Ани

9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2.11.1993 г. град Ямбол. Здравейте, брат Кръстев, Благодаря за отзивчивостта и труда, който сте положили да ни снабдите с тези ценна книга. Днес Ви изпращам дължимата сума. Моите отзиви, струва ми се, не Ви са предадени съвсем точно. Не бих си позволила при наличието на такъв огромен дългогодишен труд да отправям критика. Мога само да Ви поздравя! Забележката, която направих, не беше по Ваш адрес, а по адрес на Мика Тодорова, която уважавам - мир на духа й, светлина вечна на душата й - че тя, в желанието си да обясни причината за заболяването на баща ми е поразширила обяснението. Пък може и баща ми да е дообяснявал, За съжаление, той почина внезапно, и въпреки че ми казваше, че ще ми разкаже много и интересни неща - не можа. А и нашата къща приличаше на клуб, идваха много гости. Радвам се, че имах възможността, когато събирането беше невъзможно, организирано искам да кажа, да се радвам на изключително интересната компания на приятелите и съидейниците на баща ми, изтъкнати наши братя, които идваха през летата у дома като Томалевски, Нанков, Кирил Икономов, когато това беше все още възможно, макар и трудно за него, а и много други - сестра Грива. Та Учителят, който е бил много често в такива случаи лаконичен, много строго е казал на баща ми: „ Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат. Или само тук, или само долу." Баща ми казал и на останалите от групата, всички отишли при С. Ников, върнали си дипломите, подписани от Ани Безант, извинили му се и се прибрали на Изгрева. Това е. Приемам критиката Ви, чувствам се виновна, че не намерих време да изпълня обещанието си поне що се отнася за това, което зная за и от баща си. Ще го напиша и изпратя в най-кратък срок. Помолила съм и другите, които знаят нещо, по-възрастните от мене, но и те досега нищо не направиха, затова настоявам за Вашето присъствие. Вярно е, че когато човек се съсредоточи, повече спомени изплуват в съзнанието му, след време се връща и допълва някои пропуснати неща. Но заети с братските работи, пренебрегваме други. И тук сме обхванати от лидерски амбиции, нещата не вървят гладко, а биха могли, сега сме една шепа хора, но когато няма съгласие, и отгоре не помагат. Бях ръководителка една година, исках да въведа някакъв стил на работа, но не ме възприеха. Господ ни е събрал не да се харесваме или не, а да учим, но ние се занимаваме повече с външни неща и аз се дистанцирах. Чета писмото Ви и Ви отговарям. Не съм казал, че има много неверни неща по простата причина, че аз бях малка, когато са се развивали тези събития. Когато Учителят си замина, аз бях на 14 години. Имам едно пояснение по отношение на теософската литература. Баща ми още като ученик е превел биографията и учението за кармата от Блаватска. Като студент успява да я издаде втори път/ първото издание е в Ямбол, 1919 година/ някъде около 1924 година. Показва я на Учителя. Той казал да му остави книжки на катедрата и след беседа казал: „Братя и сестри, един наш брат е превел тук Учението за кармата от Блаватска, който обича, нека да си я купи." И по този на чин баща ми си спечелил малко пари, защото и той. както и повечето, се е издържал сам. После, в първото томче на Младежкия окултен клас, „Двата пътя", в беседата за кармата, Учителят казва: „Който иска да научи повече за кармата. да чете литература, има на френски, немски, английски." - стр. 115 на новото издание. Така че моите забележки не се отнасят за Вас, драги д-р Кръстев. На Вас можем да изкажем всички нашата голяма признателност и благодарност. Мисля, че за това беше виновна и безпросветната тъмнина и страх, в които живяхме. У нас правиха три пъти обиск, баща ми остана без работа, имахме постоянно неприятности, страхувахме се да поддържаме връзки един с друг. Предадох на новата ръководителка Вашето предложение. Тя го е споделила с някои сестри, поканили са Йоанна Стратева и Ина Дойнова, дадох им и Вашия телефон, казах, че предложението е Ваше, какво са направили, не зная, но ако са Ви пропуснали, чувствайте се поканен, аз Ви каня, ще бъдете мой или на две докторки гост и ще ни бъде много приятно. Обадете се за Вашето решение. Ще имаме възможност доста да си поговорим. Като Ви желая здраве и успех във всяко начинание. очакваме Вашия отговор. Със сестрински поздрав; Йорданка Попова. П.П. Няколко пъти споменавах на Йоанна и на Митко Грива да Ви помолят да посетите професор Стоян Джуджев. единствения останал от първите ученици на Учителя. Мисля, че е още жив. По линия на есперанто ние много си го тачим, а бяха близки с моя баща и той ни е гостувал, а по конгреси сме се виждали често. Неотдавна му писах, но негова та дъщеря е своего рода филтър, затова помолете Митко Грива да Ви заведе. От него ще получите, мисля, ценни сведения. Предполагам, че е още във форма, въпреки многото години. * * * 08.02.1994 г. град Ямбол Здравейте, брат Кръстев, Въпреки няколкократните ми напомняния към две-три по-възрастни сестри, досега почти нищо не е направено. Ние винаги много приказваме и обещаваме, но работа малко вършим. И аз, за съжаление, попаднах в това число. Винаги сме с добри намерения, и макар да знаем, че пътят към ада е покрит с неизпълнени обещания, прибавяме още към тях. Няма шега - започваме. Тук живее една ясновидка, Янка Грънчарова, и тя и семейството на съпруга й бяха близки с Учителя, но както у нас, така и у тях при няколко обиска пропаднаха много неща. Иззеха кореспонденцията, портрети, макар че за това платиха с живота си. Ще опиша този случай с брат Пани, който имаше също доста преживявания и съвети от Учителя. Радко Радев, който сега живее във Варна, Ви е е предал материали за началото на Братството, но те се отнасят за второто идване на Учителя в Ямбол. Първото е станало в къщата на баба хаджийка - на снимката, която имате - първата до брат Боев. От другата страна на брат Боев е баща ми, на последния ред, отдясно наляво, след четиримата мъже е майка ми, а дванадесетата по ред, пак там, съм аз с бялата рокля. Снимката е правена на 23 август 1942 година. Ще извадя копие и ще ви направя списък на хората. Извинете ме, че забравих парите, хората имат желание да притежават книгата, даже ме питат за още екземпляри, но зимата е тежък финансов сезон, ако има желаещи - по-нататък. Тук натоварихме едно младо братче да се грижи за книгите, то е много изпълнител но и ако има нужда, ще Ви се обади. Моля Ви, още веднъж извинете ме, И при нас работите не вървят гладко. Аз си дадох оставка от ръководството. Не предполагах, че българският народ е с такива лидерски апетити. Новата ръководителка е учителка - старозагорка, приятелка на Милка Кралева. Със сестрински поздрав: Йорданка Попова П.П. Желая тази година да бъде плодотворна за Вас, да Ви донесе здраве, радост и духовен просперитет. * * * 26.09.1997г., град Ямбол. Здравейте, брат д-р Кръстев, Получих отдавна писмото Ви, но не можах бързо да Ви отговоря. Тогава четях с интерес 6-ти том. Моите поздравления. Сега чета седмия. Почти всичките автори, да не кажа всички, ми са добре позна ти. Повечето от тях са минали през нашия дом. Открих даже роднини. Майка ми чрез баба ми е потомка на Иларионовския род - Елена. Там, в къщата на баба ми, която беше срещу църквата в долната махла, като малки сме се събирали братовчедите. Там още бяха живи сестрата и братът на баба ми, Дона Ив. Маркова от рода Марковци и оттам се родим с Петко Тодоров - писателят. Майка и Мина Тодорова много си приличат. Даже един от вуйчовците ми (първи братовчед на майка ми), челист в операта, се казва Иларион. О т останалите живи софийски роднини зная само доц. Йордан Ватев. Става дума за Емилия Михайловска, която съм срещала като студентка на Изгрева, но не сме запознати. Четейки материалите, ми идват доста идеи на ум и ще разширя в най-скоро материала, който ви изпратих скоро, обещавам. Тук вече сме три самостоятелни групи. Всеки иска да бъда лидер. Когато някои амбициозни наши сестри, за да доминират в братството, ме принудиха да си подам оставката и да се оттегля за известно време, не съобразиха (а може би са го направили по поръчка), че Небето ме е оставило без наследници, за да осигури чрез мене салон за братството с пиано и мебели. Досега сме се завирали в неугледни помещения с три пейки и няколко стола, да ти е неудобно да поканиш човек. Човек, когато дава гръб на някого, не знае на какво дава гръб. Поводът на писмото ми е повече да поръчам да запазите по един от 5, 6, 7 томове. Ако не намеря по кого да изпра тя парите и за разноските, ще ги изпратя по пощата. Тук идваха Йоанна, Ина, д-р Стратев. К. Златев, кога ще дойдете Вие? На много от ръководството, а и извън него им казах, че нашият бивш главен лекар, когато искаше да направи забележка, казваше: „Д-р... , много съм доволен от вас, но тук така и така сбъркахте, това трябваше да направите така и така." И сполучливо смекчаваше удара. А вие направо оскърбихте д-р Кръстев, а след това признавате приноса му за историята на братството. Тази година е юбилейна, 75 години от откриване на Школата. Със сестрински поздрав: Й. Попова * * * 24.10.1997г. град Ямбол Здравейте, брат д-р Кръстев, Благодаря за интересното Ви писмо. Прочетох го не само аз и много ни развесели. Прав сте, братството се образува най-напред между душите в духовния свят и тогава се проектира на земята. Зная, Учителят е казал да се работи по групи, но убедена съм, че е необходима и една обща група, която със своята дейност ще даде силен духовен тласък за пробуждане съзнанието на хората. Поне така ни е учил Учителят. Това добре се чувства на събиранията, например в Стара Загора, Мадара и др. Че има много още да вървим и пъшкаме, това ни е пределно ясно! Използвам заминаването на моя съседка, за да Ви изпратя сумата от 28000 /двадесет и осем хиляди лв. /с молба, да ни бъдат изпратени по един брой от 5 и 6 том и два от 7 том. Тъй като единият от 7-я том е за братската библиотека тук, моля изпратете някаква фактура или бележка, за да оправдаем сумата от 7 хиляди лева. Колко сега струва 5 том не знаем, за това изпращаме тази сума, като се надяваме, че ще покрие пощенските разноски, трамвай и труд. Ако не достигнат, моля пишете, ще изпратим допълнително. Тук. в нашата библиотека, която аз създадох с беседи от родителите ми -те и двама та получаваха по един брой и след разните обири все пак остана нещо - присъства по един брой и от „ Изгревът" и допада или не, се чете, тъй като има много ценни сведения Второто Евангелие за Христа е писано от четиримата Му ученици, вие дадохте възможност третото Евангелие да бъда написано от повече хора. Вероятно такава е била волята на Учителя! Защитавайки Вашата кауза пред някои от авторите на въпросното писмо, им приведох примера на шефа на нашата ямболска болница, който, за да направи забележка на някого, ще каже: „Д-р еди-кой си, доволен съм от вас, добре си вършите работата, но тук и тук сгрешихте, трябваше да направите това и това!" Просто трябваше най-напред признателността за вашата дейност и след това обвиненията. Учителят много пъти е препоръчвал: „ Учете се от светските хора!" За някои работи, разбира се. Сега ще Ви опонирам по въпроса за погребението на Учителя. Сведенията ми са от братя, присъствали на самото място. Същото ще ви го потвърди и д-р Димитрова, чиито майка и дядо са присъствали до самия край на това трагично за нас събитие. Майка и Марийка Тодорова Чернева, по мъж Анастасова и дядо й, Тодор Чернев от Кортен, ръководител на тамошното братство, казват, че наистина дъските се наклонили най-напред при краката, след това при главата и гробът пропаднал. В този момент брат Боев възкликнал: „Учителят си взе тялото!" А в беседите, които Вие вярвам добре знаете. Учителят е подчертал: „Учител, който остави тяло в земята, не е бил никакъв Учител!" Вземам си сериозна бележка от вашата покана и ще добавя всичко, каквото зная и съм събрала допълнително. Тук има и други, които биха могли да добавят нещо, но не зная защо се дърпат. Моля Ви, когато получите писмото ми, обадете се на Софка Бояджиева. Синът й, Димитър Бояджиев работи в централата на СДС. Където ви е удобно, там се срещнете, но казаха, че понеже не Ви познават, парите ще ви предадат срещу паспорт. Не се обиждате, нали? Желая Ви всичко най-добро, д-р Кръстев, работете, както сте работили досега. Добри или лоши, това сме засега. И аз бих желала да живеем в хармония, но не става. Аз съм съвсем сама. родителите ми починаха, бракът ми се оказа несполучлив (платих един кармичен дълг), нямам братя и сестри и влизайки в ямболската група, предполагах, че ще срещна сестри, но зарад лидерски апетити бях грубо изхвърлена. Загубиха те, а аз бях щедро възмездена - и в братските и в местната преса съм на първите страници. Тук имаше един брат, на когото братството помогна да си купи къщичка, в която се помещаваше братския салон. Но той остаря и се разболя. И ми се струва, че ако и малко останалите сестри бяха поели грижата за него, той нямаше да търси баба да го гледа, и разбира се апартаментът, изплатен предимно с братски пари, остана на наследниците на бабата. Моят апартамент, ако си спомняте спомените ми, тук в община та се води на мое име, но горе - на името на Учителя, надписан с неговата ръка - Беинса Дуно. Ако не беше така, щях да го сменя с по-малък, да сложа няколко милиона в джоба си и да не правя сметка дали да си купя вафла или не! А нашите, ако бяха по-умни, щяха да имат салон с цигулка, пиано и мебели. А сега се завираме в една стая на три пейки и няколко стола, три от които съм взела аз от есперантския клуб. Купих хармониум с общи пари. но понеже аз го нося, казаха, че свири грубо и силно и го отхвърлиха. Продадох го на сливенци и те веднага го грабнаха. Съжалявам, че не се сетих да го задържа за новия салон в Айтос - те заслужават такъв подарък. И понеже съм си доста директна, за което често съжалявам, им казах, че не са сестри, не за приятелки, но и за познати не стават. Това е! Още веднъж Ви желая всичко добро! Със сестрински поздрав: Йорданка Попова * * * 05.05.1999г., гр. Ямбол. Д-р Кръстев, Забавих малко изпращането на материалите, защото търсих една снимка от времето на стажантството на майка ми в Панагюрище с братска група повече от младежи. Аз имам много други материали и ми е трудно да намеря нещо, което не ми е необходимо. Ще продължавам да търся. Изпращам Ви снимка пак от Панагюрище на Боян Боев от млади години. Направи ми впечатление, че в книгата братята и сестрите дават сведения и за рода си. Това не съм го направила подробно, струваше ми се нескромно, но щом е така, братята на дядо ми по майка - Симеон Райков, следвал драматургия в Женева, е бил първият директор на театър „Сълза и смях. Дядо ми по майка е обучавал първия български набор с руски офицери в Котел и т.н. Йорданка Попова

7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО С умиление си спомням годините, през които в Ямбол имаше голямо и дейно братство, всред което премина моето детство и юношество. Братята и сестрите не бяха, разбира се, ангели, не им липсваха дребните човешки недостатъци, но за нашето семейство бяха повече от роднини, защото във всеки от тях се чувстваше оня свещен порив да служат на Бога и делото на Учителя, което обединява душите. Не минаваше ден, без някоя сестра или брат да се отбие в дома ни, също и много от приятелите от София, особено докато баща ми беше жив. С техните синове и дъщери и досега ме свързват сърдечни чувства. Сегашните борби за първите места ме много огорчават и мисля, че от това само губим. Първото посещение на Учителя в Ямбол е било около 1912 - 1913 година в дома на баба хаджийка, тъй като в 1914 година има вече формирана братска група. Пръв ръководител е бил Ради Дюлгеров. Сведения за това време дава неговият внук, Радко Радев. Събранията са ставали в неговия дом. След него за ръководител бе избран Тодор Абаджиев, който предостави една стая в скромния си дом за събрания. Неговата съпруга, Димитрина, хубава и енергична жена, беше рядко отзивчив човек. Ако някой от братството се разболееше, призоваваше веднага нея - излъчваше сила и бодрост. Отначало, за да се уверят приятелите, че има задгробен живот, Учителят е разрешавал спиритическите сеанси. Веднъж бил призован духът на Христо Ботев. Медиум била Димитрина Абаджиева, чрез която Ботев с мощен глас произнесъл кратка реч. Но тъй като всички се доста увлякли по сеансите, за да не пострада някой, Учителят ги посъветвал да ги прекратят. Забележителна фигура в ямболското братство беше адвокатът Георги Драганов. Той заедно със съпругата си Цанка и други братски семейства често се събираха у дома. Той събира много материали и състави един забележителен труд - Древни и нови богомили. В братството не липсваха и музиканти: двамата братя Петър и Панайот Грънчарови, единият китарист, другият цигулар. Когато Учителят посъветвал Янка да напусне родното си село Мокрен и дойде в Ямбол, Панайот се оженва за нея, поживяха дълго и през всичките години поддържаха духа в братството. Сестра Янка беше ясновидка и много от братята и сестрите от София често прескачаха за съвет при нея. Към братството се беше приобщил и синът на най-големият търговец, евреин, Матей Юлзари, който до заминаването си в Израел поддържаше връзка с братята. Той също свиреше на цигулка по събранията и на Паневритмията. Друг цигулар беше вечно усмихнатият Ламбо Димитров, военен музикант, с когото няколко години свирехме в оркестъра на оперетата, Неговия брат, Иван Атанасов, доскоро поддържаше, доколкото му бе възможно, музикалното настроение по време на събрания. След заминаването на Тодор Абаджиев отвъд, ръководител стана един скромен и благ човек, Кани Великов, кожар по професия. Неговото избиране беше доста интересно. Станало е с жребий. Три пъти подред жребият е определил него. Накрая е приел жребият. Забележка: Останалите не се наканиха да разкажат спомените си.

6. СПОМЕНИ НА ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/ КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ Бях на 18 години. През това време имах едно сериозно заболяване. Изпадах в безсъзнание и ставах насън и говорех с Бога. Лекарите бяха безсилни да ми окажат някаква помощ. Както съм лежала на леглото, така постепенно съм се издигала от него. Родителите ми много са се разтревожили. В селото имаше един брат, който беше много религиозен и те са се обърнали към него с молба да ме посети. Той беше Кръстниковист. Когато е дошъл, аз съм била излъчена цяла нощ. На сутринта съм се събудила. Тогава той започна да ми говори за Кръстников, че той е Миров Учител и ако му чета книгите, ще ми се премахнат тези физически страдания и аз ще оздравея. Въпреки заболяването, аз продължавах да работя. Посрещах много хора и им помагах, каквото ме учеше Духът. Но душата ми беше неспокойна, много пъти вече се питах кой е този Миров Учител, за който ми говори Духът, че е в България и дали е същият, за който ми говори брат Георги. Един ден, към 3 часа, цялата къща се разтърси до основи, таванът се отвори и се появи един ослепително светъл човек, качен на кон с трънен венец на главата. Заговорихме и ми каза, че не е този учител, за когото ми говори брат Георги. Когато му отправих въпрос: „Кои сте вие?" - той ми отговори: „Аз съм Исус Христос " И се изгуби. Родителите ми дойдоха разтревожени да питат какво е станало. И така, душевните борби и физическите страдания започнаха отново. Братът настояваше да ме заведе при Кръстников, но аз категорично отказах. Един ден цялата стая се обля от бяла светлина и се появи един човек със сив костюм, сиво бомбе и брошка на яката и ми каза: „Е, сестра, възприемаш ли този Учител, за който ти говори братът?" - „Не - казах аз - искам да видя истинския Учител." - „На 28 август ще дойдеш в София и ще видиш истинският Учител" - каза той и се изгуби. Тогава аз казах на брат Георги, че на 28 август ще замина за София. Отначало той ме оборваше, но аз не исках и да чуя за неговия Кръстников и му отказах категорично. Тогава той ми заяви. Без мене няма да отиваш никъде. Ти си едно просто момиче, къде ще отиваш сама?" -„Мене Духът ще ме заведе" - му казах аз. Великият Учител ми каза да спра на гара Подуене. На 27 август потеглихме. Духът ми съобщи, че на гарата ще ме чака човек с бял костюм, който понакуцва. Щом пристигнахме, братът каза: „А сега накъде?" Но една звезда се появи и започна да ни води всред хората. Тя се спря на ревера на един човек, който понакуцваше, както го описа Духът. Братът се спусна към мене и аз към него. „Ти си!" - казах аз. - „Ти си сестрата, за която съм изпратен." Това беше брат Боян Боев. Когато отидохме на „Изгрева, на балкона ни посрещна същият образ, който ми се беше явил на село. Настаниха ни при брат Борис Николов, за да починем и пренощуваме. На другия ден сутринта, скрита зад една ябълка, аз се молех на Бога. Не се чувствах достойна да се приближа до Учителя. Играеха Паневритмия - един светъл кръг от хора, от които се излъчваше светлина, а в средата беше оркестърът и Учителят. Над тях видях още един кръг от светли феерични същества, които също играеха, а над тях един блестящ триъгълник, в който се виждаше едно око със синя ослепителна светлина. Един от братята дойде и ми каза: „Сестра, ела при Учителя." Понеже съм го погледнала унесена и неразбираща, той повтори: „Учителят, Учителят ме прати да те извикам." Тогава аз отидох, а той ми се усмихна и ми направи място да седна до него. Всички минаваха и му целуваха ръка, а аз стоях до него и безмълвно плачех. Учителят ме погледна топло и мислено ми каза: „Е, намери ли ме най-после?" Аз също мислено му отговорих: „Никога не ще забравя този свещен образ." После отидохме в салона. Учителят започна беседа, а над него видях едно много светло същество, което му предаваше. След обяд, на полянката, където се събрахме, брат Боян Боев ме извика и каза, че Учителят иска да си направи с мен и брат Боев снимка. Той каза, че Учителят тогава се снимал за първи път. След снимката, въпросният брат, с когото отидохме в София, отишъл при Учителя и започнал да говори против мене: „Тази наша сестра работи с хората, но не е просветена и аз трябва да й помагам." Аз не можех нищо да кажа и само плачех. Но Учителят казал на брата: „Небето й дава светлина, брат. Едно малко изворче, младо и крехко е извряло у вас, не го подбентвайте, защото то ще изври на друго място." Тогава Учителят се обърна към мене и ми каза: „Успокой се, когато детето намери своя изгубен баща, то плаче от радост." След това се завърнахме на село. Бяха ни дали много беседи. Образувахме група и почнахме работа с моите съселяни. Братът се заяде с мене, но Духът ме ръководеше. Започнах да чета беседите на хората, които идваха у нас. Баща ми направи инсталация /електрическа/ на двора, за да можем да се събираме и четем. Даваха се цели беседи от Духа, от Учителя, но братът искаше да ги използва и предава на Кръстников, а той от свое име да ги издава. Така бях принудена да напусна селото. Учителят, разбирайки ролята на брата, казва на брат Боев да дойде на село. Брат Георги го поканва да нощува в тях, но брат Боев казва: „Не, брат, наредено ми е да нощувам в сестра Янка." На сутринта, когато му поливах да се измие - той пожела да му поливам с кратунка - каза, че разбира положението, в което се намирам и каза: „Сестра, не може да работиш тук, ела при Учителя. Той ще разреши въпроса." Отидохме при Учителя в София. Тогава той нареди да отида в Ямбол и тук да започна работа. Сестра Янка дойде в семейството на братята Петър и Панайот Грънчарови, по-късно се омъжи за брат Панайот и създадоха едно хубаво семейство. От София идваха много братя и сестри у тях.

БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ в СПОМЕНИТЕ НА: 1. МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893-1981/ 2. ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА /р. 1928 г./ 3. ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/ 4. ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧЕЛИКОВА 5. ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ /1895-1966/ 6. ГЕОРГИ РАДЕВ ДЮЛГЕРОВ /1895-1991/ 7. ТОДОР АБАДЖИЕВ 8. ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898-1984/ 9. НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА /р. 1921 г./ -------------------------------------------------------------------- МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893-1981/ ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК Завърших сливенската гимназия и вместо да изпитам удоволствие от свободния живот, изпаднах в тежка депресия. Затворих се в къщи и не желаех с никого да се срещам. Причини за това ми състояние нямаше, баща ми беше богат човек, бях напълно задоволена. В съседната до нас къща дойдоха да живеят три сестри - учителки: Донка, Мара и Ташка. В определени дни у тях са събираха хора и се чуваха песни. Помислих, че са евангелисти. Веднъж излязох пред къщи, те бяха на улицата, поканиха ме, показаха ми портрета на Учителя, дадоха ми беседи. Това беше първата ми връзка с това общество. Като ученичка в Сливен живеех у чичо си - братът на баща ми. Негов кум беше доктор Миркович, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен. В тяхния дом се намираха броеве от неговото списание „Виделина", които с интерес преглеждах, една годишнина пазя и досега. В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано. Един от младежите - Иванчо, при съобщението, че Учителят ще посети нашето братство, съчини песента „Поздрав на Учителя". Излязохме вън от града и Го посрещнахме с тази песен. Беше вълнуващо преживяване. Записах се студентка по славянска филология в София и веднага се озовах на ул. „Опълченска" 66. С какво вълнение и наслада съм слушала Словото на Учителя. Стаичката малка, прозорецът отворен, той изправен пред него, ние събрани на дворчето, а и то вече тясно, стоим в снега, в дъжда, слушаме, пренесени в един друг свят, на който той само леко открехва завесата и никой даже от хрема не се разболява. Започнаха лекциите в Школата, екскурзии на Витоша, събирания по домовете в града, незабравимите разговори на пейките пред салона, братските обеди и вечери - един незабравим живот! Започнаха да се случват и някои интересни работи - вечер, когато изгасях лампата, виждах цялата стая пълна с очи, които ме гледат. Смущавах си и помолих Учителя да ме освободи от тях. Започнах да се излъчвам. Знаете ли какво значи да виждаш тялото си простряно на леглото? И това не издържах. Когато моят бъдещ съпруг, един от първите ученици на Учителя - Тодор Попов, ме заведе при Учителя да получим нещо като благословия за добър старт в живота, той ме посочи с глава и каза: „Това не е тази, която виждаш." Какво искаше да каже, остана загадка за мен. Вероятно за вътрешния човек. Често боледувах и колкото пъти съм се молила за помощ, Учителят винаги ми е помагал. В братската група в Ямбол имаше доста добри и предани сестри и ентусиазирани братя. Освен на обикновените събрания, събирахме се и у дома, като канехме и външни хора. Обикновено избирахме една тема, един я разработваше, а всеки, каквото знаеше, допълваше. На нашите сбирки идваха и анархисти, и комунисти и понякога възникваха оживени спорове. Четвъртъчните женски събрания се провеждаха в дома на Стела Марангозова. Тази достолепна сестра изплащаше тежка карма. Имаше три момчета, които едно след друго си заминаха, а тя беше почти винаги на легло с три тумора в коремната област. Учителят беше предложил да разсрочи кармата й, но тя отказа. Пропуснах да отбележа, че по време на моето следване брат Боян Боев беше учител в гимназията в Панагюрище. За да живея по-дълго време в Изгревска атмосфера, пожелах годината на стажа да прекарам там. Там се запознах със семейство Чуклеви, където се хранехме на обяд с брат Боев на пансионатни начала. Наш ученик беше и Тодор Симеонов, който по-късно учителства една година в Ямбол. Беше време на идеен кипеж и директорът на гимназията ме назначи ръководител на кръжоците. Анархисти, комунисти, окултисти, теософи отсъстваха с дни от училище, за да се приготвят за разисквания и спорове. Разбира се, неоценим помощник ми беше брат Боев. Почти цялата си заплата той раздаваше на бедни ученици, а понеже синът на местния свещеник стана негов последовател, уволниха го без право на учителстване от всички училища в страната. През годините на тоталитарната власт за събиране и дума не можеше да става. В Ямбол властниците бяха особено ревностни в изпълнение на тези си задължения. Бог да ги благослови и да им отвори очите. Имаше няколко къщи, които поддържаха, доколкото е възможно светлината, която Учителят ни даде. Такова място беше домът на Янка и Панайот Грънчарови и брат им Петър. Имаха билков магазин и там отивахме за кратка визита и информация. У тях идваха от София Мария Тодорова и Борис Николов, Галилей, у нас - Томалевски, Колю Нанков, Кирил Икономов и др. В каргона - т.н. стар Ямбол се подвизаваха Николина и съпругът й Попов. Не ми е възможно да изредя всичките мили и сърдечни наши братя и сестри, с които поддържахме искрени връзки. Забележка: Сведенията са дадени от дъщеря й, Йорданка Попова.

