Ани

4.2. ВРЕМЕТО Е ДОШЛО, УМНИ БЪДЕТЕ! Живот, Г. I, бр. 5,19 апр. 1929, с. 3. "... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Липсва ли ни знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затова казваме: който е загубил красотата си - да я придобие; на учениците - да придобият знания - те са основата на бъдещия техен живот, дом, за когото материали събират, за да го изградят; на жадния - да пие и утоли жаждата на своята душа; на болният казваме да оздравее - бъди здрав ... На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. Казват: "Добър е Господ!" Ние знаем, че Господ е добър, че Този Господ заради нас е дал храна и всичко друго и затова искаме да удовлетворим своите нужди. Казват: "Не му е времето още сега... Нека си поживеем... да си поблагуваме още малко!" Според вас "не му е времето още дошло", а според нас: времената за благувание минаха. Във време на изпитание сме навлезли - сега пред училищната черна дъска сте поставени от учителя ви и добавяме: - Человеци! Събудете се, станете, робските вериги снемете! Вие сте родени да бъдете свободни, а не роби на греха. Пробудете съзнанието си, пътя ви към Светлината е отворен. Светящият факел ви е водач! Смело напред!... времето е дошло! ... Слънцето е в изгрев... Идете и го срещнете, то ви носи живот! Получете от него вашето писмо - то ви носи щастието, чек е вложен в него... Времето е дошло - умни бъдете!

4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ Статии на Минчо Сотиров от списания "Виделина" и "Живот" 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА[1] Виделина, Г. VIII (1910), кн. 6-7, с. 146-149. "Всичко това сторих за теб. Какво стори за Мен ти?"[2] Братя и сестри, не мислих да говоря тая вечер[3] защото нескромно ми се виждаше това пред по-старите братя и защото не намирах тема за тая цел. От снощи късно ми се втълпи току що казаната мисъл, която нито час е излязла от паметта ми и като че ме принуждаваше да говоря. Ето защо, аз нахвърлих днес след обед наброски, който ей сега ще ви прочета, като вярвам, че ще имате търпение да ме изслушате. Вярваме всички, че Бог е Един и че Той, Създателят на небето и земята, и на всичко видимо и невидимо за нашето око, всичко съдържа в своята власт и всичко управлява. Вярваме също, че Син Божий, преди 1910 години, се яви на земята, като прие безгрешно тяло и человеческа душа от Пречистата и Пренепорочна Дева Мария и от Духа Святаго, за да спаси нас человеците от греха, проклятието и смъртта, които наследихме от нашия праотец Адама и които сме напълно заслужили чрез собствените си грехове. И наистина, нашия Спасител ни показа пътя на спасението: 1). Чрез своето учение; 2). Чрез своя живот; 3). Чрез своята смърт и 4). Чрез изпращанието на Духа Святаго. Да видим съвсем на кратце, вървим ли в тоя път на спасението? Чрез Своето учение Спасителя ни учи как да познаваме Истинския Бог и как да му служиме. Чрез Своя живот Спасителя ни показва Себе си за пример, като ни дава Себе си за огледало, в което да се оглеждаме, учи ни как трябва да изпълняваме неговите заповеди. С учението и живота Христови ще се запознаем, като изучаваме неговите слова и дела и да вникнем в тяхното съдържимо така, както внимателно се оглеждаме и така да ги разберем, така да ги видим, както искаме да видим чисто лицето си в доброто огледало, А ний, человеците, какво изучаваме?... Нам като че са по-мили делата на подобните ни - тях изучаваме, за тях се интересуваме и готови сме всякога да ги критикуваме -да ги одумваме, вместо да кажем: "О! Господи Царю, дай ми да виждаме своите грехове и да не осъждаме брата си, защото Ти си благословен във вечни векове." И още: "Благослови Отче тоя човек, подобен мен грешник, за да познае истинския път на живота и да не попадаме в грях. Ний се интересуваме за нашето и хорско облекло, храна и др. светски удоволствия и угодничества много повече, стремим се да дадем живот на тялото и то всякога за сметка на душата, която забравяме. Чрез своята доброволна смърт, Спасителя заглади нашите грехове и ни примири с Бога. Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!... На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл. 13-а, 1-о посл. Коринтян.) А понеже, братя и сестри, като человеци, ний грешим, необходимо е да мислим по-сериозно за нас. Трябва да разграничим грижите си за душата и тия за тялото, т.е. грижите си за Бога и за света, защото посред нощ ще дойде Женихът и блажен ще бъде само тоя раб, който Той намери буден, а тежко на тоя, когото завари, че спи: затова, нека всякога в живота си, на нашата земна планета, даваме Божието Богу и Кесаревото Кесарю. С тия думи да благопожелаем встъпванието на новата годишнина в нашето поле за работа, като призовем Божията помощ да ни подкрепя в предстоящата ни деятелност и в развиване в нас Евангелската любов, любовта на Св. Йоана Богослова, за да можем чрез нея да развием в нас и в нашите ближни всички необходими добродетели за проникването на Божието учение и изпълняването на заповедите Му от неговите създания на земното кълбо. Амин! Бургас, 1910 г. юлий 27. ------------------------ [1] Бургаските спирити са наредили еженеделни беседи, които се държат редовно от членовете вече повече от година. Настоящата беседа е държана там от члена, г. М. С-в. [2] Надпис върху картината на Разпятието от Щернбург, в галерията на Дюселдорф, впоследствие унищожена от пожар, който опустошил тая галерия. [3] В деня на годишнината (Св. Великомъчен. Пантелеймон) на Бургаското Спиритическо братство.

3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ Брат Минчо Сотиров Господинов е роден на 9 октомврий ст. ст. 1875 г. в гр. Сливен. Син на средна ръка работни почтени хора. Първоначалното си и средно образование е получил в гр. Сливен. В 1896 г. завършва Военното училище - София и бива произведен в чин подпоручик. В полето на военщината е работил най-усърдно, вдъхновяван от Божествените идеи - закони, като истински последовател на Христовото учение. Вземал е живо участие в боевете през 1912-1913-1915 г. Като командир на 3-ти Пехотен Бдински полк в гр. Видин се ползувал с най-добро име между войниците, другарите си и началството, като прилагал Словото, законите на Великото Всемирно Бяло Братство-закони на Висша Божествена Любов, жертва, справедливост, честност. Закони на братство и равенство, на приятелски отношения между всички. Като командир на 3-ти бдински полк (Пехотен) е бил пленник около 2 години във французкия лагер около Солун. В боевете е спасил знамето на полка и го е носил като пленник съшито между хастара на куртката си през цялото време на пленничеството. И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г., и оттогава до последния момент на Неговото пребиваване тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 декемврий 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 годишна възраст и 2 месеца - петък сутринта, по предположение към 6-7 часа, съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан бе неделя - 12 декемврий, с. г. в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя, г-н Петър Дънов, е постъпил в Братството в Бургас, където е служил офицер през 1905 г. И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване. Личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров, след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас, до края на живота си. Брата Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен ученик във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на Духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град. Искаше да бъде постоянно между братя и сестри, поучаваше ги, наставляваше ги в изпълнение и приложение на Словото. Учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори по между им. С каква силна жар ни вдъхновяваше, искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше от Словото, около незнайното, около висшето. Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му Дух. Тъй вдъхновени от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвуване Нека и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба на благото на цялото човечество. В служба на Великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприеме новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си. АУМ Според оставените записки 23 Псалом му е подарен от Учителя, София, 14 май 1917 г. 12 ч. по обяд и да си чете 51 и 61 Псалом. Песента "Тъги скърби са богатство" му са посветени лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София. Влакът е трябвало да пристигне в 8 часа вечерта. Имало е закъснение - пристига в 10 часа (22 ч. вечерта) в ул. "Опълченска" 66, където е живял тогава Учителя. Горе на вратата го е чакал Учителя. Поема му багажа, остава го настрани. След обичайното посрещане, Учителя взема цигулката си, засвирва горната песен и запява. Накарва и брат Сотиров да пее и Учителя свири. Това траяло до 12 часа (24 часа) полунощ, докато брата заучи мелодията. Посочва му легло. На сутринта стават и започват пак свирене и пеене песента, докато брат Сотиров добре я заучи. След някой ден Учителя изпраща за Бургас брата бодър, успокоен. Брат Минчо Сотиров е бил доста умъчнен по делото Божие, и Учителя го извиква в София. Това е било 1927 г. По разказ лично от брат Минчо Сотиров. Салона - училище Бургас е даден от брат Минчо Сотиров.

