Ани

2. Съзнанието Стека[1] (сп. „Житно зърно", г. II, 1925, кн. 9-10, с. 295-296) Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето. Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места, по известен план. Съзнанието разполага с капитал - паметта, и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни ус­ловия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на приро­дата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъз­нанието на животните. Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на не­щата няма, замисляне върху същината, причино-последствията няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се сре­щат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качес­тво само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа, в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни расте­ния, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скър­би, когато вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, ко­гато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувству­вал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с разкрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена, истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлек­сно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настой­чиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. ____________________________________________________________________ [1] Стека - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

1. Чистотата Д-р Ст. К. (сп. „Житно зърно", г. VI, 1932, кн. 7-8, с. 208-209) Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произходящ от незнайния Вечен Извор, животът се движи като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото него­вото движение е по-малко препятствувано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разруши­телна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити со­ли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стени­те на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците удушват живота, както недогорелият фитил на свещта удушва пла­мъка. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е ни­що друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувствуваме само във физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здраво то може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно те се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни осадъци. Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма - а още по-малко от неговите неп­риятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пъл­ното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очистително въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е из­тъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъ­дък. Всъщност - нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както пос­тът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита насъбралия се под леглата и по шкафовете прах и смет - разсадник на вредни насекоми. Той оми­та застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представ­лява според Мечников главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затва­ря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко - ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотгова­рящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбоча­ване в опитностите на модерния окултизъм - не е важно в коя от школите му - може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно" 1. Чистотата - г. VI, 1932, кн. 7-8, с. 208-209 2. Съзнанието - г. II, 1925, кн. 9-10, с. 295-296 3. Последната симфония - г. II, 1925, кн. 9-10, с. 296-297 4. Безсмъртие и прераждане - г. III, 1926, кн. 7-8, с. 216-217 5. Наука и метафизика - г. I, 1924 г., кн. 6, с. 10-15 6. Нова хижа в Рила - г. VII, 1932, кн. 2, с. 59

17. Колективно съзнание (в. „Братство", бр. 272, 15.II.1941 г.) Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социали­зъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на об­щия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и де­мокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъз­нат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епоха­та на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с пес­ни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, по­вече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотин­ки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съз­нателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на по­расналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който лични­те интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при бо­лест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К.

16. Кристализация на идеите (в. „Братство", бр. 176, 2.I.1937 г„ с. 3-4) Всеки е чувал как се получават кристалите. Слагате във водата сол - разтваря се. Водата получава вкуса на солта. Вие слагате още сол - тя също се разтваря. Но дохожда един предел. Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали. Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят. Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл в една личност или се заражда спонтанно в целокупното човеш­ко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като съвършен цялостен факт. Но времето върви. Идейната гъстота се увеличава все повече и повече. Тя стига до предела на насищането и чака едни дребен повод, за да се прояви. Окултизмът зае мястото на материалните кристализации в живота. Той знае, че не може да се действува тъй резултатно, чрез света на идеите върху нещата, които са дошли до периода на своята материализация. Не може да се спре колелото на историята, когато не сме направили нищо за предотвратява­не на причините, които го тласкат в неговия път. Но затова - толкова по-голяма активност изисква окултизмът в периода на мисловото насищане на идейния разтвор, в който живее колективът. Миролюбецът трябва да работи за мира много преди да са се появили заплашванията за неговото нарушение. Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се из­правили ожесточените братя един срещу друг. Окултизмът изисква активна, енергична, упорита работа в света на иде­ите, в мисловия свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация. И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материална кристализация, до реа­лизирането на Царството Божие на земята. Стефан

15. Духовната призма (в. „Братство", бр. 150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измеж­ду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настрое­ния. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родите­лите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни. Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си има своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените отвън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползу­ва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. „Толкова ме зачитат те мене!" - си казва обиден той и му е страшно мъчно. Четвърти от сърце протестира, загдето го даруват: - Да облечеш света ти няма да можеш, братко, а само гдето си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата края, ами се мъчиш да се отсрамиш. Пети съвсем не е и дарен. Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се случило хубаво, че ро­дителите и на двете страни са доволни, че всички се чувствуват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупвателни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти - подсвирват и отми­нават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере. И човек трябва да се научи, преди да обвинява слънчевия лъч - условията, при които е поставен да живее, да се опита да очисти пречупвателната призма, която възприема вън­шните въздействия, да очисти своето духовно око. Учението на Учителя, а и на целия окултизъм, не би имало никакъв сми­съл, ако, чрез своите методи и чрез своята школа не допринасяме за пречис­тването на духовната призма, през която животът се вижда в своята истинска премъдрост и прелест.

