Ани

XIV. КАК ЧЕРНАТА И БЯЛАТА ЛОЖА РАБОТИХА В ПАРИЖ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Един от първите, които работят в Париж е Михаил Иванов и той съставя свое общество, проповядва свое учение, издава своите проповеди. Използва „Паневритмията", като кара французите да я играят и пеят песните на Учителя Дънов на български, за да създава духовно поле, за да черпи енергия и сила, за да си върши своята работа. Това е описана от съвременниците му в „Изгревът". Виж „Изгревът" том I, стр. 293-295:295-297; 297-300; 300-310 „Изгревът" том II, стр. 210-212; 213-214 „Изгревът" том IV, стр. 515-516; 517-520 „Изгревът" том VIII, стр. 550-555; 556-558 2. Вторият, който се опитва да работи там е Бертоли, но неговата група създадена от французи накрая се разтуря. Изводът е, че който няма вода, за да задвижи воденичните колела на воденицата, не може да мели жито. А Михаил Иванов си донасяше вода за неговата воденица, като играеха Паневритмията и пееха песните на Учителя на български. Французите играеха Паневритмия и пееха песните на Учителя на български. А Михаил Иванов си мелеше с водата на Учителя на своята мелница собственото си жито. Това е истината. Виж „Изгревът" том I стр. 210-212; 126-127 „Изгревът" том IV стр. 521-522 „Изгревът" том V, стр. 572-574; 574-576; 576-577 Бертоли не успя, понеже започна да налива вода в чужда воденица. А как става това виж „Изгревът" том I. стр. 472-474. 3. Третият, които отиде да работи е Ярмила Менцлова. Отначало тя отива в Париж при обществото на Михаил Иванов и като балерина, и познавайки Паневритмията започва да ги обучава. Тя се опитвала да бъде командир, а е забравила, че там командир е само един. Това е Михаил. Виж „Изгревът" том I, стр. 628-631; 213-220 „Изгревът" том VI, стр. 351-359 „Изгревът" том VIII, стр. 558-559 4. Четвъртият, който работи в Париж е Анина Бертоли. Тя е дъщеря на Бертоли. Там тя издава една малка книжка като списание „Житно зърно" с нейни преводи, редактирани от Словото на Учителя Дънов. Понякога превежда някои опитности с Учителя, които и предава лично Борис Николов. Издава на циклостил под нейна редакция „Паневритмията". Нейните спомени бяха записани от мен и публикувани в „Изгревът" том VII, стр. 648-672. Там ще прочетете как са рабитили в Париж тя и баща й Бертоли. А спомените на сестра й Мариана Бертоли са в том VII, стр. 673-678. 5. Провалът на Анина Бертоли е изключителен. Тя обеща да ми предаде целия неин архив, както и това копие от - IV копие на оригиналните беседи на Учителя, които са изнесени в Италия и впоследствие прехвърлени във Франция. Обеща, но не изпълни. С него трябваше да получа целия снимков материал, както и филма за Паневритмията. Този провал започна с нея и завърши със семейство Гобо и всички лица замесени с тях. Предателството бе пълно и извършено изрядно. За тия събития виж „Изгревът" том VIII, стр. 559-563; 572- 596. 6. Предателството на семейство Гобо. Те са тези, които приемат архива на Анина Бертоли. По-късно аз разказах това, което само аз знаех на Величка Няголова. Тя влезна във връзка с тях, отива с кола, натоварва куфарите вечерта на колата и на сутринта сем. Гобо ги свалят. Бяха говорили по телефона с някои от София, които са говорили срещу мен. Свалиха ги после и ги разпръснаха, излъгаха, окрадоха ги. И накрая стана най-голямото предателство чрез филма на Паневритимята, за което ще говорим в специална глава. Виж „Изгревът" том IX, стр. 791-797 „Изгревът" том X, стр. 743-755 „Изгревът" том XI, стр. 814 - 825 „Изгревът" том XII, стр. 873-874 „Изгревът" том XIII, стр. 807-815 А трябва да се добави, че аз бях организирал Вихър Пенков да отиде във Франция със своя „Москвич" и да докара архива. Той си извади паспорт, трябваше да му се изпрати виза, беше си ремонтирал колата, аз приготвих пари за път. Всичко бе готово според мен. Но според онзи Дух на Разрушението, които имаше друг план, задвижи своите слуги, те изпълниха всичко и така стана голямото Предателство. 7. Следващият, които работи в Париж е Мария Христова. За нея бях чувал много неща, Когато прибрах част от архива на Теофана Савова, там ми попаднаха писма от няколко българки живеещи в Париж и Франция. Прочетох ги. Направо се ужасих. Каква поквара и каква низост имаше в тях. Там българите воюваха помежду си с непозволени средства за една окултна Школа. И всички воюваха помежду си в името на Учителя и неговото Бяло Братство. Да, при Учителя Дънов имаше братство и там присъствуваше и Бялата и Черната ложа - 25% от Бялата и 75% от Черната. Там при Учителя Дънов имаше всичко. Но във Франция имаше само борби и нямаше никакво Братство, нито бяло, нито черно. Та част от писмата бяха и от Мария Христова. След време ще ги публикуваме при подходящ случай. 8. Величка Няголова, която участвува като сътрудник в „Изгревът" и която описваше всичко за историята, за архива на семейство Гобо, която сме публикували досега и съм цитирал по томове и страници беше ми изпратила един написан материал собственоръчно за Мария Христова на 3 стр., преди много време. Тя се безпокоеше, че аз съм забравил този материал. Не съм го забравил Величке. Дойде време и го помествам. Той трябваше да влезе и да заеме своето си място. Ето защо трябваше да направя въведение, че да се види, че тази Мария Христова не е изолиран случай, а е част от една верига, тя е една халка от тази верига. И да докажа това, написах този раздел и тези 8 точки. А сега следва материала за Мария Христова, който съм озаглавил така: Мария Христова - жената с двете лица.

XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ" 1. Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов - виж „Изгревът" том XI, стр. 826-831. 2. Разменната монета между духовните хора и между последователите на Учителя Дънов я няма. Виж „Изгревът" том XI, стр. 832-834. 3. Въпросът за брака в Школата е застъпен в „Изгревът" от различните автори. Според Учителя Дънов на окултния ученик строго му е забранено да се жени. Но понеже ги няма окултните ученици - то се оженват или омъжват къде скрито, къде явно. И винаги последиците са плачевни и поучителни за околните. 4. „Онези, които трябваше да се оженят - не се ожениха, а се ожениха, онези, които не трябваше да правят това". Това е едно изказване на Учителя Дънов. И оттук идват всички беди в семействата на Изгрева. Не се раждат онези, които трябва да се родят, а се раждат други, които стават впоследствие врагове на родителите си и на Учението на Учителя. Аз заварих такива и те ми пречеха да свърша работата на родителите им. И сега ми пречат. 5. По времето на Школата няма граждански брак, а е задължителен църковния брак. А за да се разведат трябва писмо от владиката, а за това трябва да се плащат големи такси и да се пише защо и кой е причинителят за разтрогване на брака. Така църквата става арбитър при бракоразводите. 6. Семейство с няколко деца, съпругата става последователка на Учителя Дънов и започва да посещава Изгрева. Винаги започват скандали между мъжа и жената. Ако жената не се грижи за дома, за децата си и за мъжа си - то вината пада върху Дънов, че е привлякъл една нещастна жена и е разбил едно семейство. Мъжът се оплаква на журналистите, те пишат във вестника срещу Дънов. Мъжът пише писма до Софийския митрополит и обвинява Дънов. Църквата използува случая и го раздухва по вестниците. Понякога пишат оплаквания до полицията и започват следствия срещу Дънов. Има няколко такива случаи. 7. Друг случай. Жената поддържа домът си и гледа децата си, но съпругът не е съгласен с нея. Бие, тормози и накрая тя избягва. И вече не се връща. Обвиняват, че е избягала заради Дънов. Завеждат дело следствено срещу Дънов. Такива заведени дела има няколко. 8. Друг случай. Жената поставя ултиматум, ако я ограничават да ходи на Изгрева да слуша беседи, то тя напуска дома, децата и всичко, и ще отиде да живее на Изгрева. Понякога такива ултиматуми успяват. Понякога не. Тогава жената напуска дома. И затова е виновен отново Дънов от Изгрева. 9. Има и такива случаи, които мъжът е последовател, а жена му е враг. Тогава започват скандали, които се раздухват от пресата. Тя не го пуска да ходи на Изгрева. Такива няколко случая познавах. Дори и дъщерите им бяха врагове, под влияние на майките си. 10. Тези случаи са идеологически случаи. Тук става дума за Учението на Учителя, за неговата защита от последователите му чрез живота си. Тези случаи са многобройни и те са описани във вестниците по онова време. Те са верни. Изопачението е налице. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов и на неговото Учение и Школа. За тях той е виновен за всичко, което се случва лошо в България. 11. В една окултна Школа, където се събрани мъже и жени, моралът е онзи фактор, който изпитва всички и всички ги проваля. Учителят Дънов споделя веднъж: „Всички окултни школи досега са се извращавали в разврат и сега има такава опасност." Имало е. Съществувала е. Аз заварих възрастните братя и сестри, които по времето на Школата са били млади. И те ми разказваха тогава случки, че не могат да се описват дори и от мене. И всички бяха верни. Имаха си имена участниците. Знам случаите, знам и имената им, знам лицата и видях какво означава извращението на един висок Идеал. Видях го, с ръце го опитах, вкусих го и се отвратих от покварата. 12. Всичко това, което го е имало в света, го е имало и на Изгрева. Имало е семейства, раждали са се деца, отглеждали са се. Имало е любов и омраза. Имало е изневяра и любовници от двата пола. Имало е всичко, както е в света. И после обвиняват Учителят Дънов, че той е виновен за всичко това, което се случва. Никой и през ум не му преминава това, че Черната ложа действува на Изгрева. И то както трябва. 13. Ето един класически случай. Младоженци се качват с палатки на Рила. Младоженецът е дежурен по кухня и цял ден бели картофи и чисти лук и ориз. По това време любовникът е в палатката на младоженката. От това посещение се ражда първороден син, който прилича досущ на любовника. Тридесет години той, съпругът мълчи, гледа чужд син и накрая не издържа и се изповядва на приятелите си. Казват му: „Ние знаехме това и виждахме това, но ти тогава беше сляп по нея." После му се раждат и други деца, които приличат на него. Е как се издържа всичко туй? 14. Една семейна двойка нямат деца. Верка Куртева намира едно подхвърлено новородено дете увито в пелени в гората. Донася го на Изгрева и онези го осиновяват. Всички на Изгрева знаят историята, че е осиновено. Но само тя осиновената не знае. Когато записвах спомените му и го питах: „Защо си послужихте с лъжа и не казахте истината, тя щеше да ви уважава повече?" „Така решихме". Сега двамата ги няма в този свят. Но, ако кажа истинските имена ще ме съдят. Има такъв закон за разгласяване на такава тайна. Ето я лъжата. А Истината се укрива чрез светския закон. 15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт. Тя извиква, припада, онзи напуска бараката и годежа. Накрая пианистката психически се разболява. Разстройва се от тази история и цигуларката. А на майката преспала с годеника на дъщеря си и няма нищо. Аз заварих и трите и проверих този случай. Майката бе нормална развратница, а дъщерите психически разстроени. 16. Сутрин в 5 часа отиват в салона за сутрешна лекция. Мъж и жена решават сутринта преди лекция да извършват редовния си полов акт. Но това е сутрин, когато всички са станали и са будни вече на Изгрева. Тя пищи като свинкя, а той врещи като козел. Чува се навсякъде, бараките са дървени. А един ерген минава покрай бараката и така се заслушва и прехласва, че остава парализиран на място. Така го намерили, нито мърда, нито шава, нито говори. Само очите му светят и така си остава до края на живота, да му светят очите. Изгаря психически. Остава жив труп, които само се движи. Аз го заварих. Показаха ми го. И ми разказаха за него. Видях какво му се е случило. Разбрах, каква могъща сила е Силата на Разрушението. 17. А срещнах и друго изопачение. Един млад, як и силен „брат" се обяснява в любов на една „сестра". Чета писмото му до нея. А той за да я подлъже използва мисли от Словото на Учителя. Да я излъже, както е лъгал мнозина, пише за Божествената Любов, която иде от Космоса, преминава през него и я предава на нея, за да я запали и тя да му отвърне с космическа обич, да дойде при него, да се слеят в едно и да влязат в Царството Божие - като една човешка плът, една кръв и като една душа. Хубаво е нали? Хубаво, но е лъжа. Чете писмото на този хубостник и питам сестрата: „Е какво стана, сляхте ли се в една плът и в една душа?" Отговаря ми: „Сляхме се, но нищо не излезе от това." Е, как ще излезе и ще се сътвори нещо от лъжа. Ето това е. Обикновено винаги цитирам имена. Но тук не ги изваждам на показ. Познавах ги, защото аз им бях изповедника. Жестоко е да бъдеш изповедник на някого. Цялата кал остава при теб. А аз бях изповедник на целия останал от Учителя Дънов т.н. „Изгрев". Е бихте ли могли да издържите на всичко това? Ако можете - то заповядайте да ме заместите и да заемете моето място. Да видя какво ще остане от вас - перушина или оглозгани кости. А моето място и моето време бе определено от Онзи, който създаде поредицата „Изгревът". 18. А за любовните истории да не говорим. Когато впоследствие се намесва полицията за разнищване на някои истории всички мълчат и казват, че това е клевета. А не е клевета, но е истина. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов. Той е бил виновен във всичко, че е допускал такива неща. Той не ги е допускал, но всеки е правел каквото си иска. Той е говорил за Високия Идеал, а те са вършили опорочението му. 19. Тук въпроса не е за морала. Такива са хората - така живеят. Тук е въпроса, че се изопачава Високият Идеал в Словото и Учението на Учителя Дънов. Ето това е най-страшното. Хората виждат изопачението и се отвращават от последователите му. Те ги отблъскват от Учението му. 20. Тук въпроса не е само до изопаченията. Тук е въпроса до голямата лъжа. Говорим едно, а вършим друго. И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата". Ето такъв е бил изводът и по времето на Учителя и след него, че и до сега. Че и за утре. Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта. 21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист. Те бяха виждали отвеяни, отнесени и психически разстроени дъновисти. Смятаха, че и аз ще стана такъв. Впоследствие видяха, че съм нормален човек. Но баща ми знаеше, че дъновистите ще ме излъжат, изиграят и измамят. Казваше ми го много пъти. Беше го много яд. Виждаше, че аз давам сила, средства, време за една идея. Той нямаше нищо против идеята, която осъществявам, но беше против дъновистите. Казваше обикновено така: „За Дънов - да, но за дъновисти - не!" Правеше разлика, защото имаше очи да вижда. Само че аз тогава виждах само Високия идеал на человеците. Не бях се срещал още с изопачението. Стана така, че се оказа прав. Дънов - да. Но дъновистите се оказаха онези, които ме излъгаха в брака, след това ме изиграха, обраха и накрая ме продадоха. Продават сега архива, който лично съм събирал 30 години. Е, Какво ще кажете на това? Ето как действуваше Черната Ложа в семействата на Изгрева. Точно в целта. И нямаха грешка. Написах го, за да се знае и помни, че го е имало и се е случвало. И в бъдеще ще го има. Затова се пазете! 22. Какво е становището на Учителя за брака е точно казано от него. То е описано. А за изопаченията споменах само бегло. Но как човек - мъж или жена да разреши този въпрос. Всеки сам ще си го разрешава. Ако иска помощ от Учителя Дънов, да се моли на Него да му съдействува. И той ще му помогне. Или ще се размине с брака, или ако влезе в клопката, бърже ще се освободи с помощта на Учителя. А за онези, които трябва да преминат през брака, ако са се молили на Него - ще имат сполучлив брак. Това е разрешението на тази задача. Друго разрешение няма, нито сега, нито утре. Ще ви разкажа един случай. Този брат по време на Школата е млад, висок, снажен и силен като бик. Аз го заварих, когато беше на 75 години. Срещнах се с него и на х. „Вада" при лагера на Елена Андреева, където лагеруваха възрастните братя и сестри през 1972-1975 г. Беше си запазил силата. Ходеше по няколко пъти от лагера до потока с водата, наливаше две големи празни тенекии от сирене, хващаше ги за дръжките от тел и ги носеше до кухнята. А беше около 100 метра разстояние. Аз веднъж отидох с него. Налях ги и едвам ги занесох. Бях на 33 години, а той на 75 години. Уморих се. А той се смее. „Е, какъв бях аз на 33 години. Имах такава сила, че нямаше къде да я дяна." Това беше Пеню Ганев. По времето на Школата както на „Изгревът" и главно на лагерите на Рила Пеню Ганев от сутрин до вечер работи най-тежката физическа работа по поддържане, благоустрояване на лагера, носене на вода, сечене на дърва и всичко останало. Намирал е време да свири с цигулка на Паневритмията и да прави с фотоапарата си снимки на братския живот с Учителя на Рила. За нас те не са само снимки, но жива история. Един път, както винаги той работил здравата със сила и воля. А Учителя до него го е наблюдавал. По едно време се обръща към онези, които го заобикалят - брат и сестра и отсякъл така: „Този бик трябва да се ожени". Всички били захласнати от силата на Пеню Ганев и от думите на Учителя. Той наистина се оженва на 52 г., но след заминаването на Учителя през 1949 г. Раждат му се 3 деца и той успява да ги изгледа и изучи. Ето ви пример за един много закъснял брак. Но е имал благословението, защото е бил разрешен от Учителя брак. Това е. Пеню Ганев доживя до 95 години. До края бе с ума си и бе работоспособен. Всеки ден четеше от Словото на Учителя, изваждаше си мисли от него по теми, свиреше на цигулка и пееше. Беше невероятно, но факт. Небето бе избрал едного, за да покаже и даде един образец за идните поколения как човек трябва да работи над Словото като ученик. Показа го. И затова се публикуват дневниците му за да се докаже, че това е така.

XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ" 1. Разказахме ви, че Изгревът е място както на Бялата, така и на Черната ложа. А освен това споменахме, че Изгревът е символ на онова място, където живеят, работят последователите на Учителя Дънов. Той е едновременно в селището „Изгрев", така и в града, така и в провинцията. Там, където са неговите последователи там е и „Изгревът". Той се явявал веднага. И става Школа за обучение и реализация Словото на Учителя Дънов. 2. Случаят, който ще ви разкажа съм го чувал от Елена Андреева и той е публикуван в „Изгревът" том IX в нейните спомени, но е разказан много кратко - така между другото. А сега ще ви го разкажа случаят такъв, какъвто е бил. Какъв ти случай. Та това е невероятно, но факт. И поучителен за мнозина. 3. Живяли в старата част на София едно семейство от трима човека - баща, майка и дъщеря. Бащата е бил занаятчия, работил е своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може да изхранва жената си и любимата си дъщеря. По онези години в София 90% от работниците са имали занаяти, а държавните чиновници са били много малко. Имаш ли занаят, работиш и се изхранваш. Нямаш ли - умираш от глад. 4. Как се е случило - не зная, но когато трябва да се случи, то се случва. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите и лекциите му. Не стига това, но тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели са Паневритмия, срещали са се с последователи на Учителя и се чувствували превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се е, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо дома вече бил запуснат. А преди това не е било така. Започва да ги разпитва да се кара с тях, че са запустели дома му. А те вместо да млъкнат и да се грижат за него отворили и двете едни такива големи уста и го обсипали с нови непознати за него думи и упреци. 5. Изведнъж той узнал от тях, че семейния му живот с тях е карма, че той е задължен да ги храни, понеже си е изплащал кармата. Упреквали го, че е материален човек, че те са духовни и те се чудели как още го търпели и живеят с него. Бил изостанал в еволюцията си, понеже се грижел само за материалното, докато те са духовни, понеже се подвизавали по духовен начин. 6. Чудел се какво да прави материалния човечец. Споделил с един свой стар познат, какво чудо му е дошло на главата. Онзи му казал „Абе защо не ги изгониш да отидат да живеят там на Изгрева". „Не става - те са непрекъснато там от сутрин до вечер, за какво да ги гоня". „Добре де, ама кой ги храни тогава?" „Сами се хранят, но с моите пари", „Много ти е тежко положението тогава. Отиди при Дънов и се оплачи на него". „Ще отида, защо да не отида. Какво ми пречи - отивам и туй то. Що го питам направо очи в очи. Такава голяма беля да ми дойде на главата." 7. В една неделя, в беседа от 10 часа, когато са били допускани и граждани от града, идва и нашия познат, сяда на един стол, оглежда се и решил да слуша внимателно какво толкоз говорил Дънов. И тогава за негова най-голяма изненада Дънов, започнал да говори каква трябва да бъде съвременната жена и съпруга съгласно Новото Учение. Слушал и не вярвал на ушите си. Жената трябвало да бъде мила с мъжа си, да не му се кара, да не гълчи, да се грижи за домът, да лъщи от чистота, да е сготвила вкусна храна за мъжа си, да е опран, изгладен, закърпен. И когато се връща, да вземе леген, да му полее да се измие ръцете, после в легена да му измие краката, да го обърше с бяла кърпа и през цялото време да бъде любезна с него. Защото тези ръце и крака хранят всички в дома. И Учителят изредил към 30 точки, каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения. А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. 8. След това за негова изненада Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки. Точки на задължения на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал на очите си. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал „Ама ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път?" „Да, така им говоря и така ги уча". „Да, ама това аз у дома не го виждам, това дето го говориш го няма у дома". „Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учител е един, а там у дома ти Учителят е друг". „Добре де, ама сега какво ще правя с онзи Учител там у дома си?" „Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш". „Добре, ще го сторя. Няма къде да ида на друго място". 9. Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях, особено когато чул, какво е казал за двата вида Учители на Изгрева и в дома на онзи човечец. „Ама на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." „Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." „Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува понеже стопанина е заминал на село и ще се бави няколко месеца. Накарал го е на следващия ден да отиде да си прибере дрехите, парите и всичко, което е закупено като храна с неговите пари. Да докара всичко това с една каруца на Изгрева и да предупреди в квартала никой да не им дава пари на вересия, за да си закупуват храна. Речено - сторено. Натоварил каруцата, а онези там му се присмиват и му се подиграват. „Нещастник си ти. Добре, че се отървахме от теб, защото си заклет кармичен враг. Благодарение на нас ти съществуваш. Без нас си загубен". Онзи мълчи, товари каруцата на комшията си. „Добре де, къде отиваш, да знаем и да кажем на онези, които питат за теб?" „Отивам на Изгрева при Дънов, станах дъновист". „О-о-о, извикали и двете, в едно семейство - двама дъновисти стигат. Ние сме достатъчно. Та с трима ще се затрие дома." „Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. „Ти си виновна. Нашият човек да стане дъновист". Кои крив, кой прав, но нашия познат пристига на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: „Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева. 10. Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец. Казал му: „Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам, дати дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, за която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им всичко, те се заливат от смях, но му дават едно копие от беседата. Отива при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. „ Ще си извадиш на отделен лист всичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда чете, пише и записва. И си го закачва на стената на бараката. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: „Всичко туй ние ще го изпълним. Така две сестри - едната ще изпълнява по единия списък, този за съпругата, а другата по другия списък, за дъщерята. Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа. Слагат на масата сготвено с вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човека си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало. Онези две сестри го чакат и работят по списъка окачен на стената - едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му. В магазинчето му казват: „Абе ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа?" „Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълняват". И разказва какво му се случило. Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи и то в София, и то при дъновистите на Изгрева. 11. А онези двете - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, и че никой не им дава на вересия продукти и не им дава пари назаем, понеже онзи е предупредил всички в квартала. Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това. Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Боян Боев им казва: „Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." „Какви списъци?" „Ето вземете и прочетете тази беседа, която Учителят държа навремето за него и за вас. Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете навън беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. „Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци". „Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто. На стената е портрета на Учителя, от едната страна списък окачен „Задълженията на съпругата", а на другата страна списък - „Изисквания към дъщерята". Боян Боев им чете точките. „Добре бе, ама има ли кой да ги изпълнява тези неща?" „Има сестра, има - две са. Едната играе ролята на съпруга, а другата на дъщерята. И той е много доволен от всичко това." „А приспива ли онази при него?" „А-а-у сестра тук не зная това. Аз знам какво нещо е Божествената Любов. За човешката любов - вие сте специалисти". „Ами какво ще правим сега?" „Ние сме го приели тука като брат. Той не ни тежи. Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на сестрите да му купуват храна и да му готвят. Изпълняваме си всички точки подред. Много усърдни сестри се оказаха". „Ами ние какво да правим сега?" „Ами подвизавайте се в Господа." 12. След няколко дни отново идват на Изгрева, но вече гладни, измършавели, със сплескан фасон, с наведени погледи, мълчаливи. Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: „Това го сготвиха вчера сестрите за него. Хареса му, яде, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изразват. Толкова са били гладни, че с лъжици са яли от нея, а не с вилици. Дъщерята казала: „Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й ударва една плесница „Неблагодарнице, аз те създадох." „Да ама те готвят по-хубаво от тебе" - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се залива от смях, а той имаше гръмогласен смях. „Брат Боев, абе нямали някакъв изход за нашата работа?" „Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват, приема ги и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: „Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я и извадете по 30 точки за майката и по 30 точки за дъщерята. И почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Вземат, четат, преписват, извличат точките и от глад, и от мъка плачат. Плачат ли, плачат. Идва една комшийка и пита: „А аз чувам от няколко дни, че все плачете. А уж минавате за духовни хора, а духовните хора пеят и словославят Господа". „Да не ти разказваме какво чудо ни се случи, защото и ти ще плачеш заедно с нас, особено, ако това чудо прескочи на гости в твоя дом." 13. Наближава два месеца откакто онзи приятел е станал дъновист и е на Изгрева и за него се грижат две сестри по точки от два списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случая. „Да си приберат мъжа, но да работят само по тези два списъка!" Връща се Боев и разказва новината. Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Онзи се връща у дома си. Посрещат го с леген в ръка, с кана с вода и с кърпа в ръце. Надпреварват се двете да му услужват. Обаче онзи взима кабърчета и закачва на стената двата списъка с точките - до 30. Минават няколко дена. Обръща се към жена си „Ти вече изпускаш точки 12 и 14. Такива да ги нямаме, защото се връщам на „Изгрева". Онази трепери. „Забравих ги, ей сега ще ги изпълня". А на дъщеря си казва: „Не се разсейвай, а изпълнявай точките, защото ще ти пиша двойка и оставаш в същия клас. И никакви пари за рокли и обуща." После двете споделят. „Много е трудно трима дъновисти в едно семейство. Непоносимо е. Един, ако е - то се ядва. Ако е двама - може да се търпи. Но трима - не се издържа." 14. Отива приятелят на беседа на Изгрева да види Учителя. Среща се с него. Разговарят приятелски. Учителят се усмихва и го запитва: „Та кой е сега по- голям Учител. Този на Изгрева, или онзи у дома ти?" „Мани, мани, не е за разправяне. Ама онзи не се дава, не се предава. Ама, като почна да им чета точките по списъка, чак тогава вдигат белия байрак и се предават. Страх ги е от глада." Учителят се смее. „Е, поне научи, че има двама Учители и разбра как двамата работят. И двамата работят за да вразумят човека и да го вкарат в правия път. Така завършва този случаи. 15. Аз заварих братските семейства. Когато говориха по духовни въпроси бяха едни. Но когато в следващия миг трябваше да разрешават житейските си въпроси - бяха съвсем други. Съвсем различни, все едно че не са били същите пред мене. Отначало много се учудвах. Но когато ми разказаха тази случка за двата вида Учители - то разбрах и ми стана ясно. И след това само наблюдавах и запомнях. И сега никои не може да ме заблуди повече. Описвам го за онези, които трябва да знаят, че има казани неща за всекиго, кой, как трябва да бъде в Новото Учение. Казано е. Има го записано. И трябва да се изпълнява. И нищо повече. Или си при единия Учител на света, или си при другия Учител на духовния Изгрев. Трети път няма. Мировият Учител управлява и двете ложи. Божественият и Христовият Дух са в него. Всемировият Учител Беинса Дуно е Един! Словото му е Едно! Учението му е Едно! Ученикът е също Един, защото изпълнява волята на Учителя, която е воля на Бога!

XI. „ИЗГРЕВЪТ" - Е МЯСТОТО НА БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА 1. На физическото поле „Изгревът" е съществувал от 1922 до 1944 г. по времето на Школата на Бялото Братство на Учителя Дънов. В „Изгревът" се включват всички негови последователи живеещи в град София, в провинцията, на местността „Баучер" наречена по-късно „Изгревът", където е селището на изгревяни. 2. На духовното поле „Изгревът" съществува, чрез историята на опитностите на неговите последователи и в живота им на Изгрева. „Изгревът" е история на живота на тази Школа. А деянията на последователите на Учителя Дънов говори точно за онова съотношение 75% и 25%, и мястото, в което всеки един от тях заема. Всеки си има своето място, то е само за него и никой не може да му го отнеме или да го замести. Само Учителят може да размени местата, при положение, че ученикът поставен на единия полюс е изпълнил волята на Бога. Точно и безпрекословно. Не е важно ти на кои полюс си поставен, важното е да изпълниш Волята Божия, за която си поставен там. 3. В Божествения свят „Изгревът" присъствува чрез Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Истината, а Словото на Истината е глава на Божествения Дух, а Божествения Дух е изява на Бога. 4. В салона на Изгрева, където последователите на Учителя Дънов са слушали неговото Слово е имало картини по стените на салона, нарисувани от художниците на Изгрева и които картини Учителят е одобрил да бъдат поставени. За това е говорено в „Изгревът" том XIII стр. 797-798 и под N136,137,138,139,140, където сме публикували снимки с вътрешността на салона и мястото, където са били те окачени по стените. От лявата и дясна страна на входната врата на салона, от вътрешната страна са били окачени две големи картини, нарисувани от художника Михаил Влаевски последовател на Учителя. Когато посетителят е влязал в салона, не ги е виждал, защото те са гърбом на него. Сядал е на столовете и е слушал. Но след свършването на беседата или лекцията на Учителя всеки посетител е трябвало да излезе от същата врата, през която е влезнал и е трябвало да погледне към вратата, през която трябвало да излезе. И какво е било учудването му, когато е виждал от двете страни на вътрешната част на вратата към салона поставени две големи картини - от едната - лявата страна и на другата - дясната страна на вратата. И всеки се е спирал и се е оглеждал ту плахо, ту бързо е преминава/» през вратата, защото не е могъл да издържи на гледката, която му се е представяла от двете големи картини. Художникът Михаил Влаевски е нарисувал два големи ангели, крилати ангели, които поразяват с копие и меч от въздуха змеят и звярът намиращ се в подножието им. Безпощадно и единият ангел отляво поразява змеят, както и другият ангел отдясно убива звяра и змеят. Гледката е била потресающа за всички. Гледали, гледали посетителите и накрая отиват при Учителя да му се оплакват. „Учителю, при вас пяхме, слушахме, отново пяхме и си тръгваме така вдъхновени, но като стигнем до тази врата на излизане с тези страшни ангели, бързо тичаме, тичаме да преминаваме през тях. Няма ли кои да ги свали от там, да не ни плашат". Учителят ги изгледал строго „Ангелите са си на мястото. Те охраняват не само салона, но и Изгревът. И които наруши законите на Изгрева, ще има работа с ангелите и с техните мечове и копия. На никой няма да му се размине. Единият ангел посича едните, а другият ангел посича другите. Посича онези, за които отговаря и които не изпълняват Божията воля." 5. Това е бил отговорът на Учителя. Днес „Изгревът" е преминал в поредицата „Изгревът" от I до XV том, че и по-нататък. Тези два ангела стоят и охраняват поредицата „Изгревът". И който говори срещу „Изгревът", който се бори срещу „Изгревът", които го отхвърля, хули и злослови, то ще си има работа с един от тези ангели. Но при всички случаи, ще бъде посечен от ангелът. Няма да му се размине в никакъв случаи. „Изгревът" е свят и неприкосновен и за двата ангела, които го охраняват. Единият ангел посича нарушителите от Бялата ложа, а другият ангел посича нарушителите от Черната ложа. На никому не се разминава. Посичат ги. 6. В „Изгревът" са и двете ложи. Там е тяхното прибежище и стан. И там са двата поразяващи ангела със своите мечове. Те присъствуват от векове. Когато евреите са бягали от Египет по време на пасхата с кръвта на агнето са отбелязвали с кръвен знак по вратите си. И поразяващия ангел е преминавал покрай тях, не е влизал при тях, но е поразявал всички първородни на Египет. Това е свършил единият ангел. Изпълнил е Божията Воля, за да побягнат евреите от Египет, защото е бил избран за Божий народ. А когато са влезнали в пустинята и Духът Божий ги е водел нощем с огнено кълбо, а денем ги е покривал с крилата си във вид на облак, а сутринта ги е хранил с небесния хляб - небесната манна, то евреите са почнали да роптаят и да воюват срещу Моисея. Тогава е идвал втория ангел и с меч е поразявал онези, които са хулили Бог Йехова и не са се вслушвали в думите му изречени от Моисея, които е бил Божия пратеник. Тези два ангела вървят от памтивека заедно, защото те са служители Божии и въздават Божията правда всекиму според делата му. Амин. 7. На Изгрева присъствува Учителят на Бялото Братство. Това е Учителят на Истината, който носи в себе си три неща: Свобода за душата, светлина за ума и чистота на сърцето и прави постъпки. На Изгрева присъствува и Учителя на Черното Братство. Това е Учителят на Заблуждението, защото в него е Духът на Заблуждението. Той носи в себе си робство за човешката душа, тъмнина за ума, опорочаване на сърцето и неправилни постъпки. Всеки Учител си има свойте ученици. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Духа на Истината има 25 от 100, ученика. Той отговаря за 25% от състава на Школата Школата. Учителят на Черното Братство, Учителят на Духът на Заблуждението има 75 от 100 ученика. Той отговаря за 75% от състава на Школата. А Мировият Учител на Изгрева отговаря и за едните и за другите. Отговаря за всички 100% т.е. 100 на брой. Мировият Учител, Онзи в който е Христовия Дух. Христовия Дух дава Словото на Бога.

X. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В ЖИВОТА, ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В СВЕТА 1. В 1-то послание, глава 4 на апостол Йоана говори, че с явяването на Духа Христов веднага се явил и Духът на Антихриста, като указва по какво се познават и кои са онези, които го изповядват. Едните изповядват Христа, а другите Антихриста. 2. Апостол Павел в своите послания говори именно за това - за Духът Христов и Духът на Антихриста. Духът Христов - вчера, днес и утре е един и същий. А Духът на Антихриста също върви редом с него. Единият без другият - не могат. Този закон върви през вековете. 3. В отварянето на всички окултни Школи на Земята първият въпрос, които трябва да се разреши е този да се признае съществуването в света и в живота на тези два великана - на Духът Христов и Духът на Антихриста. 4. Учителят Дънов още във II год. на Общия окултен клас в I школна лекция на ООК от 6.X. 1922 г. от 7.30 ч. до 9 часа вечерта в Стара София изнася своята лекция, която после е дешифрирана и отпечатана със заглавието „Положителни и отрицателни сили в природата". Зло и добро в живота. Светлина и тъмнина в света. И така разрешава тези въпроси със знанието и Светлината на Словото си, което е Слово на Бога. Намерете я и си я прочетете. А сега ще ви представя от нея някои основни положения за поучение: 5. Положителните сили в природата разрушават, а отрицателните сили градят. Важното е човек да преминава от единия полюс в другия на тия действуващи сили. По качество те са еднакви, те са полезни за самата природа вън от човека и вътре в човека. Но е необходимо различаването им и познание за тях, че те съществуват. 6. Доброто и злото в света. Доброто в света, то е една отрицателна сила - то гради. Добрите хора са най-слабите в света. Злото в света е една потреба, то е толкова потребно, колкото и злото. Туй го запомнете. Онези, които провеждат злото са една канализация в света, през която преминава цялата нечистотия, чрез злите хора. Те са необходими. 7. Злото не трябва да се изкоренява. Злото трябва да се ограничава. На 100 души добри хора са потребни 10 лоши. Ако ги няма в едно общество, то трябва да се намерят и да се докарат, за да бъдат канализация, за да премине през тях всичката нечистотия, мръсотия, която преминава през човека - като нечисти мисли, покварени чувства, злодеяния. 8. Окултен закон е: Доброто в света иде чрез добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Затова в едно духовно общество трябва да има врати, през които да изтича това зло, иначе ще се задушат. Трябва да има канализация, през която да се оттича цялата човешка нечистотия изхвърлена от човека. Това става чрез злите хора, те са канализацията. 9. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви в човека. Когато нашите врагове измрат на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търсите или отвънка или отвътре. Враговете са умрели отвънка, но са дошли отвътре. Ученикът в една окултна школа трябва да разбира тези основни закони и да се справя с тях, трябва да се поляризира - да преминава от единия в другия полюс. Затова му е необходимо знание. А то е дадено в Словото на Учителя Дънов. 10. Онзи, който критикува тези закони, той става канал и всички нечистотии ще минат през него. Злото е една потребност вътре в света. Няма да критикувате ония постановки, които Бог е турил в света. Най-първо трябва да обичате лошите хора, защото чрез тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите хора. И когато е казвал Христос „Любете враговете си", той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тези лошите хора са най-потребни в нашето развитие. Човек ако няма врагове, не може да расте. Основен окултен закон. Такъв хубав пример има в „Изгревът" том III, стр. 58-59 с N 44. Точно и ясно е отбелязано всичко. 11. Най-доброто съотношение е на 100 човека - 75 човека са лоши хора, а 25 човека са добри. При това съотношение най-добре расте дървото на живота. На дървото трябват корени и стъбло. Това са тези 75 лоши човека. Това съотношение трябва да се спазва, за да могат да се спогаждат. И да расте дървото на живота. 12. Методът, който трябва да се приложи от окултния ученик е в знанието, което има за тези два закона - на злото и доброто. Ето защо мисълта е една голяма сила. Мислете за доброто, свързвайте се с доброто и с неговите вибрации и така ще се освободите от злото. Мисълта е сила - за разрушение и за градеж. Чрез нея можете да се поляризирате и да преминете от единия полюс в другия. Затова е дадена формулата „Прави мисли, прави чувства и прави постъпки." Това е методът на Бялото Братство. 13. Светлината и тъмнината - това са също две сили, които са необходими в света. Светлината - стимулира човека към деятелност, знание и мъдрост. Тъмнината го ограничава, същевременно му дава един процес да си почине, да навакса загубените сили. И светлината, и тъмнината са сили потребни за живот на човека. Не може без нито една. И двете се редуват. 14. Всеки онзи, който се бори със злото ще стане канал за злото. А всеки, които иска да поддържа доброто, ще стане една врата за движение на доброто. И тогава всеки ще знае своето си място. Или си в тези 75% на злите хора или пък ще бъдеш в онези 25% на добрите хора. Но важното е всеки да изпълни волята на Бога, независимо къде и на кое място си поставен. Само онзи, който прилага волята на Бога ще може да получи добра и отлична оценка за мястото, което заема при едните или при другите. Не е важно мястото, което заемате, дали е при добрите или при злите, по важното е да се изпълни волята на Бога. А в окултната Школа на Изгрева, Мировият Учител управлява и добрите и злите! И Бялата и Черната ложа! Кой е Мировият Учител виж „Изгревът" том I стр.642-643. 15. Там, където е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно - там е Словото на Бога. Там, където е Словото на Бога - там е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Там, където е Школата, там е „Изгревът на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее". Там, където е Изгревът - там присъствува Бялата и Черната Ложа. Там, където е Бялата Ложа - там присъствува Учителят на Бялата Ложа. Виж „Изгревът" том I стр.641-642. Там, където е Черната Ложа - там е Учителят на Черната Ложа. Всеки Учител на Изгрева има свои ученици, а те се познават и различават по делата. Проверявайте делата им. Ще ги разпознаете. А Мировият Учител управлява Бялата и Черната Ложи, управлява Битието и Небитието чрез Духът Христов. Негова рожба е „Изгревът". А Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, в когото е Божествения Дух, в когото е Христовия Дух, в когото е Господния Дух, управлява все и вся, чрез силата на своето Слово, което е Слово на Живия Бог. Амин! Виж „Изгревът" том I стр. 644-646.

IX. НА КОГО СА НУЖНИ МОЛИТВЕНИ ДОМОВЕ И САЛОНИ? 1. Този въпрос е разрешен от Учителя Дънов в неговите последни слова „Работете на малки хармонични групи". Защо на малки? И защо хармонични? Само така може да се работи със Словото на Учителя, с песните му. Защо ли? Братя и сестри в Единомислие може да има само в Един и Същи Дух. Духът идва. когато има чистота и хармония. („Изгревът" том I, стр. 103-108,654-657; том V, стр. 670-672; том XIII, стр. 887). 2. Изучаването на Словото е строго лично и индивидуално. Когато някои чете Словото на Учителя на глас, аз не чувам Словото на Учителя, а чувам гласа му, вибрациите на неговата личност и индивидуалност. Така Словото на Учителя го няма. И ето защо на мен не ми трябва да ми четат, когато аз мога сам да чета. Този метод на четене на беседи пред слушатели, които не слушат и заспиват ще отпадне. Ще дойде друга форма - на личното изучаване и обучение. Те са дадени в Словото на Учителя и в опитностите на учениците в „Изгревът". 3. Контактът на душите по всяко време ще се осъществява по различен начин. Традициите на Школата са дадени и са удачни за такъв психически обмен. Но обменът става като между два скачени съдове, между две дроби с еднакъв знаменател, за съзнания, които имат открита валенция помежду си към Словото на Учителя. Иначе, не. Не е възможно. Духовният обмен и важен. 4. На мен не ми е нужен молитвен дом - аз имам молитвена стая в която живея и спя. Такива ми са условията и възможностите. Не ми трябва салон. Ако на моята програма и е необходим салон - то той се наема, закупува се за 4-6 часа и се провежда концерта. Духът, който движи програмата създава аура за него. 5. Има едно изказване на Учителя, че когато българското общество оцени Учението Му, ще предоставят на последователите му много салони, но сега просто няма кои да влезне в тях. Ето това е проблема и това е разрешението. Няма кой да влезе. Няма ги. Те идват, отклоняват ги и те изчезват в Небитието. Тук никой не остава. Остават само верните по дух - от Бялата ложа. Остават по заповед на Господаря, онези от Черната ложа. (Виж „Изгревът", том I, стр. 616-617; 617-618). 6. Аз заварих мнозина последователи на Учението, които упрекваха комунистите, че са разрушили салона на Изгрева. Срещнах и онези по-възрастните, които упрекваха предишната власт от 1922 - 1944 г, че също е преследвала Братството. Значи Силите на Разрушението са присъствували от 1900 -1922, от 1922-1944 и от 1944 -1990 г. Винаги присъствуват. Всяко време си идва с хората, с условията и възможностите. Хората носят условията и възможностите. Различните поколения носят различни условия. Няма равенство между поколенията. Само Христовият Дух е един и същ от Словото на Учителя, за хора време и пространство. 7. Има постановки на Учителя за всичко. Това е напечатано. Но обикновено на онези, които не изнася това, казват така: „Да, това и Учителя го е казал преди 100 год. Това се е отнасяло за тогава. А сега времената са други". Ето това е най- голямата лъжа и най-голямото невежество. Христос вчера, днес и утре е един и същии. Христовият Дух, който бе в Учителя Дънов е същият за вчера, днес и утре. И онова, което е казал Христовият Дух важи за вчера, днес и утре!!! Казано е чрез Словото му. Ако някои това не приема, значи не приема Словото на Учителя Дънов. Това е! 8. За доказателство ще приведем и ще цитираме от VII серия, лекция 19 „И пишеше на земята" от 25.02.1922 г., гр. София от стр. 8-9, пасажите, с които се обяснява и доказва всичко изнесено до тук, че е вярно и истинно. „Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя, изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство. В една от миналите си беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Сега, някои казват: ние можем да ви изпъдим от България! Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите! Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя."

VIII. БИСТРИЦА И БЪДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ Магнетофонен запис на Пеню Ганев - 1974 г. на Вергилий Кръстев Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица. И като излезе над село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия". За в бъдеще каза. Така каза. Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та от едната страна се оттичат бистри води, а от другата страна като се излезе от село Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място. Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобуса ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще. Запис на Пеню Ганев Предава се от Вергилий на Божанка, за да й послужи за въпроса за Бистрица. Този текст ще се публикува в тома, който се подготвя за Пеню Ганев от поредицата „Изгревът". Там му е мястото. Да не се публикува на други места, защото ще си загуби силата, защото това е дадено за програмата на „Изгревът", която движи Вергилий. 29.XII.2001 г. Всички данни за новия исторически Изгрев на Бистрица са дадени в „Изгревът". И те са цитирани в 45 точки, които трябва да се изучат подробно. Всичко това, което е отпечатано е вярно. Но всичко това е важело докато Учителят Дънов на 10-11 януари 1944 г. заминава в село Мърчаево. Там той променя историческите условни събития на света през следващите 45 години от 1945-1990 г. Ние бяхме свидетели, че това всичко се изпълни, без остатък. В едно тефтерче на Савка Керемидчиева четем думи на Учителя „Планът на Небето е - руснаците да дойдат до Дунава". Те не е трябвало да влизат в България. Но поради непослушанието на българите към Учителя, то той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават през Дунава и въвеждат комунистическата власт от 1945-1990 г. Те се явиха като Бич Божий в България да изпълнят Божията воля. Така, че това, което е казано за Бистрица, той го отменя. Дали това е вярно, то бъдещото поколение ще го провери. Не проверени няма да преминат в следващата епоха. Ще минат през тънко сито, за да се отвее плявата от житото. Аз питам: Вие проучихте ли онези 30 точки за т.н. „Братски съвет" и дали според вас трябва да съществува? Защото според Учителя Дънов - това не е разрешено. А това е Негова Школа! Вие проучихте ли тези 45 точки за да видите дали трябва да има салони, молитвени домове? Проучете ги, това е Негова Школа и Негово Учение, а не ваше. А вие нямате нищо общо с Школата Му и Учението Му, защото отхвърляте и не признавате „Изгревът". А той съществува горе на Небето и долу на Земята. Той е неделим. Там, където се чете Словото на Учителя Дънов, Всемировият Учител - Беинса Дуно, там е Изгревът. Изгревът е мястото, където душите правят контакт със Словото на Учителя Дънов. „Изгревът" присъствува на физическото поле - там се реализира контакта на душите чрез Словото. „Изгревът" присъствува в духовния свят - там се реализират духовните закони от Словото. „ Изгревът" присъствува в Божествения свят - там Духът изгрява за едно ново човечество, за един нов идеал - човешката душа да се върне при Бога и да се слее с Божествената Душа, а тя да се слее с Божествения Дух. Ето това е „Изгревът". Няма стар или нов Изгрев. Изгревът е един. Изгревът на Бялото Братство е един - там се пробужда човешката душа за идеята на Единния, Вечен Бог на Земята и на Небето. Амин.

VII. БУКЕТЪТ НАБРАН ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МАРИЯ ТОДОРОВА 1. Историята за Букета набран от Учителя е описан в „Изгревът" том II, стр. 2. Дойде време и Мария Тодорова ми подари изсъхналия букет, който пазеше повече от 30 години. В момента аз го съхранявам. 3. Бях пожелал да ме заведат там, където са били с Учителя и което е било едно кътче от рая. Виж „Изгревът" том II, стр. 302-303. 4. Една сутрин Мария, Борис и аз застанахме пред портала на къщата и зачакахме на спирката да дойде автобуса и да ни закара до Симеоново, а оттам пеш да отидем до Бистрица. Чакахме около 5 мин. и ето една лека кола спря пред тях и ги попита: „Накъде ще пътувате?" - „За Бистрица". „И аз натам ще пътувам. Качвайте се". Настанихме се в колата. Вече знаех кой изпрати този любезен шофьор и ни качи. Свали ни на онова място, което му показа Борис Николов. Не пожела никакви пари. Беше като необикновена приказка за чудеса. 5. Вляво на пътя на 500-600 метра имаше малки могилки и хубава поляна. Там отседнахме, напалихме огън, пихме чай, кафе и почивахме. Беше месец май и всичко на около цъфтеше. Невероятна картина. Мария ми обясняваше, че на тази поляна са идвали с Учителя. Атмосферата се беше запазила. Върнахме се с градския транспорт. Въпросът за Бистрица в моето съзнание беше вече окончателно решен. Около 30 години след това на същото място построиха мотели, сгради. Винаги се случваше едно и също. Там където стъпваха краката на Учителя, след време идваха онези, които да обсебят, да опорочат и да променят. Тези сили крадяха всичко. С кражбата се хранеха и смучеха енергия и сила от местата, където бе стъпвал крака на Учителя. И това се случи именно тук. Както винаги и на всички други места. 6. От представеният материал, който съм цитирал, на всеки ще му стане от ясно по-ясно как ще се разреши въпроса със салоните. Учителят бе казал веднъж „На някои съзнания и същества за да им се поддържа стремежа към духовното и към Идеала им е необходима форма". Ето това е разрешението. Ако някои искат да строят салони - да строят. На мен не ми трябват салони. Аз съм минал през този етап на строежите, на Скинията, на Храмове, църкви и салони. 7. От 1990-1999 г. аз организирах към 20 концерта по Слово и музика на Учителя Дънов. Когато ми трябваше салони, аз отивах и си ги откупувах. Ето сега от 2001 г. започнахме концерт-рецитали по „Изгревът". Отново са откупувани салоните и в тях провеждаме концертите. От 2001-2002 г. изнесохме 8 концерт- рецитали, ежемесечно. 8. Там където се събираха на Изгрева в едно клубче, което се бе превърнало на кръчма, то пода на салона се разцепи, запечата се и ги изгониха. Сега провеждат на друго място събранията един път седмично. Но мен не ми е нужно да ходя там. Но аз провеждам концертите на друго място. 9. Въпросът се разрешава така. Учителят бе завещал да се работи на малки хармонични групи. Ако на едно поколение му трябват салони, то да ги строи. На следващото поколение няма да му трябват салони. Това е разрешението, което е удобно за всички. Едни ще строят, други ще ги наемат за 3 часа с пари. 10. Аз бях изпратен от Небето да свърша една работа. Аз бях изпратен с програма, която е в мен, над мене и която моят ръководител я снема в съзнанието ми непрекъснато. Аз я изпълнявам. Чрез тази програма, аз запазих оригиналите от Словото на Учителя 30 години, издадох ги. Чрез тази програма, аз издадох XV тома „Изгревът". Чрез тази програма, аз правя концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя от 1990-1999 г., а от 2001 г. концерт-рецитали по спомени от „Изгревът" и музика на Учителя. Чрез тази програма се реализират десетки музиканти, инструменталисти и певци. Духът на Словото работи по различен начин. Какъв е изводът? Небето изпраща онзи, който е определен, на когото дава кредит от духовния свят и му съдейства за програмата му. В същото време се явяват онези сили, които противодействат и рушат. И те съществуват. Ето защо съм въвел тази глава „Духът на Истината и Духът на Заблуждението". За да се опише съзиданието и разрушението! Да се знае и да не се заблуждават. 11. На мен не ми трябва Братски съвет. Аз съм си Братския съвет. Не ми трябва Ръководство. На мен не ми трябва Ръководител от Братския съвет. Аз си имам духовен ръководител и му изпълнявам програмата. На мен не ми трябват самозванци, като учители, проповедници, ясновидци и пророци. Аз съм си ясновидец, пророк и осъществител на програмата, която ръководя. Аз съм си всичко. 12. Ако ми трябва салон, аз си го наемам, плащам наем. Правя концерт- рецитал, за душите, които търсят контакт с Школата на Учителя. Това е букетът на Учителя набран и подарен на Мария Тодорова за Школата.

