Ани

215. Човекът е предметно учение за ангелите На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми. Казах това на Учителя в частен разговор и Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Когато решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението. Каквото е необходимо вземи, дай и отминавай. Не спирай дълго. Злото е твърдо, то се топи и изчезва от огъня на Любовта." На 10 ноември Учителят нарисува на черната дъска квадрат с ъгъла нагоре и тегли една хоризонтална черта по средата му. "Горната част - триъгълник, е дур, /Мажор - музикален термин./ а долната мол. /Минор - музикален термин/ Това е пътя, по който човек се развива. Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - Божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка да не живее все с миналото, а да учи Новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." В.К.: Баща ти среща ли се с Учителят? Весела: А когато моя баща, като студент се връщал от Цариград през Варна с парахода, както вървял по пътя, срещнал го Учителя и го спрял и почнал да му говори. И това, което му казал е: "Вие трябва да ядете ябълки". И майка ми разправяше, че срещнал Учителя, който му казал, че трябва да яде ябълки. Всяка есен татко купуваше един грамаден сандък, в слама ги нареждаше по редове и ги проверяваше през една-две седмици и винаги ядеше ябълки. А Учителят ми каза: "Трябваше да промени сърцето си. Затова го взеха, и че нямаше работа за него на земята." Той е силен дух, който не му е било времето. В.К.: Да, не му е било времето. Весела: Дошъл е много рано на земята.

212. Само Бог е, за Когото е първото място в света На 21 март Учителят говори след прочитане главата на Любовта - 13 глава от Коринтяните. "Апостол Павел е говорил тук само за Любовта, която е на земята, земната любов. За да познаем Любовта трябва да познаем живота, трябва да познаем движението. Ако не знаеш да мигаш, да се обуваш, да се обличаш разумно, какво ще знаеш? Живеенето е смяна на работата. Ти живееш само, когато сменяш физическия свят с духовния и духовния с Божествения. За да познаваш Любовта, ти трябва да се движиш разумно по земята, а да живееш в духовния свят. В света само любовта плаща най-добре, не чакай заплата като работиш с Любовта, тя си плаща веднага. Като ти даде любовта една семка, ти ще бъдеш най-силния човек, чудеса можеш да направиш. Ние отделяме нещата и мислим, че Господ е само в Божествения свят. Световете са само стъпала. Божественият живот е вечно подмладяване, човешкият живот е вечно остаряване, а ако духовно живееш, вечно мощен ще ставаш. Ако знаеш да пееш, в оня свят щете посрещнат, или ако си богат с добродетели. Да се роди в нас крайно уважение и почитание към всичко, което Бог е създал, радвайте се за всичко в света! Снемете себе си от първото място горе, все на тронове сте, в ума си на първо място сте вие. Учениците на Христа искаха първото място. Само Бог е, за Когото е първото място в света. Ако си позволиш да имаш първото място, главата ти ще побелее, ти тогава трябва да си готов на всички да помагаш. Ние може да обичаме само Едного, а Бог може да обича всички. Когато Бог дойде на първо място, ще ни научи да любим, от никъде другаде не можем да научим Любовта. Ако поставим Любовта, Мъдростта и Истината на място, ще се яви животът, знанието и свободата, движението, учението и работата. Петър, значи зрял плод. Петър - зелен се отрече от Христа. Ако се отричаш от Любовта, Мъдростта и Истината, от движението, учението и работата, ти не си узрял. Само узрелите хора имат бъдеще. За да узреете всички хубаво, ще направите една реформа, като поставите Господа на първо място в ума, сърцето и душата си. Всичко ще ви тръгне напред и ще се подмладите. Сутрин със свит юмрук кажи: "Искам моето сърце, моя ум и моята душа да бъдат с Господа".

209. Нас ни преследваха по службите Предишният ден новият директор на колежа - един груб и суров българин - ме бе извикал в дирекцията да ме мъмри. Не одобрявал пътя, по който съм тръгнала в Учението и не искал да ходя неделя сутрин на беседи. Изслушах го сериозно и му отговорих: "Вие какво сте чели от Учителя Дънов? Той е най-великият духовен вожд на земята днес и Той ще прослави България. От много страни идват хора да го срещнат и се поучат от Него." Той млъкна и ми каза да си отида. Когато посетих Учителя, разправих за тази неприятна среща, а Той ми отговори: "Напълнили сте му главата". Методът на доброто, на Любовта винаги дава положителни резултати. Нас ни преследваха по службите като чуеха, че сме от Новото Учение, но всички работехме усърдно, така съвестно, че те винаги оставаха обезоръжени пред силата на духа ни и волята за прогрес и добро, която разбиваше всички препятствия по пътя ни. След заминаването на американците, есента на 1942 година, в колежа цареше тежка атмосфера на недоволство. Трябваше да се справя с упорити, своенравни, разглезени синове на богати българи, но успях да се справя благополучно с всичко. Никой не може да устои на Любовта. Тя е велика всепобеждаваща сила. Чрез песни, слова и дела спечелих сърцата на учениците и постигнах добри резултати в работата с езика. Доброто е меко и отстъпчиво, но злото ни дава енергиен заряд и колкото е по-лоша обстановката и по-силни атаките му, толкова повече енергия развиваме. "Всяко зло за добро", бе лозунга на Учителя и това е най-голямата истина в живота. В.К.: На стр. 189, тука пишете за работата в колежа. Весела: Да. В.К.: Кога отидохте да работите в колежа и докога? Весела: Да. 1942 година, есента. В.К.: Вие бяхте подали заявление, молба. Весела: Бях подала молба за американския колеж. Тогава бяха още тука американците, аз бях без работа. И подадох молба за учител за назначение, обаче есента махнаха американците, изпратиха ги в Америка и направиха колежа гимназия за чужди езици - английски, френски и немски. И мен ме назначиха като учителка по английски. И 1942 година работих, 1943, до 10 януари 1944 година, когато разпуснахме всички. След това затвориха колежа.

205. Мъчението, това е Божията ръка, която те повдига На 13 януари 1943 г., в 11 ч. сутринта, Учителят ме прие в горната стая и ми говори дълго. "Мъчението, това е Божията ръка, която те повдига. Скръбта, това е балсам за душата. Страданието - това е да се създават условия да се прояви Бог - Любовта. Хората страдат, защото искат да създадат един свят различен от Божествения, а материали нямат. Сега ни предстои да изявим неизявената Любов в нас - тя е от векове в нас. Сега ти минаваш от гъстата материя в един по-организиран свят. Не е нужно повече да слизаш. Важното е да изпълниш задачата си към Любовта. Не ти е нужен специален приятел, недели Любовта. Светлината на звездите е много по-скъпа и ценна, защото иде отдалеч, а светлината на слънцето иде само за осем минути. От векове е тръгнала любовта на звездите насам. Любовта спира и дава само на ограбените, а на ситите не обръща внимание. Добре, че има дисонанс във физическия свят, защото иначе ще има лицемерие." Великият принцип, с който работи Учителя: "Аз прилагам Любовта върху онова, което е мъртво и ако то оживее, принципът, с който работя, е Божествен. Всичко ме обича: дърветата, като ми дават плод, извора, като ми дава чиста вода да пия. Целият свят е отношение на Любовта. Ти сега разрешаваш една от най-трудните задачи." Попитах Учителя дали ще я разреша, Той отговори: "Ти почти си я разрешила. Инволюцията е много слизане, малко качване, а еволюция - малко слизане, а много качване. Хората имат гемове от невидимите същества, вече не могат да се движат където искат." (Забележка: Гем, гемове - юзда на конете, с която се управляват да се движат наляво, надясно и да спират. Опъни му, стегни му гемовете означава да не му се позволи да се движи където иска и да върши каквото си иска. Юздата го управлява.)

204. Учителят Учителят Един народ има в света сред несъвършеното човечество - Божият народ, тоя, който в материалната дреха съзнава своята душа и живее за Бога. Едно учение има в света за всички търсещи пътя към Бога - Благовестието за Царството Божие и синовното отношение на Бог към човека, като баща към син. Един Учител има в света, Който ръководи тая свещена връзка, изявен в много форми - Истината на Бога. Никога светът не е бил сирак. Никога неговото съзнание не е било без фар, без посока във Вечната Истина. Колкото времената, условията, историческите вътрешни кризи са по-големи, идеите - е по-голяма борба, толкова личността, която поема по небесните закони Учителстването, ръководството на космическото Божествено Царство - е по-сюблимен образ за една връзка между Бога и целия свят. В съвременната, най-кардинална епоха, сред израсналото и възмъжало човечество, живее, работи и представлява Божествената мисъл Учителят от слънчевата система - Ръководител на Всемирното Бяла Братство. До сега, в ранни епохи, идваха не веднъж силите на тоя свят в стълкновение с представителите на Божественото благовестие. Днес борбата е в съзнанието на пробуденото човечество. По-реална е тая борба между съзнанието на небесния човек и земния двойник. В сегашното историческо пепелище човешките души се пренасят в изкупителна жертва, защото вече 2000 години не приеха Учителя. Днес е представен с целия си Божествен спектър, това е най-пълното изявление на Учителя през цялата мирова история. Той дойде да свърже живота от неговото проявление до последното Му обожествяване. Мъдростта Му е в съзнанието на Бога. Любовта Му е в живота на света, а Истината Му е слънчевият Му метод, с който работи в съзнанието на цялото видимо и невидимо битие. В Неговия образ лъха хармонията на космическата красота. Неговата мисъл спасява света от разрушение, защото тя носи светлината на живота. В Неговото Слово земната аура се пречиства и душата на човека живее в лекота и мекота. Между космическите сложни тайни за обожествяване на човечеството, Той раздробява Божественото знание на просени зрънца, за да бъде погълнато от най-малките птички. Безпределно смирение, слънчева красота... Учителят - това е небесна музика. При Него всичко земно се губи. Съзнанието диша Любовта на Бога. С мекото си Слово отвежда душата в света на примирението и добротата. Всичко при Него е виделина, поема за рая, който човечеството търси - и тоя Учител е днес на земята. В безмълвие отпраща злото от нас и ни влива живота на Истината. О, ако човечеството би Го приело, всичката земна лъжа би изчезнала. Светът би се обожествил. Божият народ единствен Го позна. Той тръгна след Него, както винаги, когато е бил на земята. В сегашната епоха Учителят присъства на Своето възкресение. Цели 2000 години съзнанието на хората бе в сянката на мрака. Не приели Словото, душите страдаха и страдат. Милиони души се въплотиха в човешка форма и сега по всички полета на земното човечество се борят със злото за едно - да се приеме Словото на Учителя. Слънцето ще огрее всички съзнания. Мировата култура ще приеме Неговото Учение. В общото безсилие космическият човек ще падне при нозете на Учителя и ще чака Изгрева на слънцето - това ще бъде второто пришествие - идването на Царството Божие отвътре, не отвън. Това ще бъде изгревът на съзнанието - Новата култура. Има в света едно учение, което никога не овехтява - Учението за слънчевия живот, за първия рай. Има в света един народ, при който е пратен Слънчевия Учител. Синовете на тоя народ по цялата земя приеха Учителя и работят за Новата Епоха в света - Царството Божие на земята. Учителят е предтеча на приложение Божието Учение в целия космичен свят. Това време дойде. Това време е сега. Из в. "Братство", 1.1.1943. В.К.: Сега, на с. 180 имате ли други статии във вестник "Братство"? Вие писали ли сте на Сава Калименов във вестника? Весела: Не си спомням. Тази статия "Учителят", която е 1943 година на 1 януари отпечатана. В.К.: Друга статия не си спомняте? Весела: Не, в списание "Житно зърно" от Сведенборг превод нещо съм давала. В.К.: Вестник "Братство", което е отпечатано на стр. 181. Весела: 181 страница.

