Ани

14. Музика и песни на Рила 14.VIII.1935 г., сряда, 3.30 ч сутринта. Потеглих в 4 ч сутринта към Молитвения връх, но понеже имаше силен вятър, спряхме се под Молитвения връх на полянката. Там Учителят ни говори. 15.VIII.1935 г., четвъртък, 6 ч. сутринта. На стария Молитвен връх със Савка. Прочетохме по една глава от Евангелието и върнахме се. Закусихме и потеглихме към Езерния връх. Силен вятър вее. Качих се до няколко крачки под Дамга. Изгледах Калинините върхове. От силен вятър не се стоеше. Веднага се върнах и потеглих надолу, след като се помолих. Спрях на 7-то езеро на един голям камък на брега. Умих се. Прочетох 2-а глава от Библията. Камъкът е свидетел на туй, което направих там - размишление и молитва. Тук Савка ме настигна. Потеглихме заедно до 6-то езеро - Сърцето. Там аз се спрях, а тя си замина за обед. Кацнах до един голям камък при самото езеро. Леките вълни на водата, полюлявани от вятъра, плискаха камъка и шумоляха. Унесена от приятните и мелодични звуци на вълните на танцуващото езеро, чувах хармоничната и мелодична песен на планината! Стоя и слушам! Никой няма. Почувствувах се напълно свободна, като малко дете в обятията на любящата си майка. Настроението на водата, на вятъра, на планината се предаде на мене. И аз, в унисон и хармония с нея, се провикнах да пея. Изпях първо „Разпяването", после „Рапсодията" няколко пъти и „Аз ще благувам". Пея с водата, пея с вятъра, пея с планината. Слях се с тях и станах за миг един член в техния хор. Щастлива и блажена бях! Човешката ми форма изчезна и станах една капка в многото безброй капки на езерото на Сърцето. Танцувах и пеех заедно с тях. Свързах се за вечни времена със свещените води на Сърцето, с върховете му, с цветята, с тревите около него, с напредналите същества - жители на тази свещена част на планината, която представя нейното сърце. Изправих се за миг, благодарих и сърдечно се помолих да ми съдействуват в областта на музиката, а за другото камъните, канарите и водите са свидетели. Измих се и на нова сметка молитва. Минаха двама туристи. И на тях пожелах духовно пробуждане. Чух глас, който ми каза: „Пей при всички противоречия на живота Там е смисълът и спасението. Много не му философствай! Това е от нас. Помни тези думи и прилагай ги в живота си!" Изведнъж отдясно, на разстояние, видях един човек се приближава до езерото и аз се дръпнах и потеглих надолу, изпълнена с неземна радост. Спрях при текущите води на Сърцето, образуващи игриви и весели водопади. Слизаха надолу с музика и песен. Попитах ги: „Защо напускате чистите и свещени двери на планината и къде отивате?" А те ето какво ми казаха: „Тук е много хубаво, но ако останем все тука, ще си останем такива, каквито сме. Няма да имаме опитности. Няма да имаме знания. Няма да порас­тем и много егоистично ще бъде. Отиваме да работим, да помагаме на хората, на цветята, на тревите, за да еволюираме и се обърнем на пара в небесните висини и ширини." Махабур се вълнува и чудни песни ми пее. Аз съм седнала на един камък на брега му. Ето ме при чешмичката под Махабур. Седя и слушам как шумоли и сладки песни пее. 16.VIII.1935 г., петък, 4 ч. сутринта, Рила. В 4 ч. тръгнах към върха. Времето топло, магнетично. Отиваха и други братя и сестри. Пътеката оживена от стъпките на пътующите по нея. Ето ме на върха. Кацнали всички на по един камък, чакаме Учителя. Ето и Той пристига. Всички сме на крака. Сядаме и чакаме изгрева на слънцето. Показа се и то, възседнал на златна колесница величествен и красив, като царски син. Всички станахме на крака. Казахме си Добрата молитва. Седнахме. Учителят ни говори. След туй слязохме при Елбур. 17.VIII.1935г., събота, 4 ч. сутринта, Елбур. В 5 ч. потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта.

13. Зазоряване на Молитвения връх Рила, езеро Ел-бур, 12. VIII. 1935 г. Тази сутрин станах рано, много рано. Беше тъмно. Всички спяха в палатките, унасяни в тихия шепот на езерото „Ел-Бур". Самичка се запътих за молитвения връх. Минавах тясна пътечка, която едва се забелязваше. Трябваше да се взирам, за да я следя. Тя извиваше по стръмното и скалисто бърдо, оградена от двете страни с гъсти и преплетени клекове. Небето беше чисто и ясно. Безброй звезди блещукаха. Те изразяваха музиката, хармонията, мира и любовта, които царуваха по техните селения. Виждах Орион, Полярната звезда, Сириус, Венера и безброй други, които любовно ме поглеждаха и ми пращаха привети от разумните същества в тях. Мир и хармония царуваше навред. Чуваше се само тихият и мелодичен екот на мистичното езеро и както го наричаме още - „Езеро на съзерцанието". То беше приютено в дъното на една хубава и красива, дълбока котловина. Когато слънцето се криеше в езерото, последното заслужава да бъде зърнато от човека. Той ще забележи едно Божествено око, което изразява тихия поглед на Великия Творец. Този поглед говори за абсолютна чистота, за любов и свобода. Това Божествено око вечно бди, вечно гледа. И който го наблюдава, той се свързва с неговата чистота и се чувствува свободен. В него се събужда желанието да бъде и той един такъв чист извор, който без голям шум да дава безкористно както езерото, чистите си води. Звездите, и те се оглеждаха в езерото, като си приказваха на един език, на който се говори само на небето и който език разбират само чистите и съвършените. Езерото тихо шумеше в утринната зора, а водите му се носеха по стръмното нанадолнище. Те ромоляха нежно, сякаш събуждаха камънчецата, тревите и цветята, за да им разкажат приказка за небето. Всичко наоколо беше будно и с внимание слушаше. Слушах и аз и се унасях в неземен мир. Накогаш Великият Учител един ден изрече словата: „Очи имате, не виждате; уши имате, не чувате и не разбирате." И наистина, кой може да чуе музиката на звездите, на езерата? Кой може да чуе и да разбере техния говор? И кой може да види вътрешната красота на тия Божествени творения? Човекът с нежните си сетива не може да обхване и разбере вътрешния смисъл на нещата, от които е заобиколен. Той се е отклонил от своето предназначение и затова се изроди. Съвременният човек залязва. Залязва и неговата култура. Ражда се новият човек. Той идва със светлина и изпълнен с любов. Той носи свобода. Той ще бъде силен и ще разбира езика на природата. Той ще й бъде приятел. Ще се учи от нея, ще се хармонизира със законите, написани в нея, и ще живее в духа на тия закони. Идва новият човек на любовта и братството. Още малко, и аз ще бъда на върха - така си казвах на себе си. Чувах само тежките си стъпки, които се нижеха като една дълга верига. Аз се изкачих на върха. Пред мен се откри широк простор. Планинските вериги още спяха в сладък сън. Те чакаха първата целувка на слънцето. Тук само с целувка на слънцето, на слънчев лъч, се събуждат скалите, хълмовете и планинските вериги. Само езерото и върховете са будни. Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ. Галеше ме хладен ветрец. Върхът беше обсипан с камъни и зелена растителност - клекове. Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава мома. Малко по-надолу от мен съзрях три фигури, сгушени и спотаени един до друг. Те бяха дълбоко потопени в своята мисъл. Приближих ги и седнах и аз на един камък, студенината на който пролази по цялото ми тяло. Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си. Нищо не ги смущаваше. Те се носеха на крилете на своята мисъл, която ги издигаше високо, високо някъде, далече от земното, от материалното, където разумни, силни и любящи същества живеят. Те бяха работници, истински работници. Новото време изисква такива души, героични души. Те правеха връзка, духовен мост между тях и Бога. Пожелах и аз да бъда една работничка. Навред тихо. Само погледът на небето, чрез безбройните звезди, зорко бдеше над нас. Никогаш не съм виждал[а] по-красиво небе от това на Молитвения връх! Ще го помня. Той вечно ще се издига в душата ми и ще ме свързва със свещената планина, с върховете, с езерата, с „Ел-Бур", с „Езерото на съзерцанието". Ще ме свързва с небето и звездите, с братята и сестрите, с героичните души, ще ме свързва с Бога и с моя Учител. Вгледах се в далечината и видях как се разтваряха свещените двери на Изтока, за да мине през тях царският син, блестящ, светъл, величествен и украсен с венци, носещ на крилете си красивата зора, ухаеща чистота, свежест и красота. Раждаше се новият ден.

