valiamaria

50. ТИШИНАТА НА НОЩТА 9.II. Аз съм на село учителка. Селото се казва Безден. Вън една овца блее. Оная нощ, когато се е раждал Христос са блеели овце. Струва ми се, че в тая нощ ще се роди Христос. Но къде и в кого? Ето там е въпросът. 10.II. Печката гори. Особено вътрешно състояние. На тишина, на лекота. Чета: ... Ангелът казва на Петър: "Стани и бъди свободен!" Никога не съм чувствувала Учителя така близко. Особено чувство, когато е вечер. Като че се намирам някъде далеч, много далеч. Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина. Никога не съм чувствала тишината така. Като една стена. Аз пробивам стената и от дупката протича нещо. Мляко. Тук в тази стая вечерите, нощите са чудни. Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден?" Ще кажа: нощите. Всичко е особено. Подрънкват звънци на овци. И сякаш не овците, а самата нощ отронва тия звуци. Звънците на нощта. Ако не са заниманията ми с учениците, бих се оставила така дълго до запалената печка, за да слушам това, което разказват нощите тука. Нещо се разтваря, събужда и говори. Някакви спомени, нещо близко, тъжно, което аз съм забравила. Какво е то? Искам да го намеря. Нощта е живо същество. Ще изляза и ще разговарям с нея. От Учителя в София още чух: "От великия източник на живота, оттам трябва да черпя вдъхновение." Тук всичко е особено. И часовникът е особен. Да, като че ми говори, говори. Много нещо има да ми каже. Какво чудно нещо е самотата! Какво хубаво било, да се отдалечи човек! Да съм знаела, да съм дошла още по-рано. И дори, без да съм учителка да дойда и да седя. Нощта е пита. Нощта е хляб. Ще разрежа тази пита, ще взема едно парче и ще го захапя... ще се нахраня. Струва ми се, че така мога да преседя с часове. Така загледана в кандилцето и заслушана в нощта. Аз и нощта сме едно и също нещо. Някой ме взе и ме сложи тука, за да ме запази. Някой ме взе и ме скри. С часове, с часове бих седяла тука. Заслушана, като че се возя на един влак. Безкрайно и дълго пространство, което трябва да премина. Никой не е с мене. Пътувам сама. Наоколо е тишина, никой не ме познава. Защо трябва да вървя през тази пустиня? Сложена съм, не зная защо. Като че светът умира. Като че е станало нещо и сега иде друго, за което още се пази тайна. В мен се крият някакви писма, които трябва да предам някъде. Стража, невидима и за мене, ме придружава. Не аз съм важната тука, но писмата. Забранено е да говоря, трябва да мълча... Но от всичко най-особена е тишината. За мен тя сега е като едно живо същество, с което мога да разговарям лице срещу лице. И мисля, никога няма да се наситя да я слушам, макар да зная, че векове да стоя пред нея, тя не ще отрони ни дума. Аз също. Но може би тя ще иска да ме накара да говоря. Затова тя ще мълчи. Защото досега аз пред всички съм говорела, но никога пред тишината. Какво е тишината? Звънците, които чувам сега? Не, това не са звънците на овцете, това са звънците на тишината. И те не идват тук от съседния двор. Не, те се отронват далече, много далече, но аз ги чувам, защото въздухът, който ме обикаля, има свойството да предава звуците на далечни разстояния. Спрях се преди малко и се запитах, кое е това, което ме прави да се чувствам добре? Живота е това! Струва ми се, че не съм в малката стая, осветявана от едно кандилце, но на брега на едно голямо море и аз непрекъснато слушам плясъка на вълните, които се разбиват о брега. Това е тишината. Зная, че съм сама, но зная и друго. Река ли да извикам, ще ме чуят отвсякъде, ще се откликнат милионни гласове. Това е тишината. Ето тя казва: "Толкова отдавна те чакам!" Тишината ме води някъде. Къде?... Тя ми казва да мълча. И все пак ще го кажа: последната станция, от която никога назад не ще се върна към живота, който напускам. Заминавам някъде, заминавам. За нищо не съжалявам. Ще се завия с този шал, който ми поднася животът и ще заспя. Това е тишината. Портрета на Учителя на масата. С Него съм тръгнала, няма връщане назад. Което написах горе, така е. Един завой прави животът ми сега. "Крайно време", казва този, който ме води. Петък вечерта, когато исках, но не можах да чета, защото кандилцето ми угасна, видях: огън. През натрупаните съчки пламъците на огъня. В тях Христос. И после в пламъка, който се издигна много, много фигури, които отиват нагоре. 20.II. Боря се с лошите мисли. Пея "Изкачвам аз". Отворих прозорчето. Звездите. Почувствах: Учителят е там, на разговор с Бога. 25.II., сряда. Нощес сънувах Учителя. Пред салона. Около Него група. Не беше светло. Аз се провирам през другите и му подавам една малка стомничка, пълна с вода и му казвам: "Мисля, че Вие ми я дадохте да я напълня". Той нищо не каза, гледа ме, и пак му казвам аз: "Мисля, че Вие ми дадохте тази стомна". Той пак нищо не ми рече, но ме гледаше с много радостно лице и ми подаде едно малко лешниче и аз излязох от кръга на хората, и го чукнах. Вътре имаше една малка ядка и тя беше много сладка. Стомната, като че остана в Него. Гледаше ме много интересно, искаше нещо да ми каже. 6.III. "Заблуждението е, човек да изисква другите да го обичат. Дали хората ви обичат, това е тяхна работа. Дали ти обичаш, това е твоя работа. Щастието на човека се заключава в свободно проявената любов към първата причина на нещата. Само този се обижда, който обича отвън, а не отвътре. Хората са нещастни, понеже търсят щастието вън от Божествения свят."