14. Макрокосмични песни (в. „Братство", бр. 144, 22.XII.1935 г., с. 1, 3) 14.1. Вдъхновение Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя. Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристал­на свежест. Няма вчера и няма утре. Всичко е само усмихнато „днес", което безгриж­но тананика. - Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост. Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето. То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва. Преодолените несгоди са му придали мекота, а надеждата и вдъхновени­ето са го окрилили с устрем и радост. 14.3. Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното простран­ство. Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципи­те на живота и вече смогнал да им се усмихне. Тече животът - сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайно­то начало, към неподозирана цел, готов [да] целуне срещаните по пътя несгоди. 14.4. Звезди Трептят звезди: бездна от светове. Океан от пространство, време и благоволение. Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб. Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век. И от неговата куверта, аз, блуждаещ пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие. Ние всички, непознаващи сами себе си странници от забравен към неиз­вестен бряг. Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата на кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя. 14.5. Неизменното Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзна­ние. Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни, непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат, докосна­ти от Неговия пръст. И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата пе­сен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. Орион

13. Новата основа на медицината (в. „Братство", бр. 100, 7.Х.1934 г., с.4) Думата „окултно" значи скрито. Затова мнозина считат, че то означава и нещо неподатливо на обективно изследване, нещо ненаучно. Всъщност изра­зът е стар и има чисто условно значение. Защото природата има много лица и в нея няма нищо „скрито". Всичко си е просто и естествено, а за човека нещо може да бъде „скрито" само докато го не познава. Много от причините на бо­лестите са били някога „скрити". Когато медицината ги разкрива, те й стават „явни". Но съвсем не е научно да се отхвърли нещо само затова, защото не ни й още явно. Колкото и да се старае да държи сметка за целокупния организъм и него да активизира за борба против болестотворния фактор, официалната медици­на все още гледа на болестите като на частично явление - проява на заболява­не на даден орган. Тя признава заболяване на ръката, крака, белия дроб, сър­цето, бъбреците - като че това са отделни, независими едно от друго царства, които трябва да се лекуват отделно. А това точно и отговаря на основното схва­щане, залегнало в основата на материалистичния мироглед на лекаря. Тялото е сбор от молекули, а нима не е и сбор от органи? Обединяващата връзка - съзнанието, душата - се отхвърля поначало или се оспорва, което е все едно. Молекулите се събират в органи, органите - в тяло, органите функционират и се явява мисълта, съзнанието, душата, ако щете. Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде зрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за аб­сурдността, към която водят „седемте загадки" на „науката", легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по-мощно се чува гласът на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетки са интимно свързани с душата, обединяваща­та нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекул­ни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче на тялото и го гради или руши, според своето отноше­ние към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив, душата е изход­ната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й усло­вия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните" оздравявания, приписвани на най-големия окултист - Христос - след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, ко­гато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно" - и в областта на медицината! Д-р Стефан

12. Медицина и окултизъм (в. „Братство", бр. 99, 30.IX.1934 г., с. 3) Като не противоречи на биологическите констатации, като не отхвърля нито постиженията, нито значението на медицината, окултизмът доразвива, задълбочава мисълта на лекаря и го насърчава да търси други кръгозори за своето изкуство - не по-малко научни, макар и понякога профанирани от несведущи или шарлатани. Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност - душата. Точно това, което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо от­хвърлят. Окултизмът намира това, което официалната медицина - не безнаказа­но - е изгубила. Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуж­дестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия не винаги заслужаващи усмивка прояви остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още кол­ко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пио­нерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на жи­вота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат, че са само сбирщи­на от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и дели­катни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за кра­сота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан

11. Чистенето (в. „Братство", бр. 91, 6.VI.1934 г., с. 3-4) Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вми­рисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят. Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем. Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот. „Микроби" ние си носим и без това достатъчно. Това са нашите „наслед­ствени" недостатъци. А и животът ни хвърля в изобилие „зарази" - това са лошите мисли, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни. Изоставени на нашата инертност, ние сме подложени на съвърше­но естествено „помътняване" и „вмирисване". Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолията, мракът пред очите; „вмирисването", това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви. Ние трябва да познаваме тия състояния. Обикновената хубава вода е бистра, с много малко разтворени минерал­ни съединения, съвършено малко и то безвредни микроби. През нея слънчеви­ят лъч минава свободно и тя го пречупва с прекрасен, хубав синкав отенък. Всяка нейна капка прилича на брилянт. Така и ние трябва да подменяме душевния си живот. Малко материални грижи, малко микроби, които да ни служат за мярка в нашата еволюция и веч­но изтичане и подновяване. Как да става това? Ето това е магията на новото учение при неговата ежедневна практика. Д-р Стефан

10. Пречистването (в. „Братство", бр. 85, 25.II.1934 г.) Практиката на окултизма не е предопределена само за йоги, за свръхчо­веци или за пророци. Тя е напълно достъпна за всечки човек - от най-малкия до най-големия. Тя няма и предназначението да прави хората учители на чове­чеството или маги. Великото в божественото е именно това, че то може да се прояви чрез най-малката постъпка, в дребното душевно преживяване, без да губи от своето величие. Практиката на окултизма има за задача да даде ключа на човека към самия себе си, да развие собствените си психически заложби, за да получи в резултат собственото си просветляване и освобождение. Учителят право сравнява човека с водата. В Божествения първоизвор тя е кристално чиста, без никакви примеси. Такава тя би била и у идеалния чо­век - който е най-близко до Бога. Но тя потича по земята и повлича нейните съединения и утайки, тя се размъща. Колкото по-ронлива е почвата, колкото повече е тя замърсена, толкова по-мътна ще бъде водата. Крайно размътената и покварена вода удушва самия живот. Ето така сме и ние размътени: всекидневни нужди, които по моди и чуж­ди влияния неограничено увеличаваме незадоволими желания, които всякога надхвърлят реалните възможности, мании за величие, мании за учителство, с очакване на уважение от другите, дребнави амбиции с прекалена обидчивост, лакомство, завист и какво ли не още. Практиката на окултизма е работата за почистването на водата. Светът, необходимостта, нуждата, дългата опитност чистят душата, както стипцата пресича мътилката: тя я очиства, обаче й придава стипчив вкус. Правилното, доброволно пречистване на мътилката е чрез прецеждане­то. Точно затова е самокритиката, разсъдъкът. Идеалното й пречистване обаче може да стане чрез дестилацията. Ду­шата излиза във време на своята медитация из мътилката на света и се при- вдига до своя първоизточник - океана от вода, която обикаля като разноформенна мантия земята. Тогава тя чувствува колко е реално нейното съществува­ние, как е възможно нейното освобождаване от мътилките на земята, колко широк и прекрасен е светът и колко е премъдър Божият промисъл, като е до­пуснал облаците и свободата, калта и мътилката, чрез които пак се услужва на живота. Д-р Стефан

9. Вечерната медитация (в. „Братство", бр. 80, 7.I.1934 г„ с. 2) Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня! Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; през тях „аз" се губи като пред грамада от непритисната вълна. Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Някога тя е по-рязка - човек много скоро потъва от живота на съзнани­ето в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по-продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните, второстепенни наслойки около същественото „аз" преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза" и да се разгра­ничи това, което принадлежи към изминатия ден, от това, което остава и което е мъчно променливата, съществената час! от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си напра­вим упрек за пропуски - тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава - а за грешки­те си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по-висша природа. Тия думи се внедряват в заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чув­ства, които изхождат от него, са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация", съзнанието сутрин се събужда по­срещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благо­дарност към незнайното начало - което е и най-голямото постижение на ду­шевния живот. Д-Р К.

8. Будно съзнание и здраве (в. „Братство", бр. 57, 15.I.1933 г.) Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзна­ние. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост, когато тялото пред­приема каквато и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пъте­ките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, кои­то могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също и да му достави енер­гия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидли­вост обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклоне­ния, които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуж­дите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добре сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване на целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството за мярка, което да знае да каже точно на най-сладкото място „стига"! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи, при изобил­на храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова насън е нужна по- дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмо­ния, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно, когато правим слънчеви бани: много теж­ки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, ко­ито човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятна възможност. Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха нама­лели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло. И така - първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзна­ние. Д-р Ст. К.