12. Визитната картичка на Савка [стр. 41 от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, с почерка на Савка Керемидчиева] 1 август 1935 г., четвъртък. Изгрев, 3, 4 и 5 ч. Росен дъжд вали. Времето свежо, бодро, проникваше изцяло от Зората!!! Дъжд вали, вали, но не се лее. Небето изцяло облачно и така магнетично!! Въздухът изцяло нов, лазурен, силен!!! Простор! - широта - въздух!!! 7 ч се завърнах от разходка, бодра и богата с прана, зора, утро и въздух! Донасям тази утринна визитна картичка на сестра ми Елена в нейната барака. В разходката си сама решавах трудната задача = 3: +1 = * при победа. Елена я нямаше, и тя реши е 3 : + , 1 = —. Аверуни.

11. Разговор със Савка 25. VII. 1935 г., четвъртък, 3 ч. сутринта, Изгрев. Потеглих сама в 4.30 ч. сутринта, понеже Савка не я намерих в стаята, помислих, че е тръгнала, разминали сме се, тя отишла мене да търси. На връщане при линията се срещнахме, тя идваше и аз се върнах обратно, та стигнахме при 7-ия км. Там седнахме и тя през целия път, на отиване и връщане, и там Савка много ми говори, много свои опитности сподели с мене, с цел да ми помогне да трансформирам състоянието, което беше ме нападнало. Искрена, чистосърдечна, пропита с дълбоко приятелско чувство, всячески се стремеше да ми помогне, за да намеря ключ, разковничето, чрез което да мога да се хвана пак за въжето, да направя прям контакт, връзка с Учителя. Много ми беше мила и симпатична, като виждах голямото й съчувствие и любов към мен. Сряда вечер бях се срещнала с Учителя на изповед за погрешките, които бях направила по въпроса за разширението на моята стая. Времето беше приятно прохладно. Хоризонтът на изток розов. Великолепен изгрев имаше. Небето ясно, чисто, звездно. Върнахме се към 8.30 ч. сутринта.

10. Музиката на природата 23.VII.1935г., вторник, 3.30 ч. сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4 ч. сутринта към 7-ия километър по Цариградското шосе. Небето покрито с облаци. Ветровито, приятно за ходене. В 5 ч. бяхме горе. Изтокът в облаци. Приятен ветрец шуми, пее своята песен, леко развява косите и ни милва и гали. Седнахме на размишление до пътя. Тихо и спокойно наоколо, тихо и спокойно вътре в нас. Никой не минава по пътя. Помолихме се и легнахме на гърба си, гледайки небето. Облаци. Мисъл: (Савка) : „Както небето е затворено с облаци, така устата ни да бъде затворена за лошото, за злото, за критика, за одумване" и пр. (Аз) : Слушам приятните звуци на въздуха, песента на вятъра и тъй пасивна, отпусната се чувствувам, потопена в една музикална среда всред движущия се въздух, готова да възприема музикалните тонове чрез цялото ми същество. Всичко в природата е музика и тонове. Музика и пак музика пожелах силно в душата си. Свързах се с приятелите на небето и вятъра и ми дойде на ума за песента от Учителя за вятъра - „Шуми, аз слушам...", да я изпея. Тръгваме си обратно доволни и щастливи. В 6.30 ч. сутринта бяхме на Изгрева. „Този, на когото пътищата са благоугодни Богу, Бог го помирява с враговете и животът му е тих и спокоен."

9. Концертът 17.VII.1935 г., сряда. 3 ч. и 35 мин. сутринта, Изгрев. Тръгнахме в 4 ч. сутринта. Спряхме на първата нива през първото шосе зад редица кръстци жито, срещу зората. Хоризонтът ясен, предвещава великолепен изгрев. Размишление, молитва. Небето ясно. Топло, приятно. В 4 ч. и 40 мин. бяхме в салона на клас. Мощно, богато слово ни се даде. След упражненията отидохме до 7-ия км. - нашия дом. Там стояхме 15 минути на размишление и си тръгнахме обратно. По пътя настигнахме група войници с конете си, бяха спрели и двама военни на коне им даваха наставления. Стигнахме към 10.15 ч. Вечерта имахме концерт от една певица, братова дъщеря на сестра Динова. Тя пее в операта. Казва се Райна Стоянова.

8. Голямото богатство 16.VII.1935 г., вторник, 3 ч. и половина сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4 ч сутринта. Небето покрито с облаци. Време тихо, магнетично, топло. Стигнахме при 7-ия километър в 5 ч. Пътят беше чист, нямаше почти пътници. Много мистично вървяхме, в мълчание. Източният хоризонт покрит с облаци. Нямаше изгрев. Към 7 и половина бяхме на Изгрева. Заварихме последните две упражнения. През нощта сънувах хубав сън. Бяхме заедно със Савка. Дадено ни било голямо богатство в пари. Ние ги дадохме на бедните, а за нас си оставихме по два милиарда; с единия ще работим, а другият да ни стои в запас. Хванати за ръка, и двете минаваме бързо, хвърчешката, от двете страни на цяла верига кръстци жито на полето.

