Ани

2. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Баща ми, Борис Петров Шаров, е роден на 1.09.1894 г. в историческия Батак. Той е петото, последно дете в семейството и единствен син. Няколко месеца след раждането му майка им умира и той е отгледан от двете си по- големи сестри. Дядо ми, Петър Шаров. е бил много интересен човек, с голям авторитет пред хората, но много сериозен и затворен. По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам. Замогва се и си построява къща, чийто план е направил сам. Той имаше кафене в приземния етаж и се е занимавал, и с търговия. Баща ми завършва прогимназия в Батак и отива в Пловдив да учи в гимназията. Там направил силно впечатление на учителя си по рисуване, който му казал: „Трябва непременно да отидеш и да учиш в Художествена академия." И действително от това време има един портрет на Ангел Станков, народен представител, направен от баща ми и изключителен талант, и замах. Завършвайки гимназия, баща ми действително изявил желание да кандидатства в Художествена академия и дядо ми се съгласил. Явил се на изпит и се класирал на едно от първите места. Обаче точно по това време се обявява Балканската война и всички са мобилизирани и трябва да заминат на фронта. През цялото време на войната той трябвало да води кореспонденцията на ротата и въобще не е вземал пушка в ръка. Още като ученик в Пловдив той се запознава с толстоизма и става вегетарианец. Като студент в София чува за Учителя и започва да посещава беседите на улица „Оборище" 14. Още от самото начало той разбира, че това е пътят в живота му. Баща ми беше човек с много ценни качества. Четиридесет и две години той работи като учител в Севлиево, Горна Оряховица и в Мъжката гимназия в София, а последните 15 години беше сътрудник в Етнографския институт. Всички колеги знаеха за неговите разбирания и го уважаваха много, защото беше човек, на когото можеше да се разчита и много изпълнителен, когато му възлагаха задачи. След пенсионирането си той започва да работи много задълбочено върху беседите и изготвяше годишните наряди „Мисли за всеки ден". До 1981 г., когато заболя тежко, той ставаше сутрин преди изгрев, правеше разходка и шестте упражнения в градината, връщаше се в къщи, затваряше се в стаята си, рисуваше и работеше над беседите. Беше запознат с цялата западноевропейска и руска литература, цитираше в оригинал Пушкин и Лермонтов, в превод западноевропейските символисти, изобщо беше човек с всестранни интереси и ерудиран по много въпроси. Баща ми контактуваше с много хора на Изгрева. Беше близък с Георги Радев, Борис Николов, Георги Томалевски, Рогев, брат Боев, брат Звездински, със сестрите Паша, Аня, Елена и с много други. Спомням си около 1937 г. брат Боев и брат Звездински идваха по два пъти в месеца у дома, където родителите ми канеха хора, които проявяваха интерес към духовното и всички оставаха възхитени от брат Боев, който кратко, ясно и задълбочено даваше отговор на всички зададени въпроси. Мнозина от тях после дойдоха на Изгрева. Баща ми беше голям художник - предимно портретист. Той умееше невероятно бързо да вникне в психиката на човека и да направи един изключително ценен портрет. Негови творби се намират в почти всички галерии в България и в много частни лица, и в чужбина. Направил е един портрет с маслени бои на Учителя и 15 моливни скици. Обичаше природата и по време на летуването на Витоша и Рила рисуваше великолепни акварелни пейзажи. Нарисувал е с акварел и Рилската чешмичка. В музея в Батак има нарисувани портрети на ятаците на отряда „Антон Иванов". И в графиката той се проявява като необикновен майстор. Баща ми си замина през януари 1985 г. Всички, които го познават, се спомнят за него с обич като за една светла личност.

1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ Николина Шарова: Моят баща Борис Петров Шаров е последното дете в семейството и на една година остава без майка. Баща му е бил много интересен човек. Човек, който сам си е правил проекта за кщщата, но е бил много затворен, поне така го е запомнил баща ми, може би причината е, че... Въпрос: Той архитект ли е бил? Николина: Не е бил архитект. Той е роден в Батак. В село Батак тогава, беше село Батак, и всъщност къщата на дядо сега е пак един такъв ценен паметник, архитектурен, да. Там е нещо като музей. Той се е занимавал с търговия и много интересна съдба има, защото по време на клането в Батак 1876 г. по една случайност дядо не е бил в селото и остава жив. Какво да ти кажа, той имаше, освен най-голямата му сестра Мария, но и още четири сестри. Те са се грижили за него като майка просто. И знам още от тях, че от детинство още той е бил много деликатен и не е обичал никак месо. И понякога като не се хранел, дядо само го е поглеждал и той ставал от масата, нали? Щом не искаш да ядеш, хайде, ставай. Леля през нощта ставала и казвала: „Борисе, ела, кака аз ти запазих мъничко хлебец." Баща ми бил с невероятно въображение и още от малък така имал един странни преживявания. В Батак беше много особено. Като че ли се чувствуваше атмосферата на туй клане, аз съм била известно време в детинство и знам, като минех край старата черква, просто настръхвах. Нещо беше останало много тежко. Но полето беше интересно. Баташкото поле. Сега язовир направиха там. То беше едно безкрайно поле, в което особено през есента тези лилавите минзухари. Цялото лилавееше от цвят. Въпрос: А братя нямаше ли той? Николина: Няма. Той е единствено момче и сега това, което много ми е интересно. Въпрос: А три сестри? Николина: Не, пет сестри. Това, което винаги ме е учудвало, то е... Дядо го праща в Пловдив да учи. Той завършва там гимназия и всъщност там учителят му по рисуване обърнал внимание, че той рисува невероятно хубаво и му казал: „Борисе, ти трябва да отидеш да учиш в академията!" И като знам баща ми колко много изпитваше едно страхопочитание към дядо, той никога не е смеял да се изправи и да му каже искам това и това, как се е осмелил да му пише едно писмо, че учителят му така и така, и че желае да следва в академията. Интересен е бил дядо ми всеки случай. Малко мога да знам за него, защото той е бил много затворен човек. Дядо му писал: „Е, прави каквото искаш, но ще бъде 5 за 4." Значи с други думи няма да печелиш, ами ще губиш от това. Така и дядо починал междувременно. Баща ми идва в София, явява се на конкурс. Той един скромен, нали, идва от Батак със скромните шаечни дрешки и казва, че като видях едни тука хора с широкополите шапки, с пелерините, нали тогава тези по-артистичните хора така са се носели. Рекъл си, какво ли търся аз тука. Обаче е класиран, класиран на едни от първите места. И излезе един разсилен и каза: „Обявена е Балканската война, отивайте си и след войната елате." И така баща ми отива на война и понеже все пак той е човек с образование, завършил гимназия, не е пипнал пушка. Там го слагат в щаба, не знам точно в каква канцелария, да пише нещо. Има един интересен сън, когато вече се връщат войските. Ама връщат се нали пеш, с денонощия вървят, и била такава умора страшна и в един миг заспал прав, както вървял задрямал за минутки и сънувал три жени в траур минават, и след това една светла жена. И казва, че след три дни се обяви примирието. Идва в София след това, започва да работи и да учи. Тогава не е било още в Академията, а е било някакво училище, рисувално, но и освен рисувално имало и нещо по-друго. Завършва го и започва да учителствува. Баща ми учителствува дълго време. В Горна Оряховица, в Севлиево. Бил е учител по рисуване и трябва да ти кажа, че е бил изключителен учител, защото дълги години след като напусна учителствуването получаваше писма от свои ученици, защото той не само се занимаваше с рисуване, но и с история на изкуството. Говорил им е много и много от неговите ученици станаха художници. А той се е запознал още тука в София, тогава по това време толстоизмът вече започва, среща се с вегетарианството. Това му допаднало страшно много. И чува и за Учителя и на ул. „Оборище" е посещавал, аз току-що съм била родена, 1923 г. Даже с мене са ходили така в салона и това да ти кажа, че той беше човек, който от първия миг е разбрал какво е намерил в живота си, наистина. Спомням си брат Боев, някъде там към 1934-1935 година или може би малко по- късничко, брат Боев и брат Звездински идваха у дома, в месеца по веднъж или два пъти, защото имаше млади хора, които се интересуваха от въпроси и мама ги поканваше. Майка ми ги поканваше в къщи. Идваха двамата и така се нареждахме в една стая в кръг. Хора от света, нали, обаче които се интересуват от духовни въпроси и брат Боев ще каже: „Николина, вземи сега една шапка, всеки, който има въпроси да си запише." И в шапката се поставят тези въпроси и отговаряше на тези въпроси. Та много от тези хора после дойдоха на Изгрева. Имаше един брат Борис... Брат Боев взима, отваря билетчето и казва еди-какво си. Замисли се за миг и почва точно и ясно формулирано, и с ясна мисъл отговаряше. Та тогава брат Боев веднъж идвайки у дома гледа картините на баща ми, те бяха така в стаята нали, ние в неговата стая се събирахме и каза: „Борис този живот имал друга задача, но той е бил голям художник в миналото." И действително баща ми носеше един много голям талант. После той беше в гимназията, в мъжката гимназия тука в София и след това отиде в Етнографския институт. Там стана сътрудник. Обикаляха старините, например в Рилския манастир ходеха. Там има от ковано желязо разни дръжки интересни. Етнографски ценности и тези работи, всички се рисуваха, после излизаха в албуми, та там събра доста така ценни неща. Даже имат издание на една книга с един свой колега за орнаментите, които там са рисувани. Орнаментите, специално орнаментите, не иконите, самите орнаменти такива. Те са от цветя, животни, най-различни, геометрични, имаше интересни работи. Резбите също. В по-старинни градове ходеха също така. Това беше за картотека, изучаваха какви елементи има в българското творчество. Баща ми беше един човек за мене изключителен, защото толкова организиран човек рядко съм срещала. Както го помня, до заболяването му през 1981 г. Въпрос: Той тогава ли почина? Николина: Не, той почина 5-6 години след това. Той почина на 92 години. Въпрос: Ама коя година почина? Николина: Ох, не ме питайте за година, засега не мога да ви кажа, но искам да кажа, че той ставаше сутрин преди изгрев слънце. Докато имаше Паневритмия, нали, отиваше на Паневритмия. След това, след 9 часа той се разхождаше, правеше си първите упражнения, даже Паневритмия така си играеше някъде си там в градината, връщаше се, приготвяше закуската и след това се затваряше и има много ценни извадки, имаше седем тетрадки с много ценни извадки от беседите. И то ще вземе например една беседа от първата до последната. Ще извади тематично, за Бога, за Истината, за Любовта. Нали така много ценни работи. Какво да кажа, беше един човек, който спазваше много хубав режим и много работеше върху себе си. Въпрос: С майка ви бяха една хубава двойка, нали? Николина: Изключителна двойка, изключителна двойка. Много е интересно така тяхното запознаване. Той е живял у тях като идва тук да учи и е бил на квартира у тях. Мама е била много красив човек и много чист човек. Тя започва да учителствува като завършва гимназия в Конево, там Ямболско някъде. Конезавод е имало там. Там е била и учителка и кмет, не кмет, но разпределяла храните по време на войните. Разпределяла храните, дажбите по време на войните и така са си кореспондирали с баща ми и просто решават да се оженят. Тя беше действително, мама беше изключително чист човек. Един Водолей, който наистина беше в най-съвършена форма, физически много изискана и чиста, и душата й беше много светла душа. Така те много интересно се оженват. Казва: „Ние сме женени на 8 август." И тя после като слуша Учителя да говори за туй число 8 - Сатурново, казва: „Ах, как сме били невежи, ах, колко сме били невежи." Обаче среща на едно място, гдето се казва за Водолея, че осмото число е много благоприятно. И тя си казала: „Добре." Те имаха изключително семейство, много хармонично семейство. Ами какво друго да разкажа за моя баща? Той беше човек, който имаше известни сънища и опитности, които не обичаше да споделя. Той беше от хората, които не говореше, но действуваше. При него се виждаше резултата от нещата. Разбираш ли, което беше най-хубавото. Ние бяхме много свързани двамата с баща си, много. И той винаги ми казаваше: „Ти си моята майка." Аз нося името на неговата майка. „Ти си моята майка." Аз наистина към моите родители съм имала едно такова особено отношение съм имала. Особено 1930 г., когато си замина моят брат, когато много тежко беше това нещо, тогава разбрах. Аз бях само на 12 години, на 13 години. Разбрах, заедно с моя брат си замина нещо у мама. Разбираш ли, тя се преобрази. Разбрах, че никога с нищо да не я занимавам, тежко й беше. Но това са работи, които няма да се повторят. Той, баща ми, беше човек толкова дисциплиниран, толкова изпълнителен и толкова много уважаван, че всичките му колеги знаеха, че той е с тези убеждения, обаче никога никой с нищо така не го е малтретирал, изобличавал. Това е много интересно нещо. И той знаеш ли, самият Светлин Русев, който също има една много голяма духовност, той го предложи и баща ми стана „Заслужил артист". Нали стана „Заслужил художник", без да го иска. Той беше вече болен, но получи и това звание. Искам да кажа, че не е пречило на него, не му е пречило разбиранията му. Просто са ценели другото нещо, което той имаше. Той беше с извънредно голяма етичност към своите колеги, с много голямо уважение се отнасяше към всички. Може би това са ценели те. Вътрешната духовност по особен начин се възприема от хората и те я оценяват много добре. София, 14.11.1995 г.

16. ИЗЛОЖБА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА сп. „Завети", г. III (1936), кн. 8 и 9 - стр. 191 Цветана Щилянова, позната вече като портретистка от общите и дружествени изложби, предложи на столицата - от 8 ноемврий до 30 с.м. - своята първа самостоятелна изложба. Съдържанието на тази изложба се запълва предимно от портрети, писани с маслени бои или с пастел. Остатъкът от съдържанието запълват натюрморти, няколко скици и миниатюрни композиции и пейзажи и десетина копия от картини на Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др. Ако натюрмортът, скиците и миниатюрите могат да свидетелствуват за интересите и настроенията на художницата, ако копията от големите майстори на Европа могат да свидетелствуват за школовката на художницата в чужбина, както и за склонността й към сюжети и изразни живописни средства, същността и стихията на Щилянова са безспорно заложени в портрета. Реалистична натура, възприемаща света такъв, какъвто се чертае пред очите й, със свой дух, Цветана Щилянова е поклонница на академичното и в рисунъка, и в постройка и в съотношение на елементите на картината. Все тази академичност е, която се хвърля на очи и в техниката, и в баграта, и която характеризира всяка нейна работа като завършено цяло, като единно художествено произведение. Но светът на художницата, който е светът на човека във всички негови възрасти, не е само багрово и рисунъчно съществуване, ценно само като красота или само като декоративна същност, а преди всичко един дух, един мир идеен и емоционален. И тъкмо този мир, съчетан с веществения му израз - живият човек, е свежата струя в портретната живопис на Цветана Щилянова. Разбира се, като всички творци и тя е задължена да плаща понякога данък на професионалното в изкуството. А този данък е особено тежък и неизбежен най-много за портретистите, които в бедни страни главно трябва да изхождат и от вкуса на моделите.

15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти. Със своите сини очи и светло руси коси той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхолична фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато той осъжда, когато поправя, той е страшен, но когато подканва и поучава, той е нежен, убедителен, завладяващ. Той върви бос и е гологлав, и когато го гледат отдалече мнозина му се смеят, но когато го приближат, те треперят и се удивляват. Никой не го е видял да се смее, но мнозина са го виждали да плаче. Всички, които са се обръщали към него, казват, че са получили доброчестини и здраве." Забележка от редактора: Този образ е прехвърлен от художник и след това заснет на снимка, която е била много популярна на Изгрева. Ликът на Исуса е обърнат надясно в профил с открито голямо чело, спусната дълга коса до раменете, с мустаци и къса брада. Лявото око е на централна позиция с леко включване крайчеца на дясното око. Този портрет е бил сложен на заглавната страница на списание „Всемирна летопис". По-късно Учителят поръчва на Цветана Щилянова да направи репродукция и да повдигне косата на образа на Христа вляво на челото му малко по-нагоре. Това го прави, този портрет е нарисуван, после е преснет на картички и се разпространява. Сега вече има два образа - единият, както е по пръстена на император Тиберий и другият, с коригираната повдигната коса отляво на челото му от Цветана Щилянова по препоръка на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, N33, а двата портрета виж при стр. 97. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА (Препис от пергамента - писмото на юдейския управител Черноморецът Пупли Лентул Пилат) До Негово Императорско Величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си първи разказвам подробно: помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин Той е с коса, която пада от двете страни; лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат; брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен, очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да Го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по- скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои Го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. (Превод от арабски - оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим.)

14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ Цветана Щилянова „Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител." Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" * * * Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце." * * * Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството: „Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице. Тия три категории са: 1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи. 2. На човек, натоварен повече от силите му и 3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..." Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция. В един портрет има три важни неща, които непременно трябва той да съдържа. Има три свята, представени у човешкото лице: Умствен, чувствен и физически. Трябва челото с очите, носът и устата с брадата да се виждат и да бъдат верно предадени. Те са проекции на тези три свята." 4 септемврий 1928 г. „В една композиция много важно е всяко тъмно петно да граничи със светло и обратното. Така се отделят фигурите. В композицията да се избягват успоредните и симетричните положения. В портрета същите правила са от голямо значение. В задния план боите са по-мъгляви - ударенията са в първия план. В композицията врата, да завие. Долната ръка да се моделира. Роклята в по-топло - виолет да бъде, фона да не свети. Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво). Търсете, търсете, не се спирайте! Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения!" „Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена. Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога." * * * „Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им вярно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие. В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи - те трептят." * * * 29 септември 1933 г. (След завръщането ни от Париж) Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние". „Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече. * * * 1933-1934 г. Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са три основни черти, които показват: 1. посоката на ума 2. посоката на сърцето 3. посоката на волята Изкуството не е нещо статическо и то не може да представи така човека (т.е. статически) - то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение - важното е да предадеш тия три основни черти. Изражението на лицето се влияе от външната страна и условия, които въздействуват на настроението ни." * * * Изгревът, 9 октомври 1933 г. „В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. Неправилно е да се работи на четки, така рисунката става твърда. Правилното е: всяко поставено петно може да има един остър контур, но от другата страна пък е замъглено. Изобщо боите в натурата се преливат, не са като мозайка. Там, дето между две части има въздух, по-предната трябва да се направи с остри контури, за да излезе напред. За портретите: „По-светли бои, главата да излиза от фона. Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето. Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка; не са големите неща, които ни носят радост." Един художник трябва да има въображение - ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да нарисува както трябва. Най-хубавия портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни. Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа Приликата на едно лице е в ония непроменени черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи. Най-важното - това са очите. Когато един художник рисува един портрет, трябва да търси посоката на ума, сърцето и волята. Това се изразява чрез погледа му, който излиза от очите му.

13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи Цветана Щилянова е родена в Казанлък на 18.04.1903 г. Баща й е родом от Сливен, останал сирак още от малък поради това, че баща му бил убит от турците. Баща й на име Михаил е завършил гимназия във френски пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари никога не е употребявал. Майка й, Анастасия Джамджиева, е родом от Велико Търново, внучка на Велчо-джамджията, самоотвержен патриот от Велчовата завера, бил обесен от турците. Майка й е завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Била е неизразимо предана майка, на която Цветка дължи всичко. Тя е имала дарбата на художник, но „в този живот е била изпратена с други задачи" според Учителя. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия. Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за висше образование. Значи е следвала общо осем години. По-късно е отишла в Париж на специализация за четири години. На 9 юли 1931 г. в Париж големият художник Ласло я приема, след като е чакала години за тази среща. Съветът е бил: „Работите ви са много добри. Имате рисунък. Търсете сега движение и грация. Сега за вас това е най-важното. И работете често малки работи, например пейзаж, направени бързо, за веднъж, за 1-2 часа." Въпреки сериозната й подготовка, тя нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му. Той я посъветвал да даде изложба и казал: „Рекох, ти по този път ще успееш!" Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и от тогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветка е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства и измервал главите с металически кръгове, като записвал и правил свои изчисления. Родителите й попитали Учителя за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се е сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й. През 1950 г. в град Милано в първия брой на списанието „Quaderni del 2000"на стр. 25-26 бе отпечатана статия извадка от „Учителят говори" - ,,Le Maitre parle", като бе включена скица на Цветана Щилянова на образа на Учителя от ноември 1933 г. Едно малко признание на един опит на приятели да се публикува нещо за Учителя Дънов в онези времена. Тя е рисувала до 1987/1988 г. Заминала си е на 26.01.1994 г. В настоящия раздел предлагаме съветите на Учителя в частни разговори или на беседи за изкуството, за творчеството, за художниците, за светлините и за цветовете в природата и в живота на художника.

Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1) ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ V-та лекция, III-та година 11.XI.1923 г. При всяко вдишване и издишване ще мислите за белия цвят и за чистотата. (При стъпване напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва.) Червеният цвят е свързан с чувствата или с любовта. Той всякога носи живот. Неговата интензивност зависи от това в каква гама е. Цветовете могат да се превръщат от едно по-низше в по-висше състояние, като се произнася известна дума; например червеният цвят чрез думата „Благост" (при едно раздразнено състояние.) „Любов и Благост са две сили". Като произнесеш това изречение правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действуват хармонично в тебе; ти имаш вече сила. Тия две думи служат на човека да събудят силите му. Онзи, който иска да се домогне до любовта, той трябва преди всичко да бъде силен! Правете и други опити с цветовете: изговаряйте някои думи и следете на кой цвят съответствува всяка от тях. Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по- добър. Има неща, които се придобиват чрез постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. (За упражняването - да се намират цветовете на думи.) „Любов и Благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа". В разбирането и прилагането на тия велики добродетели е силата на вашата душа. Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може да я докара в действие. Единствената запалка за разумната човешка душа е да помислиш, че Бог е Любов! Ще схващате Бога като Любов. Първата запалка, най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот - това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен. Всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемеш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да почувствуваш Бога! 2) МОРАЛНИЯТ ТИП III-та година, XIX-та лекция 24.11.1924 г. Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум и вашето сърце. Силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни. Лъчите на светлината имат различно влияние. Те се различават по това отде идват, дали от юг, от север, от изток или от запад. Още и по теченията в тях: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви от изток към запад; също друго такова, което иде от север към юг; на което има и обратно течение. Течението от изток към запад придава сухота - влияние на Сатурн. Такъв човек обича светлината, но става взискателен, гледа да намери погрешка в този, в онзи. Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрезмерно студени и хладнокръвни, тъй че няма да се интересувате от страданията на хората. Светлината от юг пък придава топлота и разширение, но има опасност човек да стане мекушав и гъвкав. Човек, който с всички се съгласява, към всичко се приспособява - такъв човек се демагнетизира, колкото и да е силен. Не изследвай, не човъркай злото! Човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонизират с нея. При едно недоволство от живота, вие трябва да имате светлина. Вие трябва да имате едно упътване, да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в природата могат да бъдат и за ваше добро. На брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота. Тази вдлъбнатина представлява долина, дето има растителност. Тя е място на извори. У хора с тънки устни изворите пресъхват лятно време. Такива хора и да искат много нещо да сторят, не могат. Хора пък с дебели устни, те са афектирани - не може да ги спрем от любов. Любовта е нещо разумно, тя е една много фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала - всичко отнася, тя гори и разрушава. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип е същевременно и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който ум се различава от ума на другите хора. Колкото височината на ухото до края на главата е по-голяма, толкова повече е в полза на моралния тип. Тази височина показва интензивността на моралните чувства. Челюстите на моралния тип не трябва да бъдат много подадени навън, че да образуват една крива линия. Важни са дължините на двете линии: от окото до ухото и от темето до ухото. Първата линия определя силата на ума, а втората - интензивността на моралните чувства. Лицето трябва да е много сплескано - пасивните типове, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индиферентен, той е умен, знае да направи всяко нещо точно на времето си. Широчината на скулите и лицето изобщо не трябва да е много малка. Тя дава устойчивост на характера. Но пък много широките лица са много консервативни. Скулите представят чувствата на човека, с които той разполага, от носа надолу - волевият човек. От челото на човека пък съдим за неговия умствен калибър, как е развит той умствено, брадата показва как е развита волята у човека. В един морален тип, като се раздели лицето на три части - чело, нос и брада, те трябва да имат еднакви размери. Ще работите върху себе си! Някои от вас ще работят върху челото си, някои върху носа си, а други върху брадата, върху волята. За да възпиташ волята, трябва да работиш над долната част на лицето си. Ще промените мислите си. Не се обезсърчавайте! Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли! Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Природата не обича хора, които се тревожат само. Ако ти се спреш в една мъчнотия, тя ще ти покаже начин как да се справиш, но няма тя да разреши задачата ти. Необходимо е да спите 7-8 часа, за да може тялото да си набави енергия. Чувствата също се нуждаят от почивка. Двойникът не трябва да излиза повече от един см., даже 1/2 см. навън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Всеки човек, който дойде до вас, има нужда от нещо. За него вие сте един извор. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише. С това искам да кажа: дайте на всеки едного по една успокоителна мисъл! Спрете се в себе се и кажете комуто и да е по една интензивна (успокоителна) мисъл, пожелайте доброто всекиму! Щом се концентрираш и изпратиш мисълта си, повече не се безпокой - тя ще отиде на мястото си. В лицето на моралния тип има нещо устойчиво, около което всичко се групира. За да бъде една черта вярна, тя трябва да присъствува едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката. Всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но затова се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човек, който няма мъчнотии. Трябва да работите! 3) СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ В СЪЗНАНИЕТО. СВЕТЛАТА ТОЧКА III-та година, XVIII-та лекция 10.11.1924 г. Когато се казва в окултната наука да събудим Божественото в себе си, подразбира се именно това движение на съзнанието към духовното. Всички неща могат да се разглеждат по отношение на една централна идея, дали са вляво, вдясно, нагоре или надолу от нея. В човека има две съзнания: низше и висше. Божественото е висшето съзнание и като дойде то, ще ти обясни нещата, защото то черпи знанията си от един по-висш източник. Истинската красота в живота, в науката е в знанието на доброто. Божественото от човешкото съзнание бихме могли да различим, като погледнем в себе си - в човешкото съзнание има едно малко колебание (затова именно човек е постоянно недоволен от себе си); но човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка - Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре! И ти чувствуваш дълбоко в себе си едно спокойствие. ...Ти ще станеш човек!" Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание... вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път. При движението на вашето съзнание към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви подигне. Ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще може да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата - към тази светла точица ще се стремите. Тя ще бъде вашият фар. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. И ако сте верни на този Божествен принцип, непременно движението нагоре ще ви извади от всички вътрешни противоречия, в които може да се намерите. Най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. 4) ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА III-та година, IX-та лекция 16.XII.1923 г. Какви пътища изобщо обича сърцето? - Гладките пътища. От посоката на лъча, излизащ от човешкото око, дали е нагоре или надолу и от ъгъла, който той образува, зависи моралната сила на човека. Светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот. Червеният цвят се образува от излишък, той е резултат на неизползвана енергия. Ще се стремите да дадете на лицето си правилен, естествен израз... Ще се пазите от всички неестествени гримаси. От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел. Зеленият цвят предразполага човека към фантазиране, а с това той става мързелив. Ето защо на окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Вие трябва да развивате интуицията в себе си! Тя не се проявява като мисъл в мозъка, но като дълбоко вътрешно чувство, като едно вътрешно пришепване. За нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на земята и с която ще се качите горе! (Връзката е източникът на вашия живот.) Да си починеш всред природата, значи да усетиш в себе си едно вътрешно облекчение, а в ума ти да проблесне една велика мисъл. Най-първо ще се заемете да коригирате очите си. Това ще ви бъде една задача. Накъдето и да гледате, съзнанието ви трябва да бъде будно. Всяко ваше движение трябва да бъде под контрол на волята ви. И тъй, ще държите връзката с Бога! Ще внимавате очите ви да имат нормално състояние - да не правите несъзнателни движения, които да ви са приятни, сами да сте доволни от тях. В погледа на очите си и в обръщенията си към хората трябва да бъдете много внимателни. То не е за другите, то е необходимо за вашето вътрешно развитие. Когато вървиш, движенията ти всякога трябва да бъдат в хармония с твоята обща мисъл, с твоето общо чувство. Под „общо" аз подразбирам човешкото в тебе. И волята ти трябва да бъда в хармония с движенията ти. Туй е езикът на природата. Сега, ще държите будно съзнанието си и ще пазите връзката си с Бога! Будно съзнание и правилни движения на очите! * * * Една задача Учителят Дънов дава една задача за размишление върху Пентаграмата и всеки да даде образ на петте страни, които съдържат 5-те свята като Добродетел, Мъдрост, Любов, Правда и Истина. Цветана Щилянова изпълнява задачата и ги рисува така:

4) Четвърто тефтерче Сряда, 19 май 1943 г., (5 ч. с.) Кое е най-важно в живота? Защо сте дошли на земята? Коя е целта на живота? Най-първо човек трябва да знае какви възможности има, на каква основа е построен: сопранова, алтова, тенорова или басова. У всички хора липсва им туй сестринското чувство. Скръбта - това е сопран - когато скърбиш, ти си близо до Бога. Скръбта носи материали неорганизирани. Страхът - това е едно животинско състояние, материали неорганизирани, от които се изработва съзнателния живот. Червеният цвят носи тая материя, която строи цялото. Портокаленият вече гради. Зеленият (фа)...(фиг. 13). Хубаво пеене е само онова, което засяга ума, сърцето, душата и духът, и работи за тях. Когато музиката е засегнала човешкото сърце - краката са здрави. Когато е засегнала ума - ръцете са здрави. Когато е засегнала човешката душа - сърцето е здраво. Когато е засегнала духа - волята е здрава. Правото за силните хора, а безправието - за слабите. Покаянието е да слушаш Любовта. Който се чувства ограничен, нему му трябва свобода. Който се колебае в знанието, нему трябва светлина... * Възпитание се разбира... * * * Сряда, 30 юний, 1943 г. Божественият живот, в него няма противоречия. Движение, учение и работа. Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоите уста... Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да разбереш, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите. Всяка лъжа носи след себе си страдание. Ако не разбирате музиката на ума си, сърцето си и душата си... Само човек, който е музикален, той работи. С музика животът е работа. Музиката на ума възприема светлината. Музиката на сърцето - топлината. В Божествения живот ти при най-малкия опит да прикриеш нещо един ден ще си понесеш последствията. Любовта е слизане, обичта е възкачване. Do - мъжки принцип, Re - също, Mi - майката, Sol - бащата, Fa - детето, момиче. * Неделя, 4 юлий 1943 г. Остави всеки човек да върви из пътя си свободен. Как ще възпитате един човек, когото не сте създали? Глупавият иска всички хора да се приспособят към него, а умният - той се приспособява. Ако не е Божествената Любов в света, ние бихме измрели всички от скръб. Ако ние, съвременните хора не можем да споделим участта на нашите близки, които са около нас... Умират онези, които си отиват без Любов, а с любов които отиват, те отиват на работа, ангелите ги посрещат с голяма радост. Според мен вие трябва да си намерите съдбата. Не можем да повлияем на един човек, когото не любим. Не можеш да помогнеш на един човек, когато не любиш. За да смениш живота си, трябва да внесеш в него надежда, вяра, любов и обич. Възлюбете с Любовта на Духа, душата, ума, сърцето, луната, звездите, въздуха... Сряда, сутрин, 7 юлий 1943 г. Какво нещо е любовта? Човек на земята има две очи: едно за ума и едно за сърцето, едно за духа, едно за душата, (Фиг. 14) Човекът, когото обичаш, той има повече захар в кръвта си, повече злато, повече скъпоценни камъни, повече светлина. И ти като обичаш, имаш повече захар, злато, скъпоценни камъни и повече светлина в кръвта си. Всяка работа, която свършиш с любов, тя има Божественото Благословение. Всеки човек в света, който служи без любов... Що е Любов? Светлината която излиза от тебе... Бол - на турски означава изобилие български боли. Няма по-страшно нещо на света от това да влезеш в общение с човек, когото не обичаш и който не те обича. Човек не може да живее на земята, ако няма едно слънце. Туй, което Бог е направил заради нас и ние ще направим заради Него. Щом видя Господа в извора, покланям се и пия вода. Навсякъде, където виждаме Господа, Той носи своето благословение. Любовта е най-свободния живот в света, който Бог дава. Онзи, който не разбира законите на света, той се обижда. Първото нещо, за да бъдем свободни в живота, ние ще пожелаем свободата чрез Любовта. Що е умиране? Да скъсаш с всичките връзки на безлюбието. Искам като се намерите в труден момент... Там, гдето Господ е стъпил, туй място е свято. (Фиг. 15). * * * Сряда, 14 юлий 1943 г. Ситият човек на гости не трябва да ходи. И болният на училище да не ходи. Глупавият човек е, който не си знае пътя. (Фиг. 16). Човек трябва да бъде господар на състоянията на своя ум. Да живееш, значи всякой ден да придобиваш по малко светлина, по малко топлина и по малко сила. Какво е лицето на този, когото обичате? Онзи, който те обича, като влезне в стаята ви ще запали поне една кибритена клечка. Той ще ви раздвижи поне малко, ще се разтупа сърцето ви. Създайте в себе си едно младенческо състояние... Защо остарява човек? Защото много неща престават да го интересуват. Трябва да дойдеш до истинската вяра в света. Вярата е винаги един подтик. Вярата трябва да направи лицето ви повдигнато. Чрез колебанието човек си противодействува. Който греши, той може да стане добър. Който не греши, добър не може да стане. Когато станете сутрин, намерете човек, у когото вярата е силна. У когото умът е буден - вярата е силна. Когато сърцето е будно - надеждата е силна. Когато душата е будна - любовта е силна. Когато духът е буден - мъдростта е силна. Един овчар, когато живее един чист живот, вълк не може да влезе при стадото му. Като отидеш при Бога с най-малката любов, ще те приеме. Вратата на Бога за хората на безлюбието е затворена. Занимавай се с добродетелите на хората, с гениалните хора, със светиите. Забравете всички неприятности, които баща ви ви е направил! Вие все за тях мислите. Подбудителната причина - то е Божественото. В нас трябва да бъде тя. Първи опит: Сутрин като станете, кажете си три думи, които да носят светлина на ума ви. Три - топлина за сърцето ви и три - сила за душата. Напишете тия девет думи, ще си ги повторите на обед и на вечеря. Онова, което е благоприятно на Бога, то е желанието да учим. В ума трябва да има един приток на светлина. Упражнение: 1. небе, яснота, знание, висок връх, наука, светлина; 2. простор, виждане, уча, полет, внимаване, човекът; 3. чист въздух, мисли, разбирай, необятност, памет, Бог; 1. брат, добро, давам, разцвет, любов, топлина; 2. сестра, милосердие, прегръщам, аромат, жертва, здраве; 3. любя, стопляй, милея, сладост, музика, слънце; 1. работя, дълбина, нов живот, устрем, покой, простор; 2. работя, богатство, красота, творчество, въображение, небе; 3. вдъхновение, щедрост, музика, възторг, мистика, вселена. * * * Астрологически бележки за Цветана Щилянова от неизвестен астролог, дадени на 16.05.1946 г. Венера Скорпион - каквото ти попадне под ръка, можеш да изкараш нещо. Повече нашироко, отколкото надълбоко. Животът преминаваш при твърде широка амплитуда. Променчивост в настроението - желанията. Връзките с близки. Връзките, които създаваш поддържаш с голямо постоянство, даже упоритост. За изкуството много голямо благоволение имаш от Юпитер. Това изкуство се дължи най-много на Слънцето и Юпитер по пътя на интуицията, едно вътрешно духовно прозрение. За това ти е необходима атмосфера, при която да можеш да твориш. Необходимо ти е едно голямо спокойствие, среда ти трябва. Пътят ти не е гладък, минава се през много стръмни неща. В дома на женитбата, там е слънце. То ти помага. То има едно отношение към Луната. Мекота и деликатност към хората. Слънце квадратура със Сатурн, противоречията от страна на брата. Забележка: Доколкото познаваме Цветана Щилянова и нейния житейски път, можем да твърдим, че настоящите астрологически бележки са точни и верни. Ако попаднем на нейната астрологична карта, бихме могли да потвърдим нашето виждане, което е и вярно предсказано от астролога. (От Марийка Марашлиева).

3) Трето тефтерче Сряда сутрин, 10.Х.1928 г. Коя е прицелната точка на вашия живот? (Фиг. 1) Каква е вашата идея в живота? Един човек, който не му се напуща земния живот, какво е разбрал от живота? Както облаците закриват слънцето (Фиг. 2), така много пъти облаци затулят нашето съзнание. В психичния живот облаците затулят нашето слънце само когато се обезверим. Както облакът се превръща във водни капки, така вашите мъчнотии трябва да се стопят. Духовно изпотяване. Човек трябва да има един уреден живот. Всички хора в морално отношение трябва да бъдат гениални музиканти. Морален човек - той е предвидил всички неща, които има да срещне в живота. Милосърдието е една вяра. Има възможност да постигнеш това, което желаеш! Когато майката е минала вече в 3-та степен, тя е станала майка. 123, 456 - това е число на егоизма. 123, 456, 789 - това число е по Божествен начин - това показва, че този човек без скокове е минал по Божествен път. То означава човек, у когото има всички възможности. Той е бил, когато се е създавал светът, слънчевата система. Това е един диплом за пътя, по който е минал. Всеки един от вас може да си отбележи красивите спомени кога, на кои числа са се случвали. 1.2.3.4.5.6.7.8.9. 12.13.14.15.16.17.18.19. 14 е число на жертвата. 15,16 са опасни за лошия човек. 17,18 и 19 са също фатални числа. Всеки човек трябва да се стреми да разбира законите, които оперират, какви са Божиите пътища. Вие имате една радост. Може да направите на тази радост един хороскоп и да знаете колко ще трае тя и кога ще свърши. Умният човек трябва да прави избор на своите идеи, на своите желания. Някои идеи, като се родят у вас, може да ви донесат нещастие, а други - щастие. У всинца ви трябва да се зароди едно желание да бъдете здрави хора. Всеки от вас трябва да се интересува като е дошъл на земята, какво му е възложено, коя е неговата основна идея! Ти ще дойдеш до едно положение, дето всички твои идеи ще се концентрират... Силен човек е онзи, който има една основна идея в живота. Човек трябва да има един идеал в себе си. Човек трябва да има един идеал, който да съдържа всички качества! Човек трябва да обича. Трябва да учите. И да бъдете толкова силни, щото външният свят да не ви оказва никакво влияние. Онзи, който работи и се възнаграждава труда му, радвайте му се. Онзи, който успява в живота си - радвайте се - той ви дава един път. Ние трябва да бъдем полезни и на себе си, и на другите... * * * Сряда, 17 Х.1928 г. Човек трябва да устои всред простите процеси на природата. 1,2; 1+2=3; 1-2=1 Когато се прибавя, човек се радва обикновено. Но понякога прибавката носи страдания. Има един закон: от разнородното на невидимия свят се образува еднородното на физическото поле. 100-50=50; 50+50=100; В един и същи момент човек не може да има две жени, двама приятели, две удоволствия. За да поправите известно свое състояние трябва да разбирате един основен закон (Фиг. 3). Реалността на живота се намира всякога в центъра на вашето съзнание. Когато човек живее в своя център, това е Божествен живот, няма нужда от развитие. Но ако излезе от своя център и се обърне към материалния свят... Всякога едно отрицателно чувство си има едно положително, което му съответства. Защото всички неща в света са създадени в равновесие. Всяка теория е дотолкова вярна, доколкото с нея може да се направи известен опит. Когато един човек не може да се справи с едно свое чувство, със своя живот - той е един простак, липсва му философия, дребнав човек е. Изучете законите на правилното събиране и правилното изваждане! Онзи, който знае Истината, е Учител; онзи, който възприема Истината, е ученик. А В С D (фиг. 4) - това е глупак в квадрат. Разнородните идеи в живота се пресичат вътре в човека и... Умът трябва да знае да предаде истината на живота си! Той трябва да нагласи своя живот според Истината. Човек има право да яде само веднъж на ден. Да предадеш ти Истината и да я възприемеш в своя живот - това значи да ядеш. В хармония ли сте вие с Бога, със своите ближни и със себе си? Ще се стремите, щото всичките ви сметки да бъдат уредени всяка вечер. Окултен ученик не трябва никога нито да проси, нито да се задоволява с малко! Ако иска човек да се облагороди - той трябва да иска! Можем да искаме само от Бога! Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от Бог ти е дал, ти си един негодяй! Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Малките усилия в живота, подкрепени с разумността, увеличават своята деятелност. Условията, които Бог ми е дал - ще ги използувам, макар през най- големите трудности! Не се хвалете със себе си! Вие идеално разсъждавате, но не прилагате този идеал. Приложете поне най-малкото! Нека у вас се зароди желанието да работите! Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас! У вас трябва винаги да има една готовност да дадете един благороден пример там, където трябва. „Аз не съм дошъл да ми служат, но да служа!" У всинца ви трябва да има достойнство! Ако ние не можем да внесем Любовта и Мъдростта - никаква светлина не може да има в света. Също Истината, Доброто. „Любов, Живот, Доброта, Мъдрост, Знание, Сила". (Това трябва да го имате като скрижали.) Майка, която има силна воля, детето й не може да умре! Свят ще бъдеш, добър, благороден, чист! Ще вложим положителното в живота си, ще работим върху себе си! Изгубени неща в света са само ония - когато си пропуснал да направиш едно добро. Трябва да разбирате простите неща в живота си и да ги осмисляте! Днес ти си по-добър, но мислиш се лош, защото имаш повече светлина. Не съжалявайте за миналото, а използвайте сегашното! Станете и започнете новата работа! Мога! * * * Сряда сутрин, 24.Х.1928 г. Искам всички да бъдете свободни! Свободен човек е онзи, който в даден момент може да възприеме една истина. Егоизъм - значи Божественото е изчезнало, останало е само човешкото. Всички наши погрешки не са нищо друго, освен прекъсване връзката с космичното съзнание, връзката с Първопричината. Ако вие имахте възможността на един ангел да владате своите мисли, своето сърце,... , всеки ден небето щеше да бъде отворено за вас. Има един Божествен капитал, който е вложен във вас - то е вашата глава. Лицето на човека е капиталът в обръщение. А ръцете, това е печалбата - какво сме изработили за Бога. Добрите, красивите мисли са, които правя лицето красиво. Докато човек не се отрече от себе си, да възлюби в душата си всички хора, той не може да разреши своите противоречия. В човека има всичката възможност да бъде добър. Когато твоят вътрешен Учител ти предава Истината - ти си на небето. Ако спрем да работим, где е еволюцията? Онзи, който те обича и те счита разумен, той ще бъде готов да ти даде всичко. В разумния живот всичко е възможно. Той не е механически живот. Не търсете материални блага! Те сами ще дойдат. Имайте добри приятели. Светиите, ангелите, Бог да бъде вашия тил - всичко друго ще се уреди така естествено, както никога не сте се надявали. Човешкият ум не може да бие Божественото сърце! (фиг. 5) Любовта всичко дава и всичко взема. И когато всичко даде и всичко вземе - вие сте едно с Бога. Един ден в нас ще остане само доброто! Това е великият идеал, към който трябва да се стремите и да преодолеете себе си. Всички работи имат смисъл само при любовта. Бог, който живее навсякъде, обличай се заради Него! Бог търпи всички наши недъзи и ги поправя всеки ден. Според вътрешните промени стават и външните промени, и обратно. Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина. * * * (Сряда) 31 октомврий 1928 г. Когато някоя канара се търкаля, слиза - има ли избор в своя път? Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става. У човека има постоянно едно вътрешно забравяне, той се стреми постоянно към външни впечатления. Онзи, който иска да се се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задача на IV-та раса е да изправи мислите и желанията. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява. Всеки един човек трябва да внесе известно самовъзпитание, за да даде възможност на своите способности, благородни чувства да се проявят, развият правилно. За самовъзпитание, ако искаш да бъдеш умен човек, седни и пиши внимателно и красиво. Навикът не е един закон. Той е едно улеснение. Навикът човек го създава. Душа, която е родена при по-благоприятни условия, е по-благородна душа. Страданието идва, природата иска да ви застави да мислите. Който се защитава, е на правата страна. Който напада, е на кривата страна. Тъмните духове, хищниците те нападат, а ангелите се защитават. Вие как ядете - с нападение, нали? Трябва да бъдеш тих и спокоен, да не нападаш. Колкото повече чувства, способности има пробудени в човека, толкова по- високо стои на лестницата на своето развитие. Паметта се погубва поради слаба светлина в човека. Онзи човек, който е паметлив, иждивява повече енергия. Колкото повече светлина има в съзнанието, толкова по-паметлив бива човек. Природата на първо място обича чистотата, реда. Това, което кажеш, на място да бъде. Може да се обичат не временните неща, но вечните неща, които могат да се вливат, да се сливат. Чрез обикновеното, светско изучаване наука, изкуство, развиват се в нас разни способности, а като дойдем до Божествената наука, науката на живота - тя пробужда цялото наше естество. Който веднъж е видял Бога, в него настава коренна промяна, той никога няма да забрави това. Чети полека, мисли бърже! Във физическото поле бъди муден, мудно чети, а пък бърз ще бъдеш в своята мисъл. В Божествената наука всички трябва да станат вещи. Каквото е в сърцето, е хубаво, но не всичко трябва да се показва, не всичко може да се изкаже. Всеки образ трябва да бъда верен (за рисуването). Този триъгълник (образуван от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия характер, (фиг. 6) По-голям триъгълник - морално устойчиви, творчески хора. Широка брада - застъпен е физическият свят. Заострена брада - застъпен е умът. Като се свържем с първичната причина, тя ще ни даде най-добрия начин да изменим своя живот, да разрешим своите мъчнотии. * * * Сряда, сутрин, 7.XI.1928 г. Колкото един инструмент е по-чувствителен, по-деликатен, толкова той е по-ценен; той долавя най-тънките, най-нежните вибрации в природата. Достойнството на човека стои в красивата му мисъл. Колкото човек е по-добър, толкова неговата мисъл е по-правилна, по- голяма светлина има. Между неразумните хора добре не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Ако ние искаме да реализираме една своя идея без Бога - вършим престъпление. У всинца ви трябва да се зароди един вътрешен процес - на всяко нещо да знаете времето, да знаете кога трябва да го направите. Трябва една вътрешна дисциплина, едно вътрешно самозъзпитание. Гълъбът е емблема: няма лоши условия за разумния човек. Да говорим добро на хората - това е плодоядство; да говорим лошо за хората - това е месоядство. Щом срещнем препятствия в известно нещо - ти си неразумен - не разбираш условията, при които ти се намираш. Силен човек, умен, богат, любящ, това са все възходящи качества. Водата е един елемент, проводник на жизнена енергия. Сухота има у него. Той употребява много сол, за да предизвика реакция отвътре, но този метод е погрешен. Солта не е носител на живота. Трябва всеки един от вас да си изработите един вътрешен метод: да вървите винаги напред. Грешка ли сте направили, добро ли сте направили, не се спирайте върху него, но търсете винаги нови мисли, нови начини за мислене - вървете напред! В съвременната наука харесвам това качество - тя е прогресивна. Ако обичаш един човек и да спре пулса му съвсем, ако застанеш и се помолиш, той няма да замине, ще оживее. * * * Сряда, 14 ноемврий 1928 г. Човек трябва да мисли! По това се отличава човека. Вие трябва да мислите, да се стремите към мисълта. Животът се състои от три фактори: нашата мисъл... Мисълта у животните отвън - тя е случайност, а у човека - тя е постоянна. Страданието - то е една неоформена материя, една неорганизирана сила, която ти трябва (чрез своето знание) да използваш за твоето повдигане. Краят на всичкия смисъл на живота - това е Вечността! В нея се съдържа всичко! В какво ще вярваме? Че има един Бог. Че този Бог е Любов. Че този Бог е Мъдрост - значи от него е произлязла разумността. А човекът трябва да възприеме в себе си тази разумност, да се научи да мисли. Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си. Радостта на един ученик е в неговото постоянно растене. (Наука, живот - вървят напред - затова и вие трябва постоянно да се развивате.) Вие не трябва да остарявате. Ако ти си изгубил красивите си мисли - не си разумен. Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си. От правилното мислене ще зависи вашия живот, днешният ден как ще се оформи, а днешният ден ще бъде основа на много бъдещи дни. Ако дойде един силен разрив между ума и сърцето, идва разстройство в организма, едно болезнено състояние. От 1-7 години детето е растение (р), 7-14 години - животно (ж), а от 14-21 години то почва да мисли (м), вече то е човек. Няма в света почивка - почивка има само за добрите и разумните. Желанието на Бога всякога е - да бъдем добри. Постоянно дръж мисълта си пълна, че Бог е богат, винаги разположен; той се радва като чуе за някого, че е глупав. Той казва: „Аз ще го направя умен." Вашето щастие, вашето добро е във вашите ръце, то зависи от вашето послушание. Целта на Бога е да дойдат всички до онова познание... Изкуство, музика - всичко може да се постигне чрез работа. Пътят на спасението е там: да мислиш, че всички хора са добри и Бог е благ, а докато вие мислите, че всички хора са лоши и целият свят ви е крив, вие не ще можете да възстановите нито своето здраве, нито своите способности, нито спокойствието си. Да любиш, значи да дадеш от благото, което имаш. Живот без движение не може. Целият наш живот е едно движение, едно изражение. Лицето ви да бъде красиво, изразително. Прави добро, мисли добре - да станеш красив! Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш. В Бога няма да се съмняваш! Аз искам да ви дам подтик да учите! Всяка сутрин ще ходите при Бога! Послушанието е качество на човека - животното се бои, а човек слуша. Сутрин благославяй Бога и след това вземи книжката си и учи - така ще станеш любим на всички и даровит. Любовта ви е според степента на вашето развитие. Сега аз ви пожелавам да бъдете даровити! Когато се освободим от гъстата материя, ще станете животни, а когато целият свят се освободи - ще станете хора. 1. Ще имате една свещена идея за Бога. Каквото и да ви даде, с благодарност ще го приемате, никакво кисело чувство. 103 псалом. 2. В Неговия Дух няма да се съмнявате! 3. В себе си няма да се съмнявате! Всичко имам! Всичко е вложил Бог в мене! Смел ще бъдеш! Поправянето на грешките е една необходимост! Онзи, който е правил погрешки и ги е поправил, е по-велик, отколкото онзи, който никога не е грешил. * * * Сряда, 21 ноемврий 1928 г. По какво се отличава силният човек от слабия? Ученият от неучения? Всякой, който осъжда другите - той не е човек. Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес. Бог е една величина постоянна и неизменна. (А непостоянните величини ту се увеличават, ту се намаляват.) Материалният свят е променчив. Студът е един прогрес, чрез който материята се сгъстява; студът свива телата. Всякога между две противоположни състояния на човешката душа трябва да съществува една област на равновесие. Скръбта съдействува за умствената деятелност. Радостта съдействува за ученето, за светлите мисли. Едновременно човек трябва да желае да се интересува за някого, но и някой да се интересува за него. Каквито са вашите желания, такива са и вашите мисли. Когато имате едно правилно разбиране за процесите на сърцето, за процесите на мисълта - вашето развитие ще бъде правилно. В какво седи достойнството на човека? - Да има едно добро сърце, което счита всички хора за добри, един благороден ум, който схваща правилно отношението на нещата. Законите на цялото са закони на частите, но законите на частите не са закони на цялото. Добър човек е онзи, който има правилни отношения в цялото. Дотогава, докогато човек функционира правилно в Божествения организъм, изпълнява Волята Божия - но отдели ли се, идва грехопадането. Всякой ден вие трябва да бдите върху себе си... Ако човек се отказва от своите желания - той е свободен. Ако имаш желание да ядеш и не ядеш - свободен си. Ако си жаден и не пиеш - свободен си. Всякога желанията ограничават човека. Ще ядеш умерено, няма да си туряш големи букаи. Ще ядеш малко, щото храната ти лесно да се смели. Стремежът към богатство не е лош. Син, който харчи чрезмерно много, той нито обича баща си, нито го уважава. На земята човек трябва да се самовъзпитава, тук той е поставен при условия, щото да стане добър. В духовния свят красотата е вътрешна. Не са хората отвънка, които ни спъват. Това са нашите мисли. Всички хора, например, които се съмняват, съставляват едно общество; и ти, щом се усъмниш, не си сам, с теб са умовете на тия хиляди. Ако говорим за хората, можем да кажем какви добродетели им липсват, а не какви пороци притежават. Същото е и за тебе: няма да кажеш, че си голям грешник, но ще кажеш какво ти липсва, така ще се самовъзпитавате. Вие още не знаете крайните цели на мирозданието, не знаете още кой човек е добър и кой - лош. Най-първо човек трябва да има едно добро сърце, един светъл ум. Силният всякога може да вземе един товар и да го премести от едно място на друго. Дете, което плаче и иска от майка си храна, то няма да стане велик човек. Като ученици всеки от вас да намери първичния план на вашия живот и да го реализира - тогава ще настане във вас едно вътрешно спокойствие. Както се дава на вас светлина, и вие трябва да дадете. Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане. Постоянните величини - Любовта е постоянна величина. Ти трябва постоянно да любиш. Прекъснеш ли любовта, в тебе се заражда един процес на страдание, (фиг. 7). Това е един човек, който никога няма да ви излъже. Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи. Ако например на дължината на носа ви не достига 1/100 от мм. Ако носът ви се удължи с толкова - умът ви ще почне да работи хармонично. Гениалните хора не се смущават от нищо - те са вглъбени в своите велики идеи..., нищо не виждат около си. Гениалните хора идват в света, за да дадат един подтик за цялото човечество. Господ - това е едно колективно същество. Това са хиляди същества, събрани в този Божествен организъм. Гениалността не е продукт на вашата душа - то е продукт на всички същества гениални... Ако у вас проникне една велика мисъл... Ако ти си свързан с тези същества - всичко можеш да направиш. Вие сте в една школа, дето трябва да дадете един подтик. Ако вие сте верни на Бога, и Той ще бъде верен към вас. Всички дарби идват от свише - от Горе идват и музика, и поезия, и художество... Ти не си даровит, защото нямаш връзка с Бога. Гениален е този музикант, поет,..., който дава подтик на човечеството към добро. Ще мислите върху постоянните величини, постоянните добродетели и не само ще мислите, но и ще прилагате. Ще имате тази вътрешна връзка. Гениалността и умственото, и сърдечно развитие на човека е в зависимост от тази връзка с това общество - ние го наричаме Всемирно Бяло Братство. Започнете, като че от днес сте се родил. Възкресението не е нищо друго, освен една връзка. И ако всички ние придобием тази връзка, ще станем една велика сила, която ще внесе радост и веселие. Сега ще се стремите към тази връзка, годината, която иде, 1929, е много благоприятна за тази епоха. * * * Сряда, 28 ноември (1928 г.) Насока на живота Новите схващания - това е великото, Божественото, което иде сега в света. Те дават насока на живота. Всяко движение - това е служене - насока на живота. Недоволство, завист, недоверие - това са спънки в живота. Това са признаци на малко извървян път. Лъчите на слънцето са признак на дългия път, който животът е извървял. Пътя, в който вървим, е един от най-хубавите пътища за нас. Той води към съвършенството, но не пътя на съвършените. Човек в сегашното си развитие е дошъл до състоянието да определи своята посока. Онзи, който има насока на живота - не остарява. Старостта показва загубване насоката на живота. В изобилието спор не може да има. Всякога в природата има противоположности и всяка противоположност се лекува с друга противоположност. Когато човек влиза под Божествения промисъл - той е намерил насоката на живота. Всичките форми от природата съществуват и вътре у човека. В умствения свят вече няма никакви животни. Гълъбът има прави и установени възгледи за живота. Той при никои условия не променя храната си. Той е незлобив, не е користолюбив. Всеки човек, който е под законите на провидението - той вече е ликвидирал с кармата. Благодат - това е Божието провидение - ти успяваш и в наука, и в изкуство, във всичко... Карма - каквото построиш, разрушава се. Раждането е процес на развитие. Сменяне на външната форма. Във вас трябва да дойде едно желание: да влезете в закона на Божията промисъл! Всичко се разрешава, оправя, в закона на Божията промисъл! Лошите условия ние ги създаваме! Не допущайте тази мисъл, че вашият ум не работи! Нито че сте стар! Нито че сте беден и пр. Това са лъжливи философии. За всички неща в живота има по една магическа дума. Никога досега не сте вървяли по такъв хубав път, както сега. На каквито влияния човек се поставя - такъв и става. Когато човек насочи своя ум, своето сърце в този път, всеки ден трябва да има по една вътрешна придобивка. Всеки ден да ви остава по един спомен. Сълзите са признак, че ти си готов за един нов живот. Няма по-красиво състояние от да изпълниш Волята Божия. А това изпълняване Волята Божия става по закона на Любовта. Своята магическа тояжка, своята вяра в Бога ти няма да казваш никому. Земя, вода, въздух и светлина - това са потребните елементи за живота ни, които всеки има. Да пиеш вода - то значи да имаш стремеж да живееш. Да дишаш - това е да мислиш. В живота една дума може да спаси човека. Опитайте: като турите една дума в ума си - всичко може да се оправи. Идеалът - това е нова форма, в която ще вложите вашите нови вярвания. Всеки ден вие трябва да имате по един идеал! Всеки ден по един нов идеал! Днешното верую - то не важи за утре - то ще стане само основа за утрешното, вече по-разширено верую. Всякой ден вие имате известни благословения, известни постижения, които вие трябва да достигнете! Онзи, който не може да работи по закона на Любовта... Всякой един ден си има своите нови форми. Много хора погубват своята Любов, знание, сила, защото не ги увеличават, не прибавят към тях. Светът трябва да се завлада със сила. Отиваш при един болен на умиране, опитай своята сила, кажи му: „След три дена ти ще бъдеш здрав и ще ми дойдеш на гости!" Как бихте внесли хубавото, красивото в живота? * * * 5 декември (1928), сряда, сутрин Размишление за Радостта. 140 псалом (за една седмица размишление върху него). Какво нещо е Истината? Човешкият ум трябва дълго време да укрепва, за да може да разбира Истината. Не се стремете всички неща изведнъж да ви станат ясни. (Кога се радва човек? - Когато му дават. Направете човек да постигне своето желание.) Ако скърби, че няма да свърши училището, кажи му: „Ще свършиш, ще свършиш, след три години ти ще свършиш училището." Туй, което е близо до нас, всякога ни се вижда по- голямо, но всъщност туй, което е далеко, е винаги по-голямо. Когато водата престане да бъде условие за него и да бъде вътре в него една реалност (извор), тогава човекът ще придобие Вечния живот (фиг. 8). В I-во отделение ще бъдете на земята, във II-ро на небето, в III-то на земята, в IV-то на небето и пр. Ще бъдеш ту мъж, ту жена, за да развиеш съответните качества. Доволен - мъж, мисли, разбира нещата. Недоволният - жена, липсва му нещо, иска да се жени. Всяка идея, която те отдалечава от Бога, всяко чувство, действие, което те спъва да бъдеш човек - разведи се с нея. Туй, което повдига, всяка идея, която те повдига, която ще те извади от калта - тя е велика. Трябва да има едно малко недоволство у човека. Смелият човек е, който мисли правилно. За да разбирате своите състояния, трябва да разбирате състоянията на една бременна жена, състоянията на един баща, който прехранва своето семейство и състоянието на едно дете. Човек като изгуби всички условия на живота, той е една суха чешма, в него няма прогрес. Отношенията между две души какви трябва да бъдат? Ако вземете една чаша вода, като носител на прана - всички неприятни ваши състояния, всички болести, влезли в организма ви ще изчезнат. Човек, който се бори със себе си, всякога е побеждаван. Щом престанеш да се бориш със себе си - ще победиш! Не се бори със себе си! Защото у всеки човек има едно Божествено начало. Когато най-голямото страдание го приемеш и се примириш, вътре в тебе ще настане мир, спокойствие. Има страдания, които са необходими за вас. Ако спазваме Божиите закони, всяко страдание след време ще се върне при нас като една велика радост. Тази е велика истина, и всички трябва да мислите така! Духовният човек, който люби Бога, трябва да се радва, че е носител на Божествената идея. Всичко, което човек мисли, става, а всичко, което не мисли, не става. Философията на живота - това е да мислим за всичко онова, което е положително! Мисли за красотата - тя ще дойде! Мисли за Любовта и тя ще дойде! Трябва в нас да има велика, хубава мисъл - тогава Бог е готов да дава, да ни покаже своето изкуство - да ни даде всичко. Бъдете доволни, без да преставате да прогресирате! Желанието ви да учите никога да не престане! Желанието ви да обичате никога да не престане! Когато говоря за страданието, аз разбирам великия закон на доброто, Любовта, Мъдростта в света! * * * Сряда, сутрин 12.XII.1928 г. Разбиране на живота Животът - това е метод за разбиране Любовта. При отслабването на живота, явяват се болести. При усилването на живота - здраве. Животът функционира едновременно в три свята: физическия, духовния и Божествения. Човек, който е във физическия свят, съзнанието е вън, т.е. той е в несъзнание, не съзнава, че живее. В духовния свят - съзнанието е отвътре. В Божествения - и отвън, и отвътре. Всякой боледува, за да поправи някоя погрешка, да научи нещо. Стани силен, богат и учен, за да те обичат и уважават хората.; Божественият свят обхваща и физическия, и духовния. Закон е: Като срещнеш Любовта, ще се спреш, докато тя отмине. Не се ли спреш, ти си изгубил едно велико условие. Един малък блясък на Любовта струва колкото цял един живот! То е Божественото, живо нещо в душата! Красотата не е от този свят - тя е нещо чисто, Божествено! Туй, което в даден момент ви радва, не го считайте празно! „Туй празно, онуй празно" - вие сами разрушавате живота си. Има известни неща, които са съществени, належащи и ти трябва да ги извършиш. Вие трябва да бъдете умни и да знаете какво трябва да работите. Окултен ученик е онзи, който първо има ясна представа за себе си, познава себе си. Трябва всички да работите за оформяване на вашите възгледи! Трябва да бъдете умни, за да поправите погрешките си в живота. Всичко в природата се балансира. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Каквото искате може да станете, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и НИКОМУ да не говорите за това. Непременно от вас може да стане нещо. Млад човек е онзи, който няма противоречия в душата си, и всичко да вярваш. Религията е наука за миналото, а една окултна Школа е наука за сегашното - в една окултна Школа няма значение дали хората са зли или добри. Изобилието на живота значи да се разлива равномерно, а не като порой и да пои всичко, да създава всекиму условия за живот. Чистота и разбиране в живота. Всеки от вас трябва да бъде чист в живота си. * * * 14.XII. (1928) петък, сутрин 1. Противоречие и съгласие. 2. Произход на противоречието и съгласието. Кое дава повод да се появи противоречието и съгласието? (Хигиена на живота: Всяка мисъл е хигиенична, когато формата й не се намалява.) Ученият човек - у него познанията за външния свят са систематизирани. Интелигентният е организирал вътрешния си свят. У учения познанията идват отвън. Известни качества могат да се предават на поколението само, ако те са станали една съзнателна наука. Когато човек по душа желае да оздравее - ще оздравее! Но не пожелаеш ли така, ти няма да оздравееш. Всяка нещо, което умът не може да го разбере, той подозира. Опит: Имате известен навик, например да пушите. Важното е доколко във вас се е събудила душата. Предназначението на науката е да тури човека в правия път. Истински учен човек е онзи, който постоянно се учи. Във времето и пространството влизат всички... Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна идея! Човек може да направи само туй, което мисли! Човек, който иска да изучава окултна наука, той трябва да изучава себе си. Спомагателните науки на окултната наука. Те се занимават със силите, които действуват в живия организъм. Трябва да се ползвате от сегашната наука - тя е съкратена процедура. Всички идеи, които принадлежат към Меркурий, са заострени. Заострена брада показва, че умът работи (фиг. 9). I-ви тип - на ума, II-ри - на сърцето, III-ти - Марсов, волев. Един човек, който е повече физически силен, трябва дълги усилия, за да се впрегне да работи. За да се справите с една мъчнотия на физическото поле, трябва да турите в противовес съответните сили в духовния свят (фиг. 10). Щом живееш разумно, ще прекараш добре. Всичко добро, което човек е направил в миналото - всичко се връща върху него; също и погрешките се връщат върху него. Законът за причините и последствията е неумолим! Онова, което мислиш, онова, което учиш, онова, което вършиш - всичко туй ще бъде основа на вашия бъдещ живот. Господар е човек само когато жъне добрите последствия на своя минал живот. А слуга си винаги, когато дойде лошата карма. Ще се стремите към разумното живеене. Какво ще преживеете за в бъдеще, ще зависи от вашия сегашен живот. Всякога онова, което имаш да платиш - плати го. А какво ще стане след това? - Ще станеш господар. * * * Сряда, сутрин, 19.XII.1928 г. Изразът на живота Живота си има своя израз - то е едно съзнателно състояние. За да дадеш израз на живота си, ти не трябва да очакваш от окръжаващата среда да ти предаде нещо. Ако искаш да те обичат, ти не можеш да дадеш израз на живота си, трябва ти да обичаш. Всеки от вас трябва да се стреми да узнае притоците на своя живот. Ако възвишим своя живот, ние можем да станем море за ангелите и те ще се вливат в нас, както реки. Грехът е кал в живота, но благодарение, че тя не достига до нашата душа, до дълбините на живота. Всеки човек, който може да ви похвали, освен доброто ще внесе във вас и своето зло. За да бъде някой добър, трябва да има известно равновесие в неговия ум. Трябва да разбира основните закони, които действуват в неговия живот. Трябва да преодолеете условията! Да знаете как да обръщате платното на вашата лодка срещу вятъра, който духа. Димът произлиза от непълно горение. Добрият може да се справи с всички условия в живота, той е доволен от всичко. Щом един човек има добро сърце и добър ум... * * * Петък сутрин, 21.XII.1928 г. По какво се отличава господарят от слугата? (Същественото.) По какво се отличава: научен метод от един обикновен? Туй което в даден случай може да ни ползва, ние го наричаме добро. За да се самовъзпитава човек, трябва да търси причините като се самонаблюдава. Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение. Обикновеният живот е бил приложение, а духовният живот има прилежание. Наука е това, което ни показва отношенията на Първата причина към нас. Всички окултни науки имат за цел да направят нашите отношения правилни. Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано. А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове. Ряпата разрешава всички физически мъчнотии. Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си. От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си. Голямата ръка - физическа сила. А малка, добре оформена ръка показва будност на съзнанието. Човекът на ума се задоволява с малко хляб - умът работи с малко материя. При близостта между хората се развиват едни качества, а когато хората са отдалече - други. Също разстоянието на слънцето от земята означава развитието на точно определени качества. Едно правило: Всяка наука си има едно правило. В живота си турете първото правило, то е следующето: Ако си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота." (фиг. 12). Нашият живот е частица от общия живот. Животът на цялото се изразява в живота на частите и животът на частите се влива в живота на цялото.