2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ Всички народи по лицето на Земята, през разните исторически епохи са биле ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се, усъвършенствували са се и са осветлявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствувало човечеството, докато се е достигнало в днешната епоха на 20-тия век - век на интелекта - търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони за творчество, за общо благо на човечеството. Така ще продължава човечеството да се усъвършенствува и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие - даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки за възкачвания и слизания, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействуват за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенствуване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близко или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са биле създавани от разни народи и са бивали стимулирани единствено от груби и егоистични стремежи... Водени от тия отрицателни сили, те са биле в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по тоя начин са спъвали тяхното, а и своето собствено правилно развитие. Обаче, светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата над робството и знанието над невежеството. Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тая борба между двата принципа - на светлината и на тъмнината да се развие до такава степен, че надмощието е вече взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството. Разбитите армии на тъмнината, на робството, на подтисничеството, са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, по всички отрасли на живота - отиват в бездната на изчезвание за във вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или по-големи групи - колективи - общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение - побратимявание на цялото човечество: "Едно стадо, един пастир." - "Един народ, една държава по цялото земно кълбо." - "Всички към океана, всички от океана." Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството, спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към новото време и съдействуват и те за създаване новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък, за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и др. изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура тоже е в упадък. Англо-саксонската и Тевтонска раси са в залязване. Идва културата на Славянството, и то ще изпълни своята мисия, за да донесе културата на светлината и всички ония елементи за живота, за да се спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси. Мъдрецът казва: "В учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена, чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи общественици с отрицателни възгледи, почнаха с "Библията под мишца" и със силата на техниката и с опожарявания през пепелища на цели села и населения се опитаха да завладеят народите и ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. С тия деяния на разорение, изиграха последния си коз. Сега вече на Славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата, за общо добруване - при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала и ще, не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става. Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно подпомагане. Отживя римското право на силата - "Човек за човека е вълк" и дойде Божественото право - "Човек за човека е брат. " В 1898 г. наши приятели от гр. Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава. Един от най-първите ученици на Учителя г-н Петър Дънов е бил брат Пеню Киров, роден в гр. Карнобат в 1868 г., високосна, събота - 13 юлий, сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януарий 1918 г., неделя 2 ч. и половина сутринта в гр. Бургас, на 50 годишна възраст. За тоя наш мил брат, през месец февруарий 1918 г., 20 дни след преселването му, бях (пише М. Сотиров) в гр. Варна при Учителя, дошъл от фронта Битоля, кота 1248, и Го запитах защо така рано си замина от земния живот брата Пеню, който сега би бил много полезен в делото Божие. Учителят ми отговори: "Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва", и добави Учителя: "Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тук при мене брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме.... Но и вие може да се срещате с него... Като запеете песента "Благославяй душе моя Господа". Той веднага се явява и можете да си беседвате с него... Тая песен е в негова памет." По-важните фази от неговия живот са следните: 1. Брата Пеню Киров произлиза от 4 поколения религиозни хора - с начало от с. Ракитово - Котелско, после от Сливен и Карнобат. 2. На 7 годишна възраст - 1875 г. е бил посетен от светло същество - человек, който е хвърчал във въздуха от юг към север. 3. На 12 годишна възраст - 1880 г. е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бога - Отца. 4. На 15 годишна възраст -1883 г. за първи път е излязъл по чужбина - не определя къде е ходил. 5. На 17 годишна възраст -1885 г. е постъпил доброволец в Сръбско- българската война, бил към Кула. Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, помолил се - заболява от тежка дизентерия, изпращат го на лечение в болница в гр. Русе, и там го заварва примирието. 6. На 19 годишна възраст - 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба 1890 г. 7. На 27 годишна възраст - 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа - дух-скиталец, който е молил за помощ. 8. На 32 годишна възраст - 1900 г. на 23 юлий, неделя, 5 часа сутринта, освободен от греха, е бил спогребан в Христа Господа - е бил облечен от Духът Христов (Учителя) в река Девня, при моста на ж.п. линия при гр. Варна от Духът Христов - от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35 годишна възраст, през 1903 г. и 1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас, през Анхиало (Поморие), Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава - Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница, Стара планина... Спрял се в манастира Св. Параскева, Св. Пантелеймон при с. Коджа бук, Карабунар и се завръща в Бургас. Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която продажба се е издържал. Така му е било наредено от Небето - от Отца (както лично ми е казвал, на брат Минчо Сотиров). Тоя наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов, доколкото ни е известно досега е имал ред години срещи с приятеля на Всемирното Бяло Братство, наречен тогава Г-н Петър Дънов. Някой от тия срещи са били инкогнито изпълнявани. Ще тръгне от Бургас до Варна, гдето е бил Учителят, като избягва да срещне какъвто и да било човек по пътя си... Свръзка между двамата в някои срещи е бил Архангел Михаил. През някои години е прекосил и центъра на България - от изток към Ямбол, Нова Загора, Старо-загорско, Казанлък и другаде. Тая кратка биография за брат Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил тоя наш мил и многообичан, любвеобилен брат в своята верност и послушание в делото Божие, и как е бил ръководен от Божествения Дух преди да турне основата на клона Бургас от обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До преди 1907 г. брата Пеню Киров е посещавал Странджа планина в свръзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от Велико Търново - Арбанаси - Куш бунар - Сините камъни (Сливенско), Айтоско, Бургаско, "Белия връх", към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (в. в. Казбук, Елбрус) и към Хималайте - Монт Еверест. През една от тия обиколки, към село Коджа бук, гдето има старинни святи, от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества, му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Която идва със ускорен темп на Земята, за да даде свобода, братство, светлина, правдини и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на Земята, и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му е било кръжока да се основе на 27 юлий - Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжока Общество Бяло Братство се основава в гр. Бургас на 27 юлий 1907 г. - денят Св. Пантелеймон, сега нов стил 9 август. Основатели са били братя и сестри. Брата Пеню Киров е бил избран за председателствуващ - ръководител на устроения духовен кръжок. В началото на неговото основавание, членовете са се занимавали с изучаване на Библията, и вписаните в нея Божествени - природни закони. Група малка се е занимавала и със спиритически сеанси. Първоначално са участвували трима души: брат Пеню Киров, брат д-р Георги Миркович от гр. Сливен, бр. Козловски от гр. Ямбол. В последствие последния се е изселил извън България. При тия сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдявали у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока, спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава Спиритическо общество, а впоследствие общество Бяло Братство, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя - Г-н Петър К. Дънов. В първите години и в последствие, дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии, предпочтително планински, правила за хранене, подбор на хранителни продукти специфично за всеки организъм, правилно дишане, използуване енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците Му, често пъти и с Негово лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи при обща групова работа по духовен път, за запазване България и българския народ и неговите общественици и разни професии и за общото му преуспяване и за обединение Славянството и пробуждането му в съзнание и свръх-съзнание, за да приеме Любовта Божия - безкористно служение. Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство. В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското. Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тия гонители бяха прави, защото "крадците и разбойниците" не искат светлина. Егоиста, грубия материалист. лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през и след 1923 г. до 1929 г. през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци "цанковисти" и други, против всички прогресивни хора, общества и партии. Водачите на така наречената православна църква у нас си послужиха с най-гнуснави и отвратителни измислени средства, за да опорочат Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в Своя Висок Идеал, като се опитваха да окарикатурят това Велико Учение, като преписваха своите грехове и морален разплух и мерзост на ония, на които и на ум не им е минавало за подобни деяния... Така е: "будалите се плашат от светлината."... Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. "Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." През същия режим 1923-1929 г. не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи А. Русев, в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора 1926 г. отговорил: "Не ви разрешавам, вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй. Със земеделците се разправяме лесно - те имат и оръжие и цепеници, с комунистите се разправяме лесно - те имат оръжие и литература, а вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй. Вие ще го разрушите." През разни години клона на Бялото Братство Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията при които би могло да виреят колективните организации в живота - във всичките му отрасли. През 192..,. година клона Бяло Братство се сдоби с една нива от 20 декара, подарена от една сестра, сега покойница - за общо ползуване и обработване на братски начала. Зася се колективно от членовете на Братството с лозе, с овощни дървета и нива - зърнени храни. Така се работи няколко години. По-сетне, поради липса на работна ръка измежду членовете, даваше се под наем. По-сетне се пое обработката пак от братските членове. И сега в момента се счита за отчуждена - напусната по причина... През 1926/1927 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя, от съборните дни 1926 г. до съборните дни 1927 г. от месец август до месец август, за образуване братски комунален стол - кухня. Основатели 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8-10-12 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столующ плащаше колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка. Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни продукти и периодически, обикновено помесечно, докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци. В края на годината, при приключване на братския комунален стол - кухня, остана излишък - няколко десятки лева (около 90 лв. кръгло) Ясно бе, че в случая, при тоя опит бе прилаган закона на жертвата - закона на доброволно заплащане -Любовта. Опита даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато Му докладвах за горния опит. През 1927/1928 г. Общество Бяло Братство, клон Бургас откри свободна продажба на книги на ул. "Богориди" - братска литература и други просветни книги. Всеки минувач по улицата бе свободен да си отвори "драмлъка" на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга бе искал, и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка. Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се оказа загуба на книги или суми. Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Единствен случай има - бяха липсвал и от касичката 18 лв. Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа. Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ." Подпис: "Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра непоколебима в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя. Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат. Жилище - салон - школен - молитвен дом. Първоначално Братството е правило своите събрания: 1. Всеки неделен ден в 10 часа сутринта - общо за всички членове и съмишленици; 2. Всеки петък вечерта-7(19 часа) вечерта за изпитани верни ученици на окултната школа. Изучавали са Библията и духовни разговори. В последствие Учителят установи 10 часа сутрин общи събрания. Четвъртък (Юпитер) - школни часове. Още по-подир Учителят установи: Неделя сутрин 10 часа - общи свободни четения - беседи. Неделя сутринта 5 часа - утринно Слово за всички. Сряда (Меркурий) - знания - Общ окултен клас - ограничен. Четвъртък (Юпитер) - облагородяване - женски събрания. Петък (Венера) - жертвата - чистотата - Младежки окултен клас - ограничен. Всеки ден, всеки ученик в дома си прави - изучаване Библията и беседите по свобода - под ръководството на Духа Господен. Братството - клона Бургас - се събирало на своите четения - школни часове в частни жилища, определени специално за неговите занятия, които жилища са биле собствени на членове на Братството. През 1915 г., доколкото си спомням един от пролетните месеци, в общо заседание на братята членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за тоя строеж - собствено на брат и сестра - членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя, членове от обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира. Един ден Учителят каза: "За салон да си построите нямаше единодушие." И твърдо добави: "У вас в Бургас един ще построи салона!" Дълго се обмислюваха тия думи на Учителя. Настъпи войната 1915/1918 г. - мирът 1919 г. И все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството. Частните къщи се продадоха. Собствениците се изселиха. В 1926 г. се отстъпи частното училище, собственост на един брат на ул. "Цар Симеон" № 25, впоследствие № 35, и на ул. "Охрид" № 3. Ремонтира се и заздрави с подпорни греди и приспособи за братски салон и Молитвен дом. Това ремонтирано здание се използува от Братството до 1954 г., около 28 години. Налагаше се един по-солиден ремонт - старо здание - рушеше се. Единодушно решение на Братството, по предприемчива инициатива на някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през месец октомврий 1954 г. стана нова постройка, в какъвто вид е вече на завършване и използуване за салон и Молитвен дом на Верската общност Бяло Братство - клон Бургас, на ул. "Републиканска"(сега) № 44. Верската общност Бяло Братство в България е призната по силата на член 78 от Конституцията и е закон за изповеданията от 26.02.1949 година, обнародван с Указ №2 38 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник, брой 48 и с удостоверение № 27526-40-V от 11 юни 1948 г. от Министерството на външните работи, отдел за Вероизповеданията - обществото Бяло Братство е признато за Верска общност и се ползува с правата на свободна дейност по смисъла на тоя член от Конституцията. През 1949 г,, когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството - клон Бургас - вписано в регистъра на Бургаски градски Народен съвет на с ............. на името на Минчо Сотиров Господинов, по нотариален акт №... от ... е декларирано както следва: Братския Молитвен дом на ул. "Републиканска" № 44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство - клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя на Братството Минчо Сотиров Господинов на 28.03.1949 г. в архивна стая № 10 и после в стая № 7. Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на изгряващото слънце на свободата, на мирът, на Братството и единството на равенството пред законите. Бъдещето носи скрити блага. Живота има своята скрита цел. Българите трябва да живеят в сплотеност за Славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя. Българите са запалката за свещения огън на Любовта - на жертвата, която озарява цялата земя, и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, коте ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала. Ние вярваме, че това ще бъде и окриляни от тая вяра. ние сме готови да се жертвуваме всецяло в името на общото човешко добруване - спасение. АУМ Тази кратка история, оставена от брата Минчо Сотиров Господинов, ръководител на В. В. Бяло Братство - клон Бургас, съставена през месец ноемврий 1954 г. - няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения - с желанието му да я прочете при откриване ново направения Молитвен дом, гр. Бургас, ул. "Републиканска" №44. Не успя! Оставена недовършена е предадена тук. Молитвения дом се откри след неговото заминаване, което бе на 10 декемврий 1954 г., петък сутринта, внезапно.

12.6. СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИНА Е В НЕГОВИЯ УМ ДО КРАЙ: 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 12 февруарий, 1928 г. София - Изгрев. - В: Синове на възкресението Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с. 55-56. "... Съвременните хора са дошли до положение да желаят здраве, богатство, сила, да уредят работите си. Два начина има, по които човек може да уреди работите си: човешки и Божествен. Ако ги урежда по човешки начин, той постоянно ще се натъква на мъчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божествен начин, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Бог прониква навсякъде и във всичко. При това положение, дето и да отиде, той ще се чувствува господар на положението. Така са се чувствували едно време старите римляни в своята държава. Така се чувствуваха англичаните преди войната във всички държави. Дето отиваха, навсякъде ги приемаха с почит. Ако българинът отиде в странство и каже, какъв е, ще го приемат ли с почит? С какво може да се похвали българинът на земята? С какво ще се похвали и в невидимия свят? Ако не вярва в Бога, с какво ще се похвали? Всеки народ трябва да се похвали с нещо! С какво може да се похвали? Или с любовта, или със силата, или с ума си. Българинът с любовта си не може да се похвали; със силата си - също не може да се похвали, макар да има пехливани българи; и с поведението си, с обходата си не може да се похвали. Остава му само едно: да се похвали със своя ум. И действително, дето и да се яви, българинът се отличава по своя ум. Следователно, спасението на българина е в неговия ум. Той трябва да бъде умен! За да бъде умен, човек трябва да бъде вътрешно търпелив. За тази цел в ума на човека трябва да проникне идеята, че в света съществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всичко хора, и по този начин създава вътрешна, интимна връзка между тях. При тази връзка, на каквото разстояние да се намират двама приятели, те могат да чуват гласовете си: ако единият говори, другият ще слуша, какво му говори... "

12.3. ИЗПИТЪТ В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА НОВАТА ЕПОХА В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София. - В: Новият човек[1]: Неделни беседи 13 март 1921 г.-2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 149-152. "... Казва се в стиха: "И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Тъмнината показва всички условия, при които ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигне известни удоволствия. Светлината, виделината показва всички Божествени условия, при които може да се развиваме. Този характер, който виждате у Данаила е потребен за съвременния обществен живот. Как би се съградило бъдещето общество, как биха се съградили бъдещите партии, как биха се организирали сегашните народи? На, сега всички партии вървят в една посока. Ако се върви тъй, както сега вървят, ще се разкапят. Сега те са дошли до една фаза, дето благородството трябва да вземе надмощие. Опасното е там, дето казват: "Когато човечеството се облагороди, тогава ще вземем своя дял." - Не, не чакайте цялото човечество да се облагороди. Човечеството се състои от единици. Всички, които образуват духовния свят, са минали през този изпит, следователно те са съвършен свят и вие не можете да влезете там, ако не издържите изпита си тук на земята. Ако една жена очаква да я вземе някой мъж, как ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита в рова на лъвовете? Тя не може да очаква никаква любов от мъжа си. Нея я очаква нещастие. Същият закон е и с мъжа. Един народ, едно общество, което не е издържало този изпит, не е за уважение. Че в какво може да се уважава? Ако една жена може да пожертвува живота на мъж си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистика в Америка, в Англия, дето се изброява числото на убитите мъже от една жена. Това ние наричаме "закон на израждане". И това са хора, които се крият под булото на молитвата. Ако човек би изнесъл съвременния живот и на религиозните и на светските, във всичката им голота, бихте се погнусили от онзи скрит разврат в него. Сега, няма да се спирам върху това, да ви казвам какъв изпит иде за всинца ви, но ви казвам, че всеки човек е подложен на изпит. Никакво, абсолютно никакво колебание! На жената да не й трепва окото пред никакъв красив мъж, с каквито красиви мустачки да е, с каквото положение да е. Тя трябва да предпочита да си остане, девствена да бъде. Той казва: "Не мога да живея без тебе!" Утре срещне друга, същото й казва. Този вълк, този външен демон на земята, долу в центъра на земята! Там трябва да го изпрати Господ, с хиляди години да изкупва своите грехове. Да не мислите, че Господ любовта ще спасява? Не, за в бъдеще хората ще се лишат от възможността да правят престъпления. Това значи наказанието. Най-после, в какво седи нашия характер? Казват за някого: "Той заема високо обществено положение." Че какво от това? Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е бил девствен, извадете една българска такава! Не казвам, че няма, но колцина са те? Не само привидни, но като ги поставим на изпит, да могат да кажат; "Ние предпочитаме всичко да пожертваме." А сега, за Христа, за народа, за туй-онуй, опетнявате се, а после всичко и народ и общество отиват по дявола. - "Да се бием!" Ако се биете, всичко трябва да бъде идейно. Ако един не вярва, че изпълнява своя дълг, като отива да се бие, да не отива. Ако вярва, че изпълнява дълга си, да се бие! Всяко нещо трябва да се извърши съобразно това да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва едно нещо, а върши друго, той прави най-голямото престъпление. Сега, как ще се подигнем ние? Някой казва: "Да бъдем българи, да бъдем Християни!" Добре, но това са само методи, чрез които човек може да се повдигне, но човек трябва да се постави на един изпит, за да се подигне. Ще се изпита неговата честност и ако той не краде, ако не лъже, той е честен. Кажете ми, ако днес потърсим един човек, който никога не е излъгал, ще го намерим ли? Казвам, ако в България намерим само един такъв човек, тя ще бъде най-великата държава и този човек ще бъде един скъпоценен камък, какъвто никъде го няма Този човек, мома или момък, ще бъде най-ценен. Питам, де е тогава нашата култура? И вие си говорите за небето, казвате: "Господ да ни прости греховете!" Няма прощаване повече! Господ е приключил с вас и казва: "На тези лъжци, които са ме лъгали 999 пъти, не прощавам повече!" Не че ви мрази, но ще ви тури на един изпит да изкупите тези ваши 999 лъжи. Знаете ли за колко години ще ги изкупите? По една година ще ви тури за всяка една лъжа. Значи, за лъжите - 999 години. Ако сте крали, за всяка кражба - по една година. За 999 кражби - 999 години за изплащане. Съберете ги 999+999=1998 години. След това, вие сте убивали. За всяко убийство - по една година. Направили сте 999 убийства, значи 999 години ще изплащате. Знаете ли, колко хиляди години ще се съберат на гърба ви? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов, за която говорим, е от картошки. Любовта на картошки мина вече. Сега иде в света една любов, която е огън. Добрите хора ще се подигнат от тази Любов, а за лошите хора ще бъде най-голямо страдание, ще ги гори, че като минат 777 пъти през огъня, като ги потопява и изважда ще ги пречисти и ще ги пита: "Ще грешите ли?" - "Не." - "Добре." Знаете ли какво ще бъде вашето положение?..." ----------------------------------- [1] Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 138-140.