7. Духът (в. „Братство", бр. 27, 10.XII.1930 г.) Руши се формата, а творческият дух остава жив, неуязвим, безсмъртен. Отгде иде той? - Дълбока тайна! Къде отива? - Не знаем. Каква е същи­ната му, целта му? - Загадка. В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени меж­ду скалите, в малката градинка на селската мома, отгдето тя се кичи, цветя дори в гробищата - над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка - смъртта. Вино­вен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щас­тие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. Орионо

6. Малката Добродетел (в. „Братство", бр. 13, 15.I.1930 г.) Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората. Той искал да знае колко от тях ще Го познаят. В магазина на търговеца Той взел формата на зърно кафе. Чиракът го ритнал. Но търговецът се навел, поставил го внимателно в шкафа и казал: - На това кафено зърно аз дължа моето богатство. Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото дру­гарче. Детето я привързало и поставило в люлката, без другарчето му да го види. Бог го благословил. Една жена взела назаем от съседката си чашка червен пипер. Когато да връща заема, Бог пошушнал нещо на ухото й и тя хубаво натъпкала чашката. Бог се скрил в чашката с червен пипер и благословил двете съседки. Оттогава те заживели като сестри. Един шофьор настигнал повреден автомобил. Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си. Пътниците се съгласили. Бог се много зарадвал. Разбойниците, които очаква­ли автомобила на края на гората, видели, че той не дошел в определения час, и се разотишли. Така чудното съвпадение избавило пътниците от неприятната среща. Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал не­що. Стражарят го поставил на земята и му заповядал: - Викай: „Ох!" След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъп­никът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпле­ния. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минава­ли трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на профе­сора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо

5. Шепот (в. „Братство", бр. 7, 15.VII.1929 г.) Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам от себе си, ако слава или почест, или обществено поло­жение биха ме направили горд и жесток: още отсега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и от­хвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и мило­сърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудо­любива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милув­ката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо

4. Слънцепоклонението на Бялото Братство Д-р Стефан Кадиев - Сливен (в. „Братство", бр. 5, 22.III.1929 г.) Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и малки прозорчета, със сегашните обширни, светли мо­дерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разбе­рем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изра­зявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговор­ката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види - колко много се прибли­жаваме днес до слънцето. Хората от по-старата ни генерация не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински лето­вища и хижи. Но науката намери научно име на това, което още старите римля­ни са разбирали и използвали в своите „солариуми". Тя му даде името „ултра­виолетови лъчи" или „планинско слънце" и започна неговото широко и благо­датно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани досега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкият живот - да се увеличава. Последната, само в последните 25 години, за Америка се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето! Като оставим настрана окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберколозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко ди­шане! Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продъл­жително престояване на слънце! От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществе­но мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, мислещи за здравето си българи.

2.3. Щастието (в. „Братство", бр. 2,15.XII.1928 г.) Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връс­тници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията - кол­кото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше. Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото вместо Тебе, те улавяха разочарование. А ти си било тъй близо до мене - мое Щастие! Беше празник денят на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро - аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата - светло, чисто, сяйно, усмихнато, придаващо смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше. Така пее моря­кът, когато съзре в далечината силуета на родния бряг - след дълъг път и много бури. Моя майко, моя светлина, мое Щастие! * En mi mem mi trovis la delongeser Sitan Felifion. Gi eksprucis el mia propra animo kiel nimfo el la akvafc kaj, ridetante, donis sencon al mia ekzistado.* Oriono ---------------------------------------------- * (на есперанто) В самия себе си намирам отдавна търсеното щастие. То сияе в моята собствена душа като нимфа от извора и усмихвайки се, дава смисъл на моето собствено съществувание. (бел. М.И.)