2) Второ тефтерче Сряда, вечер, 7.III.1928 г. Първите философи се различават със своите схващания за вселената. Всички данни, условия, които са необходими за един разумен живот, трябва да се взимат предвид. Първата линия (фиг. 1) - това е първата основна идея у човека. Човек с характер е този, който винаги запазва своята първична идея. Вселената е съградена върху мисълта на две разумни същества. Свободен е човек само когато се движи между две точки - той е свободен. Движи ли се между три - той не е свободен (фиг. 2). Ако имаш един приятел, една жена - свободен си - но имаш ли повече, не си свободен. Нашите страдания се дължат на най-дребнава причина. Кажете например някоя дума... В нищото се създават условия за творчество. Като се изпразни човек от всички суеверия и пр., всички човешки недостатъци, ще остане само Божественото. Музиката - това е една разумна връзка в Духа. „Каквото в живота ми се случи, то е за добро" - това е музика, една хармонична мисъл. Всеки човек, който е музикален, у него има стремеж към добро. Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към Бога. Ще имаш само един приятел! Смисълът на скръб и радост е добиване на опитност. Това са две математически числа, с които ти работиш, а резултатът е опитността. Любовта не може да се прояви без скръб и радост. Човек при сегашните условия непременно трябва да има Мир в душата си - то е да има едно убеждение, което да се не поклати при, никакви условия в живота. Разумно е човек всякога да мисли, че другите хора са толкова честни, колкото и той самия. Бог всякога внася по нещо в тебе, всякой ден ти изпраща по едно благословение, но ти чакай, докато мине цялата вечност, за да узнаеш Неговия план. „Гневете се, но не съгрешавайте!" Гневът дава ширина на главата. Който не се гневи, не е човек. Тази енергия, като я впрегнеш, ще даде широчина на вашия ум. Всякога след радост, вторият момент, ако ти не вървиш по Божествения закон, ти ще дойдеш в едно почиващо положение. Докато обичаш някого намираш, че говори разумно. Докато някой те обича, той внася нещо Божествено чрез своя говор в тебе. Който те мрази, ще ти предаде един волев акт, усилва вашата воля. Който те обича, ще те направи мек, а който мисли за тебе, ще те направи разумен. Човек трябва да страда и като страда - да се радва; и като се радва - да мисли. Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро. На злото не отговаряй със зло, на омразата не отговаряй с омраза. Достойнството на човека трябва да бъде вътре в неговата душа, в неговия ум. А дрехите ще бъдат само израз. Почитай в себе си онази свещена идея, която ти е дала подтик да се проявиш в този свят. Ако не любиш ближния си, ти не можеш да се развиваш. Човек, който люби, не остарява. Това е закон за храненето. А почитта към майка си и баща си - това е закон на дишането. Трябва да любиш ближния си, за да можеш да се повдигнеш. Злото може да се победи само чрез доброто. Злото съществува, за да се прояви доброто. Почитай баща си и майка си като разумен човек. Люби ближния си като разумен човек. Така ще дойде върху вас Божието благословение. Човек в света живее за някого! * * * Неделя, 18 март 1928 г. 13 глава l-во посл. Коринтяном, 1 глава Исайя. Животът седи по-високо от самата цел на човека в живота. Човек постоянно трябва да коригира, да разширява своите възгледи. За постигане на известни стремежи в живота... Само красотата може да даде един подтик на човешкия живот. Искате ли да бъдете щастлив, красив, радостен - занимавайте се с изкуство, музика и поезия. Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух. Туй Великото, което може да осмисли вътрешния живот, да ви свърже с всички велики същества, туй, което ни прави безсмъртни, е Божественият Дух, който носи живот. Разумният човек се отличава с любов, който през каквито условия и да премине, неговата любов остава неизменна. Да любиш някого, значи да му помогнеш да развие своите дарби, всичко благородно в себе си. Онова вдъхновение, онова състояние, което във всички моменти на твоя живот остава неизменно - то е Божественото в тебе, върху него ти трябва да градиш своя живот и след всеки грях, който извършваш, ако то пак се явява, това значи борба със злото. Човек трябва да има благороден характер, широка душа, ...да прощава винаги! Във всинца ви трябва да се зароди желанието да работите и в най-малките си работи да бъдете възвишени и благородни! Слугувайте на човечеството, на себе си, на Божественото в себе си! Всякой един човек, в каквото и направление да върви, насърчи го - нека вредом да има радост и доволство! * * * Сряда вечер, 11.IV.1928 г. С кой процес започва животът? Животът всякога започва с едно велико противоречие. За да можеш да примириш противоречията... Човек, когато започне със своето самовъзпитание, трябва да започне с една своя дарба само, а не с всичките изведнъж. Когато в нас се наплодят много желания, те искат храна, причиняват икономическа загуба. Всеки един трябва да има едно основно желание, върху което трябва да работите, което да ви дава импулс. Най-добрият метод за самовъзпитание Никога не си парете ръцете. Никога не се допирайте до много горещи или много студени тела. Всякога докосвайте неща, които да ви произвеждат едно приятно впечатление. Предметите, които обичаш, никога не ги дръж много близо до себе си, нито много далеч от себе си. Пръстите ви трябва да бъдат чрезмерно чувствителни. Никога не спирайте погледа си върху отвратителни форми; нито сърцето си - върху престъпни чувства; нито ума си - върху престъпни мисли! Формата привлича съответни сили - т.е. създава нещастието. Каквито форми имаш в ума си - това и става. Като си вдигнеш ръцете, трябва да знаеш имаш ли връзка с Първопричината. Щом имаш тази връзка - ти имаш всичко необходимо в живота, за да развиеш своите дарби и способности. Разумният човек трябва да има храна за ума си. Да нахрани всичките свои чувства и способности. Ако ние страдаме и не можем да използваме страданията - животът ни е безсмислен. Упражнение: за осезанието и зрението. 21 ден - три пъти на ден. Цигуларят чрез своята аура може да улеснява вибрациите на тоновете (фиг. 3). Слабият като се упражнява, силен става, даровит става, добър става. Животът на великите хора - това са все методи, през които трябва да минете. ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи. Най-първо ти трябва да любиш Бога, та след туй идва вярата. Любовта не трябва да става натрапчива. Направиш ли погрешка - използвайте я, поправете я. Не богатство, ум и сърце правят човека щастлив. Употреблението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив. * * * 15 април 1928 г., Великден. Ние живеем дотогава, докато съществуват всички условия за развитие на живота. Трябва да вярвате едно: че в живота съществуват всички условия! Един велик идеал освежава човешката душа. Честността - това е първото качество на човека. А като душа той трябва да бъде благороден. Всякога да остава да замине от него. Всякога, когато човек реши да служи на онова Великото, в него се заражда един талант. Факторът е Любовта. Трябва да имаме винаги една непреривна връзка на съзнанието ни с Бога. Животът е по-драгоценен от храната! Изкуството трябва да влезе в своята роля - да възпитава хората. Хора честни, благородни, всеотдайни, това са хората на науката. Абсолютна честност, благородство и милосърдие. Живот, Мъдрост, Истина, Правда, Милосърдие - изключват насилието. * * * Сряда вечер, 18.IV.1928 г. Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения. Интелигентността е израз на доброта. Да разбере човек себе си понякога е много трудно. Сиромашията трябва да се превърне в добродетел, да стане добър. Богатият пък да придобие разумност. Добрият човек всякога може да бъде богат. Щастието обича само едно нещо в света - Любовта. Любовта е майка на щастието. Задачата на човешкото сърце е да придобие Любовта. А на ума - разумността. Само при тия две условия може да бъдете здрави и щастливи. На първо място ще имате идеал в себе си - да бъдете разумни, да бъдете добри! Хармонията има отношение към ума; мелодията - към сърцето. Онзи, който може да направи най-малкото добро в света, той е велик човек, и онзи, който прави най-малкото зло. Тия две неща са, на които Бог сега обръща внимание. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да дадете стабилност на вашия ум. Заболяванията всякога се дължат на чрезмерна чувствителност. От мислене никога не може да се заболее. Всяка една погрешка - това е възможност за познаване на Бога. Силният човек се отличава по две неща - той трябва да бъде добър и разумен! Всичко останало е празно! Вдъхновението, разкриването е едно моментално проблясване в ума. То е момент... Ако човек завлада своя нос - то е една голяма придобивка. Не може да мислите правилно, ако не завладате своя нос. Тая форма на носа, водещ до любопитство (фиг. 4)., другия до енергия и смелост (фиг. 5). Разумният човек трябва да знае как да изразходва своята енергия. Сряда вечер, 25 април 1928 г. Щом се измени твоето състояние, ти трябва да знаеш причините. От що зависи човешката памет? (Чувствителност, интелигентност и воля). Когато човек влезе в една окултна школа, неговата мисъл трябва да бъде съсредоточена. Начало е живота, а не край! Първото нещо, на което обръщам внимание е: Да развивате свои добродетели. Какво нещо е духовната Любов? Тя няма никакво отношение към земята. Тя не е отношение на човек. Ученикът трябва да бъде концентриран в духовните неща. Ще бъдете разумни, ще бъдете пълни с Любов... Неделя, сутрин 29.IV. 1928 г. Разумният живот има свой вътрешен смисъл. В целия целокупен живот прониква една нишка - съзнанието. Единствената задача на човешкия ум е да пази тази нишка. Ние се кланяме само на онази Разумна сила, която направлява. Един човек, който иска да разбере тази първична причина, -неговото съзнание трябва да бъде чисто. Ако не можете да направите връзка между нещата, как ще ги разберете? Икономия подразбира никога да не се прахосват човешките сили напразно. Хигиена - да няма у човека никакви чужди вещества. Туй, което дава смисъл на живота - това е Истината. „Приятел, жена, мъж, дете - всичко това го имам в себе си - защо да го търся отвън?" Човек, който е свързан с първичната причина, дето и да отиде, той носи добро. Изгуби ли човек любовта си - той става материалист. Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от земята към слънцето. * * * Сряда, вечер, 2 май 1928 г. Отношение между доброто и злото Било е време, когато злото не е било зло - то сега е станало зло. Докато не разбирате строежа на вашия мозък, ще бъдете зависими от външните условия. В света лошите условия увеличават деятелността на човека. Центровете на речта съграждат... Новият живот изключва бездарност. При сегашните условия ние се стремим да... Еднакви чувства всякога се отблъскват. Всякога, когато личните чувства са чрезмерно развити, всякога има антагонизъм. Честност притежава всеки, у когото личните чувства са силни. За всяко нещо си има време. Когато окултният ученик люби някого, той трябва да допусне, че другият може да залюби още десет души. Туй, което чувства, мисли човек, то е реалното в момента. При правене опити не се пресилвайте. Не се свързвай с желания, които ще те спънат. Ще се стараете да си не противодействувате. * * * Неделя, сутрин 6.V. 1928 г. „Глас от храма - това е гласът на човешкото сърце". Като те обичат хората, създават ти условия, при които можеш нещо да създадеш. Онзи, който не обича, той нищо не може да ти създаде. Има хора родени богати, те считат целия космос като условия за тяхното развитие. Строг само към себе си бъди! Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си. Да можем да обичаме и да можем да бъдем обичани...! Когато луната е в пълнолуние, тя е положителна, тогава всякога тя разделя облаците на две - първо на север и второ - на юг, и дъждът закъснява с 24 часа. Онези хора, които постоянно страдат, са винаги по-благородни от другите! Богатството на човека зависи от любовта, която той проявява в даден случай. Нещата в света зависят от любовта, която ние проявяваме. Любов, която съгражда къщата, съгражда нашето тяло, съгражда нашия живот. Онзи, който иска да възстанови своето духовно радио, трябва най-първо да извади съмнението из душата си. Землетресението е един закон на природата, да уравновеси противодействующите сили - закон на хармония. Няма по-страшно от това да знаеш, че Божественото, красивото, което вложено в тебе - ти си го затрупал. Няма по-добро от туй, да знаеш, че си изпълнил всичко, за което си изпратен. * * * Сряда вечер, 6.VI.1928 г. Разбирам живота в усилието да се създадат органи, чрез които да функционирате с вашето съзнание. Любовта към Бога е един творчески акт. Когато обичаш някого, желаеш да бъде той красив. Очите показват състоянието на човешкото развитие. Когато обичам - това са моите отношения. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Ще се пазите от гримасите. Бог изисква да бъдем красиви. Бъди благороден, не бъди натрапчив! Работи върху себе си! Туй, което не можеш - моли се - молитвата що е? Идат разумни същества, гении, ръководящ ангел - който ще те води и повдига. Хубаво е човек да има един гений... Когато човек обича и го обичат, той се разширява. Божественото съзнание никога не критикува, нито следи. Трябва да създадем своите органи или да облагородим сърцето. Ние създаваме своето нещастие, като нарушаваме Божествения ред на нещата. * * * Петък, сутрин, 11.V.1928 г. Предназначението и задачата на храносмилателната система (При какви условия се е появила) 1) Стомашна; 2) Дихателна; 3) Мозъчна (нервна) системи. Симпатическа е повече на магнетизма. Мозъчната - електричество. Реалност по форма - Вдъхновението - това е физическият човек, тялото. 1/3 от енергията от храносмилателната система - целокупният живот на човека, как ще се развие и прояви, напълно зависи от неговата храносмилателна система. Във всяка една форма е скрита специфична задача. 2) Специфичното дъвкане на професора. Всеки от вас да се стреми да държи храносмилателната си система в изправност - това да ви бъде като задача. Яденето - това е трансформиране на известна енергия, която се е набрала. Човек опитва вътрешната и външната страна на живота - яденето показва: за да имаме известно благо, трябва да научим закона на жертвата. Ти трябва да обикнеш онзи, който се жертвува за тебе. Най-низшите същества се хранят несъзнателно, механически. У по- висшите - придружено с чувство, а у човека се явява и мисъл. Много болезнени състояния в нас се дължат на това, че вършим нещата механически. 3) Психологическото въздействие на глада. Първият приятел, с който трябва да се запознаете - то е гладът. Трябва да знаете всеки от вас, коя е неговата специфична храна. Природата започва първо с водата. Яденето има за цел да се трансформира набраната у човека енергия. У месоядните главата при ушите е по-широка, отколкото у родените вегетарианци, у които главите са по-тесни, дължината на мозъка е по-голяма; у месоядните пък мозъкът е по-широк. У които мозъкът е широк, много мисли, преди да постъпи. А у дългоглавите решението идва бързо. Те имат вдъхновение. Всеки, който иска да бъде здрав, непременно при яденето не бива да бърза. Като седнете, 5 минути ще се успокоите, ще забравите всички дрязги, които имате в света и ще благодарите за дадените блага. Така ще се свържете с природата. Този начин ще ви бъда за задача, за 10 дена. Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. (И не по-малко от 5 хапки). Ако не разбираме състоянията на тялото си, няма да разбираме и състоянията на сърцето, ако не разбираме сърцето си, няма да можем да разберем и състоянието на ума си. При храносмилането се образува повече топлина и малко светлина. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Всички мъчнотии, които срещате сега в живота си - това са неразрешени задачи от миналото. И ако сега ги разрешите правилно, ще дойде във вас разрешението! Разумните хора - те са ръководящи центрове. Всяка година вашето дружество прави отчет и решава - да продължава или не. * * * Сряда, вечер, 16.V.1928 г. Коя е най-важната задача за съвременното човечество? Когато се молим, най-добре е да стоим на дъски (борови дъски). Тревата дава настроение повече поетическо, а камъните настройват човека по-мистично. Колкото повече човек издържа на страдания, толкова той е по-силен. Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората. Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята. Ако обичаш Бога, Той ще ти открие всичко. Любовта вие трябва да турите като един ключ... Само съвършеният човек може да приложи закона на Любовта. Бъдете искрени, говорете Истината! Нещата са мъчни, когато не знаеш, а лесни, когато знаеш. Човек винаги започва добре, а свършва зле. А духовете на светлината винаги започват с големи страдания, но свършват добре. * * * Сряда вечер, 23.V. 1928 г. Подобрението на живота не иде отвън, а отвътре. В човечеството има два процеса: 1) Когато отивате към новото, трябва да използвате Божествените енергии. 2) Връщане към вашите стари схващания и привички. Тия два пътя се преплитат. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли закона на любовта в себе си, всички врати в света ще се отворят пред вас. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие любовта. А за да стане това, в него трябва да се влее живата вода. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да казваш на хората за техните погрешки! В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества. Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила. „Бог е Любов" - Любовта е един резултат на Бога. С Любовта, за да имаш резултати, ще започнеш или в най-лошото време (среднощ) или в най-хубавото време - обед. В Любовта има една мъчнотия, която я придружава - страхът. Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони. За 10 дни - на обед по 10 пъти думата „Любов". Нещастията в живота не са нищо друго, а методи, чрез които ние ще се повдигнем. Любовта трябва да бъде достояние на всички. Първо вие трябва да правите опити да обичате... Животът, ако не се закваси с тази любов, той се обезсмисля. Ако някой иска да стане художник, музикант или учен и пр., той непременно трябва да обича, да има за идеал някого - някой велик художник... Да направиш туй, което не е по твоята воля... * * * Сряда, вечер, 30 май 1928 г. Материализмът е само едно явление на обективния ум. Няма нито едно същество в света, което да вижда нещата както са си. Само Бог вижда нещата такива, каквито са. За да не дойде състоянието на нощ в съзнанието, човек трябва да знае вътрешната връзка на нещата, за да отстрани тъмнината. Сътресенията в живата материя произтичат от увеличение или смаляване на пространството между молекулите. Когато в теб се появи едно желание във възходяща степен и ако ти го пренебрегнеш, след определен срок ще се яви у тебе землетресение. Никога не възпирай едно твое благородно желание, една твоя благородна мисъл, понеже тия сили, които ги образуват, ще те разрушат! Трябва да бъдем идейни (както едно буре, напълнено догоре). Добрият човек е напълнен с добро съдържание. В природата съдържанието никога не се изгубва, понеже тя има своя специален обем и специална форма. Ако човек изгуби своята личност, той трябва да възприеме Божията личност. Щастието се постига по известен закон. То се обуславя от един вътрешен закон. Когато човек е щастлив, той вижда в нещата красота, той е учен, артист, музикант... Щастието е вече един резултат на две души, които се сливат. Щастието никога не изчезва! Не може да има обич между хората, ако няма смирение. Щастието иде само от Бога, от Духа, от Всемирния Дух. Ако човек се плаши от злото, а се радва на доброто - той не е щастлив. Щастието - това е една нова епоха, освобождение! Ликвидирана карма... Тогава започва една нова фаза... Всички минали опитности, всички изпитания, които сте преживели, те са създали условията на вашия сегашен живот. Как ще дойде щастието в света? - Ако всички хора се слеят с (Първичния), Великия Дух. Ще ви кажа една истина: Няма по-хубаво нещо от щастието и няма по-хубаво нещо от сливането на две души! Зад всички явления седи Бог. И зад всичко, което хората казват, седи Божественото Слово. * * * „Изгрева", април 1928 г. Всичко се постига чрез постоянно упражнение. Ако се упражняваш в: Понеделник - развива се въображението. Вторник - сила, издръжливост. Сряда - развиване ума. Четвъртък - благородство, мощ. Петък - облагородяване сърцето. * * * Сряда, 16 май 1928 г. Гойя - изучавал, проповядвал на много художници, като проучавал какво те мислят върху човека и живота, така се е избавил от чужди влияния. В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена близост към народния бит. Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в портрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I. По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети). 17-то столетие...

А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1) Първо тефтерче Скъпи спомени от мама. Разговор с Учителя. Ето думите Му: Аз искам да гледам на нещата, както Бог гледа. Ще стане нещо от тебе. Мойта мисъл не е насърчител, но аз ти казвам Божията мисъл. Спрямо всички ви аз имам най-добро разположение. То е за да изпълня Божия закон. Ще ги търпиш в грешките им. Ще гледаш напред. С търпение и благосклонност, защото сте царски синове. Без крути мерки. Бог ми е дал наставление, ще бъда мека. Мекота няма, когато наместваме изкълченото. Ще говорите, за да можете да употребите мисълта си като един остър меч. В светлината на Божията Любов всичко се постига. * * * По-нататък продължава Цветка от лекциите на Учителя: Сряда, 26.VII.1933 г. Най-първо, за да се възпита човек, той трябва да подбира храната си. За да любиш, не внасяй противоречия. Неправилен нос показва, че хиляди поколения не са вървели правилно, не са мислили правилно. Ти нивга не можеш да видиш една същина, за която твоето Битие не е готово. Когато обичаш някого, трябва веднъж да става неговата воля, веднъж твоята - по равно. Доброто в света - това е един резултат от Божествения свят. Произходът на доброто е Любовта. Подбудителната причина за доброто е справедливостта. Няма да намаляваш, нито ще преувеличаваш своите добродетели. Няма да роптаеш за нищо. Ако очите са близо в основата на твоята интелигентност, ще виждаш нещата отблизо. Ако очите ти са далече, между тебе и Бога ще има много неща. Да кажеш на човека Истината не значи да му кажеш, че е добър или че е лош, а да постъпваш с него, както със себе си. Вашият ум, вашето сърце и вашата воля - те са силите, които ви препоръчват. Основната мисъл, която е потребна за сегашния живот: Най-важното в този момент е да се извади тръна, който имаш в крака си. На всинца ви трябва изкуство и знание. Всеки един от вас трябва да има едно изкуство. Ако взема правилно един тон, непременно състоянието ми ще се измени, подобри. На мъжете бих препоръчал резбарско изкуство. А на сестрите - дрехи да шият. Ако при най-големите противоречия в живота ти не се измениш... А щом се съблазняваш, завиждаш, мразиш - ти си от една низша култура. Животът ви може да бъде щастлив, само ако Бог, ангелите - вниманието им е обърнато към вас. Заслуга (по заслуга) е закон на кармата. Дали ще пееш, свириш, говориш, рисуваш - ти трябва да видиш нещата. След като си слушал - да можеш да го възпроизведеш. Страданието е път, по който слизате в низшите светове, за да оставите там вашите нечистотии. Не бързайте да се проявите, а гледайте да бъдете готови, преди да излезете в света, готови да дадете нещо. Каквото и да правиш, в ума ти да седи, че го правиш само заради Господа. Божията воля трябва да се изпълни без никакви противоречия, съобразно със закона на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. * * * Петък, 28.VII.1933 г. (6 ч.с.) „Каква е разликата между една обикновена и една необикновена мисъл? Обикновена - ядене и необикновена. По какво се различава? Мярка - то е туй постоянното у човека, което не се мени. Екваторът е зона, гдето се уравновесяват енергиите. Що е Истината? Не знаем Но знаем, че тя освобождава. Какво нещо е Любовта? Не знаем Дето има Любов, се явява животът. Когато човек не знае, трябва да пее. Човек като свири, без да знае, той дава насока на някакви течения в природата. Не стойте дълго върху едно ваше състояние. Ако кажеш: „Тази работа няма да я бъде", кажи го най-много три пъти, и там спри. Никога не туряйте в ума си „Няма да го направя!" Мисълта ще я възприемеш, обработиш и изхвърлиш, тъй както въздуха при дишането. Тази мисъл, която в даден момент разрешава даден въпрос в тебе, тя е твоята мисъл. Защо трябва да пееш? - За да не умреш, за да не осиромашееш. Пей си: „Ще бъде, ще бъде!" Но, казваш - как? Ще го бъде, тъй, както аз не зная. Ако отлагаш - ти не мислиш правилно. Ще го бъде, днес ще го бъде. Трябва да се научите да сменяте вашите състояния. От това зависи успеха ви на земята. Живот без любов е живот на велики несрети. Живот без знание е живот на велики несрети. Живот без Истината е живот на велики ограничения. * * * Неделя, 30.VII.1933 г. Утринно Слово. Има едно правило, което гласи, че не можеш да говориш за това, което не знаеш; не можеш да мислиш за това, което не съществува. Когато човек е буден - то е будно състояние. За да може човек да разбере Истината, той трябва да бъде чист. Чистотата е нещо вътрешно, но си има и външно изражение. Настроените струни не вибрират еднакво - и малките, и големите неща имат стойност. Пазете се от калта, която унищожава всичко. Човек може всичко да има и пак душата му да е пуста. Човек може нищо да няма и пак да има вътрешна светлина. Сега всинца гледайте да придобиете или да възстановите истинското послушание. ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН 1. Ний сме работници на новий ден Чисти и крепки са наште ръце. Ний ще работим безспир с чистота и Любов Помощ, утеха ще носим в човешки сърца. Ние вървиме в пътя избраний Христов, С песни и радост ще сеем небесни зрънца. 2. Ний се стремиме към Еверест Дивни Мусала ни прави чест. При седмострунната арфа на Рила седим Слънцето мощно посрещаме на ранина. Чудни звезди и съзвездия безбройни следим Златна, красива в небето се вози луна. 3. Ето го ражда се красивий ден Ето го слънцето към нази грей. Химни в гората ни весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно в живота ни грей Сила в душата безспирно излива ни тя.

