Ани

4. Детето, което напълно отрече човешкия свят Така това дете напълно отрече човешкия свят. Хората бяха сурови и груби! Те го раняваха непрестанно! Те нямаха и най-малка представа за света, в който то живееше. Какъв свят беше той! От малката къща с южен прозорец, от който се виждаше само парче небе, не можех да получа нищо, което да ме зарадва и вдъхнови. Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което още живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки, изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов. А в обстановката ми нямаше нито помен от него! Този груб, мрачен свят, затвор и пустиня бе непоносим за нежното, чувствително дете. Мечтаех за красота, за златокоси кукли, за играчки, а какво получих? Малка порцеланова кукличка, с прилепени ръце и крака, с черни порцеланови коси! Това е единствената играчка на цялото ми детство. Получих я, когато лежах тежко болна от паратиф - татко ми я подаде през прозореца. Седях край прозореца и гледах как минават белите априлски облаци по небето - те взимаха чудновати форми - ето полянка с бели агънца - чуден свят бяха облаците - много по-близък до онзи вътрешен свят, в който непрестанно живеех, отколкото външната обстановка, която ми бе противна, чужда и задушаваща.

3. Почувствах се излишна на земята Човешкият живот е тема, която чака своето развитие. Никой не може да развие чужда тема. Всеки сам ще работи върху собствения си живот. Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне? Не ще ли заглуши есенната буря?" Питаш се, защото вятърът е силен. А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската канара. Той се скрива като планински ручей в камъните и ти мислиш, че завинаги е изчезнал, но, ето го! Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей. Така животът в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей. Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли?" Бях много малка, но тези думи се записаха с огнени букви в съзнанието ми. Боледувах, често боледувах и животът едва намираше опорна точка някъде в мен, та се почувствах крайно изумена от въпроса, който татко ми отправи. Та нима той не виждаше, че аз едва живеех и правех усилия за това. Не беше ли крайно жестоко да ми зададе такъв въпрос. Аз нищо не отговорих, а само една загнездила се отдавна в сърцето ми болка се раздвижи и усили повече от всякога. Значи, всички мислеха, че аз не съм годна да живея, че нямам ония качества, които правят човека човек! Детският ми ум се помрачи от мъката на сърцето ми. Почувствах се излишна на земята. Оттогава се занизаха тъмни години, които не можеха да се опишат. Да имаш съзнание за малоценност е много страшно нещо. Това чувство се разраства като някоя стоглава хидра в сърцето и ума ти и поглъща всичките ти жизнени сокове и радости. Смяташ, че никой не те обича, че си по-долен от другите и излишен в света. Ето как започна минорната тема на живота ми - като малкото ручейче, потънало в планинските скали. Дали щеше да види някога слънцето? Дали щеше да запляска радостно ръце сред цъфнали поляни, или потънало в тъмната земя щеше да остане завинаги там? Детският ми ум не можеше да отговори на този въпрос. Детето само страда в безизходица, затова страданията му са тежки и почти непоносими. А не е ли вярата на родителите в детето, онзи светъл лъч, който озарява живота му и пътя му и който го изпълва с надежда? Дете, което се чувствува излишно на земята, е най-нещастното създание в цялата вселена. Какво е вселената пред онзи малък слънчев свят, който детето носи на земята? Не е ли този свят жадуваният рай от нас, възрастните? Този девствен свят на чисти образи и мечти, тази непокварена любов, която блика от сърцето и очите на детето - не е ли това блаженството, за което закопняват душите ни, когато надраснем детството си?

2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето Светлите фарове, обаче, които показват пътя на безбройните кораби по нощните морета и океани, са осъдени да бъдат неми наблюдатели на природните стихии. Те стоят високо над вълните, но дъхът и грохотът на бурите непрестанно ги облъхва. Вълните безспирно стенат и се разбиват в подножието им. Океанът никога не спи. Това е човешкият свят - свят, който тепърва ще се организира по висшите принципи на битието, за да придобие хармонията и равновесието, които са присъщи на един възвишен живот. Сега е епохата на големите катаклизми и сътресения, които с гръмогласни слова напомнят на човека, че земята не е място за покой, че тя не е неговия постоянен дом, а само една спирка в безкрайния му път, където той може нагледно да научи най-висшите уроци на живота. Който дойде на земята, минава през вратата, над която стои с огнени букви надписа: "Място на страдания и противоречия". Но, пътнико, ще потънеш ли във вълните на страданията и ще угаснеш ли в разпятието на противоречията? От теб зависи. Колкото по-скоро се научиш да плаваш и колкото по-бързо достигнеш до възкресението, толкова по- добре за теб! Страданията тук те карат да разрешиш правилно задачите си, а противоречията съществуват, докато намериш центъра на примирението им. Кръстът - знак на противоречията, трябва да се разреши. Математикът знае, че той представлява диагоналите на окръжността, на сферата. Щом се движиш по диагоналите, ще намериш центъра, защото разрешението не е в тях, а в центъра, който е образувал сферата. Разрешението на земните задачи не е на физическото поле. Истината е извън триизмерния свят. Там ще я търсим. Затова човек трябва да стане музикант, творец и да се извиси над материята. Пътят на съзнанието е труден и дълъг Не спирай и не замръзвай на някоя точка на земята, защото е опасно! Колко съзнания стоят заровени като архаични реликви под пластовете на материята, от която, като корени в земята, не могат да се изтръгнат! Не разпъвай съзнанието си на дървен кръст- страшно е това положение! Всички условия на земята - непостоянството, преходността на физическия свят, ти говорят, че не трябва тук да спираш. Тук не е мястото ти. Ще ходиш по земята, но главата ти да е на слънцето. Там е източникът на съзнателния живот. Оттам ще дойде разрешението на всичките ти задачи. Оттам иде светлината и виделината в душата ти. А слънцето е символа на Вечния Дух, който храни и поддържа вселената. Този Дух непрестанно работи като вътрешен принцип във всичко живо. Той създава единство от многообразието, той държи вселената в едно хармонично цяло, той обединява органите ти в органично единство. Пътят към възход е пътят на придобиване на Всемирния Дух. (Забележка. Текстът е допълнен с разговор върху ръкописа на Весела с д-р Вергилий Кръстев, записан на магнетофонна лента и специално изваден за този том.) Вергилий Кръстев - В.К: Сега, целта на този обзор е, аз да ви задавам някои въпроси, а вие ще отговаряте съобразно страниците, и по този начин ние ще направим едно второ допълнено издание, което ще бъде по-подробно. Сега, прави впечатление, че увода, който сте направили, е изключително добър. Добър увод. Забележки към него нямам. На с. 2, тука долу отбелязвате за страданията, и кръстът е знак на противоречията, трябва да се разреши.(Забележка. Обозначените страници, които се цитират са взети от оригиналния ръкопис на Весела, по който е работил съставителя на "Изгревът".) Сега, аз си спомням, спомням си, че вие навремето ми разказвахте, че кръстът е диагоналите на сферата, а разрешението е в центъра, на слънцето, където е символа на Вечния Дух. Сега, аз искам да се свържа с вашият хороскоп, който вие сте ми разказвали навремето, че имате някаква квадратура и онези опитности, които вие сте имали с Учителя по отношение на тази квадратура. Вие сте питали и той ви е казал, че разрешението върви по диагоналите. Спомняте ли си това нещо? Весела Несторова - Весела: Да. Учителят ми беше казал, когато му казах, че имам в хороскопа "космичният кръст", той каза, че кръстът се разрешава, като го задвижим кръгообразно, като завъртим кръста кръгообразно, той става диагонален на сферата, и образуваме сфера. Следователно противоречията се разрешават в съвършения живот, чиито център е центъра на кръста и сферата, а не кръста. Кръстът не може, земята е кръст, земният живот е разпятие между дух и материя. Човек не може да разреши това противоречие по никакъв начин, освен по Божествен начин, чрез преобразяване, преминаване от една форма в друга. Както човек не може да напредва духовно, ако той не се преражда. Като хвърля земната обвивка и получава нова, той се ражда на все по-високо стъпало към съвършенство, следователно разрешението на противоречията е в промяната една форма в друга, по-съвършена. Кръстът е несъвършена форма, сферата е съвършена, всички небесни тела са сферични, най-малко съпротивление има в сферата. В.К.: Спомням си във връзка с това, че Учителят винаги казва: "Когато имате противоречия на дадено поле, то разрешението е в по-горното поле". Весела: Да. На земята противоречията не се разрешават никак. В духовният свят се разрешават 50/100, в Божественият свят 100/100. В материалният свят е статичния живот, в духовният свят е динамиката, движението. Задачите се разрешават чрез движение, усилване на вибрациите. Ако ти си в едно понижено, нисшо състояние, ако повишиш вибрациите и състоянието ти ще се измени.

