Ани

Приложение Пето ПРОТОКОЛ Днес, 3.09.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" N 61 Б, ет. 6, ап. 34, София 1113, явяващ се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от град Търново, ул. „Сергей Румянцев" N 43 във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът", стр. 644-645, се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от „Утринни слова", 1939­1940 г., започващи от 24.09.1939 г. до 21.07.1940 г., включващи 36 беседи. 3. Тази годишнина, която й се предоставя, има направени коректури - поправки, задрасквания, включвания на други думи от Лалка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът", стр. 199,202-203. 4. Годишнината й се предава с едно единствено условие, да бъде набран текста по оригинала. Там, където при някои изречения не е ясно, може да се включи някоя дума, като се загради в скоба и по този начин ще се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не е и промяна Словото на Учителя. 5. На втора страница да бъде отбелязано имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Ще бъдат включени и имената на онези, които са направили компютърния набор, името на коректорите, на онзи, който осъществява странирането и оформянето на предпечатната подготовка, както и името на художника на корицата. 6. Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Формата на книгата, както и хартията се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е формата да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60x84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) Обикновено се слага заглавието на първата беседа. б) При положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10. При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от други автори. На последната страница ще бъдат поместени поредиците от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата - от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13. При положение, че се явят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете труда на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев (Подпис) Павлина Даскалова (Подпис) Марийка Марашлиева (Подпис) София, 3 август 1996 г.

Приложение Четвърто 10.11.1995 г. Здравей, Павлина Даскалова, 1. Писмото ти от 29 септември 1995 г. бе получено от мен, както получих и сумата 3,150 лева по пощата за 30 книги по 105 лева. 2. Аз говорих по телефона с Иван Танчев и го питах ще превежда ли още пари и какво става с въпроса за фирмата. Както на него, така и на теб съм обяснил, че аз мога да дам търговска отстъпка 25% от стойността на книгата, т.е. 35 лева на книга при положение, че някой е еднолична фирма и че има данъчен номер. Само онези, които са еднолични фирми, могат да продават и се зачита търговската отстъпка за продажба от данъчните власти. Ако вие не сте еднолична фирма, аз не мога да ви направя 25% отстъпка, защото данъчните власти няма да ми признаят тези пари. А това прави голяма сума. 80 комплекта по 70 лева търговска отстъпка е равна на 5,600 лева. Ако намерите някой, който да има такава фирма и е съгласен да си даде неговото име и данъчния номер, аз нямам нищо против. Това зависи от вас. Аз съм се уточнил с вас още през месец май и такава ни беше уговорката. 3. Ако не можете да осигурите такава фирма, то ще ми заплатите сумата по цената на книгата. А за ваша компенсация ще остане сумата от онези 23 комплекта, които Иван купи по фабрична цена, а това прави 2,900 лева, което не е малко възнаграждение. 4. На всички, които продават тази книга, аз им давам 25% отстъпка, но те са еднолични фирми без изключение. Ако не сте съгласни, то аз ще си прибера останалите книги в София. Това може да стане като идвам в Търново и ги прибера с камион или пък да ми ги изпратите по железниците за моя сметка. И този начин ще приключим сметките си. 5. За да се издаде и отпечата една книга в печатницата, трябва да си еднолична фирма. И само тази фирма има право да продава книгата и да се отчита пред финансовите органи. Всички останали, които продават книгата, я взимат с фактура и след това се отчитат пред данъчните власти. Твоята книга, която се продава, ще се отчете по същия начин. Затова беше разумно да си направите фирма. Това го пиша, за да знаеш как са нещата и аз държа да е по закон. 6. Затова се уточнете с Иван как ще се отчитате пред мен, дали с 25% отстъпка и с представяне данъчен номер и фактура, която ще ви издам, когато дойда в Търново през месец декември, или ще ми заплатите цялата сума и ще си приключим сметките, като аз прибера останалите книги, които никой не иска да купува. Между другото тези книги отварят път да се продава и твоята книга, защото това е една и съща програма, която е моя, дошла чрез мен. 7. Още през 1972 г. аз имам списък от Борис Николов, според който при тебе има два куфара. Още през 1977 г. Борис ти изпрати няколко писма, с които те подканваше да върнеш куфарите. Ти не пожела да ги върнеш, както и Драган не пожела да ги върне и заедно бяхте решили да не ги връщате. Аз лично от теб съм чувал три пъти как ти беше заявила, че не искаш да ги връщаш. Това забрави ли? Това бе решение на мозайкаджийската бригада с Драган, с Боянчо, Георги Йорданов, които не пожелаха да върнат куфарите. Къде отидоха тези куфари, никой не знае. Лалка ги взе и промени Словото на Учителя. Онези два куфара, които са у теб - то беседите ти си ги подвързала и са при теб. Така че всичко, което е написано в книгата, е точно и вярно. Аз имах възможност да се запозная в твоя дом с тези беседи. И само аз знам дали те са оригинални или са коригирани от Лалка, защото аз познавам пишущата машина на Елена Андреева и хартията. Затова ги пази и внимавай да не те излъже някой, за да ги дадеш и той да ги напечати. Т.е. да отпечати променено Слово. Мисля, че имаш една-две годишнини, които са оригинал. Но само аз знам кои са. Аз имам план за тях. Какъв е той? - Аз ще ви кажа кои са оригиналите, а ти ще организираш отпечатването им заедно с Търновското Братство. Така ще знаеш, че нещо си реализирала, а не вашите пари да ги харчат други за щяло и нещяло и с тях да плащаш командировки, наем за помещения и заплати. И накрая печатат променено Слово на Учителя. Това е моето решение за твоите два куфара. Казвам мое, а не твое и не е на така наречения Братски съвет. А ти сама ще го реализираш. Аз ще ти дам само някои съвети и уточнения, ако искаш. Ти решаваш! 8. Пишеш, че на Рила много хора са се оплакали от мен. Възможно е, ако са онези десет човека от „отвореното писмо", които нямат нищо с Бялото Братство и със Словото на Учителя, защото те променят Словото на Учителя и си направиха устав и се регистрираха при църквите. А това не е по Учителя, а срещу Него. Бялото Братство и Учението на Учителя не е църква и не е религия. 9. Казваш, че не могат да четат книгата. Ами няма да могат да я четат. Тя е написана за учениците, които са по Дух и Дело верни на Словото на Учителя. Другите и да искат да я четат, не могат, а аз съм описал деянията на едната и на другата ложа, които са присъствували в Школата, на Бялата и Черната. 10. Аз на твоята книга не мога да бъда редактор. Ти си избрала такъв и с него си издай и втория том. Аз имах друг план, който ти наруши и се изметна. Ти направо ме излъга. Свидетел е Марийка Марашлиева. Тя шест месеца преписва писмата на Учителя и ти ги предадохме да работиш с тях и да свършиш оная работа, за която се бяхме уточнили. Уговорката беше такава, че целият материал трябваше да дойде при мен и аз щях да го издам в един от томовете на „Изгревът". Твоето име щеше да седи редом като автор с това на Казакова, Елена и Константин Иларионови. Аз щях да бъда съставителя, защото това е моя идея и мой план. А ти по чуждо внушение ме излъга и ме изигра. Не забравяй, че Марийка Марашлиева бе свидетел и тя е, която пише това писмо, което аз диктувам. Ти непрекъснато идваше тогава при нея да спиш, докато ни залъгваше, а като се отметна, изчезна от хоризонта. Всеки има право на избор. Ти направи своя. Аз смятах да не ти давам да продаваш книгата „Изгревът", том II и III, за да не те затруднявам повече, но така се случиха нещата, че ти дойде в печатницата засмяна и аз смятах, че ти си се коригирала. А сега виждам от твоето писмо, че си останала същата, В такъв случай по-хубаво ще бъде да си приключим сметките и всеки да си върви по своя път. Ти ще си решиш. 11. През 1971 г. аз си бях сложил палатката и я оградих с камъни не че ще ме окраде някой, а защото там духа вятър. На този склон застани и ще те издуха вятърът. И понеже знаех, че на Витоша по времето на Учителя бяха направили един зид срещу вятъра, затова направих и аз 30-40 см. ограда. Но след това дойде Драган и ме изгони от лагера, от името на Ръководството и аз се заклех повече да не стъпвам на техния лагер. И го изпълних досега. Но за сметка на това аз им публикувах историята на рилския живот по времето на Учителя. Но това не го направиха Драган и мозайкаджиите, а го направих аз, човекът, когото изгониха. Сега виждаш ли къде е разликата? И кои са верни по Слово и Дух на Учителя? Така се изпитват хората, чрез делата им! 12. Ти тогава беше млада, хубава и яка за трима мъже. На теб не ти представляваше никаква трудност да занесеш една кирка и лопата до Салоните. Но ти не пожела, макар че ако трябваше мъж на гръб да занесеш горе, щеше да го занесеш. С тези инструменти аз си направих лагера горе. Там работихме с Борис и устроихме извор и площадка за лагеруване. Ако ти беше донесла тези инструменти, твоят живот щеше по друг начин да протече. Защото аз имах планове за теб. А ти ме отхвърли и тръгна с мозайкаджиите. Нещо да си направила с тях? 13. Аз не съм от твоето Братство и не съм от онези, с които ти си свързана. Аз съм от онова Братство, което е свършило работата на всички, и който задвижва нещата. Радвай се, че те задвижих и теб, че успя нещо да реализираш. Затова си издай и втория том със същата корица и заглавие. Това е моят съвет. 14. Упрекваш ме, че съм се опитвал да дирижирам нещата. Павлина, това не е вярно. Духовната Школа на Учителя се управлява от Словото Му. А аз съм човекът, който дава някои идеи и то от 1970 г., но Борис си ги приписваше на себе си, така, както сега си ги приписват други. Пример: ти с Ина Дойнова направихте курс по Паневритмия в Русе. Но това бе моя идея. Знаеш ли колко разговори по телефона и колко писма бяха писани до Росица? За да се уточнят много неща. Живо участие взимаше Марийка Марашлиева. Чак в следващия етап, когато всичко бе готово, се явихте вие с Ина, за да проведете курса, с всички проблеми, които вие двете трябваше да разрешавате. И като свърши този курс, нито Ина по телефона, нито ти с писмо се обадихте да ми кажете как е преминал курсът. А това какво означава? Отговори си сама. Аз задвижвам, а вие ме отхвърляте. Друг пример: Преди един месец на Йоанна диктувам по точки цяла програма за работа. Същата тази програма тя я предлага от нейно име и така наречения Братски Съвет я приема и всички се учудили как на Йоанна са й хрумнали тези неща. Но Йоанна не е смеела да каже, че това са мои идеи, защото всички се бяха подписали срещу мене. Това е положението. И сега смятат, че те са техни. 15. След подписването на „Отвореното писмо" според мен те се провалиха. Единствено може да се изскубне и спаси от провала Йоанна, понеже въпреки че и тя се подписа, продължава да продава книгата „Изгревът". Ето, на последния концерт на 21.10.1995 г. се яви Ина на хармониум и Йоанна на цигулка. Аз също им съдействувах, защото това беше една моя идея преди пет години, която сега се реализира. Концертът бе сполучлив, но вече се изпокараха и се разделиха. 16. А сега ще ти припомня някои неща: А) Ти навремето беше в групата на Крум Въжаров, ти работеше в онзи турски край и вземаше 800 лева заплата, а моята заплата тогава бе 100 лева. Тогава ти жертвуваше, а онези те лъжеха и ти ги хранеше с тези пари. Да си свършила някаква работа с тях? Не. Опиши подробно това и ми го изпрати. Б) Ти даде навремето 2,000 лева за Паневритмия на Митко Грива, та да я изпълнят на прима виста. И какво изкараха - нищо! Някой да ти е благодарил, а това беше половината вноска. Опиши и това! Трябва да се знае и помни. В) Ти си предаваше своя десятък на майстор Борис и той с тези пари от 2,500 лева купи една илюстрована френска Библия. А това се равняваше на 20 мои заплати. Опиши и това и ми го изпрати! Не трябва да се забрави. Г) Нали ти видя Борис как седеше в трамвая, а Марийка Кисьова е седяла в скута му и се целували и прегръщали пред всички. А той е на 75 години, а тя на 25 години. И когато ти ги предупреди това да правят в къщи, то Борис те изгони. Опиши и това и ми го изпрати! Аз ще ги публикувам тези неща, за да се види къде е опорочението на Школата, защото Учителят и Учението е нещо едно, а опорочението е друго. А сега е времето на опорочението! Д) Ти навремето беше предала на Жиката от Габрово към 2,500 лева, които той занесе на Лалка и си ги вписа на свое име, заради което получи от Лалка преписи, които бяха променено Слово на Учителя. Теб те излъгаха. А една такава годишнина Жиката предаде на малката Мария Кисьова, същата, която се целуваше в трамвая с Борис, та тя втори път след Лалка я редактира и издадоха двойно променено Слово. Опиши и това и ми го изпрати! Трябва да се знае. Е) Преди една година ти изпрати 7,000 лева, за да направят учебен филм за Паневритмията. Направиха ли такъв филм? Ами какво стана с онези рокли, които бяха ушити за Паневритмията, свършиха ли те някаква работа? Реализира ли се оная идея, за която ти се бореше и която другите я опорочиха? 17. Това дълго писмо го пиша само заради това, понеже ти жертвуваш, а другите те използват. Жертвуваш време, сили и пари. А другите ги крадат и ги използват за своите планове. Затова ти написах това дълго писмо. Аз зная много добре, че теб те настройват срещу мен и знам поради какви причини. Искам да ти заявя, че аз никого не съм излъгал, не съм обрал и не съм окрал. Такъв човек няма. Дори и услугата, която ти правиш с продажба на книгата „Изгревът", аз също си заплащам. Знам много добре, че това ти струва много нерви и сили. Но трябва да знаеш също, че като продаваш тази моя книга, ти проправяш път и за своята книга. Тези книги са свързани! Много хора ме питат какво е моето мнение за твоята книга. Аз им казвам, че това е една и съща програма, а изпълнителите са различни, което е вярно. Казвам също, че всяко едно Братство трябва да опише историята си и че сега сме започнали от Търново, защото съборите на Бялото Братство започват от Търново. Така че противоречие между това, което аз съм написал и издал и твоята книга няма. Това е една програма, която е дадена чрез мен и трябва да се реализира чрез мнозина. И то само от тези, които се подчинят на тази програма така, както и аз се подчинявам. Не се ли подчинят - няма да стане нищо. 18. Разбрах, че на Рила са ти забранили да си продаваш книгата, както и моята книга. Йоанна е носела книги, но не е смеела да продава. Е, какво ще кажеш на това? Аз им давам историята на Рилския живот по времето на Учителя, а те забраняват да се продава. Чух, че и ти си се оплакала срещу тази възбрана. Забраняват да се продава твоята книга, където са поместени писмата на Учителя. А това е оригиналното Му Слово. Значи забраняват Словото на Учителя, а разрешават да се продава промененото и коригирано Слово на Учителя. Дори и два пъти коригирано. Павлина, намери си отговор за всичко това. 19. Ето защо аз не съм от такова Братство. Аз съм от онова Братство, в което има един Учител, а това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Има едно Слово, което е на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога и то е свещено и неприкосновено. И всички, които изповядват и живеят по това Слово, съставляват Духовно Общество Бяло Братство. Аз съм от това Братство. И аз съм този, който ви показа и ви каза кой е Всемировият Учител и давам историята на Бялото Братство. С уважение, Вергилий Кръстев

Приложение Трето София, 23 август 1995 г. Уважаема Павлина Даскалова, 1. Получих писмото ти от 14.06.1995 г. и днес отговарям. Когато получавах книгата „Изгревът", том II и III, дадох възможност на Иван да откупи 23 комплекта от II и III том на фабрична цена, т.е. да заплати само печата на книгите, някъде към 78 лева на книга. Другото остава за вас при продажба на книгите. Той пожела да оставим 80 + 80 броя и се уточнихме, че ще получи 25% отстъпка, т.е. 35 лева за една книга, или 70 лева за един комплект при положение, че той или ти се регистрирате като отделна фирма. Осемдесет комплекта по 70 лева търговска отстъпка, това прави 5,600 лева, което не е малка сума за онзи, който продава книгите. Данъчните власти ще ми признаят тази сума само, ако съм издал фактура на лице с паспортни данни и номер на фирмата, което аз лично трябва да видя. Разбрахме се, че ако не се регистрирате като фирма или ако не намерите някой, който има фирма, за да ви услужи с регистрационен номер, то ще ми платите книгите по цената, с която са обозначени, т.е. по 140 лева на книга. В такъв случай ,като компенсация остават онези 23 комплекта, които купихте по фабрична цена и от които ще вземете около 2,800 лева възнаграждение. А това не е малко. Но ако ми представите документ за фирмата, ще получите 8,400 лева (2,800+5,600) от мен, което е много добро възнаграждение. Хубаво е, че тези книги са в твоя дом. Аз не знаех за сериозното състояние на здравето на Иван. Аз бях тогава при много голямо напрежение и едвам се справих. 2. Възможно е да има някои грешки при описание на колибата и в Арбанаси. Аз не съм ходил там. Тези грешки ще ги кориригаме в следващия том. Причината е, че материалът е огромен, аз работя сам и срещам голямо противодействие от всички страни. Вместо да имам десет души сътрудници, се явяват 20 души, които да пречат. Още не мога да повярвам, че съм издал три тома. И то благодарение на Марийка Марашлиева. Ако не беше тя, нямаше да издам нищо, защото нямам с кого да работя. Враговете изскачат един след друг. 3. Рождената дата на Учителя е 29 юни 1864 година по Юлианския календар. А по Григорианския календар е 12 юли. Датата 11 юли е грешка. Аз съм написал специална статия за рождената дата на Учителя и след време ти ще я прочетеш и ще заплачеш от умиление, че предишното поколение никаква работа не е свършило. Благодарение на няколко човека се публикуваха беседите на Учителя. 4. В двата тома има допуснати правописни грешки, защото ние си правихме сами корекцията. А човек, който познава материала, не чете цялата дума, а погледът му се плъзга по редовете. Нямаме коректор, онези, които се явяват, се опитват да задраскват изрази и изречения. Има няколко грешки на исторически дати, погрешно въведени в компютъра. Грешката не е моя, макар че съм направил корекция, но все пак не се въведоха. Да заплачеш от жалост. И да пощурееш от противодействие. Иначе материалът е верен. 5. Що се отнася до Веса Несторова, тя може да си разправя каквото иска. Материалът за Мърчаево е верен и точен. Аз съм го проверявал от няколко страни. Аз на Весела Несторорова свърших една голяма работа, но тя ме излъга, изигра и измами и накрая се провали. Да прави каквото иска. Но аз онова, което съм направил за нея, ще го публикувам. Това е историческа ценност. Ако не го публикувам аз, моят приемник ще го публикува. Така, както аз публикувам материалите на онези, които са си заминали. 6. На Борис Николов аз съм му свършил работата. Това ми струва десет години работа с него. Аз успях да издържа, а ти знаеш много добре какви му бяха номерата. Двата тома ми струват 9,000 долара и това се равнява на две години работа в пустинята на Африка. Има и друга цена. Той ми открадна жената и детето, а пък аз му свърших работата за благодарност. Защото Милка избяга заради него в присъствието на баща си. Пиша това, да знаеш, че съм платил голяма цена за тия два тома. 7. А сега за твоята книга. Корицата и илюстрацията е много хубава. Е, от мене все пак има нещо на корицата, защото това заглавие е мое, т.е. дадено чрез мене. Хартията е хубава, шрифтът е сполучлив и печатът е на висота. Допуснала си една груба грешка, че си поставила предговор от православен богослов, който е закачен за църквата, която воюва срещу Учителя и няма нищо общо с Бялото Братство. И това ти проваля книгата, защото онези от църквата и от Черната ложа излезнаха на първа страница. А това се случи, защото вие ме отхвърлихте и нарушихте моя план. Какво дири името на Димитър Калев като редактор? Та този материал аз съм го задвижил и този план аз съм го задвижил чрез теб. Марийка Марашлиева е свидетел. Та този Калев е онзи, който редактира Словото на Учителя и публикуваха две книжки с променено Слово. Всички, които променят Словото на Учителя, са врагове. Ти се свърза с враговете и резултатът е налице. 8. Разгледах конструкцията на книгата. Единият начин е да се даде историята на Велико Търново по години, както си направила, и както вероятно е конструкцията и на втория том. Така, както е дадена книгата, е сполучлива според мене и има своята стойност. 9. Този материал според моя план трябваше да излезе в Поредицата на „Изгревът" и тогава щеше да има друга конструкция, като щеше да влезне онзи материал, който ти си събрала за биографията на членовете на Търновската група, както и техните опитности. Ти беше обещала да ми предадеш едно копие от твоята работа. И това го направи и го изпрати да го сложа към материала, който аз съм събрал, за да не ти се провали труда. Аз не се отказвам от моя план за Велико Търново и ще го реализирам. Ако искаш да бъдеш един от авторите на един от томовете на „Изгревът", където ще бъдат обозначени горе на корицата четиримата автори: Мария Казакова, Елена Иларионова, Костадин Иларионов и Павлина Даскалова. А съставителят е моя милост. Ако искаш, изпрати, ако не искаш - здраве. 10. Ти споменаваш, че искаш да отпечаташ страници от 111-114 и 166 от втори том. Аз не съм съгласен. И това е написано на първа страница. Защо? Доколкото си спомням, ти можеш да се обърнеш към онзи, който е написал предговора на книгата и към редактора на книгата и те могат да те снабдят с материали. Така е справедливо. Щом те участвуват в твоята книга, да участвуват докрай. Ти отхвърли моя план и сега реализирай твоя план. Свободна си. 11. За Велико Търново има още много, много материали. Те ще бъдат издадени по онзи начин, по който аз смятам, че е най-правилно. Това ти го съобщавам, за да знаеш, че онзи, който е задвижил този план за Велико Търново, не го е задвижил случайно. А голяма част от материалите аз съм ги събрал с мой труд и с мои пари. 12. Последният брой на „Братски живот" има апел, подписан от много лица срещу мен. Мога да заявя, че това са лъжи, а причината е, че аз се обявих срещу михайловистите най-официално и категорично, а те от своя страна накараха онези, които бяха подкупени от тях, да се подпишат под този апел. Първо михайловистите ги извикаха в чужбина, платиха им пътните, направиха им подаръци, платиха им хонорари за музиката, която им свириха и така се продадоха за паница леща. Накрая извикаха французите да им изнесат концерт в зала „България". Вместо те първо да се качат в зала „България" и да изнесат концерт и да изпълнят „Завета на Учителя", описан на стр. 382 от трети том на "Изгрева", то те си продадоха първородството. Французите им изпяха песни на български, но това не бяха песни на Учителя, а бяха „чужди по дух хармонизации на песните на Учителя". И сега тези дисхармонични и чужди по дух хармонизации се пръснаха по цяла България. Ще има и последици. А някои и ще отговарят според окултните закони от Словото на Учителя. Накрая музикантите влезнаха във френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне, на Рила. Отидоха, та им изнесоха концерт в хотела, в който бяха настанени. Вместо да изнесат концерт в зала „България", те влезнаха във френската палатка и се продадоха за „паница леща". Ето, това е причината да се напише този апел срещу мене. Искат да отхвърлят книгите ми. Аз съм финансирал и организирал десет концерта на тези музиканти, а те се опълчиха срещу мене, като предварително знаеха, че това не е вярно, но се подчиниха на онези, които ги бяха вече подкупили. А освен това на Жечо Панайотов, Пеню Ганев, Сава Калименов, Гита Стратева, аз съм свършил тяхната работа за Школата на Учителя и без мен те няма да имат историческа проекция. Аз свърших работата на бащите им, а синовете воюват срещу мен. И защо? Защото се продадоха на михайловистите. Но аз имам отговор за тях и той ще бъде публикуван поединично за всеки и всички ще ги видят какво представляват. 13. Докарването на французите не е случайно. От 1980 г. те подкупиха много младежи с магнетофони и други подаръци. След 1990 г. по щандовете в София има беседи на Михаил, който краде заглавията на Учителя, като например „Високият идеал". След това примамиха музиканти в чужбина и им платиха. Следващият етап бе концертът на французите, който ще има пагубни последствия. Това поколение проигра времето си и не може да работи вече за Учителя. Сега ще бъдат извикани във Франция да им свирят, а след като се върнат, ще започнат да продават книгите на Михаил, че дори и да ги издават. Това е планът на михайловистите. Освен това те бяха инструктирани от българи, че като идваха тука, говореха, че там, във Франция четели беседи на Учителя, което изобщо не е вярно. Ако е вярно, да ги дадат тези беседи, ще ги дадем да се преведат и да видиме дали са точни и верни и дали са на Учителя. Това ти пиша, за да знаеш каква бе целта на този апел, за да атакуват книгите „Изгревът", да ме отстранят и да не се продават книгите. Отначало са искали да я забранят да се продава, но нямат такава власт. Но са искали. При първия том Илиян Стратев като председател изхвърли книгата на улицата от дома на Йоанна. А сега новият председател, синът на Жечо Панайотов, също отхвърля книгите, защото той с жена си ходиха във Франция и се продадоха за подаръци. Така са нещата. 14. Вече две години аз съм предал две годишнини, оригинали на Елена Николова да се отпечатат по оригинал. Такова е условието. Това прави четири томчета. Досега не са издали нищо, освен две малки жълти книжки с по 2-3 беседи. А защо? Защото са подчинени на онези, които променят Словото. А тези, които изменят словото на Учителя, издадоха 6-7 книги с променено Слово на Учителя. Ето, това е равносметката. 15. Преди една година аз ти изпратих едно много дълго писмо. И ако сега го прочетеш отново, ще видиш как всичко, което бе писано в него, се реализира тази година. А защо? Защото „Духът на Заблуждението" сега ръководи много хора. Последиците са налице. 16. Надявам се, че съм бил точен и изчерпателен. Имам молба към края на месец септември да ми се предаде една сума от книгите, които са продадени. Ако не ги искаш, ще си ги прибера при мен. С уважение, Вергилий