10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО Елена Андреева Бележка на редактора Вергилий Кръстев: Тук ви предоставяме магнетофонен запис, направен от Вергилий Кръстев в присъствието на Марийка Марашлиева и на Елена Андреева във връзка с историята на портретите на Учителя Дънов, рисувани от художниците Борис Георгиев и Цветана Щилянова. Този материал не бе включен към спомените на Елена Андреева в „Изгревът", том IX, понеже приех, че трябва да се включи към спомените на Цветана Щилянова и към очерка на художниците. Поместваме и протокол за двата портрета на горните двама художници, за да бъде ясно на следващите поколения тяхната история и още много други неща. Вергилий Кръстев (В.Кр.): Причината и поводът в момента, за който ние сме дошли при теб със сестрата Марийка Марашлиева е този, за един много интересен въпрос, за който искаме и твоя съвет, твоето мнение. И разрешение за един много важен въпрос. Въпросът е следният: След като си замина Петър Филипов, мир и светлина на душата му, законен наследник остана неговият племенник Филип Николов. В Петър останаха много неща, които неща... Елена Андреева (Елена): Не са предадени още. В.Кр.: И Някои неща са ценни с ценности и той в този етап ги осребрява с пари. Елена: А, продава ги. В.Кр.: Той ги продава. Например там има един портрет „Христос в Гетсиманската градина", който портрет го има тука в списъка, който ти лично си го правила. Елена: Да, аз съм го правила. В.Кр.: Той го е продал на Дина Станчева за 300 лева. Елена: Сега той го продава, жалко. В.Кр.: Жалко. Това е фактът. Няма да коментираме защо го продава. Елена: Не, жалко казвам само. В.Кр.: Друго, което беше интересно, Марийка провери с мене, че там има един портрет на Щилянова, оригиналния портрет на Учителя. Елена: Той е правен по поръчка на Петър Филипов. Петър Филипов си го прави този цветен Пентаграм. Марийка Марашлиева (М.М.): Не, оригиналният портрет на Учителя беше у Цветка Щилянова, а Цветка Щилянова го даде на съхранение у Петър Филипов. В.Кр.: Сега аз имам един документ тука, според който ти, който си го писала. Елена: Да. В.Кр.: Преснет, Елена Андреева Щерева закупува. Елена: Да, имам го. В.Кр.: Ти купуваш, нали живееш на ул. „Незабравка" 7, купуваш разни други, пишеш „Портрет на Учителя от Цветана Щилянова за 100 лева." Елена: Да. В.Кр.: Това е оригиналният портрет. Елена: Оригиналният. В.Кр.: Ти го купуваш. Елена: Аз го купувам. В.Кр.: Това ти е официален документ. Къде е тоя оригинален прортрет? Елена: Дала съм го у Шарови. В.Кр.: Това е сигурно? Елена: Казвам ви. Дадох го у Шарови, защото се страхувах от обиските, като идваха при мене, като го видят, пък у Шарови, художник е, няма да го вземат. М.М.: Ние ходихме с Петър Филипов у Шарови и той значи след това го е... Елена: Какво е направил, не зная. Но ви казвам това. Аз съм го дала на Шарови. М.М.: Ние с Петър ходихме у Шарови. Те казаха, че е у тях оригиналният портрет, но трябва да го издирят между картините им. В.Кр.: И значи той е оригиналният с рамката, с всичко. Със специална опаковка. Елена: Не, опаковката не я знам аз, защото ние когато ги прехвърляхме, беше друга. В.Кр.: Сега друго, което е там, портрет на Учителя от Борис Георгиев, той е у теб. Елена: У мене е. В.Кр.: Сега според този официален документ, както го има, ти си фактически притежател на тия два портрета. Елена: Ама виж какво, аз съм ги купила. В.Кр.: Ти си купила и по документ ги притежаваш. Елена: По документ, да. В.Кр.: И понеже аз това случайно го намерих, понеже е проблем и аз казвам единствен притежател, законен, е Елена Андреева. Елена: Съм аз. В.Кр.: Тя понеже е жива, може да мисли и затова дойдохме при тебе за съвет, и да разрешим един много важен въпрос. Въпросът е следният, че този портрет, който ти си го дала на Шарови, той е отишъл при Петър Филипов на съхранение. Елена: Ако той го е взел, ако са го прехвърлили, може, аз не съм това направила. В.Кр.: По-нататък този портрет се продава. Елена: Е да, но той няма право. В.Кр.: Той няма право, но той го е продал вече. Елена: Е, ще го върне. В.Кр.: Как ще го върне, когато той го е продал и парите са дадени, и е получена разписка? Елена: Е да, но той е продал чужд портрет. В.Кр.: Е, чужд портрет, обаче в него е бил. Елена: Виж сега, това е много труден въпрос, защото ние не искаме да се съдиме, нали и процеси да водиме. Ние искаме да се разбереме по братски. Защото ще трябва някак да го вразумим тоя брат, да върне портрета. В.Кр.: Той е взел парите! Елена: Абе мани ги парите! В.Кр.: Ама знаеш ли колко струва? 300 лева е платено. Елена: Абе триста лева струва, ама Учителев портрет! В.Кр.: Съгласен съм. Сега искаш ли да ти кажа лицето, което е купило портрета? Лицето, което е купило портрета, преди два седмици говорихме с него и се уточнихме, че трябва да се купи този портрет, за да се съхрани. И понеже това лице, което го е купило, то го купува не за себе си, а да го съхрани, извика мене да пита дали можем да го съхраниме някъде. Елена: Да. В.Кр.: Защото той е голям портрет. Лицето, което го е купило, се намира пред тебе и се казва Марийка Марашлиева. Елена: Чудесно. В.Кр.: Да, ама това са триста лева. Елена: Моля ти се. Аз ще намеря 300 лева, ще ги върнем. В.Кр.: Въпросът е следният, че тя също не знаеше до преди два часа, че този портрет по законен път е твой. Аз й го показах това нещо. Елена: Да, по законен път е мой, но формално, формален. В.Кр.: Законен е твой, няма да си играем и казвам на Марийка: Ти фактически си купила чужд портрет. Елена: Е, портрета, всичките тия неща са на мое име, да, и аз ги съхранявам. Те и при мене са вещите. Тези тука. В.Кр.: Ама ето виж портрета не е при тебе. Елена: Ами и на Борис Георгиев е тука. В.Кр.: Аз знам, че е тука. Сега този портрет, „Христос в Гетсиманската градина", спомняш ли си на кого е даден? Елена: В Гетсиманската градина. В.Кр.: „Христос в Гетсиманската градина". Елена: Е, това не мога да кажа, ама не, то е някъде писано. В.Кр.: Сега аз ще ти покажа тука. Елена: Някъде е писано. В.Кр.: Аз искам да разрешиме този проблем, фактически този портрет е вече иззет от племенника на Петър Филипов, защото той го е продал. М.М.: Той е у дома. В.Кр.: Той е в нейния дом. Елена: Отишъл на място. В.Кр.: Той е на място, но сега ще отиде още на друго място. Елена: Ха-ха. В.Кр.: Той ще отиде на друго място, затова ние идваме при теб. Елена: Добре. В.Кр.: Понеже тя сподели с мене, че няма къде да го сложи и да го държи, аз ще го поема. Елена: Да. В.Кр.: Понеже аз не мога да оставя така, тя да бъде изнудвана за други работи, защото това си е изнудване. Елена: Да. В.Кр.: Те достатъчно са я изнудили там от роднините на Петър Филипов. Между нас казано, за да продължават да я изнудват, защото това е изнудване на пари. Аз съм приел да го платя този портрет, да им дам 300 лева и този портрет да дойде при мене. Елена: Е, добре. В.Кр.: Ти съгласна ли си на това? Елена: Е, дали е при мене или е при тебе, или при нея, няма значение. Ние сме идейни хора и няма да се лъжеме. В.Кр.: Няма да се лъжеме, обаче аз искам след това нали, като го платя на нея, аз фактически му правя подарък на Филип от 300 лева. Елена: Не на Филип. В.Кр.: Така излиза. Елена: А-ха. В.Кр.: Аз фактически му правя подарък. Елена: Да. Нищо не е... В.Кр.: Ти казваш нищо, но това е нещо. Елена: Кое? В.Кр.: Кой ти дава 300 лева? Елена: Кой ти дава 300 лева, ама това е портрет на Учителя. В.Кр.: Ние говорим за практични неща. Елена: Да, да. В.Кр.: Понеже фактически на тоя приятел му правя подарък, за нищо. Сега, аз искам и затова сме дошли. Сега аз ще й дам 300 лева и тя ще ми даде портрета, обаче аз искам от тебе разрешение, предлагам така, нали, ти да ми подариш тия два портрета. Този портрет да ми го подариш с това. Ето, аз го откупувам, портрета. Елена: Ами може, аз нямам нищо против, защото сега ти щом си дошъл до това решение, да го купиш, и да пожертваш тия 300 лева, аз нямам нищо против. В.Кр.: Защото фактически ти си засегната. Елена: Е, то е формално. В.Кр.: формално, обаче след 10, 15, 20 години ще дойдат и ще ми кажат: Този портрет е на Елена Андреева. Аз ще кажа: Този портрет ми е предаден от Елена Андреева. М.М.: Той иска всичко да бъде вързано. Елена: Да, да, да, разбирам, аз знам, че той много връзва. В.Кр.: Ха. Сега, това е моето желание, нали. И понеже един вол не оре, сам вол не оре, има една такава приказка, когато реши някой човек да оре, сам вол не оре. Трябват два вола. Елена: А два вола, един вол не оре, да. В.Кр.: И понеже и другият вол е тука... Елена: Искаш и другият портрет да го вземеш? В.Кр.: Искам да ми предадеш и другия портрет, да ги прибереме отново. Сега аз не те изнасилвам, говориме за съхранение. Елена: Виж какво, аз дали стои при мене в тоя долап или в твоя долап, не правя такива сметки. В.Кр.: Да не би да те упрекне някой друг. Елена: А, няма да го дам на никого. Не съм го обещавала. В.Кр.: Да не те упрекне някой друг се страхуваш или не? Елена: А, ако има такива неща, да го продават, разбира се. Аз затуй го държа у мене, за да не го продават. В.Кр.: Аз предлагам следното: Аз го купувам единия портрет, отиват на вятъра 300 лева. Аз съм ги дал вече. И ще го прибера и ще направим протокол как тя, Марийка Марашлиева го е купила за 300 лева от онзи приятел, защото утре тия неща трябва да се кажат. Аз съм върнал на нея парите. М.М.: Защото един ден може да ровят, да сме на чисто. Елена: Ще ровят, мен ми е ясно, мен ми са ясни тия работи. В.Кр.: Ти фактически нищо не губиш. Елена: Ама нищо не губя, бе. В.Кр.: Ти печелиш, защото се разрешава един важен въпрос. Елена: Ама не, защото се осигурява портрета. В.Кр.: Ние идваме при тебе, ти да го решиш. Аз предлагам, но ти решаваш и изчаквам. Аз давам възможната комбинация. Сега аз портрета на Щилянова ще го платя 300 лева и ще го взема. Тя, ако може да вземе разписка от туй, че е купила портрета, ако не може, може, ако не, ще направим протокол, в който тя ще пише, че го е купила за 300 лева. Ти ще подпишеш, аз съм й върнал парите, а ти ми подаряваш тоя портрет, на мене за съхранение. За съхранение, нали? Елена: Да, за съхранение. В.Кр.: Защото фактически аз го откупувам. Сега по-нататък, понеже един вол не оре, нали сам. Елена: То затуй, това е вторият вол. М.М.: Единият вол от Щилянова, другият вол от Борис Георгиев. В.Кр.: Аз предлагам да ми предадеш и другия пак с протокол, тя ще бъде свидетел за съхранение и запазване. Елена: Добре. В.Кр.: Като аз поемам задължението, че тия два портрета не са моя лична собственост, макар че съм заплатил нали всичко в самия протокол, в който и ти ще бъдеш свидетел, и тя, Марийка Марашлиева, и ще се подпишете и ще го прочетете, и ще го запишем на една касетка, да бъде документирано. Пазя ги, но не е моя лична собственост, макар че съм платил. Елена: Да. В.Кр.: По тоз начин и Вие сте спокойни, и аз съм спокоен, да не би моите наследници утре да кажат: Това е наследството на баща ми. Елена: Да, утре. М.М.: Да не се получи същата работа. В.Кр.: Същата работа, нали? Елена: Ами аз затуй купих портретите, само за това, защото казвам за портретите ще има война. Щото ще струват пари. В.Кр.: Тя разреши един много важен проблем, като го откупи и той иска триста лева. А той има и репродукция. Елена: Репродукция, да. М.М.: За нея 450 лева иска. Елена: Искаше. М.М.: Иска той. Елена: Защо? М.М.: За репродукцията пак на портрета на Учителя. Елена: А, за репродукцията, ами той не е оригиналния портрет. М.М.: Не е оригиналният. В.Кр.: Той иска повече. М.М.: Е да, но оня е пастел, где да знам пък оня какъв е. Дина казва, че и другият бил пастел. А пък пастела трябвало да се внимава да не се разбута, защото бил така направен, че е важно да не се чукне. Ти видя как Петър го е завил нали, трябва много да се пази оригинала. Елена: Ами естествено, че трябва да се пази. М.М.: Направена е специална кутия, с рамка, със стъкло, с всичко. Елена: Ами разбира се, така беше. М.М.: Завит. Елена: Ами така беше, бе! М.М.: Така беше. Елена: Така беше, в рамка. В рамка беше. След като си отиде Учителят. Той стоеше в стаята на Учителя дотогава. Когато трябваше вече да изнесем вещите и когато ги купихме, аз го взех при мене, те бяха при мене в началото, но аз нямам обстановка за портрети. Аз готвя и т.н. Една стая имам и се смущавах да не се увреди някак и затова го дадох у Шарови. А Шаров мисля че копира ли? Те имат и друго копие там. В.Кр.: Значи си съгласна. Елена: Ама разбира се, това е братска работа. В.Кр.: Сега повтаряме, теглим черта, защото искаме и друго да те питаме. 1. Аз плащам портрета. 2. Правим протокол и тримата се подписваме, като се описва как аз го връщам, как аз давам пари, за да дойде при мене, как ти ми подаряваш двата портрета и как аз се подписвам, че тези портрети не са моя лична собственост, а принадлежат на българския народ, на Славянството, на Русия и не на Братството. Щото утре ще се съберат десет човека и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Разбираш ли? Елена: И това го има. В.Кр.: Защото утре ще се съберат двайсет души и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Елена: Драга може да дойде и да каже: „Аз съм ръководител, дайте портрета!" В.Кр.: Аз ще кажа: Тия портрети принадлежат на българския народ, Славянството и на Русия. Не принадлежат на Братството. Елена: Добре. В.Кр.: На българския нород, да, може в Националната галерия, обаче не на Драга и на този или онзи. Така се уточняваме. Елена: Да, уточняваме се. В.Кр.: За да бъде върнат. Елена: Да. В.Кр.: И след като дойдем с този протокол като си оправим сметките, ние ще го напишем на пишуща машина, ти ще го одобриш нали и ще го подпишеш. Елена: Разбира се. В.Кр.: И тогава ми се дава другия вол. Елена: Аз мислех да го давам на друго място, но... В.Кр.: Два вола теглят. Така връзваме и ти си спокойна, че въпросът е разрешен. Елена: Аз съм спокойна, защото знам, че е на сигурно място. В.Кр.: Ти си спокойна, че е предадено както трябва с протокол и свидетел. Елена: Да. В.Кр.: Аз съм потърпевшият, че съм дал парите. 300 лева. Елена: Е-е, за тебе какво са 300 лева. В.Кр.: Това е много нещо! Елена: Какво е, бе? В.Кр.: Колко е твоята пенсия? Елена: Моята пенсия е 63 лева; В.Кр.: Значи пет твои пенсии. Твоята колко е? М.М.: Моята е 129 лева. В.Кр.: Значи три пенсии на Марийка или пет пенсии на Елена Андреева. Сега има един друг въпрос, пак от същата категория. Елена: Добре. В.Кр.: Искам да те питам, значи този въпрос го разрешихме. Сега както искам да питам за Аня Теодорова, туй на Паша. Елена: Сестрата. В.Кр.: Сега тука пише, че тя е закупила маслена Пентаграма 138/178 см. за 50 лева. Тази цветната Пентаграма ли е? Елена: Чакай, маслената Пентаграма. В.Кр.: Да не би тая Пентаграма голямата, маслената, рисуваната? Елена: Може да е тя. Чакай, колко е? В.Кр.:50 лева, голяма, 1 м. и 38 см. на 1 м. и 78 см. Тя е почти колкото долапа. Висока е като долапа тази Пентаграма. В.Кр.: Е, толкова, на 1 м. и 78 см. Елена: Значи толкоз. Е, тя е същата. Ама тя къде е сега? В.Кр.: Е, не знам. Аз искам да те питам тази ли е Пентаграма? Това е вероятно тази Пентаграма. Елена: Вижте, тази Пентаграма е доста пострадала, защото те я взеха в полицията, държаха я дълго време. М.М.: После върнаха ли я? Елена: После я върнаха. И като я върнаха, тя е така начупена. Тъй че тя трябва сега от художник да не се съвсем развали, да се даде да се реставрира. В.Кр.: Тоя въпрос така. Следващият въпрос. Тука при Райна Райкова Найденова, ул. 5, цигулка „Гварнелиус". Елена: Е, тя е у тях. В.Кр.: Тя е у тях. Ето сега например Буча Самуил Бехар, тя има в нея има картина „Христос в Гетсиманската градина" и аз се съмнявам да не би понеже нещата на Буча Бехар бяха при Боянчо, който си замина, мир и светлина на душата му, и той вероятно Боянчо го е занесъл у Петър на съхранение, щото Боянчо няма къде да го държи. Елена: Да. В.Кр.: И сега онзи приятел, племенникът му го продаде. М.М.: Но тези портрети са там още преди Буча да почине. Те много отдавна са там. В.Кр.: Те може отдавна да са, но това е купено от заложната къща, аз така смятам. Елена: Ние давахме пари, бе! Пари давахме, не ние, разбира се, братски. В.Кр.: Сега тая картина „Христос" кой я е рисувал? Щилянова ли? Елена: Щилянова не. В.Кр.: Кой я е рисувал? Елена: Щилянова не е рисувала „Гетсиманската градина". Не мога да ти кажа кой я е рисувал. Не мога, не помня. М.М.: У Петър портрета на Христос, Щилянова го е рисувала. И копията, които има и в Русе, и те са рисувани от нея. Елена: Всички Щилянова ги е рисувала. Портретите на Учителя от Щилянова са. В.Кр.: Въпросът е, тя трябва да провери лично този портрет на „Христос в Гетсиманската градина" от кого е рисуван, от Щилянова или не. М.М.: От Щилянова е, бе. В.Кр.: От Щилянова е. Значи този портрет е този именно от това време. Сега при Буча Бехар има този малък театрален бинокъл, за който аз те питах. Ти каза, че е от времето на Учителя. Елена: Да. Значи един голям бинокъл. Това е значи за Буча Бехар. В.Кр.: Сега Цветана Ганева, ул. „Елемаг". Хармониум с калъф, 3000 лева. Този ли е хармониума, гдето сега отиде при Ина? Елена: Да, този. В.Кр.: И кой ги плати тия 3000 лева? 3000 лева е много. Елена: Братството ги плати, как кой ги плати. М.М.: Те са събирани от много хора. Елена: Виж какво, ние най-напред събрахме, чакай, колко хиляди бяха, 30000 лева събрахме първия път. После като видяха те, че събрахме толкова бързо, бързо парите, за една седмица, задължиха ни да дадем пари и всичкия имот друг, т.е. всички други вещи и предмети. И тогава събрахме 90000 лева от хората. В.Кр.: За колко хиляди откупихте всичко? Елена: Е, не знам. Някъде имаме документ, имаме нали. В.Кр.: Сега този хармониум беше в Петър Филипов на съхранение, отиде в Савата и сега в Ина. Какво казва Драга? Елена: Драга ме обвинява защо съм го дала на Ина. Аз съм го дала. Пък аз не знаех. В.Кр.: Аз взех разрешение и бележка от Борис Николов, отидохме с Ина у Савата, показахме я и той предаде хармониума на Ина Дойнова. Освен това аз използвам един окултен закон, разбираш ли? Защото Елена е движила тия неща, горе на Небето е записано, че тя е движила и тя трябва да се подпише. Елена: Е, аз ги движех. Аз раздавах, всичките вещи на Учителя съм ги раздала. В.Кр.: Тя понеже го е движила въпроса, тя трябва да се подпише. Нали тука да подпише словесно и устно, и от Невидимия свят виждат как са нещата и се разрешават, и се отварят заключените врати от преди 30 години. Елена: А, да ми се отворят. В.Кр.: И те се чудят защо хармониумът отиде там. М.М.: Ние в Русе имаме един костюм на Учителя, летен, от соа-екрю. Елена: У тебе? М.М.: Да, в Русе, аз ще го донеса, защото няма защо, държим го така. Магда ми го даде навремето, защото и ние дадохме пари и тя ми го донесе. Елена: Да. Вижте сега, дрехите на Учителя много лошо са съхранени. В.Кр.: Е, не може да се съхраняват. В.Кр.: Сега друг портрет при Мария Райкова Сотирова, ул 5. „Портрет на Учителя", „В нивата" от Влаевски, картина „На творчески сили в природата". Тук пише, че първият е от Влаевски и че вторият е от Цветана Симеонова, Това е твоя почерк. Елена: Не е моя. М.М.: Аз мисля, че го видях у Влаевски тоз портрет. Елена: Влаевски, да. В.Кр.: Да, у Влаевски. Елена: И тука пише, че е у Влаевски. Ама виж сега трябва да говорим с Влаевски да даде портретите, които са наши. В.Кр.: Следващият. М.М.: Няма защо да стоят там, защо да стоят. Елена: Поне личните портрети. В.Кр.: Цветана Добрева Джерасиева има портрет на Учителя от Влаевски, картина „На петото езеро" от Симеонова. Елена: Да. Ама всички имат, бе. В.Кр.: Всеки има по нещо. Елена: Както виждаш, аз съм ги писала. В.Кр.: А тая, при Димитър Костов има цветна фотография. Елена: Нищо. Димитър Костов замина за Америка и нищо не остави. В.Кр.: И какво представляваше тая цветна фотография? От Изгрева? Елена: Ами цветна фотография. Добре е да ти кажа, че нищо не съм му дала ценно. Само стъклариите. Добре, ама отиде в Америка и не се обади, магарето. М.М.: Но той взема ли ги там тези работи? Елена: А, взел ги, къде ще ги носи? Стъкларии. В.Кр.: Сега тука при Невена Неделчева има портрет на Учителя със слънце и кокиче. Спомняш ли си тази? Елена: При Невена Неделчева са под ръка, можем да ги вземем при всеки случай. В.Кр.: Тя има доста много такива. Елена: Дреболии. В.Кр.: Портрети. Елена: Портрети има, да. Ама виж, така дошло бе, брате, да не мислиш, че съм го измислила. В.Кр.: Тогава трябваше да спасявате нещата. Ами това е 1957 г., а сега сме 1987 г. - 30 години, не преди 3 години, а преди 30 години. Виж какво значи 3x10 години=30 години. И сега ние сме дошли. Вие сте спасили нещата. Елена: Е да, да. В.Кр.: Ние сме дошли сега тука. Елена: Да ги оформим. В.Кр.: Да ги оформим и да ги запазим. Елена: Да ги запазим. В.Кр.: Да ги запазим и Вие да сте спокойни, защото това всичко е минало през теб. Ти си отговорна и ето сега идваме при теб да те питаме, и ти да подпишеш. Елена: Е, ще подпиша, каквото трябва. В.Кр.: Ние искаме, ти трябва да подпишеш. Елена: Аз и на това съм подписала, че са у мене. В.Кр.: Сега тука гледам на Галилей както си дала, цигулка с подбрадник и т.н. Елена: Нищо, какво. Ама не, цигулката на Учителя, ценната, не е у него. В.Кр.: Не се знае къде е. Елена: Знае се. В.Кр.: Е, къде е? Елена: Не знам. В.Кр.: Хе-хе. Знае се, пък не знам. М.М.: Историята мълчи. В.Кр.: Историята мълчи. Елена: Да. Не, добре, че е така. В.Кр.: Прибра се тя, добре. В.Кр.: Сега Мария Райкова Сотирова от ул. 5, пише портрет на Учителя, „В нивата" - Влаевски, картина „Творческите сили в природата" - от Цветана Симеонова. Сега къде ли са тези портрети, не се знае. Коя е тая Мария Райкова Сотирова, ул. 5? Елена: Мария Райкова? М.М.: Да не би да е на Жечо Панайотов, на жена му сестра? Елена: Не, на Мария не сме давали. М.М.: Щото тя е Мария. Елена: Мария, не знам. В.Кр.: Ето, тука имаме опис на снимките на Учителя, увеличени от Искренов и в кои са. У Невена Неделчева има 30, в Катя Грива 10, в Милка Периклиева 4-5. Елена: Да. В.Кр.: Те не толкова голям проблем. Сега друго да питам: Ето сега тука портрета на Влаевски. Елена: Той си е автор. Те са си негови, но ако аз мога да отида при Влаевски, ако трябва, без мене ако може да свършите работа. В.Кр.: Не може, ние не го познаваме, ти си на линия. Трябва да ги вземеме, да ги прибереме и това е. Елена: Да. В.Кр.: Дали няма да иска пари за тях? Елена: Не. В.Кр.: Да вземем да ги приберем. Елена: С две ръце подписвам, че няма да иска пари. М.М.: Да отиде някой, който е близък с него и на когото може да има доверие. Елена: Аз мисля, че мога да бъда близка с него. В.Кр.: Ти трябва лично да отидеш. Елена: Само трябва да ми платите колата. В.Кр.: Ние ще ти платиме колата. Елена: Толкоз, нищо друго. В.Кр.: Той не може ли да дойде тук? Елена: Сляп е. В.