Ани

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най-добриятъ начинъ за разсѫждение. Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“. Прочете се резюмето върху темата: „Отношението между въздуха и водата“. Тема за слѣдующия пѫть: „Киселитѣ и сладкитѣ храни“ — кои хора употрѣбяватъ киселитѣ, и кои — сладкитѣ храни. Ще пишете за киселитѣ и сладкитѣ храни, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ. Туи, което сега мислите и разсѫждавате, отъ памти-вѣка го знаятъ всички, не е нѣщо ново. Запримѣръ, въ дрѣзната философия нѣкой философъ казва: „Всички хора сѫ смъртни“. Това е наполовина вѣрно. Сократъ е човѣкъ, слѣдователно Сократъ е смъртенъ. То е единъ логически изводъ, но той не е вѣренъ въ своята цѣлокупность. Кѫдѣ е невѣрносьта? Всички хора, които прѣстѫпватъ Божия законъ сѫ смъртни. Сократъ, който е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той е смъртенъ. Всички хора, които не сѫ прѣстѫпили Божия законъ, не сѫ смъртни. Сократъ не е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той не е смъртенъ. Слѣдователно, една отъ прѣдсилкитѣ не е вѣрна. Ето кѫдѣ е лъжата на съврѣменната логика. Казватъ: мисъльта на нѣкого не е логична. Вѣрно е, но не всѣкога логиката подържа Истината. Нѣкой пѫть подържа, нѣкой пѫть — не. Значи вие трѣбва да се освободите отъ тия заблуждения. „Всички хора сѫ смъртни“, ние повтаряме. И азъ съмъ човѣкъ, и азъ съмъ смъртенъ. Смъртенъ си защо? — Защото грѣшишъ. И тъй, логическиятъ изводъ е: за да избѣгнемь смъртьта, трѣбва да бѫдемъ послѣдователни въ изпълнението на Божествения законъ. Божествениятъ законъ може да се изпълни обсолютно, въ това нѣма никаква спънка. Най-лесниятъ законъ за изпълнение е Божествениятъ. И дѣцата го изпълняватъ, и животнитѣ го изпълняватъ. Всичко живо въ свѣта изпълнява Божествения законъ, и голѣма гениалность се изисква, за да изопачишъ Божествения законъ. Само гениалнитѣ хора сѫ въ състояние да изопачатъ Божествения законъ и да създадатъ нѣщо ново. Само тѣ могатъ да отбиятъ хората отъ правия пѫть, да ги заблудятъ и да кажатъ: този е Божествениятъ пѫть. „Всички хора сѫ смъртни“. Въ това изречение се крие извѣстна отрова. За силния човѣкъ, за светията, за праведния, за умния, за Божествения човѣкъ, като кажешъ, че всички хора сѫ смъртни, друга е идеята, която се крие въ тия думи. Трѣбва, обаче, да знаемъ начина да прѣвръщаме идеитѣ, да разлагаме думитѣ и да намѣримъ Истината, която се крие въ тѣхъ. Другото положение. Казватъ сега: „Всички ние се раждаме смъртни“, и това не е вѣрно, т. е. на половина само е вѣрно „Всички се раждатъ смъртни“. Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христосъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е“, т. е. роденото при едно грѣховно състояние носи смърть съ себе си, а роденото отъ духа безъ грѣхъ, носи вѣченъ животъ. Сега, въ този новъ начинъ на разсѫждение, ние трѣбва да се ограничимъ, понеже сме на границата. Вие сте близо при тази Божествена граница: n___________________________m Вие сте вижаали онзи символъ, който теософитѣ иматъ, нали? Тѣ иматъ единъ знакъ, но азъ обръщамъ този знакъ въ обратна посока. Тѣ започватъ движението на кривата линия отъ дѣсно къмъ лѣво, а ние обръщаме това движение отъ лѣво къмъ дѣсно. Този символъ е една прѣдстава за разсѫжденията на нисшия умъ. Горната линия АВ — това сѫ условията на живота. Азъ ще нарека другата, напрѣчната линия основа, върху която се крѣпи този животъ. Тя прѣдставя Божественото начало, основата, на която се крѣпи човѣшкиятъ животъ. Сега, азъ ще ви прѣдставя тази идея по слѣдния начинъ. Тукъ имате лицето на една пирамида АВС, С — е остъръ върхъ, като на една игла. ДЛ е една плоскость, която се крѣпи на него, Д и Л сѫ живи, разумни точки. Едната прѣдставлява любовьта, т. е. човѣкътъ, който държи закона на любовьта, а другата на омразата. Единиятъ си служи съ убийство, отмъщение, другиятъ — съ любовь. По нѣкой пѫть хората казватъ: защо трѣбва да любишъ ближния си, защо трѣбва да любишъ противника си, врага си? Прѣдставете си, че Провидението ви е турило на едната страна на тази плоскость, въ Д, а противникътъ ви — въ Л, и вие се държите въ равновѣсие на тази игла С. Какъ нѣма да обичашъ сега? Ако Л се махне, ти ще изгубишъ равновѣсието и ще отхвръкнешь нѣкѫдѣ далече. Слѣдователно, той съставлява противоположния полюсъ на твоя животъ. Това не е зло. Въ дадения моментъ ти ще говоришъ на този човѣкъ любовно, и той ще ти говори любовно, понеже вашитѣ интереси сѫ свързани. Вие по нѣкой пѫть си мислите: защо ли има лоши и добри хора въ свѣта? Лоши и добри хора, това е обикновенсто ваше разбиране. Вие още не знаете, кой човѣкъ е лошъ. Не е зло това, което ние считаме зло. Ние не знаемъ кой човѣкъ е лошъ. Относително само знаемъ. Извѣстенъ човѣкъ при извѣстно отношение е лошъ заради насъ. Така и извѣстенъ човѣкъ, при извѣстни отношения е добъръ зараде насъ, но то е само едно отношение. Това не е абсолютна истина. Когато ние говоримъ, че трѣбва да любимъ врага си, подразбираме, какви трѣбва да бѫдатъ ризумнитѣ ти отношения спрѣмо всички хора. Тия отношения, въ които Богъ те е поставилъ, не трѣбва да ги промѣняшъ, но трѣбва разумно да изпълнишъ всичкитѣ свои задължения. Какъ се създаватъ тия врагове? Д е било свободно сѫщество — ДС. И Л е било свободно — ЛС. Но ДС е жена а ЛС е мѫжъ. ЛС е човѣкъ славолюбивъ въ свѣта. Той иска да се повдигне, но нѣма пари ДС е богата. — ДСА. Слѣдователно, ЛСВ, за да постигне своята цѣль, влюбва се въ тази мома. За какво? — За да стане ученъ човѣкъ, да се прослави въ свѣта. И, слѣдъ като се влюби, Провидението понеже знае, че тѣхнитѣ отношения сѫ лъжливи, поставя ги на тази хосканица. Туй е една женитба. Казва имъ: „Ще се обичате и двамата“. И тѣ се обичатъ, но по необходимость. Тогава нѣкоя жена казва: не мога ли да напусна мѫжа си, азъ не го обичамъ? — Ако го напуснешъ, ще отхвръкнешъ надалече. Дойде мѫжътъ, и той иска да напусне жена си. Казвамъ; не може да я напуснешъ, на хосканица си. Ние можемъ да провѣримъ този законъ. Ако мѫжътъ напусне жената, той ще умре. И ако жената се опита да напусне мѫжа си, тя ще умре, т. е. толкова далече ще отхвръкнешъ, че ще излѣзешъ навънъ изъ орбитата на този свѣтъ. И затова Писанието казва; „Жененъ ли си, не търси да се отвързвашъ. Не си ли жененъ, не търси да се завързвашъ“. Тъй седи философията. Сега, вие не питате какво да правите прѣди да си създадете извѣстни условия въ свѣта, ами слѣдъ като ги създадете. Защото, имайте прѣдъ видъ, че азъ говоря на васъ, като на ученици, които разбиратъ. Ние не можемъ да си играемъ съ законитѣ, които Богъ е вложилъ въ този свѣтъ, въ тази велика школа, прѣдъ лицето на всички тия разумни сѫщества. Тѣ сѫ търпеливи и много снизходителни къмъ насъ, но нашата свобода е ограничена. Не може да прѣстѫпимъ границитѣ на тия закони! Щомъ създадемъ едно ново условие ДЛ, било на физическия свѣтъ, било на сърдечния свѣтъ, било на умствения свѣтъ, ние носимъ послѣдствията — законътъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви мисли, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ; щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви желания, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ и щомъ създадешъ въ себе двѣ противорѣчиви дѣйствия, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ. И, ако не ги примиришъ, тѣ ще станатъ една язва и ще спънатъ цѣлото твое развитие. Сега, нѣкой казва: не може ли да поживѣемъ? — Свободни сте, нѣма нѣщо, което да не може да се позволи, но знайте, че въ природата за всичко се плаща. Единъ отъ еврейскитѣ царе, виденъ поетъ и сѫщеврѣменно пророкъ, си е позволилъ единъ произволъ, повидимому една проста постѫпка, позволена като на царь и казва: „Не съмъ ли царь, не мога ли да направя това, не сѫ ли тия мои поданици?“ Тъй и единъ овчарь казва: „Тия овци не сѫ ли мои? Азъ имамъ право да взема кое и да е агне, коя и да е овца, да я заколя и да я изямъ. Азъ съмъ господарь“. Обаче, тази философия, че овчарьтъ има право да яде овцетѣ, не е права. Въ Божествения кодексъ е туренъ слѣдния законъ: овчарьтъ има право да взема вълната и млѣкото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцетѣ. Че ги продава, той е неговъ законь, но не и Божественъ Това не е философия. Казва: „Азъ не съмъ ли овчарь?“ Отъ това изваждамъ друто заключение. Нѣкой пастирь казва: „Азъ съмъ пастирь“. Има пастири въ свѣта, пастири на обществото. Нѣкой казва азъ имамъ право да направя това или онова. Не, нѣмашъ право. Какво можешъ да направишъ, ще се поучишъ отъ овчаря. Овчарьтъ нѣма право да заколи нито една овца, но има право да вземе млѣкото й, има право да вземе вълната й. Това е, което му е дадено въ дадения случай. Това е новъ начинъ за разсѫждение. Обаче не е важно само да разсѫждавате, но и да прилагате Ако разсхждавате и не прилагате, тогава въ васъ ще се яви обратния процесъ. Когато казвамъ, че искамъ да разсѫждавате, то не значи, че искамъ да измѣтете старото изведнъжъ. То е невъзможно. Отъ васъ, при сегашнитѣ условия, се изисква слѣдующето. Вие имате една цѣла кармическа пирамида, нали? Азъ турямъ на единия върхъ — А2, то е законътъ на противорѣчието, В2 е пакъ законъ на противорѣчието и С2 сѫщо е законъ на противорѣчието. Тази пирамида се е образувала отъ редъ беззакония, отъ редъ беззаконни постѫпки. Вие сте я съградили, да кажемъ, прѣди 3 — 4000 години. Мислите ли, че когато нѣкой ви каже, че всичко това трѣбва да се изхвърли, че въ единъ день, въ една седмица, въ единъ мѣсецъ ще може да го изхвърлите? — Не. Казвате, обаче: азъ не мога да го направя. Питамъ тогава: ти, когато за пръвъ пѫть започна да туряшъ камънитѣ на тази пирамида, каза ли, че не може отъ да я направишъ, че не можешъ да я съградишъ? Тогава каза, че можешъ. Слѣдователно, като си казалъ, че можешъ да направишъ тази пирамида, ти можешъ по сѫщия начинъ и да я развалишъ. Ти си започналъ да я градншъ отъ долу-нагорѣ, сега ще започнешъ да я събаряшъ отъ горѣ-надолу. Това е така по отношение на физическия свѣтъ, но по отношение на Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, Тази пирамида е създадена моментално. И затова казвамъ, че и въ Божествения свѣтъ може да изчезне моментално. И Писанието казва така: „Ще залича прѣгрѣшенията ви и нѣма да ги помена“. Изведнъжъ, моментално, подразбира, че ще ги заличи. Тогава вие се спирате на физическото поле и казвате: какъ ще изправя живота си? — Ще започнете да изправяте живота си отъ тамъ, отдѣто сте го нарушили. Най-първо вие скѫсахте своята връзка съ Бога, и слѣдъ това образувахте тази пирамида. Съ това скѫсване се започва грѣховенъ животъ, лъжливъ животъ. Философията е, че слѣдъ като направихте тази пирамида, вие искахте да живѣете добъръ животъ, безъ всѣкакви грѣхове, а слѣдъ 4—5000 години да направите връзка съ Бога. Ето гдѣ е лъжата! И сега по сѫщия начинъ, както скѫсахте връзката, така и ще се свържете съ Бога. Ще започнете обратното, ще започнете събарянето на тази пирамида. Тя ще се събори сама по себе си. Тя се е образувала безъ Бога, а ще се събори чрѣзъ Бога. Сега, въ школата, както и въ всичкитѣ окултни школи, се проповѣдва единъ чисть и святъ животъ, който може да се постигне чрѣзъ усилие на човѣка. И какви ли не начини и методи се прѣпоржчватъ за това. Нѣкой отиде да се покланя прѣдъ Бога. Ще направи единъ, два, три, сто поклона. Другъ ще се изправи, ще се моли на Бога: Чете една, двѣ, три, четири молитви, ще прочете всичкитѣ псалми, ще се моли, моли, но нищо не излиза отъ тази молитва. Не е въ моленето, не е и въ работата. Божествениятъ законъ, казвалъ съмъ ви и другъ пѫть, изисква абсолютно да не нарушаваме Неговия законъ. То е първото правило за Неговитѣ дѣца. Богъ казва: „Абсолютно нѣма да нарушавате моя законъ!“ Е, какъ става нарушението? Азъ съмъ забѣлѣзвалъ, какъ се закачватъ двѣ братче и сестриче, които се обичатъ. Малкото братче дойде, хване нѣкое косъмче отъ главата на по-голѣмото си сестриче и казва: хванахъ една мушица, че искамъ да откѫсна единъ косъмъ отъ главата ти за да я завържа. Това дѣте не вземе единъ косъмъ отъ своята глава, ами отскубва отъ главата на сестричето си. Ето какъ се е родилъ грѣхътъ. Майката, като види това нѣщо, започва да се смѣе. Това малкото дѣте е извършило едно велико прѣстѫпление. То изтегля едно правило, единъ написанъ законъ отъ главата на своята сестра. Единъ косъмъ е единъ великъ листъ. Сестрата заплаква, а майката се смѣе, бащата се смѣе и казватъ: днесъ нашето момченце отскубна единъ косъмъ отъ главата на сестра си. Най-послѣ какво става съ този синъ? Като порасне: започва да отскубва космитѣ отъ главитѣ на баща си и майка си. Но законътъ, онзи Божественъ принципъ е слѣдующиятъ: ако на това дѣте бихме дали цѣлия свѣтъ, всичкото богатство, то не трѣбваше да отскуби този косъмъ. И ако бихте му казали, че ще му дадете всичкото богатство, дѣтето трѣбваше да каже: не азъ не продавамъ ни еднъ косъмъ отъ главата на сестра си. Онзи братъ, който е отскубналь единъ косъмъ отъ главата на сестра си, той е извършилъ прѣстѫпление, за такъвъ братъ вече се прѣдполага, че той може да направи всичкитѣ прѣстѫпления, да продаде баща си, майка си. Това е новъ начинъ за разсѫждение, който вие сте забравили. Какво правите днесъ? — Седнете и се занимавате съ вашитѣ голѣми грѣхове. Но, ако речете вие сами да съборите тази пирамида, трѣбватъ ви 4-5-6-7-8,000 години, и то, знаете ли какви усилия? Затова Писанието казва: „Ние ще викаме Силния, Великия въ сила и мощь, и мѫдрия въ знание, Истина и Любовь, да дойде да ни помогне, за да може да се освободимъ отъ нея, и нашиятъ умъ нашето сьрце, нашата воля да могатъ да работятъ тъй, както бихме желали.“ Не че въ насъ нѣма желание да работимъ, но повечето отъ васъ сѫ свързани. Вие казвате: ще направя това. Речете да го направите, и виждате, че рѫцетѣ ви сѫ свързани. Искате да направите нѣщо, но усѣщате, че сте вързанъ, ограниченъ. Защо? Вие не се спирате сами да си дадете отчетъ, защо е това. Азъ зная, че вие ще турите причината тамъ, дѣто не е. И тъй когато Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си“, Той е подразбиралъ слѣдния великъ законъ: Любете враговетѣ си, защото това е волята Божия. Азъ имамъ едно правило, то е слѣдующето: ако мразишъ, ти правишъ единъ грѣхъ по отношение къмъ себе си, самъ се спъвашъ. А да любишъ значи да създавашъ красиви образи. Тия образи сѫ вѣчно красиви. Тѣ сѫ потикъ за твоето усъвършенствуване. Слѣдователно, образитѣ на любовьта сѫ великиятъ потикъ за растенето, за умственото развитие. Ние ще се спремъ върху закона: „Искамъ своето добро, растенето и благородството на моята душа. Азъ трѣбва да любя, понеже това е волята Божия.“ Въ окултната наука, съ която се занимавате, има двѣ противоположности. Въ нея има толкова възможность да станете добъръ, колкото има възможность да станете лошъ. Това не е само за васъ, но и за всичкитѣ религии има тази възможность, понеже всичкитѣ религии си служатъ съ окултната наука, съ окултни сили. И вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ висши сѫщества, всичкитѣ разумни сѫщества не сѫ отъ тия, които може да окаляте или да оставите върху тѣхъ своитѣ нечистотии. Слѣдователно, тѣ сѫ много взискателни. Ако вие влѣзете въ една окултна школа, и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключатъ тамъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите тъй: какво ли мисли Учительтъ за мене? Самата ви мисъль вече е нечиста. Ако вие сте човѣкъ на любовьта, какво ще мисля заради васъ? Ще констатирамъ единъ фактъ, че сте човѣкъ на любовьта, и ако река да изопача този фактъ друго-яче, значи да проваля себе си. Ако вие сте човѣкъ на мѫдростьта какво ще мисля заради васъ? Не мога да изопача този факъ. Фактъ е това! Ако при всѣка постѫпка, която вие вършите, постѫпвате по закона на мѫдростьта — азъ взимамъ думата „мѫдрость“ въ много тѣсенъ, ограниченъ смисълъ — човѣшка мѫдрость, а не Божествена — какво ще мисля? — Ще можемъ много добрѣ да се разберемъ. И въ критиката си пакъ ще се разберемъ. Любовьта, за която азъ ви говоря, не е човѣшка любовь, и ако вие постѫпвате по тази любовь ще се разберемъ. Азъ искамъ да ви насоча не къмъ личностьта, защото личностьта ще ви ограничи. Въ какво седи тази личность? Тя е единъ крѫгъ, който има два центра. Това е човѣшкото лице. Отдолу се образува единъ квадратъ. Въ този квадратъ има малки извивки. Въ това е красотата. Човѣкътъ може да се прѣдстави въ геометрическа форма. Онзи човѣкъ когото художницитѣ рисуватъ, той е човѣкътъ на желанията въ астралния свѣтъ. Тамъ има извѣстна пластичность, извѣстно движение. Въ малкитѣ извивки не се забѣлѣзватъ правитѣ линии. Когато гледаме човѣка въ лицето, красотата зависи отъ това, че въ него ставатъ промѣни. Тия промѣни именно ни радватъ. Ако се спратъ тия движения, човѣкъ е много отвратителенъ. Когато това лице се движи бързо, то е приятно. Живото лице е, което ни радва. Живо лице може да бѫде само умното лице. Въ личностьта се криятъ най-лошитѣ нѣща. Тя е изразъ на егоизмъ, на подлизурство, на страхъ, на измама, на лъжа. И човѣшката личность е създадена отъ всичкитѣ отрицателни качества въ свѣта. Това е личностьта. Азъ не говоря за „азъ — а“, за човѣка, за съзнателното, но — за личностьта. Нѣкой казва: обидиха ме. Обидили го въ какво? — Че му казали една истина. А, другъ е вече въпросътъ. Днесъ върху личностьта ни каква наука не може да се съгради. Какво е родила личностьта? Съврѣменната наука: съврѣменната философия,химия, физика, биология, вземете и богословието, и всичкитѣ други отрасли, по причина на човѣшката личность всички тия науки сѫ се опорочили, отклонили сѫ се отъ своя правъ пѫть. Да кажемъ, лѣкарь е нѣкой, но той не е истински лѣкарь, да служи на Бога. Единъ химикъ днесъ ни най-малко не му е цѣльта да служи на Бога. Съврѣменниятъ музикантъ сѫщо не е идеенъ. Всѣки музикантъ иска да спечели пари. Художникътъ иска да нарисува една картина за пари. Пари, навсѣкѫдѣ пари! Това е личностьта у човѣка. Сега нѣкой може да възрази че изкуството е принесло полза. Тъй е. Нѣкой може да каже, че науката е принесла полза. Тъй е, но въ свѣта не се проявява само личностьта, съ личностьта заедно се проявява и разумната човѣшка душа. Слѣдователно тя прѣвръща дѣйствията на егоизма въ добро. Това не се дължи на човѣшката личность. Това се дължи на човѣшката душа, която постоянно работи за доброто въ свъта. Ето защо, ние трѣбва въ себе си да се освободимъ отъ своята личность, не изведнъжъ, а послѣдователно и разумно. Така да се освободимъ, щото да не нарушимъ чувствата, мислитѣ и желанията на нашата душа. Нѣкой казва: Изведнъжъ да направимъ това! Вие не можете изведнъжъ да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камъкъ по камъкъ, разумно ще снимате, разумно ще изправяте погрѣшкитѣ си, и никакъ нѣма да се обезсърчавате. Тогава ние ще дойдемъ до онази нова филоссфия, която ще ни открие, че ние сме въ границата на този новъ свѣтъ. Иде една велика вълна отъ мисли, чувства и дѣйствия на възвишени сѫщества. Тя ще дойде, ще проникне на всѣкѫдѣ. И ако вие не сте готови, тя ще постѫпи тъй: ще прѣмахне снѣга отъ свѣта, сѣменцата, които сѫ потиснати, ще ги извади отъ земята, болнитѣ ще оздрави и всички нечистотии ще очисти. Това сѫ твърдения. Ще каже нѣкой: докажи! Тия нѣща не се доказватъ, вие ще ги видите. Тия нѣща нѣма какво да ги виждате отвънъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ. Най първо вие искате да бѫдете радостни, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка съ Бога. Тогава, защо ще Го търсите горѣ на небето? Толкозъ години го търсите, а не сте мислили, че Богъ, който прониква въ всички сѫщества, прониква чрѣзъ Духа и въ вашето сърце. Нѣкой пѫть вие сте недоволни. Дойде нѣкой приятель при васъ натѫженъ, скърбенъ, иска утѣха. Вие казвате: днесь не съмъ разлоложенъ, махни се отъ тука, другъ пѫть ела при менъ! Питамъ: съ тази ваша постѫпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Богъ е доволенъ отъ васъ? Не, вие сте Го наскърбили въ лицето на вашия приятель. Тогава туй разумно сѫщество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: „За споменъ да мисли“ з. с. д. м. Господъ казва: „Азъ ще ви науча да мислите“. И знаете ли какво може да ви се случи? Ние имаме редъ наблюдения, не отъ миналого, но отъ сегашното. Тамъ, въ Габровско, нѣкое си малко дѣте се радвало на едно ластовиче гнѣздо. Изважда петь малки ластовичета и съ ножици отрѣзва езичетата имъ. Занася ги при майка си, а майката се радва и казва: „Моето дѣте днесъ извадило петь ластовичета отъ гнѣздото имъ и имъ отрѣзало езичетата. Колко пъргаво, колко умно дѣте!“ То израства и се оженва. Раждатъ му се петь дѣца, но всичкитѣ нѣми Слѣдователно, по този законъ вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ дѣйствия, прѣгрѣшения въ свѣта, не сѫ много неразумни — за тѣхъ се държи смѣтка. Има много разумни сѫщества, които могатъ да пострадатъ отъ насъ. Ето защо, всички спънки, мѫчнотии, страдания, които ни сполетяватъ въ живота сѫ резултатъ на нашитѣ постѫпки. Сега, въ школата, ние не искаме вие да се боите, да казвате: а, то е страшно! Не, ще имате новъ моралъ, нови разсѫждения. Ние казваме: безъ страхъ!“ Азъ съмъ далъ на младитѣ единъ поздравъ: „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ На васъ казвамъ: ,,Само свѣтлиятъ пѫть на Божествената Мѫдрость води къмъ Божествената Истина!“ И тъй, ние ще употрѣбимъ науката не за нашата личность, не да пожертвуваме Истината за тази наука, ние искаме да употрѣбимъ съврѣменната наука като срѣдство за възтържествуване на Истината. Ние ще си послужимъ съ логиката, съ всички други науки съ които човѣчеството разполага. Азъ не съмъ противъ логиката. Онзи, който е измислилъ, добрѣ е направилъ. Но, тази логика трѣбва да бѫде свещена, Божествена. Истината не трѣбва да бѫде логика на лъжа. Сѫщеврѣменно и философията трѣбва да бѫде Божествена. Може да бѫде! Отъ насъ зависи. Не всички хора могатъ да бѫдать философи. Философитѣ сѫ родени, тѣ не се раждатъ сега. Човѣкъ не може като се роди и веднага да стане философъ, той трѣбва да е работилъ хиляди години, за да стане философъ. И тъй, нѣкои отъ васъ трѣбва да турятъ нова основа, да се очистятъ по новия начинъ. Вие трѣбва съ помощьта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трѣбва да си прѣдставите Бога, като едно разумно лице, което те наблюдава, винаги щедъръ, мѫдъръ и да кажешъ: заради Него, заради Този, който ми е далъ всичкитѣ блага въ свѣта, ще се постарая да изпълня всичко. То е воля, то е сила! Богъ е единствената сила, която може да стимулира. А сега, нѣкои вмѣсто да турятъ Бога като идеалъ въ душата си, турятъ нѣкой великъ, нѣкой идеаленъ човѣкъ и си го прѣдставятъ като Богъ. Нѣмамъ нищо противъ това, обаче, ще си признаете факта, ще кажете тъй: Господи, направихме една погрѣшка, прости ни! Ние ще се стремимъ да изпълнимъ Твоя законъ. Погрѣшката е извънъ врѣмето и пространството. Изправишъ ли погрѣшката, веднага въ душата си ще почувствувашъ една лекота. Туй нѣщс сега е необходимо за васъ. Азъ ще влѣза въ необходимоститѣ, за да може тази наука да се реализира, вашиятъ животъ и условията да се подобрятъ. Сега, ако вие имате разединение помежду си, вие ще се срѣщате, но тъй както хората се срѣщатъ въ гостилницата; ядатъ, пиятъ и си приказватъ, но тѣзи връзки сѫ връзки на интересъ, не сѫ любовни връзки. Божественитѣ връзки сѫ връзки, които ще ни свържатъ съ вѣчностьта. Тѣ сѫ връзки на Добродѣльта, връзки на Божествената Мѫдрость и Любовь, връзки на свещенитѣ Божествени мисли. Когато обичашъ нѣкого, като напише нѣщо, ще го изслушашъ. Нека ти прочете единъ, два, три куплета, тогава си изкажи мнѣнието, тогава си изкажи одобрѣнието, но не за да го подмамвашъ, а само да го насърчишъ. Не казвай, че е много добрѣ. Кажи само, че е добрѣ. Ако е добро, като ти прочете тия два-три куплета, трѣбва да почувствувашъ хубостьта на неговата мисъль. Когаго вие пишете темитѣ, каква е моята задача? Азъ ви задавамъ теми отъ разни области. Моята цѣль не е да станете писатели, но да се научите да любите Истината и да мислите правилно. Не съмъ азъ, който ще ви науча да мислите правилно, но искамъ Божествениятъ Духъ въ васъ да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трѣбва да мислите правилно. Сега нѣкои казва тъй: азъ да порастна веднъжъ, нѣма да имамъ нужда отъ баща си. Не, това е крива философия, крива мисъль. Нѣкои казва: не искамъ да имамъ ярема на баща си. Щомъ е имало яремъ, това не е баща. Тогава, по сѫщия пѫть на мисъльта като се върви, нѣкой ще каже: ние искаме да се освободимъ отъ Бога, защото по-тежъкъ яремъ отъ Божия нѣма. Всички искатъ да се освободятъ, да бѫдатъ свободни. Свободата въ свѣта седи въ изпълнението на тия велики заюни. Тамъ е нашето щастие. Отъ Бога имаме нужда тъй, както отъ свѣтлината, отъ водата, отъ хлѣба даже и по-голѣма нужда. И отъ баща си имаме нужда, и отъ майка си. Това сѫ отношения. Тия отношения за бѫдеще ще станатъ по тѣсни. Нѣкой казва не искамъ Учителя си, искамъ да бѫда самичъкъ. Майката може да каже: азъ отъ дѣцата си нѣмамъ нужда. Крива философия е тази, вие не разсѫждавате правилно. Ако мислите, че дѣцата ви сѫ брѣме, че майката е едно брѣме, въ това нѣма никаква философия. Сега, нѣкои хора казватъ: е майка! Какво нѣщо е майката? Майката е велико нѣщо въ свѣта! Дѣтето — това е изразъ на тази майка, на това велико. Туй разбиране, което сега имате за живота, не е истинското разбиране. Туй, което вие наричате дѣца, това не сѫ още дѣца. Онова разумното дѣте въ тебе може да бѫде отвънъ, може да бѫде отвѫтрѣ, а може да бѫде и горѣ при Бога. И тъй, Христосъ е казалъ: „Единъ е вашиятъ Отецъ гсрѣ, а всички вие сте братя“. Сега, въ школата, трѣбва да се образуватъ тия интимни, а не фамилиарни отношения помежду ви. Досега азъ съмъ слѣдилъ и нѣкой пѫть ми е неприятно, като виждамъ че вие, като се събирате, не се събирате да видите добритѣ си черти, ами всички сте критици, ровите. Като срещнете нѣкой вашъ братъ, най-първо вие имате мнѣние, че той е добъръ. Като поседи 3 - 4 дни, вие почвате да се ровите въ него и изваждате всичкитѣ му недѫзи. „Азъ го мислихъ добъръ, а той билъ такъвъ“. Този човѣкъ, съ тия недѫзи не е вашиятъ приятелъ. Недѫзитѣ, които приятельтъ ви носи, сѫ нѣща случайни. Приятелството е съчетание на Любовь и Мѫдрость. Имате единъ приятель, това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оцѣнявате тази любовь. Вие сте събрани тукъ като ученици, но единъ день казвате: не искамъ да се интересувамъ по вече отъ това учение. Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бѫдещо самоусъвършенствуване. За да се съберете така не съмъ ви събралъ азъ. Това е единъ любовенъ актъ на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина, въ името на които Богъ ви е събралъ, за да даде познание; мѫдрость и истина, да ги научи какъ да бѫдете добри. И туй вие не трѣбва да го прѣнебрѣгвате. Нѣкой дойде, казва азъ излизамъ отъ школата. Ти не можешъ да напупнешъ тази школа. Щомъ я напустнешъ, ще умрешъ. И нѣма човѣкъ, който като е напусналъ школата да не е умрѣлъ. Деньтъ, въ който напуснете Божествената школа, съ васъ всичко е свършено. Като ученици, азъ ви прѣдупрѣждавамъ, никога не влагайте мисъльта: азъ ще напусна школата. Ако си въ едно мѣсто на прѣстѫтпление, разбирамъ, но въ една школа, дѣто сте събрани да научите пѫтя на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина, да кажете: азъ ще напустна школата, тази пирамида АСВ ще се увеличи, ще стане толкова тежка, че вие ще се намѣрите въ дъното на Великия океанъ, дѣто грѣшнитѣ души се измѫчватъ. Бѫдещата наука изисква отъ васъ едно ново условие, за да ви изложи тази велика Истина тъй, че тя да бѫде достѫпна за васъ, т. е, да я схванете, както трѣбва. Нѣкой може да каже: азъ разбирахъ какво иска да каже Учительтъ, но азъ съмъ човѣкъ, облѣченъ въ плъть и кръвь, не мога да не грѣша. Добрѣ, вижте какъ се прѣкѫсва логическата връзка. Въ вашия умъ влиза една нова мисъль. Казвате: най-послѣ, ние сме хора, облѣчени въ плъть и кръвь, какво отъ това? ние знаемъ че човѣкъ е облеченъ въ плъть и кръвь. Плътьта сама по себе си и кръвьта сама по себе си никакво зло не раждатъ. Плътьта и кръвьта, съединени съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа и съ човѣшкия умъ и сърце раждатъ, грѣха. Защо се ражда грѣхътъ? Понеже човѣкъ оставя своитѣ нечистотии въ тази плъть и кръвъ и тази материя не знае какъ да се чисти. Ако човѣшкиятъ умъ и човѣшкою сърце сѫ нечисти, непрѣменно ще се появятъ всичкитѣ нещастия Имашъ лоша мисъль, лошо чувство - ти ще го оставишъ на страна. То е една смѣть. Казвашъ: да дойде нѣкой да ги поправи. Не, ние сами ще поправимъ своитѣ мисли и чувства. И тогава староврѣменнитѣ учени хора ето какъ сѫ обяснявали това нѣщо. Тукъ имате единъ ѫгълъ АСВ, който е въ движение, понеже тия точки А, С и В сѫ живи. Въ този ѫгълъ имате два процеса. Интереситѣ на А и на В сѫ къмъ С. Интереситѣ на В съвпадагъ едноврѣменно съ тия на С. Другь пѫть може да не се съзпадатъ. Въ други отношения пъкъ може да се изключвать. Значи има две положения, двѣ възможности: интереситѣ на В или да се съвпадатъ, или да се изключватъ. Прѣдставете си, че С е една жива ябълка, едно живо дърво. А и В се стремятъ къмъ собственость, да завладѣятъ туй дърво. Ще има ли любовни отношения между тѣхъ? Не, ще има споръ за дървото. Но прѣдставете си че А и В сѫ мѫжъ и жена, стремятъ се къмъ туй дърво. Тѣ живѣятъ по любовь. Дали ще има споръ? Тѣ ще кажатъ: ние ще завладѣемъ това дърво за нашитѣ дѣца. Значи, щомъ ѫгълътъ е отворенъ има споръ. Щомъ този ѫгълъ е затворенъ, въпросътъ е вече разрѣшенъ Тогава този външенъ дисонасъ, който сѫществува между хората изчезва, но може да се роди вѫтрѣшенъ дисонасъ. Дисонаситѣ може да се родятъ въ тия ѫгли, които сѫ образували триѫгълника (фиг. 6) — въ ѫгъла А, въ ѫгъла В и въ ѫгъла С. И тъй, нѣкой пѫть може да се родятъ дисонанси, а нѣкой пѫть може да се роди хармония, зависи отъ разбирането на човѣка. Това разбиране може да се измѣни. Кога? — Когато страната С стане по-малка отъ страната D (фиг. 7). Изобщо всѣка една отъ странитѣ на триѫгълника може да се намалява или увеличава. Всѣка една страна на триѫгълника прѣдставлява силови линии въ движение, т. е. сили, които дѣйствуватъ въ плоскость. Слѣдователно, силовитѣ линии на този триѫгълникъ може да се измѣнятъ. Щомъ се измѣнятъ тѣзи силови линии, измѣнятъ се и вѫтрѣшнитѣ съотношения, а щомъ се измѣнятъ вѫтрѣшнитѣ съотношения, може да се измѣнятъ и силовитѣ плоскости. Щомъ се измѣнятъ силовитѣ плоскости, тогава се зараждатъ много неприятности въ самия животъ: и въ ума, и въ сърцето, и въ волята. Сѫщеврѣменно се зараждатъ и разни болести въ ума, въ тѣлото и въ сърцето. Къмъ ума спадатъ всичкитѣ ония заболѣвания на подлудѣване, т. е. обезумяване на хората. Въ сърцето се раждатъ болести отъ чрѣзмѣрната алчность на хората. Неврастенията се дължи на дисхармония въ чувствата. И всичко туй произтича отъ факта, че ние мислимъ леко за живота. Ние, когато грѣшимъ, мислимъ, че всѣки единъ грѣхъ лесно може да се поправи. Прѣди да сме сгрѣшили мислимъ така, но щомъ сгрѣшимъ, имаме друга логика. Тогава намираме, че е много мѫчно да поправимъ грѣшкитѣ си. Нито едното е вѣрно, нито другото е вѣрно. Единъ невѣжа, когато направи единъ грѣхъ, много мѫчно може да го изправи. Единъ уменъ, когато направи единъ грѣхъ, много лесно може да го изправи, защото е уменъ. Когато нѣкой отъ васъ иска да грѣши съзнателно, да си каже тъй: достатъчно уменъ ли съмъ, за да мога въ скоро врѣме да поправя погрѣшката? Спрете се, помислете уменъ ли сте. Ако сте глупавъ и не знаете какъ да поправите погрѣшката, тогава не ви трѣбва да грѣшите. Ако си много уменъ, сгрѣши. Като грѣшишъ, ще трѣбва да мислишъ. Ще си кажешъ тъй: азъ рѣшихъ да направя този грѣхъ, но достатъчно ли съмъ уменъ да го изправя? Внесете този новъ факторъ въ живота си. Внесешъ ли го, ти вече 50% ще си помогнешъ въ тази окултна наука. Послѣ, внесете другъ факторъ. Искате да съгрѣшитѣ. Кажете си: азъ отъ любовь мога ли да сгрѣша? Трети факторъ: азъ заради истината мога ли да сгрѣша? Слѣдъ като започнете да мислите така, и слѣдъ като внесете тия елеменги въ ума си, тогава ще може да разсѫждавате. И знаете ли каква е тогава възможностьта за грѣха? Тя е: 1:100,000,000. Ако не разсѫждавате така, на сто милиона грѣхове, само единъ пѫть може да направите добро. И затова съврѣменнитѣ хора грѣшатъ. Тѣ не мислятъ. Всички мислятъ, слѣдъ като направятъ грѣха. Това не е мислене. Мисли прѣди да си сгрѣшилъ! Така ще се сполучи. Първитѣ хора слѣдъ като сгрѣшиха въ рая, започнаха да мислятъ. Сега се изисква да вървимъ по обратния пѫть: да мислимъ прѣди да грѣшимъ, а не да грѣшимъ и послѣ да мислимъ. И тъй, правилата, които се криятъ въ съврѣменната наука, въ геометрията сѫ скрити. Въ всички математически формули, които сѫществуватъ въ съврѣменната математика, задъ всички тия образи, които сѫ турени въ геометрията, е описанъ пѫтя на слизането пѫтя на човѣшкитѣ прѣгрѣшения. Всички тия ѫгли, триѫгѫлници, петоѫгълници показвагъ пѫтищата, по които човѣкъ се е отдалечилъ отъ Бога. И слѣдователно, тия сѫщитѣ формули ще му покажатъ обратния пѫть, по който той може да се качи. И гдѣ е заблуждението, знаете ли? Съврѣменнитѣ философи казватъ, че крѫгътъ изразява пѫть на съвършенство. Но когато човѣкъ сгрѣши, той ще се намѣри въ единъ крѫгъ, отъ който нѣма излазъ. Заблуждението, обаче, е тамъ, че човѣкъ като е сгрѣшилъ, започналъ своето слизане отъ една много малка точка. Той се е движилъ полека, толкозъ полека, че не е забѣлѣзвалъ какъ пада, какъ отива въ дъното на конуса. Като се гледа този конусъ отгорѣ, човѣкь вижда само крѫгъ, който се проектира въ това поле. Отъ падането, т. е. отъ слизането на човѣка въ материята се образувалъ цѣль конусъ, а ние виждаме само външната му форма крѫга на тази спирала и казваме: ние така се родихме, т. е. въ грѣха. Не, не сме се родили въ грѣха. Ето защо ние трѣбва да развиемъ тази спирала. По кой начинъ? — По обратния пѫть. Ще започнемъ отъ голѣмия крѫгъ. Смаляваме го, смаляваме, до като дойдемъ до точката, дѣто е направена погрѣшката. Отъ тамъ ще теглимъ една права линия, и въпросътъ е свършенъ. Азъ бихъ желалъ слѣдъ тая бесѣда да помислите върху новия начинъ на мислене, понеже той ще бѫде свързанъ съ съграждението на вашия бѫдещъ животъ. И тогава, новиятъ животъ който сега се заражда въ васъ, може да се използува при други условия. Ако мислите по старому, въ васъ никакъвъ новъ животъ не може да се съгради. Разумното изисква разумни разсѫждения. Това което ви казахъ е само въведение. Не мислете, че много съмъ ви казалъ. Не, много малко съмъ ви казалъ, има още редъ правила, редъ формули. Тия триѫгълници сѫ поставени въ извѣстни съотношения. Азъ пакъ ще се спра върху тѣхъ, когато имамъ благоприятни условия, защото Истината въ свѣта е Истина само тогава, когато се разбере и приложи. Размишление. * 4-а школна лекция на обшия окултенъ класъ (III година), 31. X. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТРЕМЕЖИТѢ НА УМА и СЪРЦЕТО. Т. м. Прочетоха се резюметата на темитѣ: „Прѣдназначението на братя и сестри“, и „Задачата на ученика въ великата Бѣла школа“. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Воля и безволие“. За слѣдующия пѫть ще имате темата: „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“. Сега ще говоря за стремежитѣ на ума и сърцето. На първо мѣсто вие трѣбва да се абстрахирате отъ вашитѣ врѣменни състояния, а врѣменнитѣ състояния азъ ги наричамъ прѣходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Запримѣръ: вие седите до прозореца, отдѣто иде постоянно течение и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пакъ седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате съ нѣкой философски въпросъ, да разсѫждавате, понеже умътъ ви е занятъ съ мисъльта за простудяване. Вие не можете да разрѣшите никакъвъ философски въпросъ, докато не се махнете отъ прозореца, да седнете тамъ, дѣто нѣма никакво течение, т. е. или трѣбва да се затворите въ себе си, или трѣбва съвършено да излѣзете вънъ въ природата. Едно отъ двѣтѣ нѣща трѣбва да изберете. Друго нѣщо: вие, като ученици, трѣбва да се освободитѣ отъ една слабость, която се срѣща въ васъ. Вие мислите, че окрѫжавашата ви срѣда, че небето, че хората, всички ви дължатъ нѣщо и трѣбва да го направятъ заради васъ. Вие считате това нѣщо като аксиома, като нѣщо, което не търпи доказателства. И често се тревожите въ себе си, защо тѣ да не го направятъ. Вие не разсѫждавате философски. Въ дадения моментъ вие се нуждаете само отъ себе си. Да кажемъ, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нѣщо дадено. Като кажемъ „дадено“, вие може да мислите, като че дадено нѣщо отвънъ. Не е така. Въ самото естество на човѣшката душа има вложено туй, което човѣкъ търси. То е вложено вѫтрѣ въ душата, но се изискватъ външни условия, запримѣръ условията — В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателния животъ, казвате: азъ съмъ. Това В считате извънъ васъ, т. е. това, което не е „азъ“. Едното наричаме „азъ“, а другото „не-азъ“. Но въ това ние можемъ да опровергнемъ съврѣменнитѣ философи по слѣдующия начинъ: да допуснемъ, че въ пръститѣ на дѣсната ми рѫка има съзнание, което съзнава, че е „азъ“, а въ лѣвата рѫка съзнанието не се е пробудило. Като се срѣщнатъ двѣтѣ, дѣсната рѫка ще каже: азъ съмъ „азъ“, а ти не си „азъ“. Обаче, туй А и В иматъ отношение къмъ С. С:А:В. Сега, разбира се, съврѣменнитѣ математици разсѫждаватъ малко по-другояче. Туй външното, което дава, отъ което ние имаме нужда, всѣкога е по-силно. Всѣкога природата е по-силна отъ насъ. Азъ взимамъ думата природа въ своята цѣлокупность, тогава тя е по-силна. Слѣдователно, всичкитѣ наши желания, всичкитѣ наши мисли могатъ да растатъ само подъ нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсебе. Обсебването въ свѣта зависи само отъ сѫщества подобни намъ. Само едно низко културно сѫщество има нужда да те обсеби. Въ висшитѣ сѫщества нѣма ни сѣнка отъ такова желание. Въ тѣхъ има желание да влияятъ за добро, да контролиратъ, да направляватъ другитѣ, но да обсебватъ, туй желание го нѣматъ. Въ по-нисшитѣ сѫщества, обаче, го има. Азъ забѣлѣзвамъ, че въ васъ има два вида желания и два вида мисли: АВ — нагорѣ, възходяще направление и АВ — надолу, низходяще направление. Сега ще ви изнеса едно малко разсѫждение за ония противорѣчия, които се явяватъ въ човѣшкия животъ. Имате да кажемъ линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя прѣдставлява условията, почвата, при която извѣстно растение може да расте. Сѣмето С се посажда подъ почвата. Това сѣменце най първо се проектира надолу въ земята, но при това си движение въ земята то достига единъ крѫгъ, единъ прѣдѣлъ, който не може да прѣмине. Щомъ коренитѣ на това малко растение достигнатъ крайния прѣдѣлъ на този крѫгъ, движениего спира надолу и се отправя нагорѣ. Значи, туй сѫщото растение най-първо се проектира надолу, това сѫ АВ — низходящитѣ желания и мисли на човѣка. Той иска да спусне корени въ материалния свѣтъ, мисли, че, като слѣзе въ материята и вземе нѣщо отъ нея, ще бѫде щастливъ. Щомъ слѣзе това сѣменце до крайния прѣдѣлъ, вижда, че нищо не е намѣрило, и тогава въ него се заражда жела ние да върви нагорѣ: имате втората проекция АВ. Този законъ е вѣренъ и за човѣка. Затуй, онѣзи натури, които ние наричаме грѣшници, могатъ да станатъ голѣми праведници, но трѣбва да знаете и обратния законъ, че праведникътъ може да стане грѣшникъ. Прѣдставете си, че вие сте едно разумно сѫщество, триѫгълникътъ и се държите само на една точка по почвата АВ. Трѣбва да знаете какъ да пазите вашето равновѣсие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грѣшникъ, слѣдъ като слѣзе на дъното, изгуби своето равновѣсие, той става праведникъ. Такъвъ случай имаме въ литературата съ Сократа. Сократъ е билъ единъ грѣшникъ, който се е отличавалъ съ много лоши чърти, но когато стигналъ дъното на този крѫгъ, въ него се заражда желание да се издигне нагорѣ. Той се обръща и става виденъ философъ въ Атина. Когато срещне нѣкои физиономисти, които описватъ неговия животъ на миналото, той имъ казва: „Така бѣше, но азъ чрѣзъ силата на своята воля се промѣнихъ“. Падението е законъ за събуждане. Човѣкъ трѣбва да падне за да се събуди. Сега вие ще кажете: защо трѣбва да падне човѣкъ? Падането има своитѣ добри страни. Имате растението А, имате и клонитѣ c, d, m. Тукъ на клона „m“ отъ това дърво се е родилъ само единъ плодъ. Ако този плодъ, слѣдъ като узрѣе не падне, ще може ли да поникне? — не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрѣлъ, и сѣменцата му ще паднатъ въ почвата и ще поникнатъ Слѣдователно, и вие трѣбва да паднете отъ дървото на живота, но не сами по себе си, а другъ нѣкой да ви катурне. Господъ ще ви бутне да паднете Вѣтърътъ е, който събаря тия плодове отъ дървото отгорѣ, а вѣтърътъ е символъ на разумния животъ. Значи, щомъ плодътъ узрѣе, той трѣбва да падне. И ако ти си падналъ повидимому, мислишъ, че си направилъ погрѣшка, не съжелявай. Щомъ паднешъ, не казвай: азъ сьжелявамъ, че паднахъ отъ своето високо положение. Щомъ паднешъ, трѣбва да потънешъ долу на четири пръста, и послѣ да се молишъ, да дойде отгорѣ малко пръсть, да поникнешъ. Ти пакъ ще излѣзешъ отгорѣ, ще пораснешъ на сѫщата височина, но въ друга една форма. Така трѣбва да разсѫждава единъ ученикъ, така трѣбва да разсѫждава единъ човѣкъ, който има философски умъ. Ако ние съжаляваме за нашитѣ високи положения, тия високи положения сѫ нѣща относителни. Знаете ли тогава, защо доброто и злото сѫ допуснати въ свѣта? Доброто и злото сѫществуватъ вѫтрѣ въ разумния свѣтъ. Злото е зло само заради насъ въ дадения случай. Доброто е добро само за насъ въ дадения случай. Сега, да обясня тази си мисъль. Има добро, което не произтича отъ любовьта; има зло; което произтича отъ любовьта. Не се изисква голѣма философия да се докаже това. Когато нѣкой ви прави извѣстно добро, съ извѣстна омисъль да вземе повече отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само по видимому това нѣщо е добро. То е добро, което не произтича отъ любовьта. Пъкъ има зло, което произтича отъ любовьта. Единъ лѣкарь, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разрѣже червата, стомаха и пакъ ще ги зашие. Той ще му причини голѣми болки, но стремежътъ на лѣкаря произтича отъ любовьта, тои иска да спаси неговия животъ, затова прѣкарва ножа. Ние не считаме това дѣйствие за неморално. Ако нѣмаше такъвъ законъ въ една държава, лѣкарьтъ да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили въ затвора най-малко за десеть години. Но сега считатъ, че тази операция, която лѣкарьтъ прави е на мѣсто. Казвамъ: природата често прави такива операции въ живота. Сега, азъ не говоря за онѣзи случайности; но говоря за онази разумность, която рѫководи живота ни въ всичкитѣ наши постѫпки. Има една вѫтрѣшна разумность. Колкото и дълбоки да сѫ нашитѣ побуждения, каквито и да сѫ, има една разумность, която постоянно влияе върху нашитѣ постѫпки за зло или за добро. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри това Да кажемъ, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точката С и В. Въ васъ се заражда дълбоко желание да направите нѣщо, и искате да го реализирате. Точката С ви казва: не трѣбва да го правите! Точката В ви казва: направете го! Вие сега имате двѣ противоположни влияния, не знаете кое е право, кое ще успѣе. Едното казва: направи го — не знаешъ дали ще успѣешъ. Другото казва: не го прави! Ти казвашъ: ако изгубя този благоприятенъ случай, тогава? Не знаешъ кой говори истината. Ти седишъ, колебаешъ се между двѣтѣ влияния. Въ природата има едно трето влияние, азъ го означавамъ съ буквата „n“. Тогава „n“ вземе, че те катурне. Ти седишъ на плета отгорѣ, единъ отъ лѣво, другъ отъ дѣсно ти седятъ, и ти не знаешъ какво да рѣшишъ. Единиятъ ти казва: хвърли се! Другиятъ ти казва: стой на плета! Третиятъ дойде и безъ да ти каже нѣщо, бутне те. Слѣдъ като те бутне, ти взимашъ първото положение, първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажемъ, че като те бутне въ морето първата мисъль е да влѣзешъ да се окѫпешъ, да плавашъ. Щомъ човѣкъ се намѣри въ такова положение, той вече има желание да излѣзе благополучно отъ зададената му задача. И тогава много отъ вашитѣ желания, вашитѣ философски разсѫждения се опрестотворяватъ. Вие мислите, философствувате, философствувате, дойде точката „n“, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро; вие ще тръгнете по пѫтя, но ако се спрете и за него разсѫждавате, защо става, вие ще изгубите пакъ благоприятнитѣ условия въ живота си. Запримѣръ, седите при онзи лѣкарь, който може да ви направи операция, но вие казвате; той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане — започвате да се безпокоите, и съ това спирате онзи процесъ на лѣкуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдатъ ли тия мисли на болния, че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичкитѣ благоприятни условия. Затова всички свещени книги сѫ казали: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Господа“. Прѣдишната лекция взехъ триѫгълника АВС. Животътъ се проявява отъ А, отъ любовьта, а животътъ е въ състояние да направи всичкитѣ погрѣшки. Нѣма погрѣшка, нѣма страдание, нѣма болка, нѣма скръбь, въ каквато степень и да сѫ тѣ, които животътъ, който слиза отъ любовьта, да не е въ състояние да ги поправи. Сегашнитѣ ви страдания единъ день ще ви се видятъ играчка, като единъ сънь. Вие ще се смѣете на себе си, какъ сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето сѫзнание ще се развие повече. Азъ ви навеждамъ на туй разсѫждение, понеже вие живѣете въ края на вѣка, ще дойдатъ вѫтрѣшни изпитания, а не външни Васъ може да не ви турятъ на кладата, но ще дойдатъ вѫтрѣшни терзания, терзания на вашето сърце, терзания на вашия умъ. Ако вие живѣехте прѣди 2 хиляди години, азъ другояче щѣхъ да ви говоря. Азъ ще ви дамъ сега едно изяснение, което не трѣбва да взимате въ буквалния смисълъ. Ще си служа съ живитѣ точки. Тукъ, при точка А имате млада мома, толкова красива, че всички искатъ да я иматъ на страната си, да иматъ нейното обѣщание. В е първиять кандндидатъ, с — вториятъ кандидатъ, d — третияtъ, p — четвъртиятъ, и т н. до n, плеада кандидати. Да допуснемъ сега, че ти си първиятъ кандидатъ В — искашъ да я завладашъ. Противъ тебе се намира n, въ права линия, той е по-силенъ. При това ти си бѣднякъ, той е богатъ. Тази мома обича да има кѫщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичашъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, да й пишешъ поезии, но тя казва: „кѫщата е по-сѫществено, твойта любовь за другъ пѫть, на земята кѫщата е по-реално нѣщо отъ любовьта“. Ти цѣлъ день оплаквашъ живота си, че си нещастенъ. Ще кажешъ: „Този „n“ да го нѣма, да се махне отъ тука!“ Добрѣ махне се той, но като се махне „n“ тогава p, другъ изпъква отъ навидено. Друга бѣля, ти се чудишъ, откѫдѣ изпъкна той, пакъ плачешъ — да се махне и p. И той се махне, но изпѫква на мѣстото му d. Казвашъ: „То не е една бѣля, да се махне и той! Хубаво, и той се махне, остава С. Махне се и той. Знаете ли какво става най-послѣ? — Този човѣкъ се прѣкатурва понеже, като е билъ на противоположна посока съ „n“ и двамата сѫ се опъвали, пазили сѫ равновѣсие, но сега, като нѣма „n“ и другитѣ, вѫжето се скѫсва, той се прѣкатурва съ главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искамъ нито момата, нито бѣлята“. Това сѫ нѣща, които ставатъ въ дѣйствителния животъ. Слѣдователно, за да се реализира едно ваше желание, всичкитѣ тия точки, всичкитѣ тия живи сѫщества, може да сѫ една, двѣ, три, десеть, двайсеть, трѣбва да ви съдѣйствуватъ, да кажатъ: „Той е най-достойниятъ, ние му отстѫпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станемъ шафери“. Само тогава той заслужава тази мома. Тѣ му я даватъ, и той бива щастливъ Туй наричамъ щастливитѣ моменти въ живота. Този примѣръ може да вземете като такъвъ, съ който да си обяснявате донѣкѫдѣ тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завлада тази мома, затова има дълбоки причини. Хората не разбиратъ причинитѣ, затова се и разочароватъ. Човѣкъ трѣбва да знае, защо се стреми. Като иде въ училище, трѣбва да знае, защо е отишълъ, а не, като иде тамъ, да каже: не зная защо съмъ дошълъ. Слѣдователно, връзка трѣбва да има между умственитѣ образи и сърдечнитѣ стремежи. Умътъ всѣкога се стреми надолу А, сърцето винаги се стреми нагорѣ В. Слѣдователно, не е умътъ, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умътъ е, който дава направление на сърцето, но за влияние, сърцето е по-силно. И силни натури не сѫ онѣзи, които иматъ силенъ умъ, но силни натури сѫ онѣзи, които иматъ силно сърце. И въ самото сърце има разумность. Въ него има два живота, двѣ области, Оть точка А, тази енергия възлиза отъ физическия свѣтъ къмъ духовния, т. е. енергията, която минава прѣзъ сърцето възлиза къмъ духовната страна на Божия свѣтъ Тъй щото всичкитѣ чувствувания на човѣшкото сърце, каквито и да сѫ тѣ, сѫ добри. Нѣма лоши чувствувания въ човѣка. Азъ говоря за самитѣ зародиши, не за проявитѣ. Всичкитѣ зародиши, които сѫ заложени вѫтрѣ въ човѣшкото сърце, иматъ благородно произхожденне. Любовьта е, въ която се зараждатъ най-благороднитѣ чувства. Отмѫщение, отвращение, тѣ сѫ вторични чувства. Вие нѣкой пѫть се заблуждавате, казвате: яви се въ менъ умраза. Умразата има съвсѣмъ друго произхождение. Да ви обясня произхода й. Имате живата точка „n“ и живата точка A. Тази жива точка А има стремежъ къмъ n. Този стремежъ първо е чисто божественъ Аn, но се заражда извѣстно прѣпятствие на пѫтя, и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образътъ и човѣкъ се разочарова. Ако А искаше да вземе n и не може да успѣе, а В го взима, тогава въ сърцето на А ще се зароди едно неразположение къмъ В. Слѣдователно, всичкитѣ тия прояви, които имаме въ единъ отрицателенъ характеръ, като умраза, отмъщение, злоба, ненависть, всички тия чувства сѫ вторични. Тѣ сѫ сѣнка на нѣщо изгубено. Ако мразишъ, азъ зная какво си изгубилъ, ако се съмнявашъ, азъ зная какво си изгубилъ, ако се отвръщавашъ, азъ зная какво си изгубилъ. Каквито отрицателни качества и да има единъ човѣкъ, въ окултната наука математически може да намѣримъ сѫщинскитѣ причини, които сѫ образували тия отрицателни качества въ човѣка. И тъй, въ човѣка реално е само доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатитѣ негови желания. Сега, може би, въ друга лекция азъ ще се спра да говоря върху живото колело въ природата, чрѣзъ което се проектиратъ всичкитѣ благородни желания и мисли отъ Божественъ произходъ. Каквото и да е вашето състояние, трѣбва да знаете, че вторичнитѣ състояния у васъ сѫ ваши, тѣ не сѫ отъ Божественъ произходъ. Имашъ умраза, ще се обърнешъ къмъ Бога, ще кажешъ: въ Бога всичко е добро. Богъ е Любовь, слѣдователно туй, което сега съмъ загубилъ, за въ бѫдеще ще го постигна. Туй, казано на философски езикъ, не е въпросъ на врѣме и пространство, защото въ духовния свѣтъ нѣма врѣме и пространство. Може ли да мислишъ, че само ти желаешъ доброто? Единъ день, когато ще се обедините съ цѣлото човѣчество, вие ще чувствувате всички заедно нѣщата. Васъ ще ви бѫде радостно за реализирането мислитѣ или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализиране само на нашитѣ желания, на нашитѣ мисли. Ние не се радваме на Божиитѣ мисли. Защо да не се радвашъ, като погледнешъ звѣздитѣ? Всѣка звѣзда е Божествена мисъль. Защо да не й се радвашъ? Може да й се радвашъ. Ако ти дѣйствително възлюбишъ една звѣзда, най-малко ще получишъ една дума отъ нея. Да кажемъ, че вие се обърнете къмъ Сириусъ и я възлюбите, като Божествена мисъль, тя ще ви каже: „Богъ е любовь!“. И ако я питате, защо Богъ е Любовь, ще каже: „Защото азъ живѣя“. Нѣкои звѣзди изпращатъ свѣтлина: Мѣсечината изпраща свѣтлина, Сириусъ изпраща свѣтлина. Щомъ Сириусъ изпраща свѣтлина, въ него има интелигентность. Които не изпращатъ свѣтлина, въ тѣхъ нѣма интелигентность, въ тѣхъ Любовьта дѣйствува, но не се е проявила Божествената Мѫдрость. Всички звѣзди казватъ: „свѣтлина има въ Бога, просторъ има!“ Като погледнемъ нагорѣ, ние почувствуваме едно облекчение. Ако пакъ попитате звѣздитѣ, защо Богъ е Любовь, тѣ ще ви отговорятъ: „Ние живѣемъ, защото обичаме Бога, защото Богъ е Любовь!“ Тъй ще ви каже една звѣзда. И ако вие искате да живѣете, обичайте Го, и вие ще почувствувате сѫщото. Не мислете, че това сѫ илюзии. Не, като излѣзете вечерно врѣме, най-малко съ една звѣзда, която е на вашето развитие, може да се разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви прѣдаде тия мисли. Това, че тѣ живѣятъ, че обичатъ Бога, това не сѫ илюзии, това е разумность въ тѣхь, тѣ иматъ свѣтлина И тъй, вие живѣете въ единъ свѣтъ, въ който едва сте си показали главичкитѣ надъ тази гѫста материя. Надъ тази почва, тукъ тамъ се показватъ малки дупчици, прѣзъ които надчинате нагорѣ. Единъ день, като излѣзете надъ туй ясно небе, всичкитѣ звѣзди като ви заговорятъ, слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бѫде? Тогава ще видите, че Сириусъ е много по-красивъ най-хубавата мома въ този свѣтъ. Въ него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя да е най-красива мома на земята Въ него има едно сърце, което трепти отъ хиляди години и казва: „Богъ е Любовь, и ние живѣемъ защото го обичаме“. Слѣдователно, когато нашиятъ умъ отива надолу, не трѣбва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагорѣ, пакъ не трѣбва да се смущаваме. По нѣкой пѫть ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете какъ се създаватъ нещастията. Нѣкой пѫть проявите вашата любовь, но слѣдъ туй казвате много надолу отидохъ. Вие правите пакость на себе си. Пратете само веднъжь тази Божествена вълна и оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате но послѣ казвате: нека се върнатъ, той нѣма да ги оцѣни. Не въздѣйствувайте злѣ на сърцето си, не се съмнѣвайте въ себе си, т. е. не се съмнѣвайте въ Бога, който живѣе въ васъ. Вие казвате: дали моята любовь е на мѣстото? Всѣка проявена любовь е на мѣсто. Ако този, когото любишъ не оцѣни, задъ него седятъ хиляди сѫщества, които ще я оцѣнятъ. Да ви обясня тази мисъль. Запримѣръ, тукъ имате вадичка, която тече на дължина 10 клм. Покрай нея посадишъ 10,000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидешъ при него и му кажешъ: ти не оцѣни моята любовь. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята любовь, тѣ ще я почувствуватъ и ще ти пратятъ своята радость. Туй, че едно не я оцѣнило, нищо не значи. Най-малко едно отъ тѣхъ ще я оцѣни. Едно отъ тѣхъ да я оцѣни, достатъчно е. Казвате: моята любовь никой не я оцѣнява, Какъ никой не я оцѣнява? Най-първо Богъ я оцѣнява, Когато ти проявишъ любовьта, Господъ казва: „Синко, много добрѣ стори, азъ се радвамъ, че ти прояви своята любовь.“ Ти казвашъ: ама той не я оцѣни. Не, любовьта всѣкога се оцѣнява. Нѣма сѫщество, което да не я оцѣнява. защото тя носи животъ. Туй е истинската философия, която осмисля живота — философия, която за въ бѫдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смѣли, рѣшителни, съ благородни сърца и съ благородни умове. Любовьта е, която ще развие туй, за което копнѣете отъ хиляди години, отъ хиляди вѣкове. Вашата душа до сега е седѣла вѫтрѣ въ земята, въ тази гѫста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пѫтя, защото Господъ нѣма да спре своята кола заради васъ. Ако вие искате Богъ да спре каруцата си заради васъ. Той нѣма да направи това. Стойте на мѣстото, кѫдѣто Богъ ви е поставилъ. Всички вие трѣбва да научите великия законъ на търпѣнието. Има растения, които съ хиляди години стоятъ на едно мѣсто и чакатъ Господъ да ги освободи отъ това състояние. Търпѣнието учатъ тѣ. А вие колко сте чакали? Вие сте отъ много взискателнитѣ синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по медъ и масло. Не, вие сте въ едно училище и нѣма да се явите съ парадни дрехи, но съ прости дрехи, малко окѫсани. Ще отидете на това училище не съ първокласни обуща, а съ малко окѫсани. Рѫцѣтѣ ви нѣма да бѫдатъ много гладки. Господъ не иска гладки рѫцѣ, Господъ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станатъ гладки, тогава и рѫцѣтѣ ви ще станатъ гладки. Който попипа рѫцѣтѣ ви и види, че сѫ гладки, тогава ще познае, че и умътъ, и сърцето ви сѫ меки и гладки. Т. м. * 3 школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 24. X. 1923 г. София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУMНОСТЬ ВЪ ПРИРОДАТА. Т. м. За слѣдующия пѫть ще имате темата: „воля и безволие“. Ако ви се зададе една тема: сѫществува ли разумность въ природата, какво бихте писали? Това е една философска тема. Вѣрующитѣ ще кажатъ, че има разумность, но това трѣбва да се докаже. Въ математиката казваме, че А:В = В:С. Това сѫ величини, които трѣбва да се докажатъ. Какъ ще докажете, че А = В? Математицитѣ иматъ правила, иматъ извѣстни методи, съ които може да докажатъ това. Тия правила сѫ разумни. Първото доказателство за това, че въ природата сѫществува разумность е движението. Разумностьта започва съ движение. Тамъ, дѣто нѣма движение, не може да има разумность. Ще каже нѣкой: защо именно? Онзи, който може да констатира най-малкото движение между двѣ точки, въ него има зачатъкъ на разумность, значи прави разлика, че единъ прѣдметъ се е прѣмѣстилъ отъ едно мѣсто на друго. Туй движение, което става въ външната природа, стана и въ мозъка на човѣка. Фиг.1 Да кажемъ, че имате точката А (фиг.1). Тази точка е едно силово движение, единъ потикъ. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя прѣдставя едно движение, едно състояние въ човѣка. Човѣкъ, който е започналъ съ линията АС е започналъ съ радостьта. Като дойде горѣ до точката С, тази радость започва . да слиза надолу. Подъ думата „радость“ разбирамъ най-голѣмата интензивность на силата, съ която започва всѣко движение. Радостьта е потикъ отвѫтрѣ. Значи точката С е крайната, прицѣлната точка на движението. Тя е краятъ, до кѫдѣто може да се достигне. Отъ тукъ нагорѣ радостьта не може да отиде. Отъ точката С се започва обратно движение надолу, което се изразява съ линията СВ. Отъ тази точка С започвате вече съ най-малката скръбь, съ най-малкото страдание, защото трѣбва да слизате, но когато слѣзете въ точка В, имате най-голѣмото страдание. Значи тукъ процесътъ е обратенъ Отъ точка започва радостьта, С е точката на най-голѣмата радость, отдѣто надолу почва да се намалява, минава въ малка скръбь, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, то е мѣстото на най-голѣмата скръбь. Отъ точка В надолу туй страдание не може да слѣзе. И тъй въ природата има единъ законъ, които прѣвръща тия двѣ енергии. Тогава имате движение на радость АС и движение на скръбь СВ, т. е. А: С = С: В. Човъкъ накопява въ себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново Този първиятъ потикъ АС ние го наричаме потикъ на живота — Ж. Отъ живота се ражда растенето — Р. Този процесъ, растенето, това сѫ коренитѣ надолу. Значи, животътъ ражда растенето, т. е. той произвежда едно движение надолу, въ низходяща степень. Но за да се произведе това растене, изисква се разумность, защото животътъ може да се проявява само при една разумность въ природата. Безъ разумность животътъ не може да се проявява. Този животъ се ражда отъ любовьта. Първото проявление на любовьта е животътъ. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растението влиза движението, то тукъ се създава условие за свѣтлината. Тази свѣтлина е резултатъ на мѫдростьта. Щомъ има мѫдрость, ще има и знание. Само при свѣтлината може да има знание. Когато мислимъ за ангелитѣ, ние си прѣдставляваме, че тѣ живѣятъ въ една непрѣривна свѣтлина, а когато мислимъ за Бога, трѣбва да знаемъ, че той е свѣтлина безъ никакви сѣнки. Слѣдователно, тамъ, дѣто има свѣтлина има знание, а дѣто има знание има единъ другъ потикъ въ природата, а именно въ свѣтлината трѣбва да има просторъ, свобода. И тъй имаме едно друго движение. Отъ С. къмъ В. се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2). Фиг. 2 Само при свободата се проявява свободната воля, а тамъ, дѣто се проявява свободната воля, се проявява Истината. Слѣдователно, вие не може да започнете съ живота по обратенъ пѫть. Растенията не растагъ отгорѣ надолу, а растатъ отдолу нагорѣ. Въ Божествения свѣтъ е така, всички нѣща растатъ отдолу нагорѣ. Основата на всички нѣща е любовьта. Не може да израстне нѣщо въ свѣта безъ любовь. Любовьта е основа за проявяването на какъвто и да е животъ на каквато и да е разумность, на каквато и да а свобода или свободна воля. Сега щомъ се говори за любовьта, вие разбирате едни вѫтрѣшни трептения, но това не е любовь. Любовьта е почва въ която се проявява живота. Нѣма друга основа въ свѣта, освѣнъ Любовьта. Туй може да го провѣрите: щомъ загасне любовьта, хората веднага умиратъ. И когато нѣкой умира отъ разривъ на сърцето, отъ що умира? — Отъ безлюбие. Нѣкой има апоплексически ударъ въ мозъка. Отъ какво става туй? — Отъ малко свѣтлина. Нѣкой се задушава. Отъ какво става това? — Отъ малко въздухъ. Значи, нѣма свобода на дишането. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че животътъ нѣма смисъль, този човѣкъ вече не разсѫждава правилно. Ние запитваме: отъ гдѣ е туй разсѫждение, че животътъ нѣма смисъль? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумностьта. Съ какво сравнявате това разсѫждение? За да направите какво и да е сравнение въ математиката, или въ каква и да е друга наука, вие трѣбва да имате прѣдметъ, съ който да сравнявате. Слѣдователно, въ вашия умъ имате мѣрка, а тази мѣрка принадлежи на разумния животъ, и тогава вие разсѫждавате. Казвате: животътъ нѣма смисъль. Да, нѣма смисъль, но кой животъ? Когато ние казваме, че животътъ нѣма смисъль, подразбираме животъ, употрѣбенъ несъобразно законитѣ на разумностьта, но вънѣ отъ тази разумность. И тогава казваме: такъвъ единъ животъ, употрѣбенъ вънъ отъ разумностьта, нѣма смисъль. И тъй, животътъ започва съ чувствуване Тамъ, дѣто има растение, има и едно малко чувствуване, а тамъ, дѣто може да се появи едно чувствуване, има и растежъ. Гдѣто има растежъ, тамъ се явява радость и скръбь. Това е неизмѣненъ законъ. Щомъ чувствувате, щомъ имате разуменъ животъ, неизбѣжно ще дойдатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. И ако вие искате да имате живота, безъ да растете, безъ да чувствувате, такива нѣща въ природата не сѫществуватъ. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ скърби или казва че скърби, това е доказателство, че въ негр сѫществува единъ разуменъ животъ. Той прави разлика между радость и между скръбь, значи той едноврѣменно мисли. Питамъ: вие до сега виждали ли сте, какво нѣщо е скръбьта, какво нѣщо е радостьта? Нѣкои казватъ: всѣко нѣщо, което човѣкъ знае, той го вижда. Не може да знаешъ нѣщо, прѣди да си го видѣлъ. Знанието произтича отъ виждането. Трѣбва да видишъ, за да знаешъ. И въ природата е така. Знанието се е появило отпослѣ. Най-първо се е появило чувствуването, и когато човѣкъ е придобилъ външни впечатления, на тази почва се появилъ органа за досегашното гледане Запримѣръ, въ глиститѣ нѣма очи, което потвърждава мисъльта, че очитѣ се явяватъ късно. Какво мислятъ съврѣменнитѣ учени хора по този въпросъ не зная. Глиститѣ иматъ само зачатъкъ отъ очи, но нѣматъ органъ за зрѣние. И тъй, радостьта и скръбьта, това сѫ двѣ качества на всичкитѣ чувства, които се появятъ въ човѣка. Сега азъ ви говоря върху този прѣдметъ, защото въ вашия умъ има забъркани работи. Вие казвате: защо свѣтътъ нѣ е така направенъ, не е иначе направенъ, че ние ли трѣбва да страдаме и т. н.? Оставете тия глупави разсѫждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; слѣдователно, вие сте родени и за радость и за скрѫбь. Родени сте да живѣете: да чувствувате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнѣние за страданието? Защо сте тъй нелриязнени къмъ него? Едно отъ ний-великитѣ проявления на живата природа, това сѫ страданията, това сѫ скърбитѣ. И като отидете на небето, нѣма да те питатъ, колко си се радвалъ, но ще те питатъ, прѣзъ колко страдания, прѣзъ какви скърби си миналъ. Тамъ радоститѣ не ги турятъ въ смѣтка, както тукъ на земята не питатъ за бѣднитѣ. Като дойдете на земята, всѣки пита, богатъ ли си. И ако си богатъ, интересуватъ се за тебе; ако си бѣденъ, не се интересуватъ. А като отидешъ на небето, тамъ те питатъ, скърбѣлъ ли си, и по това те зачитатъ. Ако кажешъ, че си се радвалъ, казватъ: оставете този човѣкъ, той е харчилъ само. Въ радостьта човѣкъ нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мѫдрость, облагородява се, повдига се. И менъ ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само радостьта. Обърнете Библията и ми кажете, гдѣ се казва „блажени, които се радватъ“? Напротивъ, за тѣхь се казва: „Горко вамъ, които ядете и пиете“. А Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ! Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата! Блажени, които страдатъ!“ И при все това, всички искате да бѫдете щастливи. Ами че двѣ Евангелия въ свѣта може ли да има? Ако искате другото евангелие, цѣлиятъ свѣтъ — това е сегашното евангелие. Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казватъ: когато нѣкой човѣкъ страда, това е карма. Кармата нѣма нищо общо съ страданията и съ скърбитѣ въ свѣта. Страданията и скърбитѣ, това е езикътъ на живата природа, това е езикътъ на Бога — първиятъ езикъ, съ който Богъ започва да ни говори, за да ни пробуди отъ дълбокия сънь, въ който духътъ пада Богъ го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислишъ!“ Тукъ нѣма никаква карма. Кармата е езикътъ, съ който ни се говори да не се отклоняваме отъ Божествения пѫть. Да не смѣсвате скръбьта и страданията съ вашитѣ грѣхове. Питамъ тогава: ако е вѣрно това, че страданията сѫ кармата на човѣка, тогава, какви грѣхове е направилъ Христосъ, че страда? Той, ако и синъ Божий, дойде на земята да научи нѣкои уроци, да се усъвършенствува, Той дойде главно да научи онзи великъ законъ на Любовьта, който Богъ Му прѣдаде, да научи какъ става жертвата, какъ Богъ повдига падналитѣ сѫщества. Този урокъ Христосъ трѣбваше да го прѣдаде на своитѣ по-малки братя. Това наричамъ изкупление. И до сега още този законъ не е изясненъ. Слѣдователно, страданията, това сѫ божественъ езикъ. И азъ ви казвамъ: когато започнете да страдате, вие сте въ границитѣ на разярения животъ. Страдате ли, Богъ ви обича, не страдате ли, вие нѣмате нищо общо съ Бога, съ Любовьта. Сега вие ще кажете: защо сѫ тия страдания? Не забравяйте, че вашитѣ страдания образуватъ радоститѣ на другитѣ, а вашитѣ радости сѫ скърби за другитѣ хора. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, за да уясна тази си мисъль. Нѣкой здравъ, тежъкъ старецъ, качилъ се на коня, язди и се радва. Коньть обаче радва ли се? — Не, не се радва. Дойдатъ въ гората и коньтъ по нѣкакъвъ начинъ се освободилъ отъ юларя си, и хайде въ гората. Сега коньтъ се радва, но старецътъ радва ли се? — Старецътъ скърби. Докато старецътъ бѣше на коня, той се радваше, коньтъ скърбеше, а когато коньть избѣга въ гората, той се радваше, а старецътъ скърбѣше. Питамъ: скръбьта на този старецъ, скръбь на коня ли е? — Не, коньтъ се радва. Слѣдователно, нашитѣ интереси въ дадения случай не се съвпадатъ. Когато вие страдате, това значи, че вашиятъ конь е отишълъ въ гората. Е, хубаво, какво зло има въ това, че вашиятъ конь е отишълъ въ гората, я ми кажете? Какъвъ грѣхъ има въ това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: коньтъ ми отишълъ въ поразходи азъ ще го почакамъ. Ако дойде единъ день, азъ ще му се кача и тогава азъ ще се радвамъ, а той ще скърби. Тия разсѫждения ви сѫ необходими. Вие, като ученици, ако не разсѫждавате така, нѣма да имаге една правилна философия за живота. Божествениятъ свѣтъ не приема невѣжество. Той изключва всѣко невѣжество, изключва всѣко противорѣчие, изключва всѣко насилие. Въ школата всички вие трѣбва да мислите здраво, и слѣдъ като мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи. Сега, нѣкои казватъ: ама вие не живѣете добрѣ. Азъ ще ви задамъ другъ единъ въпросъ; ако вие кажете, че нашиятъ Учитель не живѣе добрѣ, я ми кажете, по кои правила не живѣе добрѣ? Или ще кажете: нашиятъ Учитель не мисли добрѣ. По кои привила не мисля добрѣ? Трѣбва да ми докажете това! Само въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ правила. Дайте ми онази мѣрка, съ която се мѣри добрия животъ! Тази мѣрка не сѫществува на земята, тя сѫществува само въ Божествения свѣтъ. И тъй, въ дадения случай, вие не може да знаете, дали другъ човѣкъ живѣе добрѣ или не. Въ дадения случай само азъ мога да кажа, дали живѣя добрѣ или не. Нито за васъ може да знае нѣкой, живѣете ли добрѣ или не. Вие разсѫждавате по другъ начинъ. Ето каква е мисьльта ми. Имате точката А. Да знаешъ, подразбира не продължителенъ периодъ въ даденъ моменть. Този периодъ може да е една стомилионна часть отъ секундата, и ти не може да го мѣришъ. Въ този даденъ моментъ трѣбва да знаешъ всичкитѣ възможности, които се съдържътъ, и да знаешъ какъ да постѫпишъ. Може да има сто милиона начини какъ да постѫпишъ, но отъ тия сто милиони начини на цѣлокупния животъ, има да избирашъ единъ начинъ, споредъ който да извършишъ едно добро дѣло. Ти отивашъ при една бѣдна вдовица, запримѣръ вдовицата А. Ще кажешъ: какво ще направя, като отида при нея? Ти като идешъ при тази вдовица, ще извършишъ своята длъжность, а именно съ това си посѣщение може да дадешъ потикъ на сто милиона други хора да налравятъ добро. Туй е законъ Ти може да имашъ само тази длъжность днесъ. Въ дадения моментъ ти не си пратенъ да идешъ при всичкитѣ бѣдни, а само до една бѣдна, но ти си едно звено въ природата, и когато туй звено се потегли отъ този Божественъ принципъ, всичкитѣ други звена отъ другитѣ верижки, отъ другитѣ върви ще се наредятъ едно слѣдъ друго. Въ тази Божествена верига може да влизатъ милиарди халки, е ако ти се откажешъ да вървишъ напрѣдъ, втората, третата, и всички халки не ще се мръднатъ, и тѣ ще се откажатъ; ако ти потеглишъ напрѣдъ, всичкитѣ халки на веригата ще се помѣстятъ една слѣдъ друга. Това е единъ математически законъ. Всѣка мисъль, която дойде у васъ, трѣбва да и дадете потикъ, т. е. не трѣбва да противодѣйствувате на Божественитѣ мисли вѫтрѣ въ себе си. Отъ туй гледище се опрѣдѣля закона за свободата. Да кажемъ, че буквата А прѣдставя една Божествена мисълъ, а буквата В — една човѣшка мисълъ. Божествената мисълъ върви въ възходяща степень, а човѣшката — въ низходяща степень. Отъ тукъ слѣдва, че когато двама души дружатъ заедно, тѣ изведнъжъ, въ даденъ случай не могатъ да иматъ една и сѫща Божествена мисъль. Азъ ви казахъ, че една стрмилионна часть отъ секундата, това е единъ моментъ. Значи, тази мисъль, която е дошла въ тебъ, въ една секунда може да се прѣдаде на сто милиона души. Като мине прѣзъ сто милиона души въ нашия свѣтъ, дава една единица. И тъй, една мисъль като мине прѣзъ сто милиона души, за 1 секунда образува първата единица, първата мѣрка Слѣдователно, онзи, у когото има човѣшка мисъль, трѣбва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъль. Такъвъ е законътъ Мѫжъ или жена, братъ или сестра, еднакво трѣбва да спазватъ закона. Братче и сестриче живѣятъ заедно. У братътъ има Божествена мисъль, у сестрата има човѣшка мисъль Тя цѣлия день трѣбва да се подчинява на братя. Втория день сестрата има Божествена мисъль, а братътъ — човѣшка. Тогава братътъ трѣбва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всѣкога биятъ не онзи който има Божествена мисъль, а онзи, който има човѣшка мисъль. Страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъль. Всѣкога, когато не се подчинишъ, въ тебъ ще има една малка скръбь, едно малко страдание. Казватъ: на дѣсно въ пѫтя! Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тѣзи мѣрки, съ които да разграничавате правите отъ кривитѣ схващания. Щомъ станете сутринь, ще се попитате: имамъ ли днесъ Божествената мисъль? Ако като станешъ сутринь мислишъ най-първо какво да сготвишъ, у тебъ е дошла човѣшката мисъль. Станешъ ли сутринь, не мисли за човѣшкото, но започни да се молишъ Богу, помисли за бѣднитѣ вдовици и кажи: днесъ мѫжъ ми може и безъ готвено. Тогава и той ще каже: днесъ Божественото се проявява въ жена ми, нека отиде при беднитѣ. На другия день пъкъ може въ мѫжа да се прояви Божествената мисъль и той ще каже: днесъ нѣма да нося нищо за готвене, ще отида да посѣтя нѣкои бѣдни, Постѫпи ли така, и жената нѣма да се сърди, че не е донесълъ нищо въ кѫщи, Туй е законъ! Щомъ единъ чоуѣкъ има Божественъ потикъ за нѣщо, не му въздѣйствувайте по никой начинъ! Въздѣйствувате ли, непременно ще ви дойде едно голѣмо страдание. Дайте годъ на Божественитѣ мисли, на Божественитѣ желания, на Божественитѣ дѣйсшвия! Само по този начинъ може да растете правилно, да придобивате знание и мѫдрость. Всичко туй зависи отъ вашата свободна воля. Никой не може да каже какъ сте изпълнили волята Божия, само вие знаете. Щомъ вие почувствувате едно малко страдание, вие знаете какъ сте изпълнили волята Божия. Нѣкой пѫть човѣкъ може да се смѣе, да е радостенъ, безъ да подозирате въ него нѣкаква скръбь. Външно той е много радостенъ, но задъ тази външна радось се крие една голѣма скръбь. Нѣкой пѫть човѣкъ е скърбенъ, но задъ тази скръбь се крие радость. Ние не можемъ да знаемъ каква е сѫщностьта на нѣщата. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, у когото разумното е започнало да се проявява, той трѣбва да провѣрява тия свои състояния, защото само слѣдъ като ги провѣрява, той ще може да се домогне до тази вѫтрѣшна свѣтлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начинъ. Кой е най-добриятъ начинъ. — Този, по който Богъ е създалъ свѣта. По нѣкой пѫть ние казваме: да се обичаме! Но какъ, по кой начинъ да се обичаме? — Като постѫпваме разумно. По кой начинъ? — Като се разбираме. Да, но какъ да става всичко това, трѣбва да знаемъ. Запримѣръ, правилото е: щомъ нѣкой братъ започне да ти говрри, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушашъ докрай. А пъкъ, ако братъ ти говори Божествено, той нѣма да говори дълго врѣме. Онѣзи хора, които иматъ Божествена мисъль, тѣ говорятъ кратко. Сега, вие ще ми възразите: Христосъ е държалъ дълги бесѣди, по нѣколко часа. Туй се нуждае отъ доказателство. Една бесѣда може да е дълга, може и да е кратка. Дългитѣ бесѣди сѫ несъдържателнитѣ, а краткитѣ бесѣди сѫ съдържателнитѣ. Да ви докажа това. Говорительтъ е А. Започва да говори. Слушательтъ му е В, но е злѣ разположенъ къмъ А. И двамата сѫ отрицателни. Едва що А казалъ 10 думи, В го прѣкѫсва: много говоришъ, стига, азъ те разбрахъ. Въ този случай бесѣдата е дълга. Така е, когато нѣкой не те обича. Ако пъкъ А и В сѫ положителни, хато започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, току му казва: говори, говори, много малко е това. Слѣдъ като А говори два часа, В казва: говори още! Значи бесѣдата е кѫса. Всичкитѣ съдържателни бесѣди сѫ все кратки, понеже сѫ моменти, т. е всѣка една бесѣда е свързана съ единъ малъкъ моментъ. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ говори много работи. но ти отъ цѣлата му бесѣда схванешъ само една негова мисъль. То е бесѣдата. Другитѣ работи ти не слушашъ, а разсѫждавашъ само върху една мисъль: Богъ е Любовь! Другъ пъкъ взелъ другъ пасажъ отъ бесѣдата. Слѣдователно, кѫситѣ бесѣди сѫ по-съдържателни. Ако ти запомнишъ цѣлата бесѣда на проповѣдника, ти ще бѫдешъ нѣщо като фонографъ. А какво значи думата фонографъ, можете ли да я изтълкувате? „Фоно“ — на гръцки значи звукъ, гласъ. Туй е философско разбиране на въпроса. Кѫситѣ бесѣди подразбиратъ опрѣдѣленъ моментъ. Всѣко прѣдложение въ кѫсата бесѣда е нѣщо отдѣлно, като житно зърно. Веднъжъ посѣто туй зърно вѫтрѣ въ тебе, то постепенно ще се размножава, и слѣдъ врѣме тази бесѣда ще стане дълга Вземете, запримѣръ, колко малко е записано въ Евангелието отъ това, което Христосъ е говорилъ, но върху туй малкото, колко много сѫ писали хората! И ако разгледате цѣлата литература, ще видите, че тя се гради върху туй малкото останало отъ Христа. И тъй, въ живота трѣбва растене! Растенето поражда чувствуване, а въ чувствуването има радость и страдание. Съ страданието се започва разумния животъ. Радость и скръбь, това сѫ двата елемента на разумния животъ. Щомъ дойдемъ до разумния животъ, ще се яви свѣтлината, а дѣто има свѣтлина, тамъ има и знание. Щомъ дойде знанието, ще има свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава висшиятъ разуменъ животъ може да се прояви въ своята пълнота, а това е цѣльта, къмъ която всички ученици на окултнитѣ школи въ свѣта се стремятъ — да подготвятъ почва за разумния животъ на земята Подъ думата „земя“ се разбира разумния човѣкъ вѫтрѣ въ неговата душа. Тѣзи Божествени мисли трѣбва да се посѣятъ въ неговия умъ, че за въ бѫдеще да нѣма нужда да се занимаваме съ елементарни работи и да ги доказваме. Упражнение: Съ малко свити пръсти рѫцѣтѣ по-ставяме на гѫрдитѣ Постепенно изправяме рѫцѣтѣ напрѣдъ, а пръститѣ държимъ допрѣни. Рѫцѣтѣ пакъ на гѫрдитѣ, и послѣ пакъ напрѣдъ, но пръститѣ държимъ отдалечени. Съединяваме пръститѣ и поставяме рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ, съ дланитѣ навънъ и успоредно на лицето. Рѫцѣтѣ на страна, съ бавно движение на хвърчене, послѣ постепенно засилване Рѫцѣтѣ напрѣдъ, на гѫрдитѣ, настрана, напрѣдъ, на гѫрдитѣ, напрѣдъ съ допрѣни пръсти, на гѫрдитѣ съ свити пръсти, напрѣдъ съ полукрѫгове. Рѫцѣтѣ нагорѣ успоредно, бавно спущане настрана, послѣ напрѣдъ и съ съединени пръсти ги поставете на гѫрдитѣ, Т. м. * 2 школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 18. X. 1923 г. София

Високиятъ идеалъ (Брошура с една беседа) Първо издание 1923 г., г. Свищов За теглене (PDF) Съдържание (текстът е добавен от Grozyu Delchev) Високиятъ идеалъ III — година. I школна лекция общия окултенъ класъ. 11. IX. 1923 година. Вторникъ 7. ч. в. — СОФИЯ — Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Тя ги нарича свои възлюблени дѣца и по име ги знае. А ония, които нѣматъ никакъвъ идеалъ, тѣ не сѫ написани въ нейната книга. Тѣ сѫ бракувани, оставени въ нейнитѣ изби за далечни дни, за далечни врѣмена. Тъй щото, ако вие нѣкой пѫть се усѣщате, като че никой не обръща внимание на васъ, като че вие сте изоставени отъ Бога, отъ природата, ще знаете, че погрѣшката е въ васъ, нѣмате високъ идеалъ. Туй е правило, това е законъ. Тъй е, другояче не може. И слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ може да поправи своя животъ, своето нещастие, всѣки ще излѣзе отъ тази забравена изба. Даже единъ отъ най-забравенитѣ въ дъното на тази изба, ако единъ день създаде единъ високъ идеалъ, той ще почне да пъпли като единъ охлювъ и нѣма да се мине дълго врѣме, ще се намѣри на повърхностьта отгорѣ. И природата ще каже: „Ето едно отъ моитѣ дѣца, което възкръсна“. Що е смъртьта въ свѣта? - Смъртьта, това е нещастието на забравенитѣ дѣца, на дѣцата безъ идеалъ. Възкръсението, това сѫ дѣцата на високия идеалъ, които излизатъ изъ дъното на тия изби на материалния свѣтъ. Сега, за да изпѫкнешъ, или да изпъплишъ отъ такава изба, се изисква воля, се изисква безпримѣрна вѣра, която съ нищо не може да се сравни. Има извѣстни хора въ свѣта, които казватъ: „Азъ нося каквото и да е, ямъ каквото и да е, всичко ямъ“. Не е тъй. Човѣкъ, който казва, че всичко яде, е човѣкъ съ низъкъ идеалъ. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трѣбва да яде най-избрани храни въ природата, които дѣйствуватъ най-хубаво. Нищо повече! Когото и да е отъ васъ, природата ще го познае. Какъ го познава? Тя всѣки день прави своитѣ изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? Тя, за да изпита какво се крие вѫтрѣ въ гънкитѣ на вашата душа, какво се крие въ гънкитѣ на вашия умъ, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате, и какво може да стане отъ васъ, тя създава въ градината си най-прѣкрасни плодни дървета, и ги окичва съ плодове отъ разни качества. Ще те пусне въ тази градина, и ще внимава кой плодъ ще вземешъ. Асо имашъ високъ идеалъ, и намѣришъ най-хубавия плодъ, тя ще каже: „Ето едно мое умно дѣте“. И веднага ще отбѣлѣжи въ своята книга: „Отъ тебъ човѣкъ може да стане.“ Но помързи ли те да се качишъ горѣ, тя има друго мнѣние за тебъ. Сега, тоя плодъ на дървото, трѣбва да е най-добриятъ. Може да ти костува живота, за да го вземешъ, но, ако ти се качишъ и го откѫснешъ, тя ще каже: „Смѣло е това дѣте взема най-хубавото“. Но, ако туй дѣте погледне нагорѣ, и каже: „Кой ще се качва сега,“ и погледне долу да види, дали не е паднала една круша, и послѣ посѣгне отъ близкитѣ клонища да си вземе, тя казва: „Това е едно отъ забравенитѣ дѣца, отъ него човѣкъ нѣма да стане.“ Сега, забѣлѣжете всички, тя гледа само на вашитѣ вѫтрѣшни стремежи. Тя само констатирва фактитѣ, само ги наблюдава, и споредъ каквото вижда, така и бѣлѣжи. Слѣдователно, ако тя е отбѣлѣзала най-хубавото заради васъ, причина на тази бѣлѣжка сте вие. И ако тя е хроникирала нѣщо, което не ви прѣпорѫчва, причина сте пакъ вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбѣлѣзала просто факта, и отъ този фактъ тя изважда своитѣ заключения. Сега, кои сѫ тия заключения, които ще повлияятъ на вашия животъ? Тѣ сѫ вашиятъ изборъ, който вие сте направили. Азъ ще ви приведи единъ малъкъ примѣръ за пояснение на тази идея, за една египтянка която се наричала Елтамаръ. Тя била дъщеря на най-бѣдния селянинъ въ Египетъ, но била много умна и интелигента, добродѣтелна и много скромна. Когато тя постѫпила въ училището, запиталъ я нейниятъ учитель: Ти ще се оженишъ ли, или дѣвица ще останешъ?“ Тя казала: „Азъ имамъ само единъ идеалъ на земята. Азъ съмъ рѣшила тъй: само за царския синъ може да се оженя. Който и да е другъ, ако не е царскиятъ синъ, ще го върна. Единъ изборъ имамъ, пъкъ ако той не дойде, азъ съмъ рѣшила да остана дѣвица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!“ Не идеалъ има тя. „Ако дойде царскиятъ синъ, ще се оженя ако не, не ми трѣбва никаква женидба.“ Гдѣ е сега приложението на този великъ идеалъ вѫтрѣ въ свѣта? Ако ще имашъ едно вѣрую ако ще имашъ едно учение, ако ще имашъ една мѣрка, ако ще имашъ единъ образъ, ако ще имашъ едно сърце, ако ще имашъ единъ умъ ако ще имашъ една душа, единъ духъ, този духъ да е синътъ на Истината. Сега, ще пристѫпимъ къмъ сравнението. Отивашъ да посрѣщашъ слънцето. Не отивай да го посрѣщашъ, когато то вече е излѣзло четири пръста надъ хоризонта. Ти трѣбва да си на първия лѫчъ, който се покаже. Той е най-важниятъ. Той е царскиятъ синъ. Не си ли тамъ, другитѣ не струватъ. Не видишъ ли него, ти си изгубилъ изгрѣва на слънцето. Него хвани, другитѣ не ти трѣбватъ. Ти вземи него, и се върни дома. Сега, нѣкои казватъ: „Ходи ли на изгрѣвъ?“ — Ходихъ. Видѣхъ какъ изгря слънцето. Азъ казвамъ: ти не си видѣлъ първия лѫчъ. Другитѣ лѫчи сѫ послѣднитѣ плодове на това велико дърво. Отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане! Ако отивашъ въ планината, да не казвашъ: „Азъ пия каквато и да е вода.“ Не, ако намѣришъ най-хубавия изворъ, и отидешъ да пиешъ отъ центъра, отъ тамъ, дѣто извира най-чистата вода, ти си човѣкъ съ високъ идеалъ. Отивашъ ли ти къмъ края, и кажешъ: „И отъ тукъ може да се пие“ имашъ единъ низъкъ идеалъ. Казватъ нѣкои отъ васъ: „Мога и отъ тукъ да пия.“ Не, това не е характеръ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да се отличава отъ всички. Отидешъ ли тамъ, при извора, макаръ че има мѫчнотии, отъ центъра ще пиешъ. Който и да е, ще вземе отъ най-чистата вода. Идеалъ имашъ вече. Ако се качишъ на нѣкой планински върхъ, пакъ сѫщия законъ. Нѣкой казва: „Кѫдѣто и да е азъ мога да се кача.“ Не, на този планински върхъ ще изберешъ най-хубавото мѣсто, най-красивото мѣсто, да остави въ душата ти най-дълбокитѣ впечатления. И като слѣзешъ, този върхъ трѣбва да го носишъ въ сърцето си като единъ живъ върхъ. Ако четешъ книги, сѫщиятъ законъ е. Прочети на най-знаменития списатель, на най-видния философъ, на най-видния проповѣдникъ! Ако отивашъ да видишъ нѣкои картини, иди и разгледай на най-видния художникъ, не на посрѣдствения - на най-видния. А пъкъ, тия, обикновенитѣ картини ще видишъ, когато наблюдавашъ хората: кой кога яде ... тѣхъ като наблюдавашъ, ще видишъ обикновенитѣ картини. Но като правишъ изборъ, ще идешъ да видишъ само една картина. Първата картина въ свѣта, тя е достатъчна. Когато избирашъ приятель — сѫщия законъ. Избери най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, съ най-чистото сърце. Мѫжъ избира ли жена - сѫщия законъ; жена избира ли мѫжъ, пакъ сѫщото. Не отстъпвайте отъ това правило! Отстѫпването отъ това правило ражда хилядитѣ страдания въ този свѣтъ. Сега, азъ говоря идейно върху нѣщата, върху принципитѣ, които трѣбва да прилагате ежедневно. Нѣкой пѫть вие ще кажете, че вашиятъ идеалъ е кривъ. Хубаво. Сега е кривъ, но слѣдниятъ моментъ какъвъ идеалъ ще изберете? Да допуснемъ, днесъ вие сте пропуснали деня - не сте посрѣщнали първия лѫчъ. Но утрѣ пакъ трѣбва да го посрѣщнете. Ако го посрѣщнете по сѫщия начинъ, вие пакъ сте изгубили деня; но, ако днешниятъ день вие сте били примѣренъ, посрѣщнали сте първия лѫчъ, и утрѣ ще посрѣщнете първия лѫчъ. Така цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни. Когато дойдемъ да поправимъ живота си, пакъ сѫщиятъ законъ. Ако искашъ да поправишъ живота си, хвани най-голѣмата погрѣшка, не се занимавай съ дребнитѣ. Хвани оная най-голѣмата погрѣшка, дръжъ я день, два, три, седмица, мѣсецъ, година, 10 години, и най-послѣ тази погрѣшка да знае, че има човѣкъ прѣдъ себе си, и да каже: „Азъ капитулирвамъ. Ти заслужавашъ да бѫдешъ на туй положение, на което се намирашъ“. Има нѣкои ученици, като клѣкнатъ 2-3 пѫти, като ги повалятъ 2-3 пѫти на земята, казватъ: „ Отъ насъ хора нѣма да станатъ“, напуснатъ полесражението. Това сѫ хора безъ идеалъ. Ами че защо сте повикани вие на земята? За угощение ли? - Не. Васъ сѫ ви повикали да опитатъ, какъвъ е характерътъ, умътъ ви. И като ядете на трапезата на природата, тя наблюдава, очи има, гледа, какъ постѫпвате. Вилушкитѣ, лѫжицитѣ, кърпитѣ, всичко вижда, и отъ туй сѫди, какво ще стане отъ васъ. Ако ви поканятъ на угощение, и ви турятъ на втората смѣна, и ви дадатъ една паница, отъ която другитѣ сѫ яли, вие мислите ли, че сте съ високъ идеалъ? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правимъ?“ Ще носите паницата съ себе си. Ще кажете: „Моля, у васъ ще има ли една чиста паница?“ - Нѣма. „Азъ си нося моята паница“. Ще я дадешъ да ти сипятъ въ нея. Тъй ще ядешъ. Послѣ ще питашъ: „Съ вашата лѫжица другъ ялъ ли е?“ Ще си извадите лѫжицата, ще си извадите вилицата, вашия ножъ . . . Разбирате ли? - Това е правило за окултнитѣ ученици. Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканятъ на гости, какъ ще го приложимъ това?“ Ето азъ какъ бихъ угостилъ моитѣ гости. Единъ день, като ви повикамъ на гости, знаете ли, какъ ще ви гостя? Ще зарѫчамъ 10 пити хлѣбъ хубаво направени, хубаво опечени, при единъ майсторъ фурнаджия, най-видниятъ, най-спретнатиятъ, най-умниятъ, най-добриятъ, най-блгородниятъ фурнаджия. Него ще намѣря, той ще пече хлѣба. Тъй, ако искамъ да ви дамъ едно угощение. При това, на моята трапеза нѣма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия 10 пити хлѣбъ, ще ви донеса грозде избрано отъ най-хубавитѣ чукани на лозето си, разбирате ли, отъ най-отбранитѣ чукани. Послѣ, ябълки, отъ най-хубавитѣ си ябълки. И тогава, ще взема по единъ гроздъ, и ще го дамъ въ рѫката ви. Вашитѣ паници сѫ вашитѣ рѫцѣ. Хлѣбътъ ще го разчупя, и ще ви дамъ по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли? По единъ гроздъ, по една круша, по една ябълка, по едно парче хлѣбъ, и ще си приказваме сладко, както „сладко - медено“. И мърдане нѣма да има, търкане на вилици. . . безъ шумъ ще мине. И кърпи нѣма да ви дамъ. Защо? Знаете ли, нѣма да ви дамъ кърпи. Щомъ си изцапате рѫцѣтѣ, ще ви завела при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тукъ, извадете си вашитѣ кърпи, и се избършете. Туй е единъ идеалъ на съзнателния животъ. Запр. много богати хора има, които сѫ взискателни къмъ храната, но тѣ въ морално отношение, въ умствено отношение нѣматъ такъвъ идеалъ. Азъ харесвамъ единъ богатъ човѣкъ. Той е много внимателенъ къмъ хлѣба, къмъ яденето, но въ друго отношение, да открадне — не е тъй внимателенъ. Казвамъ: добрѣ започвашъ, злѣ свършвашъ. Идеалътъ ти на физическото поле е добъръ, но въ духовния, свѣтъ — отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣкой казва: „Азъ мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите истината. Азъ бихъ желалъ единъ отъ васъ да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажешъ. Ние трѣбва да поставимъ любовьта на единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Като кажешъ думата „любовь“, въ нейния пъленъ смисъль, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на любовьта? Въ свѣта ние можемъ да любимъ само Бога, нищо повече. То е великата истина! Великата истина е тамъ. И онзи човѣкъ, който не започва съ Бога, отъ него човѣкъ не става. Ако моитѣ думи не сѫ вѣрни, прѣгледайте цѣлата човѣшка история, и намѣрете нѣкой, който, като е постѫпилъ другояче, да е станалъ човѣкъ. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човѣчеството сѫ били хора, които сѫ любили само Бога. Сега, нѣкой правятъ възражения: ако е тъй учението, ние ще забравимъ хората. Не, не ще ги забравимъ, ние ще дадемъ на хората единъ идеалъ. Ако всички хора се стремѣха къмъ първия лѫчъ на слънцето, ако всички хора се стремѣха къмъ идеала на Божествената Любовь, какъвъ щѣше да бѫде съврѣменниятъ свѣтъ и съврѣменитѣ ваши души? Щѣха ли да бѫдатъ така хилави? — Не. Добрѣ. Азъ ще ви дамъ едно възражение на всички онѣзи, които казватъ тъй: „Азъ мога да любя когото и да е, азъ любя човѣчеството.“ Казвамъ: добрѣ, за да любишъ всички, трѣбва да познаешъ човѣка. Значи, щомъ любишъ човѣчеството, ти познавашъ хората, а щомъ познавашъ хората, ти можешъ да изправишъ тѣхнитѣ погрѣшки. Питамъ: ти имашъ една жена, и тя е членъ отъ човѣчеството, а ти съ нея не можешъ да живѣешъ. Защо? Имате синъ, не се разбирате. Трѣбва да се обичате. Имате дъщеря, трѣбва да се спогаждате. Отъ гдѣ познавашъ дъщеря си? Значи, лъжливо е твърдѣнието. Тъй сѫдя азъ. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирамъ зарадъ тебъ“. Да, да, вие сте въ любовьта, която уморява хората. Това не е любовь, това е смърть, това е смрадъ. Това е любовьта на черната свѣтлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човѣшката душа. И не мислете, че този великиятъ вѫтрѣ въ свѣта... Въ Бога има едно велико качество. Богъ обича въ насъ най-доброто. Богъ люби въ насъ най-доброто. Вие ще намѣрите този стихъ въ Писанието: „Възлюбилъ е истината вѫтрѣ въ човѣка.“ Най-възвишеното, най-чистото вѫтрѣ въ насъ, това Богъ обича. Нѣкой иска да знае дали Господь се интересува за тѣхния обикновенъ животъ. За вашия обикновенъ животъ може да се интересуватъ хиляди други хора, но не и Богъ. Ако азъ съмъ слуга при нѣкой виденъ господарь, и наоколо си имамъ 10 души слуги на разположение да ми обуватъ чорапитѣ, да ми чистятъ обущата, ще дойде ли господарьтъ ми и той да ме обува? Ще бѫде ли умно? — Не. Той не се интересува за моитѣ чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има 10 души, които ще ги турятъ“. Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има, щомъ имъ дадешъ 5 лв., тѣ сѫ готови, както искашъ да ти ваксатъ обущата. Нѣкой питатъ: „Дали Господь днесъ е доволенъ отъ моитѣ обуща?“ Че защо Господь да е доволенъ отъ твоитѣ обуща? Той може да е доволенъ отъ онзи ваксаджия, който си е турилъ за идеалъ: първиятъ човѣкъ, който дойде при мене, азъ ще му лъсна обущата най-хубаво. И ти идешъ, възприемешъ идеята на ваксаджията, казвашъ: „Дали Господь се интересува отъ моитѣ обуща?“— Не. Той се интересува отъ ваксаджията. Идея има въ него. Той ти е лъсналъ обущата най-хубаво, тъй както той разбира. Сега ще ви говоря за единъ идеалъ. Ако една жена шие риза на мѫжа си, и даде пари, и вземе какъвъ да е платъ, и я мине отгорѣ — отгорѣ, тя не е жена! Не, тя трѣбва да прѣброди цѣлия градъ, и да намѣри най-хубаво платно, тънко, копринено или най-здраво ленено, да му ушие една риза, и да си каже: „Веднъжъ ще му ушия една риза, но да я помпи.“ Тя трѣбва да вложи всичкото си изкуство — това е жена съ идеалъ. Мѫжътъ отива да купи платъ за своята жена. Не да вземе една басма, и да каже: „Скѫпи врѣмена сѫ, да я позалъжа малко“. Това не е мѫжъ. Той трѣбва да прѣброди цѣлия градъ, и да купи най-хубавия платъ, да нѣма подобенъ на него. Това е идеалъ въ него! Него день природата записва за жената и мѫжа, че тѣ сѫ направили най-добрия изборъ. Това е характеръ въ тѣхъ. Избирашъ една книга за своя приятель, ще му изберешъ по възможность най-хубавата книга, и ще му я дадешъ подаръкъ. Да те помни! Даде ти нѣкой своя албумъ да му напишешъ за споменъ нѣколко реда, ти седнешъ и казвашъ: „Хайде нѣщо отъ Петко Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице, . .“ — ти ще идешъ въ дъното на тази изба. Това не е идеалъ. Ти ще изберешъ, най-хубавото каквото има, ще му напишешъ, че като прочете той тия думи, да се забрави. Най-хубавото ще вложишъ. Веднъжъ ще напишешъ, ама ще напишешъ най-хубавото, което имашъ вѫтрѣ въ себе си. Щомъ го запишешъ така, пакъ пише природата: „Отъ това дѣте човѣкъ ще стане.“ Послѣ, обичашъ нѣкого, нали? И тамъ се познава каква е любовьта. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ моя приятель“. Защо? „Ами че отлични вѣжди има, а очитѣ му тъй, да се ненарадвашъ“. Той не е разбралъ любовьта. Низъкъ идеалъ има. Другъ пъкъ казва: „Носътъ му да видишъ... устата му какви сѫ“. Другъ казва:„ Мустачкитѣ му какви сѫ“. Тия всичкитѣ хора иматъ низъкъ идеалъ. Ще намѣришъ вѫтрѣ въ своя приятель онова качество, което го отличава отъ всички други хора. Ще кажешъ: „Въ него има една чърта, която другитѣ я нѣматъ. Еди-каква е тя.“ Тя не е отвънка. Тя не е въ неговитѣ очи, не е въ неговия носъ, нито въ неговата уста. Тя е на най-високото мѣсто въ тия клонища. И като я намѣришъ, ще я откѫснешъ, ще я държишъ въ своята душа, ще я запишешъ въ своята паметь, и природата ще пише пакъ: „ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане!“ Имате учитель, казвате: „Нашиятъ учитель е много ученъ, той по химия, по физика, по астрономия, по философия, по това, по онова, много знае.“ Не, това не е вашиятъ учитель. Това е натоварена камила. Това, което отличава вашия учитель не седи въ туй. Това сѫ панделки, това сѫ украшения, но гдѣ е шапката? И тогава, знаете ли какъ се прѣиначаватъ идеалитѣ? Учительтъ казва на ученичката тъй: „Ще си вземешъ най-хубавата шапка безъ панделки“. Тя отиде при шапкарката, която ѝ каже: „Той, вашиятъ учитель каза тъй, но не може безъ панделки. Ако туримъ една малка панделка, шапката ще стане по-хубава“. Добрѣ. Турятъ една панделка. Но тамъ има и други, тѣ казватъ: „И отъ другата страна, ако туримъ още една панделка, ще стане още по-хубава“. И тя каже: „И менъ ми се струва, че учительтъ ще бѫде доволенъ“ .Мислите ли, че тази шапка стана по цѣнна? — Не, тя изгуби своята цѣна. И да ви докажа защо изгуби своята цѣна. Прѣдстанете си, че моятъ учитель ми дава едно красиво перо, съ което може да се пише отлично. Дойде нѣкой мой приятель, каже: „Чакай, азъ имамъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, като едно кокоше яйце, ако го туримъ на върха на писалката, по-хубава ще стане“. Съ синджирче, тъй го туря. Азъ пиша. Дойде другъ, казва: „И азъ имамъ единъ диамантъ, като паче яйце, да го туримъ отгорѣ, още по-хубава ще стане“. Тури го. Питамъ: този писатель ще може ли да пише хубаво съ тѣзи скѫпоцѣнни камъни? — Не. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменното човѣчество. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ ученици, това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменитѣ религиозни хора, които не разбиратъ онази велика Божествена искра, която трѣбва да проникне дълбоко вѫтрѣ въ нашитѣ души. Нѣкой пѫть вие казвате тъй: „Да има нѣкой да ми закачи единъ диамантъ“. Хубаво, ако азъ река да закача нѣкому единъ диамантъ, трѣбва да намѣря най-голѣмия въ свѣта. Ако го намѣря, ще го закача. Ако не го намѣря, никакъвъ диамантъ не закачамъ на врата. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ и за васъ. Най-хубавото въ свѣта! Именно, по този вѫтрѣшенъ вашъ изборъ, всичкитѣ вие ще се отличавате отъ другитѣ хора. Сега, схващате ли накѫдѣ отива моята мисъль? Схващате ли накѫдѣ отива тази рѣка, която тече сега? Толкова врѣме не съмъ ви говорилъ. Тази вечерь азъ рѣшихъ, казахъ: тази вечерь на тия ученици ще имъ говоря, ще имъ говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да имъ дамъ! Ако сте схванали първиятъ лѫчъ, който излѣзе отъ Божественото, отъ васъ ученици и човѣци ще станатъ. Ако сте закъснѣли, и не сте схванали този първия лѫчъ, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бѫдете забравенитѣ дѣца въ дъното на тази изба. Любящиятъ говори за любовьта, а страхливиятъ — за страха! Кой печели въ свѣта? Който говори за любовьта ли, или който говори за страха? Умниятъ говори за мѫдростьта, а глупавиятъ — за блудкавитѣ работи въ свѣта. Кой печели отъ двамата? Умниятъ гради, а глупавиятъ разсипва. Умниятъ пише, а глупавиятъ — разписва. „Азъ“, казва, „съмъ се научилъ само да се разписвамъ на записа, който баща ми праща“. Все се разписва. Има хора, на които цѣлиятъ животъ е само разписване. Все се разписва, че взелъ нѣщо. И когато природата погледне това нѣщо, казва: „Отъ това дѣте човѣкъ нѣма да стане“. То се научило само да се разписва, а никога нищо не написва. И тъй, всичкитѣ възвишени сѫщества, всички онѣзи братя на Всемирната Бѣла Школа, сѫ минали по този пѫть. Въ тѣхъ има великъ идеалъ. Тѣ всички все така мислятъ. И когато нѣкой братъ отъ тѣхъ рѣши да дойде на земята, какво казватъ? Той ще дойде при най-добрия. И сега, може да ми цитиратъ кой е най-добриятъ. — Който има стремежъ, който има идеалъ, най-високиятъ идеали. При него той ще дойде. Онзи ученикъ, на който душата трепти, всѣки день мисли за своя Учитель, при него ще дойде Учительтъ. А онзи ученикъ, който мисли за това — онова, Учительтъ ще мине покрай кѫщата му, и ще каже: „Тукъ седи единъ отъ забравенитѣ ученици,“ и ще си замине. А щомъ мине покрай дома на първия, ще каже: „Тукъ седи единъ отъ ученицитѣ, когото трѣбва да посѣтя тази вечерь“. Това е то великиятъ идеалъ, високиятъ идеалъ, който всички трѣбва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото — всичко отъ първа степень! Вложете, този идеалъ, и вижте какъ вашиятъ животъ ще се измѣни. Но приложение трѣбва! Седишъ, падналъ си духомъ, кажешъ: „Празно е сърцето ми, нѣма я любовьта. Какво да правя?“ Кажи: „Утрѣ ще ида да посрѣщна слънцето, и ще гледамъ да хвана първия лѫчъ“. Вие правили ли сте наблюдение сутринь, като се събудите, да видите, каква е първата ви мисъль? Природата въ туй отношение е крайно взискателна. Щомъ се събуди едно дѣте, веднага тя се спре прѣдъ него съ единъ трепетъ, задържа дишането си, и се вслушва за какво ще помисли това дѣте. Ако веднага като се събудишъ отправишъ ума си къмъ Бога, и помислишъ за тази велика Любовь, която, е изпълнила твоята душа съ всички блага, тя казва: „Отъ това дѣте великъ човѣкъ ще стане!“ Благославяй, душе моя, Господа! Т. м. 8 . ч.в. печ. Паничковъ - Свищовъ

