Ани

Хигиена за къпачите (къпещите се) Десетте заповеди от Кругер. Унгарски главен хигиенист: І. Недей се къпа подир силни душевни вълнения. ІІ. Недей се къпа подир една ненадейна болка. ІІІ. Недей се къпа подир една безсънна нощ, подир едно голямо уморяване. ІV. Недей се къпа подир едно добро наяждане, ни подир топли изпотявания. V. Недей тича в банята. VІ. Недей се къпа в вода, на която не знаеш дълбочината. VІІ. Събличай се лека-полека; но щом се съблечеш, влизай във водата. VVIII. Хвърли се във водата с главата напред; ако не можеш, то впусни се изведнъж. ІХ. Недей стоя дълго време във водата, освен ако си с едно силно телосложение. Х. Подир банята, изтрий се добре, облечи се скоро и ходи (се движи). Морските бани Твърде малко са енергичните лечителни средства, каквито са морските бани, които начесто сполучват там, дето обикновените лекарства не са сполучили; но нека кажем, че те не са сносни (подходящи) за всичките телосложения и там, дето може да бъдат полезни, нужно е голямо внимание. Някои, които не са се съобразили с изискуемите условия, са се повредили, вместо да се ползват. Разбира се, действително, с каква енергия може да действат студените бани, на които водата обема (съдържа) възбудителни начала. Справедливо се е казало, че морската вода действително може да се вземе като истинска минерална вода. По причина на солта, която тя съдържа, морската вода мъчно се топли, но мъчно също изстива, като се стопли. Нейната топлина е повече в месец август, отколкото в другите времена през годината. За един същ ден най-малката ѝ топлина е към единадесет часа сутринта, а най-голямата – от пладне до пет часа вечерта. Изобщо водата е по-топла там, дето е песъчливо крайбрежието, отколкото там, дето е каменисто: важно нещо за слабите болни, които не могат да противостоят на голямата студенина. Подобни хора трябва да избират песъчливо крайбрежие и равно, без течение; да си правят баните под едно силно слънце и към три часа вечерта (следобед). За да се ползва някой от морската баня, трябва да внимава да избягва вторичното изстиване, което се започва от една неточна реакция. Тук не се касае за помръзването (побиването на тръпки), което чувства някой, като влезе във водата, което наскоро се изгубва, но за вторичното помръзване, което дохожда (идва) подир едно неопределено време във водата. Трябва добре да знаем, че има хора млади, пълни и корави (здрави), които при едно дълго стоене във водата не досещат (усещат) никакво помръзване; кога (докато) други, напротив, подир едно малко време, даже и незабавно, досещат палпитации (сърцебиене), настръхване, побледняват в лицето, напада ги залест (замайване/припадък) по причина на кръвното съсредоточаване към вътрешността на органите. Подобни хора трябва да правят баня доколкото е възможно твърде кратка, или даже, ако реакцията е в невъзможност, да не се къпят никак. Те може да ги заместят с измиване на тялото с морска вода, малко стоплена. Нужните мерки за употребението на морските бани са следните: Изобщо не бързай да се къпеш; чакай няколко дни, за да привикнеш с мястото, дето си отишъл. Това е необходимо за слабите и нервически (нервни) деца. Къпането трябва да се извършва от десет часа сутринта до пет вечерта (следобед). Избягвай да влизаш във водата вечер подир засядането (залеза) на слънцето, или твърде рано, щом излезеш от леглото, тогава, когато порите на кожата са отворени и са твърде чувствителни на студа. Никога недей се къпа подир ядене, додето ястието не е смляно: всеки знае нещастните случки, които се случват подир една подобна баня. Забелязано е, че децата имат повече реакция подир първата си закуска. Младите, възрастни и здрави момчета може да се къпят на гладно сърце. Твърде малките дечица не трябва да се къпят; понеже до седем години детето не трябва да прави хладни бани. Избягвай да влизаш и излизаш във водата, или да стоиш дълго време. Най-кратките бани са най-добри: три минути за децата, десет за възрастните най-много. Начин за пречистване на вода за пиене Това средство, показано от госпожица С. Шипилова (из Женева), е основано върху оксидацията (вкиселяването) на органическите материи чрез перманганата от поташ (калиев перманганат) или сода. Прибави 0.06 грама за един литър съвършено чист перманганат (калиев перманганат). Г-ца Шипилова се е уверила, че най-мръсната вода се пречиства съвременно (едновременно) както от микробите, тъй и от разтворените органически материи, които тя съдържа. Една вода, тъй пречистена, за да може да служи за пиене, трябва да се унищожи перманганатът, който е тонически (стимулиращ/силен). Достатъчно е за това, ако водата не е много, да се прибави малко захар, ракия, коняк или вино. Тези неща разединяват перманганата; под тяхно влияние водата изгубва своя червеникав цвят и става тъмножълта, като се образува една двойна киселина (биоксид) от манган (манганов диоксид). Като този последен състав не е отровителен, водата може без никаква вреда да се пие. Но по-добре ще бъде да се прецеди водата или да се остави да се утаи. Когато се касае да се пречисти едно голямо количество вода, г-ца Шипилова препоръчва да се употребят счукани въглища за унищожението на перманганата. В такъв случай ето тя как съветва да се постъпи: Поставя се едно достатъчно количество от счукани въглища във водата, която съдържа перманганата. Водата трябва да бъде в кюп (глинен съд) или каца (а не в металически съд). Подир прибавянето на въглищата водата се разбърква с една пръчка и после се прецежда чрез едно двойно гъсто платно. Тъй се придобива една чиста и бяла (прозрачна) вода, която не съдържа ни микроби, ни органически материи, освен една малка част от въглена или двойно въглена киселина от поташ или сода. Не трябва да се забравя, че една от най-главните точки е въглищата да бъдат чисти и счукани в съдина твърде чиста.

НЕДЕЛНИЯТ ОТДИХ Разгледан от хигиеническа гледна точка Всеки свят знае, че седмият ден от седмицата е ден на отдих. Но ако се отнесем подробно да разпитаме защо точно в неделя трябва да празнуваме, то ще получим безкрайни и разнообразни отговори, без да бъдем напълно задоволени. Нека оставим настрана хладнокръвните хора, които, без да се безпокоят защо и как, напускат работата си в неделен ден и празнуват, само и само да последват примера на баща си и децата си, или да направят както прави съседът им и целият свят. Повечето ще отговорят: „Ти ще работиш шест дни, в които ще извършиш всичко, и в седмия ден ти ще почиваш...“ Това е заповедта, която Всемогъщият е дал на израилския народ чрез Моисей. Вероятно това е тъй, понеже много наредби, произходящи от мъдростта Божия, са предадени на човеците от по-горни и върховни хора. Затова в изпълнителната заповед за отдиха се намира за основа грижата за едно здравословно занятие. Идея дотолкова важна и справедлива, дето критиците, разположени всякога да повредят наредбите от вехто (старо) време, когато точната наука беше още непозната, трябваше с удивление да я припознаят и кажат: „Ето, делото е превъзходно!“ Когато докажем, че седмият ден не е бил тъй произволно избран като ден на отдих, а че той отговаря на една съществена нужда, позната от опита и от точната наука – необходима подир едно шестдневно работене; когато потвърдим още, че китайците, както персийците, халдейците, египтяните, перуанците, гърците и римляните, тоест жителите от всичката земя, са гледали като на празник на седмия ден, то не ще можем да избегнем от заключението, че това не е въпрос чисто и просто на една случайност. Напротив, съществува един естествен закон, който има за цел не само духовното добро на човека, но още и здравето на тялото, което е основата. Старанието на нашия живот е съхранението, усъвършенстването, развитието на нашата личност чрез работенето. Работенето, според силите на всекиго, е една длъжност за всички; но то не е само една длъжност, то е още едно право, едно необходимо украшение, една всемогъща прелест на живота, без което не трябва да помисляме за нашето физическо или морално положение. При това, един труд, бил той умствен или не, е последван рано или късно от едно чувство, което ние наричаме уморяване – чувство, което ни принуждава да почиваме. Следователно не е достатъчно дето доставяме на тялото си необходимото хранило (храна), както подпомагаме една парна машина с материал за горене. Ние имаме също една повелителна нужда от спокойствие и от сън в някои времена. За да дадем по-добре да се разбере като какво нещо е физиологически работенето и почивката, ние ще влезем в чудесната работническа стая на человеческото тяло и ще хвърлим един поглед върху явленията, познати под думата преработване на храната. Необходимата сила за изработване влече своето начало от някои химически действия, в които въглеродът и кислородът играят най-главната роля. Ако и сравнението да не е точно във всяко отношение, то е необходимо за разяснение да уподобим человеческото тяло на една парна машина. Последната е поставена в действие посредством горението на едно каквото и да е количество дърва или кюмюр (въглища). Веществата се съединяват с кислорода от въздуха и, като горят, произвеждат една топлина, която се превръща в движение. Тъй също горе-долу се случва и в човешката машина. Въглеродът е вмъкнат с разнообразните ястия, които ние употребяваме за храна; кислородът се приема чрез дишането от въздуха. При всичко туй, в този случай изгарянето не е тъй просто, тъй лесно за доказване, както в парната машина. Действително, в организма кислородът не действа само да унищожава чрез вкиселяване (оксидиране) или чрез изгаряне присъстващите органически вещества в нашата тъкан и в кръвта ни. Напротив, той има за повече още едно, най-важно определение (предназначение) – да произвежда, да допълнява някои органически принципи, твърде сложни, които чрез преработването са изгубили една част от своя кислород. Той ги подновява до една степен, за да им позволи да разпространяват изново тяхната енергия. Съществуват например такива албуминоидни вещества, от състав твърде сложен, в мишците (мускулите) – тоест в тъканта, която е деятелният (активният) елемент във всички движения на тялото. Тъй също и в тези движения, които са неволни, като тупкането на сърцето, както и в тези, които са под влиянието на волята – като вървежа, работенето с ръцете и пр. Когато мишцата се свива, тоест във времето, когато се появява движението, албуминоидните вещества, за които се говори по-горе, губят кислорода си, който в голям размер се отделя от тялото под формата на въглена киселина (въглероден диоксид). В това време усеща се в мишцата едно чувство, което ние наричаме уморяване или отмаляване, и което не престава, докато изгубеният кислород не се помести (възстанови). Без кислород няма живот, няма работа. Вмъкването на този газ в нашето тяло е, следователно, тъй нужно, както и храната. Точни физиологически опити, отначало отдадени на професорите Петенкофер и Войт от Мюнхен, са определили с точност кислородното количество, както и това на въглената киселина в тялото ни, което придобиваме чрез храненето и което губим – било чрез работене, било чрез почивка. Ето как са се извършили тези опити: Затвори се един човек в продължение на няколко дни в един голям сандък, подобен на една стая, без да има съобщение с външния въздух. При всичко туй, той бе снабден с прозорец, с нужните мебели, а особено с креват. Един маркуч (масур), който служеше за преминаването на въздуха, служеше същевременно за измерване на количеството на въздуха, който влизаше, от което се узнаваше и това на кислорода. Един друг маркуч, който служеше за излизането на въздуха, позволяваше да се определи точно количеството на кислорода, което е употребено от тялото и изхвърлено под формата на въглена киселина. Влизането и излизането бяха контролирани чрез една твърде точна теглилка. Тегленията и меренията се продължиха с дни и нощи, и това под най-разнообразни положения: 1-во: По време на почивка – тоест когато той не се движеше, освен за развлечение, например когато четеше вестници и пр. 2-ро: По време когато той работеше деятелно (активно) – накрая, за да могат да измерят точно употребителната сила, той се подложи да върти едно колело (тракало) от 25 килограма в продължение на девет часа през деня, от които часове се намаляваше нужното време за ядене и една малка почивка. Това отговаряше на 7500 въртения в един ден. Вечерта, подир труда, работният човек си лягаше и се намираше в това време тъй уморен, като че е копал лозе или е вървял дълго време. Следователно, това позволяваше да се узнае чрез един химически анализ количеството на попития (усвоения) кислород и това на въглената киселина, изхвърлена по време на спането. Следствията от тези опити, които са от голям интерес, са следните относително до въпроса, който разглеждаме сега: • 1-во: Във време на работа употребеното количество на въглерода и на кислорода е повече, отколкото е във време на почивка. Ако човешкото тяло не получава в тези обстоятелства равнозначително число от тези два елемента и не получава навреме почивка, то начева (започва) да съхне и наскоро се поболява. • 2-ро: Във всяко време ние можем, докато храносмилателната ни сила го позволява, да си набавим под вид на водна или твърда храна нужния въглерод. Напротив, отдаването на другия жизнен елемент, който е по-важен – кислорода, не зависи от нашата воля. Дишането, чрез което придобиваме кислород, е едно явление почти изключително неволно. В едно дадено време ние не можем да дадем на тялото повече кислород, освен толкова, колкото дихателното автоматическо явление ни позволява. Следователно от времето само зависи допълнението на изгубеното количество кислород. Тези опити на Петенкофер и на Войт ни доказват без противоречие, че през деня – тоест, когато работим, тялото употребява повече кислород, отколкото може да придобие. Какво се случва, когато разходът е повече от добиването? Случва се един недоимък (дефицит), който ние компенсираме чрез отпочивката, във време на която, според по-горе казаните опити, кислородното употребение е в по-малко количество, отколкото неговото придобиване. По този начин се съставя едно запасяване от този елемент за допълнение на недоимъка, който се е получил от работенето. Следователно почивката, особено във време на сън, е тази, която уравновесява недостига на кислород, прахосан във време на работенето денем. Тъй се оправдава нуждата от нощната почивка. Опитите доказаха още някои други следствия. Подир нощната почивка тялото натрупва в запас едно количество кислород, което ни служи за дневния труд. Но понеже работните дни следват един подир друг, то уравновесяването на дневния недоимък става от ден на ден по-неточно и по-недостатъчно. Тъй щото, подир едно продължително време, нужният кислород начева да изчезва почти още в началото на труда. Тогава недоимъкът става толкова голям, че не може да се допълни даже и от най-дългото нощно отпочиване. Изисква се, следователно, цял един ден за допълването на нужната част от кислород за уравновесяване. Без това трудът става опасен и води до отслабване на тялото. Нека сега видим какви заключения можем да извлечем от тези физиологически разглеждания, които, ако и да са малко дълги, са обаче нужни, за да установим научно истината на нашите възгледи върху въпросния предмет. Не може да съществува здраве, ако вносът и износът в тялото не са в равновесие. Във всеки случай последният не трябва да надминувала (надвишава) първия. Нощната почивка, като не е достатъчна, за да се придобие равновесието, налага прибавянето на един цял ден за почивка, което става физиологически задължително. Това задължение е било признато даже в най-старите времена, когато земните жители, според предназначението си, са живели повече от земеделие, без да познават толкова занаяти, каквито по-сетне цивилизацията е създала. То съществува още повече в нашите времена, в които милиони хора не водят вече този земеделски чист живот, който еднакво раздвижва всичките мускули, без да поврежда в нищо нервната система. Напротив, днешните занаяти, благодарение на голямото ежедневно разделение на труда, натоварват само някои органи, и то с преувеличение. Тези органи, следователно, имат една неизбежна нужда от неделна почивка. Един лекар няма да се подвоуми да потвърди, че безчислените страдания, като: болести на сърцето, на белите дробове, на мозъка и особено умствените болести, от които всяка година умират стотици хиляди хора в зряла възраст, трябва да бъдат отдадени повечето на това, че натоварените органи не са имали нужната, определена от божествената мъдрост почивка. Може би те да са имали нощната почивка, без да са имали необходимата почивка от цял един ден. Подир едно точно изучаване на силата и способността на органическите действия в човешкото тяло в здраво състояние, физиологията е определила сто години като нормално продължение на живота. Този, който е достатъчно интелигентен, за да разпредели по всичките си органи едно равно количество труд и почивка, ще бъде достатъчно щастлив също да остане в добро здраве до сто години. И после да умре като Молтке (Хелмут фон Молтке) от една лека смърт без болка, със затваряне на очите вечно. Както и да е, можем да потвърдим, че голяма част от хората могат да достигнат без боледуване една продължителна възраст, ако умеят да се възползват от преимуществото, което неделята им принася за доброто телесно положение. В това отношение Англия ни доставя едно добро доказателство; в никое място неделният ден не е тъй строго запазен, както там. В никое друго място също не се намират толкова старци, тъй весели с тяло и дух. Прочутият английски министър Палмерстон, в последните дни на живота си, един ден по случай на годишния си празник беше поздравяван. Някой случайно забеляза, че моралната и физическа сила, с която той претърпява тежкия товар от работи, които му се възлагат, е наистина удивителна. Палмерстон отговори, че здравината, на която той се радва в една такава стара възраст, произхожда от една-единствена причина: това е, че през целия си живот той се е въздържал от работа в неделен ден. Гладстон, също държавен мъж, който на възраст между 80 и 90 години управляваше английската политика и можеше в парламента да произнася слова, траещи по 4 часа, разгласяваше, че в течение на своя трудолюбив живот той е признал явно големите материални и умствени преимущества, които е извлякъл от почивката в неделен ден – без да държи сметка дори за чувствата и душевните вълнения от едно по-възвишено произхождение, които този ден му произвежда. Великият исторически английски мъж Маколей казва: „Ако в Англия неделният ден не беше се празнувал като истински ден на почивка, ние щяхме да бъдем един народ много по-беден и по-малко цивилизован.“ Според статистическите изследвания, продължителните и съвестни наблюдения на неделните почивки удължават най-малко с една седма човешкия живот. Да дадем изцяло един пример: някой си, който умира на 56 години (да предположим от хипертрофия на сърцето), можеше да достигне до шестдесет и четири години, ако употребяваше мъдро силите си редовно с нужните дни за почивка. Нуждата да прибавим редовно един цял ден за почивка като е доказана, трябва още да се докаже, че е по-добре това да бъде седмият ден, а не шестият или осмият. Съхранението изобщо на седмия ден – даже в отдалечени народности, едни от други, без никакво общуване – показва вече, че това е един основен закон на човешката натура и отговаря на една непреодолима нужда, каквато е тази за яденето и пиенето. От друга страна, науката, като разпространи полето на опитите, казани по-горе, доказа нуждата от период от седем дни и установи естествени действия, за да потвърди следващите хипотези, изказани от френския социалист Прудон: „Ако скъсим седмицата с един ден (т.е. направим шестдневен цикъл), нуждата от почивка няма да се почувства тъй напрегнато; ако я продължим с един ден (осемдневен цикъл), ще почувстваме прекалено уморяване. Със прибавянето на половин ден на всеки три дни се губи повече време по причина на честото прекъсване; като прекъсваме естествената единица на деня, унищожаваме бройното равновесие на нещата: последва нередовност и безсмислица.“ „Ако приемем два дена за почивка подир двадесет работни дни, то от една страна правим работника съвършено мързелив, а от друга – отнемаме силите му чрез дългото работене.“ Времето от седем дни играе още една роля под други някои жизнени условия, нужни за нашето тяло. Претендира се даже, например, че температурната промяна на кръвта, нещо, което е знак на добро или лошо здраве, се отнася до един цикъл (кръг) от седем дни. Освен това историята ни доставя едно добро доказателство върху невъзможността да се промени седмият ден с друг някой. През 1793 г. Конвентът (народното събрание) основа във Франция един нов календар с цел да прекъсне съвършено с преданията (традициите), останали от монархията и от църквата. За да се съобрази с десетичната система, седемте дни на седмицата се заместиха с десет дни, наречени „десетница“ (декада). Всеки десети ден се празнуваше и беше определен за почивка. Въпреки всичките старания и наказателни средства, за да се въведе в практика това положение, населението не можа да привикне към новото постановление. Телесните човешки сили не бяха достатъчни, за да следват редовно труда от девет дни. В противоречие с естествения божествен закон, заповедта на революционното управление се оказа непрактична. За да се поправи мъчнотията, празнуването се измени на петия ден подир пладне; най-накрая трябваше наскоро да се повърне (върне) старата неделя, от която не можаха да се отърват съвършено. Притежават се написани документи от някои парижки работници или художници, които са опитали десетичната система. Всички потвърждават едногласно вредата, която е причинило това ново нещо, и засвидетелстват, че въпреки увеличението на дневната работа, месечната печалба е била същата, каквато е била и по старата система. Прибавят още, че целият свят желаел да се въведе старата неделя. Тъй, въпреки всичките политически и религиозни революции, празнуването на седмия ден се е удържало от безпаметни времена в най-различните народности. И това е едно силно доказателство за съществуването и нуждата от него. Наистина са ставали в това отношение изменения в разни религиозни общества. При всичко това те са се спрели все на седмия ден. Турците празнуват в петък, евреите в събота, християните в неделя. Упорството на еврейското поколение, неговото изключение (устойчивост) относително до някои болести – например охтиката (туберкулозата), и неговият напредък, който никой не може да отрече в светските работи, могат да се отдадат повечето на строгото празнуване на съботата. Да се вярва, че се умножава доходът, като работим в неделя – това е една голяма грешка и не е дотам умно. Освен това има нещо, което не стои тъй добре, което гложди, когато се работи в неделя. То е твърде просто за проумяване: тялото, което е претърпяло шест дни под работа, не му се работи тъй задоволително и внимателно на седмия ден. Волно или неволно, духът и мисълта, без да искат, се обръщат от работата към това, което тялото иска инстинктивно и желае справедливо. Те се обръщат към тази страна, дето се празнува – страна, противоположна на всекидневното работене. Хората и домашните животни ни доставят всички необходими примери, малки или големи, че наистина работната сума и доходът са по-големи и по-редовни за тези, които си почиват в неделя, отколкото за тези, които работят набързо и непрекъснато. Стопаните на животните признават и схващат нуждата да отпускат на последните цели дни отпуска. Те знаят, че непочитането на това правило има лоши следствия. По побуждение на едно дружество за защита на животните, голямо количество от лондонските колари разделиха конете си на два разреда (групи): едните, които работеха седем дни през седмицата, а другите – само шест. Незабавно се забеляза, че умножението на доходите, които произхождаха от конете, работещи шест дни, беше по-уравновесено, отколкото спадането на цените (загубата на стойност) на тези коне, които страдаха от пресилване, още и от разни болести, следствие от това. Следствията от този опит се потвърдиха и малко по малко дадоха своя плод. Например в Лондон през 1854 година от 2745 колари само 570 пазеха неделята, докато през 1868 година тези числа бяха 2356 пазещи неделята от общо 5826 колари. Още един пример, добре познат, е този, който ни се разказа от Калифорния чрез Уилям Тайлър. Откриха се златните рудници в западна Америка. Със хиляди пътешественици преминуваха (преминаваха) Северна Америка, за да отидат към Тихия океан. За спомагане и за по-лесно запазване против случайните нападения, те пътешествуваха на групи от 500 до 1000 хора. Узна се, по един положителен начин, че тези групи непрекъснато вървяха ката ден (всеки ден), кога (докато) други си отпочиваха в неделен ден. Узна се, по един положителен начин, че тези последните пристигаха с неделя по-напред и в по-добро положение от първите. Нека припомним мимоходом, че в никое място доброто положение и общото здраве не са тъй цъфтящи, както в Англия и в Съединените щати на Америка, дето, както се знае, строго се пази неделята. Не само противостоящата (устойчивата) сила на тялото и умствената енергия са достигнали до една висока степен, но още работната сила и икономическата част, и фамилиарен (семеен) живот, народното чувство, стоят също горе. Като говоря за Англия, спомням си едно нещо, което се отличава в неделен ден. То е погледът на къщите в Лондон, на океана, на метрополията, които се виждат от кулите на ситите (градовете) Но този изглед не е възможност (съмнение) и повдигане, по причина че неделното празнуване съдейства на въздуха да се пречисти от дима на фабриките и от разните прахове, които домините (комините) произвеждат в работни дни. Неделята в Лондон не е само ден на почивка, но още ден на пречистване от дим и прах и гълтане на чист кислород. След като видяхме, че неделният отдих е едно от първите и най-живи хигиенически правила, нека сега разгледаме какво се прави у нас от тази гледна точка и после, кой е най-добрият и най-здравословен начин за празнуване на неделята. Знайно е, че у нас няма законно задължение да се прекъсва работата в този ден; истина, че фабриките и големите работилници биват затворени в неделен ден, но работникът не престава в малките работилници, в магазините и в много други заведения. Това, което е било оставено настрана през седмицата, се изработва в неделя. Едно голямо число хора минават почти целия този ден в нечистотията, с работните си дрехи на гърба и не си позволяват отдих и праволинейни (никакви) осигуровки (развлечения) след обяд, или към вечерта, или даже никак. За да се последователно малко разумен паче (разумно) да запазим свежестта и здравето на тялото и душата, да се предпазим от една преждевременна старческа немощ, от едно умствено изтощение, не е достатъчно само няколко часа, по цял един ден съвършено свободен: трябва, колкото е възможно, да оставим съвършено настрана всекидневните си занимания, да променим обикновения кръг на идеите и да прекъснем борбата за материалните интереси. Има, обаче, наистина, известни работи, които могат да се извършват без вреда и в неделя; както от друга страна, има известни професии (длъжности), които не позволяват през деня съвършена свобода; като пример ще приведа тука железниците, лекарите, болногледачите и пр. Но, освен дето несвоевременното (нередовното) спазване на неделния отдих се допълва от другите дни на седмицата, тези хора пак се ползват някога от малко или много отпуска и в самия този ден. Няма да го намерите, вярвам, за нескромно от моя страна, ако дам тука някои подробности от личен опит, който ми е дал убедителни доказателства, че умствените и телесни сили се развиват от равновесието на неделния ден и че количеството на извършената работа през шест дни е по-значителна от това, което се извършва през седем дни, или с други думи че 6 x 1 е по-голямо от 7 x 1 По едно право разбиране на длъжността си, аз бях турил на разположението на публиката и в неделен ден, както в другите дни от седмицата. От сутринта рано до един час след пладне прекарвах неделния ден в работа и невъзможно да стана на дума за отдих. Положението на здравето ми и спокойствието на духа ми страдаха много от тази усилена работа. Аз се усетих, и едно и също време, възбуден и натопен (преуморен) толкова много, щото трябваше да се замисля за намаляването на работните си часове. Тъкмо по него време смъртта на един от скъпите ми събратя ми наложи неочаквано и неотложно нови длъжности – т.е. аз бях длъжен да предприема заедно с редактирането на „Швейцарския медицински вестник“ една тежка, непривична и поглъщаща много време работа. Е, добре: туй, което не можех да извършвам в седем дни, аз го извършвах оттогава насетне в шест дни и с по-малко мъчнотия. Аз се заричах (обещах си) в неделя да не ходя по визити, освен дето се изисква бърза помощ, от десет часа до обяд, подир което се оттеглях – с изключение, разбира се, на някоя неотложна нуждание. По този начин аз се намирах в положение да обсиля (укрепя) духа си в неделната отпочивка чрез други занимания от тези, които имах през седмицата. Този начин на празнуване на неделния ден ми принесе много повече задоволство, здраве и деятелност. „Подражавайте ми!“ съм казвал често на много от събратята си, които се оплакваха от модерното робство и от туй, че са били поставени да тичат и в неделен ден по маловажни случаи, или даже такива, които се продължават от много седмици насам. Ние трябва да пазим неделния ден не само за нас самите, но и за нашите семейства, за нашите подобни. Всеки човек има право да си отпочива в неделен ден, както има право да яде, да пие, да спи; и една наша длъжност е да уважаваме това право и да не оставяме, както точно се изразява лорд Шафтсбъри, да изпразнят тая спестовна каса на човечеството, каквато е неделният отдих. Чрез особен закон не може се сполучи нищо. Едничкото нещо, което държавата или правителството може да направи в това отношение, е да даде добър пример на народа, като не насилва никой гражданин да работи в неделен ден, нито да подканва на някои обществени изпълнения. Действително, неделният отдих е едно право, което ние притежаваме свободно и което, макар да ни е препоръчано от черквата, ни е преди всичко наложено от грижата за нашето умствено и телесно благосъстояние. Този, който не пази неделния ден, помага на своето съсипване. Нека не ми показват стотиците хора, които не пазят него ден и пак изглеждат силни и здрави. Нека тези хора паднат болни и ще видите тогава дали са могли да злоупотребяват безнаказано през цели години със своя запас кислород и да държат нервната си система в една непрекъсната напрегнатост. Защо тези наглед здрави хора падат в малко време под ударите на известни болести още в цветущите си години, додето други хора, по-малко силни, удържат дълго време с успех против същите болести? Защото не са спестявали достатъчно силите си, защото, дотогава тъй са можели, без нагледна повреда да минат работния си живот, без да си отдъхват през неделните дни, та са напрегнали своята верига толкова дълго време и непрекъснато, щото са скъсали; затуй са били наказани с ранна смърт. Всичките лекари забелязват, всяка година, едно голямо количество умрели хора от хипертрофия (необикновено израстване) на сърцето, причинено от една непрекъсната работа. Тъй случаят трябва да се припише на неспазването на неделния отдих, като негови печални следствия. На свършване, нека поставим още и този въпрос: как трябва да празнуваме неделния ден? Подтикнати от едно криворазбрано религиозно усърдие, ще бъде противно на здравия разум да приемем, като известни чуждестранни секти, т.е. да съдим, или да се остановаваме (спираме) нейде и да оставяме най-скъпоценните часове на неделята да се изличат в съвършено бездействие. Човек не трябва да остава празен (бездействен) в тесния смисъл на думата. Положението, което най-много подхожда на тялото ни и духа ни, не е съвършеното бездействие, но една приятна деятелност, която да преразпредели (облекчи) от ползата и благородните потоци. Нашата истинска почивка се състои в променянето на заниманието. Пример: ако сме уморени от няколко часова работа, извършена в седянката (седнали), едно истинско благодеяние е не да си почиваме (пак седнали), но да се разхождаме и упражняваме членовете си. Една разходка от три часа изисква също един мускулен труд, но той е, обаче, едно превъзходно отпочиване в сравнение с труда на ковачите, желязварите, тъкачите, шивачите или канцеларските служители. От друга страна пощенските разносвачи (разсилните) и разните пътуващи продавачи, като всеки ден правят няколко часа път на улицата, в отпочиващия неделен ден трябва да оставят на спокойствие краката си и да си намерят в къщи такова развлечение, което ще занимава повече ума им и ръцете им. Селянинът, който е прекарал цялата седмица на отворен въздух, усеща нужда от други развлечения, отколкото фабричният работник, който в събота вечер напуща блед и уморен затворения в влажния салон, или отколкото писателят, който не е напускал седалището (стола) си цели шест дни. Каквото и да бъде занятието и положението на човека, всеки трябва да прави така, щото да допълни, през неделния ден, недостатъка на силите си, като даде едно съвършено спокойствие на тези органи, които са работили през седмицата, а упражни тези, които не са работили; с други думи, трябва да заместя тежките работи през седмицата с една друга воля и весела деятелност, която не уморява, но принася едно истинско наслаждение. Най-после, за да се възстанови обикновеният запас кислород, тъй нужен, трябва да се стремим, колкото е възможно, на отворен въздух да прекараме неделния си отдих. Живеещият тоя елемент не се намира под изпълненията с дни покриви; най-изобилен и най-деятелен е той в гората (лесовете), гдето слънчевите лъчи, които проникват, царуват с озон (най-чист кислород) въздуха и удвояват неговото животворно качество. Чистотата на кожата е един друг фактор много важен за това оксидородивание (насищане с кислород). Този, който прекарва неделния ден с тяло покрито от нечистотата на седмицата, не ще се възползва напълно от възобновителното влияние на този необходим елемент на силите. Който се измие в събота вечер, се приготвя най-хигиенически за неделния отдих. Едно чисто тяло, в чисти дрехи, една пречистена и проветрена стая, една китка цветя върху масата, мисли весели и възвишени – ето какво трябва да бъде разположението на човек в неделен ден. Ако ти не прекарваш така неделния си ден, любезни приятелю, девет на десет е от твоя собствена грешка. Не съществува положение, даже между най-скромните, гдето отпразнуването на неделния ден да не бъде възможно; аз прибавям даже, че особено между сиромасите аз съм присъствал на сцени, от най-трогателните за сърцето на лекаря и хигиениста, в празнуването на неделния ден. Който иска да празнува този ден добре, нека потърси пример в децата, тези истински и естествени представители на човешката природа, които не са били още засегнати от борбата за съществувание и показват инстинктивно човешкото чувство в неговия действителен вид. Колко се радват те, като напуснат училищните чинове събота вечер и захвърлят чантите си с учебниците в къщи, гдето почиват всичките грижи и работи на седмицата! Умито и окъпано събота вечер, радващо се като мисли за утрешния ден, детето си ляга и става честито на сутринта; училищният чин не го безпокои този ден, той целият е посветен на радостта. Бащата има време да му покаже и обясни разни книги с картинки и да му разкаже много историйки. След обяд виждате детето на разходка с родителите си по полето или в гората. И бащата, и майката могат да се наслаждават с децата си, като ги разпитват за всичко. Тази промяна усилва детето, което се намира отново в добро разположение в понеделник и отива весело на училище. Ний не допускаме предположението че някой неразбран учител ще вземе да стеснява свещения този отдих, като зададе някои изпълнения (домашни) на учениците си. Има и други хора, които намаляват и даже унищожават неделния отдих на децата – било майката, която върши разни преправки из къщи, за които не е намерила време от работа през другите седмични дни, било бащата, който прекарва неделния ден в кръчмата или другаде с приятели; и в двата тези случая, те извършват едно престъпление на длъжността си, не само към собственото свое здраве, но и към туй на децата си. Неделният отдих е един важен фактор в хигиената и означава: укрепяване на здравето, спазване на умствената и телесна поносимост, душевно равновесие и щастие – най-голямото благо на този свят, – определеност на работната продължителност, дълъг живот и старост без грижи. Да не познаваме това е едно престъпление, което ще бъде наказано с математическа точност; то е едно престъпление толкова към себе си самите, колкото към фамилията ни и към цялото човечество. Ако един народ иска да стане здрав и да си запази здравето, той трябва да празнува неделния ден; да следва това хигиеническо правило е една патриотическа длъжност, която всеки трябва да вземе отговорност си.