11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ Тази история трябва да се разкаже и опише. Тук мнозина платиха с онова, което бяха изработили вътре в себе си като качество на вярност, преданост към Великия идеал от Словото на Учителя Дънов. Платиха и се провалиха по всички посоки. Бяха изпитани. И в изпита си паднаха. Но ги затриха онези Сили, които влезнаха в тях и бяха Силите на Духа на Заблуждението. Но и те имаха вина, че допуснаха в себе си тези Сили да ги задействуват в съвсем различна посока от тази, която в момента следваха. 1. От дълги години беше в мен задвижен онзи план, чрез който да се опише историята на Айтоското Братство. Отначало работех с Верка Куртева, която живееше в София. Записах каквото можех. Ако тя бе се съгласила 10 години преди това да разказва, щеше от нея да излезне един том от „Изгревът". Тя беше преживяла на Изгрева от 1930 до 1972 година, когато го разрушиха, Познаваше всички и знаеше много. Но когато се съгласи да записвам, тя беше вече много неща забравила. Но това, което записах, беше верно. Беше проверено от мен чрез другите. 2. През 1986 година започнах да работя с Марийка Марашлиева по програмата на Изгрева. Тя познаваше както Верка, така и Надка Куртева. Аз се срещах няколко пъти с Надка Куртева и обяснявах и изисквах да запише онова, което знаеше. Отначало се двоумеше, но после се съгласи. И в разстояние на три поредни години, когато идваше от Айтос в София при дъщеря си Румяна, то Марашлиева я извикваше при нея на гости, аз отивах там и записвах нейния разказ чрез магнетофона. По- късно записът и на двете сестри - близначки бе прехвърлен от Марашлиева от магнетофонния запис на машинописен текст, 3. При всяка една среща поставях пред нея въпроса да ми предадат писмата на Учителя до Георги Куртев. Тя обясни, че ги е предала на брат Злати от село Страцин, за да ги съхранява. Тя обеща на онзи етап да ми ги предаде. Обеща, но не си изпълни обещанието. Обеща да ми предаде снимки от живота на баща си, но също нищо не ми предаде. А защо? Ще разберете. 4. Един ден отивам при Марийка Марашлиева и тя ми разказа, че предния ден при нея е дошла Надка Куртева и разказала следното: В един хубав ден тя е била извикана чрез Кралю Кралев в Бургас от името на Борис Николов, който е гостувал на Кралю в Бургас. За да не бъде сама, тя взима със себе си и сестра Койна, за да я придружава и с голямо разположение пристигат в дома на Кралю от град Бургас, понеже знаят, че отиват при духовен брат. И то заслужил и възвисен брат. Непосредствено при срещата си с Борис той започнал да крещи и да вика срещу Вергилий Кръстев и заплашвал Надка да не предава никакви писма на Вергилий. Той толкова бил озверен, че с големия си юмрук тропал по масата и крещял: „Аз с този юмрук разбивам черепи и кости." Надка и Койна стояли като втрещени. На Надка й прилошало, станало й толкова лошо, че веднага си тръгнали за Айтос. „За малко не ме убиха тези думи" - разказвала Надка. Цяла седмица лежала на легло в Айтос, не могла да стане и да се окопити от случилото се. Когато крещял и викал срещу Вергилий, там е била и малката Мария Кисова, неговата нова спътница в живота, 40 години по-млада от него. Тя направила забележка на Борис: „Така не се говори." Но той продължавал да тропа с юмрук и крещи. На срещата присъствували Кралю Кралев с жена си, Милка Кралева, дъщеря на Кралю Кралев и съпруга на Вергилий Кръстев. Ето това ми разказа през лятото на 1988 година Марийка Марашлиева. 5. Аз бях толкова възмутен от всичко чуто. Знаех че това е вярно. Пред Марийка Марашлиева заявих: „Аз ще се разведа с Милка Кралева. Аз се развеждам. Те не ме заслужават. Тези хора са обсебени от майстор Борис и му се подчиняват безпрекословно." След няколко дни се срещам с Надка Куртева. Тя ми повтори същото в присъствието на Марийка. Запита ме и ми се скара: „Ти защо си им разказал за писмата?" - „Ами тя ми е съпруга и съм споделял своите планове и тайни с нея." - „Те те предадоха и то за нищо." - „Аз ще се разведа. И то незабавно." 6. Написах им писмо на Кралеви и им казах, че знам за посещението на Борис у тях, за привикването на Надка Куртева и за юмрука, който трошал черепи и кости. Изпратих им копието, което бях предал на адвоката, копие с молба за развод. На 8.08.1988 година подадох молба за развод. Беше заведено дело за развод на 16.01.1989 година. Второто дело се гледа на 22 май 1989 година и получих развод. Разноските по бракоразводното си дело ги поех лично аз, равняващи се на две лекарски заплати. Издръжки плащах доброволно, равняващи се на две лекарски заплати годишно, т.е. на шест месеца по една лекарска заплата за издръжка на дете на име Богдана, родено на 6. 06.1981 година в град Бургас. Юмрукът на майстор Борис, който трошеше черепи и кости, разруши този брак. И то умишлено! 7. Аз следвах своята програма. Бях работил над 35 години сам, неотклонно към една цел: да се опише историята на Школата на Учителя Дънов. Бяха излезнали 9 тома от Изгрева. Бях задвижил да се набира 10 том, който бе историята на Айтоското Братство. Материалите бяха събрани от мен преди десетки години. Сега през месец април 1999 година аз ги подредих и ги предавах последователно да се набират на компютър. Бях осигурил за този том коректор - внучката на Георги Събев, която бе и правнучка на Георги Куртев. Трябваше да оформя онова, което бях решил да включа в този том - да публикувам цялата история по събирането на тези материали, както и борбата, която водих и то сам срещу Силите на разрушението, които имаха за цел да затрият всичко и да се заличи всяка следа от Айтоското Братство. Бяха останали малцина, които нещо знаеха и помнеха от онази отминала вече епоха. 8. На 5 май 1999 година отивам в дома на Марийка Марашлиева след обяд. Обясних й, че трябва да се опише от нея в декларация протокол цялата история с онзи случай, поради който аз се разведох. Тя се съгласи. Седнахме на масата и тя започна да пише на пишуща машина, като се уточнявахме предварително за последователността на разказа, които трябваше тя лично да напише. И да се подпише. Но когато стигнахме до онзи етап, където той в Бургас, майстор Борис, е вдигал и стоварвал юмрук по масата с викове, че трошал черепи и кости, то тя спря, Написа го, но се спря. Не искаше да го напише. „Това не го е казал." - „Как да не го е казал? Ти нали сама ми го разказа. Та нали аз като го чух от теб, пред теб реших, че ще се разведа. Разведох се. Изминаха оттогава 10 години." Марийка мълчи. Някой в нея е вече влезнал и не й позволява да го напише. „Нали Надка Куртева на този стол, който ти седиш, идва и го разказва и на мен в твое присъствие, за да се убедя лично. Чух го от нейната уста." Марийка мълчеше. Не искаше да пише. Не искаше да излага Борис Николов. „Значи за това, което ти ми каза и което Надка Куртева ми разказа пред тебе, за същото това нещо аз се разведох. Аз се разведох, за да се противопоставя на лъжата и измамата. Ти си свидетел, И сега ти искаш да запазиш един идол. Този идол отдавна е паднал, защото той е виновен за всичко. Той провали цяло Братство и стотици хора. А аз съм платил най-много." Но аз не отстъпих. „Продължавай да пишеш." Марийка седи. В нея нещо й забранява да пише. „Няма да пиша. Такова нещо не е имало." Аз стоях като втрещен. Не казва, че не си спомня или че е забравила, което може да я извини. Но отрича, че е имало такова нещо. В мен нещо се надигна от дъното на цялото ми естество, надигна се и изригна като вулкан. „Аз от този миг се разделям от теб. Напускам те. И повече никога няма да ме видиш и срещнеш, докато съм жив на земята." Тя стоеше, гледаше ме с презрение. Разбрах, че бе обсебена от майстор Борис. Обадих се по телефона на Вихър Пенков да дойде да прибере електрическата пишуща машина, с която тя работеше. Тя ми струваше четири лекарски заплати, а майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Прибрах си касетките, които и бях дал да ги изважда на машинописен текст, На следващия ден. 6 май 1999 година Вихър ми докара електрическата машина и онези книги от „Изгревът", том 9, които бях оставил при нея. А Вихър сподели: „Марийка не е същата вече." Разказах му всичко. Той едва ли можеше да ме разбере през какъв ад бях минал. На следващия ден Марийка Марашлиева обяснява на Вихър Пенков: „Такова нещо не е имало." На още по-следващия ден казва: „ Имаше такова нещо, но аз не мога да го напиша." Казах му: „Вихър, ти чу това и го запомни добре!" И така юмрукът, дето трошеше черепи и кости, строши още един череп. Но не моят. Провали още един човек, и то този, който досега работеше по моята програма. Но и тя се определи. Тя се върна при своите си, при ония, с които бе завързана. И то окончателно. Така я провалиха. 9. Беше през 1972 година и бях на Салоните с Борис Николов и Мария Тодорова на лагер. Беше дошла Марийка на гости, която долу беше при лагера на Петър Филипов. Аз й гледах на кафе. Мария присъствуваше и слушаше. Бях точен. Казах на Мария: „С този човек в бъдеще ще работя." - „Да, ама Петър Филипов няма да я пусне." - „Ще я пусне." И наистина я пусна, след неговата кончина. Работихме с нея 13 години. 10. Беше 1986 година. Бях се върнал от Либия, където работех три години и с парите, които донесох, отпечатах 9 тома на Изгревът. Посетих към 10 пъти дома на Борис Николов. От тези десет срещи само три пъти ме посрещаше истинският Борис в тялото си. Другите седем бе майстор Борис, мозайкаджията. Тези две лица ги познавах много добре. Последният път с истинския Борис когато се видяхме ми каза: „Аз съм дотук. Ти продължаваш. Ние ще бъдем с теб, които сме горе. В никакъв случай да не им отстъпваш." Прегърнахме се и се разделихме. Следващите срещи ме посрещаше майстор Борис. Борис Николов беше си напуснал тялото. И този майстор Борис вдигаше юмрук и трошеше черепи и кости на своите съвременници. 11. А сега ще разкажа как майстор Борис насъска псетата срещу мене. Аз съм в дома на Марийка Марашлиева и работя. Аз диктувам, а тя пише на пишуща машина. Пристига Илия Узунов и от вратата съобщава: „Борис нареди на Вергилий нищо да не се дава." А аз слушам от другата стая. Извиках го. Той се изненада. Питам го: „Ти да си свършил някаква работа с Борис в твоя съзнателен живот? Помисли и ми кажи. А аз ти казвам, че не си свършил. Но той те подкупи на времето, като ти позволи да влезнеш в братските стаи в къщата на Стоянка Илиева. Влезна и не излезна. А можеше да си сковеш една барака. А се продаде на Борис и за една печка, която направи за салона и той ти плати три пъти по-скъпо. Затова сега вървиш и изпълняваш нарежданията на майстор Борис." - „Откъде знаеш-това?" - „Знам го. И още повече знам." Илия стоя няколко минути. Непрекъснато го питах да ми каже каква работа в разстояние на 40 години е свършил с Борис. Не можа да каже. А лично съм го чувал как псуваше Борис на майка, когато на един Петровден се четеше посланието на Борис Николов като ръководител пред гроба на Учителя. Псуваше го. А сега му изпълняваше нарежданията. Никакво противоречие тук няма. Те си бяха такива. 12. Изминаха няколко дни. Последователно пристигна и Драган Петков. Идва и говори същото. След няколко дни пристига Георги Йорданов - и той същото разнася. Така майстор Борис насъска псетата срещу мен. И то побеснелите псета. Разлаяха се и другите кучета в селото. И сега още лаят. Ще лаят, защото техния Господар ги е насъскал срещу мен. Но спомените на Илия Узунов. Драган Петков, Георги Йорданов съм записал аз и са вече публикувани в „Изгревът", том IV и том VII. Публикувани са и спомените на Марийка Марашлиева в „Изгревът", том VI, Но това стана благодарение на Вергилий. Това не стана от псетата, защото те бяха псета, за да лаят. И това не стана от майстор Борис, с чийто юмрук трошеше черепи и кости. И претроши много черепи и кости. Неговата работа, на майстор Борис, аз не я свърших, но работата на Борис Николов я свърших и съм я публикувал в том II и III на „Изгревът". А имам материал от него, който аз съм записал за още два тома. Да, но това го направих аз, а не другите, И не псетата. Това е разликата. Защо трябваше да опиша всичко това? - Да се знае. Да се знае с каква цена съм заплатил подготвянето и издаването на „Изгрева", том X. Да се знае, че аз съм десетият член на веригата, който трябва да си свърши работата и да заключи кръга, като свърши и довърши работата на останалите. Аз трябва да я завърша. След мене няма друг, който може да я свърши. Аз съм последният. Последният, който трябва да разкаже всичко. Щом най-голямото Добро е посетило българите в лицето на Всемировия Учител Беинса Дуно - Петър Дънов, то и най-голямото Зло е посетило също българите. Тези неща вървят заедно, ръка за ръка за человеците земни. Онези, които вървят със Словото на Учителя Дънов, от человеци земни ще се превърнат след време в человеци небесни, в животворящия Адам, който е животворящият Дух, носен от Словото на Учителя Дънов. Онези, които вървят, завладяни от Духа на Заблуждението, стават слуги на своя господар и ще си продължават по своя път на человеците земни от хиляди години. Ето защо има двама човека на земята. Единият е земният човек, влачещ се като червей по земята. Другият е небесният човек, крачещ свободно по земята в Дух и Истина. Амин.

10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА 1. По време на социализма, когато управляваше комунистическата партия и власт, почти всички салони на братствата бяха затворени и отнети по различен начин, но от едно и също място. Остана само салонът в град Бургас и то само защото Кралю Кралев го бе записал като личен имот. Остана и Братската градина в град Айтос. А защо ли? Ето защо. 2. Съставът на Айтоското Братство е многолюден, като членовете му са от съседните села, поради което публикувахме списъците с имената им. След 9 септември 1944 година, когато идват комунистите на власт, те идват в името на бедните селяни и работници, онеправданите и отхвърлените от буржоазното общество. Членовете на Айтоското братство от града и селата са бедни хорица, обикновени селяни с малко земя, която обработват, за да се прехранват. Георги Куртев е с обикновена фелдшерска заплата и със седем деца. Беднотия до шия. По онова време в Айтоската градина на почивка е Весела Несторова, дошла от София. Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове. Тя е поетеса с богата култура за времето си. Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ. Богата е на спомени от Изгрева и от живота на Учителя в Мърчаево. Изобщо човек, от когото всеки може да научи нещо от Школата. И не само да научи, но и да му бъде показано как се пее, как се играе Паневритмия. 3. Георги Куртев оценява нейната дарба и способността да пее песните на Учителя, да проповядва в Дух Словото на Учителя и я взима със себе си на обиколка по селата е Айтоския край. Цели шест месеца двамата, Георги Куртев и тя, качени на една магарешка каручка пътуват от село на село. Пристигат и престояват в домовете на братята и сестрите. Вечерта се събират на молитви и песни. След това Георги Куртев се обръща към Весела Несторова: „Говори, сестра, за Учителя." И Весела започва да говори разпалено, като никога и никъде не е повторила това, което е казала в предното по престоя си село. Различна е била проповедта и с необикновено за слушателите впечатление. Куртев седи и слуша, а Весела говори. След това той се обръща към приятелите със следните думи: „Братя, сега е дошла нашата власт, на бедните хорица. Тя е наша власт, тя нас защитава. Ние трябва да я подкрепим." Това са били заключителните му думи всякога при посещението на всяко едно село. А са пътували цели шест месеца. 4. Георги Куртев е минал през беднотията. Той е човек от беднотията. Преминал през сиромашията. Всеки един такъв човек по онова време е с леви убеждения. Това е естествено. Те са против богатите, срещу чорбаджиите, които са натрупали богатството си чрез неправда. И отгоре на всичко туй тормозят съселяните си с властта на парите си, на положението, което заемат като богати хора. Тук няма нищо осъдително за Георги Куртев и наследниците му, които също бяха с леви убеждения. 5. Приятелите от селата познават и имат пълно доверие в Георги Куртев. Той ги е въвел в Братството. Всички слушат и изпълняват съветите му. Те съдействуват на първите мероприятия на новата власт, за да станат първите ТКЗС - та, с които земята става обща и се обработва в кооперативи. Те не възразяват на местната власт, те са трудолюбиви, изпълнителни към нарежданията на местната власт. А освен това местната власт, както и онази в град Айтос, знае какво е говорил Георги Куртев по селата. Оставят ги свободно да се събират в селата по къщите, да пеят песни и да правят своите събирания. Не им пречат, защото през деня са съвестни, трудолюбиви селяни. Това ми го разказваше много пъти лично Весела Несторова. 6. Всяка година на 12 юли, Петровден, в град Айтос в Братската градина става събор. По времето на Георги Куртев не е спрян нито един събор. Но властите са обезпокоени от събирането на цяла България на посетители в градината на 12 юли. Няколко пъти викат ръководителите след заминаването след 1961 година на Георги Куртев. Викат ги и им казват: „Ние ви познаваме всички. Ние не сме срещу вас. Ние не искаме да пречим да се събирате в градината. Но ние сме против това събиране на хора, дошли отвън от цяла България." Няколко пъти това ми го е разказвал Добри Ганев, зет на Георги Куртев и един от ръководителите след това. Ето, това е причината да остане Айтоската градина по време, когато салоните в страната се затваряха от комунистическата власт, когато всеки месец в София или в страната ставаха обиски и се взимаха отпечатаните томчета на Учителя Дънов. И ги караха да подписват декларация, че няма да се събират и да четат тези книги. Това беше от 1957 до 1989 година. 7. На съборите по Петровден в Айтос се събираха стотици хора. Идваха от София и от другите градове онези, които не можеха да се изявят по различни причини там, където живееха. Идваха тук, взимаха думата и проповядваха с високопарни думи и с думи купешки от друго място. Говореха, но селяните нищо не разбираха, защото говорът им бе неразбран. Имаше комични случаи при тези събирания и за онези, които ставаха говорители пред това множество. Именно властта беше срещу тези празнодумци, а не срещу селяните, които се събираха от селата. Дори спряха няколко събора. Историята на един от тях е описан от Желю Танев. Другият бе спрян от властта, когато бе изпратен Кралю Кралев от Бургас, да оповести нарежданията на властите. И което е най-важното, съображенията на властите бяха такива, че никой не можеше да им възрази. И вчера и днес, че и утре. Това какво показваше? Този събор трябваше да се ръководи от Духа на Словото на Учителя, а отделни личности се стремяха те да ръководят събора. Оттам стана разминаването между думи и дела, между Словото на Учителя Дънов и неговите последователи. Днес, след 1990 година, нещата се преповтарят. Излюпиха са нови проповедници, научиха се думи непознати и непонятни и говорят ли, говорят. А кому? И защо? А животът на ученика е съвсем друг. Този ученик има път. Това е пътят на ученика. И той е очертан в Словото на Учителя Дънов. 8. През есента на 1991 година успях да отпечатам книжката „Животопис - Георги Куртев". Споделих за трудностите и пречките, които срещнах, с Весела Несторова. А тя се усмихна и ми каза: „О-о, то си има причина. Вероятно не е бил съгласен лично Георги Куртев. Аз пътувах с него цели шест месеца от село на село през 1945 година и го познавам много добре. Той бе изключително серт човек. Не позволяваше друг да командва. Беше отвътре остър като бръснач. Външно се усмихваше, говореше с всеки, беше добронамерен и доброжелателен, но отвътре бе остър и режеше като бръснач онези, които му противодействуваха. Ставаше рано, в 12 часа през нощта, обличаше белия си костюм, четеше молитва, пееше песни, работеше с Пентаграмата всеки ден от 24 часа до 3 часа през нощта. Тогаз се справяше с всички онези, които му пречеха съзнателно или несъзнателно. Била съм там. Видяла съм го. Убедила съм се. Затова си имал трудности. Затова е. Вероятно не е бил отначало съгласен с теб. Чудно ми е, че си я издал тази книжка. Но с това не трябваше да почваш. Трябваше да почнеш с нещо друго!" Слушах, слушах и недоумявах. Не се съмнявах в думите на Весела Несторова. Беше точно, защото всичко изпитах на гърба си. После целият този материал за Айтоското братство преминаваше през мене - минаваха стотици лица. Картината ми беше ясна и много добре позната от векове. Тогава си спомних защо се бях разболял. После си спомних защо и сега се разболях. Причината бе една. Идваше от едно и също място. Оттам, където започваше противодействието. Но ако аз не го направех „Изгревът", том X, кой щеше да го направи? Никой. Помислете върху това, защото аз съм на правата страна и на правия път. Аз си имам пъти ръководител, с когото отпечатахме 10 тома на „Изгревът". Имам си и Учител. И знам кой е той. Той е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, със светско име между българите като Петър Дънов. 9. Историята на Братската градина е описана. През нея са минали десетки поколения последователи на Учителя Дънов. Стотици са последователите на Братството в Айтоския край. И техните имена са вписани и публикувани. Животът на тези последователи са дадени в техните спомени, събрани от Георги Събев и от мен. Те също са публикувани. Тези лица днес ни се усмихват на старите снимки от една преминала епоха. Част от тях публикуваме. Да се знае, че ги е имало и че са били. И че нищо не е измислено, нито е преиначено. А животът на човека е път на възкачване и път на слизане. И това е описано А има и път на възход и път на падение. И това е описано. Трябва да го има описано, защото го има в живота и там се среща. Защото утре следващите поколения да не се подведат. И да не бъдат отклонявани. И никсй не може вече да се оправдава, че не е знаел. Има го отпечатано. На тогова тогава ще се каже: „Има го написано, има го отпечатано. Да си го чел. Да си го прочел." Сега разбрахте ли цената на тоя труд от 40 години? Разбрахте ли каква голяма услуга ви е направил Георги Събев, като е събрал всичко? Разбрахте ли защо водихме тази борба, в която трябваше да победим? Ако го има „Изгревът", том X, това значи че съм победил. Това е обща победа за всички. Ето ви „Изгревът", том X - плодът на победата ни. И след година, и след векове си спомнете не за нас, а за това, че сме били едни от воините на Бялото Братство, които сме спечелили битката, борбата за запазване и съхранение историята на Айтоското Братство. Амин.

9. СЪДБАТА НА ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ 1. На следващия концерт внучката на Георги Куртев, бойката Надка Боева идва при мен и пита: „Вярно ли е, че писмата са у теб?" - Вярно е." - „В никакъв случай няма да ги връщаш, ще ги оставиш у теб и ще ги пазиш. На тях не им трябват." - „А-а, аз за тези писма се разведох, когато ми пречеха да ги получа. Когато са у мен, за тези писма аз не искам Колю Златев и Андон Кънев да ме упрекнат че съм лъжец и крадец. Ще ги върна." - В никакъв случай няма да ги връщаш." - Ще ги върна." - „Няма да ги връщаш." Не се разбрахме. А концертът започна. 2. По-късно Надка Боева беше говорила с Андон Кънев и настояла писмата да останат у мен. 3. Дъщерята на Надка Куртева, на име Румяна по телефона от САЩ ме уведоми, че трябва да ги пазя и да не ги връщам. Казах им, че всички внучки да направят завещание, че като наследници на Георги Куртев писмата трябва да останат у мене. На съхранение. 4. Междувременно се свързах със съпругата на Андон и заявих, че рано или късно аз ще върна писмата. Тя бе разочарована от цялата тази история с писмата. 5. Според мен в бъдеще цялата кореспонденция на Учителя с учениците му трябва да се издаде по оригинала. А самите оригинални писма да се пазят в Държавен архив. А последователите на Учителя Дънов могат да ги четат в отпечатани издания, а почеркът на Учителя в издадените фотокопия в печатни книги. 6. С напредъка на размножителната техника и новите технологии за печат, ще осигурим всеки, който се интересува да види, да прочете и да се запознае както с почерка, така и със съдържанието на писмата. 7. Но това е друг етап, към който сме се устремили, но не сме стигнали още. Може да се осъществи по мое време или по друго време след мен. Аз държа да бъде по мое време. 8. Една от задачите ми е да осъществя приемствеността на поколенията. Това може да стане по три начина. И което се реализира. А/ Чрез мен се отпечатва оригиналното Слово на Учителя Дънов. Б/ Чрез мен се отпечатва „Изгревът" - а това е историята на Школата. В/ Чрез мен трябва да се отпечати оригиналната Песнарка с песните на Учителя и оригиналната Паневритмия. Но това става чрез мен, а не чрез другите. Запомнете това добре.

