Ани

ОГНЕНИЯТ ПЪТ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Преслав Павлов Това е едно есеистично произведение, целящо да даде емоционално и душевно преживяване на Търсещия в Паневритмията. Тук тя е разгърната като една динамична медитация, в която участникът преживява един процес на духовно посвещение. Преминавайки чрез душевно преживяване през всички степени на Розенкройцерското посвещение, Ученикът се прониква от идеята да се издигне до съзнание, обхващащо Макрокосмоса и духовните йерархии, които го изграждат и изпълват. Ранната утрин на лятото обагряше хоризонта, очертаваше се силуетът на млад мъж, който като че ли беше потънал в тишината на своето очакване. Огнено сияние бавно започна да изниква от изток и лекият повей на вятъра заприветства идващия ден. Ученикът се беше изпълнил с омарата на едно ново начало, когато тънък, нежен слънчев лъч погали и озари душевния му мир. Настъпи онзи момент, който отдавна се беше превърнал в ежедневен ритъм за живота на Ученика. Бавно с трепет и проблясващо сияние започна да се издига Слънчевият огнен диск над хоризонта и този знак, като маха на оркестров диригент, започна да влива ритъм в заобикалящия простор. Мястото, на което се намираше Ученикът, бе висок, обрасъл в зеленина планински връх, в околностите на който се простираха тучни зелени долини със смесена растителност. Скоро денят се бе развеселил и живи спомени нахлуха в съзнанието на Ученика. Това беше важен момент от миналото му. Той се намираше тогава на свежа и росна полянка в ранното утро на един пролетен ден. Не бяха изминали много години от тогава, но този момент бе къс от вечността, заел завинаги съкровено място в душата на Ученика. Стоеше изправен и облечен в бели дрехи, очаквайки идването на скъп за него гост – неговия Учител. Ето че и той бе там. Сила на приветствие се обмени между тях и те бяха заедно. Това беше първият ден, когато Учителят започна бавно и методично да запознава Ученика с принципите на познанието за същността на Паневритмията. Те бяха застанали в огнен кръг един до друг, а около тях се бяха наредили множество двойки ангели. Тогава гласът на Учителя заговори в съзнанието на Ученика и това водеше и поясняваше учебния процес. Първото нещо, което Учителя каза, бе: “Обръщане към Бога. Обръщането ти към Бога започва с твоето Пробуждане”. Лека, тържествена и безспирна мелодия се разнесе от центъра на огнения кръг и те започнаха да се движат в него. “Това е моментът, когато Бог изпраща за първи път специално слънчево електричество да премине през теб и ти да го отразиш към центъра на Земята. Така ти ще се превърнеш в Слънчев проводник на Земята. През теб ще протекат Слънчевите послания към сърцето на Земята и оттам – обратно в Космоса, към звездите и далечните галактики. Но до момента, в който ти ще овладееш този процес, ще мине дълго време на израстване, време, очертано от Огнения път на Паневритмията. Така с твоето Пробуждане ще бъде поставено началото на един акт на Божието милосърдие. И по-късно следва да бъдеш оставен сам и само твоята воля и желание ще те водят в твоето Покаяние. Това е твоят знак и отклик към Божието милосърдие. И ти ще дойдеш в Примирение. Тогава бурята на твоите вътрешни противоречия ще започне да утихва и благ мир ще прокарва път през твоята душа нагоре. Електрична сила ще ти е нужна тук за справяне с личните ти слабости, с егоцентризма. Само така чрез урока на Примирението ще се издигнеш до висотата да можеш да даваш. Това ще е твоето Даване. За да се научиш да даваш, ти ще трябва да се научиш и да получаваш. Затова този урок е двоен: на даване и вземане. Тук ти ще се срещнеш с една друга сила, оставена от Бог в теб още при твоето сътворение, и това е Слънчевият магнетизъм. И така твоето Покаяние преминава през твоето Примирение и Даване”. Денят се очертаваше ясен и проветрив, също като в спомените на Ученика. Малки птички започнаха да огласят тишината и радостният слънчев лик обгръщаше пейзажа. Ученика се върна към своите спомени. Те все така се движеха в огнения кръг и пръстенът, образуван от ангелските същества, светеше в бяла светлина. Гласът на Учителя продължи: “Спасение. Спасението ти ще започне с твоето Възлизане в по-висшето знание за живота. С възлизането ти в света на Духовното ти ще започнеш да навлизаш в тайнствената, забулена в мистерии страна на живота. Тук ще ти е нужна разумност. В този процес на духовно проникване твоето съзнание ще започне да се издига в еволюционно израстване. Издигане е втората стъпка на твоето Спасение. Това е процес на израстване на съзнанието, на неговото еволюционно повдигане. Процес на съзнателност. Възлизане и Издигане е електрична двойка, която ще те доведе до Отваряне на твоята душа за Новото учение. Отвори собствената си врата, за да може Новото да дойде. И го покани да ти гостува. Да ти гостува и да ти домува. Скъсай със Старото, защото Новото иде на негово място и то ще те спаси. Новото начало е Освобождение за твоята душа. И тя като гълъб ще Пляска с крилете на радостта от идещото спасение. Новото идва, за да те освободи и ти трябва да се очистиш за него. Чистенето е процес на дълбока вътрешна метаморфоза на човешката душа. Поеми слънчевия магнетизъм, за да очистиш тялото и душата си, така че в тях да може да тържествува Божественият дух. И когато гъсеницата стане пеперуда, ти ще полетиш като орел. С орловия полет на висота, свобода и сила ти ще изживееш магнетизма на Летене. Това е последната стъпка от твоето Спасение”. В този момент музиката утихна. Настана тишина. Ученика отправи своята въпросителност към Учителя и той продължи: “Сега е момент за още по-дълбоко обръщане навътре към себе си. Концентрирай се дълбоко в своята същност, нека “Аз съм” обгърне всички кътчета на твоята душа. Време е да навлезеш в следващата сфера на огнения път, който сме поели. Възраждане ще обнови твоята душевна природа. Устреми се към Бог, защото Бог е навсякъде около нас и в нас. Той прониква всяка частица от нашия свят и ти ще развиеш стремежа към Божественото – Евера. Защото там е Бог. Поклон пред съвършенството на Бога. Скачане ще те доближи до Него. И тогава ще дойде денят, когато ти като млада невеста ще тъчеш свой чеиз, за да можеш, когато настане заветният час, да гостуваш в дома на Отеца си, като младоженец. Чрез Тъкане направи нова дреха на живота. И Мисли, мисли, мисли – търси! Чрез права мисъл ти гради И възроди славата на свойте дни! Така твоите Духовно и Божествено тела ще възрастват в Духа. Аум! За да изградиш своя Молитвен дух. И приеми първия слънчев лъч на деня, когато Изгрява Слънцето, защото той ще те Новороди. Божията благодат на Новораждане ще те озари, защото ти си Божи син. Така силата на магнетизма ще те изведе от Възраждане към Новораждане. Когато Бог ти даде Новораждане, ще дойде ред на Изпитанието. Тогава твоето озарение ще бъде помрачено. Слънцето и Луната ще се скрият и звездите ще угаснат. Ужас ще витае около теб в тридневна нощ. Ти ще бъдеш мъртъв и смъртта ще те прониква. През тези дни връзката между твоите мисли, чувства и воля ще се разпадне. Те ще бъдат като три отделни същества в твоята душа. Страдание и скръб ще те обземат. Това е изпитът на твоя Квадрат. Оставен сам на изпитанията на Съдбата, ти ще срещнеш злото в себе си. Това ще бъде твоята схватка, в която ти ще познаеш красотата на Смъртта. Тогава лудостта ще чука на твоята врата. И докато си в това състояние, ще плуваш из необятното духовно пространство, в което всички форми, които те заобикалят, ще се реят около теб, преливайки се едни в други. Да намериш опора в тази Подвижност е основната стъпка, която трябва да направиш, за да успееш в твоето изпитание. Едва сега, намерил своето място, ти ще можеш да дадеш воля на своето Побеждаване. Да победиш самия себе си, това е тайна, заключена в твоята тридневна смърт. Като феникс, възроден от пепелта, ти ще бъдеш знак за славата на Божията промисъл. Победата е единение на Дух, Душа и Тяло. Скоро след това възгласи на радост ще възхвалят твоята Слава и Земята като грейнала зора ще носи новостта. Радостта на Земята ще те поздрави и ти ще й отвърнеш. Аминъ! Едва сега ще дойде времето за твоето Посвещение. Ти ще стоиш, хванал за ръка Учителя, и като двойка, крачеща в окръжността ще бъдете в огъня на Паневритмията. Това е твоят най-върховен миг на Запознаване. Сега, когато няма време и пространство, само силата на вечността ще пронизва обръча на Огъня. И ти ще бъдеш в бяла стая, крачещ по безкрайната пътека към Олтара, и като в шпалир ще срещнеш поздравите на своите нови братя. В бели дрехи, с грейнали лица те ще срещат твоя поглед и силата на Любовта ще лъчеструи към теб. Твоята дреха ще е също грейнал ореол и в отговор ще им отвръщаш с Божието име. Хубав ден ще е за теб това, когато сякаш в магнитна буря твоите бели братя ще празнуват заедно с теб твоя Първи и единствен ден. Всички йерархии ще хвалят с Колко сме доволни придобитата вече от теб безсмъртност. Ти ще си винаги доволен, бъдейки в силата на Светия Дух. Така Стъпка по стъпка ти ще започнеш да учиш всичко отначало и Разбирането ще е твоята първа нова стъпка. В новия живот всичко ще е ново и чрез Разбирането ще бъде втъкана Мъдрост във всяко твое дело, чувство, мисъл… И както На ранина енергията на деня те среща отначало, така и лъчезарността на новата Земя ще грее в твоето Ново време. Енергията на деня е вечна, а за теб тя ще бъде ежедневие. Хранейки се с творческия звук на Бога, твоето Дишане ще храни множества. Ще дойде и върховният заветен миг на Божията Промисъл, когато ти ще влезеш в Олтара. Това е най-великият момент на Възкресение и твоите малки братя ще са твоите деца. Тогава ти ще обливаш техните сърца с Божия мир. Това е начинът, по който Паневритмията ще те води по незнайния път към Бог”. Ученикът беше изминал своя огнен път и сега беше попаднал в безвремието. Могъща и дълбока тишина обгръщаше и проникваше всичко. И в това всичко властваше Нищото. Тогава Ученикът видя себе си, работещ заедно с много други ангелски същества. Той беше със Слънчевите йерархии и заедно с тях огряваше човечеството. Велика мистерия изпълваше съществото на Ученика и тя, от своя страна, разгръщаше новите хоризонти на неговото дело. Така той работеше редом с творците на Вселената и изпълваше Микрокосмоса с Новото начало. Заветът на Бог се проявява в нас, когато сме в Истината. Аминъ! 1999-2002 г. Огненият-път-на-паневритмията.pdf

Времевите цикли на архангелите История и бъдеще Преслав Павлов Въведение: Обект на изследване ще бъдат циклите на времето и техните духовни управители. В традицията на езотеричното християнство има няколко циклични периода. Най-продължителният е Платоновата година и нейните по-малки производни. На тази основа се разгръщат човешките еволюционни епохи в астрологията и свързаните с тях културни епохи. В допълнение съществуват и по-кратките архангелови периоди. Последните ще бъдат обстойно разгледани тук, започвайки от миналото, т.е. в исторически план от шести век преди Христа, достигайки до наши дни, и проследявайки ги в бъдещето до седмо хилядолетие от нашата ера. Докато информацията за бъдещето е била изложена от Рудолф Щайнер пред неговите слушатели и ученици, то миналото е обект на събрана историческа информация както от конвенционални исторически източници, така и от лекции на Рудолф Щайнер. Основна цел на тази работа е предоставянето на синтезирана информация, чрез която читателят да бъде улеснен в търсенето и правенето на паралели между знанието за същността и ролята на архангелите на времето, които управляват едни значителни периоди от време, около 354 години всеки, и съответните исторически събития, които са се случили в течение на тях.. Също така ще могат да се потърсят подобни паралели в бъдеще време, като те ще бъдат обосновани с ясновидска информация от Рудолф Щайнер. Така изследователят ще може да изгради просторна представа върху обозримо близката историческа перспектива и предстоящото бъдеще на човечеството. (целият текст е в прикачения файл) Времевите-цикли-на-архангелите.-История-и-бъдеще.pdf

Първо издание - 2007 г. Бодисатвата-в-XX-век.-В-търсене-на-Словото-на-Бодхисатва-Майтрея-Граала-на-XX-век..pdf

КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Преслав Павлов ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР През 46 г. пр.Хр. император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващия римски календар. Този календар придобива названието Юлиански, или стар стил. Той е изграден средно от 365.25 дни в годината. За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = -0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален. ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар. Григориански календар, или нов стил. Тя се извършва от папа Григорий XIII, като се приема поправка от 10 дни. Така след 4.Х.1582 г. следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г. 1800 г. 1900 г.са прости по нов стил, но високосни по стар 2000 г. - високосна и т. н. В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г. се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския. При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене. КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ За периода от 5.X.1582 г. до 29.II.1700 г. включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил. Например: 1.I.1700 г. (стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства 1.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) + 10 дни = 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III. Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например: 28.II.1700 (стар стил) + 10 дни = 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) + 10 дни = 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) + 11 дни = 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г. се натрупва още един ден разлика между календарите. Така вече имаме 12 дни корекция. Например: 19.II.1800 (стар стил) + 11 дни = 2.III.1800 (нов стил) 28.II.1800 (стар стил) + 11 дни = 11.III. 1800 (нов стил) 29.II.1800 (стар стил) + 11 дни = 12.III.1800 (нов стил) 1.III.1800 (стар стил) + 12 дни = 13.III.1800 (нов стил) Аналогично и за 1900 г.: 28.II.1900 (стар стил) + 12 дни = 12.III.1900 (нов стил) 29.II.1900 (стар стил) + 12 дни = 13.III.1900 (нов стил) 1.III.1900 (стар стил) + 13 дни = 14.III.1900 (нов стил) Така след датата 29.II.1900 г. (стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил. За всички дати от 1.III.1800 г. до 29.II.1900 г. (включително) се ползва поправка от +12 дни. Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е. той вече е нов и някакъв следващ нов стил. РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил). Това съответства в църковния календар на Петровден. За да приведем датата 29.VI.1864 г. към нов стил, се прави поправка от +12 дни: 29 + 12 = 41 - 30 (м. юни е от 30 дни) = 11. Така се получава 11 .VII.1864 г. (нов стил). Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 11 ч. и 47 мин. Локално време. ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник, спадащ към т. нар. Неподвижни празници в църковния календар. Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Българската православна църква чества Петровден на 29.VI. до 1915 г. включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III.1916 г. следва датата 14.IV.1916 г., т.е. поправка от +13 дни. Например: 20.III.1916 (стар стил) + 12 дни = 2.IV.1916 (нов стил) 31.III.1916 (стар стил) + 12 дни = 13.IV.1916 (нов стил) 1.IV.1916 (стар стил) + 13 дни = 14.IV.1916 (нов стил) 2.IV.1916 (стар стил) + 13 дни = 15.IV.1916 (нов стил) След тази реформа Българската православна църква продължава да отброява своите празници по Юлианския календар (стар стил), т.е. тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система. Това продължава до 1968 г. Така Петровден през 1915 г. е бил на 29.VI (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г. и следващите години до 1968 г. (включително) 29.VI (стар стил) е отговарял на 12.VII (нов стил) (поправка от +13 дни). Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред. До 1944 г. (включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни. Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден. В резюме: Петър К. Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г. от Григориански календар (нов стил). Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това – отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил. Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара. ИЗВОД Ако се интересуваме от църковния празник, Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, т.е. 29.VI до 1915 г. включително, на 12.VII за 1916 - 1968 г. включително и на 29.VI.от 1969 г. включително. Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г. Литература: 1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г. 2. Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г 3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г. 4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г. Рождената-дата-на-Петър-Константинов-Дънов.pdf

ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИТЕ КАТО ТОНАЛНО ЗВУЧЕНЕ Преслав Павлов Въведение. Как звучи хармонията на сферите и наистина ли звучи? Един въпрос, който всеки начинаещ в Духовната наука, може би, си задава, но колко време е необходимо, за да може той да си отговори истински. Хармонията на сферите е космичната оркестрация, взаимовръзката на духовните Йерархии в нашия космос – Слънчевата система, която изпълва и осмисля нашето съществуване. Един фундаментален космичен закон, който има безброй измерения и само едно вярно звучене, наречено Божия Любов. В том GA101 от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (Митове и легенди. Окултни знаци и символи) може да се прочете един твърде любопитен и разтърсващ текст. В лекция от 13 септември 1907 г. Щайнер казва следното: Знаете, че планетите се движат със съвсем определени скорости около Слънцето. Но и то се движи и това движение, както и движението на планетите, е изследвано съвсем точно от окултните астрономи. Изследванията показаха, че Слънцето се движи около един духовен център и че орбитите на планетите са спирали, чиято посока е орбитата на Слънцето. Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите. Това съзвучие, тази музика е едно отражение на космическите процеси и в това, на което учи Питагорейската школа, няма нищо измислено… Когато възникват физически музикални хармонии, това се дължи на факта, че примерно различни струни трептят различно, едната по-бързо, другата по-бавно. Според скоростта, с която трепти всяка отделна струна, прозвучава по-висок или по-нисък тон, а съзвучието на тези различни тонове прозвучава като музика и дава хармонията. Точно както тук, във физическия свят, получавате музикално впечатление от движението на струните, така този, който е достигнал стъпалото на ясночуването в Девакана, чувства движението на небесните тела като музика на сферите. И поради съотношението на различните скорости в движението на планетите възникват основните тонове в хармонията на сферите, която прозвучава през цялата Вселена. В Питагорейската школа с право се говори за музика на сферите, човек може да я чуе с ушите си… Когато духовният тон прозвучава през Вселената, планетите се подреждат в съотношения помежду си в една хармония на сферите. Това, което виждаме разпростряно във вселенското пространство, е подредено от този творящ тон на божеството. Поради това, че този тон прозвуча във Вселената, материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система. Така изразът “музика на сферите” се оказва не просто едно духовито сравнение, той е действителност.1 От по-горния цитат биха могли да се направят следните изводи: · Хармонията на сферите не е само метафора, тя може да бъде чута. · Процесът на звучене може да се оприличи на звучащи струни от музикален инструмент. · Движението на планетите по орбитите си трептят и създават тези космични звуци. · Скоростите на движение се съотнасят помежду си в хармонични отношения и се възприемат като тонове на симфония, т.е. музикални тонове. · Космичното звучене има своя физическа аналогия в звученето на струни. Теза и модел на проучването. Ако нещата стоят точно така, както ги е описал Щайнер, би могло да се изгради модел, чрез който да се формират чуваеми звуци, съответстващи на космичните. Ако движението на планетите по орбитите им се оприличава на звучащи струни, то всяка планетна орбита (оттук нататък за по-кратко ще употребяваме понятието планета) е една струна. Ако отношенията на скоростите на планетите една спрямо друга изграждат хармонични отношения, т.е. музикални тонове, то би могло да се потърси аналогия с флажолетните отношения в теорията на музиката. Тъй като сме на Земята, за да изградим флажолетно аналогичен модел, би трябвало да съотнесем и Земята към другите планети. При това положение бихме могли да предложим следния теоретичен модел: отношенията на планетните орбитални скорости към скоростта на Земята или обратно – отношението на Земната орбитална скорост към тази на всяка от планетите би ни дала тонални флажолетни отношения. Преди всичко, нека да дефинираме термина флажолетно отношение. Това е първият начин, по който питагорейците са определили и изградили тоновете на известната ни музикална гама до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до (горно). Той се получава, когато един основен тон, генериран от звученето на струна, се съотнася към кратни нему чрез разделяне на струната на кратни отношения, имащи собствено звучене като обертон (хармоник) на основния. Например, ако една струна се раздели точно на две равни части (наполовина), т.е. отношение 1:1, ще прозвучи същият тон като основният, но с една октава по-високо, а ако разделим струната в съотношение 3:2 и основният тон е до, то полученият флажолетен тон ще е петият по ред, т.е. сол. Приемайки гореописаният модел на нашето проучване, нека да проверим как се отнасят орбиталните скорости на видимите от Земята планети, за които Щайнер твърди, че са истински, а не допълнително привнесени в Слънчевата система. Трябва да отчетем факта, че планетите не се движат с постоянна скорост, а тя варира в зависимост от това къде е локализирана планетата – по-близо или далеч от перихелия и афелия на орбитата. Така бихме могли да изградим хармонични тонални отношения от една гама, после да определим основния й тон и така да съпоставим спрямо него останалите тонове. Резултати. Литературните данни за планетните орбитални скорости и съотношения са представени на Табл. 1 и 2. Таблица 1. Планетни отношения на орбиталните скорости.2 Орбитални скорости min скорост [km/s] max отклонение K max = 1 + max отклонение Луна 0.964 0.1161 1.1161 Меркурий 38.86 0.5178 1.5178 Венера 34.79 0.0135 1.0135 Земя 29.29 0.0341 1.0341 Марс 21.97 0.2061 1.2061 Юпитер 12.44 0.1029 1.1029 Сатурн 9.09 0.1199 1.1199 Таблица 2. Орбитални скоростни отношения за минимална скорост – Земя/(друга планета). Скорости отношение min скорости Кратно привеждане към октава на основния тон Отношение спрямо основен тон в октави Земя/Луна 30.38382 (/16 пъти) 1.898989 4 октави по-високо Земя/Меркурий 0.753731 (*2 пъти) 1.507463 октава по-ниско Земя/Венера 0.841909 (*2 пъти) 1.683817 октава по-ниско Земя/Марс 1.333182 (съща) 1.333182 основна октава Земя/Юпитер 2.354502 (/2 пъти) 1.177251 октава по-високо Земя/Сатурн 3.222222 (/2 пъти) 1.611111 октава по-високо От приведените данни се вижда, че отношението планета/Земя не дава никакви смислени пропорции, водещи до работен резултат. От това може да се заключи, че за човечеството е важно как Земята, т.е. техният дом, се отнася към останалите планетни трептения, а не обратно. Тук явно е заложен един алтруистичен принцип. За изчисление на флажолетните отклонения използваме следната формула: Ton = P1/P2 * K1/K2, където Ton е флажолетно отношение, P1 е орбитална скорост на планета 1, P2 е съответно орбитална скорост на планета 2, К1 е коефициент на увеличение на скоростта на планета 1 и варира от 1 при минимална скорост до К1 max при максимална скорост на планета 1, а К2 е съответно коефициент на увеличение на скоростта на планета 2. Така, варирайки с коефициентите за увеличение на орбиталната скорост, могат да се изчислят минималните и максимални флажолетни отношения за всяка от гореизброените орбитални скоростни отношения. На първо място могат да се изчислят принципно вярно звучащите флажолетни отношения в 12-тонна гама (полутонна гама). За музикалните специалисти ще отбележим, че използваме натурален строй. Той е оригиналният питагорейски строй, от който през вековете по-късно с цел усъвършенстване се развиват най-различни строеве. Интересен е фактът, че теоретично е невъзможно да съществува перфектен строй, транспонирайки отделните тонове в различни октави. Това е причината да има много строеве и никой от тях да не е перфектен. Залагайки на максимално допустимото отклонение на разкордиране на един тон от 0.5%, т.е. пет хилядни, който е на границата на слухова доловимост у човека, се получават флажолетни отношения, представени на Табл. 3. Таблица 3. Флажолетни отношения в 12-тонна гама.3 Флажолетно отношение Min отклонение Max отклонение Основен тон (прима) 1.000 0.995 1.005 1.059 1.0537 1.064 Секунда 1.125 1.119 1.131 1.189 1.183 1.195 Терца 1.250 1.244 1.260 Кварта 1.333 1.326 1.340 1.415 1.407 1.422 Квинта 1.500 1.492 1.508 1.589 1.581 1.597 Секста 1.666 1.657 1.683 1.782 1.773 1.791 Септима 1.875 1.865 1.889 Октава 2.000 1.990 2.010 Изчислението на възможните роли, които всяка планета с орбиталната си скорост може да заеме в една точно акордирана гама (отбелязани с x), е представено на Табл. 4. Таблица 4. Акордирана гама на планетните орбитални скорости. Прима Секунда Терца Кварта Квинта Секста Септима Земя/Луна x Земя/Меркурий x x x x x x x x Земя/Венера x Земя/Марс x x x x Земя/Юпитер x x Земя/Сатурн x x x Определянето на основния тон е свързано с планетата Земя. Знаейки точната продължителност на Земната година в секунди, можем да я представим в честота, т.е. в реципрочна на секундите стойност, и да бъде транспонирана в чуваем за човека диапазон (Табл. 5). Независимо дали ще се отчете тропична или сидерична година, разликата е толкова малка, че чуваемият тон, който се получава, е един и същ, защото отклонението е много по-малко от 0.5%. Таблица 5. Честота на основния Земен тон. Земна година [дни] Земна година [sec] Честота [Hz] Тон [Hz] Тропична 365.242199 31 556 925.99 3.1668*10^-8 272 Сидерична 365.256363 31 558 149.76 3.1687*10^-8 272 Тонът, който се получава за планетата Земя е до-диез при условие, че се приеме строй с ла 432 Hz. Няма в историята друг известен музикален строй, който да има тон, звучащ с 272 Hz. Дори изкуствено да се създаде такъв алтернативен строй, той ще бъде транспонирана вариация на ла 432 Hz, но може да не е йонийски (мажорен), а някакъв друг античен лад. Така или иначе, той би имал едни и същи тонови стойности. Строй 432 Hz е много специален и за него изключително много е писано през периода 17-20. век. Тъй като не е тема на нашето изследване, няма да бъде анализиран, но препоръчваме на читателя да се задълбочи върху него. Той носи името Научен или Философски строй. Фактът, че този стой е единственото решение на нашата задача за определяне на основния тон на планетата Земя, също е достатъчно показателен. На пръв поглед някои биха приели, че това е случайно съвпадение. Единственият верен строй, който може да възпроизведе тон с 272 Hz, е строй, базиран на ла 432 Hz, а едно такова „съвпадение“ не би изглеждало случайно. Дотук установихме точния строй, в който е възможен моделът на тонално звучене на Хармонията на сферите. Установихме как биха могли да звучат видимите планети в нашата Слънчева система. За „видими“ приемаме основните планети на Слънчевата система, но те са обект на нашето изследване не заради тяхната видимост. Основната тоналност, в която звучат планетите на Слънчевата система, възприемани от Земята, е до-диез мажор или минор (според звучащата терца), но и двете са възможни. Крайните резултати са представени на Табл. 6. Таблица 6. Тоналности на планетите в Слънчевата система. Земя (основен тон) До-диез Земя/Луна До Земя/Меркурий До-диез Ре Ре-диез Ми Фа Фа-диез Сол Сол-диез Земя/Венера Ла-диез Земя/Марс Ре-диез Ми Фа Фа-диез Земя/Юпитер Ре-диез Ми Земя/Сатурн Сол-диез Ла Ла-диез Обсъждане и изводи. Хармонията на сферите, за която е говорено още в Питагорейската школа, е космичното звучене на Слънчевата система. То може да бъде транспонирано в диапазона на чуване за човека и моделирано като своеобразен акорд за всеки един момент от време. Тези звуци се променят във времето, бидейки периодично консонансни или дисонaнсни. Моделът може да бъде оприличен на музикален инструмент с шест струни, които постоянно се натягат или отпускат, същевременно звучейки. Космичният звук е предизвикан от вибрацията на планетната орбита в зависимост от орбиталната скорост и се разпространява в звуковия етер на нашето космично пространство. Исторически примери. Бихме могли да илюстрираме нашите констатации за Хармонията на сферите с пет дати и събития.4 · 3 април 33 г. сл. Хр. – Голгота, ден на Разпятието Земя – до-диез (първа октава) Марс – фа-диез (малка октава) Луна – до (четвърта октава) · 15 май 33 г. – Възнесение Господне (40 дни след Възкресение), Христос се издига в Космоса след мисията Си в центъра на Земята Земя – до-диез (първа октава) Меркурий – ре-диез (голяма октава) Марс – фа-диез (малка октава) · 25 май 33 г. сл. Хр. – Петдесетница (50 дни след Възкресение), Светият Дух слиза над апостолите Земя – до-диез (първа октава) Марс – фа-диез (малка октава) · 26 юли 32 г. сл. Хр. – Възкресение на Лазар, Христос-Исус посвещава Лазар и го подготвя за неговата бъдеща мисия за човечеството Земя – до-диез (първа октава) Венера – ла-диез (голяма октава) Марс – ре-диез (малка октава) Луна – до (четвърта октава) · 6 декември 2 г. пр. Хр. – раждане на Натановия Исус Земя – до-диез (първа октава) Меркурий – сол (голяма октава) Луна – си (четвърта октава). Литература 1. Steiner R. Mythen und Sagen Okkulte. Zeichen und Symbole. ISBN 3727410108. 2. Planetary Fact Sheet. NSSDCA NASA. Available at: https://nssdc.gsfc.nasa.gov/ 3. Натурален строй. Wikipedia. Available at: https://en.wikipedia.org/wiki/Just_intonation 4. Powell R. A. Chronicle of the Living Christ: The Life and Ministry of Jesus Christ. Foundations of Cosmic Christianity. ISBN 978-0880104074. 20 октомври 2020 г. Хармонията-на-сферите-като-тонално-звучене.pdf