От същия вестник извличаме следното: ПРАКТИЧЕСКО НАСТАВЛЕНИЕ ВЪРХУ ИСТЕРИЯТА (Нервни кризи, истерични мании) „Истерията“ се състои от един куп признаци (симптоми), които произхождат от едно раздразнително или страдално положение на матката и на яйчниците, а особено от реакцията на тези органи върху нервната система. Тази болест, ако и да засяга понякога мъжете, е собствено женска болест. Младите девойки и младите жени от 15 до 30 години са тези, които особено страдат. Най-главните причини са: Слабост на организма. Нервно телосложение. Голяма незадоволена любов. Завист и ревност. Несполучили (разочаровани) надежди. Еротични разговори и четива. Според по-горното определение на истерията, половината жени са повече или по-малко истерични. Видовете на болестта са безчетни. Те се делят на два класа: лека и тежка. В първия случай (леката форма) чувствителността е средна, характерът е непостоянен, усещат се неопределени чувства, избухвания от горещина, замайване в главата, подпиране (тежест), понякога суха кашлица, изгубване на гласа, изменение на вкуса и апетита, повдигане. Болките са повече или по-малко силни и чести, усеща се движение на един валяк (задушаваща буца), който излиза откъм матката, отива към гърлото и засяга стомаха и гърдите с притискане и задушаване. Това е това, за което жените казват, че им се повдига като „гореща мъгла“ или „горещ дим“. В силния случай (тежката форма) с по-голяма част от горните признаци започва и един припадък с вик, спазматични движения, изгубване на съзнанието и пр. Още, болката може да се появи със свиване (гърчове) или парализи, с анестезия (загуба на чувствителност) или хиперестезия (свръхчувствителност), обикновено върху едната страна на тялото, със силни болки и пр. Забелязва се, макар и рядко, едно изменение в ума, в следствие на което се явяват „истерическите мании“. Истерическите припадоци приличат на епилептичните, със същата само разлика, че болните от първата болест (истерията) не са дотолкова изкривени в лицето, нямат пяна на устата и когато болестта се продължи, умствените способности не се повреждат. При всичката ѝ тежест, която изобщо се вижда, истерията най-ядко бива смъртоносна. Вън от хигиенния режим, от хидротерапията (лечение с вода), от студените бани, които не са изключени, обикновено като временни спомагателни средства медицината има на помощ само железните лекарства, които затягат, и бромидите, които успокояват нервната система. Магнетизмът е едно силно средство за истерията. Лекият образ (форма), както и някои по-силни случаи, чудесно изчезват набързо; само някои форми изискват по-дълго време. Всички признаци, понеже принадлежат почти на анормалното действие на нервната система, изискват почти всеки път едно укротително (успокоително) действие. Ще бъде твърде дълго да показваме лечебния начин на всяка форма отделно. Ще вземем за пример само един среден случай с вик, от лечението на който ще се поведем и за другите изобщо случаи. Човешкият магнетизъм. Понеже много истерични жени се явяват сензитивни (чувствителни), то не е зле, ако отначало се опита болната да се приведе в един магнетически сън. За да стане това, трябва магнетизаторът да хване болната за ръцете и да я държи известно време, за да се съобщи тяхното магнетическо отношение един към друг. После трябва да я магнетизира бавно с двете ръце – най-напред по главата, после от главата до стомаха, докато се напоят горните части на тялото с магнетизъм. Да се действа тихо и кротко, като се избягват всякакви хипнотически начини, които могат да бъдат опасни, а най-вече вторачването (вглеждането) в очите и някой лъскав предмет. Ако болната заспи, тя може да стане ясновидка и да се превърне вверен и скъпоценен показател за начина и средствата за нейното излекуване. В един подобен случай, трябва да я разпитваме и да се възползваме от нейното показание. Ако тя не може да заспи, тогава се следва магнетизирането, както се започна. Трябва да се гледа да се укротят раздразнените органи и да се събудят тези, на които действието е отслабнало, чрез едно леко разтриване или като действаме от далеч с изпънати пръсти. Намират се случаи твърде мъчни, в които трябва да се наблюдава внимателно, да се пипа предпазливо, да се събужда и да се мисли така, сякаш се действа. Това изисква мъдрост и благоразумие. В някои случаи не е зле да се предизвикат кризите. Те се произвеждат почти винаги, когато се притиснат яйчниците, или като се действа отдалеч (на 20 или 30 сантиметра) с изпънати пръсти към това място или към стомаха. Болната подир това става по-спокойна. По този начин кризите малко по малко започват да се явяват тогава, когато искаме. Постепенно, като ги отдалечаваме една от друга, ще достигнем скоро да ги унищожим и да поставим равновесието. Какъвто и да бъде случаят, той трябва да се извършва с надлъжни паси (движения с ръце) и после с паси от голямо разстояние, за да се изравни действието. Всяко едно магнетизиране може да продължи от 20 до 50 минути, ежедневно, или през ден в началото на лечението. При едно подобрение, операциите могат да се извършват по-нарядко. Самомагнетизиране. Болните, на които не е увреден целият организъм, могат често да възстановят в себе си равновесието и да избягнат при всякакви случаи повечето от кризите, като се магнетизират самички. Това действие се извършва, като се поставят едната или и двете ръце върху болната част, която като се поразтрие налеко, по-после се магнетизира най-вече с надлъжни паси от горе до долу. Продължението на това действие ще бъде от 5 до 10 минути, 3 или 4 пъти на ден. Земният магнетизъм. Много от истеричните жени, като са сензитивни (чувствителни), земната магнетическа течност има върху тях голямо влияние, според степента на тяхната чувствителност. Те трябва да поставят леглото си по направлението на меридиана – с глава към север. В случай че не е възможно главата да е към север, нека я поставят към изток. Денем лицето им трябва да бъде всякога към север или към запад. Второстепенни средства. Постоянно да се употребява магнетизирана от човек или желязна магнетична вода. Измиване сутрин и вечер със студена вода, особено с едно леко разтриване под мястото на плаващите ребра и инжекции (клизми) с магнетизирана вода. Умерено упражнение на открит въздух, развлекателни средства, тонизираща и хранителна храна, без да е дразнеща. Затягането (запекът) на корема трябва да се избягва, при нужда чрез клизма с магнетизирана вода. Излечителни примери Излекуванията, които са последвали от човешкия магнетизъм, са многочислени. Ние няма да изложим освен тези, които сме наблюдавали и описали в магнетическия журнал. І. Една девойка на 24-годишна възраст, която беше изпаднала от няколко години под чести нервни припадоци с болки, се излекува от Г. Далиер-Бенет, който дава следния отчет: „Всичките медицински лекарства, като бяха полезни (безполезни), тя се отправи до мене за опита и магнетизма на 14 май 1845 година.“ „Аз я магнетизирах незабавно. Подир няколко паси, намерих я в припадъка ѝ, от когото аз не можех да я укротя, освен чрез едно магнетическо действие от половин час.“ „На второто заседание (сеанс) аз употребих същите средства и сполучих същите следствия „Като гледахме нейната чувствителност от магнетизма, помислихме, че той е за нея необходим, и следвахме със силата си, която я магнетизираше, лечението.“ „Подир няколко дни тя стана сомнамбула и в това положение ние я попитахме защо тя беше тъй разтревожена в по-предишните заседания.“ „Тя ни отговори: „Пасите (движенията с ръце), които ми правехте отдалеч, ме раздразняваха. Трябва да ги правите отблизо и, даже, чрез едно леко допиране.“ „Начнахме (започнахме) да действаме по същия начин и тя действително беше в кротко положение.“ „По-сетне я попитахме как ще можем да я излекуваме и ако магнетизмът ще ѝ бъде полезен. Тя ни отговори: „Да, аз ще оздравея. – За колко време? – В четири месеца; на 13 септември, в 6 часа вечерта, ще имам последния си припадък. От 5 септември, добави тя, ще бъда луда осем дни; лудостта ми няма да ме тревожи. Няма да бъда лоша, ще бъда весела. Магнетизмът ме ползва. Трябва всеки ден да ме магнетизирате.“ „За пиене тя си предписа магнетизирана вода и вода от попарени портокалови листа; въздържанието от всякакви тлъсти ястия, освен буйона (супата); предписа си още за закуска сутрин мляко с попарена вода от бъз и малко червен пипер вместо захар.“ „Действително, тя има на определения ден една лудост, която трая толкова, колкото каза, в продължение на която тя беше весела и се занимаваше с кукли и други подобни детински играчки; тя остана на леглото си тези осем дена, и припадъкът ѝ беше на 13 септември вечерта за последен път.“ „От този ден тя е веки (завинаги) съвършено добре, не е имала никакъв нов припадък, при всичко че се е плашила от много неща.“ ІІ. – В същия журнал доктор Лует дава отчет за един твърде силен нервен припадък, когото той укротил в кратко едно време. „...Често болната издаваше викове, такива като на разярено животно, и търсеше да захапе с зъбите си каквото свари около себе си; сама себе си тя беше ухапала в дясната ръка доволно дълбоко.“ „Това, което ми направи най-много впечатление в време на този спазматичен припадък, беше да гледам болната да си отнася ръцете към гърлото си, като че иска да изтръгне от него нещо, което я задавяше. Тя наяве досещаше (усещаше) в една най-голяма степен чувствуването на тъй наречения истерически валяк (топка). Лицето ѝ беше сборище на едно спазматично движение, без да представлява това изпитост, нито тази плувнала пяна и лош изглед на епилептиците.“ „Като помислих, че магнетизма може да подобри този припадък или даже да го унищожи, аз направих около 5, 6 минути няколко паси от горната част на гърдите до стомаха.“ „На туй извънредно движение последва една съвършена тишина; спазматичните движения престанаха съвършено, както и трудното дишане.“ „На въпроса, който ѝ направих, дали ще страда, тя ми каза, че се намирала по-добре и че не усещала повече друго нещо, освен една голяма умора и една непреодолима нужда да спи. Това, което ме реши да я магнетизирам още около десет минути след което настъпи един дълбок сън, за голямо учудване на десетина съседи, които тази сцена беше привлякла. На сутринта аз видях болната. Тя прекарала добре нощта и не усещала сега никаква умора, както обикновено бива на сутринта след дълги истерически кризи. Туй оправдава предположението, че магнетизмът е един могъщ подновител на силите.“ „Тука той не само пропъди една истерическа криза, докарана до най-крайната ѝ степен, но и изтощението, което последва всякога в случаи от подобно естество.“ ІІІ. – Истерическа мания в една госпожица на 40-годишна възраст, изцелена вътре в една само сеанса (сеанс) от г-жа Саре де Вор. „Тази госпожица изгубваше съвършено разума си; обхващаше я една безгранична буйност, хвърляше безсъзнателно всичките си дрехи на земята, след което падаше в едно неизразимо вкочаняване; нейните умствени способности се възвръщаха едвам след няколко часа съвършена безжизненост. Тя се отнесе към мене, след като се съветвала при много доктори. За пръв път я видях в една от нейните приятелки. Тази г-ца, като имаше едно здраво образование, намираше се в твърде жалко положение от припадъците си, които ставаха все по-чести. Тя ми разправи състоянието си с една голяма откровеност, като се предаваше съвършено на мене. Както говореше, и я хвана кризата; като имах за свидетел нейната приятелка, аз почнах да действам върху нея с всичка сила; като придадох на кризата най-голямото възможно увеличение (развитие), аз можах да я отърва от нейния тревожен, болезнен флуид и то не по-рано, освен когато всичките ѝ сили бяха изчерпани. Променихме стаята, магнетизирах я отново, след туй поправих деятелността, разтегнах нервите и свърших с заместването на лошите с добри, подновителни флуиди.“ „Това беше последната нейна криза и аз не я магнетизирах повече от този път. Охотата (апетитът) се завърна и здравето замести болезненото състояние, което я владееше от много години.“ ІV. – Твърде чести истерически припадъци с нервно лудуване, наблюдавани и изцелени чрез магнетизма от доктор Кордие от Берней (Йор). Такова е заглавието на едно дълго изучаване, обнародвано в същия журнал. Тука се говори за една млада девойка, обладана от много години от една сложна истерия – много силни припадъци и почти постоянни, с ужасни бъркания (гърчове), лудуване, безсъние, сърцебиене и пр. Тя се възпротивила на всички обикновени лекарски средства и била изцелена за 4 дена от един лекар, който почти никога не е магнетизирал. V. – Едно писмо, напечатано в същия журнал, засвидетелства изцелението на една млада девойка, която била „на края на живота“ от изтощение вследствие на истерически припадъци, които се усложнили скоро по един опасен начин. Тя била изцелена за 4 дена от една госпожа, която практикувала лечителен магнетизъм. Това писмо е подписано от шест лица – братя и сестри, чичовци и лели на болната, свидетели на изцелението. VІ. – Младият Евгений Ф..., на 14 години, страда от истероподобни припадъци от шест месеца насам. Без никаква видима причина, едно силно разяряване го обладава, лицето му се зачервява, той става безпокоен и оскърбява грубо майка си, както и тези, които се интересуват за него. Друг път, също без видима причина, очите му се насълзяват, погледът му става вторачен, лицето му се забулва (потъмнява), сетне побледнява, крайниците изстиват и краката отказват да го държат повече; след няколко леки конвулсивни движения, той пада без движение. Подир 2–3 минути равновесието се възстановява и всяко спомняне (спомен) изчезва. Тези кризи са нередовни – дохождат от 1 до 3 на ден. Общото състояние не се вижда да е засегнато. Охотата (апетитът) е добра; той е силен и едър; въпреки туй, сънят му е безпокоен от разни сънища и тревожни видения. Вън от тези кризи детето е с един твърде тих характер. През май 1886 г. майка му го доведе при мене, за да го магнетизирам. Мъчното беше, че детето не искаше да го мислят за болно и да го церят (лекуват). Съгласихме се, че ще остане при мене в качеството на писар и че аз няма да го магнетизирам заедно с другите, за да не се сети, но ще обръщам особено внимание на него. То стоя при мене 8 месеца, без да се появи никаква криза. Това ме кара да заключавам, че болестта е изчезнала още в началото на церителството (лечението). Във всеки случай, изцелението беше съвършено и болестта не се възвърна ни най-малко вече. VІІ. – Госпожица София Диуноайе, която живееше тогава в № 21, улица Понтошу, изгуби движението на краката си, паметта си и разума си през август 1888 г. вследствие на едно уплашване. Лекувана в болницата, разумът ѝ се възвърна в 8 дни вътре, но парализата остана през 8 месеца и се изгуби отведнъж вследствие на една криза, причинена от притискане на яйчниците. Искали да я хипнотизират, но се оказало невъзможно, а опитването на разни вътрешни лекове я направили по-нервна. През юни 1889 г. тя излезе из болницата в едно сериозно раздразнително състояние, което се уголеми прогресивно. През юли тя има припадъци от една нечута сила; левият ѝ яйчник беше толкова раздразнителен, че ѝ дохождаха припадъци от самото притриване на дрехите. Лявата страна беше съвършено обезчувствена. Въпреки пълнотата на тялото, охотата (апетитът) е никаква, запекът е упорит, краката са всякога студени, главата гори, очите парят и сънят, който почнати никакъв, е прекъсван от трудни сънища и фантастични привидения. Припадъците дохождат (идват) почти всеки ден и всяко работене е невъзможно. Именно в такова положение дойде тя, през юли 1890 г., в клиниката на Френското магнетическо общество. Първите сеанси произведоха едно относително успокоение и припадъците се появиха не толкова често. Като се интересувах за тази болна, аз я накарах да дохожда всеки ден, за да я лекувам, и станах скоро господар на припадъците ѝ. Необикновената раздразнителност на яйчниците изчезна лека-полека, безчувствеността престана, охотата (апетитът) се възвърна, сънят стана тих и възобновителен, и излекуването беше съвършено в два месеца вътре. VІІІ. – Госпожа Коане, която е била почти всякога нервна и извънредно впечатлителна, беше обладана от много години от нервни припадъци, почти всекидневно, с изгубване на свяст, продължителни главоболия, полуглавие (мигрена), неохота (липса на апетит), безсъние и общо неспокойствие. Тя се съветвала при всички специалисти и въпреки различните лекувания, които следвала, припадъците не се намалиха и общото състояние се влоши повече. Тя дойде в клиниката на обществото през 1891 г. На края на 5–6 сеанса охотата (апетитът) беше вкарана в ред, сънят стана възобновителен, впечатлителността и главоболието се намалиха значително и припадъците не се появяваха, освен през дълги срокове. В края на два месеца, като се помисли достатъчно изцелена, тя напусна лекуването. Но излекуването не беше съвършено и тя има към края на годината едно малко припадване. В началото на 1892 г. тя почна пак лекуването и равновесието се възстанови. От една година насам тя напусна лекуването и сега се радва на едно превъзходно здраве. Особено в истерията и нейните разни видове е мястото, дето магнитът действа с най-голяма целесъобразност. Рядко се получава неуспех и множество излекувания са били получени от неговото приспособление (прилагане). Около десетина случая са приведени от Андре и Туре в техните „Наблюдения и изследвания върху употребението на магнита в медицината“. Две наблюдения са особено любопитни. По причина на пространното им изучаване, аз ще приведа тук само последното. Същото се намират около десетина наблюдения и в „Изкуствени магнити на абат Лионобъл“ от Лиунодио Боажермен. И от тях ще цитирам само едно. Тези два случая са достатъчни да покажат, че истерията, даже в най-сериозните си видове, може да бъде излекувана чрез приспособлението (прилагането) на магнита, с изключване на всякакви други лекове. І. – Думата е за една истерия, на която първите признаци захващат (започват) от петнайсет години и която се е породила вследствие на много раждания и на туй, което наричат „разпръснато мляко“. Болестта се усложни с нетърпими болки, задушаване и припадъци, и скоро стават и по-чести, и по-силни. Нервните удари бяха силни и чести, главоболията – извънредни. На болната ѝ се струваше, че ѝ отварят главата. Тя усещаше в същото време да ѝ стягат извънредно гърдите; а сън отколе време не знаеше какво нещо е. Приближаването на бурята увеличаваше безпокойствието ѝ и на туй не малко спомагаше страхът ѝ от гръмотевицата. Умножиха кръвопусканията през време на туй лошо разположение и слабостта, раздразнението на нервите, признаците на гърдите и главоболието взеха най-голяма интензивност (сила). От четири месеца насам болната не беше могла да напусне леглото и стаята си. Имаше четири години, откакто Госпожа М... беше почнала да бъде така безпокойна, когато на 14 април 1779 г. тя чу да говорят за магнитите на Абe Лионобъл. След като беше употребила без успех едно голямо количество различни лекове, тя лесно се склони да опита и магнитите. Първия опит тя направи с една магнитна връзка, която приложи отведнъж дето усещаше най-остри болки – от главата чак до сред гърба. След около един час от туй прилагане, тя се усети облекчена от болки в главата и врата. Очудена (учудена) от това действие на магнита и като търсила да се увери още повече, това облекчение ѝ породило мисълта да смъкне магнитната връзка надолу по гърба си, дето усещала същите болки, каквито имала и в врата си и които ѝ спирали дишането. Този опит имал същия успех, както предишния. Болките, както и твърдостта на мястото, се намалили и болната можела да прави лесно разни движения. Дишането станало редовно – туй, което от няколко седмици не можели да сполучат, и то само временно, освен като отваряли вената (кръвопускане); още същата нощ сънят ѝ бил тих и спокоен. Това, което най-много учуди всички в действието на магнита, беше, че сънят настъпи въпреки бурята и гърма, които се случиха същата нощ и които я правеха други път особено безпокойна, уплашена, разтревожена. Този първи успех побуди Госпожа М... да носи и други магнити. Приложиха ѝ и в главата, въз (на) гърдите, на ръцете, на коленете и под краката. Болките се намалиха по един забележителен начин. Дишането стана свободно и естествено, и главоболията изчезнаха. Обаче причината, която ги бe породила, не приличаше още да е унищожена; тя стана поне подвижна и всеки път, когато болките се появяваха – било на същите места, било на други – щом се прилагаха магнитите, се спираше тяхното увеличение. Като прилагаха магнити по болните места, изместваха по воля болките и по този начин можаха чрез няколко пъти да прогонят болките от главата по раменете, оттам по ръката и най-после до краищата на пръстите. От туй място магнитът не можеше да ги прогони по-далече. Когато главоболието се появеше, прилагаха на всяко сляпо око по един магнитен полукръг и болките преставаха. Болната сама си правеше по различен начин такива опити. Същото правеше и по всички други места, дето се появяваха болки. Здравето се възстанови постепенно и по един доста бърз начин. В първите дни на следващия месец юли Госпожа М... излезе на нивата (на разходка) и можа да направи различни пътешествия, като почна да влиза пак в обществото и да живее по предишния си ред в живота. Макар страдаща още, тя нямаше вече никакъв нервен припадък до края на месец октомври; но в туй време тя има един от най-страшните удари в загубата на обожавания си мъж, който се помина вътре в четири дни. Скоро се появиха пак нервните случки; но до каквато степен и да достигнаха, Госпожа М... се счита задължена на спасените при себе си магнити, дето последствията им не се указаха (оказаха) толкова вредителни. Заедно с времето, като се намалиха тъгите ѝ, Госпожа М... се свърза (възстанови) пак малко по малко в здравето си. Обаче магнитното лекуване не можа да унищожи нейното млечно боледуване, от което тя се оплакваше, и само го направи подвижно. За да го убие в зародиша му, тя направи едно пътешествие до Бареж, от което остана много благодарна за ползата, която придоби. От завръщането си до последния месец февруари тя усети само едно леко появяване на миналите болестни случки: то се състоеше от едно общо помръкване, придружено с тракане на зъбите – обикновен предизвестителен знак. Госпожа М... се радва сега на едно добро здраве и продължава да носи още магнитни връзки. Другите магнитни приспособления ги е напуснала през стоенето си в Бареж. Тяхното действие е било потвърдено и от покойния Г. Голар, който се ползваше с нейното доверие. Той засвидетелства писмено на абат Лионобъл, че е видял много добри действия от неговите магнити, произведени върху нервноболни, а особено върху Госпожата, която е предмет на настоящото наблюдение. („Наблюдения и изследвания“). ІІ. – В 1786 г., 24 май, 5 часа вечерта, една магнитна плака, пратена от абат Лионобъл, беше поставена върху стомаха на една болна петдесет и една годишна жена, която от двадесет и втората си годишна възраст усещаше нервни удари, придружени от силни конвулсии (свивания) и други страшни признаци. Тези припадъци бяха изчезнали около една година и бяха спрени чрез разни лекарства. През тези междувременни години, когато припадъците оставяха болната, тя се радваше на едно добро здраве. От петнадесет месеца, обаче, тя беше отново паднала в предишното си състояние. Случките дохождаха (идваха) повече от 10–12 пъти на ден и понякога траеха много минути. От осемнадесет месеца периодическите очиствания (менструацията) бяха побъркани; те ставаха от два месеца на два месеца. Действието на магнита беше бързо; болната нямаше повече конвулсии, макар сутринта да бе усетила повече от двадесет пъти. На 16 юни още не бяха се появили; болната усещаше силите си и охотата (апетитът) си да се възвръщат и спеше по-добре. Денем тя извършваше усилни полски трудове, без да се усеща безпокойна; усещаше само едно малко щъркане (гъделичкане/боцкане) във вътрешността на челото. Тя се оригваше понякога, както и напред, и дишането ставаше малко трудно тогава; но никога то не се прекъсваше, откакто употребихме магнита, както това ставаше, толкова често, преди. („Изкуствени магнити“).