201. Тъмните сили, които ме бяха вързали Един брат, много чист и свят - Димитър Звездински - мир и светлина на душата му отвъд, ми каза веднъж на Изгрева: "Сестра, докога ще си на кръста!", с печален тон и съчувствен поглед. Тъмните сили въстават с цялото си същество срещу ония, които пръскат светлина и вървят смело в пътя на Доброто. Когато най-напред отидох при Учителя, Той ме прие със строг израз на лицето. След време каза: "Когато дойде при Мен, тъмните сили така те бяха вързали..." Да, наистина, голяма освободителна работа извърши Учителят върху мен като скулптор, който извайва статуя от някоя скала. Колко труд, колко време и какви усилия прави Той за нашето освобождение! Как мога да Му се отплатя? Тук само регистрирам отчасти някои мои опитности с Него, за да види всеки, който чете тези редове, каква безгранична Любов прояви Учителят към нас - малките земни същества, така отдалечени от онова първоначално състояние, в което Творецът най-напред ни е създал. Учителят е мост между хората и Отец. Той ни свързва с Баща ни за вечни времена. Като дете обичах Христос с цялата си душа и често тъгувах, че не мога да го видя. Ето, дойде време да коленича пред святите Му нозе и излея всичката си Любов към Него в лицето на Учителя. В.К.: На стр. 179 "Когато дойде при мене тъмните сили така те бяха вързали." Весела: А-а. В.К.: Това е изказване на Учителя. Весела: Да. Аз, когато се върнах от Ловеч, имах борба с този, марсианец беше, с едно четвъртито лице. В.К.: Този, дето беше кандидат за женитба. Весела: Този, който искаше да се жени за мен. Учителят ми каза, като ме видя, като седнах при него, не тогава, по-късно, много: Когато казва ти дойде, така те бяха обвързали тъмните, че да се чуди човек откъде да те почне. Толкова ме бяха завързали А аз бях сънувала, скоро след това, че аз се качвам по една стълба през прозореца в стаята на Учителя, влизам и той прогонва духове от мен. Пропъжда духове от мен. Сънувах. Той е пропъдил много духове, които са ме мъчили и плашили. Пропъдил е много духове и това искаше да каже, че просто бях като смутена, бях несигурна, не знаех какво е това Учение и трябваше много време да мине, да проумея всичко. Трудно беше в началото.

200. Защо бях обстрелвана на Изгрева Пътят на земята ми е труден, пълен с противоречия и препятствия и колко пъти съм мислила, че изтерзаното ми сърце няма да издържи непосилните напрежения на живота, но ето, Божията сила ме крепи и днес съм още жива да напиша тези редове и да кажа на всички, които ще тръгнат по този свят път, този единствен път, който ни извежда от джунглите на земния живот, че човек не е сам и безпомощен, когато твърдо реши да изпълни волята Божия на всяка цена. Хиляди разумни същества ще му се притекат на помощ. Бог никога не забравя и не оставя Своите си - тези, които с Любов Го слушат и се борят да приложат Великият Му закон на земята. И най-върлият враг рухва в нозете ти под силата на Любовта, и най-силните куршуми и изстрели се стопяват в огъня на Любовта. Когато бях обстрелвана на Изгрева от десетки страни, вървях с наведена от умора и мъка глава, но не паднах. Учителят каза в беседа: "Да минеш на бойното поле, обстрелван отвсякъде от куршуми, но да минеш невредим, това е геройство." Той често ми казваше: "Герой трябва да бъдете!" "Добре минахте", бе заключението Му в края на битката. Това ми стигаше. Светът се плаши от Любовта, защото пътя й е път на големи страдания, позор и унижения. Чувствах се отпаднала, но духът ми беше бодър. Най-много ми помагаше Учителят насън. Постоянно Го сънувах в най- насърчителни положения. Той държеше крепко ръката ми и водеше стъпките ми. Любовта Му говореше чрез устата ми, защото бях отдала душата си на Бога. Учителят - това е целия разумен свят. Един ден след разговора ни, на сбогуване Учителят ми каза: "Цялото небе е с нас". Почувствах се окрилена, възкръснала. Едва издържах радостта, с която ме изпълни Този, Комуто служех. Това бе наградата ми за всички страдания, през които бях минала на Изгрева. В.К.: Значи небето те избра за да спреш Симеон, дякона да не извърши предателство. Весела: Много интересно, ама той щеше да предаде Изгрева. О-о, ти знаеш, щеше да ни разгонят, да арестуват Учителят и нас да ни арестуват, че концлагери, че ти не знаеш какво можеше да стане. Да пази Бог. Щеше ужасно нещо да се получи. А, Учителят ми каза после: Не всеки може на такова място да се сложи. А, каза, като го попитах насаме: "Добре минахте, рекох." Тия думи ми каза: "Добре минахте, рекох." Не всеки може на такова място да бъде сложен. А брат Борис миналата година случайно ми каза: Сестра, Учителят чрез теб разрешаваше най-тежките въпроси, които никой не можеше да разреши. Брат Борис ми каза. Най-тежките проблеми. Ти разрешаваше най-тежките проблеми на братството. Това е. В.К.: Голяма опитност. Добре сте минали. Весела: Тъй рече: Добре минахте, рекох. В.К.: Каква музика трябваше да пишете с него? Тука споменавате, нали, че трябва да работите и да пишете някаква музика? Обикновено каква музика? Весела: С тоз човек? Нищо, говорехме за музика, обаче нищо не стана. Той не работеше, той беше ленив. В.К.: Сега, накрая как се разделиха Учителят и той? Как се развиха нещата? Весела: Ами Учителят го държеше отблизо така. Много любезен беше с него. Но той за мене каза: "Добре минахте, рекох." Не пред него.

197. Как се пече рибата в тиган Един ден Учителят ни извика двамата в салончето да ни говори. Обръщайки се към брата, той каза: "Е, хванахме те сега. Като риба ще те обръщаме и отсам" - Учителят простря ръката си с дланта надолу - "и отсам" - обърна дланта си нагоре. Братът се обърна към мен и каза: "Учителю, страшна жена! Вие се скрихте в нея и ме хванахте!" Така тъмния план на враговете на светлината се осуети. Този бе втория път на опита да се разори братството и прекъсне делото на Учителя. Първият път Учителят предпочете да понесе удара сам, в 1936 година, и спаси братството. Това бе побоят срещу Учителя След срещата ни с Учителя братът се нахвърли срещу мен с най- заплашителни думи, но нищо не излезе от заплахите му. (Забележка: Виж "Изгревът" т . I, с. 561 -571; т. VI, с. 449-450, № 23. Разказът на Симеон Арнаудов за Весела Несторова.) В.К.: И какво стана с рибата и тигана? Весела: И като се върнах при Учителя, той каза: "Елате двамата при мене, рекох." И ние влязохме при Учителя - Симеон и аз. Седна той от дясната ми страна, аз от лявата. И Учителя се обърна и се усмихна и каза: "Е, хванахме те, рекох. Сега като риба щете печем така", показва си ръката как ще го печем от двете страни, и си обръща ръката. "И ти на стари години като гол дявол ще се пържиш." А той: Учителю, страшна жена! И гледа към мен. Вие чрез нея ме хванахте, Учителю! Страшна жена, страшна жена! И се свърши цялата епопея и той след няколко дни ме среща на алеята на Изгрева. "Веса Несторова, аз тебе на пресата ще те дам, ще те направя на нищо", (Забележка: На пресата се има предвид на вестниците, които излизат в София и пишат срещу Учителя.) а аз отворих си ръцете и викам: хвърляй боклука, аз съм боклукчийската кола на Изгрева. Хвърли и твоя боклук, аз мога да го нося, му казах. Нищо не ме засяга, казвам, хвърляйте колкото щете. Нали чистя, мета Изгрева, казвам. И той нищо не направи. А Учителят ми каза: "Той, казва, издаде плановете на Черната ложа. И нищо не може да направи. И рекох, повече работа нямате с него, свърших." В.К.: А вие по-рано правихте ли опити да пеете нещо с него? Весела: Пеехме дуети, в салона на пианото. След това аз си купих това пиано, 1942 година, той искаше у тях да го вземе. Аз казах не, аз трябва у нас да го взема, защото Учителят ми каза, че аз трябва да имам пиано. А той го искаше да го вземе, но не му го дадох, ако бях го дала, щеше да го вземе, да не ми го даде. В.К.: Сега, аз си спомням една опитност, как вие ми разказвахте, как той бил при Учителя, пък и вие сте били и той казал: Учителю, дайте ми я, да я взема като вакло агънце. Весела: А-а, аз не съм била там. Той стоял под стълбата, Учителят бил горе пред вратата и той рекъл: Дай ми я де, дай ми я, като овца през гръб ще я метна. В.К.: Хе-хе. Като овца през гръб. Весела: На гръб ще я метна като овца, казал на Учителя. За мен. Това го чули братята и ми го казаха, той се вика пазари с Учителя за теб. Дай ми я бе, дай ми я. Като овца ще я преметна на гърба си. Значи вълка. Той си показал вълка. Вълкът говорел. Не, много страшно беше. Аз толкова много преживях, че ми побеля косата. Бях на 33 години. Тогава, ми свали кожата. Бях сънувала Учителят, че ми каза "На 33 години щети одера кожата." И това се случи - побеля ми косата от притеснение и борба с този човек. В.К.: Това е жестока битка. Весела: Ама ужасна. Орди, бе, орди, орди минаваха през него, но Бог ме пазеше. Когато Бог те закриля, нищо не може да ти се случи. В.К.: Така. Толкова по този въпрос.