2.2. В дъното (в. „Братство", бр.2, 15.XII.1928 г.) Животът, като водата: тече! Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото спокойствие. Вълни - идат, заливат, минават. Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е така­ва радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка. Душата се потапя в неговите глъбини, чувствува широта и нежното гале­не на неговото скрито дихание. Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, среб­риста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слън­це, застила земята и прави далечното - близко и близкото - далечно. Живот - вода - тече. В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно. И нека повърхността се въл­нува, нека се смее при слънце и кипи при бури. На дъното е тихо, спокойно и радостно. En la profundajt de la vivo estas sencesa Расо kaj Gojo.[1] Oriono[2] ----------------- [1] (на есперанто) В дъното на живота има непрестанен Мир и Радост, (бел. М. И.) [2] Oriono (Орионо) - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)

2.1. Към тебе (в. „Братство", бр. 2,15.XII.1928 г.) Аз те познавам. Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в село или в град, в колиба или дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен. Аз те познавам. Защото познавам себе си. А ти си мой брат - капка от същата вода, от която съм и аз. Ти си душа, която се стреми към светлина, към радост, към щастие. Ти си лъч от неизмеримото мирово съзнание, попаднал в тежкото учили­ще, наречено Земя. Ти страдаш, огъваш се в нужди - материални и духовни, - ти си всеки ден в долината на противоречията. Ти често губиш целта на живота пред очите си, стъписваш се отчаян и питаш: „Та нима това вечно тегло е животът? Нима за това се родих? Нима няма никаква цел в него? Нима в това море няма приста­нище?" В тия минути, ти отпущаш греблата, оборваш глава на длани и плачеш. А после пак - вдигаш глава и почваш да гребеш - макар и без надежда за приста­нище. Аз зная, че това е така, защото съм го преживял! Пътят, по който ти вървиш, е вървян и преди нас с тебе. Опитни морепла­ватели са минавали по него и те го познават. И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем, че сме сами, без надежда да видим някога покой, те ни казват: „Все пак, има пристанище, има покой и радост!" Те няма да гребат вместо нас, не - усилията ще си бъдат мои и твои. Те само ни казват: „Смело напред! Има пристанище! Гребете!" Ти не вярваш? - И имаш основание да не вярваш! Окото не се избистря отведнъж. Аз също не вярвах. Само сърцето ми пееше и ми се чинеше, че е почнало да се съмва. В палат или колиба, беден или богат, в коприна или в дрипи - еднакво страдащ мой брат, чуй ме и - пак не ми вярвай: има пристанище!

1. За обществото „Бяло Братство" (в. „Братство", бр.1,15.XI.1928 г.) Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходимо да се осветли обществото от още една страна. Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общес­тво си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. нар. „Бяло Братство". Като се почне от обвинения за нарушение за елементарни изисква­ния на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания", та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имотът на Братството край София и досега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни сре­ди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по съща­та причина. Писаното из вестниците - заинтересувани и незаинтересувани - поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеж­дението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеж­дни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитима­ции! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена софийска да­ма по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братство­то. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновисти", за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение - разби­ра се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г-н Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било дока­зателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окул­тно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г-н Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение. Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдават, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечат­ленията си: Г-н Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдействува нито минута за нейното нещастие. Учението на г-н Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на Неговото уче­ние. То има, наистина, дефекти - всеки негов член носи в себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговарят на истината. Всички твърдения за „рушене основите на държавата", за „рушене на семейството" и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и живота въобще. Голяма част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама да провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедили, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Стефан Кадиев

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство 1. За обществото „Бяло Братство" - бр. 1, 15.XI.1928 г. 2.1. Към тебе - бр. 2, 15.XII.1928 г. 2.2. В дъното-бр. 2, 15.XII.1928 г. 2.3. Щастието-бр. 2, 15.XII.1928 г. 3.1. Островът на спасението - бр. 3, 23.I.1929 г. 3.2. Мисъл - бр. 3, 23.I.1929 г. 4. Слънцепоклонението на Бялото Братство - бр. 5, 22.III.1929 г. 5. Шепот - бр. 7, 15.VII.1929 г. 6. Малката Добродетел - бр. 13, 15.I.1930 г. 7. Духът - бр. 27, 10.XII.1930 г. 8. Будно съзнание и здраве - бр. 57, 15.I.1933 г. 9. Вечерната медитация - бр. 80, 7.I.1934 г. 10. Пречистването - бр. 85,25.II.1934 г. 11. Чистенето - бр. 91, 6.VI.1934 г. 12. Медицина и окултизъм - бр. 99, 30.IX. 1934 г.. 13. Новата основа на медицината - бр. 100, 7.Х.1934 г. 14. Макрокосмични песни - бр. 144, 22.XII.1935 г. 15. Духовната призма - бр. 150, 9.II.1936 г. 16. Кристализация на идеите - бр. 176, 2.I.1937 г. 17. Колективно съзнание - бр. 272, 15.II.1941 г.