Атмосферическа електрика Атмосферическата електрика се произвежда от водното изпарение, което става по повърхността на земята; следователно тя съществува във всяко време под разно количество в въздуха: само големите горещини, които засилват значително това изпарение, докарват бурите. Тази електрика има едно твърде значително действие върху човека и върху животните. В време на буря, нервните лица дохождат до едно общо телесно сътресение с главоболие, сънливост, умствена неспособност, голяма раздразнителност в характера. Всичките нервни болести се удвояват, като: хореята (треперене на ръце или крака), еклампсията, епилепсията, хипохондрията и пр. Забелязва се също в тези, които са разположени, събуждането на ревматични или нервни някои болки. Падането на гръмотевицата произвежда върху човека и върху животните изгаряния, парализи, синкопи (припадъци), сътресение на мозъка, задушаване. Когато някой се удари от гръмотевица, съветват да се постави в един новоизкопан трап, да се затрупа до врата с пръст. В разстояние на няколко часа, страдащият дохожда в себе си. Указали са се много добри случаи от това действие, което е твърде сгодно за извършване особено в селата; в градовете то може да се замести с разтриване от краката до главата посредством един парцал, намокрен в студена вода. ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ (Бележка: Под „магнетизъм“ в тази епоха са разбирали практикуването на т.нар. биоенерготерапия или хипнотично лечение). Човешкият магнетизъм е една вродена сила в организма, чрез която всеки човек, на когото здравето е в добро положение, може да бъде в състояние да улекчи (облекчи) и да излекува даже болките на подобните си. В повечето случаи, без медицински познания, човек може да бъде лекар на жена си, както последната тази може да бъде лекар на мъжа си и на децата си. Магнитът, земният магнетизъм и почти всичките тела с естествени сили могат да заслужат като спомагателни. В тежките болести, дето животът е в опасност, няколко магнетизирания, извършени според правилата на знанието, са достатъчни почти всякога да прекъснат заплашителните признаци. Един сродник, един приятел, един слуга, с желание да извърши едно добро, може да се сдобие за няколко дена с достатъчни познания, дето да може да лечи най-важните болести, стига само съществените органи на живота да не бъдат много разстроени. Магнетизмът е един от най-добрите и най-удобните лечителни способи, готов за употребение без никакво приготвление, освен една добра и силна воля. По кой начин се следва употребението му, се говори миналата година в няколко от нашите книжки. Днес заемаме из Френския магнетически вестник долуизложените излекувания на разни болести. Излечение на едно възпаление в белия дроб и в гръкляна. Напоследък, 30 декември, г-жа Дариа от Париж, улица шосе № 9, дохожда и ме моли да отида да посетя двегодишното ѝ дете, което било болно отскоро. Аз отидох и като разгледах детето, намерих, че белият му дроб се намира в едно трудно положение откъм кръвообращението си. Като бях зает и нямах време детето да го магнетизирам както се следва, то казах на майка му да повика един лекар. Лекарят дохожда и обявява, че детето има възпаление в белия дроб и в гръкляна, като казва, че „болестта е много сериозна и понеже не била локализирана (наместена) още, той не можал да постави везиканти (възпалителни пластири)“. Ако до утринта болката не се локализира, казал той, детето е изгубено. От този разговор на лекаря, родителите се отчаяли и дохождат пак да ме търсят – дето аз отидох към 10 часа вечерта. Като разгледах пак болното, казах на родителите му да се не безпокоят дотолкова; аз ще прекарам нощта тук и се надявам утре детето да не бъде в опасност. Незабавно почнах да го магнетизирам, като поставих дясната си ръка върху 3-то, 4-то и 5-то ребро едно доволно продължително време; после аз поставих ръцете си в размяна върху двете страни на гърдите му дотогава, докато усетих, че болните места са в равновесие. Това се продължи до три часа след полунощ; но аз бях вече над болката (бях я превъзмогнал). Дишането беше в добро положение и треската беше почти паднала. В такова едно положение, като беше болният, аз можах да си поотпочина около половин час и после започнах пак. Понеже при силните болести не трябва да се оставя болният дълго време без грижа. В противен случай злото се съвзема и трудът, който е извършен, се изгубва. Това нехайство и липса на постоянство кара някои хора да казват, че магнетизмът е безсилен при силните болести. Това е голяма грешка! Аз забелязах, напротив, че магнетизмът действа много по-скоро и по-здраво в подобни случаи, отколкото във всеки други. Като видях, че злото не може вече да вземе връх, аз си отпочинах чак до девет часа. С удоволствие видях, че детето отива твърде добре. Подир един добър поправителен (възстановителен) сън, то се събуди живо и весело. При всичко туй, моето старание не беше още на върха си – понеже върховете на белия дроб бяха още болни. Аз изново започнах да го магнетизирам пак, дотогава, докато тези части се уравновесиха. Тогава оставих болното до 2 часа след пладне. В продължение на това време лекарят дохожда и намира в болното нещо неизтълкуемо. Като го преслуша добре, каза, че това неочаквано добро може да е една измама, понеже от тази болест един на десет оздравява. Накрая той си отиде, като каза, че се надява да се избави болното му, което всъщност беше вече избавено. При всичко туй, аз продължавах моето магнетическо действие. Детето заспа в три часа след пладне и се събуди в 7 часа вечерта здраво и весело. Като го разгледах, намерих го без никаква следа от болест. Идващата нощ се прекара твърде добре. На третия ден лекарят, като дойде, намира детето облечено да ходи в стаята.