Приложение Второ София, 11 март 1994 г. Здравей, Павлина, Получих и двете ти писма чрез Марийка. Получил съм и последната вноска от 620 лева, с което сметката е приключена. Благодарим ти много, ти беше човекът, който ми съдействува и аз тези неща не ги забравям. Изобщо аз не забравям нищо. Смятам, че книгата на някого е помогнала да му се отворят очите. Няколко пророчества от нея се вече сбъднаха. Онези сили, които навремето наложиха онази табела „Жертва на Дънов" на една нещастница, също миналата година надянаха тази табела на така нареченото Украинско Бяло Братство, с цел да компрометират и да атакуват идеята на Бялото Братство в България. Друго, което се изпълни, че в онова клубче вече се превърна на кръчма, там се събират пияници, пушат, пият, говорят на висок глас, а по стените са окачени фотоси и материали на демократическата партия. А пък в салончето художници излагат всевъзможни картини, а отпред стои една завеса, за да прикрива съвестта на онзи, който ги вкара в този салон. Трето - на площад „Славейков" се продават вече брошури на Михаил Иванов под различни номера и там ще намериш заглавия като „Високият Идеал", „Общение с Бога", а това са заглавия на Учителя от Негови беседи, а нарочно се прави това, за да се подмени Словото на Учителя и да се заблудят онези, които не познават нещата. А преди това ръководството с Илиян Стратев откриха изложба на Михаил Иванов в Народната библиотека заедно с беседите на Учителя. А сега очакват да им дойде една група михайловисти и да им пеят песните на Учителя от чужбина. Ето защо беше необходимо да се издаде тази книга. Всички забележки към книгата са основателни и аз ги приемам и ги проверявам. Прави впечатление, че съвети дават хора, които нямат никаква представа от нещата. А сега ще ти изложа нещата по точки, за да ти припомня някои неща и събития, и ти да си прецениш нещата. Освен това държа много да прочетеш това писмо на всички онези, които са около тебе и ти дават съвети, които според мен имат една единствена цел - да те отклонят и да те провалят. 1. През 1986 г. в Габрово в дома на Жоро аз те извиках в хола и ти съобщих моя план. Ти се съгласи. Открих ти неща, които никой не знаеше. Аз ти гласувах доверие. Обясних ти моя план и ти го прие. 2. Аз накарах Марийка Марашлиева и тя три месеца преписваше писмата на Учителя до Иларионови и те ти бяха връчени през 1987 г. Понеже те бяха първата стъпка в нашата обща работа. 3. Аз работих два месеца върху писмата и ти направих въпросник към тях, за да може, отговаряйки на въпросите, да се разработи целия материал. Аз знаех, че единствено ти можеш да свършиш тази работа. Ако се пропусне момента, всичко се изгубва. После ти сподели, че на въпросите не можело да се отговори, поради давност на лица и събития. Сега ми пишеш, че този въпрос е без значение. Това не е вярно. Разгърни на една произволна страница и прочети един въпросник към дадено писмо и се опитай дали ще можеш да отговориш. Ако не можеш да отговориш, ако си в някоя научна група, веднага ще бъдеш отстранена поради непригодност. Аз разбирам защо не можете да отговорите на въпросите. Вие психически не може да се подчините на една програма за работа, а аз тая работа я движа от тридесет години. 4. Беше ти съобщено, че като първа глава ще бъде даден материалът на Мария Казакова. Ти трябваше да направиш справка в Библиотеката, защото аз знам, че Никола Нанков ми е показвал от два метра разстояние публикуван материал за Мария Казакова. Ти трябваше да подготвиш биографични данни за нея. Освен това аз ти препоръчах да отидеш при Милка Кралева и да поискаш да ти предостави да препишеш писмата на Учителя до Мария Казакова, които аз бях връчил да ги пази като моя съпруга и които тя не върна досега. А тя беше законна съпруга от 1980 до 1989 г - цели девет години, но не ми върна писмата, нито е довела досега детето, за да го видя. Ти преписа писмата и видя с какви хора имаш работа. По-късно Жоро ти подхвърли някакви пликове до Мария Казакова от Учителя. А това са писма от колекцията на Никола Нанков, които той държи. С тези писма аз съм спокоен, понеже имам фотокопие. И с онези, които ти бе преписала, щяхме да оформим отдела „Казакова". 5. Вторият отдел е „Елена Иларионова". В нея трябваше да бъдат включени нейните спомени, които тя е написала и които ти имаш. Трябваше да бъдат включени и някои биографични бележки, които ти трябваше да вземеш от нейната осиновена дъщеря. След това щяха да се прибавят към този отдел писмата на Учителя до Елена, като се прибавят и някои други материали от нейните тефтерчета. 6. Следващият отдел е за Константин Иларионов. Ти също трябваше да подготвиш някои биографични данни за него, доколкото имаш и можеш. Към тях щяха да се прибавят писмата на Учителя до Иларионов, както и някои неща от неговите тефтерчета. 7. Следващият отдел е „История на Търновското Братство", подготвено от Павлина Даскалова. В този материал трябваше да влезнат образи на ученици, на случки, събития, които ти трябваше да получиш, след като отговориш на всички въпроси, които ги имаше във въпросника, който ти разработих и ти го дадох. Ти трябваше да бъдеш автор на този отдел. 8. След като раздвижих този мой план в действие, аз започнах да диктувам и да разчитам тефтерчетата на Иларионови. Марийка Марашлиева ги записваше на пишуща машина. И точно тогава, през 1987 г., ти изведнъж съобщи, че ще издаваш сама тази книга. Аз спрях веднага всичко. Разбрах, че са се задвижили сили, които ти противодействуват и те отклоняват. Целта им бе да се спре моя план. И те сполучиха. Лично на мен ми е крещял и викал Драган Петков, защо съм ти дал материали. Той викаше от ревност и злоба. Когато му казах, че освен теб няма друг, който да реализира този план, той ми заяви: „Помни, какво ти казва Драган. Павлина ще се изметне и ще те изиграе." Аз замълчах и изчаках как ще се сбъдне пророчеството на Драган. Само след два месеца ти се изметна, а сега си на път под въздействие на други да ме изиграеш. Така стоят нещата. 9. През цялото това време ти непрекъснато тръбеше насам и натам, че ще издаваш сама тази книга, а аз само стоях и те изчаквах, като в нашите срещи непрекъснато ти обяснявах моя план и какви отдели трябва да има в него. Но ти изобщо не ме слушаше. Слушаше други, а не този, който ти даде идеята, който те задвижи и който те закачи на тази вълна. Ако не бях те закачил, досега щеше да си проспиш времето. А сега си свършила нещо. И това нещо не е малко, а е много голямо. И си на път да провалиш всичко. 10. Аз съм съгласен ти да издадеш тази книга, но като премахнеш всичко онова, което си ползвала от онези писма, които ти дадох. Тези писма не са за Търновското Братство. Още 1925 г. Търновското гражданство подписва подписка срещу съборите на Бялото Братство в Търново и с това нещата са предопределени. Лично Учителят е оставил над 200 френологически карти, които по-късно, поради уплаха, осиновената дъщеря и Елена изгарят от уплаха. Това принуждава Борис Николов, като председател на Братския Съвет, най-строго да изиска писмата и ги прибира. Така че тези писма не са на Търновското братство. Борис ми ги предаде, понеже знаеше моя план, който аз движа, според който план трябва да се напишат историите на всички Братства в България, като по този начин се съберат и издадат материалите на възрастните приятели, които са имали спомени, снимки, писма от Учителя. Аз за всеки град знам какво трябва да се направи. Реших да тръгна от Търново, но планът засече и ти знаеш по чия вина. Това са онези лица, които ти внушават разни неща. А къде бяха те преди 30 години? Аз знам за Търновското Братство такива неща, които вие изобщо не знаете, защото аз съм работил с онези, които целуваха ръка на Учителя. Ако бяха останали писмата при теб, досега щяха да те излъжат, измамят, като те подведат, че им трябва за братска работа. Затова се примири и благодари, че са при мен. Аз не съм крадец, лъжец и мошеник. Аз не работя за себе си, аз работя за другите. Ако работех за себе си, аз изобщо нямаше да споделям с теб нищо. а материалите щях да ги издам съобразно моя план. А ти щеше да останеш изолирана, отхвърлена и унижена. А сега, в този момент, ти се опитваш да ми поставяш условия, да ми даваш съвети от хора, които нямат никаква представа, но явно умеещи как да те заблудят. Ти си жестоко заблудена по отношение на мен. За да разбереш, че това е така, аз ще ти приведа някои примери. Ти можеш да си ги провериш. Изводите са твои и тогава ще разбереш как са нещата. 11. Ти имаш едно хубаво качество, че в името на идеята жертвуваш всичко. И това го използват мнозина. Така ти 10 години хрантути и издържаше групата на Крум Въжаров, за да посрещат и изпращат чужденци. Ти знаеш как завършиха нещата. Как ти се отвориха очите, когато им поиска един дребен подарък, а те ти го отказаха. А за себе си прибираха лъвския пай. А ти работеше в онзи турски край и взимаше по 800 лев. заплата, за да ги хрантутиш. А моята лекарска заплата тогава беше 130 лева. Така Борис Николов те подведе и ти даде 2000 лева, та да запишат на Митко Грива разработката на Паневритмията. Това бяха четиридесет мои лекарски заплати. Записаха я, дадоха ти една ролка и какво направиха с нея? Дори аз исках да използвам този запис, за да може към него да се направи един филм за история на Паневритмията, като се приложат снимки от времето на Учителя за Паневритмията. Предадох тези снимки на Митко Грива, държа ги една година и нищо не направи и аз си ги взех обратно. Само се хвалеше с разни режисьори. Някой да слуша сега този запис и да му трябва за нещо? По-късно Борис задвижи преписване на оригиналните беседи. Аз бях против това. Но това бе идея на майстор Борис, който провали всичко. За мен Борис Николов е нещо друго и на него аз съм му свършил работата. Лалка започна да преписва ужким беседите, но свободно започна да ги редактира. Аз се противопоставих на Борис, но нищо не можеше да се направи. Тръгнаха да търсят пари. В името на една идея ти събра пари, предаде ги на Жоро от Габрово и той си ги записа на свое име. Така получи с чужди пари доверието на Лалка и тя му предаде редактирани беседи, които той сега спокойно може да раздава за печат и по този начин да се подменя Словото на Учителя. И този път те изиграха. А кой е виновен за това? Ето с такива редактирани беседи от Лалка, предадени от Жоро на Мария Кисова бе издадено едно томче „Изново". И понеже Мария не знае, че Лалка веднъж е редактирала свободно текста, прави втора редакция. Накрая Лалка си познава редакцията, но нейното име не е вписано, а е вписано името на Мария Кисьова. По-нататък Милка също издава едно томче, но те също правят редакция. Не искат да се придържат към оригинала на Елена Андреева. А кой е виновен за това? Отговори си сама. Борис по-късно купи една френска Библия за 4,500 лева от братски събрани пари, като и ти си давала своя десятък от Търновското Братство. Накрая Цанка Екимова прогледна, отвориха й се очите и тя заедно с брат си Николай събра възрастните приятели и съобщиха на Борис да не се дават пари. Е, кой е виновен за това? Виновен е този, който провали цяло Братство. А силите са едни и същи и те търсят сега чрез кого да се проявят. 12. Ти имаше една идея, която според мен бе Божествена идея, да се разучи Паневритмия от следващите поколения. Аз реших да те подкрепя, но ти поставих условия аз да движа всички неща. Ти се съгласи и се проведе онази среща при Ина Дойнова, направи се протокол и план за работа. Ти знаеш каква борба аз водих с Крум Въжаров. Накрая той се съгласи и подписа протокола. Какво представлява тази програма, ти я имаш и това е един план за работа, който е даден чрез мен. А не чрез онези, които са подписали протокола. След това Мария Митовска се изметна и си издаде своя Паневритмия. В книгата, която издадох, аз поместих протокола и има коментар към него. Аз предадох оригиналния текст и се прехвърли на ксерокс от групата на Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова. Макар че някои да притежаваха в ръкопис този текст, но никой не знаеше от кого е и каква е историята. Тази история е поместена в книгата „Изгревът". Мария Арсова имаше забележки към Ина Дойнова по начина, по който тя предава Паневритмията. Аз с Мария отидохме при Ина за уточняване. Преди да влезнем, един камион изпръска цялото палто на Мария. След пет минути разговор, Ина не можа да издържи на забележките и ни изгони. И аз оттогава реших да не се занимавам повече с такива хора. Ина нас изгони, а след две седмици други я изгониха от бащиния дом. Е, има ли закони, които да действуват? Вие започнахте да организирате Паневритмия - курсове в Айтос. Това е хубаво. Но нито един от вас не се обади с писмо, не сподели изобщо с мен нищо. Споделяхте, разговаряхте с хора, които нямаха никакво отношение към тази работа. Но онзи, който ви даде плана и създаде групата, вие го отхвърлихте. Спомни си с колко хора си споделяла и колко пъти с мен. Спомням си когато решихте да изиграете Паневритмията в Банкя, аз предупредих, че не трябва да вземате участие с разни други окултни течения. Дойде време и го показаха по телевизията и ви се подиграха по най-брутален начин, като вие им служихте за някакъв далечен фон. Я си припомни колко пари и средства, колко твои сили отидоха за събиране на пари? За купуване на платове, за ушиване на роклите? Колко възторг на цялата тази група, която работеше всеотдайно на една идея. И накрая ви се подиграха. А защо стана това? Защото има един окултен закон, който е много точен: Който създава плана, той трябва да ръководи. А вие ме отхвърлихте. Дойдоха други и вас отхвърлиха. Ето, ти събра и предаде 7,000 лева за филм - видеофилм. Даде ги в името на една идея. Само аз знам как се събират тези неща и колко труд си положила, и колко си жертвувала. Е, направиха ли нещо? Прочети в плана, който е публикуван в моята книга и ще видиш какъв е пътят. Аз не мога да се примиря с това, че ти жертвуваш и накрая всички те изиграват. Аз се прекланям пред твоята жертва, но съм непримирим към онези, които те изиграват. Накрая така е, щом няма резултат, това е живо изиграване по всички правила на онези сили, които противодействуват. Аз не зная дали ти разбираш, че теб умишлено те подвеждат в името на една идеална цел. Провери с какви хора работиш и какво си реализирала с тях. 13. Ето, в няколко писма ти ми поставяш условия и изисквания и искаш да ми нареждаш какво трябва да правя. Да се разберем. Аз нареждам, защото това е мой план и аз го движа от 30 години. Онези, които са ми предали материали, са ми ги предали в името на този план. А сега ти ще ми разказваш разни неща, които са смешни. Ти не се ли усещаш, че нарочно те подвеждат и те противопоставят на мен? Ти нямаше изобщо представа какъв е моят план за Велико Търново. Аз съм ти изнесъл само четири отдела. А има още осем отдела. Но вече не казвам нищо, а вие може да си работите и да си издавате каквото искате. Аз материалите ще си ги издам, които притежавам и които съм работил и събирал тридесет години, така, както аз искам и според моя план. Аз също не съм свободен, но се подчинявам на моя план. Още преди години ти казах, за да работиш с мен трябва да се подчиниш на моя план. Ти се смееше и казваше, че си търновска царица и не се подчиняваш на когото и да е. Ако ти си търновска царица, аз съм повече от Император. И аз си командвам моята империя. Аз съм Императорът и единствен поданик на тази империя е Вергилий Кръстев. Сега разбра ли как са нещата? Така че вие може да си публикувате както искате и каквото искате. И ще се провалиш отново. Освен това ще видиш как ще злорадствуват мнозина. И тогава ще разбереш, че аз съм прав. Но тогава аз повече няма да работя с вас. И жестоко ще съжаляваш за това. В това съм убеден. 14. А за да добиеш по-добре представа, ще ти изнеса някои примери, за да видиш какви сили действуват, какви са техните методи и срещу кого са насочени, а след това ти сама ще си прецениш и ще си направиш извода. А) Според моя план, който аз имам от 30 години, трябваше да се напише История на Айтоското Братство. Преди мен беше работил Георги Събев. По случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев аз реших да издам тази история. Георги Събев се съгласи да ми съдействува и ми предаде някои материали, на които той е авторът. Други материали аз бях събирал и бяхме записали спомените на Надка Куртева и Верка Куртева. Трябваше да се прибавят писмата на Учителя до Георги Куртев, които се пазеха в Надка Куртева в Айтос. За тези писма само аз знаех, но като съпруг бях споделил с Милка Кралева, която беше моя съпруга от 1980 г. и която живя само три месеца при мене, колкото да зачене и след това избяга. Като разбраха, че аз ще съставя сборник за Айтоското Братство, тогава Кралеви извикват в Айтос Борис, а след това извикват Надка Куртева от Айтос. В присъствие на Койна, той започва да тропа по масата и да крещи срещу мен, да не ми се дават никакви писма. Заплашва Надка Куртева, че с неговия юмрук троши черепи и кости. Надка едва не получава удар и се прибира уплашено. След това споделя със свои близки. Всички са недоволни от поведението на Борис, но му се подчиняват. А това не беше Борис Николов, а онзи мозайкаджия Борис, който провали цяло Братство. Ти знаеш много добре как Кралю искаше да разтури един събор в Айтос. И ти единствена му се противопостави. Така че майстор Борис и Кралеви се опитаха да ми попречат. И те попречиха. Заради тази случка аз реших да се разведа с Милка. И това става 1989 г. Надка Куртева лично пред мене и пред Марийка Марашлиева най-подробно разказа този ужас при Кралеви. След това ме упрекна, защо съм казал на Милка за писмата. Аз отговорих, че нали ми е съпруга? Ето, така завърши моят брак. С големи противодействия аз издадох тази малка книжка, като ме излъгаха всички подред. И тя не излезна така, както бе замислена. Тези, които ме излъгаха и изиграха, си платиха по окултните закони. Така се реализира плана на този, който разруши цялото Братство и част от моя план за Айтос. Вложих пари, които бяха около 8000 лева, когато моята заплата беше 350 лева. После дойде инфлацията и аз не можах да покрия нищо. И сега Кралюви, които провалиха Надка Куртева, защото като не ми предаде писмата, аз не включих нарочно нищо от нейните спомени, спокойно ходят в Айтос, играят Паневритмия за Слава Божия. Е, какво ще кажеш на това? Б) Веднъж работя при Марийка и изведнъж нахълтва Илия Узунов и с висок глас нарежда: „Борис каза на Вергилий нищо да не му се дава!" Тогава го попитах дали е свършил някаква работа с Борис в разстояние на 40 години. Оказа се, че нищо не е свършил. През 1972 г. аз дадох три мои заплати и му заснех всички упражнения от Паневритмията. Дадох му материал за работа. Дори 50 оригинални снимки на Васко Искренов, които той не върна досега. Аз съм му свършил работата и съм му записал всички спомени за Школата, а той се подчини на майстор Борис и тръгна по приятелите да говори какво е говорил Борис. Само че това не е Борис Николов, а майстор Борис, който провали всички и всичко. А преди това, преди години, когато си замина Стоянка Илиева, Илия Узунов трябваше да ми предаде нейния архив. Аз я накарах да си напише спомените, аз съм ги записал на магнетофон, заснел съм цялата къщичка, направил съм им филми за нея и това бе работено в пълна нелегалност. И вместо веднага да ми предаде архива, казва ми да дойда след шест месеца. Отивам тогава, а той го предал на Петко Кралев. Понеже бил истински брат. Този, който им свърши работата, не е истински брат, а истински братя са другите. Написах писмо на Петко и исках тетрадката на Стоянка, като му описах цялата история. А той я извади на ксерокс и я пусна на десет места. Нарочно, за да ми провали работата. Забележи сега, че по този начин действуват всички след това. Драган Петков също тръгна да тръби какво е казал Борис. Марийка е свидетел. А спомените на Драган за Школата аз ги записах на касетки. Георги Йорданов направи същото. И неговата работа аз я свърших. Настроиха по този начин възрастните приятели. Беше много трагично, когато аз ги запитвах: Вие кому се подчинявате? На Борис или на този, който ви свърши работата? Интересно е, че през онези години никой не ме предаде, пазеха ме, защото ако ме предадат, ще изчезнат техните материали и няма да има за тях историческа следа. Мога да цитирам още десетина човека. В) В следващия етап силите се развихриха по същия сценарий: Аз работих по книгата „Изгревът". Наталия, която набираше материала за Елена Андреева, без да ме пита го предаде на Елена Николова, уж да прави корекции, за да помогне. Като се запознава с материала, остро се противопоставя. Наталия го прибира и ние продължаваме да работим. След два месеца Елена Николова ми пуска в пощенската кутия новият брой на „Житно зърно" и в него е поместила един материал на Елена Андреева. Написала ми писмо, че това нарочно е направила, за да ми попречи на книгата. А два месеца преди това у дома в присъствие на Наталия аз й дадох да прочете на глас завещанието на Елена Андреева. Така че когато дойдеш в София, аз ще ти дам да прочетеш това завещание и ще ти покажа нейното писмо. А трябва да се има предвид, че аз бях този, който свърши работата на Сава Калименов, когато Елена и майка й се противопоставяха и ми пречеха. Савата послуша мен и аз му свърших работата. Но това е работа по мой план. Според този план той трябваше да довърши един друг материал в Севлиево. Но Елена със своите неразумни действия и с онези, с които бе свързана, предизвика обиск в Севлиево и му прибраха всичко. Провалиха му работата. Ето как действуват тези сили срещу мен. В същия брой има от Божанка Ганева една статия за Пеню Ганев. Отдолу е написано, че тя е взета от лично написана тетрадка на Пеню Ганев и Божанка се подписва. През 1972 г. аз накарах Пеню Ганев да си напише опитностите, макар че всички, начело с Петър Ганев, бяха против, понеже се страхуваха да не попадне тази тетрадка в милицията и да изключат Петърчо от Консерваторията. Майка му плака пред мен и ме молеше да оставя тетрадката у тях и те щели да я пазят. И когато трябва, ще ми я предадат. Цялата тетрадка е записана на магнетофон. Направил съм няколко филми на Пеню. Дадох 6 мои лекарски заплати и с тях Петърчо сам изкара на фотохартия всички негативи на баща си. С парите си купи костюм, ризи, обувки и се облече. Купи си и цигулка, която аз му намерих, вече можеше да прилича на студент. А през тези шест месеца мен ме хранеха санитарките и сестрите в болницата. Като ми оставяха кисело мляко, зелен фасул и грах от вечерята на болните, която беше обикновено постна. Снимките бяха номерирани и по тях Пеню ми разказваше историята на всяка една снимка и за лицата, които са там. А това бяха 500 снимки и това бе мой план. А сега трябва да го реализирам до край. Въпросната тетрадка я нямаше дълго време и ме лъжеха, че не се знае къде е. Накрая изскочи и Божанка заявява, че тази тетрадка е за нея, понеже е снаха на Пеню Ганев. Е, сега нещо да кажеш? Не ти ли прави впечатление, че се работи по един и същ начин? Аз върша работата по моя план от преди 30 години, а след това ме крадат. Сега идва ред за нещо още по-интересно. Ти познаваш Веса Несторова. Още през 1972 г. при пълна нелегалност аз работих с нея, ходихме по Мърчаево и съм заснел всеки камък от Темелковия дом. Направено е коментар на всяка една стъпка на Учителя, като Весела ми показваше къде и какво да снимам. След това се заснеха нейните спомени на касетки, всички нейни снимки бяха преснети и целият този материал бе подготвен за печат. Имах пълномощно от нея лично аз да го печатам. Положих много труд, вложих много средства и много страх съм брал по онези години. Преди три години, след като излезе книгата за Георги Куртев, отидоха хора при Весела и я настроиха срещу мен. Тя си поиска обратно нейните печатни страници, които тя бе напечатала през 1972 г. по мое указание и молба. Аз ги върнах. След три дена аз ги виждам дадени при Никола Нанков - младши да ги прехвърля на ксерокс за някого си. Бях потресен. И накрая друг представител на Кралевия род, моята бивша съпруга Милка, понеже знаеше, че аз съм работил с Весела, отива при нея, преговаря с нея, взе материалите и сега ги отпечати в книга. Направи същото, както нейната братовчедка Божанка. Да се разберем: Весела Несторова има право да си предаде материалите на когото си иска да ги отпечата. Но ти не можеш да отхвърляш един човек, който ти е свършил работата. А Милка ги издаде нарочно, защото се подчинява на онзи майстор Борис, който провали всичко. Ето, така завърши и тази атака срещу мен. Има ли случайни неща тук? Няма. И което е най-интересното, в момента председател на просветния съвет е Петър Ганев, когато се помести материалът на Елена Андреева в „Житно зърно". А той също бе запознат със завещанието. Отгоре на това председател на Братския съвет е Благи. А спомените и работата на неговия баща Жечо Панайотов аз съм свършил. Има ли случайни работи в поредицата от тези факти? Само едно и също върви през цялото това време от няколко години. Кражба на чужд труд и провал на онова, което аз съм работил 20-30 години. 15. При последната ни среща ти пожела да напиша накратко някои актуални проблеми. Аз ги написах, а ти след това се изметна и не пожела да ги четеш. И какво стана накрая? Използваха братски пари, за да платят билетите на ръководителите от провинцията, за да ги съберат на едно място и да им гласуват онова, което са намислили. Гласувахте заплата по 4,500 лева на месец на едного. Направи сега сметка 12 месеца по 4,500 лева, че това струват 54,000 лева. Отиди в печатницата в Търново и провери колко ще ти струва за печатане на едно томче от беседите на Учителя? Тогава ще се убедиш колко съм прав. А може да не съм, защото към тези пари трябва да се прибави Социално осигуряване, годишна отпуска и още друг такси. След като се завърнахте от съвещанието, ти ме попита дали аз ще ти предам една годишнина непечатани беседи да издадеш в Търново. Предният ден аз ти бях обещал. Макар че ти се отметна да четеш онова, което сама пожела да се напише, аз на следващия ден отново потвърдих, че аз не се измятам. Написах писмо на Георги Кръстев от Варна, ако желае да печати да се свърже с теб и ти да поемеш цялата организация. Моето условие бе да се печата по оригинал. А отзад да бъде написано следното: „Стенографирали: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, разчела стенограмите Елена Андреева. Редактор: Елена Андреева." Но по този въпрос ти мълчиш и Георги Кръстев мълчи. Аз също. Да се видите какво представлявате. Вместо да издадете едно томче с пари, събрани от няколко Братства, то вие си пращате парите в обща каса и с нея разполагат хора, които не работят. Аз ви давам възможност да реализирате нещо, което сами ще контролирате, сами ще движите и накрая ще знаете, че нещо сте направили. Вместо това да направиш, ти сега си тръгнала да издаваш книга за Търново. Сега не разбираш ли къде те подвеждат и в каква насока те подвеждат? Ако ме послушаш, ще спечелите. Ако не ме послушате, ще загубите. Какво ще загубите: времето си, условията и ще загубите мен. И да искате, след това няма да можете да работите с мен. И аз да искам, пак няма да мога. Аз имам план, на който се подчинявам стриктно. След вашето съвещание аз викнах в дома на Марийка Мария Арсова, Весела Маркова и Благовест Жеков и им показах оригинални беседи и онова, което е редактирала Лалка. Те сами сравниха и видяха целия провал на майстор Борис и на Лалка. Всички единодушно се убедиха, че трябва да се печата оригинала. Една година преди това аз на Весела Маркова предадох една годишнина непечатани беседи да ги набира на компютър. Върху тази оригинална беседа Лалка с химикал беше задрасквала думи и цели изречения и добавила отгоре свой текст. Това беше едно нагледно доказателство за редакцията на Лалка. Весела се убеди, че трябва да се печата оригинал и започна да възстановява оригинала на тази беседа. Значи по моя план и този, който ме ръководи аз преди една година съм предал да се набира оригинален текст. През това време излезнаха две томчета беседи на Учителя, редактирани от самозвани редактори. Така че този въпрос аз съм го задвижил пред всички. А защо съм го задвижил? Да се противопоставя на онези, които искат да променят Словото на Учителя. В моята книга има една статия за „Незнайният воин" и след като я прочетеш, целия този материал на тези, които са около теб, тогава ще прочетете на глас „Незнайният воин" на Бялото Братство. След това бе уточнено да се направи едно общо събиране в дома на Йотка, понеже аз не желаех да отивам в онзи партиен клуб. Всички се съгласиха и имаше едно дълго уточняване по телефони как да стане това. Аз исках само 15 минути, през което време да им покажа оригинали и редактирани беседи. Така щяха да се убедят нагледно как стоят нещата. Ние бяхме се събрали при Йотка и чакахме. Там бях аз, Марийка Марашлиева, Мария Арсова, Нестор Илиев и Петър Ганев. Всичко беше спокойно и изведнъж идва един, който носи вест от клубчето, в което се бяха събрали на съвещание ръководството на издателство „Братство". Идват и ни нареждат да слезем долу, понеже някои не желаели да се качат горе. А защо не желаят? Защото разбраха, че аз нося материали, за да им покажа как са нещата и всички имаха очи, щяха да видят. А тези, които са редактирали беседите и които са променяли Словото, щяха да бъдат изобличени. Затова не пожелаха да се качат. Аз си прибрах нещата и си тръгнах, като казах на Петър Ганев, че за това всичко е виновна Елена Николова и Димитър Калев от Варна, които искат да променят Словото. Какво е станало по-нататък, ще питаш другите, които са били там. След няколко дни Елена Николова пред Марийка разказва, че щяла да ми напише писмо, за да се извини. Такова писмо досега не е написала и няма да напише, защото тя се подчинява на ония сили, които я накараха да помести в „Житно зърно" онзи материал на Елена Андреева, за да ми попречи на книгата. Ето, така седят нещата. На следващия ден Весела Маркова ме пита какво ще се прави по-нататък. Аз й казах, че аз не се измятам като другите и материала, който подготви с два томчета беседи, да го предаде да се отпечати в издателство „Братство", но я предупредих да следи целия цикъл, да не би на финала да я изиграят, както изиграха мен. Ето един пример за хармония и за дисхармония и то когато управляват жени. Цялата беда е там, че жени движат нещата. Досега нищо не е успявало в Братството, когато движат жени нещата. Получава се пълен провал. 16. Понеже съм работил и съм свършил работата на всички музиканти по времето на Учителя, аз реших да съдействувам на това поколение музиканти. Аз се движа по моя план от преди 30 години, който не е остарял, както ти мислиш и твоите приятели в Търново. А) Аз бях този, който се намеси и се организира първия концерт през 1991 г. в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович. Тогава им бяха обещали салона за благотворителна цел. Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България. Направих кратка историческа справка, прочете се едно слово за пет минути и бе направен първият концерт. Ина за пръв път се яви да свири с йониката. Концертът бе сполучлив, участвува състав на чичо Филип, Йоанна с цигулката и няколко певци. Б) Аз изведох музикантите Йоанна и Ина за пръв път след заминаването на Учителя в камерна зала „България" по случай 120 години от рождението на Георги Куртев. Тогава Братският съвет се противопостави защо аз организирам концерт. Ами защо не организират те? След това го организирах в Айтос, в Градския салон. И аз платих салона и пътните билети на музикантите. В) След като излезна книгата „Изгревът", аз бях сложил 700 броя от книгите в онази стая, където Йоанна ми посочи. Като научава това, д-р Илиян Стратев идва с няколко човека и изхвърля книгата от стаята, която е закупила Астрид Молер. Леля Кина се вижда в чудо. Стратев крещи и вика, че аз не съм от Братството и че тази книга трябва да се изхвърли на боклука. Леля Кина намира хора и пренасят 700 броя в нейната стая. Стратев влиза в стаята и вижда как цялата стая е затрупана с книги и продължава да крещи на леля Кина, че тази книга има да чете да второто пришествие. След това аз организирах официален концерт в Камерна зала „България" през ноември 1993 г. по случай излизането на книгата. Първата част бе представена от Ина и тя свиреше на йоника, която аз съм купил преди четири години с 10 мои лекарски заплати, съобразно моя план от 50 години и който ти смяташ, че е остарял. А майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Сега разбираш ли какво значи жертва в името на една идея? А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката. Ти лично ме съветваше да я върна, защото с нея изнасят концерти. Аз я върнах по настояване на Йоанна, защото ме убеди, че Ина си е научила урока. Аз върнах йониката. На този концерт присъствуваха над 300 човека. Тогава леля Кина плака и ме прегръщаше и целуваше и казваше, че е много доволна от себе си, че е прибрала книгата, защото се убедила, че аз съм от нейното Братство. Да, аз съм от Братството на леля Кина и на възрастните приятели. Аз не съм от Братството на д-р Илиян Стратев и нито съм от Братството на онези хора в Търново, които те подвеждат и ти дават съвети срещу мене и моя план. А дали ще бъдем с теб от едно Братство зависи от теб. Аз зная на кое Братство служа. Аз съм от онова Братство, което върши работата на другите и реализира нещата. Този концерт ми излезна 2500 лева, това са мои пари, спечелени от моята лекарска заплата. Г) Аз дадох пръв идеята и Марийка Марашлиева записа часа и датата за чествуването на годишнините за Учителя. След това споделих с Йоанна и с Ина. След това писах на Жана от Пловдив по този случай. Аз започнах организация на концерт и го реализирах. Струва ми 4,500 лева, това са пари от моята заплата. След това изкараха разни програми, дълги, широки и всеки си вписва името, че и той е дал идеята. Така не се работи. Според Учителя един сваля идеята и пълното реализиране се осъществява от десетият член от веригата. Аз пръв я реализирах, сега следват и други да я реализират. Сега в момента Марийка вече няколко пъти ми прави забележка, понеже тя пише на пишуща машина този материал, който диктувам, че много пъти употребявам думата „аз". Ами употребявам я. Ами как няма да я употребявам, когато аз си движа нещата по моя план. Аз съм за това, за обща работа. Обща работа, но не кражба. Д) Това дълго изложение бе направено, за да ти изложа нещата, както са в момента. А дали са така, ти можеш да ги провериш. Аз съм за това, да се знаят как са нещата и всеки сам да се определя. Това е най-важното. Аз работя с хора, които се съобразяват с моя план. Никому не съм се наложил. Никого не съм ограничил. Никого не съм излъгал, обрал и измамил. Теб да съм ограничавал в твоята работа? Не съм. Не си съгласна с мен, не си съгласна с моя план - добре. Не се сърдя. Правете, каквото си искате. Но вие не можете да ми налагате съвети и мнения от Търново. А защо ли? Защото моето изложение дотук доказва защо. 17. През 1972 г. с много мъки и усилия успях да измъкна Николай Дойнов от едно трудово поделение, където работеше като майстор с трудоваци. През зимата си взе годишен отпуск, който не бе ползвал 2-3 години и започна да си пише спомените. Много труд и усилие употребих да го накарам да седне и да ги напише. Написа ги и ми ги предаде с пълномощно за издаване. Обаче Цанка ги пусна да ги четат по Братството и се надигна вой срещу него. Не атакуваха спомените, а атакуваха него, че бил такъв или онакъв. Какви ли не истории научих. След няколко години работихме подробно и от моите записки, които имах с него, се направи ново издание, подробно подкрепено с документи. И това трябваше всичко аз да го издам. Аз го накарах да напише материал за астрология. През ноември 1993 г., когато организирах концерт в Камерна зала „България", отивам на вилата в Симеоново и му закачам на вратата афиша за концерта, където на първо място е написано, че дъщеря му Ина Дойнова ще свири на електрически орган. Подарих му една книга от „Изгревът" и му казах, че неговият материал ще излезне като тази книга в един от следващите томове, а той ми заяви, че е дал материала на една журналистка да го печата в някакъв вестник. Това беше бомба за мен. Питам го нали имаме споразумение, че аз ще издавам този материал, защото аз съм го накарал да го пише, аз съм работил с него и всичко е документирано. Отговори ми, че не си спомня нищо и че е дал на журналистката да печата. А това нещо го знаеше Ина и беше предупредена от една година да внимава да не стане някой гаф с материалите. И тя е забравила. А на следващия ден аз организирам концерт, на който се явява Ина Дойнова. Какъв ад съм преживял, само аз си знам. Ако това бях го научил 10 дни преди това, нямаше да организирам никакъв концерт. Е, как ти се струва това? 18. Преди години работих с Лиляна Табакова и записвахме нейните спомени. Като научиха, някои започнаха веднага да пречат. От групата на Крум и от Кралеви веднага изпратиха Любомир Стефов да говори срещу мен пред Лиляна. След всяка среща Лиляна ми разказваше какво е говорил срещу мен и аз го имам записано на магнетофон. Първо, нито аз познавам този човек, нито съм го виждал, нито той ме е виждал. А това, което говореше, не бяха верни неща. Тогава Лиляна разбра, че е изпратен нарочно, за да се попречи на нейната работа. Работих шест месеца с нея по 6 часа на ден. Приключихме работата и тя ми предаде едно копие от разговорите, които имаше с Учителя. Даде ми пълномощно за издаване. Като разбраха това, някои веднага я настроиха отново срещу мен и тя си поиска да й върна разговорите. Върнах ги и тя ми се подписа, че съм й ги върнал. Но онова, което съм работил с нея аз, аз го прибрах. След известно време тя разбра, че е подведена, но нищо не можеше вече да се направи. Аз не желаех повече да се хващам на нейното хоро, защото други свирят свирнята и спират, когато си щат. После Благи ме запозна с Георги Кръстев и той ми каза, че има желание да печата нещата на Лиляна. Аз му казах, че съм работил с нея. Той разбра и след това ме попита дали аз разрешавам той да публикува нейните неща. Аз му разреших и той публикува и аз нямам никакви забележки към него. Той постъпи често и почтено, и с такива хора може да се работи. Лиляна смяташе; че след като излезе книгата, целият свят ще дойде и ще й се поклони и ще падне пред краката й. Но това не стана. Нейният материал е ценен и аз с нея работихме за дояснение и подробно тя разказваше всичко. Дори за мен е трудно да разгадая нейния материал, който съм в течение на много неща. 19. През 1971 г. записвах опитностите на Митко Грива. Документирах всичко. Един голям, обемист и ценен материал. След като излезна книгата „Изгревът", понеже не му изнасяха някои неща, започна да звъни по разни телефони и искаше да събира Братския Съвет и официално да опровергаят моята книга. Тогава аз предупредих, че ще извикам Павлина от Търново да каже, че е дала 2000 лева, които се равняваха навремето на 15 мои лекарски заплати, за да се изсвири на прима виста и запише Паневритмията. Казах им, че ще викна д-р Янка Попова да каже колко пари и колко франкове се похарчиха от него във Франция, за да запише в Монте Карло Паневритмията, която се е оказала несполучлива и която досега никой не я е чул. Казах им, че ще извадя касетата на Методий Константинов, за да чуят неговата изповед за похарчените пари от Грива. Преди две седмици му прехвърлям записите на касетки и ги занесох на Марийка да ги прехвърля на пишуща машина. Научих, че предният ден си е заминал. Решили да го кремират. Не искал погребение. Та сега Марийка му прехвърля спомените на пишуща машина. Нещо да си чела от него? И накрая синовете му отидоха и запечатаха стаята му, та да не влезне някой и да го окраде. Толкова години Ангелчо го гледаше и никой от синовете му не дойде да го види, а сега му запечатаха стаята. Та като чел „Изгревът", Митко Грива реши да пише нещо за Братството. Извикал Мария Майсторова и написали нещо и сега щяло да излезе на книга. А аз имам неговите спомени от 1971 г. Ето как се работи по „братски". 20. Преди 30 години Влад Пашов тръгна да събира опитности на приятелите за Учителя. Отива във Велико Търново и иска от ръководителя на Братството брат Стамат да му разкаже някои опитности с Учителя. Ама брат Стамат няма такива и го е срам, че няма. А иначе е ръководител и половина. Тогава се сеща, че някакъв си адвокат има опитности с Учителя и той ги разказва на Влад Пашов от свое име. И така са записани. Но тогава в Търново имаше една млада сестра, която се наричаше Павлина Даскалова. Тя се научи за тази работа и бе възмутена. И ми разказа тази история, като пример за непочтена постъпка. Та този дух, който накара брат Стамат да представи други опитности на други хора за негови лични, сега отново е застанал над Търново и подкокоросва по същия начин да се постъпи. И затова е тази аларма на разни историци и разни съветници към днешния ръководител на Братството в Търново. Затова аз търся днес онази Павлина преди 30 години, да прочете този материал, който съм написал, после да си го провери дали е верен и ако е такъв, тогава да се определи кому ще служи. Къде си ти, Павлино, от преди 30 години? Къде си? Аз имам за задача да събереме всички опитности по времето на Школата. Следващата задача е да се издадат историите на всяко едно Братство. И чак тогава едно следващо поколение ще може да пише история на Бялото Братство в България. Тогава историците имат думата да обобщят материала. 21. Що се отнася за книгата „Изгревът", мога да кажа следното: Много хора не искат да я купят и не искат да я четат, защото не могат да се примирят, че аз, който уж не съм от тяхното Братство, съм свършил тази работа. Други не могат да се примирят, че авторите на тази книга вече имат историческа проекция за следващите поколения. Трети казват, че се повтарят много неща и казват още, че книгата трябвало да се намали с 80%. Следващите разказват, че изобщо не е трябвало да я има. Още по-следващи разказват, че няма стил, че няма еди- какво си и еди-що си. Но никой не е седнал да свърши тази работа досега. Един исторически факт в Школата се зарегистрира обикновено от 5-6 човека, като всеки човек е присъствувал на определен етап и определен отрязък от време. И всеки това го разказва. Като се съберат тези отрязъци от време и събития, се получава цялостната картина. Затова всеки разказва нещата, както ги е видял и те трябва да се опишат. Затова на пръв прочит изглежда, че има повторение на едно и също събитие от различни лица. Аз не мога да изхвърля материала на тези личности, защото аз съм го записал и аз отговарям за него. А те са вече отдавна в невидимия свят. Понякога един и същ автор започва от едно събитие и разглежда събитието от друг аспект и от друг ъгъл и казва съвсем нови неща. Това се отнася за материала на Мария Тодорова. И понеже, когато го четат, те се вбесяват не за това, че се повтаря, а затова, че не могат психически да издържат на онова, през което трябва да минат и преминат чрез нейния разказ. На други не им изнася. Разказват ми, че една се е разтреперала от материала на Мария и не спала цяла нощ. Друга сестра ме поздрави и ми каза, че трябва да се знае как е било. Има и такива, които желаят да не се знае какво е било. Да, но сегашното поколение преминава през същите етапи и ако има опита на предишното поколение, ще да знае как да постъпи. А сега се прави точно обратното. Спазил съм авторството на всеки един автор. От това се явяват някои повторения. Аз не мога да изхвърля разказите на отделните автори, когато описват едно и също събитие така, както всеки го е видял и с това се прибавя нещо ново към общото. Е, аз съм съставител на този сборник. Ами аз съм, не е друг. А Марийка Марашлиева бе главният ми сътрудник. Когато давах материала да мине през коректорите, за да оправят някоя печатна или граматическа грешка, те даваха мнение и за някои несъгласия с изразните средства. Това го приемах. Но те започнаха да ми пишат писма и да атакуват материала ми като истински врагове. А те са по на 25 години. Какво могат да знаят за тази епоха? Но ме атакуваха по най-безпощаден начин и аз им пазя писмата. След това отказаха да им впиша имената в книгата, че са коректори. В твоята работа в Търново, според мен, във всеки раздел, при който са ти сътрудничали, трябва да бъдат вписани имената на сътрудниците. Така е редно. От една страна им се зачита труда, а от друга - те отговарят за верността на материала и техните имена остават като документ, че това не е измислица. А другото, което ти сега правиш, е тактиката на мозайкаджийската бригада, която провали всичко. Мога да ти дам десетки примери. Всеки труд, на всеки човек да се зачете. Така личността работи за Цялото. Това е Христов закон. Всичко хубаво, светло и радостно от Вергилий