Кр.: Едно такси ще вземеш, да не бъде от наши хора, да не знаят, плащаш таксито, нали и на връщане пак вземаш такси. Елена: Не, най-напред ще се разбера с него. После с Влаевски съм близка от 20 години. В.Кр.: Коя е тази Мариола? Елена: Сестрата на Райна Калпакчиева. В.Кр.: Тука на всички портрети на Влаевски пише Мариола, Мариола, Мариола. Елена: Ами така де, ами името й, така й викат. В.Кр.: Ето тука отбелязала си на Буча Бехар кое е - „Христос в Гетсиманската градина" в рамка със стъкло 77/60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 77/60. Елена: Той е по-малък. В.Кр.: Ами не е много. То е 77 см. Елена: Не е както този на Пентаграма. В.Кр.: Пентаграмата е голяма. Елена: Пентаграма е голям. В.Кр.: Ето сега, една цветна маслена Пентаграма без рамка 178/138 см., рисувана от Шламбура. Елена: Е, да. В.Кр.: В 1922 г. Тук е упоменато кой е рисувал. Елена: Кой е рисувал? Той е художникът. Писала съм го, но останало в писаното. В.Кр.: Сега за тези две картини се разбрахме. В.Кр.: Друг един въпрос. В Катя Грива има, това е твой почерк, в Катя Грива има тенекия - кутия. В нея има, ето, съдържа знамето на Братството. Какво представляваше това знаме? Елена: Картина. Не картина. Е да, картина. Тя е при Митко Грива. В.Кр.: При Митко Грива. Елена: Да. Митко Грива, вижте сега, все пак трябва да се приберат тези неща. Ама Митко е разбран човек. В.Кр.: Аз се познавам с Митко добре. Значи на Катя Грива е предадено знамето на Братството, Пентаграми на копринен плат, бяла, жълта, синя, розова, бежова. Елена: Да. В.Кр.: Какво представляваха тези Пентаграми? Елена: Е, пак Пентаграми такива, рисувани. В.Кр.: Обаче не си спомняте какви са? Не можеш да си спомниш. Аз мислех, че знаеш. Елена: Минаха много години. В.Кр.: Сега номер 30 е репродукция от портрета на Учителя от Борис Георгиев. Елена: Тя е тука, при мене. Една е тука, оригиналът е тука при мене, а другите имат пак други. В.Кр.: После ето две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов. Елена: Само ръцете. В.Кр.: А-а-а, това е учителя по рисуване, който последния ден е рисувал ръцете на Учителя. Елена: Той каза, че не е виждал по-красива ръка и ги нарисува. Аз пращах брат Шаров, докато беше жив, да ги иска, да ги откупиме, но той не иска да ги откупи, да от художника Герасимов. Той се помина сега и има наследници. В.Кр.: Тука пише у Шарови. Елена: Е, там беше, у Шарови беше. В.Кр.: Той живееше там? Елена: Не, не, у Шарови е това, едната картина, а ръцете картината не, не беше, те си я държаха. В.Кр.: А у Шарови какво е? Елена: Е, картината беше у Шарови. В.Кр.: Сега две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов. У Шарови. Какво представлява тая картина? Елена: Ръцете бе, само ръцете. Ръцете, нищо друго. В.Кр.: Защо казваш, че са при наследниците? Елена: Ами не са у Шарови. Той не ни ги продаде. Той си ги запази за себе си. В.Кр.: Сега аз пак ще искам да те питам. Две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов у Шарови. Това сега какво означава? Че у Шарови ли са? Елена: Не са у Шарови. В.Кр.: Защо пише у Шарови? Елена: Ами за сведения. Да се знае къде са. В.Кр.: А-а, и сега той, Герасимов има наследници. Как може да се доберем до тези наследници? Елена: Вижте, има син и ако той има нужда от пари, може да ги продаде. В.Кр.: Хе-хе, стигнахме до пари отново. Елена: Картините трябва да се съберат, като ги откупиме. В.Кр.: Няма събиране. Орташка кобила и вълци не я ядат. Плаща един, лично. М.М.: Да се знае. В.Кр.: Картината е негова, купил си я, нали? Елена: Добре. В.Кр.: Защото утре ще кажат, аз съм дал пари, дай картината. Ще се съберат пет човека, аз съм дал пари, дай картината. Елена: Добре, и това е право. В.Кр.: Лично се отговаря, лична отговорност, няма колективна отговорност. Колективната отговорност се проваля, нали виждаш как е. Елена: Да. В.Кр.: Нали се провали? Елена: А-а, жестоко. В.Кр.: Ти си свидетел. Елена: Жестоко, жестоко! В.Кр.: И няма смисъл да се заблуждаваме с тези неща, значи това е положението. Сега по-нататък искам да те питам нещо друго. Елена: Питайте ме, такива работи ме питайте. Които знам, ще казвам. В.Кр.: Сега тука е отбелязано. Елена: За Герасимов, аз помолих брат Шаров. Той отиде, ама не го даде. Не го даде. Помолих брат Шаров да отиде и да предложи да го купиме, но не го даде братът. Той каза: „А-а, не, аз не мога да го продам." Значи като ценност го взима. И то е ценност. В.Кр.: Ето сега тука какво пише. Тука пише: „Днес, 20 ноември, 1957 година, град София, инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова прегледахме стаята на Учителя и т.н., цигулка еди-коя си, втора цигулка, трета цигулка, четвърта, пета, шеста" и т.н. Какво стана с тия цигулки накрая? Елена: Където са дадени. В.Кр.: Където са дадени, са останали. Елена: Там са. В.Кр.: Така. По-нататък. Елена: Ако не са злоупотребени. В.Кр.: Ако не са злоупотребени с тях. Аз искам да те питам, тука вътре има една кутия, в която кутия има събрани някои неща от Учителя. Елена: Тази кутия чакай да ви кажа, добре стана въпрос за нея. Тази кутия... В.Кр.: Цилиндрична, тенекиена кутия, тенекиена кутия, облицована с кадифе - дим. Елена: Да. В.Кр.: Вземи тука и чети. Цилиндрична тенекиена кутия. Елена: Да, да, да, знам я, знам я. В.Кр.: Какво преставляваше тази кутия? Елена: Тази кутия представлява всички съдове, които Учителят слагаше на масата, когато правехме съборите в Търново и ги нареждаше там. Едната част е у Мариола, у Райна Калпакчиева, а другата част беше у Буча. Много държа двете кутии да се съберат. В.Кр.: Сега у Буча бяха, при нашия приятел Боянчо. Елена: Да. В.Кр.: И мисля, че Боянчо ги е предал. М.М.: И Боянчо, защото няма къде да ги сложи, той ги е сложил у Петър. И аз му казах на Филип даже за чашите. Аз за чашите знам. Елена: За чаши, да. М.М.: Викам: „Чашите трябва да ги дадеш на Рачито Найденова, защото..." Елена: Те са у Райна. Едната част е у Райна. В.Кр.: Да се съберат на едно място. Елена: На едно място, да. Това казвам. В.Кр.: Ето, тази кутия съдържа: на бял копринен плат с жълта подплата избродирано знамето на Бялото братство с подписа на Духа. На бяла, кремова светлосиня, жълта и розов цвят отпечатани пентаграми 57/53, жезъла с по две колена 59 и 36 см. Елена: Всичо е писано. В.Кр.: 25 м. панделки широки еди-колко си, небесносиня, светлосиня и т.н, това са всички неща, а репродукция от портрета на Учителя и пр. и пр. Това са всички неща, които Учителят ги е наслагал през време на съборите. Елена: По време на съборите уреждаше като павилионче такова. Присъствала ли си? М.М.: Не. Елена: Аз съм присъствала. М.М.: Аз съм присъствала, но съм била на три години. Елена: Е не, не, аз съм била малко по-голяма. В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с кожа, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр. и пр. И там гравирани и пр. Тук е отбелязано всичко какво е. Елена: Всичко, да. В.Кр.: Значи това е втората кутия. Елена: Втората кутия, за която много държа. В.Кр.: Тя беше в Буча Бехар, така ли? Елена: Тя беше в Буча Бехар. В.Кр.: Да, но в Буча Бехар няма го това нещо. М.М.: Трябва да отидем у Райнини, да питаме дали Филип ги е дал тези работи там - чашите. Елена: Ама не са у Филип, бе? М.М.: Ама как да не бяха у Филип? Елена: О-о, ако ги е продал чашите, страшно! М.М.: Не, не ги продал, не ги е продал, ама се чудеше май какво да ги прави, не знам, нещо ставаше дума и аз му казах, че трябва да ги даде там. Елена: Ама трябва да ги даде, те са Учителюви работи. Как така? В.Кр.: Ами така, обаче ги взел и ги продал, и ние сега му правиме подаръци. Подаръци му правим. 300 лева подаръци. Елена: Слушай, ще ти ги платят прескъпо, хич не се бой за това. В.Кр.: Не бе, мен не ми е жал за парите, ха. М.М.: Ние не приказваме за пари. В.Кр.: Абе мен ми е жал, че изнудват. Аз сега имам пари, ами я представи си, че нямам пари? Елена: Имаш пари, Бог ти е дал. В.Кр.: Дал ми е, обаче за тая работа ми е дал. Елена: Да, за тая работа. В.Кр.: Ха-ха. М.М.: Той друг щеше да го продаде на друг оригинала на Учителя. В.Кр.: Добре, че ние избързахме. М.М.: Добре, че нямал пари другият. Аз изтеглих пари от банката и платих. В.Кр.: Сега друг един въпрос, нали. Там има в дома на Петър Филипов и репродукция. Репродукцията е при нея. Елена: Ами за нея е, да я запази. В.Кр.: Ами какво ще правим сега с тази репродукция? Елена: А? В.Кр.: С репродукцията какво ще правим? Елена: Колко? В.Кр.: Той иска 400 лева за тая репродукция. М.М.: 450 лева. В.Кр.: А тя, репродукцията е в нея. М.М.: И то случайно сега е у мене. Елена: Няма да я даваш! В.Кр.: Как няма да я дава? Той ще хване да я бие. Елена: Как? В.Кр.: Как ще докажеш, че не е негова? М.М.: Той 350 лева ги взе от мене. Иска сега още 100 лева. В.Кр.: За какво иска? М.М.: 350 лева му ги дадох. В.Кр.: За кое? М.М.: За портрета там на Учителя. В.Кр.: За оригинала? М.М.: Не, оригиналния аз платих, 300 лева, нали. В.Кр.: Ама ти.си платила и другия ли? М.М.: Ами другия, репродукцията други хора го вземат. В.Кр.: Кой го взема? М.М.: Ами тя още не го е взела, у дома е още. Той иска още. Донесе го портрета, взе 350 лева. „Дайте още 100 лева." Иначе да не съм го давала портрета. И тъй стои сега портретът. И аз ще оставя те да се разправят с него. Аз стоя настрана. Какво ще ходя сега там? В.Кр.: Ще стоиш настрана, нека се разправя. М.М.: Да се разправят, да. В.Кр.: Ние фактически взимаме оригинала, взимаме каймака. Елена: Ще взимаме, ще взимаме, защото с чиста съвест искаме да го съхраним. В.Кр.: Пък репродукцията да им я дадеме, там нека да я вземат те. М.М.: Те са пак наши хора. Елена: Е, щом са наши хора, нека да го купуват, който иска. Не вижте, то е само, да. В.Кр.: То е, нека да му подпомогнеме, „братски". Елена: Е сега, какво да правим? В.Кр.: Братски да му подпомогнеме! Ха-ха-ха. Елена: Какво да правим сега? М.М.: Той казва 450 лева. „Ако не ги дадете, имам други хора." В.Кр.: Ще има други, които ще дават. Елена: Е, как смее да продава чужди вещи? Как смее да продава чуждо? Туй момче не знае какво си прави! В.Кр.: Сега, ако ние сме при едни нормални условия нали, ако ти както си собственик, ще кажем моля, милицията, на съд. Ето документът, аз съм тоя собственик. М.М.: Завеждаш дело. В.Кр.: При нормални условия. Елена: При нормални условия, да. Аз ще го съдя. М.М.: Виж какво, той казва за портрета на Учителя, за репродукцията и за портрета на Христа, който вече го е продал на Дина, той казва: „Ами той чичо ми е дал пари за тях и аз сега продавам. Аз съм наследник." В.Кр.: Той смята, че Петър Филипов. Елена: Ама как е наследник, бе? Как ще наследява Учителя той? М.М.: Петър е направил портрет на Учителя и на Христа, аз знам от Петър. Елена: Да, той има. Репродукции, да. М.М.: За тях става въпроса, а пък е взел вече оригинала. В.Кр.: Сега ония неща, които Петър е платил и направил репродукции, нека да си ги продава. Елена: Да си ги продава ако ще, да. М.М.: Правилно, той си взема парите. В.Кр.: Аз това нещо не го знаех. Аз не знаех преди два часа, че Петър Филипов е правил репродукции. Елена: Аз свидетел съм. В.Кр.: Защото аз гледах това нещо, по този списък и по този списък. М.М.: Да, и той, Вергилий, настояваше, че те са портрети от тука. Елена: Не, не, не, свидетел съм, не искам да лъжа. В.Кр.: Аз не зная, защото аз чета това нещо, списъка. Елена: Е да, списъка. В.Кр.: И в този списък пише: „Христос в Гетсиманската градина", заплатени от Буча Бехар, а другите два портрета закупени от Елена Андреева. И аз друго нищо не знаех, че Петър е правил репродукции и ясно, че той е продал. При положение, че Петър е платил за тия репродукции, нека Филип, племенникът продава и препродава. Елена: Нека си взима парите. В.Кр.: Става въпрос, че на Щилянова също е продадена репродукцията. Елена: Въпреки че това не е право. В.Кр.: Пак не е право, но нека си продава, той си поема отговорността. Въпросът е, че той иска пари за репродукцията на Щилянова. Елена: За репродукцията на Щилянова няма да му дадеме пукната пара. М.М.: Ама той, Петър, си ги е купил, бе, тях. В.Кр.: Ама тая репродукция купена ли е? М.М.: Да бе, репродукцията и на Христа, и на Учителя. Оригиналът е вече съвсем друго. В.Кр.: А тая репродукция тука в списъка къде е? М.М.: Не знам. Елена: Коя? В.Кр.: Тук в списъка има една репродукция, която е репродукция на Учителя. На кого е предадена? Елена: Вижте, аз знам в стаята на Учителя имаше на Кършовски репродукция, портрета на Учителя, която е тази де, оригинала и на Борис Георгиев. В.Кр.: Въпросът: Ето тук пише портрет на Учителя, репродукция от портрета на Щилянова в дървена бронзова рамка, 37x28 см., 100 лева. Елена: Е, не знам това, аз това не знам. В.Кр.: Колко на колко е голяма тази? Елена: Е, толкоз е сигурно. В.Кр.: Пък може и да не е тази, може и да не е тази. Сега тука пише репродукция, 100 лева. М.М.: Аз знам, че Петър си ги купил тогава. В.Кр.: При положение, че Петър допълнително е дал поръчка на Щилянова да извади репродукция, то е вече друга работа. М.М.: Това Щилянова ще каже. Елена: Е, Цвета ще каже, да. Тя е жива, слава богу! В.Кр.: Става въпрос, че тя да уясни. Елена: Само вижте какво, все пак нека Цвета да уточни кой портрет е оригиналът от Учителя. Вижте, това искам. М.М. Оригиналът е сложен в специална кутия. В.Кр.: Да не би да са подменили? Елена: Вижте сега, моля ви се, проверете това. В.Кр.: Да не би да ни пробутат репродукция вместо оригинала. Елена: Вижте какво, всичко става. Какво? В.Кр.: Пише на портрета 1934 г. Елена: Толкоз. В.Кр.: Може да не е оригинала, може да е репродукция. Елена: Не, 34. В.Кр.: То може да пише. Елена: Виж какво, 1934 г., само Цветана прави репродукция. В.Кр.: Да не би някой друг да е направил репродукция? Тя ли е направила репродукция и да пише 1934 г. пак. Елена: Е, лъжа ако има, може. М.М.: Освен да я поканим у дома да види. В.Кр.: Само така, трябва да се покани. Елена: Вижте какво, нека тя да си види картината. Тя сигурно ще познае по нещо. В.Кр.: Ти, Марийке, трябва да покажеш и репродукцията, и да покажеш картината - оригинала. Елена: Докато е у тебе. В.Кр.: Да. Ще я покажеш на гости утре, вдруги ден, за да свършиме тая работа. Да бъдем наясно, да не бъдем излъгани. Елена: Да, да, да, вижте, щом сме тръгнали по тоя път да уточняваме, трябва да го уточним ясно. В.Кр.: Защото може да ни пробутат някоя друга картина за оригинал. Елена: Не, да се проверят картините. В.Кр.: Аз не съм художник. Само тя може да каже. Елена: Само тя може да каже. М.М.: Но оригиналът е в квадратна форма, а пък репродукцията е в елипсовидна форма. Елена: Е, не знам, аз не съм виждала репродукцията. В.Кр.: Ние сега трябва да.видиме тука оригинала. Ще видиме оригинала колко на колко е сантиметра. Елена: Е добре, но то още нищо не значи. В.Кр.: Ние сме невежи като художници, нали, не можем да кажем нищо. Елена: Е не, специалност е това. Докато е жива Цвета, нека да проверите. Ти виждаш ли се с нея? М.М.: Ти имаш ли да ми дадеш мислите, тя иска един екземпляр. Елена: Кой? М.М.: Цвета Щилянова. Ходих при нея, да й кажа, че той продава портрета и тя каза: „Аз какво мога да направя?" И между другото тя ми каза, ако може с мислите да ме снабдите. Елена: Е, ще й дам. М.М.: Аз ще ти ги платя. Елена: Но не е за плащане въпросът, но че няма много екземпляри „Мисли". Вместо 15 както беше, дадоха ми 7. В.Кр.: Трябва да намериме „Мислите" и да й занесеме, за да се предразположи. М.М.: Аз искам, понеже ми е поръчала и ето вече е септември, тя заслужава в края на краищата. Елена: Заслужава, разбира се. В.Кр.: А тя като вижда, може да разкаже още много неща, как е рисувала Учителя. М.М.: О-о, тя Цветка Щилянова може да разкаже много работи. Елена: Може, може. М.М.: Обаче тя е семейна. Обаче нейният съпруг може да попречи. Елена: Не е в ред. М.М.: Освен че не е в ред, но той ревнува. Ти нямаш представа, Петър праща козунак, тя се чуди какво да прави и как да приказва, и после ми беше казала: „Моля ви се, не ми носете повече нищо." Че аз даже за Петър за душата, гдето се казва, занесох. В.Кр.: Сега портрета на Учителя с блажни бои с ширина 73x60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 73x60 см. Елена: А той колко е? В.Кр.: Е толкова. М.М.: Репродукцията ли? В.Кр.: Не, оригиналът. Елена: Е да, толкоз е. Да, да, така е. М.М.: Ти нали ги видя? Ние го гледахме с него. В.Кр.: Добре. Елена: Той беше, в началото го свалихме в долната стая на Учителя, когато още го притежавахме и после вече веднага го качихме, защото се страхувахме да не изчезне. В салона да оставиш портрета на Учителя, ама още никому не беше дошло на ум. А сега виждаш ли какво нещо правят? В.Кр.: Те още не им е дошло на ум, те не са се усетили, защото те този списък за вещите го нямат. Елена: Нямат го. В.Кр.: Нямат нищо, не знаят, това е преди 30 години. Елена: Да. В.Кр.: Единствено аз го имам и ти го знаеш, и сега тримата знаеме. Елена: Да. В.Кр.: И взимаме решение и те не могат да се усетят. Елена: Ама трябва да се направи така, да не се усетят. В.Кр.: Точно така го правиме, за да... Елена: Да не се усетят. В.Кр.: И след това ще се мълчи и т.н. Елена: Да. В.Кр.: Утре, ако дойдат и питат къде е портрета? Елена: А? В.Кр.: Ако те питат някои твои близки къде е портрета? Елена: Че кои близки? На кого ще отговарям аз? В.Кр.: Не знам. Елена: Никому няма да отговарям. Ще кажа, дала съм го на съхранение и толкоз. Подробности няма да давам. В.Кр.: Сега един друг въпрос. Как стана навремето тази работа? Елена: Това? В.Кр.: Да. Този списък и протокол, как се извърши цялата тази работа? Елена: Когато си замина Учителят, чакай. В.Кр.: Това е 1958 година, когато започва делото нали и инвентаризация на Изгрева. Елена: Да, делото когато почна. В.Кр.: Сега, когато си замина Учителят кой се грижеше горе за стаята? Елена: Иванова, Мика Тодорова, Антов. В.Кр.: Щото Мария Тодорова казваше, аз отначало се грижих, обаче, казва, един поднос от сладкиши направи Иванова, подари на Тодор Стоименов един поднос от сладкиш. И Тодор Стоименов разреши, даде ключа на Иванова тя да се грижи. Елена: И Иванова. В.Кр.: Иванова, мен ме изместиха и Иванова остана горе. По-нататък какво стана? Елена: Е, щото Антов се е наложил. В.Кр.: Може да се е наложил и Антов. Елена: След това. В.Кр.: По едно време ти си се грижила там след заминаването на Учителя. Елена: Никак. След заминаването на Учителя не ми дадоха нито един път да се кача горе сама, разбираш ли? Бяха забравили шапката на Учителя да сложат до тялото, както беШе при поклонението когато си замина и не ме пуснаха сама с ключа, защото вече крадец съм. Знаеш ли колко ми беше грозно? Само че аз се радвах, качвах се като не ми дадоха ключа, а дадоха сестра с мене да има, аз качвам се по стълбите и викам: „Господи, Учителю, благодаря ти, че имаше доверие в мене, Учителю, благодаря Ти, че имаше доверие в мене." Защото, абе единият ден съм била в стаята на Учителя и съм я чистила, на другия ден не ми дават ключ. В.Кр.: Ха. Елена: Ха. Разбираш ли? И аз сама се радвах. В.Кр.: И после дойде делото и 1958 г. Елена: И делото, аз не се занимавах с... В.Кр.: Ние по делото не говорим, а за тази работа, за този инвентаризационен опис. Елена: Виж сега, финансовата ревизия мина. Като мина финансовата ревизия, направиха абсолютен опис на всичко Учителюво. В.Кр.: Има го този опис. Елена: И по него ние откупихме вещите, по този опис. В.Кр.: Те искат сега да ги дадат на заложна къща, така ли? Елена: Те ги дадоха, не ги дадоха, но формално само. Искаха да ги дадат в заложна къща да се продават, за да вземат парите. Ние не искахме вещите на Учителя да се продават в града и коджа Братство, може ли да се продаде на Учителя вещ? Искахме само Учителювите вещи. Всичко друго братско давахме. Ама като видяха, че много пари ще вземат, властта искаше да използва и това. А пък те взеха това, защото намислиха някакви едни 500000 лева. На Братството дълг от... Ами излизаха, ами... В.Кр.: Неплатени данъци. Елена: Не, всички данъци бяха платени. Учителят предварително ги плащаше. Не е верно това. Ей така беше. В.Кр.: След това вече вие определяхте кой да бъде и как да бъде. Елена: Нищо не определяхме ние. М.М.: Кой определи цените? Елена: Ами те цените ги определяха, аз не съм ги определяла цените. В.Кр.: Добре. Вие събрахте всички пари или всеки даваше пари? Елена: Всички пари ги събрахме нацяло и нацяло ги дадохме на тях. В.Кр.: И после? Елена: И всички вещи запазихме за нас. В.Кр.: Как ги разпределяхте после? Елена: А, разпределението ние го правехме. В.Кр.: Кой колкото пари е дал или? Елена: Не. Братството съобразявахме кому какво да дадеме, В.Кр.: Например, тя, Марийка Марашлиева казва, че е дала 2000 лева навремето. Елена: Е, дала е. В.Кр.: А нейното име тука го няма. Елена: Ама няма, на всички няма името, защото много хора дадоха, бяха от цяла България. Ами ние сме взели пари, нали ти казах, веднъж 30000, веднъж 60000 лева. Това пари бяха. Много пари бяха, как така! Близо сто хиляди лева сме дали за тия вещи. В.Кр.: И после вещите вече ги прибраха. Елена: Голяма част от вещите те самите взеха, но че сме ги откупили не ни зачитаха за пукната пара. В.Кр.: Че сте ги откупили. Елена: А вещите пак останаха у тях, във властта и милицията. Елена: Ами взеха ги. М.М.: Кой ги взе? Елена: Ами за стола, за тяхни работи. Те вече не бяха наши. В.Кр.:Значи не бяха вече ваши. Ами сега тука виждам, че имало някакви си такива кристали. Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила. М.М.: Е, те оценени ли са? В.Кр.: И те са оценени, не може да не са оценени. Елена: Имаше ли? Оценени ли бяха? В.Кр.: Има тука кристали. Елена: Списък може да има, но какво ще ги ценим, те са камъни. Цанка ги събираше. В.Кр.: Гледам тука, библиотеката на Учителя какви ли не работи, много неща събрани. Елена: От библиотеката си стоят пак нещата. Едната библиотека е у... М.М.: Книгите. Елена: Книгите на Учителя ги взеха най-напред, после върнаха само тези, които... В.Кр.: Не окултни. Елена: Не са окултни, да. В.Кр.: И те отидоха при различни хора, то минаха вече 30 години. Елена. Ама не, виж, пазят ги хората. Едните са у Шарови, другите са у тази... В.Кр.: фактически ти трябва да отидеш у Влаевски, с Марийка ще отидете, за да видите какво е положението с тия портрети и какво има още там при него от Учителя. Дава ли ги или не ги дава. Елена: Да. В.Кр.: Ако ги дава, дава ги. Ако иска да се плати нещо. Елена: Не, виж какво, докато той е жив, сега те там се събират при него. М.М.: Аз разбрах, че тая година нямало да се събират и не знам. Елена: Не, вижте, аз с удоволствие ще отида при брат Шаров, защото... М.М.: Не, у Влаевски. Елена: У Влаевски, да. М.М.: В Шаров, вече го няма. Елена: Е, не, Шаров го няма, ама библиотеката стои там. В.Кр.: Ето сега например кой е този художник? Пише картина от художника Иван Тричков, маслени бои в рамки без стъкло, пейзаж от Изгрева, 2 пъти, пейзаж от Рила, 2 пъти и т.