Ани

89. Седмият дом в хороскопа Една жена се оженила за един мъж, но била недоволна от него, та го напуснала. Но той хитро се дегизирал и се явил пред нея като млад мъж, когото тя харесала и се влюбила в него. Невидимите агенти ни изпращат уроци, но често те считат, че човек е още в бебешкия стадий, когато се учи да ходи, та затова му изпращат уроци, но това е нещо от миналото, съвсем не е важно. Когато детето е пораснало, то няма нужда от тези уроци, то е вече самостоятелно, но те все още го третират както преди. Трябва да се научим да различаваме и разпознаваме хората и нещата, които идват в живота ни. Веднъж видяла диаманта, ще предпочетеш ли кехлибара?" Той ми показа жълтите копчета на ризата си от кехлибар. "В хороскопа, ако седмия ти дом е наранен, мини транзит през него. (Забележка: Седмият дом е дом на женитбата и семейството. А при Весела в този дом са Марс и Сатурн в съвпад в знака Овен. Това е особено неблагоприятно съчетание. Затова и се казва да мине транзит т.е. да не се омъжва.) За някои е добре да останат в него. Премини в следния. Ако десетия ти е наранен, мини в единадесетия, дванадесетия. Но сега мини в първия - там е Юпитер - обществена служба. В хороскопа има три хороскопа: четири дома на миналото, четири на настоящето и четири на бъдещето. Ако знаеш настоящето, ще знаеш и бъдещето. Влизането във Водолея е равномерно даване - леене. Земята претърпява революции, само когато вътре стане голямо натрупване и за да не се пръсне тя изригва чрез вулканите, но това не е нормалният й начин, а необикновения. Електричеството има два полюса - положителен и отрицателен. Ние познаваме сега само отрицателния - отрицателната страна на слънцето е обърната към нас сега. В.К.: Сега, тука на стр. 87 вие споменавате, че в хороскопа ви има три хороскопа - четири на миналото, четири на настоящето и четири на бъдещето. Вие сега имате ли ги записани тия неща? Казахте в някаква тетрадка. Весела: В някаква тетрадка бях срещнала, че съм отбелязала по четири дома за настоящето, четири за миналото и четири за бъдещето. Но трябва, не ги знам, не ги помня тези работи подробно. В.К.: На тази страница и на следващата има разбор на хороскопа, тоест, той е правен от Учителя този разбор, така ли? Разбор, това са тези разкази и разсъждения, той е вероятно от Учителя. Весела: Разбира се, това е в разговор, частен разговор ми е казал. Каза: "Направи живота прост и плодотворен, доколкото ти е възможно."

88. Да се довърши поемата на баща ми Ти си наследила вътрешния огън на баща си. Твоят баща не е имал добри условия на земята, затова е отишъл да работи в духовния свят. Той не е довършил своята поема, а е оставил ти да я довършиш. (Забележка: Тази поема бе довършена, но не ми я предадоха. Тя трябваше да бъде включена в този том на "Изгрева".) Той ще се зарадва, когато я довършиш. Прочети ми стиховете му в София. Той чрез теб ще свърши работата си, а сега той работи далеч в духовния свят, но често е с вас. Когато помислите за него, той е с вас. Когато видиш нещо лошо в някого, ако го критикуваш, поемаш отговорност да го изправиш. Ако го поведеш по правия път, той ще ти е благодарен, но ако криво го напътиш, той ще те бие след това и ти ще страдаш. Всичкото зло ще падне на твоята глава. В.К.: Да, така. Тука споменавате за вашия баща и за неговото творчество, и че песните на баща ви преминават в "Песента на Амунда". Едната е първа част, а другата е втора част Нещо по-подробно да кажете? Весела: Когато бях в 1938 година на Рила, един път след беседа аз седнах на камъка, където сяда Учителят и говори, бях самичка и изведнъж ми се внуши така, да напиша една книга и ми се даде план на книгата. Аз попитах какво да е името на героинята, те казаха Амунда. И аз записах. Направих в тетрадката си, написах един план, отидох при Учителя и му казах, че са ми дали идея за книга. Но Учителю, казвам, как ще пиша книга, аз не познавам законите на кармата още. Той каза: "Вие сте готова, седнете и пишете." И тогава аз мислех, че ще пиша книга, като се върнах от Рила, седнах една вечер и започнах да пиша "Песента на Амунда" в стихове. Стиховете идваха без усилие и се диктуваха направо и сутринта още 2-3 часа, цялата, 112 четиристишия беше готова. Това стихотворение е пътят на душата през нейните прераждания - "Песента на Амунда". Аз я прочетох на Учителя и той я одобри. В.К.: Какво значи Амунда? Весела: Учителят попитах, какво е името, той каза: "А" - това е една душа, която идва натоварена с някаква мисия. "Мун" - е силата, която освобождава душата и "да" - влизане в положителното. В.К.: Да. Ето виждате ли колко много работи сега ми разказвате. А за оня, който чете, за него ще бъде непонятно. При мен е що-годе понятно, щото аз съм ви слушал.

87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли Седнах край Учителя и Той започна да ми говори. Цяла се бях превърнала в слух, защото чувствах, че тази среща е кардинална - нещо много съществено предстоеше да чуя. Интимният тон и израз на очите Му ми вдъхнаха това състояние. В този разговор Учителят сякаш правеше обзор на живота ми. Стопих се като малките пухкави облачета през нозете Му и полетях към висините с крилата на Словото Му. От този ден мога да кажа, че нещата ми станаха ясни и поех с пълна увереност пътя, който вече бях избрала като най-верен и прав за извеждането ми от идейния лабиринт и безизходица, в която бях изпаднала. Учителят виждаше дълбоката жажда за истината в душата ми и откликваше на нея с готовност и любов. Докато седяхме под топлото слънце, небето се забули с лека мъгла, която постепенно се сгъсти и заръмя ситен дъжд. Учителят ме покани в палатката си, където продължихме разговора. "Дъждът показва, че семето, което сега посяваш в себе си, ще поникне." Тези думи ме зарадваха. Те подсказваха успех в пътя, който бях поела. "Ти нали каза, че като жрица /Забележка. Жрицата е Амунда - авт. бел./ си напуснала храма в древни времена, където са се кланяли на каменни и златни образи. Защо напусна този храм тогава? За живата идея. Но ако сега влезеш в брака и намериш в него идоли - съпруг, деца, които не те обичат, ще се намериш в същото старо положение, когато си била в храма сред идолите. Трябва да напуснем старото, заради живото ново в живота. Мъжът трябва да те обича заради Бога в теб - да обича Бога, да направи жертва за Бога в теб. А любовта на този брат край теб, е любов на вземане. Това е лесно, но жертва е нужна. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството. Белите братя работят добре. Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко. Духът на Бялото братство ще управлява в новите страни. За две хиляди години мъжкият елемент ще организира света и управлява. Някои са избрани за борба, така че ще има война. Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света. Трябва да организираш своите чувства, своя емоционален живот и да даваш всекиму еднакво от тях. Твоите чувства са били подтиснати в миналото време. Това е едно богатство, което трябва правилно да се контролира. Ти имаш правата мисъл и тя ще ти помага. Нали е казано: "Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни". В.К.: Да, добре. На стр. 86 също тези цитати са сега от вашата тетрадка, така ли? Весела: Да. В.К.: Защото тука има един цитат: "Комунизмът е религия, защото има мъченици." Весела: Да В.К.: "Истинският комунизъм ще управлява в света". Весела: Да. Това съм извадила от тетрадка.