Б. ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение Първо 19.12.1993 г. ИЗЛОЖЕНИЕ във връзка с някои проблеми при духовно общество „Бяло Братство" 1. Проблем: Днес, 19.12.1993 г. сме се събрали ръководителите в това помещение. В Предверието се продава алкохол, пушат се цигари, превърнало се е на бакалница, а по стените са окачени плакати на една партия. В салончето навремето имаше портрети на партийни водачи. Молитвите на Учителя и Словото на Учителя се четеше пред лицето на тези партийни водачи. Трябваше да дойде човек - германец, от хиляди километри за да купи едно платно, с което да се закриват партийните водачи, пред лицето на които се молехме и четяхме Словото на Учителя. Постановката на Учителя по този въпрос я има в Словото Му и то е напечатано. Аз питам, кой беше този, първият, който ни натика в този клуб? Чия воля и чие поръчение той изпълняваше? Защото в онези години ако не бяхме влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото желаеха този въпрос да се разреши по един легален начин. С влизането в този клуб си отрязахме пътя за всякакви постъпки пред властите. Този ход на онези сили, които ни вкараха в това помещение, бе напълно успешен и трябва да им се отдаде заслуженото. Въпросът е кой ни вкара тука и не можеше ли онези, които ни събраха тук, да ни съберат на друго място, където дори може да се заплати? Можехме да влезнем в един салон, където ще бъде много по-чисто, отколкото тук. Това са същите сили, които навремето действуваха за разрушаване на Салона и сега намериха проводници, проведоха своето решение и ни вкараха тук. 2. Проблем: Проблемът с ръководството. Учителят в Словото е разгледал този проблем. Ученикът изпълнява Словото на Учителя. Този опит е направен още през 1921 г. в град Русе. Русенското Братство се регистрира официално като юридическа личност. Регистрират устав, издават си членски карти с портрети, създават си ръководство, създават си стопанство и общ братски имот. Във връзка с този опит на русенци Учителят още през 1923 г. в 27 лекция на Общия Окултен клас, на стр. 10 казва: „Като имат другите общества устави, защо не стоите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие като дойдете тук, искате да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите по Божествено." Във връзка с ръководството на Бялото Братство Учителя е казал, че най-идеалното ръководство е за един ден. Сега да проверим какво стана с русенското Братство, които имаха устав, членски карти и стопанство. Още приживе на Учителя те сами се отказаха от юридическата регистрация, развалиха стопанството с цел да си поделят Братския имот. Продаде се и Братският салон. Накрая имота го дадоха на Ловно-рибарското дружество. Учителят бе заявил за братя Маркови, че ще излязат като просешка тояга оттам. Това се сбъдна и е урок за онези, които не изпълняват Волята на Учителя, която е дадена в Неговото Слово. 3. Проблем: Проблем за братските средства, които се набират от десятъка. Ние имаме опит какво стана с десятъка на Учителя след Неговото заминаване. Ето Братството от Търново внесе една сума от 5,000 лева за песнарки. Досега нямаме никакъв отговор, нито документ. А ние можехме да си извадим песнарката на ксерокс за тези пари и да я предадем на онези, които дадоха вноски. Въпросът за отпечатването на песнарката може да се разреши само тогава, когато се отпечати по оригинала на Учителя от така наречения „Черен тефтер". Защо се изискват пари за песнарка, когато онези, които са запознати с този проблем, не го движат? Ние внесохме 7,000 лева за филм за Паневритмията на Кирил Кирилов, който е кинооператор и вече изминаха три години и досега нищо не е направено. Освен това пращаме редовно десятък и не знаем къде този десятък отива. Затова смятаме, че този принцип не е правилен, защото дава възможност за пълна безотговорност на лица, които поемат обещания, без да ги изпълняват. Затова смятаме за уместно да се приложи друг принцип. Ръководствата по места да събират по места своя десятък и да го влагат от тяхно местно решение в онези инициативи, които лично ще могат да контролират. Освен това всеки, който е вложил пари, ще види, че нещо е направено с неговия десятък. По този начин ще се отсече и отреже възможността за неправилно насочване на тези средства. По този начин всяко едно Братство с повече членове като в Търново, Шумен, Габрово и др. могат спокойно да финансират по едно томче от беседите на Учителя и само да ги разпространява. 4. Проблем: Проблем за създаване на Дружество за печатане на беседите. Прави впечатление в раздел II, като цел на това дружество се учредява, за да сложи под свой контрол цялото наследство на Общество Бяло Братство. През тези 45 години комунистическа власт унищожаваше чрез обиски беседите на Учителя. Неколцина предани братя успяха да съхранят непечатаното Слово на Учителя. Те имат отговорност пред онези, които им са го дали за съхранение. А сега с учредяването и юридически узаконено това дружество ще може по законен начин и чрез съда да търси от онези, които съхраняват Словото, за да им го предадат. Целта на това дружество не е да издава Словото на Учителя, а да вземе в свои ръце юридическа власт, с която да се разпорежда със Словото на Учителя. Словото на Учителя трябва да се напечата в своя оригинал. Онези, които създават дружество, желаят да редактират Словото на Учителя, като по този начин искат да задоволят своите лични амбиции, че са компетентни да редактират. Мнението на Учителя по този въпрос е категоричен и го има напечатано. А това е, че Божественото не се коригира. Целта е силите, които воюваха срещу Словото на Учителя, да намерят своя проекция, да изземат непечатаните беседи от тези, които ги съхраняват, за да могат да ги коригират и изменят. А за властите е много лесно да поставят ръка и да унищожат непечатаните беседи. Ако е въпрос за печатане, ние смятаме, че всяко едно Братство в провинцията може да финансира в разстояние на няколко години едно томче от беседите на Учителя. А там, гдето са по-малки Братства, ще се обединят и ще издадат едно томче. По този начин сами ще финансират, сами ще контролират средствата и сами ще продават беседите. Ако в страната по този принцип се задвижат 4-5 компютъра да набират беседи, това означава, че всяко едно Братство за няколко години ще даде своя дял в отпечатването на Словото на Учителя. Всяко едно Братско ръководство по места само ще движи и контролира средствата. Единственото условие е да се набира оригиналния текст, такъв, какъвто е подготвен от стенографката Елена Андреева. И никакви други редакции, преразказване на Словото, изхвърляне и подменяне на думи и изречения. Този опит е опит от времето на Михаил Иванов, според който французите не могат да разберат Словото на Учителя и той трябвало да го преразказва. Отидете на площад „Славейков" и ще видите неговите брошури под различни номера, като една от брошурите носи названието „Високият идеал". Това е опит да се подменят оригиналните заглавия на Учителя и да се заблудят целенасочено онези, които търсят Словото на Учителя. Брошурите са написани с името му Омраам Михаел Айванхов. След заминаването на Учителя и други правят опити на Изгрева да преразказват Словото на Учителя със своя интелект, за да бъде достъпно за българите. Това са едни и същи сили, които работят срещу Словото на Учителя. Затова е необходимо да не се влиза в тази клопка на едно такова издателство, където ще има управител, който ще има право на месечно възнаграждение и на заплата. Освен това ще се създаде администрация, която ще получава заплати и по такъв начин всички доброволни вноски ще бъдат изяждани за заплащане на заплати, ще се посегне върху Словото на Учителя и ще се даде възможност да се ликвидира чрез някой правителствен акт Словото на Учителя, онова, което е съхранено досега. Тези сили съществуват и сега и търсят проводници да се изявят. Чрез това издателство се дава такава възможност. 5. Проблем: Проблеми с духовните опитности и спомени на учениците. Онези, които са писали тези спомени, имат своя постановка и са упълномощили онези лица, които ще ги издават. А онези, които са събирали опитности на учениците, също имат да изпълняват желанията на онези, които са ги диктували. Създава се възможност юридически чрез това издателство да се посяга върху тези материали. Като пример можем да посочим, че в последния брой на „Житно зърно" са поместени спомени на Елена Андреева. Редакторът на това списание нарочно не е написал името си в този брой. А това е Елена Николова. Тя лично, в присъствието на трето лице, е чела на глас завещанието на Елена Андреева, чрез което се дава право на печат на едно определено лице. След това Елена Николова нарочно помества в това списание тези спомени, за да попречи на онзи, който е свършил работата на Елена Андреева. Освен това пише и писмо на въпросното лице и го уведомява, че това е направено нарочно. Ето, това са методи, които нямат нищо общо с Учението на Учителя.