12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 10 април 1921 г. София. - В: Новият човек* : Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 105-107,108-109, 110-114,114-115. "... Запитвате: "Ще вляза ли в Царството Божие?" - Виж, ако любовта е влязла в сърцето, в душата, в ума и в силата, ще влезеш в Царството Божие. Запитвате още: "Ще възкръсна ли?" - Виж, имаш ли любов в сърцето, в душата, в ума и в силата си. Ако имаш, ще възкръснеш; ако я нямаш, каквото и да ти казват, лъжат те. Тъй седи великата истина от гледището на живота. Според това, каквато любов и да носим, трябва да я носим от цялото си същество. . Нашата партия иде вече отгоре и ще ви обърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще ви вземат къщите, имотите, всичко, а ние като дойдем, ще превърнем света във вода; ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще турим всичко под еднакъв знаменател. След това ще започнем да образуваме рибите, птиците, новите млекопитающи, като волове, кончета, и най-после ще образуваме новия човек и ще го поставим пак в рая. Велика програма имаме ние! Тези шапки, бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове - всичко ще стане на вода. Ние сме опасни хора. Най-страшните хора в света, това сме ние. Получили сме вече последната телеграма от слънцето. От там са насочили своята артилерия към земята и с това ще създадат в умовете на всички хора коренни промени. Няма да остане глава на земята, която да не узрее. В Индия има слонове, известни със своята упоритост. Но индийците са намерили модус да ги укротя ват лесно. Хванат слона обърнат го няколко пъти на гърба му с това, в 5 минути толкова много се укротя ва, че е неузнаваем. Така сега и Господ ще направи, ще хване всички хора - мъже, жени, свещеници, проповедници, учители, съдии, ще ги обърне няколко пъти на гърба им и ще ги претъркули във водата. Те ще кажат: Всички ще кажат: "Господи, познахме Те!" Във водата няма частна собственост. Ще ми кажете: "Ние ще дочакаме това нещо, бъдем свидетели на тези времена." Не стойте да дочакате това време! Гледайте да не направите грешката, която е жената на Толстой направи. Толстой още преди 20 години предсказа какво ще стане с Русия и казваше на жена си: "Хайде да раздадем богатството си, да се уединим някъде и да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля." - "Раздай своето богатство, аз не искам да направя същото", отговаряше жена му. Наистина, след 30 години се сбъдна предсказаното на Толстой. Така и вие, не стойте в бездействие, а се гответе. Ще кажете: "Ние сме готови да изпълним Волята Божият, когато дойде времето за това." Това не е готовност. Като ви говоря това, не разбирайте, че искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, с което да разберете дълбокия смисъл на Божествения свят и да ви избавя от излишни страдания. Нашият живот тук на земята е частица от великия Божествен свят. Ето защо, ние трябва да се приготвим за онзи велик свят, на който трябва да станем граждани..." "... Ще кажете: "Ние ли да поправим света?" Ами нали вие го развалихте? Вие трябва да оправите това, което сте развалили. Знаят ли българите, колко неща са развалили те я света? Как? Тези нещастия, които са имали и имат българите са резултат на омразата, която хранят толкова години към гърците. Тази омраза е, която е развалила много работи. Българинът има характер и сила, а гъркът - ум и с тези си качества взаимно поддържали омразата и до днес. Четете историята, ще видите, че и днес се повтаря същото. Не е омразата, обаче, която може да разреши такива важни обществени въпроси. Някои хора казват: "Да бъдем националисти!" И в това не е разрешението на въпроса. Хората имат известни интереси, но правилно е, тези интереси да бъдат еднакви за всички. Цялото обществото е един организъм, който има нужда от подкрепа на всички частни, външни сили. Същото е и за човешкия организъм. Ако човек усилва едно орган или едно качество, в ущърб на друго някое, с това се създава известна дисхармония. Следователно невидимият свят не може да гледа спокойно на издигането на един народ над друг. И гърците сега ще изкупват греховете си..." "... Сега всички хора в Европа се справят със своите неприятели. Това е първата фаза. В църквите, във всички религиозни общества, навсякъде хората се борят, защото имат неприятели. Един народ с друг се бие, защото са богати и като тъй виждат своите врагове. Докога ще се борят? - Докато станат сиромаси. Като станат сиромаси, ще кажат: "Братя, стига сме се борили, може по друг начин да живеем!" Може, може да се живее по друг начин, но трябва вяра. Сегашните културни хора и едните и другите отиват в крайности в живота. Онези, които вярваха в Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не можаха да направят и онези, които не вярваха в Бога, а вършиха Неговата воля, и те не можаха да направят нещо; защото и онези, които вярваха в Бога, вършиха своята воля и онези, които не вярваха в Бога, пак вършиха своята воля. Аз наричам и едните и другите верующи, но веруюши в кого? - Верующи в себе си. По-големи безверници от религиозните хора в този свят няма. По-големи безверници от поповете, свещениците, проповедниците, брамините - няма. По-големи безверници от майките и бащите в този свят няма. И днес всички болести, от които страда цялото човечество, са израз на тази покварена мисъл, която е заела, обхванала целия свят. Вие вярвате в Бога, но тази вяра не ви определя де е този Господ сега. Някои казват, че е горе на небето, други - че е у вас вътре. Че е горе на небето, това зная, че е у вас вътре и това зная, но Той там спи, чака да Му отворите, вие сте Го заключили. Господ хлопа, а вие казвате: "Господи, чакай да се понатъкмя малко, да се облека." Жената казва: "Господи, снощи имах неприятности с мъжа си, почакай малко!" Мъжът казва: "Господи, снощи имах неприятности с жена си, почакай малко!" Търговецът казва: "Господи, почакай малко да си прегледам старите тефтери!" Господ казва: "Няма чакане вече, срутете всичко отвън, жени, мъже, търговци, свещеници, всички да станат на вода!" Само така ще се оправи света. Моето желание е всички да станете на вода; да бъдете чисти, кристални като нея, та като ви пие някой да каже: "Ето, в какво се състои живота!" Тази вода да минава през всички души, да ги мие, да ги подига. А днес се срещат хората и едни от други се плашат - мъже се плашат от жени и обратно, търговецът се плаши от търговец и т.н. Казват за някого: "Не му вярвайте, той е крадец, лъжец." Кажете си по-добре тъй: "Да, приятелю и ти, и аз лъжем и крадем, но хайде и двамата да се поправим!" Казвате: "Ние сме по-благородни от него." Че ако ти си по-благороден, в какво се състои твоето благородство? Ако Господ би ви изправил в някой кинематограф да наблюдавате лентата на вашите минали животи, знаете ли какво бихте видели? Ще видите най-ужасните картини, каквито досега не сте видели. Това е човешкия живот. Той е смрад и редица от престъпления. Както ви говоря, някои си казват: "Ние сме много добри, все ще уредим някак тази работа." Не, някак тази работа не се урежда, а трябва веднъж завинаги да турите закона на любовта в сърцата, в душите, в умовете и в духа си, всичко да се изпълни от нея.! Иде огънят! Който няма в себе си тази любов, нищо няма да остане от него. От европейските държави няма да остане нищо. Няма да се мине много време и ще проверите всичко това, което ви казвам. Само любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. От плановете на европейската политика няма да остане нищо, нека знаят това европейските дипломати. От всички сегашни религии, църкви, нищо няма да остане. Камък на камък няма да остане! Любовта ще съсипе всичко и после ние наново ще градим. Сега стоят съвременните хора и казват: "Чакай да се молим за оръжието, за добрия изход на войната, за подобрение на материалното ни положение и т.н." Не може вече това, такава молитва не се приема. Онзи, който се нарича българин, трябва да има нещо Божествено в себе си. Няма ли нещо Божествено в себе си, той е, както го наричат гърците - дебела глава. И тъй онзи, който няма любов в сърцето, душата, ума и духа си, той е калън-кефалия, човек на който главата не увира лесно. Слушайте, приятели, аз друг път няма да ви говоря така. Ако ме слушате в това, което ви говоря - печелите, работата върви добре; ако не ме послушате - утре на вода ще станете. Ще казвате: "Ние сме млади още!" Да, но трябва всички вие - бащи, майки, да станете млади, чисти, красиви като ангели, та като срещате хората, да не ги убивате. Вие срещате някой ваш неприятел, застреляте го с някой шрапнел в гърдите, ударите го с топуз в главата, и той ви казва след всичко това: "Хайде, аз съм с вас." И ние сега действуваме с топуз. Няма да пощадим никого от вас. Да видите, как ще гласувате с нас! Топуз ще има сега за всички мъже и жени, братя и сестри, за всички народи - тъй е решил невидимият свят. Сушата, която имате сега, е начало, предсказание на това нещо. Нека хората видят, че невидимият свят определя живота и събитията във видимия свят. От невидимия свят казват: "Дъждът е много за хората на земята, по-малко да им се дава." Аз предвиждам, че след 2 години хората ще имат по 100 гр. хляб даждие, а след 5 години - само по 10 грама. Не ви плаша с това, но ви казвам, какво ще донесе закона, който работи сега в света. Между хората трябва да заработи законът на любовта, за да може всички заедно, общо да възприемат благото, което иде. Всичката земя, жито, ябълки и други плодове, това е Божие, а трудът е наш, затова той трябва да се разпредели така, че да бъде пак общ за всички. Този въпрос ще се разреши чрез закона на Любовта. И тъй, трябва да разберете разумното Слово. Искам всички да се заемете за работа. Ще кажете: "Ние сме малко на особено мнение." Оставете особеното мнение, направете опит. Като се върнете в къщи, сърцата ви ще затупат, ще си кажете: "Този човек говори много лоши работи, нямам мир на сърцето си, защо отидохме да го слушаме?" - Аз не искам да ви плаша, да ви качвам на бесилки; нито пък съм палячо да ви забавлявам, но казвам да се върнете от пътя, по който вървите, защото ще ви изведе на лош край. Бог и природата няма да изменят законите си заради вас, а вие трябва да се справите с тези закони. Ако работите разумно, ще дойде и разумния живот у вас, за да живеете добре. Който идва от сега нататък при мене, нека прочете надписа, който ще поставя над вратата си и тогава да влезе. Надписът ще бъде такъв: "ТОЗИ, КОЙТО ИДВА ПРИ МЕНЕ С ДВЕ ЛИЦА, НЕ ГО ПРИЕМАМ. Второ: запитай се живее ли любовта в сърцето, душата, ума и духа ти? АКО НЕ Е ПРОНИКНАЛА ЛЮБОВТА В ТЕБЕ - НЕ ТЕ ПРИЕМАМ. Искаш да те лекувам? Проникнала ли е любовта в тебе? - "Е...е...е". - Не, не казвай "е...е...е", а кажи: "Бог е Любов. Любовта е проникнала в моето сърце, душа, ума и дух." Ако е така, както казваш, ела ще те лекувам. Гладен си, ще те нахраня пак по същия закон. - Откъде ще дойде яденето? Между вас има много страхливци, но аз съм приготвил топуза си и за мъже, и за жени, ще святкам с него, дето завърна. Очите ви ще светнат на четири. Не сте ме виждали, как дигам топуз, като Крали Марко. Като ви ударя един път с топуза ще кажете: "Любовта живее в сърцето, в душата, в ума и в духа ми, познах те Господи." Жената за да изрази любовта си, казва: "Дай, милички, да те целуна!" Целувката не е израз на любов. На вода ще станеш ти и мъжът ти. Новото учение казва: "Нека разберат българите, че пътят на спасението е само чрез абсолютната чистота в живота им." Ако разберат учението, добре; ако не го разберат, пак добре. Вие, които ме слушате, ме разберете, направете опит върху това. което ви говоря. Това иска живия Христос, Когото аз съм виждам. Аз виждам Христос на бял кон, с много свита, всички въоръжена с големи топузи. Когото ударят топузите, ще поумнее. Ще кажете: "Ами Господ нали е любов? Защо удря с топузи?" Ами, че топузът не е ли любов? Аз не си правя илюзии и съм уверен, че от вас ще излезе нещо. Всеки от вас е работил, ако не сега, то в миналото си, но помнете надписа ми. При мене да не влиза човек с две лица, ще му светна с боздугана, с топуза си и втори път няма да влезе. Приложете и вие за себе си същия закон. На вратата си турете същия надпис, че не приемате хора с две лица и хора, у които няма любов. Дойдат ли такива при вас, светнете им с боздугана си. Светкайте по всички правила на любовта!..." "... Христос казва: "По-блажен е този, който пази и слуша Словото." И аз бих желал да спазвате Словото и да бъдете полезни на братята си. Бъдете смели и решителни, и говорете само истината! Ако говорите за любовта и тя изпълва само сърцето ви - говорете за любовта на сърцето. Ако любовта изпълва само душата ви - говорете за любовта на душата. Ако любовта изпълва само ума и духа ви - говорете за тази любов. Изобщо, говорете само за тези неща, които сте изпитали, а не говорете за неща, които не сте изпитали и преживяли. Това е действителното Слово, това е Великият Дух, това е Живият Христос, Който изисква от всички ви Любов - носителка на вечния, живот." ------------------------ * Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 98-99,100-101,101-105,106.