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УЧЕНИКЪТЪ ТРѢБВА ДА РАЗБИРА. Т. м. Едно отъ сѫщественитѣ качества на ученика, това е разбирането. Въ разбирането има три степени три фази. Първо: чрѣзъ обхващане прѣдметитѣ. То значи, че нѣщата, които сѫществуватъ въ живата природа, ученикътъ трѣбва да ги обхване въ тѣхното външно проявление съ своя физически погледъ, или, ако сѫ нѣкаква вѣщь, той може да обхване вещьта съ рѫката си. Слѣдъ хващането иде втората фаза: чувствуването. Ученикътъ ще почувствува какъвъ е този прѣдметъ, какви сѫ неговитѣ отношения, какви сѫ качествата му, топълъ ли е или студенъ. И слѣдъ туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи, да се разбере, дадено нѣщо, дали има животъ въ себе си или не. Ученикътъ трѣбва да знае, че може да изучава само живата природа. Единственото достѫпно нѣщо за нашитѣ чувства, за нашия умъ е само живата природа. Мъртвитѣ нѣща ние не можемъ да изучаваме, тѣ нѣматъ абсолютно никакъвъ изгледъ. Туй, което е мъртво, то е безобразно, a туй, което е красиво, то съдържа животъ. Слѣдователно, като говоримъ да изучаваме природата, значи, да разбираме живота въ неговото първично отношение, а животътъ въ неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога. Тѣ не сѫ се отдалечили отъ аурата на Бога, тѣ сѫ останали да работятъ съ Бога. Ние ги наричаме свѣтлитѣ, чисти духове, духоветѣ на свѣтлината. Едни отъ тия сѫщества сѫ отишли малко по далече, отколкото свѣтлината е отишла, понеже тѣ сѫ духоветѣ на материалния свѣтъ. Тѣ сѫ излѣзли извънъ свѣтлината и сѫ се прѣвърнали на тъмнина. Като казвамъ, че сѫ се прѣвърнали на тъмнина, разбирамъ, че свѣтлината е останала отвънъ, а тъмнината — отвѫтрѣ, и за това сѫ останали недоволни отъ живота. Нѣкой богатъ човѣкъ, дѣца има, жена има, власть има, всичко има, но той е недоволенъ отъ туй положение, има нѣщо, което му липсва. Всичко има, но сѫщественото нѣма. И обратно: другъ човѣкъ нѣма нищо, но неговата душа е радостна — той има сѫщественото. Сега, има два вида ученици: едни сѫ богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тѣхъ постоянно ги хвалятъ, тѣ обѣщаватъ много и свършватъ съ отличие. Другитѣ ученици сѫ бѣдни, посрѣдствени, съ тройки минаватъ, по някой пъть иматъ и двойки, и в края на годината едва поправятъ двойката в тройка, и казватъ: „Слава Богу, намѣрихме смисъла на живота“. За тѣхъ тройката е смисълътъ въ живота. Подъ „животъ“, разбирамъ стремежа на човѣка. Въ живота има двѣ крайности, отъ които трѣбва да се пазите едната крайность, е крайното щестлавие. Такъвъ човѣкъ иска да придобие всичко и като го придобие, въ него става едно прѣсищане — най лошата болѣсть, която сѫществува. И като го хване това прѣсищане, тогава идва духовната диария. Такъвъ човѣкъ не може да седи въ кѫщи, излиза, влиза, иска да се освободи отъ прѣсищането. Тъй че прѣсищането е най лошото състояние за човѣка. Отъ прѣсищането се ражда жестокостьта. Хора които се прѣсищатъ ставатъ много жестоки. Другата крайность е лишението. Ученикътъ може да е толкова индиферентенъ, че да се лиши отъ единственото благо, което му се пада. Слѣдователно, въ него тогава идва отчаянието. Щомъ дойде отчаянието, въ него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това сѫ за сега двѣтѣ крайности въ живота на окултния ученикъ. Тия двѣ крайности се явяватъ и в живота и на обикновенитѣ ученици, и на окултнитѣ ученици. Окултниятъ ученикъ. който не е готовъ, ако въ него чувството на гордость не е възпитано, черното братство непременно ще присади въ него една малка присадка и ще му създаде най лошото състояние. Ако у него липсва вѣра въ живота, тогава пъкъ ще му присадятъ чувство на разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човѣкъ като отслабне, въ него се ражда лъжата, И тъй, баща на лъжата, това е най-слабиятъ, а баща на Истината, това е най-силниятъ. Тогава, ако турите лъжата въ живота си, тя навсѣкѫдѣ не може да ви помaга. Тя е като леда, има врѣменна устойчивость, но всичко това скоро изчезва. Ученицитѣ често си служатъ съ лъжата, особено тѣзи, които нищо не знаятъ. Тѣ се преструватъ, че много знаятъ, а тѣзи, които знаятъ, нѣкой пѫть се преструватъ че нищо не знаятъ. Но и учителитѣ хитруватъ. Често тѣ вдигатъ тъкмо този ученикъ, който нищо не знае, но се преструва, че много знае. Ученицитѣ като излъжатъ учителя си, радватъ се и казватъ: „Излъгахме го“. Когато пъкъ учительтъ хване нѣкой отъ тѣзи „смѣлитѣ“ ученици, тогава той излиза съ едно удоволствие, а ученикътъ е сърдитъ. Сега и живата природа ни хваща тъй. Тя постоянно ни слѣди. Въ нея има отлична педагогия. Тя понѣкога остава да я излъжемъ, но знаете ли какво става послѣ? Ти отивашъ при Бога, тя поставя прѣдъ тебе едно сито съ голѣми дупки. Ти ще минешъ прѣзъ него, но когато стигнешъ до Царството Божие, ще видишъ друго едно сито, много ситно. Ти се върнешъ назадъ, обаче, природата поставя прѣдъ тебе едно сито два пѫти по-ситно отъ прѣдишното и пита ученика: защо влѣзе тукъ, въ този пѫть? Най-хубавото е, всѣка една душа да се стреми къмъ Бога съ ония чувства, които сѫ събудени въ нея при даденъ моментъ. Тя никога не трѣбва да се приближава съ чувствата на другитѣ хора. Едно дѣте храни по други чувства отъ единъ възрастенъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, отъ разнитѣ степени на развитие, иматъ различни чувства. Не мислете, че ние като се приближаваме при Бога, се рѫководимъ отъ едно и сѫщо побуждение. Не, разни реалности ни движатъ. Нѣма два момента, които да сѫ еднакви. Тази опитность, която сега имате въ живота си, слѣдующиятъ пѫть нѣма да я имате. Тя сега образува само единъ родъ връзка, но слѣдующиятъ пѫть ще образува друга връзка. И вие трѣбва да направите единъ изборъ, той е слѣдующиятъ: Ето на какво ще го уподобя, и какво трѣбва да правите. Допуснете че вие пѫтувате, имате да извървите извѣстна мѣстность. Мѣстото, което трѣбва да извървите е пустиня. Вие сте въ една страна съ много плодове и разни продукти. Тѣзи продукти трѣбва да вземете съ себе си, за да може да минете пустинята. Значи, вие трѣбва да вземете отъ изобилието на тази опитность при днешното ваше разбиране, при други условия ще учите друга опитность въ пустинята. Само въ пустинята вие може да научите, да добиете добродѣтелитѣ. Пустинята е мѣсто ма чистота. Тамъ, дѣто има растежъ, има и нечистота, а пустинята, дѣто има само пѣсъкъ, тамъ всичко е чисто. Ученикъ, който минава прѣзъ пустинята, трѣбва да научи, какво нѣщо е добродѣтельта. И тъй, щомъ се намѣрите безъ храна, вие ще кажете: животътъ ни е пустъ. Азъ ще ви попитамъ: ако бихте се намѣрили на земята прѣди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намѣрили такива растения, каквито има сега? Тогава земята имаше съвсѣмъ друга форма. Туй, което сега виждате по земята, бѣше ли първоначално въ самата природа или от послѣ дойде? На земята най първо сѫществуваха кристалитѣ, слѣдъ тѣхъ растенията, послѣ се развиха малкитѣ животинки, голѣмитѣ животни и най-послѣ се яви човѣкътъ. Кристалитѣ слѣзоха отъ свѣта на Мѫдростьта, растенията слѣзоха отъ свѣта на ангелитѣ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха синоветѣ на арахангелитѣ — животнитѣ и най-послѣ дойде човѣкътъ, по образъ и подобие на Бога, но за него нѣмаше условия да се развива, и затова се направи сегашниятъ човѣкъ, който е една друга фаза. Човѣкътъ по образъ и подобие Божие сега ще дойде. И човѣчеството, което сега се връща къмъ Бога, ще подеме човѣшката еволюция. Тия души сѫ сега на пѫть и ние ще се срѣщнемъ съ тѣхъ. Всичкитѣ религии ги очаква прѣобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате къмъ свѣта на синоветѣ Божии. Когато вие влѣзете въ тѣхния свѣтъ, въ васъ ще стане сѫщото, каквото съ животнитѣ. Когато човѣкъ е миналъ прѣзъ свѣта на животнитѣ, той е взелъ толкова животни, колкото му трѣбваха, а другитѣ остави въ горитѣ. Туй, което сега се проповѣдва на хората: любовь, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това врѣме. Като дойдатъ тия свѣтли души, тѣ ще се вселятъ въ васъ. И вие, и тѣ заедно ще живѣете. Тѣ ще внесатъ въ васъ туй новото, което всички очаквате. Ако нѣкой ученикъ седи дълго врѣме при нѣкой знаменитъ учитель, нали той ще добие това изкуство, което и учительтъ му има? То е сѫщиятъ законъ. Вие търсите щастието въ живота. Но кой може да бѫде щастливъ? — Само ученикътъ може да бѫде щастливъ. Щастието е качество само на ученика. И на земята, най-щастливи сѫ ученицитѣ. Въ кѫщи дѣцата сѫ най-щастливи, тѣ сѫ ученицитѣ. Щомъ порастнатъ, нѣма вече туй щастие. Ученикъ, у когото се е вселилъ единъ отъ Божественитѣ духове, забравя лошия животъ и злото се заличава отъ него. То остава само като една привидность, а туй, което остава за вѣчни врѣмена, то е доброто и истинското знание. Ще каже нѣкой: не трѣбва ли да си живѣя на широко? — Умрѣлиятъ живѣе на широко, но тамъ, въ смъртьта има такова разпъване, каквото човѣкъ не може да си прѣдстави. Само съвършениятъ човѣкъ се отдѣля отъ смъртьта, а ученикътъ, който не е научилъ този урокъ, докато се освободи отъ смъртьта, ще види какъ се живѣе на широко. Вие не трѣбва да се молите, че щастието е въ свѣта. Може да минете и вънъ отъ ученичеството, но никакво щастие нѣма да намѣрите. Затуй, въ окултната наука, отъ ученицитѣ се изисква единъ пъленъ и съвършенъ животъ, за да може да използуватъ знанията и силитѣ си. Да бѫде човѣкъ съвършенъ, то е най-лесното нѣщо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие, съ всичкитѣ знания и дарби, които Богъ е вложилъ въ васъ, започвате това-онова, но не го довършвате. Послѣ, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но си служите съ недоброкачествени присадки и послѣ казвате: тъй ни е създала природата. Не, природата ни е създала съвършени, но ние сме измѣнили своето естество. Ученикътъ трѣбва да има едно правилно разбиране върху живота и законитѣ на живата природа. Той трѣбва да има качествата на добродѣтелитѣ. Вие сега не правите грѣхове, отдавна сте грѣшили, сега нѣмате възможность да грѣшите, а се изправяте. Азъ ще ви кажа, отъ гдѣ идатъ грѣховетѣ. Ти взимашъ отъ 100 души пари на заемъ. Дойде врѣме да ги връщашъ — нѣмашъ пари, но никои не ти вѣрва, че нѣмашъ пари. Дойде първиятъ заемодавецъ, казва ти: „Дай паритѣ!“ Ти нѣмашъ пари, и почвашъ да лъжешъ. Послѣ казвашъ: огрѣшилъ съмъ се. Не, то е миналото, което те лъже. Грѣхътъ излиза отъ момента, когато си направилъ всичкитѣ тия погрѣшки. Ти още тогава не си се спрѣлъ да изправишъ погрѣшкитѣ си, както Божествениятъ законъ изисква, но прибѣгвашъ до лъжата. Едно магаре често носѣло на гърба си соль. Единъ пѫть, като прѣгазвало една рѣка, ударило се въ единъ камъкъ и клѣкнало въ водата. Като станало, забѣлѣзало, че товарътъ му олекналъ малко, часть отъ сольта се стопила. То си казало „А, лесна работа било, ще зная за другъ пѫть какъ да си облекчавамъ товара“. Слугитѣ разказали за случилото се на господаря си. Другъ пѫть господарьтъ натоварва магарето съ вълна. То, като минавало и тозъ пѫть прѣзъ рѣката, казало си: „Пакъ ще клѣкна“. Та, нѣкой пѫть лъжата, като сольта, може да ни помогне, но нѣкой пѫть, като вълната, ще затрудни доста много положението ни. Ученикътъ, щомъ влѣзе въ школата, трѣбва правилно да различава нѣщата, не по форма а по духъ, по смисълъ. Въ съзнанието на ученика не трѣбва да има ни поменъ отъ лъжа. Лъжата се отличава по слѣдното качество: Да кажемъ, че ти имашъ 10 свѣтилника Щомъ кажешъ каква и да е лъжа, единиятъ свѣтилникъ ще изгасне. Ако кажешъ двѣ лъжи, два свѣтилника ще загаснатъ, три лъжи — три свѣтилника ще изгаснатъ и т.н. Остава ти само единъ свѣтилникъ, питашъ какво трѣбва да правя! — Тръгни по обратния процесъ назадъ изхвърли 9 та лъжа веднага свѣтилника ти ще се запали. Изхвърли 8 та, 7 та лъжа и т. н., докато всичкитѣ ти свѣтилници пламнатъ. Тогава ще кажешъ азъ говоря истината. Отъ гдѣ знаешъ? — Всичкитѣ ми свѣтилници свѣтятъ. Цѣлиятъ свѣтъ може да ме обвинява, че лъжа, но азъ зная че говоря Истината, защото свѣтилницитѣ ми свѣтятъ. У човѣка има 10 първични способности, които сѫ вложени въ душата му за работа на земята. Отъ тия способности сѫ произлѣзли още 10. И когато човѣкъ сгрѣши, всѣки единъ грѣхъ врѣменно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показватъ съврѣменнитѣ наблюдения ако вие въ волевия или въ разумния свѣтъ почнете да грѣшите, волята ви въ ангелския свѣтъ почва да се деформира вашата брада губи красивата си форма. Ако грѣхътъ ви се увеличава, брадата ви полѣгва малко назадъ и става по-малка. Тогава устата излиза навънъ, и тяжестьта отъ прѣдната часть на мозъка се прѣнася назадъ, за да пази равновѣсие. Понеже между разумния свѣтъ и волята има съотвѣтствие, то и челото се измѣня — горната часть отива назадъ, а долната часть се издува напрѣдъ. Ако продължавашъ да грѣшишъ, носътъ ти се спитява и се сраства съ челюстьта. Ако вървишъ по този пѫть на грѣха, ще се образува една муцуна, ще ти израстнатъ косми, които ще покриятъ цѣлото ти лице Това вече е тъмниятъ животъ. Тамъ се намиратъ животнитѣ. Това е едно отъ най-ужаснитѣ положения. И които попаднатъ въ това положение, нѣма спасение за тѣхъ. Тѣ има да чакатъ много, докато дойде една вълна да ги подигне, И животнитѣ, съ това голѣмо пожертвуване постепенно се приготовляватъ за този моментъ. Това, дѣто ги колятъ, е едно щастие за тѣхъ, но човѣкътъ отъ това се спъва Живата природа, съ която ние се занимаваме, е една безподобна, неподражаема за насъ учителка. И тъй, ще помните, че само ученикътъ може да бѫде щастливъ. Щастието не е нѣщо, което трѣбва да придобивате съ вѣкове. Ти можешъ да го придобиешъ моментално, и пакъ моментално можешъ да го изгубишъ. Сега, туй, което ви говоря, то се отнася до външната страна на живота. Искашъ да си поправишъ носа, ще трѣбва да поправишъ погрѣшката си. Тъй както е създадена човѣшката рѫка, тя има едно отлично устройство. Колкото човѣкъ е морално по-развитъ, толкова и палецътъ му слиза по-надолу. Китката прѣдставлява интелектуалната страна на човѣка! Тази часть отъ китката до лакета — чувствената страна, а отъ лакета до рамото — материалната страна у човѣка. Колкото повече палецътъ слиза надолу, толкова човѣкътъ е по духовенъ, той слиза надолу, за да обхване материята, да я влада. Като изправите тритѣ си пръста, слѣдъ палеца образува се една дѫга, която показва степеньта на вашето развитие. Пръститѣ, това сѫ извѣстни величини, за измѣрването на които сѫ правени редъ математически изчисления. Показалецътъ е една величина, отъ която изтичатъ разумнитѣ сили. Въ палеца е проявениятъ Богъ. Голѣмиятъ пръстъ е родилъ първия пръстъ. Той е първиятъ синъ. Слѣдователно, съ явяването на този пръсть, у човѣка се явили личнитѣ чувства. Тогава Провидението създало втория братъ, за да изправи погрѣшката на брата си, понеже той станалъ егоистъ. Този братъ е най скоро роденъ, затова е и най високъ. Ако искате да знаете, пръвъ е роденъ най малкиятъ пръстъ, но понеже билъ много непослушенъ, баща му го изпъдилъ. Той напусналъ баща си, и отишълъ да яде и да пие съ женитѣ. Той е секретарь на боговетѣ. Слѣдъ туй баща му ражда показалеца, послѣ третия — Аполонъ и послѣденъ ражда четвъртия пръсть. Това сѫ пръститѣ на дѣсната рѫка. Слѣдъ туй се родили сестритѣ на лѣвата рѫка. Тѣзи нѣща, които ви говоря, сѫ символи, вие ще мислите върху тѣхъ. Пръститѣ изразяватъ извѣстни сили. Никога не дръжте голѣмия пръстъ самъ отворенъ. Това е лошъ признакъ. Ако искате, хванете палеца и показалеца си леко, нѣжно, тъй ще може да получите отговоръ на нѣкой въпросъ. Възбуденъ си, искашъ да узнаешъ, дали нѣщо е право, хвани нѣжно срѣдния си пръстъ и палеца! Най-чувствителното мѣсто слѣдъ окото и устнитѣ, това е краятъ на пръститѣ. Срѣдниятъ пръстъ прѣдставлява ония водители, които се занимаватъ съ Божествената Правда. Искашъ ли знание, хвани безимения и палеца и съсрѣдоточи ума си. Природата по този начинъ ще ви научи много нѣща. Това сѫ начини за самовъзпитание, сами да си въздѣйствувате. Онѣзи, които не сѫ готови, ще кажатъ: азъ съ такива работи ли ще се занимавамъ? Нѣкои, като не могатъ да разрѣшатъ нѣкой въпросъ, кършатъ си рѫцѣтѣ, стискатъ си главата, като цѣдилка. Тия дѣйствия не сѫ разумни. Хвани двата си пръста, съсрѣдоточи ума си, и въпросътъ ще се рѣши много лесно. Ако искашъ да бѫдешъ мѫжественъ, гледай горната часть на рѫката си, а ако искашъ да разрѣшавашъ нѣщо разумно, гледай вѫтрѣшната часть на рѫката си, тя е по разработената часть. Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да разбира! Прѣдставете си, че вие сте одърпанъ, окѫсанъ и гладенъ човѣкъ. Отивате при единъ богатъ човѣкъ, той казва на слугитѣ си да ви измиятъ и облѣкатъ хубаво. Вие седите чистъ, облѣченъ, но не ви питатъ, гладенъ ли сте. Казватъ ви: поогледай се на огледалото. Вие се оглеждате „Е, какъ се усѣщате?“ — Отвънъ съмъ много добрѣ, но отвѫтрѣ... срамъ те е да кажешъ, че си гладенъ. Заведатъ ни на прѣдставление, и слѣдъ това ви питатъ: „какъ намирате прѣдставлението?“ — Много хубаво, обаче не можахъ нищо да науча. „Защо“ — Има нѣщо, което ми липсва. Богаташътъ все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга!“ Послѣ: „Заведете го въ училището да се учи! Какъ сте сега?“ — Много хубаво е всичко и театърътъ, и училището, но липсва ми нѣщо. Тѣзи нѣща сѫ важни, но въ дадения моментъ трѣбваше най първо този човѣкъ да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нѣщо нѣмаме. Понеже богатиятъ не е гладувалъ, чуди се, какво ли липсва на този човѣкъ? Слугата казва: да го нахранимъ! Даватъ му да яде, и слѣдъ това го питатъ: какъ сте сега? — Всичко у васъ е прѣкрасно, азъ съмъ много доволенъ. Това сѫ символи. Прѣведете ги и ще разберете мисъльта. Това сѫ начини на разсѫждения. Ученикътъ трѣбва да разбира! Той трѣбва да бѫде още честенъ, добъръ, крайно интелигентенъ великодушенъ и благороденъ. У човѣка има едно чувство на скритность, и отъ тамъ се зародила лъжата. Важно нѣщо за васъ: не искайте да бѫдете еднообразни! Еднообразието не носи нито интелигентность, нито доброта. То носи всѣкога слабость. Ако единъ човѣкъ почне да се проявява точно като тебе, ти ще изпиташъ отвращение къмъ него. Ти сега го харесвашъ, защото има нѣщо което не е като твоето, различава се отъ тебе. Кое е най сѫщественото нѣщо за ученика? — На ученика трѣбва разбиране. Какво означаватъ буквитѣ въ думата „разбиране“? Буквата Р — значи да обхванешъ нѣщата! А умътъ трѣбва да вземе участие; З — то е законъ на физическото поле. Трѣбва да разбиратѣ законитѣ на физическия свѣтъ. И — какъ се движатъ силитѣ въ природата, ѫглитѣ, които образуватъ тѣ и тѣхнитѣ отношения. Н — мѣстото, дѣто противорѣчията може да се прѣмахнатъ. Тия сѫ елементитѣ необходими за разбирането. Т. м. * 35 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНО МАЛКОТО И АБСОЛЮТНО ВЕЛИКОТО. Т. М. Животътъ може да се прояви само между двѣ абсолютни величини: първата величина е крайно голѣмата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. Отъ тия двѣ величини се зараждатъ всичкитѣ благости, всичкитѣ противорѣчия на свѣта. Когато великото въ живота иска да се вмѣсти въ крайно малкото, се зараждатъ всичкитѣ страдания. То е много естествено. Ако вие искате да помѣстите най хубавитѣ си дрехи въ куфара, какво ще стане съ тѣхъ? Всичкитѣ имъ гънки и панделки ще се смачкатъ, и като ги извадите, ще ви се счупи кефа. Тъй казватъ турцитѣ. Благото въ живота седи въ това, когато малкото се вмѣсти въ великото, тогава настава и хармонията въ живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бѣла Школа, по закона на Мѫдростьта, въ даденъ моментъ, трѣбва да знаете насоката на вашето движение. Животътъ може да се прояви въ двѣ величини, въ насоки, и то, споредъ това, въ каква насока живѣете: въ движение къмъ малкото или въ движение къмъ великото. Слѣдователно, ще имате два резултата. Когато се движите къмъ абсолютно малкото, всѣкога ще усѣщате нѣщо ужасно, едно безсилие въ живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъжъ подвижени отъ великото къмъ малкото, вие не може да вземете обратно движение назадъ. Обратно движение въ природата нѣма. По посоката, въ която вървите, вие трѣбва да минете до абсолютно малкото, трѣбва да изпитате безсмислието на живота, защото туй малкото ще ви даде една нова идея. Отъ друга страна, щомъ усѣщате веселие и радость, вие се движите къмъ великото. Сега, нѣма да се спирате да питате защо сѫ тия страдания, или, да питате, защо сѫ тия радости. Радоститѣ и страданията сѫ резултати отъ тия двѣ насоки. За да може да живѣете, за да има каквото и да е съзнание въ васъ непрѣменно трѣбва да имате или едната или другата насока. И всѣки философъ, който се е опиталъ да коригира тия два закона, всѣкога е полудѣвалъ. Споредъ тия два закона, ти ще приемешъ страданията тъй, както сѫ. Нищо повече! Защо и за какво, философия нѣма тамъ. Тамъ има само едно мнѣние. Когато седишъ при абсолютно малкото, ще страдашъ; когато дойдешъ крайния прѣдѣлъ, и минешъ отъ абсолютно малкото къмъ абсолютно голѣмото, веднага твоето състояние ще се измѣни. Отъ гледището на хората тукъ на земята, абсолютно малкото произвежда всичкитѣ нещастия въ живота. Въ небето законътъ е обратенъ: великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Слѣдователно, туй, което за насъ е най-голѣмото нещастие, на небето е най-голѣмо щастие, и туй, което за земята е най голѣмото щастие, за небето е най голѣмото нещастие. Е, какъ ще разберете това противорѣчие сега? Вие сте нещастни, понеже нѣмате нищо, а като направя паралелъ, единъ великъ духъ въ небето става нещастенъ, когато е богатъ. Тогава въ него се ражда желание, всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастливъ. Вие ще кажете: ама защо да е така? Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ: защо да не е така? Колкото единиятъ въпросъ е силенъ, толкова и другиятъ е силенъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Защо е така, или защо не е така — тия въпроси не разрѣшаватъ сѫщностьта на живота. Ако обяснимъ едното, или другото положение, ни най-малко нѣма да изяснимъ самия животъ. Туй, че ние скърбимъ, това сѫ наши субективни схващания. Ако човѣкъ страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у единъ великъ духъ се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човѣчество, защото животътъ самъ по себе си нѣма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за васъ. Щомъ идватъ страдания, значи, вие се движите къмъ абсолютно малкото, а то е необходимо, за да опрѣдѣлите сѫщностьта на вашия животъ. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ нѣща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мѣрка да мѣрите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. Привиднитѣ обяснения въ живота всѣкога ни водятъ къмъ една крива посока. Вземете всички ония съврѣменни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна. Даватъ се само частични обяснения на ония съврѣменни философи, които сѫ създали почти всички нещастия въ живота, но тѣ сѫ само палеативни обяснения. Запримѣръ, кой отъ васъ не може да проповѣдва моралъ? Какъвъ ли не моралъ вие проповѣдвате на вашитѣ дѣца? Проповѣдвате имъ, какъ трѣбва да живѣятъ, за да бѫдатъ щастливи. Питамъ гдѣ има поне единъ отъ тия щастливитѣ хора, който да е написалъ своята биография и да покаже, че е билъ щастливъ, и въ раждането, и въ умирането си? Значи, тамъ не е смисълътъ на живота. Има другъ смисълъ въ живота: да влѣзешъ въ тѣлото си, и да излѣзешъ отъ тѣлото си, безъ да се мѫчишъ. И тъй, всѣко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата на материята, а всѣка връзка ограничава човѣка. Желанията, които имате, всѣкога трѣбва да бѫдатъ свободни, да не ви вързватъ. Имайте желания, но не се вързвайте! Никога не оставяйте да ви вързватъ други въ живота. Запримѣръ, имате едно дете, казвате: азъ безъ туй дѣте не мога. Дѣтето пъкъ казва азъ безъ майка си не мога. То е една крива насока. Дѣтето безъ майка си може. Чудни сте вие! Майката не може безъ дѣтето. Ами ти, прѣди да се оженишъ, когато нѣмаше дѣца, какъ живѣеше безъ тѣхъ? Защо се държишъ въ тази крива философия? Нѣкои казватъ: азъ безъ радости въ живота не мога да живѣя. — Можешъ. Всѣки иска да живѣе съ радости, а безъ скърби. Не, ако щастието е една необходимость, тогава и скръбьта е друга необходимость. Не е вѣрно, че щастието е една необходимость за душата. Душата може и безъ щастие. Ще кажете; какво ще бѫде състоянието на душата тогава? Да кажемъ, че ти имашъ единъ обектъ, който ти причинява извѣстно приятно настроение, но ти искашъ да го хванешъ съ рѫцѣтѣ си и да го стиснешъ до гѫрдитѣ си. Ти мислишъ, че само като го стискашъ, само тогава живѣешъ. Туй е най-глупавото състояние. Туй, което можешъ да стискашъ, и далечъ отъ тебе да е, пакъ можешъ да живѣешъ безъ него, обаче, въ дадения моментъ, туй е едно твое състояние, но тамъ е всичкото заблуждение. Този прѣдметъ може да бѫде недушевенъ, може да бѫде и одушевенъ, законътъ е все сѫщиятъ. Важното е, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ прѣдмета. Нѣкой пѫть казваме: какъ е възможно човѣкъ да живѣе безъ тѣло? — Може да живѣе безъ тѣло. Подъ думата „тѣло“, разбирамъ ограничение. Ако ние кажемъ, че безъ тѣло не може, значи тѣлото е една абсолютна реалность, на която душата е сѣнка. Не е така. То е все сѫщото, ако кажемъ: азъ безъ кѫща не мога да живѣя. Какъ не можешъ? Птицитѣ какъ могатъ да живѣятъ? Значи тѣ сѫ по-умни отъ тебъ? Може безъ кѫща да се живѣе. Не е кѫщата, която дава живота. Кѫщата е само единъ резултатъ. Ние създаваме кѫщитѣ, а може да създадемъ кѫщи, каквито искаме. Може да имъ туримъ два, три, четири, петь етажа ние сме господари на положението. Казвате: какво ще стане като загубя тѣлото си? — Ще почнешъ да мислишъ какъ да създадешъ една по добра кѫща Като изгори първата ти кѫща, ще направишъ втора, по хубава, по най модеренъ начинъ, и ще благодаришъ на Бога, че първата е изгорѣла. Сега необходимо е за всинца ви да схващате абсолютнитѣ величини. Богъ всѣкога се стреми къмъ насъ, а ние се стремимъ къмъ Бога. Значи, смисълътъ на нашия животъ е въ стремежа ни къмъ Бога, но имайте прѣдъ видъ, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голѣмото не може да се побере въ абсолютно малкото, и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голѣмото. Тѣ сѫ двѣ невъзможности, и между васъ и Бога всѣкога ще има слѣдната разлика: вие никога въ живота си нѣма да заемете туй, което Богъ заема, и Богъ, колкото и малъкъ да стане, Той нѣма да бѫде като васъ. Схващате ли каква е мисъльта? Цѣлото не може да се прѣвърне на една своя часть, нито частьта може да образува цѣлото. Въ висшата математика доказватъ, че частьта е равна на цѣлото. Това сѫ математически твърдения. Въ какво отношение частьта е равна на цѣлото? То е слѣдующето положение, ако абсолютно малкото и абсолютно великото, иматъ единъ и сѫщъ стремежъ единъ къмъ другъ, то въ дадения моментъ, когато абсолютно великото се движи къмъ абсолютно малкото, и абсолютно малкото се движи къмъ абсолютно великото, ако силитѣ, съ които се движатъ единъ къмъ другъ сѫ равни, въ туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бѫде като абсолютно малкото. Въ даденъ моментъ, ако стремежътъ на човѣка къмъ Бога е толкова силенъ, колкото стремежа на Бога къмъ човѣка, въ туй отношение казваме, че тѣ сѫ равни, а не по своята есенция, не по своята сѫщина. Въ този стремежъ трѣбва да се зароди тази хармония между Бога и насъ, за да изпълнимъ Неговата воля. Като се зароди у насъ силно желание да изпълнимъ Неговата воля, и въ Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? — Не може. То може да я прояви. Въ абсолютно малкото може да се зароди силния стремежъ да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажемъ, ти желаешъ Богъ въ тебе да стане великъ, и въ туй величие ти се разширявашъ. Понеже Богъ е великъ, като Го повикашъ, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширимъ!“ Ти отговаряшъ: „Малка е, но пари нѣмамъ“. Тогава Богъ влага срѣдства. Ти градишъ. Той влага; ти градишъ. Той влага и, така ти създаде работа. Ти трѣбва да Го повикашъ. Той ще ти даде планъ, начинъ за работа, а ти ще почнешъ да реализирашъ Неговия планъ. А сега, като дойде Господь, вие казвате: я ни съгради кѫщата! — искате Той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всѣкога гради, то слага камъче, по камъче, а Богъ, въ своята прѣмѫдрость наблюдава градежа, както това става и въ козмическия животъ. Много пѫти ви нападатъ противорѣчия, съмнѣния, като че нищо не сте постигнали. Това сѫ прѣходни състояния. Нѣкой пѫть мислите, че никой не ви обича, не мисли за васъ, считате се като едно микроскопическо сѫщество, а нѣкой пѫть мислите, че сте много голѣмъ, цѣлата земя може да разтърсите. Колкото е вѣрно едното състояние, толкова е вѣрно и другото. Вие се движите едноврѣменно между тия двѣ величини, за да създадете една нова мисъль. Щомъ мислите за Великото, вие сте въ връзка съ Бога. Когато не мислите нищо, тогава Богъ мисли за васъ. Господь се обърне, тури си микроскопа и започва съ своитѣ клѣщички. Ти дигашъ шумъ, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ Много ми е тѣсно тукъ. „Тя е лесна работа“. И ти тогава казвашъ: ето спасението. Значи, само Богъ съ Своята Мѫдрость е въ състояние да те извади отъ абсолютно малкото. То е едно отъ най опаснитѣ състояния въ живота, нѣма по-голѣмо страдание отъ туй, да се намѣришъ въ абсолютно малкото! Който се намѣри въ клѣщитѣ на абсолютно малкото, той знае какво нѣщо сѫ страданията. И когато Богъ иска да смири единъ духъ, който мисли, че е великъ, туря го въ абсолютно малкото. Той се спира тамъ и почва да се моли, и тогава Господъ дойде, хване го съ щипцитѣ си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи великиятъ?“ Само въ абсолютно малкото човѣкъ може да се смири. Затуй ние въ живота си минаваме отъ вѣчния животъ къмъ врѣменния, за да научимъ абсолютното смирение. Господъ иска, щото всичкитѣ сѫщества, колкото и да сѫ голѣми да разбиратъ тия два велики закони. И всѣки, който въ най-малкия смисълъ пристѫпи закона, само като помисли, че е безграниченъ, трѣбва да влѣзе въ абсолютно малкото, да се смири. Безграниченъ е само Единъ Богъ! Всички ние се стремимъ къмъ Него. Щомъ нѣкой помисли, че е безграниченъ, той влиза въ стълкновение съ закона, и трѣбва да вземе обратно движение, къмъ абсолютно малкото. Като стигне до дъното, отъ тукъ вече човѣкъ започва да се възражда наново. Като стигнешъ да абсолютно малкото, Богъ ще те посрещне, ще те спре и въ този моментъ на крайно отчаяние, когато ти искашъ да се самоунищожишъ, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажешъ: разбрахъ. Тогава Той ще те вземе въ другата посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своитѣ крила, ще те разведе изъ цѣлата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходишъ въ съгласие съ моитѣ закони, всичко туй ще бѫде твое, но деньтъ, въ който ти направишъ най малкото прѣстѫпление, ще се намѣришъ въ положението на послѣденъ слуга. Нѣкой пѫть вие искате да правите инатъ на Господа, не искате да Му говорите, искате да Го заставите Той да ви проговори. Това съ хората е лесна работа. Ако мълчишъ при единъ човѣкъ 10 години, той ще ти проговори. Но съ Бога не е така. Мълчишъ 10 години, 100 години, 1000 години и пакъ ти ще заговоришъ пръвъ, Господъ нѣма да ти заговори. И като заговоришъ, Господъ казва: „Добрѣ че заговори нашето гнѣвливо дѣте“. И всички тия хора на земята, както ги виждате, все сѫ такива гнѣвливи дѣца, паднали отъ небето. Тѣ се разгнѣвили за много малко нѣщо и съ хиляди години мълчатъ, отъ дома си бѣгатъ и казватъ: азъ за дома не искамъ да мисля, Ама сега се затѫжили вече, като сѫ дошли до дъното на абсолютно малкото и питатъ: какво ли правятъ горѣ? Тѣ сѫ дошли до едно умиление и разкаяние. Тогава почватъ ангелитѣ да слизатъ отгорѣ, да носятъ писма отъ кѫщи. Тѣ четатъ писмата, текатъ имъ сълзи и питатъ: „Какво прави моята сестра?“ — Мисли за тебъ. Ами ти? „Азъ мисля да се върна назадъ, познахъ погрешката си“. И Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на ангелитѣ горѣ на небето, когато една душа се обръща къмъ Бога“. Човѣкъ минава прѣзъ абсолютно малкото и отива къмъ абсолютно великото, безграничното. Само въ този моментъ ще дойде Божествената Любовь. Сега вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Да, но тази философия има приложение. Нѣкой день сте разтревожени, може би случайно, гледайте въ една минута да измѣните състоянието си. Тази философия, споредъ която сега вървите, изискватъ се години, за да станете добри. Добрината на човѣка зависи отъ момента. Въ единъ моментъ човѣкъ може да стане добъръ, а хиляди години се изискватъ да се прояви добродѣтельта въ своята сѫщина. Това вече е за проявлението на-доброто, като Божествено начало, но измѣнението на човѣка става моментално. Има, тъй нареченитѣ Божествени минути. Често азъ ви говоря за думата „сега“, като ви казвамъ никога да не туряте въ ума си момѣнта „утрѣ“. Между „сега“ и „утрѣ“ има единъ промеждутъкъ, има тъмнина, земята се е завъртѣла веднъжъ, и въ тази тъмнина ти ще заспишъ, връзката между твоето сегашно и утрѣшно съзнание ще се измѣни. Ти, като започнешъ нѣкоя работа, кажи „сега“. Вечерьта, като си лягашъ, нѣма да кажешъ „утрѣ“, ще кажешъ пакъ „сега“. Станешъ, пакъ кажи „сега“; день, два, година, то е все „сега“. Туришъ ли въ мисъльта си думата „утрѣ“ веднага въ съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубишъ съзнание и трѣбва да си спомнишъ това нѣщо пакъ наново. Нѣкои казватъ: утрѣ ще направя тази работа. „Утрѣ“, това е човѣшко, „сега“ е Божествено. Ние трѣбва да започнемъ съ човѣшкото и да свършимъ съ Божественото въ живота. И тъй, животътъ трѣбва да се разбира отъ тази дълбока, философска страна. Въ живота трѣбва да има философия. Запримѣръ, често вие плачете, и всѣки ви вижда. Когато плачете, влѣзте въ стаята си, изплачете се и като излѣзете, никой да не знае, че сте плакали. Щомъ плачете прѣдъ хората, тѣ ви плащатъ вече. Пъкъ, ако вие имате тѫга, нека остане тази тѫга за васъ, да не я плащатъ хората. Изражение на тѫгата може да има отвънъ, но сълзитѣ да останатъ вѫтрѣ въ тебъ. Плачешъ ли отвънъ, тия сълзи ще направятъ тиня, каль, а колко е по-добрѣ тѣ да влѣзатъ въ почвата! Вие забѣлѣзвате ли, какви ставатъ тия дѣца, които много плачатъ? Идете въ училището и вижте, дали нѣкой ученикъ, който е започналъ съ плачъ е станалъ великъ човѣкъ въ живота! Не. Слѣдователно скръбьта трѣбва въ вашия животъ. И азъ бихъ желалъ, скръбьта ви да бѫде тъй дълбока, че който влѣзе вѫтрѣ въ васъ и погледне скръбьта ви, да му настръхнатъ коситѣ. Като съзре тази ви скръбь да не се отчайва, но да каже: въ този човѣкъ има воля. Какво геройство е, когато видишъ единъ човѣкъ, срѣщу когото всички се опълчватъ, носи голѣми незгоди, неприятности, бѣднотия, недоразумѣния, и всички тия, страдания прѣнася мълчаливо, съ радость въ живота си! Каква велика гледка прѣдставлява такъвъ човѣкъ! Това е животъ! А когато всички ви видятъ, че плачете, тѣ ви водятъ за рѫка. Този ви утѣши, онзи ви утѣши. Е, кой нѣма да ходи така? И дѣцата могатъ тъй да ходятъ. Днесъ, Петровъ-день, врѣмето е хубаво, ние сме на „изгрѣвъ“. Миналата година на Петровъ-день бѣхме на Мусала. Тази година сме при малкото, а миналата година бѣхме при великото. Учимъ единъ и сѫщъ законъ. Тамъ горѣ бѣше тихо и при малкото сега е пакъ тихо. И абсолютно малкото има добри страни и абсолютно великото има добри страни. Защо до днесъ валѣше, а днесъ не вали? Господъ казва: „Днесъ нѣма да вали, защото този дъждъ въ абсолютно малкото нѣма кѫдѣ да влѣзе, ще изподави всичкитѣ дѣца. Ако излѣешъ единъ котелъ съ вода върху единъ човѣкъ, то е цѣло благословение, но за мравкитѣ, то ще бѫде цѣлъ потопъ. Тия течения, които ставатъ отвънъ, въ природата, прѣдизвикватъ извѣстни промѣни на състоянията и въ насъ. Като вали дъждъ, нѣкой пѫть усѣщате нѣщо мрачно въ васъ. Тия течения създаватъ цѣло наводнение въ васъ, а нѣкой пѫть като вали дъждъ, вие усѣщате едно приятно настроение Тогава вашето движение е къмъ Бога. Всички ще гледате да се поляризирате да имате стремежъ къмъ Бога. Не сте ли добрѣ настроени, измѣнете настроението си, турете въ ума си мисъльта, че въ свѣта има само Едно Сѫщество, което ви разбира. Неговото съзнание е всѣкога будно. Когато дойде да се справяте съ Истината, никаква друга философия! Нѣкой пѫть може да ви изоставятъ и ангели, и богове, и вашитѣ рѫководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всѣкога е будно. Само така ще придобиете една вѫтрѣшна опитность. Слѣдователно, въ едно голѣмо страдание, при най-голѣмото безмислие на вашия животъ, има Едно съзнание, което ви разбира. То се интересува отъ васъ толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Богъ мисли най-добриятъ начинъ за вашето избавление. Той върви и ви срѣща, Той е задъ васъ. Вие сте тѫжни, не виждате нищо и си казвате: свърши се съ тази работа. Когато всичко за васъ се е свършило, Той върви задъ васъ и мисли да употрѣби най-добрия начинъ, за да ви избави. Той мисли какъ може да ви зарадва, но трѣбва да идете до дъното. Той намира планъ, какъ да ви се обади. Както не се надѣвашъ, току ти подшушне нѣщо, почне да ти говори, ти чуешъ първия гласъ но мислишъ, че въ тази пустиня на живота около тебе нѣма никой, че си самъ, но изведнъжъ чуешъ този гласъ, казвашъ си: значи тукъ имало и другъ нѣкой. Гласътъ започне да ти говори, а ти се услушвашъ. Чуешъ единъ гласъ, втори, трети, четвърти, всичко туй оживѣва, и около тебе ще дойдатъ Бѣлитѣ Братя и ангелитѣ, ти ще се зарадвашъ и ще кажешъ; не съмъ самъ, другояче не би останало нищо отъ мене. Тѣ ще те взематъ, ще ти говорятъ, ще ти дадатъ единъ добъръ обѣдъ, послѣ ще легнешъ да поспишъ. Послѣ ще те заведатъ при баща ти, при майка ти. Ти ще си въздъхнешъ свободно и ще кажешъ: „Заслужва да се живѣе за Бога!“ Смисълътъ на живота е въ това. Вие сте минали много опасни мѣста въ живота. Нѣкои иматъ още да минаватъ а нѣкои сѫ ги минали. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ това опасно мѣсто. Това е обръщане къмъ Бога, покаяние, спасение, и какви ли още имена не му турятъ. То е възстановяване на онази вѫтрѣшна хармония между Бога и насъ, а тя трѣбва да сѫществува всѣкога. Всѣко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спрешъ и ще кажешъ: ще ида при Баща си да поправя погрѣшката си. Сега, да обясня моята идея. Богатъ господарь, съ прецизенъ характеръ, има 10 души слуги. Единъ день посажда орѣхъ въ градината си, обаче тамъ, кѫдѣто не би трѣбвало да го посади. Израства орѣхътъ. Той пита: кой го посади тукъ? Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се — не е той. Тъй изрежда всичкитѣ 10 слуги — никой отъ тѣхъ не го е посадилъ. „Че кой го посадилъ, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тукъ има планъ! Кой ви позволи да посаждате тукъ орѣха? Хока ги, бие ги, всички мълчатъ, никой не го посадилъ. Господарьтъ развълнуванъ, върви и си мисли, какъ тъй израстналъ този орѣхъ! Тъй както седи при орѣха, изведнъжъ си спомня, че този орѣхъ го посадилъ самъ той. А сега белята! Божествениятъ законъ какво изисква отъ господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугитѣ си тъй: „Азъ ще ви простя, но още веднъжъ да не ме лъжете“. Това е по човѣшки, обаче Божествениятъ законъ казва другояче: ще съберешъ слугитѣ си и ще имъ кажешъ, че този орѣхъ ти си го посадилъ. Той ще се изповѣда предъ тѣхъ и ще имъ цѣлуне рѫка. Божествениятъ законъ така урежда нѣщата. Като направишъ единъ грѣхъ на брата си, ще се извинишъ прѣдъ него, ще му кажешъ: Братко, азъ съмъ забравилъ, азъ посадихъ този орѣхъ. Като направи господарьтъ тъй, той веднага ще се реабелитира прѣдъ очитѣ на слугитѣ си, но ако не си признае погрѣшката, тѣ ще кажатъ: „И той е като всички“. Иначе тѣ ще знаятъ, че тѣхниятъ господарь е справедливъ и честенъ. И кой ли нѣма такива орѣхи посадени въ градината си? Всѣки единъ отъ васъ има посѣтъ по единъ такъвъ орѣхъ. И тамъ е спорниятъ въпросъ, кой го е посадилъ. Не е лошо, че ти си го посадилъ, но кажи: азъ го посадихъ, и въпросътъ е уреденъ. Нали всинца искате да бѫдете господари? Сега азъ бихъ желалъ да си признаете прѣдъ слугитѣ, че вие сте посадили този орѣхъ, и въпросътъ между господари и слуги веднага ще се разрѣши. Слѣдъ като господарьтъ направи своето извинение, ще трѣбва да повика всичкитѣ слуги да имъ даде едно угощение, да си хапнатъ приятелски, всички заедно и да кажатъ: „Хайде да живѣе орѣхътъ!“ Този орѣхъ стана причина господарьтъ и слугитѣ да се разбератъ. Така и всичкитѣ противорѣчия вѫтрѣ въ живота ставатъ причина да се опознаемъ и разберемъ повече, и кажемъ: Да, животътъ; тъй, както се проявява, е добрѣ уреденъ. Т. м. * 34 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УПѪТВАНЕ т. м. Сега ще направимъ едно кратко упражнение: Рѫцѣтѣ напрѣдъ. Дѣсната рѫка се поставя върху лѣвата, бавно се тегли нагорѣ до рамото, послѣ отива прѣдъ главата въ крѫгъ и пакъ напрѣдъ успоредно съ лѣвата; слѣдъ това лѣвата рѫка се поставя вьрху дѣсната и се прави сѫщото, което и съ дѣсната. Слѣдъ това рѫцѣтѣ отъ прѣдъ бавно отиватъ настрани, нагорѣ и надолу. Лѣвата рѫка опната напрѣдъ, дѣсната рѫка се поставя на рамото на лѣвата, тегли се по лѣвата до пръститѣ и се снима надолу. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Прѣдназначението на братя и сестри“. Изпѣйте Духътъ Божий! 2. Упражнение. Дѣсната рѫка право напрѣдъ. Палецътъ на дѣсната рѫка хваща малкия пръстъ на сѫщата рѫка, пуска го; слѣдъ това палецътъ и безименниятъ се допиратъ, отпущатъ се; послѣ палецътъ и срѣдния и най-послѣ палецътъ и показалеца и се отпущатъ. Педята широко се отваря. Палецътъ, малкиятъ пръстъ и показалецътъ се съединяватъ, слѣдъ това и безимения се присъединява, само срѣдния пръстъ остава правъ, послѣ и той се присъединява. Слѣдъ това показалецътъ се отдѣля, послѣ срѣдния, безимения и малкия, рѫката се слага отпрѣдъ на масата. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Като правите тия упражнения, умътъ ви трѣбва да е концентриранъ въ пръститѣ. На пръвъ погледъ това ще ви се види дѣтинско упражнение, но въ дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всѣки единъ пръстъ е свързанъ съ извѣстни течения. Запримѣръ вие искате да образувате въ себе си една черта на достойнство и благородство, Ако искате да работите надъ ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другитѣ пръсти да останатъ свити, Съсрѣдоточете ума си върху тази група пръсти (палеца и показалеца съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и срѣдния пръстъ, и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздѣйствува на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичьта къмъ природата, съединете безименния съ палеца. Искате да бѫдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръстъ, защото нѣкой пѫть вие постѫпвате нетактично, сприхави сте. Сутринь и на обѣдъ ще правите това упражнение, и ще видите какво влияние ще окаже. Това сѫ елементарни упражнения. Имайте едно нѣщо прѣдъ видъ: ако вие отидете да разправяте тия нѣща другиму, този ключъ е изгубенъ? Знаете ли защо е изгубенъ? Този, който ще прави упражнението, ще мисли заради васъ, ще си казва: чакай, какво ли прави онзи? И като мисли така заради васъ, веднага ще се прѣкѫснатъ съобщенията. Ако вие кажете тия упражнения нѣкому, той ще каже: азъ съ тия залъгалки съ пипане на пръститѣ не се занимавамъ, това е глупава работа. Ти ще се върнешъ дома си съ едно прѣкѫсване на сърцето. Не трѣбва така да постѫпвате. Най-първо вие ще провѣрите тия работи сами. Ще направите това упражнение веднажъ, дважъ, и като видите резултата, тогава може да го прѣпорѫчвате и на другитѣ. Тия упражнения може да ги употрѣбите и за възпитание на дѣцата си. Ще кажете на дѣтето си: ха, татовото, ха да направимъ едно упражнение. Нѣкой пѫть майката не може да умири дѣтето си. Ще вземе да направи туй упражнение съ дѣтето си и то ще се умири. Нѣкой пѫть се скарате въ кѫщи. Ще правите упражнението съ пръститѣ, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако нѣкой пѫть не си разположенъ духомъ, прави туй упражнение, и ще видишъ, че нѣма да се минатъ 5 —10 минути, и ти ще имашъ едно прѣкрасно разположение на духа, иначе, ще мислишъ защо свѣтътъ е тъй създаденъ, и какви ли не други въпроси. А тъй, ще си побуташъ пръститѣ и туй, което ти трѣбва, ще го приемешъ. Нѣкой пѫть има изключения, но все-таки ще гледате всѣкога умътъ ви да присѫтствува, въ правене на упражнението, да вѣрвате, но твърдо да вѣрвате, а не само нѣкаква глупава вѣра да имате. Опитайте единъ законъ, да видите има ли резултати или не. Послѣдователность се иска въ това, затуй природата е създала рѫцѣтѣ, извѣстно прѣдназначение иматъ тѣ. 3 Упражнение: Рѫцѣтѣ отпрѣдъ, съ включени пръсти и дланитѣ обърнати навънъ. Малкитѣ пръсти се отделятъ, слѣдъ това безименнитѣ, послѣ срѣднитѣ, накрай показалцитѣ, само палцитѣ оставатъ допрѣни. Рѫцѣтѣ се обръщатъ напрѣдъ като букетъ, пръститѣ се допиратъ. Слѣдъ това дѣсната рѫка се тегли по лѣвата до рамото, минава прѣдъ лицето, надъ главата, отъ дѣсната страна, слиза надолу, отива напрѣдъ, палцитѣ се допиратъ, послѣ показалцитѣ, слѣдъ това срѣднитѣ пръсти, безименнитѣ и малкитѣ пръсти. Така рѫцѣтѣ минаватъ надъ главата, отъ прѣдъ надъ главата, и въ туй движение се произнасятъ формулитѣ: Въ единство на Божията Любовъ (рѫцетѣ надолу) и Мѫдрость (нагорѣ) Истината (надолу) постига своитѣ цѣли. (нагорѣ). Въ името на Божията мѫдрость (надолу) и Божията Любовь (на горѣ) Истината (надолу) постига своитѣ завѣтни цѣли (нагорѣ) и послѣ бавно се спущатъ надолу. Дочетоха се останалитѣ теми. Прочете се резюмето върху темата: „Разлика между добро и правда'. За идущия пѫтъ ще имате темата: „Отношенията между въздуха и водата“. Най-първо, умътъ на окултния ученикъ трѣбва да се научи на разграничение, да знае да разграничава нѣщата. Азъ бихъ желалъ, безъ да се самокритикувате, да знаете, въ даденъ моментъ, къмъ коя категория спадатъ състоянията, които прѣкарвате, и да видите какви резултати има. Да кажемъ веднъжъ презъ деня имате едно меланхолично състояние, туй не трѣбва да ви плаши, туй е въ реда на нѣщата. Или, нѣкой пѫть може да имате едно весело състояние, това не трѣбва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое отъ двѣтѣ състояния ще произведе по-добъръ резултатъ. Възможно е едно добро, приятно състояние да е по-хубаво, но възможностьта въ единия, и въ другия случай се равнява на 50%. Окултниятъ ученикъ трѣбва да слѣди постоянно състоянията си. Вие още се очудвате на вашитѣ състояния. Нѣкой пѫть се намирате въ положение, като че отсѫтствувате, усѣщате се изпразнени, умътъ ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние, да изгубите вашето съзнание, като че нѣкоя друга сила взима върхъ надъ васъ. Даже ако изгубите съзнанието си, не се плашете, понеже и вечерно врѣме, като заспивате губите вашето съзнание. А окултниятъ ученикъ трѣбва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете какъ да заспивате, тамъ е всичкото зло -вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно. Слѣдователно, ще имате една отлична опитность за вашитѣ състояния. Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискватъ доста упражнения. Запримѣръ, нека нѣкои отъ васъ се опитатъ да заспятъ съзнателно -като да знаятъ, че заспиватъ. Ще ви дамъ едно малко обяснение какво ще се случи съ васъ когато заспивате. Да кажемъ, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъжъ усѣщате че вѫтрѣ въ мозъка ви става едно шумоление, като че нѣщо ви сграбчва v вие не можете да се върнете назадъ и въ васъ се заражда единъ вѫтрѣшенъ страхъ. Въ такива случаи нѣкои хора усѣщатъ едно мѫчение и почватъ да викатъ. Стойте тихо и спокойно, защото щомъ се уплашите, настава единъ моментъ на помрачаване и вие погубвате съзнанието си, и въ тази тъмнина ще се намѣрите въ една тъмна зона. Вие трѣбва да пазитѣ мисъльта за себе си, да се познаете, за да излѣзете благополучно отъ тази тъмна зона. Нѣма да се мине дълго врѣме, веднага ще влѣзете въ духовния свѣтъ, и ще правите разлика, ще знаете, кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нѣщата. И послѣ, като се върнете отъ духовния свѣтъ, по сѫщия начинъ пакъ мъже да се събудите. Работата е, се като дойде туй шумоление, тогава се намѣсватъ тия гѫсти магнетически състояния, при които човѣкъ изгубва съзнанието си, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй прѣдставлява за него една фантасмагория, но щомъ влѣзе въ съзнанието си, ще види, че между всички нѣща има една вѫтрѣшна връзка. За да надделѣете, изисква се много голѣмо усилие, защото нѣкои отъ васъ, които се концентриратъ, заспиватъ. Заспиването е единъ методъ на природата. Нѣма по лесно нѣщо отъ това, да заспишъ, но въ туй лесното нѣщо, нищо човѣкъ не може да научи. По нѣкой пѫть и въ съня се пробужда съзнанието ви, когато искатъ да ви прѣдпазятъ отъ нѣкое бѫдеще събитие. Онѣзи, които те рѫководятъ, ще събудятъ съзнанието ти, като ти дадатъ нѣкой живъ сънь. Внимавай да запазишъ този сънь. Нѣкои пѫть човѣкъ запомни нѣкой сънь, дълбоко се врѣже въ ума му и може да се прѣдпази отъ нѣкоя бѣда! Разбира се, това съставлява една часть отъ окултната наука, единъ отъ труднитѣ въпроси, да може да регулирате вашитѣ енергии. Тия енергии идватъ отъ центъра на земята, вървятъ по гръбначния стълбъ и въ видъ на едно голѣмо течение нахлуватъ къмъ централната мозъчна система. Въ тия течения съврѣменния свѣтъ е изгубилъ своята контрола. Има и друго едно течение, което иде отъ слънцето. То върви по обратна посока, отъ мозъка къмъ симпатическата нервна система или къмъ стомаха. И тъй, ние днесъ се намираме между двѣ вълни, които постоянно ни плискатъ. Ние се намираме въ положението на една черупка, хвърлена въ водата, която се блъска отъ вълнитѣ ту на една, ту на друга страна. Когато имаме благото, което Богъ ни е далъ, не знаемъ какъ да го използуваме, и когато дойде страданието, пакъ не можемъ да го използуваме и се лакатушкаме. Тия страдания сѫ необходими, понеже като влѣзете въ духовния свѣтъ, като се освободите отъ тѣлото, ще трѣбва да знаете какъ да контролирате вашето духовно тѣло. Това нѣщо трѣбва още отъ сега да го научите. Малки опити може да се правятъ. Азъ съмъ правилъ такива наблюдения при сегашното ви състояние. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който ви е неприятенъ, и при тази неприятность, понеже неговитѣ магнетически и електрически течения сѫ гѫсти, вие не искате да си вдигнете очитѣ нагорѣ да го погледнете, но искате да избѣгнете неговия погледъ, защото въ погледа всѣкога става съединение. Злото не седи въ това че не искате да го гледате, но злото седи въ това, че у васъ се заражда страхъ и отвращение. Тия нѣща сѫ вродени въ човѣка. Слѣдователно, прѣдставете си, че Господъ е между васъ и този човѣкъ, когото не може да гледате. Или представете си, че вашиятъ рѫководитель или вашиятъ Учитель или най добриятъ човѣкъ е между него и васъ, и гледайте да се примирите съ туй състояние. За да ликвидирате съ кармата си, трѣбва да се примирите съ всичкитѣ хора. Докато сѫ живи, по лесно може да се примирате, щомъ идатъ въ другия свѣтъ, по-мѫчно може да се примирите, измѣнятъ се вече условията, и вслѣдствие на това кармата по мѫчно се ликвидира. Ще гледате по възможность бързо да изглаждате всичкитѣ си отношения. Ако това не може да направите, тогава защо ни е школата? Като влѣзете въ другия свѣтъ, той трѣбва да прѣдставя за васъ само една почва. Онзи, който не е работилъ въ този свѣтъ, слѣдъ като замине, дълго врѣме ще дрѣме или ще чака кармата му да узрѣе въ чистилището. Пъкъ нѣма нужда да чакате съ години да ви пържатъ въ чистилището. Тукъ въ школата, въ половинъ година може да минешъ чистилището, а тамъ може да ти взематъ 4 — 5 години. Защо ще чакашъ 4 — 5 години, докато минешъ чистилището, когато тукъ на земята може да прѣкарашъ този курсъ въ 6 месеца. Казватъ каква придобивка има единъ окултенъ ученикъ въ школата? — Придобивката е тази че три години и половина спестявате. А знаете ли на какво се равняватъ тия години? — Тѣ се равняватъ на много години. Туй е хубавото на всички окултни школи които вървятъ по методитѣ на Бѣлото Братство, че приготовляватъ своитѣ ученици да бѫдатъ готови за новитѣ условия, при които животътъ може да се прояви. Това е смисъльтъ на школата. Щомъ има условия, и знания може да придобиешъ. Знанието не се придобива на физическото поле. Знанието е смѣсь отъ всичкитѣ свѣтове. Човѣкъ трѣбва да разбира свойствата, качествата на материята въ физическия свѣтъ; той трѣбва да разбира още и свойствата, качествата на астралната материя, на материята, съ която ума работи и най-послѣ — на материята, съ която душата борави. Това сѫ все знания, това сѫ закони така прѣплетени, че има какво човѣкъ да учи. За ученицитѣ има много нѣща да учатъ, а за онѣзи, които сѫ дѣца, тѣ още може да се занимаватъ съ физическия свѣтъ. По напрѣдналитѣ ще се занимаватъ съ другитѣ свѣтове, съ по тънкитѣ материи. Ако азъ бихъ желалъ да ви прѣдамъ повече интелигентность, ще избера срѣдата, като день на събрания въ школата. Ако искамъ повече да ви прѣдамъ благородни качества, ще избера четвъртъка. Ако искамъ да се усили Любовьта въ школата, ще избера петъка. Ако искамъ да се развие трѣзвата мисъль въ ученицитѣ, ще избера сѫботата. Ако искамъ да се развие тѣхното въображение, ще избера понедѣлника. Ако искамъ да се развие въ тѣхъ войнствения характеръ — вторника. Ако искамъ да се индивидуализиратъ — недѣлята. Всѣки единъ методъ има свое приложение. Питатъ нѣкои, защо събранията ставатъ недѣля вечерь? Има си причина, то не е току тъй. Ние ги измѣнихме отъ четвъртъкъ въ недѣля вечерь, На школата ѝ липсва едно: трѣбва да се създаде разположение въ чувствата. У васъ, ученицитѣ, липсва разположение на чувствата. За да придобиете това разположение, трѣбва да посвѣтите цѣла една година, усилено да работите, за да изправите чувствата си, хармонично да дѣйствуватъ. Това е цѣло изкуство, а сега, по нѣмане на това изкуство, ония енергии, които придобивате въ разходкитѣ, ги изгубвате. Съ единъ замахъ изгубвате богатството, което имате и послѣ страдате. Трѣбва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате въ това. Ще ви дамъ едно упражнение за разположение на чувствата. Упражнение: Сутринь, като станете ще седнете на земята на лѣвия си кракъ, а дѣсниятъ съ колѣното нагорѣ, Лакетътъ на дѣсната рѫка се опира на дѣсното колѣно, а показалецътъ и срѣдниятъ пръстъ подпиратъ челото отъ страна. Лѣвата рѫка свободно надолу. Това е едно отлично положение за съзерцание. Отправете ума си нагорѣ къмъ вѣчното, къмъ Бога и сѫщеврѣменно мислете за онзи миръ, гдѣто царува хармония. Тамъ е дѣйствителниятъ животъ. Това упражнение може да го правите на обѣдъ, и вечерь, ако искате, но единъ пѫть — сутринь, непрѣменно. Сутринь ще го правите, прѣди молитвата. То ще внесе разположение на чувствата, и прѣзъ цѣлия день ще имате едно прѣкрасно настроение. Това упражнение може да го правите 4 седмици наредъ, по 5 минути. То е едно отлично положение за съзерцание. Сега, помнете, че всѣка една поза има свой смисъль вѫтрѣ въ природата. То е наука. Всѣка една поза на мускулитѣ, на вѣждитѣ, всѣка поза изобщо, въ даденъ моментъ, става по единъ азбученъ геометриченъ редъ. Слѣдователно, когато дойдемъ до положение да владаме себе си, ние веднага ще прѣустроимъ геометрически мускулитѣ си. То е задача. Има нѣкои хора, които не могатъ да контролиратъ очитѣ си, ушитѣ си, веждитѣ си, устата си. Всѣко нѣщо за ученика трѣбва да бѫде осмислено. Много движения въ човѣка сѫ прѣдизвикани отъ голѣми мѫчения. Нѣкой човѣкъ, слѣдъ като се мѫчилъ много, станалъ е нервенъ, нѣкой човѣкъ като го гълчатъ много, въ него ставатъ извѣстни спазми. Когато дѣцата се възпитаватъ добрѣ, или когато нѣкой човѣкъ е религиозно настроенъ или има добро душевно разположение, мускулитѣ на лицето му ставатъ пластични. Щомъ се постави въ ненормални условия, тогава се изисква отъ него воля, да се самовлада. Напримѣръ, при една обида или при страхъ, човѣкъ веднага трепва и хуква да бѣга. Не, като ти трепне сърцето, веднага трѣбва да се самовладашъ. И бѣгането е хубаво, защото ако човѣкъ не бѣга, може да го сполетятъ нещастия, а тъй, като бѣга, той се спасява. Всѣкога, обаче, умътъ трѣбва да присѫтствува въ главата, понеже ако не присѫтствува, човѣкъ може да бѫде изненаданъ. Щомъ човѣкъ трепне, като подскочи и избѣга, това е една спасителна мѣрка. Вземете единъ войникъ. Ако умътъ му присѫтствува когато ще гръмне той ще запази присѫтствието на духа си и нѣма да пострада. Хубаво е да имате туй хладнокръвие. Има ученици отъ Индия, които специално ги изпращатъ въ Европа, за да участвуватъ на бойнитѣ полета, и съ мисъльта си да може да отклонятъ страха. Много пѫти нѣкои адепти специално образуватъ войни, за да прѣдставятъ единъ дѣйствителенъ урокъ на своитѣ ученици. Тѣ създаватъ една война между два народа, за да дадатъ изпитъ на ученицитѣ си. Ами че какво мислите? Вие се биете а истинскитѣ ученици се учатъ, шрапнелитѣ минаватъ покрай тѣхъ а тѣ седятъ тихо и спокойно и се учатъ. Туй не е свещенъ егоизъмъ, това е геройство! А пъкъ вие тукъ трѣбва да използувате условията. Хората създаватъ войни, тѣ сѫ отговорни за тѣхъ, а вие, покрай тѣхъ, ще държите изпититѣ си. Запримѣръ една самарянка да отиде, на бойното поле, дѣто падатъ шрапнелитѣ, да вземе единъ раненъ и да го изнесе извънъ бойната линия, това е единъ изпитъ за нея, съзнателно или несъзнателно. Може наскоро да стане една война, най кѫсно въ срокъ отъ 10 години, а може и по рано отъ 10 год. да стане тази война. Та, нѣкои отъ васъ ще ги пратимъ да си държатъ изпита тамъ, на бойното поле. Ние ще използуваме всички условия. Ние не създаваме войнитѣ, но вие като ученици, трѣбва да се изпитате. Запитватъ: може ли безъ война? — Има само единъ начинъ. Когато хората възприематъ Любовьта въ сърцето си, съ войнитѣ е ликвидирано. Ще стане още една война, и тогава хората ще поумнѣятъ. Тази война е натрапена. Има условия сега, само чакатъ нѣкой да запали. Великиятъ законъ, който управлява свѣта не се отнася до насъ. Има други разумни сѫщества, които се грижатъ за сѫдбинитѣ на човѣчеството. Ние само ще използуваме условията. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ, други сѫ отговорни за това. Ние сме зрители на туй, което става, и трѣбва само да използуваме условията, при които Богъ ни е поставилъ. Т. м. * 33 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 8.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЯВА НА РАЗУМНИТѢ СИЛИ ВЪ ПРИРОДАТА Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху: „задачата на ученика въ Всемирното Бѣло Братство“. Упражнение. Лѣвата и дѣсната рѫцѣ напрѣдъ, слѣдъ това дѣсната се движи бавно надъ лѣвата рѫка до горѣ, надъ рамото. Послѣ минава прѣдъ гѫрдитѣ, близо до врата, до лѣвото рамо, слѣдъ което се изнася и тя напрѣдъ. Двѣтѣ рѫцѣ оставатъ успоредно, слѣдъ което лѣвата рѫка минава бавно надъ дѣсната рѫка — сѫщото положение, каквото заемаше дѣсната рѫка. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, ту съ лѣвата, ту съ дѣсната рѫка. Въ всѣко едно движение на рѫцѣтѣ вие можете да концентрирате ума си, и да привличате силитѣ на природата. Искате ли да уякчите силитѣ на сърцето и ума си, кажете тъй: моето сърце ще се изпълни съ Божествената Любовъ, и ще бѫде устойчиво въ всѣка Правда и Истина (лѣвата рѫка). Моятъ умъ ще се изпълни съ Божествена свѣтлина, и азъ ще възприемамъ въ себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждамъ въ свѣта, (дѣсната рѫка надъ лѣвата). Двѣтѣ рѫцѣ нагорѣ: Аминъ, тъй да бѫде! (3 пѫти), (свалени рѫцѣтѣ долу). Земниятъ животъ на човѣка се изразява чрѣзъ движения. Всѣка една мисъль, всѣко едно ваше чувствуване ще се изяви чрѣзъ какво и да е движение: или чрѣзъ движение на вашитѣ уста, или чрѣзъ движение на вашитѣ очи, на вашата дѣсна или лѣва рѫка, на вашия дѣсенъ или лѣвъ кракъ, на вѣждитѣ, на главата — все ще заемете каква и да е поза. Ако наблюдавате себе си, отъ движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, въ каква посока вървите — надолу или нагорѣ. Слѣдователно, най-първо е необходимо да възпитаме тѣлото си, да имаме пластични движения, т. е. като ходимъ, при всѣко едно движение кракътъ ни да стъпва тъй, че да има едно устойчиво движение, да нѣма клатушкане, несигурность. Като стѫпвашъ, да имашъ всичката увѣреность на крака си. Има една цѣла наука, спорѣдъ която хората се познаватъ въ движенията си. Нѣкой човѣкъ като върви напрѣдъ, по движенията му отзадъ, отъ гърба, можешъ да го познаешъ какво мисли, какъвъ е характерътъ му, накѫдѣ отива и какви сѫ неговитѣ приятели. Тия хора на които мислитѣ сѫ много дребни, тѣ вървятъ тъй-тип-тип-, бързи сѫ тѣ, бързи крачки правятъ, но ситнички, много ситнички. А онѣзи хора, които сѫ аристократи или хора съ идея, вървятъ полека. Бързото ходене и плавното ходене сѫ двѣ крайности. Питамъ ви: какъ трѣбва да стѫпвате при ходенето си, на петата си трѣбва да стѫпвате първо, а послѣ на пръститѣ, или първо на пръститѣ, а послѣ на петата? Всичкитѣ съвременни хора изобщо стѫпватъ първо на петата послѣ на пръститѣ, затуй като вървятъ има едно тропане, вслѣдствие на което гръбначниятъ стълбъ изпитва едно сътресение, а въ задния мозъкъ се усѣща едно тегнение, поради което всички хора сѫ нервни. По закона на ходенето гръбначниятъ стълбъ усѣща едно голѣмо сътресение което нѣкой пѫть ни създава най голѣмитѣ нещастия. Слѣдователно, на пръститѣ ще ходишъ и ще стъпвашъ леко и плавно. Нѣма да ходишъ тъй, като нѣкой автомобилъ, да се тресешъ цѣль. Не, леко трѣбва да стѫпва човѣкъ, едва да се допира. Лекото движение на краката зависи отъ човѣшката мисъль. Щомъ мисъльта ти е материалистическа, тъй ще стѫпвашъ съ краката си че цѣлата земя ще трепери, като ходишъ. Туй показва, че човѣкъ е свързанъ повече съ центъра на земята, отколкото съ центъра на слънцето И въ дадения случай трѣбва да знаете закона, какъ да се развързвате. Трѣбва да знаете начина на движението. Запримѣръ, магнетизаторитѣ, като знаятъ закона на движението, могатъ лесно да приспятъ нѣкого. Започватъ да му правятъ движения, тъй отгорѣ надолу веднъжъ, дважъ, три пѫти, докато го приспятъ — съ дѣсната рѫка на дѣсната страна, съ лѣвата рѫка на лѣвата страна. Послѣ правятъ движения съ рѫцѣтѣ настрана и духане, които иматъ разбудително влияние. Когато нѣкой човѣкъ направи срѣщу васъ движение съ рѫцѣтѣ си отгорѣ надолу, вие току вижъ, погледнете го и заспите. Нѣкой човѣкъ ви погледне, и веднага си отнеме очитѣ. Какво изразява туй движение? Това е едно неправилно движение. Може да кажете какво било че човѣкътъ погледналъ отгорѣ? Ако този човѣкъ е съ силна зла воля, то като те погледне отгорѣ 3 — 4 пѫти, може да те приспи. Всѣки човѣкъ не може да те приспи. Този, който може да те приспи, той притегля токоветѣ отъ тѣлото ти, измѣня електричеството и магнетизма ти, измѣня кръвообръщението ти, пулса ти и те приспива. Чудни сте, като казвате: какъ може да ме приспи? Ако стисна нѣкого за артериитѣ на врата, на гушата, нѣма ли да го приспа? Ако ви стисна тъй, щото съ силата на моя умъ да измѣня направлението на вашата кръвь, нѣма да ви приспа ли? Туй го правятъ съврѣменнитѣ магнетизатори. Хората на свѣта сѫ повече майстори, отколкото набожнитѣ, духовнитѣ хора. Сега вие ще кажете ама Господъ ще му позволи ли? Мудни сте, като питате, Господъ ще позволи ли? Когато онзи паякъ хване нѣкоя муха, Господъ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравитѣ, Господъ ще ѝ позволи ли? Когато мравитѣ дойдатъ до твоя хамбаръ и почнатъ да ядатъ житото, Господъ позволява ли имъ? Всички сѫщества вършатъ тѣзи работи безъ да имъ позволява Господъ. Като питате така, вие сте прави, по моралния законъ трѣбва позволение. Ако е по моралния законъ то е друго нѣщо, трѣбва да искаме разрѣшение, но ако не постѫпваме по този законъ, всичко вършимъ безъ разрѣшение, и вслѣдствие на това ние сме отговорни за своитѣ постѫпки. Защо? — Понеже Богъ не взима участие въ нашитѣ постѫпки. Всѣка постѫпка, въ която Богъ не взима участие е лоша постѫпка, а всѣка постѫпка, въ която участвува Божественото съзнание, Божествената мисъль, тази постѫпка е добра, морална. Сега, пакъ се заражда у васъ мисъльта какъ може да се знае въ даденъ моментъ, дали една мисъль е божествена или не? Всѣка една мисъль, въ която участвува Божественото съзнание, въ която е будно то, тази мисъль има една мека и приятна свѣтлина въ себе си. Всѣка една мисъль, въ която Божественото съзнание не е будно и не взима участие, е тъмна. Не само това но правете слѣднитѣ наблюдения. Нѣкой вашъ приятель е намислилъ да направи нѣкакво добро, ще забѣлѣжитѣ на неговото лице една мека свѣтлина, която отпослѣ се изгубва, а онзи, които е намислилъ да направи зло, на неговото лице веднага минава една тъмна сѣнка. Тази сѣнка минава и заминава. Правете наблюдения и върху себе си. Често гледайте вашето лице въ огледалото, защото въ вашето подсъзнание има едно хипнотическо състояние. Запримѣръ, 5 — 6 000 души нѣкѫдѣ сѫ намислили да правятъ зло, и вие, по едно стечение на условията въ вашето раждане, попаднете при тия условия, и вижте, че у васъ се яви такова желание да участвувате въ извършването на туй зло. Или нѣкѫдѣ една тълпа отъ нѣколко души искатъ да направятъ едно зло на нѣкоя печатница, искатъ да чупятъ прозорци, и вие минавате покрай тѣхъ. У васъ веднага се заражда едно желание да направитѣ и вие това сѫщото нѣщо, тази тълпа ви увлича. Силниятъ човѣкъ трѣбва да се отдалечи отъ това течение — нищо повече! Сега вие като слѣдвате школата, може да ви се дадатъ много формули, много теории но ако не ги прилагате на врѣме, нѣма нищо да ви ползуватъ. Азъ съмъ виждалъ мнозина които сѫ чели разни окултни книги, разполагатъ съ много формули, но има закони за приложението на всичкитѣ тия формули. Иначе, тѣ само на книга могатъ да ви помогнатъ. Запримѣръ, ако вие сте яли единъ много добъръ обѣдъ, разнообразенъ, съ месо или друга нѣкоя храна много пищна, и усѣщате въ послѣдствие една тяжесть ако слѣдъ това искате да приложите нѣкоя окултна формула тя ще бѫде безполезна за васъ, тя не влиза въ живота. Послѣ, вие можете да приложитѣ една окултна формула, ако сте гладували 10-ина дена. Има извѣстни състояния, въ които силитѣ на вашия организъмъ се уравновѣсяватъ, т. е. негативнитѣ и кинетическитѣ сили се уравновѣсяватъ въ положителни и потенциални. Значи, въ даденъ моментъ вие може да употрѣбите каква и да е окултна формула въ границитѣ на нейната възможность. За да познаете дали вашата воля се е развила, т. е. дали имате воля да приложите една окултна формула, най добриятъ опитъ е слѣдующиятъ: нѣкой пѫть ви заболи корема, усѣщате едно въртение вѫтрѣ, опитайте си волята! Typeте си лѣвата рѫка отзадъ на гърба, а дѣсната отпрѣдъ на корема, съсрѣдоточете ума си и произнесете слѣдната формула къмъ стомаха си моля болестьта да прѣстане! Ако тази формула не помнишъ кажи болестьта е прѣстанала. Ако слѣдъ като кажете формулата, въ единия или въ другия случай и се подчините на волята си, вие сте послушни и волята mу е силна. Но ако слѣдъ като кажете едната и другата формула, болестьта ви седи, волята ви е слаба. Друго нѣщо. Запримѣръ, имате нѣкой вашъ приятель, искате да знаете, дали този вашъ приятель ви мисли доброто. Сега, това сѫ тайни, секрети, които не трѣбва да издавамъ, но азъ ще ги издамъ, защото не е за зло. Тия нѣща не се повѣряватъ. И тъй стомахътъ те боли. Ще повикашъ въ дадения моментъ на помощь нѣкой твой приятель, за когото мислишъ, че те обича. Ще повикашъ неговия духъ и ще му кажешъ: моля ти се приятелю, ела, кажи на болестьта ми да прѣстане. Като дойде той и болестьта ти не прѣстане, ще извикашъ втори, трети, до 10 души. Ако болестьта ти мине, всички ти сѫ приятели, ако не мине тѣ сѫ ти приятели само на думи. Ами че тъй е! Ако каже „въ името на Господа Исуса Христа болѣстьта да изчезне“ и тя изчезва, приятель ти е този човѣкъ. Ако съзнанието ти е будно, и се обърнешъ за помощь къмъ този твоя приятель, веднага ще се прояви неговата воля. Онзи, който лѣкува тамъ, въ бургазско, Иванъ Томовъ, казва на една еврейка, която дошла при него на лѣчение: „Вашитѣ евреи разпнаха Исуса Христа, ти вѣрвашъ ли въ Христа?“ — Вѣрвамъ. Тогава, въ името на този Исусъ Христосъ тя оздравя. Но едно нѣщо трѣбва да знаете вие не можете да приложите една формула на Всемирното Бѣло Братство вътрѣ въ живата природа, ако имате прѣгрешения и неразположения. Не се ли свържете съ законитѣ на Бога, съ тия велики сили на природата, тия формули не струватъ нищо, тия формули тогава ще иматъ обратни резултати върху васъ. Туй да го знаете! Правете опити съ вашата воля да видите каква е тя, силна ли е или слаба. Толкова пѫти азъ съмъ ви говорилъ какъ да лѣкувате болеститѣ си! Запримѣръ, имате нѣкакъвъ ревматизъмъ. Всички тия болести не сѫ нищо друго, освѣнъ случаи съзнателно изпратени отъ Бѣлото Братство, за да упражнявате вашата воля. Вие за тази си болесть ще посѣтите най малко 20 доктори, и ще се върнете пакъ съ вързана рѫка. Това е една задача. Е, хубаво, вие отивате при единъ лѣкарь. Колко му плащате? Сто лева. Извади тѣзи 100 лева и кажи така: въ името на Този лѣкарь, при Когото отивамъ да се лѣкувамъ, и Който единствено може да ме излѣкува, азъ ще туря тия 100 лева въ Божествената каса, и въ Негово име заповѣдвамъ на тази болесть да изчезне. Тури въ ума си тѣзи лѣкарства, които би ти прѣпоръчалъ лѣкаря и чакай да видишъ резултата. Ако не ти помогне този пръвъ опитъ, иди при другъ лѣкарь. Той взима 200 лева. Прѣдстави си че си отишълъ, и тури тия 200 лв. въ Божествената каса, намажи се съ туй лѣкарство, което този лѣкарь би ти далъ. Ако и той не ти помогне, иди при трети, четвърти, а паритѣ които би имъ далъ, внеси въ Божествената каса и най послѣ кажи: Господи, Исусе Христе, обръщамъ се къмъ Тебе, и въ Твое име да се махне ревматизма ми всичкото си имане давамъ. Като го дадешъ, ревматизмътъ ще изчезне. Като кажешъ че всичкото си имане давашъ, трѣбва да го дадешъ. Ще го дадешъ разбира се защото този ревматизъмъ костува живота ти. Азъ ще ви дамъ единъ примеръ. Едного заболява зѫбъ, и отива при единъ зѫболѣкарь. Той изважда зѫба му но става инфекция на кръвьта, и болниятъ умира. Сега, ако не дадешъ имането си този ревматизъмъ ще ти костува живота. Казвашъ какъ тъй да дамъ имането си? — Ще го дадешъ за откупъ на живота си, ако искашъ да живѣешъ. Всички ученици трѣбва да разбиратъ тѣзи общи закони, и да ги прилагатъ съзнателно. Туй е крайниятъ прѣдѣлъ. Казано е въ Писанието. „Двама или трима души събрани въ мое име или въ името на този великъ законъ, тамъ съмъ и азъ“. Може да опитате закона, но трѣбва да бѫдете чисти, не тъй обикновено чисти, но вътрѣ въ всичкитѣ свои намѣрения, въ всичкитѣ свои помисли и желания. На повърхностьта на вашето съзнание може да дойдатъ най отвратителни мисли, азъ не говоря за тѣхъ, но въ дълбочината на вашата душа вие трѣбва да бѫдете чисти. Много пѫти, по повърхностьта на съзнанието ви ще станатъ пертурбации, това е въ реда на нѣщата, но въ дълбочината на вашето съзнание трѣбва да има единство. Да се усъмнишъ въ справедливостьта на Бога, дали Той е добъръ или не, това не е правилно. Тогава ти ще се усъмнишъ въ всичко положително. Защото, злото е нѣщо случайно, нѣщо изключително. Злото е едно проявление на повърхностьта, слѣдователно ние не трѣбва да го туряме вѫтрѣ въ нашето съзнание. И тъй самиятъ животъ се изразява въ движения. Запримѣръ, когато вие се разсърдите нѣкому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очитѣ трептятъ, държите си погледа надолу къмъ земята. Защо? Защото тия течения ви свързватъ съ центъра на земята, вие сте свързани съ черното братство. Вие сте свързанъ човѣкъ, не сте господарь на вашитѣ клѣпачи, затова, като погледнете, очитѣ ви трепватъ, искате да прикриете нѣщо. Така и дѣтето нѣкой пѫть се сърди, не иска да погледне майка си. Вие се смѣете на малкитѣ дѣца, но сте такива малки дѣца. „Присмѣлъ се хърбелъ на щърбелъ“. Сега, ние ще дойдемъ до правилнитѣ движения. Слѣдъ като направишъ едно движение, ако то е правилно, ти ще усѣтишъ въ себе си една приятность. Запримѣръ, туй упражнение, което тази вечеръ направихте, то е едно много хубаво упражнение. Разсърдилъ си се нѣкому, искашъ да му отмъстишъ, направи туй движение и си кажи: „Чакай, чакай малко, какво мислишъ да правишъ? Чакай, ти обмисли ли, като кажешъ това, какви ще бѫдатъ послѣдствията, обмисли ли хубаво? Ако искашъ да го нахукашъ, знаешъ ли какво ще стане? При правене на туй упражнение веднага у тебе се зароди едно противоположно желание и си казвашъ: чакай да отложа. Не, не да го отлагашъ, но ще бѫде тъй, както Господъ е казалъ. Какво е казалъ Господъ? Всичкитѣ ни дѣла трѣбва да бѫдатъ изправни. Значи, на този, на когото искамъ да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце, и ще го зарадвамъ. Тъй ще бѫде! Ще водишъ единъ разговоръ съ себе си, и като те видятъ отъ небето, че постѫпвашъ тъй, ще хроникиратъ това въ Бѣлото Братство. Ще кажатъ: „Единъ приятенъ инцидентъ се случилъ съ единъ отъ ученицитѣ, ималъ единъ приятенъ разговоръ, написалъ едно приятно писмо“. Тѣ ще хроникиратъ това въ тѣхнитѣ вѣстници. Ще кажете: а, съ такива работи ще се занимаваме!“ Едно приятно упражнение е това. Най ученитѣ, Бѣлитѣ Братя, като ви видятъ, спиратъ се и казватъ: „Тъй, тъй, много хубаво, много добрѣ постѫпи, споредъ нашитѣ закони“. И нѣма да се минатъ 5 —10 минути, ще се изпълнишъ съ радость. Ще кажете: безъ движения не може ли? — Не може безъ движения. Какъ безъ движения? Ще седнешъ на земята, ще прѣкръстосашъ краката си, натукъ-натамъ, вcé ще вземешъ нѣкоя поза. Или ще седнешъ въ килията си, всé по нѣкакъвъ начинъ ще сгърнешъ рѫцѣтѣ си, тѣ вcé ще заематъ нѣкакво положение. И свѣтии да имаме, пакъ ще иматъ нѣкакви движения. Разправяше ми единъ господинъ, че не можалъ да си обясни, защо Иванъ Томовъ, той го наблюдавалъ, подъ калпака си ималъ скрита една шарена шапка, съ златни нашивки, като съ гайтани. Послѣ подъ съдраното му кюлче ималъ единъ шаренъ коланъ. Единъ день, отиватъ нѣкои млади, искатъ да го биятъ, да му направятъ нѣкоя пакость. Той снема кюляфа си, остава шарената шапка, изважда колана и почва да лѣкува. Като прѣстане опасностьта, пакъ туря кюляфа си. Това е символъ. Въ Писанието нѣма ли такива символи, формули? Вземете 119 псаломъ, въ него е турена цѣлата еврейска азбука, той е образуванъ отъ 22 части. Това сѫ все магически формули. Слѣдователно, всинца трѣбва да имате такива магически формули. Но всичкитѣ магически формули не важатъ еднакво за всички. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по 1 2 формули, които да му сѫ въ полза за дадения случай. И всички, които влизатъ въ братството трѣбва да иматъ красиви движения. Запримѣръ, азъ съмъ говорилъ толкова пѫти да се прѣмахнатъ гърбицитѣ ви. Защо? Онзи, който има стеснени гърди, всѣкога е неразположенъ духомъ. Тѣснитѣ гърди произвеждатъ неразположение на духа, нищо повече. Когато човѣкъ е стѣсненъ, той е неразположенъ духомъ, затуй ще внесете вѣрата въ себе си. Разширение ви трѣбва. Никога не се стискайте! Туй стѣснение ще дойде. Винаги имайте едно разширение на вашето сърце, разширение къмъ Бога. Туй е първото нѣщо. Когато седите, азъ по нѣкой пѫть ви наблюдавамъ, да видя, на коя страна си държите главата. Въ какво положение трѣбва да държите главата си? Българинътъ казва: „Тази работа тъй ли е?“ — наведе тавата си на лѣвата страна. Другъ пѫть той си тури дѣсната рѫка на слѣпото око и казва: „Гледай си ти ума!