А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни 1. С Павлина Даскалова се познавам от 1970 г., когато последователно сам летувах на 7-те Рилски езера, и когато тя бе дошла с Весела Несторова за десет дни. Ежедневно се разхождахме по езерата тримата и имахме възможността да слушаме безкрайните разкази на Весела Несторова за Школата, за Учителя и за всички събития по онова време. И досега всичко съм запомнил. По-късно накарах лично Весела Несторова да си напише спомените и което направи. Но се явиха след това други, които я излъгаха и ограбиха. 2. По-късно се виждах с нея на планината през следващите години. Вече бяхме познати. По това време аз работех усилено с възрастните приятели за историята на Школата и вече знаех много неща. И сравнявах с чутото и с видяното. Имаше грамадна разлика. Разказваха ми едно, а виждах друго. 3. След събитията от 1990 г. ограниченията отпаднаха и всички вкупом се спуснаха да направят нещо. Но какво да направят, когато не знаеха нищо? Опитваха се да повторят пътя на предишното поколение след 1945 г., което се отклони от Школата на Учителя и то бе спряно от властите. Учителят натисна своя невидим бутон и слугите на кесаря ограничиха и спряха отклонението. Забраниха всичко - забраниха печата и всякаква дейност. И добре че го направиха, защото щеше да се дойде до още по-големи поражения. И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети. Това бе естествено за нея, защото бе свързана с тях. 4. Ръководството в София бе превзето от представители на Черната Ложа, която веднага опорочи и отклони последователите на Учителя, желаещи искрено съживяването на Братството. Явиха се проблеми, които поради незнание не можеха да се разрешат. Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната. Помоли ме да изложа моето становище. В нейно присъствие аз диктувах на Марийка Марашлиева, която пишеше на пишуща машина. Това изложение трябваше да го прочете пред ръководителите. Но не го прочете. Някой отвътре я спря. Аз се изненадах. Аз изнесох проблемите и начина за разрешението им. Но ги отхвърлиха. И после се отклониха всички тотално и тръгнаха по друг път. Ето прилагам изложението от 19.12.1993 г. като Приложение Първо. 5. В следващия етап Павлина Даскалова бе привлечена от мен да се съберат материалите за Търновското Братство и да се издадат в „Изгревът". Тя се съгласи, аз й изпратих преписите и писмата от Марийка Марашлиева на Учителя до Елена и Константин Иларионови. Но се намесиха сили, дошли от хората, за които бе закачена и провалиха всичко. Започна с писма да ме обвинява за разни неща. А тя не знаеше, че аз бях обучен и знаех почти всичко. Това ме накара да й напиша едно дълго писмо на 11 март 1994 г. от 14 машинописни страници, които диктувах на Марийка Марашлиева. Целта бе да я въведа в проблемите. Изпратих го препоръчано. Смятах, че ще се коригира. Но опитите ми бяха напразни. Прилагам писмото от 11 март 1994 г. като Приложение Второ. 6. Независимо от затрудненията, които имах с Павлина Даскалова, а това се дължаха на онези сили, които влизаха в нея, надуваха й платната, вятърът я отвяваше в друга посока, то аз все пак съдействувах да се свърши някаква работа. Дори й дадох заглавната страница на нейния том, който тя подготви, отпечата и който аз си го закупих от София. Правеше впечатление, че когато ме виждаше в София, се уточнявахме по един начин, а след това се изметваше и постъпваше по съвсем различен начин. Аз вече знаех каква е причината, но търпях, за да се свърши поне някаква работа. Ето защо й изпратих писмо от 23 август 1995 г. това е Приложение Трето. Тук са поместени всички актуални проблеми до този момент. 7. В следващия етап тя биваше разпъвана на кръст отвътре и отвън. Трябваше да избира дали да работи с мен или срещу мен. Като финал се яви летуването на Рила 1995 г., където председателят на Братския съвет Благовест Жеков бе забранил да се продава нейната книга за Търновското Братство, както и „Изгревът", II и Ill том. Независимо от всичко тя бе вече завързана отвън от онези сили, които бяха дошли да разрушат, отклонят и променят всичко. Ето защо й написах писмо на 10.11.1995 г. Това ще бъде Приложение Четвърто. 8. Бях вече задвижил програмата за издаване неиздаваното Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години и което бях запазил от непрекъснатите обиски на комунистическата власт. Реших да направя опит с Павлина Даскалова да подготви една годишнина. Тя дойде в София, направихме протокол с условията, подписа се, а аз й връчих материали „Утринни слова" - 1939-1940 г. Протоколът от 3.09.1996 г. го прилагам като Приложение Пето. 9. Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници. Каква бе изненадата ми, когато бях уведомен, че тя е предала да се набира на фирмата на Стефан Калайджиев. А той беше станал издател и отпечатваше първо промененото издадено Слово на Учителя Дънов до 1950 г., като от своя страна го редактираше и заменяше някои остарели думи и изрази със съвременен говор. За мен този, който променя Словото на Учителя, е враг на Словото му и враг на Школата му, и враг на Учението. Това е според мен, но не и според Павлина Даскалова. Срещнах се с Теодора и Меглена Шкодреви от Габрово в София и те трябваше да направят опит да си приберат дискетите, защото знаех, че Калайджиев ще ги издаде сам и то променени. А защо Павлина му ги бе дала да ги набират? Обясни ми, че той й дължал някаква сума, която не могъл да върне и затова негова служителка заради тази сума ще набере „Утринни слова". Но благодарение намесата на Небето, то успяха сестри Шкодреви да приберат материала и да го спасят от променяне. Така бе спасена и издадена чрез средства на Търновското Братство и се продава досега от тях, и парите им се възвръщат. През мен не е минал нито един лев. Павлина Даскалова буквално вече се раздвояваше. Искаше да работи за Словото, но онези Сили, които бяха навлезнали в нея, я завличаха в съвсем друга посока. Ето защо прилагам като Приложение Шесто разказа на Теодора Шкодрева за онези дни, когато се борехме за чистота на Словото. 10. След като Теодора и Меглена Шкодреви - близначките от Габрово, бяха прибрали „Утринни Слова 1939/1940 г.", работеха няколко месеца, съпътствувани с много неприятности и затруднения. Някой се беше опитал да коригира и редактира оригинала. Съобщиха ми по телефона и аз наредих да се работи по оригинала. Така отбихме и този удар, насочен срещу оригиналното Слово на Учителя. За „Утринните Слова" Павлина Даскалова дойде в София при Елена Николова и Стефан Кирлашев, за да вземе от тях негативите за корицата. Бяхме се уточнили да бъде една и съща корица за цялата поредица. Представляваше оранжево слънце, излизащо зад върховете на Планината, цялата във виолетов цвят. Надписът със заглавието трябваше да бъде с оранжев цвят. Имаше причини за това. Корицата трябваше да символизира съвпад Слънце със Сатурн. Утринните Слова са давани в 5 часа сутринта в неделя. А неделя е под знака на Слънцето и Духът на Обещанието, което е портокален, оранжев цвят. И понеже има връзка със съботата, която е под знака на Сатурн, и се носи от виолетовия цвят и Духът на Силата, то аз реших в корицата да бъде заложен съвпада Слънце със Сатурн, оранжев цвят върху виолетовия цвят на корицата. Така бе издадена първата годишнина на „Утринни Слова". Но този съвпад ги разруши отвътре. Павлина Даскалова отива при Елена и Стефан, и те я изгонват със скандали. Тя излиза и плаче. Обажда ми се по телефона. Разреших й да си намери сама художник и да спази горните условия, и да си направи сама цветната корица. Намери и го направи, и издаде. Най-големите неприятности не дойдоха от мен, а от онези, с които беше се завързала и които бяха представители на черната ложа. Аз смятах, че ще проумее накрая. Така смятах, но се излъгах. Човек не се променя, когато е вързан от някого. Първо той трябва да се отвърже. Но въпреки всичко й написах писмо, с което я поздравлявах, че въпреки всичко е свършила някаква работа за Бога. Всички й завиждаха. А тя бе горда и с радост показваше, че само с нейната група е издала оригинално Слово на Учителя. Да, но Небето се намеси и спаси нея от провал, както и Словото на Учителя от посегателство. Изпратих й писмо на 16.04.1997 г., което ще бъде като Приложение Седмо. 11. Програмата, която ръководих, включваше вече десетки екипи, които набираха на компютри оригиналите, които пазех и съхранявах. Павлина Даскалова се опита отново да се включи в програмата. Аз се съгласих, защото трябваше до края на 1999 г. да издадем всичко, което бе при мен. Яви се, предадох й оригиналите на Неделни беседи 1942-1943 г. След известно време тя предаде оригиналите да се набират. Прилагам като Приложение Осмо протокола от 17.11.1997 г. 12. За мое най-голямо учудване тя предаде да се набира тази годишнина на Марина Иванова. А те заедно с мъжа си две години преди това искаха да се включат като екип за съответен набор. Но понеже бяха студенти, аз ги отклоних, че те трябва да завършат и след като си намерят работа - тогава да се появят при мен. Марина Иванова бе извикана от мен у дома и се уточнихме да набира по оригинал. Павлина Даскалова е поискала от нея дискетите с набрания материал да го предаде на Димитър Калев от Варна да го редактира, т.е. да го осъвремени така, както бе направено с друг материал, излязъл като „Истинната лоза". Но Марина Иванова отказала категорично. Аз бях уведомен за това и знаех, че това е вече последната работа, която се върши с нея. Рано или късно материалите ги предаваше на представителите на Духът на Заблуждението, който променяше, изменяше и скалъпваше свои нови изразни средства. Накрая разпечатания материал заедно с оригинала беше изпратен и нейната група направи т.н. проверка. Но не пожелаха да си кажат имената. Накрая Марина Иванова провери всичко и тогава бе пуснат за печат. Павлина Даскалова беше обещала да осигури финансирането на тази годишнина, но после се отметна, защото разбра, че не може да променя оригинала. Отказа я онзи вътре у нея, който я вече отдавна ръководеше по съвсем други пътища. Прилагам като Приложение Девето изложението на Марина Иванова за тези събития. 13. Още от самото начало в мое присъствие бе любезна, усмихната като слезнал ангел небесен. И това бе вярно. Ангелът небесен слизаше, когато бе при мен усмихната. Но само тогава. После отлиташе на небето. Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и гущери срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя. И след като изхвърляше през себе си всичко, което се беше събрало във въздуха срещу мен, то тръгваше от дом на дом и говореше срещу мен. Идваха и ми съобщаваха всичко. Аз знаех, че трябваше да се защитавам. Помолих Вихър Пенков да опише всичко, за онези моменти, когато крещя и бълва хули срещу мен, а на следващия ден я вижда седнала, усмихнала се в дома на Марийка Марашлиева и разговаря с мен. Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен. Е, това как си го обяснявате? И като си го обясните, може ли да го изтърпите? Няма да можете. И аз не го изтърпях! Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София. Приказките съществуват като реалност днес, защото има и ангели небесни и демони подземни. А Учителят дойде да подготви, и даде на света изработената вече, духовната сестра. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов. Досега аз не срещнах духовната сестра чрез Словото на Учителя. 14. Сега е 2000 година. Беше излязъл „Изгревът", том XI и XII. Идва Павлина Даскалова и носи първия том на „Велико Търново и Всемировият Учител Беинса Дуно" в книжарница „Изгрев" и показва и доказва на Жана Иванова, че това, което пиша, е лъжа. Посочва, че моето име е изписано цяло и че не било вярно както съм писал, че е било съкратено нарочно. Жана Иванова гледа и повярва на Павлина Даскалова и ми съобщава по телефона. Аз не само съм ядосан, но бесен, защото това е атака не срещу мен, но срещу Жана, да я откачат от мен. Казала й: „Да знаеш, че ще дойде време и Вергилий ще пише срещу теб. Той пише срещу всички." Това ми казва Жана Иванова и по гласа познавам, че тя вече вярва на нея, но не и на мен. Отивам, отварям книгата и посочвам точно на кой ред е отбелязано само В. Кръстев, „Да, ама отначало е изписано цялото ти име." - „Да, това е така, но тук е вече отрязано името ми, за да ме няма вече." Това е акт и метод на Черната Ложа. И започвам да говоря и обяснявам по телефона цялата тази измислена и скроена магия от Черната ложа. А тя е следната. Слушайте, ама добре! Тя е вече за вас, а не за мен. Навремето стопанинът на къщата или стопанката отива в двора и хваща една кокошка за краката. Кокошката кряка, но той я занася на дръвника и със секирата й отрязва главата и я захвърля на земята. Кокошката вече не кряка, защото й е отрязана главата и само подскача известно време и спира. Отначало е имала глава, а сега няма глава. Така и Черната ложа, когато иска да отреже главата на някой, първом му изписва цялото му име и непосредствено след това му отсича с брадва името, та да не съществува повече. Ето защо,така го отпечатват съкратено. Та да му се съкратят дните и действията му. И тук това е приложено умишлено от познавачите на тази черна магия. А за доказателство проверете, че името на онзи богослов, който провали изданието със своя увод, му е изписано цялото име. А на редактора на книгата - същото е сторено. А тези двамата отклониха Павлина Даскалова от мен в друга посока. Не само я отклониха, но я направиха враг на Програмата! И сега в Павлина вече го няма небесният ангел. Той е отлетял и вече не ще идва, повече никога. Никога! И сега вече я няма духовната сестра, защото такава не може да се създаде чрез Словото на Учителя. Не можа! И сега останаха демоните подземни да излизат и да вървят от човек на човек и да го превземат отвътре и да създават роби. Роби на разрушението. А Павлина Даскалова през 2000 година три пъти идва в София и на три пъти обиколи всички да говори срещу мен, срещу програмата, която издаде неиздаденото оригинално Слово на Учителя Дънов. И срещу „Изгревът". Свърши работа на своя Господар! И то отлично! Но за всичко си има Видов ден. И той ще дойде за мнозина. Ето заради тях се включва този материал, да не бъдат отклонени от Духът на Заблуждението.