VI. ЗАЩО И КАК СЕ РАЗРУШИХА МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И САЛОНИТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Молитвените домове от 1922 г. до 1944 г. построени в страната и в София имаха своя история. Те бяха построени с труда и парите на последователите на Учителя. Те задоволяваха потребностите им за контакт на душите. Опитваха се да се движат в същия порядък както в София, създавайки по места младежки клас, общ клас и четяха неделни беседи. Но това бяха опити, които впоследствие отпаднаха, защото нямаше толкова много хора. Днес аз притежавам списъците на всички градове и те са наброявали по 10-20 човека. Постепенно те остаряват и си заминават от този свят. А млади не идват. Ето това е най-важното. Отлитат като ято птици през есента. И повече не идват. Не идват нови поколения. 2. Молитвените домове, които трябваше да бъдат разрушени по времето на Учителя се разрушиха, но това бе работа на Черната ложа, но и със съдействието на общество, църква, държава до 1944 год. 3. От 1944 -1990 г. дойде комунистическата власт, която ограничи секти, църква и бе взела решение да създаде атеистична държава. И тя е създаде. Братството и последователите на Учителя измениха на Словото на Учителя, тръгнаха да създават организация и институция. И Учителят ги спря чрез Кесаря, т.е. чрез властта. А как стана това? Всичко това е описано в „Изгревът" и аз съм направил и извадил т.н. литературна справка, която съм приложил, за т.н. Братски съвет. Отклонението дойде оттам и Небето се намеси. Същото днес се повтаря, както по времето на Соломон. Започнаха да се кланят на чужди идоли и богове. И се разрушиха скиниите и салоните по същия окултен закон. Строго, последователно чрез Кесаря. Той имаше власт, сили и слуги за разрушението. 4. Там където е най-голямото Добро, до него съществува най-голямото Зло. Щом е дошъл Великият Учител, то Той дава Словото на Бога. Там където се излива Словото на Бога - то там е Изгревът. А където е Изгревът, там е Школата на Учителя. А където е Школата, то в нея присъствуват и Бялата и Черната ложа. Черната ложа има свой Учител и свои ученици, които изпълняват безпрекословно заповедите на Своя Учител. Бялата ложа има също Своя Учител, но Той работи по закона на Свободата и всеки влиза - излиза, работи или се отклонява по собствено желание. И така мнозина биват отклонявани и заблуждавани. Ето това е причината за разрушаване на Обществото на последователи на Учителя. Черната ложа се организира, а държавната власт я използва за свой инструмент и разруши Изгрева в София и салоните в страната по един и същи начин. 5. За салоните и Школата на Бялото Братство съм направил специална литературна справка и съм я приложил. Това всичко е описано в „Изгревът" и никому не е простено, ако не знае. Само знаещите могат да работят. Другите - не! 6. Небето и Разумният свят са взели мерки и няма да допуснат от Учението на Учителя да направят църкви и институция. Днес са направили от 1990 г. Братски съвет, организация, и искат да създадат институция, което е всъщност църква. Но нищо не върви. Чудят се защо, а не разбират, че Учителят не разрешава. Искат от Учението да направят Религия и да го поставят в рамки и канони както е в църквата. По този начин впримчват последователите на Учителя и искат да ги вкарат в кошарата на Религията. Но Небето няма да разреши. То ще внуши идеи на Кесаря и той ще издаде подходящи закони и ще възпрепятствува на този план на Черната ложа. Единствено Кесаря със своята власт може да се яви като изпълнител Волята на Учителя и да спре всичко. Досега по този начин е действувало Небето от 1945-1990 г. 7. Целта е да бъдат отклонени от Пътя на ученика и пътя на Школата. И това се изпълнява. Отклонението е тотално досега и връщане няма. С него върви опорочението. Чрез Духа на Опорочението измениха Словото на Учителя, песните му, Паневритмията. Измениха и промениха всичко. И днес никой не знае как са нещата. Затова се противодействува на „Изгревът" и го отхвърлят. Първото, което казват на онези, които се приближават до Словото на Учителя, е да не четат „Изгревът". С това ги заклеват. Това е тяхното първо заклеване. И сполучват. Нека да се отклоняват. Аз си вървя по моя път. Издадох оригиналното Слово.

V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА 1. През месец май 1983 г. заминах на работа в Либия, като лекар. Преди да замина предния ден в къщи се изтърсиха Милка Кралева с дъщеря си Богдана, която виждах за втори път, а беше на 2 год. Кой знае защо им предадох цялата кореспонденция на Учителя с Пеню Киров от Бургас, както и други писма, които бях събирал. Предадох им две тефтерчета от Учителя, с молитви и другите му написани скрижали. Добре че преди това лично ги бях преснимал. Трябваше да ги пазят и след като се върна да ми ги предадат. Милка беше моя съпруга само по документи от 1980 -1989 г. 2. След завръщането ми от Либия 1986 г. написах писмо да ми донесат писмата на Учителя. Отказаха. От 1983 до 2000 г. цели 17 години не пожелаха да ми ги предадат. След 1990 г., след промените, бащата и дъщеря Кралеви започнаха да издават под печат променено, редактирано Слово на Учителя Дънов, макар, че бяха предупредени от мен. Започнаха да издават списание „Сила и живот" от 19931996 г., като ползваха моя архив, за да ми пречат на издаването на „Изгревът". На списанието бяха сложили емблемата на Черната ложа, запалена свещ в триъгълник, равностранен и затворен, като от него уж излизат лъчи от светлина. Последвалите събития доказаха чия е емблемата. Вървяха по провинцията и говореха срещу мен. През 1987 г. се разведох, като с нея съм имал само 3 месеца брачен живот, през което време тя зачена и след това избяга от мен, и роди в Бургас. Избяга заради майстор Борис, който я беше обсебил. Събитията, които се развиваха по- късно с годините доказаха това. Това го описах, за да се знаят събитията. 3. Те се промениха психически, умствено и бяха вече обсебени. Никой от последователите на Учителя Дънев от гр. Бургас не искаха да работят с тях. Те бяха освободили салона и не ходеха вече там. Но по едно време им хрумна, че салона се води на тяхно име и го продават на едно поставено лице, слагат му катинар и го затварят. Изхвърлят всичко оттам и там, където десетки години са четени молитви, Слово на Учителя и са пеели неговите песни вече се бяха настанили други хора да живеят. Обикновени хора с плътски желания и потребности. 4. Започнаха дълги съдебни процеси между Кралеви и последователите на Учителя от Бургас. От цяла България ходеха при тях за помирение, но без полза. Салонът бе продаден. 5. Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и се купи гарсониера в София, понеже там всички го отхвърлиха и дойде да живее в София. Но тук също никой не го искаше и не искаше да го види. 6. По едно време научаваме, че онова лице наречен Павел Йорданов Милевски започнал да продава архива, който му оставила Милка и Кралю. А това не беше техен архив. Това беше мой архив, който бях оставил на съхранение там, понеже беше моя съпруга. Дори ми изпратиха на списък какво се продава и колко му се иска за всяко нещо. Бях ужасен и вбесен. Бях изигран, излъган и обран. 7. След телефонни разговори заминах за Бургас на 22 ноември 2000 г. Пристигнах към 13 ч. и там ме чакаше Апостол Апостолов и с него отидохме на среща с въпросния притежател на салона и на моя архив. Обяснявах му, че това всичко, което е представил по списък е мое. А той отговаряше „Знам, че е твое, но аз съм търговец и го продавам". Предложих му 1000 марки и да ми предаде всичко. Отказа. Искаше за цигулката на Учителя 50000 долара. Обясних му, че тази цигулка аз съм я дал на Милка Кралева понеже е цигуларка, за да я съхранява и да се грижи за нея. Казваше ми, че с нея са ходили до Лондон и са носили цигулката. Дали са я продали там или са я върнали, това само те си го знаят. Узнах, че част от архива го бил продал на Петьо Йорданов от Варна, за 2000 марки. 8. А тази цигулка беше „Гуарнери" и Учителят беше свирил към 30 години с нея. Как беше спасена тази цигулка виж „Изгревът" том II, стр. 262-263. Около 1975-1976 г. накарах Борис Николов да прибере цигулката и да я предаде на Милка Кралева. Той се съгласи. Нареди на Петър Филипов да се върне цигулката, която съхраняваше рождения му брат Нойко в един гардероб близо 30 години. Донесоха я в София. После Борис съобщи на Кралевите и баща и дъщеря дойдоха и я взеха. После тази цигулка беше при мен около една година и бе поставена в специален калъф. По-късно дойде Кралю и аз му я дадох. Казах му „Ами ти, ако не я върна? Аз съм взел решението за нея?" Той мълчи. Казах му „Аз не съм крадец и мошеник. Ето цигулката!" И той я занесе в Бургас. Мошеникът се оказа, че е той. 9. И сега при срещата си на 22 ноември 2000 г. този Павел искаше 50000 долара /петдесет хиляди долара/. И се държа надменно с мене. Но целия разговор се водеше пред свидетел. Искаше пари и за знамето на Бялото Братство, за писмата на Учителя и за други архивни материали. А всичко това аз го бях събирал около 30 години. Бяха ме излъгали. Бяха ме изиграли. Бяха ме окрали. И накрая ме продаваха. Това бяха те-лъжци, крадци и мошеници, водени от Духа на Заблуждението. 10. На 22 декември 2000 г. Павел Милевски по телефона ми звъни и искаше среща с мен. Срещнахме се. Говорихме. Казах му, че преди това съм му давал 1000 марки, но сега нямам пари, И вече съм решил да не давам нищо, защото архива е мой. И не мога да си откупувам онова, което е мое. Той обеща да ми предаде целия архив без пари, да върне парите на онзи на когото бе продал част от архива и след това всичко да ми предаде. Обеща. Обеща твърдо. Но отново ме излъгаха. 11. На 7 януари 2001 г. беше ми позвъняно по телефона от него и си определихме среща в един безистен на ул. „Граф Игнатиев" N 28 да го чакам в 19 часа, за да ми предаде архива. Чаках един час до 20.00 часа. Не се яви. Излъга ме. Имах усещането, че някой минава покрай мен с трамвая и от там ми се присмиват. Тогава реших, че ще лиша от право на наследство и ще се откажа от онази, която се водеше по плът и по документи, че е моя дъщеря. През месец януари 2001 г. им. февруари направих това. Това нещо съм го описал подробно и когато му дойде времето ще бъде публикувано. 12. Ето така откраднаха, измамиха и разпродадоха всичко. Вината носи Кралю Кралев, дъщеря му Милка и внучката му Богдана. Изиграха ме по всички правила. За това предателство спрямо мен, спрямо Школата на Учителя и спрямо „Изгревът" прошка няма да има. А ще има възмездия и мнозина ще го проверят. Ще видят как действуват окултните закони на Бялото Братство. 13. И понеже не можеха да издържат в Бургас, то Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и дойде в София и си купи апартамент, за да се укрие от бургазлии. Той смяташе, че тук ще го посрещнах с цветя. Но тук го отхвърлиха всички. Дъщеря му Милка замина за САЩ с един оркестър и не се върна през 2000 г., а внучката му Богдана замина декември 2001 г. за САЩ. Всичко, което бе написано в „Изгревът" том XI, стр. 794-803 се сбъдна. Българският национален дух ги избълва и изхвърли от България за предателството, което извършиха спрямо делото на Учителя и Учението. А това, което има да се случва то останалите живи, ще го проверят и опишат отново в „Изгревът" за поучение на онези, които ще дойдат за Учението на Учителя. 14. От 1969 г. до 1983 г. съм работил с Борис Николов, а с Мария Тодорова, до 1976 г., когато тя си замина от този свят. През цялото време подканвах Борис да ми предава, онези архивни материали за историята на Братството, които той съхраняваше на много места и които не бяха иззети от ежемесечните обиски на милицията и унищожени. Беше много трудно да се съхраняват тези неща. Борис се съгласи. Започна да ми предава разни материали. По едно време виждам и разбирам, че материали, които бяха приготвяни за мен, опаковани, изведнъж изчезват. Но това ставаше след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. И накрая го хванах, че това което аз подреждах и опаковах, и минаваше през ръцете ми той го предаваше на Кралю Кралев от Бургас и то заради дъщеря му. Той бе на 76-77 г. и се опитваше да стане зет на Кралю и искаше дъщеря му за жена, която бе тогава на 23-24 години. Представяте ли си каква низост и извращение. И така той започва да им предава моя архив, за да му дадат дъщеря им. Искаше да я размени за архива. Но това бе престъпление към Школата на Учителя. И целият този архив сега се препродава за пари. Кралю Кралев и Милка Кралева го предадоха на един човек за го продава. Освен това аз влезнах в клопката и станах съпруг на дъщерята на Кралю. Уж да спасявам архива. Какво спасение. Онова, което аз оставих преди да замина за Либия 1983-1986 г. те не ми го върнаха. Излъгаха ме. Изиграха ме. Обраха ме. И сега ме продават. Предателство и то неописуемо. Ето това е положението.

IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС? 1. Историята на братските кръжоци в провинцията се започва в гр. Бургас и се свързва с името на Пеню Киров. 2. Първият опит за братска комуна се извършва в гр. Бургас, която се проваля. 3. Първата атака срещу последователите на Учителя Дънов започва от гр. Бургас, като духовенството пише специална брошура срещу Тодор Стоименов. 4. По време на Балканската война 1912-1913 г. Минчо Сотиров е редови офицер от войската и предвожда дружина, която воюва срещу турците от посока Бургас надолу по Черноморието. 5. По време на Европейската война или така наречената Първа световна война Минчо Сотиров е командир на Пети Бдински пехотен полк, наброяващ няколко стотин човека. Като командир на полка той е издавал заповеди „Огън по противника". И оръдията, пушките и картечниците са изсипвали огън всред неприятелските окопи. Той е проливал кръв. Воина е. 6. Една сутрин целият щаб на полка около 20 офицери са се събрали в една голяма палатка, която е била построена за съвещания на щаба. Минчо Сотиров е ръководел съвещанието за предстоящите действия на поверения му полк за борба срещу противника. 7. Изведнъж отвън се чува гласа на „вестовоя" т.е. на военния куриер, който е носел заповедите на командването до командира на полка. „Г-н командир, имате спешно писмо от София". Охраната на палатката на щаба не му разрешава да влезне вътре. Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника. 8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. 9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му показва и доказва кой е Учителя и какви са неговите възможности. Такива опитности той е имал много. Описал ги е но са изчезнали. 10. След войната Минчо Сотиров бива пенсиониран. Връща се в гр. Бургас и след смъртта на Пеню Киров оглавява и става ръководител на Бургаското Братство. Понеже е свикнал като командир да дава заповеди и е бил свикнал на военна дисциплина, то членовете на братския кръжок въстават срещу него и пишат няколко писма до Учителя да бъде сменен. По това време и от други братски кръжоци постъпват оплаквания срещу ръководителите, които се държат като военни командири и искат Учителя да ги смени. Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести. 11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите. Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители. 12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали. Обръщат се към Братския съвет в гр. София, който им отпуска също пари. Накрая с общи усилия се построява. Когато решават да го освещават викат и Минчо Сотиров. След освещението, той става и разказва защо не е могъл да построи този молитвен дом и преразказва думите на Учителя. Тогава се обръща към Кралю, посочва го с пръст и казва: „Този построи дома, така както каза Учителя". Този разказ го знам от няколко места. А съм го записал и от Кралю Кралев, който бе за кратко време мой тъст. Какви времена на надежди и какви предателства след това дойдоха. Никога не предполагах, че съм се събрал с враговете си. 13. По-късно салона, който беше на негово име той го прехвърли на дъщеря си Милка Кралева. И когато започна да воюва, да води борба с другите му опоненти за власт, той загуби салона. Дъщеря му го продаде на друг и той обсеби всичко, което бе в него. А по-късно от своя страна също го продаде. 14. Цялата история е описана в „Изгревът" том XI, стр. 826-831, „Черният магьосник и омагьосаната принцеса". Прочетете я. Вярна е. 15. По същия начин както загубиха салона в София и целия Изгрев, по същия начин загубиха салоните в Нова Загора, във Варна. По един и същи сценарий, защото Силите на Разрушението бяха едни и същи и се ръководеха от едно и също място, от Духа на Заблуждението и Разрушението. 16. Салонът бе продаден, заключен и друг се настани да живее в него. Започнаха да водят дела пред съда. Онзи, който го бе продал имаше нотариален акт. Водиха дълги дела и похарчиха много пари и до 2002 г. още водят дела. А сега е продаден на друго лице. 17. По онова време от 1995 год. до 2001 год. аз ръководех и организирах отпечатването на оригиналното Слово на Учителя, което бях съхранявал 30 години. Ръководителите в провинцията в две поредни години ни правиха протоколи, че ще събират „десятък" и ще го дават за отпечатването на Словото по оригинала. Събираха, но ги насочваха на друго място и на мен, и за програмата чийто ръководител съм не дадоха нито стотинка. Писах на Димитър Добрев от Бургас да съберат пари и да финансират едно томче от Словото на Учителя. Даваха пари за адвокати, но не ги даваха за отпечатването на Словото. Ако бяха дали пари за Словото, то салона щеше да им се запази. А как? 18. Аз съхранявах оригиналния нотариален акт от салона в Бургас с имената на старите приятели, които са го построили. Аз го бях сложил в един плик, после го сложих в още по-голям плик, надписах го и го прибрах на скришно място, но на такова, че да мога да го намеря. И до днес не мога да го намеря. Търсих го. Ако го бях намерил щях да им го предам и щяха да си възвърнат салона. Но после разбрах, че те не искаха да дадат пари за отпечатването на Словото на Учителя, отхвърляха моята програма, а даваха пари за адвокати и за съдилища. Затова не се намери оригиналния нотариален акт и затова загубиха салона. Ако бяха дали пари, ако се бяха помолили на Учителя да се намери нотариалния акт, то Небето щеше да го извади от своето скривалище. Така всичко се затри. И нотариалният акт и салона.