XI Весела Несторова ПЪТИЩА КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО "БЪДЕТЕ В СВЕТА, НО СВЕТЪТ ДА НЕ БЪДЕ ВЪВ ВАС" Учителят ЧАСТ I. Пътят към ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ЧАСТ II. "ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО", с. МЪРЧАЕВО, 1944 г.

21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов. Петър Тихчев. Видни последователи на Учителя са живели и работили в Свищов - сред тях от най-първите е Петър Тихчев, назначен за пастор в Свищов още по времето на обучението на Учителя в Американското богословско училище тук. Бил е негов хазаин, а в последствие е канен лично от Учителя за да участва в срещите на Синархическата верига на Всемирното Бяло Братство. Той е сред поканените участници от годишната среща на веригата през 1910 година между 14 и 18 август в Търново - от записките на Петко Гумнеров се вижда, че Петър Тихчев, който тогава е бил пастор в Русе, е заемал място шести според времето на неговото поканване за участие във Веригата от южната страна на масата на Господнята вечеря. Седял е между Никола Янев от Бургас и Петко Епитропов от Пловдив. Всеки от участниците е донесъл за осветяване в олтара съестни продукти. На Петър Тихчев се е паднало да донесе хляб. Всички присъстващи единодушно избират Петър Тихчев, за участника, който да посочи една страница от библията за да бъде прочетена от Учителя. Прочетено е Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3-ти стих до края. На следващата 1911 година той пак присъства на събора на Веригата от 15 до 21 август и на 19 август по внушение на Духа той избра страница 1033, стих 3 от Библията на Учителя, който прочете него и от Послание към Евреите, глава 8. През 1912 Петър Тихчев участва в събора в Търново. Записано е че е роден в село Беброво, понастоящем живущ в Русе. Този път мястото, което заема е номер 12 от северната страна на масата. По-късно по разпореждане на Учителя той раздава на всички хляба и виното на Господнята вечеря. [24-446, 453,460] Боян Боев (1883-1963 г.). Боян Боев е роден в Бургас. Завършил е естествени науки в Софийския университет. Учителствал с за известно време 1923-1924 г. в Свищов в реалната гимназия. Той идва тук от Панагюрище, където е участвал в диспут по духовни теми и е уволнен като учител по настояване на свещениците. Бива назначен в гимназията в Свищов за учител по естествени науки. Участва активно в живота на братската група, изнася три публични сказки по духовни въпроси. Тук отново си навлича неприязън от страна на свещениците. Заедно със Слави Гюдеров разчита стенограмите направени от беседи на Учителя при посещенията им от Слави. Двамата изпращат стенографските тетрадки за сверяване в София от другите стенографи на Учителя, след което са им били върнати. Петър Димков (1886-1981 г.). Петър Димков е роден в София в семейството на свещеник. Завършил Висша военна академия в Петербург. През време на военната си служба е обиколил много градове и навсякъде е вършил родолюбиви дела. Бил е командир на полка в Свищов и първоначално отсяда у капелмайстора Тодор Иванов - баща на съпруга на Екатерина Иванова Атанас Иванов. Никола Гръблев. За известно време Никола Гръблев е служил като офицер в полка в Свищов. Оставил впечатления у колегите си на смел и доблестен офицер Никола Гръблев е преместен от Свищов в Добруджа. Възкресен Анастасов. Възкресен Анастасов е роден в Ямбол. Учителствал е в Тополовград от 1925-1933 година. Брат Възкресен Анастасов е бил директор на Държавната търговска гимназия в Свищов 1945-1946 г. По същото време там работи като учителка по български език Славка Мънзова от братската група в Свищов. И двамата са посещавали молитвените събрания в домът на Санка и Иван Саръбееви. През 1976 година Възкресен Анастасов е бил представител на Бялото братство при съставянето и подаването на изложение-молба от верска общност "Бяло братство" до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков за разрешение да се запази мястото на Учителя. Отговорът до Бялото братство подписан от Людмила Живкова е изпратен до Възкресен Анастасов на адреса му в София: бул. Скобелев 45.. Тодор Симеонов (1905-1987 г.). Тодор Симеонов е роден през 1905 година в Панагюрище. Ученик е на брат Боян Боев в панагюрската гимназия Завършил е математика в Софийския държавен университет Бил е учител в Хасково, а след това преподава математика в Държавната търговска гимназия в Свищов 1931-1933 г. Заминава за Чехословакия, където завършва инженерство. Владее астрология, която прилага в тесен кръг на своите приятели.

20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца 1951 04.01.1951 Нешка Анева от София пише писмо до Стефан Тошев в Севлиево, Обични ми братко, Предполагам, че може би, съм Ви нанесла известно огорчение като тъй позабавих преписа и предаване писмото ви циркуляр. Но, като ви кажа уважителните причини - пречки, вярвам ще ме извините. Веднага след получаване писмото, което едвам успях само да го прочета два пъти последователно със сълзи от умиление и възторг, почнах да се готвя за препис според уважаемите Ви наставления, съобщиха ми, че едното Иванчово детенце сериозно заболяло! Нямаше как, трябваше да ида на помощ като си мислех, че ще се върна след ден два най-много, а то се наложи неочаквано да остана повечко у тях, защото те и двамата са на работа и то често денонощно. След това се нареди така, че те поеха изцяло грижите около детето и аз си дойдох. Обаче щом влязох в къщи едва запалих печката и ме втресе. Такова нещо на себе си като че ли в живота си не помня! Легнах и няколко дни в пълен пост само по малко топла водица така до тази сутрин, когато дойде Блажко, едва можах през прозореца да му се обадя. Прощавайте, че тъй дълго Ви занимавам със себе си. Това правя повече да споделя моята опитност в случая: като се молех и търсех причината на заболяването ми, каза ми се, че съм се натоварила пряко силите си. Веднага си обясних всичко. Няколко дни там потопена в онази гъста, тъмна атмосфера - при моите хора /Иванчови/, които живеят съвършено без опора, без компас, даже без кормило, съвършено безпомощни сред ужасната днес житейска буря, не можеше другояче! Поех, попих всичката им мъка и тегота и трябваше толкоз време да трансформирам всичко това. Майчината милост и любов понякога достигат до предел на неразумност си мисля! Колко за голямо съжаление са хората, които живеят без вяра в този свят!! Противоречията ги следват непрестанно под какви ли не форми. Трябва само да се молим Бог да им даде сили да решават задачите си, а не да поемаме изцяло товара им. Това е за мен за поука. Вие добре знаете този закон. Прощавайте, че малко нервно пиша: още съм изтощена, но минава веч слава Богу. Тази сутрин се почуствувах по-леко, станах да видя накъде съм, а писмото Ви ми е всякога в ума. Искам веднага да го препиша и сама отнеса на брат Бояна, а същевременно паклично да отида и помоля брат Жечо да го препише на пишеща машина и ще тръгна да го давам за прочит според наставленията Ви навсякъде където трябва. Успях да го прочета на няколко души, мои близки сериозни и ревностни хора, които горещо желаят да си го препишат. Трите книги, подвързани, които Блажко ми донесе веднага за един ден ги грабнаха за прочит и да си ги купят. Много интересен е единия случай: Една много добра сериозна сестра, никога не бе идвала, същия ден когато получих книгите и се готвех за Иванчови, тя ненадейно идва, като казва, че нещо я е тикало за у дома. Имала някакви въпроси, на които отдавна търсела отговор. Щом седна, едната останала книга на масата /другите две още сутринта вземаха все тъй "случайно" и с голям интерес/, спря вниманието и, грабна я и с едно случайно отваряне високо извика - ах, ето, ето отговора на моите въпроси! Каква е тази книга? Мога ли да я взема? - и я грабна жадно и засмяна си отиде да я чете. Записвам имената им за да ги прибирам и пак другаде да ги давам. Бог да Ви благослови добри ми братко. Колко хубаво, светло и красиво сте работили и работите за Славата Негова. 5.01.1951 г. Снощи надвечер получих отворената Ви картичка и таз сутрин рано, взех че преписах писмото и в края на преписването получих и второто Ви писмо - големия плик. Сложих първото писмо - дето е до мен в един голям плик и наедно с писъмцето Ви до брат Боян, по една сестричка вярна, веднага изпратих до брат Боян наедно със записка от мен. Много мъгляво е та още не смея да излизам за да предам лично писмата както желая. Но и аз хубаво му писах всичко с любов. Ще извикам Верка Куртева /снощи до късно бе на работа/ ще и прочета писмата, и с радост, ще раздаваме книгите дето трябва. Ще работим! Нали това е целта на живота ни. Вие добре знаете. Преди известно време, като се помолих да ми се открие нещо от Учителя и Бога, сърдечно се помолих и сънувам че съм назначена пощенски раздавач на писма. Пред мен една големичка чанта, вътре писма за раздаване и /О, радост за мен/! Това два бели и хубави хлябове; единият за мен ми се казва, а от другия по парче хляб наедно с писмата ще раздавам. Този сън в тайна голяма Ви поверявам, като на най-близък мой брат. Да не става достояние никъде, моля. И действително, идват хора, сами ме намират, жадни вперили очи и уши с радост поглъщат каквото им се каже. Понякога и аз самата се чудя на чудните Божии дела! Нели цял живот съм копняла и се молила за работа, истинска работа! Слава, слава на Бога и Учителя Христа! Ето трите книги наведнъж за една сутрин с най-голям жар ги грабнаха и по-раншните - една Ваша и друга моя също се четат под списък. Ще кажа на Аламанчева да даде 10 книги за Влад Пашов за подвързване. Ако искате и намерите за добре, писмото, приготвено за Свищов, изпратете го до сестра Станка Винарова в Кюстендил, ул. Гороцветна № 44. Тя е извънредно ревностна сестра и имаме там добри приятели. Тя много ме обича. Бях есента при тях. Ще и пиша сега, че ако получи писмото след прочитане от всички там да си го препише и препрати оригинала до Свищов - Иванчо Саръбеев, ул. Ем. Шишманов № 29. Ако речете, може Вие направо до Свищов на този адрес да го изпратите. За брат Боян се молихме няколко пъти веч и пак ще се молим. Ч.Р.Хр! на Всички Ви, скъпи мои братко, сестричко Марийке, Светленце и Блажко - две ангелчета Божий! Нека дълбоко в душите си да отпразнуваме този високо тържествен ден когато по висше благоволение зора от висотата ни посети и благодатта и истината озариха сърцата и душите ни! Слава на преблагия ни Небесен Отец. Слава и на Учителя Христа, който тогаз и сега с нова светлина и нов красив подем, дойде да ни напомни Вечните Истини и напълно осмисли и ощастливи живота ни! Неизказано и безмерно благодарим! Ч.И.Д скъпи братко! Горещо стискам ръката Ви и от все сърце желая все тъй здрав, бодър, весел, духом окрилен с просветнали живот и дела, неуморно до дълбока старост да бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца! Амин! Сърдечно целувам всички Ви в Господа, мил привет и поздрав на Братя Калименови, Черневи и всички приятели, Ваша Нешка Анева. Понеже писмото ми е поокаляно духовно, психически с болежки и други, моля изгорете го и измийте ръцете си "иначе аз съм била и съм здрава и добре слава Богу". Ще помоля Жечо за преписи. Ще ида у тях да прочетем писмото и в неделя ще го предам на Звездински, защото само тогава той идва тук и не зная адреса му. 1956 г. В София почива Пенка Кодова.