84. Учителят живя при най-лошите условия Учителят не гледаше на никого и на нищо в неговата моментна проява, а виждаше целия процес - миналото с настоящия резултат и бъдещето - подобреното състояние. Божествен диригент, лечител и скулптор бе Той и непрестанно се възхищавах от всяка Негова съвършена проява. Попитах Го веднъж: "Учителю, кога ще можем и ние да се проявяваме като Вас?" А Той мило ме погледна и отговори "Вие виждате дървото с плодовете". Значи и нашето дърво на живота ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство. Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе. (Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели животните, обикновено кравите. Това място се е наричало "дам".) Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума. Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали лимони и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко. Ние отивахме при Него смазани, убити от злото на хората, вързани с дебели въжета - полумъртви затворници, а той с магическата сила ни развързваше, съживяваше, лекуваше дълбоките ни рани и ни правеше истински човеци. Това, което Той правеше, носеше всички белези на безсмъртието и вечността. В.К.: На стр. 82: "Когато започнаха бомбардировките той отиваше в Симеоново и отсядаше в някакво дамче." Весела: Да. В.К.: Да. Какво е това дамче? Весела: Дамчето е една дървена колибка, в която са слагани животни сигурно, кози и така. В.К.: И това къде е точно? Весела: Ами като отидеш в селото, малко така нагоре отиваше от селото и имаше тази дървена колибка, в която имаше две пейчици и там сядаха с Учителя, той седеше там много често й сядаха там някои братя и сестри. И когато аз бях в Симеоново учителка през 1944 г. на 10 януари при голямата бомбардировка и реших да се преместя в Симеоново да взема стая, за да бъда близо, ако Учителя идва, да съм близо. Взех стая, пренесох много храна от колежа, продаваха кашкавал и консерви. Отидох в дамчето, Учителят го нямаше и аз започнах да плача, защото няма кого да попитам къде е Учителят и бях съвсем сама. И в това време пристигна един брат Йордан. В.К.: За когото после ще говорим. Весела: И той после ме заведе в Мърчаево. В.К.: Да. Така. Тези цитати са от...? Весела: От Учителя. В.К.: Вие сте ги записали във вашата тетрадка. Тука долу пише, долу: "Тези са някои от ценните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г. в 5 ч. сутринта на Молитвения връх." Това вие сте ги записали от вашата тетрадка? Весела: Да. В.К.: Която я имате и я пазите. Весела: Да. В.К.: Така. Тука е споменато и 20 юли 1938 година. Весела: Да. В.К.: Понеже се говори за нея. Тази тетрадка имате ли я, пазители я, защото тука Учителя прави обзор на вашия живот. Весела: Да. В.К.: Пазите я? Весела: Ами аз оттам съм извадила тези работи, аз не мога да ги помня.

83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия Много по-късно Учителят ми разкри истината по този въпрос, който много време ме бе вълнувал. "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично. Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи. С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на стр. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.

81. Амунда идва от изток На другата сутрин след беседата останах сама на Молитвения връх и седнах на камъка, на който седи Учителят в дълбоко съзерцание. Сякаш някой ми проговори вътрешно, така ясно прозвуча приливът на мисли в този момент и веднага започнах да пиша. Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храм и целият й живот в няколко прераждания се обрисува с думи. Пишех вдъхновено. Даде си план за една книга: "Пътят на душата", която трябваше да напиша. След обяд отидох при Учителя и Му казах за тази книга, но признах, че не съм добре запозната със закона на кармата. Запитах за значението на името на героинята Амунда, което се даде в плана на книгата. Учителят ми отговори: "Вие сте готова. Работете, само работете". "А" - в Амунда значи натоварена, "мунд" силата, която освобождава, "да"- влизане в положителното". Каза ми, че иска да ме учи да пея, не методично, но фигуративно - да рисувам картини с тоновете. Когато ученикът завършва школата, трябва да се научи на образцово пеене. В пеенето много можете да постигнете. Каквото и да пишете, някой го е преживял. Положенията, които човек взема в живота не са реалния човек. Човек е актьор и играе различни роли в различните прераждания. Може да е цар в едно прераждане, но има ли достойнството, което един цар трябва да притежава? Ние трябва да приемаме новото, когато то идва. Вътрешният човек трябва непрестанно да расте. Абсолютната истина не можем да знаем, а само относителната". Учителят ми каза, че съм живяла на изток и нося цвета на източните хора, както и емоциите им. В.К.: Така. На стр. 80 тука споменавате: "Учителят ми каза, че съм живяла на изток, че нося цвета на източните хора, както и косите ми." В какъв смисъл? В едно от вашите прераждания вероятно? Весела: Учителят ми беше казал, че най- много съм се прераждала в Египет и Индия и съм живяла в римските катакомби през първия век. Била съм римлянка, която е приела християнството. И там естествено, ние сме загинали, гонени от Нерон. И иска да каже, че в този живот голяма промяна в моя физически облик няма. Аз имам тъмни коси и малко светла матова кожа и каза, че изглеждам като по-източен тип, отколкото бяла западна, с бяла кожа. Но източните хора са били силно емоционални и аз не съм превъзмогнала своите емоции, че още живея със силните емоции на източните хора. А ние знаем, че силните емоции са творчество, и благодарение на тези емоции човек може да твори поезия и музика. Един сух човек със студени, бездушни емоции не е творец, той няма подтик. Щото емоциите са динамиката, подтиците на ума. Един ум трябва да има, един светъл, силен, бистър ум трябва да има силно сърце. Тогава, когато работят хармонично човек е творец и твори нещо наистина смислено и красиво. Това искаше да ми каже.

80. Духовете са виртуозите, а ти си цигулката Всяка сутрин излизахме на Молитвения връх на беседа. На 13 юли Учителят говори дълго. Основната мисъл на беседата бе обличането и храненето. (Забележка: Беседите на Рила от 1938 г. са отпечатани в томчето "Двигатели в живота".) "Има три стъпки в човешкия живот: Първата стъпка е обличането с най-хубави мисли и постъпки. Втората стъпка е храненето със Словото Божие. Третата стъпка е прилагането-Любовта." На полянката край палатката Учителят ми каза: "Духовете са виртуозите, а ти си цигулката." (Забележка: Това е постановката на Весела Несторова. Тя беше много медиумична и духовете свиреха на нейната цигулка. Всички около нея опитаха това, но не знаеха на какво се дължи. Сега ще знаят. Тези които са живи и тези, които са отвъд.) Чрез молитвата влизаш в хармония с тях. Бог се проявява в хармонията. Където е любовта между хората, там Бог се проявява. Молитвата е контакта с реалния свят на ангелите на любовта и мира." В.К.: На стр. 79. Весела: Да. В.К.: Сега, тези цитати са от вашия дневник, нали? Весела: Да. В.К.: Сега, прави ми впечатление, че в изказването на Учителя за вас се дават някакви много малки неща мимоходом, а има действия, причини и развръзка. За мен например, тези неща са ясни, понеже аз съм ги слушал преди 20 години от вас, но за другите нещата не са ясни и трябва да се дадат малко по- подробно. Например, тука се споменава "Духовете са виртуози, а ти си цигулката". Весела: Да. В.К.: Така. Искам да коментирате този случай. Весела: Ами Учителят казва, той говореше много пъти повечето символично, и той си служеше винаги с образи, прости образи от живота, за да направи идеята си конкретна и ясна. И ми каза лично: "Не си ти виртуоза, един вид, който твориш музика, поезия пишеш, нали, твориш, създаваш, това са духовете, които са виртуозите." Напредналите души идват, посещават ни, те работят чрез нас, а ние сме инструмента, чрез който те се проявяват, те пишат с нашата ръка, както баща ми писа, завърши стиховете си чрез моята ръка. Така че той обясняваше да не се съблазним, да мислим, че ние сме гениалните творци. В.К.: Или авторите. Весела: Или авторите. Той казва: "Друг пише, вие се подписвате. Те ви оставят да се подпишете, рекох." В.К.: Да, тука вече идеята и въпроса е изяснен.

78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час. Разказах му за живота си. Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща. "Чудни са хората, тревожат се кой ще им обува обувките и връзва връзките на обувките на стари години! В Америка ти се научи да се обличаш, а сега ще се учиш да се храниш. Протестантите слагат фаровете си отвън, а учениците тук носят фаровете си отвътре, както автомобилите и сами си осветяват пътя. Решавай нещата, когато придобиеш пълно вътрешно спокойствие. Интуицията ти осветява пътя. Вярно те ръководи". В.К.: Сега, на стр. 78 сбирката "Пътища към Божественото", сега тази сбирка "Пътища към Божественото" имате ли я, напечатана ли е? Какво се съдържа в нея? Весела: Ами това са всичките ми, голям брой от стихотворенията, които съм писала от 1938 година до днес. В.К.: Те не са печатани? Весела: Не са печатани. Само на машина. В.К.: Да. Весела: "Пътища към Божественото", Учителят един ден ми каза: "Това, което сега пишете е "Пътища към Божественото". Така го нарече Учителя, и аз затова нарекох стихосбирката. Английската стихосбирка нарекох "Woman Eternal" ("Вечната жена"). В.К.: Да. Тя е превод на същите. Весела: Не, тя е съвсем други стихотворения.

