Ани

17. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 24.VIII.1935 г. Рилските езера, 24. VIII. 1935. Любезна сестро, Изпращам ви лекцията от 21 август. Днес времето е много топло: цялото небе е чисто синьо. Имаме изобилно слънце. Обаче вчера имахме голяма мъгла. Вчера Учителят говори за „Даването". Ще я пратя в най-скоро време. Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев. Екскурзията до Калинините върхове излезе много хубава. Днес една група отива на Еленин връх. Брат Пампоров снощи на огъня разправи за впечатленията [си] от странство. Ще си дойдем на 28 или 29 август. Това ще стане известно утре.

16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г. [изпратено от Боян Боев, с почерка на Савка Керемидчиева]. Рилските езера. На полянката под Молитвения връх, сряда, 14. VIII. 1935г., 5 ч. сутринта. Резюме Добрата молитва, 3-а глава от Йоана, от 3-и до 12-и стих. Новораждане Да се роди човек от Духа с едно ново положение на човешкото съзнание. Житното зърно трябва да се посее, да дойде в съприкосновение със светлината, с топлината, с влагата и тогаз да започне онзи вътрешен растеж. Растенето на човека се обуславя от неговото съзнание. Които не разбират живота, съжаляват, че са излезли от успокоителните условия на живота. Ние се намираме в живота в две противоречия: Желаем по някой път да останем в този хамбар на мирен и спокоен живот. Той е много добър, но не е определено на човека да остане задълго в него, както и житото не може да седи 100 години в хамбара - може 10,15 години, но все-таки трябва да го извадят. Важно е следното: Хамбарът е създаден за житото, но не житото - за хамбара. Земята е едно условие, дето човек може да опита Божиите блага, да се развива. Тя е създадена за разумния човек, който разбира законите. Като я гледаме външно, мислим, че тя не е уредена. Който разбира законите на приро­дата, вижда, че има нещо разумно, което направлява всичко. Всичките ни стра­дания произтичат от онова неразбиране на порядъка, в който ние живеем. За да се просвети едно дете, необходими са най-малко 16 години, за да свърши университета. Благото, което очакваме от съвременния живот, както се развива, е вре­менно. На сегашния живот му липсва един елемент, който трябва да се запълни от раждането на Духа. Човек трябва да се роди изново, за да излезе от сегашни­те лоши условия. При сегашните лоши условия човек непременно трябва да умре. То е така: Ти трябва да работиш, да спечелиш богатство и като се връ­щаш дома, ще те пленят разбойници, ще те оберат и ще те направят да се вър­неш дома без пет пари. Неразбрана работа е да мисли човек, че като умре, ще отиде в другия свят. Отиването в другия свят е по закона на раждането от Духа. Казва Христос: Ако [човек] не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие. Роденият от Духа е господар на положението, господар на външните условия. Той не е в зависимост, като сегашният човек, от икономическите усло­вия. Пример: Болният се нуждае от помощта на другите, а здравият е свободен, не се нуждае от външна помощ, сам всичко може да си извърши. Та, великата наука в живота има два пътя, по които хората вървят. Едните остават в хамбара, а пък другите излизат вън от хамбара. Едните отиват на нивата, посяват ги и имат страдания, а другите - под хромела на воденицата; под него минава по-голямата част от съвременното човечество, така измират, изчезват. Разбира се, и този процес си има добрата страна - които сега умират, научават нещо, а следващите поколения придобиват нещо. За нас е важен сегашният процес, който става, онова, което човек сега може да направи, което отвън няма да дойде. Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата. Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденица­та. Човешка наредба е да се слага житото под хромела. Всичката борба на живота е: ние се стремим да избавим житото от хромела. Роденият от Духа, той е благородният човек, човек, който има друго съзна­ние, за него човек не е мъртъв, за него човек за човека не е вълк, но човек за човека е брат. Това е човещина. Братството е братство само за човека. Брат­ството е изражение на онази дълбока Любов на родения; само той съзнава какво нещо е братство. Когато види брата си, зарадва се. У родения от Духа се зараждат нови чувства, за които сегашните хора едвам имат някакво понятие. Роденият вижда отдалече и никога не може да попадне в клопката на разбой­ниците, в клопката на лошите условия - той ги предвижда, избягва засадата на разбойниците, че я знае къде е. Той има мощен ум. В духовната наука е това положението: Човек трябва да разбира ония възможности, с които да си послужи; да разбира Божиите закони, та да се ползува от благата, които Бог е вложил в света. Рибите и птиците нямат условия да се ползуват от благата, които са вложени в земята - едвам като дойдат до човешката форма, тогава ще се ползуват. Човек е този, който се е родил от Бога. Това не е само една проста фаза. Има друг свят освен нашия - то е ангелският, дето съществата разбират много по-добре,отколкото ние разбираме, те седят много по-високо, отколкото ние. Там няма затвори, гробища, караници, мъчения, стражари. Всички живеят братски, имат изобилно да ядат, да пият, да се учат. Отлични училища имат. Всеки живее, колкото иска. Аз виждам това. Който вижда, за него вярата се е превърнала в знание. Под думата „роденият от Бога" вече подразбирам един нов свят, в който трябва да влезем, иначе ще останем при сегашните условия, дето съществуват страдания; макар и да си най-богатият човек, ти ще изгубиш всичко онова, което имаш. Ако се родим изново, ще се намерим в нов свят - светът на Бога, дето ще имаме една нова светлина. Най-добре уредената държава в света е Царството Божие, то е Идеалното Царство, само роденият от Бога може да влезе в него и ще каже: „Заслужава човек да живее в това Царство." Ако един ден спрат водениците, ще бъде по-добре. В онзи свят, за който се говори, воденици няма и воденичара няма. Човек трябва да яде разумното Слово. Има един свят, дето не се нуждаем от такава груба храна, както сегашната. И вече заменяватази храна, започва този процес: като ядем три пъти на ден, добиваме известни елементи от грубата храна чрез стомаха, част от енергията придобиваме чрез белите дробове и известни енергии придобиваме чрез мозъ­ка. Един ден ще се храним чрез дробовете си. За минута правим 20 вдишки - това са 20 обеда. Това е хранене. В новия живот, когато човек се новороди, той няма да е роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои и да не може да се радва на живота, който Бог ни е дал. Сега по-голямата част от живота ни е в тревоги и вътрешни смуще­ния. Христос е внесъл една дълбока наука, която хората в Неговото време не разбраха. И сега още християнството не е разбрано. Не е християнин онзи, който носи името на Христа, но той трябва да стане син Божий, трябва да се роди от Духа. Това е човекът. Бъдещата религия ще е една, в която всичките хора ще бъдат родени от Бога и ще съставляват общо семейство, едно велико братство, и ще влизат в положението един на друг, ще си услужват и няма човек човека да изнудва. И сега можем да го живеем, какво ни препятствува? Кой ни е събрал тук? Нали Божията Любов? И всеки ден ние можем да проверим тази велика Истина. Това, което е Истина, ние може да го проверим сега, не в бъдещето. Ония, които са родени, са го проверили. И всеки може да го провери. Когато влезем в новите условия, няма нужда да се доказва другия свят дали го има или не. Ще е безпредметно. Безпредметно е да се доказва дали има Любов или не. Когато внесем Любовта в себе си, иде животът. Щом изгубиш Любовта, изгубваш живота. Любовта е възкресение. Щом внесеш Любовта в себе си, възкръснеш. Щом изгубиш Любов­та, умираш. Сегашната фаза е фаза на безлюбието. Как ще дойде възкресението? - Като дойде Любовта. Аз не говоря за умирането на черупките. Ако човек изгуби черупката, той живее в новата форма. Човек трябва да се облече в нова форма, която да съдържа в себе си безсмър­тието. Една форма, която да не е подложена на сегашните лоши условия да се видоизменя. Това е подразбирал Христос с думите: „Роденото от Духа Дух е, роденото от плътта плът е." Роденият по плът ще живее по един начин, а роденият по Дух ще живее по друг начин. Единият (първият) ще мине по пътя на хромела, воденицата, другият - по пътя на нивата. В единия ще има плод. Които са родени от Бога, те образуват братство. Сега виждаме, че сегаш­ното братство четири поколения изглажда. Хората, които са били братя, първи, втори, трети, четвърти братовчеди, престава вече роднинството между тях в четири поколения. Значи, след 100 или 200 години сегашното братство се изглаж­да. А пък хората, които се родят в новата форма, която ще дойде, това братство за 100 години няма да се изглади. Най-малко едно братство ще трае 25 000 години. Роднинството ще трае най-малко 25 000 години. Това е само едно улесне­ние за постоянството на ония разумни сили, които действуват вътре в човешката душа. Всичко в света: цялата Земя, съвременната наука, всичко в природата, звездите, слънцето, каквото и да е, съдействуват на човека. То е едно възпита­телно средство. Слънцето изгрява за чадата Божии, за ония, които са родени. За тях слън­цето има смисъл. Само родените от Бога ще влязат в Царството Божие. Ако някои сте минали по този път, ще знаете, ще проверите, а пък които се приготов­ляват, имат приготвени условия. Христос казва на Никодима, на такъв един учен човек: „Ако не се родиш изново. не може да влезеш в Царството Божие." Тогава Христос му каза: „Роденото от Духа Дух [е], роденото от плът плът е." Разликата в двата процеса е: Допуснете, че един човек мяза на едно житено зърно; онази, благата ръка, която ще го вземе от хамбара, ще го тури в малка торбичка и ще му каже: „Аз те посявам на нивата. Ти ще имаш малко страдания, ти ще растеш, ще цъфнеш и ще завържеш." Житото ще провери това. Същата ръка ще го пожъне. Другата блага ръка ще те вземе [от] хамбара и ще те прекара на воденицата, ще ти каже: „Ти ще минеш под камъка, ще станеш на брашно и тогава ще те продаваме на увеличена цена." Аз предпочитам да си посеян на нивата и да дадеш плод. То е Божественото, а пък хромелът е човешкият порядък на нещата. Под думата „воденица" разбирам неразбраните неща, които хората са създали. Под „нива" разбирам онова, което Бог е създал, онзи, Божият път, който ние ще минем, за да придобием знание, което Бог ни е определил, за да се роди Духът (и да се образува братството) вътре. И тогава Любовта ще се прояви. Тогава всички хора ще могат да живеят както те искат. Защото у всички хора има желание да живеят добре. „Роденото от Духа Дух е" - значи разумно е то, а пък „роденото от плът плът е". „Грее слънцето" Тайна молитва. Гимнастически упражнения. 6 ч. 30 мин.

15. Беседа от Учителя на 11.VIII.1935 г. * Молитвен връх, 11.VIII.1935, 5 ч. сутринта, неделя. Първият опит. Прочете се 8-а глава от Еремия. Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес, да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия живот. Човек е направен от две вещества. Животното в човека е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Трябва да се справим с нашите желания. Да ги изпъдиш навън не можеш. Трябва да ги организираш. Не е лошо да погледнеш красивата мома. Причината не е там. Причината е в това, че ти мислиш, че като намериш тая мома, ще бъдеш щастлив. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?" Трябва да се работи разумно. В Божествения свят нещата са строго определени. Там, каквото остане, се раздава на другите, а пък вие мислите за другия ден. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува, да има вашите разбирания. Не изнасяйте всичките си неща, които знаете! Иначе се излагате на мъчнотии. Защо ще посееш една идея на едно място, дето няма да вирее? Разумното е да намериш един готов човек и в него да посееш Божественото, та да расте. А като видиш едно земно келеме, не сей там! Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Всички трябва да се научите да се радвате на Божествения живот, който прониква в хората. Да се радваме, когато Божественото, което е в нас, преми­нава в другите. Това е задачата. Един ден всички хора да възприемат Божестве­ния ред на нещата, тия разбирания. Тогаз между нас може да има мир. За да се обичаме, трябва да дадем нещо. При любовта между двамата, единият дава, а другият взема. И във вземането има любов, и в даването има любов. Има една сила в човека, която храни хората. Обмяна има вътре. Мнозина от вас можете да имате идеята, че като придобиете много знания, тогаз ще служите на Бога. Всеки ден можете да служите на Бога. Вие сте като тънки косми, като паяжини нишки. Ако тия конци не се съединят, не могат да образуват сила. Хиляди такива нишки като се обединят, ще образуват сила. Ако вие не се обедините, вие ще издържате колкото паяжината нишка. А пък ако се обедините, ще свършите добра Божия работа. Много хора трябва да дойдат. Ще дойдат работници от невидимия свят. Те търсят подходяща почва да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече небесни жители ще дойдат да работят. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот. Нека днес да направим първи опит. Той да трае до обед. До тогаз да прекарате, без да се разгневите, без спор, всички да се въздържате. Всеки да е буден. Всичко да бъде хармонично: в обхода, в говор, в поглед, в мисли. Да живеем при този опит, както в небето живеят! Един ден до обед да живеем както живеят горе. Формула: „Аз и Отец едно сме." (три пъти)

14. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г. * Молитвен връх, 9. VIII. 1935 г., 5 ч. сутринта Бъди като тях! Добрата молитва. Прочете се Евангелие от Йоана, 15-а глава, от 15-и стих до края. Христос изяснява, в прочетеното място, на Своите ученици две големи противоречия, две положения несъвместими. Тия противоречия произтичат от обстоятелството, че учениците очакваха светът да ги приеме с венци, да ги посрещнат добре, а пък Христос им казва, че ни най-малко няма да ги посрещнат така и че ще ги гонят. Христос им казва: „Понеже мен изгониха, а вие сте мои ученици, затова и вас ще изгонят." А пък Него гонят, понеже не са познали Отца. Някой пита: „Защо аз не мога да обичам?" Защото не познаваш любовта! Щом не обичаш, ти си от ония, които гонят, ти си гонител. Каквото изпрати Бог към тебе, ти го гониш; ти си и тогаз от света, ти ненавиждаш, мразиш. Тия две състояния се сменят в човека. Не мислете, че не се сменят. Сменят се. Вие сте ги опитвали. Онова цвете, което за пръв път цъфти, благоухае. Ти усещаш това благоуха­ние и се радваш. Ти нищо не си работил за това благоухание, нищо не си платил и ти усещаш радостта на това цвете; неговата радост чувствуваш. Но това цвете гние, умира. Ти усещаш миризмата му. Ти не си виноват, че то умира, гние, но ти чувствуваш всичката скръб на това цвете, и миризмата му. Ти казваш: „Защо е така?" Така е, защото ти си там! Ако не беше там, не щеше да е така. Цветето се зарадва, когато ти отиде при него. Но понеже, като се понагледа, ти помисли да си заминеш от него, то от мисълта ти умря. Защото ти мислиш да си отиваш. Сега преведете мисълта: Някой път вие идете при хубавото в света, което Бог е създал. Като го погледнете, после искате една вътрешна промяна и напус­нете хубавото. И това, хубавото, се променя, изгубва своето благоухание. Когато хляба го опекат, за кого го опичат, за кого претърпява той всички тия страдания? Когато житото го мелят, то за кого страда? За себе си - не. За себе си то е вече страдало в земята. Но когато го турят в хромела, нощвите, в пещта, защо го мъчат? За да даде това, което има, да го оберат. И след като вземете всичко, вие го затваряте. Яденето е затваряне [на] житото вътре. Вие го затваряте в себе си и като вземете всичко, каквото има, вие го пущате и казвате: „Да си върви вече." Следователно вие се радвате, когато затварят, обират житото. Когато то скърби, плаче, вие се радвате, пеете и играете. А пък когато излезе от затвора и си замине, вие тогаз плачете, скърбите и тъжите. Следователно не сте вие, които се радвате и скърбите, тъжите, а то е житото - нищо повече. Ти ще бъдеш на мястото на житото само тогаз, когато твоята скръб бъде истинска. Ти си актьор, който представяш на сцената на публиката страданията на житото. Искаш да представиш как житото страда, и плачеш. Но това не е реално. Когато заместиш житото, та тебе почнат да те пържат, да те пекат, и плачеш, тогаз скръбта ти ще е реална. Когато другите почнат да се радват, а пък ти почнеш да скърбиш, ти си на мястото на житото. Когато един се радва, а друг скърби, единият е житото, което влиза в пещта - скърбящият, а пък онзи, който се радва, той е онзи, който употребява опеченото. Да ви обясня: Защо житото скърби, защо вие скърбите? Защото ще вле­зете в затвора! Защо онзи се радва? Защото всичко, каквото вие имате, той ще го вземе, без труд е спечелил нещо и се радва. Сега ви обяснявам това, което става в света. Искате да знаете каква ще бъде небесната радост. Когато Бог направил света и светът бил готов, украсен, явило се слънцето и казало на Господа: „Каква ще бъде сега моята работа?" Господ казал на слън­цето: „Когато изгряваш, на хората работа ще им донасяш." И казало слънцето: „В случай, че някой път залезна, какво трябва ф направя?" - „Тогаз ще им оставиш почивката." Сега, два извода има: Не можеш да имаш работа преди слънцето да е изгряло и не можеш да имаш почивка преди слънцето да е залязло. Или друго­яче казано: Всяко ново положение, това е работа, в която човек влиза, а всяко положение завършено, то носи вече в себе си почивка. Само когато завършиш добре една работа, можеш да си почиваш. То е един психологически момент. Не е само на теория. Тогаз, да ви дам няколко изречения: Младият извира, възрастният тече, а старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, старият умира. Младият пее, възрастният работи, старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и върже, възрастният зрее, а старият плодовете продава. Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият надписи закача. Знаменит прави. Като умре някой, турят му надпис. Това са сегашните положения на живота. Тогаз, истинското положение е: Млада е Любовта, възрастна е Истината, а стара е Мъдростта. Бъди като тях! Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда. Отче наш

13. Съборна беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г.[1] Молитвен връх, 7.VIII.1935 година, 5 ч., сутринта. Царският път на душата „В начало бе Словото" Добрата молитва Прочете се Ев. от Йоана, ст. 10-22 от глава 10. Съблюдавай 4 неща в живота си: Пази свободата на Душата си, силата на Духа си, светлите си, добрите чувства на сърцето си. Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, добил в живота си. Те са твоята награда. Радвай се повече на Пътя на Светлината, в който ходиш, изгубения път на тъмнината, който си напуснал. Помни: Царският път на Душата е добрата мисъл на Духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, голямото, което се смалява и се изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява. Когато слънцето за­лязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Божествената Душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което ти търсиш. Помни и не забравяй: Не си пратен на земята да глождиш изоставените кости на твоите предци. Всяка разумна душа в света си има своето място. Бъди благодарен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа. (Тя не е направена от гемиджийски въжета.) ____________________________________________________________________ [1] Отбелязаните със звездичка беседи от лятото на 1935 г. са отпечатани в томчето „Царският път на душата", изд. 1935 г., редактирани. (Бел. М.И.)

12. Пощенска картичка на Боян Боев до Пеню Ганев от 1.I.1935 г. До Господина Пеню Ганев, учител с. Равна, Годечка околия, чрез гара Драгоман подател: Б. Боев, „Опълченска"'66, София София, 1.I.1935 г. Драги Пеньо, Ела веднага. Ти си имал относно твоето идване два гласа, но истинският глас е онзи, който ти казва да дойдеш. Много гости има. Много учители и учителки. Снощи се говори и ето една основна мисъл: „Най-важното е да изправяме своите погрешки. Предпочитай да страдаш ти, отколкото другите. Това е любов. Това е правил и Христос. Трябва да излезем от гробовете." Ела! С поздрав: Б. Боев

11. Разговор с Учителя на 5.VIII.1932 г., 9 ч сутринта, до огъня Това, което крепи ума ти, сърцето ти, волята ти, тялото ти, това е Господ. Той като те напусне, ти клюмнеш. Той като дойде, ти пак се подемеш. Не е само слънцето отвън. Някой път отвън е студено, а ти стоиш отвътре спокоен. Вие сте станали много страхливи. Когато те заболи крак, ти се радвай, че излиза всичко навън. Или каквато и болест да дойде, ти се радвай, че всичко излиза навън. Господ дойде да говори на евреите на планината. Но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла. Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината. Здравето всеки може дати го вземе, но вътрешното щастие - не. Здравето зависи от ума и сърце го. Като заминеш на онзи свят, от всичко ще се откажеш: от тялото си, от всичките си желания, от света ще се откажеш и ще тръгнеш за онзи свят с един небесен аероплан. Богат е онзи, който в дадения случай може да използува богатството. Аз предпочитам да съм сиромах със здрави очи, здрави уши, отколкото богат с болни очи или болни уши. Предпочитам да съм сиромах със здраво тяло, отколкото богат с хилаво тяло. Занапред, лекарят, като отиде при болния, първото лекарство ще му каже на ухото: „Да вярваш в Бога!" После ще му даде едно лекарство и ще му каже на ухото: „Да вярваш, че с това лекарство ще се излекуваш." Едно време лекарите са били едновременно и свещеници. В бъдеще, един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо да ти дават лекарство за болест, тогаз ще ти дават лекарство за здраве. Този еликсир го търсиха едно време. Блажени богатите, които раздават богатствата си. Блажени сиромасите, които раздават сиромашията си. Това е притчата за днес. Сега ще ви дам нови блаженства. Блажени богатите, които като раздават богатствата си, не осиромашават. И блажени сиромасите, които раздават сиромашията си и не забогатяват. Обичайте планината, за да ви даде нещо!

10. Разговор с Учителя на 4.VIII.1932 г. при палатката Му Едничкото нещо, което не може да се продава, е любовта. Вие не сте виновати, но сте били в едно кафене, дето са пушили тютюн и всичките ви дрехи миришат на тютюн. Сега махнете тези дрехи! Не че сами сте ги направили, но сте опушени. Съблечете дрехите си и облечете нови дрехи! Има един закон: За любовта човек никога не трябва да говори. Аз за любовта никога не съм говорил. То е най-свещеното нещо на света. Аз съм ви говорил за любовта, която е слугиня в света, но за любовта, която не е слугиня - не. Какво ще му говориш за любовта си? Някой пита: „Обичаш ли ме?" Какво ще му казвам обичам ли го? „Обичам го" значи: всичко да направя за него. Като ме пита някой: „Обичаш ли ме?", аз най-първо трябва да отида при Любовта, да я питам дали го обича. И ако го обича, аз тогаз всичко ще направя за него. Представете си, че вие ми давате градина 40 50 декара. И питате ме дали мога да изкарам от градината зеленчук. Аз гледам дали има вода, извор. Изворът- това е любовта. И като има извор, казвам: Може да се изкара от тая градина зеленчук, всичко може да се изкара от нея. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси на­всякъде. И всеки човек се огорчава, когато не го обичат хората. Това е един копнеж на душата. Човек като не разбира, той я търси там, дето няма да я намери. Душата има едно понятие от небето, че с нея са се отнасяли много благо­родно, а пък тук се отнасят хамалски, не се церемонят. Един ваш възлюблен коленичи пред вас и казва: „Аз без вас не мога, ще умра за вас." И за да не би да умре, вие го приемате. И после той ви налага, придирва, къде ходиш, какво правиш; после ви туря морал, закони, проявява недоверие. Тогаз питам: Де е любовта? В Бога има едно качество: хиляди, милиони години хората грешат, и Той не се е поколебал в любовта Си. Той знае какво ще бъде в края. Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкоз силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр. трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, това става за тебе трудно. Вие не ме познавате кой съм. Никой от вас не ме познава кой съм аз. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бяхте Го познали, вие щяхте да имате Неговата Любов. Не мислете, че като ми правите някоя услуга, вие ми допринасяте. Като ми направите нещо, аз губя. Жертвувам се. Понеже аз съм в състояние сам да си го направя. Аз познавам вашите баби и прадеди, които постоянно са с вас. Аз не се срещам за пръв път с вас. Аз ви познавам от отдавна, много пъти съм ви срещал. Това, което с мене ще го научите за 10 години, без мене ще го научите за 1000 години.

9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г. Светът е пълен с учени хора, които носят като натоварени коне. Това не са учени. В камъка е събрана чиста енергия, която чака бъдещето. Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: Някой да влезе в положението на камъните, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш суха, черна земя и като изгрее слънцето, тревичките, цветята и пр. поникват. Значи по- рано всичко е скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време. За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в кесията. Ти обичаш една книга заради това, което е написано в книгата. И в канарите е вложено нещо вътре. При знанието най-първо започва един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. Понеже от хиляди години хората са живели неправилно, има наслояване на нечистотии; и така нищо не можеш да учиш. То е кал. Та, най-първо ще започнеш един процес на чистене, на чистене, на чистене, и най- после ще започнеш със знанието. Най-първо ще започнеш с чистенето. Напри­мер: млад си, като дете играеш и мислиш, че света ще го завладееш. По едно време дохождаш до 30-35-45 години и почваш обратния процес и казваш: „Тая работа не върви. Остаряхме, прегърбихме се." И ти се чудиш как стана това. И не ти се иска вече да се учиш; и преждевременно си остарял. Това са стари идеи. Това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш мла­достта за себе си. Като си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което играеше?" Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че си онова момче. Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Като отидеш на небето." Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи старост. „Стар" - това е една дума първоначална, която значи: „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявеното е само Истина. Следова­телно, ако ти си се проявил, ти си се проявил в Истината. И щом си в Истината, ти си свободен и смъртта не може да има власт върху тебе. А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянка на живота. Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Ще говориш за Истината на обед, когато няма сенки. Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия. Камъкът е пътят, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Човек е минал по него. Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешният падне върху камъка, то камъкът е твърд. Тези канари носят скрития живот. Зад канарите, зад всичко това седи един разумен свят, нещо хубаво, красиво. Като пипнеш това камъче, то ще бъде като съединителна нишка, за да видиш нещо друго. Канарите ги наричат „спящите духове". Любовта е нещо съвсем неразбрано. Който я е опитал, знае я. Не може да се опише любовта. Има един момент, по който се познава. За онзи, когото не обичаш, нищо не искаш да направиш. А пък за онзи, когото обичаш, всичко можеш да направиш. Това чувство, чрез което всичко можеш да направиш - това е проява на любовта. Тогаз всичко ще учиш, за тебе животът се осмисля, силен ставаш тогаз. Изгубиш ли това чувство, пак ставаш слаб. Това моментално става. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила. Това, което казах за камъните, е още встъпление, най-малкото встъпление. Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията: можеш да се дигнеш на въздуха. Там трябва концентриране на мисълта. Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени, а пък при вярата няма изключение. Вярата е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. И ти няма да туриш никакъв свой план. Ти ще туриш вярата, че ще стане с тебе така, както е определено. Определено е колко висок ще станеш, колко дълги ще бъдат краката ти - нито един милиметър няма да станат по- дълги. После, определено е колко ще ядеш - нито един грам повече няма да ядеш. Вярата е вяра в това, което Бог е начъртал, предопределил. А пък пред­определението е най-разумното, което съществува в света. А пък ние разбираме предопределението като фатализъм. Защото в предопределението е нашето знание, а пък в това, което човек е определил, там е невежество, там е фатали­зъм. Ние виждаме, че никога нещата не стават така, както ние ги мислим. Не знам дали нещата на някого от вас стават така, както ние мислим. Но всякога стават по-добре, отколкото ние мислим. Най-напред човек се разочарова и после вижда, че нещата са станали по-добре, отколкото е мислел той. Вярата е Божественото. Ти казваш: „Как ще стане това?" Ти остави това на вярата. Каквото аз правя, аз това го знам. А пък да вярвам значи в нещо, което стои по-високо от мене и то върши за мене нещо: Божието съзнание ме е обградило вътре в себе си и благодарение на това живеем. Но необходимо е човек да спазва разположението на едно дете. Да бъдете като едно дете, мъдро дете. Сега, като ви говорих за камъните, аз ви говорих само за подвързията на книгата. А пък какво има вътре, само аз го прочетох и го оставих за себе си.