“ Ами че ако цѣль день си държишъ главата въ туй положение, ти губишъ отъ своето достойнство, ще се измѣнятъ всичкитѣ ваши магнетически влияния. Винаги ще държишъ главата си перпендикулярно къмъ центъра на слънцето, нищо повече. И вечерно врѣме, като седнете, направете си единъ счетъ, днесъ главата ви дали е била свързана съ центъра на слънцето, съ този магнетически или разуменъ центъръ, дали тѣзи течения сѫ били правилни. По този начинъ много отъ вашитѣ състояния, които създаватъ нервностьта, неразположението на духа у васъ, ще се изгладятъ. Тѣзи малкитѣ грапавини, тѣзи прѣпятствия, които сега се зараждатъ, ще изчезнатъ. И тъй, отъ черната ложа отъ центъра на земята постоянно измѣнятъ движенията ви. Наблюдавайте какви движения иматъ добритѣ хора. Азъ бихъ желалъ да наблюдавате главнитѣ движения на свѣтски хора, които сѫ добри, и на свѣтски хора, които сѫ лоши. Това е едно приятно наблюдение. Така ще можете да си дадете единъ вѫтрѣшенъ отчетъ за тия течения, които ставатъ. Онѣзи по способни ученици отъ васъ, които искатъ да се занимаватъ съ себе си, да се изправятъ, които искатъ да се занимаватъ съ окултната наука, нека правятъ тия наблюдения, а които не искатъ, тѣ сѫ свободни. Но, да не влѣзе у васъ единъ страхъ, да не знаете гдѣ да турите рѫцѣтѣ си. Ако се оставитѣ въ едно естествено положение, вие ще знаете кѫдѣ да ги туритѣ. Ако не знаете кѫдѣ да турите рѫцѣтѣ си, турете ги на масата. Вечерно врѣме е, турете ги на масата, попѣйте си 5 — 10 минути да си починете, турете си краката успоредно, малко разтворени, отпуснете послѣ рѫцѣтѣ си и ще имате извѣстна почивка. Каквито мѫчнотии да имате, знайте, че вашитѣ мѫчнотии сѫ прѣдвидени, 75% отъ мѫчнотиитѣ които имате, сѫ прѣувеличени, оставатъ само 25% а това е законъ, който може да носите. И тъй, щомъ сте много разтревожени, прѣди да си легнете, направете си тазъ вечерното упражнение, изговорете и формулата, която ви дадохъ тази вечерь, поприказвайте си. Или, като правите упражнението, като прѣкарвате лѣвата рѫка надъ дѣсната и дѣсната надъ лѣвата, може да вземете единъ стихъ отъ Писанието и да го прочетете. Това сѫ елементарни упражнения. Вие казвате: безъ тѣхъ не може ли? — Не може. Е, да допуснемъ, че нѣкои отъ васъ иматъ бръчки по лицето си. Въ нашата школа влиза като задача, въ една година да изправитѣ тѣзи бръчки. Да кажемъ, че вие сте старъ, на 60 години, въ една година трѣбва да изгладитѣ тѣзи бръчки. Това сѫ натрапени, излишни сѫщества у васъ. Ако ти посветишъ живота си на изправяне, нѣма да остане отъ тѣхъ нищо, въ една година ще прѣмахнете всичкитѣ тия излишни вещества отъ вашето лице. Нали женитѣ употрѣбяватъ косметически срѣдства за това? Туй, което ви прѣпорѫчвамъ азъ, то не е за красота, но за усилване на волята, да прѣмахнете всичкитѣ чужди вещества отъ лицето си. Ами че, ако не сме господари на своето тѣло, на своето лице, на туй, което Господъ ни е далъ, на туй, което е наше собствено, а не чуждо, друго какво можемъ да направимъ? Ако не знаете какъ да владате главата си, какъ да владате рѫцѣтѣ и краката си, какъ да владате вашитѣ мускули, всичкитѣ ваши думи ще бѫдатъ празни. Туй е здравословно и за мислитѣ, и за чувствата, и за волята ви. Знаете ли това нѣщо за васъ, за въ бѫдеще ще знаете какъ да възпитавате дѣцата си. Дѣцата се много лесно подаватъ. Ще кажете: ела мама! Ще направите едно движение, друго движение, и тѣ ще възприематъ. Защо да взимате пръчка? Има редъ упражнения, при които и вие ще се упражнявате, и дѣтето заедно съ васъ. Ще кажете: ами че ние възрастнитѣ хора съ такива работи ли ще се занимаваме? Ами мислитѣ ли, че тия наши движения, които сега вършимъ сѫ на мѣстото си? Не. Има морални движения, но има и неморални движения. Еднитѣ носятъ добродѣтелитѣ, а другитѣ носятъ злото въ свѣта. Наблюдавайте само онзи, който мисли да убива, какво се крие въ свиването на неговитѣ вѣжди, какво изразява неговото чело, неговитѣ мускули. Послѣ, вземете, какви движения има кучето, което мисли да ви ухапе. Може да наблюдавате мечката. Посѣтете нѣкой пѫть зоологическата градина, и ще видите, че когато мечката иска да изяде нѣкого, тя почва да заглажда кожата си, прави движения като, нѣкоя змия. Значи тя е намислила да направи нѣкое зло. Ако си въ гората, ти трѣбва да се качишъ на нѣкое дърво. Но идва ли мечката тъй насрѣща ти, съ настръхнала козина, това значи, че тя идва да те плюе и казва: „Ти не заслужавашъ да се занимавамъ съ тебе, азъ такъвъ човѣкъ не ямъ“. Е, питамъ: Защо когато мечката не иска да яде нѣкого козината ѝ настръхва, а когато иска да изяде нѣкого, заглажда космитѣ си? Вземете човѣка, когато пипне нѣкоя кокошка или агънце, тъй се глади по корема и си казва; „Ахъ, хубаво, хубавъ кебапъ става“. И мечката сѫщо. Улови нѣкого и казва: „А, хубавъ кебапъ става отъ тозъ човѣкъ“. И въ живота е сѫщото. Когато нѣкой човѣкъ почне да ти говори много гладичко, като мечка, това значи: онѣзи сили, които вървятъ по този начинъ, тѣ иматъ обратни движения противъ насъ. Трѣбва да знаете, че хората въ даденъ моментъ могатъ да попаднатъ въ отрицателнитѣ сили на природата. Вие трѣбва да знаете, че имате много врагове, хиляди сѫщества, които всѣки день ви дебнатъ, всѣки день ви устройватъ капанчета, навсѣкѫдѣ въ обществото, навсѣкѫдѣ въ природата. Гдѣто и да минавате, тѣ вcé гледатъ да ви устроятъ нѣщо, камъни почватъ да падатъ върху ви, или какво и да е друго. Но има други сѫщества, които ви прѣдпазватъ. Това сѫ вашитѣ приятели, които ще имъ противодействуватъ. Кои сѫ причинитѣ, то е друго нѣщо. Въ природата има много разумни сили. Много отъ нашитѣ нещастия се дължатъ на тия невидими врагове въ живота. Тѣ сѫ много опасни. Това сѫ факти. Въ живота има такива невидими врагове, има и видими врагове, които не могатъ да се избѣгнатъ. Тѣ всички си служатъ съ извѣстни хипнотически движения. Тѣ постоянно ти внушаватъ, и почватъ да ти прѣдаватъ извѣстни форми, днесъ една, утрѣ друга. Запримѣръ, тѣ искатъ да ти уморятъ нѣкое дѣте, започватъ да ти казватъ: „Туй вашето дѣте ще умре“. И ти повтаряшъ: то ще умре. Повтаряшъ, повтаряшъ, и нѣма да се минатъ 4 — 5 мѣсеца, туй дѣте се разболѣва и умира. Въ дадения случай, туй нѣщо въ волята на Бога не е прѣдвидено. Туй дѣте нѣма да умре, но ти се съгласявашъ и го прѣдавашъ. Ще кажешъ: нѣма да умре, туй дѣте. Ако това не е волята Божия, ти ще усѣтишъ едно раздвояване въ себе си. Онѣзи нѣща, които трѣбва да станатъ, които сѫ Божествени, за тѣхъ провидението не те предупреждава. А когато вашето дѣте трѣбва да умре, смъртьта идва безъ да я знае нѣкой, идва тъй незабѣлѣзано, внезапно. Това става извънъ вашата воля, но въ всички случаи, когато дойде да ви прѣдупрѣждаватъ, трѣбва да упражните вашата воля, за да бѫдете чисти. И тъй, да се повърнемъ къмъ красивитѣ движения. Трѣбва да знаете, че има красиви движения въ свѣта. Азъ желая ученицитѣ на тази школа да се отличаватъ съ тия пластични движения. Запримѣръ, викате нѣкоя ваша приятелка. Вие какъ я викате? Тъй съ показалеца, движите го. Туй движение не е красиво. Какъ ще повикате единъ вашъ приятель? Не съ пръста си. Ето една задача. Азъ казвамъ: повикайте отдалечъ вашия приятель! Кое е най-красивото движение, съ което ще можете въ дадения случай да обърнете вниманието на вашия приятель? Толкова врѣме сте живѣли на земята, кажете какъ ще го извикате? Тъй съ цѣлата рѫка? И съ цѣлата рѫка да викашъ, това не е красиво движение. Тъй може да те вика единъ стражарь. Това движение не е за приятель. Е, тогава какъ ще повикате единъ приятель, когото обичате? Ще отидете при него и нищо повече. Ще го хванете за двѣтѣ рѫцѣ и ще му кажете: моля, ела на гости у насъ! Запитватъ: ако нѣмаме възможность, какъ ще отидемъ? — За приятели всѣкога ще имате възможность. Въ този случай нѣма изключения. Ами, ако единиятъ е на единия брѣгъ на една рѣка, а другиятъ — на другия? — Ще има мостъ или лодка, и тъй ще отидешъ. Законътъ е такъвъ: между двама приятели никога не може да се изпрѣчи една рѣка. Може да опитате това нѣщо. Никога не може да се срѣщнете съ единъ вашъ приятель прѣзъ една рѣка, всѣкога ще се намѣрите на единъ вѫзелъ, отгдѣто ще можете да минете свободно. Това е Божествено. Никога не могатъ да ви поставятъ на едно противорѣчие. Щомъ обичьта ви е непрѣодолима, противорѣчия нѣма. И тъй, азъ искамъ, като ученици, да спазвате тия красивитѣ движения, съ едно морално вѫтрѣшно убеждение. Ако за васъ всичкитѣ нѣща сѫ маловажни, трѣбва да знаете, че нѣма маловажни работи. Разбира се, вие трѣбва да се пазите, като правите тия движения, да не ставате прозвище, да не произвеждате смѣхъ. Когато усмивате нѣкого за неговитѣ криви движения, вие всѣкога ще попаднете подъ сѫщия законъ. Азъ забѣлѣзахъ нѣкои ученици, на които съмъ казалъ нѣкои нѣща, тѣ се смѣха, и попаднаха подъ сѫщия законъ. Не се смѣй, ти ще се свържешъ съ тѣзи отрицателни движения. Първото нѣщо, не е право да се смѣешъ! 2 Упражнение. Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ успоредно. Послѣ се дигатъ нагорѣ, свалятъ надолу, нагорѣ, надолу, тъй нѣколко пѫти ритмично движени. Пакъ нагорѣ, но само киткитѣ се движатъ нагорѣ, надолу. Слѣдъ това, и двѣтѣ рѫцѣ се движатъ нагорѣ и надолу (много пѫти), и спиратъ въ хоризонтално положение. Рѫцѣтѣ настрана, на прѣдъ — киткитѣ една върху друга и пакъ настана. Повторете първото упражнение нѣколко пѫти. Рѫцѣтѣ надъ главата раздалечени, и послѣ спущане надолу, отъ страна покрай тѣлото (нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ напрѣдъ (нѣколко пѫти). Т. м. * 32 окултна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 1.VII.1923 г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО ДНЕСЪ, А НЕ УТРѢ. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Ползата отъ прѣдметното обучение“. Да се изпѣе „Духътъ Божий“. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Разликата между добро и правда“. За слѣдующия пѫть ще имате темата: „Прѣдназначението на братя и сестри“. Ако бихъ ви задалъ единъ въпросъ: Защо човѣкъ не се ражда наученъ, защо природата е изключила това, какъ бихте отговорили? Може ли човѣкъ да се роди ученъ? Ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато се създаде нѣкой инструментъ, като пияно или органъ, този инструментъ създава ли се съвършенъ? Не, трѣбва да има нѣкой, който да умѣе да свири, и той ще види, какво му липсва. Следователно, човѣкъ се ражда не ученъ не само въ потенциално отношение, като органа, а и кинетически — значи трѣбва да се прояви, както музиката въ органа. Като дойде онзи артистъ и се съединятъ двамата — артистътъ и органътъ, тогава излиза нѣщо. Ние наричаме, ученъ човѣкъ този, който се проявява. Сега, въ окултната школа има едно твърдение, че всѣка душа вѣчно носи всичкитѣ свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде въ съприкосновение съ Божествения Духъ Тъй щото, ако въ нѣкои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човѣкъ може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но, да слѣземъ малко по близо до живота. Какво е прѣдназначението на една школа? Може да ни запитатъ, какво е прѣдназначението на писането? Защото, има изкуства като писането или като рисуването или орането, копането, шиенето, готвенето и т.н. Това сѫ все изкуства, отъ които човѣкъ се ползува. Говорътъ, това е едно изкуство. Да мисли човѣкъ, и това е едно изкуство, само че не принадлежи на физическия свѣтъ, а на единъ по-висшъ свѣтъ. Често нѣкои отъ васъ се спиратъ и казватъ: защо не съмъ добъръ? Азъ ще ви запитамъ: отгдѣ знаете, че не сте добри? За да познаешъ, че си лошъ, трѣбва да си позналъ по-рано, че си добъръ. Не можемъ да отречемъ нѣщо прѣди то да е сѫществувало. Слѣдователно, били сте добри, а сега сте лоши. Добрѣ, ако пъкъ твърдимъ, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечерь ще имаме малко контрасти. Има ли нѣщо лошо въ това, ако кажа нѣкому, че е лошъ? Ако кажа нѣкому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има въ това? Ами, ако азъ нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до единъ чистъ изворъ, доближа се и го напълня, какво лошо има въ това? Ако този човѣкъ е празенъ, виновенъ ли е? Но, ето да ви покажа гдѣ седи погрѣшката на вашата философия, особено на васъ ученицитѣ. Прѣдставете си, че вашиятъ господарь ви праща на работа, но трѣбва да минете прѣзъ една пустиня, дълга 50 — 60 клм., и въ нея нѣма никакъвъ изворъ. Той ви дава едно шише съ 5 кгр. вода, но по едно врѣме то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали нѣма никаква възможность да се освободя отъ този товаръ?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте въ шишето само ½ кгр. вода и казвате: „А, сега намѣрихъ една философия, освободихъ се отъ този товаръ“. Но прѣзъ деня слънцето ви напече, дойде жаждата, и гърлото ви засъхне. Тъй че вие като искахте да се освободите отъ този малъкъ товаръ, отъ туй зло, освободихте се, но то дохожда отвѫтрѣ. Сега, ние умнитѣ хора, които искаме да се освободимъ отъ този малъкъ товаръ отвънъ, налитаме на по-голѣмъ — отвѫтрѣ. По-добрѣ да носишъ туй шише съ 5 кгр. вода на гърба си, отколкото да усѣтишъ тази вѫтрѣшна жажда. Слѣдователно, вие не можете да избѣгнете туй вѫтрѣшно противорѣчие. Щомъ вашиятъ господарь ви е далъ туй шише, ще го носишъ и ще пиешъ. Ще дигнешъ шишето на едно мѣсто, ще пиешъ една глътка и ще се ободришъ. На друго мѣсто друга глътка, послѣ трета, четвърта и т.н. Слѣдователно пълнитѣ шишета, които ви сѫ дадени, не изпразвайте! Сега, да ви прѣведа този примѣръ. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли въ този свѣтъ, и Господъ ви е далъ 10 души приятели, обаче вие обидите едного, и веднага изгубите всичкитѣ други ваши приятели. Тѣ за васъ сѫ вече празнитѣ шишета, и като минавате прѣзъ пустинята, тѣ не могатъ да ви помогнатъ. Питамъ: Какво сте спечелили? И тъй, въ живота си не обиждайте, не изпразвайте вашитѣ приятели! Приятельтъ ти може да е единъ съдружникъ. Не изпразвай съдружника си, имашъ нужда отъ него. Добрѣ, да допуснемъ сега, че твоятъ господарь ти е далъ 10 празни шишета, всѣко отъ които тежи по единъ килограмъ, а ти трѣбва да ги носишъ прѣзъ пустинята. При това, той ти дава единъ ключъ и ти казва: „Иди на еди-кое си мѣсто въ пустинята, тамъ ще намѣришъ една плоча, ще я отключишъ, ще я дигнешъ, вѫтрѣ има единъ изворъ и ще напълнишъ всички тия 10 шишета отъ тази вода. Всѣко едно отъ тия шишета събира по 10 кгр. вода. Можешъ ли да носишъ тия 100 кгр. вода? Не можешъ да я носишъ. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седите и мислите, какво да правите Ето, 10 души ваши приятели идватъ. Тѣ сѫ изгубени изъ пустинята, иматъ голѣма жажда, а не знаятъ гдѣ има вода. Едно врѣме тѣ сѫ били ваши неприятели, и сѫ били толкова гнѣвни спрѣмо васъ, че въ друго врѣме биха ви изтрепали, но сега гърлата имъ тъй сѫ засъхнали за вода, че всичко това сѫ забравили и ви питатъ: нѣмате ли малко вода. Дадете имъ шишетата, обърнатъ ги, задоволятъ се и казватъ: „Много благороденъ човѣкъ сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма“. Слѣдъ това си тръгнете въ пѫтя, и се върнете въ мѣстожителството си примиренъ вѫтрѣ въ себе си. Слѣдователно, навсѣкѫдѣ въ живота, и въ едно, и въ друго отношение, и въ училището, и вънка отъ училището, и въ пустинята, и вънка отъ пустинята, и въ смъртьта, и вънка отъ смъртьта трѣбва да прилагаме единъ и сѫщъ законъ, защото, не мислете, че слѣдъ като умрете, нѣма задачи. И въ смъртьта има задачи, и въ страданията, и въ радоститѣ, навсѣкѫдѣ има задачи, които трѣбва да разрѣшавате. Онази философия, която ви казва, че слѣдъ смъртьта нѣма животъ, нѣма задачи, не е вѣрна. Това е вашата крива философия. И слѣдъ смъртьта, и въ тъмнината нѣма освобождение. И въ свѣта нѣма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълнишъ волята Божия. Не я ли изпълнишъ — нѣма освобождение. И въ ада, кѫдѣто и да отидешъ, нѣма освобождение. Слѣдователно, ще кажешъ: „(Азъ съмъ изпратенъ и въ тъмнината, и въ ада, навсѣкѫдѣ да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бѣлото Братство да изпълнимъ волята Божия. А всѣко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вѣрно учение. Туй е правата философия. Казвате: ще умра, и всичко се свършва. Не, и тамъ не се свършва, и тамъ има мѫчения. Слѣдъ смъртьта именно започва мѫчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има тамъ. Като те турятъ ония учители тамъ въ този огънь вѫтрѣ! Слѣдователно, ние сме изпратени на земята да изпълнимъ волята Божия. Сега, другото заблуждение между ученицитѣ е това, че тѣ всѣкога търсятъ една школа, гдѣто могатъ лесно да минатъ. Че то лесното минаване въ едно отношение е мѫчно минаване въ друго отношение. Нали знаете онзи разказъ за щуреца и мравкитѣ. Щурецътъ цѣло лѣто пѣлъ, ялъ и скачалъ, не мислилъ за зимовище. Идва студена, люта зима, отива при мравкитѣ, казва имъ: „Малко житце ми се ще“. „Какво прави цѣло лѣто?“ — го запитватъ тѣ — Играхъ, пѣхъ и скачахъ. „Иди пакъ поскачай, и не яжъ“ — Но гладенъ не се скача. Лѣтно врѣме може да се скача, да се играе, но зимно врѣме не може. Слѣдователно лесниятъ пѫть не е правиятъ пѫть. Въ тази школа вие трѣбва да прибѣгнете до всички методи за прилагане. Да кажемъ, тази вечерь всинца не сте еднакво разположени духомъ. Туй не е грѣхъ, че не сте еднакво разположени. Това е естествено, понеже заемате разни положения въ живота. На едного мозъкътъ е възбуденъ отзадъ, на другиго — при ушитѣ, на трети — отгорѣ, на четвърти — отдолу, отстрани, навсѣкѫдѣ е възбуденъ. И всѣки, кѫдѣто е възбуденъ мозъка му, такива проявления има. Важното е да намѣрите методъ да се хармонизирате. Онзи, у когото мозъкътъ е възбуденъ при ушитѣ, той седи като курдисанъ пищовъ. Нали има такива малки момчета работници при сарачитѣ, които шиятъ настрана, а майсторътъ имъ слѣди и който отъ тѣхъ не знае да шие, щомъ е близо до него, той току изведнъжъ го бодне съ иглата. Това е състояние, което произтича отъ напрѣжение на енергията задъ ушитѣ, но заблуждението е тамъ, че нѣкои, като мислятъ да те ударятъ, искатъ да ти внушатъ, че ще те убиятъ. И ти вземешъ пушката и чакашъ. Излѣзешъ навънъ — нѣма никой. Цѣлъ часъ седишъ тъй съ пушката, мислишъ, че нѣкой ще те убие. Слѣдъ такова едночасово очакване ти цѣлъ день си възбуденъ, подпушенъ си, и прѣзъ него день, вижъ, че си се скаралъ съ нѣкого. Тази лъжа, че щѣлъ нѣкой да те убие, е поработила вѫтрѣ въ тебе. Ние, съврѣменнитѣ хора, 95% страдаме все отъ такива лъжи. Вие имате 25,000 лв. въ Народната Банка, и дойде нѣкой да ви каже, че Народната Банка е понижила шконтото, нѣма да изплаща, че вече е на фалирване. Веднага сърцето ви се обръща, става цѣла една пертурбация. Върнете се у дома си, пакъ не вѣрвате. Дѣйствително, тази банка е спасителната банка, но нѣкой пѫть така спасява хората, че за винаги сѫ спасени. Какъ? Фалирва тази банка. Изяде паритѣ и нищо не ви плаща, а вие започвате отново. Та, всинца ние на земята идваме все съ прѣвзети идеи, които ние сами сме създали, и отъ това страдаме. Правото учение е това, че ние трѣбва да се повърнемъ къмъ живота съ онѣзи идеи, които Богъ е вложилъ вѫтрѣ въ насъ, и да започнемъ съ тия Божествени идеи. Сега, азъ ще ви приведа този примѣръ за Шлятера, който се явилъ въ 1895 год. въ Америка. Той билъ обущарь, човѣкъ тихъ и спокоенъ. Тръгва за западна Америка, и тамъ се прочува като лѣкарь на разни болести. При него се стичатъ около 50 — 60,000 американци отъ цѣла Америка да ги лѣкува. Всѣки день той стоялъ на вратата си и по 15,000 души минавали прѣзъ рѫцѣтѣ му. Той само ги хващалъ и пущалъ, и така ги лѣкувалъ. Започвалъ работата си сутринь отъ 4 часа. Слѣдъ като седѣлъ така нѣколко мѣсеца, Шлятеръ пише въ своя дневникъ: „Понеже мисията ми се свърши, азъ се връщамъ при Отца си“. И досега не знаятъ, гдѣ е изчезналъ Шлятеръ, питамъ: „защо Шлятеръ се яви и защо изчезна? Какво придоби той съ лѣкуването на тия американци? Никаква религия, никакво учение не остави. Прѣзъ цѣлото врѣме той е мълчалъ. Той казвалъ: „Втори пѫть като дойда, ще говоря. Сега съмъ пратенъ само да лѣкувамъ. Нищо повече! Шлятеръ е разбиралъ своето прѣдназначение, Казва му се: „Ще лѣкувашъ“. Хваща болнитѣ за рѫцѣтѣ и ги излѣкува. Той не билъ ученъ човѣкъ, не е свършилъ три факултета нѣкѫдѣ, простъ обущарь билъ, но дава единъ отличенъ примѣръ на послушание. И сега, на всинца въ школата казвамъ, че ви липсва послушание. Когато ви дамъ една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще ѝ турите, ча какво съмъ искалъ да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете съ главата надолу, и слѣдъ туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излѣзе отъ тази работа, учительтъ е простъ, не разбира отъ това“. Да, простъ е учительтъ, а този ученикъ е отъ ученитѣ. Само ученитѣ хора могатъ да критикуватъ, но тия учени хора, като отидатъ въ Бѣлото Братство, връщатъ ги назадъ. Пращатъ ги на земята да станатъ отъ тия животни за впрѣгане, да оратъ нивитѣ. Тия животни тамъ сѫ все учени хора, които критикуватъ своитѣ Учители. Всички сѫ критикували своитѣ Учители, и Богъ ги е пратилъ на земята да оратъ, като имъ казва: „Нали сте учени хора, задавамъ ви слѣдната задача: повикайте вашитѣ господари и ги научете на това, което вие намирате за право. Не мислите, че не е възможно това. Васъ ви се вижда чудно, че тия учени хора днесъ работятъ по нивитѣ. Ако краката на ангелитѣ се обърнаха на копита, и на задницитѣ имъ израстнаха опашки, а на главитѣ имъ израснаха рогове, мислите ли, че на синоветѣ Божии тукъ на земята, сѫдбата имъ ще бѫде по-добра? Защото, рогата е изопачение на човѣшката воля. Опашката у животнитѣ е изопачение на човѣшкия умъ, а копитото е извращане на човѣшката сила. Слѣдователно, когато тия сили се отнематъ, отъ туй идватъ страданията. Промѣнете духовния стремежъ въ себе си, веднага ще се измѣни и формата ви. Сега ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Ами какъ ще се оправи? Ние разваляме свѣта, а Господъ да го оправя. Не, развалениятъ свѣтъ ние ще го оправимъ. Нѣма защо Господъ да оправя този свѣтъ. За Бога е по-лесно да създаде единъ новъ свѣтъ, отколкото да оправя стария. И когато човѣшкото тѣло стане много грѣшно, на Господа е по лесно да направи ново тѣло, отколкото да поправя това грѣшно човѣшко тѣло. И не мислете че Господъ ще поправи това тѣло или ще поправи този свѣтъ. Не, Той ще създаде новъ свѣтъ. Да се поправимъ! Нѣма какво да се поправяте, не мислете за поправяне. Ама ще ме схващате добрѣ, на васъ говоря така, Тази дума „поправяне“ употрѣбете я не въ обикновения ѝ смисълъ. Вземете да разбирате Божествено нѣщата. Думата поправяне е малко нѣщо, то е обикновена работа, а животътъ никога не се поправя, той се обновява. Не мислете за поправяне въ живота, а търсете обновление въ живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото отъ Бога — да се обновите! Богъ, който е толкова великъ, не искайте отъ Него малки, дребни работи. Отивате при Господа, казвате: „Моля Ти се, дай ми 10 лева!“ Че 10 лв, да искашъ отъ мене, лесно мога да ти ги дамъ, отъ Драгана сѫщо, но като отидешъ при Бога, отъ Него ще искашъ нѣщо, което никой човѣкъ на земята не може да ти го даде. И тогава, като поискашъ отъ Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание, и ще ти го даде. Туй е учението на Бѣлото Братство. А сега, вие седите и очаквате дребни работи, съ тѣхъ се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че ти си била едно празно шише. И започвашъ: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?“ И сега Господъ ще се занимава съ това, че ти си била едно празно шише. На друга нѣкоя казали, че била пълно шише. Друга нѣкоя казала на сестра си, че била черна. Тя ѝ казала, че ти си бѣла и т. н. Сега Господъ ще се занимава съ тия нѣща. Не, Господъ се занимава съ велики съ сѫществени работи. Че то ще бѫде смѣшно, ти си въ единъ театъръ, дали ти да играешъ на сцената една роль на графиня, и ти казвашъ: „Защо Господъ не ме вдъхнови да изиграя добрѣ тази си роль?“ Хубаво, като те вдъхнови, и ти изиграешъ добрѣ ролята си, съ това ще оправишъ ли свѣта. Единъ карагосчия иска да си изиграе добрѣ ролята, и Господъ му помогне. Какво отъ това? Това не сѫ прави сѫждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея, и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите вашия умъ къмъ Бога, да ви благослови, и да ви даде това, което никой другъ не може да ви го даде: Щомъ разберете този великъ законъ, като ученици, това ще желаете, да искате отъ Бога невъзможното — невъзможното за хората, а възможното за Бога. Сега всички казватъ: защо да не живѣемъ братски? Не, вие искате малкото. Идете въ свѣта, тамъ всички живѣятъ братски. Това изкуство азъ го знамъ, да ви дамъ на всички правила. Това е най лесното изкуство — да живѣете братски. Не, искайте отъ Бога Той да се всели въ васъ, Неговата любовь да дойде у васъ, да опитате каква е тази любовь. Всички други въпроси се разрѣшаватъ лесно. Искайте да имате тази Любовь още сега, въ този си животъ. И послѣ, като ученици, има само едно „сега“, „днесъ“. Не казвайте „утрѣ“! Въ Божествения свѣтъ кажешъ ли „утрѣ“, ти влагашъ човѣшкото въ Божественото. Кажешъ ли: Азъ туй ще го направя, но послѣ добавишъ „утрѣ“, тави идея е напълно парализирана. И съ вашето незнание, какъ да говорите, вие парализирате онѣзи благородни начинания въ себе си. „Утрѣ“, това е човѣшкото. „Днесъ“, това е божественото. Писането не казва „утрѣ“, но, „днесъ“. „Ако чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си“! То значи: не губете онѣзи хубави условия, посѣйте доброто въ себе си, и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. Запримѣръ, вие сте художникъ, имате дарбата на скулпторъ, или сте поетъ, писатель, земледѣлецъ или желѣзарь, или какво и да е друго изкуство имате, колкото и да е малко то, използувайте го! Условията, които ви се даватъ, колкото и малки да сѫ тѣ, използувайте ги. Сѣдали ли сте въ най голѣмото си отчаяние, когато мислите, че всичко съ васъ е свършено, да опитате, че има единъ законъ, който слѣди всичко туй? Този законъ е нареченъ законъ на Ополенсъ. Ще ви обясня какво нѣщо е закона на Ополенса. Законътъ на Ополенса казва, че условията или най хубавитѣ елементи или най-хубавитѣ срѣдства за вашия животъ сѫ вложени нѣкѫдѣ въ България, или въ Франция, или въ Германия, или най-послѣ нѣкѫдѣ въ Америка, и вие трѣбва да отидете точно на врѣме на това мѣсто да си ги вземете. Не трѣбва да отидете прѣждеврѣменно, защото ще чакате, но не трѣбва и да закъснѣете. Точно на врѣме трѣбва да отидете, тия нѣща ви очакватъ тамъ и ще си ги вземете. Единъ американецъ отъ Ню-Иоркъ, търговецъ, който като изучавалъ окултнитѣ науки, изучавалъ и този законъ на Ополенса, случва му се, че по едно врѣме пропада въ търговията си. Най послѣ той иска да опита този законъ. Туря въ ума си една доста крупна сума, и настоявалъ, търси тия пари, иска да му дойдатъ отнѣкѫдѣ. Той си казвалъ, азъ искамъ, въ силата на този законъ, въ продължение на два мѣсеца тия пари да ми се донесатъ тукъ. Но тия пари слѣдъ опрѣделенитѣ два мѣсеца не дошли. Тогава той казва. „Ритамъ този законъ!“ и тръгва за единъ малъкъ градецъ. Качва се на трена и стига въ града. Щомъ влиза въ града, явява се една буря една такава голѣма хала, че почти половината отъ този градъ билъ унищоженъ. Едно голѣмо здание се съборило, и както минавалъ покрай него, единъ камъкъ удря крака му, счупва го, и цѣли 4 5 часа той билъ въ несвесть. Събужда се послѣ, и до крака си вижда единъ чекъ отъ 10,000 долари на негово име. Паритѣ дойдоха, но и кракътъ отиде. Та сега този законъ дѣйствува навсѣкѫдѣ. Нѣкой министъръ отъ нѣкое министерство ще му се дадатъ по закона на Ополенса тия 10,000 долари, но и кракътъ му ще отиде. Не, по законенъ начинъ ще използувашъ тия блага. Не чакашъ ли по законенъ начинъ, или вземешъ ли по-вече отъ туй, което ти се пада, или искашъ ли го не наврѣме, ще ти дойде нѣкое нещастие. И сега отъ 20 години насамъ, ученицитѣ искатъ незаконни нѣща. Тѣ казватъ: „Учителю, дай ни сила да лѣкуваме, дай ни тази Любовь, че като излѣземъ прѣдъ българския народъ всички да потреперятъ, да познаятъ, че туй учение е Божествено. Знаете ли тогава на какво ще мяза българскиятъ народъ? Ако азъ бихъ ви далъ тази сила, положението на българския народъ ще се влоши 10 пѫти повече отколкото е сега. Не е позволено да се лѣкува който и да е. Има прѣстѫпници, убийци, които по никой начинъ единъ духовенъ лѣкарь не може да ги лѣкува. Ако единъ духовенъ лѣкарь освободи единъ прѣстѫпникъ, той ще носи неговата карма. Не трѣбва само да го освободишъ, но ще трѣбва да извършишъ цѣлъ единъ прѣвратъ вѫтрѣ въ него, и да му кажешъ: „Слушай, ти си единъ прѣстѫпникъ — убийца, ще идешъ да се молишъ, и когато се разкаешъ, ела при менъ!“ А сега тѣзи ученици, ако иматъ сила да лѣкуватъ, ще отидатъ на дѣсно — на лѣво, и най-послѣ ще кажатъ: „Да отворимъ очитѣ на този“. На кого? На онзи прѣстѫпникъ. Знаете ли на какво мяза това? Единъ учитель праща дѣцата отъ своето училище при другъ свой учитель, който живѣе при единъ модеренъ пчелникъ и имъ казва да наблюдаватъ и изучаватъ тамъ живота на пчелитѣ. Тръгватъ тѣ, но си взематъ по едни тънки пръчици. Били около 10-ина дѣца. Стигатъ на пчелника, и веднага започватъ да бъркатъ вѫтрѣ въ кошеритѣ съ своитѣ тънки пръчици, пчелитѣ, обаче хубаво ги нажилватъ. Слѣдъ единъ часъ дѣцата се връщатъ при учителя си, но на нѣкои отъ тѣхъ очитѣ подпухнали. Защо? Учительтъ ги пита: Наблюдавахте ли пчелитѣ? Мълчатъ всичкитѣ. Да, нѣкои, като влѣзатъ вѫтрѣ въ Божествения свѣтъ, като тия малкитѣ дѣца, не отиватъ да да наблюдаватъ работата на пчелитѣ, ами ги бъркатъ съ пръчицата си. Пчелитѣ иматъ такива малки жила, съ които учатъ непослушнитѣ дѣца, какво трѣбва да правятъ. Сега, въ школата вие трѣбва да знаете едно нѣщо: споредъ вашитѣ мисли, споредъ вашитѣ желания, нѣкой пѫть вие привличате сѫщества отъ по висока иерархия, а нѣкой пѫть привличате сѫщества отъ по-нисша иерархия. Туй трѣбва да го знаете! Нито единъ отъ васъ не е свободенъ. Щомъ дойдатъ при васъ сѫщества отъ по-нисша иерархия, тѣ непрѣменно ще донесатъ по-лоши послѣдствия, ще донесатъ нещастия. А щомъ дойдатъ другитѣ сѫщества, отъ по-висшата иерархия, тѣ ще донесатъ блага. Слѣдователно, щомъ дойдете въ школата, непрѣменно трѣбва да бѫдете чисти! Като дойдатъ по-висшитѣ сѫщества, тѣ ще донесатъ по висши нѣща, вие ще почнете да се подигате, и вашиятъ животъ ще се урежда по единъ естественъ начинъ. Слѣдователно, има милиони работници, които работятъ за човѣка. И вие като работите, ще провѣрите този законъ. Разправятъ за онзи, който дошълъ сега въ Бургазко да лѣкува болни, че като дойде нѣкой боленъ при него, въ първо врѣме той седи и чака. Питатъ го: какво чакашъ? Той казва: „Не сѫ дошли още моитѣ помощници, не мога да лѣкувамъ“. Щомъ дойдатъ тѣ, и той започва да лѣкува. Слѣдователно, щомъ си отидатъ тѣ, ще спрешъ. Има помощници на човѣшката мисъль. Туй всички поети, всички писатели го знаятъ. Той седне и чака. Като ги нѣма помощницитѣ, той драще, драще, нищо не излиза. Когато дойдатъ тѣ, всичко е гладко, тъй като по масло върви, всичко се нарежда. Всички вие сте изпитали това. Имате работа въ кѫщи. Когато тия работници сѫ съ васъ, работа за 10 часа се свършва въ единъ часъ, всичко бързо върви. И тъй, запомнете този законъ: всички трѣбва да имате прѣдъ видъ Божественото, да не го прѣнебрѣгвате, а да знаете, че у всинца ви има хубави зачатки. Азъ не искамъ вие да бѫдете фонографи като курдисатъ единъ фонографъ, като него, да дадете отгласъ. Не, азъ искамъ вие да мязате на една насадена градина и туй хубавото, красивото у всички ви да се прояви — у всѣкиго едного отъ васъ да се съградятъ Божествени мисли. Всѣка една Божествена мисъль, която идва сега въ свѣта, може да стане като единъ подбудителенъ принципъ въ ума ви. Вие прѣнебрѣгвате този законъ и вслѣдствие на това у васъ се ражда единъ песимистиченъ духъ и казвате: тази работа нѣма да излѣзе. Коя работа? Работата на школата отлично ще се свърши Работата на Бога въ свѣта отлично ще се свърши. Новиятъ свѣтъ, който идва сега, тия свѣтли духове, ще съградятъ единъ отличенъ животъ, и вие като дойдете, ще намѣрите единъ отличенъ свѣтъ, редъ и порядъкъ ще има въ него и школа ще има. Вие пакъ ще влѣзете въ тази школа. Та, казвамъ: сега това е само едно начинание, но вие не се съмнявайте въ Бога! Трѣбва да имате една непрѣодолима вѣра, вѣра безъ съмнѣния. И като дойде нѣкой да ви говори за каквато и да е религия, вие, като учѣници на Всемирното Бѣло Братство, казвайте: Този въпросъ ние го изключваме, ние за религия не говоримъ. Заговорятъ ви за нѣкои обществени въпроси, за нѣкоя партия: „Не, ние и за това не говоримъ. Това сѫ стари нѣща, а ние съ вехтории не се занимаваме“. Туй да го знаете! На всинца ви казвамъ: съ стари работи не се занимавайте! Тъй трѣбва да бѫде съ всинца ви. Нѣкой казва: какво трѣбва да направимъ, че да бѫдемъ по-благоприятни на българитѣ? Ако речемъ да бѫдемъ по благоприятни на българитѣ, нашата работа е свършена. Азъ искамъ всинца да бѫдемъ благоприятни на Господа — нищо повече! Да имате благоговението на този живиятъ Господъ, който е създалъ всичко, да имате Неговото съдѣйствие, Неговата Любовь, Неговата Мѫдрость, да изпълнявате Неговата воля — има ли нѣщо по-хубаво отъ това? — Нѣма. Сега, вашата минала карма да не ви плаши, да не ви смущава? Казвате какво да се прави съ кармата? Да имате да плащате, това е най-приятното нѣщо. Азъ съмъ се посветилъ, искамъ да служа на Бога, но имамъ да давамъ нѣкому. Какво трѣбва да направя? — Ще отида при него и ще искамъ да му се отплатя, но той ми казва: „Братко, срѣщна ме Господъ, Той поговори съ мене, и азъ искамъ да ти простя. Дай полицата тукъ!“ — вземе я и я скѫса. Въ тебе има желание, искашъ да си платишъ, но, другиятъ ти прощава. Тогава, ще намѣримъ мѣсто на тия пари. Слѣдъ това ще отидешъ на второ, трето, четвърто мѣсто, събирашъ полицитѣ. На всички тия, на които дължишъ, паритѣ сѫ готови, но тѣ се отказватъ. Записватъ: какъвъ ще бѫде новиятъ порядъкъ въ свѣта? — При новия порядъкъ ще има каси. Ти се нуждаешъ отъ хиляда лева. Ще вземешъ ключа, ще отворишъ и ще си извадишъ 1000 лв. Ще оставишъ една бѣлѣжка, че си взелъ 1000 лв. Слѣдъ като си услужилъ, ще туришъ паритѣ на мѣсто. Въ Бургазъ нашитѣ приятели правятъ единъ опитъ. До колко е вѣрно това, не зная но тъй, както ми разказватъ работата, тѣ направили единъ шкафъ и турили въ него всички окултни книги. Поставили шкафа вънъ нейдѣ, близо до дюкяна на единъ познатъ. На шкафа писали тъй: кой каквато книга иска да си вземе, нека отвори шкафа и си я вземе. Да обърне книгата и да види цѣната на гърба ѝ. Да тури паритѣ въ шкафа и да го затвори. Отъ три мѣсеца е този шкафъ, и паритѣ не сѫ взети, никакъвъ дефицитъ нѣма въ касата. Минава единъ анархистъ и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вѣрватъ“, купува си книги за 27 лв., туря паритѣ на мѣсто, и си отминава. Ние мислимъ, че само сегашниятъ порядъкъ на нѣщата е вѣренъ. Не, има и по добъръ редъ на нѣщата отъ него. Трѣбва да съберемъ всичко положително. Въ туй хубавото, красивото има нѣщо идеално. Някои казватъ да подържаме стария редъ на нѣщата! Не, отъ стария редъ на нѣщата нѣма нито поменъ да остане. Знаете ли какъ сѫ живѣли вашитѣ прадѣди споредъ древната история? Ако хората сѫ произлѣзли отъ маймунитѣ, знае те ли какъ сѫ живѣли маймунитѣ въ горитѣ? Какво казва Мойсей? Адамъ първоначално е билъ голъ въ рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме голи били, но прѣстѫпления нѣмало. Ние сега сме облѣчени, но прѣстѫпления има. Питамъ: кой порядъкъ е по-добъръ. Порядъкътъ на голия, но безъ прѣстѫпления или порядъкътъ на облѣчения, но съ прѣстѫпления? Разбира се порядъкътъ на голия, но безъ прѣстѫпления е за прѣдпочитане, отколкото порядъка на облѣчения, но съ прѣстѫпления. Не мислете, че тия здания, които сега имате сѫ изразъ на нѣкаква особена култура. Всички тия здания, които сега имаме сѫ само разсадници на болести. Нима вашитѣ кухни не сѫ разсадници на болести? Нима вашитѣ хали за месо не сѫ разсадници на болести? Гдѣ сѫ хигиеничнитѣ ви кѫщи? Има ли прѣдъ всѣка една кѫща градинка? Прѣдъ всѣка една кѫща трѣбва да има градина. За въ бѫдеще, като дойде шестата раса, прѣдъ всѣка една кѫща трѣбва да има една градина най малко отъ 1000 м., и въ тази градина да има нѣщо посадено. Та, казвамъ, споредъ вашитѣ идеи, вие седите и казвате свѣтътъ е тъй. И по нѣкой пѫть седите и ме критикувате. Ако е за знания, азъ зная много но щастието въ живота не седи въ многото знание. Ако азъ проява своето знание, ако азъ прѣкарамъ прѣзъ себе си, прѣзъ своя та нервна система 2,000,000 вота електричество, питамъ гдѣ ще бѫдете вие, ще може ли да седи нѣкой при мене? Я ми кажете, кой отъ васъ, като мине покрай него, ще може да се приближи при мене да ми цѣлуне рѫката? Ще седите най-малко 10 метри разстояние отъ мене. Азъ свободно ще заобикалямъ, и прѣзъ кѫдѣто мина, пѫть ще ми се отвори. Кѫдѣто ходя изъ града, пѫть ще ми се отваря, и когото бутна, ще се стопи. Като бутна вашата дъщеря тя ще се стопи. Ще кажете много добъръ човѣкъ е този, но за небето тамъ нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми. Затуй всичкитѣ висши духове, които идватъ отъ висшиятъ свѣтъ, взиматъ енергия отъ земята, за да се приравнятъ съ васъ, а Божественото носятъ въ себе си. И тъй, безъ критика въ живота! Разбирате ли какво значи безъ критика? Ако е за величието, не търсете величието другадѣ, погледнете въ природата. Ако искате да знаете колко е великъ Богъ, погледнете на всички сѫщества! Ако искате да знаете колко е великъ Богъ, вижте хората! Хората, това сѫ проявление на онова величие, което е Богъ. Тѣ сѫ проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само единъ моментъ на проявление на Божията Любовь. Това е само единъ мигъ отъ Божието величие. Тогава, какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, да разберете Божието величие, всинца трѣбва да ви дигна отъ тука, да ви заведа на слънцето. Да ви казвамъ, че азъ имамъ тази сила — всичко е напразно, това сѫ само думи, азъ не искамъ да се занимавамъ съ това. За да ви покажа самата дѣйствителность, трѣбва да ви дигна всинца и въ продължение на ½ часъ да бѫдете на слънцето, и като се върнете назадъ нѣма какво да ви говоря повече. Дѣла! Единъ фактъ струва повече, отколкото цѣли томове съ философски разсѫждения. Величието на Бога не е въ прославянето на хората въ свѣта. При сегашнитѣ условия на живота, името Божие трѣбва да се изяви и Богъ трѣбва да се прослави въ свѣта. Това е задачата на всички видни Учители. Всѣки Учитель, колкото и да е великъ, Неговата задача е да прослави името на Бога, и тогава Той да се прослави чрѣзъ Бога. Христосъ казва „Отче, азъ прославихъ името Ти, отъ нинѣ Ти ме прослави съ Своята слава“. Славата, която носи Христосъ, въ нея е идеята. И ако има нѣщо въ живота, съ което Христосъ се отличава, то е тази велика Любовь, която и вие трѣбва да имате, като ученици. Христовата Любовь трѣбва да имате! Знаете ли каква непрѣодолима Любовь имаше въ сърцето на Христа? Та, сега на всинца ви трѣбва едно, най сѫществено нѣщо: то е характерътъ, Любовьта която Христосъ имаше къмъ Бога, къмъ Своя Отецъ. Отъ тази Любовь всички имате нужда. И тази Любовь всинца трѣбва да я имате. Още сега може да я имате, а не утрѣ. И туй „сега“ не го прѣкъсвайте, казвайте „сега“, утрѣ е сега. Като си лѣгате, не казвайте „утрѣ“, защото ти ще прѣкъснешъ Божественото. Лѣгайте си съ тази мисъль въ ума „сега“. Азъ бихъ желалъ да държите тази мисъль въ ума си за 2 — 3 седмици, да видите какъвъ ефектъ ще има. Та по този начинъ именно у васъ ще се яви една нова интелигентность, която носи свѣтлина. При тази интелигентность нѣма да бѫдемъ така раздразнителни. Азъ като ви говоря ще поизмѣня моя езикъ, нѣма защо да ви нападамъ, да ви обиждамъ. Азъ съмъ рѣшилъ да залича отъ своя умъ погрѣшкитѣ на всички хора, да не мисля за тѣхъ. Мене не ме интересува туй ни най малко. Туй което ме интересува за васъ, туй което ви желая, то е само онова, което е добро, възвишено, благородно — то ме интересува, а за другитѣ нѣща за вашитѣ погрѣшки, азъ съмъ съвършено слѣпъ. И, ако нѣкой пѫть вие видите моята рѫка оцапана, що отъ това? Това е вашиятъ свѣтъ. Свѣтътъ, въ които живѣете може ли да бѫде чистъ? Може ли нѣкой отъ васъ да маже и дрехата му да остане чиста? Може ли нѣкой отъ васъ да готви, и тази дреха за готвенето да не се промѣни? Може ли нѣкой да пуши тютюнъ или да пие винце и да не остане този дъхъ у него? Слѣдователно, ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, които не е чистъ. Не искайте да бѫдете светии въ свѣта, не е възможно това. Слѣдъ като умрете, можете да бѫдете светии, но приживѣ — никога! За Христа се казва че Той носилъ грѣховетѣ на свѣта. Е човѣкъ, който носи грѣховетѣ на свѣта, светия ли е? „И съ неговитѣ болки“, казватъ, „ние се изцѣрихме“. Вие сте ученици на тази Всемирна Бѣла школа, затова ще имате трѣзви, философски мисли. Ще бѫдете безпощадни къмъ Истината и къмъ себе си, и къмъ другитѣ. Азъ нѣкога ще ви държа една бесѣда, ще ви изтъкна, че най голѣмитѣ врагове на себе си, това сте вие единственитѣ. Вие дадете едно обѣщание и послѣ казвате много обѣщахъ 10,000 лв. ще дамъ. И почнешъ да хитрувашъ, да си служишъ съ бѣли лъжи, за да се оправдаешъ. Казвашъ: азъ съмъ честенъ човѣкъ. Послѣ се усъмнишъ и правишъ извѣстни измѣнения щомъ се усъмнишъ, ще се опорочишъ. И тогава казвашъ азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ оглупѣлъ съмъ. Не, казвамъ, ти си благородна душа. А, благородна душа. Най-послѣ, казвамъ, Господъ ще те направи честенъ човѣкъ. „А, отгорѣ и честенъ човѣкъ“. Ти не вѣрвашъ въ себе си, въ Бога не вѣрвашъ, и изпадашъ въ противоположности. Бѫдете изпълнителни! Прѣди да дадете обѣщание, мислете, но дадете ли едно обѣщание, една дума, стойте на тази дума, изпълнете я, и ще видите, какво благословие ще дойде. Послѣ, вѣрвайте въ вашата интелигентность, вѣрвайте въ благородството на вашата душа, въ вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентность не сѫ ваши тѣ сѫ Божествени. Слѣдователно ако вѣрваме въ туй добро у насъ, ние вѣрваме въ Бога, въ великото, благородното, което движи свѣта. Като ученици, вие само по този начинъ може да изпълните тази задача. Да кажемъ, че сега се даде нѣкаква заповѣдь отъ Бѣлото Братство, или отъ Господа, колко отъ васъ ще изпълните заповѣдьта? Знаете ли, че вие ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие? Въ 905 г, въ Англия, въ врѣме на Галското движение, една англичанка се молила цѣли 10 години да я благослови Господъ, да и даде сили и възможность да бѫде полезна на своитѣ ближни и най-послѣ ѝ се явява Христосъ и ѝ казва: „Туй, което ти искашъ, не е опрѣдѣлено за тебе, но отъ еди-кога си е опрѣдѣлено за друга, която се е молила по-отдавна за сѫщото. Затова, стани рано сутриньта, и иди да ѝ кажешъ това нѣщо“. Тя става рано сутриньта и омѫчнена въ душата си, отива при тази жена и ѝ казва, че Христосъ я праща да ѝ каже това и това. Тя се уплашила и казва: „Не съмъ готова“. Първата казва: е тогава азъ ще взема дѣлото азъ съмъ готова. И цѣли чудеса се започватъ въ Англия. Слѣдователно, ако дойде сега Христосъ и ви каже да започнете работа, вие ще кажете; „Е, още не сме готови“, и изгубвате случая. Като дойде тази заповѣдъ, вие трѣбва тъй, като войници, да кажете: „Мобилизация, мобилизация, пушкитѣ, раници, патрони, една-двѣ ризи и хайде на бойното поле“! Ето единъ примѣръ нищо по вече. И вие, като ученици на тази Всемирната Бѣла школа трѣбва да постѫпвате така, а не да се занимавате съ извѣстни философски системи. Ако е за философски системи, ние имаме отлични системи, но всичко седи въ изпълнението. Азъ може да имамъ много мѫчни пиеси, но трѣбва свирене. По добрѣ е да имашъ само едно хубаво парче, което да можешъ да свиришъ, отколкото да имашъ 100 парчета, и нищо да не можешъ да свиришъ. Малко, по хубаво, отколкото много, но развалено. И тъй, вѣрвайте въ думитѣ си, вѣрвайте въ своята доброта, вѣрвайте въ своята интелигентность, вѣрвайте въ благородството на душитѣ си, вѣрвайте въ вашето смирение! Само по този начинъ ще минете, понеже сега наново ви записватъ. Вие свършихте вече първия курсъ на отдѣленията, сега ще ви приематъ въ 1 класъ на прогимназията на окултната Бѣла школа. Тамъ е малко по-строго, затова нѣма да влѣзете тъй лесно, както по-рано. Макаръ и малко по строго, но и тамъ ще влѣзете. Като ви дадемъ смирение, честность, доброта, крайна интелигентность, благородство на душата, това сѫ необходимитѣ качества, за да влѣзете, като ученици въ 1 класъ на тази Божествена Окултна Школа. Тия качества не трѣбва само да ги познавате въ тѣхната пълнота, но отгдѣто минете, да ги носите да сѫ написани и въ сърцата, и въ умоветѣ, и въ душитѣ ви. И тогава ще пристѫпите при новитѣ условия, въ новата наука, да изучавате окултнитѣ, природнитѣ закони въ тѣхното приложение. Мнозина отъ васъ боледуватъ: нѣкои иматъ ревматизъмъ, нѣкои — сърцебиене, на нѣкои очитѣ сѫ отслабнали, и какво ли не още, но тия нѣща между васъ не трѣбва да ги има. Глухи хора не трѣбва да има между насъ, слѣпи не трѣбва да има. Между ученицитѣ, които ще постѫпватъ въ 1 класъ на окултната школа, тамъ не се позволяватъ никакви дефекти. Безъ дефекти! Казватъ нѣкои: безъ дефекти не може. Всичко може. Който вѣрва, всичко може, който не вѣрва, нищо не може. Това е законъ. Вѣрвате ли, ще може. И единъ день азъ ще направя единъ опитъ. Той ще бѫде слѣдующиятъ: ще ви пратя да съберете изъ София всичкитѣ хилави хора — не само невръстеници, но паралитици, и отъ други болести, тѣ ще изпълнятъ тогава салона, а не вие, отъ васъ ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка бесѣда, ще ги питам: вѣрвате ли сега? — Вѣрваме. Добрѣ, ще бѫде споредъ вѣрата ви. Ти вѣрвашъ ли?— Вѣрвамъ. „Хайде, стани и си върви, да бѫде споредъ вѣрата ти“. Нѣкой ще каже: „Е, възможно ли е?“ Тогава ти ще си останешъ тъй. Всички, които повѣрватъ, ще оставятъ патерицитѣ си, и ще излѣзатъ навънка. Тъй ще се прояви Господъ, и ще провѣримъ, че въ свѣта има единъ великъ законъ. Ще убѣдимъ всичкитѣ хора, че вънъ отъ свѣта има нѣщо по-велико, отколкото всичко друго. На новитѣ, които идватъ тукъ отъ 6 — 7 мѣсеца, ще имъ поставимъ сѫщата диагноза: ти вѣрвашъ ли? Вѣрвамъ „Стани и си върви!“. Въ живота на всѣки човѣкъ трѣбва да стане едно прѣобразование, да посвѣти живота си на Бога, да отиде дома си и да не грѣши вече. А стариятъ животъ ще го заличи. Като се върне дома си, ще обърне единъ новъ листь, и ще каже: „Азъ и дома ми ще служимъ вече на Бога. Нищо повече!“ Туй ще бѫде новото учение, което ние ще носимъ на този свѣтъ. Туй е учението, което вие ще носите навсѣкѫдѣ. За това учение се пригответе! Ако нѣмате тази идея въ себе си, тогава ще бѫдете оглашени ученици. Сега, нѣма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Безъ обезсърчение? За всинца ви има възможности, а не само за васъ. И за васъ, и за всички ваши приятели има всички възможности. Т. м. * 31 лекция на общия окултенъ класъ (II година) 28.VI.1923.г.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ ЗА КОНТРАСТИТѢ. МАЛКИТѢ ПОГРѢШКИ. Размишление. Прочете се резюмето върху темата. „Отношението между тъмнината и свѣтлината“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху „Отличителнитѣ чърти на младостьта и старостьта“. За идущия пѫть ще напишете нѣщо върху „ползата отъ прѣдметното обучение“. Въ прочетенитѣ теми, има много нѣщо казано за старостьта и младостьта, и то почти въ сѫщия тонъ. Разликата между младиятъ и стариятъ е тази, че младиятъ постоянно слиза и възлиза, а стариятъ постоянно се промѣня. Въ каква смисъль? Запримѣръ, нѣкой старъ дѣдо дойде до нѣкоя рѣка и рѣши да я прѣскочи, но, като дойде до рѣката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ Послѣ, дойде до нѣкой мостъ, казва „Ще го прѣмина“. Но, послѣ се размисли. „То не е моя работа, за младитѣ е“. Значи, постоянно рѣшава и не изпълнява, а а младиятъ рѣши и изпълни — падне, не падне, скача. Психологически туй е вѣрно, констатирано е. Щомъ почнете да чувствувате, че трѣбва да станете по-добри, ти казвашъ тѫй: азъ ще стана по-добъръ — рѣшавашъ. Но като дойде врѣме да станешъ добъръ, казвашъ: то не е за този животъ, като дойда слѣдующия пѫть на земята, тогава. Другъ пѫть рѣшишъ да напишешъ нѣщо, но си казвашъ: то е философски прѣдметъ, не е за мене. Нѣкой пѫть дойдете до музиката, рѣшитѣ да учите, но трѣбва ли приложение казвате: е, то е за младитѣ, техника трѣбва! Младиятъ пъкъ макаръ и въ водата да падне, рѣши ли да скача, скача. Азъ съмъ виждалъ какъ нѣкое дѣте, дойде до водата, скочи въ нея и казва: хопала! — Нѣма нищо, втори пѫть ще го направя по-хубаво. Стариятъ казва, що ми трѣбваше да скачамъ то е толкова глупава работа! Тъй щото, въ туй състояние, почвате ли да рѣшавате и да отлагате, туй е старостьта. Това можете да го провѣритѣ практически. Младостьта и старостьта, това сѫ двѣ сѫществени качества или двѣ прояви въ човѣка. Стариятъ човѣкъ всѣкога гледа да използува другитѣ. Запримѣръ, като мине нѣкое младо момче покрай стария, той казва: хайде, дѣдовото, вземи стомничката! — туй — онуй, все да му донесатъ нѣщо. Той почва да чувствува нужда отъ услуги. Туй е едно отъ качествата на старостьта. Туй, което самъ можешъ да го направишъ, никога не желай другитѣ хора да ти го направятъ. Това е едно отъ правилата за младитѣ. Туй, което можешъ самъ да направишъ, направи го, а само невъзможнитѣ нѣща остави другитѣ да ги направятъ. Само така ще спазишъ духа си. Никога не влагай въ себе си идеята, да казвашъ: това не мога да направя, то е невъзможно за мене. Макаръ да не е възможно, ще кажешъ: мога да го направя. Тури въ себе си мисъльта, че за въ бѫдаще ще можешъ. „Можешъ“ — туй е първото правило. Ние отъ дълго врѣме не сме пѣли. Азъ забѣлѣзвамъ, че гласоветѣ ви се малко поразвалили. (Учительтъ поставя сурдинката си върху цигулката). Защо се туря сурдинката, гребенчето на цигулката? — За да не се вдига много шумъ. Нѣкои отъ васъ трѣбва да имате такива гребенчета, за да не дигате много шумъ. Когато трѣбва, ще извадите гребенчето. Правили сѫ опити съ кучета и съ други животни, да видятъ какъ имъ дѣйствува цигулката и другитѣ инструменти. Забѣлѣзали сѫ, че отъ звуковетѣ на трѫбата кучетата виятъ. Да изпѣемъ сега: „Сила жива кажи ми гдѣ вода извира“. Изпѣйте първото упражнение: si, mu, to, si. Слѣдъ това изпѣхме сѫщото упражнение една гама по-високо. За да може музиката да произведе ефектъ, или за да може да си въздѣйствувате съ нея, трѣбва да имате два противоположни тона по сила. Запримѣръ ако вземете два тихи тона или изсвирите два паса жа съ еднакви по сила тонове, (Учительтъ взимана цигулката два еднакво силни тона) тѣ нѣма да произведатъ никакъвъ ефектъ върху васъ, върху ухото ви (Учительтъ свири една мелодия; при която взима два тона съ противоположни сили) При изсвирване то на два противоположни тона се забѣлѣзва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е законъ на контраститѣ въ музиката. И въ музиката, и навсѣкѫдѣ трѣбва да има силни контрасти, за да си въздѣйствувате. Ако въ единъ моментъ въ живота ви, запримѣръ, вие сте тихи и добри, това сѫ тихитѣ тонове. А нѣкой пѫть, въ нѣкои моменти отъ живота ви, вие сте гнѣвни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е единъ контрастъ, туй сѫ силнитѣ тонове. Не считайте това състояние на душата си като нѣщо лошо. Това сѫ контраститѣ въ живота. Между тия контрасти се явява единъ трети тонъ, посрѣдствомъ който ще разберете Божественото. Туй третото не се прѣдава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено съ цигулката. (Учительтъ свири сѫщата мелодия съ контраститѣ въ тоноветѣ, а послѣ свири нещо като акомпаниментъ, тихичко). Такова едно тихо, душевно състояние има и у васъ. Туй състояние, подготвя постепенно, но то може да се прѣвърне въ караница, или отъ караница може да се прѣвърне въ единъ сладъкъ разговоръ. Значи, въ живота ви трѣбва музика. И тъй, за да избѣгнете караницата, прибегнете къмъ живата музика. (Учительтъ свири нѣщо весело, като хороводно). То е единъ видъ музика въ природата. Като дойде туй настроение, казвашъ какво ми се доигра нѣщо! Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. Слѣдъ това, дойде ви на ума нѣщо, нѣкоя мисъль, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозъкъ! Дойде ви едно желание да поскачате да си поиграйте, не го подпушвайте, дайте му ходъ! Вие казвате, е старъ човѣкъ съмъ, що ми трѣбва! Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всѣки, който се подпушва, природата разваля бентоветѣ му. Никакво подпушване! Най първо, живата енергия трѣбва да се използува. Не се ли използува тави енергия, тя донася всичкитѣ злини въ свѣта. Ще я използувате. Въ туй отношение трѣбва да научите елементарнитѣ тонове: силнитѣ и тихитѣ. Запримѣръ, нѣкой пѫть сте възбудени. Тогава употрѣбете единъ силенъ контрастъ въ музиката, кажете: врѣме за пѣние ли е? Ами че какъ ще се упражните вие, какъ ще си въздѣйствувате, какъ ще калите вашата воля? Врѣме за калене е, да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия, отъ която и да е часть на мозъка се отразява върху музикалнитѣ ви центрове. Всинца не сте еднакво подготвени за тази музика, но за въ бѫдаще, съ нея, все таки ще може да си въздѣйствувате въ възпитателно отношение, за да можете да регулирвате вашата енергия. Да изпѣемъ „сладко-медено“. (Изпѣхме го нѣколко пѫти). Да го изпѣемъ пакъ, но много тихо! (Учительтъ свири едно упражнение, като започва отъ по-низки тонове и свършва съ по високи, а ние пѣемъ слѣдъ него) И това упражнение е за контраститѣ. (Учительтъ свири и пѣе едноврѣменно едно упражнение съ контрасти). Туй упражнение ще произведе едно вѫтрѣшно успокояване, ще засѣгне душата ви малко по-дълбоко. Да изпѣемъ сега тихо: „Богъ е любовь“! Опититѣ, които се правятъ съ пѣнието и музиката сѫ дали чудни резултати, особено когато при туй пѣние и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не даватъ своитѣ цигулки да ги бутатъ други. Като бутнешъ цигулката на когото и да е, можешъ да познаешъ какво е неговото естество. Тъй като е направена цигулката, тя може да приеме и да прѣдаде вибрациитѣ, трептенията на всѣка една душа. И цигуларьтъ, като пипне нѣкой пѫть цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири — нѣма настроение. Цигуларитѣ всѣкога свирятъ по вдъхновение. Понеже тѣ не сѫ окултисти, не могатъ да прѣдадатъ всѣкога вибрациитѣ си на своитѣ инструменти. Сега, по сѫщия законъ вие искате да говоритѣ нѣкому, искате да го убѣдите въ истинностьта на нѣщата, въ истинностьта на вашитѣ прѣживѣвания. Но вие като говоритѣ, трѣбва да прѣдадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бѫдете убѣдителни. Като говоритѣ Истината, най-първо трѣбва да я прѣкарате прѣзъ вашето гърло, прѣзъ вашия ларинксъ, и тия отмѣрени вибрации ще се прѣдадатъ до ухото. Да знаешъ да говоришъ Истината, това е най голѣмото изкуство! Въ говоренето трѣбва да има музика — ще говоришъ най-първо на себе си, ще пѣешъ на себе си. Да допуснемъ, че искате да убѣдите нѣкого въ милосърдие. Убѣждавали ли сте себе си въ милосърдие, за да видите колко мѫчно се убѣждава човѣкъ! Дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вѫтрѣ въ тебе единъ ти казва „дай“, другъ ти казва „не давай“ — ти се раздвоявашъ. Кое е тогава човѣкътъ? Човѣкътъ не е тамъ, въ тия двамата, които спорятъ. Ти казвашъ; азъ имамъ разположение. Не, съ разположението не си ти. — Нѣмамъ разположение. И въ неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си въ разположението, и ако ти си въ неразположението, ти си раздвоенъ. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човѣкътъ. Щомъ искашъ да помогнешъ на Нѣкой бѣденъ човѣкъ, ще кажешъ: да азъ не съмъ разположенъ, но ще направя обратното, ще дамъ. Нѣкой пѫть си разположенъ, ще кажешъ: азъ ще дамъ, не защото съмъ разположенъ, но защото е право да дамъ. Да кажемъ, че дойде нѣкой мой приятель, който ме е угощавалъ и азъ кажа: ще го угостя, защото и той ме е угощавалъ. Не, правило е: ще го угостя заради Любовьта. Любовьта изисква безъ да ме угощавалъ никой, да му направя една услуга. Туй е Божественото. Значи, въ даденъ моментъ, като имаме едно разположение, то ни спомага да изпълнимъ волята Божия. Изпълнимъ ли волята Божия тогава ние сме на правия пѫть. Туй е, гдѣто казватъ проститѣ хора, че ние имаме попътенъ вѣтъръ, който ни подтиква напрѣдъ. Нѣкой пѫть имаме вѣтъръ който ни тласка назадъ, но дали имаме попѫтенъ вѣтъръ или заденъ вѣтъръ и въ двата случая трѣбва да изпълнимъ волята Божия и все-таки ще постигнемъ цѣльта си. Ако имаме попѫтенъ вѣтъръ, той ще ни помага, а ако имаме заденъ вѣтъръ, ще ни спъва. Сега, нѣкои отъ васъ казватъ: не му е дошло врѣмето. Щомъ човѣкъ прави разлика между разположение и неразположение, той всѣкога ще закѫснѣе въ своя избори. Запримѣръ, Богъ, Който е абсолютенъ, въ Него нѣма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаемъ ли се, ние не сме на правия пѫть. Сега, азъ забѣлѣзвамъ една чърта у васъ. Запримѣръ, много пѫти вие се въодушевите, но слѣдъ туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява, и казвате; нѣмамъ въодушевление, не може да се направи това. Не, всѣкога трѣбва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е единъ особенъ свѣтъ, свѣтъ на илюзии. Нѣкой казва: днесъ азъ съмъ вдъхновенъ Да, но вдъхновението никога не се мѣни. Нѣкои смѣсватъ вдъхновение съ настроение. Обектътъ на вдъхновението никога не се мѣни, а обектътъ на настроението се мѣни. Казва се въ Писанието, че Духътъ Божий като влѣзе единъ пѫть въ васъ не се връща. Като влѣзе Господь единъ пѫть въ васъ, Той не е отъ тѣзи слабодушнитѣ, да се връща. Стѫпи ли Му крака веднъжъ нѣкѫдѣ, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега, мнозина християни казватъ: „Духътъ може да се отнеме“. А, да, обикновениятъ духъ може да се отнеме и може и да се даде, но Божиятъ Духъ никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновениятъ духъ може да се махне и даде, но когато дойде Великиятъ Божи Духъ, Духътъ на слънцето, азъ, съ своитѣ грѣхове, не мога да Го изпѫдя. И никой другъ не може да Го изпѫди. То си върви по опрѣдѣления пѫть. Не се самозаблуждавайте! Великиятъ Божественъ Духъ, като посѣти човѣка единъ пѫть, дѣлото е свършено: Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, а щомъ не правишъ грѣхъ, не можешъ и да паднешъ: Сега ще кажешъ: знаешъ ли какво нѣщо е да не правишъ грѣхъ? Да нѣмате желание да правите грѣхове, значи, да считате, че всичко, което имате, всичко което правите е за общо добро. Всичко това не ви спъва, и въ каквото положение да ви турятъ, вие ще може да се справите съ него. Нѣкои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считатъ, че Духътъ може да дойде когато и да е. Не, за да те посѣти. Духътъ, ти трѣбва да завършишъ срѣдното си образование въ окултната школа. Само така ще остане туй посѣщение въ тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило, и душата е готова да разбира, какво ѝ се говори. Този който се ражда отъ Бога, той е готовъ да приеме посѣщението на Духа. Казватъ за нѣкого: простъ човѣкъ е той, — не е простъ, той е много ученъ, той е човѣкъ, който разбира Божия законъ и ходи по Божиитѣ пѫтища. Трѣбва да знаете какво нѣщо е Божествениятъ езикъ, Божествената логика. Съврѣменнитѣ християни казватъ, че и на простия човѣкъ Господъ може да говори. Не, не е така. Когато ние говоримъ за Божията Любовь, ние подразбираме тази готовность на душата — да слуша, да възприема и да изпълнява. Когато ние говоримъ за общъ животъ, за общение на души, ние разбираме туй, което въ даденъ случай можемъ да възприемемъ, трѣбва и да го приложимъ, да се създадатъ правилни отношения между Бога и насъ, защото между Бога и насъ може да има правилни и неправилни отношения. Богъ може да ни обича, и сѫщеврѣменно да съзнава, че ние не използуваме, Неговата Любовь и Му противодѣйствуваме, безъ Той да реагира, Той е всесиленъ. Той съзнава, че ние не правимъ добро, но не реагира, остава ни. Каже ни веднъжъ, дважъ и най послѣ отстѫпва. Да не мислимъ, че ние сме спечелили въ този случай нѣщо! Нищо не сме спечелили. Правилни отношения сѫ: да знаемъ и азъ и Богъ, че моитѣ отношения къмъ Бога сѫ прави, и отношенията на Бога къмъ менъ сѫ прави — между Бога и мене да има една обща хармония. По какво ще се познаятъ тия правилни отношения? Въ стария завѣтъ е казано тъй, „Прѣди да поиска, азъ ще му дамъ“. Господъ разбира твоитѣ нужди, и година прѣди да се помолишъ, Той ще ти даде. Кога? — Прѣди да се помолишъ. А слѣдъ като се молишъ 10 години, и Господъ едва ти отговори, значи не си отъ много праведнитѣ. Слѣдъ като 10 години си се молилъ за нѣщо, и Господъ едва ти отговори, значи не си и отъ много умнитѣ. Не знаете ли у дома ви какъ е? Онова дѣте, което обичате, прѣди да ви поиска нѣщо, вие сте му го приготвили, а онова дѣте, което не обичате, трѣбва да ви врънка съ мѣсеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великъ день, и едва най послѣ ще му го приготвишъ, ще се откѫсне нещо отъ сърцето ви и за него. Защо? — Въ единия случай ние слѣдваме Божиитѣ закони, а въ другия случай — не. Въ послѣдния случай ние спъваме своя прогресъ, създаваме въ съзнанието си голѣми прѣпятствия и тогава Богъ ни оставя. Тия наши състояния се отразяватъ къмъ Бога, и послѣ по обратенъ пѫть тѣ се връщатъ къмъ насъ — жънимъ своитѣ послѣдствия. Ние се спъваме така и въ своитѣ мисли и желания. Тогава, какъвъ е законътъ, каква е философията? — Да отстранимъ сами прѣпятствията, които ни прѣчатъ да живѣемъ въ Божествения законъ. Туй е задачата на ученицитѣ. И сега, мнозина казватъ, че влизането въ една окултна школа е опасно. Да, всѣки, който е влѣзълъ въ окултната школа и противодѣйствува на нейнитѣ методи, пѫтьтъ му е много опасенъ. Най-първо въ такъвъ човѣкъ трѣбва да има чистота въ всичкитѣ му намѣрения, и каквото прави въ името Божие, да е доволенъ отъ себе си. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да си доволенъ отъ себе си и да се радвашъ, че изпълнявашъ волята Божия. А не, слѣдъ като напишешъ нѣщо, да питашъ другаря си: хубаво ли свиря? Нима азъ като свиря за себе си, та трѣбва да излизамъ на сцената, и да питамъ публиката въ София, какъ свиря? Азъ зная, колко и какъ свиря, Вѣстникаритѣ ще излѣзатъ да критикуватъ какъ свиря. Какъ свиря, азъ това зная по-добрѣ отъ критицитѣ. Азъ зная това споредъ моето ухо, какъ въздѣйствува цигулката върху ми. Запримѣръ, нѣкой пѫть съмъ настроенъ злѣ, искамъ да направя пакость нѣкому, и взема цигулката, изсвиря нѣщо. Ако се измѣни настроението ми, и вмѣсто да направя зло, направя добро, значи добрѣ свиря, добъръ цигуларь съмъ. Щомъ свиренето ми не може да измѣни моето настроение, азъ не съмъ добъръ цигуларь. Туй разбирамъ музика! Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да упражнява пѣнието си. Ние сме правили опити, но и още трѣбва да правимъ. Не мислете, че нѣщата може да ги придобиемъ даромъ. Не, работа трѣбва! Въ окултната наука къмъ дребнитѣ, къмъ малкитѣ работи ще бъдете много взискателни, нѣма да ги прѣнебрѣгвате. Запримѣръ, вие, като окултни ученици, ето какво прѣнебрѣгвате. Станете сутринь, и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използувате случая, други да ви услужатъ и казвате: а, жена ми, дѣцата ми не ми изчистиха обущата. Не, ти ще вземешъ една кърпа и ще си изчистишъ обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти самъ ще си ги изчистишъ. Ще си кажешъ: тази работа е моя. Излѣзълъ си на пѫтя, забѣлѣзвашъ на дрѣхата си прахъ, нѣма да звънишъ на слугата да дойде, а самъ ще си я изчистишъ. Тази работа е твоя. А ти, ще направишъ цѣлъ въпросъ. Туй, което виждашъ въ дадения моментъ, то е за тебе. Тѣзи сѫ погрѣшкитѣ които вие постоянно правите. Шапката ти е нечиста, ще я свалишъ и ще си я изчистишъ. Туй което ти виждашъ, то е твоя работа, а туй което не виждашъ, то е работа за другитѣ хора. Запримѣръ, вървя и нѣкой приятель види, че имамъ едно леке отзадъ и ми каже: имашъ едно леке. Ще му кажа: изчисти го, това е твоя работа. Нѣкой пѫть азъ видя, че нѣкой има леке нѣкѫдѣ, ще взема да го очистя. — Какво правишъ? Казвамъ: то е моя работа. Туй сѫ малкитѣ работи. Сега, вие се занимавате съ велики идеи, нали? Но, ако спазвате малкитѣ правила, тѣ ще произведатъ голѣми ефекти. Колко пѫти малкитѣ работи, запримѣръ, едно малко леке на шапката ви, разваля настроението ви за цѣль день! Какъ, туй леке? Или, какъ да остане на обущата ви това леке? Не прави въпросъ, вземи, очисти го и си върви напрѣдъ! Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате. Всички окултни ученици трѣбва да бѫдатъ примѣръ, образци на чистота! Всѣко нѣщо у васъ трѣбва да е чисто, Ноктитѣ ви трѣбва винаги да сѫ чисти, макаръ и да сте работили нечиста работа. Нѣкой си погледне ноктитѣ, каже: нѣма нищо. Не, щомъ има калъ, вземи та ги изчисти хубаво. Ти казвашъ: ама то врѣме се губи. Не се губи врѣме. Защото, като оставишъ тази нечистотия днесъ, като оставишъ я утрѣ, у тебе се образува единъ психологически навикъ, и тогава, отъ най-малкитѣ погрѣшки въ твоитѣ мисли, желания и дѣйствия се раждатъ лоши послѣдствия. Туй, което виждашъ въ себе си, като лошо, изправи го. Запримѣръ, нѣкой пѫть виждашъ косата си разчорлена, настръхнала, вземи малко вода, намокри я. Много електричество има. Вземи малко топла вода, заглади я — хемъ приятно, хемъ лѣкуване. Послѣ, ако имашъ гребенъ, вчеши я. Това сѫ навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздѣйствувайте върху себе си. Ще пазите като правило слѣдното: косата ви трѣбва де бѫде гладка, да не стърчи. Много отъ васъ кривите токове на обущата си, Азъ нѣма да се спра да ви разказвамъ какви сѫ недѫзитѣ, които прѣдизвикватъ това изкривяване. Като ученици на окултната школа, вие се старайте да нѣма никакво изкривяване на токоветѣ. Ученицитѣ отъ окултната школа не трѣбва да носятъ тѣсни и високи токове. Широки и низки токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който отъ васъ си криви крака на лѣво или на дѣсно, на вѫтрѣ или навънъ, ще внушава на крака си да не се криви, нито налѣво, нито надѣсно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповѣдате на вашия кракъ да ходи правилно, какъ ще заповѣдате на други нѣща, които сѫ извънъ васъ? Този изкривенъ вашъ кракъ е свързанъ съ извѣстни течения въ природата. Щомъ измѣните външно това, ще срещнете тия течения, Направете опитъ! Ще ви кажа една отъ причинитѣ, отгдѣ идва туй изкривяване. Вървите правилно по единъ стръменъ пѫть, и ви дойде на ума за нѣкой човѣкъ, който не обичате и казвате: какъвъ човѣкъ е този Иванъ! И като вървите тъй, хопъ на задницата си! Да кажемъ, че е нѣкой си Иванъ или Петъръ, когото не обичате, безразлично е — не мисли за него. Ти съ това врѣдишъ и на себе си, врѣдишъ и на него. И тъй, щомъ помислишъ за него, падашъ на задницата си. „Той не е късметлия човѣкъ“. Не мисли за него. Така се образуватъ лошитѣ отношения между хората. Първото нѣщо: като ученици на окултната школа ще се стараете да бѫдете изправни къмъ вашитѣ мисли по отношение на Бѣлото Братство или по отношение на вашия Великъ Учитель, който се намира въ другия свѣтъ. Често, онѣзи, които си кривятъ обущата навънка, сѫ несправедливи къмъ своитѣ ближни, а които си кривятъ обущата навътрѣ, сѫ несправедливи къмъ себе си. Азъ, онзи день на екскурзията, гледахъ, на мнозина отъ васъ бѣха изкривени токоветѣ. Трѣбватъ ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вѣрвате въ това, направете опитъ. Когато човѣкъ стане критикъ на себе си повече, отколкото трѣбва, той започва да криви токоветѣ си навѫтрѣ. Онзи човѣкъ, който изпитява токоветѣ си назадъ, той е твърдъ, и по-скоро магарето ще влѣзе вѫтрѣ, отколкото той, а онзи, който изпитява токоветѣ си отпрѣдъ, той е измѣнчивъ. Нѣкои ги изпитяватъ и отпрѣдъ и отзадъ, значи такъвъ човѣкъ нѣкой пѫть е твърдъ, а нѣкой пѫть измѣнчивъ, страхливъ. Та, първото нѣщо: ще гледате да не изкривявате обущата си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идватъ несъзнателно, ще се отразятъ въ общия ви животъ. Колко пѫти тия криви токове може да станатъ причина на нещастия, да се изкриви, да се навѣхне крака ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложенъ на това. Има изключение и отъ това правило. Често изкривяването на токоветѣ може да се прѣдаде на другитѣ хора. Въ Америка, въ единъ градъ, имало единъ владика, който си държалъ главата изкривена на лѣвата страна. Всички проповѣдници въ този градъ си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривятъ и токоветѣ. Казвамъ: ние не трѣбва да седимъ подъ сѣнката на когото и да е. Имашъ единъ навикъ — то значи, че си подъ сѣнката на нѣкого. Слѣдователно, всички тия анормалности, всички лоши навици, които имате, ще се стараете да отстраните. Сега, като тръгнете по разходки, да не казвате: чакай да видимъ, кому сѫ изкривени токоветѣ. То е другъ лошъ навикъ. Да гледате погрѣшкитѣ на другитѣ хора, безъ да ги използувате, врѣдите на себе си, създавате си лоши послѣдствия. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ казва Христосъ. Щомъ гледашъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора, ти ги сѫдишъ, а щомъ ги сѫдишъ, и тебе ще сѫдятъ. Щомъ гледашъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора, трѣбва да изправя една своя погрѣшка и да кажа приятелски на този човѣкъ: Имашъ една лоша чърта, гледай да я изправишъ. Азъ се възползувахъ отъ този твой недостатъкъ и се изправихъ. Та, първото нѣщо: ще започнете съ обущата си. Въ една година отгорѣ, ученицитѣ отъ окултната школа да сѫ съ изправени токове! Криви токове да нѣма! Вие сами ще ги изправите. И ако нѣкой си изкривява тока на една или друга страна, азъ ще му дамъ правило, какъ да си го поправи. Ще дадете обущата си на нѣкой кундуржия и ще го помолите да направи съ ½ см. по-висока тази страна отъ тока ви, която изкривявате, за да стѫпвате тъй както трѣбва. Изправите ли краката си по този начинъ, вие ще дойдете до едно правилно разрѣшение на онѣзи психологически процеси, които ставатъ въ мозъка ви. Защото, нѣкой пѫть, най красивитѣ ни мисли въ свѣта се поврѣждатъ отъ едно криво движение. Запримѣръ, азъ тръгвамъ отъ дома си съ добро разположение, но нѣкѫдѣ из пѫтя падна, хлоцна, казвамъ си: не ми върви работата — и се върна въ кѫщи. И тъй, на когото отъ васъ обущата сѫ изкривени, ще ги изправи. Ще започнемъ по закона на природата — широки токове! Има хора въ свѣта, които ходятъ съ остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега, ние ще учимъ закона на природата. А туй, да ходишъ съ високи токове, за това нѣщо се изисква особено концентриране на ума. И дѣйствително азъ гледамъ тия дами, които носятъ високи токове, не ги изкривяватъ. Казвамъ: тази дама като стѫпва съ тия токове, постоянно мисли за тѣхъ, не ги изкривява. И тъй, ще започнемъ най първо отъ видимитѣ, естественитѣ погрѣшки, съ които започва природата, до като дойдемъ до по-голѣмитѣ, за които се изисква по-голѣмо изкуство. Ако можемъ да изправимъ видимото, съ това ще придобиемъ повече вѣра въ себе си, за да изправимъ по голѣмитѣ недѫзи, за които се изискватъ по голѣми тънкости. А това, че човѣкъ изкривява едната или другата страна на токоветѣ си, това е една отъ малкитѣ погрѣшки, единъ отъ малкитѣ недѫзи. Упражнение. Двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ лицето съ дланитѣ навънъ, като се допиратъ съ пръститѣ, и послѣ се отдалечаватъ, пакъ се събиратъ, и отново отдалечаватъ, при което отдалечаване се поставятъ настрана. Сѫщото упражнение се прави още два пѫти. Слѣдъ това рѫцѣтѣ се изправятъ нагорѣ, и тамъ се срѣщатъ съ допрѣни пръсти. Бавно се спущатъ настрана, съ дланитѣ надолу. Постепенно се изправятъ горѣ надъ главата, послѣ — поставятъ се напрѣдъ, съ дланитѣ надолу, пакъ надъ главата, изправени горѣ (безъ допиране съ пръститѣ), съ дланитѣ навънъ, като се прѣгъва само китката. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ нагорѣ, съ дланитѣ навънъ, прѣгѫване само на китката, напрѣдъ рѫцѣтѣ. Рѫцѣтѣ нагорѣ, съ дланитѣ навънка, напрѣдъ, бавно отдалечаване, до положение рѫцѣтѣ настрана, послѣ нагорѣ надъ главата, съ допрѣни пръсти, и бавно обливане до рамѣнѣтѣ. Рѫцѣтѣ отново нагорѣ надъ главата, и послѣ бавно обливане до рамѣнѣтѣ. Рѫцѣтѣ прострени напрѣдъ, приближаватъ се съ пръститѣ, прострѣни пакъ напрѣдъ, приближаватъ се съ пръститѣ, и бавно се разтварятъ настрана, съ дланитѣ нагорѣ. Отъ това положение, рѫцѣтѣ се поставятъ на рамѣнѣтѣ (както при V-то упражнение отъ тазъ годишнитѣ съборни), настрана рѫцѣтѣ, пакъ на рамѣнѣтѣ, настрана, на рамѣнѣтѣ, и най-послѣ горѣ надъ главата, въ видъ на триѫгълникъ. Въ това положение се задържатъ малко. Въ туй положение на рѫцѣтѣ направете една тайна молитва! Бавно разтваряне и спущане рѫцѣтѣ до долу. * 29 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 20. V. 1923 г. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ у човека. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Произходътъ на религиитѣ“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Отношенията между свѣтлината и тъмнината“. За въ бѫдеще всѣки да си туря името подъ работата отдолу. Тъй просто да е, като ученици, да не се криете. Ще си напишете името, и ще четемъ работитѣ ви споредъ списъка на номерата, така че въ единъ урокъ ще се четатъ темитѣ на около 10 — 15 души, въ другъ урокъ на други 10 — 15 души, тъй че презъ годината да се четатъ темитѣ на всѣки едного поне по 5 — 6 пѫти. Сега, трѣбва да напишете една жива тема за свѣтлината. Знаете ли какъ се пишатъ живитѣ теми? Живата тема се състои въ изкуството на писането, тъй да напишешъ едно твое прѣживѣване, че всѣки, който го прочете, да прѣживѣе сѫщото. Запримѣръ, вие описвате какъ сте се освободили отъ единъ вашъ порокъ, отъ пиянството напримѣръ, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: и азъ се отказвамъ. Ако не е живо описано, и нѣкой го прочете, ще каже: а, това е само така написано. Да допуснемъ, че трѣбва да напишемъ една жива тема върху милосърдието. Ние можемъ да напишемъ много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете нѣкой, да не му въздѣйствува, а пъкъ може да напишемъ едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете нѣкой, да постѫпи тъй, както ние сме постѫпили въ дадения случай. Имайте предъ видъ, че окултната школа е опасна въ едно отношение: опасна е по своитѣ енергии. Азъ ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвамъ, че е опасна, то не е за да се страхувате, а искамъ само да ви покажа гдѣ лежи опасностьта, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасностьта седи въ устройството на нашето физическо тѣло. Нервната система е една инсталация, а мозъчнитѣ центрове сѫ инсталатори, акумолатори на тѣзи идеи. Има случаи, когато тия идеи сѫ съ толкова силни трептения, че като се възприематъ чрѣзъ мозъка, тази инсталация изведнъжъ усѣща едно запалване, едно омаломощаване, а нѣкой пѫть може да усѣти едно изгаряне. Сега, нѣкой казва: защо да не възприемемъ едно вдъхновение отъ Бога? Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система да не е толкова силна и не ще може да издържи този токъ. Когато дойдатъ тия силнитѣ течения, това става често. Има двѣ течения, два вида енергии, които идватъ едноврѣменно. Когато идва слънчевата енергия, т. е, течението отъ слънцето, листата добрѣ се развиватъ, клонете растатъ — изобщо има разтежъ нагорѣ. Когато течението на земята е по-силно, тогава коренитѣ се развиватъ добрѣ. Пѫпътъ на човѣка прѣдставя физическия центъръ, и като завъртите човѣка около-този центъръ, около пъпа, образува се единъ правиленъ крѫгъ, въ който дължината на цѣлия човѣкъ е диаметърътъ въ този крѫгъ. Отъ пѫпа надолу, това е физическиятъ човѣкъ, това сѫ всички точения, които отиватъ къмъ центъра на земята. И когато тия течения взиматъ надмощие въ човѣка, тогава въ него се образува едно благоутробие. Всичката тази енергия почва да се прѣнася надолу. Нѣкой пѫть е обратно: енергията отъ тѣлото може да се прѣнесе къмъ раменѣтѣ. Тия, у които енергията се прѣнася къмъ духовния свѣтъ, раменѣтѣ имъ нагорѣ ставатъ широки, а когато енергията отива къмъ умствения свѣтъ, главата постепенно се разраства. Всичко зависи отъ това, какви сѫ теченията, Та въ, всѣка една окултна школа може да имаме добри резултати, когато умѣемъ да направляваме тия течения, а тия течения сѫ отъ разни степени отъ разни калибри. Запримѣръ, често въ Англия, въ Америка, нѣкои сѫ употрѣбявали като методи за развиване концентрирането на мисъльта, обаче тия методи сѫ дали лоши послѣдствия. Защо? — Вие съ това спирате мисъльта си, а като не знаете какъ да възприемете тази енергия и какъ да я прѣпратитѣ къмъ тѣлото си, въ васъ става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашитѣ чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. Послѣ започвате да скачате, да играете, да лудувате, явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй, усѣтишъ ли избликъ на нѣкаква енергия, излѣзъ всрѣдъ природата, играй скачай тамъ. Ако почнешъ да играешъ всрѣдъ София, ще минешъ за ексцентриченъ, но иди на Витоша или нейде изъ Борисовата градина далечъ отъ хората и тамъ си подекламирай, по скачай, по играй, по махай съ рѫцѣ и ще се върнешъ обновенъ. А сега, ние се страхуваме, като войници сме, срамъ ни е, какво ще кажатъ хората и въздържаме мисъльта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъвъ начинъ страхътъ взима надмощие. Вслѣдствие на това, въ Америка има слѣднитѣ случаи: на нѣкой религиозенъ човѣкъ му дадатъ възможность да поговори ужъ само 5 минути, а той, като започне, че ½ часъ, че 1 часъ, че 2, 3, 5 часа, отпусналъ енергията, че не спира. Такъвъ билъ евангелиста Мулли. Той като започвалъ да говори трѣбвало да му се каже: спри, стига вече, не искаме да те слушаме той все продължавалъ. Та, азъ гледамъ, у всинца ви се набрала достатъчна енергия, у нѣкои даже умствена енергия Какво да прави? — Да взема перото да работи. У нѣкои се набрала физическа енергия. Какво да прави? Да вземе мотиката да копае. Ако вървите тъй, ще станете едностранчиви. Не мислете, че трѣбва да станете едностранчиви Защо ви извеждамъ на екскурзии? За да не станете едностранчиви, а това е опасно. Азъ искамъ да насоча ума ви въ всички направления, да станете всестранно умствено активни, въ всѣко отношение да се произведе въ васъ и проза и поезия. При това, вие трѣбва да станете активни а послѣ пасивни. Нѣкои пѫть може да се развие у васъ любовь, но не тази едностранчива любовь, любовь къмъ едного. Едностранчивата любовь е опасна. Изключите ли едного отъ вашата любовь, започватъ шушукания, прѣпращания на мисли, и отзадъ на главата, въ мозъка, усѣщате едно загорещяване. Изобщо, тази любовь трѣбва да се разпространи навсякъде еднакво. Та, въ школата има редъ закони, които трѣбва да се изучватъ практически. Не трѣбва само да казвате, че сте окултистъ, но ще ви дадемъ задачи да прѣвръщате тази енергия. Запримѣръ, сиромахъ сте безъ пари сте, нѣмате срѣдства, не ви достигат 500 лв. въ мѣсеца, и правите дългове. Имате един центъръ въ главата, който показва, че обичате паритѣ а пъкъ ги нѣмате. Значи, имате единъ любовникъ, паритѣ, когото очаквате, но не идва на врѣме и говоритѣ за него. А сега, вие трѣбва да се справитѣ съ този любовникъ. И майката, и бащата, и дѣцата все за него говорятъ. Ученикътъ казва: сто лв. не ми достигатъ. Какъ ще се справимъ съ него сега? Тази енергия се набира, набира, и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа единъ фактъ: какво стана въ нашата кѫща, въ комуната. Изчезватъ отъ кѫщи 150 лева. Навѣрно нѣкой братъ, който много обича паритѣ ги е взелъ. И сега, азъ мога да намѣря този, който ги е взелъ но оставямъ онзи, който има нужда отъ пари, самъ да си каже, че има нужда. Ако той има нужда ще му дадемъ и 200 лв. Тази година въ събора сѫщо се загубиха толкова нѣща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае ще му помогнемъ, кражбата, това е единъ занаятъ днесъ, но въ сѫщность това е една извратена енергия, извращение на чувствата. И тъй, сега ще знаете какъ се раждатъ пороцитѣ. Пороцитѣ се раждатъ отъ накопление на извѣстна енергия, която трѣбва да се употрѣби. Азъ искамъ нашето общество да бѫде идеално! Отъ кражба ни поменъ да нѣма! Разбирате ли? Азъ съмъ готовъ да дамъ 1000 — 2000 лв. на онзи, който има нужда отъ пари, но кражба не се позволява. Послѣ, изгубена е една книга сега. И двѣ такива книги ще дамъ, но кражба да нѣма. Кражбата това е стара култура. Когото хванемъ въ прѣстѫплението, ще го пратимъ къмъ центъра на земята. Нищо повече! Да знае това нѣщо. Ами че тукъ се образува едно общество, и трѣбва да покажемъ на свѣта, че може и безъ кражби. Този, който е взелъ паритѣ, ако мисли че по любовъ го е сторилъ, трѣбва да знае, че и по любовь, и по какъвто и да е начинъ, абсолютно никакво питане на се позволява! Като се оставятъ паритѣ на масата да лежатъ и 10 мѣсеци да лежатъ отгорѣ, да не изчезнатъ. Туй общество считамъ за честно, но щомъ се оставятъ паритѣ на масата, и изчезватъ, туй общество не може да мине за идеално. Сега, нѣма да си правимъ илюзии, да се спираме върху това, кой билъ този, който ги взелъ. Безразлично е кой е — който и да, въпросътъ не е тамъ, принципътъ е важенъ. Този принципъ може да поврѣди общо на всинца ни, а добродѣтелитѣ общо помагатъ. Онзи ученикъ, който ималъ нужда отъ тия 150 лв. и ги взелъ, може да, иска да се оправдае и да каже: азъ искахъ да направя единъ опитъ, да изпитамъ до колко имате любовь помежду си, та като взема паритѣ, дали ще можете да ме търпитѣ помежду си съ моитѣ недостатъци. Въ школата, вѫтрѣ, не е позволено на ученицитѣ да изпитватъ Учителя си. Това е единъ законъ. Вънъ отъ школата може, по вѫтрѣ въ школата — не може. Вѫтрѣ въ школата Учительтъ изпитва, ученикътъ учи. Вѫтрѣ въ школата никакви опити не се правятъ отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бѫде образецъ. Сега, азъ зная, че тази наклонность у васъ е стара. У нѣкого се набират повече енергия, която той трѣбва да обуздава. Най първо, въ него се роди едно желание да вземе паритѣ — взима ги, послѣ ги оставя, пакъ ги взима оставя ги, взима ги, и най-послѣ казва: е нека Господъ да ме прости! Нито кражбата, нито взетитѣ пари сѫ нѣкакъвъ голѣмъ грѣхъ. Че нѣкой взелъ паритѣ, това не е единъ отъ много голѣмитѣ грѣхове, но послѣдствията му отпослѣ сѫ лоши. Освѣнъ кражбата, има и други пороци. Запримѣръ ако у нѣкои отъ васъ е чрѣзмѣрно развитъ мозъчния центъръ на благоговѣние и любовь къмъ Бога, а разсѫдъкътъ му не е развитъ, за да може да прокара тази енергия въ умствения свѣтъ, тогава туй чувство ще се изроди въ фанатизъмъ. Всѣки единъ фанатикъ е човѣкъ безъ разсѫдъкъ въ своитѣ убѣждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата любовь къмъ Бога нѣма друга. Не е тъй. За да бѫде любовьта ни къмъ Бога съвършенна човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко, което има. Не само това, но Любовьта къмъ Бога трѣбва да се изрази въ жертвата за цѣлото човѣчество — да станешъ слуга на човѣчеството и да му дадешъ своето знание. Само единъ великъ човѣкъ, у когото умътъ е развитъ, у когото всички способности сѫ развити, само той може да слугува на Бога. Че азъ мега да направя едно добро дѣло, това още не е доказателство за служене на Бога. Но, за всѣки даденъ случай ние трѣбва да постѫпваме разумно! Отъ това се нуждаемъ всинца. Още много врѣме има, докато се развиятъ нашитѣ глави. Много нѣщо още липсва. Че ни липсва, това всѣки день можемъ да провѣряваме. Нашето милосѫрдие, сѫщо е единъ центъръ, морално чувство е, но ако то е чрѣзмѣрно развито, а разумътъ не е развитъ, ние ще гледаме, каквото имаме, да го раздадемъ безъ огледъ, тамъ гдѣто не му е мѣстото. Ако пъкъ у насъ е развитъ разумътъ то ще раздадемъ всичко точно на мѣстото си. Не е въпросътъ да се раздаде всичко, че каквото стане. Азъ съмъ правилъ опити, и съмъ видѣлъ, че благодѣяние съ пари никога не води къмъ добри послѣдствия. Ако на единъ човѣкъ се създаде работа, да бѫде самостоятеленъ, да може да работи и да счита, че каквото е изработилъ е негово, не му е дадено даромъ, това има много добри резултати. Това е една система на американцитѣ. Много практична е тя. Добрѣ е даже и ние да я приложимъ помежду си, да създадемъ работа за всѣки. И като работи човѣкъ, знае че туй, което яде го заслужава, работилъ е заради него: Друго нѣщо: въ школата трѣбва да се създаде извѣстна хармония за развиване на нашитѣ умове. За сега, ако дойде нѣкой между васъ, той ще почувствува ли въ себе си единъ подемъ да мисли? Нѣкои ученици, приятели, идватъ при мене, оплакватъ се, че усѣщатъ едно ограничение. Даже явиха се при мене двѣ ученички и ми казаха: искаме, тъй, да се поотстранимъ малко. Какво показва това? Или че тази набрана се енергия въ мозъка имъ не може да намѣри мѣсто да се пласирва и търси друго мѣсто, или че срѣдата, въ която живѣятъ не е въ състояние да имъ помогне. Между насъ, ние, трѣбва да насърчаваме музиката, и изкуствата, всички работи, и най-малкитѣ дори, трѣбва да ги поощряваме. И физическия трудъ, всичко добро трѣбва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определимъ по-малко врѣме. Някой, който мие дъски, ще му опрѣдѣлимъ единъ часъ време. Единъ часъ миене на дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия. А сега е обратно. Единъ цигуларь, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземешъ, ако работишъ 3 години физическа работа. Значи труда на едни се възнаграждава повече. Въ моралния свѣтъ такава аномалия не се търпи. Послѣ, между васъ, ученицитѣ, има някои, които още обичатъ да попушватъ тютюнъ. Колко души има още, които пушатъ тютюнъ? (Станаха четирима.) То е значи почти на 100 души 1%, нали? Колко души има между васъ, които изкривяватъ фактитѣ? Аз съмъ казалъ, че в школата ще пазимъ слѣдующето правило. Ти говоришъ нещо, ще говоришъ само туй, което си видѣлъ и констатиралъ. Някой ти разправялъ нѣщо и ти го прѣдавашъ, значи ти си подъ сѣнката му. Щомъ той ти говори нѣщо, ти ще го провѣришъ и ще го изнесешъ тъй, както си е. Провѣри го и туй то. Много пъти се разпространяватъ такива лъжливи слухове. Единъ прѣдава, другъ прѣдава, трети, четвърти, и фактитѣ се изкривяватъ. Азъ съмъ ви казвалъ: азъ съмъ за Истината, нека се изнесе Истината но тъй, както си е. Това е правило. Нѣкой пѫть Истината трѣбва да се изнесе, а нѣкой пѫть може и да не се изнесе, но когато се изнася, трѣбва да се изнесе тъй, както е. Колко отъ васъ говорятъ Истината тъй, както е? Не искамъ да си налагате да говоритѣ Истината, но искамъ въ туй отношение да бѫдете свободни, да знаете, че, ако не употребитѣ закона на свободата, у васъ ще се набере излишна енергия, която за въ бѫдаще, за цѣлъ единъ животъ ще ви се наложи да изплащате. Законитѣ на природата не се шегуватъ, съ тѣхъ не се играе. Не мислете, че нѣкой може лесно да се провре прѣзъ Божественото сито. То е толкова ситно, че всичко ще прѣсѣе много хубаво. Добрѣ сега туй правило е да се прѣдпазвате отъ лъжата. Колко отъ васъ обичатъ да казватъ Истината тъй, както е, т. е. колко отъ васъ има, които обичатъ бѣлата лѫжа? Разяснението, което тази сутринь ви дадохъ, че вѣтърътъ гали, че произвежда двойна плевмония, а слънцето милва и здраве дава, може да се отнесе и до бѣлата лъжа — нѣкой пѫть и тя гали. Нѣкой пѫть, за да избѣгнемъ нѣкои нещастия, прибѣгваме до нея. Правило е: Не можешъ ли да говоришъ Истината, по хубаво мълчи! Кажете: не съмъ разположенъ, не мога да говоря, и нищо повече! Запитватъ пушенето тютюнъ позволено ли е на единъ окултенъ ученикъ или не? Щомъ е ученикъ, не е позволено. Врѣдно е въ тази смисъль, че уврежда неговитѣ способности за работа въ школата. Бѣлата лѫжа азъ наричамъ съзнателна лѫжа. Тя не принася прями пакости. Запримѣръ, въ стария завѣтъ Давидъ, като се намѣри въ опасность, прѣстори се на лудъ, и почнаха да му текатъ лиги. Царьтъ рече. Какво сте ми довели този лудъ човѣкъ? — Пуснете го! Аврамъ, като се намѣри въ голѣми изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!“ Послѣ каза:, Убояхъ се да не ме убиятъ“. Това е въпросъ на схващания, то е моралъ на врѣмето. Сега, вие ще се опрѣдѣлитѣ въ отношенията си. Лъжата е само по отношение къмъ единъ Божественъ законъ, написанъ законъ, който сѫществува, и къмъ който ние имаме задължения. Ще говоришъ Истината. Кому? — На този, когото обичашъ. Първиятъ законъ, ще говоришъ Истината на този, когото обичашъ. Когото обичашъ, лъжа не може да му говоришъ, а когото не обичашъ, лъжа може да му говоришъ. Лъжа и любовь сѫ несъвмѣстими, вибрациитѣ имъ сѫ несъвмѣстими. Съвършената Любовь изключва всѣки страхъ казва Писанието. Щомъ изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно послѣдствие на страха. Сега, дойде нѣкой и те пита: кажи какво мислишъ? Ти не си длъженъ да му кажешъ какво мислишъ. Дойде другъ, кажи си мнѣнието! Не си длъженъ да му казвашъ мнѣнието си. Ето въ какво отношение не трѣбва да лъжемъ. Азъ имамъ нужда отъ 100 лв. и казвамъ на единъ господинъ дай ми 100 лв. на заемъ, слѣдъ 3 мѣсеца ще ти ги върна. Дойде ли опрѣделеното врѣме не манкирай, не ходи да го залъгвашъ съ нѣкакви бѣли лѣжи, че жена ти болна, че туй онуй, Ако не можешъ да платишъ на този срокъ кажи му истината. Имашъ ли задължение, не манкирай, не ходи да се извинявашъ! Бѫди смѣлъ да си кажешъ погрѣшката. Ще кажешъ не можахъ да издържа на задължението си, ще имашъ ли добрината да ме почакашъ още 3 мѣсеца? Туй разбирамъ честенъ човѣкъ. А нѣкой почне да увъртва. Като се признаешъ, не само, че нѣма да ти падне кредита, но ще се подигне. Имашъ задължение къмъ единъ човѣкъ, бѫди вѣренъ на думата си! И Христосъ говори на ученицитѣ си за единъ чистъ, идеаленъ животъ и да даде образецъ за това съ своя животъ. И тъй, въ обещанията да бѫдемъ искрени. Често дѣцата обичатъ да скриватъ истината. Така постѫпвате и вие. Запримѣръ, ние имаме самовари, съ които си служимъ. Тия самовари иматъ ремъци за носене на гръбъ. Да допуснемъ сега, че дадемъ нѣкому, който е дежуренъ, да накладе самовара, обаче той забравилъ да свали ремъцитѣ, и единъ отъ тѣхъ поизгаря малко. Този дежуренъ прѣдава самовара на другъ и не казва, че изгорѣлъ ремъка. Запитватъ: кои изгори ремъка? Той мѫлчи. Не, този, който бѣше дежуренъ и изгори ремъка, трѣбваше да каже: Азъ направихъ една голѣма погрѣшка, бѣхъ невнимателенъ, забравихъ да извадя каиша. Той трѣбва да се изповѣда. Другъ случай: дадемъ нѣкому самовара да го носи. Той се прѣпъне нѣкѫде, изпети самовара — прѣмълчава. Даде го другимо да го носи. Питатъ: кои изпети самовара? Първиятъ мълчи. Нека бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да каже: по невнимание паднахъ еди-кѫдѣ си и го изпетихъ. Ще кажемъ: нищо, ще изправимъ самовара. Защото, ако той отъ страхъ скрие истината, този страхъ за въ бѫдаще ще създаде по лоши послѣдствия по голѣми нещастия. Та всѣкога когато имаме заблуждения, има и страхъ, а когато нѣмаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде нѣкой, иска отъ тебе 1000 лв. казва ти: ти нали си християнинъ, услужи ми! То е другъ въпросъ вече, това е изнудване. Може да имамъ 10,000 лв., но тѣ сѫ обѣщани вече на други 10 души. Нѣмамъ пари за тебе. Ние трѣбва да дойдемъ до нѣкои правилни разбирания. Има нѣща, които трѣбва да се разбератъ правилно. Единъ братъ запитва: Учителю, азъ съмъ пенсионеръ, получавамъ 800 лв. пенсия. При една справка, направена отъ едно учреждение ме запитватъ колко пенсия получавамъ, за да ми се наложи да платя съотвѣтно на нея нѣщо, азъ можахъ да излъжа, да кажа, че получавамъ по малко, за да платя по-малко. Азъ, обаче, рѣшихъ да кажа истината. Можахъ ли да излъжа, или трѣбва ще да кажа истината? — Ти каза истината, нали? — Да. Е, много добрѣ постѫпи. Ти си се лишилъ отъ едно нѣщо, а спечели друго. Позволена ли е лъжата или не? — На единъ окултенъ ученикъ лъжата не е позволена. Учительтъ запитва: ами вие какъ намирате? — Не трѣбва да лъжемъ. Това нѣщо, именно, въ живота си трѣбва да го прилагаме. Има, обаче, нѣкои, които изкривяватъ истината несъзнателно, не могатъ да я прѣдадатъ. — Е, ако нѣкой несъзнателно изкриви единъ фактъ, то е друго нѣщо, ние говоримъ за съзнателното изкривяване на истината. Правило е: когато кажешъ истината, да не съжалявашъ; ако съжалявашъ, по-добрѣ кажи лъжата, нищо повече! Като кажешъ истината веднъжъ, колкото и да си изгубилъ, да си радостенъ. Туй е изпълнение на Божия законъ! Ако кажешъ защо бѣхъ толкова глупавъ, та казахъ истината, по-добрѣ не я казвай, ти вече си допусналъ лъжата. Изпитай себе си! Човѣкъ трѣбва съзнателно да прави нѣщата. Като направи нѣщо, да счита своята постѫпка права, да се радва, че е постѫпилъ тъй, и да не съжалява. Ние изтъкваме общия принципъ, но има второстепенни въпроси, които нѣма да разрѣшимъ сега. Искаме за сега да научимъ само основнитѣ принципи, а отдѣлнитѣ постѫпки за вторъ планъ ще оставимъ. Ако ги засѣгнемъ сега, тѣ сѫ трудни въпроси. Има общи принципи, които сѫ необходими още сега, тѣхъ може да приложимъ. Като говоримъ „вънъ отъ школата, и вѫтрѣ въ школата“, трѣбва да се знае, че щомъ нѣкой е ученикъ, той и вънка и вѫтрѣ е ученикъ, не може да лъже. Нѣкѫде той може да поизлъже, но веднъжъ има съзнание, той може да поправи грѣшката си. Като се оплаши отъ нѣщо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но послѣ ще се бори съ себе си, и ще си поправи грѣшката. Само че слѣдъ като говоря на тия ученици върху този моралъ, утрѣ пакъ ще си кажатъ на общо основание нѣкоя бѣла лъжа. То е естествено, но послѣ започватъ да мислятъ. Не, ние трѣбва да започнемъ да се боримъ разумно съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ, да разберемъ причинитѣ, по който той се проявява, а не само да кажемъ: азъ се отказвамъ отсега вече да лъжа, а утрѣ — пакъ излъгвамъ. Запримѣръ, смѣшно ще бѫде сега нѣкой да каже: азъ обѣщавамъ, че като срѣщна мечка, нѣма да ме е страхъ. Въ момента, когато говори, да, той е правъ, но я го изведи утрѣ въ гората да види мечка, ще го видишъ страхъ ли го е или не. Той може да обѣщава, но между онова прѣдполагаемо юначество, и между сѫщинското, има грамадна разлика. Ще видишъ, до колко можешъ да издържишъ, до колко си смѣлъ. Много пѫти има случаи, когато можешъ да издържишъ, възможно е, но нѣкой пѫть не можешъ да издържишъ. При плътьта възможно е и едното и другото. И тъй, вие трѣбва да знаете, че и въ живота сте ученици. Вземете сега, запримѣръ, този приятель сѫ го поставили на изпитъ върху Истината. Щомъ те поставятъ на изпитъ, тогава законътъ те задължава да говоришъ истината, и ти трѣбва да изпълнишъ закона точно. Щомъ закона не те задължава, можешъ да минешъ свободно. Е, да допуснемъ сега, вие вървите по улицата и намѣрите 100,000 лв. Въ тия врѣмена на нужда, трѣбва ли да кажете, че сте намѣрили паритѣ, или трѣбва да си прѣмълчите? — Ще кажете. Прѣдставете си, че вие кажете само затова, защото този господинъ, който е загубилъ паритѣ публикува това въ вѣстницитѣ, че ги е загубилъ и обѣщава добро възнаграждение на този, който ги намѣри и му ги донесе. Обаче, да кажемъ, че вие държите тия пари въ себе си и слѣдите по вѣстницитѣ, никакъвъ гласъ не се чува, че ги е загубилъ нѣкой. Тогава какво трѣбва да се прави? Запитватъ: Ако се намѣри едно богатство въ земята, което принадлежи на човѣкъ, който не е живъ сега, длъжни ли сме да го съобщимъ или не? Нѣкой отъ васъ намѣрилъ ли е такова богатство? Сега, азъ ще поставя въпроса малко по-другояче: дѣдо ти умрѣлъ прѣди 30 години, и той заровилъ, да кажемъ, 2,000 или 3,000 наполеона въ нѣкое гърне. Вие, слѣдъ като намѣритѣ паритѣ на дѣда си, трѣбва ли да съобщите за това на държавата? Дѣдо ви ги оставилъ тамъ за този, който ги намѣри, като оставилъ бѣлѣжка, че сѫ негови пари. — Споредъ законитѣ на държавата, една часть отъ паритѣ тя задържа, а другата часть дава на този, който ги намѣрилъ. Запитватъ: Тия, които пушатъ тютюнъ, трѣбва ли врѣменно, докато надделѣятъ тази слабость, да напуснатъ школата? Не, за тия ученици това ще бѫде една задача, да се справятъ сами съ пушенето на тютюна. Ние ще имъ дадемъ най-първо една година срокъ да се справятъ съ пушенето; слѣдъ това ще имъ дадемъ още една година, и ако пакъ не могатъ, още една година, 3 години срокъ, и ако пакъ не сѫ се поправили, ще питамъ класа: да продължаватъ ли да стоятъ въ школата или не? Сега, въпросътъ е принципаленъ, той е вѫтрѣ въ самото желание на човѣка. Недъзитѣ, които сѫществуватъ, азъ не считамъ за нѣкакво нещастие, тѣ сѫ уроци, задачи, да видимъ каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте тѣхни творители, вие сами трѣбва да ги изправите. Слѣдователно, ще видимъ обратното дѣйствие на вашата воля, вие да се справите съ тѣхъ. Така ще придобиете по голѣма енергия за работа. Тия недѫзи нѣма да изкоренитѣ, но ще ги използувате за работа. Сега, ако единъ ученикъ се изпѫди вънъ отъ школата, това е единъ методъ, който нѣма никакъвъ педагогически смисълъ. Не, ще се справяте съ недѫзитѣ си. Недѫгътъ, това е единъ придобитъ навикъ, може да се справите съ този навикъ, като прѣсадите на него нѣщо добро. Като продължавате школата, ние ще ви дадемъ методи, какъ да се борите съ много ваши недѫзи. Ще употрѣбите единъ методъ, втори, трети, и то не само да корените лошитѣ навици; но и да ги прѣсаждате съ добри присадки. Слѣдъ туй ще ви дадемъ методи за развиване на онѣзи възвишени ваши чувства, които не сѫ се проявили още. Тѣ трѣбва да се проявятъ, за да се прѣдизвика у васъ нѣщо възвишено, благородно. Азъ имамъ единъ методъ противъ пушенето на тютюнъ, но до сега още не съмъ го употрѣбилъ. Азъ ще го приложа за онѣзи, които сѫ страстни пушачи, само тѣ ще го опитатъ. Запитватъ: Може ли да се прѣпорѫча този методъ и за нѣкой близки? — Съ външния свѣтъ за сега нѣма да се занимаваме. Тѣ нека си пушатъ на общо основание. Ние ще се научимъ какъ да не кади нашата кѫща, че като изправимъ това, тогава ще мислимъ за другитѣ кѫщи. Окултенъ законъ е: не можешъ да помагашъ на другитѣ, докато тѣ съзнателно не вѣрватъ. Да кажемъ, ти дадешъ нѣкому едни наставления за поправяне на извѣстни недѫзи, но ако той не повѣрва, и ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправишъ недъзитѣ на хората, понеже, онзи, който ги лѣкува, най послѣ тѣ ще излѣзатъ прѣзъ него. Запримѣръ, лѣкувашъ нѣкого, но ако не разбирашъ законитѣ, ти самъ може да пострадашъ. По закона на внушението, ще почувствувашъ сѫщата болка. Трѣбва малко да уякнете, че тогава да лѣкувате другитѣ, затова въ школата ще ви дадемъ методи. Въ природата има извѣстни сили които сѫ опасни, не сѫ за игра, затова, като манипулирате съ тѣхъ, трѣбва да бѫдете внимателни. А сега, лесно е да се говори за вѣра, надежда и любовь. Вие казвате: Господь е Любовъ. Любовь е Господъ, но за уредения свѣтъ. Неговата Любовь нѣкой пѫть се проявява и по другъ начинъ. Сега, да поговоримъ за екскурзията която ще бѫде въ четвъртъкъ. По силнитѣ отъ васъ, онѣзи, които искатъ могатъ да тръгнатъ още отъ срѣда вечерьта. А тѣзи, които ще тръгнатъ въ четвъртъкъ сутринта, ще излѣзатъ отъ домоветѣ си по рано отъ 4½ ч, около 4 ч 15 м и ще бѫдатъ най късно до 5 ч на кладенчето. Вечерниятъ бивакъ ще бѫде тамъ, ма желѣзната врата. Тия, които ще тръгнатъ отъ вечерьта, могатъ да тръгнатъ въ 7, 8, 9. 