7. Петровден 12.VII.1935 г., петък, 3 ч. и 45 мин., сутринта. Изгрев. Петровден. Чисто, свежо лятно утро. Въздух пресен, след дъжд. Небето ясно. В 4 ч. тръгнахме, спряхме на малката нива през първото шосе. Изправихме се пред кръстците срещу източния хоризонт. Зора се зазорява. Хоризонтът чист, ясен. Над бреговата линия малки разпръснати облаци. Яви се розова линия на светлото поле, съединяваща облаци, които изобразяват разни фигури в човешки образи. Тази линия в зората на изтока, очертаваща път, шосе, взехме като символ - пътя, който бяхме решили да извървим по Цариградското шосе до село Горуб­ляне след клас в чест на Именния ден на Учителя. Потопени в размишление, направихме си утринната молитва пред зората и в 4.40 ч бяхме в салона, в клас, по местата си, чакаме Учителя. Изпяхме няколко песни и Учителят влезе. Всички на крака прочетохме молитвата „Отче наш" и седнахме. В клас присъствуваха и старите братя и сестри от общия окултен клас. Имахме много гости от провинцията и трима души наши братя сърби, дошли по случай юнашкия конгрес на юнаците славяни. Този ден е съборен ден на младежкия клас. Даде се изобилно, мощно слово, което засегна всички области на живота! Укрепени духом, всички към 6.30 ч от клас отидохме на поляната и под звуците на величествената музика на голям оркестър направихме си сутринните окултни гимнастически упражнения. Целунахме ръка на Учителя и разменихме няколко мисли по нашето пътуване и потеглихме. Часът беше 7 ч. и 45 мин. Вървим царски по шосето, потопени в размисъл на утринното слово, разменяме мисли сегиз-тогиз. Отбихме се на една нива, направихме пет минути размишление и пак потеглихме нататък, доволни и радостни. Преди да тръгнем, тук аз измих обущата си, това Савка малко притесни, но нищо, тя извлече три ценни правила през това време. Чувствувахме голямо празненство и тържество. Стигнахме до село Горубляне към 9 ч. и 40 мин. Върнахме се обратно, без да се спираме и към 11 ч. и 10 мин. бяхме на Изгрева. Приготовляваше се супата. Към 12 и половина обядвахме общо на масите, хлябът, супата беше от Учителя. Двамата гости - братята сърби, седяха от двете страни на Учителя. Като се нахранихме, изпяхме общо няколко песни. Почерпиха ни вишни. Вечерта в 8 ч. имахме концерт.

6. Изгревът на слънцето 11.VII.1935 г., четвъртък, 4 ч. сутринта, Изгрев. Четири часът, зора се зазорява, ние тръгваме. Небето ясно, прошарено тук-таме с бели малки облачета. Време приятно, свежо, топло, лятно утро! Отбихме се наляво от шосето при кръстци жито към 5 ч, за да посрещнем изгрева, първия лъч на слънцето. На изток хоризонтът изпърво розов, после взе да става оранжев, жълт и тук изведнъж над бреговата линия се яви оранжево-жълта завеса, слънцето се показа всред завесата и картината все продължава да се променя. Прекарахме няколко минути в наблюдения на изтока и слънцето, на бързите промени и съзерцание и към 5 ч. и 15 мин. напътихме се нататък към 7 км. Стигнахме, поогледахме се наоколо и към 6 ч. и 15 мин. потеглихме за връщане. Пред една нива видяхме щъркел изправен, като че ли прави ревизия. В 7 ч. бяхме на Изгрева. На поляната направих си упражненията и поканих Ангел и Пеньо на закуска, на мляко. Дойде и Асен, а след малко дойде и Катя с братчето си.

5. Опитване на вярата 7.VII. 1935 г., неделя, 2.30 ч. сутринта, Изгрев. Потеглихме в 2.40 ч. сутринта. Тъмно. Небето покрито със звезди. Близо до кантонера минахме покрай един автомобил, хората бяха будни. Ние усилихме хода до бързо ходене. Чухме ги да казват: „Е, не бойте се, спокойно вървете!" Доста се уплашихме и не смеехме да отидем на новото място. Спряхме на старата нива, помолихме се, седнахме, а по шосето минаваха автомобили, пълни с пияни хора, чувахме песни на пиянски женски гласове. Минахме един изпит, за да си видим и примерим силите си. Оказа се, че не сме силни и че вярата ни е слаба. Върнахме се в 4.50 ч. сутринта, готови бяхме за наряд.

4. 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч. сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4 ч. и 5 мин. сутринта и отидохме до седмия километър. Простор чудесен. Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожълт, златист. Небето чисто, ясно, синьо. Спряхме се до цвеклото, направихме си молитвата, след това седнахме на размишление. Направихме един опит: за 5 минути отидохме на Слънцето. Там, преди да навляза в светлите вселени, в района на Слънцето, минах една тъмна страшна зона - границата между Земята и Слънцето - й влязох в слънчевия район. Тамошната красота, изящност и светлина не се поддават на човешко перо. Жителите, всички светящи, всички сияят в светлина, там и Учителят - цяло сияние. Като пристигнах навътре, изведнъж всички се струпаха при мен, радостно ме приеха и в знак на добре дошла, събрани както бяхме, с Учителя посред нас, направихме молитва. Отправихме мисълта си към централното слънце. Аз си казах думата, помолих се за което ми тежи на душата. Изпяха една песен с музика и аз си потеглих насам. Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка. В 5 ч. и 15 мин. тръгнахме си обратно за Изгрева, доволни и щастливи. Минахме покрай старата нива, която бяха ожънали. Аз си събрах от изостаналите класове. Като пристигнахме на Изгрева, Учителят беше вън, седнал на пейките. Аз Го поздравих, целунах Му ръка, разправих Му докъде отидохме - един час път натам и един час връщане. Внимателно и с разположение ме изслуша. Казах си, което ми тежеше на душата. Срещата ми беше много сполучлива. Радостна се прибрах на закуска и Учителят отиде на закуска.

3. 5. VII. 1935 г., петък. 3.30 ч. сутринта, Изгрев. В 3.30 ч. сутринта потеглихме. Небето ясно и звездно. Време приятно. В 4 ч сме вече пред нивата, красивата, пълна с наедрели класове жито. Зората на изток се показва и хоризонтът розов. Стояхме до 4.30 и си потеглихме за клас.

2. 4. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.30 ч сутринта. Време тихо, приятно. Небето ясно. В 4.55 ч бяхме пред нивата. Източният хоризонт ясен, над линията надлъж се простира един облак като цепелин и други, малки, разпръснати. Изтокът оранжев, облачетата почват да стават оранжеви и все по-светли. В 5 ч слънцето величествено се показа в оранжево-жълто сияние. Рядка хубост и красота. Не ни се напуска мястото и очарователната гледка.