77. На Молитвения връх на 12 юли-Петровден Рано сутринта на 12 юли - Петровден, се отправих към Молитвения връх. На пътечката срещнах Учителя и Му целунах ръка. Небето се зазоряваше в предизгревни краски. Мистично мълчание обгръщаше Молитвения връх, който като кораб стоеше високо над планинските вълни. Долу синееше езерото на Съзерцанието с огромния барелеф от естествена скала, изобразяваща профила на Учителя, издигнат над него. Рупите - спящия гигант - ярко се очертаваха на светлеещия хоризонт В тържествено съзерцание всички бяхме обърнати на изток и чакахме изгряването на слънцето. Станахме. Запяхме химна на светлината. Молитва. Учителят заговори. Прочете Матея 12 глава, 12 стих - "Колко човек е по- добър от овцата". "Облечете се в дрехата на най-хубавите си мисли и чувства. Сейте семе житно всеки ден. Задачата ви е - туй, което Бог ви е дал, да го запазите, защото повредите ли малко нещо, много страдате и мъчно го възстановявате. Роденият от Бога по дух няма противоречия - те му са безпредметни. Роденото от муха е муха. Трябва от Бога да се родим по дух, за да се спасим. Вие сте минали през етапа на 12-те, сега трябва да минете през 72-та. Вие сте 72-та, които напуснахте Христа." В.К.: Да, така. На с. 77, тука на стр. 77 има един цитат: "Вие сте минали през етапа на 12-те апостоли, сега трябва да минете през тези 72-ма, вие сте 72-та, която напуснахте Христа. Весела: "Вие сте 72-та, които напуснахте Христа", това в беседа казва Учителя, в беседа към всички. В.К.: Да. Което е в самата беседа. Весела: Да, в беседата. Аз съм го записала.

76. Учителят пристигна чрез облака на 7-те рилски езера През лятото на 1938 година можах да отида на Рила с майка ми. Учителят изпрати една малка група от нас, преди Той да пристигне. Когато стигнахме бивака до второто езеро, изпаднахме в ужас. Цялата земя бе покрита с корав кравешки тор, който чакаше почистване. Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко. Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята. (Забележка: Обикновено след закриване на лагера в края на месец август там се настаняват краварите за да ползуват заслона, кухнята. Целта им е да унищожат и разрушат всичко, което е останало от лагеруването.) Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя. Изворчето "Ръцете, които дават", бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него. Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче. При пристигането ни, на 7 юли, мъгли покриваха цялата местност. Духаше студен вятър и бе неприветливо. Но не следния ден времето коренно се промени и до 10 юли работехме на топло слънце. Никакъв вятър не духаше и небето бе необикновено синьо. Полегнала на полянката до палатката ни, се препичах на топлото слънце, когато изведнъж на лазурното небе се появи голям облак във формата на Учителя с панамената си шапка и бастуна. За лявата ръка го държеше жена, която стоеше една крачка зад него. Смаях се от чудната картина, която така внезапно се бе появила на небето, но разбрах, че Учителят идва и ни известява пристигането си с тази картина. Затичах се до хълма и погледнах надолу. Наистина, Учителят вървеше към първото езеро с група братя и сестри. Възрадвана, извиках групата ни и застанали на височината, запяхме в хор братски песни в привет на Учителя. Радостта ни бе неописуема. Той бавно ни приближи, целунахме Му ръка и тръгнахме с него към бивака. Бяха построили палатката му на хълма и той се изкачи по високите каменни стъпала към нея. Седнах пред палатката си и закачах да видя къде ще отиде Учителя. Едва оставил дрехата си в палатката, Той тръгна към изворчето. Ликувах при мисълта, че ще го намери кристално чисто и подредено. На 9-ти срещу 10-ти юли имах странен сън. Мъж и жена ми бяха направили операция, като отрязали старата ми глава и поставили нова глава на мястото й, което струва 5000 лева. Като се огледах, видях се със златни къдрици, големи сини очи и розови страни. Старата ми глава, като от мрамор със съвършени черти, бе положена на земята. Казаха ми, че тази операция може да се извърши само веднъж. На другия ден попитах брат Боев /Боян Боев - главен стенограф, ученик на Учителя - авт. бел./ за значението на съня. "Новата глава е съвършения нов човек, а трите нули след петорката означават добрите условия, които ще ти се дават в трите свята: физически, умствен, духовен и Божествен. Ще придобиеш ново съзнание." В.К.: Да, тука сега на стр. 76 долу: "На 9 срещу 10 имах сън." Това вие от вашия дневник ли сте го извадили? Весела: Да. Аз на Рила си записвах и сънища и срещи с Учителя. В.К.: Тези тетрадки вие ги пазите, нали? Весела: Да, пазя ги.

75. Развитие на музикалните ми способности Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка в разговор по най-различни въпроси. Той ме приемаше с радост и ме държеше с часове. Когато стоях пред Него нямах чувството за личност, а се сливах с някакъв безкрайно красив мир, където исках до остана завинаги. Той ми даваше теми за стихотворения и развиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика, и все ми казваше да пея и работя непрестанно. Ето едно такова стихотворение, което ми даде веднъж: На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят". (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, но не ги получих. А трябваше да се вкарат към нейния разказ за песните.) В.К.: Така. Сега, на стр. 75 "На ранна пролет". Весела: Да. В.К.: Имате ли нотите на "На ранна пролет млад овчар"? Весела: Не, аз я знам наизуст Учителят ми даде едно листче с негово стихотворение. Подаде ми го и каза: "Превърнете го в песен". И аз, като го прочетох, малко подредих думите и стана: "На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе. Вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха." В.К.: Да. Весела: И той ми каза: Напишете го в мажорна гама, бодро, слънчево, в мажорна гама. И аз написах песента в български стил със 7/16 ритъм и когато му я изпях на пианото, там имаше и някой друг там слушаше, и каза: "Не му е скроила дрехата много добре". Не е скроила дрехата много добре. Може би този неравен ритъм та-та-та, Учителят каза, че той не е толкова равен, гладък, той иска да пишем с по-гладък ритъм и стана иначе, много така в български дух, обаче, каза: "Както знаете напишете", но каза, че не е скроила дрехата. Това е единственото нещо, за което той ми направи забележка. В.К.: Така. Вие имате ли я нотиранатази песен? Весела: Не съм я нотирала. В.К.: Спомняте ли си как е мелодията? Весела: Цялата я знам. В.К.: Ще можете ли да ми я изпеете? Весела: Да. В.К.: Да, слушаме ви. Весела пее "На ранна пролет" На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят. В.К.: Така, значи ние имаме и тази песен фактически. Весела: Да. Често пъти Учителят ми даваше ключа на пианото в салона и ме изпращаше да свиря композициите си, като идваше да слуша как съм разработила мелодията на някои стихове. Един ден ми даде стихотворението "Изворче" да му съставя мелодия. Каза ми мелодията да бъде в ми минор. Ето думите: Там горе високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща." (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, на "Изворче", но не ги получих, защото се яви отклонението й и завлече всичко!) В.К.: По-надолу на с. 75 песента "Изворче". Имате ли и тази песен? Весела: Да. Учителят ми даде друго листче, с думите на "Изворче". И ми каза: "Превърнете в песен". И аз написах "Изворче", някъде съм я нотирала, но мога лекичко да я изпея. В.К.: Да. Може леко да я изпеете. Весела пее "Изворче": Там високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща.