н. Пейзаж от Мърчаево. Елена: Един брат. В.Кр.: Пейзаж от бивака, пейзаж от стъпалата на Рила с Учителя. Пейзаж... М.М.: У Гради има един портрет. Елена: Те са някъде записани. Не знам къде са. При Невена Неделчева да не са? В.Кр.: Не знам. Елена: Трябва да я питаме. Неделчева ще ги пази всичките работи. В.Кр.: Ще ги пази. Ти виждала ли си я скоро, идвала ли е? Не е идвала. Елена: Абе да ти кажа... В.Кр.: Не иска да идва или? Елена: За изненада, преди една седмица ме заведоха на местото на Учителя. Аз съм съвсем сама, ама сутринта след изгрев отидох, толкова рано и знаеш ли, че никой не дойде други, само Невена Неделчева дойде. В.Кр.: Познахте ли се? Ха, ха... Елена: Аз й казах, най-малко мен очакваше нали да ме видиш тука, ха, ха... Тя се засмя. Е, имахме нещо, едно недоразумение и по него приказвахме. Ами какво да правиш? В.Кр.: Трябва да се уеднаквяват нещата. Тя държи ли се още? Не съм я виждал отдавна. Държи ли се? Елена: Държи се, държи се. В.Кр.: Държи ли се? Елена: Ама тя е по-млада от мене близо, чакай колко години? Тя беше на 20, когато дойде, а пък аз бях на, не знам на колко бях това. В.Кр.: Сега тука виждам пише, френологическа глава. Елена: Да, има я. Някъде, не знам къде, у Шарови ли? Има, френологическа, има я някъде. В.Кр.: Там има, пише френологически карти. Тези карти кой ги издаде, по идея на Учителя ли са? Елена: Кои? В.Кр.: Френологическите карти. Елена: По желанието на Учителя. В.Кр.:По желание... Защото там нали графически са обозначени центровете на черепа, по Негово указание ли? По негова идея ли са? Елена: По Негова идея, така го знам, че е по Негова. М.М.: Каишев, Каишев го издаде. Елена: Е, Каишев ги е правил, ама по указание на Учителя. В.Кр.: Защото сега, ако е по указание на Учителя, това е знание. Елена: Е, знание. В.Кр.: Защото там са определени всички центрове. Ако тази картина той е взел от друго място, от друг автор, нещата са по друг начин. Елена: Е, разбира се, не. В.Кр.: Затова питам, нали. Елена: Не, не, не. М.М.: Надка Куртева казва, че може за Каишев да разправи. Елена: Кой? М.М.: Надка Куртева. В.Кр.: Каишев. Елена: Какво има да разправи? М.М.: За него можела да каже нещо. В.Кр.: Тя за баща си не може да разкаже. М.М.: Тя за баща си не каза. В.Кр.: Значи хармониума го прибрахме. Хе-хе... Елена: Узаконихме го. В.Кр.: Узаконихме го. Значи какво казваш? Идват, пък друго лице ли ти казва, че те обвиняват, че си дала хармониума? Елена: Мене обвинява, защо си дала, казва, хармониума на Ина? В.Кр.: Това е много интересно, защото никой не знае, че съм идвал при теб. Защото ние взехме писмо от Борис и отидохме при Савата. Елена: Ама кой е казал, не знам. Ама тя не знае, че аз нямам нищо общо. Но понеже знае, че аз се бъркам в тия работи, затуй мене ме обвинява. В.Кр.: Ти да не би да си говорила някому? Елена: Не, не, не, не, това е. Тя допуска, че нещо аз имам работа там, че съм бутнала, затуй. М.М.: Че си подарила хармониума. Елена: Ами как ще подаря хармониума, бе? Аз даже не знам дали съм го видяла още. В.Кр.: Вижте, като стане, като го подготви, ще ни даде концерт на него Ина Дойнова. Елена: А, който беше в салона, да. В.Кр.: Аз съм този, който прехвърлих хармониума у нея, за да работи с него. Този хармониум дължи на чичо си Борис, защото нейната леля Цанка й подари пианото. Елена: Да. В.Кр.: Този хармониум навремето Борис го е купил. Елена: Да. В.Кр.: Само че не знам кой там беше фабрикант и Савата знае, Борис го подарява на Братството, нали. Още от веднъж го откупуват за три хиляди лева, нали, втори път го откупуват през 1958 г. и след това Петър Филипов го пази 30 години. Елена: Е, да. В.Кр.: И добре, че Филип не го продал. Той сега съжалява. М.М.: Той съжалявал, че не е искал да го продаде, защото Ина искала да го купи. Елена: Аха. В.Кр.: С пари. М.М.: Съжалявал. В.Кр.: Тя Ина най-малко щеше да му даде 5-10 хиляди лева. Елена: Сигурно щеше да иска много пари. В.Кр.: И му се разваля там нещо в къщи и не може да го поправи и вика Савата. Савата нали е майстор. Савата го оправя и поднася няколко писма от Борис. Елена: Да. В.Кр.: Да се предаде, Савата да вземе хармониума, накрая той, Филип, се съгласява и го дава. Елена: А-ха. В.Кр.: И накрая ние отидохме с писмо от Борис и казваме: „Абе дай го при Ина, тя е музикант, нека да отиде там." Той стои при Савата, но на него не му трябва. Елена: Не му трябва. В.Кр.: На музикант го дава. Да отиде там. Та сега чакаме когато стане, ще има концерт, авторски концерт, ще те викнеме специално. Казвам Борис ще го заведем и понеже, викам, понеже Елена се занимаваше, тя движеше тия неща, ще я вземеме с колата и ще се върнеме така тука. Елена: Да, да, да, да. В.Кр.: С неговата мадона от тука, ей от тая страна, ха, ха, и на концерт. А ние ще стоим така до вратата стоешком и ще пазиме вратата. Елена: Ха, ха... В.Кр.: Така съм го запланувал. Елена: Добре, добре, добре. Нека, шегувайте се. В.Кр.: Не, не, съвсем сериозно, нали? Аз съм го запланувал това нещо. И Ина знае. М.М.: Ина трябва да се подготви. В.Кр.: Ина сега в момента се подготвя върху хармониума. М.М.: Аз във Варна я чух като свири там на хармониума. В.Кр.: Тя хармонизира песните на Учителя. Елена: Да. В.Кр.: Прави опити. Елена: Да, нека прави. Тя е музикант. М.М.: Той и Стоян хармонизира, но той така по-тихо, а тя много бурно така. Елена: Кой тихо? М.М.: Този, Стоян и Магда и той ги свири във Варна. Елена: А, Стоянчо, Стоянчо, хъм, хъм. М.М.: Той. Елена: Ех, темперамент. В.Кр.: Е, понеже е малко развален меха, сега тя ще намери човек, който да го поправи. Елена: Да го поправи, да трябва да се поправи. В.Кр.: Аз също не го бях виждал и когато отидох, и ми го показаха, аз направо ахнах. Тя като почна да ми показва еди-какво си, еди какво си, почна да свири, обаче трябва да се натиска много, меха е, нещо изпуска меха. Сега ще го поправят. Елена: Ще го поправят, разбира се. В.Кр.: И ще му намерят мех. В.Кр.: После той е много хубав хармониумът. Елена: Много е хубав. В.Кр.: За една цигулка и за две цигулки. Помниш когато тук идва, когато дойде Петър Ганев. Елена: А, кой? В.Кр.: Петър, Петьрчо Ганев с Божанка и когато аз бях тука, и когато ни свириха концерт. Аз същия ден прехвърлих хармониума от Савата в дома на Ина. Елена: А-а ха-ха. В.Кр.: Същият ден го прехвърлих, взех писмото и се уточнихме, и те тук при тях музикантите дойдоха съвсем случайно и да ни свирят. И което е най- важното, тогава Петър каза: „Абе този хармониум не трябва да седи там, у Савата, трябва да отиде у музиканти." Елена: А, той тогава това каза. В.Кр.: Той тогава каза, аз само си мълча. Същият ден дойдоха да ни свирят музикантите. И този хармониум е много хубав. Елена: Да, да, да. В.Кр.: Ще се поправи. Запис с цигулки, с една цигулка, с две цигулки. Елена: Да, много е хубаво. В.Кр.: Имаме не един цигулар. Имаме цигулари прекрасни. Дано дойде това време. Елена: Дано го дочакате. Забележка на редактора: Това време дойде. Аз купих един електронен огран за 10лекарски заплати, дадох го на музикантката Ина Дойнова. Заедно с Йоанна Стратева - цигуларка, започнаха концерти, които аз организирах и финансирах. От 1990 г. до 1998 г. включително бяха организирани от мен около 20 концерта в музикалните зали в София, в които участвуваха десетки музиканти. Дойде и онова определено време да поместим разказите за Школата на Елена Андреева в „Изгревът" том I и том IX. Ето защо поместваме и тази история, както и следващия протокол. Защо? Защото няма време. Трябва да се знае истината. Днес двата оригинални портрета на Учителя Дънов, направени от Борис Георгиев и Цветана Щилянова, се съхраняват в един от сейфовете на Българска Народна Банка за следващите поколения. За Цветана Щилянова виж „Изгревът", том II, стр. 195, номер 78; том IX, стр. 338, стр. 516.

9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За българската художничка Цветана Щилянова чух още в първите си години, когато се запознах със Словото на Учителя Беинса Дуно и имах възможността да се запозная с голяма част от Неговите последователи, които бяха през 1969 г. в една възрастова граница от порядъка на 60-75 годишни. Във второто издание на книгата „Наука и възпитание" от 1947 г. беше поставена в репродукция цветното копие на картината на художничката Цветана Щилянова, която лично и собственоръчно беше нанесла портрета на Учителя на белия лист през 1934 г. - четири години преди да съм се родил на земята. Тези съпоставки са важни, защото на пръв поглед има едно разминаване в поколенията - едни слизат, обличат се в плът, а други си заминават. Но приемствеността, която е закон в духовния свят, приемствеността на онези души от невидимата верига, които осъществяват целокупността на живота в неговото измерение в невидимия и видимия свят. Този на физическото поле. Едни са горе в невидимия свят. Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята. Едните долу работят и другите онези горе също работят. Едните създават горе духовната матрица на онези идеи, които трябва да се облекат в светлината на един висок идеал, а онези отдолу реализират този идеал на земята. В случая един от тези, който беше долу, бе художничката Цветана Щилянова, която успя да ни предаде изваяния портрет на Учителя в бои, краски и живи линии. Онези, които слезнаха в плът по- късно, трябваше да довършат нейната работа. А нейната работа беше работа на една цяла верига души, които бяха посветили живота си за Словото на Учителя. Към този увод остава да ви покажем част от невидимата и видимата верига на онези души, които работиха за Словото на Учителя и бяха в тази Школа - невидимата Школа, където ученици могат да бъдат единствено душите, познали Бога чрез Учителя. А Учителят е един. Всемировият Учител е един. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Христовия Дух и реализация на Святия Дух, т.е. на Божественото Слово. Ето, това е Учителят. Учителят ще се намери в Словото. Образът на Учителя също ще се намери в Словото. Но Учителят слезна в плът между българите и имаше свое физическо тяло и свой образ. Този образ беше въплъщение на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло. През времето на Школата образът на Учителя бе хващан многократно чрез фотокамера и заснет на фотоснимки като всяка една фотоснимка представлява един миг от пребиваването на Божествения Дух в тялото на Учителя, т.е. тялото на Петър Дънов. За нас Петър Дънов е онзи Дух, завършил своята еволюция на земята, завършил своята еволюция в Битието и онзи Дух, слезнал от слънцето Сириус, Духът Беинса Дуно, който се въплъти в плът, роди се като българин, израстна като българин, възмъжа и когато беше на тридесет и три години Божественият Дух слезна върху него на 7.08.1897 г. стар стил. Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. А Божественият Дух бе вече в тялото на Петър Дънов. Оставаше този Божествен Дух да се изяви. И той се изяви. Започна отварянето на духовните събори, които бяха част от веригата, чрез която се изявяваше Божественият Дух и чрез която верига трябваше да слезнат всички онези души на земята, да се облекат в плът и да бъдат членове на тази верига, на духовната верига. Дейността на това изявление на Божествения Дух чрез Петър Дънов в първите години е известно. На него няма да се спирам. През 1912 г. през м. август в Търново, работейки върху „Завета на цветните лъчи на светлината" и след като привършва, върху Петър Дънов слиза и Христовият Дух. По този начин се приключва един цикъл, а този цикъл е следният: Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Изявеният Божествен Дух, това е проявеният Господен Дух, а Изявеният Господен Дух, това е проявеният Христов Дух. Изявеният Христов Дух, това е проявеният Свят Дух, т.е. Проявеното Божествено Слово. Това е цялата Космогония на Битието и Небитието според Словото на Учителя. Затова Петър Дънов е Всемировият Учител, който въплъщава в себе си цялата тази Космогония. А Неговият живот беше изявление на Божественото Слово и проявление на това Слово чрез дела. Когато говорим за образа на Учителя, ние ще Го намерим в Неговото Слово, защото това Слово е Божествено Слово и проявено в думи и дела чрез живота Му, и чрез този на Неговите последователи. И когато се спрем върху един лик, запечатан в портрет - портрета на Учителя, това е една проекция на един миг от живота на това Божествено Слово в Него. А живота на този портрет ще го намерите в Неговото Слово. По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово. Чрез Словото на Учителя ще се доберете до Неговия образ и до живота на това Слово. Само човешката душа има отношение към образа на Всемировия Учител, който е образ от Светлина на физическото поле, а тази светлина ще я намерите в Словото Му. Образът на Учителя е Виделина в духовното поле и вие ще го срещнете като виделина в Неговото Слово, което е виделина и живот на човешката душа. Образът на Учителя е Слава - Божествена Светлина, която ще намерите в Словото Му и тази Божествена Светлина е храна за човешката душа. Това е живият хляб, слязъл от небето за човешките души. По този начин, когато говорим за образа на Учителя, имаме предвид Неговото Слово. А Неговото Слово е проявеният Христов Дух чрез Святия дух. Изминаха много години, но нямах възможността да се добера до оригинала на направения портрет на Учителя от Цветана Щилянова. Бях слушал много неща, но смятах, че времето не беше дошло и не беше определено, за да се оформят условия за изясняване на тази история, която ще ви разкажа, а тя е следната: от 1983 г. до 1986 г. бях на работа в чужбина като лекар в Либия. След завръщането си в България, първото нещо, което направих, бе да се срещна с Марийка Марашлиева. Това беше един човек, когото познавах още от 1971/1972 г., която беше в групата на Петър Филипов и с която съм се срещал нееднократно при нашето лагеруване на 7-те Рилски езера. Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев. Този протокол ще бъде прикачен след тези бележки и всеки може да се запознае подробно с него. Следващият етап бе, да се направят постъпки пред живата художничка Цветана Щилянова, за да ни разкаже някои подробности и всичко онова, което е съпътствувало като случки и факти епохата, през която е рисуван портрета на Учителя. Бяхме решили да отидем с Марийка Марашлиева лично при Щилянова, за да споделим с нея нашия план за работа. Но какво беше моето учудване, когато тя не пожела да разговаря с мен, а единствения човек, който можеше да приеме, бе Марийка Марашлиева. Причината беше в нейното психическо състояние, понеже тя имаше една кармична развръзка със своя съпруг, оженила се за него, който бе 26-27 години по-млад от нея и който в този период я беше направил жива пленница и затворничка в един апартамент на бул. „Владимир Заимов" 68, 7-ми етаж. По този начин аз бях извън играта, а онзи, който трябваше да свърши цялата работа, бе Марийка Марашлиева. Обикновено с нея определяхме какви въпроси трябваше да бъдат задавани, след което тя лично отиваше и пущаше писмото в пощенската й кутия, като трябваше да чака някой да отвори входната врата от живущите в кооперацията, защото същата се заключваше със секрет. Това беше жив затвор, в буквален смисъл на думата и с една затворничка, под чийто ръце и палитра беше изваян образът и лика на Учителя. Това беше невероятна съдба на един съвременник на Учителя и живо разпъване на Христа в нея. Онзи, който се бе докоснал до вътрешната Светлина на Учителя, излизаща чрез Неговия образ, онзи, който се бе докоснал до Виделината на Учителя, идваща от неговите очи, онзи, който бе като душа усетил Славата на Учителя, трябваше да премине през Голгота на Христа на физическото поле. За мен това бе един затвор, в който я бяха поставили сили, онези сили, които се явяват като противовес на творческите сили на природата. Тя бе видяла величието на образа на Всемировия Учител в светлина, виделина и слава. А пътят на земята се минава през първата врата, която е заключена, това е вратата на страданията. Това е Мировата скръб, за която се говори, мирова скръб, която е вопъл на човешката душа, облечена в плът. Постепенно започнаха да прииждат едно след друго писма в отговор на зададените въпроси. По-късно, когато се запознахме изцяло с нейната кореспонденция, решихме тя да бъде представена в два раздела: единият раздел се отнася за нейните лични опитности с Учителя и Школата, свързани с нейния път, така също и всичко онова, свързано с времето и условията, когато тя е рисувала лика на Учителя. Втората част ще бъде озаглавена: Изповед на една душа, това е онова, което е свързано с нейния житейски път през време на Школата и след това. Мога определено и категорично да кажа, че без Марийка Марашлиева тази публикация не можеше да се осъществи. Тя е автор на този труд. Смятам, че тя има задължението да опише подробно всички етапи на странствуването на портрета от Елена Андреева през различните етапи, докато дойде в мое притежание. Смятам, че е необходимо да се напише подробно за всеки отделен етап. И накрая ще се върна отново върху онази верига, която осъществи запазването на портрета и осигури написването на тази публикация. Тази верига има много отделни етапи. Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за вярно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?" Аз се втренчих в него и познах, че това беше гласът на Петър Филипов, това беше неговият тембър, това беше неговият език и неговият глас. Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си. Онези, които бяха част от веригата и бяха заминали, и се намираха горе, помогнаха да се приключи и завърти целия цикъл. Когато човек работи за една възвишена идея, всички души, които живеят в този свят на идеите, слизат чрез самата идея и помагат. Идеята е мостът между онези, които са горе и които са долу. Тя е живият мост на душите. Осми етап - това бе етапът, когато се започна работа и оживената кореспонденция между Марийка Марашлиева и Цветана Щилянова. Този етап ще бъде описан от нея. Девети етап - беше етапът на приключване, в който ще бъде предоставен увода на Марийка Марашлиева, след това историята на създаване портрета, изповедта на една душа, ще бъде прикачен протокола, чрез който са обозначени условията за съхранение на портрета и накрая ще бъдат прибавени тези бележки. По този начин смятаме, че онези души, които бяха заангажирани да свършат тази работа, е приключен. Това е колективен труд на цялата верига. На онези, които са горе и на онези, които са долу. Без помощта от невидимия свят не бихме могли да се справим. Но основната и най-главна тежест понесе и изнесе на гърба си Марийка Марашлиева. Моята работа се заключаваше в направление и даване съвети по различните етапи на работа. Без такова нещо не може да се осъществи такава една публикация. Мога да изявя своето приятно удовлетворение, че можахме да свършим една малка работа, която за нас бе непосилна без помощта на невидимия свят. Благодаря на онзи жив затворник, който успя да намери сили и да открадне някоя и друга минута от своя надзирател и последователно в няколко писма да предаде доколкото можеше онова, което съхраняваше в своята памет. 7 ноември 1989 г. Написал: д-р Вергилий Кръстев

8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША А. Увод Онези, които изучавайки живописта на художника Цветана Щилянова през следващите векове и особено проучавайки изваяния от нейните ръце образ на Мировия Учител, ще търсят съответствие между нейния житейски път и нейното творчество. Ще търсят и ще искат да съпоставят личности, събития и времена, които да пасват и да се покриват едно върху друго. Но те няма да открият такова търсено съответствие. И ще изпаднат в противоречие. Обяснението за това ще намерите в изваденото Слово от нейните бележници, които ние предоставихме и в чиито извадки ще намерите изказвания на Учителя за съдбата на великите художници и за техния житейски път. Там ще намерите, а и в Словото на Учителя, в Неговите беседи, ще намерите отговора за онези сътресения, през които минават съдбите на великите живописци, портретисти от времето на Историята на живописта. Така че за нас нещата не са в противоречие, а в прекъсване връзката с космическото съзнание на онези художници, които търсеха общение с това космическо съзнание, за да могат да влезнат в онзи свят на хармония, който е свят на образи и музика. А за да се предадат чрез палитра и бяло платно, е необходимо да има една непреривна връзка между онова космическо съзнание, до което се добира художникът и между неговото съзнание, когато пресъздава въпросния лик и образ. А тук се отнася ликът на Мировия Учител и за онова свръхсъзнание, до което се докосва една човешка душа, а това е душата на Цветана Щилянова. И когато в житейския път на художника не се проектира тази невидима линия от светлина, дошла от свръхсъзнанието в нейния умствен, а след това чувствен свят и накрая не се проектира чрез волята й на физическия свят, то се проектират противоречията в нейния живот. А тези противоречия се дължат на прекъсване на светлината, дошла от космическото съзнание в нейното човешко съзнание. Тези противоречия и тези страдания и мъчения, които идват за нейната личност, са нещо закономерно и представляват част от нейната житейска карма. Това ще бъде обект за проучване от други изследователи. За нас бе важно да отделим този раздел като „Изповед на една душа". Само душата носи в себе си си светлината от общението с Божественото съзнание, дошло в нея във вид на виделина и проектирайки се в човешкия ум като светлина. Изповедта е необходима, за да се прокара онзи път между прекъсване на светлината от космическото съзнание към човешкото съзнание и да се възстанови връзката между свърхсъзнанието и светлината, слизаща в човешкия ум като чисти мисли и слизаща надолу в чувствения свят като чисти чувства, и проектирайки се чрез волята у човека като добри постъпки. Това е целта на тази изповед. Марийка Марашлиева. Д-р Вергилий Кръстев. 