8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г. Елбур, 17.VII.1932 г. Любезна сестро, Сега е 8 ч сутринта, неделя. Тая сутрин ходихме за изгрев на хълма над първото езеро. Имаше чудесен изгрев. Цялото небе е чисто. Сутринната молитва: „В начало бе Словото". Добрата молитва. 91-и псалом. Молитвата на Царството. Отче наш. Размишление. Гимнастическите упражнения се направиха на завет на една полянка, долу, под същия хълм, защото духа твърде силен вятър. Тая сутрин пристигна от Кочериново Никола Каишев. На Петровден тук били Петър Камбуров, Димитър Звездински и брат му Михаил. Вчера ви писах писмо и го пратих по конярите. Там ви изложих някои от разговорите с Учителя. Ето сега други разговори: „При Махабур височината е 2450 метра. Струва си трудът човек да дойде тук, за да си измие поне един път краката и лицето по този начин тук (това Учителят каза, когато се михме на Бъбрека). За малките работи вие сте ясновидци. Ясновидството е на степени. Като показа срещните върхове, Учителят каза: Планината си има и друга страна в астралния свят. И там си има гори, долини и пр. В природата всичко е в движение. Човек като върви напред (като прогресира), ще види много работи. Само да се пази от едно нещо; да не му са гурелясали очите. Другото само по себе си ще дойде. По отношение на тревите, върху които бяхме насядали, Учителят каза: Тези същества (на тревите) колко време са ни чакали и сега се радват, че сме дошли при тях. За да се премахне днешната криза и свръхпроизводствата, трябва да се обяви, че всичко ще се дава без пари. Но всеки да вземе колкото има нужда. Това да трае една година. В Рила, като най-стара планина, има много скъпоценни камъни.. Животинските монади (души) са изостанали назад в своето развитие, но в тях има едновременно и много изостанали човешки души, много низки души. Но също така низки души има множество и в човека и те го съветват да върви по лошия път; подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността се дължат все на тези изостанали човешки същества вътре в човека. Тези същества, на 999 лъжи, една истина не могат да кажат. Кажат например... Изгубиш кесията си и тези същества отвътре ти казват: „Ето този човек, който беше преди малко тук, задигна кесията." При такъв един свят, човек, ако не е буден, може да си изгуби равновесието. По-напредналите същества ни казват: „Ще дойде един беден човек. Дай му самун хляб!" А онези същества дойдат и ти казват: „Не му давай! Отрежи му половината!" А пък то светът е уреден. Няма какво да се грижи човек за себе си. Какво ние промишляваме? Орачът казва, че много работил; той само ще набразди земята и то с воловете и после казва: „Аз го направих." Той не взема предвид светлината, топлината, влагата и пр.; те са все разумни същества, които идат и помагат. Те прекарват своите идеи през житото, черешите, ягодите. Всички тези плодни растения са възпитателни методи. Те ни подкрепят не само чрез храната, но чрез яденето те ни предават своите идеи. За в бъдеще болен готвач не трябва да има, само здравият трябва да бъде готвач. В бъдеще, как ще лекуваме болните си слуги? Ако има двама души болни, най-напред ще ги караме да измият нечисти места, след това ще носят вода за миене на пода, после - вода за миене на ръцете, за готвене; постепенно. Върху злото да не се спира човек. Това са човешки форми, останали от миналото. Както казах, злото в Бога не съществува. Като отидеш при богатия човек, при милионера, не му изгубвай времето да му разправяш как са те обрали. За него всяка минута му струва 5 английски лири стерлинги. Ще му отнемеш много повече за 5 минути. И той предпочита да ти даде 2000 лева. Така че няма какво да занимаваме Бога с отрицателните работи. Това, хубавото, което ни носи животът, с пари не се купува. Само с едно се изкупва: да бъдете добри. Ако един лош дойде тук, ще му дадат буря, град, дъжд и той ще си отиде. Спокойствието е един резултат. Трябва да знае човек да чете. Вземете един човек. Ако му дадете една шарена книга, той най-първо има любопитство. Той я прелиства и най-после, ако не знае да чете, тя ще му стане неинтересна. А онзи, който знае да чете, дълго време ще се занимава с книгата. Същото е и тук, на тези места. Говедарят, като дойде тук, казва: „Колко е хубаво да се живее в града! Ние тук дивеем!" Той трябва да иде долу да се учи. Той е дошъл тук в университета. Тук професори трябва да дойдат да се учат - овчари-професори. Па и по-учени овци трябва да пасат тук. Законът на внушението е една мощна сила. Например във войската извикат: „Кавалерия иде!" и веднага бягат, макар да няма нищо. Тук човек може да бъде отшелник, но трябва да има тук хижа, снабдена с припаси за три месеца. Принципът на семейството ще се приложи в бъдеще за цялото човечество. Тогаз Бог ще бъде баща. Ако можеш да обичаш малкия си баща, ще можеш да дойдеш до Бога. Радва ме, че индусите, без да са християни, прилагат много християнски принципи. Евреите още прилагат Мойсеевия закон: убиването, жертвоприношението на животните. Светът представлява една велика система за самовъзпитание. Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите. Това е една от великите тайни в природата. Тая светлина в цялата Слънчева система се дължи на ангелите. Една от техните работи е да се грижат за растителното царство и пр. Край Махабур е хубаво място за съзерцание. Също така и хълмът над второто езеро." Неделя, 17.VII.1932 година, 2 ч. следобед Сега ви пиша седнал близо до снежни преспи. До мене са „алпийското звънче" и снежното лютиче (цъфти бяло и расте само по високите планини). Пред мен гледам Витоша и мислено ви изпращам поздрав. Можете да пишете от Изгрева на следния адрес: Чрез Мино Костов Узунов (За Б. Боев), улица „Бешик" - Дупница. Всяка група два деня преди тръгването да телеграфира на конярите за броя на конете и датата на тръгването. Телеграмата се изпраща на Мино Костов Узунов, улица „Бешик" - Дупница. Поздрав до сестра Сийка, Анка, Маркова, Станка, Лазар, Симеонови, Георги, Милева, Ради и всички други. С братски поздрав: Б. Боев Днес нямаше беседа. Четохме общо „Любов към Бога" (първата рилска беседа).

7. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев от 31.VII.1929 г. София, 31.VII.1929 година Любезний брат Пеню и сестра Елена, Н. Л. К. Б. Л.! [Няма Любов като Божията Любов.] Пиша ви днес, в сряда, вместо в понеделник, за да мога да ви съобщя по­точни работи. И наистина, днес брат Симеонов съобщи в школата, че за екскур­зията до Еди-гьол ще се тръгне оттук на 7. или 8. август (сряда или четвъртък) и ще трае 10-15 деня. И Учителят ще дойде. Аз не съм решил още дали ще отида. Като дойдете вие на Еди-гьол, моля, предайте платнищата на брат Тодор Стоиме­нов и с. Паша (жълтото платнище е на брат Стоименов, а двете бели - на сестра Паша). Тук лекциите и беседите си продължават. За курсовете още няма нищо съобщено. Тъй че, за курсовете не мога до ви съобщя нищо. Когато изложих на Учителя за вашето намерение да останете и да учите и го попитах за неговото мнение, той каза, че това е добро, ако намерите там условия да учите. Със сестра Янкова говорих. Предадох й писмото. Тя ми каза, че г-н Янков бил от една седмица във Варна по някоя работа и там щял да остане още доста време. На г-н Янков му казали в Министерството, че Министерството възложило на окръжната инспекция да назначи учител (макар и с. Равна да е държавно училище) и то не сега, но когато сестра Елена отиде в с. Равна и пише отгам колко са учениците. Тогаз в инспекцията ще могат да решат, че трябва за Равна един нов учител. Сестра Янкова каза, че не е сигурно дали брат Пеню ще се назначи. Г-н Янков имал връзки с инспекцията, но не съвсем силни и затова не било сигурно. На брат Георги Събев казах да не пуща никого в бараката. Той каза, че спи на тревата вън, а само денем си прибира леглото в бараката. Той и Влад ми предадоха вашите писма. Сестра Еленка има запис от Годеч, а брат Пеню - от с. Опака, от пунктовия учител. Брат Пеню има и картичка от Попово от Н. Хр. Русев, с която му съобщава за изпращането на записа. Той моли да му се обадиш за получаването на сумата 2370 лв. Брат Пеню има две писма от с. Крепча от Лазаров. С първото писмо, от 17.VII., той пише, че ви изпраща единия екземпляр от писмото, с което окръжната инспекция ви съобщава, че сте уволнени по подаване оставка от 14 септ. т. г. В писмото е приложено и писмото на инспекцията. В писмото на инспекцията се казва да представите на пунктовия учител препис от това писмо, заедно с фор­мен акт за напущане на длъжността. Във второто си писмо г-н Лазаров ви пише за бюджета: За български учител били предвидени 13 500 лв. заплата за времето от 15.IX.1929 г. до 31.III.1930 г. На него като секретар и главен учител се пред­виждат 24 000 лв. и добавъчни 2400 лв. - всичко става на сума 183 000 лв. Ще наредя да получите от някой наш брат в Еди-гьол 500 лева. Тук животът си тече както и по-рано - красиво. Нарядът със стомните се прави. Напоследък стават няколко пъти вечерно време спявки в салона под диригентството на брат Симеонов за разучаване на 4 гласа „Нева санзу" и „Ти съзнавай, ти люби". Как върви ученето? Пишете подробно, или по-добре, ще разкажете, когато се видим. Пожелавам ви плодотворно прекарване в тези свещени места. Как е времето там? Сега ще ви кажа някои основни мисли от беседите на Учителя. I. Неделя, 21.VII.1929 г.: „Всички хора в света страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбе­реш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз .ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещената идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време. Ще вършим това, което мъдрите вършат. Вън от любовта няма съществува­ние. Когато болният се свърже с живота, у него става една реакция. Ако Бог живее в тебе, този разбойник, който носи пушка, ще я остави. С раници няма спасение. Божият живот не допуща да имаш омраза към никого. Истинската любов иска да даде. Любовта всякога дава много, но малко взема. Няма да се усъмниш, че другите са взели повече, защото от този ден почват твоите нещастия. Ако уредите работите си отвътре, ще ги уредите и отвън. Сряда, 24.VII.1929 г.: Размишление върху благостта. В разумната природа съществува един закон на съотношение на формите, на силите и на разумните същества. Да обичаш всички, без да очакваш да те обичат. Животът на всички ви, от единия другия край, е извънредно груб. Черният цвят показва падение, користолюбие. Водата смекчава коравостта на нещата в света. Има един живот, който смекчава: то е Духът. Когато живееш чист и свят живот, то е най-хубавото. Да живееш по Бога - то е да няма никакви пречки. Първо - любовта. Второто е законът на мъдростта и на светлината. Третото е свободата. То е постижението. Да не мислиш, че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благода­риш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние сега, понеже живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. Петък, младежкия клас, 25.VII.1929 г.: Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защищаваш някого, ти си талантлив. Невежеството е един момент; то не е един непреривен акт. Щом човек се обиди, у него има едно малко отклонение. Талант­ливият човек е една запалена свещ. Всеки, който започва с нула, свършва с шест, а всеки, който започва с шест, свършва с нула. Вие трябва да знаете да обръщате вашите обиди. Ако в дадения случай вие не можете да изтълкувате една ваша погрешка, вие грешите. Неделя, 28.VII.1929 г.: 12. гл. от Лука Обикновените работи са неразбраните работи в света, от които зависи целият живот. Има един момент, от който зависи щастието на човека: той е когато вземете едно съвършено безкористно решение. Щастието седи в малките работи. Щастлива душа е тази, в която няма абсолютно никакво съмнение. Всичко онова възвишено, благородно, красиво, което действува в хората и във всички други същества - това е Бог. Животното е съществото, което ходи по своите чувства. Човек е този, който мисли. Ангел е този, който ходи по своята светлина. Син Божи е този, който ходи по своята любов. Човек, който няма любов, не може да бъде свободен. В любовта седи свободата. Аз бих желал вие да разберете какво нещо е любовта. Любовта носи безсмъртие, здраве, интелигентност, разумност, щастие, слава. Няма нещо, което любовта да не носи. Най-първо, като дойде любовта, тя внася една приятна светлина и всичко се осмисля. Считаш се способен на всичко. Любовта е основа на Божествения свят. Тя не е достояние на човешкия и ангелския свят, а на Божествения. Човешкият и ангелският свят не могат да съществуват без любов­та. Всеки един може да дойде до безсмъртие. Онзи, който дойде до любовта, влиза в безсмъртния живот. Ако ти не можеш да намериш този живот, ти не си намерил Бога. У всеки един от вас при най-големите скърби, страдания идва един момент, когато проблясва Духът, после пак изчезва. Постоянно невиди­мият свят ни запалва. Иначе ние клоним всякога да изгаснем. Противоречията в живота са задачи, които трябва да разрешим. Всичко е постижимо за разумния човек. Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде. То е един момент, но това, което Той ще извърши, ще бъде съдбоносно. И после Той всякога ще те посещава. Та затова всички да бъдат вътре в себе си чисти. Под грях разбирам прекъсване на нашето съзнание. Казано е: „Дух Свети ще ви научи." Сряда, 31.VII.1929 година: 108-и псалом, 2-а глава от Ефесяном. Онези, които нямат дълбоката наука, не знаят как да украсяват себе си вътрешно и се украсяват външно. Отвън се правят нещата, когато хората са деца, а отвътре - когато са възрастни. Твоите страдания са радост за другите, а твоите радости са страдания за другите. Ще започнете да се занимавате с онази, Божествената наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос понесе греховете на света. Самата душа в своята същина не може да греши. Любовта - това е Божественият език. Та, ще се учите сега на този нов език. Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал. Това го помнете! Отсега нататък има да се казва. Вие казвате: „Остаряхме." Отсега нататък трябва да се подмладявате. Отсега, който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути - половин час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 години, ходите с читанка и букварче на училище, баща ви ви праща. Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите. С братски поздрав: Б. Боев

6. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 22.III.1929 г. София, 22.III.1929 година Любезна сестро, Получих писмото ви. Причината за закъснението съвсем не е в разноските, понеже се реши изобщо в цяла България да се пращат печатаните на циклостил резюмета на разноските на Братството. Причината на забавянето беше главно в това, че тези, които ги печатат на пишуща машина и циклостил, бяха много заети. Но надяваме се, че занапред работата ще тръгне по-бързо. Днес, тази сутрин, посрещнахме новата астрологическа години на „Изгрева". Ще ти пиша идущия път за „разговори" с Учителя. Снабди ли се с „Хиромантията"? Тя много ще ви помогне при изучаване на ръката. В нея има много рисунки за животната линия. Сестра Савка предложи в групата за разглеждане „Приспособлението". Вчера бяхме на Витоша 18 души заедно с Учителя. Идущия път ще ви пиша разговора с Учителя там. Сега само ще ви кажа следните важни мисли: Всеки човек е богат. Беден е само онзи, който не е доволен. Човек ще живее във всички планети, после - на Слънцето, а след това - на Сириус. В дълбочината на Божия Промисъл може да вникне само мъдрецът. С братски поздрав: Б. Боев. Има доста гости от провинцията. Ще ви изпратя и това, което Учителят ще говори довечера при братската вечеря. По случай новата астрологична година ви поздравлявам и ви пожелавам всичко най-ценно, най-красиво, към което се стреми човешката душа. Тая година, както каза Учителят по-рано, ще бъде благоприятна за духовния растеж, за просветлението.

5. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 1.III.1929 г. София, 1.III.1929. година Любезна сестро, Изпращам ви тук приложени още две беседи. Учителят даде едно упражне­ние за дълбоко дишане в сряда, на 27. февруарий: Запушване на дясната ноздра и поемане на въздух през лявата; след това - запушване (с показалеца) на лявата ноздра и издишване през дясната. Едно вдишване и издишване се смятат за едно упражнение. Това ще се прави 3 или 10 пъти сутрин, 3 или 10 пъти на обед и 3 или 10 пъти вечерта. Винаги вдишването ще става при тези упражнения през лявата ноздра, а издишването - през дясната. Това ще се прави 30 деня. Учителят каза всички да го правят, защото ученикът трябва да има послушание. Сестра Савка предложи да разменим мисли в духовната група по въпроса за приспособлението. Вчера този въпрос се разгледа, но се остави и за идущия път. Идущия път имаме освен това за разглеждане 18. лекция от I. година на Младежкия клас (в духовната група), Днес Учителят в младежкия клас каза за идущия петък да проучим 17. лекция от 1. година на младежкия клас. Днес Учителят даде тема за идущия петък: „Разлика между морален и добродетелен човек." За неделните беседи дохождат и външни лица. Скоро ще ви пратя лекции I. година от младежкия клас и онези правила по хиромантия. Ето някои мисли на Учителя в разговори: „За човека с Божественото съзнание всичко е възможно. Макар и не веднага. Какво от това? То ще дойде. Ако твоите отношения към по-висшите същества не са нормални, то и отношенията на по-нисшите същества към тебе няма да бъдат нормални и ще се намериш в противоречие. Когато знаеш алхимията, каквото помислиш, става. Например кажеш: „Трябва ми един наполеон злато" - и веднага го намираш в джоба си. Ти го даваш за нещо. После пак казваш, че ти трябва един наполеон - и пак го намираш в джоба си и т. н. ... Когато тръгнеш по Бога, там ще бъде красивото, че каквато книга или друго пожелаеш, всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш. И после си кажеш: „Свърших си работата с нея" - и на сутринта пак я няма, отишла пак в библиотеката някъде. Тогаз човек ще разполага с всичката литера­тура, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градиш, а от друга страна да се разгражда. Човек, за да дойде в казаното красиво състояние, трябва да бъде адепт от първа степен. Човешката глава представлява общият капитал, който има човек; лицето е капиталът, който е в обращение, а ръцете са капиталът, който дава доход. Като дойдат страданията, те изгонят всички, които те безпокоят, и ти ставаш [...?] Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи." С братски поздрав: Б. Боев

4. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 16.II.1929 г. София, 16.II.1929 година Любезна сестро, С. П. Б. Л. Е Л ! [1] Изпращам ви тук 5 лекции. В най-скоро време ще ви изпратя останалите, които са [готови] почти. Аз бях ги приготвил да ги дам на сестра Цветана Арнау­дова да ви ги занесе, но тя не замина поради студовете и ми каза, че автомобилът за Годеч не работел. Затова аз се забавих с изпращането, додето се стопли малко времето. Неделните беседи почнаха от 3 февруарий. Така че вече на седмица по три пъти говори Учителят. С останалите лекции скоро ще ви изпратя и неделните беседи. В групата миналия път се разгледа 16. лекция от сестра Еленка Андреева. Ще гледам в скоро време да ви пратя лекциите от младежкия клас I. година. Вие продължавате ли упражненията за „вдъхновението"? Много е важно да се работи вътрешно, с мисълта, с молитвата. Всички братя и сестри от духовната група ви поздравляват. Почваме вече в 6 ч сутринта. По-миналата неделя имаше обед у сестра Янакиева с Учителя. Учителят говори. Ще ви пратя говореното от него, заедно с това, което той говори, когато вие бяхте тук. Как върви стенографията, руския език, хиромантията, цигулката? По хиромантията онези сведения ще ви пратя идната седмица със следното писмо. Занапред лекциите ще се приготовляват в резюме тук в 100 екземпляра и ще се пратят до всеки град и село, дето има наши приятели, по един екземпляр. Също и на Пеню Ганев. Пратй му само лекциите до 25 януарий включително. По-нататъшните ще му се пращат направо оттук. Пожелавам ви всичко красиво в Божествения път. По-важни мисли, казани от Учителя напоследък: „Дръж в съзнанието си дълго време с постоянство Божествена мисъл и не мисли как ще се реализира! Бог ще я реализира. Ти само я дръж дълго време в съзнанието си! Съзнанието на миналото и съзнанието на бъдещето образуват съзнанието ни в настоящето. Всичко филтрирайте: мисли, чувства, желания, и задържайте само най- чистото, красивото, Божественото, а другото трансформирайте! Научете се да филтрирате! Всичко може да стане, но една Божествена позиция не може да се превзе­ме. Неузнаваеми са Божиите пътища. Всяко нещо съдействува все за добро. Мъдрецът всичко е предвидил. Всичко е предвидено. Никой не трябва да мисли, че няма. Най-първо да дойде желанието да се прослави Бог, после - желанието да дойде Неговото царство и после - служенето на Бога." С братски поздрав: Б. Боев ____________________________________________________________________________________ [1] Само проявената Божия Любов е Любов. (Бел. М.И.)

3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г. Един българин отива с една свещ да лекува руския цар. И тази свещ струвала 25 стотинки, но додето мине през всички регистри, станала 25 хиляди рубли. Европейското съдебно производство е представление. На 500 км над земята има едно море от електричество. И ако това пространство може да се пробие, то ще може да протече тая енергия. Външните успехи зависят от вътрешните състояния. Трябва да се развие човешкият дух - другото само по себе си ще дойде. Богатствата, които съществуват в природата, могат да бъдат използвани само от разумни същества. Ще имаш всички богатства, несметни богатства. Има известен род енергии, за които не се позволява на човека да мисли. После, електричеството измени света на добро. Светлината руши злото. Понеже човечеството минава сега през дъното на ада, то тези хора, които са излезли от ада, са лоши; те са пълни със зло. А пък тези, които са се отдалечили от ада, стават добри. Цялото човечество не е излязло от дъното на ада. Тези, които сега излизат, са най-лоши. Електричеството влияе благотворно върху човека, понеже електричеството привлича магнетизма; то действува здравословно, действува върху болестите и пр. (Една сестра каза, че в Америка, които работили с електричеството, 40 год., изглеждали млади, младежки.) Религиозните хора, като концентрират ума си към Бога, към Небето, те с ума си могат да привличат тая енергия - електричеството - към нас. Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електричеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане. Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източник, извор на електричество, и лампата ще се запали. Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи. Аз днес разправих на едни, че децата са много умни. Срещнах едно момиченце; исках да му дам една хубава роза. То каза: „Не мога да нося розата." Много е вярно, не може да носи розата. Тя иска да каже: „Малка съм още, ти не можеш да завържеш с мен любовни работи." Казвам: „Право е." Казват: „Малка е." Но разбира детето. Ръководителят на детето говори: „Не давайте на това дете роза, ще я развали", и ръководителят казва на момиченцето, че не е за него. Децата не трябва да се учат да късат цветята, защото късането има разрушителен характер. Но цветята да се носят на саксии. Аз се радвам, че горе, на Витоша, има надпис: „Да не се късат цветята!" Възприели са тази мисъл на новото учение. Иди там и помириши! За цяр ако искаш, можеш да откъснеш и ще туриш мисълта, че я вземаш за цяр. Жертвува се тогава цветето. Новият морал е: Чистота в съзнанието, а не чистота само вън. Да няма абсолютно никаква мисъл за грях в съзнанието. Отвън може да се изкаже нещо за хората, че е грях, но в твоето съзнание да има абсолютна чистота, да няма никаква користна цел в съзнанието; в последния случай, съзнанието е пропукано. В съзнанието да има единство, че каквото си направил, за Бога си го направил. Отвън могат да тълкуват каквото искат, но вътре в тебе да има единство. Ние имаме към всички едни и същи отношения Теософи, толстоисти, вегетарианци, въздържатели и пр., те са все с нови идеи; едни са на периферията - такива са въздържателите и вегетарианците. Всички са клони на едно и също дърво. Какво е новото учение? Да кръщаваме децата, когато се раждат. Любовта и омразата си приличат. Онзи, който те обича, праща ти любовни писма, държи те като писано яйце, стъпките ти чете. И онзи, който те мрази, и той върви по стъпките ти, и той ти пише писма и иска да те види. Единият ти дава живот, а другият иска да ти причини страдания. И вторият, като престане да те мрази, ще дойде в полюса на любовта. Тогаз ще забрави и ще каже: „Това беше едно време." Те ни държат в умовете си като светини. А пък щом имат в умовете си тази мисъл, те се влияят. Затова трябва да бъдете силни, защото, като ви държат в мисълта си, става една обмяна на енергиите, та много от техните пороци могат да приближат при нас. Та, всичко, което минава към нас, трябва да се филтрира. Невидимият свят е турил и друго: те имат страх; те ни мислят за магьосници и с този страх стават негативни и възприемат нашите мисли. Най-напред са активни, но после със страха стават малко пасивни и възприемат нашите мисли. Те са много суеверни. Бог е, Който живее навсякъде; няма какво да се плашим. Този страха в света. Във всичко действува Бог; има Божествен промисъл. Казваме: „Да бъдем умни." Какво ще бъдеш умен спрямо времето? Ще се облечеш по-дебело. Какво ще правиш при слънцето? Ще се облечеш по-тънко. Когато дойдете с външни хора, вие се поляризирате. Дотогаз са били спокойни, ти ги размърдаш. Като дойдат при тебе, всички се разшават като при ядене; всеки очаква да кажеш нещо. При поляризирането Божественият елемент почва да работи. Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалисти­чески начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия. Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш. Например ще му дадеш хляб и после ще кажеш: „Отгде дойде тъкмо сега?" После влезе вкъщи и казваш: „Как окаля!" „Добро", но когато в съзнанието ти няма никакво пропукване. Като се пропукне, ще съединяваш антените, ще диг­неш горе, за да протекат тези енергии. Тепърва ще станеш добър. Цяла наука е това, търпение да имаш. Ти търпял ли си, да видиш какво нещо е търпението? Най-първо ще дойдеш до онзи, великия закон на Любовта. Като се свър­жеш с Бога така, тогаз ще дойдеш до втората фаза: закона на даването. Дотогаз не можем да бъдем добри. (Една сестра пита) - Има ли разлика между правенето добро и изпълнение Волята Божия? (Учителят каза) - Да развие човек Божественото, то да се проявява, и човек ще бъде добър. Преди години, един беше дал назаем пари и най-после ги забравил нароч­но, решил да не ги иска. Той казва: „Като реших вътре в себе си, не се мина много време, и този човек ги донесе. Колкото повече мислих по-рано, той, като ме срещне, казва: „Защо ще ти ги дам?" Но като ги опростих, той ги донесе и каза: „Ще ме извиниш." Така че, като почнеш да работиш по Бога, тогаз ще събудиш у него Божественото и тогаз и той постъпва Божествено. Един върви по лошо място и ще падне. Аз му удрям две плесници, за да го върна от пътя. Кое е по-хубаво: да го ударя и да го върна от пътя, или да го оставя да падне в мястото? Първото Бог ще одобри. Аз предпочитам да ти ударя две плесници. Аз предпочитам да бъда приятел с Бога, отколкото с тебе. Като приятел на Бога, и с тебе ще бъда добър. Да бъда добър, значи дати мисля доброто. Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница? Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница? Като дойде човек така да мисли, вече намира... Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил. Неговия крак блъснаха о един камък и искри изскочиха и забрави да бие оногова. После той прости. Препъването о камъка му дало добър урок. Аврам беше адепт, запознат с Божието откровение, с Божието учение. Отиде в Ханаанската земя и се уплаши от враговете и каза на Сара да не казва, че му е жена, а сестра. И взели жена му. Но Бог казал на тези, които я взели: „Върни Сара, защото тя не му е сестра, а жена!" Аврам постъпил тук по човеш­ката съобразителност. „Да употребим човешкото" - каза той. Но пак Бог го спаси. Бог каза на онзи, който му беше взел жената: „Ще върнеш жената!" (Аврам беше излъгал околните, че Сара не му е жена, защото се уплашил, че ще го убият, за да му вземат Сара, ако узнаят, че той е нейният мъж.) Аврам излъга. Някои от братята тук ще поизлъжат, но то не е хубаво. Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен. Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи пре­стъпления. Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата. И цяла нощ той се борил: да каже или да не каже. Ако каже лъжа, ще пострада друг, който си има прехраната там. Но решил да каже истината, че каквото стане, да стане. Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек?" - На Бога и на праведния. Радостта и скръбта се отличават с едни и същи качества. Като имаш ра­дост, отиваш някъде да си кажеш радостта. И скръб като имаш, пак търсиш да си изкажеш скръбта. Като изповядаш греховете си (те са скръб), има едно об­лекчение. Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек. Ако не можеш сам, тогаз се изповядай. (Една сестра каза, че едни при радост съобщават на други, а при скръб не казват.) При радостта е засегнато тщеславието и я съобщаваш. А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта. В Писанието се казва: „Когато си скръбен, не влизай в дома на приятеля си." Усмивката лекува, всякога лекува усмивката. Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре. Това е ключ. При първия случай теченията отиват надолу, към центъра на земята; турил си така ключа, ти изменяваш теченията в себе си. После, дигането очите нагоре. Това е пак ключ. Като повдигаш очите си нагоре, тогаз повдигаш течението нагоре. А щом гледат очите надолу, към земята, тогаз изменяват течението надолу. Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре. Макар да си със затворени очи, пак повдигай очите си нагоре! Влияят очите. В окултната наука има начини за възпитание на човека. Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил. Сега ние сме дошли до механическото разбиране. Ние чакаме доброто да се влее у нас по един изкуствен начин. Невидимият свят по един естествен начин щете възпитава да направиш доброто. (Една сестра каза, че в беседите пише: „Всичко, каквото спечелите, ще го дадете за другите, а на тебе ще се даде друго.") (Учителят каза) - Теоретически е така, но сега на практика трябва. Този закон е специфичен, само за учениците. Когато някой отиде като касиер на някоя банка, той задържа ли всичко? Не! На него колкото пари му се дадат, той ще раздаде всичкото. Нему ще дадат колкото му се пада. Духовният свят е уреден хиляди пъти по-добре, отколкото физическият свят. Ние казваме: „Да направим добро." Но кога, как и в каква степен ще го направиш. Казва се: „[На] този, който иска, дай!" Но на кого? Ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го! Сега да дойдем до парите. Имаш 10 лева. И като ти поиска някой 10 лева, ти дай 1 лев, защото ще дойдат 10 души и на всекиго давай по 1 лев. Ако дадеш на първия 10 лева, то е пристрастие. Тъй, както е устроен сегашният закон, на физическото поле то е закон на изобилие. Бог ни обича и затова и ние ще Го обичаме. Ближният е обичал, затова и ние ще го обичаме. „Ако някой иска да те убие, няма ли да искаш да се защитиш?" Това е само теоретически. Ако аз съм ясновидец, ще избера други път. Ако нямаш ясновидство, ще се защищаваш тогаз, а ако съм ясновидец, няма да мина оттам. Иде едно лице да иска нещо, което не трябва да му дам. Аз ако съм вкъщи, преди да дойде, няма да съм вкъщи, но има и друг начин. Ако той иска 10 лева, ще го нахраня, после ще ида с него на лозе да работим и вечерта ще му дам 10 лева. „Дай" е законът „Любовта". [На] онзи, който те обича, каквото иска от тебе, дай му! Ти никога няма да сгрешиш; той никога няма да злоупотреби, бъди уверен в това! На онзи, който те обича, всичко давай, каквото иска! [На] този, който те обича, всичко давай, каквото иска - той ще иска умно. Той ще иска това, което му е потребно. Този закон е разумен. Той не е от глупавите хора. За глупавите е сегашният ред на нещата. В дадения случай човек трябва да е носи­тел на Божественото. Някои хора не разбират. Представете си, че вашият Учител разтоварва един вагон свещи, една свещ запалва, а другите свещи не пали. Другите свещи имат ли право да cе сърдят? Тая свещ услужва на другите, да се разтоварят. Вечерно време било това. Тези свещи ще се дадат на почтено място, на почтени хора. Ще се турят на златни светилници. Ще дойде и техният ред. Който и да е, нека се даде възможност да се разтоварят свещите. Щом се прави лицеприятие, тогаз не е изпълнение на Божия закон. Отвън не мога да постъпя спрямо всички еднакво. Когато отвътре ти се каже нещо, че е така и така, то щом го приложиш, ще видиш дали така е правилно или не. Ти казваш: „Да работя ли днес?" Отвътре ти се казва: „Не отивай днес на работа!" Но това може да произтича от някой твой приятел. Ако не идеш, ще те уволнят - тогаз? Отвътре има двама. Единият казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" Този, който казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?", той все бърка работите. Мъчно е да се отделяш от неща, които са се сраснали с тебе. Да не се срастваш с нещо. Например държиш някои пари, които са на някого, от 130 години, считаш ги за твои. Земята е едно училище. Изпит е, нищо повече. Невидимият свят е наредил изпит. Ще те направи богат - касиер - и ще те тури касиер и ще ти тури заблуждението, че парите са твои: едни ще те убеждават, че са твои, а други ще дойдат да ти искат пари, да ти опитват ума и след това ще съдят каква е твоята интелигентност. Щом кажеш, че са твои, те ще знаят, че си прост като фасул, макар да сваляш звездите. А щом казваш, че всичко е на Бога, и даваш, тогаз си умен. Някой казва: „Тази къща е моя", но утре къщата изгори. Друг казва: „Тази служба е моя", но утре те уволнят. Някой казва: „Този кон е мой", но конят умре. И тялото, което носиш, и то не е твое - под наем е взето. Утре ще те хванат и щети кажат: „Вън от къщи, [ще] се ремонтира, всичко това. регулация" - и виждаш, че един ден всичко е празно. Смешни са хората. Когато един ден добием възкресение, тогаз ще бъдем собственици на тяло - когато никой не може да ни го вземе. А сега сме под наем. Докато сме кираджии, ние сме още роби на условията. Тогаз вечно обновяване ще става на тялото, вечно подмладяване. Този, който има тялото на безсмъртието, постоянно ще се обновява. Щом влезем в закона на подмладяването, ще изчезне умирането. Богатите са все касиери. Сегашното богатство е неправедно богатство: продаденото богатство е неправедно богатство - кожите, ябълките, рибите. Принципите, които сега царуват, трябва да се изменят съвършено, за да се приложи новото учение. Сега пръчицата не може да се приложи (магическата пръчица). (Една сестра казва.) - В беседите пише, че ученикът ще става видим и невидим, ще може много работи, ще разполага със сили. (Учителят каза.) - Това е теоретическата страна на живота. Някои са го приложили. Но за да може да стане това, човек трябва да посвети целия си живот на това. (Една сестра каза) - В беседите е казано: Ние ще работим за Бога и Бог - за нас. (Учителят каза.) - В окултния закон има едно правило: като започнеш окултната наука, нищо няма да говориш за своите опити, додето не станеш маг. Почнеш пи да говориш, ще изгубиш всичко. Ще правиш опити и ще мълчиш. Щом разправяш, че можеш да туряш тояжката, ще се спре силата ти. Мълчание! При сегашните условия казват: Съблазнително е, колко хубаво - няма да се работи. Не, ще се работи. Но ние още не работим. Ние се трудим сега. Върху тая работа трябва да се съсредоточат много умове и тогаз работите стават добре. Когато извършваш известен окултен закон, да не работиш сам, да се свържеш [с] небето - мнозина ще трябва да работят. Това е работа на небето, ти няма да бъдеш майстор там. Една машина има, на тая машина са работили с хиляди хора и щети кажат: „Така ще направиш, така..." Ако вървиш по законите, в машината върви; ако не вървиш по законите, не върви. Хората питат: „Кой ще се грижи за нас?" Че, ти като [се] раждаше, кой се грижеше за тебе? Че, кой съчета баща ти и майка ти? Че, дедите ти, кой ги съчета? И ти влезе като една брънка. Значи, Този, Който нареди нещата досега, Той ще нареди и за в бъдеща. Ти няма защо да се безпокоиш. Ти работй според Неговите закони и всичко ще се уреди. Но изгубиш ли съзнанието, безпокойствието ще дойде, ще се смущаваш. И когато фалираш, ще понесеш безчестието - урок е това, ще го понесеш. Казваш: „Не съм навикнал." Ще навикнеш, ще търпиш. Не туряй на Господа преграда! Една сестра казвала: „Дай ми всичко, но не ми давай болен мъж!" И като се оженила, това дошло: болен мъж, който боледувал 9 години. Той, като заболял, искал да се самоубие. Боледувал еднаж 2 години, после пак заболял и боледувал 4 години и пак искал да се самоубие. И после не искал да се самоубие и оздравял. Веднъж го посетих и седях 10 дена у тях. Той не можеше да ходи половин километър (страдаше от неврастения). Първия ден ходихме 1 км, вто­рия - 5 км, третия ден - 10, четвъртия - 15, петия - 35 км, до Погановския манастир, през планината, зимно време, през февруарий. Оттам насетне той оздравя. И носеше товар с провизии. И като се върнахме, от неговата неврастения нищо не остана. Той тогава до-би вяра, че може. Има едно правилно разрешение. Но човек трябва да измени своето естество, човек трябва да се прости със своите стари възгледи. Старото и новото не вървят. Но както при човешкото има закони, така и при Божественото има един велик закон. При Божественото няма изключение. При Божественото не­щата не идат рано, а точно навреме, в последната минута, когато останат ня­колко секунди. Няма да дойдат нещата по-рано, нито по-късно. В Божествени­те работи има един часовник: всичко идва точно навреме. Имам една книга: Отговор 1 1/2 милион молитви. Авторът е германец; 40 години се е молил; отгледал е повече от 2000 деца, без да иска от никого 5 пари. Той само се молел и парите идвали. Един ден той се молил и определил сумата. Един човек влиза и му казва: „Искаш ли да оставя 500 лева?" Той му казал: „Твоя работа." Влезлият си излиза и пак се връща назад и казва: „Оставям тези пари. Употребете ги както искате." Друг пример: Друг един мисионер с вяра работи в Китай. Той издържа 500 души проповедници чрез вяра. Той привежда следния пример в една своя лекция. Веднъж закъснели да му дадат пари. Друг път се молел и му идвали пари. Но сега един ден оставало. Няма нито 5 пари. Няма пък и с какво да разполага. Но се молил. Някой си богат американец в Австралия казал, че ако спечели, ще отдели за Бога една крупна сума, но не знаел къде да прати пари. Чете във вестниците и среща името на този мисионер и му праща парите точно навреме, когато му трябват. Но той ги употребява не за себе си, а за другите. Този закон, значи, работи при закона за ближните. А когато се работи за себе си, не работи. Всеки един от вас все има малки опити. Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват. Товар не иска да прави, не товари човека. Понеже Господ възпитава деца; те са деца, имат настойници. Всичкото богатство е у настойниците; те не са пълновъзрастни и не им дават всичкото. Ще дадат 200-300 лв. и ще кажат: „Стигат ти толкоз." Голямо наследство имаш, но не ти позволяват да го вземеш. На вас ви трябват 125 милиона в злато. Ще направите тук сума неща. Тогаз всеки ще има по 2 стаи и кухня. Навсякъде можеш да се разговаряш с Господа, ако искаш. Някой търси място да се моли. Отишъл в църква - изпъдили го, казали му, че там не е църква; отишъл в съдилището - и оттам го изпъдили; отишъл в бакалницата - и оттам го изпъдили; отишъл в гората - една мишка изскочила. Той казал: „Никъде не позволяват да се молиш." Обаче, човек навсякъде може да се моли, но да не казваш на хората, че се молиш. Това е като фотография - то не се изисква много да се молиш. Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш... Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им. Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постиг­нал е целта си. Смирение, смирение трябва. Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат. Щом искаш да ти помагат, да ти носят хляб, ти си малък брат, от слабите. Никакво величие нямаш още. Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш. Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм. Ще дойде един ден да обичаш, изисква се време. Ще дойдат изпитания. Силен трябва да бъде човек. Повтарят се нещата. Например Мойсей когато отишъл на планината, другите, като останали, почнали да ядат и да пият и забравили учението, което Мойсей им беше дал. Сега, като дойдат някои хора, които не са ти приятели, то е една задача: да види невидимият свят как ще постъпиш. На просяците работа трябва да се намери. Тези въпроси ще се разрешат. Те са социални въпроси. В човека има едно психическо опиянение, после то изчезва, после пак може да дойде това опияняване. Ако се освободим от едното, ще дойде другото.