196. Плановете на Черната ложа Тази година ми предстоеше разрешението на една голяма и трудна задача, с един от най-предателските духове. Трудно мога да опиша ония борби и тежки състояния, които изживях в течение на няколко месеца. Добре, че Учителят съкрати срока. Черните ми коси се прошариха значително през това време. Учителят бе казал, че годините 40, 41 и 42 са нещастни. Значи преживявахме последната нещастна година. Приближи ме един брат (Забележка: Този брат е Симеон Арнаудов. Виж "Изгревът" т. VI, с. 400-459; т. XXII, с. 762-763), който се оказа идеален проводник на тъмните сили. Чрез него, целият ад започна серия от тиради при мен срещу Учителя. Заканваше се с пяна на уста, че ще предаде Учителя и унищожи цялото братство. Когато дойдеше в къщи, изпадаше в делириум от злост и ругатни. Майка ми избягваше на горния етаж, защото не искаше да се меси в разправиите ни. Най-първо той започваше с арогантен, възбуден тон да говори против Учителя. След като си изкажеше всичко, започвах да говоря аз с такава сила, че той се сгромолясваше безсилен пред мен. Тази история се повтаряше многократно. Веднъж изпадна в полусъзнание, с посиняло лице и разпенена уста, и ме молеше да му чета Библията за успокоение. Учителят ми каза, че той издава плановете на Черната ложа. С него се държеше много мило и сърдечно, насърчаваше го да пее, защото имаше хубав теноров глас, силен и драматичен. Есента ме назначиха учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, бе станал езикова гимназия за английски, френски и немски език. Предавах английски език и литература в горните класове. Неделен ден отивах на беседа пеша през ливадите. Седем километра път. В.К.: Така. На стр.175 разказваш за Симеон Арнаудов - Дяконът. Весела: Срещнах се с него на Изгрева. С този брат, да. Той пееше, тенор, и много така силен, драматичен тенор имаше. В.К.: С този брат? Весела: С този, пееше така много, оперно. И се срещнах с него и той се сприятели, приближи се с мен, като видя, че аз пея. И така, харесам ми гласа. И се сдружихме с него и какво се получи. Учителят ме извика и ми каза: "Ще възпитаваш този брат. В него е духът на Юда." В.К.: Ще се изявява духът на Юда ли? Весела: В него е духът на Юда. Ще възпитаваш този брат, в него е духът на Юда. Нищо повече. Много строго ми каза тези думи. Аз казах, благодаря ви, Учителю, горе на вратата на стаичката му. Извика и ми каза. И затвори вратата и повече никакъв коментар. Свършено. И аз знаех, че трябва да стоя с него и да работя. Бог знае какво да работя. Да го уча пеене ли, какво да правя, и той започна да налита ужасно. В.К.: Като мъж? Весела: Не. Да нагрубява Учителя, когато идва у нас, да псува, да реве срещу Учителя, да беснее срещу Учителя. Той ще предаде Учителя, ще предаде братството. В.К.: Значи, всички ония неща, които той ги хваща във въздуха, той ги приема чрез тебе, става проводник. Весела: Учителят ми каза: Слушайте го какво говори, каза, той става проводник на Черната ложа. (Забележка: Юда е колективен дух. Виж "Изгревът"т. XXII, с. 760-763) В.К.: И ви е казал да отидете да му кажете? Весела: Не ми каза да му кажа, но слушайте какво говори, което значи, аз да кажа на Учителя, какви са тези истории с този човек. В.К.: И после като споделихте с Учителя? Весела: Аз един път само му казах какви истории прави и какво говори, че ще предаде Учителя, че ще предаде братството, всичкото това. Но аз едва издържах тези атаки. То беше, връхлита буря върху мен. Майка ми бягаше отдолу, тука се качваше, като почне да тресе къщата. А у тях отивах и той толкова крещеше, посиняваше и му се явяваше пяна на устата. И лягаше и казваше: чети ми Библията, чети ми Библията. И аз почвах да му чета Библията. В.К.: Значи го обсебват духовете. Весела: Обсебват го. Той просто в страшна мъка. И аз чета Библията и той се успокоява. А долу аз го оставям всичко да изговори, след като той свърши да говори, аз почвам и като почвах да говоря, аз пък като хала срещу него, така, така, така, и той пада по очи, просва се по очи на земята. Винаги се просваше по очи. Дори веднъж при гората като вървяхме и той пак падна на земята по очи, като му говоря. И цяла година, аз отидох учителка 1942 г. в Симеоново, това вече беше свършека. И там се разболях и той дойде един ден, обаче, аз вече чувствах, че няма нищо между нас. Че нещо е приключено.