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова) Очисти ме от тайните съгрешения. А още предпази раба си от гордост: Да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен, И ще бъда чист от голямо престъпление. 19 псалом, ст. 12-13. 1. На път към Слънцето 3.VII. 1935 г., сряда, 3 ч. сутринта. Небето осияно със звезди. Време ясно, приятно. Откъм изток подухва лек утринен ветрец. Четири часът: ний сме пред нивата. Житото зрее и от утринния ветрец класовете се люлеят на вълни. Очарователна гледка! На изток хоризонтът ясен. Зазорява се! Аз стъпих с десния крак в нивата и откъснах 12 класа узряло жито, с които направих посещение на Стоянка в новата й къща и я дарих с китка житни класове. В 5 ч. бяхме по местата си в клас. Евангелие от Йоана, 21-а глава, 22-и стих.

30. [Разговор с Учителя] до огъня на 5.VIII.1932 г. Това, което крепи ума ти, волята ти, тялото ти, това е Господ. Той като те напусне, ти клюмнеш, а като дойде, ти пак се подемаш. Не е само слънцето отвън. Някой път отвън е студено, а ти стоиш отвътре спокойно. Вие сте станали много страхливи. Когато те заболи крак, ти се радвай, че излиза всичко навън! Или каквато болест да дойде, ти се радвай, че всичко излиза навън! Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината. Здравето всеки може дати го вземе, но вътрешното щастие - не. Здравето зависи от ума и сърцето. Богат е онзи, който вдадения случай може да използува богатството. Предпочитам да съм сиромах със здрави очи, уши, отколкото богат с хилаво тяло. Занапред, лекарят, като отиде при болния, първото лекарство - ще му каже на ухото: „Да вярваш в Бога", после ще му даде. Едно време лекарите са били и свещеници. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве. Блажени богатите, които раздават богатството си. Блажени сиромасите, които раздават сиромашията си. Блажени богатите, които, като раздават богатството си, не осиромашават. И блажени сиромасите, които, като раздават сиромашията си, не забогатяват. Обичайте планината, за да ви даде нещо! * * * Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани и обичани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не си е представял. Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.

29. [Разговор] при палатката на Учителя, 4.VIII.1932 г. Едничкото нещо, което не може да се продава, е любовта. Вие не сте виновати, но сте били в едно кафене, дето са пушили тютюн. Сега махнете тези дрехи, не че сами сте ги направили, но сте опушени. Съблечете дрехите си, облечете нови дрехи. Има един закон: За Любовта човек никога не трябва да говори. Аз за Любовта никога не съм говорил. Тя е най-свещеното нещо на света. Аз съм ви говорил за Любовта, която е слугиня на света. Но за Любовта, която не е слугиня - не. Какво ще му говориш за любовта си? Някой пита: „Обичаш ли?" Какво ще му казвам обичам ли го? Обичам го - значи всичко да направя за него. Като ме пита някой: „Обичаш ли ме?", аз най-първо трябва да отида при Любовта, да я питам дали го обича, и ако го обича, аз тогаз всичко ще направя за него. Представете си, че вие ми давате градина от 40-50 декара и питате дали мога да изкарам от градината зеленчук. Аз гледам дали има вода, извор, казвам: може да се изкара от тая градина зеленчук, всичко може да се изкара от нея. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде. И всеки човек се огорчава, когато не го обичат хората. Това е един копнеж на душата. Човек като не разбира, той я търси там, дето няма да я намери. Душата има едно понятие от небето, че с нея са се отнасяли много благородно, а пък тук се отнасят хамалски, не се церемонят. Един ваш възлюблен коленичи пред вас и казва: „Аз без вас не мога, ще умра за вас." И, да не би да умре, вие го приемате. И после той ви налага, придиря: „Къде ходиш? Какво правиш?", после ви туря морал, закони, проявява недоверие. Тогаз питам: Де е любовта? В Бога има едно качество: хиляди, милиони години хората грешат, а Бог не се е поколебавал в любовта Си. Той знае какъв ще бъде в края. Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкова силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: усърдие, благочестие, доброта трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има и едно усърдие, благочестие, които допринасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, тогава става трудно за тебе. Вие не ме познавате кой съм. Никой от вас не ме познава кой съм аз. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бихте Го познали, щяхте да имате Неговата любов. Не мислете, че като ми правите някоя услуга, вие ми допринасяте. Като ми направите нещо, аз губя, жертвувам се, понеже аз съм в състояние да си го направя сам. Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно носят с вас. Аз ви познавам отдавна. Не за първи път ви срещам. Много пъти съм имал работа с вас. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мен ще го научите за 1000 години.

28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г. Светът е пълен с учени хора, които носят като натоварени коне. Това не са учени. В камъка е събрана чиста енергия, която чака бъдещето. Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: някой да влезе в положението на канарите, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш сутрин черна земя и като изгрее слънцето, треви, цветя и пр. поникват. Значи, по-рано е всичко скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време. За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в нея, една книга - заради това, което е написано в нея. И в камъните е вложено нещо вътре. При знанието започва един (прозаичен?) процес - пречистване. Значи, не може да има знание. Понеже от хиляди години хората живели неправилно, има наслояване на нечистотии и така нищо не можеш да учиш. То е кал. Та, най-първо ще почнеш един процес на чистене и най-после ще започнеш със знанието. Например, млад си, като дете мислиш, че света ще завладееш. По едно време дохождаш до 30, 35, 45 [години] и почваш обратния процес и казваш: „Тая работа не върви, остаряхме, прегърбихме се." И ти се чудиш как стана това. И не ти се иска вече да се учиш. И преждевременно си остарял. Това са скрити идеи, това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си. Когато си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което пореше?" Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че ще си онова момче. Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Когато отидем на небето." Как ще отидеш на небето, когато си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи „старост". Това е една дума, първоначална, която значи „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявяваното е само Истина. Следователно, ако ти си се проявил, ти си се проявил в Истината. А щом си в Истината, ти си свободен. И смъртта не може да има власт върху тебе. А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянка на живота. Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия. Камъкът е път, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешникът падне върху камъка, той е твърд. Тези канари носят скрития живот. Зад тях, зад всичко това седи разумен свят, нещо хубаво, красиво. Като пипнеш това камъче, то ще бъде като съединителна нишка, за да видиш нещо друго. Канарите ги наричат спящи духове. Любовта с нещо съвсем неразбрано; който я с опитал, знае. Не може да се опише Любовта. Има един момент, по който се познава. За онези, които не обичаш, нищо не можеш да направиш. А пък за онези, които обичаш, всичко можеш да направиш. Това чувство, чрез което всичко можеш да направиш, това е проява на Любовта. Тогаз всичко ще учиш. За тебе животът се осмисля. Силен ставаш тогаз. Изгубиш ли това чувство, пак ставаш слаб. Това моментално става. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила. Това, което казах за камъните, е още встъпление. Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията. Можеш да се вдигнеш във въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени. А при вярата няма изключения. Вяра е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. И ти няма да туряш никакъв свой план. Ти ще туриш вярата, че ще стане с тебе така, както е определено. Определено е колко висок ще станеш, колко дълги ще бъдат краката ти, нито един милиметър няма да станат по-дълги. После, определено е колко ще ядеш. Нито един грам повече няма да ядеш. Вярата е вяра в това, което Бог е начъртал, предопределил. А предопределението е най-разумното същество в света. А ние разбираме предопределението като фатализъм, защото в него е нашето знание, а пък в това, което човек е определил, там е невежеството, там е фатализмът. Ние виждаме, че никога нещата не стават така, както ние ги мислим. Не знам дали нещата на някого стават така, както ние мислим. Но всякога стават по-добре, отколкото ние мислим. Например най-напред човек се разорява и после вижда, че нещата са станали по-добре, отколкото е мислил той. Вярата е Божественото. Ти казваш: „Как ще стане това?" Ти остави това на вярата. Каквото аз правя, аз това го знам. А пък да вярвам, значи да вярвам в нещо, което стои по-високо от мене, то върши за мене нещо. Божието съзнание ме е обградило вътре в себе си и благодарение на това ние живеем. Но необходимо е човек да спазва разположението на едно дете. Сега, като ви говорих за камъните, аз ви говорих само за подвързията на книгата, а пък какво има вътре, само аз прочетох и го оставих за себе си.