Хигиена Хигиената е наука, която ни осветлява и учи какво трябва да вършим и правим, за да запазим здравето си. В положението, в което ние днес се намираме, тя е необходима за нас. Народ, който търси и гони да се сравни с напредъка на века, той има най-голяма нужда от това умение: как да запази здравето си – най-драгоценното нещо за човека. Изобщо в развитието ни към просвещението, тя е тази, която ще ни упъти и научи как трябва да си наредим и устроим училищата, за да запазим здравето на нашето потомство. Тя е тази, която ще ни упъти и научи колко време се изисква да полагаме на децата за занятие, колко за развлечение и упражнение, и колко за отдъхване; каква храна и какво облекло са за тях най-добри. С една дума, тя е един от най-важните и главни предмети, които трябва да се развиват в полза на потомството. Не по-малко нужна ще бъде тя у нас за градовете и селата, които търсим днес да планираме и преобразим. Тя е тази, която ще ни покаже как е по-добре да се построят домовете ни; какви трябва да бъдат леглата ни и накъде трябва да гледат прозорците на стаите ни. Още и какви са нещата, които могат да произведат болести; как трябва да се постъпи с тях, за да изчезне вредата; каква трябва да бъде водата и храната в полза на здравето и пр. Човек от детинство до старост преминава през разни възрастови фази; всяка една от тях има свой разнообразен вид, особено стремление и особена склонност, следователно изисква се и особено наставление. Старият никак не е еднакъв с младия; следователно те не могат да бъдат под една и съща категория, под едно и също наставление. Всеки има нужда, за подкрепление на здравето си, от неща, съобразени с неговия период. Без продължение, ще кажем накратко, че във всяко отношение хигиената може да ни бъде като водител за съхранението на нашето здраве. Облеклото според възрастта Днес ще занимаем нашите читатели с един предмет, който е твърде важен за здравето; той е: облеклото според възрастта. Дрехите трябва да бъдат аналогични (съобразени) с възрастта, с мястото и с времето на годината. Най-главно е, че те трябва да са широки – без никакво притеснение (притискане); в противен случай те са вредителни. Тежките и топли дрехи не подобават на младостта, понеже в това време органическите сили се развиват особено към външните горни части. На тази възраст те биват вредителни, понеже привличат към повърхността на кожата повече хранителна мощ, която става причина за несвободното развитие на другите органи и за едно кръвонахлуване към мозъка. В напреднала възраст, когато външната кожна тъкан закоравява и съсредоточената сила преобладава, нужно е да се намали съсредоточеното направление, което се отличава с една студена старост, и да се подпомогне доброто кожно изпарение, от повредата на което произхождат повечето болести в тази възраст. Следователно топлите дрехи – вълнени и памучни, са най-добрите за тази възраст. Дрехите трябва да бъдат съобразени с времената на годината; при всичко туй, трябва да се изменят с най-голяма предпазливост и най-добро внимание, ако искаме да бъдем запазени от болестите, които произвеждат внезапните промени на въздуха. Това правило е необходимо за някои места, където температурата се мени често. Жените променят твърде често дрехите си в едно и също време от годината и то без никаква причина. Това често им поврежда доброто действие на вътрешните органи, както в гърдите, тъй и долу в корема: хроническите болести на матката, както и охтиката (туберкулозата) в белия дроб, произхождат повечето от тази причина. Дрехите произвеждат върху тялото разнообразни действия, според материите, от каквито са изтъкани, и според цвета, който имат. Според интересните опити на Г. де Румфорд, за да определи колко време трябва на термометъра за да изстине и слезе от 70 на 10 градуса, когато неговата топка е обвита от разни материи, които служат за облекло, доказва се, че безцветните (белите) материи се топлят по-малко от тези, които имат тъмен цвят, а особено черен. Това се доказва чрез един най-прост опит: от две еднакви джезвета (кафенчета) с еднакво количество вода, поставени на еднакво разстояние от огъня, от които едното да бъде бяло, а другото черно – второто ще възври по-напред. Следователно безцветните (белите) дрехи са най-удобни за топлите времена от годината и за южните места; другите (тъмните) са по-добри за студените времена и места. Според това от каква материя са изтъкани, дрехите произвеждат следните действия: тези, които са от вълна или от коприна, са топли и задържат телесната топлина, по причина че не са нейни проводници; те изолират тази топлина, която произвеждат жизнените сили, като препятстват да бъде попита от въздуха, който е около нас. Дрехите от коприна, кожа, косми и пр. са идиоелектрически: тоест те възпират и съсредоточават някак си животния електризъм в тялото и възпират съобщението му с атмосферната електрика. От това следва, че копринените, космените дрехи или, с една дума, тези, които имат уединително (изолиращо) свойство, са особено полезни, когато времето е влажно, понеже те възпират електрическия флуид, възбуден от жизнените сили, с когото влажната електрическа атмосфера търси да се съедини. Когато тези дрехи са съставени от памук или други подобни материи, са добри за сухи времена, понеже те не допускат жизнената електрическа течност да се пренатрупа в голямо количество върху тялото. Не е добре, даже и опасно, да оставяме влажните си дрехи да изсъхват върху тялото ни, като се излагаме на слънцето или при собата (печката), а особено ако дрехите са от недобър (тъмен) цвят. В подобен случай кожата се напоява от цветната материя и става причина да препятства на доброто изпарение (потене). Чрез действието на цветните материи се образуват мръсотии, които, като се попият от попивателните съдове на кожата, стават причина за засилване на болестите. У войниците болестите, които зависят от възпирането на потта, се развиват по-скоро, когато техните дрехи оставят цветната си мръсотия върху кожата. Дрехите още трябва да бъдат съобразени с темпераментите. Тези хора, които са пълни и кървави (пълнокръвни), са по-способни в претърпяването на топлината и на студа, отколкото тези, които са слаби и деликатни, още и чувствителни на най-малкото изменение в атмосферата: следователно последните тези във всички времена на годината трябва да са по-добре облечени от другите. Едно нещо още, което трябва да не забравяме, то е да се вардим (пазим), щото дрехите да не ни стискат и станат затруднителна причина за кръвообращението, тъй и за другите телесни действия. Случвали са се прималявания, припадъци, замайвания, апоплексии (инсулти), кашлици, кръвохрачене и много други подобни страдания да бъдат следствие на едно пристягане в врата или в други места на тялото. (от здравето)

МАГНЕТИЧЕСКИ ЛЕЧЕНИЯ Против Недоброто положение на нервите или нервните болести (neurosthenie) (Извлечение из Магнетически вестник) Под думата „нервически болести“ се проумява един вид разнообразни болезнени признаци върху организма без никаква материална вреда. – „Безпокоен съм, раздразнен съм нервно, скръбно ми е, сърцето ми е стиснато, страшно ми е, страдам, имам болки навред, и при всичко това не мога да определя какво имам“, – това обикновено казват тези, които страдат от нервите си, без да имат някой орган повреден. Защото едно смущение съществува, но като че ли в нервите то не се вижда. Най-обикновената причина на тези болести е едно изнемощяване и уморяване на нервните части вследствие на едно физиологическо или умствено пресилване, от едно дълго безсъние, от надежди несполучени, от силни смущения, от печални случки и пр. Обикновените признаци, ако и да са действителни, са повечето фантастични; понякога те изчезват, а понякога се изменят. Те се състоят от главоболие изцяло или от полуглавие, от болки в тила, на врата, в космите на главата, от безсъние, трудни сънища, от многосъние денем подир ядене, от болки по гърба между плещите или около бъбреците, или между ребрата, от една капризна охота (апетит), от болки на стомаха, от повдигане, оригване, бълвоч или запек, от една умствена повреда, едно неподдържане, от едно общо униние, от една раздразнителност, безпокойство и страхота, от една ипохондрия с мислене и еднообразен характер и пр. Всички лекари, които разпознават днес, че лечението чрез лекарства не дава никак добри следствия относително до тези болести, прибягват към естествени някои средства, които са предпочитани, понеже са по-малко опасни; но за жалост често-често и техните подобрения биват временни и без никакво основно излекуване. На някои си лекарите предписват в това отношение уединението и спокойствието, на други пътешествията и развлеченията, физическите упражнения, като гимнастиката, плаването, дългите разходки, на чист въздух; накрая триенето, електрическите бани, хидротерапията, внушението и пр. В повечето случаи нервните смущения преминават скоро под действието на магнетизма – употребен методически. В разни книги и вестници магнетизаторите разказват с стотици излекувания чрез този начин. Обикновено достатъчно е да се укроти някое органическо действие, на което действуванието е много голямо, и да се събудят повърхностно изцяло всичките органически действия, за да се въведе равновесието на силите, от което зависи физическото и морално здраве. Употребете едно от следващите средства, и в случай на недостатък – употребете и другите. Човечески магнетизъм. – Ще се поставиш срещу лицето на болния – прав или седнал – и ще започнеш изцяло да укротяваш действията на нервната система чрез паси1) (движения на ръцете отгоре надолу) твърде бавни, от главата до стомаха, сетне от гърдите до краката. Постави си ръцете за известно време върху гърдите, върху стомаха, върху корема и върху коленете. По-сетне разбуди организма чрез дълги и бавни паси от главата до краката. Най-сетне, постави се от лявата страна на болния и извърши кръгли и дълговати разтривания по гръбначната кост отгоре до долу. Когато се намира болка или увеличение деятелността на някоя служба от органическите действия, то укроти, като поставиш ръцете си или ръката си върху болното място. Напротив, ако съществува атония (безсилие), то разбуди чрез леки триения и чрез отправяне отдалеч върховете на пръстите към органа или мястото, което искаш да разбудиш. Накрая, подир едно действие от 15 до 30 минути, свърши чрез дълговати и бързи действия на ръцете (passes) отгоре до долу. Особено изначало изисква се кротко, тихо и бавно действие, и катадневно; по-после от два дни на два дни; още по-после – по-нарядко, тоест колкото болката отива по-добре, толкова действията може да се извършват по-нарядко. Земни магнетизми. – На повечето от тези, които са чувствителни (sensitifs), атмосферните изменения, а особено магнетическите земни течения, влияят много. Нощното си легло го постави към направлението на меридиана, тъй щото главата да гледа към север; при невъзможност – постави го от изток към запад, като гледа главата към изток. Денем, в време на работа, постави се тъй, щото лицето ти да гледа към север или към изток. Спомагателни средства. – Магнетизирана вода за пиене или чрез човеческия магнетизъм, или чрез аемпия2). Сутрин и вечер миене със студена магнетизирана вода. Храна повечето лека, отколкото тежка, без раздразнителни или възпалителни неща, и всеки ден в определен час; упражнения и разходки на открит чист въздух – без уморяване. Излечителни примери Излечителните примери относително до тези болести, назовавани изобщо „нервически болки“, са многобройни в магнетическите анали. Следователно ние ще се задоволим да изложим няколко от тези, що сме излекували. 1. Госпожа К, 40-годишна, с телосложение лимфатично-нервно, страда отпреди юни 1884 година от разни нервни смущения, следствие на силни скръбни удари. Първо и първо, те са неопределителни усещания с малки болки в главата; струва ѝ се, че нервите ѝ се опинят и свиват, че черепът ѝ и главата се издигат и мозъкът ѝ се изпразва. Всякога в безпокойствие, тя не може да събере идеите си и чувства, че ѝ липсва нещо в извършването на интелектуалните ѝ способности. Към октомври месец положението й се подобряваше малко нещо, за да се укроти повече в началото на месец януари. От това време скръбността се умножава: тя пада в едно отчаяние и от ден на ден почва да си мисли, че е луда; безпокойствието се замества от едно страшно впечатление почти постоянно; мечтанието ѝ се побърква и денем, и нощем тя бълнува. През деня много пъти се явяват силни нервни кризи, от които тя става като умаяна и унесена, чувства едно стягане в задните части на главата и спазми по членовете. В разстояние на 15, 20 минути кризата престава, като остава едно главоболие и едно усещане в мозъка от два до три часа. Тя се чувства още като схваната отпред, с бучене на ушите. От няколко седмици тя се оплаква от една болка, която се е появила в 7-ия гръбначен прешлен и се раздава към рамената, като вътрешната лява страна е достатъчно чувствителна; безсъние и стресване като спи. Постоянно тя е под влиянието на една фиксидея, която тя не може да изгони: тя се плаши и волята ѝ е безсилна да се противопостави на това владение, което я тласка неизбежно към лудостта. Доктор Тесиер от Шаврош (Allier) лекува болната чрез укротителни средства, които остават безполезни, понеже болката се умножава. При всичко това положение, апетитът ѝ още е задоволителен, смилането става бавно, но без никакво стягане, физическите сили се съхраняват; освен оплакванията ѝ, наглед тя не се вижда твърде болна. Болната дойде в магнетическия институт на 25 март. Чрез напречни паси и чрез поставянето после на ръцете, аз поолекчих главата ѝ; по-сетне правих дълговати паси, за да поправя кръвообращението; незабавно се появи едно доволно значително подобрение. В продължение на 8 дни тя съвършено се поправи – без никаква по-нататъшна повреда. 2. Госпожа М, 39-годишна, продавачка в един малък градец, страда от дълго време от разнообразни смущения. В начало болката е била рядко и твърде слаба; но от няколко години тя е станала нетърпима. Най-вече стягане под лъжичката, отдето болката се раздава по корема, по гърдите, около снагата, по гърба и плещите, и по врата. Сърдечно стягане и лудуване (прескачане), трудно дишане. Трудно мелене (храносмилане) на яденето, апетит капризен, често се появяват повдигане и бълвоч. Глава тежка, замаяна с разбъркани идеи и погрешна памет. Непрестанно безпокойство и безсъние; всички тези признаци се увеличават от малко едно пресилване и нервни кризи се проявяват. При всичко това нейно положение, което не заплашва живота ѝ, наглед тя е пълна и се вижда да е добре. От 4, 5 години тя се е лекувала под разни начини без никаква полза. Тя дойде при мене на 8 май 1885 г. Аз я магнетизирах два пъти в деня, като исках да събудя нервната ѝ система. Очите ѝ се затваряха и тя ставаше като полузаспала, като дохождаше една силна горещина по всичкото си тяло. От първия ден още апетитът се поправи и смилането на храната се подобри с намаление на болките. В едва една седмица разстояние, подир една малка реакция, болките значително намалиха: тя се чувства по-силна и ходи денем тъй, дето по-преди не можеше. Сънят е добър, идеите по-чисти и паметта задоволителна; няма като преди стягане и корема, който беше подут, е спаднал 8 сантиметра. На 24 май, тоест подир 16 дни, тя остави всеки ден магнетизацията под едно твърде добро положение. От това време до сега Госпожа М. не е почувствала никаква вреда относително до нервите си, които ѝ правеха живота непоносим. 3. Г-н Сиврет, 21-годишен, от Ерсей, страда още от 14-годишната си възраст от една слабост в бъбреците и в краката. Това негово положение се отдаваше на възрастта му и на неговото умствено пресилване. В 16-годишната му възраст безсилието се увеличи до един обезпокоителен размер с безсилие в очите; на 19-годишната му възраст физическите безсилия се сплитат с безсилието на ума и с едно специално нервно положение: изгубване на паметта с невъзможност да събере две идеи за определение; значително намаление на гледането, голяма чувствителност и треперене, безсъние и нощни изнемощения3). Бледен и прегърбен, едвам се крепи; принуден е да напусне училището и да се остави в дома си. Лекуван с тонически средства, положението му много малко е било подобрено. Нощните изнемощения съществуват и паметта не е никак поправена, гледане слабо, силна чувствителност, хранително мелене4) (храносмилане) бавно, апетит капризен и безсъние; понякога главата му се вижда като тежка и замаяна, а понякога като че е празна. Разните лечения, които е опитал, като са останали почти без никакво добро следствие, той пожелава да опита и магнетизма, и тогава дохожда при мене. Той дойде на 17 юни 1885 г. Аз го магнетизирах почти всеки ден, и силата му дохождаше от ден на ден. На 2 август, като ми отпусна едно свидетелство, той се отправи за отечеството си под едно твърде добро положение. Апетитът – поправен, сънят – спокоен, гледането по-слабо (все още), паметта съвършено поправена и нощните изнемощения значително намалени. Неговото положение по-сетне се още поправи, тъй щото той, като дохожда често в Париж, не забравя никога да дойде да ми поблагодари. 4. Г-н Гаспар, 63-годишен, професор в училището на Шартр, страдаше от няколко години от разнообразни смущения, които, ако и да не бяха опасни за живота му, не бяха дотам утешителни. Чувствителността му беше на върха си. Най-малкото сгрешаване, едно ненадейно известие или срещане, гласът на един звънец, му произвеждаха без друго едно стягане върху епигастриума, едно тупкане на сърцето и една горещина в главата, с едно изобщо недобрение, което се продължаваше известно време. Вън от тези случаи, той почти постоянно чувства едни болки по всичката си снага, а особено в десния си крак и в петата: сърдечни тупкания, хранително мляене бавно, капризен апетит. Слабост в бъбреците и в краката, сънят – неспокоен от разни сънища, смутени идеи и памет отслабнала. При всичко това негово недобро положение, той изглежда да е силен и добре; при всичкото си това страдание, през трите четвъртини от времето той следваше да си гледа работите. Като ми писа няколко пъти, за да ме пита относително до положението си, най-сетне той сам дойде на 23 май 1885 г., за да прекара празниците на Петдесетницата, с надежда не да се излекува, но да си подобри донякъде положението. Аз го магнетизирах два пъти на ден, бавно, доколкото беше възможно, за да дам покой на нервите. Действието беше незабавно. Без да усети никаква реакция, което е рядко нещо, той се намираше по-добре от утринта до мръкнало, и на третия ден той си замина в едно задоволително положение. Ето потвърждението, което ми връчи, преди да тръгне: „Произнасям, че магнетизациите, извършени върху мен от г-н Диурвила, произведоха в продължение на петдневно лечение много добро следствие относително до моето здраве. Считам се честит да изразя към г-н Диурвила моята дълбока сърдечна признателност за улекчението, което той можа да ми произведе чрез магнетическата си наука.“ „Гаспар, професор на живите езици.“ От това време г-н Гаспар следва своята професия без никакво затруднение. От 1888 г. той е в Париж и неговото здраве е добре до възможност. 5. Г-н Шове., 27-годишен, от Париж, улица Хал, телосложение лимфатично-нервно, страда от 5, 6 години от разнообразни болки, като: болки в бъбреците и по снагата, уморяване и тегота върху плещите, трудно мляене (храносмилане), апетит недобър, запек, тежест на главата, безпокойство и недобро разположение. При всичко че не беше никога съвършено добре, той рядко падаше на леглото. Той се яви в клиниката на магнетическото Френско общество на 24 февруари 1889 г., за да се подложи на магнетическо лечение. Той се магнетизираше от г-н Конарда и от мен. Подобрението се яви още от начало и излекуването му скоро се доби. На 30 март той всеки ден беше съвършено добре, дето и остави лечението. На 11 май той потвърждава лечението си със следното писмо: До г-н Диурвила, общ секретар на магнетическото Френско общество. „С голямо задоволство имам честта да ви уведомя за моето съвършено подобрение. Считам се за благополучен да ви известя това добро следствие, понеже като страдах от дълго време в бъбреците, аз не можех да се надявам на едно тъй скорошно и съвършено излекуване. Слабостта, която имах в краката си, също изчезна; тъй щото мога свободно да си върша работата. Моля ви бъдете тъй добри, дето да принесете благодарението ми на магнетизаторите от вашето общество и да публикувате това писмо, чрез което искам да дам подтик и чест на една наука, от която човечеството очаква такива големи услуги. „С почитание и пр. Е. Шове. син.“ 6. Госпожица Бриун, 19-годишна, страда от две години от разни безпокойства. Месечните ѝ не идват от една година; апетитът е почти никакъв; хранителното мляене трудно и главата ѝ всякога тежка. Тя често усеща болки в стомаха, невралгии, безпокойство, тъй щото слабостта, що има, не ѝ позволява да може да работи. Тя дойде в клиниката на магнетическото Френско общество на 3 ноември 1889 г. Из първо още подобрението се появи; апетитът се появи, смилането се усили и повечето болки, които се явяваха, се намалиха. На седмото магнетизиране месечните ѝ дойдоха, на деветото тя беше съвършено добре и напусна. 7. Госпожица Хуот, учителка, страдаше от три години насам от разни смутителни болки, като: главоболие, безсъние, трудни сънища, нехотение, сън подир ядене, запек, обща слабост, раздразнителност и ипохондрия и пр., за които тя се е лекувала разнообразно по обикновения начин, без да получи някаква полза. Накрая тя дохожда в магнетическия институт в началото на месец август 1892 г. Ползата се появи незабавно, и в продължение на три недели5) тя се излекува съвършено. Следващото писмо, що тя ми отправи от 13 октомври 1892 г., потвърждава нейната признателност. „Имам удоволствието да ви известя, че здравето ми е превъзходно; положението, което имах, преди да дойда при вас, не се е подновило – и не вярвам да се поднови. Благополучна се считам, като се гледам, че и аз съм с хората и си върша работата свободно – нещо, което е най-хубавото мое удоволствие. Моята към вас признателност ще бъде до живот. „С почитание и сърдечна признателност, Хуот“. 1) „Паси“ (passi): Специални пасове/движения с ръце, използвани при месмеризма и магнетизирането през XIX век за пренасочване на т.нар. „животински магнетизъм“. 2) „Аемпия“: Стар или специфичен термин в тогавашната литература (възможно е да е печатна грешка за аерация или специфичен метод за обработка чрез въздух/дъх). 3) „Нощни изнемощения“: Обикновено в медицинските текстове от тази епоха това се отнася до нощни изпотявания, силна отпадналост или полюции. 4) „Хранително мелене“: Буквален архаичен превод на процеса на смилане на храната в стомаха. 5) Думата „недѣли“ в този контекст означава „седмици“ („в продължение на три седмици“).