8. ЩЕШЕ ЛИ ДА ГО ИМА „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ X Надка Куртева си беше заминала от този свят. Заминаваха си един след други тези поколения. Нямаше никаква приемственост между възрастните и младите. Пълен провал по всички линии. Виждаха го всички, но мълчаха. Дори воюваха срещу томовете на „Изгревът". Щом на мен не ми гласуваха доверие, който свърших толкоз много работа, то какво излиза от всичко туй? Отговорете си. Много държа на това. Аз не бях отстъпил нито крачка назад. Бяха се нанизали много томове на „Изгревът". Тогава реших да направя последен опит. Намерих адреса на сина на Злати и му написах писмо. Изпратих копие и до ръководителя в град Айтос - Андон Кънев. Бях дал ултиматум на онези от Невидимия свят, че ако не ми предадат писмата на Учителя до Георги Куртев, няма да си мръдна пръста за историята на Айтоското Братство. Бях го решил. Целият материал бе у мен, събиран над 40 години от Георги Събев. И от мен. И съхранен от мен. Събран и подреден. Чакаше времето си. Мина време и писмата ми бяха донесени от Весела Маркова. Направих опис и върнах описа по пощата, какво има в мен. На един от концертите в София, който организирах, в залата бе синът на Злати - Колю. Колю бе пазил писмата и ги бе предал на Андон Кънев и той ги препрати към мен. Весела Маркова ме запозна с него. Казах му: „Благодаря ти за доверието. Да знаеш, че за тези писма аз съм се развел с жена си. Платил съм много за тях." Колю ме оглеждаше и не вярваше на очите си, че ще срещне такъв човек. И че съществува такъв човек. И че го има! След като писмата дойдоха у мен, разбрах, че Небето беше вече решило да отвори път да се публикува всичко туй, събрано за Айтоското Братство. Започна нов етап за подреждане, за систематизиране на материали. Всеки автор, който си беше заминал отдавна, идваше отгоре над мен и изявяваше своите претенции. Поставяха ми условия, дори ми пречеха. Когато бяха живи, нищо не направиха, а сега ме притискаха отгоре. Накрая аз не издържах и реагирах остро. Един след друг ги изпращах от мен, че аз съм този, който решава, но не и те. Те бяха се провалили, а аз бях този, който сега ги спасяваше от забравата. „Или ще ми съдействувате, или се махайте от мен." Така се разделях с всеки един от тях. Особено ми беше трудно с Георги Събев. Цели десет дни материалът бе разположен в хола ми, на отделни купчини и аз го прескачах непрекъснато. Той държеше за едно или друго, а аз държах да не изхвърля нищо от това, което бях записал от него. Цели десет дни се разправях с него. Успях да подредя и да вместя неговия материал и това, което бях работил с него. Но по моя преценка. И по мое решение. А не по негово. Накрая се съгласи, защото успях всичко да подредя, както трябва. Съгласи се и излезнах на прав път, по който тръгнах към „Изгревът", том Х. * * * София, 25.01.1998 година. Уважаеми непознати Колю Златев, Обажда се Вергилий Кръстев от София. Да Ви се представя. Аз съм този, който е съставил и издава поредицата „Изгревът" от том първи до том седми. В момента се работят следващите два тома. Но имам материал за един том, който ще обхване историята на Айтоското Братство, с живота на Георги Куртев и всички опитности на приятелите от Айтоския край. В разстояние на тридесет години аз съм събрал материал за историята на Айтоското Братство. Записал съм спомените на Надка Куртева, Верка Куртева, Дора Куртева и целият този материал е готов за печат. Освен това съм работил с Георги Събев и целият материал, който той имаше за Айтос, ми е предаден от него, за да може да го включа в някой том на „ Изгревът". Така че материалът за Айтос е събран. Вероятно има и други материали, но никой не предава нито снимки, нито нещо друго. Сега е времето да се отпечати историята за Айтоското Братство, докато сме живи и можем. Защо Ви пиша всичко това? За да Ви уведомя как стоят нещата. Има и нещо друго. И това ме кара да Ви пиша писмо. Още през 1974 година Добри и Надка Куртева по баща, в присъствието на Борис Николов и Мария Тодорова ми разказаха как са спасили от обиска през 1957година писмата на Учителя Дънов до Георги Куртев. Аз им разказах своя план и те обещаха да ми ги предадат, за да ги публикувам. Оттогава измина четвърт век и аз реализирах моя план и материалът е готов за публикация. Трябва само да се прибавят писмата от Учителя до Георги Куртев. Към 1986 година Надка Куртева в присъствието на Марийка Марашлиева ми каза, че писмата ги е предала на брат Злати от Страцин, за да ги съхранява. Тя обеща да ми ги предаде, защото аз записах нейните спомени с баща й, а не някой друг. Но по-късно се намесиха други хора и я отклониха от това намерение. При една среща между Маргарита Калканджиева и мен, тя ми съобщи, че дъщерята на Надка - Руми, която е в чужбина, след погребението на майка си е поискала да вземе писмата от Вас, но Вие сте ги били предали на Кралю Кралев от Бургас. В момента тези писма ми трябват Аз описах за какво ми трябват Питах Милка Кралева и тя отказа, че баща й е получавал писма от Вас. Също и Кралю отрече да е получавал писма от Вас. Значи тук някой лъже. Аз написах няколко писма на Андон Кънев, да придвижи този въпрос, но той нищо определено не може да ми каже. На пръв поглед той иска да ми съдействува и накрая нищо не излиза. Ето защо пиша писмо до Вас, за да си изясня този проблем. Аз зная, че писмата са предадени на Вашия баща и след неговото заминаване са останали при Вас. Затова аз имам само два въпроса към Вас. Първият: Предавали ли сте писмата на Учителя Дънов до Георги Куртев на въпросното лице Кралю Кралев? Връчили сте и някои други материали, останали от Надка Куртева за съхранение от баща Ви. Злати? Вторият: У Вас има ли оставени материали от Надка Куртева във връзка с историята на Братството в Айтос? Искам да ми отговорите на тези два въпроса. Друго засега не искам. Ако вие искате да ми съдействувате, това е друг въпрос и аз ще ви благодаря. След като получа от Вас отговора на тези два въпроса, аз повече няма да ви безпокоя. Ако искате да ми съдействате, това е друга работа. Аз искам да публикувам писмата към останалия материал, защото там им е мястото. Но ако не ми се предадат, аз пак ще публикувам материала, но непременно ще отбележа имената на онези, които са съдействували и на онези, които са противодействували. Истината е една. И лъжата е една. Защо Ви пиша всичко това ? Аз съм този. който организира и финансира първия концерт на Братството по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев в град София, като бе изнесено кратко слово с подходящ концерт от песни на Учителя. Аз бях този, който организира концерта в Айтос по същия повод и с мои пари бе заплатен салона и аз доведох от София музиканти, като им платих пътните разноски. След това Надка Боева взе пари от рождения си брат и възстанови сумата за салона. Но това я накарах аз, защото той беше стипендиант на Братството, с братски пари се изучи да стане доктор и ги накарах да плати салона. Те се изненадаха, че аз знам всичко това. Но това не го направиха доброволно, а под мое давление. Аз бях този, който състави онази книжка за Георги Куртев и я финансирах с мои пари. Тя ми струваше десет лекарски заплати. Накрая, след като занесох книгите в Айтоската градина, за да се продават, то накрая ми върнаха един чувал с книги, вместо да ги изкупят. Събираха пари за някакви строежи в Троян, движеха се с леки коли, но нямаха пари да откупят към сто броя и после да ги раздадат на комуто трябва. А инфлацията изяде парите. Защо Ви пиша това? За да знаете, че аз съм този, който движи тези неща. А дали вие ще ми съдействувате и дали Вие ще ми отговорите на тези два въпроса, то Вие ще решите. Ако ми съдействувате, това е добре. Ако не ми съдействувате, също е добре. Нещата ще бъдат ясни. Адрес: Вергилий Николов Кръстев, Ул. „Васил Друмев" 1. София 1505 Тел. 44-79-53 * * * Писмо от Андон Кънев, ръководител на Айтоското братство от 1994-1999 г. до Вергилий Кръстев 12.03.1998 година. Айтос. Брат Вергили, Обаждам ти се във връзка с писмата, които е писал Учителят до брат Георги Куртев. Брат Колко Златев от Страцин я открива най-после и я донесе тук при мене в Айтос. За да можем да ти я изпратим, трябва да се обадиш на Весела Маркова, ако дойде накрая на месец март тук в Айтос, на Братската градина, ще я изпратим по нея. Само че ще те моля след като я получиш и си свършиш работата по нея, искам същата да ни я върне обратно, за да остане в архивата на Братството. Дано ти помогне, за да можеш да довършиш книгата за Георги Куртев, това е, с което можем да помогнем. Желая ти много здраве и успех в тази благородна работа. С братски поздрав: Твой брат Андон.

7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ 1. Бях вече организирал и финансирал двата концерта в София и Айтос. 2. Сполучлива или несполучлива, книжката за Георги Куртев бе излязла и се четеше. Тя бе работена с голямо разположение от моя страна и в нея присъствуваше Духът на Школата на Учителя. Това се забелязваше от мнозина. 3. Когато представих излезналата книжка на Надка Куртева, говорих с нея и поисках да ми предаде писмата. Започна да ме лъже, че не знае къде ги е сложила. Лъжеше умишлено, защото се подчиняваше на майстор Борис. Отначало, та до края на живота си. 4. Още когато работехме с нея и записвахме на магнетофонен запис нейните спомени, тя ни беше казала ,че писмата ги е дала на брат Злати от село Страцин. Тези спомени се записваха три години подред и то когато идваше при дъщеря си в София и прихождаше на гости у Марийка Марашлиева. 5. Тя също знаеше, че аз зная къде са писмата. Но не ги даде. Друг бе онзи, който бе влезнал в нея и не ги даваше. Този дух бе враг мой. Враг и на Братството изобщо. 6. Тя беше още под въздействието на възбраната на майстор Борис, от който бе възмутена, но му се подчини. Изключително огорчена, но му се подчини! 7. Аз също бях крайно възмутен и знаех много отдавна, че тези хора изобщо не ме заслужават. Да не говорим за големия ми труд, непосилна борба, която водех за съхранение на историята на Айтоското Братство и то десетки години. * * * 8.07.1992 година. София. До Надка Куртева Айтос Уважаема сестра Надка, Изминаха много месеци от нашата последна среща. Вие обещахте че през декември 1992 година, когато идвате в София, за да посетите дъщеря си, да се видим и говорим, но пътищата ни се разминаха. Искам да Ви уведомя, че онова, което аз почнах да реализирам за Айтос и Братството, аз го свърших. Издадохме сборника за Георги Куртев и направихме концерт. Всичко легна на мой гръб и бяха вложени много средства по онова време. Но ние сполучихме. Остава да се реализира и една друга идея. Да се направи нов сборник за История на Айтоското Братство, в който сборник освен този материал, който бе публикуван, ще бъде включен и друг материал: спомените на Надка Куртева и Верка Куртева, както и други материали, които ще бъдат събрани от Айтос. Освен това е необходимо да бъдат включени и писмата на Учителя до Георги Куртев, които писма Вие съхранявате. Освен това ще бъдат включени и други неща, които ще се намерят във Вас, а аз съм сигурен, че такива неща има. Сега е време да се направи това. Ако Вие сте съгласна и искате да се доверите на мен, то можете да ги предадете на Марийка Марашлиева, която ще ги донесе и ние ще ги прехвърлим на ксерокс. Ако Вие държите тези материали да ги пазите, или да ги дадете на някой друг, то Вие сте свободна да направите и постъпите, както желаете. Но искам да Ви уверя, че ако Вие не ми предадете материалите, то аз няма да си помръдна пръста ида правя нов сборник. Защото ще смятам, че Вие още сте под влияние на Борис Николов, който на времето тръска юмруци по масата в дома на Кралю Кралев и искаше да разбива черепи и кости. Аз питам, той някаква работа да е свършил за Айтос след заминаването на Учителя? Помислете и отговорете. Аз бях този, комуто вие не предадохте писмата на Учителя до Георги Куртев, като се подчинихте на Борис, но аз бях този, който направи този сборник, направи концерт в зала „ България" за Вашия баща, Георги Куртев и концерт в град Айтос. Това нещо не го направи някой друг. Нито Вашата дъщеря, нито Вашите роднини, нито някой от Вашите братя и сестри в Айтос или на друго място. Това го направи Вергилий. И с това аз Ви доказах, че Борис направо Ви подведе и Ви обърка. Няма човек, който той да не е объркал. Аз това го знам, но другите са заблудени, както той заблуди и Вас. Ако бяхте дали тези писма, аз щях да включа и Вашите спомени. Аз нарочно не ги включих, за да разберете, че Борис не командва нещата, защото командва този, който върши работа на другите. А аз свърших Вашата работа. Затова Вие сте свободни да се определите. Ако не ми предадете тези материали, то за Вас ще бъде късно. А аз повече няма да се занимавам с този въпрос. И този, който ще загуби, това ще бъдат Надка и Верка Куртеви, а не аз. Аз мога само да спечеля, защото работя за Бога. С уважение: Вергилий Кръстев * * * Писмо на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов град Айтос 23.08.1995 год. Уважаеми брат Андон Кънев. Уважаеми брат Иван Топалов. Позволете мида Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител. Няма да му е лесно, особено при наличие то на дъщерите на Георги Куртев, които смятат, че са принцеси. Пиша ви във връзка с една идея, която съм я задвижил от преди десетина години. Така на 15.06.1991 год. по случай 120-годишнината от рождението на брат Георги Куртев аз организирах и финансирах концерта в камерна зала „България". През есента на 1991 год. издадох една малка книжка за Георги Куртев, която финансирах сам и ми струваше една годишна заплата като лекар и поради инфлацията парите не можаха да се възстановят Освен това онези, които отпечатаха книжката, ме излъгаха при самия печат и аз не бях доволен от работата им. На тоя етап тя свърши добра работа. Есента, през месец октомври 1991 година организирах концерт в градския салон на Айтос, като финансирах пътя на музикантите, а салонът беше платен от рождения брат на Надка Боева. В този сборник по мой план трябваше да включиме и опитностите на Надка Куртева и Верка Куртева, които съм записал преди десет години и които Марийка Марашлиева прехвърли от магнетофонен запис на машинописен текст Тогава смятах да бъдат включени писмата на Учителя до Георги Куртев, които се пазеха в Надка Куртева и която бе обещала да ги даде, за да ги преснемем. Но се явиха хора, които попречиха. Така Кралю Кралев от Бургас извиква у тях Надка Куртева по поръчение на Борис Николов, който бе отседнал у Кралеви. Надка взима за спътник покойната Койна. Там Борис започнал да заплашва Надка Куртева да не ми дава никакви писма, за да бъдат включени в този сборник. Той така крещял и викал, че тя едва оживяла и възмутени с Койна се прибрали в Айтос. Те били извикани нарочно, за да ми попречат на плана. По-късно Надка Куртева беше дошла в София и разказа целия случай в присъствието на Марийка Марашлиева. Беше възмутена от Борис, но му се подчини и не ми предаде писмата да ги включа в сборника. Каза ми, че писмата не са в нея. а в брат Злати от село Страцин. Като разбрах това, аз нарочно не включих нищо от спомените на Надка. Така смятах, че е справедливо. По-късно говорих с бра т Иван Топалов да се събера т някои материали от Айтос от някои възрастни братя, както и за Тополица, в които да бъдат включени спомени и снимки за историята на Айтоското братство. Но до сега не е направено нищо. В сборника „Изгревът", том I - III аз съм публикувал спомени за брат Георги Куртев както от Мария Тодорова, така и от Борис Николов. Така чедо този етап аз съм направил много неща за Айтоското братство по един план, който го движа от тридесет години. В този план трябва да се реализира написването на история на Айтоското братство, който ще излезне в един от томовете на „Изгревът". Аз съм работил лично в София с Георги Събев и той ми е оставил материал, както и онзи материал от книжка та за Георги Куртев ше бъде включен. Към тях ще се прибавят спомените на Надка Куртева и на Верка Куртева, които не са малко и които са интересни. Към тях трябва да прибавим и кореспонденцията на Учителя до Георги Куртев, която е укрита някъде в Айтоско. Затова аз искам от Вас да ми съдействувате в това отношение. Сега е моментът да се публикува такава книга, за да остане за поколенията. Трябва да се избърза, защото след някоя и друга година ще започне нова диктатура, която ще спре свободния печат. От Вас искам да ми съдействувате в: 1. Намиране и предоставянето на писмата на Учителя, както и ония архивни материали, които се пазят заедно с писма та. Те мога т да бъда т пресне ти на фото- копие и ксерокс и оригиналите да се върнати съхраняват там. където намерите Вие за добре. Но непременно аз искам да прегледам тези оригинали. Имам съображение и освен това аз съм този, който движи този въпрос. И не само движи, но съм реализирал сам своя план. 2. Да съберете снимков материал от историята на Айтоското братство по времето на Школата и след това. 3. Онези, които имат какво да напишат, могат да го напишат и след това по преценка ще видим дали този материал ще може да влезе в употреба. 4. Преди двадесет години Георги Събев беше написал различни опитности на пишуща машина и беше ги раздавал насам и натам. По-късно с него се опитахме да намерим първите преписи, но ги нямаше. Ако ги има някъде в Айтос, при някои хора, искам да ги ползвам, защото той от тях е правил втора редакция, но първата редакция е по-хубава според мен. Е то, това е моят план и причина та да Ви пиша и на двамата. Това е обща работа за делото на Учителя и за историята на Айтоското братство. То има история и трябва да бъде публикувано. Няколко човека са работили в тая връзка. Смятам, че съм ясен и смятам, че Вие вече знаете моя план и че нямаме повече време. В последния брой на „Братски живот", бр. 3-5, има написан „Апел" срещу мен от група хора, както и от самозван председател на Управителен съвет. Първо, това са лъжи и изобщо не е вярно това, което са написали. Второ, аз съм този, който свърши работата на Жечо Панайотов, Пеню Ганев, Сава Калименов, Гита Стратева и без мен те няма да имат историческа проекция. Аз свърших работата на бащите им, а синовете водят борба срещу мен. Трето: И всички тия музиканти, които са се подписали, аз им организирах, финансирах към десет концерта и ги качих на сцената като музикални артисти. Четвърто: Под внушение на Михайловистите от Франция, които ги подкупиха с гостуване в чужбина, с подаръци и обещания, те решиха да направят този апел срещу мене. За да попречат на „Изгревът", II и III том, защото там се изобличават Михайловистите и техните поддръжници тук. Пето: С този апел срещу мен. те искаха да си разчистят пътя за концерта на Михайловистите в зала България. Те го разчистиха, но Михайловистите не пяха песните на Учител я, защото хармонизациите на песните бяха „ чужди по дух хармонизации" и нямаха нищо общо с песните на Учителя. Така музикантите и тези, които са се подписали, се продадоха за паница леща и си продадоха първородството и вместо те първи да излезнат в зала „България" и да се качат първи на тази сцена и да изпълнят оригиналите на песните на Учителя, то сами си докараха французите и оставиха да им откраднат първородството. А на стр. 382 „Изгревът", том III, е написано за „Завета на Учителя", да излезнат българи-музиканти и да изпълнят песни на Учителя в тази зала. където десетки пъти той е ходил и е слушал там гастролиращи музиканти. Книгата „Изгревът" излезна на 12 май 1995 година и за два месеца всеки, който искаше, можеше да я прочете. Така че нямат извинение. Описвам Ви нещата както са. В следващия том аз ще дам отговор на тези лъжи и всички ще видят какво представляват. В Бяло то Братство има една Школа, има един Учител, който е Беинса Дуно и едно Слово, което е Слово на Бога. Това са три неща, които съществуват днес и съставляват „Духовният Изгрев". Аз работя днес за него. А всички други, които правят Управителни Съвети, правят Ръководство и Устави, са самозванци. Така че този Устав е написан от самозванци и хора, които написаха една организирана лъжа и я изпра тиха в провинцията, за да попреча т на двата тома. Това Ви пиша, защото Марийка Марашлиева идва едва кашона книги ида не би някой умник да се противопостави на продажбата на книгите. Ако има такъв, кажете му какво аз съм свършил за Айтос и какво са свършили онези, които са се подписали под „апела", които се пишат големи ръководители, големи лектори и големи проповедници. Аз смятам, че на Вас в Айтос не Ви са необходими такива хора, а работници на Божията нива. Аз съм един от тези работници. Аз съм посял за Айтоската нива много идеи и ако Вие ми помогнете, ще направим богата жътва, защото нивата е узряла. Ако не ми помогнете, то аз ще си ожъна сам, сам ще овършея, сам ще отида на воденица и сам ще ви напиша историята на Айтоското Братство и ще ви го донеса. Защото аз не съм самозванец, а един работник. Това съм ви го доказал през 1991 година. Пожелавам Ви живот и здраве и дано не сте забравили как се жъне. Ваш Вергилий.