VIII. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И КАК ДЕЙСТВУВА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО 1. В моя архив имаше два кашона с преводи от български на руски език от Наталия Симеонова, която ги беше предала на Борис Николов. А Борис ги предаде на мен. Каза ми: „Ще има да издавате дълго време Словото на Учителя на руски език. Аз съм прероден руснак, който е бил убит при боевете на Шипка. Аз проговорих руски изведнъж, припомних си го от предишното си прераждане." Пазих ги 20 години. А това бе голям труд на преводача. Но сега се оказа, че трудът е бил напразен. Как така? Не може да бъде. Едно руско съзнание за пръв път от 150 милиона руснаци работи 20 години със Словото на Учителя и го превежда на руски. Това е подвиг! 2. Наталия Попова, с която работихме, а тя набираше оригиналното неиздавано Слово на Учителя Дънов, бе получила писмо от своята позната Елена Фомичева и венцехвалеше „Изгревът". Дотук бе разбираемо. Публикуваме писмото й от 29 юли 1997 г. 3. Получих писмо на 13.09.1997 г. от Елена Фомичева, която споделяше своите затруднения с Паневритмията. Публикуваме писмото й от 13.09.1997 г. 4. На 29.09.1999 г. получих писмо от Елена Фомичева, в което ми съобщаваше, че с моето писмо изпраща писмо до семейство Гобо, с препоръка да ми върнат архива на Анина Бертоли, както и филма за Паневритмията. Дотук добре. Публикуваме писмото й от 29.09.1999 г. 5. Към края на месец април 2000 г. Елена Фомичева изпраща по пощата до Галина Стамболийска видеокасета с прехвърления филм за Паневритмията, запленен от семейство Гобо. За него вече говорихме. А самата Галина няма нищо общо с този въпрос. Той е непознат и досега, защото няма откъде да го научи. Може да го прочете в „Изгревът", но онези, с които тя дружи, са срещу „Изгревът". Но накрая тя предава видеокасетата, тя се разглежда и се разбира, че това е онзи филм, за който се пише в „Изгревът". 6. Филмът е тиражиран в десетки броеве и се продава. Но както казахме, той е озвучен с класическа музика. А това е срещу един от принципите на Паневритмията, за които говорихме и които всеки може да си ги прочете в тези две издания на Паневритмията от 1938 и 1941 г. 7. Днес Духът на Заблуждението задвижи своя план за Разрушителните сили. Днес тази видеокасета се върти и показва по телевизорите и се слуша класическа музика. Днес тя служи като атомна бомба и разрушава всичко. Случайно ли е това? Това е предварителен подготвен сценарий. 8. Онези, които озвучиха този филм със светска музика, са слуги на Духа на Заблуждението. Онези, които го изпратиха тук и го разпространиха, са също слуги на Духа на Заблуждението. Тази разрушителна сила ще се върне и в Русия и тогава ще видят как ще се изпълнят думите на Учителя Дънов, че Русия я очаква още по-голяма и разрушителна революция, отколкото онази през 1917 г., наречена Октомврийска. Ще я дочакаме. Трябва да има свидетели. Ако беше изпратен филма на мен, аз щях да го спра. Аз щях да искам сверка с оригинала, дали там е озвучен филма и от кого. Аз знаех какво означават силите на Разрушението. Зная ги. Видял съм ги. Опитал съм ги! 9. А онези, които не ги знаят, не ги познават, ще си ги научат от опит. Ще си ги проверят. Но ненаучени няма да минат по-нататък, в следващата епоха. В никакъв случай. А полученият видео-филм чрез онзи руснак от семейство Гобо, преминал през Елена Фомичева и нейните познати, трябваше да изпълняват волята на Духът на Заблуждението. И го изпълниха. И сега е наред Разрушението в България. Но утре то ще се върне в Русия в стократен размер, да си проверят как действуват окултните закони на Бялото Братство. Ще се провери! И ще се заплати! Ръководителят на българския народ, на Славянството и на Русия, е Един и Същий! Това е Ангел Елохил. Един е Неговият Завет. А това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Забележка на редактора: 1. За по-добро онагледяване прилагаме лично направена извадка от Наталия Попова на писмото на Елена Фомичева от 29 юли 1997г., преведено на български език (прил. 1). 2. Потвърждение от Елена Фомичева какви материали е получила от Вергилий Кръстев чрез Наталия Попова - 27.08,1997г. (прил. 2). 3. Писмо от 13.09.1997 г. на Елена Фомичева на руски език до Вергилий Кръстев (прил. 3). 4. Писмо от 24.09.1999 г. от Елена Фомичева до Вергилий Кръстев на руски език, в което уведомява, че изпраща писмо до семейство Гобо, да ми предадат архива плюс филма (прил. 4). Приложенията се публикуват, като оригиналите са копирани чрез скенер:

VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. За мисията на славянството, Русия и България е написано в „Космогонията" в „Изгревът", том I, както и в следващите томове. 2. Описан е и онзи случай, когато Боян Боев изпраща в един пакет „Беседи на Учителя" на български език до Рига, която е била вече окупирана от СССР. Той бил върнат с думите, че такава литература не се допуска в СССР. Когато Хитлер напада СССР и започва войната между Германия и СССР, то Учителят обръща внимание, че понеже били върнати книгите на Бялото Братство, то Хитлер като пристав на Бога отива да ги накаже. Хайде, обяснете си сега този факт! Разбрахте ли коя е причината за войната? 3. В „Изгревът" е описано за най-голямата атака на Черната ложа срещу Русия чрез „Агни йога", чрез художника Рьорих и жена му. Тази литература днес залива Русия и всички злочестия на руския народ вчера и днес се дължат именно на това. 4. В СССР един евреин на име Леон често посещаваше България между 1970-1975 г. и твърдеше, че е създал тамошно Братство. Може ли евреин да стане християнин? Историята на всички евреи, присъствуващи около Софийското братство, са ясни и са описани в „Изгревът". Всички се провалиха. 5. По-късно Крум Въжаров беше ходил в СССР, но той като турист ги заведе да видят Кавказ. Какво има да видят в Кавказ? Там няма нищо. Словото е в България на Великият Учител. Тук е и Паневритмията. Истинската! 6. След 1990 г. михайловистите от Франция със своите пари и организации създадоха свои групи. Но те говорят за Михаил Иванов като за Учител. Петър Дънов не го признават като такъв. 7. В работата с „Изгревът" и с набирането Словото на Учителя бях привлякъл Наталия Попова, която бе следвала архитектура в СССР и поддържаше свои връзки с познати. Започнаха да идват групи руснаци от Русия на Рила. Тогава реших да задвижа един архив от преводи, направени от Наталия Симеонова от Пловдив от български на руски. Изпратихме ги по същите групи, като бяха включени и снимки за техните бъдещи издания. Получих чрез писмо описа, какво са получили. Но накрая се разбра, че преводите не са сполучливи и целият труд на онази рускиня, омъжена за българин, живееща в град Пловдив, е бил напразен. Поне сама се е обогатила чрез преводите. А има още толкова много направени преводи. 8. Понеже моя милост бе онзи, който организира и финансира два концерта - рецитали за Мисията на Славянството и два концерта - рецитали за „Призванието", където за пръв път се изнасяше Словото на Учителя за мисията на българите, на Славянството, включая и Русия, то смятах, че е направено нужното и написах писмо до Елена Фомичева на 23.03.1998 г,, изпратено препоръчано. По този начин трябваше да завърша един етап. И той завърши. Прилагам писмото. 9. Идваха ежегодно групи от Русия, но онези, които контактуваха с тях, ги завличаха на Рила и нито един не пожела да се срещне с мене, понеже българите ги отклоняваха. Ние бяхме към 1999 г. лятото издали към 50 заглавия оригинално Слово и то бе в книжарница „Изгрев". Идваха, гледаха, но не купуваха. Не че нямаха пари. А бяха отклонени. Тотално в погрешна посока. А за „Изгревът" да не говорим. Накрая една от групата идва на следващия ден, да си купи поредния том. Не е смеела да го купи пред тях. Представяте ли си! Няма нищо чудно в това, защото мнозина са михайловисти, чужденци за Словото на Учителя и мнозина от тях са евреи. Пълен провал на всички усилия, който бях положил. Но го направих и съм чист пред Руския народностен дух и пред Ангел Елохил. 10. Писмо до Елена Фомичева. 23.03.1998 г. София Здравейте, Елена Фомичева, Честита пролет и много поздрави от Вергилий Кръстев. Живот и здраве на всички ви. Вашето писмо от 13.09.1997 г. получих на 26.09.1997 г. Наталия Попова извади от Вашето писмо Вашите бележки, написани за „Изгревът". Сега ще отговоря на поставените от Вас въпроси: 1. Благодари на Господу Твоему, че Ви е отворил съзнанието и ума, за да можете да четете Словото на Учителя. Това не на всеки се случва. Благодаря Му също, че очите Ви са отворени и можете да четете „Изгревът". 2. Чрез материалите, които съм Ви изпратил, преведени на руски език, можете сама да реализирате в името на Високия Идеал от Словото на Учителя Дънов. Преводачът от български на руски език е една рускиня, женена за българин и живяла в град Пловдив - казва се Наталия Симеонова, която отдавна е заминала за невидимия свят. Така че отбележете, че преводът е на Наталия. Моят помощник, Марийка Марашлиева, е кореспондирала с нея, познавала се е лично и дори е спала в нейния дом, когато е посещавала Пловдив. 3. В момента работим върху том VIII на „Изгревът". Ще бъде поместена историята на Антиминса, защото той е свързан с обединението на руските земи под ръководството на Московското княжество в могъща Русия. Свързан е също с освобождаването на България от турско робство и на южните славяни, както и на Гърция през 1828 г. Дори сме го отпечатали отделно. Освен това ще бъде публикуван в отделен плакат и неръкотворният образ на Христа, дело на непознат за нас руски художник, икона, която е публикувана в Одеса през 1898 г. Според Учителя Дънов, в тази икона художникът се е доближил най-близко до истинския и физически образ на Исуса Христа преди 2000 години. 4. Всички истории за създаване на песните са описани в „Изгревът". Понеже се укрива още оригиналният тефтер със записаните песни на Учителя, то аз още не мога да пристъпя към издаване на окончателното издание на песните на Учителя. Имаме много голямо противодействие от лъже-братя и лъже-сестри, които са по форма последователи на Учителя, а по дух са врагове на делото му. 5. За Паневритмията виж „Изгревът", том I, стр. 628-631. Всички, които се подписаха под този протокол, измениха на протокола и се подиграха с подписите си. Мария Митовска издаде неверна Паневритмия. Аз бях предал оригиналите на Паневритмията от групата Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева, но накрая ме излъгаха и бе извършено предателство. Ина Дойнова ги предаде материалите на едно издателство и вътре включиха индийски чакри в материала и вкараха идеи и постановки на йогите в Паневритмията на Учителя. А йогите представляват учение от „Инволюцията", което е до идването на Христа. От 2000 години е започнала Еволюцията. Учението на Учителя е за пробуденото човешко съзнание, което борави със свръхсъзнанието. Така че те извършиха предателство и отпечатаха една Паневритмия, която няма нищо общо с Паневритмията на Учителя. Виж „Изгревът", том I, стр. 555-556 - така трябва да се разреши въпросът с Паневритмията. 6. Вие хвалите книгата на Весела Несторова. Аз я накарах да я напише. Аз съм заснел всичко на магнетофонна лента и на филми. Тя трябваше да влезне в „Изгревът". Аз съм работил с нея много време. Но тя ме излъга, изигра ме и предаде материала на друг да го издаде. При мене е нейното второ преработено издание. Онова, което е написано в книгата е вярно, но има още много неща, които не е описала, защото не смее да ги опише. Пример: Веднъж тя е на посещение при Учителя за разговор. Изведнъж Учителят я гледа строго, посочва я с пръст и извиква: „Вън от Изгрева! Рекох, напусни Изгрева!" Весела е смутена и пита: „Учителю, защо ме гоните от Изгрева?" Той отговаря: „Аз не гоня теб, но гоня оня черен дух, който е в тебе." Това лично ми го е разказвала Весела. А онова, което са ми разказвали нейните съвременници за нея, са такива, че може да се уплашите. И затова аз се стремя в „Изгревът" да ги давам събитията такива, каквито са. На някои не са приятни тези неща. Но това предпазва от заблуждение онези, които ще минат по същия път и ще имат същите задачи за разрешаване. 7. Аз съм този, който за пръв път публикува „Призванието на Учителя към българския народ и Славянството", „Мисията на Славянството" и отпечатих тези Скрижали в том I, II, III и IV. Те трябва да се приучават. Аз организирах и финансирах концерти-рецитали и бяха посетени от стотици хора. Аз дадох материалите на Евгения Шевальова да изнесе този концерт в Москва. Виж „Изгревът", том IV, стр. 29. Изпращам Ви покана за рецитал-концерта от 9.03.1998 г., който също организирах и финансирах сам. Това го пиша не да се самоизтъквам, но да Ви покажа, че аз съм този, който движи нещата от самото начало. И аз съм този, който проби обсадата, за да се съедини България и Русия чрез Словото на Учителя Дънов. Другите са второстепенни лица. Пиша Ви това, за да не бъдете подведена при взимането на някое решение в погрешна посока. Шест часа след концерта времето в София се промени. Валеше лек дъжд, а температурата на въздуха беше плюс 15 градуса. Изведнъж дойде буря, студ, мраз. Температурите от плюс 15 градуса спаднаха до минус 6 градуса. Следващите три дни валеше сняг и беше студено - минус 10 градуса. Тогава разбрах, че нашият концерт е успял, защото предизвика съответна реакция на противодействие на онези тъмни сили, които разединяват Славянството. Разбрах, че Славянството няма лесно да се обедини. А откъде разбрах? Ще Ви разкажа един случай, който ми е разказан преди 30 години от Весела Несторова. През лятото на 1944 г. Съветската армия още воюва в границите на СССР срещу германците. Учителят е в село Мърчаево, където са и приятелите с Него. Там е и Весела. Един ден тя получава вдъхновение и написва химн на обединеното Славянство, който е в стихотворна форма. Тя отива при Учителя и го декламира. Той харесва нейната поезия и казва: „Напишете музика за този химн!" На следващия ден времето е хубаво, небето ясно, няма нито едно облаче на него и е идеално време за музикално творчество. Весела получава музикално вдъхновение, чува мелодията горе във висините, сваля я долу и я написва с ноти към думите на нейното стихотворение. Освен поет, тя е и музикант и много добра певица. В момента, когато приключва с последния акорд, изведнъж се чува гръм от небето, след това светкавица и мълния. И започва буря с дъжд. Бурята продължава няколко часа, но Весела иска да покаже и да изпее какво е написала. Тича боса към Учителя. Той я приема в стаята си, дава й топъл чай да пие, тя се топли до печката и накрая Учителят я помолва да изпее песента. Весела я пее с вдъхновение и много тържествено. Когато стига до последния акорд, изведнъж се чува небесен гръм, светкавица и мълния проблясва през прозореца. Учителят поглежда навън бурята и казва: „Рекох, лесно няма да могат да се обединят Славяните." И показал с пръст светкавиците и гръмотевиците, които се чували и виждали през прозореца. Бурята траяла три дни. Ето, виждате, че е много трудно обединението и това може да стане само със Словото на Учителя. И така, на 9 март 1998 г. направихме рецитал-концерт за Мисията на Славянството. След шест часа дойде бурята, снегът и студът. Прогнозите на метеоролозите бяха съвсем други. Те останаха изненадани. Студ скова Европа. А по телевизията видяхме как на 10,11 и 12 март Москва бе затрупана със сняг и студ. Нещата се повтаряха от Мърчаево, от времето на Учителя. Аз бях много доволен, че концертът успя. Ние преварихме и го изнесохме. Славянството ще бъде обединено. Но само чрез Словото на Учителя. 8. Аз съм изнесъл в „Изгревът" много материал за Мисията на Славянството и за Славяните от том I до том IV. Трябва да се проучва. 9. Разказват ми, че идват руски младежи в България, посещават този или онзи, ходят на Рила, на езерата и контактуват с лица, които нямат нищо общо с Мисията на Славянството и направо ги подвеждат в друга посока. Единствено Вие се обадихте, написахте ми писмо и аз Ви дадох работа. Тази работа Вие ще я свършите сама, ще я реализирате в името на Учителя, в името на Бога. И накрая много поздрави от (Подпис) Вергилий