27. Беседа от Учителя на 15.VIII.1932 г. 15.VIII.1932г. Хълма. 17-а глава, Лука, 21-и стих. „Защото ето, царството Божие във вас е вътре." При първия лъч на слънцето - „Ти съзнавай, ти люби". В живота първо търси обвивката, после - обвитото, после - семката, а най-после - разумното! Разумното при всички положения еднакво се проявява. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Следователно мери с разумното, което мери, и не се труди да го измериш. Не преядай, за да ти не стане тежко! Не преливай, за да се не обезсмисли животът ти! Не израствай по-високо, отколкото трябва, за да се не пречупиш! Не се лакоми за многото, за дати се не огъне гръбнакът ти! Мътна вода не пий! Скъсани обуща не носи! Над глупавото отгоре на гради! Когато пияният ти говори, знай, че не говори той, но виното в него! Виното досега нито една истина не е казало. Твърдото в живота търси повърхността, жидкото търси склона, въздушното - обема, а светлината - простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, сърцето изтърсва. Търси любовта, която не се придружава от омразата! Търси правдата, която не се придружава от безправието! Търси истината, която не се придружава от лъжата! Търси мъдростта, която не се придружава от заблудата! Търси доброто, което не се придружава от злото! Този е правият път за ученика, за верую­щия и за посветения. То е пътят на вечното възходящо благо, което краси Духа. Дето е трупът, там и орлите ще се съберат. Бог е светлина, в Когото няма тъмнина! (С двете ръце към, слънцето.)

26. Беседа от Учителя на 14.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта 14.VIII.1932 г. Рила. 5 ч. сутринта. „Глава на Твоето Слово е Истината." (Размишление.) ,,[В] начало бе Словото" 18 гл. Лука. „Оставете децата да дохождат при Мен." Децата, това са съединителните нишки в природата. Без тези нишки никаква връзка не може да става. Онези мисли, желания малки във вас, не ги презирай - те са малките деца. Големите работи са тягостни работи. Питайте големите търговци, писатели и пр. Да съм голям кон или малък кон и пр. Да приемаш малките мисли или големите? Малките работи завършват нещата. С малките мисли вършат работа. Големите мисли да се свързват [с] малките. Малките пориви по някой път образуват такава връзка, че те спасяват от известна опасност. В света съществува единство. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да ни даде. В знанието да ценим и познаваме еднакво големите и малките неща. Хората са дошли, за да направят връзка между Слънцето и Земята. Вие се отказвате от една малка идея и искате грандиозното. Туй, което всички едновременно пожелаят, то донася големи нещастия, трябва да го пазиш като собственост. Ако беше извършил волята Божия през тази година, щеше да спечелиш нещо. В тези, малките деца се крие благото. Когато сгрешиш или изгубиш пътя, едно от тези, малките, ще ви помогне. Това са малките ангели, които слизат да спасят света. Христос беше един от тези, малките ангели. Великото и силното е хубаво, но е и страшно, което може да те бие. Любовта е малкото, тя се занимава с дреболиите, малките неща, в които се крие великата тайна. Работете с нея! Не презирай в себе си малките постъпки, нежните мисли и чувства, в тях се крие разгадката! Големите пророци пари искат всякога. Съдбата на човека е строго определена според твоите мисли, чувства и действия. Ти си единственият, който можеш да измениш своите мисли, чувства и постъпки - и Бог тогава ще ги измени. Можеш ли да простиш греховете на този, който никога не се разкайва? Мисълта ви да бъде абсолютно чиста. Можеш ли да се откажеш от министерския престол и да идеш да проповядваш? Майката никога не може да отхвърля децата си. Същото е и когато ти отхвърлиш едно от малките деца на любовта и тя си заминава, а ти оставаш отчаян и пр. Външните отношения почиват върху други правила. Аз ви говоря за вътрешните състояния. Великите, грандиозните работи зависят от онези, малките. Има само един прав начин за тълкуване [на] нещата. Който дава големите ябълки, добре е сметнал, а който дава малките, не е сметнал добре. Силата на приложението на великия закон - там е силата. Ще постъпиш спрямо другите тъй, както спрямо себе си. Или така, както Бог постъпва. Да мислиш за човека така, както Бог го държи в Неговото съзнание, това е идеалното. Великото е да знаете, че вие държите почтено място в съзнанието на Бога. Най-първо е да седи във вас идеята за Бога. Ти като решиш да служиш на Бога, не мисли какво ще да стане с тебе - в чутура ли ще те турят и пр. Ще стане с вас това, което не може да си помислите. Ако нямате примера на Христа, как ще служите? Вие не искате муха да ви ухапе. Вие сте дошли не да ви обичат, а вие да обичате и не да ви почитат. Ако мислите да ви почитат, вие сте на крив път. За да бъдете силни, вие трябва да проявите любовта. Вие не знаете какво може да стане от вас. Само Бог може да знае какво може да излезе от тебе. Дръжте се за малките деца, нежните чувства и мисли, блага - Бог ще ви благослови за тези потайни малки чувства и мисли. А за това, което е проявено, вие сте получили заплатата. Сега ви желая да възкръснете. Има неща, които може да се отменят, а има и такива, които не може да се отменят. 1. Търси малкото, на което Бог обръща внимание! 2. Подхранвай малките неща, които Бог е изпратил, и всичките ти пътища ще бъдат благоприятни!