6. КАК БЕ СПАСЕНА И КАК СЕ ОТПЕЧАТИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ С УЧИТЕЛЯ 1. По времето, когато работех с Мария Тодорова и Борис Николов в техния дом от 1969 до 1976 година, често биваха посещавани от Надка Куртева, дъщеря на Георги Куртев и съпругът й, Добри. 2. Няколко пъти поставях пред тях въпроса за написване историята на Айтоското братство. Борис мълчеше, имаше съображения. А Надка го гледаше втренчено да чу е одобрително кимване. Но Борис продължаваше да мълчи. Аз бях много свободен пред тях, казвах направо онова, което мислех и с което не бях съгласен. Те живееха още в тази епоха, която беше преминала преди 30 години. Стояха там със спомените си, стояха и не помръдваха. И там си останаха до края! 3. Накрая се обърнах към Надка и поисках писмата на Учителя към Георги Куртев. Тя се изненада, че аз зная за тях. Борис обясни, че той е диктувал спомените на Георги Куртев по време на Балканската война. Тогава тя разказа как ги е спасила от милицията при обиска на 7 декември 1957 година. Била в стаята си, когато дошла милицията за обиск. Поела с двете си ръце папката с писмата от чекмеджето на масата и ги сложила между чаршафите от гардероба. Помолила се: „Учителю, запази ги." И така те бяха запазени, Аз ги поисках да ми ги предаде. Обясних подробно плана си. Тя обеща пред Мария и Борис и пред мъжа си, Добри. Обеща, но после не изпълни обещанието си. А защо? По-късно написах няклоко писма за целия този случай. Ето ги. За поучение! И за обучение! Уважаема с. Надка Куртева, Предоставям Ви един кратък обзор на онази работа, която съм започнал през 1970 година и я довършваме през 1989 година, преди 19 години. Каква работа е свършена ? 1. Георги Събев в 1965 година пише три статии: а/ Биография на Георги Куртев, б/ История на Братската градина, в/ Опитностите на Георги Куртев. С които аз съм се запознал през 1969 година и които Борис ги беше изхвърлил като непотребни. А защо? Защото той бил стенографирал всички опитности на брат Куртев, но не беше ги дешифрирал, понеже нямаше време и в момента изобщо не се занимаваше с тия неща, а се занимаваше с мозайки. От тия публикации на Георги Събев аз имам само опитностите, но нямам биографията на Георги Куртев и нямам Историята на братската градина. Ако ги има, да ги даде, молим я за това. 2. През 1972 година накарах насила Борис да дешифрира и разкаже стенографираните опитности на Георги Куртев, които са в мен и не са давани никому. 3. От 1970 год. до 1974 година аз съм се срещал три пъти с Надка Куртева при Борис и в трите случая съм повдигал въпроса да се оформят всички записани и запомнени неща от живота на братството в Айтос и от Георги Куртев. През цялото време Борис мълчеше, а Надка уплашено гледаше каква е реакцията на Борис. Борис мълчеше и не даваше своето мнение нито за, нито против, защото не желаеше да се реализира моя план, защото много добре знаеше, че аз исках да включа всички онези, които можеха и знаеха нещо да напишат и разкажат за Георги Куртев, като всеки един от тях представляваше отделен автор, а Борис желаеше точно обратното, да остане само той като автор, понеже знаеше, че аз ще съхранявам разказаното от него. Дали това е така? Ще се убедите след малко. Тогава Надка Добрева ми разказа как е съхранила писмата и обеща, че ще ми ги предаде, което обещание бе направено през мене и пред Борис и Борис не възрази. 4.През 1979 -1980 година, поради добрата връзка на Верка Куртева с мен още от времето на сестра Мария, същата се съгласи и ми разказа всичко, което знаеше, като ми предаде част от тефтерчето на Георги Куртев, което бе преписано от Марийка и един екземпляр бе даден на Н. Боева за съхранение. Когато Борис научи, понеже Верка се беше похвалила, той настрои някои познати на Верка, че съм я ограбил и че щял съм да търгувам с нейните неща с цел да се противопостави на тази работа. Имах няколко срещи с Верка, когато бе настроена срещу мен, понеже съм се продал на Борис - според нейните изказвания. Верка аз уважавам много, защото ми се довери и с нея свършихме една голяма работа, а другото, което се случи, бе задкулисно противопоставяне на Борис. А защо? За да не се свърши работата. А защо да не се свърши? За да остане само той. Борис не е братството, а братството е проявление на Божествения Дух чрез Учителя на земята. През Неговото пребиваване на земята между българите. В това братство участвуваха всички. А защо? Защото Божественият Дух се проявява в единствено и множествено число. Единствено число беше Учителят, а множествено число - всички сподвижници и последователи на Учителя. Георги Куртев обичал често да казва една формула от Учителя: „Не коригирайте Божественото!" А Божественото проявление на земята и между българите беше Школата на Учителя, а Айтоското Братство беше част от тази Школа. Въпросът е: Трябвали да се съхранят нещата от живота на тази Школа? 5. От 1986 година бяха записани опитностите на Н. Куртева, която съдействаше за това. 6. След като Борис узна, че е работено с Надка Куртева, извиква в Бургас Н. Куртева в семейството на Кралеви и забранява да ми се предадат писмата на Г. Куртев. А защо? Да се противопостави на завършването на тази работа. А защо? Защото щяха да се видят работата и дейността на всички участници в тази колективна работа. А това са: Георги Събев, Верка Куртева, Надка Куртева, Надка Боева. Ето това е причината, за да се противопостави в семейство Калеви. След като научих тази работа, аз реших да защитя Надка Куртева, като се разведа с Милка Кралева, защото също са участвали в това противопоставяне. Аз се разведох след 9 години очакване и причината за разтрогване на брака беше Борис, понеже имаше влияние над Милка още от времето, когато сестра Мария Тодорова си замина и той искаше да я доведе при себе си и да я направи съпруга; по този начин се вижда, че Борис се противопоставяше от самото начало на тази работа, още от 1970 година, преди 19 години. А защо?Кое е по-важно, възбраната на Борис или думите на Георги Куртев: „ Не коригирайте Божественото!" Борис не само коригира, но се и противопоставя на една работа за Бога. А защо? Отговорът е ясен. Иска да остане само той. А дали това е така? Това е една работа, започната преди 19 години и непрекъснато той се противопоставя, като Н. Куртева е лично свидетел на това и го е изпитала на гърба си. 7.През 1987 година бяха записани опитностите на Надка Боева за Георги Куртев и беше направен план от мен. чрез който тя да напише един обзор за Айтоското Братство и който план тя трябва да реализира. 8. През 1988 година Г. Събев беше поканен от мен в София в къщи и той разказа много неща, като онова, което разказа ще бъде допълнение към дадени моменти от биографията на Георги Куртев, но това ще бъде допълнение към онова, което той е написал през 1965 година. Оказа се. че той в момента нямаше копие от биографията на Георги Куртев и историята на братската градина в Айтос и не бяха ми предадени. Ако има Надка, да ги предаде. Стана така, че Георги Събев охладня към мен поради чужди внушения, с цел да се попречи на работата. А знаете вече откъде идват тия внушения. Но беше късни на тези внушения, защото ние изпреварихме и свършихме работата. Георги Събев настояваше да бъдат включени само неговите написани неща за Георги Куртев и Айтос, понеже били написани и нямало смисъл и от други, на което аз се противопоставих и казах, че това е колективен труд и обща братска работа и всички ще участвуват, които знаят и които могат. 9. Веригата от онези, които бяха написали за Георги Куртев и Айтос е приключена и работата е завършена, въпреки пречките, поставени от Борис. А защо бе свършена? - Когато се работи за Бога идва Божието съдействие и Божието благословение. 10. Какво е необходимо още? А/ Да се предадат писмата на Учителя до Георги Куртев, които ще бъдат преписани и ако настояват, могат да бъдат върнати на този. когото посочи Надка. Целта е да довършим работата, а Н. Куртева да разкаже подробно как са запазени писмата и да разправи за обиските и как Георги Куртев, като видял опразнената стая, заплакал. Б/ Всички снимки от Георги Куртев и от Айтоското Братство да ги предаде за преснемане и ще ги върнем, ако настоява, като на гърба бъде означено времето, местността и имената на хората. В/ Всички собственоръчно направени записки, извадки, тетрадки и др. с неговия почерк. Г/ Всички допълнително събрани опитности, случки от живота на Братството, Георги Куртев и Братството, разказани от други членове на Айтоското Братство. По този начин няма да бъдат отхвърлени и другите, които могат да разкажат или запишат нещо. Така ще се осъществи една обща работа и една братска работа, в която са участвували всички. А защо? Защото Божественият Дух се изявява в единствено число чрез Словото на Учителя, а се проявява на земята в множеството чрез онези последователи на Учителя, които искат да работят за Бога. 11. Ако в този заключителен етап Надка Куртева не съдействува и не предаде писмата, то аз ще си довърша започнатата работа с помощта и съдействието на Марийка Марашлиева и никой не е в състояние да ни спре, защото това е работа за Бога. Ако бъдат предадени нещата, то ще благодарим на Георги Куртев, че е успял да се противопостави от невидимия свят на онези, които противодействуват. Сега е моментът Надка Куртева да се определи кому служи! На Бога или на Борис! Кому служи, на една работа за Бога или на човеци, които пречат и служат на лична кауза. Човек винаги бива принуден да се определи. Този, който е влезнал в Братството, винаги бива принуден да се определи. Ние нашата работа сме я свършили. Следващите поколения ще се учудват как е възможно едни да искат да работят в името на Бога и на Учителя, а други лица да противодействуват също в името на Бога и в името на Учителя. Аз имам напълно доверие в Марийка Марашлиева, защото с нея работим и тя е заслужила това доверие и затова е определена за мой помощник. Д-р В. Кръстев София. 27.11.1989 г. Диктувал: Д-р Вергилий Кръстев Записала: Марийка Марашлиева. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ Писмото на д-р Вергилий Кръстев беше диктувано лично на мен на прима виста на 27.11.1989 година, с което писмо аз трябваше да отида в Айтос и лично да го прочета на Надка Куртева. В това писмо сбито и кратко бе написана цялата програма, по която работехме с д-р Вергилий Кръстев. Моето отиване беше свързано да се вземат всички онези неща, за които е споменато в писмото, за да може да се довърши работата. Преди заминаването ми бяхме разгледали три варианта: 1-ви вариант - Надка Куртева предава писмата, ние работим с тях и ги съхраняваме. 2-ри вариант - Надка Куртева предава писмата само за да ги препишем, след което ще й се върнат. 3-ти вариант - Надка не предава нищо, а ние трябваше след време да обработим всички материали, които имаме, така че накрая ще се прикачат и добавят текстовете от писмата на Учителя до брат Георги Куртев. В нашата програма имаше и отдел, в който щяха да се включат допълнително някои и други материали, които щяха да излязат допълнително. По този начин ние довършвахме една работа, една работа, започната през 1972 година, като давахме възможност и на следващите автори, които работят, да прикачат допълнително всичко онова, което бъде написано за Айтоското Братство. Планът ни беше изчистен от всякакви задкулисни планове, защото човек, който играе нечисто и коварно, не може да напише писмо до Надка Куртева, като описва по етапи и изнася неща, които до този момент се пазят в тайна, поради държавната структура у нас. Ние знаехме, че това писмо, оставайки го на нея, ще бъде предоставено на прочит и на други лица и по този начин ние щяхме да бъдем разкрити в една работа, която сегашните времена и събития не позволяват тя да бъде изнесена наяве. Д-р Вергилий Кръстев реши да рискува, защото трябваше да ги принуди същите да се определят. И те се определиха. Как? На 30 ноември 1989 година, след предварително уточняване с Надка Куртева с писмо и по телефона аз заминах за Айтос и тя ме прие в нейния дом. Прочетох й писмото и й го предадох. Нейната реакция беше следната: 1. Тя се учуди за неща, които ние знаехме до подробности. 2. Тя остро реагира срещу д-р Кръстев и най-категорично заяви, че няма да предаде нищо на него и че не иска да има нищо общо с него. 3. От поведението на нея и на сестра й разбрах, че настроението у тях е допълнително вложено и по инструкция на Борис Николов. Аз се завърнах в София и разказах всичко на д-р Кръстев, като същият ме помоли да напиша горният текст и да бъде прикачен към неговото писмо до Надка Куртева. Уточнихме се, че ние продължаваме нашата работа и трябва да я довършим, защото ние успяхме да преварим всички ония сили, които се явиха да противодействуват. Ние знаем, че ние работим за Школата на Учителя и за Неговото дело, за да могат следващите поколения, които ще дойдат, да имат възможността да се запознаят с епохата, при която е живял и творил Учителят, както и за неговите съвременници. Най-интересното в случая е следното: От 1944 -1989 година в разстояние и време на 44 години, а това правят два пъти по 22 години, а това е цикълът на Школата на Учителя. Цикълът от 22 години е слънчев цикъл и Учителят е работил с него. От 1900 -1922 година, което е подготовка на Школата и от 1922до 1944 година, което е време на Школата. А от заминаването на Учителя на 27.12.1944 г. до 21.12.1989 година, когато пиша тези бележки, са се изминали точно 44 години и никой до този момент от многолюдното братство в Айтос не успя да се заеме и да придвижи този въпрос. Кой въпрос? Въпроса за съхранение на спомени и материали от братството в Айтос. Единствено бе работил Георги Събев, но това бе една малка страница от този голям труд, който трябваше да бъде написан. Макар че ние успяхме да задвижим лично наследниците на Георги Куртев и те с охота успяха да разкажат онова, което помнеха, но когато трябваше да се завърши работата, те колективно, като по команда се нахвърлиха върху нас. А защо? Нали това беше техен рожден баща? Защо не написаха на четмо и писмо нещо за рожденния си баща? Отговорете си сами. А защо? Трябва да дойдат други хора отстрани и отвън, за да свършат тази работа. Защото и Георги Събев е човек, дошъл отвън. Макар че е съпруг на една от дъщерите му. Отоворът трябва да бъде ваш. Обикновено се обясняваше, че Георги Куртев бил скромен. Това е така. Но неговите дъщери използваха името на баща си след неговото заминаване и непрекъснато се стараеха да бъдат в центъра на вниманието на всички около тях. И не само център на внимание, а и да им се услужва с време, средства и неща. По този начин тяхното поведение измести настрана Школата на Учителя и Словото му и се превърна в метод за обожаване на дадени личности в лицето на дъщерите му. Така че техният довод, понеже баща им е бил скромен, че не трябва да се напише и обработят материалите за него е неверно. В случая ревността изигра решаваща роля. Но нали когато една работа се свърши, тогава е много лесно да се правят коментарии. Но в случая работата не е свършена. А според Учителя, когато един не може да свърши една работа, се изпраща втори да я свърши. Ако той не може, изпраща се трети. Така че накрая десетият ще я свърши. Ние не знаем кои сме подред в този списък на Учителя. Но ние искаме да си свършим нашата работа. На този етап ние сме я приключили и остава да преработим материалите. Така че следващото поколение ще може да отчете и да види нашата работа. И те ще дадат своята оценка. Написала: Марийка Марашлиева Съгласен с написаното: Вергилий Кръстев 21.12.1989 година.

5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ 1. Георги Събев беше възрастен, но със запазен ум и сила. Бяхме преминали с него няколко етапа - чествуването на Георги Куртев в София и Айтос, както и издаването на книжката „Животопис". 2. Бях работил по-рано с него в едно предишно посещение у дома. Той разказваше, а аз записвах. Майка ми все ме упрекваше, че съм прибрал възрастен човек, който може да ми направи беля и да си замине тук, у нас, от този свят. Изпратихме го благополучно. А когато дойде следващия път, на стената видя некролога на майка ми. Каза: „Здравей, Радке, ще се видим горе." Не ми беше забавно. Но факт бе, че тя си замина преди него. 3. През 1991 година се започна от мен подготовка за събиране на всички материали, които той бе събрал. Той ги беше пръснал на много места, дори не си спомняше къде бяха. Трябваше да се съберат. 4. Каквото можеше ми донесе. Другото трябваше да се събере оттук и оттам. Аз също имах част от неговите писания. 5. На 27 декември 1991 година пристигна, дочаках го, престоя три дни у нас и след като записах на магнетофон онова, което трябваше да се запише, го изпратих на гарата жив и здрав за Бургас. 6. Разменихме още няколко писма. Краят на октомври получих писмо с некролога му, че е починал на 18 10.1992 година, на 86-годишна възраст. 7. Аз останах сам. Трябваше да продължа. Но не по пътя, а в борбата. Досега съм се борил, за да издам всичко написано и събрано от него в един том на „Изгревът". 8. По-късно запознах дъщеря му, Лили, с моя план, както и внучката му, Мария Анастасова. Съгласиха се да съдействуват. Донесоха някои тетрадки, които лично бе подвързал, както и част от неговото творчество. Другата част бе у мен. 9. Когато започнах да подреждам материала, бях отново атакуван остро от онези Сили, които противодействуваха. Разболях се. Дадоха ми 20 дни отпуск по болест. Отначало не знаех от къде идва атаката. И един ден ми просветна в ума и разбрах. Не искаха и не позволяваха да излезе „Изгревът", том 10 с материалите, събрани от Георги Събев и от мен за историята на Айтоското братство. Трябваше да отстоя. Трябваше да се справя. Аз бях последният, десетият човек от веригата, който трябваше да реализира труда на мнозина. Трябваше да засвидетелству вам присъствието на стотици хора, родили се в Айтоския край като българи. Или аз. или те! Така бе поставен въпросът. Аз трябваше да довърша работата, започната от Георги Събев. Аз трябваше да победя. С излизането на „Изгревът", том 10, означава, че аз съм победил. И всички, които са свързани с мен, също са победили. Писма на Георги Събев 2.12.1991 година. Бургас Здравей, брат Вергилий. На срещата ни на градината не ни остана време за лично общуване, поради голямата твоя заетост, желанието ти да се свържеш с братя и сестри, от които можеш да получиш материали за предстоящата работа. Аз пренебрегнах своите лични въпроси и интереси в полза на общото, ето защо сега сядам да ти пиша за онова, за което не ни остана време да говорим на Градината. Имам желание да дойда в София за няколко дни, за което ще ми бъде необходимо място за нощуване. Може ли да стане така, че да бъда твой гост само за няколко вечери? Знам, че работиш на смени, и то предимно нощем, ето защо интересува ме коя дата, ден и час бих те намерил в къщи, с оглед на това да определя деня и часа на моето пристигане в София. Кога то седнеш да ми пишеш, да не забравиш да ми съобщиш и номера на телефона, за да можеш да ме посрещнеш както по-рано на гара Подуене. Ако това можеш да сториш в скоро време, много ще ти бъда благодарен. Имам безплатен билет за София и да се видя с приятели и братя. Да можем да направим връзка или да се създават нови връзки и отношения с оглед на нашата обща и предстояща работа. Ина е преподавател в детска музикална школа, за да си разнообрази работата с децата вчера ми поиска от моите гатанки и басни, подходящи за работата й с децата. Мисля да й изпратя, макар че още не са печатани. Ти какво би ме посъветвал? Не рискувам ли с това си добро желание, като искам да й услужа? Могат да попаднат в нечии ръце ида бъдат издадени от името на друг. Колкото е силно желанието мида й услужа, толкова и рискът е по-голям. След 1-2 декември всеки следващ ден може да тръгна за София, ако времето не е много студено. Чакам вашият отговор. Ако Господ каже да дойда, тогава ще се стопят всички пречки. Което трябва да стане, ще стане. Моля ти се, предай на твоята майка по невидимия телеграф моята благодарност за доброто посрещане и топлото гостоприемство. Тя е пак при тебе, само дето не я виждаш с физическите си очи. Тя ти е един от невидимите помагачи. Ти не си сам в светлия път, който си намерил и поел. Желая ти все така да имаш крепък дух и издръжливост. Да побеждаваш препятствията с разумност. Разумността ще те укрепи срещу нападките на някои, които са на друго мнение. Нека с живота си докажем, че сме достойни ученици на Мировия Учител. Не оставяй денят празен да отмине. Нито в доброто друг да те надмине. 19 май 1988 г. Г.С. На лавина крак не туряй, в пътя няма да я спреш. Тази истина едничка навреме да разбереш. С привет: Георги Събев. * * * 20 декември 1991 година. Бургас Здравей Вергилий, брат мой, Получих писмото ти от 16-ти този месец и ти благодаря за информацията, която ми даваш относно извършената работа и за тая. която предстои да се извърши и чака твоя ум и сърце и твоите неуморни ръце. Прави, което можеш, което е за слава Божия, за успеха делото на Учителя, делото на Бялото Братство. Дано по-скоро тези идеи да стигнат до умовете и сърцата на готовите души, които да приобщят усилията си и общо да работим за славата Божия. Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа. На Божията нива, която чака да впрегнем ум. сърце и воля, да помогнем на тия, що гинат в неволя и невежество. Бог да благослови безкористната работа, която вършиш. Продължавай. Помощници ще се намерят. Аз тия дни завърших новата книга „ Срещи, случки и спомени от Изгрева с Учителя". Тя е около сто страници, 1/2 фолио формат Тя вече чака своя ред, за да излезе на бял свят. Като се срещнем тия дни, ако е казал Бог, ще поговорим повече. Дано ни стигне времето. Моето тръгване от Бургас на 27 декември в 5 часа сутринта и пристигане на гара Подуене в 11.30. Моля да ме посрещнете. С привет: Георги Събев.

4. КОНЦЕРТ В ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ", АЙТОС, ПО СЛУЧАЙ 120-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ 1. Книгата бе закарана в Айтос. Свързах се с един млад мъж, Петър Тодоров, който бе инвалид и се движеше с патерици. Споделих с него идеята за концерта и той я възприе. Възторжено! 2. Бях качен на леката му кола, закаран в читалището, и там със собствени пари платих залата за концерта. Управителката беше негова позната и след като разбра, че входът е свободен, ни взе по-малко. Но близо една заплата бе заплатената сума. 3. Връщайки се в София, организирах музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова, един флейтист, певици. Уточнихме се да вземат участие и певици от Варна. Платих билетите по влака, отиване и връщане и с цялата апаратура за концерта: електрически орган, тон-колони, усилватели заминахме за Айтос. Посрещнаха ни и ме закараха в салона. Аз останах сам и започнах да монтирам цялата апаратура. За четири часа бях готов. Окачихме портрети на Учителя и Георги Куртев, които носехме от София. 4. Концертът бе сполучлив, Състоя се в петък, на 25 октомври 1991 година. На следващия ден имаше обичайната среща в събота, всяка последна събота на месеца приятелите от околията и съседните градове се събираха на братска среща. Четяха наряди, пееха песни, разговаряха. 5. На следващия ден натоварихме багажа и се върнахме в София. Бях организирал чевствуването през месец юни в София, както това и в Айтос. Не беше никак малко. Дори бе непосилно за един човек. 6. Накрая накарах Надка Боева да каже на брат си Христо да заплати залата за концерта, защото е бил стипендиант на Братството. „Откъде знаеш това?" - „Знам, защото аз съм този, който изучавам историята на Братството." Тя му каза. И наистина, още в Айтос, след концерта тя ми предаде парите, които й бе предал брат й Христо. Той присъстваше също на концерта. Но не пожела да се срещне с мене, човека, който организираше чествуването на дядо му. Имаше съображения. Да си ги има!

3. ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ПЕЧАТ НА КНИЖКАТА „ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС" 1. Подготовката за отпечатването на тази книжка бе свързано с много спънки. Отначало не знаех кой е този, който пречи. Много по-късно узнах и след това всички факти се наредиха един след други като доказателства. 2. Предпечатната подготовка бе свързана с много трудности. Аз нямах представа от печат тогава. Платих си колкото ми поискаха. Отидоха 10 лекарски заплати за 1000 книжки, а майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Но ме излъгаха. Не направиха корекциите, не изпълниха онова, което исках. За мен беше провал. Но все пак излезе. Оценка тройка - незадоволителна. 3. Трябваше да излезе книжката за 12 юли, събора в Айтос. А тя се отпечати чак през месец септември. Машините се чупеха, всичко се разваляше, щом се приготовляваха да я печатат. Печатарите бяха изумени от безсилието си, от непрекъснатите пречки, които излизаха. И които пречеха за отпечатването. 4. Бях атакуван много силно и се разболях. Нямах сили, бях с непрекъснато главоболие. Тогава изобщо не предполагах, че ми се пречи по този начин, защото знаех, че идеята ми е безкористна и добра. Чак когато излезна от печат и я докарах у дома, малко се окопитих. Полека-лека се възстанових. 5. Закарах я в Айтос в четири чувала. Посрещна ме Георги Събев с Иван Топалов. Поднесох я в салона на братството в Айтос. За пръв път отивах в Айтос. И за пръв път им се поднася такава книжка. Смятах, че ще скачат от радост. Никой не скачаше. Ама никой! Дори ме разглеждаха като някое животно от зоологическата градина. Бях изненадан. Но им казах, че хиляди преди мене са посещавали Айтос. Последен аз го посетих и им донесох тази книжка. Подарих на Надка Куртева. Оставих книгите на Георги Събев да организира разпространението им. 6. Следващата изненада, напълно неочаквана за мен бе, че книжката не се купуваше. Накрая на следващата година ми върнаха един чувал от тази книжка. Защо не я купуваха? Онези, които се събираха в Айтос, почти нищо не знаеха. Само някои възрастни от време на време разказваха за онези времена. Но откъслечно. И толкоз. Не знаеха, а не искаха да я купуват, та да узнаят нещо чрез нея. 7. Единствено след един месец един възрастен брат от Бургас стана и ми благодари от свое име. Беше искрен. Повярвах му. Но само той. И още един младеж се приближи до мен и каза: „Една полезна книга, излезнала точно навреме." И на него му повярвах. Но на другите не, защото бяха закарали 600 броя и не се продадоха. А там се събираха по 1000 броя човешки глави на събора по Петровден на 12 юли. Но не я купуваха. Явно, че това не беше духовен събор, а сборище на човешки глави. 8. Книжката имаше неудачи, на които веднага реагира Георги Събев. Обясних му всичко. Той не можеше да ме разбере, защо имаше противодействия, когато го правим с идеална цел в името на историята на Айтоското братство. 9. По-късно разбрах, видях и се убедих кои бяха онези сили, които противодействуваха и откъде идваха. Вече беше по-лесно, знаех кой е противникът ни. Но видях и друго. Видях как сила се изля над нас и ние можахме да свършим работата си. Това бе най-важното. * * * Писмо на Георги Събев 19.11.1991 г. Здравей Вергилий, млад издателю. Като нов издател и редактор при условията, които работим, неминуемо се допуснаха някои грешки, което никой не ще каже, че е направено съзнателно. Но тъй или иначе станалото, станало. Нужно беше да се приложи към книгата отделен лист с допуснати печатни грешки, който се прибавя към всеки печатен екземпляр, с който читателят ще се съобрази, преди да почне да чете книгата. При друго издание ще се поучиш от грешките, ще бъдем по-осторожни, да не ги допуснем. Книгата излезе от печат само благодарение на твоята голяма амбициозност и упоритост. Много труд и напрежение ти създаде тази книга, но ти нищо не губиш. Натрупваш опит, който ще ти бъде много полезен при следващата книга или издание. Във всеки човек има едно чувство или желание да подчертае своето „аз", от което трябва да се пазим. То води към гордост, а /от там/ към провал. Да се радваме на всички, които са ни помогнали и биха ни помагали и занапред, ако проявим достатъчно уважение към тях. Аз дадох основния материал, ти добави материали и от други автори по моя изрична поръка. И добре направи, че ме послуша и оформи материала в един почти завършен вид. Така ние се предпазихме от завистта на някои хора и добре стана така. За пласиране на книгата: разграбиха се 25 екземпляра, които носех. Ще се опитаме в Айтос преди и по време на тържеството да пласирам още, а също и в Тополица на Никулден, където се събират хора от цяла България. С привет: чичо Гошо.