III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА? 1. Скинията, която по Божие повеление Мойсей направи, за да могат в нея евреите да вършат своите богослужения към единствения Бог Йехова, който ги изведе от Египет. 2. В Скинията се намираше „Ковчега на Заветът" в който са били поставени плочите на Законът написани от Божията ръка и това е било Заветът на Бога с народа му Израилев. Там е била поставена в една златна стомна манна, събрана в пустинята, за да указва, че с Божият хляб са се хранили 40 години в пустинята. Бил е сложен и жезъла на Аарон, който беше процъфтял, доказващ, че Бог е избрал Аарон за негов пръв Свещенослужител. (Числа, гл. 17, ст. 1-12) 3. Скинията е била построена така, че да се разглобява на части и да се пренася при пътуването на евреите 40 години в пустинята. През нощта огненият стълб на Йехова ги е водил в пустинята и Скинията носена от свещениците заедно с ковчега са го следвали. Когато е спирал да се движи огненият стълб, евреите са спирали и тогава е падала небесната манна, което е било небесния хляб и те са се хранили. През деня облак разпростирайки се над евреите ги е пазел от изгарящото слънце на пустинята. 4. За цялото Богослужение виж „Изгревът" том XI, стр. 1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израел, бил посветен в тази си служба от пророк Самуил. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук. Но Бог не му разрешил. А защо? Защото е водил много войни, убивал е, омърсен е отвън с кръв. А това е вършел понеже е изпълнявал волята на Бог Йехова, да установи царство на евреите на Земята. И е успял. Но не е успял да построи дом Господен т.е. Храм за Господа за Богослужение. Господ го уверил, че това ще направи синът му. 6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давид, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води. Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломон към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7. Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория. Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исак (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му. Но точно това не прави Соломон и затова еврейското царство се разрушава след смъртта на Соломон. И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите. Затова се казва и до днес, че Юдиното племе е хранител на Божия закон. 8. Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давид (Царете III гл. 3, ст. 3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете III гл. З ст. 14). 9. Соломон съгради храма, дома Господен и внесе Ковчегът на Заветът. И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израил. За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не опазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди богове, то Бог Йехова ще изкорени Израил от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име. (III цар. гл. 9, ст. 4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломон и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноам, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йерусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам. Най-после след 33 години от построяването му е обран и разорен. 12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършено разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г. преди Христа. След 70 год. завръщайки се от вавилонски план, евреите се опитали да го построят отново. 70 години след разпъването на Христа под ръководството на римският пълководец Тит потушава бунт на евреите и от Йерусалим до морето от двете страни на пътя разпъва на кръст хиляди евреи. А градът разорява до основи. А римският император Адреан около 135 г. след Христа изгонил и пръснал евреите по света до ден днешен. 13. Понеже Учителят Дънов на много места говори, че днешните българи са представители на Юдиното племе и са преродени тук онези души, затова в българската история се повтарят същите етапи на древния Израил. Тогава са очаквали Месия и когато е дошъл те го разпъват. Същото положение е и с Учителя Дънов. Онзи Върховен вожд, който са чакали да дойде и да поведе Славянството. Той дойде, но българите не го разпознаха и го отхвърлиха. 14. Ето защо бе дадена историята на Антиминса и освобождението на България след 500 години Османско владичество. Виж „Изгревът" том XI, стр. 36159, за неговия Свещеник на Всевишнаго Бога от стр. 160-176 и Възраждането на България, стр. 177-346. За да се изучат тези етапи. 15. За идването на Великия Учител е дадено в „Изгревът" том XI, стр. 347-629. 16. А за Скрижалите на Духът виж „Изгревът" том XI, стр. 630-709. А за нарядите стр. 710-720. 17. Всички следващи етапи на Школата са описани в „Изгревът" том I до том XIV, за действието на Духът на Истината и Духът на Заблуждението. В Школата на Изгрева по времето на Учителя е присъствал Духа на Истината чрез Словото му, което е Слово на Бога. Но тук според думите на Учителя Дънов на Изгрева е съществувал и е пребивавал онзи „Александрийски дух", който е отклонил първородното Християнство на първоапостолите в църква и религия. Той е Духът на Заблуждението или Духа на Антихриста. 18. Чрез делата на последователите на Учителя Дънов ние съдим, кой е техния Учител, кой ги ръководи и какъв е техния път. Всичко това, което го имаше по времето на Давид и Соломон, същото се повтаря по времето на Христа, същото го имаме и при Школата на Учителя Дънов. 19. По времето на Учителя се повториха същите етапи. От 1900-1922 г. последователите му посещават различни частни домове, наемат салони, посещават съборите във Варна и Велико Търново. От 1922-1944 г. се построяват салони в София - два и в провинцията. Тези салони по един и същи начин, по един и същи план биват разрушени, както в София така и в провинцията. Единствено остава салона в гр. Айтос построен от Георги Куртев, но то прави изключение, защото за него е платено със скъпа цена. (Виж „Изгревът", том X за Айтоското братство, стр. 676-678).

II. САЛОНИТЕ, МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО, ОТРАЗЕНИ В „ИЗГРЕВЪТ" 1. Архитектурен план за благоустройство на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 87-88 2. Общение на човешките души Виж: „Изгревът" том I, стр. 85-87 3. Електричество на Изгрева и бунт на изгревяни Виж: „Изгревът" том I, стр. 89-93 4. Построяване на братски салон на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 96-98 5. Салонът на ул. „Оборище" N14 и свинете Виж: „Изгревът" том I, стр. 421-422 6. Своеволия на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 424-426 7. Имотите на богатите братя Виж: „Изгревът", том I, стр. 427-428 8. Не наливайте вода в чужда воденица Виж: „Изгревът" том I, стр. 472-474 9. Никакви места Виж: „Изгревът" том I, стр. 428-429 10. Къде е Изгревът? Виж: „Изгревът" том I, стр. 429-430 11. Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София? Виж: „Изгревът" том I, стр. 605-613 12. Дяволът и неговите два крака Виж: „Изгревът" том I, стр. 616-617 13. Салоните на Бялото Братство Виж: „Изгревът" том I, стр. 617-618 14. Първите салони в София Виж: „Изгревът" том II, стр. 159-161 15. Кръчмата Виж: „Изгревът" том II, стр. 176-177 16. Вила за Учителя Виж: „Изгревът" том II, стр. 177-178 17. Общежитие на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 183-184 18. Едно кътче от рая Виж: „Изгревът" том II, стр. 302-303 19. Места в село Бистрица за Новия Изгрев Виж: „Изгревът" том II, стр. 303-304 20. Гаргите и разрушителите на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 305 21. Как се построи салона в село Мъглиш" Виж: „Изгревът" том II, стр. 357-358 22. Школата на Бялото Братство Виж: „Изгревът", том III, стр. 297-299 23. Къде е нашият салон? Виж: „Изгревът", том III, стр. 209, точка 12 24. Истинският Изгрев Виж: „Изгревът", том III, стр. 299, точка 16 25. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и уставите Виж: „Изгревът", том III, стр. 332-359 26. Разрушаване на Изгрева. Хронология на събитията до 1957 г. Виж: „Изгревът", том III, стр. 359-371 27. Разпродажбата на Изгрева Виж: „Изгревът" том IV, стр. 221-222 28. Изгревът и Духът на Словото Виж: „Изгревът" том IV, стр. 317-318 29. Защо на Изгрева не се построи дом на Братството? Виж: „Изгревът" том IV, стр. 337-338 30. Светлият салон на Изгрева Виж: „Изгревът" том IV, стр. 424-427 31. Салонът на Изгрева и Паша Виж: „Изгревът" том V, стр. 611-614 32. Продажбата на салона в Русе Виж: „Изгревът" том VI, стр. 677-678 33. Истинският салон Виж: „Изгревът" том VI, стр. 679 34. Салонът в гр. Русе Виж: „Изгревът" том VI, стр. 687-700 35. Салонът във гр. Варна Виж: „Изгревът", том VI, стр. 741, точка9,10 36. Как бяха закупени местата във Варна за Братството Виж: „Изгревът" том VI, стр. 742-745 37. Георги Драганов за салона в гр. Варна Виж: „Изгревът том VI, стр. 745-747 38. Гарант и ипотека на къща Виж: „Изгревът" том VII, стр. 79-81 39. Планът на Изгрева Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 28-29 40. Истинският Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 30 41. Моите братовчеди Виж: „Изгревът" том VIII, стр.40 42. Новият жив Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 522 43. Братско общежитие Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 711-712 44. Устройване на селището Изгрев Виж: „Изгревът" том IX, стр. 51-53

I. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО В „ИЗГРЕВЪТ" 1. Защо Учителят даде песента „Писмото"? Виж: „Изгревът" том I, стр. 513-514 2. Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев Виж: „Изгревът" том I, стр. 518-519 3. Изгревът и Бялото Братство Виж: „Изгревът" том I, стр. 415-419 4. Как и защо бе дадена песента „Писмото"? Виж: „Изгревът" том I, стр. 541-550 5. Дни и години на драматична развръзка Виж: „Изгревът" том I, стр. 593-600 6. Ръководителите Виж: „Изгревът" том II, стр. 385 7. Бялото Братство Виж: „Изгревът" том III, стр. 300-302 8. Пророчествата на Учителя за идните дни Виж: „Изгревът том III, стр. 315-316 9. Къде е Бялото Братство Виж: „Изгревът" том IV, стр. 293 10. Кои работят и кого славят Виж: „Изгревът" том IV, стр. 294-295 11. Небето няма да разреши Виж: „Изгревът", том IV, стр. 294 12. Съновидение преди разкола на Изгрева Виж: „Изгревът", том IV, стр. 524-526 13. Разривът Виж: „Изгревът" том IV, стр. 526-528 14. Служителите на двете ложи Виж: „Изгревът" том IV, стр. 530-532 15. Борби и изпитания Виж: „Изгревът" том IV, стр. 535-537 16. Разпни го! Пророчеството, което се изпълни Виж: „Изгревът" том IV, стр. 549-550 17. Отговорът. Самозванците Виж: „Изгревът" том IV, стр. 615-616, от т. 1 до т. 4 18. Къде е Школата на Бялото Братство? Виж: „Изгревът" том VII, стр. 100-101 19. Колко са учителите? Виж: „Изгревът" том VII, стр. 529-530 20. Новият жив Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 522 21. Опити за организация в Школата Виж: „Изгревът" том IX, стр. 115-116 22. Избор на Братски съвет Виж: „Изгревът" том IX, стр. 206-208 23. Двата триъгълника на Черната ложа Виж: „Изгревът" том IX, стр. 825-831 24. Дяволът и неговите два крака. Единият му крак в София Виж: „Изгревът" том IX, стр. 831-833 25. Кои са враговете на Учението? Виж: „Изгревът" том XI, стр. 826-831 26. Разменната монета Виж: „Изгревът" том XI, стр. 832-834 27. За условията на последователите на Учителя Дънов Виж: „Изгревът" том XII, стр. 902 28. Железните и медните врати Виж: „Изгревът", том XIII, стр. 802-804 29. Доказателства за „Изгревът" Виж: „Изгревът", том XIII, стр. 805-807 30. Кога могат да бъдат братя в единомислие? Виж: „Изгревът" том XIII, стр. 801-802; стр. 882, стр. 887

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО „Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението". I Йоаново послание - гл. 4, ст. 6 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО I. Братският съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в „Изгревът". II. Салоните, молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в „Изгревът". III. Защо цар Давид не можа да построи дом Господен на Скинията на Йехова? IV. Защо Минчо Сотиров не можа да построи дом Господен, да построи молитвен дом за Братството в гр. Бургас. V. Разпродажба на архива, събиран 30 години за историята на Бялото Братство, от Кралю Кралев и Милка Кралева. VI. Защо и как се разрушиха молитвените домове и салоните на общество Бяло Братство след заминаването на Учителя Дънов. VII. Букетът набран от Учителя за Мария Тодорова. VIII. Бистрица и бъдната Паневритмия. IX. На кого се нужни салони и молитвени домове. X. Духът на Истината в живота. Духът на Заблуждението в света. XI. „Изгревът" е мястото на Бялата и Черната ложа. XII. Дъновисти на „Изгревът". XIII. Бялата и Черната ложа в семействата на „Изгревът". XIV. Как Черната и Бялата ложа работиха в Париж за Учителя Дънов. XV. Мария Христова - жената с двете лица. XVI. Спиритизъм, медиумизъм и проводници - слугите на „Духът на Заблуждението". XVII. Труд без автор и без име. XVIII. Паневритмията - хармония на Духът чрез мелодия, текст и движения. XIX. Как да се запази чистотата на Паневритмията XX. България гори, запалена от българи по плът, но чужденци и врагове подух. XXI. Още за архива на Анина Бертоли при семейство Гобо. XXII. Писмо на Елена Фомичева от 16.IX.2000 г. XXIII. Кой и защо иска да отхвърли „Изгревът", том XIV и Свещените думи на Учителя Дънов към ученика. Доказателства и приложения. XXIV. Жечо Панайотов. XXV. Николай Дойнов.

5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. III, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. III, кн. 6 (II. 1924), с. 135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато отруденият, обремененият от житейски грижи, вълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтон, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и много други. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давид се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свет и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответствува на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди и дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа. Целта, към която се стреми човешката душа, е сливане с Божествения Дух. Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, тряба да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и прочее.). При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най-високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следователно художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", и прочее. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоещите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релйефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стоеща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука и извикал: "продумай!".А може да говори само душата т. е. Бог, който я е излъчил. Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1] Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации. "Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответствува точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра". Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа - триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа - триъгълникът на Мария. Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърдява и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мерка на всичките системи на пропорциите е лакътя. "Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на някакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него в форма на заповеди". Според таз, предписана от Бога, мерка - лакътя - са били съградени скинията и храма на Соломона '). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки са сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. -------------------------------------------------------------- [1] За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д'Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.

4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Първо послание на Йоан, 4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини? Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът. Тя го ражда и възражда. Без любов няма живот. Бог е любов - основа и синтез на всемирния живот. Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, - Пътят. Посветителният процес. Висшият аркан. Всеобятният: не всякога е позволено да се произнася свещеното име. "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса". Съвършенството е крайната цел, Центъра, Изворът на целокупния, космическия живот, под стражата на седемте блестящи духове. Велико и неизразимо е блаженството на постоянното преживяване в Любовта на Бога живаго! - Три са главните етапи: очистване, приготовление и съединение - развитие, знание и власт над стихиите или елементите (принципите) на кватернера: Огъньтъ, Водата, Въздухът и Земята. Астрологически, те групират 12-те домове, на които се дели небето и в всеки от които лежи по един знак на зодиака. Те са четирите триъгълници или троичности. Земният и водният се пресичат и образуват живата хексаграма, изобразена в магическия печат на Соломон. Човечеството прекарва сега воден живот, т. е. живее във водния триъгълник, защото нашата слънчева система се намира в знака Аквариус (Водолей). Всеки човек се манифестира в един от елементите, според степента на своята еволюция, което се познава в рождения му хороскоп по зодиачния знак и владетеля му (една от планетите). От това може да се заключава и за етапите на посветителния процес, който е изминал. Всеки елемент е отразен в човешкия организъм: Огънят съответствува на топлината, resp. електричеството, Въздухът - на дишането, Водата - на кръвта и лимфата и Земята - на твърдото вещество. Петият елемент или есенция (квинтесенцията) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите. Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира. Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9). "Везните се покоят в тялото на Стария с дни" (Сифра Дзениута, ключ на Сефер-ха-Зо-ар - 2; 7). "Светкавиците му развиделяват вселената" (Пс. 97; 4). Световете се създават и изчезват чрез издишване и вдишване на Бога, т. е. инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко. "В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценденталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следователно Бог е Причината, Началото и Мярката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последната се изявява чрез ума, сърцето и волята в мисъл, чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена. Космическият Христос е предсъществувал света. "И сега прослави ме Ти, Отче, у самаго Тебе, с славата, която имах у Тебе, преди създание мира". Синът Божи, второто лице на Троицата, изпълва с аурата си цялата вселена и се проявява всъде, живее във всички царства. "Защото си ме възлюбил преди създание мира": Любовта на Бога е творческата сила. Чрез нея Словото създаде световете и живота в тях. "И видя Бог всичко, което направи; и ето, беше твърде добро". Но Любовта се въплъти в Сина Човешки. "Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего еднороднаго, за да не погине всеки, който верва в Него, но да има живот вечен". Бог, ограничен, зум-ме-зум, проявен в Исуса, роден по плът в яслите, които са емблема на смирението и служението, във Витлеем или Бетлехем, което значи в дома на живия хлеб, мистичният хлеб на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това припомня великия божествен акт, който роди всемирния живот чрез Христа. Археите или Духовете на безкрайното време са третия чин оттретята иерархия или Началствата. ЕК От сини висини гръмовен глас долита: "о жива глъбина от изворни води, за мойто творческо дихание открита, благословена днес и вечно ти бъди! Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистката молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царят на царете, владетелят на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" (Лука - 1; 33). - Преобличане в чисто одеяние - тялото на Славата чрез изкуплението от греха, т. е. чрез Христа, изкупителната жертва. - Според Leonard Bosman (вж. книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в списание Всемирна летопис (год. IV), трябва да се прочете от всекиго. 144,000 Откриха се куполите десетократно, и ето множество, с каденйе ароматно, запе великата симфония: "Хвала! - шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца - безгрешните сърдца... И рекоха стоящему на Планината: "призри там долу, с милост и любов призри, ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! - бену, бену шелла!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. • с. 9 144,000 - През десетте зони или планове (измерения) на всемирния живот. Махар-абба- Бену шеллаа... (Учителю - и Отче мой - благослови Ти ученика... ) - Молитвата е висшия акт на душата. "Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Посл. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на цялото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието. Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с кадене ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5). Агнето или Агнецът, стоящият на Планината, Огънят на Божествената любов, Великата жертва, който държи Книгата на живота, запечатана със седемте печати, на ведически език Меша, на старо-еврейски Мешия, а сега Месия, т. е. този, който се пожертвува за човешкия род. "Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41). Индуският бог на огъня се нарича Агни, представен е със седем езици, които символизират седемте превръщания на татвите. Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето. Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления! ЕМАНОИЛ Проникна светъл лъч от висини незнайни през девствената плът на Майката света и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни, в човешки младенец откри се на света! О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар? Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра? Той бе Еманоил: невидим рог събра от седемте поля есенцията вечна и въплъти всред нас благодатта предвечна!... През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20 Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек. За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следователно в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Свети Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения". Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39). "А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27). "Невъзможното у човеците, у Бога е възможно" (Лука - 18; 27). Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32). А Габриел значи вчовечаване на Бога, т. е. проява на Бога в човешка форма. Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19). ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на път, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант, съкровище богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм? Във някой кладенец ли падна тайно там? Или пък потъмне във земния си храм?... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 21 Пентаграмът - Раждане. Свещеният знак на Бого-човека. "А когато се роди Исус в Витлеем, ета мъдреци от изток, пристигнаха в Ерусалим и казваха: где е, що се е родил, цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток и дойдохме да му се поклоним" (Матея - 2; 1 и 2). Тя е пламтящата звезда (с единия връх нагоре) на Абсолютния, Единия. Тя предхождаше тримата царе-маги (за четвъртият тайната е запечатана) и показваше пътя им към люлката на новото човечество, в което се олицетворяваше всемирния синтез: висшето Знание, неизменната Любов, безсмъртната Истина. Тя е изразена от Ев. Йоана в следното петостишие: "1. В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. 4. В него бе живота, и животът бе виделината на човеците. 5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе". Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека. "И като видяха звездата[1], зарадваха се с радост твърде голяма. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвят -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; и смирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетелят на светлината (Слънцето), посланикът - Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гьоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?" (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16). Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма. --------------------------------- [1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.

3. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . . * И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . * Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. * Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Земя - Бог работи върху душата, както преди, така и след въплътяването й (минаването й през зодиака) - до възвръщането й в достигнатото небесно жилище: тя се пречиства от миналите порочни остатъци, придобива нови опитности и добродетели и, обновена, лесно минава през черната зона на низшия астрал - "звездния път". КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!... O, give me the living bread of charming light - that bondless space for sublime freedom, and more wings - for the highest flight!... Then I shall fly up to the brightest bosom, to the jasper's town of my white brethren, with my daily bread - toward the Power-Life!... Sofia. 1925 "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 Карма - Индивидуална и колективна (лична, семейна, народна, племенна, расова, общочовешка). Закон за причината и последицата, т.е. възмездието на всяка мисъл, чувство и действие. Всеки индивид или колективитет кове сам бъдещето си: убиецът ще бъде убит, крадецът ще бъде ограбен, блудникът - обезчестен и наказан, лъжецът, клеветникът или злоезичникът ще онемее и пр. "И ще излезат - онези, които са правили добро, в възкресение на живот, а които са правили зло, в възкресение за осъждане" (Йоан - 5; 29). "Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52). "Блажени сте, когато ви похулят" (Ibid. - 5; 11). Всичко се отразява и записва в астрала и образува така наречената "акашова хроника" на живота. Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и деянието. Следователно, за да може да се получи добра или хармонична карма, трябва да се победят, подчинят и унищожат низшите елементи, сили, влечения и влияния и да се установи фактически пълна хармония със законите на природата в личния и социалния живот. Това са всекидневните изпити, насъщният хляб, завещан от Христа, неговата "плът". Есеите, школата на които е посетил Учителят, не са споделяли фарисейското учение за наказанието след греха. Човекът не "плаща" чрез ликвидацията на кармата си, а се пречиства, засилва и издига, т. е. освобождава се. Изпитанията донасят духовни богатства, изкупват съкровища - висши блага за душата, защото са "хлябът на силните". Страданието и горестта са "висши прояви на любовта", небесни пратеници, за да ни заведат при Бога. Само онзи, който люби, т. е. който е възприел и оживил в себе си принципа на Божествената Любов и плода на Духа - милосърдието, само той може да се жертвува и да се издигне до Бога под тихия Му напев, т. е. под тихия говор на Любовта. Чудото със слепородения (Йоан - 9; 3) показва частично учението на Христа за кармата, защото: "нито е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата божии на него". Живият, истинният, божият хляб, хлябът или нектарът на вечния живот, "Амрита" - безсмъртният Христос (Ев. Йоана - 6; 33 и след.), той е чаровната светлина - "аз съм виделина на света", истината, която дава свобода върховна - "ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни" (Йоан - 8; 32 и 36). "И рекох: дано би ми се дали крила като гълъбови! Щях да литна и да си почина" (Псалом 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голям, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откровение - 21; 10-11). С пот се добива хляба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излюпено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете" Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя. Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина. По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет. Зеленият цвят е символ на растеж. Паралел из живота (вж. по-нататък сонета "Nocturne" и коментара към него).

2. ИЗ "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди!"... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.III.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради тяхната видима форма, краска и дъх - не би изразил във всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всяко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свят. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в тяхната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с. 3 рубрика Нова естетика Славей - Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност. ТИХИЯТ ГЛАС Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз! Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир! Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо? В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата. БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме и плакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек някойси македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно. В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи. И животът на българския народ трябва да се одухотвори... Да екнат песните сионски!... СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА! (Поема - Начало от встъплението) Далеч от родний край, във чуждите страни Ний всинца бягаме, злочести синове На наш'та татковина Македонйя! Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!... И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен път!... Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи! за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с. 33-34 Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. В град Битоля - Македония. БЛАГОДАРЯ! "... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..." Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване. По тия въпроси може да се препоръча, покрай съчиненията на окултистите-класици (между които, на първо място, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "малваах". Мойсей твърди, че ангелите са създадени едновременно с небето, т. е. в първия ден, а Иов (38; 4-7) казва: "Отговори Господ Иову из бурята и рече: ... къде беше ти, когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум? Кой положи мерките й? Кажи, ако знаещ. Или кой тегли равномер по нея? На какво са утвърдени основанията й? Или кой положи крайъгълния й камък, когато звездите на зората пееха наедно и всичките божии синове радостно викаха?"... Тия божии синове са ангелите. Евреите и сега мислят, че Бог създаде архангелите във втория ден на творението. Имената на повечето архангели окончават на ел, което е едно от многото имена божии: Михаел, Рафаел, Габриел и пр. Ангелите, според Диониси Ареопагитски (вж. Деяния Апостолски - 17 : 34), съставляват три иерархии, с по три чинове в всека от тях: I йерархия - Серафими, Херувими и Престоли (тронове); II йерархия - Господства, Сили и Власти и III йерархия - Началства, Архангели и Ангели. Навсякъде в Библията (в Стария и Новия завет) се говори за разните чинове ангели. Точното им число не е означено в Писанието. Впрочем, броят на ангелите е непонятен за човека. И Исус е казал: "дали мислиш, че не мога сега да се примоля на Отца си и да ми представи повече от дванадесет легиона ангели" (т. е. 72,000)?" (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10). "Ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него; наглед бе той като бляскавица и облеклото му бяло като cняг". (Матей, 28). "И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11). "И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на Бога; и изяден бе от червеи и умре" (Деян. Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица. Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стояха пред Бога" (Ibid. - 8; 2). - Има разногласие, дали ангелите се въплътяват в човешки същества, т. е. дали се деградират в по-нисше състояние, или не. "Що е човек, та да го помниш? Или син човешки, та да го посещаваш? А ти си го направил малко по-долен от ангелите..." (Пс. 8; 4-5). Според книгата на Еноха (Битие -6; 2): "тогаз синовете божии, като гледаха дъщерите човешки, че бяха красни, взеха си жени от всички, що избраха". Равините превождат: "синовете на божествената раса", т. е. адамитската, а не ангелите. Ние знаем, обаче, че както светиите и великите учители, така и ангелите могат, по волята божия, да се въплътяват на земята, като пратеници за изпълнение на определена мисия... (вж. коментарът към сонета "Пентаграмът"). И, наистина, има много прекрасни ангели (а ангелската красота е непонятна на съвременните хора), въплътени на земята в човешка форма, които, като оцапат красивите си дрешки, трябва отново да ги перат и да се чистят в божествената баня... За ангелските гласове се казва, че най- високото човешко сопрано на земята е най-низкия бас на небето! А за езика на ангелите вж. статия от Емануел Сведенборг в списание "Всемирна летопис", год. IV, кн. I. БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз - лъч, ти - роза в моите гърди! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифер, носителят на светлината, за когото говори апостол Петър: "светило, което свети в тъмно място, догде се зазори денят и зорницата изгрее в сърцата ваши" (II - 1 ; 19) и прочее. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление. У Бога всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него. Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.I.1920), с. 2 ЛИЛИЯ "Разгледайте лилиите как растят... нито Соломон в всичката си слава се облече като една от тях..." Лука, 12;27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик - във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?... Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай - на Гения Му чист творение последно... Но моето сърдце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото. Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?... О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмяната на духовните енергии, особено когато и природата празнува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от вехтозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава... " Псалом 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази, вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи!"... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи!"... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - виж Откровение на свети Йоан. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта, може да плаче за другите и за своята земна участ. Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два пъти: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разумя мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35). Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана. А душата се облекчава след силен плач. В знаменитата поема "Плач Иеремиев" са изразени великите вопли на душата. "Очите ми повехнаха от сълзи, окото ми капе и не престава, защото няма отрада, догде се Господ наведе и погледне от небето". - "Защото Господ не отхвърля в век, но ако и да оскърби, то пак и ще помилва, според множеството на милостта си". - "Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем, обнови дните ни като изпърво" (Плач Иеремиев - 23 и 5). Някои казват: "има девет категории сълзи, защото има девет вида страдания - скърби в сърцето - от които то се облива с кръв. Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на кармаата... А общочовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!... СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвят. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм - но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле. РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх. Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и във вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски йерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!... И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!... И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и - перлите на своето сърдце!... Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце... 10. X. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго". Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на Бога, т. е. законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е. отразява Бога в себе си и всичко е възможно за него. Първият и основен закон на живота е законът за Божията Любов, от която произтичат Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто, т. е. петте лъчи на Витлеемската звезда или на Христа, които са петте животворни течения в природата, петте основни сили и добродетели... "Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на него ще се надея". Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете. Те са Белите Братя или Светлите Духове, проводници на Божия Промисъл в проявения живот на всички вселени (видими и невидими). Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог, т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище". Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите". Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят във всичките ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си". Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя". Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следователно, чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди лягане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна". Движението на ръцете става обратно и протягането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини! И в сйяния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна - живей в любовен химн блажените си дни!... 28. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. III, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Триумф - Велика, неописуема е радостта на тържествуващата любов. Душата и духът, обединени под трицветен венец, трептят в лъчезарно сияние, преживявайки божествения живот. Елохимите - светлите духове на Любовта - носят в тоя момент човешките същества в упоителните вълни на небесното веселие и блаженство... Те са силите, които установяват и поддържат всемирното равновесие. Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената. В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184). НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на пътя ми, пред мен, о жив и цъфнал блен? - Не си ли синйото око на майски ден? .. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на Бога - не би ли той, с гнев и гръм, те поразил? О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен... 6. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 ОТКРИЙ СЕ!. "Вселената със тебе се гордей..." Петрарка Години, векове те търся в глъбините и връщам се с товар корали и звезди, но ти? - ти криеш се, по-светла от лъчите, и аз се връщам сам, без пламъка в гърди... Днес пак политам в луд стремеж към светлините и диря те безспир във всяка красота, но ти и там не си, и - леят се сълзите, и горко рони се мечта подир мечта... Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създанйя! Тогаз вселената от твоето сиянйе, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!... ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват тяхната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват. Понеже смъртта на физическото тяло е само една фаза на живота, задържането на душата с тъжните мисли, чувства и действия на живите е болезнено и опасно състояние за нея. Естественият процес требва да следва без ничия намеса. Свързаните души, обаче, не се разделят нито в тоя, нито в другия свят... СЪН В ЛЕТНА НОЩ "Сине мой, дай ми сърдцето си"... Притчи - 23 : 26 Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шъпатати там, при здравеца, посред ухание благо... И, под окото бдеще на Властител свят, изтръпваше сърдцето в сладка мъка... "Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка..." Но ти изле през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам - и отлете мечтата бързокрила... Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (Х.1923), с. 33 КЪДЕ Е ТОЙ? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипни, дори и дето свети - преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания - не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам - от жлъч и от нектар ни капка не остана - всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там!" А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли некоя душа в сърдечен зов - една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите очи, В която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?... Аспекти (трилогия) - I "Всемирна летопис", Г. III, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 КЪДЕ Е ТЯ? "Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, кат зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!... Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?... Аспекти (трилогия) - II "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 МАЙЯ И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени: челата им красят възсинички цветя, в телата им - зари и трепети разлени... Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак: те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат... Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот - от прелести вълшебни на Вечната Любов - в това море на Майя!... Аспекти (трилогия) - III "Всемирна летопис", Г. III, кн. 8-9 (IV-V. 1924), с. 177 Аспекти. (Трилогия) - Песни на въжделение. Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Псалом 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царят твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им. - Тая трилогия е и картинна представа на космичното сливане на сродните души. - Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?... _________________________________________________________________________ [1] Цитата се публикува по отпечатания в списанието.

1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ) В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърдца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! Животът блика в тях, не виждате ли вие? Не чувате ли в химна им гласа понятен? Мощта не сещате ли на Духа Велик? О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24). Следователно, видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната. Астралният (звездният) свят разказва за света на божията слава. Видимият и невидимият светове са сътворени от Словото на Бога. Всички светове (планети и звезди) са въплътени мисли на Бога. Мисълта, изразена в Слово, предхожда творението. Мойсей в "Сефер Берешит" (Битието) казва същото Берешит или, на санскритски, Барашат значи Слово и творчество. И евангелист Йоан, както видехме по-преди, е писал на сирийски: "в начало бе Словото" . А Исус е казал, "аз съм началото". Оттам и обяснението, че физическата вселена или небесната твърд е тялото на Бога. А хората са удове, т. е. микроорганически частици от това тяло, живеещи върху един от световете - планетата Земя - и свързани с цялата вселена. "Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух, че ние сме чеда или синове божии" (Ibidem - 8, 16). Макрокосмосът - големият организъм и храм - обгръща микрокосмоса: човека, малкия храм. "И какво спогаждане има храмът божи с идолите?". "Защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог, ще се заселя в тех, и в тех ще ходя, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ" ( II Коринт. - 6; 16). "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Дали направеното нещо ще рече на оногоз, който го е направил: защо си ме така направил?" (Ibidem - 9, 20). "Можеш ли да изброиш божиите глъбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено? Величието му не ще ли те ужаси? Всесилен е, не можем да го проумеем! Кой тури мъдрост вътре в човека? Или кой даде разум на сърдцето му?" (Иов - 37 и 38). "Можеш ли да вържеш връзките на плеадите или да развържеш узите на Ариана? Можеш ли да извадиш небесните знакове в времето им? Или можеш ли да водиш Мечката с синовете й? Познаваш ли законите на небето?" - (Йов - 38; 31-33). Действително, човекът, който, в безумието си, казва: "няма Бог", е блуден син... ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец! И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III.1919), с. 2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов! Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов. Той дойде в България да довърши делото си от преди няколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)