Подпалвачите на Първия Гьотеанум, отравянето на Рудолф Щайнер и смъртоносната му болест (проучване) Преслав Павлов Въведение. Подпалването и изгарянето на Първия Гьотеанум (1922) и отравянето на Рудолф Щайнер (1924) са две злокобни и тъжни събития, случили се в такава хронологична близост и представляващи интерес за изследователите на историята и биографиите на членовете на Антропософското общество. Това са събития, които като предсмъртни удари на съдбата отбелязват приключването на една епоха в развитието на Духовната наука. С тъга, но и с желание за търсене на истината в настоящата публикация се споделят факти, свързани с тези две събития, водещи до логична хипотеза, която документално не може да бъде напълно доказана. Подпалването на Първия Гьотеанум. Случва се в нощта на 31 декември 1922 г. и нанася удар на цялото Антропософско общество тогава. Сградата му, която представлява истински архитектурен шедьовър, е почти завършена и нейната оценка тогава е на стойност около 5.5 млн. швейцарски франка, т.е. 160 млн. швейцарски франка днес (други източници сочат 10 млн. заради труда и артистичната стойност, които са сегашни 291 млн. швейцарски франка). В хода на изследването ще бъде изложена хипотеза относно идентификацията на вероятните извършители (или на тясно свързаните с извършителя). Опитът за отравяне на Рудолф Щайнер. Става една година по-късно след овъгляването на сградата на Първия Гьотеанум. Официално този акт на посегателство над живота му се смята за недействителен, дори метафоричен, но дали това е действително така? Три месеца след този опит Щайнер получава сериозна болестна симптоматика, а пет месеца след злополучния опит той е вече болен от рак. Съществува ли криминална връзка между тези събития, или не, това ще покаже линията от факти и разсъждения, които ще водят към една логична хипотеза, изложена по-долу. Действащи лица и хронология на събитията. Братята Хайнрих Гьош (1880-1930) и Паул Гьош (1885-1940) са синове на берлински съдия, който ги осигурява финансово така, че те реално нямат нужда да работят през целия си живот. Двамата братя са много умни, креативни и получават прекрасно образование. Само 20-годишен Хайнрих защитава докторантура по право, а допълнително завършва и архитектура. Брат му Паул е също архитект и художник, който по-късно е причислен от експертите на изобразителното изкуство като основен представител на експресионизма в Германия. Братя Гьош прекарват времето си във философстване, разговори, изкуства, окултизъм и мистицизъм и, като цяло – в безгрижен живот, типичен за хайлайфа по това време. През 1908-1909 г. Хайнрих се запознава с Ото Грос, който е първият студент на Зигмунд Фройд и негов асистент. Грос е фанатизиран чрезмерно от теориите на Фройд и развива своя теория за психоанализа, примесена със сексуална практика, перверзия, полигамен секс и др. Хайнрих и Пол до такава степен прегръщат наученото от Грос, че се впускат в яростно популяризиране и практикуване на всичко това. Гертруд, съпругата на Хайнрих, също се впуска в подобни практики, става любовница на Ото, а по-късно се омъжва за него. Двамата братя привличат към себе си други хора и още членове на своята фамилия и оформят група от хора и семейства. Живеят в многофамилна къща с тях, практикувайки психоанализа и полигамен сексуален окултизъм. През 1910 г. Хайнрих чува публична лекция на Щайнер и проявява интерес да се присъедини формално към Антропософското общество. Чрез помощта на друг член, който го представя на Щайнер, след няколко настоявания Хайнрих, Гертруд и Паул стават пълноправни членуващи антропософи през началото на 1914 г. Като хора с архитектурни познания двамата братя се включват активно в строежа на Гьотеанума. Хайнрих има 1912 архитектурни предложения за основната сграда на Гьотеанума, който не се реализират. Това вероятно много го провокира и обижда, но е напълно възможно неодобрението на проектите му да го афектира до степен на натрапчивост и фиксидея спрямо Щайнер. Детайли и подробности около самоличността на Хайнрих и Паул доизграждат по-долу картината на тези два персонажа. Хайнрих е много находчив, добър оратор, но страда от епилепсия и от фиксидеи, с периоди на безпаметност. Може да изпадне в крайност и да бъде крайно амбициозен, тщеславен и агресивен. Има дъщеря, която е бавноразвиваща се и с проблем в говора. Пол е също находчив, креативен, но страда от шизофрения и деменция (dementia praecox, преждевременна лудост) – хронично психотично разстройство, характеризиращо се с бърза когнитивна дезинтеграция, която обикновено започва в късната юношеска или ранна зряла възраст. Нарушението при този вид деменция (praecox) е не от настроението (както е при маниакално-депресивната болест), а от мисленето, вниманието, паметта и поведението, насочено към целта. Това патологично състояние по-късно ще го доведе до психиатрия. Сумарно погледнати, патологичните проблеми в психиката, поведението на двамата братя и дъщерята на Хайнрих говорят за тежка кармична обремененост, която може да е наследена, придобита или комбинация от двете. Ако се вземе под внимание духовната същност на тези патологии в поведение и психика, включително и агресията като симптом, може да се направи извод, че при братя Гьош редовно настъпва измествана на Аз-а, при което действат обсесивни (обсебващи) духове и същности, а по вътрешен път те влияят деструктивно и на физическо ниво на мозъка на Паул. Състоянията на безпаметност, натрапчивост (фиксидеи) или на активна изява на симптомите на деменция са именно моментите, когато не се проявяват двамата братя, а същества, които действат вместо техните Аз-ове. Тези състояния на обсесия са несъмнено явен резултат от сексуалните анормални практики, защото именно чрез тях тези низши духове разрушават етерните им тела и успяват периодически да изместват душевния им център – Аз-а. При Гертруд това изместване е очевидно – тя се самоубива след двете събития, които са тема на това изследване. През 1914-1915 г. Хайнрих представя четиригодишната си дъщеря на Щайнер. В последствие той разпространява мнението, че говорните недостатъци на дъщеря му са резултат от черномагьосническа практика на Щайнер, визирайки момента, в който при запознаването им Щайнер помилвал момиченцето по главата. Така постепенно се заражда и развива теорията на Хайнрих, че Щайнер практикува черна магия. Тази идея е толкова натрапчива в съзнанието му, че той не само се фиксира и е убеден в нея, но „украсява“ ариманически образа на Щайнер с деструктивните сексуални практики, с които самите братя Гьош и групата около тях са свързани. Казано по друг начин, Хайнрих е убеден и убеждава своето обкръжение, че Щайнер се занимава със черна сексуална магия. Това мнение се споделя от Гертруд и Паул. По-късно, през август 1915 г., когато избухва скандалът с Алис Шпренгел, Хайнрих и Гертруд се присъединяват към скандала на страната на Шпренгел, добавяйки своите обвинения към Щайнер в черномагьосничество. Алис директно обвинява Щайнер в лъжливи сексуално-интимни обещания и вричания от негова страна за бъдеща сватба с нея. Това се случва непосредствено след бракосъчетанието между Мари и Рудолф Щайнер, състояло се на 24 декември 1914 г. (Коледа), което провокира Алис да говори и запали този скандал. От 1902 г. Шпренгел е в обкръжението на Рудолф и Мари, които често ѝ помагат за работа. Това е един сравнително дълъг период. Тя има много тежко детство и също страда от психични разстройства, както и от безпаричие. Рудолф и Мари са проявявали милосърдие и внимание към нея, а по-късно я канят да се премести в Дорнах. Явно поради това Алис си въобразява, че е тайната любима на Рудолф Щайнер, който не ѝ предлага да се оженят, защото я чака да се подготви и да се реши за това. Фактът, че е поканена да играе ролята на Теодора в драмата Портата на посвещението, допълнително разгаря болното въображение на Алис Шпренгел. След обявената сватба на Рудолф и Мари Щайнер Шпренгел е разочарована и инициира тежък скандал с много обвинения. Много скоро след скандала Алис, Хайнрих и Гертруд са изключени от Антропософското общество. Въпреки това, Мари Щайнер продължава да помага на Алис (документирано е поне веднъж). По-късно Алис отива да членува в друго окултно движение – на Теодор Рюс. Последният поддържа връзка и си сътрудничи с Алистър Кроули, който поема ръководството на ложата на Рюс след смъртта му. Семейство Гьош продължават своите практики самостоятелно. По време на изключването на семейство Гьош от Антропософското общество Пол се разграничава от по-големия си брат и жена му и пише писмо до комисията, разследваща членството им (в която семейство Щайнер не участва), за да измоли формално оставане в обществото. Така Паул Гьош остава в Антропософското общество. Пред периода 1915-1922 г. Хайнрих Гьош продължава с атаките си срещу Антропософията и Рудолф Щайнер. Той е изключително агресивен в словесните си атаки, вероятно защото има и личен мотив – обвинението и фиксидеята, че Щайнер е виновен за състоянието на дъщеря му. През 1923 г. участва в публична конференция, насочена срещу Антропосфията и Щайнер, която е отразена в антропософския вестник Антропософия в Щутгарт, Германия. По-рано, през 1921 г. в националистически вестник се появява статия, която намеква, че от нажеженото публично пространство около антропософите може да се запали и изгори новата им дървена сграда – Гьотеанумът. В празничната вечер на 31 декември 1922 г. има представление и лекция на Рудолф Щайнер пред Антропософското общество в Дорнах, която завършва в 21:30 ч. Последните слушатели напускат сградата към 22:00 ч., а около 30 минути по-късно се забелязват първите признаци на пожара. След разследването от пожарникари и застрахователи е установено, че пожарът е запален около 18:30 ч. (скоро след започване на представлението) в труднодостъпна кухина между две стени. Достъпът е бил само чрез стълба и подпалвачът е бил добре запознат с архитектурата на сградата, за да може да заложи пожара там. Пожарът е бил планиран да се развие тихо, т.е. с ограничено в началото количество кислород, така че по-късно да избухне изведнъж, предизвиквайки обратна вълна. Вероятно целта на подпалвачът е била това да се случи по време на събранието, за да има и много жертви. Налягането на водата, която би могла да се използва за гасене, е било ниско, за да се затрудни максимално гасенето на пожара. Предните дни е валял дъжд и дървените конструкции от сградата на Гьотеанума са били по-влажни, от колкото се е очаквало. Тъкмо тази влага допълнително е забавила развитието на пожара, планиран да избухне силно и изведнъж по време на представлението или по време на последвалата лекция на Рудолф Щайнер. Овъгленият труп, открит няколко дни след изгарянето на Гьотеанума, не е на подпалвача, както първоначално се е предполагало, тъй като запалването на пожара е отнело часове. Това било тялото на Яков Отт, човек от околията, задушен от газовете при опит за гасене. През 2005 г. се провежда допълнително разследване за възможното участие на Отт в пожара и е доказано, че той не е подпалвач, а е гасял големия купол, когато се задушава от дима, пада от голяма височина и умира, изгаряйки в пожара. След овъгляването на Първия Гьотеанум Рудолф Щайнер казва, че пожарът е причинен от негови врагове, но отказва повече информация, за да не провокира саморазправа. Поради това масовото мнение е, че инцидентът е причинен от нацистите, защото статията във вестника, намекваща метафорично за пожар, е от националистично ориентиран професор. Хайнрих Гьош е имал патриотично ориентирани наклонности, но дали е бил във връзка с националсоциалистите не може да се докаже. Може да се направи извод, че Паул и Хайнрих Гьош са имали мотив, възможност и техническо знание да организират пожара. Дали те са били на местопрестъплението, това не е известно. В периода 1919-1922 г. Паул Гьош периодично влиза и излиза от психиатрията, управлявана от негов роднина, а след това трайно е въдворен в нея поради прогресираща шизофрения. Една година след пожара, на 1 януари 1924 г. в 16:30 ч. Рудолф Щайнер и Мари организират чаено парти за членове от Дорнах. Тогава е направен опит Щайнер да бъде отровен с чай или бисквита. Малко след началото той идва при Мари, Гюнтер Вахсмут, Илона Шуберт, г-ца Мичер и Ася Тургениева, казвайки им, че е отровен, и ги предупреждава. Писмени свидетелства съществуват само от Мари Щайнер (1947) и Илона Шуберт (1970). След инцидента Щайнер взема мерки да се изчисти от отровата, приемайки през целия ден много мляко и вода с принудително повръщане. По вид и количество обаче отровата остава неизвестна. По-късно Щайнер твърди, че се е оправил, че всичко с него е наред и моли за дискретност приятелите, които са били свидетели на думите му за опита за отравяне. До смъртта си всички те мълчат за фактите, но Мари Щайнер година преди смъртта си проговаря, а 23 години по-късно излиза от това мълчание и Илона Шуберт. Гюнтер Вахсмут, за разлика от тях, отрича да е имало отравяне. Фактите обаче са следните: Щайнер твърди, че е отровен, взема мерки за очистване, скоро след това здравето му се влошава, а през май 1924 г. вече е диагностициран с проблем в стомаха. Състоянието му продължава да се влошава и след септември 1924 г. вече е прикован към легло. На 30 март 1925 г. Рудолф Щайнер умира от рак на стомаха или панкреаса (няма точна патологична диагноза). Мари Щайнер е напълно убедена до края на живота си, че Рудолф е бил отровен и болестта му е свързана с това отравяне. Известен е фактът, че Щайнер е имал чувствителен стомах, чиито симптоми са били обострени през последните месеци. Това дава повод на много други лица, близки около Щайнер, да се съмняват във версията за отравяне като причина за заболяването. Убеждението, че умира от рак, е въз основа на всички симптоми и начина на протичане на болестта. Ракът е стомашен или панкреасен, но не може да се докаже, защото след смъртта липсва аутопсия, извършен е само външен оглед на тялото, а няма и тъканна проба за изследване. Възможно ли е отрова да е свързана с раково заболяване? Ако отровата е радиоактивен маталоид от типа на арсеник или радиоактивно химично съединение, това дали е възможно? Дори и при мерките, взети от Щайнер, за механично и органично изчистване, достатъчно е малка остатъчна доза в стомаха да предизвика чрез радиоактивността си местен злокачествен тумор. Изключително кратките времеви интервали между отравянето (януари), първите симптоми (март), диагностицирането (май) и влошеното състояние на легло (след септември 1924 г.) са изключително близки и последователни от хронологична гледна точка, показващи вероятност за възможна връзка между всички тези събитийни факти. По правило при отсъствие на съвременно лечение, което тогава не е съществувало, ракът на стомаха се развива от симптоми до летален край в продължение на 9 до 12 месеца. Самият Щайнер е отказал лечение. В края на 50-е години на 20. век, малко преди смъртта си, Еренфрийд Пфайфер споделя пред кръг от 30-40 приятели в залата с Основополагащия камък на Гьотеанума следния факт: един ден, по време на престоя си в Америка, той получава признание от свой познат окултист, с който завързва близки отношения, че именно той, бидейки свързан с механичния окултизъм[1], е бил натоварен със задачата да отрови Рудолф Щайнер на 01 януари 1924 г. Било е задача, дадена и организирана от тайна черна ложа. С израза lefthanded brothers Еренфрийд Пфайфер подсказва, че това е черна масонска ложа, занимаваща се с механичен окултизъм. Той запазва в тайна самоличността на своя познат, доверил му такава страшна тайна. В разказа на този окултист опитът за отравяне е представен пред Пфайфер само като опит да се увредят окултните сили на Рудолф Щайнер, а не да бъде убит. Но дали това наистина е така, или е версия, гузно представена в последствие, не се знае. Знае се обаче, че Пфайфер е имал разговор с Ройбен Климър, върховен ръководител на ложа, представяща се за розенкройцерска. В определени антропософски среди съществува мнение, че именно той е замесен, но няма доказателства. От друга страна, факт е, че Хайнрих и Пол Гьош са практикували черна магия, също и Алистър Кроули. Теоретически съществува вероятност да има връзка между тях чрез общата им позната Алис Шпренгел. Алистър Кроули (доказан сатанист) е работел като агент за английските тайни служби, представяйки се за поддръжник на германските националсоциалисти, и е бил способен да подпомогне в такова убийство. Не се знае кой е точният извършител на отравянето. По това време в Дорнах се е разнасяла мълва за жена, която се занимава със сладкарство и веднага след инцидента заминава за Америка, свързвайки се там с местни съмнителни окултни кръгове, но и тук липсва нищо по-конкретно. Обсъждане и изводи. След допълнителни консултации с лекар-онколог се оформи становище, че еднократното поглъщане на каквото и да е радиоактивно или токсично вещество не може да доведе до развитие на рак. Теоретично може да се развият други заболявания, като левкемия или лъчева болест, но не и рак. По принцип скритият период на първоначално и безсимптомно развитие на рака може отнема от 1.5 до 2 години, преди да се разгърнат видимите и осезателни симптоми. Това означава, че още през 1922 г. ракът е започнал да се развива в организма на Щайнер. Този период синхронично съвпада с пожара в Гьотеанума. Явно, отравянето на Рудолф Щайнер е замислено и организирано като следваща стъпка след опожаряването на Гьотеанума. В последното е било планирано да загинат много антропософи, включително Рудолф Щайнер по време на негова лекция след представлението, бидейки там и през цялата празнична вечер. И двете стъпки са замислени и осъществени от враждебна черна окултна ложа. Братята Гьош имат фиксидея не само срещу Антропософското общество, но и персонално срещу Рудолф Щайнер. Те практикуват черна магия и са във връзка с черни общества. Отравянето има по-сложни и конспиративни корени, вероятно защото първият опит – пожарът на Първия Гьотеанум, не успява да ликвидира физически Щайнер. В този пъклен план са замесени повече участници. Каква е по-късната съдба на братя Гьош? Хайнрих умира през 1930 г., бившата му жена Гертруд се самоубива през 1928 г., а Паул остава трайно в психиатрия и е убит от нацистите през 1940 г. В настоящето изследване бе изложена една тъжна и мрачна история, която повечето съвременни антропософи не познават в такива детайли. В разговори и спомени тази тема обикновено се отбягва или се поставя в сянка, дори и сега. Разбира се и двете събития – пожарът и смъртта на Щайнер – имат своите по-дълбоки, духовни и кармични причини, но за да може те да се реализират, е имало физически предпоставки и извършители. Целта на тази статия е да хвърли светлина върху физическите факти и да предложи една логически изведена хипотеза, която не може да бъде доказана поради липса на криминални доказателства. Така или иначе, това е една много вероятна линия, която от почти стогодишната дистанция на времето вероятно няма нужда от по-конкретно доказване. _______________________ Източници: 1. Christoph Lindenberg – Rudolf Steiner: Biography – ISBN: 978-1621482062 2. Christoph Lindenberg – Rudolf Steiner – Eine Chronik: 1861-1925 – ISBN: 978-3772518614 3. J. E. Zeylmans van Emmichoven – Who was Ita Wegman: A Documentation, vol.1 – ISBN: 978-0929979441 4. Rudolf Steiner – Sexuality, Inner Development, and Community Life (GA 253) – ISBN: 978-1621480938 5. Das Goetheanum 42/2005 6. Ehrenfried Pfeiffer – A Modern Quest for the Spirit – ISBN: 978-1-935136-02-6 7. Wikipedia – Heinrich Gösch – biographie 8. Wikipedia – Paul Gösch – biographie 9. Dvorak, Josef – Satanismus. Schwarze Rituale, Teufelswahn und Exorzismus. Geschichte und Gegenwart. München 1996. 10. Fechter, Paul – Menschen und Zeiten. Gütersloh 1948. 11. Goesch, F. – Der Guttemplerorden (Flugblatt der Großloge II), Flensburg 1906. 12. Goesch, Heinrich - Die Stellung der Architekturgeschichte zum Schaffen des Architekten. Von Dr. Heinrich Goesch. Deutsche Bauhütte. – 13 (1909) 26. 13. Goesch, Heinrich – In: Leonard Nelson, „Bemerkungen zu den Paradoxieen von Russell und Burali-Forti“, Abhandlungen der Fries'schen Schule N.F. 2 (1907–1908), H. 3 (1908), 301–334 [darin Anhang I: Heinrich Goesch, „Bemerkungen zu Kapitel IV der vorstehenden Abhandlung“, 324–328.] 14. Glauser, Friedrich – Dada, Ascona und andere Erinnerungen. Zürich 1976. 15. Glauser, Friedrich – „Man kann sehr schön mit Dir schweigen.“ Briefe an Elisabeth von Ruckteschell und die Asconeser Freunde, 1919-1931. Nimbus Verlag, Wadenswil o.J. 16. Graf, Friedrich Wilhelm - Wie man das Chaos bändigt. Die Peitsche und der religiöse Sozialismus des Paul Tillich. In: Süddeutsche Zeitung Nr. 297 vom 27.12.2007, S. 16. 17. Green, Martin – Mountain of Truth. The Counterculture begins. Ascona, 1900-1920. Hanover and London, 1986. 18. Kollwitz, Käthe - Die Tagebücher. Berlin 1989. (= KK) 19. Mühsam, Erich – In meiner Posaune muß ein Sandkorn sein. Briefe 1900-1934. Vaduz 1984. 20. Schüssler, Werner u. Sturm, E. – Paul Tillich. Leben, Werk, Wirkung. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2007. 21. Seewald, Richard – Die Zeit befiehlts, wir sind ihr untertan. Lebenserinnerungen. Freiburg i. Br. 1977. 22. Szeemann, Harald – Monte Verità. Berg der Wahrheit. Mailand 1978. 23. Wehr, Gerhard – Paul Tillich in Selbstzeugnissen und Bilddokumenten. Reinbek 1979. 24. Wolfskehl, Karl und Hanne - Briefwechsel mit Friedrich Gundolf 1899-1931. Amsterdam 1976. Август, 2019 г. [1] Понятието механичен окултизъм е въведено от Рудолф Щайнер; чрез него се визира предстоящата за Западното общество перспектива да развие възможността да използва механично духовните сили – нещо крайно опасно, ако не бъде съпроводено с развитие на необходими морални сили. Подпалвачите-на-Първия-Гьотеанум-отравянето-на-Рудолф-Щайнер-и-смъртоносната-му-болест.pdf

ПОСЛЕПИС Настоящето възпоменателно чествуване в чест на 120 години от рождението на брат Георги Куртев бе осъществено по идеята на Надка Боева - внучка на Георги Куртев. Идеята за осъществяване на това издание е породена преди тридесет години от съвременници и сподвижници на Георги Куртев, които в различни години са описвали своите наблюдения. Материалите по това издание бяха събрани, подбрани и представени от д-р Вергилий Кръстев от София със съгласието на всички автори на това издание с право на печат. За реализацията на тази идея бе създадена работна група от сътрудници: Мария Арсова - София, Марийка Марашлиева - София, Весела Маркова - Айтос, които осъществиха работата по машинопис и коректура и съдействуваха в различните етапи на издаването. Техният труд е безвъзмезден, както и на съставителя на това издание. В следващото второ издание ще бъдат включени нови материали, ако ни се предоставят от неговите сродници, приятели, близки и съмишленици.

ОБРЪЩЕНИЕ Обръщаме се към Всички братя и сестри от братството в град Айтос и околните села, както и от цяла България, които имат спомени, възпоменания, писма от Георги Куртев и друга кореспонденция за него, фотографски снимки от времето на Школата и от братството в Айтос, както и лични групови снимки, изобразяващи братския живот в Айтос и градината в Айтос, както по времето на Школата на Учителя 1922-1944 година, така също и по времето на брат Георги Куртев след 1944 година до 1961 година - при добро желание да ги представят и изпратят до ръководството на братството в град Айтос. Отговорник за съхранението им е Весела Маркова - дъщеря на настоящият ръководител на; братството на Айтос. Едновременно с това искаме да получим очерци за някои братя и сестри, свързани с опитности на Школата с Учителя от айтоското братство. Всеки един материал да бъде поставен в отделен плик и обозначен, кой е авторът и кой го предава. По този начин ще се съберат всички материали и ще се сложи начелото на един братски архив, от който ще може спокойно да се вземат материали за едно второ издание на една нова книга - „Сборник за историята на Айтоското братство“. По този начин ще съхраним и оставим за следващите поколения образа на техния живот на онова поколение, което р било през времето на Учителя, за да бъде пример за подражание и за усилване на вярата им, че и други преди тях са преминали през този път на ученичество. Този път е труден, но славен, защото е работа за Бялото Братство и живот, посветен за осъществяване Словото на Всемировия Учител в Сила и Живот.