195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси Една сутрин Учителят извика сестра Милка Периклиева и мен на горната площадка и ни каза: "Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш баницата за днес да е хубава." Учителят ни каза заедно да предаваме Паневритмията на учителите. За Паневритмията ми каза да им кажа така: "Ние ще ви дадем гимнастики, които дават здраве, здрава нервна система и отношение между хората. Тези гимнастики градят, а досегашните рушат. Запознаваме ви с упражнения, които имат органично, а не механично въздействие, музика, която въздейства на ума." Започнахме курса на младите учители в Борисовата градина на една голяма зелена поляна. Милка и аз влязохме в кръга, но Милка отиде на противоположната страна от мен, вместо двете да играем заедно, тъй като упражненията се изпълняват по двама. След една-две репетиции Милка дойде и ми каза да изляза от кръга, тъй като се образували два центъра. Излязох от кръга и тя остана сама да играе в него. Разбрах, че постъпката й не бе правилна, чак когато цялата работа излезе безрезултатна. Паневритмията не се предаде на народа ни. /Когато Милка отишла да й даде музиката на Паневритмията, Учителят й отказал с недоволен тон. -авт. бел./ Отидох при Учителя наскърбена и Му казах, че не зная защо стана това, да ми позволи и говоря на брат Лулчев, защото Милка бе ръководена от него. Учителят не бе склонен да ме пусне, но накрая каза, че може да отида, но след това да се върна пак при Него, Отидох да говоря на брата, но той веднага отклони разговора, като взе да ми показва радиото си - подарък от царя. Учителят е знаел, че той така ще постъпи. Не случайно бях сънувала, че вървим група с Учителя, а отсреща иде той с друга група и върви в обратна посока на нашата. Бях свидетелка на униженията, на които подлагаше някои сестри, които се приближаваха до него и винаги го отбягвах. В.К.: Да. Така. На стр. 174 да се опише подробно как е работила за Паневритмията и защо не е станала? Сега, вие описвате малко за този случай, когато нали трябва да се свали и приложи Паневритмията. Как е цялата история с Паневритмията, когато Учителят е настоял да се приложи? Весела: Един ден Учителят извика Милка и мен пред стаята му горе, пред неговата стая. И каза: "Сега вие като две свещи заедно ще светите в едно. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш за баницата да е хубава само за днес. И ще отидете, казва в градината да предадете Паневритмията на учители по физкултура, които ще я разнесат в България и ще я предадат на цяла България Паневритмията." И на другия ден ние отидохме в парка, на една хубава поляна там, над езерцето. Малко по-настрана тъй. Имаше много студенти момчета и момичета, наредиха се в кръг, дойде Данко с флейтата и една китаристка, сестра. Аз имам снимка на кръгът, с Данко и сестрата и ние вътре с Милка. В.К.: Кой е този Данко, как се казваше? Весела: Ами един наш брат, който свиреше на флейта, възрастен. Брат на Симеонов. (Забележка: Данко= Йордан Симеонов. За него виж "Изгревът" т. VIII, с. 597-603.) В.К.: Това беше курс? Весела: Курс по физкултура на Паневритмията. В.К.: Това беше от министерството? Весела: Министерството на Просветата разрешило. Лулчев ходил и поискал да предадем Паневритмията и разрешили. И събраха курс, който щеше няколко време да (продължи). В.К.: Къде щеше да е? Весела: В Борисовата градина, от езерцето вдясно, така една поляна имаше хубава. В.К.: А те къде живееха тези учители? Весела: Те бяха от провинцията, в пансион някакъв. В.К.: Не е на Диана Бад. Весела: Не знам къде живееха. Но събраха се в градината. И ние влязохме в кръга и аз смятах, че трябва с Милка заедно да играем. Понеже има много упражнения по двама. А Милка ми каза: ти сега ще отидеш на другия край в кръга, а аз тука и ще играем единично. В.К.: Защо? Весела: Ама викам, нали трябва по двама. Не, не, ти там отиди. И започна Данко да свири и ние започнахме Паневритмията. Аз имам снимка, на която ще се види, че ние не сме заедно. Тя е фотографирана, това поне е доказателство. Всички са в кръг. И Данко свири. И на другия ден тя ми казва: не може, казва, да има два центъра. Ти ще излезеш отвън да играеш. Отвън, няма да играеш вътре в кръга. Викам добре, излезнах отвън да играя. Тя остана самичка да играе. Сега, така играхме, предавахме, обаче, аз отидох при Учителя да кажа, че Милка ми каза, да играя отвън. Че не играем заедно двете вътре в кръга. Той така малко сви вежди недоволно, нищо не каза. И Милка, като приключил курса, отишла да иска нотите на Учителя. И той замахнал и казал: "Никакви ноти! Никакви ноти!" Тя се разплакала. Учителят две години по-рано й е казал да предаде Паневритмията. Първо, тя много е закъсняла, и второ, не го послуша. И преди това, преди Паневритмията отишла и казала: Учителю, аз избрах 18 само от тези 28 упражнения да предам. Той казал: "Как 18?" Понеже, само които се играят единично, които се играят по двама не ги включвам. Щото тя иска да предава Паневритмията. В.К.: Да няма втори човек. Весела: Да няма втори човек. Избрала 18. В.К.: Тя да бъде ръководител. Весела: Тя да ръководи, да няма втори. В.К.: Щото ако сложи другите упражнения, трябва да бъдат двама човека. Весела: Двама човека. И тогава Учителят се разсърдил и казал: "Направете както вие знаете" и си отишъл, и я оставил. И затова тя не искаше мен. Сега. Какво се получи. Учителят не й дал нотите и нищо не излезе. Не се предаде Паневритмията. Той приключи с Паневритмията. (Забележка: Снимките на курсистите за Паневритмията виж в "Изгревът" т. XXIII, снимки № 102, 103,104.) И когато аз видях, че нищо не излезе, аз не знаех нейното искане на музика, това всичко тя си го е правила, тя нищо не ми е споделила. Отидох при Учителя много тъжна и казах: Учителю, какво стана, защо? Защо не се предаде Паневритмията? И просто плача пред него. Аз знам причината, Учителю. Аз знам, че тя е на брат Лулчев ученичка. Той я научил да постъпи така. Аз ще отида при брат Лулчев и ще му говоря. Учителят каза: "Недейте, рекох", да не отивам. Ама как, Учителю, трябва да му се каже, може ли такова нещо. И той каза: "Е, отидете и после пак елате при мен." Да се върна при него. Аз отивам при Лулчев, сядам, и така си слагам, кръстосвам ръцете. В.К.: Отпред на гърдите. Весела: Да. Без да знам. Слагам си ръцете. И той по едно време идва и разправя: Виж това радио, то ми е подарък от царя, други работи хвали се, хвали се. И защо, казва, си се затворила така. Аз казвам не съм се затворила, седя просто така, несъзнателно съм се затворила. В.К.: Без да искаш. Весела: А той става и тръгва към мен да ме пипне по главата. Аз станах и се отдръпнах, не му позволих да се докосне до мен. И нищо не му казах за Паневритмията, ядосана си излязох. Отивам при Учителя и казвам: Учителю, нищо не стана. Той казвам, се хвали, че радиото му е от царя, иска да стане да ме пипне по главата, аз казвам, нищо не му казах. Аз викам, той ясновидец, той трябва да знае нещата. Учителят вика: "Гадател на боб, рекох." В.К.: Гадател на боб. Весела: Гадател на боб е Лулчев. Значи, подигра се с него. Гадател на боб, тия думи страшно ми се впиха в главата. Защото аз никога не съм го уважавала, никога не съм ходела при него, и смятах, че той е амбициозен и че иска да се сложи за учител, да съперничи на Учителя, което е смешно. Един Учител идва. Две глави не може да стоят на едно място. Несъвместим е. То се вижда какво прави със сестрите. Знаех го какъв човек е. И така, зная, че той не предава правилно думите на Учителя, а погрешно, че той държи на германците, не на руснаците. Докато Учителят искаше Русия да бъде на първо място в света, щото славянството поема великата мисия на света. И така се завърши Паневритмията. Ако беше се предала Паневритмията на българите, съвсем друга съдба чакаше България. Той изкриви оста на България, измести делото, работата на Учителя, като Милка ме изхвърли от кръга. Аз съм пратеник на Учителя, а тя е негов пратеник. В.К.: Изхвърли ви от кръга? Весела: Изхвърли ме от кръга. В.К.: И Паневритмията се изхвърли. Весела: И Паневритмията се изхвърли. В.К.: Виж какви са съотношенията. Весела: А тя 12 години лежа свита на кълбо, като запетайка. В.К.: Видях аз. Весела: Колената с главата, в колело стоя, 12 години лежа. И аз отидох веднъж да правя молитва за нея, жал ми беше като я гледах така болна. Аз знаех, че тя изкупва тази грешка. Много тежко беше. В.К.: Аз също я заварих и видях какво представляваше. Весела: Но най-страшното е, че на Николай Дойнов и на Нестор, на брат Нестор, които дойдоха при мен, да ме питат за случая, аз им го описах и им казах: Милка е още жива, отидете да я питате да ви каже, че тя ме извади от кръга и не излезе нищо. Те отишли и тя казала: Не е верно, че съм я извадила от кръга! Викам, братя, тя е болна и ви каза това! Как е възможно, казвам да ви каже това! В.К.: Имам снимка, доказателство. Весела: Аз не им казах за снимка, няма що да им доказвам. Те, щом са македонци вярват си на македонката, вярвайте си на македонката и на лъжата. (Забележка: Милка Переклиева и Нестор Илиев са македонци.) И сега Николай пише история на братството и ще пише за Милка, че тя е призваната да предаде, след като тя опропасти това дело, велико дело на Учителя. (Забележка: Аз го накарах да отиде при Милка и да запише всичко, което тя ще разкаже. Отиде и го записа на ръка понеже нямаше магнетофон.) В.К.: Сега, искам да кажа, че Николай това, което е написал, точно така го е написал, че тя е направила грешка, и че не е предала нали навреме. Щото Учителят казва: "Времето изтече." Весела: Да, тя много закъсняла, да. В.К.: Времето изтече, казва. Весела: Ето. Аз това го знам. В.К.: Но той не описва тия неща. Весела: Но аз знам само мойта опитност. В.К.: Но мен ме интересува вашата опитност. Весела: Ама това е истината. В.К.: Ами то е така, вие имате доказателството. Снимката, и въпросът е приключен. Весела: Да. В.К.: Така. Значи, Учителят след срещата с Лулчев ви вика, за да може да ви подпомогне и да ви откопчи от него и от всички ония влияния, които са от него, да ги изхвърли. Весела: Да ги изхвърли, да ме очисти от него, щото той правеше пакости.

194. В човека също работят бурени На един лист Учителят бе написал с мастило думи за една нова песен "На ранна пролет", и ми ги даде да ги подредя поетично и създам съответна мелодия за тях. "Песента трябва да започва тържествено, мажорно", ми каза Той. "Думите са дадени по-преди." Тогава Учителят донесе една чиния, пълна с прясно набрани ягоди и ги сложи на масата, като каза: "Работили сте за тях и сега ще опитате плодовете на труда си." Изядохме ги заедно и ме изпрати в градината още да си набера. Той сам дойде, набра няколко и ми ги даде. Имаше лехи магданоз, които полях. Преброих ягодите, които Учителят ми даде, бяха 19. Докато вадехме бурените от магданоза, Той каза: "По този начин злите ще се изкоренят от добрите и ще бъдат хвърлени извън техните предели. Сега те гордо мислят, че управляват земята, а добрите ги оставят да правят каквото си искат, защото са самопожертвувателни. В човека също растат бурени, те обичат цветята и също растат сред тях. Злото няма нужда от култивиране, то расте навсякъде, където си иска. Ние имаме работа, която трябва да свършим и Бог има работа, която той в нас върши. Наша работа е да разорем нивата си и да я посеем, а Бог има грижата за останалото. Наша работа е да сдъвчем храната, а смилането й е от Бога, но ние никога не вършим своята работа, а я оставяме Бог да я свърши. В младия ще търсиш енергия, подтик, а в стария - благородна обхода." В.К.: На стр. 173 "На ранна пролет". Весела: Да. В.К.: Сега, това са думи от Учителя, така ли? Весела: Да, да. В.К.: А мелодията имате ли я? Весела: Ами аз ви я изпях тази, нали? В.К.: "На ранна пролет", нали? Весела: Да. Нали по-рано я бях дала.

193. Защо намерих загубената си писалка Трябва музикално да разбереш кой тон е всеки човек, каква нота е и какво може да излезе от него, и да го поставиш на мястото му. Светът музикално ще се изправи. Поезията и музиката са най-добрите пътища за приемане Божествените мисли. Диригентът музикално бие въздуха, но създава условия музикантите да се проявяват. Това е музикално биене - да дадеш условие да се прояви някой." Много странно бе, че намерих загубената си писалка в леглото. Казах това на Учителя, а Той каза: "Това, което се обича, не се загубва." Попитах Го може ли невидимите същества да пренасят предмети, а Той ми отговори: "Да, могат". "Само Любовта може да ви въведе в Божествения оркестър. Бъдете съвършени инструменти, когато се явявате пред Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш." Тази пролет имах една голяма радост. Бях превела предишната година "Свещени думи на Учителя", която книга излезе от печат в Америка. Един наш брат я издаде със свои средства и ни изпрати няколко копия. Учителят ми даде едно копие и изказа голямото си задоволство. "Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали мисионери в България, а не англичаните. /Със загубената писалка бях направила превода и затова ми я върнаха накрая. А бяха я откраднали./ Друга голяма радост бе съобщението, което ми направи Учителят, че на 25 юни 1942 г. ще започнат курсовете на млади учители по физическо възпитание на Паневритмията ни. Министерството дало разрешение да разпространим тези упражнения в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXIII, с. 758-790, а за датата на провеждане на курса виж с. 773-785) Учителят дълго ми говори на 14 юни и каза, че ще ходя да предавам Паневритмия четири пъти седмично. Той ми каза и следното: "Едно поточе, като потекло в планината стигнало до една скала и очаквала тя да го приеме с отворени обятия, но тя го блъснала далеч от себе си, когато то се ударило в нея. То се спуснало надолу по склона и там цъфтяло кокиченце. Поточето минало връз него и го навело. Кокичето почувствувало тежестта на поточето отгоре си. В мъчението слизаш, в труда се възкачваш, в работата си на равното, в полето - гладко върви. Мажорната гама е слизане, минорната възкачване, а двете хармонирани е най-доброто. В минорната има 3/4 интервали, а в мажорната - половин тон, по- големи стъпки." Учителят ми даде думи за народната песен "Запретни, Вело, моме", да ги нагодя за мелодията. "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци в тези нови времена; не моми и момци на баща си имането да делят и да се карат и бият, а да служат на баща си, доброто да проявят. Братя и сестри да се не карат и ритат, а братски да живеят и милват, та баща си да радват." В.К.: На стр. 172 защо намира загубената писалка в леглото си. Значи, онова, за което е писано, е платено чрез писалката ли, как точно? Весела: Аз бях превеждала книгите на Учителя с тази перодръжка. Изведнъж един ден изчезна писалката ми. И мен ми стана много мъчно, щото тя беше "Паркер", американска, много хубава писалка. В.К.: Автоматична такава. Весела: Не. Пълнеше се с мастило. И като я загубих ми стана много мъчно чак ми се приплака и започнах да я търся. И казах на брат Кръстю, че съм си изгубила писалката и брат Кръстю отишъл при Учителя и казал: "Сестрата си изгубила писалката, нека да й купим писалка." Учителят дал 250 лева, брат Кръстю някаква сума и аз към стотина и нещо лева и тя струвала към 450 лева, тази писалка и брат Кръстю отишъл и купил "Зоникен" - немска писалка със златно перо. И ми я даде и каза: Тази писалка ти е от Учителя. И аз като я получих, Учителят слезе и аз казах: Учителю, най- напред Вие ще пишете с тази писалка. И той в тетрадката ми написа на английски "To be or not to be" - "Да бъда или да не бъда". И аз казах: какво значи това, Учителю. И той каза: "Да бъда за Истината, да не бъда за лъжата." В.К.: Хе-хе. Весела: И аз подчертах To be" в тетрадката, имам това нещо. В.К.: Имате готова, неговият надпис го имате? Весела: Неговият надпис го имам. Да. В.К.: Е, браво. Весела: То не можеш за всички да пишеш.

