е и днес. Истинските учени, истинските търсители на истината са твърде малко. Грамадното болшинство „учени" се занимават само да предъвкват достигнатото до преди тях, те не дават и да се помисли за нещо вън от общоприетото, те са винаги готови да хвърлят камък върху този, който иска да ги поведе по нови пътища, да им посочи нови истини. За да не бъдем голословни, нека приведем поне един пример. Великият учен Уйлям Крукс, по чисто експериментален път, с помощта на най-различни спомагателни уреди и вземайки всички предпазителни мерки против измама, установи и изнесе пред учения свят цяла редица явления свързани със спиритизма и частно, материализацията. Той доказа, че спиритизма, въпреки всичко, е един факт, а не шантаж. Какво сториха тия учени тогава? - Те просто си затвориха очите пред фактите, и, считайки ги недостойни за тяхното височайше внимание, ги обявиха „вън от областта на науката”. За да се повтори още веднъж старата история, че, който иска да върви напред, трябва да остане сам. Един такъв учен, който не се задоволява да предъвква целия живот това, което други са открили преди него, а чертае нови пътища, сочи ни нови истини, е Сър Оливър Лодж. Роден е в Пенкхъл, Англия, 1851 г. Любовта му към науката се е проявила твърде рано. Отблъсквайки усилията на баща си да го привлече към търговията, той се е заловил жадно с науката и в 1881 г. е вече професор по физика в Ливерпулския университет. В 1887 г. става член на Кралското Научно Общество. А от 1900 до 1919 г. той е ректор на Бирмингамския университет. Научната си дейност сър Оливър Лодж е започнал с редица изследвания в областта на електричеството. Според д-р Артур Хил „Лодж е изнамерил първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали на едно разстояние от няколко стотици метра. Това е било пионерската работа, извършена преди още Маркони да се е занимавал с този въпрос; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, поставена от Лодж”. В своето съчинение „Electric wawes" на стр. 3, сам откривателя на електромагнитните вълни, Херц, казва, че, ако той не бе направил това откритие, много скоро щяхме да го чуем от Лодж, който е работил в същото направление. В своята научна дейност Лодж е написал цяла редица книги по различни въпроси из областта на физиката. Но това, което най-много в този случай ни интересува, са изследванията на сър Оливър Лодж в областта на психичните въпроси и специално по въпроса за безсмъртието на човека. Започнал като скептик, той, след редица експерименти, правени заедно с Гътри, се убедил първом в реалността на телепатията. Но той не спрял тук. Опитите били продължени. Направени били множество експерименти и като техен резултат се появява неговото първо съчинение по този въпрос: „Survival of man", в което той заявява, че безсмъртието на човека е научно установен факт, който може да се докаже опитно. Друго важно съчинение из тази област е: „Раймонд, или живота след смъртта", в което той описва начина, по който е влязъл във връзка с духа на сина си Раймонд, убит през световната война, и с това доказва преживяването на човешкия дух след смъртта на тялото. Третото му и последно съчинение от тоя характер е настоящата книга. В днешното време на краен материализъм и пълно безверие, сър Оливър Лодж е оня могъщ фар на неподкупната научна мисъл, който ни води към познанието на истината за безсмъртието на човека. Той възкресява изгубените надежди на обезверения човек, мислещ себе си за жалка еднодневка, чийто живот завършва завинаги в гроба. Той ни доказва, че ние сме били, сме, и ще пребъдем като индивиди и след разпадането на физическото ни тяло, и ни сочи истинския смисъл на живота в непрестанния стремеж към съвършенство. С това той обезсмъртява завинаги своето име в историята и си спечелва безкрайната признателност и благодарност на човечеството, които заслужава само един истински учен. Преводача Сава Калименов

ПАНЕВРИТМИЯ Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни. Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на цялото човечество, то поне на малцина избранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот. Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката - всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са, притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало на жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот. То го изпълва с богато съдържание. Ние мислим, обаче, че, до сега няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това. което наричаме с една дума Паневритмия. макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на Божественото изкуство, всичките елементи на възвишения Божествен живот. Що е Паневритмия? Трудно е да определим това. Дори е невъзможно. Паневритмията не може да се опише дори и с повече думи, с пространно изложение: тя може само да се почувствува, тя може само да се изживее. И то не са наблюдение, не са гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потапяне на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя. Що е Паневритмия? Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпане из безграничния резервоар на Божествения живот. Тя е непосредствено скачване на нашата душа и тяло с великия източник на всяка сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот. И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота - чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво „аз” се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание някакво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз”, което се разлива в безкрайността на живота. Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи. Какво е станало? Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най-малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина. Какво е станало? Обърнат е само един ключ и малката електрическа лампичка е съединена с огромната инсталация, която произвежда и през която протича мощният електрически ток. Нима човешкото тяло не е най-съвършената инсталация, която ние познаваме? И ако мъртвата и несъзнателна лампичка цяла светва при първото й съприкосновение с проводника на електрическия ток, то нима живото човешко тяло, нима съзнаващата човешка душа не е в състояние да се възпламени цяла и да излъчва по всички посоки духовна светлина, при свързването и с потока на Божествения живот? Паневритмията е ключ, чието отваряне, чието действие ни свързва именно с този безкраен и неизчерпаем ток на Божествения живот. Тя ни прави да се чувствуваме като светещи електрически лампи, защото ни съединява с потока на Божествения живот. Чрез нея ние ставаме живи носители на мощните вълни на красотата и хармонията, които трептят в нея. Всичко, до тук казано за Паневритмията, е вярно, разбира се, при едничкото условие, че ние ще вземем участие в Паневритмията като напълно отворени за струята на Божествените съдове, без да се затваряме за нейното действие чрез каквито и да било мисли на съмнение, критика, или пък чрез бронята на нечистите мисли и чувства. Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице. Упражненията на Паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева” - квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе. Има вече и някои други градове, в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение. Нищо друго не може да действува така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както Паневритмията. Тя е най-мощният и най-съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на Паневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят. С даването на Паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с Паневритмията. Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба -хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу Паневритмията и срещу цялото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед, това което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят. Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не веднага, то ще извоюва своето място в света, за благото на цялото човечество. Така и Паневритмията ще се разпространи по цялата земя, паралелно с великото Божествено учение, с което тя е неразривно свързана, и с това ще отбележи една истинска нова ера за човечеството. България ще даде на света това, което никой друг народ досега не е дал. Ако ние, българите, се окажем неспособни да го разберем, възприемем и приложим, и ако му се противопоставяме, то с това ние бихме подражавали само на еврейския народ по времето на Христа. Никой не ще спре новото да се разпростре по целия свят, най-малко предубежденията на ограничени люде могат да осуетят завинаги неговия триумф. Паневритмията ще бъде и пребъде по целия свят и през всичките бъдни векове на човечеството, а заедно с нея и Великото Божествено учение, което ни донесе нейният Основател.