49. ВЯРАТА 10 януари 1942 г. "Да имаш вяра, значи да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверникът, който не работи. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска. Щом станете вътрешно по-силен, вие лесно ще се справите с външните условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспехи в живота си знайте, че външната среда е по-силна от вас. Какво трябва да прави човек, като пропада на изпитите си? - Той трябва да работи над себе си, да се кали." ("Служене, почит и обич", стр. 149) Днес бях на обед. Когато обеда свърши и Учителят стана да излиза, като минаваше покрай мене, ме поздрави. Вчера исках да се видя с Него. Почаках навън. Имаше много хубаво слънце. Преживях особен момент. Светла фигура. Остана за друг път да вляза при Учителя. Вярата у човека е връзката ни с Бога. "Ти казваш на някого: "Обичам те!" - Ти излизаш от света на любовта. Този, когото обичаш, не се нуждае от това да му казваш, че го обичаш. На огъня, запален от тебе ще се стоплят мнозина, ще се стопли той, без да знае."

48. ЛЮБОВТА В ЖИВОТА 23.ХII. "Степени на съзнанието". От томчето четем: "Хората наричат любов много от чувствата, които влизат в сърцето на човека, като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като оставят следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна, тя е нещо постоянно. Едно от качествата на любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето любовта присъствува, там всякакво зло и престъпление отсъствува. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде вижда и чува красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Как може този човек да отрази отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред любовта злото и престъпленията се стопяват." Отварям томчето "Божествен и човешки ясвят", стр. 170. "Какво трябва да прави човек, за да не губи любовта? - Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обущата си и да стъпи бос." Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат? Какво по-голямо страдание от това, да ти дадат благото, което желаеш, и да не можеш да го ползуваш?" (Добри и лоши условия, стр. 17) "Какво значи да обичаш и да те обичат? Да обичаш и да те обичат, значи да си помагате взаимно." (стр. 416, "Човешки и Божествен свят) "Приятно е на човека да го обичат. Той мисли, че това благо му е дадено за вечни времена. Не, човек се ползува от благата на любовта, докато чешмата тече. Човек се ползува от любовта, докато водата е чиста. Щом чистата вода престане да тече, и от чешмата почне да излиза мътна вода, човек се отказва от любовта." ("Човешки и Божествен свят", стр. 416) 5.I.1941 г. "Как може човек да измие своите погрешки и престъпления? -Чрез прилагане на закона на любовта. Преди да приложи любовта, човек трябва да я придобие. Дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. Защо трябва да обичаме? Да придобием онова, което нямате и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате известни хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после от любовта си към четвърта категория хора ще светнете/красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите." ("Човешки и Божествен свят", стр. 325-326) 9.I.1942 г. "Дето има състезание, там любовта отсъствува. Дето любовта отсъствува, там идат ограниченията." "Какво да правим, за да се освободим?" "Дайте място на Божията любов в себе си. Щом Божията любов обхване човешката душа, любовта му минава в по-висока степен: от човешка в Божествена. Божията любов прави човека силен, тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си погрешки." ("Човешки и Божествен свят", стр. 26)