10 или 11 часа, когато искатъ. Прѣзъ деня ще имате една нова задача, която ще трѣбва да изпълнитѣ. Отъ селото нагорѣ ще вървимъ на триѫгѫлници, било прѣзъ нощта, които ще пѫтуватъ или тѣзи прѣзъ деня. Тъй че този пѫть триѫгѫлницитѣ ще се образуватъ по планината нагорѣ. Чайницитѣ ще носятъ отъ вечерьта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода, както за тия, които ще пристигнатъ прѣзъ нощьта, така и за тия, които ще пристигнатъ прѣзъ деня. Това е за екскурзията. Сега, да направимъ нѣколко упражнения! Първо упражнение. а) Лѣвата рѫка напрѣдъ прострѣна, а дѣсната рѫка така прѣгъната, че дланьта да допира до рамото на лѣвата рѫка. И двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ прострѣни. Дѣсната рѫка напрѣдъ, а лѣвата надъ дѣсната, въ положение (а) Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ. Дѣсната надъ лѣвата въ положение (а), лѣвата надъ дѣсната въ положение (а), дѣсната пакъ въ положение (а) Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ, а послѣ двѣтѣ рѫцѣ прѣгънати при лактитѣ, и поставени една надъ друга. Двѣтѣ рѫцѣ напрѣдъ прострѣни, допиратъ се съ върховетѣ на пръститѣ, а послѣ и двѣтѣ рѫцѣ прострѣни настрана. б) И двѣтѣ рѫцѣ горѣ надъ главата съ пръститѣ допрѣни и послѣ на страна прострѣни. (3 пѫти положение (б) ) в) Двѣтѣ рѫцѣ надъ главата горѣ, допрѣни съ върховетѣ на пръститѣ и послѣ раздалечени, пакъ горѣ надъ главата изправени съ дланитѣ навънъ — сѫщото положение (в) 8 пѫти. Сѫщото положение на рѫцѣтѣ (в) 30 пѫти, само, че много по-бързо. Постепенно разтваряне на рѫцѣтѣ и прѣминаване отъ положение (в) до настрана, и бавно прибиране отпрѣдъ, съ допиране на пръститѣ до върховетѣ. Изправяне рѫцѣтѣ горѣ надъ главата съ дланитѣ напрѣдъ близо една до друга, при което се движатъ само киткитѣ нагорѣ и надолу (така се движатъ киткитѣ много пѫти, около 50 пѫти, съ постепенно ускоряване. Настрана прострѣни рѫцѣтѣ, като се движатъ изцѣло (около 30 пѫти), съ постепенно спиране. Рѫцѣтѣ малко напрѣдъ, съ бавно движение на долу-нагорѣ, надолу нагорѣ (5 пѫти), постепенно ускоряване въ движението (15 пѫти) (Забѣлѣзвате ли нѣкаква хладина въ рѫцѣтѣ си? Да) Бавно постепенно намаляване движението на рѫцѣтѣ, (нѣколко пѫти), при което движението става по бавно, по бавно, замира, спира. Рѫцѣтѣ се свалятъ бавно до долу. Второ движение. Рѫцѣтѣ се издигатъ низко прѣдъ лицето, съ допрѣни върхове на пръститѣ, като се отварятъ (съ дланитѣ навънъ) и затварятъ (съ върховетѣ на пръститѣ сближени). Въ първо врѣме рѫцѣтѣ сѫ по наблизо, и послѣ постепенно се разширяватъ, и пакъ отново сближаватъ. Туй упражнение е за успокояване. Рѫцѣтѣ въ хоризонтално положение; постепенно, бавно издигане рѫцѣтѣ до височина на главата и движение на рѫцѣтѣ, като хъркане. Въ това положение на рѫцѣтѣ, съ дланитѣ надолу и на височина до главата рѫцѣтѣ се спиратъ и послѣ бавно се спущатъ надолу. Т. м. 28 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 13. V. 1923 г. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Работа на окултнитѣ сили Размишление Изпѣйте нѣколко отъ окултнитѣ упражнения! Всички пѣемъ! „Сила жива изворна течуща“, „изгрѣва слънцето“, „venir benir“, „сладко медено“, „блага дума на устата“. Още единъ пѫть изпѣйте, но много тихо, „блага дума на устата“. Прочете се резюмето върху темата: „Произходътъ на мисъльта“. За слѣдния пѫть ще имате темата: „Отношенията на свѣтлината и тъмнината“, и втората тема: „Старость и младость“, т. е. отличителнитѣ черти на старостьта и на младостьта. Азъ ще ви попитамъ: желаете ли идущата седмица да направимъ една екскурзия, или да останемъ тукъ въ София? Знаете ли какво ще бѫде правилото за тази екскурзия? Ще бѫдете наредени на триѫгълници, и то така: двама ще вървятъ отъ задъ, единъ — отпрѣдъ. Значи, трима по трима, триѫгълници ще образувате. Ще вървите въ права линия, но въ видъ на такива скачени триѫгълници. Двамата ще вървятъ на една права линия, тѣ ще образуватъ основата на триѫгълника, а единиятъ ще върви напрѣдъ, той ще образува върха на триѫгълника. Отъ единъ триѫгълникъ до другъ ще има едно малко разстояние, около 3 — 4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които сѫ на една линия, на основата, само тѣ ще се разговарятъ, а този на върха нѣма да говори. Този, които е на върха после ще отстѫпи своето мѣсто на единъ отъ другитѣ двама. Тъй, послѣдователно ще се смѣняватъ, ще се въртятъ тия триѫгълници, и въ сѫщото врѣме ще се движатъ напрѣдъ. За единъ окултенъ ученикъ думата „не може“, „не е възможно“, не сѫществува. Ще прѣодолѣете всички спѫнки, мѫчнотии, нищо повече. (Отъ кѫдѣ ще тръгнемъ тъй на триѫгълници, по трима?) Ще тръгнете така на триѫгълници, отъ кладенчето, още отъ сутриньта. Ако нѣкои сѫ съ автомобилъ, то е другъ въпросъ, но ние говоримъ за тѣзи за които не е необходимъ автомобилъ. Тъй, естествено ще се наредите, двама отзадъ, единъ напрѣдъ. Ще тръгнете отъ кѫщи въ 4½ ч. с. та около 5½ ч. да бѫдете всички събрани. Тия, които носятъ самоваритѣ, ще вървятъ напрѣдъ. Сега, ще спазвате единъ законъ: въ екскурзиитѣ важи концентрирането на мисъльта. Ние отиваме въ природата, на Витоша. Като влеземъ въ природата, ако нашата мисъль е концентрирана, ние можемъ да използуваме енергиитѣ на природата, тѣ всѣкога може да се привличатъ. Тия енергии сѫ въ възходяща степень. Разбира се, може да има извѣстни дисонанси, но съ тѣхъ ще се борите, тѣ сѫ потрѣбни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мѫчнотии. Ако природата създаде дисонанси, то е другъ въпросъ, отъ тия мѫчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. Христосъ казва на едно мѣсто: „Достатъчно е на деня неговото зло“. Всѣки день си има своитѣ злини, своитѣ дисонанси, но ние да не ги притуряме, достатъчно е да се справимъ съ тѣхъ. Послѣ, всички онѣзи отъ васъ, които сѫ слаби, нервни, могатъ да си носятъ по една риза за прѣобличане, та ако е хубаво врѣмето, да се прѣоблече. Защото, ако се остави тази поть да изсъхне на тѣлото ви, тя се повръща назадъ прѣзъ поритѣ, и не само, че не ще имате полза, но дори врѣда ще имате. Които сѫ изпотени, здравословно е да се прѣоблѣкатъ. Това се отнася до ходенето. На тази разходка ще има нѣкои задачи, които ще трѣбва да рѣшимъ. И висшитѣ духове правятъ по нѣкой пѫть екскурзии. Когато ги пращатъ на земята да минаватъ прѣзъ гѫститѣ ѝ пластове, тѣ трѣбва да прѣодоляватъ извѣстни мѫчнотии. Какви мѫчнотии? — Когато минаватъ прѣзъ земята, тази гѫста материя е образувана отъ нисшитѣ човѣшки мисли, и тия духове трѣбва да ги прѣодоляватъ. Тия спънки служатъ за развитието на ума. Сега, нѣкой казватъ: защо да не прѣмахнемъ тази мѫчнотия? Има мѫчнотии, които колективно трѣбва да се прѣмахнатъ; има мѫчнотии, които индивидуално трѣбва да се прѣмахнатъ. Има плѣменни мѫчнотии, които вие сами не можете да прѣмахнете, плѣмето може да ги прѣмахне, има мѫчнотии, които цѣлиятъ народъ трѣбва да ги прѣмахне, но затова той, трѣбва да дойде въ съзнание. И тъй, мѫчнотиитѣ, това сѫ една спирачка. Знаете ли какво е да се прѣмахнатъ мѫчнотиитѣ на единъ народъ? Вие още не сте влѣзли въ дълбочината на тази Божествена Мѫдрость. Азъ искамъ съ тия въпроси да се занимавате; изучвайте ги, проучвайте ги, не бързайте да се произнасяте, защото грѣшно е за всѣка една дума, която е напразно казана. Запримѣръ, често казвате: защо Господъ е създалъ така свѣта? „Проучвайте го, не е ваша работа, не казвайте, защото Господъ е създалъ така свѣта. Вие ставате единъ критикъ. Ето, азъ сега ви давамъ правото, като казвамъ: Нека единъ отъ васъ, който е недоволенъ отъ живота си, да ми даде единъ проектъ, какъ иска да бѫде нареденъ живота му, и азъ ще го изпълня точь въ точь. Но послѣ, нѣма да искате да се отмѣни. Каквото ви се даде, ще го понесете да видите какъвъ е вашиятъ проектъ. Да не мислите, че този проектъ, който дадете вие, ще бѫде по-хубавъ. Не, той ще бѫде хиляди пѫти по-калпавъ, отколкото този, сегашниятъ проектъ. Той е избралъ най-хубавиятъ, най-добриятъ отъ всички други възможности, които могатъ да бѫдатъ. Всички други проекти въ свѣта, за които можете да мислите, това сѫ проекти съ много по голѣми мѫчнотии, отколкото сегашнитѣ. Сега, у васъ е създадена мисъльта, защо не може безъ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ сѫ толкова, колкото можете да издържате. Изпититѣ ще бѫдатъ толкова, колкото могатъ да издържатъ вашия умъ, сърце и воля. Така е. И като ученици, тази мисъль трѣбва да залегне коренно у васъ, да не мислите, че може безъ мѫчнотии, та тази мисъль да ви спъне като у нѣкой противоположенъ лагеръ. Не, свѣтътъ е умно направенъ. Има причини, защо нѣкои нѣща спъватъ живота ви, защо страдате. Запримѣръ, вие сте възрастенъ, окултенъ ученикъ сте, и дойде единъ вашъ приятель, изважда единъ хубавъ пръстенъ съ диамантъ, и го дава прѣдъ васъ на единъ вашъ познатъ, а послѣ, на васъ дава другъ. Ако онзи пръстенъ е по-хубавъ, ще ви се скоси сърцето, защо на васъ да не даде по хубавия. Ако пъкъ вашиятъ е по-хубавъ, на другиятъ ще се скоси сърцето. Човѣшкото естество е такова. Добрѣ, този въпросъ може да се разрѣши по слѣдующия начинъ. Да допуснемъ, че единиятъ пръстенъ е направенъ отъ злато, и на този златенъ пръстенъ е туренъ единъ малъкъ диамантъ, а другиятъ пръстенъ е сребъренъ, и на него е туренъ единъ диамантъ по-голѣмъ и 10 пѫти по хубавъ отъ този на златния. Сега, ако ви дадатъ да избирате, кой пръстенъ ще си изберете? Ето вашето сѫждение сега. Въ дадениятъ случай има съвсѣмъ други причини, които ви каратъ да вземете сребърния пръстенъ. Ами ако този по-малкиятъ диамантъ е по-хубавъ? Възможно е, нѣкой пѫть този процесъ е обратенъ. Ами ако онзи, по-малкиятъ диамантъ има нѣкаква по-голѣма цѣлебна сила, макаръ че е по-малъкъ? Качествата на този диамантъ може да сѫ по-цѣнни, може да се съсрѣдоточаватъ въ него извѣстни цѣлебни сили и да е по-цѣненъ. Интелигентностьта на слона зависи ли отъ голѣмината му? Колко пѫти тѣлото на слона е по-голѣмо отъ нашето тѣло? Отъ материята на единъ слонъ колко хора могатъ да се направятъ? Но, голѣмината на слона ни най малко не показва, че той сѣди по-горѣ отъ човѣка. Трѣбва да се научите да разсѫждавате. Отъ всинца ви се изисква една строга, една чиста мисъль. Ние ще ви дадемъ задачи, и тия задачи трѣбва да ги разрѣшите. Вие трѣбва да разрѣшите закона на поляризирането. При извѣстни изпити може да се раздвои ума ви — раздвоявашъ се, и изгубвашъ мѣрката на живота. Слѣдователно, тѣзи задачи ви се даватъ отъ невидимия свѣтъ. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога ще ви създаватъ задачи, и то тъй правилно тъй послѣдователно, неочаквано ще дойдатъ. И да не мислите нѣкой пѫть, че сѫ ви забравили. Ни най малко, ще дойдете на редъ. За всинца ви има задачи които ще трѣбва да разрѣшите. Ако ги разрѣшите правилно, въ аналиитѣ на тѣхната книга ще запишатъ това, и ще ви дадатъ други, по голѣми задачи. Запримѣръ, сега у васъ минава мисъльта: защо учительтъ е допусналъ толкова ученици, защо не тури единъ цензъ? Азъ нарочно ги допуснахъ, за да ви опитамъ. Ако всинца сте свѣтии, нѣма какво да се опитвате, да се учите, да се урегулирате. Мѫчнотията е тамъ. Но въ сѫщность нѣма никаква мѫчнотия, нѣма никакво противорѣчие. Азъ запримѣръ, ще взѣма нѣкои отъ васъ тука, които не могатъ да се спогаждатъ, и единъ день, когато съмъ по-свободенъ, ще ви създамъ една задача, ще ви поставя въ извѣстно положение на неразбиране, и веднага всички дисонанси, които сѫществуватъ помежду ви, ще изчезнатъ. Тия дисонанси, това е прѣплитане на енергиитѣ. Тъй щото, отъ васъ се изисква да разрѣшитѣ една задача. Вие сте се измѣстили, и всѣки трѣбва да си знае номера и да си отиде на своето мѣсто. Нали, като отивате на нѣкой концертъ, всѣки си, има номеръ, всѣки трѣбва да е на мѣстото си? „Моля, кой номеръ е вашиятъ?“. „Ако не си седналъ на своя номеръ, ще те измѣстятъ. Ще седнешъ на другъ столъ, дѣто не ти е мѣстото, ще те прѣмѣстятъ, ще трѣбва да станешъ. Въ природата всѣки единъ човѣкъ е туренъ на своето мѣсто. Сега запримѣръ, вие, като дохождате тукъ, всѣки гледа да седне на първитѣ редове. Ами кое ви дава право да седнете на първитѣ редове, имате ли билети? Една отъ главнитѣ мѫчнотии, е че вие се стараете да поправяте нѣща, които не се нуждаятъ отъ поправяне. Вие искате да турите редъ и порядъкъ на туй общество когато не се нуждае отъ редъ и порядъкъ. Това общество си има свой редъ и порядъкъ, то си има рѫководство отъ друго мѣсто. Сега, вземете запримѣръ, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажатъ хората, какъвъ е уставътъ на това общество? Я вижте, какъ е нагласенъ свѣтътъ! Ами че какво се нуждае туй общество отъ устави? Като иматъ другитѣ общества устави, защо не седите при тѣхъ? Всичката ви грѣшка седи въ това, че вие искате, като дойдете тукъ, да се проявитѣ, като въ свѣта. Не, тукъ ще се проявите най естествено, по Божествено. Ти искашъ да кажешъ нѣщо, кажи го, но тъй че да се почувствува, че дълбоко си го прѣживѣлъ. Запримѣръ, ти излизашъ въ свѣта, като нѣкой авторъ който иска да очуди хората, и започва тъй, бомбастически. Така и вие сега, искате да кажете нѣщо, както свѣтътъ казва Не, вие ще кажете една мисъль, която дълбоко сте изживѣли. Изпитайте една радость, кажете я, и бѫдете увѣрени, че туй което вие сте дълбоко почувствали, и другитѣ ще го почувстватъ. Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъль, и я изкажете, никой не ще може да я почувствува. Да бѫдемъ естествени! Запримѣръ, искашъ да прокарашъ рѫката си прѣзъ челото, такова движение да направишъ. Не, най-напрѣдъ помисли, защо искашъ да прокарашъ рѫката си прѣзъ челото, какво искашъ да изразишъ съ това, туй Божествено ли е или човѣшко? Защото нѣкой пѫть, ние, като не можемъ да разрѣшимъ единъ въпросъ, искаме да замаскираме положението, и правимъ туй движение съ рѫката. Нѣкой авторъ не може да разрѣши задачата, той взима чаша пълна съ вода. Защо да не говори безъ чаша съ вода? Тази чаша вода замаскирва положението. И всички автори, които стоятъ съ чаша вода, то е защото нѣма какво да кажатъ, нѣматъ идеи. Изсъхва гърлото му, природата казва: замълчи, прѣстани, не говори! Казватъ: дайте му водица! Въ Америка е така. Проповѣдницитѣ иматъ чаша съ вода на амвона. И тукъ сѫщо. Всички хора безъ идеи винаги иматъ чаша съ вода. Може, не е грѣхъ това, но когато ние влѣземъ въ една школа, азъ искамъ да бѫдемъ естествени. Въ писанието се казва не естествени; но свободни да бѫдете. Свободни да бѫдете въ своитѣ вѫтрѣшни проявления. Подъ проявления разбирамъ проявление на вашето сърце, проявление на вашата душа, тъй както въ природата може да се проявятъ. Та, тази свобода, е потрѣбна за всинца ни. Не говоря за свобода, която да прѣчи на другитѣ, но въ свободата си да мога да изразя своята мисъль. Сега, тия състояния сѫ необходими, тѣ ще внесатъ едно здраве, една приятна мисъль, едно приятно състояние. Всѣкога когато чувствата се ограничаватъ, това носи болѣсти. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние. Това ограничение има лоши послѣдствия. Е, разбира се, онѣзи които ще говорятъ на нѣкое общество, трѣбва да бѫдатъ много внимателни, та, ако то не иска да ги слуша, да намѣрятъ друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажатъ. Да бѫдемъ свободни! И послѣ, когато почнешъ да говоришъ, трѣбва да знаешъ колко врѣме да говоришъ. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае колко врѣме да говори, защото всѣка ваша мисъль се проектира въ пространството, тя се прѣдава, и ще бѫде или за ваша полза или за ваша врѣда. Та не е все едно да се говори или да не се говори, да се пише или да не се пише, Ние, съврѣменнитѣ хора, много говоримъ или много пишемъ, но за всѣка празна дума, за всѣко празно написване, ни държатъ отговорни, не можемъ да си играемъ съ нѣщата тъй, както искаме. Та, всички ще знаемъ, че трѣбва да имаме свобода, да знаемъ, че между насъ дѣйствува единъ великъ законъ. И този законъ можемъ да го провѣримъ. Мие ще направимъ единъ опитъ да докажемъ този законъ. Запримѣръ между ученицитѣ има по естество съ разни темпераменти, и изглежда, че тъй както сѫ различни като че всички не вървятъ въ правия пѫть. На едни отъ тѣхъ ще казваме: тъй неправи, иначе не прави, ще ги морализираме. А на другитѣ нищо нѣма да имъ говоримъ, само ще се молимъ за тѣхъ, и да видимъ слѣдъ единъ мѣсецъ какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Трѣбва да направимъ този опитъ за една цѣла година, и ще видимъ резултатитѣ. Ако на единъ ученикъ направишъ единъ силенъ упрекъ, ще се минатъ 1, 2 или 3 години докато разбере твоитѣ думи. Най-първо за една цѣла година той ще ти се разгневи, послѣ ще ти прости, и най послѣ ще те разбере. Ще каже този човѣкъ има право. Не мислете, че е лесно за онзи, който се наема съ задачата да корегира хората. Той си създава голѣми мѫчнотии вътрѣ въ себе си. Знаете ли какво сѫ теглили еврейскитѣ пророци? Нѣма между тѣхъ такъвъ, който да е умрѣлъ отъ естествена смърть. Най първо той ще изобличи еврейскитѣ свещеници, и тѣ ще му кажатъ: „Ти на насъ не можешъ да говоришъ, нѣма да ни учишъ ти, ще си вървишъ“. Сега разбира се хората иматъ по-голѣмо съзнание. Когато искашъ да направишъ една бѣлѣжка, комуто и да е, трѣбва да я направишъ отъ съзнание и отъ любовь, както къмъ себе си, за да даде добри резултати. Е, прѣдставете си сега, че единъ отъ ученицитѣ каже: азъ научихъ вече единъ отъ окултнитѣ закони. Тогава ние ще ви създадемъ единъ изпитъ върху този законъ. Да кажемъ, вие сте пратили сина си въ странство да са учи, а ние изпратимъ нѣкой да ви каже, че синътъ ви вчера се помина, ще ви трепне сърцето. Ако сте научили и разбрали добрѣ закона, вие ще кажете тъй, ако не е опрѣдѣлено за сина ми да умре, той не може да умре прѣждеврѣменно. Когато азъ самъ провѣря тогава ще повѣрвамъ, иначе това е само слухъ. Спорѣдъ насъ, никой не може да умре прѣждеврѣменно. Азъ зная, че синътъ ми е живъ. Добрѣ, другъ случай. Имате 100,000 лв., капиталъ турени въ банката. Кажатъ ви знаете ли, че паритѣ ви сѫ пропаднали, загубени сѫ тамъ? При всички тия случаи трѣбва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И отъ тамъ насѣтне може да ви се прѣподаватъ нѣкои малко по-сериозни уроци. Тия работи сѫ трудни да издържите на всичко това не е лесно. Да ви кажатъ че баща ви умря, майка ви умря, синътъ ви си счупи крака, или падна отъ нѣкое здание, или се удави, тия случаи произвеждатъ цѣлъ прѣвратъ въ васъ. Единъ отъ нашитѣ братя, който е сега въ другия свѣтъ прави сеанси въ Горна-Орѣховица, и дохожда единъ духъ, че му казва: „Какво си играешъ тукъ правишъ си сеанси, не знаешъ ли, че синътъ ти и жена ти умрѣха?“ Затупка сърцето му, и веднага отива да телеграфира, да разбере какъ сѫ всички у дома. Запитва и тѣ му отговарятъ, че всички сѫ здрави. Знайте, че на всички ви духоветѣ ще говорятъ. Сега, много отъ васъ сѫ подъ влиянието на духоветѣ. Говорятъ имъ тѣ. Даже и най-голѣмитѣ материалисти сѫ подъ влиянието на духоветѣ. Тѣ се скриватъ и имъ казватъ? „Духове не сѫществуватъ, всичко е материя“. Това сѫ пакъ духове, които ви нашепватъ. И тъй, тѣ те заблуждаватъ, ти имъ изпълнявашъ волята и `ти вѣрвашъ, че ти си господарь. Не, той е господарьтъ, той е прѣхвърлилъ ремъцитѣ върху тебе и ти казва: тази книга нѣма да я четешъ, онази нѣма да я четешъ. Тѣ ти казватъ, че нѣма никакъвъ Господъ. Едни духове проповѣдватъ, че нѣма Господъ, други — че има Господъ. Послѣ, ще ти кажатъ туй направи, онуй направи, редъ такива мисли ще ти внушаватъ, докато най послѣ дойде врѣме да се разберемъ, да се пробудимъ, да разберемъ кѫдѣ сме, на кое мѣсто. И азъ ще ви кажа правата мисъль, гдѣ си ти. Може да направимъ единъ опитъ, той е слѣдующиятъ: рѣшилъ си да станешъ сутриньта въ 4 ½ часа. Станешъ, но нѣщо ти казва: можешъ да си поспишъ още 5 — 10 минути. Тази мисъль не е на мѣсто, не я слушай. Щомъ ти каже така, стани, не отлагай! Искашъ да направишъ някому добро, нѣщо ти казва: отложи го! Не, направи доброто! Направишъ ли точно противоположното, на права посока си, тия сѫ твоитѣ мисли. Ти казвашъ тъй: не искамъ да го срѣщна, нѣма да му говоря. Нѣщо ти казва; напротивъ, говори му. Тогава ти си на правата посока. Ами че ти си носитель на чужди мисли! Безъ да ти е казалъ нѣщо лошо може ли да не му говоришъ. Нѣкой ти казва: това говорятъ за тебе, онова говорятъ за тебе. Чакай провѣри тази работа, защо се произнасяшъ толкова бързо? Ти самъ нищо още не си чулъ, не си провѣрилъ фактитѣ и бързашъ. Сега, дойде нѣкоя сестра при мене и ми казва, еди-коя си сестра говорила по мой адресъ. Питамъ я азъ: ти сама провѣри ли това? Не, но еди-коя си сестра ми каза, а азъ ѝ вѣрвамъ. Не ти сама провѣри. Азъ те ублажавамъ, че имашъ толкова вѣра, да приемашъ противоположното. Дойде друга и казва: еди-коя си сестра казала така за мене. И туй минало прѣзъ три сестри, прѣдава се отъ една на друга, тъй казала едната, иначе казала другата. А като се провѣри, тази работа не съществува. И тогава дойдатъ тия лѫжливитѣ съвпадения. Има такива лѫжливи съвпадения. Въ Америка, единъ проповѣдникъ ималъ навика да мига съ очитѣ си. Това тамъ не считатъ за хубавъ навикъ. Отива въ едно общество, срѣщу една госпожа, и тъй, както говори съ нея, мига съ очитѣ си. Най-послѣ мѫжътъ ѝ се възмущава и казва: „Господине, ти правишъ такова безобразие, най послѣ не е прилично за единъ проповѣдникъ да мига така съ очитѣ си. „Че какъ?“ “Ами азъ нали те видѣхъ?“ — Това е единъ навикъ, съ този навикъ азъ отъ толкова врѣме се боря Ще кажете, проповѣдникътъ но трѣбва да намигва. Това е единъ недѫгъ, отъ който трѣбва да се освободи. Послѣ, други недѫзи има между васъ. Седне нѣкой да се разговаря съ тебе, извади клечката за зѫбитѣ си и почва да си чисти зѫбитѣ. Не, не си чисти зѫбитѣ прѣдъ хората, дръжъ клечката въ джоба си, и послѣ, като си излѣзешъ тогава си чисти зѫбитѣ. Послѣ, въ нашата природа има редъ дисхармонични състояния, които сѫ въ свръзка съ извѣстни течения, и които ви заблуждаватъ. Всички тия нѣща, като ученици, трѣбва да ги знаете. Вие седнете да са разговаряте съ нѣкого, дигнете си единия кракъ върху другия, послѣ ги промѣняте, не седите спокойно. Не, седнете така, че ½ часъ или единъ часъ като седите, да запазите една поза. Това е самовладане, поне за единъ часъ самовладане. Ако тия малкитѣ нѣща не можемъ да ги направимъ въ класъ, какъ ще можемъ да направимъ въ свѣта тия нѣща, които изискватъ много повече воля? Тамъ има много по-сериозни нѣща. Не че тия нѣща трѣбва да ни направятъ да застанемъ неподвижни като едно дърво, но всѣко нѣщо трѣбва да става доброволно, по закона на свободата. Тия малкитѣ нѣща сѫ които спъватъ окултнитѣ сили вѫтрѣ въ насъ да можемъ да работимъ. Често най-добритѣ намѣрения, най добритѣ желания, чувства се парализиратъ и плодоветѣ на тия чувства се поврѣждатъ отъ такива дисхармонични мисли, чувства, желания, дѣйствия или постѫпки, които изпѫкватъ въ единъ даденъ случай. Това сѫ правила вѫтрѣ въ природата, които трѣбва да знаете, понеже когато и да е, вие ще се натъкнете на тѣхъ. Пѫтьтъ, по който вървите е толкова строгъ, не механически, но разумно строгъ. Първото нѣщо: отъ ученика се изисква точность съобразителность, подчинение на Божественитѣ закони да ги изпълнява, да прави опити, и слѣдъ като придобие знания, тогава да се произнася за тия работи. Гледамъ между ученицитѣ се раждатъ нѣкои дисхармонични нѣща. Не мислете, че това е правилно. Окултниятъ животъ е хармониченъ животъ, разуменъ животъ. Всички нѣща, които сѫ опрѣдѣлени, трѣбва да станатъ, и всички нѣща, които не сѫ опрѣдѣлени, не трѣбва да ставатъ. Въ всѣки животъ има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени да станатъ и сѫ неизмѣняеми, а има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени, но може и да не станатъ. Тѣ зависятъ отъ насъ, ние можемъ да ги измѣнимъ. Има запримѣръ такива херомантически знакове по рѫцѣтѣ, които ние можемъ да измѣнимъ. Ако линията на живота на едната рѫка на нѣкого е скѫсана, а на другата е цѣла, значи, че около 40 — 50 годишната си възрасть той ще умре. Но, ако рѣша да живѣе единъ добъръ, хармониченъ животъ и взема мѣрки за това, тогава ще мога да измѣня тази скѫсана линия на рѫката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Слѣдователно има нѣща, които могатъ да се избѣгнатъ. Слѣдователно, сегашната карма, която имате, може да я измѣните, да я прѣодолѣете, да я смекчите. Мога да ви кажа че 9/10 отъ мѫчнотиитѣ, които имате, можете да се справите съ тѣхъ, оставатъ само 1/10 съ които мѫчно може да се справите. Но, за да се справимъ съ извѣстни мѫчнотии, непрѣменно трѣбва да имаме едно хармонично разположение на духа. Безъ туй хармонично разположение на духа, не може да се постигне нищо. За да може една окултна сила да работи, за да може да добиемъ нѣщо, трѣбва да имаме единъ дълбокъ миръ вѫтрѣ въ душата си. Но размѫти ли се нѣщо въ душата ни, окултната сила не работи. Най-първо, ще възстановимъ вѫтрешния си миръ. Възстановимъ ли го окултната сила работи. Не го ли възстановимъ, тя не работи. Послѣ, между ученицитѣ има другъ единъ недѫгъ. Той е следующиятъ: вие подържате онова старото учение, че ранитѣ се прѣвързватъ съ бандажъ така, че да не ги вижда свѣтлината, и да не стоятъ дълго врѣме на слънцето. Сѣга, нѣкои отъ васъ иматъ грѣшка и казватъ: азъ моята погрѣшка нѣма да я изложа вънка прѣдъ другитѣ, не искамъ да я знаятъ. Не, сегашното ново лѣкуване е такова, че раната трѣбва да се извади на слънце. Ти ще извадишъ тази погрешка прѣдъ Божественото съзнание прѣдъ своето съзнание, ще я изложишъ на свѣтлината, ще я погледнешъ трѣзво, и тя ще оздравѣе. Може да мине день, два, три, мѣсецъ, година, но най-послѣ ще оздравѣе. Ако държите тази погрѣшка затворена като рана тя ще се прѣвърне на една живеница и ще се яви проказа. Сега, мнозина отъ васъ сѫ много любопитни, искатъ да знаятъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Много отъ васъ си иматъ тевтери, съ тѣхъ ходятъ и казватъ: колко дългъ, колко борчъ има този? — записватъ всичко. — Е, около 25,000 лв. И той пише: Иванъ Стояновъ или Драганъ Стояновъ има толкова и толкова и толкова дългъ. Е питамъ, слѣдъ като обиколи толкова души и знаешъ тѣхнитѣ дългове, какво те ползува всичко това? Това наука ли е? — Не е наука. Послѣ, нѣкои обичатъ обратното, да знаятъ, т. е, искатъ да знаятъ колко е богатството на този, на онзи. Добрѣ, знаешъ това, какво те ползува? Хубаво, ако ти искашъ да знаешъ еди-кой си колко дългъ има, какво богатство има, колко дѣца има, значи ти постѫпвашъ, както постѫпватъ въ свѣта. Ако искашъ да знаешъ колко пари има, то е за да разберешъ колко сдѣлки да направишъ съ него. Не, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да се занимава съ себе си. Най-опасното за единъ окултенъ ученикъ е да се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Ти, като окултенъ ученикъ, вѫтрѣ въ една школа, ако се занимавашъ съ погрѣшкитѣ на другитѣ, ти ще привлечешъ обратнитѣ сили къмъ себе си. Щомъ мислишъ за погрѣшкитѣ на другитѣ, ти ще си напакостишъ. Щомъ искашъ да се занимавашъ съ чуждитѣ погрѣшки, ще излѣзешъ вънъ отъ школата, но вѫтрѣ въ школата това не се позволява. Може да мислишъ за тѣхнитѣ погрѣшки, но въ дадения случай, когато ние се занимаваме съ Божествената Любовь, съ погрѣшкитѣ на хората не можемъ да се занимаваме. За ученика това е врѣдно. Сега, често между ученицитѣ се нарушава хармонията. И то какъ? — Започватъ да разправятъ една чужда погрѣшка на този, на онзи. Тия погрѣшки се разправятъ все въ тайна. Вънъ може да се разправятъ, но вътрѣ въ школата, ако искате да се развивате правилно избѣгвайте това по закона на Любовьта. Тия погрѣшки ще почнемъ да изправяме по слѣдующия начинъ. Азъ ще избера десеть сестри и десеть братя за образецъ и то най-напрѣдналитѣ, най интелигентнитѣ, най добритѣ да покажатъ примѣръ. Слѣдъ тази група отъ 20 души, ще избера друга такава група, слѣдъ тѣхъ трета група и т. н. По този начинъ въ продължение на една година ще поправимъ цѣлия класъ. Тогава ще се породи споръ, кой е влѣзълъ пръвъ въ групата. Пръвъ ще влѣзе онзи, който има най малко погрѣшки, и който най лесно изправя погрѣшкитѣ си. Но онзи, който има най много погрѣшки; той ще влѣзе послѣденъ. И много отъ тия неприятности, които имаме, само по този начинъ ще можемъ да ги изправимъ, само по този начинъ ще можемъ да ги отстранимъ и да създадемъ една благоприятна атмосфера. Тя ни трѣбва и за физическа работа, и за умствена работа, и за духовна, и за културна работа, Само тъй можемъ да се оправимъ. Ами че какъ? Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде уменъ въ всѣко отношение. Вие сега имате едно желание: всички искате да се приравните, да замязате единъ на другъ. Ако всички се приравнимъ, ще замязаме на една гладка топка. Ние ще оставимъ всѣки да се проявява такъвъ, какъвто си е. Ще работимъ тъй, както Духътъ работи въ насъ. Когато Божествения Духъ работи у нервния човѣкъ, той си остава пакъ нервенъ само, че се явява у него по голѣмъ потикъ за работа. Онзи, които е флегматикъ, като дойде Духътъ у него, пакъ си е флегматикъ, само че и у него се заражда по голѣмо желание за работа. Божиятъ Духъ не измѣня хората, но създава потикъ у тѣхъ. Даровития човѣкъ си е даровитъ и вънъ отъ Духа, но като дойде Духътъ, той само усилва способноститѣ и силитѣ. Тия пъкъ които иматъ малки способности, като дойде Духътъ у тѣхъ ще имъ създаде по голѣмъ потикъ за работа. Духътъ е като учитель, който засилва способноститѣ. Вие сте на крива посока, ако мислитѣ, че като дойде Духътъ всичко ще знаете, и че като васъ втори нѣма да има. Вие ще се учите, ще четете, а Духътъ, като дойде, ще ви научи какво трѣбва да правитѣ. За колко врѣме ще ви научи? Азъ бихъ желалъ да дойде нѣкой да ми каже, като е дошълъ Духътъ въ него за колко врѣме го е научилъ. Дали изведнъжъ е научилъ всичко? Духътъ като дойде, ще ви създаде такива мѫчнотии, ще ви прѣкара прѣзъ толкова страдания, че главата ви ще побѣлѣе. Ако не забравишъ това, много добрѣ ще живѣешъ, но, като дойдешъ отново на земята, и забравишъ всичко, главата ти отново ще побѣлѣе. Ако не забравишъ, нѣма да остарѣешъ. Духътъ работи въ свѣта. Азъ виждамъ, че Духътъ вече работи у нѣкои, но като заработи Духътъ, тази енергия идва въ друго направление. Сега, азъ искамъ вашиятъ животъ да не бѫде натегнатъ, защото ще изпаднете въ друга една крайность, ще идвате съ страхъ въ класъ. Не, искамъ, всички, които идвате тукъ, да идвате отъ любовъ. Ако отъ любовь изпълнявате всичко, ако отъ любовь можете да учите, чудеса може да направите, но ако учите съ принуждение, нищо нѣма да стане отъ васъ. Искамъ да идвате тукъ и да се учите съ съзнателна и висока любовь и мѫдрость. Послѣ ще направимъ разлика между тѣзи, които работятъ съ любовь и тѣзи, които работятъ безъ любовь. Запримѣръ, ще дойде единъ младъ и ще направи една бѣлѣжка за нѣщо на нѣкой отъ по старитѣ. Той ще се докачи и ще каже: азъ съмъ по старъ отъ тебе. Не, той трѣбва да каже: и това дѣте даже, като ми прави бѣлѣжка, азъ трѣбва да го слушамъ. Туй дѣте, макаръ и малко, казва ти нѣщо, слушай го. Ти ще му бѫдешъ признателенъ и ще кажешъ едно дѣте ми казва Истината, азъ ще го слушамъ. Отдѣ знаешъ, ти вървишъ по единъ мѫченъ, опасенъ пѫть, по който има разбойници, мечки, вълци, и туй дѣте ти казва нѣщо. Послушай го! Смирение трѣбва да имате всички! И азъ забѣлѣзвамъ, между ученицитѣ, между възрастнитѣ и младитѣ, има такива отношения че веднага може да избухнете. Смирение се изисква, голѣмо смирение стъ всички. Ще обмисляте, и тогава ще дѣйствувате. Сега, има друга опасность, която може да се яви у младитѣ. Ето гдѣ е опасностьта. Запримѣръ, когато нѣкой отъ младитѣ направи една бѣлѣжка на нѣкой отъ старитѣ, и послѣдниятъ се поправи, младиятъ се окуражава и казва и на другиго ще направя бѣлѣжка. И ще почне безъ сапунъ да бръсне. Не, ако дойде отъ любовъ, любовно да говори, всички ще го слушатъ. И стариятъ, като дойде да каже една истина на младия, да има едно почитане помежду къмъ него. Ние трѣбва да сме готови да приемемъ Истината отъ когото и да е казана тя. Младъ или старъ, който и да е, като дойде да говори истината, на когото и да е, трѣбва да Го почита. Вънъ отъ Божествената Любовъ, вънъ отъ Божествената Мѫдрость, вънъ отъ Божествената Истина всичко друго ще избѣгваме. Това сѫ правила, които всички трѣбва да спазвате. Колко мѫчнотии биха се избѣгнали, ако ние дѣйствувахме по този начинъ! Все ще останатъ около 25%, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата, съ тѣхъ лесно ще се справимъ. Послѣ, азъ виждамъ че нѣкои отъ ученицитѣ сѫ обѣднели органически. Азъ мога да ви помогна, искамъ естествено да ви прѣдамъ единъ начинъ да черпите енергия отъ тази жива природа, да се въодушевлявате. За сега, съ нашитѣ разходки ние засѣгаме само физическитѣ влияния на природата, послѣ ще засѣгнемъ чувствителнитѣ влияния на природата и най-послѣ ще трѣбва да направимъ разходки, съ които да засѣгнемъ сърцето, ума и волята на природата. За това трѣбва да сме готови, да приемемъ всичкитѣ нейни благословения. Достигнемъ ли това нѣщо, да черпимъ енергиитѣ на нейнитѣ сърце, умъ и воля, ние ще бѫдемъ хора на друга култура. И тогава природата ще ни даде много нѣщо. Когато ще искаме да се тонираме, ще можемъ да придадемъ на сърцето, ума и волята си, какъвто характеръ искаме. Сега, нѣкои казватъ дали ние ще можемъ да владѣемъ природнитѣ сили? Да допуснемъ, че вървимъ по пѫтеки по които има много камъни. Ние можемъ да прѣмѣстимъ тия камъни съ своята мисъль. Ще съсрѣдоточимъ мисъльта си по пѫтеката и тия камъни, тия прѣпятствия ще се прѣмахнатъ. Единъ пѫть, два пѫти, три пѫти ще съсрѣдоточимъ мисъльта си и на четвъртия, на петия пѫть камънитѣ ще изчезнатъ. Тия голѣмитѣ камъни на египетскитѣ пирамиди сѫ дигани по този начинъ. Туй е най-голѣмата техника, която е сѫществувала въ свѣта. И тъй, въ морално отношение трѣбва да се коригиратъ всички недостатъци, които сѫществуватъ. Всички трѣбва да станатъ силни, да работятъ, да бѫдатъ полезни за своето си врѣме, полезни на царството Божие, полезни на новата култура. Много отъ авторитѣ, които четете, загатватъ за тия сили, но нито въ една книга, нито въ единъ учебникъ не се даватъ методи за работа. Едно пробуждане се иска отъ всички! Всички казватъ: не може безъ Учительтъ! Какво се разбира подъ Учитель? Подъ думата „Учитель“ въ окултната наука се крие съвсѣмъ друго нѣщо. Размишление. 27 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 29.IV.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни отношения. Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Първата съзнателна мисъль, която се появила въ човѣшкия животъ“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на религиитѣ“. Сега ще направимъ едно упражнение: Лѣвата рѫка нагорѣ, а дѣсната надолу. Ще се постараете умствено да възприемете двѣтѣ течения. Съ дѣсната рѫка ще възприемете течението отъ земята, а съ лѣвата — течението отъ слънцето. Въ това положение ще седите три минути, гледайте да усѣтите влиянието на теченията по рѫцѣтѣ си. Вие ще видите, че сѫщиятъ законъ се спазва и по отношение къмъ мисъльта. Безжичниятъ телеграфъ приема звуковетѣ чрѣзъ въздуха, има си единъ пѫть, чрѣзъ който прѣвежда своитѣ вълни. И ние имаме единъ безжиченъ телеграфъ, по които прѣдаваме мислитѣ си. Съ рѫката дигната нагорѣ, азъ мога да изпратя своята мисъль отъ тукъ чакъ въ Америка, въ Япония. И онова сѫщество, което е нагласено като мене, ще възприеме моята мисъль и съ врѣме ще отговори. По сѫщия законъ може да изпратите мисъльта си кѫдѣто пожелаете. Слѣдователно, у насъ всѣко дѣйствие при упражненията има смисълъ, затова не трѣбва безмислено да дигате рѫката си. Гледамъ ви, сега вие правите безсъзнателни движения на рѫцѣтѣ си. Вие сте подъ влияние. Не, никакви такива движения. Вие се контролирайте съ очитѣ си. Най-послѣ, нека да заспишъ, но съ съзнание. Туй значи единъ часъ съзнателенъ животъ. Всѣко движение, което правите, трѣбва да знаете, защо го правите. Защо трѣбва да се почешите; или защо трѣбва да си кръстосате рѫцѣтѣ. Нали всѣко движение трѣбва да има смисъль? Всѣко нѣщо у насъ трѣбва да има смисъль. Нѣкой седи и подпира брадата съ рѫцѣтѣ си. Защо? Ние трѣбва напълно да осмислимъ нѣщата. Сега, кое е най естественото положение? — То е това, което продължава най-дълго врѣме. Запримѣръ, кое е естественото положение на единъ ученикъ въ класъ, какъ трѣбва той да седи най-естествено? Слѣдили ли сте вие, ученицитѣ, кое е най естественото ви положение? Какъ трѣбва да седи ученикътъ. Ние ще направимъ единъ опитъ да може да се владѣете въ класъ за единъ часъ. Запримѣръ азъ ви слѣдя очитѣ. Тукъ вие се наблюдавате, не внимавате, нѣкои постоянно се наблюдаватъ, като че дедективи има. Единъ гледа въ една посока, другъ го наблюдава. Тъй не се учи. Седите, азъ ви гледамъ, че се наблюдавате единъ другъ. Нѣма какво да се наблюдавате. Въ какво ще се наблюдавате вие? Сега запримѣръ, ако искате да знаете истината, да знаете кой какво върши, ще ви науча на единъ начинъ. Ще си турите едно огледало вѫтрѣ и ако искате да знаете кой какво върши, ще гледате въ огледалото, въ себе си, а не навънка, защото, ако гледате вънка ще се разсипите. Напримѣръ, тамъ нѣкой се почесалъ, вие го слѣдите и вслѣдствие на това въ класа се заражда една дисхармония. Вие не седите, като нѣкой благочестивъ, тъй захласнатъ въ своята мисъль, че като ви попитатъ, ти видѣли еди-кого си, да кажешъ: не го видѣхъ, имахъ една велика мисъль. Трѣбва да имате дълбоката мисъль на Едисона. Знаете ли онзи анекдотъ за него? Той не мислилъ да се жени, но най-послѣ го убѣдили неговитѣ приятели да се ожени. Обаче, той билъ заетъ съ велики открития, тъй че като дошълъ деня на женидбата той забравилъ, че ще се жени. Тѣ завеждатъ булката, чакатъ, чакатъ — нѣма го. Отиватъ да му кажатъ: „ Нали днесъ ще се женишъ?“ — Какъ ще се женя? Чакайте, тукъ има нѣщо важно да разрѣша. Забравилъ, че ще се жени. Значи, неговото откритие е по-важно отъ женидбата. Мнозина отъ васъ не сѫ тъй прѣдадени на мисъльта си. Всички, които се заематъ да изучаватъ окултната наука, трѣбва да умѣятъ да се концентриратъ въ даденъ моментъ. Безъ туй концентриране вие не може да минете нито една крачка напрѣдъ. Запримѣръ, какъ да прѣмахнете любопитството? За единъ часъ се направете, като че сте слѣпи, като че нищо не виждате въ свѣта. Прѣдставете си, че седите тукъ и затваряме всичкитѣ лампи. Вие пакъ ще изпаднете въ изкушение, ще си кажете; дали нѣма нѣкой да се пошегува, да се закачи? У васъ нѣма чистота. За ученика не е тъй, Чистотата трѣбва, но у васъ я нѣма! Това нѣщо ви спъва при общата работа, разберете. Че си могълъ да закачишъ нѣкого, да го бутнешъ за рѫката, какво си добилъ? Какво печелите? Какво отъ това, ако хванешъ една рѫка? Рѫката, това е материя. Реалното не можешъ да го хванешъ, не можешъ да го ограничишъ, то никога не се лови. Вие хванете нѣкого, мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този животъ се минава, заминава, а душата е по-тънка, ти съ нищо не можешъ да я уловишъ. Тия нѣща само отвличатъ ума. Говоря ви като на ученици, любопитството не е за васъ. Вие може да го казвате любознателность, приемамъ, но такъвъ родъ любознателность не може да ви ползува. Единъ день азъ ще ви пратя нѣкѫдѣ като дедективи, да идете да наблюдавате нѣщо, знаешъ да наблюдавашъ и наблюденията ти да бѫдатъ вѣрни, и това е наука. „Блажени чиститѣ по сърце!“ Вие ще се стараете, като ученици, да бѫдете чисти, защото въ васъ има стари навици. Азъ зная, че ги имате. Вашитѣ стари, нечисти навици не сѫ изчезнали, тѣ сѫ затаени вѫтрѣ въ васъ, но при даденъ моментъ може да се проявятъ. Тъй седи Истината. Ако нѣкой закачи, ущипе нѣкоя своя сестра, какво иска да каже съ това? Едно ущипване за рѫката въ старо врѣме е било наука. Когато атмосферата е била такава, че хората не сѫ могли да си говорятъ, тѣ чрѣзъ разни щипания сѫ, прѣдавали своята рѣчь. Това сѫ били редъ култури, които се разбирали по този начинъ. Туй щипане е остатъкъ отъ една стара култура, сѫществувала още прѣди милиони години. Нѣкой ще тѣ щипне по гърба, за врата, тѣ сѫ все остатъци отъ тия стари култури. Тогава сѫ имали смисълъ, но днесъ? Днесъ тѣ сѫ архаистични нѣща, изостанали. Вие трѣбва да знаете тѣхния смисъль. Тукъ има една сестра, която като седи, прави разни движения, маха съ рѫцѣтѣ си, хваща лицето си челюстьта си и разни други, духоветѣ я каратъ. Нѣкои нѣща, нѣкои движения иматъ смисълъ, а нѣкои, понеже не знаете значението имъ, оставатъ без смислени за васъ. Всѣко движение прѣдставя геометрически ѫгли, които сѫ математически изчислени. Слѣдователно, рѣчьта днесъ е минала въ нова форма, отъ движения въ говоръ. Казва нѣкой: защо ме щипешь? Той ти говори на стария езикъ, на който нѣкога си е говорилъ. Тогава да ущипешъ нѣкого се считало за привилегия, а сега да ущипешъ нѣкого е прѣстѫпление. Било е врѣме, когато човѣкъ съ очитѣ си е давалъ сигнали, а сега това е прѣстѫпление. Тогава, ако нѣкой ти мигне 3 — 4 пѫти, това изразява нѣщо, а сега, ако ти намигне нѣкой, ти оставашъ недоволенъ. Ученикътъ не трѣбва да намига, не трѣбва да щипе, ще говори по новия начинъ. Въ окултната наука се стремятъ да докаратъ всичкитѣ мозъчни центрове въ хармония. Когато нѣкой пѫть кръвьта нахлуе въ мозъка, у васъ се събуждатъ тия стари навици. Вземе нѣкой да се моли, но веднага му дойде на умъ, че трѣбва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пакъ започне да се моли, ще му дойде на умъ да пийне малко винце. Ако не се моли, нѣма да му дойде тази мисъль. Рѣшете се да живѣете благочестивъ животъ, веднага всичкитѣ дяволи ще дойдатъ отгорѣ ви. То е законъ. Това ще се прѣдизвика какво да се сърдите. Щомъ рѣшите да живѣете добродѣтеленъ животъ ще прѣдизвикате противното — умразата. Искашъ да живѣешъ съ истината, ще дойде лъжата. Ще знаете, щомъ дойде противоположното, значи у васъ мисъльта се е събудила. И тъй ще гледате първо да надделявате любопитството си. Ще работите още върху концентрирането. Запримѣръ, нѣкой пѫть може да направимъ слѣдния опитъ. Ще изкарамъ тукъ единъ отъ ученицитѣ и ще ви кажа: познайте какво мисли въ дадения моментъ този братъ! Той ще тури въ ума си извѣстна скрита мисъль, безъ да я знаете вие и ще видимъ вие ще може ли да я откриете или не. И тогава, като правимъ тия опити, ще знаемъ научно, до колко вие може да схващате мислитѣ. Запримѣръ, да кажемъ, че вашата дъщеря или вашия синъ, като ви видятъ, веднага си прѣхапатъ устнитѣ. Какъ ще изтълкувате туй? Защо дъщеря ви си прѣхапва устнитѣ? Защо дѣцата ви си прѣхапватъ устнитѣ? Вие поне сте имали дѣца. (Искатъ да скриятъ нѣщо). Какво е направило дѣтето? (Нѣщо непозволено). Защо трѣбва дъщеря ви да вкара именно долната устна подъ горната, а не горната? Защо? (казала е нѣщо, което не е трѣбвало да каже). Психологически има много причини. Тази гримаса е много естествена. Всѣко прѣхапвание на устната се прѣдизвиква отъ нѣкаква изненада, очудване. Когато разправяшъ нѣкому, нѣщо чудно, той си прѣхапва устнитѣ и широко си отваря очитѣ. Въ такъвъ човѣкъ има двѣ идеи прѣхапването на устата едната идея и разтварянето на очитѣ другата идея. Значи, тия двѣ противоположни идеи въ неговия умъ се изразяватъ съ двѣ противоположни движения. Запримѣръ, другъ нѣкой седи, тури си пръститѣ на челото при слѣпитѣ очи. Какво показва това? — Той иска да свърши нѣкоя работа, но този центъръ на редъ и порядъкъ е слабо развитъ въ него. Послѣ, той свива вѣждитѣ си тъй надолу, зажумява съ очитѣ си, за да възприеме по малко свѣтлина, та външниятъ свѣтъ да не отвлича вниманието му. И тъй, помисли, помисли си малко и най послѣ каже: „Разрѣшихъ този въпросъ!“ Съ туй поставяне на пръститѣ върху този центъръ се събужда и послѣ усилва дѣятелностьта му. Нѣкой пѫть, нѣкой иска да си спомни нѣщо. Туря си 5тѣ пръста на срѣдата на челото и се концентрира Първо ще се учите да владате своитѣ мозъчни центрове. Считайте, че всичко, което се върши около васъ, не ви засѣга. Много пѫти, въ ума ви има подсъзнателни дѣйствия, които изразяватъ, че чрѣзъ васъ духоветѣ си говорятъ. И ти, току си пипнешъ главата, почешешъ се. Ако ви питатъ, защо правишъ това, ще кажешъ, че не знаешъ. Всички хора си чешатъ главата, но попитайте ги, защо? — те не знаятъ. Не, чрѣзъ туй чесане или пипане по главата, други сѫщества сѫ, които се разправятъ съ стария езикъ. Въ една школа трѣбва да се освободимъ отъ тия неправилни движения. Ние ще изолираме тия влияния, и всички тия приятели трѣбва да ги държимъ вънъ отъ школата. Тъй трѣбва да бѫде, ако искате да получите посвѣщение въ Божията Истина. Всички трѣбва да знаете въ даденъ моментъ извѣстна мисъль дали е ваша или не. Ако е ваша, трѣбва да знаете какъ се е появила, а ако е чужда, ще знаете, каква е, отъ кѫдѣ е, какво е нейното произхождение. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това точно. Запримѣръ, ако вие седите и нѣкой съсрѣдоточи ума си отъ задъ на тила ви, вие несъзнателно ще се обърнете. Като влѣзете въ театъра и поискате нѣкой да се обърне, насочете погледа си къмъ него и той ще се обърне, безъ да знае защо. Вие го карате да се обърне, но не владѣете закона, не знаете кога трѣбва да го правите. Да кажемъ, че ти си заставилъ нѣкой да се обърне къмъ тебе, какво печелишъ отъ това? — Нищо. Той се спира врѣменно, обърне се и послѣ си каже: що си губя врѣмето? Ако ти си силенъ, ето какъ трѣбва да постѫпишъ: виждашъ, че единъ човѣкъ отива да напакости нѣкому. Ти нѣма да го спрешъ, но ще насочишъ своята мисъль къмъ него и ще му кажешъ; слушай приятелю, ти отивашъ на едно мѣсто, но ти нищо нѣма да спечелишъ. Прѣдадешъ тази мисъль и се върнешъ. Този човѣкъ поседи, помисли, помисли малко и се върне у дома. Да го спрешъ и да му говоришъ, това не е наука. Ти си направилъ едно добро. Азъ считамъ юнакъ този, който може да упѫти нѣкого въ правия пѫть, да употрѣби тази сила за добро. Трѣбва да дадемъ нова насока на мисъльта на хората. Ако може да получимъ туй, това е наука, ако не можемъ, всички тия мисли, които прѣдаваме и приемаме сѫ несъзнателни мисли. Сега, тия нѣща ни сѫ потрѣбни въ дадения моментъ, когато сме въ школата. Пазете се да не раздвоявате ума си. Всѣко раздвояване на ума, на сърцето или на волята ви дѣйствува врѣдно. Ще се стремите да обединявате ума, сърцето и волята си. Какъ? Мислете за Бога, мислете, че въ Неговитѣ мисли нѣма раздвояване. Мислете, че въ Неговитѣ чувства нѣма раздвояване. Мислете, че въ Неговата воля нѣма раздвояване. Неблагородно нѣщо е въ даденъ случай мисъльта да бѫде обединена. Първото нѣщо, щомъ се раздвои мисъльта ви, стане дисхармонична, вие ще усѣтите едно налѣгане при слѣпитѣ си очи. Слѣдъ туй ще ви обхване една дрѣмка, едно хипнотическо състояние и почвате да се унасяте, туй вече дѣйствува злѣ върху вашата нервна система. Така запримѣръ, коткитѣ разбиратъ този законъ. Една котка като гледа въ очитѣ друга нѣкоя, прѣдизвиква сътресение въ слѣпитѣ ѝ очи. Тя започва да трепти, опашката ѝ се подвижва, почва да мяука, и полека-лека нервната и система отмалява. Тази, която ѝ прѣдизвиква туй състояние, мине покрай нея самодоволно. За коткитѣ това нѣщо има смисъль, но ако ти умаломощишъ единъ човѣкъ въ разумния животъ, ти самъ врѣдишъ на себе си. Ако азъ имамъ 10 души работници и ги пратя на лозето си да копаятъ, и накрай погледна на лозето, а то седи небутнато, това нѣщо има ли смисъль? — Нѣма никакъвъ смисъль. Коткитѣ, като нѣматъ работа, да се занимават съ тия работи, да се плашатъ, това нѣщо може, но ние, като разумни сѫщества, имаме една по-висока задача. Слѣдователно, никога не прокарвайте енергията си въ слѣпитѣ очи. Тази енергия е свързана съ стомаха ви. Щомъ прѣкарате енергията си въ слѣпоочнитѣ мѣста, вие въздѣйствувате на стомаха си, а той е съставенъ отъ хиляди такива нервни ганглии. По този начинъ вие се обезсилвате, изтощавате енергията си, демагнетизирате се. Слѣдъ това вие ще почувствувате едно изпразване въ вашия мозъкъ. Винаги пращайте енергията си къмъ горната частъ на челото не я оставяйте въ задната часть на главата си. Нѣкой хора запримѣръ, иматъ навикъ да си въртятъ очитѣ, ту къмъ едната страна, ту къмъ другата; други хора много си разтварятъ очитѣ. И то не е хубавъ признакъ. Когато човѣкъ почне много да си разтваря очитѣ, той не е на правия пѫть; и когато почне много да ги свива, пакъ не е на правия пѫть; и когато почне много да ги свива, пакъ не е на правия пѫть. Има едно естествено състояние, очитѣ трѣбва да бѫдатъ елипсовидни, и гледецътъ да е въ нормалното си състояние. Половината отъ гледеца на сегашния човѣкъ трѣбва да е затуленъ, като че мисъльта му е насочена нагорѣ. Това показва, че той е съсрѣдоточенъ къмъ една дълбока мисъль. Каквото възложишъ на такъвъ човѣкъ, той всичко може да изпълни. Онѣзи, на които очитѣ сѫ много валчести, много отворени, у тѣхъ чувствителностьта е много развита. Когато вие изразявате любопитство, отваряте очитѣ си, пулите се. Не, ако искашъ да наблюдавашъ добрѣ, трѣбва да се съсрѣдоточвашъ, да възприемешъ правилни мисли, а не да си разтваряшъ очитѣ. Въ свѣта има два вида вибрации отъ свѣтлината които математически се различаватъ. Еднитѣ сѫ вълнитѣ на черната свѣтлина, другитѣ — на бѣлата. Вълнитѣ на черната свѣтлина се различаватъ отъ вълнитѣ на бѣлата свѣтлина. Нѣкой пѫть, тѣ се прѣкръстосватъ. Когато чернитѣ лѫчи засѣгатъ окото, деформиратъ лицето. Пъкъ тия вълни на бѣлата свѣтлина, дѣто казватъ, че Богъ е свѣтлина, като достигнатъ до насъ, тѣ образуватъ други движения лицето образува друга форма. Движенията на черната свѣтлина правятъ хората нервни. Наблюдавали ли сте какви движения правятъ тия хора? Тѣ, като седнатъ, турятъ си краката единъ върху другъ, послѣ ще ги пуснатъ долу, свиватъ си ту едната, ту другата рѫка и т. н. Разправяше ми една учителка: едно дѣте излиза да разправя урока си и постоянно си дига и пуща рокличката. То като разправи три урока, ще скѫса рокличката си. Учителката го гледа, не ѝ идва на умъ да каже на детето да не прави така. Та, трѣбва да има тука такива, които да отбѣлѣзватъ нѣкои движения. Има нѣкои движения, които трѣбва да се отбѣлѣжатъ, искамъ да ви се кажатъ тѣ. Когато седите въ класъ, има извѣстни движения, които не сѫ правилни, и тѣхъ всички трѣбва да ги прѣмахнете. Азъ ще ви науча кои движения сѫ правилни, и какъ трѣбва да седите. Трѣбва да имате извѣстна поза, да знаете какъ трѣбва да седите. Запримѣръ нѣкои отъ васъ седятъ тъй клюмнали. Въ класъ, ако искате да се ползувате има само една правилна поза по отношение центъра на земята и центъра на слънцето. Нѣмате ли добро разположение, тогава тия два центъра ще произведатъ у васъ извѣстна дисхармония. Питамъ ви сега: какъ се молите? Молитвата е насочване на сърцето къмъ Бога и концентриране на ума, за да можешъ да възприемешъ извѣстни Божествени течения. Слѣдъ като възприемете тия течения отъ небето, вашето сърце ще стане центъръ на земята. Други течения ще минатъ прѣзъ сърцето ти нагорѣ. Има ангели, които отбѣлѣзватъ и знаятъ отъ какво се нуждаете. Тия течения трѣбва да минатъ прѣзъ сърцето ти, да ги почувствувашъ и тогава ще можешъ да се молишъ. Ако ти не допуснешъ тия течения да минатъ прѣзъ сърцето ти, ти можешъ пакъ да се молишъ, но нѣма да имашъ полза. Въ Божествения свѣтъ знаятъ кога тия течения сѫ минали прѣзъ тебе. Тѣ знаятъ отъ какво имате нужда и веднага задоволяватъ тази ви нужда. Затуй сърцето трѣбва да бѫде горещо и отворено, за да минаватъ тия Божествени течения, и да се хроникиратъ твоитѣ нужди и горѣ и долу. Ангелитѣ, които живѣятъ въ тебе, тѣ ще покажатъ отъ какво имашъ сѫществена нужда. Вие може да се молите за това, за онова, но туй не се взема прѣдъ видъ. Тия течения, които минаватъ прѣзъ васъ, тѣ могатъ напълно да опрѣдѣлятъ и задоволятъ нуждитѣ ви. Сега, вие считате нѣкои нѣща маловажни, нали? По нататъкъ обаче, ще нагазимъ въ по дълбока вода. То е както цигуларя си има правила, какъ да движи своя лѫкъ, художникътъ — какъ да движи своята четка и т.н. Както всѣко художество и изкуство иматъ своитѣ правила, по леки и по-мѫчни, така и окултната наука. Азъ искамъ всички вие да бѫдете художници — да работите върху вашия характеръ. Всѣки отъ васъ, като дойде въ класъ, трѣбва да има своя четка и свои бои. Най-първо ще поправяте очитѣ си, т.е. върху истината ще работите. Ще коригирате очитѣ си, послѣ ушитѣ, устата, носа, всичко, докато най послѣ си създадете единъ характеръ. Тогава ще имате условия за онази положителна наука. Е, добрѣ, допуснете сега, че вие искате знания. По нѣкой пѫть азъ нѣмамъ врѣме, тогава ще поканя единъ жителъ отъ невидимия свѣтъ да дойде, той да ви държи една лекция вмѣсто менъ. Ще кажете: една привилегия е това! Да, но врѣмето на този, който ще дойде, е скѫпо и знанието, което ще ви прѣдаде трѣбва да го възприемете. Ако не сте готови какво ще се ползувате? Ще дойдатъ отъ невидимия миръ много такива сѫщества. Това е, дѣто се казва тамъ „Духътъ ще те научи“. Ще бѫдатъ изпратени много такива висши сѫщества, както тукъ изпращатъ нѣкои професори по естественитѣ науки, по музика, по математика. Тѣ като дойдатъ ще държатъ своитѣ лекции и ще си заминатъ. Онѣзи, които сѫ способни, възприематъ лекциитѣ. Така и въ окултната наука: ще дойдатъ нѣкои професори да държатъ лекциитѣ си, и който разбере — добрѣ. Окултната наука поставя за цѣль, ученицитѣ да бѫдатъ крайно изправни. Това е за самитѣ васъ. Сега, разбира се, азъ не искамъ да отидете въ другата крайность на самоосѫждане. Да се самоосѫжда човѣкъ, то е остаряване, а да се поправя човѣкъ, то е подмладяване. Онзи човѣкъ, който постоянно се изправя, той е постоянно младъ. Който спре да изправя своитѣ погрѣшки, той остарява. Внасяшъ ли нови мисли, нови желания, разширявашъ ли този крѫгъ, ти всѣкога ще бѫдешъ младъ. Поставишъ ли въ ума си мисъльта: е, тази работа е за младото поколение, ти си остарѣлъ, ти самъ си се отписалъ отъ тевтера. Упражнения. 1. Двѣтѣ рѫцѣ малко напрѣдъ, пръститѣ свити, само палцитѣ и, показалцитѣ отворени. Какво усѣщате, хармония, или усѣщате, че ви липсва нѣщо? Това е едноврѣменно знакъ и на възприятие, и на противорѣчие. 2.. Показалцитѣ се затварятъ, само палцитѣ оставатъ отворени нагорѣ. Каква разлика чувствувате. ( — По-голѣмо спокойствие. 3. Сега, само показалцитѣ нагорѣ, а другитѣ пръсти сѫ затворени. Онѣзи отъ васъ, които сѫ по чувствителни, какво чувствуватъ? (Като че нѣщо влиза въ пръститѣ). Добрѣ съединете двата показалеца, палцитѣ не съединявайте. Какво чувствувате сега? Прѣминава ли нѣщо въ васъ, въ етерния ви двойникъ става ли нѣкаква промѣна? 4. Лѣвата рѫка напрѣдъ, дѣсната отъ горѣ ѝ, послѣ обратното, раздалечаватъ се и пакъ се прибиратъ, едната отгорѣ, другата отдолу, и все по бързо. Какво чувствувате сега? (Една хладина). Сега рѫцѣтѣ една надъ друга, безъ да се допиратъ, и се обикаля въ крѫгъ отвѫтрѣ навънъ — по бързо, и послѣ по-бавно. Усѣщате ли едно съпротивление? — Като че една гѫста маса има. Сега, правете туй полека. Сѫщото, само че рѫцѣтѣ по-настрани. Отъ насъ излиза извѣстна енергия, нали? Рѫцѣтѣ се раздалечаватъ настрани, нагорѣ надъ главата, надолу около главата и по тѣлото. Сега, произнесете формулата: Въ името на Любовьта, въ името на Мѫдростьта, въ името на Истината, всичкото Божие благо да се весели въ насъ! Задача: въ срѣда точно въ 6 ч. с. цѣлиятъ класъ ще се намѣри на „Изгрѣвъ“. Точно въ 6 часа. Вие може да идете и по рано да посрещате слънцето, може да бѫдете нѣйде изъ гората, но точно въ 6 ч. ще бѫдете на мѣстото. Тамъ ще си направимъ упражненията. Т. м. 26 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 22. IV. 1923 г. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултна медицина. РАЗМИШЛЕНИЕ. Прочете се резюмето върху: „произходъ на музиката“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „произходъ на мисъльта“. За слѣдующия пѫть ще пишете върху темата: „произходъ на религиитѣ“. Упражнения: 1. Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Дръжте я въ това положение 5 минути, безъ да шавате. Ще концентрирате ума си къмъ рѫката. 2. Поставете двѣтѣ си рѫцѣ прѣдъ гѫрдитѣ, като допирате голѣмитѣ пръсти. Постепенно ще отдалечавате рѫцѣтѣ си на страна, като че ли срѣщате голѣмо съпротивление. По сѫщия начинъ, бавно, ще поставите рѫцѣтѣ си пакъ отъ прѣдъ гѫрдитѣ. Не бързайте, имате голѣмо съпротивление на срѣща си. Когато разтваряте рѫцѣтѣ си, поемайте дълбоко дъха си. (Това упражнение ще направите нѣколко пѫти). Слѣдъ това, както сѫ били рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гѫрдитѣ, простирате ги напрѣдъ, като се допиратъ съ показалцитѣ си. Отпрѣдъ гѫрдитѣ, рѫцѣтѣ се изправятъ нагорѣ, пакъ съ допрѣни пръсти. (Нѣколко пѫти, ритмично но, по бързо), Най-послѣ, рѫцѣтѣ на страни, отпрѣдъ на гѫрдитѣ (нѣколко пѫти) 3. Едно — дѣсната рѫка нагорѣ. двѣ — дѣсната рѫка надолу три — лѣвата рѫка нагорѣ. четири— лѣвата рѫка надолу. (Това упражнение се направи нѣколко пѫти). Тия упражнения можемъ да ги направимъ на открито. 4. Прострете лѣвата рѫка напрѣдъ, а дѣсната турете на лѣвото рамо. Прѣкарайте леко дѣсната рѫка по продължение на лѣвата и послѣ я поставете успоредно на лѣвата. Слѣдъ туй лѣвата рѫка се туря на дѣсното рамо, и се прави сѫщото, каквото дѣсната рѫка. (Това упражнение се прави нѣколко пѫти). 5. Двѣтѣ рѫцѣ настрани, послѣ нагорѣ надъ главата, надолу покрай главата — обливане. (То се прави нѣколко пѫти). Слѣдъ туй рѫцѣтѣ се поставятъ на гѫрдитѣ, като се изговаря три пѫти сричката „ху“. (Всички упражнения извършихме седнали). Имате ли нѣкакво упражнение за вечерно врѣме? — Послѣдното упражнение бѣше: „Богъ е свѣтлина, ангелитѣ сѫ топлина, а всички хора сѫ добрина“. Упражнение, Това упражнение ще бѫде за една седмица. Всички ще го изпълнявате само вечерно врѣме, точно въ 10 ч. прѣди лѣгане. То ще се прави по слѣдующия начинъ: ще седнете комфортно на стола си, а който иска, може и на земята — ще прѣкръстоса краката си. Ще се обърнете къмъ изтокъ, ще застанете спокойно. И въ туй спокойно състояние веднага ще отправите ума си къмъ далечния западъ. Ще наблюдавате, дали, като прѣпращате ума си, ще видите нѣкоя свѣтла точка или нѣкое свѣтло огнище, което да привлѣче вашия умъ. Тъй ще проектирате ума си, ще почнете по права линия. Гледайте, какво ще забѣлѣжите. Слѣдъ туй, ще обърнете ума си къмъ югъ. Пакъ ще го проектирате по права линия. Пакъ ще забѣлѣжитѣ, дали има нѣкаква свѣтлина, която да привлича ума ви. Послѣ ще обърнете ума си къмъ сѣверъ и ще забѣлѣжите, има ли нѣкоя свѣтла точка тамъ. Накрай ще спрете на изтокъ и ще свършите упражнението. Ще видите, къмъ коя отъ четиритѣ страни на земята свѣтлината е по-голѣма: къмъ западъ, югъ, сѣверъ или изтокъ. По 10 минути ще правите упражнението, единъ опитъ ще направите на вашия умъ. Турете по 2 или 3 минути за всѣка страна. Всичко 12 минути: три минути на западъ, три на югъ, три на сѣверъ и три на изтокъ. Ще се стараете да бѫдете точни. Ние ще започнемъ съ точностьта. И излѣтитѣ ще правимъ точно. Това упражнение ще правите точно въ 10 часа. Въ кѫщи ще го правите. Отъ тази вечерь може да започнете. Сега, азъ пакъ ще ви кажа: онѣзи, които оставатъ на особено мнѣние, които нѣма да правятъ упражнението, нека си кажатъ, нека седятъ вънка, защото всѣка мисъль, че не мога, противодѣйствува. Онзи, които не може да прави упражнението, да не влиза, да си каже още сега, защото става разкѫсване. А онѣзи, които обѣщаятъ — да бѫдатъ точни. Защо? — Когато правите онѣзи окултни упражнения въ школата и отъ невидимия свѣтъ взиматъ участие. Тия сѫщества ви даватъ благоприятни условия. Не всѣкога може да ви се дадатъ тѣзи упражнения, защото съ силитѣ на природата не може да разполагаме всѣкога. За всѣка сила, която се употрѣбява, се води смѣтка. Нѣщата не сѫ въ излишъкъ, но не сѫ и въ недоимъкъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се използува разумно. Сега, запримѣръ, вие имате толкова кашличави. Азъ бихъ желалъ да зная, колко души отъ васъ иматъ кашлица. Защо страдате отъ кашлица? — Гледамъ, постоянно пиете студена вода, и то тъй, както не е позволено да се пие. Всичкитѣ ученици ще пиете водата на глътки. Никой отъ ученицитѣ нѣма право да вдигне чашата съ студена вода и да я изпие изведнъжъ. Туй ще имате за правило! Ще се учите на търпение. Въ туй отношение кокошкитѣ сѫ по умни. И кокошката дава примѣръ. Кокошката пие много добрѣ. Млѣкопитающитѣ защото страдатъ? Тѣ смучатъ, смучатъ водата изведнъжъ и умиратъ. А кокошката — глътне, спре, глътне, спре. Ако тѣ страдатъ, то е благодарение на това, че нѣкой пѫть имъ даватъ нечиста вода, отъ която умиратъ. Иначе, тъй както пиятъ водата, тѣ не биха страдали. Тукъ като сте можете да пиете по една студена вода, но всѣки трѣбва да си носи по една чашка. Пъкъ като влѣземъ въ нашия салонъ, самоваритѣ ще се турятъ, и ще избѣгнемъ кашлицата. Първото нѣщо: ще има топла вода въ изобилие. Природата е жива, тя не е механическа. Въ природата механическо дишане нѣма. Тя е органическа и съзнателна. Изисква се и у насъ съзнанието ни да е будно, сърцето ни да е будно и волята ни да е будна. Природата долавя всичко и щомъ не се подчинявате на нейнитѣ закони, тя ще ви научи какъ да пиете вода. Ние имаме примѣръ, дѣто отъ малки работи ставатъ голѣми пакости. Отива единъ приятель, който се помина сега, при единъ зѫболѣкарь, да му вади зѫба. Заболи го, иска да се отърве отъ тази мѫчнотия. А този зѫбъ трѣбва да го боли. Той трѣбва да изтърпи това наказание, но не можа и плати съ живота си. Лѣкарьтъ потегля зѫба счупва го. Изважда го най послѣ, но инструментътъ билъ нечистъ, инфектира се мѣстото, подува се. Вика други лѣкари, нарязватъ го и го изпращатъ на онзи свѣтъ — заради единъ зѫбъ. Този човѣкъ не трѣбваше да си вади зѫба. Сега, и вие понѣкога искате да бѣгате отъ страданията. Азъ ви казвамъ: малкитѣ страдания приемайте на драго сърце! Бѣгате ли отъ тѣхъ, ще дойдатъ по-голѣми страдания. Понѣкога се яви у васъ кашлица. Турете волята си въ дѣйствие. Борете се съ кашлицата. Ето какъ да се лѣкува кашлицата: веднага пратете въ дробоветѣ си свѣтлина. Въ гърлото пратете портокаленитѣ лѫчи, послѣ синитѣ, зеленитѣ. Прѣкарайте ги, какво ще ви костува? Кашлицата всѣкога детонирва организма на човѣка. По този начинъ ще се ускори лѣкуването. Гледайте да я стимулирате. Кашлицата е жива, кажете ѝ да излѣзе, да ви напусне. По този начинъ ще упражнявате волята си. Трѣбва да покажемъ, че умътъ има сила да лѣкува. Ако съ ума си ние не може да лѣкуваме, гдѣ е силата ни? Ще гледате да упражнявате ума си. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой вашъ приятель, заболи ли го кракъ, веднага при лѣкаря, и той бърза да направи инжекция. При лѣкарь въ краенъ случай се отива, а първа помощь ще си дадете вие. Нѣма защо да бѣгате при лѣкаря. Вие сте ученици, заболѣете ли, дава ви се задача, лѣкарьтъ нѣма да рѣши задачата за васъ. Ако той трѣбва да я рѣши, той ще ви прати на онзи свѣтъ. Запримѣръ, заболя, този нашъ приятель, като го заболя зѫба — можа да си тури компресъ, и щѣше да се спаси. Инфекция станало! Можеше да му турятъ млѣченъ компресъ и инфекцията щѣше да спре. Или, той можеше мислено да огради зѫба си — инфекцията щѣше да спре. Може да направите опитъ: имате единъ цирей, появилъ се на бута ви, на дебелото месо. По-нагорѣ се образува другъ. Вие ще кажете на втория: ти ще излѣзешъ прѣдъ първия — и той ще излѣзе. Ние имаме опитъ. Тукъ, една сестра синътъ ѝ имаше цирей. Първиятъ пѫть му направиха операция и цѣли два мѣсеца се лѣкува. Послѣ вториятъ пѫть, като се явиха циреи, направи тъй, както казахъ — прѣзъ първия, излѣзоха. По този начинъ минаха много лесно. Тия два цирея сѫ като скачени сѫдове. На втория цирей ще кажешъ: моля те, прѣзъ тази отворена врата ще излѣзешъ. Ако не му кажешъ това, той ще направи втора врата. Послѣ ще дойде трета, четвърта, ще надупчатъ тѣлото ти. Колкото циреи се зародятъ, кажи имъ да излѣзатъ прѣзъ първата врата. Послѣ, другъ опитъ може да направите. Имате, треска. Вие можете да покажете на тази треска едно мѣсто отъ кѫдѣ да излѣзе. Може да ѝ кажете да излѣзе нѣкѫдѣ задъ ухото въ едно малко цирейче или на устата отъ страни. Тъй ставатъ тѣзи работи. При болеститѣ се зараждатъ извѣстни нечистотии, които може да излѣзатъ по единъ правиленъ начинъ. У васъ нѣкой пѫть се заражда страхъ и вслѣдствие на това се явяватъ много неприятности за малки работи. Всичко туй е първата помощь, която трѣбва да дадете на себе си. Заболи ви гърлото, простинали сте, веднага си турете единъ млѣченъ компресъ отъ маслини. Азъ ще ви прѣпорѫчамъ другъ единъ лѣкъ. Ще вземете квасъ, ще направите тархана, ще турите изобилно черенъ пиперъ, тъй, да ви текатъ сълзи. Щомъ ви заболи гърлото, вземете туй, хемъ тарханата хубава, хемъ лѣковита. Като ядете тарханата, този черенъ пиперъ ще образува едно голѣмо сгорещяване. Той е едно хубаво лѣкарство, антисептическо. Едноврѣменно ще имате едно приятно ядене, а при това и лечебно. Ако нѣкой страда отъ нѣщо, простудилъ се, вземете тархана единъ, два три пѫти наредъ и ще избѣгнете много усложнения. И тъй, ще знаете: или млѣченъ компресъ или компресъ отъ малини или тархана най-послѣ; тарханата ще я ядете топла. Вие сами ще си счукате черния пиперъ. Не ви прѣпорѫчвамъ да вземете отъ бакалина счуканъ пиперъ; вие сами ще си го счукате. Тази рецепта нѣма да я давате навънъ. Тя е единъ специалитетъ. Ако вие я изнесете навънка, лѣкаритѣ ще се хванатъ за корема отъ смѣхъ, ще кажатъ: „Бива, бива, ама такова голѣмо невѣжество!“ Вие ще направите опитъ 1, 2, 3, пѫти на дѣцата си направете опитъ на нѣкой вашъ приятель, ще имъ каже имате ли квасъ?“ Да направите тархана, опитайте и вижте какъ дѣйствува тя. Ще има изключения, дѣто навсѣкѫдѣ тя не ще може да лѣкува. Не казвамъ, че въ всички случаи ще лѣкува. Нѣкѫдѣ 50%, нѣкѫдѣ 75% може да лѣкува. Въ употрѣбата на всички лѣкарства умътъ трѣбва да играе важна роль. Едно правило спазвайте: щомъ направите тарханата, ще мислите за нея че дѣйствува добрѣ. Ако вашиятъ умъ е разтревоженъ и си кажете „То нѣма да ми помогне“, и въ ума си имате друго лѣкарство, вие ще си противодѣйствувате. Киселото изобщо отнема възпалението, дѣйствува успокоително малко. А пъкъ черниятъ пиперъ дѣйствува съгрѣвающе, Българитѣ изобщо турятъ черенъ пиперъ масло и спиртъ, нѣкой пѫть турятъ камфоръ и съ това лѣкарство разтриватъ. Колко души страдатъ отъ кашлица сега, я прѣбройте! — 19 души. Тази кашлица може да я прѣмахнемъ вѫтрѣ въ 24 часа, но трѣбва да се образува една абсолютна хармония. Тази кашлица показва че между васъ нѣма хармония. Но, ако ми обѣщаете, че въ единъ мѣсецъ отгорѣ ще въдворите хармония, ще пратимъ тока. Законътъ е такъвъ: не мислете за болнитѣ хора — нищо повече! Изхвърлете всичкитѣ болни хора отъ ума си. За болни хора не мислете. Мислете за здрави хора, за здравата природа. Е добрѣ, сега вие болнитѣ, слушайте ме! Азъ ще оставя здравитѣ, съ васъ болнитѣ ще се занимая. Съ васъ ще се позанимая день, два да видя, дали сте послушни. Слѣдъ като си направитѣ упражнението прѣзъ тази седмица, тогава 10 минути ще дадете вие, всички кашличавитѣ за лѣкуване. Ще видимъ слѣдующата седмица, колко ще оздравеятъ. Най-първо ще отправите ума си, ще се съсрѣдоточите, да видя, дали ще се излѣкува вашата кашлица. Ще употрѣбитѣ по 10 минути въ продължение на 7 дни. Ще видимъ, може ли да проработи този токъ за лѣкуване на кашлицата ви или не. Онѣзи, които кашлятъ, ще се молятъ. Ще кажете: „Въ името на Любовьта, Мѫдростьта и Истината заповѣдвамъ на кашлицата да си иде“. Да иде на работа, понеже тя е влѣзла като единъ банкеръ вѫтрѣ въ васъ, на лихви живѣе. Ще я помолимъ да си излѣзе. Всѣкога кашлицата иде отъ демагнетизирване на организма. Демагнетизирването може да бѫде частично и общо. Ако единъ органъ заболѣе, той се демагнетизира; може да се демагнетизира гърлото, дробоветѣ или цѣлото тѣло. Тогава усѣщаме една голѣма слабость и трѣбва да се възстанови магнетизма на организма. Разбира се, при сегашнитѣ условия на живота, както живѣемъ тъй интенсивно, има условие да заболѣете. Послѣ, за тия, кашличавитѣ, ще направимъ една специална екскурзия. Ама слушайте, на всичкитѣ кашличави казвамъ: по двѣ ризи ще носите. Послѣ, като идемъ на Витоша ще туритѣ по 20 кгр, на гърба си, че като излѣзете горѣ, всички ще се изпотите, но трѣбва единъ слънчевъ день, когато нѣма вѣтъръ, ще си носимъ двата чайника, че като идемъ всѣки ще изпие 2 — 3— 4 чаши топла вода. Всички ще носятъ чайницитѣ, ще се редувате. Ще направимъ нѣколко опита, ще видимъ какъ ще се излѣкува кашлицата, но се изисква топло врѣме. Т. м. 25 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 15.IV.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТОЧНОСТЬТА Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Първата съзнателна мисъль“. Упражнение: Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Опнете я хубаво, безъ да се свива. Ще се старайте да проектирате вашата воля въ рѫката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение къмъ лѣво, послѣ къмъ дѣсно, пакъ въ лѣво и пакъ въ дѣсно. Сега, като движите рѫката си полека ще проектирате мисъльта си въ всичкитѣ пръсти, и като връщате рѫката си къмъ дѣсно, ще направите пакъ сѫщото. Движението ще бѫде въ двѣ посоки: къмъ лѣво рѫката, а умътъ се движи отъ палеца къмъ малкия пръстъ: послѣ, рѫката въ дѣсно, а мисъльта си ще прѣкарате отъ малкия пръсть къмъ другитѣ пръсти. Е, какво забѣлѣзвате? (Особени струи се усѣщатъ въ пръститѣ, сила, успокоение). Слѣдъ това рѫката се поставя отпрѣдъ при другата рѫка. Смисъльтъ на живота седи въ малкитѣ работи. Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнемъ къмъ себе си, да мислимъ, тя е създала болеститѣ. Запримѣръ, ти си търговецъ, имашъ да мислишъ за 100 души, този има да ти дава, онзи има да ти дава, умътъ ти е разсѣянъ. Върнешъ се вечерь, не можешъ да се помолишъ, не можешъ да помислишъ за дѣцата си, за приятеля си — сѫщо. Дойде една силна болесть или въ окото ти или въ стомаха, веднага ти се концентрирашъ, забравишъ всичкитѣ си длъжници и почнешъ да мислишъ само за себе си. Нашата цѣль не е да ви освободимъ отъ страдания, ни най-малко — но искамъ да видите ползата отъ тия страдания. Днесъ, всички вие искате да бѣгате отъ страданията. Не, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да бѫде концентриранъ, да може своеврѣменно да насочва ума си правилно, накѫдѣто иска. За да разберете закона, умътъ ви трѣбва да дойде въ стълкновение съ другъ умъ. Защото, два ума могатъ да дойдатъ въ стълкновение единъ се другъ. Двѣ сърдца сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение едно съ друго. И двѣ воли сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение една съ друга. Всичко може да дойде въ стълкновение. Ако туй стълкновение е неправилно, често произлизатъ катастрофи, неприятности. Сега, запримѣръ, васъ може да ви се вижда чудно, защо трѣбва да правимъ упражнения. Природата изисква отъ насъ упражнения въ физическия свѣтъ. Тя ни заставя да правимъ движения. И ще забѣлѣжите, когато нѣкои хора иматъ нужда отъ упражнения, какво правятъ вечерь, когато спятъ. Наблюдавайте ги! Току свиватъ дѣсния си кракъ, лѣвия пръстъ; слѣдъ туй простратъ дѣсния си кракъ свиватъ лѣвата си рѫка. Послѣ простиратъ лѣвата си рѫка, свиватъ лѣвия си кракъ и т. н. Всичко въ тѣхъ се движи. Вие може да мислите, че тия нѣща сѫ произволни. Не, не сѫ произволни. Всѣко едно движение, всѣки ѫгѫлъ, който прави тѣлото, е въ свръзка съ извѣстна електрическа енергия, която дѣйствува подъ разни ѫгли. И вечерно врѣме, когато човѣкъ е въ сънно състояние, природата го свива по единъ или другъ начинъ. За да познаешъ дали единъ човѣкъ е нормаленъ, т. е. уравновѣсенъ, вижъ го вечерно врѣме какъ спи. Който е уравновѣсенъ, той спи спокойно, а онзи, който не е уравновѣсенъ, ще го забѣлѣжите какви свивания прави. Той ляга ту на корема си, ту на гърба си, ту на едната или на другата си страна — до сутриньта все се прѣмята. Туй движение е потрѣбно заради него. И тъй, концентрирането е потрѣбно за васъ. Запримѣръ, азъ ви казахъ и по-рано, че всички които сте въ школата трѣбва да бѫдете точни. Първото нѣщо: ние изискваме абсолютна точность отъ васъ, каквато природата ни прѣдставя. Природата е точна, опрѣдѣлена, абсолютна. Тя е изразъ на Божествената абсолютность. Въ нея има една абсолютна мѣрка, която е потрѣбна за насъ. Когато нашитѣ мисли и дѣйствия съвпаднатъ въ тази абсолютна мѣрка, ние веднага ще усѣтимъ въ себе си единъ миръ, едно успокояване. Запримѣръ, рѣшавате да станете точно въ 4 часа. Ще си внушитѣ тази мисъль да станете точно въ 4 часа. Събудите ли се, нѣма да се въртитѣ насамъ-нататъкъ, но веднага ще станете. Не станете ли, почнете ли да философствувате, че има още една минута врѣме, законътъ ще се измѣни. Въ природата има друга една противодѣйствуваща сила, която веднага ще се прояви. Тя е лѣнностьта, мързелътъ, отъ който вие трѣбва да се избавите. Щомъ рѣшишъ да направишъ нѣщо, мързелътъ ще дойде, той е единъ съвѣтникъ, Казва ти: „Има още врѣме, почакай още малко“. Не, не се подавай! Послѣ, идешъ нѣкѫдѣ на гости, рѣшишъ да си вървишъ вече. Станешъ изведнъжъ, но те поканятъ да постоишъ още малко. Не измѣняй първото си рѣшение! Станешъ ли веднъжъ, върви си. Станешъ ли и послѣ пакъ те повърнатъ, непрѣменно работата се разваля. Щомъ си рѣшилъ въ 6 ч. да си отидешъ, върви си, не отлагай! Всички трѣбва да разбирате, да се учите на точность. Точностьта, туй е първото нѣщо, което се изисква отъ ученика. Само така ще бѫдете точни въ мислитѣ си, точни въ чувствата и желанията си и точни въ своитѣ дѣйствия. Живата природа обича акуратностьта. Тя е много взискателна въ това отношение. Обѣщаешъ ли нѣщо, ти не можешъ да го отлагашъ. Като четете притчитѣ, тамъ се обръща внимание на това, като обѣщаешъ нѣщо на Господа, да не го отлагашъ. Господъ не благоволи къмъ онѣзи, които не изпълняватъ. Онзи, който обѣщае и не изпълни, за него имаме много лошо мнѣние. Човѣкъ, който обѣщава и не седи на думата си, въ небето той е послѣдниятъ, не минава за човѣкъ тамъ. За всички ви въ небето държатъ смѣтка. Тамъ въ тевтера се пише за всички. И ако ти си единъ отъ тѣзи, които обѣщаватъ и не изпълняватъ, за тебъ е писано такова нѣщо: „Той е единъ отъ непостояннитѣ. Отъ него нищо не може да излѣзе“. За нѣкои отъ васъ е писано: „Той обѣща и свърши“. Всѣко дадено обѣщание е дадено въ живата природа. Животътъ, който имате, желанията, дѣйствията, на всичко това ние не сме напълно господари. Защото; ако кажа, че азъ мога да направя каквото искамъ, то значи, че се считамъ за Богъ. Не, има и другъ Богъ съ насъ. И ако ние влѣземъ въ стълкновение съ Неговата воля, ще понесемъ послѣдствията отъ това нѣщо. Нѣма човѣкъ до сега, който да е влѣзалъ въ стълкновение съ Божията воля и да е спечелилъ. Яковъ се бори съ ангела Господенъ до зазоряване. Като не му надви, докосна се до става на бедрото му, и Яковъ окуцѣ. Ангелътъ му рече: „Остави ме да си отида“. Не, нѣма да те пусна да си отидешъ, ако не ме благословишъ. Знаете ли какво значи бутна го? Нѣкои хора хванатъ Господа и искатъ отъ Него пари, пари, пари. И Той ги бутне въ хълбока, даде имъ пари, но тѣ окуцѣятъ. Не мислете, че благата, които съществуватъ вѫтрѣ въ природата се даватъ безразборно. Не, тѣ сѫ опрѣдѣлени. Всѣко благо има своето прѣдназначение. И тъй, въ школата, ние ще се учимъ да бѫдемъ точни. Запримѣръ, ние ще имаме единъ опитъ, ще направимъ една екскурзия, въ която ще измѣримъ нашата точность. Да кажемъ, ще опрѣдѣлимъ точно въ 4, въ 5½ или въ 6 часа всички да се намѣримъ въ сборното мѣсто. Трѣбва да изпълнимъ тази задача съзнателно. Ако не можете да изпълните тази задача, тогава какъ ще изпълните другитѣ задачи, които сѫ по важни? Какъ ще ги изпълните, ако нѣмате тази точность? Второто нѣщо, което искамъ отъ васъ е всички ученици да издържатъ на обѣщанията си. Дума дадена, обѣщана, — да се изпълни! Малко ще говоритѣ, а повече ще изпълнявате. Дадена дума на извѣстно мѣсто, да се изпълни. Запримѣръ, на васъ, като ученици, може да ви дадатъ такава една задача. Ти искашъ да станешъ окултенъ ученикъ. Ще ти дадемъ една задача, да спечелишъ за единъ мѣсецъ 1000 лв., а нѣмашъ нито 5 пари. Ще кажешъ: „Трѣбва да ги открадна“. Не, нѣма да ги откраднешъ, ще ги спечелишъ. Ще каже нѣкой: ама какъ ще ги спечелимъ? Е, това е една отъ задачитѣ. Може да дадемъ нѣкому задача, да нарисува една картина, или, въ една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадатъ невъзможни нѣща, и ако ги прѣвъзмогнете, това показва, че имате воля, и можете да събудите ония скрити окултни сили въ васъ да работятъ. Сега, ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои отъ тия задачи. Ще ги даваме не безразборно, на когото и да е, но когато нѣкой дойде при мене и го видя, че искрено желае това, тогава ще му разкрия нѣщо. Азъ съмъ готовъ, гледамъ какво му не достига. Виждамъ го, не може да рисува, ще му кажа: въ една година отгорѣ ще нарисувашъ една хубава картина. Ако не можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ нѣма да ти разкрия нищо. Ако ти можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ мога да ти довѣря, да ти разкрия нещо. Сега, не мислете, че това е излишно. Туй сѫ редъ малки задачи, отъ които зависи цѣлото ваше бѫдеще развитие. Запримѣръ, нѣкой пѫть се дава извѣстенъ нарядъ за молене. Вие го взимате буквално. Що е молитвата? — Молитвата е едно упражнение, да знаешъ кога да ставашъ. Като станешъ, да знаешъ какво да мислишъ; послѣ, да знаешъ какво да чувствувашъ и най-послѣ какво да дѣйствувашъ въ даденъ случай. Трѣбва да знаешъ какъ да се поляризирашъ. Станешъ сутринь, неразположенъ си, казвашъ: когато ми дойде разположение, тогава ще се моля. Не, не, ще се молишъ безъ разположение, ще прѣвърнешъ тия сили. Единъ простъ примѣръ. Вземете у насъ ритмическото дишане. Какъ става то? — Равномѣрно и непрѣкѫснато. Може ли да спрешъ дишането, че си разгнѣвенъ? Не можешъ да спрешъ дишането, ще дишашъ. Не си радостенъ, ще дишашъ. У нѣкого дишането се ускорява, но не може да го спре. По този начинъ ние може да развиемъ силата на нашата воля, и много отъ невъзможнитѣ задачи, които сега имате, ще станатъ възможни. Сега, азъ забѣлѣзвамъ нѣкои отъ ученицитѣ сѫ почнали добрѣ, но нѣкои не вървятъ правилно. Нѣкои отъ ученицитѣ, които сѫ придобили малко знание, употрѣбяватъ това знание да противодѣйствуватъ. Имайте едно нѣщо прѣдъ видъ, че тия противодѣйствия ще бѫдатъ спрѣни. Въ школата вие ще забѣлѣжите единъ законъ, Ние, т. е. Бѣлото Братство сме турили въ дѣйствие този законъ. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ ще се намѣри прѣдъ този законъ като прѣдъ една диамантна стѣна. И за да не се сблъскатъ въ тая стѣна, всичкитѣ имъ дѣйствия, всичкитѣ имъ намѣрения ще трѣбва да се прѣвърнатъ, да се спратъ. Не че природата иска да ги спре, но една диамантна стѣна се изправя отпрѣдѣ ни и тя дава насока, въ друго направление да се движимъ. Азъ желая всичкитѣ ученици да се самонаблюдавате, вашиятъ животъ да стане разуменъ. Не трѣбва да се спъвате на думата. Азъ отъ нѣколко врѣме наблюдавамъ, запримѣръ, проявяватъ се извѣстни психически сили въ нѣкой братъ или въ нѣкоя сестра, става повишение на чувствата и тѣ се проявяватъ особено ексентрично. Нѣма спокойствие, страхува се. Защо? — Не разбира закона. Какво има да се страхувате? Ама тѣзи духове, тукъ въ свѣта, тѣ ли сѫ, които управляватъ живота? — Не. Вие можете да изпратитѣ на този братъ или на тази сестра една добра мисъль. Помолете се за тѣхъ, пожелайте, изпитатъ, който иматъ, да го минатъ добрѣ. Нѣкой е обезсърченъ, не разбира закона. Обсебили сѫ го духове и не може да издържи изпита си. Но, знайте, че ще стане повишение на чувствата ви. Не мислете, че вие ще бѫдете толкова солидни. Не; ще се понагорещите, тъй съ 400°, 500°, 1000°, 2000° температура и ще се намѣрите въ едно напрѣгнато състояние. Туй не трѣбва да ви плаши. И първото нѣщо всички трѣбва да си благопожелавате, да мислите добро единъ за другъ. Сега, тази вечерь, азъ забѣлѣзахъ, този братъ като чете резюмето, а то бѣше малко дългичко, понеже планетата му е такава, въ такава зодия се е родилъ, вие като седите, не можете да слушате спокойни, казвате: „Кога ще свърши, стига, стига вече“. Тревожите се. Той може да чете единъ часъ, и вие да не се безпокоите. Но вие казвате: „Той взима врѣмето на Учителя“. Разсѫждавайте философски! Ако ние искаме да спремъ тази енергия, ще завъртимъ ключа, и ще се спре всичко. Но не, той е взелъ работа и вие трѣбва да се научите на търпѣние, ще се учите да издържате. То е най-малкото зло. Сега, въ класа, ще се учите да търпите. Днесъ ще дойде едно, утрѣ ще дойде друго, послѣ трето и т. н. Нѣкой може да говори глупаво споредъ васъ, ще търпите. Учете се на търпѣние! Защото, знанията на всинца ви какви сѫ? Онѣзи, които знаятъ повече, и онѣзи, които знаятъ по малко, все такива ще бѫдатъ отношенията помежду ви. Но въ свѣта, когато Любовьта царува, макаръ, че нѣщата сѫ казани по единъ нехармониченъ начинъ, тѣ сѫ търпими. Дѣтето когато говори на майка си, все умни работи ли говори? Може много глупави работи да говори, но майката казва: „Много хубаво говори моето дѣте“. Защо? — Защото го обича, у нея има желание то да се оправи и то се оправя. И азъ вѣрвамъ, вие, всинца, имате много благородни желания, но щомъ дойде да изпълните вашитѣ благородни желания, вие се обезсърчавате. Не сте точни, нѣма постоянство у васъ. Вие правили ли сте нѣкакви научни наблюдения, съ които да развивате търпѣнието си? Азъ съмъ изучавалъ характера на българитѣ цѣли 11 години. Правилъ съмъ най-щателни измѣрвания на главитѣ имъ съ пергелъ. Всѣки день съмъ измѣрвалъ по 10 души. Това се продължаваше цѣли 11 години. А за това нѣщо търпѣние се изисква! Цифри, цифри, изчисления, цѣли таблици. Мѣрили ли сте 11 години наредъ глави? Търпѣние трѣбва! Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрѣшавате въпроситѣ, но нѣкои задачи сѫ мѫчни за разрѣшаване. За да разрѣшите нѣкои задачи, трѣбватъ ви, може би, 1 — 2 живота. Тѣ не сѫ за сегашния ви животъ, и не можемъ да ви говоримъ за тѣхъ. Обаче има задачи, които още сега може да се разрѣшатъ. Запримѣръ, има задачи, които може да се разрѣшатъ въ единъ день, въ два, въ седмица, въ година, въ двѣ, въ 10 години, а има задачи, които ще останатъ за разрѣшение, като минете въ другия свѣтъ. Вие сега мислите, че като заминете за другия свѣтъ, ще заспите. Не, знанието, което сега учите, когато идете въ другия свѣтъ, ще го продължите, още по-добрѣ ще го учите. Ние искаме, тази школа, която сега имате, да се продължи и по нататъкъ. За сега тя е въ елементарно състояние. Днесъ ние не можемъ да употрѣбимъ всичкитѣ окултни методи, защото има такива методи, които ако ги приложите, знаете ли какво би станало? — Вашиятъ организъмъ — мозъкътъ ви, мускулната ви система, артериалната ви система, нервната ви система, нѣма да издържатъ, не сѫ пригодни. Индуситѣ иматъ специални методи, които прилагатъ, но тѣ съ хиляди години сѫ се упражнявали върху тѣхъ. Напримѣръ, единъ отъ тия методи е методътъ за дълбокото дишане, който западнитѣ народи не може да употрѣбятъ. Обаче, тия методи сѫ изкуствени, но ние имаме други, естествени методи. Бѣлото Братство си служи съ тия естествени методи, които сѫ отлични. Азъ искамъ да приложа тѣзи естествени методи. Тѣ сѫ нови методи и не сѫ прилагани до сега. Ние ще ги приложимъ само на онѣзи отъ васъ, които, като ги поставимъ на изпитъ, издържатъ. Ще опитате вие тия методи. Съ всѣки единъ методъ вие ще разрѣшите една ваша задача въ живота си. Та, сега, първото нѣщо: ще изучавате точността, тя е необходима. Точно на врѣме ще ядете, точно на врѣме ще лягате, точно на врѣме ще ставате — ще се научите на точность. А сега казвате: както духътъ каже. Какъвъ е този духъ? — Той е мързелътъ. И всичкитѣ ученици, доколкото съмъ ви наблюдавалъ, казватъ: „Ние слушаме нашия Учитель“. Не, азъ зная, до колко слушате. До сега, вие сте изпълнявали моята воля до толкова, до колкото тя е била въ съгласие съ вашата воля. Азъ съмъ провѣрявалъ. Щомъ влѣзе моята воля малко въ стълкновение съ вашата, казвате: ние сме на особено мнѣние. Тогава казвамъ: и азъ ще остана на особено мнѣние. Ако вие, като ученици, може да останете на особено мнѣние, и азъ мога да остана на особено мнѣние. Сега вие мислите, че като седя така естествено между васъ, на сѫщия уровенъ съ васъ, че и азъ съмъ като васъ. Казвате и Учительтъ е като насъ. Тъй като ходя съ васъ, казвате: Учительтъ, и Той е забатачилъ като насъ. Много се лъжете. Азъ обичамъ естествения животъ; но не забатачвамъ. Защо обичамъ естествения животъ? — Той е животъ на природата. Естественъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Азъ зная всички възли въ природата, та като влѣза въ течението на тази живата енергия, веднага моето състояние, се трансформира. И вие всички трѣбва да се познавате. Не мислете, че при туй състояние, при което сега се намирате, сте много добри. Азъ не си правя илюзии. У васъ има добри състояния, но има и лоши. Напримѣръ, нѣкой пѫть, нѣкой отъ васъ не може да мисли. Това е едно особено състояние. Той е попадналъ въ едно неблагоприятно течение. Но, ако поставете този човѣкъ въ благоприятно течение, неговата мисълъ ще светне. Туй е доказано въ окултизма. Който и да е отъ васъ, ако се постави въ магнетиченъ сънь, веднага умътъ му ще се проясни, и той ще прѣдвижда бѫдещето, ще разсѫждава много правилно. Отвлѣчени, философски въпроси ще рѣшава правилно. Ще може да стане медикъ, ще вижда причинитѣ на нѣкоя болесть, ще може да прѣдпише цѣрь, но като се събуди, пакъ нищо нѣма да знае. Значи, у човѣка има нѣщо непроявено. И ние въ този животъ, искаме да ви съединимъ съ туй непроявеното. Искамъ да ви свържа по единъ естественъ начинъ, както се казва въ Писанието: „Да станете сънаслѣдници съ Христа“. Да станете сънаслѣдници по естественъ пѫть, та туй наслѣдство, което ще приемете, да може добрѣ да го използувате, да ликвидирате правилно съ вашата карма. Ако не го използувате правилно, може да си натрупате още една излишна часть къмъ вашата карма. Та, сега, първото нѣщо: трѣбва да се създаде хармония между васъ. Всички трѣбва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътрѣ въ школата. Като дойдете въ школата, всѣки единъ отъ васъ, за единъ часъ поне да се почувствува свободенъ, спокоенъ, като на почивка. Такова състояние трѣбва да се образува вѫтрѣ въ школата! И при това, всички ученици трѣбва да се стремятъ къмъ тази хармония. Имайте прѣдъ видъ, че външниятъ свѣтъ върху васъ сипе много лоши мисли, желания, и всички тия неща, ние трѣбва по единъ разуменъ начинъ да ги изолираме, а можемъ да ги изолираме. Ще бѫдемъ точни, ще имаме силна вѣра! Това, което обѣщаемъ въ природата, ще го изпълнимъ. Послѣ, ще дойдемъ, къмъ онзи стихъ отъ Писанието, който казва: „Надпрѣварвайте се да си давате почитъ единъ на другъ“. Ако почиташъ другитѣ, ще почитатъ и тебе. Като почиташъ другитѣ, ти развивашъ едно благородно чувство. Сега, въ школата, имаме за цѣль, между другитѣ задачи, да пристѫпимъ къмъ тия малки практически задачи, които трѣбва да се реализиратъ. Ако ги приложите, вие нѣма да съжалявате, ще благодарите послѣ. Сега, азъ бихъ ви попиталъ: утрѣ да ви дадемъ ли една малка задача, или да ви оставимъ съвършенно свободни? (Както вие кажете) Азъ имамъ думата наполовина, 50% азъ желая, 50% трѣбва и вие да желаете, и като ги съберемъ, ще имаме 100%. Е тогава ще имаме една малка задача; ще излѣземъ на изгрѣвъ, точно въ 6 часа сутриньта. Тамъ нѣма да седимъ дълго, най-много два часа, слѣдъ два часа всички ще се върнемъ назадъ. Ще гледате на мѣстото да пристигнете точно въ 6 часа. Не е въ тръгването а въ пристигането. Отъ разни мѣста може да заобиколите, да минете покрай семинарията или отъ кѫдѣто и да е. Хубаво е да бѫдемъ всички точни Това ще бѫде едно упражнение върху точностьта. Вие ще си кажете: искамъ да бѫда въ 6 часа тамъ. Има едно съзнание у човѣка, което ще измѣри врѣмето. Ще направимъ сега единъ опитъ. Първиятъ опитъ може да не е толкова сполучливъ, но ще видимъ каква разлика ще има. Ще видимъ, по колко минути ще има закѫснѣли — може 1, 2, 3, 4 па може и 10 минути. Всѣки да си отбѣлѣжи въ колко е пристигналъ тамъ. Може да има нѣкои, които не ще могатъ да дойдатъ, нека се обадятъ. Тѣхъ ще извинимъ, но които кажатъ, че ще дойдатъ, непрѣменно ще дойдатъ. Тѣ сѫ длъжни да изпълнятъ задачата. Размишление. 24 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 8. IV. 1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМИСЪЛЪТЪ НА ПРОТИВОРѢЧИЕТО Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произхода на музиката“. Какво разбирате подъ думата „концентриране на мисъльта“. Тази дума може да се разгледа, като съставена отъ думитѣ: кон и центрумъ. „Кон“ значи съсъ, и центрумъ значи, центъръ, т. е. мисъль съ центъра си, слѣдователно, има мисли съ центъръ, има и мисли безъ центъръ. Концентрираме, това е волевъ, съзнателенъ актъ на душата — да съберешъ мисъльта къмъ нейния центъръ, т. е. тамъ, дѣто може да се използува. Значи, мисъльта иде отвънъ, и се отправя къмъ единъ центъръ, както малкитѣ изворчета се съсрѣдоточаватъ къмъ една голѣма вода, която е впрѣгната на работа. За слѣдния пѫть ще ви задамъ темата: „Произходътъ на мисъльта“. Щомъ знаете това нѣщо за мисъльта, по сѫщия начинъ ще разсѫждавате и вие, естествено да върви мисъльта. Казвате, че всичкитѣ нѣща си иматъ свои причини, битието и то си има своя причина. Казваме, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо. Може, но думата нищо има съдържание въ себе си. Щомъ кажете нищо, какво подразбирате подъ тази дума „нищо“? Разбирате една необятна идея, която е безъ граници. „Отъ нищо Богъ създалъ свѣта“ — това е форма само на езика. Или ще кажатъ нѣкои, че битието е създадено отъ небитието. Но що е небитие? Туй, което не е било, нали? Питамъ тогава, философски: може ли човѣкъ да мисли туй, което не е било? — Може разбира се, защо не. Но мисъльта за битието и за небитието, това сѫ двѣ различни мисли. Ако мисъльта за битието представлява една сѣнка, а мисъльта за небитието прѣдставлява свѣтлината, тогава как в форма бихте дали на светлината? Какъ ще я опрѣдѣлите? Какъ ще опишеш свѣтлината? Запримѣръ, често говорите такива отрицателни думи: „еди кое си нѣщо не сѫществува“. Всѣко отричане е доказателство по обратния пѫть на математиката, а всѣко твърдение е реализиране на мисъльта. Да отречешъ истината, то е да докажешъ, че тя сѫществува, а да я докажешъ, значи, да я реализирашъ. Вие, като ученици на окултната наука, трѣбва да се научите да се не стрѣскате. Като кажат: „нѣма Господь“, кажете — да, нѣма Господъ. „Нѣма животъ“— Да, нѣма животъ. „Свѣтътъ е лошъ“. — Да, лошъ е. „Е, животътъ е безсмисленъ“. — Да безсмисленъ е. „По-калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма“. — Да, правъ си, по калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма. Сега азъ говоря за реалности, които сѫществуватъ, но какъ ще се съгласимъ, то е другъ въпросъ. Азъ не измислямъ тия нѣща, но говоря туй, което сѫществува. Послѣ, казватъ: „Като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко“. Да, така е, като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко. Сега започвамъ обратното: като умре човѣкъ, ще се свърши всичко, но като се роди, ще започне всичко. Значи, ако слѣдъ смъртьта се свършва всичко, съ живота започва всичко. Безъ Бога свѣтътъ изгубва своята форма; съ Бога —придобива своята форма. Безъ Любовьта животътъ нѣма смисъль; съ Любовьта живота има смисъль. Безъ Истината лѫжата господствува; съ Истината какво започва? — Музиката започва, Музиката, въобще има произхода си отъ духовния свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ. Нейниятъ произходъ не е отъ Божествения свѣтъ. Тя е връзка, съединителна нишка между човѣшкия и Божествения свѣтъ. Това мѣсто, дѣто сѫ вѣждитѣ, долната часть на челото, има способности, които се занимаватъ само съ обективния, реалния, материалния свѣтъ. Послѣ има друго едно поле на способности, прѣзъ срѣдата на челото, англичанитѣ го наричатъ мѣсто на ритентивни (събирателни) способности или селшинтелектуални (полуинтелектуални). Въ тия мѣста се съдържатъ набралитѣ се енергии. Тукъ спадатъ нѣколко способности: музиката, врѣмето, пространството, паметта. Всичкитѣ тѣзи способности спадатъ къмъ духовния свѣтъ. Математиката, запримѣръ, спада къмъ материалнитѣ науки; геометрията — сѫщо. Математиката нѣма духовенъ произходъ, но музикантътъ трѣбва да владѣе математиката и геометрията. Послѣ, тоноветѣ изискватъ врѣме и пространство. До центъра на тона е центърътъ на врѣмето. И много музиканти, у които врѣмето е слабо развито не спазватъ такта. Нѣкой тактъ направятъ по-голѣмъ, нѣкой по малъкъ и създаватъ дисхармония. Трѣбва да се спазва врѣмето въ музиката. Ако врѣмето и тактътъ слѣдватъ ритмично едно слѣдъ друго, въ музиката има хармония. Музиката указва влияние върху настроението на човѣка. Всѣкога, когато, засвирите на нѣкой човѣкъ, въ него се заражда желание да се подигне нагорѣ, иска да подиграе. Направете опитъ. Засвирете на единъ човѣкъ, който е на умиране, и ще видите, че той ще си подигне главата. Слѣдователно, всичкитѣ хора, за които се говори, че ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си, съ музика ще излѣзатъ. Казва се въ писанието: „Ангелитѣ, като затрѫбятъ съ своитѣ трѫби, мъртвитѣ ще станатъ отъ гробоветѣ си“. Тия трѫби мязатъ малко на воениму. Като засвирятъ тѣ, всѣки ще излѣзе отъ гроба си навънъ. — Какво ще видитѣ? Надигнали се всички изъ гробоветѣ си, подаватъ си главата навънъ, да видятъ, какво е това новото чудо, което иде въ свѣта. Тия гробове, това сѫ човѣшкитѣ тѣла, съ които сега хората живѣятъ. Варосани гробища сѫ тѣлата. Тѣ прѣдставляватъ гѫста материя, въ която се развиватъ човѣшкитѣ души, сърца и умове. Въ тази гѫста материя силитѣ не могатъ да се проявятъ. И тъй, музиката е едно срѣдство въ живота да даде импулсъ първо на човѣшката мисъль, послѣ на човѣшкитѣ чувства. Животътъ всѣкога започва съ музика. Всѣка работа сѫщо започва съ музика. Така е между ангелитѣ, така е и между хората. Отнемете музикалното чувство на когото и да е, той не може да работи; внесете въ него музиката, той ще заработи. Засвирете на онѣзи войници, които въ врѣме на походъ сѫ отпаднали, ще видите, че не само тѣ ще се съживятъ, но и конетѣ имъ ще заиграятъ. Това сѫ факти. Нѣкои казватъ: не ни трѣбва музика. Не, въ музиката трѣбва да има едно качество — тя трѣбва да оживява. Може ли музиката да оживява, може ли да дава импулсъ къмъ работа, събужда ли мисли, чувства, тя е правилна музика. Сега, разбира се, съврѣменната музика еволюира тъй, както еволюиратъ сегашнитѣ музиканти. Ако биха поканили единъ нашъ музикантъ да даде единъ концертъ въ духовния свѣтъ и запалятъ много лампи наоколо, то всичкитѣ тия лампи ще загаснатъ. Такъвъ гръмъ ще бѫде този концертъ! Знаете ли на какво ще мяза туй? Ако се събератъ 100-на души и започнатъ да удрятъ на тенекии, каква музика ще чуете? На това ще мяза пѣнието или свиренето на този човѣкъ въ духовния свѣтъ. Туй ни задоволява сега. Такава е съврѣменната музика. Първото нѣщо за музиканта: той трѣбва да се научи да контролира своя гласъ, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онѣзи, които искатъ да бѫдатъ пѣвци, трѣбва непрѣменно да бѫдатъ хора съ съзнателна воля и да иматъ обичь къмъ музиката. Едно правило бихъ ви далъ, то е за ангелитѣ: пѣвецътъ трѣбва да бѫде дѣвственъ! Азъ мога да ви дамъ редъ факти отъ които се вижда, че онѣзи, които изгубватъ гласа си, изгубватъ го по причина на грубитѣ страсти. Вижте какъвъ е благороденъ гласа на онѣзи малкитѣ дѣца! Като растатъ, напрѣдватъ въ възрастьта си, гласътъ имъ огрубява. Значи, важно правило за музиканта: онзи, който иска да пѣе, непрѣменно трѣбва да бѫде дѣвственъ, чистъ. Дали ще бѫде такъвъ или не, то е другъ въпросъ, но който иска да пѣе, той трѣбва да бѫде чистъ. То е правило на ангелитѣ. И като постѫпите въ тѣхното училище, ако нѣмате нуждното цѣломѫдрие, не можете да станете музикантъ. За въ бѫдеще, при възпитанието на дѣцата, имайте прѣдъ видъ, че не може да всадите никаква идея въ тѣхъ, ако не е развито музикалното имъ чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човѣчеството безъ музика, не се лѫжете — не е възможно. Не е сѫществувала до сега култура безъ музика, и за въ бѫдаще нѣма да сѫществува. Нѣкой човѣкъ си легне разгневенъ, неразположенъ, каква идея може да има? Най-първо той ще трѣбва да се разположи добрѣ, да се махнатъ всички ония утайки, неразположения, да се хармонира добрѣ, че като дойде музиката, тогава ще бѫде готовъ да слуша, да мисли. И тъй, кой е първиятъ тонъ на музиката? — Първиятъ тонъ на музиката, това е Любовьта въ своето първо проявление, не въ своето висше проявление. А какво е първото проявление на любовьта? — Потикъ къмъ животъ, самоопрѣдѣление, да се живѣе въ една посока. Окултнитѣ ученици всѣкога се натъквали на редъ мѫчнотии, по причина на неразбирането на този основенъ фактъ. Не само западнитѣ окултисти, но и източнитѣ окултисти, се натъквали на редъ мѫчнотии. И много култури сѫ пропадали по нѣмане на музика. Нѣкои прѣпорѫчватъ източната музика. Тя си има добритѣ страни, но нѣкой пѫть тѣхната музика е много банална. И между класическитѣ парчета има нѣкои, които сѫ хубави. Запримѣръ, има едно хубаво класическо парче отъ единъ авторъ, наречено „съньтъ на живота“. Единъ американецъ разправя за впечатлението си отъ музиката, като слушатъ Камилла Русо. Когато Камилла Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташъ американецъ почувствувалъ, че е въ състояние въ този моментъ да се откаже отъ всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило, и той билъ готовъ да направи това. Тя не му проповѣдвала, но като му засвирила, той почувствувалъ това. Туй е единъ вѫтрѣшенъ потикъ на музиката. Сега, често питатъ: коя е причината за отпадането на църквата? — Липса на музиката. Запримѣръ въ гръцката музика, като се проточи онова безконечно „исе..исе..“ Това е всичкото. Да, но то е изопачаване на музиката. И българскитѣ свещеници сѫ взели да подражаватъ въ гръцкото пѣние. Пѣе нѣкой псалтъ туй „исе..исе“, но не върви. И всѣки българинъ, който е музикантъ, не ходи въ църква, Той казва: „Не искамъ да слушамъ това „исе“. Въ него има идея, той казва! „Туй е гръцко“. У гърцитѣ нѣма музика, художество и изкуство има, красивитѣ форми тѣ сѫ създали. Сега, въ туй отношение, азъ не искамъ да бѫдете гърци. Окултниятъ ученикъ не трѣбва да се бои или да отрича, противорѣчията, които ще срѣщне въ свѣта. Срѣщнете нѣкой и ти каже, че нѣма Господь, че еди-кой си философъ давалъ силно доказателство, че нѣмало Господь. Питамъ азъ този философъ: на какви основания той гради това, отъ какви данни вади своето заключение? — Еди кой си авторъ, еди-кой си философъ твърди това. Добрѣ. Той казва, че въ природата има редъ несъобразности, противорѣчия, дисхармонии и други данни, и отъ това заключва, че нѣма Господь. Това, обаче, само привидно е тъй. Казвамъ: вие прѣбродихте ли всички системи на живота, които сѫществуватъ? Навсѣкѫдѣ изъ вселената били ли сте, за да направите единъ изводъ, че нѣма Господь? Трѣбва да сте прѣбродили цѣлия свѣтъ, и слѣдъ като се върнете отъ вашето дълго научно изслѣдване, да кажете: като обиколихъ нѣколко милиона свѣтове, видѣхъ че нѣма Господъ. Азъ никѫдѣ не го намѣрихъ. А тъй, ти отъ земята не си излѣзалъ, а доказвашъ, че нѣма Господъ, Азъ те наричамъ единъ дървенъ философъ. А знаете ли какво значи „дървенъ философъ“? Дървенъ философъ е този, на когото мозъкътъ е толкова неподвиженъ, че не може да създаде нищо по-хубаво отъ това, да отрича. Защото, като каже човѣкъ — нѣма Господъ — то си остава за него. Поезията е за музикалния човѣкъ, за камъка нѣма поезия. Когато ние говоримъ за Бога, че Той сѫществува, то е само по отношение на разумнитѣ сѫщества, че сѫществува извѣстно съотношение. Само за най-висшитѣ сѫщества, за най разумнитѣ сѫщества има Господъ — за тѣзи, които ще го разбератъ. За кого е любовьта? — За любящитѣ. Казватъ мѫжетѣ: че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? — Изисква се друго, подобно сърце като на жената, да люби, да разбира туй сърце. Щомъ не любишъ, не може да разбирашъ туй сърце. Ако моята рѫка е парализирана, съединението ѝ съ главния мозъкъ е прѣкъснато, то като туря рѫката си на печката, тя изгаря, понеже не чувствува. Какво показва това? Липсва ми нѣщо. Казвате: женското сърце било неразбрано, Отъ кѫдѣ тази философия? На какво отгорѣ се базира тя? Неразбранитѣ нѣща сѫ неопитанитѣ нѣща. Сега, азъ разглеждамъ научно въпроса. Да не мислите сега, че взимамъ това физическото сърце на жената. Не, сърцето ма жената взимамъ като идея. Какво нѣщо е жената? Вие, тукъ, ще кажете: ние сме жени. Азъ не отричамъ това, че сте жени. Кой че е жена тогава? Има ли нѣкой, който да не е жена? — И мѫжътъ е жена, и жената е жена, и дѣтето е жена, и момичето е жена, и всички животни сѫ жени. Жена, въ простата форма, значи, туй, което живѣе, което постоянно се видоизмѣня. И тъй бързо се видоизмѣня, има такива тънки движения, че ти не можешъ да разберешъ, не можешъ да уловишъ тия промѣни и казвашъ: не мога да разбера това сърце, много се измѣня. Ами хубаво, какво лошо има, въ това, че едно сърце се изменя? Ако днесъ наблюдавашъ, едно дърво което е четири пръста голѣмо, утрѣ го видишъ 20 с, м., на другия день 50 — с. м. послѣ единъ метъръ, и най послѣ го видишъ голѣмо дърво и кажешъ: не мога да разбера това дърво. Защо? — Защото то израстна. Тамъ е причината, че ние сме дребнави хора, и всѣко нѣщо, което не можемъ да обгърнемъ, казваме, че не е заради насъ. Законъ въ свѣта е: щастието на човѣка седи само въ постоянното и вѣчно разширение на ума и сърцето. По нѣмане на подходящи думи, азъ употрѣбявамъ въ случая думата „разширение“. Ще се задоволя съ тази дума само за това, защото искамъ да ви дамъ една опрѣдѣлена идея. Като казвамъ „разширение“, разбирамъ границитѣ на сърцето и ума постоянно да се разширяватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Щомъ прѣстане разширението, смъртьта ще дойде. Сега, ще се повърна къмъ главната мисъль. Противоречията въ васъ да не ви смущаватъ. Всички вие имате противорѣчия. Въ какво седятъ тия противорѣчия, азъ зная. Вземете, който и да е философъ, вие може да го изненадате; който и да е поетъ, вие може да го изненадате, който и да е проповѣдникъ, вие може да го изненадате; който и да е свещеникъ, което и да е духовно лице, вие може да го изненадате. И въ какво може да го изненадате? — Въ неговитѣ очаквания. Вземете онзи човѣкъ, който подържа, че животътъ има смисъль, че по благородно, по добро сѫщество отъ човѣка нѣма и т. н. Прѣдставете си, че той отива да се вѣнчава и изведнъжъ неговата възлюбена изчезне, откраднатъ я нѣкои. Какво ще бѫде неговото състояние? — Веднага той ще се разочарова. Животътъ не седи вѫтрѣ въ самата форма, Ако азъ се върна 1000 —10,000 — 50,000 години или 10 — 15 — 20 милиона години назадъ въ вашитѣ минали сѫществувания и виждамъ че сте били тогава дребни сѫщества, като инфузориитѣ, трѣбва ли днесъ да се спра на тогавашното ви развитие? Казвамъ: не, това малко сѫщество, което прѣди 20 милиона години бѣше една инфузория, сега е една окултна ученичка. Нѣкой казва: е, азъ първоначално излѣзохъ отъ Господа. Отъ Господа дошълъ най-първо! „Ами нали въ Битието пише, че имаме Духъ отъ Бога“, Да, но ти имашъ ли тази опитность? — Не. Ти съ заблуденъ умъ разсѫждавашъ тогава. Запримѣръ, азъ декламирамъ: „О, парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Туй стихотворение мое ли е? Азъ може да съмъ едно малко дѣте, не съмъ опиталъ това, което декламирамъ. Туй го казва П. Славейковъ, той го опиталъ, има право да го каже. Казвашъ: азъ съмъ излѣзълъ отъ Бога. Кога излѣзе, я ми кажи! — Не зная. Е, като не знаешъ, защо говоришъ? Като дойдемъ до окултната наука ние трѣбва добрѣ да разбираме фактитѣ. Излѣзълъ съмъ отъ Бога, но кога? — Нѣкога забравилъ съмъ. Като се връщамъ 20 милиона години назадъ, азъ виждамъ нѣкои отъ васъ въ видъ на малки инфузории. Ще кажете: „е, тия инфузории!“ Като не разбирате този окултенъ езикъ, ще кажете: ето нá, направи ни на такива прости, малки сѫщества. Но това не е разсѫждение. Инфузория, това е единъ зародишъ, който изисква условия да се развие. То е едно малко сѣменце, както ябълчното сѣме, което иска само почва да расте. И, слѣдователно, прѣди 20 милиона години, вие сте изисквали условия, за да се развиятъ сегашнитѣ ви форми. И питамъ ви: слѣдъ 20 милиона години какви ще бѫдете? Ако пакъ се намѣримъ въ една окултна школа, като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това сѫ само редъ разсѫждения. Тия разсѫждения, може да бѫдатъ вѣрни, може и да не бѫдатъ вѣрни. Но математически, отношенията, които иматъ тѣ, принципитѣ на които се основаватъ, сѫ вѣрни. Вие може да се съмнѣвате, ще кажете: прѣди 20 милиона години по важенъ е този въпросъ, дали земята е сѫществувала или не, а не това, че азъ съмъ билъ една инфузория. Може да не е сѫществувала земята, но казвамъ; ако прѣди 20 милиона години, вие сте били като инфузория, и сега, слѣдъ 20 милиона години ви срѣщамъ тукъ; какви ще бѫдатъ отношенията въ вашето развитие. Разбира се, сѫщитѣ, т. е. ако прѣди 20 милиона години сте били една инфузория, то и днесъ по отношение слѣдующитѣ 20 милиона години ще бѫдете пакъ като една инфузория въ развитието си. Днешното ви положение по отношение бѫдещето ще бѫде такова, каквото сте днесъ по отношение миналото — като една инфузория. Та, въ самия животъ се криятъ ония вѣчни възможности, въ които човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа растатъ и се развиватъ. И помнете онова правило, което казахъ въ една моя бесѣда: Ученикътъ трѣбва да има едно сърце — чисто като кристалъ; единъ умъ — свѣтълъ като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа — като цѣлата вселена и единъ крѣпъкъ духъ — като Бога! Само така може да бѫдете ученици. Това сѫ окултни принципи, които трѣбва да приложите. Ще кажете: безъ чистота не може ли? — Не може. Ще помните това изречение! Въ васъ трѣбва да се създаде стремежъ. Вашиятъ стремежъ всѣки день трѣбва да се увеличава. Вие седите въ школата и си казвате: толкова врѣме откакъ сме тукъ, остаряхме вече, на младини можахме да работимъ, но сега вече нищо нѣма да излѣзе. За старость не мислете! За старини сѫщо не мислете! „Ама какъ да не мисля, когато главата ми е побѣлѣла“? Да не мислите, че въ съврѣменната окултна наука, нѣма начини за подмладяване“! Тамъ, когото и да е отъ васъ, въ 20 минути отгорѣ може да го обновимъ, да стане младъ. Човѣкъ може да се постави въ хипнотически сънь, и въ 20 минути отгорѣ, подъ тази интенсивность на законитѣ въ природата, може да се измѣни съвършенно формата му. И коститѣ му, и черепа му, и ушитѣ му, всичко може да се измѣни, и като стане, той самъ ще се оплаши. Може да се измѣни и неговото сърце. Ако го измѣнишъ тъй, той като стане, ще полудѣе отъ страхъ. Като се види въ огледалото тъй измѣненъ, ще се оплаши, ще каже: какво стана съ мене? Тамъ е опасностьта! Прѣдставете си слѣдующия фактъ: вие, съ понятието си за една 45 годишна жена, ви поставя тази школа, и въ 20 минути отгорѣ, се видите едно малко момиченце на 10 години. Въ себе си вие се знаете голѣма, запазено е съзнанието ви, но погледнете въ огледалото, казвате си: сънь ли е това?“ Веднага вѫтрѣ въ васъ ще стане едно сътресение, едно стълкновение. Много пѫти, при такива сътресения, хората полудяватъ, затуй природата не обича бързитѣ промѣни. Всичко трѣбва да върви медлено. Нѣкои казватъ: какъ ще стане възкръсението? Господъ не иска хората да полудѣятъ когато възкръснатъ, затова възкръсението е единъ бавенъ, вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣшката душа. Господъ не иска, като ти даде едно велико благо, ти да считашъ, че то е едно голѣмо нещастие. Мислишъ ли така, ти не разбирашъ нѣщата. Слѣдователно, първото нѣщо: ще примирите всичкитѣ противорѣчия въ себе си! Азъ ви казвамъ великата истина: Не мислете зло въ себе си! Всичко въ свѣта е добро. Като казвамъ „всичко“, разбирамъ вѫтрѣ всичко е добро. Не мислете за външнитѣ проявления на живота. Учете се отъ природата, и вижте, какъ нѣкой пѫть тя изказва най-хубавитѣ нѣща съ най нечистата материя. Представете си нѣкой човѣкъ, на когото дъхътъ мирише. Той държи нѣкаква проповѣдъ за Любовь, братство, равенство. Които го слушатъ, казватъ: днесъ проповѣдникътъ говори много чиста отлична проповѣдъ. Но казвамъ, ако тази проповѣдь я слушаше единъ ангелъ, той трѣбваше да си запуши носътъ отъ миризмата, която излиза отъ устата при изговарянето на тия думи. И затуй, дълго врѣме, слѣдъ като нѣкой ти каже нѣкоя любовна дума, ти усѣщашъ една неприятность. И всѣки, който ти каже „азъ те обичамъ“, ти възразявашъ: той ме лъже. Лъже, разбира се, тази дума е облѣчена съ нечиста дреха. Това е фактъ! Ти ще се заемешъ да очистишъ тази дреха. Най-първо тия думи трѣбва да се прѣцѣдятъ. И затуй, нѣкои велики автори, слѣдъ като сѫ писали своитѣ произведения, оставатъ неразбрани. Тѣ трѣбва да умратъ, да минатъ редъ поколения, докато ги разбератъ. Хората трѣбва да се молятъ дълго врѣме, да плачатъ дълго врѣме вѫтрѣ въ душата си и тогава тѣзи книги на великитѣ автори ще иматъ за тѣхъ смисъль, Всѣка мисъль е силна дотогава, докато не я изкажешъ. За любовьта не говори. Мисли я, чувствувай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто, като кристалъ, умътъ ти стане свѣтълъ, като слънцето, душата ти — възвишена, благородна и широка като цѣлата вселена, и духътъ ти стане крѣпъкъ, като Бога, само тогава кажи нѣщо за Любовьта! Това не е за обикновенитѣ хора, то е за ученицитѣ. Ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ такива. Нищо повече! „Може ли?“ — Може, може. „Въ колко врѣме?“ — Въ ½ часъ. Нѣкои могатъ ½ въ часъ отгорѣ да бѫдатъ такива, а нѣкои могатъ да бѫдатъ такива и слѣдъ 20 милиона години. Въ окултната наука ние съ врѣме и пространство не се занимаваме. Врѣмето и пространството е въ рамкитѣ на нашия духъ. Врѣме и пространство, това е само едно условие, съ което ние си служимъ. Врѣмето и пространството насъ не ни ограничава. Врѣме и пространство, това е една възможность, въ която душата и духътъ могатъ да се проявятъ. А при сегашнитѣ условия на живота, врѣмето и пространството сѫ ограничения. Нѣкой приятель ти обѣщае да дойде слѣдъ 5 минути или слѣдъ единъ часъ. Ти седишъ, чакашъ, чакашъ, той не дойде, закѫснѣе нѣщо. Ти се изнервирашъ, ограничавашъ се. Послѣ, като дошълъ, забравилъ нѣщо. Въ духовния свѣтъ нѣма такива работи. Въ духовния свѣтъ, двѣ сѫщества помислятъ ли нѣщо, стане; пожелаятъ ли нѣщо, стане, Тамъ всичко веднага става. А тукъ, ще си опрѣдѣлятъ рандеву, но единиятъ отъ тѣхъ ще заболѣе, ще се яви главоболие или редъ други прѣпятствия, които ще спънатъ реда на нѣщата. Азъ забѣлѣзвамъ, вие често казвате: ама ние, ученицитѣ въ класа, ще може ли да изпълнимъ условията? Нѣкой ученикъ си мисли, азъ имамъ мѫжъ, какво ще правя, мѫжътъ ми не ми позволява да слѣдвамъ школата. Другъ нѣкой си мисли: азъ пъкъ жена имамъ, тя не ми позволява. Ами когато Господъ ви прати на земята, вие какви бѣхте? Господъ създаде ли мѫжъ и жена въ свѣта? — Не. Той създаде две сѫщества, двѣ форми: еднитѣ сѫщества, мѫжетѣ да носятъ мисъльта съ себе си, да бѫдатъ като слуги на Неговата мисъль, а другитѣ сѫщества, женитѣ, да носятъ съдържанието на живота съ себе си. Слуги сѫ и еднитѣ, и другитѣ. Мѫжете взеха шишето отъ Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А женитѣ взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мѫже и жени днесъ почнаха да си размѣнятъ шишетата. Мѫжътъ казва: „Я дай чашата, налѣй ми отъ твоята бутилка!“ И двамата се лъжатъ. На единия капне повечко, на другия — по-малко, и постоянно има споръ. Нѣмате право да изпразвате тия шишета! Туй трѣбва да го разберете! Въ външния свѣтъ може да правите опити, но въ школата— не! Окултниятъ ученикъ трѣбва да има една здрава философия, съ която да се съгради бѫдещето общество. Туй не е въ стълкновение съ сегашното ви състояние. Ние трѣбва да имаме правилно схващане, да знаемъ какви сме въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, какво е вашето отношение къмъ тази първична форма, която ви е пратила на земята. И всѣки единъ отъ васъ, като стѫпи на този свѣтъ, трѣбва да знае, какво трѣбва да прави, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ ближнитѣ си. Това трѣбва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влѣзете ли въ връзка съ тази първична причина, вашиятъ животъ ще се измѣни, и вие ще нареждате живота си по другъ начинъ. Азъ ще оставя сега тази философия, да изпѣемъ нѣколко упражнения! Изпѣхме: „Сила жива“, „Изгрѣва слънцето“, „Вениръ-бениръ“ „Сладко-медено“, „Блага дума“, „Духътъ Божий“. Да направимъ едно упражнение за три минути! Прѣдставете си, че тръгваме къмъ слънцето по единъ гладъкъ пѫть, и се движимъ съ една бързина 5 пѫти по голѣма отколкото бързината на слънчевата свѣтлина. Значи, съ бързина около 1 ½ милиона километра въ секундата. Вие ще си прѣдставите, че се качвате въ една свѣтла каруца. Тогава, колко секунди ще ви вземе да идете до слънцето? — Всичко една минута и 6 секунди. Въ три минути отгорѣ ще направимъ единъ крѫгъ отъ земята ще минеме прѣзъ центъра на слънцето и ще се върнемъ тукъ. Сега, прѣдставете си, че се намирате въ една каруца, която се движи съ 1 ½ милиона километра въ секундата. Тъй щото за 1 минута и 6 секунди вие ще влѣзете въ диска на слънцето и ще излѣзете. Каквото видите за това врѣме добрѣ. Слѣдъ 3 минути ще бѫдемъ пакъ тукъ. Знаете ли защо ние ще се движимъ съ бързина 5 пѫти по голѣма отъ тази на свѣтлината. Ако се движете съ сѫщата бързина на свѣтлината, вие сте въ физическия свѣтъ, но понеже се движите 5 пѫти по-бързо, вие сте въ духовния свѣтъ, дѣто се движатъ мислитѣ и чувствата на хората. Сега, ще бѫдете внимателни, никакъвъ багажъ нѣма да имате. Най-малкиятъ багажъ е опасенъ. Никакъвъ багажъ, нищо! До слънцето за 3 минути не ви трѣбва багажъ, ще бѫдете свободни. Една приятна разходка е това! Ще започнемъ вече упражнението. Ще турите волята си на работа! Кашлицитѣ, всичко ще оставите настрана. Защото, тия пространства, прѣзъ които ще минете, ако речете да кашлите, кондукторътъ ще ви спре на срѣдъ пѫтя и ще ви свали. Мнозина отъ васъ кашлеха, затова кондуктора ги върна назадъ. Тѣзи отъ васъ, които кашлятъ, единъ цѣрь ще имъ дамъ. Ще изстържете черна рѣпа и отъ сока ѝ всѣка вечерь ще изпиете по една кафяна чашка. Отлично дѣйствува и за стомаха. Ще взимате и по една скеледа чесънъ съ малко солчица. Това ще правите всѣка вечерь, докато кашлицата прѣстане. Когато имате болки въ сливицитѣ, взимайте лютъ чесънъ! Това е единъ добъръ начинъ за лѣкуване на сливицитѣ, и хубава дезинфекция на гърлото. Тѣ сѫ отлични хапчета, пилюлчета. Една глава чесънъ ви стига. А иначе, трѣбва да дадете 60 — 70 лв. въ аптеката за лѣкарства. Чесънътъ дѣйствува отлично и за тѣзи, които страдатъ отъ безсъница. Въ школата ще бѫдете сериозни, ще се учите да ме слушате, и ще се съмнѣвате въ мене само тогава, когато отъ 100 направени опити, 99 излѣзатъ несполучливи. Тогава ви давамъ пълно право да се съмнѣвате въ мене. Окултната наука е наука на опита. Учительтъ въ окултната наука не върви отзадъ, а отпрѣдъ. Когато се правятъ опити, той е въ лабораторията си. Тогава и ученици и Учитель сѫ заедно. Той нѣма да каже: „Направете вие опита“. Не, Той ще направи самъ опита и ще присѫтствува прѣзъ всичкото врѣме, докато трае задачата. Нѣма по-грубо нѣщо отъ съмнѣнието! Най-голѣмата грубость въ свѣта, това е съмнѣнието. Най-голѣмата подлость, това е лицемѣрието! Нѣма по-голѣма подлость отъ лицемѣрието, и по-голѣма грубость отъ съмнѣнието! Тия два грѣха азъ ви забранявамъ абсолютно да ги имате. Не позволявамъ да си служите съ тѣхъ! Разсѫждавайте, но да се съмнѣвате, да лицемѣрите, ни поменъ да нѣма! Тъй е писано! Нѣма нищо по-жестоко отъ да се съмнѣвате! Нали ние се приближаваме къмъ една наука на опититѣ, а не тъй, както вие си мислите. Ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ. Казано-свършено! Щомъ се каже на ученика нѣщо, и той си туря уговорки, той не е ученикъ. Ще ми напомните, слѣдующиятъ пѫть ще ви дамъ, кои сѫ положителнитѣ чърти, които трѣбва да имате. Сега ви казвамъ кои сѫ отрицателнитѣ чърти, за да ги избѣгвате. Защо не трѣбва да ги имате? Съ вашето съмнѣние и съ вашето лицемѣрие вие отблъсквате всички ония творчески сили на природата, които ще ви помогнатъ. Вие сами себе си опропастявате. Нищо повече! Може да излѣземъ на разходка нѣкой пѫть както вчера напримѣръ. Въ това врѣме, нѣкому започватъ да истиватъ краката. Ние знаемъ причината. Студътъ, е качество на електричеството. То е което изстудява. Обаче, това не е студъ, който умъртвява, а студъ, който изцѣлява. Напримѣръ, когато човѣкъ има огънь, висока температура, какво трѣбва да се прави? — Да се намали топлината, защото има топлина, която не е свойствена на организъма. Азъ виждамъ, има една топлина, която е много приятна. Нѣкоя рѫка е гореща, като я пипнешъ, причинява нѣщо неприятно; пъкъ има рѫка, като я пипнешъ толкова приятна е, усѣщашъ, че излиза животъ отъ нея. Това става и въ природата. По нѣкой пѫть, като отиваме всрѣдъ природата, най-първо минаваме прѣзъ процеса на истудяването. Който не разбира, ще каже: почватъ да ми истиватъ рѫцѣтѣ. У васъ ще се зароди едно желание на лицемѣрие. Недоволенъ сте, казвате: „какъвъ е днешниятъ день!“ — По добъръ день отъ днешния нѣма! Ама снѣгъ вали! Кажи: а, отличенъ е деньтъ, по-добъръ снѣгъ отъ този нѣма. Въ себе си трѣбва да го кажешъ, но трѣбва и да го прѣживѣешъ. Пъкъ, ако въ душата ти влѣзе страхъ ще се оплашишъ и ще си кажешъ: може тукъ да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана нѣкой инвалидъ. Такъвъ единъ глупавъ опитъ не правя. „Още веднъжъ баба на такова хоро не се хваща“. Природата не търпи никакво лицемѣрие. Всѣко лицемѣрие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемѣрието въ природата има най тежко наказание. Тия, които сѫ се съмнѣвали въ мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъжъ, но въ продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалидъ, ще те прѣкара прѣзъ всички страдания, които знае. Тя си има колелета, и като минешъ прѣзъ тия колелета и тия зѫбци, пакъ ще те пита: обичашъ ли още да се съмнѣвашъ? Окултнитѣ ученици трѣбва да знаятъ това. Хората на земята, това сѫ галени дѣца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени дѣца. Ако това го направи единъ ангелъ, биха го изпѫдили отъ небето. Вие хванете нѣкоя кокошка, турете я въ тенджерата. Хванете нѣкоя лѣстовичка, отрѣжете ѝ крилото. Видите нѣкое цвѣте, откъснете го. На васъ нищо не казватъ, но ако единъ ангелъ откѫсне едно цвѣте, ще го изпѫдятъ, не признаватъ туй. Къмъ васъ иматъ голѣмо снизхождение. Затуй азъ наричамъ хората „галени дѣца“. До сега е било така, но вече сте влѣзли въ единъ периодъ, когато започва приложението на първитѣ педагогически правила. Майката е излѣзла съ една тънка тънка пръчица, че като ви шибне нѣкѫдѣ... Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а послѣ тази пръчица играе безпощадно по него. Цѣльта на природата не е наказанието, но изправленията да ни застави да зачитаме нейнитѣ свещени закони. Въ това седи нашето благородство! Защото, въ природата нѣма нищо, което да е извънъ нея. Всѣко нѣщо е на мѣстото си. И ние абсолютно нѣмаме право да се съмнѣваме! Туй, което съврѣменнитѣ хора наричатъ природа, това не е природа, това сѫ изопачени нѣща, които се дължатъ на хората. Когато влѣземъ въ нѣкоя кѫща, която първоначално е добрѣ инсталирана, но отпослѣ се развалятъ водопроводитѣ и всичко друго, кой е виновенъ? А истинската природа е всѣкога дѣвствена, тия нейни непослушни дѣца не могатъ да си играятъ съ нея. Та, искамъ, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемѣрие, като ученици! Какви сѫ вашитѣ отношения къмъ свѣта, то е другъ въпросъ. Като ви говоря за живата природа, разбирамъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви спрѣмо нея. Ще бѫдете, споредъ правилото, абсолютно искрени, чистосѫрдечни и никакво съмнѣние! Трѣбва да разбираме вѫтрѣшния принципъ. Този е живиятъ принципъ. Докато не разберете този принципъ, другитѣ отношения не може да се управятъ. Ние започваме съ основния законъ. Приложимъ ли него, всичко друго ще сполучимъ да разрѣшимъ. Но не сполучимъ ли тамъ, нашитѣ отношения къмъ свѣта ще бѫдатъ такива, каквито сѫ сега. Истинскиятъ пѫть е: Вѫтрѣшна връзка съ живата природа. Тѫй го наричамъ азъ, защото ако кажа „връзка съ Бога“, опетнено е Божието име. И затова азъ казвамъ: Истинскиятъ пѫть е връзка съ живата природа, име, което хората не сѫ произнасяли, то е още дѣвствено. Нека оставимъ другото име да се очисти, защото, като сме произнасяли туй име, ний сме го опетнили. И сега, като кажемъ Господъ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А живата природа, тя е най-близко до насъ. И тъй, да нѣма никакво лицемѣрие! Всѣкога можемъ да бѫдемъ въ контактъ съ туй, отъ което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия умъ, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия нѣща сѫ необходими въ градежа на нашия животъ още сега, още днесъ. Азъ вѣрвамъ, че вие ще приложите това нѣщо. Не само че вѣрвамъ, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Нѣма човѣкъ, който да не приложи. Въ края на краищата всички ще приложатъ туй, което природата изисква. Единиятъ начинъ е по закона на свободата, а другиятъ начинъ е по закона на необходимостьта. Но колкото по скоро, толкова по-добрѣ. Т.м. 23 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 19.III.192З г. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА ПЛАНЕТИТѢ Т. м. Прочете се резюмето отъ миналата лекция. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Астрологията, това е една стара наука Тя води своя произходъ още отъ първата култура, зачената е съ първата раса, която е сѫществувала на земята въ прѣдисторически врѣмена. Астрологията, това е физиология на човѣшката душа. Може да направимъ слѣдното сравнение: както анатомията е необходима за единъ лѣкарь, за единъ хирургъ, така съврѣменната астрономия прѣдставя анатомия, а пъкъ астрологията — физиология на небеснитѣ тѣла. Астрологията, това е една отвлѣчена наука. Мѫчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марсъ и човѣка. Или, мѫчно е да се докаже прѣмо, фактически какво влияние иматъ Сатурнъ за човѣка. Когато кажемъ, че нѣкой индивидъ е слънчевъ типъ, това е символъ. Когато кажемъ, че нѣкой е марсиянецъ, или, че нѣкой принадлежи къмъ типоветѣ на мѣсечината. Сатурна или Венера, това сѫ пакъ символи. При хората отъ слънчевия типъ слънцето има връзка съ човѣшкия умъ. Ще ви дамъ общи, бегли мисли върху тия типове. Слънчевитѣ типове се отличаватъ по слѣднитѣ бѣлѣзи: тѣ сѫ любители на природата, затова сѫ хора поети, оптимисти, гледатъ свѣтло на бѫдещето, весели сѫ, и по натура сѫ добри. Можемъ да кажемъ, че тѣ сѫ почти най добритѣ хора. При добрия аспектъ на слънцето, тѣ сѫ философи на творчеството, разсѫждаватъ философски, иматъ една здрава философия, подложена на единъ здравъ опитъ. Слѣдователно, слънчевитѣ типове се занимаватъ повече съ музика. Туй е влиянието на слънцето — върху цѣлокупния мозъкъ на човѣка. Дойдемъ ли до влиянието на Венера, тя се занимава съ една по гѫста материя, съ сърцето, занимава се съ кръвообращението — сгѫстяването и разредяването на кръвьта. По нѣкой пѫть тя се занимава съ миризмитѣ на цвѣтята, и знае какъ да ги комбинира. Понеже е богиня на Любовьта, то за да увлѣче хората, тя е майсторъ на формитѣ. Сега астролозитѣ разправятъ, че тия хора, които сѫ подъ влиянието на Венера, всѣкога се отличаватъ, че сѫ горещи, у тѣхъ има отлично кръвообръщение. Тѣ на всѣка стѫпка все за любовь говорятъ. Ще ги видишъ въ разни афери, инциденти, навсѣкѫдѣ. Тѣ и прѣзъ прозореца излизатъ и прѣзъ вратата излизатъ, и прѣзъ най-малката дупка може да влѣзатъ и да излѣзатъ. Когато Венера заговори, за нея нѣма прѣпятствие. Разбира се, Венера си има и своитѣ добри влияния. Когато тя се влюбила въ слънцето, придоби отъ нето добри качества. Венера има за баща Юпитеръ и го почита. Тогава та упражнява отлично влияние върху човѣка. Но по нѣкой пѫть куртизанка е тя; когато е свързана съ Сатурна, пъкъ има приятелство съ Марса, че и съ Меркурий, тогава се дигатъ много скандали и все отъ любовь. Разбира се, за въ бѫдеще, науката трѣбва да анализира кръвьта на влюбенитѣ хора. Кръвьта въ венеринитѣ типове се различава отъ кръвьта на хората отъ слънчевия типъ. Устройството на организма въ венеринитѣ типове е различно отъ формитѣ на слънчевитѣ типове. Изобщо всичкитѣ типове се различаватъ по своитѣ геометрически форми. Венеринитѣ типове обрѫщатъ внимание на външната култура: красивитѣ шапки, напъстрени съ пера на птици и др. Като обича външното, и като се стреми къмъ красивото въ природата, тя създава модата, все тя се разпорежда. Венера като види нѣкое голо дѣте казва: „Ще облѣчете туй дѣте“. Сатурновитѣ типове сѫ подъ влиянието на Сатурна. Вие сте учили за него, въ старата митология се говори. Сатурнъ едно врѣме е билъ баща на боговетѣ. Той изгубилъ своя прѣстолъ и станалъ недоволенъ. Хората върху които тази планета има влияние сѫ много скептици. Едно окултно прѣдание, казва, че за да изгуби Сатурнъ туй си положение, причината била, че се влюбилъ въ една отъ дъщеритѣ на човѣчеството. Тя го излъгала, и затова го свалили отъ прѣстола му. Ето защо Сатурнъ спрѣмо хората е крайно подозрителенъ. Тъй е падналъ този Богъ отъ своето величие. Туй, което ние наричаме „сѫдба въ свѣта“, това сѫ всѣкога сатурновитѣ типове. Тѣ се отличаватъ съ крайно подозрителенъ характеръ. Всичкитѣ най-ужасни прѣстѫпления, които ставатъ въ свѣта, всички мѫчения, убийства се дължатъ все на Сатурнъ. Разбира се, нѣкой пѫть тия влияния идатъ въ свръзка съ Марса. Марсовиятъ типъ е героиченъ, войнственъ, доблестенъ. Песимизмътъ недоволството у хората се дължи все на тоя марсиянецъ. Прѣобладаваще влияние въ организма има венозната кръвь. У всички тия Сатурнови типове прѣобладава вѫглена. Азъ ги наричамъ хора на вѫглерода, направени сѫ все отъ вѫгленъ. Тѣ въ нищо не виждатъ доброто. Каквото хубаво нѣщо и да му кажешъ, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето чърти сѫ лоши, но нѣкой пѫть се случава, че има и добри страни. Една часть отъ планетитѣ дѣйствуватъ злѣ върху човѣчеството, но благодарение, че другата часть дѣйствува благотворно, та се взаимно компенсиратъ. Сатурновитѣ типове хора изобщо сѫ сухи, храносмилателната имъ система е слабо развита, всѣкога иматъ разваленъ стомахъ. Много недѫзи има у тѣхъ. Тѣ иматъ силенъ духъ, критически умъ. Ако искашъ нѣкой да ти намѣри погрѣшкитѣ и да ти покаже правия пѫть, намѣри единъ Сатурновъ типъ. Това е френологическото имъ отличие. Центърътъ на разсѫдъка у тѣхъ е силно развитъ. Личнитѣ чувства сѫ чрѣзмѣрно развити. Страхътъ у тѣхъ е тъй сѫщо силно развитъ, защото тѣ гледатъ на лошата страна на живота. Всѣки човѣкъ, който е песимистъ, отъ чисто френологическо гледище, у него сѫ силно развити страха, прѣдпазливостьта, честолюбието, щестлавието. Съвѣстьта е слабо развита; вѣрата и надеждата — сѫщо. Такъвъ човѣкъ, като види, че не може нѣщо да реализира, той обръща другия листъ и почва да проповѣдва своитѣ възгледи. Тѣ гледатъ прѣзъ особено стъкло на живота. Мѣсечината, и тя упражнява извѣстно влияние върху хората. Какъ се казватъ тия типове, върху които луната указва влияние? — Лунни типове или лунатици. Тѣ сѫ хора на въображението. Единъ човѣкъ, върху когото мѣсечината указва влияние, ако започне нѣкѫдѣ търговия, на 100-тѣхъ, 150 вѣрва. И за туй такива хора никога не прокопсватъ. Тѣ все се чудятъ, защо нѣщата ставатъ тъй или иначе, все сѫ изненадани. Тѣ сѫ поети, не се обезсърчаватъ, иматъ много голѣма вѣра. Тѣ вѣрватъ на късметъ. Колкото гадателки има въ София или другадѣ, тѣ ще ги намѣрятъ, ще искатъ да имъ кажатъ нѣщо отъ късмета, като имъ гадаятъ било на кафе, било на бобъ, било на карти. Тия хора сѫ още и иманяри, вѣрватъ, че има скрити съкровища въ земята. Тѣ не обичатъ да работятъ, надѣватъ се на късмета си. Турцитѣ казватъ: „Ако ми е късметъ, на крака ще ми дойде“. У тѣзи хора челото имъ горѣ е широко Лицата имъ сѫ валчести, доста правилни. Тѣ вѣрватъ въ добрата страна на сѫдбата. Марсовитѣ типове сѫ отлични. Тѣ сѫ смѣли, рѣшителни, мускулести, по темпераментъ — холерици, войнствени хора. Щомъ го закачишъ, тегли ножа си, особено като пие ½ кгр. вино, готовъ е да се бие. Извади ножа си и казва: „Ти онзи день ме срѣщна на пѫтя, това ми каза, онова ми каза. Марсови типове сѫ англичанитѣ, германцитѣ, тѣ спадатъ подъ влиянието на Марса, а българитѣ, изобщо сѫ сатурнови типове. Тукъ, на Балканския полуостровъ владѣе този Богъ Сатурнъ, затова и ние не можемъ да се освободимъ отъ него, Кѫдѣто види култура, той казва: „Какво, култура ли!“ — и бърза да разваля. Американцитѣ сѫ още и подъ влиянието на Меркурий, търговци, смѣткаджии хора сѫ тѣ, затуй англичанитѣ ги е страхъ само отъ американцитѣ. Разбира се, това сѫ само наброски отъ астрологията. Тя е една наука, която трѣбва да се проучи добрѣ, защото има приложение навсѣкѫдѣ въ живота. Въ човѣшкия организъмъ, въ всѣко едно положение на тѣлото, въ устройството и формата на челото, на лицето, може да познаете единъ човѣкъ къмъ кои типове спада. Всички планети указватъ влияние, върху човѣка. Запримѣръ марсовитѣ типове иматъ широки глави при ушитѣ; задъ челото главата имъ е широка. Тѣ сѫ смѣли и рѣшителни. Послѣ, у венеринитѣ типове, и у всички други типове главата се отличава. Всѣка една планета си указва своето влияние, тя си създава особенъ типъ. Сега, разбира се, учениятъ човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае, и отъ тамъ насетнѣ той ще почне да борави съ друга материя, да създаде новото си тѣло. Планетитѣ, това сѫ единъ ключъ. Писанието казва, че Богъ взелъ и направилъ човѣка отъ пръсть. Този пръсть, този прахъ бѣ разпръснатъ изъ пространството, въ всички планети, и Богъ взе тази пръсть, направи отъ нея каша и отъ тази каша създаде човѣка. Затуй всѣка една планета указва извѣстно влияние върху човѣка. Напримѣръ, Марсъ гледа колко желѣзо има въ човѣшкото тѣло. Той държи смѣтка за желѣзото, какъ се употрѣбява. Слънцето държи смѣтка за златото; мѣсечината държи смѣтка за среброто, Меркурий се занимава съ живака и т. н. Тия елементи, които сѫ вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ, тѣ упражняватъ влияние. Ако у нѣкой човѣкъ желѣзото има прѣобладаваще влияние, той е марсиянецъ. Ако прѣобладава златото, голѣмо влияние има слънцето. Обаче благородното, възвишеното у човѣка не зависи отъ количеството на златото, но отъ неговата активность. Ако златото у човѣка е чрѣзмѣрно активно, то е защото има такива сили, които сѫ свързани съ златото. Когато извѣстни магнетически и електрически течения минатъ прѣзъ атомитѣ на златото, тѣ сѫ, които правятъ човѣка единъ или другъ типъ. Тѣ сѫ, които прѣвръщатъ неорганическото желѣзо въ органическо, което упражнява влияние върху човѣка. Има още много други съставни елементи въ организъма на човѣка, които упражняватъ влияние върху него. Тъй щото за васъ, като ученици именно, за да бѫде тая наука достѫпна, трѣбва ви воля. Разбирате ли! Волеви типове трѣбва да бѫдете, но не въ обикновенъ смисъль. Простъ волевъ типъ. Азъ наричамъ волевъ човѣкъ този, който като си тури единъ идеалъ, да нѣма мѫчнотия въ свѣта, която може да му попрѣчи. Трѣбва да има воля, като тази на онѣзи мѫченици — макаръ 100 гвоздеи да му забиятъ, да каже: „Христосъ пострада така, и азъ мога да постѫпя по Неговия примѣръ“. Това е идеалъ! Единъ ученикъ, който е миналъ прѣзъ всичкитѣ тия изпитания, само той може да устои. Имайте прѣдъ видъ едно правило: докато единъ ученикъ не мине прѣзъ всичкитѣ изпитания, той не може да влѣзе въ царството Божие лесно. Това не е играчка. Да влѣзешъ въ България, въ Англия е лесно, но да станешъ гражданинъ на Англия, да заемешъ видно мѣсто въ нѣкое завѣдение, за това се изисква врѣме. Ако отидете въ Англия, можете ли за една година да постѫпите въ кембриджийския университетъ? Не трѣбва да минатъ 10 — 15 години. Казватъ нѣкои: като влѣзете въ царството Божие. Какъ се влиза тамъ, кѫдѣ е това царство? Че царството Божие си има свои научни завѣдения, свои институти, професори, философи, има си свое художество, своя музика, свое музикално училище. Ще каже нѣкой: „Кѫдѣ е онзи свѣтъ?“ — Въ млѣчния пѫть е царството Божие. Значи трѣбва да минете прѣзъ всичкитѣ изпити. И когато изпититѣ дойдатъ, най-първо ще бѫдатъ на физическото поле, послѣ ще дойдатъ изпити на вашето сърце и на вашия умъ. Азъ слѣдя сега, ученицитѣ като се поставятъ на тия изпити, не могатъ да издържатъ единъ елементаренъ изпитъ — учатъ, учатъ, не могатъ да го издържатъ. И азъ гледамъ, отъ нѣколко години насамъ, тия които сѫ чели окултни книги, говорятъ за онзи свѣтъ, но когато имъ се даде единъ малъкъ изпитъ, колата имъ се върти навсѣкѫдѣ. Не може така! Колата трѣбва да се върти само въ една посока! Сега астрономитѣ мислятъ, че навсѣкѫдѣ прѣзъ пространството могатъ да идатъ, къмъ слънцето, къмъ мѣсечината и пр: Може, но ако тръгнете къмъ слънцето, щомъ излѣзете отъ земята, ще се натъкнете на единъ тъменъ поясъ, на една такава твърда, непроходима стѣна. Какво ще кажете тогава? Сега нѣкои казватъ, че американцитѣ щѣли да хвърлятъ една граната къмъ мѣсечината. Но тѣ трѣбва да знаятъ, отъ гдѣ я хвърлятъ. Има извѣстни мѣста горѣ въ пространството, прѣзъ които като мине гранатата горѣ ще се разтопи. Пространството е пълно съ такава електрическа енергия, каквато никой човѣшки умъ не може да си прѣдстави. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че пространството е празно, и можемъ навсѣкѫдѣ да пѫтуваме. Не, не е така. Нѣкои казватъ: да иска Учительтъ да ни заведе нѣкѫдѣ. Какъ, вие, които сте толкова страхливи, треперятъ ви гащитѣ отъ единъ най-малъкъ изпитъ, какъ ще минете прѣзъ едно такова силно течение! Туй пространство е населено съ сѫщества, нѣкой отъ които сѫ неприязнено разположени къмъ хората. Тѣ като ви срѣщнатъ изъ пространството, питатъ: „Този невѣжа кѫдѣ го водите? Назадъ къмъ земята!“ Тѣ ще се изпрѣчатъ прѣдъ тебъ да те изпитатъ, смѣлъ ли си или не. Небето прѣзира страхливитѣ хора. Туй да го знаете! И въ Писанието се казва. „Страхливитѣ нѣма да наслѣдятъ царството Божие“. Смѣли хора се изискватъ! Грѣшнитѣ хора на 10 клм. се качватъ, но повече не смѣятъ, смѣлость се иска. Ами какъ ще ви извади човѣкъ изъ вашето тѣло? Щомъ рѣка да ви извадя изъ тѣлото, ще кажете: ами послѣ какъ ще се върна? И наистина, не може да ви извадимъ изъ тѣлата, понеже има извѣстно съотношение; кармически всинца вие сте затворници тъй щото и да искате, азъ нѣма да ви извадя отъ тѣлата ви. Вие сте обковани съ букаи за 10 — 15 години. Ами, ако азъ ви пусна изъ затвора, и вие не се върнете въ тѣлото си? Ще питатъ: „Кой имъ отвори вратата да излѣзатъ?“ Нима мислите, че вие сте отъ много благочестивитѣ? Първото нѣщо: когато на единъ окултенъ ученикъ покажатъ книгата на миналитѣ животи, когато му покажатъ една тъмна страница отъ неговия животъ, той трѣбва да знае Истината, трѣбва да е рѣшителенъ, смѣлъ и безстрашливъ. Ще ти покажатъ една тъмна страница и ще ти кажатъ: туй си направилъ, Да направихъ, ще го изправя. Ще ти покажатъ друга страница: ти това направи. Да, и него ще изправя. Ще бѫдешъ смелъ и решителенъ, окото ти да не трепне. Всичкитѣ прѣстѫпления отъ памти — вѣка ще ти покажатъ, и ти да кажешъ: ще ги изправя. Потреперишъ ли, или се помолишъ на когото и да е — свършено е. Не, смѣло, рѣшително ще признаешъ: да, азъ го направихъ, но сега азъ ще изправя всичко. Туй е задачата на окултния ученикъ! Затуй се казва, че който побѣди страха, той ще влѣзе въ царството Божие. Значи, смѣлость и воля се изисква отъ васъ, като ученици. Тогова ще бѫдете души. Сега, ако посѣщавате една школа, каквато и да е, кѫдѣто и да е, била тя въ Индия, въ Китай, въ Тибетъ, въ Америка или въ Германия, въ всички тия братства има едно и сѫщо правило: всички ще ви подложатъ на изпитъ. Въ всѣка една окултна школа правилото навсѣкѫдѣ е едно и сѫщо. И въ двѣтѣ школи, тази на Бѣлото Братство и тази на черното братство, правилото е едно и сѫщо. Най-първо, ученикътъ ще се изпита вѣренъ ли е или не. Вѣрность, смѣлость се изисква. Безъ страхъ и безъ съмнѣние въ този пѫть! Придобиете ли туй качество, тогава ще пристѫпимъ къмъ първитѣ уроци на онова истинско знание, за да се освободи духътъ ви отъ връзкитѣ на материята, ограниченията и прѣстѫпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете съ Любовьта. Азъ зная тука единъ младежъ, който принадлежеше къмъ една баптиста секта. Като се обърна къмъ Христа, почувствува се тъй бодъръ, тъй смѣлъ, че си казваше: „Който пехливанъ да ми излѣзе на срѣща, ще мога да се боря съ него.“ Не се мина една година, яви се този пехливанъ, и го бутна на земята. Погледна той къмъ него, и почна да му се моли. Зарѣза тогава и баптизъмъ и християнство и се върна пакъ въ свѣта. Нѣма да го викашъ онзи, той е пехливанъ. И въ съврѣменнитѣ църкви има тази слабость, дѣто казватъ, че Христосъ всичко ще направи заради насъ. Азъ ще имъ възразя, ако Христосъ прави всичко, защо въ църквата има толкова страдания? Защо не е направилъ Христосъ всичко? Защото не вѣрватъ всички въ Христа. Христосъ е направилъ всичко, но и отъ насъ се изисква да направимъ нѣщо. И всичката заблуда а тамъ, че ние оставяме Христосъ всичко да върши, но затуй и работитѣ не вървятъ добрѣ. Ученикътъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ — нищо повече! Христосъ казва: „Азъ извършихъ моя дѣлъ, ти можешъ ли да вървишъ по моя пѫть?“ Ти искашъ да Го слѣдвашъ, но знаешъ ли колко камшика Му удариха? — Не зная. Тѣ му удариха 1, 2, 3,... азъ нѣма да ви кажа числото. Христосъ запитва: „Толкова камшика можешъ ли да издържишъ? Послѣ, знаешъ ли тяжестьта на този дървенъ кръстъ, който азъ носѣхъ? Ти такъвъ кръстъ можешъ ли да носишъ? Ап. Павелъ казва: „Това не е шега работа! Да, но трѣбва да се мине. Казва нѣкой: „Учителю, заради мен не може ли нѣкой да носи този кръстъ, пъкъ азъ да мина прѣзъ царскитѣ врата?“ Не, не може, всѣки самъ трѣбва да си носи кръста. Не само сега става това, но всѣкога е било и ще бѫде. Въ Египетъ, въ Индия, всѣки единъ ученикъ когото прѣкарватъ прѣзъ първото, второто, третото посвѣщение, турятъ го да носи единъ голѣмъ кръсть. Четири — петь дни ще пости и ако издържи, ще получи посвѣщение. Нѣкой пѫть има случаи, когато ученици умиратъ на кръста, и се свършва съ тѣхъ. Тъй щото има разни начини за посвѣщение на ученика. Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество. Казвате: а, лесна работа е. Кръстъ има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смѣлъ. Първото нѣщо, което трѣбва да знаете е че трѣбва да бѫдете смѣли. Положението, което заемате въ обществото не трѣбва да ви прѣпятствува да бѫдете смѣли въ живота, Ако при сегашнитѣ условия си търговецъ, а трѣбва да проповѣдвашъ Христовото учение, това именно ще ти бѫде слабата страна, но туй ти е изпитътъ. Туренъ си тамъ, като търговецъ, да те изпита Господь, дали ще лъжешъ хората. Търговията, това е мѣсто на лъжата. Ти ще си кажешъ: нѣма да лъжа! — Ама противъ твоя интересъ е. Нищо, честно ще продавашъ стокитѣ си. Ти си ученикъ, но си поставенъ търговецъ, за да придобиешъ честностьта, тя не ти достигала. Страхливъ си като ученикъ ще те направятъ хирургъ — лѣкарь, хубаво ще правишъ операциитѣ, не само отгорѣ-отгорѣ, за пари, но внимателно ще ги правишъ. Изпитватъ те. Та, всички професори, свещеници, сѫди, и това сѫ изпитни мѣста, прѣзъ които ще минете. Свещеникъ си, нѣкои мислятъ, че тази служба е една привилегия. Не, изпитъ е това. Ти ще заемешъ това мѣсто, и щомъ ти изпитатъ ума, ще те уволнятъ и ще кажатъ: сега ще ти дадемъ истинското мѣсто. Та, всѣки на своето мѣсто трѣбва да се изпита докрай. Гледамъ сега, нѣкои студенти, ученици ми казватъ: „Учителю, да напуснемъ университета“. Не! Ти ще свършишъ университета, че послѣ, ако искашъ, закачи дипломата на гвоздея. „Ама губене на врѣме е то, ще бѫда по полезенъ въ Новото учение“. Не, щомъ ти не свършишъ тукъ университета, ти и тамъ не ще може да бѫдешъ полезенъ. Нищо повече! Ще положишъ всичкия си трудъ, ще свършишъ и дипломъ ще вземешъ. Който се учи, ще свърши. Въ всѣко едно отношение, кѫдѣто те турятъ, трѣбва да гледашъ тъй реално! Ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ! Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва много знание, нѣмамъ пари. Не, ще работишъ и пакъ ще свършишъ училището. Азъ се чудя на американцитѣ, тѣ даватъ отличенъ примѣръ въ това отношение. Азъ съмъ видѣлъ американци, лукъ кълца и пакъ гледа латинската граматика. Послѣ, пакъ рѣже лукъ, бърка въ тенжерата и чете: „Homo, hominis, lupus est“. Послѣ се обърне къмъ картошкитѣ, поглежда ги и отъ врѣме на врѣме прочита нѣщо отъ гръцката граматика и т. н. Тъй работи по 4 — 5 години, докато свърши университетъ. И азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да ги пратимъ въ Америка. Колко отъ васъ сѫ смѣли? Тамъ има образувани голѣми братства, въ които влизатъ много студенти. Върнатъ се отъ университета, турятъ си прѣстилкитѣ, работятъ, изкарватъ си прѣхраната. Едни на други си помагатъ. Похвална чърта е тази. Въ туй отношение, тѣ сѫ незамѣними. Тамъ нѣма да срѣщнете човѣкъ, комуто да даватъ пари въ помощь, това е срамота. Тамъ всѣки си изкарва прѣхраната съ трудъ. Ако нѣкой е богатъ ще каже: имамъ малко работа, искашъ ли да ми помогнешъ, ще ти платя. Ще ти плати достатъчно, но ще работишъ. По три пѫти на день ще ходишъ въ дома му да чистишъ печката, да прѣнасяшъ вѫглища, но трѣбва да работишъ. Всѣки трѣбва да работи, а не, както тукъ — даромъ. Въ туй отношение, американцитѣ сѫ незамѣними. Тѣ сѫ меркурианци, смѣтка има у тѣхъ. И тъй, най-първо ще развивате тази чърта: смѣлость на сърцето, смѣлость на ума и смѣлость на волята. Тия три чърти ще развиятъ у васъ необходимитѣ ви способности. Въображение трѣбва да имате. То е майка на идеитѣ. И послѣ разсѫдъкътъ ви трѣбва да е развитъ. Чувство на музиката трѣбва да имате, за да бѫдете весели. Послѣ, трѣбва да е силно развита способностьта за сравнението, да съпоставяте нѣщата. Съвѣстни трѣбва да бѫдете; хора на природата трѣбва да бѫдете; Любовь къмъ Бога трѣбва да имате; милосърдие трѣбва да имате; самоуважение трѣбва да имате; смѣлость трѣбва да имате; дружелюбие трѣбва да имате. Много нѣща се изискватъ отъ васъ! Запримѣръ, понеже българитѣ сѫ сатурнови типове, тѣ не сѫ толкова учтиви. Българинътъ казва: „Не давамъ стола си“. Да, защото си сатурнъ, само за себе си гледашъ. Етикеция въ такъвъ човѣкъ нѣма, само за себе си гледа. Той счита, че всѣки човѣкъ е по-доленъ отъ него. „Нѣма по достоенъ човѣкъ отъ мене“, казва. Тъй мисли сатурнъ. За да даде стола си, той трѣбва да е нѣкой алтруистъ, да спада къмъ другъ типъ. Много е естествено такъвъ типъ да не отстѫпва. Когато се проповѣдва едно учение, лесно се говори, мѫчно се прилага. Сега забѣлѣзвамъ, редъ ученици, намѣсто азъ да ги изпитвамъ, тѣ ме изпитватъ. И да видите какви задачи ми задаватъ! Казватъ: „Хайде учителю, какъ ще рѣшишъ тази задача?“ Ще ви направя една бѣлѣжка тази вечерь. Онзи, който ще дохожда на нашитѣ екскурзии, не трѣбва да пости. Разбирате ли! Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно отъ правилата. Ученикъ, който дойде на екскурзия трѣбва да си носи хлѣбецъ, да пие вода и да благодари на Бога. А пъкъ онзи, който иска безъ хлѣбъ да мине, нека остане въ София. На екскурзия всички ще бѫдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постятъ, защото ще се компрометиратъ разходкитѣ ни. Ще ви направя друга една бѣлѣжка. Постенето, това е начинъ за обновление на човѣшкия организъмъ. Въ васъ не трѣбва да влиза туй щестлавие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея въ поста е да събужда скритата енергия въ клѣткитѣ и да обнови организъма. Но, трѣбва да работимъ по-разумно. Въ поста се върви послѣдователно. Има извѣстни закони, които трѣбва да се спазватъ. Ако ти си опрѣдѣлишъ постъ, безъ да знаешъ защо ти е, той не е полезенъ. И послѣ, трѣбва да се спазва врѣмето, трѣбва да се спазватъ и днитѣ, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия постъ въ понедѣлникъ, ще имате единъ резултатъ, ако го започнете въ вторникъ, ще имате другъ резултатъ, ако е въ срѣда, четвъртъкъ, петъкъ, сѫбота, недѣля — различни резултати. При това, ако започнете поста отъ сутриньта, отъ обѣдъ или вечерьта, пакъ ще имате различни резултати. Потънкости има въ поста. Ученикътъ, който учи една наука, трѣбва да бѫде внимателенъ. Има закони, които по възможность трѣбва абсолютно да се спазватъ, за да дадатъ добри резултати. Нали по тия резултати трѣбва да дадемъ на външния свѣтъ образъ, да видятъ въ какво седи нашето учение? Ако ние не спазимъ правилата, ще имаме криви опити, и външнитѣ хора ще кажатъ: „Ето до кѫдѣ стигнаха!“ Пъкъ ако искате да покажете геройство, най-силнитѣ които сѫ, може да ви подложимъ на 15 — 20 — 30 — 35 — 40 дневенъ постъ. Тогава ще изберемъ помежду васъ нѣкой ученикъ и ще му кажемъ: ти, еди-кѫдѣ си, еди-какъ си ще издържишъ поста си, 40 дни нѣма да те има между другитѣ. Изпитъ е това! Тия между васъ, които ще могатъ да издържатъ такъвъ изпитъ сѫ само двама, трима, четирма, петь, шесть, до седемь. Ако има такива седемь души герои въ България, много работа може да свършатъ. Въ Библията се говори за пророкъ Илия, който постилъ 40 дена, за да се магнетизира. Въ поста не трѣбва да се плашишъ. Постътъ, това е едно срѣдство да се махне страха, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението, и мозъка. Послѣ, при поста трѣбва всѣкога да сте много буденъ, да сте на щрекъ, защото тогава човѣкъ става много чувствителенъ, привлича извѣстни динамически сили отъ природата, и трѣбва да знае какъ да се справя съ тѣхъ. Друго-яче, ще си създадете неприятность. Съ тази забѣлѣжка азъ прѣдупрѣждавамъ ученицитѣ. Желанието ви да постите е добро, азъ го уважавамъ, но ще бѫдете много умни. Послѣ, азъ искамъ да се урегулирате по между си. Гледамъ, нѣкой отъ васъ почватъ да заспиватъ. Това не е упрѣкъ, но туй показва, че, тукъ въ събранието, не сте хармонирани. Тукъ има нѣкои сили, които трѣбва да изпѫдимъ. Едни черпятъ повече, а други даватъ повече. Правилна обмѣна нѣма. Ако обмѣната между васъ е правилна, всички ще бѫдете бодри. Сега, забѣлѣзано е въ Америка, дѣто се събиратъ въ нѣкои събрания около 2 — 3000 души и най-малко 100 души отъ тѣхъ спятъ, хъркатъ, чисто по американски, не могатъ да слушатъ. Това може да се случи не само съ слаби натури, но и съ най силнитѣ — заспиватъ. Единъ отъ виднитѣ, активни американски проповѣдници. Муди, разправя за едно подобно свое заспиване въ църквата. То е станало при слѣдния случай. Често въ Чикаго дохождатъ видни проповѣдници, които държатъ проповѣди върху важни въпроси отъ Евангелието. Извикватъ единъ проповедникъ, голѣма знаменитость. Дохожда той и говори нѣщо за дявола. Обаче, Муди закѫснѣлъ и не могълъ да чуе какво се говорило за дявола. Той извиква втори пѫть сѫщия проповѣдникъ, който на другия день щѣлъ да говори. Обаче, дяволътъ пакъ устроилъ мрѣжа на Муди. Събранието било опрѣдѣлено къмъ 7 ½ ч. в, а въ 6 ч. Муди ялъ хубавъ американски саламъ. Американскитѣ проповѣдници не сѫ вегетарианци. Отива Муди на събранието да слуша проповѣдьта за дявола, но отъ тяжесть въ стомаха заспалъ, и пакъ не могълъ да чуе. Питатъ го: Муди, какъ е работата? — Остави се, дяволътъ и саламътъ разбъркаха работата. Сега, ако нѣкой отъ васъ е прѣдразположенъ за спане, той трѣбва да знае, че връзкитѣ въ дадения случай по между ви не сѫ хармонични. И този, комуто се приспи, трѣбва да промѣни мѣстото си. Ти промѣняй мѣстото си въ салона, седни напрѣдъ, въ лѣво, въ дѣсно, сѣдай навсѣкѫдѣ, докато дойде онова състояние, при което да нѣма черпене. Сега, ние желаемъ да се обмѣнятъ енергиитѣ правилно. Онзи, който заспива, то е защото отъ него черпятъ повече, той дава повече. За това много естествено е туй заспиване! Ако азъ изтегля отъ нѣкого 4 — 5 кгр, кръвь, той ще заспи. Ако е постилъ 10 дена, пакъ ще заспи, слабъ е той въ тѣлото си. Та, казвамъ ви, като на ученици, най-първо ще се учите да контролирате мозъка си. Събирайте енергията отъ природата и я пращайте въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето, въ гортана, въ челото, въ задната часть на главата, въ горната часть на главата, и слѣдъ туй, прѣкарайте тази енергия около тѣлото си. Почнете да правитѣ тия магнетически тушове, докато се образува една свѣтла магнетическа аура, около тѣлото си и тогава ще се усѣтитѣ свободни. Сега, мнозина се оплакватъ, че сѫ станали толкова чувствителни, че като отиватъ въ нѣкое свѣтско събрание, почватъ да заспиватъ. Значи, свѣтътъ е по активенъ отъ васъ, черпи отъ васъ. Ето защо вие не трѣбва само да развивате чувствата си, да ставате чувствителни, но трѣбва да имате знания, да развивате волята и ума си. Не трѣбва да бѫдете слабохарактерни. У нѣкои отъ васъ, дължината на палеца, тази фаланга, която изразява волята, не е достатъчно дълга, но можете да развивате волята си постепенно. Разумно може да развиете волята си! И тогава, може нѣкой пѫть да ви дамъ едно упражнение, за привличане добритѣ влияния на планетитѣ. Нѣкога не смѣя да ви давамъ такива упражнения, понеже ще изпаднете въ суевѣрие, а то е много опасно. Да станешъ суевѣренъ, то е друго зло. Животътъ трѣбва да се гради разумно. Сега, у всинца ви има добри желания, но ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Послѣ ще имате непрѣодолима Любовь, непрѣодолима вѣра, непрѣодолима надежда, милосърдие, разсѫдителность. Туй сѫ чувства и способности, които ще прѣдизвикате въ себе си. Сега, азъ виждамъ — по нѣкой пѫть, че вие можете единъ другъ да си напакостите. Ако вие имате единъ приятель, този вашъ приятель въ даденъ моментъ може да ви причини най-голѣма полза, и най голѣма врѣда. Какъ? Щомъ двама приятели се сближатъ, тѣхнитѣ астрални тѣла се свързватъ и енергиитѣ отъ единия почватъ да прѣминаватъ въ другия и обратно. Ако единиятъ заболѣе, заболѣва и другиятъ. Ако единиятъ умре, и другиятъ умира. Туй е фактъ. Ако нѣкоя жена обича мѫжа си и той умрѣ, то и жената отива слѣдъ него. Или пъкъ, ако мѫжътъ обича много жена си, щомъ тя умре и той умира. Това става, ако сѫ много привързани. Но, ако жената подига мисъльта си, тя подига и мѫжа си, защото никой самъ нито пада, нито става. Нѣкой пѫть, ние искаме да се вържемъ съ Христа. Какъ ще се свържемъ? Ако се свържемъ съ своя пороченъ животъ, ние ще Му причинимъ страдания. Христосъ не иска тъй да се свържемъ съ Него. Въ окултната школа ще развивате туй мѫжество, тази сила, да работите за своето подигане. Нѣкои отъ васъ иматъ по-добри условия, нѣкои иматъ по-слаби условия. По-силнитѣ, у които умътъ е развитъ, ще помагатъ на по-слабитѣ, на които умътъ не е тъй развитъ, не могатъ да разсѫждаватъ дълбоко. У едни практическиятъ умъ не е развитъ, други не могатъ да мислятъ философски, — трети иматъ воля, но сърцето имъ е сухо. Сега, тъй ще събирате, че ще гледате да дружите съ онзи, който има добъръ умъ, добро сърце. Като дойде до волята, пакъ тъй ще постѫпвате. Въ туй отношение хората могатъ да си помагатъ взаимно. И да не мислите, че всичко може да направимъ. Всичко може да направи човѣкъ, но кога? — Когато е свързанъ съ Христа, т. е. въ дадения моментъ той е свързанъ съ всички добри, съ всички съзнателни хора, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ. И като станете ученици, вие ще се свържете съ всички ученици по земята. Нѣкой пѫть азъ казвамъ, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но въ астралния свѣтъ не сте, въ Божествения не сте. Туй подразбирамъ. У всинца ви трѣбва да има единъ съзнателенъ потикъ. Не искамъ само съзнанието ви да работи, да се самоосѫждате, но моето желание е да живѣете въ вашето подсъзнание и свръхсъзнание. По нѣкой пѫтъ трѣбва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечавате, тѣ ви спъватъ. Почне ли човѣкъ да се занимава съ своитѣ или съ погрѣшкитѣ на другитѣ, той се спъва. Не се стремете да си криете погрѣшкитѣ. Може ли единъ художникъ да скрие погрѣшката си въ картината? Единъ музикантъ може ли да скрие погрѣшката въ пѣенето или въ свиренето си? Единъ ораторъ може ли да скрие своя дефектъ въ рѣчьта си? Има извѣстни изкуства, дѣто може да се скрие една погрѣшка, но дойдемъ ли до художника, и дѣцата ще забѣлѣжатъ погрѣшкитѣ му. Музикантъ си, нѣма скрито — покрито; писатель си, ораторъ си — сѫщо. Като чете човѣкъ книгата, той ще види погрѣшката. Ще кажешъ: моя е погрешката, ще я поправя — нищо повече! Не се извинявай! Погрѣшката се дължи на това, че не си взелъ вѣрно тона. Не казвай „малко винце пихъ“, или пъкъ „въздухътъ бѣше студенъ.“ Не, не, причината не е нито въ винцето, нито въ въздуха. Причината е у мене, азъ трѣбва да пѣя правилно! Нищо повече! Или, не може да пишешъ. Азъ имамъ едно правило: „не можешъ“ — ще съзнаешъ. И колкото по добрѣ съзнаешъ, толкова по-добрѣ ще пишешъ. Трѣбва да се съзнаятъ фактитѣ. Има нѣща, които не можемъ да криемъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Нѣма да кажете: „отъ менъ нищо нѣма да стане, ако съмъ неспособенъ“. Не, въ васъ има повече способности, отколкото прѣдполагате, но не знаете какъ трѣбва да разработитѣ тѣзи способности. Сега, азъ ви говоря отъ толкова години въ България, миналъ съмъ, прѣзъ най-лошитѣ условия, опиталъ съмъ ги, но човѣкъ трѣбва да бодърствува много и ако не бодърствува, може да бѫде пометенъ. Бодърствува ли, нѣма мѫчнотия, която човѣкъ да не може да побѣди, нѣкой пѫть нѣщата сами по себе си се разрѣшаватъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Ще вѣрвате, нѣма да се съмнявате! Нѣкой ме пита: кѫдѣ е това Бѣло Братство? Най-послѣ може да се зададатъ и други въпроси: кѫдѣ е Господъ? Кѫдѣ е Христосъ? Ако питате единъ ясновидецъ, той ще ви каже, дали тази вечерь е тукъ Христосъ или не. Той ще Го види. Нѣма събрание, което ако духоветѣ на хората сѫ въодушевени, обладани съ възвишени мисли и да не ги посѣти Христосъ най-малко за 5 — 10 минути, или да нѣма другъ нѣкой прѣдставитель отъ Бѣлото Братство. Достатъчно е двама души да си подигнатъ мисъльта нагорѣ, и ще ги посѣти Христосъ. Ще кажете: ама може ли Христосъ да бѫде едноврѣменно на толкова мѣста? То е смѣшно схващане! Христосъ едноврѣменно може да присѫтствува на всички събрания въ свѣта. Врѣме и пространство въ духовния свѣтъ нѣма. Не че не сѫществува, но врѣмето и пространството не е едно прѣпятствие. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ, врѣмето и пространството улеснява хората, сближава ги. Тукъ ги раздалечава, а въ духовния свѣтъ ги сближава. Слѣдователно, азъ мога да ви приведа слѣдующето сравнение: всичкитѣ окултни събрания, които ставатъ по лицето на земята, може да ги съберете въ една орѣхова черупка. Е, питамъ тогава: Христосъ не може ли да ги слуша изведнъжъ? Това не зависи отъ формата на нѣщата, то зависи отъ интенсивностьта, вѫтрѣ. Сега, азъ ще ви обясня какво означава тази черупка. Съзнанието на Христа, Неговото присѫтствие е толкова силно, че Той схваща умоветѣ на тия хора идейно. Този орѣхъ е толкова голѣмъ, че всичкитѣ събрания може да се събератъ. Но, ако вие го възприемете буквално, ще кажете: ако това е истина, голѣма лъжа е. Не, има такава възможность. Сега, понеже Сатурнъ господствува надъ българитѣ, вие ще бѫдете внимателни спрѣмо него. Въ какво отношение? — Нѣма да му разправяте вашитѣ идеи. Мълчете си, гледайте всѣкога да го изненадате. Когато реализирате нѣщо, тогава да разбере той. Щомъ кажешъ какво си намислилъ, той ще развали работата. И затова на българитѣ работата върви до тогава, докато никой не я узнае. Узнае ли я нѣкой, всичко се разваля. Вземете примѣра съ Балканския съюзъ. Създаде се, но чу Сатурнъ, дойде, намѣси се и развали работата. Той направи такава каша, че българитѣ и сърбитѣ и до днесъ не могатъ да се помирятъ. И въ религиозно отношение пакъ Сатурнъ е които прѣчи. И въ школата — сѫщо, навсѣкѫдѣ е той. Азъ гледамъ, дойдатъ съмнѣния, пакъ той — сѫщата чорба. Сега, трѣбва да имате критически умъ. За каквото и да е, разсѫждавайте здраво! Ние, отъ ученици, които разсѫждаватъ здраво, не се плашимъ. Онѣзи отъ васъ които иматъ най-противоположенъ възгледъ, даже и тѣзи, които мислятъ, че всичко може да развалятъ, и тѣ сѫ „добрѣ дошли“. Нека опитатъ. Въ школата има губерки, които сѫ толкова нажежени, че които много знаятъ, ще ги туримъ на губеркитѣ. Ще бѫдете умни! Тази школа е отъ памтивѣка. Прѣзъ нея сѫ минали хиляди, хиляди, сѫщества. Които сѫ минали и спазили правилата, тѣ сѫ приели дипломъ и благословение. Тѣ сѫ излѣзли отъ тази школа и сега се радватъ. И вие, гледайте да минете сѫщия пѫть, да приемете дипломъ и благословение. Не мислете че тази програма ще се измѣни. Тя е една божествена школа, ще минете по всичкитѣ правила, не я критикувайте. Имайте вѣра, опитайте, може да поставите всичко на най-голѣмъ опитъ. Но веднъжъ като опитате, не се съмнѣвайте. Може да ви дамъ микроскопически опитъ да направите — опитайте, но не се съмнѣвайте, за да не се спъвате въ пѫтя си, като ученици. Азъ бихъ желалъ, всички да минете прѣзъ тази школа и всѣки да счита за привилегия, че е ученикъ и да каже: азъ ще бѫда единъ отъ примѣрнитѣ окултни ученици. Въ себе си да каже това, ще бѫда единъ отъ примѣрнитѣ ученици! Съмнѣнията ще дойдатъ, може да ви приказватъ, но вие ще вѣрвате. Настоявайте: ще бѫде, ще бѫде, ще бѫде. Вѣрвамъ, че ще бѫде! Изпѣйте упражнението: Сила жива, изворна, течуща“. Размишление. 22 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.III.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОИЗХОДЪ НА ПРАВИТѢ МИСЛИ. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Прѣдназначението на човѣшкия носъ“. Тема за идущия пѫть е: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Втора тема: Произходътъ на музиката“. Вие считате първата тема за мѫчна, но и втората е мѫчна. Не че вие ще разрѣшите въпроса за влиянието на планетитѣ, но като мислите върху този прѣдметъ, ще ви дойдатъ нѣкои мисли. За да може да напишете една мисъль, прѣзъ колко процеси трѣбва да мине тя! Първо трѣбва да създадете нейната форма, дълго врѣме ще мислите; слѣдъ като създадете тази форма, трѣбва да я обикнете. Слѣдъ като я обикнете, ще се роди у васъ желание да я изразите, т. е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. Прѣзъ три процеса трѣбва да мине една мисъль, за да се изрази: мислене, чувствуване и писане. Тази вечерь ще ви говоря върху: „Произходъ на правитѣ мисли“. Въ природата сѫществуватъ първични типове или първични форми, по които съврѣменната мисъль се гради, т. е. тази мисъль която е нова за насъ, тя иде отъ едно по-високо поле, тя е прѣдшествувана отъ друга. Първиятъ въ свѣта, който е почналъ да мисли, е Богъ. Или, тъй да кажемъ, въ началото на Битието, Той е проектиралъ една своя мисъль, и тази мисъль е възприета отъ всички окрѫжаващи Го сѫщества, които влизатъ вѫтрѣ въ Божествения свѣтъ. Тѣ възприематъ тази мисъль и почватъ да я пращатъ въ по-долнитѣ свѣтове. Слѣдователно, мислитѣ, които имаме, отъ какъвто характеръ и да сѫ, тия мисли сѫ дошли отъ другадѣ. Сега, ако у васъ дойде мисъльта за Любовьта, какъ ще се изяви тази любовна мисъль? Сега, ако ние употрѣбяваме думата „Любовь“ тъй, както е въ български или английски езикъ, първото нѣщо, което ще влѣзе въ ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовьта, нѣма да помислите за онази сѫщинска Любовь, но ще помислите за извѣстна нейна форма. Като кажете „Любовь“, вие ще си прѣдставите двѣ величини или двѣ числа 1 + 2, и ще кажете 1+ 2 = 3, тъй е аритметически. Или, ще кажете а + в = с, тъй, въ алгебрата се турятъ тия форми. Старитѣ хора пъкъ, които чуятъ думата „Любовь“ ще кажатъ: дъщеря ми и онзи младиятъ момъкъ отъ другата фамилия, тя и той, и двамата сѫ равни на нѣкаква величина, сватовщина ще стане. Но това не е Любовь. Събирането на двама млади на едно мѣсто, това любовь ли е? — Не е Любовь. Ако събирането на двама млади заедно означава любовь, тогава, ако съберете два камъка на едно мѣсто, може ли да се залюбятъ? Или, ако съберете два цвѣта, или двѣ зелки, или два картофа единъ до другъ, може ли да се залюбятъ? Това любовь ли е? Сега, хората мислятъ че като се докоснатъ единъ до другъ, любовь имало помежду имъ. Не, не, това не е любовь. Ние схващаме нѣщо, като любовь, но то не може да се изрази. Сега, интересно е, коя е първата мисъль, която се появила въ човѣшкия животъ? Азъ ще ви задамъ и трета тема: „първата съзнателна мисъль, която се явила въ човѣшкия животъ“. Правитѣ мисли сѫ Божии мисли. Слѣдователно, всички мисли, които произтичатъ отъ Бога, отъ първия изворъ сѫ прави мисли, въ които абсолютно нѣма никакъвъ дефектъ. Ако ние схващаме тия мисли прямо; наричаме ги прави мисли. Тѣ не сѫ опетнени. Въ тѣхъ се съдържа първия прѣводъ на Битието, на сѫщностьта на нѣщата. Значи, тия мисли, които произтичатъ отъ Духътъ Божий, отъ първия източникъ, тѣ се наричатъ прави мисли. За да може да разберете една права мисъль, непременно Богъ трѣбва да ви е очукалъ — трѣбва да имате тази Божествена свѣтлина. Мисъльта, това е великъ принципъ, който се съдържа у Бога. Той мисли, а всички ние мислимъ по отражение на тази Божествена мисъль. Богъ съпоставя двѣ живи същества въ съотношение да възприематъ тия Божествени мисли. По сѫщия законъ и ние съпоставяме нѣщата въ нашия животъ. Само че Богъ ги съпоставя тъй, че въ тѣхъ има хармония, пъкъ ние ги съпоставяме тъй, че въ тѣхъ нѣма хармония. Запримѣръ, вземете сега образуването на сегашнитѣ сѣмейства. Вие не вниквате въ единъ младъ момъкъ да видите, каква е неговата мисъль, какво е неговото сърце и неговата воля, но вие се влияете отъ неговата външность, колко е високъ, снаженъ ли е, здравъ ли е, богатъ ли е, има ли доходъ, може ли да говори много да се хвали и тѣмъ подобни. Туй ще вземете подъ внимание, и въпросътъ ще се уреди. Казвате: отгдѣ да знаемъ, дали е уменъ или не? Че първото нѣщо, ако той е уменъ, мисъльта е взела участие въ строежа на човѣшкото тѣло. Височината е създадена отъ мисълта, широчината е създадена отъ сърцето, а дебелината е създадена отъ волята. Нищо повече! Слѣдователно, у единъ човѣкъ математически ще изчислишъ височината, широчината, дебелината. Да кажемъ, че той е високъ 175 см, значи умътъ му е равенъ на 175 см, Сърцето му е равно на широчината — вие може да вземете широчина на гѫрдитѣ. А дебелината иде отъ волята. Тъй, между височината, широчината и дебелината и между ума, сърцето и волята има извѣстно съотношение. Математически, вие може да извадите една формула, какъвъ е умътъ, какво е сърцето и каква е волята на единъ човѣкъ, И турцитѣ иматъ една специална поговорка, но ако вие не може да ѝ дадете правиленъ прѣводъ, ще извадите едно криво заключение. Тѣ казватъ тъй: „Туй което у хората е кѫсо, у Бога е беля“. Кѫситѣ хора сѫ беля на Бога. Туй, беля на Бога, това е единъ прѣводъ, то е една форма, взета отъ нѣкѫдѣ, но изопачена, изкривена. Разбира се, сега може да се зададе въпроса, коя е причината, че нѣкои хора сѫ високи, а други — кѫси? Кѫсото, то е законъ на израждане, но само тогава, когато всичкитѣ части въ човѣшкото тѣло сѫ несъразмѣрни. Това показва, че въ мислитѣ, желанията и волята е настѫпила една дисхармония, и отъ тогава човѣкъ е почналъ да се деформира. Въ израждането си човѣкъ е почналъ да става дребенъ, а пъкъ когато идеитѣ царуватъ, човѣкъ почва да расте. Статистическитѣ данни показватъ, че въ Англия, отъ какъ женитѣ започнали да работятъ за добиване граждански права, както мѫжетѣ, тѣ сѫ израстнали на височина, съ 5 см. сѫ станали по-високи. Слѣдователно, правитѣ мисли, Божественитѣ мисли, даватъ разтежъ на човѣка. Височината, това е първиятъ потикъ на растежъ. Правитѣ мисли на духоветѣ даватъ широчина на човѣшкия организъмъ, тѣ засѣгатъ сърцето. А правитѣ мисли на човѣшкитѣ духове, тѣ създаватъ неговата дебелина, неговата плътность. По туй ще познаете една Божествена мисъль, тя трѣбва да има дължина, т. е. Божественитѣ мисли сѫ безконечни въ своето движение. Мислитѣ на духоветѣ се познаватъ по широчината си, а човѣшкитѣ мисли — по своята плътность, т. е. солидни мисли сѫ тѣ. Казваме: здрава мисъль има този човѣкъ, т. е. той е идеенъ човѣкъ, здраво, плътно мисли. Правитѣ мисли сѫ необходими. И всички трѣбва да се занимавате съ онзи законъ за правилното съпоставяне на нѣщата, да знаете какъ да ги съпоставите въ даденъ случай. Прѣдставете си, запримѣръ, срѣщнете нѣкой вашъ приятель, този, съ когото си симпатизирате, ще го попаднешъ, ще му се усмихнешъ. А като срѣщнешъ другъ, съ когото вашето познанство не сте така интимни ще се поклонишъ малко сериозно. Тогава питамъ: защо на едного ще си отворитѣ очитѣ, ще си вдигнете устнитѣ нагорѣ, ще се поусмихнете, а съ другиго ще сте сериозенъ? Какви сѫ подбудителнитѣ причини? Може ли да заключите, че всѣки, който ви срещне и ви се ухили на срѣща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нѣщо вѣрно, но има и нѣщо невѣрно. Турцитѣ сѫ толкова лѣковѣрни, че ако единъ турчинъ го срещне нѣкоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любовь има тя къмъ мене, въ очитѣ ми се засмѣ“. И тази турска глава не можешъ да я убѣдишъ въ противното. Слѣдователно, за да не се съблазняватъ тѣ отъ това, Мохамедъ е издалъ законъ — женитѣ да се покриватъ съ покривала, да се не лъжатъ мѫжетѣ отъ усмивката имъ. Отъ тия криви съпоставяния на нѣщата въ съврѣменното общество, па и въ всички религиозни общества произлизатъ всичкитѣ спорове. Нѣкой пѫть, отъ кривото съпоставяне на двѣ думи тукъ на земята, излиза цѣлъ споръ. Въ Божествения свѣтъ, въ окултния свѣтъ думитѣ тамъ сѫ точни величини. Всѣка една дума си има опрѣдѣлени вибрации. Тя се опрѣдѣля споредъ своя размѣръ, споредъ своята интензивность, споредъ своето въздѣйствие. Тѣ се опрѣдѣлятъ тъй, както се опрѣдѣля до какъвъ размѣръ може да достигне едно дърво. Запримѣръ, ако вие произнесете извѣстна дума, въ даденъ случай, съ нея може да запалите цѣлия свѣтъ. Вземете, ако единъ царь каже думата „война“, подпише указъ за война, ето, цѣлата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкватъ, свещеницитѣ излѣзатъ съ кръстоветѣ — война! Всички подематъ тази дума — война! Приготовляватъ топове, пушки, коне, всичко това само отъ една дума. Ама туй е едно съчетание на нѣщата. Значи, ако извѣстни хора сѫ извѣстно уравнение, единъ сборъ, иматъ извѣстни интереси, разбиратъ се, ако тѣ сѫ скачени, думата „война“ ще произведе този общъ ефектъ. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които иматъ нѣщо общо помежду си. Въ Ню-Йорскитѣ пристанища има една канара, отъ която стотина кораби сѫ загивали, и американското правителство, за да се избави отъ тия нещастия, трѣбвало да направи около 3,000 дупки, напълнили ги съ динамитъ и ги свързали съ жици. Когато всичко било готово, турили едно 6 годишно дѣте да натисне бутончето. Като натиснало дѣтето бутончето, цѣлата тази адска канара изчезнала. Значи, думитѣ сѫ такива едни бутончета, свързани съ такъва една сила. Туй става, когато хората иматъ единъ общъ интересъ. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Нѣкой пѫть може да бутнешъ нѣкой бутонъ, но не става нищо. Често, у българитѣ има единъ много лошъ навикъ. Българскитѣ майки, особено въ селата, вие може да ги забѣлѣжите, кажатъ нѣщо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нѣщо. „Това или онова да стане“. Нѣкой пѫть каже майката нѣщо подобно, и нѣма да се мине много врѣме и това, което е казала, стане. Този навикъ сѫществува даже и у хора, които влизатъ въ духовни или религиозни общества. Кажатъ нѣщо, което, като че неволно е излѣзло отъ устата имъ, а то, веднъжъ, дважъ и на третия пѫть се сбѫдва. Слѣдователно, правата божествена мисъль изисква човѣшкиятъ умъ да бѫде буденъ. Не бързай да произнесешъ неразумна дума. Не бързай да възприемешъ една мисъль, която не си обсѫдилъ, която не знаешъ отъ кѫдѣ иде. Всѣка една мисъль, каквато и да е, търси нейния произходъ, и ако е Божествена мисъль, тя винаги носи свѣтлина. По това се отличаватъ Божественитѣ мисли. Ако произтича отъ ангелитѣ, тази мисъль всѣкога носи съ себе си топлина; пъкъ, ако произтича отъ хората, отъ човѣка, като колективно сѫщество — носи добрина. Всѣка мисъль, която е добра е човѣшка мисъль; всѣка, мисъль, която е топла е ангелска мисъль, и всѣка мисъль, която е свѣтла е Божествена. Добритѣ мисли сѫ човѣшки; топлитѣ мисли сѫ ангелски, а свѣтлитѣ мисли сѫ Божествени. Произходътъ имъ е такъвъ. Обаче, произходътъ имъ е единъ и сѫщъ, защото топлината произтича отъ свѣтлината, а плодътъ произтича отъ топлината, Плодоветѣ при какво зрѣятъ. Всичкитѣ плодове сѫ образувани само отъ дѣйствието и въздѣйствието на свѣтлината и топлината. Разгледанъ човѣкътъ, тъй както е построенъ въ своя сегашенъ организъмъ, той е създаденъ отъ свѣтлина и топлина. Прѣмахнете топлината и свѣтлината, отъ него нѣма да остане нищо. И тъй, всѣка мисъль, за да бѫде права, трѣбва да има три качества. По своя първиченъ произходъ тя първо трѣбва да произтича отъ Бога — да бѫде свѣтла. Второ: да има Любовь, да бѫде топла и най послѣ да е минала прѣзъ хората — да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъль. Тя е минала единъ цѣлъ крѫгъ въ своето развитие и може да се приложи въ практическия животъ. Една свѣтла мисъль, която нѣма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисъльта, която може да се приложи: топлина, свѣтлина и добрина. Има ли ги, навсѣкѫдѣ може да се приложи. И ако има извѣстни идеи, които не може да се прилагатъ, причината е тази — липсва единъ отъ тѣзи три елемента. Мисъль, която има само свѣтлина, тя още не се е изявила. И вие когато създадете една нова мисъль, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Нѣкой казва хрумна ми една нова мисъль. Въ едно американско дружество, дадоха 25 хиляди долари на онзи, който каже една нова мисъль. И още не се е явилъ човѣкътъ, който е казалъ една нова мисъль, която да не е казана отъ никого до сега. Американцитѣ даватъ голѣми премии за една нова мисъль. И право е казалъ Соломонъ: „Нѣма нищо ново подъ небето“. Всичко това сѫ само съчетания, само пермутации, което правятъ нѣкои музиканти иматъ си тевтерчета, правила, споредъ които се съчиняватъ пѣснитѣ. Най-важнитѣ мотиви тѣ си ги иматъ въ тевтерчето. Този виденъ музикантъ казва: азъ съчинихъ това. Но какъ? Извади тевтерчето си, отъ тукъ, тамъ, направи една комбинация. А-а, гениаленъ е той! Взелъ отъ Бетховена малко, отъ Моцарта, отъ тукъ отъ тамъ, написалъ нѣщо подобно на хъмбъкъ. И като гледамъ съврѣменната музика, отъ която се възхищаватъ, тоноветѣ сѫ тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде единъ ангелъ, които разбира окултната музика, и слуша нѣкой вашъ концертъ, той ще се чуди, какъ е могло хората да бѫдатъ тъй гениални, да изопачатъ туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантътъ, за да създаде каква да е пѣсень, трѣбва да има една свѣтла, топла и добра мисъль и тогава да почне да мисли право. Той трѣбва да има тия три качества на мисъльта си и тогава може да бѫде музикантъ: иначе, не може да бѫде музикантъ. Та, и въ музиката има извѣстно съпоставяне на тоноветѣ. Сега, и вие, които живѣете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трѣбва да знаете какъ да съпоставите вашитѣ мисли. Вие се съмнѣвате, запримѣръ. Азъ ще ви прѣдставя тази вечерь една картина на съмнѣнието, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнѣнието въ камарата на човѣшкитѣ мисли и способности и казва: „Г-да, въ тази държава право нѣма“. Какъ, казва съвѣстьта, отъ толкова години азъ само съ право се занимавамъ! Съвѣстьта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие нѣма“, казва съмнѣнието, Явява се милосърдието и казва; Какъ тъй? Отъ памти — вѣка, азъ само съ милосърдие се занимавамъ. „Ама Любовь къмъ Бога нѣма“. Току-вижъ, благоговѣнието дойде. „Ама вѣра нѣма“, говори ораторътъ — съмнѣнието. Вѣрата изскочи: какъ? Отъ памти — вѣка все съ вѣра се занимавамъ, има вѣра! „Ама хората не сѫ умни, глупавъ е човѣкътъ“. Дойде разсѫдъка. какъ? Не, Г-да, тази работа азъ я нареждамъ, съ тази работа азъ се занимавамъ. И слѣдъ като се изредятъ всички членове въ Камарата, съмнѣнието каже: „Признавамъ ви, Г-да, правата, но азъ оставамъ при особено мнѣние“. Тогава питамъ туй съмнѣние, което оспорва дали има право или не. Право има въ свѣта, милосърдие има, любовь къмъ Бога има, вѣра има, всичко има въ свѣта. Отъ кѫдѣ произтича съмнѣнието? Когато вие съпоставите двѣ несъвмѣстими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнѣнието. Когато двѣ идеи не сѫ турени на тѣхното мѣсто, ражда се съмнѣнието. Запримѣръ, може ли вие да създадете условия за приятелство между единъ охлювъ и една птица? Можете ли да ги съпоставите? Послѣ, може ли да съпоставите една риба вѫтрѣ въ океана и една пчела? Да кажемъ запримѣръ, че съчинявате слѣдното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала въ водата. Но скачането на рибата не е произлѣзло отъ любовь за пчелата, други сѫ причинитѣ. И всичкитѣ сегашни наши размишления, спорове, дали въ свѣта сѫществува право или криво, мязатъ взе на този родъ философски размишления — пчелата и рибата се залюбили, и любовьта на рибата къмъ пчелата била толкова голѣма, че отъ Любовь тя скачала въ водата. Не, съвсѣмъ друга е причината за скачането на рибата. Съмнѣнието ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнѣнието ще се яви въ този смисъль, че работитѣ не сѫ добрѣ съпоставени. Съмнѣвамъ се, дали тази работа е направена добрѣ. Ще погледна, и ако намѣря, че всичкитѣ части сѫ така на мѣсто, и работата е добрѣ направена, съмнѣнието изчезва. Психологически, съмнѣнието произлиза отъ факта, че виждаме, какво работата ни не е завършена. Нѣкой пѫть се съмнѣвате въ чувствата си. Казвашъ: обичамъ този човѣкъ, но като се върнешъ вечерьта вземешъ да се съмнѣвашъ. Кажешъ си: дали го обичамъ? Ама защо се съмнѣвашъ? Пипналъ си се на слабото мѣсто, казвашъ си: ако този, когото обичамъ, ми поиска 10,000 лв., мога ли да му дамъ? Отговаряшъ си: не съмъ готовъ. Значи, любовьта ти не е още силна. Тогава този, когото обичашъ, той ще те постави на изпитъ. Казва: нали ме обичашъ, продай ми, този конь, или дай ми това цвѣте отъ градината си! Нѣкой пѫть, онѣзи, който обичатъ, искатъ всичко, и ако не имъ дадете веднага, сърдятъ се. Отъ сръднята на влюбенъ човѣкъ да те е страхъ. Въ това отношение особено се сърдятъ влюбенитѣ. Да те е страхъ отъ сръднята на невѣжия човѣкъ и отъ сръднята на добрия човѣкъ. Тѣ сѫ най-опаснитѣ сръдни въ свѣта. Сега, тия мисли сѫ необходими за самитѣ васъ, защото вие не може да измѣните външната форма на Божествения свѣтъ. Ние можемъ да измѣнимъ само своя животъ. Какво ще стане щомъ се разгнѣвишъ? Имашъ едно весело разположение, свѣжъ си, дойде нѣкой разгневи те, веднага лицето ти се измѣни, потъмнѣе. И ти дълго врѣме мислишъ, какво да му направишъ. Прѣдставете си, този човѣкъ, който ви е разгнѣвилъ, утрѣ вземе експреса и излѣзе отъ България, отиде въ Америка. Е, какво ще му направишъ сега? И най-послѣ, заблуждението седи въ туй, ние мислимъ, че нѣкой човѣкъ може да ни обиди. Въ сѫщность, философски казано, никой не може да ни обиди, Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Азъ мога да бѫда толкова внимателенъ, че никой да не ме обиди. Пъкъ, ако не съмъ внимателенъ, мнозина отъ васъ може да ме обидятъ. Запримѣръ, онзи лѣкарь хирургъ, който прави операция на нѣкой боленъ, когото не е наркотиралъ хубаво, та болниятъ не е добрѣ заспалъ и усѣща болка, какво ще получи отъ този боленъ? Има много болни, които даватъ такъвъ ритникъ на хирурга, че тъй пада на гърба си и казва: тази цѣдилка не бѣше хубаво турена. Болниятъ трѣбва хубаво да заспи и тогава да направишъ операцията. Така трѣбва да се постѫпва и по отношение вѫтрѣшното човѣшко естество. Въ васъ има нисши чувства и мисли, които, трѣбва да приспивате, за да може да разсѫждавате и чувствувате правилно. Всѣко едно чувство, всѣка една мисъль въ васъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Когато разрѣшавате нѣкой великъ въпросъ, всички странични мисли трѣбва да ги пратите, като дѣцата, въ леглото. Майкитѣ, когато искатъ да точатъ нѣщо, или да свършатъ нѣкоя важна работа, казватъ на дѣцата: „Ха, мама, всички въ леглото“. Ако тѣзи дѣца останатъ около майка си, ще ѝ прѣчатъ. Тя крие тази своя мисъль, иска тѣ да не знаятъ. Иска да ги изненада. „Ха, мама, въ леглото, утрѣ ще ви кажа. Сутриньта, като станатъ, ще намѣрятъ готова баница. Туй правило, като го приложите въ себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспишъ всички ония мисли, които сѫ отъ дѣтински произходъ и тогава ще седнешъ да точишъ баницата. Приготовлението на баницата, това сѫ великитѣ мисли, идеи, които човѣкъ има. Но остане ли една твоя дѣтинска мисъль не заспала, тя ще бута тукъ, тамъ и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да провѣритѣ това. И тъй, всички ония прави мисли сѫ мисли които творятъ. Сега, вие нали се готвите да бѫдете ученици на окултната школа. Вие мислите, че сте ученици на окултната школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви сѫ качествата на единъ окултенъ ученикъ? Окултниятъ ученикъ се отличава по това, че въ ума му съмнѣнието всѣкога седи отвънка. Той нѣма абсолютно никакво съмнѣние. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да е прѣживѣлъ съмнѣнието. Който се съмнѣва, той е въ приготовителната стадия на своето ученичество, защото вѣщиятъ човѣкъ, не се съмнѣва. Който знае, той не се съмнѣва, а който не знае, той всѣкога се съмнѣва. Съмнѣнието е единъ признакъ на невѣжество. Тъй го опрѣдѣлямъ. Страхътъ е едно качество на слабитѣ хора. Страхува се само слабиятъ човѣкъ, а силниятъ не се страхува. Туй, което, е страхътъ за слабия, туй е съмнѣнието за умния човѣкъ. Онзи човѣкъ на когото умътъ е малко слабъ, той се съмнѣва. Не че страхътъ не е полезенъ, той е полезенъ въ природата. Страхътъ произтича отъ едно чувство на осторожность. Такъвъ човѣкъ, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: Г-да, еди-коя си греда на моста, 15-та или 16-та не е добрѣ скачена. Това е прѣдпазливость. Отидешъ тамъ и видишъ, че дѣйствително тази греда не е добрѣ скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добрѣ. Има дѣца, които отидатъ на нѣкоя чужда врата, натиснатъ звънеца и послѣ бѣгатъ. Ти отидешъ, нѣма никой. А то, тия дѣца сѫ натиснали бутона и бѣгатъ. Ти пъкъ толкова си се изплашилъ, че отъ страхъ все звънеца чувашъ. Излѣзешъ, нѣма никой. Влѣзешъ, пакъ чувашъ звънеца! еди-коя си врата, ще я поправишъ и нѣма да чувашъ звънеца. Вратата ви не е затворена, а трѣбва да се тури на мѣстото. Прѣдпазливость е туй. А тази прѣдпазливость може да се прѣвърне на съмнѣние. Слѣдъ като направишъ нѣщо, може да се съмнѣвашъ дали си го направилъ. И тъй, като живѣете тукъ на земята, едноврѣменно вие се приготовлявате за ученици на Божествената школа. Това е най-красивиятъ животъ. Слѣдъ като напуснете земята, като отидете за другия свѣтъ, най-красивото, което ще носите то е името — ученикъ на Божествената школа! Въ онзи свѣтъ нѣма да отидешъ като нѣкой си г-нъ, графъ, нѣма да минешъ за г-жа, или за г-ца. Тамъ не искатъ за г-жи и г-ци и да знаятъ нито мислятъ. Въ онзи свѣтъ ще носишъ само торбичката си съ книжчицитѣ си. Какъвъ си? — Ученикъ! Който тукъ на земята е свършилъ всички науки и е станалъ професоръ, въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ го приематъ за кандидатъ на прогимназията. Най-учениятъ професоръ тукъ на земята, въ Божествения свѣтъ е ученикъ въ прогимназията, значи, или въ I или въ II, или въ III класъ. Слѣдъ като свърши прогимназия въ духовния свѣтъ, ученикътъ влиза въ Божествения свѣтъ, и тамъ става кандидатъ за забавачницата. Прѣдставете си сега, какви трѣбва да бѫдатъ ученитѣ хора на Божествения свѣтъ! Ако тукъ, въ човѣшкия свѣтъ, най-гениалниятъ умъ, нѣма вече какво да учи изучилъ е всичкитѣ науки, ангелитѣ го приематъ, даватъ му почетно мѣсто, като ученикъ на прогимназията. А въ Божествения свѣтъ го приематъ като кандидатъ на забавачницата. И това доста голѣма привилегия. Туй е съпоставяне на идеитѣ. Ще кажете: азъ да бѫда въ Божествения свѣтъ въ забавачницата! Прѣдставете си какви сѫ мѣркитѣ за знание! Не че туй знание, което имате е нищо, но даваме ви само съотношение. Всичко това не значи, че въ Божествения свѣтъ има такива забавачници, но като влѣзнешъ въ Божествения свѣтъ, ще кажешъ: азъ не зная нищо, т. е. казано въ положителенъ смисълъ, отъ сега нататъкъ има какво да се учи! Значи, всичкото знание, което имаме сега, може да го приложимъ, да го разучимъ. Азъ привеждамъ тия мисли за едно вѫтрѣшно смирение, да знаете, че животътъ е единъ вѣченъ процесъ за самоусъвършенствуване — процесъ вѣченъ, безконеченъ. Тамъ именно е и благото на човѣка, че вѣчно ще се развивате, нѣма да има врѣме, когато да кажете, че нѣма какво да учитѣ. Всѣкога ще има да учите. Туй е безъ край. То е хубавото, че има какво да учите. Все ще има нѣщо ново да научите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови, трѣбва да почнете да работите. И азъ бихъ желалъ сега, всички онѣзи отъ васъ които се готвите за ученици, може да бѫдете вече ученици. Говорилъ съмъ и другъ пѫть, и сега пакъ ще кажа. Ученичество по благодатъ не се дава. По благодатъ може да те приематъ въ училището, но ученичеството е по достойнство. Достойниятъ може да бѫде ученикъ. Ученикътъ се отличава съ едно качество: у него, въ характера му трѣбва да има благородство. Той трѣбва да има съзнанието, че е ученикъ, и като влезе въ училището, да знае, че си е научилъ хубаво уроцитѣ по всичкитѣ прѣдмети, които има. Всичкитѣ прѣдмети, които му се даватъ трѣбва да се учатъ, и никога ученикътъ не трѣбва да каже: този прѣдметъ е мѫченъ заради менъ. Всичко може да учите. Нѣма нищо мѫчно. Мѫчни сѫ само тия нѣща, които не искате да учите. И тъй, първото нѣщо сега заради васъ, ученицитѣ, е да имате благородство. Туй нѣма какво да ви прѣпятствува въ вашия животъ. Животътъ на земята е една врѣменна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: какво ще стане съ насъ слѣдъ 10 или 20 години? Като изтече срокътъ ви, ще си излѣзете. И азъ ви казвамъ: слѣдъ 120 години, вие ще напуснете тази стая. За всѣко едно тѣло, на когото и да е отъ невидимия свѣтъ даватъ материалъ за 120 години, то е крайниятъ периодъ за сега. Нѣкои ще бѫдатъ въ тази стая до 60, 70, 80 години. Въ тази кѫща може да бѫдете най много до 120 г. и слѣдъ това ще я напуснете и ще си излѣзете. Като живѣете въ тази кѫща какви реформи ще правите? Едно нѣщо трѣбва да научитѣ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае слѣдното: Мисъльта му трѣбва да бѫде свѣтла, трѣбва да бѫде топла, трѣбва да бѫде добра. Има ли той една свѣтла мисъль, топла мисъль, добра мисъль, той е ученикъ. По това се отличава мисъльта на единъ ученикъ. Има ли той една такава мисъль, всичкитѣ му мисли ще бѫдатъ такива. Сега, вие може да ми зададете този въпросъ: еди-кого си може ли да го обичаме? Оставете този въпросъ на страна! Доброто въ свѣта може ли да не се обича? Любовьта може ли да не се люби? Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприематъ, и отъ едната ложа, и отъ другата ложа. Само че еднитѣ си служатъ съ Истината по единъ начинъ, а другитѣ — по другъ начинъ. Истината е стремежъ на човешкия духъ. Защото, какъвъ е стремежътъ на единъ човѣкъ? Ние всинца се стремимъ къмъ Истината. Истината е смисълътъ на живота. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ Истината. Но въ този стремежъ, цѣлитѣ на реализиране сѫ различни. Единъ може да иска да стане силенъ, друг може да иска да стане ученъ, трети може да иска да стане богатъ, и т н. Но това не сѫ сѫществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Ап. Павелъ казва „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Значи, има нѣщо по-сѫществено въ свѣта отъ знанието. У всинца ви трѣбва да има една благородна мисъль. Имате ли тави благородна мисъль, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие въ човѣшката мисъль. Азъ намирамъ въ проявлението на човѣшката мисъль три фази, и ги опрѣдѣлямъ по слѣдующия начинъ. Да кажемъ, вие сте художникъ, знаете изкуството за рисуване. Азъ го турямъ къмъ материалнитѣ науки. Четката платното, боитѣ, всичко туй го виждашъ и пипашъ. Работишъ день, два, три, десеть и най послѣ, тѣзи бои, като ти въздѣйствуватъ, гледашъ, станалъ си, разбъркашъ ги, хвърляшъ четкитѣ, излѣзешъ вънка, не ти се работи, не искашъ да рисувашъ. Всѣки рисувачъ е ималъ тази опитность. Слѣдъ като е работилъ дълго врѣме на физическото поле съ своята четка, не иска да работи повече. Какво прави послѣ? (Ако обича музиката, ще го видишъ този художникъ, отворилъ си цигулката и почва да свири — день, два, три, седмица, двѣ, и послѣ, гледашъ затворилъ цигулката — не иска да рисува, не иска и да свири. Казва усѣщамъ едно желание за уединение. Иска да се моли, иска да мисли. Слѣдъ като се помоли единъ день, два, седмица, двѣ, у него се зароди желание пакъ да рисува. Пакъ вземе четката, музиката, молитвата. Послѣ, пакъ четката, музиката, молитвата. Това е единъ крѫгъ, който постояно се върти. Сега, къмъ коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, азъ го считамъ размиване, разпрѣдѣляне на боитѣ. Онзи художникъ взема своята четка, размие разтвори боитѣ. Вземашъ яденето, разтворишъ го и го пратишъ навѫтрѣ въ организма си. Материално изкуство е то. Слѣдъ като се наядешъ вече, казвашъ: не ми се яде. Тогава искашъ да вземешъ нѣкое цвѣте да го помиришешъ отъ тукъ отъ тамъ, то е музиката, слушането. Като се уморишъ казвашъ: и туй го не искамъ, чакай да се помоля. Но молитвата нито я похващашъ, нито може да я помиришешъ, нея може само да я мислишъ. Божественитѣ нѣща ги мислимъ, ангелскитѣ — миришемъ, а човѣшкитѣ — пипаме. Всѣко нѣщо, което попипате е човѣшко; всѣко нѣщо, което миришете е ангелско, а всѣко нѣщо, за което си мислите, то е Божествено. Това сѫ три процеса. Всѣки процесъ е на мѣстото си. Ще рисувашъ хубаво, ще свиришъ хубаво и ще се молишъ хубаво. Защото, онзи, който не рисува добрѣ, той не свири добрѣ и не може да се моли добрѣ, Нѣкой ще каже: може и безъ рисуване, може и безъ мирисане. Е, какво? — Да мисли право. Но има съотношение. Мисъльта трѣбва да бѫде свѣтла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъль е искуството, топлата мисъль, това е музиката, а свѣтлата мисъль, това е молитвата. Такава трѣбва да бѫде мисъльта къмъ Бога, къмъ възвишеното. Тия сѫ тритѣ процеса, които ученикътъ трѣбва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалность. За да дойде една мисъль и да я приложишъ въ живота, трѣбва да имашъ свѣтлина, трѣбва да бѫдешъ уменъ, при това трѣбва да имашъ едно топло чувство, огънь, да разтапяшъ всичко. И при това твоята добродѣтель трѣбва да бѫде силна, като диамантъ. Никакъвъ гранитъ да не може до разпръсне тази сила Добри, топли и свѣтли трѣбва да бѫдете. Такива трѣбва да бѫдатъ окултнитѣ ученици, Тогава, азъ лесно мога да ви позная добри ли сте или не. Когото и да е отъ васъ, въ единъ мѣсецъ мога да го позная, дали е добъръ или не. Има опити, чрѣзъ които може да се познае. Имате едно дѣтенце. Дайте на вашето дѣтенце една саксия съ едно много хубаво много деликатно цвѣте. Дайте му наставления, какъ да го полива, и ще гледате какво ще стане съ саксията за единъ мѣсецъ. Отъ това ще знаете какво е вашето дѣтенце — дъщеря или синъ. Въ единъ мѣсецъ отгорѣ наблюдавайте го, това ще опрѣдѣли неговия характеръ. Гледайте какъ ще постѫпи съ цвѣтето. Най-първо ще слѣдитѣ, дали туй дѣте ще изчисти саксията, дали ще я полива на врѣме, дали ще ходи да кѫса листата му или ще бѫде внимателно. Наблюдавайте всичкитѣ негови прояви, и по това ще знаете какво се крие въ душата му. Ще кажете: Моето ангелче. Ангелче е понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всѣко нѣщо, което ние сме създали е хубаво. Нѣкой пѫть е недоносче. Има много наши творения, които трѣбва да ги прѣобразимъ. Не трѣбва да мислимъ, че като е излѣзло отъ насъ е добро. Ще го коригираме веднъжъ, два пѫти, три пѫти. Има писатели, които по 3 — 4 пѫти сѫ прѣписвали своитѣ съчинения. Вие си казвате: понеже азъ мисля, азъ съмъ ученикъ, вие мислите, че всѣко нѣщо, което мине прѣзъ вашия умъ трѣбва да е вѣрно. Не е тъй. Всѣка една мисъль, за да бѫде вѣрна, трѣбва да има, както ви казахъ, три необходими качества. Три качества трѣбва да има мисъльта ви, ако искате да бѫдете ученици, и невидимиятъ свѣтъ да ви съдѣйствува. Трѣбва да имате уважение прѣдъ тия три качества. Когато единъ човѣкъ дѣйствува справедливо, то като се обърне къмъ Бога, Той знае, че тази саксия се е промѣнила и отвънка. Като я погледне Господъ, подигне си очитѣ и казва: „Дайте му и друга“. Но, като види, че саксията е оцапана, листата окѫсани, казва: „Нищо не давайте на това дѣте“. Мислите ли, че Господъ, като дойде и погледне въ твоето сърце, нѣма да види всичко? Какво ще каже тогава? — Азъ ще се опретна да чистя сърцето ти. Ти трѣбва да кажешъ: „Дай ми, Господи, чисто сърце! Ами като развалимъ сърцето си, тогава ли трѣбва да го дадемъ на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трѣбва да го пазимъ. Нашиятъ умъ, нашата воля, това сѫ сили дадени ни, и ние трѣбва да ги пазимъ. Умътъ, сърцето, волята, това не е самиятъ човѣкъ. Волята не е негова. Силниятъ човѣкъ може да стане слабъ. И човѣкътъ, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умътъ ти може да се вземе и ще станешъ безуменъ. И сърцето, и умътъ, и волята се взиматъ. Слѣдователно, волята ти е дадена, нѣма да злоупотрѣбишъ съ нея; сърцето ти е дадено, нѣма да злоупотрѣбишъ съ него, умътъ ти е даденъ, нѣма да злоупотрѣбишъ съ него. И тогава, когато Богъ види, че вие дѣйствувате правилно, Той ще каже: „Давамъ ти сега да владѣешъ на 10 града, този умъ е твой, туй сърце е твое, и тази воля е твоя, и ти ще станешъ господарь на положението“. И вие, като ученици, главната цѣль, която сега имате въ живота е да станете господари на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли въ каква смисъль господари? Втори пѫть ще продължимъ темата. За сега ще мислите. Азъ ви дадохъ нѣколко сѫществени мисли, върху които ще се спирате. Когато нѣмате какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общитѣ работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлихъ, каква трѣбва да бѫде мисъльта. Имате ли нѣкое упражнение? — Не. За единъ мѣсецъ имахте едно упражнение, да намѣрите тази черна точка. Намѣрихте ли я? Ще ви дамъ сега слѣдующето упражнение: Двѣ минути въ размишление. Азъ ще опрѣдѣля, кои отъ васъ ще може да изпълнятъ туй упражнение. Азъ ще направя сега още единъ опитъ, безъ да знаете упражнението. Колцина отъ васъ сте готови, абсолютно, да кажете въ себе си, че сте готови да го изпълните, ако ще земята да се обърне съ главата надолу. Сега, не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дамъ, и ще го правите, безъ никакво съмнение. Нѣма да философствувате да кажете: по другъ начинъ не може ли? Не, туй упражнение може само по единъ начинъ, защото азъ съмъ го правилъ само по единъ начинъ, и само така има резултати. Които сѫ правили тия упражнения по другъ начинъ, никакъвъ резултатъ не сѫ имали. Сега, една минута тишина. Отправете мисъльта си нагорѣ за една минута. Понеже вие повечето сте хора горѣщи, съ горѣщи темпераменти, затова васъ ви трѣбва успокояване, тишина. Упражнението е слѣдующето: Лѣвата рѫка ще поставите отзадъ, въ срѣдата на гърба, съ вѫтрѣшната страна на вънъ, а дѣсната рѫка отпрѣдъ, на слънчевия възелъ, съ вѫтрѣшната страна къмъ възела, Тъй, да се чувствувате въ спокойно състояние, и мислено ще кажете: „Богъ е Свѣтлина“ — ако го изговорите съ думи всичко ще развалите, Ще дойдемъ и до говорение, но туй упражнение ще бѫде мислено. Двѣ минути ще мислите върху „Богъ е свѣтлина“. Слѣдъ туй пакъ мислено ще кажете: „Ангелитѣ сѫ топлина“ — И най-послѣ, кажете мислено: „Всичкитѣ човѣци сѫ добрина“ —Нѣма да говоритѣ, никаква дума нѣма да произнасяте, а само ще си мислите: свѣтлина, топлина и добрина, Слѣдъ туй ще кажете единично Богъ въ менъ е свѣтлина, Духътъ ми е топлина, Азъ съмъ добрина. Като кажете „азъ“, нѣма да се спирате да кажете: а-а, да се подгордѣешъ. Въ този случай — азъ съмъ добрина, то значи — Моята душа е добрина. Ако искате да избѣгнете думата „азъ“, кажете „Моята душа е добрина“ — има сѫщиятъ резултатъ. Но въ думата „азъ“ има една опасность, може да роди гордость. Въ думата „азъ“, буквата „з“ е опасна, а въ „моята“ — „м“-то е опасно. Но, кажете: „Моята душа е добрина“, или „азъ съмъ добрина“. Мисъльта ви ще бѫде свързана, че моята добрина е произлѣзла отъ свѣтлината на Бога, отъ топлината на Духа. Вие ще почувствувате едно укрѣпително състояние на вашия умъ. Туй упражнение ще правите вечерно врѣме, когато си лѣгате. Ще ви вземе 5 минути, ще имате единъ приятенъ сънь, и сутриньта, като станете ще имате резултатъ отъ вашата мисъль. Прѣзъ нощьта може да дойдатъ сънища да ви плашатъ не се смущавайте. Сега разбрахте ли упражнението? Да. Изпѣйте: Богъ е Любовь! Т. м. 21 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 8.III.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАЧЕСТВАТА НА УМА, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху: „прѣдназначението на носа“. Изпѣйте „Изгрѣва слънцето“. Азъ ще направя нѣколко бѣлѣжки. Специално нѣма да обяснявамъ, но казвамъ; природата има два метода съ които си служи. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрѣзъ които си служи умътъ, служи си и сърдцето, служи си и волята. Умътъ може да привлѣче извѣстна енергия къмъ себе си, а сѫщеврѣменно може да отблъсне сѫщата енергия. Умътъ има, тъй да кажемъ, наклонъ на площьта. Движението по тази плоскость, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлѣчете каквато и да е енергия отъ природата. Вие трѣбва да обикнете прѣдмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли прѣдмета, вие нѣма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? — Понеже този прѣдметъ ще бѫде въ тъмнина спрѣмо вашия умъ, и вие, каквото усилие и да правите, нѣма да може да го проучите. Най-първо умътъ ви трѣбва да хвърли извѣстна свѣтлина върху прѣдмета; ако чрѣзъ вашия умъ не може да хвърлите извѣстна свѣтлина върху нѣкой прѣдметъ, вие не може да го проучите, сѫщеврѣменно и вашето сърце не може да обикне този прѣдметъ. Слѣдователно, единъ прѣдметъ се обиква само тогава, когато ние видимъ неговата външна форма. Туй е обективната, прѣдметната страна. Слѣдователно, ако умътъ не е хвърлилъ свѣтлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля и тя не може да завлада този прѣдметъ, т.е. не може да го използува, завлада — разбирамъ въ широкъ смисълъ. Тъй щото най първо въ вашето съзнание трѣбва да хвърлитѣ свѣтлина върху прѣдмета, да обикнете този прѣдметъ, и тогава да го схванете чрѣзъ вашата воля. Чрѣзъ тия три процеса вие може да се домогнете до онова знание, което природата е вложила. Сега, първото нещо: вие не може да мислите правилно. Ако вашиятъ умъ не върви паралелно съ Божия умъ, ако не е въ съгласие съ Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е единъ отъ законитѣ. Слѣдователно, ако вие вървите въ разрѣзъ съ Божествения умъ, вашата енергия ще се разпръсне, и дѣятелностьта ви постоянно ще се парализирва. Туй е първото нѣщо. Иначе, който и да е отъ васъ тръбна да бѫде въ съгласие съ Божествения умъ. Да е въ съгласие съ Божествения умъ, разбирамъ, да е въ съгласие съ законитѣ, по които дѣйствува Божествената мисъль. Единъ ученъ човѣкъ, може да не е религиозенъ, може да е безвѣрникъ, може да има разни философски вѣрвания за Бога, такива, каквито обикновенитѣ религиозни хора нѣматъ, но, като изпълнява законитѣ на мисъльта, или законитѣ, които сѫ въ природата, той постига резултат. Защо? — Защото той съблюдава по какъвъ начинъ върви Божествената мисъль, тъй щото не се лъжете отъ външната страна на нѣщата. Вие сега ще кажете: азъ се моля. Може да се молите, и пакъ да не спазвате Божественитѣ закони. Слѣдователно, Божествената мисъль тогава не ще може да проникне въ ума ви. Сега, не е достатъчно само да видите извѣстни прѣдмети, защото виждането на извѣстни прѣдмети още не може да породи мисъль у васъ. То може да породи само единъ усѣтъ. Запримѣръ, ако видите нѣкой човѣкъ, вие ще имате за него извѣстна външна прѣдстава. Докато дойде онова вѫтрѣшно общение между неговия умъ и вашия, трѣбва да минатъ редъ процеси. Сега, вие може да кажете тъй: съ хората ние можемъ да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаемъ какъ, но съ Бога какъ можемъ да се разговаряме? Добрѣ, ами по телефонитѣ какъ се разговарятъ хората? Тѣ виждатъ ли субекта? Туришъ си слушалката: „дънн.... алло!“ — и чувашъ отъ другия край — почвашъ да се разговаряшъ. Значи, и въ природата има такива слушалки. Ако ти можешъ да се домогнешъ до такава една станция, и да си платишъ, тогава ще можешъ да се разговаряшъ. Ще питашъ: „Мога ли да се разговарямъ съ еди-кой си?“ Ако ти кажатъ може — ще можешъ. Нѣкой пѫть ти кажатъ не може, и ти ще чакашъ слѣдъ единъ день, два, три, слѣдъ единъ или два мѣсеца; но дадатъ ли ти обѣщание, ти трѣбва да бѫдешъ точенъ, математически точенъ — дойде ли врѣмето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличенъ е този телефонъ, не както тукашнитѣ телефони да зъзнешъ. Стига да ти обѣщаятъ, ще го получишъ. Първото нѣщо: трѣбва да имате ясна прѣдстава за тия велики закони, които господствуватъ сега. Азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои ученици на окултната наука, както въ Америка, така и въ България, сѫ такива измѣнчиви натури! Тя мязатъ на мъгли и движущи се облаци, на пара. Тукъ имаме редъ статистики. Тия ученици сѫ толкова неустойчиви въ характера си! Азъ съмъ намѣрилъ свѣтски хора, които не познаватъ Бога, сто пѫти по устойчиви отъ тѣхъ. Запримѣръ, такъвъ единъ ученикъ може да те нарече, че ти си отъ черната ложа. Хубаво, опиши кои сѫ качествата на хората отъ черната ложа. Въ природата нѣма скрито-покрито. Скрито-покрито има само за хората, които не виждатъ, но въ природата всѣко нѣщо е строго опрѣдѣлено. И като кажемъ, че единъ човѣкъ, е отъ черната ложа, това е наше схващане. Въ невидимия свѣтъ нѣматъ такива идеи, каквито ние тукъ, Черната ложа — това е едно философско течение въ невидимия свѣтъ, Божествениятъ планъ на нѣщата може да се разглежда отъ двояко гледище. Азъ задавамъ въпроса: ако тия грѣшници — черни братя наречени — сѫществуватъ, то какъ имъ е позволило Провидѣнието за толкова хиляди години да бѫдатъ господари на земята, и какъ имъ е дадена власть? И Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ“. Иде като князъ. Кой му е далъ тази власть? Тѣзи отъ черната ложа си иматъ свои закони. И вие се намирате подъ тѣхното управление и контрибуция плащате имъ. Питамъ тогава: какъ ще оправдаете вие това съ Божествената Мѫдрость? Ако е тъй, както тѣсно схващаме ние въпроса, какъ е допусналъ Господъ тия, лошите хора, да управляватъ Природата? Не, не сѫ лоши те, не си правете илюзия. Единъ черенъ братъ, той е философъ, може да ви заблуди. Единъ дяволъ, като го осъдили, че лъже, казалъ: „азъ не лъжа, всѣкога говоря истината“. То значи: „когато говоря на себе си, никога не лъжа“. Е, по какво се отличаватъ сега Бѣлата и черната ложа? Азъ ще ви прѣдставя двѣ качества толкова сѫществени, че да имате една ясна представа. Сега, на всички ония ученици, които ме слушатъ тукъ, казвамъ: да не ходятъ да бъбрятъ това, което чуватъ тукъ. Азъ ви държа отговорни въ школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете какъ да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този езикъ ще се парализира. Ето по какво се отличаватъ двѣтѣ ложи и бѣлата и черната ложа употрѣбяватъ светлината, като едно срѣдство. И еднитѣ и другитѣ си служатъ съ свѣтлината, но какъ? Единъ магъ отъ черната ложа съ свѣтлината си служи само за себе си. Ако единъ такъвъ магъ иска да погледне колко е часа, той ще обърне свѣтлината къмъ часовника и вижда колко е часа, само той го вижда. Когато иска да изслѣдва нѣщо той отвори, свѣтне си и знае кое какъ е, но бързо, слѣдъ това той скрива тази свѣтлина. Тази свѣтлина той държи специално само за себе си, а за другитѣ е скрита. Тя е изключително заради него. Той за окрѫающитѣ не се грижи. Казва: на тѣхъ не имъ трѣбва свѣтлина. Въ Бѣлата ложа е обратното. Единъ бѣлъ магъ си запалва лампата и чете но той навсѣкѫдѣ върти свѣтлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи, и като я движи въ крѫгъ наоколо, освѣтлява цѣлото пространство, служи на всички. Слѣдователно, по тия двѣ качества се отличаватъ. Ако единъ човѣкъ държи скрита свѣтлината си, той слѣдва пѫтя на черната ложа, ако свѣтлината му е отворена и за другитѣ, той е отъ Бѣлата ложа. Това сѫ качествата. То е философия, разбирайте! Нѣма какво сега, нека ми дадатъ нѣщо отъ Библията, което да докаже че не е така. Обаче, за да е така, и еднитѣ си иматъ причини, и другитѣ си иматъ причини. Нѣма какво да ги осѫждаме. Този човѣкъ, който крие свѣтлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа“? Питамъ онзи фотографъ, който снема човѣшкитѣ лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цѣлата свѣтлина? — Не, само една малка дупчица ще отвори къмъ човѣка, когото ще фотографирва. Той е уменъ. Другояче, като остави цѣлата пластинка отворена, нѣма да може да фотографира. Слѣдователно, условията, при които тѣ живѣятъ сѫ такива, че трѣбва да криятъ свѣтлината си. Толкова сѫ еволюирали тѣ! Слѣдователно, ако се повръщаме на този уровенъ, на който е черната ложа, тя е останала назадъ въ своето развитие, тя е въ коренитѣ долу, въ най-гъстата материя. Тамъ свѣтлината е непотрѣбна. Понеже Бѣлата ложа е излѣзла вънка отъ гѫстата материя и е влѣзла въ по-рѣдка материя, тя може да употрѣби своята свѣтлина. И двѣтѣ ложи работятъ за общия ходъ на природата. Има закони, които регулиратъ дѣйствията на еднитѣ и другитѣ. Когато единъ магъ на черната ложа и единъ магъ на Бѣлата ложа се срѣщнатъ тѣ се здрависватъ, говорятъ си приятелски, и пакъ се раздѣлятъ приятелски. Единъ отъ староврѣменнитѣ светни ималъ двама души ученици, тѣ били ревностни на своя учитель. Тѣ били християни още отъ първата епоха на християнството. Единъ день и двамата излизатъ, правятъ си една разходка изъ езическия свѣтъ, но срѣщатъ единъ езически жрецъ и казватъ: „Сине дяволски, отъ кѫдѣ идешъ“. Този си дига тоягата, счупва главата на единия, послѣ на другия, и двамата простира на земята. Слѣдъ туй срѣща учителя на двамата ученици, който му казва: „Братко, отъ кѫдѣ идете“? — Какъ, вие ми казвате братко, отъ кѫдѣ идете? Сега, прѣди малко азъ срѣщнахъ двама отъ твоитѣ ученици и ги прострѣхъ на земята. — Радвамъ се, че ти си имъ далъ единъ хубавъ урокъ, да знаятъ какъ да приказватъ. Когато нѣкой черенъ магъ простре нѣкого на земята, бѣлиятъ магъ му казва: „Азъ се радвамъ, че си му далъ единъ добъръ урокъ, да знаятъ какъ да употрѣбяватъ езика си“. Слѣдователно, нѣмате право да кажете, че този е на черната ложа. Като дойдете до дълбоката наука, трѣбва да се пазите да не сѫдите. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Туй е за ученицитѣ, не е за свѣта. Научно изучавайте тия велики закони, но не сѫдете, не е ваша работа. Научно изучавайте тия постѫпки, защото, като сѫдите, и вашите постѫпки на сѫщото основание ще бѫдатъ сѫдени. Като спазвате тия правила, умоветѣ ви ще бѫдатъ спокойни. Сега, азъ зная, мнозина отъ младитѣ и отъ старитѣ ще дойдатъ, ще кажатъ: знаете ли вашиятъ Учитель отъ коя ложа е? — Отъ коя е? Е, отъ черната ложа. Хубаво, азъ ви казахъ кой е отъ черната ложа. Щомъ нѣкой си гледа часовника и свети само на себе си, отъ черната ложа е. Но щомъ тази свѣтлина навсѣкѫдѣ свѣти, не е отъ черната ложа. „Ама знаете ли какви сѫ неговитѣ намѣрения? Какви сѫ неговитѣ намѣрения? — Всичкитѣ лоши намѣрения ставатъ все въ тъмнина. „Ама знаете ли какво говори? — Всичкитѣ лоши говорения ставатъ на тъмно. Ако искамъ да направя нѣщо лошо, ще му кажа: Ела! Какво? — Азъ ще ти пошушна на ушитѣ, но слушай, само между тебе и мене. Азъ имамъ довѣрие само на тебе, ти си мой приятель. Слушай, онзи, той е единъ първокласенъ вагабонтъ, да се пазишъ отъ него, шмекеръ е, той слѣдва школата, ама... туй да го пазишъ, да го не казвашъ. И ти ще идешъ при друго лице, ще му пошепнешъ: Слушай ще ти кажа нѣщо, то е тайна. Всичко въ тайна! Питамъ сега: кой е отъ черната ложа? Не, между ученицитѣ тия нѣща не трѣбва да ставатъ, защото сега живѣемъ въ единъ вѣкъ, гдѣто нѣма скрито-покрито, едно врѣме имаше, но сега завѣсата е раздрана. Има толкова пропуквания въ тази театрална завѣса, че хората вече прѣзъ завѣсата виждатъ какво се върши вътрѣ, карагиозлъци нѣма вече. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри това. Опитайте нѣкой пѫть съзнателно да кажете една лъжа, и вижте, наблюдавайте се въ огледалото, има едно коренно измѣнение въ лицето ви: очитѣ ви сѫ измѣнени вече. Може да направимъ опитъ съ васъ. Туй ще го направя, да видите, че лицето се измѣня. Кажете една велика истина, божествена, веднага по обратния законъ, измѣня се лицето ви, измѣнятъ се и очитѣ ви. Промѣна става при всѣка една мисъль. Азъ говоря за мисли, чувства и волеви дѣйствия, съединени въ едно, и сѫществуватъ като единъ съзнателенъ актъ на човѣшкия духъ. Всѣки единъ съзнателенъ актъ се отразява върху лицето ви. Туй трѣбва да го знаете. Слѣдователно, ще се огледате, ще се видите и ще кажете: „азъ ще оправя тази погрѣшка“. Сега, да се повърнемъ къмъ онзи вѫтрѣшенъ принципъ на ума. Значи, щомъ вие мислите само за черната ложа и виждате хора все отъ черната ложа вие сте свързани съ черната ложа и сте тѣхни членове. То е законъ. Защото, каквото човѣкъ мисли, това и става. Ако азъ подозирамъ всѣки единъ човѣкъ въ прѣстѫпление, Ивана, Драгана, Петко, всички тия 10 — 20 души азъ ги нося въ ума си и тия хора ще ме покварятъ. Затова казва Христосъ: „Любето враговетѣ си“. Избавлението сега иде чрѣзъ Любовьта. Любовьта е за ученика. Защо? — За да го избави отъ всичкитѣ тия души, отъ всичкитѣ тия форми. Чрѣзъ Любовьта той ще изхвърли всички тия форми и ще внесе хармония въ ума си. Това е едно учение. Азъ нѣма да критикувамъ, но ще констатирамъ единъ фактъ. Нѣкой пѫтъ констатирай злото и извади поука за себе си, пъкъ и другъ нека извади поука, но никога не се занимавай съ него, да го държишъ като единъ светия въ ума си, да мислишъ за всичкитѣ негови прѣгрѣшения, защото ти ще се спънешъ въ своята еволюция. И обратното е вѣрно. Сега, ако ние мислимъ за хората добро, съ това ние привличаме противоположни сили въ природата къмъ насъ. Запримѣръ, ти си боленъ; нали? Мога да ви дамъ сега единъ начинъ за лѣкуване. Може да се лѣкувате 25% по този начинъ. Този начинъ е слѣдующиятъ. Боленъ си прѣстани да мислишъ за каквито и да е болни хора. Тръгни изъ града и почни да мислишъ за здрави хора, изхвърли изъ ума си всичкитѣ болни хора и почни да търсишъ само здрави хора. Срѣщнешъ боленъ човѣкъ, не го поглеждай. Срѣщнешъ ли какъвто и да е здравъ човѣкъ, дръжъ го въ ума си, нѣма да се мине день, два, три, ти ще почувствувашъ едно облекчение. Това е единъ начинъ за освѣжаване. Хора, които страдатъ отъ болести, иматъ тази слабость, че тѣ се намиратъ подъ влиянието на болни. Българитѣ иматъ една поговорка, азъ не искамъ да ви я прѣведа, но сега съмъ заставенъ да ви я кажа. Може да я вземете въ лоша форма, но азъ ще ви я кажа въ единъ широкъ смисълъ: „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Болниятъ търси болни. Той, като срѣщне нѣкой боленъ, започне: „Ама знаешъ ли какъ е стомахътъ ми отъ 5 — 6 мѣсеца“? Еди-кой си лѣкарь какво казалъ... И другиятъ казва: „А ти знаешъ ли моятъ стомахъ какъ е“? И двамата ще тръгнатъ, че единиятъ за стомаха, другиятъ за стомаха. Намѣрятъ трети, пакъ започнатъ — търсятъ се. Не е този начинътъ за лѣкуване. Това е единъ начинъ, чрѣзъ който болеститѣ се увеличаватъ и се разплодяватъ. Не разправяй за своята болесть! Срѣщни здравия човѣкъ и мисли за здравия му стомахъ, кажи: я, ела у дома, азъ искамъ да те нагостя. Ами че така може да се лѣкувате: Направете единъ опитъ! Като намѣришъ 10 души здрави, дай имъ едно угощение, ти седни съ тѣхъ и ги гледай. Като ги нахранишъ така 4 — 5 пѫти, и ти ще оздравѣешъ. Ами че този здравиятъ човѣкъ като яде, произвежда една музика, създава се едно оживление и ти ще забравишъ всичкитѣ болести, тѣзи здрави хора внасятъ една нова енергия. Разбира се, този начинъ на лѣкуване е скѫпъ да хранишъ 10 души по 20 лв. — 200 лв. Като ги нахранишъ 4 — 5 пѫти, ще похарчишъ 1000 лв. Една докторска визита нѣкой пѫть струва и повече. Слѣдователно, азъ ви казвамъ туй правило, за васъ е то, нѣма да го казвате навънка, нѣма да си служите съ него, само за васъ е. Нѣкой пѫть азъ ви давамъ нѣкое правило за лѣкуване, и вие, безъ да сте го опитали отивате да лѣкувате хората. Най първо нѣма да ви вѣрватъ, и наместо да внесатъ една положителна мисъль, вие ще ги направите негативни, ще кажатъ азъ съмъ толкова ученъ, нѣмамъ други методи, ами тия хора дошли да ми разправятъ да викамъ 10 души, да ги гощавамъ. Не говори, ти си направи опита за себе си, ще имашъ единъ отличенъ резултатъ. И послѣ, всичкитѣ тия 10 души ще оставятъ по нѣщо — психически. Тия 10 здрави души ще оставятъ своитѣ добри влияния в дома ви. Ама ти като ги викашъ не имъ казвай, че понеже си боленъ, затова ги гощавшъ. Нищо не имъ казвай! Тѣ като дойдатъ и се нахранятъ, ще кажатъ: Господъ здраве да ти дава, хайде оставяме нашето благословение. Слѣдователно умътъ трѣбва да се тури въ хармония. Въ живота си всѣкога трѣбва да търсимъ ония хора, които мислятъ здраво. Никога не разсъждавайте, не мислете заедно съ единъ фанатикъ, оставете го на страна. Съ единъ човѣкъ, който се съмнява, не разсѫждавай. Всички ония, които иматъ отрицатели качества на ума си, остави ги настрана. Търсете хора, които иматъ положителна мисъль и които мислятъ здраво. Ако вие, ученицитѣ на тази школа бихте постѫпвали по този начинъ, щѣхте да имате по добри резултати отколкото сега имате. Азъ, нѣкой пѫть гледамъ, и тукъ, и въ провинцията почватъ да образуватъ малки школи, скрито да се учатъ. Ами каква школа ще образувашъ? — Въ свѣта има само една велика Божествена школа. Въ природата скрито-покрито нѣма. Ще викашъ нѣкого да го лѣкувашъ. Е, какъ ще го лѣкувашъ? Ще го лѣкувашъ, както онзи българинъ, който лѣкувалъ едного отъ треска. Направилъ му една муска, завързалъ я на врата му, залѣлъ го съ единъ котелъ вода, и той оздравѣлъ, но самиятъ лѣкарь слѣдъ това лежалъ 6 мѣсеца отъ треска. Треската минала върху него. Въ природата има единъ законъ, споредъ който трѣбва внимателно да се постѫпва, когато ще лѣкувашъ нѣкого — трѣбва да се пазите. Ако единъ човѣкъ е боленъ, и природата по този начинъ прати всичкитѣ отрицателни сили да излѣзатъ прѣзъ него, той е въ дадения случай единъ каналъ, а ти, като не знаешъ това, правишъ подпушвания. Тогава тя казва: „Отъ гдѣ да излѣза?“ — хване тебе и те направи каналъ. Нѣма избавление. Тъй щото, когато лѣкувашъ нѣкого и искашъ да му помогнешъ, ще гледашъ да намѣришъ другъ да го замѣсти. Какъ? Да кажемъ, боленъ е нѣкой човѣкъ, искашъ да му помогнешъ, ще намѣришъ нѣкоя костена жаба, ще я донесешъ въ кѫщи, и ще прѣнесешъ болѣстьта въ костената жаба, и слѣдъ това ще я пуснешъ да си върви. Тази болесть, всичкото зло ще иде въ костената жаба. Запримѣръ, българитѣ какъ лѣкуватъ? Тѣ лѣкуватъ доста сполучливо. Имашъ брадавица или нѣкой лишей: българинътъ ще отиде у нѣкой бакалинъ, ще открадне бучка соль, защото, като открадне, тя стане положителна, положителенъ е и той. Той ще я открадне и нѣма да мисли за моралъ, и когато се разсипва мѣсечината, ще обиколи брадавицата съ бучката соль и ще каже: „Както се разсипва мѣсечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля сольта и брадавицата изчезва. Лѣкарьтъ ще реже, това-онова... а тази соль, само обиколи съ нея и брадавицата изчезва. Е, какъ ще обясните това? Може да направите опитъ. Ще си обясните, че сольта, като единъ каналъ, е привлѣкла ония течения въ природата, които подържатъ тия брадавици. Тя е каналъ привлѣкла ги е. Нищо повече! Съ камъче не става, съ соль, съ нѣщо, което се разтопява. И съ пиперъ не става, съ соль само може. Туй сега единъ лѣкарь ще го нарече суевѣрие. Както и да е, резултатъ има. Има много баби, които лѣкуватъ по този начинъ. Тя ще каже: „Ще ми донесешъ крадена соль една бучка“. Съ тази соль ще обиколи брадавицата. Стига да се излѣкува, нищо отъ това че е крадена. Слѣдъ като ти се излѣкува брадавицата, иди кажи на бакалина: извини ме, откраднахъ малко соль, но ще ти я платя вмѣсто едно кило. Ето какъ трѣбва да направимъ. Открадни и послѣ иди плати за цѣло едно кило. Кажи: ще ме извинишъ. Кажи си истината: трѣбваше да си лѣкувамъ една брадавица, та взехъ една бучка соль. Понеже сега брадавицата ми оздравя, искамъ да поправя моралната си погрѣшка, моля те, кажи, колко струва сольта, че да ти платя за цѣло кило. Бакалинътъ ще почне да се смѣе и ще каже: „Нѣма нищо!“ Нѣма бакалинъ, който ще иска да му платишъ. Сега, вие ще разбирате моята мисъль правилно. То е наука. Ще кажете: значи тукъ ще трѣбва да лъжемъ ли или да крадемъ? Не е крадене това. Ако ти идешъ да вземешъ една малка бучка соль отъ единъ чувалъ, крадене ли е? Азъ питамъ: този бакалинъ отъ баща си ли е взелъ тази соль? Природата съ милиони години работи за тази соль, а той ще ти каже, че нѣмашъ право да вземешъ една бучка. Прѣстѫпление било това! Не е прѣстѫпление! Той не е работилъ за нея. Питамъ: „ами онзи, който е оралъ земята, самъ ли е работилъ? — И слънцето е работило. Е, ако ти вземешъ едно кило жито, за да спасишъ дома си отъ гладъ, това кражба ли е? — Не е. Има нѣща въ свѣта, които сѫ изключителни. И такъвъ човѣкъ, ако вземе отъ моя хамбаръ, азъ ще му кажа: съжалявамъ, че ти не си ималъ достатъчно вѣра въ мене, азъ можахъ да ти дамъ повече. Та казвамъ, моралнитѣ нѣща сѫ отъ другъ характеръ. А туй взимане на малко соль, или, миналъ си нѣкѫдѣ, ябълка паднала на пѫтя, ти я вземешъ, то е относителенъ моралъ. Азъ нѣма да взема ябълката, понеже като ме видятъ, ще ме охулятъ; азъ ще се отрека отъ едно благо. Второто положение: вашитѣ чувства трѣбва да бѫдатъ строго отмѣрени. Никога да се не опитвате да кажете, че обичате нѣкого, а въ сѫщность не го обичате, защото думитѣ ви ще произведатъ обратенъ ефектъ. Може да кажешъ нѣкому, че не го обичашъ, това ще произведе правиленъ ефектъ. Защото, ако кажешъ, че го обичашъ, а ти го обичашъ, не сѫ думитѣ, които произвеждатъ ефекта, на дѣйствията вѫтрѣ. Не всѣкога можешъ да кажешъ обратнитѣ думи. Нѣкой пѫть може да кажемъ нѣкому истината, да угодимъ нѣкому. Не, ние имаме всичкото желание, щото тия думи да произведатъ добъръ резултатъ. А нѣкой пѫть може да кажемъ най-хубавитѣ думи, и да иматъ лошъ резултатъ. Слѣдователно, всичкитѣ думи, които сѫ продиктувани отъ здравитѣ мисли, отъ здравитѣ чувства и здравитѣ дѣйствия привличатъ. Тогава законътъ е слѣдующиятъ: Умътъ ни трѣбва да върви успоредно, паралелно съ Божия умъ. Нашето сърце, трѣбва да върви успоредно, паралелно съ Божието сърце. И волята ни трѣбва да върви успоредно съ Божията воля. Въ тия три направления ние трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ природата, въ съгласие съ Божественитѣ дѣйствия. Сега, запримѣръ, за ученика ние имаме единъ особенъ моралъ нали? Да допуснемъ сега, че вие излѣкувате нѣкого. Поставите си рѫцѣтѣ надъ главата му, и той оздравѣе. Той дойде и ви благодари: „Азъ съмъ много доволенъ отъ васъ, че ме излѣкувахте“. Вие ще кажете: „азъ не те излѣкувахъ, Господъ те излѣкува“. Ти замълчи, не казвай, че Господъ го излѣкувалъ, но въ себе си признай факта. Помисли за великия законъ, чрѣзъ който всички хора се лѣкуватъ. Въ себе си трѣбва да съзнаешъ правото. Нѣкой ще покаже смирение: азъ не те излѣкувахъ, Господъ те излѣкува. Не, съзнай въ себе си, че туй което си направилъ, ти си послужилъ само като единъ носитель на тази Божествена енергия, за да помогнешъ на нѣкой твой братъ и се радвай въ душата си, че тази Божествена сила проработи въ тебе и е даде добъръ резултатъ. Като дойдемъ до волевитѣ дѣйствия, тамъ ставатъ най-голѣмитѣ стълкновения. Прѣдставете си, че вие, двама-трима души сте гладни, минавате покрай едно дърво, на което има само една ябълка, и вие тримата души се устремявате да вземете ябълката. Единиятъ взима по-рано ябълката, другитѣ двама ще се разгнѣвятъ. Не осѫждай онзи, който е взелъ по рано ябълката. Спри се и благодари, че той е взелъ ябълката, не считай, че неговитѣ дѣйствия сѫ криви. Нѣма да се минатъ 10 —15 крачки, или 100 — 200 метра, тѣ ще намѣрятъ друго дърво пакъ съ една ябълка — нея ще откъсне вториятъ. Третиятъ, и за него има едно дърво съ една ябълка. Тъй че, слѣдъ ½ — 1 часъ ще бѫдете задоволени и тримата. Но ако се скарате, тогава Провидѣнието ще докара единъ вѣтъръ, ябълкитѣ ще паднатъ, и нѣма да ги намѣрите. Сега, да ви прѣведа този законъ за тритѣ ябълки, първиятъ му прѣводъ, да видите какъ дѣйствува той въ природата. Да допуснемъ, вие, трима души сте бѣдни. Вървите по пѫтя и срѣщате единъ благодѣтель. Но той има пари само за едного отъ васъ и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взелъ. Защото, този богатъ човѣкъ, който е съ пълна кесия, и я отворилъ за едного, едноврѣменно съ него и други двама богати, и тѣ сѫ отворили кесиитѣ си, ще дойдатъ до другитѣ двама и ще дадатъ и на тѣхъ. Благодарете, че единъ отъ вашитѣ приятели се облагодѣтелствува. Ще намѣрятъ и другитѣ двама. Ако вие се скарате, нѣма да намѣрите другитѣ двама богаташи съ отворенитѣ кесии. Сърцето имъ ще се затвори. Законътъ е такъвъ. Ако ние вѣрваме въ Бога, Богъ е, който отваря и затваря човѣшкитѣ сърца. И тъй, казва Писанието: „Богъ е, който отваря и затваря сърцата на хората въ свѣта“. Слѣдователно, вие имате недоразумѣние помежду си. Какъ ще го поправите? Ще дойдете въ съгласие съ този великъ законъ, ще дѣйствувате паралелно съ него, Божествената енергия ще дойде, сърцата на хората ще се отворятъ, и вашето сърце ще се отвори. Всичкитѣ противорѣчия тогава ще изчезнатъ. Туй е като законъ. Ще провѣрите този законъ. Туй може да го направите единъ, два три пѫти, за да дойдете въ съгласие. Е, мѫжъ си, нѣкой пѫть ще се скарате съ жена си. Направи опита, и ще видишъ, че утрѣ ще се отвори сърцето на жена ти. Но, ще се обърнешъ къмъ Господа, и Той като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече Божествената енергия прѣзъ жена ти и дѣцата ти. Дѣйствуваме ли по човѣшки, тогава всички тия ключове се затварятъ, и ние се намираме въ единъ безизходенъ пѫтъ, ще работимъ много, но нѣма да има плодородие, и трудътъ ни ще отива напразно. И опасното е тамъ, азъ забѣлѣзвамъ, всичкитѣ влияния отвънка сега сѫ насочени върху васъ, че внасятъ едно раздвояване въ ума ви. Тѣ искатъ да кажатъ, че вие не сте на правия пѫть, за да прѣкѫснатъ съобщенията ви съ Бога. А щомъ прѣкѫснатъ съобщенията ви съ Бога, вие сте вече въ тъмнина, въ пѫтя на черната ложа. Е, хубаво, да допуснемъ сега, че нѣкои се съмняватъ въ мене. Азъ ще приведа факта, нѣкой се съмнява въ мене, казватъ: дали нашиятъ Учитель ни говори истината или не, Вие казвате, че Христосъ говори Истината. Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашитѣ свещеници“. Питамъ: туй, което азъ зная, което азъ говоря, вашитѣ свещеници правятъ ли го? — Ама тѣ сѫ рѫкоположени! Азъ днесъ 100 попа мога да опопя, но тѣ попове ставатъ ли? Тогава тия попове ще мязатъ като мѫжа на онази българка, която сама го опопила. Викнала мѫжа си, дала му една китка босилекъ, дата му и едно котле съ вода, и той почналъ да ръси. Идва владиката: „Кой ти даде тебе правото да рѫсишъ? — Жена ми ме опопи. Вика я той: ги, какво право имашъ? — Какъ! Мѫжъ ми е, азъ мога да го опопя! Това е разбиране. Това може да не е право но разбиране е. Сега, обаче, като окултни ученици, вие се намирате въ едно противорѣчие, раздвоявате се. Хубаво, азъ нѣмамъ нищо противъ туй. Всичко, което азъ ви уча, поставете го на строга критика. Ако намѣритѣ, че фактитѣ, които ви давамъ не сѫ вѣрни, отхвърлете ги, но не отхвърляйте истината безъ да я опитате. Христосъ казва; „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Повѣрвайте въ Господа Исуса Христа. Азъ проповѣдвамъ едно учение — „Единство въ Бога“ и казвамъ: въ всичкитѣ врѣмена само Господъ е говорилъ! Каквото хората сѫ говорили, то е изчезнало, а туй, което е останало да живѣе прѣзъ вѣковетѣ, то е само Божествено. Слѣдователно, туй, което е прѣживѣло всичкитѣ религии, то е Божествено. И отъ туй, което азъ говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвамъ: въ свѣта само Богъ говори, само Неговитѣ мисли сѫ положителни и тѣ принадлежатъ къмъ дѣйствителния свѣтъ, къмъ Божествения свѣтъ. Приемете ли вие, че Богъ говори въ мене, вие ще Го опитате, но усъмните ли се въ мене, и въ Бога ще се усъмните, нѣма да имате никакви резултати. Даже този, който вѣрва въ Бога, осъмни ли се нѣкога, може да помисли, че и лѫжата му помага. Затуй, първото нѣщо: нѣма да се съмнявате. Защо ще се съмнявате? Вие имате умъ, имате сърце, имате и воля. Отворете вашата свѣтлинка — провѣрете! Вижте колко е часа ви. Ако е 7 часа сутриньта, ако е 12 ч. обѣдъ, вие сте отъ Бѣлата ложа. Ако е 7 часа вечерьта и 12 ч. вечерьта, вие сте отъ черната ложа. Нищо повече! И еднитѣ носятъ 7 и 12, и другитѣ носятъ 7 и 12. Ама у еднитѣ при 7 слънцето е надъ зенита; у другитѣ при 7 слънцето е подъ хоризонта, а при 12 слънцето е подъ краката. При ученицитѣ на Бѣлото Братство слънцето изгрѣва, а при ученицитѣ на черното братство слънцето залѣзва: По това се отличаватъ ученицитѣ на Бѣлото Братство отъ тия на черното братство. И тъй, щомъ усѣтите това състояние, вие може да го измѣните. Ще се обърнете къмъ Бога, ще се поляризирате, ще кажете въ себе си: Истината е една, Богъ е единъ Богъ, който се проявява, Той е Любовь, Мѫдрость, Истина. Нищо повече! Понеже Богъ е Любовь, Мѫдрость, Истина, ние не можемъ да бѫдемъ излъгани отъ никого, защото живѣемъ въ тѣхъ. Това е една формула, която ще прилагате когато искате да разрѣшите нѣкой въпросъ. А важно е за васъ да укрѣпнете по Духъ! Азъ желая, всички ученици, да имате воля, стремежъ, съзнателно да укрѣпнете. Вие сте били вече въ единия пѫть, нѣкои отъ васъ сте служили толкова години на тази ложа, нѣма какво да се повръщате назадъ. И въ какво седи значението на черната ложа? Азъ, нѣкой пѫть, ще се спра да разгледамъ какво се придобива въ черната ложа и какво въ Бѣлата ложа, т. е. какво се придобива отъ еднитѣ и отъ другитѣ сили. И ще видите, че при сегашнитѣ условия, въ които се намираме, по-голѣмо прѣвъзходство иматъ силитѣ на Бѣлото Братство. А черното братство си служи за свои цѣли съ излишъка на тази енергия, която Бѣлото Братство не може да употрѣби и я праща къмъ центъра на земята. И тъй, ще знаете: Истината е една въ свѣта! И когато нѣкой ви говори нѣщо за Бѣлата и черната ложа, тия сѫ отличилитѣ имъ качества, да ги помните. На ученика отъ Бѣлото Братство слънцето му е на изтокъ, 7 ч. с. изгрѣва, а сѫщо е и надъ главата му, 12 ч. по обѣдъ. Затова, духоветѣ отъ Бѣлото Братство, които идватъ въ сеанситѣ, носятъ голѣми звѣзди или на челото или надъ главата, а онѣзи отъ черното братство нѣматъ никакви звѣзди. Всѣки единъ духъ, отъ Бѣлото Братство, който ще се яви, ще има или една петоѫгълна звѣзда на главата си или на челото си, или единъ свѣтълъ крѫгъ около главата си, или пъкъ свѣтла аура по цѣлото си тѣло; тази аура и денемъ се вижда, той издава свѣтлина отъ себе си. А онзи, който е отъ черната ложа нѣма никаква звѣзда, никаква свѣтлина около себе си. Тъй е сега. Може да ви говоря нѣкой пѫть, да се не смущаватъ умоветѣ ви. Черниятъ магъ не може да има звѣзда, тя изгасва, защото тѣ криятъ свѣтлината си. Тѣ ходятъ тъмнина, иначе въ свѣтлина ще се издаватъ. Щомъ си тури звѣзда той става членъ на Бѣлото Братство. Ако единъ черенъ магъ се опита да си тури звѣзда, въпросътъ е свършенъ, изключватъ го отъ черното братство. Той или трѣбва да се покае да се върне назадъ, или да мине въ Бѣлото Братство. И ако нѣкой ученикъ отъ Бѣлото Братство иска да си изгаси свѣтлината, сѫщиятъ законъ е и за него, той прѣстава да е отъ Бѣлото Братство. Въ всичкитѣ ваши дѣйствия умътъ ви трѣбва да бѫде буденъ, сърцето ви трѣбва да е будно и волята ви трѣбва да е будна. Като направите нѣкоя погрѣшка, трѣбва всѣкога въ себе си да я констатирате, не я разправяйте навънъ. Ще я забѣлѣжите, ще кажете: това е погрѣшка. Така ще знаете буденъ ли е умътъ ви. Писанието казва: „Ако сами себе си сѫдимъ, нѣма да бѫдемъ сѫдени“. Значи, ако ние констатираме малкитѣ си погрѣшки, тогава отъ Бѣлото Братство казватъ: „Този е единъ достоенъ ученикъ“, Но, ако ги прѣкриваме, тѣ отбѣлѣзватъ това. Направилъ си една погрѣшка — констатирай я, ти ще я поправишъ. Смѣлъ бѫди, да не те е страхъ да я констатирашъ. Констатирай я, но правилно, и въпросътъ ще бѫде изгладенъ. Писанието казва: „Господъ ще заличи всичкитѣ ви прѣгрѣшения, нѣма да ги помене, ще ги хвърли задъ гърба си“. И тъй, умоветѣ ви да бѫдатъ положителни, сърцата ви да бѫдатъ положителни и волята ви да бѫде положителна, т. е. умоветѣ ви да дѣйствуватъ успоредно съ Божия умъ, сърцата ви да дѣйствуватъ успоредно съ Божието сърце, и волята ви да дѣйствува успоредно съ Божията воля. Това е философия. Това е законъ за ученицитѣ на Бѣлото Братство. Да изпѣемъ тихо упражнението: „Богъ е Любовь!“ Тѣзи упражнения вие сте ги направили пѣсни, не сѫ вече упражнения, Азъ искамъ съ тия упражнения да придобиете концентриране на ума, не влагайте мисъльта, че тѣ сѫ нѣщо извънредно, че не можете да ги пѣете. Тѣ сѫ само за концентриране на ума. Сега, азъ бихъ ви далъ друго едно упражнение. (Учительтъ свири и пѣе:) Нѣма сила Като силата на Духа, Само силата на Духа Е сила Божия Първото нѣщо: ще се учите да се концентрирате, да внасяте ума и сърцето си въ пѣсеньта. Когато изучавате музиката, вие трѣбва да имате любовь къмъ Бога. Всички ония възвишени сѫщества когато се приближаватъ къмъ Бога, съ пѣсни се приближаватъ къмъ Бога, съ пѣсни се приближаватъ, а слѣдъ туй идва мисъльта. Тамъ всички пѣятъ. Ако вие бихте слушали единъ ангелски хоръ, или единъ хоръ на светиитѣ, вие ще разберете какво нѣщо е пѣнието. Тукъ пѣнието го считатъ за срамъ. Казватъ: само младитѣ трѣбва да пѣятъ. Но, когато старитѣ пѣятъ, или тъй нареченитѣ напрѣднали души, у тѣхъ има едно чувство на прѣживѣване и дълбочина на духа. А сега има едно заблуждение, че само младитѣ може да пѣятъ хубаво. Младъ човѣкъ е онзи, който иска да прояви Божията Любовь. Когато човѣкъ е въ началото на Божията Любовь е младъ, а когато човѣкъ прояви най-високата струя за Божията Любовь, той е старъ. Младиятъ е въ началото, а стариятъ е въ края на една и сѫща пѣсень. И двамата сѫ едно цѣло. Ние ги раздѣляме, но тѣ сѫ едно. Размишление. 20 школна лекция на общия окултенъ класъ 25.II.1923 г. понѣдѣлникъ (II година) Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВѢТѢ ТЕЧЕНИЯ: ОГНЕНАТА ВЪЛНА И ВЪЛНАТА НА ЛЮБОВЬТА. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „смисъльтъ на раждането и прѣраждането“. Тема за идущия пѫть: „прѣдназначението на човѣшкия носъ“. Какво е потрѣбно на грънчаря? — Пръсть. Слѣдъ туй? — Вода. Послѣ? — Огънь. Ами колелото? — Да, и колело, и слѣдъ туй пещь му трѣбва. Сега, отъ какво зависи качеството на грънцитѣ? Отъ пръстьта, нали? И послѣ, не само пръстьта трѣбва да е хубава, но и майсторътъ да е добъръ, да може да изкара отъ нея нѣщо хубаво. Добрѣ, тогава, ако бихъ ви задалъ една тема: кое е онова, което различава хората — какъ ще ми отговорите? Защо хората се различаватъ? У човѣка има способности по отношение на ума, има чувства по отношение на сърцето и послѣ — Сили по отношение на неговата воля. У човѣка има центрове, които развиватъ само силитѣ. Всѣка една способность се опрѣдѣля отъ своята форма, а формата опрѣдѣля възможностьта на способноститѣ и на чувствата. Що показва степеньта на едно чувство? Какъ може да се опрѣдѣли то? А формата на волята пъкъ опрѣдѣля силитѣ, какъ може да се проявятъ тѣ. Вземете простия примѣръ — единъ волъ. Неговиятъ мозъкъ е затворенъ въ главата. Всичката му сила е съсрѣдоточена въ главата, съ тия рога, и въ краката му, както сѫ устроени. За да израстнатъ тия рога, воловетѣ сѫ мислили съ хиляди години, докато ги създадатъ, докато намѣрятъ едно орѫжие противъ своитѣ врагове. Тѣ сѫ намѣрили рогата си днесъ за самоотбрана. Конетѣ, тѣ сѫ измислили друго орѫжие — съ задницата да ритатъ. Послѣ, редъ други животни съ хиляди години сѫ мислили да намѣрятъ срѣдство за самоотбрана и сѫ упражнили зѫбитѣ си да хапятъ. Пчелитѣ сѫ мислили хиляди години, докато си направили своята картечница — жилото, която, като забиятъ, пуща отрова. Туй шило вѫтрѣ въ срѣдата е пробито, и като го забиятъ пуща тази отрова. Казвамъ: ако вие въведете единъ волъ при съврѣменната култура въ каквото и да е общество и се стараете да развиете неговия мозъкъ, до каква степенъ ще го развиете? Все-таки, до извѣстна степень, ще може да му повлияете, но въ тази форма, тъй както сѫ ограничени неговитѣ способности, той не ще може да прояви интелигентностьта на човѣка. Та, сѫщиятъ законъ е и по отношение къмъ насъ. Мозъкътъ на съврѣменнитѣ хора сега е дошълъ до такава една форма, до такъвъ прѣдѣлъ на развитие, че трѣбва да знаемъ, че ни прѣдстои да минемъ въ едно ново състояние. Тъй както сѫ устроени нашитѣ глави, по-културни днесъ не могатъ да бѫдатъ. Вземете единъ човѣкъ, съ глава, каквато днесъ има, и му проповѣдвайте, каквото и да е учение — християнство, мохамеданство, будизъмъ — той ще го възприеме, но ще си остане пакъ сѫщиятъ. Защо? — Защото трѣбва най-първо да се измѣни формата на неговата глава. Сега запримѣръ, всинца, вие, като ученици може да направите опитъ съ себе си. Щомъ ви се проповѣдва едно учение, казвате: това учение не е за менъ. Какво показва това? — Че формата, въ която сте включени сега, вашитѣ способности, вашитѣ чувства, вашитѣ сили не може да се проявятъ по този начинъ въ този ви животъ, Като дойдемъ на земята въ другъ нѣкой животъ, тогава ще бѫде друго. Слѣдователно, най-първото нѣщо за окултния ученикъ е, той трѣбва да се постарае постепенно да измѣни, споредъ законитѣ на окултната наука, формитѣ на своитѣ способности, формитѣ на своитѣ чувства и сили. Първото нѣщо: трѣбва да стане такова прѣраждане вѫтрѣ въ него. Вземете, запримѣръ, у всѣки единъ човѣкъ гнѣва, като сила. При всѣко едно спорене въ васъ, всѣкога несъзнателно, се заражда едно желание, да се биете съ лакета си или съ рѫката си. Това желание е сѫщото, каквото желанието у коня да рита. Тази рѫка, тя изразява желанието на коня. Коньтъ рита назадъ; слѣдователно, тази часть на рѫката съотвѣтствува на задната часть на коня. Значи, ние още носимъ конската цивилизация. И когото да бутнешъ, ти най-първо го бутнешъ съ лакета си, и послѣ свиешъ рѫката си на юмрукъ. Юмрукътъ, това е копитото у коня. Значи, тази енергия ще се прояви несъзнателно. Слѣдъ туй ти чувствувашъ, че си извършилъ нѣщо не хубаво и казвашъ: Извинете, азъ не знаяхъ. Значи, у човѣка има извѣстни движения, които не сѫ подъ контролъ на неговата воля. Слѣдователно, тази форма трѣбва да я измѣните. Дойде туй желание у васъ, да ударите нѣкого, трѣбва да знаете какъ да прѣвърнете тази енергия, да ѝ дадете друго направление. Запримѣръ, защо азъ трѣбва да извадя револвера си? Първото нѣщо: вие носите револверъ, и само чакате нѣкой да ви обиди, и да теглите куршумъ: Че какво е това? — Това е конската цивилизация и цивилизацията на вола — сѫщото нѣщо. Волътъ, като дойде нѣкой при него, набучи го на рогата си, убие го, коньтъ — ритне нѣкого, убие го; ти — теглишъ куршума, убиешъ го. То е все сѫщото. Добрѣ, сега новата култура прѣпорѫчва слѣдното. Ние имаме по-силно орѫжие. Дойде единъ апашъ при тебе, иска да те обере, но ти съ своята мисъль, може да измѣнишъ енергията вѫтрѣ въ неговия умъ. Слѣдователно, като измѣнишъ посоката на мисъльта му, той ще вземе друго направление. Що ти трѣбва тогава да вадишъ револверъ? Ти съ ума си ще вървишъ по пѫтя. Не е ли износно? Сега, ще те срѣщнатъ войници, ще кажатъ. имашъ ли орѫжие? Ама ще знаешъ, въ ума си ти ще носишъ едно орѫжие много по силно отколкото първото револвера. Другата слабость въ съврѣменнитѣ окултни ученици, поне азъ както наблюдавамъ е, че като се съберете, най-първото нѣщо, почвате, да се критикувате. Но критикуването не е наука. Защото, когато нѣкой дойде и ми каже, ама ти си изкълчилъ крака си, я да го видимъ, и вземе, че го помърда малко. И послѣ, като не може да го направи, каже: иди намѣри нѣкой майсторъ, които ще умѣе добрѣ да ти го направи. Дойде вторъ — братъ, и той сѫщо го помърда и каже; иди при онзи майсторъ братъ, той ще го поправи. Този братъ, онзи братъ, всѣки помърда крака и го остави, Е, каква полза? Туй не е ли критиката? Казвамъ: ако умѣешъ мърдай го, но ако не умѣешъ не го бутай по добрѣ! Ти знаешъ ли изкуството да лѣкувашъ крака, бутай го, ако не знаешъ, не го бутай, поне ще ми направишъ една услуга. Е, какво изкуство има въ това, когато критикувате нѣкого? Азъ казвамъ трѣбва да критикувате нѣкого, не казвамъ, че не трѣбва да го критикувате, но какъ? — Да намѣститѣ крака. Хвани го, кажи: ти, братко, имашъ единъ голѣмъ недостатъкъ, но азъ съмъ майсторъ, ще ти намѣстя крака. И втори пѫть пакъ ела! И тогава каква е цѣльта на ученицитѣ? Ако ние въ съврѣменния животъ не може да придобиемъ една голѣма сила, съ която да прѣодолѣемъ мѫчнотиитѣ, въ които се намираме, тогава защо ни е окултната наука? Сега да оставимъ какво Господъ може да направи, какво ние можемъ да направимъ. Другъ въпросъ е важенъ. Ще ми каже нѣкой, еди-кой си авторъ какво казалъ. Всичко туй е хубаво, но въ дадения моментъ има друга една по хубава философия какво ние можемъ да направимъ за Господа. Не че не мога да ви отговоря, но вашиятъ умъ трѣбва да бѫде подготвенъ за по висшето разбиране. Въ по висшето разбиране има по тънки сили. Казвате: Учителю, кажи нѣщо! За да ви говоря така, на всинца ви трѣбва да кажа да постите 15 деня, и нѣма да ви слугуватъ. „Е, какъ?“ — Нѣма да лягашъ тамъ въ леглото, и послѣ да ти засъхва гърлото, че да се жабуркашъ съ вода, та и цѣлата махала да знае, че си гостилъ. И слѣдъ туй, умътъ ти да бѫде свѣжъ. Тѣлото ти ще стане по ефирно, ти ще привлѣчешъ тия по-тънки сили, и тогава ще може да се разговаряме. Азъ нѣкой пѫть ще говоря върху поста. Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ постили по 10 деня, привличате отъ тия сили, и послѣ, като свършите поста, нѣкои започват да ядатъ кисела зелена чорба. Съ това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постътъ се употрѣбява за обновяване на организма. То е единъ начинъ за подмладяване. И слѣдователно, слѣдъ поста, колкото се може по-дълго врѣме, употрѣбявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда въ васъ апетита, за да може да се развиватъ дробоветѣ, та да може да приемате повече прана отъ въздуха и отъ водата и да изваждате повече сокове отъ храната отколкото сега. Постътъ е единъ отъ начинитѣ за постигане това нѣщо. Сега, у нѣкои отъ васъ, се явява желание, отъ амбиция и щестлавие, да съобщите на другитѣ, че сте постили. Ще тръгне той и започва: слушай, азъ постихъ 10 деня, не е единъ день, не сѫ и два деня, не сѫ три деня... това сѫ цѣли 10 деня, ехе.. е. И въ туй отношение, азъ мога да ви похваля, вие надминавахте православнитѣ. Православнитѣ постятъ три деня. Азъ не отивамъ въ другата крайность не казвамъ, че не е хубаво, човѣкъ все трѣбва да има малко амбиция, не трѣбва съвсѣмъ да изчезне амбицията му, но важното е съ поста човѣкъ да придобие извѣстна сила. Като се хваля, моята похвала трѣбва да съотвѣтствува на самата рѣалность. Азъ направихъ една картина, нѣщо идеално съмъ нарисувалъ. Е, хубаво, туря моята картина на изложението; дойдатъ и други, и тѣ турятъ картинитѣ си въ това изложение. Погледна моята картина заема послѣдно мѣсто. Казвамъ: тѣ не разбиратъ. Какъ не разбиратъ. Като я погледна, трѣбва да кажа: да, на послѣдно мѣсто е, но толкова е заслужила. Слѣдователно, ние трѣбва да схващаме нѣщата тъй, както сѫ. Ако нѣкой е нарисувалъ нѣщо по-хубаво отъ мене, ще призная факта. Та, казвамъ сега: постътъ е едно добро срѣдство. Азъ ви похвалявамъ. Най-първо се кали волята ви съ поста. Човѣкъ, който е постилъ 10 деня, той може да направи много работи, Човѣкъ, който е постилъ 10 деня, той не е овца, той е единъ герой! Човѣкъ, който е постилъ 10, 12, 15, 20 деня, вече не може да го буташъ и не може да налагашъ мнѣнието си върху него. Не, не. Единъ човѣкъ, слѣдъ като е постилъ 20 дни, ще се освободи, отъ много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнатъ. Та, въ сегашния вѣкъ, ние вече настѫпваме въ една вълна огнена. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първитѣ редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлѣземъ въ една силна магнетическа вълна. Това сѫ нѣколко милиона — 10, 15, 20 милиона волтажи въ тази вълна. Ето кѫдѣ е опасността: отъ тази вълна става събиране на енергията, затова отъ сега вече нѣкои усѣщате нѣщо като сърцебиене, нѣщо ви бутне въ нервната система. Тия вълни идватъ периодически, и като попаднешъ въ тѣхъ, въ нѣкое отношение тѣ разрѣдяватъ кръвьта, въ друго отношение я събиратъ; въ нѣкое отношение тѣ събиратъ нервната система, въ друго — разредяватъ тази енергия, и вслѣдствие на това, едни хора получаватъ нервенъ ударъ и умиратъ. Това сѫ все огнени вълни. Тия огнени вълни, прѣзъ които сега минаваме, ще ни направятъ много кибритлии. Мѫжътъ отъ малко настръхва, но не знае отъ гдѣ иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежилъ. Богатъ е, нѣма никаква загуба, но нещо е настръхналъ. Търси причината, а причината е вѫтрѣ, попадналъ е въ тази вълна. Единственото нѣщо той трѣбва да се обърне нагорѣ, къмъ Бога, да подобри вибрациитѣ на своето тѣло. Друго спасение нѣма! И сега, като проповѣдваме въ окултната школа, това е единъ методъ да подигнемъ тѣлата си, да сѫ въ хармония съ тази вълна, другояче хората ще измиратъ, ще дойдатъ епидемии и ще ги завлѣкатъ. Природата въ туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия сѫщества погрѣшатъ, дойде, помете всичко. Тя е като нѣкой грънчарь, които казва: отъ тия грънци нищо не става пометете ги, отнеме духа си — измиратъ хората. Слѣдъ туй отново праща духа си, създава нова раса. Богъ е постѫпвалъ така много пѫти, измете цѣла раса и послѣ отново я създаде. Сега, азъ загатнахъ въ недѣля, трѣбва да се стремите да прѣобразувате вашия черепъ, да дадете нова насока на мисъльта си, да има единъ оттенъкъ, че дѣйствително вие сте влѣзли въ шестата раса. Най-първо лицата ви трѣбва ди издаватъ една свѣтла краска. И тъй, слѣдъ като постите 10 — 15 деня, ще забѣлѣжите, че една свѣтяща краска почва да прониква отъ душата въ вашето лице. Сега, по-висшитѣ сѫщества, ангелитѣ, праведницитѣ, адептитѣ, Учителитѣ се интересуватъ отъ хората до толкова, до колкото е степеньта на тѣхния стремежъ къмъ Бога. Когато единъ адептъ или единъ Учитель види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готовъ да му се притече на помощь, да му покаже начинъ какъ да прѣвърне всички тия нови форми на неговитѣ способности, мисли, чувства и сили и да му даде единъ новъ потикъ въ живота. Тъй щото, въ окултната наука мнозина отъ васъ, които сте на 45 — 50 години може да се подмладите и да живѣете единъ съзнателенъ животъ, да бѫдете полезни на вашитѣ близки. Може да обновите вашето тѣло, душата си, ума си. Умътъ може да се обнови чрѣзъ мислитѣ, а душата може да се облагороди чрѣзъ своитѣ чувства. Та, ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това сѫ стари навици, такива, които ние трѣбва да ги прѣобразимъ. Като виждашъ погрѣшкитѣ на единъ човѣкъ ползувай се отъ тѣхъ, за да избѣгнешъ страданията. Това е единъ добъръ начинъ. Не критикувай погрѣшкитѣ, но да ти бѫдатъ за поука! Каквото той прави, ти не прави неговитѣ грѣхове, но да ти бѫдатъ една поука, да се избавишъ отъ тия страдания. Или, ти имашъ нѣкой лошъ навикъ, този навикъ да ти послужи като единъ учитель. Старай се погрѣшкитѣ на хората да ти бѫдатъ за полза. Този трѣбва да бѫде стремежътъ на всички окултни ученици. А послѣ, азъ бихъ желалъ, всички отъ васъ да си прѣпращате добри мисли. Вие сега седите и се молите Господъ да благослови цѣлия свѣтъ. Но това е много неопрѣдѣлена молитва — цѣлия свѣтъ. Е, хубаво, азъ минавамъ прѣзъ вашата градина и казвамъ: Господъ да благослови градината ви. Добрѣ, но да кажемъ, че е лѣтно врѣме, суша е, минавамъ и не казвамъ Господъ да благослови градината ви, но отивамъ съ кофитѣ за вода и поливамъ всичкитѣ дървета. Поливамъ ги 5 6 деня наредъ и казвамъ: кое е по-хубаво да кажа: „Господъ да благослови градината ви“, или да взема и да полѣя градината ви? Минавамъ покрай вашия пиперникъ, той е сухъ. Кое е по-хубаво, да взема една тенекия и да го полѣя, или да кажа Господъ да благослови? Азъ бихъ желалъ вие да поливате градинитѣ си. Минавашъ и видишъ, че градината на твоя съкласникъ не е полѣта. Вземи вода полѣй я! Не е прѣкопана, вземи мотиката. Утрѣ той ще ти направи сѫщата услуга. Туй е окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, нѣма полза. Тогава, като дойдатъ по-висшитѣ сили, и тѣ си иматъ свое приложение. Сега, азъ не казвамъ, че у васъ нѣма прогресъ, има доста прогресъ. Нѣкой пѫть азъ се произнасямъ строго, знаете ли по какви съображения? Азъ гледамъ по отношение на онзи великъ идеалъ. Отъ гледището на този великъ идеалъ вие нищо не сте направили, но като взема човѣшкия животъ, хората отъ свѣта и васъ, казвамъ: между свѣта и васъ не може и въпросъ да става. Тъй щото, двѣтѣ крайности трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Като говоря по отношение на Божествения животъ, тъй е, не се обиждайте. Но, като ви похваля нѣкой пѫть, то е по отношение на свѣта. И въ единия и въ другия случай пакъ съмъ правъ, туй сѫ двѣ различни мѣрки. Сега виждамъ, има у васъ движение, има и стремежъ. Азъ желая този стремежъ да се усили още повече, и разуменъ да стане, да не станете едностранчиви, защото всѣки ученикъ трѣбва да бѫде всестраненъ. Неговата дѣятелность трѣбва да бѫде всестранна. Той трѣбва да бѫде въ контактъ съ всичко въ природата, въ всичко да взема участие, да се интересува какво прави и ангела и червея Послѣ, нѣкои отъ васъ вземете да проучавате Евангелието, — извадете отъ Него най силнитѣ стихове и направете опитъ съ тѣхъ. Напримѣръ направете опитъ съ стиховетѣ. „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Послѣ, направете опитъ съ онзи стихъ, дѣто се казва въ Писанието: „Въ началото бѣ словото'“... „Богъ е Духъ, и Които Му служатъ, трѣбва да Му служатъ съ Духъ и Истина“. „Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни и другата“. „Ако те съблазнява дѣсното или лѣвото око, извади го и го хвърли“. Направете опитъ да разберете вѫтрѣшния смисъль, какво е искалъ да каже Христосъ. Има другъ единъ смисъль въ стиха, скритъ. Може нѣкои отъ васъ да не го приематъ, но все-таки тия размишления върху стиховетѣ ще ви доведатъ до много нови разбирания. Сега запримѣръ, ако азъ като говоря за Любовьта, като проповѣдвамъ Любовь, ето какво разбирамъ: Любовьта минава прѣзъ три степени. Понеже чрѣзъ кръвьта се носи живота, въ нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя къмъ първитѣ центрове, които се намиратъ въ прѣдвѣрието на човѣшкия мозъкъ, събужда се тъй наречената индивидуална любовь — любовь, която мисли само за себе си! И слѣдователно, ние искаме да прѣкараме всичко за себе си. Дѣтето иска да събере всичко въ хамбара си пакъ за себе си. Това е първата любовь. Втората любовь има друга една врата. Кръвьта, като възлѣзе горѣ, събрана вече, ние сме готови да намѣримъ друго сѫщество и отъ излишъка на нашата любовь да му дадемъ. Казваме: хайде, вземи отъ половината на тази любовь. Туй го наричамъ дружба, приятелство. Това не сѫ още морални чувства. Слѣдъ туй, кръвьта като мине горѣ, въ прѣдната часть на главата, засѣга едно морално чувство, което наричамъ милосърдие. Тогава се проявява онази любовь, която жертвува всичко за близкия си. Човѣкъ е готовъ да даде залъка отъ устата си за благото на другитѣ. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да мине прѣзъ таи фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трѣбва и човѣшкиятъ интелектъ да дойде, трѣбва да се прояви и човѣшкиятъ разумъ. Тия сѫ тритѣ степени, прѣзъ които човѣкъ ще мине. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се проявят едноврѣменно милосърдието и разума. Тия двѣ сили у ученика, съединени на едно, отъ тѣхъ той ще разбере въ каква насока именно трѣбва да се използува любовьта. Сега, въ първата и въ втората любовь всѣкога има едно натегнато състояние — поляризиране и раздвояване. За примѣръ, ти имашъ единъ приятель, най-първо ти го обичашъ, той седи день, два, три при тебе, най послѣ ти дотегне. Вие сте забѣлѣзали това. Майка сте, имате дѣте, обичате го галите го, но най послѣ дотегне ви и кажете хайде иди навънъ, играй съ другитѣ. Това не е една морална любовь. Туй дѣте, като е смукало, черпило, черпило отъ майка си, взима, а нищо не дава, майката го праща да играе навънъ. Защо го праща вънъ? Обаче, като дойдемъ до моралното чувство на любовьта и милосърдието, тамъ не е така. Ние не можемъ да проявимъ тази Любовь къмъ едно сѫщество, което нѣма морална любовь. Това чувство можемъ само къмъ единъ човѣкъ, които е мораленъ да проявимъ. Разумниятъ животъ може да се сподѣли само съ единъ човѣкъ, които е разуменъ. Само съ разумния човѣкъ ще говоришъ разумно. Ами че такъвъ е законътъ! Ти не можешъ да проявишъ морална и Божествена Любовь, къмъ едно сѫщество, което нѣма тази Любовь, нѣма тия чувства. Ти и да я проявишъ, той ще те разбере въ първа или въ втора степень. Слѣдователно, когато ние говоримъ за Божествената любовь, двама души трѣбва еднакво да се разбиратъ и еднакво да се жертвуватъ, и благата, които иматъ сѫ равни. Обмѣната между тѣхъ е правилна. Тъй щото нѣкой пѫтъ вие спорите, разбирате се споредъ степеньта на вашето развитие. Азъ съмъ направилъ свои изслѣдвания, свои изчисления, свои ѫгли и зная хората, зная степеньта на тѣхното развитие. Азъ нѣма да ви повѣря тия свои изслѣдвания. Азъ съмъ решилъ, нѣма да повѣря тази наука никому. Има ѫгли, има извѣстни форми и числа, които показватъ кой човѣкъ къмъ коя степень на развитие спада. Сега, за васъ има едно вие може да се трансформирате само по единъ простъ начинъ. Мога да ви го покажа, той е слѣдующиятъ. Вие не философствувайте за Бога! Запримѣръ, вие искате най първо да схванете какво нѣщо е Богъ въ своята необятность. До сега нито единъ адептъ, нито единъ великъ Учитель нито единъ ангелъ не е могълъ да ви опрѣдѣли какво нѣщо е Богъ. Ангелътъ може да ви опрѣдѣли какво е Богъ. Той е една необятна свѣтлина. Ти усѣщашъ една необикновена мека свѣтлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадешъ? И като влѣзешъ въ Него, ти си нѣщо особено И въ тази свѣтлина по нѣкой пѫть се явяватъ форми, които прѣдставятъ Бога, но формитѣ, това не сѫ Богъ. Богъ е скритъ вѫтрѣ въ туй безгранично, и всѣкога ще остане скритъ, никога нѣма да Го познаятъ. Прѣзъ хиляди вѣкове, прѣзъ цѣлата вѣчность, никога нѣма да Го узнаятъ. Този Великиятъ, Абсолютниятъ, Безграниченъ Богъ, Той ще остане една велика загадка за всѣкога! Туй ще го турите въ ума си! Да не мислите, че нѣкога ще разгадаете какво нѣщо е Господъ. Въ вѣки — вѣковъ Той ще си остане така абсолютенъ! Да се разгадае живота, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се безъ да се ограничи! Изясненото всѣкога показва вѫтрѣшно ограничение на една велика Истина. По сѫщия законъ, не мислете, че нѣкой день ще опрѣдѣлите какво нѣщо е Любовьта. Любовьта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовьта въ една или друга степень, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, слѣдъ 4 — 5 деня, слѣдъ една година, той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се лампата, и тази енергия — любовьта — не може да се прояви Мозъкътъ на този човѣкъ се развинтилъ. Въ френологията често има такива случаи. Има редъ причини, тѣ сѫ слѣдующитѣ. Въ Америка, единъ Господинъ се оженва; обича жена си, дѣцата си. Единъ день го ритва конь въ задната часть на главата, и тоз намразва жена си и дѣцата си, изпѫжда ги отъ кѫщи. Този конь като го ритналъ, измѣнилъ формитѣ на неговитѣ чувства. Нищо повече! И така миналъ живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е правъ, той си остава така. Измѣнени сѫ тия чувства. Слѣдователно, нѣкога нѣкой ви разлюби. Казвамъ: ритникъ е получили въ дадения моментъ. Формитѣ на неговитѣ чувства сѫ измѣнени. Ти съ нищо не можешъ да го заставишъ да те обича. И тъй, имайте прѣдъ видъ едно нѣщо, да се пазите отъ слѣдния законъ: силнитѣ сътресения въ живота сѫ въ състояние да измѣнятъ способноститѣ ви, чувствата и силитѣ ви, или въ възходяща степень — да ги подобрятъ, или въ низходяща степень — да измѣнятъ цѣлия ви животъ. Запримѣръ, вие можете нѣкого така да го обидите или така да го озлобите, че този човѣкъ да ви намрази и да каже: „съ този човѣкъ отъ сега нататъкъ никога нѣма да се примиримъ“. Ученикътъ никога не трѣбва да си играе съ силитѣ въ природата. Единъ великъ Учитель може, но ученикътъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Той трѣбва да има цензъ на езика си. И въ Писанието се казва „Господи, тури стражъ на езика ми!“ Единъ ангелъ да има, че като речешъ да говоришъ нѣщо лошо, да каже: „Чакай!“ Защото, често, като се разгнѣвимъ, казваме: азъ това ще направя, онова ще направя, Нищо нѣма да направишъ, ще поврѣдишъ на себе си. Онова, което става, то не се казва. Само, нѣщата, които се не казватъ, тѣ ставатъ; а нѣщата, които се казватъ, никога не ставатъ. Правилото е такова. На 100 казани нѣща, едно става, а на 100 неказани нѣща, 99 ставатъ. Ами че много естествено! Ако посѣете 100 орехи, и никой да не ги знае, 99 ще израстнатъ, но ако 100 посѣете и кажете, колко ще израстнатъ? Дѣцата ще идатъ, ще ги човъркатъ едно по едно и ще ги изядатъ. Даже хубаво е нѣкой пѫть човѣкъ самъ, спрѣмо себе си, и той нищо да не знае. Трѣбва да е въ извѣстно отношение невѣжа. Нѣкой казва: кажи ми какво ще прѣмина за бѫдеще! Мога да ти кажа, но ти нѣма да придобиешъ опитность. Ти трѣбва да бѫдешъ невѣжа, докато придобиешъ опитностьта. Слѣдователно, не се плашете отъ невѣжеството. Не искайте да бѫдете учени, прѣди да платите данъка си! Че какъ ще станете учени хора? — Слѣдъ като сте минали опитностьта, слѣдъ като платите данъка си. Онзи ученикъ трѣбва да прѣмине 14, 15, 20 години въ учение, и тогава става ученъ. Ако вие не прѣминете прѣзъ редъ сътресения, прѣзъ редъ изпити въ живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: азъ вече цѣла една година съмъ тукъ въ школата. Хмъ, една година! Не една година, не единъ животъ. Може би ви трѣбватъ още единъ, два, три живота, Може въ единъ животъ да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добиятъ окултнитѣ познания, да се усвоятъ тия окултни сили и да се научимъ какъ да живѣемъ. То е едно отъ най-великитѣ изкуства. И азъ не познавамъ по-велико изкуство отъ изкуството да знаешъ какъ да живѣешъ. Запримѣръ, да минаватъ по пѫтя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да можешъ да трансформирашъ всичкитѣ тия енергии и като се върнешъ въ дома си да се усѣщашъ богатъ. Или, слѣдъ като учительтъ тури на ученика си единица въ училището, като се върне ученикътъ въ кѫщи, га каже: моятъ Учитель е правъ, но тази глава не разбира. Тъй трѣбва да каже той. Това е ученикъ! Сега, и ние нѣкой пѫть казваме, че Господъ спрѣмо насъ е несправедливъ. Не, Той е толкова справедливъ, толкова благъ, че ако Той би ни въздалъ за нашитѣ глупости, нищо не би останало отъ насъ. Ами, слѣдъ като направимъ 999 погрѣшки, на хилядата Той казва: турете му малко на гърба, че да усѣти. Послѣ, като направимъ други 999 погрѣшки, пакъ малко ти тури. Нѣма какво да се сърдимъ. Послѣ, друго нѣщо, отъ което искамъ да ви прѣдпазя. Като ви говоря за любовь, за милосърдие, азъ не искамъ у васъ да се роди овчедушие, азъ искамъ да мислите, да бѫдете самостоятелни, да бѫдете справедливи, смирени. Говори ви Учительтъ. Да знаете въ дадения моментъ дали Той е правъ или не. Ако Учительтъ е правъ, правъ е; ако не е правъ, да останете на особено мнѣние, но положително да знаете, правъ ли е или не е правъ. Да опитате себе си. Нѣкой пѫть Учительтъ може нарочно да ви изпита, дали туй чувство на справедливость е развито въ васъ. И хубавото е именно въ това, да знаете правъ ли е или не. Ама ще кажете нѣкой пѫть: Учительтъ не постѫпва справедливо. Увѣренъ ли сте? Сега, тия понятия трѣбва да ги имате прѣдъ видъ. Тѣ сѫ необходими за вашето бѫдеще развитие. И сега, като ви гледамъ, азъ желая да стане едно подобрѣние у васъ, защото гледамъ, на мнозина мозъцитѣ сѫ демагнетизирани, трѣбва ви енергия, мнозина не сте весели. Седите тъй хубаво, но въ душата ви азъ виждамъ, че сте страхливи. Нѣкои, ужъ куражъ иматъ, но виждамъ ви, страхливи се. Не, не, не се лъжете! Азъ наричамъ смѣлъ човѣкъ онзи, като дойде да го покачатъ на кръста прѣдъ обществото, да каже: Нѣма нищо! И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричамъ азъ ученикъ. И другитѣ, като погледнатъ на него, да кажатъ: Това е ученикъ! А онзи, който каже: що ми трѣбваше туй учение, защо не си стояхъ въ кѫщи? Не започвай тогава тази работа, стой си въ кѫщи! Сега, трѣбва да бѫдете безстрашни, тръгнали сте въ пѫтя, не се лъжете! Пѫтьтъ, по който вървите е правъ. И въ този пѫть, всѣки, който е скроменъ, чистосърдеченъ, като човѣкъ, той се благославя. Та, казвамъ, ние правимъ едно общо усилие. Трѣбва да образуваме една ядка, да може да приемемъ тия сили отъ природата. Запримѣръ, тази година иде една много приятна вълна. Тя ще мине тукъ прѣзъ школата. Но азъ се опасявамъ, има единъ вѫзелъ: когато азъ искамъ да събера тази вълна, тогава забѣлѣзвамъ ученицитѣ се ритатъ, искатъ да си уредятъ смѣткитѣ. Казвамъ: елате, дайте си торбитѣ, оставете старитѣ смѣтки, дайте чувалитѣ си, напълнете ги съ туй богатство. Но и черната ложа тогава ще започне това-онова... Не, не, трѣбва да бѫдемъ тихи и спокойни. Имаме единъ моментъ, едно богатство, и трѣбва всѣки да е готовъ да го приеме. И вие имате право да приемете. Сега, моята задача бѣше въ миналата екскурзия, да направимъ единъ опитъ. Азъ искамъ да ви покажа една малка часть отъ тази вълна, която сега минава прѣзъ България, какъ ще я опитате. Кое число бѣше въ петъкъ? — Шестнадесети февруари. Нека кажатъ тѣзи, които бѣха на Витоша, какъ почувствуваха тия енергии, които идватъ отгорѣ. Бѣше толкова топло, като пролѣть, разбирате ли? Като седишъ на снѣга, като че на трѣва седишъ, като лѣтно врѣме. И туй е само една малка часть отъ тази съзнателна жизнена енергия, която настѫпва. А иде една вълна още по-голѣма. И бихъ желалъ, вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засѣгне не само вашето тѣло, но да засѣгне и сърцето ви и вашитѣ, умове и душитѣ ви. Тя ще внесе една нова струя, и ще донесе едно обновление. Тази вълна ни чака. Туй. Божественото трѣбва да дойде. Тя е като слънцето. Ако ние не я използуваме какво ще даде? Та, затуй ние ще се приготовляваме добрѣ. Тъй седи въпросътъ. Въ природата трѣбва да знаемъ врѣмето на всички нѣща. У всинца ви, азъ искамъ да има една готовность. Да знаете, че Богъ е готовъ да благослови когото и да е, стига да спазватъ Неговитѣ закони. И бихъ желалъ, всинца вие да се подигнете, да бѫдете по-умни, не да мислите само, но да станете по-умни. По-умни и по-мѫдри да станете! И сърцата ви да станатъ по-благородни! Само по този начинъ старитѣ ви дългове ще се платятъ. Вие не мислете сега за миналото. Вие мислите: азъ съмъ изгубилъ този случай, това-онова. Изгубеното е изгубено. Туй, което ще спечелимъ, то е важно. Туй, което ще спечелимъ сега, то струва 10 пѫти повече, отколкото изгубеното. И вижъ, въ другитѣ църкви, тѣ си иматъ методи, тѣ знаятъ това. Много пѫти баптиститѣ въ Америка ще се събератъ и ще се молятъ, безъ да разбиратъ туй благо. Тѣ се молятъ, молятъ и казватъ: ще дойде благословението. Туй благословение иде периодически. Запримѣръ, като слѣдимъ тия събуждания въ Америка, виждаме, че тѣ вървятъ по течението на тия жизнени вълни. И религиознитѣ хора, като обхванатъ тази вълна, тогава въ църквата настава една особена промѣна: настава едно съживяване, любовь между членоветѣ, самопожертвуване, законъ на самоотричане, въ всичко издържатъ. А окултниятъ ученикъ трѣбва да знае законитѣ, И всички трѣбва да бѫдете готови. Азъ ви казвамъ: една вълна иде прѣзъ тази година, нѣма да ви кажа кога. Ще си приготвите торбитѣ и тенджерите, защото и масълце ще има. Житце ще има, а послѣ и каситѣ ще приготвите, и злато ще има, органическо злато. Богатствата на човѣка се опрѣдѣлятъ отъ другъ единъ законъ. Всѣки единъ човѣкъ става богатъ, споредъ златото, което има въ себе си. Онѣзи, богатитѣ милионери, тѣ сѫ богати, защото иматъ повече злато въ себе си. Слѣдователно, златото отива при златото. Такъвъ е законътъ. По възможность ще се стараете, да се образува съзнателно една хармония между васъ, като съсрѣдоточите ума си. Иде тази вълна! Да образуваме хармония, че като дойде тя, да остави нѣщо въ умоветѣ ви. То е благословение. Сега, слѣдующата недѣля, азъ ще ви дамъ двѣ или три формули, съ които да си служите. Ще ми напомните. Но, азъ бихъ желалъ, вие да почнете да мислите върху себе си. Помислете си, запримѣръ, прѣди 2000 години кѫдѣ сте били? Прѣди 1000, прѣди 900, прѣди 500 години кѫдѣ сте били? Да видимъ, може ли да отбѣлѣжите въ коя часть на Европа сте били, или дали сте били въ Европа, въ Индия, въ Америка или въ Австралия. Може да не разкриете точно, но все-таки, като съсрѣдоточите мисъльта си, все ще ви дойде една малка свѣтлинка. И слѣдъ туй ще намѣрите извѣстна разгадка. Вие още не сте правили упражнения, а трѣбва да се правятъ много упражнения. Ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои практически опити. Отъ малкитѣ опити, отъ микроскопическитѣ опити ще започнемъ, I. Да направимъ единъ малъкъ опитъ сега. Поставете лѣвата рѫка на колѣното си, подигнете дѣсната рѫка напрѣдъ, свийте другитѣ пръсти, само показалеца да остане навънъ. Сега, не гледайте кой какъ си подига пръста. Мислете за своя пръстъ. Леко се поставя дѣсния показалецъ въ срѣдата на челото. Мислете сега за това мѣсто тукъ. Движете пръста надолу полекичка между вѣждитѣ, по носа, по дѣсната ноздра, по срѣдата на дѣсната буза, до горната часть на ухото. Послѣ, нагорѣ по въздуха надъ главата, напрѣдъ, надолу, и ще поставите пръста си върху палеца на лѣвата рѫка концентрирайте се, наблюдавайте промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ. Себе си наблюдавайте. Теглете сега пръста си по лѣвата рѫка нагорѣ, до рамото, слѣдъ това подъ брадата, отъ дѣсната страна, задъ шията и отъ задната страна на главата нагорѣ, послѣ по горната часть на главата, дѣто сѫ моралнитѣ чувства, надъ вѣждитѣ, по дѣсната вѣжда, по бузата надолу, до брадата, слѣдъ това рѫката се поставя хоризонтално въ дѣсно. Умътъ ви да е концентриранъ въ вашата рѫка, не се подавайте на никакви чувствувания, защото тѣ сѫ лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното въ васъ. Рѫката напрѣдъ, пръститѣ се изправятъ, рѫката се издига нагорѣ, слѣдъ това се снема долу при лѣвата. II Турете сега рѫцѣтѣ на гърдитѣ съ отворени пръсти. Слѣдъ това рѫцѣтѣ се отварятъ настрани Пръститѣ се свиватъ на юмруци и едноврѣменно рѫцѣтѣ се прибиратъ отъ прѣдъ на гѫрдитѣ. Пакъ рѫцѣтѣ се разтварятъ настрани, пръститѣ се разтварятъ, свиватъ се пръститѣ, прибиратъ се рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ (това се прави три пѫти). Слѣдъ това рѫцѣтѣ се турятъ напрѣдъ, настрани, пакъ напрѣдъ, допиратъ се палцитѣ, послѣ прѣдъ гѫрдитѣ, но пръститѣ хоризонтално, слѣдъ това рѫцѣтѣ се спущатъ долу. Изпѣйте сега „Изгрѣва слънцето!“ (съ движения) * Заб. Въ петъкъ на 23.II. ще има екскурзия до Витоша за тѣзи, които могатъ, които сѫ свободни, пъкъ които не могатъ, за тѣхъ ще жертвуваме една недѣля. * 19 школна лекция на общия окултенъ класъ 19.II.1925 г понѣдѣлникъ въ (II година) Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪМНѢНИЕ И ВОЛЯ! РАЗМИШЛЕНИЕ Прочетоха се нѣколко теми върху „Смисъла на раждането и прѣраждането. Колко важни въпроси се развиха въ миналата лекция? — Разгледа се главно въпроса за силната воля и използуване на малкитѣ случаи. Нѣкой пѫть вие се запитвате, защо не можете да успѣвате въ живота? Азъ ще ви отговоря. Тукъ имате единъ инструментъ, една цигулка. Който знае какъ да свири съ тази цигулка, той ще си изкара прѣхраната, и ще спести нѣщо за джоба си, а който не знае да свири, всѣка вечерь ще очаква отъ другитѣ нѣщо. Защо? Въ какво седи туй изкуство? Въ пръститѣ, да знае тия математически съотношения, какъ се съкратяватъ струнитѣ, та да знае какъ да измѣня тоноветѣ. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете какъ да боравите съ вашето тѣло, мислите ли, че ще ви върви успѣшно? Не. Вие по сѫщия законъ ще бѫдете въ положението на този, който знае да свири на цигулка. Нѣкои отъ васъ може само да дрънкате, за туй ви бива, но тукъ липсва нѣщо. Ще кажете „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. Послѣ, цигуларьтъ като тегли тъй струнитѣ, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всѣка една дисхармонична мисъль не произвежда ли такива сътресения? И послѣ казватъ за нѣкого: „Той е отличенъ мислитель, окултенъ ученикъ е той“. Нѣкой пѫть ние трѣбва да дойдемъ до положението на дѣцата. У всинца ви трѣбва да се роди простота въ разбирането, да се вдѣтините, като дѣца трѣбва да станете; ако вие не се върнете въ положението на дѣца, да се учите, вие нѣма да бѫдете въ състояние да възприемете Великата Божествена наука. Знаете ли защо? Въ този пѫть вие трѣбва да знаете условията, при които материята може да се прѣвръща отъ едно състояние въ друго. Да кажемъ, дадено ви е сребро, а вамъ ви трѣбва злато. Трѣбва да знаете алхимически какъ да го прѣвърнете. Послѣ, трѣбва ви нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Важното е да знаете отъ този вѫглероденъ двуокисъ, който се образува въ вашитѣ дробове, да направите единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или пъкъ, отъ излишното желѣзо, което е въ организма ви, да си направите единъ отъ най-хубавитѣ ножове, органически, съ който да си служите. Сега, това сѫ знания въ окултната наука. Всѣки единъ ученикъ иска да има тия познания, за да ги използува, но има закони на Провидѣнието, Господъ ги е турилъ. И тия закони не сѫ желѣзни, а сѫ диамантни. Желѣзнитѣ нищо не струватъ, но и гранитни не сѫ. Азъ казвамъ: Въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ диамантни закони. — Закони, на които най-възвишенитѣ умове, най-възвишенитѣ сърца, най-възвишенитѣ Духове доброволно се подчиняватъ. И тѣ сѫ живи закони! Учительтъ много леко тегли струнитѣ sol, rе, la, mi, la, rе, sol...) Разбирате ли това? То е единъ музикаленъ езикъ. Ето, чрѣзъ него азъ ви изказахъ една велика истина. Ще кажете. „Вижъ, какъ учительтъ си тегли струнитѣ“. Запримѣръ така може да прѣдамъ и едно грубо движение. (Учительтъ тегли струнитѣ по извѣстенъ редъ, че се образува нѣщо гърмежъ). Това е сърдитиятъ човѣкъ — бууу. Ама тъй е! Изучавайте живота въ неговитѣ проявления! Това сѫ течения, които ги има въ всѣки единъ организъмъ. Има музикални течения, има мислови течения. Трѣбва да знаете тѣхнитѣ закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прѣхраната си. Сега, всинца вие трѣбва да имате единъ опрѣдѣленъ идеалъ. Ако ви попитамъ, кой е вашиятъ идеалъ? нѣкои ще кажатъ: „Да познаемъ Бога“. Други ще кажатъ: „Усъвършенствуването на нашата душа, на нашия умъ и нашето сърце“. Но въ сѫщность, при сегашнитѣ условия, кой трѣбва да бѫде идеалътъ, къмъ който да се стремимъ? Това е една задача, за която трѣбва да помислитѣ. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нѣмате единъ и сѫщъ идеалъ, и не може да го разберете по единъ и сѫщъ начинъ. Ако дори само 10 души цигулари дадемъ по една цигулка, тия цигулари ще използуватъ цигулкитѣ по разни начини. Нѣкои хора сѫ внимателни, у тѣхъ има редъ и порядъкъ. Всѣко нѣщо тѣ ще поставятъ на мѣстото си. Тѣ обичатъ реда, системата. Други пъкъ казватъ: „Не ми трѣбва система“ — разхвърляни сѫ всичкитѣ имъ работи. У трети въображението е развито, иматъ широкъ полѣтъ, не сѫ консервативни, съ широки, най-възвишени идеи. Други наопаки, казватъ: „Въ този свѣтъ много идеи не сѫ потрѣбни — една идея. Англичанитѣ казватъ: „Съ една идея, и съ единъ другарь“. Съ една идея животътъ не се съгражда. Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете, запримѣръ, какво може да бѫде заключението ми. Азъ нѣма да ви давамъ никакво заключение, и нѣма да правя никакво заключение, но ще ви кажа, защо посаждамъ нѣщата. Туй мога да ви уча, да посаждате нѣщата и да растатъ, а заключението е, когато узрѣе плода и го хапнете. Какво заключение? Нѣкои искатъ въ нѣкоя моя бесѣда заключение. За да дамъ едно заключение на една моя бесѣда, трѣбватъ най малко 10 години. Опитъ трѣбва да имате. Ако тя не даде своя плодъ, тя е бесѣда безъ заключение. Тъй седи въпросътъ. При сегашното ви ученичество не може да има заключение. Като окултни ученици, ако спазвате законитѣ най-малко слѣдъ десеть годишенъ постояненъ трудъ, не извънреденъ, вие ще имате едно заключение опрѣдѣлено, ще придобиете нѣщо. Вие ще знаете какъ да се справяте правилно съ живота, да използувате всички условия и да имате единъ почтенъ и приятенъ животъ. Това е най-малкото, което може да имаш. Защото, сега ние минаваме прѣзъ такива ужасни фази. Запримѣръ, ти си посвѣтилъ цѣлия си животъ да придобиешъ малко богатство, да се осигуришъ, но случи се, кѫщата ти изгори, изгубишъ всичкото си богатство, останешъ бѣденъ, нѣма кой да те гледа, почватъ да те ядатъ въшкитѣ, а на всичко туй ти не разбирашъ вѫтрѣшния смисълъ. Питамъ: Този животъ има ли смисълъ? Защо човѣкъ да не знае ония условия, при които може да запази своето богатство? Да има книги, съ които да се занимава на стари години, да си има хубава библиотека, или да вземе малко земя да я обработва, или да се занимава съ пчеларство, да придобие единъ малъкъ капиталъ, които да тури въ дѣйствие. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде много уменъ. Ние не трѣбва да ходимъ въ крайности, въ които сѫ попадали всички ония хора, които сѫ били въ разни религиозни течения. Двѣ крайности има: крайната нищета, а другата — стремежъ за първенство вѫтрѣ въ църквата. Еднитѣ сѫ ставали калугери, постници, а другитѣ сѫ заемали най-голѣмитѣ постове въ църквата, най-високото положение въ свѣта. Това сѫ двѣтѣ страни, двѣтѣ положения. Ние не може да ги осѫждаме, така сѫ мислили тѣ. А когато дойде да проучаваме Божествената наука, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички вѫтрѣшни прѣдубѣждения. Запримѣръ, нѣкой пѫть, азъ си позволявамъ въ бесѣдитѣ да разкритикувамъ владици и попове въ цѣлия свѣтъ. Ако азъ сравнявамъ владицитѣ и поповетѣ съ тия заведения, които сега сѫществуватъ, тѣхното положение е идеално. Но ако сравня една църква съ една кръчма и казвамъ, че църквата не седи по-горѣ отъ кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че единъ попъ е по-долу отъ единъ кръчмарь, не е вѣрно. Когато говоря за духовность, азъ подразбирамъ възвишеното, идеалното най-благородното, онзи великъ идеалъ, къмъ който се стремимъ. А сега, ние сме като кръчмаритѣ. Тѣ взиматъ туй хубавото въ обратенъ смисълъ. Не, съ възвишеното и благородното другояче ще се постѫпва. По другъ начинъ ако ви се говори, за самия говоритель е злѣ. Слѣдователно, ако говоримъ за истината, ние не може да правимъ никакъвъ компромисъ съ нея. Истината трѣбва да се каже! Когато ще говоришъ една истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можешъ да кажешъ истината, никой не те заставлява да я говоришъ. Ако трѣбва да кажа истината, ще я кажа тъй, както е въ сравнение съ онзи великъ идеалъ, който Богъ е поставилъ въ далечнитѣ врѣмена. Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вѣрванията въ свѣта седятъ по-високо отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-добро, то да са спремъ тамъ и да го реализираме. — Нищо повече! И затуй, вие, като ученици, имате право. Нѣкой пѫть, като казвамъ, че поповетѣ сѫ такива — онакива, то е само като гледамъ идеалното, Божественото, отъ негово гледище разглеждамъ въпроса. Казвате вие: Туй не е бѣло. Има една бѣлина по-бѣла отъ тази, която вие познавате. Има една чистота по-голѣма отъ тази, която вие познавате. Та, въ своитѣ вѫтрѣшни схващания трѣбва да бѫдете съвършенно искрени, за себе си трѣбва да бѫдете искрени! 3апримѣръ, сега като ви гледамъ, какви сѫ побужденията ви? Като сте дошли въ този класъ, на всинца ви побужденията еднакви ли сѫ? Идеалътъ, къмъ който се стремите еднакъвъ ли е? Не е. Азъ както го виждамъ, отъ Божествено гледище, идеалътъ ви не е еднакъвъ. Нѣкои отъ васъ сѫ влѣзли въ класа отъ съвсѣмъ други съображения. И слѣдователно, всѣки ще получи споредъ своитѣ съображения. Този законъ; природата, е тъй. Когато нѣкой човѣкъ те обича, той ще ти даде най хубавото. Той ще ти напълни джобоветѣ; пъкъ когато не те обича, пакъ може да ти напълни джобоветѣ, но той ще избира нѣщо, което е червиво. И природата и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислишъ тъй ще бѫде. Ако ние се приближимъ при Бога като къмъ едно разумно сѫщество, като най великъ и най-разуменъ, и зачитаме Неговитѣ велики закони, зачитаме тази ерархия на тия разумни сѫщества между насъ, които сѫ завършили пѫтя на еволюцията си, и сѫ въ други планове на битието, ние ще постигнемъ своя идеалъ. Ако ние не зачитаме тѣхнитѣ велики мисли, тѣхнитѣ внушения, които всѣки день ни изпращатъ, ние не ще постигнемъ нищо. Нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ, като остане една минута свободенъ отъ своята велика мисия въ свѣта, той се обръща къмъ нѣкой човѣкъ, каже му: слушай, ти си се отклонилъ отъ пѫтя, попадналъ си въ една погрѣшка. Той му отговори: Не е твоя работа, азъ зная какъ да разрѣша този въпросъ, азъ съмъ челъ еди-кой си авторъ. Ангелътъ замълчава. Е, хубаво, слѣдъ години ти намѣришъ автора си, и други нѣкои автори, но погрѣшката пакъ не си изправилъ, Нѣкой ангелъ ти каже: слушай ти си влѣзалъ въ еди-коя си църква, но пѫтьтъ въ който вървишъ не е този. „Не е твоя работа да се разправяшъ съ моитѣ религиозни вѣрвания, азъ съмъ свободенъ да вѣрвамъ въ каквото искамъ“. Ще се вслушвате въ тази велика мисъль! Ако не се вслушвате, вие не може да бѫдете ученици, т. е. не сте ученици. Азъ подразбирамъ, че не може да използувате условията. Какво подразбирамъ, като казвамъ, че може да използувате условията? — Разбирамъ слѣдующата идея: прѣдставете си, че е сутринь, тихо пролѣтно врѣме, деньтъ е хубавъ, слънце, отлично е врѣмето, но вие сте затворени въ вашата стая, не сте я отваряли нѣколко деня, задушливо е, казвате: отвънка е много хубаво врѣмето. — Отвори прозореца! Казвате: Чакай да мине още малко врѣме, ще се простудя. И цѣлиятъ день не отваряте прозореца си. Питамъ какво се ползувате отъ това, че вънъ врѣмето е хубаво? — Нищо. Вие трѣбва или да излѣзете изъ стаята навънъ, или да отворите прозорцитѣ си, да може тази свѣтлина да проникне направо. Защото, когато свѣтлината минава прѣзъ стъклото има едно влияние, а тази, която минава направо има друго влияние. Не мислете, че свѣтлината, която минава прѣзъ стъклата е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата свѣтлина. Когато свѣтлината минава прѣзъ въздуха, тя е хубава. Освенъ това ще избирате дни, когато въ въздуха има по възможность най-малко влага, не сухота, но малка влага. Слѣдователно, такива дни ще търсите прѣзъ годината; тия дни ще ги броите на пръсти, тѣ не сѫ много дни. И въ окултната наука вие ще изучавате голѣми работи. Разпрѣделено е врѣмето кога да се изучаватъ, въ всѣко едно врѣме не става. Когато гази свѣтлина минава прѣзъ атмосферата, прѣзъ влагата, прѣзъ тия течения, тя внася вѫтрѣ въ нашия организъмъ желания и мисли, нѣкой пѫть чужди. Сега, запримѣръ, вие седите и казвате: какво трѣбва да направимъ? Онѣзи отъ класа, които сѫ най-свободни, азъ бихъ имъ прѣпорѫчалъ една разходка до Витоша, да използуватъ тамъ добритѣ влияния. Има нѣкои дни, които сѫ много полезни, и ако се качите прѣзъ тия дни, ще имате добри резултати. Полезни сѫ за васъ, понеже сега приижда екваторната прана на слънцето, която носи животъ въ себе си, обнова за организма. Нѣкои отъ васъ тамъ ще си обновятъ нервната система или ума, ще се прѣмахнатъ нѣкои болезнени състояния, нѣкои лоши настроения. Всичко това трѣбва да се прѣмахне, за да може човѣкъ да мисли правилно. Сега, да кажемъ ние ще се събираме тукъ, но като дишате всички, образува се една атмосфера отъ вѫглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна школа. При такъвъ единъ въздухъ при такава атмосфера отъ вѫглена киселина, не може да се говори за велики работи. Ако излѣземъ на Витоша, тази прана тамъ е толкова силна, че тя ще ви тури въ друга посока. Тамъ като се качимъ, нѣма да бѫдемъ разположени за знания. Защо? Знанието трѣбва да дойде само тогава, когато човѣкъ е здравъ. Има два вида знания: Знание на болнитѣ хора и знание на здравитѣ хора. Лѣкаритѣ, запримѣръ, знаятъ всичкитѣ симптоми на болнитѣ. По побѣляването на езика, по пожълтяването на очитѣ, по почървеняването на носа, той вижда все лошо, все симптоми на болни. Нѣкой психологъ изучава науката на отрицателнитѣ чърти у човѣка. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ почнали да проучаватъ хората въ добритѣ имъ прояви. Всички изучаватъ само отрицателнитѣ чърти на човѣшкото развитие. И дѣйствително, ние само разрушаваме, разрушаваме — само това учимъ. А окултниятъ ученикъ трѣбва да започне да учи науката за здравитѣ хора. Запримѣръ, може ли вие да прѣвърнете едно ваше състояние? Нѣкой казва, че има знания. Щомъ има знания, може ли да прѣвръща състоянията? Единъ приятель отъ Америка, ми пише така: „Уча се“. Много нѣща сега е разбралъ. Пише какви сѫ условията на американския животъ, и мѫчнотиитѣ, при които се намира, че трѣбва да се справи съ тия мѫчнотии, съ обстановката, съ умоветѣ на хората. Е, какъ ще се справишъ? Сега запримѣръ, вие чувате „Бѣло Братство“, говорите че сте ученици на Бѣлото Братство. Но кой отъ васъ е срѣщалъ нѣкого отъ Бѣлитѣ Братя? Я ми кажете, има ли нѣкой отъ васъ, който да се е запозналъ съ Бѣлитѣ Братя? Казвате: ние сме членове на Бѣлото Братство. Срѣщали ли сте нѣкой членъ на Бѣлото Братство? Ако вие сте Бѣлото Братство....? Влѣзли ли сте вие въ контактъ съ съзнанието на тия сѫщества на Бѣлото Братство, които сѫ завършили своята еволюция, и които рѫководятъ сѫдбинитѣ на, човѣчеството? Или, вие мислите, че като присѫтствувате въ окултния класъ, че нѣкой отъ тия Братя ще обърне внимание на васъ. Не, законътъ е такъвъ: Учительтъ обръща внимание само на способния ученикъ. Тъй е! Нему е приятно да прѣдаде нѣщо на такъвъ ученикъ. Той казва: ето единъ ученикъ, способенъ по музика, или по каквото и да е. Учительтъ, като вижда, че ученикътъ е способенъ, неговата душа се отваря и може да му прѣдаде повече знания. Питамъ сега: имате ли вие тази готовность да се учите? За васъ вече, имамъ свое мнѣние. Азъ ви поставихъ всинца на единъ изпитъ и зная на какъвъ уровенъ седите и какво мислите заради менъ. Азъ зная, съ нищо не може да се излъжите, фактически зная, имамъ всички доказателства и данни, нищо повече! Повече, нѣма какво да правя опитъ. И отъ своето правило азъ нѣма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно нѣма никакво съмнѣние! Азъ не се съмнявамъ въ васъ, но вие се съмнявате. Казвамъ: азъ нѣма какво да се боря съ вашето съмнѣние. Вие трѣбва да се борите и да побѣдите това съмнѣние. Вие сте гладенъ, давамъ ви хлѣбъ. Допуснете сега, че васъ ви болятъ зѫбитѣ, майка ви тъй ви е родила. Хлѣбътъ ти се вижда твърдъ. Казвашъ: нѣмашъ ли нѣкой хаванъ да счукашъ тази твърда храна, да я направишъ малко рѣдка? Казвамъ: обстановката е такава, пустиня е, нѣма вода, само сухъ хлѣбъ има. „Ами ти малко слюнки нѣмашъ ли?“ — Е, добрѣ, за едното може да имамъ слюнки, ама за другитѣ нѣмамъ, за 100 души нѣмамъ, не съмъ въ положение. Казвамъ: самъ трѣбва да имашъ слюнки за своята храна. Туй се изисква за ученика. Ученикъ, който нѣма слюнки за своята храна, да седи вънка отъ школата, да добие слюнки. Сега, не взимайте туй въ неговата обратна сила. Законитѣ въ свѣта, съ които трѣбва да се борите сѫ такива. Защото, тъй както сега сте поставени, като ученици, Провидѣнието кармически ви поставя на единъ изпитъ. Вънъ отъ изпита, на който азъ съмъ ви поставилъ, има другъ единъ изпитъ, на който сте поставени, и азъ не искамъ тамъ да пропаднеш. Азъ искамъ, при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате единъ великъ изпитъ, и втори пѫть туй нѣма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй сѫчетание втори пѫть нѣма да го намѣрите. Туй което сега изучавате, втори пѫть нѣма да го минете. Въ сегашната култура влизатъ не хиляди или единъ милионъ сѫщества, тукъ влизатъ милиони сѫщества, които взиматъ участие да реализиратъ тази Божествена мисъль. И вие взимате едно малко участие, тукъ въ България. Слѣдователно, вашето усилие, колкото и да е малко, турено въ туй общото течение, въ този общия резултатъ, има вече смисъль, голѣмъ смисъль. Вънка отъ туй общо течение нѣма никакъвъ смисъль. Онази малката стрѣлка турена въ часовника, колкото и да е малка, тя е важна. Сега азъ ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнѣнието е потрѣбно въ извѣстенъ случай, но ако азъ настоявамъ да нѣма съмнѣние въ васъ, то е, защото съмнѣнието е една голѣма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото, волята ви безъ съмнѣние ще се развие по единъ начинъ, съ съмнѣнието — по другъ начинъ. Волята ви по закона на Любовьта, Мѫдростьта и Истината ще се развие по единъ начинъ, а въ обратенъ смисълъ, ще се развие по другъ начинъ. Основниятъ законъ трѣбва да разберете въ дадения случай. Какъвъ е вашиятъ стремежъ? Стремежътъ, който имате въ душата си какъвъ е? Сега трѣбва да имате импулсъ. Вие имате този импулсъ, и не се съмнявайте въ себе си. Туй, което отъ младини имате, туй, което отъ дѣтинство имате, него трѣбва да прилагате. Върху туй което имате отъ вашето дѣтинство ще излѣзе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото, само въ една добра почва може да се тури една Божествена сѣмка да расте. Единъ окултенъ ученикъ трѣбва да има разположението на духа, за да бѫде тихъ и спокоенъ, непоколебимъ въ всичкитѣ мѫчнотии, които може да срѣщне. Може да ви дойдатъ мѫчнотии, да ви се вземе главата, но да бѫдете тихъ и спокоенъ; даже ако и смърть ви сполети, пакъ да се не уплашите, да минете безъ страхъ отъ единъ животъ въ другъ. Всѣки страхъ е врѣденъ. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влѣзете въ другия животъ, ще влѣзете съ туй чувство на страхъ, и то ще ви спъне. Влѣзете ли смѣло и рѣшително, безъ страхъ, вашето съзнание ще се проясни. Сега, Христосъ е единствениятъ факторъ, на когото вие може да разчитате. Като говоримъ за Бѣлото Братство, за Христа, ние го знаемъ — Единъ е Той, който е дошълъ на земята, пострадалъ и възкръсналъ. Единъ отъ членоветѣ на това Братство е слѣзалъ на земята. Сега, ще оставимъ кой какъвъ е. Въпросъ е, че туй Бѣло Братство или този Божествениятъ свѣтъ се е проявилъ въ лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако въ васъ се зароди сѫщия стремежъ, който Христосъ е ималъ, ще вършите това, което и той вършилъ. Защото, ако нѣмате Неговиятъ стремежъ, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думитѣ ми не прѣбѫдатъ въ васъ.. “ едното условие, моитѣ думи — разумното Слово. Туй учение, което той е училъ, не е само това, което е въ Евангелието. Думитѣ: „Ако прѣбѫдвамъ въ васъ, и ако вие прѣбѫдете въ мене, азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище въ васъ“, подразбиратъ единъ великъ законъ. „Тогава азъ ще ви се изявя на всѣки едного“. Тази е една опитность, която може да имате. Сега, гледамъ по нѣкой пѫть, нѣкои отъ ученицитѣ мислятъ, че съ насилие може да заставятъ нѣщата да имъ се изявятъ. Не, не може съ насилие. Прѣдъ слънцето може да излѣзете и да напълнитѣ цѣлъ единъ джобуръ съ сълзи и да му кажете: Ти не знаешъ ли, азъ цѣлъ единъ джобуръ съ сълзи напълнихъ, прати ми моля отъ твоитѣ лѫчи. Но, ако прозорцитѣ ти не сѫ отворени, ако ти не излѣзешъ отъ тази кѫща, то нѣма даже да ти обърне внимание, нѣма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христосъ не обича да ходи на гости, и не обича да Го карашъ да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира нѣкой стиха: „Ето хлопамъ на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цѣлъ единъ свѣтъ. И той може да влѣзе въ свѣта на сърцата; не въ едно сърце, а въ свѣта на сърцата той хлопа и тамъ праща своитѣ лѫчи. Ако ти излѣзешъ и Го видишъ, ще приемешъ всичката Му благодать. И той казва. „Тамъ, въ свѣта на сърцата, ще направя едно угощение“. Тамъ, както въ природата, ще видишъ всичкитѣ цвѣтя и дървета цъвнали, вързали, и всѣко ще ти каже: вкуси отъ моитѣ плодове, и ще ти благодари за доброто, което си имъ направилъ. Сега, да допуснемъ обратното, че вие бихте придобили едно знание, че рѫцѣтѣ ви сѫ съ магическа сила. Нѣкой ви оскърби, ти кажешъ: да ослѣпѣешъ — и той ослѣпѣе. Другъ те ритне, и ти кажешъ: краката да ти изсъхнатъ — и то стане. Ти ще уплашишъ всички хора. Навсѣкѫдѣ хората ще бѣгатъ отъ тебе, и въ която кѫща влѣзешъ единъ пѫть, не ще те приематъ вече. И като кажатъ хората: ето онзи силниятъ, знаменитиятъ иде, всички ще бѣгатъ. Ще бѫде като онѣзи българи, които бѣгаха отъ кърджалиитѣ. Казваха: идатъ даалиитѣ! — и хайде всички по горитѣ. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огънь стане. Като отиде този даалия въ дома на нѣкой българинъ, той, слѣдъ като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дѫщеря му ще играятъ кючекъ и послѣ, отгорѣ на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зѫбитѣ, за всѣки зѫбъ по единъ грошъ. И най-послѣ, ще го изнесе 2 — 3 километра пѫть, и така ще го остави. Питамъ: втори пѫть като чуешъ че иде този даалия, ще го чакашъ ли? Нѣкои казватъ: да научимъ окултната наука. Ако съврѣменнитѣ хора биха владали силитѣ на окултната наука такива даалии щѣха да бѫдатъ. А, ужасно нѣщо щѣха да бѫдатъ. Обаче, въ великия Божественъ законъ, за да може да се използува една сила правилно, непрѣменно тя трѣбва да мине прѣзъ срѣдата на Любовьта. Защото, Любовьта е сѫщеврѣменно и срѣда, т. е. срѣда е, когато е въ едно по-гѫсто състояние, когато се проявява и трѣбва да мине прѣзъ една по-рѣдка срѣда — Мѫдростьта. Мѫдростьта пакъ е срѣда. Истината пъкъ, тя е най-рѣдката срѣда. Всѣка сила трѣбва да прѣмине прѣзъ всички тия срѣди. Сега, не говоримъ за Любовьта и за Мѫдростьта като принципи, но говоримъ за тѣхъ, като срѣди и условия, при които Божествениятъ животъ може да се прояви при даденъ случай въ нашето съзнание. Та, казвамъ, ако придобиемъ туй знание по този начинъ, ще може да го използуваме за благото на човѣчеството. Тогава, ако азъ влѣза въ дома ви, нѣма да си отмѫстя, но ще прѣвърна вашия умъ, да имате правилно разбиране, да видите погрѣшкитѣ си, да се изправите. Ще се изправите, и ще ви благодаря. Така трѣбва да се постѫпва. Правото въ свѣта — да наказва и да прави добро — има само Богъ. Само единъ въ свѣта има право и да накаже и да прави добро едноврѣменно. Той е само Богъ, никой другъ! И всѣки другъ, който си позволи туй право, той е на кривия пѫть. Той е едно изключение. Само Богъ има право едноврѣменно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и слѣдъ туй да те възкреси. Но, когато Богъ умъртвява, Той ще те прѣкара прѣзъ ужасни страдания, и слѣдъ врѣме, като те изкара изъ тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновѣси. Всѣки другъ, който не разбира този законъ, ще ти причини само страдания. Сега, нѣкой пѫть, ние си позволяваме да наказваме. Доколкото азъ зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на насъ, ние трѣбва да се стремимъ да бѫдемъ благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремимъ, ще бѫдемъ благи. И пакъ има нѣщо горчиво въ човѣка. Окултната наука казва, че основата въ човѣшкия животъ е горчива. Коренитѣ на човѣшкия животъ сѫ горчиви, а плодовете на човѣшкия животъ сѫ сладки. Това сѫ два принципа, които дѣйствуватъ. Единиятъ принципъ постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателнитѣ сили, и ние не можемъ да се справимъ съ тѣхъ. Казва Павелъ: „Виждамъ въ себе си единъ законъ, който дѣйствува — искамъ да служа на Бога. Този законъ дѣйствува въ удоветѣ ми, но когато правя това, което е много хубаво, правя и това което не искамъ“. Оплаква се той. И слѣдъ като училъ дълго врѣме въ школата, онѣзи Братя му показали изходния пѫть. Има единъ изходенъ пѫть! И тамъ, въ 8 гл. вече пише: „Има единъ пѫть, прѣзъ който човѣкъ може да излѣзе. Слѣдователно, вие, като ученици, ще се намѣрите като ап. Павелъ въ едно голѣмо противорѣчие. То е въ реда на нѣщата. Азъ виждамъ, нѣкои отъ ученицитѣ, ще се намѣрятъ въ едно голѣмо противорѣчие. И много по-голѣми противорѣчия ще дойдатъ. То е много естествено. Че, ако вие не може да издържате тия противорѣчия и да придобиете тази свѣтлина, тогава вие нѣма да може да се ползувате. Та, ще имате прѣдъ видъ, нѣкои казватъ: и тукъ хатъръ, и тамъ се прави хатъръ, тъй върви работата. А, не, не, въ Божествената школа нѣма никакъвъ хатъръ! Въ Божествената школа да имашъ привилегия, значи да станешъ най-послѣденъ въ свѣта, и нищо да не се ползувашъ. Нищо повече! Когато дойдемъ до Божественото, ние не щадимъ никого! Азъ виждамъ, когато нѣкой пѫть ви направя една забѣлѣжка, веднага се обиждате. Нѣкои се обиждатъ много скоро. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви обидя. Казвамъ: пѫтьтъ, по които вървишъ къмъ своя идеалъ не е правиленъ. Нѣкой пѫть нѣкой ми каже: не можа ли да ми кажешъ това на самѣ, ами ме компрометирвашъ прѣдъ тия братя? Ами те знаятъ какъвъ си! Всички ученици знаятъ че той е страхливъ, но понеже Учительтъ казалъ, той се засрамилъ. Ами че ти отдавна си засраменъ! Нима въ класа не знаятъ, че ти се карашъ съ всички? Нѣкой пѫть хората като не ни казватъ погрѣшката, ние ни най малко не трѣбва да си правимъ илюзия, че тѣ не я знаятъ. Туй не значи, че тѣ сѫ слѣпи. Ама тѣ виждатъ, всичко виждатъ. Запримѣръ, азъ съмъ виждалъ, като влѣзе нѣкой въ стаята ми, ще вдигне единия чаршавъ, ще каже; горниятъ чаршавъ на Учителя е чистъ, но долниятъ не е чистъ. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршавъ, той и въ живота си ще бѫде сѫщиятъ. Любопитство е това! Послѣ, подъ кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя сѫ тамъ. И тѣ знаятъ, кое кѫдѣ е — цигулката кѫдѣ е, куфарътъ кѫдѣ е. То е хубаво, но казвамъ, туй е любопитство у хората. Сега, мислите ли, че при тая чърта, която имаш, като дойде нѣкой у васъ нѣма да бръкне да види кое кѫдѣ е? И васъ ще ви изпитатъ. Ще питатъ за васъ какъ се обхождате съ другитѣ, щедъръ ли си, като ти поискатъ пари. И онзи ще каже: не е толкова щедъръ, той е стиснатъ, малко обича... цигания има, цигания тъй. Ималъ цигания! Но туй ще ти го каже съвсѣмъ тихо. И двамата сега вървятъ: слушай, азъ ти казвамъ, като приятель, цигания имашъ малко. А той се прѣпорѫчва. Послѣ дойде при него другъ какъ си, приятелю, ти си отъ школата, нали? Много се радвамъ. Кѫдѣ е тази чърта, искреностьта, у хората? Туй спъва вѫтрѣшния ни прогресъ. Невидимиятъ свѣтъ е крайно недоволенъ. Туй ви спъва, отдалечава ума ви отъ цѣльта. Ами че тази цигания въ кого я нѣма? Кой я нѣма? Запримѣръ, нѣкой пѫть ти пазаришъ единъ файтонджия, човѣка ти иска 30 лева. Казвашъ: дѣца имамъ... не може ли 28 лв.? — Не може. Е, хайде де, азъ ти давамъ 29 лв. Защо сега искашъ да отбиешъ единъ левъ? Не че си бѣденъ. Макаръ и бѣденъ, нѣкѫдѣ може да пожертвувашъ 200 — 300 лв. а на този бѣдния файтонджия, сега ще отбиешъ единъ левъ. Нѣкой пѫть искашъ да отбиешъ единъ грошъ! Защо? Цигания е това! Жестъ трѣбва! Иди тамъ, и вижъ колко струва. Ако разполагашъ, питай: колко струва? — толкова. Дѣйствително, толкова ли е? — Толкова. Дай, и нищо повече! На западъ нѣма такива пазарлъци. Тамъ сѫ турили вече надписа: съ циганията ние приключваме! У англичанитѣ нѣма цигания и пазарлъкъ — прификсъ. Нищо повече! Влѣзешъ въ нѣкой магазинъ, ще ти кажатъ: това е отъ вълна, това отъ памукъ — точно опрѣдѣлятъ. Или: „туй не е за тебъ“, „ако не излѣзе така, върнете, ние си взимаме стоката назадъ“. Сега, най-първо, всички вие, като ученици, пакъ ви казвамъ: трѣбва да се научите да бѫдете точни. Точно на врѣме за класъ! Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Азъ по нѣкой пѫть правя едно изключение, за нѣкои закъснѣли, влизамъ 5 — 10 минути слѣдъ 7:30 ч. Не, точно! Часовникътъ ви трѣбва да е точенъ. Най-послѣ, да си 2 минути порано. Първото нѣщо, което искамъ отъ всинца ви въ школата е: точностъ. То е едно отъ правилата! Послѣ, ще ви поставя на изпитъ, ще държите изпитъ за точность. Така трѣбва, точно на врѣме, другояче не може. Точно трѣбва да постѫпвате! Сега, често, като стоя въ стаята си, ето какви мисли приемамъ отъ васъ за наряда, който ви дадохъ въ събора, и съмъ рѣшилъ да ви не давамъ вече такъвъ дълъгъ нарядъ. Единъ ми казва: Що ми трѣбваше всѣка сутринь да ставамъ бѫрѫ-бѫрѫ-бѫрѫ... то е попщина, то нарядъ ли е? Веднъжъ, дважъ, не искамъ вече. Другъ казва: много дълъгъ. Третъ: ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трѣбва и да го пѣешъ. Четвърти: освѣнъ наряда, пъкъ и тия упражнения, безъ тѣхъ не може ли? Ами че нали трѣбва да бѫда свободенъ азъ, какво, ще си турямъ юларъ, че да ме водятъ? Единъ день мѫр-мѫр-мѫр — разгнѣви се, погледна нѣкой, каже; не искамъ да правя това, азъ мога да мисля самъ за себе си. Казвамъ: още какво ще кажешъ? — Въ една такава глупава работа не влизамъ. Азъ съ нея не се занимавамъ. — А-а тия работи не минаватъ, не минаватъ, не, на кривъ пѫть сте. Дадете едно обѣщание доброволно, азъ ви казахъ: изпълните ли вашето обѣщание, вие се подигате. Не го правите заради менъ. Защото, азъ си казахъ на себе си: нѣмала баба работа, купила си прасенце. Казвамъ: идущата година ще го направя толкова кѫсъ, щото въ една минута ще го свършишъ. Това сѫ изкушения, които идатъ отъ тъй наречената зона на изостаналитѣ души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които сѫ изостанали, и тѣ сѫ първокласни клюкари. И тѣ не искатъ никакъвъ прогресъ, никаква свѣтлина, никакви знания. Тѣхниятъ стремежъ е да спънатъ цѣлото човѣчество. И каквото сте спечелили тѣ да го спратъ. Тѣ казватъ: не ви трѣбва нагорѣ, защо ще ходите при Господа, дайте тукъ насамъ ние да ядемъ и пиемъ, ние сме нѣщо реално. Тукъ е всичко на земята. А „тукъ“, това значи, да може съвсѣмъ да те използуватъ. Та, първото нѣщо, искамъ отъ васъ, да развиете вашата воля, защото въ окултната наука има опасность, чрѣзъ слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пѫтя. Смѣлъ трѣбва да бѫде окултниятъ ученикъ! Защото, всѣки страхъ, всѣко съмнѣние, всѣка слаба воля ще привлече отъ тия неканени гости, и тѣ като дойдатъ въ кѫщи, ще бѫдете много злѣ. Азъ съмъ билъ много внимателенъ къмъ васъ. За бѫдаще ще взема по строги мѣрки да не пропадатъ нѣкои отъ ученицитѣ. Нѣкой пѫть, човѣкъ се ожесточи, потъмнѣе умътъ му, нѣма разположение. Трѣбва воля, воля! Не се подавайте! Нѣмашъ настроение да се молишъ сутринь. Застани, обърни погледа си нагорѣ, ще ти дойде нѣкой бѣлъ братъ на помощь. Понеже си обѣщалъ, трѣбва да изпълнишъ. Боленъ си, втрѣсло те е. Стани! Казалъ си да излѣзешъ на ½ клм. вънъ, — Излѣзъ! Боленъ, неболенъ — излѣзъ. Ще упражнявашъ волята. Ще гледашъ да прѣодолѣешъ, една малка мѫчнотия е това. Далъ си обѣщание. Сега, вие мислите, че като тръгнете въ Божествения пѫть, той ще бѫде посланъ само съ рози, ще ви посрѣщнатъ съ финикови вѣйки и ще кажатъ: като васъ ученици нѣма! Не е тъй. Тъй е, но като минемъ отъ другата страна на тази зона. А докато я минемъ, трѣбва да имате тази диамантна воля. Борба трѣбва съ тия неканени гости, да се избавимъ отъ една голѣма напасть. Вслѣдствие на това се раждатъ много болести. Та, ще развивате волята — диамантна воля трѣбва! Сега, запримѣръ, азъ ви дадохъ музика, и гледамъ пакъ докарахте тия окултни пѣсни, до обикновенитѣ. Първото правило за окултнитѣ пѣсни: ако не си разположенъ, ако умътъ ти не е разположенъ, не пѣй. Пѣйте отъ обикновенитѣ пѣсни. За окултнитѣ пѣсни трѣбва да имашъ разположение, волево разположение, и умътъ ти трѣбва да присѫтствува. Разправяше ми единъ ученикъ слѣдующето. Давамъ едно упражнение на ученицитѣ и казвамъ: ще извадите рѫцѣтѣ си напрѣдъ, и около 10 минути ще мислите все около тѣлото, съ отворени очи. Външниятъ свѣтъ ще го забравите, само за тѣлото ще мислите. Този ученикъ, като седи казва: чакай да си затворя очитѣ. Затваря си очитѣ, и слѣдъ 10 минути заспива. Не, съ отворени очи става концентрирането. Нѣкой казва: чакай да зажумимъ. Не, съ отворени очи ще се лѣкувашъ, ще мислишъ за рѫцѣтѣ си, за краката си, ще прокарашъ ума си прѣзъ нервната система, прѣзъ стомаха, въ червата, по цѣлото тѣло, като единъ господарь, който трѣбва да се разходи навсѣкѫдѣ изъ своето имѣние, да види, въ какво положение се намира всичко, Това значи концентриране. Когато вие пѣете тия окултни пѣсни умътъ ви трѣбва да е концентриранъ въ пѣсеньта, тогава ще видите резултата. Вземете, запримѣръ упражнението „изгрѣва слънцето“. Най-първо, вие като кажете „изгрѣва слънцето, трѣбва да видите туй слънце, че изгрѣва. Трѣбва да вземете участие съ рѫцѣтѣ си. „Изгрѣва слънцето“ (Учительтъ плавно изтегля рѫцѣтѣ напрѣдъ). Какво прави слънцето като изгрѣва? „Праща свѣтлина“. (Учительтъ разтваря рѫцѣтѣ настрана). Какво донася тя? — Благословение. „Носи радость за“.... (Учительтъ прибира рѫцѣтѣ къмъ гѫрдитѣ). Втората часть: живата сила, какво носи въ себе си? Какво е дѣйствието на тази жива сила? — Тя всѣкога извира. Значи, ще дадешъ на цѣлия си организъмъ единъ потикъ — на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята. Щомъ не си разположенъ, не пѣй. Дойде ли до упражнение — изпѣй го по всичкитѣ правила! Нека единъ отъ ученицитѣ, който е най-способенъ, единъ доброволецъ, да изпѣе „изгрѣва слънцето“. (мълчание). Дѣйствително, имате право, притѣснение е. (Единъ отъ братята пѣе. Слѣдъ него нѣколко сестри изпѣха сѫщото упражнение). Азъ ви казвамъ: не съмъ добъръ пѣвецъ, но правилно пѣя. Искамъ да се научите отъ мене правилно да взимате тоноветѣ. (Учительтъ пѣе и свири на цигулка „изгрѣва слънцето“.) Нѣкой пѫть се боите и не изказвате туй, което е въ душата ви. Ще се научишъ да бѫдешъ смѣлъ. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би, нѣкой отъ васъ, като пѣе веднъжъ, втори пѫть нѣма да се опита да пѣе, ще изгуби всѣкаква охота, защото нѣма да получи насърчение. Като го слушатъ, ще кажатъ: ще бѫдешъ тъй добъръ, втори пѫть да не ни заставяшъ да те слушаме. То е, защото хората обичатъ хубавото. (Всички пѣемъ „изгрѣва слънцето“). Трѣбва ви непрѣменно вдъхновение, ще се стараете двойникътъ ви да влѣзе въ гърлото. Може да имате техника, но нашата цѣль не е само до техниката, трѣбва изразъ въ пѣнието. Човѣкъ може да направи всичко, но трѣбва воля и разположение. Имашъ ли разположение — можешъ; нѣмашъ разположение — не можешъ. И когато дойде до разположение, Трѣбва да знаете, че въ свѣта Господъ не обича да си играемъ. Сега, когато пѣешъ, ще пѣешъ по всичкитѣ правила, щомъ мислишъ, ще мислишъ по всичкитѣ правила, които мисъльта изисква. Не можешъ ли, ще стоишъ настрана. Имайте идеалъ! Турете мисъльта, че можете да пѣете хубаво. Изведнъжъ може да не достигнете това, но ще знаете, че може да пѣете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия животъ, но е едно спомагало да може да уякчи волята. Имате ли зададено нѣкакво упражнение? — Да упражнението върху съзнанието, да намѣримъ черното петно. Тогава, ще ви дамъ друго едно упражнение. До колкото виждамъ, никаква точка нѣма да намѣрите, то е едно отъ труднитѣ упражнения, за което може би слѣдъ една година ще имате резултати, не сега. Но ще го слѣдвате. Туй упражнение, което ще ви дамъ е вашето здраве. Упражнението е слѣдното. Вие ще поставите двѣтѣ си рѫцѣ една до друга, палцитѣ допрѣни на една маса, краката ви и тѣ да бѫдатъ единъ до другъ. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тѣло, както ви казахъ. Сега, всички ще направимъ туй упражнение да 10 минути, съ отворени очи. Ще мислите за рѫцѣтѣ, за краката, за дробоветѣ, само за васъ си ще мислите. За нищо друго нѣма да мислите; ще се концентрирате, и съ ума си ще извървите по цѣлото тѣло. (Всички направихме упражнението). Сега, азъ ще ви обърна внимание на слѣдното. Туй положение, до гдѣто сте стигнали, като ученици, азъ не искамъ да останете на този пѫть, той е единъ отъ най-опаснитѣ пѫтища. Не струва да доведешъ човѣка до срѣдата на пустинята и да го оставишъ тамъ. Да не мислите, че тамъ може да спрете. Нѣкои казватъ: Толкова стига вече. Не, трѣбва да стигнете на една опрѣдѣлена станция. Нали още не сте достигнали до една станция? Затуй трѣбва да направите по-голѣмо усилие, да стигнете на станцията. Тамъ, който иска може да продължи, който иска може да остане, но туй положение, въ което се намирате е опасно. Сега, не може да ви оставя тъй. Прѣзъ пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използуваме, може вода да нѣма въ изобилие, съ лишение, съ малко ще минемъ. Тъй, трѣбва да се примирите съ условията на живота. Пустиня минаваме, съ камили пѫтуваме, не съ нѣкой модеренъ тренъ, ще се примиримъ и нѣма да философствуваме. Тамъ, въ пустинята, ставатъ такива бури, всичко може да стане. Трѣбва да знаемъ, че и въ окултния свѣтъ, и тамъ, ставатъ бури. Трѣбва да бѫдемъ умни, защото може живота ни да съвпада съ Божествения развой на нѣщата, да знаемъ кога може да тръгнемъ и кога да свършимъ. Менъ ми разправятъ, че прѣзъ балкана минаватъ нѣкои пѫтници, прѣзъ планината, снѣгъ, студъ, буря, та просто имъ окапватъ пръститѣ на рѫцѣтѣ отъ студъ. Защо ти е да минавашъ планината прѣзъ туй врѣме, та да ти окапятъ пръститѣ? Стой си дома една седмица, почакай! Но веднъжъ замислишъ ли пѫтя, не закѫснявай, защото буря ще дойде. Ти казвашъ: до два деня мога да мина оттатъкъ, но, като дойде бурята, изненада те. Трѣбва да разбира човѣкъ. Затуй ще бѫдете всички внимателни, защото окултниятъ свѣтъ е единъ свѣтъ на редъ и порядъкъ, и нѣщата трѣбва точно да се изпълняватъ, тъй безъ изключение за всички. Т. м. 18 школна лекция на общия окултенъ класъ (II годим) 11.II.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКИТѢ СЛУЧАИ Т. м. Изпя се пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“. Прочете се резюмето върху: „Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ“. Тема за слѣдующия пѫть: „Смисълътъ на раждането и прѣраждането“. Всички съврѣменни наблюдатели, естественици, които наблюдаватъ природата, мислятъ, че нѣма никаква връзка между прѣдметитѣ. Тѣмъ се вижда, че всички прѣдмети въ природата сѫ разхвърляни. Философитѣ, като разглеждатъ причинитѣ, които прѣдизвикватъ проявитѣ въ природата, и Тѣ мислятъ като че нѣма връзка между проявитѣ, даже намиратъ едно противорѣчие. И отъ това противорѣчие възникватъ противоположнитѣ философски възгледи. Напримѣръ, между философитѣ песимисти и оптимисти, отъ чисто френологическо гледище, сѫществува слѣдната разлика. Песимиститѣ се опрѣдѣлятъ по слѣдующия начинъ: хора крайно щестлавни и честолюбиви, при това крайно страхливи, съ слабо развита надежда и силно изостренъ умъ. У оптимиститѣ е обратно у тѣхъ гордостьта е слабо застѫпена, а сѫвѣстьта, милосърдието и разсѫдъка завзематъ по-широка площь въ схващанията имъ, за това тѣ виждатъ въ всичко добрата, страна. Разбира се, като разглеждаме съврѣменния материаленъ свѣтъ, ние не можемъ да го считаме за идеаленъ свѣтъ. Не мога азъ да считамъ положението на единъ грънчарь, който замѣсва пръсть, като нѣщо идеално. Когато гърнето се изпече, и излѣзе изъ пещьта, тогава туй гърне е идеално. Обаче, вие ще забѣлѣжите, че въ природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервуаръ, въ което всички съзнания на индивидитѣ въ свѣта, на всички малки животинки, се отразяватъ. И въ тази проекция на туй съзнание сѫществува едно вѫтрѣшно брожение. Второто съзнание на природата — единъ стремежъ да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да дѣйствуватъ хармонично. И третото съзнание, то е чисто Божествено, което дава насока на мисловния животъ, т. е. на човѣшкия животъ. Първото съзнание може да го опитате. Идете на кое и да е мѣсто въ природата, и ще опитате слѣдующето положение: като идете въ Рилската пустиня и постоите тамъ 2 — 3 дни, вие ще усѣтите едно желание да бѣгате, усѣщате една скука, като че всички прѣдмети ви душатъ. Искате да избѣгате, една борба се явява. Природата казва: „Ще изхвърлишъ този багажъ, който носишъ, той не ми трѣбва. Твоитѣ нови философски възгледи ще ги снемешъ, азъ не се нуждая отъ твоята философия. Тамъ, въ София, ти може да философствувашъ колкото искашъ, но тукъ азъ нѣмамъ нужда отъ твоята философия“. И като оставишъ твоята философия първото нѣщо, ти ще усѣтишъ едно успокоение, ще усѣтишъ, че слизашъ надолу. Природата ще те приравни съ себе си, и слѣдъ като се приравнишъ съ нея, ще усѣтишъ, че по единъ особенъ начинъ тя ти дава една по нова насока на мисъльта. Но въ първо врѣме ще се зароди една вѫтрѣшна борба между нея и тебе. Сега, тази борба сѫществува и въ самитѣ васъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие се считате ученици. Онова дълбокото, Божественото съзнание казва: „Изпълни волята Божия“. Ти казвашъ: „Не, не мога да изпълня волята Му сега, поради тия и тия съображения, не е врѣме да изпълня волята Му. Азъ не мога да я изпълня“. Добрѣ. И всѣкога слѣдъ единъ вѫтрѣшенъ отказъ на ученика, резултатитѣ, които го послѣдватъ сѫ нещастия, страдания. Толкова взискателна е природата, че на всѣки единъ твой отказъ и тя ще ти даде другъ отказъ. Ти ще откажешъ, тя ще замълчи, но и ти ще се обърнешъ да искашъ помощь отъ нея, и тя пакъ ще замълчи. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ таквазъ ще ти се възмѣри“. Туй сега източнитѣ народи го наричатъ „законъ на кармата“. Но въ този законъ на кармата тѣ внасятъ единъ механически елементъ. Има нѣщо, което не е вѣрно. Тѣ отиватъ много далечъ, и въ закона за кармата внасятъ нѣкои религиозни догми, т. е. по нѣкой пѫть употрѣбяватъ закона за прѣраждането, като единъ законъ, като единъ модусъ да сплашатъ нѣкого. Но законътъ на кармата не е да сплаши човѣка, но да му покаже причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, какъ вървятъ тѣ по единъ математически законъ, ни повече ни по малко. И всѣко едно страдание, което ще изпита човѣкъ, съотвѣтствува на прѣстѫплението, което е направилъ, т. е. каквато болка си причинилъ другиму, сѫщата болка ще се върне и на тебъ, по сѫщия начинъ, за да знае човѣкъ, че каквото прави, за себе си го прави. Сега, първото нѣщо за ученика е, да влѣзе въ съгласие съ Божественото. Всички философи учатъ, че ние не можемъ да влѣземъ въ съгласие съ Божественото. Можемъ. За да влѣземъ въ съгласие съ Него, ние трѣбва да се освободимъ отъ мнѣнието на хората за насъ. Какво ще мисли Господь за насъ, то важи. Най първо трѣбва да кажемъ, „Нека мислятъ каквато искатъ за насъ, а колкото хората мислятъ по-злѣ, толкова по добрѣ“. Лошитѣ мисли по нѣкой пѫть сѫ необходими, тѣ сѫ черноземъ, въ който, нѣкой пѫть, растатъ най хубавитѣ плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху васъ рекатъ на лѫжа лоша рѣчь“. А не казва: „Блажени сте когато ви похвалятъ“. И между васъ по сѫщия законъ, щомъ ви дойде нѣкоя неприятность, вие не може да издържате. Запримѣръ, още не знаете какъ да прѣвърнете извѣстна енергия. Да кажемъ обидилъ ви нѣкой. Да може да прѣвърнешъ тази обида. Че това е воля! Сега, азъ свързвамъ туй съзнание на природата съ волята. Всички мислите, че имате воля. Азъ не отричамъ това. Онзи генералъ на бойното поле и той мисли, че има воля. Държавникътъ, и той има воля. Генералътъ каква воля има? Той като изтегли ножа, ще не ще напрѣдъ ще върви. Не може да бѣга назадъ, срамъ го е да се върне, войницитѣ сѫ, които го тласкатъ. Ако азъ се намѣря прѣдъ една тълпа, нѣма ли да вървя напрѣдъ? Ще вървя. Извадете този генералъ въ обществото, ще видите, че прѣдъ много малки спънки капитулирва, но на бойното поле той е смѣлъ. Той тамъ изразява колективната воля на войницитѣ. Този воля не е негова. А кѫдѣ ще се прояви волята на човѣка? Тя може да се прояви въ три положения. Първото положение: да кажемъ, пѫтувашъ въ Рилскитѣ мѣста, самъ си, и насрѣща ти иде мечка. Нѣма никой около тебъ. Ако имашъ воля, ще тръгнешъ полека, ще мислишъ, че тази мечка може да те разбере, ще минешъ насрѣща ѝ, ще се разминете, безъ да има нѣкакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щомъ се уплашишъ, знаешъ ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение къмъ страхливитѣ хора. Не се знае случай въ живота, мечка да е изяла страхливъ човѣкъ. Като неприятель, изяжда те, но страхливъ ли си, щомъ се разтреперишъ, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе, и ще каже: „Крайно съжалявамъ, че воля нѣмашъ“. И този, когото мечка го плюла, три мѣсеца боледува. То е голѣмъ изпитъ. Сега, не е въпросъ за мечката. Азъ взимамъ мечката като символъ. Напримѣръ, имаше въ Варна една акушерка знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4 5 клм. навѫтрѣ въ морето, плувала е като нѣкой тюленъ, като сомъ. Тази баба Хранова е готова да убие всѣкиго, но покажете ѝ една пиявица въ едно шише, и тя цѣла се разтреперва, изгубва всѣкакво присѫтствие на духа си. Пиявицата, то е цѣла мечка за нея, обектъ, който може да я уплаши въ даденъ моментъ. Не мислете, че за страха се изисква нѣщо грамадно. Значи, психически, туй има извѣстна връзка отъ миналото. Въ миналото тази пиявица е била много голѣма, а сега се е смалила. И човѣкъ, който бѣга отъ пиявицата то е защото тя седи въ ума му като нѣкой грамаденъ монстъръ. По сѫщия законъ и ние сега съврѣменнитѣ хора страдаме отъ малкитѣ погрѣшки. Второто проявление на волята: направишъ извѣстна погрѣшка. Запримѣръ, имате дѣте, синъ или дѫщеря, или пъкъ нѣкѫдѣ въ обществото сте, както и да е направите погрѣшка по отношение когото и да е отъ тѣхъ. Дойдатъ и те питатъ: „Туй нѣщо направи ли го? Каза ли го? — Не, не го направихъ. Този човѣкъ е страхливъ, нѣма воля. Кажи: „Направихъ го“. Третото проявление на волята, проявление на волята Божия, когато човѣкъ се рѣши да изпълни волята Божия, да пожертвува себе си, съзнателно да се пожертвува. Този човѣкъ има силна воля, който може за извѣстна идея съзнателно да се жертвува. Това сѫ три прояви на волята. И всинца вие най първо трѣбва да си въобразите че срѣщате нѣкоя мечка. Такива маневри трѣбва да ги правите, тѣ ще бѫдатъ хубави упражнения. Често англичанитѣ въ Индия правятъ такива опити, за да калятъ волята си. На мѣста, дѣто има тигри или змии, ще седне нѣкой англичанинъ на нѣкой камъкъ, и спокойно ще чака. И тия хора, които иматъ силна воля, не се знае случай да ги е нападналъ нѣкой звѣръ. Ще седишъ тихо и спокойно, умътъ ти ще присѫтствува, съвсѣмъ концентриранъ, смѣлъ ще бѫдешъ, нѣма да ходишъ тъй, насамъ-нататъкъ. И никога не може да те нападне звѣръ. Е, добрѣ, какъ ще проявите вашата любовь? Любовьта всѣкога изисква жертва. Тя се проявява чрѣзъ закона на жертвата. Първиятъ законъ чрѣзъ който Любовьта се проявява въ съзнанието на душата ти е чрѣзъ жертвата. Защото, нѣкой пѫть жертва безъ Любовъ може, но Любовъ безъ жертва не може. Може да дадешъ жертва безъ Любовь, нѣкой пѫть се отчаешъ, хвърлишъ се, но туй не го правишъ отъ любовь. Но, съзнателната Любовь всѣкога изисква жертва! Жертвата е законъ, чрѣзъ който Любовьта може да се самоопрѣдѣли. Тази жертва ще произтича отъ вашия духъ тя не трѣбва да се наложи отвънка, защото ако се наложи отвънка, тази жертва не е по закона на Любовьта. Тя трѣбва да произтича отъ вашия духъ, и тогава, въ момента, въ който почувствувате този законъ на самопожертвуването, вие ще нараснете, духътъ ви ще стане мощенъ и силенъ. Слѣдъ като ученикътъ е разрѣшилъ въпроса на самопожертвуването, той може да влѣзе въ пѫтя, на Мѫдростьта, и може да прѣодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Но не е ли научилъ Божествения законъ на самопожертвуването, той въ пѫтя на Мѫдростьта не може да ходи, и Любовьта не може да прояви. Сега, вие слушате тия работи, но онѣзи отъ васъ, малцината, които искатъ да калятъ волята си, какво трѣбва да правятъ? Запримѣръ, когато човѣкъ иска да покаже, че има воля, той свива рѫката си. Свиването на рѫката се отнася до проявата на волята на физическото поле. Послѣ, когато иска да покаже, че има воля свива устата си, то е по отношение на сърцето си. А когато иска да покаже, че и умътъ му взима участие, свива и вѣждитѣ си. И дѣцата правятъ така: начумѣри се. И майката казва: „Маминото, ще имашъ, което искашъ“. — Майката капитулирва. Тъй е. Но туй положение на дѣтето е своеволие. Дѣте, което по този начинъ налага своята воля върху баща си и майка си, е дѣте отъ една ниска култура. И онова благородното дѣте, което дойде въ кѫщи, трѣбва да принася, а не да изнася. Този, който така свива рѫката, устата и вѣждитѣ, той ще изнася навънка. Сега, по нѣкой пѫть, азъ ви виждамъ, и вие си свивате юмрука, вѣждитѣ и устата на мене, начумерите ми се. Отъ низка култура сте, казвамъ. Да щомъ ми се начумѣри човѣкъ, азъ имамъ едно мнѣние — отъ низка култура е. Защо трѣбва да ми се чумеришъ? И безъ да ми се чумеришъ, азъ ще ти дамъ двойно колкото искашъ, но отъ туй, което имашъ, ти нѣма да израстнешъ нито единъ милиметъръ. Не е тамъ въпросътъ. Разбиране трѣбва между насъ, зачитане на онѣзи велики закони, на които ученикътъ и учительтъ се подчиняватъ едноврѣменно. Ако вие сте единъ ученикъ при мене, и учите музика, азъ не мога да измѣня тия правила на музиката заради васъ, да измѣня тоноветѣ на позициитѣ, и да ви дамъ други тонове. Ще ги вземете точно тъй, както сѫ, и за менъ и за васъ тѣ трѣбва да сѫ ясни. Послѣ, вие не може да карате лѫка насамъ нататъкъ, да го метухарите. Този лѫкъ трѣбва да върви правилно, красиво. Може да хванете този лѫкъ и по средата, както искате, но има извѣстни правила, които трѣбва да спазвате. И ученикътъ и учительтъ трѣбва да ги спазватъ. И въ живота е сѫщиятъ законъ. Ние не можемъ да живѣемъ по който и да е начинъ. Има точно опрѣдѣлени правила, по които трѣбва да живѣете. Тази вечерь азъ мога да говоря и по другъ начинъ, мога да кажа много нѣща, но азъ зная послѣдствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за менъ тия нѣща не важатъ. Въ дадения случай, азъ това не искамъ да зная. Ако азъ съмъ дошълъ да изправя вашия кракъ, който е счупенъ, не ми важи какъ мислишъ ти. Баща ви казва: „Може ли да направишъ крака?“ Азъ казвамъ: да, мога. Ти може да, ме хулишъ, ругаешъ, но като оздравѣешъ, пакъ ще говоримъ. Азъ ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е другъ въпросъ, ще го оставя на твоя смѣтка. Може да кажешъ: „Ти ми причини болка, ти си жестокъ“. То е другъ въпросъ. Въпросътъ е, може ли азъ да направя крака или не? Направя ли азъ крака, поставя ли всѣка частица на мѣстото си, азъ не съмъ жестокъ, човѣкъ, азъ съмъ човѣкътъ, който ви направи крака, който ви оздрави. Слѣдователно, вие не може да очаквате да ви се оправи крака безъ болка. Вашиятъ Учитель трѣбва да изправи много ваши погрѣшки. Турете въ ума си мисъльта, че когато ние говоримъ за погрѣшки, тия, погрѣшки сѫ извънка нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че единъ Учитель нарочно се отнася къмъ нѣкого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учитель Ако единъ Учитель би помислилъ това, той се деградирва. Нѣкой пѫть Учительтъ може да ви създаде нѣкои мѫчнотии изкуствено, но неговата цѣль е съвсѣмъ друга. Тя е далечна. Учительтъ може да ви даде трудна задача, но цѣльта е съвсѣмъ друга — да развие ума на ученика. Сега, първото нѣщо между васъ ученицитѣ по причина нѣмане воля, и отсѫтствие на хармония, често имамъ съ нѣкои ученици и ученички доста недоразумѣния, неразбирания. Едно нѣщо помнете, азъ съмъ заобиколенъ съ една диамантна стѣна спрѣмо свѣта, а спрѣмо горѣ съмъ отворенъ! Отъ долу — никаква каль! Който дойде отгорѣ, добрѣ дошълъ. Но да се отваря отдолу, да влѣзе каль — никога това нѣма да бѫде! Който се опита да дойде отдолу, ще приеме не единъ ритникъ, но хиляди ритници. Който дойде отдолу, като го ритнемъ, ще се намѣри на 1 клм. далечъ. Ритници има! Не мислете, че ние сме много кротки хора. Отдолу който дойде, има ритникъ; отгорѣ който дойде — „добрѣ дошелъ“. Нищо повече! На съврѣмененъ езикъ говоря: ритникъ! Ще дойдешъ отгорѣ, както свѣтлината. Ще се отвори твоята душа за тази Божествена свѣтлина, която да оплодотвори твоя умъ и твоето сърце, и да се явятъ въ нея тия възвишени, благородни пориви. Сега, запримѣръ, отъ толкова врѣме азъ ви говоря, и ви наблюдавамъ: вие още не може да си услужвате единъ на другъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да използува онѣзи незабѣлѣзани микроскопически случаи за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща, и азъ виждамъ, че вашето ремъче, се е отвързало, и се влече. Казвамъ не е моя работа това, да услужвамъ. Не, ако си ученикъ, ти ще се спрешъ, и ще кажешъ: „Извинете моля, почакайте“. Ще се наведешъ долу, и ще оправишъ ремъчето. Сега, у васъ ще се роди нѣкаква мисъль, изведнъжъ ще заговори благочестието. Азъ говоря, жена на жена да услужи и мѫжъ на мѫжъ. Изведнъжъ въ ума си вие прѣкръстосвате работитѣ, явяватъ се контраститѣ. Извеждате се долу, ще кажете: „Позволете да ви услужа. Извинете че ви спрѣхъ“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той нѣма да я забрави. Добрѣ, другъ случай. Вървишъ съ твоя приятель. Ти си внимателенъ. Качвате се на тренъ, или на трамвай, или на файтонъ. Той е забравилъ кесията си, нѣма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, безъ да се досѣти. Не прави да се уронва неговото честолюбие; прѣдвиди, не го заставяй да ти иска, но прѣди да иска той, дай му. Всичкитѣ тия малки нѣща помежду си трѣбва да ги прѣдвиждате, да ги правите. Тѣ сѫ които внасятъ редъ и порядъкъ —малкитѣ работи. Да допуснемъ, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавалъ, сирене, но случило се, че единъ отъ васъ не си е взелъ хлѣбецъ. Ти прѣдвиди! Никога да не кажешъ въ ума си „отъ гдѣ се взе той“! На този ще трѣбва да му се даде. Използувай случая да му дадешъ ти, и да ти стане приятно, че той не си е взелъ хлѣбъ. Кажи: „Другъ пъть пъкъ ти ще ме угостишъ, но сега ще ми направишъ голѣмо удоволствие да ти услужа“. Този другарь никога нѣма да забрави тази малка услуга. Сега тия сѫ малкитѣ случаи, които трѣбва да използувате. И невидимиятъ свѣтъ ги използува. Ако ти отъ Господа искашъ голѣма сума. Той нѣма да ти даде, но често Господь внимава на много малкитѣ работи. Малкитѣ работи, малкитѣ благодѣяния сѫ благотворни, а голѣмитѣ благословения сѫ поройни. Малкитѣ благословения сѫ като росата, носятъ благословение, а голѣмитѣ благословения сѫ поройни, тѣ и коренитѣ завличатъ по нѣкога. Азъ прѣдпочитамъ росата. Сега ние казваме: „Господъ да ми даде 20 милиона, че това ще направя“. Слѣдъ като ти даде Господъ 20 хиляди, ще ти се създадатъ 20 неприятности. Нищо повече! Сега, вие често критикувате. Критикувайте, безъ да хапите. Виждате погрѣшкитѣ на хората. Виждай погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги изнасяшъ. Да имате тази благородна чърта. Тамъ въ Библията се говори за Ноя, че като излѣзалъ изъ кораба, като пилъ винце, се напилъ. Единиятъ синъ видѣлъ баща си разголенъ и казва; „Онзи стариятъ нашъ“. А другиятъ синъ взима една дреха, и покрива голотата на баща си. На окултния ученикъ не е позволено да изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, понеже той изнася своитѣ погрѣшки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесешъ за другитѣ, то единъ день ще дойде въ дома ти. Пъкъ и турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на комшията си, да не ти дойде на главата“. Ние не съжаляваме, че сте влѣзли въ школата съ погрѣшки, че имате погрѣшки, ни най малко азъ не съжалявамъ за това, но азъ съжалявамъ, че вие не може да използувате вашитѣ погрѣшки. И когато нѣкой направи каквато и да е погрѣшка, голѣма или малка, азъ казвамъ: ето единъ отличенъ случай за този ученикъ да се подигне. Азъ виждамъ въ това единъ добъръ случай, а той казва: „отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Казвамъ: сега е врѣме да се подигнешъ, защото въ свѣта има падане, има и слизане. Не смѣсвайте вашето слизане съ падането. Въ падането има чупене на крака и рѫцѣ, а въ слизането има само една умора. Слѣдователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Нѣкой пѫть ще дойдатъ мрачни настроения на духа. Имаше една сестра, която искаше да подигне цѣлия свѣтъ, тъй бѣше вдъхновена, но послѣ, като се върнахъ отъ Търново, намѣрихъ я клюмнала надолу, казва: „Азъ съмъ голѣма грѣшница“. Какъ тъй, едно врѣме искаше да спасишъ свѣта, а сега си грѣшница? Казвамъ: самозаблуждавашъ се, ти не си това, което си мислила едно врѣме, и сега не си туй, което мислишъ. Онзи, който спасява свѣта е Богъ! Голѣмъ грѣшникъ е онзи, който не изпълнява волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте, Послѣ, често идватъ нѣкои ученици и ми казватъ: „Учителю, азъ искамъ да взема отъ твоя товаръ“. Чудна работа, отъ моя товаръ! Казвамъ: носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да ми направишъ, то е твоето послушание. Да снемешъ, моя товаръ отъ гърба ми, значи да измѣнишъ великия Божественъ законъ въ свѣта и да обърнешъ великото, благородното въ свѣта на каль. Разбирате ли това? Когато азъ нося нѣкое страдание, азъ разбирамъ смисъла на това страдание, и работя върху него. Казватъ: „Много страда Учительтъ“. Страдалъ Учительтъ! Че кой не е страдалъ? Онази майка, която ражда не страда ли? Онзи войникъ, на когото е счупенъ крака на бойното поле, не страда ли? Онзи министъръ на който е хвърлена бомба, и откѫснала рѫката му, не страда ли? Онзи банкеръ, който е изгубилъ паритѣ си, не страда ли? Всичкиятъ свѣтъ е пъленъ съ страдания. И всѣко страдание е на мѣстото си. Обаче, ние можемъ да улеснимъ този пѫть на страданието. Не се съмнѣвайте! Та, като дойде нѣкой и каже: „Учителю, азъ искамъ да взема твоя товаръ“, казвамъ му: не се съмнѣвай, върви въ пѫтя си! Товара си азъ мога да нося. Ако искашъ да направишъ услуга, не се съмнявай въ мене! Защото, съ твоето съмнѣние, ти увеличавашъ страданието ми 10 пѫти повече, а щомъ увеличавашъ моитѣ страдания, ще получишъ единъ ритникъ, и ще се намѣришъ на 10 клм. на далечъ. Казвашъ: „Този Учитель“. Не, ти не се съмнѣвай въ своя Учитель! Азъ взимамъ думата „Учитель“ въ специална форма, въ специална идея. Не се съмнявай въ великото, въ Божественото, въ проявлението на Божията Любовь, която носи жертвата въ себе си, която носи Мѫдростьта въ себе си, която носи въ себе си свѣтлината, която носи Истината, свободата. Това сѫ най-възвишенитѣ проявления на Божественото. И всѣки единъ ученикъ, който се съмнява въ тия нѣща, азъ не зная какъвъ ученикъ може да бѫде. Единъ день, азъ вървя по пѫтя, и срѣщамъ единъ ученикъ, запримѣръ ви го давамъ, върви си той, запалилъ цигарата си, не ме вижда. Щомъ ме видѣ, веднага си свали рѫката, и скри цигарата, „Отъ гдѣ този учитель сега?“ Азъ казвамъ: не е научилъ урока ти. Казвамъ: не, не, царството Божие съ този димъ нѣма да го намѣришъ. На окултния ученикъ не се позволява да пуши! Може, но въ рѣдки случаи, само когато иска да се дегизира. Учительтъ може да пуши, но ученикътъ — никога! Тръгвате ли, нѣма пушене. Кой е този ученикъ, азъ нѣма да кажа, не искамъ и той да си каже името, но е фактъ. Той отива къмъ изтокъ, азъ отивамъ къмъ западъ. Къмъ Бога отива той, но намѣсто свѣщь, тютюнъ запалилъ. Тѣ сѫ малки работи. Да запушишъ една цигара, азъ не го считамъ за голѣмъ грѣхъ, защото въ Писанието нѣма законъ за него. За винопийцитѣ има — вино не пий но за тютюнопушачитѣ — нѣма законъ, свободни сѫ, за тѣхъ нѣма нищо казано. Тъй че нѣма законъ за тѣхъ, съ който може да се сѫдятъ, но правиятъ законъ е слѣдующиятъ: куминътъ е направенъ за димъ, а човѣшкиятъ носъ не е направенъ за куминъ. Нѣкой пѫть, нѣкой като пуши, изкарва дима прѣзъ носа навънка, и казватъ, че е майсторъ пушачъ той. Пушенето на тютюнъ, пиенето на вино, психологически всѣкога сѫ свързани съ извѣстни недъзи на човѣшката психология. И тютюнътъ сега въ Европа се употрѣбява като едно наркотическо срѣдство противъ усилената дѣятелность на нервната система. Тя се намира въ едно болезнено състояние, което искатъ да лѣкуватъ чрѣзъ тютюна. Сега, ще се повърнемъ къмъ цѣльта — къмъ волята. Вие имате единъ недостатъкъ — ето единъ случай да калите вашата воля, У насъ имаше двама приятели, като стълбове хора, тъй здрави, и двамата бѣха пушачи на тютюнъ. Хващатъ се на басъ. Единиятъ казва: „Азъ ти купувамъ едни дрехи, ако въ продължение на единъ мѣсецъ не пушишъ“. И другиятъ обѣщава нѣщо, но и двамата не можаха да издържатъ. Единиятъ се крие на едно мѣсто — пуши; и другиятъ пуши — крие се на друго мѣсто. И двамата минаватъ за хора съ много силна воля, а при това не можаха да побѣдятъ тютюна. Е, питамъ: кѫдѣ е тогава волята? Нѣкой се гнѣви, иска да въздържа гнѣва си. Не да спрешъ гнѣва, но да прѣвърнешъ този гнѣвъ въ даденъ моментъ на една енергия, и да използувашъ тази енергия. Гнѣвътъ отъ окултно гледище, е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гнѣвъ. „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Нѣкой пѫть трѣбва де се гнѣвите, да развивате тия центрове. Трѣбва да има малко гнѣвъ. Нѣкои не се гнѣвятъ. У гнѣвливия човѣкъ се заражда енергия да работи. Нѣкои отъ васъ смѣсватъ честолюбието съ гнѣва. Честолюбието е докачение, което носи отмѫщение, а гнѣвътъ е едно екзекутивно чувство; щомъ се разгнѣвишъ, давашъ отпоръ, работишъ, бранишъ се. Единъ извади револверъ, и ти извадишъ револверъ — бранишъ се. Искамъ, всинца, да не мислите, че трѣбва да бѫдемъ миролюбиви хора. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да е толкова смѣлъ, че да се застѫпва всѣкога за истината! Смѣлъ трѣбва да бѫде, юнакъ трѣбва да бѫде! А не — този да не обидимъ, онзи да не обидимъ. Не, не, щомъ дойде за Истината, по всичкитѣ правила, ще се застѫпимъ заради нея! Щомъ дойде за Мѫдростьта, по всичкитѣ правила ще се застѫпимъ заради нея \ Щомъ дойде за Любовьта, по всичкитѣ правила ще се застѫпимъ заради нея! За всѣко друго нѣщо може да отстѫпимъ, но дойдемъ ли до тия три позиции, ние ще бѫдемъ твърди като диамант, непристѫпни. Това е окултенъ ученикъ! Сега, волята трѣбва да се кали въ тия малкитѣ добродѣтели. Послѣ, старайте се, запримѣръ, като дадете едно обѣщание, да го изпълните. Ученици, туй непрѣменно го искамъ да бѫдете точни, по точни отъ англичанитѣ. И азъ ще ви задамъ задачи за точность. Знаеш ли какъ? Дадешъ обѣщание да бѫдешъ точенъ като часовникъ, то е една отлична чърта. Речешъ ли, че въ 4½ ч. ще свършишъ нѣкоя работа да разчитамъ, че въ 4½ ч. работата ще я свършишъ, без никакво извинение. Ще оставишъ всичкитѣ други нѣща, но работата ще я свършишъ. Не обѣщавай безъ да обмислишъ. Прѣди да обѣщаешъ — мисли хубаво. Обѣщаешъ ли веднъжъ, кажи: „Тази дума е казана, Богъ е казалъ, азъ ще се застѫпя за Бога“. Така трѣбва да бѫде при всѣко нѣщо, което е обѣщано. Нашето съзнание трѣбва да прѣдшествува обѣщанието. Послѣ, второто нѣщо; искамъ да се пазите отъ друго, да не изнудвате другитѣ, тѣ да обѣщаватъ. Не искайте отъ другитѣ обѣщание, ще оставите всѣки да дѣйствува по свободна воля. Като ученици, всѣки единъ ще оставите на неговата любовь, той самъ да обѣщава. И като обѣщаете, да се чувствувате свободни, радостни въ своитѣ обѣщания, а не изнудени. Обѣщаешъ ли, не забравяй своето обѣщание, то не е окултно, то е маниеръ на свѣта. Никакво изнудване не трѣбва да има! Тия сѫ правила, които трѣбва да се спазватъ. Само така може да се образува между васъ извѣстна хармония. Нѣкой пѫть азъ ще ви дамъ задачи, като ви ги давамъ, взимамъ участие и азъ. Запримѣръ, ако азъ ви дамъ задача да срѣщнете мечката, и какъ да се разминете, азъ ще ви покажа опита, нѣма да ви пратя васъ сами; ще ви кажа: елате 10 20 души, ще седнете далечъ отъ менъ да наблюдавате какъ азъ ще се срѣщна съ мечката, какъ ще се разговарямъ съ нея. По сѫщия начинъ ще постѫпите и вие. Единъ законъ е. Тази мечка, вие още не разбирате нейното естество. Има начини, чрѣзъ които вие може да влѣзете въ разговоръ, въ съприкосновение съ мечката, да се разговаряте приятелски съ нея. Азъ като я срѣщна на пѫтя, ще седна, и мечката ще седне до мене. Ще я питамъ: какъ ти е халътъ, какъ поминавашъ въ гората, дѣцата ти какъ сѫ, съ хората какъ поминавашъ? Тя ще се приближи при менъ, ще постави лапата си върху ми, ще ме поближе съ езика си, и послѣ ще каже — „добрѣ съмъ“. Азъ ще я потупамъ по главата малко. Туй сѫщество има съзнание, то е единъ духъ, който е слѣзълъ при такива неблагоприятни условия и сега усѣща че има едно сѫщество, което го разбира, и ще се разположи. — Мечката много обича и много мрази. Горещо сърце има мечката, но намрази ли нѣкого, тя е неукротима; обидишъ ли я веднъжъ, тя не забравя обидата. Та казвамъ, то е цѣло изкуство човѣкъ да влѣзе въ положението на извѣстно животно. Вие ще изучвате този законъ, да влѣзете въ положението единъ на другъ. Видишъ нѣкой ученикъ разтревоженъ, нѣщо го мѫчи, не го питай, какво имашъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, какъ е създадено туй положение. Той има товаръ, не му го взимай, ти може да му помогнешъ, като не се съмнявашъ въ него. Сега разбира се, азъ не искамъ въ единъ день да изпълните тия правила. Азъ ви давамъ 10 години да ги усвоите, пъкъ вие може да ги усвоите и за единъ день, за седмица, за мѣсецъ, за една година и за двѣ години. Въ живота нѣма нищо по приятно отъ да чувствувашъ окрѫжающата срѣда, че хората, между които живѣешъ нѣматъ съмнѣние въ тебе. Обичатъ те тъй искрено, всѣки единъ отъ тѣхъ е готовъ да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно, да се усѣщашъ между своитѣ. Нѣма по-хубаво състояние на земята отъ това! Да имашъ 2 — 3 души приятели, на които ти напълно може да разчиташъ. И сега, такова общество ние трѣбва да направимъ, и ще го направимъ туй общество, сега ще го направимъ, моделъ имаме вече, нали? Сега, разбира се, нѣкои отъ ученицитѣ работите, азъ влизамъ въ вашето положение. Нѣкои отъ васъ работите усърдно. Голѣма енергия иждивявате. Нѣкои сте се домогнали до по-правилни методи, начини на мислене, на дѣйствие, нѣкои отъ васъ имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Какъ? Дѣ е единъ светия, който е завършилъ своята еволюция, и единъ ангелъ, който е достигналъ вече до положение на своето развитие. Разбира се, нѣкои отъ васъ, ученицитѣ, нѣкои сте млади, нѣкои сте стари. Казвамъ по отношение на вашата опитность. Този класъ, който съмъ образувалъ, той почти е най добриятъ. Общия класъ е най-добриятъ. Защото той е естественъ класъ, ние сме се събрали, както една фамилия, както е въ природата, малки и голѣми, млади и стари, възрастни, да може всѣки да използува дадения случай. И дѣца да има между насъ. Като се говори за философски въпроси, тѣ не мислятъ за това, което говори Учителя, но като дойде да казвамъ дѣтински истории, всѣко дѣте казва: „Това разбирамъ“, и тѣ слушатъ, послѣ дойде пакъ нѣкой философски въпросъ или нѣкоя математическа задача, то казва. „Това не ме интересува“ — другитѣ взиматъ участие. Тъй че въ една бесѣда всѣки единъ човѣкъ може да използува това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички. Та, малцината отъ васъ, гледайте да образувате една ядка. Една ядка, на какво? — Да използувате малкитѣ случаи, Да изпѣемъ една пѣсень! Богъ е Любовь. * 17 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 5.II.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТЪМНОТО ПЕТНО ВЪ СЪЗНАНИЕТО РАЗМИШЛЕНИЕ. Прочете се резюмето върху темата: „Разликата между ума и сърцето“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ“. Ще ви попитамъ сега за какво мислите, и какво чувствувате. Азъ ще направя едно въведение, нѣма да го пишете, то е прѣдговоръ. Сега да допуснемъ, отъ окултно гледище, че човѣкъ иде на земята, прѣражда се. Запримѣръ, единъ старъ дѣдо, който е умрѣлъ на 120 години влѣзналъ е въ духовния свѣтъ и да кажемъ че слѣдъ 100 години пакъ се прѣражда наново. Допуснете, че този старецъ е билъ философъ, писалъ е редъ съчинения. Името му е турено въ нѣкоя енциклопедия. Тамъ е написанъ и цѣлиятъ му животъ. Редъ автори сѫ записани тамъ. Запримѣръ, този старецъ е писалъ за произхода на свѣтлината, върху създаването или произхода на човѣка. Този философъ като се роди изново, като едно дѣте, ще почне да плаче, забравя всички философии. Питамъ ви: какъ е възможно единъ философъ да се прѣвърне на едно дѣте, и да плаче пакъ наново? Докосвамъ единъ важенъ въпросъ. Нѣкои твърдятъ, че сърдцето е това, умътъ е онова... Азъ казвамъ; нѣкой си е много ученъ философъ, но слѣдъ като се роди наново, плаче; и туй дѣте, като порастне, дойде на 21 или 33 години, пакъ почва да проявява своитѣ таланти. Слѣдъ туй, пакъ се връща въ духовния свѣтъ, послѣ пакъ дойде на земята, като малко дѣте. Питамъ, има ли връзка между проявяването на първия дѣтински животъ, и проявяването на втория животъ? Сега, да допуснемъ, че има единъ по-висшъ свѣтъ отъ нашия. Знаете ли, че най глупавото въ нашия свѣтъ, — плаченето на едно дѣте, прѣдставя прѣдметъ за изучване въ другия свѣтъ. Туй, което за насъ е много глупаво, за тия висши сѫщества, това е една философия тамъ, а всичкитѣ най умни книги тукъ, тамъ сѫ най глупавитѣ нѣща. Допуснете сега именно такова противорѣчие. Ние го допущаме, но може да има нѣкой за и противъ тази мисъль. И дѣйствително, въ Писанието се казва, че най-голѣмата човѣшка мѫдрость, прѣдъ Бога е безумие. Тогава, иде слѣдующия въпросъ: коя е нормата, върху която окултниятъ ученикъ трѣбва да обуславя своя животъ? Отдѣ трѣбва той да започне за кое знание той трѣбва да положи усилие, и кое трѣбва да тури за основа? Той нѣма право да се отрича отъ живота. Само умния човѣкъ може да се отрича. Отъ какво? Прѣдъ менъ сѫ прѣдставени двѣ паници: едната паница съ отрова, другата съ ушавъ. Казвамъ: отричамъ се отъ първата. Защо се отричашъ? — Тази паница не е заради менъ. Взимамъ другата паница, въ която седи сладкия ушавъ. Глупавият веднага ще вземе двѣтѣ паници. Сега отъ окултно гледище се казва: Ученикътъ трѣбва да се отрече“. Отъ какво трѣбва да се самоотрече окултниятъ ученикъ. Какво нѣщо е да се самоотричашъ? Кой отъ васъ е правилъ опити? Знаете ли произхода на самоотричането? Опитвали ли сте го вие? Има нѣколко души, които сѫ опитвали стойностьта на водата. Има и отъ младитѣ и отъ старитѣ, които знаятъ какво нѣщо е водата, какъвъ е нейния произходъ, каква е нейната сила. Тѣ иматъ цѣлъ редъ доказателства, и такива прѣживявания, че никой не може да ги убѣди въ противното. Сега напримѣръ, все трѣбва да се правятъ твърдения. Днесъ всички говоримъ отрицателната философия. Казватъ: „Това да не правимъ, онова да не правимъ“. И при това, при все, че се казва да го не правимъ, ние го правимъ. Послѣ се казва: „Това да правимъ, онова да правимъ, а ние пакъ го не правимъ. Туй, за което се казва да го не правимъ, ние го правимъ. Напримѣръ, казва се да не крадемъ, а ние крадемъ. Да не лъжемъ, а ние лъжемъ. Да не сме страхливи, а ние сме страхливи. Туй, което ни се заповѣдва да не правимъ, ние го правимъ. Послѣ казва ни се тъй: „Ще бѫдете благородни, ще обичате ближнитѣ си“, но ние не го правимъ. Защо? Кажете на когото и да е: „Ти трѣбва да раздадешъ имуществото си“. Той ще каже: „Не му е дошло още врѣмето“. Но, дайте му единъ методъ какъ да отвори касата на богатия човѣкъ, той ще го направи това. Защо? Туй е политически животъ. Като кажешъ само една дума, той тъй ще нагласи ключоветѣ си, че всичкото злато ще го извади. Американцитѣ въ тази война по единъ изкуственъ начинъ, законно, изтеглиха всичкото богатство на Европа, И едва сега слѣдъ войната, европейцитѣ усѣтиха, че златото отиде, и мислятъ по кой начинъ да върнатъ назадъ туй злато. Сега изобщо, туй, което става въ общия животъ, става и въ личния животъ. И тогава ние ще се спремъ на слѣдующето твърдение: Вие на гѫсеницата не може да дадете морала на пеперудата? На вълка не може да дадете морала на овцата. Ма паяка не може да дадете морала на мухата. Паякътъ си има особенъ моралъ, вълкътъ си има особенъ моралъ, гѫсеницата си има особенъ моралъ. И като дойдемъ до хората, вие трѣбва да разберете, че не всички хора произтичатъ отъ единъ и сѫщъ родъ. Сега ще се натѫкнете на едно противорѣчие. Казва ви се, че всички произтичате отъ едни прародители. Нали тъй? Окултната наука оспорва това. Всичкитѣ хора не сѫ родени отъ единъ баща. Не сѫ! Туй сега между стѣнитѣ да остане. Разбирате ли? То не е за вънка. Изнесете ли го, ще се компрометирате всички. Сега, ние ще дойдемъ до разсѫжденията въ това, като ученици. Възможно ли е единъ прѣдметъ направенъ отъ злато, да не е злато? Възможно ли е единъ прѣдметъ отъ злато да стане желѣзо? И възможно ли е единъ прѣдметъ от желѣзо да стане злато? Алхимицитѣ казватъ: „Желѣзото може да стане сребро и злато, да, но за този, който разбира. То е другъ въпросъ. Затова, като кажемъ, че всички хора не произтичатъ отъ единъ баща, подразбирамъ, че има нѣколко рода материя, отъ която хората сѫ създадени. Нѣколко вида материя има, и слѣдователно, тѣлата на всички хора не сѫ образувани отъ една и сѫща материя. Вслѣдствие на това се явява туй съврѣменно противорѣчие. И дълго врѣме ще сѫществува, докато дойдатъ ония по-висшитѣ свѣтове, които сега алхимически работятъ, т.е. прѣвръщатъ нисшитѣ елементи, които сега функциониратъ въ човѣшкитѣ тѣла. Докато тѣ работятъ, тѣ разрѣшаватъ една висша задача въ своитѣ лаборатории. И когато разрѣшатъ своитѣ задачи, тѣ ще почнатъ да правятъ тѣла, въ които хората ще функциониратъ въ една нова обстановка. Тогава хората нѣма да грѣшатъ, а ще възкръсватъ. Но, докато човѣкъ добие това ново тѣло, той трѣбва да работи дълго врѣме, трѣбва да си достави материя, а тази материя се добива много мѫчно. Тя сѫществува разхвърлена, т.е. материята, отъ която трѣбва да се направятъ нашитѣ тѣла е разхвърлена въ пространството, и трѣбватъ хиляди години за да се достави. Има твърдения, че за да се достави единъ грамъ отъ такава една организирана материя, отъ която може да се създаде нашето бѫдеще тѣло, всички фабрики въ свѣта трѣбва да работятъ 3000 години. Е, питамъ колко ще струва този грамъ? Може ли да направитѣ едно изчисление? И тъй, ние се намираме при създаването на своя организъмъ, при създаването на своя умъ и своето сърце. Ние се намираме прѣдъ една отъ най мѫчнитѣ задачи. Като ученици, туй трѣбва да го знаете. Не си правете илюзии. Да се създадатъ органитѣ на бѫдещето сърце, и на бѫдещия умъ, да мисли тъй, както Богъ, мисли, то е много сериозна работа. Сега, онѣзи, слабодушнитѣ ученици, казватъ: „Тази работа като е толкова трудна, тя не е заради насъ“. Така може да мисли само единъ, който не е ученикъ, но който е ученикъ, неговата задача е да трансформира своето сърце. То е приготовление за третата култура, която сега иде. Азъ я наричамъ трета култура, малко въ разрѣзъ съ това дѣление на теософитѣ. Не е въ разрѣзъ, защото ние я взимаме отъ чисто кабалистическо гледище, а не отъ теософско. Третата култура, тя е култура на сърцето. Значи, човешкото сърце трѣбва да се трансформира, да се прѣобрази. И въ писанието се казва: „Каменното сърце ще се прѣвърне въ плъть“. Не въ плъть, не е прѣведено добрѣ. Ще се прѣвърне въ една материя възвишена и благородна, въ която човѣшкия духъ ще може да работи тъй пластично, въ което човѣшкиятъ умъ ще работи тъй възвишено, че да подържа този благороденъ стремежъ. Казва се „Ще имъ дамъ сърце направено отъ плъть, въ него ще напиша законитѣ си, и всички, отъ малъкъ до голѣмъ ще ме познаятъ. Сега, окултнитѣ ученици, вие, за да може да работите, непременно трѣбва да имате абсолютна вѣра! Знаете ли какво значи абсолютна вѣра? Вие сте влѣзли въ школата много лесно, всички сте влезли безъ никакви изпити, и мислите, че сте въ окултната школа. Не! Вие сте въ прѣдвѣрието на окултната школа, и сега, който ще влѣзе въ окултната школа, ще мине прѣзъ единъ изпитъ, прѣзъ 9 огъня ще ви прѣкаратъ. Не мислете, че то е лесно. Азъ още не съмъ ви взелъ на разходка въ другия свѣтъ. Тукъ въ школата, много лесно влизате, но единъ день ще ви взема въ школата горѣ, да видите какъ седи въ сѫщность работата. Сега изведнъжъ ще кажете: „Ха да видимъ тази работа!“ Нѣма какво да видите. Най-първо трѣбва да имате абсолютна вѣра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Нѣкои свѣтски хора иматъ туй безстрашие. Ще ви приведа единъ примѣръ, азъ съмъ го прѣвеждалъ и другъ пѫть. Надъ Ниагарския водопадъ, широкъ близо 1½ клм. прѣкарватъ едно вѫже отъ единия му брѣгъ до другия. При падането на тая вода, съ милиони кубически тонове, се образува страшно бучение. И единъ господинъ, съ върлина въ рѫка, минава отъ единия край до другия край по това вѫже. Ще кажете: „Това е смѣлость“. Тъй. Вториятъ пѫть той се връща и взима другъ единъ на гърба си, и пакъ минава по вѫжето съ върлината. Третият пѫть го взима пакъ на гърба си и минава вече безъ върлината. И двамата минаватъ по вѫжето. Прѣдставете си какво концентриране трѣбва да има този човѣкъ на ума си, за да мине по туй вѫже, и колко внимателно трѣбва да върви, стѫпка по стѫпка! Никакво подхлъзване не трѣбва да има. Защото, при най-малкото подхлъзване ще платятъ съ живота си. Та, ние въ този свѣтъ сме на едно татова вѫже отгорѣ, и трѣбва да го минемъ. Отдолу има такъвъ ревъ, такова бучение! И всѣки единъ трѣбва да има такова концентриране на мисъльта! И азъ бихъ прѣпорѫчалъ всѣки единъ отъ васъ да има такова концентриране, каквото у този американецъ, който е миналъ по това вѫже. Питамъ ви: ако вие имахте това концентриране, нѣмаше ли да минете? Щѣше ли да ви смущава рева? Не. Ревъ има въ свѣта. Горѣ на вѫжето си. Каква цѣль имашъ? Една велика задача имашъ — да минешъ водопада отъ единия край до другия по това вѫже. Сега, при този законъ ние ще дойдемъ да контролираме своитѣ чувства. Не се стремете да контролирате вашитѣ силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недѫгъ. Постарайте се този най нищожния недѫгъ да го контролирате. Допуснете, че вие имате по закона на наслѣдственостьта слѣдующия недѫгъ: обичате да се почесвате отзадъ по главата. Това, да се почешешъ не е грѣхъ, то е въ реда на нѣщата. Но постарай се този недѫгъ да го прѣмахнешъ. Знаете ли въ какво противорѣчие ще се намѣрите? Или, запримѣръ, имате другъ недѫгъ: седите на стола си, туряте си единия кракъ надъ другия, а послѣ правите обратното. Слѣдъ туй мѣстите си и рѫцѣтѣ. Това не е грѣхъ, но като седнете на единъ столъ, тихо и спокойно трѣбва да седите да си турите краката така, че да запазите своето равновѣсие. Послѣ, напримѣръ, ако азъ седна нѣкоя вечерь, тъй да се вдамъ на размишление, вие се нервирате, Вие ще кажете: „Защо учительтъ мълчи?“ Какво нѣщо ни липсва? Азъ си мисля, a вие казвате „Кажи нѣщо де? Да каже нѣщо учительтъ. Ами, че азъ казвамъ. Азъ мълча и ви казвамъ, въ себе си, на ума си вие разрѣшихте ли великата задача на живота? „Е, кажи де, кажи нѣщо, Учителю“. Този малкиятъ недѫгъ трѣбва да му намѣримъ произхождението. Отъ какво е произлѣзълъ този малкиятъ недѫгъ? Послѣ, вземете слѣдующето, което се заражда често между хората. Хора, които се много обичатъ, между тѣхъ се роди единъ недѫгъ, че послѣ най-малкиятъ оттенъкъ на думитѣ се тълкува злѣ. Единиятъ каже нѣщо, другиятъ изтълкува думитѣ точно въ обратна смисъль. Какъ ще си обясните това изопачаване на думитѣ? И казвашъ, че ти го обичашъ, а когато той говори казвашъ: „Тази дума е заради мене“. Тогава имате два живота. Е, какъ е възможно, единъ човѣкъ да ви обича, и да ви каже една обидна дума? Отъ кѫдѣ е произлѣзло това противорѣчие? Ще кажете „Нѣкой духъ му казалъ, той му е внушилъ тѣзи мисли“. Но туй не става единъ пѫть. Той ти каже веднъжъ, и втори пѫть, и трети пѫть, и наруши цѣлото равновѣсие. И между тия хора става едно разединение. Да кажемъ, нѣкой ученикъ е влѣзълъ въ школата, ревностенъ е, единъ отъ първитѣ, но, по едно врѣме, почва да се явява у него едно охлаждане, охлаждане, и той си излѣзе изъ школата. Другитѣ обясняватъ той е зеленъ, тон не е готовъ още. Не! Въпросътъ не е тамъ. Той не е излѣзълъ изъ школата. Той е чулъ тука нѣкои работи, и отива да ги провѣри въ свѣта. Може слѣдъ 4 5 години да се върне, и да каже: „Азъ разрѣшихъ нѣщата“. Той е отишълъ надалечъ и работи. Онѣзи, които не разбиратъ закона, ще кажатъ: „Той излѣзълъ изъ школата“ Не, той рѣшава задачата. Сега въ тия малки погрѣшки контролъ трѣбва. Има погрѣшки, които само ние знаемъ. Туй, което хората знаятъ, това не е погрѣшка, това, което само ние знаемъ, това е погрѣшка. Бѫдете увѣрени, че всѣки самъ знае своитѣ погрѣшки. Погрѣшкитѣ не сѫ видими. Тѣ иматъ отвънка резултати, но погрѣшката не седи въ тия резултати. Погрѣшката другадѣ се крие. Само ние знаемъ причината на тази погрѣшка. Тази погрѣшка, която вие съзнавате, за нея говоря азъ, за погрѣшката, която седи въ вашето съзнание. Като влѣземъ въ новия салонъ, трѣбва да имаме една голѣма дъска, да ви обяснявамъ нѣщата. Сега нѣкои работи може да разбирате, нѣкои не разбирате. Туй, което въ даденъ моментъ ти съзнавашъ като една нищожна погрѣшка въ съзнанието си, то хвърля едно малко петно въ съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташъ, една точица е то. Затуй ще употрѣбишъ всичкитѣ срѣдства, и ще се постараешъ да прѣмахнешъ туй черното петно отъ съзнанието, ти вече имашъ знание. Туй черното петно, това е една гѫста материя, прѣзъ която Божествената свѣтлина не може да минава, и слѣдователно, въ съзнанието ти се показва като една черна точка. И въ физическия животъ, и въ сърдечния има редъ проявления, т. е. всички мисли и желания, които сѫ дошли подъ сѣнката на тази черна точка, сѫ осакатени. Слѣдователно, туй малкото черно петно е зачатъкъ на една малка проказа. И тази проказа е вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Тя нѣкой пѫть се увеличава, нѣкой пѫть се намалява. Почнете тогава да се молите, и вижте, дали вашата молитва има сила да прѣмахне това петно. Туй малко черно петно вѫтрѣ въ съзнанието си вие го съзнавате. Никой го не вижда, само вие го съзнавате, то е толкова малко, че съ най-силни микроскопи трѣбва да го търсимъ. Само вие го виждате, никой не го вижда. И такива петна ги имаме. Светиитѣ сѫ идвали въ школата, тѣ сѫ виждали тия петна. Нѣкой светия прави чудеса, лекува другитѣ, а при това той има такова едно петно, постоянно се бори съ него, и търси начинъ, какъ да се освободи отъ такова едно малко петно. Единъ светия седи 20 години въ гората, чака и не може да се освободи, търси начини. Седи въ гората и чака. Защо? Щомъ разрѣши въпроса, какъ да прѣмахне това петно, той не седи вече въ гората, а се върне въ обществото. Сега ви прѣпорѫчвамъ. Азъ виждамъ всѣки единъ отъ васъ има такова едно малко петно, и азъ ви прѣпоръчвамъ, като ученици, ще насочите вашата дѣятелность да прѣмахнете туй микроскопическо петно отъ съзнанието ви. Да бѫде съзнанието ви чисто, или, най-малко, да може да го мѣстите отъ едно мѣсто на друго. Туй показва, че имате сила да може да го мѣститѣ, както въ часовникъ. Това е първиятъ опитъ, който трѣбва да правите въ вашето съзнание. И всичкитѣ изобрѣтатели въ съврѣменната цивилизация, които сѫ се домогнали до нѣкои окултни сили, въ каквото и да е направление тия изобрѣтатели, споредъ резултатитѣ, които сѫ произвели, за въ бѫдеще ги очаква голѣмо нещастие, едно такова петно ще се образува у тѣхъ. Тия изобрѣтатели сѫ забогатели, милиони сѫ спечелили отъ изобретенията си. Да допуснемъ сега, че единъ алхимикъ е намѣрилъ закона за подмладяване живота на хората. Дойде единъ, който е живѣлъ развратенъ животъ, той му даде 2 — 3 пѫти отъ това срѣдство, и поднови организъма му. Знаете ли каква ще бѫде неговата отговорность? Сега, първото нѣщо: въ школата се изисква онѣзи отъ васъ, които искатъ да добиятъ истинското познание, да се добератъ до единъ положителенъ моралъ, не този обикновения моралъ, и тогава, това черното петно на съзнанието, сами вие ще си го намѣрите. Направете опитъ. Азъ бихъ желалъ за цѣлъ единъ мѣсецъ, всѣка вечерь между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си къмъ вашето съзнание. Вие ще видите въ себе си една бѣла, мека, много приятна свѣтлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си къмъ съзнанието, направете едно изчистване въ ума си, и вижте тази бѣлина еднаква ли е. Гдѣ е по-бѣла? Нѣкой пъть къмъ периферията е много свѣтла, а къмъ центъра потъмнява, както единъ художникъ, който хвърля своитѣ сѣнки. Центърътъ е свѣтълъ, а периферията потъмняла. Нѣкой пѫть ще забѣлѣжите туй петно вѫтрѣ въ центъра на тази светлина, нѣкой пѫть нѣма да го забѣлѣжите. Щомъ намѣрите тази свѣтлина, вие ще се концентрирате 5 —10 — 15 минути. То сѫ наблюдения, ще гледате дали можете да намѣрите туй малко черно петно Ще раздѣлите съзнанието, за да видите отъ гдѣ се пада петното, отъ лѣвата страна на вашето лице, или отъ дѣсната, отгорѣ къмъ челото, или надолу къмъ брадата. Тази свѣтлина ще бѫде подъ ѫгълъ около 45° и нѣкой пѫть, ако я гледате дълго врѣме въ съзнанието си, ще вдигнете главата си нагорѣ, тя ще дойде надъ главата ви перпендикулярно, и ще почне да се движи бързо надъ главата ви, и послѣ се отдалечава, отдалечава нагорѣ. Като гледате така дълго врѣме въ пространството, образува се нѣщо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И слѣдъ туй всичко наоколо потъмнѣе, съзнанието е изчезнало, нѣма го. Докато тази свѣтлина сѫществува, вие усѣщате едно приятно настроение на духа си, щомъ се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усѣщате една тѫга, една скърбь. Въпросътъ е, защо тази свѣтлина се дига нагорѣ? Сега, като изучавате псалмитѣ, Давидъ казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онѣзи отъ васъ, които искатъ, не всички обезателно. Онѣзи, които искатъ да дадатъ единъ нормаленъ ходъ на своето учение, нека направятъ този опитъ, той не е задължителенъ. Но онѣзи отъ васъ, които го направятъ, да постѫпятъ споредъ закона на мѫдростьта. Тукъ трѣбва Мѫдрость. Разбирате ли? Тукъ трѣбва мѫдрость и постоянство. Мѫдрость и Истина може да разрѣшатъ този въпросъ. Любовьта послѣ ще дойде само онѣзи отъ васъ, които иматъ тази интелигентность на ума си, тѣ може да направятъ опита. За единъ цѣлъ мѣсецъ, отъ 5 — 30 минути, най-много може да правятъ своитѣ опити. Да не мислите, че е въ многото наблюдение. Нѣкой пѫть човѣкъ въ 5 минути може да разрѣши повече, отколкото въ 30 минути. Концентрирането не зависи отъ врѣмето. Слѣдъ единъ мѣсецъ, азъ ще питамъ нѣкои отъ васъ, намѣрили ли сѫ туй петно вѫтрѣ въ съзнанието си. Само така ще се домогнемъ до единъ окултенъ законъ за живота. Ние не искаме сега да реформираме свѣта, както до сега сѫ го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира свѣтътъ, то е „двѣ затъкава, три разтъкава“, „двѣ затъкава, три разтъкава“. То е едно забавление. Туй поправяне на свѣта не е поправяне. И човѣкъ съ сегашния моралъ никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причинитѣ, които произвеждатъ тия недѫзи сѫ незасегнати, а ние чистимъ врѣменно само тия резултати. Запримѣръ, болеститѣ сега въ свѣта се много увеличиха. Какви ли хигиенически мѣрки не сѫ взети? Въ едно отношение взиматъ мѣрки, въ друго отношение болеститѣ се увеличаватъ. Забѣлѣжете, слѣдъ като влѣзохме въ школата, започнахме съ музиката, но когато започнахме да пѣемъ тѣзи пѣсни, изведнъжъ у васъ дойде тази кашлица, всички почнахте да кашлите. Ама тази кашлица азъ нарочно я допуснахъ. Азъ ви поставихъ на единъ изпитъ, зная гдѣ седи този ви недѫгъ. Всичкото седи тукъ въ гърлото, и работи надолу въ корема. Казахъ ви много пѫти да кажете на кашлицата: „Слушай азъ съмъ мобилизиранъ“. Сега, не е лошо, че кашлите, то е въ реда на нѣщата, но причината е въ гърлото. Въ вашия животъ, между Бога и васъ, между ангелитѣ и васъ, има извѣстна дисхармония. Дисхармонията между Бога е, че вие Любовьта Му не я възприемате както трѣбва. А че съ ангелитѣ сте въ контрастъ, то е, защото не възприемате тѣхната Мѫдрость както трѣбва. И вие се намирате въ едно несъзнателно противорѣчие. Запримѣръ, казвате: „А, нашето сърце е топло“. Любовь имате, нали? Но ако Богъ е Любовь, какъ е възможно, азъ, който имамъ Божествената Любовь, да се роди въ сърцето ми умраза? Умразата е отъ друго естество. Невъзможно е! Или е вѣрно, че азъ съмъ ималъ любовь, или че любовьта не е у мене, или отношенията между менъ и Бога не сѫ правилни. Туй е по законъ, това е принципътъ. Второто положение е, че не сме увѣрени въ нашето знание въ туй, което знаемъ и не можемъ да го приложимъ. Вие, съврѣменнитѣ окултни ученици, ако дойде при васъ единъ адептъ, какъ ще го посрѣщнете? Ако ви дамъ единъ изпитъ, най малко ¾ отъ васъ бихте се увлѣкли. Защо ще се увлѣчете? Какъ? Азъ зная. Тукъ прѣди години, въ София, дойде единъ младъ момъкъ, дойде и една млада мома, тѣ бѣха отъ Хасково. И двамата отиватъ въодушевени отъ новото учение, да проповѣдватъ въ Македония, Момъкътъ говори съ духоветѣ чрѣзъ момата, и духоветѣ имъ казватъ да отидатъ въ Македония. И двамата ме питатъ: „Ти какво ще кажешъ? Азъ имъ казвамъ: Може да отидете, ако искате, но ако питате менъ, не отивайте, не е врѣмето да отидете сега въ Македония, може да останете да работите тукъ. И тѣ останаха да работятъ въ София. Почнаха да се стичатъ около тѣхъ нашитѣ приятели, даже нѣкои отъ най-виднитѣ отиваха. И тогава медиумътъ казва на една сестра, която си замина: „Ти скоро ще умрешъ, но да осигоришъ нашето дружество, да му завѣщаешъ нѣщо“. Е, хубаво. Слѣдъ това тия двамата отидоха въ Пловдивъ. Тамъ друга една сестра съ цѣлото си сѣмейство отидоха при тѣхъ, и се опропостиха. Сега този, който бѣше повелъ тази мома да иде въ Македония, той не е тъй силно духовно развитъ. Той живѣе само за себе си, нищо Божествено нѣма въ него. И като погледнешъ въ духовния свѣтъ главата му, тя тамъ е черна, но неговиятъ личенъ егоизъмъ свети горѣ на главата. Ама другитѣ благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвамъ му единъ день: слушай, ти трѣбва да се върнешъ, да подготвишъ себе си, да се освободишъ отъ всичкитѣ свои недѫзи, и тогава може да идешъ да проповѣдвашъ, а тъй, ти ще създадешъ на себе си едно зло. Сега, този младиятъ момъкъ бѣше подъ влиянието на други адепти, защото въ свѣта дѣйствуватъ и други адепти. Нѣкой пѫть тѣ идватъ и тукъ въ България. Не мислете, че не я посѣщаватъ. Адепти посѣщаватъ и школата въ София. Нѣкой пѫть съ физическитѣ си тѣла идватъ, а нѣкой пѫть идватъ съ своитѣ астрални тѣла. Мислите ли, че туй, което сега свещеницитѣ правятъ, азъ не зная на какво се дължи? Знаемъ ние произхода. Произходѫтъ не е тукъ отъ България, той е отъ друго мѣсто. По нѣкой пѫть вие ще кажете: „Господь нали е силенъ?“ Да, Господь е силенъ, тъй, но и ние трѣбва да бѫдемъ силни. Разсъждавайте по сѫщия начинъ. Окултниятъ ученикъ не му е позволено да разсъждава дѣтински. Той трѣбва да разсѫждава като мѫжъ. Житното зърно не трѣбва да пита: „Слънцето нали ме грѣе?“ То трѣбва да пита така: „Способно ли съмъ азъ да използувамъ свѣтлината, която ми се изпраща, мога ли да използувамъ слънчевата енергия?“ А туй, колко е силенъ Господь, не е важно. Важно е, въ състояние ли сме да използуваме тази свѣтлина, която иде отъ Бога за благото на нашата душа, и за нейното растене? Това трѣбва да ни интересува, като ученици. Тази свѣтлина, малката свѣтлина, която имашъ за растене, тя е важна, Сега, като ви говоря така, вие пакъ нѣма да разсѫждавате дѣтински. Ще кажете, че се обезсърчавате. Не, въ окултната наука нѣма обезсърчение! Тамъ има знания! Това е мѫдрость? Ще разсъждавате. Нѣма да мислишъ, че ти си праведенъ, но ще знаешъ, че пѫтьтъ ти е отворенъ. Тамъ е способниятъ ученикъ, въ това се вижда, дали той е добъръ или лошъ. Способенъ ли е той, пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. За резултатитѣ на неговата способность, той послѣ си дава отговоръ, но пѫтьтъ му е всѣкога отворенъ. Та сега, първото нѣщо, вие трѣбва да развивате тази способность въ себе си. Способностьта седи въ това безстрашие на вашата мисъль. Тази мисъль да я развиете тъй, както е въ първоначалното свое произхождение, т. е. да схванете една Божествена мисъль тъй чиста и ясна, както си е, безъ да се опасяваме отъ нейнитѣ последствия. Ние нѣкой пѫть говоримъ за любовьта, и послѣ ще кажемъ: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовьта може да се разбере само по единъ начинъ. Ако азъ бихъ пусналъ тази вечерь тока на Любовьта, вие щѣхте да я почувствувате... Може нѣкой пѫть за ½ ч. да пуснемъ тока на Божествената Любовь, тогава вие ще почувствувате какво нѣщо е Любовьта. Ако ½ ч. тече този токъ въ всинца ви вие ще научите много повече отколкото всичката философия, която сега сѫществува въ свѣта. Вие ще кажете: „Ха, пусни го!“ Прави сте, и азъ да съмъ на вашето мѣсто, и азъ ще кажа тъй: „ха пусни го!