Храната Храна се назовават тези неща, които, изложени в стомаха, чрез смилането могат да се уподобят и да подправят загубите, които извършва тялото чрез живота. Най-добрата храна, която подобава на новороденото дете, е млякото на майка му или на дойката му. Неговото сучене трябва да става зачестено, най-вече в първите месеци; при всичко това не е никога нужно дето да му се дава цицата1) повече от осем пъти в двадесет и четири часа; в случай че се случи да я поиска в това разстояние повече пъти, то може да му се даде малко захарена вода, а по-късно – малко ечемичена или хлебна вода. Изобщо, времето за отбиване на детето от сученето е към деветия месец; то от третия месец трябва да почне да привиква малко по малко на чорбаливи неща – изначало постни, по-сетне мазни. Подир това всеки може да почне да навиква на всякакъв вид храна. От една година нататък то може да почне да се храни 4 или 5 пъти на ден; нощем малко хлебна вода или само просто захарена вода е достатъчно да погаси жаждата му. Към двегодишната си възраст то всеки може да яде от всичките ястия, що се намират на трапезата; при всичко това да не забравяме, че растителните неща му са по-сгодни и по-полезни от месните. Всичките растителни неща, що служат за хранило на човека, са безценни относително здравето на човека. Месото е по-раздразнително и по-възпалително, отколкото растителните. Но тези последните произвеждат една по-тиха кръв, те укротяват вътрешните движения и намаляват физическата и морална раздразнителност. Месото произвежда повече кръв и храни повече, при всичко това то изисква повече работа и упражнение, без което човек става пълнокръвен. „Тези, що са си продължили най-много живота, казва Уфеланд, са живели почти единствено от растителна и млечна храна. Брахмитите (брахманите), които по техните религиозни правила не се хранят освен с растителни вещества, достигат почти всички до една възраст стогодишна.“ Хората и животните, що се хранят с месо, са силни, буйни, пристрастни; кога тези, що се хранят с растителни вещества, биват наклонени към кротостта и покорността. Децата, които са привикнали отрано да ядат много месо, стават корави, но съвременно пристрастни, буйни и груби. „Месото не трябва, казва Уфеланд2), да се позволява на децата, преди да им поникнат зъбите, тоест около първата година.“ Месото е също така повече наклонено към гниене, отколкото растителните вещества; последните тези, напротив, обемат в себе си една каква-годе киселина, която като възпира гниенето – нашия най-върл неприятел – съвременно и поправя повредите му. „Понеже растителният режим съдържа в себе си най-добрите хранителни качества, казва Бернарден де Сен-Пиер, то ще бъде най-добре децата да се хранят в него, понеже той влияе тъй благополучно върху хубавината на тялото, както и върху спокойствието на душата. Този режим продължава детинството и следователно – човеческия живот. Аз срещнах подобен един пример в едно младо англичанче, което беше 15-годишно, пък показваше, че е 12. То имаше един твърде интересен образ, здраве твърде добро и характер превъзходно приятен. То ходеше много и никога не се сърдеше, каквото и да му се случеше. Баща му, който се именуваше г-н Пигот, ми казваше, че той го е възпитал съвършено по питагорическия режим, на когото той бил узнал добрите действия чрез собствена опитност. Той беше си съставил едно мнение да похарчи една част от своето имане, което беше значително, за да постанови в английската Америка едно дружество, което да се занимава да отхранва по същия питагорически режим децата в американските колонии по всичките занаяти, що интересуват земеделчеството. Дано сполучи тази отхрана, знаменита в най-добрите древни дни! Тя не е по-малко полезна за един военен народ, както и за един земеделчески.“ От питагорическата секта са произлезли: Епаминонд, славен по неговите добродетелни неща; Архитас, по неговото остроумие в механиката; Милон от Кротон, по неговата сила; и същият Питагор – най-хубавият човек на времето си и без противоречие най-просветленият. Любопитна е историята на славните хора по този режим; философите, големите умове в това отношение се отличават по един знаменит начин. Поетите често говорят за първобитното въздържание от златната епоха, тъй назована според Порфирий, понеже тогава не се е клал никакъв добитък. Платон живееше с малко едно нещо: неговата обикновена храна не беше освен лук и маслини; тъй той имаше лице бледнаво, такова каквото имаше и Сократ. Философът Сенека водеше един твърде строг живот, както в дома си, тъй и по вън. Лотион, учителят му, който беше от питагорейската школа, го беше убедил да се въздържа от месо. Той последва това в продължение на една година; в това време той привикна тъй, че не само че не му беше мъчно, но, напротив, му беше приятно, понеже умствено той действаше по-ясно и по-живо. Нютон, във времето на най-големите свои открития, не се хранеше освен с малко хляб, потопен във вино. Лете, най-паче (особено), растенията и овощията подобават чудесно на децата, които в първите си години, в нашия климат, някога досещат (усещат) в подновяването на двете годишни времена, лятото и зимата, нещо подобно на това, което усеща един млад човек, който си променя климата. Колкото органите се развиват и се обсилват, режимът, без да прекъсва да бъде редовен, може да бъде дотам строг; мъчносмилаемите неща, или тези, що са раздразнителни, са по-малко заплашителни. До 18 или 20 години, хранилото (храненето) трябва да бъде под наблюдение – по този начин само ще може някой да отговори добре на предпазителните нужди и съвременно (едновременно) на доброто управление на храносмилателните органи; когато органите се развият съвършено, храненето може да се определи според нуждата. В това отношение не трябва да поставяме под една категория работника, на когото мускулите действат в продължение на дванадесет часа, и този, който прекарва деня си на седалището (седнал). Трудолюбивият човек, който е под влиянието на едно голямо ръчно движение (физически труд), може да смели най-коравите хранителни неща; този, който седи, ако и да не е изобщо по-слаб и по-деликатен от другия, при всичко това трябва да се предпазва от трудносмилаемите неща. Много хранителни неща, взети през деня, поставят работника в едно тежко положение и смилането му става затруднително; напротив, вечер те поправят изгубените сили, щом тялото е направило (се е трудило) през деня, и тяхното уподобяване (усвояване) става спокойно във време на един добър сън; изобщо, седящият работник също трябва вечер да има главната си храна, най-вече ако той прекарва вечерта си спокойно. Народният инстинкт и естеството на земята изменят храната; колкото отива някой към тропиците, толкова храната му бива по-малко твърда; един неаполитанец не може да употреби за храна в едно ядене такова количество месо, каквото употребява един английски работник обикновено. Няколко овощия, а най-вече брашнените ястия, са основателната храна на народностите от екватора. В голяма вреда ще бъде за живота му, или поне за здравето му, ако северният жител, преселен в един по-топъл климат, постоянства да върви по своя вехт (стар) режим и по своите привички; първото нещо, що има той да направи, е без друго да последва примера на тези, между които е отишъл да живее, като употреби най-голямото внимание в това прехождане (преход). Най-вече човек трябва да внимава върху силите на стомаха си, когато стъпва в пределите на старостта, като си спомня, че той няма тъй нужда от една изобилна храна в тази възраст. Привичката да яде много, да има изкуствени ястия, за него в това време са гибелни и може незабавно да му докарат болести, които този, който е предпазлив и живее с прости ястия, изобщо избягва. При всичко това, нищо няма самостоятелно в избирането на храната, понеже тези, които подобават и са добри за някои телосложения, не подобават никак на други. Това, което вреди в една възраст, може да бъде добро в една друга, и много пъти измененията, що се съглеждат в човека като странни или капризни, произхождат от изменението на неговото телосложение; най-добрият водител в отбора на храната е осветленият инстинкт. Този, който остане верен на гласа на това чувство, което Бог му е подарил за неговото съхранение и което се именува инстинкт, той ще се отхрани (опази) чрез опита и благоразумието тъй, че рядко, като го слуша, ще се измами и ще прекара един живот, почти лишен от болка. Животните, които живеят далеч от нас, тези, които не са се разслабили (разглезили) под покрива на нашите сгради, съхраняват едно равновесие постоянно и имат едно весело и пълно с живот здраве. Но ако същите тези животни ги отгледаме чрез една храна, приготвена изкуствено, по домашен начин, то ще им развалим естествения инстинкт и ще ги направим да бъдат болни като нас. За пример между нас, нека вземем чергарите цигани, които са изложени зиме и лете под откритото небе и на които децата им почти голи ходят. При всичко това, те и техните деца се намират по-добре и по-здрави от тези, които са най-много пазени и топлини (топлени) между нас. Древните земни жители вероятно не са знаели освен най-простите и без никакво приготвяне ястия, и тази храна им е била в най-голяма полза. Простото хранило (храна) и въздържанието са действително най-безценният източник за здравето и за живота. „Достатъчно е, казва Плутарх, да имаме вкуса на истинското удоволствие, за да бъдем въздържани; невъздържанието изхабява здравето и когато то се разруши, не се досеща (усеща) вече никакво удоволствие.“ Не е трудно да се докаже чрез множество примери, че повечето хора загинват преди време или се влачат, като се наказват от товара на болните; и то само и само че са се предали прекомерно в удоволствието на ядене и пиене; тези, напротив, които са се задоволили с просто едно хранене и то съразмерно с нуждата на тялото, са се наслаждавали на най-добро здраве и са живели най-дълго време. Един от най-забележителните примери в това отношение е примерът на славния Корнаро от Венеция, който от 25-годишната си възраст начнал (започнал) беше да страда от стомаха си, от болки по снагата, от скрита треска и от подагра. Под влиянието на един добър и редовен режим всичките лошавини (болежки) изчезнаха и отстъпиха мястото си на едно добро и благополучно здраве, с което той преживя повече от 100 години. „Има почти четири години, казва той, когато бях подканен силно да извърша едно нещо, което щеше да ми коства скъпо. Родителите ми, които аз обичам и които имат към мене същата любов; приятелите ми, за които аз имах всякога снизхождение; накрая лекарите, които са пророците на здравето, се съединиха всички наедно, за да ме убедят, че съм ял твърде малко, че храната, която вземам, не била достатъчна за една възраст тъй напреднала каквато е моята, и че не трябваше само да подкрепям живота си, но трябваше още да умножа малко силата си, като ям малко повече отколкото съм привикнал.“ „Колкото аз и да им казвах, че естеството се задоволява с малко; че това малко, като е закрепило здравето ми в добро положение от толкова време, то тази привичка в мене се е преобърнала в естествена; всичко това не ги убеди никак. Уморен вече от тяхното упорство, аз бях принуден да ги задоволя.“ „Тъй като бях привикнал да вземам в стомаха си хляб, супа, жълтъка на яйцето и месо – една тежина от 12 унции, всякакви ястия на 14 унции; и като пиех 14 унции вино, всякакви го направих на 16.“ „Това вторачване (увеличаване) на храната ми стана тъй гибелно, дето, като бях твърде весел, начнах да ставам наскърбен и раздразнителен; всичко ме наскърбяваше; от най-малкото нещо се сърдех и никой не можеше да живее с мене. В продължение на 12 дни аз попаднах на една страшна колика, която се продължи 24 часа. Не трябва да питаме, че тези, които бяха около ми, се бяха отчаяли за живота ми, като се разкайваха за съветите, що ми дадоха.“ Корнаро намали пак количеството на храната си заедно с възрастта си; той от една яйчна жълтък на едно ядене захвана да взема тази яйчна жълтък на две ядения. Не цитираме това нещо като пример за следване, понеже количеството и качеството на храната трябва да се изменя с телосложенията и с свойството на работата, но само да покажем колко хора могат да бъдат болни от многото храна, която вземат, особено като поостареят. Всеки народ има нещо общо в духа, в нравите, съобразно с храната, която преобладава в яденето му. Тъй също жителите от всяка държава, от всяко място, от всеки град, даже и хората от всяка фамилия, различават морално в нещо, което е съобразено с вкуса на ястията и с хранителния им режим. Навярно, предварително може да узнае някой какъв е духът, способността на едно каквото и да е събрание от хора, които следват един и същ режим; естествените разположения на човека са принудени да се изменят и да претърпят влиянието на храната. „Каквито са храните, казва славният Лансизи, такъв е хранителният сок, такава е кръвта, такъв е инстинктът, такива са наклонностите на човека.“ Никой не оспорва влиянието на храната върху естеството и морала на човека, и следващият афоризъм не е лъжовен: „Кажи ми какво ядеш, да ти кажа какъв си.“ Шатобриан казваше: „Освен французина, никой не знае да изработи една методическа книга, както никой не знае освен него да обядва методически.“ Следователно режимът влияе не само върху свойството на хората, но също и върху това на народностите; ако хвърлим един поглед върху народностите, на които величието и падението са смаяли едно подир друго света, ще видим, че на въздържанието и на умереността се дължи тяхната сила и тяхната слава, и че на невъздържанието се отдава тяхното разсипване (пропадане). Додето гърците и римляните живееха скромно, те бяха господари над другите народности; но когато луксът на гибелните грабежи от победените народности им представи нови храни, изкусно приготвени, те незабавно се развратиха и бяха победени от варварски някои народности, които бяха скромни и въздържани. Великите законодатели не са пренебрегнали тази истина; най-славните империи, най-развитите републики, поне в техните първи учреждения, заповядваха въздържанието от месо. Всичките знаменити хора в древните времена – законодатели, преобразуватели, философи, всички са постановили, че съблюдението на постния режим и на скромността в яденето е основата на една мъдра и твърде здрава държава. Персите, в началото, не са живеели освен с хляб и кресон (кресон/латинка). Ликург, според Порфирий, е забранил месото на лакедемонците (спартанците). Има народности, които имат по една особена склонност към някои неща за ядене: такива са раците за руснаците, охлювите за германците и пр.; напротив, други имат съвършено отвращение от тези неща. Най-доброто ястие е това, което се харесва и ослажда на човека. „Ястията, които са сладки на вкуса, е казал Хипократ, ако и да не са добри от само себе си, се предпочитат за здравето от тези ястия, които са по-малко приятни и на които не е привикнал някой, ако те и да са по-добри от само себе си.“ Най-добрите ястия, тези, които са най-лесно смилаеми, избягват от действието на стомаха (не го затормозяват), ако инстинктивно се отвращаваме от тях. Приятните чувства, които досещаме (усещаме), като получаваме ястията, произхождат от някои телесни разположения; и тези приятни чувства показват обикновено едно сходство между ястието и настоящото положение на тялото. Ястията, на които вкусът е приятен и които се вземат с голямо удоволствие, се размесват по-добре с плюнката и се приемат от стомаха с по-добро удоволствие, като се разлагат по-лесно и по-съвършено от гастрическия сок. Често се срещат хора деликатни, които с охота ядат корави и яки ястия, смиларат (смилат) ги твърде добре; кога същите тези хора се повреждат от ястия крехки и чорбаливи, ако имат отвращение към тях. Със силата на привичката може някой да надвие влиянието на вредителните ястия върху организма до една удивителна степен: знае се, че Митридат, цар на Понт, беше тъй привикнал на отровителните неща, щото не досещаше (усещаше) никаква злина. Често се срещат хора, които вземат голяма доза опиум, без да се повредят; когато 4–5 жита (зърна) са достатъчни да уморят тогова, който не е привикнал. По същото разсъждение, ако някой вземе няколко дена наред едно разхлабително – манна, например, отвратителното впечатление, което тя правеше върху стомаха, отслабва и тя става като една храна, без да разхлабва. Миризмата на асафетида (шейтан боку), която ние едва ли можем да търпим, беше едно наслаждение за древните; тя още е на голяма почит в Персия; когато тази на лимона, напротив, им е много отвратителна. От това, което казахме, следва, че трябва да се прави голямо внимание в лечението на болестите върху привичката и върху обикновения режим на хората. „По-малко можем да се страхуваме, казва Хипократ, от нещата, на които сме привикнали от дълго време, макар да бъдат лоши по тяхната същност, отколкото от нещата, на които не сме привикнали, макар и да са в същност добри. Ще бъде следователно зле, ако от време на време променяме някой режим си и привикнем на всичко.“ Ерасистрат прибавя, че лекарят, който пренебрегва тези кратки правила, рискува да извърши най-големите грешки, като умори болните си, както се случи с Ариус – Перипатетик; този философ се страхуваше много от студената вода, която му докарваше хълцане, щом пиеше. Един ден, когато той беше трескав, лекарите, без да вземат под внимание това, настояваха да пие вода; той пи и внезапно издъхна. Следното си има мястото тук: „Египетските мъдреци, казва Босюе в своето слово върху всемирната история, бяха изучили режима, който прави духа здрав, тялото крепко, жената плодовита и децата силни. Чрез това средство народът растеше по брой и по сила. Естествено мястото беше здраво, но философията ги беше научила, че естеството трябва да се подпомага. Съществува едно знание, според което тялото трябва да бъде тъй добро, както и духът. Това знание, което нашето нехайство изгуби, беше добре познато на древните и Египет беше го намерил.“ (от популярната наука на Рамбосон) _________________________________________________________________________ 1) Цица: Използвана в тогавашния език със значение на майчина гръд / кърмене. 2) „Уфеланд“ (Кристоф Вилхелм Уфеланд): Известен германски лекар от края на XVIII и началото на XIX век, автор на прочутия труд „Макробиотика или изкуството да се продължи човешкият живот“, в който горещо защитава вегетарианството.

ЗДРАВОСЛОВИЕ или как може някой да се лекува сам Още в първата си книжка на „Нова Светлина“ от 1891 г. под заглавие на статията „Изменението“, ние казахме, че нашият труд ще бъде в полза на душата и на тялото. В това отношение ето какво казахме тогава: „Всичкия си живот човек е длъжен да се старае за двете тези негови части: телесно той трябва да гледа да бъде здрав, ако иска да прекара благополучно живота си; душевно той трябва да знае как да постъпва, за да избегне отговорността, която му се налага от неговата свободна воля.“ Тези две неща действително стоят така едно спрямо друго, че както би казал някой, те са неразделни. При всичко това те са поставени много надалеч едно от друго относително по техните свойства. Водими от това, още и от привичката на хората, които по положението си се стремят повечето да знаят нещо по-точно и по-положително за тяхното здраве, отколкото за способностите на душата, ние се решаваме за третата тази година да прибавим един особен отдел, който да се занимава специално със здравето; отдел, когото и поставяме под заглавие здравословие. Но за да може човек да вникне поне колко-годе в болното човешко положение, той трябва предварително да знае горе-долу като от какво се състои човек и като какво е неговото физиологическо положение в здраво време. Човекът, както всеки знае, се състои от една част кости, които са твърдата част от тялото и служат като подпорка и преграда на най-деликатните вътрешни органи; от една част мека материя, която се състои от маст, ципи и меса, особено мускули, и служи да даде образен изглед на тялото. Както костите, тъй и другите части на тялото се подкрепят и подновяват от една течна материя – назовавана кръв, която се намира в особени съдини, назовавани кръвни съдини, или кръвна система. Както кръвта служи за подкрепление и подновяване на анатомическите телесни части, тъй и в нея, в същото отношение, служат хранителните сокове, които от стомаха и червата преминават в кръвните съдини през едни други съдини, назовавани лимфатически. Следователно, за да може кръвта да бъде в добро положение, хранителните сокове трябва да бъдат ежедневно подновявани, тоест ежедневно човек трябва да се храни, за да бъде в добро здраве. Но за да могат храносмилателните съдини да изработят храната тъй, дето тя да може да бъде преобърната на лимфа от лимфатическите съдини и в кръв от кръвните, то се изисква още един особен вид съдини, назовавани нервически съдини или нервическа система, които се считат като основа на жизнената сила и като управители на всичките телесни органи и физиологически действия. Както в кръвните съдини кръвта се преобръща непрестанно и дава своите нужни материали на всеки орган, тъй и тук в нервните съдини се преобръща непрестанно една течност, която дава подтик на действие във всяка телесна част и която учените наричат нервическа сила. Между тези две системи, кръвна и мозъчна, се изисква съществуването на едно редовно равновесие, ако искаме телесният ни организъм да си върви в своя естествен физиологически ред и човек да бъде здрав; в противен случай физиологическият ред се побърква и човек от здрав става болен. С други думи, човек трябва да научи да управлява природните свои закони, ако иска да запази това равновесие или да го поправи, когато то се побърка. В нормално едно положение естеството само показва на човека като какво се изисква: като огладнее, той търси да яде; като ожаднее, онзи търси да пие. Тези инстинктивни стремежи показват естествено на човека като какво трябва да извърши в нормално положение, за да се запази жизненото равновесие, което щом се побърка, напротив – апетитът престава, жаждата понякога повече се появява, топлината или студенината се засилват, заедно с други някои признаци, чрез които природата търси да поправи анормалното си положение. И тъй, било то в нормално положение или в ненормално, във всеки случай природата сама ни показва пътя, чрез който ние можем да ѝ спомогнем – стига само да умеем от нейния език и да знаем като какво действие се изисква, за да ѝ се помогне. Телесното нормално положение зависи от редовното изпълнение на две физиологически действия, които се извършват чрез съединението или уподобяването на разнообразните хранителни неща с тези на живото тяло, и чрез разединението на телесните елементи, които престават да бъдат вече подобни с телесните начала, от които те се отделят, като вземат едно положение, което – ако и да не е като началото на минералите – поне се приближава чрез свойството на кристализацията. И тъй, анатомическите елементи имат за свойство непрестанно да се съединяват с веществата, които се поемат посредством ендосмоза, още те имат за свойство да изоставят съвременно, чрез разединението, началата, които изхождат чрез екзосмоза. Ендосмоза и екзосмоза[1] са две противоположни телесни свойства: едното води хранителните елементи към вътрешността за присъединение, а другото води непотребните вече частици от разединението към външността. Излишните телесни непотребни вече частици за тялото излизат чрез особени канали, които са: кожното изпарение (потенето), пикочния, храносмилателния и дихателния канали. ЗДРАВИЕ И БОЛЕСТ Природно човек е създаден здрав. Болестта си я печели той от неговото недобро поведение или незнание. Изобщо болестите са следствие на едно неумерено ядене и пиене, и на едно телесно положение под един нездрав климат, една негодна температура или на някои болезнени зародиши. Тези са, горе-долу, най-главните причини на болестите. Действително, ако хвърлим един поглед върху живота, в който живеем, и върху този – как трябва да живее човек, за да бъде здрав, то ще намерим, че ние изобщо сме в този път, в който не можем да бъдем здрави. У нас най-негодните и неупотребителни неща, по обичай, стават най-нужни, важни и употребителни. Много хора са съгласни да се лишат от хляб, което е собствената храна за тялото, отколкото да се лишат от тютюн, вино или ракия, които са съвършено противни на здравето. Додето хората у нас живееха по-просто, по-природно, те бяха по-здрави; откакто почнаха да влизат в криворазбраната цивилизация, под влиянието на спиртни, кафеени и други питиета, както и разни пушения, откакто почнаха да се хранят повечето с месо, за да закоравяват, отколкото с растителни вещества – оттогава болестите се умножиха. Ето какво е човек да се води по изкуствените неща, отколкото по природните. Научно е всекидневно доказано, че охтиката (туберкулозата) се умножава и развива много повече под режима на месоядството, отколкото под каквато и да е друга постна храна. За да дадем добър подтик в развитието на този важен за живота предмет, ние ще се постараем да извлечем мненията на най-добрите писатели, които са се занимавали с човешката храна: каква трябва да бъде тя, за да се съхрани здравето на човека и да се продължи животът му. __________________________________________ [1] Ендосмоза и екзосмоза: Стари термини за процесите ендоцитоза и екзоцитоза (абсорбция на хранителни вещества и изхвърляне на отпадъци от клетките).