Из царството на спомените Георги Събев е роден на 1 април 1906 година в село Водица, Поповско. Завършва трети прогимназиален клас /сега 7 клас/ в родното си село. Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят - бъчварство. През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в град Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва Свободния университет - висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата. Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение по идейни причини завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община - Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско. Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социалната справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото Братство в град Търново е нова епоха в живота му. Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие. Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя. Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което има към личността на Георги Куртев, което е израз и образец за един достоен ученик на Учителя. Това е причината, че е ценял високо онова, което е виждал и чувал за Георги Куртев. Георги Събев е онзи, който възкликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя. През 1970 година аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия и то в дома на едного нашего брата. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан. През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха становището си, че неговите записки не са от особена важност и не са написани на красив, литературен български език. Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината, защо приятелите не възприемат неговият стил на изложение. Накрая я открих. След като всички тези опоненти си заминаха от този свят и никой от тях не остави нищо написано, тогава се узна, че никой освен Георги Събев не написа и не остави нещо записано за тази епоха. И чак тогава пред мен причината излезе наяве. Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа. Не можеха да се примирят с това и отхвърляха свършеното. Имаше много хора с перо и поетична нагласа, но никой не записа нищо за онова, което бе описал Георги Събев. Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а в същност се оказаха безхлебни, празни житени класове. В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното слово. Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от тази епоха. Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговият стил на правоговор и правопис. Аз се възпротивлявах на това. Имаше възражение, че съществува официален литературен български език. В отговор на това обвинение аз ще кажа, че всички онези приятели през времето на Школата на Учителя имаха свой специфичен език и той трябва да остане такъв, какъвто е, защото той е израз на тяхната личност, индивидуалност и дух. Литературният език се мени при всяко поколение от 25 години и това би означавало, че всяко следващо поколение ще трябва да променя даден авторски текст. А това е груба грешка. Българският език е много точен. Българският народен говор е много точен. Учителят имаше високо мнение за българския език. Той беше казал: „Аз за това слязох и се родих в българския народ, защото българският език е най-точният окултен език на земята, защото българският народ е най-старият окултен народ на земята.“ Смятаме, че отговорът е даден. Вие можете да го потърсите още в българските пословици, поговорки, народни умотворения и ще се доберете до една истина, която е определил Учителят. Един велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. Това е изключено! Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплъти чрез Дух и Сила, в плът и кръв чрез живота на приятелите от тези поколения преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено Слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените се изисква дълъг период на изучаване, проучване на тези спомени и сверяване със Словото на Учителя, за да можем да проверим, как Словото на Учителя е станало плът и кръв чрез техния живот на Земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото на Учителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя. А Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен, и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч, като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита сакато ученик на тази Школа. Достатъчно е и един спомен. Този един спомен означава реализиран един закон от Словото на Учителя. А това не е малко пред Вечността. Амин! Д-р Вергилий Кръстев.

Георги Куртев Автор Пенка Краева. Дълга бе твоята житейска пътека, много стъпала възлезе: всяко стъпало отделна задача в трудний ти жизнен път беше. В бедно семейство роди се, беден живот заживя: като търговско ратайче на богатите чортленска носи вода. После като бирник държавен беше ти честен, добър: обичаше горе Балкана, затуй и Балканът обикна пък теб. Душата ти жадно диреше Бога: и в храм православен надзърна, и с масичка духове вика... Най-после ти срещна Учителя. Дойде след това и войната, а в нея раняват, убиват- ранените после лекуват да връщат живота в телата. От войник и бирник финансов ти стъпи на трето стъпало - не да убиваш живота, а кат фелдшер живота да пазиш. И фелдшерът Куртев Георги в Бялата школа постъпи: кат' фелдшер цереше телата, а в Школата ученик се зовеше. „Приятел се в нужда познава“,- казва народната мъдрост. От войната беда по-голяма, друга човек не познава. Приятел прекрасен намери, там всред гърма на войната: „Виж Ко!“- брат Боев започна, „Ето Ко!“- брат-Куртев отвърна. Войната се свърши, войник веч не беше, но ревностен бе ученик: лекции, беседи, молитви четеше, и песни и химни посвие подир. И тез на които душата бе жадна твоята ревност съзряха за здраве, за съвет, за подкрепа при тебе отвред се тълпяха. И ти неуморен Словото сееше, на любимия Учител помагаше: така брат, наставник, ръководител, на тези, що търсеха Бога, стана. И не престана ти да работиш, до края на своя живот: градина съборна създаде, обхождаше села, градове... В живота си труден и скромен ти всякога редник си беше; за първенство и за началство в душата си ти не ламтеше. Но ей Бог вест ти изпрати. Брат Пеньо на сън ти каза: „Хляба до днес аз го раздавах, от днес веч раздавай го ти!“ Сънят тълкование получи. От Изгрева вест долетя: „Напусни дом и семейство, духовен живот заживей!“ Напусна ти дом и семейство, в градината сам заживя: всеки, кой любеше Бога, за теб бе брат, син и баща. Изчистен и в бели одежди в молитви звездите те сварваха, а денем при слънчевий зрак Словото Божие сееше: „Олум братя, по братски живейте, сръдни и недоразумения между ви да няма, цепнатините помежду си заглеждайте и Божията благодат върху ви да бъде. Мили братя, от мен запомнете: „Няма по-велико нещо от това - Бога да обичаш, на Бога да служиш, ученик на Бога да си ти.“ И семето в хубава почва попадна, хубава жетва роди - будни души тук имаше много, краят се с братства покри... Най-после дойде и уречений ден и Бог призова те Отвъд. И ти си замина готов и спокоен, тъй както се тръгва на път. И прахът ти чист и сега лежи под земята, над него шибои цъфтят: „А где паметникът? - някой ще запита, нали той велик бе човек?“ На любопитния ний ще отговорим: „Взри се, друже мой ти, в тези дела: любима на всички градина, Обединени в Бога братства и обич сърдечна от всички- ей какъв паметник той сам си вдигна.“ Брат Куртев, ти вярна преценка за брат Боев някога даде: „Ако на земята един ангел има- това е той- Боев.“ Но брат Боев също вярно прецени те: „Има ли България сал един светец - това е той – Куртев“. И може ли някой да каже за тебе: „Брат Куртев е вече починал”, Нима ще почиваш отвъд? Не, братко, там ти пак ще работиш, на Бога ще служиш с любов. Затуй сега, сбрани в спомена за теб, ний ти изпращаме дружно в оня свят твоето любимо послание: „Учи, люби, напред върби!“ 14.02.1962 год. – Айтос. /По случай една година от смъртта на брат Георги Куртев/.

Кратка история на чешмата-паметник край село Тополица Автор: Георги Събев. Удаде ли ви се случай, драги читателю, да пътувате от град Айтос на запад срещу течението на малката айтоска река, не го изпускайте Пътят минава все край най-източните склонове на Стара планина. Вие дълго ще вървите и ще се любувате на красива природа, където растат вкусните меки бадеми и сладки череши, сочни и ароматни. Само преди по-малко от век до село Кавак-махле, сега Тополица се е отивало по черен междуселски път. Преименуването на селото е станало вероятно поради множеството тополи, които растат край богатата на извори местност. Наближите ли селото, вие ще минете край вековен дъб, останал самотен от десетилетия. Дете неговите клони ви предлагат приятна сянка. Вслушате ли се в тихия шепот на листата му, ако вие имате поетична душа, ще чуете как той разказва своята история. Тъй както всеки старец почти обича да разказва за своите младини, така и старият дъб ще ви разкаже за ония времена, когато той е бил още млад и наоколо му вековна гора. Тогава из тая гора са скитали диви свини и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч, а пойните птици на пролет са огласяли вековната гора. 1. Първите заселници в Тополница. Първите заселници в това малко подбалканско село били въглищари /кюмюрджии/, които започнали да изсичат гората около изворите и да си правят къщи. Това ново селце макар и за няколко десетилетия брояло едва 20-30 къщи. По-късно населението почнало бързо да се увеличава. Изсичането на вековната гора продължавало и тя мълчаливо и не без мъка се оттегляла към полите на планината. Земеделието постепенно изместило въглищарството Поминъкът се променил, от въглищарството не останало нито помен. Земеделието и скотовъдството сякаш били в съревнование. 2. Кайнакът под стария дъб. Изворът под стария дъб се казвал Кайнак. Така го наричали още първите заселници. Изсичането на гората продължавало. Старият дъб останал сам, сякаш самотен старец, без да има с кого да си проговори. Пътят, който идвал от Айтос, минавал близа край дъба. Извиращата под дъба вода го разкалвала и той се превърнал на тресавище, през което колите трудно се измъквали. Това било бедствие за селяните в продължение на много години. Никой не се замислял как да се освободят от него. Свикнали с мъката, те я понасяли мълчаливо. Това разказва легендата за Кайнака. Но тъй като нищо в живота, който ни заобикаля, не е вечно, така и отношението към Кайнака се променя. През 1928 година няколко души, най-възрастните от Братството /има се предвид Бялото Братство/ Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев един ден се събрали да осмислят какво може да се направи. На едного от тях хрумнало да се каптира водата и да стане чешма. Но това било само идея. Тогава им хрумнало да се посъветват с брат Георги Куртев от Айтос, когото те в селото наричали „бай Георги“. Поканили го в Тополица и заедно отишли на Кайнака. Бай Георги одобрил идеята им, но им казал, че за случая иска да се посъветва с Учителя и след това да решат какво да правят. Писал той писмо до Учителя и едва било минало десетина дни и получил от Учителя утвърдителен отговор. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев като багетист. Брат Куртев писал на брат Лулчев от името на братята от Тополица, като му писал какъв е случая и брат Лулчев пристигнал в Айтос и двамата заедно отиват в село Тополица. Пристигат на Кайнака. С помощта на лесковата пръчка той посочил точно мястото, където трябва да се копае. Веднага десет чифта здрави ръце се хванали за правите лопати и кирките и почнали да копаят. Денят бил 10 август 1928 година. Брат Лулчев чрез брат Георги Куртев насочил приятелите от Тополица да поканят брат Бертоли, който бил специалист по мозаечната работа. Последният веднага се отзовал на поканата и тръгнал за Тополица заедно с брат Борис Николов и няколко негови работници. След няколко дни брат Борис поканил своя приятел Койчев, който бил майстор по отливане на астрологическите знаци, които трябва да бъдат готови, когато строежът достигне до тази фаза, за да бъдат вградени на съответните места. 3. Организация на работата. Нямало назначен ръководител по строежа на чешмата, но работата вървяла като по часовник. Брат Борис бил добър организатор. Той разбирал от строителните работи и със своето будно око предвиждал какво е необходимо сега, къде и колко работници са необходими, за да бъдат поставени на съответното място. Братята Бертоли и Борис изготвили плана за формата на бъдещата чешма във форма на полукръг с две отделения - вътрешно за водоползуване и външно за водопой. С пристигането на брат Борис на Кайнака ентусиазмът на работещите се увеличил многократно. Брат Борис бил като нещатен ръководител и готов за всяка работа. Това вдъхвало респект във всички останали, участвуващи в строежа. Но не само, че умеел строителните работи, но освен това бил млад и силен в цветущата си възраст. Когато трябвало да разтоварват камъни или торби цимент, най-много торби той разтоварвал. За него казвали: „Брат с Херкулесова сила“, а после негласно го наричали „Нашия Херкулес“. Той бил сякаш неуморим. Където и от каквото имало нужда, той бил първия, който пръв се хващал на работа. Той навреме сигнализирал за пясък, за кофражен материал, за камъни, за пирони, за кофража и за всичко необходимо, за да не спре работата. Работата вървяла добре, като по часовник. И как може да бъде другояче, щом съединителната Връзка е Любовта. Дето в Любовта, там има взаимно разбиране и послушание. Никой не се стеснявал да се допитва до другите, кой е най-добрия вариант за направата на нещо. Приятелите от Тополица сън не ги хващало. Те сякаш били в мълчаливо съревнование между отделните семейства, кой повече надници да направи или кой повече камъни да достави за строежа. Когато готовите камъни привършвали, купували от съседите и веднага превозвали на строежа. И тъй не било допуснато спиране на работата по липса на материали. Никакво забавяне. Но ако въпреки всичко се явяло причина за спиране на работата, тогава някой от братята от Тополица бръквал в джоба си и работата продължавала. Както казахме вече по-горе, на строежа е нямало видим ръководител. Но брат Борис е насочвал братята от Тополица, какво ще е нужно за предстоящите дни, за да бъде то своевременно набавено. И така неговата опитност и предвидливост са помогнали да не се допусне никакво забавяне на работата. Взаимното уважение и допитване са били на завидна висота. Брат Георги Куртев, който е бил на работа в града и не е могъл да присъствува на строежа, е бивал редовно осведомяван за вървежа на работата и както и за срещаните трудности, като винаги се е стараел да помогне с каквото може. 4. Братството в Тополица на изпит. Всеки брат, всяка сестра, всяко семейство от Тополица се стараели кой повече жертви да направи за чешмата, за общото дело. Никой не считал, че много е дал след като имало още нещо да се прави. Ето защо, със спокойна съвест можем да кажем, че по време на направата на чешмата братството от Тополица издържа своя изпит. От пет-шест дни при Кайнака в Тополица кипи напрегната работа. Както хората, така и чифтовете волове цял ден били в усилена работа. В селото вече всички знаели, че Бялото Братство /набожните, както там ги казват/ строят чешма и то такава, каквато никъде другаде няма, ето защо, млади и стари идвали да видят с очите си дали е вярно това, което се говори. Като се връщали от Кайнака, бързали да споделят със съседи и приятели какво са видели. Всички били весели и радостни. Всички виждали и чувствували, че там се прави нещо ново, важно и неповторимо. Нещо за показ. Из цялото село - по домове, по улици, по кръчми, навсякъде все за чешмата на набожните се говорело. Не се минавало ден, когато поне няколко души да не отидат на мястото, където да предложат труда си или да помогнат с нещо. Но тия предложения, колкото и мили и симпатични, били деликатно отклонявани под предлог, че имат достатъчно работна ръка. - Да, казвали те - знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем, защото чешмата ще служи на всички. От започването на чешмата до завършването й не е бил допуснат на работа нито един външен човек. Това не е случайно хрумване, нито каприз. Това е станало напълно съзнателно. Приятелите от Тополица искали да свършат една работа, без да бъде казана ни то една отрицателна дума, без да е казана нито една псувня, което от външните хора не може да се изисква. Уместно е тук да при помним за турците, които в едно село искали да си направят джамия, но през цялото време, докато се секат дърветата, да не се каже нито една „гяурска“ дума. Били поели обещание. Също така и приятелите от Тополица имали поето мълчаливо обещание и го удържали. Това им прави чест. 5. Забраненото повече се желае. След като хората от селото извън Бялото Братство не били приемани да участвуват с труд при направата на чешмата, тогава те измислили друго. Почнали тайно да носят храна за работниците. Някой занасял торби с хляб. Друг занасял ядене или бакъри с айрян или кисело мляко, а четвърти - чували с дини. Занасяли ги още в зори, та никой да не ги види, защото се страхували, че и това няма да им се позволи. Искали да остане в тайна. А после, като се срещнат на улицата, си казвали взаимно, кой какво е занесъл за работниците на чешмата. Но това, което външните хора правили, било капка в море. Не било шега всеки ден да се хранят по три пъти на ден 15-20 души. Ето защо хората от братството си нареждали дежурство, кой колко дена ще храни работниците, като всеки поемал такъв дял според материалните си възможности. Желаното и възможното си давали среща при чешмата. 6. Промяна на общественото мнение. Работата по направата на чешмата почнала първото десетдневие на месец август. Една идея, почната с пълна вяра в добрия изход. продължила все така с неотслабващо темпо. Така е било за хората от Бялото Братство, но не е било такова мнението на външните хора, като някои то тях казвали, че набожните напразно си хабят труда и времето. Не са били един и двама, които така са мислили. Един от тях бил изтъкнатия общественик Слав Карапачов. След като минали обаче няколко дни от почване работата по строежа на чешмата, той отива на място да види какво се прави и останал изненадан, като видял добрата организация, както и ентусиазма, с който се работи и веднага променил мнението си. Уверил се, че ще стане работа и за да не остане назад от другите хора, Предоставил своя чифт волове на разположение на строежа за няколко дни. Тъй капитулирали последния противник на Божието дело в Тополица. И тъй пламъкът на съревнованието обхванал и външните хора. Не било рядко явление да се срещнат съседи на улицата и да не се питат взаимно, кой какво е направил, кой с какво е помогнал за направа на чешмата. Само хората от Бялото Братство работели и мълчало, защото така били възпитани от брат Георги Куртев, който бил духовен ръководител на цялата бивша айтоска околия. „Затворете уста си и оставете делата ви да говорят“, казвал им бай Георги, един от най- преданите ученици на Учителя. 7. План за работа – подготовка. Направа канал за отводняване терена. Изчистване терена от тинята. Направа на каптаж. Изкопаване основите на зида. Монтиране на зодиакалните знаци. Довършителни работи. Една от първите работи било да се отводни терена, като се изкопае канал за отвеждане на извиращата вода, с който се заели няколко души. Но най-неприятната работа била изгребването на тинята. за която пак се намерили доброволци - младата генерация младежи и девойки, 14-15 годишни, които с кофи, бакъри и копани гребели и изнасяли на страни. Те докато отначало се пазели да не се оцапат, като видяли, че това не е възможно, превърнали всичко на шега. Като едни други се питали: „Ти кой си или коя си“, сякаш не можели да се познаят и се заливали от смях. Младежите и девойките взаимно се питали, дали майките им вечерта ще ги познаят. И тъй в смехове и закачки минавал деня и работата напредвала. Скоро тинята била изгребана, терена почистен. Докато едни правели каптажа, други работници почнали да копаят основите на чешмата и така за Всекиго имало място за работа, място, където да се прояви. Всеки работен ден завършвал с хоро и с песен, за което младите не забравяли. Такъв голям бил ентусиазма между младите. че вечер, като се приберели по домовете си, бързали по-скоро да премине късата лятна нощ. че пак да се видят при строящата се чешма. Дългите летни дни минавали ден след ден и работата напредвала. Работата при чешмата престанала да им тежи и се превърнала в приятно забавление. Когато се копаели основите на чешмата, по същото време се правело и училището, ето защо бай Георги казал на нашите хора да не отказват от друга обществена работа, какъвто е случая със строежа на училището. Но когато съселяните им ги видели, бивали връщани, като им казвали, че и тук и там е все обществена работа, те да си работят на чешмата. От него ден вече хората от Бялото Братство отивали неотлъчно на чешмата, без да има протести от страна на съселяните им. 8. Външно устройство на чешмата. Чешмата по външен вид имала форма на полукръг с удължени страни, с две отделения: едно за водоползуване, а другото за водопой. В средата на този полукръг имало малък полукръг, в лицевата му част бил монтиран знакът на Водолей, от двете страни на който през две курни се изливала чиста кристална планинска вода. От двете страни - корита, над които разположени зодиакални знаци в следния ред. като се брои от ляво на дясно: Телец, Овен, Риби, Водолей, Козирог, Стрелец и Скорпион. След това следва преграда от циментови колонки, а от двете страни отвън - водопойни корита. 9. Завършване на чешмата. Със сдружените усилия на хората от Бялото Братство и със съдействието на Всички добри хора от селото, с непрекъснатото участие на брат Борис Николов през цялото време на трудовия процес чешмата била завършена и пусната на 30 август. 1928 година. Бликнала чиста и изобилна планинска вода и само за няколко минути напълнила всички корита и се спуснала надолу към коритото на малката айтоска река. Когато чешмата текнала, пристигнал директорът на училището Слав Топалов със своята цигулка и с колегите си учители. Била сложена народна трапеза. Когато трапезата била към своя край, господин Топалов засвирил и се извило кръшно хоро за млади и стари. И наши и чужди еднакво се радвали на това неоценимо обществено благо, защото общия труд така сближил хората, че те сякаш се побратимили. През 1940 година областният директор Радой Козарев посетил Тополица по някакъв повод. Тополчани му се похвалили, че имат оригинална чешма и той пожелал да я види. Отиват на чешмата заедно. Областният директор, като видял устройството на чешмата, бил възхитен от оригиналността й, особено когато видял зодиакалните знаци. Стоял няколко минути мълчалив, след което запитал придружаващите го лица: - Кой я направи? - Набожните - отговорил кмета, Хората от Бялото Братство, пояснил същия. -Тази чешма и с двеста хиляди не може да се направи, казал господин Козарев. Общината помагала ли е? - Не, само с техния труд и средства е направена. -Тогава тези хора, които са я строили, са ни изпреварили най-малко с два века. Това е чешма-паметник. Тогава за първи път така е именувана и така си и останало: ЧЕШМА-ПАМЕТНИК. 10. ЧЕШМАТА-ПАМЕТНИК край село Тополица е свидна рожба на сдружените усилия на всички добри хора от селото. Пазете я като зеницата на окото си. ЧЕШМАТА-ПАМЕТНИК е започната на 10 август и е завършена на 30 август само за двадесет дни, смайващо къс срок за такова значително дело. Сътрудници за направата на чешмата: Любомир Лулчев като багетист. Бертоли като майстор специалист по мозайка. Койчев по направа на зодиакалните знаци и Борис Николов, като нещатен ръководител на строежа, който през цялото време на строежа участвувал непосредствено във всякакъв вид изпълнителен труд.

