Ани

4. НЕДЕЛЧО ПОПОВ С Неделчо Попов заедно бяхме. Ако е въпросът за него, до известна степен аз имам „вина", за да влезе той в братството - в най-добрия смисъл на думата. С Неделчо Попов се познавахме от полиграфическото училище, дето го казваме .Полиграфия", то се казва „Средно училище за изкуства, книгопечатане и графически изкуства,' да. А после, като по-модерно име казваме „Полиграфия". Тодор Живков и аз сме следвали в същото училище, само че той четири години по- късно, полиграфия. Ами Неделчо се заинтересува от мене. защото бях вегетарианец, научил, че съм вегетарианец, знае, че живея на Изгрева. А той в София, на „Цар Освободител", имаше едно кафене „Сан Суси". Той беше там като сервитьор, през свободното време извън училището отива там, сервира кафета, разни работи. Там спеше и не плащаше наем. И за вечеря там му даваха нещо. обаче по-късно, като почнахме да работим, понеже ние бяхме половин ден теория учим, половин ден практика. За теорията не се плаща, обаче като сме на практика, есе произвеждаме полезен труд и ни плащаха половин заплата. Вместо 1600лв. - 300 лв. всеки един получаваше. След като получаваше заплата, вече нямаше нужда да остава келнер и по-късно се събрахме на обща квартира заедно с него. Заживяхме заедно. С него често се събирахме в градската градина, в ъгъла откъм двореца, гдето сега е мавзолеят на Георги Димитров. Там значи много често се събирахме, много вечери до късно, след като се нахраним на вегетарианската гостилница. Имаше една вегетарианска кооперативна гостилница до градинката срещу Военния клуб, после стана нещо като склади гостилницата я закриха тогава. Та там, като се нахраним, отивахме на обед в градинката, почивахме, а пък вечер отивахме в градската градина и там дълго време разисквахме. Като говорехме дълго време, защото аз обичам да обяснявам, той беше много доволен от това обяснение и казваше: „Ей, Георге, такова хубаво учение, мога ли и аз да чета книгите, ама да не ставам дъновист?" Викам му: „Защо, бе Неделчо?" - „Защото ще ми се подиграват другите." - „Може, може. Само аз ще съм дъновист, ти няма да си дъновист. Чети книгите и се занимавай!" И след туй, 1926 година, когато бяхме на събора, аз бях вътре на събора, пък Неделчо беше отвън, нямаше кураж да влезе на Изгрева, да бъде на събора още, макар че се познавахме. Целта се постига постепенно, постепенно, не може из един път да се приобщи. И ние с него направихме една нощна екскурзия. Един ден решихме с него да отидем на Витоша. Тогава Учителят даваше такава задача; Всеки един от нас, мъж или жена, млад или стар, да си избере едно място, където да отиде нощно време по тъмно. По тъмно и то самичък! Заради туй трябваше да отиде предварително денем, да научи пътя, да може да се ориентира и тогава може да отиде нощно време най-напред по луна. след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него безстрашие. Ние с Неделчо решихме да отидем. Той тръгва от града, а аз тръгвам от Изгрева - това беше 1930 година, По-късно той дойде да живее на Изгрева, аз си направих бараката и той дойде да живее при мене и така ние съжителствахме с него. Това беше една временна барака от опаковка - сандъци, в които опаковаха хартията. Така че ние станахме съсобственици на бараката. Така заживяхме с Неделчо. С Неделчо отидохме на първата екскурзия. Понеже той е по-неопитен, реши да мине по по-късия път. Тръгва от града, ще мине през Изгрева, през Симеоново нагоре. По това време правеха водопровода, 1920-1930 година, рилския водопровод. Дотогава нямаше водопровод от Рила. Пътят покрай водопровода е най-прекият път, по пътеката край водопровода се отива нагоре на бивака, който Учителят нарече „Ел Шадай". А пък аз ще мина през ливадите и Драгалевци и ще мина по друг път, тъй че всеки сам пътува. Накрая ще се съберем на едно място. По пътя имахме уговорка с никого да не говорим, да нямаме разговор с никого. Когото срещнем, ще мълчим, няма да говорим. Целият път трябваше да бъде в мълчание и молитва. И така, аз като минах Драгалевци и нагоре, Неделчо, нали върви по по-прекия път, ще излезе по-напред от мене. На едно място чувам нещо шумулка, а беше април месец. Макар че беше април, което значи пролет, на Витоша имаше почти до колене сняг. Тук-там беше заснежено, но имаше и открити места. Зимата беше голяма и снегът не се беше още стопил. Макар че отиваме пролетно време, обстановката беше още почти зимна. Вървяхме по снега и на едно място се шумнало и на Неделчо веднага косатаму се изправила нагоре и вдига каскета. Спрял се. погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла. Пък имаше и голи поляни с трева за добитъка да пасе, имаше и заснежено. Разбрал, че няма нищо страшно от това, което бил чул. Вижда значи кравата и продължил нагоре. Из пътя мислено се молел: „Ей, дано Георги да отиде преди мене, защото той е по-опитен." Пък още е тъмно. И аз наистина, като минах от Драгалевци, на едно място стръмно, викахме му „Вади-душа", започнах да получавам в себе си телеграми: „Георге, бързай! Бързай, ти си по-опитен! Ти си по-опитен и добре е той да те свари там." И аз бързах, все увеличавах крачките, увеличавах крачките, дето намеря дръвца, събирах ги под мишница и като отидох там, взех да паля огън. Таман огънят да се разпуши и Неделчо пристига и вика: „Ей, Георге, тука ли си? Колко се радвам!" И така с него прекарахме много хубав ден. Целият ден бяхме само двама. Ама не бяхме двама всъщност, не бяхме двама. Имаше невидимо присъствие. С Неделчо заедно работихме в държавна печатница. Аз бях словослагател и той бе словослагател, обаче, когато потрябва помощник оценител, потърсили между учениците и попаднали на него там, най-близко. И така повикаха го за оценител и след туй веднага неговата заплата стана 3500 лева. а моята остана 2000 лева. Той беше с по-голяма заплата, но пак живеехме заедно. Той дойде на Изгрева при мене и започна да посещава школата. Той отдавна искаше да посещава школата, но аз все го въздържах. Та той един път сънува, че идва в школата и влиза тихомълком. В това време Учителят става от катедрата и отива при него, като му лепва една силна плесница и после той се събудил. Викам му. че който иска да влиза без позволение, така ще получава плесници. Това е било сън, разбира се. И по-късно той започна да посещава школата и понеже е по-общителен от мене, скоро се запозна с младежите, академичната младеж. Започна да кани Учителя на концерт, като вземаше лека кола за отиване, както и за връщане. По тоя начин стана много по- близък, отколкото мене. Аз, разбира се, от това нещо не губя, а само мога да се радвам, че той чрез мене се запозна с учението, стана вегетарианец и влезе в братството. Дето не искаше да става дъновист, глътна въдицата и стана „баш дъновист". Той бе приет радушно от всички. Учителят го допускаше до себе си. Разви голяма дейност и има заслуги за отпечатване Словото на Учителя. Иначе Неделчо не ми е разказвал да е имал някакви опитности.

3. НА ИЗГРЕВА Георги Събев: От 1930 до 1941 година живях на Изгрева. През това време съм имал срещи с Учителя, когато съм имал някаква нужда. Аз съм може би от ония хора, които са имали най-малко срещи с Учителя. Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя. Аз съм отивал само в такива случаи, които са били много важни за мене. Един случай имах, когато през 1936 година завърших свободния университет, отидох при Учителя и му казах: „Учителю, по случай завършването на университета искам да дам една вечеря на братството тука. Може ли в събота вечер?" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото събота вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта. Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта. На вечерята бяха към 120 души. Искам да кажа тогава колко евтино струваше. 120 души с половин заплата, 600 лева, можах да ги нахраня. Имаше сирене, халва, чай, такива работи. Много хубаво прекарахме. Тогава такава беше традицията: Който има някакъв весел случай в живота си, по тоя начин изразяваше своето отношение към обществото, като събере всичките на вечеря или на обяд и т.н. Така сме постъпвали. От 1930 до 1941 година аз съм бил на Изгрева. В разстояние на десет години съм бил на Изгрева, а там се печаташе Словото на Учителя Дънов. Словото се печаташе в печатницата на „Земеделско знаме" на ул. „Врабча" 2. „Житно зърно" мисля че печаташе друг печатар. Влад Пашов там работеше, мисля, че школните лекции се печатаха. Отначало ние си имахме печатница на ул. „Оборище" 24, там беше салонът и беше къща на брат Радославов Иван, който беше много известен като историк на времето. Един от най-добрите историци на времето. Вергилий Кръстев: Как се построи салонът на ул. „Оборище" 24? Г. С.: Аз отидох при заварено положение. Кой и как го постори, не зная. Наши приятели са го построили. В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов. Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея. В двора имаше барака и там беше печатницата. Знам, Влад и Сава Калименов отначало там са работили. Една сестра от Панагюрище, забравих й името, Виола ли беше забравих, тя работеше в печатницата, а аз тогава бях в държавна печатница. Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха. Затуй отначало първите книги не са така добре технически издържани, защото нямаха условия приятелите. После така Влад беше самоук човек. По-нататък при братя Малджиеви в Русе са печатали. Не знам дали е бил наш човек или съмишленик, или пък като търговец просто е имал отношение към нашите хора, но нашите хора го предпочитаха. В Пловдив брат Стоицев - Михаил Стоицев. вземаше някои лекции, беседи отделни и ги печаташе на свои средства в Пловдив, в печатницата и след това ги раздаваше на приятелите, подаряваше ги - отделни брошурки. Туй правеше брат Стоицев и някои други хора са го правили. В Казанлък имаше печатница, обаче не успяха да я запазят и после държавата я взема.

2. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО Г. С.: Та школата, която продължавахме в Попово, всяка сряда се събирахме и неделен ден в 10 часа се събирахме да четем беседа. А в сряда вечер в 6 или в 7 часа, според случая както беше, тогава вечерно време се събирахме и четяхме беседа. Учителят беше дал на събора нея година, 1922 или 1923 беше, един голям наряд, близо двадесет страници, такъв голям формат на пишуща машина. Туй всяка сутрин трябва да го прочетеш, а то един час не ти стига да го прочетеш само него. И колко още други работи. И не само ние, но и много други приятели от провинцията се отегчили. Та запомниха го туй нещо наизуст. Защо туй нещо трябва да го четем цяла година? Все едно и също. Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина. Която картина му направи впечатление, върху нея размишлява. Гледа да я запомни, защото тя ще му окаже влияние през годината. Имаше и една цветна пентаграма, но по едно време полицията направи обиск и вземаха всичко. Независимо че съборите не ставаха вече в Търново, те вземаха всичко и не го върнаха. Ще ви разкажа и за тази борба на свещениците против съборите. Всяка година съборите ставаха в Търново. Това ставаше през месец август. Съборите се откриваха с публична беседа в читалище „Надежда" в Търново, където е било първото Велико Народно Събрание, в същата голяма сграда, която вероятно и сега съществува. Тогава, в Търново, мисля че беше в 1922 година, Учителят говори на тема: „Новият живот". Поповете се бяха нагласили, като разпръснали техни хора из цялата публика, с цел да смущават. Обаче нашите хора бяха усетили това нещо, та и те се бяха подготвили или въоръжили, дето се казва, за борба. Когато Учителят минаваше, за да не бъде смущаван от поставените лица, минаваше през един шпалир - от входната врата до катедрата - от наши хора от двете страни. Значи минаваше между нашите хора и отиваше до катедрата и ония започваха: „Искаме диспут, диспут". В това време брат Симеонов, застанал пред катедрата с братския хор започваше да пее: „Братство, единство ние искаме, зовът на Любовта ние пускаме!" И тъй продължава песента. Онези като се укротят, той спира песента и Учителят продължава да говори. Тогава Учителят каза: „Моето учение не е на теория, то е основано на строг научен опит. Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме върху Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и в различно време. Когато е имало и дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболявал, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са вече калени и дисциплинирани." Всички тия думи не могат да не окажат влияние. Та поповете не успяха да провалят сказката. Беседата свърши благополучно и се напечата и сега всеки един може да я прочете. По едно време дойде в Търново войска, която ни огради с цел да разтурят събора, обаче след това дойде друго нареждане от по-висша инстанция, че съборът е свободен. И тогава те се оттеглиха и ние си продължихме събора. Това вероятно беше в 1924 година. В Търново тогава бяха Иларионови. Тях помня, но другите не ги помня. Но там имаше двайсетина души и повече в Търново. Те се събирали в Търново и Учителят, като идвал, отивал там, в Търново е отсядал. В. К.: Значи вие сте присъствали на първите събори. Имате ли някаква лична опитност или лична среща с Учителя по това време? Г. С.: Имал съм, но по-късно. В 1925 година аз отидох в София, живеех в София.

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1987 - 1988 г. ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Вергилий Кръстев /В. К./: Разкажете ни за първите си години на духовно пробуждане. Георги Събев /Г. С./: Като бях малък, не бях чувал за никакво вегетарианство, обаче като гледах как майка ми и близките ми гонят кокошките, хващат ги, после ги колят, тече кръв, всичко това ме ужасяваше. Като гледах как на агнето му извиват главата и кръвта тече, също ме ужасяваше. Всичко туй нещо аз не можех да го приема - беше ужас за мене - и заради туй реших да се противопоставя на това убиване, на това колене, обаче нали бях най-малък, никой не ми обръщаше внимание. Заради туй реших така: щом като не искам да се пролива кръв, значи аз не трябва да ставам причина за проливането на тази кръв, следователно аз не трябва да ям нищо заклано или убито. По тоя начин дойдох до идеята да напусна месото. И съм станал вегетарианец, без да зная, че съм станал вегетарианец, щото думата „вегетарианство" на село рядко се чуваше. Имаше тогава книги, имаше вегетариански съюз, обаче аз по-късно научих тия работи. Аз станах вегетарианец на 27 юни 1919 година, на един Петровден. Нашите седнаха да правят заговезни, а пък през деня още аз се противопоставях на майка си, която искаше да хване петела - аз го гоня с една вършина из двора, да не може да го хване, а тя ми се скара: „Защо", казва, „ми пречиш, довечера какво ще ядем?" Викам: „Има какво да се яде." Но както и да е. аз я оставих, тя си хвана петела, закла го. Аз казах на майка си: „Майко, от днес вече аз месо няма да ям." - „А, ти и друг път си казвал, ама ще ядеш, щото то ще ти се услажда. Като заколя петлето, като ти опека дробчето, нали го изядаш?" - „Изядам го." - „Е, значи пак ще ядеш." Казвам: „Няма да ям. Ще видиш. Ако искаш, аз довечера на трапезата няма да седна. Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара. Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа. Аз се ужасих. Викам: „Христо, какво искаш?" Баща, ми като го видя, и той му се скара: ..Христо, какво искаш?" - „Защо Георги се превзема защо не седне тука на масата?" -„То не е твоя работа, никой не го е изгонил от масата. Ако иска, да седне. Щом той е решил да седне отделно, ти защо му се месиш?" - „Ама защо се прави на важен?" - „То е негова работа. Гледай си чинията." И така баща ми го респектира. На другия ден вече из цялото село се знаеше - а то беше голямо село. 2500 души - из цялото село се знаеше, че аз съм станал вегетарианец, Който ме срещаше от по-големите хора, както и тия от моята възраст, питат: „Георге, вярно ли е това нещо?" Викам: „Вярно е." - „Защо?"- Всеки иска да ме разубеди. Обаче азот никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта. С него сме от две сестри деца. Неговата майка е по-голяма, а моята по-малка, та две сестри са. Неговата се казва Кера, моята се казваше Деша. Станах вегетарианец и от него вземах книги - „Трактат за вегетарианството" от Христо Досев и много други книги по вегетарианството тогава прочетох, и дето се казва, аз се въоръжих със знание и вече който и да ме срещне, каквито и въпроси да ми задава, аз можех да му отговоря. И някои другари, някои по-възрастни казваха: „То от много четене се е побъркало." Други ми казват какво се говори за мене. Аз им викам: „От четене човек не се побърква, ами от незнание, от невежество. Който чете, става по-умен, щото взема да разбира, вижда, че има по-умни хора от нас и т.н. Тъй че от четене никой не се побърква.". И тъй, запознах се с вегетарианството. През 1922 година бяхме в Търново на вегетариански събор. Шест души от нашето село бяхме - Пеню, аз и няколко други, а като свърши съборът, след това пък почна съборът на „Бялото братство" в лозята, при пътя за Севлиево. Ние знаехме за събора, а пък Пеню беше получил известие, телеграма. Не, не беше получил телеграма. Георги Радев, обущар от Ямбол, се познавал с него и той му казал, че ще има събор и го поканил на събора. А ние не можем да се разделим и отиваме всички заедно. Обаче там имат известен ред хората и когато попитахме, не ни пуснаха да влезем в лагера. Имаше постове на вратата, охрана имаше. И трябва да знаеш паролата, за да можеш да влезеш. И тогава те се посъветваха ръководителите. Понеже Георги Радев се застъпи за Пеню Ганев, като каза: „Аз го познавам, гарантирам за него. Нека той да остане." Обаче на другите приятели казаха да си отидат, други път да дойдат. И ние се върнахме и започнахме да четем. Същата година се образува Школата от 1922 година. Аз бях вече ученик в Попово, тогава ние, ученици, 6-7 души, образувахме окултен клас, окултна школа в Попово. Там живеехме заедно. Всички бяхме ученици. Пеню беше най-голям от нас, защото той беше ходил войник и се върна, и тогава им разрешиха, макар и да са възрастни, всички, за които военното положение стана причина да се спре гимназиалното образование, разрешиха им да продължат като редовни ученици. И Пеню беше редовен ученик но беше по-едър и от някои от учителите. И понеже учениците му викаха „бати Пеню", и учителите също му викаха на шега ли, на истина ли „бати Пеню". Бати Пеню да излезе на урок, бати Пеню така и т.н. Тъй се знаеше за „бати Пеню". Бати Пеню беше вегетарианец и ние бяхме вегетарианци. Бати Пеню изнесе в гимназията реферат на тема: „Научни основания на вегетарианството". Беше много посетен, станаха разисквания върху него. По-късно Станчо Камбуров изнесе друг реферат, пак във връзка с вегетарианството, „Здраве и хранене". Този Станчо Камбуров беше от нашето село, нямаше връзка с другите Камбурови, абсолютно. После, като закриха гимназията, те се разпръснаха. Аз останах най-голям в шести клас, вече в края на реалната гимназия, тогава аз бях председател на Ученическото въздържателно дружество „Нов живот". Аз изнесох един доклад: „Що е въздържание?" Разискваше върху него, както и други въпроси сме разисквай, вечеринки сме уреждали и т.н. Следващата година отидохме на събор, Пеню и аз. Бяхме поканени вече. Отидохме на събор, приеха ни. Аз бях един от най-малките. Тогава се запознах с брат Георги Тахчиев от Ямбол. Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н. И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина. Това е Георги Тахчиев, няма други Тахчиев, той е един. Тогава и Олга Славчева присъстваше. Имаше продажба на книги там, на събора. На една маса имаше и нейни произведения - стихотворения се предлагаха там. Та там се запознахме и с нея на лице, защото аз бях малък тогава, за да общувам с нея. Тъй че посетихме събора, школата почна и ние бяхме в Попово ученици, живеехме всички заедно на комунални начала. Всеки донася продукти, кой каквото може, готвим си, храним се общо, без някой да държи сметка. Счетоводство нямаше. Това беше в Попово - комуна, бяхме шест души комунари. Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица. От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха. От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./