19. Да просветне лицето ни със Божията светлина! 1950 09.04.1950. От София Нешка Анева пише писмо до Стефан Тошев в Севлиево Мили и обични ми всички, Честито възкресение Христово и имен ден на Блажко! Да просветне лицето ни със Божията светлина! Да сме носители на Неговата съвършена Любов. Любовта дето Бог живее, дето мир царува и радост пълни сърцата ни! Мили, най-сърдечни привети от всички ни, Ваша Нешка Анева.

18. Следшколен период 1945 -1951 г. Братята и сестрите от Свищов продължават да прилагат живите идеи на Словото в трудните години на тоталитарния период след заминаването на Учителя през 1944 г Запазени са писма, от които се вижда, че практикуването е приспособено към условията на гонение, преследване и изземване на литературата с беседи от официалната власт. Например основателят на групата Стефан Тошев успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написва хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпраща в братските кръжоци в страната, включително и до Свищов. Тях той наричаше "Кратки духовни съчинения". Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина. 1945 През февруари в Държавната търговска Гимназия в Свищов е назначена за преподавател по български език Славка Мънзова, следовничка на Учителя от Свищов. За нея Християнка Иванова разказва, че е посещавала молитвените събрания в домът на Саръбееви. Колегата и от Държавната търговска гимназия Кирил Живков споделя отличните си впечатления от работата и там. "Тя е изискано, но скромно облечена, винаги разположена да общува с околните, с жив интерес към събитията в колектива и извън него. Скромността беше характерна за нея. Изживяваше дълбоко случките в преподавателската си работа, но запазваше самообладание при лош успех на някои ученици. Беше ерудирана и често цитираше автори от различни литературни произведения. Съпругът и беше агроном и имаха една дъщеря. Беше грижовна майка и съпруга". През май 1945 година за директор на Държавната търговска гимназия - тогава икономически техникум - Свищов е назначен Възкресен Иванов Анастасов от София. Списък на лицата получавали книги чрез Боян Боев от град Свищов: 1. Виржиния Станчева 2. Денчо Ст. Денев ул. "XIV" безименна 3. Екатерина Иванова /Тица Иванова/ 4. Лазар Караламбов /преселил се в Силистра/ 5. Иван Саръбеев, ул. "Ем. Шишманов" № 29 6. Слави Гюдеров 7. Ана Ненова, 8. Димитър Димитров ул. Цар Борис 21 9. Свещеник Христо Минчев 10. Бариел Лазаров, чиновник в митницата. 11. Мара Абаджиева 12. Руска Славева Гюдерова 13. Цвятко Ангелов, ул. "Ем. Шишманов" 28 14. Борис Парашкевов, книжарница "Лотус" 15. Методи Гюдеров (предприемач) 16. Симеон Иванов (манифактурист) 17. Пенка Недялкова Димитрова 18. Димитър Недялков Димитров 19. Невянка Георгиева Христова 20. Атанас Вълков Христов, търговец 21. Георги Иванов Вълков - студент 22. Стоян Мушмов (Гюдеров зет) Забележка: 1 Този списък лично го е вписвал в един голям тефтер Боян Боев. 2. Половината списък е написан по старият правопис до 1945 г. до № 10. На другата страница има графа за изплащане на сумите за получените книги. 3.Преписа на Списъка е изготвен лично от Вергилий Кръстев 1949 Брат Боян Боев разпраща списъка на ръководителите на клоновете на братството из страната в 61 населени места в страната.

17.Никакъв наем няма да ти вземам 1938 Спомен на брат Гради Минчев за сестри и братя от Свищов: "Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе в къщи и ми каза: "Брат, ето аз съм шивачка", имаше две-три момичета там да и помагат. "Вечер стаята е свободна. Ще спиш тука." Викам: "Добре сестра. Ами колко лева наем ще ми вземаш?"" Никакъв наем няма да ти вземам. Ще идваш тук и ще ми бъде много драго". След няколко дена пристига в Свищов сестра Цветка Симеонова (Щилянова). Тя нали беше художничка, а знаеше, че работя на пристанището. Намери ме значи на работата ми аз я разходих по Дунава с лодка. Сестра Виржиния пък, понеже не ми взема наем, аз и направих някои работи, като мивка, казанче за мивката и и помагах каквото мога през свободното си време.[20-228] 1939 1939 на 22 март Учителят записва посланието към учениците "Вечният завет на Духа" 1942 Учителят завършва Паневритмията със Слънчеви лъчи и Пентаграма 1944 Учителят си заминава от този свят. При изпращането му присъстват живеещите на Изгрева приятели от Свищов: Нешка Анева, Йустина Халачева, Саша Халачева, Надежда Конова, Тодорица Станчева, Невянка Богданова.