12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ 12.1. НОВАТА КУЛТУРА И НОВАТА ЕПОХА СЕЯТЕЛЯТ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 27 март 1921 г. София. - В: Новият човек* : Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 56-58, 59, 68-70. "... Идва след това втората фаза, фазата на онова семе, което е паднало на добра почва. Това на съвременен език значи - в днешното общество при разбиранията, които има, при строя, с който разполага, не може да има никакво споразумение. В света трябва да настъпи коренна промяна, за да дойде във всичко нов ред и порядък. Днес, с тази своя култура, хората са достигнали до своето крайно разбиране. Както и да завъртят това колело, те ще мязат на фалирал търговец, който кърпи от едно място къщата си, тя от другаде протича. Кърпи я ред години от тук, от там, докато един ден, цялото здание се сгромолясва. Искам всички да сте свободни в своето развитие, в своите размишления. Всеки е свободен да мисли каквото иска. Не туряйте преграда на човешката мисъл. Нека всеки свободно мисли, чувствува и действува! Трябва да знаете, че всяко действие ражда и противодействие, и че в съвременния свят са допуснати всички противоречия. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите и доброто и злото в света; щяхте да видите в едно отношение ада, а в друго - рая. Тогава и двата свята ще бъдат за вас видими и ще разберете защо съществува злото и доброто. Всички противоречия в живота ни се дължат все на неразбирания на законите. Вземете, например, някоя жена, която казва, че люби Господа, но един ден Господ дойде при нея и й казва: "Щом ме толкова обичаш, аз ще направя една услуга на мъжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо място." Като замине мъжът й, тя започва да плаче, сама не вярва, че той е отишъл при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите един от вашите синове, или една от дъщерите си. Замине вашият син или дъщеря, вие постоянно ме питате: "Де е моят син?" Нали вярваш в Господа, нали Го обичаш, как да не знаеш тази елементарна истина - де е синът ти? Като умре някой близък на сегашните хора, те плачат, плачат, пращат заявленията си до Господа и Той казва на умрелия: "Върни се долу на земята, ти не си за този свят, твоите близки те искат." Като се върне той от онзи свят, всички близки се събират наоколо му, радват се и казват: "Слава Богу, дойде си пак нашето детенце!". Но нищо не се постига по този начин. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и когато се раждат деца, и когато му умират или когато заминават за онзи свят Това е геройство! Ще се повърна към сеятеля. Всеки от вас има известни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия дух са: да постигнете свобода, знания и богатство. Знанието е сила, богатството - условие за развитие. Богатството уподобявам на почвата, а знанието - на природни сили, които съдействуват за проявяването на растящото семето..." "...Този разумен сеятел е разбирал дълбоко законите и е предвиждал, че три от неговите семена няма да дадат добри резултати. Само някои от неговите семена са попаднали в човешката душа и ум, и само те са израснали. Вие трябва да отворите път на този сеятел, за да посее в нас всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото във вас. Когато този сеятел посее семето си у вас, ще почувствувате една свръхчовешка сила в себе си и ще бъдете винаги силни в света. Сега сте малко малодушни. - Защо? - Защото вярата ви още не е дала тези резултати, които се очакват. За да се създаде един човек, има определени закони, по които се създава. Христос не е говорил по този въпрос... " "... Новото учение изисква от вас да сте герои, да ходите боси, но вървите честно и справедливо в живота. Аз предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и с това да й причиня страдания. Това значи да има у нас велики действия, това значи да дойде у нас сеятелят на Новото семе. А какво става в света? Един създава нещо, а друг го разваля. Така се опитват и с мене, аз градя, а някои искат да развалят, но това не може. И цял свят да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи тавата, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сее навсякъде, във всички обществени слоеве са заговорили за него. И какво още - ще видите след 10 години! Няма да ви казвам, какво има да видите. Ще ви кажа, както казват турците: И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, пак ще се разкайва. Така и вие - който е дошъл на света, ще се разкайва и който не е дошъл, пак ще се разкайва. Освободете се от заблужденията, от всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете в себе си Христово семе, което е живо и което Христос преди 2000 години пося. Някои от неговите семена паднаха в църквата и не изникнаха. Аз се чудя на съвременните църкви, които мислят, че разбират Христовото учение. Хората, които прилагат "трудовата повинност", разбират повече това учение. В Англия хората разбраха, че не трябва да има частна собственост, а всичко да бъде общо. И тъй, Христовите думи, които не се разбраха от свещениците, разбраха се от хора, които са далеч от Христа. Затова право казва Христос, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени отвън от Царството Божие, а тези, които са отвън, ще дойдат в Него. Необрязаните ще дойдат в света, за да проповядват. Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трябват. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи и от учители, да ни учат. Бих желал всички да бъдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си от робството. Така проповядва Великото учение. Питат ме: "Е, какви да бъдем тогава?" Вие се поставяте по-горе, отколкото сте. В същност, вие трябва да сте готови за всички. Това е учението, което сега Христос носи в света. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бесилки, до дъно ще ги изкорени. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, радост и хармония. Тези, които казват, че всичко ще върнат назад, лъжат се. Ако хората приемат Христовото учение, Той ще дойде миром, а ако не го приемат доброволно, цялата съвременна култура ще мине седем пъти през огън, докато се пречисти. Тази огнена вълна ще мине през умовете на хората и всички мисли ще се обновят. И тогава хората няма да питат: "Ти, кой какъв си?", а ще се запитат: "Може ли в твоето сърце да се прояви любовта, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?" Ако има в сърцето ти любов, ще ти подадат ръка. Само така хората могат да се разбират... " ------------------------ * Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 53-54, 55, 64-65.

11.3. ВОЛЯТА НА БОГА ЗА БЪЛГАРИЯ - ДА НЕ СТРАДАТ ХОРАТА, ДА НЕ ВОЮВАТ ЕДНО СТАДО: [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 23 януарий, 1928 г. в гр. София. - В: Влизане : [Сила и живот] IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 80-81. "... Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората. Ако отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: такава е волята Божия! - Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - българският народ да воюва. - Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, например, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англичанинът, така и всеки индивид, всяко семейство, всяко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по свой специфичен начин. Всеки народ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва да го направя, също искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат въпроса в заседания, че се явила особен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т.н. Казвам: инфлуенцията иде с цел да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар. "Едно стадо, един пастир." Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние - пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам дере кожите на овците си? За такъв род хора Христос казва: "Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувствуват се, вадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче... "

9.7. ПРИЧИНАТА ЗА НЕУСПЕХА НА БЪЛГАРИТЕ - ПРИНАСЯНЕ В ЖЕРТВА НА ВЕЛИКИТЕ СИ ХОРА ГОЛЯМОТО БЛАГО: 16 неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София - Изгрев. - В: Голямото благо : Беседи [Сила и живот] XII серия, т. 3. София, 1936, с. 16-18. "... Ако съвременните християни се подложат на опит, много от техните възгледи, от техните идеи не биха издържали. За да издържат в идеите си, те трябва да бъдат изпитани и проверени. Като обърка работите си, духовенството счита, че другите хора са виновни за неуспехите му. Те търсят вината за своите неуспехи, за неуспехите на цял народ ту в една, ту в друга религиозна секта и започват гонение против тях. И без секти, и със секти, хората си остават едни и същи. Коя е причината за неуспехите на българите? Сектите ли съсипват България? - Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? - В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? - Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. Когато Гърция пожертвува своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живее със своето велико минало. Тя и до днес живее със своите велики хора: Сократ, Платон, Аристотел и други. Тях цял свят знае и почита. Какво създаде Гърция днес? Какво създаде България днес? В развитието си всеки народ трябва да върви по пътя на дървото. Той трябва да израсте, да цъфне, да върже, и плодът му да узрее. По плода ще го познаете. Христос е казал: "По плодовете им ще ги познаете." Великите хора на един народ представят плодовете му, по които ще познаете, какъв е този народ - нищо или нещо, беден или богат. Ако плодовете на даден народ са добри, сладки, и самият народ е добър. Ако плодовете му не са добри, и народът не е добър. Когато Христос се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намери такива, Той каза: Отсега нататък няма да раждаш! "Дозволено е човек да прави добро." Кога? - Всякога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Какво е било миналото на човека, това не трябва да го спъва. Миналото трябва да му служи за поука, вярата - за подкрепа в слабостта му, знанието и мъдростта - при работата му. Наистина, слабият се нуждае от вяра, работещият - от знание и мъдрост, българинът често употребява поговорката: Днес с пари, утре на вяра. Това подразбира: днес със знание и мъдрост, утре с вярвания. Според мене, тази поговорка е на място. При започване на някаква работа, всеки трябва да си каже: Днес с пари. - Може и без пари. - Не, без пари не може. При сегашните условия на живота човек нищо не може да предприеме без пари: на трен не може да се качи без пари; в хотел не може да влезе без пари; хляб не може да вземе без пари. Дето отидете, навсякъде искат пари. Онези, които казват, че и без пари може, те първи се натъкват на противоречие със своите думи... "

9.3. ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ И НАСИЛИЕТО ТОЙ ГИ ИЗПИТА: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16. IX. 1923 г. - В: Двата природни метода : Беседи [Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 210. "... Някой казва: Не трябва ли да обичам своя народ? Питам: ти разреши ли въпроса със себе си, със своя ум, със своето сърце, със своята душа, със своя дух? - Не. Върни се назад! Твоят народ е съставен от разумни единици, и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувствува, да мисли, да действува тъй, както трябва. Ще кажете: ама не трябва ли да спасяваме хората? Чудни сте! Ами че спасението, това е едно неестествено състояние на човешкия бит. Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви. Някой паднал в реката, в морето, това са случайности. Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите. Случайностите в живота после ще ги изучаваме. Ние трябва да изучим живота в онези истински принцип, онези истински методи, върху които е поставен, базиран. Кои са истинските метод, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път? - Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не, насилието в света е нещо случайно. Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото битие, между всички животни, от най-малки до най-големи. Всички тия народи, които са свързани в това ядро. имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад да видите как се образували съвременните народи, как се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние ги взимаме на готово, както някой математик взима една истина като аксиома..."

9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г. В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София. - В: Новият човек[1] : Неделни беседи 13 март 1921 г. -2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 153-156,158-160,163-164. "... Защо дойдоха толкова нещастия в Давидовия дом? - За убийствата. Знаете ли защо страда еврейският народ? - За убийствата на Давида, за този псалмопевец. Още хиляди години ще минат и не ще се простят. А сега поповете казват: "Да му прочетем една молитва, да пости 40 дни". Не се лъжете, не е шега това! За убийството няма прошка. Тъй пише в Божествената книга. За убийството има само наказания в света. Сега говорим и на двете култури, и на религиозни, и на безверници. И едните и другите убиват. Едните твърдят, какво Господ казва, че враговете трябва се убиват. Новите правила казват: "Дяволът се възмущава, човек се защищава, а Божественияъ човек трябва да се възвишава, да стои над всички тези неща - той има сила, няма защо да убива." Защо ще убива? Мене не ме хваща куршум. Стреля един човек два пъти срещу мен, казвам му: "Какво искаш, приятелю, ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, ще ти дам и ще дойда да работя заедно с тебе на нивата, но на крив път си." Затова Христос казва: "Не си отмъщавайте!" Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грях и онзи, който убие човек, брата си, няма са му се прости, нито в този, нито в бъдещия свят. Някой мъж казва: "Аз ще убия жена си." Онзи мъж, който убива жена си е един изверг. Онзи брат, който убива сестра си, и той е един изверг. И това е християнски морал! Не се лъжете. Това е грях, направен против Духа Света го. И онзи, който убие някого, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия век. Изхвърлете от себе си мисълта за убийство. Сторите ли това, ще имате презрението на цялото небе, ангели и светии, цялото човечество ще ви презре като един престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: "Не убий!" Аз говоря за религиозните хора, за тези християнски народи, които от 2000 години са дигнали ножове, пушки, топове, а свещениците казват: "Ще им се чете молитва". Всички свещеници, проповедници, които така са учили, са осъдени от Бога. Виждали сте едно време на картини, как водят свещениците на съд и после ги пращат в ада. Това е вярно! Нека ми се сърдят свещениците. Аз съм първия свидетел против попове, които говорят за убивийство. Аз ще бъда свидетел и няма да се откажа да свидетелствувам за тези престъпления. През ума ви не трябва нито мисъл да минава за убийство! И мъжът се разгневи и жената се разгневи и казват: "Няма да се махнеш от тук, да пукнеш!" Ах, жено, никога не казвай мъжът ти са пукне. Нито мъжът да казва на жена си, на децата си да пукнат. Изхвърлете това, а мъдрост и знание трябват. Това е морал. Вие ме слушате тук и си казвате: "Аз се занимавам." Не, онези от вас, които са убивали, вън от тук, прошка за тях няма! А онези, които сега се готвят да убиват, да му мислят! Не е шега това. Някои казват: "Това е революция!" Ако това е една коренна революция има друг начин. Аз говоря за същественото, да не убиваме. Кого? - Брата си, сестра си, приятеля си. Да турим като правило това-да не причиняваме страдания, да дойдем до едно споразумение, да не се измъчваме един друг. Аз не одобрявам тези затвори, аз не одобрявам тези бесилки на коя да е страна. Това не е идейно учение. Не искам да маскираме с това. Не, праволинейно трабва да кажем на всички хора, че вървят по един неправилен път, който не е Божествен. Тези християнски народи не вървят по правия път, не са издържали изпита си като Данаила, нямат убеждения, като Седраха, Мисаха и Авденаго. Те не издържаха и този изпит. Съглашението не издържа изпита си - то се поклони на златното теле. Казват: "Дай пари сега!" Но иде за тях втория изпит - моралният, вътрешният, дали те имат убеждения. Въз основа на тези закони, които действуват вътре в природата, ние знаем, какво, във всички съвременни държави в Европа ще се наложат големи изпитания. Няма да остане народ в Европа, когото Бог да не направи на пух и прах. Като вълна ще ги направи. Изисква се всички народи да си подадат ръка. Никакво убийство между тях не се позволява, те са доста културни, за да разберат това. Сега заблуждението е там, че ние чакаме едно спасение. Казвате: "Ние сме спасени" Аз се чудя, как спасеният човек може да каже на жена си или жената на мъжа си да пукне. Моли се три пъти на ден, казва: "Господи, колко те обичам, грешна е душата ми", а след малко: "Да пукне жена ми." Жената същото казва. Питам, по-голямо безумие от това има ли? И сега тръгнали например, православните казват: "Господи, тези от новото учение да пукнат." Владици и попове, тръгнали натък-натам, казват: "Да пукнат тези от новото учение, понеже разрушиха държавата." "Да пукнат." Ние ще им се отплатим по друг начин. Няма защо нито те, нито ние да пукаме, а ще трябва по друг начин да изпълним Волята Божия. Поп и владика не трябва да убиват..." "... А днес да стопиш всички сегашни християни - един истински християнин няма да излезе. Ако се стопят всички българи - едва ли един крак на християнството ще се изкара; ако се стопят всички гърци - едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; ако англичаните - едва един нос на християнството ще излезе - християнството у англичаните е колкото един нос! У германците - християнството е колкото една вежда над очите. Това е тяхното християнство. Тъй ги виждам аз, нека ми се сърдят. И аз им се сърдят. Надули ми се, плюят ме. И аз ги плюя. - "Вие сте престъпници", ми казват те. - И вие сте престъпници. Аз не спазвам вашия закон, но и вие не спазвате Божия закон. - "Вие лъжете", казват те. - И вие лъжете. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Да ми кажат: "Ти си правил престъпления." Добре, но да така само, не могат да ме осъдят. Следователно, абсолютно никакво убийство, това е най-голямото престъпление. След убийството започват всички лъжи в света. След като човек извърши един грях, едно престъпление, всички други грехове постепенно идват. Законът не е да се върви от малките престъпления към големите, а от големите към малките. Ами, че кой ражда - малките момиченца или майките? Най-големият грях - убийството е създало другите грехове. Грехът влезе с убийството в света. Брат уби брата си. От 8000 години още ние не можем да се избавим от това проклятие, на всинца ни виси този грях. А знаете ли, какво нещо са 8000 години? След искат да ме убедят, че убийството било позволено. От 8000 години не може да се прости това убийството. И И Христос дойде и с него не можа да се прости. Знаете ли какъв грях е то? Казвам ви: сериозни бъдете, не се заблуждавайте, нищо от вас няма да излезе. Тази философия на вашите учители, на вашите професори, по дяволите ще отиде. Всеки професор трябва да пише тъй: "Абсолютно никакво убийство на брат не се позволява!" Всеки учител, всяка майка, всеки баща трябва да пише тъй: "Абсолютно никакво убийство не се позволява!" . То е, защото кармически ние сме свързани един с друг. Извършено едно убийство, всички го пренасят. Питат ме: "Защо ти побеляха косите?" - Моите косми побеляха все от вашите убийства. И аз съм замесен във вашите убийства. И вашите глави побеляха. Всяка вечер, когато става престъпление, аз го чувствувам това и прекарвам страданията на този човек. Вика този човек, моли се, виждам как се забива ножа в него, той издъхва. Някъде някоя жена, някое дете убиват. И всички тези с одеждите минават, казват: "Да пукнат тези новите, които разрушават държавата!" Лошото е, че няма да пукна аз, аз никога не пукам, но ще изкарам из българите всички дяволи навън, в поповете и владиците нито един дявол няма да оставя аз! А щом като заминат всички дяволи из България, кой ще ме беси? Дяволите искат да ме бесят, но с тях лесно ще се разправим. Ние учим една положителна философия, едно учение, безразлично за които са едни и за други, всички. Пътят, по който вървите, е крив, без разлика и без пристрастие и към управляващи, и на управляеми. И леви, и десни, на крива посока сте. Това не е култура! Не искам да се скриват нещата, а против всяка неправда в света трябва да дигнем глас. Не е въпросът за моето учение, но българите трябва да си поставят като девиз: Никакво убийство не се позволява в България! Нека всички свещеници започнат така да проповядват, нека всеки стражар, всеки войник тъй да пише, да каже: "Аз тъй съм написал в своята душа - абсолютно никакво убийство!" Тогава Бог няма ли да бъде на страната на българите? Сега ми се сърдят, че съм ги обиждал. Още има да ви обиждам, аз от сега едва съм започнал. Аз казва: И моята глава побеля, но и вашата; и моите косми ще опадат, но и вашите. Това е Божествената страна на нещата. За да избегнем, като Данаила от лъвовете, трябва да издържим изпита си, да обуздаете тези лъвове. Щом те ви разкъсат, показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: "Мъжът ми умря от внезапна смърт". Зная я аз нея! Пазете се всички от тази лукава мисъл, защото няма прощение за онзи, който извърши убийство. И тъй съвременното християнство да тури в дома си надписа: "От убийство ни помен!" Това е грях против Духа Светаго. Който убие брата си, не се прощава никога. Бог казва на Каин: "Ще ти туря знак, че който те срещне, да не те убива. Който те убие, ще бъде подобен на тебе и неговото наказание ще бъде още по-голямо" "... Сега Той иде! Само по един начин ще може да се избегне тази катастрофата: Никакво убийство да няма, за да се подчинят тези лъвове и тогава царят казва: "Няма Бог, като Бога на Данаила, Който го избави". И аз казвам: Няма Господ, като Господа на Любовта, само този Господ на Великата Любов е Едничкия, който може да ни избави и въздигне. Той е живия Христос на Любовта и когато Той дойде във всеки дом, да няма бесилки, затвори. Всички да си подадат ръка в новото учение, да има възкресение, песни и всички да кажат: "Долу насилието, долу затворите и бесилките - ред и порядък навсякъде!" Вие ще ми кажете: "Амин! Тъй да бъде!" Не, не "амин", а ще турите волята си..." "... Сега, да прогласим закона на любовта и да проповядваме по същия начин. Ще имате един положителен морал и да не казвате, като владиците и поповете: "Да пукнат онези от новото учение." Аз казвам: Господ да им даде мъдрост и знание; да им стесни стомаха, по-малко да ядат и пият; да им даде разумение; да се научат на великата Божия Любов. Един учен българин, като изучавал историята на българската църква, ми разказваше следния факт: Българските свещеници, във време на духовните борби бяха по-близо до народа си, защото го обичаха, живееха с неговите радости и скърби, но щом българските владици заеха мястото на гръцките попове, те взеха да защитават властта и се отдалечиха от Бога и от народа си. Защо? - Защото не любеха вече този народ. Нека покажа закона на самоотвержеността! Ако любят този народ, нека излязат пред него и кажат, какво е казал Христос преди 2000 години. Защо държат това учение скрито? Излизат пред народа да разказват живота на някой светия, за гръцките събори и др. - Това нас не ни интересува. Нас ни интересува как може да се приложи това учение, как да се устрои този народ. Защо не кажат истината, какво е проповядвал Христос? Нали Той е техен Учител? Аз защитавам страната на техния Учител. Христос е казал тъй: "Абсолютно никакво престъпление, никакво убийство не се позволява и всеки, който убие, не му се прощават греховете нито в сегашния, нито в бъдещия живот Всеки ще люби брата си и не само това, по- далеч ще отиде - ще обича и врага си." Че това той прилагаше, се виждаше още като беше на кръста, молеше се за тях и казваше: "Прости им, Боже, те не знаят, какво вършат." Това е само реална философия, Само това може да бъде реална наука, реална теософия. А теософията позволява убийството. Това е лъжливо учение. И тъй всяко учение, което поддържат убийството, е лъжливо учение и несъгласно с Божествената Любов. Това е учение на черната ложа. Тъй седи въпроса. И аз класифицирам: всички онези, които поддържат убийството, аз ги турям вляво. Това е говорил Христос, аз не го говоря. Това е наука на принципи. И тъй, всеки един, който носи името "човек" в пълната смисъл на думата, в днешната смисъл, той трябва да бъде ликвидира с въпроса за убийството, да не бъде страхлив, а да бъде готов да жертвува живота си и на всеки да проповядва да не се убива. Всеки трябва да застане против насилието и да каже, че това, което се върши в света, не е съгласно с Христовото учение, не е съгласно с Божията Любов. И тъй бих желал да излезете из рова на лъвовете здрави и щастливи, и да кажете, че няма Господ, като Господа на Исуса Христа! Няма друг Баща, както Бащата на Исуса Христа. Христос е казал: "Отивам при Отца си, при Бога моего!" Няма друг Бог, като Бащата на Христа. Той повдига човечеството и сега в сърцата на хората иска да произведе нещо, за да ги избави от най-големите злини. Искам да бъдете герои! Не искам да казвате дали моята проповед е свързана или не, но искам да запомните едно: Убийството е най- големият грях, който може да извършите. Извършите ли го, това е най- голямото престъпление. Не го ли извършите, ще ви изпратя на небето, всички светии ще ви дадат братска целувка, че сте изпълнили закона на Божията Любов... " ------------------ [1] Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 142-144, 146-148, 150, 150-152.