74. Връзката на земята с Божиите мирове Земята се озари от светлината на Божия Дух, слязъл да ни покаже пътя на доброто и спасението. Сега се иска да тръгнем по него. "Пътят на доброто е път на зазоряване, път на непрестанно възраждане и подмладяване. Това е Вечното Благо, което е съставено от безброй малки блага на доброто, проявено към нас и от нас към другите. Доброто е връзката ни с ангелите, с небето. Чрез тази връзка те ще ни издигнат от земята към светлите Божии мирове." Песента е път на доброто. Песента е израз на пробудената душа. Милостта е път на доброто. Милостта цери раните ни и ги оздравява. Тя е най- малката дъщеря на Бога, но и най-нежната. Радостта е път на доброто. По пътя на Радостта ангелите слизат на земята, защото те живеят във вечна радост. Мирът е път на доброто. По пътя на мира слиза Божия Дух в човешките сърца, защото сам Бог е вечен мир. Учителят ни отвори небето и освети земята. Той свърза отново със силни, вечни връзки земята с небето, като направи бял път - път на доброто, по който да възлизат човешките души към лоното на Отца си. "Новото ще влезе в света по пътя на музиката", казваше Той. В.К.: На с. 74 "Песента е път на доброто". Весела: Това са мои думи, това е мое вдъхновение. "Песента е път на доброто, песента е израз на пробудената душа, милостта е път на доброто, милостта цери рани." В.К.: Така, има ли запис, има ли мелодия на това нещо? Весела: Не, това аз съм го писала като мисли.

73. Величието на Бога Велик е Бог в Любовта Си; велик е Бог в Мъдростта Си; велик е Бог в Истината Си. Господ Бог в Любовта Си поучава, в Мъдростта Си просвещава, в Истината Си освобождава. Милостив и жалостив е Бог Неговата Благост е над всичко, веселието Му крепи всички, в Бога всичко живее и се движи, Той е Веселие и Радост на всичко живо. Нужно е постоянно разширение и повдигане на съзнанието ни, за да обгръщаме все по-голям кръг същества и живот в себе си, докато се слеем с Твореца, Който обхваща всичко и държи всичко във Всевечното си Велико Съзнание. "Той е създал вселената, за да даде възможност на всички да се проявят. Той се спира да надникне в живота на най-малките Си творения, на които нито ангелите, нито хората обръщат внимание. В това е Величието Му. Той направи човека с ръцете Си и му вдъхна от Своето дихание. И сега най-важната задача на човека е, да възстанови живата си връзка с Него. Ако земята се държи за слънцето, така и човек трябва да се държи за Бога. Както слънцето е малко, но върши толкоз велики чудеса, така и човек трябва да е малък, но да върши чудесата на слънцето. Христос е говорил много, но малко е записано в Словото Му." Ето, в наше време Той говори цели петдесет години, Словото Му изпълни много томове. И навсякъде Той е един и неизменен. Навсякъде Той изявява безграничната Божия Любов и Мъдрост чрез мощното Слово на Истината. "Любовта дава живот, Мъдростта дава светлина, а Истината - свобода. Няма сила извън Истината, която може да те освободи от заблужденията, ограниченията и смъртта. Лъжата е отричане на Истината, затова резултатът й е робство-смъртта. Резултатът на Истината е свободата - безсмъртието. Истината е вечна и неизменна, защото е качество на Бога. Тези три основни велики космични принципа изтичат от Бога и създават и крепят вселената. Човек ги отразява, той е тяхно въплощение." Любовта - в сърцето, Мъдростта - в ума, и Истината - силата - волята и тялото. Ако действаш без тези три принципа, делата ти ще са безплодни. Злото е пределно и краткотрайно, а доброто - безпределно и вечно. Един грях може да трае до четири поколения, след което се изправя и изчезва. Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си. Затова този век е на ликвидация. Това е краят на една тъмна епоха на греха. Ще дойде време грях да не съществува на земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят волята My. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на земята. Князът на този свят си отива. Виждаме предсмъртните му гърчове в последните войни. Вдига се войната от земята, за да отиде там, откъдето е дошла. Свърши войната на смъртта, сега започва войната на живота. "Тези, които са на кораб, който потъва, трябва навреме да го напуснат. Спасителните лодки са спуснати. Божието Слово се даде за следните две хиляди години." В.К.: Така. На 73 страница тук има едно голямо философско размишление, сега това ваше ли е, или е извадено от тетрадката или са слова на Учителя от вашите лични разговори? Това е от Учителя, така ли? Весела: Да. Но после "Христос е говорил много, /от Учителя/ малко е записано от словото Му". Сега, аз пиша моя бележка след този разговор: "Ето днес той ни говори цели петдесет години. Словото му изпълни много томове." В.К.: Значи, това е вече ваше. Весела: От моята тетрадка извадка. В.К.: Добре. Весела: Да.

71. Тайната на доброто и злото Той не нарушаваше свободата ни. Виждаше ни, че се натъкваме на трудности, на връзки без изход, на изкушения, но не ни издърпваше насила от тези положения. "Животът ви учи. Ако не познавате и не различавате злото от личен опит, не ще придобиете мъдростта. А най-важният ви урок на земята е, да различавате злото от доброто. Злото се облича в царска мания и обещава големи работи, но накрая ви ограбва и избягва от вас, като ви оставя последни бедняци. Да извършиш злото е лесно, не се искат усилия, но последствията му са тежки и те обременяват За доброто е нужна воля. Който се ограничава в началото, е свободен в края, а който е свободен в началото, е обременен и ограничен в края. В човешкия свят нещата започват добре, а свършват зле, в ангелския - започват зле, но свършват добре, а в Божествения - започват добре и свършват добре. Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно-в Божествения свят." Ето как Той ни разкри тайната на злото и доброто и ни даде ключа на разрешението на противоречията. "На земята най-обикновеното нещо е противоречието, защото виждаме нещата едностранчиво - по форма, а не по съдържание и смисъл. Например, гледаш едно колело, че се движи във възходяща посока, но друг на обратната страна го вижда в низходящо движение. Нещата тук имат две страни - тъмна и светла, защото сме в гъстата материя, която не се осветява едновременно отвсякъде. Не само физическите, но и духовните явления на земята не се изясняват напълно. Затова тук има много заблуждения. Заблуждения има в понятията ни, в науката и религията. Науката постоянно се коригира. Религията, която остава на старите си позиции, изпада в заблуждение. Не може днес да се кланяме на идоли и икони. Не може да идеализираме обряди и институти, които не отговарят на истината." В.К.: Да. Така. Сега, тука на стр. 70 пак има цитати, значи то е същото. Вие сте ги извадили от вашите тетрадки. Весела: Това са негови думи: "Животът ви учи". В.К.: Това са негови думи, но са извадени от вашите тетрадки. Весела: От тетрадките. Да. "Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно в Божествения свят" - цитат. В.К.: Да. Сега, откъде е цитатът: "Велик е Бог в Любовта Си". Весела: Учителят в Мърчаево държа няколко лекции на празници - на 22 март, на Петровден, на 22 септември и "Велик е Бог в Любовта Си" бяха думи накрая на беседата в Мърчаево. В.К.: Сега това, което е написано, то е ваше творчество. Весела: Това са точните думи на Учителя. В.К.: Това е творчество. Весела: Това са думи на Учителя. "Велик е Бог в Любовта Си. Велик е Бог в Мъдростта Си. Велик е Бог в Истината Си". В.К.: Това пак от вашите записки, нали? Весела: Да.