СРЕЩИ, СЛУЧКИ И СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ /Магнетофонен запис/ Вергилий Кръстев /В.К./: Вие днес, 29.XII.1991 година, ми донесохте една книга със заглавие: „Срещи, случки и спомени с Учителя на Изгрева". Георги Събев /Г.С./: Която предстои да бъде издадена. Тези спомени са събирани много отдавна, обаче сега съм ги събрал в една книжка. Иначе те са събирани в отделни тетрадки. Сега съм ги събрал като най-важни или пък с непосредственото участие на Учителя или пък във връзка с учението на Учителя. Приложение на някои идеи, някои лични идеи. Тези спомени лично са ми ги разказвали и аз съм ги записвал. Тука са посочени много имена, а някъде съм пропуснал да пиша имената. Това са срещи и спомени с Учителя от Изгрева. В. К.: Други случки имате ли, оставени в другите тетрадки? Г. С.: Имам още други около четири тома тетрадки, 400-500 страници. Някои спомени от тях ги има тука, обаче другите, големият брой не са тука. Тука са най-малкото случки. Тук са случки само с Учителя, те са 84 страници. Другите материали са пак с Учителя, но те са, например някой го е сънувал, някои са получили съвет от Учителя да направят нещо и т.н., пак във връзка с Учението на Учителя, с идеите на Учителя, Има срещи с Учителя или кореспонденция с Учителя, писано, общувано. различни поводи са се случили, за да се срещнат с Учителя и тия неща съм ги описал, когато съм ги намерил за интересни. В. К.: Аз имам просто една идея тези 84 страници те са малко за една книжка. Например, това да бъде първият том на една книга в бъдеще, I том, които са: „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева." А други, II том: „Срещи и случки от провинцията", това да бъде вторият том. Аз предлагам така: Ти първата част си я направил. Сега да вземеш да подбереш материала за втората част. Г. С.: Той, материалът е събран. Само трябва да извлека тези, които са тука, да не се повторят. Т.е. да извадя всичко от моите тетрадки, което може много лесно да стане на ксерокс. А това струва вече много скъпо. Иначе не знам как могат да се извадят. Те са направени на сборници, Аз имах копия, но те са раздадени. Аз имам само оригинала. Не съм държал сметка къде са раздадени копията, да ги търся. Всички сам съм ги съчинил и сам съм написал, печатал и подвързал. Всичко съм вършил сам. Тази книга, „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева", първият разказ, „Къде е Изгрева". Тук се споменава за лицето Мирчо, което съм аз. Съображението ми да сложа това име е, да не бъда обвинен в тщеславие, заради това съм скрил името си. В. К.: Аз смятам, че тука трябва да го има твоето име. Това е мое мнение. Защо? Защото минаха много години, вие останахте 4-5 човека и това е документално нещо. Ти си авторът и няма смисъл да се прави на разказ, когато това е твой личен спомен. То е достоверно. Значи в бъдеще ще бъде твоето име. Г. С.: Ще сложа моето име. Това е сестра Димитра от с. Горица, бившата Поморийска околия, сега Бургаско. Заболяла тежко и два месеца я лекуват в Александровата болница. Това е във връзка с телепатия. Сестрата се намира в опасност в гората, някой мъж я следи. Тя се помолва, а в това време Учителят е на беседа, значи е зает. Учителят намира най-подходящия човек в случая, мене в момента. Телепатически ме изкарва навънка да чета на въздух и ме насочва към гората. Аз отивам в гората и вървях, вървях и мисълта ме движеше напред и като видях сестрата с бялата кърпа, заговорих с нея и разбрах, че тя търси мене, търси Изгрева и търси моята жена, единствения човек, когото познава. А случаят е интересен заради туй, защото Учителят намира най-подходящото лице в мене, в моето лице, защото всички други хора са на беседа. Единственият свободен човек съм аз и заради туй той ме изпраща навънка. Аз имах сесия и трябваше да подготвя лекциите за университета. В. К.: Второто е „Запалените лампи". Г. С.: Този случай го разказвам аз, защото аз съм участникът в смисъл, че единият работи в държавна печатница, а другият работи като словослагател, който искаше да ме завербува във фашистката организация „Родна защита". Той не знаеше, че аз съм на Изгрева. Приказвахме, понеже стана дума за Изгрева, той ми се довери, че са решили да отидат горе и ще избият всички дъновисти. Казва ми да си приготвя един бастун и той ще ми каже когато бъде определена датата на заговора, да се присъединя към тях, да отидем там да действаме, значи да проведем вартоломеева нощ на Изгрева. Работникът, който ми го каза, се казва Илия, само презимето му забравих. То беше преди 40 години. Той искаше да ме завербува и по тоя начин ми се довери, без да знае, че аз съм също от дъновистите. Каза ми, че ще има заговор, обаче датата не беше определена, заради туй аз не знаех датата, за да мога да предупредя Учителя. Обаче Учителят по духовен път долавя и посред нощ става, запалва лампите, когато се придвижва групата в гората, за да заобиколи Изгрева, които ще правят покушение. В. К.: Ти не се ли сети да отидеш да предупредиш Учителя? Г. С.: Понеже не беше определена датата, аз не му казах, но междувременно той беше станал. В. К. : Други такива случаи имало ли е? Г. С.: Е, не знам. За покушение срещу Изгрева не знам други случаи. В. К.: Този случай също не се вижда, че е от твое име Г. С.: Да, но долу пише, че пишещият тия редове... В. К.: Това нещо, което ти го казваш сега, като допълнение трябва да се вмъкне. Защото сега вече разбирам откъде имаш тази информация, нали. Това трябва да се добави допълнително. Когато се работи върху редакцията, трябва да се добави това нещо с тази случка. Следващото е „Уставът на братството". Тука пак споменаваш за брат Мирчо. Това си ти, така ли? Според мене не трябва да се споменава това име, защото има брат Мирчо от Петрич. Г. С.: Има много Мирчовци. В. К.: А има Мирчо, който е ръководител на братството. Ще останат с впечатление, че това са опитности на Мирчо от Петрич, който също си е писал опитности. Г. С.: Той се казва Мирчо Трифонов. В. К.: А той, Мирчо Трифонов, има тетрадка с опитности, да знаеш, и затова трябва да си бъде твоето име. Г. С. Ще пишем тогава Георги Събев и ще се оправи. В. К.: Този капитан, познаваш ли го? Г. С.: Съвсем случайно застанах до него и видях, че взима бележки, но той си записва мислите от Учителя, това вече на Втората беседа. Учителят гледаше към него и просто сякаш му диктуваше и той записваше, и писа, писа, писа, и най-после, към 11 часа и нещо, погледнах през рамото му случайно така. В. К.: Ти забеляза ли, че Учителят държеше беседата като изречения? Г. С.: Като че фиксираше него и просто като че ли му диктуваше и той писа, писа и накрая се умори и се отказа да пише. Прибра бележника и спря да пише. И така уставът на братството остана недописан. В. К.: Тук не се разбира, че Учителят беседата я изнася на изречения, че той си ги записва по точки, за да излезе накрая един устав. Не се разбира, че капитанът иска да вмести учението на Учителя в точки. Какво е твоето мнение по отношение тия устави преди 9. IX. 1944 г., след 9. IX. 1944 г. и сега? Г С.: Ами братството трябва да си има едни основни правила, които да го ръководят. В. К.: Ами това, което ти внасяш с правилата, е също устав. Г. С.: Е, то е опитност, защото дотогава нямаше устав. В. К.: Аз, например, съм срещу устава! Като кажат утре, че не може без устав ще кажа: Има една опитност с Георги Събев, прочетете! Ама то има не само твоята опитност, има като твоята петнадесет опитности срещу уставите. Пък твоята опитност ще влезе именно там, срещу уставите, т.е. срещу тези, които искат да правят устави, т.е. това учение да го вместят в 5-6 реда. Тази опитност е много хубава, но трябва да се добавят именно тези неща, нали. Следващият разказ е „Моята печка". Сега тука става въпрос за Звездински, кои беше този брат Звездински? Г. С.: Брат Звездински беше медицински фелдшер в Дупница, обаче по-късно се прехвърли в София, работеше з Общественото осигуряване и живееше в града. По-късно дойде на Изгрева и тук е случаят, който описваме, той живее в една барака и понеже останал без работа. В. К.: Да си спомняш още нещо от него? Г. С.: Може да си спомня, но сега не знам. В. К.:Ти казваш, че той е бил анархист-комунист. Г. С.: Да, анархист-комунист, с оръжието в ръка искал да служи на народа, но после, като се запознава с идеите на Учителя, оставя оръжието и взима вече духовното оръжие, Словото на Учителя и с него работи В. К.: Този случай, който го описваш, тази сестра как се казваше? Г. С.: Еленка Хаджигригорова. Понеже той беше стенограф, водеше по-подробни бележки, а пък тя беше учителка и работеше в провинцията, искаше да има по­пълни бележки от беседата. И отива при него за справка, от неговия стенограм да си попълни записките. По тоя повод отива там, сварва го в съвсем студена стая, както е разказано, да не го повтаряме. В. К.: Сега, какво имал той в печката, комунистическа литература ли или каква? Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо. В. К.: Но тука не е описано това нещо. Г. С.: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето". Г. С.: Това е случай, който ми разправи брат Димитър Звездински, той ми го разказа. Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен. А това е братовото му дете, на Михаил детето. То се казваше Христо - Ицко. В. К.: Значи това е след заминаването на Учителя. Г. С.: Детето силно пожелало да го види и се покатерило и го видяло, защото силно пожелало това, да види къде е живял Учителят, а забравило, че Той си е заминал. „Ами Той, Учителят вътре, там, на канапето и размишлява", казва. И като ме погледна, ми каза това и показва с пръст, да мълча, да не казвам. Значи Учителят се показал на детето, В. К.: Тука е „Малкият приятел". Г. С.: Детето, Христо, на Михаил Звездински, то е малкият приятел на чичо си Димитър. В. К.: Димитър и Борис Димитров бяха неразделни приятели. Г. С.: Борис Димитров работеше в Обществено осигуряване. Много добър и ревностен брат, но беше паднал на врата си и беше с набит врат. Димитър Звездински се оплаква, че няма приятели и че му е много скучно, брат Борис си е заминал. Детето се разчувствало, прегърнало го и казало: „Чичо, ами аз не съм ли ти приятел? С мене ще хортуваш, с мене ще дружиш, с мене ще разговаряш." В. К.: „Ти всичко знаеш". Една сестра, учителка, отива през лятото на Изгрева при нейна приятелка, Димитринка Атанасова, Димитринка я посреща, при която е на гости. Г. С.: Не си спомням кой ми го е разказал, но случаят е действителен. Учителят всичко знае, но разпитва ученика, за да види колко ще каже истината по даден въпрос. В. К.: Тука един „Изгонен от Затвора". Г. С.: Той се казва Васил Томов, а пък Благодумов му е псевдонимът, литературния псевдоним. В. К.: Аз съм виждал някаква книжка от Благодумов. Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал. Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал студент по медицина. Той е най-възрастният студент в българския университет и е бил член на братството. Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват. Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина. Защото, като отишъл в затвора, седмици наред никой не го извикал да го разследва, дори и името му не било записано никъде. Той е бил запознат с братството още преди това. Той бил в една голяма затворническа стая с едно малко прозорче. Понеже било мрачкаво времето, той се бил обърнал към стената гърбом и вдигнал Евангелието по-близо до прозорчето, дано да види нещо. А пък когато го прибрали в затвора, забравили да го обискират, което правят обезателно с всеки арестуван. По такъв начин Евангелието останало в джоба му, което помогнало да се спаси. Той. като стоял така без работа и скучаел, напипал в джоба си Евангелието и се опитал да чете. В туй време влиза един агент и като вижда, че той чете Евангелие, докладва веднага, след което била издадена заповед веднага да се изгони. Такива хора, които четат Евангелие, не им трябват. И го изгонили. В. К.: Много интересно защо са го изгонили. Оня бил убеден, че този, който чете Евангелие, може да им обърка разследванията и да се намеси Божият пръст. Уплашили се и го изгонили. Ти тук задаваш два въпроса: защо го бяха арестували и защо го изпъдиха от затвора. Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват. Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал. В. К.: „Ясновидецът от Индия". Г. С.: Името му го забравих. То е станало много отдавна и затуй не съм писал името му. В. К.: Аз съм виждал една снимка: Учителят с един индус. Г. С.: Не, то е много късно, той е бил млад човек. Бил е голям ясновидец, на когото се дава по духовен път, че Учителят е роден в друг индус. В. К.: През времето на Учителя? Г. С.: През време на Учителя, да, обаче друг индус. Той се беше установил тука и цяло лято, струва ми се, прекара в България. Той е друг. В. К.: Сега тоя случай кой ти го разказа? Г. С.: Този случай ми го разказа Георги Тахчиев, Той мисля, че му каза името, но аз му забравих името, затуй не съм го споменал. За Георги Тахчиев мога да кажа, че беше един добър и ревностен брат. По негова инициатива се създаде братска детска градина за децата от цяла България, в Мъглиж. Това беше 1947/1948 година, аз това съм го описал в стихотворен разказ. Някой път някой път може дати изпратя това нещо, „Поема за Мъглиж", така е озаглавена, за Георги Тахчиев. В. К.: Следващото заглавие е „Търпението на Учителя". Тоя бай Илия откъде е? Г. С.: Той произхожда от евангелските среди, един средна височина, с не много дълга брада, рядка брада, често посещаваше Изгрева и търсеше хора, с които да общува. Да общува в смисъл, той смяташе, че евангелските среди са най- доброто място за духов но подвизаване и затова търсеше хора, да спаси някой от нас, да ни приобщи към евангелската църква. Дойде на Изгрева с благородна цел, да спаси някоя загубена овца, Понеже вижда много хора край Учителя, пожелал да се срещне с Него. Уреждат му среща и казал: „Само за пет минути, г-н Дънов, само за пет минути." И като влязъл, че като започнал от Битието, че стигнал до Откровението, цели три часа и половина, близо четири часа. Изпитал търпението на Учителя. Учителят през цялото време го слушал и когато той млъкнал, Учителят казал: „Да поизлезем малко на въздух на поляната." Съгласил се и излезли вънка и по тоя начин се раздвижили. Това ми го е разказал някой, който е уреждал срещи с Учителя. В. К.: Традицията „Белият петел", тя е хубава опитност, но тя трябва да отиде към духовните опитности, общите, защото е свързана с Учителя и Изгрева. Следващият. „Простият и ученият". Един посетител искал да се срещне с Учителя. Кой е този посетител? Г. С.: Този случай съм го взел от беседите, но не съм отбелязал откъде, но съм го записал, да не се забрави. За „Случаят в Арбанаси", където са правили братска комуна. Случаят ми го разправи Петър Камбуров от Преслав. Той е един от участниците в комуната в Арбанаси. Той лично ми разправи този случай. Там е имало и група анархисти, които обичали да спорят и като научили, че Учителят пристигнал, отиват групата, заедно със своя оратор и започват да говорят. Анархистите представляваха хора с идейна насоченост за доброто на човечеството, обаче искат по пътя на насилието да унищожат този, който прави това, а пък не търсят причината, нея да унищожат. Те смятат да убият генерали, цар, войници, старейшини и др. Колко пъти правят атентати срещу представители на властта. В. К.: Аз съм слушал от Сава Калименов, че в Ямбол анархистите са правили конгрес и войската по времето на Стамболийски ги арестували и след това са ги избили. Г, С.: Знам, че бяха арестувани в Ямбол, но не зная какво стана по-нататък с тях. „Шапката на Учителя." Неделчо Попов, той беше болен от черна жълтеница и бил на легло. Един ден научава, че Учителят с една група ще отива на Витоша. Решава да отиде да ги изпрати и след туй пак да легне. Обаче Учителят като го видял, му казал: „Иди се приготви и ще дойдеш с нас на екскурзия." - „Учителю", рекъл, „ама аз съм болен." - „Ще дойдеш на екскурзия." И така отива заедно с тях на Витоша. За „Блокада", това бе в 1928 година. Тогава забраниха събора и ние отидохме на Мусала. 1928 година нямаше събор на Изгрева, властта го забрани. Аз присъствах по време на блокадата. Тогава полицаят ни изважда един по един, а Учителят продължава да говори. Когато вече половината от салона се опразни, Учителят тогава спря да говори. И само стоеше на катедрата. Когато излезе и последния човек, тогава Учителят взема си Библията и слезе от катедрата и си отиде горе. Него никой не го закачи. В. К.: Това коя година е било? Г. С.: Предполагам 1928 година да е било. Един по един ни изваждаха от салона, от вратата навънка. А вънка вече има други полицаи, които ги пазят, един вид като арестувани, задържани. Искаха ни личните документи. Тогава брат Лулчев му каза: „Ние тука сме в дома си. Дайте ни възможност да отидем в къщи, да си вземем, каквото трябва, да се легитимираме." - „Ама вие трябва да си носите документи." - „Ние тука сме в дома си, не сме на улицата." И така. След туй се оправи работата, ама въпросът беше да се осуети събранието, така прекратиха беседата. Но на Учителя не посегнаха. За Христо - бояджията или Брадата - срещу салона му беше бараката, до Веса Козарева, там бяха двете бараки. Той се занимаваше с йоги там, такива работи. Те не са се качвали горе при Учителя. За повода после се разбра, че някои жени злоупотребили с властта си, да разтурят събранието, Така се разбра. Така обясниха. За „Верка и губерка". За моята балдъза, Верка Куртева. Имала абцес. В същото време в София изнася коцерт някакъв чех, Пшехода, някакъв от Европа голям музикант. Брат Жорж купил билет за нея, пък като отива, тя подута поради абцеса. Брат Жорж я посъветвал да отиде при Учителя и тя отива за съвет, който рекъл: „А. лесна работа, сега с една губерка ще го мушнем и ще се оправи." Верка в това време съжалява, че е послушала Жорж да отиде при Учителя. Хич не обичала да я мъчат. Обаче в същия момент абсцесът сам се пробил. Той отишъл до прозореца да вземе губерка, обаче се бавел. В туй време Той й казва: „Иди навънка да си изплакнеш устата и си отивай!" Така до вечерта спаднал отокът и тя отишла на концерт. Другият случай, „Не ангажирайте небето", е пак за нея. Тя отива сама на концерт в града, без да съобрази, че няма да има компания за връщане и трябва да се върне самичка. През цялото време върви, моли се и чете 91 Псалом. Но по тоя начин смущава Учителя. Той не може да работи, защото тя търси помощ от Невидимия свят и Учителя. „Аз не съм Учителят". Този случай лично ми го е разказвала Савка Керемидчиева. „Снегът на Витоша". Това е моя опитност. Този стар майстор се казваше дядо Коста, той палеше цигара от цигара, непрекъснато пушеше. Пък пуши от най-лошите цигари, вече не мога да трая и отидох при Учителя. Аз иначе не отивах при Учителя да го безпокоя, защото при него много хора отиваха. Казах подробно за случая и Той помълча малко и каза: „Ще се нареди!" Казвам: „Зная, че ще се нареди, но не виждам как", защото не смея да му възразя. Но ние бяхме вече навънка, не бяхме в стаята му. Той погледна към Витоша и каза: „На Витоша има сняг. Ако наредят на някой човек да рине снега, за колко време може да го изрине?" Викам: „Учителю, един човек за милиони години не може да го изрине." - „Това, което човек за милиони години не може да направи, Господ като каже - слънцето, вятърът, дъжда за 24 часа или да два дена няма да остане нищо от снега. Невъзможното за човека е възможно за Бога." И наистина стана така. Един пожар стана в печатницата и директорът по тоя повод забрани пушенето и по тоя начин се отървах. И то стана само след две седмици, от като Учителят каза, че ще се нареди. „В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков. Едно лъвче се родило в зоологическата градина и той го вземал от любов към животното в кабинета си. Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката. Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил. „За благодарността." Преди години брат Димитър Звездински бил отстранен от работа. Той лично ми разказа тоя случай. Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя. „Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете ми със снимки от Рила, не позволявай да ме обискират!" Той слязъл от автобуса и след това всички минават, за да ги проверят. А той дава телеграмата преди това. Но случаят първоначално е такъв: Той казва на Учителя, че е отстранен от работа. Учителят му казал след един месец да отиде пак да провери дали ще му дадат работа. Той иска от Учителя в това време да му даде някаква работа да върши, да не скучае. Учителят му дава беседи, които да занесе на някакъв адрес в друг град. Той се качва на автобуса и заминава. Като пристига и слизат всички пътници, трябвало да им направят обиск, проверка на багажа. Той мислено се помолил на Учителя да не му проверяват раницата, защото е пълна с беседи, които не е позволено да се носят и ще ги конфискуват. И наистина минава, без да го проверят. Човекът, за когото били беседите, го чакал и той му ги предал „Лошото писмо на добрия приятел." Панталей Карапетров от Изгрева е, който е написал писмото. „Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва. Смяташе, че трябва да се проповядва учението, а Учителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от мисионерите на евангелските среди." - „Ами тогава как?" - „По пътя на теменужката. Ще работиш, ще си развиваш своите добродетели и по тоя начин да ухаеш, а не да се изтъква името. Ще говорите, но поединично, ще работите поотделно с всяка душа." В. К.: „Учителят за проповедничеството." И накрая връща ли се Неделчо Попов? Г. С.: Връща се на работа и толкоз. Понеже той остана оценител на печатницата, главен оценител, беше с влияние, намираше хартия заради това. В такъв случай той свърши много повече работа на този пост, отколкото да беше отишъл да проповядва. На кого ще проповядва? Учителят му казал: „Въшки тебе яли ли са те?" „Телепатията на Учителя." Веднъж един брат, Пантелей Карапетров от Изгрева като минавал край салона, му се прияло нещо сладко. Отива към полянката, понеже Учителят му наредил да направи едно от стъпалата на стълбичката за метеорологичната клетка. В туй време Учителят го настига и му казал: „Чакай малко." Върнал се и след няколко минути му подал едно бурканче и му казал: „Върви под навеса, ето ти и лъжичка, иди под навеса и го изяж, никой да не те види!" Дал му малко бурканче от детски храни, пълно със сладко. Братът изял сладкото от бурканчето, измил го и го върнал на Учителя. Учителят доловил, че му се яде, а той нито пари имал, нито имал от кого да вземе, за да си купи. А и в къщи нямал. „Помирили се." Николай Дойнов и Пантелей Карапетров се били скарали, а Учителят бил доловил тая работа и им организирал една обща работа. Тогава се строеше малкият салон, трапезарията, през 1933/1934 г. Трябвало да се слага дюшеме, както и таван, а и двамата са дърводелци. Учителят им наредил на двамата да наковат дюшемето. И понеже работата ги свързва, две седмици докато работят заедно не може да не си говорят и затуй забравили, че са сърдити и по такъв начин се помирили. Учителят, без да им говори нещо, ги помирил. Този случай ми разказа Пантелей Карапетров. „Магическо лекуване." Един ден Учителят повикал Пантелей Карапетров да му поправи вратичката на шкафчето. Пантелей отишъл, но се случило така, че когато привършвал работата, трябвало с делтата нещо да оправи кюшетата на вратичката, но тя се изплъзнала, така че му наранила ръката и той си казал: „Отидоха 15-20 дена, няма да мога да работя." Пък по това време минал д-р Кирил Паскалев, а той имал превързочни материали и веднага му направил превръзка. След малко Учителят идва, вижда го и казал: „Какво стана?" - „Казах му. Той като се загледа над мене, като че не гледаше мене, а над мене някъде далече в пространството няколко секунди или минути и вечерта, когато отидох в къщи и рекох да сменя превръзката, гледам, раната зараснала. Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата. Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата. Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена кофа на главата. Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите. „Да си подрънкаме." Този случай ми го разказа Панайот Грънчаров, съпруг на Янка, ясновидката от Ямбол. Но на него кой му го разказал, не знам. Той им дава две чаши празни, с лъжички, и те мислят, че ще ги почерпят там. Чакали 15-20 минути, половин час. 40 минути. Най-после минало повече от час, чудили се дали да стоят, дали да си отидат, какво да правят. В това време Учителят влиза и казва: „Рекох, одрънкахте ли се?" Той нарочно бил оставил чашите /празни/ с лъжичките, да си дрънкат, както те пожелали. Понеже те смятали, че много знаят и затуй били казали да си подрънкат, а пък Учителят им дал чашите с лъжичките наистина да си подрънкат. Защото няма смисъл да се занимава с тях. „Рокля в печката." Това ми го разказа Савка Керемидчиева. Савка иска да изгори роклята, да няма следа от нея, но Учителят прави така, че роклята да не изгори и да остане следа от този случай. Ако беше изгоряла роклята, този разказ нямаше да го има, а сега той е за поучение и е записан. „Нелегалното събрание." Разказът е за Игнат Котаров, който поддържал връзка с комунисти. Една вечер били направили събрание в неговата барака на Изгрева, а той бил секретар на събранието. Но той бил много уморен и след събранието веднага ляга да спи. През нощта сънува, че Учителят идва при него и го буди. Като с поглед му посочва масата, на която имало книжа и протокола от събранието. Обаче той не станал да направи нещо, нито да ги прибере. Унесъл се отново и пак заспал. Втори път отново сънува Учителя, но той също не предприема нищо. Пак заспива. Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата. Тогава той станал, прибрал всичко от масата, изгорил ги в печката и тогава легнал отново да спи. Но едва задрямал и от полицията започнали за чукат на вратата му. Учителят му бил казал: „Бързай, че после ще бъде късно." И Игнат наистина побързал и като му направили обиск, не намерили нищо и си отишли разочаровани. Всичко това Игнат го сънува и го разказал на Гради и Гради ми го разказа лично. „Гледай високо." - Петко Епитропов беше възрастен човек, висок, с брада и мустаци и работеше в Застрахователно дружество „Витоша". Той беше агент и като такъв обикаляше страната и правеше застраховки, като едновременно вършеше и работата на братството. Беше връзката на Учителя с братята и сестрите в провинцията. Каквито нареждания се даваха от Учителя, кой ги разнасяше лично, непосредствено. Дори някой път някой сключвал застраховка, за да може той да си оправдае, че е бил там. Тогава началната застраховка е била 500 лева, но нали братът трябва да свърши някаква работа за дружеството, щом като ходи там. Който е пожертвувателен, дава, само да може той да си оправдае командировката, защото той пък върши Божествена работа. Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя?" Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора. Последният веднага нарежда да се прекъсне турнето, връщат сумите от продадените билети и всички артисти се връщат в София, без да дадат представление. Разчуло се в Петрич, че артистите се сбили в кръчмата, което нещо ще има отрицателно влияние и заради това се отложило представлението. А този човек бил на директора доверено лице. По-нататък брат Шишков разказва, че веднага тръгнали за София, пристигнали и той бързал за беседата, която била вече почнала. Като влязъл, Учителят говорел и се обърнал към него и направил някакви движения, каквито правели боксьорите, преди да почнат да се боксират, за да се заблуди вниманието. Всички се зачудили какви са тия работи и тогава Учителят се обръща към него и казва: „На ученика не е позволено да предизвиква!" Това казал Учителят. Така че тая опитност е много интересна. „На ученика не му е позволено да предизвиква." В. К.: Та ако това е записано в беседата, зависи стенографите как го предават, но понеже слушателите или тия, които четат беседата ще кажат учудено, това е „ни в клин, ни в ръкав", понеже не знаят причината за това изказване на Учителя. А ето, това е свързано с една случка, която не се знае. В случая изказването на Учителя допълва случката в Петрич. При дешифрирането на беседите, например, това изказване на Учителя ще бъде махнато, обаче това не е правилно и не би трябвало. По такъв начин се губят много неща. Ето. брат Шишков знае какъв е случаят, но той си замина, а утре и ти ще си заминеш, които знаеш тоя случай. Така имаше една сестра, която разказваше следното: „Аз се бях отклонила от Школата. Минаха 2-3 години и след туй се върнах. Когато отидох и си седнах на мястото, на моето място, където седях. И Учителят започна беседата със следните думи: „Днес една душа се върна при Бога!" и цялата беседа беше за мене. разрешение на моите проблеми." И тя ми посочи тая беседа - „Петимата братя". Г. С.: „Друг случаи за несъобразителност", пак с Димитър Шишков. Той слиза от трамвая при семинарията и тръгва по пътя за Изгрева. Съвсем случаен човек го заговорва. Като разбира, че отива на Изгрева, му казва: „Можеш ли да ме запознаеш с вашия Учител?" - „Аз помислих, че е търсеща душа, жадна за нещо ново и вървя с него, пристигам на Изгрева, целувам ръка на Учителя и когато решавам да го представя, Той ама с такава сила, въздушна вълна, ме тласна, без да ме докосне и на няколко метра отхвръкнахме аз и той, и другият човек. Не само че не се запозна, ами ме тласна, не ще да приеме." И след туй Учителят друг път му казал: „Не ставайте гаранти на хора, които не познавате!" Значи фактически този човек има лоши намерения и затова Учителят не приема нито запознаване, нито ръкуване с него. „Изгубеният ключ", втори случай. Учителят забравил да си вземе ключа, дръпнал вратата и излязъл, а после не може да влезе. Тогава наредил на дядо Ради да вземе стълбата, да се качи на балкона, минал през балконската врата, която не е била заключена и отключил отвътре вратата на стаята на Учителя, В. К.: Той, вероятно, Учителят нарочно го е направил, за да видят всички, че се слага стълба. Учителят в беседите си казва, че ако човек познава законите на магнетизма, може да пренася тялото си от едно място на друго. Но как става това, ние не знаем. Важното е, че има такива случаи. Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души. Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница!" само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг. А той казва, че я носили, през прозореца влязла. Откъде го е взел Влад Пашов това нещо? В. К.: А според теб как е станало? Г. С.: Веднага, веднага е станало. В. К.: Има два начина. Или Учителят изпраща някого, та го вкарва служебния дух в оня и оня взима и занася тавата. Г, С.: Няма, няма посредник в случая. В. К.: Това е единият начин, а вторият начин да се пренесе, чрез тоя магнетизъм. Г. С.: Ама не може да се наблюдава това нещо, В. К.: Да, то не може да се наблюдава. Г. С.: То става, обаче не може да се наблюдава. В. К.: А и трети случай има, да може да се наблюдава. Те са редки тия случки, както тоя - пренасяне на тяло. И понеже тия случаи не са описани така, както трябва, защото всеки иска да защити някаква теза, а единственото обяснение ще намерим в Словото на Учителя. Само че те трябва да се намерят, да се извадят и да се види как са точно нещата. Учителят дава как са нещата, по какъв начин стават тези чудеса. Дадени са тия неща. но те трябва да се намерят, да се прочетат, да се видят и т.н. Г. С.: Това ще го прави друго поколение след нас. „Случаят с извеяната." Една сестра, която всички я упреквали, че била извеяна. Тя е жена от града, не е от братството. Може да е от братството, но не ми е позната. В. К.: Учителят задава въпроса, кое жито е по- хубаво, извеяното или неизвеяното. Ама това поколение не знае какво е извеяното и неизвеяното, защото не вършее на гумно, не знае какво значи плява, да я направиш на голям куп, пък с една лопата да хванеш, да чакаш да дойде вечерно време ветрец и цяла нощ да вдигаш дървената лопата да го отвяваш. Ама това нещо не се знае. Аз съм го виждал като дете това нещо. Те не го знаят, не го разбират. За теб е ясно и затова трябва да се напишат няколко думи, че Учителят употребява език, познат за слушателите, че в тая епоха така се е правило. Не е имало веялка, не е имало вършачка, нито комбайн, ала е имало гумно и с лопата. Може да е имало веялка, то пак е било много нещо, но тогава не е имало, в ония години. Най-много да е имало веялка. И вършачка да е имало, пак трябва да се извее, нали? Но по-хубаво е да се опише с гумното, с лопатата и т.н., да се разбере символиката. Г. С. Следващият случай е на „Напредналата сестра", която отишла да почисти стаята на Учителя и той, Учителят, да я нахрани, Този случай ми го разказа Борис Николов. Той не ми каза коя е сестрата, обаче аз разбирам, че това е Мика Тодорова. От всичко се разбира, че е тя, но той скри името й. В. К.: Ти смяташ, че по такъв начин Учителят иска тя да бъде безкористна и смирена, но аз смятам, че не е за това. Защото тя си поставя друг въпрос. Тя отива и иска да извърши някаква работа за Учителя. И в момента, когато си мисли какъв обяд ще й наготви той, тя, без да иска, постъпва по човешки с Учителя. Сега трябва да й наготви той, да й върне с нещо за извършената работа, затова й дава една круша. И затова изниква тоя случай, да може да покаже, че не е важно това, важното е друго, кани другата на обяд, която не е свършила никаква работа, а тя, която е свършила, й дава една круша. Аз познавам тоя случай. Той е на Мария Тодорова. Тя ми го е разказала, но има друга редакция. За същото, обаче там при нея по друг начин е дадено. Г. С.: „Журналистът при Учителя". Този случай ми разказа Борис Николов. Тази случка е интересна, но трябва да се свърже с други случки с журналисти. Казват на Учителя, че е дошъл някакъв журналист от града. Той казва: „Оставете ме на мира, не искам никакви журналисти." Има едни журналисти, които питат, разпитват, и пишат точно обратното по вестниците. Срещу него. Запитали го дали иска да дойде и друг път в България. Той отговорил: „Само да няма журналисти." Друг случай, за „доказателството". Един гражданин го попитал виждал ли е Бога. Той отговорил: „Гледай слънцето!" - „Не мога, ще ослепея", казал гражданинът. - „Вие не можете да гледате слънцето, а как ще гледате Бога, който е милиони пъти по-светъл?" Следващият случай е за брат Петко Епитропов, „С кондурите". Тази случка е разказана от жена му на брат Георги Куртев, а Брат Георги Куртев я разказа на мене. В. К.: Пишеш за брат Цеко Ятугов, че в невидимия свят му готвят апартамента. Какъв е случаят, знаеш ли? Г. С.: Зная го. Брат Цеко беше един от хората, които не бяха евакуирани в Мърчаево. Беше останал на Изгрева. Един ден, в събота, отива в Мърчаево да се види с Учителя. Като се срещнал с Цеко, Учителят му казал така: „Брат Цеко, готвят ти апартамент." Цеко разбира, че става дума за невидимия свят. Цеко се усмихнал и казал: „Няма да гобъде." Или, с други думи, искал да каже, че самочувствието му е добро. „Няма такова нещо." И се върнал на Изгрева. На другия ден. когато Учителят бил на масата вън, в Мърчаево, тъкмо били свършили обеда и Учителят казал: „Брат Цеко дойде!" Всички се огледали наоколо, никъде не го виждат. „А, няма го, Учителю!" Учителят обаче замълчал. След два часа получават телеграма за смъртта на брат Цеко. Цеко се качил на стълба до къщата на брат Пеню Ганев да оправя проводниците, които били се оплели от бурята и в един момент, понеже косата му се опряла до жиците, в момента изгаря и пада като въглен, пада на земята, почернял, В. К.: Аз от Пеню Ганев го знам така: Той казал: „Няма такова нещо!" В смисъл, че той няма пари да си купи апартамент на земята. Г. С.: Не, той разбрал, че горе на небето му готвят апартамент. В. К.: Значи сигурен си, че той е разбрал? Г. С.: Той разбрал и казал: „Няма такова нещо, Учителю! „Нито съм болен, нито нищо." От израза се разбира, че той е здрав. Другият случай: „Като индийски мъдрец". На Георги, от село Аврамово, му попада една беседа от Учителя, която чете. Георги познавах лично, но той се помина. Не съм знаел, че ще ми трябва презимето му. Лично се познавахме и сме говорили с него. По-късно, когато се помина, вече се сетих за това, което ми разказа и понеже е интересно, го записах. Той, като слушал разговорите на посетителите при Учителя и неговите отговори, си помислил, че Учителят отговаря като индийски мъдрец. В този момент Учителят го погледнал, според мен това е разговор с поглед - телепатия. „Изпълнено обещание". За един прочут лекар и неговото благородство да помага по всякакъв начин. „За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене. Добре, но Учителят поискал една глава лук. Той ял само лук и хляб. Когато сестрите разтребвали масите, забелязали, че Учителят е ял само това. Запитали го дали не е одобрил яденето, та се е хранил само с лук, а той отговорил: „Не, яденето е хубаво, но аз бях днес на обяд при бедните, които ядат хляб и лук и днес." В. К.: Аз го знам другояче: „Разделих обяда си с бедните." Г. С.: Аз го зная: „Бях на обяд при бедните." Кой ми го разказа, не знам. „Бобеното зърно". Брат Ради занася на Учителя бобеното зърно и тогава Учителят му казал: „Природата е вложила толкова много енергия в него, затова всичко трябва да се пести." Учителят понякога с нашите хора постъпва съвсем като обикновен човек. Ужким е Учителят, а се държи като обикновен човек. Един път брат Ради констатирал, че някой влиза в лозето да бере или пък да взема от плодовете в братската градина. Ние завардихме и го хванахме, той беше един евреин от Враца, но му забравих името и отидох да кажа на Учителя. И Учителят не можа да разбере, че аз съм от тия, които пазят градината и Той каза: „Защо влизаш в градината?" И се отнесе, като че аз съм крадецът. Тогава аз Му казвам, че ние пазим, а еди-кой си влезе в градината. „Ти - казва - защо влизаш в градината?" Такъв е въпросът. Разтълкувай го. В. К.: За мен случаят е ясен. Понякога Учителят не е в тялото си. И онзи, който е в тялото му и го пази, няма тези качества и говори по човешки. Г. С.: Друг случай имам един път на Рила. Четохме наряда при езерото, преди да бъде направен заслонът. Това беше 1931/1932 г. Те ми дадоха едно подвързано томче, единствено Пеню Ганев беше подвързал книгите на Учителя. бяха подвързани с кожена подвързия, специална и пр. Носеше по едно томче от 4 и 5 серия. Прочетохме от томчето и каза след туй: „Занесете го на Пеню Ганев." Викам: „Дай, Учителю, аз да го занеса." - „Не, рекох, той да дойде да го вземе." Значи изказването му беше към мене. Пък аз съм му братовчед, затуй пожелах аз да му го занеса. В. К.: Той може би иска по друг начин да изкаже благодарността си и т.н. Г. С.: Не зная. „Кажете му той да дойде да си го вземе." В. К.: Може би Учителят иска да му каже нещо. Г. С.: На мен ми стана едно огорчение, един вид че той неми вярва. В. К.: Понеже Пеню е подвързал томчето, Учителят иска лично да му го връчи в знак на уважение и зачитане, че е подвързал томчето. А и да му каже нещо. Г. С.: Възможно е да е така. Но аз се изненадах. Следният случай е с „Кибритената клечка". Една сестра пожелала да запали на Учителя печката, стаята му била студена. Обаче не я била подредила както трябва, да сложи най-тънките съчки отдолу, че да се запалят. И печката не се запалва. Драснала две-три клечки, че и повече, но печката не се запалва. Тогава Учителят вземал, наредил наново дървата, драснал една клечка кибрит и печката се запалила. А пък тя драснала 5-6 и печката пак не се била запалила. Аз давам тука тълкувание, че кибритената клечка, това е една запалка и думите са една кибритена клечка. Аз я вземам като символ, като запалки на любовта. Следващият случай е за „Двамата учители". Брат Делю Запрянов и Киро Пенев от Димитровград. И двамата са от Димитровград, от обществото на Александър Кръстников. Кръстников е бил отначало с Учителя, след това се обявява сам за учител и почва да държи лекции, образува общество. А в тяхното събрание пеят песните на Бялото братство, защото той се чувства като брат. И те рекли, как може сега да има двама учители. Христос беше Учител, пък сега тука има хем Учителя Дънов, хем и Кръстников. И тогава решават да отидат да го питат Учителя. Разказват му случая и го питат: „Учителю, искаме да знаем кой е истинският Учител?" Учителят отговорил така: „Има слънце, има и луна. Който иска да се грее на слънцето, който иска, да се грее на луната!" Такъв бил отговорът, кратък. Брат Делю Запрянов, така се казваше той, каза: „Тогава разбрах кой е истинският Учител и аз се ориентирах към Бялото братство. А пък Учителят се обърнал към Киро Пенев с думите: „А вашето време още не е дошло, вие още не сте готов." И той си останал в обществото там. при Кръстников. „Дванадесет учители". Туй ми го разказва Савка Керемидчиева. „Един ден виждам Учителя на поляната и бързам да отида да му целуна ръка, да взема неговото благословение. Преди още да се доближа до него, Учителят ми каза: Знаеш ли, че един ден ученикът ще бъде поставен на следния изпит: Ще се явят пред него 12 учители, съвършено еднакви. Задачата на ученика ще бъде да познае кой е неговия Учител." Това ми разказа Савка Керемидчиева. Аз давам тука тълкувание, че това може да стане само по пътя на интуицията. В. К.: Сега, както си го дал тука, не е така според мене. Ще се явят 12 души съвсем еднакви по външност, това по неговата форма в момента, еднакви по отношение неговото дело. Пример: В момента има Михайловисти във Франция, има не знам какви си в Англия, има тука. тука в братството имаше групи. Всеки чете беседа, а всеки прави каквото си иска и ти трябва да различиш тия, които работят за Бога. Това е по-дълбоко обяснение, защото иначе няма смисъл. Какво е да познаеш. На 12 места представи си има 12 групи и на 12 места четат беседи. Ами аз ги заварих 5-6 групи, пеят песните и четат беседи и после казват, че те са, които работят, а другите не са. И какво направиха накрая - нищо. Всички си заминаха и не свършиха никаква работа. Заминаха си и не оставиха следа. Г. С.: „Трите круши". Приятелка на Димитринка Атанасова през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Димитринка искала да я запознае с Учителя, защото тя била много интелигентна, да я спечили за новите идеи, защото смятала, че тази е готова душа. Така смятала Димитринка. Димитринка самата не се смятала готова, въпреки че й уредила среща с Учителя. Приятелката й даже не му целунала ръка. а се ръкувала с него като с обикновен човек и никакъв въпрос не му задала. И Учителят, за да не мине така вяло това нещо, задал й няколко въпроса във връзка с училището, учениците, това-онова и станал, и тя си излязла, без да водят някакъв разговор. Тя самата не знаела какво да пита и какво да търси. Учителят бил приел срещата по настояване на Димитринка. Обаче когато излизала, видяла зад парапета една масичка, на която имало три много хубави и едри круши и си помислила: „Ако ям такива едри круши, и аз ставам учител!" Излязла тя и си тръгнала да си отива към къщи. В това време Учителят извикал брат Ради. Отива брат Ради и Учителят му дал чинийката с трите круши и му казал: „Тая жена, която сега излезе от тука и отиде до бараката на Димитринка, дай и тези круши." Брат Ради отива и сварва тъкмо приятелката до къщата на Димитринка. Той й подава крушите. А тая се ударила по челото и казала: „Мари Димитринке, аз мислех вашия Учител че е по-учен от нас, ама той бил като Христа, той е прочел мисълта ми. Аз като излизах от стаята му, си рекох на ума: И аз ако ям такива круши, и аз ставам учител. Той ми прочел мисълта. Ле-ле, аз се изложих пред него!" Получила трите круши, но не станала учител. „Чайникът на Учителя". Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай. На връщане, като тръгнали по драгалевското шосе, ги настигнала една кола. Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева?" - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне?" - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят. Дали чайника и той заминал. Човекът с каруцата стигнал на Изгрева, ето насреща му Учителят го посреща. Той се чудел с какво е отишъл Учителят, никаква кола не го била задминала, да го стигне и да го задмине. Пък ето този човек, който му дал чайника, той го посреща. В случая Учителят им създава една задача да мислят. Този случай е от поредицата на Илия Чернев с изчезване и появата на Учителя. „Поискал доказателство". Петър Грънчаров е брат на Панайот Грънчаров. Те са билкари от Ямбол. Петър казвал: „Много работи съм чувал за Учителя и за неговите възможности, обаче не съм видял нищо. Аз съм вярвал, но все исках да видя. Нареди ми се случай да отида в София, срещнах се с Учителя, а Учителят като че ли ме чакал. Посрещна ме, влязохме в трапезарията и започнахме да говорим. Седнахме и говорихме, и Учителят ми задава разни въпроси. По едно време, както седях на стола, започнах да се повдигам, като че с някакъв крик нещо ме вдига и после отново ме спусна. Столът се повдигна втори път, че и трети път се повдигна. И рекох: Вярвам, Учителю!" И тогава върнал се и целунал ръка на Учителя и така се разделили. Подобен случай имам и аз и не знам дали съм го разказал тука, Може да съм забравил. Николай Шиваров, който работеше в Народната банка и той често е бил при Учителя, особено неделя следобед. На беседата по-рядко е бивал, от какви съображения, не знам. И той отивал при Учителя и Учителят го бил вдигнал така на метър височина, със стола се е вдигнал. Казваше: „Стоим и мълчим. Аз седнах на стола и той седна и по едно време столът взе да се вдига, вдига, дига нанагоре и след туй пак се върна. Няколко пъти така. След туй ставам и излизам " Това е ливитация. „Друг случай на левитация". През 1920 г. на връх Паспалата в Айтос. Това стана със Стоян Лечев от Вресово, Айтоско. Него са го повдигнали шест души с по два пръста. По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива. И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш. Познаваш ли го? Той е от провинцията някъде. Г. С.: От Стара Загора, но му забравих името. В. К.: Тоя случай го знаеш. Г. С.: Да, да, чувал съм го. В. К.: Кой е тоя от Стара Загора? Г. С.: Не зная, Христо ли се казваше? В. К.: Тогава беше жив, но сега можеш ли да го намериш? Г. С.: Може да не е жив вече. В. К.: Но той, Борис ми каза следващия ден, аз щях да го разпитам подробно. Г. С.: Този случай, когато го разказваха в Стара Загора беше Ангел Гунев, който е жив сега. Той е към 80 годишен. Попитай го, той може да помни името на този, защото те са съграждани. Щото мисля, че той присъстваше там, когато го казваха за житото, за сеенето на житото на Изгрева. Да беше Христо Митев от онези села там. Другата случка е „Елевация на Изгрева", когато брат Боев е имал рана на единия крак и дошъл брат Звездински да му направи превръзка. Дошла една сестра, която искала някаква тетрадка от Боев. Сестра Катя Зяпкова е била тази сестра, която искала някакъв материал, който на нея й трябва. Той потърсил тетрадката, но не можал да я намери и когато тя дошла да я търси, той казал: „Не съм я намерил, обаче продължавам да я търся." И тя се върнала, като й определил час, за да я прегледа: „Ела в пет часа следобед, дано мога да я намеря." Когато тя заминала, след малко, както той навивал бинта, тетрадката паднала отгоре, от тавана, а на тавана нямало нищо, изневиделица паднала от въздуха тетрадката, паднала в краката на брат Боев. И брат Боев рекъл: „Елевация, елевация, брат." Елевация, брат. Нали знаеш как говореше брат Боев? Помниш ли го? В. К.: Да. Значи от невиделица дошла тетрадката, от въздуха? Г. С.: Той беше затруднен с крака си, не може да кляка, кракът му е болен, не може да кляка, не може да става, много трудност му създавало да търси тетрадката и от невидимия свят му помогнали. И веднага му намерили тетрадката и тя му паднала на коленете и като дошла сестрата, той се зарадвал: „Сестро, готово." Показва я. Това е Катя Зяпкова. „Лекуване на ангина" Един есенен ден Нестор Илиев и брат му Павел, той ми го разправя, Нестор „Докато отидем до ул. „Граф Игнатиев", каза, нито гореща вода пи, нито мед яде, нито успяхме да му духнем кафе в гърлото и брат му каза: Несторе, гърлото ми се оправи, никакво гърло не ме боли. И си отидох, значи." Това е лекуване. „Влакът спря в полето", брат Георги Куртев. Ти този случай си го разказал вече. Той е отпечатан. „Трите бележки". Това е било 1942 година. Брат Димитър Звездински минавал край приемната на Учителя. Учителят го повиква и му дава три бележки и му казва: „Ще ги занесеш на три различни места в София, ще запомниш къщите, ще ги дадеш на тия хора и ще им кажеш тия бележки да ги пазят, независимо дали са познати или непознати." Занесъл ги, дал ги и след месец и половина ли колко, станала бомбардировката. Като минала бомбардировката, Учителят казал: „Иди да видиш какво е станало с тия къщи след бомбардировката." Отива и вижда, че само тия къщи били запазени, а всичко наоколо било сринато. Значи това са били някакви окултни формули. Брат Звездински казал: „Аз не ги прочетох. за да не се сметне като любопитство така, а пък то било нещо много важно." Това е опитност на Звездински. Те са били външни хора. но запазили бележките с окултните формули и така се запазили читави къщите им. „Разтоварване". Една жена от скоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи, когато Учителят говорел за поста четвъртък срещу петък. „Да се върне". Това е за Илия Узунов. Този брат. който бил в Австрия, е Илия. „Няма да замине". През 1943 година група младежи си подготвяли паспорти да заминат за Германия. Между тях бил Данчо Богданов от София - часовникар. Майка му и леля му са били от братството. Запитали Учителя дали да замине, а Учителят казал: „Няма да замине!" Неговата леля отишла да пита Учителя и Учителят казал да не заминава. Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал. Той в последния момент се отказал да замине. „Сърцето на Учителя". Това е видение на сестра Райна Каменова от Видин. Това е станало през 1945/1946 година. Сестрата била на Изгрева, а Симеон Симеонов дъжал лекция за музиката на Учителя. Всички били в салона. В един момент сестра Райна си затворила очите и видяла онова, което съм описал. „Болна от дезинтерия". Това се отнася за Катя Грива. „Вече да не идваш". Това е опитност на Весела Несторова. Сестра Веса Несторова отивала някъде на почивка. Като излизала от къщи, на улицата я среща една бедна жена и й поискала пари - материална помощ. Тя извадила от портмонето си 80 лева и й дава всичките пари. Жената се зачудила, че й дава толкова много пари и не искала даже да ги вземе. Веса рекла: „Вземи ги, тях Господ ти ги дава!" - „Кажи си адреса", казала жената, „да мога да ти ги донеса." Казала си адреса. Добре, но жената втори път дошла за пари, трети път и така станали 400 лева. Като й дала последните 100 лева, й казала: „Друг път да не идваш!" На другия ден още двама души я потърсили. Единият я потърсил за една работа да му свърши и й дал двеста лева, другият я потърсил за друга работа и и дал пак двеста лева. Ето ти 400 лева дошли, Ама аз, рекла тя, не можах да си изпълня задачата. Казала й: „Да не идваш!" Господ изпитал търпението й. „Лекуване без лекарство". Тук става въпрос за нови хора. непознати в братството, обаче чули, че Учителят знае да лекува и отишли на Изгрева да го питат. Той им казал. „Лекарството е тука. Вземете си по две стомни, ще отивате на Дианабад, ще носите вода, с която ще поливате цветята цяло лято." Те се съгласили. Били свободни и правили това цяло лято. Като дошла есента, нямало нужда вече от поливане. Тогава отишли да се прегледат и какво било учудването на лекаря, като ги намерил напълно здрави. Те се излекували само с носенето на вода. В. К.: По отношение на извора на Дианабад има различни случки. Г. С. Аз помня, там имаше едно хубаво изворче, даже съм участвал в правенето му. В 1927 година беше направено изворчето. Имам дори и снимка от Дианабад, от изворчето. Беше с плочки, много хубаво направено. Обаче имаше хора, които негодуваха и все разваляха, искаха да пречат „В пелени". Една жена от Поморие разказва за майка си, която се била поминала. Тя много тъжала за майка си и един път я сънувала. Запитала я: „Майко, какво правиш?" В съзнанието си тя признавала, че има друг свят и че майка й уж е умряла, но тя разговаря с душата й. „Майко, ами какво правиш там?" - „Ами добре съм, добре съм", отговорила майката. „Е, какво правиш?" - „Ами в пелени, в пелени!" - „Ами чии са тези пелени?" И се събудих и повече на можах да разберера. А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица. Скърбял за жена си и 40 дни подред ходел на гробищата на гроба й да се моли и на 40-я ден тя се явила материализирана пред него. Погледнал я за малко и след туй изчезнала. Той се убедил, че това, което Учителят казва, е вярно, че нашите близки са около нас. „Двете сестри". Отнася се за сестра Анастасия Янакиева от София и сестра й Веселина Петрова от Толбухин, сега Добрич. Това е тяхна опитност. Било станало обед и сестра Янакиева казала: „Трябва да отидем да ядем, ама и в къщи нямам нищо. Ама да отидем все нещо ще измислим. А сестра Янакиева живеела в пловдивските бараки, където живееше и брат Боев. Те бяха първоначално за гости, но после ги използваха за квартири, да се ползват. Те останали изненадани като видяли масата сложена. На нея едно голямо парче кашкавал, 5-6 варени яйца и т.н. Яли и останало от яденето. Като се нахранили, те решили да оставят така масата. Оставили масата и когато се върнали вечерта, на масата нямало нищо. Като че не е имало нищо на нея. В. К.: Сега има две обяснения случката. Или Учителят е наредил на някоя сестра да сложи на масата тия неща, и след като отиват те и се нахранили, после сестрата е прибрала останалото от масата. Този е най-реалният начин на обяснение и най-естествен. А може и другия начин да е, но този е най-реалният. Има случаи, когато той нарежда на някого: Иди, направи това и това. Този го прави и ония го виждат, какъвто е случаят и се нахранват. Той е най-реалният случай, най-естественият. Г. С.: Учителят казва и друго нещо: „Аз съм облечен като вас, ям като вас и ако не съм при вас, аз съвсем по друг начин ще постъпвам. Сега съм с вас, чай пия, кашкавал ям, сирене и пр." В. К.: Има няколко начина на обяснение, но този, единият, е най-естественият, най-разумният. А и другият начин е чудото, което фактически е станало, но с помощта на Учителя. С тази опитност ние днес преминахме твоите опитности, написани на 85 страници, Моето впечатление: 1-о. Този материал е интересен. 2-о. Този материал, както е поместен така, не може да се публикува. Той трябва да се редактира, да се дадат някои допълнителни неща. 3-о. Дали аз ще го редактирам или някой друг, това не е важно, но така не може да се даде друго, което е най-важно и много труден проблем за разрешаване е следното: Тези опитности, които ти си описал и случки, има някои хора, които са тука, които ти ги казваш, те са си ги описали тези случки. Ти можеш да ги разкажеш от тяхно име, понеже ти разказваш, но те трябва да бъдат разказани, които да бъдат най-близко до техния оригинал. Разбираш ли? За да не би ти да дадеш едно обяснение, а случката е друга, както случката с Мария Тодорова на ул. „Опълченска" 66. После аз срещнах 5-6 опитности, които ги знам от хората, които са описали опитностите си. Г. С.: Лично са ги описали, В. К.: Например, Веса Несторова. Аз срещнах 5-6 опитности, които ги имам като оригинални, от онези, с които съм работил. Въпросът е следният, че това е един голям проблем. Ти можеш да ги опишеш, нали, може да се публикуват, но те трябва да се редактират, да бъдат най-близко до техния оригинал. Г. С.: Но аз от тях не мога да ги преписвам. В. К.: Те трябва да се редактират по такъв начин, да не би ти да пишеш едно, пък то да излезне друго. Това е третият много важен проблем. И четвърто: Ти трябва да извадиш от другите твои неща и другите материали във връзка с Изгрева, да отговарят на заглавието. От Изгрева и от провинцията. Да ги събереш всички, да бъдат в един том. Това е първа част от Изгрева, втората част ще бъде от провинцията. Като идея е това. По-нататък има два начина или ти трябва да ги преработиш, да ги напишеш на пишуща машина, но ти видя сега как ги работихме. Трябва да се опишат хората, по-подробно да се опише самата случка. Г. С.: Когато се знае. да не се съкращава. В. К.: Значи тая работа имаш за следващата година. Аз тоя материал го имам вече, той е разработен, за мен не е проблем, но следващият материал, който ти трябва да работиш, е този материал да опишеш по-подробно случките, или както си го написал нали, изваждаш една тетрадка и пишеш: към стр. Еди-коя си, случка еди коя си, добавям следното, и добавяш. Г. С.: Това може да го направя. В. К.: Страница ... Случка... Добавка ... и добавяш 10-12 или повече реда И ще опишеш случката по- подробно. Няма да я разказваш наново. Само ще добавиш и после, когато се работи, взема се едното, взема се и другото. По този начин ние не отхвърляме това, което ти си направил, но трябва са се добавят някои неща. които ти си съкратил, да бъде по-подробно. И след това. когато този целият материал се събере, трябва отново да се почне да се работи, т.е. аз трябва да седна, да бъде готов този материал, да се редактира, трябва да го диктувам, да го напиша на пишуща машина и след това да се дава на печат, става много голяма работа. Но твоето, което ти трябва да направиш, е: тези опитности трябва да ги допълниш. Г. С.: Да ги допълня и имената да ги поставя. В. К.: Случките трябва да се изяснят по-подробно. Защото ти ги знаеш, в твоето съзнание са ясни. Но ти като го кажеш, аз не го разбирам, нали. Понеже на теб нещата ти са ясни, ти ги съкращаваш. То може да се съкрати, но все пак трябва да бъде ясно. Аз не ги разбирам . Някой път трябва да се акцентира нещо, трябва да се подчертае. И така значи с това нещо днеска, 29-12.1991 г., приключваме твоето посещение тая година. Живот и здраве, догодина ще се видим пак. Това не е малка работа. Вчера работихме върху Айтос, сега работихме върху тази работа. Ти ще ми подпишеш тази книжка, че остават при мене за работа. При мен е магнетофонния запис от съвместната ни работа. Тази книжка я оставяш за мене. Да може да се подготви за печат в бъдеще. Ти по-нататък какви идеи имаш за работа? Г. С.: Имам събрани много духовни опитности. Имам разкази, беседи, имам басни, имам приказки, поеми, които чакат ред да се издадат в сборници. В. К.: към този сборник могат да се издадат някои неща, които имаш. Поезия имаш ли нещо, за Учителя? Г. С.: Поезия имам в духа на учението, не специално за Учителя, то се разбира, идеите на Учителя. Те са тука. може да ги видиш какви са. В. К.: Ако имаш нещо, което е за Учителя, може да се пусне, едно, две стихотворения. Г. С.: Имам едно само: „Словото на Учителя". В. К.: Басни и гатанки, всичко това е твое творчество, нали, хубаво-лошо, то е твое творчество. Ти искаш да бъдат издадени. На този етап няма кой да ги издаде, защото за да ги издаде някой, трябва да ги плати, както, така стоят нещата вече. А да ги плати, той трябва да бъде сигурен, че някои ще ги купят. Ето, видя ли с книгата „Георги Куртев", в Айтос са 600 бройки. Да са се продали най- много 200. Другите стоят там. А това са блокирани пари. Аз направих грешка, че занесох толкова бройки там. Аз смятах, че от там ще се разграбят. А те не ги купуват. Ето, давам един случай. Блокирани са парите. Те ще се разблокират след 5-6 месеца, да кажем, лятото. Г. С.: До лятото ще се приключат. В. К.: До лятото ще се приключи въпросът, обаче при положение, че ми трябват пари по-рано, няма откъде да взема пари, аз не мога да искам. Никой няма да извади, да каже: На ти тия пари! Нали? Г. С.: Ами ако намеря и извади такива пари? В. К.: Е, това ако искаш, извади, добре. Г. С.: Да се образува издателски фонд? В. К.: Те там са 4100 лева. Да каже някой, ето ти ги 4100 лева, върши си твоята работа. Нашата сметка е приключена, ние когато трябва ще ги продаваме. Така ще се отбременя, за да може да работя върху другата задача. Давам ти пример. А как ще се разреши този въпрос, не зная. Но трябва да има някой, който да ги публикува. Ти като ги пуснеш тука и тука, така те се губят. Не става въпрос, че се обезсилват, но те се губят, губят. После не забравяй нещо друго, аз ги познавам тези съзнания. Тези съзнания не ги интересува тази работа. Тях ги интересува дотолкова, доколкото в момента може да го ползва за нещо за себе си. Г. С.: Точно така. В. К.: Но не го интересува, за да го има. Абе пример: Аз съм свършил на Ина Дойнова и на баща й работа - на Николай Дойнов. Аз ако не бях, той нямаше да напише нищо. Г. С.: Неговата биография е от 300 страници. В. К.: Ама знаеш ли какъв зор беше, какви сили аз използвах, колко години ходя при него да се разправям, та да ги напише и най- накрая ги написа и накрая знаеш каква грешка направи? Той като ги написа, даде ги на Цанка Екимова. Цанка ги написа и ги пръсна и ония всички скочиха срещу Николай. О-о, ама той така, той иначе. Но понеже той ги описва реално и честно, и почтено, Учителят казва така, аз направих еди-какво си, направих грешки и аз си понесох последствията. Той ги описва. Обаче аз видях как реагираха онези приятели, които бяха негови съвременници. Защото той за тях не е само Николай, той си е с плюсовете и минусите. И понеже му знаят и някои и други работи, нали грешки и пакости, бели и почнаха да ги разправят течно тия работи, какво правил, какви бели правил и т.н. И той вместо да си направи добро, направи по-голямо зло по отношение на тия неща и ги опорочи. И аз му казвам: Не ги давай! Той не ме слуша. Той слуша Цанка. Ама Цанка не го накара да ги напише. Аз го накарах. Та той направи беля. И в момента тия случки искаха да ги поместят. Ама те не могат да ги публикуват, защото аз съм работил с него две години върху тях. Та има подробности, аз съм го питал, той е богат отвътре, има какво да разказва. Всичко съм записал на магнетофон. Като давам пример, в момента на тоя етап тия и тия неща вземи и си ги подреди. Освен че ги подреди, и вземи, че ги комплектовай, да имаш едно, две копия. Т.е. ние не сме безсмъртни. Утре. като ти си заминеш, аз не те пращам горе, нали, веднага, като си заминеш, друг да ги има две копия. Аз утре като дойде време да издаваме, евентуално ако не аз, друг, и отиде при твоята дъщеря и при твоята племенничка: „Абе, брат Георги Събев има ли някои неща?" -„Има". И те да са събрани на едно място: 1, 2, 3, 4 ... Това трябва да направиш, а не така да са разпръснати. Съвременниците на Учителя не ги интересуват тези неща. Давам ти пример как Борис беше захвърлил твоите неща и т.н. Сега дай да видиме, нали имаш някакво стихотворение за Словото. Сега става въпрос, че можем да поместим и някои твои стихове. Едно, две, можем да поместим и към тоя сборник. Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е? Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите. Слово, що свети в нощта, Слово, що грее в душите, Слово, що ражда нощта. Амин! От Георги Събев, писано 1960 год. Бележка на Редактора: Спомените, написани от Георги Събев, подредени лично от него, бяха ми връчени на 19.12.1991 година с надслов: „Настоящите опитности оставям на брат Вергилий за печат." След дълго умуване от моя страна, те бяха поместени така, както бе си написал и подредил. Накрая поместих и бележките и допълнителните поправки при работата ми с него. За някои може да има повторения - тогава да не ги чете, да ги прескача. Ще ги прескача днес. но след векове ще ги четат ред по ред. И то по десет пъти!