8.4. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ?: 7 [неделна] беседа от Учителя, държана на 21 ноември, 1926 г. в гр. София [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 22-26, 27-28. "... Казвате: "За да разреши човек някой въпрос правилно, той трябва да даде някаква жертва." - Жертва трябва да се даде, но за кого? Някой човек жертвува своя живот за отечеството си, и всички казват: "Този човек даде много нещо за своето отечество." Питам: Как мислите, какво би било, ако този човек беше пожертвувал своя живот за Бога? Голяма разлика има в положението на човека, който жертвува своя живот за отечеството си в положението на този, който жертвува живота си за Бога. Отечеството скоро забравя човека, който се е жертвувал за него. Докато Българя съществува, докато е велика, както и да е, но какво ще стане с този човек, когато България престане да съществува? Каква е гаранцията, че българският народ ще съществува, например, след 2000 години? Какво стане с евреите? Да е еврейският народ днес? Ако българите са умни, те ще останат да съществуват като народ, но ако не са умни, тяхната съдба няма да се различава от тази на всички изчезнали досега народи. Може да съществува само този народ, който служи на Бога. Може да съществува само този народ, който има разумни държавници, свещеници, бащи и майки. Всеки народ, който работи за Бога, ще има бъдеще, ще има Божието благословение. Всеки човек трябва да бъде проникнат от една мисъл, от едно чувство в своята душа - Любов към Бога! Не се свързвай с никой човек, преди да си се свързал с Бога! Не отивай при никой човек, докато не си отишъл при Бога, при Любовта, при Мъдростта, при Истината, Преди да имаш славата на хората, стреми се към славата Божия. Работи за славата Божия, ако искаш да получиш слава от хората. Такова е положението на Тагор, когото българите посрещнаха така добре. Те го посрещнаха с цветя и почести и с думите: "Добре дошъл, Учителю!" Ако Тагор беше държал друго поведение спрямо българите, те щяха да му обърнат гръб, както евреите обърнаха гръб към Христа. Нима Христос първоначално не беше добре приет от евреите? - Те Го приеха добре, с думите: "Осанна вишнихъ!" Не се мина, обаче, много време, и те обърнаха друга страница към Него. И тогава, както и сега, хората се делят на две категории. И във времето на Христа имаше хора, които бяха против Него; имаше и такива, които бяха с Христа. По същия начин и днес едни хора мислят, че светът може да се изправи с любов; други мислят, че светът може да се изправи чрез насилия, чрез бесене, колене и т.н. Така мислят само неразумните, само ненормалните хора. - Не, светът не може да се поправи с бесене, с колене, с насилие. Всички хора които мислят, че светът може да се поправи чрез убийства, те са на крив път. За такива хора Христос казва: "Те са от създание мира человекоубийци." Убийството е резултат на неразумен живот. Казвате: "Разбойниците, крадците, престъпниците трябва да се убиват, да се преследват." Добре, съгласен съм с вас, но питам: "Как оправдавате убийствата на праведни, на религиозни хора и на хора с убеждения? Позволено ли е да се преследват такива хора?" Казвам: ако става въпрос за примерна държава в света, с разумни и добри закони, с красив обществен строй, с дълбоки религиозни възгледи и принципи, с чисти и възвишени отношения, това може да се види в някогашния Египет. Затова, именно еврейският народ беше изпратен между египтяните да се учи от тях на правилни и разумни разбирания за живота, за природата и за проявата на човешкия дух. Питам: има ли нещо, по което българите приличат, или се различават от египтяните? Ще кажете, че те се различават от тях по това, че са християни. В какво седи тяхното християнство? Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: "Не противи се злому! Не убий!" В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх. Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи, но душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от любов към всичко живо в света, а не от страх. Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка. Това говори, какво е положението на народите днес. Всеки цар на земята има свои приятели, но същевременно той има и свои неприятели. Така ли ще бъде, обаче, ако той живее в държава, чийто поданици са хора на Любовта? На какво щастие може да се надява една държава, чийто държавен глава, чийто министри са всеки момент нащрек за своя живот. Съвременните хора вярват в късмет, в лотария, в щастие, дошло неочаквано, отвън някъде. И затова много хора казват: "Времето ще оправи работите." - Не. времето не може да оправи работите, то само ги хроникира. Когато някой човек отиде при времето, той ще получи следния отговор от него: Ти трябва да отидеше при живата природа, да те научи на своите закони, да ти покаже, как трябва да се живее. След това трябва да отидеше при Бога, да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена." Казвате: "Щом съществува само един закон в цялата вселена, значи навред в света има еднообразие. - Не. във великия Божи закон се крие разнообразието на цялата вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на живота, и съществата там водят ангелски живот. Нашата система, обаче, още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на 13- та сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за земята ще настане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал; ангелите ще развяват своите знамена, ще слизат и ще възлизат нагоре, песни ще пеят, музики ще свирят - навред радост ще цари. Един ден, когато стане това нещо, всички ще повярват и ще кажат: "Казано е било някога това." Велико ще бъде посрещането на земята! Тя е красива мома, която носи в обятията си хиляди и милиарди деца. Когато се яви при Господа, тя ще каже: "Господи. Ти ми даде тия деца да ги отгледам. Ето, аз Ти ги връщам вече отрасли и разумни!" Земята е велика кърмилница все на красиви моми и момци. Съвременните хора са сирачета, които земята се е наела да отглежда. Като ги отгледа, тя ще ги занесе при Господа. Мнозина казват: "Голям философ е съвременният човек!" Какъв философ е той? - Сираче е съвременният човек, изпратен на земята да се отгледа и възпита. "Как ти се отвориха очите?" Аз желая днес очите ви да се отворят, като на слепия човек, да прозрете, че по-хубаво нещо от природата няма; и по-голяма свобода от тази, която природата е създала за човека, няма: по-велико и по-благо същество от Бога, няма. И най-после, всеки трябва да съзнае, че по-добър ученик и същевременно по-добър Учител от Бога, няма. Всички ние трябва да бъдем ученици на великото Божествено учение и да Го носим навред в света смело и решително. Един ден, когато сърцата на хората се разширят, умът им се просвети и духът им се укрепи, те ще бъдат във велико общение с всички съвършени същества, както и с всички същества, които са завършили вече своето развитие на земята. Тогава хората ще заживеят щастлив живот помежду си и няма да считат, че това или онова верую е сектантство. - Не, всяко верую, което носи за човека щастлив живот, то е верую, което включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината. За този живот се говори в 8 глава на Притчите: "И веселяха се всякога пред Него. Веселяха се на обитаемата Негова земя; и наслаждението ми беше с человеческите синове." Значи, има една обитаема земя, дето всички хора ще се съберат. Нашата земя ще ни доведе до пристанището на тази обитаема земя и там ще спре. Колко време ще преседи нашата земя на това пристанище? Това, което ще стане и за което сега ви говоря е славно и велико, но то се отнася за далечното бъдеще. Сега от всички се изисква стабилна вяра в доброто, да знаете, че никой не може да ви излъже. Защо? - Понеже Бог прониква целия свят. Всеки, който се опита да излъже кого и да е, той засяга Божествения Дух. Никой не може да ви отнеме от Божиите ръце и да ви направи някаква пакост, понеже той сам ще се натъкне в ръцете Му. Страданията, през които човечеството минава, са временни; те са илюзии на земния живот. Няма страдания, които да засягат изцяло човека. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си той е абсолютно свободен... " "... В какво седи величието на всички народи? - В техния дух. Величието на всички народи седи в душите и духовете на техните велики хора. Величието на един народ седи в сплотяването на всички хора в този народ. Тъй трябва да се възпитават всички народи. Така трябва да се възпитават и българите. Те са свързани с цялото славянство, с всички народи, с всички разумни и възвишени същества, и всички заедно работят за една обща идея - идване Царството Божие на земята. Мнозина мислят, че България може да стане велика, като се изолира от другите народи. - Това е немислимо! Между всички удове на човешкия организъм има известна зависимост, която показва, че функциите на един орган зависят от правилното функциониране на другите органи. В това отношение всеки орган има своя определена служба, своя определена големина и известно съотношение към другите органи на общия организъм. Ако измените големината на някой орган и го направите, например, два пъти по-голям, отколкото трябва, с това ще създадете нещастието на целия организъм. Такова е отношението и на всеки народ към великия Божествен организъм. Българите, както и всички други народи имат желание да станат голям, велик народ. Това желание е естествено, но въпросът е, в какво трябва да се заключава величието на един народ? Не е въпросът малкият пръст на ръката да стане два пъти по-голям, отколкото е сега. Значението и важността на малкия пръст се заключава в това, да се използуват в добра смисъл неговите енергии. Казват за някой човек: "Очите на този човек трябва да бъдат по-големи." - Колко по-големи, като на бухала ли? За друг някой казват: "Очите на този човек трябва да бъдат по-малки." - Като къртицата ли? Очите на човека не трябва да бъдат нито големи, като на бухала, нито малки, като на къртицата. Очите на човека трябва да бъдат като очите на този човек, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Човек е само онзи, който може да възприема топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината. Само този човек може да каже: "Сляп бях едно време, но сега прогледах!... "