2. Разговор с Учителя на 31.X.1928 г. Изгревът на слънцето е богослужение, природата е храмът. Нашето верую е, че всички се храним с една и съща храна, приемаме една и съща светлина, дишаме един и същи въздух, пием една и съща вода - защо да не работим заедно? Ние сме братя, един и същи хляб ядем, от едно и също слънце черпим живот. Този въздух минава без граници през Германия, Франция, България и пр.; митнически граници не признава. И облаците също. И слънцето обикаля, и светлината обикаля, не признава граници, безгранични са. Ще ни питат: „В какво вярвате"? - Ще им кажем: „В това и това (- горните думи). Да направим сега превод на горното: въздухът е мисълта, светлината е Истината, топлината са добрите чувства, които хранят хората едни към други. Ще изработим нашето верую. Всички ще го приемат, понеже започваме с на­гледното. Вярваме, че всички хора, които дишат един и същи въздух, могат да мислят едно и също. Мисълта е мощна сила, която върви на вълни и после образува цветове и форми. Сега има откритие за управляване на аероплани от долу, без да има хора на аероплана, с радиовълни. И колкото френски аероплани минаха германската граница, падаха долу. Сега ще направят и параходи да се движат от брега механически чрез тези вълни: параходът ходи и се връща - маневрира. В новия живот бури няма да има. Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменно. И това изменение е започнало.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев 1. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 4.IV.1928 г. София, 4. IV. 1928 година Любезна сестро, Вашето писмо получих. Аз още към коледната ваканция бях наредил да ти се препращат беседите от Сливен, обаче това не можало да стане. Аз до получаването на вашето писмо мислех, че редовно ви се препращат беседите, които аз изпращам другаде в провинцията. Сега занапред ще се нареди така, че вие да получавате редовно беседите и лекциите. Духовната група върви добре. На „Изгрева" ходим в неделя сутринта. Това почна от миналата неделя. А до тогаз ходехме у Пашини. Имаше хубава екскурзия на Витоша на 3 март. Как вървят руски език, хиромантията и пр.? Ще разправите за преживяванията си и опитностите си през великденската ваканция, като си дойдете. Сърдечен поздрав от духовната група и всички приятели. С братски поздрав: Б. Боев

30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г. Чрез Господин Арсо Сандов за Госпожица Елена X. Григорова, с. Равна, Годечко Подател: Мария Зафирова, бул. „Евлоги Георгиев" 15, V клон, София I. От неделя: Да даде израз само на ония мисли и чувства в дадения момент, които му са най-необходими - в това трябва да се състои самовъзпитанието на човека. Хубаво е да изучаваш окото. В окото ще намерите цялата ваша история и правила как да изправите мъчнотиите в живота. И ако искате да не лъжете, погледни нагоре, помисли малко. Всички, които замислят лошо, все надолу гледат. Много нещастия се дължат на някое анормално движение - изменя се мисълта. Трябва да обръщате внимание на движенията. Най-хубавото ходене е краката да бъдат успоредни. Трябва да се научите да ходите така. Да се пазите от безволните движения. Съществена идея е само това, което никой не може да ви вземе. II. От сряда: Щом си сам, свободен си; дето са двама, се спорят. Мъжът вънка от жената не съществува, то е проекция. И жената вънка от мъжа не съществува, то е проекция. Вие обичате само себе си. Душите, това са разните прояви на Божественото състояние. Неговите прояви във време и пространство. Всичките души в целокупността си образуват Божественото съзнание в цялата негова единност. Докогато ти вярваш, никой не може да те извади от Божественото съзна­ние. Всичките числа представляват възможностите, които съществуват в света. Богатство и сиромашия, това са състояния на човешката душа. (Учихме и една песенчица, но още не сме я доучили, когато я научим окончателно, ще тия пратя.) Онзи, когото любиш, никога не можеш да го изгубиш; това е първата греш­ка, която правите - като мислите, че може да го изгубите. Една душа можеш да я превърнеш, тя е мисъл. Едно състояние може да се прелее в друго. Никой не може да ни извади из съзнанието на Бога ида ни направи пакост ида ни вземе щастието. Всякой трябва да има малък дисонанс. Благодарение на тия дисонанси ние можем да се удържим. Сегашният живот е само едно предвкусвание на тези, които ще вкусят любовта. Какви са основните качества на любовта? Любовта не се съблазнява. Човек, който има любовта, е неуязвим. Сменяме ли състоянията на любовта, всяка смяна носи страдание. Всякой един човек може да се лекува с Любов. Всички болести се дължат на демагнетизиране. Мнозина сте изложени на забо­лявания, вие харчите много енергия. Ти трябва да учиш за самото знание. Красив е само свободният човек. Един човек е една библиотека. III. Проявата на любовта не е само едно съзнание, това са ония милиони души, завършили своето развитие. Любовта е колективна проява на всички същества, завършили своето развитие и които проявяват Бога в себе си. Щом искаш да ограничиш любовта, се ражда противоречие. * * * Това са няколко мисли, Елена, от мене; вярвам, че ти вече имаш от Георги по-пълни бележки. Те не са съвсем добри, колкото и да са подробни, нали? Но няма що, ще се задоволяваме и с малкото. Щастието е да бъдеш доволен в малкото, каза Учителят снощи. Ние бяхме на вечеря у сестра Балтова. Там Учителят поседя малко и поговори малко. Засегна мисълта за комуналния живот, за общия труд, че трябва да работим заедно, за да си помагаме. Беше много красиво, Елена, всички насядали долу на земята, Учителят - в един ъгъл, пред него - малки красиви хлебчета, ябълки, орехи, мандарини, картофи, всички мълчат. Молитва и след молитвата, пак в мълчание, Учителят почва да раздава хлебчетата. Гледаш, някоя сестра се надигнала от оня край тихо, тихо се при­ближава, само за да вземе от Учителя хлебчето. Във всички едно особено на­строение - мило, кротко. После - няколко песнички, музика. Има такава красо­та в тишината, с която се извършват всичките ни веселби, аз не мога да я изка­жа, па и въобще тя не може да се изкаже. Това са особени чувствувания, които хубаво е само да ги преживяваш и нищо повече. Когато излязохме вън, и вън някои пееха, там, в една съседна къща. Но други са песните при шише вино, друг тон имат, познават се още отдалеко. Колкото думи и дати пращам, си остава пак най-ценното онова приобщение с красотата на изживяното, което ние бихме могли дати вдъхнем да прежи­вееш. Малко мисли, които могат да служат само за връзка с онова великото, което сам само човек може да почувствува и да изживее дълбоко някъде в своята душа. Как мен ми харесва тази мисъл: „Душите, това са прояви на Божественото състояние." Това е такава прекрасна музика, че теб не ти се ще да се отделиш от нейното въздействие. Някога мене ми се струва, че това, което чета, не са думи; което слушам - не са слова, но най-нежната музика и обичам да се заслуш­вам в хармонията, която те разливат наоколо си, често пъти мене не ми се иска да разбера съдържанието, така, само да слушам и да ми е приятно. Тъй както на слънцето когато съм пролетно време, когато то още не е така силно и когато слаб ветрец повява косите. Ех, знаеш ли що съм измислила: че най-вече трябва да се радваме на благото, че можем все пак, въпреки всичките недостатъци на нашия съсъд, да бъдем в Школата и все пак малко поне в ъгълчета се задържа в нас от питието, което ни предлагат. Ти няма ли да ми пишеш нещо за своето село? Нещо из рожбите на твоите самотни размишления. Аз поддържам това, че самотата, колкото и да е мъчна, има своите най-големи плодове за ученика. Нали? Приветствам те: Мария Понеже от 1-ви ще сме вече в нова квартира, то пращай ми писма до печатницата (салона), адреса знаеш, нали? Съща