КЪМ ПРИРОДАТА Основният грях на човечеството, който го е докарал до днешното му мизерно състояние, може да се формулира с думите: отдалечаване от природата, което значи отдалечаване от посоката на естествения развой на човека, отдалечаване същевременно от естествените условия на живота. Тук вече спадат безбройните противоестествени привички, наклонности, обичаи, страсти и злоупотребления, които човек е вършил и върши до днешен ден, в противоречие с природните закони. Тук спадат: отдалечаването на човека от земята-хранителка, от слънцето, от чистия въздух, от чистата храна; тук спадат: пиянството, месоядството, злоупотреблението с половата енергия, леността, прекомерното развитие на някои качества и способности в ущърб на други, изобщо всички форми на неестествения живот на човека. Към тях най-после ще трябва да прибавим егоизма - стремежа към отделност и лично добруване за сметка на другите, който всъщност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата. Защото той, егоизма, е нарушение на основния закон на живота: единството, той е отдалечаване от единството на природата, след което вече естествено следват всички други по-големи и по-малки отклонения от нея. Да се възвърнем отново към природата! - Това е мощния подтик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионите народни маси!... “Да се възвърнем към природата!” - Днес за днес с това понятие се още само парадира, броди се по неговата повърхност, спират се само на отделни малки точки от обширната област, която то обхваща. Самохипнотизирват се, спирайки всичкото си внимание на частности, мислейки че причината на всяко зло е там. Обаче злото не може да се изкорени с едностранчиви мерки, с частични преобразования, с реформи, които не отиват по дълбоко от повърхността на нещата. За да се възвърнем наистина към природата, ние трябва да проникнем дълбоко в причините на злото, да направим коренни и всестранни реформи в живота си, да изменим из основа целия си бит. Да се възвърнем към природата! - Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога-да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми - слънце, въздух, естествена храна и питие и т.н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник - Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане” към природата би било ефимерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде няма да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важно стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере -могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект? -Естествено - не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истина на живота, за Бога... Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; - нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.

БЯЛОТО БРАТСТВО Великото Всемирно Бяло Братство представлява от себе си сбора на всички разумни сили в цялата вселена, които работят в хармония с Божията воля за изпълнение на Великия План на всемирната еволюция. Центърът на Всемирното Бяло Братство, това е Великата Бяла Ложа на Учителите, глава на която е Христос. Други известни нам Учители са: Буда, Кришна, Хермес, Лао-Дзъ. Зороастър, Мохамед. Всичката велика градивна работа извършена всред човечеството от памти века и до днес, е пряко или косвено дело на Учителите. Всички религии са основани от тях според времето, условията и средата - винаги на хората е било давано тъкмо това. за което те са били дорасли. което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание. Те управляват целия ход на историческите събития като винаги гледат техния краен резултат да подпомага еволюцията на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето на такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението - индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението - колективизъм, обединение, хармония, Любов. С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава - едно единствено Царство Божие на земята. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.