8.3. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА МОЙСЕЙ И ХРИСТОС: 5 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. в гр. София [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 25-29. "... И тъй, когато някой казва, че има всичко в себе си, това подразбира: Бог живее в него, и той живее в Бога, хората живеят в него, и той живее във всички хора. Значи, когато кажа, че имам всичко в себе си, подразбирам целокупния живот, изразен във всички живи същества. Когато кажа, че мога да направя всичко, подразбирам, че аз и всички хора, които живеем в Бога, със своите познания можем да направим всичко. Следователно, цялото битие се изразява в съвкупността на малките работи. Ако запалим само една свещ, в невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото. В това отношение всеки човек представлява малка свещица, която прибавена към многото свещи, извършва важна работа. "Защото, ако бяхте повярвали в Мойсей, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа." Казвам: съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени!" Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. Затова Христос казва: "Идете да проповядвате на целия свят!" Който проповядва на другите и ги учи, той ще бъде спасен. Мнозина християни питат: "Вярвате ли в троеличието на Бога?" Те проповядват, че Бог е в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Отец е емблема на Мъдростта. Той силният в света, Който защищава всички същества. Синът е Истината. Синът е Христос. Да вярваме в Христа, значи да придобием свободата. Днес всички хора, всички народи търсят свободата. Който търси свободата, той обича Христа. Прави са хората, когато търсят свободата. Що е свобода? Това, което включва правата на всички хора и ги учи да живеят братски помежду си, ние наричаме свобода. Учителят, ученикът, лекарят, свещеникът, държавникът - нека всеки седи на своето място, но всички единодушно трябва да разрешат икономическия въпрос. Този въпрос може да се разреши правилно само тогава, когато хората започнат да работят малко, а да придобиват много, да има голямо плодородие; след това благата да се разпределят справедливо между всичко хора. Духът, това е Любовта. В Писанието се казва: "Плодът на Духа е Любовта." Повечето от съвременните хора живеят по Мойсеевия закон. Време е вече да се приложи Христовото учение, да се живее по закона на Любовта. Мъжът и жената трябва да разрешат този въпрос индивидуално, всеки за себе си, а после, всички заедно ще го разрешат за държавата. Тя трябва да се постави на такава висота, на каквато е поставена Божията държава - Царството Божие. В държавата трябва да цари абсолютна Истина и Правда, за да могат всички нейни поданици да бъдат равноправни; Всеки гражданин трябва да има свобода, да прояви способностите и дарбите, които Бог е вложил в него. Всеки гражданин трябва да бъде идеален човек, за да се създаде и идеална държава. Нека всеки човек търси в себе си вината за всички неуредици в света, за да може той сам да се изправи. Постъпва ли така, той ще стане идеален човек. Има идеални хора в света! Питам: каква цел гонеше Христос с идването си на земята? - Той искаше да въдвори Царството Божие на земята. - Можа ли Христос да постигне своята цел? - Времето ще покаже. Някои казват: "Всичко, което са казали пророците, се е сбъднало." Един ден ще кажат същото и за Христа. Неговото учение е за Любовта. Когато Любовта дойде в света, всичко ще се изправи. Ако говорите с Любов, искрено и чистосърдечно на най-лошия, и той ще ви разбере и обикне. Съвременните хора са умни, трезви и засегнете ли техните интереси те се затварят пред вас; отнесете ли се братски с тях, те се отварят и споделят с вас своите трезви мисли и чувства. Днес учените хора приготовляват пътя за идване Царството Божие на земята. Всички хора пък са работници в този път. Много работници са нужни в този път! Хиляди и милиони хора трябва да се обединят в една велика обща идея, за да изчезне от всички вътрешното користолюбие, взаимното изнудване и да се създадат истински отношения на братство, на фамилии, основани на Любовта. Постигне ли се това, Царството Божие ще дойде на земята. Ще кажете: "Това се отнася за далечното бъдеще." - Не, ние сме вече в преддверието на Царството Божие. Христос е дошъл вече в света! Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. И България специално е обсадена с кордон от 500 милиона такива войници. По колко войници се падат на всеки българин? Тия същества, които идат от невидимия свят са разумни; те искат да въдворят навсякъде ред и порядък, Правда и законност. Те казват на съвременните хора: "Праведно ще съдите! Има Правда в света!" Правдата ще застави всички хора да живеят чист и свят живот. Тя ще им покаже, че никой няма право да отнима нито синът, нито дъщерята, нито мъжа, нито жената на кого и да е. Трябва ли да има блудни синове в света? Трябва ли да има вдовици и сирачета в света? Трябвали да има нещастници в света? Питам българите: "Не трябва ли българското сърце да затупти, да покаже, че има ред и порядък, има Истина и свобода, има Правда и законност в света?" Време е вече българските сърца да трепнат за всички страдущи, за всички бедни вдовици и сирачета. Ще кажете: "Добър е Господ. Той ще се погрижи за всичко." - Добър е Господ, но и българите трябва да бъдат добри. Не само един човек трябва да бъде добър, но всички хора трябва да бъдат добри. Казвам: няма да минат десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената; и в религията, и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава, между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация: съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения. Сега, ако отиваш от една държава в друга, на десетина места ще те преглеждат, да не носиш нещо; в хотел отидеше, все ще те подозират в нещо; ако наблюдаваш вечерно време небето, ще те проследят, да не кроиш някакъв заговор; ако имаш дълга коса, ще те вземат за анархист, или за комунист. Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: "Този човек говори така, защото зад него има нещо друго." - Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора. Често казвате: "Дошъл е един човек, който иска да заблуди народа ни." - Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде! Човек трябва да вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е. учение на Бога. Бог иска да подигне всички хора и да ги освободи от страданията им. Какво донесоха Мойсей и Буда на света? - И те, като Христа донесоха Божественото учение. И тъй, вярвайте в Божественото и Го зачитайте във всички хора. Гледайте на всички с уважение и почитание..."

8.2. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА : [Неделна] беседа държана от Учителя на 1 май 1921 г., Велик-ден, София. - В: Новият човек[1]: Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 172,174,175. "... Аз ще ви бъде много благодарен, ако да ми покажете какво ще бъде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онези там възвишени културни хора. Днешните хора спорят, кой най-много се е проявил в света... " "... Тъй стои новият закон, който е единственият - законът на Любовта. Той включва само едно правило, това е правилото на Истината - да не се лъже; само един път - пътят на Мъдростта; само едно благо - това е Добродетелта; само едно право - това е Божията правда. Сега вие седите около мене и ме ровите, дали говоря истината, че какъв съм и т.н. Няма какво да ме ровите. Вие като ровите и себе си разравяте. На мнозина съм казал, че те като ме ровят, търсят ме в това тяло: Тук не съм аз. Тук съм привидно, един ден ще се изгубя, ще се дегизирам и тогава ще ме срещнете, няма да ме познаете. "Че къде е господин Дънов?" Няма да го познаете. Така беше и с Христа. Ще кажете: "Ами и ти ли знаеш, какво ще стане в Ерусалим?" Ние може да хвърлим белите коси, тази форма. Всичко това е външно. Ние не мислим за света тъй както вие мислите. Всички форми, които Бог е направил аз ги считам святи. За мене, един вол е толкова важен, колкото и един човек. За мене една птичка е толкова важна, колкото и един професорът. Ще кажете: "Това е много казано". Във всеки индивид, работи Божествения Дух и всеки, който спъва този индивид, спъва работата на Божествения Дух Ще се спреш до някое дърво и ще гледаш с благоговение на него, няма да късаш клончетата. Това не е морал. Докато хората колят говедата, докато правят войни, не може да има любов в света, следователно не може да има и мир. За това учение е безразлично, кой ще управлява. Нека управляват богатите, но стига да не убиват, да не затварят. Нека управляват бедните, но стига да не убиват, да не затварят. Всички да приложат закона на любовта. За който и да е строй това се изисква. Това е важно, не само за сегашния строй, но и за нашите души. Аз проповядвам това учение и за домовете ви..." "... Ако във вашия организъм няма никакво изменение, у вас няма никаква любов и Христос на такива души не говори, защото те спят. И тъй, аз искам сега всички да станете братя и сестри, но трябва да бъдете искрени, да казвате това, което е в сърцата ви ..." ------------------ [1]Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 160, 161-162, 162.

8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 април 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 58-59, 59, 62-66, 67. "... Сега, да се върнем към нашия обществен живот. Питате: На какво се дължат нещастията в живота ви? - Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът. Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. Докато хората се бият и наказват, трябва да знаят, че започват по човешки и постъпват по човешки - по старата култура. Щом дойде новата култура, тя ще се обоснове на съвсем нови принципи, различни от старите. Аз нямам право да се меся в живота на свинете, че ровят. Това е тяхна работа. Аз не съм страж на свините. Защо рови свинята, има си причина за това. Тя си търси храна..." "... От две хиляди години очакват Христа, и днес Го очакват. Но преди да дойде Той, на земята ще се вдигне такъв прах, какъвто никога не са виждали. На земята ще стане генерално пречистване, защото иде такъв Великден, какъвто не са предполагали. Това е естествено. Какво става с лозата, когато земеделецът я обрязва? - Лозата започва да плаче. - Кои пръчки плачат? - Здравите. Която пръчка на плаче, тя е суха. Земеделецът я отрязва и хвърля в огъня. Питам за някого: Плаче ли този човек? - Плаче. Значи, той е добър. Аз съжалявам онзи. който не страда и не плаче. Той живее в удоволствия. Сега не се позволяват никакви удоволствия. Веднъж завинаги трябва да се ликвидира с удоволствията и да кажем: Всички на работа! Казвате: Като дойде на земята, Христос ще оправи света. - Не очаквайте всичко от Христа. Добри закони има на земята, но те трябва да се прилагат. Ако няма кой да ги изпълнява, как ще се оправи светът? Колко добри култури са пропаднали по причина на това, че нямало хора, които да ги прилагат. - Ние ли сме виновни за това? - Не казвам, че вие сте виновни за греховете на цялото човечество. Вие сте виновни за своите грехове. Ако между вас се крият някъде първата Ева и първият Адам, ще ги дадем под съд, като виновници за греха на земята..." "... Новото учение не трябва да вдига шум около себе си. Ние не сме дошли да кореним. Преди нас има други, които ще коренят и разорават. Ние ще сеем семена в тези леговища и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато израстнат. Това всички трябва да разберат. Не мислете за някакъв рай. Напуснете вашите криви разбирания за рая. Раят, който търсите, е в самите вас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени в този рай, не може да издържите на неговата светлина, тя е непоносима за вас. Какво ще прави вашето кученце, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала? - То ще се измъчи, ще започне да лае. Такова ще бъде и вашето положение, ако влезете неподготвени в другия свят, във великото мълчание, да слушате Божествената музика. Ако отида по-далеч в обясненията си, ще обвиня и вас, и себе си. Сега, аз развивам пред вас един въпрос като пред виновници за страданията на Христа. Аз се упражнявам върху вас, като върху мишенки, с които се упражняват войниците. Ще ме извините за това, но знайте, че колкото дупки направя, ще ги запълня: колкото рани ви причиня, ще ги излекувам. Считам ви живи мишенки. Аз бия върху тези в крепостта. Всички трябва да научите това изкуство. "Дойди след мене!" Това се отнася до съвременните християни. Ако християните вярваха в Христа и прилагаха Неговото учение, като се заговори за война, всички единодушно ще кажат: Ние не искаме да се бием. Това изисква нашият Учител! Каква направиха християните? Всички отидоха да се бият и да молят Господа да подкрепи и усили тяхното оръжие. Това са все правоверни хора! Христос казва: Моите последователи на можаха да издържат първия си изпит. Евреите от първите векове издържаха изпита си, а тези от вторите векове, не можаха, всичко изгубиха. Сега Христос трябва да слезе отново на земята, да оправи работата. Ако Христос не слезе, хората ще се избият като кучета; ще се колят и бесят, докато земята се зарази. Хората ще се заразяват един от друг, докато напълно се унищожат. Време е вече да дойде друга култура в света. За да се избегне злото, което иде на земята, повтарям: Христос трябва отново да слезе между хората. Аз виждам, че всички бягате от фронта, но ви питам: Готови ли сте да се върнете на фронта? - Готови сме. Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България. Така казва Господ, така казва Небето. Не се лъжете да мислите, че има още време. Всички трябва да бъдете честни и справедливи! Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя. Днес всички седят и казват: Нищо лошо няма да стане. - Не, никой няма да се избави от Господа. Голяма отговорност пада на духовенството. Всички ще бъдат съдени за престъпленията си по правилата и законите на Бялото Братство. Така говори Живият Господ, на Когото аз служа. И те ще проверят Неговите думи. Мнозина казват, че обичат Господа. - Никого не обичат те. Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва "Христос възкресе!" Тази година ще помнят българите, че за тях няма "Христос възкресе", няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот. Българите трябва да приберат между тях всички плачещи, всички страдащи и да ги задоволят. Днес Христос възкръсна. За кого? Бедните казват, че Христос не е възкръснал. Вдовиците казват същото. А за мене казват, че заблуждавам народа. - Не, братя, никого не заблуждавам; вие сте заблудени, а аз говоря истината. Господ иска от вас да се повдигнете, да бъдете смели и решителни, да сте готови да се жертвувате за своята идея, да изтриете сълзите на своите братя, на страдащото човечество. Вместо да се гоните и преследвате, направете това, което изисква Бог от вас. Че един бил комунист, друг - радославист, трябва ли да се гонят? Комунистите искат братство и равенство. Те имат добра идея, добре работят. Нека използуват доброто от тях. Нека използуват доброто и от буржоазните партии. Казва се, че някои от тях убивали народа. - Де е този народ? Когато народът започне да говори, ще бъде страшно. Когато всички народи започнат да говорят, ще настане плач и ридание, скърцане със зъби. Не чакайте цялото тяло да се поквари. Дойде ли момента на пълно разлагане, ще настане най-голямото зло в света. За да не дойде това зло, Христос казва: "Напуснете вашата митарница и тръгнете след мене." Плач не искаме вече. Децата да останат в къщи, а които могат да носят, да тръгнат след мене! - Да почакаме още малко, да наредим живота си! Никога няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя. Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих. Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода. Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой. За това е нужно голямо самообладание. Светът преставя бурно море и яко не го преминете, не сте в този свят. Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден и беше толкова гонен, та мене ли няма да гонят? - Ще говорят лошо за тебе. - За Христа не говориха ли? Христос не избегна това, и аз няма да го избегна. Когато говоря Божествената истина, от нищо не се страхувам. Аз виждам нещата така, както никой не вижда. Достатъчно е някой да живее с мене една година, за да научи повече, отколкото само ако ме слуша. Много хора идат при мене, насочват мисълта си, с цел да ме уловят в нещо и да ме критикуват. Те казват: Да видим, какво ще каже! Нищо не искам да кажа. Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося, за мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям - от нищо не се страхувам. Мъчението е играчка за мене. Не могат да ме мъчат; достатъчно е да ритна тези, които ме мъчат, да отидат далеч от мене. Само онзи може да ме мъчи, който е по-силен от мене. Днес никой не може да мъчи Христа, защото Той е милион пъти по-силен от по-рано. Днес Христос не може да бъде разпнат. Това трябва да знаят всички! Казват: Ще те разпнем! - Кое ще ми разпиете? Мислите ли, че като убиете тялото ми, ще ме премахнете? Аз не живея в тялото си. Тялото ми е привидна маска. Като изляза от тялото си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато имам собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си, ставам вече опасен. Христос дойде на земята да научи хората да живеят по Божия закон, защото бъдещият живот се крепи на Божествения. Казват: Да си поживеем малко, защото много мъчения и страдания ни чакат. Не се заблуждавайте. В света не съществуват нито страдания и мъчения, нито смърт. Те са преходни състояния. Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието; отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа. Божественото учение не е ново, не го изнасям сега. Аз само правя превод от великата книга на живота... " "...Сега, като ме слушате, онези, които ме разбират, да не изопачават думите ми. Вземете моите думи в техния прав смисъл, първо за себе си, а после за другите. Използувайте ги така, както душата ви ги разбира. Бъдете верни на душата и на сърцето си, на духа и на ума си. Бъдете верни на великото и свято начало в себе си. Само така ще имаме допирни точки помежду си. Аз забелязвам колебание, страх във вас. Не сте още герои... "