47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА 12.ХII. До 11.20 бях при Учителя. Не зная в колко съм влязла. Може би в 9 часа, малко повече или малко по-рано. Най-напред заприказвах за поезията, за стихотворенията в сбирката "Чучулига". Почти всички, с изключение на твърде малко прочетох. Радвам се извънредно много. Ще има да коригирам много от тях, ще преработвам, ще прибавям куплети, ще пиша нови. Ще има да работя. "Образност", каза Учителят. Извънредно много придобих. "Е, какво значи да се влюбиш? Да се качиш на гърба на някого. Аз съм ви давал този пример с това дете, което обича да се качва на гърба на баща си. Когато то се влюби в баща си. Когато то се влюби в баща си, то му се качва на гърба.А когато слезе, на бащата му е добре, тогава той започва да се влюбва. Не е вярно, че никой не ви обича. Ами ако не сте обичани, вие нямаше да живеете. Ами слънцето ви грее. Вие сте обичани, само че не знаете кой е. При всяка любов човек трябва да расте. Любовта му да става все по-красива. Да се приближава до Божествената. Жената не трябва да иска мъжът й да обича само нея. Ако мъжът й обича красиво, тя трябва да го остави свободен, когато един мъж престане да обича другите, той представа да обича и своята жена. Хората не разбират правилно. Когато се каже любов, те разбират еротичното. А то не е така. Винаги трябва да се мисли за отношението към една душа. Любовта като отношение между две души. Когато обичаме, ако неговото добро не расте в нас, ние не го обичаме. И ако нашето добро не расте в нас, и той не ни обича. Ако някой ме обича, но не предава любовта такава, каквато е, и ако аз не оценявам любовта такава, каквато е, това не е правилно. Когато говорим за жената, която ревнува мъжа си. Ако аз съм посял една нива, трябва ли да се сърди другата нива за това? Да обичаш някого, значи да посееш в него семената на доброто, да се съберат волята на ума, на сърцето и на действието. Във всяка любов трябва да се даде подтик за по-висока любов. По-красиво да обичаш." "По-рано вие ми бяхте казали, Учителю: "Вий ще си намерите поезията! А сега дали онова, което преживях лятото, е станало причина да не стане това?" "Когато прозореца си ти затваряш, и слънцето е залязло, ще чакаш другото изгряване на слънцето. Благата идват периодично. Когато слънцето грее, вземай! Когато залезе, почивай, за да работиш пак при новото изгрява-не на слънцето. Периодичност. Любовта е работа. Тя не е удоволствие. Когато обичаш, ти като един кантонер ще дадеш свободна линия на влака, който е минал край тебе. Ти няма да го спреш да остане при тебе по-дълго време, отколкото му е определено, защото ще дойде друг влак и катастрофата е неизбежна. Пусни влака, защото в него има много други души, които имат своето предназначение. Всеки на определеното време да отиде на определеното място. Периодичността в живота."

46. БЕЗЛЮБИЕТО ОТ ЧОВЕКА, КОГОТО ОБИЧАХ Отидох при Учителя. Бях наскърбена от безлюбието на оногова, когото обичах. Каза ми: "Любовта на Бога трябва да потърсите!" Учителят беше скръбен. Говореше ми един, който ме обича. "Следователно, всеки човек, когото не можете да търпите, е незавършена картина. Вие сте влезли в ателието на Бога без негово позволение. Бог работи върху този човек, той не е завършена картина." "Искате ли хората да ви приемат добре, носете им скъпоценностите, скъпоценните камъни на вашата любов. Нека първият камък на Божествената любов, бъде скъпоценният камък на търпението." "Слушайте гласа на великата майка, която ви говори, и благодарете на Бога, че чрез нея се учите на търпение." "Казвам: обичаш ли; любиш ли, ти си свободен. Не ти трябва никакви връзки, никакви товари. Ти си свободен да слизаш от височината и да се качваш навсякъде безопасно. Свободни трябва да бъдете. Старото няма да хвърляте, докато не сте усвоили новото. Малките птички, докато се научат да хвъркат, само над гнездата хвъркат. После по-далеч. Постепенно трябва да се научите на новото и да отхвърляте старото. Но, докато научите новото, старото не трябва да го хвърляте! Когато дойде любовта и обичта във вас, всички неща, които се крият във вас, даже и най-черните, които сега имате, ще видите, какво голямо богатство са, какво богатство се крие в тях, което вие не сте разбрали. Тогава вие ще разберете, защо са дошли страданията и ще се радвате, че са минали. Сега, нека седи във вас мисълта: има две врати за освобождение. От затвора можете да излезете или по закона на обичта, или по закона на любовта. По закона обичта и любовта може да подобрите здравето си, мислите си, сърцето си. Ще имате желание да обичате едного, да обичате Бога. Туй ще бъде нещо свещено в душата ви. Да се изпълни сърцето ви с радост, че има Едного в света, Когото да обичате и има Един, Който ви обича. Тогава ще разберете, какво е любов, какво е любов към всички. Само от Бога можете да разберете, какво нещо е да обичаш всички. За да обичаш, трябва да дадеш. Дотолкова, доколкото даваш, ти обичаш. Доколкото любиш, дотолкова възприемаш с радост."