51. Как брат Куртев му помогнал. През месец май 1958 г., след няколко последователни настинки и най-вече вследствие на голямо напрежение в работата, брат Методи Шишков почувствал силно изтощение. Наложило му се да вземе 7 дни отпуск по болест, но въпреки това положението му не се подобрило. Взел допълнително отпуск, но и това не помогнало. Не намирайки изход за подобрение на здравето си, на 24 май отишъл на Братската градина в Айтос, при брат Георги Куртев. След като му обяснил естеството на страданието си, брат Куртев влязъл в молитвената стая, където останал около един час. След това му посочил кои пасажи от Светото Писание да чете, препрочита и размишлява върху тях. Престоял на Братската градина четири дни, като през това време прекарал в молитвено настроение и при пълен покой, тъй като през тези дни на градината нямало други посетители. През същите дни с брат Куртев имал няколко събеседвания, които му подействали благотворно. Въпреки това, докато бил на градината, положението му не могло да се подобри. У него било залегнало дълбоко убеждението, че при това състояние на крайно изтощение на силите му, те не биха могли да се възстановят за по-малко от два-три месеца. Отпускът му бил към своя край, ето защо той трябвало да се прибере един-два дни по-рано. На тръгване бай Георги му казал: „Бъди абсолютно сигурен, че след изтичането на отпуска, ще постъпиш на работа. " Това му се струвало невероятно, но той имал силна вяра в неговите изключителни възможности и тази вяра му дала голям импулс. „Действително, само след три дни от моето завръщане в Бургас, почнах работа, като след всеки изминат ден чувствах как силите ми се възвръщат. След около две седмици окончателно стъпих на краката си и у мене заблика такава енергия, която ми позволи да работя до времето на пенсионирането ми. За този сюблимен момент си спомням преизпълнен с благодарност към Всевишния, към нашия любим Учител и неговите предани ученици, един от най-достойните между които беше незабравимия и любим на всички брат Георги Куртев" - разказваше Методи Шишков. 52. Как работеше брат Георги Куртев. Брат Георги Куртев си беше изработил свой собствен модел и метод за работа. Един път в годината той обхождаше и обикаляше селата, за да се срещне с приятелите и да им окаже помощ според техните нужди. Може би той много добре си спомняше обиколките на Учителя през първите години 1910 -1914 г. в Айтос и знаеше много добре какво означава личната връзка с приятелите. Неговата професия на медицински фелдшер много му е помагала да създава връзки с хората. По онези години малко бяха лекарите, които работеха по селата. А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много. И те могат да бъдат описани от неговите съвременници. Брат Куртев не изнасяше пламенни речи, не държеше сказки или беседи, за да възбуди интерес у населението. Той работеше по съвсем друг метод - строго индивидуално. За него хората бяха души, които се нуждаят подобно на цветята от почистване, прекопаване, поливане или торене. Той постъпваше специфично към всяка душа, не работеше по шаблон. Всички знаят и признават, че той се ползваше с особена почит, уважение и любов от хората, които го познаваха. На какво се дължеше това обаяние? Трудно е да се отговори. Той никога не казваше нещо, което няма да направи. Думи и дела, слово и живот се сливаха в едно. Ето защо каквото той кажеше, се слушаше и изпълняваше. Съмишлениците в негово лице виждаха един от учениците на Учителя. Дори нещо повече, те виждаха в него един от образите на Учителя. Така че те го поздравяваха с целуване на ръка, така, както поздравяваха Учителя. Това не бе идолопоклонство. Възприемаха го, че по този начин правеха обет за изпълнение Волята на Бога. Така го възприемаха. За вас това ще бъде чудно и непонятно. Други биха казали: "Нали Всемировият Учител е на Изгрева. И ако трябва някому да се целува ръка - това е на Всемировия Учител. " Тези въпроси са уместни. Но отговорът се намираше в онези приятели от селата, които бяха съмишленици по идеи на брат Георги Куртев и на Учителя, и на Бялото Братство и те бяха се докоснали до идеите на Учителя чрез брат Георги Куртев. Затова те целуваха ръка и търсеха общение с тези идеи и целуваха десницата на оногова, който ги бе въвел в това учение. За нас, съвременниците на брат Георги Куртев, това бе естествено и никому не правеше впечатление. Правеше впечатление на онези приятели, които ни идваха на гости от Изгрева и наблюдаваха с какво страхопочитание те се докосваха до десницата на брат Георги Куртев. Имаше различни коментари и различни обяснения, но за вас най-доброто обяснение ще намерите в някои от онези снимки, запечатали образите на Георги Куртев и на онези, които му целуват ръка. Наоколо стояха изправени в чинно почитание останалите и чакаха своя ред. Там ще намерите обяснението на този феномен. Изводът е ваш. А нашият извод бе направен по времето на брат Георги Куртев с целуване на десницата му. Неговият безупречен личен живот беше огледало за нас, по-малките. Той се отличаваше с голяма точност и изпълнителност на своите обещания и задължения. Ще припомним, че при един разговор с братя и сестри на Изгрева в София, Учителят казал, че ако имал десет души като брат Георги Куртев, много работа би свършил. Тази оценка помогна на онези приятели на Изгрева, които се съблазняваха в това, че ние целуваме ръка на брат Георги Куртев. Това е аналогично на думите на великия Архимед, който казвал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята." Брат Куртев бе една такава опорна точка за Учителя, за да проникне Учението в глъбините на живота в Айтоския край. Ако учениците са опорна точка, кой ще бъде лостът, за който Архимед говори? Този мощен лост, с който може да се повдигне земята и стария свят в главите на човеците, това са идеите на Учителя на Бялото Братство. Брат Георги Куртев бе една от онези опорни точки на Учителя през време на Школата на Бялото Братство. 53. Дясната ръка на Георги Куртев - брат Божил Иванов. Всяка работа най-добре се свършва, когато човек сам си я върши - това го знаят всички. Но когато работата е голяма, на човек му се налага да има помощници. В първите години Айтоското братство получи един голям подем за работа и като един от най-добрите помощници се яви брат Божил Иванов от Айтос. Той беше дясната ръка на Георги Куртев. Беше скромен, трудолюбив и ревностен в делото брат. Божил Иванов произхождаше от бедно семейство. Били са три деца — двама братя и една сестра. Той, Божил, е бил най-големият, роден през 1880 или 1881 г. Никой не знаеше точно годината на рождението му. Сестра му, Василка Иванова, е онази сестра, която отиде в дома на Петко и Гина Гумнерови на ул. „Опълченска" 66 в София, в помощ на семейството им и която се грижеше за ежедневния бит на Учителя, който пребиваваше в този дом до 1927 г., а от 1928 г. до 1944 г. - на Изгрева. Василка придружаваше всички онези, които трябваше да се грижат за бита, обходата и домакинството на къщата, обитавана от Учителя. Василка е тази, която подари наследственото място, за да се направи братската градина в Айтос. Между личности и исторически събития има връзка. Тук тази връзка се осъществяваше в Айтос от брат Божил, а в София - от сестра му Василка. Брат Божил е бил иминиджия в града, от която професия прехранвал семейството си. Жена му се е казвала Станка. Имали са две деца: Любка, родена през 1921 г. и Божанка - през 1923 г. Божил Иванов се е поминал през 1923 г., преди да се роди второто му дете, а 40 дена след раждането на Божанка се поминала майката и двете деца остават кръгли сираци. Бебето Божанка, е било гледано известно време от семейството на брат Георги Куртев, докато се намерят осиновители. Любка е била веднага осиновена от семейството на Илия Габровски от гр. Айтос. Интересното е, че детето Любка, още преди да бъде осиновено от семейство Габровски, се е обръщало към сестра Габровска с думата „мамо". Тогава всички смятали, че детето е малко и казва „мамо" на всяка добра леличка. Но след като се развиха тези драматични събития със заминаването на Божил и на Станка, оставили двама сираци, невръстни деца, и след като те бяха осиновени, тогава всички признаха, че детето Любка си е казвало нещата много точно и много вярно. Какви връзки и какви взаимоотношения, непонятни за нас, възрастните, а понятни за едно малко тригодишно дете, което много точно е определило и намерило само втората си майка. Когато се устройвала братската градина през 1922 -1923 г., брат Божил Иванов, след като вижда, че градината има нужда от работници, заключил работилницата, дал няколко стотинки за геврек на детето и казал на жена си: „Станке, пари нямам да ти дам, ето защо, ако искаш, ела на градината да готвиш на майсторите и ще се храниш. Там имаме нужда от готвач. " Станка отишла на градината с него и така се увеличила работната ръка с още двама души. Там двамата работеха всеотдайно. Брат Божил е изпълнявал длъжността на нещатен куриер при брат Георги Куртев. Щом станело нужда да се занесе някое писмо до ръководителите на братствата по селата на айтоска околия, брат Куртев, след като написвал писмото, отивал при Божил в работилницата му и само го поглеждал. Последният веднага снемал работната си престилка, обличал си сакото, вземал писмото и тръгвал да изпълни поръчението, точно тъй, както войникът отива да изпълни възложената му задача. Той твърде често не е имал време дори да се обади на семейството си, пътувал е пеш. Бил е беден, не е имал нито кон, нито магаре. Брат Божил из целия път пеел духовни песни или четял Псалми. Той е единственият човек, който не е мерел разстоянието от село до село с километри, а с броя на прочетените псалми: 10, 20, 50 или повече. Онези псалми, които не е знаел, четял ги пешком и така станало, че научил всички псалми наизуст. Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давид. Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давид, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация. Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт!" - „Господин капитан, моля ви, оставете ми я, тя ми е най-добрият другар. Аз с нея се разговарям. Без нея не мога." Ротният командир повече не го закачал, защото знаел, че всякога, когато имало нужда за разузнаване, той пръв се явявал като доброволец и не се страхувал от смъртта. Бил много смел. Затова всички го уважавали и обичали. Веднъж били в поход. През нощта валял дъжд и нищо не се виждало. Техният взвод се откъснал от ротата и се загубил, останали без храна. Премалели от глад, каталясали от умора, спрели до една поляна да си отпочинат и легнали, без да знаят какво да правят. Другите поделения раздавали храна на своите войници, но на тях нямало кой да им даде. Тогава брат Божил веднага изчезнал, без някой да го види и след няколко часа се завърнал с няколко шепи овес, който изпросил от другите части, сварил го и раздал на другарите си по една чашка да хапнат и да пият сока на овеса, за да залъжат стомасите си. Всички се чудели с него, откъде намира тия сили, че не се уморявал. Чудили се на неговата желязна устойчивост. Веднъж, по време на едно сражение, той минал на предна позиция и започнал да наблюдава откъде неприятелят ги обстрелва със снаряди. Командирът му заповядал да залегне, за да не го улучи някой куршум. Тогава Божил отговорил: „Г-н капитан, всеки куршум си има своя задача. И аз си имам своя задача. " Всички го гледали, а той с едната ръка придържал кожената чанта с Библията, а с другата придържал към очите си бинокъла на командира и докладвал местоположението на огневите точки на противника, откъдето те били обстрелвани. Наоколо свистели куршуми, защото всеки куршум си имал своя задача и предназначение. А задачата на брат Божил Иванов е била да носи през гърба си кожената чанта с Библията и да чете псалмите - рожба на Христовия Дух през вековете. Войната завършила и всички, на които било съдено да останат живи, се завърнали, както и брат Божил, защото имал още работа, която го чакала. След построяването на сградата, в което взема дейно участие, брат Божил се поминал след кратко боледуване. Вероятно той беше си свършил своята работа на земята - онази работа, за която бе дошъл. А войниците, с които бяха воювали на фронта, и които бяха негови съселяни, се чудеха, цъкаха с език и казваха: „Божил бе винаги на предна позиция, що куршуми минаха покрай него и никой не го улучи, а сега тук, насред село, да си замине за три дена. Чудо видяно и чудо невиждано." За случая имаше много обяснения, но човешкият път не се определя по човешки усмотрения. Човек предполага, Бог разполага. Брат Георги Куртев няколко десетилетия непрекъснато споменаваше с най- добри думи за брат Божил: „Не е имало случай, казваше брат Георги Куртев, да възложа работа на брат Божил и да не я приеме и изпълни с желание. Ето защо казвам за него, че ми беше като втора дясна ръка. Никой преди него и никой след него не е бил тъй всецяло отдаден на великото Дело на Учителя, Делото на Христа, както бе брат Божил. " Тази оценка за брат Божил се разказваше при особени случаи с голямо смирение и с голямо почитание към живота и саможертвата на един ученик. От 1923 г. до 1962 г. не минаваше година, в която да не се спомене няколко пъти от брат Г. Куртев няколко похвални слова за брат Божил Иванов. Той завършваше с думите: „Мир и светлина на душата му!" Любимата песен на брат Божил Иванов е била песента „Към Сион". Това е братски марш от така наречените братски песни, създавани по текст на ученици и идеи на Учителя. Няма по-хубав завършек за живота на брат Божил, освен стиховете на песента „Към Сион". КЪМ СИОН С крилата на орела, Сионе наш любим, стремително към тебе Ний дружно днес летим Смъртта ни веч не плаши. В нас Дух живее свят. Еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов. Сърцата ще стопиме с Христовата любов. Сияй, святи Сионе, ний бързо веч летим. На Бога скоро в тебе в дух ще се поклоним. Днес, когато описваме живота на заминалите приятели, ние, останалите живи сънаследници от времето на Школата на Учителя и от времето на брат Куртев, можем също тъй да кажем за онзи закон, който обема Христовата Любов на земята. А този закон гласи: „На Бога скоро в тебе В дух ще се поклоним!" Ний казваме: „Амин, тъй да бъде!" 54. Как да ни познавате Веднъж един капитан от трудовите войски посетил Братската градина със своя кабриолет, който оставил долу при чешмата. Отишъл той при брат Куртев и почнали разговор, който продължил няколко часа. Запитал какво е отношението на Новото учение към войската и войната. Брат Куртев му говорел на неговия език, като му казал, че ние не сме против войската и войната. Че щом бъдем нападнати, ще се отбраняваме. Даже имаме случаи, когато наши хора са спасявали полкови знамена, като му било посочено име, място и дата /Минчо Сотиров - полкови командир/. Разговорът бил приключен. Брат Куртев тръгнал да го изпрати до превозното средство. Когато капитанът турил крак на стъпалото на кабриолета, сякаш бил забравил най-важното, запитал: - Бай Георге, като имате такова хубаво учение и сте такива добри хора, колко души сте в България? - Ние не знаем колко сме, понеже нямаме списък, но аз ще ви кажа как да ни познавате. - Да - казал капитанът. - И така може. - Нашето учение се основава на пет принципа. Те са следните: Първият принцип е Любовта. Който прилага този принцип, винаги е готов да се жертва за доброто на другите. Срещнеш ли такъв човек, да знаеш, че е от нашите. Вторият принцип е Мъдростта. Който си служи с него, обича знанието, разбира законите на живота и всичко върши с разбиране - срещнете ли такъв човек, да знаете, че е от нашите. Третият принцип е Справедливостта. Който си служи с този принцип, не допуска неправда в живота си, винаги е справедлив към всички - от нашите е. Четвъртият принцип е Истината. Всеки човек, който обича истината и не лъже нито себе си, нито другите, който почита всички и им дава свобода - от нашите е. Петият принцип е Добродетелта. Всеки, който прави добро на другите, без да очаква отплата - от нашите е. Всеки, който прилага горните принципи, където и да се намира, било в учреждение, в кооперативното стопанство на село, в казарма или където и да било, ще знаете, че е от нашите. А който няма тези качества и не прилага тези принципи, и между нас да е, не е от нашите. Ето така ще ни разпознавате. Това е ключът. - Умен си, старче. Много ти благодаря за хубавия разговор. Когато капитанът потеглил за града, слънцето ги поздравило със сетния си лъч и се закрило зад далечния хоризонт. 55. Невидимите и видими пътища. Веднъж група офицери от съседното военно поделение посетили градината. Тогава един от тези с нисък чин запитал брат Куртев: - Ти, дядо, вярваш ли в Бога? - Да, вярвам - му отговорил брат Куртев. - Ти виждал ли си Бога, че вярваш? - Виждал съм го. - Как си го видял? Аз мога ли да го видя? - И ти можеш, - казал брат Куртев — ако живееш както аз живея. Няма да пушиш, няма да пиеш, нито да ядеш месо. Ще живееш съгласно петтях основни принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Всяка сутрин ще ставаш рано да се молиш и да посрещаш слънцето. - Мъчна работа, старче. - Да, мъчна е, но не е невъзможна. - Сега мога ли и аз да ви задам един въпрос? - Може, разбира се - отговорил старшината. - За колко години от низш офицер се стига до чин генерал? - Иска се много време и много работа. - Също така е вярно, че с един обикновен живот на хапване и пийване не може да се служи на Бога, нито да го познаеш. Невидими са пътищата Господни, защото Дух Господен ги определя. Видими са пътищата на човеците, които служат на Бога, защото добрите им дела говорят за това. 56. Двата портрета - на Георги Куртев. На края на нашето повествование за живота на Г. Куртев ще споменем и това, че всеки човек има два портрета, два образа или две лица. Единият образ е видимият. Другият образ е вътрешният, който е невидим. Физическият образ на Георги Куртев: Той беше среден на ръст, ни слаб, ни пълен. Коса - оредяла и побеляла. Темето - почти голо. Очи по големина средни. Цвят на очите - син. Поглед на очите - будни, наблюдателни, проницателни. Овал на лицето -леко продълговат. Тен на кожата - светъл. Погледът, излизащ от очите бе мек, топъл, галещ. Нос правилен, с добре развити ноздри. Ушите - добре оформени. Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви - израз на неговата голяма справедливост. Духовният образ на Георги Куртев: Този образ бе много интересен. Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата." Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. По някой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая. Или, с други думи казано, всякога намираше общ език, според равнището на събеседника си. Такъв беше брат Куртев - с чувство на достойнство, без да е горд. Това са малки скици, нарисувани от негов съвременник, нямащи амбицията да опишат напълно неговия духовен образ. В този край селяните го именуваха „Бай Георги", обръщение, което напълно подхождаше както на селяните, така и за брат Георги Куртев, като влагаха съвсем друг смисъл в това обръщение. А именно - баща, бащице. А това бе тяхното най-голямо признание към него. 57. Пословична откровеност. През есента на 1960 г., Ганчо Генчев от София посетил Братската градина на гр. Айтос, за да се види със старшия брат Георги Куртев, който вече беше болен и бе на легло. Като влязъл при брат Куртев, поздравил го с обичайния поздрав при такива посещения с думите: „Няма Любов като Божията Любов!" /Н. Л. К. Б. Л. / Този поздрав е една окултна формула, която е дадена от Учителя и тя трябва да се произнася стоешком с вдигната дясна ръка и с длан, насочена към лицето, което поздравяваме. Брат Куртев се изправил на леглото и оттам изговорил отговора на тази формула: „Само Божията Любов е, която носи пълния живот!" /С. Б. Л. Н. П. Ж. / След като произнесъл тази формула, брат Куртев му казал следното: „Като брат не те приемам. Като враг ти прощавам. Като гост те приемам. " След кратък разговор, брат Куртев го изпратил в кухнята на закуска. В трапезарията него ден имало много братя и сестри. Ганчо Генчев споделил своите впечатления от брат Куртев с присъстващите, като им казал думите, с които брат Куртев го посрещнал. Всички стояли изумени от едно такова разрешение на гостуването му. След това Ганчо казал: „По-кратко, по-ясно, по-точно от това, което днес чух от брат Куртев, досега не бях чувал. Пословична откровеност", заключил той разказа си. Този случай го разказваше години наред Иринка Слави Тодорова, дъщеря на Слави Тодоров. Същият, който се грижи за братската градина години наред и с когото брат Георги Куртев съжителства със заедно семейството му при искрено уважение и хармонично отношение. 58. Последното слово на брат Куртев. Когато брат Куртев почувствал, че вече е много близо краят на неговия земен път, събрал близките си и казал следните прощални слова: „Мои мили братя и сестри, аз си отивам, но и вие ще дойдете след мен. Погрижете се за себе си навреме, като служите на Бога и на Неговото дело с любов, радост и мир. Довиждане по пътя на любовта." „В дома на Отца моего много жилища има." „Няма по-сладко, по-мило, по-велико, по-силно от Любовта!" Последното му желание било брат Петър Камбуров от Пловдив да дойде на Братската градина и когато изнасят тленните му останки от къщи, да изсвири „Идилията" на Учителя, което било и направено. Случаят бил следният: Когато Учителят бил в Айтос през 1920 г., изсвирил му Идилията и му казал: „С тази музика ангелите поемат праведника и го водят към Бога. Затова, когато Бог те повика, с тази музика да тръгнеш с ангелите. " Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и житото. Искал да се увери, че всичко е готово. Всичко било изпълнено както той искал. Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми." Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността. Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав. Само от време на време се излъчвал и е разговарял с невидими посетители на непознат език. След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси. Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал. Това се случи на 14 февруари 1961 г. в 2 ч. и 45 минути. В същия ден в 9 ч. и 30 минути имаше пълно слънчево затъмнение, т. е. земята, слънцето и луната бяха на една линия и луната хвърляше сянка върху земята. Автомобилите в него ден и час, които се движеха по Карнобатското шосе, се движеха със запалени фарове, за да осветяват пътя си. ИЗПРАЩАНЕ НА ДАЛЕЧНО ПЪПЕШЕСТВИЕ Светилото златно отдавна се скри. Венера изгрява. Юпитер блести. Полунощ отмина. Веч три наближава. Брат Куртев във молитва Богу дух предава. В този миг последен, тук за първи път изпращаме пътник за далечен път. Скръбта натежала в нашите очи, досега сдържана, бликна във сълзи. Тази нощ последна отминала бе. Вече зазори се. Слънцето изгря. За чудо луната слънцето закри. Денят помрачи се. Видяхме звезди. Замлъкна навеки таз блага уста, дето бе тешила скърбящи сърца. Събрани край него, потънали в скръб, днес за сетно сбогом и за сетен път. Вдигнаха ковчега с останките тленни, а духът отлитнал в покои нетленни. Смирено бадеми вейчици поклащат, скъпия покойник навеки изпращат. Боровете бдяха безмълвни, студени, свидетели неми на очи насълзени. Прощално тополи върхове разклащат, скъпия брат Куртев навеки изпращат. Тиха скръб в сърцата на вълни прелива. Всяка душа близка в песен скръб налива. Уста ни потрепват в молитвен екстаз, и шепнат: „О, Велики Боже, грижи се за нас!" 1961 год. Георги Събев На 14 февруари 1961 година е имало пълно слънчево затъмнение.