192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя Весела: И майка й, баба Мария идваше на гости, кафе пиехме с нея и тя ми разказваше Учителят като малък какъв бил. В.К.: Я точно ми разкажи сега. Весела: Ами тя разправя 2-3 случая. Аз се годявам, влизам в стаята, отгоре на вратата имаше царевица, така закачена, сплит царевица. И като влизам, пада царевицата и се пръска. И Петърчо казва: Како, ще се разпръсне твоя годеж, нищо няма да стане. Царевицата се пръсна. След това разправя, отишли на нивата по жътва, и слънце, пек, горещ ден, изведнъж Учителят на една купа се качил, като дете, и вика: Бягайте! Идва страшна буря! И те рекли: О, на попа детето пак почна да пророкува. А никой не му обърнал внимание, дете. И те не събрали класове, не ги вързали снопите не ги сложили на кръстци, един върху друг, за да се застъпят класовете, за да не ги удари града. А някои послушали, някои събрали. И не минал един час, такава буря се развихрила, че помела, всичко понесла. Той се прибрал, разбира се, с бащата, Учителя. И разправяше тя, че той от дете има такива пророчески дарби. Като каже нещо, така става. И като студент в Америка също. Много са го уважавали, аз четох атестации за него. В.К.: Къде четохте? Какво четохте? Весела: Ами Кольо Нанков ми беше дал, от университета Дрю. В.К.: Което е на английски, да го преведете на български. Весела: То е преведено писмото на английски. В.К.: Вие имате ли го? Весела: Нямам нищо. Това Кольо го имаше. И той ми даде да го прочета, че е много скромен, много прилежен, изключителен характер, сериозен. Най-високо мнение дават за него в Дрю. Университетът, където е учил теология. В.К.: Къде точно е Дрю? Весела: В Мадисън, щат Ню Джърси. След това е отишъл в Бостън, където е учил медицина. В.К.: Нещо друго там от първите години, като дете, от баба Мария да знаете? Весела: Ами тя разказваше случки, но тези две съм запомнила. Така интересно разказваше, че бил много интересно дете. Много слаб и боледувал, много слабичко дете. Много чувствително дете бил. Но много послушно и любящо дете. Много кротко, послушно и много уважавало родителите си. Като дете много уважавал родителите си.

192 в. Люба Чакалова - племеница на Учителя Весела: И Учителят, неговата племенница Люба Чакалова, дъщеря на сестра му Мария, по-старата му сестра, дъщерята беше моя съседка. Много години живя тука и бяхме много близки. Един ден Люба ме извика и каза: Ела да отидем при вуйчо. Искам да го питам нещо. В.К.: Вуйчо, тоест, Учителя. Весела: Учителят, да. И изглежда майка ми я накарала да отиде да пита Учителя за мен, за какво са тези слухове, които се носят за мен. Откъде идват. И сега, тя отишла с мен, аз стоя вън и я чакам. Тя излиза от Учителя, идва при мен, прегръща ме и казва: Веса, знаеш ли какво каза Учителят за теб? Учителят каза: "Тя е била дева, дева е и дева ще бъде." Значи, разкрива нещо. "Кажете на майка й, че има такава чиста дъщеря, с която трябва да се гордее." Чиста. Чистотата подчертава. Щото майка ми се усъмнила в мен, като почнали тези слухове. В.К.: Аз като гледам снимките от 1938-39 години, вие сте била много красива, хубава жена и сте голяма красавица била. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 34.) Весела: Не знам. В.К.: Да. Весела: Аз бях много скромен човек, никога не разбирах какво съм. Аз нямах чувство и нямах самочувствие. Напротив, така се самоунижавах, имах толкова ниско самочувствие, че просто на интерьорски комплекс приличаше. (Забележка:Интериор-изображение на вътрешността на някое помещение, а комплекса означава, че се движи без видима следа наоколо.) Никога. И като ми каже някой, че е влюбен в мен, аз казвам това е невъзможно, въобразявате си. Не вярвах, че някой може да ме обича изобщо. Такова мнение имах за себе си. Но Учителят това каза, Люба дойде и каза на майка ми. В.К.: Сега, понеже тука споменахме за Учителя и неговите родственици, колко родственици вие заварихте? Колко деца са били? Весела: Той имаше сестра Мария. Първото дете. В.К.: Тя е първото дете. Весела: Да, първото дете. В.К.: Тя е Мария. Весела: Да. Тя имаше дъщеря Люба, която живееше тука близо, Люба Чакалова. В.К.: Други наследници? Весела: Аз не знам други. Той имал някакви други роднини. В.К.: Тази Люба, вие да си спомните още от нея, Люба Чакалова? Весела: Ами тя беше една много енергична, много жизнена, енергична жена. Но беше осиновила един син, Славчо, който изнасяше и продаваше от къщи вещи, и тя беше много уплашена. И Учителят ми каза: "Вие трябва да си купите пиано." Защото нямах пиано и аз казах на Люба, знаеш ли Люба, че Учителят каза да си купя пиано. И тя каза: Ах, ами аз имам пиано, но съм го скрила у сестра ми, скрила съм го от Славчо. Ще ти го продам. И в 1942 г. ми го продаде за 30,000 лева. И това е пианото на Люба Чакалова, на племенницата на Учителя, което е пред мен В.К.: Тя как приемаше и възприемаше Учителя. Весела: Много добре го възприемаше. В.К.: Като Учител ли го възприемаше или като вуйчо? Весела: Тя все за вуйчо си го имаше. Тя като роднина си го имаше. В.К.: Тя го възприема като роднина, а не като Учител. Весела: Като роднина, а не като Учител. Да, да. В.К.: Много интересно.

192 б. Галилей не предава, а задържа писмата на Учителя до мен Весела: И той каза: "Вие сте го написали на английски повече хора да го четат ли?" И той ми каза: "Писмата не достигат своето предназначение." Той ги праща, обаче, не ми се дават. Галето не ми предава. Галето прояви тогава някаква ревност, неправилна. В.К.: Или може би повлиян от тяхното мнение. Весела: Повлиян от лошите отношения, от тези стрели. Повлиян, той тръгна с тях. Това е една много голяма грешка, в която той се показа слаб. Слаб. Той трябваше да ме познава. Три години аз се държах като ангел с него. Ако аз го смятах за мъж, или аз ако бях влюбена в мъж. Галилей не постъпи добре. Ако аз бях влюбена в мъж, по друг начин щях да се държа. Аз бях ангел към него. Аз бях чиста и свята. И тази святост бе стъпчена от другите. Няма по-голямо престъпление да стъпчеш святостта, защото тя е дихание на душата. В.К.: Така, и той фактически се повлия от общественото мнение. Весела: Той се повлия от мнението на някои сестри, щото той дружеше с тях, ходеше при тях и те му пълнеха главата с разни лъжливи представи за мен и той се повлия. И вместо той да им каже, че това, което говорите не е вярно, той се повлия. И той тогава отиде при Савка. (Забележка: Савка = Савка Керемидчиева, стенографката на Учителя.) Отклони се, спря с мен всякаква връзка и отиде при Савка и стоеше постоянно при нея. Учителят казал на Савка: 'Тука хотел и ресторант, рекох, станало." В.К.: Той ходи при нея. Понеже Галето отива често. Сега, вие ми казахте една случка, когато Учителят казал на Галето: "Пазете девата!" Весела: Да. В. К. Това друг случай ли беше? Весела: Галето ми каза, на сън ли, наяве ли, но ми каза думите "Пазете девата на Изгрева!" За мен. В.К.: Сега, то как се отнася? Весела: Сега, виж какво, какво аз разбирам. Девите са една йерархия души, които са връзка между ангелския и човешкия свят. Девите са творчески души. Те са същества на светлината, те носят светлина на хората. Светли същества.