45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете. В миналото ти си била един мъж. Мъчила си толкова хора, сега тези същите са станали мъже и те те мъчат. В миналото Асен е бил жена. "Тя" те е обичала, сега ти обичаш. Тогава ти си мъчила. Днес той те мъчи. Ако той разбира, той ще се отнася по-друго и ще се освободи от кармата, която има между двама ви." Приближи Савка. Разговорът прекъсна. През цялото време Учителят се смееше, а аз се усмихвах, но няколко сълзи паднаха от очите ми. "Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето. И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор". "О, това е много хубаво, Учителю!" Той се усмихва, много доволен и много радостен. "Тъй ще го напишеш. Не, скръбта трябва да се изразява по друг начин. Не личната скръб. И често това, което преживява човек, не е негово. То е също, както един вагон когато се удари, а другите усещат сътресението. Всичко е в любовта. Безлюбието е ад. Където има любов, няма мъка... Към любовта на Бога трябва да се обърнете." "Ами ако напиша такова стихотворение, да му го изпратя ли?" "Може". Учителят се усмихва.

44. ВЗАИМОПОМОЩТА След гимнастическите упражнения, се бях спряла пред стълбите. Учителят изнесе чайничето и погледна. Аз изтичах, взех го и го напълних на чешмата. Като бях наново горе, Той отвори вратата, за да го вземе. От това, което го запитах и от това, което ми отговори разбрах, че не трябва да отсъствувам от беседа. Ученикът трябва да слуша, да поема Словото и после да го прилага. 8.Х. Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си. Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост. Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма". 30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева. И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна. Някой я бе изскубал преди това от главата ми.

43. НАЙ-ДОБРИЯТ ПОДАРЪК 1.Х. При Учителя: "Ти си от влюбчивите натури. После пък си и честолюбива. Когато обичаш, не казвай! Остави го! Едно цвете ще го полееш и ще мълчиш. Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме. Ако не е скръбта, няма да бъде разорана земята и не ще може да се сее. Когато ний направим някоя грешка, Бог се радва, че ще може да ни помогне. Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекотата. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си. А когато е много твърди, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш. Аз онези твои книги не съм ги предал. Те седят при мене. Той сега ще заминава да учи арфа в Берлин." "Ще заминава? Асен Арнаудов ще заминава?" "Да, и се тревожи сега." "Ами, Учителю, аз бях намислила да му подаря една Библия от по-рано още. И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане. Всяко нещо нито по-рано, нито по-късно."

42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА Аз съм пред Учителя. Той ми говори: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място гдето живеят съществата на Любовта. Изкуството е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Казал си една обидна дума на някого. Какво ще правиш? Как ще се накажеш и как ще си простиш? Да се биеш не можеш, да си простиш веднага, не искаш. Тогава започваш да се разговаряш с онзи, който греши. Казваш му: "Моля ти се, бъди внимателен и не се произнасяй бързо за нещата. Нали знаеш, че ти като грешиш и аз страдам". Казвате: "Как ще придобием живота?" Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога, пък подразбира служене. Тъй щото, когато работите по закона на Любовта, Вие няма да се нуждаете от пари. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще работите при 25 градуса студ? Как ще говорите или ще свирите при 25 градуса студ? За да свири цигуларя добре, салона трябва да е отоплен и да има добра акустика. Човек може да работи само при добро разположение на ума, на сърцето и на цялото тяло. Мислите ли, че като се молите ще избегнете страданието? Христос не се ли моли? Някои страдания не могат да се отменят. Христос беше умен шофьор, автомобилът му бе здрав, но условията, при които дойде бяха лоши. Бог е Любов. Божията Любов съживява. Бог е Мъдрост. Божията Мъдрост освещава. Бог е Истина. Божията Истина освобождава".