5.13. ИДЕ! „Иде, иде, сам Той иде..." Песен от Учителя Иде! - Няма място за съмнения. Иде! - Няма място за колебания. Иде! - Няма място за безверие. Бог изпълнява своите обещания. Бог не е човек, не е ограничено същество, та да забрави, да не изпълни, да се откаже от своите обещания, от своите предначертания. Бог ще изпълни света - нашия земен свят - със светлина: с истина, с правда и красота. Бог ще изпълни душите и сърцата на хората с дивния трепет на това, което досега не е било: любовта, братското чувство, съзнанието за единството на живота. Бог ще извика сълзи на разкаяние в очите на тези, които днес се считат врагове. Ще ги накара да заридаят от мъка заради братоубийството, което досега са вършили. Да си подадат ръка, да се прегърнат като братя, да забравят... Бог ще въдвори мира в сърцата и душите ни, в отношенията с близките ни, и с тия, които досега сме считали за врагове. НЯМА ДА ИМА ВЕЧЕ ВРАГОВЕ! Това Бог иска! То ще бъде, защото Бог го иска. Защото не по човешките пътища, а по пътищата на Бога - по пътя на любовта, на вярата, на взаимното доверие, ще дойдат мира, братството, човещината, хармонията в света. Време е вече хората да разберат: Мир без Бога няма и не може да има. Пътят, пътищата на хората без Бога, това са пътищата на Каина. - Каине, къде е брат ти? Не е далеч деня, когато всички ще чуят този глас. Ще го чуят тези, чиито ръце са окървавени с братска кръв. Ще го чуят и тези, които смятат, че могат да служат едновременно на Бога и на Мамона. Ще го чуят и тези, които смятат, че „целта оправдава средствата” - че с омраза, насилие и жестокост може да се постигне нещо добро. И страшен ще бъде Божият Глас тогава, когато Той дойде да поиска сметка от човека - какво е направил той със свободата, с благата, с условията, които му са дадени. Дал ли ни е Бог свобода? - Дал ни е. Дал ли ни е всички блага? - Дал ни е. Дал ли ни е всички условия за развитие? - Дал ни е. Какво направихме, какво правим ний с тях? Страшен ще бъде Божият глас за този, който е опетнил душата си, сърцето си, ума си, живота си, с престъплението на лъжата, омразата, жестокостта, насилието, братоубийството. Бог ще изиска от нас кръвта на брата ни. Бог ще подири сметка за всички неправди, за всички злини, които сме сторили на ближните си, на братята си. А животните, чиято кръв проливаме, за да се храним с труповете им, не са ли и те „наши по-малки братя”? Не е без Счетоводство - без план, без организация, без отговорност великият Божи свят, в който живеем. Всеки от нас си има своята партида: всекиму ще се подири сметка за стореното, секиму ще се отдаде заслуженото. Има пиене, но има и плащане. Неизбежно. Никога не трябва да забравяме това. И туй светоразбиране, според което нашата отговорност, нашите дела, са подсъдни само на земните сили, власти и закони, /от които човек понякога успява да се укрие/ е само хвърляне прах в очите, което може скъпо да ни струва. Защото има едно Око, от което нищо не може да бъде скрито. Има едно Възмездие, което никой не може да избегне. Има една Правда, която стои високо, много по-високо над всяка човешка правда, и в която не говори гласа на личния интерес. И, следователно, нека всеки бъде готов да приеме без роптание справедливо падащия му се дял: „Каквото посеете, това ще пожънете”. Дошъл е, наближил е Денят на жътвата. Ще бъдат отделени житото от къклицата, овците от козите: добрите от злите. Хитрост, угодничество, подкуп, хатър, връзки - това минава пред хората. Пред Бога - не! Има една върховна Инстанция, където грешки, несправедливости, злоупотреби, не стават. Има един Съд на върховната Правда, безпристрастен и неподкупен, Има награда за доброто и осъждане - за злото. Ако не бе така, животът наистина би бил хаос и безсмислица. А животът в безграничната Вселена, фактически, е Божествена Хармония. Той е безкрайно велика Песен на безбройните Божии светове: въплощение на безкрайно велика Разумност, на безкрайно велика, всеобгръщаща Любов. За да могат - тази Божествена Хармония, тази велика Разумност, и тази велика Любов - да слязат тук, на земята, и да изпълнят с красота и величие нашия земен човешки живот, необходимо е да ликвидираме всичките си стари сметки -всичките си вземания-давания със злото, с насилието, с лъжата, себичността, жестокостта. Идва времето да се тегли Голямата Равносметка на милионогодишния живот на човека на земята. Затова идва Той: да ни очисти, да ни освободи от злото, да ни спаси. Затова идва Той: да вземе и да даде - да отнеме от душите ни злото, тъмнината, заблуждението; да внесе в нас мира, истината, любовта, разумността. Затова идва Той: да сложи основите и да изгради Царството си, тук, на земята, както е Горе, на небето. Той иде! И нека светът мине през очистителния огън на страданието. То ще бъде за нас изкупление, спасение, освобождение. ТОЙ ИДЕ ДА ОБНОВИ СВЕТА! Да бъде Неговата Воля!

5.12. ДОБРЕ ДОШЛИ, БРАТЯ! /По случай едновременното появяване в различни части на земята на междупланетни кораби, през април 1965 г./ Нашите Братя са тук! Пристигнаха нашите Братя! Дойдоха тук, при нас, на земята. Дойдоха да ни помогнат. Дойдоха да ни спасят. Дойдоха да ни избавят от злото. Нашите Братя са тук! Великите, големите Братя, от Космоса, от съседните нам планети, са вече при нас, тук, на земята. Всяко око ще ги види. Всяко ухо ще ги чуе. Всяко сърце ще ги почувствува. Всеки ум ще ги разбере. Всяко тъмно кътче ще бъде осветлено. Всяко добро - подкрепено. Всяко зло - осуетено. Великите, по-големите наши Братя са тук! Когато брат ви е в смъртна опасност, когато брат ви се дави, когато брат ви е пред лицето на бездната, когато той е обгърнат от пламъците на злото, какво ще направите, как ще постъпите вие? Нали ще му подадете ръка? Нали ще се опитате да му помогнете? Сами ще се изложите на опасността, ще рискувате, ще се пожертвувате, за да му помогнете, да го спасите. Това именно правят днес нашите Братя. Нашите по-големи, по-силни, по-напреднали от нас Братя. Те идват да ни помогнат, идват да ни спасят: да ни избавят от злото. Тежка е тяхната задача. Жертвата, която правят за нас. Живеейки в среда отличаваща се от нашата: в светлина, красота, чистота, знания, любов, не познавайки злото, омразата, лъжата, убийството, войната, те слизат тук, на земята, като в дълбока бездна, като в дъното на ада, като в изпълнена с вредни изпарения яма, гдето трудно се диша, която трудно се понася от техните чисти души. В гъстата атмосфера на нашите низки, престъпни мисли, чувства, постъпки - на омраза, егоизъм, жестокост, на пъклени планове, които обгръщат земята, те слизат като водолази, облечени в бронята на своята чистота. Но те трябва да направят това. И го правят. Подтикнати от една Върховна Разумност, от една велика Любов, от една крайна необходимост - да ни спасят: пред прага на катастрофата, пред бездната на една атомна война, от мрака на безверието, на лъжата, на братоубийството, на злото. Не се вразумиха хората! Жителите на нашата хубава, но все още завладяна от злото земя. Не се наситиха на кръв, на убийства, на омраза, на зло, на лъжа. Не се отказаха от адските си планове. Не престават да служат на злото, на насилието, на лъжата. За постигането на своите егоистични цели, за световно господство, за баснословни печалби, не се спират, не ще се спрат пред реки от кръв, пред милиони човешки жертви, пред всеобщо разрушение, пред непоправима катастрофа. Полудели са хората! Тия хора, които имат силата, богатствата, властта в ръцете си. Това е най-опасната лудост, която заплашва живота на милиони същества. Полудели са хората! С атомната бомба те заплашват да разрушат земята. С атомните взривове - „опити" - те нарушават безопасността на земната атмосфера, на междупланетните пространства, причиняват вреда на извънземни същества. Те изпълват пространството с вредни излъчвания. Всяват смут, дезорганизация в хармоничните отношения на междупланетното Братство на нашата Слънчева система. Земята, благодарение на атомната бомба, на това адско средство за разрушение и убийство, става вече не само за себе си, но и за съседните планети, източник на дезорганизация и разруха. Това не ще се търпи повече от по-напредналите от нас същества на съседните нам планети. И те реагират, те вземат своите мерки - за наше и за общото добро. Животът на земята, външно погледнато, върви по своя обикновен път. Хората живеят, работят, пътуват, веселят се, скърбят, обичат се, мразят се, вълнуват се от своите всекидневни грижи. Както и по-рано, както и винаги. Но знаят ли те какво ги очаква в утрешния ден? Имат ли предвид какво им се готви? Така е било в 1914 г. Така беше и в 1939 година. Катастрофата мигом обзема изненаданите, обзети от ужаса на непоправимото зло хора. Но сега готвената катастрофа е несравнима с нищо предишно. Сега готвеното зло ни заплашва с пълна гибел. И тъй като изглежда, че на земята няма сила, която да спре готовите за сатанински деяния престъпни ръце, понеже безумното решение се е здраво загнездило в умовете на обсебени от злото хора, понеже силните на този свят не се вслушват в многобройните предупреждения, които им се правят, то се наложи и активната намеса на извънземни сили: да спасят това, което може да бъде спасено, да спасят живота ни да спасят земята, човечеството, от гибелна катастрофа. Затова е тази демонстрация на небесната флотилия. Затова идват, затова се показват вече явно, пред очите на всички междупланетните кораби. Затова са навлезли в земната атмосфера нашите по-напреднали Братя от съседните планети, от по-далечните светове: да ни избавят от злото, да ни спасят от катастрофата, да осуетят едно непоправимо престъпление. Те не идват за пръв път. Години наред вече те се явяват: чрез отделни свои пратеници, слезли тук, на земята, или чрез земни жители, те предупреждават, съветват, напътват. Но тези, от които зависи това, не се вслушват. Правят си оглушки, играят си на „невярване". А ако някои от тях се вслушат, тъмните сили намират начин да ги обезвредят — както стана с Кенеди и с други големи водачи И тези, които са станали оръдия на злото, продължават да вървят по пътя на безумието: да изграждат пъклени планове, да трупат атомно оръжие, да раздухват омразата между хората и народите, да подготвят психологичните условия за последната, страшна, небивала катастрофа - за една атомна война. И Отгоре са определено решили, че трябва вече да се намесят. Че престъпните сили на злото, на лъжата, на омразата, трябва да бъдат обезвредени, преди да е станало късно. Че трябва да се предотврати готвещата се атомна война. Да се пресече пътя на злото. Нашите напреднали Братя идват да ни спасят. Те разполагат с мощни, непознати нам сили. Те имат наука и техника, истински знания, стоящи високо над нашите. Те имат силата, средствата, възможностите да ни спрат по пътя на нашето безумие. Могат да обезвредят, да направят недействуващи разрушителните сили. Могат да пресекат престъпните ръце, и ще го направят. Те живеят в свят на истина и чистота, на доброта и разумност. Те живеят в света на любовта. На тях са непознати лъжата, робството, насилието, омразата, проливането на кръв, войните. За тях земята е един изостанал в развитието си свят. в който едно упорито вървящо по пътя на злото, обгърнато в тъмната пелена на лъжата човечество, нарушава междупланетната хармония, вървейки към своята гибел. Затуй идват те - да ни спасят. Да разпръснат лъжата, да ни посочат истината. Дошъл е денят, когато нашите сковани от предразсъдъци умове ще разберат - има ли Бог или няма: има ли Върховна Разумност в живота, в света, има ли Велик План, има ли Висше Ръководство на човека, на живота, на света или няма. Дошъл е денят всички да разберат, че не човекът е господар на земята, на живота, на вселената. Още повече когато върви по пътя на злото, на лъжата, на престъплението, на отрицанието, на разрушението, на войната. Дошъл е денят да бъдат обезвредени, отстранени, отхвърлени от земята силите на злото. Идва нашето истинско освобождение. Братя и сестри от всички страни на земята, от всички народи на нашето многоизстрадало човечество, вие всички будни съзнания, неподкупни съвести, вие, чисти, неопетнени от лъжата и злото души. отворете широко сърцата си и умовете си за великата, Божествена вълна, която иде да очисти земята от