70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване При една среща Учителят ми каза: "Няма неразрешими задачи за Божията Любов и Мъдрост. Тя всичко правилно разрешава. Срещаш препятствие, то е един изпит за силата и геройството ти, за ума и сърцето ти. Ако се уплашиш, ако се изпълниш със съмнение, омраза и недоволство, ти не разрешаваш правилно задачата си. Ако трудностите на земята те озлобяват и спъват, не живееш в Любовта. Любовта превръща простите камъни в скъпоценни, изпитанията - в духовна сила. Как се извършва този процес? Когато виждаш Мъдростта във всичко. Когато се ползваш от страданията и трудностите в живота. В превъзмогването развиваш силата на духа си. Колкото по-трудни задачи разрешаваш, толкова по-силен ставаш. Само на силния се дават силни задачи. Защото зад всичко и над всичко стои Великата Разумност, която има за цел повдигането ти. Ако Бог ни повдигаше механически, само със своята сила без нашето участие, ние щяхме да сме слаби, безволеви същества. Бог иска от нас сила, съзнание и твърдост - устойчивост. Колкото по-силно вятърът превива дъба в полето, толкова по-як става той. Тревичката едва се поклаща от вятъра, но и едва се подава над земята. Трева или дъб искате да бъдете? Тревата спокойно живее. Колкото по-високо се изкачваш в планината, толкова по-силна е бурята. В тихата долина ли искаш да останеш, с тесен кръгозор, или копнееш за високия връх с безкраен кръгозор? Имаш избор." В.К.: На 69 страница тука този цитат откъде е, от вашия дневник, от вашите тетрадки, тези цитати тука, които са обозначени. Весела: Това е от Учителя. Думи от Учителя. В.К.: Тези са от Учителя? Весела: Да. В.К.: Те откъде са извадени, от вашия дневник? Весела: Аз съм писала в тетрадки бележки. След всеки разговор с Учителя аз се връщах в къщи и записвах, което запомнях. И след това преписвах някои мисли. В тази книга има много преписани от тетрадките. В.К.: Сега, аз искам да задам въпрос. Вие на самата лекция ли си водехте бележки или след като се връщахте? Весела: Като се върна, защото Учителят говори. В.К.: Да. Весела: И аз не мога да го задържам с писане. В.К.: А-а, това са от вашите лични разговори с Учителя? Весела: Моите лични разговори с Учителя. В.К.: Аз разбрах от беседи. Весела: He. В.К.: Значи това, което е написано в кавички са думи на Учителя. Весела: Думи на Учителя. В.К.: От вашите лични разговори. Весела: Да, да. В.К.: А-а, това е вече съвсем друго. Весела: Аз имах много лични, тетрадки, на много места съм преписвала разговори. Каквото съм запомнила. В.К.: На мен ми направи впечатление, че това са думи на Учителя, и се чудех аз дали са от вашите тетрадки или са от беседите взимани. Весела: Не, това е от частни разговори. В.К.: От частни разговори. Значи, въпросът е ясен. Значи вашите тетрадки придобиват голяма ценност. Весела: Да. Записвала съм всичко там.

68 б. Английските лордове в самоковското село В малкото селце имах възможност да се сближа с народа и да го опозная. Така също имах възможност да приложа много от идеите на Учителя в работата си с децата. Учех ги песни, излизах из околностите с тях, свирех им на цигулка и ги лекувах. Така веднъж ми се удаде случай да спася живота на едно момче, което смятаха, че е в предсмъртна агония и съседките се бяха събрали в стаята да го оплакват. Изпратих ги вън и дълго време масажирах детето, след което му направиха потна баня над казан с вряла вода с трина, сварена в нея. За два дни детето бе здраво. Правиха ми впечатление хубавите линии по ръцете на децата. Запитах Учителя и Той ми каза, че това са английски лордове дошли в България на почивка и да получат духовни енергии, за да се проявят в бъдеще. - "Те са твоя бъдещ капитал" - продължи Той, а това ме зарадва, защото обичах искрено децата и имах хубави отношения с тях. В.К.: На стр. 68 сега вие тука споменавате, аз съм слушал и сте ми разказвали, че сте искали да напуснете селото. Но Учителят ви е казал, че тези дървени глави са преродени английски духове и това са ваш бъдещ капитал и когато отидете в Америка, във ваше друго прераждане, те ще ви посрещнат Изобщо, разкажете това по-подробно. Весела: Аз бях учителка, станах стажантка като се върнах от Ловеч, 1938 г. бях стажантка в III-а Мъжка гимназия по английски и френски, като втора специалност е френски език. И понеже като си взех стажантския изпит, трябваше да учителствам, а с английски език нямаше работа в София, имаше само в първа девическа класове по английски и имаха учителка, аз отидох в село Ковачевци, Самоковско, на 42 км от София и започнах да работя в прогимназията. Учителят ми беше казал: "Започнете от селата. От селото започнете работата си." И аз отидох в село Ковачевци, там си подредих стая, нямаше дъски, наредих да ми заковат дъски и живях там две години в една стая, чиито прозорци бяха точно срещу Харамията на Седемте езера и наблюдавах Рила от там. Идвах пеш 42 км до София, някой път Галилей, Галето ми носеше поръченията от братството. В.К.: Така, вие сте ми разказвали че сте ги учили много на песни. Весела: Аз ги учех да пеят, постоянно пееха децата, развеждах ги в природата и децата се развиваха и станаха много добри и интелигентни. И един ден отидох в къщата на "Оборище" на Тодор Живков, при Малеева, жена му. Изпратена от руската гимназия с една учителка по поръчка. И на входа гледам един младеж, който ми се усмихва. Аз се чудя, защо този милиционер така мило ме поглежда и ми се усмихва, откъде е той. И той ми каза: "Госпожице Несторова, както ви наричахме в селото, вие не ме помните, аз съм Богев, немирника, казва, от Ковачевци. Ето ме тука." Казвам: "Богев, много съм щастлива да видя мой ученик на такъв пост на доверие." И мои ученици навсякъде където работиха, се издигнаха и станаха много добри хора. Щото с много любов работех с тях. А Учителят за тези деца ми каза, аз им видях линиите на ръцете, че са много хубави и казах: Учителю, как може те, селски овчарчета, да имат такива линии на ръцете? Той каза: "Това са английски лордове, които са дошли в България да получат капитал, те в бъдеще ще се проявят, а те са твоя бъдещ капитал, тези деца, които уча. Моят бъдещ капитал. В.К.: Те идват да получат висок потенциал. Весела: Да, те идват да се заредят с енергиите на България, които във времето на Учителя бяха много силни и високи. В.К.: Да. Вие сте ми разказвали за ваши любими песни, на които сте ги учили. И ваши, и на Учителя. Весела: Аз, например, "Слънчеви лъчи", "Зора се е чудна зазорила" превърнах с децата в стихчета, понятни за тях, за пролетта. И вместо "Зора се е чудна" - "Рано сутрин слънце щом изгрее, и в гората птиченце запее, по поляните цветята будят се от сън, с радостни, усмихнати лица срещат пролетта." И още два стиха. И те пееха, този ритъм много им допадаше, един жизнен, бодър ритъм. - "И овците весело си хрупкат, агънцата по тревата тупкат", и те удряха по чиновете и голяма радост ги обземаше. В.К.: Аз това съм го запомнил как ми го разказвахте. Весела: И със сила удрят, буум... И беше дошъл един инспектор и се смая, каза, че "Вие сте преобразили децата, това не са същите деца", казва. Музиката ги е преобразила.

68а. Резюметата на Галилей Величков През 1937 година, след завръщането ми като учителка по английски език в Ловеч, американския пансион, станах стажантка в III-а мъжка гимназия. След стажа си трябваше най-много в срок от три години да заема учителска длъжност. Но места за учители по езика в София нямаше. Учителят ми каза да започна със селото. Назначих се учителка първа група предмети в прогимназията в село Ковачевци, Самоковско. То се намира на 42 км южно от София, в полите на Витоша. Отидох пеша. Селото е разположено точно срещу Седемте рилски езера и от стаята си гледах Харамията, Молитвения връх, Езерния връх и другите чудни места. Вечер, седнала до малката тенекиена печка, под газената лампа пишех, мечтаех и скитах мислено по всички места, където Учителят ни бе водил. Чувствах присъствието на светли гости много често и бях щастлива. Сърцето ми бе пълно, радостта не ме напускаше. Пишех вдъхновено - стихове, преводи и пр. Брат Гавраил (Забележка: Гавраил е Галилей Величков. Виж "Изгревът" т. I, с. 5-108 и т. IV, с. 52-239) ми пращаше редовно резюмета от беседите и сведения за Учителя, Който му бе възложил тази грижа за мен. Преведените на английски беседи пращах по него на Учителя.(Днес никой не знае тяхното местонахождение) В.К.: На стр. 67, от коя година работите в Ловеч и докога? Весела: В Ловеч станах учителка, щом се върнах от Америка. Бях обещала да бъда учителка 5 години, след като ме изпратиха в Америка със стипендия, от 1932 до юли 1937 година бях учителка там. В.К.: Тука на стр. 67 споменавате за резюметата, които Гавраил ви ги изпраща, вие сте ги превеждали на английски език. Какво е станало, имате ли от тях още? Весела: Резюметата не съм превеждала на английски език, аз превеждах цели книги на Учителя. В.К.: А с резюметата? Весела: По поръчка на Учителя. В.К.: Аз разбрах, че тука Гавраил ви е изпращал резюмета. Весела: Не, той пращаше само резюмета, аз ги четях. В.К.: А не сте ги превеждали. Весела: Не съм ги превеждала. В.К.: Какво стана с тези резюмета на Галилей? Весела: Ами тук имаше много обиски на наши братя, през един период много тежък в братството и аз не желаех тези записки да влязат в ръцете на когото и да било, те бяха свещени слова на Учителя и аз ги изгорих. Те бяха доста. В.К.: Така. Сега, продължаваме нататък.