41. ЩЕ РАБОТИШ Учителят беше слязъл долу в стаята. Навън е навалял сняг. Аз мета снега по мозайката. Учителят изпраща някого в преддверието. Гледам. Неговият поглед се спира върху мене. В мене е мисълта, че като излиза Учителя и преминава, за да отиде горе, да не се спъне. Погледа, с който Той ме погледна, беше последният Му поглед, отправен върху мен. После сестра Керемидчиева, когато й казах за този момент, ми каза: "Учителят ви е погледнал и казал: "Както ти не ми даваш да падна, така и аз няма да ти дам да паднеш!" Окултен закон на съотношения. На следващия ден Учителят беше отново слезнал долу в стаята. Навън е вчерашният навалял сняг. Аз мета снега по мозайката. Учителят изпраща някого в преддверието. Гледам. Неговият поглед се спира върху мене. "Рекох, ще работиш! В това е спасението ти." След като изпрати госта, Той се приближи към мене. "Учителю, какво ще се прави, как ще се живее в тези трудни времена?" "Ще прилагаш доброто, и туй то." На следващия ден ме извика, за да ми даде следното упътване: "Вярвам в Единния Вечен и Истинен Бог, който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света". Христос казва за себе си: "Син человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот, и то изобилно. Люби, учи и свободен бъди! Това е мотото на Новото Учение". Новото Учение, което Христос проповядва трябва да се приложи първо в училищата. Това се изисква от умните и добри учители, специалисти. Майките и бащите също трябва да приложат в домът си Новото Учение. От Невидимия свят ви се отваря път да работите свободно и самостоятелно в областта на поезията. Не го изпускайте. Дръжте го."

40. ХЛЯБЪТ И СЛОВОТО Една вечер чукам на вратата. Тихо. Чувам отвътре говор. Отказвам се и се прибирам. На другата заран изкачвам стълбата и чукам. Вратата се отваря. Аз подавам хляба, белия хляб, който вечерта не исках да подам в присъствието на сестрата, която беше вътре и чийто глас познах. Учителят пое хляба и нещо каза. Разбрах. Той беше доволен от моето разрешение. Намисленото добро извърши, не се разколебавай! Една вечер нося топлата пита от Мара. Вътре е Савка. Учителят е в стаята седнал на едно кресло. Поглежда ме. Аз не зная какво да правя. Очите му са дълбоки, големи. Савка поглежда питата и казва: "Топличка е". Учителят става и поема питата от мен. Свенливо пояснявам: "От сестра ми е". Той казва нещо. Не помня целунах ли ръка. Казах си: Учителят стана от креслото да посрещне питата топла и вкусна. На следващата беседа спомена, че една сестра му е донесла хляб и Той сега същия хляб го поднася в салона на класа. Всички очакваха да видят хляба. А Той каза: "Хлябът е символ на Словото".

39. ИЗЧИСТЕНАТА ВЪТРЕШНА ПЪТЕКА Една сутрин, отивайки в града, се отбих към салона, за да видя дали Учителювата стълба е изметена. Беше 10 часа. Не, не е изметена. Оставам си раницата. Измитам стълбата и вече съм долу, мета мозайката. Чувам, че ми се говори. Дигам глава. Учителят ме гледа и говори. Не чувам. Хвърлям метлата и изтичвам. Учителят говори. Става ми страшно срамно, защото не мога да чувам. Той говори тихо. "Учителю, слухът ми пак отслабна." "Това е от притеснение." Учителят гледа към това, което съм мела, дето е метлата и казва: "Работите могат да се оправят само по този начин. Или по-точно по този начин работите се разрешават най-добре". Учителят говореше още. Мъчно ми беше, че не разбирам всичко. "Да не съжаляваш, когато нещата не се постигнат. Да се радва човек, че други са ги постигнали. Една дума сред другите става фокус." Дано някой път разбера това, което Учителят ми е казал тогава! Мъчно ми беше, че не го разбирам и да го държа вън в нетопло време. "Аз ще измия стълбите, Учителю." "Добре." Поглежда ме, Затвори вратата. Отивам, взимам леген, вода и кърпа и се изкачвам. Започвам да мия. Учителят отваря вратата. Гледа ме как мия. После затваря вратата. Измих стълбите, те светнаха. Изправих се и казах: Дано съм проправила вече собствената си човешка пътека, за да мога по нея да вървя спокойно.