192 а. Защо не приех малкото зло на Изгрева, когато ме ненавиждаха Срещнах се с Учителя и Му разправих случката. Той ме държа повече от два часа на разговор. "Вие първа приложихте методите. Има два процеса в Любовта: първо ще раздадеш всичко, което имаш - то е инволюция, след това ще започнеш с малката обич, която расте-то е еволюция. Злото превръща изобилието в немотия, а доброто - немотията в изобилие. Вземате някога чужда карма, но закона е, че вземаме и доброто, та постигаме нещо без усилия. Там, където е най-хубавото и лошото се ражда. Като дам плодове, ще дам и мотика. Някои несъществени и ненавременни работи даваме и после страдаме. Процесите трябва добре да разбираме. Многото желания са много цвят, а природата голям процент бракува. Ние бихме били най- нещастни, ако се реализират всичките ни желания. Трябва да знаете две невъзможни неща: невъзможно е овцата да изяде вълка и вълка да опасе тревата. Лъжата не хваща дикиш. Върхът ще стане долина, като раздаде всичко и обеднее, а долината ще стане връх - ще раздава събраното богатство. Не давай храна и условия на оня, когото карат в затвора - той отива там да учи ограничението. Намери свободните и на тях дай храна и плодове. Теб ти е мъчно, че не ти плащат добре за хубавите дрехи, които им даваш. Те искат евтино да купят, а ти се мъчиш. В злото ще предпочетеш малкото зло пред голямото, а в доброто ще предпочетеш голямото добро. Ти на Изгрева не беше благодарна на малкото зло, та ти дадоха голямото. В.К.: Сега, към стр. 171 Учителят споменава: "В злото ще предпочетете малкото зло пред голямото зло, а в доброто ще предпочетете по-голямото добро. Ти на Изгрева не беше благодарна на малкото зло, и ти дадоха голямото зло." Кое беше малкото зло на Изгрева? Весела: Да. Ами на Изгрева почнаха да говорят по мой адрес. Аз дочух някой много неприятни работи, но дори един брат отишъл и казал: "Учителю, тя е дошла да съблазнява братята. Да я изключим от братството." Брат Тодор Стоименов, най-стар брат един. (Забележка: Виж "Изгревът" т. III, с. 13-17; т. V, с. 724-727; т. XXII, снимка № 9) Учителят не знам какво му е казал, обаче, той не е приел неговото предложение, защото това значи да изключи цялото братство, тъй да се каже, ако приказват по адрес на някой. Но аз казах, попитах: Учителю, това ли е братството? Защото почувствах как ме атакуват. Аз имах болки в слънчевия възел много лоши и се чувствах много зле, чувствах, че от всички страни с поглед някак си ме атакуват и после разбрах, че мойта дружба с Гавраил много ядосала сестри, които били влюбени, шест сестри, ама по-късно разбрах, били влюбени в Гавраил. (Забележка: Гавраил=Галето=Галилей Величков. Виж "Изгревът" т. I, с. 5-108; т. IV, с. 52-240; т. XXII, снимка № 65, 66.) В.К.: Той голям красавец, аз съм го виждал на ония години. Весела: Много красив. Но понеже Учителят го назначи да ми пише в селото, да ми носи, станахме приятели и едно много ангелско братство имахме с него и сестрите почнаха да ревнували започнаха какво ли не по мой адрес да говорят. И пръсна се слуха. И той дори се повлия. И той се съблазни от тези клюки. А аз казах: Учителю, това ли е братството? Той каза: "Братството са тези, които са променили живота си." Братството са хора, които са променили живота си. Ако се занимават с клюкарство и с нападки, не са от братството. Те са други духове, не са от братството. Аз се съблазних от това, нали, и бях недоволна от тези атаки. В.К.: Аз си спомням, че вие ми разказвахте за един случай, когато толкоз е било напрежение, че вие направо сте избягали в гората и Учителя казал: "Оставете я!". Весела: Аз отивах на събор, през лятото и тръгвам към салона сутринта на събор и когато вече приближавам салона, аз се почувствах от всички страни простреляна. Такива стрели се забиваха в мен, че на мен ми прилоша и реших да напусна братството. Да си отида и вече да не се върна. И тръгнах като смазана, наведена си тръгнах обратно и когато вървях край чешмата на ъгъла, с човека с книгата, чешмата, Учителят излезе от гората жълт, зелен и тръгна с мен. И казва: "Гледайте си работата, рекох, те всички ще разберат, но време трябва." В.К.: Но време трябва. Весела: Но време трябва. И ме изпрати донякъде и аз си отидох и легнах болна. И бях толкова зле, лежах и мислех, че умирам. Бях много простреляна. В това време Учителят викнал Галето и му казал да ми предаде една легенда. И той не ми предава легендата доста време и един ден намирам писмо в антрето и отварям - легенда от Учителя. От Галето. Прочитам легендата. Дава ми я да направя стихотворение. Много интересна, аз съм я написала, на английски съм я написала, обаче. И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй. И реших да отида при Учителя да му прочета. Облякох се, бях бледа още, слаба, преживяла криза. Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението. В.К.: На английски. Весела: Да.

182. В бъдеще злото ще е организирано и ограничено В следната беседа Учителят каза: "Краят на века е да престанат всички престъпления и хората да се не гледат като врагове. Този край на века трябва да дойде в нас. Гдето Бог взема участие и работи и аз вземам участие и работя. Щом намерите човек, който е без Любов, внесете Любовта, станете вие проводник, нека този човек види Бога във вас." След беседа Учителят дойде пак в салона, седна до топлата печка и ни заговори. Навън сняг бе покрил земята и правеше обстановката вътре уютна и приятна. "Природата ще направи нещата ясни за вас, ако сте благодарни и можете да платите за това, което тя ще ви разкрие. Сега нещата са неясни за някои, на които не е разрешено да ги видят. Един художник може да види нещата най-добре и в подробности при светлината на слънцето. Дълбочина - това е физическият живот, широчина - това е ангелският живот, а височина-това е Божествения живот. Не движи болна ръка, и когато седиш на игли не се движи. Когато ръката оздравее, движи я. В бъдеще всеки ще заема определеното си място в живота. Злото ще е организирано и ограничено. Божественото се движи с огромна бързина. Никога не пресичайте пътя на Божественото, защото ще ви сполети страдание. Сега иде матурата на гимназията за университета. След това ще станете писатели, учители в широкия свят"

181. Тъмните сили трябва да станат слуги На 8 януари 1942 г. бях на Изгрева сутринта и влязох в салона да посвиря. Учителят дойде и ми донесе една нотирана песен, седна до мен и ми я изпя. "Изсвирете я, рекох." Ето думите й: "Слушайте гласа на песента що разнася вече пролетта, дар велик е за живота тя. Красота, ухание се лей, изобилно блика радостта, слушайте и пейте в пролетта." Песента е в Сол минор. Думите са на Учителя. На 16 януари Учителят пя на беседа: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина, отвори твоите прозорци да просияе тя." След беседа, по-късно сутринта, Учителят ме прие на частен разговор. "Време е, когато тъмните сили трябва да станат слуги, сега са господари, но в много ограничено място, те ядат и пият за сметка на другите. Войнствените условия показват плановете на тъмните сили. Добрите трябва да дойдат, да наследят земята и й дадат от това, което носят. Жълтата раса са хората, които злоупотребиха с окултното знание. Не всички от бялата раса са напреднали души. Много ще останат зад шестата раса да се изправят. Лемурийците са били много жестоки - всички жестоки хора днес са обсебени от лемурийци. Те са от третата раса. Много от бялата раса ще бъдат вързани. Днешните жени ще бъдат мъже в следващо прераждане, да се научат на безстрашие, сега са страхливи. Колата, която изкачва хълма, е тежка и не може да се изкачи, та всички хора сега трябва да слязат, за да олекне и се изкачи на височината. После хората ще се изкачат до нея. Всичко е в ръцете на Разумните същества, които управляват земята. Тези, които се тревожат в нас, са тъмните духове. Те питат: "Какво ще стане с нас?" Да сме ревниви към Божественото в себе си. Народите вече не могат да се управляват, както те искат. Да обичаш някого, е да му дадеш условия да се прояви. Работете, рекох, непрестанно работете!" В.К.: На с. 158 тази песен "Слушайте гласа на песента що разнася вече пролетта". Има ли я тази песен записана? Весела: Не, аз ще я изпея. Весела пее: "Слушайте гласа на песента, що разнася вече пролетта, дар велик е за живота тя, дар велик е за живота тя. Красота, ухание се лей, изобилно блика радостта. Слушайте и пейте в пролетта, слушайте и пейте в пролетта". В.К.: Понеже става въпрос за тази песен сега, изпяхте я много хубаво според мен. Сега, имате ли пълен запис на вашите песни на Учителя? Весела: Не, всичките песни не съм записала. В.К.: Вие знаете ли, точно сега е момента, като свършим тази работа, да запишем песните. Аз ще донеса друг магнетофон, който е много хубав, да може да се запишат. Весела: Може. Да. В.К.: Текста на "Слънчевите лъчи"? Весела: Да, веднага напечатиха този текст. В.К.: Ние ще се спрем по- късно, когато дойде време да говорим за нея.

