Ани

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МОЗЪЧНИ НАСЛОЯВАНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Произходъ на синитѣ, на чернитѣ очи“ и „най-старото дърво въ свѣта.“ Чете се темата: „Мѣстото на синитѣ и на чернитѣ очи.“ Въпросътъ за синитѣ и за чернитѣ очи не е тъй повърхностенъ, както си го прѣдставяте. За да се пише по този въпросъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ това, което физиогномиститѣ пишатъ. Вие казвате, че хора съ сини очи сѫ умни, а тѣзи съ черни очи сѫ горещи натури. Това не е всѣкога така. Въ България рѣдко се срѣщатъ хора съ сини очи. Трѣбва да се проучватъ цвѣтоветѣ на земята. Запримѣръ, кой цвѣтъ прѣодолява на земята? — Зелениятъ. Много отъ цвѣтоветѣ дѣйствуватъ психически, вѫтрѣшно върху човѣка, вслѣдствие на което едни хора обичатъ повече синия цвѣтъ, други — зеления, трети — червения и т. н. Турцитѣ особено обичатъ червения цвѣтъ. Ако турчинътъ не тури червенъ фесъ и червенъ поясъ, той не е турчинъ. Освѣнъ това, хората въ разнитѣ си възрасти обичатъ различни цвѣтове. Въ младини тѣ обичатъ едни цвѣтове, въ срѣдна възрасть — други, а въ старини — обикновено тъмни, черни цвѣтове. Често, въ разположението си къмъ цвѣтоветѣ, хората вървятъ по традиция, а не по убѣждение. Традициитѣ играятъ важна роля не само въ живота на отдѣлния човѣкъ, но и въ живота на народитѣ. Запримѣръ, у българитѣ сѫществува убѣждението, че младитѣ хора не трѣбва да си пущатъ бради. Когато човѣкъ стане възрастенъ, отъ 40 — 50 — 60 години нагорѣ, може вече да носи брада. И тогава, като видятъ човѣкъ съ брада, тѣ му отдаватъ почитъ и уважение, като на възрастенъ. Англичанитѣ и американцитѣ, напротивъ, не отдаватъ никакво почитание на хора съ бради и мустаци. Между тѣхъ ще срещнете човѣкъ на 70 години, дѣдо, но съ обръснати брада и мустаци. Тѣ се бръснатъ отъ хигиеническа гледна точка. Нѣкои хора пъкъ бръснатъ мустацитѣ си, а оставатъ брадата си. Други пъкъ си оставатъ бакембарди. И тъй, въпросътъ за произхода на синитѣ и на чернитѣ очи е особено важенъ. Цвѣтътъ на синитѣ очи не зависи отъ синия цвѣтъ, но интересенъ е неговиятъ произходъ. Какви ще бѫдатъ очитѣ на дѣтето, това въ голѣма степень зависи отъ майката. Тя е художникътъ, който туря цвѣтоветѣ на дѣтето си. Ако въ брѣменностьта си майката хареса нѣкои сини очи и постоянно мисли за тѣхъ, тя може да създаде такива сини очи на своето дѣте. Обаче, въ повечето случаи наслѣдственостьта прѣодолява. И затова, ще видите, че очитѣ на дѣтето по цвѣтъ сѫ или като тия на майката, или на бащата, или на бабата или на дѣдото. И тукъ традициитѣ играятъ важна роля. Чрѣзъ кръстосване на раситѣ могатъ да се създадатъ сини или черни очи. Дълбокитѣ причини за произхода на цвѣта на очитѣ не се знаятъ. Нѣкои казватъ, че хората на сѣверъ иматъ повече сини очи, а тѣзи на югъ — черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвѣта на очитѣ. Защо? — Защото има хора на югъ съ сини очи, както има хора на сѣверъ съ черни очи. Сега ще ви дамъ друга тема, малко философска: „Произходъ на раситѣ и на цвѣтоветѣ въ тѣхъ“. Значи, ще пишете върху въпроса, кога, какъ и при какви условия се появили раситѣ. По този въпросъ има писано много. Ще прочетете нѣщо отъ това, което хората сѫ писали, а послѣ ще кажете и своето мнѣние. Най-мѫчното нѣщо за съврѣменнитѣ хора е да се освободятъ отъ своитѣ стари, минали навици. Въ съзнанието на човѣка сѫ наслоени наслѣдствени навици, които отъ врѣме на врѣме се пробуждатъ. Запримѣръ, какъ ще си обясните слѣдния фактъ: срѣщате единъ човѣкъ, когото познавате обикновено за тихъ, кротъкъ, но виждате, че въ даденъ случай той проявява нѣщо особено въ характера си. Вие се чудите, какво е станало съ този човѣкъ. Казвамъ: особенитѣ прояви въ човѣка се дължатъ на извѣстни наслоявания въ неговото съзнание, които чакатъ само благоприятни условия, за да се проявятъ. Значи, тѣзи особености въ характера или въ темперамента на човѣка сѫществуватъ, но непроявени. Вземете, напримѣръ, съмнѣнието. То има далеченъ произходъ. Съмнѣнието е сѫществувало отъ най-старитѣ врѣмена въ низшитѣ растения и животни, но и до днесъ се срѣща въ всички растения и животни, както и въ човѣка. Съмнѣнието, страхътъ, гнѣвътъ, умразата и редъ отрицателни чувства носятъ началото си още отъ врѣмето, когато човѣкъ е билъ въ животинско състояние. Казвамъ: сега, като знаете произхода на отрицателнитѣ прояви въ човѣка, всички вие трѣбва да се самонаблюдавате, да анализирате своитѣ настроения и състояния, да не бѫдете слѣпи нито за погрѣшкитѣ, нито за добродѣтелитѣ си. Това значи: нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави, нито сѫ голѣми, нито сѫ малки, обаче, малкитѣ погрѣшки винаги раждатъ голѣмитѣ. Когато у човѣка се проявява извѣстно чувство на гнѣвъ, на съмнѣние, то не е само негово. Това чувство едноврѣменно се проявява и въ редъ други сѫщества, които сѫ тѣсно свързани съ него. Колкото повече човѣкъ се подава на това чувство, толкова повече той се свързва съ всички ония сѫщества, които въ това врѣме прѣживяватъ сѫщото чувство. При тѣзи условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размѣри. Въ това врѣме човѣкъ изгубва всѣкакъвъ разсѫдъкъ. Защо? — Защото воюва, бори се. Като се разрѣши тази война въ негова полза, той се опомня. Въ резултатъ на този процесъ човѣкъ се усѣща изморенъ, измѫченъ, като че е прѣминалъ нѣкакво поражение. Това сѫ бури въ живота на хората, които иматъ своитѣ добри и лоши послѣдствия. Слѣдъ всичко това човѣкъ трѣбва дълго врѣме да работи, за да възстанови равновѣсието на своя душевенъ животъ. Сегашнитѣ условия, при които живѣете всички, говорятъ, че вие се нуждаете отъ самообладание, не външно, но вѫтрѣшно самообладание, при което човѣкъ съ радость и спокойствие понася всички мѫчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и сѫщо нѣщо. При самообладанието човѣкъ се чувствува вѫтрѣшно радостенъ, което дава потикъ на всичко възвишено и благородно въ него. Тогава соковетѣ на всички отрицателни чувства, наслѣдени въ човѣка отъ миналото, се трансформиратъ въ добри, въ, положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате въ друга крайность, да мислите, че човѣкъ съ самообладание не може да изживѣе никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада въ лоши настроения. Вие мислите, че при днешнитѣ условия човѣкъ може да се роди чистъ и светъ. Не, чистъ и светъ човѣкъ е онзи, който е миналъ прѣзъ закона на самовъзпитанието. Този човѣкъ се е възпиталъ и въ съзнанието си, и въ самосъзнанието си, и въ подсъзнанието си, и въ свърхсъзнанието си. Той е миналъ прѣзъ всички области на съзнанието, подвизавалъ се е усърдно въ духовния животъ, докато е научилъ великитѣ закони на битието. Такъвъ човѣкъ вече не се блазни отъ външнитѣ, отъ прѣходнитѣ прояви на живота. Той разграничава сѫщественото отъ несѫщественото. Човѣкъ не може да постигне това нѣщо въ единъ день, нито въ единъ мѣсецъ, нито въ една година, нито даже въ сто години. Това е плодъ на усилена, продължителна работа. Обаче, това нѣщо може да се постигне и моментално, зависи, дали човѣкъ е работилъ въ миналото и сега е готовъ да събира плодоветѣ на своитѣ усилия. За мнозина отъ васъ се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекатъ Божественитѣ сили, които дѣйствуватъ въ васъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до една фаза, дѣто всички трѣбва да работятъ за освобождение отъ своитѣ навици. Задачата на човѣка въ това отношение не седи въ измѣнение на тѣзи навици, но въ пълното освобождение отъ тѣхъ. Запримѣръ, всички имате опитностьта, едноврѣменно да ви занимаватъ двѣ чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче, нѣщо извънъ тѣзи двѣ чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, прѣцѣнявате и рѣшавате. Задъ всѣко едно отъ тѣзи двѣ състояния пъкъ седатъ разумни сѫщества, които работятъ върху васъ: едни отъ тѣхъ ви помагатъ да се освободите отъ отрицателнитѣ чувства, а други съзнателно ви задържатъ въ тѣхъ. И тъй, тѣзи отъ васъ, които сѫ влѣзли въ школата и работятъ съзнателно върху себе си, трѣбва отчасти, а не напълно, да се освободятъ отъ своитѣ лоши навици. Ако искатъ напълно да се освободятъ, това значи да се откажатъ отъ сегашния си животъ. Да се освободите отчасти отъ лошитѣ си навици, това прѣдставлява велика наука въ живота. Тази наука ще ви въведе къмъ изучаване миналото, настоящето и бѫдещето ви. Велико и красиво нѣщо е човѣкъ да има всѣкога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдатъ, той да не се подхлъзне, да не се подаде и чистъ да си остане! Паднешъ ли нѣколко пѫти въ живота, ти губишъ вече вѣра въ себе си, обезсърдчавашъ се и започвашъ да се плашишъ отъ новитѣ изпитания на живота. При това положение на душата, човѣкъ казва: азъ нищо не мога да направя. Кажешъ ли така, това показва, че ти се считашъ, като отдѣленъ индивидъ, а не като часть отъ цѣлото. Ако човѣкъ се убѣди, че е въ връзка съ Великото, съ съзнанието на Бога, тогава въ границитѣ, въ които той живѣе, много нѣща ще бѫдатъ възможни за него. При сегашното развитие на човѣка, както и при устройството на неговото тѣло, има извѣстни органи, които не сѫ развити, както трѣбва. Напримѣръ, ухото на човѣка не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшитѣ трептения. Наистина, има музиканти, които могатъ да схващатъ тонове, съ трептения отъ 50—70,000 въ секунда, но обикновенитѣ хора схващатъ тонове съ трептения най-много до 32,000. Висшитѣ трептения сѫ недостѫпни за тѣхното ухо. Какъвъ щѣше да бѫде вашиятъ животъ, ако ухото ви бѣше тъй усъвършенствувано, че можеше да схваща отъ 100,000 — 1,000,000 трептения? При такова развито ухо, вие непрѣменно щѣхте да бѫдете светия. Иначе, щѣхте да бѫдете най-нещастниятъ човѣкъ въ свѣта. Защо? — Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавитѣ, и най-лошитѣ работи въ живота. Стремежътъ на съврѣменнитѣ хора е да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, за да възприематъ трептенията на висшия духовенъ свѣтъ. Обаче, като спънка за постигане на този стремежъ се явява тѣхния краенъ материализъмъ. Онѣзи отъ тѣхъ, които успѣватъ да развиятъ въ себе си голѣма чувствителность, се излагатъ на страдания, вслѣдствие на материализма. Когато у човѣка се развие голѣма чувствителность, двойникътъ му се разширява, често излиза вънъ отъ тѣлото. Ето защо на всички се прѣпорѫчва самообладание и будность на съзнанието, които да пазятъ двойника, да не излиза вънъ отъ тѣлото на човѣка. Не се ли пазите, отвънъ ще ви нанасятъ много рани, които ще ви създаватъ голѣми страдания. Запримѣръ, погледнете нѣкой човѣкъ накриво. Тѣзи вълни падатъ подъ ѫгълъ, който причинява болка върху двойника на този човѣкъ, и той става недоволенъ и казва: защо ме погледна толкова лошо? Когато се доближавате до човѣкъ на когото двойникътъ е излѣзълъ вънъ отъ тѣлото, вие трѣбва да бѫдете много внимателни съ него, за да не му причините нѣкаква врѣда. Споредъ съврѣменната наука всѣки день човѣкъ минава прѣзъ три състояния, които отговарятъ на тритѣ вида химически съединения. Напримѣръ, той може да бѫде въ съзнанието на висшитѣ сѫщества или като основа, или като киселина, или като соль. Слѣдователно, тия разумни сѫщества ще правятъ съ човѣка различни опити. Ако тѣ искатъ да знаятъ, какви сѫ свойствата ви, като елементи, ще ви подлагатъ на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мѫчения, страдания, но тѣзи сѫщества не искатъ да знаятъ за това. Тѣ си правятъ научни опити и наблюдения. Тѣ ви хващатъ съ своитѣ щипци, турятъ ви въ ретортата си, и слѣдъ като свършатъ опититѣ си, пущатъ ви на свобода. Азъ не говоря за адептитѣ на злото, но за адептитѣ на доброто, за адептитѣ на Бѣлото Братство. Понѣкога и ангелитѣ правятъ такива опити съ хората. Всѣки за себе си трѣбва да знае, като какво участвува въ опититѣ: дали като елементъ, като киселина, като основа, или като соль. Много отъ съврѣменнитѣ хора се считатъ господари на земята и говорятъ за свободата така, като че тѣхната личность е напълно неприкосновена. Вземете, запримѣръ, какъ постѫпватъ хората съ животнитѣ. Има ли закони за запазване живота на животнитѣ? Хората полагатъ ли нѣкакви грижи за тѣхъ? Виждате, че нѣкой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пѫтя си, безъ да го държи нѣкой отговоренъ за това убийство. И тъй, когато искатъ да ви прѣдадатъ нѣкакви качества, каквито нѣмате, или пъкъ, когато искатъ да засилятъ нѣкои качества у васъ, ще ви прѣвърнатъ или въ киселина, или въ основа, или въ соль. Ако искатъ да ви прѣдадатъ по-голѣма активность, ще ви прѣвърнатъ въ киселина; ако искатъ да ви направятъ по-пасивни, ще ви прѣвърнатъ въ основа; ако искатъ да ви направятъ по-морални, по-устойчиви, ще ви прѣвърнатъ въ соль. Морални, въздържани, устойчиви хора сѫ тѣзи, въ които прѣодоляватъ солитѣ. И затова Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята; и ако сольта обезсолѣе, тя се изхвърля навънъ“. Слѣдователно, всѣки елементъ, въ края на краищата, трѣбва да влѣзе въ състава на нѣкоя соль, да смекчи, или да видоизмѣни свойствата си. Докато човѣкъ е въ състояние на елементъ, той проявява само свои лични свойства. Въ това отношение всѣка душа прѣдставлява извѣстенъ елементъ на Божественото съзнание. Питамъ тогава: какъвъ елементъ прѣдставлява всѣки отъ васъ по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви елементи и закони работи. Ако нѣкой човѣкъ отъ дѣтинство до зрѣла възрасть е работилъ съ закона на Любовьта, трѣбва ли той като остарѣе, да казва, че не сѫществува любовь въ свѣта, или че любовьта е празна работа? Казва ли така човѣкъ, това подразбира, че той нищо не е спечелилъ въ живота си. Трѣбва ли учениятъ човѣкъ, който е посвѣтилъ цѣлиятъ си животъ на науката, да казва, че науката е празна работа? Трѣбва ли общественикътъ, политикътъ, който е работилъ 20 — 30 години всрѣдъ обществото, да отрича ползата отъ своята работа? Въ какво седи тогава пълнотата на живота, ако Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ празни работи? Подъ Истина се разбира само това, което човѣкъ носи съ себе си и въ младини, и въ срѣдна възрасть, и въ старини, и въ този, и въ онзи свѣтъ, и въ тази, и въ онази епоха, безъ то да се промѣни, безъ да изгуби нѣщо отъ своя смисълъ. Човѣкътъ на Истината може да прѣтърпява външни промѣни само, но дълбоко въ душата си остава неизмѣненъ. Външнитѣ промѣни пъкъ все повече обогатяватъ душата му съ опитности и засилватъ духа му. Такъвъ човѣкъ е винаги младъ по душа, чистъ по сърце и крѣпъкъ по духъ. Сега всички трѣбва да се освободите отъ своитѣ стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания въ мозъка, отъ които трѣбва да се освободите. Като говоря за тѣзи нѣща, мнозина се мислятъ възрастни, стари и казватъ: това не се отнася до насъ. Ние сме 50 — 60 годишни хора, нашето се свърши вече. Който се мисли за старъ, той не може да бѫде ученикъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблуждението, да се мисли старъ. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това сѫ мисли на вашитѣ дѣди и прадѣди. Подъ думата „старъ човѣкъ“ се разбира изтритъ човѣкъ. Щомъ е изтритъ, той не може да се нарече човѣкъ. Да считашъ, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считашъ човѣка изтритъ, това е крива идея, която трѣбва да расте и да се развива. Въ този смисълъ човѣкъ не може да бѫде старъ. Старъ, древенъ човѣкъ е този, който е разширилъ съзнанието си и придобилъ много знания и опитности. Младъ човѣкъ е този, съзнанието на когото е едва напѫпило. Това сѫ основни идеи, вложени отъ памти-вѣка още въ първоначалния езикъ. На земята човѣкъ напѫпва, но не може да узрѣе. За да узрѣе, той трѣбва да мине отвѫдъ гроба, въ духовния свѣтъ. Тукъ той навлиза въ висшия свѣтъ, въ будическото поле, дѣто подъ влиянието на Божествената свѣтлина завързва и узрѣва. Слѣдъ това ангелитѣ откѫсватъ плода, опитватъ го, а сѣмето хвърлятъ на земята, дѣто има условия за неговото покълване, растене, напѫпване и цъвтене. Това наричаме въплотяване на човѣшката душа на земята въ форма на човѣкъ. Значи, сладостьта на плода се опитва горѣ, а сѣмето на плода се посажда на земята. И тъй, човѣкъ ще обикаля този крѫгъ, ще слиза и ще се качва, докато разбере законитѣ така, както ангелитѣ ги разбиратъ. Само по този начинъ той може да се освободи отъ кармическия законъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ излиза вече отъ фазата на дърво, което въ единъ свѣтъ цъвти, въ другъ зрѣе, но ще бѫде свободна душа. Така трѣбва да разбирате нѣщата и да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Мнозина мислятъ, че като заминатъ за онзи свѣтъ, ангели ще ги взематъ на рѫцѣ, и ще ги занесатъ на небето, дѣто ще имъ дадатъ най-голѣми почести и уважения. Тази идея е права само въ едно отношение, а именно: вие ще влѣзете като растение въ небето, и споредъ разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много ученъ, много интелигентенъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, като отъ ученици е да развивате съзнанието, да концентрирате мисъльта си, за да можете да владате всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щомъ е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човѣка се локализира въ прѣдната часть на мозъка, около очитѣ. Физиолозитѣ и анатомиститѣ, които изучаватъ човѣшкия мозъкъ, забѣлѣзватъ въ прѣдната часть на мозъка тънки, едва уловими съ микроскопъ, бѣли нишки, като нерви, отъ особена материя, отъ особенъ родъ. Колкото по-тънки и по-многобройни сѫ тѣзи нишки, толкова и съзнанието на човѣка е по-силно развито. У всички хора отъ по-низъкъ уровенъ, както и у всички животни, има такива нишки, но тѣ сѫ по-малко наброй и по-тънки. Когато човѣкъ работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едноврѣменно съ това се развива и тази мрѣжа отъ нервни влакна, органъ на съзнанието. Веднъжъ човѣкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материалъ, необходимъ за съграждане на неговитѣ удове. Когато Христосъ казва: събирайте богатства на земята, Той подразбира усилията, които трѣбва да прави човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Този материалъ който духътъ, душата, умътъ и сърцето на човѣка сѫ събрали, се прѣпраща въ невидимия свѣтъ, дѣто сѫщества отъ висша иерархия го обработватъ. По този начинъ тѣ прѣустройватъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свѣтъ върху човѣшкия умъ и върху човѣшкото сърце. И оттукъ вадимъ заключението: колкото повече материалъ, годенъ за работа, изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова повече разумнитѣ сѫщества ще строятъ въ неговия мозъкъ; колкото по-малко материалъ изпраща човѣкъ въ невидимия свѣтъ, толкова по-малко и разумнитѣ сѫщества ще строятъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ все трѣбва да складира малко отъ този материалъ. Нѣкой казва: 20 години вече какъ работя съзнателно. Какво по-хубаво отъ това? Обаче, ако ти работишъ за себе си, ще имашъ единъ резултатъ; ако работишъ за ближния си, ще имашъ другъ резултатъ и ако работишъ за Бога, ще имашъ трети резултатъ — зависи за кого работишъ. Отъ твоята работа на земята ще зависи, колко и какъвъ материалъ ще изпратишъ въ невидимия свѣтъ. При съзнателната работа, религиозното чувство на човѣка се развива и му служи като тилъ въ живота. Тогава се хармонизиратъ и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе, както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкавъ, по-пластиченъ. Тъй щото, една отъ задачитѣ на ученика е да развие Божественото въ себе си. Сега всички се оплакватъ едни отъ други, сърдятъ се, че еди-кой си не ги приелъ добрѣ. Кой може да приема добрѣ хората? — Само Божествениятъ човѣкъ. Божественото съзнание у човѣка е въ състояние да ви разбере, да ви приеме въ себе си и да ви помогне. Ако отидете въ дома на нѣкой човѣкъ, който е приготвилъ топълъ обѣдъ, той ще ви приеме добрѣ и ще ви нагости. Отидете ли въ дома на нѣкой човѣкъ, който нищо не е приготвилъ за обѣдъ, той ще повдигне рамѣнѣтѣ си и ще ви се извини, че нѣма ядене. Затова, у всинца ви трѣбва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човѣка, той ще има вече правилни отношения съ хората. Божественото съзнание прѣдава мекота на сърцето и пластичность на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всѣки трѣбва да обича поне единъ човѣкъ. При това, никога не изнасяйте прѣдъ хората недѫзитѣ на този, когото обичате. Да се занимавате съ недѫзитѣ на другитѣ хора, това значи да прѣдизвикате редъ наслоявания въ вашия мозъкъ. Тѣзи наслоявания приличатъ на драскулкитѣ, които правятъ малкитѣ дѣца, прѣди да ходятъ на училище. Тѣ драскатъ върху хартия и питатъ майка си: мамо, хубаво ли е това, което написахъ? — Да, хубаво е, мяза на нѣкаква стара азбука. — Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човѣшката глупость и на човѣшкото невѣрие. Казвамъ: всички прояви на човѣка трѣбва да бѫдатъ стройни, хармонични и строго опрѣдѣлени. Тѣ трѣбва да се диктуватъ отъ Божественото въ него, което прѣдизвиква дълбока вѫтрѣшна радость. Това, което обединява хората, е Божественото Начало въ тѣхъ. Нѣкой казва: азъ мога да уча и вънъ отъ школата, както и вънъ отъ дома си. Не, вънъ отъ школата ти нищо не можешъ да научишъ. — Тогава Господъ ще ме научи. — Не говори така. Веднъжъ ти си дошълъ на земята между хората, Богъ те учи чрѣзъ майка ти, чрѣзъ баща ти, чрѣзъ сестра ти, чрѣзъ брата ти, чрѣзъ обществото, чрѣзъ народа, чрѣзъ небето, чрѣзъ буритѣ и вѣтроветѣ и т. н. И най-послѣ, слѣдъ като научишъ уроцитѣ отъ всички тия учители, ти ще чуешъ и Божия гласъ. Това е Божественото, което ще заговори въ тебе. Чуешъ ли Божествения гласъ, въ тебе ще стане коренна промѣна. Ти ще се новородишъ. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Нѣкой казва: Богъ ми проговори. Питамъ: ако Богъ ти е проговорилъ, ти новороди ли се? — Не съмъ се новородилъ. — Тогава Богъ не ти е проговорилъ. Може да да сѫ проговорили нѣкоя възвишена душа, или нѣкой напрѣдналъ духъ, адептъ, или нѣкой малъкъ ангелъ, но не и Богъ. Азъ бихъ желалъ Богъ да проговори на всички, но ако не е станало нѣкакво коренно прѣобразование съ васъ, не се лъжете, Богъ не ви е проговорилъ. Казвате: еди-кой си човѣкъ не е Божественъ. — Ами ти Божественъ ли си? По този въпросъ може да се произнася само този, който има Божественото въ себе си. Нѣма ли Божественото въ себе си, каквото и да говори този човѣкъ, всичко това е прѣдположение. То е все едно да срещнешъ нѣкой човѣкъ въ тъмнината и да казвашъ, че очитѣ му сѫ сини, или че носътъ му е дълъгъ. Каквото и да кажешъ за този човѣкъ, всичко ще бѫде прѣдположения, гадания. Запалишъ ли свѣщьта, ти ще виждашъ ясно. Ако човѣкъ нѣма свѣтлина на съзнанието си, какъ може да разбира духовния свѣтъ? Сегашниятъ ви животъ е прѣдисловие на великъ, красивъ животъ. Ще дойде день, когато Божественото у човѣка ще се пробуди, и той ще се новороди. За този день всички трѣбва да се приготовлявате. Често се оплаквате, че хората говорятъ противъ васъ. Радвайте се, когато говорятъ противъ васъ. Всѣка неправедна дума, казана срѣщу васъ, е потикъ за развиване на Божественото. То седи задъ съзнанието на всички тия хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкръсение.“ И затова, докато майка ти и баща ти говорятъ, радвай се; докато братъ ти и сестра ти говорятъ, радвай се; докато приятелитѣ ти говорятъ, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото въ тебе, чуешъ ли гласа му, пакъ ще се радвашъ, но вече радостьта ти ще бѫде вѣчна, постоянна, и всѣкакво обезсърдчение ще изчезне. По какво познавате човѣка, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложенъ на голѣми промѣни: ту се радва, ту скърби. Станешъ сутринь, скърбенъ си — радвай се; забѣлѣзвашъ въ себе си, че умътъ ти се взима — радвай се; речешъ да ходишъ, усѣщашъ краката си слаби, не те държатъ — радвай се. Искашъ да си купишъ нѣщо, пипашъ джоба си, петь пари нѣмашъ — пакъ се радвай. Радвай се на всички състояния, прѣзъ които минавашъ. Опитвай ги, поучавай се отъ тѣхъ. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ. Той разбира своитѣ състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всѣко нѣщо си има свои причини. Има случаи, когато човѣкъ не знае, защо идватъ радоститѣ и скърбитѣ. Запримѣръ, нѣкой отъ нашитѣ приятели дойде при насъ радостенъ, веселъ, и ние се настройваме радостно. Щомъ си отиде той, и радостьта съ него заедно излиза. Значи, този човѣкъ се явява само като врѣмененъ носитель на радостьта. Това положение може да се уподоби на слѣдното: вие сте бѣденъ човѣкъ, съ нѣколко дѣца. Дойде при васъ единъ богаташъ и казва: азъ ще подаря за дѣцата ви 100,000 лева, да ги изпратите въ странство да учатъ. Вие веднага се зарадвате. Слѣдъ 2 — 3 деня той пакъ иде при васъ и ви казва: ще ме извините, не мога да ви дамъ обѣщаната сума, работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Вие веднага се наскърбявате. Защо трѣбва да скърбите? Прѣди всичко този човѣкъ никога не е могълъ да ви даде нѣщо. Ако нѣкой човѣкъ днесъ каже, че ви обича, а утрѣ ви измѣня, този човѣкъ никога не е обичалъ и не може да обича. Окултниятъ ученикъ трѣбва да име устой, да издържа на думата си. Казвамъ: ако искате да работите надъ себе си, вие трѣбва да имате положителни знания. До тѣзи знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и редъ още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днесъ, ще прѣдизвикатъ въ умоветѣ ви извѣстно стълкновение. Вие ще кажете: много отъ фактитѣ на новитѣ науки не сѫ доказани. Тѣ сѫ въпроси на въображението и фантазията. Колкото и да сѫ фантастични за васъ нѣкои факти, тѣ могатъ да се докажатъ, но доказването имъ подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажатъ тия факти, вие трѣбва да дойдете въ съзнанието си на сѫщия уровенъ, на който се намира и този, който ще ги доказва. Въ Божествения свѣтъ сѫществува законъ за економия на енергиитѣ. Тамъ не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човѣка да си играе съ свещенитѣ си мисли и чувства. Всѣка свещена мисъль и всѣко свещено чувство трѣбва да бѫдатъ употрѣбени точно на своето мѣсто. Гледате нѣкой човѣкъ веселъ, радостенъ. Ако тази радость въ него е нѣкакво Божествено чувство, то трѣбва да отиде на мѣстото си. Отиде ли на своето мѣсто, този човѣкъ ще бѫде благословенъ. Писанието казва: „Словото нѣма да се върне на своето мѣсто, докато не принесе плодъ.“ Слѣдъ колко врѣме трѣбва да принесе своя плодъ, не е опрѣдѣлено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи врѣмето. Харчимъ ли Божествената енергия напразно, съ това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до врѣмето, може да се дава, колкото искаме: 100 — 200 — 300 и повече години нищо не сѫ за насъ; дойде ли до енергията, ние я теглимъ на вѣзни до една стохилядна часть отъ грама. Човѣкъ, който е изразходвалъ енергията си безъ смѣтка, той скоро остарява и казва: тежъкъ е животътъ, остарѣхъ вече! Ние знаемъ, какъ е остарѣлъ този човѣкъ. Той е изхарчилъ преждеврѣменно енергията си и когато трѣбва да живѣе, той се намира вече прѣдъ фалиментъ, и затова умира. Така умиратъ и стари, и млади. Не е въпросътъ човѣкъ да се самоизлъгва. Той трѣбва да знае, какъ да иждивява врѣме, а да пести енергия. Да пестишъ Божествената енергия, това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ скѫперникъ и да се страхувашъ, но да я изразходвашъ намѣсто, съ широта въ душата си и съ съзнание, че живѣешъ при Бога и Нему служишъ. Казвате: ние не разбираме тѣзи нѣща, не знаемъ, какъ да пестимъ енергия, и какъ да харчимъ врѣме. Когато съзнанието на човѣка не е будно, той не разбира нѣщата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Прѣдставете си, че вие спите, и дойде нѣкой до ухото ви и ви пошепва: давамъ ви 100,000 лева, или подарявамъ ви една кѫща. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? — Защото разбирате смисъла на тѣзи думи. Когато съзнанието на човѣка не е будно за духовни, за възвишени нѣща, това показва, че бѣлитѣ нервни влакна въ прѣдната часть на мозъка му не сѫ достатъчно развити. Ето защо всички трѣбва да работите за пробуждане на съзнанието си. Сега, вие, като не разбирате този законъ, вадите неправилни заключения за хората и казвате: този човѣкъ е духовенъ, а онзи не е духовенъ. Има единъ особенъ цвѣтъ, по който се познава, кой човѣкъ е духовно развитъ, и кой не, т. е. у кого е развито Божественото съзнание, и у кого не е. Този цвѣтъ е важенъ признакъ за различаване на духовния отъ свѣтския човѣкъ. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите, какъ много се мѣни. Често вие се оглеждате въ огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно, и вие виждате нѣща, които въ друго врѣме не виждате. Човѣкъ самъ за себе си трѣбва да бѫде обектъ за изучаване. Красиво е човѣкъ да се самоизучава, защото въ себе си той ще вижда отражението на козмоса. Отъ вѫтрѣшнитѣ промѣни, които ставатъ въ него, той ще изучава и промѣнитѣ въ външния свѣтъ. Въ това седи красотата на вѫтрѣшната наука. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие вѫтрѣшно спокойствие и равновѣсие на духа, и ще знае, какъ Господъ работи и създава свѣтоветѣ, какъ работятъ и неговитѣ по-напрѣднали братя. Между съврѣменнитѣ хора, както и между ученицитѣ, се забѣлѣзва една чърта — да критикуватъ. Не е лошо нѣщо критиката, но когато критикувате, трѣбва да бѫдете справедливи. Да критикувашъ, значи да направишъ операция, абцесъ на човѣка. Въ такъвъ случай, отъ васъ се изисква да направите, колкото е възможно по-малъкъ абцесъ, и то намѣсто. Видите ли, че нѣкой човѣкъ има нѣкѫдѣ по тѣлото си цирей, боднете цирея съ игла, за да изтече отъ него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всѣки да прави. Обаче, не се позволява да оперирате здраво мѣсто. Тѣзи операции оставете за свѣта. Всѣки може да носи по една островърха игла, съ която да прави операции. Сега, като знаете, какво нѣщо прѣдставлява критиката, пазете се да критикувате не намѣсто. Ще кажете: какво трѣбва да правимъ, за да развиваме съзнанието си? Дръжте въ ума си красиви и възвишени образи и старайте се да имъ подражавате. Ако си музикантъ, дръжъ въ ума си образа на нѣкой великъ виртуозъ, като идеалъ, къмъ който да се стремишъ. Великиятъ музикантъ, великиятъ художникъ ще намѣрите въ самата природа. Всички художници и музиканти, които срѣщате въ живота, сѫ толкова по-велики, колкото по-вѣщо, по-майсторски копиратъ природата. Вънъ отъ нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислятъ, че музикантитѣ сами създаватъ своитѣ произведения. Не, тѣ сѫ добри възприематели. Това, което създаватъ, тѣ сѫ го чули или на сънъ, или нѣкѫдѣ въ природата. Разликата между музикантитѣ, художницитѣ и обикновенитѣ хора седи въ това, че музикантитѣ иматъ силно развито музикално чувство, съ което възприематъ това, което другитѣ не могатъ; художницитѣ пъкъ виждатъ такива краски, каквито обикновенитѣ хора не виждатъ. Художникътъ вижда не само цвѣтоветѣ ясно, но той различава добрѣ формитѣ, ѫглитѣ на единъ порокъ отъ ѫглитѣ на една добродѣтель. Обикновениятъ човѣкъ не вижда всичко това. Като дойдемъ до окото на светията и на ангела, тѣ дори виждатъ дефектитѣ въ духовното тѣло на човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме обекти за проучаване отъ разумнитѣ сѫщества, вслѣдствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравитѣ по отношение на насъ, такова е и нашето положение къмъ възвишенитѣ, напрѣднали сѫщества. Запримѣръ, ние наблюдаваме, какъ една мравка се бори да вземе трошицата хлѣбъ отъ друга мравка. Ние я бутнемъ настрана и взимаме трошицата хлѣбъ, за която се бори, даваме я на другата. Защо правимъ така? — Защото намираме, че първата мравка не постѫпва право. По сѫщия начинъ, когато и ние не постѫпваме добрѣ, сѫщества отъ разумния свѣтъ ни наблюдаватъ, бутнатъ ни, като ни казватъ: не е право това, което вършите. Ние се сепнемъ, погледнемъ наоколо, не виждаме никого и казваме: никой нѣма около насъ. Пакъ продължимъ работата си. Сѫществата отъ разумния свѣтъ пакъ ни бутнатъ. Ние се спремъ, замислимъ се, докато най-послѣ съзнаемъ, че това, което вършимъ, не е право. И тъй, всѣки трѣбва да създаде въ себе си високъ идеалъ, къмъ който да се стреми. Имате ли този идеалъ, нѣма да се запитвате, защо невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ васъ по единъ, или по другъ начинъ. Когато човѣкъ прави нѣкакъвъ изборъ, всички разумни сѫщества се оттеглятъ настрана и оттамъ го наблюдаватъ. Тогава той е свободенъ, да направи избора си за доброто, или за злото. Ето защо човѣкъ всѣкога самъ носи послѣдствията за своя изборъ. Разумнитѣ сѫщества работятъ върху него, поучаватъ го, съвѣтватъ го, докато той още не е пристѫпилъ къмъ избора. Пристѫпи ли къмъ избора, тѣ го оставатъ свободенъ, самъ да рѣшава. Значи, при дѣйствията си за добро, или за зло, ние сме сами. Божествениятъ законъ прѣдоставя на човѣка да дѣйствува свободно и въ доброто, и въ злото. И за едното, и за другото той самъ носи послѣдствията си. Всѣка негова постѫпка се отразява върху съзнанието му. Лошитѣ постѫпки прѣдизвикватъ наслоявания върху мозъка, вслѣдствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметьта, намаляване на способноститѣ. За да бѫде изборътъ ви всѣкога правиленъ, вие трѣбва да работите върху съзнанието си, всѣки день да го разширявате по малко. Упражнение. Всички прави! Рѫцѣ дигнати нагорѣ, хубаво обтегнати, съ допрѣни краища на пръститѣ. Въ това положение на рѫцѣтѣ, бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, прѣзъ което врѣме чрѣзъ волята силно ще владате мускулитѣ си. Ако не можете да владате мускулитѣ си, какъ ще владате по-тънкитѣ сили? Правете това упражнение безъ прѣсилване на мускулитѣ си. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 24 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РЕДЪТЪ НА ЧИСЛАТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Области, въ които живѣятъ хората съ синитѣ и съ чернитѣ очи.“ Сега ще напишемъ на черната дъска числата отъ 1 — 10, но така, че да образуватъ само едно число, а именно числото 1,234,567,890. Така наредени числата отъ 1 — 10, това прѣдставлява тѣхния естественъ редъ. Колко пермутации могатъ да се образуватъ отъ тѣзи числа? Р10 = 1.2.3.4.5.6.7.8.9.10. 3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможноститѣ, които сѫществуватъ при пермутиране на числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Ако промѣнимъ мѣстата на едно отъ тѣзи числа, ще получимъ числото 1,324,567,890. Естествено ли е това размѣстване, тритѣ да бѫде прѣдъ двѣтѣ? Ако вие имате да взимате тази сума, въ ваша полза е да поставите тройката прѣдъ двойката, но ако имате да давате, не е въ ваша полза. Тогава за прѣдпочитане е двойката да бѫде прѣдъ тройката. Съврѣменнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и съ това да намаляватъ своитѣ погрѣшки. И затова, ще видите, че нѣкой, като написалъ тройката прѣдъ двойката, пита: въ какво седи моята погрѣшка? Какво отъ това, че съмъ турилъ двойката прѣдъ тройката? Ако погрѣшката е само като число, написано на хартия, тя не е голѣма. Ще се заличи тройката и вмѣсто нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрѣшка е въ живота, въ отношенията между хората, тя вече има своитѣ по-голѣми, или по-малки послѣдствия. Прѣдставете си, че бащата въ единъ домъ прѣдпочита сина си прѣдъ всички други и го туря веднага слѣдъ себе си; това ще произведе голѣмъ скандалъ, голѣма дисхармония въ цѣлия домъ. Такъвъ е резултатътъ отъ поставяне на тройката прѣдъ двойката. Ако пъкъ майката прѣдпочита дъщерята прѣдъ сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това прѣдпочитане на дъщерята пакъ ще произведе голѣма дисхармония въ дома. Такива пермутации на числата могатъ да ставатъ и въ духовнитѣ общества: да прѣдпочитатъ едного повече прѣдъ другиго, да го считатъ по-духовенъ отъ останалитѣ. Въ какво се заключава духовния животъ? Духовниятъ животъ се изразява въ изпълнение волята Божия. Питамъ тогава: въ какво седи изпълнението на волята Божия, ако вие всѣки день отстѫпвате отъ вашия идеалъ и, като малкитѣ дѣца, прѣдпочитате ту това, ту онова? Днесъ всички спорове между хората произтичатъ отъ това, че всѣки търси своето право. Въ какво седи вашето право? Въ какво седи правото, за което се застѫпвате? Нѣкой казва: еди-кой си не постѫпва право съ мене. Какъ опрѣдѣляте вие правата постѫпка? Права постѫпка е, запримѣръ, като пишешъ числата, да ги нареждашъ въ тѣхния естественъ редъ. Ако имашъ да взимашъ пари отъ нѣкого и туряшъ тройката прѣдъ двойката, ти не постѫпвашъ право; ако имашъ да давашъ и туряшъ двойката прѣдъ тройката, пакъ не постѫпвашъ право. Числата, както и идеитѣ въ свѣта, иматъ естественъ редъ, по който се развиватъ. Числата прѣдставляватъ живи единици, отношения между живи сѫщества. Какво означава, напримѣръ, единицата? Тя означава извѣстни сили, които дѣйствуватъ въ даденъ случай върху ума. Колкото по-интенсивна е енергията, която нашиятъ организъмъ съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интенсивна е енергията, толкова по-врѣдна е тя. Слѣдователно, когато въ човѣка се повдигатъ бури, смущения, съмнѣния, това показва, че въ неговия организъмъ има сили съ малка интенсивность. Понѣкога човѣкъ се настройва добрѣ. Настроението е богатство, което зависи отъ другитѣ хора. Когато се печемъ на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самитѣ насъ. Това разположение е дошло отвънъ. Щомъ прѣстанемъ да се грѣемъ на слънцето, и доброто разположение изчезва. Мнозина мислятъ, че иматъ зрѣли възгледи за живота и казватъ: ние имаме много опитности. Никой не отрича вашитѣ опитности, но питамъ: какво можете да направите съ вашитѣ опитности? Можете ли сами да си направите единъ хлѣбъ, като започнете отъ посѣването на житното зърно и свършите до готовия хлѣбъ? Можете ли, като пророкъ Елисей, отъ едно гърне съ елей да напълните още много гърнета? Ако можете отъ малкото да правите много, това значи опитность. Нѣкой казва: за каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша. Добрѣ, вземи едно гърне, въ което има само 10 гр. масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълнишъ цѣлото гърне съ масло. Ако направишъ това, значи Богъ те е послушалъ. Питамъ: колко отъ васъ, които минаватъ за духовни хора, иматъ подобна опитность? По този начинъ вие можете да се провѣрите, додѣ сте стигнали. Засега, както ви наблюдавамъ, вие сте разнебитена команда. Днесъ никой никого не почита, освѣнъ себе си. Обаче, който не почита другитѣ хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вѣрно: който не почита себе си, той не може да почита и другитѣ. Ние говоримъ за съзнателния животъ, за съзнателнитѣ хора, които искатъ да служатъ на Бога. За да служи човѣкъ правилно на Бога, той трѣбва, като математикъ, да изчислява, дали постѫпкитѣ му сѫ прави, или не. Когато човѣкъ дигне единия си пръстъ нагорѣ и казва нѣкому: азъ ти казвамъ! Ти трѣбва да ме слушашъ! Това показва, че този човѣкъ започва съ единицата, т. е. съ 100,000,000 атоми, които се намиратъ въ този пръстъ. Като дигне и двата си пръста нагорѣ, той ангажирва въ работа 200,000,000 атоми. Като дигне и тритѣ си пръста, той ангажирва 300,000,000 атоми; като дигне четиритѣ си пръста — 400,000,000 атоми. И най-послѣ, като дигне и петьтѣ си пръста, той впрѣга на работа 500,000,000 атоми и казва: знаете ли, какво мога да направя азъ? Ако този човѣкъ не вѣрва въ Бога и не изпълнява Неговата воля, той може съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вѣрва въ Бога и изпълнява волята Му, съ дигането на двѣтѣ си рѫцѣ, той може да направи 1,234,567,890 добрини. Дигнешъ ли единия си пръстъ, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, мога да направя това и това. Дигнешъ ли двата си пръста, ще кажешъ: азъ, който съмъ свързанъ съ Бога, не мога да изневѣря на себе си. Дигнешъ ли тритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, нѣма да измѣня на себе си и на идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ мене. Дигнешъ ли четиритѣ пръста, ще кажешъ: азъ, който вѣрвамъ въ Бога, ще мисля и ще дѣйствувамъ, като Него. И най-послѣ, като дигнешъ и петьтѣ си пръста, ще кажешъ: азъ и всичко въ мене, съвокупностьта на всички атоми въ моя организъмъ, ще служимъ на Бога. Това значи да напише човѣкъ послѣдователно числата отъ 1 — 10. Да допуснемъ, че напишете първата пермутация: 987654321 0. Какво ще разберете отъ нея? Докато числата отъ 1 — 10 не оживѣятъ въ васъ, вие мѫчно ще схващате новитѣ идеи, които идатъ въ свѣта и проникватъ въ вашия умъ. — Защо? Защото всѣко число, като идея, има опрѣдѣлена форма, опрѣдѣлено съдържание и точно опрѣдѣленъ смисълъ. Запримѣръ, идеята Богъ има опрѣдѣлена форма. Тя сѫщеврѣменно прѣдставлява и опрѣдѣлено число. За слѣдния пѫть, споредъ буквитѣ, съ които се пише думата „Богъ“ на български езикъ, опрѣдѣлете числото, на което се равнява тази дума. Редътъ на буквитѣ въ думитѣ не е произволенъ. Цѣлиятъ козмосъ е създаденъ възъ основа на извѣстно съчетание отъ числа и идеи. Много години още ще минатъ, докато физиолозитѣ и анатомиститѣ се домогнатъ до идеята, какво нѣщо е човѣкътъ, какъ се движатъ енергиитѣ изъ цѣлия му организъмъ, какъ се зараждатъ идеитѣ въ него и т. н. Вслѣдствие на това незнание и на голѣмото невѣжество на много отъ съврѣменнитѣ учени хора, тѣ се осакатяватъ едни други. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има избликъ на чувства. Ако не знае, какъ да се справи съ тѣзи чувства, той може да се осакати. Казвате: и съ духовния човѣкъ ли става това нѣщо? Дали вие сте духовенъ, или свѣтски човѣкъ, безразлично е това; има периоди въ живота на човѣка, когато енергията въ него се пробужда. Разликата, обаче, седи въ това, че духовниятъ човѣкъ разполага съ метода за прѣвръщане на тази енергия отъ низша въ висша. За такива случай, именно, се казва въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“! Това значи: труднитѣ задачи въ живота си, които вие сами не можете да разрѣшите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги рѣшите, вие_ ще се подпушите. Оставете спокойно да минаватъ енергиитѣ на природата чрѣзъ васъ. Не приприщвайте пѫтя имъ! Обърнете се къмъ Бога, Той да ви покаже пѫть за тѣхното канализиране. Щомъ се канализиратъ, вие ще можете разумно да ги използувате. Често нѣкой човѣкъ се усѣща изоставенъ отъ всички. Той страда, мѫчи се и казва: свърши се моятъ животъ! Това е едно низходещо състояние на енергиитѣ въ неговия мозъкъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, нѣма да мине много врѣме, и състоянието му ще се повдигне, връзката му съ Бога ще се възстанови. Въ свѣта сѫществува Божествена разумность, която бди надъ всички, които се обръщатъ къмъ нея и я призоваватъ на помощь. Ето защо, всичко въ свѣта е допуснато да става. И въ този смисълъ, за разумния човѣкъ, който ходи въ Божествения пѫть, грѣшни нѣща нѣма. Защо? — Защото теченията на енергиитѣ въ неговия животъ се смѣнятъ много правилно. Запримѣръ, енергията въ неговия мозъкъ се движи спиралообразно, като минава постепенно отъ едно въ друго полушарие. Ако този човѣкъ не е страхливъ, енергията протича спокойно отъ едното полушарие въ другото, безъ той да изпитва нѣкакви сътресения или неправилности. Когато човѣкъ има вѣра въ Бога, енергиитѣ въ него се трансформиратъ правилно. Нѣма ли вѣра въ Бога, а разчита само на себе си, въ него ще се явятъ извѣстни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у васъ, въ чиито рѫцѣ сѫ всички възможности. Дойдатъ ли човѣшкото и Божественото въ стълкновение, тогава се зараждатъ редъ страдания. Казвате: не може ли безъ страдания? Докато човѣкъ не изправи погрѣшкитѣ на своето минало, страданията сѫ неизбѣжни за него. Само чрѣзъ страданията той може да изправи своя животъ. Иначе, смисълътъ на живота не е въ страданията. Ние ще ви дадемъ методи, начини за издържане на страданията, за тѣхното правилно използуване. Днесъ повечето хора живѣятъ въ своето минало. Като прѣкаратъ този животъ, тѣ ще минатъ въ настоящето си. Но за това се изисква търпѣние. Казвамъ: щастието на човѣка е въ неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начинъ, какъ да бѫдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говоримъ ли за миналото на човѣка, ние разбираме неговитѣ нещастия и страдания. Говоримъ ли за настоящето, разбираме неговитѣ радости и неговото щастие. Човѣкъ може да бѫде щастливъ сега, въ настоящия моментъ, а Богъ живѣе въ настоящето. Значи, въ Бога, въ Когото вѣрваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашитѣ души. Въ Него нѣма противорѣчия, нѣма и скърби. Слѣдователно, ако още този моментъ повѣрваме въ Бога и изпълнимъ волята Му, и душитѣ ни ще се облагородятъ, ще се изпълнятъ съ стремежъ къмъ възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика — всичко това ще бѫде достѫпно за насъ. Ние ще се чувствуваме мощни, ще разберемъ, че въ насъ има нѣщо велико, което разработва богатствата, които Богъ ни е далъ. По този начинъ ние ще разберемъ, че не работимъ за себе си и не живѣемъ само за себе си. Павелъ казва: азъ не живѣя самъ. Христосъ пъкъ, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ Да изпълнишъ волята на Оногози, Който те е проводилъ, прѣдставлява велика и свѣтла задача въ живота на човѣка. Изпълнението на тази задача носи само радости и подемъ; неизпълнението ѝ носи само страдания и неуспѣхи. Като ви наблюдавамъ днесъ, виждамъ, че повечето отъ васъ сте радостни. Другъ пѫть повечето биватъ скръбни. Изобщо, мнозина отъ васъ минаватъ за скръбни, за страдалчески души. Обаче, малко хора съмъ срѣщалъ, даже и въ цѣла България, които да страдатъ за нѣщо велико, за нѣщо благородно. Да страдашъ за великото, за красивото въ свѣта, това е тъй нареченото „морално страдание.“ Срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който страда. Защо страда той? — Защото сѫ засегнати личнитѣ му чувства. Той се озлобилъ, ожесточилъ, мяза на казанъ, който се намира подъ голѣмо напрѣжение и иска да се пръсне. Този човѣкъ се оплаква, че страдалъ много. Казвамъ: ти мязашъ на яйце, което, ако не се тури подъ квачката, само ще се пукне. Азъ искамъ, всички, които ме слушатъ тази вечерь, да слушатъ и разбиратъ добрѣ. Запомнете само нѣколко мисли, но ги приложете. Вие трѣбва да се освободите отъ заблужденията, които ви спъватъ на всѣка крачка въ живота. Мнозина ще кажатъ: защо ли ни се говори така? Азъ ще прѣдставя мисъльта си въ конкретна форма. Да допуснемъ, че нѣкой прѣдприемачъ се наема да направи едно голѣмо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но единъ отъ зидаритѣ, по невнимание, отпусналъ нѣкѫдѣ, далъ по-голѣмъ наклонъ на мрямора. Той поглежда къмъ работата си, вижда, че наклонътъ е съ единъ сантиметъръ по-голѣмъ, но казва: нѣма нищо, и така ще мине. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щомъ види, че една отъ странитѣ на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градежъ и казва: тази страна трѣбва да се корегира; тя трѣбва да бѫде абсолютно отвѣсна. Наклони ли се малко, симетрията на цѣлото здание се разваля. Въ това отношение и вашиятъ организъмъ е такова здание, което Богъ самъ строи. Вие имате материала на разположение, а Богъ е прѣдприемачътъ на това здание. Това здание още не е окончателно завършено. Обаче, вие седите около него, викате, дигате шумъ, изявявате редъ изисквания, като казвате: знаете ли, кой съмъ азъ? Кой сте вие? Богъ ви е изпратилъ на земята, като ви е далъ на разположение материалъ и пари за работницитѣ — всичко 35 милиона лева. Вие трѣбва да надзиравате работницитѣ, да се срѣщате често съ инжинера, да измѣрвате линиитѣ въ вашето здание, да не би нѣкоя отъ тѣхъ да се наклони съ единъ сантиметъръ отъ отвѣсната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трѣбва да бѫдете въ постоянна връзка съ главния прѣдприемачъ на постройката. Богъ е главниятъ прѣдприемачъ, отъ когото зависи успѣшното завършване на зданието. Коя е вертикалната линия въ човѣка? — Умътъ. Значи, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде правъ. Какво значи правъ умъ и право сърце? Вие ще кажете, че човѣкъ се движи по-крива линия. Наистина, човѣкъ се движи по крива линия, но той самъ не е кривъ. Това, че човѣкъ се движи по крива линия, не показва, че той трѣбва да бѫде кривъ. Когато кажатъ нѣкому, че е вълкъ, той става ли такъвъ? Когато на нѣкое куче турятъ благородно име, отъ това кучето става ли по-благородно, отколкото е въ дѣйствителность? Значи, думитѣ не измѣнятъ характера на нѣщата. Тогава, има ли смисълъ човѣкъ да си служи съ думи, които не указватъ влияние върху нѣщата? Ние подържаме правилото, че човѣкъ трѣбва да употрѣбява такива думи въ езика си, които да изразяватъ самата истина. Запримѣръ, когато кажемъ „злато“, ние подразбираме злато; когато кажемъ „киселина“, подразбираме киселина; когато кажемъ „соль“, подразбираме соль. Това показва, че всѣка дума съдържа точно опрѣдѣлена, конкретна идея въ себе си. Тогава, каква идея се крие задъ думата „добро“? Кое число е на доброто? И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щомъ Богъ работи, и ние работимъ надъ великото Божествено здание. При съграждането на това здание нѣкой е турилъ злато, другъ — мѣдь, трети — олово, четвърти — дърва и т. н. Обаче, казано е, че работата на всѣки човѣкъ ще се изпита чрѣзъ огънь. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ безъ работа, минавамъ покрай васъ, и виждамъ, че вие градите нѣщо. Питамъ ви: братко, какво ще направите, ако азъ разруша вашата материална сграда? Ще ми кажете: остави се, не се шегувай, тъкмо съмъ взелъ малко слама и калчица, да позакърпя кѫщата си. — Добрѣ, но знаете ли, че това мѣсто, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрѣзъ огънь? Мине ли огънь прѣзъ това мѣсто, тогава и вие, и домътъ ви ще отидете. Казвамъ: взимайте думитѣ ми въ широкъ смисълъ. Азъ не говоря за сѫщностьта на вашитѣ добри желания, но понѣкога сте немарливи къмъ себе си. И тогава казвате: и безъ музика може, и безъ наука може, и безъ духовность може. Човѣкъ не трѣбва да бѫде много духовенъ. Питамъ: каква е температурата на духовния човѣкъ? Прѣди всичко вие още не сте дошли до градуситѣ на духовния човѣкъ, а казвате, че не трѣбва да бѫдете духовни. Имайте търпѣние да дойдете до градуситѣ на духовния човѣкъ, да изпитате благото на този човѣкъ, че тогава се произнасяйте, дали трѣбва да бѫдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човѣкъ, умътъ ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовниятъ животъ носи и радости, и скърби за човѣка, но въ тѣзи смѣни на състоянията се криятъ благата на живота. Който не може да издържи този животъ, казва: я да му ударимъ малко на широко; да поживѣемъ щастливъ животъ. Казвамъ: не е все едно да туришъ шесторката прѣдъ петорната, или тройката прѣдъ двойката. Това сѫ пермутации въ живота. Сѫщо така не е все едно да прѣживявашъ щастливъ животъ вмѣсто нещастенъ. И това сѫ пермутации. Като напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ, ще имате различни отношения. Числото три, запримѣръ, означава законитѣ, на които се подчинява първичниятъ синъ, т. е. Божественото, или азъ-тъ въ човѣка. Числото шесть означава отношенията между духоветѣ. Числото деветь показва законитѣ, на които трѣбва да се подчинява човѣкътъ. Двойката прѣдставлява великия Божественъ Духъ, който създава. Петорката е майката на човѣка. Единицата е първиятъ Божественъ принципъ, който създава всичко въ свѣта. Четворката прѣдставлява отношения между ангелитѣ, а седморката — между хората. Значи, имате три категории числа: 3,6 и 9; 2,5 и 8; 1,4 и 7. По сѫщия начинъ идеитѣ и чувствата на хората трѣбва да прѣминатъ прѣзъ три степени, прѣзъ три категории. Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: дойдете ли до Божественото въ себе си, всички противорѣчия въ вашия умъ и въ вашето сърце ще изчезнатъ. Уповавате ли на Божественото, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание ще се реализира; каквито прѣпятствия и да срѣщате по пѫтя си, ще ги прѣодолявате. Дойдете ли до числото четири, въ съзнанието ви ще се зародятъ двѣ идеи: за и противъ; щомъ дойдете до числото седемь, у васъ ще се яви вѫтрѣшна борба, защо сте дошли на земята въ тази гѫста материя. Вие ще правите усилия да излѣзете отъ тази материя, но вашата задача не е въ борбата, а въ устояването срѣщу тѣзи противорѣчия. И тъй, помнете правилото: за вашитѣ погрѣшки не считайте другитѣ хора виновни! На физическия свѣтъ всѣки човѣкъ е единица, едно съзнание. Той едноврѣменно е свързанъ съ още двѣ съзнания: едното съзнание е въ ангелския свѣтъ, а другото — въ Божествения свѣтъ. Тѣзи три съзнания сѫ свързани въ едно цѣло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможноститѣ въ първия крѫгъ, въ физическото съзнание. Ако тукъ не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането ѝ въ втория крѫгъ — въ ангелското съзнание. Ако и тукъ не можете да успѣете, опитайте всички възможности въ третия крѫгъ — въ Божественото съзнание. Дойдете ли до послѣдното съзнание, всѣка работа се завършва правилно. Въ Божественото съзнание се разрѣшаватъ и най-труднитѣ задачи. Нѣкой казва: тази задача е много трудна, не мога да я разрѣша. Питамъ: прѣди да кажешъ, че не можешъ да я разрѣшишъ, опиталъ ли си възможноститѣ и на тритѣ крѫга? Питамъ: какъ могатъ да се възстановятъ между хората истински отношения? За да се създадатъ правилни отношения между хората, първото нѣщо е да има помежду имъ уважение и почитание. Срещнете ли единъ човѣкъ, гледайте съ голѣмо уважение и почитание къмъ всичко, което Богъ е вложилъ въ неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползувате отъ хубавото, което е вложено въ него. Вие минавате покрай нѣкой човѣкъ, погледнете го и казвате: какво знае той? Другъ пъкъ казва за васъ: какво знае той? По този начинъ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като влизатъ въ нѣкои религиозни общества, намѣсто да се сплотяватъ, тѣ се индивидуализиратъ. Не е лошо да се индивидуализира човѣкъ, но това индивидуализиране не трѣбва да стигне до своитѣ крайни прѣдѣли. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е силно индивидуализиранъ? Френологически такъвъ човѣкъ се отличава съ силно изпѫкнало чело и съ дебели вѣжди. За дявола казватъ, че ималъ толкова дебели вѣжди, та когато искалъ да види хората трѣбвало да повдига вѣждитѣ си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трѣбва да дадете ходъ на Божественото въ васъ. Казвате: какъ може да се постигне това нѣщо? — Чрѣзъ закона на жертвата. За Господа човѣкъ трѣбва да прави жертви. Той трѣбва да жертвува поне ⅓отъ своя животъ за Господа. Работи ли деветь часа на день, той трѣбва да пожертвува три часа за Господа, т. е. за Божествения свѣтъ, три часа за ангелитѣ — за ангелския свѣтъ и три часа за себе си — за физическия свѣтъ. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ работятъ само за себе си. Работи ли човѣкъ по този начинъ, той е изложенъ на хиляди нещастия и изпитания. Три часа работи за Господа, прѣзъ което врѣме ще посветишъ и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновенъ подемъ на душата и на духа си, а сърцето и умътъ му се облагородяватъ и просвѣтяватъ. За тѣзи три часа той свършва толкова работа, колкото никога другъ пѫть не е свършвалъ. Който работи за Бога, той изпитва вѫтрѣшно доволство въ себе си. Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение. Напишете числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и въ продължение на десеть деня, каквато погрѣшка, или каквото добро направите, поставете го на мѣстото на едно отъ десетьтѣ числа 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размѣствате тѣзи числа, ще имате различни резултати. Запримѣръ, ако вземете числата 1234,2134,3214 и 4321, еднаква стойность ли иматъ и четиритѣ? Ако тѣзи числа сѫ пари, кое отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото отъ тѣхъ; ако имате да взимате — най-голѣмото. Числата отъ 1 — 10 показватъ отношенията на Божественото къмъ насъ. Тъй щото, когато искате да разрѣшите нѣкакъвъ въпросъ, ще извикате на помощь числата отъ 1 — 10, написани въ тѣхния естественъ редъ. Това показва, че въ Бога има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0 методи, по които могатъ да се разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ живота. За да изправите една погрѣшка въ себе си, или за да свършите нѣкоя работа, Духътъ ще види, кой отъ тѣзи методи ще съотвѣтствува най-много и него ще приложи. Казвате: Духътъ може да направи всичко. Подъ думата „Духъ“, ние разбираме Бога, т. е. Богъ може да направи всичко, но за това се изисква врѣме. Богъ се отличава отъ хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи врѣме. Хората пъкъ пестятъ врѣме, харчатъ енергия. Ние харчимъ енергия, а пестимъ врѣме, защото нѣмаме търпѣние; ние искаме въ малко врѣме много работа да свършимъ. Обаче, това е невъзможно, защото, като хора, ние нѣмаме нито нужната интелигентность, нито необходимитѣ знания, съ каквито разполагатъ висшитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Вслѣдствие на тѣзи неправилни дѣйствия, между хората се раждатъ редъ противорѣчия, редъ болезнени състояния. Всичко това се дължи на вѫтрѣшната дисхармония, която сѫществува въ човѣка. Помнете слѣдното положение: Школата е мѣсто на редъ и порядъкъ. Мнозина сѫ влѣзли въ Школата съ цѣль да правятъ опити. Школата не е мѣсто на опити. Който иска да учи, той, трѣбва се отличава съ чистота, справедливость, интелигентность и доброта. Носи ли тѣзи качества въ запасъ, той още повече ще ги увеличи въ Школата. Ако се учи добрѣ, ученикътъ ще мине въ по-висока фаза на духовенъ, на Божественъ животъ. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ, и ще се възстановятъ правилни отношения. Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора се приготовляватъ да влѣзатъ въ тази раса. Азъ бихъ желалъ и между васъ да се явятъ работници въ тази раса. Ако вие сега се мѫтите и се излупите наврѣме, добрѣ ще бѫде и за васъ, и за сѫществата отъ шестата раса, съ които заедно ще работите; обаче, ако сега се мѫтите но, по нѣкаква случайность, не спазите срока за излупването си и останете запартъци, какво ще се ползува шестата раса отъ васъ? Казватъ, че нѣкѫдѣ въ Америка имало вече типове отъ шестата раса. Какво по-хубаво за съврѣменния човѣкъ отъ това, да подържа въ себе си вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ постигане идеалитѣ на своята душа? Идеалътъ на човѣшката душа е да живѣе съ вѣчна радость, и отъ тази радость, като отъ вѣченъ изворъ, да черпи и да дава и на другитѣ хора. Тази е задачата на хората отъ шестата раса. Външно човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ, спокоенъ, а вѫтрѣшно — винаги радостенъ. Богъ, Който живѣе въ душата на човѣка, никога не скърби. Богъ допуща скръбьта, но за Него тя не сѫществува. Той живѣе надъ всички противорѣчия, надъ всички страдания. За Бога сѫществува вѣчна радость, вѣчно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи отъ противорѣчия, отъ страдания, отъ болести и смърть и да ги постави при условия, при каквито и Той живѣе. Този е стремежътъ и на Божественото въ човѣка. Казвамъ: за постигането на всичко това се изискватъ нови методи. Какви сѫ новитѣ методи, съ които трѣбва да си служите? Единъ отъ важнитѣ методи за работа е слѣдниятъ: когато се натъкнете на извѣстно противорѣчие, не търсете причината вънъ отъ себе си, но помислете, защо се явява това противорѣчие, и какво можете да научите отъ него. Запримѣръ, вървите по пѫтя и се спънете въ нѣкой камъкъ. Дѣ е противорѣчието: въ камъка, или у васъ? — У васъ, разбира се. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всрѣдъ пѫтя, да се наведете и да го прѣмѣстите малко настрана. Минавате прѣзъ нѣкоя дълбока рѣка и започвате да се давите. Дѣ е противорѣчието въ рѣката, или у васъ? — Пакъ у васъ. Вие трѣбваше да знаете закона за плаването на тѣлата, да станете по-леки и да прѣплавате рѣката безопасно. Гѫската може ли да се удави? — Не може. Гѫската е разрѣшила въпроса за плаването, а човѣкъ, съ всичкото си знание и съ голѣмата си интелигентность, като влѣзе въ водата, се удавя. Дойдете ли до нѣкоя дълбока рѣка, кажете: азъ искамъ да имамъ опитностьта и знанието на гѫската. Свържете ли се съ нея, вие ще прѣплавате рѣката, безъ да се удавите. И тъй, ползувайте се отъ опитноститѣ, отъ знанията и отъ благата на всички сѫщества, ако искате правилно да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ. За изяснение на тази мисъль ще ви дамъ слѣдния примѣръ. На единъ овчарь умиратъ двѣ овци. Той не бърза да продаде кожитѣ имъ, да спечели нѣщо, но ги одира и отъ кожитѣ имъ направя два мѣха, които задържа за себе си. Дѣто ходи, и мѣховетѣ носи. Питатъ го: за какво ти сѫ нужни тѣзи мѣхове? Той мълчи, никому нищо не отговаря. Единъ день той се отзовава прѣдъ една дълбока рѣка. Гледа натукъ-натамъ, никѫдѣ не вижда мостъ. Тогава той туря мѣховетѣ подъ мишцитѣ си, и спокойно прѣплава рѣката. Значи, кожитѣ на двѣтѣ овци го спасиха. Питамъ: каква е вашата интелигентность, ако, като този овчарь, вие не можете да одерете кожитѣ на вашитѣ страдания, и съ тѣхъ да прѣплавате дълбоката рѣка, прѣдъ която се намирате? Нима вашата интелигентность седи по-низко отъ вашитѣ страдания? И тъй, когато се запитвате, защо идватъ страдания, ще знаете, че страданията на човѣка сѫ изпратени, за да го спасятъ отъ нѣкакво по-голѣмо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голѣмото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Когато невидимиятъ свѣтъ иска да спаси човѣка отъ нѣкаква глупость, която ще костува живота му, той му изпраща нѣкакво страдание, за да се опомни. Обаче, смисълътъ на живота не е въ страданието. Смисълътъ на живота се заключава въ постигане на вѣчното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието, като идеалъ на човѣшката душа. Щомъ прѣстана да говоря за страданията, ще започна да говоря са вѫтрѣшния смисълъ на живота — за щастието. Истинската наука седи въ постигане на щастието. Врѣме е вече да пристѫпимъ къмъ разглеждане въпроса за щастието, да видимъ, какъ се придобива и запазва, какви сѫ неговитѣ основи, какъ трѣбва да расте и да се развива. Казвате: по кой начинъ може да се придобие щастието? Много начини има за постигане на щастието. Още отъ най-древнитѣ врѣмена сѫ казвали, че щастливъ човѣкъ може да бѫде този, който седи прѣдъ дверитѣ на Мѫдростьта. Христосъ пъкъ е казалъ: „Миръ ви давамъ, моятъ миръ ви оставамъ. Азъ ще ви давамъ, както свѣтътъ ви дава, но когато Духътъ на Истината дойде у васъ, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите, като овчаря, да одирате кожитѣ на страданията, и страданията да умратъ за васъ, както двѣтѣ овци на овчаря, вие не можете да влѣзете въ царството на щастието. Слѣдъ петдесетницата Христовитѣ ученици влѣзоха въ съборището да се помолятъ, но бѣха нападнати и бити. Обаче, тѣ се върнаха дома си весели и радостни. Това показва, че тѣ сѫ разбирали, въ какво седи истинското щастие. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да влѣзете въ фазата на истинското щастие. Откажете се отъ това щастие, което се кѫса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отдѣлите ли се отъ Божията Любовь, скръбьта ще дойде, и щастието ще изчезне. Свържете ли се съ Любовьта, ще дойде радостьта, която ще донесе щастието. Господъ казва: „Не бойте се, напрѣдъ вървете, азъ съмъ съ васъ!“ Казвате: възможно ли е Богъ всѣкога да бѫде съ насъ? — Възможно е. Псалмопѣвецътъ казва: „Тисеща ще падатъ отъ страната ти, и десеть тисеща отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ“. Хиляди нещастия може да прѣминете, по трупове да вървите, но нѣма да ви се случи никакво зло. Богъ ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да ви носятъ, да не би да прѣпънете въ камъкъ ногата си. Кога ще бѫде това? — Когато изпълнявате волята Божия. И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трѣбва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. Въ свѣта сѫществува само една воля — Божията. Прѣзъ всички врѣмена и епохи, всички сѫщества, всички хора, малки и голѣми, които сѫ завършили своето развитие на земята, всѣкога сѫ служили на тази свещена воля. Рѣшите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между ученицитѣ се забѣлѣзва голѣмо непослушание. Обаче, Божествениятъ Духъ изисква абсолютно послушание. Всѣки отъ васъ ще стане послушенъ, но важно е да стане такъвъ още сега, докато е на земята. Послушанието има смисълъ още сега. Дойде ли послѣ, когато заминете за другия свѣтъ, нѣма да ви ползува много. Отъ всички се изисква доброволно послушание. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: всичко, което ни се говори, е добро, но какъ да се справимъ съ условията на живота? — Условията на живота сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какъ да разрѣшимъ мѫчнотиитѣ си? — Мѫчнотиитѣ сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. — Какво да правимъ съ лошитѣ хора? — И лошитѣ хора сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Каквото и да се случава въ живота ви, всичко е въ рѫцѣтѣ на Бога. Чрѣзъ тѣзи нѣща Той ви изпитва и калява. Той всѣки день ви провѣрява, дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тия нѣща сѫ привидни и прѣходни. Вие не трѣбва да се заблуждавате, както външнитѣ хора се заблуждаватъ, но трѣбва да знаете, че Богъ, тази висша интелигентность, царува навсѣкѫдѣ. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: кой ще промисли за насъ? Богъ е промислилъ за всички сѫщества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напрѣдъ върви!“ Кога се усмихва Богъ? — Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около васъ настава мракъ и тъмнина, бури и гърмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили въ природата ще се опълчатъ противъ васъ, и вие ще изпитате тежестьта на цѣлия адъ върху себе си. Онѣзи отъ ученицитѣ, които се мислятъ силни, ще кажатъ: ние искаме да направимъ връзка съ Бога, да Му служимъ. Казвамъ: силнитѣ трѣбва да носятъ слабитѣ. Ученитѣ трѣбва да носятъ невѣжитѣ. Богатитѣ трѣбва да носятъ бѣднитѣ. Нѣкои казватъ: искаме да ни се каже нѣщо ново. Да кажешъ нѣщо ново на хората, това значи да снемешъ старитѣ имъ дрехи и да ги облѣчешъ съ нови. Новитѣ дрехи правятъ ли хората по-добри, отколкото, когато сѫ били съ старитѣ? И съ нови дрехи да се облѣче човѣкъ, пакъ остарява. Това се отнася до физическия животъ на човѣка. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, тамъ той никога не остарява, но всѣкога е бодъръ и свѣжъ. Христосъ изказва тази идея съ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живата вода и живиятъ хлѣбъ.“ Въ това отношение Той нѣма нужда отъ обнова. Христосъ е изворъ, който постоянно извира. Сега, желая ви прѣзъ тази година, която иде, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радость, както и за най голѣмата скръбь, които ви сполетяватъ. Знайте, че Богъ всичко ще прѣвърне за ваше добро. Обърнете се къмъ Бога съ чисто сърце и кажете: Господи, нека Твоятъ миръ и Твоята радость бѫдатъ винаги съ насъ, за да могатъ сърцата и умоветѣ ни да просветнатъ и да Ти служимъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това е великата задача, която всѣки отъ васъ трѣбва да рѣши. Рѣши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мѫдрость, благородство, и животътъ му ще се осмисли. Помнете слѣдното: не измѣняйте естествения редъ на нѣщата! Когато наредите числата отъ 1 — 10 въ тѣхния естественъ редъ и ги приложите въ живота си, вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота и отношенията между хората. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 17 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЖИВИТѢ ЗАКОНИ НА ДОБРОДѢТЕЛИТѢ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Сега, мислено ще направимъ едно пѫтешествие до слънцето и назадъ: петь минути отиване, и петь минути връщане назадъ. Ще дигнете и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ, малко отворени, съ дланитѣ една срѣщу друга. Дѣсната рѫка остава горѣ, а лѣвата сваляте долу. Тъй както сте, тръгвате отъ земята за слънцето. Като започнете да се връщате назадъ, промѣняте рѫцѣтѣ си: лѣвата дигате нагорѣ, а дѣсната сваляте долу. Като слѣзете на земята, сваляте и лѣвата рѫка при дѣсната; двѣтѣ рѫцѣ поставяте една срѣщу друга, за да се свържете съ магнетическото течение, което постоянно иде отъ слънцето къмъ земята. Въ врѣме на упражнението ще гледате да се освободите отъ всѣкакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето съ всички ваши смущения, вие ще се свържете съ извѣстни отрицателни течения, които ще ви въздѣйствуватъ дисхармонично. Значи, въ врѣме на цѣлото пѫтешествие, което ще трае всичко десеть минути, вие ще оставите багажа си на земята, и на връщане ще си го вземете. Четоха се темитѣ: „Най-старото дърво въ свѣта“, „колко клѣтки има въ човѣшкия мозъкъ“ и „най-силната дума въ български езикъ“. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“. Какво ще получите, ако повдигнете единицата и двойката въ квадратъ? Значи, колко ще се получи, ако имате (1+ 2)2? Единицата, повдигната въ квадратъ, дава единица. Числото двѣ, повдигнато въ квадратъ, дава четири. Какво ще получите, ако вземете сумата отъ слѣдния биномъ въ квадратъ: (2+4)2? Какъ ще прѣдставите геометрически 42? Когато се говори за окултна психология, трѣбва да знаете, че нейнитѣ възгледи и схващания за душевния животъ на човѣка, коренно се различаватъ отъ тия на обикновената психология. Допуснете, че вие имате едно приятно, меко състояние. На какво се дължи това меко състояние въ човѣка? При какви условия, напримѣръ, оловото може да стане меко? — При нагрѣване. При какви условия човѣкъ става мекъ? — Човѣкъ става мекъ при топлина, но при специфична топлина. Физическата топлина не само че не прѣдава на човѣка топлина която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава. Ако поставите рѫката си въ огъня, тя непрѣменно ще изгори; поставите ли я въ специфичната топлина на живота, градуситѣ на която сѫ по-интенсивни отъ тѣзи на обикновената топлина, тя по никой начинъ нѣма да изгори. Кой огънь е по-силенъ: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря? Огънь, който гори и не изгаря е по-силенъ отъ този, който гори и изгаря. Ако вашитѣ чувства се запалватъ и изгарятъ, каква е тѣхната топлина? — Физическа. Всички съврѣменни християни, или изобщо всички хора искатъ да иматъ приятни настроения, но разумната природа, която е прѣдвидила всичко, тя е поставила чувствата въ зависимость отъ извѣстни закони. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бѫде търпеливъ, нито добродѣтеленъ, ако не разбира законитѣ на търпѣнието и на добродѣтельта. Слѣдователно, специфични закони опрѣдѣлятъ разнитѣ добродѣтели. Тѣзи закони не сѫ механически, но живи закони. Запримѣръ, човѣкъ може да бѫде милосърденъ, само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този законъ, той ще има методъ, какъ да придобие милосърдието; щомъ има методъ, той ще знае елементитѣ, чрѣзъ които ще прояви милосърдието. Когато нѣкой човѣкъ плаче за страданията на другитѣ хора, милосърденъ ли е той? Не, този човѣкъ съ плача си само изказва съжаление къмъ другитѣ. Истински милосърдниятъ човѣкъ не плаче, но влиза въ положението на хората, разбира ги и имъ помага. Той има отзивчиво сърце къмъ нуждитѣ на хората. Дойде ли нѣкой при него, той е готовъ веднага да му помогне. Напримѣръ, дойде при васъ нѣкой ученикъ, който не може да рѣши задачитѣ си. Вие веднага отдѣляте часть отъ врѣмето си за него и му помагате въ рѣшението на задачитѣ. Разположението на сърцето къмъ услуга въ всѣки даденъ случай, говори за милосърдие въ човѣка. Ако, слѣдъ като направите услугата, започвате да разправяте, какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Споредъ този законъ, доброто, което правите, никога не се споменава. Защо? — Защото доброто, което сте направили нѣкому, е написано, както на вашия, така и на неговия гърбъ. Слѣдователно, всѣки, който знае да чете, самъ ще разбере, какво сте направили. Нека другитѣ четатъ доброто, което сте направили. Не е нужно вие сами да го разправяте. Казвамъ: всички нѣща трѣбва дълбоко да се проучаватъ, за да се разбере тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ чете свещеното Писание и казва: когато отида на небето, азъ ще познавамъ ангелитѣ, ще се разговарямъ съ тѣхъ. Това е обикновено разбиране на въпроситѣ. Да познавашъ ангелитѣ, не е достатъчно само да си прочелъ нѣщо за тѣхъ. Да познавашъ човѣка, не е достатъчно само да го срещнешъ. Да познавашъ мечката, не е достатъчно само да я видишъ на картина, или нѣкѫдѣ въ гората. Нѣщата се познаватъ и разбиратъ, когато се знае поне една отъ тѣхнитѣ основни чърти. Тогава, кажете една отъ основнитѣ чърти на ангела, на човѣка и на мечката. Казвате: една отъ основнитѣ чърти на човѣка е разумностьта. Обаче, разумностьта е голѣма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всѣка отъ които има свое специфично качество. Значи, разумностьта е качество. Питамъ: какви сѫ качествата на живота? Да оставимъ този въпросъ неразрѣшенъ, защото често неразрѣшенитѣ задачи сѫ най-приятни за човѣка. Кажешъ ли, обаче, думата човѣкъ, ти разбирашъ положителна, абсолютна разумность, въ която това живо сѫщество, наречено човѣкъ, се движи и живѣе. Когато се говори за разумностьта, трѣбва да се разбира цѣлото, а не частитѣ му. Първо човѣкъ трѣбва да има понятие за цѣлото, а послѣ и за неговитѣ части. За Бога ще знаете, че Той, като цѣло, е недѣлима единица. Той създава свѣта, безъ да зависи отъ него. Богъ е извънъ всички нѣща и отъ нищо не зависи, отъ нищо и съ нищо не може да се опрѣдѣли. Нѣкои философи казватъ, че и Богъ страда, като хората. Не е така. Веднъжъ Богъ е създалъ свѣта, Той знае, че хората трѣбва да работятъ. И когато страдатъ, Той знае, че тѣ работятъ. Въ това отношение, колкото повече човѣкъ страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плодъ е дало неговото дърво. Богъ гледа еднакво и на страданията, и на радоститѣ, които хората прѣживяватъ. Хората, като малки частици отъ цѣлото, не разбиратъ нѣщата, като Бога, и затова тѣ ту се радватъ, ту скърбятъ. Тази, именно, е разликата между Бога и насъ. Ние скърбимъ и се радваме, а Богъ нито скърби, нито се радва. Той само се весели. И тъй, едно отъ качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостьта. И когато Богъ иска да покаже своето доволство отъ хората, Той имъ изпраща повече благость, която се изразява въ повече скърби и радости. Казвате: защо Богъ ни изпраща толкова тежки страдания? Страданията, които вие наричате тежки, сѫ отъ васъ създадени. Тѣзи, които Богъ ви изпраща, сѫ леки. За тѣзи страдания Христосъ е казалъ: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на нѣкое дѣте е измѣнила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви прѣдъ своето дѣте? Дѣтето ще се уплаши отъ тази мечка, но това не е майка му. Тя е метнала отгорѣ си тази кожа, само да го изпита, дали и въ мечата кожа то ще я познае. Истински ли сѫ страданията на това дѣте, което при вида на тази мечка, започва да вика, да плаче? Тази мечка е неговата майка, която нито го е ухапала, нито одраскала. Тогава, защо дѣтето плаче? — Защото не познава майка си. Ако и ние, като това дѣте, не познаваме Божията благость, Божието присѫтствие, даже и подъ мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговитѣ прояви. Какво ще получите, ако съберете числата 1+2? Щомъ казваме, че единицата не се увеличава, а само се дѣли, какъ ще я съберете тогава съ числото двѣ? Възможно ли е да я събирате съ разни числа? Вие измѣрвате единицата съ нѣкаква опрѣдѣлена мѣрка, напримѣръ, съ аршинъ, или съ метъръ. Ако имате единъ топъ платъ отъ хиляда метра и го измѣрвате съ метъра, отъ това измѣрване платътъ измѣня ли се? — Не се измѣня. Метърътъ измѣня ли се? — И той не се измѣня. Ами вие каква работа сте извършили? — Почти никаква. Ако, като търговецъ, вие цѣлъ день размѣрвате този платъ, духовниятъ свѣтъ ще ви пише за тази работа една черна линийка, съ каквато писателитѣ задраскватъ нѣкоя дума, която не сѫ употрѣбили намѣсто. Срѣщу такива дни невидимиятъ свѣтъ поставя черни линийки. Толкова е тѣхниятъ активъ. Хиляди такива дни срѣща човѣкъ въ своя животъ, резултатитѣ на които сѫ черни линийки. Колко дни отъ вашия животъ ще намѣрите незадраскани съ такива линийки? Мнозина се мислятъ за много важни, за учени, за силни хора. Това е тѣхно мнѣние, но не и мнѣние на небето. Невидимиятъ свѣтъ мисли съвсѣмъ другояче за нѣщата. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ духовния свѣтъ и се върне отново на земята, той коренно ще измѣни своитѣ възгледи за живота. Ако вие направите нѣкому добро и получите нѣкакво възнаграждение за това добро, невидимиятъ свѣтъ срѣщу него ще постави една черна линийка, а надъ нея ще пише: платено му е! Ако направите нѣкакво добро, безъ да очаквате нѣщо, срѣщу него пише: смѣтката е отворена, да му се плати! Слѣдователно, ако отъ деня на раждането, до деня на смъртьта си, вие сте прѣкарали само страдания и скърби, безъ да видите нѣкакво добро, срѣщу всѣки изминатъ день ще има написано нѣщо, безъ черни линийки. Като отидете на небето, вие ще се радвате на красивъ животъ. Ако на земята сте живѣли добрѣ, имали сте добра жена, добри дѣца, заемали сте високо обществено положението, като отидете на небето, тамъ ще имате животъ, пъленъ съ черни линийки. Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено. Господъ казва: „Моитѣ мисли, моитѣ разбирания не сѫ като вашитѣ.“ Мнозина считатъ, че и Богъ мисли като тѣхъ. Това е едно отъ голѣмитѣ противорѣчия въ живота. Човѣкъ може да мисли като Бога, само когато живѣе чистъ, духовенъ животъ. Защо само тогава? — Защото тогава Божиятъ Духъ се проявява чрѣзъ него. Човѣкъ може да води духовенъ животъ, когато прилага законитѣ на добродѣтелитѣ. За да дойде до това положение, той трѣбва да изучава тия закони. Знаешъ ли закона на милосърдието, напримѣръ, ти лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Знаешъ ли закона на търпѣнието, пакъ лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Обаче, това не подразбира, че ти ще бѫдешъ свободенъ отъ страдания. Не, при сегашния животъ абсолютно невъзможно е да се избегнатъ страданията. Днесъ тѣ сѫ необходимость за човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ нѣкакво страдание, той трѣбва дълго врѣме да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. Слѣдъ това страданието пакъ ще дойде. Послѣ той повторно ще се моли, да го посѣти Духътъ, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човѣкъ най-послѣ научи урока си. Ето защо молитвата е необходимость за него. И Христосъ, и светиитѣ сѫ се молили. Каква нужда имаше Христосъ да се моли? Каква нужда имаха светиитѣ, пророцитѣ и апостолитѣ да се молятъ? Всѣки човѣкъ, малъкъ и голѣмъ, светия и обикновенъ, трѣбва да се моли. Прѣдставете си, че имате да плащате полица отъ 25,000 лева, а нѣмате петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при единъ свой приятель и ще му кажете: моля ти се, услужи ми, съ каквато сума можешъ, защото утрѣ имамъ полица отъ 25,000 лева. — Нѣмамъ повече, освѣнъ 1000 лв. — Добрѣ, ще благодаря и на тѣхъ. Взимашъ тѣзи 1000 лева, но ти оставатъ още 24,000 лева. Слѣдъ това отивашъ при вторъ приятель. Искашъ и отъ него толкова. Той казва: имамъ само 1000 лева, съ които мога да ти услужа. Взимашъ тѣзи пари и продължавашъ да ходишъ отъ приятель на приятель; всички ти даватъ по 1000 лева. Вечерьта, като се приберешъ дома си, прѣброявашъ паритѣ, въздъхвашъ си облекченъ и казвашъ: утрѣ ще мога да си изплатя полицата, но трѣбваше на 25 мѣста да тичамъ и да се моля, докато изкарамъ тия 25,000 лева. Питамъ: сѫщото не е ли и въ живота? Азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изучавате законитѣ на добродѣтелитѣ. Ако нѣкой мисли, че има лесенъ пѫть за небето, той се самоизлъгва. За дѣцата има лесенъ пѫть, но не и за възрастнитѣ. Слугинитѣ возятъ дѣцата въ колички, но за възрастнитѣ нѣма нито колички, нито слугини. Тѣ сами трѣбва да стѫпватъ на краката си. Дѣцата и ангелитѣ носятъ на рѫцѣ. Обаче, мине ли дѣтинската възрасть за дѣцата, оставатъ ги да ходятъ съ краката си, по тѣхния опрѣдѣленъ пѫть. Стѫпка по стѫпка тѣ вървятъ по своя пѫть. Тази е научната страна на живота. Всѣки човѣкъ най-първо трѣбва да заработи за постигане на сѫщественото въ себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъжъ всичкитѣ добродѣтели. Достатъчно е всѣка година да придобивате по една добродѣтель. Ако работите съзнателно, въ 25 години вие ще придобиете много нѣщо. Запримѣръ, първата година работете за придобиване на търпѣние, втората година — за постоянство, третата година — за смѣлость, четвъртата година — за благоразумие, петата година — за справедливость, шестата година — за кротость и т. н. Ако всѣка година придобивате по една добродѣтель, въ 25 години ще придобиете 25 добродѣтели, а човѣкъ съ 25 добродѣтели е йога вече. Стане ли човѣкъ йога, достатъчно е само да дигне рѫката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава, и затова отговаря на всички негови желания. Питамъ: какво придобихте вие тази година? Почти нищо. Какво искате да придобиете прѣзъ 26-та година? Нѣкои казватъ, че прѣзъ 26-та година свѣтътъ щѣлъ да загине. Не се занимавайте съ такива въпроси. Свѣтътъ нѣма да се свърши нито въ 26-та нито въ 27-ма години; прѣзъ тѣзи години нѣма да има нито землетресения, нито градове ще изчезватъ. Свършването на свѣта се обуславя отъ грѣховетѣ на хората. Когато добритѣ хора въ единъ градъ надделяватъ надъ лошитѣ, тѣхнитѣ молитви могатъ да отмѣнятъ тежката карма на този градъ. Когато нѣкой пророкъ прѣдскаже нѣщо, което впослѣдствие не се сбѫдва, това показва, че тия хора, на които е прѣдсказано това нѣщо, сѫ се молили много и, като отговоръ на тѣхната молитва, Богъ е отмѣнилъ присѫдата. Казвате: ние искаме да знаемъ, какво ще стане прѣзъ 26-та година. Щомъ искате, можете да знаете. Прѣзъ 26-та година ще станатъ много чудеса: много хора ще се родятъ; много хора ще се оженятъ; много хора ще възкръснатъ; много студенти ще свършатъ университетъ; много уволнени чиновници отново ще бѫдатъ назначени на служба; много мѫже ще се примирятъ съ женитѣ си. За да бѫде човѣкъ пророкъ, той трѣбва да знае законитѣ, на които се подчиняватъ всички явления. Единъ день, обаче, ще станатъ землетресения, ще има голѣми бури, градове ще потънатъ и т. н. Кога ще стане всичко това? — Когато градоветѣ умратъ. Тѣ умиратъ така, както и хората. Истинскиятъ пророкъ трѣбва да прѣдсказва бѫдещето, но доброто, което иде. Той трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че се създава новъ континентъ, въ който хората пакъ ще живѣятъ. Значи, тѣ нѣма да умратъ, но ще прѣминатъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Другъ пророкъ трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че нѣкой параходъ ще потъне, ще прѣтърпи катастрофа, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени, другъ параходъ ще имъ дойде на помощь. Такива прѣдсказания иматъ ли смисълъ? — Иматъ смисълъ, разбира се, защото всички хора отъ потѫващия параходъ, които сѫ били спасени, или пъкъ всички хора, които сѫ се прѣселили въ новия континентъ, сѫ живи свидѣтели на пророчествата и ще кажатъ: така прѣдсказаха еди-кои си пророци, и така стана. Иначе, ако пророкътъ прѣдскаже, напримѣръ, че цѣла Европа ще загине, или че еди-кой си параходъ ще потъне, и неговото пророчество се сбѫдне, кой ще остане да свидѣтелствува, че думитѣ на пророка сѫ истински и вѣрни? Споредъ неговитѣ прѣдсказания нѣма да остане живъ човѣкъ на земята. Щомъ е така, и думитѣ му ще останатъ непровѣрени. Когато апостолъ Павелъ пѫтувалъ съ единъ корабъ по Срѣдиземно море, той прѣдсказалъ, че този параходъ ще се разбие и ще потъне, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени. И така излѣзло. Явила се буря, която разбила кораба, но пѫтницитѣ били спасени. Тази случка е писана въ Дѣянията на Апостолитѣ. Ако всички пѫтници въ този корабъ бѣха потънали, кой щѣше да разправя за пророчеството на апостолъ Павла? Сега и вие, като прѣдсказвате, пазете слѣдното правило: гледайте всички пѫтници отъ потѫващия корабъ да стѫпятъ благополучно на острова на спасението, за да разправятъ послѣ за вашето прѣдсказание. Много отъ окултнитѣ ученици сѫ лековѣрни, както и свѣтскитѣ хора. Тѣ четатъ писаното по вѣстницитѣ върху разни въпроси, слушатъ, какво се говори въ школата, и отъ всичко това образуватъ каша. Казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва повече да мисли, по-малко да говори. Щомъ прочетете нѣкой вѣстникъ, задръжте новинитѣ въ себе си. Не бързайте да ги сподѣляте съ другитѣ, защото тѣ още не сѫ провѣрени. Днесъ четете едно, утрѣ го опровергаватъ. Дѣ е истината тогава? Защо, като четете новинитѣ отъ вѣстницитѣ, бързате да ги сподѣлите и съ другитѣ хора, а като прочетете нѣщо отъ Библията, не сподѣляте съ ближнитѣ и съ познатитѣ си? Ако сподѣляте нѣщо отъ Библията, ще ви нарекатъ глупавъ, назадничавъ човѣкъ. Пълните ли умоветѣ си съ разни сензации отъ вѣстницитѣ, вие нѣма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бѫде зацапано отъ безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си отъ ежедневнитѣ новини на вѣстницитѣ. Вѣстникарскитѣ съобщения оставяйте за хора, чийто мозъкъ не е занятъ съ по-високи интереси. Четете ли вѣстници, спирайте се върху хубавитѣ нѣща отъ тѣхъ, както пчелитѣ събиратъ сладкитѣ сокове отъ цвѣтята. Въ вѣстницитѣ има и хубави статии, които заслужаватъ да бѫдатъ четени. Всичко останало, било по вѣстницитѣ; било въ други книги, оставяйте вънъ отъ вашето внимание, защото тѣзи нѣща нарушаватъ мира и равновѣсието на човѣка, развалятъ общото му разположение, а понѣкога даже и отъ Бога го отдалечаватъ. И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трѣбва да придобиете прѣзъ тази година? — Търпѣние. Желая на всинца ви да придобиете търпѣние, защото то прѣдставлява гръбнака въ човѣка. Както знаете, хората спадатъ къмъ гръбначнитѣ животни. Тази година, 26-та, трѣбва да се отбѣлѣжи съ придобиване на търпѣние, което да служи въ вѣчностьта, като стълбъ на живота. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Прѣзъ 27-та година трѣбва да придобиете милосърдие, а прѣзъ 28-та година — любовь къмъ Бога. Значи, днесъ ви давамъ програма за работа за три години. Прѣзъ тѣзи три години трѣбва да развиете търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Влѣзатъ ли тия добродѣтели въ вашия домъ, животътъ ви коренно ще се измѣни. Придобиете ли тѣзи три добродѣтели, отъ 28-та година нататъкъ нѣма да имате голѣми мѫчнотии. Ако не ги придобиете, мѫчнотиитѣ ви ще се увеличатъ 27 пѫти повече, т. е. 33. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мѫчнотии срѣща човѣкъ въ своя пѫть, това показва, че той навлиза въ по-гѫста материя. Щомъ навлѣзе въ по-гѫста материя, и страданията му се увеличаватъ. И тъй, готови ли сте за работа върху търпѣнието? То не може да се постигне изведнъжъ, но постепенно. Да бѫде човѣкъ търпеливъ, това е цѣла наука, цѣла философия. Човѣкъ трѣбва да работи върху търпѣнието съзнателно, безъ да чака хората да му напомнятъ, че трѣбва да бѫде търпеливъ. Който му напомня, той го сѫди. Всѣки трѣбва самъ да съзнава, че работи върху търпѣнието. Ако сѫдимъ нѣкого, че не е милосърденъ, и това не е Божествена постѫпка. Ако нѣкой не може изведнъжъ да бѫде търпеливъ и милосърденъ, това не значи, че той не работи. Напротивъ, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини, какъ да постигне тия добродѣтели. Щомъ е така, бѫдете внимателни къмъ своитѣ братя и сестри, да не накърните съ нѣщо душата имъ. Въ това седи благородството на човѣка. Какво се забѣлѣзва между ученицитѣ? Често нѣкои ученици се оплакватъ, че другитѣ ги нападали и, като не могатъ да понасятъ тѣхнитѣ нападки, тѣ започватъ да се нахвърлятъ върху тѣхъ, да ги наричатъ лицемѣри. Това сѫ празни думи, които не позволяватъ на ученика да употрѣбява. За всѣка празна дума той ще дава отговоръ прѣдъ Бога. Много отъ ученицитѣ си позволяватъ голѣма свобода, която граничи съ понятието „слободия“. Тѣ казватъ: ние сме рицари, доблестни хора, ще говоримъ истината право въ очитѣ. Не, докато си въ кѫщи, говори, каквото искашъ, но щомъ излѣзешъ вънъ, мълчи. Да изобличишъ брата си, това не е казване на истината. Ако искашъ да кажешъ на брата си истината, можешъ да му кажешъ: братко, ти имашъ голѣмъ запасъ отъ енергия, която можешъ да проявишъ и като любовь, и като милосърдие. Ти можешъ да бѫдешъ и търпеливъ — отъ тебе зависи. Ученикътъ трѣбва да има мекъ, сдържанъ, благороденъ езикъ. Той може да прѣвръща всички отрицателни мисли въ положителни. Обиди ли те нѣкой, кажи му: моля ти се, говори и на мене така, както говоришъ и на себе си. Азъ зная, че ти си добъръ човѣкъ и можешъ да говоришъ меко. Ако дойде нѣкой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: азъ ще ти говоря, както искашъ, но и ти ще ми говоришъ, както говоришъ на себе си. Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако азъ ви говоря, както на себе си, между насъ ще има пълна хармония и разбиране. Бѣлото Братство изисква отъ всинца да приложите тази задача въ дѣйствие. Казвамъ: Всемирното Бѣло Братство изисква отъ ученицитѣ на окултната школа въ България, въ продължение на три години да придобиятъ тритѣ велики добродѣтели — търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Ако се заемете съ тази задача, навсѣкѫдѣ ще имате тѣхното съдѣйствие, тѣхната помощь. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдѣйствието и на вашия Учитель. Подъ думата „Учитель“ ние разбираме великата Божия Мѫдрость, която внася нови форми, нови идеи и чувстьа въ живота. Слѣдователно, три основни нѣща ще трѣбва да придобиете за три години. Едноврѣменно съ тѣхъ ще се научите, какъ да говорите. Ако говорите на другитѣ, както говорите на себе си, по сѫщия начинъ и на васъ ще отговарятъ. Това значи да говорите и да ви се отговаря съ езика на Мѫдростьта. Тогава всѣки отъ васъ ще прѣдставлява разумна душа, изпратена на земята да се учи. Щомъ сте разумни души, ще ви се проповѣдватъ Божествени идеи, ще ви се говори на Божественъ езикъ. Говори ли ви се на Божественъ езикъ, и вие ще говорите по сѫщия начинъ. Да бѫдешъ разумна душа, това подразбира да водишъ съзнателенъ, разуменъ животъ. На земята най-гениалниятъ изразъ на разумностьта е музиката. Разумностьта се обуславя отъ музиката. Когато човѣкъ стане разуменъ, въ пълния смисълъ на думата, всички негови прояви сѫ музикални. Музиката внася радость и веселие въ човѣшката душа. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 10 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИРОДНИ ИЗРАЗИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте упражнението „Махаръ-Бену“ и втората часть отъ него, която прѣдставлява прѣводъ на първата. Прѣводътъ е слѣдниятъ: „Въ мракъ, тъмнота е билъ животътъ нашъ, но слънцето на живота просия у насъ. И ний тръгнахме въ пѫтя чистъ и святъ за насъ, святъ за насъ.“ Прочете се резюме отъ темата: „Качества на най-голѣмото и на най-малкото число.“ Чете се темата: „Най-силната дума въ български езикъ.“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-старото дърво въ свѣта.“ Сега ще ви задамъ слѣднитѣ нѣколко въпроса: видимо и осезаемо нѣщо ли е гладътъ? — Гладътъ се чувствува. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на глада? По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е гладувалъ? — Очитѣ му сѫ хлътнали, лицето — посърнало, тѣлото — малко сгърбено, гласътъ — тихъ, мекъ, а общиятъ видъ — като на смиренъ човѣкъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на сития, на изхранения човѣкъ? — Лицето му е пълно, месесто, очитѣ — потънали въ месо, ходътъ — сигуренъ, смѣлъ, гласътъ — високъ, силенъ. Коремътъ на гладния човѣкъ е вдлѫбнатъ, като вдлѫбнатината на нѣкои шишета. Коремътъ на изхранения човѣкъ е малко изпѫкналъ навънъ, като издутата часть на нѣкои шишета. Като съберете единъ пъленъ и единъ слабъ човѣкъ, двамата заедно ще образуватъ едно шише. Значи, двама души сѫ необходими, за да се образува едно шише. Освѣнъ външна страна, гладътъ има и своя вѫтрѣшна, психическа страна. Задъ глада се крие нѣщо важно и интересно. Въ физическия свѣтъ гладътъ е изразъ на особена вѫтрѣшна духовна сила, отъ която човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа се нуждаятъ. Значи, облѣче ли се духътъ въ материя, въ форма на човѣкъ, той винаги изпитва гладъ. Въ това отношение интересно е човѣкъ да наблюдава промѣнитѣ, които ставатъ въ врѣме на гладъ и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху цѣлия си организъмъ. Лицето на човѣка е огледало на всички вѫтрѣшни промѣни, които ставатъ съ него. То е огледало, въ което се отразява вѫтрѣшния човѣкъ. Ето защо той трѣбва да слѣди всички промѣни, които ставатъ съ него. Наблюдавайте, какви промѣни ставатъ въ чъртитѣ на лицето, когато човѣкъ изживява нѣкакви благородни чувства. Наблюдавайте, какъвъ е погледътъ му тогава, какви сѫ по голѣмина очитѣ, каква е формата на устата му и т. н. Казвате: еди-кой си човѣкъ е милостивъ, еди-кой си е разуменъ. По какво познавате милостивия, и по какво — разумния човѣкъ? Казвате: разумниятъ човѣкъ се познава по своитѣ мисли, чувства и дѣла. Прѣдставете си, че нѣкой разуменъ човѣкъ чете една хубава книга и си извади нѣколко цѣнни мисли отъ нея. Какъ ще познаете, че той е разуменъ човѣкъ? Ако той е извадилъ една мисъль, тя ще има свой опрѣдѣленъ изразъ. Разумниятъ човѣкъ всѣкога си служи съ криви линии; той винаги върви по спиралъ. По счупени линии той не върви. Движи ли се по криви линии, животътъ му ще се изправи. Разумниятъ човѣкъ всѣкога избира най-дългия пѫть, а глупавиятъ избира най-кѫсия пѫть. На пръвъ погледъ тѣзи мисли изглеждатъ противорѣчиви, но азъ ще ви обясня идеята, която се крие въ тѣхъ. Ние наричаме глупавия човѣкъ боленъ, а разумниятъ — здравъ. Въ такъвъ случай, кой може да издържа на по-дълъгъ пѫть: болниятъ, или здравиятъ? — Здравиятъ, разбира се. Слѣдователно, здравиятъ и разумниятъ човѣкъ вървятъ по една и сѫща линия, а глупавиятъ и болниятъ и да искатъ, не могатъ да вървятъ по тѣхния пѫть. Тѣ всѣкога ще гледатъ да съкратятъ малко пѫтя си, все ще търсятъ кѫсия пѫть. Значи, въ живота важни сѫ резултатитѣ. Дългото врѣме съ добри резултати е кѫсо врѣме, а кѫсото врѣме съ лоши резултати е дълго врѣме. Защо? — Понеже човѣкъ дълго врѣме ще изпитва радости, вслѣдствие на което ще забрави тази продължителность, прѣзъ която е траяла изкупването. Въ това отношение резултатътъ е важенъ, че сте изкупили грѣховетѣ си. Щомъ имате добри резултати, никой отъ васъ нѣма да щади врѣмето си. И тъй, когато казваме, че най-кѫсиятъ пѫть е правиятъ, въ сѫщность ние разбираме разумния пѫть, съ добритѣ резултати, а не буквата на нѣщата. Много отъ съврѣменнитѣ хора, както и много отъ васъ, искатъ въ скоро врѣме да станатъ учени. Въ една година човѣкъ може ли да стане ученъ? Въ петь или въ десеть години може ли да стане ученъ? Да бѫде човѣкъ горѣ-долу ученъ, да свърши четири отдѣления, затова се изискватъ 120 години. Казвате: тъй ли? Ами какво трѣбва да се каже тогава за хората, които сѫ свършили университетъ и притежаватъ дипломъ? Тази ученость е споредъ разбиранията и изискванията на хората, които живѣятъ на земята. Тѣ иматъ особена мѣрка за ученитѣ хора. Щомъ е така, ние питаме: защо, като има толкова много учени хора на земята, тѣ не оправиха досега свѣта? Не могатъ ли да оправятъ свѣта, тѣ не сѫ истински учени. Днесъ има толкова много учени медици, лѣкари, а при това болеститѣ се увеличаватъ. Много учени философи има, а при това мисъльта на хората се все повече и повече забърква. Много учени богослови има, а при това въ умоветѣ на религиознитѣ хора сѫществува голѣма каша. Навсѣкѫдѣ ще срещнете учени хора, а при това работитѣ се повече оплитатъ, а не се разплитатъ. Значи, днесъ хората се нуждаятъ отъ истинско, положително, реално знание, което да изправи забърканитѣ работи въ свѣта. Ако срещнете въ природата нѣкакъвъ символъ, като този въ фиг. 1, какъ ще го изтълкувате? Подобни прѣчупвания и размѣствания ставатъ и съ земнитѣ пластове. Какво заключение ще извадите, ако срещнете нѣкѫдѣ такова прѣчупване на земнитѣ пластове? Мнозина ще кажатъ, че това е нѣкакво съвпадение. Питамъ : когато хората острятъ ножоветѣ си, това съвпадение ли е ? Защо тѣ правятъ ножоветѣ си остри? Ако въ тия съвпадения, както вие ги наричате, има нѣкаква цѣль, тѣ сѫ разумни прояви, или на вашъ езикъ наречени, разумни съвпадения. Кривитѣ и правитѣ линии сѫ проекции на извѣстни сили въ природата. Коя линия отъ прѣдставенитѣ на фигурата е най-силна? Най-силна е най-дългата линия (а). Счупенитѣ линии (в) показватъ, че процесътъ, който е ставалъ между силитѣ, е билъ бързъ, имало е голѣмо стълкновение между тѣхъ. Затова, именно, е станало прѣчупване на линиитѣ. При (а) процесътъ е ставалъ по-бавно, по-мудно, и затова е по-разуменъ, отколкото при линиитѣ в. Забѣлѣзано е сѫщо така, че хора, които пишатъ нервно, съ остри букви, не сѫ много здравомислещи. Тѣ нѣматъ търпѣние. За да мисли човѣкъ право, той трѣбва да бѫде много спокоенъ. Щомъ се безпокои за нѣщо, въ мозъка му ставатъ особени физиологически промѣни, вслѣдствие на което и идеитѣ му сѫ объркани. Често това се случва съ хора, у които се заражда нѣкаква велика идея за услуга на човѣчеството, а въ сѫщото врѣме въ тѣхъ се явява и желание да блеснатъ, да се прославятъ прѣдъ хората. При тѣзи двѣ различни идеи, въ мозъка имъ става извѣстно стълкновение, което прѣдизвиква забъркване, прѣплитане на тѣхнитѣ мисли. Такива хора мязатъ на дѣца, които взиматъ една клечка кибритъ, запалватъ я, но тя изгасва; взиматъ втора, трета, четвърта, запалватъ ги, но всички изгасватъ. Въ края на краищата прѣдъ тѣхъ лежатъ купъ изгаснали клечки, но нито огъньтъ имъ гори, нито свѣщьта имъ свѣти. Разумниятъ човѣкъ, обаче, не постѫпва така. Запали ли една клечка кибритъ, той запалва свѣщьта си, и започва да чете на нейната свѣтлина. Запали ли втора клечка кибритъ, той запалва огъня си, и започва да се грѣе на него. Разумниятъ човѣкъ не хаби думитѣ си. Той никога не говори напразно. Всѣка негова дума е на мѣстото си, и тя има точно опрѣдѣленъ смисълъ. Той никога не се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Високо уважаеми, почитаеми господине! Имамъ великата честь да се разговарямъ съ Васъ“... Това сѫ думи отъ езика на висшата дипломация, дѣто се спазватъ извѣстни етикеции. Тѣзи думи сѫ наредени, като тоноветѣ на нѣкоя звучна симфония, която въздѣйствува външно на човѣка, но не и върху неговата душа. Ако човѣкъ е щестлавенъ и чуе тѣзи думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина, прѣдставлява нѣщо особено. Разумниятъ човѣкъ си служи съ прости думи. Когато иска да напише, или да каже нѣщо на човѣкъ, когото обича и уважава, той ще каже: добри, или уважаеми господине! Думитѣ, съ които разумниятъ човѣкъ си служи, сѫ съдържателни. Значи, има думи съдържателни, има и думи безсъдържателни. Съдържателни думи сѫ тѣзи, които иматъ смисълъ. Смислени думи пъкъ сѫ тѣзи, които излизатъ отъ сърцето на човѣка. Ако глупавиятъ човѣкъ си служи съ думитѣ на философа, тѣзи думи иматъ ли смисълъ за него? Ако нѣкой човѣкъ напише едно любовно писмо, което заимствува отъ нѣкоя книга, това писмо има ли смисълъ за него? Ако нѣкой свири едно музикално парче, безъ да го разбира, това свирене има ли смисълъ за него? Нѣщата сѫ цѣнни, когато иматъ форма, съдържание и смисълъ. Ето защо, стремете се и вие да си изработите съдържателенъ езикъ. Всичко, каквото човѣкъ мисли, чувствува и върши, трѣбва да бѫде съдържателно, смислено. Важни и сериозни работи се случватъ въ живота на човѣка, разрѣшението на които често зависи и отъ езика, съ който той ще си послужи. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е важна птица. Какво означаватъ тѣзи думи? Да кажешъ за човѣка, че е важна птица, това подразбира, че той заема високо положение, високъ и отговоренъ постъ. Питамъ: кои птици сѫ важни? Орелътъ важна птица ли е? Ако сравните орела и славея, коя отъ двѣтѣ птици седи на първо мѣсто? — Орелътъ е царь на птицитѣ, а славеятъ е извѣстенъ като добъръ пѣвецъ. Споредъ васъ, чия служба е по-висока: тази на славея — да пѣе, или на орела — да владѣе? Ако разглеждате лъвъ и овца, на кого ще дадете първото мѣсто: на лъва, или на овцата? Нѣкои ще кажатъ, че овцата трѣбва да заеме първо мѣсто. Ако е така, защо лъвътъ наричатъ царь на животнитѣ? Казвамъ: всички животни, растения и минерали не сѫ нищо друго, освѣнъ символи, съ които невидимиятъ свѣтъ говори на разумнитѣ хора. Въ всѣки символъ се крие велика идея. Щомъ е така, може ли да се опрѣдѣли, коя птица, кое животно, кое растение или кой камъкъ е най-важенъ въ своето царство? Всѣко сѫщество има своя важность и прѣдназначение. Орелътъ, запримѣръ, казва: „Както азъ хващамъ съ клюна си всичко, каквото срещна на пѫтя си, така и вие отъ високо разглеждайте своитѣ мисли, откѫсвайте нечиститѣ, които срѣщате на пѫтя си и ги захвърляйте настрана!“ Лъвътъ казва: „Всичко непотрѣбно въ пѫтя си разкѫсвай и прѣмахвай! Овцата казва: „Когато трѣвата израсне високо и съ това заглушава другитѣ растения, ти я окоси, както азъ я опасвамъ, за да могатъ всички растения около нея свободно да се развиватъ.“ Славеятъ пъкъ казва: „При всѣка радость или скръбь, при всѣка мѫчнотия пѣйте, славете Бога, както и азъ правя.“ Казвате: какъ можемъ да вземемъ лъва за образецъ въ живота си, когато е толкова свирепъ? Не, лъвътъ не е нито свирепъ, нито жестокъ, но той е силенъ, и вслѣдствие на това си служи съ съкратения процесъ; той съкращава врѣмето. Лъвътъ казва на всички млѣкопитаещи: азъ съмъ царь, имамъ право да разполагамъ съ васъ, затова всички вие трѣбва да работите заради мене. Месояднитѣ животни иматъ високо мнѣние за себе си; тѣ считатъ, че въ умствено отношение стоятъ по-високо отъ трѣвопаснитѣ. Трѣвопаснитѣ пъкъ въ сърдечно отношение сѫ по-културни отъ месояднитѣ. Слѣдователно, ние имаме двѣ култури: култура на ума и култура на сърцето. Трѣвопаснитѣ сѫ прѣдставители на културата на сърцето, затова тѣ сѫ по-добри, иматъ чисто, благородно сърце. Месояднитѣ сѫ прѣдставители на културата на ума. Тѣ сѫ по-умни отъ трѣвопаснитѣ, но по сърце не сѫ добри. И сега, вие, като разумни хора, ще съедините двата принципа, на лъва и на овцата, и ще кажете: ние ще бѫдемъ умни, като лъва, и добри, като овцата. Ще разкѫсваме злото, като лъва; ще окосяваме, ще опасваме трѣвата, като овцата и ще даваме мѣсто на доброто въ насъ да расте. Когато се коси трѣвата, и за нея е добро, защото съ това се засилва нейната жизненость. Не се ли коси трѣвата, горната ѝ часть и безъ това изсъхва. Тъй щото косенето на трѣвата е благо за нея. И тъй, като прѣнесете всички тия психологически прояви на животнитѣ въ вашия животъ, вие ще си служите съ тѣхъ, като съ специални методи за работа. Колкото и да е грубъ единъ методъ, въ даденъ случай той има своето приложение. Значи, вие можете да си служите при специални случаи или съ метода на лъва, или съ метода на овцата, или съ метода на орела, или съ метода на славея. Сѫщо така вие можете да си служите и съ метода на растенията, на минералитѣ — изобщо съ всичко, каквото сѫществува въ живата природа. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко. Въ това отношение отъ всички се изисква не само наблюдателность, но и вѫтрѣшно разбиране, вѫтрѣшно съпоставяне на явленията и прѣдметитѣ единъ съ другъ. Придобиете ли тѣзи способности, като виждате орелъ и славей, вие нѣма да отричате значението на единия за смѣтка на другия, но ще ги съпоставите разумно, ще търсите връзката, отношението, което сѫществува между тѣхъ. Като виждате гълѫбъ и славей, пакъ нѣма да отричате или да подцѣнявате качествата на единия прѣдъ другия, но ще ги сравните и ще изтъкнете прѣдимствата и на единия, и на другия. И гълѫбътъ, и славеятъ пѣятъ, но славеятъ е отличенъ пѣвецъ, когато гълѫбътъ е посрѣдственъ. И гълѫбътъ, и славеятъ се хранятъ съ зърнени храни, но гълѫбътъ никога не измѣня на своята храна. Той винаги остава вегетарианецъ. Славеятъ, обаче, има огненъ характеръ. Него ще видите и тукъ, и тамъ. Той се храни и съ мушици, и съ зрънца. Въ това отношение гълѫбътъ има устойчивъ характеръ. Той е трезвъ и високо надминава славея. Като се изучава живота отъ окултно гледище, интересно е да се знае, при какви природни условия, именно, сѫ създадени тѣзи два характера — на славея и на гълѫба. Прѣзъ разнитѣ периоди на развитие, природата е създавала различни форми. Запримѣръ, когато се е създавалъ гълѫбътъ и когато сѫ се създавали млѣкопитаещитѣ, условията въ природата, както и идеитѣ, които сѫ циркулирали изъ пространството, сѫ били съвсѣмъ различни. Слѣдователно, отъ различнитѣ типове и форми, които природата е създала, можемъ да сѫдимъ за миналото; отъ сегашнитѣ форми и типове можемъ да сѫдимъ за бѫдещитѣ, които природата приготовлява. Щомъ можемъ да опрѣдѣлимъ това нѣщо за животнитѣ, на сѫщото основание ние можемъ да опрѣдѣлимъ, какъвъ ще бѫде човѣкътъ, когото природата приготовлява. Природата е приготвила вече модела за бѫдещия човѣкъ. Тя чака само неговото врѣме, за да го изяви и тури на работа въ свѣта. Това сѫ далечни перспективи, наистина, но и тѣ ще се реализиратъ нѣкога. Една отъ близкитѣ идеи е човѣкъ да се самоизучава: да изучава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Да се изучава човѣкъ, това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрѣшкитѣ си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-ученитѣ, на най-благороднитѣ, на най-възвишенитѣ хора. Обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да се занимава съ самокритика. Тя прѣдставлява остъръ ножъ, съ който той може да се нарани. Внушите ли на нѣкой слабъ човѣкъ мисъльта, че той е лошъ, нѣма да мине много врѣме и, по силата на самовнушението, той дѣйствително ще стане лошъ човѣкъ. По-добрѣ е на слабия човѣкъ да кажете, че е добъръ, за да стане такъвъ, отколкото да му кажете, че е лошъ и да стане лошъ. Всички сте опитали силата на внушението, и затова, стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ започва да кашля. Какво трѣбва да прави? Трѣбва ли да се страхува, да търси лѣкарь, да му даде нѣкакви лѣкарства? Приложете за лѣкуване на кашлицата слѣдния методъ: прѣбройте, колко пѫти ще кашляте днесъ. Напримѣръ, днесъ сте кашляли 40 пѫти. Тогава, вечерьта, като си лѣгате, кажете си: утрѣ азъ ще кашлямъ 30 пѫти. Бройте и този день, да видите, колко пѫти ще кашляте. Ако сте успѣли въ лѣкуването си, вие ще кашляте 30 пѫти само. Вечерьта, прѣди лѣгане, пакъ си кажете: утрѣ ще кашлямъ само 20 пѫти. Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само единъ пѫть прѣзъ деня. Упражнявайте волята си по този начинъ, и ще видите, какви резултати ще придобиете. Днесъ мнозина вѣрватъ въ медикаментитѣ, но нѣматъ добри резултати отъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора носятъ бастони, но съ това тѣ ставатъ инвалиди. Вземете, напримѣръ, нѣкой старъ човѣкъ, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започналъ да носи тояга, все още уповава на краката си, на силитѣ си. Въ който день той вземе тояга въ рѫка, силитѣ му го напущатъ. И ще видите, че този човѣкъ отъ день на день отпада, защото вече нѣма вѣра въ себе си. Той си самовнушава, че старостьта го е налегнала, вслѣдствие на което губи и послѣднитѣ си сили. Споредъ модата и младитѣ носятъ бастони. Нека носятъ, но да не се подпиратъ, да не уповаватъ на тѣхъ. Щомъ искате, носете бастони, но ги махайте изъ въздуха, пазете се отъ кучетата, но не се крѣпете съ тѣхъ, не се подпирайте. Уповавайте на рѫцѣтѣ, на краката си, а бастонитѣ носете само като забавления, като мода. Казвамъ: прѣди всичко човѣкъ трѣбва да уповава на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Той трѣбва да се съвѣтва съ душата си, а да се учи отъ духа си. Постѫпва ли по този начинъ, той ще стане ученъ човѣкъ; не постѫпва ли така, голѣми нещастия и страдания ще го сполетятъ. Ако не искате да станете прѣждеврѣменно инвалиди, работете съ тѣзи четири величини, които Богъ ви е далъ: съ своя умъ и съ своето сърце, съ своята душа и съ своя духъ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 3 мартъ, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБМѢНA. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-силната дума въ български езикъ“. Споредъ васъ, въ какво се заключава знанието? Едно отъ главнитѣ правила въ граматиката е слѣдното: когато се пише едно изречение, на първо мѣсто турятъ подлога, т. е. прѣдметътъ, за който се говори; послѣ се поставя глагола, т. е. сказуемото. Това правило може ли да се измѣни? — Може. Питамъ: защо обикновено на първо мѣсто поставятъ подлога, а послѣ сказуемото? — Защото сѫществителното име, което обикновено бива подлогъ въ изречението, е образувано по-рано отъ глагола. Сѫществителното име е най-ранното, най-първото образувание въ рѣчьта. Въ това отношение, когато човѣкъ има извѣстни прѣживявания, той всѣкога ги свързва съ външния свѣтъ. И наистина, донѣкѫдѣ тѣ съотвѣтствуватъ на прѣдметитѣ и явленията отъ външния свѣтъ. Когато видите, че лицето на нѣкой човѣкъ се изкривява, гърчи се, отъ това вие вадите заключение, че той има нѣкакво страдание, или нѣкаква мѫчнотия. На друго нѣкое лице виждате нѣколко реда сълзи, и веднага вие се произнасяте въ себе си, че това лице прѣживява нѣщо. Отдѣ знаете, че то прѣживява нѣщо? Възможно е тѣзи нѣколко реда сълзи да прѣдставляватъ капки вода върху това лице. Обаче, вие не се съмнѣвате, че тѣзи капки вода сѫ сълзи, резултатъ на нѣкакво душевно терзание или страдание въ този човѣкъ. Питамъ: отъ ваше гледище, може ли свѣтътъ да сѫществува безъ страдания и безъ радости? — Не може. Щомъ е така, какъ могатъ жителитѣ на ада да живѣятъ безъ радости? Или, какъ могатъ жителитѣ на рая да живѣятъ безъ страдания? Казватъ, че идеалътъ, обектътъ, къмъ който се стремятъ сѫществата на ада е радостьта. Вслѣдствие на това, тамъ страданието е отвѫтрѣ, а радостьта отвънъ. Въ рая пъкъ е точно обратно: радостьта е отвѫтрѣ, а страданието отвънъ. Жителитѣ на рая знаятъ, че има сѫщества, които живѣятъ въ ада, т. е. повече въ страдания, отколкото въ радости. Може ли нѣкое сѫщество отъ рая да скърби за друго отъ ада? Правило е: когато нѣкой отъ рая скърби за нѣщо, той веднага ще се намѣри вънъ отъ рая. И когато нѣкой отъ ада се зарадва за нѣщо, той веднага ще се намѣри вънъ отъ ада. И двата закона сѫ вѣрни. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е създаденъ отъ два вида хора: еднитѣ излизатъ отъ рая, а другитѣ — отъ ада. Като излѣзатъ отъ мѣстата си, и двамата разправятъ своитѣ опитности. Този, който е излѣзълъ отъ рая, казва: като бѣхъ въ рая, стана ми скръбно за онѣзи, които сѫ въ ада, и затова излѣзохъ отъ рая. Вториятъ казва: като бѣхъ въ ада, зарадвахъ се за онѣзи, които сѫ въ рая, и излѣзохъ отъ ада. Този законъ има приложение и въ живота. Радвашъ ли се, когато и другитѣ се радватъ, ти си въ рая; страдашъ ли заедно съ другитѣ хора, ти си въ ада. Въ живота на човѣка се срѣщатъ редъ състояния, които ние наричаме състояния на душата и състояния на материята, отъ която човѣкъ е направенъ. Когато човѣкъ мисли, или когато чувствува, той дохожда въ съприкосновение съ материята, и споредъ нейнитѣ свойства се намира или въ възходещо, или въ низходещо състояние. Дойде ли човѣкъ въ съприкосновение съ полуорганизираната материя, тя ще отнеме половината отъ неговото вдъхновение. Забѣлѣзано е: когато човѣкъ попадне между хора, които не сѫ духовни и се занимаватъ изключително съ материални работи, щомъ излѣзе отъ тѣхната срѣда, той усѣща, че е изгубилъ много нѣщо отъ себе си. Ако имаме точенъ инструментъ за измѣрване на състоянията и енергиитѣ въ човѣка, ще забѣлѣжимъ, че въ идеитѣ на тѣзи хора има едно повдигане. И обратното е забѣлѣзано: ако нѣкой материалистъ попадне между духовни хора, неговото състояние се повдига. Значи, между хората постоянно става обмѣна, безъ тѣ да забѣлѣзватъ това нѣщо. Затуй, именно, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота, да се пази. Ако има изобилно топлина въ себе си, нека дава; ако топлината му е малко, да се пази. Изобщо, обмѣната между хората трѣбва да става правилно. Казвате: нали човѣкъ трѣбва да прави добро? Той трѣбва да прави добро, но кога? Ако нѣкой човѣкъ, по нѣмане на топлина въ себе си, е осѫденъ да умре, и дойде при него другъ нѣкой да му помогне, но и той самъ нѣма запасъ отъ енергия въ себе си, какво ще стане? И двамата ще умратъ. Това добро има ли смисълъ? Въ такъвъ случай, по-добрѣ е само единиятъ да умре, отколкото и двамата. Можете ли да повдигнете енергиитѣ на човѣка къмъ животъ, помагайте; не можете ли, стойте настрана. Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да се подчинява на Божия законъ. Изобщо, може да се помага на човѣкъ, който има любовь, стремежъ къмъ Бога, билъ той съзнателенъ, или несъзнателенъ. Има ли човѣкъ този стремежъ, може да му се помага, може и да се учи; нѣма ли този стремежъ, нито може да му се помага, нито може да се учи. Съврѣменнитѣ хора изъ цѣлия свѣтъ иматъ разни възгледи за живота, вслѣдствие на което се осмѣляватъ да критикуватъ и да съвѣтватъ невидимия свѣтъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не по другъ начинъ? Или, защо Господъ е създалъ свѣта съ толкова много страдания? Сега, за разяснение на тѣзи въпроси, ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте въ нѣкоя пустиня, дѣто прѣкарвате 40-дневенъ постъ, като Христа. Въ това врѣме идватъ при васъ двама души, които ви носятъ по единъ подаръкъ. Първиятъ отъ тѣхъ ви носи единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, голѣмъ, като камилско яйце, а вториятъ носи половинъ кило картофи. Въ дадения случай, кой отъ двата подаръка ще прѣдпочетете? Ако сте въ града, скѫпоцѣнниятъ камъкъ е за прѣдпочитане прѣдъ картофитѣ. Щомъ сте въ пустинята, дѣто прѣкарвате такъвъ дълъгъ постъ, картофитѣ сѫ за прѣдпочитане. Отъ васъ зависи сега, кой отъ двата подаръка ще прѣдпочетете. Ако прѣдпочитате скѫпоцѣнния камъкъ, вие сами се излагате на страдания. Този скѫпоцѣненъ камъкъ не може да се продаде въ пустинята на никого. Ако прѣдпочитате картофитѣ, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате, защо Богъ е допусналъ страданията, защо е наредилъ свѣта така, казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ скѫпоцѣнния камъкъ въ пустинята, който вие прѣдпочетохте прѣдъ картофитѣ. Ако бѣхте прѣдпочели картофитѣ, вие щѣхте да имате радости. Значи, радоститѣ сѫ живитѣ картофи, които вие получавате подаръкъ въ пустинята. Въ разсѫжденията на хората за живота има двѣ опасности, отъ които трѣбва да се пазятъ. Тѣ сѫ слѣднитѣ. Запримѣръ, нѣкои хора, главно религиознитѣ, духовнитѣ често говорятъ за Божи Промисълъ и казватъ: нѣма защо да се грижимъ, да се безпокоимъ, Богъ ще промисли за всичко. Вѣрно е това твърдение, но опасностьта седи въ туй, да не изпада човѣкъ въ бездѣйствие и да очаква всичко наготово. Свѣтскитѣ хора пъкъ изобщо не признаватъ Божи Промисълъ и казватъ: ако човѣкъ самъ не се стегне да работи, Господъ никога нѣма да му спусне нѣщо наготово отъ небето. Нѣкой отъ религиознитѣ казва: ето, нали Господъ ни дава наготово плодоветѣ? Да, но растенията изработиха тия плодове. Тѣ работятъ, а ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ плодове, отъ тѣхния трудъ. Мнозина казватъ, че плодоветѣ сѫ създадени заради насъ. Може да е така, но може и да не е така. Запитайте картофа, за кого е създаденъ: за хората, или за себе си? Добрѣ е човѣкъ да вѣрва, че Господъ промисля за всичко. Животътъ ще го научи да разбира тази мисъль добрѣ. Подъ думата „промисълъ“ ние разбираме сѫщества отъ абсолютенъ, разуменъ свѣтъ. Често вие искате да имате дарби, таланти и казвате: азъ искамъ да пѣя, да свиря хубаво, да говоря краснорѣчиво. Какво е нужно за придобиване на таланти? — Условия, въ които да се развиватъ, и срѣда, въ която да се проявяватъ. Да допуснемъ, че вие сте отличенъ пѣвецъ, но сте говедарь. Кому ще пѣете? Ще пѣете за себе си. Най-добъръ пѣвецъ е този, който пѣе за себе си. Търсите ли публика, прѣдъ която да пѣете, можете да намѣрите такава, а можете и да не намѣрите. Най-добра публика си ти самъ за себе си. Ти самъ ще се оцѣнявашъ. Яви ли се множество да те слуша и да те оцѣнява, то е другъ въпросъ вече. Сѫщото се отнася и до мисъльта. Щомъ мислишъ, ще се радвашъ самъ на себе си. Радвашъ ли се на мисъльта си, ти внасяшъ въ нея нѣщо хубаво, което принася извѣстна полза, както за тебъ, така и за околнитѣ. Мисъль, на която ти самъ не можешъ да се радвашъ, и отъ която самъ не можешъ да се ползувашъ, тя не може да радва и да ползува и другитѣ хора. Тя ще принесе колкото на тебе, толкова и на тѣхъ. Друго положение, което спъва хората е слѣдното. Нѣкой казва: никой не ме обича. Питамъ: какъ познавате, че хората не ви обичатъ, или че ви обичатъ? Азъ бихъ желалъ да зная, каква е вашата опитность по този въпросъ. Когато нѣкой човѣкъ ви дава хлѣбъ, пари, той обича ли ви? Или, когато нѣкой човѣкъ ви съгради кѫща и ви даде дрехи да се облѣчете, това обичь ли е? Разбира се, това сѫ изрази на обичь. Питамъ: защо дъщерята, която има всичко това отъ своитѣ родители — и хлѣбъ, и дрехи, и пари, и кѫща, и учение, е недоволна отъ любовьта на родителитѣ си? Освѣнъ това, дъщерята е приела много отъ качествата и способноститѣ на своитѣ родители, но въпрѣки туй тя казва: дотегна ми любовьта на моитѣ родители; не искамъ повече да живѣя при тѣхъ. Сѫщата реакция става и въ ученика, и въ религиозния човѣкъ, а често и между двама приятели. Ученикътъ, който е прѣкаралъ дълго врѣме въ училището, казва: не искамъ повече да ходя на училище! Религиозниятъ, който дълго врѣме се е молилъ на Бога, казва: дотегна ми вече да се моля на Бога! Отъ двама приятели, които сѫ дружили дълго врѣме, единиятъ казва на другия: дотегна ми вече твоето приятелство, търси си другъ приятель! Питамъ: на какво се дължи това противорѣчие въ живота? То е лесно обяснимо. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви нарани рѫката, а слѣдъ това ви донесе хлѣбъ, да ядете. Като ви носи хлѣбъ, това показва ли, че той ви обича? Вие какво ще му кажете? Казвате: не искамъ хлѣба ти, не искамъ нищо отъ тебе, остави ме спокоенъ, азъ ще отида да лѣкувамъ рѫката си. Слѣдователно, обичашъ ли нѣкого, не наранявай рѫката му. Любовь, която наранява, се отстранява. Тази любовь сѫществува и между свѣтскитѣ, и между религиознитѣ хора. Тѣ постоянно се критикуватъ. Да обичашъ единъ човѣкъ, а при това да одерешъ кожата му, въ това нѣма никаква философия. Споредъ новото учение, да обичашъ нѣкого, значи да намѣришъ въ него онова добро, което е скрито отъ очитѣ на всички околни. Намѣришъ ли това сѫществено добро въ него, да се зарадвашъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ възможность чрѣзъ Любовьта да го намѣришъ. Вие търсите доброто отвънъ. Не, тъй както днесъ човѣкъ се проявява, доброто му не може да се види отвънъ. То е дълбоко затрупано въ материалния свѣтъ. Дълбоко трѣбва да се засегне човѣкъ, за да видите, че въ неговата душа се криятъ хубави, красиви зародиши. Тѣ чакатъ само благоприятни моменти за своето развитие и проявление. И тогава азъ казвамъ: да проявишъ обичьта си къмъ нѣкого, това значи да направишъ такова нѣщо за него, което дълбоко да засегне душата му. Само тази обичь е въ състояние да повдигне човѣка. Да намѣришъ въ човѣка една добродѣтель, дълбоко скрита въ неговата душа, и да съдѣйствувашъ за нейното развитие, това значи обичь, любовь къмъ този човѣкъ. Да обичашъ човѣка, значи да разбирашъ неговитѣ мѫчнотии и да му помагашъ при разрѣшението имъ. Казвате: какво нѣщо е мѫчнотия? Питамъ: можете ли да се качите зимно врѣме на Мусала? Вие нѣмате прѣдстава, какво значи качването на Мусала зимно врѣме, когато всичко наоколо е покрито съ ровъкъ снѣгъ, дълбокъ отъ 1 — 2 м., че като вървите, да потъвате до поясъ. Когато човѣкъ се натъкне на подобна мѫчнотия въ ума си, тогава той разбира, какво нѣщо сѫ мѫчнотиитѣ въ живота. И въ живота има подобни положения, подобни мѫчнотии, които разбираме само слѣдъ като се натъкнемъ на тѣхъ. Това не показва, че снѣгътъ е нѣщо лошо. Не, самъ за себе си този дълбокъ, мекъ снѣгъ около васъ прѣдставлява отлична картина, но речете ли да вървите по него, вие потъвате до поясъ и не можете да напрѣдвате. Допуснете, че вие непрѣменно трѣбва да се качите на Мусала, и отъ това качване зависи живота ви. Какво ще направите? Ще кажете: да ме пази Господъ отъ подобно изпитание! Често хората си служатъ съ междуметията: „ахъ, ехъ, ихъ, охъ, ухъ.“ При какви случаи се употрѣбяватъ тѣзи частици? Тѣ сѫ много естествени звуци, които и до днесъ се употрѣбяватъ въ всички езици. Тѣзи звуци сѫ остатъци отъ единъ старъ езикъ. При какви случаи си служимъ съ междуметието „ахъ“? — При загуба на нѣщо. — Ами съ частицата „ехъ“? — При съжаление за нѣщо. — Съ частицата „ихъ“? — Когато нѣщо ни е омръзнало, дотегнало. — Съ частицата „охъ“? — При болесть. — Съ частицата „ухъ“? — При умраза. Забѣлѣжете, въ всички тия междуметия съгласната буква „х“ не се измѣня, но се измѣнятъ само гласнитѣ букви. Ако съгласната буква „х“ промѣни мѣстото си и заеме първо мѣсто прѣдъ гласнитѣ, ще имаме частицитѣ: „ха, хе, хи, хо, ху“. Въ този случай частицитѣ „ха, хе, хи, хо, ху“ се употрѣбяватъ за трансформиране на състоянията. Щомъ изговорите частицата „ахъ“, веднага слѣдъ това изговорете обратната частица „ха“ и ще видите, че състоянието ви ще се подобри. Кажете ли „ихъ,“ слѣдъ това изговорете „хи,“ и наблюдавайте, какъвъ резултатъ ще имате. Щомъ изговаряте частицитѣ „ха, хе, хи, хо, ху,“ тѣ показватъ, че работитѣ се оправятъ. Съгласната буква „х“ е мека, а гласнитѣ букви „а, е, и, о, у“ сѫ твърди звукове, които прѣдставляватъ творчески сили. И тъй, произнасянето на еднитѣ или на другитѣ междуметия прѣдставляватъ редъ психологически упражнения. Обикновено въ скръбьта си човѣкъ усѣща едно особено разбъркване, едно скѫсяване на мозъчнитѣ нерви, вслѣдствие на което енергията въ организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на скърбещия човѣкъ, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вслѣдствие на което въ него се забѣлѣзватъ редъ дисхармонични прояви. За да се възстанови равновѣсието въ този човѣкъ, прѣди всичко състоянието на развълнувано то море трѣбва да утихне. Това значи: всички прѣдмети, които вълнуватъ ума и сърцето на човѣка, трѣбва да се прѣмахнатъ, да се отстранятъ, а вмѣсто тѣхъ да се турятъ нови елементи — надежда, вѣра и любовь. Да се възстанови равновѣсието на човѣка, на думи това става лесно, но всѣки знае, колко мѫчно става въ дѣйствителность. Колко лесно човѣкъ изгубва своето прѣкрасно разположение, и колко мѫчно го възстановява! Една дума, единъ погледъ, една несполука въ живота на човѣка сѫ въ състояние да го изкаратъ отъ релситѣ на неговия пѫть, и той да изгуби приятното разположение на своя духъ. Всичко това се отразява злѣ върху ума и сърцето му. Казвате: какво трѣбва да правимъ, за да запазимъ своето равновѣсие? — Дръжте въ ума си великия законъ на разумностьта, споредъ който всички нѣща въ природата се извършватъ по строго опрѣдѣленъ, послѣдователенъ пѫть. Знайте, че невъзможно е да ви постигне въ живота нѣщо, което да не е прѣдвидено. Може ли пръстътъ на рѫката ви да пострада отъ нѣщо, ако вие сте внимателни? — Не може. Ако не внимавате, можете да го изложите на редъ страдания. Да допуснемъ, че рѫката на човѣка има индивидуално съзнание, но вие сте принудени съ нея да чукате камъни. Какво ще каже рѫката въ този случай? Трѣбва ли тя да се оплаква отъ своето положение? Какво означава удрянето на камъни съ чукъ въ рѫка? Това показва, че човѣкътъ, чиято е рѫката, иска да я впрегне въ усилена работа. Той я заставя да работи, а при това не иска да и причини страдания. По сѫщия начинъ и Господъ ни туря на работа. Ако човѣкъ трѣбва да бѫде чукъ, за да прѣодолѣе извѣстна мѫчнотия, трѣбва ли той да се отказва отъ тази длъжность? Той може да бѫде чукъ, безъ да си причинява излишни страдания. Какъ? — Като бѫде внимателенъ и разуменъ. Тъй щото отношенията, които сѫществуватъ между хората, сѫ абсолютно разумни и строго опрѣдѣлени. Въ тѣхъ нѣма нищо случайно, нищо произволно, и тѣ се рѫководятъ отъ вѫтрѣшната свобода на човѣка. Когато се говори за индивидуалнитѣ страдания, отъ които пъшкате и плачете, тѣ сѫ прѣдвидени за вашето развитие и повдигане. Всички страдания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. Днесъ, напримѣръ, вие удряте съ чука си върху единъ камъкъ, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрятъ съ чукъ. Обаче, единъ день, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударитѣ на вашия чукъ отгорѣ си и ще плаче, ще страда, както днесъ вие плачете и страдате. Мисъльта, която искамъ да ви оставя сега, е слѣдната: когато ви дойде нѣкое страдание, опрѣдѣлете въ себе си, дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десетъ деня отъ днесъ направете слѣдното упражнение: колкото страдания ви дойдатъ прѣзъ деня, опрѣдѣлете ги, дали тѣ сѫ разумни, или не; послѣ, сметнете, колко отъ тѣхъ наброй сѫ разумни, и колко не сѫ разумни. Разумнитѣ страдания сѫ отъ невидимия свѣтъ, а неразумнитѣ — отъ васъ. Това е едно малко упражнение, малъкъ опитъ, отъ който ще придобиете извѣстни знания и наука. Всѣко страдание има смисълъ, когато е разбрано и добрѣ използувано. Ако вие разбирате и използувате вашитѣ разумни страдания, тогава и невидимиятъ свѣтъ ще ви се радва и ще ви помага. Пѣвецътъ обича онзи, който го слуша внимателно и цѣни, разбира пѣнието му. Обичате ли, разбирате ли пѣнието му, той ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви пѣе. Ние всѣкога сме готови да укажемъ услуга на онзи, който се намира въ състояние, подобно на нашето. Защо? — Защото той ни разбира, и ние ще можемъ свободно да сподѣлимъ съ него своята радость, или своята скръбь. Ето защо човѣкъ трѣбва да влиза въ положението на другитѣ, да ги разбира. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕРИГИТѢ НА СЪМНѢНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се резюмета отъ темитѣ: „Разлика между самообладание и въздържание“, и „отличителни чърти на четиритѣ годишни врѣмена.“ Чете се темата: „Качества на най-голѣмото и на най-малкото число.