41. Разкаяла се. Всякога, когато брат Куртев предприемал нещо в интерес на Божието дело, една сестра от Айтос, Ташка Касабова, почвала да му пречи, като разколебавала хората, които той насочвал. Била вечната опозиция на брат Куртев. Той виждал и знаел за това й поведение, но не променил своето братско отношение към нея. Когато заболеела и го повиквала, всякога отивал да й помогне. Веднъж, когато била в добро разположение, му направила следното признание: „Бай Георге, много пъти съм се разболявала и когато те повикаме, ти си идвал и си ми помагал. Но аз забелязах, че всякога, когато съм пречила на твоите разпореждания по братските работи, заболявах и ти идваше да ме лекуваш. Това го забелязах многократно. И аз не оздравявах, докато ти не се заемеше с моето лекуване. От това разбрах, че не съм била на правата страна. Моля те да ме простиш, като обещавам занапред да ти бъда вярна и послушна." Да, брат Куртев знаеше да прощава, но огорченията си остават, тъй както остават дупките на дъската, от която сте извадили пирони. Раните се лекуват с благ мехлем, а огорченията - с маслото на Любовта. Животът на ученика е труден и славен. Труден, защото разрешава задачите, за които е слязъл на земята. И славен, защото ги разрешава със знанието, дадено от Словото на Учителя, което е Слово на Живия Бог. Бог е светлина, когато Словото Му оживее у нас и създаде новия човек на Виделината и Светлината. 42. Необикновеният гост. През лятото на 1923 год. привечер, преди залеза на слънцето, на пътната врата на брат Куртев се почукало. Непознат пътник запитал жена му, която го посрещнала: „Мога ли да се отбия и да си почина във вашия дом?“ „Да, може, заповядайте.“ Поканила го да седне под асмата, на сянка. Предложила му столче, а тя продължила къщната си работа. Едва изминали двадесет минути и брат Георги Куртев пристигнал, поздравил госта, завързали раздумка. Било време за вечеря, а в къщи нямало нищо за ядене. Брат Куртев изтичал до близкия дюкян и купил от бакалина халва и маслини. Седнали да похапнат, като си разменяли по някоя дума. Като попривършили, гостът станал да си тръгва. Брат Куртев го изпратил до пътната врата. Тогава гостът казал, че иска да отиде на братската градина. „Вие откъде знаете, че имаме градина?“ - запитал с интерес брат Куртев. „Знам, аз съм ходил и съм работил там“ - отвърнал гостът. Думите на непознатия озадачили брата. Той знаел всички, които са работили на градината. А този човек за първи път го виждал. „Кажете на пазача, че аз ви пращам, тогава той ще Ви приеме“. „И да му кажа пак няма да ме приеме“- казал гостът и се сбогували. Брат Куртев слязъл на двора, но в същия миг му минала мисъл да види накъде ще замине гостът, понеже се усъмнил, че е бил обикновен човек. Върнал се обратно, но за голямо негово учудване на улицата нямало никой. Тя била пуста. Гостът сякаш се бил стопил и изчезнал. Чудна работа. Върнал се и споделил с жена си за изчезването на госта от улицата. „Това е гост от други светове!“ - отсякъл брат Куртев. „И на мен ми направи впечатление, още като се хранехме, че беше бедно облечен, но имаше идеално чисти и красиви ръце, а дрехите му бяха също много чисти“. Когато след два-три дни брат Куртев отишъл на братската градина, пазачът на градината брат Васил му казал, че идвал такъв и такъв човек и искал да нощува, но той не го приел. По описанието на пазача Васил, брат Куртев разбрал, че се отнася за необикновения гост. А този необикновен гост беше предварително споменал, че и да отиде на братската градина, пак няма да го приемат. Тогава си спомня брат Куртев за разговора с Учителя на 11.07.1920г. при лозарската чешма, когато той търсил разрешение от Учителя за построяване на братската градина - разговор, който завършил с въпрос: „С каква цел?“ А брат Куртев отговорил: „С идеална цел Учителю, да имаме място, където да можем да си правим срещи и събори, място, където да можем да подслоним някой закъснял пътник”. Спомнил си и две сълзи се отронили от очите му. Една сълза за високия идеал и една сълза за неприютения пътник. 43. Изчезналата бяла риза. Било есен, ръмяло дъжд. На градината нямало никой. Пазачът брат Васил отсътвувал. Отишъл някъде по работа. Нали е валяло дъжд. Кой ще тръгне по дъждовно време да посещава братската градина? Въпреки дъжда, в градината пристигнал непознат човек, с просто селско облекло и ямурлук. Никой не го посрещнал. Той събрал трески и запалил огън на камъните пред вратата на мазето. В едно канче си варял чай. Току-що се разгорял огъня, от канчето се издигнала пара и ето, пристигнал пазачът брат Васил. Като видял непознатия, веднага се развикал и го изгонил с думите: „Я такива не приемам, отгдето си дошъл, там да си идеш.“ Непознатият въздъхнал, прибрал вещите си, разлял канчето с непипната топла вода и напуснал градината огорчен. Там нямало място за нощуване на закъснелия пътник, въпреки че имало две стаи, салон и мазе. Място имало, но сърце нямало. Сърце имало, но и мързел имало, понеже след като си замине пътникът е трябвало да се почисти и разтпреби. Та мързелът излезнал по-голям от човешкото сърце. Каква била изненадата на пазача, когато на следния ден отключил сандъчето си за дрехи и видял, че една тъкана бяла домашна риза липсвала, а на нейно място намерил парче платно с отрязани дупки само за ръцете. А сандъчето било заключено. Седи брат Васил пред сандъчето и гледа платното с двете отрязани дупки, където трябва да бъдат зашити и два ръкава за риза. Гледа и се чуди. Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери, дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае, как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава. А къде му е бялата домашно тъкана риза, която е обличал само на Петровден на събора и на съборните дни през месец август? Знае брат Васил, че всеки бял брат трябва да има бяла риза и да я облича по празници и по съборни дни. А сега без риза, какъв бял брат ще бъде? Пред него зеят като дупки оставеното платно, примрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му. Някой в него плаче. Плаче за загубеният висок идеал и за открадната риза на белия брат. Дълги години брат Васил съжаляваше за този случай. В сандъка си под ключ държеше като скъпа реликва плата с отрязаните дупки, да му напомнят за необикновеният гост и за разлятото канче топла вода, ненапито от жадния пътник. Този пътник бе един от необикновените посетители на братската градина. Неизследими са пътищата Господни и необикновени са пътеките човешки. А колко са поучителни делата човешки и проявленията Господни. 44. Помоли се сърдечно! Наближавала Нова Година. Снежна буря фучала навън и скоро земята била покрита с дебел сняг. Брат Георги Куртев пристигнал в с. Бата и отседнал в семейството на Д. Вергиев. Научили се приятелите за неговото пристигане и заприиждали един след друг. Всеки искал да чуе нещо ново и да разменят някои мисли помежду си. Присъствал и един току-що постъпил брат. Казвал се Петър. Накрая се престрашил и решил да попита за съвет. Имал голям кахър над главата си: Имал стадо овце, които блеели гласно в кошарата, а големият сняг затрупал всички пътища и пречел да се пренесе храна за добитъка. Имал той купа сено, но тя се намирала на другия край на селото, а снегът бил до пояс. Невъзможно било да се впрегне шейна и да се докара сено за овцете. Споделил мъката с брат Георги, а той му казал: „Виж какво, брат. Това е един изпит за тебе. Ти довечера, преди да си легнеш, помоли се сърдечно и който образ ти се яви, той ще ти помогне. " Помолил се братът и си легнал да спи. Съмнало се, а виелицата продължавала да бъде все тъй силна и свирепа. Отишъл при брат Георги и му казал, че сънувал един богат съсед, но бил много голям скъперник и не се решавал да отиде при него. Той на никого не бил правил услуга досега. „Ще отидеш при него" - казал брат Георги. „Щом той ти се е явил, той ще ти помогне." Отива брат Петър при съседа, изказал мъката си чистосърдечно и го помолил за малко сено, което той щял да върне след като се разтопи снега. „Може, бе комшу, ще ти дам, защо да не ти дам", казал дружелюбно богатият съсед. „Иди, докарай колата и натовари си ей там, от оная, най-голямата купа сено." Светнало на брат Петър. Тичешком запряга колата, товари сеното от двора на съседа и се чудил сън ли е или яве. Товарил колата и пеел, не виждал виелицата и не чувствал студа, защото му било топло на душата. Радост изпълнила сърцето му, като видял какви чудеса прави Господ. Нали той лично беше се помолил вечерта Богу и Бог бе чул молитвата му и отворил сърцето на богатия съсед, което беше затворено досега за всички селяни. Товарел сеното и пеел любимата си песен: „Любовта е извор, тя живота ражда". Пеел за себе си, пеел за съседа си, пеел за стадото си, което ще бъде нахранено и спасено от гладна смърт. От този ден вярата на брат Петър в живия Бог, на Когото служим, укрепнала още по-здраво и той поел пътя на доброто, пътя на Бялото Братство. Мнозина се запитваха през онези години, защо е така многолюдно Айтоското братство и защо с такова уважение се отнасяха приятелите към брат Георги Куртев? Затова имаше причина. Имаше и отговор. Една от тези причини бе тази опитност, описана в този случай. Отговорът е ясен и категоричен. „По делата ще ги познаете. " И те го опознаха. Но познаха у него белия брат и ученика на Учителя. 45. Святият човек, файтонът и Мустафа. През 1910 г. Учителят посетил Айтос, където изнесъл сказка по френология, а през 1911 г. друга сказка - по хиромантия. След сказките пожелал да замине за Бургас през минералните бани. Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Куртев и брат Петко Епитропов. Пътуването от Айтос до баните било цяло удоволствие. Пътували се по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон. Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил докато се чака другия файтон да използват времето и да се изкъпят в банята. Учителят нищо не казал. Тогава брат Куртев продумал: „Ние, като сме тръгнали да вършим една работа, друго не ни трябва. " По израза на лицето на Учителя се четяло съгласието му с изказаната мисъл на Куртев. Останали да чакат. Не се изминали и 20 минути и ето брат Минчо Сотиров пристигнал с друг файтон от Бургас, който взел пътниците, а Куртев се върнал с първия файтон в Айтос. По пътя за Айтос, брат Куртев попитал файтонджията: „Мустафа, друг път би ли дошъл да ни возиш с файтона?" - „Бай Георги, аз досега много пътници съм превозил, но като тоя, по-ниския, с брадата, друг път не съм виждал. За мене той е свят човек, ако и другият до него е по-висок и да има по-голяма брада от него. " Мустафа посочва с ръка и показва колко е висок и голям брат Епитропов и колко му е дълга брадата. „Когато стане нужда, пак ще дойда, викай ме! За такъв човек посред нощ ставам и тръгвам. Святият човек се вижда отдалече", заключава Мустафа. Не се лъже Мустафа, не се лъже от видими неща и големи бради и от големи глави. Знае Мустафа и отвътре има някой в него, който му казва кой е святият и кой - обикновеният пътник. Седи брат Куртев във файтона и радва се, че обикновеният човек може да различи святото начало от обикновените неща на ежедневието. Само човекът с будно съзнание може да различава и оценява. 46. От кое да се откажа - от момата или от идеите? Европейската война приключила и останалите живи войници се върнали по домовете си. Върнал се и брат Станко от село Камено, млад момък с малки черни мустачки, червен пояс на кръста и бяла риза на гърба. Бил пръв между ергените. Той водел хорото, а селските моми го поглеждали - отличен хороводец и неуморим в играта. Някои от другарите му се били вече задомили. Дошъл и неговият ред. Имал си той своя изгора, но често се замислял дали любимата му няма да се поколебае, ако научи за идеите му. Работата дошла до годеж. Разменили си дарове, а майката на момата му казала: „Ако се откажеш от идеите си, ще ти дадем момата", „Иначе не я даваме, " - допълнил бащата. - „Нека да си помисля и утре вечер ще ви отговоря." Сбогувал се Станко, макар че думите го огорчили. Взел с ръцете бухчалъка с даровете и тръгнал за дома. Ляга да спи, но сънят бяга от очите му. Чуди се какво да прави. Мъка стягала сърцето му. Той от скоро бил възприел идеите на Бялото Братство. Такива хубави идеи, как да се откаже от тях? Но и момата е хубава - от хубава по-хубава. От кое да се откаже? Не можел да реши и не можал да заспи. Цяла нощ се въртял в леглото. Когато първи петли пропели, една мисъл озарила ума му. Да прескочи до Айтос и да се посъветва с брат Куртев. Като почнало да се зазорява, Станко тръгнал пеша от с. Камено до Айтос - тогава е нямало влак и автобуси както сега. Срещнал брат Куртев на чаршията и му казал мъката си, като едва сдържал сълзите си. Разказал всичко от игла до конец. Изслушал го брат Куртев търпеливо и го успокоил с думите: „Не се безпокой, Станко, този въпрос ще се уреди. То за всяка болка си има и лек." - „Да, ще се уреди, но как? Снощи се сгодих, дарове получих и в къщи ги отнесох. Майката ми дава дъщерята, ама иска да се откажа от идеите си. Бащата дава момата, ама иска да се откажа от братството. А аз искам и момата, и идеите, и Братството. Чудя се как ще стане тази работа и чудя се какво да правя. Умът ми не побира цялата тази бъркотия." „Такава ли е била цялата работа, това ли са ти кахърите? За големи кахъри има благ мехлем. Ще ги намажем кахърите с благия мехлем и раната ще оздравее. За една нощ ще оздравее", казал брат Георги. „Брат Георги, ако тая рана е външна, тя и без мехлем ще мине, но тя е вътре у мене и сърцето ми изгаря, какъв ли ще е твоят мехлем, та да се намажа. " Брат Куртев се усмихва и му казва: „Още довечера ще отидеш у момето, ще му върнеш торбето и всичко, що е у торбето, ще го изсипеш на масата и ще кажеш: „На ви торбето, вземете си момето, но от убежденията си не се отказвам. " И ще си излезнеш. И няма да се обръщаш назад!" Както го посъветвал бай Георги, така и направил Станко, но онези скочили и викнали: „Стой, Станко, не си отивай, ние снощи се пошегувахме. Я си вземи бохчата и не разваляй работата. Вземи си момата и си живейте, както Бог те е научил. " И с това работата се оправила. Оженили се те и двамата поели по Божия път. Живели в мир и разбирателство много години. Станало точно тъй, като брат Георги Куртев предвидил. „Готов ли си да пожертваш всичко за Бога, и Той ще направи всичко за теб", казва Учителят. Този закон, даден чрез Словото на Учителя, брат Георги Куртев го проверява многократно и той действува безпогрешно за онези, в чиито умове са влезнали идеите на Словото и в онези сърца, където те са дали плод в добри начинания и дела. 47. Коя жена да се изпъди - на бащата или на сина. Един ден при брат Куртев отишъл млад мъж, скоро задомен. но много отчаян. Когато разказал мъката си, идвало му да плаче. „Какво има Олум?“, го запитал прочувствено брат Куртев. Той обичал да използува тази турска дума, която беше и гальовна и състрадателна. и като я произнасяше, имаше голямо звучение в неговите уста. Това бе звучение на съпричастност Младоженецът започнал да разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне. „Щом тесто е прекипяло из нощвите има само едно спасение. Един да подава, друг да меси. После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш“, казал брат Куртев. И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя. Аз това не мога да направя. Аз си харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел. Ама моделът също не е мой, а е на друг - теркът е на баща й и на майка й. И този терк ми харесва и ми допада. Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката. Нито едното искам, нито другото желая. Къде ще ходя немил и недраг с една бохча и с две голи ръце. Чудя се какво да направя.“ Твоят кахър не е кахър за умирачка, нито за плачка. Има лек за него. Малък лек с голям ефект. Ще се върнеш у дома си и ще си гледаш работата си. Ама така, както трябва и както друг път не си я вършил. Та баща ти като види, да не може да се хване и да ти прави забележка, че не работиш както трябва. Това е първо. А второто е, когато баща ти започне да те принуждава да изпъдиш жена си, ти ще му кажеш следното; ‘Татко, когато ти изпъдиш майка ми. тогава и аз ще изпъдя моята жена.“ Това е лек за твоята болка. По-голям лек от него няма.“ Върнал се младият човек на село обнадежден от думите на брат Георги Куртев. Минали няколко дни и баща му пак почнал да му чука сол на главата и да го увещава да изпъди жена си, защото не могъл да я гледа и му разваляла апетита, като сядал да се храни и му изпъждала съня, когато легнел да спи. ‘Татко“, казал сина, „дай да се разберем. Когато ти изпъдиш майка, тогава и аз ще изпъдя мойта жена. Качваме моята жена на моята кола и право на нейните родители, качваш твоята жена у твоята кола и право у нейните родители. Така приключваме въпроса и ние с тебе оставаме сами тука, и на теб ще се възвърне апетита и ще ти дойде съня, а аз ще си замина нататък, където ми Видят очите.“ Бащата не очаквал такъв отговор и се стъписал и така втренчено го загледал, че накрая се уплашил. „А бре сине, този акъл откъде ти дойде?“, успял да продума баща му. „Откъдето трябваше - оттам дойде“, троснато отговорил сина. От него ден никога вече не продумал бащата на сина си срещу снахата. Заживели младите, народила се челяд. На свекъра му се възвърнал апетита, дошъл му съня и нощно време хъркал, ту тихо, ту високо. Някой път синът се събуждал от хъркането на баща си, усмихвал се и казвал: „Златни ти уста, брат Куртев, за златния лек, който ми даде и за златния мехлем, с който намаза моята болка.“ На следващия ден всеки ставал и си вършел своята работа мирно и тихо. Възвърнал се мирът в този дом. Било спасено едно семейство от разруха. Един мъдър съвет винаги идва от една мъдра глава, облечена в една разумна мисъл: тя трябва да разширява, да обединява и освобождава. 48. Строежът на заслона и смачкания пръст. През времето на Школата на Учителя Братството летуваше на Рила, на 7-те езера. В първите години палатките се опъваха на северния бряг на езерото, които отдалече приличаха на бели гълъби, в които живееха хора с бели и прекрасни души. Един ден бе решено да се направи заслон на самия хълм, който бе необходим за нуждите на Братството през време на летуването. Учителят одобри идеята и след закуска работата започна. Мястото на заслона бе определено. За зидовете бяха необходими камъни. Намиращите се открити камъни не бяха достатъчни, ето защо се почна почистване от камъни на пътя към изхода от лагера. Докато едните се заловиха да полагат основи на заслон и да зидат стените му, други грабнаха кирки и железни лостове, за да вадят ония скали, които пречеха по пътя към езерото. Други няколко братя се спуснаха по пътеката за хижа Скакавица, откъдето донесоха няколко греди, необходими за покрива на заслона. Работата вървеше добре, понеже здрави и опитни братя се бяха заели с нея. Между първите бяха Борис Николов, Гради Минчев, Пеню Ганев и др. Покоят на канарите и скалите бе нарушен. Те трябваше да напуснат местата, където бяха лежали може би няколко милиона години. Като че канарите се пробуждаха от дълъг сън. Особено една скала упорито се съпротивляваше на тяхната обща воля и тя щеше да бъде победена ако не беше се случило нещо непредвидено. Един от лостовете се отплесва и притиска ръката на брат Пеню и му премаза костта на малкия пръст на лявата му ръка. Очите на брат Пеню се насълзяват. Голяма била болката, но още по-голяма била мъката му пред страха, че ръката му ще остане саката и не ще може вече да свири. А той беше учител в прогимназията и свиреше на цигулка. Съобщиха на Учителя и Той каза: „Повикайте брат Куртев да го превърже!" След няколко минути беше превързана ранената ръка, след като я намаза с чист зехтин по препоръка на Учителя. Превръзките продължаваха ежедневно до заздравяване на раната. Учителят бе доловил опасенията на брат Пеню Ганев, отиде при него, помилва болното място и му каза: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била." Тези думи подействаха на Пеню като балсам и той се успокои. Само след няколко дни заслонът бе завършен, където монтираха два големи казана, сложиха два комина и стана прекрасна кухня, на която всички се радваха от сърце. Така бяха облекчени дежурните по кухня, които се сменяваха всеки ден, и които се грижеха да се сготви топла храна за 300- 400 човека. Пръстът на брат Пеню оздравя, без следа от счупване на костта, бе раздвижен и той можеше да свири така, както и преди злополуката. Преди да си тръгнем за София, на прощалната вечер бе изнесен концерт от музиканти. Брат Пеню изпълни една мелодия на цигулката си с вече оздравялата си ръка и благодари на Учителя и на брат Георги Куртев. Мелодията, изсвирена от брат Пеню Ганев, излезна от цигулката, премина през нас и полетя в пространството. Коя бе тази мелодия от песните на Учителя, не можем да си спомним, но запомнихме друго, запомнихме думите на Учителя: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била!" Така и стана. Ръката му оздравя за Слава на Божието Име и за радост на брат Георги Куртев, и за радост на всички ни. Бяхме преминали през едно премеждие. То беше общо за всички ни. Така и радостта от оздравяването на ръката бе радост обща за всички ни. Има един псалом, в който се казва: „Не нам, Господи, а на Твоето Име дай слава!" Многократно ние бяхме свидетели за изявлението и проявлението на Славата Божия. Ние бяхме живи свидетели и нашият живот се градеше на живи опитности от живота на Словото на Учителя. 49. Ти кога си тъкала? Един ден бе дошъл един болен при брат Георги Куртев, за да прегледа и да превърже болната му ръка. Като работел на полето, изваждал камъни и някакъв голям камък затиснал ръката му. Брат Куртев поглежда ръката оттук — оттам, разпитва болния, след това промива раната и спокойно я превързва. Но случило се така, че в стаята присъствала и жена му. И понеже е стопанка на къщата и била свикнала винаги да има последната и решаваща дума, що се отнася до къщната работа, и понеже брат Георги Куртев превързвал ръката в стаята, където работела жена му, тя се обръща, оглежда го как превързва, нещо не й харесало и казала: „Така тази рана не се превързва!" Тонът й бил твърд и категоричен. Брат Куртев вдигнал глава от ръката, която превързвал, погледнал жена си, веднага разбрал и доловил смущението на болния, който стоял пред него за помощ, огледал се наоколо, втренчил поглед към масата и казал: „Кой е тъкал тази покривка на масата?" - „Защо?" - попитала жена му. „Ами като я гледам от тука, много аджамия е бил онзи, който я тъкал." Жена му тутакси троснато го попитала: „Ти кога си тъкал, че разбираш от тъкане и от покривки?" А брат Георги Куртев се изправил, поел дълбоко въздух и с висок глас отговорил: „А ти кога си превързвала пръсти, че се обаждаш?" Настъпила тишина. Болният въздъхнал дълбоко и с облекчение се обърнал към брат Георги Куртев и казал: „Благодаря ти, брат Куртев, за тая приказка за покривката. Вече знам, че ръката ми ще оздравее. " Брат Георги Куртев познаваше и знаеше как да използва разумните сили в живота, с които можеш да градиш. Знаеше и как да се противопостави на онези, които разрушаваха. Това беше знание, добито от Словото на Учителя и знание, потвърдено чрез живота му. В това се криеше неговата сила да лекува, да помага и да гради онова, което се съгражда у човека и около него. Тази случка години наред се повтаряше като забавна история в семейството му и когато искахме да кажем на някой, който се бъркаше там, където не му беше мястото, задавахме въпроса на брат Георги Куртев: „Кой е тъкал тази покривка на масата?" Понеже всички знаеха за случая, всички се усмихваха, усмихваше се и онзи, който се бъркаше там, където не му беше работата и така въпросът се приключваше и се разделяха по живо и по здраво и с мир в душите. 50. Остави ли колата? Преди много години брат Георги Куртев сънувал сън, че теглил една каруца из един голям баир нагоре. Тегли той напред, а отзад бай Станчо Барабана и Яни Кавръков му помагат, тикат колата отзад. И когато билото било много близко, те и двамата изоставили колата и целият товар останал на брат Куртев, той да тегли колата. Тогава той ги помолил да не изоставят колата, защото билото е много близо, но те не го послушали. Отказали се. А той, въпреки че останал сам, не се отказал, а продължил да тегли товара с удвоени усилия. И според съня, той изтеглил колата догоре. Това е сънят. Не минало много време и ето, бай Станчо — Барабана и Яни Кавръков престанали да ходят в салона и на събранието. Те се върнали към светския живот с неговите примамки, ударили го на ядене и на пиене и на ходене по кръчмите. Сбъднал се сънят - нали те бяха оставили колата насред пътя и брат Куртев трябваше да я изкара до билото. След като минали около 15 години, брат Куртев написал писмо на Янаки Кавръков, с което го поканил да се върне в Братството, където се бил подвизавал много години и е бил набелязан от него за ръководител на мястото на брат Куртев един ден. Срещнал се брат Куртев веднъж, два пъти с него и си поговорили надлъж и нашир на тази тема. Послушал той съвета на брат Куртев и наново се връща към трезвен и разумен живот. Наново се отказал от онова, което го съблазнявало - месото, виното и ракията. Преминали 3-4 години на примерен живот. Дойде време, брат Куртев беше болен на легло в градината и брат Янаки ходеше често да го посещава. Щом отварял вратата на стаята му и като го поглеждал, заплаквал от умиление, че отново е при брат Куртев, който отново му помогнал да се върне в този Божествен път. Не мина много време и брат Янаки Кавръков се помина, докато брат Куртев, макар че беше болен на легло, но още беше жив и разумен в разсъдъка си. Веднъж, при един разговор, брат Георги спомена: „Когато си замина брат Кавръков, беше посрещнат отвъд както подобава на учениците на Учителя. " Присъствуващите стояли като зашеметени. Ами как така? Нали те оставили колата насред път и колата бе извлечена само от брат Георги Куртев на върха? Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене? Как така ще бъдат посрещнати отвъд с клонки и вейки, както подобава на учениците на Учителя? Това беше голяма загадка, а решението бе много просто. То се намираше в Словото на Учителя: „Вие сте верига от души и сте свързани помежду си. Падението на един е падение за всички. Спасението на един, е спасение за всички. Ти не можеш да спасиш и повдигнеш света около себе си, ако не повдигнеш себе си и не спасиш себе си. С твоето повдигане и с твоето спасение ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога. Повдигането на един е повдигане за всички." Така брат Куртев беше разрешил въпроса в съня си, така разреши въпроса и в живота си. В съня той извлече сам колата на баира, а в живота си той изчака 15 години тези приятели, накрая написа писмо, пусна им спасително въже и ги извлече на баира и на видело. Сънят стана реалност. Той ги извлече по закона на синархическата верига, който гласи: „Един за всички и всички за един." Този закон е Христовия закон: „Един в Христа и всички в Христа." „Аз и Отец едно сме!" Сбъдна се онова пророчество на Учителя от преди много, много години, когато айтозлии бяха отишли при Учителя и бяха съобщили на Учителя че брат Крум Илиев се готвел да стане ръководител на Братството в Айтос. А думите на Учителя звучат още: „От него ръководител не става!" За ръководител се изисква човек със здрав гръб и да ги насочва всички в пътя, ръководителят трябва да има качества да обединява, да събира и да помирява. Ръководителят не се създава. Той се ражда по дух. Духът е този, който го води и го ръководи.

31. При болното дете. Един зимен ден през 1918 г. при страшна виелица брат Куртев получил покана да посети болно дете в село Габерово, което беряло душа. Само преди два дни брат Куртев сънувал сън, в който видял Учителя, който бил много строг, като му казал: „Ученикът преди всичко пред нищо не трябва да се колебае. Даже ако трябва да пожертва и живота си. " Куртев казал: „И аз съм готов да се пожертвам. " Учителят спокойно отговорил: „Добре. " Селото се намирало на 17-18 километра от града. Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване. Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - Тук се касае за живота на едно дете. Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида. Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото пътуване. Легнал да спи. През нощта фъртуната утихнала. Небето се изяснило и на утрото брат Куртев тръгнал на път при хубаво време. Болното дете получило помощ и оздравяло. Поетото обещание пред Учителя било изпълнено. Той взел решение да посети детето в най-голямата виелица и буря. Изпитът бил издържан. 32. Молитвата на туркинята. Една вечер в дома на брат Куртев се събрали група приятели за духовна работа. Когато се изправили, готови за молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече. Тя била кратка и той я запомнил: „Господи, Ти, Който посещаваш, помагаш, храниш и обличаш всички, които са в нужда, помогни и на мене. Вдовица съм с дребни деца, нямам какво да им сложа на софрата. Като задоволиш всички, спомни си и за мен, бедната жена. " Съобщил на братята каква молитва дочул. Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си. Събраната сума брат Куртев взел да отнесе и предаде на бедната жена. А за да може да намери къщата, дала му се картина и той лесно я намерил. Отишъл още в тъмно и почукал на вратата. - Кой е? - попитала туркинята. - Добър човек - отговорил брат Куртев, като й подал затворения плик. - Кой го праща? Общината ли? -запитала тя. - Не общината. Господ го праща - казал той и се дръпнал назад, да не го види и познае. Брат Куртев спазвал едно правило: Когато правиш добро, никой не трябва да знае. Само така се слави Името Божие и така се прославят синовете Божии и Божията любов. 33. Пет минути преди дванадесет. Брат Куртев всякога, когато имал да се бори с някоя трудност или препятствие, си е налагал пост. Този пост можел да бъде пълен пост от всяка храна и вода или частичен, което значи само едно ядене на ден към 4-5 часа следобяд, само с филия хляб и няколко маслинки, като това продължавало един, два или три месеца, без никой да знае защо прави това. Това си оставало негова тайна. „Само Бог и аз знаем това" - казвал той. Така един ден, когато бил в края на третия месец и трябвало вече да отпости, когато часът станал дванадесет без пет минути, горещата вода била вече завряла и жена му казала: „То вече стана време, ето водата е готова." Изпил си той горещата вода и след това обядвал. Вечерта сънувал, че се намира на гарата и Учителят бил във влака, който отминал, без да спре. Чул че Учителят му казал: „С другия влак. " След като се събудил, дълго мислил върху значението на съня. Сякаш някой глас отвътре му казал: „Това е дето отпости в дванадесет без пет. Постът ти не е приет." Тогава брат Куртев постил още три месеца, като го изкарал тъй, както било редно. За да има човек постижения, нужни са пост и молитва. Тъй укрепва волята и духът на човека. Който е опитал този метод, знае цената му. 34. Влакът спря в полета. Една година, към края на пролетта, брат Куртев отишъл в София да се срещне с Учителя и да разговаря по някои въпроси. След няколко часов разговор, когато братът станал да си отива, Учителят му казал: „Когато се намериш в голямо затруднение, произнеси формулата: „БОГ Е ЛЮБОВ". При тая формула, изказана с вяра, няма трудност, която да не се преодолее. " Качил се той на влака да пътува за Айтос. Времето минавало, а влакът сякаш летял. Трябвало да стигне навреме, да свари приятелите в събранието, да им предаде нареждане от Учителя. Когато влакът бил между гарите Стралджа и Карнобат, внезапно спрял в полето, без да може да се открие причината. Обслужващият персонал търсил повредата тук и там, но все не можел да я открие. Минало вече половин час, а влакът все още не тръгвал. Пътниците наслезли от влака да пушат, други се разхождали по нивите. Слязъл и брат Куртев, отишъл малко настрана, като се престорил, че се любува на изкласилата нива. Сетил се тогава за формулата и я казал. В същия момент един от влаковия персонал чукнал на едно място и казал: „Ето къде била причината. " Влакът веднага тръгнал и хората едва успели да се качат. Закъснението било наваксано и той пристигнал навреме. Сварил приятелите в салона и им предал поръчението на Учителя. 35. Истинският човек. Един мразовит зимен ден през 1947 г. брат Куртев отивал в града по работа. Когато се връщал, един вътрешен глас му нашепнал да не минава по обичайния си път. Той се вслушал в гласа и минал по друг път. Като наближил дома на баба Каля, майка на партизанин от преди 9 септември 1944 г., почувствал, че там трябва да отиде. Държавата им била направила голяма нова къща в замяна на малката къщурка, която жандармеристите били опожарили през 1944 г. Когато влязъл в този дом, заварил семейството в тежко положение. Съпругът болен, жената родилка, а стаята голяма, гола, пуста, дори студена, без отопление. Имало две легла и една печка всред стаята, незапалена. Извадил всичките пари, които имал - 2000 лв. и ги оставил да си купят гориво и храна, както и всичко необходимо за бебето, чието гласче едва се чувало. Болният съпруг скоро оздравял и почнал работа. Семейството укрепнало. Детето растяло и оживявало дома им. Когато веднъж в едно събрание на кварталната ОФ организация се обсъждал въпросът за вярващите, че сеели заблуда и че трябва да им се пресече пътя, споменали за Бялото Братство и за брат Георги Куртев като религиозно заблудени. Тогава станал Митко Ченгелиев и направил такова изказване: „Преди известно време, когато бях болен на легло и жена ми - родилка, нямаше кой да ни погледне... " И разказал подробно какво е било положението в дома им. „Вие, от организацията, събрахте едва 150лв. и ми ги донесохте като на просяк, а единствен бай Георги Куртев ме посети и даде 2000 лева - цялата си заплата, като даде всичко, що имаше, за да ми помогне. Кой сее заблуди не знам, но ако в Айтос има истински човеци, то бай Георги е един от тях." 36. Помощ на бедната вдовица. От няколко дни духал студен вятър. Било есен. Пожълтелите листа се стелели по земята. Тъмни облаци скривали синьото небе. Било ранна утрин, когато брат Куртев влязъл в кафенето да пие утринното си кафе. Хората от съседната маса разговаряли и той, без да иска, се заслушал в разговора им. Говорело се за бедственото положение на една вдовица. След като разбрал за коя жена става дума, платил си кафето и излязъл по своята работа. Обиколил и къщата на бедната жена, след което се прибрал у дома си. Тя имала нужда от помощ. Брат Куртев намислил как да й помогне. Планът му бил всеки ден рано, още преди разсъмване, да отива и да й оставя по един лев на прага, без никой да знае. А едно левче било достатъчно за един ден. Вдовицата, като стане, ще го намери. Това било задачата за левчето, която Учителят дал. И тъй, брат Куртев всеки ден оставял по едно левче на прага. Когато това се повторило и потретило, жената си казала: „Това не е случайно. Някой човек го оставя, но кой е той?" - питала се бедната вдовица. Ето защо тя решила една нощ да не спи, за да види човека, който й помага. В стаята й било тъмно и брат Куртев влязъл в двора и се приближил тихо към вратата. Тъкмо оставял левчето и вратата се отворила. - Ей, бай Георге, ти ли си бил? Чудя се кой е този човек, който ми храни децата и предполагах, че си ти, но сега вече се уверих. - „Ето какво, олум, аз не исках никой да знае, но тъй като ти ме видя, аз и занапред щети помагам, докато си намериш работа. Ето как брат Куртев - бай Георги, разрешил задачата за левчето. Това е задачата за най-малкото добро. Не биваше да се пропусне сгодния момент. Не биваше да отмине денят, без да е направено по едно малко добро -добрите малки дела отварят пътя на човека към Великото добро, което е плод на Любовта на Бога. 37. Гледай, нагледай му се. Това било през есента на 1915 г., когато се обявила Общо-европейската война. Леки мъгли лазели по близките хълмове, когато Йордан, най-малкият брат на Куртев, получил мобилизационно известие и отишъл при брат си да се видят преди тръгване за фронта. Кой знае как и защо, но брат Куртев имал чувството, че това ще бъде последното им виждане. Запитвал го той за това, за онова, само и само по-дълго да го задържи. А нещо сякаш му нашепвало: „Гледай, нагледай му се!" Йордан тръгнал, а брат Куртев дълго стоял на пътя и гледал след него, докато се скрил от погледа му. Войната почнала. От двете страни падали ранени и убити. Йордан бил един от първите жертви на голямото човешко безумие - войната, човешка касапница. Останал живият спомен, който бил една от връзките между живите и заминалите отвъд в невидимия свят. 38. Поканен на събор. През първите години за съборите се практикувало така - всеки делегат получавал покана телеграфически лично от Учителя. Така станало и през 1919 година. Брат Куртев получил покана и веднага подал молба до околийския лекар за отпуск. Лекарят му отказал. Тогава той подал молба до кмета, който му разрешил да ползва отпуск. Кметът срещнал околийския лекар и му казал да разреши на Куртев отпуск, защото ако му откаже, последният пак ще отиде, дори с риск за службата си. „Когато Куртев реши нещо, никой не може да го спре. Куртев има авторитет В града. Не завързвай устата на кон, който вършее на гумното“ - посъветвал го кмета. Лекарят се съгласил, че доводът за вършитбата е разумен. Когато брат Куртев е трябвало да предприема нещо, първо добре го обмислял и след това предприемал намисленото. Той бил уклен и тактичен и упорито следвал веднъж избраната цел. Сякаш природата го била определила за Водач. А Учителят го определил за ръководител. 39. Кой да бъде ръководител? При едно от първите посещения на Учителя в гр. Айтос, при един разговор, заобиколен с приятели, Учителят определил за ръководител на братството брат Георги Куртев. Никой от групата приятели не очаквали такова решение на Учителя. Понеже брат Георги Куртев е бил скромен, стоял повече на страна и външно не се проявявал като много деен. Това било само привидно, било е така за обикновените погледи. Решението на Учителя очудило всички, включително и брат Георги Куртев. И той поел задължението да бъде ръководител. Разбора се, това не се харесало на други приятели, които са смятали, че те имат по-големи достойнства и качества за ръководители. Така брат Куртев започнал трескава деятелност и започнал да се готви за ръководител. Като чули това, някои от айтозлии отишли на Изгрева и разказали всичко на Учителя. За това, че брат К. се готвел за ръководител. Учителят ги изгледал и казал строго: „От него ръководител не става. За ръководител се изисква човек със здрав гръб, за да може да търпи всички и да ги насочва в пътя. Ръководителят трябва да има качества, да обединява, да събира, да помирява. Неговият живот трябва да бъде пример за назидание. Той не съди, не осъжда, не изобличава. Под неговото крило трябва да има място за всички, търсещи истината.“ Записали си всичко, което казал Учителят и го занесли на брат Куртев и на останалите в братството. Минали години и това нещо се позабравило. Някои му съдействували, други му пречели, но брат Георги всичко изтърпявал. Имало да разрешава много задачи. Всеки един от братството от Айтос за него е бил задача за разрешаване. За това помествуваме част от тези случки и събития от живота на айтоското братство, за да се види пътят на един ученик и изпълнението на волята на Бога от него самия. 40. На изпит за двадесет години. Брат Куртев често се срещал с Учителя. Когато Той му е поставял някаква задача или трябвало да се свърши някоя работа, то при изпълнението й един и същ брат се явявал като пречка. Това продължавало много пъти и продължило много години. Но брат Куртев никога не се оплакал на Учителя, макар че е бил запитван за него. Когато другият брат отивал при Учителя и е бил питан за брат Куртев, този брат все намирал нещо да каже против брата-ръководител. Годините минавали. Когато изтекла и двадесетата година. Учителят при един разговор му казал: „Георги, чрез този брат аз те поставих на изпит за двадесет години. Ти никога не се оплака от него и издържа изпита си.“ Ученикът държи изпита си сам пред Бога!