38. ЗАДРЪСТЕНИЯТ ПЪТ Отново съм при Учителя. Съобщавам му: "От централния комитет ми дадоха много хубав документ за назначение." "Е, сега вие имате условия да си вземете едно по-хубаво място." "Къде, Учителю?" "Там, където обичате." Пак запитвам: "Къде?" "Където обичате!" Същото "Където обичате" повтори след няколко дена. Една сутрин отивам на беседа. Той отвори вратата на балкона и ме гледа. След това вече, с раница за път за града, пак от балкона ме гледа и ме посреща. Аз си оставям раницата в малкия салон. Когато по-късно, след като си свърших някои работи, пак с раницата на гърба, тръгвайки вече за града се обърнах, на балкона видях Учителя. Три пъти тази заран Той ме посрещна. Наблюдава моя вътрешен път. Друг път му занасям нещо, което бях приготвила. "Назначиха ли ви вас?" "Не, Учителю, още не са." "Е, ще ви назначат, ще ви назначат." Няколко дни бях болна. След оздравяването отидох при Него. Отвори вратата. Останах захласната. Хубав! С ново кожухче. Гледам Го, не мога да се нагледам от радост. Може би тогава беше: "Е, назначиха ли ви?" Аз мълча. Чайниче имаше отвън. Поглеждам го. "Да донеса ли вода?" "Да, трябва да се напълни." Тичам. Радост. Хвърча към изворчето. Една сутрин, при влизане в салона за беседа, забелязвам, че по стълбата има заледен сняг. А Учителят вече ще слиза. С лопатата се опитвам да махна заледените места. Радка Герова ми помага. Учителят отваря врата и заслизва. Бързо с метлата измитам накълцания лед. Оттеглям се и заставам до вратата. Учителят влиза и ме поглежда. Това, може би, беше среда. Преди това, в неделя сме в салона. Със сестра Клинчарова излизаме от салона. Някой говори. Дигаме глави: Учителят. "Какво правят в салона?" "Едни си приказват, други си четат беседата, а трети си почиват." "Значи добре си прекарват времето." "Искате ли нещо, Учителю?" "Не. Да се наблюдава как протича времето в хората и за какво го използват - това е истинско проучване", завършва със спокоен тон.

37. НАЗНАЧЕНИЕТО И ДАЛЕЧНОТО ПИСМО Чукам. Отваря се прозореца и Учителят се явява. "Учителю, отивам да видя назначението си. Като че далечно място ще ми дадат." "Нищо, рекох. Далечното място с аероплан е близко. Близкото с мравешки ход е далечно. Идете, рекох, идете! Идете и работете!" Гласът му беше чудно мек и пълен с любов. Дадоха ми село Филиповци. Там отидох като учителка.

36. ДВИЖЕНИЯТА Учителят е пред салона. Слънце. Наталия, Веска Несторова, аз. Запитвам го: "А как да започваме часа?" "Ще ви дам една формула: Да мислим добре, да чувстваме добре, да работим добре." Учителя даде движенията, които да придружават тия думи. Учителките ги записаха за да ги показват на учениците в училище. Днес никой вече не ги знае и помни.

35. ВОЕННОПЛЕННИКЪТ Бях в салона, където Учителя беше дошъл да види лимоните. След завръщането ми от Радомир научих, че Гошо - военнопленникът е жив. "Учителю, научих от фелдфебела, че е жив и здрав." "Жив и здрав?" (Учителят, който вървеше пред мене по пътечката към вратата на салона, се обръща.) Аз малко съм смутена: "Да, тогава какво следва? Войната още бушува. Ще се върне ли?" "Сега ще го чакате да се върне, докато премине пушека". Върна се след време жив и здрав.

34. УЧИЛИЩНАТА МОЛИТВА В КЛАС След Мърчаево, горе в антрето срещу Учителя. "Молитвата се изхвърля от часа на учениците. Дойде такава наредба от новата комунистическа власт." "Нищо. Това беше само механическа молитва." "Как ще се започва часа?" "Вътрешна молитва. Всяко дете мислено да отправи мисълта си към Бога, да се свърже с Бога. Всяко дете да изкаже в мисълта си нещо: да благодари за деня, за хляба, за слънцето. Децата да знаят, че всичко иде от Бога. Да се почитат, да си помагат. Или да се започне часа с някакво упражнение отвън, или с песен в стаята. Това е новият метод при новите условия."