71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ Веднъж брат Ради, който бе стопанския отговорник на Изгрева, един пазарен ден отива в града да купи голяма мотика, като за него. Понеже не намерил, поръчал си. И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара. „Хей, байно, продаваш ли го?" - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш?" - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела!" Петелът го погледнал в очите приятелски. Сякаш му благодарил за спасението от ножа. Вървял Ради из пътя и се радвал, че спасил един живот. Ето, това е едно малко добро, което направих", си мислел Ради. Ще го подаря на Учителя, да му пее и да го буди. Ще го зарадвам." С такива размишления стигнал Изгрева. Отива Ради при Учителя, ухилен до уши, че му носи този дар. Да го зарадва. „Добре, Ради, но кой ще се грижи за него?" - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник." Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън. След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая. След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий. Както и да проявим любов към всичко живо, което ни заобикаля." Кога ще стане това? Когато Бог заживее във всички сърца. Когато станем негови деца.

64. СЪРЦЕТО НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя за отвъдния свят, брат Симеонов четеше неделните беседи. Животът на Изгрева продължаваше. Един неделен ден след обяд, брат Симеонов изнесе сказка за музиката на Учителя. Салонът бе почти пълен с посетители. Когато отидох, седнах на стола и си затворих очите. Видях следната картина: Първо се яви една светла точка, като звезда, на височина един метър над пода. Тя започна бързо да расте и скоро се превърна в светло кълбо, което порасна от пода до тавана. Очерта се тялото на Учителя. Там, където е сърцето на Учителя, се отвори врата и ние, учениците, минавахме през тази врата и отивахме на изток. След малко образът на Учителя се изгуби. Голямото огнено кълбо постепенно се смали и пак стана като една светла точка. И тя се изгуби. Отворих очите си. Салонът беше все така пълен. Опит за тълкуване на видението: Сърцето на Учителя - врата. Това е голямата, великата любов, в която ние трябва да живеем. Отиваме на изток. То значи, стремим се към един висок идеал. Това е Истината, която ни свързва и обединява в едно цяло. Гр. Видин, 1982 година - Райна Каменова.

58. ЛЕКУВАНЕ НА АНГИНА Нестор Илиев разказваше: Един есенен ден аз и брат ми отидохме на Изгрева да се поразходим. Обикаляхме поляната и се разговаряхме за разни въпроси, без да забележим кога бяха минали няколко часа. Той ми каза, че го боли гърлото и поради тази причина трябва да се прибере в квартирата и се полекува. Но как, и той не знаеше. Тръгнахме за града. Но като минавахме покрай салона, хрумна ми да се отбия и попитам Учителя за болното му гърло. Качвам се по стълбите и чукам на вратата. Тя се отвори и се показа Учителят. „Какво има?" - попита ме той. - „Брат ми го боли гърлото. Как да го лекуваме?" - „Нека дойде." Повиках го и го представих на Учителя. Още като го видя, като се ръкуваше, хвана двете му ръце, след като ги държа десетина секунди, ги пусна. „Рекох, да пие гореща вода и ще мине. Водата ще го излекува." Слизам долу и казвам на брат ми да пие гореща вода и ще оздравее. „Илач, илач!" ми каза той. „Какво иска?" - ме попита Учителят. - „Иска илач, иска лекарство." - „Духнете му малко сухо кафе в гърлото." Тръгнахме си за града. Едва бяхме дошли до ул. „Граф Игнатиев" и брат ми усетил, че гърлото му е здраво, че не го боли и че може вече свободно да преглъща. Зарадвахме се и двамата. Гърлото бе оздравяло и без лекарство. Как?

49. ДВАМАТА УЧИТЕЛИ Братята Неделчо и Киро от Димитровград били членове на окултното общество на Александър Кръстников. Те знаели, че има и друг Учител, Петър Дънов. Но те не могли да си обяснят как може да има двама учители. Като не могли да си обяснят, решили да отидат и попитат Учителя Дънов. Отиват те на Изгрева при Учителя. Срещат се с него и го питат: „Как може в България да има двама Учители? Ние сме ученици не Учителя Кръстников, а и Вие сте Учител. Кого да следваме? Упътете ни." - „Има Слънце, има и Луна", казал Учителят. „Всеки сам ще си избере на Слънцето ли или на Луната да се грее. Онова, което носи живот - то е!" Аз разбрах кой е истинският Учител и се ориентирах към Бялото Братство. А на другият брат Учителят каза: „А на Вас още не Ви е дошло времето." Оттогава аз минах към Бялото Братство, а Киро Пенев остана при Кръстников. Има въпроси, които ученикът сам не може да разреши. Тогава той трябва да го търси помощ от онзи, който знае. Който търси Истината, трябва да пие вода от извора. Там водата е най-чиста.

37. ВТОРИ СЛУЧАЙ СЪС ЗАГУБЕНИЯ КЛЮЧ Това станало на Изгрева, през 1940 година. Учителят живеел в горницата. Бравата била със секретен ключ, който бил на вратата отвътре. Учителят забравил и дръпнал вратата и тя се заключила. Настанало паника. Чудели се какво да правят. Как може да се отвори вратата, когато ключът е в бравата? Тогава някой от присъстващите се досетил да се качат със стълба през балкона, ако балконската врата не е заключена. Намерили стълба и влезли. И тъй отключили вратата. Каква поука можем да извадим от горния случай или по право, от горните два случая? Те си приличат. При първия случай Учителят показал на живущите при него какви възможности той има, а при втория - той подложил на изпит тяхната досетливост - как биха се справили при такива обстоятелства. Посветен, който владее окултните сили, може да разпръсква своето тяло и може да става видим и невидим, когато пожелае, или по-точно, когато е потребно. Подобни явления обикновеният човек нарича чудеса. Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили. Всеки, който злоупотреби с окултните сили, скъпо заплаща.

28. МАГИЧЕСКО ЛЕКУВАНЕ През 1940 или 1941 година Учителят поканил един брат, дърводелец, да му поправи вратичката на едно шкафче. Пристигнал братът и почнал работа, която вървяла успешно. Радвал се братът, че скоро ще може да го привърши. Но когато работата била вече в последната си фаза, когато е трябвало да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплеснало и го наранило в лявата ръка. Текнало кръв и той се чудел какво да прави. През това време минал край салона д-р Паскалев, който го превързал. „Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее", си рекъл братът. А трябвало да се работи, за да се изкара за прехраната. В това време идва Учителят и вижда превързаната ръка. Пита го: „Какво стана?" - „Длетото се плъзна и ме нарани", му казах аз. Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено. Сякаш гледаше в безкрайната далечина. „Ще мине", ми каза той. -„Да, знам, че ще мине - му казах аз мислено - но ще минат 10-15 дни." Вечерта, преди да си легна, снех превръзката, за да почистя раната. Но за голяма моя изненада, раната ми бе заздравяла само за 7-8 часа, вместо за петнадесет дни. Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми.

15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ Един есенен ден през 1942 година Учителят с група от Изгрева се готви за екскурзия до Бивака на Витоша. Когато на следния ден се зазорявало, около салона имало оживление. От разни посоки пристигали братя и сестри със своите раници. Събирали се. Уреченото време за тръгване наближавало. Брат Неделчо бил болен на легло от черна жълтеница и взел бързо да слабее. Като се научил, че Учителят с група тръгва за Витоша, станал да ги изпрати, след което мислил пак да си легне. Когато Неделчо пристигнал, видял, че вече Учителят е слязъл при групата. В това време стенографката Елена Андреева мъкнела една голяма раница, изнасяла я трудно, пъшкала, но я домъкнала. „Учителю, раницата е тежка. Кой ще я носи?" - „Неделчо", казал Учителят." - „Учителю, аз съм болен. Дойдох само да ви изпратя. Освен това не съм приготвен и облечен..." - „Ние ще те почакаме. Иди и се облечи!", казал Учителят. След малко брат Неделчо пристига. Повдигнали му раницата, метнали я на гърба му и тръгнали на път. Учителят вървял в челната група. Неделчо правел усилия да ги догони, но все не успявал, защото не му стигали силите. По онова време шосето още не е било асфалтирано и се минавало по пряката пътека до водопровода до село Симеоново. Нямало още тия удобства, с които сега разполагаме. Времето било облачно. Баирът за изкачване голям, а раницата на брат Неделчо - порядъчно тежка. По едно време задухал вятър. Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо. Потънал в пот от тежката раница и от противния вятър. Като седнал, въздъхнал с облекчение, че всички го чули и погледнали към него. В това време немирният вятър грабнал сламената шапка на Учителя и я отнесъл чак долу при рекичката. Сестрите попитали: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо", казал Учителят. Братът оставил раницата и догонил шапката. Връща се и подава шапката на Учителя. Тръгва към мястото си, но още преди да стигне, вятърът отново грабва шапката на Учителя и я гони из храстите. „Кой ще отиде за шапката, Учителю?" - «Неделчо", казва Учителят. Става Неделчо, догонва шапката и я подава на Учителя. Тръгва към мястото си, но ето че немирният вятър за трети път грабва шапката. „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо!" Той вече за трети път догонва шапката, връща се, подава я и казва: „Моля Ви се, Учителю, натиснете я по-силно, да не хвърчи от вятъра повече." След малко вятърът утихва и групата напуска дълбокото дере. Излезли на хубавата поляна. Всички били бодри и весели. Всички се върнали весели и доволни от екскурзията. През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно. Брат Неделчо отиде болен на Витоша, а се върна здрав, разказват очевидци. Кои бяха лечебните средства, които Учителят бе употребил? Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА Предисловие Идеята за написване на настоящата малка книжка е продиктувана от желанието ни да запишем случки и спомени от живота ни с Учителя, свързани пряко или непряко с личността и с идеите му. Срещите, случките и спомените са самостоятелни. Обединява ги една обща идея - път към невидимото и загадъчното. Въпросите, които тук се засягат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература. Не всички случки и явления, предмет на настоящата книга, могат да се обхванат с нашите пет сетива. И затова не могат да бъдат обяснени, което не е наша задача. Наша задача е да запишем вярно и точно онова, което е станало, и да го предадем на идващите след нас, които, обогатени с нови, по-изчерпателни знания, ще ги разберат по-добре. Нашият живот и опитност са храна за идващите след нас. Вярваме и се надяваме, че все някои ще продължат това, което ние сега започваме. 21 май 1991 г. Авторът.