VI. КАКВО НАПРАВИ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО С ФИЛМА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА 1. За филма, направен тук, в София, по идея на Анина Бертоли, знаех само аз. Анина вижда, че онова, което е написано в голямата Паневритмия за упражненията, не е много ясно и не може по това описание да се изучава. Ето защо тя пише писмо до Паша Теодорова, после този въпрос се повдига нееднократно, докато се образува групата от трите сестри: Ярмила Менцлова, Мария Тодорова, Елена Андреева, които се събират и правят ново описание. За него е говорено в „Изгревът". За онагледяване на отделните упражнения е извикан фотографа Васко Искренов, който заснема всички пози на филм и след това се изваждат на снимки. И това е описано в „Изгревът", че днес те се укриват строго преднамерено, за да може да действуват Силите на Разрушението. 2. В следващия етап се задействува идеята на Анина Бертоли да се направи филм, учебен филм, в който да се показва как се играят правилно упражненията. Когато е за Паневритмията, то винаги се намират доброжелатели. Идеята се развива. а) Намират кинооператор, и това е Георги Парлапанов, който за онова време е знаещ и можещ. б) Филмът, на който са заснети, е закупен от братски пари, чрез тукашните възможности на киноцентъра. Годината е 1947. в) Събира се група от братя и сестри на брой осем човека и започват да играят всеки ден Паневритмия, като предварително се уеднаквяват всички спорни въпроси. Винаги има състав от музиканти, които свирят. г) Упражненията се играят на 4 двойки, съпровождани от музикантите. Музиката тогава не е заснимана, поради тогавашните възможности за заснемане. На кинолента са заснети само упражненията, д) Всички 28 упражнения са записани от край до край. Всяко едно упражнение е изигравано също от край до край, съпровождано от съответното музикално изпълнение към Паневритмията. е) Филмът е промиван тук, защото са се опасявали, че може да бъде отворен на границата и да бъде осветен. Анина го взима, пренася го във Франция и той трябва да показва как правилно трябва да се играе Паневритмия. ж) Тук трябва да се спомене, че Анина Бертоли получава от Елена Андреева копие от текста на Паневритмията на 3-те сестри. Този текст тя го редактира, превежда на френски и отпечатва в ограничен тираж на циклостил. з) По молба на Анина Бертоли, то Елена Андреева извиква един художник и му показва упражнение след упражнение. Художникът прави подходящи скици, преснемат ги и ги изпращат на Анина. Тя ги отпечатва и те са вече приложени към Паневритмията, която е отпечатана на френски език. Тези издания съществуват и са запазени, но историята днес аз я разказвам. Винаги има един свидетел! и) Когато записвах опитностите на Анина Бертоли в София в присъствието на Марийка Марашлиева, тя ми разказа за този филм и обеща да ми го предаде. Той е бил затворен в кутия и тя не го е давала да се върти на прожекционен апарат, да не се повреди. Обеща да ми го донесе и предаде лично. Аз бях обяснил каква беше моята програма за Паневритмията, която тя одобри лично. 3. Когато Величка Няголова е била при семейство Гобо, след като са натоварили целия архив на Анина на много пакети на леката кола, то Величка е настоявала вечерта за филма. Те не за знаели за него. Започнали да го търсят. И в една кутия го открили. Тогава Величка е посочила, че на кутията е написано „Vate a Vergili". Това се отнася за мен. Тогава им хрумва на семейство Гобо да разменят този филм с филма на Никол, която е имала такъв за Учителя Дънов. А Никол е съпруга на Павел Желязков. На сутринта те свалили целия архив от натоварената кола и се започва трагикомедията, която се разиграва до днес и ще продължи дълго време. 4. По-късно, 1999 г. на Рила, Величка разбира лично от сина на семейство Гобо, че филмът е бил предаден на Павел Желязков преди две години и заедно с 2 куфара снимки и още не им ги връща. След кражбата на архива на Анина от семейство Гобо следва друга кражба на филма от Павел Желязков. Това е описано подробно в „Изгревът", том XII. 5. На 29.09.1999 г. получих писмо от Елена Фомичева от Москва и ме уведомява, че след като е научила за филма при Анина Бертоли за Паневритмията и за оригиналите, пазени при семейство Гобо чрез „Изгревът", то тя им изпраща писмо да ми предадат оригиналите, включително и филма. Писмото е у мен. Но какъв е бил отговорът на семейство Гобо, се вижда от следващата постъпка на Елена Фомичева. Явно, че тя е била разколебана и Духът на Заблуждението я е променил веднага. И става негов слуга! 6. Адресът на семейство Гобо е публикуван в „Изгревът". Освен изпратено писмо до тях, отива и някакъв руснак, на който семейство Гобо предават едно копие от филма на видео-касета. Занесен в Москва, той е прехвърлен отново на копие и изпратен в България от Елена Фомичева. 7. Този видео-филм не се изпраща до моя милост. И то преднамерено, под въздействието на семейство Гобо. Изпраща се до Галина Стамболийска, една девойка, която често изпраща на Елена Фомичева от София новоизлезли по моята програма книги. Купува ги и ги изпраща чрез пощата. Така Галина получава този видео-филм и понеже изобщо не е запозната с този проблем, се чуди какво да го прави и го задържа известно време при себе си. Накрая го показват и разбират, че това е онзи филм, за който толкова се пише в „Изгревът" и се говори от уста на уста. Събират се мнозина, гледат, умуват. Разпознават част от участниците, играещи във филма. 8. Режисьорката Мария Ташева ме уведоми за получаването на тази видео-касета с този филм в София. За нейно най-голямо учудване са дадени само части от всяко едно от 28-те упражнения. Нито едно упражнение не е било изцяло дадено. Във връзка с това искам да заявя, че тези, които са играели, в никакъв случай не биха прекъснали упражнение, защото знаят, че това са нарушения на окултни закони. И освен това ги съпровождат музикантите. Това осакатяване е станало след като е промит филма и може после да е монтиран и изрязан от зложелатели. Това може да се разбере, когато се види оригинала. А може филмът да е с цялостните упражнения, но да е отрязан при видео-монтажа и прехвърлен на видео-касета. 9. Бях уведомен също, че филмът във видео-касетата е озвучен и то не с музиката от Паневритмията на Учителя, а от класическа музика. Ето това е най- голямото престъпление, извършвано от михайловистите и от французите. Паневритмията е хармония между музика, Слово и движение като творческа изява на Духът Божий! А те сега разрушават чрез светска музика Паневритмията. Онова, което бе започнал да прави Ангел Янушев от самото начало, да влага чужда музика към упражненията, сега го довършиха слугите на Духът на Заблуждението. Изпълнителни и верни слуги! 10. Веднага се намериха умници, които тиражираха филма, размножиха го и го разпространяват със същата светска музика от класически автори. И това е нещо повече от престъпление. Сега са развързали Силите на Разрушението и те действуват навсякъде, където се види тази видео-касета на екран. Събират се на групи и поединично, и гледат. И нито един не се намери да вдигне глас за закрила на оригинала и Паневритмията. Няма ги защитниците. А защо? Защото преди това Духът на Заблуждението ги е разрушил отвътре и ги е отклонил. Сега е времето на отклонението и на разрухата. Да живее тяхното време, защото те затова са изпратени. Да рушат отвътре и отвън! А кой носи вина за това? Кой бе онзи, който свали от натоварена вече кола натоварения архив на Анина Бертоли заедно с въпросния филм? Това е Духът на Заблуждението с неговите слуги във Франция и в България. Да живеят слугите и тяхното време! Да живее предателството вчера и днес! Христовият Дух вчера, днес и утре е един и същ. И Той е онзи, който даде Паневритмията като Принцип на Единството между музика, движения и Слово чрез Битието в живота на человека небесен. Амин! 11. Прилагаме едно мнение на онези сестри, живи от времето на Школата, които са гледали видео-филма. Аз не съм гледал видео-филма. И няма да го гледам. Аз си искам оригинала, откраднат от изпечени крадци, лъжци и мошеници! Искам си го! Не отстъпвам! В никакъв случай! За видеофилма, изпратен от Франция Предадоха ми, че филмът е правен през 1940 г. Може би възможностите по това време да са били такива. Повечето снимки са неясни - силуети. От по-­добрите виждаме лицата на Учителя, на някои от приятелите по това време като Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Боян Боев, д-р Иван Жеков и на други сестри и братя. Движенията са от първата част на Паневритмията. Защо е озвучен филма с друга музика не е известно. Може да има причини за това. От учебната част на филма разпознахме от сестрите: 1. Непозната 2. Верка Куртева 3. Анина Бертоли 4. Йорданка Кисьова От братята: 1. Непознат 2. Неделчо Попов 3. Непознат 4. Панталей Карапетров. Филмът бе гледан от лицата: Ружинка Кисьова, Вера Паскова, Божислава Панталеева Карапетрова и Марийка Марашлиева. Подпис: /Марийка Марашлиева/ София, 22 май 2000 г.

V. ПРИНЦИПИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА И СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО 1. Историята на Паневритмията е дадена в „Изгревът", том I, като в следващите томове от различни автори се добавя това, което само авторът е знаел, понеже е присъствувал в даден момент, на дадено място в строго определено време. Небето винаги избира един да присъствува и да бъде свидетел. И да запомни. И да предаде на останалите. А това става чрез „Изгревът". В следващите томове ще бъдат добавени още много неща от другите автори и съвременници на Учителя Дънов. 2. В „Изгревът", том IX, стр. 781-783 се обяснява защо не се издава още истинската Паневритмия и кои са онези, които носят вина за това. фактите са налице, документирано е извращението от слугите на Господаря им. А това е Духът на Заблуждението. 3. В голямата „Паневритмия" с подпис Беинса Дуно, издание София, 1938 г., във втората част са дадени принципите на Паневритмията. Като мото е дадено следното: „Паневритмията е хармонично творческо изявление на Божественото Начало на Вселената." И ето защо никой няма право да променя принципите, залегнали в Паневритмията и описани в книгата. Ама никой! Без изключение. 4. Първият основен принцип на Паневритмията е ритъма в природата, в светлината, в слънчевите енергии, в сърдечния ритъм на човека. Ето защо Паневритмията има свой ритъм. Обозначено е как да се играят. А в „Изгревът", том IV, на стр. 231 е дадена таблицата на Галилей Величков, колко е времетраенето на всяко едно упражнение. А какво виждаме вчера и днес? Михайловистите от Франция я играят в друг ритъм, много по-бърз и я правят на танцувално упражнение. А кой ги ръководи? Разбира се, Духът на Заблуждението. И тук у нас непрекъснато променят ритъма, вместо един да застане с хронометър в ръка и да покаже колко секунди трябва да се играе едно упражнение. А защо не се направи, както навремето лично Учителят Дънов го е правил. 5. Вторият основен принцип на Паневритмията е в това, че движенията в нея отговарят на строги космически закони. И космическите движения, и космическият ритъм навлизат чрез изиграните правилно движения от Паневритмията в играещия я човек. Само когато човек е в хармония чрез движенията, които играе с космическите движения, може да се свърже със силите на живата природа и ги приема. Това е смисълът на заглавието на книгата: „Паневритмия - разумна обмяна със силите на живата природа." Движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от проекцията на космическия живот върху живата природа. И този, който ги е взел и свалил за Школата, е Учителят Дънов. И затова те трябва да се играят правилно. Вчера и днес те се видоизмениха, поради много причини, но главното е че Духът на Заблуждението чрез своите слуги ги подменя съзнателно и целенасочено. А за опита на трите сестри - Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева да дадат правилните движения е вече говорено в „Изгревът". 6. Третият основен закон на Паневритмията гласи, че има връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Ето защо Учителят Дънов даде специална музика. Тя бе свалена от Висшите селения на Духа. Музиката е материализирано движение на Духа. И благодарение на музиката в Паневритмията може да се въплотят у човека идеите на Словото на Учителя Дънов чрез движенията на Паневритмията. Още в първите дни, когато Учителят започва да сваля Паневритмията от Небето, с движенията идва и музиката. И тогава се явяват онези, ръководени от Духът на Заблуждението, да променят посоката на Паневритмията. Ангел Янушев започва да включва мелодии към упражненията от различни светски композитори. Учителят Дънов изпраща Мария Тодорова да го извика при него. И това, което Учителят е говорил пред Мария, то тя го казва на Янушев пред лицето на Учителя. Това е писано в „Изгревът" в спомените на Мария Тодорова. И дойде това време, когато се явиха онези, които изхвърлиха музиката на Учителя Дънов и сложиха към Паневритмичните упражнения музика от светски музиканти. Това случайно ли е? Няма такова нещо. Това е работа на съвременните йезуити и михайловисти от Франция, ръководени от Духът на Заблуждението. 7. При самото създаване на Паневритмията от музика и движения се включва и текстът на думи и Слово, дадени чрез Олга Славчева. И когато играеха учениците от Школата на поляната на Изгрева, сестрите, облечени в бели дълги рокли с широки дълги ръкави, а братята с бели панталони и ризи бели с дълги ръкави, то в центъра свиреше оркестър от музиканти и всички играеха в едно, водени от музиката на Учителя. И най-важното бе, че всеки един от тях пееше текстовете на движението. Кръгът се въртеше, двойките се движеха, музикантите свиреха, а братята и сестрите се движеха и пееха. Така кръгът се преобразуваше и движеше от упражнение в упражнение. Всичко бе в едно - кръгът на Паневритмията, движещите се двойки под звуците на музиката и пеещите двойки. Всичко се стремеше да бъде в хармония на музика, движения и Слово. Ето това е Паневритмията. Вчера и днес слугите на Господаря на Разрушението измисли, чрез своите слуги, нови текстове. И днес като играят, едните пеят старите текстове от времето на Школата, а други си пеят новия измислен текст на Гришата (Григор Кьосев) - виж „Изгревът", том I, стр. 217-218, под номер 6. И се чудят после, че няма хармония в Братството. Ще се чудите още дълго време. И това е писано в „Изгревът". А не искате да го четете. Тогава как проумеете всичко това? 8. Всички възможни закононарушения към Духът на Паневритмията са извършили. От начало до край. През 1941 г. в София се издава малката Паневритмия с подходящ увод и „Основа на Паневритмията на Учителя". Дадени са 7-те принципа на Битието, които са залегнали в Паневритмията. Казано е точно, че движенията на Паневритмията са извлечени из самата природа и че Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. И че само когато между думи, движение и музика има съответствие, то хармонията и ритъмът на цялото Битие ще проникне у човека чрез разумното Слово. Защото целият Космос е проникнат от музика, движение и Слово, съчетани в едно. „В началото бе Словото..." В малката Паневритмия от 1941 г. е даден музикалния нотен текст на отделните упражнения и под всяка нота е отбелязан текстът, даден чрез Олга Славчева от Духа, който движи Паневритмията в един космически кръг чрез Слово, музика и движения.

IV. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 1. В „Изгревът", том XII, стр. 873-874, бе отбелязано какво се намираше в компакт-диска, изпратен на семейство Гобо чрез сина им и връчен на техните съмишленици тук в България. Но не и на мен. Всичко, което трябваше да се напише по този повод, е отбелязано и отпечатано там. 2. Бе отбелязано, че сценарият, написан от Духът на Разрушението, ще изпрати нови хора с нови методи и че играта на разиграване ще продължи. Така и стана. 3. Към 26 април 2000 г. получих писмо от Йоанна Стратева, която работи като музикант в кралската консерватория в Рабат - Мароко. Ето защо го цитирам дословно: град Гап (Gap) 16.04.2000 г. Привет, Вергилий, Благодаря ти за писмата и „Изгревът" - чета го с голям интерес и плача на някои места. Отдавна мечтаех да прочета първите статии на Учителя. Сега ти пиша от Франция, където моят директор ме изпрати на семинар, та по този случай взех и Божидар, защото имаше известни професори по китара. Много се разбирам с директора си, но за съжаление той ще се пенсионира това лято и след това не се знае дали ще ми подновят договора, който е до 1.10. Ще трябва май да си търся нова работа, но каквото нареди Господ. Тук се видях със сем. Гобо и много говорих с тях, по нашите въпроси. Те не бяха наясно какво представя „Изгревът" - че е само спомени и опитности с Учителя - учудиха се, като им обясних. Казаха, че не са те познавали. Посвирихме с Бужи за някои приятели - само последователи на Учителя. Ще ти пиша по-подробно от Мароко. Йоанна P.S. Прибавям няколко думи от Лион преди самолета. Семейство Gobeau ти изпраща 1 компакт диск с половината от лекциите, които имат. Искаха да ти изпратят всички, но не успяха, аз ги видях за малко, в началото на семинара и накрая. Свързах се с тях, защото един от техните синове живее в Лион и той посрещна Божидар на идване и го изпрати на отиване - самолетите ни не бяха в един и същи ден и трябваше някой да се погрижи за него. Другият им син - Пиер, който беше на Рила се разболя тежко през това време, а самите те заминаха нанякъде по важна работа. Не успя бащата да направи всичко, върна се в последния момент. Опита се да направи видеокопие на филма с Паневритмията, но не стана сполучливо. Иска много да ти даде копия от всичко, каквото има и ще го направи в най-скоро време. Той е дал такава видеокасета на един руснак от Братството. В България не я е давал още на никого, но може би тя е пристигнала от Русия. На Рила само е донесъл същия компакт диск с копия от беседите, които имат. Ще ти пиша пак от Мароко. Семейство Гобо те поздравява специално и много искат да хармонизирате отношенията си. Те нищо не са знаели за тебе преди и не са могли да се решат да дадат всичко на един непознат човек за тях. Надпис: „За Virgili" е имало само на една книга на френски, специално приготвена за брата на Ана. Други наставления не са имали дадени, освен да пазят старателно всичко. Поздрави на всички около теб. Йоанна 4. Онова, което са обяснявали семейство Гобо на Йоанна, не е вярно, защото това са лъжи. Всичко е описано в „Изгревът", а писмата са публикувани на френски, които както в томовете, така и отделно в писма текстовете им бяха изпратени препоръчано с въздушна поща. Всичко са получили, всичко трябва да са прочели, което е преведено на френски. А читателите на „Изгревът" също могат да си го прочетат и проверят кой лъже и кой заблуждава заслепените българи. 5. Семейство Гобо чрез Йоанна Стратева изпраща два компакт-диска до моя милост. Единият компакт-диск е същият, който те връчиха на Рила на другите, но не и на мен. За него всичко бе отбелязано и говорено в „Изгревът", том XII, стр. 873-874. 6. Вторият компакт-диск от семейство Гобо, изпратен чрез Йоанна на 27.04.2000 г., бе даден да се отвори от Вихър Пенков и Ефросина Ангелова. Направиха опис какво той съдържа. Ето какво те ми предоставиха за сведение: I. Paquet 4. Младежки окултен клас, година XVII (1937-1938). а) Тази годишнина е издадена и отпечатана от нас под заглавие „Възможности в живота" 1998 г„ с ISBN 954-9589-22-6. б) Дадени са в компакт-диска лекциите от 16 до 40. в) Някои от тях са на тънка хартия със стар ръкопис - от лекция 16 до 23. г) Някои от страниците са нечетливи. д) Издателство „Алфа Дар" под заглавие „Възможности на красотата", издават от 1 до 15 лекция на същата годишнина с ISBN 954-8785-24-2. Това е сторил Павел Желязков, който ги е откраднал от архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо. II. Paquet 15 Неделни беседи, 1933 - 1934 г. а) Издадени от нас през 1999 г. и отпечатани в две томчета: „Постижимото", том I- ISBN 954-9589-40-4, „Приготовление на сърцето", том II - ISBN 954-9589-54-4. б) Тук са дадени лекциите от 1-8,10-33,35-41,4345. Липсват лекциите: 9,34,42. в) Липсват страници: Лекция 23 - липсват стр. 1-2, лекция 24 - липсва стр. 6, лекция 38 - липсва стр. 17. г) Има разлика в текста на лекциите на диска и издаденото от нас. д) В бъдеще това ще се проверява и уточнява. 7. Какво е общото впечатление от изпратения компакт-диск номер 2: а) Сценарият е написан от Духът на Заблуждението и се разиграва траги­комедия от михайловистите във Франция за заслепените от тях българи тук. б) Онзи, който им подава кои пакети да преснемат, знае български и трябва да знае какво сме издали! А защо? Защото той не подава пакетите под номерата, обозначени по тях, а ги дават разбъркано. А защо? Защото знаят, че това сме вече издали и че вече не ще ни ползува. А това, което бихме ползували, те го предават разбито, като половин годишнини, както бе в компакт-диск N1. в) Целта е не да ни предадат архива на Анина Бертоли, защото колата беше натоварена с него, преспаха и сутринта свалиха целия архив. А защо? - За да го ограбят. Виж „Изгревът", том VIII, стр. 572-596, изложението на Величка Няголова. г) Архивът бе запленен и след това ограбен. По-късно бе разбит, като се предават материали на Павел Желязков, включително и два куфара със снимки и филма за Паневритмията, която той и досега не връща. Виж „Изгревът", том XI, стр.818-820, 820-825 . д) Тяхната цел е да заграбят и след това да унищожат всичко. А това трябва да стане със съвременните средства, но със старите йезуитски методи, прибавени с михайловистка гарнитура, та да бъде объркването пълно. И безвъзвратно забутано и потулено всичко. За сега сполучват. Браво на тях! е) И понеже българите тук не искат да четат „Изгревът" и цялата тази описана история - то биват след това умишлено подвеждани в погрешна посока от Силите на Разрушението. И досега този сценарий действува и успява. 8. Изпращането на два диска до моя милост чрез Йоанна Стратева от семейство Гобо има за цел да ме заблуди и да заблуди останалите българи. Но това не може да стане. Аз си искам архива - цял, целеничък. А сега той е разбит и ограбен. А михайловистите и йезуитите от Франция ни подхвърлят разни компакт-дискове. А защо не си ги оставят за тях, а да ми предадат целия архив? Ето, това е въпросът. Но той е вече разбит и окраден. Умишлено! 9. Отговорът на този въпрос е в това, че те са врагове на Словото на Учителя, врагове на Школата му. Те умишлено разиграват със своите все нови сценарии наивните българи. Разиграват и ги заблуждават. И те им вярват още! Господа михайловисти, съвременни йезуити! Всуе се морите. Вашите лъжи са безкрайни и подлостта ви е като бездънна пропаст. Те са предназначени за онези, които са закачени като вас в една верига от Духът на Заблуждението. И той вкупом завързани ще ви хвърли в бездната. И оттам излизане няма. Никога! А Духът на Истината е в оригиналното Слово на Учителя Беинса Дуно. Там е Истината. И тя съществува. И тя ще царува. Защото Духът на Истината е глава на Божествения Дух. Амин.