29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух" [1] 1.XI. 1933 год. Адреси, на които се изпратиха брошурата „Човешкият Дух" с писмото. 1. Д-р Господинов К., Държ. болница, Хасково 2. Гроздан Даскалов, Окръжен съд, Хасково 3. Д-р 3. Бачев, окръжен лекар, Хасково 4. Кирил Митков, златар, Хасково 5. Янко Абаджиев, техник, Хасково 6. Кирил Димитриев, гимназиален учител, „Цар Асен" 52, София 7. Табаков, „Балкан", обущар, Хасково 8. Белю Киряков, чехлар, Хасково 9. Станко Дерибеев, галантерия, Хасково 10. Атанас Тодоров, шивач, Хасково 11. Влад. Гаргов, комисионер, Хасково 12. Антон Захариев, Б;Н.Б„ Хасково 13. Стоян Митов. „Карловска" № 2, Пловдив 14. Кузман Събев, адвокат, Пловдив 15. Дърваров Костадин, „Волга" 15, Пловдив 16. Милю Наумов, „Отечество" 5, Пловдив 17. Г. Манчев, „Витоша" 4, Пловдив 18. Адам Минчев, „В. Хюго" 6, Пловдив 19. Гаврил Дамянов, „Каблешков" 11, Пловдив 20. Радю Райковски, „Т. Веткович" 4, Пловдив 21. Ив. Думбов, аптекар, Неврокоп 22. Атанасов Георги, „Дозон" 10, Пловдив 23. Коста Костадинов, „Карловска" 25, Пловдив 24. Инженер Милер, „Дюстабанов" 28, Пловдив 25. Хр. Жилов, „Гете" 25, Пловдив 26. Марчев М., „Радецки" 8, Пловдив 27. Кескинов Хр., „Палаузов" 3, Пловдив 28. Хр. Червенков, адвокат, „Кубрат" 2, Пловдив 29. Д-р Н. Кънчев, „Гладстон" 47, Пловдив 30. Ив. Радулов, „Ваучер" 25, Варна 31. Ст. Стойнов, „Търновска" 30, Варна 32. Донка Тодорова, „Ат. Георгиев" 37, Варна 33. Хр. Ангелов, „Странджа" 61, Варна 34. Хр. Петков, „Странджа" 65, Варна 35. Марийка Попова, „Пав. Милюков" 28, Варна 36. Ил. Петличков, „Неофит Бозвели" 20, Варна 37. Арменак Хачмериан, „М. Луиза" 33, Варна 38. Илия Станилов, 365/6 кв., Варна 39. Анастас Хараламбиев, (Вегетарианска гостилница), „6 септември",Варна 40. К. Войников, „Пав. Минков [Милюков?]" 30, Варна 41. Милю Ив. Шопов, кооперация „Напред" 8, Варна 42. Георги Илиев, „Търновска" 30, Варна 43. Вълчев Г. Г., Народна вегетарианска гостилница, Варна 44. Казанджиев, „Чирпан" 6, Варна 45. Вера Драганова, „Столетов" 20, Варна 46. Пено Гаджев, „Калина", Габрово 47. Стеф. Боев, „Опълченска", Габрово 48. Стеф. Бумов, „Априловска" 19, Габрово 49. Г. П. Дулишков, „Брянска" 2, Габрово 50. Д-р Узунов, „Н. Скобелевска" 13, Габрово 51. Богданов Ив. К., дрехар, „Радецки", Габрово 52. Рачев Г., техник, „Брянска" 27, Габрово 53. Стефанов Илия, Данъчно управление, Габрово 54. Мляков Енчо, „Камъка", Габрово 55. Страшимир Д. Коюмджиев, „Княз Михаил" 7, Русе 56. Дончо Стоев, агроном, „Стеф. Караджа" 16, Русе 57. Вас. Маринов, „Стеф. Караджа" 7, Русе 58. Г-жа Мара Дучевич, „Люб, Каравелов" 19, Русе 59. Люб. Божков, „П. Берон" 24, Русе 60. Ел. Пенчева, „Хаджи Димитър" 16, Русе 61. Светослав А. Беев, „Търговска" 18, Русе 62. Ник. Молов, Вегетарианска гостилница, Русе 63. Атанас Налбантов, „Болярска" 13, Русе 64. Райко Димитров, „Ил. Буров" 11, Русе 65. Ив. Кремъков, инженер, „Муткурова" 24, Русе 66. Вас. Г. Сапунджиев, „Панагюрище" 8, Русе 67. Нико Просеничков, „Баба Тонка" 26, Русе 68. Русин Русев, Търговска кооперативна банка, Русе 69. Железаров Л., бул. „Фердинанд" 57, Русе 70. Ценю Ст. Панев, Котел 71. Ст. Димитрова, у-ка, с. Гол. [...], Елховско 72. Ник. Рашев, кантонер, гара Тулово 73. Ник. Хр. Николчов, с. Падала, община Рила, околия Дупн. 74. Георги Ат. Велчев, бояджия, Свиленград 75. Г-жа Йорданка Петрова, „Гробарска" 12, София 76. Д-р Овадия Барух Леви, „Цар Борис" 59, Русе 77. Д-р Абаджиева Конетанца, Н. Загора 78. Д-р Аджаров М. М., общински лекар, с. Лъжене, Пещерско 79. Д-р Анастасова Слава, общински лекар, с. Стижаров (Свищовско) 80. Д-р Стойчева Ангелина, общински лекар, с. Голенци, Ломско 81. Д-р Григорова Люба, ул. „Скобелав", с. Горна Баня (Софийско) 82. Д-р Настев Петър, участъков лекар, с. Ваксево, Кюстендилско 83. Д-р Начев Ник. Йорданов, участъков лекар, с. Балван, Търновско. 84. Д-р Димитрова Слава, лекарка, Павликени 85. Д-р Янакиева П. Енча, лекарка, Шумен 86. Ив. Мапчаков, Неврокоп 87. Г. Прематарски, Неврокоп 88. Коста Паскалев, Неврокоп 89. Д-р Янакиев Христо, лекар, Орхание 90. Любен Аврамов, книжарница „Наука", Габрово * 1. Д-р Ат. С. Вълкович, военен лекар, Радомир 2. Владимир Димитров Майстора, художник, в с. Шишковци (Кюстендил- ско) 3. Жечо Долчинков, „Оборище" 23, V етаж, I вход, София 4. Димо Пашалиев , с. Мерденя, В. Търновско 5. Ал. Минчев, секретар-бирник, с. Никюп, В. Търновско 6. Ив. Кожухаров, маслобойна фабрика, с. Беброво, Еленско 7. Ив. Трифонов, кооперация „Съгласие", с. Златарица, Еленско 8. Д-р Ник. Блъсков, окръжен лекар, Шумен 9. Люба Антонова, уч-ка в педагогическото училище, Ловеч 10. Ив. Ив. Попов, с. Чаир, Горно-Оряховско * Адресантката д-р Анастасова Слава, № 79 от поредния списък, била пре­местена, поради което брошурата беше повърната до „Житно зърно", ул. „Опъл­ченска" 66, София. Същата книжка препратих на адрес: Таню Малинов, бивш учител в гр. Плевен Д. Звездински _________________________________________________________________________________________________________________________ [1] „Човешкият дух" - лекция на Учителя от 3.XI.1926 г. пред Общия окултен клас, изда­дена като самостоятелна брошура от 22 страници: София, 1933 г., II издание през 1948 г. с новия правопис. Същата беседа е поместена в томчето „Отношение на простите истини към човека", лекции пред общия окултен клас, год. VI, том I, изд. 1933 г., стр. 152-171 (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г. Изгрева, 1.XI.1933 г., 3 ч. през нощта Любезна Сестро, Наистина доста много време закъснях с отговора. Вярвам, чети е понятно защо. - Много работа! Благодаря на Бога, даде ми се такава. Знаеш ли, че нямам време вода да си донеса, паници да си измия и дрехи да си изпера? Ти поне видя и разбра какво нещо е работа. Същото е и сега. Боледувах няколко дена. Отече ми нещо в устата. Прекарах ужасни болки. Няколко часа след като се обадих на Учителя, аз вече бях напълно оздравял. Благодарим на Бога и на Учителя. Чаках няколко дена да приготви сестра Савка една неделна беседа от Учителя, за да направя някои обстойни извадки за тебе (моите бележки не ме задоволяваха). Види се, от много работа, Савка и досега не ми е дала беседата, въпреки обещанието си. При все това, ти пак ще получиш бележки от тази беседа. Два-три дена работя усилено върху един азбучник на „Простите истини". Исках да ти изпратя сега и него, но виждайки, че ще позакъснее, побързах да ти пиша и да ти изпратя това, което съм ти приготвил. Ето причините, сестро Еленке, които не ми дадоха да ти пиша веднага, навреме, за което ще извиняваш. По отношение на брошурите „Човешкият дух" и писмата ти, всичко е в ред. Стана така, както ти иска. Като се явих при Учителя и поисках още 10 броя, Той веднага с готовност ми даде и доволен и радостен ми каза: „Така, добре, изпратете ги... Хубаво, много хубаво." Искаш да ти обадя една дата на разговора ми с Учителя по брошурите, това беше след заминаването ти. Право да ти кажа, забравих, не помня. Не съм се сетил да бележа. От изпратените брошури досега, повърна се само една, с бележка, че' лицето се е преместило другаде. Аз препратих тази брошура другаде. С настоящото ти изпращам малко разговори, малко формули и мисли; изпращам ти и нашите методи и едно резюме на една неделна беседа. Изпращам ти също и адресите, на които изпратих брошурите. Лекциите на Учителя са особени: силни, с нови закони и методи за живота. Почна и да Се изявява в беседите Си, Аз забелязах това на 2-3 пъти. Имаме 3-4 пъти в неделята концерт в салона, което особено благоприятно въздействува върху нашата душа. В салона, този стълб, четвъртият, който беше до вратата, се замени с една великолепна колона от изкуствен мрамор. Тази колона е величествена, напомня нещо римско и придава по-голям авторитет на салона. Имаме нова песен. Учителят е много доволен, весел, разговорчив. Види се, вижда нещо хуба­во в братството. В Мърчаево не съм ходил, но смятам да отида, да турим начало на четене неделни беседи. - Ще ти пиша. В Слатино не съм ходил оттогава, но тези дни ще ида и там да ги видя. Азбучникът на IX серия не е доизкаран. Като го привърша, щети изпратя и него. Друго нещо особено няма. Всеки се приготвя за зимата. Хубав е животът, кога се работи! Чудни опитности човек придобива в работата на Божията нива. Учителят е доволен, връзките с Него се засилват, добиват се хубави методи за работа и какво ли не. Видях Божията нива, тя била много голяма и искала работници. Не било достатъчно да има само работници, ами трябвало да се знае да се работи. А това било не само изкуство, ами цяла наука. Вчера Учителят на нас говори по този въпрос и останах много доволен от онова великото, от онези тайни, които се крият в самата работа, в самия човек, в самия живот, които трябва обезателно да ги знае работникът.*) Каквото си пишем по тези въпроси, не ги споделяй абсолютно с никого! Моля ти се! Похвали се и ти с нещо! Вярвам, че има с какво, защото знаеш да използу­ват времето. Що прави брат Пеню? Поздрави го! Хайде, довиждане, пожелавам ти всичко хубаво. Чакам обещаното ти, да ми пишеш обширно. Поздрав от Изгрева! Братски поздрав: Д. Звездински P.S. Излезе X серия том 1-и. „Житно зърно" още не е излязло 1-я брой. Същият. _______________________________________ *) Понеже те зная вече и те виждам като една ревностна и незаменима работничка на Учителя, идущия път ще ти пиша по тези въпроси. Същият. Няколко мисли от разговора с Учителя на 31.Х.933 г. на софрата в трапезарията: Ти си онова, което се радва на радостта. Животът скърби, без да е скръбен, и се радва, без да е радостен. При живота като дойде радостта, тя се преобръща на скръб, а като дойде скръбта, се преобръща на радост. Значи, като ти дойде една радост, ще ти дойде и една скръб. Радостта и скръбта са дали всичко, което са имали. Трябва да се раздаде радостта и на другите хора, да се ползуват от нея. Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат пришки на ръцете. Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате пришки на ръцете си, значи - дали сте работили. Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъствува навсякъде: и в радост­та, и в скръбта. Нещата са целесъобразни. Сега сме по-близо до Царството Божие, отколкото едно време. На нас ни трябват ангели, които носят торби с хляб. Продължение на писмото ми [от 1.XI.1933 год.] Във време, когато очаквахме появяването на Учителя, подадоха ми твоето писмо. Прочетох го. Наистина, влизам ти в положението. Не ме ли разбра, сестрице, че не съм от тези, които забравят приятелите си? Не се съмнявай! Ако съм закъснял, то има причини много извинителни. Знаеш ли, че от 2-3 месе­ца съм записал писма за мои духовни деца из провинцията и още не мога да ги напиша и да ги изпратя? Господи, чудя се какво да правя, от кой край да започна?! И виждайки всичко това, аз вече се заех да поддържам най-важната позиция - Ето, станал съм в 2 1/2 ч. нощес и се заех да ти пиша. После, виж какво, кураж, не се обезкуражавай, бъди твърда, непоколебима, дори и в пустинята да си, считай, че си в своята среда! Да ще ден, и ти ще си намериш своето място, за което си родена, за което си дошла на земята, за което място си призвана. Ще дойде този час! Единственото нещо, за което не ме бива и за което не съм способен, това е да забравя тези, които са мои приятели, които са мои близки, които обичам, почитам и уважавам заради Бога. Заради Учителя. Възможно ли е да те забравя? За нищо на света! Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божия­та нива се равнява на цели векове. Защо? Защото животът беше крайно интензи­вен и напоен със смисъл и съдържание. Наистина, и аз не помня такова нещо. Тогава, какво същество трябва да бъда, за да пренебрегна една душа, която ми е толкова ценна и мила? Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жерт­ви, изпълнена с идеализъм. Ето тези души са моите братя и сестри в Бога и Учителя. С тях аз се разбирам. Тях никога няма да ги забравя. Тези души ги почитам и уважавам. Затова, моля ти се, не считай, че съм от тези, които повърх­ностно гледат на нещата! Идущия път ще ти пиша нещо из работата ни. Работи! Не спирай! Използвай всички случаи и възможности! Водата да спи, ний да не спим! Сега е време! Сега, сега! Чети, свири, пиши, мисли, прави опити, радвай се, смей се, благодари, бъди крепка, силна, непоколебима и вярна на Учителя! Ето нашето верую. За това ний живеем. Друго не ме радва и за друго не живея. Което ми поръчваш, ще бъде, ще изпълня. Ето, пиша ти със светкавична бързина. Току-що свърших дежурството, а в 2 ч излизаме по работа. Чакат ни в града. Още 15 минути остават, а аз не съм се и приготвил. Ще прекараме зимата в малката стаичка. Аз не се залових на работа. Отидох да работя преди 1 месец и не работих 3,4 часа, ме изпъдиха, въпреки хубавото ми, безпогрешно работене. И оттогава вече не съм на работа, а си работя на Учителевата нива. Хайде, сестро Еленке, прощавай, ако с нещо съм прибързал в писмото си, понеже е писано набързо. Братски поздрав: Д. Звездински.