Списание “Здравословие“ 1893 -1896 Списание Здравословие 1895 - 1896 г. Година 3 ЗДРАВОСЛОВИЕ или ЗАПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО И ЛЕКУВАНЕ БОЛЕСТИТЕ ПО НАЙ-БЕЗВРЕДЕН НАЧИН ВСЕКИМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ Съдържа статии за хигиената, хидротерапията, лечителния магнетизъм, внушението, хомеопатията и изобщо за лесни и безвредни пособия, достъпни всекиму да се лекува и предпазва сам. Година трета. 1895-1896 Редактор-издател: Д-Р МИРКОВИЧ СЛИВЕН Скоропечатница „Българско знаме“ * * * Списанието е издавано преди повече от 130 години. Редакторът на списанието – д-р Георги Миркович е завършил медицина във Франция. На 30 юли 1856 г. в Монпелие защитава докторска тезa и получава докторат. Като студент във Франция Георги Миркович е награден от Наполеон III със сребърен медал за грижите му за болни от холера по време на епидемия. Предлаганите методи за лечение на различни болести в списанието са актуални за тогавашната епоха. Някои от тях са в сила и сега. Препоръчва се все пак при сериозни заболявания да се прави консултация с лекар преди да се прилагат методите от списанието. Текстовете имат предимно историческо значение. До някъде е запазен и архаичния език от тази епоха, като съвременните значения на по-остарелите термини са дадени в скоби. Д-р Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). За него може да се прочете в поредицата Изгревът – 35 и 36 томове. _____________________________________________ Съдържание на Списание „ЗДРАВОСЛОВИЕ“ год. III 1. Бани (продълж. от год. II) 2. Влиянието на възпитанието върху здравето, от Кнайп, 3. Практически съвети против диспепсията 4. Трябва ли да се дава вино или пиво на децата 5. Лечение на тифозната треска 6. Парни бани, система Рикли) 7. Лечителни средства 8. Кнайповата метода 9. „Медицински Сборник 10. Влиянието на училището и званието върху здравето, от Кнайп 11. Дифтерита, от Шорц 12. Лечителната сила на магнетизма (липсват страници от pdf-а) 13. Употребление на лекарствата (липсват страници от pdf-а) 14. Лечение чрез кръвната суроватка (липсват страници от pdf-а) 15. Лечителното медиумство, от А. Кардек 16. Общо правило по практикуването на магнетизма 17. Предпазителни хомеопатически лекарства 18. Средство да се живее 100 години 19. Лимонен сок против кръвотечение 20. Българската цивилизация 21. Киселото мляко 22. Здравословен преглед 23. Каляване тялото в училището 24. Напредъка на хомеопатията 25. Въпросник за консултация 26. Баня на въздух и на светлина, система Рикли 27. Баня на въздух вкъщи 28. Магнетизъм и хипнотизъм 29. Нещо за погребението и гробищата 30. Слънцето в медицината 31. Произведени случаи от подкожното църкане (шприцване) на суроватката 32. Показание за хляб по Кнайп 33. Сиромасите и медицината 34. Човешките изпарения 35. Инфлуенца (грип) 36. Човешкият магнетизъм 37. Последното целуването и опасността му 38. Баня с горещ въздух 39. По нашите лечителни начини 40. Гимнастиката, игрите, лова 41. Причините на безсънието 42. Разни

Списание “Здравословие“ 1893 -1896 Списание Здравословие 1894 - 1895 г. Година 2 ЗДРАВОСЛОВИЕ или ЗАПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО И ЛЕКУВАНЕ БОЛЕСТИТЕ ПО НАЙ-БЕЗВРЕДЕН НАЧИН ВСЕКИМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ Съдържа статии за хигиената, хидротерапията, лечителния магнетизъм, внушението, хомеопатията и изобщо за лесни и безвредни пособия, достъпни всекиму да се лекува и предпазва сам. Година втора. 1894-1895 Редактор-издател: Д-Р МИРКОВИЧ СЛИВЕН Скоропечатница „Българско знаме“ * * * Списанието е издавано преди повече от 130 години. Редакторът на списанието – д-р Георги Миркович е завършил медицина във Франция. На 30 юли 1856 г. в Монпелие защитава докторска тезa и получава докторат. Като студент във Франция Георги Миркович е награден от Наполеон III със сребърен медал за грижите му за болни от холера по време на епидемия. Предлаганите методи за лечение на различни болести в списанието са актуални за тогавашната епоха. Някои от тях са в сила и сега. Препоръчва се все пак при сериозни заболявания да се прави консултация с лекар преди да се прилагат методите от списанието. Текстовете имат предимно историческо значение. До някъде е запазен и архаичния език от тази епоха, като съвременните значения на по-остарелите термини са дадени в скоби. Д-р Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). За него може да се прочете в поредицата Изгревът – 35 и 36 томове. _____________________________________________ Съдържание на Списание „ЗДРАВОСЛОВИЕ“ год. II 1. Здравословие – втората година, стр. 1, (кн. 1) 2. Практически наставления против завладението (obsession), побуждението (impulsion) и халюцинацията. стр. 12, (кн. 1) 3. Материялната тънкост, стр. 19, (кн. 1) 4. Медицината често се изменява, стр. 21, (кн. 1) 5. Практическа магнетическа школа, стр. 23, (кн. 1) 6. Практически съвети против ипохондрията и меланхолията, стр 25, (кн. 2) 7. Магнетическият и хипнотическият лечителен начин, стр 35, (кн. 2) 8. Лечителната сила на животните и на хората, стр 41, (кн. 2) 9. Душата и тялото, стр 43, (кн. 2) 10. „Медицина“, стр 46, (кн. 2) 11. Един медиум лечител, стр 49, (кн. 3-4) 12. Вегетаризма или растителната храна, стр 55, (кн. 3-4) 13. Дорлишемския сомнамбул, стр 70, (кн. 3-4) 14. Една безкрайно малка доза (драматична пиеса на хомеопатична тематика, написана от френския автор П. Жиорин), стр 76, (кн. 3-4) 15. Вегетаризма или растителната храна, стр 97, (кн. 5), продължение от кн. 3-4 16. Децата в училищата, стр 107, (кн. 5) 17. Лечително знание, стр 111, (кн. 5) 18. Жизненото телесно положение в човека, стр 113, (кн. 5) 19. Може ли някои да не бъде болен?, стр 114, (кн. 5) 20. Болестта и лекарството, стр 117, (кн. 5) 21. Хляб от кукуруз (царевица), стр 119, (кн. 5) 22. Здравият и болният човек, стр 121, (кн. 6-7) 23. Влиянието на отрицателното електричество върху организма, стр 128, (кн. 6-7) 24. Практически съвети против хемиплегията (паралич на половина част на тялото), стр 131, (кн. 6-7) 25. Мнението на Кнайпа върху избора на един начин на живеене, стр. 137, кн. 6-7, (прод. в кн.9, стр. 203) 26. Лечителни средства, стр 145, (кн. 6-7) 27. Интересно хипнотическо внушение на О. И. Фелдман, стр 153, (кн. 6-7) 28. Сичко е силата, стр 155, (кн. 6-7) 29. Хлябът „Грахам“, стр. 159, кн. 6-7, (прод. в кн.9, стр. 208) 30. Да не се спи двама наедно, стр 161, (кн. 6-7) 31. Медицински списания и книги, стр 162, (кн. 6-7) 32. Лекарствата, стр 193, (кн. 8) 33. Какво нещо е лечителният магнетизъм и как той лекува болните? стр 203, (кн. 8) 34. Развитието на болестите, стр 209, (кн. 8) 35. Злото и неговото средство, стр 211, (кн. 8) 36. Животът на ясновидните сомнамбули подвъргнат ли е на опасност? стр 213, (кн. 8) 37. Практически съвет против задъхването, натиска, астмата и подуването на гърдите, стр 193, (кн. 9) 38. Меда, стр. 198, (кн. 9) 39. Хипнотическо излекуване, стр 201, (кн. 9) 40. Магнетическата течност, стр 212, (кн. 9) 41. Лекуване на болестите, стр 214, (кн. 9) 42. Един забравен лечителен начин: Ютулдисването, стр 216, (кн. 9) 43. Гастралгията и крампите на стомаха, стр 217, (кн. 10) 44. Симпатическото лекуване и излеченията му (наука и окултизъм), стр 223, (кн. 10) 45. Султан Мурад, стр 230, (кн. 10) 46. Практически съвет против гастрита, стр 235, (кн. 10), (прод. в кн. 11, стр. 247) 47. Волята в магнетическите действия, стр 241, (кн. 11) 48. Дишането, стр 253, (кн. 11) 49. Една тайна сила. (Писмо от Харманлийско, с. Оваджик), стр 260, (кн. 11) 50. Лечебното знание, стр 265, (кн. 12) 51. Бани, стр 269, (кн. 12) 52. Серумтерапията, стр 281, (кн. 12) 53. Разни

Съобразно ли е Дъновото учение с това на окултната наука? За да можем правилно да се произнесем по въпроса, трябва да кажем, че само ония, които са имали щастието да бъдат посветени в някоя школа на Великото Бяло Братство, на което е поверен прогресът на човечеството, познават окултната наука. Но и те се делят на категории, защото не са равни по знание и сила. Онези, които са завършили по-рано своята еволюция, знаят повече от ония, които сега завършват. След тях има други, които се делят на степени по знание и сила и които още не са завършили своята еволюция, но работят неуморно за издигане на човечеството на едно по-високо стъпало, като пръскат светлина — знание — между човеците и с това им помагат да се извисят, да се освободят от страдания и злочестия, които невежеството носи. Като правят това, те помагат и на себе си да се издигнат още по-нагоре. Както всички други по-напреднали, така и тия последните имат свои ученици, на които предават своите знания, а последните на други и всеки предава само онова, което знае. Учителите обикновено предават истината в слова, а учениците пишат само това, което е позволено да кажат на света, защото има знание, което не може да се предаде на света, понеже той не е готов да го възприеме. Ако му се даде, то ще действа така като че ли човек гледа право в слънцето — ще го заслепи. Следователно Великите Учители са пазители на великите мистерии (истинското знание) и те дават толкова знание на света, колкото той може да възприеме и понесе. Под Велики Учители разбирам онези, които са завършили своята еволюция на земята. Те идват на земята като спасители на човечеството и се явяват обикновено веднъж на две хиляди години. Щастлив е светът, когато такъв учител се яви, и блазе на онези, които могат да го познаят и да го последват. Така бе, когато Христос се яви. Малцина го познаха и го последваха. Светът обаче го отхвърли, Него и учението Му, за което плати със страдание и неволи, които до ден днешен не само не престават, а се увеличават. Ако се възприемеше учението му и се приложеше, „Царството Божие щеше да е на земята“ и светът нямаше да изпитва страдания бедствия, които днес срещаме на всяка крачка. Следователно чрез учениците на великите учители е дадено толкова знание, колкото трябва на човечеството, за да се избави от невежеството и страданията и да намери истинско щастие. Но има и такива, които пишат и от тъмни подбуди, корист, славолюбие и др., без да са били посветени и без да имат правилно схващане по въпроса. Такива автори пишат в различните области на окултната наука и книжарниците най-много продават такива книги. Те се четат от жадните за знание, които си създават понятие за окултната наука от прочетеното. Мислите, прокарани в такива книги, невинаги са верни и читателят в много случаи бива заблуден, а понякога дори плаща с живота и с здравето си. Не всеки писач по окултизма познава предмета, затова трябва да знаем откъде може да се черпи истинско знание по въпроса и там да го търсим. Тогава ще имаме правилна представа по въпроса и ще можем да сравняваме учението на Дънов с това, което учи окултната наука. Добре известно е на тия, които са запознати с материята, че в света има две главни окултни школи на великото Бяло Братство: едната е Западна школа, а другата Източна школа. Те и двете съставляват едно братство, което се стреми да подпомогне и издигне човечеството, но се различават по своите методи, което се дължи на расови и географски причини. Главните ръководители на Братството са неземни същества, които ръководят света и го упътват към разумния живот. Те имат ученици на земята, които направляват напредъка на човечеството; на тези ученици те дават необходимото за това знание и сила. Трудно бихме могли да си представим знанието и силата, които притежават учениците. Те познават миналото, настоящето и бъдещето, господари са на природните стихии, владеят природните сили и господстват над всичко земно. За тях няма препятствие, те разрушават и създават, и живеят в двата свята. Когато са между хората, минават за обикновени хора и крият от света своето могъщество. За такива е писал лорд Литон в „Занони“, Елена Блаватска в „Тайната Доктрина“ и „Разбудената Изида“. Тия същества вдъхновяват всички ония, които се стремят да помогнат на човечеството, те дават насока и ръководят всичко добро в света. На тях се дължи свободата и напредъкът на човечеството и няма добро, сторено в света, в което те да нямат пръст. Въпреки тяхната сила и знание, те не злоупотребяват, а само изпълняват указанията, които получават от своите учители от невидимия свят. Те пазят архивите на всичко, което е ставало и става по света. Те избират достойни ученици, които канят в братството и, след като ги подлагат на различни изпитания, ако издържат изпитите, ги посвещават. Снабдяват ги със знание и сила и ги пращат по света, за да помагат на по-слабите си братя да се отърсят от невежеството, да напуснат всяка неправда и измама и да заживеят свят живот, като пръскат и те от своя страна светлината, и други да ги последват. Те действат сами или чрез други навсякъде, където има условие за прогрес. Окултни книги, излезли от този източник, заслужават нашето внимание и от тях можем да узнаем що е окултизъм, мистицизъм и какво учат те. Такива книги, като „Кабалион“ от великия учител Хермес, „Естествена магия“ от Агрипа, съчиненията на Парацелзус, „Тайната Доктрина“ и „ Разбулената Изида“ от Блаватска. Съчиненията на Розенкройцерите, на философите Енконю и Мартин де Паскал, „Историята на магията“ и др. от Елифас Леви и много други ценни книги биха могли да дадат вярна представа за окултната наука, нейните цели и задачи. И тогава ще можем да разгледаме какво учи Дънов и дали учението, което той вещае, е съгласно с нея. За това учение можем да съдим от беседите, които са издадени. Там намираме велики окултни истини, принадлежащи на общата съкровищница на окултната наука. От всичко се вижда, че Дънов не е обикновен човек. И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците му казват за него, онова, което те са видели и преживели, следва да приемем, че той е представител на Великото Бяло Братство.

Учението на Дънов и неговите последователи. Дънов в своите беседи твърди, че човек не за пръв път идва на земята, а е живял и друг път, но в други форми. И наистина светът е едно училище, където човек се учи и ако той използва случаите, които му се дават, минава в една по-горна степен, а ако не научи уроците си, трябва пак да идва на земята, за да продължи и завърши учението и да мине в по-висше състояние на съзнанието. Ако тръгне по неправилен път, той забавя своята еволюция, като положението му се влошава, съразмерно със стореното зло на земята. За да му се помогне, неумолимият закон на съдбата му дава онова, което е заслужил: ако е извършил зло, зло получава; ако е оправдавал, и него трябва да оправдаят; ако е крал, от него ще откраднат и то тогава, когато се чувства най-притиснат, за да може душата му да почувства, че кражбата е зло, което не трябва да се прави. Ако е убил, и него ще убият и по този начин човек се учи, докато му се втръсне злото и пожелае да прави само добро. Този е моментът на събуждане, когато човек започва да се интересува от истината. Съдбата цели да научи човека, че злото, което той прави на другите, го прави на себе си, и че той жъне това, което е посял. За да разбере това, е нужно да мине през пещта на страданията, които ще го научат да не прави зло, защото ще пожъне последствията от него. При всяко прераждане човек научава по нещо ново, докато се сдобие със съвършенство и вече не се преражда, освен ако не иска да помогне на по-слабите си братя на земята. Тогава той се явява в качеството си на учител. Учителят има за цел да издигне човечеството. Обаче, ако човек постоянства в злото и прераждане след прераждане продължава да върши зло, той може да отиде толкова далеч и да падне толкова ниско, че да изгуби човешкото у себе си, като влезе в по-ниска еволюция, тая на животните. Това учи окултната наука. Човек трябва много да внимава, иначе го грози опасност, за която той дори няма представа. Същото учи и Евангелието, което говори за „скърцане на зъби“. Но Евангелието подкрепя ли идеята за прераждането? Да. Ние си спомняме за оня случай, когато учениците попитали Исус, кой е Йоан Кръстител? Христос отговорил, че той е Илия. Трябват ли повече доказателства? Който иска такива, нека прочете това, което е писано от светите отци: Ориген, Климент Александрийски и др. Там ще намери доказателства по въпроса. Като разгърнем страниците на окултната наука, намираме яснота по въпроса. Ще посочим един пример, който извличаме из „Космогонията на Розенкройцерите“. Там се говори за един баща, който отишъл заедно с жена си и тригодишното си момиченце да живее на един пуст остров. На този остров дошли преследвачи на един убиец и, мислейки, че той е убиецът, го вързали и го качили на кораб, за да бъде отведен в Англия и предаден на съд. Жената заедно с детето останали сами на острова, а мъжът бил изправен пред съда, който го оправдал. Като се завърнал на острова намерил само костите на жена си и детето си, които умрели от глад. След няколко години той се установил в близък до острова град и, като минавал по една улица, едно малко момиче му казало „папа“ и се спуснало да го прегърне. Това малко момиче било заведено в къщата му, той му посочил албума, в който имало много портрети, и момичето извадило този на умрялата му жена и казало, че тя е неговата майка, а той е неин баща. С големи подробности се описва този случай, с който искат да докажат, че това малко дете по-рано е било дъщеря му. Такива примери, които са научно изследвани от психологическото дружество в Лондон, има много, но мястото не ни позволява да ги описваме. Дънов твърди, че сме били, сме и ще бъдем. Има хора, които са в състояние да излязат от своето тяло, да странстват в пространството и да виждат, че тялото и душата са две различни неща. Те знаят, че тялото е само облекло на духа и че човек може да знае миналото си. В една брошура, написана от Православов, се казва, че Дънов е против съвременното общество. Вярно е - той учи за царството Божие, което е различно от това на земята. На земята има скърби и страдания благодарение на човешкия егоизъм. Лесно е да се разбере, че Дънов отдава малко значение на земните схващания и стремежи, които той счита за временни и, следователно, подлежащи на промяна. Прочее, по примера на Христа, и Дънов не ламти за нищо земно и иска от своите ученици да правят същото. Той се опълчва против всяко зло, откъдето и да идва то: дали от корупция в държавата, от църквата или от обществото и в този смисъл авторът на брошурата е прав, като казва, Дънов е против обществения строй, защото той настина е против злото, което царува в него, както и в църквата. Дънов обявява, че той е пратеник Божи да изяви Божията истина на земята, следователно той трябва да каже истината. Както на събора в Търново той изобличи владиката и поповете за корупцията, която съществува в църквата, когато те искаха да му попречат да говори. Така той изобличава всички онези, които създават гнилостта на обществения строй, който скоро ще се промени. Това е идеята на окултната наука: да се събудят хората от летаргичния си сън, да разберат причините на злото и, след като познаят себе си, да напуснат илюзията и да заживеят в реалното, което ще даде истинска радост и щастие на човека. Това е учението на Дънов — учение, което носи мир и щастие на онези, които вникват в него. Макар да е вдигнат такъв голям шум и да са се изсипали разни хули и нападки против Дънов и учението му (от тия, които написаха разни брошури и статии против него), въпреки заканата на „Духовна култура“ да го унищожи и усилието да се създаде обществено негодувание против него и учението му, като подканваше и властите да се намесят за избягване на опасността, броят на учениците на Дънов се увеличава. Обществото чувстваше в душата си, че учението на Дънов не само не беше опасно, но е и много полезно. Да допуснем, че всеки възприемаше Христовото учение и го приложеше в живота си, какво общество щяхме да имаме тогава? Хора честни, справедливи, благи, милостиви, пропити с истина, правда и любов. С такива хора България щеше да се гордее и нашата страна щяха да я наричат рай. Нямаше да има нужда от войници да ни пазят, от полиция, съдии, затвори, а всеки щеше да пази чуждото като зеницата на окото си, а правата на другите — като свои. А ако целият свят приемеше учението Христово, човечеството щеше да се обнови, нямаше да има повече войни, кръвопролития, измами и лъжи, а щеше да царува мир навсякъде. Щом това е така, питаме се: може ли Дънов и учението му да бъдат опасни за обществото и страната? Разбира се, че не. Такова учение може да създаде мир, радост, благоденствие, да обнови човека, да продължи живота му и да го направи щастлив. „Може ли за такова учение да се каже, че е опасно за обществото?“ Така говореха едно време онези, които създадоха Инквизицията. Те внушиха на държави и царе, че има опасност от еретизма и че за да се премахне, трябва да се създаде Инквизицията. Властите приеха това и Инквизицията се създаде. Със създаването й черен облак покри цялата страна. Освен викове и мъчения друго нищо не се чуваше. След като Инквизицията изгори хиляди невинни жертви, посегна и на жената на тогавашния Фердинанд, който късно разбра, че е станал причина да се създаде такъв терор в царството му, такъв тиран, който е готов да посегне дори и на жена му. Тези, които подканват правителството да се опълчи против Дънов и учението му, както и срещу разните секти, искат да пресъздадат времената на инквизицията. Обаче българският народ е по-мъдър от тях и вместо да се увлече по ума на писачите в „Духовна култура“ и инспираторите против Дънов и другите духовни течения, равнодушно остави бурята да премине. Истина е, че по света са ставали много аномалии, които са причинили кръвопролития и гонения, обаче не допускаме, че това може да се случи и в България. Време е тия, които подбуждат общественото мнение против Дънов, да поумнеят и да разберат, че всички злини, които са идвали на света, са плод на греха, а всички знаем какво сме преживели, когато сме сторили нещо недобро, защото сме опитали последствията от своите дела. Вярно е, че ние се лъжем, че страданията ни се дължат на други причини. Обаче дълбоко в душата си чувствуваме, че са истинни думите: „Смъртта е плод на греха“. Ако приемем да заживеем съобразно с Христовото учение, товарът, който тежи върху всеки един, ще се премахне и ще настане радост и мир за всеки, какъвто мир светът не познава. Това учи Дънов, следователно, можем ли добросъвестно да кажем, че това учение е опасно за обществото? Не, хиляди пъти. Ако отдадем значение на казаното от учениците на Дънов, че България е щастлива, защото има такъв човек, който бе предсказал погрома, бе предупредил властите и бе помогнал да се избегне голямата опасност, то трябва да считаме себе си за крайно щастливи и благодарни на Провидението, че е изпратило такъв човек между нас.