33. ЧИСТОТАТА Учителят ни говори: "Водата съдържа водород и кислород. Но онова, което носи живот, то е по-висше. Водата, която я виждаме, влиза в нас и като пречисти тялото ни, излиза навън. Водата идва и от пространството, от слънцето. Това, което утолява жаждата ни, то остава. Един лош човек сред 9 добри човека е едно блато. Ако той се махне, те ще се вкиснат. Лошият човек е като канал, през който се изтичат нечистотиите. Добрият човек е комин. Природата дава изобилно, но не разточително. Ти не трябва да даваш нито повече, нито по-малко. Когато хората ни оскърбяват, те ни помагат. Светът не може да се измени. - Да накараш хората да мислят за тебе, тъй както ти искаш. Детето е разумно, само че прозорчето, през което то гледа, е малко. И колкото расте, толкова и прозорчето става по-голямо. Възможностите са в него. Майката бие детето, то я милва. Детето знае, че само с любовта то ще я смекчи. Елементите на водата се разединяват и отиват на слънцето да се обновят. После пак идват. Това е идеята за прераждането. Цялото може да се уголемява и да се намалява. Това са негови качества. То се уголемява, без да се уголеми и се намалява, без да се намали. Реалността храни човека. Една идея, която не е реална, не може да го храни. Сливиците не трябва да се махат, чрез тях се лекуват болестите. Поправената погрешка носи едно добро. Направеното добро донася две. Вие бяхте против богатите, сега не постъпвайте като тях. Човек не е кит. Дайте му да яде. В закона на черната ложа слабият ще слугува на силния. А сега силният ще слугува на слабия. Никога глупавите не са управлявали. Никога слабите не са управлявали. Бог ще тури новия порядък на нещата. Трябва да се съгласим. Всичките хора са добри, като ги бутнем някъде. Ние се борим не за това, което е в касата. Парите покваряват човека и нравите на обществото. Въздухът представлява Божествения порядък. То ще бъде, хлябът да бъде безплатен. Нещата, които поддържаме, не са верни. "Аз съм го хранил", днес някой казва. Съществата отгоре се радват. Времето е хубаво. Те вярват, че свободата е дошла. То е писано. Тази и идущата година 1945 г. е година на ликвидация. Русите сега не са това, което бяха преди 20 години. Българите са последните монархисти. Сега децата ще царуват. В човека има едно чувство да прави добро, но остави го свободен. Ако богатите се бяха отрекли от богатството, нямаше сега да бъде така зле с тях. Денят постепенно се увеличава. Това е закон. На онзи свят не можеш да крадеш. Заповядано е гъсениците да станат пеперуди. Разбира се, не всички отведнъж ще станат."

32. ПЛЕННИЦИТЕ ОТ ВОЙНАТА Запитах Учителя за Гошо и за близките му, за майка му. Гошо бе Георги Добрев, съпруг на сестра ми , който беше военнопленник някъде в Германия. "Да има вяра! Зависи от нея. Може да е в плен. Има хора, които по години не се връщат. И за там трябват хора. Те са делегации. Войната е едно изправително средство. По закон. Каквото е казал Христос, то става. Жертвуването и сега съществува. Ако те, хората, бяха направили това доброволно... Хората се разочароват. Хората искат отведнъж да свършат много работи. Ти искаш да родиш 3 ябълки. Една ще е. Едно наказание трябва да е изправително, а не наказателно."

31. УВОЛНЕНИЕ И НАЗНАЧЕНИЕ Учителят беше при изворчето под върбата. Запита ме: "Ваканцията се продължава. Ходите ли в село?" "Да." "Какво има там?" "Кмета и секретаря се уволняват." "Е, това хубаво! Сега вий ще бъдете добре." "Не съм получила назначение." "Ще получите. Вие ще бъдете добре." (29 септември 1944 г.)

30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТТА Понеделник, 4 август 1944 г. Срещам Учителя и го запитвам: "Много ме оскърбяват, какво да правя?" "На оскърблението ще му кажеш: "Радвам се, че ме намираш дете. Радвам се, че съм едно разумно дете. Искам да бъда едно разумно дете. А защо е така? Винаги след една радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта." "Войната ще се свърши за добрите хора. Ти си като един богаташ, милионер, който всичко е загубил. И сега се чуди, защо животът му е такъв, защо не му върви. За светията нещата са така: за него скръбта е само миг. Един човек носи в джоба си злато. По едно време той бръква в джоба си - празен! Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си. Той не го е загубил - радост. За обикновения човек скръбта трае дълго. Той не разбира, че нищо не е загубил." Неделя. "Учителю, защо не можах да работя през ваканцията. Защо не можах да видя времето си? Времето ми отиде във всекидневни грижи. Изтече неусетно и никаква работа не свърших." Учителят: "Колкото мравунякът е по-голям, толкова повече сламки има. Толкова повече са мравките. Мравките изяждат времето." Разбрах, че бяхме мравки от човешкия порядък.