25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч. сутринта 11.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта, Рила Стани! 138-и псалом. „В начало бе Словото" Един начин за съсредоточение на мисълта е този: освободете се от посторонните мисли! Мислете, че за пръв път идете тук! Когато седнете да размишля­вате, оставете света! При съзерцането ще гледате за 1-2 минути да се освобо­дите от ненужните мисли, да си починете малко и да олекне на душата, като на някое новородено дете. Добрата молитва Прочете се 10-а глава от Посланието към Римляните. Има много работи, от които човек трябва да знае да се освободи. Онзи, който прави добро, той продава вещите на небето. Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма пре­града за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам. Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение. Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят. А за себе си много мислим ние. Досега хиляди години ние сме мислили само за хората и за себе си, а пък за Бога едвам сега започваме. Ако имаш лоши мисли, не си ли говедарин. Онези лоши мисли, не ги ли пасеш целия ден? Сега вие сте в една школа, но аз ви държа в една школа, подобна на една светска школа. В онези школи всеки, който е на първо място, е последен, а пък тези, които са последни, са на първо място. Те минават за недоразвити по някой път. Всякога приложението на знанието е важно. Едно знание трябва да мине най-малко през три степени, за да стане съществено и полезно за нас. Когато от невидимия свят дойде един ангел, той ще ни учуди с онази сръчност и сила, които притежава. Ако един ангел ни придружава по пътя, няма да има някоя мъчнотия, която той да не преодолее. Ако дойдеш до една голяма река, той веднага ще те вземе на ръце и ще я прескочи, макар и да е 100 метра широка. Той ще прескочи и някой висок планински връх. Няма да има нещо невъзможно. Дето се спрете, той ще направи колиба, ще накладе огън. Във всичко е сръчен. Такъв приятел може да ви бъде в нужда полезен. Думата „карма" значи да се справиш със своето минало. Това е задача, дадена на човека, която той трябва да свърши. Та, не се плашете от кармата. Дошли сте на земята всички да се учите. И по някой път ще продавате звънци на другите. Вашите звънци не са за вас. Ти казваш: „Да не си създадеш карма." Продавай хубава стока и ти ще се освободиш от кармата си! Минеш през някъде, кажи една добра дума! Виждаш някой паднал човек, кажи му: „Няма нищо, за добро е това"! И т. н. Поддържай малката светлина на своя ум! Поддържай малката топлина на своето сърце! Поддържай слабото усилие на своята воля, колкото и малко да е това усилие! И после, слушай Душата си, слушай Духа си! Дойде ли някоя неприятна мисъл, дигни малко фитила на лампата! Аз обичам онези ламби, които могат да се подигнат. Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това! Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи. Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце. Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех. Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш мозъка си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил. И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия мозък, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям мозък. Всякога при успех ще се увеличават мозъкът -ти и сърцето ти. И един ден сърцето ти ще стане толкоз голямо, че [ще] можеш да обичаш всички хора. А пък сега сърцето ти е толкова малко, че обичаш само себе си. И умът на някого е толкова малък, че мисли само за себе си. На другиго е по-голям, че мисли и за ближния. А пък като е по-голям, мисли за Бога. Който не мисли за Бога, аз го наричам простак. Ще мислиш за себе си, за ближния си и за Бога. И каквото ти се случи в живота, гледай на добрата страна! Вашите лица, както сега сте, показват какъв живот сте живели. Някой е погрознял. Това е от лошите мисли. Не само вие, но и дядо ви. прадядо ви от хиляди години изхвърлят непотребни мисли, тревоги. Тревожиш се какво ще стане с тебе. Тревожиш се, че ще умреш. Светията, когото изгарят, не го ли е страх? Страх го е, но казва: „Дай ми сила, Господи, да изтърпя." Та човешкият дух е над всички страдания, над всички мъчнотии. Човешкия дух нищо не може да го събори. Той е над всичко отгоре. Трябва да побеждавате всичките мъчнотии. Личното повдигане не е пътят на щастието. Сега вие искате да знаете много, да бъдете много добри. Всякога знанието, което имаме, доколкото можем да го споделим, да извършим волята Божия с него, това знание ползува. Между вас трябва да използувате всичките условия да правите услуги на другите. Така да ги направите, че и ти да си доволен, и той да е доволен, и Бог да е доволен от тебе. Дойде някоя мъчнотия. Ти пей, пей и най-после мъчнотията ще се умори и ще престане да е мъчнотия. Вие не сте слаби хора. Силни сте. Всичко можете да направите. Всичко онова, което желаете, можете да го постигнете в този път, по който вървите. Само че трябва постепенно. Някой път намажат лицето ти с катран и ти кажат: „На какво ти прилича мутрата!" Ти трябва ли да повярваш в това? Не! Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със сапун и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като затворник, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран. Кого ли не са мазали? Та, някои неща се повдигат у човека атавистически. Има изостанали мързеливи души, които са силни и хитри. Те за изостанали в своята еволюция от дълго време. И понеже не искат да вървят по правия път на човешкото развитие, те дохождат и спъват вас, Там, дето има противоречие между мислите, не прилагай нито една от мислите! Спри се, чакай! Те са два лагера души, от които единият взема твоята страна, а другият е против тебе. Ти кажи: „Днес не съм разположен да направя това. Имам друга работа." Това, дето го наричат песимизъм, лошо настроение, лоши мисли, са все от тези изостанали души. Те като дойдат, неразположен си. Няма никаква причина, а цял ден си неразположен и търсиш тогаз да се скараш с този, с онзи. Този ден не си пускай пояса! И всяко нещо, което може да стане инструмент за подхлъзване, тури настрана! Този ден си тури най-скъсаните си дрехи! У тях има честолюбие; те като те видят такъв, казват: „С този простак няма какво да се занимаваме." А пък ако те намерят способен, те се интересуват. Затова се казва, че трябва смирение. То е цяла една школа. Ще хвърлиш всичко. И после като си заминат, туряй си пак най-хубавите дрехи! Блажен ученик е онзи, който има любов към знанието. Това съставлява част от него. У него има вътрешен импулс. Това, което сега разбират под прилежание, не е прилежание. То е насилие. Казват: „Учи, че ще ти купим дрехи" и пр. То е хубаво, не е лошо, но съзнателният ученик [и без] поощрението на баща си и майка си трябва да бъде прилежен. Добро е това, на което се радват всички хора. Доброто е общо благо за всички. Ще ви прочета 7-и стих от 12-а глава [от] Деянията [на апостолите]. Този стих ще имате за днес. Ще имате думите: „Ставай скоро."