7.3. НАПУСКАНЕТО НА СОЛУНСКИЯ ФРОНТ ОТ БЪЛГАРИТЕ И ГОЛЯМОТО ПЛОДОРОДИЕ ПРАВИЯТ ПЪТ: [Съборна] беседа от Учителя, държана на 20 август 1919 г., сряда, в 41/2 часа след пладне. - В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1919 г. София, [1919], с. 59-60. "... Аз говоря за случаи, когато чувствата от двете страни не са еднакво искрени. Когато се обичат, те спадат в друга категория - там никой не може да им препятствува. Законът изисква да ги оставите свободни. Въпросът е за превръщане на енергиите от едно състояние в друго, а не е въпрос за моми и момци. Например, срещнете някой човек и мислите, че е добър, а в душата си питаете към него някакво отвращение. Някога обичате някого със сърцето си, а виждате, че е лош. Такова противоречие се заражда във вашите души. Много въпроси има тук, които бих могъл да ви обясня, но ще отидем в друга посока. Във Ветхия Завет се казва: "И глупавият, като мълчи, минава за умен." Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия, и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използуват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: "У този човек има добър подтик, може да се използува." Използуване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използуване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използуват човека; после отхвърлят и Христа, и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки, който озлоби, изневери, изнуди своя брат, се изключва от това братство веднага и не го вземат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действуват и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: "Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си - настана голямо плодородие, когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате[1]..." ---------------------- [1] Бележка на съставителя: Пробивът на Добро поле е на 15-16 септември 1918 г. Войниците напускат фронта. На 27 септември 1918 г. са в гр. Радомир. Обявява се Радомирската република. На 29-30 септември 1918 г. са разбити от правителствените войски пред Владая. Убити се повече от 2 500 войници с помощта на артилерията на 217 германска дивизия пристигнала от Крим.

7.2. ЛЮБОВТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО, А СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА НЕИЗВЕСТНОТО: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 29 декемврий, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 421-422, 427-428. "... Казва се, че вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, възкресението подразбира придобиване на светлина. Когато имаш нужда от вяра, ще кажеш: Господи, изпълни ме с вяра. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от любов, ще кажеш: Господи, съедини ме с любовта. Значи, животът се придобива чрез надеждата, а възкресението - чрез вярата, а съединението - чрез любовта. Българите казват: "Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: "ЛЮБОВТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО, А СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния - съединението прави силата. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: Да се съединим, да образуваме дружество. Съединение или сдружаване без любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата. Развивайте надеждата, вярата и любовта си, за да се закрепите и в трите свята: надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, вярата - в умствения и духовния свят, а любовта - в Божествения... ... И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото". Заключителните думи на Христа в този ден бяха следните: "За да изпълните Божията воля на земята, трябва да се облечете с надеждата, да се изпълните с вярата и да се съедините с любовта." Този е пътят, по който могат да се обърнат към Бога. Само така те ще се свържат с възвишените същества, с добрите хора, със светиите, с всички, които работят за повдигане на човечеството. Когато слънцето грее, не се занимавайте със странични работи, но изложете гърба си на слънчевите лъчи, да възприемете неговата светлина и топлина, да превърнете всичко в светли мисли и възвишени чувства. Щом можете да превръщате слънчевата енергия в мисъл и чувства, ще помагате и на своите ближни. И аз съм дошъл да помагам на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото никой досега не е направил за тях. След това ще им кажа "до виждане!" Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слушат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети. Светските и учени хора спорят върху различни теории; религиозните търсят правия път, искат да знаят, коя църква е най- права. Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на любовта, на мъдростта и на истината. Той носи свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята. Сега, приятели, оставям ви с надежда в сърцата ви, с вяра в умовете ви и с любов в душата ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисъл на думите, които ви говоря. Следвайте пътя, който Бог ви посочва. Бъдете свободни и живейте така, както Бог ви е учил и продължава да ви учи. Бъдете свободни по ум, по сърце и по душа, здрави по тяло, за да носите Божественото учение, което е вложено във вас от създаването на света. Бъдете работници на Божествената нива. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне. България е тяло, а българският народ - душа. Говоря за българския народ като душа, повдигането на която влиза в Божествения план. Желая ви, надеждата, вярата и любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на живота..."

6.7. БЪЛГАРИТЕ И ВОЙНИТЕ КОЙТО СЕ УЧИ: 7 [неделна] беседа, държана от Учителя, на 30 ноемврий, 1924 г. [Сила и живот, VII серия]. Русе, [1924], с. 27-30. "... После, говорим, че сме българи. Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат - този удря, онзи удря. Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си - герои. Туй не е разбиране на Божествения закон. Как! Да, това не е никакъв Божествен закон. Всичките тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата. Всеки народ трябва да живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от които всеки за себе си трябва да живее разумно. И тъй, казва апостолът: "Онзи, който се учи". Какво учи българинът от толкова време? Да изпълнява Божия закон ли? Не, пътят, по който вървят българите от толкова време, донесе ли им нещо добро, спечелиха ли нещо хубаво? Защо не спечелиха? От 1912 г. българите все се бият. Те не вървят в правия път. Те казват: ние ли сме най- големите грешници? Не, българинът трябва да живее като българин, в душата на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър в интелигентен. В него трябва да прониква Божията любов и да каже: Господи, каквото ни дадеш, ние ще бъдем доволни и ще изпълним волята Ти, не според църквата, а според Твоя закон на справедливостта и ще покажем на света, че ние разбираме Божията Любов и Господ царува навсякъде. Между нас не трябва да има никаква завист, никаква злоба. А днес, кой как те срещне, пита те: ти православен ли си? Добре, ти като си православен, разбираш ли Божия закон? Не, в това православие има неразбиране на Божия закон. И после, какви ли не други работи се разискват кой бил виновен за тази, или онази работа. Никой не е виновен. Много народи има на земята, които страдат. Българите страдат още повече. Всеки народ си е сам виновен. Сега вие живеете между този народ и за да му помогнете, трябва да разбирате Божия закон. Писанието казва: "Бог поругаем не бива. Кой каквото сее, това и ще пожъне." Не че в Бога има някаква омраза или някакво неразположение към когото и да е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго, а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал. Сега, ние разглеждаме живота от духовно гледище. Този живот, който живеем, не е още самият живот, то е само едно проявление на живота, а истинският живот ще бъде след като заминем от земята. Един българин, който живее тук на земята, българин ли е? Не, той, след като е живял един добър, чист и свят живот тук на земята, като отиде на небето, ще бъде един ангел и ще се нарече "служител Божий". А сега, туй, дали си българин, англичанин, германец, или какъв и да е друг, това са само символи, които имат отношения, тъй както са символи мечката, вълкът и другите животни. Всички народи на земята съставляват само удове на това великото тяло, в което се изпълнява волята Божия. Та, казвам: всички вие трябва да се повърнете към друг един закон. Оставете обществото! Тъй, както то се развива, вие не може да го измените. Индивидуално ние можем да подобрим, да изменим своя живот, и в подобрението на своя живот, и нашите окръжающи може да се изменят. Туй подобрение може да стане всякога и да се предаде навсякъде. Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? - Упадък имаше. Христос дойде и със своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели във времето на римската империя. Неговото дохождане даде тласък, подигане на жената. От тогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе. Наистина, има още много работи, които може да се желаят, но Христос казва: "Втори път като дойда ще донеса нещо ново. Днес толкова може да носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде, и невидимият свят ще ви се открие."

6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 28 септемврий, 1919 г. София. - В: Да възлюбиш Господа. София, 1946, с. 145-147, 148, 149-150, 154-156. "... Преди години, един български адвокат трябвало да пътува от Г. Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: Господине, не ми достигат 30 ст. за билет. Можеш ли да ми услужиш? Адвокатът се обърнал строго към него и казал: Нямам пари. не мога да ти дам. Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш. След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30 ст. за билет. Обърнал се натук-натам да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години той не пожелал да услужи на селянина. Сега той изпаднал в неговото положение. Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне. Тоя закон е общ и се отнася до всички живи същества, до всички народи. Бог постъпва еднакво с всички същества. Войната доказва това. Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба? На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Главата на Европа има да страда още много, докато разбере, има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. Всички народи ще познаят, съществува ли Божествено право, или не. Всички мъже и жени, дъщери и синове ще разберат, защо плаче Йеремия. Какво правеха евреите, когато Бог изпращаше между тях някой пророк? Те са го гонили, били. убивали. Това не показва, че еврейският народ е лош, но понеже той е избрал пътя на мъдростта, трябва да мине по него. Провидението не е отхвърлило еврейския народ, но го прекарва през страдания. Ето защо. когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път. Покажете ми един велик или добър човек, който да не е страдал. Не говоря за страданията, които сами си създавате, но за ония, които мъдростта ги налага. Аз говоря за ония страдания, които повдигат народите, обществата и индивидите. Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички: Да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. - Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които чупиш ръце и крака, да вадиш Очи на хората. Питате: Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? Новото учение крие такава сила в себе си, че, като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка, и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. - Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? - Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе? Ръката ти ще остане във въздуха, и дълго време след това трябва да работиш, за да я свалиш долу. Това не са празни приказки. Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. Когато човек реши да страда и да се самопожертвува, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото. Казвам: И Христос беше изоставен от Бога. Той се обърна към Него с думите: "Господи, защо си ме оставил?" Коя е причината някога Бог да ни изоставя? От 20 години българите подържаха мисълта, че ние сами можем да се оправим. Бог отговаря: Тъкмо такъв народ искам аз. В тоя смисъл, българинът казва: Да ти е здрав гръбнакът и кривакът. Но сила без мъдрост не може да се употреби разумно. В бъдеще, всички държавници трябва да разберат незиблемите и неизменни Божии закони, защото върху тях се крепи цялото Битие. Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи, в Него действуват и положителни, и отрицателни сили. Кога се проявяват отрицателните сили на Бога? - Когато не изпълнявате волята Му и нарушавате основния закон на любовта. Питате: Как е възможно, човек произлязъл от Бога, Който е Любов, да греши и да не изпълнява закона Му? Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не тоя, от който излиза доброто и любовта. Злото в Бога е в потенциал, но когато се прояви, то слиза в по-низка сфера от тая на доброто. Когато слиза от по-висока сфера, човек неизбежно минава през сферата на злото и се заразява с него. В това отношение, грехът, злото е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист... " "... Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора в основата си са една голяма лъжа. Всичко това причинява страдания. Ако днес дойде Христос на земята, ще се чуди на изопачените човешки умове, които са турили в устата на хората думи, които Той никога не е казал. Всички проповедници, свещеници и учители трябва да застанат на страната на Христа и да кажат: Няма да воюваме! Така е казал нашият велик Учител. Свещениците излязоха с кръст в ръка да се молят за благословение на оръжието и казаха: Трябва да се бием! Един Учител имате. Как ще се оправдаете, че не Го послушахте? С нищо не можете да се оправдаете. Това са християнски народи! Сега от небето изпращат комисия, да проучи положението. Старият кабинет е разтурен горе, старите методи са заменени с нови. Старият цар е детрониран. Новият цар е дал кандидатурата си от две хиляди години, и едва сега го коронясват. Всички хора със стари убеждения ще бъдат уволнени. - Кой ще ги уволни? - Христос. В продължение на няколко години хората ще разберат, може ли Христос да уволнява, или не може. Оня, който може да влезе в новото учение, да възприеме любовта и мъдростта в себе си и да живее с тях, той ще бъде назначен на служба от Христа..." "... Сега аз търся в България хора на истинската култура, в която да вложим нещо ново. Всички стари реклами трябва да се хвърлят навън. Свещениците трябва да се облекат в бяло и отвън, и отвътре. В това отношение, аз харесвам шопите, които носят бели и шарени дрехи. И аз трябва да хвърля черните дрехи, да си направя шопски. В бъдеще, цяла Европа ще се облече в бяло, като шопите..." "... Преди две хиляди години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: Ние сме в деня Господен. Остава само половин час до последния трен. Горко на оня индивид, на оня народ, който дотогава не уреди сметките си! Всички ще бъдете изобличени. Така се казва отгоре. Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й. Големи страдания я чакат. Казано е: "Горко на тебе, Ерусалиме!" Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител - главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече да се обличам по-добре. Всичките тия разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: Той е от високо произхождение. Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи благороден човек, от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея. Желая да бъдете като оня салепджия, който намерил един вързоп банкноти. Взел ги, турил ги в джоба си и спокойно продължил да вика: Салеп! По едно време го настигнал един търговец, уморен, запъхтян и го попитал: Не намери ли един вързоп книжни пари? Изгубил ги, десет хиляди лева бяха. Салепджията извадил вързопа от джоба си, дал го на търговеца и продължил да вика: Салеп! Днес бях решил да говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най-големите до най-малките. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача: Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: От сега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови. Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате, проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде. Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: Верен е Господ във всички свои прояви. Казвам: Освободете се сега от всички политически връзки. Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани. И до днес ви казват, че сте големи грешници. Не се обезсърчавайте, други са ви заблудили. Бог ви казва: Деца, излезте от тая кал. Доста сте се забавлявали. Върнете се в плодната градина. Не казвам, че хората са лоши, но още се кланят на икони. Колкото пари имам, готов съм да купя вашите икони. Ония, които служат на Господа, ще имат достатъчно жито, храна, плодове. Всичко това ще дойде отгоре. Бъдете весели и бодри. Носете тая веселост навсякъде. Знайте, че Бог е вече в света между хората. Той ви е хванал в ръцете си и всички треперите. Всички престъпници ще се открият. Всички беззакония ще станат явни, няма да остане нещо скрито-покрито. Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления! Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: Ти разбра ли? Ти не си син на дявола, но Син Божи. Желая сега всички българи да са като оня салепджия, а не главни гъби. Всички страдаме все от тия главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България. България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най- големите страдания. Кажете и вие като Йеремия: "Ние сме оня народ, който има скръб." Казвам: Блажени сте. носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели. Обърнете си към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас. Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така. както на Петър, който беше в тъмница. Веригите паднаха от нозете му, вратата се отвори, и той излезе. Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие. И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: Долу веригите! Елате при вашите братя, да се радват на спасението ви. Амин!"