злото. Подайте си дружно ръце, направете още усилия: освободете се от всички вредни остатъци на тесногръдие, сектантство, ограниченост, нетърпимост, фанатизъм. И се включете със всичките си сили и способности във Великото Дело на обнова на земния живот. За ликвидиране на престъпните мисли и действия, за слагане край на войната, на лъжата, на насилието. За тържеството на доброто, истината, справедливостта, за възцаряване на мира, братството, любовта, разумността. Велика мобилизация предстои. Огромно, велико Дело трябва да бъде извършено. Огромни усилия, жертви са необходими. Ние не трябва да стоим със скръстени ръце. Не можем да чакаме всичко наготово. Има работа, която очаква нас, която ние, именно ние трябва да извършим. Братя и сестри, будни души от всички народи, от всички раси, от всички земи, всички стремящи се към доброто, нека си подадем братски ръце. Нека в братска прегръдка запеем великата Песен: песента на Братството и Любовта, на Доброто и Мира, песента на Разумността и Справедливостта. Нека служим на великото, красивото, разумното. Нека служим на истинското, вечното, реалното. Нека служим на Великата Разумност, на Великата Любов, на Великата Истина: нека служим на Бога! Да служим на Бога: да служим на човека и човечеството, на доброто и любовта, на истината и справедливостта. Да служим на Бога: да служим на мира, на братството, и човещината, на свободата. Да служим на Бога: да служим на Великата Разумност, на Великата Мъдрост, на върховното благо за човека и за всички същества. Не ще бъде лесна борбата! Упорити са, мощни са още силите на злото. Лъжата е свила гнездо навред в умовете. Има в света много добри, честни, искрени хора, които са се подали на лъжата, вярват в нея. отричат истината. Има още много заблуда, много тъмнина в света. Но в нашата борба ний не ще бъдем сами. Ний ще бъдем подпомагани, подкрепяни, вдъхновявани от нашите идващи от другите планети Братя. От силите на Светлината и Доброто. Идва края на нощта, на тъмнината. Заслепените хора ще се пробудят, очите им ще се отворят. Ще видят истината, реалността, красотата, великия смисъл, великото съдържание на живота: великата Разумност, великата Любов. Затуй идват нашите Братя от другите светове, от другите планети: да ни помогнат в борбата, да ни спасят от злото, да осуетят страшната катастрофа, която би ни постигнала без тяхната намеса. Да очистят земята. Да отправят нейните жители по пътя на истината и доброто. Благодарим Ви, Братя! Благодарим Ви за вашата отзивчивост към нашите нужди. За вашата готовност да ни помогнете. За жертвата, която правите за нашето спасение. За любовта, грижите и съчувствието ви към нас. Благодарим ви за братското дело, за братската помощ, благодарим ви за вашата спасителна акция! Благодарим Ви, Братя! Добре дошли, Братя, тук при нас, на земята. Добре дошли! Ний ви посрещаме с радост. Ний приемаме вашите Послания: вашите чисти, благородни, добротворни мисли. Ний чувствуваме вашата любов, вашите топли братски чувства. Ний се откликваме на вашия зов. Ние сме с вас! Завинаги с вас в борбата за победата на Доброто, на Истината, на Справедливостта. Завинаги с вас в пътя на Любовта, в пътя към единение на всички хора и народи. Завинаги с вас в пътя на Разумността, на великата Божия Мъдрост, която освобождава и издига човека. Нашите Братя са тук! Пристигнаха нашите Братя! Добре дошли, наши по-големи, по-силни, по-мъдри, по-напреднали Братя! Добре дошли, пратеници на Бога, идващи от по-развитите, по-напредналите светове: да ни помогнете, да ни издигнете, да ни спасите от злото; идващи в името на Доброто, в името на Всемирното Братство, в името на Бога, в името на Любовта! Добре дошли, Братя!

5.11. С ПЕСЕН ЩЕ ПОБЕДИМ! На Марин Камбуров, небесния певец, тук, на земята. С песен ще победим! С песен ще разтворим на всички сърцата. С песен ще извикаме радостни сълзи в очите. С песен любовта навред в живота ще възцарим. С песен нов свят ще изградим. С песен ще победим! С любов ще победим, с вяра ще победим, с мъдрост, с истина, с правда и красота - ще победим! С Божията помощ, в името на Бога, с любовта на Бога - ще победим! Нашата песен стопля, разтворя сърцата. Нашата песен разширява, окриля душите. Нашата песен извиква сълзи в очите. Нашата песен разпръсва тъмите. Нашата песен побеждава злото в света. Нашата песен събужда в човека доброто. Нашата песен развихря могъщи, Божествени сили. Нашата песен разпалва Божествен огън в сърцата. Нашата песен изгражда светлия Божи Рай на земята. Нашата песен претворява света. Пей, певецо, пей! Нека непрестанно тече в душата ти небесния Извор. Нека непрестанно се лее чрез устата ти вдъхновената песен. Нека непрестанно песента ти съединява небето със земята. Нека непрестанно звучи победния химн на Доброто. Нека непрестанно обгръща с братска прегръдка всичко в света. Пей, певецо, пей! Пейте всички, братя и сестри! Пейте всички хора по земята. Пейте млади, стари, болни, здрави. Нека песента не спира. Нека песента непрестанно звучи. Нека песента непрестанно гради. Пейте! С песента ще разтворим на новия свят вратите. С песента ще разкрием красотата на света, смисъла на живота, могъществото на Любовта - на всички пред очите. С песента ще разнесем Божието Слово навред по земята. С песента ще запалим Божията Любов на всички в сърцата. С песента ще разбудим заспалия, ще прокудим тъмата. С песента ще изградим светъл олтар на Бога в душата. С песента на Любовта ще извикаме изобилието на Божиите блага на земята. С песента на Любовта ще разрешим всички трудни въпроси в света. Пей, певецо, пей! Лей се, небесна песен, навред по света! Лей се, пробуждай, учи, издигай, окриляй душите. Разливай навред светлата Божия радост. Изпълвай всички с великата Божия мъдрост, с великата Божия благост. Лекувай всички болки в живота - в душата, тялото. Изграждай човека на Шестата раса - човека на Любовта. С песен ще победим! С небесната песен, със свещената песен, с Божествената песен: с песента, която ни прави служители на Доброто, с песента, която ни прави служители на живота, с песента, която ни прави служители на Бога - на Любовта, нов свят ще изградим. Ще победим!