66. Яви се кандидат за женитба Триизмерност в нашия вътрешен живот бе новото състояние, в което ни въвеждаше Учителят, за да заживеем своя истински живот и излезем от сенките на живота. А каква студена сянка ме чакаше по това време, ако Учителят не ми бе подал ръка! Един земен дух се бореше да ме завладее и стане господар на живота ми. "Ако се ожениш за него, ще живееш в сянката на хълма. Сега той много ти обещава, ласкае те. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал - той може много да спечели, но може и много да загуби - рисковете са големи. Ако не си сигурна в печалбата, не залагай целия си капитал. В брака се явяват две противоположни течения - едно положително и едно отрицателно - отблъсквателно. По силата на едното, ако човек се зароби на по-слабия, който иска да има надмощие, той погубва смисъла на живота си и себе си; а под силата на другото е осъден да остане самотен. Не обещавай много, после да не можеш да дадеш всичко и да те обвинява. Сега е време на ликвидация. Баща напуща семейството и отива да служи на други, защото им дължи. Всичко да сторим, за да не идваме след 30-40 години в същото положение чрез ново прераждане, в което сме сега. В духовния живот човек трябва да е силен. В него има големи трудности и изпитания. Трябва човек всичко върху и чрез себе си да изпита, за да има истинско знание за живота, тогава да учи другите. Първо трябва да повдигнеш себе си, тогава да сториш същото за другите." В.К.. На стр. 65 вие споменавате за един земен дух. Кой е този земен дух? Да се даде случката, защото е неразбираема за читателя, да се даде действащото лице и развръзката. Весела: Да. Земният дух, който споменавам, аз не му споменах името, той беше един фабрикант на кожи в град Ловеч, където работех между 1932 и 1937 години на пансиона. Той ме преследваше и искаше да се ожени за мен, но аз му отказах. Тогава той много се озлоби и ми се закани да ме убие. И когато аз отидох при Учителя, в 1937 година, като се върнах от Ловеч, и му казах, Учителят ми каза: "Той няма да те убие, защото е страхлив." А той, Учителят, ми каза, че ако се оженя за него ще живея в сянката на хълма, а сега той много те убеждава и те ласкае. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал, той може много да спечели, но може и много да загуби. Рискове са големи. В.К.: Как се казваше той? Весела: Иван Дончев. От Ловеч. В.К.: Така. Добре. Сега. Това е цитат от вашият дневник, понеже виждаме кавички, от вашия дневник. Весела: Да. В.К.: Това е, което има. Весела: Да.

64. Първата среща с Учителя Дънов на Изгрева Слънчев юнски ден ме доведе до яслите на Пратеника от небето. В момент, когато стихията бе изкоренила всичко в душата ми и ме хвърлила на пуст самотен бряг сред развалините на малкия ми кораб, се отправих към Изток, където грееше звездата. И поставих в ръцете на Великия малкия си разрушен живот, в разцвета на своята младост. Той не ме запита нищо, само дълбоко, тъжно ме погледна и ми подаде ръка. Като птичка, подгонена от сокол, ме скри Той в пазухата си и ме опази от гибел. Седнах срещу Него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка! Какви слова чуха ушите ми там, в тихия кът-в стаичката, изпълнена с аромат на зрели плодове с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна той да поучава малкия си ученик на сън и наяве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване. Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в живота ми и смисъл и цел на всичко. На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия живот, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача. През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила. Той ми каза, че когато му го предал, Учителят го прочел и прибрал във вътрешния си джоб, до сърцето. Зарадва ме приема на първото ми стихотворение до Него, което дойде на един дъх. Към Беинса Дуно "Велик е мира, е който сам с Бог живееш, велико, безкрайно е Твоето царство" и т.н. / Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.) / В.К.: Така. На стр. 63 вие споменавате, къде е тази малка приемна стая на Учителя, значи въпроса е на Изгрева, нали? Весела: На Изгрева, салончето, в което той приемаше гости, едноетажно. Пред салона. В.К.: Значи става въпрос за Изгрева? Весела: Да. В.К.: Тука има цитати на с. 64 сега, те са от стихосбирката "Пътища на Божественото". Вие имате ли тази стихосбирка? Весела: Аз започнах да пиша стихове на Рила в 1938 година, когато отидох за първи път с майка ми на лагера. Почистих извора "Ръцете, които дават", преди да дойде Учителя. Учителят изпрати майка ми и мен, и четирима братя да почистим, имаше огромно пространство тор, целия лагер беше покрит със закоравяла тор, цяла седмица го чистихме. В.К. Това е от овчарите. Весела: Овчари, от кравите. И ние го почистихме и тогава, на Петровден пристигна Учителя. Но аз почистих и извора, и след като го почистих светна всичко и той като пристигна най-напред там отиде. И аз започнах да пиша стихове. Веднага. Просто в мен нещо се отпуши. В.К.: Това е символика. Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. Весела: Като отпушиш външния извор, отпушваш вътрешния. И почнах да пиша стихове. От 1938 година изпратих на Учителя, дадох на Учителя стихотворение "Синът на зората", за именният му ден, един сън, в който описвам делото на Учителя, и той, когато го получил, един брат му го предал, сложил го във вътрешния джоб до сърцето, казал: "Тези работи тук се пазят". Такова стихотворение. В.К.: Вие имате ли го? Пазите ли го? Весела: Пазя го. Да. И оттогава аз съм написала цели стихосбирки на български и на английски. В.К.: Сега. Тези, които са на български, а от английски не са преведени на български. Весела. Не са преведени.