23. Отгде ще дойде спасението на България (Из Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно) „Сила и Живот" VIII серия - Из беседата „И земята ще се изпълни със знание" от 11.IV.1926 г., с. 30-31: „Питам сега: отде ще дойде спасението на България? Всички казват: ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 го дини откак България се освободила, и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче България спаси ли се досега? Положението й от ден на ден се влошава. И във Франция, и навсякъде стават смени на управляващи. Сменяването означава снимане превръзката на един болен, но не означава още и онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си, да е продиктувано от следния девиз: днес ще извършим тази работа за Бога! Ако всички служащи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? - Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят срещу кого как да постъпят. Тези-онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само православната църква. Та като изчезнат всички сектанти, България ще хареса ли? Когато изчезнат всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство цели 500 години. Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това? - Две хиляди години робуваха. И Христос, който иде днес, казва на съвременния свят: „Вложете Любовта в света, и секти няма да има." Щом вложите Любовта в света, и сектантството ще изчезне. Вложете Любовта, вложете светлината! Дайте изобилие! Отде се раждат кражбите? Отде се ражда развратът? Чудни са съвременните хора! Ще избият 50000000 хора и после ще кажат, че имало разврат. Как да няма разврат! Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползувани. След всичко това, разбира се, че ще има разврат, и то полов разврат! Не само в Америка, но във всички страни е това зло. И после социалистите ще казват: сектантите внесоха това зло в света. Не, приятели, така не се разсъждава. Вие искате да подобрите този народ, нали? Трябва да знаете как да турите ножа в корените. Там е злото. Ама сектантите имали грехове. Може и те да имат грехове, това не е чудно, но другаде лежи злото. Кое е хубавото сега в света? Един народ, който има Любов, той ще може да се развива правилно, той ще се увеличава, а народ, който няма Любов, той ще се смалява. Такъв е законът."

22. Кои са изменниците на българския народ? (От Учителя Дънов - Беинса Дуно) Окултни лекции от Учителя Дънов, I издание, 1922 г. - Из лекцията „Мисъл и действие" от 15 юни 1922 г., с. 22-25: „В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция: вестникарите искат да противодействуват, създават една реакция от една стра­на; от друга страна, духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това: те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това. Аз съм казал, нито 5 пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм аз в България, ще има пло­дородие, като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. И вие, уче­ниците, като напуснат, тъй ще стане. Тъй е писано в един божествен закон: когато един народ пренебрегне великите божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне. И вие като ученици на окултната школа ще кажете: „Какво трябва да правим?" Ще бъдете положителни вътре в себе си. И ние когато дойдем да застанем за името Божие, там за нас има само едно мнение - Великият божествен закон, и няма право ни един народ да го престъпи. И там, дето са били пращани тия велики духове, всред славянството - аз не визирам себе си, аз визирам този велик закон - понеже Бог сега съизволява в славянството, да го тури на работа, в една мисия за човечеството. Хубаво, то е един факт, на славянството тия блага, които му се дават, но трябва да има разумни хора, които да използуват условията, а ако не използуват, след славяните ще дойдат други, трети, четвърти, всеки един народ като един индивид трябва разумно да изпълни своята мисия. Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще стане­те изменници на българския народ! Ако вие не сте ученици на тая школа, вие сте изменници. И всички ги считам за изменници, които не са учени­ци на тази школа. Не само изменници на българския народ, но изменни­ци на човечеството, понеже спъват великата божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. Ние не говорим в тъмно, елате и опи­тайте; ние не казваме: „вярвайте", но елате и опитайте. Ние не искаме такива заблуждения. Добре. Ще бъдете смели и решителни, ние ще завъртим колело­то, и като завъртим туй колело, всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре, и ние ще научим вестникарите какво да пишат в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници, да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога. Те трябва да употребят своето перо за истината. Нямам нищо против, когато някой вестник пише исти­ната. Но един вестникар, да пише лъжа, не му се прощава. Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено. Сега и вие като застанете, вашият живот, не трябва да туряте на старите основи, ние трябва да реформираме живота си. Сега мнозина казват: „Толкова години какво сме спечелили?" Ами че онзи, който е работил в света, не е ли спечелил нещо? Който всяка сутрин е ставал рано и е работил на нивата си, не е ли спечелил нещо? Но онзи, който е пращал другиго да копае, проблематично е дали ще спечели. Сега толкова години аз съм се старал да ви дам един метод да работите като мене."