“ Питамъ: каква разлика има между относителенъ и абсолютенъ моралъ? Често се говори за закони, за извѣстни морални положения. Както всѣки домъ има свои установени закони и правила, така и всѣко общество има свои установени закони и морални правила. За да разберемъ живота, ние трѣбва да започнемъ отъ дома. Майката и бащата създаватъ законитѣ въ дома. Майката напълни 10 — 20 кутии съ различни сладка, затвори ги добрѣ и казва на дѣцата си: нѣма да бъркате въ тѣзи кутии! Дѣцата знаятъ, че въ тѣхъ има сладка, които тъй много обичатъ. Тѣ знаятъ, че ако бъркатъ въ кутиитѣ, ще дойде прѫчицата, ще има мъмрене, плачъ, сълзи. Послѣ ще дойде лъжата, а оттамъ и смущението. Значи, докато дѣтето е малко, прѣстѫпление е, ако самò бърка въ кутиитѣ. Когато дѣтето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тѣ иматъ право да отварятъ кутиитѣ, да си взиматъ сладко. Това за тѣхъ не е прѣстѫпление. Туй е относителенъ моралъ. Или, когато кутиитѣ съ сладко сѫ на майката, и дѣтето бърка въ тѣхъ, това е прѣстѫпление, за което ще има прѫчица. Ако кутиитѣ сѫ ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате въ тѣхъ. И тъй, има общи положения въ живота, нарушенията на които въ единъ случай биватъ неморални, а въ другъ случай — морални. Напримѣръ, не е морално дѣтето да бърка въ кутиитѣ съ сладко, безъ волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрѣшение да бърка, това не е прѣстѫпление. Обаче, за голѣмия синъ, или за голѣмата дъщеря е морално, когато сами отворятъ кутиитѣ съ сладко и ядатъ. Прѣстѫплението на дѣтето седи въ това, че то не е питало майка си да яде, или да не яде сладко. Подобно нѣщо се случава и въ общества, дѣто има установени правила и закони, както и въ училищата. Запримѣръ, казано е, че ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ сериозни въ класъ, да не се смѣятъ. Обаче, единъ отъ ученицитѣ се смѣе за нѣщо. Веднага учительтъ го пита: Драгане, защо се смѣешъ? Защо пъкъ да не се смѣе? Какво прѣстѫпление е направилъ, че се е засмѣлъ? Прѣстѫплението е само тамъ, че ученикътъ се е засмѣлъ въ класъ, дѣто гамата е съвсѣмъ друга. Когато ученицитѣ се смѣятъ въ класъ, гамата на мисъльта се измѣня, и учительтъ губи връзка въ работата си. Въ гамата на смѣха има вибрации, различни отъ тия на мисъльта, вслѣдствие на което ученикътъ може да се смѣе само слѣдъ свършване работата на учителя. Само по себе си въ смѣха нѣма нищо лошо, но между смѣха и сериозната мисъль нѣма съотвѣтствие. Обикновено, смѣхътъ иде слѣдъ голѣма скръбь, като реакция на скръбьта. Слѣдъ всѣка сериозна мисъль иде посрѣдствена мисъль. Това нѣщо се забѣлѣзва и между религиознитѣ хора. При голѣмото усилие отъ тѣхна страна, непрѣкѫснато да подържатъ религиозно настроение въ себе си, настѫпватъ обратни реакции. Казвамъ: имайте прѣдъ видъ слѣдното правило. Между всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка всѣкога трѣбва да има хармонично, прѣходно състояние. Човѣкъ не трѣбва да бѫде краенъ. Наистина, това зависи отъ неговото развитие, но всѣки день той трѣбва да придобива нѣщо, колкото малко и да е; този малъкъ придатъкъ спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. Нервниятъ човѣкъ, запримѣръ, и духовенъ да стане, пакъ е нервенъ; подозрителниятъ човѣкъ, и духовенъ да стане, пакъ е подозрителенъ. Подозрителниятъ човѣкъ цѣлъ да облѣчешъ въ морални положения, пакъ подозрителенъ ще остане. Подозрѣнието изпѫква по единствената причина, че вълкъ въ вълкъ всѣкога се съмнява. Когато единъ вълкъ се върне отъ обиколка, другъ вълкъ му казва: ти си ходилъ въ нѣкоя кошара. Вториятъ се съмнява въ първия, че е ходилъ въ нѣкоя кошара, отдѣто е задигналъ нѣкоя мазна овца. Обаче, има нѣща, въ които ние никога не можемъ да се съмняваме. Запримѣръ, никога една овца не може да се съмнява въ друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? — Защото, споредъ устройството на овцата, невъзможно е тя да яде месо. Въ заключение ние казваме: хора, които сѫ отъ рода на овцитѣ, никога не се съмняватъ; хора, които сѫ отъ рода на вълцитѣ, всѣкога се съмняватъ. Казвате за нѣкого: този човѣкъ има вълчи характеръ. Това подразбира, че този човѣкъ е свързанъ съ съотвѣтни сили въ природата. За тази цѣль такъвъ човѣкъ трѣбва да бѫде постоянно нащрекъ, да търси устойчиви сили, съ които да се свързва. Слѣдователно, вълкъ въ вълкъ се съмнява, че е ялъ месо. Овца въ овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче, вълкъ въ вълкъ може да се съмнява, че е ялъ корени. Защо? — Защото вълкътъ, слѣдъ като не намѣри месо, и корени яде. Значи, вълкътъ подозира и въ лошото, и въ доброто. И затова, на хора, които иматъ вълчи характеръ, и лошо да имъ направишъ, и добро да имъ направишъ, все подозиратъ. Забѣлѣжили човѣкъ въ себе си такива прояви, той трѣбва усилено да работи върху тѣхъ. Това сѫ занимания, задачи, които човѣшкиятъ духъ трѣбва да разрѣши. Често на духовнитѣ хора се дава задача, да видоизмѣнятъ едно свое вълче състояние, да го прѣработятъ, да го прѣвърнатъ въ по-възвишено. Въ това отношение духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ алхимици, да прѣвръщатъ неблагороднитѣ прояви на естеството си въ благородни. Задачата на алхимика е да прѣвърне желѣзото въ злато. Задачата на духовния човѣкъ е да прѣвърне нѣкои свои низходещи сили въ възходещи. Напримѣръ, той трѣбва да видоизмѣни своето невѣжество, своята лошевина. Лошиятъ човѣкъ е богаташъ, който трѣбва да работи надъ себе си. Питамъ: вие, които отъ толкова години работите надъ себе си, какъ прѣвръщате силитѣ на гнѣва? Ти се заканвашъ нѣкому, показвашъ ту лѣвия, ту дѣсния си юмрукъ. Лѣвиятъ юмрукъ показва, че сърцето ти трѣбва да взима участие въ всѣка работа; дѣсниятъ юмрукъ показва, че и умътъ ти трѣбва да взима участие. Мърдашъ ли главата си, това показва, че и тя трѣбва да взима участие. Мърдашъ ли краката си, това показва, че и тѣ трѣбва да взиматъ участие. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, докѫдѣ може да отиде човѣшкото подозрѣние. Единъ мѫжъ, който билъ много ревнивъ, всѣка вечерь, прѣди лѣгане, взималъ една верига и за единия ѝ край вързвалъ дѣсния кракъ на жена си, а за другия ѝ край завързвалъ своя лѣвъ кракъ. Слѣдъ това заключвалъ добрѣ двата края на веригата и лѣгалъ да спи. Сутринь, като ставалъ, той поглеждалъ, дали веригата е заключена. Винаги намиралъ веригата заключена, но пакъ се съмнявалъ и казвалъ на жена си: ти си ходила нѣкѫдѣ тази вечерь. Твърдението му, че тя е ходила нѣкѫдѣ, е вѣрно, но какъ е ходила? Всѣки човѣкъ въ съня си ходи тукъ-тамѣ, движи се, срѣща се съ хора, разговаря се. Обаче, физически, съ тѣлото си тя никѫдѣ не е ходила, и затова му казвала: дѣ мога да отида? Нали ти самъ ме заключвашъ и отключвашъ? Дѣ мога да ходя съ тази верига? Казвамъ: страшно нѣщо е човѣшкото подозрѣние! Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ подозрѣнието, отъ съмнѣнието. Тѣ сѫществуватъ и между ученицитѣ на окултната школа. Обаче, въ подозрѣнието, въ съмнѣнието нѣма никаква философия. Благородство се изисква отъ човѣка! Съмнѣнието е стара наука, която се е изучавала прѣди милиарди години. Ако и днесъ вървите по пѫтищата на тази стара наука, ще имате сѫщитѣ резултати. Съмнѣнието е признакъ на това, че човѣкъ не разбира дълбокитѣ причини на нѣщата. Когато човѣкъ се съмнява въ другитѣ хора, той започва да се съмнява и въ себе си, въ своята сила, въ своята вѣра, въ своята любовь. Какво остава въ човѣка, като отрече своята сила, своята вѣра, своята любовь и своето благородство? Дѣ е истинската наука? Съмнѣнието въ човѣка прѣдставлява накопление отъ чужди мисли, които смущаватъ неговото сърце и неговия умъ. Човѣкъ никога не трѣбва да се съмнява въ своята вѣра, въ своята любовь, нито въ силата на своя умъ и на своето сърце. Това сѫ извѣстни величини, съ които той трѣбва да работи. Ти можешъ да изпиташъ своята вѣра, своята любовь, както и силата на своя умъ, като ги проявишъ. Веднъжъ си ги изпиталъ, има ли защо да се съмнявашъ? Провѣрявате ли се, изпитвате ли се, по този начинъ у васъ ще се зароди красивия животъ. Красивиятъ животъ въ човѣка е въ сила да се справи съ съмнѣнието. Примѣрътъ, който ви дадохъ за ревнивия мѫжъ, добрѣ характеризира съмнѣнието въ човѣка. Той самъ завързва крака на жена си съ верига, а на сутриньта я пита: дѣ ходи тази нощь? Въ сѫщото положение се намирате и вие. Ставате сутринь, речете да се помолите, изведнъжъ иде съмнѣнието при васъ, казва: какво си се изправилъ, като кукла? Богъ съ тебе ли ще се занимава? И вие казвате: нѣма да се моля! Взимате нѣкаква книга да четете, изведнъжъ съмнѣнието иде и ви казва: мислишъ ли, че по този начинъ ще разрѣшишъ важнитѣ въпроси на живота? Вие захвърляте книгата настрана, казвате: какво съмъ се зачелъ? Нищо не мога да направя. Започвате да пѣете, съмнѣнието пакъ иде: какво си се разпѣлъ? Младитѣ нека пѣятъ! Каквото и да започвате, съмнѣнието всѣкога иде слѣдъ васъ. Какво трѣбва да направите тогава? Ако слушате съмнѣнието, трѣбва да сгърнете рѫцѣ, да седнете на едно мѣсто и да чакате, всичко да се разрѣши наготово. Съмнѣнието е мѫжътъ, който ви вързва съ верига и казва: никѫдѣ нѣма да ходишъ! Нѣма по-страшно нѣщо за душата, която е излѣзла отъ Бога, да бѫде свързана съ веригитѣ на съмнѣнието! Герой е само този човѣкъ, който е могълъ да скѫса тия вериги и да се освободи отъ тѣхъ. Този човѣкъ има характеръ. Днесъ много мѫже вързватъ женитѣ си съ такива вериги; и много жени вързватъ мѫжетѣ си съ сѫщитѣ вериги. Такива вериги има и въ Русия, и въ Англия, и въ Франция, и въ Америка, и въ България, само че още не сѫ изнесени вънъ, да ги видятъ всички хора. Такива вериги има и въ духовно отношение. Врѣме е вече всички хора да скѫсатъ тия вериги на съмнѣнието и да кажатъ: ние можемъ и безъ вериги на краката! Жената трѣбва да каже на мѫжа си: ако ми вѣрвашъ, добрѣ; ако не ми вѣрвашъ, сбогомъ! И мѫжътъ трѣбва да каже сѫщото на жена си. Съврѣменнитѣ жени сѫ готови да напуснатъ мѫжетѣ си, но не и съмнѣнието. Не, съмнѣнието напуснете! Жена напуща мѫжа си, а съмнѣнието не напуща; мѫжъ напуща жена си, а съмнѣнието не напуща приятель напуща приятеля си, а съмнѣнието не напуща. Съмнѣнието напуснете, не мислете повече за него. Има нѣщо идейно въ човѣка, което никога не допуща съмнѣнието въ себе си. Кое е това идейно състояние? Азъ ще ви прѣдставя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живѣете въ свѣтъ, подобенъ на този на земята, но необикновено красивъ. Дѣто се обърнете, навредъ плодни дървета съ по единъ, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това, вие можете да си кѫсате отъ всички плодове. Въ този красивъ свѣтъ нѣма никакви животни: нито млѣкопитаещи, нито птици, нито риби. Водата въ моретата е тиха и спокойна; въздухътъ е чистъ и прозраченъ; слънцето грѣе ярко, то е на зенита си. Прѣдставете си, че вие живѣете самъ въ този свѣтъ. Какъ ще се чувствувате? Ще кажете: страшно е тукъ, голѣма самотия сѫществува, не мога да живѣя въ този свѣтъ. Въ кой свѣтъ искате да ви постави Богъ? На земята сте недоволни, плачете и скърбите. Въ идейния свѣтъ не можете да живѣете самъ. За да живѣете въ идейния свѣтъ, вие трѣбва да научите езика на растенията, и съ тѣхъ да се разговаряте. Тѣ ще ви покажатъ Божествения начинъ, по който трѣбва да живѣете. Казано е въ Писанието: „Праведниятъ ще бѫде като дърво, насадено въ Божествената градина“. Влѣзете ли въ идейния свѣтъ, вие ще бѫдете като дърво, или като нѣкое малко цвѣтенце. Сега хората си прѣдставятъ рая нѣщо подобно на този свѣтъ. Мислите ли, че като отидете на онзи свѣтъ, ще бѫдете сѫщи, каквито сте били тукъ? Тамъ нѣма да остане поменъ отъ вашата външна форма. Какъ ще се познавате тогава? Има единъ начинъ, по който хората се познаватъ. Да познавашъ единъ човѣкъ, и той да те познава, непрѣменно трѣбва да имате вѣра единъ въ другъ. Нѣмате ли вѣра помежду си, вие не се познавате. Съврѣменнитѣ хора не си вѣрватъ. Похвалишъ нѣкого, кажешъ му, че е добъръ, той не хваща вѣра въ думитѣ ти, казва: не говоришъ отъ сърце. Кажешъ му: ти си малко сприхавъ човѣкъ. — Защо ме нападашъ? И като хвалишъ човѣка, и като го коришъ, той е все недоволенъ. Кажете ми една дума въ български езикъ, която да не прѣдизвиква съмнѣние въ човѣка. Едно е важно за васъ: да намѣрите начинъ, по който сами да трансформирате съмнѣнието си, и да не чакате Богъ да го отнеме отъ васъ. Ако чакате Богъ да отнеме съмнѣнието отъ васъ, нищо нѣма да постигнете. Съмнѣнието трѣбва да се замѣсти съ нѣщо друго. Този е пѫтьтъ, по който може да се освободите отъ него. То прѣдставлява трънъ въ човѣка, който може или да се изкорени и вмѣсто него да се постави друго растение, или пъкъ може да се присади. Питамъ тогава: ако човѣкъ живѣе въ идейния свѣтъ, въ кого ще се съмнява? Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бѫде абсолютно самъ. Ако искашъ музика, ще бутнешъ единъ ключъ, и ще слушашъ най-хубавата музика въ свѣта. Искашъ да четешъ, ще бутнешъ втори ключъ, и прѣдъ тебе ще се наредатъ най-хубавитѣ и мѫдри книги въ свѣта. Искашъ да изучавашъ небето — ще бутнешъ трети ключъ, и ще видишъ прѣдъ себе си най-усъвършенствувани инструменти, съ които ще наблюдавашъ небето. Каквото душата ти пожелае, ще имашъ, като въ 1001 нощь. Ти ще четешъ, ще учишъ, ще се наслаждавашъ въ този свѣтъ, ще размишлявашъ, но навсѣкѫдѣ и въ всичко ще бѫдешъ самъ. Бихте ли желали да отидете въ този свѣтъ? Не бихте желали. Щомъ е така, трѣбва да признаете, че свѣтътъ, въ който сега живѣете, е много красивъ. Въ този случай идейниятъ животъ подразбира само единъ човѣкъ. Когато двама души се явятъ, идея не може да сѫществува. Идеята е само една, затова, именно, въ идейния свѣтъ може да живѣе само единъ човѣкъ. Дѣто има двама души, тамъ идея нѣма, но има разногласие. Когато се явиха двама души въ свѣта, и дисхармонията произлѣзе. Прѣдставете си, че всѣки отъ васъ живѣе самъ въ единъ свѣтъ; какъ ще се чувствувате тогава? Това е възможно, обаче, първо човѣкъ трѣбва да мине „нирвана“, за да влѣзе въ този идеенъ, възвишенъ свѣтъ. Мине ли този свѣтъ, човѣкъ ще отиде въ свѣта на „вѣчната свѣтлина“, дѣто нито дървета има, нито вода има. Той ще живѣе въ вѣчна свѣтлина, ще бѫде тихъ и спокоенъ, за нищо нѣма да мисли и ще се радва, че е прѣминалъ страданията и живѣе въ радостьта, като използува благата, които Богъ му е далъ. Казвамъ: този свѣтъ, дѣто сега живѣете, има много лъжливи положения, отъ които трѣбва да се пазите. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ съмъ много любознателенъ, а въ сѫщность той е любопитенъ човѣкъ. Ще видите този човѣкъ, какъ се промъква оттукъ-оттамъ, само да разбере нѣщо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте! Други хора пъкъ не могатъ да пазятъ тайна. Нѣкой имъ казалъ нѣщо, и тѣ веднага ще го прѣдадатъ на нѣколко мѣста. Нѣма нищо прѣстѫпно въ прѣдаването, но като разнасяте думитѣ отъ едно мѣсто на друго, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Ако речете да криете отъ всички, това пъкъ е друга крайность. Човѣкъ трѣбва да разбира, какво да крие и какво да казва. Питамъ: трѣбва ли майката да крие кутиитѣ съ сладко отъ дѣцата си, или не трѣбва? Мнозина казватъ, че нашиятъ животъ трѣбва да бѫде отворенъ. Това донѣкѫдѣ само е вѣрно. Нашиятъ животъ може да бѫде отворенъ само за разумнитѣ хора. Човѣкъ може да бѫде добъръ само за хора, съ които е въ съприкосновение. За онѣзи, които не го познаватъ, е безразлично, дали той е добъръ, или не. Отъ това гледище, обаче, щомъ става въпросъ за доброто, за добродѣтелитѣ, тѣ проникватъ цѣлия козмосъ. Доброто е Божествено качество, което иде отъ висшитѣ свѣтове и минава прѣзъ всички по-долни свѣтове. Доброто ще дойде, но прѣди всичко човѣкъ трѣбва да се справи съ редъ отрицателни качества въ себе си: съ съмнѣнието, съ ревностьта, съ малодушието, съ злобата, съ отмъщението. Справи ли се съ тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а послѣ и жертвата, която ще заличи всички грѣхове. Съ тѣзи нѣща трѣбва да се борите прѣди да влѣзете въ Царството Божие. Тѣзи тръне трѣбва да изкорените отъ душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а послѣ и на своитѣ ближни. Научи ли човѣкъ това изкуство за себе си, той ще знае, какъ да помага и на ближнитѣ си. Съврѣменнитѣ хора работятъ за възпитанието на младитѣ, но все съ стари методи — бой, наказания, заплашвания; тия методи, обаче, не сѫ дали добри резултати. Добриятъ човѣкъ трѣбва да работи съ нови методи, които доброто налага. Ако такъвъ човѣкъ направи хиляди добрини, а една погрѣшка, тази погрѣшка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошиятъ човѣкъ направи хиляда злини, а едно добро дѣло, доброто дѣло по сила ще се равнява на хилядата злини. Послѣдното дѣло на човѣка компенсира всичкитѣ му прѣдишни дѣла. Значи, ако прѣзъ цѣлия си животъ сте правили добрини, а най-послѣ направите едно зло, това зло нѣма да заличи добритѣ дѣла, т. е. доброто въ васъ, но ще му противодѣйствува; щомъ му противодѣйствува, то кармически ще спре добритѣ ви начинания. Тогава въ вашия животъ ще дойдатъ редъ нещастия, които врѣменно ще спратъ развитието ви. Който разбира този законъ, той нѣма да прѣдизвика кармата си. Понѣкога, тъкмо дойде врѣме Богъ да благослови нѣкого, и той направи нѣкаква погрѣшка, съ която спира Божието благословение. Тогава идатъ редъ страдания, чрѣзъ които той трѣбва да изкупи погрѣшката си, за да може слѣдъ години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примѣри имаме съ Давида, съ Якова и съ много други. Въ това отношение човѣкъ не трѣбва да се страхува, но да бѫде внимателенъ, разуменъ. И тъй, говорите ли за погрѣшкитѣ на хората, трѣбва да бѫдете много внимателни, защото тѣ сѫ крайно чувствителни. Ако речешъ да изправишъ една погрѣшка на човѣка, той нѣма да те разбере право и ще започне да се съмнява въ тебе. Азъ съмъ правилъ редъ опити и виждамъ, колко хората сѫ съмнителни. Казвамъ на нѣкого, че има еди-каква си погрѣшка. Той веднага се обижда и ме пита: кой ти каза това? Казвамъ: все ще ми е казалъ нѣкой. Първо азъ ще те видя; послѣ хората ще ми кажатъ; слѣдъ това ангелитѣ ще ми кажатъ, а най-послѣ и Богъ самъ ще ми каже. Значи, първо азъ виждамъ хората; което азъ не виждамъ, ангелитѣ виждатъ и ми съобщаватъ; което ангелитѣ не виждатъ, Богъ вижда и ми казва: кажи на този човѣкъ, че ако не изправи погрѣшката си, ще си навлѣче голѣмо страдание. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. И васъ виждатъ, и вие виждате — всички сте ясновидци. Отъ виждане до виждане има разлика. Когато обичате единъ човѣкъ, вие виждате по единъ начинъ; когато не го обичате, вие виждате по другъ начинъ. За да се виждатъ нѣщата въ духовния свѣтъ, и тамъ атмосферата трѣбва да бѫде тиха, спокойна, да могатъ прѣчупванията и отраженията на свѣтлината да ставатъ правилно. На първо мѣсто е необходимо спокойна атмосфера, защото и въ духовния свѣтъ ставатъ пертурбации, както и въ физическия. Ако вашиятъ духъ не е тихъ и спокоенъ, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свѣтъ. Щомъ искашъ да изправишъ погрѣшката на нѣкой човѣкъ, най-първо ще пристѫпишъ къмъ него съ всичкото благородство на душата си, за да го прѣдразположишъ, да разберешъ състоянието му. Щомъ разберешъ състоянието му, ти можешъ да му помогнешъ. Помогнешъ ли на него, ще помогнешъ и на себе си. Да помогнешъ на ближния си, това е цѣла наука. Първата задача, която ви прѣдстои, като на ученици, е да изкорените отъ себе си съмнѣнието. То е най-малката погрѣшка, съ която започватъ всички по-голѣми грѣхове. Съмнѣнието е неуловимо, и съ микроскопъ не се вижда, но влѣзе ли веднъжъ въ ума на човѣка, то влѣче слѣдъ себе си редъ погрѣшки. Не се ли освободите отъ съмнѣнието, дарбитѣ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата душа не могатъ да се развиватъ правилно. Съмнѣнието дава условия за развитието на всички паразити, които разрушаватъ доброто въ човѣка. Ето защо невидимиятъ свѣтъ чрѣзъ разни методи ви въздѣйствува, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнатъ да растатъ и да се развиватъ въ васъ красиви и възвишени нѣща. Всички вие сте герои. Щомъ сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло отъ себе си — съмнѣнието. Щомъ го изкорените, на негово мѣсто ще поставите нѣщо хубаво. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 17 февруари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Светлина на мисъльта" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВѢТЛИНА НА МИСЪЛЬТА. Размишление. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Най-малкото и най-голѣмото число.“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на най-малкото и на най-голѣмото число.“ Като наблюдавамъ, какъ пишете темитѣ си, забѣлѣзвамъ, че вие пишете, безъ да мислите. Единъ отъ важнитѣ резултати на мисъльта е свѣтлината. Всѣка мисъль трѣбва да произвежда свѣтлина въ ума на човѣка. И затова, всѣко размишление върху дадена тема, непрѣменно трѣбва да произведе свѣтлина. Мисъль, която не произвежда свѣтлина, не е мисъль. Цѣльта за развиване на темитѣ не седи въ разрѣшение на въпроситѣ, но въ размишление върху тѣхъ. И ако това размишление е правилно, то ще произведе свѣтлина въ човѣшкия умъ. Запримѣръ, колкото и да мислите върху най-голѣмото и върху най-малкото число, вие нѣма да разрѣшите този въпросъ, но поне ще придобиете извѣстна свѣтлина по въпроса. Темитѣ сѫ упражнения, свързани съ вашето душевно развитие. Ученикътъ не може да расте, докато нѣма нѣкаква тема за разработване. Темитѣ прѣдставляватъ прозорци, прѣзъ които човѣкъ може да вижда нѣщата вънъ отъ себе си и вѫтрѣ въ себе си. Безъ тема вие ще мязате на кула, затворена отъ всички страни съ стѣни, безъ прозорци. Казвате: защо ни се дава тази тема? За да отворите прозорецъ на вашата кула. Отворите ли прозорецъ, и свѣтлината веднага ще проникне вѫтрѣ. Влѣзе ли свѣтлината вѫтрѣ, вие ще намѣрите вратата, прѣзъ която ще излѣзете вънъ отъ кулата на чистъ въздухъ, на свобода и просторъ. Мнозина казватъ: тукъ ние сме доста обрѣменени, но единъ день, когато отидемъ на небето, тамъ ще бѫдемъ свободни, нѣма да имаме работа, и тогава ще се занимаваме съ разни теми, ще размишляваме върху тѣхъ. Ще ви прѣдставя съ единъ примѣръ положението, което ви очаква на небето. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ живѣе въ гората и е принуденъ самъ да си върши всичката работа. При това той е бѣденъ, нѣма на разположение нито конь, нито магаре, което да му помага. Той ходи изъ гората, рѣже дърва, товари ги на гърба си и ги носи въ близкия градъ за проданъ. По нѣкаква случайность, обаче, той намира въ гората единъ конь. Взима го дома си, нахранва го и го остава въ обора да поседи 2 — 3 деня, докато се обади господарьтъ му, който го е загубилъ. Не го ли потърси никой, бѣдниятъ човѣкъ ще впрегне коня на работа, ще му опрѣдѣли нѣкаква длъжность. Такова ще бѫде и вашето положение, като влѣзете въ небето. И на васъ, като на коня, ще ви дадатъ нѣкаква работа. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бѫдете, като царски дъщери: слугини ще ви прислужватъ, а вие ще пѣете и ще свирите съ китари. И това е възможно, но за кои? За тѣзи, които знаятъ да свирятъ и да пѣятъ. Ами онѣзи отъ васъ, които не знаятъ нито да свирятъ, нито да пѣятъ, трѣбва ли да си въобразяватъ, че ги чакатъ тамъ пѣсни и свирни? Ти не знаешъ да пѣешъ и да свиришъ на земята, а си въобразявашъ, че на небето ще пѣешъ и ще свиришъ. Това е суевѣрие! Какъ ще свирите? По магически начинъ ли ще стане това? И туй е възможно, но ние считаме тия нѣща суевѣрия. Тѣ могатъ да станатъ при изключителни условия, но ние не живѣемъ въ закона на изключенията. Ние оставаме настрана извънреднитѣ изключителни положения на живота и се придържаме само къмъ постепеннитѣ и послѣдователни условия и закони, които управляватъ нашето естествено развитие. Нѣкой казва: ние сме писали много теми, не е мѫчна работа да се развиватъ теми. Щомъ е така, ще ви дамъ да развиете темата: „Колко клѣтки има човѣшкиятъ организъмъ“? Справете се съ нѣкои автори, които сѫ писали по този въпросъ, да видите, отъ колко клѣтки е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ. Ако нийдѣ не можете да намѣрите писано по този въпросъ, вие сами направете прѣдположение, да видимъ, колко клѣтки ще изкарате въ човѣшкия организъмъ. Прѣдположението е суевѣрие, но нищо отъ това, все трѣбва да се прѣдположи нѣщо. Азъ не разглеждамъ суевѣрието въ лошъ смисълъ. По-добрѣ е човѣкъ да прѣдположи нѣщо, отколкото нищо да не прѣдположи. Всѣко прѣдположение подразбира извѣстна мисъль. Не е лесно да се развие една тема. Когато нѣкой младъ ученъ ще развива тема за докторатъ, той трѣбва да има на разположение поне 2 — 3 години, да прѣгледа всичко, каквото други учени сѫ писали по дадената тема, да проучи добрѣ въпроса, и тогава да даде и своето мнѣние. Когато много учени сѫ работили върху нѣкой въпросъ, тѣ сѫ приготвили пѫтя за други, които идватъ слѣдъ тѣхъ. Обаче, трудно е, когато никой още не е работилъ върху нѣкой въпросъ, и ти пръвъ трѣбва да го развивашъ и проучвашъ. Не можешъ ли самъ да го разработишъ, ще чакашъ да дойдатъ други слѣдъ тебе, да ти помогнатъ въ работата. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ своитѣ изслѣдвания. Ако знае нѣщо положително, да го съобщи като фактъ. Ако не е сигуренъ въ нѣщо, нека си каже само прѣдположението. Ако не може да прѣдположи нищо, тогава прѣмо, искрено, безъ никаква лъжа въ себе си, да каже: нищо не зная по този въпросъ. Човѣкъ трѣбва абсолютно да се освободи отъ черната лъжа. Освободи ли се отъ черната лъжа, много години още ще минатъ, докато се освободи и отъ бѣлата лъжа. И тъй, главното нѣщо, когато пишете нѣкоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъль, която е дошла въ ума ви, прѣди да напишете темата, и на послѣдната мисъль, която е дошла въ ума ви, слѣдъ написване на темата. Тѣзи двѣ мисли, първата и послѣдната, сѫ най-важни. Единъ день, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнатъ. Всичко, каквото човѣкъ направи въ живота си, добро или зло, се отнася до самия него. И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне въ другия свѣтъ. Казвате: какво ще ме ползува това, че съмъ написалъ нѣколко хубави мисли? Вие не знаете законитѣ, може би тѣзи нѣколко мисли ще ви посрещнатъ на небето. Мислите ли, че ако напишете нѣкоя книга, за която ви платятъ добрѣ, ще ви ползува много? Тя ще ви ползува, докато сте на земята само, защото ще получавате за нея пари. Обаче, отидете ли въ другия свѣтъ, отъ тази книга нѣма да има поменъ дори. Тамъ тя нѣма да ви ползува нищо. Ние казваме, че ученикътъ не трѣбва да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Защо не трѣбва да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да наблюдавате живота на нѣкой човѣкъ за единъ день, и прѣзъ това врѣме да отбѣлѣзвате всички погрѣшки, които той ще направи. Вие едва ли ще отбѣлѣжите една или двѣ погрѣшки, които той е направилъ прѣзъ деня, когато невидимиятъ свѣтъ за сѫщото врѣме ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрѣшки, които този човѣкъ е направилъ. Вие считате погрѣшка това, което въ сѫщность не е, а истинскитѣ погрѣшки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата. Щомъ е така, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, защото не ги разбира. Като не ги разбира правилно, той внася въ ума си криви положения, отъ които единъ день трѣбва да се освобождава. Това ще му създаде излишна работа, както и излишно харчене на енергия. Ако вие бихте могли правилно да схващате погрѣшкитѣ на хората, невидимиятъ свѣтъ би ви поставилъ на такава служба. Има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, поставени на такава служба, именно, да регистриратъ погрѣшкитѣ на хората. Не можете ли точно да регистрирате погрѣшкитѣ на хората, не говорете за тѣхъ. Казвамъ: на васъ, като на ученици, ще ви дамъ слѣднитѣ нѣколко правила. Отъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора се учете; вашитѣ погрѣшки изправяйте! На чуждитѣ блага се радвайте, а съ вашитѣ блага градете! Работи ли човѣкъ по този начинъ, той ще има здрава основа въ живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиитѣ закони. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Тѣ се спиратъ върху маловажни нѣща, които отвличатъ вниманието имъ, и по този начинъ губятъ врѣмето си. Запримѣръ, нѣкоя жена осѫжда друга, че не окѫпала дѣтето си. Въ сѫщото врѣме дъщерята на първата жена, ученичка въ гимназията, набила едно дѣте на улицата, но тя нищо не казва за това. Какво прѣстѫпление е направила тази майка, че не е окѫпала дѣтето си? Птичкитѣ кѫпятъ ли малкитѣ си? Кравитѣ кѫпятъ ли своитѣ теленца? Животнитѣ чистятъ своитѣ малки, но не ги кѫпятъ. Кѫпането е изкуство, което човѣкъ е изобрѣтилъ. Въ това кѫпане има нѣщо добро, но има и нѣщо лошо. Природата кѫпи само растенията, защото тѣ сѫ постоянно вънъ, на открито. Тогава, защо майкитѣ не изнасятъ дѣцата си вънъ, дъждътъ да ги кѫпе? Съврѣменнитѣ народи иматъ различни обичаи при кѫпането на малкитѣ дѣца. Нѣкои ги кѫпятъ първитѣ два мѣсеца всѣка сутринь, а нѣкои ги кѫпятъ по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Колкото повече дѣтето расте, и кѫпането се намалява. Дѣтето трѣбва да се кѫпе споредъ законитѣ на природата. Най-добрата баня е дъждътъ. Това се забѣлѣзва въ растенията. Когато завали дъждъ, тѣ се освѣжаватъ, ободряватъ. Животнитѣ, птицитѣ, пеперудкитѣ се криятъ отъ дъжда, вслѣдствие на което животътъ имъ е кѫсъ. И тъй, всѣко чувство, всѣка мисъль и всѣко дѣйствие, които сѫ съгласни съ законитѣ на природата, съдѣйствуватъ при възпитанието на човѣшкия духъ, защото ние сме дошли на земята съ цѣль да организираме силитѣ въ нашето тѣло. Въ невидимия свѣтъ тѣ сѫ организирани, но до извѣстна степень трѣбва да ги организираме и на земята, за да си служимъ правилно съ тѣхъ. Ние имаме редъ мисли и чувства, съ които трѣбва да знаемъ, какъ да постѫпваме. Външниятъ свѣтъ е пъленъ съ недоволства. Ако и ученицитѣ на окултната школа сѫ недоволни, питамъ тогава: каква разлика има между свѣтскитѣ хора и окултнитѣ ученици? Свѣтскитѣ хора сѫ недоволни, а недоволниятъ човѣкъ е винаги суевѣренъ. Недоволниятъ човѣкъ все вѣрва, че по нѣкакъвъ магически начинъ може да стане богатъ. Богатиятъ и грѣшниятъ човѣкъ се надѣватъ, че могатъ по нѣкакво чудо да влѣзатъ въ Царството Божие. Обаче, окултниятъ ученикъ не трѣбва да ходи нито съ суевѣрия, нито съ вѣрвания, но съ вѣра и доволство. Върне ли се вечерь дома си, той трѣбва да е доволенъ отъ всичко, което е прѣкаралъ прѣзъ деня. Той може да е падалъ и ставалъ — нищо отъ това. Нека благодари на Бога за всичко, което деньтъ му е далъ. Нека благодари и за страданията така, както и за радоститѣ. Страданията сѫ привилегия за него. Когато нѣкой човѣкъ страда, когато пада и става, или когато грѣши, много сѫщества отъ невидимия и отъ видимия свѣтъ се поучаватъ отъ него. Сѫщото нѣщо е и при радоститѣ, които човѣкъ прѣживява, както и при изправяне на своитѣ погрѣшки. Това показва, че всички сѫщества сѫ тѣсно свързани помежду си. Знайте, че животътъ и на най-малкитѣ сѫщества не минава незабѣлѣзано. Всѣко сѫщество, малко или голѣмо, е факторъ въ цѣлокупния животъ. Може би вие да не знаете това, но всѣко сѫщество има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена служба въ козмоса. Щомъ мислите така, вие ще зачитате, както своя животъ, така и живота на всички сѫщества. И тогава нѣма да се повдига протестъ, роптание въ душата ви, защо нѣщата ставатъ по този, а не по онзи начинъ. Не очаквайте хората да ви разбиратъ, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пъкъ вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. Искате ли да се разбирате, изправете погрѣшкитѣ си. Изправите ли погрѣшкитѣ си, радвайте се. Казвамъ: бѫдете доволни при всички условия на живота. Доволството е едно отъ необходимитѣ правила за живота, което трѣбва да приложите, за да се домогнете до истинското знание. Не сте ли доволни отъ това, което имате, и да придобиете богатство, или знание, пакъ ще го изгубите. Защо? Защото въ духовния свѣтъ сѫществува слѣдниятъ законъ: взимай толкова, колкото можешъ да носишъ! Човѣкъ трѣбва да вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова любовь, колкото може да носи. Любовьта, вѣрата съ торба се даватъ, но взимайте отъ тѣхъ толкова, колкото можете да носите. Мнозина не разбиратъ, какво нѣщо е Любовьта. Тѣ си я прѣдставятъ ту като сила, ту като чувство, ту като състояние. Любовьта е най-възвишеното чувство, което свързва човѣка съ Бога. Въ това отношение молитвата е връзка съ Любовьта. Когато човѣкъ се моли, Любовьта хлопа на вратата му. Той става, отваря ѝ и започва да се разговаря съ нея. Любовьта, това е Богъ. Казвате: какъ, възможно ли е тогава азъ да се разговарямъ съ Бога? Щомъ се разговаряшъ съ Любовьта, ти ще се разговаряшъ и съ Бога. Днесъ много хора се молятъ, цѣлуватъ иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата имъ, тѣ не отварятъ. Не, прѣкѫснете молитвата си, отворете на Христа и Го послѣдвайте! Да послѣдвате Христа, това е истинската молитва. Ти си неразположенъ духомъ, вѫтрѣшно недоволенъ отъ живота, и когато Богъ похлопа на вратата ти, не Му отваряшъ. Защо? — Защото въ това врѣме се молишъ на нѣкоя икона. Нѣкой погледне една отъ своитѣ икони и казва: кой изцапалъ иконата на св. Никола? Или: кой пръсналъ мастило върху кадилницата, съ която си служа? Казвамъ: никой не може да изцапа образа на св. Никола. Никой не може да хвърли петно на кадилницата, съ която човѣкъ прѣнася огъня върху олтаря на своята душа. Защо? — Защото тя е силно нагорещена. Такива трѣбва да бѫдатъ и вашитѣ разсѫждения. Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще имате връзка съ невидимия свѣтъ. Съврѣменнитѣ хора лесно падатъ духомъ. Достатъчно е да ги лъхне вѣтрецъ, и тѣ падатъ на земята. Какво отъ това? Както си падналъ, така и ще станешъ. — Ама какво мислихъ, какво излѣзе! — Какво си мислилъ? Мислилъ си, че като отидешъ на бойното поле, ще се върнешъ здравъ и читавъ, а ти си се върналъ съ счупенъ кракъ. Казвашъ: азъ бѣхъ убѣденъ, че нѣма да ме ранятъ, а то не излѣзе така. Разколебахъ се въ вѣрата си. Питамъ: кой те накара да отидешъ на бойното поле? Провидѣнието казва: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира.“ Значи, както ти чупишъ краката на хората, така и твоитѣ ще счупятъ. Счупятъ ли краката ти, ще научишъ единъ урокъ, да не ходишъ на бойното поле да се биешъ. Казвате: какво трѣбва да мислимъ за онѣзи, на които краката не сѫ счупени? — Тѣхъ Провидѣнието е отложило за другъ пѫть. Сега, за да изясня това противорѣчие, ще си послужа съ една картина. Прѣдставете, си, че закарватъ 10,000 вола на касапницата, да ги колятъ. Обаче, касапинътъ успѣва да заколи на день едва 100 вола. Останалитѣ 9,900 вола връщатъ отново въ гората. Какъ мислите, тѣзи волове свободни ли сѫ вече? Не, утрѣ пакъ ще ги закаратъ въ салханата, дѣто касапинътъ ще заколи още 100 вола. Останалитѣ ще върнатъ назадъ. Тъй ще ги закарватъ всѣки день въ салханата, докато всички бѫдатъ заклани. Всички до единъ ще минатъ прѣзъ ножа. Тъй щото, ако днесъ не ви сполети нѣкакво нещастие, не мислете, че ви е отминало. Касапинътъ не е могълъ да се справи изведнъжъ съ всички свои жертви, затова ги е върналъ пакъ въ гората. Обаче, утрѣ ще дойде и вашиятъ редъ, нещастието ще ви сполети. Казвате: какво трѣбва да правимъ, за да избегнемъ отъ нещастието? — Единственото спасение е въ молитвата. Молете се да паднатъ рогитѣ и копитата ви и, докато сте още въ гората, да избѣгате. Иначе, докато волътъ е волъ, ще го угояватъ, ще го закарватъ въ салханата и ще го връщатъ въ гората; единъ день той ще увисне на нѣкоя кука въ касапницата на нѣкой културенъ, цивилизованъ градъ. При това положение нищо не е въ състояние да го спаси. Питате: защо Богъ допуща това нѣщо? — То е другъ въпросъ. Сега засега това е фактъ. Обаче, и другъ фактъ има: който коли, и него колятъ. Мислите ли, че касапинътъ, който коли воловетѣ, ще избегне отъ наказание? И той ще получи съотвѣтно възмездие за дѣлата си. Единъ касапинъ ималъ три дѣца, двѣтѣ по-голѣмички, а третото — 5 — 6 мѣсечно дѣте. Единъ день по-голѣмото момченце взима единъ голѣмъ ножъ отъ касапницата на баща си и казва на братчето си: ела да ти покажа, какъ татко коли агънцата. Дига ножа, туря го на врата на братчето си и му отрѣзва главата. Като видѣло, какво направило, заплакало силно и почнало да бѣга. Майката въ това врѣме кѫпала малкото дѣте въ коритото и, като чула вика на голѣмото момченце, веднага изтърчала навънъ, да види, какво става. Момченцето, като тичало уплашено изъ двора, паднало върху сѫщия ножъ, съ който заклало братчето си и се убило. Като видѣла всичко това майката, отчаяна, прибързала да влѣзе въ дома си, да извади малкото дѣтенце отъ коритото. Какво било положението ѝ, когато го намѣрила удавено въ коритото! Питамъ: слѣдъ всичко това бащата ще коли ли агънца? Сѫществува законъ на възмездие. Мислите ли, че въ края на краищата Богъ нѣма да измие вълната на закланитѣ агънца? И тъй, бѫдете трѣзви въ своитѣ мисли! Казвате: работитѣ на еди-кого си вървятъ много добрѣ. Работитѣ вървятъ добрѣ само на онзи човѣкъ, който живѣе споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Такъвъ човѣкъ всѣкога и отъ всичко се учи. И на 120 години да стане, той пакъ ще учи, като малъкъ ученикъ. Нѣкой казва: старъ съмъ вече, много нѣща научихъ. Може ли това знание да ви спаси въ нѣкой критически моментъ? Съврѣменнитѣ хора знаятъ много нѣща, но като се намѣрятъ прѣдъ голѣми нещастия, всичкото знание не може да имъ помогне. Значи, тѣ знаятъ много нѣща, но най-важното още не сѫ научили. Кое е най-важното? На този въпросъ вие сами ще отговорите. Сега, да изпѣемъ нѣщо. Безъ пѣние работитѣ не вървятъ. Толкова врѣме вече, какъ пѣете, но нито единъ отъ васъ не е пожелалъ да изпѣе соло нѣкоя пѣсень. Въ това отношение свѣтскитѣ хора ви конкуриратъ. У тѣхъ поне има желание да излѣзатъ прѣдъ свѣта, да покажатъ, какво знаятъ. Вие казвате: пѣнието не е важна работа, по-важни нѣща ни прѣдстоятъ. Едно трѣбва да знаете: безъ любовь нито се пѣе, нито се свири. Вие кога си служите съ пѣснитѣ? Щѣхте ли да пѣете, ако извѣстни служби се даваха само съ конкурсъ по пѣние? Разбира се, че щѣхте да пѣете. Прѣдставете си, че нѣкой държавникъ създаде слѣдния законъ: всѣки, който иска да стане учитель, или чиновникъ нѣкѫдѣ, непрѣменно трѣбва да пѣе. Какво ще правите тогава? Ще пѣете, разбира се. За сега това е суевѣрие, но единъ день възможно е да сѫществува такъвъ законъ. Изпѣйте сега упражнението „тѫги скърби“, но съ дълбоко вѫтрѣшно изражение, подъ тактъ, а не механически. И войницитѣ ходятъ подъ тактъ, но това е механическо ходене. Правилни движения сѫ тѣзи, когато цѣлото тѣло взима участие въ хода. Едноврѣменно съ краката, и главата трѣбва да взима участие, а цѣлото тѣло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начинъ и по планинскитѣ мѣста, вие нѣма да усѣщате никаква умора. Слѣдователно, когато пѣете, трѣбва да имате идея, защо пѣете. Това не значи, че всички трѣбва да имате обща идея. Всѣки ще има своя опрѣдѣлена идея, специфична за него. Сѫщото е и въ живата природа: два листа, двѣ клончета дори не си приличатъ. Външно тѣ си приличатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Голѣмо разнообразие сѫществува въ природата. Въ разнообразието, обаче, седи истинската красота. Едно отъ правилата при пѣнието е да пѣете за себе си. Пѣете ли за себе си, вие нѣма да се стѣснявате. Най-хубавото пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Тогава и другитѣ хора ще го слушатъ съ удоволствие. Сега старитѣ казватъ: мина нашето врѣме за пѣние. Отсега нататъкъ нищо нѣма да излѣзе отъ насъ. Така мислятъ, и така става. Младитѣ пъкъ се стѣсняватъ, като че ли иматъ спирачка въ гърлото си. Спазвайте правилото: и самъ да сте, и прѣдъ хора да сте, пѣйте всѣкога за себе си! Давайте най-хубавитѣ концерти за себе си, и не очаквайте други да ви даватъ концерти. Който не може да пѣе и свири за себе си, и другитѣ не могатъ да пѣятъ и свирятъ за него. Когато нѣкой знаменитъ цигуларь свири, той разбира, каква е публиката, и споредъ това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добрѣ; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимиятъ свѣтъ постѫпва съ насъ по сѫщия начинъ. Ако ние ги разбираме, тѣ ни изпращатъ добри пѣвци, които ни помагатъ. Не ги ли разбираме, тѣ казватъ: изпѣйте на тази публика нѣщо обикновено, а добриятъ концертъ отложете за другъ пѫть. Не дойдатъ ли тѣзи сѫщества да ни помогнатъ, можемъ да пѣемъ, колкото искаме, но то ще бѫде пѣсень безъ душа, безъ вдъхновение. Човѣкъ трѣбва да пѣе, да учи, да работи съ вѫтрѣшенъ стремежъ, ако иска да има помощьта на възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Ние наричаме този стремежъ „свещенъ Божественъ жарь“. Пѣете ли така, учите ли така, вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Когато пѣете, вслушвайте се въ онзи, който пѣе вѫтрѣ въ васъ. Той ще ви учи, той ще ви корегира. Вѫтрѣ въ човѣка има единъ учитель по музика, който пѣе отлично. За правилното мислене има другъ учитель. Неговата мисъль е ясна, точна и лаконическа. Слушате ли го, той всѣкога ще ви напѫтва. Казвате: защо трѣбва да пѣемъ? Човѣкъ съ пѣнието придобива свобода. Има връзка между пѣнието и мисъльта на човѣка. Когато човѣкъ пѣе, въ него се засѣгатъ или чувствата, или мислитѣ. Отъ способностьта на човѣка да пѣе, зависи неговата мисъль, както и неговата любовь. Единъ мислитель не може да отиде по-далечъ отъ способностьта си да пѣе. Любещиятъ не може да отиде въ своята любовь по-далечъ отъ способностьта си да пѣе. Когато писательтъ достигне крайния прѣдѣлъ на своята мисъль, той ще стане или поетъ, или музикантъ. Слѣдъ това ще се вдълбочи вѫтрѣ въ себе си, ще стане философъ. Оттамъ пакъ ще отиде до музиката. Когато музиката достигне своя горенъ прѣдѣлъ, тя се смѣня съ молитвата; щомъ достигне своя доленъ прѣдѣлъ, тя се смѣня съ храненето. Значи, между молитвата, музиката и храненето има тѣсна връзка. Гладътъ е най-долниятъ прѣдѣлъ на музиката. Човѣкъ може да пѣе тихо, а може да пѣе и високо, пискливо. Тихото пѣние показва, че нѣщата идатъ отдалечъ. Съ тихото пѣние се изразяватъ възвишени нѣща. Високото, пискливо пѣние показва, че нѣщата идатъ отблизо, отъ физическия свѣтъ. Изпѣйте сега думитѣ „вода чиста“. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: чиста бѣхъ въ планината, но като слѣзохъ въ долината, кална станахъ. Като вървѣхъ по пѫтя, слънцето изгрѣ и ми се засмѣ. Водата минава за царска дъщеря. По-нататъкъ водата продължава: като ме видѣ слънцето така опетнена, засмѣ се и ми каза, че върша работата си добрѣ. Докато водата е чиста, и поезия има; щомъ се окаля, и поезията се опетнява. Новото учение изисква хора пѣвци. Не се обезсърдчавайте; пѣйте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: ние не сме музикални. Това е изкуството, именно, отъ васъ да се изкаратъ пѣвци и музиканти; съ даровити хора лесно се работи. Разногласието между хората се дължи на това, че тѣ не развиватъ своето музикално чувство, вслѣдствие на което ставатъ нервни. Музикалнитѣ хора сѫ добри хора. Който пѣе отъ сърце, той внася въ себе си нѣщо хубаво и красиво. Псалмопѣвецътъ казва: „Пѣйте и възпѣвайте Господа съ сърцето си!“ Всѣки човѣкъ трѣбва да пѣе, макаръ и безгласно, вѫтрѣшно. Остане ли малко свободенъ, нека пѣе. Цѣлата природа пѣе. Всички велики сѫщества пѣятъ. Тогава и хората трѣбва да пѣятъ. Всѣка работа започвайте съ пѣние! Музиката е признакъ на висока култура. Който пѣе, той не се занимава съ дребни работи. Да бѫде човѣкъ бодъръ и веселъ, въ това седи силата на човѣшкия духъ. Възвишенитѣ сѫщества не знаятъ, какво нѣщо е обезсърдчаване, какво нѣщо е отпадане на духа. Тѣзи нѣща сѫ слабости на сѫщества, които живѣятъ на земята. Външно човѣкъ може да изпита тъмнина, разочарование, но вѫтрѣшно той трѣбва да бѫде веселъ, радостенъ. Каквото и да ви се случи, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ, дѣто има радость и веселие. Човѣкъ е дошълъ на земята да опита двата полюса на живота: радость и скръбь. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има въ това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповѣдници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички сѫ дошли на земята да се учатъ отъ противорѣчията на живота. Въ това отношение всички хора иматъ обща участь. Христосъ казва за себе си: „Така бѣше угодно на Бога“. И ние трѣбва да кажемъ сѫщото и да се заемемъ съ всички сили да учимъ. Дойде ли страданието, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание. Дойде ли радостьта, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радость. Всѣки день за всичко благодари. Когато човѣкъ се научи да благодари на Бога, както трѣбва, той ще научи урока си. И тъй, темата за слѣдния пѫть ще бѫде: „качества на най-малкото и на най-голѣмото число.“ Всѣко число, което може да се смалява, е най-голѣмо, защото най-малкото число не може да се смалява. То не може да стане по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, но не може да стане и като голѣмото. Изобщо, малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, но не може да стане и като голѣмото. Нѣкой казва, че единицата е най-голѣмото число. Питамъ: какво ще стане съ единицата, ако прѣдъ нея се тури нула? Тя се намалява, прѣвръща се въ 0‘1. Ако слѣдъ единицата се тури нула, тя се увеличава, става 10. Слѣдователно, единицата не е най-голѣмото число, защото едноврѣменно се намалява и увеличава. Потърсете число, което се увеличава, безъ да се намалява. Нулата счита ли се за число? — Счита се. Може ли тя да се увеличава и намалява? — Не може. Най-голѣмо число е това, което нито се увеличава, нито се намалява. Нулата се взима за граница между положителнитѣ и отрицателнитѣ числа. Сега, да оставимъ настрана тия въпроси. Мислете върху тѣхъ, безъ да дохождате до положителни резултати. Разсѫжденията върху числата и върху редъ още философски въпроси прѣдставляватъ дълъгъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви, и по който ще срѣща много интересни нѣща за изучаване. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 10 февруари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАШЕТО МѢСТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на четиритѣ годишни врѣмена.“ Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-малкото и най-голѣмото число.“ Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса: отъ колко величини се опрѣдѣля рѣката? — Рѣката се опрѣдѣля отъ три величини: дължина, широчина и височина. Отъ какво се опрѣдѣля човѣшкиятъ ръстъ? — Отъ височината. Отъ какво се опрѣдѣля животътъ? — Отъ своята дължина, широчина и дълбочина. Животътъ на всички хора не е еднакво дълъгъ. Широчината на живота се опрѣдѣля отъ дѣятелностьта на човѣка. Дълбочината му пъкъ се опрѣдѣля отъ разбиранията, отъ схващанията, които човѣкъ има за него. Първитѣ хора сѫ имали дълъгъ животъ. Слѣдъ това животътъ постепенно се е скѫсявалъ, защото теренътъ му се е измѣнилъ. Питамъ: защо човѣкъ скърби? Мнозина ще отговорятъ, че човѣкъ скърби, когато изгуби нѣщо. Какво е изгубилъ той? Трѣбва ли да скърби човѣкъ, когато има най-главното — живота? Наистина, всички хора скърбятъ, но скръбьта имъ реална ли е? Запитвали ли сте се, защо скърбите? Кажете, какъ мислите вие по този въпросъ, а не какъ мислятъ писателитѣ или поетитѣ? Защо боледува човѣкъ? Обаче, има хора, които прѣзъ цѣлия си животъ не сѫ боледували. Защо гледа човѣкъ? Всички животни гледатъ ли? Запримѣръ, микробитѣ въ океана иматъ ли очи? Какъвъ е произходътъ на думата „гледамъ“? Какво означава тя? Нѣкои запитватъ: защо Господъ е допусналъ грѣха? Пъкъ азъ питамъ: защо хората грѣшатъ? Съгласни ли сте вие съ твърдението, че грѣхътъ сѫществува въ свѣта? Свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, но грѣхътъ, като нѣщо външно, видимо, материално никѫдѣ въ Божествения свѣтъ не сѫществува. Грѣхътъ сѫществува само въ мислитѣ, въ чувствата и въ желанията на хората, но външно той не сѫществува абсолютно никѫдѣ. Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ грѣха, вънъ отъ човѣка, като сѫщество съ опрѣдѣлена форма и разговаряли ли сте съ него? Ще кажеге, че грѣхътъ е въ дявола. Виждали ли сте дяволъ? И той е като човѣка, но вънъ отъ него не живѣе. Намѣрете дявола и злото вънъ отъ човѣка! Колкото и да ги търсите, вънъ отъ човѣка тѣ не сѫществуватъ. Да търсите злото и грѣха вънъ отъ човѣка, то е все едно да търсите страха вънъ отъ човѣка. Запримѣръ, денемъ човѣкъ се страхува отъ нѣщо, бои се да не падне отъ нѣкоя скала, да не падне въ нѣкоя пропасть и т. н. Все-таки той се страхува отъ нѣщо има нѣкаква реална причина за неговия страхъ. Ами вечерь отъ какво се страхува? Слушате нѣкой човѣкъ да разказва: снощи сънувахъ, че щѣхъ да Падна отъ една висока скала, и много се уплашихъ. Като стане сутриньта, вижда, че нищо не е било, никаква скала нѣма прѣдъ него. Значи, има страхъ, който почива на нѣщо реално; има страхъ, който е само отражение на живота. Има скръбь реална, има скръбь нереална, която е отражение на жвотиа. Само реалната, дѣйствителната скръбь има цѣна. Тя се срѣща много рѣдко въ живота. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ постоянно изпраща експедиции отъ ангели за земята, да намѣрятъ истинската скръбь. Като я намѣрятъ, тѣ я занасятъ на небето, като нѣкаква рѣдкость. И затова всичко останало, което хората наричатъ скръбь, повидимиму само е скръбь. Нѣкои казватъ: скърши се сърцето ми отъ скръбь. Сърцето му се е скършило, а при това той продължава да живѣе. Може ли човѣкъ да живѣе съ скършено сърце? Другъ нѣкой казва: смазана е душата ми отъ скръбь. Може ли човѣкъ съ смазана душа да прогресира? Като слушате тѣзи работи, нѣкои ще кажатъ: нѣма ли по-важни нѣща отъ тѣзи, за които заслужава да ни се говори? По-важнитѣ работи сѫ за по-ученитѣ хора. Щомъ искате по-важни работи, ще ви запитамъ: защо Сатурнъ има лошо влияние върху човѣка, а Юпитеръ добро? Колко пръстена има Сатурнъ? (— Не се знае точно). Какво означава пръстена? Въ живота пръстенътъ означава свързване. Когато единъ момъкъ и една мома се годятъ, тѣ си размѣнятъ пръстени. Казва се за Юпитеръ, че ималъ три пръстена. Оттукъ ние ще извадимъ заключението, че Юпитеръ се е годѣвалъ и разгодѣвалъ три пѫти. Какво ще кажете на това отгорѣ? Ние трѣбва да разглеждаме вселената, като живъ организъмъ, въ всѣки удъ на който сѫ концентрирани различни динамически сили. Питамъ: въ коя часть отъ човѣшкия организъмъ, анатомически и физиологически, можемъ да поставимъ Сатурна? Каква е неговата функция върху човѣка? Както всѣки органъ въ човѣшкото тѣло изпълнява точно опрѣдѣлена функция, така и различнитѣ планети указватъ различно влияние върху него. Запримѣръ, ако влиянието на Сатурна върху извѣстенъ органъ отъ човѣшкото тѣло е лошо, влиянието му пъкъ върху всички останали органи е благотворно. За глупавитѣ хора Сатурнъ е крайно разрушителенъ. Отъ всички богове най-уменъ, най-мѫдъръ и съ най-голѣма опитность е Сатурнъ. Той не е лековѣренъ, да вѣрва на думи само. Като отиде при него нѣкой човѣкъ, той веднага разглежда живота му отъ единия до другия край, и като намѣри даже една погрѣшка, казва: хайде, върви си! Съ тебе работа не може да се върши. Той не е снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ на хората. Започнете ли да се извинявате, че сте слаби хора, че грѣшите, той казва: човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ и уменъ! — нищо повече. Съврѣменнитѣ астролози, като говорятъ за Сатурна, казватъ: страшно нѣщо е да се намира човѣкъ подъ влиянието на Сатурна! Човѣкъ трѣбва да се пази отъ него. Той е цѣло острие. Защо? — Защото е изгубилъ. вѣра въ всички и не се подава на ничие влияние. Единствената планета, съ която малко се спогажда и къмъ която благоволи, това е богинята Венера. Като я види, той казва: само на тебе донѣкѫдѣ вѣрвамъ. Иначе, той не вѣрва даже и на Юпитеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ критически умъ. Критическиятъ умъ е присѫщъ на Сатурна. Твоятъ умъ дѣ е тогава? Другъ казва: азъ съмъ благороденъ човѣкъ. Благородството е присѫщо на Юпитера. Тогава дѣ е твоето благородство? Или, ще кажете, че сърцето ви е пълно съ любовь. Любовьта е присѫща на Венера. Дѣ е вашата любовь тогава? Казвате: ние имате практически умъ. Практическиятъ умъ е присѫщъ на Меркури. Казвате: ние сме учени хора. Ученостьта е качество на слънцето. Питамъ тогава: дѣ е вашиятъ критически умъ, дѣ е вашето благородство, дѣ е вашата любовь, дѣ е вашата практичность, дѣ е вашата ученость? Като извадите всичко това отъ себе си, кое остава ваше? Дѣ сте вие тогава? На кое мѣсто се намирате? Коя величина, кой капиталъ е вашъ собственъ? Ще излѣзе, че вие още боравите съ чуждъ капиталъ. И тъй, главната задача, която прѣдстои на човѣка, е да намѣри себе си, да намѣри своето мѣсто, като малка величина нѣкѫдѣ въ козмоса. Намѣри ли веднъжъ мѣстото, което заема въ козмоса, той ще изпита такава радость, каквато никога въ живота си не е изпитвалъ. И ако хората постоянно губятъ радостьта си, причината за това е, че тѣ още не сѫ намѣрили своето мѣсто. Тѣ се радватъ на чужди радости и скърбятъ за чужди скърби. Хората скърбятъ, но скръбьта имъ не е тѣхна, тя е на Сатурна. Хората воюватъ, сражаватъ се, защищаватъ извѣстна кауза, но тя не е тѣхна; тази кауза е на нѣкой марсианецъ, който търси своето право, иска да го възстанови. Значи, вие воювате вмѣсто Марса. Дѣ сте вие тогава? Казвате: азъ воювамъ за отечеството си. Кое е вашето отечество? Казвате: ние трѣбва да работимъ! Чие качество е работата? — На Меркури. Жената казва: азъ трѣбва да готвя, да задоволя мѫжа си. Въ сѫщность, на кого служатъ женитѣ? Чии чиновнички сѫ тѣ? Или, кой ги заставя да готвятъ? — Луната и Марсъ. Казвате: трѣбва да се готви, за да ядемъ. Значи, вие ядете вмѣсто Луната и Марсъ. Въ всички тия символи на живота древнитѣ мѫдреци сѫ скрили една велика Истина. Това прѣдставлява велика Божествена наука, която трѣбва да се изучава. Само интелигентниятъ, разумниятъ човѣкъ може да се домогне до тази наука. Отъ какво зависи интелигентностьта на човѣка? — Отъ дължината на неговия носъ. Човѣкъ може да продължи носа си само чрѣзъ силата на своята разумна воля. Ако носътъ на човѣка се продължи изкуствено, по нѣкакъвъ особенъ начинъ, той не може да бѫде интелигентенъ човѣкъ. Главниятъ въпросъ, който често трѣбва да си задавате, е слѣдниятъ: какво мѣсто заемате въ козмоса, каква специална служба имате въ общия животъ? Ако запитате нѣкого, на каква служба е, той ще ви каже, че е или нѣкѫдѣ по финансовата, или по търговската часть, или учитель, или инжинеръ и т. н. Това сѫ служби, които заемате въ вашия личенъ животъ, но вие трѣбва да знаете службата, която заемате въ цѣлокупния животъ. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши. Запримѣръ, каква е била службата на Христа, когато е дошълъ на земята? Христосъ е дошълъ на земята, да спаси човѣчеството, а заедно съ това да изяви Божията Любовь. И затова, когато нѣкой пожелае да изяви Божията Любовь, той трѣбва да отиде при Христа, да го научи, какъ да постигне това. Въ една отъ недѣлнитѣ бесѣди азъ употрѣбихъ думата „рада“, която на български езикъ се дава и като име на човѣкъ „Рада“. Вие си служите съ тази дума, произнасяте я, безъ да знаете, какво тя означава въ сѫщность. Тя е санскритска дума и се пише; „radha“. Българитѣ сѫ взели тази дума, изхвърлили сѫ буквата „h“ и сѫ образували името „Рада“. Radha означава реалната любовь, съ която човѣкъ може да служи на Бога въ въплотения животъ. Или тя още означава онзи принципъ, чрѣзъ който Божественото може да се прояви въ материалния свѣтъ. Буквата „а“ въ тази дума означава активность, активно начало. Radha подразбира въ санскритски езикъ водителка на хорото, на онова хоро, което става споредъ закона на Любовьта. Всѣки човѣкъ, който иска да служи на Бога споредъ закона на Любовьта, той трѣбва да съдържа въ себе си принципа на Radha. Казвамъ: сега е врѣме да схванете дълбокия смисълъ на Христовитѣ принципи. Не ги ли разберете правилно, вие не можете и да ги приложите. Ако единъ принципъ се приложи механически, той не дава никакъвъ резултатъ. Приложи ли се по духъ, по смисълъ, той ще даде поне микроскопически резултатъ. Запримѣръ, държите ли въ ума си отрицателнитѣ чърти и погрѣшки на хората, вие не можете да бѫдете радостни. Радостьта е присѫщо качество на истинския християнинъ. Каква полза ще имате, ако знаете погрѣшкитѣ и добродѣтелитѣ на хората? Добрѣ е да се знаятъ погрѣшкитѣ на хората, но и това не принася нѣкаква полза. Човѣкъ се ползува само тогава, когато знае великия принципъ, по който може да служи на Бога и да прояви Божия животъ въ себе си. Всѣки човѣкъ има желание да извърши нѣщо велико въ свѣта. Кое е великото, което човѣкъ може да извърши? Той не може да носи земята на гърба си, нито да спаси свѣта. Това е задача за великитѣ духове. Ако наблюдавате хората, ще видите, че нѣкои отъ тѣхъ не могатъ да се справятъ дори съ своята форма, като човѣци. Споредъ това, всѣки човѣкъ може да извърши най-много онова, което отговаря на степеньта на развитието му. Въ това отношение всѣка душа заема опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлена служба въ козмоса. Значи, дѣятелностьта на цѣлото човѣчество прѣдставлява съвокупность отъ дѣятелностьта на милиарди души, всѣка отъ които трѣбва да знае своето опрѣдѣлено мѣсто и своята дѣятелность, като монада въ цѣлото. Застанете ли на своето мѣсто, вие ще придобиете правилна философия за живота, правилни методи за работа. Иначе, вие ще имате непрѣкѫснати падания и ставания. Нѣкои хора обичатъ да съвѣтватъ другитѣ, какъ да постѫпватъ, какво да правятъ. Добрѣ е да съвѣтвате другитѣ, но трѣбва да знаете, дали вашиятъ съвѣтъ се съвпада съ работата и мѣстото, които природата имъ е опрѣдѣлила. Кой учи птицата да хвърчи? Кой учи рибата да плава? Кой учи червеятъ да влиза въ дървото и да прави дупки въ него? Кой учи пчелитѣ да събиратъ медъ? Както виждате, всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ свое вѫтрѣшно рѫководство, което ги напѫтва къмъ тѣхната специална работа. Всички живи сѫщества, малки или голѣми, съставляватъ удове на великия Божественъ организъмъ. Всички сѫщества на земята се рѫководятъ отъ по-разумни отъ тѣхъ. Растенията и животнитѣ не принадлежатъ на хората. Тѣ могатъ само да ги култивиратъ и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Обаче, растенията и животнитѣ принадлежатъ на сѫщества, съ много по-високо развитие отъ това на хората. Сѫщото може да се каже и за много отъ вашитѣ мисли, чувства и стремежи. Тѣ не сѫ ваши, но принадлежатъ на свѣтъ, по-високъ отъ вашия. Запримѣръ, разгледайте слѣдния фактъ. Като наблюдавате живота на дѣцата, щомъ дойдатъ на възрасть около 15—16 години, тѣ минаватъ периодъ на буйность, или на прояви на любовьта, вслѣдствие на което казватъ за дѣцата, че сѫ луди-млади. Мине ли този периодъ, тѣ постепенно се укротяватъ, и когато дойдатъ къмъ 50—60 годишна възрасть, любовьта имъ изчезва. Питамъ: може ли да се нарече любовь това, което се явява и изчезва? Това е само извѣстна дѣятелность, извѣстна енергия, извѣстно прѣдприятие вънъ отъ човѣка, въ което той участвува. Свърши ли се прѣдприятието, прѣдприемачътъ казва на този човѣкъ: работата се свърши вече, ти ще отидешъ дома си. И тогава, сѫщиятъ човѣкъ казва: азъ нѣмамъ вече любовь въ себе си. Той се намира въ положението на уволненъ чиновникъ, когото пенсиониратъ. Каква е разликата между чиновникъ на служба и пенсиониранъ чиновникъ? Чиновникътъ, който е на служба, трѣбва да отива на работа всѣки день редовно отъ 8—12 ч. сутринь и отъ 2—6 ч. слѣдъ обѣдъ. Пенсионерътъ въ това врѣме ще бѫде или дома си, или въ нѣкоя кръчма, или кафене, или ще търси изъ канцелариитѣ и канторитѣ нѣкаква служба. Въ този смисълъ и волътъ е чиновникъ при васъ: като го впрегнете сутринь въ 8 ч., чакъ вечерь го разпрѣгате. Има и пенсионери волове, които по цѣлъ день се движатъ свободно изъ горитѣ и ливадитѣ. Кое положение е по-добро: на чиновника или на пенсионера? При сегашното състояние на хората, положението на чиновника е по-добро отъ това на пенсионера. Обаче, при други условия, положението на пенсионера ще бѫде по-добро. Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта за свободата. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Никой не е свободенъ, никой не живѣе за себе си. Свободенъ е само онзи, който е намѣрилъ своето мѣсто въ козмоса. Докато човѣкъ не намѣри своето мѣсто, той ще бѫде въ закона на ограниченията. Затова непрѣстанно търсете своето мѣсто. Какво се изисква за това? — Трѣзва мисъль. Нѣкой казва: смутено е сърцето ми. Само ти не си смутенъ; милиони хора има като тебе смутени. — Азъ съмъ бѣденъ. — Освѣнъ тебе, има още милиони хора бѣдни. — Азъ съмъ гладенъ. Още милиони хора има гладни. Само ти не си гладенъ. Значи, има общи положения, които едноврѣменно засѣгатъ много хора. Грѣхътъ, глупостьта, гнѣвътъ, напримѣръ, не сѫ достояние само на единъ човѣкъ; тѣ сѫ достояние на хиляди и милиони хора. Обаче, има и специфиченъ гнѣвъ, напримѣръ, когато човѣкъ се гнѣви безъ причина. Тогава той нарушава Божествения законъ. Когато човѣкъ се гнѣви съ причина, този гнѣвъ е на мѣстото си. Той е съзнателенъ гнѣвъ и влиза въ принципа на справедливостьта. Тогава човѣкъ се гнѣви, защото вижда нѣщо неправилно въ себе си, което иска да изправи. Гнѣви ли се човѣкъ, че не е постигналъ нѣкакви свои користолюбиви цѣли, този гнѣвъ е безпрѣдметенъ. И тъй, radha означава служене съ любовь. Само любовьта освобождава човѣка. Вършете всичко съ любовь, безъ да считате, че правите нѣщо. Жената, напримѣръ, готви и си казва: защо съмъ толкова глупава, че съмъ седнала прѣдъ този тиганъ и тази тенджера и прѣдъ този огънь да се печа? Защо не отида нѣкѫдѣ въ гората на свобода? Отиде въ гората, но и тамъ казва: защо не си отида дома? Значи, и дома си да е, и въ гората да отиде, тя все не е свободна. Учительтъ казва: какво съмъ се затворилъ тукъ, между тия ученици да ги уча? Ученикътъ казва: какво съмъ взелъ да се занимавамъ съ тѣзи глупости? И учительтъ, и ученикътъ не сѫ свободни; тѣ сѫ роби. Всѣки човѣкъ, който не е доволенъ отъ положението си, той е робъ. Ако свещеникътъ служи литургия въ църква, или държи нѣкаква проповѣдь и не е доволенъ отъ работата си, той не е на мѣстото си, той е робъ. Помнете слѣдното правило: и най-малката работа, извършена съ любовь, дава свобода на човѣка. Това подразбира думата radha. Това значи: да реализираме нашия животъ на земята въ смисълъ, да го живѣемъ въ най-възвишенитѣ му проявления. Ние живѣемъ човѣшкия животъ по Божествено, а трѣбва да живѣемъ Божествения животъ по човѣшки. Какъ ще се изрази Божествения животъ по човѣшки, не знаете. Това е задача, която трѣбва да разрѣшите. За тази цѣль всички ваши мисли, чувства и опитности трѣбва да се съгласуватъ, т. е. да се обобщатъ въ слѣдната мисъль: въ Божественото съзнание сѫществува вѣчна хармония, която регулира умоветѣ на всички хора. Щомъ човѣкъ забърка мислитѣ си, нека каже: въ Бога има вѣчна хармония! Какво правите вие? Щомъ се объркате, отдалечавате се отъ Бога, а съ това се подпушвате и започвате да мислите, че Богъ е вънъ отъ васъ, нѣкѫдѣ на небето и не ви чува, не ви разбира. Така казваше и Саулъ: „Не ме слуша Господъ“. Защо не го слушаше Господъ, той не се запитваше. Послушанието е велика добродѣтель за ученика. Всѣки, който не се вслушва въ гласа на любовьта и нѣма послушание къмъ нея, той всѣкога изпада въ вѫтрѣшни противорѣчия, при които изпитва недоволство отъ себе си, и започва да се подцѣнява. Обаче, и когато се подцѣнява, и когато се надцѣнява човѣкъ, и въ двата случая той не е на правъ пѫть. И двѣтѣ положения не сѫ вѣрни. Азъ желая всички ученици въ школата да придобиятъ вѫтрѣшна хармония въ себе си, да придобиятъ принципа на radha. Който изявява този принципъ правилно, той има въ срѣдата на челото си една свѣтла звѣзда, която показва, че между Бога и този човѣкъ е създадена връзка. Питамъ: дѣ сѫ вашитѣ звѣзди сега? Кой отъ васъ има такава звѣзда? Голѣма е радостьта на човѣка, който има такава звѣзда. Много хора сѫ виждали свѣтлина, но тази звѣзда тѣ не сѫ я виждали. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, постоянно да виждате тази звѣзда, която да ви улеснява въ всички ваши мѫчнотии. Тази звѣзда може да се вижда така, както мѫдрецитѣ — овчари видѣха звѣздата, която ги заведе да се поклонятъ на Христа. Това бѣше Христовата звѣзда, която тѣ видѣха. Христосъ всѣкога виждаше тази звѣзда прѣдъ себе си. Затова, именно, наричатъ Христа „сутринната звѣзда или зорницата на живота“. И тъй, първо ще търсите своето мѣсто; второто, което трѣбва да придобиете, това е състоянието на radha. За постигането на тѣзи двѣ нѣща се изисква усилена работа. Вие имате условия и материали, съ които може те да работите. Тази работа прѣдставлява алхимически процеси, които трѣбва да станатъ у васъ. Тѣзи процеси не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за прѣсъздаване на човѣшкия характеръ. Човѣкъ трѣбва да прѣсъздаде, т. е. да облагороди характера си. Той ще постигне това, като прѣвърне всички неблагородни метали въ своята кръвь въ благородни, главно въ злато. Въ идеята за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни, алхимицитѣ сѫ скрили великата Истина за прѣсъздаване и облагородяване на човѣка. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 3 февруари, 1926 въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме отъ темата: „Добри и лоши послѣдствия отъ богатството и сиромашията.“ Четоха се темитѣ: „Разлика между въздържание и самообладание.“ Слѣдниятъ пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на четиритѣ годишни врѣмена“. Какъ ще отговорите на въпроситѣ: защо и за кого Богъ създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-послѣ, защо и за кого създаде свѣтлината? Когато нѣкоя домакиня прави баница, най-първо тя замѣсва брашното, послѣ го точи на тънки листа, и слѣдъ това го навива така, че между листата да се образуватъ гънки, празни мѣста. Защо листата на баницата се нагъватъ? Онзи, който е далъ идеята за правене на баници, той все ще е ималъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ законъ. Той е нагъвалъ листата по този начинъ, именно, за да се опече баницата добрѣ. Ако листата й сѫ плътно прилепнали единъ до другъ, тя ще остане сурова. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, слизата и другитѣ плодни дървета да създаватъ своитѣ плодове по особенъ начинъ едно отъ друго и да вложатъ нѣщо особено въ тѣхъ ? Сега ще направимъ едно малко отклонение отъ зададенитѣ по-горѣ въпроси. Тукъ имате окрѫжностъ, съ центъръ А. Ако вънъ отъ окржжностьта дѣйствуватъ силитѣ b, c, d, f, мислите ли, че ще можете да запазите своето равновѣсие и да се движите по окржжностьта, безъ да се отклоните? Вие непрѣменно ще се отклоните, и тогава окржжностьта ще измѣни своята правилна форма, ще се прѣвърне въ крива линия 1, 2, 3, 4, на кояго всичкитѣ точки нѣма да бѫдатъ еднакво отдалечени отъ центъра А. Какъ ще обясните това отклонение? Въ научно отношение всѣко отрицателно чувство, което човѣкъ проявява, прѣдставлява отклонение отъ правия пѫть на живота. Нѣкой казва: азъ се разгнѣвихъ. Гнѣвътъ, въ наученъ смисълъ, е отклонение, на което трѣбва да се намѣрятъ причинитѣ. Да се констатира единъ фактъ, това още не е наука. Истинската наука седи въ издирване причинитѣ на явленията. Силитѣ b, c, d, f, които дѣйствуватъ върху окрѫжностьта, сѫ външни; значи, тѣ сѫ външни влияния. Да допуснемъ, че въ крѫга дѣйствуватъ вѫтрѣшнитѣ сипи b1, c1, d1, f1, които сѫщо така указватъ извѣстно влияние върху окрѫжностьта. Въ този случай, пертурбациитѣ, които ставатъ отвънъ, ще бѫдатъ ли тъй мощни, както, ако нѣмаше дѣйствието на вѫтрѣшнитѣ сили? Не, тѣ ще бѫдатъ по-слаби. Ако пъкъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ сили сѫ еднакво голѣми, ще настане моментъ на пълно равновѣсие. Сега, като се говори за гнѣва, той прѣдставлява натрупване на излишна енергия въ човѣка, която при извѣстни случаи се изявява отвѫтрѣ навънъ. Споредъ законитѣ на природата, тази енергия трѣбва да се използува. Природата не обича излишъци, но обича изобилие, на което трѣбва да се даде правиленъ пѫть. Не се ли използува излишната енергия разумно, тя се изразява въ гнѣвъ, или въ друго нѣкое отрицателно чувство. Изобщо, природата не търпи застой. Въ нея има вѣчно движение, което се регулира отъ единъ специаленъ законъ. Да допуснемъ, че имате една молекула, съставена отъ много атоми. Всички тия атоми се движатъ съ извѣстна бързина около единъ центъръ, който сѫщо така се движи, но вече съ бързина, по-голѣма отъ тази на атомитѣ. Понеже бързината на този центъръ е по-голѣма отъ бързината на останалитѣ частички, вслѣдствие на това той се явява като сила, която уравновѣсява, т. е. регулира общото движение. Бързината на този центъръ е толкова голѣма, че той едноврѣменно се намира, както по мѣстата на всички частици, така и на своето мѣсто. Движението на частицитѣ, които сѫ по периферията, е по-бавно. И тъй, когато духовниятъ животъ на човѣка започва да отпада, той казва: азъ изгубихъ нѣщо отъ себе си, Богъ ме е изоставилъ. Този човѣкъ констатира извѣстенъ фактъ, но това още не е наука. Това показва, че той е напусналъ центъра и е отишълъ къмъ периферията, вслѣдствие на което чувствителностьта му се е намалила. Причината за това е нѣкакво външно, странично влияние. Прѣдставете си единъ младъ момъкъ, много набоженъ, който по цѣли часове се моли на Бога. Дѣ се намира той? Докато е духовенъ, той се движи около центъра А. По едно врѣме младиятъ момъкъ се влюбва въ една свѣтска мома, и забѣлѣзва въ себе си духовно отпадане. Той прѣстава вече да се моли и казва: не искамъ да се моля, не вѣрвамъ въ такива глупости. Защо? — Защото тази млада мома, като външно влияние върху него, го е изкарала отъ центъра къмъ периферията, като сѫщеврѣменно е създала въ него извѣстна пертурбация. Той не се моли, не вѣрва въ Бога, защото и тя не вѣрва. Обаче, въ живота може да се случи и обратното явление. Срѣщате единъ безвѣрникъ, който не признава нищо друго, освѣнъ материята. Той не се моли, не вѣрва въ Бога, отрича всичко духовно. По едно врѣме той се влюбва въ една много набожна мома, и подъ нейно влияние става религиозенъ, започва, като нея, да се моли по три пѫти на день. Значи, и той изпада подъ външно влияние, както и религиозниятъ момъкъ. Причинитѣ, които влияятъ върху религиозния момъкъ и го правятъ безвѣрникъ, както и тѣзи, които влияятъ върху безвѣрника да стане религиозенъ, сѫ почти едни и сѫщи. Коя е главната причина за промѣната на тѣзи двама души? — Користолюбието. Слѣдователно, ако сте безвѣрникъ, вие трѣбва да знаете, коя е причината за това; ако сте религиозенъ, пакъ трѣбва да знаете причината. Наблюдавайте се, изучавайте причинитѣ на всички промѣни, които ставатъ съ васъ, докато дойдете до сѫщественото, до неизмѣнното въ васъ. Въ живата природа сѫществува законъ, който опрѣдѣля сѫщественото, неизмѣнното въ развиващия се животъ. Отъ сѫщественото въ живота зависи и щастието на хората. Докато човѣкъ постоянно се влияе отвънъ, той не може да бѫде щастливъ. Това не подразбира, че човѣкъ може и не трѣбва да се влияе. Прѣди всичко, сѫществува законъ на влияние, подъ който се намиратъ всички живи сѫщества. Щомъ Богъ прѣбивава въ всички свои части, ние не можемъ да не се влияемъ едни отъ други. Обаче, споредъ Великия Божи Законъ, който регулира всички нѣща, не е позволено на човѣка да изгуби своя центъръ. Каквито промѣни и да прѣтърпява човѣкъ, подъ чието влияние и да се намира, той всѣкога трѣбва да пази своето мѣсто, своя центъръ, да не излиза вънъ отъ него. Не пази ли своето мѣсто, излиза ли вънъ отъ своя центъръ, голѣма катастрофа го очаква. Той ще се разпръсне на милиарди малки частици изъ пространството, които ще се въртятъ около центъра си, но нѣма да иматъ сила да се обединятъ въ едно цѣло. И тъй, дали се увеличава или намалява вашето религиозно чувство, дали сте учени или прости, дали постигате своитѣ идеали или не, ние разглеждаме всички тия нѣща съ цѣль да обяснимъ вѫтрѣшнитѣ прояви на живота. За всѣко нѣщо въ живота трѣбва да се даде конкретно обяснение, за да имаме ясна прѣдстава за силитѣ, които дѣйствуватъ въ насъ. Иначе, не знаемъ ли тия нѣща, ние можемъ да изпаднемъ въ нѣкои слабости. Запримѣръ, има голѣми критици, които виждатъ само погрѣшкитѣ въ хората. Който се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, той прѣдставпява портретъ, върху който сѫ написани най-грозни образи. Какво придобива човѣкъ, ако главата му е пълна съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора? Като отворите главата на такъвъ човѣкъ, вие четете: еди-кой си се убилъ, еди-кой си открадналъ нѣщо, еди-кой си билъ боленъ, еди-кой си казалъ това-онова и т. н. Каква наука има въ всички тия сведѣния? Бѫдещата наука трѣбва да бѫде положителна, да се занимава съ здравословнитѣ, а не съ болезненитѣ състояния на човѣка. Тя не трѣбва да изучава, какво нѣщо е умразата, глупостьта и лъжата, но да се занимава съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината. Тя не трѣбва да се занимава съ неправдата, съ злото, но съ Правдата и съ Добродѣтельта. Какво трѣбва да изучава музикантътъ: дисонанситѣ или хармоничнитѣ тонове? Въ музиката нѣма дисонанси. Нѣкои казватъ, че между два тона може да се яви нѣкакъвъ дисонансъ, т. е. вибрациитѣ на тѣзи тонове да не се съвпадатъ. Така е, всички музикални тонове, отъ различни гами, не си хармониратъ: тоноветѣ на нѣкои гами хармониратъ помежду си, а на нѣкои — нехармониратъ. Понѣкога прѣходътъ или прѣливането на гамитѣ отъ едно състояние въ друго се съвпада, а понѣкога — не се съвпада. Това несъвпадане съврѣменнитѣ музиканти наричатъ дисонансъ. Казвамъ: ако всички хора бѣха музиканти, тѣ напълно щѣха да разбератъ, какво нѣщо прѣдставлява живота, въ своята сѫщина. Казвате: малко ли музиканти има въ свѣта? Тѣ всички разбиратъ ли живота? Казвамъ: всѣки, който пѣе, той още не е истински пѣвецъ; който свири, той още не е музикантъ; който говори, той още не е разуменъ човѣкъ. Споредъ мене, истински пѣвецъ или музикантъ е този, чиято музика се отразява върху живота му. Ако пѣвецътъ пѣе така, че неговото пѣние му дава потикъ въ живота и го кара да върши благородни дѣла, той е истински пѣвецъ. Такова пѣние прѣдставлява мощна сила въ живота. То може да се прилага навсѣкѫдѣ. Прѣдставете си единъ боленъ човѣкъ, на когото мисъльта е разсѣяна, краката не го държатъ, рѫцѣтѣ му слаби. Какво трѣбва да прави той, за да възстанови силитѣ си? Лѣкаритѣ ще му прѣпорѫчатъ валерианови капки, за успокоение на нервитѣ, или ще му кажатъ да пие повече млѣко. Ако нѣкой пѣвецъ му изпѣе една хубава пѣсень, тя ще даде хиляди пѫти по-добри резултати отъ валериановитѣ капки, дори и отъ млѣкото. Това зависи отъ разбирането и умѣнието на човѣка да използува енергиитѣ на природата. Единъ българинъ казваше, че съ енергията на единъ тонъ вѫглища той могълъ, съ единъ локомотивъ и 60 вагона, да обиколи земята три пѫти. — Възможно е. И азъ мога съ единъ килограмъ хлѣбъ да прѣживѣя цѣла година. Това е въпросъ на разбиране. Постигне ли се това, економическиятъ въпросъ е разрѣшенъ. А сега, нѣкой казва: трѣбватъ ми 700—800 лв. за ядене, и то при най-скромна храна. Гледашъ, нѣкой бѣденъ студентъ ходи тукъ-тамъ, чука камъни, дано изкара 50 лв. на день, да се прѣхрани. Казвамъ: нека този студентъ купи съ тия 50 лв. нѣколко килограма житни зрънца и ги посади въ почвата. Нѣма да мине дълго врѣме, и отъ плодоветѣ на тѣзи житни зрънца той ще прѣкара цѣла година. Отъ едно житно зрънце той ще направи цѣла баница. Това ви се вижда смѣшно и казвате: всичко може да повѣрваме, но не и това. Имайте малко търпѣние и ще провѣрите казаното, ще ядете баници. Това е въпросъ на врѣме само. И тъй, великата наука на живота седи въ изучаване на законитѣ, по които се проявяватъ основнтѣ сили. Човѣшката душа има редъ красиви и възвишенн стремежи, но докато ги постигне, тя ще се натъква на съмнѣния, на противорѣчиви мисли и чувства. Който знае законитѣ, ще разбере, защо става всичко това и нѣма да се самоосѫжда, но ще употрѣби всички разумни мѣрки, за да ги прѣдотврати, или да ги разрѣши правилно. Запримѣръ, когато азъ отивамъ при В, ще взема всички прѣдпазителни мѣрки, да не се натъкна на нѣщо лошо, макаръ че В не ми мисли злото. На сѫщото основание, когато земята минава покрай Юпитеръ, или покрай Сатурнъ, тѣ указватъ извѣстно влияние върху нейната орбита, вслѣдствие на което тя прави едно малко отклонение отъ своя пѫть. Защо? Тя взима всички прѣдпазителни мѣрки да не се прѣдизвика нѣщо лошо. Въ сѫщность, нито Юпитеръ, нито Сатурнъ желаятъ злото й. Обаче, всѣка планета, като върви по своя строго опрѣдѣленъ пѫть, тя все ще прѣдизвика извѣстно влияние върху тѣла, които се изпрѣчватъ на пѫтя й. Заедно съ отклонението на земята, и хората се отклоняватъ въ своя пѫть. Както планетитѣ се движатъ по своя пѫть, така и молекулитѣ, и атомитѣ, отъ които е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ, се движатъ крѫгообразно. Срещнатъ ли тѣзи малки частици нѣкакво прѣпятствие въ пѫтя си, движението имъ се измѣня. Измѣни ли се движението имъ, измѣня се и ритмуса на човѣшкитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, ставате сутринь, но се чувствувате неразположенъ духомъ, пущате поясъ и само чакате да дойде нѣкой да ви прѣдизвика малко, за да избухнете. Знаете ли защо става това? Вие казвате: ще ме извините, нервенъ човѣкъ съмъ, затова избухнахъ. Кой нѣма нерви? Да бѫде човѣкъ нервенъ, да има нерви, това е прѣимущество за него. Не е въпросътъ, че има нерви, но той трѣбва да каже: азъ съмъ нервенъ човѣкъ и избухвамъ лесно, защото не зная, какъ да управлявамъ нервитѣ си. Моята нервна енергия изтича навънъ, вслѣдствие на което се изтощавамъ. Азъ, както и всички хора, имамъ кръвоносна система, но често ми тече кръвь, вслѣдствие на което съмъ малокръвенъ. Значи, малокръвието въ човѣка се дължи на изтичане, на изпаряване голѣма часть артериална кръвь отъ организма, вмѣсто която остава повече венозна. Ние знаемъ при това, че венозната кръвь е причина на всички болести. Искате ли да подобрите състоянието си, спрете изтичането на артериалната кръвь отъ организма си. Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае всички тия закони, тъй както и пророцитѣ едно врѣме сѫ ги знаели. Нѣкои мислятъ, че пророцитѣ сѫ били хора говедари, овчари, които Богъ е опрѣдѣлилъ, като свои служители. Не, пророцитѣ сѫ били окултни ученици, които Богъ е изпратилъ между говедата, да приложатъ върху тѣхъ своето учение. Богъ имъ казалъ: идете между говедата, да видите, дали тѣ ще могатъ да ви разбератъ. Ако говедата ви разбератъ, тогава може да отидете меѫду хората, да имъ проповѣдвате, защото тѣ сѫ много по-разумни. Тази е причината, дѣто нѣкогашнитѣ пророци сѫ били овчари и говедари. Пророкътъ, като говедарь, е правилъ своитѣ опити върху говедата. Пророкътъ, като овчарь, е правилъ своитѣ опити върху овцитѣ. Днесъ Богъ е изпратилъ и васъ нѣкѫдѣ, да правите своитѣ опити. Нѣкой казва: защо съмъ изпратенъ при тѣзи тежки условия на живота? — Да правите опити. И ако вие можете да подобрите условията, при които живѣете, ще ви кажатъ: идете сега да изпълните своето прѣдназначение. Съврѣменнитѣ хора сѫ много суевѣрни, но трѣбва да се прави разлика между вѣра, вѣрвания и суевѣрия. Човѣкътъ на вѣрата е дълбоко убѣденъ въ това, което прѣдприема. Той казва: азъ ще се кача на Хималаитѣ. Той не допуща въ ума си никаква отрицателна мисъль: дали ще мога да се кача, или нѣма да мога. Той казва: когато и да е прѣзъ живота си, азъ ще се кача на Хималаитѣ. Човѣкътъ на вѣрванията казва: азъ имамъ силно желание да се кача на Мусала, но ще чакамъ благоприятни условия. Суевѣрниятъ казва: имамъ желание да се кача и на Мусала, и на Хималаитѣ, но съмъ човѣкъ съ деликатно здраве, не мога да прѣдприема такъвъ пѫть. Ще почакамъ малко, може да се нареди нѣкакъ, съ аеропланъ да отида. Той очаква нѣщата да станатъ, като въ хиляда и една нощъ. Обаче, такова нѣщо може да се случи едва единъ пѫть прѣзъ хиляда години. Суевѣрниятъ очаква всичко да се нареди по магически начинъ, безъ трудъ, безъ усилие, и като не успѣе, казва: свърши се животътъ, нищо не направихъ. При суевѣрията нѣщата се реализиратъ въ отношение 1: 1000. И тогава човѣкъ се чуди, че е станало нѣщо, което той никога не е очаквалъ. Запримѣръ, съ Христа се е случило нѣщо подобно. Когато е прѣкарвалъ 40 дневенъ постъ въ пустинята, дяволътъ дошълъ да Го изкушава. Той Го качилъ на храма и му казалъ: „Ако си Синъ Божи, хвърли се отъ храма“. Христосъ му отговорилъ: „Понеже ти ме качи, ти самъ ще ме снемешъ. Азъ не мърдамъ отъ мѣстото си“. Това, напримѣръ, говори за суевѣрието на дявола. Слѣдъ това той задигналъ Христа на една висока планина, отдѣто посочилъ къмъ всички царства на земята и му казалъ: „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ тия царства да ги управлявашъ“. Христосъ му отговорилъ: „Всички царства, и земни, и небесни сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Ти искашъ много евтино да ти се продамъ“. Както виждате, дяволътъ е много суевѣренъ, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суевѣрие. Като лъже, той самъ започва да вѣрва въ това, което говори, и казва: възможно е да е така. Човѣкътъ на вѣрванията пъкъ казва: сѫдбата е такава. Каквото да прави човѣкъ, той не може да измѣни сѫдбата си. Човѣкътъ на положителната вѣра знае, че той самъ създава сѫдбата си, и затова никога не се разочарова. Окултниятъ ученикъ трѣбва да се домогне до положителната наука, която опрѣдѣля точно силитѣ, които дѣйствуватъ у насъ. Домогнемъ ли се до тази наука, ние ще знаемъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. И по този начинъ само нашиятъ умъ, нашето сърце и нашата воля ще се развиватъ хармонично, а душата и духътъ ни ще се проявяватъ правилно. И тогава, споредъ степеньта на своето развитие, всѣки ще може да си обяснява явленията въ външния свѣтъ. Въ това отношение окултниятъ ученикъ трѣбва самъ да рѣшава задачитѣ си, да има ясна прѣдстава за себе си. Напримѣръ, ако е нетърпеливъ, ако се съмнява, ако не обича да се моли на Бога, или ако има силно развита вѣра, той трѣбва да знае произхода на своето нетърпѣние, на своето съмнѣние, или пъкъ произхода на своята вѣра. Всичко това той трѣбва да разбира правилно, по закона на положителната вѣра, а не по законитѣ на суевѣрието и на вѣрванията. Казвамъ: добрѣ е, когато правите движения за урегулиране силитѣ на вашия организъмъ, да ги придружавате съ гласнитѣ букви „а“ и „о“. Тѣ сѫ два естествени, мощни звука, които се срѣщатъ въ езицитѣ на всички народи. Звуковетѣ „а“ и „о“ се отнасятъ къмъ междуметията. Като правите движения, трѣбва да обръщате внимание на това, дали тѣ сѫ разумни, или не. Разумнитѣ движения се намиратъ подъ контрола на съзнанието у човѣка, при което всичкитѣ частици на тѣлото му сѫ подъ неговъ контролъ. При неразумнитѣ движения съзнанието на човѣка не взима никакво участие. Разумнитѣ движения спомагатъ за избѣгване на много болезнени състояния у човѣка. Тѣ регулиратъ нервната система, която е носителка на жизненитѣ енергии. Тя възприема живитѣ сили отъ природата. Когато нервната система е въ изправно състояние, всички функции на организма се извършватъ правилно. Когато нервната система на нѣкой човѣкъ не е въ изправно състояние, тогава никой лѣкарь не е въ състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си самъ; ако искашъ и Богъ да ти помогне“. Казвате: какъ ще ни помогне Богъ? — Чрѣзъ хора, които сѫ въ хармония съ васъ. Когато човѣкъ се заеме безкористно съ реализирането на нѣкоя възвишена Божествена идея, въ помощь му идватъ и Богъ, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиитѣ закони. Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение, съ произнасяне на гласнитѣ букви „а“ и „о“. Поставете дланьта на лѣвата си рѫка надъ дѣсната и така я прокарайте до рамою. Слѣдъ това поставете дѣсната си рѫка надъ лѣвата, и пакъ я прокарайте до рамото. Правете това упражнение въ продължение на 10 деня, всѣка вечерь прѣди да си легнете: шесть пѫти съ лѣвата рѫка и шесть пѫти съ дѣсната, като се редуватъ ту лѣвата, ту дѣсната рѫка; започвайте съ лѣвата рѫка. Дланьта на лѣвата рѫка е отрицателна страна въ човѣка, чрѣзъ която се прѣдаватъ меки, магнетични вибрации. Горната часть на лѣвата рѫка е положителна, т. е. електрична. Сѫщото е и съ дѣсната рѫка. Това движение на лѣвата рѫка надъ дѣсната, и обратно, е необходимо, за да се произведе разумно движение. То се образува всѣкога между двѣ противоположни течения. Значи, въ човѣка има два вида електричество и два вида магнетизъмъ. Единиятъ видъ електричество и магнетизъмъ изтичатъ отъ лѣвата рѫка, а другиятъ видъ — отъ дѣсната рѫка. Нѣкой казва: може и безъ физически упражнения. Достатъчно е да работимъ съ ума си. Да, човѣкъ може да работи и съ ума си само, но тогава, когато той може да проектира своитѣ умствени енергии така, че да направи по умственъ начинъ сѫщото упражнение, съ сѫщитѣ резултати. По този начинъ могатъ да се правятъ не само упражнения, но и редъ още опити. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ треска и, споредъ съвѣтитѣ на лѣкаритѣ, той трѣбва всѣки день да употрѣбява по 30 сгр. хининъ. Обаче, този човѣкъ е бѣденъ, той има въ джоба си пари само за хлѣбъ. Какво трѣбва да направи? Нека приложи закона на самовнушението, и така да се излѣкува. Нека отиде мислено до една аптека и да си купи 30 сгр. хининъ. Слѣдъ гова нека приеме пакъ мислено този хининъ и да чака резултатъ. По този начинъ той ще се излѣкува два пѫти по-скоро, отколкото, ако вземе дѣйствително хинина. Ние можемъ да направимъ този опитъ съ нѣколко души, които страдатъ отъ треска: едни отъ тѣхъ да се лѣкуватъ съ хининъ, купенъ отъ апгеката, а другитѣ да се лѣкуватъ чрѣзъ закона на внушението. Отъ резултатитѣ ще сѫдимъ, кой отъ двата метода е по-рационаленъ. Обаче, за опита чрѣзъ внушението се изисква интенсивна мисъль. Не е ли интенсивна мисъльта, човѣкъ може десеть пѫти мислено да ходи на аптеката, и пакъ да нѣма никакъвъ резултатъ. Освѣнъ по този начинъ, човѣкъ може да се лѣкува още и чрѣзъ музиката. Извѣстни музикални тонове повишаватъ вибрациитѣ на организма, вслѣдствие на което неговото състояние се подобрява. Накарайте нѣкой боленъ да пѣе, и той ще оздравѣе. Въ това отношение музиката трѣбва първо да се употрѣбява за тониране на организма, а послѣ вече като изкуство. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 27 януари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧЕТИРИТЪ ДѢЙСТВИЯ. „Вѣренъ,истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се темата: „Добри и лоши послѣдствия отъ богатството и сиромашията.“ Слѣдниятъ пѫть пишете върху темата: „Разлика между въздържание и самообладание.“ Сега ще ви напиша слѣднитѣ дѣйствия: 5 + 3 = 8 9x3 = 27 8-6 = 2 7:4 = 7/4 Всѣко число е жива сила. Какви отношения иматъ тѣзи числа по между си? Нѣкой казва: какви отношения иматъ тукъ написанитѣ числа помежду си, азъ не зная, но знамъ, че 5+4=9, или 8-6=2 и т. н. Така е, но числата иматъ отношения помежду си. Какво знаете вие за числата четири и петь, напримѣръ? Какво трѣбва да направите съ тѣзи числа? Да ги съберете. Числата 8-6 трѣбва да се извадятъ. Числата 9х3 трѣбва да се умножатъ и най-послѣ, числото 7 трѣбва да се раздѣли на 4. Вие, макаръ и окултни ученици, се намирате въ положението на обикновенитѣ ученици. Седите на мѣстата си, мислите, че много знаете, но щомъ излѣзете на черната дъска, всичко забравяте. Това не е знание. Знание е само туй, което можете веднага да приложите въ живота. Това изисква живата природа, за което дава на ученика редъ методи, закони и правила. Запримѣръ, вие имате нѣкоя мисъль, или нѣкое чувство, които ви смущаватъ. Тѣ прѣдставляватъ трудни задачи за разрѣшение. Какво трѣбва да направите? — Обърнете се къмъ живата природа, която ви дава четири начина за разрѣшение на вашитѣ задачи: вие можете да ги рѣшите или по закона на събирането, или по закона на изваждането, или по закона на умножението, или по закона на дѣлението. Значи, събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ четири начина, по които може да рѣшавате и най-труднитѣ си задачи. Питамъ: какъвъ примѣръ можете да дадете отъ живота, който да рѣшите по единъ отъ тѣзи методи? Запримѣръ, вашиятъ синъ иска да слѣдва въ странство. Вие се чудите, какъ да рѣшите този въпросъ. Много лесно. Ще извадите пари отъ джоба си и ще го изпратите въ странство. Значи, този въпросъ се рѣшава по закона на изваждането. Често съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ поезия и казватъ: дойде ми една поетична мисъль въ ума. Другъ казва: имамъ поетическо настроение. Въ сѫщность, каква е разликата между прозата и поезията? Прозата и поезията сѫ състояния у човѣка, както, напримѣръ, материята има различни състояния. Прозата може да се уподоби на твърдото състояние на материята, каквото е вѫглеродътъ. Поезията може да се уподоби на въздухообразното състояние на материята, каквото е кислородътъ. Твърдата материя, т. е. прозата е устойчива. Върху нея може да се сѣе жито, царевица и други сѣмена и да се събиратъ плодове. Въздухообразната материя пъкъ, т. е. поезията е проводникъ на топлината. Слънчевитѣ лѫчи минаватъ прѣзъ нея. Тѣ обичатъ поезията. Ако поезията не сѫществуваше, слънчевитѣ лѫчи нѣмаше да прѣминаватъ прѣзъ нея; тѣ щѣха да се отклоняватъ отъ своя пѫть, вслѣдствие на което земята щѣше да бѫде лишена отъ тѣхъ. Какво прѣдставлява земята безъ слънцето? Какво ще стане съ земята, ако слънчевитѣ лѫчи не я огрѣватъ? Тя ще загине. Защо слънчевитѣ лѫчи не могатъ да стоплятъ луната, както отопляватъ земята? Ще кажете, че луната отразява слънчевитѣ лѫчи, затова не може да се стопли. Защо ги отразява? По кой законъ ще разрѣшите този въпросъ? Съврѣменнитѣ учени казватъ, че луната е студено тѣло, което е изгубило своята първоначална топлина и свѣтлина, вслѣдствие на това се е втвърдила. Тѣ казватъ още, че на луната нѣма никакъвъ животъ. Питамъ тогава: какво може да направи едно мъртво тѣло? — Нищо не може да направи. На основание на сѫщия законъ, питамъ: какъ могатъ да се нарекатъ тия хора, които както луната, отблъскватъ Божията Любовь, която пада върху тѣхъ? Тѣ сѫ мъртви хора. Когато слънчевата свѣтлина пада върху луната, тя я отблъсква и прѣпраща на други тѣла. По сѫщия начинъ, когато Божията топлина и свѣтлина падатъ върху мъртви хора, тѣ ги отблъскватъ отъ себе си и прѣпращатъ върху други хора. Слѣдователно, всички хора, които приематъ Божията свѣтлина и топлина и ги използуватъ разумно, ние наричаме живи хора. Често вие разрѣшавате въпроситѣ си по обратенъ пѫть, но трѣбва да знаете, че природата обича правилность и точность. Имате ли извѣстна идея, тя трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ. Какъ искате да обичате: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на дѣлението? Обаче, въ математиката има другъ законъ, по който можете да рѣшавате въпроситѣ. Кога ще можете да се ползувате отъ този законъ? Само слѣдъ като имате резултати отъ законитѣ на четиритѣ елементарни дѣйствия. Щомъ получите резултати отъ тѣхъ, вие ще ги повдигнете въ пета степень, и ще се ползувате отъ закона на висшата математика. Вие повдигали ли сте резултата на нѣкое дѣйствие въ пета степень? Ако нѣкой отъ васъ е повдигалъ резултата на нѣкое свое дѣйствие въ пета степень, нека разкаже, какъ е направилъ това. Казвате: трудна работа е тази. Какъ мислите вие? Който влѣзе въ окултната школа, той ще се натъкне на мѫчни проблеми за разрѣшение. Казвате: всички въпроси се разрѣшаватъ съ любовь. За каква любовь говорите вие? За любовьта на свѣта ли говорите? Ако разбирате тази любовь, нима майкитѣ не обичатъ дѣцата си? При това, често се говори, че любовьта царува навсѣкѫдѣ. Щомъ е така, отдѣ произтича дисхармонията въ обществата? Нали всички хора сѫ родени все отъ майки? Нали всички хора сѫ заченати все въ любовь? Обаче, въ любовьта на съврѣменнитѣ хора липсва нѣщо. Въ нея не сѫ спазени всички процеси, всичкй изисквания, които любовьта включва. Сега, като се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че могатъ да й се отнематъ нѣколко отъ сѫщественитѣ качества, и пакъ да се нарича любовь. Генералътъ ходи, движи се, вика, ругае войницитѣ и си мисли, че има любовь. Защо, когато види нѣкоя млада, 19-годишна мома, той е мекичъкъ, нѣженъ съ нея, разговаря се кротко, тихо? Той й казва: не зная, какво да правя. Труденъ е животътъ. Тѫжно ми е на сърцето! Защо този генералъ е толкова грубъ съ войника, а тъй мекичъкъ и нѣженъ съ младата мома? Вие ще кажете, че причината за това е момата, прѣдъ която той иска да се докара малко, а прѣдъ войника нѣма защо да се докарва. Въпросътъ не се рѣшава така. Генералътъ е мекъ спрѣмо момата, защото тя внася нѣщо ново въ неговата душа. Слѣдователно, когато не можемъ да внесемъ въ душитѣ на хората това, отъ което тѣ се нуждаятъ, ние имаме обратни резултати. Защо? — Защото тогава процеситѣ, както въ природата, така и въ математиката не се извършватъ правилно. Щомъ процеситѣ не ставатъ правилно, и резултатитѣ имъ нѣма да бѫдатъ правилни. Съврѣменната религия прѣпорѫчва на хората разкаяние, като едно отъ важнитѣ условия за придобиване на спасение. Да се разкае човѣкъ, да признае и разбере своитѣ погрѣшки, прѣди всичко той трѣбва да знае, какъ да ги изправя. Който не знае и не може да изправя погрѣшкитѣ си, въ сѫщность той не ги знае. Да познавашъ, да знаешъ нѣщо, това подразбира да имашъ два противоположни възгледа, които да смѣнявашъ единъ съ другъ. Запримѣръ, вие разглеждате здравото и болезненото състояние на човѣка. По какво се различаватъ тѣзи двѣ състояния? Ако се обърнете къмъ съврѣменнитѣ медии, тѣ ще ви дадатъ редъ отличителни качества за болния и за здравия човѣкъ, както и редъ правила за лѣкуване на болния и за запазване здравето на здравия. Обаче, окултната наука разглежда този въпросъ другояче. Тя казва: болезненото състояние на човѣка се дължи на неправилното разпрѣдѣление на жизненитѣ енергии въ нѣкои части на организма. Тази енергия е натрупана въ нѣкои части на организма повече, а въ нѣкои — по-малко, вслѣдствие на което се забѣлѣзва извѣстна дисхармония, или едно неуравновѣсено състояние въ човѣка. Изобшо, болнитѣ хора сѫ много лѣковѣрни. Тѣ постоянно викатъ лѣкари, приематъ лѣкарства, като се надѣватъ, че състоянието имъ ще се подобри. Послѣ, чуватъ нѣкѫдѣ, че еди коя си баба лѣкувала болни, като тѣхъ, и тѣ веднага я извикватъ, искатъ и отъ нея лѣкарства. Слѣдъ това извикватъ още двама лѣкари, които сѫщо имъ даватъ лѣкарства. По този начинъ, отъ смѣсването на разни лѣкарства, въ организма настава противодѣйствие, реакция, чиито резултати не могатъ да бѫдатъ добри. Разнитѣ лѣкарства на лѣкаритѣ създаватъ цѣла каша въ организма. Въ това отношение, ако болниятъ се лѣкува само съ единъ лѣкарь, той ще оздравѣе по-скоро. Българинътъ, който е практиченъ, по този случай е създалъ поговорката: „Много баби, хилаво дѣте“. Когато се говори за здравия човѣкъ, това подразбира, че енергиитѣ въ неговия организъмъ сѫ правилно разпрѣдѣлени навсѣкѫдѣ. Помнете слѣдния законъ: когато слушате много умове, или когато пиете вода отъ много извори, вие нищо нѣма да постигнете. Подъ думата „извори“, ние не разбираме чешми, водата на които е отъ единъ и сѫщъ изворъ, но подразбираме качества вода. Има води, отъ които човѣкъ, като пие, оздравява; има води, отъ които човѣкъ се разболява. Водата на първитѣ извори е магнетическа; тя се отразява благоприятно върху здравето на човѣка. Къмъ водитѣ, врѣдни за организма на човѣка, спадатъ блатиститѣ, застоялитѣ, понеже въ тѣхъ попадатъ гниещи вещества, които ги развалятъ. По сѫщия начинъ и въ ума на човѣка попадатъ мисли, които се задържатъ за дълго врѣме и, както органическитѣ вещества, така и тѣ, започватъ да се разлагатъ, вслѣдствие на което покварятъ човѣшкия умъ. Слѣдователно, изхвърлете навънъ всѣка мисъль, която се задържа за дълго врѣме въ ума ви; тази мисъль е непотрѣбна за васъ. Казвате: коя мисъль е непотрѣбна? Прѣдставете си, че вие имате голѣмъ дворъ около кѫщата си. Единъ селянинъ, вашъ познатъ, иде на пазаръ въ града и ви моли да му разрѣшите да вкара колата си за малко въ вашия дворъ. Вие му позволявате, и той вкарва колата си, оставя я въ двора и бърза да отиде въ кръчмата. Влиза въ кръчмата, срѣща се съ приятели и започва: хайде за здравето на жена си; хайде за здравето на дѣцата си! — врѣмето лети. Минава часъ, два, три, петь, десеть, а колата и коньтъ, неразпрѣгнати, седятъ въ двора на приятеля му. Колата и коньтъ прѣдставляватъ една застояла мисъль въ човѣшкия умъ. Какво трѣбва да се направи съ нея? Трѣбва да се изхвърли навънъ. Казвате: това не е наша работа. Не е ваша работа, но колата е въ вашия дворъ. Затова, вие ще потърсите селянина, чиято е колата, и ще му кажете: слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го въ дама, тури колата нѣкѫдѣ настрана, да не седи всрѣдъ двора, и тогава иди да пиешъ, колкото искашъ. Пъкъ и вие сами можете да разпрегнете този конь. Често и нѣкои ваши мисли седатъ по цѣли часове така впрѣгнати, като този конь, въ двора на нѣкой вашъ приятель, и слѣдъ това мислите, че работите за Бога. Нѣкой отъ васъ дойде при мене, остава колата и коня си въ моя дворъ и ми казва: силно желание имамъ да работя за Бога, ще остана тукъ на работа. Въ това врѣме, обаче, му дойде друга нѣкаква мисъль, остава коня впрегнатъ въ колата и излиза навънъ, да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, азъ разпрегна коня му, заведа го въ дама, та като дойде нѣкога, да си го вземе. Слѣдъ нѣколко мѣсеца той пакъ иде и ми казва: едно врѣме дохождахъ при васъ, една свѣтла идея ми бѣше дошла на ума, но тъй си остана. Казвамъ: дѣйствително, въ моя оборъ има единъ конь. Той е вашиятъ, който забравихте по това врѣме. Ако, наистина, имахте свѣтлата идея да служите на Бога, защо трѣбваще да я забравите? Питамъ: въ какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява въ слѣдното: гладниятъ да нахранишъ, голиятъ да облѣчешъ; болниятъ да посѣтишъ; наскърбениятъ да утѣшишъ; невѣжиятъ да просвѣтишъ; спорещитѣ страни да примиришъ и т. н. Отъ какво произтича спора меѫду хората? Когато двама души спорятъ, причината за това е, че за тѣхъ нѣма мѣсто — тѣсно имъ е. За да не спорятъ, единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да отиде на луната, а другиятъ да остане на земята. Недоволството между хората показва че хлѣбътъ имъ не е достатъченъ. Ако има хлѣбъ въ изобилие, тѣ ще бѫдатъ доволни. Защо сѫ недоволни чиновницитѣ? — Малко имъ плащатъ. Ако имъ плащатъ добрѣ, всички ще бѫдатъ доволни и добрѣ разположени. Доволството създава добро разположение на чувствата. Това не е нѣкаква философия. Утрѣ ви взематъ паритѣ, и вие изгубвате своето разположение. Повечето съврѣменни хора се мѣнягъ споредъ условията на живота, а условията днесъ сѫ много промѣнчиви. Човѣкътъ на положителната философия и наука не се измѣня, т. е. той не се влияе отъ условията. Той разполага съ тѣхъ при всѣки даденъ случай. Въ това отношение този човѣкъ разбира четиритѣ дѣйствия въ природата. И затова, като дойде една мисъль въ ума ви, или едно чувство въ сърцето ви, вие трѣбва да знаете, по кой законъ се движатъ тѣ: по закона на събирането, на изваждането, на умножението или на дѣлението. И тъй, всѣка мѫчнотия, или всѣко страдание въ живота ви, спада къмъ едно отъ тѣзи четири дѣйствия, и споредъ тѣхъ ще ги разрѣшите. Кажете ми, дѣ ще употрѣбите събирането, напримѣръ? Съ кое дѣйствие започвате живота си? Нѣкои отъ васъ, като ме слушатъ, казватъ тази работа не е за насъ. Ние сме стари вече. Живѣли сме доста години, събрали сме опитности, повече нѣма какво да учимъ. Сега трѣбва да си поживѣемъ малко, докато дойде деня да заминемъ за онзи свѣтъ. Младитѣ нѣматъ много опитности, тѣ нека учатъ, нека се развиватъ. Ако вие, като стари, мислите, че имате голѣма опитность, много птици иматъ по-голѣма опитность отъ вашата. Напримѣръ, пѣтелътъ прѣдсказва по-рано и по-точно врѣмето, отколкото най-новитѣ барометри. Азъ имамъ единъ пишещъ барометъръ, съ осемь барабана, който не е толкова точенъ, колкото пѣтлитѣ. Единъ день чувамъ пѣтлитѣ пѣятъ за промѣна на врѣмето. Гледамъ барометъра, още нищо не виждамъ отбѣлѣзано за развала на врѣмето. Казвамъ: барометърътъ още не е получилъ никакви сведѣния за врѣмето, когато пѣтелътъ вече съобщи това. Едва слѣдъ нѣколко часа барометърътъ отбѣлѣза развала на врѣмето, т. е. и той се присъедини къмъ мнѣнието на пѣтлитѣ. И дѣйствително, не се мина много, и врѣмето се развали. Както виждате, пѣтлитѣ иматъ тънки чувства, тънки усѣти къмъ промѣна на врѣмето. Казвате: хората пъкъ умѣятъ да уреждатъ живота си добрѣ. Ако е въпросъ за уреждане на живота, много животни и въ това отношение иматъ по-голѣма опитность и отъ хората. Вземете, запримѣръ, пчелитѣ. Въ организационно отношение тѣ сѫ по-добрѣ уредени отъ хората, които трѣбва да взематъ образецъ отъ тѣхъ. Наистина, тѣхното уреждане е частично само, но затова пъкъ е образцово. Значи, и на пчелитѣ липсва нѣщо, както и на всички останали животни, дори и до човѣка. Обаче, това, което липсва на хората, съставлява потикъ за постигане на нѣщо велико. То е пѫть, който хората трѣбва да изминатъ, да достигнатъ до онѣзи нѣща, които за въ бѫдеще ще имъ се откриятъ. Сега, като говоримъ, че въ нѣкои отношения пчелитѣ иматъ по-голѣма опитность отъ хората, това ни най-малко не трѣбва да хвърля сѣнки въ живота ни. Напримѣръ, кой човѣкъ може да извади медъ отъ цвѣтята, както това прави пчелата? Тя има специалность, каквато хората нѣматъ. Кой човѣкъ може да изпреде такава тънка нишка, каквато паякътъ изприда? Има сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които сѫ още по-тънки майстори въ изкуствата. Тѣ, напримѣръ, могатъ да направятъ малка дупчица въ паяжината на нѣкой паякъ, и оттамъ да ни изпращатъ слънчевитѣ лѫчи. Колкото и да е тънка паяжината на паяка, разгледана подъ микроскопъ, тя е много дебела. Значи, колкото тънки и невидими да сѫ нашитѣ погрѣшки, шомъ се турятъ въ съзнанието ни, тѣ образуватъ цѣлъ меридианъ, който често спъва хората. Ето защо, нашето съзнание трѣбва абсолютно да се прѣчисти. Слѣдователно, първото нѣщо, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да очисти съзнанието си отъ всѣкакви погрѣшки. Той не трѣбва да държи въ съзнанието си нито една користолюбива мисъль. Освободи ли се веднъжъ отъ користолюбието си, човѣкъ придобива разположение на духа, а оттамъ и разположение къмъ хората. Причината за упадъка на духовния животъ между хората се дължи на користолюбието. Когато се движите отъ нѣкаква користолюбива мисъль, погледнете се въ огледалото, да видите, какъвъ е цвѣтътъ на лицето ви. Очистите ли съзнанието си отъ користолюбието, ще придобиете свѣтлина въ ума, мекота въ сърцето и подемъ на духа си. И тогава, въ съзнанието ви ще останатъ само Божиитѣ мисли, вложени въ вашия първиченъ животъ. Да се очистите отъ користолюбието, това е една отъ великитѣ задачи, която трѣбва да разрѣшите. Само по този начинъ ще прогресирате правилно и ще се домогнете до положителната наука, въ която има растене и подемъ. Дойдете ли дотова положение, отношенията между васъ и невидимия свѣтъ ще бѫдатъ правилни. Сега ще ви дамъ за 20 деня една задача за приложение. Въ продължение на тѣзи 20 деня, ако се натъкнете на нѣкаква несгода въ живота си, всѣка сутринь и вечерь размишлявайте върху нея, по кой начинъ да я разрѣшите. Обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, покажи ми, по кой начинъ да рѣша тази задача: чрѣзъ събиране, чрѣзъ изваждане, чрѣзъ умножение или чрѣзъ дѣление? Дойде ли ви нѣкаква идея по този въпросъ, веднага я приложете, тихо и спокойно, съ вѣра въ себе си. Събуди ли се у васъ вѣра, ще се събуди и стремежъ къмъ Вѣчното, Безконечното, Неизмѣнното Начало. Ще кажете: може ли да разберемъ, какво нѣщо е Вѣчното Начало? Не се стремете да разберете тази идея. Това е немислимо. За васъ е важно да разберете близкитѣ нѣща до съзнанието си, тѣ да ви станатъ ясни. Днесъ имате мѫчнотии — тѣхъ разрѣшете. Разрѣшите ли тѣхъ, ще разрѣшите и другитѣ мѫчнотии, които отпослѣ ще дойдатъ. Като извършите означенитѣ дѣйствия 4+5=9; 8-6=2; 9х3=27 и 7:4=7/4 = 13/4 виждате, че при дѣлението се получава дробь, което показва, че се прѣминава въ духовния свѣтъ. Прѣдставете си, че ви дадатъ задачата, да станете богатъ човѣкъ. По кой методъ, отъ даденитѣ четири, може да станете богати? Богатствого започва съ събиране и умножение. Сиромашията пъкъ започва съ изваждане и дѣление. Вь това отношение богатиятъ работи съ събирането толкова, колкото и съ изваждането; сѫщо така той работи и сь умножението толкова, колкото и съ дѣлениего. Това сѫ два принципа, които еднакво се прилагатъ въ живота. Това подразбира, че който знае да събира, той знае и да изважда; който знае да умножава, той знае и да дѣли. И обратнитѣ процеси сѫ вѣрни. Това сѫ вѫтрѣшни процеси на съзнанието. И сега, като знаете четиритѣ дѣйствия, ще дойде нѣкой при васъ, да ви иска съвѣтъ, какъ да постѫпи при извѣстенъ случай. Какъвъ съвѣтъ ще му дадете вие: да си послужи чрѣзъ събирането, чрѣзъ изваждането, чрѣзъ умножението или чрѣзъ дѣлението? Често се даватъ криви съвѣти на хората, вслѣдствие на което се получаватъ и криви резултати. Ако на нѣкой богатъ човѣкъ прѣпорѫчате метода на изваждането, това подразбира, че той трѣбва да осиромашѣе, ако иска да стане човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. За да изясня тази мисъль, ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Баща, по нѣмане на срѣдства, казва на сина си: синко, досега те хранихъ и подържахъ. Отсега нататъкъ нѣмамъ възможность да те подържамъ, затова излѣзъ отъ дома ми и иди вънъ да си търсишъ прѣхраната. Синътъ излиза недоволенъ отъ бащиния си домъ, дохожда при мене и ми казва: ако твоятъ баща би постѫпилъ спрѣмо тебе така, както баща ми направи съ мене, какви чувства ще хранишъ къмъ него? Казвамъ: щомъ баща ти те е изпратилъ вънъ, самъ да се прѣхранвашъ, той е приложилъ къмъ тебе метода на изваждането. Каквото е могълъ, той ти е далъ, нищо повече не може да ти даде. Казвате: какъ е възможно баща да постѫпва по този начинъ съ сина си? Вие намирте, че бащата е трѣбвало да постѫпи съ сина си по закона на дѣлението, да раздѣли съ него всичко, каквото той има. Синътъ, обаче, трѣбва да разбира положението на баща си и да каже: моятъ баща постѫпи съ мене много справедливо. Питамъ: сѫщиятъ законъ не се ли прилага днесъ и отъ духовнитѣ хора? Запримѣръ, нѣкой религиозенъ се моли, иска нѣщо отъ невидимия свѣтъ, но не получава никакъвъ отговоръ. Той се отчайва и казва: отъ толкова врѣме се моля на Бога, но нищо не ми се дава. Какъвъ Баща е Той? Питамъ: кой е кривъ въ този случай, небето или ти? Кои сѫ причинитѣ, дѣто не получавашъ никакъвъ отговоръ. Нѣкои хора, като виждатъ отчаянието му, вмѣсто да го посъвѣтватъ да вземе права посока въ пѫтя си и така да се помоли на Бога, тѣ му казватъ да се обърне къмъ нѣкой братъ, който знае да се моли, той да ходатайствува за него прѣдъ Бога. Тѣзи хора трѣбва да му кажатъ: щомъ Богъ не те слуша, причината е въ тебе. Ти трѣбва да очистишъ сърцето си, защото, казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Като изчистишъ сърцето си, пакъ се обърни къмъ Бога. Изчистишъ ли сърцето си, и молитвата ти ще бѫде приета. Не изчистишъ ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молятъ за тебе, небето нѣма да ти отговори. Казвамъ: когато давате съвѣти, прави съвѣти давайте! Не изопачавайте Божиитѣ пѫтища! Писанието казва: „Прави правете пѫтищата Господни!“ Това значи: не изопачавайте Божиитѣ пѫтища въ себе си! Ние не говоримъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ пѫтища, но за необикновенитѣ възвишени схващания и разбирания на хората, които даватъ подемъ на душата и подтикватъ човѣка къмъ чисти мисли, чувства и дѣйствия. Това сѫ живитѣ сили въ природата. И тъй, първо ще повикашъ Божия Духъ при себе си, ще се съберешъ съ Него и ще се помолишъ: Господи, каквото пожелаешъ да извадя отъ себе си, ще го направя. Слѣдъ това ще умножа всичко, каквото ми дадешъ. И най-послѣ, всичко, каквото спечеля, ще го раздѣля, споредъ както Ти ми заповѣдашъ. Дойде ли Духътъ въ човѣка, всичко това става моментално. А сега, хората започватъ съ себе си, и свършватъ съ себе си. Тѣ говорятъ за любовь, но иматъ прѣдъ видъ пакъ себе си. Паданията и ставанията, които виждаме въ живота, се дължатъ, именно, на това, че съврѣменнитѣ хора не разбиратъ правилно законитѣ на невидимия свѣтъ, вслѣдствие на което не могатъ да ги прилагатъ, както трѣбва. Невидимиятъ свѣтъ не желае хората да падатъ и да ставатъ, но теренътъ, почвата, по която тѣ днесъ вървятъ, е много мочурлива. Тѣ загазватъ въ нея, хлъзгатъ се, потъватъ, падатъ и ставатъ. Изобщо, тѣ се намиратъ въ безизходенъ пѫть. Невидимиятъ свѣтъ имъ казва: не вървете по този пѫть, той е хлъзгавъ, мочурливъ. — Нищо отъ това, ние искаме да го опитаме. Обаче, Писанието казва: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 20 януари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВОТО СТАВА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме отъ: „Свободна и любима тема.“ За слѣдния пѫть пишете върху: „Добри и лоши послѣдствия отъ сиромашията и богатството.“ Сега ще ви запитамъ: кога малкото птиченце, което седи въ гнѣздото, отваря устата си? — Когато вижда майка си да му носи храна. Коя е причината, дѣто това малко птиченце, у което оше нѣма никакво съзнание, отваря устата си, щомъ види, че майка му носи храна? Отъ друга страна, каква е тази сила, която заставя майката да отива на нѣколко километра разстояние, да гърси храна за своитѣ малки? (— Майчината любовь). Това, което вие наричате майчина любовь, не е нищо друго, освѣнъ Божественъ импулсъ, който заставя, както птичката, така и всички останали живи сѫщества, да служатъ на своитѣ малки. Наблюдавайте, напримѣръ, квачката, какъ се проявява къмъ своитѣ пиленца, и какъ — къмъ чуждитѣ пиленца. Изобщо, къмъ чуждитѣ пиленца, или къмъ други кокошки тя е жестока, но къмъ своитѣ малки тя е нѣжна: събира ги около себе си, крие ги подъ крилата си, пази ги, не дава на никого да се приближи до тѣхъ. Това се продължава около 2—3 мѣсеца, докато малкитѣ израснатъ. Щомъ израснатъ, тя започва да ги кълве, да ги пѫди отъ себе си, остава ги вече сами да си търсятъ храна. Питамъ: какъ ще обясните това противорѣчие? Може ли такава проява да се нарече любовь? Значи, и въ кокошката нѣма благородство. Сѫщитѣ отношения се забѣлѣзватъ и между хората. Докато дѣтето е малко, и бащата, и майката му се радватъ; тѣ сѫ нѣжни, внимателни къмъ него, но щомъ то израсне, стане голѣмъ, вьзрастенъ синъ, бащата започва да го хока и му казва: излѣзъ отъ моята кѫща, иди въ свѣта нѣкѫдѣ, да си търсишъ работа! Въпросътъ е, кой научи това малко птиченце да си отваря устата и да чака майка му да го храни? Въ кой университетъ се учй? Въ това отношение малкото пиленце е по-умно, по-годно за животъ отъ малкитѣ дѣца. Дълго врѣме майката трѣбва да събужда своето малко дѣте, докато то се научи само да отваря устата си. Сега, като ви говоря по този въпросъ, той ви се вижда обикновенъ, простъ и казвате: тѣзи работи ние сме ги слушали много пѫти, познати ни сѫ Не е така. И въ най-проститѣ и обикновени нѣща се крие дълбокъ смисълъ. Сега ще ви задамъ другъ философски въпросъ: какъ се създадоха свѣтоветѣ? Защо земята е създадена такава, каквато днесъ я виждаме, и защо е поставена на такова далечно разстояние отъ слънцето? Мнозина щеотговорятъ на тѣзи въпроси, че Богъ е наредилъ всичко това, че Той е искалъ тъй да бѫде. Сега, съ едно малко разяснение, безъ да се впущамъ дълбоко въ реалностьта на нѣщата, ще ви кажа, какъ трѣбва да гледате и да разбирате въпроситѣ. Когато се фотографирате и виждате своя образъ на стъклото, доволни ли сте отъ себе си? — Не сте доволни. Образътъ ви на стъклото е тъменъ, черенъ. Питамъ: това черно лице отъ Бога ли е създадено? — Не. Тази чернота е присѫща на свойството на извѣстни съединения, съ които стъклото е намазано. Тѣ иматъ свойството да се разлагатъ отъ свѣтлината и да почерняватъ. Фотографътъ е причината да стане вашето лице толкова черно. Той ви поставя при такива условия. Слѣдователно, вие трѣбва да различавате сѣнкитѣ отъ дѣйствителностьта. Реаленъ образъ на човѣка срѣщаме въ живия човѣкъ; неговото лице е розово. Нереаленъ образъ е този, който виждаме снетъ на хартия, а още повече на свѣточувствителното стъкло въ фотографията. Нѣкой погледне образа си на такова стъкло и казва: колко съмъ красивъ! Каква красота има въ този черенъ образъ? Цѣлъ арапинъ си. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора искатъ да се убѣдятъ едни други, че сѫ красиви и казватъ: това лице е като на светия. Тѣ взиматъ единъ портретъ на такъвъ светия, кланятъ му се, почитатъ го. Каква реалность има въ този портретъ? Когато срещнете истинския, дѣйствителния човѣкъ, вие го пѫдите, изхвърляте го вънъ отъ себе си, а като дойде въпросъ за неговия образъ, снетъ на хартия, туряте го близо до сърцето си, кланяте му се, уважавате го. Въ Америка пъкъ, при нѣкои спиритически сеанси, хората постѫпватъ по другъ начинъ. Когато се яви нѣкой духъ и пожелае да се помолятъ за него, тѣ се молятъ; пожелае ли този духъ да дадатъ за душата му 5—10 долара на нѣкой бѣденъ човѣкъ, тѣ казватъ: ще си помислимъ малко. Изобщо, американцитѣ не сѫ много щедри; тѣ не обичатъ да даватъ материални помощи. И тъй, причинитѣ за всички мѫчнотии въ живота не се дължатъ само на насъ. Мнозина казватъ: нещастието ни се дължи на това, че сме дошли на тази грѣшна земя. Питамъ: щомъ е така, защо дойдохте на земята? Кой ви изпрати? Ще кажете, че Господъ ви изпратилъ. Ако това е вѣрно, дѣ сѫ документитѣ ви? Когато се качвате на единъ слабъ, старъ параходъ, и вълнитѣ започватъ отъ всички страни да нахлуватъ въ него, кой е виновенъ за нещастието, което ви сполетява? — Вашето криво разбиране за нѣщата. Ако бѣхте се качили на здравъ, солиденъ параходъ, никакво нещастие, никакви мѫчнотии нѣмаше да ви сполетятъ. Моята цѣль днесъ не е да ви наведа на мисъльта, да се запитвате, защо сте дошли на земята, но като сте дошли веднъжъ, да се запитате, кой е правиятъ начинъ, по който можете да подобрите живота си? Запримѣръ, нѣкой казва: Богъ е вездесѫщъ, Той се грижи за всички живи сѫщества. Обаче, намѣри ли се този човѣкъ прѣдъ една малка мѫчнотия, той веднага изгубва присѫтствието на духа си, и започва да се тревожи. Защо и въ този случай той не каже, че всичко е отъ Бога? Окултниятъ ученикъ, който иска да разрѣши своитѣ мѫчнотии правилно, щомъ се натъкне на нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да каже: така е опрѣдѣлилъ Господъ. Дръжте въ ума си идеята, че всичко, каквото ви се случва, е за ваше добро. То е опрѣдѣлено отъ висши, разумни сѫщества, които иматъ присърце вашето развитие. Знаете ли това, никога не корегирайте тѣхнитѣ постѫпки и замисли! Запримѣръ, Богъ казва на едного отъ васъ: иди при приятеля си и го посъвѣтвай да не пие. Вие си казвате: ами ако той се обиди отъ моя съвѣтъ? Дали ще се обиди, или не, ти не мисли върху това, но изпълни порѫчката, която ти е дадена отгорѣ. Ако ти не го посъвѣтвашъ, има опасность за него, да не стане пияница, да се пристрасти къмъ пиенето. Другъ примѣръ: ти си богатъ човѣкъ, но имашъ единъ добъръ приятель, бѣденъ човѣкъ. Седишъ единъ день дома си, размишлявашъ по нѣкой въпросъ, и отвѫтрѣ нѣщо ти казва: дай половината отъ имането си на своя приятель! Ти започвашъ да си мислишъ: дали Господъ ми казва това, или то произтича отъ мене? Усъмните ли се въ този вѫтрѣшенъ гласъ, вие разсѫждавате вече, като свѣтскитѣ хора. Често слушате свѣтскитѣ хора да казватъ: ние трѣбва да се осигуримъ! Да, прави сѫ тия хора, но само ако тѣ подразбиратъ онази вѣчна осигуровка, въ която нѣма смърть. Какво виждаме днесъ? Всички хора се осигуряватъ, и въ края на краищата всички умиратъ. Защо? — Защото сѫ нарушили великитѣ Божии закони. Първото нѣщо: всѣки отъ васъ трѣбва дълбоко да се проникне отъ мисъльта, че каквото и да му се случи въ живота, то е отъ Бога опрѣдѣлено. Всички ние сме изпратени на земята да научимъ единъ великъ урокъ. Какъвъ е този урокъ? — Да бѫдемъ доволни и при най-голѣмото нещастие, което може да ни сполети. Напримѣръ, имате знание — може да го изгубите; имате богатство — може да го изгубите; може да изгубите и зрѣнието си, и краснорѣчието си, и нѣкой свой любимъ човѣкъ — всичко може да прѣживѣе човѣкъ. Той може да изгуби и своитѣ свещени идеи, но разумниятъ човѣкъ, при всички условия на живота, ще каже: така е опрѣдѣлилъ Господъ. Такава е Неговата воля! Въ Бога нѣма нито промѣна, нито измѣна. Каквото Богъ е опрѣдѣлилъ, ние трѣбва да го приемемъ. Той може и сто пѫти да те спусне до дъното на океана, но ти се дръжъ за конеца, съ който те спуща. Ти можешъ да изгубишъ съзнание, не бой се, нищо нѣма да ти стане. Богъ пакъ ще те изтегли на повърхностьта на земята. Той ще те спуща въ водата и ще те вади, но ти всичко ще издържишъ. Пуснешъ ли конеца и пожелаешъ ли самъ да се спасявашъ, работата ще вземе другъ край: всичкитѣ нещастия ще се струпатъ отгорѣ ти, и отнийдѣ нѣма да ти дойде спасение. Всичката философия на живота седи въ слѣдното: дръжте връзката си съ Господа! Нѣкой казва: да имамъ пари, ще видите, какъ ще подобря живота си! Съ пари подобрение, спасение не става. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ пари, това е най-лесната работа. Ако съ ядене се разрѣшаваха въпроситѣ, всѣки день не ядемъ ли? Силата на човѣшката душа се крие въ живота, въ положителната вѣра. Има ли човѣкъ тази жива вѣра, той ще бѫде въ постоянна, непрѣривна връзка съ Бога, прѣзъ всички състояния на своя животъ. Едно отъ заблужденията, което сѫществува между васъ, е слѣдното: вие мислите, че можете да направите хората щастливи. Казвамъ: вие не можете да направите човѣка нито щастливъ, нито нещастенъ. Обаче, Богъ може да употрѣби човѣка, като орѫдие, чрѣзъ което да дойде вашето нещастие, или щастие. Запримѣръ, когато Богъ вижда, че богатството на нѣкой човѣкъ е въ състояние да го спъне въ духовния му животъ, тогава Той изпраща нѣкой апашъ при него, да го обере. Вижда ли пъкъ, че сиромашията е въ състояние да спъне нѣкого въ правилното му развитие, Богъ казва на нѣкой богатъ човѣкъ: дай половината отъ своето богатство на еди-кого си! Каже ли Богъ нѣкому да направи добро на своя братъ, той не може да противодѣйствува на Неговата заповѣдь. Този човѣкъ ще се намѣри въ положението на птичката, която носи храна на своитѣ малки, и направо я туря въ устата имъ. Ако птичката се отказва да изпълни волята Божия, друга нѣкоя птичка ще дойде и ще донесе храна на малкитѣ птиченца. Дойдешъ ли до изпълнение волята Божия, ти непрѣменно трѣбва да й се подчинишъ. Каквото Богъ ти заповѣдва отвѫтрѣ да направишъ, ти ще го изпълнишъ, безъ да казвашъ, че имашъ свободна воля, че можешъ да го направишъ, или да не го направишъ. По отношение на Божиитѣ заповѣди и повеления, нѣма свободна воля, нѣма свободенъ изборъ. Речешъ ли тукъ да проявишъ свободна воля и грѣхътъ се проявява. Нѣкой казва: азъ мога да правя изборъ между доброто и злото и да постѫпвамъ, както искамъ. — Можешъ, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човѣкъ още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли Любовьта въ човѣка, той се намира въ абсолютния, въ съвършения животъ. Значи, да живѣешъ въ Любовьта е по-велико, отколкото да живѣешъ въ относителната свобода. Нѣкой казва: азъ не съмъ добъръ човѣкъ. Казвамъ: ти си добъръ човѣкъ, но отъ тебе има още по-добри. На по-добрия пъкъ казвамъ: ти си по-добъръ отъ много хора, но има и най-добри хора въ свѣта. Значи, въ добрината на човѣка има степени на сравнение. Тъй щото, кажемъ ли нѣкому, че е добъръ човѣкъ, ние не подразбираме, че той е съвършенъ, но казваме, че не е лошъ човѣкъ. Въ такъвъ случай, човѣкъ може да бѫде добъръ, по-добъръ, най-добъръ и мистично-идейно добъръ. Станешъ ли мистично-идейно добъръ, ти влизашъ вече въ Божествения свѣтъ, дѣто ще имашъ здрава основа, като човѣкъ, който е миналъ прѣзъ всички степени на доброто. Стане ли човѣкъ мистично-идейно добъръ, Господъ вече му говори съ положителенъ, съ категориченъ езикъ. Докато той е добъръ, по-добъръ и най-добъръ, Господъ ще му говори чрѣзъ Духа, и той ще има свобода да избира. И тъй, главната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви е тази, че всичко е отъ Бога. Щомъ казвате, че всичко е отъ Бога, каквото и да ви се случи, трѣбва да го понасяте съ съзнанието, че то е отъ Бога изпратено. Ако заболѣете, не търсете лѣкарь, но първо идете при Бога и Го запитайте: Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестьта, кажи ми, какъ да се лѣкувамъ. Ако останете безъ пари, не тичайте веднага при нѣкой банкеръ, но пакъ се отправете съ молба къмъ Бога, Той да ви помогне, или да ви посъвѣтва, по какъвъ начинъ и отдѣ да намѣрите пари. Най-послѣ, ако се нуждаете отъ учитель, пакъ се обърнете къмъ Бога, Той да ви посочи, кого да вземете за свой учитель. Само по този на-чинъ човѣкъ ще може да се справи съ своитѣ мѫчнотии. Днесъ много хора иматъ недоразумения съ своитѣ синове и дъщери. Като наблюдавамъ отношенията между родителитѣ и дѣцата, виждамъ, че много дѣца иматъ такива отношения къмъ родителитѣ си, каквито юрдечето къмъ своята майка-кокошка. То върви подирѣ й извѣстно врѣме, но щомъ види вода, веднага напуща майка си и влиза въ водата. Защо юрдечето напуща кокошката? — Защото не е отъ нейния родъ. То напуща майка си и не мисли за нея, като й казва: не те признавамъ за майка. Мене водата ми е свойствена. Оттукъ вадимъ слѣдния законъ: човѣкъ не трѣбва да бѫде робъ никому. Не ставайте роби и на дѣцата си! Всѣко дѣте, което дохоѫда въ вашия домъ, иде съ главната задача да служи на Бога. Щомъ е така, вие ще го приемете, както Богъ го приема, ще гледате на него, като на Божи служитель, и нито вие ще го заробвате, нито дѣтето васъ ще заробва. Не мислете, че вие можете да направите дѣцата си щастливи. Всѣки човѣкъ, билъ той ученъ или простъ, повече или по-малко способенъ, силенъ или слабъ, е изпратенъ на земята съ специална задача, която само той може да свърши. Не мислете, че вие можете да измѣните неговата задача. Ако се считате за много ученъ, прѣвърнете коня въ човѣкъ. Вие може да го поставите въ палатъ, да му дадете най-добри условия за животъ, можете да го научите да смѣта дори, но оставите ли този конь самичъкъ, той по никой начинъ не може да прѣдаде знанието си на другъ конь. Коньтъ означава забитъ колъ. Той казва: ти не можешъ да туришъ въ главата ми повече отъ това, което Богъ е опрѣдѣлилъ да влѣзе. Той е благодаренъ на това, което Богъ му е далъ и казва: азъ прѣдпочитамъ да си остана конь, както Богъ ме е създалъ, отколкото да стана такъвъ философъ, какъвто вие искате да ме направите. Нима положението на актьора, който нѣма петь пари въ джоба си, но играе роля на царь, е по-добро отъ положението на единъ селянинъ, който има десеть декара земя? Казвамъ: сѫщностьта на човѣшкия животъ се заключава въ неговата разумность. Силата на човѣка седи въ това, че той има диханието Божие, както и образа и подобието Божие. Въ Божественото е силата на човѣка. Отдавайте първо мѣсто на Божественото въ васъ, а не на вашата личность. Когато Божественото говори въ човѣка, това е истинскиятъ Човѣкъ. Въ Божественото нѣма страхъ, нѣма колебание, нѣма болести, нѣма невѣжество. Въ Божественото се крие силата за постигане на знание, мѫдрость и свобода. Усъмните ли се въ нѣщо, кажете си: всичко е отъ Бога! Не е достатъчно само на думи да кажете това, но тѣзи думи трѣбва да станатъ плъть и кръвь за васъ. Кажете ли ги, въ изговарянето имъ да вземе участие и ума, и сърцето, и волята ви. Дойдете ли до единъ кръстопѫть, кажете си: всичко е отъ Бога. Той е създалъ земята, и азъ ще бѫда благодаренъ отъ нея, ще използувамъ условията, при които съмъ поставенъ. Единъ день, когато свърша училището на земята, Богъ ще ме постави въ друга планета, при по-добри условия, тамъ да раста и да се развивамъ. Ако не изпълнявамъ волята Божия, нѣма да използувамъ даже и условията на земята. Казвамъ: новото учение трѣбва да се приложи, ако искате да имате вѫтрѣшни резултати. Всички имате мѫчнотии, но не знаете, какъ да ги разрѣшите. Всѣки има мѫчнотии, които той непрѣменно трѣбва да разрѣши. Ако днесъ не може, утрѣ непрѣменно трѣбва да ги разрѣши. Това значи: ако човѣкъ не разрѣши мѫчнотиитѣ си въ този животъ, въ другъ нѣкой животъ ще ги разрѣши. Че това е така, виждаме отъ обстоятелството, че човѣкъ и днесъ още носи съ себе си неразрѣшени задачи отъ своето минало. Искате ли да подобрите живота си, непрѣменно трѣбва да разрѣшите мѫчнотиитѣ на своя животъ, а тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ задачи, по-сложни и по-прости. Колкото повече човѣкъ се развива, толкова по-високо разбиране той трѣбва да носи за живота. Нѣкой казва: знаете ли, съ какво се занимава астрологията? Първиятъ въпросъ, съ който трѣбва да се занимава, той е въпросътъ за живота на златото, т. е. за живота на слънцето. Можете ли, като изучавате златото, да го оживите? Ако можете да трансформирате златото въ себе си, да го използувате разумно, тогава това злато, т. е. слънцето ще има добъръ аспектъ за васъ. Ако можете отровната Венера въ себе си, т. е. мѣдьта да прѣвърнете въ благороденъ металъ, въ по-добъръ животъ, тогава тази Венера ще има добъръ аспектъ за васъ. Не можете ли да я прѣвърнете въ благороденъ металъ, тя ще укаже лошо влияние върху васъ и ще ви разруши. Такъвъ човѣкъ, дѣ какво види, все се влюбва: въ животно, въ растение, въ човѣкъ, въ нѣкоя книга и т. н. Всички тия одушевени тѣла, като се докосватъ до сърцето му, прѣдизвикватъ наранявания, вслѣдствие на което любовьта отъ неговото сърце изтича навънъ. Това не е любовь. Истинската любовь е Божията, която седи въ сърцето на човѣка съ години. Тя трае не само единъ животъ, но и два, и три, и десеть, и повече животи, и винаги остава неизмѣнна. Тъй щото, когато говоримъ за Любовьта, ние имаме прѣдъ видъ Бога, Който е свидѣтель на думитѣ ни и ни заставя да изпълнимъ Неговата воля. Сега иде нова епоха на земята, прѣзъ която всички хора ще бѫдатъ подложени на Божественъ огънь. Всички хора, безъ изключение, и по плъть, и по духъ, ще минатъ прѣзъ този огънь, за да се прѣчистятъ. Всички неблагородни метали ще се разтопятъ, всички отровни утайки и наслоявания, които тѣ сѫ оставили въ кръвьта на човѣка, ще се прѣработятъ, и човѣкъ ще се повдигне на по-високо стѫпало отъ това, на което се намира днесъ. За това врѣме, именно, говори и апостолъ Павелъ, като казва: „Всички ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ, ще се прѣобразимъ.“ Само по този начинъ човѣкъ може да влѣзе въ новия животъ. Той ще бѫде вече чистъ и светъ. Това състояние наричатъ „новораждане“. Ето защо всички хора трѣбва да бѫдатъ готови за Божествения огънь. Нѣма да мине дълго врѣме, и този огънь ще дойде. Той ще трансформира свѣта и ще донесе новъ моралъ. Всички стари форми, всички отживѣли, изтъркани нѣща, трѣбва да отстѫпятъ на новитѣ и красиви форми. Съврѣменнитѣ хора искатъ да оправятъ свѣта съ старитѣ форми, съ старитѣ методи. Това е немислимо. И затова, каквото и да ви се случи, казвайте: такава е волята Божия! Дойде ли ви нѣкаква болесть, обърнете се къмъ Бога съ дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви, и кажете: Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращашъ! Кажешъ ли така, нѣма да мине дълго врѣме, и болестьта ти ще изчезне. Какво правите вие въ такива случаи? Като ви хване нѣкаква болесть, казвате: достатъчно ми е това, Господи! Все на мене ли ще изпращашъ изпитания? И сега, като ви наблюдавамъ, азъ намирамъ, че вашето търпѣние е много малко. Вие сте дошли на земята да опитате Божията благость; тя се изпитва само чрѣзъ страданията, а не чрѣзъ радоститѣ. Богъ е оставилъ радоститѣ за другъ животъ, когато отидемъ въ друга планета, а за земята Той е опрѣдѣлилъ скърбитѣ и страданията. Човѣкъ трѣбва да изпита първо малкитѣ страдания, послѣ — по-голѣмитѣ, слѣдъ това — най-голѣмитѣ; когато дойде до мистично-идейнитѣ страдания, тогава само той ще влѣзе въ другия свѣтъ, дѣто Богъ ще му проговори. Когато Христосъ бѣще разпнатъ на кръста, Той прѣживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаятъ това, запитватъ: защо Богъ допусна да разпнатъ Христа? — Защото Той трѣбваше да изпита мистично-идейни страдания. И тъй, сега ви оставамъ слѣдната мисъль: всичко е отъ Бога! Страданията ни сѫ дадени отъ Бога, а отъ насъ Богъ иска да се учимъ и да бѫдемъ благодарни за всичко. Значи, страданията сѫ отъ Бога, благодарностьта — отъ насъ. Сиромашията е отъ Бога, а шедростьта — отъ насъ, отъ нашитѣ души. Щедъръ е само онзи човѣкъ, който, при най-голѣмата сиромашия, може да раздѣли залъка си съ своя братъ. Богатиятъ човѣкъ не е щедъръ. Съ сиромашията хората се изпитватъ, доколко тѣ сѫ готови да дѣлятъ хапката си съ своя ближенъ. Дали ще бѫда сиромахъ или богатъ, това е пакъ отъ Бога. Човѣкъ може да знае, какво ще му се случи утрѣшния день, но правилно е той да не прави никакъвъ опитъ да избѣгва отъ това, което Богъ е отредилъ за него. Въ това, което Богъ е опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ, се крие нѣкакво знание, необходимо за самия него. Богъ е всемѫдъръ, Той знае, защо е допусналъ специфични страдания за всѣки човѣкъ. Какво ще придобие той, ако се откаже отъ тѣзи страдания? Тѣ сѫ благо за неговата душа. Запримѣръ. Богъ може да каже нѣкому да ме хвали. Азъ ще благодаря за това. Другъ пѫть може да изпрати нѣкого да ме кори. Азъ пакъ ще благодаря. Понѣкога нито ще ме хвалятъ, нито ще ме корятъ. И затова ще благодаря. Това показва, че съмъ оставенъ на почивка. Дойде ли сиромашията при менъ, азъ ще й благодаря; дойде ли богатството, пакъ ще благодаря. Ако придобивамъ знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е далъ; губя ли знанията си, пакъ ще благогодаря. Значи, ако ученикътъ иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трѣбва да има будно съзнание — въ всичко, което става въ него и около него, да вижда Божия пръстъ. Само по този начинъ човѣкъ ще придобие миръ въ душата си и свѣтлина въ ума си, за да разбира правилно живота. Нѣкой казва: изгубихъ мира си! — Може ли човѣкъ да изгуби мира си? Кажешъ ли, „такава е волята Божия“, ти имашъ миръ; щомъ кажешъ „не е такава волята Божия“, ти изгубвашъ мира си и се намирашъ на фалшива основа. Прѣди всичко, ние не сме дошли на земята по своя собствена воля, нито пъкъ живѣемъ за себе си. Павелъ казва: „Ние живѣемъ за Бога. Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога.“ Нѣкои живѣятъ съзнателно за Бога, а нѣкои живѣятъ несъзнателно. Обаче, дали съзнаваме, че живѣемъ за Бога, или не съзнаваме, ние пакъ живѣемъ за Бога. Най-хубавата мисъль, която трѣбва постоянно да държите въ ума си, е слѣдната: каквото ви се случи, да знаете, че това е волята Божия. И тогава, ако осиромашѣете, нека душата ви се изпълни съ вѫтрѣшна благодарность къмъ Бога, че Той ви е удостоилъ съ внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва нѣкому: вземете богатството на този човѣкъ. Това значи: вземете товара на този човѣкъ. Азъ благодаря на Бога, виждамъ, че това е Неговата воля и казвамъ: волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отниматъ. Ако придобия богатство, азъ пакъ благодаря, защото такава е волята Божия. Щомъ волята Божия е такава, душата ни трѣбва да се изпълни съ благодарность, съ благоговѣние, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Мислимъ ли така, само Той може да ни избави отъ всички противорѣчия. Само Той може да внесе въ душата ни миръ и спокойствие. Само Той може да ни даде знание и свѣтлина, свобода и просторъ, сила и животъ. Казвамъ: отъ днесъ се изисква отъ всинца ви да имате положителна мисъль. Кой каквото каже за васъ, добро или зло, да знаете, че то е отъ Бога. Ако човѣкъ повѣрва въ тази мисъль, той цѣлъ ще свѣти. И дѣто ходи такъвъ човѣкъ, навсѣкѫдѣ ще носи свѣтлина. Свѣщитѣ, съ които хората си служатъ, това показва, каква е тѣхната философия. Тази вечерь се прѣкѫсна тока, нѣмате свѣтлина. Какво показва това? — Богъ ви остава за извѣстно врѣме въ тъмнина, защото не вѣрвате въ Него. Той казва: свѣтлината трѣбва да иде отгорѣ, отъ умоветѣ на хората. Най-добрата свѣтлина въ физическия свѣтъ е слънчевата. Мисъльта, че всичко иде отъ Бога, ви се дава, за да се облечките малко въ вашитѣ скърби и страдания. Нашата цѣль не е да вземемъ всичкия ви товаръ, но само да ви облекчимъ малко. Мнозина се радватъ, че Духътъ се е проявилъ чрѣзъ тѣхъ. Добрѣ е Духътъ да се проявява чрѣзъ хората, но зависи, какъвъ духъ се е проявилъ. Има духъ на страдание, духъ на послушание и духъ на вѣра. Проявятъ ли се тия качества на Духа чрѣзъ човѣка, той има вече синовни отношения къмъ Бога Такива бѣха отношенията на Христа къмъ Бога. Имате ли тия качества на Духа въ себе си, вие ще носите всичко съ радость. Желая ви да се проникнете дълбоко въ съзнанието си отъ мисъльта, че всичко е отъ Бога. Сега изпѣйте упражнението „сила жива“! Нека се опита нѣкой отъ васъ да изпѣе това упражнение така, че всички да почувствувате смисъла на думитѣ „сила жива“. Всички трѣбва да пѣете. Когато човѣкъ стане материалистъ, той прѣстава да пѣе, става по-плътенъ и започве да мисли, какъ да уреди живота си на земята. Желанието на човѣка да уреди живота си на земята мяза на слѣдното положение: двама приятели отиватъ на гости при едного, който иска да се пошегува малко съ тѣхъ, да направи единъ опитъ. Той взима малко циментъ, залива го съ вода, образува една каша и имъ казва: турете краката си въ тази каша, да поседатъ въ нея около 1—2 часа, искамъ да направя единъ оригиналенъ опитъ. Мислите ли, че тѣ ще могатъ лесно да извадятъ краката си отъ тази каша? Казвамъ: много отъ желанията на съврѣменнитѣ хора иматъ свойствата на циментовата каша. Турите ли сърцето си въ тѣхъ, то ще се циментира; турите ли ума си въ тѣхъ, и той ще се циментира. Само ония желания трѣбва да се подкрѣпватъ и подхранватъ, въ които не се втвърдяватъ нито сърцето, нито ума на човѣка. Тѣзи желания помагатъ на неговото духовно растене. Всѣко друго желание, въ което мислитѣ и чувствата на човѣка се втвърдяватъ, е опасно. Всички мисли и чувства на човѣка трѣбва да се държатъ на ефирно състояние. И тъй, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ, вие трѣбва да пѣете. Сега нѣкои отъ васъ казватъ, че не могатъ да пѣятъ, но какво ще направите, ако обѣщаятъ една премия отъ 100,000 лева на всѣки, който пѣе? Тогава всички ще пѣете. Пѣнието прѣдставлява съчетание между разнитѣ свѣтове: басътъ прѣдставлява физическия свѣтъ; алтътъ — чувствения свѣтъ; тенорътъ — умствения свѣтъ, а сопранътъ — духовния свѣтъ. Тенорътъ прѣдставлява най-ученитѣ хора, които боравятъ съ фактитѣ; алтътъ прѣдставлява изкуството; басътъ е материалниятъ свѣтъ, който подкрѣпва нѣщата. Той трѣбва да се обажда отъ врѣме на врѣме, да свързва другитѣ гласове въ едно цѣло. Сопранитѣ сѫ духовнитѣ хора, които служатъ за основа, върху която се гради. Тѣ трѣбва да проникватъ между всички останали гласове. Сопранътъ иде отъ високо мѣсто, затова вибрациитѣ му сѫ кѫси и силни. Засега нѣма истински музиканти въ свѣта. Тѣ ще дойдатъ, когато инструментитѣ имъ почнатъ да говорятъ. Когато цигулката започне да говори въ рѫцѣтѣ на цигуларя, тогава ще дойдатъ идейнитѣ цигулари. Въ пѣнието, както и въ свиренето трѣбва да има изразъ. Прѣди всичко, вие трѣбва да взимате чисти тонове, да пѣете така, че ангелитѣ да изпитватъ удоволствие, като ви слушатъ. Пѣнието не е качество само на духовния човѣкъ. Всѣки трѣбва да пѣе! За кого пѣятъ ангелитѣ, напримѣръ? — Тѣ пѣятъ за насъ. Когато тѣ пѣятъ, ние спимъ. Значи, ангелитѣ, съ своята пѣсень, ни приспиватъ, даватъ ни концертъ. Като се събудимъ, ние не запазваме никакъвъ споменъ отъ концерта на ангелитѣ, но имаме особено вѫтрѣшно доволство отъ тѣхната музика. Като ви слушамъ да пѣете, забѣлѣзвамъ, че нѣкои отъ васъ се страхуватъ да пѣятъ. Казвате: ние сме стари, не можемъ да пѣемъ. Като стари, именно, трѣбва да пѣете. Казвате: за кого да пѣемъ? — Пѣйте за Господа! Когато хората отиватъ на нѣкоя опера, като се връщатъ дома си, изъ цѣлия пѫть тананикатъ. Ако тѣ не се срамуватъ да пѣятъ, защо вие се срамувате да пѣете ангелскитѣ пѣсни, които сте чули горѣ? Който не иска да пѣе, той нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Който ие знае да пѣе, като ангелъ, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Въ Царството Божие приематъ хора, на които рѣчьта е музикална, съ подбрани думи. Вие казвате: и безъ пѣние може, и безъ музикално говорене може. Не, кандидатитѣ за Царството Божие трѣбва да бѫдатъ добри пѣвци и да говорятъ музикално. Въ Царството Божие приематъ само даровити хора, които знаятъ да пѣятъ хубаво, да говорятъ разумно и да мислятъ правилно. Освѣнъ това, който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да знае и етика. Външната страна на етиката е естетиката. Вие сте започнали съ естетиката, а трѣбва да бѫде обратно: започнете съ етиката, а послѣ да дойде естетиката. Съврѣменнитѣ хора обръщатъ внимание главно на външната страна на нѣщата, а по-малко на вѫтрѣшната. И тъй, ако ученикътъ на окултната школа не знае да пѣе, той се пенсионира. Ще му дадатъ голѣма пенсия, за да се освободятъ отъ него. Всички трѣбва да пѣете, да се поощрявате едни други. Щомъ се поощрявате въ пѣнието, ще придобиете и права мисъль, която носи великото и хубавото въ свѣта. Стремете се къмъ всичко добро! Мнозина казватъ: пѣние, музика не ни трѣбватъ, но здрава мисъль ни е потрѣбна. Коя мисъль наричате вие здрава? Да мислите за вашето осигуряване, това ли наричате здрава мисъль? Вие сте осигурени, нѣма какво повече да се осигурявате. Нѣкой ще каже: лесно е да се говори, но влѣзте въ нашето положение, да видите, какъ изкарваме хлѣба си. Ако е въпросъ да влѣза въ вашето положение, азъ го познавамъ. Защо? — Миналъ съмъ прѣзъ всички форми на Битието, изкарвалъ съмъ прѣхраната си и като растение, и като птица, и като млѣкопитаеще, а сега изкарвамъ прѣхраната си като човѣкъ. За въ бѫдеще ще изкарвамъ прѣхраната си, като ангелъ. Формитѣ, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ благословение за него. Въ това отношение всѣка форма заслужава внимание. Като видя нѣкоя пеперудка, азъ се спирамъ прѣдъ нея съ всичкото си уважение и почитание. Казвате: ангелитѣ спиратъ ли се прѣдъ пеперудитѣ? — Спиратъ се, разбира се. Пеперудата не е тъй нищожна, както вие си я прѣдставяте. Когато ангелътъ види единъ волъ да оре на нивата, той се спира прѣдъ него, благославя го и си казва: има нѣщо велико въ тази форма. Защо волътъ има роги? Вие трѣбва да знаете прчината за това. Вие трѣбва да минете прѣзъ всички форми на живота, за да не се плашите отъ нищо. Казвате: азъ съмъ много страхливъ. — Това е чърта, която носите отъ врѣмето, когато сте били заекъ. Другъ казва: азъ обичамъ да ритамъ. — Това е чърта, която носите отъ врѣмето, когато сте били конь. Ако обичате да бодете, тази чърта носите отъ вола. За въ бѫдеще ще минете прѣзъ редъ още форми, отъ които ще се учите. Всѣка форма е особенъ родъ училище. Нѣма нищо обидно въ това. Забѣлѣжете, Якова наричатъ въ Писанието червей. Слѣдователно, първата ви задача е да се научите да пѣете, да говорите хубаво и да трансформирате състоянията си. Слѣдъ това ще изучите всички форми, всички близки и далечни отъ васъ планети, слънца и влиянието, което тѣ указватъ върху васъ. Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да прѣвръщате неблагороднитѣ метали въ благородни. По този начинъ ще се освободите и отъ сиромашията: ще прѣвръщате мѣдьта и желѣзото въ злато, а пѣсъкътъ и глината — въ диамантъ. Постигнете ли всчки тия знания, развиете ли въ себе си сила и мощь, вие сте разбрали вече смисъла и задачата на Великата Окултна Школа. „Вѣренъ,истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 9 Лекция отъ Учителя, държана на 13 януари, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗКОВНИЧЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Сега ще ви напиша нѣколко разхвърляни прави и криви линии. II — ( Т II — ( . Какъвъ смисълъ намирате въ тѣзи линии? Тѣ прѣдставляватъ елементи на извѣстна идея. Могатъ ли тѣзи елементи да се сглобятъ въ едно цѣло? — Могатъ. — Какво ще се образува отъ тѣхъ? Думата „истина“. Цѣлата природа се състои все отъ такива разхвърляни части, които съставляватъ елементи на една велика, свещена книга. Тъй щото, ако знаете начина, по който да сглобявате тия прави и криви линии, разхвърляни изъ цѣлата природа, вие ще намѣрите и тѣхния дълбокъ смисълъ. Днесъ всички хора искатъ да се движатъ по правъ пѫть. Прѣдставете си, че вие трѣбва да се движите по една хоризонтална плоскость, съвършено гладка, като ледъ. Какъ бихте вървѣли тогава? Колко пѫть щѣхте да изминете въ единъ часъ? Освѣнъ това, какъ щѣхте да вървите? Почти на всѣка крачка щѣхте да падате, и докато стигнете края на тази плоскость, вие щѣхте да имате носъ охлузенъ, уста изкривена, глава пукната — здраво мѣсто нѣмаше да остане по тѣлото ви. Но благодарение, че въ природата има грапави мѣста, трапчинки, низки и високи мѣста, та човѣкъ може свободно да се движи изъ нея, и ако внимава, ще остане неповрѣденъ. И тъй, кривитѣ линии въ природата често произвеждатъ голѣма хармония. Мнозина мислятъ, че хубавото, красивото седи въ еднообразието. Допуснете, че всички хора иматъ еднакво дълги носове, по 6 см., еднакви уши — по 7 см. голѣмина, вѣжди — по 51/2 см., чела — по 6 см. високи, какъ щѣха да изглеждатъ тѣ? Всички хора щѣха напълно да си приличатъ, като че имате прѣдъ себе си единъ и сѫщъ човѣкъ. Има ли нѣщо красиво въ такава голѣма прилика между хората? Въпрѣки това, вие казвате на нѣкого: ти трѣбва да мислишъ, като мене, да вървишъ по моя пѫть. Какво разбирате подъ думитѣ „да мисли човѣкъ като васъ, или да върви по вашия пѫть“? Да мисли нѣкой човѣкъ като васъ, това значи и той да пие вода отъ сѫщата чешма, отъ която и вие сте пили. Този човѣкъ може да пие отъ сѫщата чешма, отъ сѫщия чучуръ, но не и отъ сѫщата вода. Водата привидно само е сѫща, а въ сѫщность всѣки моментъ тя е различна. Щомъ е тъй, вие сами трѣбва да желаете всички хора да пиятъ вода отъ една и сѫща чешма — най-красивата, на най-високото мѣсто поставена и съ най-чиста вода, но водата на всѣкиго да се различава по нѣщо отъ вашата. Апостолъ Павелъ е разглеждалъ този въпросъ въ друга форма. Той е казвалъ, че ако човѣшкитѣ удове започнатъ да разглеждатъ службитѣ, които тѣ извършватъ, помежду имъ. ще се яви споръ, т. е. ще се създаде извѣстна дисхармония. Защо?— Защото едни отъ тѣхъ изпълняватъ по-висока служба, а други — по-низка. Ако всички удове съзнаваха, че сѫ части отъ Божествения организъмъ, който еднакво се нуждае отъ тѣхъ, тѣ щѣха ли да спорятъ помежду си? На сѫщото основание трѣбва ли хората да спорятъ помежду си, кой каква служба изпълнява? Едно е важно: всички да пиятъ отъ Божествената чешма! Пиятъ ли отъ Божествената чешма, тѣ сѫ удове на Божествения организъмъ, безъ разлика на това, кой каква функция изпълнява. Запримѣръ, много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ слабость, слѣдъ като се нахранятъ, тѣ започватъ да разправятъ, кой отъ какво страда. Казвамъ: има нѣща, за които не трѣбва да се говори. Човѣкъ може да говори за ябълки, за хлѣбъ, изобщо за всичко, което иде отгорѣ, т. е. отъ Бога. Ще кажете: за какво не трѣбва да се говори? — За всичко онова, което излиза отъ човѣка. Онова, което човѣкъ прави, трѣбва да става въ тъмнина, а онова, което Богъ прави, трѣбва да става на видело, на бѣлъ день. Затова, именно, Богъ създаде нощьта и деня. Нощьта е създадена за човѣшкитѣ дѣла, а деньтъ — за Божественитѣ дѣла. Тъмнината е за хората, а свѣтлината — за Бога. Да бѫдемъ Божествени хора, това подразбира постоянно да живѣемъ въ свѣтлина. Ако човѣкъ може непрѣкѫснато да живѣе въ свѣтлина, той е постигналъ вѣчното щастие. Това зависи отъ него. Вие задавали ли сте си въпроса за дълбокитѣ причини, които сѫ заставили растенията да пуснатъ едната си половина, т. е. своитѣ корени въ земята, а другата половина, т. е. клонетѣ си въ въздуха? Това е една гатанка, единъ отъ неразрѣшенитѣ въпроси, не само за васъ, но и за всички учени хора. Съврѣменнитѣ естественици казватъ, че растенията пущатъ коренитѣ си въ земята, за да черпятъ отъ нея сокове и да се хранятъ. Питамъ: животнитѣ какъ черпятъ сокове отъ земята, безъ да поставятъ краката си въ нея? Хората какъ черпятъ енергии отъ земята, безъ да заравятъ краката си въ нея? Млѣкопитаещитѣ ходятъ на четири крака, и по този начинъ сѫ въ контактъ съ силитѣ на земята. Хората ходятъ на два крака, и съ тѣхъ влизатъ въ връзка съ силитѣ на земята. Ангелитѣ пъкъ никъкъ не стѫпватъ на земята. Хората си прѣдставятъ ангелитѣ сѫщества съ два крака, подобни на тѣхъ. Доколкото ние знаемъ, ангелитѣ никога не стѫпватъ на тази земя, която е направена само отъ умрѣли клѣтки. Когато ангелитѣ слизатъ на земята, тѣ кацватъ върху главитѣ на хората, и вървятъ отъ глава на глава. Въ това отношение човѣшкитѣ мозъци прѣдставляватъ стѫпала, по които ангелитѣ ходятъ. Както виждате, това е особена философия. При това, забѣлѣзано е, че колкото по-често ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова и мозъцитѣ имъ сѫ по-обработени, а слѣдователно и хората мислятъ по-добрѣ. Колкото по-малко ангелитѣ стѫпватъ върху мозъцитѣ на хората, толкова по-злѣ мислятъ. Ние не говоримъ за ума, но за мозъка на хората. И тъй, когато се натъквате на противорѣчията, вие страдате. Казвамъ: не се спирайте върху противорѣчията и върху страданията, които тѣ произвеждатъ. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливитѣ дни, свѣтлитѣ точки въ живота ви сѫ радоститѣ, а нещастнитѣ дни, тъмнитѣ точки — скърбитѣ, страданията. Обаче, когато отидете на небето, тамъ ще бѫде точно обратно: свѣтлитѣ точки на живота ви ще бѫдатъ скръбнитѣ дни, а за радоститѣ, които сте прѣживѣли на земята, вие почти нѣма да си спомняте. И тогава ще разбереге, че смисълътъ на земния животъ е въ разумнитѣ, а не въ безсмисленитѣ страдания. Разумни, смислени страдания сѫ тѣзи, въ центъра на които се крие една малка радость. Казвамъ: два важни момента има въ живота на човѣка. Единиятъ моментъ е, когато човѣкъ се ражда, т. е. когато иде на земята; вториятъ моментъ е, когато човѣкъ умира, т. е. когато напуща земята и заминава за другия свѣтъ. Първиятъ моментъ прѣдставлява процесъ на растене, на придобиване; вториятъ моментъ е процесъ на раздаване. Когато наближава нѣкоя душа да дойде на земята, тя кацва върху главата на нѣкой човѣкъ, и той започва да я залъгва да слѣзе на земята. Щомъ слѣзе на земята, въ форма на малко дѣте, то започва да плаче, но веднага го окѫпватъ, даватъ му млѣчице, това — онова, турятъ го въ люлка и започватъ да го люлѣятъ, докато се укроти. Като поизрасне, даватъ му хлѣбецъ, месце, започватъ да го учатъ, купуватъ му дрешки, обличатъ го хубаво. Като свърши училище, назначаватъ го на нѣкаква служба, опрѣдѣлятъ го въ нѣкакъвъ чинъ. Сега той разбогатява, купува си кѫщи, лозя, имоти, и започва да се радва на живота. Щомъ забогатѣе достатъчно, извикватъ го да се върне назадъ, и по този случай той започва да раздава всичко, каквото е придобилъ на земята. Всѣки трѣбва да разбира закона на придобиването и закона на раздаването. Тѣзи два процеса трѣбва да се извършватъ правилно, хармонично. И придобиването, и раздаването трѣбва да става споредъ закона на Любовьта. Ако човѣкъ придобива и раздава безъ любовь, животътъ нѣма смисълъ. Като говоримъ за Любовьта, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ едно отъ нейнитѣ особени качества, по което тя се познава. Щомъ Любовъта дойде меѫду хората, тя веднага ще произведе нѣкакво противодѣйствие. Това е много естествено, понеже началната буква на думата любовь е „Л“, която е законъ на противодѣйствие. Буквата „Л“ затваря ѫгълъ отъ 30°, което въ астрологията е добъръ знакъ. Значи, чрѣзъ Любовьта човѣкъ противодѣйствува на нѣкои свои слабости. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Наблюдавайте, какво става съ нѣкое младо момиче, когато се влюби. Докато не се е влюбила, тя е небрѣжна къмъ себе си, не се облича добрѣ, но щомъ Любовьта я посѣти, тя започва да се облича добрѣ, става внимателна и къмъ другитѣ хора, и се заема съ изправяне на нѣкои свои слабости. Тъй щото, когато възлюбениятъ й дойде при нея, тя го посрѣща весела и засмѣна. Любовьта й казва: ти ще слушашъ всичко, каквото ти казвамъ; не слушашъ ли, да му мислишъ! Значи, Любовьта е законъ на противодѣйствие срѣщу низшето въ човѣка. Всѣки, който не противодѣйствува на низшето въ себе си, той не люби. Това не подразбира, че трѣбва да бѫдешъ грубъ съ себе си. Не, ще бѫдешъ мекъ и ще противодѣйствувашъ на низшето. Втората фаза на Любовьта е щедростьта, жертвата. Дойде ли Любовьта въ човѣка, той ще отвори касата си, ще отвори сърцето си и разумно ще дава. Понеже всички хора съставляватъ части, удове на великия Божественъ организъмъ, тѣ трѣбва взаимно да си подпомагатъ въ името на тази велика Любовь. Казвате: щомъ ние съставляваме удове отъ Божия организъмъ, не сме ли свободни да мислимъ, да чувствуваме и да се проявяваме, както искаме? — Свободни сте, но свобода сѫществува само въ разумния животъ. Дѣто нѣма разумность, тамъ нѣма абсолютно никаква свобода. На земята само живитѣ хора сѫ свободни, а мъртвитѣ сѫ роби. Докато листата на дървото седатъ на него отгорѣ, тѣ сѫ свободни, понеже могатъ да заематъ различни положения. Паднатъ ли листата отъ дървото, вѣтърътъ вече ги разнася, дѣто ще, и тѣ ставатъ играчка въ неговитѣ рѫцѣ. Обаче, свободни ли сѫ падналитѣ листа? — Не сѫ свободни. Слѣдователно, на основание на този законъ, и ние можемъ да бѫдемъ листа, цвѣтове или клончета отъ това Велико дърво на Божествения животъ. Докато се държимъ за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички радости, въ които се проявява Божествениятъ Духъ. Сега, напримѣръ, ще ви дамъ една формула, която вие трѣбва да рѣшите. Тя е слѣ-дната: Х=У=Z=О. Тази формула има дълбокъ смисълъ, и за нейното разрѣшение трѣбва да се роди нѣкой великъ математикъ. Нашата цѣль не е да разрѣшаваме неразрѣшими въпроси, но да обърнемъ внимание на външния, на обективния свѣтъ, като на азбука отъ ве-ликата Божествена книга. Въ това отношение всѣки трѣбва да изучава природата. И нашитѣ тѣла, съ които сме облѣчени, съставляватъ букви, слогове отъ езика на живата природа, както и отъ великия Божественъ свѣтъ. Понѣкога, както се забавлявате въ нѣкой балъ, току изведнъжъ ще дойде нѣкой ангелъ, ще ви дигне и ще ви занесе горѣ. Защо? — Той иска съ васъ, като съ буква, да напише нѣщо на своитѣ ученици. Когато ученицитѣ му прочетатъ написаното отъ него, той ви пуща да си отидете на земята. Слѣдъ 10-15-20 секунди вие се чувствувате отново свободенъ. И затова, когато нашата свобода се ограничи въ този свѣтъ, това става по единствената причина, че нѣкой ангелъ ни е задигналъ за онзи свѣтъ, иска да си послужи за извѣстно врѣме съ насъ, като съ буква, и послѣ пакъ ни връща на земята. Въ този случай ние трѣбва да бѫдемъ мирни, като букви. Запитватъ ли ни, защо сме толкова мирни, ще отговоримъ: причината, дѣто седимъ мирни е тази, че въ дадения случай ние сме букви, съ които ангелитѣ си служатъ, да пишатъ и четатъ. Когато седимъ прѣдъ нѣкой фотографъ, ние сме мирни, тихи и спокойни. Ако прѣдъ единъ фотографъ заставаме толкова тихо и спокойно, колко по-мирни трѣбва да бѫдемъ прѣдъ тия напрѣднали сѫщества отъ разумния свѣтъ! И тъй, най-първо ние трѣбва да се самоизучаваме, като часть отъ Великото. Щомъ съзнаемъ, че сме части отъ Великото, и животътъ ще придобие смисълъ за насъ. Изучимъ ли частитѣ на Великото, ние ще се запознаемъ и съ самия Божественъ животъ. Казвате: ние познаваме свѣта. Щомъ познавате свѣта и знаете много нѣща, ще можете ли вие да изтълкувате всички символи въ природата? Природата е пълна съ прави, спиралообразни, змеевидни и редъ други линии, чийто смисълъ вие не разбирате. Тѣ оставатъ за васъ неразрѣшени. Когато нѣкой ми каже, че не знае нѣщо, азъ се радвамъ, защото красиво е човѣкъ да не знае нѣщо. Тъй както ние сега живѣемъ, това още не е „животъ“ въ пълния смисълъ на думата. Животътъ за сега включва двѣ състояния: радость и скръбь. Слѣдователно, колкото се радва човѣкъ, толкова и скърби. Значи, животътъ е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожаватъ и даватъ нула. Ако радостьта на нѣкого е +2, а скръбьта му -2, какво ще получи? — Нула. Тогава, какво остава въ живота? Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ, въ който нѣма никакъвъ плюсъ? При това, какъ може да се обясни живота безъ радости и скърби? Всѣко движение въ свѣта се дължи или на радость, или на скръбь. Човѣкъ се движи, защото го подтиква или радость, или скръбь. Когато вървя напрѣдъ, имамъ желание да придобия нѣщо, и затова изпитвамъ въ себе си нѣкаква радость. Когато отстѫпвамъ назадъ, изпитвамъ скръбь. Обаче, щомъ има настѫпване, има и отстѫпване. Значи, животътъ всѣкога се изразява въ двѣ противоположни величини: +2 — 2, които въ резултатъ даватъ нула. Това прѣдставлява сегашниятъ животъ. Питамъ: какво нѣщо е животътъ? — Движение. Да се движишъ, това значи да живѣешъ. — Въ каква посока? — И напрѣдъ, и назадъ. Да се движишъ напрѣдъ, това означава радость; да се движишъ назадъ — скръбь. Ако имате еднакво число радости и скърби и извадите радоститѣ отъ скърбитѣ, какво ще остане? — Нула. Дѣ е животътъ тогава? Прѣдставете си, че вие сте посвѣтили цѣли 15 години отъ живота си въ служене на Бога, учили сте хората, какъ да вѣрватъ въ Бога, и какъ да Му служатъ. Слѣдъ тѣзи 15 години у васъ се явява съмнѣние, дали сте въ правъ пѫть, или не. Питамъ: какво сте спечелили отъ вашето 15 годишно служене на Бога? Цѣли 15 години сте вървѣли напрѣдъ, имате плюсъ въ живота си, и слѣдъ това се връщате назадъ; значи, имате минусъ. Дѣ остава вашата вѣра? Само онзи човѣкъ е разбралъ живота и позналъ Бога, който въ своя стогодишенъ животъ не е допусналъ въ душата си нито едно съмнѣние. Отвънъ могатъ да пристигатъ много вълнения, важно е тѣ да не проникватъ въ душата, или въ съзнанието на човѣка. Когато морскитѣ вълни се бушуватъ и удрятъ стѣнитѣ на парахода отвънъ, това е едно нѣщо; когато вълнитѣ пробиватъ парахода и влѣзатъ вѫтрѣ въ него, това е съвсѣмъ друго нѣщо. Питамъ: каква е вашата вѣра 2+2 или 2-2? Ако е 2+2, резултатътъ ще бѫде 4. Ако е + 2 - 2, резултатътъ ще бѫде нула. Значи, имате слѣднитѣ положения: + 2 - 2=0. + 2 + 2 = 4. 2 + 2 - 2 - 2 = 4 - 2 - 2 = 0. Като разглеждате тѣзи числа, вие може да се смѣете, но и съврѣменнитѣ учени сѫ смѣшни прѣдъ лицето на небето, когато искатъ да убѣдятъ тамошнитѣ жители въ нѣкои тѣхни заключения. Какво означава равенството 2+2 - 2 - 2? Числата 2+2 показватъ, че нѣкой човѣкъ е служилъ на Бога цѣли 20 години, прѣзъ което врѣме ималъ резултатъ: 2 + 2 = 4. Слѣдъ това той се усъмнилъ въ Бога и започналъ да губи. Животътъ му може да се изрази сега съ числата - 2 - 2 = - 4. Ако извадимъ отъ първитѣ 20 години послѣднитѣ години на неговия животъ, нищо нѣма да остане. Ще имаме тогава: +4 — 4 = 0. Защо се е усъмнилътози човѣкъ? — Понеже много отъ хората не вървѣли по Бога. Нѣма защо да сѫдимъ тѣзи хора, толкова е тѣхната сила. Значи, тѣзи хора, които сѫ те разколебали, сѫ по-силни отъ тебе. Първитѣ двама +2+2 сѫ започнали работата много добрѣ, но другитѣ двама, които сѫ дошли отпослѣ, развалили работата на първитѣ двама. И затова ние казваме 2+ 2 = 2 - 2. Съврѣменната математика допуща ли това нѣщо? Понѣкога ние искаме да въздѣйствуваме на Бога, да направи нѣща, които не сѫ въ съгласие съ Неговитѣ закони, т. е. съ законитѣ на живата природа. Мислите ли, че може да се въздѣйствува на Бога? Въ свѣта сѫществува законъ, който регулира отношенията. Споредъ този законъ Богъ е готовъ да направи всичко, което е разумно. Щомъ е въпросъ за нѣщо разумно, Богъ ни отговаря още при първия зовъ, отправенъ къмъ Него. Речемъ ли да искаме невъзможни нѣща отъ Бога, тогава иде и Божествената прѫчица. Тази прѫчица не е нищо друго, освѣнъ показалеца на Неговата рѫка, съ който Той иска да ни каже, че това, което въ дадения моментъ желаемъ, не носи благо за нашата душа. Трѣбва ли да скърбимъ въ този случай? Прѣдставете си, че вие минавете прѣзъ пустинята и носите въ рѫката си шише съ вода, която ще ви стигне прѣзъ цѣлото пѫтуване. Въ това врѣме иде при васъ единъ човѣкъ, взима шишето ви и го напълва съ злато. Той казва: ще напълня шишето ви съ злато, защото вода отвсѣкѫдѣ може да вземете, но злато не може да намѣрите така лесно. Като тури златото въ шишето, водата се излива. Вие продължавате пѫтя си въ пустинята, като носите вече шише, пълно съ злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви въ тази суха, безводна пустиня? — Не може. Казвамъ: сега много хора се намиратъ въ пустинята, дѣто се нуждаятъ отъ вода, а не отъ злато. Докато човѣкъ е въ пустинята, той прѣдпочита водата прѣдъ златото. Илѣзе ли отъ пустинята, той прѣдпочита златото, т. е. знанието. Да добиешъ злато, това е дълбокиятъ смисълъ на живота. Всички хора сѫ изпратени на земята да учатъ. Какво трѣбва да изучаватъ? — Живота. Питамъ: вие какво трѣбва да научите тази вечерь? Нѣкои ще кажатъ, че трѣбва да научатъ, какъ да любятъ Бога. Какъ можете конкретно да изразите любовьта си къмъ Бога? Да оставимъ настрана вашия отговоръ, но азъ ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ може човѣкъ да изрази любовьта си къмъ Бога. Запримѣръ, вие вървите по пѫтя съ единъ отчаянъ, скърбенъ човѣкъ и му казвате: ти трѣбва да разбирашъ Великия Законъ, който движи човѣшкитѣ съзнания! Този човѣкъ ще разбере ли нѣщо отъ вашитѣ думи? — Нищо нѣма да разбере. — Ще се утѣши ли? — Нѣма да се утѣши. Обаче, ако вие, като вървите съ този човѣкъ, се обърнете къмъ Бога съ молба да му помогне и му кажете нѣколко сладки думи, той ще ви разбере повече отъ първия пѫть; той ще ви изслуша и ще се раздѣли съ васъ малко успокоенъ и насърдченъ. При раздѣлата си съ него, вие му казвате: вѣра, абсолютна вѣра въ Бога! — и си заминавате. Думата „вѣра въ Бога“ е сѣмето, което вие насаждате въ неговата душа. Нѣма да минатъ и 15 години, това сѣме ще порасне и ще даде своитѣ добри плодове. Ако попадне на добра почва, вѣрата съдържа въ себе си голѣма сила. Единъ день, като срещнете този човѣкъ, той ще се зарадва и ще ви каже: заповѣдайте въ моята градина, да си откѫснете отъ хубавитѣ плодове на вѣрата. Значи, доброто, красивото въ свѣта всѣки може да направи и то по всѣко врѣме. Слѣдователно, добритѣ мисли, които сме посѣли въ човѣшкитѣ умове, сърца и души, сѫ истинскитѣ придобивки на живота. Да помогнете на човѣка, това не подразбира да му дадете парче хлѣбъ, но да му кажете онази сѫществена дума за случая, която ще даде своитѣ добри плодове. Парчето хлѣбъ днесъ ще се изяде, утрѣ пакъ е нужно, а сѫществената дума, паднала на добра почва, дава днесъ 30, утрѣ 60, други день 100 сѣмена. И азъ искамъ тази вечерь да ви кажа само една сѫществена дума: в ѣ р а! Защо и за какво ще ви послужи тази дума, не питайте! Писанието казва: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“. И азъ казвамъ: безъ вѣра не може да се придобие Любовьта; безъ вѣра не може да се придобие Мѫдростьта, знанието; безъ вѣра не може да се придобие Истината. Безъ вѣра нѣма растене. Безъ вѣра не може да се постигне нищо въ свѣта. Вѣрата е единствената сила, която движи свѣта. Тя е първата стѫпка въ живота на човѣка. Имашъ ли вѣра, ще придобиешъ търпѣние. Вѣрата е първиятъ слуга, който ще ти каже: влѣзъ, дѣто искашъ. Всички врати сѫ отворени за тебе. Тя сама щети показва, въ коя врата можешъ да влизашъ и прѣзъ коя — да излизашъ. И сега, като задача за цѣлата година ви давамъ думата „вѣра“. Вие искате да ви се даде единъ ключъ. Вѣрата, това е ключътъ, съ който трѣбва да работите. Обезсърдчите ли се, кажете: вѣра! Срещнете нѣкоя мечка на пѫтя си, кажете: вѣра! Мечката ще мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини нѣкаква пакость. Нѣмате петь пари въ джоба си, кажете: вѣра! Нѣмате приятели, кажете: вѣра! Нѣма да мине много врѣме, и приятелитѣ ви единъ слѣдъ другъ ще дойдатъ при васъ. Вѣра трѣбва на хората, а не вѣрвания! Да вѣрваме въ Бога безъ никакво колебание и съмнѣние, да знаемъ, че живѣемъ въ разуменъ свѣтъ, това е великото, славното въ живота. И тогава, всички, които сѫ около насъ, ще разбератъ, че ние имаме жива вѣра въ себе си. Ако учительтъ има тази жива вѣра, като влѣзе между ученицитѣ си, и той ще ги разбира, и тѣ ще го разбиратъ. Ако и учителитѣ, и ученицитѣ живѣятъ въ живата вѣра, тѣ ще работятъ съ въодушевление. Интелигентниятъ човѣкъ има вѣра. Той разбира нѣщата изведнъжъ, нѣма защо да му се доказватъ. Казвамъ: дръжте въ себе си ключа на вѣрата! Никаква друга философия не ви трѣбва. Имате ли вѣра, ще имате и знания. Навсѣкѫдѣ ходете, но вѣрата си дръжте! Какво е вѣрата, не чоплете, ако искате да имате успѣхъ въ живота си. Винаги носете съ себе си ключа на вѣрата! Дръжте го на чисто мѣсто! Въ вода не го туряйте! На хората не го давайте! Носете го на лѣвата страна, до сърцето си, и по десеть пѫти на день провѣрявайте, седи ли този ключъ на мѣстото си. Отъ сутринь до вечерь дръжте ключа на вѣрата въ себе си, да не би нѣкой да го открадне. Отивашъ на работа, провѣри, въ тебе ли е ключътъ. Ако е въ тебе, не бой се; не е ли въ тебе, много нещастия могатъ да те сполетятъ. Така е било отъ памти-вѣка, така ще бѫде и до скончанието на свѣта. Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Безъ вѣра нѣма животъ. И тъй, тази вечерь ви се даде свѣтлата и мощна дума „вѣра“, съ която всички недоразумения ще прѣстанатъ, и всичко ще тръгне по медъ и масло. Служете си прѣзъ цѣлата година съ ключа на вѣрата и до година ще провѣримъ, какъ сте го употрѣбявали. Ние ще провѣримъ, дали този ключъ седи още въ вѫтрѣшния джобъ до сърцето ви. Този ключъ не е нито желѣзенъ, нито златенъ. Той е отъ диамантъ; изработенъ е въ една отъ първитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Когато ангелитѣ провѣряватъ сърцата на хората, тѣ гледатъ, дали този ключъ е на мѣстото си, дали е употрѣбяванъ, или не. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Защо Богъ иска, именно, сърцето на човѣка? — Защото тамъ е ключътъ на вѣрата. Когато този ключъ отваря и затваря сърцето на човѣка, Любовьта влиза и излиза свободно прѣзъ него. Когато този ключъ не отваря и не затваря сърцето на човѣка, Любовьта не влиза и не излиза свободно. Какво става съ такова сърце? — То се покваря. И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вѣрата. Това е угощението, което тази вечерь ви дадоха отгорѣ. Носете съ себе си ключа на вѣрата, и каквото желаете, ще постигнете! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 6 януари, 1926 г. въ г. София.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Педагогически правила В. И. Ч. Б. В. Б! Размишление. Да възстановимъ нашитѣ вѫтрешни връзки съ Истината. Има единъ законъ въ свѣта, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се опрѣдѣля и не може да се опрѣдѣли. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане въ даденъ случай. За да може да се постигне всичко това, изискватъ се малко по-будни умове. Да кажемъ, че имаме въ пространството математическата точка А, която се явява като силовъ центъръ. Питамъ: тази точка отдѣ изникна въ пространството? Вие не знаете това, но фактъ е, че точката А се проявява и действа. Прѣдставете си, че тази точка е нѣкой изворъ, който извира нѣкѫдѣ изъ земята. Вие ще си зададете въпроса: отдѣ иде тази точка, какъ се проявява тя? Сама ли е въ пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъвъ единъ аршинъ, съ който природата не мѣри. Вашитѣ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитѣ явления. Тѣ важатъ само за васъ. Но природата има други мѣрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мѣрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. Отдѣ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мѣсто? - Не знаетѣ. Казватѣ: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мѣсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаетѣ, не можетѣ да опрѣдѣлите. Дотогава, докато не можетѣ да опрѣдѣлите мѣстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прѣходна, върху нея не можетѣ да градитѣ. Тя е самарътъ на живота ви. Точката А подразбира, че сѫществува друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нѣкой прѣди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сѫществува още, това показва, че нѣкой прѣди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нѣкой гениаленъ човѣкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отражение. Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педагогията. Какво значи, спорѣдъ педагогията да отхранишъ единъ човѣкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човѣкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човѣкъ, слѣдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрѣдѣли, накѫдѣ да отправи храната, ти нѣма какво да се бъркашъ въ вѫтрешнитѣ процеси. По сѫщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина - двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дѣцата си. Той запитва дѣцата си: „Какво искате да обѣдвате днесь”? Тѣ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всѣко дѣте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дѣцата сами да се хранятъ. Това е педагогия! Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитѣ? Какви педагози иматъ вълцитѣ? Какви педагози иматъ овцетѣ? Какви педагози иматъ щъркелитѣ? Какви педагози иматъ орлитѣ, гълѫбитѣ, кокошкитѣ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цѣла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорѣ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорѣ съ върховетѣ си и какъ да се посѣватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме спорѣдъ методитѣ на природата и току-вижъ, дойде педагогътъ и започне да действа спорѣдъ своитѣ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човѣкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. Излезе едно „бамбашка” дърво. Такова дърво сѫществува ли въ природата? Такива дървета сѫществуватъ, но по отдѣлно, всѣко за себе си, а не върху едно и сѫщо дърво. Ако върху едно и сѫщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човѣка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бѫде ли едноврѣменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Тѣ ще си дойдатъ до старото положение. И тъй, днешното възпитание, което педагозитѣ прилагатъ, е присаждане, и слѣдъ като човѣкъ умрѣ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слѣдъ всѣки тежъкъ изпитъ, който прѣкарваме въ живота си, нашитѣ възгледи, по нѣкой пѫть, прѣтърпѣватъ коренни прѣобразования. И тогава вие казватѣ: азъ не мисля вече, както по-рано. Казвамъ: дѣ отидоха неговитѣ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нѣкой мисли, че демокрацията ще оправи свѣта. Обаче, хване го нѣкоя тежка болѣсть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа трѣска и слѣдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свѣта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмътъ. Послѣ пъкъ става обратното. Слѣдъ това се явяватъ други проекции на точки, става прѣвръщане на силитѣ - нашитѣ възгледи се прѣвръщатъ. Днесь можешъ да бѫдешъ демократъ, утрѣ - монархистъ, и обратно. Днесь можешъ да вѣрвашъ въ педагогиката, утрѣ да кажешъ: никаква педагогика не сѫществува. Не, това не значи, че педагогиката не сѫществува въ свѣта. Нѣщата въ свѣта, въ живата природа сѫ организирани, нѣма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трѣбва само да подпомагашъ. Споредъ моитѣ възгледи, или спорѣдъ възгледитѣ на природата, всѣки човѣкъ се ражда организиранъ вѫтрѣ въ себе си. Може ли единъ идеалъ, спорѣдъ всичкото изкуство на педагогиката да прѣобрази единъ вълкъ? Френолозитѣ сѫ доказали, че нѣкои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповѣдвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите прѣдъ нѣкоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ паритѣ. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Тѣ не могатъ да се самовладатъ. Дѣ отидѣ тѣхната педагогика? Въ какво сѣди първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е слѣдното: бащата трѣбва да обича сина си, и майката трѣбва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синътъ трѣбва да обича баща си, и дъщерята трѣбва да обича майка си. Това е смѣна на енергии. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъвъ е законътъ. Има синове, които сѫ много привързани къмъ бащитѣ си, само за тѣхъ говорятъ. Отъ гледището на педагогията, ако майката иска да привлѣче сина си на своя страна, трѣбва да разбира законитѣ на природата за прѣвръщането на силитѣ. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Какъ действа законътъ за прѣвръщането на силитѣ? Ако синътъ обича баща си идейно, майката, за да привлѣче сина си къмъ своя страна, и тя трѣбва да обича мѫжа си. Не го ли обича, всичкитѣ и усилия сѫ напразни. Тогава, освѣнъ че нѣма да го привлѣче, но въ сина ще се зароди отвращение къмъ майката. Значи, начинътъ за прѣвръщане на силитѣ е слѣдниятъ: ако синътъ почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вѣрно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освѣнъ че нѣма да я привлѣче, но ще я отчужди отъ себе си. Какво се изисква отъ него, щомъ иска да привлѣче дъщеря си? - Той трѣбва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде отъ своитѣ чувства и на бащата. Сега, вие казватѣ, че ще възпитавате. Какъ ще възпитавате едно дѣте? Най-първо ще видитѣ, дали туй дѣте ви обича. Послѣ ще наблюдаватѣ, кого обича това дѣте. Нѣкой пѫть учителитѣ си правятъ илюзии, че дѣцата имъ ги обичатъ. Нѣкой пѫть любовьта на дѣцата е користолюбива. Тѣ носятъ на учителитѣ си цвѣтя, подаръци, но това още не е истинска любовь. Учителитѣ трѣбва да знаятъ, че едно дѣте, колкото малко и да е, може да бѫде една напрѣднала душа. Много дѣца сѫ по-умни отъ учителитѣ си. Много дѣца разбиратъ закона на внушението, закона за трансформиране на енергиитѣ по-добрѣ отъ бащата и майката. Запримѣръ, често срѣщаме генерали на бойното поле или другадѣ нѣкѫдѣ при изпълнение на своята длъжность, строги, неотстѫпчиви, нищо не може да ги помѣсти отъ тѣхната позиция или отъ тѣхното рѣшение, никой не може да имъ повлияе. Но гледашъ единъ отъ тия генерали, щомъ дойде при него дѣтето му, поглади баща си по главата, по челото, цѣлуне го, изведнѫжъ бащата омекне, отстѫпва. Каквото каже това малко дѣте, бащата слуша - сърдцето му се отваря. Значи, дѣтето разбира добрѣ закона за трансформиране на енергиитѣ и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии въ сърдцето на бащата, и той е готовъ да изпълни неговото желание. Та казвамъ: спорѣдъ мене, вие не можете да приложите никаква педагогика въ свѣта, ако нѣмате любовь къмъ Бога, ако не обичате Бога. Това е основниятъ законъ. Вие ще излѣзете съ вашитѣ възгледи и ще кажете: казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Значи, този Богъ е нѣкаква безименна точка. Той е непроявениятъ Богъ. Той не иска да знае нищо за васъ. Но проявениятъ Богъ, Когото вие познавате, има връзка съ непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Богъ, а обичате и познавате проявения Богъ, то чрѣзъ Него ще се свържете съ непроявения. Тогава и непроявениятъ ще ви познава. Сега, ще ви прѣдставя едно математическо противорѣчие. Проявениятъ Богъ живѣе само въ едного, а непроявениятъ живѣе въ всички. Какъ ще разберетѣ това нѣщо? - То е една велика математическа задача. Проявениятъ Богъ живѣе само въ едного, само на едно мѣсто. Той не е на много мѣста. Непроявениятъ е на много мѣста. Слѣдователно, когато кажете, че Богъ живѣе въ насъ и ние живѣемъ и се движимъ въ Него, това е начинъ за трансформиране на енергиитѣ. Когато кажемъ, че всички трѣбва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говоритѣ Истината. Но щомъ вие кажетѣ: знаетѣ ли, че Богъ живѣе въ мене? - Това вече е проявлението на Бога въ васъ. Той се проявява. Та когато казвате, че Бога никой никога не е видѣлъ, това е търговски изразъ, една търговска сдѣлка. Защо казвате така? - Имамъ да взимамъ пари отъ васъ. Идвамъ да си ги взема, но вие ми казватѣ: нито ви познавамъ, нито петь пари въ джоба си имамъ. Да, ако кажете, че ме познавате, трѣбва да ми дадете паритѣ, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говоритѣ Истината. Азъ имамъ везни у дома си и ви казвамъ: ела у дома, азъ ще ви прѣтегля на везнитѣ и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Притегля ви безъ дрехитѣ, зная колко тежататъ, отбележа си всичко това и виждамъ най-послѣ, че оставатъ още 10 грама. Това е теглото на паритѣ въ васъ, т. е. на златото, което имате въ себе си. Казвамъ ви тогава: вие имате 10 грама злато въ себе си, извадете го навѫнъ! Сега ще разгледаме другото положение, въ което хората често изпадатъ. Тѣ казватъ, че свѣтътъ е неуреденъ. Това е тѣхното субективно схващане. Тѣ мязатъ на Настрадинъ-ходжа, който казвалъ, че когато умрѣ жена му, половината свѣтъ ще се свърши, а когато умрѣ той цѣлиятъ свѣтъ ще се свърши. Това е вѫтрѣшно, субективно схващане. Спечелишъ малко пари, направишъ си кѫща, свѣтътъ, малко се е оправилъ. Изгубишъ кѫщата си, изгубишъ здравето си, уволнятъ тѣ отъ служба, казвашъ: свѣтътъ се е развалилъ. Дѣйствително, твоятъ субективенъ свѣтъ се е разстроилъ. Но тия промѣни, които може да станатъ въ твоя субективенъ свѣтъ, външниятъ свѣтъ даже не ги е почувствалъ. Ние изпадаме въ заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трѣбва да възпитаваме хората, а трѣбва да бѫдемъ съработници на Бога! Понеже Богъ е най-стариятъ отъ всички, Той е ималъ врѣме да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучимъ и приложимъ нѣкакъвъ педагогически методъ, трѣбва да отидемъ при Бога. Той държи всички педагогически методи въ своята архива. Най-стариятъ педагогъ е Господъ, при Него идѣте! Той има всички методи, ще ви каже, какъвъ методъ е прилагалъ за всѣка епоха. И за новата епоха има опрѣдѣленъ методъ. Той ще ви каже: ето, този е педагогическиятъ методъ за новата епоха. Сега ще ви приведа друга мисъл. Искамъ напримѣръ, да се разговарямъ съ една птица, или пъкъ искамъ да се разговарямъ съ една риба. Това сѫ двѣ разумни сѫщества. Едното разумно сѫщество живѣе въ водата, другото - въ въздуха. Какво трѣбва да направя, когато искамъ да се разговарямъ съ рибата? Тя не може да дойде при мене, азъ трѣбва да слѣза при нея, въ водата трѣбва да отида. За да отида въ водата, трѣбва да снема дрехитѣ си и да стана като нея, съ люспи. Затова, азъ ще си туря люспи като нейнитѣ и ще говоря на нейния езикъ. Слѣдъ това искамъ да говоря съ птицата. Какво трѣбва да направя? - Трѣбва да стана птица, да ми израснатъ крилѣ, и да литна въ въздуха, да хвърча като нея. По този начинъ и всѣки човѣкъ трѣбва да се изучава специфично. Учительтъ има една отъ най-труднитѣ задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 дѣца въ отдѣлението или класа си, това сѫ 30 свѣта, цѣли 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мѫчно да се възпитаватъ хората? Ще ви кажа. Въ всѣко дѣте има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правятъ? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, съ която вие трѣбва разумно да се справяте. Азъ говоря за разумната енергия, която е скрита въ душата на всѣко дѣте, на всѣки човѣкъ. Нѣкои мислятъ, че дѣцата сѫ глупави. Не, дѣтето още като го учишъ, знае, разбира, говоришъ ли му истината, или не. Дѣцата като излѣзатъ изъ училището, казватъ: нашиятъ учитель не изведе тази работа добрѣ, т. е. не говори истината. И нѣма да се мине дълго врѣме, тѣ ще го накаратъ да лъже, тѣ ще го опитатъ. Най-послѣ ще кажатъ: както мислѣхме, точно тъй излѣзе, учительтъ ни не говори Истината. Днесь нѣкои отъ учителитѣ се заблуждаватъ, мислятъ, че дѣцата не разбиратъ много нѣща и казватъ за тѣхъ: дѣца сѫ тѣ! Нѣма по-прозорливи сѫщества отъ дѣцата. Дѣцата виждатъ и прѣзъ стенитѣ, тъй ги познавамъ азъ. Впрочемъ, азъ не съмъ училъ дѣца, и това, което говоря, то сѫ мои математически изводи. Отдѣ ги вадя? - Отъ общитѣ закони. Азъ съмъ работилъ и работя съ голѣмитѣ дѣца, тѣхъ съмъ опитвалъ. Но и малкитѣ и голѣмитѣ дѣца сѫ всѣ дѣца. Това сѫ само отношения, това сѫ само различни сѣменца. Всѣки човѣкъ, всѣки индивидъ можемъ да си прѣдставимъ като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обемъ, при което разширение тя увеличава и своята дѣятелность. Това обаче не сѫ нови енергии, това сѫ енергии, които и по-рано сѫ сѫществували, само че сега сѫ по-интензивни, иматъ по-голѣмъ крѫгъ на дѣйность. Нѣкой казва: азъ сега съмъ по-възрастенъ, повече разбирамъ и повече нѣща мога да направя. Така е, но трѣбва да знаетѣ, че туй, което сте носили въ дѣтинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, въ това си положение, нѣма да се спрете. И за въ бѫдеще ще продължавате да се развивате, защото имате редъ други сили въ себе си, които чакатъ своето проявление. За сега сте голѣми дѣца, а за въ бѫдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажемъ, че живѣете хиляди години. Каква ще бѫде опитностьта, която ще придобиете за това врѣме? - Най-напрѣдъ ще се разширявате, послѣ ще настане едно вдетиняване, слѣдъ това пакъ разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процесъ на пресѣване. Дѣцата се спиратъ само върху нѣща, които сѫ необходими за тѣхъ, те не се занимаватъ съ ненужни работи. Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху думата „педагогика”. Тя е външно нѣщо. Нека се занимаватъ съ нея тия, които иматъ достатъчно свободно врѣме. Трѣбва да имате предвидъ слѣдното правило: не можешъ да приложишъ успѣшно единъ методъ върху другитѣ, ако не си го приложилъ върху себе си. Говоришъ на едно дѣте за послушание, за подчинение, но ако ти самъ не слушашъ, ако ти самъ не се подчинявашъ, не можешъ да имашъ никакъвъ резултатъ. Говоришъ на едно дѣте за трезва мисъль, а ти самъ нѣмашъ трезва мисъль. Ако ти развивашъ една тема, а самъ не я разбирашъ, какъ ще я прѣдадешъ? Говоришъ за Истината, а самъ не разбирашъ, какво нѣщо е Истината. Напримѣръ, нѣкой челъ нѣкаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитеръ билъ такъвъ, че Сатурнъ билъ такъвъ, но виждамъ, че той не разбира нищо отъ тази материя. Астрологията е отвлѣчена наука. Нѣма нито единъ астрологъ, който да разбира, какво нѣщо е астрологията въ нейния дълбокъ смисълъ. Астрологията не е нищо друго, освѣнъ физиология на душата. Когато говоримъ нѣщо по астрология, ние не разбираме влиянието на разнитѣ звѣзди и планети върху човѣшкото тѣло, но подразбираме влиянието имъ върху човѣшката душа. Тя е цѣлъ козмосъ, съвокупностъ отъ необятни сили, които действатъ и очакватъ своя моментъ за проявление. Единъ день човѣшката душа, като дойде въ своитѣ условия, може да се прояви като единъ ангелъ. Всѣки отъ васъ може да стане ангелъ. Кога? - Като ви се дадатъ условия. На една буба сѫ нужни 40 дѣна, за да се прѣвърне въ пеперуда. Тази пеперуда, въ сравнение съ първото си положение става ангелъ. Бубата трѣбва да стане човѣкъ, човѣкътъ - ангелъ. Сега, изчислете, тия 40 дѣна, на колко години ще се равняватъ за човѣка, докато той стане ангелъ. Единъ день е равенъ на 1,000 години. Значи, човѣкътъ, за да се прѣвърне въ ангелъ, за да добие извѣстно съвършенство, нужни му сѫ 40,000 години. Но трѣбва да знаетѣ, че това голѣмо число години, това сѫ само разумни точки, прѣзъ които трѣбва да минавате въ духовния свѣтъ всѣки день. День е само за този, у когото съзнанието извършва нѣщо. Ако съзнанието ви е будно, имаше день; ако съзнанието ви не е будно, никакъвъ день нѣма за васъ, тъмнина е въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, щомъ съзнанието ти въ този свѣтъ не е будно, усѣщашъ нощь; щомъ е будно съзнанието ти, усѣщашъ день. Ония хора пъкъ, у които съзнанието е непрѣривно будно, иматъ постоянно день. Вие можетѣ да приложите този законъ на земята. Ако искатѣ да прогресиратѣ, непремѣнно трѣбва да имате въ съзнанието си поне единъ непрѣривенъ день. Значи, при каквито мѫчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставятъ, вашето съзнание трѣбва да е винаги будно. Вие ще кажетѣ: условията сѫ тежки, не можемъ всѣкога да бѫдемъ будни. Оставете това нѣщо! Когато говоримъ за условията, азъ ще ви обясня, какво нѣщо сѫ тѣ. Условията на живота сѫ продуктъ на нашия духъ. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тѣхъ, но сме забравили това нѣщо, и условията днесь сѫ ни станали господари. Да ви изясня мисъльта си съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че 200 души градятъ единъ съврѣмененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нѣщо при изчисленията, вслѣдствие на което параходътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабѣлѣзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по великия океанъ. Дойдатъ до нѣкое мѣсто, турбинитѣ не работятъ. Турятъ вѫглища, но не достига нѣщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сѫ такива. Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се намиратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тѣзи затруднения, или тѣ сами си ги създадоха? - Тѣ сами си ги създадоха. Слѣдователно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитѣ обстоятелства, въ които живѣемъ, не сѫ творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божественото въ човѣка, а за проявитѣ на човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влѣзли, е наше произведение, слѣдователно и условията на живота сѫ отъ насъ създадени. Наредбата на нѣщата, законитѣ, които създадоха учителитѣ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитѣ, казватѣ: да, но трѣбва да знаетѣ, че Господъ създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господъ го е създалъ и пропусналъ нѣщо въ него, а при това поддържате, че Богъ е всемѫдъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нѣщо. Какво е тогава вашето мнѣние за Бога? Това, че нѣкѫдѣ въ природата се срѣщатъ нѣкакви изключения, говори за нѣкакво отклонение отъ разумнитѣ закони на природата. Дѣто има отклонения отъ природнитѣ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нѣма абсолютно никаква погрѣшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльта ми е Божествена, не правя погрѣшки. Тогава въ мене нѣма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нѣмамъ нужда отъ тия нѣща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човѣкъ нѣма нужда отъ храна и не трѣбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бѫде непрѣривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Вие сега сте въ точка А, която представлява физическия животъ, но когато влѣзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бѫде единъ непрѣривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бѫде напълно възприета и добрѣ разбрана отъ вашитѣ умове, защото днесь органитѣ на човѣшкия мозъкъ не сѫ въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всѣка Божествена мисъль като дойде въ физическия свѣтъ, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нѣмате материалъ за реализирането й, и се уплашвате. Запримѣръ, идеитѣ - да се самопожертваме, да живѣемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпитаваме - това сѫ всѣ Божествени идеи, които оставатъ неразрѣшени. Да възпитавашъ човѣка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитѣ, е полезна, тя е извлечена отъ природата. Туй което е вѣрно въ възпитанието, което ученитѣ сѫ придобили като резултатъ на своитѣ опити, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесь има много системи за обучение. Запримѣръ, по колко часа на день трѣбва да се занимаватъ дѣцата въ училището? Съ кой прѣдметъ трѣбва да започнатъ? Човѣкъ трѣбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. Послѣ, при втората фаза въ развитието си, човѣкъ трѣбва да работи съ субективния си умъ. И най-послѣ, отъ тѣзи два метода той трѣбва да извлѣче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитѣ на Божественото, т. е. до философския методъ. Значи, най-първо трѣбва да се започне съ материалнитѣ, съ видимитѣ работи, всичко трѣбва да бѫде обективно. Когато казвамъ, че трѣбва да се чистятъ изворитѣ, това е символъ. Азъ нѣма сега да ви обясня този символъ. Понеже дѣцата сѫ материалисти, разсѫждаватъ обективно, въ тѣхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведѣте дѣтето при нѣкой изворъ и ще му кажете: „Хубавъ ли е този изворъ”? - Хубавъ е. „Водата му чиста ли е?” - Чиста е. „Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?” - Радвамъ се. „Хубаво, тогава очисти този изворъ!” Дѣтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. Слѣдъ това вие ще му кажете: „Виждашъ ли, и твоето сърдце трѣбва да е тъй чисто!” Ще започнешъ да разправяшъ на дѣтето, че въ сърдцето му не трѣбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тѣла. И то трѣбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. Слѣдъ туй, ще дадешъ на това дѣте едно сѣменце и ще му кажешъ: „Посей това сѣме въ земята!"”То ще го посѣе. „Полѣй го сега!” Полива го. Слѣдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послѣдствие отъ тази сѣмка ще се развие сѫщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дѣтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нѣкои процеси, които ставатъ въ душата на дѣтето. Най-първо учительтъ трѣбва да накара дѣтето да мисли, и слѣдъ туй трѣбва да започне възпитанието. При възпитанието учительтъ трѣбва да се постави на сѫщото равнище, на което сѫ и дѣцата. Той не трѣбва да казва на дѣцата: хайде да отидемъ на разходка, дѣца! Не, той трѣбва да влѣзе при дѣцата и да каже: дѣца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искатѣ ли да отидемъ на разходка? Той като каже, че иска да отидѣ на разходка, тогава и дѣцата ще пожелаятъ. Тѣ обичатъ свобода въ дѣйствията си, а не заповѣди. При това, учительтъ трѣбва да спазва извѣстна дистанция въ отношенията си къмъ дѣцата. Ако той е истински педагогъ, нѣма да гали нѣкое дѣте прѣдъ другитѣ. Това ще внесе дисхармония между дѣцата. Учительтъ трѣбва да се пази да не взема отъ дѣцата никакво цвѣте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прѣдметъ. Той трѣбва да каже на дѣтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прѣдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрѣдѣлилъ за тебе. Тогава учительтъ ще каже: „Много ти благодаря, азъ самъ ще си откѫсна този плодъ”. Рече ли туй дѣте да ти даде въ рѫката този плодъ, това ще внесе съблазънь. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дѣте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откѫснешъ самъ! Това дѣте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всѣкакви предубеждения. Другояче, въ ученицитѣ ще се зароди мисъльта, че учительтъ обича едни дѣца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дѣтето ще има импулсъ. Този е Божественъ методъ. По сѫщия законъ ние трѣбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нѣщо въ рѫка. Той всѣ дава, но когато ти Му дадешъ нѣщо, трѣбва да Го повикашъ прѣдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прѣдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вѣкове само за Тебе, откѫсни си го! Като го откѫсне Господъ отъ дървото ти, ще почувствашъ една голѣма радость. Туй е смисълътъ на живота. Нѣкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ. Тия думи, обаче, сѫ неразбрани. Знаете ли какво значи да живѣешъ чистъ и свѣтъ животъ? Нѣма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живѣете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живѣете, да сѫ такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можетѣ да се проявитѣ въ вашия свѣтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитѣ. Вашитѣ дрехи сѫ кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нѣма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрѣ постѫпвате. Виждамъ другъ нѣкой, облѣченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добрѣ постѫпвате, въ вашия свѣтъ дъждъ не вали, каль нѣма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облѣченъ съ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облѣкълъ цѣлъ въ ново? Какво си се надулъ като нѣкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. Нашитѣ свѣтове, въ които живѣемъ, сѫ разумни. Въ туй отношение, всѣки човѣкъ прѣдставлява особенъ свѣтъ. Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Нѣма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господъ ви е родилъ. По нѣкой пѫть вие правитѣ прѣдставление. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нѣкой клоунъ. Играе той тази роля, криви се, превива се прѣдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? „Какво да прави човѣкътъ? Такава му е ролята!” Авторътъ написалъ тази смѣшна роля, и той се мѫчи да влѣзе въ нея, да я прѣдстави добрѣ, да схване мисъльта на автора. Не, не трѣбва да казвате, че тази роля е смѣшна. Споредъ насъ, тя не е смѣшна. Нѣкой мислятъ, че само у тѣхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сѫ на мѣсто, той като тѣ види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсѣкѫдѣ, казва: „Азъ съмъ героятъ на деня!” Съврѣменнитѣ хора трѣбва да обръщатъ голѣмо внимание при възпитанието на дѣцата върху тѣхнитѣ желания - тѣхъ да направляватъ и канализиратъ, понеже дѣцата иматъ повече желания, отколкото трѣбва. Въ това има една опасность за дѣцата, а именно: често ние поощряваме нѣкои дѣца повече, отколкото сѫ вложенитѣ дарби и способности въ организма имъ. Послѣ, нѣкой пѫть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трѣбва да се доизкажа. Въ това нѣщо и съврѣменнитѣ учители бъркатъ. Тѣ мислятъ, че добриятъ учитель сѣди въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дѣтето? Нали и неговиятъ умъ трѣбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човѣкъ да се доизкаже напълно. Изворътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дѣвствена наука. Нѣкои казватъ: не може да се вѣрва на педагогиката, тя не е установена наука. Установенитѣ науки, това сѫ баби. Математиката била установена наука. Математиката е вѣрна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вѣрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврѣменнитѣ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засѣгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всѣка душа се опрѣдѣля съ извѣстенъ родъ енергия. Трѣбва да знаете, напримѣръ, какви елементи влизатъ при всѣка една любовь. Слѣдователно, математически може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако рѣка да ви говоря за тия елементи, трѣбва дълго врѣме да ви разправямъ, какви сѫ тия елементи и какви елементи сдържа изобщо всѣка любовь. Любовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тѣло или съединение. За да любишъ нѣкого, ти трѣбва съ вѣкове да събирашъ тази енергия. Идва нѣкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врѣме той има енергия. Слѣдъ година въ него нѣма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нѣма повече. Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Напримѣръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нѣма ли ядене, какво ще ядешъ? Слѣдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най-първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сѫ събрани на едно мѣсто, може би съ милиони, докато най-послѣ тѣ се олицетворяватъ въ твоя приятель, напримѣръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намѣрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажетѣ, че обичатѣ всички, това означава друго нѣщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмѣя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сѫ само тѣзи нѣща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убѣждения, движения, всички общества и т. н. Затуй, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползвате отъ свѣтската педагогика, ще разучвате даннитѣ, фактитѣ, които тя дава, ще ги прѣработвате, а сѫщеврѣменно ще внасяте и нѣщо ново въ нея. Не мислете тѣсно, не бивайте тѣсногръди! И въ свѣтскитѣ хора Богъ живѣе. И въ насъ Богъ живѣе. Сега вие се дѣлите и казвате: ние сме духовни, а тѣ не сѫ духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свѣта е духовно. Ако нѣщата нѣмаха мѣсто въ живота, въ природата, тогава нищо нѣмаше да сѫществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата. Отъ това гледище, както и да се проявитѣ, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрѣшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнѣвъ, не считайте, че този гнѣвъ не е на мѣсто. На мѣсто е. Яви се въ васъ нѣкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мѣсто. На мѣсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намѣри пѫть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рѣка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свѣтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушвате, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпушване. Азъ и другъ пѫть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свѣтлина, въпроситѣ ще се разбиратъ; ако нѣмате свѣтлина, не могатъ да се разбиратъ. Щомъ кажетѣ, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нѣма свѣтлина. Казвамъ: ключьтъ n6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слѣдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вѣрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключьтъ n7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свѣтлина. Завърти ключа! Дойде ли свѣтлина, всички хора вѣрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всѣки отъ васъ може да стане човѣкъ, но то е само въпросъ на врѣме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лекциитѣ, че въ вѣчностьта се криятъ всичкитѣ възможности. Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намѣрите въ противорѣчие съ себе си, това показва, че вие отричате нѣщо, нѣкакъвъ фактъ. Невѣрието, запримѣръ, е резултатъ на отричането. Нѣкои хора отричатъ Бога и вслѣдствие на това се явява невѣрие. Невѣрието противорѣчи на факти, които сѫществуватъ въ свѣта. Слѣдователно, всички онѣзи, които не вѣрватъ, усѣщатъ, че сѫ въ стълкновение съ нѣщо, тласка ги нѣщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тѣ отричатъ. Тѣ сѫ въ противорѣчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитѣ влияния. Затова, всички хора, които не вѣрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послѣ или трѣбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излѣзе навѫнъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: „Не противи се злому”! Веднъжъ установено нѣщо въ живата природа, дайте му мѣсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието „Не давайте мѣсто на гнѣва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!” Думата „отмъщение” подразбира да отмъстишъ нѣщо, да го разрешишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана. Сега, вие може да разисквате още върху онѣзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казватѣ: ние не се доизказахме. Нѣкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педагогиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нѣма да се изкажете. На васъ трѣбватъ дѣца отъ разни възрасти, съ които да работитѣ и отъ тѣхъ да вадитѣ своитѣ изводи. Ако се явите слѣдъ 100 години каква педагогика ще поставитѣ за дѣцата! Та казвамъ: първото основно правило за учителитѣ е да се установи връзка между учителитѣ и ученицитѣ. Какви сѫ отношенията между самитѣ ученици? Ако въ едно отдѣление има 30 дѣца, обичатъ ли се едно друго? Ако тѣзи дѣца се разпрѣдѣлятъ на групички двѣ по двѣ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дѣте къмъ друго. Слѣдователно, ако искате да окажете нѣкакво влияние върху дѣцата, или ако искатѣ да привлечете дѣцата къмъ себе си, вие трѣбва да обичатѣ тѣзи дѣца, или тѣзи хора, които тѣ обичатъ. Не може да тѣ обича едно дѣте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитѣ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довѣрие въ тебе. Ако ти се отнесешъ съ пренебрежение къмъ тѣхъ, това дѣте не може да тѣ обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дѣтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритѣ му, и съ неговитѣ приятели - цѣло общество има туй дѣте. Учительтъ трѣбва да разбира неговата вѫтрѣшна психология. Сега и вие сте дѣца, и вие се възпитавате. По нѣкой пѫть гледамъ кой съ кого се обича. Всѣки отъ васъ търси нѣкой да го обича. Като се срѣщнатъ двама, които се обичатъ, иматъ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сѫ, нѣма какво да си говорятъ, нѣма въодушевление въ работата имъ. Помнетѣ слѣдното: всички трѣбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитѣ. Нѣкой пѫть, слѣдъ като сте слушали да говори нѣкой дълго врѣме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитѣ чувства сѫ взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човѣкъ нѣма вѣче търпѣние, иска изведнѫжъ да разрѣши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човѣкъ трѣбва да въздържа ума си, да въздържа своитѣ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнѫжъ да разрѣши всички въпроси. Ако азъ кажа нѣщо, свѣтътъ нѣма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрѣдѣленъ пѫть. Туй, което става отвънъ, е едно нѣщо, а това, което става въ козмическия, въ Божествения свѣтъ е друго нѣщо - тамъ нѣщата вървятъ по единъ строго опрѣдѣленъ пѫть, тѣ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трѣбва да дойдемъ до онова истинско вѫтрѣшно възпитание, иначе всѣко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сѫ придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нѣщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нѣщо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобититѣ резултати не се губятъ; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковрѣменно, а при духовното, въ което съзнанието взима участие, процеситѣ минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, тѣ продължаватъ да сѫществуватъ и задъ промѣните. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителитѣ, а за всички хора изобщо. Азъ взимамъ думата „възпитание” въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Врѣме се изисква, за да се проучи, да се провѣри този материалъ на опитъ. Ако не се провѣри, какъ може да се вѣрва? Щомъ не искатѣ да вѣрвате, трѣбва провѣрка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бѫдеще ще придобиете повече. Трѣбва една вѫтрѣшна провѣрка. И тъй, първото важно нѣщо при възпитанието: учительтъ трѣбва да обича своитѣ ученици! Едного поне трѣбва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалитѣ. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клѣчка, всичкитѣ останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другитѣ не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и останалитѣ не можешъ да обичашъ. Нѣкой казва: азъ нѣмамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако нѣмашъ нито единъ приятель, ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господъ трѣбва да се прояви въ едного. И всѣки трѣбва да се прояви въ нѣкого; всѣки трѣбва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прѣдметъ, който може да тѣ стимулира, трѣбва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дѣте, което може да събуди любовь въ майката, сѣди по-горѣ отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дѣтето си, сѣди по-горѣ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дѣцата си, сѣди по-горѣ отъ тѣхъ. И дѣца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, сѣдятъ по-горѣ отъ него. Това не говоря за унижение, това сѫ факти. Когато нѣкой човѣкъ може да възбуди любовь въ насъ, това показва, спорѣдъ законитѣ на природата, че той сѣди на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трѣбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нѣщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажетѣ: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присѫда. Човѣкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присѫда и него очаква смърть. И човѣкъ, който обича, сѫщо тъй произнася присѫда, но на животъ. Него животъ го очаква. Слѣдователно, вие можетѣ всѣки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присѫда или за смърть, или за животъ. Това сѫ факти, които всѣки день разтърсватъ съзнанието на всѣки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лѣкарь, викате другъ лѣкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нѣщо отвѫтре ви лѣкува. Викатъ ме на едно мѣсто да лѣкувамъ една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нѣма кого да обича. Казвамъ й: слушай, обикни нѣкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постѫпвамъ педагогически. Казвамъ й: азъ мога да тѣ излѣкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намѣришъ кого да обичашъ, осѫдена си на смърть, въ три мѣсеца ще свършишъ. Ако до три мѣсеца намѣришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще тѣ лѣкувамъ и отъ твоята болѣсть нищо нѣма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нѣкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитѣ чувства и оздравя. Всѣки човѣкъ трѣбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нѣкой пѫть, считаме, че обичьта, любовьта не сѫ важни нѣща. Не, съ голѣмо почитание трѣбва да обичате. Въ това сѣди животътъ. Когато обичашъ, не трѣбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичатѣ, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичатѣ, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпѫкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прѣдметъ, който обичашъ, тѣ довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Тѣ позная. Туй нѣщо всички можетѣ да провѣрите. Правѣте опити! Онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ учители на себе си, както и онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ учители на другитѣ, въ каквото и да е направление, трѣбва да положите своя методъ върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да ви помогнатъ. И Господъ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бѫдете вѣрни на себе си. Всѣки да работи спорѣдъ своето естество, спорѣдъ мѣстото, дѣто е достигналъ, да се не пресиля, да не прави прѣкомѣрни усилия; да не прави голѣми крачки - малки, но послѣдователни. Сега, азъ не засѣгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сѫ основни принципи, върху които можетѣ да разисквате. Ще кажетѣ: много нѣща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нѣща, които оставатъ тъмни, понеже върху тѣхъ ще работитѣ. Ще дойде день, когато тия нѣща ще ви станатъ свѣтли, ясни. По това ще позная, че сте работили. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 9 юли, 1926 г., петъкъ, 7 ч. с. въ гр. София.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание П. К. Пенковъ. ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТѢ. Говори се за свободата на учителя. Свободата е нѣщо, което трѣбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дѣте между взривове, защото е опасно, то не знае тѣхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който работи по теркове. Не сѫ законитѣ и правилницитѣ главната прѣчка на учителевата свобода, а — неговото невѣжество. Болшинството отъ насъ не познаваме човѣшката душа и въ частность дѣтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дѣтската душа. А общеизвѣстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нѣмаме. Дѣтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Всѣки намира мѣстото си на софрата, намира и това на почивката, трѣбва да намѣри и това на труда. Както физическото тѣло, за да стои устойчиво, трѣбва на три точки най-малко да се опре, така е и човѣшкия животъ съ тия три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. Днесъ дѣцата сме натоварили съ голѣмъ книженъ баластъ — денѣ и нощѣ четене, учене на паметь. По този начинъ се откѫсватъ отъ живота и приучаватъ да живѣятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а „дървото се прѣвива, докато е младо“. Потрѣбно е да се намали книжното учение, за да се дава възможность дѣцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. Учительтъ всѣкога да е въ връзка съ главата на живота — живата природа, за да изтича прѣснота отъ ума му, душата му, сърцето му, цѣлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дѣтето да се разцъвти човѣкътъ въ него.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Ст. Русевъ. СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ. Съврѣменното училище мисли, че душата на дѣтето е табула раза (бѣла книга), на която училището може всичко да пише. Споредъ това то реди своитѣ програми и методи на прѣподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своитѣ ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на дѣтето е табула-раза, нито пъкъ всѣко знание е за всички дѣца. И така има много конфликти. Често пѫти извѣстенъ брой ученици отъ класа или отдѣлението съвършено не се интересуватъ отъ прѣподадения урокъ (независимо отъ подлога). А и онѣзи ученици, които ужъ се интересуватъ, само паметно заучаватъ уроцитѣ — голѣма часть отъ прѣподаденото имъ остава чуждо. Затова по-често излетѣва и става нужда за повторение, прѣповторение и зубрене. И, понеже съврѣменното у-ще учи, не каквото дѣцата интересува, не и онова, за което сѫ готови да възприематъ, но онова, което извѣстна програма прѣдписва, азъ бихъ нарекълъ това учение, донѣкѫдѣ, насилническо. Дѣцата не обичатъ съврѣменното учение. Тѣ съ радостъ започватъ 1-во отдѣление, но бързо се разочароватъ. Новото училище трѣбва дъ се сложи върху базата, че дѣтето иде на земята като въ една специална лаборатория, за да провѣри знанията, които носи въ себе си потенциално. Тогава едно тукашно у-ще ще бѫде като едно справочно бюро, винаги готово съ разполагаемитѣ свѣдѣния, класифицирани и подредени по възходяща степень на всѣки клонъ отъ науката. Методитѣ на новото училище, съобразно прѣнадзначението на у-щето, трѣбва да бѫдатъ обяснителни. Ученицитѣ ще питатъ за онова, което не знаятъ, а учительтъ ще обяснява. Учительтъ нѣма да говори прѣдварително лекцията си, нито пъкъ ще има слаби ученици. Всѣки ученикъ ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че азъ говоря за едно по-далечно бѫдеще.) Обучението ще става всрѣдъ природата, а за прѣдметъ на урока ще се взима всичко видѣно и чуто, всѣко събитие, всѣко явление, всѣка случка, всѣки прѣдметъ. Учительтъ на едно отдѣление, или класъ, трѣбва да има силна връзка съ духовния свѣтъ, за да може да добива бързо и точно всички свѣдѣния по въпроситѣ, които ще обяснява. А директорътъ на училището непрѣменно трѣбва да е френологъ или ясновидецъ, за да разпрѣдѣля дѣцата въ паралелки по степеньта на индивидуалното имъ развитие.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание По втори рефератъ: „СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧИ НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ“ говориха: Б. Боевъ, Ст. Русевъ и П. К. Пенковъ. * * * Б. Боевъ, Общение на дѣтето съ живата природа. Както въ всички области на живота новото учение носи нѣщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкретенъ въпросъ отъ тая область, именно за общението на дѣтето съ живата природа. Прѣзъ втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрасть) свързването съ силитѣ на живата природа, трѣбва да стане изходна точка на цѣлото обучение. За това има слѣднитѣ основания: 1) При възпитанието на дѣтето трѣбва да се излиза отъ физичното. То е по-достѫпно за него. И слѣдъ това, отъ физичното можемъ да се издигнемъ до по-висшитѣ истини. 2) Вториятъ периодъ се характеризира съ прѣдимното развитие на етерното тѣло, което съдържа строителнитѣ, жизненитѣ сили на организма. То организира физичното тѣло. За да е въ съгласие възпитанието прѣзъ този периодъ съ дѣтската природа, дѣтето трѣбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прѣзъ този периодъ то трѣбва да има работа съ цвѣтя, трѣви, дървета, извори и пр. 3) Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитѣ на общочовѣшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото“. Отъ окултизма се знае, че човѣкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цѣлата природа. За него растението е било нѣщо повече отъ това, което то прѣдставлява за днешния човѣкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитѣ сили, които работятъ въ цвѣтята, дърветата, планинитѣ, изворитѣ, минералитѣ и пр. По-послѣ, съ потъването на човѣшкото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способность. 4) Днесъ у човѣка се събуждатъ нови сили, спящи до сега. И чрѣзъ тѣхното събуждане той ще влѣзе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човѣчеството въ своето развитие. 5) Работата всрѣдъ природата укрѣпява физически и духовно. Ученикътъ вмѣсто да живѣе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бѫде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитѣ сѣтива, мускули, бѣлъ дробъ и пр. Що е „жива природа“? За материалиста природата е единъ слѣпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дѣйствителность. Окултистътъ подъ ,,жива природа“ разбира съвокупностьта отъ разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ видимата природа. Послѣдната е само изразъ на тѣхната дѣйность. Така човѣкъ може да се свърже съ духовнитѣ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвѣте не внася ли въ душата свѣтлина, висши идеи, хармония? 6) Чрѣзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дѣтето, понеже то ще живѣе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цѣлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човѣшката душа. Дѣтето нѣма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрѣдъ нея ще бѫде изходна точка на цѣлото обучение. И тая дѣйность отъ начало ще бѫде срѣдна между игра и работа и постепенно ще прѣминава къмъ работа. Тя може да бѫде разнообразна: 1) Чистене на пѫтищата отъ клѣчки, камъчета и пр. 2) Чистене на извори. 3) Садене на цвѣтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лѣхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвѣтята, въ тѣхното съчетание, въ фигуритѣ, образувани отъ тѣхъ, въ формата на лѣхитѣ и пр.. Тая дѣйность ще развие волята му, творческитѣ му сили, а живитѣ сили на природата пъкъ ще се прѣливатъ въ него. Отъ друга страна, всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа, като чистене извори, садене цвѣтя и др., прѣведени на другъ езикъ, сѫ символи на извѣстни духовни процеси. Всѣки видъ такава дѣйность ще се прѣвежда отъ дѣтето. Въ това отношенйе, всички тѣзи дѣйности могатъ да иматъ ва-женъ възпитателенъ характеръ. Единъ примѣръ: както дѣтето чисти пѫтя въ гората отъ камъчета, клѣчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитѣ мисли и чувства. Така всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа ще събужда съотвѣтнитѣ стремежи и импулси въ душата му. И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нѣколко години само? Като знаемъ, че въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прѣдставимъ, въ колко скоро врѣме голитѣ склонове и върхове ще бѫдатъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дѣцата ще бѫде събудено. Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горѣпосоченитѣ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципъ. Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (рѫченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима рѫчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай рѫчния трудъ, дава голѣмо мѣсто и на индустриялния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ принципъ: — „Обучение чрѣзъ дѣйность“ е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дѣтската природа. Даже нѣкои искатъ да направятъ дѣтето „малъкъ индустриалецъ“. Съ машини, изобщо съ мъртви прѣдмети, дѣтето нетрѣбва да работи или да се занимава до 14-тата си година. Физичниятъ трудъ трѣбва да бѫде по 1-2 часа на день. А другото врѣме ще се употрѣби за обработка на придобитото, прѣживѣното. Обучението по разнитѣ прѣдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. Това е очевидно, прѣди всичко за естествознанието. Дѣтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бѫде въ връзка съ дѣйностьта му! Сѫщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смѣтането и геометрията съ работата му всрѣдъ природата. То ще брои лѣхитѣ, дръвчетата въ редоветѣ, вѣнечнитѣ листа въ цвѣта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. Чрѣзъ тѣзи наблюдения то ще вниква въ извѣстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвѣтоветѣ, на лѣхитѣ и пр. По този начинъ ше се запознае съ всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивитѣ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрѣзъ собствено творчество, ще будятъ у него извѣстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вѫтрѣшната връзка между извѣстни фигури и извѣстни сили на душата. Сѫщо така и за география, история, езицитѣ, музика и пр., работата му всрѣдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пѣснитѣ ще се говори за слънчевия лѫчъ, за извора, за цвѣтята, за трѣвицата и пр., и всичко това слѣдъ туй може да се смѣта като дълбока алегория, явления изъ вѫтрѣшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тѣзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бѫдатъ прѣживѣни по-дълбоко. И гимнастическитѣ упражнения могатъ да се свържатъ съ работата всрѣдъ природата и да послужатъ като срѣдство за влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа. Сѫщото се отнася и за рисуването. Трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ висшитѣ разумни сили, които работятъ въ природата. Изхождайки отъ формитѣ на природата, дѣтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. Има нѣкои опитни училища, въ които е приложенъ земледѣлския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тѣхъ. Защо? Защото въ тѣхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е достатъчно дѣтето само да работи всрѣдъ природата, но този елементъ трѣбва да прониква цѣлата му работа. Неговата работа не трѣбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: 1) Прѣди всичко трѣбва да чувствува любовь къмъ цвѣтята, дърветата, трѣвитѣ и пр. То ще ги счита за живи сѫщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тѣхъ. Малкото дѣте чувствува цѣлата природа одушевена, но послѣ фалшивото възпитание я прѣвръща въ мъртва за него. Чрѣзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дѣтето ще знае, че и най-малката трѣвица, дърво, цвѣте, мушичка, бръмбарь и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дѣтето ще има съвсѣмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нѣма да иска вече на връщане отъ екскурзия да кѫса цвѣтята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му къмъ хората. По-горѣ се каза, че става прѣливане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цѣлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитѣ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тѣхъ. 2) Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дѣйностьта на ученика е слѣдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вѫтрѣшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художественъ елементъ въ дѣтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художественитѣ дарби у дѣтето. Отъ друга страна, той ще прѣдстави на дѣтето въ достѫпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрѣвъ, поникването на житното зърно, извирането на водата, посѣването и поливането на едно цвѣте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитѣ истини за дѣтето! И въ каква красива форма облѣчени то ще ги изучава! 3) Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дѣтската дѣйность. Дѣтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитѣ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прѣдставя служене на другитѣ. И това ще става по вѫтрѣшенъ импулсъ, а не чрѣзъ натрапване отвънъ. Въ „служене“ дѣтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3 — 4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитѣ е източникъ на висша радость. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човѣшкия животъ, е когато той прѣдставлява служене на Бога. И тогазъ, всѣка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодѣйствие. Въ връзка съ работата си всрѣдъ живата природа, дѣтето ще изучи постепенно и методитѣ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитѣ, отъ изворитѣ, отъ рѣкитѣ; послѣ, то ще изучи постепенно разумнитѣ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послѣ дойде до методитѣ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитѣ духовни закони на живата природа. При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сѫщества и ще бѫдемъ свързани съ тѣхъ съ връзкитѣ на Любовьта.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. с., четвъртъкъ, 8 юли Учительтъ Особеното мѣсто Размишление за идване Царството Божие на земята. Ще направя само нѣколко бѣлѣжки за уяснение на една важна мисъль. Всички онѣзи, които пристѫпватъ къмъ изучаване на духовния животъ, както и къмъ изучаване на Божествения животъ, всѣкога срѣщатъ една мѫчнотия. Защо е така? Защото Божествениятъ свѣтъ е грандиозенъ, великъ. Тамъ човѣкъ, като се сравни съ окрѫжаващата го срѣда, започва да се чувства нищоженъ, малъкъ и на първо врѣме се обезсърчава. Има хора, които слѣдъ като сѫ се подвизавали цѣли 20 години въ този животъ, най-послѣ казватъ: тази работа нѣма да я бѫде, отъ мене нищо нѣма да стане, ами я да се върна назадъ! – Обезсърчаватъ се. Обезсърчаването е физическа слабость. Човѣкъ едноврѣменно живѣе въ три свѣта. Съ двата отъ тѣхъ е по-добрѣ запознатъ, а именно съ физическия и духовния, а съ Божествения свѣтъ е малко запознатъ, понеже съзнанието му сѣди далечъ отъ този свѣтъ. И тритѣ свѣта, обаче, прѣдставляватъ едно цѣло. Вие никога не трѣбва да обяснявате, какво нѣщо е Божественото. Божественото е сѫщината на нѣщата. Щомъ човѣкъ влѣзе въ областьта на Божественото, подъ Неговото влияние вече той усѣща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморенъ човѣкъ въ съзнанието си, щомъ стѫпи въ Божествения свѣтъ, усѣща едно такова успокояване, каквото усѣща страдащиятъ човѣкъ, като влѣзе въ нѣкой спасителенъ домъ. Сега, нѣкои отъ васъ трѣбва да се заематъ да изучатъ качествата на духовния животъ. Той е разуменъ животъ. Вие не можетѣ да влѣзете отъ физическия свѣтъ направо въ Божествения свѣтъ, първо ще минете прѣзъ духовния, понеже въ развитието си, човѣкъ естествено минава отъ едно състояние въ друго. При това, въ Божествения животъ, взетъ въ своята цѣлокупность, всѣки човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено прѣдназначение. Щомъ дойдете на земята, вие иматѣ вече опрѣдѣлено мѣсто, иматѣ специална работа. Да допуснемъ, че у васъ се зароди желание да станете първи министъръ въ България. Това желание, да станетѣ първи министъръ въ България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжность. Знаете ли тогава въ какво положение ще се намѣрите? – Вие ще влѣзете въ стълкновение съ себе си и върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия, падания, ставания, докато най-послѣ съзнаете, че не е трѣбвало да ставате първи министъръ. Въ края на краищата ще се убѣдите, че вие не стѣ родени да ставате министъръ, а за васъ, въ духовния свѣтъ, въ цѣлото битие има опрѣдѣлена една специфична работа, която трѣбва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трѣбва, тя ще ви повдигне прѣдъ очитѣ на ония разумни сѫщества въ невидимия свѣтъ, не само до положение на първи министъръ, но до положение на царь. Всѣки е царь въ своята область и за своята работа. Христосъ казва: „Какво се ползува човѣкъ, ако цѣлия свѣтъ спечели, но изгуби душата си?” И наистина, ако човѣкъ изгуби душата си, изгубва великото въ живота си, изгубва благоприятнитѣ условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвидъ цѣлокупностьта на човѣшкото благо. Не е въпросътъ само, какъ азъ днесь живѣя. Важно е общото благо, което е благо и на всѣки едного индивидуално. Напримѣръ, какво е положението на мравката по отношение къмъ насъ, такова е нашето отношение къмъ цѣлокупностьта на Божествения свѣтъ – ние сме сѫщо такива малки буболечици. Онова, което ще ви даде стабилность е да знаетѣ, че вие иматѣ една специфична работа, която трѣбва да свършите и да не казвате: азъ не съмъ потрѣбенъ никому. Вѣрно е, че ти не си потрѣбенъ никому, но въ какъвъ смисълъ се разбиратъ тия думи? Ако отидешъ въ Англия, кому си потрѣбенъ? Ако отидешъ въ Лондонъ напримѣръ, кой ще тѣ посрѣщне, кой ще ти каже „добрѣ дошълъ“? Ако отидешъ тамъ съ своя български костюмъ и съ своя калпакъ, англичанитѣ ще се спратъ да тѣ погледатъ малко, послѣ ще си заминатъ и ще кажатъ „Българи!” Колко души англичани ще тѣ поканятъ въ кѫщата си? – Ще спишъ на улицата, а нѣкой пѫть може да намѣришъ и участъцитѣ. Кому си потрѣбенъ? Но щомъ сме дошли въ свѣта, ние сме потрѣбни на Бога. Богъ за насъ всѣкога се интересува, понеже Той ни е далъ специфична работа. Господ всѣка сутринь поглежда къмъ всѣки едного и казва: „Еди-кой си въ България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!” Казвате: ами какъ знае Господъ всичко това? – Оставѣте тази философия! Господъ всичко знае. Той въ единъ мигъ поглежда навсѣкѫдѣ, вижда, дали сте на мѣстото си, вършитѣ ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина отъ васъ сте напуснали своето прѣдназначение, отишли сте да ставате слуги тамъ, дѣто Господъ не ви е пратилъ. И въ страданията, въ туй отношение, има едно противорѣчие. Всички страдания въ този животъ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно постоянно стълкновение съ Божествения планъ. Ние като се отказваме да служимъ на Бога, страдаме. Страдашъ, защото не служишъ на Бога. Влѣзъ въ съгласие съ плана, който Богъ е наредилъ за тебе, и ти ще почувствашъ голѣма радость. Небето ще се отвори за тебе, и ангелитѣ ще ти заговорятъ, всички разумни сѫщества ще ти заговорятъ. Но дойде ти друга нѣкаква идея, ти искашъ да я приложишъ, и веднага въ ума ти настава тъмнина, животътъ ти се обезсмисля, въ душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отдѣлилъ си се отъ Божествения планъ. Казвашъ: имамъ добри желания, защо идватъ всички тия страдания? – Имашъ добри желания, но не вървишъ въ правия пѫть. Твоето желание не е въ съгласие съ Божествения планъ за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се въ себе си, помоли се на Господа да ти каже, да тѣ научи, кое е твоето специфично мѣсто, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казвашъ: азъ да стана музикантъ, да ходя да свиря на едно, на друго мѣсто! – Не искамъ. Азъ искамъ да бѫда богатъ, да се возя въ автомобилъ. Господъ казва: „Нѣма да се возишъ съ автомобилъ!” Ти не Го послушашъ, качишъ се на автомобилъ, но изъ пѫтя автомобилътъ нѣщо се поврѣди, прекатури се, и ти падашъ, счупвашъ си главата. Качвашъ се втори пѫть. Друга нѣкаква поврѣда става и пакъ се прѣкатурвашъ. Господъ ти казва: „Ще вземешъ цигулката и ще идешъ въ еди-кое си кафене и ще свиришъ! Цѣлиятъ день ще свиришъ. Ако свиришъ, ще се благословишъ, главата ти ще бѫде здрава; ако не свиришъ, ще бѫдешъ съ пукната глава.” Ако вие схващате нѣщата правилно, страдания нѣма да иматѣ. Питамъ ви: ако всички искатѣ да бѫдете величия, да станетѣ първи министри, ще има ли мѣста за всинца ви въ този свѣтъ? Може ли при сегашния животъ всички да бѫдете богати, да иматѣ приходъ отъ стотина хиляди лѣва мѣсечно? – Не може. Нѣкой ще има приходъ едва 200 ÷ 300 лѣва мѣсечно, а нѣкой ще има хиляди, но важното е, че по единъ или другъ начинъ, всѣки има условие да живѣе на земята. Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка съ Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че иматѣ една специфична работа, дадена ви отъ Бога. Въ тази работа е вашето достойнство. Подчинишъ ли се на тази работа, ти си важенъ и нуженъ за Господа. Ангелитѣ, като тѣ погледнатъ, ще намѣрятъ, че си важенъ, и кой какъ мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъль. Щомъ нѣкой ангелъ тѣ намѣри въ автомобилъ, той носи една тояжка съ себе си, ще тѣ удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочишъ изъ автомобила. Нѣма играчки въ свѣта! Невидимиятъ свѣтъ никога не обича да дава играчки на хората, когато тѣ сѫ поставени на една важна работа. За примѣръ, вие ставате тази сутринь, недоволни сте и казватѣ: ходихъ еди-кѫдѣ си, не ме приеха добрѣ, не се отнесоха братски спрѣмо мене. Разсѫждавашъ си така. Най-първо ти не си пратенъ на земята да тѣ приематъ добрѣ, да тѣ почитатъ и уважаватъ хората. Питамъ: тази сутринь като стана, ти изпълни ли своята длъжность? За тази сутринь, напримѣръ, бѣше опрѣдѣлено да прочетете трета глава отъ Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата”. Колцина отъ васъ изпълнихте това? Вие стѣ чели много други молитви, та може случайно да стѣ попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се къмъ Господа и кажетѣ: „Господи, благодаримъ Ти за всичкитѣ благости, които Си ни далъ прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Господи, благослови ни да свършимъ работата си успѣшно!” Като погледнете на живота си, пъленъ съ толкозъ добрини, трѣбва да се зарадвате. Та, недоволството е за сега вашиятъ спѫтникъ. Казвате: азъ не съмъ тъй добъръ, тъй уменъ, като еди-кого си. Тамъ е красивото, че не си като него. Ние никога не трѣбва да си мязаме. Трѣбва да бѫдемъ подобни, но не трѣбва да си мязаме. Вземѣте за примѣръ, два паяка, ще видитѣ, че дори и между тѣхъ има различие. Напримѣръ, краката имъ не сѫ еднакво устроени. Нѣкой отъ тѣхъ е сангвиникъ, веселъ, а другъ нѣкой е флегматикъ. Послѣ, всички паяци не изтъкаватъ еднакво мрежитѣ си: нищкитѣ не единъ отъ тѣхъ сѫ тънки, а на другъ – дебели. И хората се различаватъ помежду си. Напримѣръ, всички ние мисли, но не мислимъ еднакво. Въ чувствата, дѣйствията си, сѫщо тъй се различаваме. Нѣкои отъ васъ като четатъ молитвитѣ, бързатъ, защото иматъ нѣкоя много важна работа. Други пъкъ питатъ: колко часа трѣбва да употрѣбяваме за молитва? – Цѣль день. Движишъ се, работишъ, готвишъ, спишъ – всѣкога се моли! Човѣкъ, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И въ другия свѣтъ като отивашъ, трѣбва да се молишъ. Чрѣзъ молитвата само ти ще научишъ Божествения езикъ на нѣщата. Щомъ научишъ Божествения езикъ, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нѣщо на душата, ще се обърнешъ къмъ Господа, Той ще хвърли свѣтлина въ ума ти и ще ти олекне. Вие казватѣ: да има нѣкой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка съ Господа, ще чуете Неговия гласъ и по този начинъ ще иматѣ сила прѣзъ цѣлия день. Умѫтъ ви ще бѫде бодъръ, свѣжъ и каквато и работа да започнете, ще я свършитѣ на врѣме. При сегашната стадия на развитие, всѣки отъ васъ трѣбва да чете. Има една опасность за васъ, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трѣбва да иматѣ едно дълбоко схващане за живота. Умѫтъ ви трѣбва да се обогатява съ знания; като се обогати, трѣбва да се облагороди, като се облагороди, трѣбва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умѫтъ, и сърдцето, и волята постепенно трѣбва да се облагородѣватъ, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато нѣкой се яви съ недоволно сърдце прѣдъ Господа? Знаете ли какъ звучи тогава вашиятъ гласъ? А Господъ обича да говоримъ много хармонично, съ най-приятенъ, съ най-хубавъ езикъ. Когато се приближаваме при Бога, трѣбва да употрѣбяваме най-хубавитѣ думи, затуй малко ще говоримъ, но ще намѣримъ най-хубавия езикъ. Може да кажемъ само 2 ÷ 3 думи, но ще ги произнесемъ тъй хубаво, тъй сладко, че Господъ като ни чуе, да каже: „Утрѣ като дойда, да тѣ намѣря пакъ въ това разположение на духа”. Когато отивате при Бога съ недоволно сърдце, вие не произнасяте хубави думи и Господъ казва: „Не пущайте този втори пѫть”! И тогава ще почувствашъ, като че небето се е затворило – сърдцето ти се свива болно. Защо ти е мѫчно? – Господъ не тѣ приема и казва: „Нѣма да говоришъ сега!” Важното нѣщо за васъ е да знаетѣ, че езикътъ на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубавъ, толкова красивъ! Господъ като види, че направишъ най-голѣмия грѣхъ, дойде при тебе и ти казва: „Това нѣщо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голѣма врѣда, такова голѣмо страдание, гледай да не го повтаряшъ, азъ ще го забравя”. Както Господъ ни говори, така иска и ние да Му говоримъ. Но дълги години ще се минатъ докато научите Божествения езикъ, докато придобиете единъ отзивчивъ умъ, едно отзивчиво сърдце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля. Та казвамъ: Богъ ви е пратилъ на земята, призвалъ ви е на една специфична работа, за която ви е далъ толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още въ този животъ вие трѣбва да направите нѣщо. Нѣкой отъ васъ чакатъ, като отидатъ въ другия свѣтъ, тогава да се проявятъ. Прѣдставете си, че нѣкои отъ васъ умратъ 20 години по-рано, отколкото имъ е опрѣдѣлено. Знаете ли тогава какво ще правитѣ тамъ? – Ще ви дадатъ работа, за която трѣбва да сте готови. Допуснете, че нѣкѫдѣ въ България има нѣкой отчаянъ човѣкъ, който не иска да живѣе, иска да се хвърли въ нѣкоя рѣка, или да се хвърли отъ нѣкоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т. н. Господъ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или единъ твой братъ иска да се удави. Иди при нея като таенъ работникъ и започни да внушавашъ, че не е хубаво да се самоубива, че трѣбва да живѣе и т. н.” Тя ще ти каже: „Махни се отъ тука!” Ти ще продължавашъ да и говоришъ, трѣбва да я убѣдишъ! Ако можешъ да я убѣдишъ да не се хвърля въ рѣката, спечелилъ си, но ако не можешъ, Господъ ще тури нейнитѣ грѣхове на гърба ти. Знаете ли какво нѣщо е това? Понеже ти нѣмашъ тѣло, нѣма да грѣшишъ въ другия свѣтъ, но ще носишъ тежестьта, страховѣтѣ на този човѣкъ, като тѣ считатъ отговоренъ за неговия животъ. Ако го обърнешъ къмъ Бога, грѣховетѣ ти ще се простятъ, но ако не успѣешъ и той сгрѣши, ти ще носишъ грѣховетѣ му. Та за това, въ всички случаи вие трѣбва да бѫдете готови за работа, която ще ви се опрѣдѣли, било тука на земята, било въ другия свѣтъ. Всѣки день ще ви праща Господъ да спасявате нѣкоя душа, но не такава, която е обърната къмъ Господа, а нѣкоя отчаяна. И слѣдъ като прѣкарате цѣли 20 години такъвъ животъ, нѣма да искатѣ втори пѫть да се хвърляте въ кладенецъ, да се самоубивате или самоотравяте. Другъ нѣкой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи нѣкое голѣмо прѣстѫпление и т. н. Ще ви прати Господъ да убѣдите този човѣкъ да не извършва това нѣщо. Туй ще бѫде задачата ви въ другия свѣтъ. Готови ли стѣ за нея? Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да знае, че е пратенъ на земята да учи себе си. Знайте, че Господъ живѣе въ васъ, затова, всѣка сутринь като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станетѣ сутринь, кажетѣ: Господи, ще разработвамъ въ себе си благото, което си ми далъ. И тъй, нека тази мисъль сѣди въ ума ви, да знаетѣ, че всѣки има свое специфично мѣсто и своя специфична работа. Ще провѣрите, ще опитате това нѣщо. Господъ казва: Опитайте ме и вижте, че азъ съмъ благъ!” Ако днесь, напримѣръ, отпаднете духомъ, ако умѫтъ ви е слабъ, ако сърдцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се къмъ Бога, приближете се при Него и вие ще укрѣпнете духомъ. Културата, която иматѣ, трѣбва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка съ Бога. Три връзки трѣбва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можетѣ. Писанието казва: „Молетѣ се единъ за другъ!” Но ние не можемъ да се молимъ за човѣкъ, който нѣма връзка съ Бога. Докато рѫката ми е свързана съ тѣлото, то се грижи за нея; не е ли свързана съ тѣлото, не се грижи. Когато се свържемъ съ Бога, Богъ се грижи за насъ. Значи, всѣки отъ васъ има свое специфично мѣсто, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това мѣсто, остава една празнина. Твоитѣ братя ще чувстватъ тази празнина и ще ти кажатъ „Ти остави едно много важно мѣсто, съ което си направи една много голѣма пакость.” Затуй, нека се приближимъ вѫтрѣшно къмъ Бога, за да изпълнимъ своето прѣдназначение, което Той ни е далъ. Това е най-хубавото въ живота. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 8 юли, 1926 г., четвъртъкъ, 5 ч. с. въ гр. София.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с. К. Паскалевъ. Идеалътъ на окултния ученикъ. Животътъ на единъ окултенъ ученикъ може да бѫде разгледанъ отъ двѣ страни: външна и вѫтрѣшна. Ученикътъ, както и всѣки човѣкъ, живѣе въ едно общество. Той има извѣстни връзки съ членоветѣ на това общество, и при различнитѣ условия на своя животъ се проявява по единъ или другъ начинъ. Всички тия отношения, постѫпки, дѣйствия и т. н. Съставятъ външната страна на неговия животъ. Този животъ е явенъ, той може да бѫде описанъ отъ всѣкиго. Въ това отношение въ окултната литература има изнесени много разкази за окултни ученици въ различнитѣ епохи, съ цѣль да се даде единъ образецъ за подражание. Такива срѣщаме и въ Библията. Но въ живота на окултния ученикъ има и една вѫтрѣшна страна, която никой не познава, за която никой не е писалъ. Нея познава само той. Това е неговиятъ вѫтрѣшенъ животъ, това сѫ всички ония вѫтрѣшни прѣживѣвания, чувства, мисли, идеи и т. н., с които той прѣминава прѣзъ периода на ученичеството. Тая страна остава завинаги скрита за чуждия погледъ. Въ тоя моментъ менъ ме интересува именно тая страна, тъй като това е областьта, въ която ученикътъ твори, въ която съгражда новото въ себе си. И всѣка негова постѫпка не е нищо друго, освѣнъ единъ резултатъ на това, което е съградилъ тамъ. Като окултни ученици, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ се пораждатъ редъ въпроси отъ различенъ характеръ: религиозенъ, наученъ, практиченъ и т. н. Всички тѣ дирятъ своето разрѣшение Обаче, има единъ въпросъ, който често остава на заденъ планъ, но разрѣшението на който обуславя разрѣшението на останалитѣ, а именно: какъвъ е идеалътъ на окултния ученикъ? Къмъ какво се той стреми? Разбира се, че всѣки човѣкъ си има свои идеали, които го вдъхновяватъ, даватъ му импулсъ за работа въ живота. Ако оставимъ за моментъ окултния ученикъ и разгледаме обикновения ученикъ, ще видимъ, че въ неговото съзнание стои единъ ясно очертанъ идеалъ — да изучи науката въ различнитѣ й отрасли, да се запознае съ законитѣ на природата и т. н. Явява се въпросътъ: какъвъ конкретно очертанъ идеалъ стои въ съзнанието на окултния ученикъ? Да допуснемъ, че желае да изучи природата съ нейнитѣ закони. Но подобенъ идеалъ иматъ и съврѣменнитѣ учени: естественици, химици и пр. Тогава, кое е специфичното за окултния ученикъ? Когато той изучава природата, по какво се отличава отъ единъ ученъ? Да кажемъ, че изучава окултнитѣ закони. Но тукъ думата „окултенъ“ не е сполучлива. Тя нѣма едно опрѣдѣлено съдържание. Какво значи окултенъ? — Скритъ, таенъ, неизвѣстенъ. Но и за единъ ученъ, който не познава единъ законъ и желае да го открие, тоя законъ е скритъ, таенъ, окултенъ. Да разгледаме другъ идеалъ: да се освободи отъ своитѣ недостатъци, погрѣшки. Но състоянието на недостатъци е едно болезнено състояние въ живота на ученика и то е врѣменно, както е врѣменна и една болесть. Дѣйствително, за болния човѣкъ здравето става идеалъ, но оздравѣе ли — тоя идеалъ изчезва. Никой здравъ човѣкъ не си поставя за идеалъ здравето. Или пъкъ желае да добие извѣстни способности. Но спосбностьта за единъ ученикъ е само едно условие за постигане на по-високи идеали, тя нз може да бѫде негова крайна цѣль. Или желае да заработи между хората и създаде едно идеално общество. Но идеалното общество е само една благоприятна срѣда за неговото развитие, но не крайния идеалъ. Ако погледнемъ на въпроса отъ чисто практично гледище, трѣбва да признаемъ, че въ първитѣ фази въ своето развитие, ученикътъ навлиза въ единъ свѣтъ крайно неустойчивъ, свѣтъ на постоянни промѣни. Въ неговото съзнание започватъ да изпжкватъ редица идеали. Въ нѣкои минути той започва да мисли, че му прѣдстои една голѣма мисия: да се издигне, да заработи и повдигне цѣлото човѣчество и пр. Въ други случаи се заражда обратния идеалъ: той замечтава за единъ тихъ и спокоенъ животъ — животъ на постоянно размишление и съзерцание. Въ нѣкои случаи той изпада въ едно крайно религиозно настроение: започва да гледа и на най-дребната случка въ своя животъ, като едно откровение на невидимия миръ. Има, разбира се, и противоположни моменти, въ които идеалътъ на ученика слиза на земята — той започва да се съмнѣва, явява се безвѣрие, разочарование и т. н. Така постоянно се редятъ все нови и нови идеали, единъ отъ другъ по-хубави, но все непостоянни, промѣнчиви. Ученикътъ не трѣбва да се спира на врѣменния идеалъ. Той трѣбва да потърси вѣчния идеалъ — тоя, който се реализира прѣзъ цѣла вѣчность. А кой е той? — Ученикътъ трѣбва прѣди всичко да потърси Бога. Да потърси Оня, Който прѣзъ всички вѣкове на неговия животъ е бдѣлъ надъ неговитѣ сѫдбини, Който въ най-труднитѣ минути на отчаяние и страдание го е подкрѣпялъ, вдъхвалъ му е вѣра и упование, Който въ всички минути на тъмнина му е освѣтявалъ пѫтя, Който винаги го е напѫтвалъ къмъ добро, свѣтлина, истина. Само Нему ученикътъ може напълно да уповае, че ни при единъ моментъ, при каквито и да е условия на живота, не ще измѣни своитѣ отношения къмъ него. Това е идеалътъ, който е стоялъ като нѣщо най-свещено въ всички велики души, който ги е вдъхновявалъ прѣзъ цѣлия имъ животъ, каралъ ги е да понасятъ съ едно безгранично търпѣние всички страдания на живота и когато ставало нужда, да се жертвуватъ за него. Веднага, обаче, възниква въпроса: какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? — На пръвъ погледъ, най-напрѣдъ би трѣбвало да Го опознае и слѣдъ това да се свърже съ Него. Това наистина е логично, но не е правдоподобно. Може ли ограниченото, чийто възможности за познание сѫ толкова бѣдни, да познае Безграничното, Абсолютното? Безспорно, че не. Единствениятъ методъ — това е Любовьта къмъ Бога. Само тя единствена е въ състояние да го свърже съ Него. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, въ своето развитие е достигналъ до такава степень, че той е изгубилъ всѣкаква опитность за Него, а е останало само едно понятие. И кога се каже Любовь къмъ Бога, тия думи прозвучаватъ безъ едно опрѣдѣлено съдържание. Обаче окултниятъ ученикъ трѣбва да надживѣе това състояние, т. е. да навлѣзе въ една нова область, която съставя мистичната страна на ученичеството. Тая область не подлежи на описание, тя само се живѣе. Само ония ученици, които сѫ навлизали въ нея, знаятъ, че да обича човѣкъ Бога, това значи да се свърже съ единъ вѣченъ и неизчерпаемъ източникъ на животъ, свѣтлина, на всичко най-възвишено и най-благородно. Всички тѣ знаятъ, че любовьта къмъ Бога за тѣхъ е тъй необходима, както е необходимо дишането за тѣхния организъмъ. И както безъ въздухъ биха се задушили, така и безъ нея биха се задушили всрѣдъ ония крайно неблагоприятни условия, въ които обикновено сѫ поставени да се развиватъ. Въ това отношение, ако прослѣдимъ живота на всички окултни ученици, ще видимъ, че пробниятъ камъкъ, съ който се е познавала тѣхната сила, е когато сѫ били поставени въ състояние да видятъ разрушени всичкитѣ си обикновени идеали, всичко онова, което имъ е давало нѣкаква подкрѣпа и е оставала само връзката съ Бога. Ако сѫ могли да я запазятъ — тѣ сѫ издържали своя изпитъ; ако ли не — пропадали сѫ. Живи примѣри въ това отношение ние виждаме въ Стария Завѣтъ въ лицето на Йова, Давида, Данаила и т. н. Въ окултната литература има изтъкнатъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношението на всички сѫщества въ битието. Споредъ него, всѣко сѫщество се намира въ отношение на пасивность(възприемчивость) спрѣмо по-възвишенитѣ отъ него, а въ отношение на активностъ спрѣмо по-нисшитѣ. Отъ тоя законъ може да се направи една аналогия по отношение дѣйностьта на ученика. Връзката му съ Бога и по-напрѣдналитѣ сѫщества съставя пасивната страна на неговата дѣйность. Тукъ думата пасивенъ употрѣбявамъ въ смисълъ възприемателенъ. Любовьта къмъ Бога дава на ученика всички условия, за да се прояви, но самото проявление е вече негово лично дѣло. Тукъ е именно полето, въ което той се явява като творецъ. И въ това отношение той трѣбва да влѣзе въ контактъ съ два свѣта: единиятъ — неговиятъ собственъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, другиятъ — външниятъ свѣтъ. Тукъ трѣбва да признаемъ, че колкото Любовьта къмъ Бога го свързва съ единъ съвършенъ свѣтъ на вѣчна хармония, миръ и блаженство, толкова неговото творчество го свързва съ два свѣта крайно дисхармонични, пълни съ противорѣчия и противодѣйствия. Да разгледаме, напримѣръ, вѫтрѣшния свѣтъ. При извѣстни условия ученикътъ пожелава да свърши едно дѣло. Веднага се появяватъ двѣ противорѣчиви мисли. Нѣщо го съвѣтва да постѫпи по единъ начинъ, друго го съвѣтва да постѫпи тъкмо по противоположния. Кого да послуша? Кой е добриятъ гласъ? Ето единъ отъ важнитѣ въпроси, съ които още въ началото се сблъсква. Отъ друга страна, той попада подъ силното дѣйствие на закона за смѣнитѣ на настроението. Въ извѣстенъ моментъ чувствува себе си мощенъ, изпълненъ съ творчески енергии, струва му се, че е въ състояние да прѣустрои цѣлия свѣтъ. Въ другъ случай настѫпва тъкмо противоположното състояние: чувствува себе си слабъ, немощенъ. При това, всѣко прѣминаване отъ едно състояние въ друго е съпроводено съ голѣми страдания. Както е дисхармониченъ вѫтрѣщния свѣтъ, така е дисхармониченъ и външния. Ученикътъ е поставенъ да се развива при крайно материалистична срѣда, изпълнена само съ противорѣчия. Той вижда, че навсѣкѫдѣ цари една жестока борба за сѫществуване, въ която силниятъ изнасилва слабия и живѣе за негова смѣтка. Постоянно въ своя животь той срѣща само крайно егоистични хора. Въ обществото вижда отъ една страна хора, крайно обрѣменени, потънали въ нещастия, а отъ друга — хора прѣтоварени въ излишества. Веднага въ неговото съзнание възниква идеята за нарушение Правдата въ свѣта, и той се залавя да я възстанови. Но скоро се убѣждава, че за това е необходимо не само желание, но и методи, които той не притежава. Оть друга страна, въ отношенията си съ хората, постоянно се натъква на много други противорѣчия. Той знае, че всички хора сѫ братя помежду си, и че къмъ всички трѣбва да се отнася съ еднаква обичь. Но въ дѣйствителность, по нѣкога срѣща хора, къмъ които безъ никакъвъ поводъ чувствува едно отблъскване, една антипатия. Какъ да примири това противорѣчие? Отъ всичко това се вижда, че въ първитѣ фази на своето развитие, ученикътъ се натъква на редъ противорѣчия, както вѫтрѣ въ себе си, така и извънъ себе си. Прѣдъ него се изправя една много сериозна задача, разрѣшението на която се изкупва съ цѣната на много страдания. И ние виждаме, тамъ дѣто нѣкои ученици отъ миналото заговарятъ по тоя въпросъ, отъ тѣхнитѣ думи лъха една голѣма болка, една голѣма скръбь. Това е тѣсниятъ пѫть, за който говорятъ всички свещени книги, за който споменава и Христосъ — пѫть труденъ, мѫчителенъ, но той трѣбва да се измине. Така е наредила Природата. Разбира се, че за изминаването му сѫ необходими редъ качества: прѣди всичко едно будно съзнание, едно абсолютно безкористие, смѣлость и т. н. Мнозина, които четатъ окултната литература, често срѣщатъ описания за разни изпити на ученици изъ миналото, и въ тѣхъ се заражда идеята да чакатъ сѫщо такива специални условия, за да се проявятъ и тѣ. Това е така, но такива специални условия сѫ една рѣдкость. За да се появятъ, необходими сѫ извѣстни изработени вече качества — плодъ на личнитѣ усилия на ученика. Нека напр. разгледаме живота на единъ ученикъ изъ дълбоката древность — Йовъ. Той живѣе единъ добъръ, богоугоденъ животъ, но за да мине въ една по-висока фаза на развитие, трѣбва да бѫде подложенъ на единъ изпитъ. Както навсѣкѫдѣ, така и тукъ, подлага се на изпитание неговата вѣра въ Бога. Почва изпитътъ: отнематъ му се богатства, синове, дъщери, здраве и остава безъ всѣкаква подкрѣпа, от дѣто и да било, остава му само едно — вѣрата въ Бога. Но въпрѣки всичко това устоява и ние виждаме, какъ всичко изгубено му се възвръща въ двойна степень. Веднага тукъ възниква вьпроса: възможно ли е една такава вѣра да бѫде едно случайно явление въ Йовъ? Възможно ли е до тогава да е водилъ единъ обикнозенъ, дребнавъ животъ и изведнъжъ да прояви една такава силна вѣра? — Безспорно не. За да се създаде въ човѣка една такава вѣра, необходими сѫ дълги усилия, много работа. Единъ тъкмо противопоженъ типъ въ по-нови врѣмена прѣдставлява Фаустъ. Между тия два типа азъ виждамъ една аналогия. Йовъ върви по пасивния пѫть — пѫтьтъ на вѣра и прѣданость къмъ Бога. Фаустъ върви по активния пѫть — пѫтьтъ на личното творчество. И двамата биватъ подложени на изпитъ. Изпитътъ на Йова върви по низходящъ пѫть — отъ него се отнема, а на Фаусть — по възходящъ — дава му се. Първиятъ — побѣждава, вториятъ пропада. Защо пропада Фаустъ? Въ него липсва живата вѣра въ Бога, а вмѣсто нея съмнѣнието е започнало да засѣнява неговия умъ. Но да се върнемъ къмъ идеала на окултния ученикъ. При неговото реализиране, почти въ всички ученици се забѣлѣзва едно голѣмо нетърпѣние, едно желание, колкото е възможно по-скоро да се реализира. И всѣко забавяне е свързано еъ тревоги и безпокойства. Това е едно неправилно схващане на въпроса. За реализирането на тоя идеалъ, ученикътъ не е единственъ факторъ. Тукъ работи и природата, а ние знаемъ, че тя твори много бавно. Ето защо, въ реализирането на своя идеалъ, ученикътъ трѣбва да вложи една голѣма ширина. Да работи съ едно абсолютно безкористие и прѣданность. Да върви непрѣстанно по тоя свещенъ пѫть, и той ще го заведе при неговия Идеалъ — при Бога.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вѫтрешни и външни връзки Размишление. На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Жетвата е голѣма, работници - малко. Молетѣ се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!” Ще ви направя нѣколко пояснения върху дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ на нѣщата въ живота. Нѣщата ставатъ разбираеми или понятни, само когато се изяснятъ разумно. Днесь ще говоря за вѫтрешни и външни връзки съ живота, и за вѫтрешни и външни връзки съ Бога. Какво наричаме връзка? Безъ връзка животътъ сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка знанието сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка Истината сѫществува, но не може да се прояви. Има нѣща проявени, има нѣща и непроявени. Проявено и непроявено, това сѫ двѣ различни понятия. Сега ще поясня думата „проявление”. Какво нѣщо е проявлението? За да си обясните това, ще започна отъ онѣзи нѣща, които сѫ сѫществени. Вземѣте житното зърно, което е въ хамбара. То сѫществува, но не е проявено. Вземѣте ябълчната сѣмка, която сѣди въ нѣкоя кутия въ кѫщи непосадена. Тази сѣмка може да сѣди съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявенитѣ нѣща не измѣнятъ своята форма, тѣ оставатъ винаги въ едно и сѫщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сѣмка въ съприкосновение съ почвата или срѣдата, благоприятна за тѣхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сѣмка или това житно зърно измѣня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създадемъ условия, растенето, развитието започва. Сѫщото е и съ човѣшката душа. Човѣшката душа съ хиляди години сѣди непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усѣщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нѣкой дойде да ви помогне. Ако нѣкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбара или отъ кутията, вие не може да се проявите. Трѣбва да дойде нѣкой да ви извади. По отношение на реалния животъ, човѣкъ е такава сѣмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота сѣди въ това, сѣмето да се посади въ почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ сѣди въ това, че коренитѣ на тази сѣмка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагорѣ къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горѣ, и долу. Подъ думата „надолу”, всекога подразбираме по-гѫста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата „нагорѣ”, разбираме онази по-ефирна, по-рѣдка материя, онѣзи по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свѣтъ. И тъй, тази сѣмка трѣбва да расте, за да се развива. Туй развитие съотвѣтствува на вѫтрешното съзнание, защото растене има само у Бога. Външнитѣ процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъфтене на цвѣтята, разрушение на скалитѣ, течение на водитѣ, изгрѣване на слънцето, появяване на планетитѣ и на звѣздитѣ, раждането на хората - всичко това въ духовния свѣтъ прѣдставлява проявление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвѫтрѣ - друго проявление. Нѣкой пѫть казваме, че плодоветѣ се раждатъ горѣ по дърветата. Така е, но има случаи, когато нѣкои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а нѣкои плодове се намиратъ въ коренитѣ на растенията. Отъ туй становище, когато нѣкой пѫть въ човѣка се зародятъ голѣми страдания, това показва, че неговитѣ плодове зрѣятъ въ коренитѣ. Затова, когато плодоветѣ зрѣятъ въ коренитѣ, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодоветѣ имъ зрѣятъ въ коренитѣ долу, въ гѫстата материя, поради което трѣбва да имъ се пращатъ сокове отгорѣ. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвѣта, въ клонищата. Слѣдователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радоститѣ - другъ видъ плодове. Сега, нѣма да ви обяснявамъ, защо еднитѣ плодове сѫ въ коренитѣ, а другитѣ въ клонищата. Нѣкои казватъ: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Азъ не зная, какъ е възможно, отъ горчиви корени да излѣзатъ сладки плодове! Азъ не разбирамъ, каква мѫдрость е искалъ да вложи въ поговорката този, който я създалъ. Споредъ тази поговорка, „коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ сладки”, трѣбва да подразбираме, че майката може да бѫде мечка, бащата - вълкъ, а дѣтето - ангелъ. Това сѫ несъвмѣстими нѣща. Споредъ мене, този мѫдрецъ е искалъ да каже, че коренитѣ на знанието сѫ пълни съ страдания, а плодоветѣ на знанието сѫ пълни съ радости. Тази поговорка изразява двѣ състояния. При голѣмитѣ страдания човѣкъ прави голѣми усилия, за да вземе надмощие надъ гѫстата материя, да излѣзе на повърхностьта. При изучаване законитѣ на тази гѫста материя, ние влизаме въ страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всекога показва слизане. Ще ви прѣдставя една картина за това слизане. Човѣкъ слиза отъ нѣкой високъ планински връхъ нѣколко километра дълбоко въ земята, но трѣбва отново да се качи на този планински връхъ, високъ нѣколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пѫти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трѣбваше да слизамъ? Защо ми трѣбва да живя? Прѣдставете си, че този връхъ, на който трѣбва да се качите, е високъ колкото връхъ Еверестъ на Хималаитѣ, какво ще правитѣ? - У васъ ще се роди идеята: трѣбва да имаме крилѣ! Крилѣтѣ прѣдставляватъ човѣшкия умъ. Ако имате умъ, вие можете да се качите и на Хималаитѣ, и на небето, но ако нѣмате умъ, т. е. ако нѣмате крилѣ, трѣбва да се качите пѣшъ, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мѫчнотии въ живота. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работници малко”. Какви работници? - Разумни работници нѣма. Свѣтътъ е пъленъ съ работници. Въ България има съ хиляди работници, а другадѣ има съ милиони работници. Ако разгледаме положението на тѣзи работници, ще имаме сѫщата поговорка: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Но подъ думата „работници” Христосъ въ дадения случай разбира онѣзи разумни работници, които съ вѣкове сѫ учили онова истинско знание, какъ трѣбва да се работи за Бога. Да бѫде човѣкъ работникъ въ Царството Божие, това е най-голѣмата привилегия, която той може да има. Въ всеко сѫществувание да бѫдешъ работникъ на дѣлото Божие, по-велико нѣщо отъ това нѣма. Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можетѣ да разберетѣ дълбокия смисълъ на живота. Защо всеки избѣгва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радоститѣ? Ами че прѣдставете си, по-голѣмата часть отъ съврѣменното богатство не се ли дължи на кожитѣ на животнитѣ? Има търговци, които продаватъ само лисичи кожи; има търговци, които продаватъ само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питамъ: туй богатство, придобито отъ кожата на всеко животно, не прѣдставлява ли неговото страдание? Ами колко врѣме е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания сѫ причинени, докато вие се обуете съ тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите извѣстна дреха, направена отъ памукъ или отъ ленъ. Този памукъ или този ленъ е умрѣлъ, т. е. вие сте отнели живота му по сѫщия начинъ, както и на животното, затова и той е недоволенъ. Казвате: така трѣбва да бѫде, тъй е наредилъ Господъ. Не, не е наредено така отъ Бога. Има другъ начинъ, по който вие може да се ползувате отъ тия нѣща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали сѫ готови да се пожертватъ за васъ? - Не сте ги питали, затова и тѣ сѫ недоволни. Като облѣчете дрехи отъ тия материи, вие сте недоволни, и тѣ сѫ недоволни и тогава казвате: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Щомъ вашитѣ дрехи сѫ недоволни, вие можетѣ ли да бѫдете доволни? Вашиятъ животъ, или животътъ на когото и да е, не може да бѫде хармониченъ, докато нѣма връзка съ Бога. Всички, които страдатъ, нѣматъ връзка съ Бога. Всички страдания показватъ, че ние сме вършили работи, безъ да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, безъ да ни е позволено да ги направимъ. Слѣдователно, казва Христосъ: „Всеко дърво, което не е насадилъ Отецъ ми, ще се изкорени.” И ако ние не разбираме законитѣ, туй дърво ще се изхаби. Ако започнешъ една работа не на опрѣдѣленото за нея врѣме, спорѣдъ законитѣ на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родишъ синъ или дъщеря, или свършишъ училището не на врѣме, ти ще пропаднешъ, нищо нѣма да свършишъ. Сега не е работа само да се родимъ, не е работа само да се посѣемъ, не е въпросътъ само да започнемъ едно дѣло, но ние трѣбва да знаемъ, какъ да свършимъ това дѣло и на врѣме да го свършимъ. Трѣбва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовьта. Коя е първата проява на Любовьта? - Животътъ. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Животъ, въ който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващашъ, че живѣешъ, че имашъ отношения къмъ нѣкого. Животътъ подразбира връзка къмъ нѣкого. Дѣтето съзнава, че има отношение къмъ майката; майката съзнава, че има отношение къмъ всички живи сѫщества. Ученикътъ съзнава, че има отношение къмъ Учителя си. Въ туй положение, въ което се намираме, ние се изправяме прѣдъ една научна идея, научна въ този смисълъ, че тя ни опрѣдѣля, какво трѣбва да имаме връзка съ Бога. Щомъ се свържешъ съ Бога, въ тебе ще се прояви новъ животъ, ти ще почувствувашъ разширение и свобода въ съзнанието. Послѣ, въ твоя животъ ще се прояви свѣтлина. Слѣдъ свѣтлината въ тебе ще се прояви знание, импулсъ да учишъ - да изучавашъ Истината. Онзи човѣкъ, който се е съединилъ съ Бога, е въ сила да извърши всичко започнато, прѣпятствия за него нѣма. Вие искате да извършите нѣщо въ България. Какво можетѣ вие да извършите въ България? Ако иматѣ пари, какво можетѣ да направите съ паритѣ? Ако иматѣ сила, какво можетѣ да направите съ силата? Силата, това е човѣшкиятъ умъ. Безъ умъ сила въ свѣта не може да има, не може да се прояви. Нѣкои отъ васъ искатѣ да бѫдете богати. Но богатъ трѣбва да бѫде само разумниятъ, само силниятъ човѣкъ. Какво ще се ползува малкото дѣте, ако вземе въ рѫката си единъ чукъ, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете единъ чукъ, веднага ще започнете работа съ него. Или пъкъ, ако нѣкое дѣте вземе Крали-Марковата сабя, прѣпаше я прѣзъ пояса си и поиска да стане воинъ, какво ще го ползува това? Чукътъ въ рѫката на малкото дѣте е нещастие. Сабята въ рѫката на малкото дѣте е нещастие, смърть носи за него. Слѣдователно, за глупавитѣ, за слабитѣ хора паритѣ сѫ опасни. Заради тѣхъ ще ги убиятъ, ще ги удушатъ, ще станатъ нещастни. Прѣди да поиска човѣкъ отъ Бога богатство, сила, той трѣбва да поиска мѫдрость, трѣбва да поиска любовь. У човѣка първо трѣбва да дойде Любовьта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаемъ, защо идемъ въ свѣта и какво искаме. Всеки единъ отъ васъ трѣбва да знае защо иде на свѣта. Азъ не говоря за външния свѣтъ или за онзи свѣтъ, който сѣди още въ хамбара - има хора, които още дълги години ще сѣдятъ въ хамбара. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ сте турени вече въ чувалъ, носятъ ви на нивата да ви посѣятъ; нѣкои отъ васъ виждамъ, че сѫ хвърлени вече на нивата, заровени сте; нѣкои пъкъ едва сте покълнали; други сте поизраснали; нѣкои сте завързали, но плодътъ още не е узрѣлъ. Има дълго врѣме да чакате, докато дойде плодътъ. Ще кажете: ние се обърнахме къмъ Бога. Обръщането къмъ Бога е още само процесъ на растене. Има доста врѣме още да чакате, докато дойде плодътъ на съзнанието. Защото, само плодътъ е, който привлича Божественото. Писанието казва: „Плодътъ на Духа е Любовьта”. Въ този случай, подъ думата Духъ, се разбира разумното, а плодътъ на разумното, това е Любовьта. Всекога разумниятъ животъ има за плодъ Любовьта. Дѣто има разумность, Мѫдрость, Истина, тамъ Любовьта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовьта. Сега трѣбва да направите външни и вѫтрешни връзки съ Бога. Вие за Бога трѣбва да иматѣ опрѣдѣлена прѣдстава. Първата връзка, това е съ вѣрата, отъ тамъ ще започнете. Не можете да имате връзка съ Бога, докато нѣмате вѣра. Съ обикновената вѣра ставатъ обикновени връзки. Не, абсолютна вѣра трѣбва да иматѣ! Нѣма да питате дѣ е Господъ. Питашъ ли дѣ е Господъ, никога нѣма да Го намѣришъ. Никога не питай, дѣ е Господъ! Не Го търси нито въ небето, нито въ себе си, въ ума или въ сърдцето си, нито между ангелитѣ. Търсишъ ли Бога нѣкѫдѣ, никога не може да Го намѣришъ. Писанието казва: „Въ Бога живѣемъ, сѫществуваме и се движимъ”. Накѫдѣ ще търси рибата водата? Накѫдѣ ще търсятъ очитѣ свѣтлината? Свѣтлината е навсекѫдѣ. Сега ще сѣдне нѣкой да ми обяснява, какво нѣщо е свѣтлината. Казватъ, че свѣтлината била вибрации. Азъ правя такива вибрации, движа се отъ едно мѣсто на друго, мърдамъ се. Но туй, което се мърда, което се движи, азъ ли съмъ? Свѣтлината като се търкаля съ своята колесница, хората я опрѣдѣлятъ като едно сѫщество и казватъ: свѣтлината е движение. Свѣтлината се движи, но не е движение. Тя свѣти, но не е свѣтлина. Когато показвамъ нѣкому пѫтя, азъ въ този пѫть ли съмъ? Това сѫ отношения, азъ не съмъ въ този пѫть. Значи, въ съзнанието има връзка. Подъ думата „свѣтлина”, ние разбираме вѫтрѣшна връзка. Щомъ между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се свѣтлина. Това показва, че ти си подписалъ договоръ. Щомъ се яви свѣтлина въ съзнанието ти, туй е признакъ, че онова, което си написалъ, е вѣрно; щомъ не е вѣрно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нѣщата, които си направилъ, не сѫ прави. Сѫщиятъ законъ е и при говоренето. Кажешъ ли нѣщо нѣкому и почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето си, това, което си казалъ, е вѣрно. Почувствувашъ ли скръбь, това, което си казалъ, не е вѣрно. Има нѣща вѣрни и невѣрни. Ако нѣщо е вѣрно въ ума, а невѣрно въ сърдцето, ти нѣма да почувствашъ пълна радость. Защо? - На това, което си казалъ, му липсва нѣщо. Нѣкой пѫть пъкъ въ ума ти е тѫжно, а въ сърдцето - радостно. На туй, което си казалъ, и въ този случай, липсва нѣщо. Щомъ онова, което си казалъ е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето. Слѣдователно, който нѣма радость и въ ума, и въ сърдцето, той нѣма пълна връзка съ Бога. Подъ връзка съ Бога подразбирамъ, че връзката трѣбва да се прави постоянно, всеки день, всека минута, всеки часъ, извънъ врѣмето и пространството. Цѣлиятъ ни животъ трѣбва да бѫде едно постоянно усилие да правимъ връзка съ Бога, да бѫдемъ въ постоянно съприкосновение съ Божествената Любовь, съ Божествената Мѫдрость, съ Божествената Истина, съ Божествения Духъ, съ Божественото съзнание. Това сѫ живи сили. Въ това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме. Та въ този смисълъ, всички, които искатѣ да работитѣ въ сегашнитѣ врѣмена на живота, този е пѫтьтъ. Връзка трѣбва да иматѣ - и външна, и вѫтрѣшна. Не подразбирамъ да правитѣ връзки единъ съ другъ. Не, вие ще правитѣ връзки съ Бога, а Богъ ще прави връзки между васъ. Когато Богъ свърже двама отъ васъ, тогава само ще иматѣ връзка; не ви ли свърже Богъ, нищо не става отъ васъ. Ние имаме толкова много примѣри за това! Онѣзи англичани, които ходятъ по Алпитѣ, често се завързватъ по 20 души заедно съ вѫже, за да не паднатъ въ нѣкоя пропасть, но случва се, че като потегли първиятъ, вързани и навързани, отиватъ въ пропастьта заедно съ водача си. Единственото правило за всички ви е слѣдната велика Истина: да направите външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Богъ да направи връзка съ другитѣ. Защо? Защото като направимъ връзка съ Бога, само тогава можемъ да очакваме Богъ да се прояви. Богъ като се прояви, ще направи истински връзки и ще измѣни остържещата срѣда. Нужно е ние да посѣемъ сѣмето въ земята, да направимъ една връзка и тогава да чакаме Богъ да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгорѣ и ще му каже: „Изпрати на това зърно свѣтлина, въздухъ!” И слънцето ще изпрати своята свѣтлина. Слѣдъ това ще каже на дъжда: „Ще изпратишъ на това зърно малко влага!” И най-послѣ ще каже на човѣка: „Ще идешъ да усилишъ връзката, която азъ направихъ.” Какъ? - Ще отидешъ да разкопаешъ почвата около това сѣменце, за да може да расте. Нашиятъ неуспѣхъ на земята се заключава именно въ това, че ние сами правимъ всички връзки. Казвате: да се съединимъ, да направимъ връзка, да станемъ силни! Колко силни сме станали досега? За примѣръ, какъ правятъ връзка мѫжътъ и жената? Тѣ се венчаятъ, сами си правятъ връзка. Жената казва: обичамъ този човѣкъ, готова съмъ да умра за него! Колко отъ васъ сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртьта, вземе мѫжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мѫжътъ или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа въ свѣта! Азъ спечеля пари, дойде нѣкой, задигне ги. Казвамъ: спечелихъ пари. Какви пари съмъ спечелилъ? Каква връзка съмъ образувалъ? Значи, всичкитѣ връзки, които ние сме направили, въ края на краищата, ще се унищожатъ. И тогава, спорѣдъ езика на Писанието, въ насъ ще остане само онова, което Богъ е насадилъ. Ако разбираме живота по този начинъ, между насъ нѣма да има никакъвъ споръ. Може да спорите нѣкой пѫть, кой е правъ, и кой кривъ. Правъ е този човѣкъ, който има външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Правъ човѣкъ азъ наричамъ човѣкътъ, който обича всички хора, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Само човѣкътъ, който дава е правъ. Казватъ за нѣкого: любовьта на този човѣкъ е користолюбива. Питамъ: може ли да се размѫти, може ли да се опетни единъ изворъ, който постоянно извира и праща своята вода навѫнъ? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, въ който влиза вода, а не извира отвѫтре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Слѣдователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетнитѣ. Всички трѣбва да замязате на извори, отъ които Божественото да извира отвѫтре. И тъй, Божествена връзка е когато човѣкъ има тази широка любовь именно, та като обича, да не очаква да му дадатъ нѣщо въ замѣна. Щомъ очаква, той не е никакъвъ изворъ, той е щерна. Отъ такъвъ човѣкъ, като извадишъ единъ котелъ вода, той очаква да му турятъ другъ котелъ вода. Човѣкъ трѣбва да има знание и мѫдрость. Какво знание? Азъ не разбирамъ такова знание, което си придобилъ само отъ четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвѫтре. Нѣкой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ тия нѣща подробно, но казвамъ: има една вѫтрѣшна връзка, има единъ вѫтрѣшенъ процесъ, има едно вѫтрѣшно знание у човѣка и то се дава само на разумнитѣ, само на онѣзи високо повдигнати души. Азъ наблюдавамъ, колкото съмъ говорилъ до сега, отъ никого нищо ново не съмъ чулъ. Постоянно слушамъ да се прѣповтаря това, което съмъ говорилъ. Нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, човѣкъ да слуша своитѣ думи. Азъ говоря или пѣя и моята рѣчь или пѣсень се отпечатва като на фонографъ. Изпялъ съмъ значи, една пѣсень, като нѣкой великъ пѣвецъ. Отида слѣдъ това при нѣкой приятель, и той ми казва: имамъ една нова пѣсень. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувамъ, моята пѣсень се пѣе. Отида на друго мѣсто, казватъ ми: чакай да ти изсвиримъ една нова пѣсень! - Пакъ моята пѣсень. Отида на трето мѣсто - все моята пѣсень ми пѣятъ. Казвамъ: каква нова пѣсень? Доста тѣзи фонографи! Най-скучното нѣщо е човѣкъ да слуша себе си, да го прѣповтарятъ и да бѫде едно ехо. Онова, което е излѣзло отъ насъ, да върви въ вечностьта, а ние да чуваме само Божественото. За насъ има смисълъ да възприемаме, когато Богъ ни говори, да чуваме Неговиятъ гласъ и да не бѫдемъ ехо. Когато азъ говоря, Богъ да ме слуша. Когато азъ ви говоря, не говоря на васъ, на Господа говоря. Казвамъ: Господи, хубавъ е Твоятъ свѣтъ! Като виждамъ тѣзи животни, тѣзи цвѣтя, тѣзи хора, които Си направилъ, азъ се радвамъ въ себе си. По този начинъ азъ се изказвамъ, какво мисля въ себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушамъ Неговото слово, Неговата Истина, Неговия гласъ, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трѣбва да има истинска обмѣна! Туй наричамъ истинска радость: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли азъ да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имамъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онѣзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прѣподалъ. Мислите ли, че учительтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бѫде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сѫщия урокъ по Законъ-Божи, напримѣръ, който той прѣподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бѫдеще учителитѣ нѣма да употрѣбяватъ сегашната система, нѣма да изпитватъ ученицитѣ върху туй, което тѣ сѫ прѣподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прѣподадения урокъ! Искамъ да ми кажете нѣщо ново отъ себе си. Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всеки единъ отъ васъ, както прѣзъ днешния день, така и за въ бѫдеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали иматѣ, или нѣмате такава връзка, но искамъ да ви обѣсня, какво трѣбва да се подразбира подъ думитѣ „връзка съ Бога”. Вѫтрѣшната връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вѫтрѣшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прѣдъ Него и да повтарямъ молитвата „Отче нашъ”. Това не е молитва. Не, ще седна прѣдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нѣмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дѣтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота! Искамъ да прѣмина прѣзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитѣ, страхъ ме е сѫщо да ме не ухапе нѣкоя голѣма змия. Кажи ми, какъ да прѣгазя онази голѣма рѣка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господъ ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще тѣ научи, какво трѣбва да кажешъ на мечката. Какво трѣбва да кажешъ на змията, какво трѣбва да кажешъ на рѣката. Той казва: „Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при рѣката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть.” Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмѣе, отвори ти пѫть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пѫть. Дойдешъ при рѣката, кажешъ и една дума, седнешъ надъ водата и хопъ, на другия брѣгъ си вече! Слѣдъ това казвашъ: каквото Господъ ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рѣката се подчинява. Казвамъ: по-добрѣ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрѣ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нѣкоя изба. Та ще иматѣ външни и вѫтрешни връзки! Нѣкой отъ васъ ще каже: едно врѣме имахъ много любовь, много вѣра. Оставѣте вашето „едно врѣме!” Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки иматѣ къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господъ говори ли ви? Ще мълчите, нѣма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господъ ви говори, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмѣна въ отношенията между Бога и васъ. Трѣбва да ни говори Господъ, и ние трѣбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитѣ отношения, външнитѣ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познаватѣ единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нѣкой, когото обичате, вие можетѣ да му отстѫпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нѣкой външенъ човѣкъ, когото вие не познаватѣ, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажетѣ: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Любовьта. Законитѣ въ Божествения свѣтъ сѣдятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстѫпя моята паница нѣкому, понеже тази паница е неотстѫпваема, веднага отъ невидимия свѣтъ, отъ невидима рѫка ще се сложи друга паница прѣдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сѫщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди желание да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сѫщото желание, сѫщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко. Сега ви говоря за вѫтрѣшнитѣ връзки. Нѣкой казва: заради тебе азъ съмъ готовъ да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде нѣкой при мене, казва ми: Учителю, азъ искамъ да ми направишъ една услуга, искамъ да ми поговоришъ малко. Азъ се спирамъ, обръщамъ се къмъ Бога и питамъ: Господи, разположенъ ли си да му говоришъ! Господъ ми казва, че е много занятъ. Казвамъ: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господъ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвамъ, че нѣмамъ врѣме да му говоря, нѣмамъ нищо въ себе си. Значи, най-първо Господъ трѣбва да ти говори. И, слѣдъ като Господъ ти е говорилъ, и ти си говорилъ на Господа, тогава азъ ще ти говоря. Казва нѣкой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнешъ да говоришъ на Господа. Само по този начинъ ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тѣзи мисли въ ума си! Нѣкои приятели казватъ: ние сме вече отъ десеть години въ новото учение, знаемъ много нѣщо. Да, азъ виждамъ стари приятели, които иматъ връзка съ Господа; пъкъ виждамъ и млади, които иматъ връзка съ Господа. Но виждамъ и стари, които нѣматъ връзка съ Господа; виждамъ и млади, които нѣматъ връзка съ Господа. На младитѣ и на старитѣ, които нѣматъ връзка съ Господа, казвамъ да направятъ тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощь, и безсмъртие, всичко зависи отъ тази връзка. Нѣмате ли тази връзка, може да обиколите цѣлия свѣтъ, може да сте най-видниятъ учитель, може да отидете въ небето и да се върнете сто пѫти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пѫтуване на кинематографъ. Ще отидетѣ на небето, ангелитѣ ще ви подържатъ тамъ 4 ÷ 5 деня и ще ви изпратятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Единъ царь не могатъ да го задържатъ като гостъ много врѣме въ нѣкоя държава, защото имъ коства много скѫпо. Когато германскиятъ императоръ ходи въ Цариградъ, турцитѣ си казаха: „Дано не дойде втори пѫть!” - Тъй много имъ коствалъ. Имате ли сѫщинска връзка съ Бога, вие вече иматѣ отношения, можетѣ да влѣзете въ връзка съ онзи великъ организъмъ на космоса. Тогава животътъ ви ще се осмисли, и вие ще станетѣ граждани на Царството Божие. Тогава вече ще иматѣ отношения на синове и дъщери къмъ Бога и ще можете да рѣшавате другояче въпроситѣ си, а не както сега. Сега казвате: този съборъ е на младитѣ. Съборътъ на младитѣ и съборътъ на старитѣ е единъ и сѫщъ. Когато младитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато и младитѣ и старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ сѫщитѣ връзки! Тогава отъ всички ще се образува единъ общъ организъмъ. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нѣщо е да срѣщнешъ една душа, която тѣ разбира, която тѣ обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрѣмо тебъ, угощава тѣ, безъ да и мине мисъльта, че трѣбва да си вървишъ. Онзи, който тѣ обича, угощава тѣ и си казва: дано поседи повече! А тия, които не тѣ обичатъ, казватъ: хайде да го угостимъ, че по-скоро да си отидѣ! Да дадешъ нѣкому нѣщо, да го угостишъ и при това да искашъ да сѣди още, това разбирамъ връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе въ съзнанието ти разширение и ти ще се зарадвашъ. Какво каза Лаванъ на Якова? - Откакъ дойде въ моя домъ, Богъ ме благослови. Значи Яковъ донесе благословение въ дома на Лавана. Когато Божественото дойде у насъ, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието. Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направѣте връзката! Азъ не казвамъ, че нѣмате, но направѣте връзката си съ Бога по-силна! Нѣкой казва: азъ имамъ връзка. Казвамъ: това е първиятъ конецъ. Отъ день на день я усилвайте! Вториятъ день казвамъ: направи връзка съ Бога! - Имамъ. Тури вториятъ конецъ. На третия день тури третиятъ конецъ. Послѣ тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, прѣзъ всичкитѣ вѣкове все ще туряшъ отъ тия конци. Ще кажешъ: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! Нѣкой пѫть ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законътъ на еволюцията на човѣшката душа. Колкото повече отъ тѣзи конци имашъ, толкова по-добрѣ. Отъ тѣзи конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. Отъ тѣзи конци ще се изплете Божествената връзка за духа. Тъй сѣди великиятъ въпросъ за вѫтрѣшнитѣ и външни връзки съ Бога, или съ други думи, отъ тѣзи връзки ще се опрѣдѣлятъ отношенията на Бога къмъ насъ и нашитѣ отношения къмъ Бога. Ако направите връзка съ Бога, ще бѫдете силни и мощни. Щомъ иматѣ външни и вѫтрешни връзки съ Бога, и Богъ ще направи външни и вѫтрешни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направимъ единъ вѫтрѣшенъ колективитетъ, ще образуваме единъ общъ вѫтрѣшенъ организъмъ и ще се разбираме, ще изпращаме своитѣ мисли телепатически. Само по този начинъ небето ще има къмъ насъ правилни отношения, отдѣто ще ни посѣщаватъ по-напредналитѣ наши братя. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посѣщаватъ ангелитѣ, тѣ сѫ напрѣдналитѣ наши братя. И тѣ се интересуватъ отъ тѣзи вѫтрешни връзки. Васъ, младитѣ, ако ви нарека братя, знаетѣ ли какво означава думата „братъ”? Съ буквата Б е започнало създаването на свѣта. Б-то означава създаване. Казвате: братъ и сестра. Какъ се казва сестра въ другитѣ езици, напримѣръ въ френски, въ латински езикъ? - На френски езикъ се казва „Soeur”, започва съ буквата S. Тази буква означава закона на вечностьта. Слѣдователно, когато говоримъ за братъ и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на новъ животъ. Братъ и сестра сѫ процеси на единъ новъ животъ, който трѣбва да започне. Братътъ и сестра, това е началото и краятъ на сегашния животъ. Братъ и сестра означаватъ границитѣ на новия животъ, въ който трѣбва да влѣземъ. Рѣката е рѣка, ако има брѣгове, ако има граници. Нѣма ли граници, не е никаква рѣка. Ако морето нѣма граници, не е море. Ако животътъ нѣма двѣ граници, не е животъ. Всяко нѣщо трѣбва да има разумни граници. Братъ и сестра, това сѫ разумни граници на единъ великъ, новъ животъ. Когато кажетѣ братъ и сестра, трѣбва да подразбирате границитѣ на разумния животъ. Душата ти трѣбва да трепне, когато кажешъ братъ или сестра. Като ви казвамъ братъ и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй опрѣдѣление? Думата братъ има смисълъ. Вие казвате, че нѣкой ви е братъ, пъкъ се сбивате, скарвате се съ този братъ. Братътъ, който прѣдставлява граници на твоя животъ, съ него никога не можешъ да се скарашъ. Съ онази сестра, която прѣдставлява граници на твоя животъ, която опрѣдѣля направлението на твоето движение, никога не можешъ да се скарашъ. Слѣдователно, ако ти си братъ нѣкому, ти ще бѫдешъ граница, ще опрѣдѣляшъ направлението на неговия животъ. Схванете ли така въпроса, ще иматѣ Божието благословение. Тогава нѣма да бѫдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизатъ навсѣкѫдѣ. Тѣ като влизатъ нѣкѫдѣ, разправятъ се за разни дреболии, внасятъ съмнѣние, подозрѣния между хората. Азъ никога не мога да се съмнѣвамъ въ единъ свой братъ или въ една своя сестра. Нѣкой братъ и сестра влизатъ въ една шатра, веднага тия духове на съмнѣние идватъ и казватъ: „Какво ли правятъ тия тамъ?” - Вижъ какво правятъ! Какво може да се прави въ свѣтлината? Въ свѣтлината може ли да се върши прѣстѫпление? Питамъ: онзи изворъ, който извира и дава, минава прѣзъ разни мѣстности и ги пои, върши ли прѣстѫпление? Ако този изворъ мине и разрови коренитѣ на нѣкое голѣмо дърво, направилъ ли е съ това некакво прѣстѫпление? Изворътъ казва на туй дърво: „Ти си голѣмо вече, ти си завършило своята еволюция, но умъ нѣмашъ, прѣвърни се на нѣкоя малка бубулечица и влѣзъ въ водата! Турцитѣ казватъ: „Дълъгъ Ахмедъ, глупавъ Ахмедъ.” Водата казва на дървото: „Ти си умно, нѣма защо да се стремишъ да стигнешъ до небето, затова, докато голѣмата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влѣзъ въ водата! Смири се, за да имашъ Божието благословение!” Смирението подразбира смаляване, прѣминаване отъ едно състояние въ друго. Когато Христосъ казва да се отречемъ, Той подразбира да се отречемъ отъ обикновения животъ, отъ всички негови прѣходни форми, отъ всички негови илюзии и да влѣземъ въ новия животъ. Като даваме нѣщо, добиваме нѣщо. Отъ всичко, което сега ви казвамъ, онова, което може да ви принесе най-голѣмата радость, е да направите връзка съ Бога. Вие ще слушате какво Господъ ви говори и слѣдъ като Той ви говори, вие ще Му говорите. И нѣма да повтаряте това, което Той ви е говорилъ, но ще Му кажете вашата опитность, ще му кажетѣ какво сте направили при условията, при които живѣете. Нѣма да Му навеждате, какво мислятъ ученитѣ по създаването на свѣта, че той е създаденъ по закона на еволюцията, че еди-кой си богословъ какво мисли по този въпросъ и т. н. Не занимавайте Господа съ тѣзи глупави работи, защо Господъ направилъ свѣта. Не учете Господа вие! Той знае защо е направилъ свѣта. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направилъ свѣта. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страхъ отъ мечка. Дошли сѫ гладни години, Господи, покажи ми начинъ, по който честно и почтено да си изкарамъ прѣхраната, да си направя обуща. Азъ съмъ готовъ на всичко онова, което ти благоволявашъ по отношение на мене. Искамъ да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искашъ, за да почувствувамъ, че си доволенъ отъ моята работа! Господъ внимава, дали ние сме доволни отъ това, което ни говори. Пъкъ и ние, когато Му говоримъ, искаме да знаемъ, дали Той е доволенъ отъ насъ. Щомъ Богъ е недоволенъ отъ насъ, казва: „Има погрѣшки въ твоята работа, ще ги изправишъ!” Ние трѣбва да живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ и да не огорчаваме Божествения Духъ. Единственото нѣщо, което внася въ насъ радость и веселие, това е Господъ. Затова, като създадемъ вѫтрѣшна и външна връзка съ Бога, ще придобиемъ тази радость и това веселие. Сега вие младитѣ трѣбва да иматѣ вѫтрѣшна връзка съ Бога! Тогава ще бѫдете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за въ бѫдеще, не и слѣдъ хиляди години, но още днесь. Пропуснете ли днешния день, другитѣ години никога нѣма да дойдатъ. Днешниятъ день подразбира съвкупность на всички условия, които Бога ни е далъ. Всичкитѣ години сѫ събрани сега. Ако сега посадимъ това сѣме, идещата година ще го видимъ въ една нова фаза на покълване; слѣдната година ще го видимъ израсло, цъфнало и най-послѣ вързало плодъ. Ние се стрѣмимъ къмъ този вѫтрѣшенъ плодъ. И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искамъ да нѣма спорове между васъ. Ученикъ е онзи, който има връзка съ Бога, и съ когото Богъ има връзка. Туй е дълбоко убѣждение. Нѣкой ме пита: азъ ученикъ ли съмъ? - Ако имашъ вѫтрѣшна връзка съ Бога, и ако Богъ има връзка съ тебе, ти си ученикъ. Приближавашъ ли се само, ти си вѣрующъ. Вѣрующиятъ образува своята връзка. Ако тѣ носятъ отъ хамбаръ въ хамбаръ, ти си оглашенъ. Ако си натоваренъ въ колата и тѣ носятъ за посаждане, ти си вѣрующъ, а ако си посаденъ вече, ти си ученикъ. Това сѫ три важни положения. Това е великата Истина, която опрѣдѣля външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ връзки. Никаква друга философия не може да бѫде постигната, докато нѣма това вѫтрѣшно съзнание. Тогава ще дойде законътъ на вѫтрешното смирение. Подъ „смирение” азъ разбирамъ едно разположение на човѣшката душа, да разбира и схваща великитѣ истини, които сѫ вложени въ самия животъ. Въ тази свѣтлина, бесѣдитѣ, които съмъ ви държалъ, ще станатъ по-ясни. Писанието, Евангелието сѫщо тъй ще ви станатъ по-ясни. Тогава животътъ на всички свѣти хора, които сѫ живѣли прѣди хиляди години, ще се осмисли. Трѣбва да знаетѣ, че всички тѣзи братя, които сѫ живѣли въ миналото, живѣятъ и сега, тѣ иматъ връзка съ Бога и работятъ отъ Негово име. Може да кажетѣ: дали е живъ еди-кой си светецъ? Всички светии живѣятъ и сега. Апостолъ Павелъ е живѣлъ нѣкога, но и сега живѣе. Та и всички ние сме живѣли въ миналото, но то не е важно, важното е, че сега живѣемъ. Между апостолъ Павла, между апостолъ Петра и между всички пророци и апостоли сѫществува вѫтрѣшна връзка, понеже казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си.” Това е сѫщата връзка. Ами че всека вечерь Христосъ иждивяваше по нѣколко часа да говори на Господа и Господъ да Му говори. Вие по колко часа сте въ разговоръ съ Господа? Вие не четете молитвитѣ, които ви сѫ дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: „Нагласенъ съмъ вече.” Съ това не казвамъ да не четете молитвата „Отче нашъ”, не ви правя управникъ, но казвамъ: трѣбва да иматѣ истинска вѫтрѣшна връзка! Сега, пожелавамъ ви тази срѣща да стане по единъ естественъ пѫть. Нѣкои отъ младитѣ ще говорятъ, послѣ ще има и музика. Бѫдете всички свободни, за да се образува тази вѫтрѣшна връзка. Ако образувате вѫтрѣшната връзка, може да отидемъ до Мусала. Безъ връзка ние не искаме да ходимъ. Хора, които нѣматъ връзка съ Бога, какво ще търсятъ на Мусала? Ако иматѣ връзка, врѣмето ще бѫде хубаво; ако нѣмате връзка, дъждъ ще ни кваси на общо основание, пъкъ и вѣтъръ ще ни духа. Щомъ иматѣ връзка, Господъ ще отвори небето, ще каже: „Приемете тия гости добрѣ!” Щомъ нѣмате връзка, ангелитѣ ще ни поливатъ отгорѣ и ще кажатъ: „Какво търсите на туй високо мѣсто?” Днесь ще опрѣдѣлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можемъ духовно да се изкачимъ на Мусала, може да отидемъ. Но трѣбва да знаетѣ, че каквото е отвънъ, такова е състоянието и отвѫтре. Ще ви попитамъ сега: искатѣ ли да отидемъ на Мусала? Съ връзка или безъ връзка? Хубаво, щомъ искатѣ съ връзка, тогава ще отидемъ. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - другъ пѫть нѣма. Този е истинскиятъ пѫть, по който вървятъ всички души отъ цѣлото небе, всички ангели, всички добри хора, отдѣто и да сѫ, каквото и да е тѣхното положение. Казвамъ ви една проста, но велика Истина. Питамъ Господа: да ви говоря ли още? Господъ се е приготвилъ да ви говори. Щомъ Господъ се е приготвилъ да ви говори, слушайте Го! Слѣдъ като ви говори Господъ, тогава и вие ще му говоритѣ, но прѣмо, сѫщественото, онова новото, което е въ душата ви. Кажѣте на Господа най-сѫщественото, онова, което разрѣшава въпроса за свѣта, за вѣчния животъ. Говорете Му да ви избави отъ смъртьта, да ви избави отъ онази мечка, която се е вмъкнала въ душата ви! Говорете на Господа да ви избави отъ съмнѣнието! Говорете на Господа да ви избави отъ невѣрието! Говорете на Господа да ви избави отъ гнѣва, отъ подозрѣнието, отъ тази стипчивость, която иматѣ. Всички не сте готови. Като се очистите отъ всички тѣзи бубулечици на вашето вѫтрѣшно естество, като ви избави Богъ отъ тѣхъ, тогава ще прогледате свободно наврѣдъ. Тѣ изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободитѣ отъ всички тѣзи бубулечици, отъ тази филоксера въ коренитѣ ви, тогава ще цъфнете. Като ви избави Господъ, ще бѫдете съвършено чисти, безъ никакви бубулечици въ коренитѣ, въ листата и въ клонищата. Листата ви ще бѫдатъ зелени, цвѣтътъ - росенъ, свѣжъ, плодътъ ще бѫде безъ червеи, ще увисне и ще узрѣе подъ Божествената свѣтлина, та като дойдатъ вашитѣ приятели, вашитѣ напрѣднали братя, да има какво да вкусятъ отъ васъ. И тъй, сега ще ви дамъ да си запишете едно мото. Това сѫ думи на Господа къмъ васъ: „Моята Любовь носи животъ и знание за васъ”. Днешната Любовь на Господа носи животъ и знание за васъ. Подъ „животъ”, разбирамъ вѣчния животъ - животътъ на безсмъртието. И подъ „знание”, разбирамъ това знание, което носи сила за васъ. Само Божественото знание носи сила. Въ обикновеното знание нѣма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажетѣ: „Господи, въ пѫтя на Твоята Любовь, въ пѫтя на Твоята Мѫдрость, въ пѫть на Твоята Истина ние ще Ти служимъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ.” * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 7 юли, 1926 г., срѣда, 5 ч. с. въ гр. София.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Хр. Койчевъ. Будность. Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кѫдѣто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитѣ, зарѣяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрѣдь обширенъ лѣсъ, кѫдѣто пѫтникътъ спира, за да отпочине, да смѣни мисъль и кѫдѣто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. Прѣзъ цѣлата година ние сме живѣли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трѣбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смѣлость, още увѣреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, коетд ни движи, сплотява, рѫководи. Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владѣятъ идеитѣ съ всичкитѣ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитѣ. Той най-послѣ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни — несъзнателно свързване съ сѫщноститѣ на нѣщата, при други — съзнателно. Твърдѣ съзерцателенъ, твърдѣ внедренъ въ себе си трѣбва да бѫде човѣкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човѣшкия умъ, човѣшкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вѫтрѣшната сѫщина на нѣщата. Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сѫщность на човѣшката душа! Сѫщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мѫдростьта на човѣка, който изразява Истината. Единъ отъ най-голѣмитѣ съврѣменни виртуози, слѣдъ като се проявилъ като твърдѣ способенъ и обѣщаващъ музикантъ, отива при единъ учитель, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко билъ той разочарованъ, когато трѣбвало отъ сутринь до вечерь непрѣкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мѣсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се вече и за настоящй идиотъ. И що? — На първия концертъ слѣдъ своето обучение, той добилъ всичката извѣстность и слава, която вече никой не му отрекьлъ. Нѣщо съвсѣмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикновенъ начинъ придобилъ — то било изразътъ . Може би на насъ именно, прѣдстои тази опитность: идеитѣ, които ни вълнуватъ, сѫ ясни за насъ; ние имаме убѣждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживѣятъ и дадатъ изразъ. Въ сегашния, тъй усложненъ животъ, нашитѣ разбирания, нашитѣ методи, нашитѣ сили отиватъ въ противовѣсъ на общото течение на мисъльта, на методитѣ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпоставимъ и да видимъ най-послѣ, че външното благополучие никакъ не отговаря на вѫтрѣшното такова, че външната начетеность не означава още духовность или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродѣтели. Затова, когато нѣщата и отношенията въ живота сѫ тъй разновидни и противорѣчиви, ученикѣтъ трѣбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразноститѣ. Потрѣбенъ е единъ методъ, провѣренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. Въ свѣта сѫ дадени различни методи, обаче опората, стимулътъ на всички безъ изключение е една — това е б у д н о с т ь т а. За всички ученици будностьта е начало, задача, цѣль, а впослѣдствие, тя става пѫть. Будностьта е дѣте на врѣмето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитѣ математични величини; въ една милиардна часть оть секундата се рѣшава сѫдбата на цѣлъ човѣшки животъ, на цѣлъ народъ, на цѣла раса, а и на цѣлото човѣчество. Затова будни, всѣки при свѣтилника си! (Единъ девизъ, повтарянъ отъ хиляди години). На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрѣзъ магичностьта на думитѣ и силата на желанието прѣпорѫчватъ на своитѣ ученици постижението на задачитѣ и идеалитѣ си. Ако една цѣль, едно духовно томление се оживи, като една вѫтрѣшна нужда, то тя възпламенена би освѣтила пѫтьтъ къмъ себе си. И тъй, ако въ скръбьта и въ радостьта,въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразимъ живота въ Любовьта. Тъй ще изразимъ пѫтя въ Мѫдростьта. Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. Да изразимъ Будностьта!

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ Размишление Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ чърти на лъжата и кражбата.” За следния пѫть всѣки единъ отъ васъ ще пише по едно писмо на единъ отъ ученицитѣ отъ провинцията. Нѣма да казвате: “Азъ съмъ неразположенъ, по този въпросъ съмъ на особено мнение.” Не, никакво особено мнѣние! Всички ще пишете - нищо повече. Наистина, ще извадите по два лева отъ джоба си. Всѣки отъ васъ ще си избере едного отъ провинцията, на когото да пише. Ще напишете нѣщо хубаво отъ себе си. Ако не пишете, ще кадите, ще пушите като соба. Тъй че, до всички градове изъ провинцията ще пишете, като имъ кажете, че имате зададена тема отъ Учителя, да пишете на братята и сестритѣ отъ провинцията по едно писмо. Ще имъ напишете нѣкаква ваша идея по свободенъ изборъ, каквото вдъхновение ви дойде. Азъ мисля, че ще ви дойде вдъхновение, отъ което ще останете доволни. Темитѣ ви трѣбва да сѫ изпратени до слѣднята срѣда. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Послушанието не се отнася до менъ. То е великъ законъ въ свѣта, който трѣбва да се прилага безъ изключение. Всички велики хора сѫ били послушни. Само онзи музикантъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на музиката, е станалъ музикантъ; само онзи художникъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на художеството, е станалъ художникъ; всѣки поетъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на поезията, е станалъ поетъ. Послушанието е необходимо за всички хора. Не казвамъ, че трѣбва да имате послушание къмъ глупавитѣ работи, но се изисква послушание за умнитѣ работи. Ако зададатъ една тема на нѣкой музикантъ, той изведнъжъ ли ще я напише? Или, ако се зададе на единъ поетъ да напише нѣкое стихотворение, той изведнъжъ ли ще го напише? Той ще го излѣе въ една форма, въ втора, въ трета, въ четвърта, докато най-сетнѣ ще напише нѣщо, което самъ ще хареса. Ще каже нѣкой: “Какво ще стане отъ едно писмо?” Много нѣщо може да стане за вашитѣ работи, но не и за тия на свѣта. Разбира се, азъ нѣма да се спирамъ тази вечерь въ обяснение на тия работи, които сами по себе си трѣбва да се асимилиратъ. Нѣкои отъ млѣкопитающитѣ напримѣръ прѣживатъ храната си; кокошката пъкъ, като глътне зрънцата си, гълта и пѣсъкъ. Тогава въ нея вътрѣ става единъ процесъ на мелене, като въ воденица. Сѫщото е и въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. При всички страдания които хората изживѣватъ, става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Когато се събератъ въ човѣка излишни мисли и чувства, идватъ и страданията. Тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ако разбирате този законъ, вие ще можете да избегнете страданията. Ударътъ на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите безъ да ви сломи; ако пъкъ не разбирате закона, този ударъ ще дойде отвесно, подъ правъ ѫгълъ, срѣщу васъ, а тогава той е най-силенъ. Сега нашата цель не е да отмахнемъ съврѣменнитѣ страдания. Врѣменнитѣ несполуки на земята не важатъ за насъ. Главната цель, къмъ която трѣбва да се стремимъ, е съвършениятъ животъ. Вашата сегашна форма трѣбва да се измѣни. Както воловетѣ очакватъ да паднатъ рогата имъ, копитата имъ, да се прѣвърнатъ на пръсти и да се изправятъ на два крака, така и вие трѣбва да се изправите морално. Нѣкои отъ васъ въ морално отношение сте дѣца и пълзите като тѣхъ. Нали знаете, какъ пълзятъ малкитѣ дѣца? За да ходите прави, трѣбва да разбирате закона, да имате великъ стремежъ въ своята душа. Човѣкъ не трѣбва да се спира въ пѫтя си отъ това, че се прѣпъналъ въ нѣкое малко камъче, че му се охлузилъ кракътъ или че му излѣзла нѣкаква малка пришка, или че сърцето го заболѣло, или че коремътъ го заболѣлъ и т.н. Това не сѫ важни работи, тѣ сѫ посторни нѣща. Туй, че те боли корема, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Защо те боли главата? - Отъ много знание. Човѣкъ, като мисли, че знае много, главата го заболѣва. Питамъ: на кой човѣкъ се охлузва гърба? На този, който много носи или на този, който малко носи? - Разбира се, че на този, който носи много. Азъ не съмъ срещналъ досега човѣкъ, който, като ходи безъ раница, да му е охлузенъ гърба? Обаче, онзи, който носи 3-4 раници на гърба си, винаги е съ охлузенъ гръбъ. Значи, такъвъ човѣкъ винаги е натоваренъ. Кои хора страдатъ повече: тия, които носятъ голѣмъ товаръ, или тия, които носятъ малъкъ товаръ? - Тия, които носятъ голѣмъ товаръ, страдатъ повече. “Голѣма глава, голѣма бѣла” - казватъ българитѣ. Нѣкои отъ ученицитѣ иматъ силно желание да се повдигнатъ скоро, бързо да разрѣшатъ въпроситѣ. Сега прѣдставете си отношението А:В. Какво означава това отношение? - Това сѫ мъртви букви. Имате друго отношение А:В = С:Д. Това отношение има нѣколко разрѣшения. Първото разрѣшение [е] чисто физическо. Какво означава величината А? Това е сѣмето. Значи, сѣмето, посадено въ земята, се отнася къмъ растението тъй, както самото растение се отнася къмъ цвѣта, а цвѣтътъ пъкъ се отнася къмъ плода. Това е единъ отъ начинитѣ за обяснение на нѣщата. Искашъ да пишешъ нѣкому едно лаконическо писмо. Ето едно такова писмо: “Азъ съмъ величината А, живѣя въ новитѣ условия на живота, влизамъ въ свѣта, дѣто свършихъ училище, свършихъ университета. Слѣдъ това азъ влизамъ въ обществото В, къмъ което имамъ извѣстни отношения. Значи, А свършихъ университета и сега като медикъ, имамъ отношения къмъ В, къмъ обществото. Така азъ имамъ отношения къмъ всички ония хора (С), които ще бѫдатъ излѣкувани отъ мене, а главно къмъ тия отъ тѣхъ (Д), които ще ми благодарятъ.” Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишешъ такова едно писмо, отъ тия отношения всѣки ще разбере, какво е положението ти. По този начинъ ще съкратишъ и врѣмето. Освѣнъ по този начинъ, вие можете да напишете вмѣсто едно дълго писмо само единъ равностраненъ триѫгълникъ на върховетѣ, на който ще поставимъ три букви. Какво означава този равностраненъ триѫгълникъ? - Той прѣдставлява единъ добъръ приятель, който се проявява съ единъ отличенъ умъ, съ едно прѣкрасно и благородно сърце и съ една устойчива воля. Такъвъ човѣкъ, каквото каже, изпълнява. Получите ли такова писмо отъ нѣкой вашъ приятель, имайте пълно довѣрие на него, азъ го прѣпорѫчвамъ. Това означава равностранниятъ триѫгълникъ. Вмѣсто да напишешъ едно голѣмо писмо, съ разни обръщения: “Любезни приятелю, многоуважаеми приятелю, както виждашъ, отдѣлихъ малко врѣме, макаръ да съмъ много заетъ, да ви прѣпоръчамъ този приятель и т. н.” Не, вмѣсто да увивашъ, да усуквашъ, ще се изкажешъ прѣмо, откровено. Какъ? - Ще напишешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Този триѫгълникъ вече говори, че имате човѣкъ съ отличенъ умъ, който мисли добрѣ, който има свѣтлина въ съзнанието си, той е човѣкъ и съ добро сърце, не е раздвоенъ въ чувствата си, а сѫщо така той има и положителна, устойчива воля. Да напишешъ единъ триѫгълникъ на приятеля си, значи да съкратишъ врѣмето. Ако вие изпратите единъ такъвъ триѫгълникъ въ небето, тамъ всички ангели веднага ще го прочетатъ и ще го разбератъ. Но ако имъ изпратите едно писмо на български езикъ написано, никой отъ тѣхъ нѣма да го разбере. Тѣ ще търсятъ нѣкой ученъ българинъ, специалистъ по езика, който ще може да имъ го прѣведе на тѣхенъ езикъ. Българскиятъ езикъ е разбранъ за насъ, но не и за тѣхъ. Вие си казвате: “Дали ангелитѣ се интересуватъ отъ нашия животъ?” - Не се интересуватъ. Кой отъ васъ напримѣръ, се интересува отъ мравкитѣ? - Само ученитѣ хора, а обикновенитѣ хора не се интересуватъ. Най-послѣ питамъ: мравитѣ занимаватъ ли се съ насъ? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравкитѣ, но тѣ не искатъ да знаятъ за насъ. Често, като ходя по Витоша, нѣкоя мравя се качи отгорѣ ми, ходи по рѫцѣтѣ ми, безъ да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натукъ-натамъ, обикаля, докато намѣри нѣкоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? - Съзнанието й е такова. И дѣйствително, тя има право. Казва: “Ти си божество, богатъ, щедъръ човѣкъ си, ще ми дадешъ една малка трошица. И сто мравки още да дойдатъ, това нищо не прѣдставлява за тебе. Макаръ, че не съмъ толкова тежка, отъ тебе завися. Но ти ще бѫдешъ тъй благороденъ, нѣдей ме бута съ рѫката си, защото ще ме смажешъ.” Азъ й казвамъ: “Можешъ да се разхождашъ по мене, само нѣма да ме хапешъ, можешъ да правишъ своитѣ изслѣдвания, колкото искашъ, но ще бѫдешъ внимателна! Ухапешъ ли ме, ще те хвърля долу.” Тъй се разговарямъ по нѣкой пѫть съ мравкитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много благородни, а нѣкои - много заядливи. Казвамъ: “Азъ ти казахъ да бѫдешъ внимателна.” Щомъ не изпълнявашъ, ще се намѣришъ на земята. Така постѫпватъ и съ васъ отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой пѫть вие се покачвате на сѫществата отъ невидимия свѣтъ, за тѣхъ не сте тежки, но щомъ започвате да човъркате, щомъ започвате да философствувате, хващатъ ви и ви хвърлятъ долу. Това сѫ положителни нѣща въ живота. Разбира се, тия разсѫждения ще останатъ като особена философия и то за тия отъ васъ, които разбиратъ. Често вие правите движения, но безсъзнателни. Запримѣръ туряте рѫцѣтѣ си съединени на масата и образувате по този начинъ единъ триѫгълникъ или пъкъ ги туряте подъ брадата си и се подпирате на лактитѣ и пакъ образувате триѫгълникъ. Значи, така вие разрѣшавате единъ важенъ въпросъ. Тъй че, вие образувате съ рѫцѣтѣ си разни фигури. Такива движения може да прави и едно дѣте. Това не е знание. Всѣко движение трѣбва да е изживѣно, въ него трѣбва да има смисъль. Ако ви напиша слѣднитѣ двѣ отношения, какво ще разберете отъ тѣхъ: А:Д = С:Д; А:С =Д:В. Тия отношения спадатъ къмъ пермутациитѣ. Ако тия букви сѫ установени, то като ги смѣнитe, ще иматъ ли едно и сѫщо значение? Ако ви кажа, запримѣръ: отношенията на майката къмъ дъщерята сѫ такива, каквито сѫ отношенията на бащата къмъ сина; или пъкъ отношенията на учителя къмъ ученика сѫ такива, каквито отношенията на лѣкаря къмъ болния. Тукъ имате два различни процеса, въ които, обаче, отношенията сѫ сѫщи. При отношенията на учителя къмъ ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лѣкаря къмъ болния имате съвсѣмъ другъ процесъ. Послѣ, имате отношения между онзи, който взима пари и онзи, който дава; отношения между сѫдията и подсѫдимия. Както виждате, това сѫ все отношения, но различни едни отъ други. Питамъ тогава: какви могатъ да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? - Тѣ могатъ да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на сина къмъ бащата, или както отношенията на дъщерята къмъ майката, или както тия на ученика къмъ учителя, или както тия на болния къмъ лѣкаря. Кои отношения сѫ най-хубави отъ всички изброени? Сега нѣкой може да каже: азъ зная тия отношения. Да, вие ги знаете, но споредъ менъ това не е знание. Азъ наричамъ знание това, каквото вършишъ, да е проникнато отъ любовь къмъ Бога. Като се намѣришъ прѣдъ нѣкое изкушение, напримѣръ нѣкой човѣкъ ти открадне 10 000 лева или пъкъ ти направи нѣкаква голѣма пакость, да можешъ, като държишъ въ ума си мисъльта за Бога, да кажешъ: “Не, азъ нѣма да давамъ този човѣкъ подъ сѫдъ, нито пъкъ ще го търся за какво и да е. Господь далъ, Господь взелъ. Съ това ще направя една жертва, да опитамъ себе си. Отъ любовь къмъ Бога, заради моитѣ отношения къмъ Него, азъ ще опрѣдѣля отношенията си къмъ онзи, който ме е обралъ. Ако отношенията ми къмъ Бога сѫ прави, то и отношенията ми къмъ този, който е постѫпилъ къмъ менъ несправедливо, ще бѫдатъ пакъ прави. Слѣдователно, ако въ даденъ моментъ не мога да се въздържа отъ нѣщо, то е заради мене.” Ако речете да търсите този човѣкъ, който ви е ограбилъ, вие ще постѫпите като всички хора, които не разбиратъ закона. Ако този човѣкъ е дошълъ и взелъ отъ васъ 10 000 лева, какво лошо има въ това? Казвамъ, прѣдставете си, че вие двамата сте въ морето. Единиятъ е банкеръ, а другиятъ - апашъ. Банкерътъ държи на една връвь торба, пълна съ злато и тежи 20 килограма, но паритѣ потъватъ на дъното. Апашътъ може ли да обере банкера? - Не може. Морето е бурно. И двамата гледатъ да не потънатъ. Апашътъ може ли да извади отъ дъното на морето паритѣ? - Не може по никой начинъ. Въ водата не може да става никакъвъ обиръ. На сушата може да става обиръ, но слѣдъ като се излѣзе отъ водата. При вълнитѣ обаче, никой нѣма да мисли за обиръ. Тамъ всѣки ще мисли, какъ да се спаси, какъ да излѣзе на брѣга. Слѣдователно, има състояния на земята, когато никой апашъ не може да те обере. Прѣдставете си, че единь день всички поданици, които ще наслѣдятъ земята, ще бѫдатъ прѣпасани съ жици, по които ще минава силенъ електрически токъ, питамъ: апашътъ ще може ли да се доближи до тѣзи хора? Ти носишъ злато въ себе си, но апашътъ не може да те обере. Какъ ще те обере? Сѫщото е и днесъ. Сегашнитѣ разсѫждения на хората сѫ дѣтински. Никой никого не може да обере. Животътъ, който Богъ ти е далъ, никой не може да ти го вземе. Законътъ е такъвъ. Животътъ има отношение къмъ богатството, храната и условията. Щомъ Богъ ти дава животъ, този животъ има свои условия, които никой не може да ти ги вземе. Никой не може да те лиши отъ твоитѣ условия за животъ. Но съгрѣшишъ ли, нарушишъ ли веднъжъ законитѣ, които Богъ е поставилъ като основа на живота, ти самъ се изключвашъ и сега всичко могатъ да ти взематъ. Причината за всички страдания, нещастия и лишения въ живота си самъ ти. Затуй, най-първо ще установишъ нормални отношения къмъ великитѣ закони на живота и тогава ще бѫдешъ подъ тѣхно покровителство. Онѣзи, които грѣшатъ, всѣкога ще боледуватъ и лѣкарь всѣкога ще идва да ги лѣкува. И за лѣкуването си тѣ ще плащатъ, ще излиза нѣщо отъ джоба имъ. Такива хора всѣкога ще иматъ недоимъкъ. Сега нѣкои мислятъ, че това не се отнася до тѣхъ, че тѣ всѣкога ще иматъ. Не, днесъ всички сте въ морето, нѣкои отъ васъ сѫ по силни, други по-слаби, но всички трѣбва да издържите този изпитъ. Работата трѣбва да се доведе до край. Вие се състезавате помежду си, но не си правете илюзии! Азъ ще ви прѣдставя една картина, да видите, какви сѫ резултатитѣ на състезанието. Прѣдставете си, че има да се борите съ десеть души пехливани, но и вие минавате за борецъ въ свѣта. Започвате борбата. Вие успѣвате да свалите петима отъ тия юнаци. Вие се зарадвате и казвате: “Азъ побѣдихъ!” Не, докато не повалите всички десеть на земята, вие не сте завършили борбата. Ако повалите и деветьтѣ отъ тѣхъ на земята, пакъ не казвайте, че сте побѣдили. Може би десетиятъ ще дойде и ще ви повали. Докато не побѣдите всички противници, които имате насрѣща си, докато не побѣдите всички мѫчнотии, дръжте се въ резерва! Вие казвате: петь души повалихъ на земята. Да, петь души повалихте, но има още петь, които могатъ да ви повалятъ. Казвате: “Азъ съмъ уверенъ въ Бога, че и съ тѣхъ ще бѫде сѫщото.” Не, не изкушавай Бога! Всички, които се борятъ съ тебе, и тѣ иматъ вѣра, че ще те повалятъ на земята. Тогава, кой кого е повалилъ? Допуснете сега, че се борятъ двама души пехливани, съ еднакви сили. Единиятъ хваща другия за краката и го повдига въ въздуха. И вториятъ хваща първия за краката и го повдига въ въздуха. Двамата пехливани, които се вдигатъ за краката, сѫ съ равни сили. Единиятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” И вториятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” Щомъ и двамата сме силни, нѣма какво да си противодѣйствуваме. Равни сили не могатъ да се борятъ. Борятъ се само неравни сили. Затуй човѣкъ има двѣ рѫце, за да не могатъ да се борятъ. И двѣтѣ рѫцѣ сѫ съ еднакви сили. Слѣдователно, между рѫцѣтѣ не може да става борба. Каквото може да направи дѣсната рѫка, това може да направи и лѣвата рѫка. Това сѫ редъ разсѫждения, които може да приведете въ практическия животъ и тогава ще извадите извѣстни правила за живота. Тия разсѫждения сѫ цѣнни. Кои разсѫждения ще бѫдатъ по-цѣнни: да разрѣшавате социалния въпросъ или да разрѣшавате задачи, които животътъ ви прѣдставя днесъ въ вашитѣ ежеминутни отношения? Социалниятъ въпросъ може да се разрѣши математически. Слѣдъ колко хиляди години ще се разрѣши? Ние имаме данни, какъ ще се разрѣши този въпросъ. Сегашниятъ социаленъ въпросъ ще се разрѣши тъй, както ще се разрѣши въпросътъ на житното зърно. Какво става съ него, като го посѣете въ земята? - Израства. Сѫщото ще стане и съ съврѣменното човѣчество. Сега хората знаятъ, запримѣръ, като посѣятъ едно житно зърно, слѣдъ колко врѣме ще израстне. Тѣ знаятъ сѫщо слѣдъ колко врѣме отъ посѣването на орѣха, на бука, на дѫба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстатъ и ще се развиятъ тия сѣмки. Онѣзи, които се занимаватъ съ посаждането на сѣмкитѣ, знаятъ точно слѣдъ колко врѣме може да израсте тази сѣмка, слѣдъ колко врѣме ще върже и ще даде плодъ. За всичко има опрѣдѣленъ периодъ. Социалниятъ въпросъ сѫщо тъй спада къмъ тѣзи въпроси, за които всичко е точно опрѣдѣлено. Като се посѣе единъ човѣкъ, колко години се изискватъ за неговото израстване? Прѣдставете си, че правя слѣдното твърдение: За да се появи само първата клѣтка, изискватъ се 400 000 години. Послѣ, за да образува тази първоначална клѣтка своитѣ органи, изискватъ се още около 20 милиона години. Това сѫ вѣроятности само. Вие ще кажете: “Отъ дѣ можемъ да знаемъ ние това нѣщо?” - Написано е. Когато намѣрите единъ зѫбъ, нали четете по него? Вие четете по него отъ какво животно е този зѫбъ, прѣди колко години е живѣло и т. н. Върху кожата на жабата сѫщо тъй е написано, колко милиона години е живѣла тя и т. н. Всички подробности отъ нейния животъ сѫ написани върху кожата й. Ако се говори така на съврѣменнитѣ хора, ще те взематъ за лудъ или за смахнатъ, но ако взема костената жаба и разгледамъ всички геометрически форми, написани по нея, и научно обясня на хората цѣлия животъ и история на тази жаба, ще се съмнѣватъ ли? - Не, това е наука вече. Вие не сте се спирали върху тия фигури по кожата на жабата. Това сѫ геометрически проекции. Та въ природата, върху всички нѣща е написана историята на цѣлокупния животъ. Най-важното при сегашнитѣ условия за всинца ви е да приложите най-малката часть отъ това знание, което сте придобили. Само по този начинъ всѣки ще бѫде доволенъ, че е придобилъ едно благо въ живота си. Бѫдете доволни отъ малкото, което сте придобили, но да е хубаво. Нѣкой пѫть вие може да се съмнѣвате, да мислите, че не сте придобили нищо. Съмнѣнията ще дойдатъ, но това да не ви смущава. Не, вие ще си кажете: “Наистина, отъ толкова години съмъ въ това учение, но и много нѣща съмъ научилъ.” Азъ ще ви попитамъ: нима онзи търговецъ, който е прѣкаралъ цѣли 20 години въ дюкяна си да продава платове, е спечелилъ много? Ами какво е спечелилъ онзи хирургъ, който е направилъ 3-4 хиляди операции въ 20 години? Той ще си каже: “Азъ направихъ 3-4 хиляди операции въ своята 20 годишна практика.” Да, но всички тия хора сѫ измрѣли, а най-послѣ умира и лѣкарьтъ. Какво е направилъ? Неговитѣ операции важатъ толкова, колкото и вашето слѣдване въ школата. Ако вие само слушате безъ да учите и ако учите, безъ да прилагате, на какво основание трѣбва да ви се даде извѣстна привилегия? Ако азъ ви говоря, то е защото имамъ живи хора прѣдъ себе си, които могатъ да ме разбиратъ, но ако ми донесатъ измрѣли хора, заминали за онзи свѣтъ и искатъ да имъ държа лекции, азъ нѣма да имъ говоря. Който ме види, че говоря на такива хора, какво ще каже? Мога ли да говоря на мъртви хора? - Не мога. Та сега желая, да се оправятъ отношенията между всинца ви. У всички васъ има една чърта и добра и лоша. Тя е, че искате да бѫдете свободни, да не ви стѣсняватъ хората. Щомъ хората те притѣсняватъ, ти не можешъ да работишъ. Но случава се нѣкой пѫть, че трѣбва да се притѣснишъ, трѣбва да търпишъ, докато дойдатъ условията да излѣзешъ на широко. Това сѫ врѣменни състояния. Тъй както сте наредени сега, не е споредъ законитѣ на окултната наука. Ако бѣхте наредени по окултенъ начинъ, този салонъ трѣбваше да бѫде най-малко 4 - 5 пѫти по-голѣмъ, отколкото сега, за да има между всѣки отъ васъ поне половинъ метъръ растояние, да не ви засѣга никой. Още по-добрѣ щѣше да бѫде, ако имаше по единъ метъръ растояние помежду ви. А сега, седне нѣкой, близо до него седне другъ и безъ да искатъ се докосватъ единъ другъ. Единъ си вдигне рѫцѣтѣ, докосне другаря си, той се раздвижи, не може да мисли свободно. Но не е така, вие трѣбва да правите дома си, каквито щете упражнения и движения, а тукъ трѣбва да се концентрирате, да мислите правилно. Затова движенията ви трѣбва да бѫдатъ разумни. Ако азъ хвана носа си, какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да се чистите. Послѣ, ако изплѣзя езика си какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да владате езика си. Това обаче, не сѫ недѫзи на едного отъ васъ, това сѫ недѫзи на всички ви. Нѣкой може да ги нѣма на физическия свѣтъ, но ги има въ сърцето си. Въ всички области на невидимия свѣтъ се изисква изправность. То значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ въ всички свои отношения. Въ всѣка наша обхода трѣбва да има благородство. Ние не трѣбва да уронваме нито нашия прeстижъ, нито престижа на другитѣ. Азъ трѣбва да се лиша отъ своята свобода, за да не наруша свободата на другитѣ. Това е благородство, това е достойнство. Нѣкой пѫть човѣкъ прави едно малко самоотричане въ полза на другитѣ, а нѣкой пѫть става обратния процесъ. Умнитѣ хора трѣбва да се самоотричатъ, да търпятъ другитѣ. По този начинъ само могатъ да се изправятъ всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда на добъръ край. Човѣкъ често прави неволни движения. Запримѣръ, той си бърка въ ухото, почесва се по главата, но като ученици отъ тази школа, всѣко ваше движение трѣбва да бѫде съзнателно. Азъ трѣбва да зная, дали това, което върша всѣки моментъ, е угодно на Бога. Ако е угодно на Бога, ще го направя, ако не е, нѣма да го направя. Защо трѣбва да е така? Защото всѣко външно дѣйствие ще произведе една вѫтрѣшна реакция въ ума на човѣка. Всѣка мисъль, правилна или неправилна, се проектира въ невидимия свѣтъ. Това, което ви говоря се отнася до съзнателнитѣ ученици. То не е за обезсърчение, да кажете: “Толкова години работимъ вече, какво сме направили?” - Много работи сте направили, но и много още има да правите. Запримѣръ, вие нѣмате търпение, да понасяте обидитѣ. Ако имате търпѣние, щомъ нѣкой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори, какъ този човѣкъ смѣе да ви обижда. Вие ще почувствувате обидата, но нѣма да реагирате срѣщу нея. Тия нѣща ще дойдатъ за ученика, но той не трѣбва да кипва, а трѣбва да задържа силитѣ си. Ако дойде нѣкой при мене и ме обиди, азъ трѣбва да запитамъ Господа, да му отговоря ли или да не му отговоря. Ако Господь ми каже да му отговоря, ще му отговоря по всички правила, но ако ми каже да мълча, ще мълча пакъ по всички правила. Ако трѣбва да му говоря, ще кажа: “Приятелю, каквото има да кажешъ, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека рѣчьта ти бѫде отривиста, защото не разполагамъ съ много врѣме. Каквото има да ми кажешъ, изкажи го въ половинъ часъ, безъ увъртане натукъ-натамъ.” Слѣдъ като се изкаже, азъ ще му отговоря: “Добрѣ, ще имамъ предъ видъ всичко това и азъ ще го изслѣдвамъ.” Туй, което е право, ще го приема, а туй, което не е право, ще ти го върна. Азъ съмъ търговецъ човѣкъ, взехъ стоката ти на довѣрие, но ще купя отъ нея само тази, която влиза въ работа. Онази пъкъ, която не харесвамъ, ще ти я върна. Търси другъ нѣкой търговецъ, комуто ще можешъ да продадешъ върнатата стока. Вие, като ученици трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Постѫпвате ли така, между васъ ще се създадатъ отношенията на бѫдещата култура. Ако ние постѫпваме като сегашнитѣ хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислимъ както сегашнитѣ хора, ние сме като тѣхъ. Ако ние мѣримъ нѣщата съ сѫщитѣ мѣрки, съ каквито си служатъ съврѣменнитѣ хора, по какво се отличаваме отъ тѣхъ? Ние трѣбва да живѣемъ особенъ животъ. Туй трѣбва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Нѣкои братя и сестри дохождатъ при менъ да ме питатъ, дали е вѣрно, че еди-коя си сестра или еди-кой си братъ били отъ шестата раса? Тъй казвали тѣ за себе си. Казвамъ имъ: Какви сѫ признацитѣ на хората отъ шестата раса? Човѣкътъ отъ шестата раса свети. И като дойде вечерно врѣме при мене, ще свети и ще може да чете отъ моята книга. Не свети ли вечерно врѣме, за да може да чете отъ моята книга, този човѣкъ не е отъ шестата раса. Азъ нѣкоя вечерь съмъ от шестата раса, нѣкоя вечерь съмъ отъ петата, т. е. отъ бѣлата раса. Мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ безпогрѣшни. Не, не е така. Вие нѣмате понятие, какво нѣщо е човѣкътъ. Смирение трѣбва да има човѣкъ! Христосъ съзнаваше това нѣщо. И когато единъ отъ ученицитѣ Го нарече “Учителю благи”, Той му отговори: “Не ми туряйте тази титла, защото само Богъ е благъ. Азъ, който съмъ ограниченъ, трѣбва да рѣша великата задача на живота”. Вие мислите, че като васъ други хора нѣма. Като мислите така, нѣма да се минатъ и два дни, ще ви турятъ на изпитъ. Тогава ще видите, че имате голѣми слабости. Като съзнавате това, не трѣбва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намѣрили една ваша слабость и ще работите върху нея. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, като пишатъ, бързатъ. Тѣ гледатъ да напишатъ писмото си, както и да е, безъ да обръщатъ внимание на буквитѣ. Но трѣбва да знаете, че отъ правилното писане зависи и вашиятъ характеръ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде написано хубаво! Буквитѣ сѫ създадени върху математиката и геометрията. Нѣкои казватъ: “Учительтъ има особена математика.” Азъ пъкъ ви казвамъ: Съврѣменната математика и геометрия сѫ отлични, вие трѣбва да ги изучавате. Сега отъ всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикътъ трѣбва да внимава. Слѣдъ туй се изисква разумность и послушание. Само чрѣзъ тѣзи качества може да се добие знанието. Азъ ви припомнямъ тия нѣща, защото мнозина отъ васъ казватъ: “Отъ толкова години слѣдваме въ школата и още не сме прогледали.” Не, вие не говорите Истината. Кой отъ васъ не гледа? Какъ искате да гледате? Вие искате да видите нѣкой ангелъ. Че и тукъ между васъ има нѣколко ангели, облѣчени въ плъть и кръвь. Познавате ли кои сѫ? Тѣ сѫ въ класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: “Кои ли отъ насъ сѫ ангели?” Апостолъ Павелъ казва: “Всѣки който е нахранилъ единъ гладенъ или напоилъ единъ жаденъ човѣкъ, той може да е ангель.” На земята има доста ангели, облѣчени въ плъть и кръвь, които можемъ да нагостимъ, затова именно гостоприемството е силно развито въ източнитѣ народи. Та вие трѣбва да бѫдете добри ученици. Ученикътъ не трѣбва да мисли, че е възрастенъ. Той не трѣбва да мѣри своето ученичество съ годинитѣ си. Годинитѣ не опрѣдѣлятъ ученичеството. Азъ ви казвамъ, че вие сте още малки дѣца въ сравнение съ слънчевата година; млади, нѣмате дори една слънчева година. При това, отъ какъ се е появило човѣчеството, има 18 милиона години. Слѣдователно, за да навърши цѣлото човѣчество само една слънчева година, нужни сѫ още два милиона години. Като ученици, всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Сега ще ви направя една забѣлѣжка по отношение на музиката. Тя прѣдставлява скоба. Между какво? - Между два свѣта. Значи, за да съедините два свѣта, трѣбва ви една скоба. Не мислете, че музиката може да създаде всичко у насъ. Не, тя създава само по-добри условия за работа на човѣшкия духъ. Ето защо, музиката е необходима и за васъ като ученици. Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”. Когато човѣкъ пѣе, въ мисъльта му трѣбва да има непрѣривность. Ако мисъльта се прѣкѫсва и тоноветѣ се прѣкѫсвать. Щомъ тоноветѣ се прѣсичатъ, образува се и повече електрическа енергия. Щомъ искате да образувате състояние на мекота въ музиката, въ пѣнието главно трѣбва да има непрѣривность. Непрѣривностьта е спирално движение на музиката. Слѣдователно, когато двама души пѣятъ, единиятъ ще образува правиленъ крѫгъ, а другиятъ ще върви вълнообразно около него. Точкитѣ, въ които се прѣсичатъ двѣтѣ движения, сѫ окултни тонове. Разбира се, това е сложна музика. Обаче, всѣки отъ васъ може да пѣе, щомъ се вдъхнови. Вие ще кажете: “Пѣнието не е за насъ.” - Съгласенъ съмъ. “Ние не сме за работа.” - Съгласенъ съмъ. -“Ние не сме за ученици.” - Съгласенъ съмъ и на това. Питамъ ви: за какво сте тогава? -“За пѣвци не сме.” Не, човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Това да бѫде правило за васъ. Останете ли самъ, пѣйте за себе си! Послѣ, трѣбва да бѫдете мислитель пакъ за себе си. Учите ли, учете пакъ за себе си. Щомъ можешъ да пѣешъ за себе си, ще можешъ да пѣешъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да мислишъ за себе си, ще можешъ да мислишъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да учишъ за себе си, ще можешъ да учишъ и за другитѣ. Законътъ е такъвъ. Въ този законъ е смисълътъ. Вие започвате съ обратния законъ. Вие пѣете за хората, а не за себе си. Пѣете ли така, вие никога нѣма да се научите да пѣете. Пѣнието е вѫтрѣшенъ законъ. Човѣкъ трѣбва да чувствува музиката въ душата си, за да може музиката да излѣзе отвѫтрѣ навънъ. Азъ виждамъ у мнозина отъ васъ много добрѣ развити центрове. Щомъ сте музикаленъ и гърлото ви ще може да се упражни. Българинътъ първоначално е билъ добъръ пѣвецъ, но отпослѣ условията на живота, войнитѣ, робството сѫ изхабили музиката въ него. Днесъ музиката е необходима за всички народи. Всѣки вѣликъ народъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Азъ слушахъ нѣколко виртуози пѣвци и музиканти, които свирятъ и пѣятъ много хубаво, но имаха лоши, нехармонични движения. Движенията у всѣки музикантъ и пѣвецъ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Нѣкой отъ тѣзи музиканти, както свири, изведнъжъ наведе главата си надолу. Това показва, че енергията на този човѣкъ е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тази музика, която засѣга земния животъ, изразява и особенъ родъ чувства. Слѣдъ това този музикантъ вдигне главата си нагорѣ къмъ слънцето. Това показва, че у него се заражда нѣщо идейно. Той единъ моментъ е къмъ слънцето, а другъ моментъ къмъ земята. Дѣ ще го намѣрите тогава? Погледътъ на музиканта трѣбва да бѫде отправенъ все нагорѣ. Движенията на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ медлени, въ тѣхъ да се отразяватъ тоноветѣ. Не мислете, че музикантътъ не трѣбва да се движи. Когато свиря и азъ се движа, но движенията въ менъ сѫ съобразно окултната музика. Тѣ сѫ тъй деликатни, че само едно остро око може да ги съгледа. Всѣки тонъ се отразява въ едно малко движение. Силнитѣ движения развалятъ тоноветѣ. При всѣко движение се изисква микроскопическа работа. Трѣбва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законитѣ на невидимия свѣтъ. Музикантътъ трѣбва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантътъ свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човѣкъ не е произвела своето влияние. Ако, като свърши музикантътъ, публиката остане по мѣстата си около десеть минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздѣйствие. Започне ли се разговорътъ веднага, това не е музика. И въ пѣнието е сѫщиятъ законъ. Като пѣете, самъ трѣбва да останете доволенъ. Нѣкой пѫть у васъ се заражда желание да дойде Духътъ, да ви осѣни и тогава да пѣете. Други пъкъ казватъ: “Да бихъ имала гласа на еди-коя си сестра, бихъ пѣла.” Не философствувай! Щомъ дойде вдъхновението, пѣй! Мислено пѣй, докато най-послѣ тази мисъль се изрази въ пѣсень. По този законъ, като се научишъ да пѣешъ, ще се научишъ и да мислишь правилно. Като грѣшишъ въ едно нѣщо, грѣшишъ и въ друго. Та въ човѣка отъ шестата раса, въ идеалния човѣкъ всички движения, мисли, желания, дѣйствия ще бѫдатъ отмѣрени, а не механически. Въ всичко у него трѣбва да има животъ и красота. Ако вие свирите, но чуете нѣкой музикантъ, който свири по-добрѣ отъ васъ, вие казвате: “Той свири по-хубаво отъ мене.” Вие се обезсърчавате, но трѣбва да знаете, че това сѫ човѣшки разбирания. За да може единъ музикантъ да свири хубаво, изискватъ се редъ условия отъ него. Най-първо, като излѣзе на сцената музикантътъ трѣбва да е изпълненъ съ мисъльта, че въ свиренето си има идея, която той добрѣ разбира. Второто е, че въ него трѣбва да има силно желание да даде музикални образи въ свиренето си и най-послѣ да има изпълнение. Той трѣбва да влада рѫката си. Правилното движение на рѫката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя и за артиста. Писательтъ трѣбва да влада перото си. Като правишъ нѣкакъвъ жестъ, нѣкакво движение, трѣбва да знаешъ, какъ да го правишъ. Това е цѣла наука, цѣло изкуство. И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа часть отъ това, което ви казахъ, ще се ползувате. Азъ считамъ, че това, което ви казахъ тази вечерь е на мѣсто казано. Ако посѣете една хилядна часть отъ тия сѣменца, всѣ-таки тѣ ще ви ползуватъ единъ день. Отъ тѣхъ ще израстнатъ голѣми дървета. Като мина нѣкой пѫть покрай васъ, ще видя, че сѫ израсли поне 3 - 4 дръвчета. Тия дръвчета могатъ да бѫдатъ различни: круши, ябълки, сливи, праскови, череши и т. н. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 22-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 11.III.1925 г. София