18. ВТОРИЯТ ЕТАЖ НА КЪЩАТА На Изгрева Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев живеят в обща къща. В източната част живее Елена, а той - в другата част. Къщата е тухлена, неизмазана, и стои така 2-3 години. По едно време Пеню* започва да прекарва материали - тухли, греди, за да вдига още един етаж. Учителят му казва: - Няма да дигаш! Той спира. Като минават 5-6 години, Пеню Ганев се приготвя да вдига още един етаж. Вика майстори. Учителят отново му казва: - Кой ти каза да вдигаш етаж? Няма да вдигаш! Три пъти му казва. А той иска да вдига етаж. Не слуша. А Учителят е имал нещо друго пред вид, но не му го казва. След 9. IX. 1944 г. дойдоха комунистите на власт, в София дойдоха много техни хора от селата и трябваше да ги настаняват по квартири. А София бе разрушена от американските бомбардировки. Ако имаше още един етаж, щяха да му сложат със съдебно решение комунистите. Тогава така ставаше - чрез съда ти се определяше квартира, къде да живееш и колко наем да плащаш и какво да ползваш от къщата и двора. После Пеню се ожени, народиха му се деца и живееха в тази къща. Та, послушанието е най-важното. Само тогава човек може да провери онзи, който го закриля. А този случай Пеню го разказваше за поука. Но нямаше вече кой да го слуша. Нямаше ги слушателите. А защо ли? Заради своето непослушание към Учителя всеки си беше тръгнал по свой път и така се разминаваха помежду си и с времето. И с Учителя, и с учението Му. __________________________________________- * За Пеню Ганев вж. «Изгревът», том XVI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Бележки към спомените на Николай Дойнов от Вергилий Кръстев 1. За въведение прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 577-579. Всичко написано там е вярно, дори са съкратени много неща. А трябваше да опиша тогава всичко. 2. Първият етап продължи десет години, когато аз ходих при него, пътувахме заедно по екскурзии, по Витоша от 1970-1980 г. и той ми разказваше много неща от живота на Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г. А аз си ги отбелязвах. 3. Вторият етап включваше моите усилия и изразходване на много сили и време от моя страна да го накарам да ги напише тези спомени. А той не искаше. Но после под мое давление ги написа. Написа ги заради мен и за мен. Само за мен. 4. Третият етап включваше решението им да бъда изхвърлен от онова, което аз движех. Сестра му Цанка ги написа на пишеща машина и ги разпространи. А бяхме се уточнили да стоят при мене и да не се дава на никого. Излъгаха ме. Не искаха да ме има. Но мен ме имаше и аз задвижих всичко това. Изиграха ме! 5. Четвъртият етап се състоеше в това, че ги размножиха в десетки екземпляри дори ги подвързаха в IV книжки и написаха отгоре, че това е История на Бялото Братство. По този начин искаха да попречат на програмата на „Изгревът" преди да му дойде времето. А това беше десет години преди промените в 1989 г., когато се разруши Съветската империя. Направиха го нарочно. Умишлено! 6. Петият етап. Аз след като видях замисъла на тези сили на Разрушението, отидох при него и го накарах да работим върху спомените му. Описах му моя план. Николай Дойнов се съгласи. В разстояние на два месеца, аз ходех при него и го карах да си чете спомените, записвах ги на магнетофонен запис, спирах го и го разпитвах и той обясняваше и така се допълваха някои празноти според мене. Трябваше да си довърша работата. Това беше мой план, който движех цели 30 години. 7. Шестият етап. Аз извадих моите бележки, където бях записвал по точки някои негови опитности при различните ми срещи с него, разпитвах го и той ги разказваше и ги записвахме. Те бяха включени в неговият материал. 8. Седмият етап. Извадих неговите статии, където той разказваше по различни теми. И за да докаже някоя своя теза, той цитираше някой случай с Учителя. Тогава събрах тези статии, разпитвах го и записвах. Това е раздела „Разговори за Изгревът", включващ към 20 часа магнетофонни записи, работени при пълна нелегалност през 1980 г. Криех се тогава, за да не попадне милицията на мен. 9. Осмият етап. Аз бях този, който го накара да напише книга за Астрологията и за физиогномиката. И той ги написа. За доказателство служат неговите признания, че без мен не би направил нищо. А те бяха признания записани на магнетофон. Имам ги. Публикувани са в неговия материал. 10. Деветият етап. Дойдоха онези сили, които задвижиха след 10.XI.1989 г. онзи етап, който завърши един цикъл от 1945-1990 г., както бе казал Учителя Дънов. Дойдоха условия и се започна поредицата „Изгревът" в която трябваше да се включи всичко онова, което бях работил в разстояние на 30 години. А това беше програмата на „Изгревът". В него трябваше да влезнат спомените на Николай Дойнов и Астрологията, понеже това беше моя програма и аз съм движил всичко до написването им. А оригиналите така както бе ги записвал с почерка си бяха в мене. 11. Десетият етап. Това е етапа на лъжата и измамата. Решиха да ме отстранят. Николай си предаде Астрологията на други хора за печат. Разбрах", че бе давал спомените да му се издават от разни лица. Аз бях възмутен. Толкова сили, време и енергия от моя страна и накрая ме измамиха. Искат да ми откраднат идеята ми от преди 30 години и моя труд. И успяха. Не бяха случайни. Отивам при него. Той ме гледа и не ме познава. „Познаваш ли ме? Аз съм Вергилий." - „Не си спомням". Аз съм ужасен. Оглеждам го и виждам, че това не е Николай, а един друг астрологичен дух влезнал в него. Разбрах, че Николай си бе заминал. А този дух в него се занимаваше само с астрология в разстояние на десет години. Всеки ден при него преминаваше цяла върволица от хора. Той им правеше хороскопи и то все на ръка със собствени изчисления. А това е много трудно и изисква много време и енергия. Но го правеше. Аз бях не само изненадан от този удар срещу мен. Не ме познаваше и не знаеше вече кой съм. Как ще ме познава, когато това не бе Николай. Аз се възпротивих. Обясниха ми, че той вече има артериосклероза и старческо изгубване на паметта. А това бе лъжа. Та той по цял ден изчисляваше хороскопите - по 4-5 часа на ден и разговаряше с хора, обясняваше им, разчиташе им хороскопите. Каква артериосклероза. Той бе работоспособен и с ума си, но друг беше влезнал в него и го движеше. Това е истината. И вече друг бе този, който вземаше решения да предава материала на този или онзи. Друг бе! 12. Единадесети етап. Започна поредната и последна измама. Научих, че дъщеря му Ина е предала материалите за публикуване на т.н. издателство „Братство". Обадих се по телефона, че това нещо аз съм го задвижил и че без мен нямаше нищо да има. Отговори ми, че изпълнява волята на баща си Николай. А той преди години беше напуснал тялото му и това беше друг. Никой не ме послуша. Предадоха, публикуваха ги и после чух, че дъщеря му Ина била разочарована, че онези там му съкратили спомените поради лични съображения. А после лично Благовест Жеков ми обясни, че извикал дъщеря му Ина Дойнова и й обяснил, че ще съкратят онези неща отнасящи се за събитията от 1945-1972 г. Не им изнасяше да ги има тези неща. А Николай Дойнов лично ги бе преживял. И аз бях този, който настояваше да се опише всичко от него за тези събития, понеже бе участвувал и заради тях беше изпратен в концлагер и в затвора. Описа ги. А онези ги махнаха, понеже не им изнасяше. Не били верни. Глупости. Той заради тях отива в затвора, после ги описва и след това за онези, които не са били в концлагер не били верни. Хайде де! Но понеже ме излъгаха, затова се дойдоха до тези събития, за да му опропастят материала. И накрая да се види лъжата имот всички, как се краде чужд труд и чужди материали. Този материал, отдавна не беше на Николай, а беше мой труд реализиран и го имаше черно на бяло. Но черното надделя и ме излъгаха накрая. Но винаги има „Видов ден" и правдата възтържествува. С издаването на спомените му в този том тя, Правдата се възстановява. Няма къде да иде другаде! 13. Дванадесети етап. Реших през 2001 г. да подготвя целия материал на Николай Дойнов да влезне в програмата в Изгревът. Работих два месеца - февруари и март 2001 г. Трябваше да изслушам към 30 часа магнетофонен запис. Четях ръкописа, слушах магнетофонния запис и добавях допълненията, които бяха направени към съответните спомени. Аз създадох една глава „Разговори с Николай Дойнов за Изгревът" - на магнетофонен запис при коментара на неговите статии с отговори на моите въпроси. Извадих и подредих три различни негови изказвания, записани на магнетофонен запис, при които той си признава, кой е онзи, който го е накарал да свърши тази работа и че без мен не би станало нищо. Те са публикувани тук в този XV том. 14. Неговият материал е интересен и трябва да влезе в програмата „Изгревът". Това е задвижено още от 1970 г. по тази програма. А всички онези, които се явиха впоследствие то те се явиха да попречат, да изопачат и да ме отстранят, и да спрат програмата „Изгревът". Те бяха врагове на програмата. Но те не знаят, че Бялото Братство има един много изпитан метод. При всяко лъжа, кражба и измама - те извличат Духът и Силата на написаното и отпечатаното. И то става безпредметно. Така стана и с всичко онова, което бе отпечатано от името на Николай Дойнов досега. Вземете, прочетете и ще видите, че там няма нито дух, нито живот, нито някакво присъствие. Напечатано е. То ще бъде документ за това, да се види кои бяха враговете на Школата и на него самия. 15. Включването на неговия материал в поредицата на „Изгревът" има за цел да се възстанови Правдата и да се отблъсне лъжата и покварата. И да изгрее Истината, която досега беше забулена от облаците на тъмнината идваща от дейността на Черната ложа присъствуваща на Изгрева вчера, днес и утре. Има я. Не може да се отрече, че я няма. Присъствува днес чрез много лица. 16. И като изгрее Истината като слънце, ще се върне силата на този материал, но само в поредицата „Изгревът". В това ще се убедят следващите поколения, които го четат и навлязат в тази епоха. Да, но ако не бях аз, това изобщо нямаше да го има. Как така! Ето така, нямаше да го има. Тези хора един след друг измираха и занасяха в забравата историческите доказателства, че тази Школа е съществувала между българите. Аз спасих Николай. Спасих и тях. Но всички без изключение ме излъгаха накрая. Не можаха да издържат на Духа на Заблуждението, който разрушаваше всичко след себе си за да няма никаква следа. Накрая ме лъжеха и ме мамеха. А аз ги оставях като историческа следа. Без мен нямаше да има помен за тях, нито днес 2002 г. нито пък утре - нямаше да ги има. И туй то. Да си спомня днес някой за Николай без този материал? 17. В раздела „Мигове на Великата ера" и от „Звездни вечери на Изгрева" са включени материали, които той е писал по различни години и които бяха ми връчени 1978 г. А други аз бях събирал от разни приятели, на които той бе раздавал. Включих допълнения, които той бе правил и бях извадил от магнетофонни записи. 18. Съществува една кореспонденция между Николай, Борис Николов и Цанка Екимова, която ще бъде включена, когато се издават другите томове на Борис Николов. Всичко това аз съм го събирал, оттук-оттам. То не бе ми предадено на ръка. А аз си го взех. Така са нещата. Трябва да се знаят, за да не си вписват разни заслуги на някои лица след време. Те имаха една задача: всичко да се затрие и да изчезне. И сполучиха досега. Това трябва да им се признае. Майстори са! 19. В разстояние на две десетилетия Николай пише и изпраща в провинцията написани на пишеща машина разкази включващи раздела „Из Летописите на древността". Това са негови исторически разкази основаващи се на исторически източници, както и неговото тълкование и предаващи ги под формата на статии. Някои ги четяха и то по-младите, възрастните ги отхвърляха, за тях всичко описващо бе чуждо за тяхното съзнание. Не можеха нищо да разберат. Аз ги събрах от много места, възрастните приятели ми ги даваха на драго сърце, за да се освободят от тях. От Николай не бях получил нищо. Аз ги разглеждах, четях ги и си отбелязвах онези места, в които Николай, за да докаже някоя своя теза цитираше някои случки или опитност с Учителя. След това с 20-30 такива статии аз отидох при него, показвах му ги и там, където бях отбелязал случая с Учителя, аз му го четях, а той го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Този целия материал бе включен в „Разговори на Изгрева". След време тези статии щяха да изчезнат или щяха да бъдат умишлено унищожени. Едва ли днес някои ги има така подредени от №1 до N 120 и по нататък. Няма такъв човек. Всичко умишлено е разбито и изчезнало. Николай сам си е виновен за това. 20. Според мен „Из летописите на древността" трябва да се съберат, подредят и да се издадат. Някой от тях аз съм ползвал и съм ги включил в неговия раздел „Звездни вечери на „Изгревът". Някои от тях впоследствие той ги включи в спомените си, когато го накарах да събере всичко, да го подреди и започне да го пише отначало. Послуша ме и го направи. Всичко това е включено в „Мигове от Великата ера". Не е пропуснато нищо. Всичко е там. Той беше обещал да ми предаде своите тетрадки на брой 200, които бяха във Варна в една барака, където той летуваше през лятото. Не ги предаде. Трябваше да ми предаде онова, което бе останало у него. Не го предаде. Онова, което имам - то бе събрано от мен от възрастните приятели, които ги пазеха, знаеха, че са на Николай и се чудеха какво да ги правят. Аз ги взех от тях, защото знаех за какво ми трябват. И сега знам за какво ми трябват. И затова трябва да се издадат съобразно моята концепция, моят план и моето разбиране за стойността на тези материали. А те имат стойност и то голяма. Но важното е как ще се подредят и как ще се представят. И къде да се включи този материал. Ще се включат в „Изгревът". 21. Искам да заявя най-категорично, че онова, което е публикувано в „Изгревът" том I, стр. 492-510 е абсолютно вярно. Това е последната редакция на Николай Дойнов на този материал. И сега, когато включвах отново този материал, който той бе писал 1970-1977 г., аз го оставих така както бе го дал навремето. Това не противоречи на онова, което е публикувано в „Изгревът" том I, стр. 492-500. А това е нова негова редакция и допълнение. Това бе един дълъг период на работа от 1970 до 1988 г. И аз непрекъснато подканях, настоявах, карах се с него. Що сили, що време, що енергия изразходвах само аз си зная. И Господ знаеше! 22. И през пролетта на 2002 г. извадих онези три магнетофонни записи направени от мен на Николай Дойнов през различните години, когато съм работил с него, където той признава, че аз съм този който го е задвижил и че без мен не би направил нищо. Прехвърлих на отделни листове, тези записи, така както бяха дадени. Подготвих една касетка със записите на Николай. Отидох при дъщеря му Ина Дойнова и ги представих. Исках да ги оставя, да прослуша касетките с гласа на баща си и да провери дали текста, който представям аз е точен. След това трябваше да се подпише на всеки лист и да докаже с подписа си, че текста е точен и че това е гласа на баща й. Трябваше ми тя да засвидетелствува, че това е гласа на баща й. А този запис аз го пусках на моя магнетофон, месеци преди това у тях, за да й докажа, че съм аз този, а не някой друг. Знаеше, че това е гласа на баща й. Но сега отказа да го направи. Каза ми, че като се върне от САЩ, понеже е много заета. Върна се, но не се обади. Търсих я, нямаше никой. Бяха отишли на Рила на летуване. Разбрах, че тези сили на Разрушението продължаваха да ми пречат. Тогава реших да напиша и да опиша и това. Да се знае. 23. Когато й представих тези доказателства с гласа на баща й, аз бях занесъл целия материал на Николай Дойнов оригиналите и разпечатките, за да й докажа, че всичко е събрано и се готви за печат. Поисках пари от нея. За публикацията на спомените на Цанка Екимова и на Борис Николов не бях получил нито стотинка. Тя Ина Дойнова извади 2000 марки, които тогава правеха 904 долара, оставени за Братска работа, от сестра й която живееше в Германия. Предаде ми ги за спомените на баща й. С тях покривах издаването на неговите спомени. За това включих снимките на сестра й в този том - заслужаваше. Беше си заплатила за това. А аз документирах, че тези хора ги е имало някога на света. Без мене нямаше да ги има и в бъдеще. 24. Спомените на майката - Дора Карастоянова, аз бях записвал от майка й. Не искаше да разказва, а можеше ако бе разказала да се напълни цял том. А как само пееше. Гласът й бе запазен до края. Исках да запиша на магнетофон нейното изпълнение на песните на Учителя. Но не пожела. Ако го бях направил, сега щеше да бъде документ и поучение на онези, които сега се опитват да пеят песните на Учителя. Не пожела. Предната вечер е пяла цяла нощ песните на Учителя и след няколко часа си е заминала от този свят. И отнесе със себе си песните на Учителя с нейното изпълнение. Други сили попречиха да се запишат и да останат като документ. Снимките, които съм включил за нея съм получил лично от Дора, когато беше жива. През 2002 г. потърсих от дъщеря й Ина, но тя почти нямаше нищо. Те бяха при мен. Е, взех и някоя друга снимка, които можеха да ми потрябват. 25. Снимковият материал на Николай съм го издирвал сам. Снимките на рода му също съм получил от Цанка и Борис. Трябваше да се публикува, за да има доказателство, че тези хора са съществували. Освен това за Николай аз съм направил два филма 2 х 8 мм на камера на „Orwo" - лента. Има няколко заснети филма „Лайка-формат" с Николай, снимки на главата му за френологично изследване и дланите на ръцете му за хиромантията, които трябва да издам. Подготвил съм всичко за архив. Така съм го оставил като историческа следа. Но това го направих аз, а не някой друг и особено онези, които се явиха да окрадат и опорочат и издадат моят труд и съвместният ни труд с Николай Дойнов. Успяха крадците. 26. Този дух въплътен в тялото на Николай Дойнов идваше от древността. Учителят му бе казал неговото име. Той беше бащата на Астрологията на древността до наши дни. Името му бе И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 27. В мое присъствие този дух оживяваше възвръщаше си познанието от миналото и можеше да говори с часове за различните епохи и Школи на човечеството. Тогава аз виждах възможностите му и неговия потенциал, и неговите познания. Бяха огромни. Но когато се срещаше с други хора, той беше за тях обикновен човек. Но за мен нещата бяха други. Като негов продукт са статиите от раздела „Из летописите на древността". - Творчество на И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 28. Веднъж го запитах: „Николай, как се запази ума и разсъдъка до дълбока възраст?" Отговори ми така: „Не съм се занимавал с жени. Не съм се занимавал с чужди истории и разправии. Затова се запазих." Проверих. Не искаше. Имал е само една жена през живота си от която има две дъщери. Друга жена не е имал, макар че бяха разделени с нея десетки години, но не беше се развеждал с нея. Не пожела. Не се е приближавал до друга жена. А жена му Дора ми каза: „През живота съм имала само един мъж и от него имам две дъщери. Можете да не вярвате, но това е така. Само един, единствен." Това, което ми бяха казали двамата - беше вярно. Аз бях техния изповедник на земята. Аз бях изпратен затова - да бъда изповедник. Ето това е най-важното: Да имаш една идея и да й останеш верен през целия си живот. Чистата идея и високия идеал. Това е най-важното. 29. Как успя Николай да вземе решение да опише своите опитности? Аз настоявах при всяка среща с него. Обикновено се разхождахме по Витоша. А той разказваше, а аз се спирах и си отбелязвах по точки само с един ред поредната му опитност. Що подканвания, що усилия от моя страна, що енергия и сила съм вложил само един Господ знае. Трябваше да го изведа в друга орбита на движение, за да почне да описва онова, което ми говореше. Опъваше се. Не искаше. И накрая един ден след поредната ни разправия, породена от отказа му да пише отсече така: „Щом има един човек, който иска да опиша и напиша всичко за Учителя и за моят път, то ще го напиша!" Повтори го няколко пъти. Така, че той го написа за мен. Не го записа за този или онзи. Не го записа за вас. А процесът на писане бе много труден, продължи години, при което непрекъснато следях докъде е стигнал. После го запитвах "Ами този случай описа ли го?" и му го припомнях. Ако не беше го описал, той си го записваше на отделен лист и после го разказваше. Така се включваха опитностите една след друга. Едва ли сме пропуснали нещо. Така, че Николай написа всичко туй, което публикуваме само за мен. Написа го за мен. А ма мен ми трябваше з поредицата "Изгревът". А "изгревът" е Школата на Учителя Дънов. "Изгревът" е свещен и неделим! Амин!

XXIV. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ - СПОМЕНИ Бележки на съставителя на „Изгревът" - Вергилий Кръстев към спомените на Жечо Панайотов 1. Дойде онова, време, което бе определено да се публикуват спомените на Жечо Панайотов в поредицата „Изгревът". За да бъдете въведени в проблема прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 600-605; 605-608. Всичко написано важи и за днес и за утре, докато съществува „Изгревът". 2. Трябва да се запознаете с „Първородството за паница леща" - „Изгревът" том IV, стр. 618-621, защото това са етапи, които предхождаха голямото предателство. За него ще прочетете в „Изгревът и тресавището" - „Изгревът" том IV, стр. 621-624. 3. Отговорът на отвореното писмо е на стр. 625-631 в „Изгревът" том IV. 4. Моят персонален отговор на подписалите „Отворено писмо" е в „Изгревът" том IV, стр. 631-637. 5. „Въпросите, които чакат отговор" - „Изгревът" том IV, стр. 637-642. 6. Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов? „Изгревът" том IV, стр. 642-645. 7. Това „Отворено писмо" и отхвърляне на „Изгревът" доведе до отклонение на стотици последователи на Учителя Дънов в погрешна посока. И спиране в отклонението за тях не може да има. Те са безвъзвратно загубени за себе си и за общество „Бяло Братство". 8. Тези сили, които отхвърлиха „Изгревът" организираха в страната едно настроение и разпространяваха едно решение на Братския съвет да не се купува „Изгревът". Тези сили променяха песните на Учителя, Паневритмията, Словото на Учителя Дънов. Променяха, за да изопачат всичко и да заблудят всички. Сполучиха. 9. От времето на публикуването на „Отвореното писмо" през 1995 г., когато бяха публикувани „Изгревът" том I, II, III досега аз издадох 15 тома от „Изгревът". А онези - нищо! 10. През това време аз организирах издаването на 56 заглавия от оригиналното, не издавано Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години по време на комунистическата власт, когато се правеха непрекъснати обиски и се унищожаваше всичко. А онези - нищо. Аз ги запознах и издадох! А онези - нищо! 11. От 1990-1999 г. организирах и финансирах към 80% концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов. Бяха към 20 концерта. Бяха качени на сцената към 20 музиканти-певци и инструменталисти. И сполучливо се реализираха А Братският съвет още в самото начало забрани на музикантите да се качват на сцената и да свирят и пеят музиката и песните на Учителя Дънов. А защо? Защото бяха врагове на Школата. Не на мен. Но на Школата на Учителя. И с действията си те доказаха това. Има го публикувано. Има го черно на бяло. 12. А следващият Братски съвет написа „Отворено писмо", за да настрои всички срещу „Изгревът". Проверете всички онези, които се подписаха, какво направиха досега и ще видите, че те се провалиха и си заплатиха чрез живот за нарушение на окултните закони. Прочетете, за да видите как действуват окултните закони. 13. Защо трябваше да пиша всичко това и да припомням стари неща, които са отминали. Няма стари неща. Всички неща са едни и същи в една окултна Школа. Онези сили, които разрушиха Изгрева, предизвикаха процеса 1958/1959 г. гоненията, преследванията, изгарянето и унищожаването на беседите и лекциите на Учителя Дънов, не са заминали някъде, а си стоят тук и действуват - вчера, днес и утре. Доказателства? Когато започнах да работя с Жечо Панайотов тези сили се явиха и предизвикаха няколко обиска. А Жечо се учудваше защо се случва всичко това. Казвах му: „Не съм аз, не е от мене, а е от други хора и сили и ти ще се убедиш по-късно. А сега давай да работим." Послуша ме. Добре, че ме послуша. 14. Отначало ги пишеше в своите тефтерчета на стенограма. Така никой не можеше да разбере какво пише. Уточних се с него, да започне да пише за всичко, което се сети. Започнах да го разпитвам за рода му, за движението на рода и за началните години на Братството. Жечо разбра какво искам и започна да го изпълнява. По онова време имаше много почивни домове на профсъюзите по планините и той бе пенсионер, взимаше си някоя карта за почивка и заминаваше. Там му харесваше, имаше контакт с обикновените хора, даваха му вегетарианска храна и се чувствуваше отлично. Отиваше на някоя поляна и стенографираше в тетрадката си. Така постепенно се записваше всичко. Изпълняваше си обещанието към мен. 15. В следващият етап, той започна да прехвърля стенограмите на пишеща машина. Предаваше ми написания материал, аз го прочитах, правех писмени забележки и му ги предавах. Изисквах от него да пише всичко, което си спомня, да предаде всичко. Тогава той смяташе, че някои неща не са важни и не трябва да се пишат. Но за мен всичко бе важно. Той се съгласяваше и правеше допълнителни бележки към различните глави. И така се публикуваха в този том XV. 16. Пишеше ги в четири екземпляра. Трябваше да ми предаде един екземпляр за мен. Накрая се разбра, че за мен нямаше копие. Предал на този, предал на онзи, а за мен няма. Казвам му: „Абе Жечо нали аз съм този, който те накара и те задвижи да го напишеш. Аз съм този. Ако не бях аз, теб изобщо нямаше да те има като историческа личност. На тези, които си предал другите копия, те са врагове. Твои врагове и на Братството, и на Учителя". Стрескваше го това мое определение. Но точно така стана. Онези се оказаха врагове. Той се убеди в това, но по-късно, когато му направиха от милицията няколко обиска. 17. Донесох магнетофон една привечер и го укрихме. После чаках 20 дни да му се оправи гласа, защото беше прегракнал. Той, четеше, аз записвах. Прекъсвах го и той обясняваше и даваше нови сведения. Четеше от единственото копие, което имаше. Така записах две ролки към 12 часа магнетофонен запис. Към него трябваше да добавя по едно копие машинописен текст. А той имаше само едно. Обеща да го препише отново и после да ми предаде всички копия. Но това не стана. Той ги предаваше на други. А онези другите бяха врагове. Те идваха при него да му пречат и да го отклоняват. И успяваха. И дори се стигна дотам, че онези, за мен бяха престъпници, те в неговите очи бяха братя и сестри, а аз бях чужд човек. Те бяха престъпници, защото го отклоняваха умишлено да не си свърши своята работа. И успяваха. Той вярваше на тях, а не на мен. Ужасяващо е. 18. След време ми даде едно копие, но то не беше пълно. Аз беснеех. А той ме успокояваше така: „Нали го имаш на запис, защо се тревожиш." Е, как ви се струва това? Когато трябваше да се печати неговия материал, аз прослушвах записа и сравнявах с преписите му на пишеща машина, добавях някои допълнителни казани неща. А материала от 1910-1923 г. го предадох на магнетофонен запис на касетки и от там прослушвайки ги Яна поп Янева ги въвеждаше в компютъра. 19. Отидох при сина му Благовест да ми предаде всичко онова, което бе останало от баща му. Не можеше да го намери. Едно останало копие в леля му беше единствено. Прехвърлих на ксерокопие материала 1910-1923 г. Сверих го. Разбрах, че на магнетофонния запис бе по-подробен и остана той да бъде включен. 20. Снимковият материал съм получил от Жечо Панайотов, а сина му Благовест през 2002 г. ми предаде към 27 снимки и аз подбрах онези, които според мен трябваше да излезнат. И те се отпечатиха в том XV. 21. Когато работих с Жечо, аз му направих два филма 2x8 мм на камера, заснех няколко филма с неговия образ, заснех ръцете му и линиите на ръцете. Беше заснет от мене - на Рила, на Салоните 1971-1972 г., при лагера на Борис Николов с приятели, както и в дома на Борис Николов. Избрах тези снимки, които бяха необходими в момента. Остана един голям снимков материал за архив. Оставих го като историческа следа в историята на Братството. 22. Аз накарах Жечо да напише на всяка снимка отзад лицата, които фигурираха на снимките. Той ме послуша. Пишеше ги на пишеща машина и ги залепваше отзад на снимките. Така от него имаме доказателства за някои лица и събития в някои снимки, които се публикуват, например груповата снимка на първите ръководители. Виж „Изгревът" том VI. 23. Жечо Панайотов бе много разположен към мене. Приемаше ме като брат. Аз изобщо не бях съгласен с постановката на възрастните приятели. Казвах им, че това е провал. Те смятаха, че това може да се възстанови, ако тази власт си замине. Така смятаха. А аз не смятах така. Аз излезнах прав. След 1990 г. всички последователи на Учителя бяха отново отклонени в погрешна посока. Днес е 2002 г. и това се вижда вече и от други лица. Върнаха се в 1945 г. и започнаха да повтарят предишния етап от 1945-1990 г. А този етап бе също етап на отклонение от Учението на Учителя. Това е описано и в този том. И всеки може да си го прочете и провери. 24. Защо поместваме спомените на Жечо Панайотов? Това е моя програма, която движа от преди 30 години и сега трябваше да я реализирам. В спомените му има отбелязани всички етапи от историята на Братството, преминали през последователите на Учителя. Те трябва да се знаят. Не сели знаят, човек не може да направи нищо без знания. Тези етапи се повтарят последователно от всеки нов последовател на Учителя Дънов. 25. За процеса на Братството 1958/1959 г. е описано от Борис Николов в „Изгревът" том III, стр. 192-290. Тук Жечо Панайотов описва своя път през онази епоха. Накарах го, да го опише. Отначало не искаше, но после се съгласи. Описа го съкратено, защото не искаше да си задържа съзнанието към онези години. 26. Тук искам да заявя, че Жечо Панайотов бе честен човек, не беше крал, нито присвоил братски пари. В това съм сигурен 100%, защото съм изучавал подробно цялата тази история по документи, които някога трябва да се публикуват. Разпитвал съм и неговите съвременници - за тях той бе честен човек. Почтен бе. Отначало той е във Финансовият съвет, чийто председател е Никола Антов, а членове са Манол (Емануил) Иванов и Жечо Панайотов, а по-късно е Коста Стефанов. Отначало е с Никола Антов. И ако беше останал при Никола Антов нямаше да има никакъв процес. В това съм убеден. Има документи за това. Но се задействуват други сили и чрез жена му Веска го отклоняват от този съвет. Така той става опонент на Никола Антов и след това разрушението идва. Друг го отклони и друг бе този, който го вкара в затвора, а не е Никола Антов. Разказваше ми много пъти Мария Тодорова, че тогава са „скъсали сто цървула". Има такава поговорка, която споменава Учителя - докато дяволът скъса сто цървула, но накрая принуждава някой да извърши престъпление. Скъсали са сто цървула, докато убедят и привлекат на своя страна съпругата на Жечо и чрез нея да го привлекат на тяхна страна. Било е трудно, но са успели накрая. Така той се отделя от Никола Антов. 27. Цялата вина за провала носят онези сили на Разрушението, които се проявиха чрез „Майстор Борис". За това съм писал вече. Доживяха съвременниците на Борис Николов, да се убедят лично, кой е онзи, който провали всичко. А за справка виж „Изгревът" том X, стр. 760-764, както и том XI, стр. 793-803; том XII, стр. 875-877. Всичко е описано и никой не може да каже, че не знае. 28. Вижте също - „Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов" - „Изгревът" том XI, стр. 826-831 - „Разменната монета"; стр. 832-834 - „Двата триъгълника на Черната ложа в България", „Изгревът" том IX, стр. 825-845. Тези етапи трябва да се познават, защото всеки ще премине през тях, за да се изпита и определи. 29. Излизането на Спомените на Жечо Панайотов са точно за времето и за мястото им. Няколко лица бяха се сдобили чрез кражба и измама на неговите спомени и искаха да ги издадат така както досега правеха. Аз задвижих този мой план преди 30 години, работих 30 години и накрая се явяват лъжците, крадците и мошениците. Крадяха материалите и издаваха, за да ме преварят. Целта им беше да пречат на програмата на „Изгревът". И в това сполучваха, защото онзи, който ги ръководеше не беше случаен. Борбен, силен. Името му бе: „Духът на Заблуждението и Разрушението". И опорочаваха всичко до което се докоснеха. Сполучиха! Бяха много добре организирани и имаха пари. 30. Спомените и материалите на Жечо Панайотов са по оригиналите с които съм работил. Не съм променял нищо. Всичко, което съм задавал като въпроси за уточнение към Жечо, той ги приемаше и правеше допълнения. Те са публикувани. Също допълненията към магнетофонните записи, също са включени. Така че това е всичко по оригинала. Няма нищо измислено или добавено от мен. 31. Първият човек с когото започнах да работя бе Жечо Панайотов. Аз му бях изповедник за много неща. Знам толкова много неща за хора и събития, че ако започна да ги описвам ще пропищят и ще се вдигне голяма олелия от много лица. И тези, които са живи и онези, които са отвъд, отдавна заминали от този свят. Според мен това трябва да се опише, за да изтече мръсотията, за да остане само чистотата в Учението. Защото главното в Учението на Учителя е чистотата. 32. Главното за мен е, че цялата тази мръсотия трябва да изтече и да остане Учението на Учителя в своята си Чистота. Това е борбата, която водя. Запитали веднъж Учителя: „Учителю, какво да казваме на онези с една дума, когато питат какво представлява Учението Ви?" Учителят станал строг и отсякъл с една дума: „ЧИСТОТА!" „Ами как така?" Добавил: „Чистота в мисли, чистота в чувства, чистота в действие!" Ето това е Учението. Чистота. Духът пребъдва. Духът пребъдва само в Чистота. Амин. 24 юли 2002 г., 18.00 - 20.00 ч. Вергилий Кръстев. 33. Исках от сина му Благовест да ми даде един очерк за майка си. Не пожела да го напише. След дълги протакания ми даде само биографични бележки за нея, които публикувам. А той прилича на нея, на Веска Жекова и върви по нейния род, а не по родова линия на Жечо. Написа колкото можа. 34. Спомням си как тя - Веска по времето на задържането в следствието и в затвора на Жечо, тя много трудно възприе всичко това. Жечо ми разказваше, че е била тормозена и от братя и от сестри, и от милицията, които са търсили пари и злато. И тя горката, като се е връщала от работа, влизала в тъмната къща и не е запалвала електрическата лампа, дори и свещ не е запалвала, за да не предизвиква погледите на останалите. Живеела и се е движела в тъмната си къща. А тези, които оглеждали отстрани казвали „Тия отидоха в затвора, измряха и повече ги няма. И няма да ги има." Така е живяла като в жив затвор. Но се е съмнало в къщата чак когато на 1.I.1963 г. Жечо е бил освободен от затвора. Съмнало се само за някои! 35. Споделих с Благовест Тошев, че сина им не иска да напише нещо за майка си, тогава той ми изпрати един очерк, понеже е живял в тяхната къща няколко години. И го публикувам. 36. За да я зачета аз чуждият човек, то реших да публикувам нещо за нея, като включих записано Слово на Учителя, което подбрах от нейни две тетрадки предадени ми от Жечо. С ръката си беше записала това. 37. Написах тези кратки бележки, за да се знае през какви препятствия съм преминавал и колко трудно бе от самото начало продължило повече от 30 години, докато се реализира моят план. Реализира се накрая с помощта на Небето и това бе публикувано накрая. Да се знае какво е било. И че го е имало. И че тези хора също са били на земята, на Изгрева и в Школата на Учителя Дънов. Били са. А онези сили на Разрушението ги е имало, има ги днес, ще ги има и утре. Това трябва да се знае. Има служители на Духа на Истината. Има слуги на Духа на Заблуждението. И едните са в „Изгревът" и другите са там. 6 юли 2002 г,-10.10 ч. Вергилий Кръстев. 38. Има на този свят всичко. И всичко което бе по времето на Учителя има го и днес. Духът на Учителя и Бога е в Словото Му. А „Изгревът", който публикувам е мястото, където и едните от Бялата ложа и другите от Черната ложа са сложени да бъдат съдени по закона на Божията правда. И на никой няма да му се размине - всеки ще си получи заслуженото. Според делата си. 39. Жечо Панайотов бе ученик на Бялото Братство и достоен служител на Бялата ложа по времето на Учителя до 1944 г., както и от 1945 г. до края на пребиваването му на земята и между българите. Благодаря ти Жечо. 40. Накрая сина му Благовест реши да съдействува. Предаде ми снимки на баща му и на майка му, които с онези, които лично ми бе предал Жечо Панайотов, аз публикувам тук. Накрая сина му написа кратки биографични бележки за майка си, след многобройните ми настоявания. Ето ви пример как се сваля една идея през 1972 г. и как 30 години се трудя да я реализирам. Накрая сполучих, но с Божията воля и с помощна на Онзи, който ръководи поредицата „Изгревът. Амин! 24.07.2002 г. София.

XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА" I. През м. април 2002 г. излезна от печат „Изгревът" том XIV, в който том са публикувани „Свещените думи на Учителя към Ученика". На стр. 773-781 има „Бележки на съставителя", където са описани всички етапи отначало до края. Тези бележки се основават на факти и на моето проучване в разстояние на 30 години по този проблем. И никой не може да ги оспори нито вчера, нито днес, нито утре. защото са основани на документи и факти. А те са при мен. II. На 27 април 2002 г. бе изнесен редовния ежемесечен концерт-рецитал, но този път по Слово на Учителя Дънов от новоизлезналия „Изгревът" том XIV и музика на Учителя. Залата бе пълна - 220 седящи и около 100 човека правостоящи. За пръв път представяхме този том. Този том бе изнесен на една голяма маса до сцената в залата и показан. На участниците в концерта подарих по един том с посвещение от мен. Идваха разглеждаха и питаха дали това е по оригинала. Ефросина и Вихър Пенкови, които участвуваха в предпечатната подготовка като коректори и при компютърната обработка се учудваха, че всички запитват дали е по оригинала. Те познаваха оригиналите понеже бяха работили по тях - отговаряха утвърдително. Концертът завърши и ние се прибрахме доволни, че нещо сме завършили. Завършен е един етап. III. Ето предоставяме ви поканата за този концерт: СЪОБЩЕНИЕ Излезе от печат том XIV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" - „Свещените думи на Учителя към ученика" по оригинал (655 стр.). „Беседи, протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България" (137 стр.). Книгата има 64 стр. снимков материал, 792 стр. текст и ще бъде представена на концерт-рецитала на 27.04.2002 г. Настоящият концерт- рецитал се посвещава на отпечатването на „Свещените думи на Учителя към ученика" в „Изгревът" том XIV. Томът се продава в книжарница „Астея", ул. ; ,Пиротска" N 3 безистена, II етаж, Татяна Влаева, цена 10лв., тел. 98-110-58 За контакти и информация: тел. 944-79-53; e-mail; [email protected] ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ Музика и Слово от Беинса Дуно Из „Свещени думи на Учителя" от „Изгревът" томXIV Участвуват: Йоана Стратева - цигулка Анна Каралашева - виолончело Рецитация: Асен Илиев В салона на община „Изгрев" Начало 11 часа събота Ул. „Чехов" 16-А 27 април 2002 г. Вход свободен Тази покана бе извадена в 600 броя и бе раздавана последователно 2-3 седмици на ръка на последователите на Учителя Дънов. Бяха изпратени в провинцията 70 писма с тази покана и още 30 писма в София. Чрез нея съобщавахме както за предстоящия концерт, така също, че е излезнал от печат поредния том от „Изгревът" - том XIV. IV. Два-три дена след сполучливия концерт, по телефона се обажда една моя стара позната и ми съобщава, че е получила писмо от Габрово от сестри Шкодреви, на два листа са публикували материали срещу „Изгревът" том XIV. Отидох при нея, прочетох въпросното писмо, обясних всичко, че това е предварително подготвена атака срещу „Изгревът" от враговете на Школата на Учителя и от враговете на Словото му. Дадох й доказателства. Изслуша ме. „А дали другите ще повярват?" „Ще дам обяснение и доказателства". И ето сега ги давам. Неопровержими. V. Писмото бе изпратено с почерка на сестри Шкодреви. Беше изпратено от Габрово и получено в София на 25.04.2002 г. точно два дни преди концерта, за да може да атакува представянето на „Изгревът" том XIV. Точно изчислено, пресметнато за удар срещу „Изгревът". Изпратеното писмо, както и другите разпространени писма в София и в провинцията бяха с онези адреси, с които моята програма, която ръководя, а и лично аз съм писал и изпращал съобщавайки за всяко отпечатано оригинално Слово на Учителя. Значи бяха взели и откраднали адресите, с които аз съм работил и мрежата на разпространение в София и страната, която аз съм създал, а не някой друг. Отначало аз пишех собственоръчно всички писма, изпращахме съобщения за отпечатаните томчета от оригиналното Слово на Учителя, както и на „Изгревът", и непрекъснато допълвахме списъка с все нови адреси. Това бе умишлена кражба от мен, измама към адресантите от моята програма. Крадци и измамици се появиха. Не е от днес. VI. Сестри Теодора и Меглена Шкодреви дойдоха и се закачиха към моята програма чрез Александър Станчин. Аз започнах да работя с него, но после се разделихме. На този етап не желая да описвам защо и как. Средите, от които той идваше и ги представляваше, за мен бяха познати и не можех да бъда заблуден. Но на този етап нямаше с кого да се работи, понеже всички ме отхвърлиха под въздействието на „Откритото писмо" на Братския съвет публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614-641. Приех ги за сътрудници по необходимост. Знаех кои са. В Школата на Учителя Дънов съществува един окултен закон: „Кой където отначало е закачен и откъдето идва, то в края накраищата той си отива на същото място." Всеки е завързан с едно въже и някой го отпуска, отпуска, но накрая го прибира и онзи вързания с въжето се прибира, и го връзват за кола. И сега се случи същото. Онези сили и онези среди си дръпнаха Въжето и ги прибраха към кола. Тези сили ги накараха да атакуват „Изгревът". Тези сили действуваха чрез лица, които работеха с мен да ме използват по всички линии и накрая да ми обявят война. Обявиха я. И сега какво следва? Какво? Ще си проверите последиците. VII. Когато подготвях „Изгревът" том XIII помолих сестри Шкодреви да подготвят един материал, който бе публикуван на стр. 854-856, като настоях да напишат онова, което са работили с мен, за да не би да дойдат след време някои и да оспорват работата им с мен. Написаха го. Застанаха зад Истината. Прочетете го и ще се убедите в това. Но това бе тогава. А сега стана обратното. VIII. През 2000/2001 г. на сестри Шкодреви след уточняване предадох подготвения от мен материал за поредния том на „Изгревът" том XIV, за „Свещените думи на Учителя към ученика". Бях работил по този материал 6-7 месеца. За мен материала бе подготвен и трябваше да се въведе, да се странира от тях и да ми го предадат за да го отпечатам. Така смятах аз. Но се явиха няколко човека, които смятаха другояче. Те не знаеха нищо за материала и за епохата, и нямаха откъде да знаят. Но започнаха да настройват от София по телефона сестри Шкодреви срещу мен. Това се усещаше по въздуха. По това време аз им предадох моя компютър, принтер, за да могат да набират на него. На този компютър бяха набрани осем тома на „Изгревът". Занесоха го в Габрово, но с компютъра вървеше онова същество, което го охраняваше и което се грижеше за програмата на „Изгревът". Онова същество не беше съгласно с тяхната нова ориентация към онези, които ги настройваха срещу мен. Не можаха да работят с него, върнаха го. Сега той бе предаден на друг човек, който на него вече набра поредните два тома на „Изгревът", като единият е този, в който излиза този материал. А дали това е измислица за съществото, което придружава компютъра? Вярно е. Вие виждали ли сте малки деца как си играят с куклите. За тях това не са само кукли, но са живи кукли, защото в някои от тях влизат същества и така чрез тази форма те правят контакт с децата и ги възпитават. Затова има „живи" кукли, в които има същества и захвърлени кукли - в които няма нищо в тях. А сега се заслушайте как говорят с тях децата - говорят с живи кукли. И те наистина са живи. Аз като детски лекар винаги съм използвал този факт и понякога преглеждам първо истинската кукла на детето. И как ме наблюдават и родителите, и детето. И така съществото, което охранява компютъра, отиде до Габрово, те влезнаха в конфликт с него и бяха принудени да ми го върнат. Разбрах вече, че там има други ръководители, които ги отклоняват от ангажимента си към мен. И ги отклониха. И ги направиха накрая врагове на моята програма. И атакуваха автентичността на „Изгревът" том XIV. IX. По този механизъм на противопоставяне, те бяха отклонени. Този материал те трябваше да го подготвят за 5-6 месеца, а го задържаха година и половина. Не можаха да го работят, защото срещаха съпротивление от онзи, който стоеше над материала. А през онова време от София непрекъснато ги настройваха срещу мен по телефона. Те смятаха, че аз не зная нищо. Та това хвърчеше по въздуха и се четеше дори. Накрая ми върнаха материала с едно писмо. От писмото разбрах, че са отклонени от онези, които са срещу „Изгревът", срещу отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и лично срещу мен. А целта бе да бъда отстранен. Затова те върнаха материала и написаха това писмо, което ще публикувам. Цифрите съм го поставил, за да мога чрез тях да отговоря конкретно и с факти. X. Циркулярно писмо на сестри Шкодреви Здравей Вергилий, 1) Изпращаме ти разпечатките на направеното от нас дотук с всички оригинали и дискета. 2) Тъй като се работят Свещените думи на Учителя, максималната автентичност и прецизност в работата е много необходима. За съжаление според нас четвъртата част - „Трите образа на Великият", която е машинописен текст не може да се счита напълно за оригинал. В нея мисли от първите страници се повтарят към края и то с редакции, така, че не може да се разбере коя мисъл е автентична. За пример виж стр. 13 и стр. 89 от IV част „Трите образа на Великият" - оригинала, както и много други на съседните страници. 3) Други повторения с мисли от предната част и то десетки също открихме. Проблемът не е в повторенията, а в това, че те не съвпадат напълно, а са доста редактирани в единия или другия си вариант. Такива нелепи повторения открихме десетки и в изданието на Мария Митовска, защото те са работили с този машинописен текст също. 4) Нашето мнение е. че за тази част трябва да се потърси и ползва автентичен източник, а този препис е късен и с неизяснен произход, поне за нас. 5) Онези части от Свещените думи, които са с почерка на Борис Николов сме набрали без вмъкнатите от тебе допълнителни мота, защото смятаме, че това накърнява автентичността. 6) Шестте папки с твоя препис на тефтерчетата на Савка ще направим, ако ни дадеш тефтерчетата, за да изчетем нещата в оригинал преди издаването. Все пак излиза, че ще подготвим за печат важни оригинали без изобщо да сме ги виждали, а грешки винаги могат да се допускат. Така нашата работа спира до тук. 7) Ако искаш да вземеш предвид това мнение за издаването на Свещените думи и ни предоставиш оригиналите на шестте папки от тефтерчетата на Савка, може да се свърши една добра работа за Учителя. Но при това положение, ние свършихме тази част от работата, която считаме за възможна - отговорността пред Учителя е голяма. Затова, ако завършиш и издадеш Свещените думи въз основа на тези материали, без оригинали или внасяш допълнение по набраното дотук по оригинал, ние не желаем да участваме по-нататък и да се подписваме под работа в такъв вид. 8) За нас е изключително трудно да ти напишем това, защото винаги много сме ценили работата си с теб. Затова и толкова се забави работата по Свещените думи, но компромис не можем да си позволим. 9) За съжаление работата за Учителя, която винаги ни е свързвала, засега ни разделя. 03.03.2001 г. Габрово Теодора и Меглена XI. Отговорът Отговорът по точките, които съм отбелязъл в писмото: 1. а) Получих оригиналите, разпечатките и дискетата. Прегледах оригиналите, това което са въвели и разпечатките. Веднага разбрах, че тук вече друг се беше намесил, че вече друг ги ръководеше. Това се виждаше при подреждане на материала. И изведнъж изкочи Онзи, който ги ръководеше и започна да ни пречи по всички възможни начини. Той беше жив и съществуваше. б) Предадох материала на Буряна Пенкова да го прегледа и тя започна отново да го подрежда, като не беше променила нито една дума, въведена от тях. Срещаше голямо противодействие, непрекъснато и през деня и през нощта. в) Обясних й, че трябва да се въведе всичко това, което сестри Шкодреви под влиянието на своя нов Господар, не бяха въвели, а бяха отхвърлили като ненужно и вредно. Този материал аз го бях подготвил по оригиналите. г) Ефросина Пенкова беше коректорът. Тя откри много грешки, които коригира. И тя откри един много важен пропуск, от който се виждаше кой е вече този, който ръководеше вече сестри Шкодреви. Ще го представим на подходящото място. Като ни го показа всички ахнахме и стояхме като зашеметени. Разбрахме кой е този техен нов ръководител. Не беше случаен. Идваше от памтивека. 2. а) Материалът, беше подреден от мен в папки с указание за работа, направено така, че всеки можеше да въведе този материал стига да иска и стига да не му пречи някой или да се яви също някой да го отклонява. Всеки раздел бе сложен в папки или опаковани и бе ясно указано, какъв е материала, откъде е взет и как да се въвежда. Просто и ясно. Към всеки раздел бях приложил извадени ксерокопия с почерка на Борис Николов, където той лично, собственоръчно си бе надписал заглавието на раздела и приложил текста - ръкописен чрез неговия почерк или на пишеща машина. Всеки, който го види и днес, ще разбере, че това е материал подготвен от Борис Николов, който аз представях без никаква промяна в основния текст. Нито с буква или дума. б) В „Изгревът" том XIV стр. 791 е дадено подреждането на материала от стр. 4 до стр. 655. А в „Бележките" от стр. 773-786 е описано всичко, което е необходимо за онзи, който се интересува как е създаден, съхраняван и накрая как е издаден този материал. Всичко е описано, нищо не е пропуснато. в) Тук от сестри Шкодреви се възразява за „Трите образа на Великият", че не било оригинал. Това не е моя измислица. А е измислица на техния стар и явил се предрешил Нов Господар, който ги ръководи сега. А този Господар е Духът на Заблуждението. Още от тук започваме с доказателствата. Ето ги: ПЪРВОТО Е, че на стр. 776, точка 19 в „Изгревът" том XIV е отбелязано откъде е взето това. Взето е от тетрадките на Мария Тодорова, които са разговори нейни собствени с Учителя и които са публикувани последователно и то с кавички, че са думи на Учителя в „Изгревът" том V. Това бе едно желание на Мария Тодорова, което непрекъснато ми повтаряше, както и искаше да се включат мисли от Учителя от „Класа на добродетелите", които бяха публикувани в „Изгревът" том XII, стр. 520624. Това се знаеше от Борис Николов, аз го подканях многократно и той го изпълни. Така лично той състави този раздел „Трите образа на Великия". Така, че този материал е оригинал. А че има повторения - то ги има, защото те са записвани в различни години и при различни разговори. Те не пречат на никого. А че се повтарят- повтарят се, но винаги с някакво допълнение. Това е метод на Учителя. Повтаря ги понякога с допълнение, а понякога повтаря това, което е казал преди. Така е. г) И сега, което е най-важното, че към този материал аз съм прикачил извадено на копирна машина копие с почерка на Борис Николов, който собственоръчно е записал „Трите образа на Великия". А сестри Шкодреви го познават този почерк, защото са вече въвеждали предишните раздели I-III, които са написани собственоръчно с неговата ръка. А защо възразяват? Защото имат нов и стар Господар и ги насъсква срещу програмата на „Изгревът" и срещу мен. И той им внушава, че те са нещо, а аз съм нищото. А нищото е онзи, който им внушава и който ги обработваше месеци по телефона от София срещу мен. Те смятаха, че аз не зная това. Знаех го. д) Борис Николов е извадил тази глава собственоръчно от стенограма в една тетрадка. Отгоре е написал на стенограмата заглавието. Лично преписва на пишеща машина стенографския текст. И този текст бе даден за въвеждане със заглавието написан от Борис Николов. А те познават много добре почерка на Борис и на български, и неговата стенограма. А аз бях прикачил заглавието към текстовия материал. И те са стенографки, знаят да четат, защото са разчитали стенограми. Така, че те знаят, много добре, кой е подготвил този материал. А аз само съм го систематизирал и съм го предоставил на тях да се набере на компютър. И нищо повече. И най-важното е, че е указано от мен и също, и с почерка и на Борис Николов, че това е материал съставен освен от тетрадките на Мария Тодорова на брой две от разговорите с Учителя, но и от „Класа на добродетелите" от тетрадките на Мария Тодорова. Ще видите почерка му в приложенията, които ще представим накрая. е) А сега зебележете най-важното. Материалът на „Класът на добродетелите" е набран лично от сестри Шкодреви, като им бяха дадени оригиналите и това е поместено в „Изгревът" том XII, стр. 291-519; 520-624; 625-760; 761-862. Те са го набирали. Борис Николов някъде към 1977 г. подбра онези мисли изказани от Учителя от „Класът на добродетелите" и ги включва в своя раздел „Трите образа на Великия". Лично, собственоръчно го е писал на своя стенограма и лично го е преписал на пишеща машина. И този препис аз им го връчих. ж) Е и какво излезе накрая. Една голяма лъжа изречена от сестри Шкодреви. А какво говори Учителя за лъжата виж „Изгревът" том XIV, стр. 130 под N 831 - Без лъжа! „Новото възпитание - без лъжа! Нито бяла, нито черна. Лъжата петни човека. Истината очиства човека. Любовта изключва всяка лъжа и внася истината в човешката душа." И това са го набирали ръцете на сестри Шкодреви. И за нарушение на този закон ще си отговарят по законите и на едната - Бялата ложа, и на другата Черната ложа, които присъствуват в Школата. И след време ще се чете това и ще си го проверяват, като доказателство за нарушение на окултните закони, по които се движат и живеят и „Бялата лъжа" и „Черната лъжа" пребиваващи на Изгрева по времето наУчителя Дънов и присъствуващи в поредицата „Изгревът" от том I -XV. з) И накрая ще ви покажа как действува лъжата чрез сестри Шкодреви. В „Изгревът" том II, стр. 198,7 ред отдолу до стр. 199,8 ред отгоре е описано от Борис Николов, как Савка получава „Свещените думи" от Учителя и че се дава информация за трите глави, които ще излезнат включително „Трите образа на Великия". Забележете това е том II и е издадено през 1995 г., а след 7 години Шкодреви пишат лъжа за да отклонят мнозина. В „Изгревът" том III, стр. 109-112 се дават данни за архива на Савка Каремидчиева и как е съхраняван и как е работено с него. И аз бях този, който накара Борис Николов да ги дешифрира и да подготви код за различията на нейните стенограми. Това бях аз, а не онези стотици т.н. верни последователи на Учителя Дънов, целували десницата му в знак за общение с Господа. А на стр. 393-394 в том III има приложение с почерка На Борис Николов, където той с почерка си удостоверява, че се включват и „Трите образа на Великия", изваден от беседите и разговорите на Учителя пред „Класа на добродетелите". Така, че той си е подготвил всичко. А том III е публикуван заедно с том II през 1995 г., а след 7 години сестри Шкодреви пишат лъжи и хули. Е какво ще кажете сега? Кажете го. и) И сега сестри Шкодреви лъжат, умишлено накарани от своя Господар. И сега сестри Шкодреви крадат чуждото доверие и го обсипват с покварата на Измяната. И сега сестри Шкодреви погазват всичко чисто и свято от „Свещените думи на Учителя" с калта на предателството и на измяната. Едновременно. И което е най-важното те изобщо не са чели „ Изгревът", нямат никакви знания, защото дори в „Изгревът" том XIV, който отхвърлят, защото на стр. 341-342 е написано много точно с ръката на Борис Николов, че той поставя „Трите образа на Великия" в този материал на „Свещените думи". 3. Тук се говори за различните повторения. Да има ги. Но онзи, които не е чел „Изгревът" от том I до XV не може да знае защо ги има. А то е описано. И е много просто за обяснение. Ако Савка Керемидчиева си беше свършила работата според нейният списък отбелязан на стр. 782-783 в „Изгревът" том XIV, нямаше да ги има тези повторения. На нея попречи Онзи, на когото попречи и на сестри Шкодреви да се свършат работата. Този е един и същий. Повторенията се дължат на дешифрирани мисли на Учителя от различни години. И то дешифрирани от различни стенограми от стенографите. В идеалният случай Учителят понякога повтаря някоя мисъл и добавя някои нови неща. Итази мисъл не може да се изхвърли, защото при нея има ново положение - нова насока и движение. И тя трябва да остане. А има и случаи, когато онзи, който дешифрира си добавя някоя дума, за да изясни по- добре мисълта на Учителя. Така са смятали вчера, така смятат и днес, затова се явяват онези, които искат да редактират Словото на Учителя. Но в случая тук ще се постъпва така както аз съм настоявал. Когато мисълта се повтаря няколко пъти - то тя се отстранява и остава само първата. Но, когато има подобни сходни мисли, но с допълнение - то те остават. И в това няма нищо лошо. Сега в 2000-2002 г. нищо повече от това не може да се поправи. И аз спасявам онова, което е останало и трябва да се издаде, и съхрани. Аз го спасявам, а не някой друг. Е, това трябва да го приемете. А що се отнася до изданието на Мария Митовска и за нейната кражба извършена умишлено, сега отидете и на гости, за да видите как плаща за нарушение на окултните закони. Такава среща ви е необходима. Тя сега е пълен инвалид с ръцете си и с краката. Сестри Шкодреви трябва също да я видят, като я посетят. 4. Засега няма автентични източници повече от това, което притежавам и издавам. Има откраднати материали от Лалка Кръстева и от други лица. Това е описано в „Изгревът". Има много покрити и укрити оригинали от лица, които изчакват. Някои са унищожени. А пък други ги продават. Затова вече писахме. Ако се намерят други оригинали, нищо не пречи да се сравнят и да се добави още нещо. Но първоначалния план на Савка засега е неизпълним. Нито за днес, нито за утре. Времето е изтекло за това. Указахме защо се е допуснало това. 5. В тази точка се говори, че това, което е написано от Борис Николов е автентично, а това, което е добавено от мен е нищо. Хайде де. Тука изобщо не може и дума да става за сравнение. Ще ме сравнявате с Борис. Невъзможно е. Ето оттук започва Великият провал на сестри Шкодреви. Това се дължи на незнание, на невежество от тяхна страна. Непознаване изобщо как са давани от Учителя „Свещените думи". А това е описано в „Изгревът". Затова си има ръководител на програмата, на която се явявам аз и те трябваше да изпълнят точно и безпрекословно онова, което съм дал. Но не искаха. А се подчиниха на Онзи Дух на Заблуждението, които ги отклони и който ги разруши. Ще си проверят всичко. ПЪРВО: В „Изгревът" е описано как Учителят е диктувал на Савка. Описани са всички възможни положения. И затова никому не е позволено да говори, лъже както правят сега сестри Шкодреви. Те изобщо не са чели „Изгревът" или с това го отхвърлят. Незнанието е голяма сила, особенно когато се управлява от някого с цел разрушение. Виж „Изгревът" том I, стр. 98-103; том V, стр. 629-632, за да видите как са давани „Свещените думи" от Учителя. ВТОРО: Учителят Дънов е говорил - мислите на Учителя, които са идвали по строго определено време и на различни места, и които са давани от Духът - Беинса Дуно - Всемировият Учител на Вселената. Говорил ги е и те са били стенографирани. Виж „Изгревът" том I, стр. 103-106; том II, стр. 197-200; том III, стр. 109-112; 112-113:113-115. Той ги е говорил, но без „мота". И по-късно, когато ги е дешифрирала Савка си е слагала „мота". Сложи вляво едно „мото" и след това следва мисълта на Учителя. Това може да се провери в нейната издадена книжка през 1938 г., защото там се вижда, че не всички „мота" са удачно сложени и пасват с мисълта наУчителя. Вижда се ясно за онзи, който има очи за да вижда и който познава материала. Така, че „мотата" не са от Учителя. Има доказателства за това, дори и в тефтерчето на Савка има страници, където не винаги е слагала мото. Просто е пропускала да ги сложи след като е дешифрирала стенограмата. Има го това. ТРЕТО: Онова, което е дешифрирал Борис Николов, той си е сложил „мотата". Те не са от Учителя. Има доказателства за това. А където Борис бе допуснал пропуски да ги сложи, аз добавих „мота" съобразявайки се с основната мисъл на Учителя. Това можеше всеки да го направи. Ама всеки човек. ЧЕТВЪРТО: И така „мотата" поставени от Борис Николов, сестри Шкодреви ги признават, а мойте сложени „мота" тук-там - може би към 10-20 „мота", не ги признават. Ето тук е най-големият им провал, защото се подчиняват на духа на „Майстор Борис". А този дух разруши цяло Братство. Ето как. „Майстор Борис" провали стотици хора, провали цялото Братство, отклони го по погрешен път, издаде от 1945-1950 г. - 51 броя томчета с редактирано и променено Слово на Учителя Дънов, Организира промяна на Словото чрез Лалка Кръстева, след това го издадоха чрез Милка Кралева. Обсеби Милка Кралева, така, че тя продаде салона в Бургас на тамошното братство и сега продават моя архив събиран 30 години, заедно с 600 писма наУчителя до Пеню Киров. Продават ги за пари. А защо? Защото ги управлява Духа на Заблуждението. Ето това е. Та сега кого и какво ще признавате? Ще признавате разрушителят. Ето така те признават почерка на „Майстор Борис", а не признават почерка на Вергилий Кръстев. А аз съхраних Словото 30 години, издадох 56 томчета с оригинално Слово, издадох XV тома на „Изгревът" и организирах 20 концерта по Слово на Учителя и музика от 1990-1999 г. и сега 2000-2002 г. продължавам с концертите - досега са 8 броя. Чрез мен остават в историята. ПЕТО: Нали по делата се познават, кой кому служи. И още нещо. Най- голямото предателство и отклонение, ръководено от Черната ложа започна от Габрово след 1990 г. Това е описано в „Изгревът". И така Габрово си остава място на Черната ложа. Доказателствата са налице. Както по времето наУчителя, така и след него. И така до ден днешен и до ден утрешен. Виж „Изгревът" том IX, стр. 764-768; 775-779; 788-789; 854; том X, стр. 761763; томXI, стр. 823. Веднъж Борис Николов минавал като „ангел" покрай Учителя Дънов. Една сестра казала: „Учителю, виж брат Борис минава покрай нас като че ли е ангел". Учителят го изгледал и казал: „Да, само да не е от Габрово". Това е! Само да не е от Габрово. Всичко досега казано от Учителя се сбъдна. А останалото ще се сбъдне по наше време. И по ваше време. Отклонението е вечно. И падението е безкрайно. ШЕСТО: За историята на „Свещените думи на Учителя" е описано в „Изгревът" том IX, стр. 768-775. Там е описано всичко за кражбата, за лъжата, за промяната на „Свещените думи" от няколко лица, които са ръководени от един и същи Господар. Прочетете ги. Верни са. И този същия Господар нареди на сестри Шкодреви да атакуват „Свещените Думи на Учителя" в „Изгревът" том XIV, чрез своите циркулярни писма и то изпратени на адреси от моята Програма, които аз съм създал, аз съм издирил и лично съм пращал писма до тях, за да ги уведомявам за излизането на поредното томче от Словото, от оригиналното Слово, както и на „Изгревът". Откраднаха адресите. И пишат ли пишат лъжи. Ето затова отговарям за да се знае, колко е голямата лъжата, пошлостта и всичко останало, която ги придружава. След голямата лъжа идва и голямото предателство. 6. Въпросът с шестте папки, е описан в „Изгревът" том XIV, на стр. 381 в точка 32. Работил съм към 3-4 месеца. Изваждал съм ги от различни листове, тефтерчета, записки. Този материал не можеше да се предаде другиму. Нямах им вяра, защото знаех вече, че друг е този който ги ръководи. И освен това на стр. 344 и стр. 478 е отбелязано каквото трябва. Какво е направено и как е направено. И така не се признава от сестри Шкодреви моя почерк. А аз съм ръководител на програмата. И чрез тази програма те бяха привлечени да работят, макар, че имаха много пропуски и провали, за които ще споменем по-късно. А се подчиняват на своя нов и стар Господар. А съм имал единствено изисквания към тях да се работи по оригинала и да не се променя нищо. Само това. Колко е малко! Е, вие какво смятате, че „Майстор Борис" или Борис Николов стоят над мене. Не може да стои, защото е от Габрово. И второ аз съм му свършил работата и чрез мен той днес има историческа следа. Без мен той вече отдавна нямаше да го има. Аз го лекувах, като лекар съм го спасявал няколко пъти, продължавах му живота и му давах от моя жизнен кредит. Ясно ли е? А знаете ли как става това? Така че, аз съм първо, а след това останалите следват след мен. Проверете поредицата „Изгревът". Кой я ръководи и кой я подрежда. Ами, ако ме нямаше? Нямаше да има нищо. А сега има. Има я и Бялата и Черната ложи в „Изгревът", и то защото ме има мен. Това е. А ги има едните и другите - има ги защото ги е имало. 7. И така накрая онзи Духът на Заблуждението и на Разрушението, който ги подклаждаше и отклоняваше чрез телефонни разговори от София и последвалите срещи с някои лица, ги накара да спрат работата и да върнат материала. Добре че го върнаха. А го държаха близо две години. Бяха случайно задържали някои неща, но след мое напомняне ми ги върнаха. 8. Работата по „Свещените думи" се забави, защото се явиха силите на Разрушението. И те им се подчиниха. За какъв компромис те говорят. Компромисът бе мой, че им дадох материала за работа. А онова, което те написаха, беше чиста лъжа. И аз отговорих на нея. И сега на кого ще вярвате на тях или на мене. И за да ви помогна, ще публикувам заглавията лично написани от Борис Николов. На скенер ще ги извадя. Ще се види черно на бяло. Ще видите истината. 9. „За съжаление работата за Учителя, която винаги ни е свързвала, за сега ни разделя". Подписи: Теодора и Меглена. Ето тук е още по-голям провал за двете сестри Шкодреви. Доказателства? а) Тук се вижда, че те си имат Учител, който ги разделя от мен. Да, но това е техния Учител, който не е мой Учител. А кой е техния Учител, ще ви покажем сега. Когато набираха материала и го набраха, и когато бе проверен по оригинала се видя, че те бяха изпуснали едно изречение под N156 намиращо се на стр. 24 и то от преписа на оригинала издаден от Савка Керемидчиева през 1938 г. А какво гласи ли? Ето какво: „Бялата светлина Когато ученикът се потопи в Бялата светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина." Всички мои сътрудници останаха изумени от този факт. Това го откри Ефросина Пенкова като коректор. Те знаеха, че те отказват и повече не искат да въвеждат. Значи се подчиняваха на Своя Учител от Черната Светлина и затова отказаха да въвеждат. Не въведоха оригиналите от 1938 под N 156. Отказаха. И понеже бяха свързани вече с онзи Черен дух, то много трудно „Изгревът" том XIV се работеше. Ако бяхме го дали да се набере отново, щяхме да спечелим време. Но оставихме да работят по техния набор. И понеже бяха го набрали то отзад на стр. 792 написахме онова, което те са набрали. Написахме имената и страниците, които са набирали. Не можех да изхвърля имената им. Аз знаех, че ще има ново изпълнение от Духа на Заблуждението и Духа на Разрушението. Казах си, ако го има и то дойде ще го посрещна и ще отговоря, за да видят всички какво представляват. За такова предателство не се мълчи. Но казах си, ако си замълчат, то аз също ще си замълча и ще останат само обяснителните бележки към „Изгревът" том XIV на стр. 773-786. Но се разкрещяха и нададоха вой. Вой на хищници и на чакали. Нахвърлиха се върху мен за да ме разкъсат на парчета. XII. Сега ще спомена, онова, което бях предал на сестри Шкодреви. Те трябваше да направят компютърен набор и което те не направиха, а изхвърлиха, понеже беше с моя почерк. Изхвърлиха го като ненужно и вредно. а) Дневникът на Савка Керемидчиева - от стр. 1-9 от ръкописа на Вергилий Кръстев, който го е извадил от нейни бележки. Не бе набран от габровките, понеже не ми признават почерка за автентичен. Публикуван е в „Изгревът" том XIV, стр. 542-547. б) „На гости при Латвийското Братство" - този материал бе изхвърлен от габровките и не бе набран от тях. Не ми признават почерка. Публикуван е на стр. 554-556 в „Изгрева" том XIV. в) Теми на учениците от Школата на Учителя. Изхвърлен е, понеже е с мой почерк. Публикуван е на стр. 569-570 в „Изгрева" том XIV. г) Работа на ученика върху стиховете на Библията - изхвърлен е от габровките, понеже е с мой почерк. Публикуван е на стр. 570-571 в „Изгрева" том XIV. д) Списък на Младежкя окултен клас - е също изхвърлен от габровките, понеже е с мой почерк. Публикуван е на стр. 571-574 в „Изгрева" том XIV. е) формули от Словото наУчителя. Изхвърлят се. Публикувани са на стр. 645-649 в „Изгрева" том XIV. ж) Не е въведено „До учениците". Публикувано е на стр. 650-652 в „Изгрева" том XIV. Всичко до тук бе изхвърлено от техния Учител, който работи с Черната - Светлина. А дали това е така, ще ви приведа още доказателства. Спокойно. Доказателства има много. Ще ви ги представим накрая. А следващите поколения, когато работят с архива ми ще се убедят в това. И ще се чудят на лъжата. XIII. И да приключим с това писмо от 03.03.2001 г. ,с което габровки връщат материала. Ще спомена кой раздел откъде е взет за компютърен набор. I. Привет към ученика - Издадено 1938г. II. Думи на свещеното начало - според ръкописа на Борис Николов го е дешифрирал през 1970-1971 г. и това е отбелязано на стр. 341 и 342. III. Мисли за Великите Души и Единната Любов - взети от стенограмите на Савка. Борис ги е разчел и лично преписал на пишеща машина. IV. Трите образа на Великия - взети от тетрадките на Мария Тодорова и „ Класът на добродетелите". Ето това е. Никаква компилация. Този материал е подготвен лично от Борис Николов - (II, III, IV част). Доказателствата са налице. А къде е проблемът? Проблем няма. Тук е Духът на Заблуждението и той води след себе си Духът на Разрушението и всичко разрушава. Това е толкова добре познато. Ето затова трябва да я има тази моя рубрика за ИСТИНАТА и за ЛЪЖАТА. И всички протестират защо я водя и списвам. Ами прочетете посланията на апостол Павел. Онова, което той пише, има го същото и тук, защото са едни и същи преродени духове и ги ръководи Духът на Антихриста. XIV. Книгата бе подготвена за печат. На стр. 792 в „Изгревът" том XIV бе отбелязано какво са набрали сестри Шкодреви. Не ми е минавало през ум, че трябва да им махна имената. Но знаех, че нещо ще стане около тях. Но никога не предполагах, че те ще изпращат писма, за да атакуват и отхвърлят „Изгревът". Изпратиха ги по цяла България на онези адреси от моята програма. А сега аз ще го публикувам това циркулярно писмо. Да се знае и помни какво нещо е подлост, лъжа, измама. И колко е голямо предателството. Голяма работа. Ето такова нещо да не ви се стовари на главата. Много трудно се изнася. Най-трудното е предателството. Цифрите на циркулярното писмо са добавени от мен, за да отговоря точно по него, по точки. XV. Циркулярно писмо на сестри Шкодреви. Приятели, 1) Пишем ви по повод наскоро излезлия 14 том от поредицата „Изгревът", в подготовката, по който участвахме. 2) При нашата работа възникнаха сериозни проблеми поради начина, по който беше комплектуван материала за печат. Затова след приключването на работата си писахме писмо на Вергилий Кръстев, в което го уведомяваме за това. че поставените от него мота срещу мисли на Учителя накърняват автентичността на материала. 3)Този проблем и другите въпроси, които са описани в писмото, ни принудиха да откажем по нататъшната работа по тома, ако не се запазят думите на Учителя без допълнения; не се предоставят оригиналните тефтерчета на Савка Керемидчиева, вместо да ни се дава препис на ръка от Вергилий Кръстев без никаква възможност да сверим дали има разлики с писаното от Савка; 4) И не се изследват материалите от частта „ Трите образа на Великият", която представлява компилация с неизяснен автор, с много мисли, които се повтарят и са редактирани. 5) След излизането на тома със съжаление констатираме, че нашите забележки не само не са взети предвид, но и нови многобройни намеси в словото във вид на мота и обширни забележки под линия са внесени. A V-ra част е направена от спомена тия препис. 6) При това пол ожение и предвид на факта, че сме вписани като участници в подготовката, се считаме за длъжни да уведомим братските групи за случилото се в името на Истината и заради Словото. 7) Прилагаме копие от писмото ни до Вергилий Кръстев. 8) Молим да уведомите братските групи. 9) Меглена и Теодора Шкодреви Габрово 24.04.2002г. XVI. Отговорът на циркулярното писмо от 24.04.2002 г. 1. След като излезна „Изгревът" том XIV, лично аз опаковах два тома и изпратих на сестри Шкодреви. Така че вече го имаха. Беше изпратено до Габрово писмо с покана за концерт-рецитала на 27 април 2002 г., като имаше съобщение отзад къде се продава том XIV. След като бяха участвували в него - не можеше да ги няма вписани, макар че техния материал основно бе преглеждан, прочетен изречение по изречение и отново беше сложена номерацията на мислите от Буряна Пенкова. А коригиран от Ефросина Пенкова. Беше много трудна работа. 2. За да атакуват автентичността на „Изгревът" те твърдят, че съм си поставил „мота" срещу мислите на Учителя. А те не знаят, че Учителя не е слагал „мота", а е само диктувал мислите. „Мотата" са слагани впоследствие от Савка Керемидчиева и от Борис Николов. А където беше пропуснал да стори това Борис Николов, аз ги добавих, след като се запознавах с текста. Така, че това е непознаване поради липса на знание от тяхна страна. Това го знаеше само ръководителят на програмата на „Изгревът", който е моя милост. Това нещо го знаят и други лица, след като са ме запитвали. Така, че тяхното твърдение, че съм променял е една голяма лъжа. Умишлена лъжа предадена им o'l техния Господар за да я разпръснат. И я разгласяват чрез циркулярно писмо. А има безброй доказателства, където се вижда, че дори Савка не е поставяла навсякъде „мота" понеже ги е пропускала да ги сложи след като е дешифрирала мислите диктувани й от Учителя. Същото без да иска е пропускал и Борис Николов. А аз ги добавих. Това всеки може да го стори, не само аз. Ами всеки човек. 3. Не им предадох оригиналните тефтерчета на Савка, заедно с техните бележки, защото те трябваше да се подредят. А това можех да сторя само аз, защото познавах целия процес. Аз вече не им вярвах, защото знаех че друг ги ръководи. Освен това те не са тези, които могат да проверяват и да дават преценка. Те нямат знания и подготовка по тези неща. Всичко, което съм написал до тук доказва именно това. Моят препис е точен и за това бях отбелязал в „Изгревът" том XIV на стр. 781 под точка N 32. Книгата им бе изпратена, те можеха да прочетат обяснението и да си замълчат. И с това щеше да се приключи всичко. Но онзи, който ги вече ръководеше по телефона от София и онзи, който ги обсеби бе Духът на Заблуждението и решиха да атакуват, и да отхвърлят „Изгревът" том XIV, като внушат на всички, че това което съм издал, не е автентично. Аз ще публикувам не една страница на скенер откъдето се вижда, че Борис не е слагал мота, на подписания от него, с ръката му, ръкопис. Не е поставял. А го поставям аз. Значи той може да поставя, а аз да не мога. Нали трябва да се завърши работата. 4. Въпросът с „Трите образа на Великият" бе вече изяснен. А за доказателство ще представя на скенер, собственоръчно с почерка на Борис Николов откъде го е взел. Той бе надписал така: „Свещените думи на Учителя". От тетрадките и бележниците на Мария - формули, мисли от „Класа на добродетелите". Точно и ясно. А към листа е прекрепена стенограма с почерка на Борис „Свещени думи наУчителя" за IV книжка „Трите образа на Великия". Този раздел се явява IV книжка понеже той приема издадените през 1938 г. за книжка I. По този начин бе оформен и от мен в „Изгревът" том XIV. Борис изважда материала си и го преписва на своя стенограма на една тетрадка, която притежавам и от нея преписва лично на своята машина на български целия материал от този раздел. Именно този препис на пишеща машина направен лично от Борис Николов бе даден на сестри Шкодреви, но те не познаваха нищо от това, което описвам сега. И сега го прилагам за доказателство. А на стр. 265 от том XIV е написано с големи букви откъде е взет материала. Значи си служат с лъжи сестри Шкодреви. Големи, превъзходни лъжци. 5. Техните забележки не можаха да се вземат предвид, защото по този материал те са невежи и не знаят нищо. Онзи, който прочете моите обяснения, ще се убеди в това. Те трябваше само да въвеждат. Но друг бе този, който ги накара да атакуват „Изгревът". Друг е. Аз го познавам. Познавам лично и слугите му тук. Те имат собствени имена обвити с подлост и предателство. Зная ги не само аз. а) Защо съм поставил забележка под линия. Да се разберем. Аз съм ръководителят и аз разпореждам, а те трябва да изпълняват. Ако не изпълняват в някое държавно учреждение, ще ги уволнят и отстранят. А тук е по-опасно, защото действуват окултните закони. А те сега тепърва ще си ги проверяват. А останалите около тях ще наблюдават и отвреме навреме ще четат техните писма в „Изгревът" том XV. Ще ги прочетат и ще проверяват как действуват окултните закони по правилата на Бялата и на Черната ложи на „Изгревът". Няма да им се размине. б) А сега няколко примера. На стр. 396 има стихове с N 22,23,24,25,26. Какво ще разберете от тях, ако не е поставена под черта обяснението на стр. 396397. Та днес като запитвам някого какво е св. Троица - то мълчат. Не знаят какво е Божия Дух, Христов Дух и Господен Дух. Та и сестри Шкодреви това не знаят, иначе не биха писали срещу това. Не знаят нищо. Невежи са. в) На стр. 400 под черта за обяснение на N 38 и на стр. 401 за N 42; г) На стр. 410 под N 80,81. Какво можете да разберете от всичко това, ако не прочетете обясненията под черта? Нищо. Абсолютно нищо. д) На стр. 412 под N 92 също под черта са дадени обясненията. Отнася се за онзи, които казва някоя измама, защото ще бъде повинен на смърт. Ами трябва да са дадени обяснения. И ги давам. Те не знаят, че и Бялото и Черното Братство наказва. Казано е с какво. Повинен на смърт. Заплаща с живот. А всичко изнесено от сестри Шкодреви дотук са лъжи и измами. И те ще си проверят как действува N 92, за което протестират, че съм го дал под линия на стр. 412 и други ще го проверят. Няма да им се размине. 6. И сега в името на лъжата и измамата към Ръководителя на програмата Вергилий Кръстев те изпращат циркулярно писмо до всички последователи на Учителя Дънов, да оспорят автентичността на „Изгревът" том XIV. 7. Прилагат копие на писмото до мен изпратено на 03.03.2001 г. 8. Уведомяват Братските групи. Изпълняват точно каквото им нарежда техния стар и нов Господар. Той е един и същ. Името му се знае. Мястото, където пребивава също се знае. Знаят се имената на неговите слуги. Но не е дошло времето да ги съобщим, за да се знае от всички какво представляват. Ще дойде това време. 9. Забележете датата на това писмо е 24.04.2002 г. А концерт-рецитала в София за „Изгревът" том XIV е на 27 април. Писмата в София пристигат с щемпел от пощата в София на 25 април 2002 г. Някои се е погрижил да пристигнат по-бързо, два дни преди концерта, за да атакуват концерт-рецитала и представянето на „Изгревът" том XIV. Е, какво ще кажете затова? Изпълняват точно нарежданията на Своя Господар и на онези по телефона от София. А датата 24.04.2002 г. е сложена два-три дни преди тогава, защото не може писмо пуснато от Габрово да дойде за един ден по пощата и да има клеймо от София на 25.04.2002 г. Не може. Значи и тук се лъже. Царството на лъжата и измамата е също безкрайно и присъствува не само в Габрово. А с писмата си искат да го прехвърлят навсякъде по страната.Сполучиха ли? ]XVII. През 1997/1998 г. предадох лично оригинални лекции от неиздадено Слово на Учителя Дънов на Общия окултен клас: Год. XVIII (1938-1939), които бях съхранявал по време на комунистическата власт 30 години и бях ги запазил и съхранил от обиските на милицията, която ежемесечно правеше обиски и унищожаваше всичко, на сестри Шкодреви. Единствено условие бе да се набере по оригинал. Не съм извършвал никакво вмешателство. Обикновено, когато пристигаше материала с паус за печат, аз преглеждах първите две-три страници, както и последните. И ако намирах нещо направено не както трябва, веднага се коригираше. Така действувах. Когато идва годишнината, то тя не ми се предава на мен за да я прегледам и веднага заминава за печат. Тук се намесва онзи, който искаше да ме отстрани и да превземе ръководството на програмата ми. Тя трябваше да излезе в две томчета. Предава се на страничен човек, комуто се плащаше допълнително да оформи корицата, която трябваше да излезе с жълти корици. Излиза от печат книгата и ми я предават да я видя. Обръщам * на 2 и 3 страница и целия настръхвам. Сестри Шкодреви на стр. 2 си бяха написали имената, че са редактори на тези два тома. Редактори. А всеки знае какво означава редактор и че той има право да редактира текста както си иска и да го обработва както му хрумва. Това означаваше, че те са редактирали и променяли текста. А бяхме се разбрали да набират по оригинала. Значи бях излъган и измамен от сестри Шкодреви. Тук нямаше нищо случайно, защото бе дошъл друг да ги ръководи вече отвътре и отвън. Поглеждам на стр. 3 на двете томчета и прочитам, че това е 1939-1940 г. Поглеждам от том I на стр. 21 и там пише, че лекцията е от 28.IX.1938 г. Поглеждам от том II на стр. 23 и чета, че това е лекция от 8 март 1939 г. Значи годината е 19381939. А те бяха написали погрешна година. А защо? Защото онзи, който им бе наредил да се напишат редактори е същия, който чрез тяхните ръце сложи погрешната година - 1939-1940. Нарочно за да провали издаването на двете томчета. И успя в това си начинание. Не бяха случайни да пречат и разрушават. И сега, което е най-голямото чудо, бе, че онзи чуждият човек отвън, комуто плащахме да направи горицата преглежда пауса и вижда, че това е 1938-1939 г. И така той оформя корицата с годината, която лично е прочел от пауса и така се отпечатва. И така чуждият човек спасява от пълен провал отпечатаните две томчета излезнали по 1000 броя. И сега на корицата пише 1938-1939, а на 2 стр. пише, че сестри Шкодреви са редактори, а на стр. 3 пише погрешната изписана от тях година 1939-1940. За да се спаси от пълен провал тези две томчета после се изтриваше с химикал погрешната година 1939-1940 и то на всеки брой. Точно 2000 пъти за двата тома. Аз си я запазих без да я изправям. А сега на скенер ще ви представим доказателството за вмешателството на онзи, който искаше да ме отстрани и онзи който управляваше тогава сестри Шкодреви. Той е един и същи. И сега действува. Така, че онзи, който ги провали тогава като редактори и с погрешния надпис на годината е същият онзи, който ги накара да напишат двете циркулярни писма и да ги изпратят по страната на 24.04.2002 г. Един и същи си е. Името му се знае. Тогава, навремето през 1998 г., след като се отпечатаха двете томчета, то им написах остро писмо и ги питах кой им е Господаря и кому се подчиняват. Те бяха на лагер на Рила. Прочетаха писмото и на другия ден напуснаха лагера. Не можаха да издържат на този техен провал. Бяха хванати в лъжа и в измяна към програмата за издаване оригиналното Слово наУчителя Дънов, която ръководех аз. Бяха участвували в организацията за един провал. А аз как ли издържах. И трябваше тогава да ги отстраня, но ме уверяваха, че станала случайна грешка. Оставих ги да работят. Приех, че е случайна грешка, макар че знаех, че няма случайни грешки, когато се работи Слово на Учителя. И сега същият Господар се яви, подчиниха му се, изпратиха циркулярни писма по цяла България да атакуват „Изгрева" том XIV. Атакуваха го. А сега ще си проверят окултните закони от измяната и предателството. Измяната е едно, а предателството е друго. Та по двата окултни закона ще отговарят. XVIII. Аз смятам, че сестри Шкодреви извършиха три предателства. Първото предателство срещу Програмата, която аз ръководя за отпечатването на Словото на Учителя по неговия оригинал. Второто предателство е срещу програмата, която издава поредицата „Изгревът". Третото предателство е срещу самия мен. Тяхните циркулярни писма означаваха точно това. Аз ги предавам на тези трима, които ръководят и трите програми, да въздадат Божията Правда по всички окултни закони на Б ялата и Черната ложа, присъству ващи на Изгрева. Защото с техните писма те целенасочено, умишлено атакуваха автентичността на „Изгревът" том XIV пред всички последователи наУчителя Дънов. Атакуваха с лъжа и измама. „Изгревът" е свещен и неприкосновен. В него присъствуват и двете ложи, и съответно и двата ангела, които с меч пазят и раздават Божията Правда. А на онези, които ме излъгаха, изиграха и предадоха по всички правила на измяната и предателството - то ги оставям Небето да им въздаде Божията Правда. А тези, които четат след години „Изгревът" непременно ще проверят как действува Божията Правда в „Изгревът". А поредицата „Изгревът" описва точно как това е ставало по времето на Школата на Учителя Дънов, за да се знае и помни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯТ И "ИЗГРЕВЪТ Работя с Вергилий Кръстев от 1999 г. Въвела съм два тома на "Изгрева" (X и XIII), както и две годишнини от Словото на Учителя. През 2001 г. странирах (с. 5 - 652) и въведох част от том XIV на "Изгрева" (с. 343 -478), за който се отнася писмото на сестри Шкодреви от 24.04.2002 г. Това, в което се убедих през изминалите години е, че Вергилий Кръстев от десетилетия изпълнява мисия с изключително значение за Бялото Братство и то я изпълнява с всеотдайност и отговорност пред Този, Който му я е възложил. Съмненията на сестри Шкодреви се коренят в неразбирането на тази мисия и в липсата на усещане за силата, която стои зад човека Вергилий Кръстев, и ръководи и контролира процеса на издаване Словото на Учителя и документиране на свидетелствата за епохата, съпътстваща Неговата поява в плът на земята. Както казва Учителят "Истината сама се защитава." И аз съм убедена, че времето ще постави всекиго на мястото му в съответствие с делата му и светлината, която дава на света. Буряна Пенкова Като екип работим отдавна - Вихър, Буряна и Ефросина, но получаването на коректурите на "Изгревът" том XIV за нас беше неочаквано. Защо? Бяхме в течение на плана на Вергилий Кръстев - материалът за "Свещени думи на Учителя" да бъде набран, страниран, коригиран и отпечатан на паус от Теодора и Меглена Шкодреви. Отказът и мотивите за прекратяване на съвместната им работа със съставителя на "Изгревът" за нас беше изненада. Една такава отговорна работа винаги се основава на взаимно доверие. И в случая става дума точно за доверие - приемане на ръкописа с неговия почерк. Ние имаме много и преки впечатления за неговата коректност и акуратност, и за нас това не беше проблем. От друга страна и доверието беше взаимно - ние видяхме и работихме с оригиналите съхранявани от него. Работата с материала, поставя изискването да се прави не само коректура, т.е. да се проверява за граматически грешки и идентичност с оригинала, но да се възприема и от гледната точка на читател - бил то българин или чужденец. И в тази връзка смятаме, че забележките не пречат и не спъват възприемането на записаното Слово. Трябва да се има предвид и това, че всичко е по свобода - който желае, може да прочете поясненията, а комуто пречи - не - те са написани под черта. Що се касае до другия елемент от нашата работа сме достигнали до извод, почерпен от практиката, че намерените грешки, в коректурата или след нея, са в рамките на допустимото и те не ни изненадват. И както казва Учителя: "Не е в писалката, а в написаното; не е в написаното, а - в разбраното". Но на фона на цялостната картина от взаимоотношения, която се очерта около въвеждането, отпечатването и последвалите действия, особено ярко изпъкна, като окултна опитност за нас - открития пропуск ("Изгревът", т. XIV, с. 24. N 156), който като че ли я осветли и много въпроси получиха своя отговор. Ето ви и едно откровение. Днес, 19 август 2002 г., понеделник, работим по последната част на "Изгревът", т. XV - Духът на Истината и Духът на Заблуждението (другите части са вече в печатницата) и оригиналите на "Свещени думи на Учителя" се сканират - доказателства за тяхната автентичност! Обикновено когато се работи с архивни материали една част от тях се ползуват от копия или от диапозитиви. Това е практика установена в големите депозиториуми. И в случая преценката за ползуването на архива принадлежи на Вергилий Кръстев. Като имаме предвид, че голяма част от архива му беше окраден от негови близки и "приятели", той с пълно основание не допуска всеки до останалата му част. А всеки, който се е докосвал до Словото на Учителя и до "Изгревът" задължително се определя. Това е закон, действието на който наблюдаваме вече повече от десетилетие. Не е имало случай някой да не се определи. За нас Словото на Учителя и "Изгревът", като негово допълнение, образуват едно цяло - УЧЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ! Ефросина Ангелова-Пенкова Вихър Пенков ПРИЛОЖЕНИЯ 1. Думи на Свещеното начало - стенограма и почерк на Борис Николов 2. Думи на Свещеното начало и „Вирго" почерк на Борис Николов 3. Дешифрирани от стенограмата на Савка от Борис Николов, 20.11.1977 г. с подпис към „Изгревът" том XIV стр. 153 N 992-993 4. Мисли на Великата Душа, Единната Любов - почерк на Борис Николов и негова стенограма 5. Почерк на Борис Николов „Свещени думи на Учителя" от тетрадките и бележниците на Мария, формули-мисли от „Класа на добродетелите" Това е за трите образа на Великия 6. Стенограма от Борис Николов - „Учителят - Свещени думи" - IV книжка - Трите образа на Великия 7. Тетрадка на Борис Николов - почерк на Борис „Думи на свещеното начало" - корица 8. Почерк на Борис Николов, на който се вижда, че от стр. 1, 2-3, 4-5, че Борис не е сложил „мото". А после при преписа той „слага" мото на машинописния препис. И това се вижда от „Изгревът" том XIV, стр. 83 до стр. 85 от N501 до 511 9. Тетрадка на Борис Николов - почерк на Борис „Думи на свещеното начало" - корица. Това е втората тетрадка 10. На стр. 79-80 от втората тетрадка накарах Борис да напише посвещението си, как е работил и че предава архива си на мен. Това е публикувано в „Изгревът" том III, стр. 393-394 и том XIV стр. 341 -342 11,12,13,14,15,16,17. „Свещени думи без „мота" с почерка на Савка Керемидчиева. Доказателства, че те са диктувани на Савка от Учителя без „мота" 18. Свещени думи без мота от тефтерче на Савка Керемидчиева с нейния почерк от N 53 до N100. Това са доказателства, че са диктувани на Савка от Учителя без мота. 19. Корицата на издаденото томче с правилната година 1938-1939 на произнасяне - Словото наУчителя - том I. 20. Имената на редакторите на стр. 2 и променената година на стр. 3 - том I. 21. Корицата издаденото томче с правилната година 1938-1939 на произнасяне на Словото на Учителя - том II. 22. Имената на редакторите на стр. 2 и променената година на стр. 3 - том II.