27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г. [Изпраща: Димитър Звездински] Частен разговор с Учителя, на поляната след гимнастическите упражнения, месец X. 1933 г. Миналото втвърдява. Бъдещето разсейва. Настоящето е разумното - Божественото. Неравномерните енергии раждат всички злини. Отрицателната енергия вглъбява нещата, положителната енергия изпъква - нещата. Ако човек се подчини на идеята, че няма старост, ще се подмлади. Сиромахът мисли, че е сиромах, а не е сиромах. Богатият мисли, че е богат, а всъщност не е богат. Не смесвайте сиромашията с греха! Сиромашията е една почивка. Майката и бащата вкъщи са сиромасите, а децата - богатите. Когато майка­та и бащата забогатеят, децата осиромашават. Сегашният живот е една хазартна игра на табла, забавление. Единствената работа в света, това е свободата - в даден момент да се чувстваш свободен. Свободен ли си ти, това показва, че си работил, а че си работил, показва, че си свободен. Какво ти струва сам да си поправиш погрешката? Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето? Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето. Ако не направиш счупеното шише, затварят се всички банки и кредит няма отникъде. Сега изучавате дреболиите в живота. На всинца ни работите се уреждат, само че ний не можем да ги разберем. Отдето иде светлината, краските са по-ярки, по-хубави. Трябва да се знае всяка една мисъл какво може да произведе за човека. Ако си спокоен, благоприятно се отразява на стомаха и оттам на очите - стават меки и светли. И обратното. От погледа излизат Божествени блага. През погледа минава Божестве­ната благодат. Трябва да бъдем проводници на Бога. Ако разбираш Божественото, ти си свободен. Човек трябва да стане първо поет, после музикант и после философ. * Христовото Слово е живо. То обикаля постоянно земята и която душа намери, влиза вътре и пак обикаля света. 13.Х.1933 год. Учителят каза частно: Вече работите вървят добре е се оправят. Всичко върви на добре. 14.Х.1933 г., частно: Нервната болест не е нищо друго освен натрупване на психична кал в нервите. Дишането трябва да бъде свободно, като че нямаш нито да даваш, нито да вземаш, като че всички работи са уредени в твоя живот. При дишането коремът трябва да се дига, значи и симпатичният възел трябва да взема участие при дишането. Всяко страдание е за добро и за събуждане. 16.IX.1933 г. Разговор с Учителя (на връщане от Яворовите присои за Изгрева) Надеждата е път за новото. Новото е път за Вярата, Вярата е път за Любов­та, Любовта е път за Духа. Духът е път за Великото, за Божественото. * Когато даваме в материалния живот, виждаме, че нещата се намаляват. Например, от цяла крина жито като си дал 1/2, остава още 1/2. А когато даваме в духовния живот, става обратното - увеличаване. Например, като си дал 1/2 крина жито, не остава още 1/2, както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи. * Да имаш най-големите противоречия в живота и от тези противоречия да изкараш своето щастие, това значи разбиране, или - да си силен. Когато сте в най-големите противоречия, да ги преобърнете в положителни величини. Това е реалното, което може да уреди живота. Щастието е вътре във вас. Ако вий всеки ден не можете да внесете нещо ново, вий ще се израждате. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от Бога. Истинският живот е живот на вечно подмладяване. Ти не можеш да имаш онзи, щастливия живот, докато в тебе съществува една неприязнена мисъл. Или, докато ти носиш един трън в петата си, ти не можеш да вървиш правилно. В ума ти не трябва да съществува никаква лоша мисъл. Когато човек почне да живее за себе си. ражда се злото. Ако листът живее за себе си, ще увехне. Да живеем за Бога - от това зависи нашето щастие. Ако ний обикнем Онзи, Който ни е дал живота, ние ще можем да постигнем всичко, което желаем. Ако ти при любовта си не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта. Единственото реално нещо в света е волята Божия. Всичко почива на един велик закон - то е това, великото, в което живеем и съществуваме. Идване­то на Великия Учител, това става за спасението на света. Пълно учение е приложението на Любовта в живота. Знание без любов никога не може да се приложи. Разговор с Учителя на 18.Х.1933 г. на обед, на софрата Яйцето извън кокошката е яйце. Кокошката извън яйцето е кокошка. За да се подмлади кокошката, трябва да стане яйце. За да се обнови яйцето, трябва да стане кокошка. Болният, като забрави, че е болен, ще стане от леглото и ще играе. (Учите­лят показа и примери.) Музиката е по-силна от всички лекарства. Всяко нещо, което туря нещата в хармония, е музикално. Материята е потенциалната страна на Духа. Силата е кинетическата страна на Духа. А Духът е.............................. Не е центърът на Земята, който притегля телата, а напрежението на етера върху телата. Частен разговор с Учителя на 20.Х.1933 г. „За да има човек плод, трябва да има Любов и Мъдрост." Плодът е доброто. „За да бъде човек в рая, трябва да има Истината. Навсякъде виждаме Бога: вътре в нас, вън от нас и в другите." Когато имам отношения към хората, аз знам какво ще бъде отношението на всеки един към мене и след хиляди години и съобразно това аз определям моите отношения към всекиго. Истински приятелски чувства може да има само тогава, когато си абсолют­но уверен, че сегашните ти приятели ще ти бъдат доверени завинаги. Когато човек работи за себе си, това е труд; когато работи за ближния си, това е мъчение, а когато работи за Бога, това е работа. Формула за всеки ден: Благослови ме, Боже, да разбирам Твоя Божествен план и да бъда един скромен съработник във великото дело на земята. Молитва, дадена от Учителя на връх Мусала, 1928 г., за всеки ден: Господи, Ти си ме пратил на земята, Ти си ми дал живот и здраве, дал си ми ум, сърце и душа. Аз ще изпълня Твоята воля. Аз те прославявам, и след като извърша волята Божия, след като ме благослови Бог, ще извърша това, което е добро за моята душа и ще ида да помагам на моите братя. Формула при събуждане: Господи, благодаря Ти, че възкръснах. Благодаря Ти, че живея. Кажи ми какво да направя днес заради Тебе? Помогни ми днес целия ден да изпълня Твоята воля! Формула при лягане: Господи, моля, във време на спане, огради тялото ми със Своята светлина и го предпази! Моля, във време на спане да посетя школата на Всемирното Бяло Братство горе. Аз знам, че това е Твоята воля. Твоята водя на две не става. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. * Закон: „ Каквото мисли човек, това става." Учителят Формула: Бог ме обича и аз ще Го слушам. Формула (сутрин и вечер да се казва): Мога, Господи, да направя всичко, което искаш. Няма нищо, което да не мога да направя заради Тебе. Формула (при големи противоречия и затруднения): У Бога всичко е възможно. Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна. * „Когато работите ти са най-уредени, тогава да очакваш буря. Също така, някой път имаш буря в живота си - след това да очакваш нещо хубаво." Учителят „Изложен си на хиляди опасности, но благодари, че нещо те пази." Учителят „Най-великото нещо е при най-големите страдания и противоречия в живо­та си да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, добре ми е." Учителят „Едно голямо страдание се дава на човека, за да се избави от едно голямо зло" Учителят „Свободен е само онзи, който има правилни мисли, чувства и постъпки." Учителят „Човек може да ликвидира със своята карма, когато служи на Бога." Учителят „Всичко на земята е създадено само за кротките - те са наследниците. Кротките ще наследят земята в края на краищата." Учителят „Всяко страдание, това е живот извън Любовта, както рибата извън водата. Ний сме потопени в Любовта, но не я съзнаваме." Учителят Разговор с Учителя на 7.VIII.1933 г. Който мисли, че ще се избави чрез някаква лъжа, заблуждава се. Ако тук се избави, то горе ще го хванат в решетото. Кармическият закон ще доведе всички нещастия. И всичките наши нещастия, сиромашия и пр. се дължат на това, че са ни хванали някъде в решетото. При градежа на здание, някъде една неизпечена тухла ако се тури, то, когато и да е, тя ще даде своите лоши послед­ствия. Ти казваш: „Дано не ме хванат сега!" Днес няма да те хванат, утре няма да те хванат, но един ден те ще те хванат, ти ще се намериш в решетото. Не, може да отиде 100, най-късно 1000 години - ще те хванат. Дяволът все ти казва: „Направи това, няма да те хванат", обаче те хващат. Все уж няма да страдаш, а всъщност страдаш. Имаше на Изгрева едно черно куче, голямо. То ухапа този, онзи, и най-сетне го убиха. И с човека е същият закон. Миналата година някой обра за една нощ всичките дюли от едно дърво. През друга нощ обраха 20 големи грозда, запазени и поставени в торбички на самите лози, и ги продали. Аз зная кой е. Ако аз насоча ума си към някой такъв, то той или трябва да си замине в невидимия свят, или, най-малко, трябва да напусне Изгрева. Мене не ме интересуват плодовете, те не са за мен, но законът е: плодът да си узрее на самото дърво. После, някои от вас късат цветята. Не късайте цветята! Нека те си цъфтят на самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат. Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си замине­те! А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света. Един ден и ти ще заприли­чаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветята и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че до­хожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скуба- нето на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпъл­ниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разум­ното - позволението. А другото са атавистични черти, т. е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй като от малките гниди излазят големи паразити. Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас, на които сега не искате да им скършите хатъра. Сега за тези хора условията се стесняват. За в бъдеще, царството е на праведните. Невидимият свят урежда това. Правед­ните ще управляват. Мина времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете: „Заради Любовта на Христа, няма вече да лъжете и няма да крадете." Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава те са полезни. Една погрешка лесно можете да изправите. Има Закон: През дето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - на Бога, че всичко иде от един извор... В невидимия свят, това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветляват отвътре. Висшите духове, когато слазят на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела. Свършват си работата, освобождават се и си отиват. Частен разговор с Учителя на Витоша, 8.VIII.1933 год. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала", или каквато и да е друга обидна дума, защото будалатъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко нещастие, благодари, че не е дошло по-голямо! Често ние търсим щастието там, дето го няма. Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове! Късмет имат само онези, които творят, сеят, произвеждат и пр. доброде­тели. Всеки човек за себе си има един специфичен начин, по който той трябва да работи и той трябва да го намери сам, защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болес­ти. които се налагат на някои хора, и те не могат да [се] излекуват. Затуй, не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е: добро да мислиш, добро да желаеш, добро да чувствуваш и добри постъпки да имаш. Прасковата за болния стомах действува много подкрепително. Най-хубавото грозде за ядене е червеният мискет. Той действува благо­творно върху симпатичната нервна система. А димятът действува добре върху мозъчната система. После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека. На всинца ви трябва една философия - да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога! Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледу­ваш. Днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилото е: ти, когато раздаваш от своето на нуждающите се, ти раздаваш за себе си, то ще дойде пак в тебе, в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по двама индивида - единият е много добър, а другият е много лош. И по някой път те се сменяват, единият излазя и отива да работи, а другият остава вкъщи. Неделя, 22.Х.1933 г., 10 ч сутринта, Беседа от Учителя [резюме][1] „Да правим добро" - 9-и стих, 6-а глава, Галатяни. Да правиш добро е цяло изкуство, за което има ред правила и закони. Трябва да знаеш във всяко време и във всеки даден случай какво добро да направиш. Едно добро, което си направил веднъж, други път не можеш да го направиш, защото тия разположения ги нямаш. И красивото в света е това, че човек не мяза на никого, а мяза на себе си. Ти не можеш да се родиш добър, нито да се родиш лош. Можеш да се родиш с предразположения за добър и лош. Ти не си роден нито добър, нито лош. Ти си човек, който си роден да станеш добър. Добрият човек дълго време трябва да се учи. Хората умират от стари разбирания. А новите времена искат нови разбирания. Който разбира, животът е увеселение, а който не го разбира - мъчение. Не искай да се предста­виш такъв, какъвто не си! Причините за страданията седят във всеки човек. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата на човека седи в неговата слаба мисъл, в неговото слабо чувство и в неговата слаба постъпка. Силата в началото е силна, а в края - слаба. А слабото в нача­лото е слабо, а в края - силно. Слабите неща от Бога слизат и към земята силни стават. А силните неща от земята отиват към Бога слаби. Всяко име, което се опетнява с някой порок, то се обезличава. Всяко име се обезличава с погрешките. Име е това, което е чисто. Всеки човек трябва да познава своето име. С големи усилия ти можеш да видиш написаното ти име. С правенето на погрешки, ти губиш своята сила. С правене на добро, ти придобиваш своята сила. Човек може да бъде или добър, или лош, индиферентен не може да бъде. Ако ний не се освободим от някои лоши неща в нас, ще ни причинят зло. Силните хора са само проводници на една идея, но те никога няма да оправят света. Силните хора аз ги наричам болни хора. Силата е едно анормално състоя­ние. Един луд набил десет души. Силата седи в слабото. Силата е това, което пропорционално се увеличава при умствения, духовния и физическия живот. Смъртта е процес, който спира човека от да се отдалечава от Бога. Човек, който е на Земята, е на изпитание. Който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Ако вярата или безверието нямат постижения, не ми трябват. Идоли не съществуват, но идолопоклонски убеждения съществуват. Земята има зараза и трябва да се почисти, за да се живее добре. В света живеят хора, които са много добри. Ако всичкият свят е лош, откъде иде светлината, въздухът и пр.? Има същества, които пречистват въздуха. Като дойде чистият въздух до нас и го опетним, те пак го пречистват. Трябва да влезеш във връзка с Бога, за да ти се уяснят нещата в еванге­лието. Светлината оказва голямо влияние, затова трябва да знаете как да я въз­приемате. При яденето ще се учиш. Пиенето на вода е по-лесна работа. Ин­дийските учители най-първо започнаха с храната и с водата. От престъпника не приемай нищо! Ако обонянието ви е развито, ще видите каква смрад излиза от един лош човек. В човешката душа трябва да блика любов, в човешкия мозък трябва да блика светлина. Най-голямото страдание на Христа е било, че не бил разбран. Думите: „Да бъдем едно с Христа" значат да разбираме Христа. Учен човек е онзи, който е в светлина, а невежа е този, който е в тъмнина. Да се прави добро значи да се премахнат всички тия нещастия. Всяка една мисъл, която не може да остане в човешкия ум, за да извърши една добра работа, е едно изхвръкнало птиче. Същото е и за чувствата. Туй, което никога не е ставало, сега ще стане. Вий ме радвате дотолкова, доколкото сте изпратени от Бога да ме слушате. Красиво е да говориш, а по-красиво е да слушаш. Да правиш добро, да бъдеш готов да извършиш на земята това, което ще внесе новия живот на земята. Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее вътре в човека. Желая туй, разумното, да бъде с всинца ви. ___________________________________________________________________ [1] Беседата е отпечатана в томчето „Постижимото", С., 1999 г., ИК „Жануа'98". (Бел. М.И.)