16. Дерзайте в Господа и Вие братко и сестричко 1932 1932 .07.05 От Нешка Анева в София до Стефан Тошев в Севлиево Обични ни братко и сестричко, Колко много съм виновна загдето тъй дълго замълчах. Моля ви се извинете ме. Толкоз много съм имала всякога да ви пиша и говоря като на най-близки хора и тъй често съм чувствувала необходимост да споделя тежките изживявания от година насам, но не съм могла. Тук сме от месец октомври миналата година. Иванчо стажува. Свърши по математика, а Любо - гимназия. Принудени бяхме да дойдем тук и зарад Анчо па и нямаше смисъл повече стоенето ни в Плевен. С голяма надежда бяхме, че Анчо с божия помощ ще оздравее, но не било тъй отредено! Знам, че той не е умрял, чувстваме даже присъствието му всякога между нас, но все тежко и мъчно ни е ! Особено Иванчо бе много съкрушен и толкоз много е отслабнал поради безсъние от милост по татко си и мъка че ми е жал като го гледам тъй отслабнал без апетит и като че ли живота за него съвсем загуби смисъл. Благодарение, че наскоро след заминаването татко му насън му казал че не е умрял а че е жив и че свободно си ходи сега навсякъде. От този момент като че ли малко почна да се поуспокоява. Живеем тук в Подуене хубавичка, удобна квартира, но 1300 лева наем ми е тежичък сега защото оставам само с моята пенсия а от Анчовата само мама ще взема около 1000 лева /още не са определили/. Мама и тя много западна и телом и духом, но какво да се прави! От този живот тук по добро не може се очаква. На всяка крачка скърби и разочарования! Истинският живот, обаче седи вън от всичко това тъй временно и преходно! Живеем в Господа! С жива вяра и Надежда в него. Който за нас е приготвил такива красота и блаженство, каквито око не е видело и ухо не е чуло! А тук всичко е суетно! Дерзайте в Господа и Вие - добри ми братко и сестричко Марийке! Най сърдечно стискаме ръцете ви и споделяме вашата временна раздяла с миличкото Любче. Не знам Божиите пътища и планове, едно обаче знаем, че всичко е за добро. Утешавайте се и вие в Господа. Братко дължимата сума 126 лева остала до сега по недоразумение между мен и Анчо изпращам подир няколко дни със запис и моля извинение. Мислех, че той Ви я изпратил, а той ми каза при заминаване от Плевен август аз да Ви я изпратя, но не можах до сега. Приемете с Марийка и Светлозарчо хиляди поздрави от всички ни. Поздравете и баба Хаджийка. Мил привет от сестра Нешка. И Анчовите благодарности и голяма Любов и признателност имайте. Молете се и за него, моля братко. Картичка по коледа получихме. Сърдечно благодаря и за картичката по Великден. 1933 Тодорица Станчева посещава сутрешните беседи, които Учителят започва да изнася преди изгрев "Утринни слова" 1934 Тодорица Станчева участва в разучаването на преподаваните от Учителя първи паневритмични упражнения съставени от мелодия, текст и пластични движения 1935 В Свищов почива Д-р Димитър Халачев .

15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 1931 От Анчо Анев от Плевен до Стефан Тошев в Севлиево Любезни бр. Стефане, Писмото ти изпълнено със съвети и добри пожелания получих. Много ти благодаря брат. Ти си тъй добър и искренен че не мога да не си взема бележка от напътствените слова, които ми изпращаш. Те идат навреме и вярвам ще имат добри резултати. Вярно е, че с Учителя скоро не съм се срещал, обаче да съм омаловажил мисията му, не. За мен той остава същия както преди. И не може другояче, защото нищо лошо в него не съм видял. Той за мен остава образец на чистота и святост - на безукоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина. Геновото смущение или търсене правото си както той обича да се изразява, е във неговите връзки с духове, които му разкриват работи, които не са от моя компетентност, защото нямам разбиранията и виждания с които да преценявам източниците им, а от там да съдя за произхода им. Следователно, той ще тегли последствието за злото, ако действително е отишъл там и за доброто ако се е намерил прав пред Бога. Да остана при него след като го напуснаха братя и сестри в Свищов има по дълбоки причини обикновените виждания и човешки умозаключения. Останах при тези, които както и ти, брат, споменуваш, които станаха причина да се съберем и да изпратим Божията благодат, защото те ни отвориха пътят, очите и възвърнаха душите към възкресение. Мирът, който се носеше, словото което се изливаше като струя и ни караше да скачаме от земята и със сълзи да благодарим на Бога за неизказаната Му милост към нас Свищовци не беше дело на человеци, нито на паднали духове, а беше свише благоволение, където вземаха участие Светли Духове. Това продължи ти знаеш брат, колко дълго и то чрез този брат Гено. Напоследък наистина стана нещо с него. Паднал ли е той, казах, това е от друга компетентност а не от моя. Защото и тук има скрити работи, които нито са откровение, нито са ясновидение, нито пък със цитати от библията могат да се доловят Ти вярваш ли, брат, че ръководството на Йоан Богослов, апостол Павел, Исая и пр. и пр. не е от Бялото братство? Че те са служители на черната ложа!.-..За тях аз стоя под този шатър, очаквайки тяхната мощна подкрепа и връзка с небето с ангелския свят. Ако това е противно на Бога - падение, тогава кое е истина? Че Гено правил глупости, това е негово. Ако не можем да го отвърнем от тях, няма да вземаме участие в тях. Все пак нашата длъжност е да не бягаме от огъня защото имал свойства да изгаря, но да помогнем на тия, които горят като разбира се пазим и себе си да не изгорим. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си на средата на пътя, защото му се приспало и заспал. Пази го от вълците. Той ще ти благодари и Бог ще те възнагради за верността ти. Дълбоки и скрити неща има в човешката душа и дух. Странствувала е тя дълго, събрала и добри и лоши навици и днес когато тя ще трябва да се освободи от лошото - от онова което и е причинявало макар и временни удоволствия - не може да не изпитат болезни. Страданията, които често нарушават равновесието идат не от днес и вчера - от този живот - а от животи, които днес изразяват съпротивата си, защото виждат че царството им чезне наречено още в нас ликвидация на кармата. Е при такова положение има ли нещо странно, че един брат вчера уважаван от всички днес когато се е налапал с много вода повръщал за да изкара тази вода за да не причини в него смърт. Аз тъй слагам въпроса с него. Той в силните си преживявания болките го карат да вика и да обвинява тогоз и оногоз че те са му причинили тези болки, когато те само добро са му мислили и добро правили. Разбира се обвиненията остават безпредметни към тогоз към когото се отправят, защото не са действителни, а обвиняемия без сила, защото това е неговата слабост Попарата, която дробим ще я сърбаме, нали ме разбираш брат това е положението на Гено. Тези противоречия -контрасти - които извикват в него днес утре може и в нас бури това е да изгори в Божествения огън всичко излишно, непотребно, събирано с векове, за да дойде чистотата последвана от Любов, Мъдрост и бъде истински служител на Божията Виделина, облечен в мантията на Божията правда да стане служител на живия Бог -носител на неговия живот на Божията мъдрост, правда, мир и любов, какъвто е днес уважавания и високо почитан от нас Учителя. Тия които ни събраха преди 10 години и се радвахме на този "Мир" искат днес от Гени това да направят като нещо изпуснат и нас защото и ние пихме от тая жива вода и ядохме живият хляб. Бъди здрав брат. Да бъде целия ти дом в мир. Братския ми привет, Анчо