5.10. МАХНИ ОГРАДАТА! Тази сутрин старият Бряст ми каза тихо: - Махни оградата!... Беше хубаво ранно утро. Слънцето още не беше изгряло. Бях само на няколко крачки от него. от Бряста. Бях в лозето - вързвах падналите по земята лози. Делеше ни оградата - най-обикновена ограда от бодлива тел, която, преди години, сам бях поставил. Тогава мястото беше почти необитавано, пусто. Понякога докарваха на паша животни - крави, кози. Може би, тогава, оградата беше необходима. Може би именно поради животните я издигнах. Но днес тука е вече обитавано от хора. Местността разцъфна, украси се с кокетни вили. Почти навсякъде земята е разработена. Посяха лозя, овощни градини. Животни тук почти не идват. Няма опасност от тях. И ето че сега старият Бряст ми каза тихо. Много тихо, но и много ясно: - Махни оградата! - Махни оградата! Не искам да гледам огради пред себе си, край себе си. Не искам да бъдеш отделен с ограда от мен. Нека всичко бъде свободно, широко открито. Нека никакви прегради не спират движението. Нека, както въздуха, както светлината, както водата, широко достъпна да бъде и земята. Махни оградата! Премахни всички огради, всякакви огради. Премахни ги веднъж завинаги. Влез във живота, който е без огради. Влез във живота, в който няма делене. В който името на човека достойно звучи. Влез в живота на доверието, на вярата, на единството. Влез в живота на доброто, на разумността. Влез в живота на Бога - в любовта. Махни оградата! Махни оградата, човече, между себе си и другите: между сърце и сърце, между душа и душа, между живот и живот, между вяра и вяра, между разбиране и разбиране, между народ и народ. Съборете всички, всички огради, всички стени! Дигнете граничните стълбове, премахнете заставите, отведете граничарските кучета. Нека свободно, свободно се движат хората - по всички посоки, по всички страни, всред всички народи, по всички земи. Хвърлете всички, всички оръжия! Унищожете пушки, топове, ножове, атомни бомби. Нека името човек зазвучи наистина гордо! Нека се възвърне доверието на брата човек. Нека се тури край на злото - на разединението, на отделността. Стига омраза! Стига делене! Стига подозрения, обвинения, неразбиране, жестокости, измами, лъжи. Стига кръвопролития, вражди, войни. Махнете всички, всички прегради. Братството, единството, любовта да зацарят тук, и навред по цялата земя. Мирът, истинският мир да дойде. Мир между хората - между всички хора, между всички народи. Не може? Не е още време? Няма условия? Не може за глупостта. за заблудата. Не може за жестокостта, за коравосърдечието. Не може за слепотата, за омразата. Не може за отживялото, за тъмното минало - за злото. За доброто - всичко може! За разумността - всичко може. За любовта - всичко може! За вярата за човещината, за истината, за справедливостта - всичко може! Може крилатата младост. Може безграничната вяра. Може безкомпромисната решителност. Може способността за жертви Може Новото, което идва Могат децата които сега се раждат. И тези, които занапред ще се родят, с единствената мисия, с единствената цел в живота - да сложат кръст над старото. Идете си, идете си вече вие всички, фалирали водачи на човечеството; на народи, партии, лагери, вери, секти, организации, разбирания Идете си вече на почивка, пенсионирайте се. Вие знаете само да разделяте. Да издигате огради, крепостни стени Да строите затвори, казарми, концлагери Да произвеждате атомни оръжия. Да раздухвате огъня на омразата, подозренията. Да отнемате свободата на човека. Да го превръщате в роб, в пушечно месо, в страхливо животно, треперещо пред вас, пред силата на вашата власт, на вашата заплаха Човекът, който трепери oт страх пред насилието, пред гонението, пред наказанието, страданието, клеветата, пред „общественото мнение" създавано и поддържано от продали душата си, съвестта си, мисълта си, способността си, писачи и говорители Човекът, който е престанал да бъде вече човек. Махнете оградите, хора, приятели, братя и сестри! Съборете всички огради, всички затвори, всички стени, всички граници, синори, телени мрежи, контроли, лъжи Премахнете всичко, което разделя човек от човека, народ oт народа, брат oт брата, сестра oт сестрата Премахнете всичко, което тежи като камък върху живота, върху човека, върху съзнанието, върху свободата. Стига красиви думи. Нужни са хубави дела. Не е нужно вече да се говори само за мир, за свобода, за човещина и справедливост. Те трябва да се дадат. Да се не отнемат. Да се не преследват. Да се не отричат на дело. Махнете оградите! Освободете човека. Освободете живота. Освободете света. Освободете сами себе си. Научете се свободно да мислите, свободно да чувствувате, свободно да говорите и действувате. Направете усилия. Още, и още, и още. Превъзмогнете страха. Кажете „сбогом" на робството. Влезте във царството на свободата. Няма кой друг да ви освободи, ако не пожелаете, ако се не решите, ако не направите това вие сами. Толкова прегради, толкова огради, толкова пречки, примки, капани, вълчи ями, толкова забрани, предупреждения, насилия, граници, толкова окови съществуват още в света! Накъдето