63. Майка ми ме изпрати при Учителя да ми разтълкува хороскопа След пристигането ми в София, получих писмо от колежката ми, американка, Бърдин Крил, която ми пращаше хороскоп от Ню Йорк, където бе заминала предишната година. Тъй като нищо не разбирах от астрология, майка ми ме изпрати при Учителя на Изгрева да ми го обясни. Така отново се озовах в присъствието на Учителя, Когото бях слушала като дете, но не Го бях опознала. В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заровена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. Това става обикновено чрез могъщ външен стимул, след някое дълбоко преживяване, което събужда скритите духовни сили в нас. Да въплотиш, да изявиш една велика вътрешна реалност, е да родиш новия живот, който действа дълбоко в душата и те пресъздава. Новата вълна на живота ни поема в този век и ни подтиква към изява. Когато малкото дете проходи, майката поканва гости и търкулва топла питка пред него, за да го покаже на всички. "Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя. Така и новия живот, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час. Нима ще го пренебрегнем и изпуснем? Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило!" Ние тръгнахме след топлата питка, която любящия ни баща търкулна пред нас. Великото Вечно Слово на живота озари съзнанията ни и ние тръгнахме като мъдреци от Изток, водени от светлата звезда, да се поклоним на новородения. През гори и планини тръгнахме с увереността, че тук някъде се дава Вечна Истина, на която искаме да се поклоним. В.К.: Така. Към стр. 62 пишете, че ви е правен хороскоп в Америка. Имате ли го? Този хороскоп имате ли го? Весела: Аз го дадох на Петър Филипов, той го поиска, и той не ми го върна. В.К.: И той се загуби. Весела: Изчезна ми хороскопа. Но той беше Везни, първият градус на Везни, асцендента. В. К.: А какво си спомняте от вашия хороскоп? Весела: А, аз го знам, помня го. Изгрява първият градус на Везни, 0 или първи градус на Везни, на 12 и половина градус е Юпитер, който изгрява, във Везните. Долу, в първият градус на Кози рог е слънцето. Щото съм родена в 12 и нещо вечерта. (Забележка: Весела е родена в 0 часа и 15-20 мин. на 23 декември 1909г. в г. София.) На 11 и половина градуса от Кози рог е Меркурий, на 20 градуса е Уран в Кози рог, Водолей -16 градуса е Венера, Овен -13 градуса и 15 минути е Марс. А на 16 градуса и половина е Сатурн съвпад с Марс в седмия дом в Овен. В осмия дом е Луната в Телец, в деветия градус, Луната в Телец. В деветия дом Близнаци, на седмия градус е горния лунен възел. На 25 градус е Плутон в Близнаци, в съвпад с моя зенит, който е края на Близнаци. В Рак на 18 градуса и 23 минути - Нептун. В единайсетия дом няма планета, в дванадесетия дом - Дева - няма планета. Е, това е моя хороскоп. В.К.: Сега, кои планети, кои съчетания ви доведоха до Учението? Весела: Ами, аз не съм изчислявала кои съчетания са ме довели, но на 28 годишна възраст съм отишла при Учителя, 1937 година. На юни месец, 12 юни мисля, че беше, отидох с хороскопа от Америка, майка ми ме изпрати да ми обясни хороскопа. И оттогава останах при Учителя. В.К: Учителят, като ви погледна хороскопа, какво каза? Весела: Учителят ми каза, аз го питах какво значат тия домове, той каза: "Тук имаме два астролога: Михаил Иванов и Георги Радев. Аз казвам не ги познавам, а той каза: Аз ще ви запозная. И на другата сутрин аз отидох на Паневритмията и излезе от горичката Учителя с Михаил Иванов зад него, и Учителя ме срещна с Михаил Иванов, който ми направи хороскоп и ми го изтълкува. Аз ходих няколко дни да ми го тълкува, той каза: "Аз заминавам за Франция", казах: "Много хубаво". В.К: Какво си спомняте от неговото тълкувание? Весела: Ами той ми каза някои работи, че ще имам големи борби, ако се оженя, и че на стари години от сърце и ревматизъм ще страдам, но аз карам 80 годишна възраст и слава Богу нито сърцето, нито ревматизма, заради хигиеничния живот, който съм живяла. В.К.: Да. Понеже тука става въпрос за - ще имате борби в брака. Какви бяха съчетанията там? Весела: Марс и Сатурн в съвпад с Овен в седми дом В.К.: В седми дом Сега, аз си спомням, че вие ми разказвахте преди двадесет години, че когато сте показвали хороскопа на Учителя той казал: "Мини транзит". Весела: Да. Учителят ми каза, ще минете транзит през тези домове, и ще се спрете на Юпитер в първия дом, обществена работа. Работа за идеята и за братството. В.К.: И вие минахте ли транзит? Весела: Минах. Аз не отидох за мъж. В.К.: Сега, още един въпрос. Понеже вие сте ми разказвали, тук сте го описали един случай, когато става въпрос за брак, Учителят ви казал: "Ако се ожените, ще имате две деца. Едното ще убие другото." Искам да ми разкажете тоя случай по- подробно. Весела: Преди да си замине Учителя, няколко дни така, може би седмица- две, аз бях на площадката пред салона, цялото небе огнено-червено, беше рано сутринта, Учителят слезе отгоре и почна да ми говори. И ми каза: "Вие, ако се омъжите, ще имате две мъжки деца. Нали, каза, Ева роди две мъжки. Но Каин уби Авел, но Авел беше виновен за убийството. И с едното дете петнайсет години ще имате големи тревоги, след това не се знае какво ще стане." Значи, ми се вещае голямо нещастие да повторя грешката на Ева. Той не иска да вървя по пътя на Ева. "Ние, казва, трябва да се отклоним от този път, по който са вървели старите човеци, защото в Новото Учение ние поемаме един нов път, когато ще ни ръководи Бог и ума и сърцето в нас, мъжът и жената ще бъдат в хармония и ще станем проводници на душата, проводници на Божествената Любов. В.К.: Така. Весела: Това е нашата задача. В.К.: Така. Вие ми бяхте споменали, че ако трябва след време да се връщате, ще се прераждате хиляда години, за да ги повдигате. Весела: Не. Не ми е казал такова нещо. В.К.: Защото аз така съм го записал, че след това казва, след като ги родите трябва да се прераждате в бъдеще, за да ги повдигнете. Весела: А, Учителя друг път в разговор, в друг разговор ми каза: "Недейте да раждате в този живот. Ти си раждала, раждала, раждала." Три пъти каза така с дясната си ръка. "Сега ще възпитаваш синовете си. Ако ти сега родиш, ще оставиш корен на земята, след това трябва да слизаш, да го повдигаш този човек." Да се преражда. А пък може чрез вселяване да идва човек. Не чрез прераждане. И сега може би много хора, в края на тази епоха ще излезем от закона на прераждането и ще влезем във вселяването, което е и по-леко, и които имаме дарби, всевъзможни дарби, ние можем да се проявяваме с тия дарби чрез готови, подготвени хора. А не такива раждания. В.К.: Аз си спомням веднъж вие ми разказахте един такъв случай, когато Учителят е казал: ""Трябва някой да нарисува портрет, художник, на брат, който подава ръка на сестрата, която се повдига." Тоест, новата Ева. Спомняте ли си това? Тоест, идеята е такава, как един художник трябва да нарисува как един брат подава ръка на сестрата, която се издига. Весела: Не си спомням. В.К.: Идеята е следната, че е много важно повдигането на жената в тази епоха. В такъв смисъл. Весела: Учителят ме накара да преведа "Новата Ева" и ми говори за повдигането на жената. Че моята задача е да се повдигна духовно и ми каза: "Ако някой те обича, той трябва да обича Бог в теб и той трябва да е готов на всякакви жертви за Бога в теб." В.К.: Това ви го каза във връзка с "Новата Ева", с превеждането на английски? Весела: Изобщо ми го каза като правило за любовта.

58. Здравето ми отпадна Третото лято от пребиваването ми в колежа настойниците ми се преместиха в малкото градче Бранчпорт на брега на красиво езеро. От голямото напрежение през трите години усилена работа, здравето ми отпадна. Не можех да се храня и бях слаба и бледа. Край къщата ни течеше ручей сред храсти и камънаци. Печех се на слънце край ручея да подобря здравето си и чувствах как бавно минава времето, а носталгията ме растеше и правеше престоя ми там все по-тягостен. Един ден, както се греех на топлото юлско слънце, настойницата ми ме повика. Излязох от храстите, наметната с чаршаф и какво да видя - деканката на колежа ми дошла от Елмайра с колата си, стои и приказва с Ма Търнър. Усмихната ме подаде ръка и каза, че нейна приятелка ми изпраща чек за сто долара да отида на почивка на море, защото имам нужда. Чекът бе в ръцете на Ма Търнър. Тя енергично запротестира: "Не, тя няма никъде да ходи, тези пари ще й трябват есента за книги и дрехи. Тук тя много добре си почива". Нямах думата. Сърдечно благодарих на деканката Франсис Бърлингейм и тя си замина веднага. Стана ми тъжно. Не бях ходила никога на море, а тъй ми се ходеше! Това лято не бях способна да работя и трябваше да се примиря с еднообразния живот в Бранчпорт край тихия ручей. Написах малка битова пиеска за двама души, тъй като щеше да ни посети една ученичка от ловешкия пансион, която-живееше в Америка. Сюжетът на диалога ми бе селски, народен, който описва обичая млад момък да пие от бакъра на девойката, която обича. Стоян бе героят, която роля щях да играя аз, Рада - любимката му, която щеше да изпълнява Санда. В обръщението ми към Рада я наричах "моя малка гълъбице", и когато играехме пиеската всички започваха да ми викат "пиджън"./ гълъб - от англ./ Останах докрай с този прякор. В къщи Мис Търнър по сто пъти на ден се провикваше "П-и-и-джън!", за каква ли не работа.