21. Не е дошло времето Разказва брат Желю Танев: Брат полковник Тодор Божков разказваше следния случай. След завръщането на брат Борис Николов от затвора на 1.I.1963 г. оти­дох да говоря с брат Антов по следния въпрос, свързан с нежелателните рабо­ти, които засегнаха Братството и направиха, щото да се заведе срещу Брат­ството съдебно дело и да бъдат осъдени братята и да лежат в затвора от 1958 до 1963 г. Ако може да се помъчим да уредим тия спорни въпроси заедно, за да може Братството да дойде пак в онова състояние, в което е било по-рано. След тия няколко мисли, които споделихме с брат Антов, той ми каза следното: „Аз съм готов, щом се касае за Братството, да направя всичко възможно и съм готов да си подам ръката към брат Борис." Тодор Божков разказва: Аз мислех да отида най-напред при Антов, защото смятах, че работата ми ще бъде по-лесна с брат Борис и като взех мнението на брат Антов, отидох при брат Борис. Повторих същите мисли пред брат Борис с цел Братството отново да започне своята дейност както преди и да заживее своя нормален живот в София и специално на Изгрева. Разговарях значи с брат Борис, който повече премълчаваше. Аз говорих, а той мълчеше и най-накрая рязко ми каза: „Не е дошло времето!" Той махна с ръка и аз оттам насетне разбрах, че няма вече какво да говоря с него и си тръгнах за вкъщи. И толкова беше разговорът с брат Борис. Оттам насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега, през 1990 г., от­ново се поде работата от по-млади братя с инициатива, за да може да се изле­зе от това положение, защото не трябва да забравяме, че занапред не само от България, но и от други държави ще идват тук и ще се интересуват за живота, който е бил край Учителя и в Братството. Ние знаем, че това нещо Учителят е предвидил, а всичко, което Учителят е казал, е станало. Записала: М. Марашлиева Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Бях свидетел, че се правиха опити за помирение. Но помирение не може да става от хора, които са били в затвора, с онези, които са помогнали те да бъдат затворени. 2. Кога и къде може да има Братство? Само в един Дух, в един Учител, в едно Слово и в един и същи Бог. Виж в „Изгревът" том XIII стр. 887. 3. Бях свидетел как Борис Николов обясняваше положението така: „Сега сме зима. Всичко е сковано в студ и мраз. Сега не може нито да се оре, нито да са сади, нито да се копае. Ще чакаме да пукне пролетта." Всички го упрекваха за това изказване. Когато пукна пролетта през 1990 г., всички, които го крити­куваха, не направиха нищо, понеже те не можеха нито да орат, нито да сеят. Това е положението до 2003 г. И в бъдеще така ще бъде. 4. И дори нещо случайно да изникне и да възрасне като клас, няма ги жътварите, за да го ожънат, овършеят, да приберат житото, за да го смелят на брашно и да омесят и опекат хляб както за себе си, така и за гладните. Няма ги. Ако някой се яви, той не знае нито да оре, нито да сее, нито да жъне, нито да вършее. А за да се научат, трябва да разучават и да се обучават чрез поредицата „Изгревът". 5. И затова минават чужденци и го тъпчат с краката си, онова, случайно поникналото, остава за храна на птиците земни. А за българите на остава ни­що. И от духовен глад те измират. И така е сега. И утре ще бъде така. 6. Ето защо прилагаме два откъса от Словото на Учителя Дънов, за да се види кои са изменниците на Школата и на българския народ и откъде ще дойде спасението на България. Доказателства са приложени чрез Слово и чрез Дух. 7. Спасението ще дойде само тогава, когато българският народ признае, че Исус Христос е Синът Божи. Спасението ще дойде само тогава, когато българският народ при­знае, че Учителят Дънов е Всемировият Учител на Вселената. Спасението ще дойде само тогава, когато българският народ приз­нае, че преди 2000 години е дошъл Синът Божи, а сега е дошъл Бащата, дошъл е Бог-Отец - Саваот в лицето на Учителя Дънов. Спасението ще дойде, когато българите признаят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога, което трябва да се проучава и прилага в живота им. Само тогава. Амин.