179. Бъдещия капитал Изучавай различните физиономии и ги рисувай, рисувай различните типове. Децата в селото са бъдещия ти капитал. Те са интелигентни същества, които са слезли в този живот да съберат енергия, за да се изявят в бъдещото въплъщение. (Забележка: Този случай ще бъде разказан подробно.) Богатите трябва да раздадат всичко на бедните, тогава те ще пожънат стократно плод в небето и в бъдещия живот. Ние сме за един Божествен порядък - на свободата. Държавата събира средства чрез данъци, а ние сме като плодните дървета - като родят плод не е за тях, а за другите да се ползуват. Така е и с нашия принос в братството. Човек сега по-добре да е сам. Един извор, като дойдат хора до него, си мият краката в него, не го зачитат. Човек трябва да му стихне ума и съзнанието, за да отрази духовния свят като в гладко езеро. Сега влияят Венера и Юпитер, а слънцето иде по-късно да влияе. Бог чака да види как ще му благодарим за благата, които ни дава Една красива постъпка е едно красиво живо същество. Да не събираме боклуците на хората - това, което и на тях не им е потребно. Да се съобразяваш с хората - с кого какво да говориш според интересите им. На физическия свят едно същество не може да ти изяви любовта си, то ще заспи. То ще те види в невидимия свят през нощта. На земята да не те хвалят, после ще те хулят. На земята е ден и нощ, няма все хубаво. Нещастни сме, защото не се движим в мисълта си с бързината на светлината, та да сме винаги в слънчевата светлина, та да не ни настига нощта. То значи, като те хвалят, да не се спираш на похвалата. Дисхармоничните тонове намират мястото си в другите светове и стават хармонични. Велико нещо е животът. С малко усилия в музиката ще научите доста - ще има постижения. Някога ние сме били плодни дървета, а ангелите са били хора и понеже са се ползували от нас, сега слизат да ни повдигат. Когато една идея ти е ясна, тя е на фокус, същото е и с едно светло чувство. Сърцето е До, Сол е най-широкият тон, Ла е вътре в Сол, а Сол е отвън Ла. В.К.: На стр. 156 пак се споменава, че децата в селото са бъдещият ти капитал. Весела: Да. В.К.: Изобщо по отношение въплъщението на човека вдадена страна, там дето работи. Смятам, че вие имате няколко опитности, които трябва да ги разработим малко по-подробно. Ето вече идвате в дадено село, това са дадени души, в дадена материя, в дадена страна, идват, за да поемат тука енергия за в бъдещо въплъщение и вие си изработвате вашия път и вашия кредит там. Сега, това е много интересно. И много голяма загадка. Вие знаете ли, на мен са ми разказвали много опитности как различни краища на България представляват въплътени същества от напреднали страни от Франция, Германия. Весела: Ами ето, английските лордове са тука в село Ковачевци, Самоковско. В.К.: Самоковчета, шопи. Весела: Шопи, не учат, говедарчета, прости. В.К.: А в един момент, в едно друго прераждане. Весела: Съвсем други ще дойдат. В.К.: Да. Много голяма тайна. Има една друга много голяма тайна. Много приятели от времето на Христа и по-късно били писатели, философи, историци, царе, папи, патриарси. Родили са се и тука са стигнали да бъдат неуки. Весела: Да, да, като просяци. В.К.: Ето, дядо Ради. Патриарх Евтимий по минало прераждане. Тука дядо Ради, не знае да пише. Много голяма тайна. И наистина, това, което слушаме, което вие го казахте, то е една вратичка към другия свят на друго измерение, който не го знаем и не го познаваме. Весела: Да.

178. Напредналите същества са около теб Вече беше по-трудно да посещавам София, защото зимата на 1942 г. бе доста студена и валеше много сняг. За коледната ваканция си тръгнах с кабриолет при студ минус 30 градуса. Въздухът замразяваше дъха ми. Бях обвита в дебел ямурлук с гореща тухла на краката, но докато стигнах гарата, бях съвсем премръзнала. Дадоха ми в малката топла кръчма греяна ракия със захар да ме стоплят. Първото нещо, като се завърнах в къщи бе да отида при Учителя. Той ми даде пред вратата на горницата Му кибрит и ме помоли да запаля печката в малкото салонче, защото беше много студен ден, а печката не бе палена сутринта. Обаче, небето бе ясно, слънцето ярко грееше. Казах на Учителя, че не обичам студа и зимата. Учителят каза: "Езерото ти става дълбоко. Благословенията се дават на майката заради детето - Бог дава благословенията си заради хубавите ни мисли и чувства. Голям брой по-напреднали същества от теб са около теб, но те се крият да не те смутят и да си свободна, та ти не ги виждаш. Те пеят в теб и един ден, когато започнеш да пееш като тях, ще станеш добра певица. Те считат твоя живот за техен и твоя прогрес за собствен техен прогрес. Ако тези същества не ни изясняват нещата, не бихме разбрали духовния свят, за нас той би останал непонятен. Човек ражда плодове за ангелите. Ние сме като цветя, които ангелите отглеждат. Еволюция е да отидеш при Бога и се научиш как да Му служиш. Любовта с обич се отплаща, обичта с Любов се отплаща, а отплатата за Любовта и Мъдростта е Истината. В.К.: На с. 155 има едно интересно изказване, че голям брой напреднали същества има около теб, но те се крият от теб да не те смутят и т.н. Вие, когато имахте творческо вдъхновение, усещахте ли тия същества? Весела: Бях вдъхновена. Имах много повишено състояние без да знам, че това са тези същества, които са около мен, които ме вдъхновяват. Но винаги бях оградена от много светли сили. В.К.: Сега, наистина това, което аз съм забелязал, което вие пишете, то като че ли е работа на по-напреднали същества. Други влияния от горе. Весела: Да. На висши духове. Да. В.К.: Чувства се, нали? Особено в някои такива положения, когато влезете в контакт, да се качите на тази вълна, това, което изявявате като слово, като дух и като песни, което аз съм чувал преди много години е направо едно Божествено откровение. Аз всичко съм го усещал, съм го възприемал и съм го виждал лично. Весела: Като от ангелския свят. В.К.: Това, което е написано нали, аз направо го възприемам, че е така, защото аз съм го изживял и съм го видял. Весела: Ясно, да.

176. Противоречията ми са в духовния свят На 1 ноември 1941 г. се назначих за прогимназиална учителка в село Сирищник, Радомирско, където работих една година. Селото е на 12 км от железопътната гара и трябваше да превозя багажа си с конска каруца. Денят бе мрачен и ръмеше дъжд. Спрях в първата къща в селото, защото не познавах никого там и хората любезно ме приеха. Седнах край запаленото огнище и тежка мъка ми сви сърцето. Селото бе в една тясна котловина, прихлупено от тъмни облаци и не вещаеше нищо добро. Имах желание веднага да се върна, но стопаните ме успокоиха, че ще ми намерят хубава стая в попската къща, та да остана. И наистина, високо до чардака имаше една просторна стая, в която се настаних. Училището бе малка схлупена сграда с четири стаи и малък двор. Намерих децата затворени, бедни и нерадостни. Имах широко поле за работа. Децата трябва да бъдат радостни и пълни с импулс за живот. Започнах да ги уча песни - мелодии от Учителя, с някои думи, които съчинявахме заедно в клас. При всяко влизане след междучасията ги нареждах по двама и ги карах дружно да пеят. Подготвих пиески и програми с тях и децата оживяха. Инспекторът ги намери съвсем променени. Радвах се, че можех да приложа методите на Новото Учение там и да работя над тия изостанали душички, които живееха при много примитивни условия. Същият месец получих писмо от брат Гавраил, в което ми пишеше, че имал разговор с Учителя за мен и Учителят му казал: "Пишете й за музиката, за красивата страна на живота, за положителното. Тя е много чувствителна и лесно се тонира от средата. Кажете й да не ходи боса в циганското тръне. Точно тук стои същественото в ограниченото и разширеното съзнание. Светлината е, която дава растежна формите. Щом има тя повече светлина и вижда и усеща, че краката й се набиват от тези тръне, нека се обуе. Тогаз тя ще бъде свободна. Тя е наследила много хубави качества от баща си, но трябва да регулира разумно личните си чувства. Спънките, спирачките и противоречията са й в духовния свят. Когато трябва да се реализира нещо хубаво, разумно, хармонично и трайно, ще се явят пречки на физическия свят. Ако там човек се справи, обаждат се от духовния свят." В.К.: На с. 154 Учителят ви дава защо имате пречки. Ту горе, ту долу. Този квадрат, който го имате в хороскопа, трябва да се разреши или горе или долу. Разрешението на квадрата е в центъра, някой път в успоредните линии. Тук се споменава, че не трябва да ходите боса в циганско тръне. Весела: Което означава, че условията ми са много лоши. Външните условия. Аз съм попаднала в село Сирищник между много изостанали хора, които не прилагат добродетелите в живота си, а които живеят егоистично, които правят пакост на другите хора за собствено издигане. И аз там получих един много тежък урок. Един от учителите беше писал в министерството за мен, вероятно, че аз съм тайна агентка на комунистите, защото аз превеждах беседи на Учителя и все пишех. И той мисли, че аз съм се скрила в селото и идва инспектор да ме инспектира. И среща свещеника, а аз идвах с майка ми тогава пролетта, и пита за мен, а той казва: Ами тя трябва да надене расото, рекох, тя е тука християнка, облича бедните деца. И инспекторът се почудил каква християнка съм и аз щом слизам от кабриолета ме вкарва в училището да ме инспектира. И децата пяха и той каза: това чудеса сте направили в това училище. В.К.: Вие ги накарахте да изпеят някои песни? Весела: Пяха. "Рано сутрин", "Слънчевите лъчи", изобщо пяха, пяха, просто като ангели. Радостни бяха децата. Там просто едно бедно училище, бедни, смазани, мизерия. Значи той се слиса и писа: Обича децата с божествено откровение и те отговарят със същото. Не писа в ревизионния лист, а аз веднага си дадох оставката. Събрах ги и казах: Аз ви третирах като братя, а вие правите такива доноси. Извиках инспектора в квартирата си и той видя, че превеждам беседите на Учителя. В.К.: И вече Учителят какво каза във връзка с това, че вие напуснахте? Споделихте ли с него? Весела: Ами аз се върнах и той се усмихна така и каза: "Опитност, рекох". Тежка опитност имах там. В циганското тръне. Гавраил ми писа. Да се обуя, значи аз да се стегна, да се оградя вътрешно, да се организирам, да не се подавам на злото. Да не ме руши злото. Това е.