III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна летопис" започва да излиза от 22 март 1919 г. до март 1927 г. Излиза месечно, обособено на IV годишнини. I година от 22 март 1919 г. до 22 март 1920 г. излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см, на хубава хартия. Корицата е светлосиня или светло-сива. Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото на Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса на планетата Земя. Окото обхваща всичко, небе, планети и Земя. Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена. На втората страница е съдържанието на всяка книга, а на последната страница - от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги. На външната корица е съобщението за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр. 24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли. Това е най-евтиното за времето си издание с хубава хартия, хубави корици, изящен печат, много и качествени снимки. Още от кн. VIII, 1 януари 1920 г. на първата страница е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции". А от кн. X от 22 март 1920 г. е отбелязано: „С предписание под N 946 от 21 февруари тази година (1920), Щабът на армията е препоръчал списанието на всички части, учреждения и управления от армията". На заглавната страница на всяка книжка е отбелязано, че на „Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител. А отдясно на това съобщение е сложен цитат на Петър Константинов Дънов, който е обозначен съкратено с главни букви: П.К.Д. и гласи: „Работете между този народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", П. К. Д На корицата на кн. X има съобщение за откриване на подписка за втората годишнина на списанието. От двете страни на корицата са написани всички раздели, които застъпва списанието, че е на луксозна хартия (холцфлай), която и днес е луксозна, в 32 стр. по 3 колони дребен гармонд с много илюстрации: картини, портрети, фигури, чертежи. Но списанието временно спира поради финансови причини и недостатъчно набиране на абонати от април 1920 г. до декември 1920 г. 2. Списание „Всемирна летопис" - II година започва от януари 1921 г. и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г. на „Държавен вестник" препоръчано е от Министерството на финансите до всички учреждения и чиновници на финансовото ведомство. - С окръжно предписание N 8374 от 14 септември 1920 г. Министерство на земеделието и държавните имоти е препоръчало списанието и е поканило шефовете на подведомствените си учреждения да абонират повереното си учреждение в него. - С окръжно предписание N 11071 от 28 септември 1920 г. Министерството на вътрешните работи и Народното здраве го препоръчва на г.г. управители, които пък от своя страна да го препоръчат на подведомствените им учреждения, за да си го доставят направо от редакцията. Понеже абонатите са малко, на задната корица от вътрешната страна, както и отзад е напечатано съдържанието на всяка книжка от I година на кн. 1 до кн. 10. Поради липсата на пари след кн. 5 от м. юни 1921 г. списанието продължава с кн. 6-7 на 22 март 1922 г. с уводна статия от Х.Х.Х. Приключва с кн. 10 на 31.XII.1922 г. И отново списанието преустановява да излиза през 1923 г. цели 8 месеца поради липса на пари. От година II е отбелязано, че е орган за Висша духовна култура. 3. Списание „Всемирна Летопис" - III година започва от септември 1923 г. с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. На корицата има изменение. Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде. Но на вътрешната първа страница през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е. на Петър Дънов. На корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране на абонати и реклами на фирми. Отново не излиза 8 месеца, поради липса на пари. 4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва да излиза от март 1925 г. с кн. 1 до кн. 10 до септември 1926 Корицата сега е променена. Тя е бяла отгоре, заглавието на списанието е разделено с кръг, с концентриращи кръгове наподобяващи цветовете на дъгата, а вътре е поставена в бяло Пентограмата, като вътре в нея символите с двете змии, символи на Ева и отгоре запаления пламък на живота. На корицата е отбелязано съдържанието на всяка книжка от 1-10, на задната корица има съобщение за набиране на абонати. Но се вижда и усеща, че списанието спира да излиза поради много причини. Срещу списанието има атаки отвън - от църкви, журналисти, общественици и държавните органи. От друга страна има и други вътрешни причини, които ще бъдат указани къде са описани и как са публикувани, когато му дойде реда за това. 5. „Всемирна летопис" пред съда на българската интелигенция" - „Църковен вестник", Г. XXIV, бр. 44 (22.XII.1923), с. 7-8. Тук е отбелязано, че списанието има не случайно затруднение с отпечатването поради липса на абонати. Говори се за т.н. „капитални статии", а това са уводните статии от Х.Х.Х. или редакторските с X., че и те не давали резултат. Но авторът на списанието не знае кой е автора и кой е съавтора иначе би реагирал много по-остро срещу г-н Петър Дънов. Това е пример как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Отслабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на епископ Викенти Лерински към короната около „Всемирна летопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австрийския ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от само себе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". в-к „Демократически Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Стефан Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 95-96 Някой си професор д-р Стефан Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в-к „Слово", Тук. Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микрофотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г-н Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.III, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време"? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, *Dans „Occult Review" de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (статията, преведена от нас- Б. P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Ледюк. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновено вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодейства с водата, откъдето и приема името „органичен радий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) За пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „буболечките, които се разбягвали и прочее точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните „рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф. д-р Стефан Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено. Ето защо я публикуваме. „ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ Слово, Г. IV, бр. 1004 (8.Х. 1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречената „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек. През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. Подирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невероятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали. Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори. Нищо чудно в това, народът право казва „Не е луд, който изяде две пити, луд е който му ги дава". Странното е обаче друго. На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения". Аз не зная друго списание или книга да са били тъй общо препоръчани: „За всички лица и учреждения". „Всемирна летопис" значи представлява нещо уникум по своята полезност за българския читател. Думата има началникът на културното отделение при Министерството на просветата. Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения! д-р Стефан Консулов. 9. Забрана за разпространението на сп. „Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф. Консулов и забранява със заповед разпространението в училищата. ДОКУМЕНТИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ. учреждения и фондовете N 33168, 26.XII.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. На делото е даден законния ход. 10. Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата /ЗЗД/. След атентата в църквата „Св. Неделя през м. април 1925 г. се въвежда този закон ЗЗД. Излиза в статия, в която се говори, че „съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа". Това е уводна статия на „Всемирна летопис", год. IV, кн. 4 (юни-октомври 1925 г.) и подписано с едно X. А това е редакторска статия на Иван Толев „Истинският мир" написана по идеи на Учителя Дънов. Тази статия е публикувана в раздела за редакторските статии с X. или *. В отговор се появява и следния документ. Министерство на Народното просвещение (Бюро за култ. учреждения) N33121 25.XII.1925 г. София ДО Министерство на Вътрешните работи Приложена тук, изпраща се кн. IV от т.г. на сп. „Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата. Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния държавен строй. Гл. секретар: Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г-н Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление". Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи. ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" й достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл. при педаг. училище 11. Проф. Стефан Консулов срещу теософите и сп. „Всемирна Летопис" Атаките на проф. Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават. През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпените нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрасна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихме го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използва за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, християнски морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избраниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период. Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше. Редовно чрез медитацията (сиреч самовнушението) се стараех да се убедя в новите истини. И успявах. По едно време обаче поискаха от мене да подпиша декларация, че съм успял да се убедя, какво Мория стои по-високо от Христа. Това беше и ново, и страшно тежко за мене. Но пак напрегнах всички свои сили, разчитайки на нашето средство - медитацията. Турях отпреде си дадения ми портрет на Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля. Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни" данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда. Едно три камерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** * Сп. „Всемирна летопис", г.III, кн. 1 ** Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX. Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията. У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926. 12. Краят на една лъжа Това е заглавието на статията в сп. „Всемирна летопис", год-IV, кн. 7 от (V.1926) на стр. 166-167 и е отговор на Иван Толев за двете публикувани статии на проф. Консулов във вестник „Слово", год. V, бр. 1174 (7.V. 1926), стр. 2, както и в бр. 1180 (14.V.1926), стр. 2 под надслов „Наука, религия и теософски мистицизъм". Ето защо публикуваме от стр. 166-167 отговорът на Иван Толев и след това двете статии на бр. 1174 и бр. 1180 от вестник „Слово". КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА Всемирна летопис, Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професор д-р Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Стефан Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост от това, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от само себе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полу-ученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от простия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предявява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре чрез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България. Манкиране на един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14. Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата. Ето защо Иван Толев в сп. „Всемирна летопис" кн. 7 от м. V.1926 г., год. IV, стр. 167 се опитва да отговори на неговите нападки чрез думите на големия български писател и публицист Стоян Михайловски. ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 167 - рубрика „Вести" „А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен". Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколко стотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица!" И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова) „Лъча", бр. 6 (12.IV. 1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоотстъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица!" И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо. А нищо е отрицание на всяка реалност, както нула е отрицание на всяко число. Нещо не може да се превърне в нищо, както число не може да се превърне в нула. Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл на всеунищожение, и се мъчат да доказват, че душата не е безсмъртна. Това игродумство. Смъртта не премахва нищо. Нека почнем от веществения мир. Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира. Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция. Премахвайки тяхната функция - вий ще причините една повреда във всесветовния механизъм и ще попречите на неговия правилен развой. Един атом само да би липсвал от вселената - тя би се превърнала в куп развалини. Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на Лапласа. От истина, живи тела, оживени организми, престават да живеят. Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение. Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите. Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на мозъка. Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата и в човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила. То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност. Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека? Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари. Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричат последна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да поддържаме, че душата не погинва с разложението на плътта. Където и да бъде настанена - след раздялата й от тялото - душата не се изгубва; където и да бъде поставена, тя ще бъде поставена „негде", а не „никъде". Па излишно е да се говори за пространственост, когато е въпрос за душата. Пространствеността, както и временността са атрибуции на това, което има потреба от обиталище, на веществото. Извънвещественото същество бива свърхространствено както бива свърхвременно. 16. Обнова и възраждане Иван Толев в сп. „Всемирна летопис", кн. 7 (V.1926), стр. 167 прави преглед на сказка на Стоян Михайловски поместена в Църковен вестник, Г. XXVII, бр. 23 (29.V. 1926), стр. 245-247. ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 167 - рубрика „Вести" А Църковен вестник, официален орган на „Св. Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г-н Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17. „ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Църковен вестник", Г. XXVII, бр. 23 (26. V. 1926), с. 245-247 - рубрика „Сказки и събрания" Тази беше темата на сказката, която г. Ст. Михайловски държа в салона на Свещеническото братство на 13 този месец, вечерта. Между посетителите личаха Негово Преосвещенство свети Величкият епископ г-н Михаил, ректор на Софийската Духовна Семинария, Протосингелът на Светата Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами насърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Висота. Целият Балкански полуостров, заяви г-н Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който въстава срещу професор Консулов. „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г-н Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г-н Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI. т.г.) в която, като се констатира, че „Стоян Михайловски и Стоян Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - въстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общодоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г. XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос. Никой чужденец не може справедливо и съвестно да се оплаче, че не е бил гостоприемно посрещнат в пределите на България. Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България. Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г-н Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Стоян Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакционния комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница". Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е мисионер, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България. Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искрени чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" №16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта. „Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в. дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г-н Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най-голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смекчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвършено тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Стоян Ватралски в „Зорница", въстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" №16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвърли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общо доказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна. Тя отваря широки врата за ужасен болшевизъм в България. И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава. Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г-н. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията!" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден в животинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяването й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г-н Стоян Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи. Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията!" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закоравял бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 8 (VI-IX. 1926) стр. 190 в статията „Опровержение", той описва кой е Иван Грозев. А на стр. 191 е поместена снимка на Учителя Дънов на екскурзия на Черни връх - Витоша със свои съмишленици. А за да докаже, че Иван Грозев също е бил дъновист, той под снимката пише следния текст: „Иван Грозев, теософ и гимназиален учител в София при нозете на Учителя Дънов". Наистина той е седнал при нозете му. Тази снимка е поместена в „Изгревът", том V, снимка №6 и препраща към стр. 500 под N 196, „Учителят на Черни връх". ОПРОВЕРЖЕНИЕ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн. 8 (VI-IX. 1926), с. 190- рубрика „ Вести " По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в бр. 7812 от 16.VII. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн. 8 (VI-IX. 1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?"... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас!" Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния из древен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но това е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; нейната мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г-н Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеко ненавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и известният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 9 (IX.1926), с. 211216 описва последователно опитите да бъде спряно списанието. Описани са всички имена и лицата, които са взели участие. Това е поучително за следващите поколения, защото Силите на Разрушението са едни и същи, а лицата са различни. А за да бъде забавно на читателя, ще кажем че Ст. Консулов от върл противник на Учителя Дънов, на теософията и спиритизма след 1945 г. когато дойдоха комунистите на власт се преобърна и стана мистик, религиозен и спиритист. О, ирония на съдбата! Нищо подобно. Ето затова прочетете последователно, кой иска да спре списанието. И кои са силите на Разрушението. ЕДНО ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 9 (X. 1926), с. 211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищни библиотеки. Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Стоян Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118) ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено Окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г., влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени Окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Стоян Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264 от 5.XI.1925 г. подписано от началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в-к "Слово", брой 1004, от 8.Х.1925 г. насочен против „Всемирна Летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици.) Тази статия е публикувана в този отдел под N 8. Вследствие на тоя подлистник, Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово", бр. 1006 от 10.Х.1925 г.) Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна Летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г. Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.III.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43. За отмяна на окръжното предписание под N 33168 от 26 дек. 1925 г. издадено от Министерството на Нар. Просвещение Господа съдии, Въз основа на чл. 215 п.п. 1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според явното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал. II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър. В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно N 30006 от 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени. Най-сетне с издаването на въпросното окръжно е нарушена и законната наредба, предвидена в чл. 8, ал. II от Закона за народното просвещение (resp. особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдържанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите Министерства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр. 1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва да се отмени. Прилагам препис за противната, страна и един екземпляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от Министерството на Нар. Просвещение и се имат пред вид преписките по двете окръжни: N 30006 от 13 дек. 1919 г. и N 33168 от 26 дек. 1925 г. Прилагам и банк. удостов. N 577.V от 25.II.926 г. за касац. депозит и в. „Слово", бр. 1006 от 10.Х.1925 г. За I Окултно книгоиздателство „Хермес" Адвокат: Иван Толев, София 25.II.1926 23. Отменяне забраната на сп. „Всемирна летопис" ПРОТОКОЛ София, 28 септември 1926 г. Върховният Административен съд, Общо събрание, в съдебното заседание на 28 септември 1926 г. в пълен състав и при участие на прокурора Ив. Киряков разгледа делото N 76 от 926 г. заведено по жалбата на 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София и след изслушването на страните - адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на Министъра на Народното Просвещение не се яви представител - съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. Х.1926 г. I Председател произнесе следното: Решение гр. София, 6 октомври 1926 г. В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание. Вярно е, че съгласно същия този член, главният секретар заместя Министъра по всички текущи въпроси и то когато той отсъствува от столицата и че той върши в кръга на административните служби всичко що му възложи Министъра. Но издаването на обжалваното предписание не е такава работа, каквато Главния секретар е властен да извършва по силата на казания по-горе член от закона. С това предписание се забранява разпространяването и абонирането на списанието за учениците и училищните библиотеки, и се засягат интересите и правата на трети лица. А такива разпореждания не съставляват работа каквато е по смисъла на чл. 11 от закона. Те влизат в атрибутите само на Министъра на Народното Просвещение. Наистина, че съгласно ... А от наредбата за одобрение и откупуването на книги, списания и др. Министерството може да отмени дадено вече одобрение на някое списание, ако то промени своето направление, обаче, от това не може да се тегли заключение, че главния секретар е властен да издаде въпросното окръжно, когато, както се казва по-горе, самият закон не му е предоставил такава власт. А от всичко това става явно, че в случая главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, с издаването на обжалваното предписание е влязъл в атрибутите на Министъра и че същото предписание е незакономерно, тъй като е издадено от лице, което по закона няма право да го издава, поради което то подлежи на отменение. При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни. По тези съображения Реши: I. Отменява окръжното предписание N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и е забранено за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. II. Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение. Пръв председател: (п) Ф. Филчев Председател на отдел: Л. Горанов, Н. Чехларов Членове: Л. Луканов, д-р А. Петров, Б. Боженски, Хр. Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни месла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и оста на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско земетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год. III, кн. 1): „целото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! - моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) Тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. III, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.III, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс. Л.) - едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Софийския Окръжен съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върховният Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее... БЕЛЕЖКИ: 1. Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните", както ги нарича той. Тоя метод е опитното изследване, което вършат най-великите съвременни учени: проф. Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, покойният Камил Фламарион, покойният Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и много други. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, Министерството трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. III (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят ... няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши Министерството със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път", както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували. А кн. I от год. III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив д'Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септемврийския бунт! 9. На 9 юни 1923 г. е свален от власт и убит Министър-председателя Александър Стамболийски чрез военен преврат. 10. На 22-23.IX.1923 г. започва Септемврийското въстание организирано от комунистите и част от живите свалени земеделци на Александър Стамболийски. 25. Прекратено дело „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата. Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Роден в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Софийския университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст. Атанасов, 1936.- с. 733. 2. За д-р Стефан Консулов - виж „Изгревът" том III, стр. 119-120; - „Изгревът" том VIII, стр. 376 и - „Изгревът" том VIII, стр. 468-472. 3. Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, да се развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят. Накрая приема Учителя Дънов и Неговото учение. Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях. На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук. „Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господстващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът". Тук ще цитираме последователно по томове: 1-и том, стр. 197, „Разказ за мършата" (Спомен на Галилей Величков, глава "Рибарската мрежа на Черната ложа"). 2-и том, стр. 286, глава 158 „Всемирна летопис". 4-и том, стр. 523, глава 73 „Списание Всемирна летопис". 5-и том, стр. 500, глава 196 „Учителят на Черни връх". 5-и том, стр. 502, глава 196 „Учителят на Черни връх" - „Опровержение". 5-и том, стр. 504, глава 197 Защо и как бе закрито и спряно списание „Всемирна летопис". 5-и том, стр. 477, глава 184 „Иван Толев" - редактор на „Всемирна летопис". Този материал дава представа за личностите, събитията развиващи се по времето, когато Учителя Дънов е пребивавал между българите. 2. Когато се запознаете, проучете целият материал публикуван в „Изгревът" за Иван Толев, тогава ще проумеете и разберете защо съм представил редактора на сп. „Всемирна летопис" в такъв голям обем. Това не е случайно. И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирна летопис" през 1970 г., т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание. В Народната библиотека то бе забранено да се дава на читателите от комунистическата власт управлявала България от 1945-1990 г. А многобройните обиски при последователите на Учителя от властта, бяха го окончателно унищожили. Нямаше откъде да се вземе и намери. И така аз се разминах с него. Нямаше го никъде. Това продължи дълги години. 5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание. И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах и ги слагах в един кашон. Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона. За мен тогава те бяха архив и нищо повече. 6. По едно време получих и подвързани годишнини, но те бяха разкъсани, някои книжки липсваха, аз се ядосвах, че не са пълни. Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах. По- късно дойде време да ги разгледам, да видя кой участва в тях и да ползвам някои статии за „Изгревът" като съм ги отпечатал дословно по дадени автори. 7. В съзнанието ми бе поставена от някого една програма, за която знаех, че съществува, но знаех, че не е дошло времето. После дойде това време. Тя бе предадена в съзнанието ми от някого и аз започнах да работя по нея последователно. 8. През 2002 г. концепцията за сп. „Всемирна летопис" как да се представи в „Изгревът" постепенно се оформи. Но не от мен, а от онези, които движеха „Изгревът". Те я оформиха в съзнанието ми. И аз с много труд успях да я реализирам. Каторжен труд. 9. В реализацията на тази програма взе голямо участие Ефросина Ангелова-Пенкова, която ми изваждаше на ксерокопие всички мои заявки за онези статии, които ми бяха необходими от вестници и списания. Онова, което тук поместваме се дължи на нейния голям труд по търсенето, намирането и изваждането на всички статии. А това не беше лесно. Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите. А тя ги изваждаше на ксерокопия от Народната Библиотека, където работеше. По-късно и аз добавих тези, които пък аз имах, като архив и така се сглоби материала. Последователно, но с много труд, усилия и противодействия. 10. Искам да заявя, че материала се сглоби накрая, защото концепцията за този материал съществуваше горе, но ми я подаваха на части в съзнанието. Знаех как ще стане, по-точно, как ще изглежда, но това стана накрая. На връх Великден - 4 - 6 май 2002 г. сглобих и завързах материала. Аз го завързах, а той ме отвърза, аз се освободих. На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая! 11. Иван Толев отдавна е прероден може би, по онази верига, за която той бе закачен, която съществува и днес. Тези сили съществуват. И те настояваха да се включи този материал в своята пълнота. А онзи, който ръководеше от Невидимия свят поредицата „Изгревът" оформи концепцията, даде ми я и аз я реализирах. Но без тяхно участие нищо не можех да направя. Те стояха месеци над главата ми. Беше невероятно изживяване. Едва се издържаше. 12. Учителят Петър Дънов отваря своята Школа 1922-1944 г. Както преди това, така и в Школата идват мнозина, като негови последователи. Но какво става с тях? Едни идват стоят, слушат Словото Му и си заминават. Други идват, хранят се от Словото Му, търсят помощта Му и пак си заминават. Трети идват, слушат, хранят се от Словото Му, ползват съветите Му и остават. А сега ще разгледаме какво става с тази трета група, защото те остават, но едни са врагове явни и тайни, а други са му ту врагове - ту последователи. И така е до ден днешен и ден утрешен. Ще го проверите! 13. Една част са последователи на Петър Дънов, но после се отделят от Него и стават накрая негови врагове. Такъв пример е Иван Толев редактора на сп. „Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива до края на живота. Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували. В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в село Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъстващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло. Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му. А такива случаи е имало много. Едни са описани в „Изгревът" други чакат времето си да бъдат описани и отпечатани в поредицата „Изгревът". Четвърта част са негови съвременници, превеждат от английски окултни списания и книги, кръжат около Него, но в един момент се отделят от Него, тръгват да търсят Христа в САЩ. Такъв пример е Величко Граблашев. И затова ще застъпим и него в „Изгревът", защото той се загубва след това. (Виж „Изгревът" том I, стр. 248). Пета част са представители на теософите, като Софрони Ников, които чакат Мировият Учител да дойде чрез Кришнамурти. И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът". (Виж „Изгревът" том V, стр. 531-533). Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл. Той защитава Учителя и присъства на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м. септември и октомври 1926 г. под заглавие „Кои и какви са Белите Братя/ Дъновистите". (Виж. „Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в град Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-късно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината?" И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение. А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират Божественото и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички. И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действа тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява. При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се молил на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице". Учителят е строг, защото Николай Райнов десетилетия е воювал срещу Него. Учителят накрая го запитва: „Е, рекох позна ли ме?" „Познах те. Ти винаги си бил мой Учител от край века, та до край века". „Да винаги съм бил твой Учител, но не винаги ти си бил мой ученик". „Учител мой, Бог мой" - извиква Николай Райнов. Тогава Учителя му подава десницата си и той я целува. А присъстващите на срещата стоят, гледат и не вярват на очите си, слушали са и не вярват на чутото. Как е възможно това всичко да се случи пред техните очи и уши. Да, било е възможно. Дванадесета част са представители и ръководители на големи духовни движения. Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава, че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е студент при него да се върне в България при Петър Дънов. Другият е Седир, голям френски окултист, който преживе го познава, признава, пише книжката „Учителят", която Учителя Петър Донов леко я редактира и се отпечатва, като не се отбелязва името на Автора. Третият случай е Кришнамурти - водачът на „Ордена на Звездата на Изток", който теософите са го готвили да го правят и провъзгласят за Миров Учител. След като Магдалина му предава писмо от Учителя, както и Атанас Димитров, също му предава писмо от Учителя през 1929 г. тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов. За това виж „Изгревът" том I, стр. 245, стр. 274, стр. 280, том III, стр.77. Тринадесета част са неговите последователи в Школата от 1922-1944 г., както и от 1900-1922 г., така също и от 1945 до 1990 г., и от 1990 г. та досега и до веки веков. Тук, където се е давало Словото на Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно. Тук е Школата на Бялото Братство. Тя е едновременно в Божествения свят, в Духовния свят и има проекция на земята. На земята тя създава „Изгревът" - за да се реализира тази Школа. А където е „Изгревът" там е седалището на Бялата и Черната ложа. А щом има Бяла ложа на Изгрева, тя ще да има свой Учител. А щом има Черна ложа - тя също има свой Учител. А щом има двама Учители, ще да има и за двамата ученици и последователи. И така едните последователи на Учителя Дънов са представители на Бялата ложа, а другите са слуги на Черната ложа. Ето тук на „Изгрева" са истинските врагове на Учителя Дънов. А защо? Защото те разрушават отвътре Школата на Учителя. Примери и доказателства. Ето ги. Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали. Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия. Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста. Учението на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот. То е Дух и Истина. То е Слово на Бога Живаго. То е дадено и отпечатано. А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците живели по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин. В „Изгревът" са застъпени представителите и на двете ложи. Над „Изгревът" стоят два архангела, които държат по един меч в ръката си и посичат всеки, който воюва срещу „Изгревът". Единият архангел е служител на Бялата ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". Другият архангел е служител на Черната ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". И така „Изгревът" е охраняван от тези два архангела. И който воюва срещу Изгрева ще бъде посечен. Примери досега има много. Така навремето един от художниците на Изгрева Михаил Влаевски е нарисувал две големи картини на два архангела, които с меч и копие поразяват и унищожават Змеят на Злото. Те са били поставени отвътре на вратата на салона, където Учителя е давал Словото на Бога. Там са били и всички ги виждали при излизане. Сега там ги няма, защото всичко е разрушено. Но тях ги има. Но те са поставени сега за стража и Божи меч в поредицата в „Изгревът" и над „Изгревът". Бележките „Иван Толев и Изгревът" бяха написани на 7-8 май 2002 г., на третия ден на Великден, а в същия ден бе празника „Гергьовден" и на 8 май 2002 г., когато окончателно бе подготвен този материал. Вергилий Кръстев 12.00 часа 08.05.2002 г. София ------------------------------------- [1] Напоминания I, гл. 25 и 26, стр. 47 и 48. Перевод доцента П. Пономарева. Казан - 1904 г. [2] Вж. статията му в тази книжка върху преживяването. [3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество.