24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта 13.VIII. 1932 г. Хълма. Рила. Пътят на праведния е както на зазоряване. (Размишление). „Ти съзнавай, ти люби" Упражнение: Ще изпратиш енергиите на доброто през палеца на дясната ръка; енер­гиите на Любовта - през първия пръст; енергиите на Правдата - през средния пръст; на Истината - през безименния; палеца-на Слънцето, и на Мъдростта - през малкия пръст. От пръстите на дясната ръка ще изпратите тези енергии и като че ли те образуват кръг и после идват към вас. След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто, през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния - енергиите на Прав­дата, през пръста на Слънцето - енергиите на Мъдростта. Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнание­то е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. И след това ще възприемете енергиите с лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енер­гиите на Любовта, през средния пръст-енергиите на Правдата, през безименния (пръстът на Слънцето) - енергиите на Истината и през малкия пръст - енергиите на Мъдростта. Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Това упражнение ще го направите, както дигате лейката и изливате вода. Няма да разсъждавате защо излиза вода през дупките на лейката; просто ще поливате цветята. Ако речете да разрешавате философията на водата, защо тя излиза, това не е ваша работа; защо тя полива цветята, а това е нейна работа. А защо вие помагате, това е ваша работа. Всеки един от вас трябва да стане проводник, да изпратите енергиите на Доброто към всички добри хора, силите на Любовта - към всички добри хора, силите на Правдата - към всички добри хора, после - силите на Истината и на Мъдростта. Тези енергии вие изпращате повидимому през тая физическа ръка. Но има друга, духовна ръка. Има три направления, но вие ще оперирате с тая физическа ръка. Господ каза на Моисея, като го прати: „Дигни си ръката" - и всичко ставаше. Като знаеш да си дигаш ръката, всичко става. Ще прекарате силите на Доброто през палеца към всички добри хора, за да почувствувате тяхната доброта. И като прекарате силата на Любовта, пак да почувствувате, че вашата любов е отишла там. Дясната си ръка ще дигнете към изток хоризонтално и малко нагоре с разтворени пръсти. А лявата си ръка ще поставите на лявото коляно. Ще започ­нете упражнението: I. Първо за палеца ще кажете: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела!" (3 пъти) След това ще кажете: „Да царува силата на Неговото Добро във всички добри хора!" (3 пъти) - и ще пратите силата на Доброто през палеца. II. С първия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (три пъти) „и да царува силата на Неговата Любов във всички сърца!" (3 пъти). III. Със средния пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Правда във всичките умове! (3 пъти) С пръста на Слънцето: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Истина във всички души!" (3 пъти). Малкият пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Мъдрост във всички Духове!" (3 пъти). Сега сложете си дясната ръка на дясното коляно, а лявата ръка протегнете към изток хоризон­тално и малко нагоре (пак с разтворени пръсти)! Сега по обратен път с лявата ръка ще възприемете и ще кажете I. Първо с палеца: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговото Добро в нашите сърца!" (3 пъти) Сега възприемайте към себе си! Да почувствувате, че през палеца ви идва нещо. II. С първия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3 пъти) „и да царува силата на Неговата Любов в нашите сърца!" (3 пъти) III. Със средния пръст: „Да се прослави Господ във всичките Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Правда в нашите умове!" (3) С пръста на слънцето ще възприемете Истината: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Истина в нашите души!" (3) С малкия пръст: „Да се прослави Господ във всички Свои дела" (3) „и да царува силата на Неговата Мъдрост в нашите Духове!" (3) Сега поставете двете си ръце към Слънцето с обърнати длани и опрени лакти на колене! След това да се съберат пръстите на ръцете едно до друго и после съберете двете ръце с допрени длани и кажете Добрата молитва! И при такова положение на ръцете кажете Добрата молитва! След това ще произнесем при същото положение на ръцете: „Мир и радост да цари в нас и във всички сърца!" (3 пъти) Амин. 5-а глава, Коринтяните. Пътят на живота е път, в който Доброто върви. Пътят на живота е път, в който Любовта върви. Пътят на живота е път, в който Правдата върви. Пътят на живота е път, в който Истината върви. Пътят на живота е път, в който Мъдростта върви. Този е пътят, в който всяка душа и дух върви. Няма друг път. Щом си изгубил пътя, припомни си за Доброто, за Любовта, Правдата, Истината, Мъд­ростта и ти ще имаш знанието на Истината! Най-малкото усилие е драсването на една клечка - за Истината, Любовта и пр. Когато имате някое страдание, то е, че някое същество от духовния свят е драснало една клечка във вас, то е за добро - радвайте се! Ако една книга остане чиста, непобутната, не е постигнала целта. ... Ти като се оцапаш от известни противоречия, придобиваш известна цена; цапането да бъде разумно, да не бъде боядисване. Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере? Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес. Едно чувство, една мисъл да има тяжест. В живота ний искаме сега да се разтоварим. Ще хвърлите всичките петала. Светът е направен за нас, да се учим. Никакви мухи. Най-първо ще се учиш, после ще слугуваш. Всеки един трябва да пази своята свобода и да не допуща никаква посторонна мисъл на мухите. Например: дали те обичат хората. Никой няма право да отнема свободата на другите. Светът не е създаден за мухите, за театра [?], за кръчмари и попове. А светът е създаден за всички ония добри хора - да носят Доброто, Любовта, Истината, Правдата, Мъдростта. Дошли сме да възприемем Доброто, Любовта, Правдата, Истината, Мъд­ростта. Бъди натоварен с тези добродетели, не позволявай никому да те разто­варва от тези добродетели и да те товари с камъни! Няма какво да се учим от мухите. Ще пътуваме с много по-голяма скорост от мухата, пък сега тя ни изпреварва със своята бързина в пътя ни и пречи. Носи Доброто, Любовта, Правдата, Истината и Знанието. 3-о послание на Йоана, 11-и стих: „Възлюблений, не подражавай злото, но доброто!" Всичко, което Бог е създал, е добро. Страданието е изключителна работа. Всякой човек, който не разбира единицата, все го късат, а шестте - това е семето, което е поникнало. Как да ти тури 6, когато още не е поникнало семето в тебе? Като познаеш какво нещо е Бог, професорът ще ти пише 6. Да бъдете весели и добри, да се радвате. Последната формула на гимнастическите упражнения: „Да изгрее Божия­та радост и Божието веселие в нашите сърца!" Когато Мойсей воюваше със своите неприятели и си дигаше ръцете, умаляваха му ръцете и му туряли камъни отдолу. Сега ще ви оставя вие да си прочетете 5 глава от Първо послание [к] Коринтяном. Аз ще прочета 4-та глава. Напишете следующите изречения; Първо: Пътят на живота е път, в който Любовта върви. Пътят на живота е път, в който Правдата върви. Пътят на живота е път, в който Истината върви. И: Пътят на живота е път, в който Мъдростта върви. Този е пътят, в който всеки, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да върви. Питат: „В кой път да вървя?" В този път. Този е пътят, в който всяка душа и всеки дух върви, няма други път. Тогаз. щом сте изгубили пътя си и искаш да го намериш, припомни си за Доброто - ти си при вратата на този път. Припомни си Любовта - ти си в пътя. Припомни си Правдата - ти вече пътуваш с бързоходни крачки в този път. Припомни си Истината и ти ще бъдеш свободен в пътя. Припомни си Мъдростта и ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Тогаз, кое е най-малкото усилие в света? То е приблизително следното: то е драсването на една кибритена клечка. И от драсването на тая клечка ще зависи дали ще имате светлина или не. Ще драснеш клечката (най-малкото усилие) и ще се яви светлина. Ти питаш: „Как да позная Истината?" Ще драснеш клечката и веднага ще дойде светлината - с най-малко усилие; но непременно ще допреш клечката до кутията, няма да я махаш във въздуха, инак с години ще чакаш. И когато се случват някои страдания в живота ви, това е, когато от невиди­мия свят искат да ти помогнат и те драснат; нещо те засегне - това е запалената клечка. То е за добро. Ти казваш: „Много пострадах." Не. Малка драскотина се образува по кутията и тогаз имаш ядене и пиене, цял ден ти е приятно. Това малко страдание, това драсване не се ли заплаща с тези блага, които ви идват?