I. ЧИСЛОТО 13 1. Настоящият том на „Изгревът" носи числото 13. Това число не можеше да се прескочи. Учителят Дънов е говорил много за него. То съдържа много голяма разрушителна енергия и може да разруши всеки, който се докосне до него. А защо? Частите, които се съдържат в числото 13, не са обединени, а действуват самостоятелно и действуват в различни посоки и всяка една част може да влезне във всеки човек и да го разруши. Единствено законът на Цялото обединява частите на числата. 2. Как да се разреши този въпрос с числото 13? Като се съберат числата 1 + 3 = 4. А това е квадрат с четири стени. А квадратът според Учителя е геометрична фигура с най-големи противодействия и сили на противопоставяния. Как се примиряват силите в квадрата? Разрешението е чрез диагоналите на квадрата, когато силите могат да разчупят квадрата. И двата диагонала да се направят на две успоредни сили; едната успоредна линия е човешкият живот, а другата е Невидимият свят и връзката му с него. 3. Учителят Дънов дава един метод за разрешение на числото 13 от Бялото Братство, дадено от древността, той се съдържа в псалом 133. Този псалом има две части. Първата е изказана с много ясни думи и толкова ясни, че остават и досега неразбрани, а те са: „Ето колко е добро и колко угодно Да живеят братя в единомислие." Но какво означава „единомислие" - ще се спрем по-късно и по-подробно. (Виж в „Изгревът", том XII, стр. 152, „Наставления", точка 7.) Втората част е символична. И тя е неразбрана за онези, които не знаят, че в древността, когато е трябвало да се получи посвещение, са ги помазвали със свещено миро. То се е изсипвало върху косата на главата и то се е стичало по брадата. Онзи, който е помазвал, е първосвещеникът. А първосвещеник е онзи, в който е Святият Дух. Той помазвал с миро и освещавал чрез Духът Святий, който е в него и преминава чрез мирото върху главата на посвещеният. Това означава общение с благодатта на Святия Дух, който съединява душата на людете с лицето на Бога. „Духът на Господа Иеова е върху мене, Защото Господ ме помаза, За да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушението в сърце, Да проповядвам освобождение на пленниците И на затворниците отваряне на тъмница." (Исайя, гл. 61, ст. 1) Само онзи е помазан, върху когото е Духът Господен Иеова. Само помазаникът Божий може да освобождава пленниците на греха и да пусне затворените от княза на този свят на свобода. А свободата се отнася за човешката душа, която прави и има връзка с Бога. Само за нея. И за никой друг! Помазанието е от Святият Дух, той се излива свише, както скъпоценното миро по косата и главата Ааронова. Той, Аарон, бе рожденият брат на Моисея, и той бе посветен за пръв велик свещеник по Божие повеление. И то когато с брат си Мойсей възлезе на Синайската гора, за да види Славата Божия, като огън пояждащ. И той там бе посветен чрез Славата Господня, която излизаше от Бог Иеова чрез Духът Господен и той стана първосвещеникът на Израиля. Първосвещеникът е онзи, който сваля Святия Дух върху главите на людете. А Израел е духовният Израил, воден от Духът на Иеова. 4. Кой може да чете, да произнася псалом 133? И да се възползва от него? Само онзи, който е помазаник, онзи, който е помазан от Святия Дух и който има връзка с Духа. 5. Учителят Дънов дава разрешение на стиха „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в Единомислие". Къде и как могат да живеят в Единомислие? Само пред лицето на Бога! Защо? Защото интересите на частите и на личността не могат да се примирят един с други. Те могат да се примирят само в Цялото, пред закона на Цялото. 6. Всяка част има определено място в Цялото и всеки човек има своето място, т.е. в Бога той живее. Този закон се отнася не само за личността, но и за духовния живот и за физическия живот на човека, както и за самото човешко общество. 7. Само със съзнателна молитва, с непреривен стремеж на душата си, човек може да се свърже с Бога, да работи заедно с Бога чрез неръкотворната връзка на Духът Божий. И тогава ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Така се изразява целокупният живот на всички хора и същества - небесни, земни и подземни. 8. Братя в Единомислие може да има само в Един и Същий Дух. Духът на Истината иде от Словото на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Духът е Истий, който беше в Моисея, като Слава Господня, Духът е Истий, който беше в Христа, като Христова Слава. Духът е Истий, който беше в Учителя Дънов и чрез Святия Дух бе дадено Словото Му за идното человечество от шестата раса. 9. Братя в Единомислие може да има само когато имат Един и Същий Учител. Това е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Амин. 10. Братя в Единомислие стават чрез вътрешното Единение между людете само чрез Христовия Дух. А Той се носи от Словото на Учителя Дънов. 11. Само ученикът има връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно. Пряка - чрез Слово и чрез Дух. Само ученикът има връзка с Бога чрез Словото на Учителя Беинса Дуно. Само ученикът може да живее с другите ученици, управлявани от Духа на Словото на Учителя Беинса Дуно, в общност на братя в Единомислие. Единомислие чрез Духът на Словото. Амин! Духът на Единението, който обединява земята и Небето, съединява человека земен с Небето и го сътворява на человек небесен. Само Духът на Единението и на Обединението съединява человеците небесни в Духа Христов. И чрез него с Бога. 12. Само человекът небесен изяви, че има Един Бог, Един Учител, Едно Слово и Една Школа. Само человекът небесен може да живее с другите подобни нему, като братя в Единомислие. Единението се извършва само в Духът Христов.

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ Летопис: Вергилий Кръстев Духът на Заблуждението и деянията на человеците земни и подземни I. Числото 13. II. Железните и медните врати. III. Доказателство за „Изгревът". IV. По следите на архива на Анина Бертоли. V. Принципите на Паневритмията и Силите на Разрушението чрез Духа на Заблуждението. VI. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма за Паневритмията. VII. Защо руснаците не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов? VIII.Как работи Духът на Истината и как действува Духът на Заблуждението. IX. За Ангелите небесни, за сестрите духовни, за демоните подземни. X. Защо се оспорват спомените на Мария Златева в „Изгревът"? XI. Как и защо се издават „Мисли за всеки ден"? XII. Бомбардировките на англо-американските самолети над София и над страната 1942-1944 г.

3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ Кършовски, Преслав Борисов - живописец, график, сценограф, заслужил художник (1971). Роден на 7.04.1905 г, София. Завършва (1927) живопис в Художествената академия, София при проф. Ц. Тодоров и графика при проф. В. Захариев. Специализира във Варшава (1928-1934) живопис при професор Тадеуш Прушковски, графика при професор Владислав Скочилас и професор Едмунт Бартоломейчик и сценография при проф. Винценти Драбик и проф. Владислав Вашевски. Член на Дружеството на новите художници и Дружеството на независимите художници. От 1950 до 1957 г. е директор на НХГ. Преподава плакат във ВИИИ „Н. Павлович" (1951-1954). Организира самостоятелни изложби в София, Краков, Варшава, Будапеща, Прага и др., юбилейна изложба в София (1975). Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г. във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове". От 1938 до 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София. Тук създава декорите и костюмите за оперите „Марта" (1941-1942), „Евгений Онегин" (1946), „Лучия ди Ламермур" (1947), „Саламбо" (след смъртта на Пенчо Георгиев, 1940); балетите „Поетът-принц" (1940-1941), „Прометей" (1944-1945), „Копелия" (1944-1945); драмите „Сид" (1940-1941), „Когато вятърът си играе" (1941-1942), „Луди млади" (1946), „Блатото" (1947), „Инспекторът дошъл" (1947), „Немци" (19501951) и др. Преслав Кършовски създава редица живописни и графически творби, плакати, рисунки и илюстрации в почти всички жанрове и техники. Негови по- значителни творби са „Меценати" (1930, гравюра на дърво), „Автопортрет" (1931, м.б., НХГ), „Портрет на госпожа Кършовска" (1939, пастел), „Соледад" (1939, м.б.), „Автопортрет" (1940), „При гара Бойчиновци" (1948), „Звеноводката Павлина от ТКЗС - с. Мирково" (1952, м.б.), „Маруся" (1961), „Дете" (1962), „Дъждовен ден в Земен" (1962) и др. В своите творби Преслав Кършовски влага социална тенденция, особено през 30-те години - „Погребение" (1936), и след 1944 г. - „Арестувани" (1948). Публикува критични и популярни статии върху българското изкуство и периодичния печат. Участвува с илюстрации в „Жупел", „Щит" „Звънар" с псевдонима Серпвал. Работи екслибрис. Награден с награда за живопис и сценография, Варшава (1934), l-ва награда за сценография, Варшава (1934)," Народен орден на труда" - златен (1971), орден „Кирил и Методий" - I степен (1965), медал по случай 1000 години от основаването на Полската държава (1966), Златен медал от министъра на народната отбрана за културна дейност сред войската. Източник. : Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1. София: БАН. 1980. - с. 504.

I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.) Георги Герасимов е бил художник и преподавател по рисуване. След като е било положено тялото на Петър Дънов в Салона на Изгрева за поклонение той идва, сяда и рисува ръцете на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том И, стр. 195-196 под номер 79, том III, стр. 76 под номер 65, том IX - стр. 339, стр. 517. Художник - график Герасимов, Георги (Г. Г. Петков) - график. Роден на 5.02.1905 г., Пазарджик - починал на 15.04.1977 г., Пазарджик. Завършва (1930) живопис в Художествената академия, София, при професор Н. Маринов и графика (1938) в Академията за приложно изкуство в Прага при професор Франтишек Шимон. Художник-график в Държавната печатница и дългогодишен преподавател в Техническото училище и техникума по графика в София. В областта на живописта твори малко, успехи постига в някои акварели: „Свиленградчанинът" (1943), „Овчарче от Странджа" (1943) и др. Изявява се главно в графиката, където твори в различни техники. В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Николай Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина. Награден с орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен (1966), почетен гражданин на Пазарджик. Източник: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, А- Л. - София, БАН, 1980 - с. 179-180.

11. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.

10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа. Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед. Ето защо в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот. За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното, във външните форми. Същевременно той трябва да живее в Любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на Божественото! * * * Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби: на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски. Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други. Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски. Нейните форми като че ли са полуматериални. В картините й изобщо липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи, и натюрморти. В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина „Жетва" представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата пропита от слънце. Тази картина, чрез своите краски, изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира. Тя излага в 10 картини Охрид и доста картини с цветя. Всичките са в горния стил. * * * Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация" е изразен молитвения, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината представя ранна пролет. Дърветата са още голи, сухи. Голите клони са проточени през цялата картина, но вече са се явили първите зелени листенца. Тая картина, като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта. При пейзажите на Кършовски изобщо господствува една основна краска, на която той сполучливо дава множество оттенъци. Краските за него са живи, одухотворени, те ни говорят и разкриват вътрешен, психичен живот. Чрез езика на краските у него всичко става живо, духовно, психично: една рекичка, един мост, една поляно и пр. Кършовски успешно работи и в графиката, което се вижда от няколко негови произведения, които са много оригинални, даже ненадминати, особено автопортретът му. И тримата художници със своето творчество вливат свежи струи в днешния живот, съдействуват за идването на една нова, по-светла култура на земята. Б. Боев Източник: Отзиви, вести и книгопис, „Житно зърно", r. XVII (1943), бр. 9, с. 284287.

9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че единственото, което образува истинската човешка природа, ще се види сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи в себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде време на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се вижда във външни симптоми. И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли, че в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завоя, постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло. Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията. С опити се констатира звездното влияние върху металите; после трудно се намира връзка между планетите и известни растения и едва тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Например процесите в целия космос да се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които творят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тона на душата, за мистичния й живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „Съкровището на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа. После, ако чете и мистичните драми на Едуард Шуре „Елевскинските мистерии", „Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство, изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. „Светилото на човека". Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел. „Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е Ариадна, която ръководи Тезея. „Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. „Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свят! Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни насърчава, подтиква, ръководи и учи! „Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, що докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! „В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат Божествените семенца в душите. Това е „работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези Божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир. тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са Рилските езера. Нарисувани са: „Окото на Мусала" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на „Един-гьол", „Близнаците", „Бъбрекът", „Урдини езера", „Първото и второто езеро на Еди-гьол", „Третото езеро с Харамия" и пр. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството. Източник: „Житно зърно", г. V, кн. 3 (май, 1929г.), с. 124-127. * * * Първата самостоятелна изложба на Цветана Симеонова е от 42 картини в салона „Кремона" - портрети, пейзажи, символични композиции, скици, (масло, акварел, пастел, темпер, молив) -1929 г. Виж в-к „Художествена култура", год. VI, кн. 9-10 (юни-юли 1929г.),с.91

8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА" Художник - Цветана Гатева Симеонова Друга картина, нарисувана от художничката Цветана Симеонова и свързана с живота на Изгрева от онова време, е с мотив Салона на Изгрева. Това е последният Салон на школата. Картината е с размери 102 см. широчина и 92 см. височина заедно с рамката, но без стъкло. Картината е цветна. Боите - вероятно маслени. На нея се вижда: Салона, приемната на Учителя, малкия салон - трапезария и цветните градинки около Салона. И още пред приемната се вижда Учителят с Библия в ръка, разговарящ с ученици от школата. Образите им трудно могат да се разпознаят кои са. В левия долен ъгъл е изписано от авторката името й: Цветана Гатева Симеонова. Дата на завършване на картината няма. Няма я и художничката да ни каже нещо повече за нея. Каква е съдбата на картината след събитията през 1957 г.? Тя попада (как, не е ясно) у Ганчо Генчев. Колко е стояла при него, не знаем. По някакви причини той я изпраща по пощата в град Димитровград за съхранение на следния адрес: Динко П. Славов, квартал „Раковски", ул. 10, номер 2. Този Динко Славов я е приел. Колко е стояла при него, не знаем. Вероятно е нямал възможност да я съхранява добре и е извикал Ганчо Генчев да си я прибере. Ганчо отива в Димитровград и освобождава Динко Славов от задължението да пази картината, като си я взима. Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с. Крепост, което се намира на 4-5 километра от град Димитровград по пътя за град Хасково. Кога е станало това, отново не може да се каже. Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това. Но те са родителите на моята съпруга - Жечка. Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов. Оттогава цялото му семейство се стреми да живее по методите на тая наука. Така, когато аз се ожених за внучката на дядо Паню през 1968 г. картината на Цветана Симеонова беше вече там. В техния двор бяха направили едно салонче, където да се събират някои от жителите на селото, имащи мерак да чуят нещо по-различно от другаде. Там, в това салонче, беше поставена и тази картина. С Вергилий Кръстев се бяхме уговорили, когато в поредицата „Изгревът" дойде ред за представяне на художниците, пребивавали на Изгрева, да поместим и фоторепродукция и на тая картина. И понеже това време наближава, според съставителя на сборника, аз споменах на баба Господинка, че ще взема картината през есента в София, за да направим необходимото фотокопие. Тя се съгласи охотно на това. И при всяко отиване на село оттогава, бабата и дядото все ме питат кога ще взема картината. Те бързаха да видят осъществено това начинание. Ето, на 1 ноември 1999 г. отидохме на село при дядото и бабата със съпругата ми Жечка. Между другото щяхме да вземем и въпросната картина на Цветана Симеонова. Когато жена ми казала на майка си, че ще вземем картината, за да осъществим уговорката, тя се сепнала. Обосновката за това била, че се установило какво - картината има лечебни свойства! Как са разбрали това? - Преди около две години дошъл един човек от селото у тях по работа. Докато бил там, нещо му прилошало. И понеже били до салончето, влезли вътре да постои човека на сянка, докато му размине лошото състояние. Случило се, че стола, на който седял, бил до картината на Симеонова. Там той почивал може би около час. След това си отишъл. Няколко дена преди да отидем ние на село, този същият човек посетил отново след две години от горния случай бабата и дядото. Дошъл човекът пак по работа. Между другото им казал за своето умозаключение, че тази картина е лековита, защото откакто бил в тяхната „черквичка", в съседство с картината, вече две години не се е разболявал. Картината го излекувала. Да, добре сте прочели, не се съмнявайте в това, не бъркам. Точно тая дума „църквичка" е била употребена. И то на място. Защото това салонче не се различава от другите, които функционираха или още функционират. А те всички заедно не се различават от православните или други църкви. Такава е и черквата - салон, помещаваща се от няколко години в един от трафопостовете на Електроснабдяване на Изгрева. Чух, че там постройката се повредила и станала опасна за обитаване, паради което властите я затворили. Аз не съм ходил там и няма да отида в подобни помещения, имащи функцията на черква. Галито Величков е дал становище по тоя въпрос в предходните томове на сборника „Изгревът". Прочетете ги! За какво служат тия салончета - черкви? - Служат на мързеливите религиозни догматици, за да си направят поредното развлечение. Вместо да си напрегнат мозъка да четат и да изучават Словото, те чакат някой да им каканиже (както казва хумористът Чудомир), а те да дремят през това време, неудобно седнали на столовете. Наскоро научих и това, че председателят на посетителите на тия църкви - салони - Благовест Жеков заставал там на председателския амвон и им обяснявал с думи прости или с научни фрази, не знам, колко велик бил светилото на Франция, господин Михаил Иванов. Е, колко велик може да бъде един изключен ученик от школата и то за 25 хиляди години. Съдете сами. И още, продължава обясненията председател Жеков, колко щедри са последователите на Михаил французки. Благе, моля те, огромни се! Просто не мога да повярвам това ти ли си, който мислеше както трябва преди много години? Или тогава си ни заблуждавал? - Ти си знаеш. Твоята Добринка ми каза наскоро, че си се накичил с подарени от михайловистите френски костюми втора употреба. Вярно ли е, ти си знаеш. Но ако е вярно, знаеш ли, че Учителят не е пожелал даже да влезе в съвсем новата палатка, подарена му от французите, дошли на Рила през лятото на 1939 г.? А наш Благи се вмъкнал в костюмите им. Ами те са го купили, и то евтино са го купили. Цял председател за някой и друг костюм! А те, „благородните" французи, изпращали и пари. Това със сигурност знам, защото те (парите) са причина и за скарвания, кой да се ползва от тях. А какво е становището на Учителя по въпроса за чуждите пари? - Това всеки може да научи като прочете в том V от сборника „Изгревът" на стр. 345 цитат от Учителя, направен от Мария Тодорова. Благе, приятелю, според мен си загазил! Оплакал си се от мен на баба Господинка, че не ти помагам. Това няма да ти помогне, ако и да си ми кум, както си й казал. А аз искам да ти помогна. Даже, ако си спомняш, правих такива опити, но неуспешни. Ако ти искаш наистина това, то спри движението си по пътя, по който си тръгнал. Откажи се от всякакви председателски постове! Те не са за ученици от школата на Учителя. Те са постове за други школи. В тая школа на Учителя Петър Дънов има само постове за ученици. Вземи да четеш и изучаваш Словото, което ни донесе Учителят. Тогава ще ти помагам. Тук искам да предложа следните разсъждения: Учителят е казал, че всички ученици ще бъдат поставени да минат през изпити по подходящ за тях начин, разбира се. Както разсъждава Достоевски в произведението си „Братя Карамазови", така наречената от нас черна ложа залага на трите съблазни, заблуждаващи индивида в желанието му да стане известен, да ръководи, да зависят от него другите, да го смятат за Божество. Това са: чудото, тайната, авторитета. Първите две съблазни, кандидатите за председатели не могат да изпълнят. Не могат да направят чудото - от камъните хляб. Не знаят и тайната, че като скочат от покрива на храма, да не се повредят. Затова и не скачат. Виж да се поклонят на Луцифера, на великия инквизитор, това го могат. И не е кой знае какво. Лесно става. Не са необходими знания. Няма нужда от усилия. Даваш си само съгласието. Покланяш се и това е всичко. Затова пък получаваш костюми, пари, разходки до Франция и Швейцария. Така последователите на църквите - салони и техните председатели, секретари и тем подобни не издържаха тоя изпит. Те се поклониха на Михаила и на слугите му, ходиха там като на Божи гроб, и продължават да ходят да се покланят, за да получават подхвърлени трохи, срещу което се задължават да вършат волята им. Следователно те също са изключени от школата, както тартора им Михаил. Учителят предвиждаше, че някои ще превърнат Учението в религия, салоните - в църква. И за съжаление, както казва Вергилий Кръстев, духът на заблуждението води една част от желаещите да изучават тази наука в посоката на религията, в посоката към църквите. И сега баба Господинка е убедена, че картината на Цветана Симеонова е с лековити, чудодейни качества. А тя самата си е болна и картината за повече от 30 години не я излекува! А я лекуваме с лекарства от аптеката. Драги приятели, желаещи да бъдете ученици на школата, четете лекциите и беседите от Учителя с разум и ще установите, че там Той по много и различни начини, и за учени, и за неучени показва и изяснява, че няма чудодейни неща за просветения. Ето един пример от Учителя, който той разказва на учениците: събитието се развива в мохамеданския свят. Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си. Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло. Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба. В това време минали пътници. Попитали го защо плаче. Той не посмял да им каже истината и затова отговорил, че тук е умрял един светия и това е гробът му, над който той плаче. Така това място станало прочуто, а дервишът натрупал богатства от даренията на невежите посетители. Разумният читател ще се усмихне, разбирайки какво иска да ни каже Учителят. Неразумният - ще приеме измислицата за истина и ще търси някое аязмо, за да се лекува, защото чудодейните прояви ги има само в непросветения ум на невежия. Било е по времето, когато приятелите са прекарвали месеците юли и август на Рила заедно с Учителя. В една от тия години дядо Благо и Иван Антонов били заедно там на второто езеро. Един ден голяма група от братя и сестри направили екскурзия до връх Мальовица. В групата участвали и дядо Благо и Иван Антонов. На другия ден след екскурзията дядо Благо бил много изморен, затова останал в палатката да почива. Когато го търсели, бай Иван казвал: Той отиде на екскурзия до Урдините езера. Това той правел да не безпокоят дядо Благо, докато той си почива в палатката. След обед, дядо Благо вече си починал добре и излязъл вън от палатката. Ето идва Тодор Стоименов и му казва: „Бива ли така, дядо Благо да ни заблуждаваш, че си на екскурзия, а ти си бил тук." Отвръща му дядо Благо: „Тодоре, не бъркай магарето ми с мен. Аз бях на екскурзия из Урдините езера, а магарето ми беше тук." Защо го разказвам това? Ами защото Учителят каза да не му се правят паметници. А учениците му направиха и паметници, и църкви, и от учението - религия. Е. Той обеща, че ще ги разруши. И Той го прави и ще го прави, докато има такива, дето нарушават законите в Природата. Винаги съм се учудвал, когато съм минавал покрай мястото, където е положено тялото на Учителя да виждам хора, изправили се там, за да се молят. Вероятно искат помощ от Учителя, да си решат трудните за тях проблеми. От тая им проява заключавам, че те са много далеч от науката, която ни предаде Учителят, факт е, те търсят Учителя там, в гроба. Най-меко казано, това са невежи. Преди 2000 години близките на Христос отидоха да го търсят след кончината му на третия ден в гроба. Ангелът, който беше там им се изяви, като им каза, че го няма там! Две са възможностите: или си просветен, или си невежа. На стр. 352 от томчето „Запалената свещ" четем: „Ще кажете сага, че някой Учител се родил в България. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но Той не се ражда в България." - край на цитата. И тия, дето се изправят, та да се молят, те се молят на заровената къща, ползвана от Учителя, докато е бил в България. Но Него Го няма там! Търсете го другаде. Къде? Ще ви издам тайната: четете Словото Му и ще откриете! А мързеливите ще чакат някоя чудотворна картина, аязмо, гроб или паметник да ги излекува, да ги обогати, да ги просвети, да им реши проблемите. На тях казвам: няма такива реликви. И Савка се подготвяше за изпита си по немски език в стаята на Учителя, но не го издържа. Поучете се! Що се отнася до картината на Цветана Симеонова, тя си има своята историческа стойност, естетически качества, събужда емоции у наблюдателя, ценна е с художествената си стойност, говори ни за рисувателните умения на авторката, всеки може да се поучи на нещо от нея, други може да се вдъхновят, гледайки я, ще има и такива, които ще са безразлични, а други ще я критикуват. Но за лекуване не става! За лечение си има друга наука. Българи, вий, които искате да бъдете ученици в тая школа: търсете, четете и изучавайте автентичното Слово на Учителя Беинса Дуно! Тодор Ковачев