XXI. ОЩЕ ЗА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ ПРИ СЕМЕЙСТВО ГОБО Величка Няголова ОЩЕ НЕЩО ЗА АРХИВА НА АНА БЕРТОЛИ ПРИ ФРАНЦУЗИТЕ ГОБО ОТ АЛПИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ Както знаете вече този архив остана на съхранение при семейство Гобо. Имаше материал от неиздадени беседи, снимки с Учителя, книги, материали от българи, като Влад Пашов, Елена Андреева и др., както и един филм с 10-те сестри, знаещи добре Паневритмията. И този материал - един голям куфар плюс филма, фамилията Гобо предават на французойката Никол Филасие, жена на Павел Желязков. Взимат, т.е. открадват ги и вече 3-4 години. Не издават филма. Говорих ви вече за интернационалния бандитизъм, няма да повтарям. Но миналото лято - 1999 г. аз се скарах горе на Рила с Никол Филасие и Павел Желязков. И ги предупредих, че те крият, но сега аз ще направя всички българи да научат ролята им, кражбата им и отношението им както към България, така и към Братството. И те взимат и дават копие от филма на фамилията Гобо, от страх, че всички ще научат за поведението им. Фамилия Гобо, този път изиграва добра роля. Взимат, че изпращат филма, копие в Русия. Те имат снаха-рускиня Мари. И така, те отново не предават филма на българин, а отива в Русия. И оттам идва в България и се приготвя видеокасета. Не съм го видяла този филм. Чух, че е с класическа музика. Но това не са го направили Гобо. Сигурно така е било, или Ана Бертоли, за да не е ням филм. Разбира се, че това не е правилно - не трябва в никакъв случай да се смесват вибрациите на Паневритмията, свалена от Божествения свят и класическата музика. Важното тук е, че филмът в идва не чрез Павел Желязков и Никол Филасие, а чрез руснаците и семейство Гобо. Тук те изиграха положителна роля. Грешката им е, че те отново пренебрегват центъра на Бялото Братство в България и предават филма в други ръце и друга страна. Но важното е, че ще имате филма, а то не е малка работа. Написала: Величка Няголова

XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА. 1. В отдел XVIII, написахме как Духът на Заблуждението разрушава Паневритмията, като променя чрез своите слуги текста, музиката и движенията. 2. В отдел XIX предоставихме „Как да се запази чистотата на Паневритмията" от Величка Няголова, която единствено на присъствувалите 800 души на 7-те рилски езера защитава Паневритмията, като всички без изключение я смятат за луда. А те свестните 800 човека играят променена Паневритмия, за която са били предупредени за това. Така че тези 800 човека се оказаха слуги на Духа на Заблуждението и врагове на Учителя, факт е! 3. В „Изгревът" том XIII, стр. 810-812 разгледахме „Принципите на Паневритмята и Силите на разрушението, чрез Духа на Заблуждението". 4. В „Изгревът" том XIII, стр. 812-815 описахме „Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на разрушението с филма за Паневритмията". Там разказахме за въпросния филм за Паневритмията съхраняван от Анина Бертоли, който ми бе обещан да ми се предаде. Той попадна в семейство Гобо, които не ми го дават с архива, а го предават на Павел Желязков с един куфар снимки, който го взимат и не го връщат досега. Копие на този филм на видеокасета преминава в Русия, а от там се прехвърля в България. Този видеофилм започва да се върти от последователите на Учителя, филмът е озвучен с класическа музика, отделните кадри са отрязани. Този филм е правен по идея и настояване на Анина Бертоли, която идва в София, за да може да го показва на французите как се играе истинската Паневритмия. Той е правен от Георги Парлапанов, промит е тук в София, но не е озвучаван. Озвучаван е във Франция от враговете на Паневритмията и от слугите на Духа на Заблуждението. Целта му е от ясна по-ясна. Чрез разпокъсаните кадри от упражненията в Паневритмията да се направи пробив и „врата" или „порта" в кръга на Паневритмията, за да може да влязат вражески сили противни на Духа на Паневритмията. И успяват, защото с предоставения филм, отделните упражнения не са изиграни до края. А това в никакъв случай не биха го сторили онези, които са я играли, защото за тях е кощунство, нито това е направил онзи, които е заснел Паневритмията и го е пратил. Това е Георги Парлапанов, той е женен за дъщерята на Надя Жекова, сестра на Жечо Панайотов. Това са хора от Братството и в онези години никой не би посмял да реже от кадрите. А даже и на най-големия враг в България, не би му хрумнало при упражненията да премахне музиката на Учителя за Паневритмията, и да сложи класическа музика. Това са престъпници и врагове на Учителя, живеещи във Франция и техните представители в България. Доказателствата са налице. Изкарали са го видеокасета. 5. И сега този филм е изпратен от руснаците нарочно в България, за да извърши за втори път предателство и чрез изрязаната Паневритмия и класическата музика да се задействуват силите на Разрушението в България. И това се случва. 6. В „Изгревът" том XIII, стр. 815-825 подзаглавие „Защо руснаците не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов" съм разгледал как са нещата, всъщност и кой управлява всички тези събития. А това е Духът на Заблуждението. Единствено аз от цяла България организирах, финансирах от 1990-1999 два концерт-рецитала за Мисията на Славянството и на Русия по Слово на Учителя Дънов и по Негова музика. Организирах през 1990 и през 1999 г. „Призванието на Учителя към българите и славянството - на концерт-рецитал. И това спаси Русия от вътрешна революция и заангажиране във война с азиатските й съседи. И вместо да предадат материалите от архива на Анина Бертоли на мен предадоха ги на враговете на славянството и на Русия. Това е факт и доказателствата са налице. 7. Разрушителните сили се задействуваха първо в България, после се затъмни целокупното му съзнание и се започна великото разрушение на България. Първо започнаха да я палят. Запалваха умишлено горите още през 2000 г. и цяла година горите горяха. Защо ги горяха? Понеже те бяха държавни и започнаха да ги предават на частни лица бивши собственици, и поради озлобление почнаха да ги палят умишлено и да ги горят. Като ги палеха и изгаряха, оставяха овъглени иглолистни дървета, които отсичаха и изнасяха в Гърция и ги продаваха на безценица, но някои забогатяха от това. По това време правителството криеше, че са умишлени палежите. Чак през 2001/2002 г. това бе официално признато. Така България гореше, палиха я българи по плът, но чужди по дух и врагове по дух. А причината бе, че българското целокупно народностно съзнание се разцепи и разруши от Разрушителните сили, задействувани чрез видеокасетата за Паневритмията с отрязаните кадри и променената и заменена музика на Учителя за Паневритмията с класическа музика. Ето това е Истината. Но това разрушение сега ще се върне в Русия и тя ще провери какво значи да се атакува България - която трябва да бъде държавата на Духа за делото Славянско чрез Словото и музиката на Учителя Дънов. Ще провери. България горя през 2000 г., горя по същия начин през 2001 г., гори сега и през 2002 г. Палят я и тя си гори. Остана без гори, остава без въздух, остава без вода. Целта е да стане като пустиня. И в това направление - всичко сполучва. Умишлено и целенасочено. 8. За да документираме всичко това и да докажем, че не е измислица от нас, предоставяме две извадки от списание „Гора". Списание за екология и горско стопанство. Едното е апел, а второто е статистика на горските пожари през 2000 г. Същото положение е и през 2001 г. Същото е и през 2002 г. 9. А като капак на цялото това разрушение можем да споменем, че докато българите палиха горите си, нивите си, ливадите за да отмъстят на някому, то последователите на Учителя Дънов по същото време 2000 г. промениха Паневритмията на Рила и играха променена Паневритмия. Така наливаха масло в огъня. С променената Паневритмия те увеличаваха дисхармонията в българските умове и разрушението придоби големи размери. Ето това е Истината. Разбрахте ли кой запали България, която гори три последователни години. Разбрахте ли кой запали фитила на разрушението и в Русия. Ще си го проверите, как действуват окултните закони на дисхармонията. Непроверени и неизпитани няма да останете. 10. А за доказателство ще предоставим част от един апел публикуван в списание „Гора", бр. 7 от 2000 г. А по-нагледно ще се запознаете с горските пожари в една таблица публикувана в списание „Гора" брой 9 от 2000 г. стр. 11. Прави впечатление, че се крият причините за пожарите. Крият се от правителството, не смее да признае, че българите сами си палят горите. Ако го признае, трябва да го обясни защо е така. И започва да се укрива. Пример: дават се 900 неизвестни причини за палеж, а те са известни и се знаят, че са умишлени. Дават се 184 палежи по небрежност. А се знае, че по небрежност няма палежи, няма случайни пожари, защото те са умишлени. Всеки, който пали огън знае, че го пали за да изгори нещо. И когато не го угасва знае също, че при тази суша ще запали гората. Така че всичко е умишлено. Няма пожари по небрежност от млади и стари. Има палеж за да изгаря. Тук се дават 126 пожара от палене на стърнищата. Кога се въведе това нещо? Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата пшеница, есента изорават стърнищата и я правят на угар. Така престоява през зимата и през пролетта садяха на нейно място царевица, слънчоглед. Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица. Така се повтаряше 9 години, а на 10 година нивите се изораваха на угар и се оставяха да почиват. Една година не се садеше нищо. Така работеха българите със земята си. Та дойде това време при социализма и комунистическата власт да палят стърнищата. И тогава въведоха правилото, когато се пали стърнищата преди това да се изоре с трактора една ивица от 3-5 метра околовръст нивите, та да не прескача огъня. Но той прескачаше и тогава обвиняваха трактористите. А след 1990 г. разрушиха т.н. социалистически колективи - ТКЗС и вече се пали на поразия. Не само стърнищата палят. Но вече палят житата преди жътвата, палят прибраното жито, палят за да унищожават всичко. Палят го от озлобление, че едни са вече богати с имоти, а другите бедни. Разруши се българското съзнание. Но кой го разруши? Чрез Паневритмията, която се играе в София и на Рила, променена и чрез филма за Паневритмията, която внесоха тук. Това е причината. Друга причина няма. Ето, вече я знаете. Затова веднъж Учителя Дънов се обръща към последователите му и казва: „Ако българите разберат кои сте вие и че не сте приложили нищо от моето учение, а сте заели мястото на другите, които щяха да го приложат, то с камъни ще ви пребият." Казал го е. И ще дойде времето на камъните. Непременно ще дойде. Няма да се размине. Това да знаете от мен. С камъни ще ви претрепят! 11. Таблицата от списание „Гора", брой 3 от 2001 г. говори същото макар, че са намалели почти двойно. През 2002 г. пожарите отново се възпроизвеждат от същите Сили на Разрушението. И то чрез ръцете на българите. Духът на Заблуждението ги ръководи. България се разрушава. От 1990-2002 г. разрушиха промишлеността й, заводите, разрушиха селското стопанство, разрушиха училищата и просветата, културата - театри и музикално класически изкуства, здравеопазване. Руши се всичко. А докога? Докато се разруши цялата държава. Това е целта - разрушение поголовно. Управляват ги отгоре, чрез Духа на Заблуждението, както от чужбина, така и оттук. И то чрез ръцете на българите - българи по плът, но чужденци и предатели подух. Разрушават всичко. НАЦИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ПО ГОРИТЕ АПЕЛ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Обръщаме се към Вас, сериозно обезпокоени от това, което става през последните 1-2 години с българската природа и гора. През 1999 г. в страната избухнаха 320 горски пожара, като бяха опожарени 82908,5 дка, от които 36546,2 дка широколистни гори. Само за 7-те месеца на 2000 г. в горския фонд избухнаха 657 горски пожара, като са опожарени 309615 дка горска площ, в това число 63758 дка иглолистни гори; 212576 дка широколистни и 33281 дка незалесени и не лесопригодни горски площи. В потушаването на пожарите от държавните лесничейства взеха участие 2138 човека, а от ЕАД - 928 човека. В гасенето на пожарите от държавните лесничейства са използвани 71 леки автомобила „Нива", 35 джипове, 129 - УАЗ, 57 товарни автомобила, 24 булдозери, 40 водоноски, 157 моторни триони и други. България е обхваната в пламъци от всички краища. Горят стърнища, гори, ливади, ниви и къщи на хора, които нямат никаква вина за проявената от други престъпна небрежност, умишлените палежи, за проявената роднинска завист, користни и комерсиални цели. Ние, българските лесовъди, категорично се разграничаваме от унищожаването на българската природа и нашия вековен лесовъдски труд по създаването на нови гори и отглеждането на зеленото богатство на страната - гората. Противопоставяме се и правим всичко възможно да бъде спряно това безумие по опожаряването на природата на България! ГОРСКИ ПОЖАРИ Възникнали до 2 октомври 2000 г. „Гора"бр.9 (2000), с. 11 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЖАРИТЕ ПО РУГ

XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА Величка Няголова 02.09.2002 г. София Здравей Вергилий, Искам да опиша моите впечатления от Паневритмията. Направи ми впечатление, че на Рила се играе доста неправилно. Не зная кои са преподавателите, има ги много. Но е пълно с грешки. Дори една вечер взех думата и обясних на хората. Казах им, че французите я играят по-правилно и не е ли срамно това. „Изгрява слънцето" - като се каже „Зум" ръцете са на гърдите и се отварят при „Ме зум". Почти всички го играят точно обратно. Кой ви научи? Вече 50 год. играя, още на Изгрева - нямаше нито един с обратни движения. А сега е нарочно! После „Аум". Какви са тези балети - ръката напред под ъгъл 45 градуса, а другата назад. Значи се черпи енергия едновременно и от Слънцето, и от ада! Показах голяма снимка: „Ето как играе Велият Учител!"(Снимката е по филма с Него). Дясната ръка е напред, плавно - 45 градуса, а лявата е надолу до тялото, без да се отклонява. Заинтересуваха се, гледат и се чудят. Но пак без много резултат. Казах им: „Вие не сте въоръжени за западния свят." Там окултистите искат да знаят защо това движение е така, а не обратно. Те търсят окултния закон. На запад е пълно с окултна литература и с много школи. Има и училища на Щайнер. Вие не можете да излъжете тези хора, имат знания. И в една Паневритмия е така, а в другата иначе - точно обратното. В бъдеще ще остане само вярното. Те просто ще сравнят двете книги и ще разрешат въпроса според окултния закон. Ще кажат просто и ясно: „Това не е вярно, не може да го е дал Учителят така, а другото е вярно." И ще изберат. И така всички погрешни книги ще отпаднат. Построиха в Париж една пирамида пред Галериите на Лувъра. Но не са се допитвали с окултисти и не е спазен окултния закон. Всички казват, че тази пирамида ще доведе до нещастие както за Париж, така и за Франция. Не може да се черпят отрицателни енергии и да има положителен резултат. За Египетските пирамиди всички знаете, че планът им бе даден от най- мъдрите жреци и посветени и всичко бе пресметнато с голяма, необикновена точност, просто изумителна и точно в съгласие с окултния закон. Така че, ако се играе Паневритмията неточно - резултатът ще бъде също вреден - за всеки един, за България, че и за света. Нека всеки потърси вярна литература и да се играе точно. Има и още хора, съвременници на Учителя и те знаят. Никой да не придава своя личен елемент. Казах още на Рила: „Аз не живея отдавна в България и идвам от стаж по Паневритмия в Алпите. Там обясних на хората за първите 6 упражнения, преди Паневритмията, че Учителят ги е дал да се започват напред и с десния крак. После започнала войната, братята заиграли назад, пак с десния крак. Учителят приел и казал: „Да се скрием от духовете, да не ни различат." И после войната отдавна свършила и те продължили все назад, че и до ден днешен. И докога? Не е ли смешно? В никоя окултна школа по света, не се започва назад. Окултният закон е „Напред и все напред", като Слънцето. И защо само Гамата е напред? Ами Учителят я е дал по-късно, към 1943 г. и затова тя се играе само напред, така се започва. Значи - назад и напред - се борят. Всеки да го приеме по дух! Който има да се връща назад, и да плаща, да си плаща, но не и да подвежда тълпата. На този стаж имаше французин - преподавател по философия в училище на Щайнер, имаше и други окултисти. Като им обясних тези неща, че 6-те упражнения Великият Учител ги е дал отначало напред, те се удариха в главата и казаха: „А ние вече 30 години се чудим как така ги е дал назад и не можем да проумеем. Отсега нататък ние започваме само „напред"." Ето ви готови хора, окултисти как разрешават въпроса. Друго, което ще засегна е „Авторското право на Учителя Петър Дънов". Има закон човешки. Ако някой промени дори и запетая от творчеството на един писател, поет или музикант, го съдят и плаща голяма глоба, а може да отиде и в затвора. Ви знаете това. Всеки автор си има „авторско право "и никой няма право и никои няма право да променя. Тук ви говоря как стои човешкият закон, а да не говорим за Божествения. И така, това лято на Рила, за Събора на 19 август, се игра „ПАНЕВРИТМИЯ НА СИМЕОН СИМЕОНОВ" - певец, новодошъл, а не ПАНЕВРИТМИЯ НА ПЕТЪР ДЪНОВ, българин. Не говоря дори за ранга на Учителя - Господар на Вселената. Този Симеон смята, че е на сцената, в операта и възвишава глас и пее соло „Ти се ме мамо родила..." от Слънчевите лъчи три пъти с три различни текста и задължава всички музиканти да свирят по солото му и всички играещи /1000-2000/ души да играят неправилно. Текстът е хубав, има физически, духовен и Божествен свят, той пее отлично, ечи планината. И е хубаво и вдъхновено. И хорът пее с него и всички играят погрешно по гайдата му. Може думите да са дадени от Лиляна Табакова - оперна певица, познавах я. Или от Борис Николов. Нищо не ме интересува! За концерт става отлично! За опера - също. Но Паневритмията не е нито едното, нито другото. Учителят я е дал два пъти само, и се повтарят думите от първия куплет два пъти, няма трети път, няма три различни куплета. Така се е играло винаги, от памти века, и сега дошъл един нов човек, и променя. А и задължава всички да играят неговата Паневритмия! Че кои е той, ви питам? Ето, аз Величка Няголова, го давам под съд и да отговаря, кой му е позволил да заблуждава всички. Защото хората играят според музиката. Има и много нови хора, които не знаят, а и не четат. Че има ноти! Защо музикантите не ги свирят точно? Защо са продължили музиката на „Евера" и са прибавили свои текстове, че кой им позволи? Давам ги под съд за промяна и осакатяване творчеството на Учителя Петър Дънов. Нека се поправи „Евера", както и „Ти си ме мамо родила", срамно е. А дали не са и платени, за да променят нарочно? И как така успяват - просто всички като овце приемат, без съпротива. А Учителят казва, че дори и овцата знае да тропне пред вълка и той не я яде. И така, на 17 август на Рила, свириха и пяха погрешно. На 18 август отидох само до кръга на музикантите и ги предупредих лично, по име. Казвам им: „Кой ви позволи на вас, да променяте музиката на Паневритмията? Само да посмеете повече." Обръщам се към Благи Жеков, Председател на Братския съвет: „Ти Благи, беше ли на Изгрева? Винаги си бил. Колко пъти се играе „Ти си ме мамо родила"? - „Два пъти." „Ти Ина Дойнова, преподавател по Паневритмия и автор на книга* била ли си на Изгрева? - Да. Колко пъти се играе упражнението? - „Два пъти." „Ти Йоана Стратева, музикант и отличен изпълнител на мистичната музика на Учителя, ти била ли си на Изгрева? Винаги, нали? Колко пъти се свири и играе „Ти си ме мамо родила"? - „Два пъти." Значи всички знаете добре, че е два пъти, а го свирите погрешно три пъти. И защо е това? Кои ви позволи? Йоана добавя: „Аз за хармонията, за хармонията". Какво? За каква хармония ми говориш ти - за тази на Симеон Симеонов, значи за човешката, или за Божествената хармония. Че на Слънцето за Събора го играят два пъти, а вие тука - три пъти. Че възможно ли е всичко това? И Йоана ми допълни: „Днес ще го свирим два пъти, но утре на Събора 19 август - три пъти". Аз подскочих „Само да сте посмели". А тя допълва „Не зависи нищо от нас, а от Симеон." Значи той е тартора, той им е шефа, и те мълчат и приемат. Предателство, измама! Не може да бъде! Аз съм контрольор на Великия Учител - както в Европа, така и тук в България, и не съм съгласна. И вечерта на 18 преди Събора отидох пак да предупредя „лично" музикантите, да не приемат тези промени, заради хармонията на Симеон. Срещам Йоана, бърза. Казвам и: „Утре на Събора никаква промяна, само да сте посмели. Ако си вярна ти на Учителя - дай пример, след два пъти - продължи с пляскането." Тя мълчи. После като наредено отгоре, вървя и насреща ми Ина. Казвам и същото. „Утре вие няма да променяте Паневритмията!" Тя ми отговаря: „Знаем, и винаги го играем и свирим два пъти. Но сега Симеон е подготвил хора за празника. Знаем също за „Евера", знаем също, че „Зум ме зум" от „Изгрява Слънцето", при „Зум" - ръцете са на гърдите. Но зависи от Симеон." Така че вече разбрах, чете всички си измиваха ръцете като Пилат и сочеха Симеон като вожд и създател на Новата Паневритмия. Тогава реших да се срещна и с този Симеон. Той репетираше с хора, изчаках го и ми казвам: „Елате, че ми трябвате. Със строг тон: „Кой ви позволи на вас да променяте Паневритмията?" А той: „Не ми дръжте такъв тон, оставете ме да се изкаже". Добре, казах. Той: „Ходил съм при Лиляна Табакова и тя ми даде текста на трите куплета, за трите свята - физическия, духовния и Божествен. Бил съм и при Борис Николов". Казах - това всичко е много добре, но кой сте вие да променяте едно творчество, да добавяте? За концерт става, но не и за Паневритмията. Там всичко е пресметнато и точно определено. Няма соло. Песента се пее от всички заедно два пъти и се играе два пъти. И утре на събора - така ще го изпълните. А той: „Аз питам хористите, колко пъти да го пеем - два пъти или три пъти." Заобиколиха ме и хористите, все нови, млади и зелени хора, нищо не знаят. Питат ме: „А вие коя сте?" Отговарям им: „Няма значение коя съм аз, но вие всички ще разберете кой е Великият Учител." И така на 19 август, при три кръга, всички в бяло, с оркестър, хор и соло Симеон, Паневритмията беше изиграна променена, невярна и моите предупреждения „лично" не изиграха никаква роля. Когато започнаха трети път песента, само аз отреагирах, като взех да пляскам силно с двете си ръце, защото следва „пляскането", а то ечи ли, ечи във високата планина. Другите, които знаят Истината, си свалят ръцете и не играят, но и не реагират. Като овце. Аз внесох смут, и после доста хора разлистваха книгата по Паневритмия и търсеха Истината. На 20 август, втория ден на Събора закъснях много и смятах, че Паневритмията е вече свършила. Като се качвам горе на Бъбрека, големият кръг и лъчите, точно. Като чели Небето ме е чакало точно да пристигна за лъчите. Влязох и започнаха. Казах си: „Този ден ще играят вярно!" - Не, пак три пъти и пак соло Симеон. Имаше цигулка, която след два пъти пое „Пляскането", но скоро беше заглушена от останалите музиканти и се поде трети път. Тогава аз грабнах голям камък, отидох до друг голям и взех да чукам с все сила, докато трая третия път. Хората се извърнаха, гледаха ме и то гневно, че нарушавам Божествената им хармония и ангелският им танц. Вие знаете ли какво значи един човек да се опълчи против 1000-2000 души? Но хората се стреснаха, музикантите също и ако им отърва друг път пак да внасят свои корекции и промени. Аз предупредих всички, че са в погрешна Паневритмия и в погрешен кръг. Това ще има големи последствия. Важното е, че си позволяват да коригират Божественото. А вие ще проследите пътя им, как ще се развие тази година, че и в бъдеще животът им - и на Благи Жеков, и на Ина Дойнова, и на Йоана Стратева, че и на Симеон Симеонов, макар че е нов. Но той се налага и го слушат. Знайте, че има музиканти, които се борят против тези промени. Едната от тях е Станка Желева - Таничка, и й прави чест. Също и Анчето, която свири често самичка в гората на Изгрева, и понякога и си сбърква. Тя ми каза възбудено: „Променят, много променят." Ето и „Евера", а Петър Ганев си позволява да изменя тоналността, защото така им било удобно, което е равносилно да се измени тоналността на 9-та Симфония на Бетховен, но никой по света не би го сторил. Анчето допълва - „И Благи Жеков променил някои от заглавията на песните на Учителя, така че не можеш да ги познаеш." Браво на Анчето. И тя се бори против Промените! Браво на Таничка! А на вас българи - срам и позор! И тежка ще е съдбата ви и гладни ще си лягате, и инженери ще имате пенсия 100 лв. и 60 лв. Всичко е заслужено. Вие посягате на Храма Господен и внасяте умишлено промени, внасяте човешкото, променяте Божественото. И това внася смут в Космическата хармония и влошава положението, както на България, така и на целия свят. Но на Паневритмията в гората до Изгрева - няма промени. От тук Учителят е започнал излизанията най-напред. И както казва Светозар Няголов - тук промени не се търпят, много е силна тук вибрацията на Учителя. И как тук музикантите, начело с Благи свирят точно. Но поне това „Зум-ме-зум" едни са напред, други назад. Грозно. Учителят присъствуваше на Рила постоянно. Влизаше по палатките, следеше лично за хормонията, правеше измервания всеки ден, коя сила преобладава - положителната или отрицателната. И балансираше. Нищо не отбягваше от неговите зорки очи. Особено, още в началото, когато играехме Паневритмията на Чистотата се въртеше в кръг все около музикантите. Учудих се. А то за какво е било? Че нали те бяха първите, които промениха музиката, а оттам и играта. Та знайте, че Учителят е жив, че присъствува, че следи, че направлява и всеки ще си получи според заслугите. А аз контролирам и ви предупреждавам. И ще видя дали догодина пак ще промените и внесете вашата дисхармония в Божественото. А аз трябва да дойда отдалеко, от много далеко, за да ви напомня, че нямате право на промени и че ви обявявам съд. Друго нещо - Павлина Даскалова от Търново, отчете че Паневритмията на Празника е минала отлично, защото всички вътрешни кръгове били облечени в бяло. Да това е отлично! Не е само „ВЪНШНАТА СТРАНА" на въпроса. А то си има и дълбока, ВЪТРЕШНА СТРАНА. Но толкова може да прецени тази Павлина, толкова е културата й. За мене Паневритмията се игра погрешно и то много погрешно, и то нарочно. И нямаше никаква хармония в такъв случай. А аз съм контрольорът. Ако не аз - Учителят ще си определи друг контрольор, но Той Учителят ги определя, по вярност и по заслуги. Така че всичко се следи отгоре. Още нещо! Защо тичате за лъчите като стадо, не ви ли е срам? Толкова е грозно. Има и много чужденци - те само се усмихват. Защо ви са ПЪРВИТЕ МЕСТА, нали Учителят ви учи да заемате последните места. Нека на първите отидат по- възрастни братя и и сестри, като уважение към възрастта им и като живи свидетели на Учителя и неговото присъствие. За догодина - да няма тичане в кръга за първите места. С уважение: Величка Няголова

XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ 1. На 30 март 2002 г. в 11 часа събота в салона на община „Изгрев", ул. „Чехов" N 16-а се състоя редовния концерт-рецитал по спомени на Мария Тодорова, Галилей Величков, Борис Николов и Мария Златева от „Изгревът" том I, II, III - на тема „Паневритмия на Небето и Паневритмия на Изгрева". Беше изпълнено концертно изпълнение на Паневритмията по музика на Учителя Беинса Дуно. Участваше струнен състав с ръководител Петър Ганев, със солистка - Ина Дойнова сопран, с аранжимент на Паневритмията - Петър Ганев. Залата имаше 220 седящи места, които бяха запълнени плюс правостоящи. За пръв път от 1945 г. до 2002 г. се изпълняваше концертно изпълнение на Паневритмията със солистка. Ина Дойнова беше направила преди години един сполучлив запис на Паневритмията с акомпанимент на китара от Петю Цанов от гр. Шумен. Спомените се четяха от Асен Илиев от онези текстове, които аз бях приготвил. Аз бях дал историята на Паневритмията и понеже не искаха да четат „Изгревът", то поне за пръв път слушаха нейната история. Аз заварих, когато старите приятели-братя и сестри играеха Паневритмия на Изгрева. Жените бяха облечени се бели дълги рокли, с широки ръкави, а мъжете с бели панталони и бели ризи. Кръгът се движеше, в средата свиреха музикантите, а от страни колелото се движеше, играеха и пееха думите на Паневритмията, написана от Олга Славчева и одобрена от Учителя, и публикувана по негово време. Това бе идеална Паневритмия. В бъдеще бих искал четирима души да я изпеят - сопран, алт, тенор и бас. Дано дочакам това време да го реализират. През сезона 2001/2002 всеки месец изнасях и организирах ежемесечно концерт-рецитал по спомени на „Изгрева" и музика от Учителя, като се редуваха различни изпълнители - квартет, инструменталисти - цигулка, електрически орган, певци - мъже и жени. 2. Още след заминаването на Учителя след 1945 г. се правят опити от амбициозни поети и поетеси да напишат друг текст на Паневритмията. Аз лично заварих такива и съм ги слушал. Те искаха да се изявят като поети, а Черната Ложа използуваше тази тяхна амбиция, за да разруши Паневритмията чрез тях създадена от Учителя Дънов с текст, музика и движение. И в разстояние на следващите 45 години до 1990 г., а и след това успяха да намерят свои представители да подменят текста - думите, да изменят, движенията, че дори и мелодията. Успяха! 3. Вижте „Изгревът" том I, стр. 204-206; 206-209; 210-213; 213-220; в спомените на Мария Тодорова. В том I, стр. 25-26; 42-43; в том IV, стр. 225-233 - в спомените на Галилей Величков. В том I, стр. 398-404, в спомените на Борис Николов. В том I, стр. 352-354 в спомените на Мария Златева. Това са местата, където ще намерите историята на Паневритмията, създадена от Духът на Истината. Аз съм този, който за пръв път изнасям тази история. И това можеше да стане само с „Изгревът" Това са местата, където ще намерите как действува Духа на Заблуждението, за да изопачи Паневритмията. Опити е имало и по времето на Учителя и след него. В „Изгревът" том I, стр. 167-168 е даден един от първите опити за промяна на Паневритмията от Ангел Янушевв, на който Учителя се противопоставя чрез Мария Тодорова. Друг един сполучлив опит за промяна на думите на Паневритмията одобрена от Учителя и отпечатана по негово време, е опита на Григор Кьосев /назван Гришата/ . Това е описано в „Изгревът" том I, стр. 217-219. Той написва нов текст, който слага под нотите на Паневритмията и го разпространява. Създава своя група от младежи, които вчера и днес като играят Паневритмия пеят думите на Гришата. Паневритмията е на Учителя. Той е приел думите на Асавита чрез Олга Славчева и така се е играла и пеела. А сега се явява Гришата, краде Паневритмията, изопачава я и онези, които пеят неговия текст създават дисхармония в последователите на Учителя Дънов. И ето и сега 2002 г. няма кой да им се противопостави. Понеже отхвърлят „Изгревът" и не го четат и се явява Гришата и ги отклонява. Гришата може да си създаде друга музка, с други упражнения, с друг текст и да си свири и играе пред своите хора. Но негови хора. А не да върви от град на град по страната да посещава последователите на Учителя Дънов, да ги заблуждава, да ги краде за своята си кауза и да ги приобщава към себе си. Носи касетки записани с неговия глас, носи книжнина записана по медиумичен начин и говори, че това е дадено от Учителя Дънов чрез него. А той не знае, че Бог не се проявява чрез нечисти проводници. Вижте това в „Изгревът" том IV, стр. 639-641 под N20. И сега той ходи ежегодно на Рила на 7-те езера, заобиколен със своите привърженици и отиват да играят Паневритмия там където всички я играят. И пеят текста на Гришата. Е защо той не си направи своя Паневритмия със своя текст, да си напише музика и със своите хора да я играе някъде отделно. Но не иска. Идва да разрушава и да отклонява последователите на Учителя Дънов, защото това му е работата. И си я изпълнява много добре. Дори отлично. Образец за подражание. 4. Опит за промяна на Паневритмията е правена и във Франция от Михаил Иванов. Виж „Изгревът" том I, стр. 219-220. Те промениха песните на Учителя и дойдоха в София и ги изпяха в зала „България" и превариха българите. Показаха как те ги изпълняват и как не трябва да се изпълняват. Но всички им ръкопляскаха възторжено и викаха „Браво!" „Бис!" Виж „Изгревът" том IV, стр. 618-621 - „Първородство за паница леща". 5. Спомням си когато се отпечата „Изгревът" том V на Мария Тодорова. Вихър Пенков изнесе 20 книги на гръб в раница до 7-те рилски езера на поляната пред „Харамията" при „Езерото на чистотата", където около 800 човека са играели Паневритмия. След Паневритмията всички са минали покрай книгата и са се подигравали с нея. Нито един от тези 800 човека не е купил нито една книга. А това е вътрешната Школа - нейното описание. На следващия ден 20август 1996 г. края на м. август е имало само гъста мъгла и дъжд. И повече нито музикантите са свирили, нито се е играла Паневритмия. Така небето им затвори външните условия. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 864-865; том X, стр. 772 т. 12. А сега небето им затвори вътрешните условия. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 802-805 „Железните врати". 6. Защо не се играе Истинската Паневритмия - виж „Изгревът" том IX, стр. 781-782. Оригиналите, които предадох на Ина Дойнова и Павлина Даскалова - те ги предадоха на враговете и издадоха променена Паневритмия с индуски чакри. За това виж и „Изгревът" том Х, стр. 772 т. 14. След това Ина Дойнова си счупи крака, а пък Павлина си счупи друго. Трябваше да се плати. А Мария Митовска днес е вече така зле с пръстите на ръцете си, те са деформирани от полиартрита, не може да се движи с краката си, че не може и да се мие. Сега я обслужват, и сестри отиват да и мият главата. А тя също промени и издаде своя Паневритмия. И открадна и издадоха променени „Свещените думи на Учителя" от свое име. А сега проверява как действуват окултните закони. Не само тя, но и останалите. Посетете я за да се уверите в това. 7. В следващият етап се задвижи Черната ложа присъствуваща в гр. Стара Загора. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-837. Като главен тартор там се явява Симеон Симеонов. Виж „Изгревът" том IX, стр. 838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8. Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен Зорница Попова - студентка, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г. на брой 20 и дори финансирах. Виж „Изгревът" том X, стр. 767-775 - „Измислицата и истината". И тази студентка изгоря. 9. И същият този Симеон Симеонов като верен изпълнител на своя Господар започва да променя Паневритмията. През лятото на 2000 г. на 7-те рилски езера, той там организира хор и започват да изучават два допълнителни куплета, които са дадени от Учителя на оперната певица Лиляна Табакова за концертно изпълнение, понеже един куплет според нея е било малко. Това ще прочетете след време в спомените на Лиляна Табакова, когато дойде време да ги отпечатам. Така свирят и пеят три пъти от „Слънчеви лъчи" от мястото на „Ти си ме мамо красив родила". А досега, това никой не знае, че това е мястото откъдето Учителя разчу пва затворения кръг на българската песен. Виж „Изгревът" том I, стр. 208 от 2 ред отгоре до 27 ред. За това подробно говори Пеню Ганев в своите спомени, които предстоят да се публикуват. И точно тук добавят, добавят още два куплета, които са дадени за концертно изпълнение, а не за Паневритмията. Тя не трябва да се променя, защото тук българската песен, която е затворена като кръг от векове чрез „Ти си ме мамо красив родила" Учителя я отваря за новите поколения българи. А с допълнителните два куплета, която пеят и играят те отново я запълват и затварят кръга. Това е целта и задачата на онзи Дух на Заблуждението, който ръководи вече Симеон Симеонов. Да затворят отново кръга и сполучиха на Рила през 2000 г. Никой от музикантите не му се противопостави. Защо ли? Бяха с него защото са от една и съща верига. 10. Единственият човек, който се противопостави е Величка Няголова от Франция дошла на Рила през 2000 г. Тя ходи, обяснява, протестира, но никой не я слуша. Всички вървят след Духа на Заблуждението. Накрая тя взима един камък и започва да чука в друг камък и така протестира. Всички я смятат, че е луда, че чука с два камъка, за да им пречи да играят. От всички музиканти там никой не се противопоставя на Симеон Симеонов. Като научих това питах Ина Дойнова, защо не са защитили Паневритмията. Тя ми отговори, че им е казала, че това не е така, което правят. Питах Йоана Стратева защо не се противопоставиха. Отговори ми, че тя тогава не е присъствувала нарочно и не е свирила с цигулката си. Стояла е в палатката си. Не се явила там при другите. Питах Петър Ганев защо не се е противопоставил и защитил Паневритмията, отговори ми, че не си спомня какво е било. Ето това е. Предателство към Паневритмията отначало до края. Предатели! 11. След като се завърна от Рила Величка Няголова ми разказа всичко. Накарах я да го напише и да го остави за да го публикувам. Разпитвах и другите. Казаха ми, че Величка много се изложила понеже чукала с два камъка протестирайки срещу Паневритмията. А те са си я играли, така както им са им наредили онези, които са променили Паневритмията. Играли са променена Паневритмия и застават на страната на Разрушението - цели 800 човека. Браво! 12. Разпитах и Светозар Няголов. Казах му да ми напише на един лист хартия какво горе са променили. Написа го. За мен бе недостатъчно. На 10.07.2002 г. го помолих да го напише по-подробно. Написа го. Предаде ми го точно на 12.07.2000 г. на мястото наУчителя. Прочетох го. Всичко, което бе написал бе вярно. Но така не може да се публикува, защото ще ме упрекнат, че е клевета. Затова, за да се докаже, че е истината аз му препоръчах да го преработи отново и да се извадят на ксерокс първо оригинала и после да се покаже чрез нотен текст къде точно се променя. Същото се отнася и за песните на Учителя, които се променени в последното издание. Трябва да се покаже оригиналния текст и грешния текст. Трябва точно и ясно да се покаже, за да се знае, че това е Истина, а другото е лъжа. И тогава ще се публикува. Ако не той аз ще го включа в „Изгревът". 13. Промяната на Паневритмията през 2000 г. според писмото на Светозар Няголов се състои в следното: а) променят ритъма, играят я дори движейки се два пъти по-бързо, защото са подведени от французите. А на песнопойката пише как трябва да се изпълняват и песните, и Паневритмията. Освен това в „Изгревът" том IV, стр. 231 са дадени стойностите с каква бързина да се свири и пее. Всеки може да си извади на ксерокопие от тази страница 231 и с хронометър, и с часовник да провери колко бързо се играят сега отделните упражнения. Много е просто и достъпно за всеки. Проверете. б) след изсвирването на „Евера" един път, музиката се повтаря от знака за повторение. Обаче днес музикантите не я повтарят от турените от музикантите на Учителя по негово време знак, а се връщат още по-назад 4 такта и се изменя мелодията, и се удължава упражнението с 4 такта. А защо се прави това? Нали има публикувана Паневритмия още от времето на Учителя Дънов. Какъв е изводът? Защо отхвърлят оригинала и онова, което е създал лично Учителя? Случайно ли е? в) на 19 август изсвирват и изпяват с голям хор три пъти мелодията от „Слънчеви лъчи" на Паневритмията, мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", като изпяват куплетите с текст на Лиляна Табакова, като твърдят, че така трябвало да бъде. Но това е дадено за концертно изпълнение от Учителя на Лиляна Табакова и има друго предназначение, което те няма откъде да знаят. Ето това бяха бележките, които ми бяха дадени от Светозар Няголов на 17.10.2000 г. и на 10.07.2002 г. 14. Промяната на Паневритмията е задача на Черната ложа, която присъствува на Изгрева, вчера и днес, днес и утре: а) още по времето на Учителя Черната ложа се опитва да вмъкне вътре друга класическа музика. Учителят се противопоставя на Ангел Янушев и изпраща Мария Тодорова да му говори, и го завежда при Учителя. б) опитват се да променят текста на Олга Славчева. Учителят се противопоставя на това. Това е описано вече в „Изгревът". в) опитват се да променят темпото. Учителят заедно с Михаил Арнаудов, Кирил Икономов измерват с хронометър колко е времетраенето на всяко едно упражнение. И това е публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 321. г) опитват се да разкъсат кръга на Паневритмията, като „отварят врати и порти" според думите на Учителя. Това става като се увеличава разстоянието между двоиките в кръга вместо да е една ръка растояние от двойка, то я правят по 2 и 3 метра, че и повече. Така се явяват „порти, врати" и през тях влизат онези от Черната ложа за да смучат и вземат от енергията на Паневритмията. Същото става сега с удължението на упражнението на „Евера" с 4 такта. Прави се нарочно и умишлено, за да влезе чрез тази „порта, врата" Черната ложа. А какъв е смисъла на упражнението „Евера"? Тук тялото се обръща в ляво и на дясно, заедно с ръцете и действуват двата принципа -женския и мъжкия, активния и пасивния. А движението напред означава, че пътят е един със Словото и музиката на Учителя. И като отворят „порти и врати" тук, то навлизат Черната ложа и отклонява както едните, така и другите, които работят с активния и пасивния принцип. Много просто, и много гениално измислено и още по-гениално е приложено. Нарочно, за да ги отклонят. Същото се постига, като свирят три пъти от „Слънчеви лъчи" мелодията „Ти си ме мамо красив родила" за да отворят едни големи „порти" и „врати", да разбият кръга на Паневритмията, за да може да влиза вътре кои откъдето дойде за да краде, обсебва и накрая да отклонява. А онези, които направиха това знаеха защо го правят. Но никой на Рила 2000 г. не защити Паневритмията, освен Величка, която биеше два камъка един в друг. А всички играещи 800 човека я смятаха, че била луда! Луда ли е сега, когато прочетете това и си го проверите сами дали е вярно. А ще защитим ли Паневритмията сега? Сега ви е времето да се определите. Друг път и друго време няма да имате. С лъжата ли сте? Или с истината? И още нещо много важно. Няколко пъти казахме, че именно на това място Учителя Дънов, отваря затворения кръг на българската песен и внася нови идеи и дава на отворения кръг, който се явява като отворена линия с едно ново направление във възходяща посока. А те с новите двата куплета още повече отварят кръга, навлизат други сили и отклоняват българския народ в съвсем друга посока - посоката на Отклонението. И накрая с тези два куплета отново затварят и запушват кръга на българската песен, затварят я в затворен кръг. Идеално измислено, нали? А защо Учителя дава нови два куплета на Лиляна Табакова за концертно изпълнение? Там няма кръга на Паневритмията. А там се отваря българската песен от затвореният кръг и там трябва да се вложат нови идеи с нова възходяща линия на посоката, по която да върви пробуждането на българската душа. Чрез Словото на Учителя е да се пробуди българската душа, да се отвори българското съзнание за Словото Му. А песните му са за пробудилата се вече българска душа. Само за нея. А не за този или онзи. Е разбрахте ли, че служителите на Черната ложа боравят с висша интелигентност и с висше знание, и са гениални в своите действия. Това са те и представляват 75% от Изгревът, които са на Черната ложа. А другите 25% от Бялата ложа стоят и гледат. Не гледат а „лапат мухи". И размишляват. Да размишляват и да „лапат мухи". Вместо да скочат и дадат генерално сражение на тези 75%. Те не могат сега да сторят това, защото са отклонени и заблудени. д) защо променят ритъма на Паневритмията и я играят дори два пъти по- бързо? Много е ясно и много просто за обяснение. Вие виждалили сте колело от велосипед? Нали може да преброите спиците на колелото? Завъртате колелото и спиците се сливат и изчезват от погледа ви. Явява се движение от друг порядък. Ето там е целта да се яви движение на кръга от друг порядък. А защо ли? Всяко упражнение си има своя история, свое физическо обяснение, после духовното му разяснение и неговото изпълнение трябва да бъде хармония от музика, движение и думите от Паневритмията, за да може чрез това упражнение играещия да вземе от кръга на Паневритмията онова, което това упражнение дава. Всяко едно упражнение е ключ за отваряне на една физическа, една духовна и Божествена врата към Живия кръг на Паневритмията, която представлява движещата се Природа в човека и извън човека. А когато увеличите скоростта на кръга, вие не може да пъхнете своя ключ в онова упражнение, което си има своя скорост и което е така изчислено, че човек може ходом да извади ключа си, да намери ключалката и да отключи истинската врата на упражнението и да влезе в неговата физическа, духовна, Божествена същност. Завъртате колелото на велосипеда и вие не можете да преброите спиците на колелото. Това е механизмът - прост и гениален. А като не можете да влезете във всяко едно упражнение вие не ползвате нищо, а ползва оня, който ви върти два пъти по-бързо. Той краде, той се храни от това, което създава като електрично и магнитно поле от Паневритмия, която се движи два пъти по-бързо. Това отлично са го постигнали французите на Михаил Иванов. Разбрахте ли сега? Висша интелигентност са. 15. На 12 юли 2002 г. бях на мястото наУчителя. Имаше събрани към 300 човека. Гледах ги, наблюдавах ги. Аз който бях съставителя на „Изгревът" не видях онези, за които съм го отпечатал. Минах през гората и отидох на поляната, където играеха Паневритмията. Спрях се. Те я играеха и свиреха много бързо. Движеха се между дърветата. Казах си, че аз нямам нищо общо с тази играеща се Паневритмия и с мястото където се играе сега. А аз бях този, който описа историята на Паневритмията в „Изгревът" и онзи, който я разреши по време на комунистическата власт, когато бе забранена. Аз бях, а не някой друг. 16. Спомням си, че аз взех това решение в присъствието на Георги Томалевски, който тогава 1970-1972 г. бе поставен да бъде посредник между Братството и Кючуков, който бе председател на Комитета на вероизповеданията. Накарах Георги Томалевски, той вдигна слушалка свързва се с Кючуков и в мое присъствие му каза: „Др. Кючуков, моля ви разрешете ни да играем Паневритмия на една поляна в гората. Днес всички играем гимнастика задължително по предприятия и учреждения. Защо да не играем и ние. Ние точно това имаме." Държавният служител каза: „Щом е за гимнастика и упражнения - разрешавам. Елате утре да получите разрешението." Георги Томалевски стоеше пред мен със слушалката в ръка и не вярваше. Беше станало чудо на чудесата. Кама ми: „Доживях да видя чудо." Не беше ли виждал чудеса по времето на Учителя? 17. Но чудото, истинското чудо дойде по-късно. Паневритмията трябваше да се играе на чиста поляна. А си избраха да я играят между дърветата в гората. Ако бяха отишли на чиста поляна, каквито имаше тогава до Изгрева, никой нямаше да ги спре. После започнаха да се карат кой да ръководи Паневритмията, правиха си бележки и се караха по време на Паневритмия, че така не се е играело, а иначе. А това бяха онези, които бяха целували ръка на Учителя. И какви ли не скандали ставаха преди, по време и след Паневритмията. Аз отидох веднъж и наблюдавах отстрани всичко това, което описах. Много съжалявах, че тя се разреши чрез мене. 18. И стана така, че по времето на комунистическата власт се разреши да се играе Паневритмия в София, разрешиха да се лагерува на Рила след 1970 г. Но представителите на Черната ложа, които бяха 75% от състава се намесиха и опорочиха всичко. Аз бях свидетел на всичко това. И затова го описвам за да се знае. И да не се заблудят онези, които търсят Истината. 19. Паневритмия се играе на чиста, ясна, просторна поляна с отворено небе над главите ви. Изнесете, преместете мястото, където от 1972 се играе в гората между дърветата. Това място го избра Черната ложа. Отидете над Симеоново или над Бистрица и там играите. Извадете мястото на Паневритмията, която я завряха в гората между дърветата слугите на Черната ложа. Аз я разреших да се играе на голяма открита поляна, а не завряна между дървета поляна. Билета за автобуса до гората при кв. „Изгрев" е същия по стойност до Бистрица или до Симеоново. Ама било далеко. Вие искате ли да играете Чиста Паневритмия на чисто място и чиста поляна и да влизате в общение с цялата Природа чрез Паневритмията? Искате ли? Или не искате. Помислете си. Днес, кой ви завря там в гората между дърветата. Кой бе този и кои е днес, които ви ръководи?Тои е един и същ - Духът на Заблуждението. Щом искате - следвайте го. 20. Паневритмията се играе на поляна, чиста, хубава, равна, огряна от слънцето вън от града. Кръгът от играещите двойки трябва да бъде правилен. За да бъде правилен кръга има подготовка от онзи, който организира играенето на Паневритмията. В центъра на кръга се забива колче, завързва се дълга връв, канап, тънко въже и и отива с него до наи-близката двойка, взима с въжето колко ще бъде дължината на радиуса на кръга и започва да се движи по кръга и подрежда всички двойки чрез въженцето да бъдат на равно растояние от центъра. Само по този начин, защото при всяка нова Паневритмия, ако участниците са повече, то кръга ще бъде по-голям, както това ще покаже дължината на радиуса измерен чрез въжето. Така ще се подравнява Паневритмията в правилен кръг, чрез въженце. И още най-важното. Разстоянието от двойка до двойка трябва да бъде една ръка растояние. Това го напомня онзи, който с въжето измерва и прокарва радиуса на кръга. Така се започва да се играе. Това е от Вергилий от онзи, който разреши Паневритмията да се играе по комунистическо време. Сега вече трябва да знаете как се подрежда Паневритмията да се играе.Паневритмията да се играе в идеален кръг. 21. Сега се играе на поляна в гората до бившия „Изгрев". Първо поляната не е чиста и равна. Второ не се вижда Небето. Трето не е огряна от слънцето. Четвърто двоиките вървят между дърветата и единия от двойката играе и минава от едната страна на дърветата, а другия от другата. Така се разсича връзката между двойката, а дърветата между които се играе разсичат и разчупват кръга на Паневритмията. А кой ги вкара в гората? Този, които се старае да измени, промени и подмени Паневритмията с чужди думи, музика и движения. Този е. Вече го знаете. Затова изнесете, изведете и прехвърлете мястото на Паневритмията на чиста поляна. Поляни около София и Витоша колкто щеш. Или на Бистрица, или над Симеоново, или другаде. Изберете и намерете си чиста поляна, огряна от слънцето и с небе открито над главите ви. 22. Кога и къде се играе Паневритмията? Паневритмията се играе от 22 март до 22 септември. В кои дни? Играе се всеки ден. По времето на Учителя не винаги се я играели всеки ден на Изгрева. Не са се събирали хора. Обикновено в сряда, петък и неделя, когато е имало класове, са играели задължително Паневритмия. Но в сряда и петък някои от изгревяни са работили в града и са напускали кръга на Паневритмията. Ето защо Учителят е дал следното решение. На първия етап да се играят само онези 28 упражнения - за да могат да отидат навреме на работа. Но после Учителят е дал друга разрешение, да се свирят първите три упражнения: „Първият ден на пролетта", „Евера" и „Скачане" и после ще прескачат през едно упражнение. Единият ден ще свирят чифт, а другия ден тек номера. Затова говори Мария Златева в „Изгревът" том I, стр. 353. Говореше го и след 1990 г., но никои не я слушаше. Смятаха я за изкуфяла стара баба. Да тя беше стара баба, но свиреше още на цигулката си и си беше с ума си до края на земните си дни. Аз свидетелствувам затова. Но други бяха онези с изкуфялите глави. Обикновено в ден четвъртък са правели екскурзии на Витоша. Там не винаги са играели Паневритмия. Има запазени снимки от Пеню Ганев, където се вижда, че на Бивака „Ел Шадай" са играели упражнения показани от Учителя или пък понякога и Паневритмия се е играело, в зависимост от времето и обстановката. Опитът да се играе Паневритмия всеки ден в училищата пропада. Виж „Изгревът" том I, стр. 494-507 за този опит. На Рила, 7-те рилски езера по времето на лагерите се е играело Паневритмия всеки ден. Когато времето не е позволявало те са играели на II езеро до палатките между големите камъни. Тогава кръга на Паневритмията не е бил правилен - такива са били условията. Има запазени снимки от тази Паневритмия. Ще ги публикуваме когато дойде времето за това. Но когато е било хубаво времето са излизали на III езеро или на Езерото на чистотата пред Харамията. Тогава кръговете са били големи и правилни. Има запазени снимки от тази Паневритмия. (Виж „Изгревът" том III, стр. 178-180). Но когато е имало мъгла, дъжд са си стояли в палатките или са прихождали до кухнята за топла вода и не са играели Паневритмия. 23. По времето на Учителя екскурзиите са се правили в ден четвъртък. А в неделя, когато е бил почивен ден на всички българи в София, то Учителя в 5 ч. сутринта държи „Утринни слова", а в 10 ч. Беседа. А в 9 ч. се е играела Паневритмия на Изгрева. След заминаването на Учителя това се е запазило до 1957 г. когато в салона на Изгрева са чели беседи от „Утринни слова" в 5 ч. и от 10 ч. Беседи. Но хората са били малко, защото след като се е пукнала пролетта мозаикаджииската бригада с майстор Борис е тръгвала по обектите в провинцията и със себе си завличат наи-активните последователи на Учителя. Онези, които остават на Изгрева са вече малцина и само в неделя правят Паневритмия в 9 часа. Това е факт. Но когато се затваря салона и се заключва с катинар, когато на поляната на Изгрева се забранява да се играе Паневритмия от властите, то изгревяни хукват по Витоша и то в неделя. А защо в неделя? По времето на социализма всички работеха 7 дни, а неделята бе свободна. Обикновено възрастните приятели предвождани от Влад Пашов, отиват към Резньовете при едни бели брези палят огън и четат беседа. Там не се играе Паневритмия. Другите отиват на Бивака. Но идва времето, когато се забранява там да се събират. По-късно и събота и неделя стават почивни дни. Тогава хукват на екскурзий до Рила. И така се явяват групи и водачи по групи и всеки води своята си група. Крум Въжаров води към 10-15 младежи. Влад Пашов -10-15 старци. Петър Филипов 10-15 негови привърженици. Така се създават групите, които по-късно се разтурват след като си заминават тарторите. И накрая какво остана. Остана това, че в неделя никой не се събира в София да чете в 5 часа сутринта „Утринни Слова" и в 10 ч. Беседа. Бягат по Витоша, бягат по следите на онези тартори, които ги отклоняваха. Затова говори и Йотка Младенова - виж „Изгревът" том VII, стр. 484 под N 7. Говори тя, но няма кой да чете „Изгревът" и затова сега всички са отклонени по друг път - пътят на отклонението. Идват нови поколения, но нищо не знаят. И няма откъде нещо да понаучат. А това го има в „Изгревът". Но не го четат. След 1990 г. до 1997 г. се събираха в едно клубче на Изгрева в ден петък вечерта след 17 ч. но си четяха беседи. А това е ден за окултния младежки клас. И объркваха всичко. Дойде време и се разтури това място. Виж „Изгревът" том XI стр.828 в т. N 8. После започнаха да се събират в салон на Славянска беседа в събота след обед. Но когато видяха, че на концерт-рециталите, които аз орга+низирвам ежемесечно всяка последна събота на месеца от 11 ч. сутринта и се събираха около 220-300 човека, решиха, че трябва да използват аурата на този салон на ул. „Чехов" 16-а при община Изгрев. Дойдоха и поискаха да се събират всяка събота от 14 часа. Разрешиха им от общината. Но служителят, който отговаряше за салона не се съгласни да работи всяка събота, макар че му се заплаща за това. Казва ми: „За концертите за една събота в месеца - може да отворя салона." Но за всеки ден не пожела. Така ги накара да идват в петък. Значи чужд човек ги вкара в пътя - да бъде петък. Отивам веднъж там по работа в уречения час да се срещна с един човек. Беше 17.30 ч. От едната страна по столовете имаше 20 човека, от другата страна 19 човека. Една възрастна жена четеше. Всичко беше замряло. Нямаше никакъв дух. Е как ще го има Духът, когато на него му трябват условия за да присъствува. Гледам няма я аурата от концертите, които организирам. Та аурата си идва с хората, които Духът ги ръководи. Единственото което видях, че четяха от една жълта книжка, а това бе корицата от Общия окултен клас, който аз бях издал от неотпечатаното Слово на Учителя по оригинал. Дори не ме зарадва. Нямаше никаква духовна атмосфера. Свършиха и си заминаха бърже, бърже. Нямаше какво да ги задържи. Плачевна работа. Нямаше никаква аура и духовна атмосфера. Искаха да се прикачат на моят локомотив, който движи програмата, която ръководех. Аз нямах нищо против да се прикачи допълнително и някой друг вагон. Но те слагаха спирачки и целия влак спираше. Затова аз откачвах въпросните вагони и моя локомотив се движеше напред по разписанието на моя ръководител. А те оставаха в глуха линия. Хора, които не знаят, не могат да ръководят. Това трябва да се разбере. Не можете да направите нито една крачка без „Изгревът", защото там е Школата на Учителя. Чрез „Изгревът" ще влезнете в тази Школа. Друг път няма! Но, ако четем само Словото на Учителя? Словото за вас е затворено с девет катинара за вашето съзнание. Изключено е да се доберете до него. Трябва да минете през „Изгревът". Друг път нямате, както сега така и утре. Така че трябва да коленичите пред онзи, който ръководи „Изгревът". А той не е човек, а Духът на „Изгревът". А той се ръководи от Духа Беинса Дуно.