14. Престъпление спрямо Божествената Истина 10.04.1930 От Иустинка Халачева в Троян до Стефан Тошев в Севлиево Любезни брат, Точно и ясно не ще мога да Ви осведомя по интересующия Ви въпрос, но доколкото схванах и разбрах, работата беше така: В Свищов действително стана разцепление но в продължение на цяла година никой освен може би Генчо не подозираше че се засяга името на Учителя в смисъл да се изключва като върховата и централната личност на нашето дело. Разцеплението стана по видимо от външни чисто лични спорове и недоразумения, истинската причина се разбра много по късно. Не знам дали Ви е известно, че фактически ръководител на нашите събрания се считаше бр. Генчо, въпреки че външно тая рол се изпълняваше от бр. Анчо, а по-късно след неговото преместване в Плевен от с. Пенка Димитрова. Всички ние в братството обичахме тоя младеж, който с такъв ентусиазъм предаде се на служене Богу, а и имаше дарби от небето, самата аз имах случай да проверя това, но затова свидетелствуваха добри и предани наши братя и сестри, като Анчо, Нешка, Слави и Пенка. И ето от тука се започнаха тия малки грапавини, които по късно дадоха това разделение. "Брат Генчо е една душа на която проговори Бог" или "Брат Генчо е един съсъд чрез който Бог ще излее своята благодат над свищовците" - това се чуваше постоянно и се туряше като назидание на ония малцина, които не одобряват тоя консерватизъм в братството и искаха да чувстват една по свободна и лека атмосфера в събранията. /Може би и не е важно това, но ще помена че напълно бих предана на Генчо зер считах, че той е близък и любим ученик на Учителя/. Всички в братството се надпреварваха да му окажат почит и уважение, като първо място на трапезата, благоговейно слушат когато той говореше, дори и общо ставане на крака при неговото влизане в клас или събрание. Всичкото туй не закъсня да даде своите отрицателни резултати. Честолюбив и горд до болезненост, той се възвеличи за една личност, за един учител. Цяла година мина в това неуяснено положение между мнозина братя и сестри се по явно да се чува недоумение от неговите постъпки, защото той се държеше понякога крайно арогантно. Когато по миналото лято се намери покана за събор, тогава Пенка открито и явно заяви, че отдавна вече те прекъснаха своите връзки с Учителя. И като централна личност, която го заместваше става Генчо, около когото се групираха брат Анчо Анев, сестра Пенка Димитрова, сестра Елена, майката на Генчо и сестра Славка Халачева. Питате върху каква програма базира Генчо своето учение. Според мен той е едно паднало величие, една фалирала личност от момента, когато прекъсна връзката с Учителя. Нищо ново той не казваше. Той перефразираше словото на Учителя и си служеше с него като със своето. Той Го упрекваше, че грабил духовните богатства на нашите братя и сестри, които пращаше на онзи свят. / Дързев, Константинов, сестра Дафинка и прочее./ Той заявяваше, че Учителя издигваше страданията в култ, което е несъвместимо с Бога, който е Любов. Когато Учителя се научи за станалото, той много строго се произнесе за Генча и неговите последователи. Генчо той нарече лъжец, защото направи престъпление спрямо Божествената истина. Той каза, че небето няма да им прости това освен ако дълбоко и искрено не се покаят. Сестра Нешка преживяваше дълбоки страдания, тя трябваше да крие това от ново начинающи братя и сестри в Плевен да не внесе в тях съблазън. Но за слава на Бога от няколко време брат Анчо се възвръща на правия път за празника на пролетта имам писмо от Нешка гдето ми се хвали и се радва: да благодарим на Бога, Анчо поне дири Учителя. Пенка обаче остава вярна последователка на Генча. Впрочем имам тия дни писмо от Невенка, пише че Пенка била станала толстоистка. Генчо е в София, държи вегетарианската гостилница "Ново време", мисля на улица Московска, но точния му адрес не знам. Пенкиния адрес е: Пенка Димитрова, Свищов. Радвам се брат че ми се отдаде случай да Ви пиша за това, знам че се ръководите не от просто любопитство, а от едно желание да подпомогнете на онуй свищовско чедо, което ви се пада кръщелниче. Запазете това само за себе си, нека никой не знае за тия бури, които потърпяхме в Свищов. Поздравлявам Ви, че заехте се да реализирате идеята на Учителя. Може би някога и аз ще се присъединя към това дело, но сега ми е невъзможно. От начало тука в Троян имаше добра работа, но сега дойдоха още двама зъболекари, а туй лято още ще дойдат, то в един Троян от 3000 население работата се разпределя и доста намаля. Мисля май или юни да напусна тук а подир ще се установя не зная, може би ще отида в София, поне ще съм близо до Учителя. Много сърдечни поздрави на Вас, сестра Марийка и децата. Иустинка Халачева.

13. Много хубава идея ...С нами Бог! 1930 1930.29.03. От Димитър Халачев в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Уважаеми брат Тошев, С.П.Б.Л.Е.Л. Писмото Ви от 24.03 т. г. получих. Много хубава идея. При всичко, че за сега съм в затруднено финансово положение, понеже Саша, по-голямото ми момиче следва в Париж и съм принуден всеки месец да и изпращам по 6000 лева. Освен това по-малката, тази година ще завърши свищовската девическа гимназия и ще трябва на първо време, много пари, за да си набави нужното неученическо облекло и пр. То от все сърце ще се постарая, по нататък /къде юни-юли/ да отделя, ако Бог поможе /2000 лева/ две хиляди лева, щом целта е такава благородна. Прочетох писмото ви в едно събрание на тукашните братя и сестри. От тях никой не се отзова. Аз това го знаех от по рано, че няма никой да се отзове, защото никой не разполага. Брат Слави не посещава събранията, но си е брат. Него не съм сондирал, защото, за сега го няма в Свищов. Митко Пенкиния, посещава от време на време събранията, но откакто съм получил Вашето писмо не съм го виждал, той скоро се завърна от Германия, не е още на работа та вярвам че и той не разполага. Сестра Пенка вярвам, че знаете, не е вече с нас, тя е с Генчо /Генчевистка/. Ние се събираме за сега в дома, няколко братя и сестри. За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има. С нами Бог! Сърдечни братски поздрави Вам и на другарката Ви от мен и Надка. Ний сега сме само двама в Свищов.

12. Благопожелания за растежа, радостта и мира в Господа 1929 1929.04.01. От Иустина Халачева в Троян до Стефан Тошев в /Севлиево/ Божията Любов е образ на Божията Истина. Любезни брат и сестра, Сърдечни благопожелания ви изказвам за растежа, радостта и мира в Господа. Получих вашата картичка, която ми достави толкова радост. Чета и препрочитам събрани евангелски бисери, които групирани в едно като че са още по ценни и святи. Да бъде честит именния Ви ден любезни брат Стефане, благодаря Ви за радостта която изпитах тая заран на молитва: още в тъмно намерих картичката до врата си и включих в молитвата си тия безсмъртни слова на Божествения Дух. Преди няколко седмици ми идва на гости един учител, случайно той видя картичка, която бяхте ми изпратили представляваща сфинкс. Той остана поразен от тая рисунка, която му обясняваше загадката на човека. Попита ме къде би могъл да си я достави. Аз му я подарих, като го успокоих, че имам надежда да я имам. Затова, любезни брат, ако притежавате тая карта някога изпратете ми я, да не ми се разваля колекцията. Целувам децата и с. Марийка. Сега при мен е Надя. Надяваме се за празниците да дойде Димитър поне за два дни. Саша обажда се от Париж доста често. Сърдечно Ви поздравявам, И. Халачева

11. Мирът носи Божията радост 1927 1927.30.05. От Иустина Халачева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево В.И.Ч.Б.В.Б. [Верен, Истинен, Чист, Благ в Бога] Любезни брат Стефане, Вашето портретче, което сте изпратили още по Коледа, стои на масата и винаги когато го погледна като че ли Ви слушам да поздравлявате, именно с това присъствие: "Мирът носи Божията радост". Господ премного възмести загубата, ако може тъй да се каже, на физическите братя и сестри с духовните. Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри. Неотдавна брат Анчо беше дошъл от Плевен, постоя само два дена, но каква радост ни достави. Наистина той ни бе скъп гост! Добре сме в Свищов. Всяка заран се срещаме на изгрева. За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля. Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в живота. Поздравете сестра Марийка и децата. Бебчето ви сигурно ако не ходи, поне пълзи. Братя и сестри свищовци изпращаме ви сърдечни поздрави. Мирът носи Божията радост. Със сестрински привет И. Халачева. През 1927 година свищовци също участват в събора, което е видно от писмо до ръководителите на Всемирно Бяло Братство България. В писмото се съобщава, реда на пътуване на братските групи до София, в който е посочен и Свищов.: Събора на Веригата на Бялото Братство ще стане през 1927 година в столицата в София в братския салон и на братското имение "Изгрева". Съборът ще започне на 19 август т.г. Пътуването ще стане по следния ред: На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица. 1928 Учениците на Учителя построяват салона на Изгрева От цялата страна пристига помощ, даряват се легла, завивки и покъщнина за обзавеждане на братски и сестрински стаи На Изгрева.. От Свищов също е оказана помощ.

10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо 30.04.1927 От Д-р Димитър Халачев в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Брат Тошев, Н.Л.К.Б.Л. В 22-ра школна лекция на Общия окултен клас четвърта година Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове. Аз пиша Вам, защото само Вас добре зная, а Вие вярвам сте радостни, като чуете за свищовци нещо, зер Вий сте турили началото на свищовското братство. В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план. Колата малко се беше разсъхнала, но последните дъждове наново я затегнаха. Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал. Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати. Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се простудим. Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини. Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен. Може и други да Ви пишат, но Вий извинете, защото, като по-стар в това учение брат и по интимно познат се обръщам към Вас. Поздравете сестрата, Вашата другарка, наследниците си, от всички ни в моя дом. С.Б.Л.Е.Л. Брат Д. Гр. Халачев