26. Писмо от Димитър Звездински до Пеню Ганев от 30.IX.1933 г. Изгрев, 30. IX. 1933 год. Любезни брат Пеню, Поздрав от Изгрева! Добре сме. Живеем с единствената цел - да се усъвършенствуваме. Въпреки бурите и мъчнотиите, ний стоим като канари, непоколебими, с пълна вяра в Божественото, което възраства в нас. Това е, което осмисля живота и само по този начин ще се облечем в светлата и бяла дреха на Божествените добродетели. Само така ще познаем Бога като Любов. Без тези разбирания не можем да любим - да сме изразители на Божията Любов. Това е пътят за Свободата, чрез която ще влезем в съприкосновение с по-напредналите същества, които ще ни помагат. Изисква се непреривна работа! Сега е времето! Да работим, да учим! Епохата, в която живеем, е велика. Светът се преустройва! Цялото небе работи! Работят всички светли същества. Всяка пробудена душа строи новото. Всичко будно е на първа линия, откъдето се отстоява на-важната позиция в живота. Ето, и Учителят, както виждаш, е между нас. Той е дошел да ръководи великото дело. Условията! Те са зависими. Бог създава условията. Ние зависим от Бога, а не от условията, така казва Учителят. Всеки кой как може, да работи. Време няма за бавене. А в живота чакат души да им се занесе светлина. Кой ще стори това, ако не ний, първият набор на новата ера? Като войници изпълнихме дълга си към държавата - бихме се напразно. А сега, като войници на новата държава, на новия живот, няма ли да дадем нещо от себе си? Искат се жертви. Ето, брате мой, мислите, отначало дотук, които вълнуват душата ми. И ще мирясам, когато се видя, че работя за Бога. Мили братски поздрави - Д. Звездински. P.S. Тъкмо в този момент при мене е брат Боев и те поздравява тебе и Еленка. (Подпис)

25. Писмо от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 29.IX.1933 г. Изгрев, 29. IX. 1933 г. Б. Е. Л. [Бог е Любов.] Сестра Елена, Картичката ти получих вчера. Благодаря ти за вниманието. Виж какво: взех от Нейчев 105 адреса.. Смятам да взема и списъка на лекарите в България, също и на читалищата. Веднага ми отговори: да изпратя ли 90-те брошури само на горните 105 адреса, или пък и на някои от лекарите? Ами на читалищата? За всичко това какво ще кажеш? Всичко е готово - остава да ми отговориш, разбира се, затворено. * Изпращам ти някои мисли от беседата на Учителя от общия клас на 27.IX., сряда. Днес, петък, няма беседа. Изпращам ти книгата от Пампоров, писмото за Рига, резюмето (оригинала и един препис, който още онзи ден беше готов). Изпращам ти и преписи от последните частни разговори с Учителя. * Предадох поздрави на сестра Савка и братчето ми. Много се радваха и благодариха. Днес ще предам поздрава и Учителя. Ще гледам да говоря с Него по въпроса, по който искам отговор от тебе - за адресите на лекарите и за читалищата. Да изпратя ли на тях от 90-те, или - само на адресите от д-р Нейчев. * Тук е добре. Както знаеш, Слънцето грее и не залязва. Живеем в една прекрасна пролет и в едно чудно хубаво лято. Радваме се, пеем, свирим, играем, учим се, храним се изобилно и зреем. Чакаме благодатната есен, сезона на плодовете, за да ги вкусим и раздадем на другите. Винаги животът ми е бил хубав и съдържателен - истинска школа, за което се радвам от сърце. Благодаря на Учителя, Който ни донесе светлина и осмисли живота ни. Не мисля за друго освен: да се уча, да добия чистота, да работя - най-същественото. ' С умиление и възторг си спомням за работата ни през VIII н. г. [настоящата година] на Учителевата нива. Това беше през целия месец август - най-благодатното време през тази година. Това беше цяла вечност! Братски поздрав: Звездински ДИМИ-Три. Сестро, прочети писмото, което пращам на Пеню.

24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша [Изпратен от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова] Често мнозина се страхуват, че ще останат гладни, голи и боси, и колко много грижи, страх и какво ли не още за това. Не, тези, които са решили да служат безкористно, по дух и истина на Бога, те гладни никога няма да останат и няма да бъдат лишени от нищо. Примерът с двете птички при бивака на Витоша. Хвърлят им приятелите трохички, те си клъвнат, хвръкват, отлитат нагоре, като хвалят и славят Бога. Така е и с всички служители на Бога. Ще дойдат ангелите и ще му подхвърлят оттук-отгам необходимото за през деня. А утрешният ден е разумен, той си носи своето. Еднообразието в живота довежда човека до хипнотично състояние. Ето защо е необходимо разнообразието. От север има едно силно течение, благодарение на което Стара планина прави едно силно налягане към юг. И благодарение на този силен натиск, с цялото Софийско поле става едно повдигане, тъй като от юг Родопите подпират. Природата сега извършва едно преустройство на цялата Земя. Приготвят се ново небе и нова земя за новите хора. Сегашният север ще бъде изток, изтокът ще бъде юг, юг ще бъде запад, а запад ще бъде север. Красотата е едно от най- важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да било нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)! И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него. Ако съзнанието ти е будно, ти можеш да се разхождаш по целия свят. Човек, който казва, че зависи от условията, той е едно животно. Човек използува условията, които Бог му е дал, а животното зависи от условията. Човек зависи от Бога, а не от условията, които Бог създава. Човек може да бъде и в затвора и пак да си остане независим. Побеждава цялото, слугува частното. Kaто част, ти слугувай на цялото, а цялото ще работи за тебе, за да победиш. Ако ти искаш като част от цялото да победиш, ще бъдеш победен и разочарован. В Любовта има три неща: 1) да почувствуваш, 2) да помислиш и 3) да го направиш. Ако само почувствуваш и не го направиш, ако само мислиш и не го направиш, това не е никаква Любов. Нещата всякога се предсказват на човека. Има нещо, което отвътре ти предсказ­ва, като ти подшушнува нещо. Когато този глас ти говори, светлина и сигурност има всякога. А когато други ти говорят, има раздвоение и тъмнина. Вярвай в цялото! Трудно е човек да дойде до това съзнание. Ако нямаш съобщение с невидимия свят и мислиш, че си оставен на произ­вола, то е страшното. Човек ще ликвидира със своята карма само когато служи на Бога. Човек ликвидира със своята карма, като обръща души към Бога. Такъв човек свършва със своите прераждания. Всяко страдание е живот извън Любовта, тъй както рибата извън водата. Ние сме потопени в Любовта. Бог е навсякъде, но там, дето се проявява, казваме, че Той присъствува. Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката. При Бога като отиваш, хляб носи, а при хората - с пари и знание. Пчелите са представители на бялата ложа, а мравките - на черната ложа. След яденето киселите ябълки помагат на храносмилането. Грубавият и сприхавият да яде сладки храни. Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или солена. Сладката храна дава мекота. Киселата храна дава активност. Солената - равновесие, а смесената прави човека флег­матичен. Сладката храна за 1 час и 30 минути се смила, а другата - за 2.30 до 4 часа. Строго спазвай следното правило: храни се с храна, която изисква еднак­во време за храносмилането. Ако ти се храниш с храни, които изискват различ­но, по-късо или по-дълго време за храносмилането, то те причиняват голяма вътрешна бъркотия и поквара на храносмилането. Прасковата с кайсията не върви, защото едната е сладка, а другата - кисела. Днес е изопачен естестве­ният усет на храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болес­ти. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено природното им състояние. Водата е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането. Треската се лекува по-лесно чрез лютите храни. Най-важната и най-голямата придобивка за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога-там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих." Но не механически, а дълбоко, вътрешно. Човек всякога иска да бъде щастлив, това е невъзможно. Смяната е неиз­бежна. Защо и за какво, не се знае. Ако ти не се радваш и на най-малките работи, то твоят живот няма смисъл. Дърветата тук, на Яворовите присои, се радват на нас, че ние сме между тях; те считат, че при тях са дошли ангели. Те проявляват един свещен трепет. Планините трябва да ги пазим с чисти мисли и постъпки, иначе бури и виелици ще има. Слънчевата система има една нова планета, която сега се създава. И всички пертурбации сега се дължат на нея. Един [ден] тя ще заеме мястото на нашата Луна и ще има синкав цвят. Тя ще бъде населена. Хората на Земята ще преминат в нея. Преустройство става и на Земята сега, за новия континент. На Слънцето са се явили бели, светли петна. Черните петна показват, че има повече влага и плодородие на Земята. А белите петна показват, че ще има повече вътрешен развой, духовно повдигане. Кризата днес се дължи на светлите петна на Слънцето.

23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г. [Изпратен от Димитьр Звездински до Елена Хаджи Григорова] Всички други работи, освен Божествените, са товар. Досега хората са воювали. Хората сега трябва да възприемат един нов метод, да изменят начина на воюването. Вие мислите, че сте научили упражне­нията. Периодически трябва да се свързвате със силите на Слънцето и Земята, да има сменяване. Когато ръката е нагоре и обтегната, има свързване със слън­чевите сили. Когато ръката е насочена надолу и обтегната, свързана е със земни­те сили. А когато ръката не е обтегната, а е отпусната, тя не е в контакт с никакви сили. Ръката не само да е обтегната, но и съзнателно да участвува. Когато казваш „Добър ден", да чувствуваш това, когато го казваш, да внасяш нещо. Когато казваш на един човек „Добър ден", да му дадеш нещо. „Добър ден" - „аржан-конте"[1] , в брой. Нас ни е срам, а пък срамът на място е хубав, но да се срамуваш, дето не трябва!... Новото като влезе в света, го смятат все за подигравка. Те мислят, че старото вече е установено. Упражненията като правите, да стане изменение на лицето ви, в мускулите ви. Тогаз упражнението е добре направено. Иначе, или упражнението не е хубаво, или не е направено както трябва. Най-напред гърбините ви трябва да изчезнат. Прегърбването на човека е много лош признак. При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват. Боледуването на органите зависи преди всичко от енергиите. Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви. И вие, музикантите, всяка сутрин като свирите, ставате с една година по-млади. Ста­ростта е едно състояние, натрапено отвън. Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място. Остарява човек, когато изгуби смисъла на живота си, когато по човешки гледа на нещата и всичко му е без интерес... И тогаз мисли за една промяна, но не знае каква. Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно. Досега много пъти сте остарявали, но този път гледайте да не остарявате. И ако този път остареете, гледайте да се подмладите. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане. Старата сестра, като прави тези упражнения, си мисли за старостта си и си казва: „За мен ли остана, на тази старост, да ги правя?" Тя да се освободи най-първо от идеята за старостта, тая идея й е натрапена, също и идеята за безсилието. Има места в упражненията, дето трябва да се пее общо. Имате толкова болести: ревмати­зъм, зъбобол, стомах, главоболие, малокръвие и пр. Като се правят тези упраж­нения, тези болести ще изчезнат. Трябва да знаете, че в упражненията има една опасна страна. Аз я нари­чам инертност. Тая инертност поглъща всичката енергия на човека. Тя обезсмис­ля човека. Тя е като някоя ледница. Като влезеш там, ти не можеш да я стоплиш. Трябва да бягаш от тая ледница. Там ще изгубиш всичко. Човек трябва да се пази най-първо от тая инертност. Съществува една такава област в природата и ако влезеш там, всичката ти енергия ще бъде погълната, както една муха, която се е хванала в паяжината. Щом влезеш в това инертно състояние, ти почваш да изгубваш смисъла на живота си, почваш да не вярваш на себе си, в Бога и в хората. А пък смисълът на живота е да повярваш в това, което е вложено в тебе. Ще възстановиш първата хармония. Когато дойдеш в едно инертно съ­стояние, който и да ти говори, ти си недоволен и казваш: „Да престане." А пък когато не си в това състояние, който и да ти говори, и някое куче да лае, или нека, дърво да шумоли, теб ти е приятно. Вчера една сестра дойде и ми каза: „Всичко ме дразни." Тя е влезнала в това състояние на инертност. Казах й: „Ще туриш настрана всички тези мисли." Англичаните имат една хубава черта - че прилагат. Каквото види, ще приложи веднага. Истината не може да се предаде на всички хора по един и същи начин, а по различни начини. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. Когато човек е недоволен, природата туря студ, тогаз ти се отнема нещо и тогаз човек става доволен. Като четеш някоя книга, не критикувай, но проверявай нещата! Само работите на съвършените хора не трябва да проверяваме, а на другите хора трябва да проверяваме. И най-първо, не се обвинявай! Ти нямаш право да бъдеш съдия на себе си. Ти трябва да изправиш погрешката си. Нито пък се хвали! Никой не ти е дал право да се хвалиш. Ще дойде време за това, но трябва да е завършена работата. Ако казваш: „Какъв човек съм аз? Аз не съм добър човек", ти тогаз се нахвърляш върху Господа, значи Той не те е направил както трябва. И тогаз ще дойде една реакция. Ако някой те хвали и ако хвалбата не е турена на място, то е ужасно нещо. И аз съм против забележките. Никога не прави забележки на един и същи човек по един и същ начин два пъти! И на себе си не прави забележки. Кажи си: „Тая работа трябва да се поправи." Когато срещнеш един човек и ти е приятно, значи той е пълен с изобилие, с благодат. Приятно ти е да отидеш при един хубав извор. Ако всички хора станат такива хубави извори?!... Каквото сте правили досега, оставете го! Онова, което знаем, е минало, по- ново иде. Един говори за милосърдието и казва, че щедри трябва да бъдем, а пък друг не го приказва, а го прави. Като тези гимнастически упражнения, които правим тук, никъде няма. Това, което дават те, никои други упражнения не могат да го дадат. Ние служим на Един Бог, в Когото са включени всички възможности и от Когото са изключени всички невъзможности. Някой прави добро и после казва: „Никой не ме оценява." Ти остава хората, ще те оценят Съвършените. Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога. Като дойде други хора да будиш, е лесно, но като дойде до тебе, тогаз е мъчно. Раят е място на души, които нямат нужда нито да се раждат, нито да се женят. Ако някой път трябва да дойде нов човек, нов член, те го вземат от земята. Някои от вас могат да ви вземат. Човек се показва на земята какъв е. На небето е лесна работа. Вие за небето не мислете! Там е уреден животът, а гледайте на земята да живеете по небесному! Тук е мъчнотията. Светът е едно училище за поправление. Ти можеш всеки ден да разрешаваш какъв си. Всеки ден показва какъв си. Ако си умен, ще знаеш какво да поправиш и то не само спрямо себе си, но и спрямо околните, спрямо света. А пък инак постоянно ще оплакваш дните си, че баща ти е такъв, че майка ти е такава и пр. И като намери една своя погрешка, човек трябва да се радва и да казва: „Хвана се тази мисирка." Ще пазите едно правило: един ученик носи узрялата диня, вие носите зелени дини. Някой се оженил и освен от домашните си, от друго не се интересува. Остави я, тази диня! Узрялата диня няма нужда да седи на бостаня, трябва да се откъсне. Ако един човек не може да издържи в изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причините на слабостта си отвън. Трябва да намери къде е истинската причина. Много религиозни, духовни хора са в заблуждение, например православните се държат отделно, теософите - отделно и пр. Истината тогаз е далеч от тях. Истината свързва цялото човечество. В някои духовни организации се борят за надмощие. Личният елемент тогаз е там. Апостол Павел се намери в чудо и каза: „Станахме посмешище." Светът няма какво да знае в какво седят принципите на дълбокия духовен живот. За да се оправи светът, трябва нещо ново. То ще дойде. Има неща неизбежни. Всеки плод трябва да расте добре, а пък според това, което е придобил, такова място ще му се даде. _________________________________________________________________ [1] argent compt (фр.) - пари в брой. (Бел. М.И.)