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Кѫсиятъ пѫть! 1-во Послание къмъ Коринтянитѣ, 12 гл. Днесь имаме за лозинка: Богъ е Любовь, Богъ е Животъ, Богъ е Свѣтлина. Това сѫ три думи, които съдържатъ сила въ себе си. Любовьта всѣкога се изявява чрѣзъ живота. Любовьта може да се прояви само тамъ, дѣто има животъ. Извънъ живота тя не се проявява. Ако се прояви извънъ живота, тя остава непозната, никой не знае, какво е това проявление. Ние познаваме Любовьта само въ живота. Какъ се проявявя Любовьта въ живота? — Това сѫщество, което те обича, не те стѣснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това сѫ качествата на Любовьта. Всѣки отъ васъ знае туй добрѣ. Самиятъ животъ пъкъ се проявява въ това, че той носи свѣтлина и топлина. Значи, свѣтлината и топлината не могатъ да се проявятъ извънъ живота. Или, казано другояче: животътъ не може да се прояви извънъ свѣтлината и топлината. Ако се прояви извънъ свѣтлината и топлината, ние не го познаваме. Та всѣки отъ васъ, който иска да знае, какво нѣщо е Любовьта, трѣбва да има изобиленъ животъ, не трѣбва да бѫде хилавъ. Напримѣръ, често въ васъ се заражда недоволство. Недоволството у човѣка показва липса на Любовь. Нѣкой казва: ама азъ съмъ недоволенъ отъ живота. Защо? — Липсва ти нѣщо. Нѣкой гладенъ човѣкъ е недоволенъ. Защо? — Гладенъ е, липсва му нѣщо. Има липса или отъ храна, или отъ вода, или отъ въздухъ. Тогава, за да бѫде човѣкъ доволенъ, какво му трѣбва? — Вода да пие, хлѣбецъ да си хапне и чистъ въздухъ да подища. Като вземе тѣзл три елемента, той ще бѫде доволенъ. Това, коато е вѣрно по огношение на физическия животъ, е вѣрно и по отношение на Лобовьта. Защото чрѣзъ възприемането храна въ живота, винаги се ражда топлината. Безъ храна не може да се яви топлина. Тогава, отъ чисто духовно гледище, ние трѣбва да се хранимъ, да ядемъ. Защо? — За да се образува топлина. Топлината, сама по себе си, е носителка на живота. И затова казвамъ: човѣкъ трѣбва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да истива, животътъ се губи. Тия думи иматъ смисълъ. Онзи день ви говорихъ за продължението на живота. Продължението на живота зависи отъ топлината на човѣка. Всички хора, които изгубватъ своята топлина, прѣждеврѣменно остаряватъ и умиратъ. Сега всички вие имате криво понятие за рибитѣ, мислите, че тѣ се движатъ въ морето по права линия и плуватъ отгорѣ. Това не е вѣрно. Рибитѣ никога не се движатъ въ морето по права линия. Тѣ плуватъ винаги тамъ, дѣто има топли течения. Вие ще кажете, че тѣ сѫ студенокръвни. Студенокръвни сѫ, но и тѣ търсятъ топлинка. Затова рибаритѣ, които ходятъ да ловятъ риби, въ сѣвернитѣ морета или другадѣ, изучаватъ тия качества на рибитѣ, знаятъ дѣ да ги търсятъ. Слѣдователно, като станешъ сутринь, най-първото нѣщо: възстанови топлината си. Вие ще кажете: какъ да се възстанови топлината? Запримѣръ, имате нѣкакво неразположение въ чувствата си, нѣкакво недоволство — отстрани това недоволство! Търговецъ си, изгубилъ си 1000 лева, недоволенъ си. Тия 1000 лева стоятъ въ ума ти, ти си недоволенъ и се стѣснявашъ. Скарашъ се съ нѣкого, ти си пакъ недоволенъ. Тъй че, като се сьбудишъ, ти не мислишъ за Господа, но мислишъ, че този човѣкъ ти казаль нѣкои горчиви думи. На служба си нѣкѫдѣ, но те уволнятъ отъ тамъ. Като станешъ сутринь, първо службата изпѫква въ ума ти. И хиляди други работи изпѫкватъ въ ума ти, все безполезни, но мисъльта за Бога остава на заденъ планъ. Питамъ: ако мисъльта за службата постоянно изпѫква въ ума ти, какво печелишъ? Или, ако мисьльта за изгубенитѣ 1000 лева постоянно възкръсва въ ума ти, какво печелишъ? Или, ако мисъльта за обидата отъ нѣкого постоянно изпѫква въ ума ти, какво печелишъ? Да допуснемъ, че имате кѫща, добрѣ мобилирана, съ ново дюшеме, но дойде нѣкой селянинъ и накаля дюшемето съ своитѣ цървули, не му идва на умъ, че ти си турилъ ново дюшеме, че трѣбва да се пази. Слѣдъ като си отиде той, какво ще кажете по неговъ адресъ? Вие знаете, какво ще кажете. На другата сутринь, като станете, пакъ ще прѣдизвикате въ ума си мисъльта за този цървуланко, за кальта. Питамъ: какво има да се разправяшъ съ този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянинъ никога не е дохождалъ и не е окалялъ кѫщата ти. Когато нѣкой човѣкъ ти каже една горчива дума, не е ли този селянинъ съ калнитѣ цървули, който е влѣзълъ въ кѫщата ти и изкалялъ дюшемето? Какво трѣбва да направишъ? Вземи четка и парцалъ и изчисти всичко! Ще ви приведа единъ законъ. Ако вие подпушите единъ изворъ, който тече изъ камениста почва, като поставите тиня по пѫтя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистритѣ води? Коритата на бистритѣ балкански потоци винаги се изчистватъ. Питамъ: ако Божията Любовь минава като изворъ прѣзъ нашата душа, може ли нѣкога да остави въ нась нѣкаква утайка? — Никога! Тя ще изчисти утайкитѣ и всѣкаква грапавина съвсѣмъ ще се изглади. Затова именно най-първо Любовьта трѣбва да мине прѣзъ душитѣ ни, за да изчисти всичко. Животътъ е потрѣбенъ за измиване на утайкитѣ. Та първото нѣщо: като станемъ сутринь, ще помислимъ, че Богъ е Любовь. Отъ тази Любовь излиза изворъ, който протича къмъ насъ. Знаемъ ли, че Богъ е Любовь, ние ще възприемемъ туй течение. Ще отворимъ душата си чрѣзъ вѣрата, и туй течение. като мине прѣзъ насъ, ще възстанови нарушеното равновѣсие. Ако Богъ е съ насъ, и ако ние имаме Божията Любовь, отъ какво трѣбва да се плашимъ? Напримѣрь, азъ ще пѫтувамъ за София, но нѣмамъ петь пари въ джеба си. Трѣбва ли да мисля, да се безпокоя, че нѣмамъ пари за билетъ? Нали Богъ ми е далъ здрави крака? Азъ ще тръгна пѣшъ, ще се радвамъ. че имамъ здрави крака. Пѫтуването пѣшъ има нѣкаква привилегия. Ще се спра въ нѣколко села, ще се поразговоря съ този-онзи и за седемь дни все ще стигна. При пѫтуването по трена може да се яви друго нѣщо. Напримѣръ, мога да си изгубя билета и ще имамъ спрѣчквания, разправии съ кондуктора. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме изложени на голѣми опасности, а именно въ това отношение, че нѣщата не ставатъ тъй, както ние искаме. Въ живота има голѣми лишения! Трѣбва да се лишаваме. Прѣдставете си, че нѣкой земледѣлецъ натрупа цѣли купища торъ, който разнася миризмата си надалечъ. Това безпокои ли земледѣлеца? — Не, това за него е богатство. Питамъ: защо му е този торъ? Нивитѣ безъ торъ не могатъ ли? — Могатъ. Че нивитѣ не могатъ да вирѣятъ безъ торъ, това е едно заблуждение! Ако хората бѣха праведни, нѣмаше да има нужда отъ торъ, но понеже сѫ грѣшници, трѣбва имъ торъ, и то отъ човѣшки и животински извержения. Този торъ турятъ върху ябълкитѣ, крушитѣ и всички останали плодове. Това е най-голѣмото безобразие! Въ съврѣменната наука, въ химията, трѣбва да има изкуственъ торъ, а не животински, отъ земята трѣбва да се взима. Сега, ще направя едно сравнение. Подъ „торъ“ ние разбираме старитѣ вѣрвания на хората, останали отъ тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, които взимаме и туряме въ двора си, държимъ ги като светиня, гордѣемъ се съ тѣхъ, съ този торъ. Питамъ: мислите ли, че слѣдъ като наторите нивитѣ съ този торъ, ще получите нѣщо ново? Затова азъ наричамъ „Божественото — дѣвствениятъ животъ“, нѣщо, което за пръвъ пѫть се проявява. Всѣко нѣщо, което се проявява за пръвъ пѫть, е Божествено, а всѣко нѣшо, което се прѣповтаря много пѫти, е човѣшко. Туй запомнете! Като станешъ сутринь, ако ти дойде нѣкоя нова мисъль, въ нова форма, въ нова фаза, това е Божественото. Мисли за него! Ако мислишъ за ядене, за пиене, за обличане, това сѫ човѣшки, обикновени работи. Ако прѣзъ деня ти дойде нѣкоя нова мисъль, тя е Божествена мисъль, тя осмисля нѣщата. Благодарение на тази нова мисъль, на Божественото, което се проявява, животътъ се съгражда. Момента, въ който човѣкъ се обърне къмъ Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новитѣ мисли протичатъ въ новия му животъ. Този законъ е вѣренъ, когато ние служимъ на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Богъ проявява своята Любовь къмъ насъ, дава ни животъ, и ако у насъ се пробуди съзнанието и разберемъ, че тази Любовь е цѣнна и трѣбва да я пазимъ, тогава у Бога се заражда желанието; никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаемъ. Той ще ни даде най-хубавото. Божествениятъ животъ всѣкога се прѣдшествува отъ сградания. За да се прояви Божествения животъ индивидуално за всѣки човѣкъ, за всѣко общество или за всѣки народъ, непрѣменно ще дойдатъ страданията. Важната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви отъ това, което ви казвамъ сега е слѣдната: сутринь, като станете, ще внимавате, дохожда ли въ ума ви нѣкоя нова, Божествеча мисъль. Дойде ли въ ума ви една нова мисъль, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човѣкь става рано сутринь и Господъ му заговори, а той се вслушва съ притаено внимание въ тази нова мисъль! Дойде ли тази мисъль въ васъ, животътъ ви се осмисля. Отъ тази мисъль зависи работата, която ще свършите прѣзъ деня. Колкото повече любовь има човѣкъ, толкова по-голѣмъ успѣхъ ще има въ живота си. Колкото по-голѣма лобовь има, толкова повече знания ще придобие въ живота си. Всичко зависи отъ Любовьта! Новата мисъль е импулсъ прѣзъ деня. Когато човѣкъ намѣри тази Божествена мисъль, нѣщата за него се извършватъ лесно, планомѣрно. Съврѣменнитѣ вѣрующи сѫ изгубили тази вѫтрѣшна опитность. Тѣ очакватъ всичко на това механическо християнство. Напримѣръ, тѣ очакватъ да дойде Христосъ днесъ отъ небето и да спаси свѣта по единъ механически начинъ. Въ сѫщность, спасението е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Най-първо, между всички хора, между васъ трѣбва да се възстанови Божествената Любовь. Дойде ли въпросъ за Богар всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува всичко. Вие ще кажете: Богъ може да изисква отъ насъ такава жертва, която не е по силитѣ ни. Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Богъ изисква, направете го и не мислете! Той знае, какво може да изисква отъ васъ. Той знае, какво е най-добро за васъ, и какво вие можете да направите. Каквото Богъ поиска, никога не отказвайте. Напримѣръ, вземете примѣра съ Йона, когото Богъ изпрати въ Ниневия да проповѣдва на хората да се разкаятъ и да се обърнатъ къмъ Бога. Той каза на Бога: „Какъ, Ти ме изпращашъ между тѣзи хора да ме биятъ съ камъни, да ми се смѣятъ, да ме взематъ за лъжецъ! Нищо нѣма да стане отъ тази работа! Тази работа не е заради мене, другъ изпрати!“ Купува си той билетъ за Испания, качва се на кораба и отпѫтува. Но морето се развълнува, той пада отъ кораба и единъ кашалотъ го поглъща. Той остава цѣли три дни въ утробата на този кашалотъ. Като прѣстоя толкова врѣме въ утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казваше: „Господи, ако ме извадишъ отъ това мѣсто, ще отида да проповѣдвамъ не само въ Ниневия, но дѣто ме изпратишъ.“ И Господъ го извади отъ утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брѣга и той отиде да проповѣдва. Ще кажете: всички все риби нѣма да ни гълтатъ. Ами смъртьта постоянно ви гълта! Пакъ да дойдемъ до оснвната мисъль. Тя е слѣдната: всичко онова, което е ново, което носи животъ въ себе с и, е Божествено! Всѣки отъ васъ, като стане сутринь, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъль. Тъй както ви се даде тази година наряда, съ четивата и упражненията, вие си казвате: дали ще можемъ да изпълнимъ днесъ наряда тъй, както трѣбва? Това е външната страна. Истинското изпълнение е вѫтрѣшно. Запримѣрь, прѣзъ цѣлата година вие ще прочетете „Добрата молитва“ много пѫти. При всѣко прочитане, обаче, вие ще имате много аспекти заради нея, много схващания за нейния вѫтрѣшенъ смисълъ. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите отъ него, трѣбва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само единъ пѫть. Ако човѣкъ се стреми само да мине този пѫть, туй нѣма да го ползува нищо. Вземете случая съ двама ученици, отъ които единиятъ се учи добрѣ, а другиятъ посѣщава редовно лекциитѣ, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпитъ. Питамъ: въ края на годината еднакво ли ще знаятъ и двамата? Ако ви запитамъ, защо се молите сутринь, какво ще ми отговорите? — Молитвата е връзка, тя е пропускъ. Азъ наричамъ молитвата пропускъ, понеже ако слѣдъ като станешъ сутринь не се помолишъ на Бога, всички ангели, които служатъ ревностно на Бога, нѣма да те пропуснатъ да влѣзешъ въ живота. Затова трѣбва да имашъ пропускъ. Като се молишъ, ще ти отворятъ, ще те пуснатъ да влѣзешъ въ живота. Безъ молитва никѫдѣ нѣма да отидешъ. Безъ молитва животътъ е затворенъ за тебе. Почнешъ ли да се молишъ, всѣка врата ще се отвори прѣдъ тебе, и ти ще излѣзешъ на широко. Щомъ се намѣримъ въ стѣснено положение, ние се молимъ. Какво става като се молимъ? Веднага вратата на живота се отваря широко, и всички стѣснителни за насъ условия, всички стѣснителни положения се измѣнятъ. Та молитвата е пропускъ! Тъй ще бѫде, тъй е за ученика! Като стане сутринь, той ще се моли, за да знае, че вратитѣ му сѫ отворени прѣзъ деня, да влѣзе въ широкия свѣтъ да живѣе, да използува условията. Много християни — ученици чакатъ 10 - 15 - 20 - 60 години да имъ се отворятъ вратитѣ на живота, остаряватъ, старци ставатъ и най-послѣ казватъ: като влѣземъ въ духовния свѣтъ, тогава ще ни се отворятъ вратитѣ! Тѣ всичко отлагатъ. Духовниятъ свѣтъ, това е физическиятъ свѣтъ. Първото нѣщо, като дойде ученикътъ прѣдъ царскитѣ врати, ще го питатъ: знаешъ ли да се молишъ? Я прочети нѣкоя молитва! Коя молитва ще прочетешъ? Като прочетешъ „Добрата молитва,“ съ нея можешъ да минешъ навсѣкѫдѣ. Тя е единъ пропускъ. Като кажешъ: „Господи, Боже нашъ,“ ще минешъ прѣзъ първата врата. Колкото прѣдложения има въ нея, прѣзъ толкова врати ще минешъ. Нѣкой казва: съ всѣка молитва може да минешъ. Не, не е така. Азъ съмъ виждалъ мнозина, които пишатъ молитви, тѣ си мислятъ, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавитѣ молитви въ свѣта сѫ дадени отъ Бога, отъ Духа Божий. Тѣ сѫ свещени молитви и никога не остаряватъ. Има нѣкои молитви, които сѫ дадени отъ хората, но тѣ остаряватъ. Молитви, които сѫ като пропускъ, тѣ сѫ свещенитѣ молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва,“ тъй както е дадена, Духътъ всѣки день я оживѣва. Тя се мѣни всѣки день. Добрата молитва не е една и сѫща. Запримѣръ, въ първото прѣдложение: „Господи, Боже нашъ, Благи ни Небесенъ Баща, Който Си ни подарилъ животъ и здраве да Ти се радваме“ — ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвувате заради Него, като съзнавате, че Той ви е далъ животъ и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нѣщо е това? Широкъ свѣтъ ви се открива! И това е само въ първия пасажъ. Тия думи всѣки день все повече и повече ще оживѣватъ за васъ. Допуснете сега, че единъ ангелъ дойде отъ небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има въ свѣта, отъ които единиятъ е въ възходяща степень, другиятъ въ низходяща степень. Единиятъ те носи къмъ небето, а другиятъ иде отдолу. Въ живота ти все ще дойде нѣкой ангелъ да те задигне, или нагорѣ, или надолу. Важното за васъ е, кой ангелъ ще дойде. Като дойде ангелътъ, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боятъ отъ ангелитѣ. Какво прѣдставляватъ ангелитѣ? — Носители на Любовьта. Когато дойде нѣкой ангелъ при тебе, ще имашъ хубаво разположение, нѣма да те е страхъ отъ него. Знаете ли отъ какви ангели да се страхувате? — Отъ тѣзи, които ви носятъ къмъ чистилището. Кога ви е страхъ? Чудни сѫ хората, когато ги е страхъ отъ ангелитѣ, да не имъ взематъ живота! Когато нѣкой приятель ви носи животъ и здраве, храна и дрехи, защо ви е страхъ отъ него? Когато дойде нѣкой разбойникъ да ви обере, разбирамъ да ви е страхъ. Тия ангели, отъ които хората се страхуватъ, азъ наричамъ „ангели на мѫчението“. Въ прочетената 12 глава отъ Посланието, първото най-важно нѣщо за васъ е да образувате това вѫтрѣшно общение, тази вѫтрѣшна връзка съ Духа. Мнозина отъ васъ казватъ, че не признаватъ, какво Духътъ говори. Това е човѣшката гордость, която казва: азъ говоря! Не, трѣбва да знаете, че безъ Духътъ Божий не може да се образува никаква мисъль. Човѣшкиятъ умъ се събужда само чрѣзъ Духа Божий. Щомъ станешъ сутринь, все ще те посѣти нѣкой духъ. И най-голѣмото невѣрие, което сѫществува въ насъ, се проявява по причина на това, че живѣемъ въ много гѫста материя, вслѣдствие на което постоянно изпѫждаме тѣзи духове, които ни посѣщаватъ съ цѣль да ни помагатъ, и съ това се спъваме. Вие казвате: съ мене ли ще се занимава Духътъ? Ами съ кого? Че азъ не съмъ най-святия човѣкъ! Ами кой човѣкъ е святъ? Че най-святитѣ хора сѫ като дѣцата' Тѣ сѫ толкова скромни, толкова смирени! Нѣкои хора мислятъ, че адептитѣ, светиитѣ сѫ най-силнитѣ, най-голѣмитѣ, най-високитѣ хора, че импониратъ на всичкл. Не, тѣ иматъ знание, имать грамадна сила, правятъ чудеса, когото пипнатъ — оздравѣва, но като те погледнатъ, въ погледа имъ се чете кротость, смирение. Тѣ сѫ като малкитѣ, разумни дѣца. Такова дѣте напримѣръ, даже и не подозира, че може да излѣкува нѣкого. Майка му го води тукъ-тамѣ по гости, а то, като види нѣкой старъ, или нѣкой боленъ човѣкъ, доближава се до него и го помилва. Този старъ човѣкъ веднага се повдига. Дѣтето му се радва, безъ да подозира, че то е излѣкувало този старъ, боленъ човѣкъ. Дѣдото казва „Туй дѣте е много щастливо, лека рѫка има.“ Така и вие мислите, че светиитѣ сѫ хора стари, съ бѣли бради. Азъ оспорвамъ това. Важното за васъ е да имате дѣтинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Духъ. Туй е новото положение, новою схващане, което трѣбва да имате! Тъй както сега хората схващатъ живота, тъй както сега живѣятъ, тѣ сѫ въ една твърда, гѫста материя. Вода въ камъкъ може ли да живѣе? Не, тя не може дори и да проникне. И свѣтлината, и топлината, които се удрятъ въ камънитѣ, не сѫ онѣзи свѣтлина и топлина, които носятъ животъ, които помагатъ на растителностьта да се развива. Това състоячие на камънитѣ се отнася до човѣшчото сърце. Когато човѣшкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камънитѣ. Първото нѣщо: като станете сутринь, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване и да благодарите на Бога. Първиятъ день съдържа първото вдишване, първото благо. Сега, какво липсва на Търново? — Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща е студена, не е тропическо мѣсто. Търново е сѣверниятъ полюсъ. Всичката философия на търновци седи въ това, че имъ трѣбва повече топлина. Тѣ ще кажатъ: да вземемъ тогава малко топлина отъ София, или отъ другадѣ. Не, и софиянци едва иматъ за себе си. Всички вие казвате, ча сте готови да служите на Бога, но прѣдставете си, че Богъ днесъ ви каже да направите нѣщо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствувате, ще кажете: не съмъ готовъ още. Другъ нѣкой ще каже: дано ме почака Господъ поне още нѣколко дни! Мнозина сѫ ме запитвали: кажи ни, каква е волята Божия! Азъ имъ казвамъ, но тѣ отговарятъ: не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистимъ, да попостимъ, да се помолимъ, че тогава ще отидемъ да вършимъ волята Божия. Ще ви приведа едно сравнение. Виждамъ единъ тъпанъ цѣлъ потъналъ въ прахъ. Ако той има съзнание, колко врѣме ще му трѣбва, докато се изчисти? Ако трѣбва да се чисти прашинка по прашинка, колко врѣме ще му е нужно, докато прѣмахне всичкия прахъ отъ повърхностьта си? Обаче, като дойде барабанчикътъ, и удари съ пръчицата си по него, всичкиятъ прахъ се изчиства изведнъжъ. Слѣдователно, едно страдание като удари върху вашия Тъпанъ, всичкиятъ прахъ изчезва. Питате: защо сѫ страданията? — Страданията, това е барабанчикътъ, който идва, за да махне прахътъ по васъ. Този прахъ разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: барабанчикътъ е дошълъ. Дойде ли барабанчикътъ, тъпанътъ е чистъ. А това е отлично! Когато страданията дойдатъ, човѣкъ почва да мисли. Почва ли да мисли, Духътъ Божий дѣйствува вече върху него. Сега, понеже е настаналъ вече деньтъ Божий, деньтъ Господенъ, очаква се второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на земята. Вашиятъ редъ иде сега. Нѣкои мислятъ, че сѫдбата ще дойде да накаже хората. Не, сѫдбата нѣма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всѣка Божия Правда. Нѣкого обрали. Задачата на сѫдията не е да затвори този — онзи, а да възстанови правдата. Евангелиститѣ казватъ: сѫдбата иде слѣдъ смъртьта. Не, сѫдията ще дойде при тебе още докато си живъ и ще ти каже: дай паритѣ на онзи човѣкъ тамъ! Сѫдбата ще дойде, за да се възстанови редъ и порядъкъ, радость и веселие въ живота на хората. Като дойде сѫдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я, донеси онова, което си взелъ отъ брата си безъ право!“ Ти ще почнешъ да треперишъ. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взелъ!“ А на този твой братъ ще каже: „Ти иди да цѣлунешъ брата си, прости му всичко!“ Мѫчнотията ще бѫде именно въ това, че всичко, което си взелъ отъ брата си, самъ ще го носишъ, нѣма да търсишъ слуги. Ако си открадналъ 10 килограма жито, самъ ще го занесешъ. Тамъ е мѫчнотията, докато занесешь житото. Самъ ще го вземешь на гърба си и ще го върнешъ. Тъй че сега Господъ ще похлопа на вратата ти, ангелитѣ ще похлопатъ и ще ти кажатъ: „Ще донесешъ туй, което отъ толкова години не си върналъ!“ Туй е сѫдбата на свѣта! Свѣтътъ оть толкова години сѫ го плашили,че въ огънь ще гори, че голѣми мѫки го очакватъ, обаче хората и до сега не сѫ се поправили, и пакъ не се страхуватъ. Защо свѣтътъ не се поправя? До тогава, докато човѣкь не върне онова, което е взелъ, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъль, ще кажатъ щомъ е настанало вече второто пришествие, да не работимъ! Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взелъ, ще го върне. Нѣкой бѣденъ човѣкь минава покрай тебе, ще кажешъ: Братко, чакай, азъ съмъ взелъ нѣщо отъ тебе, имамъ да ти давамъ! Ще изнесешъ. каквото имашъ да му давашъ и ще му го дадешъ. Работа има отъ сега нататъкъ. Втори бѣденъ минава покрай тебе. ще му кажешъ: Братко, чакай, азъ съмъ взелъ нѣщо отъ тебе, да ти го дамъ! Мине нѣкой пѫтникъ покрай тебе, прашенъ, уморенъ, ще изнесешь легена съ топла вода на пѫтя и ще му измиешъ краката. Работа е това! Сегашнитѣ религиозни хора мислятъ, че въ второто пришествие нѣма да има никаква работа, всичко ще прѣстане. Това е криво разбиране на нѣщата. Отъ сега нататъкъ започва работата. Това е едната страна на картината отъ второто пришествие. Другата страна е да бѫдемъ всички чисти, да забравимъ старото. И тогава, въ новото човѣчество ще останатъ само три нѣща: вѣра въ Любовьта, вѣра въ Живота, вѣра въ Свѣтлината! Отъ тия три думи ще се развие цѣлия бѫдещъ свѣтъ. Тѣ сѫ символи. Всичкиятъ сегашенъ свѣтъ ще се прѣустрои. Значи, отъ Любовьта ще се създаде новиятъ животъ — Божествениятъ Животъ и Божествената Свѣтлина. Като станете сутринь, ще повикате въ себе си новата Любовь, новия Животъ и новата Свѣтлина. При сегашнитѣ условия, на васъ, които сте затвореии въ тѣлата си, ще ви прѣдставятъ нѣкои заблуждения, ще ви кажатъ: тази Любовь не е за тебе. — Това е една лъжа! Този животъ не е за тебе. — Това е друга лъжа. Тази свѣтлина не е за тебе. — Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия нѣща навънъ. Всичко това, което до сега е било цѣнно за васъ, въ новия животъ нѣма да има тази стойность. Ако днесъ, запримѣръ, дойда въ вашата кѫща, менъ не ми трѣбватъ вашитѣ пари. Защо? Ами азъ зная, че въ земята има заровено 20 милиарда злато. Гледамъ нѣкоя каса пълна съ книги само, а вие ги наричате пари. Ако влѣза въ нѣкой дюкянъ, той е пъленъ само съ дрехи. Менъ такива дрехи не ми трѣбватъ. Азъ мога да си направя дрехи отъ новата материя, които да не овѣхтяватъ. Единственото нѣщо, което ме интересува, то е любовьта ви. Имате ли Божията Любовь въ себе си, всичко друго, което имате, се освѣщава. Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнемъ, е сърцето на човѣка. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първиятъ залогъ, който човѣкъ трѣбва да даде на Бога, е сърцето. Господъ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голѣмото благо. Той ще ви даде животъ. Има единъ законъ: отъ васъ чашата, отъ Господа водата. Къмъ това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човѣкъ сърцето си на Бога, това е най-голѣмата привилегия за него! Нѣма по-хубаво, по-красиво състояние отъ това! То ще внесе такава радость, такъвъ миръ, такова разширение въ вашитѣ души. каквото никога до сега не сте чувствували. То е най-хубавото състояние, което човѣкъ може да има! (Слабо заросява). Защо иде сега този малъкъ дъждъ? — Дъждътъ е законъ на жертвата, нищо повече! За да могатъ растенията да дишатъ, непрѣменно трѣбва да се измиятъ. За да може човѣшката душа да разбира Божиитѣ работи, сѫщо така трѣбва да се измие. Като се измие, животътъ ще дойде. Ето, дъждътъ прѣстана! Символъ е туй. Много давашъ, много ще вземешъ; малко давашъ, малко ще вземешъ. Много сѣешъ, много ще придобиешъ; малко сѣешъ, малко ще придобиешъ. Такъвъ е закрнътъ! Като станете сутринь, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъль. Туй е за подмладяване. Това е новиятъ животъ. Азъ го наричамъ „животъ на възкресение“. Азъ ви гледамъ, всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е защото, като станете сутринь, мислите първо какъ ще прѣкарате деня. Питамъ: ангелитѣ какъ прѣкарватъ своя животъ? Не е ли смѣшно да учатъ едно малко дѣте, което не разбира още нищо отъ живота, че ако майка му, баща му умратъ, то ще остане на произвола на сѫдбата? Това е първото заблуждение, което се внася въ човѣшката душа. Послѣ казватъ: ами, ако единъ день ти изгубишъ Любовьта си, ако Господъ ге напусне, какво ще правишъ? Това е второто заблуждение. Дѣ сѫ всички онѣзи, които сѫ се осигурявали? Дѣ сѫ тия осигуренитѣ? Свѣтътъ е пъленъ само съ гробища. Тѣ сѫ създадени все отъ осигурени хора. Онѣзи пъкъ, които не сѫ осигурени, тѣ живѣятъ, тѣ сѫ живитѣ хора. Щомъ живиятъ се осигури, ще придобие собственость и ще си направи гробъ, а щомъ не се осигури, той остава безъ гробъ и живѣе. Сега на всинца ви трѣбва жива вѣра! Духътъ Божий дѣйствува вече въ васъ. Нѣкои отъ васъ, като имъ дѣйствува Духътъ, не могатъ да Го разбератъ и заспиватъ. Затова, въ много събрания, Духътъ приспива хората. Духътъ казва: като не можешъ да ме разберешъ долу, ще те приспа и ще те взема горѣ. Но като се качи горѣ, той и тамъ заспива. Послѣ се връща долу, гледа, събранието се свършило и казва: „Бѣхъ горѣ, Духътъ ме носи нѣкѫдѣ, върнахъ се долу и не можахъ да разбера бесѣдата." Единственото важно нѣщо за всички е новото, Божественото. Колко трѣбва да бѫде буденъ човѣкъ! Всички ние вдигаме шумъ, врѣва на този свѣтъ: едни за едно, други за друго. Любовь, Любовь трѣбва на хората! Колко мѫчно човѣкъ може да се примири съ мѫчнотиитѣ въ живота! Вѣра, вѣра трѣбва на хората! Спорь не трѣбва да има вече! Нѣма за какво да споримъ. Прѣстанаха вече врѣмената за спорове, кой въ какво вѣрва, или въ колко лица е Богъ и тѣмъ подобни. Всички тия нѣща минаха, всичко старо мина. Господъ не се нуждае отъ никакви символи. Ангелътъ като дойде, ще те пита: „Ти обичашъ ли Бога?“ — Обичамъ Го. „Имашъ ли вѣра?“ — Имамъ. „Имашъ ли Любовь?“ — Имамъ. „Имашъ ли Божия животъ?“ — Имамъ. „Ела съ менъ. тогава!“ Запитва другъ нѣкой: „Ти имашъ ли Любовь?“ — Нѣмамъ. „Имашъ ли вѣра?“ — Нѣмамъ „Имашъ ли Божия животѣ?“— Нѣмамъ. „Изхвърли старото, съблѣчи старата дреха!" Ангелътъ ще те пита тия три нѣща: Любишь ли Бога, имашъ ли Неговия животъ, имашъ ли вѣра. Нѣкои стари вѣрующи, съ своитѣ стари традиции, ще цитиратъ, че Бога никой никога не е видѣлъ. Тѣ сѫ чудни! Дѣйствително грѣшникътъ може ли да види Бога? При сегашнитѣ разбирания на хората има едно противорѣчие въ свещенитѣ книги. Наистина, тамъ се казва, че никой никога не е видѣлъ Бога, но казва се още въ Писанието, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Какво се подразбира подъ думитѣ, че Богъ никой никога не е видѣлъ? Законътъ седи въ слѣдното: безъ Любовь никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни съ Любовь, ти ще видишъ Бога и ще Го познаешъ. Това е най-важната мисъль. Когато Духътъ се прояви чрѣзъ нѣкоя сестра, другитѣ казватъ: кажи на тази сестра да не говори тъй. Ами Духъть говори тъй, какво да казвамъ на Господа! Има ли нужда да давамъ съвѣтъ на Господа? Има ли нужда да давамъ умъ на Господа? „Ама глупости говори!“ — Че свѣтътъ е пъленъ само съ глупости! „Ама ще се компрометираме“ — Остави това нѣщо, свѣтътъ е компрометиранъ отдавна! Има една сестра между нашитѣ, която прави движения съ рѫцѣтѣ си. Щомъ почнатъ да пѣятъ, тя почва да си движи рѫцѣтѣ, прави разни движения. Казватъ ми: кажи й, Учителю, да отиде поне въ нѣкое кюше, да не заема първия редъ, да я гледатъ всички. Казвамъ: оставете я, нека си вдига рѫцѣтѣ, търпете я! Какво казватъ външнитѣ хора за нея, като я виждатъ, че прави тия движения? Тѣ казватъ: „Тази стара женя трѣбва да е особенъ капелмайсторъ, по окултенъ начинъ дирижира, прави особени движения. Има единъ мѫжъ, който дирижира хора имъ, но старата жена е особена“. Казвамъ: оставете я, какво ви безпокои! „Ама не можемъ да я търпимъ!“ Какво отъ това? Прави си особени движения! Колко ви шокиратъ тия работи! И да й кажа да не прави тия движения, работата нѣма да се оправи. Тя ще прѣстане, другъ ще се яви. Противодѣйствувашь ли на Божествения Духъ, ще почнатъ движенията. Не се спирай да учишъ хората, кой какъ да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и дѣтето, като стане сутринь, не се ли протѣга единъ два пѫти, не се ли прозѣва, не си ли подвижва рѫцѣтѣ и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани!“ Това сѫ необходими движения. Майката започва да му пѣе, казва: „Хайде, мама, стани!“ То си прави своитѣ движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: защо сѫ тия движения. Че и стариятъ човѣкъ, като стане сутринь, най-първо е малко неразположенъ духомъ, но Духътъ като дойде въ него, той е особено разположенъ и прави извѣстни движения. Духътъ като дѣйствува на хората въ тия събрания, тѣ ставатъ особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щомъ почнешъ да мислишъ, че Богъ може да внесе нѣщо лошо въ тебе, ти се подпушвашъ, ти си пакостишъ. Щомъ протитодѣйствуваме на Духа, Тогава се явяватъ конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т. н. Това става, защото Духътъ иска да прѣмахне всѣкакво противодѣйствие. Ако оставимъ Духа да дѣйствува свободно, всички движения, които прави човѣкъ, ще бѫдатъ хармонични. Та хубавото въ свѣта е, като станешъ сутринь, да почувствуаашъ въ сърцето си една малка топлинка, една малка радость. Азъ, като се събудя сутринь, първо гледамъ, дали имамъ тази малката радость въ себе си, дали мъжделѣе тя. Въ селата иматъ обичай да заравятъ вечерь огѣня въ огнището си съ пепель, та като станатъ сутринь, гледатъ, дали има останали нѣколко живи вѫгленчета. Туй е хубавото и въ живота! Като станемъ сутринь, да разровимъ сѣрцето си и да видимъ, дали сѫ останали въ него нѣкои живи вѫгленчета, отъ които да запалимъ този свещенъ Божественъ огънь на Любовьта: Т. м.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дѣто и да идешъ! Трѣбва ли рибата да изважда главата си извънъ водата? (— Колкото да лапне нѣкоя муха). Право е. Трѣбва ли човѣкъ да изважда главата си извънъ Любовьта? Значи, и той като рибата — колкото да глътне нѣкоя муха. Ще пазите въ ума си мисъльта, че човѣкъ живѣе въ срѣдата на Любовьта, слѣдователно Любовьта не му позволява да си показва главата извънъ нея. Щомъ излѣзете, ще умрете, ще си изгубите силата. Извънъ Любовьта човѣкъ е както рибата извънъ водата. Турете една риба на сухо, ще видите, какво ще прави: ще подскача, ще подскача, ще се изопне и ще умре. Нѣкои хора мислятъ, че може да живѣятъ извънъ Любовьта. Немислимо е! Излѣзатъ ли извънъ Любовьта, ще се задушатъ. Когато майката иска да иде на пазаръ, дѣтето става много сериозно, замислено, започва да плаче. Колко далечъ ще иде майката? — Ще иде на 1/2 клм. разстояние и ще се върне, но тази работа за дѣтето е много сериозна Когато мѫжътъ заминава нѣкѫдѣ, жената сѫщо се замисля, и тя е едно голѣмо дѣте. Когато нѣкой вашъ близъкъ човѣкъ умира, той отива на онзи свѣтъ, на бахчеванджилъкъ, вие пакъ сте натѫжени, сериозни. Казвамъ: не се тревожете, той ще се върне слѣдъ 45 години. Сега е на гурбетчилъкъ, ще се върне богатъ, съ пъленъ джебъ. Ще взема 57 стихъ отъ 9-та глава на Евангелието отъ Лука. И като вървѣха, рече Му нѣкой си въ пѫтя: „Господи, ще дойда съ Тебе, дѣто и да идешъ“. При сегашното съзнание на човѣка, извънъ Божията Любовь човѣкъ не може да живѣе. Всички анормалности, несъобразности и страдания въ живота произтичатъ отъ факта, че човѣкъ излиза изъ срѣдата на Божията Любовь. Щомъ излѣзе изъ тази срѣда, започватъ страданията. Въ туй отношение трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното сравнение. Прѣдѣлитѣ на Любовьта понѣкога тъй се сгѫстяватъ, че ставатъ нечисти, както водата въ голѣмитѣ рѣки. Водата въ центъра винаги е по-чиста, отколкото къмъ брѣговетѣ. Та крайнитѣ прѣдѣли, додѣто достига любовьта, често сѫ блокирани съ нечисти желания и мисли, които трѣбва да се прѣчистятъ. Затуй всѣкога трѣбва да избирате, на кое мѣсто да се установите. Рибитѣ избиратъ дълбоката вода, тя всѣкога е безопасна. Когато кажемъ, че ние не разчитаме на човѣшката душа, то е защото гледаме на въпроса отъ чисто реално гледище. На какво разчитаме тогава? — На висшата, Божествена душа въ човѣка. Малкитѣ рибки, които живѣятъ въ локвитѣ, могатъ ли да разчитатъ на тѣхъ? — Не могатъ, защото при суша сѫ обрѣчени на явна смърть. Слѣдователно, можемъ да кажемъ на малкитѣ рибки: отъ тази локва, отъ тия по-малки вадички ще отидете въ голѣмото езеро, или въ морето. Истинскиятъ животъ е вложенъ само въ Божията Любовь. Туй е единъ великъ законъ. Трѣбва да знаете, че Божията Любовь е срѣдата, въ която можете да живѣете. И дължината на вашия животъ, вашето щастие и култура, въ каквото и да е отношение, зависятъ отъ тази срѣда на Любовьта. Понѣкога вие се уморявате да живѣете и казвате: менъ не ми трѣбва Любовьта. Ами че вие влизате въ разрѣзъ съ сѫщностьта на вашето естество! „Менъ не ми трѣбва Любовьта, менъ не ми трѣбватъ хората“ — това сѫ разсѫждения на една риба. Менъ не ми трѣбватъ другитѣ риби. Една риба сама по себе си може ли да живѣе? — Може. Орѣхътъ може да живѣе като неразвитъ орѣхъ, може да живѣе и като развитъ орѣхъ. Това сѫ двѣ различни състояния. Веднъжъ ти си посѣтъ въ почвата, други закони дѣйствуватъ върху тебе. Ти не можешъ да спрешъ този процесъ на растене. Щомъ спрешъ растенето, очаква те явна смърть. Слѣдователно, веднъжъ влѣзли въ Любовьта и започнали вашето растене, не можете да спрете този Божественъ процесъ. Вие не може да спрете Любовьта да дѣйствува въ васъ. Всѣко спиране ще причини смърть. Допуснете, че вие сте търговецъ. Въ дома ви, между всички членове има пълно съгласие и хармония, но единъ день имате малка загуба, отъ 20-30,000 лева. Веднага въ васъ прониква мисъльта, че нѣма Господъ и казвате: дотегна ми да живѣя въ тази Любовь, ще излѣза навънъ! Мислите ли, че рибата, ако излѣзе извънъ водата, ще живѣе? — Не може. Ние взимаме водата като емблема на живота. Душата, сега е потопена въ живота, който излиза изъ Любовьта. Ще турите въ ума си мисъльта, че живѣете въ Любовьта и трѣбва да изпълните нейнитѣ велики закони. Това е спасението за всички хора. Ще се учите да живѣеге въ съгласие съ този великъ законъ, въ съгласие съ тази срѣда, въ която сте потопени. Ще мислите, ще чувствувате, ще дѣйствувате съобразно срѣдата, въ която живѣете — Божествената срѣда на Любовьта. Другото положение, което трѣбва да държите въ ума си е слѣдното. Ако Любовьта е срѣда, въ която ние живѣемъ, питамъ: рибитѣ пиятъ ли вода? — Пиятъ. Рибитѣ пиятъ най-много вода. Водата въ тѣхъ постоянно минава прѣзъ хрилѣтѣ имъ. Такова е положението на онѣзи, които живѣятъ въ Любовьта. Да кажемъ, че синътъ ви е напълнилъ устата си съ вода, разумно ли е да пиете вода отъ неговата уста? Не е разумно. Не пийте водй отъ устата на другитѣ хора! Този е първиятъ законъ, съ който можете да урегулирате живота си. Защо? Защото вие сами можете да бѫдете въ тази срѣда на Любовьта, сами може да я проявите, и да не чакате други да ви потапятъ въ тази срѣда, нито да ви даватъ да пиете вода отъ устата си. Съ Бога всѣкога може да живѣете, и съ Него всѣкога може да се разбирате напълно. Вие живѣете въ Любовьта! Нищо въ свѣта не е въ състояние да ви раздѣли отъ тази Любовь. Кой може да ви извади отъ нея? — Нѣкой рибарь. Кой е този рибарь? — Дяволътъ. Значи, нѣкой уменъ човѣкъ може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади изъ срѣдата на Божията Любовь. Какъ? Ще ви каже: ти гледай да ядешъ и да пиешъ, това е смисълътъ на живота! Послушашъ ли го, той те е извадилъ съ мрѣжа оть водата, и отъ този моментъ ти си мъртавъ. Ти си въ неговата мрѣжа, и той ще направи отъ тебе, каквато чорба иска. И когато Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ,“ подразбира да живѣемъ въ Любовьта. Любовьта не е едно положение само на допирни точки. За да живѣешъ въ Любовьта, твоята душа трѣбва да бѫде изцѣло потопена въ нея. Цѣлата ти душа трѣбва да чувствува тази сила, която прониква и мисъльта ти, и чувствата ти, и всичкитѣ ти дѣйствия — да чувствувашъ, че Любовьта е великъ импулсъ въ живота, както и въ цѣлата жива Природа. Тъй трѣбва да чувствувате Любовьта — като една велика сила. Само по този начинъ вие ще разбирате вашага душа и душитѣ на другитѣ хора. Любовьта, която излиза отъ всички души, свързва всички хора въ едно цѣло, тя е звеното на живота. Ако нѣмаше въздухъ, можеше ли да се говори? Звукътъ се прѣдава на вашитѣ уши чрѣзъ въздуха, а светлината се прѣдава чрѣзъ своя срѣда, по-тънка отъ тази, чрѣзъ която се прѣдаватъ звуковитѣ вълни. За да разберемъ Божията Мѫдрость, за да разберемъ Божията Истина, е необходима срѣда. Тази срѣда е Любовьта. Туй трѣбва да знаете! Безъ Любовь вие нищо не можете да разберете на свѣта. Единствената срѣда, чрѣзъ която се прѣдаватъ знанията, Мѫдростьта и дѣйствията на Истината, това е Любовьта. И тъй, ще знаете, че вие сте потопени въ Божията Любовь. Питамъ: ако сте потопени въ Божията Любовь, отъ какво има да се измѫчвате? Защо сте неспокойни? Значи Любовьта не е проникнала още навсѣкѫдѣ въ васъ. Има мѣсто, дѣто Любовьта не е проникнала, и туй мѣсто се мѫчи. Великиятъ законъ казва: отвори душата си, да проникне Любовьта навсѣкѫдѣ, да внесе животъ въ тебе, защото всички ние изискваме именно това. Ако тази Божествена сила не прониква въ нашето сърце и въ наштя умъ, ние не можемъ да живѣемъ. Вие сега казвате: този човѣкъ нѣма любовь, онзи човѣкъ нѣма любовь. Не, всички хора живѣять въ Любовьта, но има нѣщо въ тѣхъ, което имъ прѣчи да я проявятъ правилно. По какво можете да познаете, дали проявявате Любовьта празилно, или не? Щомъ имате свѣтлина въ ума си, щомъ имате топлина въ сърцето си, щомъ имате чистота въ тѣлото си, вие живѣете нормално и правилно въ Любовьта, слѣдователно и празилно ще я проявите. Това е единъ великъ законъ, една вѣрна диагноза. Имате ли всичко това въ себе си, вие ще живѣете напълно въ Любовьта, и ще се ползувате отъ всичкитѣ нейни блага. Едно положание е необходимо за вашето нормално разбиране на нѣщата. Да кажемъ, нѣкой пѫть не сте разположени да се молите и казвате: и безъ молитва може! Другъ пѫть казвате: не и трѣбва да мисля, и безъ мисъль може! Нѣкога пъкъ казвате: дотегна ми да чувствувамъ, и безъ чувства може! Да, и безъ всичко това може, но знаете ли, какви сѫ резултатитѣ тогава? Резултатьтъ на безсмислието е безумието. Резултатътъ на безчувствието е отсѫствието на чистота, а когаго човѣкъ изгуби своята чистота, очитѣ му пожълтѣватъ. Това е разстройство на черния дробъ. Ще лѣкувате черния си дробъ, постоянно ще го разтривате. Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи-Куне прѣпорѫчва лѣкуване съ вода. Ще седите въ водата около 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. По този начинъ вие ще можете да се лѣкувате Пъкъ когато изгубите своя животъ вь духовно отношение, ще регулирате чувствата си. Когато се изгубятъ добригѣ чувства по отношение нѣкого и се роди умраза, знаете ли какво става? Тази умраза е проказа за душата. Ти си настроенъ противъ нѣкого, казвашъ: азъ не мога да обичамъ този човѣкъ! Азъ съмъ неразположенъ, не мога да го гледамъ! Ако искашъ да бѫдешъ духовенъ човѣкъ, постарай се да обикнешъ това, което мразишъ Напримѣръ, мразишъ змията, страхъ те е отъ нея; купи си едно шише, тури я въ него и я храни, докато я пообикнешъ малко. Или страхъ те е отъ мишка. Хвани я, тури я въ единъ капанъ, похрани я нѣколко дни и всѣка сутринь я поглеждай, докато свикнешъ съ нея и я обикнешъ. И въ змията, и въ мишката има нѣщо Божествено. Нѣкой човѣкъ се страхува отъ пиявици. Нека вземе една пиявица въ едно шише съ вода и да я поглежда отъ врѣме на врѣме — ще привикне съ нея Въ всичко това, което не обичашъ, привикни да виждашъ проява на Божествения животъ, да виждашъ, какъ се хармонизира разумното съ неразумното въ живота. Най-послѣ нѣкой не може да тьрпи жена си. Оженилъ се вече, какво ще прави? Нека този мѫжъ намѣри сега нѣщо хубаво въ жена си, нека се върне назадъ, въ младитѣ години. Защо се е оженилъ за нея? За нейнитѣ черни очи ли? За руменото й лице ли? Задъ туй румено лице седѣше нейното сърце. Задъ чернитѣ й очи седѣше нейниятъ умъ. Нека намѣри една добра черта въ жена си! Ако нѣкой младъ момъкъ почне да обикаля тази жена, която мѫжъ й не може да търпи, той веднага ще се замисли. Азъ мога да накарамъ когото и да е отъ васъ, да заревнува жена си. Напримѣръ, нѣкой мѫжъ не обича жена си, но почне ли да я обикаля другъ, той вече ревнува. Господъ казва: „Тази жена е моя дъщеря, ти нѣма да я малтретирашъ! Азъ я пратихъ при тебъ на училище, ще й бѫдешъ професоръ. Ще я учишъ хубаво“! Ако нѣкой човѣкъ бие жена си, трѣбва да й каже: Днесъ те бихъ за туй и туй. А той не дава на жена си да гѫкне. Тя трѣбва да знае защо я бие, каква е погрѣшката й. Ако я нахука за нѣщо, тя трѣбва да знае защо. И обратното е вѣрно. Нѣкоя жена не може да търпи мѫжа си. Господъ й казва: „Азъ не ти дадохъ този мой синъ да го малтретирашъ.“ Мѫжъ ми е, казва тя. „Да, но той е мой синъ.“ Азъ го изпратихъ да школува при тебе. И ако го нахукашъ или набиешъ нѣкой пѫть, ще му кажешъ: „За туй и туй те бихъ“! Нѣщата трѣбва да ставатъ разумно! Азъ ви казахъ, искрени трѣбва да бѫдете въ отношенията си’ Нзцозолейъ си отъ нѣкой човѣкъ за нѣщо и го обидишь. Той трѣбва да знае, защо си недоволенъ. Имашь приятель, приятелка, сърдишъ имъ се нѣщо. Тѣ трѣбва да знаятъ, защо имъ се сърдишъ. Господъ пакъ ще ти каже: „Тазя твоя приятелка е моя дъщеря. Този твой приятель е мой синъ. Ти нѣмашъ право да се отнасяшъ съ тѣхь, както искашъ!“ Ако постѫпвашъ справедливо съ хората, освѣтявашъ Божия законъ. Ако постѫпвашъ несправедииво, нарушавашъ закона на Любовьта. Много отъ васъ не се обичатъ. Защо не се обичатъ? Можете ли ми каза, защо по нѣкой пѫть хората не се обичатъ? (Защото погрѣшкитѣ на хората се виждать по-лесно, отколкото собственитѣ). Всичко туй, което говорите, е много учено. То е само за много голѣмитѣ философи. Само ученитѣ хора го разбиратъ. Даже и за менъ е трудно да го разбера. Азъ ще засегна въпроса по дѣтински, като за дѣца отъ I-во отдѣлени. Нѣкой мѫжъ не обича жена си, понеже не знае да му готви, не знае да меси хлѣбъ. Щомъ знае да готви, отъ нея по-добра нѣма. Прѣдставете си, че вашиятъ мѫжъ иде отъ нивата, и вие го посрѣщате съ стомната, събувате му цървулитѣ, измивате му краката, нѣма ли да се разположи този мѫжъ? А той, горкиятъ, като влѣзе, вие си седите при топлото огнище и му казвате; я иди на чешмата де донесешъ малко вода! Вие опитвате онази малка любовь, която е останала у него. И той ще си каже: напразно азъ работя за тази жена. Тя за нищо не ме зачита! И мѫжътъ може да направи да го обича жена му. Какъ? Отива на лозето, и като се върне, нека й донесе хубави плодове, хубаво грозде, та като почне да яде, тя се разлолага, става привѣтлива, любезна съ мѫжа си. Всички трѣбва да бѫдемъ внимателни къмъ нуждитѣ на хората. Това е всичката философия на Любовьта! Но въ нея има и вѫтрѣшно съдържание. Сѫщественото въ Любзвьта не е онова привидното, външното, което вършимь. И когато ние задоволяваме нуждитѣ на хората, тѣ се прѣдразполагатъ къмъ насъ. Каквото и да е Божествено благо всѣкога се прѣцава чрѣзъ насъ. Богъ, Който живѣе далечъ отъ насъ, нѣкой пѫть сподѣля своята Любовь съ насъ, за да можемъ и ние да сподѣлимъ тази любовь съ окрѫжаващитѣ ни. Тогава и ние ще се ползуваме отъ любовьта на окрѫжаващитѣ. Ако Господъ върши всичко самъ, тогава ние сме безпрѣдметни. Ако приемаме всичко отъ Господа, каква нужда щѣше да има да ви събираме тукъ? Безпрѣдметни щѣхме да бѫдемъ единъ за другъ, но така ние се изпитваме. Това е волята Божия. Затова сме се събрали тукъ. Богъ се проявява по този начинъ. Днесъ азъ ви говоря, вие ме слушате. Утрѣ вие ще ми говорите, азъ ще ви слушамъ. Днесъ Вие ме слушате, утрѣ пъкъ азъ ще ви слушамъ. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявимъ. Неговата мисъль, да прѣдадемъ Неговата Любовь. Ако азъ ви говоря, длъженъ съмъ да прѣдамъ Любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ менъ. Ако азъ я спра въ себе си и не я изявя навънъ, знаете ли какво би станало съ менъ? Който се опита да задържи Божията Любовь за себе си, тя го изхвърля навънъ. Щомъ Любовьта го изхвърли навънъ, той влиза въ една нова срѣда, съ която не може да се справи. Щомъ приемешъ нѣщо отъ Любовьта, ще излѣзешъ вънъ да дадешъ отъ него и на другитѣ хора. Ще ви прѣдставя една картина, съ която ще илюстрирамъ отношенията ви къмъ Любовьта. Допуснете, че вие сте малки дѣца, изпратени при менъ да се учите. Най-първо вие имате обичь и уважение къмъ менъ, пристѫпвате съ страхопочитание. Въ първо врѣме вие сте босички, голички, треперите отъ студъ. Азъ имамъ за всѣки едного отъ васъ дрешки, обуща, шапчици и ви ги давамъ. Вие се обличате съ тѣхъ и веднага изкачате навънъ, за менъ вече не мислите. Ако не разбирамъ закона, азъ ще кажа: що ми трѣбваше да давамъ тѣзи дрехи, обуща, шапки на тия дѣца? Ето ги, избѣгаха на пѫтя, нѣма ги около менъ! Сега иде другото положение. Тия дѣца поиграятъ, поскачатъ вънъ, но почувствуватъ гладъ, иматъ нужда отъ храна. Азъ имамъ гостилница. Вие пакъ идвате при менъ. Облѣчени сте, но сте гладнички. Взимамъ ви азъ, нахранвамъ ви. Щомъ ви нахраня, ставате индиферентни, започвате да заспивате. Казвамъ: особени сѫ тѣзи дѣца! Що ми трѣбваше да ги нахранвамъ? Облѣкохъ ги и отидоха да играятъ навънъ. Повикахъ ги да ядатъ — дойдоха; бѣха свѣжи, бодри, но като се наядоха, сега ги гледамъ, всичкитѣ изпозаспаха. Ако азъ не разбирамъ закона, ще се приближа при тѣхъ, ще ритна това — онова дѣте. Мислите ли, че по този начинъ азъ ще разрѣша въпроса? Не, това е глупаво разрѣшение. Азъ трѣбва да зная, че слѣдъ всѣко ядене иде почивка. Тѣзи дѣца трѣбва да спятъ. Тѣ ще идатъ въ другия свѣтъ и слѣдъ туй ще дойдатъ. Най-послѣ тия дѣца се събуждатъ и въ тѣхъ се явява друга нужда — да се учатъ. И тукъ дѣйствува пакъ сѫщия законъ. Вие идвате при мене съ страхопочитание, съ уважение, искате да се учите. Щомъ придобиеге знанието, съ менъ вече не се разговаряте, единъ съ другъ се разговаряте. Ако не раз-бирамъ закона, ще кажа: защо трѣбваше да давамъ знания на тия дѣца? Тѣ взеха знанието и си отидоха. Не, азъ трѣбва да се радвамъ, че тия дѣца ще разпространяватъ навънъ това, което взеха отъ менъ. Туй знание трѣбва да се разпространи! Този хлѣбъ трѣбва да се яде! Тѣзи дрѣхи, обуща и шапки трѣбва да се обличатъ! Първото сравнение — дрехитѣ, обущитѣ, шапкитѣ прѣдставляватъ физическия животъ Трѣбва да бѫдете облѣчени съ физическо тѣло! Щомъ сте облѣчени съ физическо тѣло, ще имате нужди, които ще ви отдалечаватъ отъ духовния животъ. Физическиятъ животъ има своитѣ нужди, които трѣбва да се задоволятъ Ние трѣбва да знаемъ, обаче, че физическиятъ животъ е свързанъ съ духовния. Като разглеждаме физическия животъ на хората, забѣлѣзваме, че въ него има едно привйдно еднообразие: всички се нуждаятъ отъ храна, облѣкло и жилище. Дойдемъ ли, обаче, до духовния животъ на хората, между духовнитѣ хора се явява едно по-голѣмо различие. Дойдемъ ли до умствения имъ животъ — сѫщото нѣщо. Тѣзи различия сѫ въ реда на нѣщата. Въ това седи красотата на живота Да не ви смущава туй различие! Единъ прѣдметъ не може да се гледа само отъ една страна, не може да се проявява по единъ и сѫщъ начинъ. То значи: чувствата на хората не могатъ да се проявяватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Ако мислите, че трѣбва да има еднообразие въ живота, вие ще се спънете. Ще кажешъ: този братъ не е като мене. Ти най-първо гледай, живѣе ли този братъ въ Любовьта. Ако е като тебе риба и живѣе въ Любовьта, може да се разбирате. Ако не живѣе въ Любовьта, вие не можете да се разбирате съ него. Хората могатъ да се разбиратъ само тогава, когато живѣятъ въ една и сѫща срѣда. Между умрѣлитѣ и живитѣ хора не може да има връзка. Умрѣлитѣ хора не могатъ да се разбиратъ напълно съ насъ. Тѣ не се интересуватъ отъ нашия животъ. Понеже имъ липсва физическо тѣло, нѣматъ такива нужди, каквито имаме ние, затова не ги интересуватъ въпроси, които се отнасятъ до физическото тѣло. Ние се грижимъ за нѣщата, докато имаме нужда отъ тѣхъ. Може ли нѣкой вашъ ближенъ, който е заминалъ за другия свѣтъ, да се грижи за васъ тъй, както когато е билъ на земята? — Не може. Вижте 100 годишния дѣдо, интересува ли се отъ хорого на младитѣ? — Не се интересува. Тѣзи чувства сѫ замрѣли въ него. Какво го интересува на тази възрасть? Той се интересува отъ духовни работи, отъ нѣща, които засѣгатъ негового сърце. Или, този дѣдо обича да има около него дѣца, да му прислужватъ. да му носятъ чорбицата, яденето. Старитѣ хора много обичатъ да ядатъ. Като останатъ безъ работа, все искатъ да имъ се направи баница, или нѣщо печенко. И всѣки, който изпълнява тѣхнитѣ прищевки, той е много добъръ човѣкъ. Не ги ли изпълнява, тѣ казватъ, че окрѫжаващитѣ сѫ мною лоши. Въ всѣко религиозно движение, въ всѣко духовно учение има една голѣма опасность — критическиятъ умъ се развива много. Човѣкъ, у когото критическиятъ умъ е силно развитъ, той търси само погрѣшкитѣ на другитѣ и казва: този човѣкъ не е толкова чистъ; онзи пъкъ не живѣе споредъ Христа, не живѣе морално. Кое е правилото за чистия, за моралния животъ? Това правило е: да се живѣе споредъ закона на Любовьта. Докато човѣкъ живѣе въ Любовьта, той е чистъ, има и свѣтлина, има и топлина. Почне ли да мисли за човѣшката любовь, той е вече извънъ Божията Любовь и не може да бѫде здравъ, не може да бѫде уменъ, не може да бѫде и добъръ, чистъ човѣкъ. Да бѫдешъ добъръ, уменъ и чистъ човѣкъ, това значи да живѣешъ въ Божията Любовь. Ще ви приведа нѣколко примѣри, за да обясня по-добрѣ мисъльта си. Да кажемъ, че въ касата си имамъ нѣколко милиона лева. Дошълъ нѣкой, задигналъ всичкитѣ пари и ми казватъ, че ме обрали. Ако живѣя въ Божията Любовь, нѣма да трепна, като че нищо не съмъ загубилъ. Имамъ жена, която ме обича. Дойдатъ единъ день и ми кажатъ, че тя ме напуснала и отишла при нѣкой другь мѫжъ. — Нищо, Господъ далъ, Господъ взелъ. Заемамъ нѣкое високо обществено положение, но ме уволнятъ безъ причина. Каз вамъ: нищо, гладенъ нѣма да умра. Напечатилъ съмъ нѣкаква книга, съ която искамъ да прѣобразя умоветѣ на хората, но критиката я отхвърля. — Нищо, доброто желание живѣе въ менъ. Когато азъ живѣя въ Божията Любовь, каквото и да стане въ свѣта, това не ме смущава. Защо? Защото само азъ съмъ господарь на своето сърце — никой другъ! Азъ мога да любя Бога, мога да любя и всички хора. Туй е любовь! Докато хората не знаятъ, че азъ ги любя, това е любовь. Щомъ узнаятъ, че азъ ги любя, това не е изразъ на Божията Любовь. Апостолъ Павелъ казва, напримѣръ, че най-напрѣдь трѣбва да обичаме онѣзи, които вѣрватъ като наеъ. То е вече малко материално. Тъй говорятъ всички обикновени хора. Бащата казва на сина си: на първо мѣсто ще обичашъ мене! Той не започва споредъ правилото. Той трѣбва да каже: „Синко, най-първо ще обичашъ Бога, а послѣ, каквото остане отъ любовьта ти, ще обичашъ и мене.“ Тъй трѣбва да започне учението! За прѣзъ тази година ще ви дамъ едно правило, съкоето, ако прилагате, ще изправите много ваши недоизгладени работи въ живота си. Между васъ има много спорни въпроси, много неправилни отношения, които въ продължение и на 10, и на 20 и на 100 години не могатъ да се изгладятъ. Щомъ има такива въпроси, съберете се тия братя или сестри, които не могатъ да се обичатъ и си кажете: хайде сега да видимъ, какво можемъ да направимъ за Господа! Приложете правилото — да живѣете въ Божията Любовь! Щомъ влѣзете да живѣете въ тази Любовь, и Господъ ще влѣзе да живѣе въ васъ, отношенията ви веднага ще се измѣнятъ, въ васъ ще проблесне нова свѣтлина и туй различие между васъ, което до тозъ моментъ е сѫществувало, ще изчезне — нови отношения ще се появятъ. Туй, което ни раздѣля, е нѣщо скрито, живѣе вѫтрѣ въ душитѣ ни. Ти казвашъ за нѣкого: този братъ не е чистъ. Ти носишъ тази отрицателна мисъль за него, която тебе спъва, а него отблъсква. И той седи и си казва: този братъ не е толкова добъръ. Прѣмахне ли човѣкъ отрицателнитѣ мисли отъ ума си, веднага ще се възстановятъ правилнитѣ, Божественитѣ отношения между хората. Отрицателнитѣ мисли сѫ прѣгради между хората. Азъ не съмъ за външнитѣ отношения, но за ония вѫтрѣшни, чисти отношения, съ които не можемъ да огорчаваме Духа. Тѣ носятъ вѣчния животъ. Ние можемъ да огорчимь Духа. Духътъ, това е Божественото, което всѣки човѣкъ има въ себе си. Всѣки отъ васъ е рѫководенъ отъ единъ възвишенъ Духъ. По нѣколко пѫти прѣзъ деня Той влиза вѫтрѣ въ васъ, да на-блюдава душата ви. Внимавайте да Го не огорчите! Напусне ли ви този Духъ, ще ви сполети най-голѣмото нещастие. Когато е съ васъ, Той ще ви урежда пѫтя; ще ви прѣкара благополучно прѣзъ всичкитѣ пѫтеки; каквито нужди и да ви се явятъ, Той лесно ще ги прѣмахне; каквато болесть да ви дойде, Той знае какъ да я лѣкува. Пъкъ и васъ ще научи да лѣкувате всички болести. За този Духъ говори Богъ: „Ще изпратя Духа си, да ви рѫководи и крѣпи въ пѫтя на живота.“ И Давидъ казва: „Не отнемай отъ менъ Святия Си Духъ!“ Този Духъ е носитель на Божията Любовь. Безъ Него не можете да направите нито крачка напрѣдъ. Когато тѣзи Божествени Духове живѣятъ въ хората и ги управляватъ, въ живота имъ. Ще царува хармония. Когато вие сте въ дисхармония, това показва, че тия възвишени Духове не сѫ въ васъ, а сѫ горѣ на небето, и чакатъ тамъ, докато се споразумѣете. Затова, за да разберете душата на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете много ученъ. Споредъ васъ, кой човѣкъ е ученъ? Ще каже нѣкой: ученъ е този човѣкъ, който мълчи, като нѣкой философъ. Тогава рибитѣ сѫ най-умнитѣ сѫщества. Дѣйствително, мълчанието е сила, но само когато имашъ желание да говоришъ: когато нѣмашъ желание да говоришъ и мълчишъ, това е безсилие. Защо идва злото въ свѣта? — Злото е пробниятъ камъкъ, по който се познава, до каква степень на развитие сме дошли, дали сме добри, или не. Човѣкъ, който не може да задържи злото въ себе си, той е безсиленъ, слабохарактеренъ. Дошълъ гнѣвътъ, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздитѣ, като конь, и му кажете: не, азъ съмъ човѣкътъ, който заповѣдвамъ, и въ дадения случай, ще видя, какво мога да направя съ тебъ. Не казвамъ да изхвърлите гнѣва, но да го впрегнете на работа. Азъ ви говоря отъ една дълбока опитность. Правилъ съмъ много наблюдения върху българитѣ, върху тѣхнитѣ отношания и извлѣкохъ два метода, но и двата метода съ отрицателни резултати. Единиять е външенъ, другиятъ е вѫтрѣшенъ методъ на дѣйствия. Ако вие хукате, биете нѣкого, движението ще дойде отвѫтрѣ, отъ другия полюсъ, вѫтрѣ ще стане реакция и резултатътъ ще бѫде лошъ. Тъй че, говорите ли злѣ за нѣкого, и за васъ ще говорятъ злѣ. Туй да знаете! Другиятъ методъ: ти не хукашъ никого, не биешъ, стараешъ се да не говоришъ лошо, но имашъ скрито подозрѣние въ ума си. Значи, ти дѣйствувашъ отвѫтрѣ навънъ, Законътъ и тукъ дѣйствува, ще настане реакция навънъ. Ще дойдатъ хора, които ще те подозиратъ, ще говорятъ лошо за тебъ, ще те хукатъ, Значи, ще се въздържате отъ подозрѣния! Човѣкъ трѣбва да стане господарь на всички положения, които го изненадватъ отвънъ и отвѫтрѣ. Той трѣбва да си каже: „Азъ ще живѣя добрѣ, заради Бога. Моятъ умъ трѣбва да бѫде свѣтълъ, защото Богъ иска тъй!“ Щомъ моятъ умъ е свѣтълъ, ще бѫда полезенъ на всички окрѫжаващи ме. Първиятъ, Когото виждаме сутринь, това е Богъ. (Не можемъ ли да кажемъ: азъ съмъ любовь, изпълнявамъ волята на Бога?) — Не може. Щомъ кажешъ „азъ съмъ любовь“, ще се опровергаешъ. Съ това ти ще прѣдизвикашъ извѣстенъ родъ сили въ природата, да дойдатъ да те изпитатъ. Тѣ ще ти кажатъ: щомъ си любовь, давай сега! Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други, ще ти кажатъ: щомъ си любовь, давай! Прѣзъ цѣлия день ти трѣбва да устоявашъ, за да не опровергаешъ Името Божие. Основната мисъль, която трѣбва да вложите въ ума си, и върху която трѣбва да работите, еда считате Любовьта за срѣда, въ която живѣете. Ако нѣкой пѫть си извадите главата изъ тази срѣда, да е само колкото да глътнете една муха и скоро вѫтрѣ! Доставянето на хлѣбъ, вода, въздухъ прѣдставлява излизане отъ срѣдата на Любовьта, но то се позволява само врѣменно. Въ Любовьта се позволява и да спишъ. И то е излизане изъ Любовьта. Когато живѣешъ изцѣло въ Любовьта, съзнанието трѣбва да е много будно. Тамъ човѣкъ не трѣбва да спи. Любовьта изисква будна, трѣзва мисъль. Онзи, който те обича и когото обичашъ, иска да говоришъ за него. Щомъ се влюбищъ, и писма ще пишешъ, и ниви ще орешъ. Любовьта иска много работи. Сегд нѣкой казва: азъ нищо не искамъ. Не говорите вѣрно. Отъ една страна, вие искате много, но не получавате и затова страдате. Отъ друга страна, вие получавате, но не давате. Ще се учите да бѫдете щедри! Кога? — Когато Богъ дойде въ васъ. Тогава вие ще отворите широко сърцата, умоветѣ и душитѣ си, за да може прѣзъ тѣхъ да минава Божественото. Само така ще може да се очистите. Нека у васъ се яви желание да прѣдадете на нѣкой братъ отъ свѣта вашето знание, вашата топлина и добрина на сърцето, вашата чистота — всичко това да му послужи като импулсъ въ живота. Има много нѣща, които азъ бихъ ви изнесълъ, а именно: какъ трѣбва да пазите чистотата си, какъ да уравновѣсявате вашия духовенъ животъ, за да не губите равновѣсие; какъ да се подмладявате и т. н., но всички тия въпроси сѫ свързани съ нѣкои деликатни нѣща, и ако ги изнеса, ще рзберете туй, което съвсѣмъ не съмъ мислилъ да кажа. Пригответе се за идната година, та като ви кажа тия нѣща, да можете да ги разберете и приложите, да станатъ въ васъ плъть и кръвь. Като ви говоря за подмладяването, Ще ви покажа единъ процесъ на подмладяване въ природата, да видите нагледно, какъ става. Щомъ стане подмладяване, сѫщеврѣменно духовниять животъ се обновява, умствениятъ и сърдечниятъ животъ правилно се развиватъ. Почне ли човѣкъ да чувствува, че умътъ, сърцето и тѣлото му отслабватъ, той изгубва всичко човѣшко, а съ това и условията за растене. Човѣкъ докато е на земята, прѣзъ всичкото врѣме трѣбва да чувствува, че постоянно се разширява, разширява, става му тѣсно тукъ и прѣминава въ другъ свѣтъ. Той извиква приятелигѣ си и имъ казва: хората вече не ме разбирать, тѣсно ми е тукъ на земята, затова отивамъ въ другъ свѣтъ, при по-културни сѫщества, при ангелитѣ. Прѣзъ тази година ще имате три вида мѫчнотии: отъ материаленъ, умствень и духовенъ харакгерь. Какъ ще ги разрѣшите? Направете слѣдния опитъ. Хванете съ дѣсната рѫка лѣвия палецъ, концентрирайте мисъльта си тъй, като че нищо не ви стаза, като че нѣмате никаква мѫчнотия и се запитайте, защо си държите палеца? Дръжте си главата право! Послѣ, хванете съ лѣвата рѫка дѣсния палецъ. Вижте какъ ще се почувствувате слѣдъ това упражнение. Второ упражнение. Подпрѣте лактитѣ на колѣнѣтѣ си. Поставете дланитѣ на рѫцѣтѣ си една срѣщу друга, допрѣни съ върховетѣ на пръститѣ. Прѣцставете си, че срѣдниятъ ви пръстъ е дълъгъ, достига до слънцето. Вижте, какво ще почувствувате? Мислете си, защо пръста ви е станалъ дъльгь. Ние проточвамс срѣдния пръстъ до сльнцею, за да можемъ да гледаме на нѣщата отъ високо, безпристрастно. Човѣкъ гледа на нѣщата безпристрастно, само когато е далечъ отъ тѣхъ. Вь връзка съ мѫчнотиитѣ, които ще имате, ще ви дамъ едно правило, което ще приложите 10 пѫти прѣзь годината, значи всѣки мѣсецъ по еиннъ пѫть. Допуснете, че имате нѣкоя мѫчнотия, нѣкое голѣмо неразположение. Какво ще правите? — Ще намѣрите нѣкой малъкъ изворъ, ще го изчистите добрѣ и ще слѣдите, дали ще се прѣмахне вашето състояние. Ако се прѣмахне, значи вие можете да лѣкувате недѫзитѣ си чрѣзъ водата. Ако вашето състояние не се прѣмахне, слѣдъ като изчистите извора, тогава ще отидете въ гората, ще намѣрите нѣкое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полѣете. Ако състояниею ви се измѣчи, значи вие имате нужда отъ жизненитѣ сокове на тѣзи растения. Тѣ ви лѣкувать. Ако и туй не може да ви помогне, ще намѣрите нѣкое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опитъ измѣни вашето състояние, значи вие се нуждаете отъ едно малко разнообразие въ живота. Ако не се измѣни, ще намѣрите нѣкой бѣденъ, нуждающъ се човѣкъ и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измѣни значи вие трѣбва да правите добрини на хората. Ще започнете да трансформирате състоянията си чрѣзъ изворитѣ, чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ и най-послѣ чрѣзъ хората. Всѣки отъ васъ.който иска да бѫде ученикъ, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвѣнъ, като оглашенъ, не се занимавайте съ тия опити и методи. Ние ще помагаме на всѣки, който изпълнява тѣзи опити. Ние нѣмаме никаква връзка съ ония, които не изпълняватъ опититѣ. И тъй, прѣзъ годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полѣете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бѣдни хора. Колко станаха? — Всичко 40. Вие ще ме запитате: дали ще имаме врѣме? Да-ли ще имате врѣме, азъ не се интересувамъ отъ това. Ще правите научни изслѣдвания. Ако нѣкой день сте много неразположени, готови да направите нѣкой скандалъ, идете въ гората да изчистите нѣкой изворъ. Тамъ направете скандала! Ще кажешъ на извора: слушай, ти защо си толкова мѫтенъ? Взимашъ мотиката, лопатата и го изчиствашъ. Когато нѣщата сѫ трудни, въ това седи тѣхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нѣщо. Не, ще придобиете една приятна опитность. Онѣзи отъ васъ, които направятъ опита по добра воля, ще иматъ едно благословение. Това благословение не може да придобиете по никой другь начинъ, ако ще би да прѣбродите и цѣлъ свѣтъ. Човѣкъ, който изпълнява волята Божия, нито вълци го ядатъ, нито разбойници го крадать. Ако състоянието ви отъ лошо на добро се измѣни още при извора, значи ще ходите само при изворитѣ. Имайте любовь къмъ Бога! Божията Любовь да бѫде у васъ като стимулъ къмъ живота. Онзи, на когото съзнанието е будно винаги, Духѣтъ Божий живѣе въ него. Гледайте на Господа! 1-во Петрово послание, 3 гл. 8 стихъ: „А най-послѣ бѫдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви“ .....Защото очитѣ на Господа сѫ върху праведнитѣ и ушитѣ Му къмь тѣхната молитва ... “ Значи, Господъ ни гледа съ много очи, всѣки день ни слуша. Обича ви нѣкой — радвайте се, че Господъ се е проявилъ чрѣзъ него. Мрази ви нѣкой — пакъ се радвайте — човѣкътъ се е проявилъ. Говори нѣкой добрѣ заради васъ, радвайте се, че Господъ се е проявилъ. Нѣкой говори лошо за васъ, казва туй, което е въ сърцето му, значи човѣшкото се е проявило. Да пазимь въ себе си нечистого, това не е хигиенично. Да пазимъ злото въ себе си, това не е добродѣтель. Ако можете да бѫдете носители на Божието благословение — бѫдете! Често, като не можете да постигнете нѣкое ваше желание, вие плачете. Нѣма нищо лошо въ това. Все трѣбва човѣкъ да плаче! Плачътъ е благословение. И учечитѣ хора сѫ плакали, и апостолитѣ сѫ плакали, и светиитѣ сѫ плакали, и Христосъ е плакалъ. Надали има човѣкь въ свѣта, който да не е плакалъ. Азъ прониквамь малко въ сьрцата ви и отъ мое гледище намирамъ, че тѣ сѫ тѣсни, и Божията Лобовь не може да се побере въ тѣхъ. И който говори за Господа, и който не говори за Господа, все иматъ малки сърца. Азъ опитвамъ нѣкой пѫть човѣшкото въ хората и забѣлѣзвамь слѣдното нѣщо: когато нѣкой говори добро за васъ, приятно ви е, а когато говори нѣщо лошо за васъ, и право да е, не ви е приятно, смущавате се. Кога се смущавате? Ако имате въ себе си единъ разгорещенъ вѫгленъ, до 10,000 градуса, и нѣкой се приближи при васъ, иска да ви удря съ камъни, ще може ли? Той още като се приближи при васъ, отъ температурата на този вжгленъ ще се разтопи. Ако този човѣкъ може да ви обиди, ако може да разруши вашия миръ, какъвъ е този вѫгленъ? Азъ наблюдавамъ нѣкой отъ васъ, виждамъ какъ Имъ трепери сърцето. Тръгна съ нѣкой братъ, върви съ мене, но си мисли, какво ли ще кажатъ хората за него. Казвамъ: не се смущавай! Ако си добъръ, такъвъ ще си останешъ. Ако си хубава пита, всѣки ще те яде; ако си мухлясала пита, всѣки ще те подхвърля. Когато нѣщата сѫ цѣнни и съдържателни отвѫтрѣ, външната обстановка не може да ги измѣни. Въ този съборъ имахте много благоприятни условия, но вие не можете да използувате всички Божии блага. Защо? Понеже всички искате да се проявите. И наистина, разнообразие трѣбва да има! Проявявайте се, но стремете се къмъ доброто. „Всичко опитвайте, доброто дръжте“ — казва се въ Писанието. Нека сега благодаримъ на Бога, че ни се даде случай да се съберемъ да си поговоримъ, да си похапнемъ, да се помолимъ на Бога! Азъ сега ви пожелавамъ да се върнете дома си богати, съ придобитото богатство отъ тукъ. Нека кесиитѣ ви да сѫ отворени! Раздавайте, щедри бѫдете! Даромъ сте взели, даромъ давайте! Бждете чисти извори и поливайте съ тѣхъ дърветата на вашата душа! Нахранете животнитѣ, съ които се занимава вашия умъ! Най-послѣ, служете на вашия разумъ! Той е човѣкътъ, който се нуждае отъ вашитѣ услуги. Постѫпвате ли така, всички наши приятели ще ви изпратятъ своитѣ добри мисли, а когато ви посѣтятъ, ще ви оставятъ своето благословение. На всички ви желая, като се върнете дома си, да бѫдете радостни и весели прѣзъ цѣлата година. Пишете си единъ другъ, и се приготовлявайте, като ви събере Господъ идната година, пакъ да си похапнете, да се помолите на Бога, да си разправите своята опитность и да се поопознаете. Онѣзи отъ васъ, които заминатъ за онзи свѣтъ, да не забравятъ да пишатъ писма! Недѣля, 6 ч. с. 6 септември.