21. Ето човекът По време на Европейската война един наш ешалон пътувал нощно време по разкалян път и при валеж на ситен дъжд. Хора, коли и добитък, уморени, едва се движели в тъмната и непрогледна нощ. А имало опасност дори да се отклонят и да загубят пътя. Тогава брат Куртев се отбил встрани, спрял се и се помолил. След като свършил молитвата си, той почувствал, че при него стои човек. Драснал кибрит да види кой е и видял генерал, който му козирувал. Попитал го: - Г-н генерал, защо ми козирувате? - Не на тебе, войниче, а на тия, които бяха край теб като едри и светли хора, всички на коне. Докато ти се молеше, те стояха при тебе. - Г-н генерал, хората са много уморени. Пътят е кален, вали дъжд. Ако можем, нека спрем в първото село да си отпочинат хората и добитъкът. - Тъй ще стане, войниче, както ти казваш, защото край тебе има по-големи от мен. Това, което видях край тебе, ме задължава. Късно през нощта пристигнали в селото и били разквартирувани. Брат Куртев бил настанен в стая с две легла. Едното за него, а другото - свободно, което веднага предложил на един ранен войник. Войникът отказал, като легнал на земята: „Леглото дайте на друг, който е по-тежко ранен. Аз мога и на земята да лежа. " Като чул тия думи, брат Куртев се възхитил от благородството на този войник и си рекъл: „Ето човекът! Ето истинският човек, за когото Господ се е пожертвал. Ето образът на новия човек, който е готов да се пожертва за благото на друг. Ето човекът! Ето човекът, който се моли, който козирува и който се жертва!“ 22. Солунската песен. През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спрели. Отива и намира брат Куртев. - Как влезе тук? - запитва го брат Куртев - Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине.? - Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух. 23. Как си дошъл? По време на Европейската война брат Куртев е медицински фелдшер във войсковата болница, която била горе на Калето в Скопие. Болницата се охранявала от войници. Достъпът до нея бил строго охраняван. Една сутрин щабният писар Иванчо Манев от село Карагеоргиево, след като се събудил, минала една мисъл през главата му, че трябва да отиде при бай Георги, да се види с него и да го пита нещо. Изчакал известно време, но вече едно силно желание го обзело и го повело. Идва му една мисъл да вземе разносната книга под предлог, че има да носи писма за болницата, за да може да мине през строгата охрана. Намислено и сторено. Когато минавал покрай часовоите, единият гледал в една страна, а другият - на друга и той преминал покрай тях, като че ли те не го видели. Никой не го спрял, нито го попитал накъде отива. Отишъл той при бай Георги, който по това време бил на съвещание заедно с офицерите в болницата. Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил. Брат Георги станал, посрещнал го и тихичко му казал: - Как си дошъл? Тук пиле не може да прехвръкне. - Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата. Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен". Привършил с преписването и брат Георги Куртев застанал до него и поел обратно свитъка. „Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите. " Брат Иван Манев става, ръкува се и си тръгва с онази вяра в себе си, която отваря врати и прави проходими пътищата на човеците, които вървят в пътищата Божии. Онзи, който има вяра, има и връзка и чрез тази връзка невъзможното става възможно, защото Бог не е само Бог в Слово но и и в Сила. За тези приятели от войните, техните опитности бяха живи и чрез тях се вливаше живото Слово на Мировия Учител и те останаха верни и предани до края на живота си на Делото на Учителя. 24. Трите хляба от Скопие. По време на Евоопейската Война през 1917 год. брат Куртев бил мобилизиран като медицински фелдшер в етапната болница в гр. Скопие. Възложена му била трудна и отговорна задача дз гледа 800 холерно болни, 60 от които в тежко положение. Това продължило около 11 месеца, през което време имал само 11 смъртни случая. Това е станало възможно поради обстоятелството, че брат Куртев е бил със силна вяра в Бога. Макар че е бил постоянно между. болните, не се е заразил, докато лекарите ги гледали от разстояние 3-4 метра, страхувайки се от заразната болест. Брат Куртев успял да намали смъртността между холерно болните, като на свой риск увеличил капките йод от 3 на 7, които болните гълтали по 3 пъти на ден, без да е имал нареждане от по-горна медицинска власт. Като се научил за това, главният лекар го заплашил с наказание, дето е действал без заповед. Но понеже резултатът бил благоприятен, му простил наказанието и за награда му дал 15 дни отпуск. Преди да тръгне от Скопие, взел три хляба, от които един за него, втория за Учителя и третия за някого. Знаело се, че по време на войната цялото цивилно население гладува. Щом пристигнал в София, побързал да се срещне с Учителя, който живеел на ул. „Опълченска" 66. Виждайки Учителя, веднага му подал единия хляб, който той приел и му казал: „А другия хляб занесете на семейство Иванови. " И му дал адреса. Като пристигнал на посочения адрес, вратата била полуотворена и той дочул следния разговор: „Майко, вече три дни, откак не сме вкусили залък хляб. Защо Господ не ни изпрати?" В същия момент брат Куртев почуква на вратата, подава хляба. Дъщерите взели хляба и започнали да го целуват и милват от радост. Тогава братът разбрал защо Учителят го бил изпратил на този адрес. Нали някой е трябвало да изпълни волята на Бога в този ден, в този час и на това място. 25. Този хляб ти ще го раздаваш. Една нощ брат Куртев, когато бил в Скопие, се събудил и в същия миг му се явява във видение брат Пеню Киров, който бил болен на легло у дома си в гр. Бургас. Бил видим до кръста, като в ръце държал панерче с нафора. Погледнал към брат Куртев и му казал: „Този хляб занапред ти ще го раздаваш", след което образът се стопил и изчезнал. Погледнал часовника си - показвал три часа без двадесет минути. Брат Куртев дълго размишлявал върху значението на видението, но скоро се унесъл и заспал. На утрото получил телеграма, че вечерта в два часа и четиридесет минути брат Пеню се поминал - на 27 януари 1918 г. От изложеното по-горе се разбира, че брат Пеню, щом се отделил от физическото си тяло, веднага се явил на брат Георги с панерче в ръка. Нафората - хлябът - символизира Словото, а това ще рече, че брат Пеню Киров отстъпва духовното ръководство и го определя за негов заместник като духовен ръководител на източния край, на Източния духовен район в България със седалище гр. Айтос. 26. На гости в село Изворище. След като войната свършила, всички останали живи войници се прибрали в домовете си. Като минало известно време, брат Куртев тръгнал на обиколка по селата, като на първи януари 1918 г. посетил с. Изворище, придружен от двама братя от Айтос. Били на гости у Черню Калушев, който скоро се бил запознал със Словото на Учителя чрез Пеню Киров в Бургас. Щом пристигнали гостите, жените веднага се хванали да приготовляват вечеря. Една почнала да приготвя шиш-кебап, друга слагала софрата, та за всяка имало работа. Брат Куртев само наблюдавал, мълчал и разговарял от време на време с брата-домакин. Когато всичко било сложено на софрата, брат Куртев казал на брат Черня: - Брат Черньо, където отидем, все месо ни предлагат. Няма ли малко кисело зеле? - „Има, има, бай Георге, и кисело мляко, и кисело зеле, и сирене. Всичко има. Благодарим на Господа. Дал изобилно. Тогава казал на жените да приберат месните яденета и да сложат постни. Разбрал той, че брат Куртев не яде месо. От нея година брат Черню и семейството му приели вегетарианството, без да им се проповядва. Животът на брат Куртев бил пример за тях. Той на никого не говореше. Той чакаше душите сами да потърсят и хората да узреят с ума си, за да бъдат насочени. От горния пример е видно колко деликатен е бил брат Куртев. Той оставял хората свободни сами да изберат с каква храна да се хранят, защото въпросът за вегетарианството не бе от маловажните, но той го оставяше по — назад за разрешение в общуването си с душите на тези хора. 27. Уволнен по съкращение. През 1919 г. брат Георги Куртев бил съкратен като фелдшер по бюджетни причини. В града били двама фелдшери и едната щатна бройка се съкращавала. Понеже учението се разраствало, това се зловидяло на двамата попове и те използвали влиянието си над кмета, така че Георги Куртев трябвало да бъде съкратен, понеже е оглавявал общество „Бяло Братство". А за поповете това е било богохулна секта и църковният синод отлъчил Учителя от църквата и всички приятели били низвергнати от нея. Получил той заповедта за съкращението пи, отишъл у дома си и се чудел как да съобщи на жена си и как ли тя ще посрещне това съкращение. Голямо семейство и нито лев спестен. Намерил той удобен момент и й разказал. - Нищо, Георги, ти имаш златни ръце. Като чул тия думи от нея, сякаш тежък товар паднал от плещите му. Успокоил се. Но гражданството, като научило за неговото съкращение, протестирало в кметството. Застъпването за Куртев било толкова голямо, че се образувала делегация от няколко души, които заедно с кмета отишли да го молят да се върне на служба, като другият фелдшер щял да бъде съкратен. - Не - казал Куртев. - Ако бяхте съкратили него, беше друг въпрос, но сега аз не съм съгласен. Щом единият трябва да гладува, то нека да бъда аз. Нали и той има семейство и деца? Делегацията се върнала, без да могат да го разколебаят в решението му. Знаел той, че това съкращение било изпит за неговата вяра. Не минали и няколко дни, когато късно през нощта се почукало на тяхната врата. Търсили го за тежка злополука, за човек със скалпирана глава. Брат Куртев се заел с лекуването на пострадалия. Налагало се да зашие скалпа и да покрие с него оголения череп, което той направил сполучливо и болният до един месец оздравял. Възнаградили го щедро, така че възнаграждението възлизало на три фелдшерски заплати. Така брат Куртев не останал без работа и без прехрана. Гражданството само започнало да го търси и му заплащало услугите скъпо и прескъпо, за да го подпомогне в неговата беда. Това бил отговор на гражданството срещу решението на двамата попове да го уволнят. 28. Решили да бият попа. Около 1920-1921 г. православната църква почнала гонения срещу духовните движения, така наречените секти. На първо място, като най-опасна секта се считало Бялото Братство. Синодът спуснал инструкции за борба със сектите, която борба се изразявала в това, църквата да им отказва венчаване, кръщаване и погребение, освен на ония, които подпишат декларация, че се отказват от идеите си. Отпочнала се словесна пропаганда от амвоните на църквата и със сказки по читалищните салони. Един ден из цялата главна улица били разлепени афиши за сказките на поп Димитър Шаханов в читалището против новите богомили и слънцепоклонници. Георги Куртев и дядо Сапунов като прочели афишите, си уговорили среща, за да обмислят план какво да правят, ако попът почне да хули и черни Божието дело. Решават да се качат на сцената и да го набият хубаво и след това да се предават на властта. Но колко голяма била изненадата им, когато един ден преди сказката получили писмо от Учителя, от съдържанието на което се разбирало, че Той знае намеренията им. Казал им, че ако те влязат в саморазправа с попа, Небето ще се оттегли. „Вие знаете как майката Божия е гледала мъките на своя син и всичко е понасяла. Ако претърпите, ще имате Божието благословение." - „Бре, какво щяхме да направим" - си рекли те. Тогава вземат Следното решение: Брат Георги да отиде и да чуе сказката. Отишъл той и седнал на първия ред. Хули и ругатни се сипели като из фуния по адрес на Учителя, но брат Куртев слушал и преглъщал, като през цялото време се молел Бог да му даде сили да издържи. Сказката свършила. Не се изминали и десетина години, и предсказанието на Учителя се сбъднало. Ония, които хулели и преследвали, не останало ни помен от тях. Всички били повикани в другия свят, за да дават отчет за земните си дела. А гражданството минало на страната на Бялото Братство, понеже познавали живота на обществото, като при различни случаи го защитавало от нападките от страна на свещениците. Делото на Учителя растяло и крепнело в Дух и Сила. 29. Намерената кесия. Това, което ще разкажем, вероятно е било през 1923 или 1924 година. Трима търговци от гр. Айтос - Стефан Стойнов, Йордан Кочев и Димитър Панайотов, тръгват към балканските села да купуват едър рогат добитък за кланицата. Пристигат в с. Орман, а сега Горица, но си спомнили, че хората по този край са крадци и разбойници, а те - търговци, хора с много пари. Обзело ги страх, че вече може би някой ги дебне. Наели стая за нощуване близо до общината, ако бъдат нападнати, да бъдат защитени от общинската стража. Но това не било достатъчно. Още нещо трябвало да се направи за собствената им безопасност. Проверили дали са здрави бравата и скобите на вратата. След това внесли още преди да е залязло слънцето няколко камъка да залостят вратата и една-две греди. Но за да бъдат още по-сигурни, наредили си дежурство, да не би да бъдат изненадани, обрани и убити. Но за тяхна изненада нищо лошо не се случило през нощта. Съмнало се, но те още не смеели да излязат вън. Излезли едва когато чули детски и женски гласове по улицата. Отишли на чешмата да се умият и чуват, че кехаята от баира вика и съобщава за намерена кесия, но не вярвали на ушите си. Тогава попитали един от минувачите какво вика кехаята. - Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи. Като чули това, се слисали. - А кой е намерил кесията? - запитали те. - Намерил я е един беден човек, казвал се дядо Вълко, който не помнел да е имал обувки на краката си. Той е от „набожните", от хората на Георги Куртев от Айтос. След няколко години църквата почнала гонение против духовните общества. Поповете един ден свикали най-първите хора, с които да обмислят как да организират преследването. Един от поповете се изказал, поканили и други да се изкажат. Никой не взел думата. Тогава взел думата един от тримата търговци, като им разказал историята на намерената кесия. След което казал: „Граждани, кого да гоним и преследваме? Тези ли, които нито крадат, нито лъжат, нито на някого зло правят, но и загубените кесии носят на общината... Помислете, господа. " Никой след него не взел думата. Хората се разпръснали, без да се вземе някакво решение. И тъй, честността на дядо Вълко обезсилила злото. Вече никой не обръщал внимание на поповете, а Божието дело растяло и крепнело, не толкова в численост, а в духовно израстване на всеки един от членовете му. 30. Да живееш за истината. През 1923 г. Вълчо, синът на брат Куртев, бил повикан да отбива редовната си военна служба. Тогава такава е била практиката, че войникът, докато не си завърши службата, не се пуска в отпуск. Но какво станало в дома на Куртев? Едва било минало месец, откак Вълчо е в казармата и ето, че си идва в отпуск. Всички домашни му се зачудили. Като го питали защо си е дошъл, той казал, че го пуснали, без да обясни как и защо. След като изминал домашният отпуск, той се върнал в казармата. Не минало 2-3 дни, баща му бил повикан в общината. Кметът го попитал: - Бай Георги, жена ти болна ли е или да е била болна? Момчето ти беше ли в отпуск? - Момчето ми беше тук три дни и пак замина за казармата, а жена ми нито е болна, нито е била болна - казал брат Куртев. Станало му ясно, че Вълчо е излъгал, че майка му е болна, за да си дойде в отпуск. Той бил получил телеграма от братовчед си, че майка му е тежко болна, което било предварително уговорено. Сега от казармата искали потвърждение на телеграмата. - Какво да правим, бай Георге? От казармата чакат потвърждение на телеграмата. Ако кажем, че не е била болна, момчето ще го съди военен съд и го чака затвор. Кажи, че е била болна и всичко ще се оправи. Явно е, че момчето е направило глупост и сега го чака съд и затвор. - И бесило да го чака, аз вече казах истината. Друго не мога да кажа. Аз цял живот служа на тази истина, че сега ли да я погазя? Това аз не мога да направя. За нищо на света!!! Кметът бил разумен човек и като видял неговата категоричност, прескочил истината и спасил момчето от затвор. А брат Куртев останал верен на убеждението си, че любовта към Истината е по-голяма от бащинската любов.

11. С пушка или библия. През 1908 г. брат Георги Куртев се върнал на работа в гр. Айтос като медицински фелдшер. Живеел в една стара турска къща с голямата си челяд. След като стопаните на къщата се поминали, къщата станала безстопанствена и общината я обявила за продан чрез търг. На търга се явили няколко души между заможните хора от града. Явил се и брат Куртев, който си мислел, че тържната комисия, като знае, че той живее в къщата, ще възложи търга на него, но не станало тъй. Друг наддал и взел търга. Това много огорчило брат Куртев, като виждал как нехайно богатите се отнасят към неволите и трудностите на бедните. Новите собственици пуснали слух, че ще го принудят да освободи къщата, като отидат и почнат да свалят керемидите. Тревогата на брата се увеличила многократно. Вечерта се върнал от работа много обезпокоен, затова влязъл в спалнята и там останал сам. Докато жена му се занимавала с децата в кухнята, той посегнал и взел пушката, която висяла закачена над леглото, смазал я и пак я оставил на мястото. Късно вечерта си легнал, но сънят бягал от очите му. Като почнало да се разсъмва, станал и се приготвил за работа, но преди да излезе, поръчал на жена си: „Дойдат ли стопаните и почнат да разпокриват, прати едно от децата да дойде да ми каже" - и след това заминал на работа. Работил той, но цял ден бил като на тръни. Щом се хлопнела вратата, той си мислел, че идва някое от неговите деца да му съобщи неприятната вест. Денят изминал в мъчително очакване. На следния ден пак никой не дошъл с лоша вест и това малко го поуспокоило. Планът на брат Куртев бил: щом дойдат и почнат да разпокриват къщата, той веднага ще грабне пушката и ще ги избие, а после каквото ще да става. Как може новият стопанин да го принуди да излезе, да напусне къщата посред зима и то с няколко дребни деца!? Неговото чувство за социална справедливост било възбудено до крайна степен и той бил готов на саморазправа. Бил сам в стаята, без жена му да подозира какво става в душата му. Седнал при масата, на която стояла мълчаливо Библията, а на стената висяла заредена пушката, която му говорела твърдо и настойчиво: „Вземи ме! Аз ще им дам да разберат как се гони човек с дребни деца посред зима от квартирата." В това време погледът му се спрял на Библията, която сякаш тихо и кротко му шепнела като майка над плачущо дете: „Аз много пъти съм ти помагала и пак ще ти помогна. Вземи ме! Не се колебай!" В душата на брата ставала борба кой глас да послуша - на пушката или на Библията. След кратко колебание сякаш невидима сила го насочила към Библията. Взел Библията и я отворил: Притчи: 3 гл., 3-ти стих: „Милост и истина да те не оставят. Вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си... " Отговорът бил кратък и ясен. Вече нямало място за колебание. Станал, отворил прозореца, взел пушката и изкомандвал: „Вън, вън от къщата ми!", като я изхвърлил из прозореца и пак го затворил. В този момент една тиха радост изпълнила сякаш душата му. В това време децата си играели в кухнята. Не било минало и половин час от този решителен момент, когато на вратата се почукало. Сърцето на брата трепнало от вълнение. „Кой ли може да идва в този късен час?" - „Георги, отворете!" - се чул отвън ясен женски глас. - „Идваме ви на гости със синовете, приемате ли ни?" - запитала новата стопанка на къщата. - „Заповядайте, заповядайте! Гостите са винаги добре дошли" - казал брат Куртев, който все още не можеше да скрие изненадата си от това късно посещение. - „Ха деца" - обърнала се тя към синовете - „извадете меда и орехите и дайте тук да се почерпим, както е редно и прилично. Георги, ние сме дошли да ви кажем да бъдете спокойни. Живейте си както досега, а на нас ни стига оная малката стаичка. Не се притеснявайте. А вие, момчета, начупете орехите да се почерпим." Ето, в тоя случай виждаме как любовта победи насилието. Не пушката, а Библията помогнала. Не минало и месец от този ден на голямо изпитание и брат Георги Куртев намерил друга къща, по-широка и по-удобна, където се настанил и заживял мирно и тихо, както душата му копнеела. 12. Начало на духовното пробуждане. По това време групата растяла. Почнали да се събират по домовете, където в песни и молитви почти осъмвали. Те не забелязвали как минавали дългите студени зимни нощи. Голямо било въодушевлението им от новата вяра в Бога и Учителя. Хората от Бялото Братство тогава били между най-редовните в посещаване на богослуженията в православната църква и изпълнявали всичко, което църквата предписвала. Но по-късно, когато поповете научили за тях, че са от Бялото Братство, почнали да говорят пред тях срещу Учителя и учението му, за да ги възвърнат отново в своето стадо, понеже ги смятали за заблудени овце по чужда богохулна секта. Тогава хората от Бялото Братство престанали да ходят в църквата и започнали да се събират по домовете. 13. Изявлението на пророк Елисей. По време на 1906-1908 г. приятелите от града се събирали вечер по къщите да пеят, да разучават песни и да се молят. Една вечер те се събрали в дома на Еленка Цочева. Всички пеели възторжено духовни песни, които знаели от православната църква, която тогава редовно посещавали. Песните били: „Богородице дево", „Ангел вопияще", „Осми глас", „Достойно ест". А там, на единия ъгъл на масата седяло момчето Борис, братчето на Еленка - дванадесетгодишно момче и пишело нещо на една тетрадка. То било написало вече няколко страници, когато било забелязано от другите. Накрая му обърнали внимание, взели тетрадката и почнали да я четат. Момчето се оказало пишущ медиум. От съдържанието на написаното се разбирало, че пророк Елисей давал нареждане да отидат на Аязмото за предстоящия празник, като предварително се образуват четири групи и в тетрадката се казвало кой коя група да води. Написано било още коя група откъде да мине, като се определял още и часът на тръгване за Аязмото. След кратко съвещание определили часа за тръгване, за да могат да се съберат в 12 ч. през нощта на мястото. Георги Куртев по това време имал две момиченца, близнаци - Верка и Надка, които били сериозно болни. Животът им бил в опасност. Същите трябвало да бъдат заведени на Аязмото и сутринта да им се умият очите според посланието на пророк Елисей. Всички групи пристигнали навреме и се събрали заедно. Намерили куп дърва, както им бил казал пророк Елисей и ги запалили. Събрали се всички около огъня и почнали да пеят духовни песни. Като видели големия огън, един гайдарджия и един с тъпан се приближили, за да им посвирят, но като чули да се пеят духовни песни, се върнали. Така приятелите от Айтос прекарали в песни до сутринта. Като почнало да се развиделява, отишли на Аязмото, умили очите на болните деца и веднага тръгнали обратно за града. Нека не се забравя, че било предварително казано от пророк Елисей, че ако всичко се изпълни както трябва, като се върнат в града и влязат в двора, ще завали един ситен дъжд, което ще е доказателство, че всичко е минало тъй, както трябва и че децата ще оздравеят. Така и станало - завалял дъждец. Понеже всичко, което било наредено, е било изпълнено, децата оздравели. Всичко това станало и се изпълнило, за да укрепне вярата им в Бога и в неговите пратеници - пророците. Има и други случаи на излекуване, които няма да изброяваме. Така е минал животът в ония ранни години - в работа, молитви и песни. С песни и молитви са живели и общували приятелите с духовния свят. Така те се подготвяли за истинското Христово учение, изразено в словото на Учителя, начиная от 1914 г. след срещата им c Учителя. 14, Първата сказка по френология. През 1910 г., когато Учителят обикалял България и изнасял сказки по френология, посетил и гр. Айтос. Сказката била изнесена в читалището, средно посетена. След сказката няколко души съмишленици, заедно с Георги Куртев съпроводили г-н Дънов до хотела, без някой да се сети да го покани за по-близко опознаване. Тогава за тях той е бил г-н Дънов - един много учен човек. Предполагаме, че сказките по френология са били едни от начините Учителят да се свърже и запознае по-отблизо с първите хора, които трябва да поемат Божието дело. 15. Втората сказка по хиромантия. За изнасянето на втората сказка Георги Куртев е бил предизвестен от Тодор Стоименов, за да ги посрещне на гарата. Сказката този път била по-добре посетена от първата, която събудила интерес и била добре посрещната от публиката. След сказката Тодор Стоименов отпътувал за Бургас, а Учителят бил поканен от брат Георги на гости у дома. - Георги, нямаше нужда - казал Учителят. - Да се благослови трапезата ми, Учителю. - Добре, щом е така. Вечерта, когато двамата се изправили на молитва, присъствала и Цветанка - дъщеря му, вече девойка. Тогава невидима ръка взела газената лампа от масата и я поднесла под брадата на девойката, но тя не помръднала. Тогава лампата по същия начин се върнала на масата. След този опит Учителят казал за Цветанка, че тя е със силен характер. От срещата с Учителя останало благословението за дома на Георги и една опитност за възможностите на невидимия свят. 16. Отказ от тютютонопушене. Дъщерята на Георги Куртев, Цветанка, понякога имала видения. Един път, когато Куртев и дядо Христодор Сапунов се изправили на молитва насред стаята, Цветанка видяла следното видение: Едно черно дяволче чука по главата му с едно чукче. Тя извикала: „Я гледайте как едно черно дяволче чука с чукче по главата на дядо Христодор." Христодор бил буден човек и веднага разбрал, че това се отнася за него, дето още пуши тютюн. Тогава бръква в джоба си, изважда кутия със сто къса цигари, стъпква ги с крака и се зарича вече да не пуши тютюн. В същото време и Куртев се отказал от цигарите, което станало през 1912 г. От горния случай виждаме как учениците на Учителя постепенно се освобождават от вредните си навици. 17, Последният сеанс в Айтос - 1912 год. След втората сказка по хиромантия брат Георги Куртев поканил Учителя да присъства на сеанс през 1912 г. Учителят приел поканата. Когато вечерта се събрала групата около масата, Учителят бил седнал на отделна маса. Снишили пламъка на газената лампа и направили всичко необходимо, но нямало проявление. Не се проявил и не се явил никакъв дух чрез масата, която мълчала. Настъпила тишина. Групата се чудела какво да прави. Тогава г-н Дънов, както го именували приятелите, извадил от джоба си един молив и почнал да чука леко на своята маса, както се чука при морзовата азбука. Първо той ги бил предупредил по време на сеанса никой да не говори и да не шава. Тогава горе на тавана в ъгъла се чуло чукането на будилник, което чукане сякаш било в движение по въздух. След това почнали да се явяват светли точки, които плавали по въздуха над главите им, приличащи на кичур череши. След свършването на сеанса всеки бързал да каже какво е видял. Този е бил последният сеанс на приятелите от Айтос. Повече те не били нужни. Те са били за ония, които не са вярвали в невидимия свят, за да се уверят и дз добият доказателство в невидимия свят чрез Викането на духове чрез медиуми. 18. Първата беседа в Айтос. Това било на 19 януари 1914 година. Тогава Учителят говорил на тема: „Който дойде при мене“. Беседата била изслушана с голямо внимание. Била интересна, но съдържанието й не се запомнило. За тази беседа приятелите от селата били поканени поименно кой да присъствува. Още от сутринта завалял дъжд, който продължил до обяд. Приятелите пристигнали мокри до кости и кални, но никой не се разколебал. Всички били ентусиазирани да опознаят Учителя и да следват учението. Брат Куртев тогава изготвил списък на желаещите да получават печатното слово, което вече излизало на отделни брошури. След беседата Учителят останал на разговор с братята. Казал им, че понеже дошли при дъжд и кал, това означавало, че в техния духовен път препятствията ще са в началото и накрая трябва да се победят. Така и станало. 19. Запознаване с вегетарианството. Това станало през 1917 г., когато брат Георги Куртев бил мобилизиран в гр. Чорлу. По това време той се запознал с хора от Бялото Братство, под чието влияние станал вегетарианец. Написал писмо на домашните си, с което ги уведомявал, че вече не яде месо, и че занапред в неговия двор няма да се хранят и отглеждат никакви животни, които сега хората колят или убиват за храна. Ако до получаването на това писмо прасето не е заклано, да го продадат; ако е заклано, да го раздадат на бедните. Ако на децата им се яде месо, ще им се купува и ще им готвят. Те са свободни сами да избират своя духовен път. Писмото било от 17 декември 1917 г. Жена му все отлагала да коли прасето, било й свидно за него. Получила тя писмото, отдъхнала си и го продала на комшиите на живо. Като се върнал от фронта, той и жена му вече не ядели месо, но децата ги оставили свободни. След известно време те свободно и непринудено се отказват. Всички в семейството станали вегетарианци. 20. Огнената риза. През Европейската война, 1917 г., брат Куртев и брат Боян Боев са работили заедно в етапната болница в гр. Скопие: Георги като медицински фелдшер, а Боян -като аптекар. Тогава Учителят им бил дал служба, която да се изпълнява всяка нощ в 12 часа. Службата била много важна, състояла се от пеене на духовни песни, молитви и четене на псалми и стихове от Евангелието. Тя се давала само на много верни хора. Но не след много време брат Куртев заболял и имал висока температура - до 40 градуса, която му пречела на духовната служба. Ето защо той сърдечно се помолил на Небето щото болестта да го освободи, когато идвал часът на службата. И тъй станало. Щом като наближавало 12 часа, температурата спадала, сякаш е напълно здрав. След като си свършел службата, след един час, температурата му пак се качвала на 39-40 градуса. Това продължило 10-15 дни. Щом като наближавал часът на службата, като че ли невидима ръка събличала огнената му риза, а след службата отново му я обличала. Чрез болестта Бог изпитвал вярата му. Небето го проверявало дали ще се поколебае и дали ще прекъсне службата, която е имал да изпълни. Изпитът бил положен. Останала опитността като едно от малките чудеса, които са ставали с него по време на Европейската война.