2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ" 1. Беше съставено съобщение, което бе препратено по всички братства в страната, както и на по-дейните софиянци. 2. Беше закупена камерна зала „България" с 220 места. 3. Бяха нарисувани два големи портрета - скици на Учителя и Георги Куртев, както и направен голям плакат за концерта на художника Георги Пенчев по моя молба. 4. Подготвените покани бяха раздавани на ръка в клубчето, където се събираха. 5. Ето дойде и най-голямата изненада. И противодействие. Братският съвет во главе с неговия председател Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на концерта. А защо ли? Защото не са ги питали и защото музиката на Учителя Дънов не трябвало да се представя на концертния подиум от артисти. 6. Ина Дойнова горко плака. Аз за нея бях закупил електрически орган с 10 лекарски заплати, а майка ми през това време ме хранеше с нейната пенсия. Срещнах Йоанна Стратева. „Слушай, Йоанна, ти нали си цигуларка и 30 години чакаш да се качиш на сцената и свободно да свириш музиката на Учителя. Ето, салонът е готов, поканите са раздадени, всички очакват концерта. Ти ако се подчиниш на това ръководство и не се явиш на концерта, то ще ви се отнемат всички условия от Небето следващите десет години!" Музикантът у нея надви и тя се яви на концерта. Беше невероятно преживяване. В залата бе и Георги Събев, който слушаше как се рецитират неговите стихотворения, написани за Георги Куртев и сълзи се наливаха в очите му. 7. Концертът бе сполучлив. Аз победих. След това се заредиха от 1991 до края на 1998 година към 20 концерта, които бях организирал и финансирал към 90 %. Останалите 10 % помогнаха други. Това беше първият пробив 8.От старото поколение музиканти ревнуваха, че тяхното време бе отминало и подвеждаха младите музиканти, че не трябвало музиката на Учителя Дънов да се поднася и изнася на концертния подиум. Питах ги: „А за кого е написана, за кого е дадена?" Цитирах им случай, как Учителят ги е изпращал на концерт или да пеят по радиото. Питаха ме: „Откъде това знаеш?" - „Знам, защото го изучавам." Показах им поканите, съобщенията от онова време. „Да, ама те, младите, не изпълняват песните на Учителя както трябва." - А защо не им покажете и ги научите?" - „Те, младите не ни обръщат внимание." - „А, това е друг въпрос и друга работа. Има си причина за това." 9. И причината бе в онези, които не осъществиха приемствеността на поколенията. Имената им са написани в „Изгревът". Но аз ги качих на концертния подиум и им показах как трябва да се работи. Показах им чрез 20 концерта. Майка ми казваше „Покажи им как и какво трябва да правят и ги остави свободни." Така и направих от 1999 година. Свободни са. Свободни са да се движат в безпътицата си. СЪОБЩЕНИЕ Общество „Бяло Братство" гр. София и гр. Айтос организират тържествено чевствуване на 120-годишнината от рождението на брат Георги Куртев от град Айтос на 15 юни от единадесет часа в камерна зала „България", град София със следната програма: 1. Приветствено слово за Георги Куртев от внучката му Надка Боева. 2. Декламация на три стихотворения за Георги Куртев, написани от Георги Събев през 1961 година. 3. Музикална програма от песните на Учителя. В нея участвуват следните състави: Инструментално дуо: Йоанна Стратева - цигулка Петър Цанов - китара. Електронен орган: Ина Дойнова Ангел Ангелов - цигулка Тодор Динчев - кларнет Лъчезар Караджов - тромпет Жан Иванов - флейта. 4. По повод на чествуването е подготвена специална книга - сборник за Георги Куртев, в който участвуват следните автори на материали: Дора Куртева, Надка Боева, Борис Николов / "Послание за Георги Куртев" от 1969 година, „Очерк за Георги Куртев" от 1972 година/, Георги Събев / "История на Братската градина в Айтос", „Животопис и опитностите на Георги Куртев", „История на чешмата - паметник в с. Тополица"/, Мария Тодорова (1998 -1976 г.) - „Описание на разговорите й с Учителя за Георги Куртев и Айтоското Братство". 5. Книгата съдържа 124 страници, отпечатана е в 1000 броя и ще струва по 6 лева книжката. Материалите на авторите са безплатни, трудът на работната група, която осигури преписите на пишуща машина, е безвъзмезден: Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Весела Маркова - гр. Айтос и д-р Вергилий Кръстев - редактор и издател на книгата. Сборникът бе финансиран от Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, като това е един от начините за книгопечат в наши дни и братско книгоиздаване. Тези приятели, които желаят да получат от сборника, трябва да направят по места своите заявки и да ги изпратят на адрес: д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София, код 1505. А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и представянето на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването. Книгата ще се продава и на 13 и 14 юли в Айтос по време на съборните дни. Парични суми няма да се приемат по пощата и книги също няма да се изпращат по пощата. 6. На 13 юли, събота, в 17 часа в градския салон гр. Айтос тържествено ще бъде ознаменувана 120-годишнината на брат Георги Куртев, при същата Софийска програма, но с разширено участие и на други музиканти и артисти. Поканваме всички приятели да зачетат паметта на един достоен ученик на Учителя със своето присъствие на тържеството. Онези, които имат свои спомени и материали за брат Георги Куртев и за братския живот по времето на Школата на Учителя, както и за Айтоското братство, така и за останалите съвременници на брат Георги Куртев, могат да ги донесат и при подходяща обстановка и време да споделят с нас своите материали, като могат да бъдат включени в едно второ издание след известно време. Всеки материал и приносителят му ще запазят името си в бъдеща публикация. Поради икономическите затруднения, умоляваме приятелите да си носят за събора в град Айтос храна за два дни. Подслоняването ще се осъществи по познатия начин: лично, индивидуално и колективно под ясното небе и в Братската градина. 7. На 14 юли, неделя, в Братската градина в град Айтос ще бъде отпразнуван Съборният ден на Учителя, за денят на Учителя, като организацията ще се осъществи от ръководството на братството в град Айтос в реди порядък, познат на всички. Всички музиканти и музикални състави ще вземат участие в чевствуването на деня на Учителя с богата музикална програма. 8. С това чествуване за брат Георги Куртев се слага началото за отпразнуване на паметта на ученици от Школата на Бялото Братство по времето, когато Всемировият Учител на Бялото Братство слезе при българите и славянството, за да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Целта на тези чествувания е да бъдат опознати, събрани и издадени техни спомени и материали по време на Школата на Учителя. Всяко тържество по места ще бъде съпроводено от богата музикална програма от музика на Учителя. 9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас. Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10. През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои представители, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници. Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се подредят и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната. Авторството на материалите ще бъда запазено, трудът на участниците ще бъде зачетен с вписване на имената им като сътрудници, стилът и езикът-съхранени. За допълнителни сведения, обяснения и разяснения по този въпрос може да даде д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София-1505. От организационния съвет за чествуването на 120-годишнината на брат Георги Куртев. Гр. София - гр. Айтос. Координатор - Вергилий Кръстев. 27 май 1991 година София. ПОКАНВАТЕ СЕ ДА ПОСЕТИТЕ КОНЦЕРТА Посветен на 120-годишнината от рождението на бр. Георги Куртев, който ще се състои на 15 юни, събота, от 11 часа в камерна зала „България". В програмата: Музика от БЕИНСА ДУНО. Вход свободен ГЕОРГИ КУРТЕВ /По случай 120-годишнината/ По време на робство в източен Балкан, в Айтос роди се духовен великан. В домът на Вълчо проплака дете, с дарби големи и с добро сърце. Сред деца то беше третото по ред. По ум то израстна, излезе напред. Школото в Айтос завърши с отличен. От учителите свои тачен и обичан. Школата в Сливен замина да следва, но и там успехът по пети го следва. Върна се от Сливен фелдфебел готов. Работа подхвана с умение и любов. Куртев бе от малък с духовен заряд. Думата му тежка сякаш бе снаряд. С воля желязна бе на вси познат. В борба с бедите сякаш бе крилат. В Айтос запозна се със своя Учител, Който бе за него велик покровител. В пътя свой духовен той безспир го следва. Черната неволя спря да го преследва. Общините: Айтос, Бургас, Карнобат, Район са духовен на тоз старши брат. С каручка малка, с магарешки впряг, Ходи, обикаля, до кат падне сняг. Нищо го не спира. Ни жега, ни студ. Кат' Левски неуморен, като никой друг. В който дом влезе, семе се посява, А кога повтори, вече разцъфтява. Раждат се бавно първите кръжоци. От вадички малки бликваха потоци. Години минават. Идат души нови. За жертва узрели. За подвиг готови. Той навред бе канен болни да лекува. Който го познае, навек ще добрува. Тъй Куртев израстна първи ученик, Достоен следовник на Учител велик. Множат се групи по села, градове, Тъй делото Божие все крепне и расте. Куртев беше канен и навред приет. Пратеник небесен от идващия век. Идеи крилати за братство и любов, пазеше свещено за всеки братец нов. Той своя опит житейски нам завеща, Наследство безценно на любящ баща. 19 юли 1991 година. Бургас. Георги Събев. * * * 14 юли 1991 год. Иван Топалов. Ул. „Д. Зехиров" №38 Гр. Айтос, код 8500 Любезни брат Вергилий, По изключително силно желание на внучката на брат Георги Куртев моята творба да бъде вписана в неговата книга. Изпращам този материал, ако не е литературно издържан, може да се коригира. Празникът на юбиляра и Учителят премина на високо ниво. На градината присъствуваха около хиляда души, въпреки затрудненото пътуване. С братски поздрав: Ваш брат Топалов ЮБИЛЕЙНО ПОСВЕЩАВА СЕ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЗО-ГОДИШНИНАТА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ /1961-1991/ Бай Георги го зовяха. С него заедно много хора окултни молитви и песни пяха. С дух мощен, кротък, благ на Божието дело бе драг. Не се уплаши от враг, че разсейваше духовен мрак. В околията ни мила създаде школи с духовна сила: в Карагеоргиево и Тополица; във Вресово и Горица; в Ябълчево и Бресница; в Просеник и Габерница. Той бе с дух несломим и лекар, лечител и природен аптекар. Заедно с лекарството силно, раздаваше духовен инсулин изобилно. Цереше навсякъде физически и духовно. Знаеше, че прави Боже дело угодно. Гонен беше от поповете, не се страхуваше от нападките и топовете. Той бе нравствен ученик на Бога, носеше в себе си духовна тога. Окултен ученик на Бялото Братство, работеше всеотдайно и страстно. Бай Георги сееше вярата, ненавиждаше в духовно изневярата. Молеше се съзерцателно и денонощно, да процъфтява делото мощно. С магарешка каручка обикаляше района. Заедно с бай Слави, седнали в каручката на трона. Организираше сбирки, придружени с ядене вечеринки. Той бе тих и благ, в разговора бе драг. Всеки духовно прозираше и дълбоко в сърцето му съзираше. Създаде с Божия воля градината, Тя стана свято място на Родината. Тук молитви и песни се пеят, ритми от Паневритмията се леят. Той веднъж ни каза - Слушайте, олум, Не приказвам голословом: Около Градината наша селище ще се опаше. И действително така стана, селището да расте не престана. В този юбилей скромен, ний направихме наший помен. Бог светлина да му дава и нека нас да не забравя. Той работи сега от астрала, да не се руши духовната магистрала. От небето поздрави ни праща, кой както знае, тъй да ги схваща. От набожната градина брат Георги Куртев си замина за другата Родина. През тез 30 години за нас бе светило. И днес спомените по него са неугаснало кандило. Нека ний поука прозрем и с устрем съзрем, че за духовната нива никой не бива да почива. На работа, братя мили, за да имаме Божествени закрили. Иван Топалов 1991 година.

ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./ 1.Идеята за тази годишнина бе поднесена от внучката на Георги Куртев, дъщеря на Цветанка - Надка Боева. 2.Започна се оживена кореспонденция с Георги Събев. Трябваше да получа доверието му, както и съгласието му. По-късно той сподели с мен, че за да разреши тази задача, помолил се, отворил Евангелието и му се паднало онзи стих, където Исус изпраща учениците си двама по двама да проповядват, давайки им власт да изгонват нечестивите духове и за изцеряване на всякакви болести /Евангелие от Матея, гл. 10, ст. 1/, Евангелие от Марка, гл. 3 ст. 13-15 и гл. 6 ст. 7. Тогава решава, че ние сме онези двама, които трябва да свършат тази работа. И наистина така и става. Той я бе започнал, а аз я довърших. Пророчеството му се сбъдна. 3.Започна се една борба и люта битка по всички посоки, защото противодействията бяха големи и целенасочени - да се спре всичко. Но аз не се отказах. Мнозина бяха заблудени. Трябваше да запозная Георги Събев с всички събития и онези лица, които пречеха. Започнах да му пиша писма и да го уведомявам за онези етапи, през които минавах. Бях сам. Съдействаха малцина и то скришом. Бояха се от онези, които се явиха да пречат. И то съзнателно. 4.Предоставям писмата, които бях изпратил на Георги Събев, за да се запознаете с фактите и да знаете, че първом предхожда падението на мнозина хора, докато дойдохме до възхода и възходящия път в себе си. * * * София, 11 февруари 1991 година. Уважаеми Георги Събев, С настоящите редове се обажда един Ваш познайник, който се нарича Вергилий, комуто се сърдите несправедливо. Обаждам се във връзка на един стар мой ангажимент, поет спрямо Вас преди няколко години, когато работехме с Вас у дома. Вие знаете колко високо ценя Вашия труд, свързан със записване на опитностите на Братството в Айтос и на приятелите в България. Аз винаги съм смятал, че тези неща трябва да излезнат на едно място. В момента аз имам следната идея и предложение към Вас. То е свързано с предстоящото отпразнуване на 120 години от рождението на брат Георги Куртев. Преди няколко месеца Надка Боева ме извика у тях и поиска моето мнение за едно такова чествуване. Аз в присъствие на свидетел Марийка Марашлиева обясних следното: 1. За чествуването трябва да се направи специален брой на вестник „Братство" посветен на Георги Куртев. В него ще бъде поместена: - Биографията на Георги Куртев, написана от Георги Събев. - Историята на Братската градина - също от Георги Събев. - Опитностите на Георги Куртев с Учителя, разказани от Георги Събев. По такъв начин 90 % от специалния брой ще бъдат включени неща от вас. Затова, ако сте съгласен с мен, то изпратете този материал препоръчано или по човек на внучката на Сава Калименов - Елена Николова, на познатия Ви адрес. Ако смятате да дадете допълнителни данни от отпечатаната статия във вестник „Братство", „История на Братската градина", може да ги включите, както и някой друг материал, който имате. По този начин в този специален брой искам да бъдат включени всички неща. написани от Вас за Георги Куртев, братската градина и Братството в Айтос, свързани с дейността на Георги Куртев. По този начин аз ще изпълня едно обещание, което съм Ви дал, защото този брой аз ще го финансирам, а допълнително сумата ще ми бъде възстановена след продажбата на вестника. Смятам това предложение за разумно и Вие ще приемете моето предложение, а печатането на вестника ще се движи от Елена Николова, както досега. Към вестника ще бъдат включени снимки на Георги Куртев и ако имате Вие някоя снимка, в която да сте заснети лично вие с Учителя или група с Учителя, защото искам да покажа, че авторът на този материал е живял по времето на Учителя. Ако имате някоя друга интересна снимка от Айтоското братство, то може да изпратите на Елена. След като споделих с Надка Боева и Дора Куртева, която е при нея, те трябваше да си помислят и да ми съобщят своето решение. До този момент те не се обадиха. Вероятно не могат да прескочат бариерата, наречена Георги Събев, но това е лицето, според мен, което е работило, а другите са си прекарвали времето в гостувания и празненства. Ако Вие сте съгласен с моя план, целият Ваш материал ще бъде отпечатан от начало до край, като ще им дам правото на Надка Боева да се включи с някоя статия заедно с леля си, Дора Куртева, за да зачетем е и присъствието на рода, защото работата на брат Георги Куртев я вършат братски духове извън веригата на рода. Това е мое мнение. По този начин ще задоволиме всички, така чеда няма сръдня. Който е работил, ще излезе на видело. 2. През месец април в Айтос ще бъде организиран курс по Паневритмия, като главен лектор и преподавател е Ина Дойнова. Ние ще използваме нейното присъствие и понеже аз съм купил с мои лични средства електрически хармониум и радиоуредба, то ние ще я прехвърлиме в Айтос, за да може Ина заедно с цигуларите Йоанна Стратева и Петър Ганев и някои от певците - професионалисти да изнесат тържествен концерт по случай годишнината на Георги Куртев. 3. Предварително ще бъде изпратен вестник „Братство" на всички абонати, така също ще бъде представен на самото тържество, да се продава на цена, която определи Елена Николова, за да се възстанови сумата, която е вложена. Смятаме да има едно кратко слово за брат Георги Куртев, като то ще бъде изнесено от ръководителя на Братството в Айтос, за да се зачете и неговия принос, защото главната организация ще падне върху техните плещи при приемането на гостите. Може и някой друг да го прочете, но това ще се реши допълнително от тяхното ръководство. Те имат право на това. 4. Това чествуване може да се осъществи в градския салон, като се откупи салона за тържеството и се поканят и външни лица. Нашата представителна група от музиканти са професионалисти и за тях е удоволствие да свирят в голям салон. А онова, което ще представиме от вестник,, Братство", ще бъде на ниво и няма да се изложим. Същият концерт може да се повтори и за нашите хора в братската градина в Айтос, в удобен за тях ден и то по времето на курса, който съвпада с пролетната ваканция на учениците. 5. Ако си съгласен на моето предложение, то веднага се обади с няколко реда и веднага изпрати материала на Елена Николова. Това е единствения случай, когато аз мога да докажа пред теб, че аз съм верен и предан на обещанието си. Затова моля. приеми моето предложение. С поздрав: Вергилий Кръстев. * * * Уважаеми Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 20 март 1991 година, как стоят нещата: 1. След като получих Вашето съгласие, имах среща с Надка Боева и Дора Куртева и те се съгласиха, като аз използвах спомени на Дора, написани от мен преди години. Надка написа едно послание, то ще бъде четено на тържеството, а за сборника ще вземем материал от нейни спомени, които аз ги имам лично. Така от тях двете ще има материал, който не се повтаря с вашия - аз лично следя да няма повторения на Вашия материал! 2. Имах среща с Елена и тя в мое присъствие Ви написа писмо, че аз съм дал пари и че се задвижват нещата. Тя получи материала Ви за Георги Куртев. Но понеже стана късно, то решихме да отложим за Петровден, защото се оказа сложна и трудна работа с много противодействия. Елена се разболя и ми предаде материала Ви. Аз бях предал и мой материал, който бях събирал 20 години, но накрая си прибрах всичко и аз задвижих по-нататък нещата. Освен това според Елена и майка й, вестник „Братство" повече няма да излиза, поради много причини. Но обещаха да съдействуват за печат на сборника, след като Елена оздравее. А може и накрая те да го отпечатат. Ще чакаме развоя на събитията. 3. Аз помолих Надка Боева да отиде при Борис и да му иска материал. Тя отиде, но той повече не може нищо да си спомни в тази възраст. Тогава аз извадих от моя архив негово послание от 1969 година за брат Георги Куртев, както и един друг, който съм работило него. Така че аз ще поместя от него две неща. Така ще се успокоят духовете. Нали така ми препоръчахте. 4. Ще бъдат включени и спомени на Мария Тодорова - съпругата на Борис, които само аз ги имам, защото аз съм работил с нея. Те са интересни. 5. Историята на Братската градина, която бе отпечатана в „Братство", отново я преписахме, като добавих, някои интересни неща на Ваша брошура от 1967 година, която я имам. Спомените на брат Куртев, описани там, ще отидат към опитностите, които са в отделна глава. Не сме променили нищо от Вашия стил, само някои неща са изгладени и то много леко. 6. Всички опитности отново се преработват, като се проверяват с Ваши материали от 1962 година /онези тетрадки, в които са под номера опитностите./ Цел та е да се даде пълно и точно ида се редактират. Това го правя в момента аз, като ми помага Марийка Марашлиева. След като приключа, ще бъдат предадени на Весела Маркова от Айтос /дъщерята на ръководителя на Братството/, за да ги препише на чисто и тогава вече ще са готови за печат. 7. Както виждаш, в момента сме няколко човека, които работим и аз я движа вече лично на този етап. Като приготвим материала, ще го дадем за печат. А какъв ще бъде той - това в този момент никой не може да каже. От една страна има улеснение: стига да имаш пари ида платиш, и се печати. Но от друга страна - на пазара няма хартия и всичко се плаща с валута. Изобщо нагазихме в големи проблеми, но смятам да се задвижи материалът и след това Бог да ни е на помощ. И понеже не работим за себе си и понеже не го правим за пари, а за идеята, то смятам да ни се съдействува от Учителя. В момента аз, Марийка Марашлиева и майка ми дадохме по 1000 лева = 3000 лева. така че на тоя етап имаме средства, за да започнем. След като се направи калкулация, накрая ще се продава толкова, колкото струва, за да възстановим средствата си, като нашият труд е безплатен, защото работим за Бога. 8. Понеже само аз познавам целия материал, то смятам това издание на този етап ще има успех, защото за пръв път се изнасят тези неща в по-голям тираж. А какъв ще бъде тиражът-това зависи от печата и от много неща, които не са в наша власт. Ние сме работна група, ще умуваме и ще решим. 9. Изпрати ни и материала за „Историята на чешмата в Тополица", за да го включим и него. Адресирай го препоръчано на моя адрес, след което може да смяташ, че каквото е трябвало да се направи от теб, е направено. Остава да чакаш, да видиш какво можем и ние да направим. Но ще се молиш за нас, за да можем да устоим и да им се отвори път за реализиране. 10. Докато чакаш резултат от нашата работа, то вземи и подготви материала, който имаш за „ История на Братството на Бургас както и материали за Пеню Киров, Минчо Сотиров и други братя, както и техни опитности с Учителя. Това ще бъде следващата работа, която ще задвижа, независимо дали ще съдействуват Кралеви. Ти си подготви твоя материал и ми го изпра ти на моя адрес препоръчано. Твоето авторство ще бъде запазено - аз държа на тия неща! 11. С настоящето издание на Георги Куртев аз имам няколко цели: а/ Да пусна твоя материал, за да се публикува най-напред, защото ти заслужаваш това според мен. б/ Включвам неща на Надка Боева и Дора Куртева, защото идеята беше тяхна за отпразнуване на 120-годишнината. в/ Включвам на Борис неща, според твоя съвет, да се омекотят нещата, макар че аз вече не ходя при него и нашите отношения са скъсани изобщо. Включвам нарочно неща на Мария, защото тя беше все в негова сянка, а според мен тя го превъзхождаше - това ще видиш в нейните опитности за брат Георги Куртев. г/ Нарочно не включвам материал на Надка Куртева, който аз съм записал от нея, за да не се обезличава твоя материал и защото тя застана на страната на Борис, когато знаеше, че той не е прав, защото аз им свърших цялата работа. д/ На Верка Куртева също не включвам, защото тя прави скандали - не е добре сега. е/ Аз имам мой материал, който съм записвал от Борис за Георги Куртев, но той ще остане за след години, когато това поколение си отиде и дойде друго, защото аз съм много огорчен от положения си труд и отношението им към мен, което няма нищо общо с идеите на Бялото Братство. Голяма сила е огорчението. Така че и аз държа един голям изпит и искам да си го издържа както трябва, защото полагам усилия и труд вече над 20 години. Затова аз толкова високо оценявам Вашия труд от време, години и жертва за една идея! В момента всички необходими материали са у мен от20 години за Георги Куртев - Ваши и мои. С Бога напред. Учителю, съдействай ни! Това е дело за прославяне синовете Божии с техните дела. С уважение: Вергилий Кръстев. * * * Уважаеми Георги Събев, Уведомявам ви към днешна дата, 10 май 1991 година, как стоят нещата: 1. Получих след три дни изпратения свитък с „История на чешмата в село Тополица", която бе включена веднага към общия материал. „Историята на Бургаското Братство" ще остане за следващия етап. А очеркът за художника Генчо Алексиев ще остане за следващата година, когато аз ще пусна една книга, озаглавена Художници на Изгрева", където вече съм събрал материал за Борис Георгиев, Цветанка Щилянова, Симеонова, Шаров, Влаевски и др., като ще направим и изложби, всяка седмица съпроводени с концерт от музиката на Учителя - така ще извадим из забвението нашите художници и ще дадем възможност на музикантите да се проявяват и изявяват, защото те са най-подготвени в този момент. Сега е времето на професионализма, а те като музиканти са длъжни да поддържат всичко на ниво. 2. Целият материал премина през мене. ..Историята на Братската градина в Айтос" също, въз основата на едно твое издание, което е при мен, от 1961 година и онова излезнало във в-к "Братство", успях да съчетая от двете целия материал, като е запазен твоя език и стил и самата конструкция на изложение. Това го направихме с Марийка Марашлиева. 3. Краткият животопис за Георги Куртев, който бе изпратил до Елена, аз го взех и като взех материал от други твои стари и пълни издания, които ги имам, успях да допълня и с други опитности. Използвах и твой материал, от твоята поредица „По пътя на ветераните", онова, което е за Георги Куртев, което е била преписала навремето от теб Мария Арсова. Така че материалът е пълен. Предадох го на Весела Маркова, която го преписа и аз го прибрах. Така че Марийка Марашлиева, Весела Арсова и Мария Арсова са участвували като работна група в подготовката на преписите, като най-много работи с мен Марийка, защото тя ми е първият помощник, защото с нея придвижвам тази работа и тя финансира с 3000лева и аз също с 3000 лева, така че това ще струва към 6000лева за 1000 книжки, като са над 120 страници и ще струва по 6 лева книгата, като се заплаща само печата и хартията, а нашият труд е безвъзмезден, както са и безплатни материалите на ония, които участват. Аз съм за това: безплатни материали без отчисления за авторство, безплатен доброволен труд за подготовка на материалите, а се плаща само за хартията и за печата. Нашите тиражи са малки и струват скъпо, защото сме малко хора. Ще да видим дали ще се продадат тези 1000 броя, защото аз искам да освободя парите, вложени в тях за следващата книга, която е подготвена за печат. 4. Бяха ми предадени първите материали за коректури и аз ги направих лично и ги предадох. Те сега се подготвят за печат и към 15 май ще бъдат сложени за печати обещава т до 31 май да излезе от печат. Аз излизам в годишен отпуск от 1 юни и ще бъда на вилата в град Своге, понеже ще имам там друга работа - ще бъда с майка ми, която вече се разболя и излезна от строя и аз се грижа за нея. А ми беше голям помощник за дома ми. 5. Следващият етап при получаването, прибирането на книгите и изпращането им до Айтос, ще бъде разискван и ще търся помощта на Весела Маркова и на други лица. Това ще го решим допълнително. А кой ще ги продава в Айтос и как ще се препращат нататък, трябва и ти да помислиш. Аз искам да се раздадат предварително преди чествуването, за да ги прочетат и се засили интересът, останалите книги ще се продават на Петровден или на съборните дни през август. Целта е да се пуснат, да се продадат и да се върнат парите по най-бързия начин, за да платим с него следващото издание, което ще прочетеш в обявата, която ти изпращам. Дали ще ме упрекнат в търговия, защото много хора това чака т от 20 години, като непрекъснато ми пречеха и плашеха, онези с които работих, че ги правя тези неща с цел да печеля след време. И сега идва времето, когато мога да бъда упрекнат в това, затова аз ще направя протокол с работната група и издателя да ми се подпишат колко струва и ще се определи по колко да се продава. Това много ме смущава. И ме плаши. 6. Уговорено е и съм получил съгласието на всички музиканти, че ще дойдат на чествуването на 13 юли в събота и ще дадат голям концерт в салона в Айтос, градския салон, който трябва да се наеме за следобед от 17 часа, защото музикалните групи са няколко състави на Ина Дойнова, Йоанна Стратева и Петър Ганев. Това са три отделни формации, като всяка една отделно има свой репертоар от музиката на Учителя. На следващия ден, на 14 юли, неделя, този концерт ще се повтори на градината на открито, да кажем от 10 или 11 часа - това ще се реши от организаторите. Като главен координатор на цялата тази работа съм аз, но Весела Маркова ще поеме тази организация след 1 юни, когато аз излизам в годишен отпуск. Така че ние ще си дойдем с книгата за Георги Куртев и музикантите, а наемането на салона трябва да се уреди от вас от Айтос. Могат да го отстъпят и безплатно, а ако не желаят, тогава ще се заплати. Защото всички искат да се проведе чествуването в градския салон, защото музикантите са много, искат сцена за изява, братският салон в Айтос е малък. Ако пуснем книгата един месец преди това. ще предизвика небивало раздвижване, защото аз познавам включения материал и наблюдавах как отреагира на него Весела Маркова - най-възторжено, като е имала усещането, че се намира на събор, когато го е четяла. Това е така. 7. Имах няколко срещи с Надка Боева и тя ще дойде една седмица преди това, за да помага за организацията. Сподели с мене, че Верка Куртева е направила цял скандал, като е узнала, че се пише книга за баща й, защото смята, че ние сме недостойни за това, а тя, дъщеря му, нищо не е написала за него. Освен това Надка Куртева е била също срещу това чествуване, защото баща й бил скромен човек. Аз знам, че това не е нейна мисъл, а на майстор Борис, комуто тя е психически подчинена, и който е срещу такава идея. за да може никой да няма освен него самия. Аз това го знам, но другите са заблудени. Тя също ми съдействува и аз записах на касетки всички нейни спомени за баща си, но понеже не пожела да ми предаде писмата на Учителя до Куртев, то аз не включих нищо от нея, както и от Верка. Когато ми предадат тези материали, тогава ще ги включа във второ издание. Аз не завися от тях, тази работа аз съм я свършил и тя е моя работа, и аз разпореждам с нея. А тя обеща да ги предаде, но се подчини на Борис, който я извика преди няколко години в Бургас при Кралеви и я заплаши пред свидетел да не се дава нищо на Вергилий. Самата Надка бе възмутена от Борис, но му се подчини накрая. А аз затова се разведох с Милка, така и бях разделен с нея цели 9 години. Това ти го описвам, за да знаеш, че предстои голяма битка в Айтос. Това, което ти написах, го знае Надка Боева, Дора Куртева, Весела Маркова. Марийка Марашлиева и Мария Арсова. Така че те застанаха зад мене и особено Дора Куртева беше категорична да се чествува 120-годишнината и понеже тя върви по родова линия на Куртев, смятам, че ще победим, макар че Верка и Надка ще пречат. Ще ни подкрепят и други, като Маргарита Калканджиева, но като стане чествуването и надойдат музикантите, то те с музиката си и изпълнението си дават генералното сражение срещу мозайкаджийската бригада, която провали цялото Братство. Това е мое мнение и аз имам документи за това. Затова ти ще стоиш в Бургас и можеш да отидеш да говориш с Дора Куртева ида обмисляте организацията, но тук няма да идваш, защото тук се води люта битка и не искам ти да се намесваш и да не изгориш, защото аз зная, че някой ще изгори и трябва да плати за това противодействие срещу една работа за Бога. Аз допълнително ще ти съобщя как протичат нещата. Най-много да питате за читалищния салон в Айтос за наемане и да се уточните с Дора за реакцията на Надка. Според Надка Боева ще им се каже, че който иска, ще си го чествува, а който не иска, да си седи у дома. Това е най- разумното. Ако иска, ще присъствува, ако не иска, ще си стои у дома, а ние нарочно го правим един ден по-рано, за да не бъде заедно с деня на Учителя, за да не ни упрекнат че въздигаме Куртев, а пренебрегваме деня на Учителя. Значи там ви очаква голяма борба. Надка в момента е само жертва на Борис, защото му е подвластна психически. Ако се освободи, тя тогава друго ще говори, а аз това го знам. 8. Може би се питаш защо са обтегнати отношенията между мен и Борис? Ще ти кажа в няколко изречения: През 1976 година си замина Мария Тодорова, жената на Борис. От 1977 - 1980 година той ходеше всеки месец до Бургас, до Кралевите, за да иска Милка за жена. Кралю не смееше на никой да каже, за да не изложи Борис пред Братството. Аз взех Милка за жена през 1980 година, макар че виждах, че тя е хипнотизирана от Борис, като мислех, че нещата ще се оправят. Два месеца от брака ни в присъствието на Кралю се скарахме за Борис, защото аз казах своето мнение за него, че той е виновен за провала на Братството. Те скочиха и щяха да ми издерат очите, тогава видях цялата истина, че те му са подвластни и аз реагирах остро с думи, те си опаковаха багажа и ме напуснаха заради Борис. Напуснаха ме заради човек, комуто аз три пъти спасявах живота, комуто дадох жизнен кредит, като се молих на Учителя да вземе от мен и даде на него, за да довърши работата си, но той ме излъга и не свърши нищо. Тази лъжа сега се противопоставя на една работа за Бога, но ние ще победим, защото работим за делото на Учителя! Вергилий Кръстев * * * Уважаеми Георги Събев, Към днешна дата. 10 юни 1991 година, нещата се развиват така: 1. Изпратихме съобщение за чествуването за Георги Куртев до ръководителите на всички кръжоци в страната, онези, които кореспондират с Братския съвет в София. Изпращам такова съобщение и до теб, нарочно изчаках една седмица, защото чаках други събития. След като пуснах съобщението, веднага бях атакуван, а не критикуван, защо ще се прави на Куртев, а не се прави на Боян Боев. Казах им: Когато ми предадете нещата на Боян, тогава ще го чествуваме. Но са недоволни само за това, защото аз съм задвижил нещата за Куртев. Ти ги беше започнал преди 30 години, аз сега ги довършвам - ние сме верига: един върши едно, друг довършва започнатото. 2. Има възражения защо ще се чествува Куртев в събота, на 13 юли и защо в салон в града. Казват, че било по-удачно да стане в градината в събота, а не в града. Аз им казах, че това е съображение на Дора Куртева и Надка Боева: първо да бъде в града, да се поканят освен нашите, но и градска общественост и второ се иска да стане празненството отделно от деня на Учителя, да не се смесват и да не обвинява т, че се издига Куртев по-високо от Учителя. Възразяват, че било трудно предвижването на толкова възрастни хора от градината в града. Казах им, че ще наема т градски автобус и с няколко курса ще ги превозят и всеки ще плати по 2лв. Казаха ми, че няма кой да се занимава с това. Може да е така. Но като гледам, те повече реагират за това, че аз съм го предрешил този въпрос, а не съм ги питал. Аз съм разговарял с Дора Куртева тук и с Надка Боева и те предложиха такъв вариант. Накрая им казах, че това не е фатално, а на място, когато ще се събират на 27 юни в Айтос този въпрос ще го решат. Най-много реагира Весела Маркова, защо съм го решил така. Накрая й казах, че този въпрос аз го решавам, защото аз съм свършил работата на дъщерите на Куртев и че ти си ме упълномощил да разполагам с твоя труд - така че този, който свърши работата на всички, той решава. Подскачат и не могат да се примирят, че аз съм задвижил тази работа и че нещо ще излезе. Затова ти се срещни първо с Дора Куртева и се уточни с нея. Освен това Надка Боева ще дойде по-рано в Айтос, за да задвижи нещата. Но както вие ги решите на място - нека така да бъде. Може накрая да го направят в събота в градината за Георги Куртев, а в неделя да бъде денят на Учителя. Искам да те предупредя, че това е Вашата последна възможност от Вашето поколение, което е целувало ръка на Учителя и е познавало Куртев! 3. Книгата, която трябваше да излезе до 15 юни, ще се забави и ще излезе до 30 юни. Така че за събора ще я имате в Айтос и тя ще бъде донесена там. Аз също много се ядосах, защото бях пуснал съобщението и исках да атакувам във фронт, но и другата ложа има право на атака, затова аз съм в отстъпление сега, докато много злорадстват, че няма да излезе книгата за 15 юни! Още от самото начало бях решил, че книгата ще се покаже първо в Айтос, защото тук софиянци не заслужават, но после промених решението си за чествуването. Двата етапа са преминали, платил съм 4000лева. Остава да излезе и да се доплати още 2000 лева. Ще чакаме, но рано или късно ще излезе от печат, ако не за 14 юли, то за съборните дни ще бъде в Айтос! 4. Тук за чествуването започнаха големи борби между музикантите, неща, които са ми познати от времето на Учителя и това не ме смущава. Основните единици - Йоанна Стратева и Ина Дойнова ще проведат концерта със своите състави и съгласно програмата, която е съставена от музикантите, с които работя. Освен това Йоанна заминава от 17 юли в Англия на концертно турне и трябва да даде един гала концерт тук ида представи своята програма преди заминаването си. Затова аз използувах това обстоятелство и задвижих въпроса за чествуването на Куртев. Вероятно ще дойдат гости от провинцията за концерта, но ще бъдат неприятно изненадани, че книгата не е излезнала. И аз имам право на пропуск. Но като си помисля, че това бе най-удачният момент за такова чествуване, друг случай няма да има това поколение, които са останали от времето на Школата на Учителя. Сега или никога! И аз реших да бъде сега. Но какви големи противодействия бяха и още ги има, не е за разказване. 5. Според мен, макар че е съблазнително едно твое идване тук - по-добре си стой там в Бургас, защото атаката към мен е много силна и аз съм още млад и мога да издържам. Дори ме атакуваха и аз получих хипертонична криза една нощ, когато бях на работа, но се оправих. Ще дойдеш в Айтос за празненството, ти си възрастен, не са препоръчителни такива големи разстояния за теб. Така аз мисля. 6. На 16 юни, неделя, аз и майка ми ще отпътуваме в Своге на вилата, защото съм в годишен отпуск от 17 юни за един месец. Тя не е вече добре и аз се грижа за нея. Уточнил съм се с издателя да ми изпрати телеграма до Своге, когато стане книгата и да отида в София и да я получа от него и я доплатя. След това ще я оставя в Марийка Марашлиева и когато тръгват за Айтос на 12 юли ще я донесат. А как ще стане това, ще се види в момента. Вероятно аз няма да идвам в Айтос, ще ме замества Марашлиева. А що се отнася как ще се продава книгата - за това трябва да се помисли. Кому ще възложите този въпрос ще помислите допълнително. А каквото не се продаде - ще остане за съборните дни през месец август. Смятам, че тя не е скъпа, струва колкото три хляба или едно кило картофи в момента в София. 7. Съобразих се с твоето желание да бъде отбелязано и авторите. Отначало аз смятах да бъде без автори, понеже е сборник, като щеше да бъде отбелязано, че аз съм редакторът. Но сега на корицата отгоре ще бъде отбелязано името на Георги Събев, а отдолу, под твоето име ще се изпише и моето име. Така го решихме с издателя, който също каза, че трябва да има автор на книгата, понеже трябвало да се зарегистрира в агенцията за авторски права, което той ще направи. Аз съм още невежа в тия неща. А сега се очаква да се гласува законът за авторските права в Народното събрание, но едва ли ще стане до есента и тогава ще го проучим. 8. В разстояние на 20 години бях непрекъснато упрекван, че аз събирам тези опитности за Школата на Учителя с единствена цел, за да печеля след това. Сега идва моментът да кажат, че те са имали право. Ще ме обвинят, че печатам, че продавам и че печеля А всеки може да провери като вземе книгата и я занесе във всяко издателство и лично да провери колко струва една такава книжка. Издателят ми се учудва, че я пускаме без никаква печалба, че нашият труд е безплатен, че материалите на авторите са безплатни, че аз я финансирам и т.н. И аз се учудвам, че се хванах на това хоро и трябва да го изиграя. Като получим обратно парите от книгата - ще следва друга книга. 9. Това, което аз задвижвам, е един опит и ако не излезе сполучлив, то ще бъде за моя сметка, но горко на онова поколение, което е около мен, защото аз ще продължа да си работя по същия начин досега нелегално, а те ще ме изгубят като брат. Желая ти успех. Брат Вергилий.

МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ ДЕН ПЪРВИ 1. Пред тебе е очертан ден чист и светъл. 2. Аз Съм този път, следвай го безспирно. 3. Животът ще просветне, ще имаш Моя Мир. 4. Ще се осъществи всяко добро дело на земята. 5. Аз живея, за да бъдете и вие живи. 6. Бъди в очакване и приготви се. 7. Усили светлината на запаления фар в теб. 8. Съизволявам върху ония, които Ми служат. ДЕН ВТОРИ 1. Силата иде, когато си във връзка с Духа. 2. Да познаваш нещата в тяхната светлина, е доброто, направено навреме. 3. Доброто, направено навреме и на място е основа на живота. 4. Ако в пътя избран успееш, знай, че в Небето живееш. 5. След всяка завършена работа благодари на Бога. 6. Желаната мисъл не е още истинска, а реализираната. 7. Пази окото си да не задреме и тъмнина да не те обвземе. 8. Когато буря вилнее, прибери се в пристанище тихо и призови Ме. 9. За верния в Делото Ми ще изявя Милостта си. 10. На всякое добро дело настоявай и никога не отлагай. ДЕН ТРЕТИ 1. Всяка мисъл добра, реализирай я. 2. Използвай благата разумно. 3. За преодоляване на всяко противоречие упражни волята си. 4. Основа на живота е Любовта Божия. 5. При наклон постави спирачка. Това е Мъдростта. 6. Онова, което дава разположение на живота е Мирът. 7. Доброто действа като росата на цветята. 8. Всяка мисъл трябва да бъде права и приложима. 9. Истински служител е онзи, който се е отрекъл от себе си. 10. Верният и в малкото и в многото ще бъде верен. Не се обръщай назад. Божественото да изпълни твоята Душа. Очите ти да бъдат насочени към Небето. ДЕН ЧЕТВЪРТИ 1. От всичко се поучавай, но доброто да приложиш не забравяй. 2. Вярата, придружена с дела, е реална. 3.Стреми се към светлината на Отца, от когото твоята Душа е излязла. В молитва бъди всякога със светъл ум и чистота. 4. Когато тихият глас шепне, той иде от дълбочината на Душата. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините. 5. Има Души страдущи, които очакват вашата помощ. 6. Няма по-велик момент да се чувствуваш блажен. 7. Стой на вечната канара, на която целият Космос почива. 8. През всичките времена и епохи Бог е бил неизменен. 9. Едно от качествата на ученика е приложението. 10. Благата се дават за всички, защото Бог ги дава. ДЕН ПЕТИ 1. Всяко присъствие трябва да се преодолее. 2. Докато носиш спокойно ударите на противоречието в живота, ти ще излезеш на добър край. 3. Не пренебрегвай никое слабо същество, но пази всичко. 4. Служба на Бога е прилагането на всички добродетели. 5. Имай желание доброто да преуспява всякога. 6. Изливай сърцето си пред Бога, за да имаш Мир. 7. Ученикът почива, когато работи в Любовта. 8. Когато съзнанието е будно, светлина озарява пътя. 9. За щедрия лишения не може да има 10. Будният грешки не прави. ДЕН ШЕСТИ 1. В Божественото на първо място е жертвата. 2. Благословение е когато ученикът е искрен. 3. Работи за доброто на всички. 4. Ако светлината ти не е ярка, причината е в тебе. 5. Днес, когато светът най-много шуми, не вземай участие. 6. Когато съзнанието ти е будно, ти чувствуваш красивата страна на живота. 7. Когато Духът ти пошепне, приготви се и тръгни. 8. Божиите блага ни се дават всеки ден в изобилие, затова и ний от себе си трябва да дадем нещо. 9. Застани на такова място, че Бог да те вижда. ДЕН СЕДМИ 1. При изгряващото Слънце изпей хвалебна песен на Бога. 2. Служители, светли, благоугодни са всички, които са предали сърцето си на Бога. 3. Подкрепяй с добри съвети всеки нуждающ се. 4. Храна на Душата е Словото Божие. 5. Докоснатата от Слънчевите лъчи душа расте правилно. 6. След умора идва почивка, а кога ученикът почива? 7. За доброто бъди буден, нека бъде твой спътник. 8. Привикни на точност, отмервай времето. 9. Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1. Бодрост, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2. Жилище на Духа е чистото сърце. 3. Извърши най-съвестно възложената работа. 4. За ученика всекидневната програма е определена. 5. Старай се да запазиш в себе си всякога мира. 6. Използувай добрите условия за Богоугодна работа. 7. Първите слънчеви лъчи ободряват ученика. 8. Имай винаги към всички свята обхода. 9. Който носи Мирът и Любовта в сърцето си, той е блажен. 10. Желая, Господи, да преуспее Твоето Дело на земята. ДЕН ДЕВЕТИ 1.Ученикът трябва да говори умерено. 2. Ученикът е охраняван, когато има връзка. 3. Когато си неориентиран в живота, потърси причините. 4. Изпълнението на закона Божий е цел на ученика. 5. Правата мисъл държи ученика в изправност. 6. За всяка Божия работа намери време. 7. Ученикът следи събитията и се моли. 8. Ученикът расте, когато постоянствува. 9.Когато се приложи и изпълни онова, което е дадено, ученикът със смирение върши всичко. 10. Когато ученикът завърши работата, трябва да се приготви за нова. 11. Псаломи 94,12,13,14. 12. Блажен е онзи человек. когото вразумяваш, Господи и от закона си го учиш. 13.За да го успокояваш през дните на нещастието, догдето се изкопае ров за нечестивия. 14.Защото не ще да отхвърли Господ народа си и наследието си няма да остави. От Васил Долапчиев, 19 декември 1964 г., Тополица Забележка: Тези мисли си преписах от тетрадката на брат Васил Долапчиев. Айтос, при гостуването ни в Тополица на 17-19.12.1964 година. Неизвестно е кога са дадени от Учителя и при какъв случай. Предполагам. че братът ги е преписал от брат Георги Куртев, ръководител на Братството в Айтос. Може би ръководителите са били поканени при Учителя и той им е дал за девет дни /от 10.04. до 18.04 /да размишляват на тези теми. Жечо Панайотов Забележка на Редактора: Проверих по календарите, през 1934 и 1939 година Великден е бил към 10 април. ВАСИЛ КИРОВ ДОЛАПЧИЕВ е роден 1887 година на 20 май стар стил в Малко Търново. Влиза в делото Божие на 22.03.1920 г. в село Габерово. На една лична снимка собственоръчно е написал отзад следното: „Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и духа си. А сърцето и умът му се облагородяват и просветляват. Днес от всички се изисква смелост и решителност. Без тези качества не може да бъдете ученици на това велико учение. Божественото поставя Любовта за основа на живота и казва: Живейте в Любовта." - От Учителя.