46. Проповедник в Америка Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър в неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора, ме харесаха и се заинтересуваха от мен. "Какво интересно българско момиче" - казваха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. "Разкажи ни нещо за България". И аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: "Недей ме пита", "Стоян мами думаше", "Луковитски моми" и др. стари български песни пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да се прочуеш! Не слизах от вестниците. В Америка има пътуващи проповедници, които организират съживителни събрания в разни места, като там, където няма голяма църква, опъват огромна шатра и държат събранията си в нея. В такава шатра ме заведоха веднъж моите настойници да чуя един от най-известните проповедници на времето. Шатрата бе претъпкана с хора, а отвън имаше стотици коли, които бяха дошли отблизо и далеч да чуят и видят този прочут оратор. Службата започна с химн, който прокънтя от стотици гърла. Настроението моментално се повдигна до екзалтация. След дълга вдъхновена молитва от проповедника започна словото. Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в килията му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят живот. Пасторът говореше убедително и призоваваше публиката да се обърне към Бога, защото никой не знае края си и може още при излизането от събранието да завърши живота му и смъртта да го намери необърнат. Запяхме химн, през което време той призоваваше тези, които се покайват за греховете си да коленичат около амвона. На вълни идваха трогнати богомолци и той се молеше високо за тях и ги благославяше. Лицата им просияваха от надежда и душевно вълнение. Моите настойници ми казаха да отида и да коленича с една нова група, която бавно вървеше към амвона. Коленичих и започнах да се моля да ми "прости Бог греховете, които не съзнавах, защото съзнателно към никого не бях съгрешила. Проповедникът се ръкува с всеки и му изговори насърчителни думи. Този човек бе едно мощно духовно динамо и наелектризира всички ни. На подобни събрания присъствувах не веднъж и всеки път настойниците ми настояваха "да се обърна". Сигурно ме смятаха за много грешна.

45. На обиколка в щата Ню Йорк Заминахме за град Сиракюз, където щеше да има голям годишен панаир. Най-интересни ми бяха индианците, които, облечени в националните си носии, с пъстри пера по главите играеха бойни и други танци. Техните одеала и килими напълно наподобяваха нашите пъстри орнаменти по фигура и багра. Продаваха всевъзможни ръчно изработени предмети - кошници, килимчета, чехли, шапки и пр. Народ, шум, зрелище! Замая ми се главата от нови впечатления. Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди. Не приемат нищо от белите хора и не ги обичат. Имат тъжни песни за нещастната си съдба - как са били избивани и прокудени от земята си. По червения цвят на кожата си напомнят древните египтяни с бакърения тен, който съвсем е изчезнал днес. Обиколихме няколко града и се запознах с различни местности в живописни кътове в щата Ню Йорк. Посетихме Бъфалоу, града на Ниагарския водопад. Импозантна гледка на могъществото на природата. Още отдалеч се чуваше грохота на падащата вода, а като приближихме, не се чухме като си говорим. Застанах на перилата край водопада и се вгледах в огромните бели пухкави облаци, които се издигаха от низината - водата се превръщаше в бели пръски, а вечер множество разноцветни прожектори оцветяваха тази водна феерия. Задуха силен вятър и отвя копринения ми шал във водопада. Зарадвах се, че му изпратих веществен поздрав. Минахме свободно по тесен дървен мост над реката на канадска земя. Така са преминали множество чуждоземци от Канада в Щатите, където емиграцията е по-ограничена. Беше лято и фермите излагаха зрелите си плодове край шосетата. На места имаше сергии с измерени опаковани плодове, с цената на тях, и който искаше да си купи нещо, оставяше парите в кутията, вземаше си пакета и си отминаваше. Чудех се на доверието на продавачите. Америка е страна, създадена от преселници, много от които идват от скандинавските и северо европейските страни. Знаем честността на скандинавците. Те вярват, че всички хора са честни като тях. До самото шосе стояха изправени като часовои големи гюмове мляко, оставени там от фермерите да бъдат събрани от специален камион, който ги отнася до най- близкия град. Те получават празните гюмове обратно, а парите - по пощата. Харесваше ми всичко това. Лъхаше доверие и човещина от целия този начин на действие, тъй непознат у нас, за съжаление. Вечер изпитвах страх и ужас от белите кръстове, които стърчаха на места покрай шосето, обозначавайки броя на жертвите от автомобилни катастрофи. Това караше шофьорите да карат внимателно. Но най- неприятното на американските пътища е тяхната отегчителна върволица от реклами от двете им страни. "Пийте кока-кола!" - дразнеше и ме караше никога да не пия това страшно рекламирано питие. "Пушете Кемъл!" Да не изброявам какво препоръчват американците да се пуши! Като че ли те само пият и пушат Но не по- малко бяха рекламирани парфюмираните дъвки - там всеки дъвче - деца, мъже, старци! Може би е било отдушник на нервността - не зная. Прибрахме се отново в нашия парсънедж при петуниите и колибрите. Пак седнах на задната стълба и се замислих за завръщането си. Казах това на мис Търнър, но тя смръщено ми забрани да мисля за подобно нещо. "Ти си обещала да завършиш колежа и да бъдеш пет години учителка в Ловешкия пансион", ми отвърна тя и въпросът бе приключен.

44. Настаняване в колежа "Елмайра" Тъй като ми предстоеше настаняване в колежа "Елмайра", Ню Йорк щат, който бе недалеч от Кантон, настойниците ми решиха да ме заведат с колата си до там, да опозная новата си обстановка преди да започнат занятията ни. Мод караше колата бавно и внимателно. Когато отстъпваше кормилото на мъжа си, тя винаги седеше до него и командваше: "Клиън, шифт инту дъ секънд!"* //Клиън, включи на втора! - от англ.//- бе често повтарян израз. В къщи по цял ден тя му нареждаше какво да прави - да нахрани пилците, да измие колата, да отиде до бакалина и какво ли не още. Той покорно изпълняваше всичките й нареждания. Американските съпрузи слушат жените си, за разлика от българските. Там жената управлява. Колежът ми се хареса. Тих кът, целия озеленен с хубави дървета и тревисти площи. Две големи здания от едната страна на улицата - едното старо, доста старо, цялото обвито в бръшлян. От другата страна - нова здание в готически стил - спални и библиотека и още едно ново здание - само спални. Игрища за тенис и баскетбол - това бе "Елмайра колеж", първият колеж само за девици в Америка, основан в 1885 година. Този колеж, поддържан от дарения, отпускаше четири пълни стипендии за чужди студентки всеки четири години. Условията бяха добри, но режима - строг. В десет часа вечерта всички трябваше да бъдем по стаите си. За да продължат стипендията ми трябваше да имам висок успех през целия курс. Дадоха ми формуляр с инструкциите и изискванията на колежа.

39. Пътуване с параход по Дунава Заминавах за Америка! Всичко бе като сън. Нима щях най-после да видя страната, за която бях мечтала цели пет години - страната, която бе създала буйната, като западния вятър, волна мис Пери, или енигматичната като египетски сфинкс нейна сестра Фърн, която изглежда не можа да вирее в новата почва, на която я бяха присадили и само три години след пристигането си напусна тази земя завинаги. Дунавският параход премина през тесните "Железни врата" и от слънчевата палуба гледах китните брегове от двете страни на реката, сред които се червенееха покривите на сгушени селища. Над някои високо стърчаха островръхи черковни кули. Спряхме за няколко часа в Будапеща, където за първи път опитах вкуса на банани. Същият ден заболях от морска болест и я свързах с вкуса на банани, които отрекох за много години. В пансиона ни се забраняваше да общуваме с външни хора и този навик ми пречеше да вляза в разговор с пътниците на парахода. В хола имаше пиано и един ден седнах да посвиря. В това време ме приближи един снажен, хубав младеж и ме заговори. Аз мълчах и унесена в музиката почти не го погледнах. Той разбра, че не е приет и се отдръпна. Вечерта мис Търнър ми държа лекция за общуването с хората. "Не мълчи, когато ти зададат въпроси. Разговаряй с хората." Защо сега ме учеше на противното на правилата, които бяха установили в пансиона, не можех да проумея. В тесния малък свят на пансиона бях свикнала да живея с мечтите си, но не мечти за щастлив съпружески живот, а за някакъв неземен свят, където хората живеят като ангели в чиста обич и доброта, където мъже и жени не съществуват, а всички са равни като истински братя и сестри. Живеех с богатствата на душата си в този неземен свят, който тъй коренно се различава от действителния свят! Тук на парахода всички ми се виждаха затворени и студени. Млада девойка - швейцарка, лежеше на шезлонг на палубата и аз се осмелих да й заговоря. Тя говореше и английски. От лицето и лъхаше зряло самочувствие и затвореност. Тя ме гледаше някак си недоверчиво и хладно. Всеки живееше в своя свят и никой не се интересуваше от никого. "Какъв свят", мислех си аз, "нима с такива хора ще живея занапред!" А сърцето ми копнееше за топла, сърдечна усмивка, за отзивчив поглед, за близка душа.