“ Питамъ, ако азъ го пусна, този токъ ще произведе ли тия резултати, които невидимиятъ свѣтъ очаква? Разберете, че живата природа държи строга смѣтка за всичкитѣ нейни живи сили. Тя тъй щателно слѣди заради тѣхъ. Много щателна е тя. Ако слѣдъ като тече ½ ч. този токъ, единъ день иде ни прѣдставятъ смѣтка. Тя държи смѣтка, и не може току-тъй да пуснешъ този токъ, ще го пуснешъ на врѣме. Може да се пусне, но на врѣме, ако вие сте приготвени. Ако намѣрите тия черни точки, и може да ги контролирате, тогава токътъ може да го пуснемъ. Не искамъ да се шегуваме. Сега, ще дойдемъ до сериозна работа. Като пуснемъ този токъ, старитѣ ще ги подмладимъ, а младитѣ ще ги остаримъ. Има млади, които сѫ позлатени отвънъ, и като пуснемъ тона, ще изчезне златото, и тѣ оставатъ така, като че сѫ стари, има стари, които отвѫтрѣ сѫ злато, а отвънка сѫ обвити съ единъ пласть отъ обикновенъ металъ, и като пуснемъ тока, този пласть ще се стопи, а златото ще остане. Тъй че всѣки ще се яви въ своята вѫтрѣшна сѫщина. И цѣлата обстановка на нѣщата ще се измѣни. Тогава ще видите кой е праведенъ и кой е грѣшникъ. Кой е праведенъ, то е на обикновенъ езикъ. Ще се видите, всѣки ще се разбере ученъ ли е или не, а не кой е праведенъ. Този токъ ще покаже, кои отъ васъ е работилъ въ миналото, доколко се е занимавалъ, какъ се е училъ, когато е билъ въ школата, каква е била способността му. Само така ще се разкрие доколко той се е училъ, и какъ е използувалъ това знание въ редъ сѫществувания на миналото. И слѣдователно, въ васъ ще се прѣдставятъ всичкитѣ тия картини на вашия миналъ животъ, и вие ще се спрете, и ще кажете: „Разбирамъ, тази погрѣшка се дължи на тия причини“. И при туй съзнание вие ще поправите тия погрѣшки много лесно. Та, главното нѣщо, което се изисква да съсрѣдоточите ума си въ вашитѣ способности, да използувате Божията свѣтлина. Сега, туй, което става въ окрѫжающата срѣда, искатъ да отвлѣкатъ вашето внимание въ друга посока. То е едно налѣгане, и онзи ученикъ, който разбира закона, ще знае, че туй налѣгане отвънка е тъй необходимо, както въ една реторта трѣбва да има налѣгане, за да може законътъ да работи. Въ школата трѣва да има извѣстно съпротивление. Та, нѣма да се плашите отъ външната обстановка на нѣщата. Тия свещеници, които днесъ пречатъ, тѣ сѫ били ученици нѣкога въ окултната школа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ изпѫдени отъ школата, и като нѣма какво да правятъ, станали сѫ свещеници. Но школата на Бѣлото братство, тя е безпощадна. Единъ ученикъ веднъжъ изпѫденъ отъ училището за непослушание, неговата сѫдба е рѣшена: той се деградира постепенно. Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и слѣдователно, при всѣко едно прѣраждане условията почватъ да оставатъ по-тежки и по тежки, докато той дойде въ положението на единъ посрѣдственъ индивидъ. И тъй сѫ се родили въ Индустанъ тия парии, най бѣднитѣ, идиотитѣ, най-тѫпитѣ. И умнитѣ, всѣки единъ човѣкъ ще дойде до това положение, щомъ веднъжъ постѫпилъ въ една школа, и се върне назадъ. Въ каквато и да е школа, дали си отъ школата на Бѣлото Братство, или отъ школата на черното братство и въ двѣтѣ школи законътъ е единъ и сѫщъ, всѣкога резултатътъ е смърть, нѣма друго! Трѣбва да знаете, излѣзете ли веднъжъ изъ школата, очаква ви смърть! Тамъ законътъ е смърть. Казва се: „Който прѣтърпи до край спасенъ ще бѫде“. Не трѣбва да се страхувашъ въ нищо! Трѣбва да бѫдете безстрашливи! Връщане назадъ е смърть. Дали си въ едната школа или въ другата, сѫщото е. Затуй и въ черното братство, и въ бѣлото братство, всички се отличаватъ съ постоянство. Какво постоянство има въ всичкитѣ братства! Защото тѣ знаятъ, че ако не издържатъ — смърть ги очаква! Въ черното братство — всѣки, който не устои, очаква го смърть, въ бѣлото братство — всѣки, който не устои, очаква го смърть! Обратно, въ черното братство ако устои, очаква го животъ, и въ бѣлото братство, ако устои, очаква го животъ. И тъй, ще се стрѣмите да се не обезсърчавате. Ще ви дойдатъ голѣми обезсърчения, ще кажете: „То тази работа не е заради насъ. Ние сме стари, външнитѣ условия сѫ такива, при по благоприятни условия“. Не се лѫжете! По благоприятни условия отъ тѣзи нѣма да намѣрите. По-неблагоприятни ще намѣрите, по лоши ще намѣрите, но по-благоприятни отъ сега нѣма да намѣрите. И послѣ, ще кажете: „Има малко врѣме, да отложимъ, да си помислимъ“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите свѣта, да кажете: „Ние сме окултни ученици“. Но въ себе си, въ вашето съзнание, ще кажете: „Сега е врѣме, този въпросъ азъ трѣбва да го рѣша. Сега или никога!“ И когато рѣшишъ, хората нѣма да знаятъ, нѣма да казвашъ никому, на себе си ще кажешъ, на ума си ще кажешъ. Има единъ умъ, които вие само го знаете. Нѣма да кажешъ „азъ“. Не, ти ще се обърнешъ къмъ своята душа. Какво трѣбва да кажешъ на тази душа? „Съ тебъ е Богъ!“ На душата си ще кажешъ: „Съ тебъ е Богъ! Ти ще побѣдишъ! Твоята побѣда е моя побѣда!“ Всѣкога ученикътъ трѣбва да признава, че Богъ е въ душата му. То е законъ. Не признава ли великия законъ.. Кой е този законъ? Азъ онзи день казахъ правилото. Азъ вѣрвамъ само въ единъ Богъ на Любовьта, въ единъ Учитель на Мѫдростьта и въ единъ Духъ на Истината. Тъй трѣба да бѫде. Въ единъ Богъ на Любовьта и въ единъ Учитель на Мѫдростьта и въ единъ Духъ на Истината. Туй трѣбва да бѫде правило на всѣки единъ окултенъ ученикъ! Ще се спре, и ще го каже. Това правило трѣбва да го разрѣшаваме. Сега, не мислете, че васъ въ окултния свѣтъ ще ви посрѣщнатъ съ такива цвѣтя. Не, много нѣщо ще минете, но мѫжество се изисква отъ васъ. Ще минете вътрѣшни борби; външнитѣ борби сѫ нищо, тѣ сѫ цвѣте! Ще влѣзете въ едно противорѣчие съ себе си, ще дойдатъ духовни борби. Дойде ли тази борба, нѣма да си извадите ножа, като Донъ-Кихота, ще се спрете и ще кажете на душата си: „Съ тебъ е Богъ! Ти ще побѣдишъ! Твоята побѣда е и моя побѣда! Азъ вѣрвамъ въ единъ Богъ на Любовьта, Въ единъ учитель на Мѫдростьта, и Въ единъ Духъ на Истината“. Сега, вие ученицитѣ, които ме слушате, имате този обикновенъ моралъ да се критикувате. Ако азъ дойда да засѣгна морала... Този моралъ е за свѣта, трѣбва да го напуснете. Съ този моралъ никога нѣма да се оправите. Школата нѣма да се оправи. Прѣди всичко трѣбва да имате дълбоко въ съзнанието си желание, като седнете вечерно врѣме въ своята си стая, мислено да обгърнете всички ония ваши приятели, ученици, изпратете имъ една Божествена мисъль на Великия Учитель, изпратете имъ едно добро пожелание на Великия Господь на Любовьта, изпратете имъ едно благо, на Великия Духъ на Истината. Дълбоко отъ душата си пожелайте на всички поименно и тѣ да иматъ туй благо, което вие имате. Пожелайте въ васъ да ги подигнете. Постарайте се нѣкой пѫть да видите, че тѣ светятъ въ васъ. Не се спирайте върху тѣхнитѣ погрѣшки, не оставяйте да проникватъ тѣ въ вашето съзнание, а да сѫ прѣдъ васъ като свѣщи. По-дълбоко идете. Всѣка една душа има наслоения отъ миналото, такива пластове! Туй наслоение трѣбва да се пробие. Тѣ сѫ като въ нѣкоя рудница затворени, и вие трѣбва да влѣзете като първиятъ спаситель между тѣхъ. Може би нѣкой отъ ученицитѣ да е обезсърченъ, да каже: „Тази работа нѣма да я бѫде, азъ ще напусна школата“. Ти съ своята мисъль ще се притечешъ, ще кажешъ: „Братко, азъ съмъ съ тебъ, моята душа е съ тебе“, ще го насърчишъ. Това е Любовь. Ако тъй казвате всѣка вечерь... А вие сега какво правите? Седнете, започнете, вашето медитиране: „Онзи тамъ на първитѣ столове седналъ той да ми говори! Само той знае, 10 години какъ е въ школата, нищо не знае, пъкъ сега дошълъ да ми се показва, че е нѣщо“. Медитация е това. „Че какъ до сега този Учитель не е могълъ да го поправи? Ако бѣше той отъ Бога пратенъ, той трѣбваше да пусне този токъ да стане светия. Тази работа нѣма да я бѫде“. За нѣкоя си сестра, хайде да не ѝ казвамъ името: „Ха, тази, младата, сега влѣзла въ школата, а ние отъ толкова години сме, стари, а тя едва влѣзла знаемъ я ние“. Това сѫ спънки за единъ окултенъ ученикъ. Млади, стари — нѣма! Грѣшкитѣ на хората, това сѫ благоприятни условия за васъ да се развивате. Това трѣбва да го знаете. И въ този свѣтъ ако вие искате да знаете, праведнитѣ хора сѫ грѣшки, а грѣшнитѣ сѫ праведни. Защото, единъ грѣшникъ, който се е оцапалъ, той казва: „Господи въ мене вече нищо не остана азъ толкова много съмъ се оцапалъ“. Азъ зная, азъ опитахъ всичкитѣ хора, и отъ сега нататъкъ отъ хората не очаквамъ нищо. Отъ Тебе очаквамъ, Ти нѣма да ми изневѣришъ, всички хора ми изневѣриха. Азъ опитахъ всички хора, и сега, каквото ми кажешъ, ще го правя“. И почне да се повдига. А праведниятъ каже: „Азъ съмъ способенъ, това ще направя, онова ще направя“. Той седи и въ края на краищата нищо не излѣзе. А онзи, падналиятъ, нѣма да се минатъ 5 — 6 години, той ще се повдигне, Богъ ще му помогне. И ако нѣкой отъ васъ оспорва това нека прочете въ стария завѣтъ какво каза Господь на Соломона. Яви се Господь на Соломона, и му каза, че ще има голѣма Мѫдрость. И какво стана съ Соломона? Всички му се смѣха. Колко жени имаше той? Около 900 наложници. Това е едно морално падение. Казва се че въ първо врѣме той се отдалъ на ядене и пиене. Каквото пожелавалъ, всичко направялъ. Разбирате ли? Нати всичко бѣше той, нали той бѣше най-умниятъ? Казваха му. „Като тебъ въ Израилъ другъ царь нѣма да бѫде“. Най-първо Соломонъ имаше тази претенция обѣщаваше храмъ да направи. Имаше голѣми окултни познания, но послѣ трѣбваше да прѣмине прѣзъ закона на смирението. Като четете 12 гл. отъ Евклисиаста, казва се: „Помни, че Господь ще докара всичко на сѫдъ“. И като четете притчитѣ на Соломона, много отъ неговитѣ мисли сѫ нахвърляни въ края на живота му, когато той вече признава, че философията не седи въ тази свѣтовна Мѫдрость. И затова казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И, който пише много книги, Мѫдростьта не е тамъ. Има нѣщо по-дълбоко. Азъ го опитахъ. Ако човѣкъ не го научи, всичко е на празно. Не е тамъ спасението. Той е намѣрилъ нѣщо, за което е казалъ, че не му е врѣме сега да се говори. Другъ ще дойде да говори. Сега, ако азъ ви кажа, че единъ отъ ученицитѣ на Христа бѣше и Соломонъ, може ли да намѣрите кой бѣше Соломонъ? Кой отъ 12-тѣ ученици? (Обаждатъ се Иоанъ, Павелъ). Който и да е, намѣрете го въ себе си. Азъ ви казвамъ само толкова. И тази сутринь ви казахъ, че нѣма да ви разправямъ защо е дошълъ Христосъ. И защо е страдалъ, пакъ нѣма да ви кажа, но ще ви кажа защо трѣбва да се обичаме и любимъ. Туй ще ви кажа. Азъ ви казвамъ, че Соломонъ е билъ единъ отъ неговитѣ ученици. Той е ималъ тази опитность и казва: „Всичко въ свѣта е само Единъ. Само Единъ остава въ свѣта“. Значи, единъ отъ ученицитѣ на Христа бѣше Соломонъ. И той се сподоби да влѣзе въ школата на Христа съ голѣми страдания и смирение. И му казва: „Ти ще влѣзешъ въ школата на Христа, за да научишъ това, което сега не знаешъ“. Вие нали казвате: „Ние сме въ школата на Христа“. А, за да влѣзете въ школата на Христа, вие трѣбва да прѣтърпите едно такова морално падение, т. е. единъ такъвъ тежъкъ изпитъ, какъвто не сте виждали. И самъ Христосъ, като слѣзе на земята, Той минаваше единъ великъ изпитъ. Какъвъ бѣше този изпитъ? Че върху Неговитѣ плещи трѣбваше да се сложатъ грѣховетѣ и пороцитѣ на цѣлото паднало човѣчество, и Той почувствува, като че самъ Той ги е извършилъ. И трѣбваше да намѣри единъ модусъ. Като освободи всичкитѣ тия души, да имъ даде единъ новъ потикъ, новъ тласъкъ да дойдатъ пакъ на земята, да се очистятъ, да се подигнатъ. Слѣдователно, самъ трѣбваше да дойде на земята да разрѣши задачата си, и да я опита. И Той я опита, и каза, че по този начинъ трѣбваше да се рѣши задачата. По кой начинъ? Сега, ако вие сте готови, има и другъ начинъ за изучаване на Евангелието. Казвамъ: вие едва влизате въ школата, въ прѣдвѣрието на школата сте, но вѫтрѣ ще влѣзете. И сега, ако вие вървите назадъ, смърть ви очаква. Напрѣдъ — животъ има. Тъй е разрѣшенъ въпросътъ. Да не мислите, че е лесно да кажете: „Азъ ще се откажа“. Ще се откажешъ ли? Въпросътъ е тъй за васъ: смърть или животъ! Напрѣдъ е животъ, назадъ е смърть. Нищо повече! Най-малкото поколебаване — смърть. Назадъ е смърть. Каквото и да ви кажатъ: младость, знание, мѫдрость, истина, свобода, правда, любовь, милосердие всичкитѣ тия работи сѫ нѣща на бѫдещето. Позоръ, грѣхопадане, нещастие, всичкитѣ тия озверявание, това е връщане назадъ. Едно отъ двѣтѣ ще рѣшите! Напрѣдъ! Нѣкои от васъ да не бѫдете страхливи! Безстрашливи да бѫдете, и тогава Бѣлото Братство ще помогне по единъ особенъ начинъ. Не. Нѣма да ви помогне както вие искате, както вие очаквате. Великото Бѣло Братство има особени начини за помагане на ученицитѣ, които сѫ искрени и честни. То е много внимателно. Но и вие ще бѫдете искрени. Не искрени, азъ ще взема думата чистосърдечни. Първото нѣщо не е искреность, а чистосѫрдечность. Знаете ли какво нѣщо е чистосърдечность? Чистосърдечни не за свѣта, но като седнешъ, вѫтрѣ въ душата си да отпратишъ мислитѣ си къмъ Бога, този Богъ на Мѫдростьта, Любовьта и Истината. Ти ще бѫдешъ тъй чистосърдеченъ, за да може всичкитѣ Божествени лѫчи да се приближатъ, да проникнатъ въ душата ти. За себе си такъвъ ще бѫдешъ. Нѣма да разправяшъ, че азъ съмъ чистосърдеченъ, защото ще се опетнишъ. Когато хората разправятъ грѣховетѣ ти, въ душата си да останешъ спокоенъ, да кажешъ: „Азъ познавамъ себе си, чистосърдеченъ съмъ въ най-малкитѣ нѣща“. При най-голѣми обиди, бури нещастия, да се не размѫти дълбочината на твоето сърце, да бѫдешъ тихъ и спокоенъ въ душата си. Може да има голѣма тъмнина, противорѣчие, но като застанешъ на този центъръ, да нѣма никаква външна сила, която да може да те поклати отъ твоитѣ основи, или да те разколебае, и да кажешъ: „Тукъ, и никѫдѣ другадѣ!“ Сега, това сѫ принципи, които трѣбва да приложите. Нѣкои отъ васъ сте свързани, женени сте. Но що е женидбата? Мѫжъ и жена единъ договоръ имате. Нѣкои отъ васъ сте приятели, и то е договоръ, нѣкои слуги и господари, учители и ученици, това сѫ все отношения, вземания — давания. Ние имаме кармически връзки. Какъ ще се разрѣшатъ тия кармически въпроси? Тия въпроси може да се разрѣшатъ само чрѣзъ Божията Мѫдрость, Любовьта при сегашното условие не може да разрѣши въпроса. Чрѣзъ любовьта галенитѣ дѣца ставатъ развалени дѣца. Ако вие, при сегашния животъ, дадете на единъ човѣкъ любовь, нѣма да го ползувате, вие ще го развалите. Вие ще засѣгнете неговата душа съ Божията Мѫдрость, а послѣ чрѣзъ Божията Истина. Любовьта тя ще дѣйствува, но по пѫтя на Божията Мѫдрость и Божията Истина. Сега, азъ говоря за Любовьта, нали? Но онази Любовь, за която азъ говоря, и тази любовь, която вие познавате, тѣ сѫ двѣ сили, които се различаватъ. Азъ говоря за Любовьта, споредъ която всички трѣбва да вѣрваме въ Бога еднакво. Всички еднакво трѣбва да вѣрваме! Всички трѣбва да излизаме да се печемъ на слънцето. Единъ човѣкъ ще използува свѣтлината по единъ начинъ, кравата по другъ начинъ, птицата, паяка по трети начинъ. Не може всички сѫщества еднакво да използуватъ свѣтлината. Азъ при свѣтлината ще взема една книга ще чета, а паякътъ при тази свѣтлина ще направи своята мрѣжа. Та, при сегашнитѣ условия какъ бихте използували любовьта? Ако Божията любовь би дошла въ вашитѣ сърца, и ако вие не се прѣчистите, тя ще произведе обратенъ резултатъ, ще увеличи вашитѣ страдания. Вие ще станете извънредно чувствителни, ще се обиждате отъ най-малкитѣ нѣща, ще кажете: „Защо Господь не ми даде това нѣщо?“ Не така ще бѫдете къмъ Бога положителенъ, а спрѣмо хората ще бѫдете негативенъ, и ще привличате недѫзитѣ имъ, тѣхнитѣ отрицателни чърти. А въ окултната школа всички ученици трѣбва да бѫдете положителни къмъ свѣта, диамантна стѣна трѣбва да имате, а спрѣмо Бога трѣбва да бѫдатъ въ негативно състояние. Отворенъ да бѫде вашия хоризонтъ, и всички сили, които идатъ, да ги възприемете, да бѫдете въ едно пасивно състояние да приемате. А сега, вие отгорѣ сте затворени, а отстрани сте отворени, и вслѣдствие на това страдате, вслѣдствие на това идва и вашето нещастие. Нѣкой има единъ недъгъ, тури стѣна, затвори се. Този недѫгъ е минавалъ отъ единъ човѣкъ въ втори, трети, четвърти; грѣхътъ, като зараза, минава у всичкитѣ хора, той има дълбоко произхождение. И грѣхътъ, въ своето козмическо произхождение, нѣма да го прѣмахнемъ ние. Грѣхътъ въ сегашното състояние, прѣдставя една велика задача за окултната школа, за великото Бѣло Братство което работи съ хиляди години въ своитѣ лаборатории, за да намѣри единъ цярь противъ него. И Христосъ, като е дошълъ на земята, Той е давалъ на своитѣ ученици този цѣръ, начини за лѣкуване. И въ Евангелието, ако четете внимателно, ще намѣрите какъ да се лѣкувате. Всички проповѣдватъ този цѣрь. Но, прѣди всичко ни трѣбва една Божествена Мѫдрость, да владѣемъ най малкитѣ недостатъци въ себе си. И въ какво седи недостатъка? Да допуснемъ сега, двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже нѣкои горчиви думи, и вие му кажете, и се раздѣлите и двамата. И почнете тогава „Той не е правъ“. Другиятъ: „Ти не си правъ“. Какъ ще се примирите? Ти може да отидешъ при приятеля си, и да кажешъ: „Извини, азъ те обидихъ“. Но той не прощава. И въ твоята душа ще остане нѣщо, но и въ неговата душа остава нѣщо. Не може да се примирите по този начинъ. Истинското примирение е слѣдующето: ти ще се спрешъ въ себе си, дълбоко въ съзнанието си, и ще кажешъ: „Господи, азъ огорчихъ Твоя Духъ, огорчихъ Тебъ, този Великиятъ, Азъ не можахъ да устоя на добродѣтельта Ти, азъ Те огорчихъ, не можахъ да устоя на висотата. Огорчихъ Те много“. И ще се обърнешъ, ще се молишъ, ще чакашъ докато дойде туй обновление. Ти ще го почувствувашъ. Нѣма да се мине день, два, три, единъ мѣсецъ, и твоятъ приятель ще дойде. И въ неговата душа ще се яви обновление. Нашитѣ грѣхове сѫ противъ Бога! Като направите грѣхъ въ школата, вие огорчавате Бога. Нѣма да огорчавате Бога. Тогава ще приемемъ този вѫтрѣшенъ миръ, ще дойде примирението, радостни ще бѫдемъ. Този е пѫтьтъ за повдигане на ученика. И всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи, да може да учи правилно. То е необходимо да дойде Божествената Мѫдрость. За да може да се развие тази диамантна воля при сегашнитѣ условия, непрѣменно трѣбва да имате тия задачи, тия разсѫждения. Тѣ сѫ трудни, но може да правите малки опити. По този начинъ вие ще се подмладите. Знаете ли какво нѣщо е човѣкъ като се обърне къмъ Бога? Леко ти е, приятно ти е, усѣщашъ една приятность, нѣщо нѣжно, което се усмихва. Хората може да говорятъ всичко, каквото искатъ, но ти усѣщашъ, въ себе си нѣщо хубаво, възвишено, благородно, единъ поривъ имашъ, и слѣдъ врѣме ти ще израстнешъ както едно мощно дърво. Та казвамъ, сега вие ученицитѣ ще се подготвите, за да мога този токъ да го пуска за ½ часъ, защото и на менъ ми трѣбва. Защото, азъ като го пусна ще го употрѣбя за друга работа. Та, ще помогнете да пуснемъ този токъ, ако спомогнете да пуснемъ този токъ добрѣ, ако не може, пакъ добрѣ. И тъй, ще бѫдете безстрашливи, и ще се научите да контролирате тѣзи малки петна въ вашето съзнание. А другитѣ въпроси, тѣ сѫ въпроси само на врѣмето. Слѣдъ тѣхъ, въ школата ще научите всичкитѣ методи, по които може да изправите вашитѣ недѫзи. Единъ малъкъ недѫгъ извършенъ вече, той може да се поправи. Сега, азъ не говоря да се обичате. Защото, когато говоря да се обичаме, всѣкога се явява противното. Ще бѫде смѣшно, слѣдъ като съмъ извѣлъ всички на слънцето, да кажа: печете се. Туй е положението: извѣлъ съмъ ви на слънцето, да кажа — печете се! Това е когато казвате, че трѣбва да се обичаме. Азъ тъй разбирамъ. Излѣзли сме на слънцето, азъ ще седна ще говоря за други работи, и безъ да ви казвамъ да се печете, вие ще се печете, и благодатьта ще дойде. Нѣкой ще каже: „Ще си загубимъ врѣмето“. Другъ пита: дали правилно се пека? Печи се както обичашъ — на едната страна, на гърба си легни стани, печи се колкото искашъ, имашъ всичкитѣ условия, нѣма какво да говоришъ. Затуй казвамъ, нѣма какво да ви съвѣтвамъ да се обичате. Азъ съмъ ви извелъ въ живата природа, и ако вие не се печете, азъ нѣма да ви говоря да се печете. Азъ съмъ ви извелъ, и Божието слънце ви грѣе, нѣма какво да ви казвамъ: печете се! Не, друго нѣщо има, което можемъ да научимъ. Слѣдъ като се понапечемъ, ще отворимъ една книжка, ще кажа: елате сега, седнете тъй, че да не си правите сѣнка единъ на другъ, и хемъ ще се печемъ, хемъ ще учимъ. Човѣкъ като се пече, е разположенъ да учи. Сега е врѣме не за Любовь, а за учение, за Божествено учение, понеже имаме условия за туй учение. Нѣма да ви кажа „азъ вѣрвамъ“, вие ще се учите, ще учимъ, помнете, че сте отвънка на слънцето, и всѣки единъ отъ васъ да се пече, както намѣри за добрѣ, но всички ще учите по опрѣдѣленъ начинъ. Нѣма да учите както е било до сега. Система има, начини има за учение. Тия изкуства сега ще учите: какъ трѣбва да учите, какъ трѣбва да четете книгата, какъ да държите книгата, и каква поза трѣбва да имате при четенето на книгата. Въ окултната школа има особени начини и методи, какъ трѣбва да четете, и тия методи трѣбватъ. И то е най-трудното. Както единъ цигуларь, младъ ученикъ, трѣбва да го учите какъ да държи цигулката си, то е най трудното, този лѫкъ, послѣ има позиции и пр., тъй и въ окултната школа има тия позиции, този лѫкъ. Послѣ, какъ се нарича движението на лѫка, отгорѣ, има особено движение на лѫка, туй го изпълняватъ най виднитѣ виртоузи — игра на лѫка върху струнитѣ. И всѣки единъ окултенъ ученикъ трѣбва да има единъ гъвкавъ умъ. Умоветѣ на всинца ви сѫ приготвени отъ толкова врѣме, вие може да учите. Сега, другъ опитъ ще направимъ за три минути, на слънцето нѣма да ходимъ. За три минути ще съсрѣдоточите ума си, да видимъ може ли да намѣрите вашето съзнание, тази свѣтлина. Да видимъ, безъ никакво прѣпятствие дали ще го намѣрите или не. Положително ще насочите ума си нагорѣ, въ тази посока, въ която е слънцето, Божественото слънце, то е винаги надъ нашата глава, дѣто вървятъ теченията. Ще има малко отклонение въ тази посока, но ще гледате да се абстрахирате врѣменно отъ всички тия влиялия, които отстраняватъ вниманието ви, ще насочите мисъльта, дали ще може да видите малка свѣтлинка. Който види добрѣ, който не види, пакъ добрѣ. Сега, да започнемъ своето упражнение! Т. м. 16 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 21.I.1923 г Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЧЕНИЕТО НА РѪЦѢТѢ И ПРЪСТИТѢ. Т. м. Братъ Ст. Русевъ прочете резюмето върху „ползата отъ цвѣтята“. Прочетоха се нѣколко теми: „Разликата между човѣка и животното“. Защо човѣкъ има двѣ рѫцѣ и 5 пръста на всѣка една рѫка? Ще разискваме сега въ класа, защо човѣкъ има двѣ рѫцѣ и по петь пръсти на рѫката. Сега, нали рѫката и двѣтѣ рѫцѣ това сѫ проекции? Двѣ проекции, които излизатъ отъ центъра на човѣка т. е. отъ нѣкой органически животъ. Рѫцѣтѣ сѫ съзнателна проекция на душата. Тогава, ако сѫ проекции, кои сѫ причинитѣ за тия проекции? Какво прѣдставяха по-напрѣдъ рѫцѣтѣ у животнитѣ. Рѫцѣтѣ въ туй състояние сѫ заднитѣ крака на животнитѣ. Нашитѣ прѣдни рѫцѣ сѫ заднитѣ крака на животнитѣ. Защото, рѫката на човѣка се свива по сѫщия начинъ, както се свиватъ заднитѣ крака у животнитѣ. Е, сега да допуснемъ, че човѣшкото съзнание прѣдставя единъ крѫгъ или една топка една сфера. Отъ тази сфера се проектира една права линия навънъ, на извѣстна дължина. Нали трѣбва да опрѣдѣлимъ причинитѣ, които заставятъ тази права линия да се проектира отъ съзнанието навънъ. Съврѣменнитѣ астролози свързватъ това нѣщо съ влиянието на извѣстни сили. Значи, за да се проектира рѫката, много влияния сѫ работили, много сили сѫ работили, за да я образуватъ. Запримѣръ ония влияния, ония сили, които сѫ дѣйствували, сѫ имали различни направления. Първо, вземете рѫката отъ врата, отъ рамото, тя има едно направление — хоризонтална посока. Туй ѝ направление, съ направлението на главата образува единъ правъ ѫгълъ. При сѫщото ѝ направление като се тегли отъ рамото надолу права линия, тя образува другъ правъ ѫгълъ. При разтваряне рѫката при лакета се образува единъ тѫпъ ѫгълъ. Тия кости не сѫ образувани при едно и сѫщо влияние. Сега, астролозитѣ свързватъ показалеца съ Юпитера; тукъ е дѣйствувало едно влияние, което го е образувало. Голѣмиятъ (срѣдниятъ) пръстъ свързватъ съ влиянието на Сатурна. Безименниятъ пръстъ свързватъ съ влиянието на слънцето. Малкиятъ пръстъ, кутрето, свързватъ съ влиянието на Меркури. Тогава палецътъ свързватъ съ Божествения свѣтъ, на основата си е свързанъ съ Венера. Значи, подъ божествения свѣтъ е влиянието на Венера. И вѫтрѣ въ рѫката има други влияния, влиянието на марсъ и на мѣсечината. Всички тия влияния сѫ дѣйствували за проекция на рѫката. И сега, ако вие се върнете съ милиони години назадъ, ще разберете, че тия влияния не сѫ механически. Значи, колко милиони сѫщества сѫ работили за да образуватъ човѣшката рѫка! Или, отъ еволюционно гледище, казватъ: „Колко отъ нашитѣ прародители по закона на еволюцията сѫ правили извѣстни подобрения, подобрения, докато тази рѫка достигне до сегашното си състояние. За примѣръ, ако ти развивашъ личнитѣ чувства, ако почнешъ да се налагашъ, да се развивашъ, като индивидъ първиятъ пръстъ почва да расте, да се развива. И тогава, тия кости горѣ, съобразно голѣмия пръстъ прѣтърпяватъ едно видоизмѣнение. Ако ти почнешъ да развивашъ въ себе си съвѣстьта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте срѣдния пръстъ. Ако ти развивашъ науката, своитѣ знания, започвашъ да развивашъ своя интелектъ, разсѫждавашъ за причинитѣ и послѣдствията тази сила отъ мозъка се изразява въ третия пръстъ, и той добива оная специална форма „Запримѣръ, ако развивашъ музиката, този пръстъ става по дълъгъ.“ Човѣкъ, на когото третиятъ пръстъ не е дълъгъ, не е поне равенъ съ първия, показалеца не може да бѫде музикантъ. Даже, ако третиятъ пръстъ е равенъ съ показалеца, такъвъ човѣкъ не може да бѫде музикантъ. Обикновенъ музикантъ може да бѫде, но гениаленъ музикантъ или поетъ не може да бѫде. Безименниятъ пръстъ у поета и музиканта трѣбва да бѫде по-дълъгъ отъ показалеца. Фактътъ е такъвъ. Сега, дали въ вашитѣ пръсти е така, то е другъ въпросъ, но у истинския поетъ който е по душа поетъ, така трѣбва да бѫде. Вие сега нѣма да се спирате. Азъ ще ви моля едно нѣщо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципално въпроса за пръститѣ, внимавайте, това нѣма нищо общо съ вашия личенъ животъ. Вие се абстрахирайте отъ вашитѣ пръсти, отъ сегашния ви животъ, понеже, ако вие свързвате вашитѣ пръсти съ сегашното състояние, вие ставате смѣшни. Сегашното състояние, което вие имате, то не сѫставлява една милиардна часть отъ това, което сте въ сѫщность. Вие много малко сте проявени сега, Че какво сте се проявили вие като човѣци? Казвате: „Азъ съмъ“. Да кажешъ „азъ съмъ“, то е смѣшно. Да кажешъ „азъ съмъ“, то значи, да влѣзешъ въ съприкосновение съ цѣлата природа, да се чувствувашъ едно съ нея, да съзнавашъ движението на всички, и да вземешъ участие въ туй движение. Казвашъ: „Ти познавашъ ли ме кой съмъ азъ?“, Кой си ти? Съзнавашъ, че имашъ само една кѫща, и 100-200 милиона, че имашъ 4 дѣца, нѣколко души приятели, ниви, туй съзнавашъ. Колко пари струва туй съзнание? Философски, колко струва твоето съзнание на една кѫща и 4 души приятели? Ама такива хора ги има съ милиони. Вие сега се абстрахирайте отъ сегашното си положение. Сегашното положение, въ което вие се намирате е смѣшно. Смѣшно става, когато ние мѣримъ съ него нашия животъ. Когато мѣрите вашия животъ съ сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роль на сцената. Вие играете една много незавидна роль. Играете послѣдния слуга на сцената, най незавидната роль на единъ слуга, на който всѣки трѣбва да му заповѣдва да върши всичко. Ще кажете нѣкой пѫть: „Ама ние разсѫждаваме, ние разбираме живота“. Да си не правимъ илюзии, че ние разсѫждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили до сега? Ама ще кажете; „Еди-кой си философъ написалъ таково и таково съчинение“. Разрѣшилъ ли е той въпроса? Не. Написалъ една книга. И азъ може да напиша една книга. Нѣкои написалъ едно стихотворение. И азъ мога да напиша едно стихотворение. По ние разрѣшили ли сме по сѫщество ония важни въпроси, които сѫ легнали въ основата на природата? Не сме ги разрѣшили. Ние трѣбва да разсѫждаваме конкретно и просто, да си не правимъ илюзии, нито трѣбва да се надцѣняваме, нито трѣбва да се подцѣняваме, да си туряме една цѣна по-низка, да се не обиждаме, а трѣбва да взимаме туй положение, въ което сме сега. Ние сме слуги, имаме единъ рабски образъ. Сега ние нѣкой пѫть се хвалимъ, и ще се намѣримъ въ положението на онзи български попъ, на който азъ ще ви уподобя. Нѣма да се сърдите, понеже не се отнася до васъ, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото, за въ бѫдеще ще имате други схващания Този свещеникъ минавалъ за много благочестивъ прѣдъ жена си, и тя го много почитала. Той ѝ казвалъ. „Азъ като ида въ рая, за менъ е отдѣлено най хубавото мѣсто“. Като отиде въ рая първото мѣсто ще му дадатъ, тъй си мислилъ. Жена му се радвала. Заминава той, за онзи свѣтъ, и тя се готви слѣдъ него иде. Слѣдъ врѣме и тя заминава. Търси го навсѣкѫдѣ изъ рая, нѣма го тамъ. Най послѣ го намира въ чистилището или въ ада, и му казва: „Какъ си влѣзалъ тукъ по погрѣшка, дали пѫтя не си намѣрилъ?“ „Не се безпокой, тукъ ме туриха, но азъ съмъ на раменѣтѣ на нашия владика“. Туй не е едно оправдание, че си на рамѣнѣтѣ на владиката. Въ тия му думи, пакъ човѣшкото изпѫква. „Да не мислишъ, че азъ съмъ на толкова долно мѣсто, отъ моето има по-долно. Сега, гдѣ е нашата погрѣшка? Насъ като ни кажатъ: „Ама вие трѣбва да бѫдете по-разумни вие сте създадени по образъ и подобие Божие!“ Казвате: „ама ние сме на рамѣнѣтѣ на животнитѣ“. Значи животното е владиката. Туй не едно оправдание заради насъ, то не е и философия. Защото, ако сѫдимъ по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по низко отъ насъ. Туй не показва, че това е така съ животното. Не. Може потенциално то да е равно на насъ, но въ своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажемъ, единъ цигуларь свири много хубаво, и едно дѣте го слуша, но не знае да свири. Туй дѣте, като се прояви, може да стане единъ виртуозъ 10 пѫти по знаменитъ отъ първия. Та, туй проявление, което имате, тия нѣща, трѣбва да ги изучавате чисто обективно. Въ окултната наука искатъ да събудятъ съзнанието на всѣки единъ ученикъ, да съзнае сѫщностьта на своето проявление. Той не трѣбва да съжелява за положението, което заема. Никога не трѣбва да съжалява за едно положение. Въ насъ трѣбва да има единъ стремежъ, и работата, която ни е дадена въ даденъ случай да я изпълнимъ, тя е вѫтрѣшна, външната форма ще ни даде случай да развиемъ ония способности, които сѫ заложени въ душата ни. Затова излизаме отъ небето да придобиемъ опитности. Тамъ има теория, а тукъ опитность; и послѣ пакъ ще се върнемъ въ небето, дѣто не е мѣсто за опитности. Сега запримѣръ, ние говоримъ за вѣрата, нали? И колцина отъ насъ иматъ онова истинско схващане, какво нѣщо е вѣра? Ние казваме: „Да уповаемъ на Бога“. Ами схващашъ ли какво значи да уповавашъ на Бога? — Да оставимъ на Бога Той да уреди всичко, туй право ли е? Има хора, които сѫ оставила всичко на Бога, Той да го уреди, и тѣхнитѣ работи се забатачили. Има хора, които всичко сѫ взели въ своитѣ рѫцѣ, и работитѣ имъ вървятъ. Това е фактъ въ свѣта. Тогава, какъ ще обяснимъ тази работа философски? То е наше твѫрдение. Ако азъ твърдя нѣщо, то не значи, че Господь го твърди. То е мое твърдение. Полага се всичко на опитъ. Онзи, които уповава всичко на Бога, работитѣ му не вървятъ. А който уповава на себе си, работитѣ му вървятъ. Има нѣкой ученикъ, който като стане сутринь, не се моли на Господа, но той чете 5 — 6 часа учи, иде на училище, каже си урока добрѣ. А другиятъ, цѣла нощь се моли Богу, ама не е училъ. Отиде на училище, учительтъ го вдигне, и го скѫса. Казва: Такава била волята Божия. Това не е философия. Ти си длъженъ да се молишъ, но си длъженъ и да учишъ. Молитвата ви къмъ Бога не замѣстя ученето на уроцитѣ. Ще се молишъ, защото си длъженъ. Тое дишане на душата, а учението е процесъ на мѫдростьта, на главата. Двата процеса вървятъ едноврѣменно. Азъ ще се моля съ душата си. Да се моля, то е потрѣбно за душата ми. А потрѣбно е за моята глава да мисля, понеже това ще внесе повече свѣтлина. Ние като забъркаме тѣзи процеси въ природата нѣкой пѫть казваме: „Само по вѣра трѣбва да се живѣе. По Бога да се живѣе“. Ама Господь е едноврѣменно най-мѫдрото сѫщество. Той е прѣдвидѣлъ въ творението всички детайли, и е работилъ математически и геометрически, съ милиони и милиони години е работилъ, и слѣдъ като е мислилъ дълго, най-послѣ е турилъ въ дѣйствие всичкия тоя планъ. Ние казваме: „Да бѫдемъ подобни на Бога“. Това значи, че ние трѣбва да мислимъ като Него дълго врѣме, и тогава по сѫщия законъ ще туримъ нашата вѣра и нашитѣ работи въ дѣйствие. Азъ съмъ забѣлѣзалъ между ученицитѣ, че всички бързате, и дълго врѣме ходите изъ тоя пѫть. Казвамъ: ти може да ходишъ дълго врѣме, но не си училъ. За единъ малъкъ опитъ въ цигулката, само да намѣря единъ ритмусъ, 10 год. съмъ работилъ. Само за да намѣря единъ ритмусъ, цѣли 10 години, всѣка сутринь съмъ работилъ, и слѣдъ 10 години се домогнахъ до този законъ. Разбирате ли? Ама трѣбва да стане извѣстенъ проблѣсъкъ. Ще работишъ, ще работишъ. Законъ има. Да кажемъ, вие искате съ вашитѣ молитви да достигнете добри резултати. Ще се молите день, два, три. Слѣдъ 10 години ще имате единъ много малѫкъ резултатъ. Единъ ритмусъ само. Разбирате ли? Едно погрѣшно число, едно живо число, само да го изправишъ, 10 години ти трѣбватъ. Та, първото качество, което трѣбва да имате, то е трѣбва да имате много голѣмо търпѣние, не на бездѣятелность, но на работа. Послѣ, ние, като дѣцата, имаме нѣкой пѫть едно качество да прѣувеличаваме нѣщата, и то не у всички. Туй прѣувеличаване произтича отъ мѣсечината. И когато се разглежда астрологически или херомантически, когато линията на ума у нѣкой човѣкъ отива къмъ възвишението на луната, тя упражнява туй прѣувеличаване, т. е тя туря лупа, та прѣувеличава нѣщата, и ни ги показва не въ естествена величина, не въ естественъ редъ. Нѣкои хора пъкъ иматъ обратенъ пѫть. Тѣ сѫ скептици, и тогава тѣхната линия на ума не отива къмъ мѣсечината, а отива къмъ Меркури, Той е като базиргянинъ, казва: „Азъ не вѣрвамъ, да го пипна, да го имамъ като вързана пара въ джоба“. Но тогава, щомъ имашъ паритѣ въ джоба нѣма защо да вѣрвашъ. То е единъ фактъ. Сега, тия сѫ състоянията. Нѣкои хора повече вѣрватъ — мѣсечината упражнява повече влияние върху тѣхъ, а на други Меркури упражнява повече влияние — вѣрата у тѣхъ е по-слаба. Не че вѣрата имъ изобщо е по слаба, но то е врѣменно влияние, което отклонява ума да разсѫждавашъ правилно. Запримѣръ, ако за една задача не ви дамъ всичкитѣ елементи за разрѣшението ѝ, вие ще имате едно криво разрѣшение. И ако ви дамъ всичкитѣ елементи, и работите споредъ законитѣ, ще имате едно пълно разрѣшение на задачата. Сега, ние сме окултни ученици, да допуснемъ слѣдующето: ако нѣкой би ви задалъ въпроса, каква е конкретно цѣльта на окултния ученикъ? Цѣльта на единъ ученикъ по инжинерство каква е? Да стане инжинеръ, да прави пѫтища и съобщения, и слѣдъ туй да придобие своята прѣхрана. Цѣльта на единъ ученикъ по музика каква е? Да изучи музиката, която ще може да употрѣби за себе си, за своитѣ ближни или за свѣта, да му служи за прѣхрана. Сега, каква е цѣльта на окултния ученикъ? Азъ ще ви дамъ туй за тема. Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ. Ще разискваме върху туй. Не се смущавайте. Както схващате, тъй опрѣдѣлете цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ. И тъй, помнете, сегашното ви положение да ви не смущава, то не може безъ това, но вѫтрѣшно разсѫждавайте разумно. Туй положение ще се измѣни. Вие сте пратени на земята врѣменно, за 60 години, въ извѣстна форма, ограничени сте. Вашиятъ черепъ е направенъ по извѣстенъ моделъ. Вашиятъ носъ, вашитѣ рѫцѣ, в всички нѣща вие сте ограничени въ извѣстна степень. Но туй ограничение е врѣменно. В слѣдующия животъ ще има условия да се видоизмѣни вашата сѫдба. Сега, азъ въ своитѣ изслѣдвания имамъ факти, които показватъ, че човѣкъ въ нѣколко години може да измѣни своя животъ, може да измѣни своята сѫдба. Азъ имамъ факти и данни. На нѣкои хора, въ 4 — 5 години, носътъ имъ се продължава съ единъ сантиметъръ — при усилена умствена дѣятелность. Нѣкои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена дѣятелность, челото имъ се изправя съ 2 см. Ставатъ тия нѣща. И въ тѣхния животъ е станалъ цѣль единъ органически прѣвратъ. Може да стане. Сега, нѣкой пѫть ние седимъ и само се тревожимъ. Господь да направи нѣщата за да ги направи, ние трѣбва да работимъ съобразно съ законитѣ на живота. И въ туй отношение свѣтскитѣ хора ни даватъ отличенъ примѣръ. У свѣтскитѣ хора има друга една крайность, че тѣ въ тази своя радость, въ своя трудъ отиватъ до самозабрава, А духовнитѣ хора въ своята лѣность, и тѣ отиватъ до самозабрава. Двѣ крайности имаме. Като оставятъ всичко на Бога, има опасность да станатъ лѣниви. То е много естествено: Тѣ като възлагатъ на Бога, прѣставатъ да работятъ. Докато не разчиташъ на никого, ти самъ си вършишъ работитѣ, а щомъ разчиташъ на нѣкого, има опасность да станешъ лѣнивъ. Но въ окултната наука, ония братя, които рѫководятъ вашитѣ сѫдбини сѫ много строги. Тѣ сѫ минали по вашия пѫть, и никога не може да ги заставите да извършатъ това, което тѣ знаятъ, че е криво. Вие може прѣдъ тѣхъ да напълните цѣль единъ джобуръ съ сълзи, тѣ ще минатъ философски покрай васъ. Той е тихъ и спокоенъ, той мълчи; нѣкой пѫть се усмихне. Ти ще плачешъ, той ще мълчи. Ти ще го заплашишъ, че азъ ще се самоубия, той пакъ се усмихне. Ти таманъ идешъ да се самоубиешъ, той като те шибне, ти кажешъ: „Нѣма да се самоубивамъ“. Послѣ пакъ казвашъ. „Ще се самоубия“. Той те шибне, измѣни се настроението ти, казвашъ: „Азъ ще се самоубия, ама днесъ нѣма да се самоубия, утрѣ“. Другия день шибаница има. Послѣ, нѣкой пѫть кажешъ: „Нѣма да плащамъ дълга си“. Той те шибне. Ще го платишъ. „Нѣма да уча“. Шибне те. Ще учишъ. И, слѣдователно, тѣ всички изпълняватъ този великия законъ, и те подтикватъ къмъ тоя благороденъ импулсъ. И трѣбва да благодарите, защото безъ тѣхно съдѣйствие бихте отишли много далечъ. И като не познавате законитѣ на природата, ще идете като нѣкое дѣте да пипа колелетата въ нѣкоя фабрика, които се въртятъ. Тѣ не даватъ да се пипатъ. Ти бутнешъ, тѣ казватъ „Недѣй, не бутай!“ Тамъ, дѣто нѣкой се захласналъ, всѣкога ставатъ пакости. И тъй, въ васъ ще има едно желание, да опрѣдѣлите своето положение. Запримѣръ, най-първото положение: да опрѣдѣлите какво е отношението между васъ и Бога. Сега, ако азъ бихъ ви попиталъ тъй: Каква е вашата дълбока опитность за Бога? Това е единъ свещенъ въпросъ, който рѣдко се задава. Но първото нѣщо, което ученикътъ трѣбва всѣкога да прави е: Ще седнешъ вечерь, ще помислишъ за Бога, и ще видишъ появява ли се свѣтлина нѣкѫдѣ въ твоето съзнание. Не може да се опрѣдѣли тази свѣтлина. Тя е отвънка. Нѣкой пѫть тази свѣтлина може да я чувствувашъ, може да видишъ въ сърцето си. Дълго врѣме ще виждашъ, че има такава свѣтлина въ сърцето ти. Нѣкой пѫть гледашъ, сърцето не свети, погледнешъ въ ума си, и тамъ нѣма свѣтлина. Свѣтлината е извънка ума. Вънка отъ себе си ще намѣришъ една много мека бѣла свѣтлина и като че долавяшъ нѣкакво внушение. Ти нѣма да схванешъ отчетливо думитѣ, но като помислишъ за тази свѣтлина, като че въ тебе иде единъ подемъ, нѣщо дълбоко въ душата ти израства, и ти почвашъ да мислишъ правилно. Когато тази свѣтлина изчезне отъ вашия животъ, вие имате най лошото разположение на духа. Тогава поясътъ ви е пуснатъ. Вие имате едно неразположение, недоволство, не знаете причинитѣ. Имашъ нѣкакво особено разположение, тъй, напрѣгнатъ си, рѫцѣтѣ ти сѫ малко изпѫкнали като въ военно положение, и чакашъ само да мине нѣкой, само единъ малъкъ поводъ чакашъ да му пуснешъ една искра. Сега, като ученици, вие трѣбва да разбирате туй външно състояние. Това е набиране на електрическа и магнитическа енергия, и като не знаете какъ се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне да минава отъ едно движение въ друго. И днесъ, повечето скарвания въ живота произтичатъ въ безсъзнанието, вънка отъ съзнанието. Желанието на всинца ни е, да имате стремежъ да се учите. Човѣкъ, който иска да се учи, всѣкога се подмладява. Въпросътъ за годинитѣ, че си на 50 — 60 годили, той не влиза никакъ въ смѣтката. Че сте жененъ, че имате дѣца, то е вашата длъжность. Ако азъ съмъ слуга и трѣбва да служа на 10 — 15 души нима това ме спъва да уча? Ще служа, и като съм свободенъ, ще взема книгата, и ще чета. Тия дѣца това сѫ абонати. Мѫжъ ти, това е единъ абонатъ ще му услужишъ, ще му наготвишъ, и слѣдъ като свършишъ работата слѣдъ това ще ти остане време. Ще вземешъ книгата да четешъ, ти за абонатитѣ нѣма да мислишъ. К то дойде врѣме за ядене ще затворишъ книгата, послѣ, пакъ ще четешъ. Така трѣбва да мислимъ. „Като ученици, туй положение е трудно“, може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бѫдете ученици. Нѣкои като ме слушатъ, казватъ: „Много лесно говори Учительтъ, ама Той билъ ли е на нашето положение? Азъ ще ви попитамъ тъй вие на моето мѣсто били ли сте? Азъ на вашето мѣсто съмъ билъ, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, азъ съмъ го миналъ, тия задачи съмъ ги рѣшилъ минавалъ съмъ прѣзъ тѣхъ, рѣшилъ съмъ ги, и мога да ви кажа какъ да ги рѣшите правилно. Но, като ученикъ, всѣка една задача си има начинъ за разрѣшаване. Елате съ менъ, ще ви покажа единъ примѣръ. Той е, слѣдующиятъ: Почнете да четете на нѣкой човѣкъ моралъ: Направи това! Карашъ му се. Ти съ това му придавашъ енергия. И колкото повече му се карашъ, той става повече тапигиозъ и нахаленъ, и тъй привиква на това, че най-послѣ му стане приятно, и всѣкога, когато дойде, иска по сѫщия начинъ да му говоришъ. За него е добрѣ, той е точило, но ти като го точишъ, ти се източвашъ. Ти му разправяшъ: Това не прави, онова не прави. Той се утѣши. Но ти като влѣзешъ въ кѫщи, забѣлѣзвашъ, че си изгубилъ нѣщо. Сега, азъ не искамъ да ви чета моралъ, понеже вие се нуждаете отъ извѣстна опитность. Азъ гледамъ, че нѣкой ще направи погрѣшка, но азъ не мога да го прѣдотвратя отъ тази погрѣшка. Казвате нѣкой пѫть: „Учительтъ не знае ли“? Тази погрѣшка е необходима заради него. Ако азъ ви спра отъ тази малка погрѣшка, ще направите много по-голѣма. Виждамъ, че вие ще се опарите. Дѣтето отива къмъ свѣщьта, туря единия си пръсть, въ пламъка виждамъ но го оставямъ. Защо? Азъ го оставямъ сега на свѣщьта, понеже другъ пѫть ще тикне пръста си въ огъня, въ нѣкоя жарава вѫтрѣ. Той като бутне пръста си, ще изгаси свѣщьта, но ще се и опари, Тъй че тия малки неприятности въ живота сѫ за прѣдпочитане, и никога не се старайте да избѣгнете опитноститѣ. Нѣкой човѣкъ иска да стане тѫрговецъ, той не знае никаква търговия, не разбира. Нека стане търговецъ. У него ще се роди едно желание да печели пари, и слѣдъ туй така ще се нареди, че той ще има такива сѫдружници които ще му взематъ паритѣ. Защо става така? Защото той до тогава никакъ не е мислилъ за Бога, но като се намѣри въ туй трудно положение, като изгуби всичкото си имане, ще си зададе въпроса: има ли Господь, или нѣма Господь, има ли нѣкаква причина вѫтрѣ или не. Затова ставатъ въ свѣта всички тия нещастия. Та, въ живота на ученика е потрѣбна опитность. Ще си кажете: „Туй е потрѣбно за нашето растене“. Сега, има нѣща, които не сѫ потрѣбни. Като казвамъ така, има и друга крайность. Не трѣбва да си създаваме изкуствени мѫчнотии, Запримѣръ, искамъ да видя какво нѣщо е болка, но нѣма кой да ме дупчи. Взема ножа, па го забия въ гърдитѣ си, въ рѫката си. Питамъ: има ли нужда отъ туй забиване? То е глупаво отъ моя страна. Ние сами не трѣбва да си забиваме ножа въ нашето тѣло по никой начинъ. Има хора, които постоянно се осѫждатъ и на такива хора азъ казвамъ; изглади погрѣшката си, но не забивай ножа въ себе си. Може да кажете нѣкой пѫть: „Отъ мене нищо нѣма да стане“. Защо? Ако влѣзе тази мисъль въ ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъль. И сега, цѣлата наша литература е пълна съ отрицателни мисли. Има опасность, вие или дѣцата ви, да четете нѣкои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията, тамъ запримѣръ, ако четете за Иова, първата часть, до срѣдата е написана песимистически, но въ края, онзи, който е писалъ, извадилъ заключение, че отъ всичкитѣ тия нещастия, които сѫ сполетѣли праведния Иовъ, той е добилъ мѫдрость, познание, едно философско разрѣшение въ живота, и слѣдъ като е придобилъ туй, неговитѣ синове и дъщери се повръщатъ, и заживѣватъ единъ животъ много по добъръ, отколкото първия. Слѣдователно, ако ние можемъ да прѣживѣемъ единъ животъ по добъръ отколкото сегашния, заслужава да минемъ единъ малъкъ периодъ на страдания и да минемъ въ по-добъръ животъ! Сега, тия опѫтвания сѫ потрѣбни, да се създаде между васъ една хармония. Моето желание е да се създаде въ класа една вѫтрѣшна хармония. Азъ не искамъ едно общежитие. Тъй каквито сте, азъ ви харесвамъ, т. е. считамъ, че всичкитѣ ви дарби, които сега сѫ вложени, сѫ на мѣсто, но вашитѣ схващания вашитѣ философски мѫдрувания не сѫ прави, и се заражда една дисхармония, която вие трѣбва да отстраните. Азъ ги зная, има нѣколко души приятели, казватъ за едного: „Малко да го дресираме“ Е, какво се постига съ дресирането? Ако единъ дойде съ ножицитѣ, и отрѣже нѣщо отъ едната страна на клона ти, и всѣки единъ отъ приятелитѣ все те рѣжатъ, какво ще стане съ тебе? Тѣ ще те дресиратъ тъй, както искатъ, но това нѣма да бѫде въ полза на твоето растене. Първиятъ законъ на ученика е. Той трѣбва да има единъ широкъ просторъ, и неговитѣ приятели не трѣбва да влизат въ неговата аура. Вие трѣбва да си пазитѣ ауритѣ. Да дойдатъ въ съприкосновение, но да се не вплитатъ. Защото ако дойде вѣтъръ, ще стане движение. Не вплитайте вашитѣ аури една въ друга. Опасно е това. Щомъ се вплетатъ, тогава дойде умствено движение, и често става разкѫсване. Сега, нѣкои отъ васъ може много да се обикнатъ. При сегашното положение е опасно да се обичатъ много. И азъ ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичатъ, нито да обичате. Защото, щомъ обикнешъ нѣкого, ти се свързвашъ, свързани сте. Ако единиятъ падне, и другиятъ ще падне, ако единиятъ се дави, и другиятъ ще се дави, ако единиятъ умре, и другиятъ ще умре. Двама души, които се обичатъ много, ако умре единиятъ, и другиятъ ще умре, той не може да остане на земята. Остане ли да живѣе, той не може да говори за любовь. Щомъ обичашъ нѣкого, и той умре, слѣдъ него и ти ще умрешъ. Той замине, и ти ще заминешъ. Не да заминете. Не трѣбва да заминавате, не трѣбва да правите връзки, които ще ви причинятъ ненужни страдания. Тѣ ви спѫватъ. Има едно несъзнателно спѫване. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде свободенъ, да може Божествениятъ Духъ въ него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате съ нѣкое лице чрѣзмѣрно, той може да спѫне вашето развитие. Нѣкой може да спѫне ума ви, нѣкой сърцето ви, а другъ може да спѫне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Слѣдователно, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ! Нито него да спѫватъ, нито той да спѫва. Има извѣстни правилни отношения. Свързвания не трѣбва да има, докосвание трѣбва да има, но щомъ дойде закона на мисъльта, всѣки единно трѣбва да бъде раздалеченъ, да има извѣстна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира. Сега, туй ще влѣзе въ възпитанието, това е за майкитѣ. Тази наука трѣбва да влѣзе въ основата на възпитанието на малкитѣ дѣца. И тогава има единъ периодъ за развиване на човѣка. Този периодъ е периодъ, въ който туй развитие върви спирално, за почва отдолу, Най-първо развитието започва отпрѣдъ (слѣпитѣ очи), и тръгва назадъ, и прави спирални крѫгове: и послѣ, къмъ 50-тата година туй спирално движение дойде къмъ центъра на главата, и тогава казватъ, че човѣкъ е поумнѣлъ. Къмъ 28-та година човѣкъ е поумнѣлъ. Туй спирално движение върви нагорѣ. Ако не знаете туй правило, става обратното. Нѣкои хора до 45 годишната си възрасть, живѣятъ благочестивъ животъ, и послѣ изведнъжъ започва друго движение. Движението се образува надолу, и току вижъ, ударятъ го на ядене и пиене. Туй става съ старитѣ хора и съ хора, които умиратъ. Даже единъ нашъ братъ, доста напрѣдналъ единъ день ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това — онова. Слушай, казвамъ, макаръ, че си старъ, ти си въ едно учение, ако е за укрѣпване, имашъ право да пиешъ, но да ти опечатъ пиленце и да ти дадатъ ½ килце винце за удоволствие, казвамъ, че ти ще си въздѣйствувашъ, злѣ и най-послѣ ще умрешъ като простъ човѣкъ. Ама лѣкарьтъ ще каже: Ако не пиешъ, „ще умрешъ“. Ти и съ виното ще умрешъ. Защо ти трѣбва на стари години да си пийнешъ. По добрѣ да умрешъ като единъ честенъ човѣкъ, отколкото като безчестенъ. Ще ти дадатъ винце, кажи: „Не ми трѣбва винце“. Дадатъ ти кокошка. „Не ми трѣбва“. — Баница. „И безъ баница може“, Тѣ нѣма да те спасятъ. Всичкитѣ тия нѣща по обратенъ пѫть ще се явятъ. И този, стариятъ човѣкъ, като му дадатъ това, най-послѣ казва: „Слава Богу, наядохъ се, съ отворени очи нѣма да замина въ онзи свѣтъ“. Ялъ и пилъ, това е единъ кривъ пѫть. Ние трѣбва да започнемъ отъ ранната възрасть, и да благодаримъ на Бога. А това, че ядемъ много, това е атавизъмъ. Стариятъ човѣкъ може да замяза на едно малко дѣте. Какъ? Ще се въздържашъ! Ще упражнишъ волята си! Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ, но съ всѣко разумно Слово ще живѣешъ“. Дойде ти една мисъль за вино, ще вземешъ Библията. Кои стихове съотвѣтствуватъ на виното. Дойде ти мисъль за печена кокошка. Ще видишъ кои стихове съотвѣтствуватъ на печена кокошка. Всичко туй ще го намѣрите въ Библията. Пѫтьтъ на съвършенството трѣбва да изпѫква въ душата ни. Сега, вие, окултнитѣ ученици трѣбва да имате едно много правилно схващане за живота, правилно, конкретно схващане, да се роди тази вѫтрѣшна хармония въ насъ, да дадемъ единъ моделъ, на съврѣменния свѣтъ, ний сме окултни ученици, ако не можемъ да дадемъ единъ моделъ, въ какво седи нашата окултна наука? Ако единъ художникъ може да даде по-хубава, по-изящна форма, въ какво седи неговото изкуство? И тъй, вие ще се повърнете къмъ страшното положение, ще бѫдете доволни отъ него. И слѣдъ туй ще се зароди едно желание взаимно да си помагате. Да кажемъ, нѣкои отъ васъ се намира въ трудно положение, ще изпратишъ дълбоко отъ душата си едно желание и отъ ума си една мисъль, да се разреши правилно неговия животъ. Прати му такива мисли, една, втора, трета, четвърта, и ще му помогнешъ. Въ умствено отношение, ние може да му помогнемъ тъй, както въ материално положение. Нѣкой има нужда отъ 2,000 лв. Единъ не може да ги даде, но 10-ина 20 души, всѣки като даде по 100 лв., ето какъ може да се помогне. И въ умствено отношение е пакъ сѫщото. При сегашното положение ще се стараемъ всѣкога да внесемъ туй нѣщо въ отношенията си за насърдчение. Трѣбва да се внесатъ тия добритѣ мисли въ свѣта. Трѣбва да ги внесемъ въ подсъзнанието и въ свърхсъзнанието, не въ съзнанието. Първото нѣщо: трѣбва хармония. Вижъ, за хармония азъ настоявамъ, за вътрѣшна хармония; тогава растението може да върви по-правилно. И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бѫдатъ резултатитѣ: Щомъ влѣзешъ въ такова сѣмейство, всѣки един ще усѣща въ себе си едно разширение на сърцето си, на ума си. Сега, мнозина имате стѣгане на слѣпоочнитѣ части на главата, Гледашъ нѣкой си стисне челото, разтрива си главата. Хармония трѣбва! Нѣкой се почесва. Всички тия нѣща не сѫ движения на хармония. Щомъ влѣзешъ въ тази хармония ще имашъ едно вѫтрѣшно разположение, мислитѣ ти ще заработятъ. Щомъ влѣзешъ въ едно общество, дѣто има хармония на мислитѣ, въ тебе мисъльта почва да работи, сърцето ти да тупа. Сега, между насъ се изисква тази хармония. Като ви казвамъ тъй, това въ единъ день нѣма да се създаде, но то трѣбва да бѫде цѣльта ни. Изискватъ се нѣколко години, за да може да се създаде хармония. Не мислете, че е лесна работа, но, може да се създаде. Създаде ли се веднъжъ, ние вече стѫпваме на една здрава основа, окултна основа, Въ тази хармония всичко можемъ да вършимъ. Запримѣръ, окрѫжающата срѣда отъ черната ложа, която подига духовенството, то е отъ черната ложа, иска да внесе единъ клинъ, едно отравяне между васъ. Не му е врѣмето сега. Вие се занимавате съ важни въпроси, оставете духовенството за другъ пѫть. Отъ чисто окултно гледище тѣ постѫпватъ неразумно, но ние ще постѫпимъ споредъ закона на Бѣлото Братство, споредъ Божествения законъ. Ще дадемъ едно мощно движение напрѣдъ, тъй, както житеното зърно израства отдолу нагорѣ. Ще кажемъ тъй: „Ние имаме право въ този свѣтъ да растемъ, да се развиваме, да цъвтимъ, да вържемъ и да узрѣваме! И на този вѫтрѣшенъ процесъ, който ни е даденъ никой нѣма право да го спира. Никой нѣма право да спира Божественото въ насъ! Тъй, като ученици, това ще знаете. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да спъне моето растене! Никоя сила въ свѣта нѣма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го турите въ себе си. Нѣма да се колебаете. Кажите ли тъй, Богъ ще бѫде на вашата страна, защото туй е неговъ законъ. Неговъ законъ е вие да растете, да се развивате, да цъвтите, да вържете, да зрѣете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете, и когато зрѣете, приятно Му е. Богъ се радва на своитѣ дѣла! Слѣдователно, отъ наше гледище, ние се радваме, защото всички хора безъ разлика на вѣроизповѣдание минаватъ по сѫщия законъ, понеже туй е Божествено. Та като ученици, ще имате туй правило. Като дойдатъ мѫчнотии, нѣкои казватъ: „Какъ да разрѣшимъ този въпросъ?“ Ще кажете тъй: „Въ Божествения планъ е, азъ да раста, въ добродѣтельта; въ Божествения планъ е, азъ да възраствамъ въ Божията правда; въ Божественият планъ е, азъ да живѣя въ Божията Истина; въ Божествения планъ е, азъ да цъвтя въ Божията Мѫдрость; въ Божествения планъ е, азъ да узрѣя въ Божията Любовь“, Слѣдователно, азъ съмъ на пѫтя на Истината и на Божествения животъ. Туй право, никой не може да ми го отнеме. То е мое собствено право. Дѣто е Господь, тамъ съмъ и азъ. Кажите ли така, вие вече сте оградени съ една мощна аура, и всичкитѣ Бѣли братя сѫ на ваша страна, и тѣ изтеглятъ ножоветѣ си. Като казвамъ, че изтеглятъ ножъ, то е като онзи слуга, за който се говори въ писанието, че казалъ: „Господарю, заграденъ си съ неприятели“, „Онѣзи, които сѫ съ насъ сѫ повече“. Като му се отворили очитѣ, видѣлъ, че цѣлата гора била пълна съ колесници и коне, Това сѫ ножоветѣ. Това сѫ тѣхнитѣ мисли, Щомъ изразимъ тази формула, заставаме прямо да изразимъ Божия Законъ. Всичкитѣ тия братя насочватъ своитѣ мисли къмъ земята, ние ставаме едно мощно динамо, и Божествениятъ законъ почва да работи въ насъ. Казвамъ: най-първо ще се поляризирате, ще бѫдете вѣрни на призванието си, нѣма да се страхувате, нѣма да се колебаете, ще опитате. Господь казва тъй: „Опитайте ме въ всички скърби, въ всички най-голѣми противорѣчия, и когато никой не може да ви помогне, азъ ще ви помогна“. Вие ще ме прославите, и ще познаете, че азъ направлявамъ. Но първото нѣщо е, ще учите, ще мислите, послѣ ще чувствувате, и слѣдъ туй ще дѣйствувате. Когато искашъ да възлюбишъ нѣщо вижъ го, това нѣщо заслужава ли твоята любовь. Да допуснемъ направя единъ красивъ мѣхуръ отъ сапунъ. Често дѣцата си правятъ мѣхурчета. Този мѣхуръ може да се вдигне въ въздуха, и ти казвашъ „Всичкият ми животъ зависи отъ него“. Не се влюбвай въ този мѣхуръ. Кажи: „Това е едно забавление, той ще се пукне скоро“. Оставете мѣхурчетата да се пукатъ! Когато искашъ да обикнешъ нѣщо нека бѫде реално, нѣщо което да не се мѣни. Най-първо ще обикнешъ Бога, които е Любовь, т.е. къмъ Него ще бѫдешъ чистъ. Послѣ ще обикнешъ своята душа, тя е реална, неизменна; ще обикнешъ своя Духъ, и на трето мѣсто ще обикнешъ своя ближенъ. Въпросътъ е разрѣшенъ за тебе, като ученикъ. Азъ взимамъ Бога въ смисълъ — Божествениятъ Духъ, Учительтъ, който може да те учи, да ти обясни нѣщата, да ти даде свѣтлина, по които и да е начинъ да омекчи живота ти на земята. Е, добрѣ, сега, слѣдъ като ме слушахте колко нѣща залегнаха у васъ? Кажете ми сега най-важнитѣ нѣща, които легнаха въ вашия умъ. Единъ братъ задава въпросъ: наближило ли е да влѣземъ въ царството Божие, и какъ да намѣримъ ключоветѣ. — Съ единия кракъ сте въ царството Божие сега ето, какъ ще ви отговоря на въпроса. Прѣдставете си слѣдното: често малкитѣ дѣца лежатъ въ стаята си, майката е затворила кепенците на прозорцитѣ, та свѣтлината не може да дойде. Дѣтето пита майка си, която го събужда: „Мамо, изгрѣло ли е слънцето? — Още не е. Нѣкой пѫть каже: „Изгря мама, отдавна изгрѣ“, — Още да си поспя. Сега, слънцето, царството Божие още не е изгрѣло, слѣдъ ½ часъ ще изгрѣе слънцето. Значи, добрѣ се е зазорило и слѣдъ ½ часъ ще изгрѣе. Които искатъ, може да станатъ, а които искатъ може да поспятъ още докато изгрѣе слънцето. Още ½ часъ остава докато изгрѣе слънцето, това подразбирамъ по отношение на съзнанието. Въ умоветѣ на хората да стане едно изгрѣване, да блѣсне една обща идея, която ще ангажира умоветѣ на всички хора. Като изгрѣе туй слънце, тогава всички умове на хората ще бѫдатъ съсрѣдоточени къмъ този идеалъ, хората ще мислятъ и ще чувствуватъ по единъ начинъ, т.е. този начинъ ще бъде такъвъ че всѣки ще гледа слънцето, ще каже: „Щомъ се понагрѣя малко, ще си обърна гърба“. Но ще, кажете: „Мечтателно положение!“ Всички хора ще се понапекатъ, и слѣдъ като се напекатъ, ще кажатъ. „Сега ще вървимъ на работа“. И тъй, този ключъ е много сложенъ. Да ви се даде ключа да си отворите, но трѣбва да знаете какъ да го въртите, нѣма да го въртите само на една страна. Ще идите тамъ, но много важи въртенето на ключа. Ами ако погрѣшите? Много сложенъ ключъ е той. Ще дойдемъ до тия ключове. Всички нѣма да умрѣмъ, но всички трѣбва да се измѣните. Да направимъ едно упражнение, да стигнемъ до слънцето за три минути. Когато казвамъ 3 минути, азъ не разбирамъ буквално, да гледаме часовника. Три минути, то е законъ на равновѣсието. Врѣмето може и да се увеличава и да се смалява. Една минута ще идемъ до слънцето, една минута тамъ ще седимъ, и една минута връщане назадъ. Отъ васъ се иска интенсивна мисъль. Ще кажешъ: „Съ своето съзнание искамъ да бѫда до слънцето“. Веднага ще помислишъ за слънцето, и тогава почти влизашъ вѫтрѣ въ него. Ще си прѣдставите, че влизате въ неговата свѣтлина, и каквато свѣтлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и слѣдъ туй, обратно, пакъ ще кажешъ „Искамъ да се върна на земята при своитѣ си“. И като се върнешъ всичко ще ти бѫде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правимъ за концентриране на ума. Слушайте, азъ ще ви моля едно нѣщо да не разказвате, че ние пѫтуваме до слънцето, такива нѣща да ги нѣма. Това сѫ опити за концентриране на ума. За да идемъ до слънцето, може да идемъ съ своята мисъль, може да идемъ съ своето съзнание, пъкъ може да идемъ и съ своя двойникъ. Сега ще разберете за да идите съ своя двойникъ, вие всинца трѣбва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсътъ ви ще се намали, пулсъ почти нѣма да имате, ще се втвърдите. Ако идете съ своето съзнание, мисъльта ви ще се отвлѣче ще забѣлѣжите че сте вънка. Лесно се пътува съ съзнанието. Та, ще правите разлика, да не мислите, че ние пѫтуваме съ своята мисъль. Не, съ своето съзнание. Затуй, за три минути се отива до слънцето една минута отиване, една прѣстояване тамъ и една за връщане. Но това не е съ нашитѣ двойници. Това е сложна работа. Тамъ се искатъ редъ други приготовления, взимане особени мѣрки. Защото ако ви взематъ двойницитѣ, разтривки се иска мъчно може да влѣзете въ тѣлото си. После, всинца не може да идете, най-малко половината трѣбва да останатъ, да се молятъ, и да пазятъ другитѣ. Та, сега съ своето съзнание лесно правимъ пѫтешествие до слънцето. Това ще служи за една сила концентриране на мисъльта. Концентрирането, е потрѣбно като една сила. Като правимъ този опитъ, ние ще се домогнемъ до положителнитѣ сили на слънчевитѣ лѫчи — да станемъ по положителни. Всѣкога може да правите този опитъ. И тази вечерь, като се върнемъ, всѣки единъ ще се чувствува по разположенъ. На слънцето ще идете, за да тонирате. Добрѣ, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, нѣма да има стягане на стомаха. Ще усѣщате, че отивате на една приятна екскурзия, по вѫзможность, една отъ най приятнитѣ екскурзии, която сега сѫществува — на слънцето. Сега, всички ще си затворите очитѣ, ще утихнете, и ще насочите веднага съзнанието си къмъ слънцето. Сега, да започнемъ упражнението! Да изпѣемъ „Духътъ Божий“, но много тихо. Т. м. 15 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 7.I.1923 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИЛНИЯТЪ РАЗТЕЖЪ НА УЧЕНИКА. Размишление. Прочете се резюмето отъ темитѣ върху: „Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа“. Тема за слѣдния пѫть: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Тази теми не е странна, понеже вие сте я минали, ще си я припомните само. И за втората недѣля тема: „Разликата между ума и сърцето“. И това ви е извѣстно, по какво се различаватъ. Ще говоря тази вечерь върху: „Правилниятъ разтежъ на ученика“. Вие може да вземете растенето въ обикновения смисълъ, тъй както става въ природата. Запримѣръ, въ растенията има стремежъ да израснатъ нагорѣ, понеже така растенията намиратъ ония условия, при които животътъ имъ може да се развива правилно. Значи, растенето е една необходимость, минаване отъ едно състояние на потенционалность къмъ едно кинетическо състояние, или състояние на активность. Или, може да кажемъ, минаване отъ тъмнина къмъ свѣтлина. Сега, ученикътъ трѣбва да има прѣдъ видъ всѣкога методитѣ на живота природата. Вие не трѣбва да си създавате илюзии въ ума, че природата ще създаде за васъ специаленъ методъ. Не, всинца ще спаднете къмъ тази категория на оня методъ, на който сѫ подложени всички сѫщества безъ разлика. Сега, въ туй отношение, много пѫти извѣстни религиозни системи, извѣстни философски системи може да ви спънатъ въ вашия разтежъ. Какъ? Ще кажатъ, „Богъ е Любовь“, слѣдователно, като Любовь, Той ще улесни вашата работа. Това е вѣрно 50%. Въ какво отношение? Че любовьта ще подобри само условията на живота ви, но отъ васъ пакъ ще зависи да използувате тия вѫтрѣшни условия. Отъ васъ зависи, тя е специална ваша работа прѣдоставена. И всѣки единъ отъ васъ има да разрѣши най-малко нѣколко задачи въ едно сѫществувание. И тия задачи трѣбва да се рѣшатъ правилно. Добрѣ, сега, ако нѣкой ни запита: „Защо ние се хранимъ? — За да израснемъ. А защо трѣбва да израснемъ? — За да могатъ тия набрани енергии въ насъ да се прѣвърнатъ, да минатъ отъ едно състояние въ друго. Защо трѣбва да се прѣвърнатъ енергиитѣ? — За да се появи съзнателния животъ у човѣка. Защо трѣбва да се появи съзнанието? — За да дойде самосъзнанието. Тѣ сѫ два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамкитѣ на човѣшкия животъ. То е животъ на постояннитѣ, вѣчни промѣни, на скрѫбь и радость. Скръбь и радость, днесъ печелишъ, утрѣ губишъ. Усѣщашъ, че си ялъ, доволенъ си, слѣдъ нѣколко часа усѣщашъ новия гладъ. Слѣдователно, растенето подразбира да спуснешъ своитѣ корени въ подсъзнанието, то е Божествениятъ свѣтъ, и слѣдъ туй да прѣкарашъ клонищата на своя животъ въ свръхсъзнанието — то е пакъ Божествениятъ свѣтъ. Тѣ сѫ два полюса. Трѣбва да прѣкарашъ коренитѣ въ подсъзнанието, и клонищата въ свърхсъзнанието, въ Божествения свѣтъ, и ще започне „новиятъ животъ, животъ на хармония“, както го наричатъ или още „животъ на безсмъртие“, или животъ, дѣто нѣма гниене. Сега, като казвамъ тия думи, съзнание и самосъзнание, то е за да ги разберете. Въ съзнанието, при сегашнитѣ условия, ние съзнаваме, че ставатъ извѣстни промѣни. Въ нашето самосъзнание ние констатирваме нашитѣ погрѣшки или правитѣ си дѣла. Въ самосъзнанието нѣкой пѫть имаме осѫждане или възнаграждение за едно добро. Усѣщаме, че нѣкои постѫпки сѫ прави, а нѣкои не сѫ. Но, смисъльтъ на живота не седи въ самосъзнанието на човѣка, той седи въ неговото свърхсъзнание. Човѣкъ трѣбва да мине този периодъ, да влѣзе въ подсъзнанието, да забрави погрѣшкитѣ си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добъръ човѣкъ или добъръ ученикъ е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученикъ е онзи, който помни само любовьта, а забравя. Ученикъ е онзи, който помни само мѫдростьта, нея има всѣкога прѣдъ видъ, а забравя своитѣ глупости. Сега, глупостьта, и тя е една наука. Азъ ще ви докажа туй, защото въ дадения случай може да ви радва. Сегашното ви благо, слѣдъ нѣколко години ще бѫде вашето нещастие. Да, азъ ще ви го докажа. Ето моя аргументъ: Имате едно дѣте на 10 години, здраво стройно, умътъ му е отлично развитъ. Туй дѣте иска да има хубави дрѣхи, направени отъ новъ платъ. И то разбира. Вие му ушивате дрѣхи отъ новия вкусъ. То е доволно, И когато дойде нѣкой вашъ гостъ, чичо или леля, нѣкой вашъ далеченъ роднина или приятель, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавитѣ дрѣхи. Ще се облече, радостно е. Гоститѣ ще му разгледатъ плата, какъ сѫ направени дрѣхитѣ, ще кажатъ: „Много хубави сѫ дрехитѣ“. То сияе отъ радость, първия день, втория день, третия, слѣдъ 1 мѣсецъ... но слѣдъ 2 години, когато се окѫсатъ тия гащи, изтънѣятъ, то те срамува съ тѣхъ. То туря тия дрѣхи въ нѣкой гардеробъ. Какво ще бѫде положението му, ако слѣдъ 2 години, като дойде чичо му, ще трѣбва да туря тия гащи? Това ще бѫде позоръ зарадъ него. Тѣ ще бѫдатъ парцаливи. То ще каже: „Старитѣ гащи тамъ да седятъ, азъ не ги искамъ; други ще ми дадете. И азъ ви казвамъ, вашитѣ вѣрвания, които сега имате, слѣдъ 10 години може да ви е срамъ отъ тѣхъ. А сега въ дадения моментъ може да ви сѫ едно наслаждение. Гдѣ е злото? Не е въ старитѣ дрехи. Тия дрехи сѫ износени. Онова сѫщественото въ дрехите е изчезнало, и тѣ изгубватъ онази приятна красота въ себе си, тъй както извѣстна храна, ако вие я държите, тя почва да се разлага, и ония набрани енергии въ нея изчезватъ, и храната става безполезна. Нѣкои казватъ: „Старитѣ истини“. Тѣ мислятъ, че истинитѣ може да седятъ нѣкѫдѣ, и да бѫдатъ стари. Истина е само това, което въ даденъ моментъ ти самосъзнавашъ, туй, което се проявява въ твоето подсъзнание, което се проявява въ твоето свърхсъзнание въ даденъ моментъ. Ако една истина се прояви въ твоето съзнание или самосъзнание, това е едно прѣходно състояние на тази истина. Ако тя се яви въ твоето подсъзнание и свърхсъзнание, тя е истина, на която ти можешъ да разчиташъ. Може да направите опитъ, той е слѣдующиятъ. Този опитъ, е вѣренъ. Ако вие застанете вечерно врѣме, и кажете на вашето подсъзнание: „Азъ искамъ да стана утрѣ въ 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно на врѣме. Но кажете ли два пѫти, то нѣма да изпълни. Значи вие сте се усъмнили въ него а то е Божествено. На Божественото веднъжъ се казва. Кажешъ ли на нѣкое дѣте веднъжъ: „Стоенчо, иди купи 1 кгр. захарь, то ще купи. Кажешъ ли му втори пѫть, то ще забрави. Да допуснемъ, че имате известна болесть. Кажете на вашето подсъзнание „Азъ искамъ да бѫда здравъ слѣдъ една седмица“, и забравите туй. Слѣдъ една седмица вие ще бѫдете здравъ. Уплѣли сѫ се вашитѣ работи нѣкѫдѣ. Не бързайте. Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на себе си тъй: „Слѣдъ една година искамъ моитѣ работи да се оправятъ“. Спрете пакъ. Нищо повече! Направете туй, и не мислете никакъ. Слѣдъ една година работитѣ ви ще се оправятъ Но ще вложите вѣра. Като кажете, вие ще вѣрвате. Вь Божествения законъ нѣма никакво изключение! Сега за примѣръ, азъ седя, и сѫдя дали ме разбраха тази вечерь ученицитѣ? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човѣшкия животъ. Когато азъ работя въ границитѣ на Божествения животъ, и ви казвамъ една истина, туй, което ви казвамъ тази вечерь, то ще принесе своята полза. Азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, и въ моя умъ е опрѣдѣлено, слѣдъ колко врѣме тя ще пренесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате въ извѣстна тревога, и не знаете какъ да оправите работитѣ си, съзнавате, самосъзнавате се, мѫчите се, и всѣки отъ васъ иска да излѣзе изъ туй безизходно положение, всѣки иска повече щастие. Всѣки иска да подобри материалното си положение, всѣки иска да подобри здравето си, сѣмейнитѣ си отношения, отношенията между приятелитѣ, всѣки иска да усили своя умъ, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това сѫ все стремежи. Какъ ще ги постигне? Ето гдѣ е опасността у васъ. Вие ще кажете „Учительтъ ни каза едно правило, ние нѣмаме нужда вече отъ Учителя“. Ето гдѣ е погрѣшката. Вие не разбирате цѣлия законъ. Защото, ако азъ ви кажа да поставите гърба си на слънцето, непрѣменно туй слънце ще ви излѣкува, но ако ви покажа единъ начинъ да съберете пази слънчева енергия, та когато го нѣма слънцето, пакъ да се ползувате отъ него, какво ще кажете? Ще кажете: „Нѣма да може“. Лъжете се, ами че тази енергия е пакъ слънчева, макаръ, че я е акумулирана. Слънцето постоянно има връзка съ тази енергия, която сте акумулирали. Щомъ кажете, че нѣмате нужда отъ слънцето, вие скѫсвате вашитѣ връзки съ него. Сега, въ вашето подсъзнание работи Божествениятъ законъ. Всичкитѣ опитности на миналитѣ вѣкове сѫ вложени вѫтрѣ въ туй подсъзнание, тамъ сѫ събрани всичкитѣ Божествени закони. То е складъ на тази потенционална енергия. Тази енергия която е вложена въ подсъзнанието, може да се развива въ Божествения свѣтъ, и отъ тамъ ще мине прѣзъ човѣшкия животъ: съзнанието и самосъзнанието. Слѣдователно, съзнанието и самосъзнанието сѫ потрѣбни като едно условие да трансформирате енергията си. За да мине Божествената енергия отъ едно съзнание въ друго, потрѣбенъ е единъ прѣходенъ периодъ, а той е човѣшкото съзнание и самосъзнание. Сега, азъ като говоря за „Учитель“, подразбирамъ не много учители — единъ Учитель въ свѣта. Туй ще го пазите. Единъ е Учительтъ въ свѣта. Този Божествениятъ Учитель, вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза въ свѣта. Слиза и възлиза! Когато Го обичате, Той слиза при васъ, когато Му се наситите, Той възлиза. Христосъ прѣди 2000 год. дойде при евреитѣ, нали? Слѣзе, и послѣ, като не Го искаха, възлѣзе нагорѣ. Сегашнитѣ народи се намиратъ въ тежко положение, пакъ Го викатъ. И казватъ по кой начинъ щѣлъ да дойде. Ще дойде по особенъ начинъ. Е, по какъвъ начинъ ще дойде? Казватъ: „Отгорѣ, отъ небето ще дойде“. Какво нѣщо е идване отъ небето? Ако той дойде отъ небето, тъй както дъжда иде, или както снѣга, или тъй както слънчевитѣ лѫчи, какво ще добиете? Ако дойде като роснитѣ капки, той само ще измие праха на растенията, ще уталожи извѣстни нужди на хората, нивитѣ ще дадатъ повече плодъ. Може да дойде като слънчевитѣ лѫчи, ще подигне растенето, но въ човѣшкитѣ умове, въ човѣшкитѣ сърца Христосъ нищо нѣма да внесе. Слѣдователно, Христосъ ще дойде като роснитѣ капки, ще дойде като слѫнчевата свѣтлина, но ще дойде и като онази велика разумна мисъль вѫтрѣ въ човѣшкитѣ умове, и онова разумно желание въ човѣшкитѣ сърца. Той ще проникне въ васъ! Тогава се заражда мисъльта: ще има ли форма, ще Го видимъ ли? Ще Го видите. И туй виждане, този Христосъ, вѫтрѣ въ васъ, той ще бѫде единъ идеалъ, къмъ който вие се стремите. Той е идеалъ на вашия животъ. Всѣко растение си има идеалъ. То, като художникъ почва да работи, и да реализира своя планъ. Първо почва никнене, растене, цъвтене, слѣдъ туй вързване сѣмката, и най-послѣ дойде зрѣенето. Значи растението съзнава, че е добило извѣстна енергия, и започва втория опитъ. И самото растение си има идеалъ, който трѣбва да достигне. То се усъвършенствува тъй, както и хората. И животнитѣ се усъвършенствуватъ, както хората. Всѣко едно животно, и то си има единъ идеалъ, къмъ който се стреми. И то се усъвършенствува въ ума. Идеалътъ на растенията, не е идеалъ и на животнитѣ. Но всѣки единъ животъ отъ растителното царство, отъ животинското царство, и човѣка си има свой идеалъ. И всѣки се стреми да го реализира. Какъвъ е идеалътъ на ученика? — Да бѫде като Учителя си. Слѣдователно, Учительтъ е идеалъ на ученика, който той трѣбва да реализира, т. е. да има туй знание, което Учительтъ има, да има тия чувства, които Учительтъ има, да има тая воля, която Учительтъ има, и да работи въ свѣта, тъй, както Учительтъ работи. Въ туй растене, окултниятъ ученикъ трѣбва да има едно много правилно схващане за окрѫжаващата го срѣда. Той трѣбва да знае, че Истината не може да дойде отвънка. Отвънка ще дойдатъ всичкитѣ спомагателни срѣдства. Но истината ще дойде отвѫтрѣ А, отвѫтрѣ, то е законъ на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И този вѫтрѣшниятъ свѣтъ обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание, и за нашето самосъзнание. По нѣкой пѫть ние мислимъ, че подсъзнанието и свърхсъзнанието сѫ вънъ. Тамъ е нашата погрѣшка. Вѫтрѣшниятъ свѣтъ въ този окултенъ смисълъ е широкиятъ свѣтъ. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици ще си зададете слѣдующия въпросъ. Допуснете, че вие растете, имате извѣстенъ идеалъ, най послѣ остарявате, слѣдъ туй дойде смъртьта, и вие умирате. Прѣдставете си, че туй състояние трѣбва да прѣживѣете най малко веднъжъ прѣди да сте умрѣли. Прѣдставете си, че напущате тѣлото си. Какво ще стане съ васъ? Трѣбва да имате една ясна прѣдстава за себе си извънка тѣлото. Е, каква ще бѫде вашата прѣдстава извънка тѣлото? Тази прѣдстава ще бѫде слѣдующата. Да допуснемъ, че имате прѣдъ себе си извѣстенъ богатъ човѣкъ, нали? Той има ниви, послѣ има крави, има коне, овци, има кѫщи, борове, и т. н. Вие го считате богатъ за всичкитѣ тия нѣща, които има, но, ако той се запита „Какво съмъ азъ самъ вънка отъ тия кѫщи?“ За да се разбере, той трѣбва да се изолира, да остане самъ. И слѣдователно, туй тѣло, което ние имаме, тия клѣтки, които сега имаме, това сѫ нѣща посторонни. Човѣкъ е скритъ вѫтрѣ. Сегашното ни тѣло, това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трѣбва да се освободимъ отъ постороннитѣ нѣща, да разбираме вѫтрѣшния животъ. Хубаво. Ако азъ прѣзъ цѣлия животъ се занимавамъ съ своитѣ волове, коне, овци, градини, какво ще ми допринесе това? Мислите ли, че единъ волъ ще ми даде извѣстна интелигентность? Азъ мога да го науча какъ да оре, мога да го храня, но той за небето нищо нѣма да ми разправи. Нивитѣ, които обработвамъ, и тѣ нѣма да ми дадатъ смисъла. Всичкитѣ нѣща, които имамъ ще ми дадатъ понятие само за обикновенитѣ работи, а дълбокиятъ смисъль кѫдѣ е? Нѣма да го търсимъ въ тѣлото, а извънка тѣлото. Туй тѣло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за въ бѫдеще ние ще образуваме своето тѣло по закона на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И слѣдователно, въ всѣка една школа, ние ще започнемъ да градимъ своето тѣло. То е изкуство. И ако питате единъ франкмасонъ какъ ще съградимъ туй тѣло, какво ще ви каже? Тамъ има чукове. По новия начинъ, а то, по старому всѣки може да гради. По новия начинъ трѣбва да знаешъ да градишъ, а този новиятъ начинъ ще го научишъ отъ кого? Само отъ своя Учитель! А казахъ: този Учитель като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тѣло, и тогава ще имате друго сърце. Въ туй новото тѣло не само сърцето ви ще се промѣни, но и умътъ. И ап. Павелъ казва на едно мѣсо че ние имаме ума Христовъ, не обикновения умъ. Като казвамъ, че ще имаме едно ново сърце разбирамъ, че туй сърце нѣма да бѫде като сегашното, т. е. не съ тия прѣходнитѣ чувства. Сегашното и сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опитъ. При сегашното състояние човѣкъ е непризнателно сѫщество. Даже ако Господь направи единъ опитъ съ насъ, само като барне човѣка нѣкѫдѣ, веднага неговото състояние се измѣня. Вземете обикновеното плачене. Човѣкътъ плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умрѣло ѝ дѣтето, плаче за дѣтето си. Казвамъ: онази женената жена плаче. Защо? Умрѣлъ нейниятъ мѫжъ. Богатиятъ плаче. Защо: Изгубилъ всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачемъ, вcé плачемъ за нѣщо, което сме изгубили. Защо плаче човѣкъ? Понеже е изгубилъ нѣщо. Казвамъ: плачътъ не спасява. Ако сме изгубили нѣщо, съ плачъ нѣма да го намѣримъ. Плачътъ само показва, че сме изгубили нѣщо. Е какъ ще го придобиемъ туй изгубеното? Плачътъ е само едно състояние да смекчи човѣшкото сърце, за да може Божествениятъ Духъ да работи вѫтрѣ. Туй е смекчаване. Защото, ако човѣкъ не може да плаче, значи, условията сѫ тежки. Като се смекчи сърцето, тогава ще дойде Духътъ Божий. И за онѣзи, които плачатъ, Духътъ дѣйствува по единъ начинъ, а за онѣзи, които не плачатъ — дѣйствува по другъ начинъ. Сега, ученикътъ трѣбва да има прѣдъ видъ съграждането на своето ново тѣло. Никаква друга задача не трѣбва да ангажирва неговото висше съзнание! Въ своето съзнание и самосъзнание, той може да се ангажира съ обикновения животъ, но никога да не си позволи тия обикновенитѣ нѣща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе въ подсъзнанието или свърхсъзнанието! Той прави едно прѣгрѣшение, и е осѫденъ на редъ страдания. Ти, въ съзнанието си, като търговецъ, като уменъ човѣкъ, може да живѣешъ, както искашъ, но опиташъ ли се въ Божествения свѣтъ да внесешъ една отъ тия човѣшки мисли отъ своето съзнание, ти ще се спънешъ въ своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трѣбва да живѣемъ, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се подигнешъ въ своето свърхсъзнание, и ще живѣешъ като човѣкъ. Но ти може да пуснешъ своитѣ клонища въ Божествения свѣтъ, и тамъ да живѣешъ. Какъ ще живѣешъ? Като ученикъ. Азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ висшъ смисълъ. И затова, казва Христосъ, че когато дойде подсѫзнанието и свърхсъзнанието, ще се отречешъ и отъ баща си, и отъ майка си. За подсъзнанието и свърхсъзнанието ще се отречешъ. Защото, въ Божествения свѣтъ други сѫ прѣдметитѣ, други сѫ нѣщата, които ще ви занимаватъ. Ти казвашъ: „Азъ имахъ единъ приятель, като отида въ другия свѣтъ, дали ще мисли заради мене?“ Мнозина отъ васъ може да мислятъ така. Вашиятъ приятель може да мисли заради васъ, само ако сте го обичали, и той ви е обичалъ, ако сте хранили едно възвишено чувство къмъ него, не обикновената любовь, но Любовь, на която нишкитѣ не се кѫсатъ. Той, щомъ влѣзе тамъ, постоянно ще мисли за васъ, постоянно ще бѫде въ връзка съ васъ. Тъй че връзкитѣ на подсъзнанието и свърхсъзнанието сѫ постоянни, а връзкитѣ на съзнанието и самосѫзнанието постоянно се кѫсатъ, и вслѣдствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега сѫществува. Сега всички хора, даже и тия отъ окултнитѣ школи, страдатъ отъ смѣсването на тия два въпроса: тѣ искатъ да внесатъ Божественото въ човѣшкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмѣсти въ човѣшкото съзнание или самосъзнание. Когато Соломонъ искалъ да съгради храмъ на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградишъ храмъ? Небето не може да побере Бога, че ти, въ тоя малъкъ храмъ!“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмѣсти великото Божествено подсъзнание и свърхсъзнание. Слѣдователно, едноврѣменно ние ще имаме два живота. Павелъ казва: „Едноврѣменно ще познавате два живота, и като човѣкъ ще живѣете и като Духъ въ съзнанието и въ самосъзнанието“. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете какъ да изправите вашия животъ. Казвамъ: боли ви главата, имате главоболие. Ако го лѣкувамъ по закона на самосъзнанието или съзнанието, слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ ще имашъ главоболие. Ще печелишъ, ще губишъ. Ще се раждашъ, ще умирашъ. При такъвъ единъ моралъ, които се върти, не може да си оправишъ работитѣ. Ще го лѣкувашъ по божественому, въ подсъзнанието и свърхсъзнанието. Дойдешъ ли до този законъ, всичко може да оправишъ. Да, пѫтьтъ, който ще научите, той е лесенъ, само ще направите едно разграничение между човѣшкия животъ и Божествения животъ. Човѣшкиятъ животъ е животъ на постоянно разрушение, а Божествениятъ животъ е животъ на постоянно съграждане. Човѣшкиятъ животъ е единъ процесъ на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете отъ единия край до другия, това е все разрушение нищо повече! А Божествениятъ животъ това е животъ на постоянно съграждане, съграждане, съграждане. И слѣдователно, туй, което ние искаме въ свѣта, всичкитѣ условия се намиратъ само въ този животъ. Туй трѣбва га го знаете. И ако вие искате да бѫдете щастливи въ вашето съзнание или самосъзнание, не можете да бѫдете щастливи, защото самиятъ процесъ е обратенъ. Тъй е за сега. Той е процесъ на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, какъ ще го обясните. Всичко въ свѣта, туй, което съдържа живота всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а въ Божествения свѣтъ едно има, което разрушава, а другото сѫгражда. Човѣшкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървятъ, докато единъ день Божественото включи човѣшкото вѫтрѣ, тогава ще дойде вѫтрѣшна хармония, и ще минемъ отъ едно състояние въ друго, ще минемъ отъ смърть въ животъ. Туй може да стане тази вечерь, то че е въпросъ на врѣмето, то е въпросъ на вашата бързина. Вие още тази вечерь може да го рѣшите, но може да го отложите за единъ часъ, два, три, петь часа и т. н, а може да го рѣшите веднага. Васъ, като ученици, нѣма какво да ви спъва. Свѣтътъ може да има нѣщо да го спъва? Вие сте дошли въ окултната школа, какво ще ви спъва? Ще кажете „Чакай да си помисля“. Какво има да си мислишъ? Съ хиляди години сте мислили, нѣкой отъ васъ сте на 20, 40, 60 години, и сериозно сте мислили. Съ образование сте, мислите. Тази Истина нѣма да я намѣрите никѫдѣ, тя не е написана въ никоя книга. Всѣка една книга е написана по закона на самосъзнанието и на съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие въ подсъзнанието и свърхсъзнанието, тамъ всички учени хора мълчатъ, всички окултисти мълчатъ, и всички учители мълчатъ. Когато ученицитѣ на Хермеса сѫ го попитали за една дума отъ великата книга на живота, да имъ я изясни той само си стисналъ устата, и нищо не казалъ. А ние веднага ще си отворимъ устата два пѫти. И когато Иоанъ видѣлъ тия работи отгорѣ, казали му „Туй го запечатай“. Той е писалъ нѣщо, но туй, което е писалъ Иоанъ то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония нѣща, които се отнасятъ до чисто Божественото, за тѣхъ му казватъ: „Това го запечатай, то е тайна!“ Сега, на васъ, като ученици, ви трѣбва едно основно правило. Безъ туй правило, вие не може да направите никакъвъ успѣхъ. То е слѣдующето: вие трѣбва да се познавате, добрѣ да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрѣзъ научно изучаване. Вие трѣбва да употрѣбите Любовьта, като едно срѣдство, вие трѣбва да залюбите единъ човѣкъ, за да го познаете. Бога ние чрѣзъ Любовь трѣбва да Го познаемъ, за да добиемъ вѣчния животъ. И сѫщиятъ законъ трѣбва да се приложи въ школата. Вие трѣбва да вложите Любовьта единъ къмъ другъ като единъ великъ законъ, за да се познавате. Само ако се познаваме, може да работимъ. Е, какъ ще работимъ? „Да се обичаме“. Ама какъ? Ти познавашъ ли го? „Азъ го познавамъ“. Но утрѣ се случатъ нѣкои особености въ неговия характеръ, казвашъ: „Азъ не мислѣхъ тъй, не го обичамъ“. Защо? Не го познавашъ. Въ любовьта ти познавашъ човѣка въ неговата основа, не може да има лъжа. Ти познавашъ човѣка такъвъ, какъвто си е. И като го познавашъ, ще постѫпишъ съобразно неговото естество. Защото, туй естество, което се съдържа въ подсъзнанието и свърхсъзнанието, то е Божествено естество, и съ този човѣкъ ще постѫпишъ тъй, както съ Бога. Ти ще го обичашъ. И ако въ една школа, каквото и да е тя, не се тури Любовьта като основенъ законъ за опознаване, никакви резултати не може да се постигнатъ. Слѣдователно, когато азъ говоря за Любовьта, подразбирамъ този великия принципъ, който сега трѣбва да вложите за да познавате окрѫжаващитѣ ви хора. Чрѣзъ закона на Любовьта вие трѣбва да познавате хората. Така ще се избѣгнатъ много от сегашнитѣ неприятности и нещастия. Щомъ познавамъ единъ човѣкъ, и щомъ той ни познава, ние се намираме вече въ закона на Божествената хармония. Защото, онзи цигуларь, който познава своето изкуство, той свири добрѣ. Двама музиканти, които познаватъ еднакво своето изкуство свирятъ правилно. Но ако единиятъ е училъ по една система, другиятъ по друга, единиятъ употрѣбява единъ ключъ, другиятъ другъ ключъ, тѣ не могатъ да свирятъ. Слѣдователно, всички трѣбва да се нагласятъ по закона на Любовьта, а туй нагласяване става чрѣзъ познание. Казвате: „Какво ще видимъ, ако познаемъ единъ човѣкъ? — Велико нѣщо е да познаете единъ човѣкъ! Даже най обикновения човѣкъ, ако вие го познаете съ Любовьта, вие ще се очудите на голѣмото невѣжество, което хората иматъ. Такова велико богатство се крие въ всѣка една душа! За творена е тази душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно богатство се крие въ нея вѫтрѣ. Единъ великъ свѣтъ се крие въ всѣка една душа! И да я познаешъ съ закона на Любовьта, то значи, да познавашъ Бога. Да познаемъ Бога, значи, да Го познаемъ въ Неговото единство. И да познаваме Бога въ Любовьта, то е да Го познаваме въ Неговото множество. Всѣки единъ човѣкъ е проявление на Бога. А Бога въ своята цѣлокупность и въ своето проявление, трѣбва да Го познаваме еднакво, понеже Той не се измѣня. Азъ къмъ Бога трѣбва да бѫда еднакво внимателенъ, и къмъ неговия пръстъ. Да допуснемъ, че Той има пръсти. Когато пипаме Неговия пръстъ, трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както и къмъ цѣлата му рѫка. Ако допуснемъ, че Той има косми, къмъ единъ косъмъ трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както бихме отдали важность на Неговитѣ очи, рѫка и пр. За менъ всичко има еднаква цѣна, защото у Бога всичко има една и сѫща цѣна. Слѣдователно, отъ туй гледище на Любовьта, душитѣ, като лѫчи, които изтичатъ отъ туй Божествено свърхсъзнание или подсъзнание, иматъ еднаква важность. Богъ на всички гледа еднакво безъ разлика! Той не се заблуждава отъ външнитѣ форми, които сега сте образували. Той не се заблуждава отъ вашето знание, нито отъ вашето неразположение, което сега имате, нѣкой взелъ повече, нѣкой взелъ по-малко. Той съ тия нѣща не се заблуждава. И казва Писанието тамъ, че трѣбва да обръщаме внимание на човѣшкитѣ сърца. На вашето сърце най-първо и послѣ на вашия умъ, но не какъ чувствувате и какъ мислите чрѣзъ закона на съзнанието и самосъзнанието, но чрѣзъ закона на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Сега ние ще имаме единъ малъкъ опитъ, едно упражнение, го наричамъ азъ психическо упражнение. Туй упражнение е слѣдующето: тази вечерь ще идемъ отъ мѣсечината въ слънцето. Ще тръгнемъ отъ земята къмъ мѣсечината, и отъ мѣсечината до слънцето, и обратно — отъ мѣсечината къмъ земята. Сега, вие ще си прѣдставите, че излизате изъ вашето тѣло, ще отправите вашата мисъль първо къмъ мѣсечината. Всѣки отъ васъ ще си опрѣдѣли една скорость, съ която ще пѫтува. Съ 100 клм. или съ 200, 300, 500, 1 милионъ клм. или съ 10 мил. кил., и ще полетите съ тази бързина. Но да се не уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за васъ. Най-първо ще си опрѣдѣлите съ каква бързина ще се движите къмъ мѣсечината, и като достигнете до мѣсечината, въ съзнанието си, гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснатъ нѣкоя твърда почва, и каква ще бѫде тя, дали нѣкоя равнина или нѣкой високъ връхъ. Ще седите нѣколко минути, и слѣдъ туй ще се устремите къмъ слънцето. Около слънцето има единъ огненъ поясъ, ще се гмурнете, ще минете прѣзъ него, и ще влѣзете въ слънцето. Този поясъ е много горещъ, но вѫтрѣ не е тъй горещо. Като влѣзете вѫтрѣ, ще видите единъ много красивъ свѣтъ. Той е толкова красивъ, но дали ща го видите или не, важното е само какви прѣдставления ще имате. Нѣкои отъ васъ може само да припарятъ. Но има и друга опасность тукъ: между земята и мѣсечината има единъ студенъ поясъ, може нѣкой тамъ да се спре. Този леденъ поясъ, това сѫ извѣстни сили, електрически сили, които нѣкой пѫть засѣгатъ земята и я изстудяватъ. И вслѣдствие на тия засѣгания, земята е прѣтърпѣла катастрофи. Тамъ като минавате, нѣма да ви е страхъ. Нѣма да замръзнете, азъ ще ви придружавамъ. Нѣма да ви е страхъ, разбирате ли? Ние ще тръгнемъ сега. Опитътъ ще трае 15 минути; 5 минути до мѣсечината. Туй ще турите въ вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законътъ е такъвъ, Вие ще ме питате: „Може ли да направимъ туй нѣщо?“ Можемъ, разбира се! Казано-свършено, тръгваме! Тази вечерь тръгваме! Вие ще кажете: „какъ ще бѫде това?“ То не е наша работа. Какъ? Искамъ и тръгвамъ до мѣсечината, Ще идемъ до мѣсечината — 5 минути, отъ тамъ до слънцето пакъ 5 минути, и 5 минути ще ни вземе обратния пѫть, да се върнемъ на земята. Сега ще се успокоите хубаво. Онѣзи, които нѣма да взематъ участие въ пѫтешествието, тѣ само ще ни изпращатъ, нѣма да дигатъ шумъ. Тѣ ще наблюдаватъ, ние ще се движимъ, и ще чакатъ като се връщаме назадъ. Но нѣма да кажете: „Дали ще се върнемъ?“ Ще идемъ, и ще се върнемъ назадъ. Сега ще започнемъ, тръгваме вече. Достатъчно сега, Е, какъ мислите, пѫтува ли се лесно до слънцето? Сега, тихо да изпѣемъ една пѣсень. пѣемъ: „Богъ е Любовь съ припѣва ѝ: „Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината, На свѣтлината на свѣтлината! Въ която царува Божията Любовь, Божията Любовь (3) Въ окултното пѣние ще пѣешъ за себе си. Умътъ ти ще бѫде концентриранъ въ думитѣ и въ гласа. Само за себе си ще пѣешъ. Нищо да не ти отвлича вниманието навънъ. Т. м. 14 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 2.I.1923.г Ст. София