6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов Към Слънцето! Към Светлината! Към Истината! Към Любовта! Към Бога! Отърси, изчисти праха, земния прах, от нозете си! Отхвърли, забрави всичко, което може да те свързва с низшето, с ограниченото, с грубо материалното. Освободи съзнанието си от всяка мисъл за земното, за ограничено човешкото. Очисти сърцето си от всяко чувство, от всяко желание, което те приковава към земята... Пожелай с цялото си същество, с всичката сила на Духа си Чистото, святото, върховното, неземното, Божественото! И ще олекнеш „като перо" - ще почувствуваш, че ти израстват крила. Ще се осъзнаеш като дете на Бога - син на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога. Ще се разтворят пред тебе златните врати на Неговото Царство. Ще се озовеш в твоята истинска, небесна Родина - в твоя истински Бащин Дом, откъдето си дошел, и където някога, завинаги ще се завърнеш. Днес ти си още малко, слабо, невръстно, несръчно дете. В духовно отношение пред светлите Същества, които обитават света на Бога ти едва-едва прохождаш! Затуй довери се, облегни се на крепката ръка на Тези, за които време и пространство не съществуват. Довери се на Тези, които те обичат въпреки твоето несъвършенство, както майката обича своето безпомощно още дете. Довери се на Тези, които единствени могат да те преведат през безграничните междузвездни пространства, за да ти покажат - за момент, за няколко кратки мига - светлината, красотата, величието и съвършенството, любовта и мъдростта, които те очакват в бъдеще; които Бог, твоят любящ те Баща, е приготвил отвеки за тебе, за твоята душа, за твоя Дух - когато укрепнеш, когато израстнеш, когато се утвърдиш в пътя на Доброто, в стремежа, вярата и любовта към Него - великата Мъдрост, великата Любов, великият Живот, великата Истина, който обгръща всичко, изпълнява всичко, дава живот на всичко. Искай и ще ти се даде! Пожелай - и ще получиш! Стреми се Нагоре, към Висините, и ще се научиш да летиш! Така, както рибите се превърнаха някога в птици!... Така, както бубата се превръща в пеперуда! Така, както мъртвата, заледена през зимата земя ражда напролет безброй цветя! Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ! Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл да направиш това, което направиха някога обитателите на водите? Това, което днес прави малката, лакома гъсеница, когато тя се откаже от сочните зелени листа? Това, което си бил някога и което ще бъдеш завинаги, в бъдеще, в Царството на Отца си!... Пожелай с цялата си душа - и ще получиш! Не са глухи Небесата! Отговор на твоя зов ще последва. Будно е съзнанието на небесните Обитатели. Толкова по-будно, и толкова по-всеобгръщащо от твоето, колкото е твоето в сравнение с това на пълзящите по земята животинки. Нашите по-големи братя се грижат за нас като за малки деца. Те никога не ни изпускат из погледа, из съзнанието си. Те чуват и виждат, и знаят, и разбират, и помагат. Те се отзовават! Те искат от нас само добро желание и добра воля! Защото са Служители на Бога. Защото са Служители на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Ти си душа! Ти си Дух крилат - Божествен, силен, мощен, крепък. Там, на земята, в леглото лежи твоето тяло, твоята физическа земна обвивка, към която си оставил и всички свои недостатъци, ограничения, несъвършенство... Твоето съзнание е чисто от всичко това. Нека то бъде далеч от тебе в кратките мигове на твоето духовно пиршество! Ето: озарява те безкрайната, непоносима за физическото око светлина! В незнайното, неизразимо с човешки думи, на човешки език сияние, ти като че ли цял се стопяваш, смаляваш, изчезваш... Всичко земно изчезва от тебе! Ти не си ти - не си това, което бе досега - не си земно същество! Земята не притежава вече никаква притегателна сила за теб. Ето: ти се чувствуваш в прегръдките на това Свръхсъщество, което е именно източника на неземната светлина, която те обгръща. Ти - душата, ти - Духът, синът Божи, дъщерята на Бога, летиш в Безкрайността, чрез силата и на крилата на небесния Ангел, крепко държейки ръката си в неговата мощна ръка... Летиш към Слънцето! Летиш към Светлината! Летиш към Истината! Към Любовта! Към Бога! Към нашето спасение, към нашето избавление, към нашето освобождение от силата, от властта на тъмнината, на злото. Към нашето спасение от коварния демон, който е оплел земята с невидимите, но мощни мрежи на злото, който разпалва в душите на хората омразата един към друг, който е потопил земята в кръв, и който подготвя сега най-голямото нечувано и невиждано, невъобразимо кръвопролитие и разрушение. О! Да видиш, да се почувствуваш обгърнат в безграничната светлина! Да почувствуваш трепета на безграничната Любов! Да видиш великата Красота, великата Мъдрост, великото съвършенство на живота. Да видиш истинския живот - живота в Бога, живота на небесните, на слънчевите Обитатели. Да възприемеш за миг това, от което ние тук, на земята сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим, което ни очаква, което е нашето бъдеще - туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца. Да отидеш на Слънцето! Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота. Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта! За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува! Че безкрайно велик е смисълът на живота. Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще. Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим величието и красотата на това, което „око не е видяло и ухо не е чуло", на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!... Иди на Слънцето! Иди при Звездите! Иди в Царството на Бога! Иди там, гдето е отишъл героят на Достоевски в неговия „Сън"... За да прозреш истината! За да се отворят очите ти! За да се върнеш истински човек, истинско дете на Бога. За да видиш своята собствена вина, своя собствен грях, своята собствена отговорност за ужасното състояние, в което се намира засега земното човечество...

4. ЦВЕТАНКА СИМЕОНОВА ГАТЕВА - ЖИВОПИСЕЦ Родена на 29.06.1894 г., Пловдив. Завършва (1920) Художественото индустриално училище, София, при професор Иван Мърквичка и професор Цено Тодоров. Работи в областта на пейзажа, портрета и натюрморта. Урежда самостоятелни изложби в София и провинцията, участвува в Общи художествени изложби. Творби: „Ружи" (1927), „Пробуждане" (1927), „Портрет" (пастел 1933), „Жътварка" (1933), „Автопортрет" (1935), „Плетачка от с. Горица" (1935), „Портрет" (1940), „Грозде" (1940), „Народната певица Атанаска Тодорова" (1952) и др. Източник: Енциклопедия на изобразителното изкуство в България: Т1, А-Л., 1980. - с. 172

6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. * * * ЖИВИЯТ Живият жив е, живее, Време, пространство не знай. В ада и рая един е, слънчеви пътища знай. Слиза, възлиза и свети блясък и слънце в нощта, огън запален сред зима, радост неземна в скръбта. Живият жив е, живее и възкресява безспир. Там, дето буря и смърт е, носи Той обич и мир. Ей го, Той слиза и идва, кротко подава ръка: „Ставай! - в небето възлезе твоята светла звезда." Живият жив е, живее, златните струни трептят - живите, живи чрез Него, в звездни пространства летят.

5. ДИМИТРИЧКА АНТОНОВА Николина Шарова При нейното раждане майка й имала много страшни проблеми. Почти е била на смърт. Когато детето се ражда задушено, лекарят помислил, че е мъртво и просто го отхвърлят настрана и се занимават с майката, да я върнат към живот. Когато свършили това нещо, те видяли, че детето дава признаци за живот и се заемат с него. Сега при това хвърляне настрана се прекъсва нерва на ръката горе - централния нерв и дясната ръка остава неразвита цял живот. Сестра Димитринка, какво да кажем за нея, тя беше наистина един истински поет. Цялата й душа беше включена в две много красиви очи, сини, които излъчваха една много голяма чистота. Обаче външно тя беше много неугледна, даже така тя имаше известни дефекти в лицето и понякога хората я огорчаваха нали за тази й външност. Грубо се държаха към нея и един ден така много, много огорчена тя отива към Изгрева и вижда Учителя седнал при лешниците. И се приближава и казва: „Ех, Учителю, защо съм толкова грозна?" А Учителят се усмихнал и казал: „Сестра, благодарете на Небето, че Ви е дал тази скромна дрешка, за да скрие красивата Ви душа, защото светът щеше да Ви разкъса." Учителят поставя задача - да се напише текст за Паневритмията и сестра Олга Славчева написва текста, който ни е известен. Обаче години след това може би двайсетина и повече години Асен Арнаудов не беше съгласен с някои наивни моменти в текстовете и пожела да се напишат нови стихове за Паневритмията и възложи тази задача на сестра Димитринка Антонова. Аз с нея така поработих, за да може да се съчетаят акцентите в думите с акцентите, нали, в музиката и станаха много хубави неща. Имаше великолепни текстове, много поетични. Обаче, когато разбра за това нещо, сестра Паша много строго и категорично каза своето мнение: „Това беше една задача, поставена от Учителя, Олга я изпълни първа и сега никой няма право да коригира нещо, което Учителят е приел." Точка. Не се прие. Ние спряхме. Ние се познаваме с Димитринка, още аз бях в прогимназията и още оттогава я наричахме „поете". Това беше нашето обръщение към нея. „Поете", да. Тя обожаваше Андерсен. Аз също. Един ден отива на театър. Дават „Идиот" от Достоевски, обичаше много руската литература, северните писатели. Тя наистина носеше нещо северно, така тези старинните саги, старинните техни, ех... Понякога я наричах: „Ти приличаш на някакво гномче". Много беше интересен човек. Много поетичен човек.

4. БЛАГОДАРНОСТТА Николина Шарова (Н.Ш.): Когато се връща от Америка, Учителят се хранел в една малка гостилничка и обикновено отивал там, когато имало вече по- малко хора. Забелязал, че има едно малко 9-годишно момченце, което шета, събира чинии, помага в кухнята и един ден го поканил на масата си. Поръчал му обед и започнал разговор с него. Момченцето се казвало Панайот. И Учителят го попитал: „Е, Панайотчо, ти не учиш ли, имаш ли желание да учиш?" - „Да, имам много силно желание да уча, но не мога, защото съм сирак и трябва да работя, за да се храня." - „Ами би ли желал да учиш? Аз бих могъл да ти помогна да заминеш в Америка. Имам там близки хора, които ще ти помогнат." - „О, разбира се." Той даже и не можел да мечтае за такова нещо. И действително след известно време Учителят влязъл в кореспонденция със своите близки и изпратил момченцето. То там завършило гимназия, много добре се развивало, завършило и университет. Въпрос: И гимназия ли е учило там? Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам. И вече завършвайки университета, момче нали на 24-25 години, той осъзнава какво нещо е направил Учителят за него. Че просто цялата му съдба е била променена с намесата на Учителя и пише едно писмо на Учителя и казва: „Толкова съм Ви благодарен за всичко, което направихте, просто не знам как да Ви се отплатя." Споделил между другото, че желае да остане и да се устрои в Америка. Получава писмо от Учителя, в което Учителят му пише следното: „На мене няма какво да благодариш, обаче ако желаеш, ще ти дам три съвета: Първо, добре е да се върнеш в България. Вторият съвет е, ако можеш да не се жениш. И третия, да посветиш живота си на Бога." Първият съвет той послушал. Върнал се в България, настанил се в Ямбол, устроил се добре, започнал да работи, вече с тази квалификация и образование, но вече второто не могъл да изпълни. Той се оженил за една жена, която била учителка и била колежка на сестра Буча Бехар. Животът му тръгнал вече по съвсем друга линия, човек се ограничава вече в едно семейство, почват грижите, деца, две деца, две момичета му се раждат и той продължавал да кореспондира с Учителя, продължавал да чете Неговите лекции, но живеел един много затворен живот. Жена му не споделяла идеите на Учителя Дънов. Минава време и децата вече поизрастнали, но той заболява много тежко и идват лекари, консулти, не могли да му помогнат и той казва на жена си: „Иди при Учителя и Му кажи какво е състоянието ми." Тя заминава за София, неделен ден след беседата, изчаква Учителя на стълбата и Му разказва. Учителят помълчал известно време и казал: „Рекох, върнете се в Ямбол веднага!" Тя толкова се изплашила, помислила си, че нещо лошо се е случило, обаче не. Връща се и намира мъжа си жив, здрав, абсолютно здрав. Минало още известно време, вече момичетата завършват гимназия и те започнали да мислят за едно преместване в София, където да продължат образованието си. Но той наново заболява и жена му пак идва и му казала: „Желаеш ли пак да отида при Учителя, може би Той ще ти помогне." А той отговорил: „Не, този път каквото Бог каже. Той толкова ценни съвети ми даде, аз толкова малко Го послушах. Сега каквото Бог рече." Обаче поръчал на жена си, уредил си всичките там земни неща, завещания и т.н., поръчал едно място, много хубаво, което имал там в Ямбол да го продаде и от парите да занесе на Изгрева, да ги предаде на Учителя и да Му каже, че това е една скромна благодарност, негова за всичко, което Учителят е направил за него. Той си заминава наистина, това място междувременно го отчуждават за някакво летище и тя загрижена около това преместване. Ти знаеш държавата малко трудно изплаща, нали? Както и да е, идват в София и среща един приятел на мъжа си, адвокат и той я пита: „Какво стана с онова място, което щяхте да го продавате?" И тя му казва: „Отчуждиха го и ето още нищо не се е уредило още." - „Я ми дай данните (документите)". И той за няколко дена уредил въпроса, парите се изплатили и тя отива, дава на Учителя тази сума, казала какво той е поръчал и с тези пари било взето мястото пред салона до бр. Симеонов, имаше едно голямо такова пространство. Това място се е купило с тези пари. Сега какво става по-нататъка. Тя се настанява тука в София, започват да учат нейните дъщери, но заболява момченцето на сестра й, психически заболява. И това е много трудно за лекуване състояние, водят го тук, водят го там, водят го при професори, не могат да му помогнат. И тя се сеща за Учителя и казва един ден на сестра си: „Аз ще го заведа на едно място, може би ще му помогнат." И го завежда на Изгрева. Денят бил делничен, не неделен. Качва се по стълбите тя и похлопва на вратата. Учителят открехва и казва: „Извинете, зает съм, не мога да Ви приема." А тя си казала: „Ех, нали не сме Негови последователи." И така с голямо огорчение слязла с племенника си по стълбите. Вървят по пътеката и стигат до чешмичката. И изведнъж това момченце се спира и казва: „Ах, лельо, какво става с мене? Нещо става." И когато се обърнала, видяла Учителя горе на прозореца с вдигната ръка да стои. Значи Той доловил нейната мисъл и Учителят, Който винаги помага, нали, помогнал. Тя си отива в къщи и после споделила със сестра Буча: „Вашият Учител беше невероятен човек. Той притежаваше големи дарби, обаче аз не можех да Го разбирам и не можех да чета беседите Му." Но детето оздравяло. Човек когато може да оценява доброто, то той научава как се изразява благодарността.

3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г. Юбилейната изложба на Борис Шаров ни открива отново сериозното творчество на този задълбочен и скромен художник. Показаните живописни платна разкриват големите му възможности предимно в областта на интимния психологически портрет. Несъмнено една ретроспективна изложба ни задължава да хвърлим поглед назад в годините; и когато днес оценяваме тези творби, не може да не ги отнесем към времето, в което са създадени; само така можем да почувствуваме тяхното въздействие, да открием истинската им стойност. Роден на 19 август 1894 г. в Батак, Борис Шаров завършва живопис в Софийската художествена академия при професор Стефан Иванов. Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения, характерни за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата характеристика на образа. Време, в което се формират различни идейно-естетически явления и нови пластически концепции. Верен на натюрела си, Борис Шаров възприема от своя професор предпочитанието към ония образи, които излъчват спокойствие и чистота, духовно равновесие; затова неговите творби понякога ни отвеждат към нашия възрожденски портрет, но винаги наситени с ново емоционално съдържание. Така в продължение на години художникът създава поредица от портрети не само на свои близки, но и на редица културни и обществени дейци. Някои от тях той излага както на времето в изложбите на дружество „Съвременно изкуство", така и в Общите художествени изложби от последните години. Син на селото, Борис Шаров често се връща към теми и образи от народния бит. Това са сериозни творби, в които възпява труда на селянина - уравновесени композиции, вещо изградени с дълбоко лирично чувство. В изложбата платното „Жътва" убедително представя тази поредица. Любовта към родния край, съдбата на неговите хора често го връщат там, защото именно от него изкуството му черпи живителни сокове. Така през 1950-1951 г. се ражда голямата графична портретна серия - образи на много ятаци от Батак на отряда „Антон Иванов", доживели народната победа. Вещ рисувач, Борис Шаров благоговее пред природата. Той рисува изключително по натура. Неговото остро око винаги успява да открие характерното, неповторимото, често с непогрешима обективистичност. И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно характеризират изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника. И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба. (София: Съюз на бълг. художници, 1980 г.)