8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС A. Георги Куртев - от 1910 до 1958 год. Б. Велчо Ив. Милевски - от 2.07.1958 до 19.01.1976 год. B. Добри Ганев Кънев - от 1976 до 2.05.1978 год. Г. Вълко Пенев - от 4.05.1978 до 1983 год. Д. Марко Христов - от 198З до 16.04.1995 год. Е. Андон Кънев - от 16.04.1995 досега. А. ПИСМА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ В АЙТОСКИЯ ДУХОВЕН РАЙОН. 29. IV. 1950 г. Добри и обични братя и сестри, Великият Учител на Любовта казва: Животът тук и горе е свързан с непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сега сме по-силни, Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всички народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голямата светлина отгоре. Аз ви препоръчвам първите уроци на Самопожертвувание. Човек не трябва да търси на земята спокойствие, но да му бъде радостно да върши волята Божия. За това добри и обични братя и сестри, ний като сътрудници и съработници на новата религия, религията на Любовта, да бъдем първите от ония, които са приели първите уроци на самопожертвувание т. е. едни от ония, които от Любов към Бога и цялото человечество да работим за мир и разбирателство на всички народи. С молитвите и мисълта си да работим за пробуждание съзнанието на всички человечески души от всички народи и племена, да се осъзнаят и потърсят Господа на Любов та, Той да живее в тяхно то съзнание и те в него. И чрез неговия Дух да придобият сила и светлина за работа и приложение Любовта Божия на земята. Всеки от нас с пробудено съзнание да работи върху своя брат и ближен, за приемание и прилагание Божията Любов между всички народи. Небето търси хора, които да работят за повдигане на цялото человечество, за да се образува непреривното братство между всички народи и племена на земята. За въдворявание Царството Божие в сърцата и умовете на всяка човешка душа от всички народи. И така, обични братя и сестри, да не търсим спокойствие на земята, а да се опретнем на работа с искреност и безкористие по пътя на Любовта, Мъдростта. Истината и всяка правда и доброта, за да помогнем с каквото можем на всеки отруден и угнетен, когото срещнем в пътя си - това е да ввършим волята Божия, за да бъдем и ний радостни и весели. С Братски поздрав: Георги Куртев. * * * 28 юний 1958г. Чрез Ръководителя на Айтоското Бяло Братство, Велчо Ив. Милевски до всички братя и сестри на Братството. Любезни и мили мои братя и сестри, С особено внимание се обръщам към всички вас, за да ви уведомя за следното: Казвам се Георги Вълчев Куртев, роден в гр. Айтос на 3-ти март 1870 година, значи сега съм на 89 години. Ученик съм на любимия благ наш Учител Петър К. Дънов от 1908 година, т. е. от 51 година и като негов представител на всички наши братства в Айтоский духовен регион, състояща се от град Айтос и няколко села от Айтоска, Бургаска и Поморийска околии. Обединителното звено на тези братства е тази градина в град Айтос, която създадохме през 1920 година по благословението на любимия ни благ Учител. Всички работихме, работим и ще работим с ентусиазъм и безкористие. И сега аз съм на доста внушителна възраст. 89-годишен, очите ми намаляха, слухът ми притъпя, паметта ми се засенчва, както и силите ми ме напущат, реших да се оттегля на почивка и не се меся на никаква братска работа. Докато Бог ме повика в другия свят. В особената ми грижа, която имам винаги за Божието дело, ръководено от любимия ни благ Учител, и за по-правилното и добро ръководение на братствата, намерих за добре да ви препоръчам и помоля да се избере засега един комитет от шест братя, а именно: Во главе моят заместник Велчо Ив. Милевски и членове: брат Вълко Пенев, Добри Ганев, Васил К. Долапчиев, Янко Стоянов и Илия Чернев, които да ръководят братствата и занапред. Да вземат общи солидарни решения, с обща солидарна отговорност, както пред Учителя и Бога, така и пред законите и наредбите на властите. Понеже имам вяра във всички вас, че ще приемете тази моя молба, предварително ви благодаря. Всеки брат или сестра, които в частния си живот има нужда от какъвто характер и да е, и желае, е свободен да кореспондира с мене писмено или устно. И аз съм готов да го приема и изпра тя с Любов С дълбоко уважение и Любов към всички вас, ви поздравявам с благопожелание, Бог да ви даде всичко най-хубаво, което душата ви желае. Ваш скромен и по-възрастен брат: Г. В. Куртев Гр. Айтос * * * Б. ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ /1899 -1976/ Велчо Иванов Милевски е роден през 1899 година в земеделско семейство. Има двама братя и две сестри. Първоначалното си образование получава в град Айтос, а след това завършва ж.п. училище. Работи кратко време като ж.п. служител, след това изучава шивашката професия, която практикува до 1948 година. Родителите му и цялото му семейство са от първите ученици на Учителя в град Айтос. Бащиният му дом е в пряко съседство с дома на брат Георги Куртев. От малък израства в духовна среда. От най-ранна възраст той контактува със Словото на Учителя. При откриването на Младежкия Окултен Клас в град Айтос той е активен участник, като редовно развива поставените теми и задачи в класа. Участвува в Младежките събори в София. По препоръката на Учителя всеки да научи да свири някакъв инструмент, той научава да свири на цигулка, с което активно участва в музикалния живот на Айтоската братска група. Под негово ръководство се разучават братските песни, с което спомага за правилното им разучаване. Свири и в оркестъра при играенето на Паневритмията. Беседите, които получавахме от София, пристигаха на неговия адрес и оттам всеки си ги получаваше. И понеже Словото Божие е под Божия закрила и закрилата на Учителя, когато правиха обиските през 1956 година в неговата къща не бе направен такъв, а там бе просто склад на Словото на Учителя. От 1948 година той работеше като чиновник в Т.П. кооперацията и умееше да пише на пишуща машина. От София бяха донесли една пишуща машина, на която той преписваше нарядите, мислите за всеки ден и водеше кореспонденцията на братството. Тази пишуща машина след заминаването на брат Милевски, от София си я взеха, не знам по чие мнение. По характер благ, отзивчив, добродетелен, той беше предан ученик на Учителя. В семейството му имаше духовна атмосфера, която той наследи от бащиния си дом и която се стремеше да предаде при възпитанието на децата си. В работата си като ръководител, посочен от брат Георги Куртев, прилагаше колективния метод (работа с цялото ръководство) и резултатите бяха налице. Брат Велчо Ив. Милевски си замина на 17 януари 1976 година. След неговото заминаване цялата архива и налични беседи бяха предадени на брат Добри Ганев Милчев, който пое ръководството на братското общество Бяло братство, град Айтос. Надка Вълкова. * * * В. ДОБРИ ГАНЕВ КЪНЕВ /1910- 1978/ На брат Добри Духът на Любовта ще го отведе там, гдето зреят чудни плодове, там, где всичко е Д О Б Р О! Сполайте братя ний да го изпратим при нашия велик Отец. Сбогом, братко Добри, ти остави светъл спомен в нас. Мил, добър и вечно благ ние ще те помним! 4 май 1978 година. ВМ /Веселина Маркова/ * * * Г. ВЪЛКО ПЕНЕВ ИВАНОВ Брат Вълко Пенев Иванов, роден на 22 март 1903 година, пое ръководството, братската група от брат Добри Ганев Милчев през месец май 1978 година. Произхожда от бедно семейство - майка и още три деца. От дете започва да се бори с несгодите на живота. Майка му бе силно вярваща жена с абсолютна вяра в Бога. Това става причина да почувства нужда от духовна среда и започва да контактува със сестри от братската група. По този начин тя въвежда децата си в братския живот. Брат Вълко Пенев от най-ранна възраст влиза в братските среди. Завързва тясна дружба с брат Велчо Милевски, което определя живота му. При откриването на Младежкия Окултен Клас в град Айтос, той е активен участник, като редовно развива темите и поставените задачи в лекциите. Участва в Младежките събори в София. По професия е шивач, която професия упражнява до края на живота си. Във времето, когато той беше ръководител, се направиха редица подобрения на Братската градина, Айтос. В двора на градината нямаше вода. Вода се носеше от чешма, която беше извън градината, а с пълните съдове се вървеше по нанагорнище. Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата. Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите. Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица. Тъй като домът му беше в непосредствена близост с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания. Брат Вълко Пенев Иванов си замина на 24 май 1983 година. След неговото заминаване ръководството на Братската група в град Айтос бе поето от брат Марко Хр. Марков, на когото бе предадена цялата архива на братското общество Бяло Братство в град Айтос. Недка Вълкова * * * Д. МАРКО ХРИСТОВ МАРКОВ /1915-1998/ Роден на 22.01.1915 година в град Айтос в бедно семейство. Родителите му са едни от първите ученици на Учителя в Айтос, както и родителите на съпругата му. Има две дъщери. По професия е сладкар. Брат Марко е ръководител на Братството в град Айтос от 1983 година до 16.04.1995 година. Целият му живот изцяло е посветен в служене на Бога. В неговия дом се посрещат и изпращат с радост и любов много братя и сестри, идващи на съборите за Петровден и Богородица на Братската градина. Редовно, всяка година той прави регистрация на братската група от Айтос в Бургас и уведомява за съборите в съвета, както изискват властите. По време на неговото ръководство става прехвърлянето и узаконяването на братския салон в Айтос. Започва строежът на новия салон в Братската градина. През 1995 година предава ръководството и архивата на брат Андон Кънев. Мълчалив по природа, милосърден и всеотдаен. Веднъж споделя с дъщеря си как на млади години дал единственото си сако на един беден човек. За себе си казва: „Аз за себе си съм решил да чета беседите и каквото мога да прилагам. А кой какво казал, не ме интересува." Всяка работа започва с молитва и винаги успява. Никога не забравя да каже преди хранене формулата: „Господи, благодаря за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно." Работеше неуморно, от тъмно до тъмно. Честен, трудолюбив, кротък, благи смирен. Такъв го знаят, такъв ще го помнят братята и сестрите. „За кой ли път се раждаш на земята?! За кой ли път светлее ти душата?! Облякъл си ефирната си дреха, исткана не от днес, а от много века. За пример си изпратен на Земята смирено - мъдрен между всички братя." Така написа сестра Радка от Поморие по случай 80-я му рожден ден. А по случай заминаването му от този свят сестра Иринка написа: „Годините минават, годините минават, годините минават. Животът е сън, животът е миг, животът е късче бяла светлина!" Брат Марко си замина на 30.12.1998 година. Последните думи изрече на 27 декември: „Благодаря ви, като деца на Бога, че се грижите за всички земни неща. Без земния живот не може. Важен е за човека. Когато съм бил на градината, Учителят винаги ми е помагал. Когато се пее песента на Учителя, нямаме право да роним сълзи, защото сълзите отнемат радостта на песента, тя отива горе. Днес е 27 декември - най-великият празник на нашия Учител. Да направите молитва и да почерпите довечера." От дъщеря му: Веселина Маркова. БРАТ МАРКО На 15 юни 1991 година се организира от мен концерт в камерна зала „България" по случай 120-годишнината от раждането на Георги Куртев. Подобно чествуване бях решил да организирам и в Айтос. Отидох, срещнах се с някои приятели, за да се уточним. С мене беше и Георги Събев. Но те започнаха да се отклоняват в разговора ни и аз ги спрях, като им казах, че аз в случая командвам и ако искат да стане чествуване в Айтос, трябва да ме слушат. Съгласиха се. Заведоха ме при ръководителя на Айтоското братство - Марко Христов. Посрещна ме беловлас старец. Седнахме и се представих и в няколко изречения аз представих плана си. Слушаше ме спокойно и внимателно. Запитах го: „Искаш ли да правим чествуване?" В миг леко обърна поглед с очите си нагоре, без да помръдва главата си и след няколко секунди каза: „Искаме." - „Имаш ли нещо против да го направим в градския салон?" Отново погледът му се стрелна нагоре и след секунди каза: „Искаме: -„Аз предлагам да го направим последната събота от месеца, когато тук се събирате." Отново погледът му отправен нагоре, но така естествено, че на никому не би хрумнало, че това е нещо необикновено. Биха го приели за нещо напълно естествено. „Аз предлагам да го направим в петък следобед, привечер. Приятелите, които ще дойдат, ще останат за следващия ден, за съботата, когато ние се събираме всеки месец и си правим своя наряд." - „Добре, съгласен съм. Уточняваме се за петък. Аз ще докарам музикантите от София и ще го разгласим с покани. А вие оттук ще го организирате, като съобщите на приятелите по селата." - „Добре, съгласен." - „Значи се разбрахме. Тогава давайте да пием чай." Седим и пием чай. След малко дойдоха и онези, които трябваше да съдействуват и да присъствуват на разговора ни и да кажат също какво мислят. Дойдоха, но ние пиехме чай. Накрая казаха: „Хайде да се уточняваме." Аз се обадих: „Ние се уточнихме с няколко отговори от брат Марко. " Онези стояха изумени. Не можеха да повярват. Отидоха си. Двамата се усмихнахме. Брат Марко продължи: „Сега аз съм ръководител. Идват, питат ме какво да правим. Аз им казвам. Те тръгват и действуват. Те са млади, излизат напред. Аз оставам най-накрая незабелязан. Оставям другите да ръководят. Но решенията ги взимам аз. Но те не се усещат. Само ти разбра как това става." Да, аз бях разбрал. Той имаше връзка с Невидимия свят. Разумна и естествена връзка и се осъществяваше по строг специфичен за него начин. Чествуването премина. Мнозина излязнаха на преден план. Брат Марко изобщо не се виждаше, седеше в салона незабележим, като че ли го нямаше. А го имаше! И то как! Аз също бях най-накрая, аз организирах, но бях зад кулисите. Мен също ме имаше. Но ме позна само брат Марко, защото и аз го познах. Опознаването е взаимно за душите, които имат един и същ идеал. А нашият идеал бе Словото на Учителя Дънов и неговата Школа. Амин. Вергилий Кръстев * * * Е. АНДОН ИВАНОВ КЪНЕВ Кратка автобиография На Андон Иванов Кънев от град Айтос Роден на 26 юли 1927 година в село Ябълчево. Баща ми и майка ми са ученици още от първите години на Братството. Баща ми. Иван Кънев Терзиев до края на своя земен живот беше ръководител на Братската група, до завършване на своя земен живот. Той беше много ревностен и работеше всеотдайно за Делото Божие. Той поддържаше постоянна връзка с Георги Куртев от Айтос, като ходеше при него и там се заучаваха на времето всички песни и молитви. Той много беше предан към брат Георги и Учението. А брат Георги много го уважаваше, посрещаше го като истински брат, с най-голяма любов. Към края на 1951 година напуснах село Ябълчево и поех път към град Айтос потърсих си работа понеже почувствах, че в селото няма работа за мене. Тук си намерих вече къде да работя и останах в Айтос досега. Тук се запознахме със сестра Пенка, и така се стекоха обстоятелствата, че се оженихме. Тя, разбира се, беше от светските момичета, но ме разбра в моя път и моя живот. Впоследствие пое този път и тя и се разбираме много добре и работим за изпълнение и преизпълнение на Царството Божие на земята. Тук се запознах с много братя и сестри от града и почти от всички братства в България. Събирахме се често с много братя и сестри на свирки и прекарвахме много весело в името само на Божията Любов. Ходихме често на Братската градина, там, където е живеел и прекарал целия си живот в служене на Бога брат Георги Куртев. Най-много от всички и най-много сме се събирали с брат Добри Ганев и сестра Надка Куртева, с тях имаме големи преживявания на истински братски живот. От тях научихме с Пенка много за живота и Учението на Учителя, почти всички песни и молитви сме ги учили при тях, знайте, че всичко бе иззето от властта и най-важното бяхме на работа, а не бяхме свободни, да работят свободно, но въпреки всичко ние с Пенка отстояхме на всички трудности. От поемането на ръководството от брат Добри Ганев аз вече станах член на това ръководство, със сестра Надежда и Илия Чернев. Работа вървеше добре, но уви, беше за малко време или за две години. Първом си замина брат Добри и после брат Илия. Тогава стана ръководител брат Вълко Пенев, също бях в това ръководство, разбирахме се много добре и работихме с голямо разбиране, но дойде ред и той да си замине от този свят. Тогава пое ръководството брат Марко Христов, с него работихме много години, в разбирателство. От върховния съвет ни пратиха писмо, с което да регистрираме. Брат Марко прочете това писмо пред мен и брат Цветко. Решихме да произведем избори и да изберем новия ръководител на братството в Айтоската група. Тогава се реши да освободим брат Марко Христов, поради напредналата старост и да му дадем почивка. Избра се ново ръководство, начело с Андон Иванов Кънев, а Недка Вълкова - касиер. Иван Славов Топалов за член. Така работихме четири години, а сега от април месец ни се гласува и втори мандат да отговарям за Братството на град Айтос. През това време на ръководство се извършиха много работи за подобрения и подвизаване на всички братя и сестри, които обичат и добре познават Братската градина на град Айтос, тя е всеобща на всички нам, които сме ученици на това ВеликоУчение. Една мечта ми се изпълни. Отдавна имах желания нашата група да излиза на Парка и да играе Паневритмия самостоятелно и да се научат братя и сестри да играят. Това вече е факт, най-после научиха и айтозлии да играят сами Паневритмия. И на края има много какво да се пише за работата на братята в Айтос но засега спирам дотук. С много братски поздрави: Брат Андон А на вас желая Бог да ви благослови да завършите книгата за Георги Куртев с успех. /Чакаме./ Изпращам ви материали, доколкото можах да събера. Изпращам ти два броя снимки колективни по твое желание. Вярвам, че ще ги харесаш много, защото в едната почти всички братя са си заминали за отвъдния свят, те ще бъдат много хубави за тази цел. Общ брой снимки: 7 броя. Поздрави Марийка Марашлиева от мен и Джана. БЕЛЕЖКИ ЗА АЙТОСКОТО БРАТСТВО Брат Вергили Кръстев, Получих ти писмото и всичко друго, което си писал и до брат Колю. Моето желание да ти помогнем с тези писма, които са писани за Георги Куртев и за Айтоското Братство. Аз много се радвам, че си се заел да пишеш такава хубава книга за Айтоска околия, дано всичко се осъществи за всички нас, които чакаме това да стане. Брат Вергили, нека да бъде волята Божия. Затова защото Георги Куртев беше Голям Брат, тука всички братя и сестри светец го зовяха, кой го заболи глава, крака или нещо друго, всички при бай Георги отиваха, на всички се намираше лекарство за оздравяване. Разправяше брат Илия Чернев от Айтос. Разболяла се сестра Кина, Отива при Георги Куртев и му казва, че сестрата е болна. А той му казал: Илийчо, довечера ще дойдеш, никой да не те види, нито кучето, нито сестра Иринка, която по това време е била на Градината. Така и направил. Георги Куртев какво е правил, но сестрата се върнала здрава в Айтос. Той беше много приятен и внимателен към всички, на всички намираше какво да каже. Веднъж отиват при него военни офицери и разговарят с него, задават му въпроса: „Дядо, ти като стоиш тука виждаш ли Господа?" А той отговорил: „Ти слънцето виждаш ли? Както ти виждаш слънцето, тъй аз виждам Господа " Той беше много любезен и много обичаше всички братя и сестри в околията. Ако не се види с някого за много време, качва се на каручката и тръгва за въпросното село. Така той обикаляше навсякъде. Той си имаше традиция. През зимата, когато няма работа на село и в града, имаше братя, които изпращаше да обходят всички братства, като на ден се посещаваше по едно братство. Повиква брат Васил Долапчиев, Злати Янев от Страцин, някои сестри, с тях да обходят всички братства. Първом се тръгваше от Братската градина с указание на дядо Георги като се започне от Айтос - Бургас - Каблешково, Бата - Страцин и много други села - през Просеник, Ябълчево, Вресово, Тополица - и пак Братската градина при Георги Куртев и оттам се разпръскваха по домовете си. Аз съм от село Ябълчево, син съм на Иван Кънев Терзиев. Баща ми беше много ревностен за идеята и ръководител на село. Братята и сестрите бяха малко. Но той винаги държеше връзка с Георги Куртев и се обичаха като истински братя. Ние тогава с нетърпение очаквахме този момент да ни дойдат тези братя и с тях да прекараме поне един ден в името на Господа. С тях беше много весело и хубаво. Когато са правели градината, баща ми е карал камъни от Байра с кола, понеже сме имали голями волове. А братята са играели хоро надоло пред колата, за да построят първата постройка. На всяко написано писмо до Иван Кънев, след като го получи да извърши някоя работа, той оставяше своята работа и тръгва за Братската градина. Там работеше поне по една седмица за обръщане на лозето, тогава то беше седем декара и докато не го свършат, не си идваше на село. След неговото заминаване вече ние с моята жена Пенка поехме този път и до днес работим за изпълнение на Божията воля. Едно се моля Богу - да ми даде здраве и живот, защото още не сме си изпълнили задачата до край. Да ти разкажа как сяхме новото лозе. Старото лозе не беше вече годно, изкоренихме го, обърнахме мястото с голям трактор с рала. Станаха големи трапове и стана невъзможно за сеене. Дойде един ден от Страцин Злати Янев. Мислихме и решихме с Пенка да вземем мотика, да заровим траповете и да го подравним, за да може да се сее. И така направихме дупки и го засяхме, та днеска има грозде за братя и сестри като дойдат има хем какво да работят, хем какво да ядат. Сега вече имаме и млада овощна градина. Има много за писане и разказване. Смятам, че е достатъчно дотук. Ако можеш този материал да го ползваш, ползвай го - всичко е за добро. С братски поздрав: Андон Ако има грешки, моля те да ми извиниш, защото много бързам. Ти преди искаше да ти пишем нещо тука за около Градината. Поздрави сестра Марашлиева. Марийке - Марийке, Сега не идваш на гости, когато можеш да дойдеш, но след това може би ще искаш да дойдеш, но не знам дали ще можеш. Бъди здрава и люби Бога.

7. НАЧАЛО НА СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В АЙТОС Първият етап: събуждат се онези, изпратените за духовен живот. Те са с развито религиозно съзнание, посещават църквите, четат Библиите. Втори етап: Събират се на срещи по домовете и прекарват по цели нощи в молитви и религиозни, църковни песни. Трети етап: Спиритизмът се прехвърля по градовете. Той има за цел да покаже, че съществува невидим свят. Но той има и много вредни последствия. И много хора изгарят психически или биват отклонявани. Като пример показваме една статия, поместена в списание „Виделина", изпратена от Айтос, от участник в тези спиритически сеанси. Четвърти етап: Учителят Дънов посещава тези спиритически кръжоци, разяснява им някои неща и явления. На други показва, че духовете от спиритическите сеанси му се подчиняват на Духа, който е в него. Така постепенно повечето се присъединяват към него. Постепенно с годините спиритизмът в братските среди все по-малко се практикува, защото се знае отрицателното отношение на Учителя към него. Не само това. Но и мнозина заплащат с живота си за своето влечение и отклонение към спиритизма. СПИРИТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ В АЙТОС Пишат ни от Айтос, че на 10-ти и 20-ти март т.г. един кръжок от 5 души любители на духовните науки, под водителството на г-н Хр. Я-в са държали два сеанса. Първата вечер, след като насядали около кръгла маса, сложили ръце върху нея и всички в хор изпяват „Достойно", „50-ти псалом" и др. молитви - къщната врата изпращява, без да се е допрял до нея човек. Изгасяват лампата и следват с висок глас да пеят молитви. След 20-25 минути таванът, подобно на вратата по-рано изпращява два пъти и водителят вижда да се явява под него продълговата като кометна опашка светлина, която скоро се загубва. В същото време сестрата на Я- в вижда ръка до самия му лакът. Втората вечер (20) насядват всички около масата: изпяват няколко молитви твърде усърдно, понеже кръжокът искрено е търсил да му се дадат докази. Като спират пението, водителят забелязва подобна на първата светлина, във форма на метла. След малко виждат, че бледикава светлина като пушек завладява половината стая, Я-в се досеща да повика брата си, починал преди 10 години. Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява. В туй време сестрата на Я. забелязала добре сформирана глава зад гърба си, дето е бил светлият синкав облак. След това запалват лампа, за да успокоят една разтревожена госпожа, несвикнала още на тия прояви. Сп. „Виделина", год. V (1907 година), Кн. VIII, стр. 255-256.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС 1. ОБЗОРЕН ПЛАН А. Географска характеристика на град Айтос. 1. Разположен край двата бряга на „ Айтоската река". Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху характера на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката? Това може да се проучи от народния фолклор, предания, песни, обичаи и пр. 2. Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина. Това означава, че градът се намира във веригата на Балкана и получава своята част от неговите влияния и енергии за обособяването на населението като неразделна част от онази духовна верига, която обединява и създава дух на обновлението. Кое е свързващото начало на това население с останалото в страната? Справка в народните обичаи, бит, песни, предания, носии, облекло и пр. 4. На северозапад от града се издига скалисто образование и възвишение „Хисар", височина 322 м. Какво значение има тя за култовите потребности на населението през време на траките, славяните и българите? А през време на турското робство? А след това? За какво е използвана от населението? Как се наричала в различни времена от народа? 5. На изток от града е скалистото образование „Тримата братя". За какво е служело на населението? И как е свързан градът с него? Справка в преданията и разказите от някогашно време. 6. Климатът е преходен континентален със слабо изразено черноморско влияние. Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък. Справка в етнографския музей и литература за този край. 7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопро­изводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1. През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител. Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия. Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей. Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там. Нямало жива душа, понеже народът се бил скрил в подземията като разбрал, че ще бъде нападнат. Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски. Те нападнали града, обаче не намерили златния бюст на Орфей, който и до ден днешен не е открит. Жителите на града били земеделци - вегетарианци. По него време Айтос е бил люлка на духовен живот. 2. На северозапад от града са запазени останките и основите на три кули от средновековна крепост АЕТОС. Намерена е керамика и монети от времето на Светослав Тертер. Каква е ролята и мястото в това време? А какъв е култът им? 3. Да се провери какъв култ е изповядвало населението през времето на траките, на славяните, на българите до приемането на християнството. И какво е останало от онази епоха като предания, обичаи и фолклор. Всичко това впоследствие създава благоприятна почва в душевната нагласа на населението за възприемането на идеи от космополитичен план, а особено през времето от 1900 - 1944година, по времето на Учителя Беинса Дуно. 4. Като средновековна крепост АЕТОС се споменава за пръв път в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен под името Лакил /на френски: орел/ Справка във френски пътеписи за Балканите и България в съответна поредица от чужди пътеписи, излезнала досега до том 9. През 1206 година е разрушена от латинските войски. А защо? Какво цели с разрушаването и латинската раса? Какво иска да наложи тук, успява ли? Как налагането на чужда религия се отразява на населението? Справка народния фолклор - песни и предания. Кое е онова, което прекарва населението през тази епоха, държи го, укрепва го и го съхранява, за да го прехвърли в идните поколения? Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията? 5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това? С местността, с предания или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия. Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6. През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия /ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година. Турският пътешественик Евлия Челеби 18 век го описва като български град Ченгис. Справка в описанията му и в поредицата чужди пътеписи за Балканите. Българският елемент се запазва, бит и обичаи, А какви са култовите потребности на населението? Запазени ли са тракийските обичаи, а славянските и българските? 8. През време на Възраждането е известен с името „Орловец". „Орлово". А защо с това име? И кое е това, което го променя на Айтос? 9. През време на руско-турската война от 1828/1829 година турците са разбити при Айтос от руския генерал Ридигер, като градът е освободен и временно става главна квартира на генерал Дибич Задбалкански. След Одринския мир от 1828 година голяма част от българите се изселват от града от страх от турското възмездие и се заселват в Бесарабия. Обикновено в изоставените къщи се е заселвало гръцко население, дошло от Беломорието и Тракия, както гагаузко погърчено такова, това се отнася почти за всички изоставени домове от българите по това време. Как е този въпрос за град Айтос? Проверка къде е изселено това население. Връща ли се непосредствено след 10 години след войната 1828 година, както става на много места или остава в Бесарабия. Кога се завръща избягалото население? Изобщо връщали се? Ами кой се заселва в изпразнения град и как се променя състава на населението? 10. Възраждане: Църковно-национални борби за обособяване на правото на българската народност за отваряне на училища, правото за българско четмо и писмо, църковно-славянско богослужение в Айтос. Справка във възрожденския архив за града, публикуван в различно време, както и онзи, запазен съответно в града. 11. Освобождението от турците. възраждането на града, бит, култура и особености до идването на Учителя в град Айтос през неговите ранни обиколки от 1900 -1922 година до отварянето на Школата през 1922 година. В. Историческа проекция на Учението на Учителя и делото му в град Айтос. 1. Първи обиколки на Учителя в България и гостуване в град Айтос, Кои години и къде гостува? 2. Създаване на първите кръжоци от Учителя и т.н. „духовна верига" в България и нейната проекция в Айтос. Коя година? 3. Начало на съзнателна група в изучаването на Словото на Учителя след откриването на Школата 1922 година. 4. Създаването на братство и първи събирания. Салон, братски живот от 1922 -1944 година, събирания, срещи, вечери, празници, работа по изучаване на Словото. 5. Животът на братството след заминаването на Учителя 1944 година - до заминаването на Георги Куртев. Г. Биографични бележки и път на Георги Куртев и ролята му в създаването на Братството в Айтос. а/ Детство, юношество, родово обкръжение. б/ Войник в Балканската война и в Европейската. в/ Събития в живота му до срещата му с Учителя. г/ Ръководител на Братството в Айтос. д/ Духовни опитности и прозрения Д. Създаването на братската градина в Айтос: Каква е идеята и как се е осъществявала, кой дава мястото, как се започва, как се организира, как се осъществява построяването на вилата, коя година се започва и кога свършва? Е. Документация по темата за Георги Куртев, Братството в Айтос, градината и сподвижниците му. а/ Родови снимки на рода му: на бащата, на майката на Георги Куртев жена му. б/Снимки на Георги Куртев: като дете, юноша, младеж, войник на фронта, в/Снимки от брака му, роднините му, след брака, семейни и родови, г/ Снимки на Георги Куртев с Братството и с Учителя по време на Школата. 1. Снимки от първите събори от Търново. 2. При различни събирания в страната. 3. При идване в София по съборите и на Изгрева. 4. На седемте Рилски езера, на Рила. 4. Други снимки от Тополица при строежа на чешмата. 5. Снимки от събирания и братски срещи между Сливен и Бургас и Айтос. 6. Снимки от съборите в околностите на Айтос. 7. Различни братски срещи между приятелите по различ-ни поводи, екскурзии в кръга на братствата - Сливен, Айтос, Бургас. 8. Отделни снимки по различни поводи през време на Школата 1922 - 1944 година. д/ Снимки на други приятели от Братството, показващи живота му: лични, групови, в които не присъствува Георги Куртев. е/ Снимки на Георги Куртев в градината на Айтос: 1. Снимки на купената нива - подарената такава и нейното почистване и изораване и обработка от Братството. 2. Построяване на вилата. 3. Облагородяването й. 4. Снимков материал от братските посещения в градината с Георги Куртев и такива без него, разговори с приятели. 5. Съборни снимки от живота в градината до 1944 година и такива след заминаването на Учителя, като Георги Куртев е в градината. ж/ Снимков материал от различни лица, взели участие в братския живот в Айтос, които по един или друг повод имат опитности с Учителя, които са записани. Ж. Писмена документация по темата Георги Куртев. а/Лични бележници, тефтерчета, бележки по работата на „духовната верига", създадена от Учителя. б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото. в/Тетрадки от първите години, когато беседите са преписвани на ръка, като са били изпращани по Братствата, понеже не е имало пишущи машини. Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от редакторите. г/ Протоколи от срещи с Учителя при неговите посещения по провинцията, когато приятелите изпращат до съседните братства за уведомяване и преписване, или изпращани писма по този повод. Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и подредена, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата. д/ Кореспонденция между първите приятели от духовната верига: писма, картички, отворени картички, честитки: такива до 1922 г. и от 1922-1944 г. и след това. е/ Кореспонденция между Учителя и приятелите от Айтоското Братство. Този въпрос да се изучи внимателно и ако притежателите не дават писмата, да се преснемат на фотографски негативи и да се препишат, като не се разпространяват, защото това ще доведе до ревност и опасения за тяхното обсебване. ж/ Писма, написани собственоръчно от Георги Куртев до приятели или до негови родственици - като същите се препишат, а родствениците да ги пазят. з/ Други архивни материали, свързани с дейността на братския живот на Айтос, Георги Куртев, негови съвременници. 3. Летописци за живота на Георги Куртев и Братството в Айтос. а/ Георги Събев - първият летописец за тази епоха, като описанията са написани непосредствено след разказа на въпросните лица: 1. Биография на Георги Куртев. 2. История на Братската градина в град Айтос. 3. Опитности на Георги Куртев с Учителя и с Учението му. 4. Опитности на отделни лица от Братството в Айтос с Учителя. 5. Духовни опитности на приятелите в Айтоското Братство. Забележка: Тук ще бъдат включени от неговите книги нещата, отнасящи се до братството в А, неговото творчество остава непокътнато, като изброените пет точки са само една малка част от неговото творчество, което е нещо неделимо и много ценно, защото той е единственият човек, който откликва на Духа. за да запечати в писмо историята на онази епоха, макар че всички негови съвременници не одобряваха неговия стил на изразяване. Но неговите опитности са точни и не могат да се преразказват. Теса проверявани от мен лично, като съм бил свидетел на възраженията на неговите опоненти, като никой от тях не седна да напише. А когато някои се сетиха, всички онези хора и събития бяха отминали и единствено остана като достоверност написаното от него. Това е един урок за всички, че един оре и сее, но жътвата се прибра от жетварите. А той сееше и ореше и беше жътвар. Затова поклон пред труда му! б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството" в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос". д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос". е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел. И. Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирал чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха са като българи, бяха онези лица от Айтос и околностите, които съставляваха живите членове на това братство и бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения Дух.