9. Случай да постоя малко при Учителя 1925 г. От Иустина Халачева в Свищов до Стефан Тошев в Търново. Н.Л.К.Б.Л. [Няма Любов Като Божията Любов] Любезни брат Тошев, По поръка на Димитра Ви пиша, въпреки че отдавна имам желание да споделя с Вас впечатленията си от екскурзия до Мусала. Димитър Ви моли, да му съобщите ще бъде ли скоро освободен Горов; били сте му казали че освобождението му е вече подписано, обаче и до сега го няма още в Свищов. Брат, още се намирам под впечатление на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения и толкова приятни, че струва ми се спомените за нея няма никога да се заличат. Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота. В 3 часа през нощта, поехме път нагоре. Малко преди да стигнем горе изведнъж всичките облаци, мъгли като че се смъкнаха долу и видяхме великолепно слънце, такава чудна игра на боите като че ли никога не съм виждала. Цялото небе ясно-синьо и слънцето плува над тази грамада облаци победно и властно. Брат, ликуване беше общо, това беше жив извор. Горе направихме една кратка молитва, малко поседнахме, изобщо бавихме се 50 минути. Слизахме от противоположна посока на тази от където дойдохме и спряхме на почивка в прочутото място на Рилската пустиня при Олтара. През всичкото време Учителя, вървеше с нас на два три пъти говореше. Върнахме се в София в неделя след Петровден, нашите свищовци заминаха по домовете, а аз с децата останах в /Опълченска/ 66 за една седмица. Исках да използвам случай да постоя малко при Учителя. Като се върнах в Свищов научих новина, че брат Анчо го местят в Плевен, сега той е там. Ние доста жалим че той не е между нас, но неговата мисия в Плевен е същата както едно време беше Вашата в Свищов. Преди няколко дена на нашата сестра Славка умря детето. Мило, ако помните. За да го погребат поповете предложили на бащата и майката да напишат че се отказват от учението на господин Дънова. Мъжът на Славка изглежда се поизплаши и се подписа, обаче Славка категорично отказа да подписва. Телеграфически поискала разрешението от владиката да извършат ли погребението. Владиката разреши въз основа на подписа на бащата, а майката като изобщо всички дъновисти изкара я неуравновесена и смахната. Това нещо попа заяви при опелото. Мили брат, ако Ви отегчих, искрено моля за прошка. Обадете се какво правите, как живеете в Търново, как е сестричката Марийка и Любчо. Надявам се на събора и мисля за всичко да поговорим. Но кой знае ще ли има събор тази година. Научихме, че Учителят бил известно време в Чам Кория, и една неделя прекарал на Мусала сигурно при Олтара. От всички ни искрени поздрави, целувам сестра Марийка и Любча. С.П.Б.Л.Е.Л. [Само Проявената Божия Любов е Любов] Ваша И. Халачева, Свищов 1926 Слави Гюдеров провежда 5 часов разговор с Учителя след който изпълнява съвета му да послуша родителите си и да се ожени.

8. Слава на Бога за всичко 07.02.1922 Из писмото на Надежда /Нешка/ Анева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Н.Л.К.Б.Л. Скъпи ни любезен братко в Господа, С неизказана радост и благодарност си спомняме за Вас всякога всякога! Бъдете благословен! Затвореното Ви писмо отдавна получихме, а също и картичката оня ден. Сърдечно благодарим предобрий братко. Колко много сме ние виновни за тъй дългото си мълчание! Много причини е имало наистина за това, но във всеки случай както казах ние си оставаме все виновни, обаче надяваме се и вярваме, че добрият ни брат и сега ще ни прости. Всички тук сме много добре Слава на Бога за всичко. С Анча продължаваме работата в пощата, децата учат, мама шета, Невянка и тя от една година е при нас - у дома. Малко болни бяха Анчо и Невянка по няколко дена но са вече добре. Братята Генчо и Слави често идват, също и Пенка. Слави от няколко време живее у Генчови. Види се имали са с баща си недоразумения и спречквания и последния е предложил на Слави да си излезе. Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път, както и на сестра Пенка - горката, положението е същото както го знаете. В нищо тя не отстъпва, твърдо е застанала на своето и нищо не е и не ще е в състояние нито на косъм да я разколебае. Герой жена е! Достоен Христов войн ще е тя! Надали има втора като нея измежду нашите сестри. Да знаете как геройски изнася на плещите си какви ли не мъчнотии - всевъзможни изпитания и с каква радост понася тя всичко! Вие братко не се грижете, не се безпокойте моля за нея, нито да ви оскърбяват и тревожат писмата на господин Недялко Димитров. В тази работа няма виновен. Как казва на едно място Учителя ни - "Ако почнете да търсите и се питате кой е виновния и кой не е, то ще ви кажа, че аз съм виновния за всичко." В такава смисъл бяха приблизително неговите думи. И наистина тъй е. Недялко Димитров не може да се помири и не е за осъждане: той за себе си е прав, но ще видите, че Небето скоро ще направи щото той да се опомни, да се помири и познае най-сетне, че това е волята Божия. И тъй братко, нека не ви повече безпокои това което става с нашата сестричка и господин Димитров. Всичко работи за добро. Тя всякога е весела, жизнерадостна и душата и преживява такъв мир, а понякога такова блаженство, според думите и, каквото досега тя не е познавала. Чудно я Бог крепи всякога. Слава Нему. Как бързо и непоколебимо крачи тя напред! Задача голяма е предоставена ней от Бога и с помощта Му ще успее. На братчето Гено баща му оня ден почина и остават трима - три деца с майка си съвсем безпомощни, на произвола, по право на Бога, впрочем те всякога са тъй живели: баща им бе все болнав и никак не е можал нито е искал да се погрижи за издръжка на семейството си а и е бил в тежест. Бог не ще ги остави. Генчо учи II курс, а другото му братче в III курс, а третото в I. Ще гледаме щото Генчо да успее в учението. Ние сме си все тъй както ни знаете. Като има повечко търпение всичко на добре отива. Митко е в Пловдив - банката, с моя баща там се погаждат. Анчо все е същия. Много е предан, много ревностен въобще добре отива с Божията помощ. Аз преживях онова тягостно мъчително настроение и като че ли ме е страх да си спомням за него. Дано вече не се повтаря подобно. Както и да е трябва на всичко да сме готови. Нека се въоръжим, от сега на такава борба ни предстои и "не против плът и кръв", както казват апостолите. Молете се братко и вие за нас, нека се молим едни за други. Много сме слаби още ние, за себе си най-вече говоря. Колко слаба и нищожна се чувствувам понякога и се пазя да не падна духом. Затова казвам, молете се за мене и всички ни и вие братко щото Бог да ни укрепява. Брат и сестра Халачеви /зъболекарите/ отиват много добре и двамата - отлично даже също и дечицата им. Редовно и с жажда посещават събранията ни и много са радостни и доволни всякога. По един път през седмица и у тях е наредено събрание от по-тесния кръг. Другата сестра Халачева с мъжа си също са отлични сестра и брат. Имаме и нови - един наш приятел - учител тук - Караламбев, брат на попа Караламбев, наши противници, сега добър брат наш е вече учителят с жена си и дъщеря си, Слава Богу. Имаме и турчин брат-дядо Исуф! Чудно не ли? Чудни са Божиите дела наистина! Да видите какъв добър старец, колко умен и възприемчив е! От сега за събора вече си мечтае. Зет му е учител и ходжа и той идва понякога. Турците и от нашите му подвиквали на улицата и кафенетата, че бил станал дъновист, а той - дядо Исуф се смее и им казва: "Станете и вие ако можете". Надпреварвали се да му говорят много лоши неща за нас, а той казвал "Не може да бъде, аз познавам тези хора те не са такива: всичко хубаво говорят те и вършат ами ние не можем го изпълнява". Често идва у дома та беседваме. Знае да пише и чете български. Дохожда ни на гости от Пловдив брат Епитропов, а след него брат Георги Сотиров от Сливен, който постоя десетина дена и преди две седмици го изпратихме. У дома бяха на гости. Брат Сотиров държа три хубави беседи у дома и иначе много дохождаха при него и всякой озадачен и предоволен остана от срещата си с него. Напролет ще се надяваме за Учителя да ни гостува пак ако е Волята Божия. Колко е голяма Божията милост над нас братко. Как да Му благодарим не зная! Преизпълнени сме всякога с радост и благодарност Велик е Бог, голяма, голяма и милостта му и колко понякога си мисля, сме щастливи ние децата на великия наш многомилостив благ небесен татко! А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки! Мили братко, ето аз за всичко ви писах, като на същински брат, аслъ за такъв даже за нещо повече ви имам. Чрез Вас Бог ми даде светлина и показа пътя и истината, бъдете благословен во веки. Нека Бог Ви стократно възнагради за всичко. От всички братя и сестри хиляди и най-сърдечни поздрави за Вас, сестричката Марийка, Любчето, целувам ги и на баба хаджийка, целувам и ръка. Сестра ви в Господа Нешка Анева С.Б.Л.Е.Л. 1923 На 14 януари 1923 година Учителят дава текста на песента "Писмото": Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее плода цъфти и зрее. Анчо Анев е посочен като ръководител на кръжока в Свищов на Всемирното бяло братство в България: Списък на братята ръководители от кръжоците в България на Всемирното Бяло Братство през 1923 година Град Име, фамилия Служебен адрес No 26 Свищов Анчо Анев Началник (на) пощата [24-48] 1923 година Учителят изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. "Оборище" 14 През 1923 Учителят създава оригиналните песни "Музикални упражнения" 1925 Анчо Анев е преместен в Плевен, там основава кръжок на Бялото братство и в продължение на 7 години подпомага братята и сестрите в основаната група. 09.01.1925 от Невянка Богданова и Нешка Анева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево Любезни сестра и брат, Няма Любов като Проявената Божия Любов Поздравявам с празниците, поздрав на всички братя и сестри. Сестра Невянка. Мили сърдечни привети за всички ви. Целувам Любча, Марийка и на баба Хаджийка ръка. Само Божията Любов е Любов. Сестра ви Нешка.