175. Употреби музиката за собствено издигане На 28 октомври 1941 г. влязох при Учителя в приемната долу към 11 ч. сутринта и Той дълго ми говори. "В музиката трябва да си неутрален, нито положителен, нито отрицателен. Детето е неутрално, то примирява бащата и майката. Двойно положителен си, когато искаш да ядеш, но искаш и яденето на другия да вземеш. А двойно отрицателен - образува две успоредни линии - еднородните сили се отблъскват, та образуват успоредни линии, тогава една двойно положителна сипа като мине през тях образува мост. Та местата на двойно отрицателните сили ще притеглят при съприкосновение двойно положителната сила и ще образува мост. Така е образуван квадрата. Тъй се образува основа, на която вече може да се гради. В природата на едно място не може да седнеш - когото обичаш, ще му дадеш твоето място, а ти няма да седиш на същото място, защото ще се яви стълкновение, а ще вземеш друго място. Изобилен е Божественият свят. Радвай се, че имаш противодействие - значи се движиш. Ще лавираш - движение по кривата линия, ще избираш пътища на най-малкото съпротивление. Има сили на земята, които не позволяват на човека да се издигне високо, смъкват го, като се отдалечи: "Къде отиваш?" - питат те. Човек трябва да се бори да надделее тези сили, тогава е свободен. Тъмните духове са хитри, за косъм се хващат да те оберат. Не ни дават да получаваме светлина. Ние излизаме от 13-та сфера, а те в нея ще останат. Употреби музиката за собствено издигане. Като пееш на другите, трицитети остават и не се ползваш. Човек не може да запазва дълго време едно място. Скръбта - губиш, радостта - печелиш. В дисхармонията винаги има загуба, а в хармонията - печалба. Ние искаме да научим хората на една хармонична любов. Има краен предел на опъване струната - тя се скъсва, но има краен предел на разслабване - струната се отпуща. Човек да се пази от тия две крайности. Сега е война на белите и черните. В миналото е станала голяма война, когато черната ложа е победила бялата ложа - това е падането на човечеството. Сега бялата ложа ще върже черните. Черните духове са много хитри. Природата борави с големи числа. Един човек е почти незначителна единица. Широта на духа трябва. Детето с едно червейче улавя цялата риба и я изважда от водата, и с няколко зрънца хваща под коритото птичката. Има нещо непроучено в живота. Човек трябва да си пробие път, та да успее. Каквото и да дадеш в музиката, все ще рекат нещо - че си го взела от Бетховен, но тогава се е родило от Бетховен, а сега ще се прояви музиката му чрез сегашната музика." Ценното е скрито в Учителевата музика. "Човек вътре в духа си трябва да е в хармония с природата. Един камък по пътя си не го ритай, ами вземи чука си, че го направи на прах, та след теб, който мине, да се не удари. Разреши противоречието." В.К.: Да. На стр.151 споменавате 28 октомври. Коя е годината? Весела: 1941. В.К.: 28 октомври 1941 г. Весела: 1941 г. е този разговор.

174. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода На Изгрева имаше голяма плодна градина. Есента садихме ягоди и доста работихме в нея. Един ден Учителят влезе в градината и край ягодите започна да ми говори: "Растенията са много чувствителни и са складове на Божествена енергия. Като влизаме в контакт с тях, обмяна става. Ти си повече във фактите и законите, отколкото в принципите. Немотията те вкарва в законите, а страданията - в принципите. Свобода имаш само в принципите на нещата, в законите си ограничен и праволинеен. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода. Трябва да си предвидлив, за да виждаш отдалече резултатите. Принципите, причините са математически отношения - абстрактен свят. Геометрията - това е законите, а естествената наука - фактите. Във факта нямаш никаква свобода, в закона има малка свобода, а в принципа има пълна свобода. Да си в принципите, то е да си извън учрежденията, да си чиновник, е да си в законите - не си свободен. За пример, имаш снимка, то е факт. Закон е, че в апарата само за миг трябва да влезе светлина, а принцип е - авиаторът да не прави снимки по задължение, а да отиде в страната като техен приятел - то е принципът. Ние влизаме в малките и големите закони. Да излезеш в 8 ч. е факт, да се грееш е закон, а да се разговаряш със слънцето е принцип. Мравката природата я е направила малка, понеже ходи по земята, та да се крие в най-малката дупчица. Човек да се смалява, че и муха да не може да кацне на него. Ако ти по закон се отнасяш към природата - разумните същества, и те по закон ще действат към теб - ти не действаш по свобода, те виждат, че ти не си свободен. Творчество е, когато нещата стават щом ги кажеш и напишеш. Влезеш в една стая, ще завъртиш един ключ, ще дойде светлината. Влезеш ли във втората, ще завъртиш два ключа. Ние много бързаме, та разваляме работите. Преядем, лакоми сме, дойде кредиторът да платиш, но нямаш. Бог, когото най-много обича, най-трудни задачи му дава и при най-лоши условия го туря, за да изпита користна ли е любовта му. Бог от камъка вода вади. Да извадиш тресчицата от окото си и от окото на неприятеля си, другото ще се нареди. Природата те оставя да изживееш резултата на действието си." Неколкократно виждах Учителя в градината на работа. Той вземаше лопата и отиваше да копае. Веднъж отидох до Него с лопата и двамата копахме, после Той спря и отиде до лехата с магданоз да изскубне бурените. Започнахме да ги изхвърляме от магданоза на пътечката и Той заговори: "Сега растат заедно, но така ще бъдат отделени лошите духове от добрите на земята." Всяка дейност на Учителя бе на всички полета и винаги търсех значението на действията Му. Символи на живота бяха движенията Му, погледа Му, думите Му.

173. Как българинът може да си проправи път в Америка След обяд, към три и половина часа, бях приета от Него и му прочетох цикъла си детски стихотворения "Големият Баща". Той го одобри и ми каза да пиша за деца. Даде ми няколко идеи за приказки: как големия брат искал да види малките си братя, та слязъл на земята и вземал различни форми: вол, агне и пр. Веднъж като мечка изревал в гората и така ги изплашил, че всички избягали от гората. Бащата ги познавал, но децата не знаели, че това е той. И Учителят се разсмя със сълзи, когато разправяше как бащата извикал и децата се уплашили. Друга тема: дете пита, как грамофонните плочи - камъните, могат да произвеждат такава музика, а дърветата не могат. Той ми каза да одухотворявам природата, да накарам всички същества да говорят на прост, разбираем език. "Развивайте гласа си, пейте! С пеене и свирене човек може да си проправи пътя в Америка. Новото е потенциалите в музиката. Квартата е два потенциала - твърда и остра, а терцата е един потенциал - мека и приятна е. Шестата раса е братските отношения и Любовта. Те създават новите форми в живот. Те са досетливи хора". Учителят ми говори за хумора на американците, където той е развит. В.К.: Така, добре. На с. 150 вие казвате: "С пеене и свирене човек може да се проправи път в Америка." Вие сте пеела и свирила. Весела: Да. В.К.: Учителят, той ли ви изпрати там по неговите пътища, и вие как успяхте да се справите? Ако бяхте останали, имахте ли кариера, беше ли ви сигурна кариерата? Весела: На мене ми предлагаха да отида в някаква консерватория, музикална. Една богата милионерка ми предложи да стана лекарка във Филаделфия, да ме изпрати да следвам за лекарка. Въобще от много страни ми се предлагаха хубави условия, но аз бях толкова носталгична и се чувствах толкова смазана душевно, че трябваше да се върна. Мислех, че ще умра, ако остана. Не можех да остана. В.К.: Сега, вие друг път сте споделяли, че Учителят ви е казал, че по-добре би било ако останете в Америка. Весела: Да, той е казал, но може би той е говорил за бъдещето. Защото, когато Учителят говори, той не определя време. Не казва минало, сегашно или бъдеще. Той говори от четвъртото измерение, където нещата съществуват. Той ме вижда там. Може в бъдеще. Може още в този живот. Не знам. Той каза: Вие като отидете, ще пеете, ще свирите, ще четете беседите. Ще предавате Словото. Но аз не знам кога. Аз не съм попитала. Но в Мърчаево попитах: Учителю, вие много пъти ми казахте, като отида в Америка. Сама ли ще отида, попитах. Той каза: "Не, ще минете групово през Франция." Това каза. В.К.: Значи, групово. Весела: Групово, през Франция. В.К.: Значи трябва прераждане през Франция. Хе-хе. Весела: Сигурно, сигурно. В.К.: Прераждане през Франция. Това означава. Весела: Може би. Групово през Франция. В.К.: Учителят казва: "Бялото Братство е като прелетни птици, то се рее на разни места." Весела: На разни места. В.К.: Трябва да се преродиш, да минеш там, и след като преминеш натам не можеш да прескочиш като дух. Трябва да се превъплътиш. Весела: Изглежда, ще минете групово през Франция.

172. Молитва В беседа, след завръщането ни от Витоша, Учителят каза: "Сам да се качиш на планината с чисто сърце. Аз ще ви покажа пътя. Онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Няма по- велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да Го чувствува в себе си, да бъдеш в съгласие с всички висши същества. Да пресеете вашите мисли, една мисъл съществена да остане, на която може да разчитате. Ние ще се приближим при Бога, а не Той към нас." От една мелодия, която бях чула Учителят да свири на пиано една вечер, се създаде песента ми "Молитва", която изсвирих на Учителя на 15 октомври. Думите й са: От далечни светове долитна Твоя глас и стигна той до мен, Ти обитаваш чисти, светли мирове, лика Ти не познавам аз, но чакам всеки ден да слезеш Ти при мен, Господи, да дойде Духа Ти. Една сутрин, след упражненията на полянката, Учителят ни говори дълго при черната дъска в салона, след това ми даде ключа на пианото и ме помоли да свиря на групата и да пеем. Както свирех и пеехме, Той влезе в салона и седна до мен. Изпях му новата си песен "Молитва" и Той каза: "Тази песен ти си отишла да я посрещнеш, колко ти са удряли краката, докато изкачиш върха. Тя иде по необикновен път - излиза от сърцето, минава през ума, душата, духа. Тя е там, където ума и сърцето се срещат Съществото е слязло тихо при теб, да те извади от водата и те заведе на светъл връх, където си оставила богатството си никой да го не докосне и си видяла светлина. Има светлина в песента. Тя показва пътя, по който влиза в нас светлината. Любовта слиза тихо на пръсти, да не събори стените. Сега мекото и тихото навлизат да завладеят света. Това е песен на една много изстрадала душа. Горно Сол е качваш се в красивия свят, но не оставаш там, а слизаш да повдигнеш другите, само оставяш богатството си там. Когато едно разумно същество слиза отгоре и гледа на земята нещо много хубаво, тихо пристъпя, а когато човек види нещо хубаво горе, силно пее, за да влезе в света им. Великите - тихо, а малките - силно." Тогава Учителят седна на пианото и тихо запя. В.К.: Сега на стр. 148 има тука песента "Молитва", долу. Сега, тази молитва нотирана ли е или само в стихотворна форма? Весела: Аз я имам на касета. Всички тия песни на касета съм записала.