Как гледат на Дънов учениците му. Учениците на Дънов са от всички слоеве на обществото. Там срещаме образовани и необразовани, бедни и богати, селяни и граждани, работници и професори, лекари, адвокати, учители; българи, евреи, турци, чехи, немци, руснаци и други народности. Те се намират на различни стадии на развитие и всеки схваща нещата според своето ниво. Едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник; други като на човек, много напреднал духовно: трети като на един адепт; четвърти като на велик учител, който е дошъл да помогне на човечеството, а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ за много щастлив, затова че той се е родил в България, защото чрез него българският народ ще се издигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава, и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че от стадия на развитие зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват дълбоко уважение, една особена почит и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към учителя. Забелязва се стремеж у всеки да разбере и знанието, което той проповядва, като всеки по силите си се стреми да приложи в живота си Христовите принципи. Обаче някои от тях се борят с трудностите на живота и прилагат това, което могат. В определени дни всички се събират на едно място, където се хранят заедно. Ще видите учения и необразования, богатия и сиромаха седнали на една трапеза, както във времето на Христа, да се хранят заедно. Богатият плаща за сиромаха, ученият се приравнява с необразования и братски разговарят и беседват. В провинцията има братски комуни, където десетина, 20 и по 50 члена живеят, работят и се хранят съвместно. Всички безропотно понасят тягостите на живота и изглежда са доволни, затова Бог царува между тях. Имало е случаи на недоволство, обаче скоро недоразуменията са се изглаждали и нещата са тръгвали както по-рано. От всичко изглежда, че Дънов цели да направи такава реформа, такова обновление в умовете на своите последователи, че те да напуснат старите си представи за нещата и да започнат нов живот. Забелязва се в лицата на мнозина една промяна. Седемдесетгодишна жена, която е високоинтелигентна, която има син доктор, е страдала от рак и е била излекувана, според думите й, от Учителя. Същата се е качвала чак на Мусала. Тази стара жена е толкова променена, че лицето й изглежда младо и свежо, до-като преди едвам се е крепяла. Друга жена, която по-рано бе сприхава и имаше изпито и старческо лице, се е променила дотолкова, че изглежда напълно спокойна, доволна, весела, щастлива като 20-годишна. Знаем за мъже, които по-рано са имали някои недъзи и изглеждаха грохнали и изпити, убити духом и с признаци на старост, които сега са се променили много. Изглеждат бодри, жизнерадостни, благи и подмладени. Рядко са тези, които са отишли при Дънов, имайки някой душевен или физически недъг, които той да не е оправил, като е подновил живота им. Всички, които следват учението на Дънов, гледат на него, както казах, по различни начини, но всички признават, че той не е обикновен човек. Какъв е планът на Дънов? Бъдещето ще покаже. Обаче това, което проповядва сега и резултатите от неговите проповеди са такива, че ние трябва да благодарим на Провидението за това, че той живее между нас и с примера си ни посочва начина, по който да подобрим живота си и да се издигнем. Той и неговите последователи са вегетарианци. Счита, че ние нямаме право да отнемаме живота на животните. Вегетарианската храна е достатъчна да ни нахрани и да ни направи здрави, като ни продължи живота. Той кара своите последователи да постят понякога, за да дават почивка на стомасите си и по този начин да се избавят от някои болести. Друг път ги кара да ходят на екскурзии и да се качват на най-високите върхове. Почти всички са се изкачвали на Черни връх и Мусала, други на Родопите и всички се връщат освежени и подновени от екскурзията.

Как Дънов гледа на православната църква. Бащата на Дънов е оня, който пръв основа православна църква във Варна и е един от първите пионери в черковното дело, като на плещите си е изнесъл борбата срещу гръцкото влияние в този град. За него се говори, че той е получил вътрешно напътствие да приеме свещенически сан и да работи за възраждането на България. Когато се е връщал в отечеството си от Света гора, близо до Цариград, една турска военна гемия ударила параходчето, в което бил бащата на Дънов, и от силния удар то започнало да потъва, но невидимата ръка на оня, който го упътил да стане ратник в черковното дело и който му бе предсказал края на Турската империя и освобождението на България, по един чуден начин го бил спасил от явна смърт. Бащата на Дънов си остана православен и черковен служител до дълбока старост и беше щастлив да види всичко това, което му се предсказа от оня мистериозен човек. Не можем да стигнем до друго заключение, освен че синът е хранил добри чувства към православната църква, както и бащата, който до смъртта си е останал неин служител. Не трябва да се отрича фактът, че православната църква в лицето на Дънов е имала помощник, защото аз съм чувал от последователите преди години да казват, че Дънов ги увещавал и изисквал от тях да ходят на църква и да изпълняват всички изисквания на православната църква. Но след време се забеляза от страна на самата църква една неприязън по отношение на него. Против неговото учение имаше много атаки от разни свещеници, които му слагаха епитети и го клеветяха, че бил антихрист. Това внесе голям смут в душите на онези, които го познаваха отблизо и знаеха, че той не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот. Скоро след това настъпи страх, че в резултат на чистия си живот Дънов се е сдобил с много привърженици и, за да не се създаде ерес, светите отци от синодалната палата взеха решение да го отлъчат от църквата. Разбира се, че с това отлъчване се целеше последователите му да се отдръпнат от него и той да остане сам. Целта не се постигна, защото след отлъчването му още повече се разпространи учението му и последователите му се умножиха. Възниква въпросът на какво се дължи това явление? Според самият Дънов това се дължи на простия факт, че той не само проповядва учението на Христа, а го живее и го прилага в живота си, което не може да се скрие от хората. И за това тия, които го слушат, с благоговение приемат истините, които той излага. Други пък отдават неговия успех на простия факт, че личността му привлича хората, които той хипнотизирал, и те след това ставали негови горещи последователи. Кое от двете е вярно аз оставям читателят сам да прецени. Но ако той прилага в живота си учението Христово, тогава не е трудно да се разбере как последователите му се увеличават с всеки изминал ден. Значи той живее това, което проповядва. Ако допуснем, че вторият възглед е верен, тогава трябва да приемем, че той е необикновено силен, за да накара хората да му вярват тогава, когато църквата го отлъчва. Силата му все трябва да бъде резултат на нещо. Кое е това нещо? Той не е богат, няма нещо особено, за да накара хората с виеше образование, лекари, адвокати, учители, професори и съдии да го следват, защото те бързо биха могли да разкрият факта, че той хипнотизира хората и биха се оттеглили от него. Самият факт, че те продължават да бъдат с него, показва, че тия образовани и с обществено положение хора са видели нещо особено в него и то ги удовлетворява. Това нещо не е свързано с хипноза, а по-скоро с неговия чист и непорочен живот, както и със силата, която се проявява чрез него от духовния свят. Въпреки неговата чистота и непорочен живот, православните свещеници пак го хулят и го наричат антихрист. Питам, след като те имат такова мнение за него и устройват хайки и гонения против него, как ще гледа той на църквата, която повтаря това, което са правели ония свещеници и калугери, които са горили еретиците и са мислили, че служат Богу. Справедливо ли е от страна на тези, които са взели свещенически сан и се наричат християни да гонят когото и да било. Така ли е правил Христос, това ли е учил Той, когато е бил на земята — да преследваме тия, които са наши врагове? Не е ли казал той, че дълг се налага на Христовия ученик да прави добро даже на враговете си. С други думи, ако християнинът гони, клевети, мрази и преследва когото и да било, той не познава учението на своя Учител. Ето защо, не трябва да се учудваме, когато Дънов твърди, че свещениците не прилагат учението Христово в живота си, и църквата трябва да се пречисти, за да можем да кажем, че учението Христово се прилага в живота. Дънов започна да ги изобличава и да казва: църквата трябва да се пречисти, за да заживее Христос в нея. Това беше следствие от нехристиянските постъпки от страна на духовенството, което според Дънов не изпълнява своя дълг, и се занимава с неща, които нямат нищо общо с учението на Спасителя и вършат неща, от които човек трябва да се срамува. Според Дънов църквата се е отдалечила от своя път и, ако не изкорени злото, което се е загнездило в нея, тя ще изчезне. Според последователите на Дънов той черпи светлина от Бога, който му открива Своята воля, която е: да обичаме и да проявяваме любовта си към всеки, даже към животните. Само тогава ще настане царството Божие на земята и хората ще имат мир и блаженство, иначе в света ще има само страдания и смърт. Църквата трябва да има правилно схващане за учението на Христа, ако иска да изпълни своето предназначение, иначе тя не познава Бога и Неговата воля и затова ще загине. Горното е и гледището на Дънов, който казва: „Настава ден съден и горко на онзи, който не прилага в живота си любовта. Само чрез нея ще познае човек Бога и когато го познае, ще се спаси, иначе ще загине“. Тия думи са силни и до голяма степен обясняват гледището на Дънов за църквата, която той смята, че се е отклонила от правия път, следователно ще загине, ако не приложи учението на Христа. Доколко е прав възгледът му, бъдещето ще покаже, но, от друга страна, не можем да останем равнодушни към съществуващите недъзи на духовенството, което няма това високо съзнание за своето предназначение. То първо трябва да се пробуди, да добие светлината, за да може тогава да я предаде на другите. За да достигне това, трябва абсолютна чистота в мисли и дела. Само чистите ще видят Бога.

Как гледа Дънов на Христос. За да разберем, как Дънов гледа на Христос, трябва да проследим това, което той е говорил по този въпрос. Това е изложено в неговите беседи: „Мирова Любов и Космична обич“, „Новото Човечество“, „Сила и Живот“ (5 серии) - книги, в които виждаме неговото становище за Христа. Няма беседа, в която той да не изказва дълбоката си вяра в Спасителя на човечеството. Той гледа на него така както никой друг, и с живота си прилага учението на Великия Учител, като обявява на всеослушание, че само онези, които изпълняват волята Божия и живеят по примера на Христа, имат право да се наричат християни. Неговите възгледи за оня, който не познава окултната наука, могат да се видят несъобразни с понятията на много черковници, но това няма значение, защото трябва да се гледа не какво мислят те, а какво учи Евангелието и дали така наречените християни прилагат неговото учение в живота. Христос е казал да обичаме ближните си, но не само тях, а и враговете си. Колко от нас правят това? Не е ли истина, че ние сме пропити със завист, злорадство, мъст и омраза? Кой от нас може да каже, че всички негови мисли и дела са пропити от любов към ближния? Кой от нас може да каже, че прощава на тези, които са го онеправдали, и връща праведно взетото на ония, които е ограбил? Няма нужда от други доказателства. Достатъчно е да отидем в съдилищата и да видим как християните проявяват своята любов към ближния си. Как отплащат за стореното им зло, искат да ограбят ближния си, а се мислят за добри християни и са стълбове на църквата. Това се отнася само за обикновените християни, те от незнание на Евангелието правят това, но аз сам съм виждал свещеници и пастори да вършат същото, дори и нещо повече. Историята е пълна с примери, които ни посочват, че най-големите престъпления са се вършели в името на Христа и то от онези, които се мислеха за представители на кроткия Исус на земята. Историята на Медичите, Йезуитите, инквизицията, борбите между християнските течения, както и между самите християни, показват, че учението Христово не се прилага в живота. Дънов, според неговите изявления в познатите беседи, казва, че Христос не е разбран и неговото учение не се прилага. Той посочва на света как да се приложи това учение и как да се добие истинско знание за същността на нещата. Неговото възприятие за Христа е много високо и много по-възвишено, отколкото може човек да си представи. Но най-главното е това, че с живота си той показа, че разбира учението на Христа и понеже тъй високо Го цени, проповядва и изисква от своите ученици да го прилагат в живота си. Ако те обаче не го прилагат, той не може да се счита виновен защото във всяко стадо има и мърша. От друга страна, казано е, че „не всеки, който Ме нарича Господи, ще влезе в Царството божие, но който изпълнява волята на Отца Моего“. Даже във времето на Христа е имало ученици, които са виждали чудесата Христови, и все пак един от тях Го предаде, а друг се отрече от Него. После настанаха гонения между християните, след това Константин Велики по заповед покръсти своите поданици и с един замах те станаха християни, без да разбират какво учи Христос. На това се дължат много нещастия, които произлязоха от погрешното разбиране на това велико учение, което може да преобрази света и да въдвори царството Божие на земята. Христос обаче не е виновен за това, че тия, които се наричат християни и носят неговото име, не Го разбират и не живеят според Неговото учение — същото може да се каже и за Дънов: ако някои не живеят съобразно неговото учение и наставления, те са отговорни за това, а не той. Трябва да се гледа какво учи той и как прилага в живота си учението, което учи. Както се каза вече, той гледа на Христа като на Учител, слязъл да издигне човечеството на едно по-високо ниво и да го спаси, ако то поеме Неговото учение и го приложи в живота. Дънов, по примера на Христа, показва със своя живот, че учението Христово може да се приложи на практика и учи другите да сторят същото. Една случка, която стана пред моите очи, илюстрира добре това. Веднъж при мен дойде един онеправдан баптистки пастор, който дал пари на някого да му донесе брашно по време на войната. Оказало се, че същият човек взел пари на много хора, но не им донесъл брашно по простата причина, че нямал, а за да вземе пари, излъгал, че има. Понеже пасторът бе излъган, искаше да му направя заявление против измамника и да искам наказанието му. Бях свършил заявлението и го четях на пастора, когато влезе Дънов. Той разбра за какво става въпрос и затова попита пастора колко пари му е взел човекът. Пасторът каза сумата и Дънов извади от джоба си парите, даде ги на пастора, и каза: „Аз плащам за него, недей го преследва, защото ще му направиш по-голямо зло“. — Питам, колко хора биха постъпили по същия начин ? Има много примери, за които знам, че той е правил добрини, и то ръководен от правилото, лявата ръка да не знае какво върши дясната. Знаем за хора, които е излекувал от болести, считани за трудно лечими и е правил това така, че никакъв шум да не се вдига и по възможност никой нищо да не знае. Възниква въпросът: Какво е учението на Дънов от окултна гледна точка? Съобразно ли е то с окултната наука или не? Учението на Христа е окултно учение и в никоя окултна книга няма толкова окултни истини, както в светото писание. Но истините са скрити и човек трябва да ги проумява. Този, който ги проумява, нагажда живота си съобразно с тях. Който е мъдър, когато приложи в живота си великите истини, скрити в тая свята книга, получава блага, благословение и светлина! Дънов, по примера на Христа, не само прилага учението Христово в живота си, но изнася много нови истини, които напълно хармонират с окултната наука. Той знае неща, които ще учудят човек - предсказал е събития от съдбоносна важност и неговите предсказания се сбъднаха. Той е скромен и никога не парадира с нещо, но прави неща, които само мъдреците са правели и то винаги без шум и претенции. Същото препоръчва окултната наука. Той не прави разлика между вери и народности. Същото препоръчва окултизмът. Главното, което той проповядва, е чистота, любов, истина, правда, които трябва да се приложат в живота, за да познаем Божията промисъл и да достигнем щастие и блаженство. Тия истини ги е проповядвал и Христос. Следователно заслужават нашето внимание и не трябва така леко да гледаме на Дънов и неговото учение.