ГЕОРГИКУРТЕВ кратък животопис Автор Георги Събев. 1. Закуски и уроци. Епохата на петвековното робство била към своя край. Зачестилите бунтове и въстания против турското робство веднага били потушавани с цената на много жертви - палежи на села и градове, опустошения и убийства. Тия бунтове и въстания били предвестници на наближаващия ден на нашата политическа свобода. Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо - чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги. Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала. Децата на бай Вълчо закусвали сутрин още в постелите си с коричка хляб, но и тя им се услаждала. В къщи спели в студена стая, защото нямали пари за гориво. Колкото дърва имали, майката ги пазела за готвене и печене на хляб. Спели на земята под общ губер. Ходели боси на училище и през зимата, като тичали по заледената улица до училище, а след като седнели на чина, дълго си търкали краката един в друг, докато се затоплят. Богатите деца в класа сутрин закусвали с бюреци или банички, чийто вкус Георги не познавал, а само ги гледал и преглъщал. Но тези деца, като виждали успеха на Георги в училище, посъветвани от родителите си, почнали да му купуват закуска, а той да им разказва уроците и да им помага, за да си решават задачите. Оттогава Георги вече не останал без закуска. Незабелязано изминали четирите години и той завършил четвърто отделеление - началния курс по онова време, което днес се равнява на четвърти клас. Георги много искал да продължи да учи, но не можел поради бедност. Баща му го пазарил чираче в една кръчма да пали печката и да прави кафета на клиентите сутрин. 2. Георги като чираче. През есента на 1882 год. малкият Георги постъпил на работа в кръчмата на бай Тома Вълчев. Чирачето било честно, акуратно и трудолюбиво момче, поради което бай Тома бил доволен от него. Но за да услужи на клиентите си. често го пращал по домовете им да им носи покупките Тази допълнителна работа почнала да му омръзва и я вършел без желание Ето защо веднъж след като изпълнил поръчката на бай Тома, не се върнал в кръчмата, а се спрял да брои пироните на една нова сграда. Когато се върнал в дюкяна, бай Тома го запитал защо се е забавил толкова. Георги му отговорил откровено, че вече му било омръзнало да го праща по домовете на клиентите. Бай Тома си взел бележка и вече по-рядко го пращал. 3. Георги изпуснал виното. Всеки ден Георги отивал рано да премете и запали печката, преди да са дошли клиентите, но веднъж, още преди да е премел помещението пристигнали първите клиенти и поръчали кафе. Чирачето, за да им услужи, набързо смело и оставило сметта зад вратата и отишло да прави кафе. Но ето че бай Тома пристигнал и като видял събраната смет зад вратата, ядосал се, че не е изхвърлена, взел една солница от масата и започнал да я соли. Посолването на сметта трябвало да означава много неща: каквато е манджата, такъв е и готвачът, а щом гостбата е сготвена, трябва и да се посоли. Това бил един назидателен метод за обучение по онова време, който трябвало да предизвика смях у очевидците и срам за готвача. Георги, като я видял, много се докачил и намислил да си отмъсти на стопанина. Вечерта, когато всички излезли, влязъл в мазето и пуснал да изтече виното от малката бъчва, която не била пълна. На утрото, когато бай Тома дошъл, лъхнало му на вино и казал на чирачето да слезе в мазето и да види да не би да се е скъсал някой обръч, понеже миришело на вино. Тогава Георги му казал, че никакъв обръч не се е скъсал, а той е пуснал да изтече виното от малката бъчва. Когато стопанинът го запитал защо е направил това, Георги му казал, че причината е в това, дето той е посолил сметта. После му обяснил какъв е бил случаят, че клиентите били подранили и бързали за кафе преди още той да е премел кръчмата. Тогава бай Тома се извинил, като и на него поръчал друг път да не прави така, защото с вино се полива и разлива за истинска сготвена манджа. След няколко години, през 1884 г., бай Тома станал кмет на града, тогава той си спомнил за някогашното си чираче, повикал го и го назначил писар в общината, за да му даде професия в ръцете, за което Георги му бил благодарен и признателен. После го повишил в старши писар, което било равно на секретар-бирник. Когато по-късно се открила такава длъжност в село Сара-кая, а сега с. Скалак, Георги бил назначен за секретар-бирник. 4. Торба с пари в с. Скалак. Като секретар-бирник в с. Скалак, Георги бил повикан в гр. Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите." Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна служба. 5. Туркинчето Гюлсюм си търси жених. Веднъж, когато Георги тръгвал за града по работа и току-що бил минал реката, и влязъл в гората, пред него излязло едно туркинче на около 18 години, в цветущата си възраст. Казвало се Гюлсюм и била тайно влюбена в него, а той бил на същата възраст, още преди да е отбил военната си служба. Гюлсюм му казала: - Георги- ефенди /господине/, аз много те обичам. Искаш ли да се оженим? Готова съм да ти пристана. Ето, нося си и бохча с дрехи. Харесваш ли ме? Взимаш ли ме? - Тук не е въпрос за харесване - казал Георги - ти си хубава, но си от друга вяра и народност. Как може така? Ти помисли ли по този въпрос? Ако се оженим, децата, които ще се родят, от каква вяра и народност ще бъдат? Девойката се смутила, защото и през ум не й било минало такова нещо. - Ти ще си намериш мъж от вашата вяра - продължил Георги - и аз ще си намеря жена от моята вяра. Сега побързай да се прибереш у дома си, докато не са ни видяли, че разговаряме насаме на такова скришно място, че ако ни видят, лошо ни се пише и на двамата. Гюлсюм въздъхнала дълбоко и тръгнала бавно към селото. Разминала се с жениха. Други са били пътищата и на двамата - всеки поел своя си път. 6. Санитарната школа. През 1901 г. Георги отбива редовната си служба в Бургас, но много искал да следва санитарната школа в гр. Сливен. За школата му трябвало ходатайство на някой военен. Имали един познат в град Бургас и Георги отишъл да се срещне с него. Но колкото пъти отивал да го търси в казармата, сякаш нещо отвътре му казвало, че този човек няма да му свърши работа. Всеки път, когато той отивал да го търси, същият глас у него му прошепвал същото и няколко пъти се е връщал, без да се срещне с него. Вечерта майка му го питала за тази среща, а той й казал, че един глас отвътре непрекъснато му напомня, че техният познат няма да може да му свърши работа. „Може да е за добро" - казала майка му и го успокоила. Колко бил радостен Георги, когато след 2-3 дни получил писмо да се яви в санитарната школа. Кой бе му ходатайствал и досега никой не знае, но на неговата писмена молба се получил отговор. Значи някой е ходатайствал. Останал е непознат и невидим с едно направено добро. Със завършване на санитарната школа през 1893 г., Георги се освобождава от военна служба. Скоро след това той се задомява. По липса на място за фелдшер в гр. Айтос, отива секретар-бирник в с. Люляково, където служи до 1907 г., след което се връща в Айтос като фелдшер и до края на живота си работи като фелдшер. Непознатият и невидим благодетел е предвидил това и определил точно пътя на Георги Куртев. 7. Запознаване с Библията. През времето от 1901 -1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково. Когато отивал в града по служба, пътят му минавал през с. Череша. На всяко минаване се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка на коня, който яздел. Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели. Веднъж Георги, като заварил Библията пак отворена, поискал позволение да почете малко от нея. Прочел една глава, прочел втора, но все му се искало да продължи, а път го чакал. Ето защо още същия час решил да си купи Библия. И когато наскоро намери и купил, много се зарадвал, че вече със себе си има неразделна спътница. Тя го придружавала през целия му живот. Една среща може да промени пътя на човека, ако човек е тръгнал наистина на път. 8. Запалили кошарата му. По онова време имало две политически партии, които се състезавали кой да вземе властта: демократи и народняци. Първата била партия на народа, а народняшката партия била за богатите хора. През 1904 г. народняците загубили изборите, въпреки голямата агитация. Демократите в село Люляково, с 3/4 турско население, не се виждало да агитират, но се случило така, че спечелили изборите, Понеже Георги бил демократ, имал добро отношение към турското население, то чорбаджиите го намразили и търсили начин да му отмъстят. Една вечер кошарата му била опожарена, стадото избягало през отворената врата и се пръснало през нощта из гората. Събрали се добри хора, направили нова кошара и събрали разпръснатото стадо. През нея година имало голяма суша. Реколтата в полето не станала. Настъпил глад. Бедните скоро изяли онова, което били оставили за семе, за посев. Като нямали пари, почнали да вземат заем срещу новата реколта. Алчността на богатите излязла наяве. Някои от тях, като Христо Върбицалията, давали царевица вместо жито. Между гладните бил и Ильо-Късия, който бил купил храна, която скоро била изядена. Само от бай Георги не бил взел, защото се стеснявал от него, като знаел каква беля му бил направил. Но гладът го принудил и той отишъл при него. – Бай Георге, гладни сме. Ще ни дадеш ли малко храна? – Заповядай, Ильо, ще ти дам. Колко искаш? – Десет крини, бай Георге. На каква цена? – Както другите я продават, или пък ще ми я върнеш когато можеш. Тези думи развълнували Ильо-Късия. Съвестта заговорила у него. – Бай Георге, ти ни храниш децата, а ние ти палим кошарата... – Не думай тъй, Ильо. Как ще ми запалиш кошарата! Ти не си лош човек. – Вярно е това, бай Георге, ние с Тодор Босяка я запалихме. Прати ни Върбицалията, който и сега иска да дере от една овца две кожи. Ние трябваше неговата кошара да запалим, а не твоята. Сега разбрах, че ти си добър човек, който мислиш за бедните като им помагаш когато са в нужда. Ето защо, от днес аз ти ставам приятел и ще те пазя от твоите врагове. Един пали огън отвън - кошари изгаря. Друг пали огън отвътре - лошотии изгаря. Трети съвест развързва и човек освобождава. 9. От враг - приятел. Не минало много време след палежа на кошарата и бил организиран банкет в гората на хаджийската поляна, на който били поканени мнозина гости, включително и Георги. но по някаква незнайна причина банкетът не се състоял и гуляят се отложил. След няколко дни в дома на Христо Върбицалията почнали да се чуват крамоли и закани. Бащата бил против синовете си, а снахите скочили срещу свекървата. Чули ги съседите, но никой не искал да се меси в чужди работи. Не било така обаче за Георги и за жена му. Той знаел, че Върбицалията е негов враг, но въпреки това неговото християнско човеколюбив не му давало покой, като го подтиквало да се намеси и да ги помири. Жена му обещала да му бъде в помощ. Още на следния ден планът му за помиряване почнал да се прилага. Докато Георги отивал при бащата, съпругата му отивала при свекървата и се опитвали да помирят двете озлобени страни, които не искали дори и да чуват за помирение. Но само след няколко срещи двете страни омекнали и били готови на отстъпки. Тогава Георги предложил взаимно помирение, като се съберат на обща вечеря. На тази вечеря поканили Георги и жена му. Когато всичко било готово, свекърът произнесъл следното слово: - Мили деца и добри снахи, ние сме се събрали на тази вечеря за помирение, ето защо трябва да забравим всичко лошо, което сме си казали. От днес ние трябва да си простим и помирим. Ние сме ваши родители, а вие сте наши деца. Всичко, което имаме, е и ваше. Няма какво да делим. Трябва да си простим, ето защо аз първо трябва да поискам прошка от нашия добър съсед Георги, на когото досега съм мислил само зло и съм му бил враг. - „Не говори така, бай Христо. Ти не си лош човек, как ще ми бъдеш враг? Това не мога да допусна! - „Вярно е, Георги. Досега аз ти бях смъртен враг. Аз пратих да ти опожарят кошарата. Аз устроих банкет в гората, но ти не дойде и добре стана, че не дойде. Ако беше дошъл, щеше да бъдеш убит и сега ти щеше да лежиш в гробищата, а ние тук щяхме да се избием и изколим, без да има кой да ни помирява. Прости ми, Георги, за злото, което съм ти мислил. Аз до днес не съм те познавал, защото само ти от всички съседи единствен остави своето спокойствие и дойде да ни помиряваш. Прости ми за злото, което съм ти сторил. " Двамата се прегърнали и разцелували. Запрегръщали се всички, като взаимно си искали прошка с просълзени очи. - Георги, от днес аз ти ставам приятел. - отсякъл Христо Върбицалията. Това е станало в с. Люляково през 1907 г. Неразделната спътница на Георги - Библията, е била най-добрият му съветник. А там е написано: „Люби Бога, обичай ближния си и любете враговете си." 10. Твоето място не е тук. Това било през първите години на духовно пробуждане в Айтос, около 1908 г., когато няколко души: Георги Куртев, Христодор, бай Станчо Барабана и Янаки Кавръков се събирали в парка при воденичката да пеят, да четат псалми и да се молят с молитвите, които знаели от православната църква. След това, на връщане, се отбивали в близката кръчма, да се почерпят по една ракия. Веднъж, тъкмо били седнали и чашките били на масата, готови за черпнята, вратата на кръчмата се отворила и един човек с дълга, подрязана до раменете си коса и с черна брада, казал: „Георги, твоето място не е тук" и пак затворил вратата. На следния ден, пак по същото време, същата картина се повторила. Когато на третия ден се готвели да влязат в кръчмата, Георги им казал: „Абе, братя, ние какво правим? Събираме се да се молим, а след това се отбиваме в кръчмата да се черпим. Това аз го намирам за неправилно, дори грешно. От днес аз в кръчма няма да вляза, нито ще пия вино и ракия. " - „Вярно бе, Георги", казали другите и от него ден се отказали да влизат в кръчмата и да пият. Понеже никой от групата не заговорил за непознатия, Георги си замълчал и му станало ясно, че само той го бе видял, в чието лице по-късно Георги познал Учителя през 1910 г., когато той дошъл в Айтос да държи сказка по френология.

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС Автор: Георги Събев. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ Идеята за написване на тази кратка история не е случайно хрумване на един или друг, а се породи от постоянно растящия интерес към идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе и подари на света, за да му даде един мощен тласък към обновление. Заехме се да напишем тази кратка история, не само да хроникираме събитията, а най-вече да помогнем на младото поколение, което търси своя път в живота. Да видят младите, как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по-старши братя, нашите ветерани. Брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя - е един от тях. Той бе пожизнен ръководител на братството в гр. Айтос. Негова е идеята за създаване на братската градина. 2. НАЧАЛОТО Създаването на братската градина е тясно свързана с живота на брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя. Брат Куртев е духовно пробуден още преди запознаването си с Учителя през 1910 година. В нея година Учителят изнася сказки по френология в град Айтос. Оттогава се сформират първите групи в околните села. Тогава още е нямало печатно Слово от Учителя. В групите са четели псалмите, Евангелието, пеели църковни и духовни песни и се четели молитви на православната църква. По времето, когато се отпечатва първото Слово на Учителя, влиянието на църквата постепенно започва да отслабва. Новото Учение всяка година печелеше все нови привърженици. Интересът към Учението растеше, ето защо салонът на Братството вече беше малък да побере приятели и съмишленици. Това се чувстваше особено силно по време на някои наши празници като Петровден, Богородица и др. Грижата на ръководителя беше да намери подходящо за целта място. А това се оказа Паспалата - Петровият връх, както взеха да го именуват нашите приятели. Паспалата или Петровият връх е една височина всред гората, намираща се на 6-7 километра в северозападна посока от гр. Айтос. През 1920 г. Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх. Духовните групи се умножават и растат. Беседите скоро завладяват сърцата на братята и сестрите, но Учителя те са виждали само на снимка. Копнежът да Го видят и да чуят Живото Му слово расте с всеки ден. За брат Куртев това не остава скрито. Той заминава за София и поканва Учителя в Айтос на събора. Учителят приема поканата. Уточнили се съборът да бъде вън от града, на връх Паспалата на Петровден. Наближава Петровден. Писмата с покани отдавна били разпратени и получени по места. Вестта за скорошното гостуване се разнесла като мълния. Всички заживяват с мисълта за близкия събор и за срещата с Учителя. Затова още от вечерта взели да прииждат хора от по-отдалечените села на околията, както и хора от Поморийска и Карнобатска околии. 3. ПРИСТИГАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В ГР. АЙТОС Многоочакваният ден 11 юли 1920 год. най-после е дошъл. Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от бр. Петко Епитропов. Учителят бил настанен в семейството на бр. Илия Габровски. Някои от братята и сестрите били разквартирувани по домовете, а други чакали в братския салон за тръгване към Паспалата. Времето за тръгване, което уговорили Учителят и бр. Куртев било 12 часа в полунощ. Пристигащи и посрещани разговаряли с мълчаливи усмивки и радост в очите, тъй като душите им били в благоговение към Мировия Учител. 4. БОГ НЕ Е ВЪВ СЛОВО, НО В СИЛА Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?" Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха?" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?" - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден. Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?" - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю!" А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге!" Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци!" Учителят се върнал назад в стаята си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. „Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето?" Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха. 5. ТРЪГВАНЕ КЪМ ПАСПАЛАТА Братята и сестрите, чакащи в салона, като видели, че Учителят и брат Куртев тръгват, и те поели пътя след тях. Място за колебание няма. Небето изпитвало вярата на учениците. Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха. Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва. 6. ИЗГРЕВЪТ От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч. Слънцето изгрява бавно, тържествено и величествено. Ражда се денят на 12 юли 1920 година. Беседата на Учителя започва спокойно, естествено и непринудено. Словото се излива от Всемировия Учител. Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли. Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага. Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му. А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът на слънцето за человеците по земята. 7. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА Разхождайки се из лагера, брат Куртев бил неприятно изненадан от присъствието на амбулантни търговци, бозаджии, бюрекчии, геврекчии, халваджии, дошли чак от града. Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат. Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал. „Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им. Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци. 8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСНАЛАТА Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка. Учителят седял на импровизиран стол. По-възрастните братя и сестри седели, а по-младите стоели около тях. Изпели се няколко духовни песни, казали „Добрата молитва. " Беседата почнала със стих от Библията. Върху кой стих е говорил Учителят, никой не запомнил. Едно дете заплакало и смущавало. Учителят казал майките с малките деца да се поотдалечат малко. Живото Слово на Учителя било увлекателно. Слушателите сякаш се изкачвали в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство. 9. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА При слизането от върха се спазвал известен ред. Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии. Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой. А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици. От този ден преименували Паспалата на Петров връх. Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя. 10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА Слънцето клоняло към залез, когато те стигнали при лозарската чешма. „Да поспрем да си отдъхнем" - предложил Учителят. „Добре, Учителю", съгласил се брат Куртев. Сядат и се повежда непринуден разговор между тях. Тогава брат Куртев споделил с Учителя идеята си за едно братско място, където при нужда, както днес на Петровден, ще да могат да се събират, без да бъдат обезпокоявани от никого. Да се събират и да общуват далеч от погледите на разни търговци и случайни хора. „Учителю, отдавна нося тази идея в себе си, с никого не съм я споделял, освен с Вас. " След кратко мълчание Учителят попитал: „С каква цел ще я правите?" - „С идеална цел, Учителю. Да имаме едно място, гдето да има една къща за приют и подслон, както за наши хора, тъй и за преходящи. Да може човек да намери подслон при лошо време и храна за една скромна вечеря. " Като изслушал Учителят обяснението на брат Куртев, казал: „Щом е за такава цел, ще го имате. " Почакал малко и добавил: „Помолете се и ще го имате. " Голяма радост изпълнила душата на брат Куртев и една твърда увереност, че идеята ще се реализира и ще стане живо дело. Станали и тръгнали по същия път, сутринта кален и мъчителен, а сега сух и приятен. В него час нямало по-радостен човек от брат Куртев. Сякаш не стъпвал по земята. Не усетил как стигнали до града. Учителят веднага отпътувал за София. За брат Куртев оставали спомените от хубавия събор и надеждата за братски имот. Най-сетне неговата мечта щяла да се сбъдне. С никого не споделял за разговора. Чакал резултата. 11. ДЯЛБА И ДАРЕНИЕ Минавали дни, седмици, месеци в търпеливо очакване. Брат Куртев бил уверен, че казаното при лозарската чешма ще се сбъдне. По това време сестра Василка Иванова от Айтос, която живеела в София на ул. „Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров, където била в услуга на Учителя, получава писмо от своя брат Божил да си дойде в Айтос, за да поделят бащиното наследство. При подялбата й се паднала една нива от 25 декара, на три километра западно от града. На Василка нива не й трябвало и тя решила да я подари на братството в града. Това дарение зарадвало всички приятели, но най-много се зарадвал брат Куртев, в чиито уши още звучали думите на Учителя, казани му на Балар-чешме. Брат Куртев като ръководител приел предложението. Имотът бил прехвърлен на братството. 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА Брат Куртев събрал приятелите от града, за да обмислят какво да правят и как да стопанисват подарения им имот. Но тъй като никой не знаел състоянието му, решили най-първо да го огледат на място и след това да решат какво да правят. На другия ден било неделя и повече от 50 души, мъже и жени били на мястото. Картината била отчайваща: от години нивата била изоставена, неорана, обрасла с храсти и магарешки тръни, прокъсана от урви и чакъл, свлечен от близките височини. Земя тук там се виждала, понеже била отнесена от поройните дъждове. Като видели тази картина, някои от приятелите се поразколебали. „Братя, ето виждате състоянието на имота. Какво ще кажете, какво да правим?" - запитал брат Куртев. Всички мълчали. Тогава се обадил най-старият - бай Станчо Барабана. Казвали му така, защото от много години бил барабанчик в общината. „Георги, ти си фелдшер, ти знаеш да превързваш пръсти, ама тая земеделската работа не я разбираш, не я познаваш. От тази земя тука нищо не може да стане. " - „Бай Станчо - обадил се брат Куртев - аз пък ти казвам, че ще стане отлична градина. Но ще трябва много труд. Имотът ни е подарен и от нас се иска труд и ние можем да го дадем. " Един ден преди разговора била направена бригада за очистване камъните от изоставената и закелявяла нива. Мъжете с коли, жените с тарги, девойките с престилки, а децата с копанки събирали камъните и ги хвърляли в дерето, като по-едрите камъни, които могат да влязат в работа, трупали настрани за основа на бъдещата сграда. След като брат Куртев категорично заявил, че тук ще стане отлична градина и решението било взето от него, тогава още същия ден решили да почнат работа. Нивата трябвало да се очисти от храсти и тръне, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове. Докато плуговете орели земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра. Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни. Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар. Тогава и бай Станчо повярвал, че брат Куртев не само пръсти може да превързва, но е и добър организатор. 13. ОСН0ВИ НА СГРАДАТА Още първата година нивата била посята с овес и от добитата реколта се турило основа на фонд „Сграда". През същата 1921 г. доскоро пустеещата нива била засята с лозе, овощни дръвчета и борове. Насажденията й придали вид на градина. Започнали да я посещават все повече и повече братя и сестри. В летните дни често превалявал дъжд. Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай. Има едно име, което трябва да споменем. Това е брат Божил от Айтос. Още от първия ден, когато почнал строежа на сградата, той се отдал напълно в услуга на строежа. Той имал малко дюкянче в града, което му гарантирало прехраната. Но щом като се почнал строежа на сградата, той ударил ключа на дюкяна и отишъл на градината, за да се включи в работата от сутрин до вечер. Всяка сутрин давал пари за закуска на детето, а на жена си казал: „Ти ако искаш, ела с мене на градината. Хем ще ни готвиш, хем ще се храниш. " Така продължило два месеца, без да отсъствува нито ден. Похвална ревност и преданост към Делото е образът на брат Божил от Айтос. 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА През 1921 г. било посято лозето и овощната градина. Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев. По цял ден той се подвизавал в свирене на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал. Приятелите от далечните села, каквито са били Бата, Страцин и Горица, идвали да копаят, да пръскат, а той само се разхождал около тях и давал съвети. Най-после го освободили от длъжността пазач и той заминал на Изгрева в София през лятото на 1927 г. Срещнал се с Учителя и му се оплакал, че брат Куртев го изпъдил от градината и помолил Учителя да нареди на брат Куртев да го приеме отново като пазач. Учителят му казал: „И мене ме е страх от брат Куртев. Иди и ти го помоли. Ако те приеме, добре. Аз не мога да му кажа. " - „Ама Учителю аз искам да се подвизавам!" - „Ще работиш и ще се подвизаваш, а тъй без работа кой ще те храни?" Брат Васил си отишъл от Изгрева. Така приключил един голям изпит за брат Куртев и за цялото братство в Айтос с едно подвизаване чрез песни. Есента на 1927 г. на градината дошли Георги и Рада Господинови от с. Караново, Айтоско на мястото на „Вуйчо". Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре. Рада била трудолюбива и гостоприемна. Знаела да посреща и изпраща братята и сестрите. Но Георги бил своенравен и непослушен. Не обръщал внимание на съветите на по-старите братя. Не слушал дори и брат Куртев, когато му казвал да свърши някоя работа. Така преминали 18 години. Ту са искали да ги освободят заради Георги, ту са се спирали, заради добрите качества на Рада. Било голям изпит за брат Куртев и за братството. След като всички разбрали, че Георги не иска да се поправи, тогава взели решение след 18 години търпение. Накрая били освободени през 1946 година. Така завършва и вторият опит на брат Куртев и на братството. Есента на 1946 год. бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица. Той прекарал около година и половина, но бил болнав и като видял, че тази работа не е за него, се върнал на село. В началото на 1949 г. отново се върнали Георги и Рада, като се молили да бъдат приети отново и Георги дал големи обещания, че ще слуша и ще работи. Но ето че не минали и няколко месеца, Георги пак започнал да проявява своите лоши навици на мързел и непокорство. През м. май 1950 год. той напуснал градината и братството завинаги. И този опит се оказал несполучлив. Но с поука за останалите. През м. май, юни и юли 1950 год. братската градина останала без пазач. През това време брат Куртев бил сам на градината. Като научава това, дъщеря му Донка пристига при него. „Трудно е да живееш сам" - казваше той. „Чети, пей, моли се, размишлявай, но всичко, което е еднообразно, омръзва. Човек има нужда от общество, от среда. Трудно е да си сам. Който никога не е бил сам, не познава тая мъка." Един ден вратата се хлопва и пред него застава дъщеря му Донка. Той се усмихнал, развеселил се, ободрил се и се занизали хубави пролетни и летни дни в разговори и общения с приятели. През месец август 1952 год. на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от с. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най-после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях. Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място. Иринка работи и живя до 1990 г. 15. УСТАНОВЯВАНЕ НА БРАТ КУРТЕВ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА Брат Георги Куртев поддържал постоянна връзка с Учителя. Всякога, когато имал да разрешава важни въпроси или се колебаел в решенията си, той се съветвал с Учителя било с лични визити или с кореспонденция, С положителност се знае, че той е поддържал постоянна вътрешна връзка с Него. При едно отиване на Изгрева през 1942 г., Учителят му загатнал, че вече е време той да се установи и да заживее на братската градина. Брат Куртев възразил, че болните в града имат нужда от него. „Болните в света никога няма да свършат" - отвърнал Учителят. След завръщането си в Айтос, той се установява да живее на градината. По това време и жената на брат Куртев боледувала. Имал грижи и с нея. Но когато на 4 февруари 1944 г. тя си заминала, вече нямало причина, която да го задържи в града и той окончателно се установил на градината. Ние не знаем от какви съображения се е водил Учителят, за да го насочи към установяване на градината. Вероятно защото това оттегляне от професията трябвало да му спести време и сили, които той да отдаде изключително за делото. Вероятно тишината и спокойствието на градината трябвало да поднови силите му, за да има възможност да се отдаде напълно на разположение на приятелите. Вероятно неговото лично присъствие на градината и неговата духовна работа е трябвало да създаде подходяща аура и да превърне братската градина в духовен оазис. Така и става. Най-сетне тя добива истинското си предназначение, за което е била създадена. По всяко време брат Куртев е бил на разположение. Често съм срещал хора обременени, отчаяни, сломени, които след срещата си с него се връщат обнадеждени и обновени. Така градината се превърна в един духовен център. Тя се посещаваше от всички наши приятели. Там те намираха тишина и спокойствие от една страна, а активен духовен живот - от друга. Малцина са ония, които знаят как е работил брат Куртев с всяка отделна душа, за да се пробуди, за да укрепне и да поеме пътя към нов, светъл и красив живот. 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА През 1930 година построили обора. В него подслонявали добитъка, от който често имали нужда. През 1948 г. била направена вместо мост, улама - вдлъбната каменна настилка за сухото дере, което минавало пред сградата. Така се разрешил веднъж завинаги въпросът за мост на дерето. През 1932 г. били пристроени стая и кухня за семейството пазачи. През 1952 г. била направена талашитена обвивка на трапезарията и помещението придобило приветлив вид. През 1967 г. ремонтирали покрива на сградата и поправили стълбището, а салончето до стълбището превърнали в стая. Тук ще ви разкажа една интересна случка по времето на поправката на покрива. Годината 1967 била сушава. Ето защо на братската градина през цялото лято се изпълнявала специална служба за дъжд, в която участвала група от 10 души. Сутрин, обед и вечер, в определен час се събирали, пеели специално подбрани духовни песни, правели молитви и казвали формули, после плискали вода на високо, за да привлекат дъждовните облаци. След десет дни съставът на групата се сменял. Това продължило през цялото лято. Една привечер, когато сградата била разпокрита, за да се поправи покрива, заваляло. Присъстващите се смутили, не знаели какво да правят. Тогава един брат, участник в специалната служба за дъжд, без тревога казал: „Братя и сестри, ние тук цяло лято се молим за дъжд и ето, дъждът дойде. Но тъй като цялата сграда е разкрита, ако дъждът се усили, ще падне цялата мазилка от тавана, ще се намокрят картините по стените, а освен това няма и къде да нощуваме. Ето защо, да се изправим за молитва и да поискаме да се отложи дъждът за 24 часа, за да можем утре да сложим покрива." Всички се изправили в сърдечна молитва. Молбата им била чута: Дъждовните облаци, които идвали откъм река Тополница, се разделили на два ръкава, като единият поел на юг и минал през село Пирня, а другият поел по посока на север и минал по билото на връх Караманица. Градината била заобиколена и отмината от дъждовните облаци, в Айтос те пак се слели в едно и се излели в пороен дъжд. През градината минала само една мека роса, която измила наседналия прах по тавана. На следния ден, току що бил завършен покривът и завалял пороен дъжд. И работата била вече свършена, и земята пиела щедро животворната влага. Такъв подобен случай има през времето на Търновските събори през 1922 г., когато е бил пререждан покривът на вилата на лозето. Покривът бил разкрит, надошли дъждовни облаци и Учителят с формула спира дъжда за два часа, докато се покрие покривът, след което облаците се връщат и завалял пороен дъжд от няколко часа. Брат Куртев е споделял с по- младите, че всякога, когато човек искрено и безкористно се помоли, не е било Бог да не чуе молбата му. Горният случай напълно потвърждава това. През 1972 г. бива направен водопроводът и прокарано електричество - неща необходими и желани. По това време била съградена и чешмата. През 1984 г. е разширен братският салон в западна посока, а под пристройката е направена стая за гости. Подобренията следвали едно след друго. Външният вид на градината се променял бързо. Дори можело да се каже, че вече няма и помен от първоначалната постройка. Всичко било обновено. Животът продължавал. Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство. Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила. Ние и днес я виждаме като реалност. Каква е задачата на братската градина? Да припомня и поддържа традициите на Бялото Братство. Всички хора са деца на едно велико, разумно начало. Те са братя и сестри. Да съсействува за прекратяване на всякакви взаимни вражди. Да ни привикне към колективния труд и към колективен живот. Да ни привикне към безкористно служене. Да култивира толерантност и братска любов. Да се правят обяди и вечери, които ще помогнат за по-пълно взаимно опознаване. Да се правят братски събори и срещи веднъж в годината, на които събори стават срещи между жителите на небето и земята. Да се посреща слънцето, което не е само един външен акт, а е придружено с едно вътрешно разположение на душата, за приемане силите и енергиите които то изпраща. Съборният ден за събора на братството в Айтос е Петровден. На този ден 1920 год. Учителят за пръв път посещава Айтос. На този ден е осъществен първия събор на братството. На този ден Учителят е дал съгласието си за реализиране на идеята на бр. Георги Куртев за построяването на братската градина на гр. Айтос. На този ден Петровден, рождения ден на Учителя по стар стил 12 юли 1864 год., е денят на нашия духовен събор. На него присъствуваме и тялом и духом със всички заминали приятели от основаването на Школата досега. На него ние търсим общение с всички бели братя по земята и белите братя от невидимото Бяло Братство. Амин. Написано 1962 год. и допълнено 1990 год.