II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ Препис Фонд 95 (Любомир Лулчев) опис 2, архивна единица 11 ИВАН ТОЛЕВ, адвокат в София, улица „Св. София" Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност 1. Съдия и прокурор при разни окръжни съдилища - дългогодишен адвокат в столицата (признато право на 6 март 1899). 2. Сътрудник на много литературни, педагогически и юридически списания („Летописи" на К. Величков; „Български преглед" на проф. д-р Иван Шишманов; „Задружен труд" на Ив. Н. Позелев; „Учител" на Хр. Д. Максимов; „Училищен преглед" на М-во на нар. просвета; „Списание на Юридическо дружество" и мн. др. 3. Главен редактор на сп. „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф. д-р С. Киров), „Всемирна летопис"- орган на висша духовна култура и много други. 4. Дългогодишен главен редактор на вестник „България", вестник „Час" - ежедневници. 5. Автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е рецензирана от ген. Никола Жеков във вестник „Обединение", 1933 г. Тази година е издадена и новата книга „През бездните и върховете" (мистични стихове), с коментар. 6. Бивш народен представител от V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председател д-р К. Поменов - нар. представител от XV-то обикновено народно събрание (автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. 7. Бивш държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов - Данев за националните катастрофи. 8. Родом от град Битоля, свършил Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 г. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и др. Сътрудник в Македонския комитет на Трайчо Китанчев, с голям морален авторитет и влияние всред македонското население и революционните му водачи. 9. Непоколебим привърженик на държавната идея.

I. ИВАН ТОЛЕВ Ефросина Ангелова - Пенкова ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач. Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избирателна борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р Константин Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища. Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна Вселената тогава, препълнен със Любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по Твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората да се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце? Из „ Трепети на една душа " Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява. Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.I.2000 г.

ИВАН ТОЛЕВ ГЛАВЕН РЕДАКТОР И ИЗДАТЕЛ НА СП. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС", АДВОКАТ В СОФИЯ И БИВШ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ III раздел КАК ОТСТОЯВАШЕ НА ХУЛИТЕ СП. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова-Пенкова II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ III. ИВАН ТОЛЕВ И СП. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Вергилий Кръстев

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Във „Всемирна летопис" има уводни статии, които са вписвани от Иван Толев, но не са подписвани на неговото име, а са обозначени с буквата X и X. или със звездичка и точка *..Това означава, че авторът се подписва по начин, за да остане скрит истинския автор на статията. Докато едни уводни статии са подписани с трите хикса - Х.Х.Х., а това е Учителя Петър Дънов, то други са подписвани с X. или *. кой ли ще бъде? Ето как стои истината: 2. Учителят Петър Дънов живее на ул. „Опълченска" №66 от 1905 г. при семейство Гумнерови. Всички приятели го посещават там. А от 1912 г. понеже Христовия Дух е в него, Той започва да дава Словото си. Произнася го в стаичката и през отворения прозорец (Виж „Изгревът", том XII, снимки от №1 до №32). Там посреща първите си посетители и провежда своите разговори. Мнозина стават негови последователи. Това са частни разговори, които продължават на сбирки по частни домове, на екскурзии по планините. 3. Политическите събития от 1900-1912 г. са изтълкувани от Учителят Дънов пред неговите последователи. Те се намират в писмата писани лично от Него до последователите му, които ще бъдат публикувани, когато им дойде времето. В протоколите, в съборите, които сме публикували в („Изгревът" том XI, стр. 370-619) се намират много тълкувания и указания за политическите събития, както и в Словото, което той държи и е отпечатано в „Сила и живот" от I до VI серия. В съборите от 1919 г. до 1929 г., които се публикуваха намираме също много политически тълкувания. Те ще бъдат обект на едно бъдещо проучване и сравнение с политическата история на България през този период. Интересни сравнения и съвпадения, които ни изумяват и днес. 4. Аз заварих едно поколение, което бе преминало от войните 1912, 1913, 1914-1918 г. и проследило цялата епоха от 1919 до 1944 г. в събития, които са се сбъднали така както е казал Учителя. Някои спомени са публикувани в „Изгревът" и те трябва да се проучават. Аз ги слушах в прехлас и изумен от пророчеството на Учителя Дънов, които са се сбъднали. И събитията световни, които Той е управлявал и направлявал. 5. Един от тези, които посещават Учителя Дънов е и Иван Толев, адвокат и общественик, бивш народен представител-депутат в Народното събрание. Във всеки един разговор с Учителя Дънов той си взима съответните бележки и след това, като ги редактира ги оформя в уводна статия, която помества във „Всемирна летопис", но отбелязва, че автора е X. или - звездичка с точка *., а това означава, че един е дал идеята, а това е звездата, а друг я е оформил и написал, а това е точката. Звездата е Петър Дънов, а точката е Иван Толев. Всички съвременници знаеха това и са ми го разказвали и уточняваха, че тези статии са се оказали пророчески за събитията в България и Европа, и света от 1919 до 1944 г. както и за епохата от 1945-1990 г. Така един от свидетелите бе Борис Николов, който доживя 1990 г., когато се разруши Съветската империя - СССР, на така наречената болшевишка, комунистическа Русия и нейните сателити от т.н. Варшавски пакт: Източна Германия, Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния, България. Един доживя да види как се сбъднаха думите пророчески на Учителя. 6. Мнозина политически събития посочени в уводните статии се сбъдват и те са отбелязани в спомените на последователите на Учителя Дънов в томовете на „Изгревът". Останалите чакат реда си да бъдат публикувани. Така, че това е едно неразривно цяло: Имаме статиите и за доказателство имаме спомените. Те напълно се покриват. В статиите имаме идеите, а в спомените четем и виждаме как са се проектирали чрез хората и събитията. Имаме имената на хората, има ги и събитията. 7. Следващият етап ще бъде, когато уводните статии, които сме поместили бъдат съпоставени с политическите събития в България и Европа от 1919-1926 г. Невероятни съпоставки, паралели, пророчества и изводи главно за българите. Това ще бъде направено в един по-следващ етап, когато бъдат публикувани всички спомени, та когато правим паралелите от уводните статии да посочваме политическите събития отразени в трудовете на историците, и оттам ще се прехвърлим да цитираме как тези събития са описани от последователите на Учителя Дънов в техните спомени и отпечатани в „Изгревът". Всичко представлява един кръг съставен от хора, събития и години. 8. А сега това, което описахме, ще го илюстрираме с един пример. Той ще бъде показателен за пророчествата и изказванията на Учителя и как това е отразено от неговите последователи, описано и отпечатано. Тук ще последва примера с първата си проекция, с втората и с третата си проекция. А изводите и поуките са за вас. 9. Във „Всемирна летопис", год. I, кн. 1, (22 март 1919 г.), стр. 1-2 е поместена статията „Една велика идея. Мир на земята - Общество на народите". Тук са отбелязани двете идеи: на империализмът и уйлсонизмът, който е идеята за свободата, равенството и братството на всички народи проповядвани от президента на САЩ Уйлсон. А благодарение на намесата на САЩ в Първата световна война то Англия, Франция и САЩ печелят войната в ущърб на Германия, Италия, България и всички по-малки съюзници. Тук е дадено разрешението: създаване общество на народите, които ще въдворят вечните принципи на Христовото учение: Братство, Правда, Любов. 10. Във „Всемирна летопис" год. I, кн. 1, (22.III.1919), стр. 13-14 е поместена статия за президента на САЩ Уилсон, за неговите лични, умствени, нравствени и политически качества, които той ги потвърждава в предлаганите от него 14 точки, които да залегнат в Хартата на Обединените народи, която Харта да управлява света. 11. Във „Всемирна летопис" год. I, кн. 1, (22.III.1919 г.), стр. 15 е отпечатана статията „Програма на световния мир" от проф. д-р Удроу Уилсон, президент на САЩ. Тя е от 14 точки. Така в т. 11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г. (Виж„Изгревът", том I, стр. 436-43). Но това не бе изпълнено от победителките. Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става. А идва Ньойският договор през 1918 г. и окастряне на българските земи и плащане на контрибуции десетки години на победилите във войната. Всички тези събития бяха преживени от нашите деди и бащи. А последователите на Учителя ми ги разказваха и аз ги публикувах в „Изгревът" (виж „Изгревът" том I, стр. 441-443), а и как дойде мира (виж „Изгревът" том I, стр. 408-410). 12. А ето и най-важното и главно откровение. Учителят Дънов на въпрос на приятели казва, че Уйлсон, американския президент е пратеник на Бялото Братство, за да създаде Обществото на народите и да посочи пътя за въдворяване на траен мир на земята чрез Правда и Справедливост. Но това не се случва. А неговия живот доказва, че той е ученик на Бялото Братство. Не го послушаха. Той се оттегли. Дойде и Божието възмездие: Австро-Унгарската империя се разруши - създадоха се държавите като Австрия, Чехословакия, Полша, Унгария; Руската империя също се разруши и се създаде болшевишка империя - СССР, която бе допусната защото имаше друг план Небето. (Виж „Изгревът" том I, стр. 333-334, том VII, стр. 20 -„Учителят пуска болшевиците на земята"); променя се и съдбата на Британската империя (виж „Изгревът" том I, стр. 443-447)\ Учителят говори и за Втората световна война, (виж „Изгревът" том I на стр. 447-449). Ето това е един пример, как трябва да се разглежда всяка една статия поместена във „Всемирна летопис", като уводна и редакционна, и подписана с X. или *., т.е. по идеи на Учителя Петър Дънов и поместена от редактора Иван Толев. Това са двете проекции. А третата е да се види как се е проектирала в историята на българския народ, да се опишат събитията, да се дадат съпоставките, сравненията и изводите от непослушанието на българските управници към Учителя Дънов. И тогава ще бъде оценено по достойнство списанието „Всемирна летопис". А докато се дойде до това време, ще се чака. Дано успеем и дано ни стигне времето да сторим всичко това, което описахме. Дано имаме сили и Небето да ни съдействува. 13. Във „Всемирна летопис" год. II кн. 8-9 (16.VIII.1922 г ), стр. 197200 е отпечатана статията „Учението за Любовта и братството". Непосредствено след тази статия сме дали забележките на съставителя. А с приложения на статии от онези вестници, които отбелязват събитията описани в тази книга. Но те ще бъдат поднесени по-късно, в специални подготвени раздели от следващите томове на „Изгревът", като му дойде времето. Има сведения за Търновският митрополит Йосиф, който издействува спирането на събора през 1915 г. в Търново и си заминава скоропостижно от този свят. (Виж „Изгревът" том V стр. 357-358), а комендантът на град Търново спрял събора, бива убит в атентата в църквата „Св. София" през 1925 г. А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е свещенодействувал с чаша в ръка Търновския митрополит Йосиф се разбунтувал. Бунтарите били заловени и трябвало да ги съдят полеви военен съд в деня на пробива на Добро поле, откъдето започва втората национална катастрофа на България и така остават неосъдени. А и за Ласков, който е писал статии по вестниците и брошури срещу Петър Дънов също бърже си заминава за онзи свят. (Виж„Изгревът", том V. стр. 358). А след Втората световна война, след 1945 г. се разруши Британската империя и се прибра на острова, френската империя също се разруши и Франция се прибра на континента. По волята и решението на Учителя остана да съществува Съветската империя - СССР от 1945 до 1990 г., която се разпадна и остана сама. Така както Той предрече, остана като Русия, а всички други страни от империята се отцепиха от нея. 14. Защо трябваше тези статии обозначени с X или X. или *. да се отпечатат? Отговаряме, че не трябваше да се загуби онова, което знаем за лица, събития и времена. И освен това, така редакторът на сп. „Всемирна летопис" е свършил една голяма работа, която днес я оценяваме. А в бъдеще още повече ще я оценят, защото ще видят, че това е част от онзи кръг, невидим и земен, който е движел отпечатването на „Всемирна летопис". 15. Чрез поднесения материал имаме възможност да изучаваме епохата, в която е живял Учителя Дънов и неговите съвременници. А защо ни е необходимо? Всички тези събития, лица и случки са движени и направлявани от един свят, който и днес съществува. Само лицата се менят, но силите са едни и същи. А защо? Щом най-голямото Добро е посещавало някога Българската земя в лицето на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно - със светско име Петър Дънов, то с него върви редом и най-голямото Зло. Тези неща трябва да се знаят и сега, и в бъдеще. А тук сме поднесли това, което е отразено чрез написано четмо за тези времена, отдавна отминали. Спомням си Яна поп Янева, която набираше материала ми каза: „Тези статии могат да се отпечатат днес и те са напълно актуални за това, което става днес в България". Да, това е вярно, защото Христос вчера, днес и утре е един и същ. Христовият дух, който бе в Учителя Дънов, който движеше тези събития е същият - вчера, днес и утре. Амин. ----------------------------------- * Вж в. „Напред", бр. 25 (26. VII. 1919) уводната статия „ Стари и нови богомили".