7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944 В тази част от писмата е отразен живота на последователите на Учителя в същинския школен период 1922-1944 година, когато много от тях се изселват в София на Изгрева. Това си намерение д-р Йустина Халачева споделя със Стефан Тошев желанието си да се изсели в София: "поне ще съм близо до Учителя". В последствие тя става личен зъболекар на Учителя. Изселилите се в София на Изгрева Нешка Анева и Надежда Конова стават слушатели на общия окултен клас и на младежкия окултен клас. Други продължават да живеят със стремежите си към духовното в Свищов, където изучават, проучват и прилагат словото в живота си. Те получават беседите на Учителя изпратени от Боян Боев по пощата, събират се на Изгревите на най- високия хълм край града, играят Паневритмия, очакват посещенията на Учителя, както заявява Нешка Анева от Свищов още преди преместването си в Плевен в писмо до Стефан Тошев: "Всички сме много добре. Слава и благодарност Богу. Всякога сме заедно - сестрите, братята и с любов и велика радост в Господа следваме Пътя. С нетърпение очакваме славния ни много мил и неизказано любим Учител." Много от тях посещават годишните Събори на Великото Бялото Братство. 1922 Извлечение от Списък на поканените ученици на Събора на Великото Бяло Братство Състоял се на 19 август - събота до 25 август - петък 1922 г. в гр. Търново /допълнително в скоби са нанесени липсващите професии на учениците/ № № - Име фамилия - Година на поканване - Населено място- професия Мъже 1 196 Анчо Анев - 1920 - Свищов - Началник поща на поща 2 197 Генчо Александров - 1920 - Свищов - /Ученик/ 3 198 Слави Гюдеров - 1920 - Свищов - /Предприемач/ 4 334 Димитър Халачев - 1921 - Свищов - /Зъболекар/ 5 465 Киро Манолов - 1922 - Свищов 6 466 Лазар Караламбов - 1922 - Свищов - /учител/ 7 467 Николай Александров - 1922 - Свищов - /ученик/ 8 468 Димитър Димитров - 1922 - Свищов - /ученик/ 9 469 Иванчо Анев - 1922 - Свищов - /ученик/ 10 470 Димитър Александров - 1922 - Свищов - /ученик/ Жени 1 219 Неша Анева - 1920 - Свищов/ - телеграфистка/ 2 220 Невенка Богданова - 1920 - Свищов - /домакиня/ 3 221 Пенка Н. Димитрова - 1920 - Свищов - /домакиня/ 4 222 Еленка Симеонова - 1920 - Свищов - /домакиня/ 5 365 Мария Анева - 1921 Свищов - /домакиня/ 6 366 Елена Александрова - 1921 - Свищов - /домакиня/ 7 367 Юстинка Д-р Халачева - 1921 - Свищов - /зъболекар/ 8 368 Слава Халачева - 1921 - Свищов - /домакиня/ 9 369 Хрисанта Костантинова - 1921- Свищов 10 396 Андони Сийкова - 1921 - Свищов 11 499 Юрданка Живкова - 1922 - Свищов - /учителка/ 12 500 Еленка Байракова - 1922 - Свищов 13 501 Марийка Караламбова - 1922 - Свищов - /учителка/ 14 502 Веса Табакова - 1922 - Свищов 15 503 Тодорка Караламбова -1922 - Свищов - /завършва за лекарка/ 16 504 Евламбия Халачева - 1922 - Свищов 17 505 Мария Парашкевова - 1922 - Свищов

6. Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ 17.12.1921 от Анчо Анев в Плевен до Славка Халачева в Свищов Любезна сестра Славке, Искам да дам израз на онова вълнение сгрято от топлината на твоето писмо. Изниква и чувство на велика благодарност към създателя на душите ни. И колко мило е да любиш Този, който ти е дал живот и дихание да познаеш че в Него е силата, държавата и властта, която милва помилваните и наказва горделивите, струптивите самонадеяните. Колко е сладко да се почувствуваш че обичаш и си в неразривна връзка с тая и оная душа! Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ на нашите души. Когато благоволи да озари една душа тя тържествува. Дири душите сродни ней. Милва, радва се помага, благославя Багословения, че я освободил, озарил да Го познае, както Той я познава. Да почувствува милостта му и неизказаната му Любов. И как ние ще се отделим от тази благодат Да не бъде! Всякога кърмени и отхранвани стая нежност на Отец. Йона и другите наши покровители, каквато нежност никоя земна майка не може да прояви към най-възлюбеното си чедо, ние ще следваме техните съвети, ще вървим в начертания от небето път без да ни трепне окото. Ние ще вървим смели и решителни в този път и вярваме ще ги срещнем, или по право да се изразя, ще ни срещнат в пътя ще ни подадат крепките си ръце и с оная мощност, която само тям подобава, ще ни изведат неувредими и въведат в чертога на вечната истина, където всякога е ден където онова което е тук там не. Те са жители на онова царство, свещеници и служители на Вечния Неизменния Бог, а ние техните малки деца! ... Колко е хубаво, красиво да бъдеш дете на един ангел! Да те учи, възпитава до пълната възраст. О, Боже,, към тебе викам: Благослови нашите отци, твои свещеници, прати ги по близо да бъдат при нас да чувствуваме от тяхната топлина и да дишаме аромата на техния дъх. Ти си в тях и ние в тях ще направим онова което те са направили когато са били жители в плът на тая земя. Искаме и си ни благословил да Ти служим. Прати ги, велики Отче, да ни научат как е теб угодно. Да бъде благословено името ти. Амин. Честит имен ден С.Б.Л.Е. бр. Анчо. На бр. Генчо, теб, сестра Пенка, Невенка, Еленка от мен и всички други привет Анчо.

5. Зная за кого върша всичко, и че Той е силен да ме укрепи 06.08.1921 от Пенка Димитрова Кодова в Свищов до Ст. Тошев в Севлиево Драгий брат Стефан, Благодаря Ти много за хубавото и назидателно писмо. Господ стократно да Ви възнагради за хубавото, което сторихте за нас. Бях при сестра си Велка в Бургас и като се завърнах заварих писмото Ви отдавна получено. С Недялко сме в недобри отношения, той е много озлобен против братството, молила съм го и го моля за всичко, но той по никакъв начин не се съгласява в нищо. Ако е казал Господ да се видим на събора ще поговорим. Като се утешавам, че аз зная за кого върша всичко и че той е силен да ме укрепи. Приемете сърдечен поздрав от мен, който предайте на госпожата и вашето детенце. /В/ Господа сестра Пенка.

4. С нетърпение очакваме славния ни много мил и любим Учител 1920. 20.10 Писмо от Нешка Анева в Свищов до Стефан Тошев в Карайсен: Милий ни любезен братко, Ние много замълчахме па и забравихме обещаното. Колко сме виновни !! ... Молим те прости ни, прости ни добрий братко. Никога не те забравяме, всякога е най-голяма радост и благодарност си спомняме за теб и те благославяме. Нека Бог те благослови. Всички сме много добре. Слава и благодарност Богу. Всякога сме заедно - сестрите, братята и с любов и велика радост в Господа следваме Пътя. С нетърпение очакваме славния ни много мил и неизказано любим Учител. Идването му се предполага скоро - когато Бог ще благоволи и то ще ни се предизвести вярвам. Ще съобщим и теб разбира се и колко ни се ще щото ти да бъдеш при нас тогава! Обади се някога по телефона, молим те и пиши ни пак нещо хубавичко както тогаз. Колко се радвахме на него писмо и колко пъти го препрочитахме! Аз го нарекох "послание". Приеми сега, братко хиляди най-сърдечни поздрави от братята и сестрите -Анчо, Генчо, Слави, Пенка, Невянка, мама/и тя е отредена вече за наша сестра - Слава Богу/ децата и мен. Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде всякога с теб е- любезний добър братко! Бъди благословен во веки! Сестра ти в Господа Исуса Христа Надежда /Нешка/. Поздрав брат Анчо! 1921 Учителят пише от Свищов писмо на Стефан Тошев в Севлиево. През 1921 година на събора в Търново е даден списък на присъствалите от Свищов като част от Общ списък на В.Б.Б. по години на повикването в срещата през 1921 година от 19/6 август петък до 25/12 август четвъртък включително в град Търново: Анчо Анев, Генчо Александров, Слави Гюдеров, Димитър Халачев, Неша Анева, Невенка Богданова, Пенка Н. Димитрова, Еленка Симеонова. На третия ден на 21 август в реда за четене на Новия завет се пада под № 15 свищовци да четат II послание до солуняните, което завършва с думите:- "Благодатта на Господа наш Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин"[26-29]