Какво представлява Дънов. Мнозина си задават въпроса: коя църква, секта или чуждестранно течение представлява Дънов? Истината е, че той не представлява никоя църква, секта или течение, а иска да научи хората да прилагат в живота си учението на Спасителя на човечеството, което учение, според него, не е било добре разбрано, а е било погрешно изтълкувано и схванато, и затова човечеството е преживяло много страдания, и сега скъпо плаща. Според него, ако Христовото учение бе правилно разбрано, и тия, които претендират да са християни, живееха съобразно с това учение, нямаше да има гонения, страдания, кръвопролития, мизерия, нещастия и бедствия. На земята щеше да царува мир, благополучие, любов и щастие. Ясно е, че причината на злото са грехът, завистта и егоизмът, които тровят живота и докарват бедствия и страдания на света. Ето защо, почти във всичките си беседи той проповядва любов и изисква всеки да бъде проникнат от нея, ако иска да има мир в душата си. Дънов проповядва публично в неделни дни. Неговите беседи се стенографират и след това учениците му ги отпечатват, и всеки може да си купи тия беседи и да ги прочете. Този, който ги прочете внимателно и се постарае да вникне по-дълбоко, ще разбере, че те са пропити с дълбоки истини. Тези истини дават на човека да разбере, че животът има дълбок смисъл и че Христовото учение заслужава да се приложи на практика — да се живее. Дънов държи беседи в други дни само за ученици и в тия беседи открива скрития смисъл на свещеното писание и изисква най-настоятелно от учениците строго съблюдаване на правилата за живот, изложени в Евангелието -пълна чистота в тяло, мисли, думи и дела. Никаква лъжа, неправда, корист и измама. Преданост, любов и самопожертвование за ближния. Всеки е длъжен да работи неуморно за доброто на човечеството и то без да вдига шум. Във всички негови беседи се вижда старанието му да събуди съзнанието на човека да се стреми да живее съгласно учението на Христа. Вярно е, че той показва начини, посредством които човек може да достигне стадий на по-висше развитие: да познае себе си и да вижда други светове, да добие сили, за да помага на по-слабите си братя. Обаче това знание го дава на тия, които са готови да го приемат, да го приложат и да не злоупотребят с него. Той постъпва точно според правилата на окултната наука, като не хвърля „бисерите на свинете да ги газят“. Мнозина казват, че той е мълчалив и в редки случаи говори за мистериите. С това се отличават истинските учители, които дават знание само тогава, когато видят, че има почва да бъде възприето. Ако няма условия, те говорят по такъв начин, че някои мисли и думи, тълкувани буквално, изглеждат странни и нелогични, но за да се разберат правилно, се изисква дълбоко познаване на окултната наука. Грешно е да се мисли, че Дънов представлява някоя чуждестранна църква, секта или течение. Истина е, че той е бил в странство, учил е по няколко клона от науката и на младини е написал една книга по въпроси на възпитанието, която е от голяма важност. Правил е научни изследвания, като е пътувал из цяла България, за да прави своите наблюдения, но никога не е бивал натоварван от каквато и да било организация да я представлява в България. От друга страна, учението му не е нищо ново. Същото е проповядвал и Христос. Той е имал ученици, които винаги са го придружавали, и докато на народа е говорил в притчи, на учениците си е говорил ясно, като им тълкувал притчите и ги е подготвял за носители на неговото учение, които да пръскат светлината между народа. Също и Дънов, по примера на Христа, проповядва на народа учението Христово, като подканва слушателите си да прилагат в живота си това живо учение, ако искат да имат мир и щастие, а на учениците си тълкува писанието, открива им „тайните на Царството Божие“, като се стреми, да ги издигне духовно, за да познаят Бога и Неговите закони. Да видят духовния свят, да добият познания и сила, за да пръскат и те светлина, за да се възцари мир на земята. Както Христос е създал първата комуна, както апостолите са имали една обща каса, а след Христа, според деянията, всички последователи са продавали каквото имат да са го влагали в общата каса (това се вижда от примера за Ананий и жена му, които искали да излъжат апостола и да не внесат всичко, за което заплатили с живота си), така и Дънов е основал на много места комуни, където братята владеят имота си общо, хранят се на една трапеза и се стараят да живеят по примера на първите християни. Всеки е длъжен да работи в тия комуни и изглежда, че броят на комуните се увеличава, както и последователите на Дънов. Учението на Дънов има много общо с окултизма и мистицизма, което се вижда от беседите му и тълкуванията, които той дава на светото писание. Той признава, че тия течения са вековни и имат за цел да наставляват, поучават и издигат човечеството умствено, морално и духовно. Следователно великите окултни братства, които от векове работят за доброто на човешкия род, съгласно Божествения план, притежават знание и сила, които надминават нашето разбиране. Най-великото от тия братства е Великото Бяло Братство, глава-водител на което е самият Христос, който благовести идването на царството Божие на земята. Всичките братства работят съобразно Божия план, но под ръководството на Великото Бяло Братство, което го изпълнява. Дънов представлява братството на земята и той сам със своя живот посочва пример на всички, че учението Христово може да се прилага в живота и само когато се живее, човек може да добие мир и радост. Сега е времето, когато човечеството трябва да се пробуди от летаргичния си сън и да използва голямата благодат, която му се дава, като приложи учението Христово в живота, и реши да заживее чист и свят живот, в хармония със законите на живата природа. Ако учението бъде отхвърлено, ще настанат дни на страдание и смърт. Погледнем ли на горното учение от окултна гледна точка, виждаме, че то хармонира с предсказанията на някои окултни школи на Запад, които твърдят, че на всеки две хиляди години започва нов цикъл, с който стават големи промени в света. И според тези, които виждат бъдещето, нашата планета ще претърпи големи сътресения, ще настъпят войни, земетресения, наводнения и други катастрофи за човечеството, посредством които светът ще се пречисти. С други думи, сега е времето на Божия съд, и за да преживеем, трябва непременно да се пречистим, като променим съвършено начина си на живот. Имайки предвид станалите събития по света; голямата европейска война, земетресенията в различните краища на света, наводненията, стачките в Англия, Америка, Италия и сега във Франция, недоволствата, които царят навсякъде, революцията в Русия, кланетата в Смирна и другаде, негодуванието на работника против капитала и редица други социални явления, всичко това показва, че нещо лошо ще настъпи и изглежда, че предсказанията на споменатите школи ще се сбъднат.

Религията на магите Вярата ни не е нова, тъй като нашият учител е светата Библия. На страниците на тази книга ние намираме знанието, което ще ни спаси. Религията ни носи със себе си и един знак — ние настояваме върху развитието на вътрешния човек — посредством който ония, които живеят живот на истински маг, ще получат абсолютно и безспорно доказателство за Бога и великия невидим свят, от който сме обкръжени. Тънкото було, което разделя материалната форма от нематериалната, може да се премахне от всеки, който пожелае. Ония, които се интересуват от нашите бележки и които търсят светлината, се поканват сърдечно да се присъединят към нас. Окултните влияния са изключително святи, за да се излагат пред непросветени хора, тъй като онзи, който не вярва, пак ще остане неубеден. Те биха класифицирали оператора като неспособен, поддръжник на Келер, Нерман или Худини - все фокусници. Обаче всички онези, които ще се присъединят към нас, могат така да се развият, че да имат здраве, щастие и дълголетие в този си живот. Да облекчават болките и да излекуват телесните недъзи на семейството и приятелите си или лично да влязат в съприкосновение с великия незнаен и невидим свят на сили, от които сме обкръжени. И така, ония, които пожелаят, могат да се възползват от това си въплъщение за развиване на своята душа или на вътрешния човек, та когато настъпи неминуемата пасха, да бъдем подготвени да влезнем във вечността.

Древните маги Аз твърдя, че човечеството е напуснало тясната пътека и всеки изминал ден се отдалечава от Отца. Древните хора бяха ръководени от учители, или мъдреци. В Египет, Персия, Индия и всички страни на Ориента, в дните на техния разцвет и сила, съществуваше едно общество от мъдреци, чиято длъжност бе да живеят така съвършено, че да могат да получават съобщения направо от Създателя, или да прочитат волята Му в небесните знакове. Те се наричаха маги. В древните дни, за които говорим, индусите бяха съветвани от Сирия — брамите. В настоящо време учителите им се наричат ламаси. От време на време в Китай, а също така и в Индия, се явяваха будите (което означава посветени и учени). Вярва се, че те са въплъщение на Създателя. Техните учения бяха отправени главно срещу тиранията на брахмините. Най-забележителният измежду будите бе Сакия-Муни, познат в Китай под името Фо, както и Гаутама Буда, който живя преди 2500 години. В Египет мъдреците, или вдъхновените учители, се наричаха йерофанти. В Персия и Асирия те се наричаха маги. Обръщайки се към светата Библия, ние виждаме, че трима от тези маги, или мъдреци от Изток, бяха направлявани от една звезда на магите до месторождението на отрочето Иисус, носейки подаръци, които съответстваха на техния цвят и народност. Тези свети пратеници дойдоха от три познати части на света: белият човек донесе злато, емблема на Слънцето или светлината, мургавият човек донесе тамян, а черният — миро. То бе благоговението на съсредоточената мъдрост на всички народи към Оногова, който трябваше да изкупи след време света и стана главната фигура в най-мрачната трагедия. То бе послание към човечеството да признае Христос като пратеник на Бога, без разлика на раса, цвят, състояние. Когато човечеството стана назадничаво, принципите на магите бяха пренебрегнати. Когато то се отдалечи още повече от светлината, то започна да гледа на магите с подозрение. Когато човечеството се задълбочи все повече в световните дела, то се отдалечи още повече от тези просветители, докато настъпи времето, когато светът започна да отдава по-голяма важност на физическото, отколкото на духовното си благосъстояние. В този момент хората забравиха, че физическото може да изтрае само няколко години, а искрата на Божествеността, човешката душа, е траяла от самото начало и ще пребъде до края. Магите обаче, които се бяха научили да познават Бога и да го обичат като Отец и Създател на всички, не се разпръснаха, въпреки че бяха принудени да се срещат тайно. За взаимна закрила те въведоха знаци, посредством които да могат да се разпознават. Те вече не наставляваха света и народите, нито пък съветваха царете. Те винаги бяха готови да приемат в своя кръг ония, които доброволно и искрено търсят светлината на мъдростта. Обществото на магите е съществувало още преди дните на тяхната сила. Понякога броят им е бил малък, но достойни хора винаги са се намирали да занесат знанието, което бе предопределено да избави човечеството. В настоящото време тези носители на мъдрост съществуват в различни части на Европа и на Изтока. Ония, които са чували за тях, ги считат за хора, които са направили съглашения със злите духове. Но тяхната вяра и завет е и винаги ще си остане само с Бога. Последните дни на нашата епоха се считат като най-подходящото време да бъдат поканени ония, които желаят, да излязат наяве и да ни придружат в работата. „Познавайте истината и тя ще ви освободи“, бе тайнственият надпис на Перистила. Това бе един пророчески пратеник, за да стане градът София начална точка на истинската религия, която е предназначена да помете всичко по пътеката на доброто по целия свят.

Влиянието на планетите Човешкото тяло, когато се намира в състояние на съвършено здраве, трепти в синхрон с планетата, под която човек е роден. Тези хармонични трептения, използвани във връзка с животния магнетизъм, имат силата да облекчат болките и да излекуват недъзите. Понеже планетното влияние определя индивидуалните трептения, ние трябва да потърсим помощта на астрологията, за да открием какви видове трептения имаме. Ония, които са родени под влиянието на Меркурий, ще бъдат търговци, с къси, прекъснати, но силни трептения. При родените под планетата Венера гласът обикновено е мек, приятен, трептенията са бързи, но слаби и гладки. Марс, огнената планета на войната, дава решителен характер, готов да воюва в борбите на живота. Трептенията са нередовни, но имат голяма сила. Юпитер, най-голямата и най-стройната от всички планети, прави човека горд и достолепен при всички обстоятелства. Такива трептения са гладки, редовни, със средна сила. Сатурн заставя човека да гледа на мрачната страна на живота и винаги да се страхува от въображаеми злини. Трептенията са понякога силни, а понякога са така слаби, та човек мисли, че не може да съществува и че не заслужава да се живее. Уран дава най-добрите трептения и дарява на човека прекрасна духовна натура. Почти всички успешни медиуми са родени под влиянието на тази планета. Такива трептения не са силни, но са извънредно бързи. Трептенията на физическото естество са бавни и силни, а на духовното са леки и бързи. Когато човек има трептения, които са присъщи на Уран, тогава те са в духовното или астралното поле. Понякога човек, който има извънредно бавни и прости трептения, може, при необикновени обстоятелства, да увеличи тези трептения до такава степен, че временно да вижда невидимия свят с чудесните му създания. Нептун кара човека да обича пътешествията. Трептенията са доста бавни, когато човек живее дълго време на едно място. Те стават високи и деятелни, когато пътува, особено по вода. Трептенията могат да се запазят нормални, ако човек е в добро здраве и ако развива спящите си сили. Човек трябва да бъде благонравен, да отбягва тютюна и спиртните питиета, както и всякакъв вид разврат.

Окултно излекуване на болести Има много системи на лекуване без лекарства. Добре познат факт е така също, че подобни способи отбелязват успех, който може да се обясни по следния начин: Първо, чрез една всемъдра наредба на Провидението. Природата винаги се старае да извърши излекуване в разстроеното и болно тяло и, ако то й бъде оставено, тя често пъти би го извършила сама. Второ, има тясна връзка между физическото и духовното у човека. Ако той има вяра в каквото и да било лекарство или пък система на лекуване, чрез неговата вяра или очакване се прави внушение на субективния ум, че ще стане излекуване и, понеже субективният ум има контрол върху нервите, неволните движения на мускулите, дишането и пр. лесно е да се види, че множество болки незабавно ще се поддадат на тази форма на самохипнотизиране. Това също така включва въображаеми болести, които, разбира се, изчезват, щом като се премахне уплахата.

Астралното тяло Етернизираното, или астралното тяло на човека никога не се отделя от физическото преди разлагането. То може да се простре до която и да било част на света или да се издигне нагоре към източника на своя произход и да се върне обратно. Все пак, когато магнетичната връзка или сребърният конец се скъса, то не може да се върне пак в същото тяло, нито пък има желание да стори това. Несъзнателно изпращане на астралното тяло обяснява ходенето насън. То ръководи и контролира физическото тяло. Главната опасност, която заплашва ходещите в сънно състояние, е, че по време на подобни прояви духът се стреми да се отдели от физическото тяло. Винаги съществува противоположно притегляне на духа и материята. По време на ходенето насън духът има временно надмощие и такива хора са много по-близо до смъртта, отколкото може да се предполага. По тази причина много опасно е да се пробужда внезапно ходещият насън, да не би магнетичната връзка да се прекъсне и да последва смърт.

Астралните цветове на аурата Мислите също така влияят и определят естеството на аурата, от която всяко едно творение е обгърнато. Такива излияния се наричат астрални цветове. От мозъка на всички хора постоянно се излъчва аура, блясъкът и цветовете на която зависят изцяло от съвършенството на техния живот. Тези астрални цветове могат да се видят само от лица, които са ясновидци. Христос, великият учител, имаше аура, притежаваща голям блясък, но видима само за неговите ученици. Истински добрите хора живеят постоянно в една аура от хубави цветове. Нечестивите и лоши хора също така имат астрални цветове, но те са много тъмни и се различават съвършено от първите. Когато човек постигне силата на астралното виждане, той може да узнае веднага истинския характер на лицата, въпреки стремежа им да скрият същинското си естество. Мистичните цветове на аурата показват темперамента и разположението, а блещуканията изявяват преходните промени на страстта.

Мистериите на телепатията Две лица, които са в телепатична връзка, се наричат агент и получател. Първият изпраща посланието, а вторият го приема. Ще спомена, за удовлетворение на скептиците, че възможността за телепатична връзка е била така твърдо установена, както който и да бил друг научен факт. Фактите, отбелязани от Психическото дружество в Лондон—Англия, напълно я потвърждават. На ония, която искат да четат факти, аз бих препоръчал книгата „Фантазиите на живущите“ публикувана от секретаря на споменатото дружество. Телепатията най-лесно би могла да се извърши, когато, както агентът така и получателят, се намират в едно състояние на транс. Дружеството така също публикува факти, за да покаже че, при известни условия, пренасяне даже и на мисъл е възможна между страници. Моят опит със субектите е била изцяло ограничена с ония, които са имали предварително магнетическо познанство. Това не означава, че някой от тях трябва да е бил магнетезиран от другите. Магнетизмът на всяко същество, с което идваме в съприкосновение, действа върху нас, както и ние действаме върху него. Явленията на притеглянето и отблъскването могат да бъдат незначителни и за мнозина невидими, но те съществуват. Остротата на познаването и различаването на тази необятна сила зависи от човешката чувствителност, която от своя страна зависи от развитието. Не ви ли е изплувал някога спомен за стар и забравен приятел? Някой, за когото не сте си сещали месеци или години. И няколко минути по-късно не се ли е явявал пред вас този същият този приятел, или е почуквал на вратата ви ? Учените пак ще кажат, че подобно съвпадение, както го наричат те, се дължи изключително на закона на случайността. Едно удобно, но слабо обяснение. Вие си спомняте за него, защото мислите му са ви застигнали чрез трептенията на астралната светлина. Това става обикновено когато човек е прехласнат, като че ли се намира в сънно състояние. Подсъзнателният или вътрешен човек, или духът си спомня познатите трептения от преди няколко месеца или години и паметта накрая представя образа на техния автор. Телепатичната връзка е много по-честа, отколкото предполагаме. Многобройни явления от този род убягват от нашето внимание, защото се отдават на съвпадение. Много експерименти се пазят в тайна, поради съпротивата на враждебните мисли. Успехът зависи от способността както на агента, така и на получателя да се слеят с подсъзнателния или вътрешния човек. Вътрешният човек, бидейки отрицателен, не е агресивен. По такъв начин, след като е обкръжен от хора, които се съмняват, или не вярват във възможността на телепатията, успехът би бил съмнителен. По тази причина лица, които са изцяло материалистични в своите идеи, рядко засвидетелстват психически или окултни явления от по-важен характер. Тяхното противодействие не само издига преграда между тях и светлината, но така смущава честотата на трептенията, че прави демонстрациите невъзможни. Астралната светлина е в едно и също време и материя, и движение, течност и непрестанно трептение. Вродената сила, която я поставя в движение, се нарича магнетизъм. В безпределността тази чудновата субстанция е етер или етеризирана светлина. В организираните творения тя е магнетическа светлина или течност. В човека тя образува астралното тяло, което е съществувало още преди изгрева на творението. Чрез сияние тя бе подчинена на словото на Логоса, който каза: „Да бъде светлина и биде светлина“. Впечатленията от всички действия, звуците от всички изречени думи, както и смущенията, причинени от нечистите мисли, се отпечатват в това море от оживотворена течност. При известни условия тези думи, звуци и отражения могат да бъдат възпроизведени, както и астралната светлина е винаги отзивчива на обучената воля - когато последната действа съобразно с природните закони. Така че опасно е да се предаваме на нечисти, срамни и отмъстителни мисли, понеже мислите, които се възприемат от тази чудесна течност, ако не се приемат от обекта, към когото са отправени, след като направят един кръг, без друго се завръщат към техния източник, от който са произлезли. „Проклятията, както кокошките, винаги се завръщат в гнездата си“ е поговорка, която изразява една окултна истина. Мислите, които се изпращат, особено от лице, което е добило знанието как да се съсредоточава, са безспорни сили на зло или добро. Всички трябва да запомнят опасностите, които придружават изричането на лоши пожелания, било от злоба или отмъстителност, или пък да се задоволи една нечестна амбиция. Всичко, което се движи във вселената, освен ако не се направлява от един личен ум, има тенденцията да направи кръговрат. Кръгът е емблема на съвършенството, както и на вечността, без начало и без край. Той има така също и по-скрито значение, което може да бъде съобщено на по-напредналия ученик в тази наука. Слънцето и Луната, както и всичките светове, познати и непознати, са кръгообразни. Орбитите на всичките планети са или кръгообразни, или елиптични. Така е и с мислите, били те добри или зли. Те трептят през астралната светлина и образуват кръгове. Ако им се даде достатъчно време, те пак ще достигнат източника на своя произход, като докарат щастие и благословение или вреда и съкрушение, според това, дали са те лоши или добри.

Астралната светлина Астралната светлина е същността на трептението, тя е магнетизирана от звездите. Добре би било за ученика да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно, живо море на всемирната течност. Трудно е тя да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може да се сравни с нея. Астралната светлина, както и всички други астрални сили, стои над всичко, което човешкият ум е свикнал да съзерцава. Ако човек няма действителен опит с астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение. Месмер усети астралната светлина по време на магнетичните си експерименти. Понеже тя му бе непозната, той я нарече всемирна течност, и така я описа. Всемирната течност е просто сбор от всички видове материи в последното състояние на делене. Чрез нея вселената се слива и се свежда в една маса. Всичко, което би могло да се каже за нея, е, че тя е предимно течност и, следователно, трябва да предава движение по-добре от онова, което предават други, по-добре познати течности. Водата може да даде движение на воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът — светлинни трептения, а всемирната течност — трептения на живот. Явления и трептения на всеки един вид материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Последното изречение съдържа една истина от голяма важност за учениците на окултизма. Човек би могъл да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Мнозина идват да търсят методи за развитие на някоя специална фаза. Не е по силата на човека да обясни точната фаза, която би могла да се прояви у някого. Но все пак, тя би могла до известна степен да се контролира от волята. Всъщност, ако човешката воля би била силна и подкрепена от непоколебима вяра, фазата би могла, без съмнение, да се определи. Колкото и да бъдат пленителни, нямам за цел да развивам теории пред вас. Ще се огранича само с фактите. Трябва да допусна, че обикновеният изследовател няма нито волята, нито вярата да промени чувствително трептенията на характера си, въпреки че те биха могли лесно и да се повишат, и да се понижат. Човек може да търси ясновидство, а да добие яснослушане; друг може да иска да стане гадател, а да стане лекар вместо гадател и така нататък. Астралната светлина е първоначалната течност. Тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством този изтънчен агент впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина този особен ум има възможност да предаде впечатления другиму на далечно разстояние.

Всемирен дух на природата Духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Той действа посредством човека и може да създаде чудни неща, съобразно естествени закони. Вие може да научите законите, по които стават тези неща, ако познаете себе си. Ще ги научите чрез силата на духа, който е във вас. Ако искате да успеете в това начинание, трябва да се научите да различавате духа и живота в природата. Когато погледнем едно тяло, дърво, растение или билка, ние виждаме техните физически изражения. Мъдрият човек познава и духа. Като пример можем да вземем медицинските билки. Не е физическият или най-грубият принцип това, което лекува. Трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните алхимици не само можеха да извършат същото, но имаха даже и силата, чрез науката на превръщането, да накарат билката пак да се появи, след като я разложат. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак ще я направим видима. Както, знаем материята е съставена от три елемента: сяра, живак и сол. Чрез алхимични средства можем да създадем магнетично притегляне в астралната форма, която да притегли от елементите онези принципи, които е притежавала преди и да ги въплъти в себе си. Така може да направим астралната форма пак видима. Платон, Сенека, Ерастус, Авицена, Аверес, Албертус Магнус, Каспалии, Кардамус, Корнелий Агрипа, Екхартхаузен и много други са писали върху пресъздаването на растенията и животните. Кирхер възкреси една роза от пепелта й в присъствието на царица Кристина от Швеция през 1687 г. Астралното тяло на една индивидуална форма остава заедно с нейните остатъци, докато тези остатъци се разложат напълно. С помощта на методи, познати на алхимиците, формата може да се облече с материя и да стане отново видима.