16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ - АВТОБИОГРАФИЯ Желю Танев Николов, род 1913 година в село Богомилово, сега квартал на Стара Загора. Баща ми с многочленно семейство се изселва в с. Каракия, настояще Бозаре, община Карнобадска 1922 година. Поради това, че семейството е голямо, от 9 човека - дядо ми, баба ми, баща ми, майка ми и седем деца - двама сина и пет дъщери. А нивата като земеделец е малка, 50 декара за препитание на семейството ни. И купува в с. Каракия 100 декара нива и 40 декара гора на 500 метра от село, отлична работа, удобно за земеделие. Ето откъде започна връзката ни с Учението на Учителя. Още като живеехме в с. Богомилово, голямата ми сестра Донка се омъжи за Георги Илиев. Първо те се запознаха с Учението на Учителя. След това май ками, вероятно е било 1925 година, също прие от тях, също и брат ми Койчо, беше най-големия от всички ни. Така приеха Учението от сестра Донка и Георги Илиев. И така почнаха да се събират у нас на молитва и приятели на моя брат. И той започна да идва с жена си, след това сестра ми Пена, 10-ти набор стана вегетарианка, на 17 години. После, по-късно малката ми сестра и така. Носи се слух в селото ни, че сме вече дъновисти. И така започнаха да идват от Братството от Карнобат, от село Тополица, от Бургас. Събирахме се около десетина човека на молитва у дома. После сестра ми Пена се омъжи в село, но мъжът й симпатизираше много към Учението и започна да става събранието у сестра ми, беше по на център. Брат ми се спомина 1933 година, и остана за ръководител неговият другар, казваше се Тоню Донев, но водеше събранието по свое усмотрение и не получаваше беседи. Ето сега идва нашият ред. Какво сме ние, още на 17-18 години. Със сестра ми и други приятели почнахме да ходим на с. Тополица на празника Никулден, и след това в град Айтос на Братската градина на Петровден, на Богородица и така аз вече 19-20 годишен. И някои от Братството искат да ме женят за някоя сестра от Братството. Ами, казвам в себе си, аз още не съм в Братството, как ще взема момиче от Братството? И така, решил съм да взема момиче от селото си, да се сродим, понеже нямахме роднини и така направих - вземах момиче от най-голям род в селото ни - шест души братя и най-малката им сестра Иванка. Това беше по нашия план. Но от небето друго се нарежда. Още първата година започнаха изпитанията. Като бременна получи албумин, малокръвна и лекарят иска да махне плода. Ние не се съгласихме и от ден на ден си заминава Иванка, лекарят каза: „Сега само Бог може да й помогне." Вече осми месец, с инжекции го умъртви, благополучно се роди, но Иванка вече загуби съзнание, близо два дни. Минаха още някой ден. И лекарят каза: „Прехвърли трапа" След това я вземахме в къщи да я гледаме като малко дете, малко вижда, малко чува, а още по-важно, че не може да става и да върви, и дори не може да се храни сама. С една дума стана едно новораждане. Тези изпитания бяха началото на януари 1936 година и в продължение на 4-5 месеца така се поправи, че никога не е била така пълна и хубава и като отидохме на Великден, където хората играят както на селата отпразнуват Великден, и дойдоха да видят болната Иванка, и се чудеха, че никога не е била така хубава. И така готова за лятото за полска работа за копане, жътва. И така стана промяната на Иванка. Това, което е яла при голямо семейство се очисти и после стана много по-капризна - като й замирише на месо, и така започнахме живота от 1934 година 15 октомври. Ето сега дойде ред вече да се опитам да опиша своите изпитания. И така вече като семейство с Иванка и като отидем на гости по някой празник на майка и баща й, хората си ядат месо, ами и на нас тава слагат. У дома няма месна храна, там е лесна работа. Ами като отидем на гости и на кръстника виж и те са приготвили за нас нещо, ама месце, Ето все по-голяма става вече борбата. Като дойде неделя, ние спазваме да не работим, празнуваме и така с моя приятел Коце ще ме води на кръчмата или кафенето, ами аз нито пия, нито пуша. И тогава изпитвам голяма тъга, просто ме задушава в ден на неделята или празника - душевно болен. Чудя се какво да правя. Една вечер сънувам, но това беше съновидение. С моята сестра Пена, която е редовна в братския живот, с нея двама отиваме на една висока могила, връх, и като се качваме, почвата е рохкава. като сняг кога вали. И като заставаме на върха, аз си забих здраво краката в почвата и застанах здраво на земята, и това време започнахме „Добрата молитва". И по едно време се яви една светла звезда от небето. И идва към нас, а ние още си караме молитвата и когато ни наближи, стана една златиста роса. И така ни ороси хубаво, че целият от радост треперех, и така аз не можах повече да заспя до сутринта, все така, макар и по-слаб се чувствам, но все треперех. И тогава казах в себе си: Аз вече няма да гледам нито дядо, нито баба, нито кръстник, нито приятели, нито роднини. Дошло е време да се определя като всички братя като вегетарианец. Но рекох пак да не стане нещо недоразумение с Иванка, рекох си ще отида при брат Влайчо в село Конево да се съветвам - каквото ми каже, това ще бъде. И като отивам при брат Влайчо и му казах добре за съня си, а той ми каза: „То всичко ти е оправено. Това показва съня ти." Аз му казвам: „Абе брат Влайчо, да не стане така, че да се влоши живота ни с Иванка?" А той ми каза: „Абе брат Желю, той няма да се влоши животът ви, ами ще се подобри." И така аз се връщам, пълен с ентусиазъм и духовен стремеж. Но не казвам никому. Може би мина един месец и където ме поканят да ям месна храна, смело им казвам: „Аз не ям месо вече." И това се разчу из всички роднини и приятели и близки и така никой вече не ни предлага месна храна да ядем. Също Иванка, и тя била готова, така се пресрамихме пред всички. Ами какво става с моя приятел и жена му - вече не ме кани да ходим на кръчмата, започнаха да идват с жена си на молитва и така той се отказа от кръчмата. И така победата е наша. После тази братска идея се яви в големия брат на Иванка. Неговият син, макар още преди да изкара служба, почна да идва на молитва, после и майка му и така станахме повече от десет човека. И почнаха да идват от София видни братя - брат Боев, брат Сотиров, брат Георги Куртев от Айтос и много други, имахме интересни срещи и случаи, но всичко не може да се опише. Бих показал един два случая. При една братска среща бяхме поканили все възрастни братя, около десетина човека, това ставаше все на село Козаре. Също и брат Сотиров беше дошъл и различни въпроси се разискваха и изказваха от братята. Всеки от своя опит из братския живот. И тогава брат Сотиров каза една своя опитност: Като офицер на турската граница получих заповед от щаба на гр. Бургас, че трябва в толкова часа да отида. За да отида на определеното време и час, казва, аз ще пътувам с кон. Тогава коли нямаше. Трябва да тръгна рано през нощта, ами докато отида до шосето се пътува по една козя пътека, а мрак, тъмно. Направих си молитва, качих се на коня и потеглих по козята пътека. И по едно време пред коня взе да пресвятка светлина и оформи се една светла топка и върви пред коня и така излязох на шосето и топката се изгуби вече. И така аз отидох на определения час в щаба на армията. И в това време имаше от селото ни няколко човека, един от тия хора дойде при мене и ми казва, аз го познавам този човек, той ни беше командир на турската граница. Казва се капитан Сотиров. Тогава много са случаите из братския живот, не могат всички да се опишат. И така само отчасти някои случаи. Ще посоча един много хубав пример с брат Петър Камбуров, много пъти е идвал в нашето село Козаре, че дори и селяните го познаваха. Веднъж като дойде на село и някои от евангелистите решиха да правят диспут. В нашето село имаме доста евангелисти и решили се 6 човека да дойдат и да се запознаят с брат Петър и всеки носи в джоба си Евангелието и разбра се да се опознаят добре отблизо. И така започнаха разговори, относно Словото Божие и така започнаха да му задават въпроси относно Евангелието. Обаче брат Петър добре е запознат и с Евангелието. Много добре им отговаряше на зададените му въпроси, и така не се стигна до някакви спорове. Затова Учителят на много места казва да се проучава Библията, последните думи на брат Петър бяха следните, като станаха да си отиват, каза така: Братя, вие добре дойдохте тая вечер да се опознаем добре и да обсъдим много хубави неща от Словото Божие. То ни пълни душите и ни задоволява. Посочи пример. Сега вие знайте, че във всеки град в нашата страна стават панаири, особено селяните, кой волове кара да продава, кой коне, кой каквото има, а други отиват да купуват. И който е продал, е доволен, че е продал и който е купил, е доволен, че е купил. И всеки си отива доволен в къщи от панаира. И така, братя, нашият разговор с вас е при същия случай - вие си отивате доволни в къщи, и ние сме доволни. Така весело си отидоха хората. Брат Петър Камбуров, много са нашите спомени с него. Като много пъти идваше на село Козаре. А така се виждаше, че нямаше средства дори дрехи да си купи. И моята сестра Пена и моята жена Иванка и сестра Станка, жената на брат Биню знаете ли какво решиха? Вълна има, хайде сега да изпредем и изтъчем един плат за един костюм на брат Петър Камбуров да го изненадаме. И така направиха. Дадоха го да го валят и така платът е готов за ушиване. Така брат Петър останахме с добри спомени. Сега ще се върна към моя личен живот, като бял брат. През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия. Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението. Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в каруцата имах един чувал ябълки и круши. Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха. Така че Бог ни запази да се върнем живо и здраво в дома си. Животът на земята е борба и изпитания. През1941 година на сестра ми Донка Илиева с мъжа си се изселиха от село Богомилово, Старозагорско, още през 1925 година и живеят в София на Изгрева. Животът на Георги Илиев трая до към 20 ноември и почина. А на сестра ми Пена мъжът й почина в разстояние на 20 дни и тогава работата падна на моята шия. Събираха се нивата на сестра ми Пена -160 декара, и нашата чака, станаха 280 декара. Деца 7-8, все малки. Тогава от София се евакуираха и Донка Илиева пита Учителя аз къде да отивам и Учителят казва: „Рекох, на село Козаре, при брата си ще отидеш." И така сестра ми дойдоха при нас, живяха 4 години и така продължи живота до 1948 година, докато се образува ТКЗС-то и нивите, земята, добитъкът влязоха в колектива, но първите години нямаше средства. Обедняхме, децата взеха да учат, но пари няма. Тогава се принудих да отида до Бургас. Първите две години мизерия, беднотия, нямаше работа, това беше 1954 година. Когато отидох в Бургас с 5-членно семейство, ние двамата с Иванка и три деца - Таню, Мария и Христина, всички вегетарианци. Благодаря на Бога, че другарите на моите дъщери не им пречат в Учението на Учителя, било то на събрания, било то на Езерата всяка година ходят, даже малкият ми зет ги кара с багажа. Това е най-хубавото, което Небето е наредило за нашето семейство. И внучета се ожениха, и техният живот е добър, радваме се на всичко, което Бог е отредил за нашия дом. А ние с моята, вече баба, Иванка живеем от 21 години на вилата до братската градина в град Айтос. И така мога да кажа, че от целия ми земен живот на земята 86 години, и Иванка 82, това е най-хубавият ни живот тука, на вилата всред природата ни. Всичко в изобилие. Сега, уважаеми брат Кръстев, Снимката, която Ви пращам от 16-те братя, тя е голям спомен за нас, Направена е 1981 година, на 29.08. Случаят е следният: Един брат на име Димитър Добрев, настояще е сега ръководител на Бургаското Братство, вероятно го познавате. Тогава на деня, на празника, гледах го, ходи от брат на брат при старите братя и дойде при нас. Казва: „Отивай там пред братския салон." Питам го; „Какво става? Защо ни събираш?" - „Искам да ви направим снимка на пенсионерите за спомен." Това ме свързва с едно голямо събитие и ме радва много, че от тия 16 братя аз останах единствен да дочакам 1999 година, за която Учителят я ознаменува като едно голямо събитие за цялото човечество. На езерата през 1939 година Учителят още тогава казва: „Вие трябва да се приготвите за 1999 година. А какво ви остава - 60 години, един среден човешки живот, който иска да се моли да дочака това време." Така че аз съм от най-щастливите да видят това време, което не сме виждали и това, което не сме чували. Но пак ще кажа, че Бог е справедлив, Той ще ни пази и помага. Уважаеми брат Кръстев, Радвам се на големия ви труд, който сте положили и още полагате. Дали ще има време да продължите? Събитията, които се очакват, дали не ще ви попречат? Още едно нещо искам да допълня. Как Учителят в най-трудни случаи на живота, когато заслужаваме, ни помага, дори едно пътуване и пренасяне на багаж от село Козаре за Бургас - валя ме дъжд по пътя, изстинах, простудих се много, но трябваше да се върна пак на село, налагаше се. И в това време през нощта заваля много сняг. И в това време повика сестра да ми мери температурата, наистина аз се чувствах много зле, виждах вече неземни картини. Като ме прегледа, сестрата ми каза: „Много си зле, 41.5 градуса, да викаме линейка да ви вземе." И след като се обадиха за линейка, че не могат да дойдат че пътят е непроходим за село Козаре и не можем да дойдем. Край. А преди един ден направихме, напарихме варен ечемик, както Учителят препоръчва, да се налагаме, но нищо не минава, нито пот излиза. Това става срещу неделя и към 10 часа отидоха 2-3 сестри с майка ми да си правят молитва и аз застанах на колене на леглото и още като се започна „Добрата молитва" и почна да тече пот, но изобилна, просто не капе, а тече от челото и носа. Веднага очите ми се откриха и поисках вода да пия. После като четох беседата, срещнах Учителят казва: „Когато Бог лекува, той лекува веднага, а не с дни или месеци, както лекарите." Така Учителят ме върна от смъртта. Ами ако бях си заминал, тогава жена ми и децата ми живи бяха погребани в Бургас. Пари нямаше за хляб, бях занесъл един чувал брашно, че и то ни помагаше, прекарах голяма беднотия, две години с децата заедно в Бургас, цяло лято работеха в ТКЗС-то с майка си, а на Таню гърба му обелен от чувалите от вършачката и най-после вече от 30 години дойде хубавото и красивото и за децата, и за нас по един чуден случай. Небето всичко се нареди за всинца ни, да благодарим на Бога хиляди и милиони пъти, че ни дава живот и здраве и озарени от Словото на Учителя ни любим. С Братски поздрав: Желю Танев Николов

15. БУЙНИТЕ КОНЕ Ж.Т.: Брат Паню разправяше как ходил при Учителя. Той искал да си напусне занаята като подковач. Но Учителят му дал методи как да се отнася към животните и също да не си напуща занаята. По-нататък той каза, че приложил това, което му казал Учителят и той можел да се справя с най-буйните коне, защото знаел вече как да ги успокоява и тогава да ги кове. Брат Паню станал известен като опитен майстор да подковава и при него водели най-буйните коне, защото той знаел вече как да се отнася с тях. Много случки бяха разказвани, на много срещи бяхме канени. Брат Георги Събев разказваше за брат Паню какви спънки имал с добитъка: воловете бодат, конете ритат и т.н. При такива случаи не можел човек да си гледа работата и затуй искал да си напусне занаята. Отива при Учителя и му разказва какви трудности среща. Тогава Учителят му казал да не си напуща занаята, но че ще му каже какво да прави. Като ти доведат добичето, ще го погладиш по главата и по целия гръб с ръка, значи от главата до опашката. Това ще направиш три пъти. В.К.: Имало някаква формула, така ли? Ж.Т.: Имаше една формула. Той казвал формулата и след което добичето се укротявало. И там насетне по-добре е да се върнеш в занаята и най-своенравните коне идваха при мене, обаче при мене бяха кротки и аз по тоя начин продължих да се прехранвам от занаята си. После той каза пак един друг случай, брат Паню, че бил изпаднал в едно трудно материално положение. Задължения имал и отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, какво да правя, аз имам голям дълг, не знам какво да правя." Той му казал: „Имаш ли нива?" - „Имам." - „Ще наемеш една нива и ще я изореш. Ще я засееш с жито. Аз ще ти кажа как да сееш житото. Като отидеш да ореш, ще четеш „Добрата молитва" на четирите края на нивата. Като вземеш да я сееш, пак на четирите края на нивата ще четеш „Добрата молитва", като вземе да изкласява, ще я посещаваш и ще видиш резултата." „Направих - казва - това, а годината беше почти сушава, с малко дъждове. Като дойде дъжд, излее се върху моята нива. На съседите, на няколко крачки от нея няма дъжд. Моята нива стана толкав бой, класовете цяла педя, а пък на съседите, които бяха чифчии, ей такива малки класчета. И те казват: Паню, абе ти уж не си чифчия, а пък твоята нива е най-хубава." В.К.: Какво значи „чифчия"? Ж.Т.: Земеделски работник. Ти не си земеделски работник, ти си занаятчия, а пък твоята нива е най-хубава. Аз, казва той, си мълча. В.К.: Как се казваше той, Паню кой? Ж.Т.: Паню Димитров от Ямбол. Той е човекът, който е постил най-много в България. Всяка година по 40 дена непрекъснато пост кара. Седмичните пости и други и други си ги продължава. Ако четвъртък и петък ми се види малко, в понеделник наново постя. Така работеха и така се подвизаваха братята тук. Има много да разказвам, но днес трябва да изора нивата в градината. Друг път ще ви разкажа още.

14. ДЯДО ВЛАЙЧО Ж.Т.: В Русе намерихме сестра Марашлиева и други приятели, разквартируваха ни, пренощувахме. Сутринта рано трябваше да отидем на братското стопанство в местността „Свирчовица". Брат Рашо от Кирилово с мене, заедно ние отидохме по-напред, а другата по-голяма група с брат Влайчо остана по-сетне. Ние отидохме там. Две кучета залаяха. Отвориха ни вратата и влязохме вътре. Две сестри ни посрещнаха и после се показа и брат Ватев. Но кучетата не ни посрещнаха приятелски. Като дойде голямата група, отвориха се едни големи врати, големи райски ми се видяха, като започнахме да пеем „Братство, единство", голямата група, която идваше от едната страна, а ние първите от другата страна с брат Ватев и сестрите пеем и плачем същевременно. Всичко пее и плаче от радост и умиление. Такъв един спомен имаме значи с Русе и тогава вече се запознахме. В.К.: Кажи нещо за дядо Влайчо. Ж.Т.: При брат Влайчо съм ходил много пъти. Сега той беше с групата с нас и като си тръгвахме обратно за Русе, за града, една циганка и едно циганче идват насреща ни и почнаха да ни залъгват там, да искат да ни врачуват. По едно време брат Влайчо се спря. А тя искаше да му каже нещо, а той бръкна в лявото си джобче, извади няколко монети и й каза така: „Слушай, на ти тия пари, пък недей да ходиш да лъжеш хората, не е хубаво." Каза й няколко думи. Ние тръгнахме и вървяхме 50-60 метра и като се обърнахме, видяхме циганката на същото място, стоеше като закована. Такова нещо се получи. И така ние си заминахме. Но това беше една много хубава обиколка, която няма да забравим никога. В.К.: Понеже си контактувал с дядо Влайчо, да кажеш някои опитности, които имаш с него или си чувал. Ж.Т.: Имам. С брат Влайчо много пъти сме имали среща. Много пъти сме получавали писма, много пъти сме били поканвани от него да ходим в неговото село Коньово. Имаме доста случаи с него. Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец. Брат Бельо от Белчово, Старозагорско и аз, двамата бяхме само. Наистина имаше и гости, но той идваше при нас и при гостите. Ние за два дена направихме голяма работа. За два деня изкарахме към четири метра само с брат Бельо. Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство." В.К.: Къде е било това точно? Ж.Т.: Там, където му беше градината. „Ще направят - казва - училище на Бялото Братство." После една година бяхме събрали наши стари братя: брат Стоицев, брат Петър Камбуров и много други стари братя, за да ни разкажат опитностите си. Брат Петър Камбуров пък ни занимаваше с есперанто. То беше около една седмица. Петър Камбуров ни занимаваше. Имам много добри спомени, много хубави спомени имам от това време. Брат Михаил Стоицев беше много сладкодумен, брат Паню също. Те пък казаха едни спомени из живота на Братството и т.н.

13. ПРИНУДИТЕЛНА ПОЧИВКА Ж.Т.: При една спирка в Стара Загора, след като мина вече Братската среща там в Стара Загора и брат Чернев от село Кортен, Новозагорско. Димитър Чернев ни покани да отидем до Кортен у тях на гости. Ние бяхме: брат Петър Камбуров, брат Паню от Ямбол и брат Диню от Козаре също и аз от Козаре, отиваме четиримата и вечеряхме, насам, натам. Бяхме 4-5 човека. Почна се един такъв интимен разговор, че уж щяхме да си лягаме, а пък ние превихме нощта. Полунощ мина, разговори един от друг. все по-хубави и по-хубави разговори и рано сутринта трябва да отиваме в Нова Загора да си хванем влака за пътуване. Един час или два часа ние сме спали и пак бодри и весели отиваме в Нова Загора, хванахме влака. Искам да покажа с това. че имаше време за разговор, имаше време и за почивка, и за сън, и за всичко. Всичко това нещо си дойде на своето място. Имаме един спомен, понеже с Марашлиева се запознахме за пръв път в Русе. Та ще искам да кажа този случай. Това беше много интересно. Спомням си 1946 година е било, 1946 година. По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България. Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден. Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед. Тази почивка продължи близо два часа, докато направят рейса. И брат Влайчо ни каза: „Знаете ли защо се случи тука да спре автобусът и да направим тоя обед? Защото когато Учителят едно време пътуваше от Варна за Бургас, тука е отпочивал." Всички трепнаха от тия думи. Оттам поехме за Варна. Пристигнахме там, намерихме братския салон, пяхме, ходихме на лозето, пренощувахме и после тръгнахме за Русе с влака.

12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС Ж.Т.: Сега мога още нещичко да допълня към това, че тука една година за събора дойде едно нареждане, да не се състои. Но туй нареждане беше устно, тъй като аз бях против тия неща, защото нашите приятели идват от далечни краища, от изток и от запад на България, само и само да дойдат на този свещен празник на градината. Значи получи се тази устна заповед, с която аз не бях съгласен, защото всяка една заповед трябва да се придружава с писмо, да бъде писмена заповед. И какво стана, дойде брат Кралю Кралев от Бургас и каза, че има нареждане от София празникът да не се състои, но седна на масата, а хората идват с багаж, а той казва, че съборът е забранен и че трябва всички да си отидат. Ние изпращахме току-що пристигналите значи обратно със сълзи на очи. Те плачат и ние плачехме, защото те бяха уморени от път и веднага да се връщат. Това беше много неприятно. Даже тая година идва един брат от Шумен, който оттогава не беше идвал. Тогава една сестра каза, че тогава Кралю беше като някой детектив, така се изрази тя, не беше наш брат. Но мина това нещо. Кой беше виновен, кой не, всеки ще си отговаря. Във връзка с това нещо, предложението на правителството беше и причината да не се състои събора, че било лятна кампания, жътвата да не остава. Макар да е така, виж какво ни дойде, какъв удар за тази лъжа, седна дума било то на правителството или на нашите хора. Слушайте сега: ВЪЗМЕЗДИЕТО НЕБЕСНО 1 юли 1973 година, град Айтос. Град старинен е Айтос, преди хилядолетие наречен от певеца и поета, ученика на Орфея. Остави диря, спомени и мечти, та стигнаха до наши дни. С голяма светлина озари околните села дори, от дълбок сън човека събуди и в нов живот го обнови. Тебе, град Аетос, много люде ви посещават заради Божествената ви светлина. Група ученици събуди и заживяха в Любовта. Така ти озари човека свят, апостола наш брат от Бога избран, наставника на този край. Ти, Аетос, сияеш с аурата си свята, до тази година пазиш ни благата, посети по нивята. Но за спомен ни остави всеки да се чуди и мае. Годината 1973, 1 юли нека всеки помни и знае. Бури, облаци се развилняха, навред всичко разпиляха. Така също се повтори на 8 юли и на човека заговори: Ти мислиш, че си силен и всичко знаеш и със силата природна лесно ще се справиш. Това чудо мина, но не за дълго време. Само след ден, два, небето отново забуча. 10 юли ураган, гръмотевици и голям дъжд се изляха, град Аетос навред го заляха. Хората уплашени от много загуби и щети, но затова по-добре да се мълчи. Нека това не забравим, 14 юли по всички тия места дъждът отново заваля. За всичко това тези чудни, велики неща малко хора знаят и в душата си Бога тихичко те славят. От човека горд заповед се издава, за кампанията, жътвата никак да не остава. Тогава така се уговориха, че денят Петровден събора забраниха. Макар и така, планът, жътвата остана, дори някъде и не се прибра. Нека всички да разберем и знаем, че със силата природна не бива да си играем. Тя не прощава и строго наказва, който против нея се обявява. Знай, човече, че си частица от тази природа велика. От нея ще се учиш, живот нов ще сполучиш. Знание, мир и любов, доброта, това е нужно за всяка човешка душа на тази красива земя. В.К.: Много добре. Ж.Т.: Това е. В.К.: И аз ти обещавам, че това нещо ще го включа в следващия сборник. Тази случка, забраниха събора в името на идващата жътва, небето ги удари и потопи всичко с град и вода Ж.Т.: Но оттогава ние нямаме тези дъждове, които станаха. Тука имах дръвчета, водата, аз тогава мажех този долен етаж. Водата от градината дотука, край стената вървеше водата. В.К.: Значи два метра вода. Ж.Т.: Вода, дръвчета не извади, а Айтос, тогава беше с блокчета, гранитни блокчета. Беше натрупан, водата като ги набира отгоре, че при автогарата, до гарата. Те сетне ги събраха на една камара, каква голяма могила беше станала. Едни хора едва ги извадиха и спасиха от водата. Града беше целият залят. Четири пъти дъжд - на първи, осми, десети и четиринадесети. Еднакви дъждове. В.К.: Това е юли. Ж.Т.: Тази низина, хубаво я гледай. Всичко беше море. Не жътвата, ами останаха цели блокове непожънати. В.К.: А те кога забраниха събора? На самия първи юли? Ж.Т.: Не, преди първи. Ние на 12 юли го празнуваме. В.К.: На 12 юли. А дъждът кога стана? Ж.Т.: Ами и той е през юли. В.К.: Сега понеже дъждът е станал през юли, а тогава вие май празнувахте по стария стил, на 30 юни, или как? Ж.Т.: Аз точно си спомням, това се даде за поука на всички, за управниците и за нас. Да, да, на Петровден го празнувахме. Може да се случи на 15 или у събота или неделята. То може да е у петък, 12 юли. В.К.: Да, те забраниха събора и на следващия ден почнаха дъждовете. Ж.Т.: Те започнаха вече. Те, дъждовете може да са започнали преди 12 юли. Те са започнали предварително. Да се докаже на нас, че тази е причината. Случва се даже при отделния човек аз и това нещо съм забеляза/к и съм го проверил. Искат да правим нещо, а пък казват друго. Значи ударът е готов. Иска да извърши една работа или да купи нещо с една цел, а пък казва я за друга цел. Ударът е готов, неизбежен. Също както направиха тези. Те искат да съборят братството по някакъв начин, а казват че за жътвата се спира събора. А тука тогава особено се събираха повече стари хора. Да не идват старите хора да им жънат? Но дойде им скъпо и прескъпо. Брат Георги Събев ще помни тия дъждове, които станаха тогаз. В.К.: И те разбраха ли това нещо или него разбраха? Ж.Т.: Кой ще го разбере? Не могат да го разберат. Те не вярват в Бога, нито във възмездието. За тях всичко е случайно. Но за нас беше закономерно.

11. ЯТОТО ПТИЦИ Ж.Т.: Тия неща са много велики за този, който ги дава. Щото Учителят виж как казва, че тука /снощи на сестра Дора се разгърна Библията и така прочетох/ че брат Георги се е разговарял, той ги е виждал. А пък Учителят казва: „Аз когато изнасям беседа, аз не говоря само на вас, между вас има много повече, които слушат моята беседа и я носят в пространството." Та и при нас, някога може да сме сами, идват такива същества да ни посетят, да ни вдъхновят, да ни напомнят, да ни свързват с Небето, с Бога, с Учителя. Имам един пример при запаса 1943 година. Бяхме на Халкидическия полуостров долу в Гърция. Бяхме в един стар манастир на квартира. Спомних си аз празника на пролетта 22 март 1943 година, ама аз съм там далече, но ме свързва тука животът на братството с пролетта. Ставам сутринта рано, а имаше една чешма на стотина метра, отивам там да се измия и да посрещна пролетта сам. Това беше през времето на запаса ми. Отидох, измих се, почнах молитва, почнах да си пея тихичко. Имаше там такива тополи като нашите тука. През това време като започнаха гаргите да грачат една от друга, една от друга и у мене дойде мисълта, че това са душите от Бялото Братство, които посрещат пролетта. У мен дойде такова вдъхновение, необикновено. Никога не съм посрещал пролетта така сам. В.К.: Учителят казва, че ние сме като ято птици и се прераждаме в един народ, после в друг, когато Бялото Братство има някаква задача. Като ято птици се прераждаме от един народ в друг, като души. И това, което казваш, е вярно, защото отговаря на един закон от Словото на Учителя. Така се проверяват нещата дали са верни. Човек трябва да познава Словото.