23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта 12.VIII1932 г. 22-и стих, 5-а глава, Галатяном: „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон." (Размишление.) „Благославяй" Добрата молитва 15-а глава, Йоана. Ва[жният] слог в лозата е „лоз". В думата „плод" важният слог е „под". Всяко нещо си има по една вътрешна връзка. Връзката постоянно трябва да се увеличава. Ако любовта не идва в теб, ще изгубиш живота. Щом човек чувствува добре, мисли и е здрав, той има връзка. Не очаквайте друг да държи връзката зарад вас! Ако злото държи връзката, ще бъдете роби; ако доброто държи - ще бъдете свободни, а ако вие държите връзката, ще слугувате на Бога. Има три посрещания на слънцето. Едно - на физическия свят, след това - в умствения свят и после - в Божествения свят. Любовта и Истината заедно вървят. Горе е Истината, а долу е доброто. След като те е вързал някой, като имаш връзка, мисълта и чувствуването е за да излезеш из кладенеца - да излезеш от едно състояние в друго. Щастливият човек трябва да знае как да мисли и как да чувствува.

22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта. 10.VIII.1932 г. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има." (Размишление.) Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята любов, озари ни с благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 13-а глава, I послание към Коринтяните. {Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.} Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочаро­вание, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай. Благодари с краката си на каруцата, със сърцето - на конете, с устата - на този, който тегли каруцата, и благодари на себе си, на този, който е в тебе и ти дава възможност да видиш всичко това! Благодари, че си във вселената! След като си ял сладките круши, не яж киселици; след като си пил сладкия сок, не пий пелина! След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай в твоите дрипели! След като си направил едно добро, не бий тъпана! Не се вкисвай, когато те подквасват! Не си давай маслото, когато те чукат! Когато те бият, не плачи, а кога те мият, не благодари! Благодари само за това, когато виждаш, че любовта е с теб и можеш да виждаш що върши тя! Знанието само от едно място не идва и светлината само през един прозорец не влиза. И любовта през една уста само не говори, но са хиляди. Един е Духът, но много са духовете. Една е вселената, но много са синовете Божии. Едното е цялото, а много са частите. Едно е името на цялото, неизброими са имената на частиците. Истинският път няма пътеки. Пътят, който няма пътеки, е път на Духа. Път, който има прах, е път на заблуждение. Небе, което е ясно, е небе на светлината; и обратно - на тъмнината. Живот, който е изпълнен с благост, е живот. Ходи там, дето светлината ходи! Слизай, дето водата слиза! Работи там, дето Духът работи! Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднини. Свободата трябва да бъде във вас непреривен процес. Последното леке като махнеш в каруцата си, това е свобода. Ще се опростите със старите мерки, има едно нововъведение. Мери тъй, както искаш да те мерят! Храни тъй, както искаш да те хранят! Говори тъй, както искаш да говорят за теб! Докато човек мисли върху нещо, то ще бъде при него. Щом престане да мисли за него, то си отива. Защо искате да свършите училището? От училището никога няма да се освободиш. Онова, което нас задоволява в даден случай, не е голямо - то [е] една стотинка. Царската дъщеря като ти каже една дума, повтаряш я. Днешният ден е ден на всемирния университет, дето се учат всички. Царската дъщеря като те срещне, ще ти каже една дума. Има нещо, което хората в света не го казват. Щом си добър ... Няма никой, който да противодействува и Духът [което] е намислил у вас, ще го направи за вас. Ако вярваш, Бог те обича. Има много от вас, които имат прави възгледи, но вървят по стария, праш­ния път. Щом ... Ако си миеш очите пред мен, моите почитания. Щом си плакал, измил си очите. Скърбиш - на работа си бил, само че тази работа е неприятна. Дрехата ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава дреха ви давам. Щом постъпвате добре, тя се закопчава; и обратно - тя се разтваря. Тези... Зацапването, когато не разбираш - тя е една външна обстановка от самото битие. Онова вътрешно стремление в човека да се освободи - това е чистотата в него. Стара, гнила круша, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я! Всички лоши мисли, които идат ... Туй, за което мислиш добро или лоши мисли, ти ги храниш и им даваш ход. Мисли за доброто! Само пътят на истината уяснява пътя на знанието и пътя на живота.

21. Из беседата от Учителя на 8.VIII.1932 г., 5 ч. сутринта Понеделник. 8. VIII. 1932г. Върха. Рила. 23-и стих, 23-а глава, Матея: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък на {мятвата}, на копара и на кимиона и оставихте по-важните неща на закона: правосъдието, милостта и вярата; тях трябваше да правите и онези да не оставяте." (За размишление.) „Благославяй, душе моя, Господа" Молитва на Царството Запишете следното изречение: Не внисай в знанието невежество. Не се обезверявай във вярата си. Не внасяй лъжа в истината. Не узаконявай робството в свободата. 23 стих. Трябва да имате предвид: всеки един човек има фарисей и садукей у себе си, те са две партии. Да осъждаш някого, то е като пороен дъжд да се излива [върху] скала.

20. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г. 9.VIII.1932 г. 21-и стих, 21-а глава, Матея: „Истина ви казвам: Ако имате вяра..." През целия ден ще се мисли върху този стих. „ Ти съзнавай..." Добрата молитва 21-а глава, Матея. 1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. 2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека. При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва. Когато простият цари, прах се дига. Когато умният цари, мирът възлиза. Там, дето мравята се дави, човекът се забавлява. А дето мравята се забавлява, човекът спи. Глупавият слуша с едното си ухо, а умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият се прегърбва, а умореният [си] почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото - за уморения. Ако си в дома, млад си; ако си на нивата, момък си; ако държиш перото, стар си; ако си на леглото, уморен си от живота вече. Не разваляй това, което природата е наредила! Не й давай съвет какво да прави! С нея на състезание не ходи и насила нищо от нея не вземай! Вземай, когато добрият ти дава и давай, когато умният от тебе иска! Дом без врата и училище без прозорец подобни са. В какво седи подобието? В къща без врата никой не може да влезе и в училище без прозорец нищо не може да се научи.