29. ПОСВЕЩЕНИЕТО Мърчаево, август 1944 г. Среща с Учителя. Той ми говори: „На широкия планински връх слънцето изгря. Върхове, де снегове на покой остават. Долини, където извори на работа отиват. Върхове, където снегове покривала образуват. Долини, където извори избликват. Извори с изобилни чаши вода. Учителю, когато изгрееш, всички ни да огрееш. Който люби, никога не губи. Който не люби, всякога губи. Този, който обича, пръв се ползува от любовта. И всички, които обича, и те се ползват. Като слънцето: щом изгрее, огрява всичко. Не гледа, дали заслужава, или не. Любовта всичко чисти, всичко разтопява. Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез поезията."

28. МАЙКАТА Пристигнах в Мърчаево на връх Великден. Дошла съм да прекарам първия ден заедно с Учителя и братството. А за втория ден съм с намерение да пътувам за село Боденещ при мама. Разговарям с Учителя. "Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя. Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас". "Е, Вие къде искате да бъдете?" "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя. Дойде втория ден на Великден, но кой знае защо аз не заминах за София. На следващия дойдоха от София приятели и съобщиха, че е имало бомбардировка над София и е станала голямата бомбардировка по същата линия на влака, по която щях да пътувам. Тогава разбрах, че аз наистина бях останала в Мърчаево, така както бях си начертала плана, да бъда на втория ден на Великден при майка си. Учителят беше тук и баща, и майка.

27. ОРЕХЧЕТО Отидох в Мърчаево, където беше се настанило Братството с Учителя след голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. Около Учителя виждам група от гости. Учителят им дава пресни орехи, току-що обрулени от големите орехови дървета в двора на Темелко. Дойде ред, дава и на мене. Аз не го поемам добре и орехът се търкулна на земята. Не беше никак добре това за мене, защото това е знак, че аз изпускам благословението, което ми се дава чрез ръката на Учителя. Той ме погледна. Не означаваше този поглед за мене нищо хубаво. Аз се смутих и върху мене падна една мъгла от скръб. Време е да тръгна за София и оттам за село. Не помня какво е било и как съм схванала недоволството на Учителя от мене след като аз изпуснах ореха. Той затвори вратата на стаята си, прибра се вътре, след което аз трябваше да си тръгна за София. Аз не можах да направя това. Скръб, скръб. Как ще дочакам деня, когато отново ще се намеря тук. Как ще се прекара това време на село. Правя къси разходки из двора на Темелко и все не мога да се успокоя и да си тръгна оттам. И ето Учителят слиза по стълбите от верандата на къщата, върви, гледа към мене и с едно движение на ръката си към постройката накъдето се бе насочил ми каза: "Да видим, рекох, как работят майсторите. Да видим какво са направили майсторите". Разположен, усмихнат, Той е пълен с Любов към мен. Разбрах добре, че до Него е дошла моята скръб и моята изповед. "Как ще дочакам тоя ден, когато отново ще Го видя." Изведнъж скръбта, която ме бе обвила като мъгла се разсея и отново изгря слънцето в моята душа.

26. ПАНЕВРИТМИЯТА На Изгрева имаше една голяма поляна. На поляната по средата имаше един стълб с една крушка. Там имаше скамейки за музикантите, които седяха и свиреха. Учителят е при музикантите, а на страни от Него група братя и сестри упражняват упражнението "Пентаграма" от Паневритмията. Той ги наблюдаваше. По едно време Учителят стана да покаже как трябва да се правят кръговете, по какъв начин да се правят, както и движението на ръцете. После музикантите засвириха, групата заигра упражненията и стигнаха до онова място, на което Учителят им показа как правилно да го играят. Те го изиграха така както бе им го показал. Учителят се обърна към мене. Аз стоях до Него и не взимах участие в играта. "Тези движения, рекох, са хубави за децата." Аз изпитах едно засрамване в себе си: Че нали аз не мога да ги правя. Аз мога да си служа само с едната ръка. Как ще ги покажа на децата? Учителят се обръща към мен и пак същото каза: "Тези движения са хубави за децата". Изпитвам същото свиване на сърцето в мен. Скръб, стеснение голямо. Учителят за трети път се обръща: "Тези движения са хубави за децата" Запомних ги, записах ги и ги предавам на вас. Вие ще направите онова, което аз не можах. Вие, следващите поколения.