и да се обърнеш, със страх трябва да стъпваш. Със страх - докога? Не очаквайте от никого и от нищо. Освободете се вие сами. Престанете да треперите. Осъзнайте се, почувствувайте се свободни сами. Без насилие, без страх, без омраза, без кървави борби, отхвърлете всяко робство, всяко насилие, всяка лъжа. Това ще направиш ти, младо поколение! Ти ще разрешиш задачата на века! Ти ще влезеш в царството на свободата. Свобода от злото, свобода от насилието, от омразата, от лъжата, от завистта, от робството, от жестокостта. Свобода на мисълта, свобода на съвестта, свобода на труда, на творчеството, идейността; свобода на доброто, красивото, истинното. Свобода на живота. Свобода на истинския човек. Махни оградата! Премахни я в сърцето си. Премахни я в душата си. Премахни я в мисълта си, в чувствата си, в действията си. Почувствувай се единен със всичко и всички. Заживей в любовта, във вярата, в доверието, в радостта. Заживей със съзнанието за единството на живота. Уважавай брата си и сестра си. Обичай ги. Пази тяхната свобода както пазиш своята. Не се продавай за нищо в света! Ще паднат тогава всички граници. Ще се сгромолясат всички кумири, всички лъжливи богове. Ще се премахнат всички огради, прегради, препятствия. Ще изчезнат лъжата, робството, насилието. Ще зацаруват свободата, истината, щастието, радостта. Без паспорти, без разрешения, без ограничения ще се движат всички навред по света. Ще бъдем посрещани навсякъде като братя и сестри, като скъпи гости. Всички ще бъдем братя и сестри. Всички ще бъдем любими деца на майката земя. Едно човечество - едно отечество! Без граници, без деления, без вражди и войни. Без съмнения и подозрения. Навсякъде ще бъдем като у дома си. Навсякъде ще срещаме усмивки, отворени обятия, братски прием Тогава, когато изгоним от сърцата си омразата и страха. И когато се възцари в тях любовта. Когато се откажем от лъжата. И когато приемем в душите си, говорим и мислим само истината Когато се откажем от злото и тръгнем по пътя на доброто. Когато не с думи, а с делата си влезем във новия живот. Когато се вслушаме в тихия глас, в гласа на Бога, който говори в душите ни: - Махни оградата! Тази ограда, която ти си издигнал, чието съществуване от тебе зависи. Която ти, именно ти и само ти трябва да премахнеш! Отвори широко вратите на сърцето си. Нека то обгърне всичко и всички. Нека във свещена братска песен зазвучат всички сърца и души. Нека в широка, безкрайна братска прегръдка се слеят всички хора, всички народи, всички същества. Да забравим омразата, завистта, ревността, злото. Да зацарува навред Любовта! Чуй гласа на стария Бряст! Чуй гласа на Бога: - Махни оградата!

5.8. ЯЖ С ЛЮБОВ! „Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш: ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш“ Учителят Яж с любов! „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си". Буквално ли трябва да разбираме тези думи на Христа? - Да, буквално! Именно в тези думи е скрита великата Тайна на живота. Именно в тях е скрита великата тайна на Жертвата. Именно в тяхното правилно, в дадения случай буквално разбиране ние биваме озарени от истинската светлина на живота. „И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови го и преломи го, и даваше на учениците си и рече: „Вземете, яжте, това е моето тяло". /Ев. Матея, 26:26-27/ „Хляба сладки днес да възлюбя и сладките му думи аз да чуя" - се казва в песента „Запали се огъня", дадена ни от Учителя. Великата истина на живота се състои именно в това, че ние, хората, буквално ядем плътта и пием кръвта на Великото Същество, което в своята безгранична Любов, в своята велика и свята Жертва ни отдава живота си - тялото си, плътта и кръвта си, за да живеем ний: „В Бога ний живеем, движим се и съществуваме". Любов е това, от което, чрез което ний живеем. Любовта на Бога е в хляба: в житото, в гроздето, във всички плодове, във въздуха, във водата и светлината. Във всичко, което ни заобикаля, във всичко, което съществува. Докато ний не разберем, че всичко в нас и около нас, в атома и Космоса, на нашата земя и в безкрайността, е материализираният живот, материализираната Любов на Бога, дотогава ний ще бъдем спящи, непробудени души. Дотогава ний ще бъдем слепи за великата Истина на живота. Бог не е отвлечена идея - нещо далечно, неземно, недостъпно. Той не е само извън световен Идеал за най-великото, Съвършеното. Безкрайното - както го разбира и тълкува Толстой в „Пътя на живота" /виж главата „Бог"/. Бог е жива Реалност - физическа, осезаема, достъпна за всичките ни сетива - в нас и навсякъде около нас, тук, до нас, и в милиардите слънца и планети на Безкрайността. Животът на Бога, тялото на Бога, плътта и кръвта на Бога е това, което ний ядем и пием, това, чрез което ний живеем. Великата жертва на Бога за нас, великата Любов на Бога към нас, е това, чрез което ний живеем. Не търсете Бога в небесата, далеч някъде в безграничното пространство. Не Го търсете в нещо отвлечено, неземно, нематериално, което може да се схване само с мисълта, само с въображението ни. Бог е онази жива, онази всекидневна Реалност, която ни заобикаля отвсякъде, навсякъде и винаги. Бог е в нас и навсякъде около нас - в нашите братя и сестри, хората, в животните и растенията, във всичко, което ни заобикаля. Само от тази база като тръгнем, ний можем да Го узнаем, да Го открием и в Небесата - милиардите Слънца, като Безкрайност, като Вечност, като Слънце на Слънцата, като непроявена Същност, като Дух. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си". Бог е тук, при нас, около нас, достъпен физически, видим, осезаем. Докато не Го видим и разберем тук, до нас, при нас, в нас, ний по никакъв начин не можем да Го видим, да Го узнаем и разберем и в Безкрайността - като Дух. Великата Реалност е пред очите ни - навсякъде около нас. Този, който има очи, я вижда. Който е духовно сляп - не я вижда. Бог „създаде" света: - Бог живее в света, Бог изпълва света. С Любовта си, чрез светлината и топлината, Бог храни ежедневно света. С живота си - Той ни дава живот. Ний сме малки деца - кърмачета, хранещи се върху великата, безкрайна Гръд на Бога - Природата. Живота на Бога, Любовта на Бога, Жертвата на Бога, тялото - плътта и кръвта на Бога - е това, което ний ядем и пием. Това не е метафора. То не се казва в преносен смисъл. То не е символ, не е нещо отвлечено, идея някаква, на някого. То е жива, всекидневна, общодостъпна Реалност. То е единствената Реалност. То е великата Действителност. Това е Бог - върховната, единствената Реалност, без която ти не би могъл да съществуваш нито миг. Тази Реалност, този Живот, тази Любов, които са в нас и вън от нас които проникват всичко, дават живот на всичко. Бог е реален - общодостъпен, видим, осезаем. Едновременно - и Дух и материя, и видим и невидим. И безкрайно голям - в безграничния Космос, и безкрайно малък - в атома, в клетката, Безкрайно далечен и - съвършено близък. Затова знай, че когато слагаш в устата си залъка хляб, това е наистина тялото на Бога, Любовта на Бога, живота на Бога Това е самият Бог, слязъл от Небесата, за ни даде живот. Чрез своята велика Любов, чрез своята велика Жертва, да ни изпълни със своя живот. Що е светлината, която ни дава жито, грозде, ябълки, круши, и всичко друго, което е необходимо за живота ни? Това е любов. Това е именно Любовта на Бога. По такъв начин именно, чрез светлината и топлината. Любовта на Бога идва при нас. В житното зърно е скрит Бог. В ябълката е скрит Бог. Във всички плодове, във всичко, с което се храним, и чрез което живеем, е скрит Бог. Във всичко това е живота, любовта, същността на Бога. Бог е реален: толкова материален, колкото и нематериален - духовен. Толкова видим, колкото и невидим. Толкова близък, колкото и далечен. Толкова общодостъпен, понятен, осезаем, видим за всички, колкото и - непонятен, недостъпен, недостижим, невъобразим. Защото Бог е във всичко и всичко е в Бога: най-малкото и най-голямото, най-простото и най-сложното. Яснотата на белия ден и - великата, неразгадаема за човека тайна. Бог е всекидневно заобикалящата ни действителност. Бог е в Любовта, която ни дава живот. Бог е в хляба и водата, във въздуха и светлината, в земята и небето. В нас и вън от нас. Тук и в Безкрайността. Бог е реален. Бог е единствено съществуващата Реалност. Бог е единствено съществуващата Любов. Бог е единствено съществуващия безграничен, всеобгръщащ живот. Затуй, когато ядеш, ти трябва да съзнаваш, че туй, което ядеш. е тялото на Бога - живота на Бога, любовта на Бога. То е жертвата на Бога за теб. То е подаръка на Бога, подаръка на Любовта за теб. Както майката храни с тялото си, с живота си, с любовта си. своето малко дете, така и Бог ни храни с живота си, с любовта си Това е буквална, а не отвлечена, не имагинерна истина. В буквално точното схващане на тази велика Действителност, неподлежаща на никакво софистическо тълкуване, на никакви изкуствени, отвлечени, измислени човешки представи, стои именно действителното пробуждане на човека за реалността на нещата. В това е началото на съзнателния живот на човека на земята. Това значи да познаеш, да видиш Бога. Да Го видиш в себе си и във всичко, което те заобикаля, като единствена, непреходна, върховна, вездесъща Реалност. Да познаеш Бога като Любов, от която произтича всеки живот. Яжте с любов! Обикни храната, обикни водата, обикни въздуха, обикни светлината. Обикни великата красота на природата, на живота: Това е Любовта на Бога, не в преносен, а в буквален смисъл. Това е сам Бог, който слиза от Небесата, за да ни даде живот. Това е Жертвата на Бога. това е Любовта на Бога към теб. Обикни и с любов, със свещен трепет приемай всяко късче хляб. всеки плод. всяка храна, всяка капка вода. всяка вдишка въздух, всеки лъч светлина. Това е тялото на Бога - това е живота на Бога, Любовта на Бога. Това са плътта и кръвта на Бога, в абсолютно реален, в буквален смисъл на думата. „Разумното ядене т.е. яденето с любов, е благо, а яденето без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш, ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш". Яж с любов! Приемай с любов Любовта, Жертвата, Живота на Бога - свещените подаръци на Бога за теб.