ЗА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА (Из тефтерчето на Георги Куртев). Преди Наряда всяка сутрин Съзерцание. Синархическата верига на Любовта на Господа Нашего Исуса Христа се представлява засега от 10 души братя членове с център благия ни Учител. От дясната страна братята Илия Зурков, Деню Цанев, Георги Куртев, Димитър Добрев. Панайот Ковачев, Никола Ватев, Петко Епитропов, Драган Попов, Тодор Стоименов. Илия Стойчев. Членовете на Синархическата верига трябва да се съединят с Божествения свят на Господа нашего Исуса Христа. МОТО: Синархическата верига има три основни закона: 1. ЛЮБОВТА. Божествения свят на Господа нашего Исуса Христа. Там дето съществува: Абсолютна Истина. Абсолютна Любов. Абсолютна Мъдрост. Абсолютна Добродетел. Абсолютна Правда. Гдето е всичко в Мир, ред и Хармония. 2. ВЯРАТА. Ангелския свят. Там от гдето се управляват всички Държави на физическото поле и се създават всички нареждания, Закони, Духовенството и гдето се отделят Доброто от Злото. 3. НАДЕЖДАТА. Материалния и физическия свят в които живеем и се движим. Гдето се разглеждат всички сметки по вземание и давание и гдето се отглеждат сирачета и вдовиците. Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим. Първо Правило: Вярвам от Сърце и Душа в единия вечен истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. Второ Правило: Вярвам в единия Господ Спасител, Който ни говори сега. Трето Правило: Вярвам в единия и вечен и благ Дух, Който е изработил спасението на всички. Четвърто Правило: Вярвам в Господа Исуса Христа, едничкия приятел и брат на всички. Пето Правило: Да се изпълни волята на Единия Истинен и праведен Бог без колебание. Шесто Правило: Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Особено Правило: Преди изгрев на слънце ще мислим върху. 1. Любовта. Какво влияние оказва върху Живота, Тялото, Сърцето, Ума и волята. 2. Мъдростта. Каква светлина внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. 3. Истината. Каква сила внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. След тия медитации произнасят се думите: БОГ ДА ВЪДВОРИ СВОЕТО ЦАРСТВО НА ЗЕМЯТА МЕЖДУ НАС. Продължителността на медитирането ще бъде по чувство. Мястото и условията няма да се гледат. Непременно трябва да се медитира. След това следва специалния наряд. Молитва при 36 часовия пост: „Да премахне и разпръсне Бог всички ония врагове и всички лоши мисли които пречат и спъват Божието дело. Да се прослави Името Му, Да бъде Волята Му; Да дойде Царството Му както на небето така и долу на земята.“ От тефтерчето на Георги Куртев за Синархическата верига стр. 19-20, и Особено правило стр.21. 13 Февруари 1927 год. За съзерцание всяка вечер вън, на открито небе 1-10 минути. „БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА ВЪВ ЖИВОТА, ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО!“ Всяка мисъл, която произвежда светлина е гениална. Тя е Божествена Мисъл. Всяко чувство, което има малка светлина е хубаво чувство. Всяко Действие, около което е образувана светлина, което създава приятна АУРА, направи го. Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина, тя е лоша мисъл, не се подавайте на нея! Всяко чувство, което има светлина около себе си е лошо чувство; пазете се от него! От всяко действие което е обградено с тъмнина; пазете се! ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ Е УМЪТ. Щом умът се запали, т.е. почне да свети, т е. да мисли, ти няма да го туриш в услуга на материалния свят, няма да го обгърнеш с ниски желания, с ниски мисли. Няма да го изопачаваш. МОТО ПРИ ХРАНЕНЕТО. След молитвата ще кажеш: Сила на ума, живот на сърцето, здраве на волята СУТРИН КАТО СЕ СЪБУДИШ И СТАНЕШ, няма да бързаш да се омиеш, а 5-10 минути ще съзерцаваш, ще се обърнеш към Бога и възвишените и напреднали същества и ще кажеш: Господи, малко знания имам, просветли умът ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си определил.“ Кажете ли това, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва, ще почувствате в душата си едно затишие, една радост. Като се постъпва така, ще имате хармония в себе си. ЕДНА ДОБРОДЕТЕЛ ако не я поставиш в умът, сърцето и волята си, тя не може да се реализира. Щом туриш реализирането на една ваша идея, ако си болен, ще оздравееш. На кои Господ помага? - На мечтателите, които страдат! Страданията винаги се произвеждат от едно разумно същество. Колкото страданието е по-голямо, то съществото, което го произвежда е по-разумно, но всичко това е за добро. Когато мисълта на всички е насочена в една цел, всичко се постига. То мяза на една вещ вързана с въже и като теглят всички, привличат я при себе си, а ако теглят на разни страни, нищо не се постига. В 8-ма серия, 24-а беседа („Сам изтъпках жлеба“), 27 стр. казва: „БОГ, Който живее в мене, ТОЙ НЕ УМИРА. БОГ. Който живее в мене сиромах не става. БОГ, Който живее в мене роб не може да стане. БОГ, Който живее в мене не може да се обезсили, обезсърчи и отчае.“ ПРАВИЛО ЗА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ: Искай Любовта. Търси Мъдростта. Хлопай за Истината. Гдето е Истината, ходи там. Гдето е Мъдростта, мисли там. Гдето е Любовта, живей там. Слънцето, от което е слязъл Христос се казва: АЛФЕОЛА. И сега ние към това слънце пътуваме. Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената Сила, която човек трябва да има. Оселът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има. Да се чете Данаил и животът на Аврама, Исака, Якова и Йосифа. ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО. „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ.“ Тази формула като се изговаря ще се марширува, а като я изговарящ седнал или легнал, ще маршируваш мислено. Когато усещащ страх, униние и тревога, ще казваш: „Слушам Господа. Ставам когато Той иде. Здрав съм защото Бог е при мене. Силен съм защото обитавам в Неговата Сила.“ стр.25. МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ НЕБЕТО НА УЧИТЕЛЯ. Господи, Боже мой, Направи ме да видя Твоето Лице. Развесели ме заради Името Си, Благослови ме заради Милостта Си, Освети ме заради Духът Си; Въздигни ме заради Словото Си, Помогни ми заради Обещанието Си; Ръководи ме заради Истината Си. Крепи ме заради Правдата Си; И бъди Ти благословен всякога, защото Си благ и истинен към всички. АМИН. Имената на тримата Мъдреци които посетиха рождението на Христа в яслите са: ГАСПАР. ВАЛТАСАР. МЕЛИХОР. БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА ВЪВ ЖИВОТА. ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО! Постскриптум. Тази молитва е дадена от Учителя лично на Георги Куртев. Тази молитва той я дава на братята и сестрите. Тя е обозначена със заглавието: „Малката молитва“.

ДУШИ В ПОЧИВКА Автор: Мария Тодорова (1898 -1976 год.) Когато се започна да се строи сградата на салона на Изгрева през 1927 год., изведнъж на поляната на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня - ден и нощ - бяха и зидари и дюлгери, иззидаха сградата, измазаха я, покриха я и присъствуваха на съборните дни през август на 1927 г. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше своята беседа, макар че нямаше още сложени врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на Изгрева не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлий. Защо точно така стана, че айтозлий построиха салона - никой не можа да каже? А това ме беше случайно, именно те да построят салона на Изгреба. Макар че изгревяни да се правеха важни пред тях, като по-духовно издигнати, но те не можаха да си построят салона на Изгрева, а го построиха онези простите и неуките. И това си има причини. И именно за това разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от Изгрева една година посети техния събор - празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда са били облечени по един и същ начин. А те софиянци били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо контраст по всички правила за случая, който трябва да се случи.. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра разказва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: „Учителю, а ние тук на Изгрева колко сме различни, а там в Айтос всичките са еднакви по послушание и по облекло“. Учителят изглежда и казва: „Това са души, които са в почивка.“. Всички се оглеждат. Нещо ги попарва и техният вътрешен възторг охлади нява и те си излизат един след друг от стаята Му като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем и разберем казаното от Учителя. Един ден както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради, кой е по прераждане?“ Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева, човекът който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докатс други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с калчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на Изгрева, по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка“. Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние духовните ученици на Школата се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва Извора. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот“. Седим ние и се оглеждаме смутено, ние които бяхме студенти, други завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотиката и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своят реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава и какво значи „души в почивка“. И винаги си запазих у мен това изказване на Учителя за братството в Айтос, като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева. И които бяха „души в почивка“ и които откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг, път представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на братството в Айтос показва, как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им. бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана кръв и плът чрез техният живот на земята. Затова Учителят казва: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа“. Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята и горе на Небето. Онези души които слизат от Небето слизат под формата във верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата верига на Бялото Братство, основано от Учителя още в първите години, в която верига са Влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 год., когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в „специалният Младежки Клас“ на Школата. Тази Синархическа верига работеше при строг определен от Учителя наряд като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви, разположени в строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата верига осветяваше мястото, и чрез светлината на произнесените молитви, показваха мястото, където онези души от невидимия свят трябваше да слезнат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа верига действуваше още от самото начало на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 год. в Школата на Учителя успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непознатата земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че членовете на Айтоското братство бе най-многолюдно, това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, за да могат да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да могат да направят общение с Божествения Дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин. Записал 1972 год. д-р Вергилий Кръстев.

РЕЛИГИОЗНО И ДУХОВНО СЪЗНАНИЕ Автор: Мария Тодорова (1898 – 1976 год.) Братският живот беше много интензивен както на Изгрева, така и в братствата по градовете. Непрекъснато идваха братя от провинцията за срещи с Учителя и правеха контакти и запознанства с нас. Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха като настойчиво ни канеха да ги посетим. Понякога се събираха братя и сестри и по групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от Изгрева, всеки носеше нещо в себе си, от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат. Само готовите души могат да слушат и виждат. Ние бяхме една жива верига и всеки приемаше и предаваше онова, което бе възвишено и облагородяваше както самият него така и другите. Така една група софиянци посети братството в Айтос с цигулки, с песни и разговори. Завърнаха се след десетина дни и веднага посетиха Учителя, да разкажат какво са видели и какво са чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си от там, отново да Го посети. Идват приятелите и разказват за преживяването и споделят с Учителя, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен, както и за всички съвременници и очевидци по това време. Аз стоя и слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обкновенному и каза: „Тези души са с религиозно съзнание.” „Ами как така Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото!“ казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа и търсене контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.” „Ученикът борави и живее с Космическото съзнание. А всички ония души в Айтос са с.религиозно съзнание. Трябва дз преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. А до тогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога.” Този случай ме накара в последствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовно съзнание у човека. Години наред записвах такива случаи, онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание в стремеж да се добере до духовното съзнание. А пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците от Бялото Братство. Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир. А това е светът на Истината, от където слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител. Записал 1973 год. д-р Вергилий Кръстев

ИЗПИТЪТ Автор: Мария Тодорова (1898 - 1976 год.) През времето на Школата 1922-1944 год. братския живот в провинцията се разрасна и поникнаха много кръжоци в градовете. Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията Нива и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите. Най-голямо и деятелно бе братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев Той беше живият и истински представител на един ученик на Учителя. В това се убедих в последствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на Изгрева около Учителя. Присъствувам на един случай, когато една сестра беше се завърнала от една братска среша в Айтос и разказваше как са се стекли стотици братя и сестри от съседните села. Тя така са въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: „Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?“ Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: „Ами как така Учителю?“ Учителят спокойно отговори: „Ами така: Рекох, изпитани ли са?“ Сестрата се сконфузи и си замина. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно. за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани, както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу братството 1957/58 год. Всички бяха изпитани и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни. а развръзките най-неочаквани и драматични. А аз доживях да видя всичко това дори тридесет години след заминаването на Учителя 1944 год. Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положеният изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете. Словото на Учителя бе Слово за Школата. Уроците получени през време на Школата бяха уроци за учениците. А учениците бяха онези, които бяха готови души, дошли да възприемат Словото на Учителя като общение с Бога. Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, зашото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела. Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения „Вие приятели. изпитани ли сте? Минахте ли през изпит? И каква е вашата оценка?“ Аз само питам Отговорът е ваш Не с думи, а с дела Ученикът се подвизава в Господа. само с дела богоугодни Богу! Записал 1974 год. д-р Вергилий Кръстев

ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ Автор: Мария Тодорова (1898 - 1976 год.) В Школата на Учителя всеки ученик си имаше своето място То беше специфично за него, съобразно неговият път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това Място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на Цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и поста, който заемах ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития, случки и действуващи лица от Изгрева. Така веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и сградата в Айтос като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на братството в Айтос. А това е някъде от 1922-1927 год. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прокопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа!“ И по цял ден пеел, свирел на мандолина, учил есперанто и стенография, и така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на Изгрева, за да се подвизава и тук по същия начин. Идва този брат на Изгрева през 1927 год. и като вижда, че на Изгрева има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги храни, тогава решава да отиде при Учителя и да му се оплаче от Георги Куртев. Решава да помоли Учителя, да го върне отново в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук на Изгрева нямало за него място за подвизаваме. Местата за подвизаваме били заети от други като него, които не си отстъпвали местата и той влязъл в конфликт с тях и дори опитал и юмруците им. Нали разбрахте, че всеки си имаше място на Изгрева и никой не си го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай, аз присъствувам на целия този разговор и слушам, как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос”. „Слушам, Учителю!“ Радостно възкликва Васил и с радост и с отворени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм. „Методът е следният: отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче наш“. Но тази молитва се казва по следният начин: Заставаш изправен и казваш „Отче наш“, после се навеждаш и с двете ръце хващаш дръжката на мотиката и я вдигаш над главата си и казваш Който си на Небесата“ и после замахваш с мотиката към земята и правиш първата копка и казваш: „Да се свети Името Твое“, после вдигаш мотиката над главата си и казваш: „Да дойде Царството Твое“, после правиш с мотиката втората копка и казваш: „Да бъде Волята Твоя“, вдигаш отново мотиката над главата си и казваш „Както на Небето“, и правиш с мотиката третата копка и казваш „така и на земята“. След това започваш да вдигаш мотиката на височината на очите си и продължаваш да се молиш: „хляба наш насъщни, дай Го нам днес“ и копаеш по земята и казваш: „и прости ни дълговете наши“. После отново вдигаш мотиката до височината на очите си „както и ние прощаваме на нашите длъжници“, копаеш с мотиката по земята и казваш: „и не въведи нас во изкушение“. Накрай отново вдигаш мотиката и казваш: „но избави нас от лукаваго“. Копаеш отново и казваш: „защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин“. Така повтаряш 100 пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: „Бог царува на Небето, Бог царува на земята. Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено”. Ако искаш много да се подвизаваш, както до сега, можеш да повтаряш молитвата по цял ден: по сто пъти сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти“. Братът слуша и гледа като онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: „Осанна във висините. Благословен е този, който иде в Името Господне!“ Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: „Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас, да накарате брат Георги да ме върне на градината.“ Учителят го гледа строго и му казва: „И мене ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли! Ако те приеме, защото аз не мога да му кажа. Кажи му само, каква молитва съм ти дал.“ „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа“. „По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй без работа кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика. А аз ти дадох и молитва, и мотика.“ Брат Васил стана и си излезна. Върна се в Айтос и отишъл и разказал всичко на брат Куртев. Как Учителят не го разбрал и как вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „Отче наш“ на езика на мотиката. А къде е по-горен човека от мотиката? И къде е по-горен човека от молитвата. Не пасват. Не се свързват тези две неща според брат Васил. А брат Георги Куртев слуша и сълзи се наливат в очите му. Той гледа брата и вижда величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил ба започнал да се моли с „Отче наш“ с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да си подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случай имахме много по наше време. Ще ги има и по ваше време. Това е един от примерите, когато Словото на Учителя може да стане плът и кръв и живот за душите, които се готови. А такава готова душа бе Георги Куртев. Записал 1972 г. Д-р Вергилий Кръстев.

ГЕОРГИ КУРТЕВ Мария Тодорова (1898 - 1976) Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91-и Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на Изгрева, които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме „старите братя“, защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и Изгревът. Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им. По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни – „по въздух, по суша и по море“ - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: „Какво става с песните?“ Аз му казах: „Учителят навремето каза: „Не коригирай Божественото!“ Брат Георги отговори: „Точно така!“ Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе. Той каза: „Да не се коригира Божественото!“ Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: „Ами тук е коригирано Божественото!“ Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата „изгревяни“, защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: „Да не се коригира Божественото!“ Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: „През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден“. След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера. Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: „Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка“. Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала „в горницата“, във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на Изгрева и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: „Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?“ Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!“ Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство. Бог царува на Небето. Бог царува в живота. Да бъде Името Му благословено! Амин! Записал: Д-р Вергилий Кръстев 1972 год., София

СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ От Мария Тодорова (1898 - 1976) Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 ч. той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: „Подвизавайте се в Господа“. И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия. Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои. Само вярата на брат Георги не се поколебала. Със смела и решителна стъпка той се отправил към Учителя и почукал на вратата на стаята Му. Учителят отворил и казал: „Дойде ли?“ И си влязъл обратно в стаята. След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта. Подир малко Учителят излязъл и казал: „Георги, я погледни дали няма звезди на север?“ Това се повторило три пъти. И наистина, поройният дъжд престанал и ивица светли звезди блестели на небето. Времето се оправило и всички отпразнували Петровден на върха. Този случай ще го чуете разказан по различен начин и всеки взема от него това, от което има нужда. Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: „Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора!“ И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: „Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли?“ Отговарят утвърдително: „Да“. „Тогава - казва той, - по-добре е аз да гладувам!“ И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на Изгрева и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена „градината“, когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на Изгрева, където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: „Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката.“ Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга. Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год., София. Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.