3. Небесни грижи за любещите Бога Стефан Тошев споделя един епизод от своя живот в Свищов: "Тия дни случайно т.е. без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30.1.1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в гр. Свищов. След няколко дни от пребиваването ми в Свищов, научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата. Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясна мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието /дали беше гласа на интуицията ми, или светъл дух ми внушаваше - не зная/:"не се събличай, но иди веднага в болницата, да посетиш твоя приятел Четвъртаков". Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата. Възрази ми се неодобрително: "Не! Още сега ще отидеш! Като си идваше тук, нали видя при една от масите пред казиното в градината в компания, твоят стажант Зографов? Той ще те заведе до болницата. "След този умствен разговор, аз си наложих шапката и тръгнах. Близо до болницата срещнахме управител - лекаря на болницата д-р Андреев, с когото се познавахме. Запитах го: ще ме пуснат ли по това време да видя Четвертаков? Той ми отговори: Кажи, че аз съм казал да те пуснат Четвъртаков, по моя преценка ще живее още около една седмица. Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам в стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето, завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титуляра му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му че съм донесъл от гр. Русе, дето преди да дойда в Свищов, бях председател на Районния комитет на "Стопански грижи и обществена предвидливост" /СГОП/, първокачествен балкански кашкавал. И че ако в Свищовските сладкарници има само един шоколад на мене ще го дадат. Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя: Може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки. Запитах го познава ли ме. Отговори, че не ме познава. Тогава аз му казах, че съм мировия съдия Тошев - началник на Съдебно - контролния отдел при Комитета за СГОП и че всички търговци в града са в тревога от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки... - Наистина, много се говори за Вас, но аз не Ви познавах. Много се извинявам. Заповядайте един шоколад. И ми подаде един голям шоколад. Попитах го колко струва, а той ми каза: Щом е за болен, не искам пари. Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилния им се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах: Защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека. Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек, с тържествуваща, предана и непоколебима вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на Делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща, за призваните в Божия Път - няма! [22-34]

2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922 Събитията, в които са взели участие слушателите, вярващите и учениците на Школата на Учителя Беинса Дуно от Свищов, заедно с преживелиците описани в техните писма дават картината на отношенията между човешките души търсещи общение с Бога. За тях това търсене става чрез Божествения Дух Беинса Дуно и е започнало още по време на подготвителната работа за откриване на Школата 1900-1922 година. Стефан Тошев се запознава с Учителя през 1906 година, среща се с него през 1911 година в Търново, през 1912 година получава лично от Учителя книжката "Завета на цветните лъчи на светлината". Слави Гюдеров отива при Учителя през 1914 година. Стефан Тошев започва срещите си със семейства Аневи и Халачеви през 1919 година. На следващата 1920 година Учителят посещава Свищов и изнася публична сказка в Читалището, слушателите от Свищов участват в събора в Търново същата година. Преди откриването на Школата на Изгрева Учителя идва още няколко пъти в Свищов и изнася беседи пред групата в Свищов в частни домове. По това време тя става втора след софийската по броя на участниците си. 1906. Стефан Тошев, бъдещият основател на свищовската група се среща за първи път с Учителя в Севлиево. 1909- 1910. Петър Тихчев, хазаина на Петър Дънов от Свищов участва в срещата на Синархическата верига. 1911-1912. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. 1913-1914. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев се среща с Учителя в края на юни в Търново и двамата водят три часов разговор. Учителят му изпраща в писмо следната мисъл: "Сърце без чувства, ум без мисъл, дух без вяра са както воденица без вода, кандило без масло и птица без крила". 1915-1916. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев получава от Учителя книжката "Заветът на цветните лъчи на светлината" и е поканен да участва в събора на Бялото Братство. 1917-1918. Стефан Тошев се записва да следва право в Софийския университет. Посвещава сказка на учителя. 1919-1920. Според Учителя от 1914 година е започнало съденето на света и ще продължава усилено до XXI век. Той казва: "Не се смущавайте от последствията, седем пъти всички ще минем през огън и ще станем кротки, добри и умни." Същата година Слави Гюдеров се записва да следва право в Софийския университет и се запознава с Учителя. Като възпитаник на Търговската гимназия в Свищов той е обучен по стенография и изготвя стенограми на слушаните от него беседи и сказки успоредно с Тодор Гълъбов, който още от месец март е започнал да стенографира неделните беседи на Учителя. 1915-1918 година бушува Първата световна война и Слави Гюдеров прекъсва следването си мобилизиран като подофицер, който смело предвожда войниците си макар без да даде нито един изстрел. Продължава да посещава Учителя в София или общува с Него чрез писма. 1920 година. В Свищов се образува кръжок от Обществото Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличава. Същата година Учителя идва в Свищов и изнася сказка пред гражданството в салона на Първото българско читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови". Седем негови последователи от Свищов вземат участие в събора във Велико Търново: Анчо Анев, Гено Александров, Слави Гюдеров, Неша Анева, Невенка Богданова, Пенка Димитрова и Еленка Симеонова. [21].

1. Писмата Част от събитията в живота на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно. Тези писма са изпратени до основателя на групата в Свищов Стефан Тошев, а някои са разменени и помежду им от 1920 до1951 година. Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното. Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безукоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи." Нешка Анева: "А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!" Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала: "Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота." Учителят дава нови методи за работа на своите последователи. От тях се очаква да работят като теменужките, които напълват с аромата си въздуха на хубавите планински поляни, самите те оставайки невидими сгушени зад някой храст. Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на живот на най-непосредствената и най-близка среда - семейството. Синовете и дъщерите на семействата Аневи, Халачеви, Караламбови, на Пенка Димитрова, на Елена Александрова са получили от своите родители вярна насока, възприели са новата нетленна мисъл и отиват с тях на съборите на братството в Търново, София и на Рила. Съпругата Руска, братът Методи и зетът Стоян на Слави Гюдеров започват да четат беседите на Учителя изпращани в Свищов от Боян Боев по пощата. Племенницата му Фанка отива на Изгрева и на екскурзия на Витоша до "Резньовете". Оценката за работата на кръжока в Свищов личи в редовете на д-р Халачев: "В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве. Божественото дело върви добре. Хармонията е на първи план." Различно е образованието, професиите и социалното положение на последователите на Учителя, които живеят и работят в Свищов. Сред тях има съдия, зъболекар, учител, лекар, офицер, протестантски проповедник, ходжа, студент, търговец, книжар, манифактурист, библиотекар, митничар, предприемач, заместник кмет, домакиня. Независимо от различията в образователното равнище, те заедно изграждат своя духовен ценз чрез изучаване Словото на Учителя, "където идеите му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавен порядък." От застъпените професии най-еднородна е групата на учителите, тя наброява 9 души. Последователи на Учителя са работили в различни периоди във всички степени на образованието в Свищов: Началните училища, Основните училища, Реалната гимназия и Търговската гимназия. Сред учителите са Лазар Караламбов, Марийка Караламбова, Надежда Конова, Йорданка Живкова, Екатерина Иванова, Славка Мънзова. Дошли отвън Свищов и работили тук като учители са Боян Боев, Възкресен Анастасов и Тодор Симеонов. Всеки по своему е бил достоен в очите на своите възпитаници. Като педагози те имат положителна нагласа към учениците и отговорно отношение към себе си. За собствените си качества и постъпки прилагат мярката дадена от Учителя: "В самовъзпитанието, помнете едно - вие като учители, всякога ще предадете на учениците вашите добри и лоши качества, вашите добродетели и вашите недъзи." В Школата на Учителя Беинса Дуно неговите последователи решават различни задачи. Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има." Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца. Изправени пред лицето на житейските изпити следовниците на Учителя сами си дават обяснение, което им помага да издържат на ветровете и бурите. Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини." Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния живот когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "Дори в неволя и беда за нас е хубав Божий свят". Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."