5.5. СЪГЛАШЕНИЕТО И ВОЙНАТА ОТ 1914-1918 г. В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ : [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София. - В: Новият човек[1]: Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 143,144-145. "... Аз взимам Данаила като противоположен характер на Седраха, Мисаха и Адвенаго. В тези трима момци имаше един външен, политически изпит. Сега изпитанията в света са общи, те са индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. Всеки народ, всяко общество, всяко семейство, всеки индивид ще си имат изпитите. Всички тези изпитания си мязат. Българите, например, сега имат изпитания. Те минават първата фаза на Седраха, Мисаха и Авдебаго, в огнената пещ са. Съглашението ги е турило в пещта и казва: "Пари, пари дайте!" - "Ама, чакайте!" - "Не, пари, пари" Знаете ли в какво положение се намират българите. Те се намират в положението на един търновски адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево. Изхитрил се той, казал си да не взима със себе си пари, за да не го оберат по пътя, но ги дал на пощата. Обаче, по пътя между Търново и Севлиево, хващат го крадци, казват му: "Нали си адвокат, дай пари!" Обискирват го, не намерили нищо. Набиват го хубаво, че не е носил със себе си пари. Той си казал: "Втори път ще нося със себе си по 500 лв в джеба си, за да не ме бият" Сега и българите ги налагат. Защо? Защото не носят със себе си пари. Българите казват: "Ние страдаме от съглашенците[2]..." "... Следователно, съвременните християните сега са дошли да втория фазис на изпита. Светът минава през първата фаза, първия изпит, а християните и вие минавате през втория изпит. Ще можете ли да удържите вашите убеждения? Ще трябва да ви хвърлят при лъвовете. Лъвът, това са ноктите, това е грубата сила в света, която човек трябва да подчини. Виждаме, че когато Данаил бил хвърлен в рова на лъвовете, той сполучил да укроти тези лъвове. Сега питам: Вашата душа е хвърлена в рова на лъвовете, можете ли да ги укротите, или те ще забият своите нокти и зъби, и вие ще излезете със съдрани кожи и ще кажете, че нямате убеждение? Имайте предвид да схващате дълбокия смисъл, защо Влезте в смисъла Данаил трябваше да се моли на Бога? - Там е силата. Силата трябва да се черпи от някъде. Днес хората образуват партии. Един човек може да черпи сила от дома си, един човек може да черпи сила от едон народ, идейно може да черпи сила от човечеството. От където и да е, трябва да се черпи от някъде сила. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Не, човек трябва да почерпи от някъде своята сила. Когато някой човек каже, че има убеждения, има сила, той се самозалъгва. Тази сила трябва да се почерпи от някъде. Тази сила, която може да поддържа човешкия характер трябва да бъде жива. Живата сила е съзнателна сила. Тази сила е неразделима в себе си, не може да се дели. Щом разделите живата сила, нейната сила само по себе си се губи. , т.е. тя не може да се прояви. Затова в Писанието на едно място се казва: "Онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчи." --------------------- [1] Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж : В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ : [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София. - В: Новият човек. София, 1947, с. 132, 133. [2]Бележка на съставителя: Съглашението от Англия, Румъния, САЩ спечелват войната 1914-1918 г. А Германия и България я загубват.

5.4. ВОЙНИТЕ И МИРЪТ МОЛИХ СЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 18 април, 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 83, 84, 87. "... Народът запита Христа: "Защо Твоите ученици не можаха да изпъдят този дух?" И сегашните народи запитват Христа: Защо християнските народи не можаха да изпъдят този дух? Христос отговаря: "Доведете го при мене!" - Кой е този, когото трябва да доведат при Христа? - Това е мирът, който ще дойде. Христос казва: Доведете детето при мене, аз ще му бабувам. Христос иде от небето да донесе мир на човечеството, такъв, какъвто никога не си го представяли. Щом слезе Христос на земята, всички нечисти духове ще излезат навън от онези, които сега боледуват, гърчат се, ритат. - Нека се гърчат, лошите духове трябва да излезат от тях... " "... И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат, и животът на земята да се превърне в музика и песен. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Кога? - Когато християните решат, само един дена да говорят истината и да пожертвуват всичко за Господа. Казвате; Като дойде Христос, ще направим всичко за Него. - Как ще го направите: доброволно, или чрез насилие? Днес очакват на комунистите, те да извършат това. Не чакайте никого, не отлагайте. Съгласете се всички партии - комунисти, земеделци, радикали, доброволно да направите нещо за Христа. Ще видите, че един ден ще се разреши важният въпрос - ще изпъдите духа навън. Казвате: Да бъдем благочестиви, да се молим, че като дойде Христос, да Го посрещнем добре. - Да, но народът пита Христа: "Учителю, защо Твоите ученици не можаха да изпъдят духа?" Христос отговаря: "Доведете го при мене!" Какво ще направи Христос най-после? Той ще каже на Михаил: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята. Така ще бъде, Христос ще ви повика при себе си и ще ви пита: Докога ще чакате, за да приложите моето учение? Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете воловете, нивите, имотите им! Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие. Под "нива" разбирам човешката душа, в която растат всички добродетели. Като приложите Христовото учение, Живият Бог ще влезе във вас. Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение. Казвам: Гответе се, всички християни ще бъдете повикани при Христа. Против вас е заведено дело. Христос ще ви пита: Какво чакахте досега, че от две хиляди години още не сте приложили моето учение? Като се върнете по домовете си, ето какво трябва да направите: Съблечете белите си дрехи и се облечете в кожи, във вретища. Посипете главите си с пепел и кажете: Господи, ние опозорихме Твоето име! Не изпълнихме Твоята воля и Твоя закон, и станахме за посмешище. Ако не знаете, как се обличат кожени дрехи, ще ви покажа. Не гледайте моите дрехи. Те са модерни, с такива дрехи човек не се спасява. Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъде облечен; аз съм дошъл в ада, между вас. Тук се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: Мястото ви не е тук. Преди две хиляди години Христос ви изведе от ада. Какво търсите още тук? Хайде, навън, горе! Горе е земята. - Ами къщичките ни? - Това са къщичките на ада. Всички да излезете вън от този ад! Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура! Ад е земята. Излезте вън от този ад. Днес всички сте на планината, и Христос ви казва: От всички се иска пост и молитва. Отправете се към царския път, към царската врата. Всички излезте вън. Ако някой продължава да се бави, ще го хвана за ръката и ще го изведа вън. В срок от десет години да не остане нито един в ада!. Това изисква новото учение. Христос ми казва: Кажи на всички да излезат вън от ада, да турят раниците на гърба си и да се отправят към планината. Аз ще ги изведа от кошарата навън и ще ги заведа при зелени пасища. Върнете се по домовете с мисълта, че Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада. Освободете се от мисълта, дали говоря право, или не. Аз говоря право, но вие не чувате - ушите ви са запушени. Те ще се отворят. Христос иде на земята, да извади всички от ада и да ги поведе нагоре. Божествената светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля. Ние сме решили, този път насила да ви спасим; искате, или не искате, ще ви извадим от ада. Царството Божие насила се взима, но този път и спасението ще бъде насила. Който победи, той ще бъде спасен. Господ и Христос са с вас, затова не отлагайте, но кажете си: Трябва да се приготвим! Щом станеш от сън, започни да се готвиш. Ако мъжът ти пита, какво правиш, кажи: Готвя се. - Кога ще поживеем? Кога ще се женим? - Когато излезете на повърхността. Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. Блажен е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе. Сега, не мислете, че имам намерение да говоря лошо за някого. Аз не съм лош човек. Понякога съм строг, но когато трябва да изстисквам циреи. Щом няма циреи, и от мене по-добър човек няма. Мислете добро един за друг. Обичайте се, но не само на думи. Да възкръсне нашият Бог в нас! Да проявим Неговата доброта! "Доведи сина си тука!" Днес и аз ви заведох при Него. Като се върнете по домовете си, лошият дух ще ви тръшне на земята и ще излезе навън. Така е било всякога. И тъй, приложете новото, Божественото учение, с вяра и знание, за да придобиете опитности. Без опитности не може. Виж нещата и ги опитай! Сега има условия за това. Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва. Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове. Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво. От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод. Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му - за лекуване. И тъй, приближете се до плодовете на това дърво и ги опитайте, за да видите, че Господ е жив. Това дърво е жива реч. Вярвайте, че Христос е с вас и във вас. Щом повярвате в това, работата ви е свършена... "

5.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МИР ДВАМАТА БРАТЯ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 22 септемврий, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 235-236. Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир[1]. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите. Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. - В коя църква трябва да се молим? - В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират, какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. "Десетима възнегодуваха за двамата братя". - Какво ще стане с нас и с европейските държави? - Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползуват от условията на живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете, какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Велик ден иде за всички хора. - Война е сега, тежки времена живеем. - Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите. Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на небето, дето всички изпълняват Божията воля с любов. Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на 33 години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи. Да бъдем Божии служители! Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на земята." --------------------------- [1] Бележка на съставителя: На 25 септември 1918 г българското правителство иска примирие след като на 15 септември е станал пробива на Добро поле. Това довежда до спиране на войната и заробващия Ньойски договор от 27 ноември 1919 г.

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА 1914 - 1918 г. 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г. В ИСТИЯ ЧАС: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 14 юлий, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 50-51, 57-60. "... И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствувате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем "Дух Свети", разбираме съвкупност от светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на земята, отразяват се и стават светли; всъщност, слънцето не е светещо тяло. Ако гледате земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си, как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човека е Божественото начало в него - никой няма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани. Казано е в Писанието: "Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете." Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата "Духъ" се пише с четири букви. Буквата "Д" представя триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата "У" има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата "X" означава човешките чувства. Тя е образувана от буквата "С", взета в право и обратно положение. Буквата "С" изразява закона на луната, която в 28 деня се пълни и изпразва. Човектрябва да научи законите, как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. Последната буква "Ъ" означава закон на Божествената хармония. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. "Дух Свети" - думата "свет" означава душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: "Нито жена без мъж може, нито мъж без жена." Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът - жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Напуснат ли се мъжът и жена, смърт ги очаква. Защо е така? - Защото мъжът представя духа и ума, а жената - душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре. Следователно, ако нямаш чувства и мисли няма да имаш; ако нямаш мисли, и чувства нямаш. Ако имаш душа и дух, ще имаш и чувства, и мисли, и постъпки. "Духът ще ви научи". Това значи, че хората са дошли на земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат... ... Христос казва: "Духът Свети ще ви научи в истия час." Това се иска днес от всички хора. Когато Духът ви научи, какво трябва да правите, тогава светът ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава светът ще се радва на добри проповедници и учители, на добри управници, съдии и др. Не дойде ли Духът да научи хората, какво да правят, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влезе ли Духът в майката, тя ще разполага с нови методи за възпитание. Чрез майката Духът ще действува и в децата. Ако момъкът и момата от детинство още слушат Духа, като се оженят, те ще се радват на плодовете на Духа. Как се женят хората днес? Вие как сте се оженили? Бих желал българите отново да се оженят, и аз да ги венчая. Време е старите, незаконни бракове да се разтурят и да се образуват нови бракове, основани на любовта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родят от браковете на любовта. Децата ще бъдат чисти, свети, като твоя Баща - Духът. Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и светост. Какво повече може да се желае в този свят? Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Той носи светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Христос казва: "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думата "всичко" разбираме, че Той ще научи хората, как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползуват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Като знаете, какво представя Духът, не се страхувайте от светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и светост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри - помагачи на човечеството. Та носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те се избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думите "Дух Свети" разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: "Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат." Те носят мир, първо на Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде. Казано е в Писанието: "Ще бъде едно стадо и един Пастир." Павел казва: "Сегашните страдания не могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света." Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа в себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост. Господ да благослови всички присъствуващи!"

4.10. ВСЕОБЩАТА ВОЙНА 1914-1918 г. БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16. IX. 1923 г. - В: Двата природни метода : Беседи: [Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 19-20. "... Казва Христос: "Бъдете разумни, като змиите, и незлобливи, като гълъбите!" Е, какъв ще бъде изходният път, ако не се оправят сметките? - Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом с пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: "Слуша, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да си плати!" "Драган Наумов, там не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати!" И като го повикат, ако няма да си плати, търтят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но, като изтрезнеят, казват: "Защо трябваше да го бием? Не направихме добре." И сега, съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действуват. Питам сега: тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Америка, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: "Отивам да ви приготвя друго място и, когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие. Ако това място беше тук на земята, Христос нямаше да каже: отивам да ви приготвя място..."