XVII. ТРУД БЕЗ АВТОР И БЕЗ ИМЕ Величка Няголова Здравей Вергилий, Искам да ти напиша още нещо, важно, а ако ти желаеш го включи в 8-ми том. Съвсем случайно попадна при мен един голям обемист „труд" на пишеща машина на български, без автор и име. Взех да чета - интересно беше и доста силно. Пише за Елохим и елохимите, за звезди и планети, за цветя и билки, за мисията на България; история на балканското дело на Всемирното братство, „Азът" в различните народи, Орфей, Архангел Михаил, лични послания, методи за разпространяване на Словото; сияния за Христос, има и евангелие на Мария- Магдалина и др. Предполагам, че има и много томове. Започва така от стр. 9: „Синове Божии, настана Божият час, настана" После започва с дълъг пасаж отдясно от Учителя из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" стр. 294-„Разумното служене". Започва текст от стр. 11: „Синове Божии, настана Божият час, настана. Пред вас е Новият свят - платихте си полиците и повече плащане няма. Повече синовете на красотата няма да подлагат гръб на неволи и тежки страдания. С началото на 1990 г. получавате пълна свобода по всички основни писани и неписани закони на човешкото, истинско достойнство. Радостта ви ще бъде пълна" и т.н. и т.н. Накрая на предговора на стр. 14-15: „И като четете страниците пред вас, от тази Нова, велика секунда нататък, вечно помнете: Вие сте родители на светове! Едни цели грамадни цивилизации от всемира, ще ви имат за велик прародител, само защото някога през ума ви е минала мисъл от словото." /Отнася се до това слово, а не до това на Учителя, ясно ли е?/ „Пламенно ви обгръщам отвсякъде и определям начало на изключителни събития. Аз пламтя вече във всеки и осиявам мнозина. Звездата ви излезе от тринадесетата сфера. 03.12.1989 г. 19.51-20.534. София-Изгрев" После на стр. 16 голямо заглавие: „История на Холизациите и поглед върху осиянията". Започва текстът от стр. 17: „Вие четете предисловие към поредица от томове, с общо заглавие „Необятното говори". Първият запазен материал от осиянията, които ще бъдат включени в тях е „Евангелие от Мария Магдалена". Той се появява в България през 1975 г., за което е казано от Учителя Беинса Дуно в България (1864-1944) още преди 1944 г. „През 1975 г. ще има голяма акция на Бялото Братство". Пак Учителят Беинса Дуно /Петър Дънов/ преди 1944г. пророкува за 1984 г. „През 1984 г. вие ще видите отново". „Преди тази година, почти липсват материали от същия източник, но от началото на 1984 г. те избликват като буен извор и до края на 1989 г. общият им брои е над 400. Това са осияния, лекции, послания и отговори на въпроси, зададени от отделни личности, диктувани по вътрешен път на последовател на Учителя Беинса Дуно. Диктуващият нарича този пряк контакт, „единение, холизация". То се отличава от медиумизма по това, че не е необходимо време за извикването на духа. Информацията потича мигновено - още с мисловното и словесно повикване - и може да тече по 24 часа в денонощие, независимо от състоянието на холизатора. Източникът се самоназовава „ЕЛМА". В световните религии многократно се среща съставката на името „Елма" - „Ел" в различни варианти, като име на Бога. Същата етимология и семантика има „Аллах"." „В Библията, /стр. 18/ и мистицизма е известна най-висшата равнобожествена йерархия на елохимите, а Учителят Беинса Дуно казва за Себе си в края на Словото „Възвание към народа ми" от 1896 г.: „Аз съм елохим, ангел на Завета Господен". По-нататък, в единенията, Елма, се идентифицира с Духа на Христос и постоянно говори от Негово име. Това се проследява и във всичките 7000 лекции и беседи на Учителя Баинса Дуно в България до 1945 г." От някои, /стр. 19/ следващи материали става ясно, че в случая не се касае за идването на Мировия Учител с Неговото „празнично тяло" на Земята. Това се очаква да стане в Кавзак след 2000 година, според думите на самия Учител Беинса Дуно. Но в останалите промеждутъци от време, Той използува много по-скромни, безкрайно по-ниски от Него Свои проводници, които обаче могат да предават точно Неговото Слово". „Най-значителните /стр. 19/ материали от 1972 до 1984 г., които са разпръснати и не се пазят копия от тях са следните: „Евангелие на Мария Магдалина от 1975 г., което е изгубено в България. Целият оригинал на това Евангелие се намира в Москва и там се разпространява на руски език. Също и в САЩ има екземпляри от този материал, които е включен в един окултен роман „Професии за резиденти" (космически). Друго единение продиктувано през 1977 г. по молба на приятелка, живееща в САЩ, е „За лечебните свойства на скъпоценните камъни". Оригиналът е загубен, а копието се съхранява в Ню Йорк." /Стр. 33/ „От Учителя до 1944 г. III езеро в Рила е названо Балдер Дару. Четвъртото езеро сега получава ново име от Елма - „Йо-Колнар". Петото езеро е известно от Учителя като Махабур. Шестото езеро тук е с ново име - „Нел-Онтри", а 7-то е известно от Беинса Дуно като Шемхаа." Вергилий, за метода на разпространяване на това „Слово" ще ти извадя фотокопие. Такова богохулство. Понеже прочетох някъде в този том /към 300 стр./ , че се говори за „Нов текст" на Паневритмията, разбрах, че авторът е Гриша Кьосев. Познавам го много добре и го уважавам, но как си позволява да отклонява вниманието на човечеството от Истинското Слово на Учителя, насочвайки го към това „Слово" давано от този Дух - Елма, с нов текст на Паневритмията, с нови имена на 7-те езера в Рила, с доказателства, че в този дух говори Христос и Учителя Беинса Дуно. Това е, за да се отклони вниманието на човечеството, и да не четат истинското Слово на Учителя, а това Ново Слово на този дух. И пропагандата е голяма - в Русия, САЩ. Аз намирам един такъв том тук във Франция, а те са много. И то с упътване от този Дух - да се превежда това Слово и да се разпространява по цялата земя, във всички държави. И разбрах, че вече имало преводи в разни страни. Но не на Словото на Учителя, а на това „Слово" на Елма. Безобразие и кощунство. Казва се още, че с разпространението на това Слово, всеки разпространител изкупува кармата си и минавал с 2-3 прераждания напред. Ще ти направя фотокопие на „Методите за разпространение". Нямам нищо против Гриша, нито против този дух „Елма", но да казва и разпространява становището, че тези „Слова" са продължение на Словото на Учителя, че чрез този дух говорел Христос, Учителят и Бог! Това е вече много. Трябва една информация, за новите хора, които могат да се объркат, както и вече се е получило. Позволявам ти да направиш и ти „коментарии", ако го желаеш. Колко подкупващо е това „с изплащане на кармата" или с „намаляване на преражданията", за да се разпространи това ново „Слово". А Великият Учител, не е никога говорил подобни неща и „привилегии", точно обратното. Той е казал, че тези, които дойдат в Школата Му, да не чакат облаги нито подобрения в живота си на земята, но напротив - още по-големи страдания и изпитания, за да се повдигнат и еволюират по-бързо. И защо този огромен труд е без „автор" и без „име"? Слагат всичко на гърба на този дух „Елма" и говорят и обещават от негово име, казвайки че е Христос, Учителя, дори Бог. Телефонирах на една българка в София, за да потвърдя мнението си, че това е Гриша Кьосев, този неизвестен автор. Тя веднага го потвърди. И ми каза още, че тези томове се разпространяват тайно и че само малцина „привилегировани" имали щастието да ги получат, и то за да ги разпространяват и то навсякъде по земята. Имало вече и преведени в разни страни. Но се давали на „нови хора" от Братството, неопитни, но сигурни. И така наистина, това „Ново слово" се разпространявало. На ветераните не се давало. А те и много критикували авторът, че е попаднал в „черен мистицизъм". Виж, Вергилий дали те интересува този проблем, но за мене той е много важен. Всичко, което пречи на Словото на Учителя и Неговата Велика работа, трябва да го изобличаваме. P.S. Сърдечни поздрави - Величка

XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО 1. Всичко онова, което е била по времето на Мойсея, описано в Старият Завет, като етапи на човечеството чрез Израел, се повтаря и по времето на Христа. Освен това, това са същите преродени личности и човешки духове. Други не могат да дойдат, защото нямат познание и качества. Идват и едните и другите - едните да създават, другите да рушат. Те вървят заедно от памтивека. 2. По времето на Учителя Дънов за трети път се възстановяват същите събития от същите преродени личности и човешки духове от памти века. Затова Учителя Дънов веднъж се обръща към аудиторията си и казва: „Щом моето Учение победи у вас, моите врагове от памтивека, то ние ще победим". Разказали сме много такива случки и събития, за потвърждение на горното, че около Учителя са неговите врагове от време „оно". Те не случайно са изпратени при него. 3. Още от самото начало, когато Учителя Дънов започва своята деятелност от 1900-1922 г. се явяват веднага представителите на двете ложи при него и започват борба помежду си. Много пъти той е недоволен от техните караници и го е казвал, стенографите са го записали и то е отпечатано. Но то не е разбрано от читателите, защото не познават епохата и не знаят, че в Школата на Учителя присъствуват и двете ложи - Бялата и Черната ложи. Не могат да го допуснат в ума си. 4. Едно от най-големите отклонения е било спиритизма с неговите разновидности, с пишещи и говорещи медиуми. Много такива случаи са описани в „Изгревът" и мнозина са изгорели психически или са си заминали преждевременно от този свят. Учителят Дънов отначало ги е превеждал през тази опасна зона, давал е съвети, но никои не го е слушал. После е забранил да се занимават със спиритизъм, но никои не го е слушал. (Виж „Изгревът" том VI, стр. 703 под N 3). Във всички братски кръжоци по провинцията и в София, че даже и на Изгрева са се занимавали със спиритизъм. Дори на Изгрева на 40-50 м. от Салона, където е живял Учителя са говорили медиуми, имало е пишещи медиуми и какви ли не щуротии. Но за тях не са щуротии, защото те са били отклонени. Първо ги обсебват психически чрез внушение, после ги обсебват като в тях влизат други същества и ги отклоняват. Как става това ли? Вие имате кола, влизате в колата и я карате. А може крадец да влезне в нея и да открадне. Ето това е механизмът на обсебването от нисши духове. 5. Особено активна е била групата в Пловдив около Михаил Стоицев. Там е имало някаква жена, която е била медиум и чрез ръката й, а и говоримо са идвали онези от горе т.н. „Логоси" и са говорили. Смятали са ги, че са представители на най-висш Порядък на напреднали същества. Наричали са се Логоси. Стотици тетрадки са изписвали на ръка, преписвали са ги на пишеща машина и са ги разпространявали между последователите на Учителя Дънов. Забележете, че ги разпространяват между тях с цел да ги отклонят от Словото Му. Вместо да преписват Словото на Учителя и да го разпространяват те преписват онова, което са казали Логосите. Аз притежавам една-две папки с техните проповеди. В тях няма нито Дух, нито Силата на Духа от Словото на Учителя Дънов. Но има другия Дух, Духът на Заблуждението, които ги отклонява. От другите градове, започват да правят същото, да викат духовете на сеанси, за да им се явят Логосите ида записват. Ето това е отклонение, което е било от 1900-1922 и от 1922-1944 г. по времето на Учителя. Мнозина пъти той е изказвал недоволството си, карал им се е, забранявал им е - но кой да слуша. Няма кои да слуша. И всички без изключение заплащат жестоко. А как? Първо се отклоняват от пътя на ученика. Второ психически се разтропват понеже ги обсебват духовете. Трето - физическото им здраве се разстройва и те почват да боледуват. Четвърто - мнозина си заминават от този свят. Всички тези случаи са описани в „Изгревът". Но тук сега се повтаря същото както по времето на Учителя - тогава е нямало кои да слуша и да изпълнява, а сега няма кой да чете „Изгревът" и също да изпълнява. Повторението е също майка и на незнанието, а не само на знанието, както са ни учили в училището едно време. 6. От 1945 до 1990 г. се повтарят същите отклонения чрез спиритизма и пишещите, говорещи медиуми. А те хитруват - сега вече не се наричат спиритисти или медиуми, а се наричат, че са проводници на светли, възвишени същества от висши йерархии. А народът има една поговорка: „Не по шия, а по врат". А шия и врат са синоними и е едно и също. Та сега според тях имаме работа с проводници, с пряка космическа връзка, а не с медиумизъм. Големи хитреци са. Един типичен пример е с Милка Переклиева, която още през 1951-1966 г., като пишещ медиум, записва онова, което получава от Невидимия свят. Твърди, че това са уроци от Учителя Дънов след неговото заминаване и че той и се явява само на нея и и диктува. Преписват ги на пишеща машина и ги разпространяват между последователите на Учителя Дънов. Аз притежавам нейни две копия като архив. След 1990 г., след като пристигна от чужбина Димитър Костов, той ги издаде и ги разпространяваше като ги подаряваше. Всеки, който е създал в себе си контакт вътрешен със Словото на Учителя Дънов, щом хвърли един поглед и прочете два-три реда, ще види, че това е празнословие и е лъжа. Голямата лъжа на отклонението. (Виж „Изгревът" том IV, стр. 639-641 под N 20). И престъпление към Словото му. 7. Голямата лъжа на отклонението след заминаването на Учителя Дънов започва с явяването на различни ясновидци, пророци, медиуми, проводници на „чисти духове" и заявяват, че чрез тях говори Учителя Дънов. Една голяма лъжа и заблуждение. И понеже последователите на Учителя Дънов по времето на Школата му са били отклонени веднъж то те ги посещават. А последователите на Учителя Дънов ги приемат и ги слушат. Не четат Словото на Учителя, а слушат ясновидеца. И тези ясновидци всички без изключение се провалиха, но преди това си изпълниха задачата поставени от Духът на Заблуждението - да отклоняват. Аз заварих тези хора. Има ги и сега след 1990 г., ще ги има и утре. Щом го има Словото на Учителя Дънов, което е Словото на Живия Бог, защото е Слово на Духът Христов, ще се яви непременно и Духът на Антихриста и чрез неговите слуги ще пропее като петел и то така, та ще проглуши всичко и навсякъде. Където е петела явява се кокошката да снася яйца. 8. Друг такъв голям представител е Григор Кьосев /Гришата/. Той е от групата на Крум Въжаров. (Виж „Изгревът" том XI, стр. 822-824 под N 12). И предателството е едно и също от вчера днес и утре, защото се движи от Духът на Заблуждението. (Виж „Изгревът" том XI, стр. 824-825 подточка 13,14 и 15). Неговата дейност е строго подчинена на онзи, който го ръководи. Той създава нови думи на Паневритмията и днес младите и тези на неговата възраст играят Паневритмия и я пеят. Едните пеят текста от времето на Учителя, а другите привърженици на Гришата пеят неговия текст. Е, какво ще кажете за Паневритмията и за нейните Принципи? За тях виж в „Изгревът" том XIII, стр. 810-812. Играят уж една Паневритмия, а пеят два различни текста по нея. Хармония ли очаквате? Другата дейност е, че започна да привлича младежите от последователите на Учителя да им проповядва и да им пуска на магнетофонен запис - касети какво чрез него говори един Висш Дух - Елма. Записваше десетки касети, върви от град на град, търси последователи на Учителя и ги примамва, че това е било сега най- новата Истина, а всичко друго е било остаряло и си е минало времето. И понеже невежеството и незнанието е голяма Сила и тя помага за отклонението. Така отклонява младите. Оплакваше се Павлина Даскалова, че Гришата отишъл в Търново и е разбил нейната група и е привлякъл и откраднал от нея младежите с неговото слово. Тя го запитва: „Това, което говориш и си записал, това на кого е? На Учителя Дънов или на друг?" И понеже е хитър и при това много умен, знае, че всеки ще познае, че това не е Слово на Учителя Дънов, то той признава, че не е на Учителя Дънов, а на висш Дух и Логос. Хубаво. Това е хубаво, но защо не отиде на друго място, да отиде в света и там да проповядва, а не да търси последователи на Учителя и да ги краде и отклонява. Това е кражба по всички правила. За нея говори и Христа, как крадецът влиза, прескача оградата на кошарата и краде и удушва овцете. (Виж Ев. Йоана, гл. 10, ст. 1-21). Тук той прави същото, прескача през оградата и краде от последователите на Учителя. Така създава свои групи в цялата страна. Третата му дейност е, че всичко това записва, прехвърля на машинописен текст и го разпространява да се чете по последователите на Учителя по цялата страна. Прехвърлят го и в чужбина. Такова едно копие попада във Франция при Величка Няголова, тя го преглежда, възмущава се и пише писма до мен с цел да го публикуваме още през 1998 г. в VIII том на „Изгревът". Но аз го оставих за по-късно, защото не му бе дошло времето. А това време сега дойде. Четвъртата му дейност е на 7-те Рилски езера на Рила. Те си опъват палатките отделно. Другите на Молитвения връх четат Словото на Учителя Дънов, той си чете неговите работи на своите привърженици. Отиват да играят Паневритмия - едни пеят думите на Олга Славчева за Паневритмията (Виж „Изгревът" том I, стр. 210-213), а хората на Гришата пеят неговия текст. Така се създава умишлено, целенасочена дисхармония на всички играещи Паневритмия на Рила и при всички летуващи там. Как е възможно всичко това? Възможно е, когато представителите на Черната ложа според Учителя Дънов са 75%, а от Бялата ложа са 25%. А тези от 25% не четат, нямат познания, отклонени са и отхвърлят „Изгревът". Затова ще си заплатят чрез отклонението и чрез загуба на времето си. Ще се загубят, ще се провалят, че са родени като българи, за да бъдат последователи на Учителя Дънов. Но накрая на живота си, ще видят и ще се убедят, че умишлено са отклонени. 9. През 2001 г., когато пристигна от Париж Величка Стойчева ми донесе две големи папки. Едната папка беше машинописен текст на пилюр изданието на Лалка Кръстева на „Свещените думи на Учителя" и по-късно издадено от Мария Митовска. За цялата тази история виж „Изгревът" том XIV, стр. 774-781. Но аз успях да издам оригиналите на „Свещените думи" в „Изгревът" том XIV. Но какво направи Духът на Заблуждението с този том, то това ще опишем подробно по-нататък. Другата папка, която донесе бе с писанието на Гришата т.е. на Григор Кьосев. Забележете, че той никъде не пише своето име. А защо ли? Защото крадецът, който прескача през оградата за да краде овцете, си крие името. Но крадецът е винаги един и същий. Разпространява ги като са извадени на ксерокс- копия и съдържа 279 стр. И само на доверени лица - на ужким. 10. Когато дойде времето да се публикува писмото на Величка Няголова за този колосален труд на Гришата /Григор Кьосев/ тогава четейки нейното писмо, прехвърлих този обемист текст. Какво е моето впечатление: а) много е трудолюбив и плодовид е Духът на Заблуждението - той ражда лъжци, крадци и разбойници. Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство. б) онова, което е написано е диктувано от един и същ дух - Духът на Заблуждението, които диктува от времето на Мойсея, Христа и по времето на Учителя. Ще го намерите в Стария Завет, ще го намерите в посланията на апостол Павел, той говори там за него и за отклонението на първите християни. Това ще го намерите и в протоколите на разни спиритисти, медиуми, проводници по времето на Учителя Дънов в редовете на неговите последователи. Той присъствува винаги още от самото начало на света. Много е плодовит с последователи. в) идеологически той е същото, което им се говори на групата в Пловдив от т.н. Логоси, и е записано в стотици тетрадки. То е същото, което ще се говори на французите от Михаил Иванов и е записано в неговите многобройни трудове. То е същото, което е писала Милка Переклиева. То е същото, което е говорил и писал от ръката на Гришата. Един е източникът. Това е Духът на Заблуждението. г) забележете, че винаги е едно и също от памтивека досега. Те влизат през оградата на кошарата и крадат овцете на овчаря т.е. на Учителя. Не отиват в други кошари, а там където са последователите на Учителя, подлъгват ги с едно твърдение, че Словото на Бога и на Учителя вечно тече и трябва да се намери човек, който да го поеме и да го изкаже чрез думи и чрез писмо. Ето това е механизма. Така прави и Гришата. Много е просто за обяснение и за възприемане. Не са случайни. Имат знания как да го направят. Значи тече от небето и те са проводници. 11. Онзи, който е запознат с поредицата „Изгревът" от том I - XV и е прочел десетки такива истории за ясновидци, проводници и медиуми, ще разберат веднага, че това е поредната лъжа. А онзи, който познавате Историята на Братството чрез „Изгревът" може веднага да провери, че написаното чрез Гришата е лъжа. А който чете Словото на Учителя и познава чрез това Слово Духът на Истината, веднага ще види, че това, което е написано чрез ръката на Гришата е работа на Духът на Заблуждението. Няма грешка! Веднага се вижда лъжата. 12. А за доказателство за това, което написах ще ви цитирам много опитности от „Изгревът" за да видите, че това е било по времето на Учителя, след Учителя и това ще го има и в бъдеще. Отива един приятел от Благоевград при Борис Николов занася му труда Гришата и го пита какво му е мнението. Борис му казва: „Това не е от Учителя. Това е Гриша. Гришовци винаги ги е имало и винаги ще ги има." Този приятел се казваше Александър Костадинов, макар че научава една истина, но той по-късно е подлъган от сътрудниците на Гришата и той е изкарвал стотици, хиляди страници от неговия трудна ксерокс. Онзи му е казвал: „Това е истината." И му повярвал. Не вярва на Борис Николов, а вярва на друг, който е вълк предрешил се в овча кожа и влезнал в кошарата да краде. Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от зъбите на вълка и сега е свободен. Дано остане такъв. А сега прочетете от „Изгревът" цитираните страници и ще се убедите, че всичко, което написах е истина. „Изгревът" том I стр. 242-245; 295 - 310; 455-459; 507-510 „Изгревът" том II, стр. 274 -280; 350-351 „Изгревът" том III, стр. 4-5; 6-7; 17-19; 49-50 „Изгревът" том IV, стр. 156-157; 161-162 „Изгревът" том V, стр. 729-735 „Изгревът" том VI, стр. 494-498; 737-742 „Изгревът" том VII, стр. 92-98; 190-194; 403-404; 592-593 „Изгревът" том VIII, стр. 500-502; 520; 525-526 „Изгревът" том IX, стр. 125-128; 453-457; 465-467 „Изгревът" том Х, стр. 11,12-13; 134; 285-286; 493-494; 632-633; 708-710; 731-736 Прочетохте ли тези страници? Видяхте ли, разбрахте ли кой носи лъжата и за какво я разказва насам-натам. Лъжата е необходима за Пътя на отклонението. Без лъжата този път остава скрит. А с лъжата той се открива, човек тръгва по него и спиране няма. Той продължава до края на живота на отклонилия се человек. А сега ви представям писмото на Величка Няголова за онзи, който създава и носи лъжата.

XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА Величка Няголова Здравей Вергилий, Наистина сестрите в Париж, които работиха за Учителя са три, а не две. Писах за Ярмила Менцлова и за Ана Бертоли. Но нищо не написах за третата- Мария Христова. Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено. Какво зная аз за тази сестра Мария Христова? Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник. Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла. Слушах всичко това от нея и се чудех на акъла й. После разбрах, че тя не беше съвсем нормална. И намерихме с нея една такава лъжица паднала зад печката й. Отначало не я познавах тази сестра. Живеехме с детето ми няколко месеца у нея, горе в таванската й стаичка. Помагах й за това с каквото мога. Беше много богата - мъжът й беше лекар, тя също казваше, че е такава. Имаха огромен, скъп апартамент в Париж, много богато беше уредено. Говореше се, че с хитрост и подлост, спечелила много пари. Беше голяма материалистка и парите и бяха все в главата, като голяма необходимост. Спирала ме е пред църква в Париж и просто ми заповядваше: „ Ще влезеш вътре и ще се молиш да спечеля пари, защото много ми трябват, аз зная за какво." Чудех се на акъла й. Но още не бях я опознала добре. Аз сама, с малко дете, без пари, без работа и дом, без никаква подкрепа в чужда страна, тя се молеше все за себе си - да има пари, и да има. Една българка, не от Братството, ми беше разказвала, как тази Мария е ходила при царя в Испания да му иска пари за Братството и че имала имот за Братството. Уж, царят й бил дал и тя всичко използувала за себе си. Служеше си с изнуди и измами, с лъжи. Имаше извън Париж огромен терен с къща, която все строеше. Казваше, че този терен е за Братството и кого ли не е използувала да й работи там. Нали е братско - всеки отива да й помага. Че и Грива (когато е бил тук, че и Крум Въжаров, като дойде, че и Никол Филасие /сега жена на Павел Желязков/) и всеки българин, който дойде и я потърси. Да не говорим за мене и за сина ми Благовест, колко много сме й работили там. А всъщност това място си беше нейно и на никакво Братство не беше го завещала. Искаше уж да го остави на Жан Луи Гобо - не се хванаха на въдицата й. После искаше да го продава, но все нечестно си служеше. Говорила с мъжа на Росица Янчева - Грабер, уж да им го остави на тях, а като се срещнали тя му го предложила да го купи. Той й отговорил: „Аз нямам нужда да купувам място". И на мене по телефона все ми говореше за „Братското място". Аз веднъж й казах: „Ти, толкова вече години никога не си го дала на Братството, че сега ли ще го дадеш". Тя се разсърди. А беше вече много възрастна. Накрая чух, че била дала някакви суми пари на някои българи, те знаят кои са, да не казвам имена. И с тези „непочтени пари" били закупени места край Витоша в Бистрица. Тежко и горко им. Особено, ако са купили „Братско място" с тези пари. Защото тази сестра не ги печелеше почтено. И Учителят няма нужда от такива пари и места. Но нека се знае, за тези купени места, и да се проверят тези мои думи, дали са напълно верни. Знайте, че тя и да ви е дала парите, те за тук са много малко, в сравнение с нейното богатство и този и огромен терен. Още, тя веднъж извика полиция за мене, наклевети ме нещо. Хората дойдоха, видяха майка сама с дете и си отидоха. Всъщност цялата полиция там, в квартала и я познаваха. Писмото срещу мене написа Пиер /предишният приятел на Никол Филасие - възрастен брат, които работеше по превода на беседите с Мария), заедно с Мария Христова. По-късно, през лятото тя ни изгони окончателно, с детето, буквално на улицата. Веднъж дойде и ми поиска пари назаем. Аз нямах много, но току-що бях получила за детето. Дадох й ги. Тя много ме молеше, като й казах да ми ги върне бързо, защото те са ни парите за храна с детето. Тя ги грабна и каза: „Каква хубава работа ще ми свършат тези пари." И така минаха много години и тя никога не връщаше парите, просто ме изигра тогава. След 7-8 години, веднъж ми ги върна, аз ги бях окончателно забравила. Като ни изгони от къщата си, аз не можех да получавам писмата си. Стояла съм като „крадец" и съм бъркала в пощенската и кутия с гребена си, за да проверя имам ли писма. Взема си моите, и оставя нейните. Веднъж трябваше да получа запис - пари за детето. Знаех деня, но адресът ми е при нея. Застанах долу пред блока и чаках с часове пощаджията, да дойде и така успях да си получа парите. Много ме е измъчвала, Бог да й прости. Дойде Крум Въжаров, тя го прие сърдечно, с ласки, и разбира се го води на мястото си. Казах й, че искам да видя брата. Тя ми отговори така: „Ти ще отидеш в София и ще го видиш". Ето такъв е нейният образ. Сега да кажа положителното за нея. За мене тя беше прераждане на някакъв „пират" или „разбойник". Но тази сестра много обичаше и уважаваше Учителя. Беше готова да тича и работи за Него. На мене лично ми е казвала: „Ако искаш да ти се оправят материалните ти работи, то издай една беседа на Учителя." И тя работеше много, с този възрастен брат Пиер, приятел на Никол Филасие. Той отдавна си замина. Превеждаха заедно, и бяха издали някои книги, като „Свещените думи на Учителя" и др. Тази сестра имаше и голяма широта и топлина към българите от Братството. Приемаше ги, даваше винаги по някоя пара, щедра беше иначе, водеше ги на мястото си. Просто ги купуваше с любезността си. Но не всичко в нея беше искрено, тя си правеше и тънки сметки, как ще ги използува, за да работят на мястото и, уж ги питаше за съвета им. На кого да го остави и как да направи. Все с това се занимаваше. Но беше алчна и непочтена. И много опасна! Изведнъж, така хитро и умело, те поставяше в „клопка", че ти не знаеш сам как си се поддал и как си и повярвал. Положителното за нея си остава това, че този безскрупулен мошеник и лъжец, обичаше безкрайно Учителя и делото Му. Не зная дали е още жива. Беше много възрастна и болна.