5.03.1990 г. Б. СЪПРУГЪТ ЕМАНУИЛ Картичка до Марийка Марашлиева 22.03.1987 г. Мила Марийка, Благодаря Ви за хубавата картичка и благопожеланията! Нека новата пролет донесе и на Вас своите щедри благословения - здраве и радостни слънчеви дни, изпълнени с поезия и красота! Целувам Ви сърдечно, Цв. Щилянова Картичка до Марийка Марашлиева 14.01.1988 г. Мила Марийка, Честита Новата 1988 г.! От все сърце Ви пожелавам тя да бъде за Вас изпълнена със здраве, вдъхновение, много радости и всяко щастие! Вашата картичка получих отдавна, благодаря Ви много за вниманието! Тя много ме зарадва. Простете, че едва сега Ви пиша, но излизам рядко, поради навехнатия крак. Еми пазарува и се грижи за всичко, но съм свикнала сама да си избирам картички и ги изпращам. Завинаги с най-мили спомени, сърдечно Ваша Цветана Щилянова Първо писмо до Марийка Марашлиева 6.03.1988 г. Мила Марийка, Много ми е тежко, че огорчих Вас и милата Дина, Вие, които сте тъй мили и добри към мене, с които имам толкова хубави спомени! Моля Ви да ми простите! Но положението е много по-сложно, трудно е да се обясни в едно писмо. Душата, която ми е поверена, към която имам свещен дълг, човекът, за когото съм единствен близък на света, който най-предано се грижи за мен - не ми допуща съвестта да го тревожа. Казва се Емануил. Отдавна някой беше ми казал, че той някога си е бил мой син, когото съм изоставила, отрекла съм се от него, че сега ми е изпратен, за да изкупя греха си. Когато се запознах с тяхното семейство, веднага пожелах да го осиновя. (Бях богата, неомъжена, и току-що бях изгубила последната си близка, моята прекрасна сестра, починала след седем години мъчително боледуване.) Проверих чрез адвокат - по възрастови причини осиновяването бе невъзможно. Той трябваше да бъде на 18 години, а беше на 22 години. Единствено чрез брак той може да ме наследи. Бракът нарекохме „фиктивен" поради нашата разлика и си обещахме че всеки, щом пожелае, ще получи своята свобода. Но ние станахме големи приятели, както казваше майка му - той винаги е обичал да дружи с по-възрастни хора. Изкуплението на моя грях вече ред години ми костваше много страдания, но ние страдаме заедно и това укрепи нашата привързаност един към друг. Освен това моята немощ и навехнатият ми крак увеличиха грижите и вниманието му към мене. Аз излизам сама само един път месечно, за да получа пенсията си. Той всяка сутрин пазарува, донася пощата и заедно разглеждаме писмата - нищо не може да остане тайно! Още ще Ви кажа, че е привилегия за мене общуването с един толкова издигнат, умен, интелигентен, чист и благороден човек. А той се грижи за мен като истински роден син. Нося отговорност и за това, че за неравния брак, който е причина за сегашното положение на нещата, почти цялата вина е моя - не е бивало да се реша. Но сега гледам на всичко като на определена съдба. Моля Ви, разберете ме правилно и не ми се сърдете, а ако някога ми пишете, в писмото да няма никакви намеци или загадки. Моля Ви също, не ми отказвайте една среща веднъж в годината, макар само на прага горе у нас (за домофона знаете, че не работи.) За Новата пролет приемете за Вас и Дина най-сърдечни благопожелания. Целувам Ви, Цв. Щилянова В. ПЪРВАТА ЛЮБОВ Второ писмо - 15.04.1988 г. Част от второто й писмо без дата, с клеймо от 15.04.1988 г. Мила Марийка, Използвам свободното място тук, за да Ви разкажа първата част от моята изповед (простете, ако това е неуместно). Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го наричаше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под Козирога, също като моя Емануил, притежаващ същото благородство, висок морал, и духовна чистота, а аз - родена под Телец - най- подходяща за приятелство, хармонична, а и в по-дълбока връзка с Козирога. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама у дома му. За последен път го видях няколко дена преди да угасне. Неговите близки ме обичаха, казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста им помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. По това време, на 26 декември 1929 г. в София се родил Емануил. Родителите му били близки със сестрата на Коста - Пенка и съпруга й. Пенка станала кръстница на Емануил. Когато почина моята мила сестра, беше тъй остра жилищната криза, че ние не посмяхме да отпечатаме некролози, а живеехме в обширен четиристаен апартамент. Щом се яви някъде некролог, нуждаещи се нахълтват, внасят и багажа си... Тя почина на 22 декември 1951 г. Веднага телефонирах на Пенка, дали познава някои културни хора, които да ни изпрати. Тя каза: „Тъкмо мои близки продадоха къщата си и търсят квартира - майката е интелигентна жена, а синът е мой кръщелник." На другия ден тя ги доведе. Взаимното впечатление беше много добро, веднага направихме постъпки за настаняването им. Така се започна всичко, връзката ми с Емануил. Потънала в мисли за поведението ми към хората и за грешките ми към тях, реших още веднъж да помоля и Вас и Дина за извинение. Виждам, че всичко в живота ми е било предопределено, колко много се нуждая от работа над себе си. Как да не греша, като съм толкова, толкова несъвършена! Простете, че Ви занимавах тъй дълго със себе си, но чувствах потребност да се изкажа пред някого, избрах Вас, защото зная, че ще запазите в пълна тайна моята изповед, нито ще намекнете дори за нея в писмо към мене. Оставам завинаги с най-хубави чувства, Цветка. Г. ВТОРАТА СЪПРУГА Шесто писмо -18.09.1988 г. Писмото е без дата, с клеймо от 18.09.1988 г. Мила Марийка, Благодаря най-сърдечно на Гради! Колко много ме зарадва неговия подарък! А Вашето вдъхновено лице след хубаво прекараната ваканция ми подейства тъй благотворно, че се почувствах по-добре. То излъчваше особена, неизразима красота. Простете ми, ако твърде много си позволявам, но имам да Ви помоля за една голяма услуга: като почина сестра ми, нейният съпруг Данко Симеонов се ожени за Надка. Гради знае всичко. Тя - много по-млада от него, с много красиви очи, свежа, много чиста, за първи път вижда братството, веднага става вегетарианка, с уважение към всички, и специално към мене и към паметта на сестра ми. Дребничка на ръст, но пълна, умее сама да си шие, обличаше се с голям вкус. Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал. Но като почина Данко, тя много изстрада. Към мене постъпи сестрински - подари ми скъпи мебели, килимчета, скъпи спомени от майка ми и сестра ми. Отчуждиха имота на Изгрева, представиха се наследници - тримата братя на Данко, взеха й всичко, каквото можаха, най-безпощадно. След време получи в квартал „Диана бад" малък апартамент. Тя има по-възрастен брат, който се е погрижил за обзавеждането, а също и да получи телефон. Той най-предано се грижеше за нея, навестяваше я, а също и за общия гроб - Данко е погребан между сестра ми и мама. Най-редовно посаждаше цветя, разчистваше, поддържаше според сезона. Но преди около две години той получи инфаркт! Едва го спасиха. Сега е у дома си, жена му го гледа, но за Надка вече нищо не може. Много Ви моля, спомнете си някоя наша сестра, която би могла да навестява Надка. Тя ми се обади снощи по телефона, много е отчаяна, защото в момента й се вие свят, не може да излиза, отслабнала е, просто гладува - няма кой да й помогне. Пенсията й е малка - не може да заплаща услуги. Но без тя да знае, аз ще заплащам - някак чрез Вас - аз съм й тъй много задължена, всичко ще направя. Важното е да се намери честен човек. Придумват я да отиде в старчески дом. Моля Ви не й говорете за това! Тя ще преодолее сегашното неразположение и ще запази това чисто, тихо и спокойно кътче още дълги, дълги години. Техният род са здрави и дълголетни. (По образование - тя е завършила немска търговска гимназия. Работеше някъде като счетоводителка.) Моята молба към Вас: Дано можете веднага да отделите време, да я посетите - така ще се ориентирате за всичко. Дано можете да й купите нещо малко да си хапне, щом отидете - но качествено, считайте, че го правите за мене - аз ще Ви се реванширам, Моля Ви, не ми пишете, а само ми телефонирайте за резултата. Между моят съпруг Емануил и Данко избухна страшна вражда поради неравния ми брак, затова пазя в пълна тайна от него, че Ви пиша. И до днес той не може да забрави тежките обиди, които Данко му е казал на времето. Ето адресът на Надка: Надежда Симеонова Ж.к. „Червена звезда" (Диана бад) Бл. 22, вход А, етаж 6, ап. 16, тел. 62-65-35. С дълбока благодарност, целувам Ви сърдечно, Цветка Добре е да я предупредите по телефона, ако Ви е възможно. Д. БЕЛЯЗАНОТО ИМЕ НА ВЪЛЧИЦАТА Четиринадесето писмо - 5.09.1989 г. Мила Марийка, Писмото Ви получих днес, също тъй удачно, както предишното. Благодаря Ви, но трябва да призная, че малко ме разочаровахте, отделяте повече думи за начина как да си припомня, а въпросите Ви са съвсем малко. Междувременно намерих предишните Ви две писма, връщам Ви ги с молба да отбележите на кои въпроси вече имате отговор, на кои предстои да Ви отговоря. Моля подчертайте цифрата, на кой да отговоря и задраскайте цифрата на всеки въпрос, на който съм отговорила. Жалко, че изгубихме време - от 11.09.1989 ще ни спрат топлата вода за цели три седмици, през което време не ще мога нито да пиша, нито да събера мислите си, време твърде мъчително за мен. От сестра ми Роза имам едно завещание, затуй, че предано съм я гледала 7 години, докато е била болна. Тя се разболя пак, от скръб за брат ни, изчезнал безследно след 9.09.1944 г. За него и аз дълбоко скърбя - той правеше за мен всичко, повече от силите си, а аз нищо, нищо не можах да сторя за него! Асен бе роден с един недъг - урината му постоянно тече, неговата участ е била постоянна мъка за мама. Живеехме в Дупница (сега Станке Димитров) у богата вдовица, хаджи Фота, хаджи Златка. Баща ми заведе Асенча във Виена да го оперират - 7-годишен. В университетската клиника е бил 4 часа под упойка, опитали да му присадят мускул, изваден от дясното му краче, отвесно, който да затяга урината. Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име Йосиф, двамата плачели: „О, Йоси! О, Асенчо!" На тръгване му дали скъп апарат, привързан за кръста, снабден с гумена торбичка и кранче, още помня как апаратът нараняваше крачетата му. Срокът изтекъл, тате се връща с Асенча, с незатворена рана! Помня болките, когато мама го превързваше, помня сълзите на двамата! Тате ни изпращаше всяко лято във Варна. На главната улица живееше заможно, видно семейство Гюлмезови. Навремето те са кумували на мама, всички наричахме г-жа Гюлмезова „кръстница". Тя не позволи да отидем в хотел - къща голяма, има много място. Дъщеря й Роза, на чието име бе кръстена сестра ми, е омъжена и живее в София. Мама изплаква мъката си за Асенча. Тя я завежда при един старец, отшелник, далеч извън града. Турна Асенча на колене да се помоли, молил се и той, дал му да гледа в един съд с чиста вода, после казал: „Направих, каквото можах - не ми плащайте!" Мама била щедра, но резултат - никакъв! Тогава кръстницата казала: „Сийка, ще те заведа при един лекар, който лекува чрез хипноза, руснак, емигрант, тукашните лекари му забранили да лекува, щото правел чудеса!" Д-р Теодоров ни посрещна усмихнат, прегледа Асенча, пита го дали вярва, че ще му помогне. Очите му светло-сини, зеницата ясно се вижда, погледът твърд. Показа на Асенча едно синьо стъклено топче и му каза: „Гледай в него и мисли, че заспиваш." И той самият повтаря: „Заспиваш, заспиваш!" Асенчо заспа. Внушава му, че е здрав, събужда го, той не помни нищо, но поглежда в апаратчето - няма нито капка урина. „Сега ще отидеш и ще хвърлиш апаратчето далече в морето! То не ти трябва вече!" Сълзи на радост у всички, и Асенчо, и лекарят, и мама, и кръстница, а и аз, разбира се, а на тръгване лекарят тихо казва на мама: „Сега ще внимавате с какви хора го срещате, след като е бил хипнотизиран веднъж, той лесно ще се поддава на внушение!" Друго важно нещо: с операцията във Виена д-р Теодоров казал, че са лишили завинаги Асенча от способността да бъде баща. Често в Салона на Изгрева се даваха концерти, някои декламираха (Колю Каишев), други пееха. Мама водеше и нас. Междувременно Асенчо порасна, баща ни, уволнен поради съкращение на армията, замина за провинцията по обява във вестник, че се дават трактори за обработване на земи, раздадени на семейства македонци, избягали от Турция. Но оказва се, че тракторите се нуждаят от ремонт, а за управляването се иска специална подготовка. Асенчо имаше голям технически талант. В същата къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51 той сковава маса и с една малка преса започва да прави кабърчета за украса на хамутите на конете (преса за обличане на копчета). Измисля автомат, който да сплесква здрав тел и да го отрязва на определена дължина. Изпраща мостри, от провинцията започват да валят поръчки, принуден е да ангажира една работничка, а после и повече. Имаше един клиент от Шумен, Сабри Солаков, който лично правеше поръчки, а после пращаше сина си Исмаил. Асенчо вече беше женен. Баща ми вижда пакети с кабърчета и отпечатано името на Асенча. Един ден пристига: „Защо ти са работнички, аз ще ти помагам." Асенчо веднага го настани в отделна стая, защото от радост започва да бъбри с работничките, те се спират, порязват се, а след години баща ми забравил всичко, казваше, че фабриката двамата са я създали, а след изчезването на Асенча искаше 1/2 дял от наследството, не се сещаше, че подлата снаха си послужи с него като с марионетка. Детето, което тя роди, приличало на леля си Цветка, а то страшно дебело, с много дебели и големи крака, майка й я тъпче с много храна, за да бъде умна. То знаеше за своя произход, затова гледаше хората с присвити очи. Майката, Евдокия Вълчанова, наричана Кичка, много висока на ръст, пееше в салона, виждаше ми се много красива, само врата й дето е адамовата ябълка така грозно се издуваше, че разваляше впечатлението. Венчавката стана у дома, няколко черги, докарани с каручка - „вдовишко", каза майка й. Но преди това тя цял ден спи при брат ми в работилницата, а той ме пита: „Как намираш: „О Beine" или „X Beine" е за предпочитане?" Не знаех какво да му кажа, сетих се, че е за Кичка, краката й бяха изкривени - тя се стараеше да ги покрива, но цяла се люшкаше като върви. Един ден отива у тях гостенка, заварва Асенча на обед у тях. Той се смутил, а Вълчанова: „Сготвих да нагостя Асенча, че майка му цял ден заета с молитви, не успява, а и не му дава да яде месо, а той е слабичък, трябва да напълнее." Гостенката много възмутена, извикала: „Сийка готви чудесно, ти лъжеш, а още и с вино го поиш, сещам се защо, засрами се!" Плюла и затръшнала вратата. Задържат Асенча да спи. Живеят в сутерен, прозорецът разкъртен, оттам са влизали разни заможни посетители при „любвеобилната" Кичка. Понякога се е продавала за един чифт чорапи. В скромна барака на Изгрева живееше Игнат, тя нощем му чука на прозореца. Като отваря, я подгонил и извикал: „Да се махаш, кучко проклета!" А тя се изкискала и казала: „Ще съжаляваш!" А по-късно с ужас казвал: „За нея ли се оженил синът на добрата сестра Щилянова, защо не питаха мене!" Учителят казал: „Асенчо, хората са белязани с името си, всеки си го е заслужил, но агънцата трябва да пасат далече, далече от вълците." Когато Асенчо поискал да се ожени за Кичка Вълчанова, мама му казала: „Не бързай, чедо, млад си, може да следваш в чужбина, ще вземеш диплома." А Вълчанова разпространила между свои познати, че мама иска да развали любовта на двама млади! Така се разделят на два лагера, едните са за мама, а другите против нея, а тя само мълчи и преглъща сълзите си. А тате най-лекомислено: „Ожени се, сине, и баща ти млад се ожени." Моята стая добре ремонтирана наредихме за младото семейство, аз останах да спя в мамината стая, но през нея се минава за Кичка. Банята е горе. Вечер късно през нас минава някакъв гол мъж, мама скача: „Кичке, човекът е гол!" - „Не се безпокой, ние сме близки!" В същото време Асенчо работи във фабриката на ул. „Граф Игнатиев", имали са бърза поръчка, тя е знаела това. Тръгва да посещава Академията, всяка сутрин закусва рано, мама е приготвила всичко. След три месеца идва съобщение, че ако продължава да отсъства, ще бъде изключена! Мама й го показва. „А, станала е грешка, не се отнася до мене!" И го скъсва. Мама се скрива в зимника и горко ридае, никой да не я чува. Тогава на Кичка й хрумва друго: щяла да получи наследство от чичо си в Горни Лозен, та Асенчо да си построи там фабрика. Мястото се нарича „Куру-Баглар", което значи сухи лозя и никак не е наследство, а решили да излъжат Асенча. Той го купува, щом Кичка иска. Няма никаква вода. „Асенчо, ще изкопаеш кладенец!" А тя е абонирана за ложа в Операта, нали е толкова музикална! Долу, към входа на казармата живее нейна приятелка Фроска, тя има красив брат. Докато Асенчо копае кладенеца, през почивката тя му поръчва какво да пазарува, че Ваню такова обича, а те с Фроска ще сготвят и той ще дойде да обядва. Но става късно, Фроска тъжна, с наведени очи му донася обяда, а той казва, че тъй се увлякъл, че даже забравил за всичко, да извиняват! Един ден той се разболял от скарлатина. Тя отдавна не разговаря с мама, поръчва да й телефонират, тя не може да го гледа, ами ако се зарази? Мама бързо се приготвя, взима си най-необходимото и тича при Учителя. Той й казва: „Иди, сестра, даже твоето присъствие ще му действа лечебно. Не се ли страхуваш от зараза?" - „Не, никак не се страхувам." Когато тихо се изкачва горе, той казва: „Мамо, какво значи това?" Тя му обяснява всичко. Карантината е 40 дена, той се стопил, никой даже храна не му е давал. Посяга да запали печката, вътре хилядарки! Кичка ги е крила и не е успяла да си ги вземе. Асенчо трябва да се къпе всеки ден. Долу сгорещяват вода, подават я на мама, подават й кофа със студена вода, тя го къпе всеки ден и благодари на Бога. На същата печка му сготвя и пита от вратата: „Кичке, искаш ли храна?" А тя грубо: „Разбира се, няма да ям камъни!" А сетне казвала, че мама нарочно искала да я зарази. След като устройвали различни клопки, а брат ми още живее, идват немците, окупират България, падат бомби, брат ми идва тревожен: „Бърже намислете къде да ви заведа, няма време!" Роза се сети за своя съученичка в Самоков. Дадоха ни две гостни стаи, висок партер. Асенчо ни посещаваше всяка неделя. Една неделя идва: „Познайте какво ви нося? Свирете си, живейте спокойно, като стане хубаво в София, ще ви прибера." Но беше тъжен, някой го наклеветил, че е агент на Гестапо. Нощем е спал в къщичката на свои работници Гошо и Анка, негови кумци. Той остави колата си, „Мерцедес" в двора на хазаите и много тъжен си замина. Видяхме го за последен път! Със сестра ми като чуехме бомбите, ставахме на молитва, а сестрата на приятелката, майка на 5 деца, ни прегръщаше и плачеше с нас. Сестра ми постоянно чакаше на спирката вест от София, сънува мама, че завряла глава зад пианото и горко ридае. Изведнъж идва писмо, че Асенчо е арестуван от някакви каскетлии посред нощ и откаран с камион. Тя тръгна веднага. „Ще го намеря!" И със сълзи ми сочи два пръста - ще се върнем двама! Ето защо, когато след години Кичка ме намери на Паневритмия и се хвърли на врата ми: „Прости ми", аз грубо я блъснах и казах: „Махай се, престъпнице!" Интересно е да ви кажа, че мама веднага спечелваше доверието и симпатиите на всички. Исмаил, настанен в скъп хотел, докато изчака готовата поръчка да я отнесе в Шумен, неочаквано се втурва при мама, пада на колене и с горещи сълзи й каза: „Много съм грешен, отивам направо в ада, молете се на Вашия Бог за мене!" Мама пита: „Какво има, какво се е случило?" И го погалила по главата. Той още повече се разридал и казал: „Срам ме е да ви кажа, извинявайте, но Вашата снаха нощес спа с мене, аз я блъсках, борих се с нея, но тя ме сграбчи с ръце като клещи и ме подчини." Какво е преживяла бедната мама! Затова в романа си, който пишеше като болна, „Един живот", посветен на мама, изменила имената, уж да не личи кои са, нарича мъжа си Добрин, после имала идея да нарече Кичка „Капка", но веднага се отказала. „Тя не е никаква Капка, а огромна, гадна, мръсна локва." В такива моменти тя от гняв се закашляше и поискваше да й дам да пийне водица. През сълзи ми се усмихваше и казваше: „Хайде, не се плаши, ще мине!" Връщам се пак по времето, когато Асенчо боледува. От стълбите се чува сладък глас: „Аско, хайде оздравявай по-скоро, че ми се стегна сърцето без опера, че там стои празна нашата ложа." И той грабва нож и започва да стърже дланите си, така че почва лимфа да тече. „Чедо, какво правиш? Ще се осакатиш, моля ти се!" И заплаква. Това донякъде го успокоява. Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата кожа. Още нещо: Престъпната жилка се проявява у нейния брат. Той разигравал „Пианку", което значи, върти се една кръгла маса, на нея наредени предмети с различна стойност, а той тайно с крак побутвал да печели все най-скъпи неща. А можело е нищо да не се спечели. Но един ден го открили, сбили се, той имал тежка ръка, преобърнали маси, столове, изпочупили бутилки, хората се разпищели, кръв се ляло. Идва полиция, хващат го няколко души и право в затвора. Окован го разпитват, той казал, че съпругът на сестра му е богат фабрикант и той ще плати всичко. Кой е той? - Асен Щилянов. Писали в някои вестници, негови приятели узнали. „Как бе, Асене, не си казал, че за нея ще се жениш? Кой не е чувал за Васил Вълчанката!" Една нощ звъни у нас, плаче: „Мамо, Кичка избяга! Помогнете ми! Ще се самоубия, не мога без нея!" Тогава аз реших да отида при него да спя. Дълго пътувахме, по пътя все ридаеше и казваше: „Да не съжаляваш?" Леглото беше разгъваемо, денем да прилича на гостна. Настани ме на него, тури дюшек, а той на пода върху надуваем дюшек, през нощта пак ме хваща за ръка: „Цека, тука ли си?" - „Да, тука съм!" - „Остани още няколко дена, моля те!" Тогава отива у дома, взима боите ми, триножник, донася всичко. Помолих го да ми позира. Скиците, които направих за подготовка на портрета, бяха толкова интересни, че една от тях ми послужи за портрета на д-р Стоян Джуждев, музиколог, завършил в Париж, също от нашите среди. Неотдавна го честваха, по телевизията, показаха него и портрета (той си го откупи), по-късно му направих още един портрет, с пастелни бои, той вече възрастен, облечен в бял костюм, като го честваха стоеше седнал, недочуваше, а като става да се поклони, държаха го двама здрави негови студенти. И за този портрет идеята беше от Асенча. За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди, характерна за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг. Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като комисионер. Печели, носи им подаръци. Тя се радва, целува ги. Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха. Повече в последното писмо. Целувам Ви сърдечно, Цветка Е. ДВАМАТА БРАТЯ - ЮРДАН И СИМЕОН СИМЕОНОВИ Петнадесето писмо - 19.09.1989 г. Писмото е без дата - клеймо от 19.09.1989 г. Мила Марийка, Написах Ви вчера едно писмо, разпределено в два плика. Пиша ви пак, за да Ви помоля да занесете на Дина четиво за цяла година да имам какво да си чета, подобно на това, което получих подарък от Гради. Питате ме кой е съпругът на Роза и кога се е омъжила. Той е Йордан Симеонов. Произходът на семейството е от град Велико Търново. Бащата е от богато семейство, майката от бедно, но била хубава. Влюбил се той, тя отказвала, казала му, че ще избяга от града, а той: „Само да посмееш да преминеш Дервенито, ще те убия!" (Дервенито е местност, оттам път извежда извън града.) Тя, майката, завършила търновската гимназия, но за учителка по ръкоделие. Цял живот е шила и бродирала. Когато се запознахме със семейството, очите й бяха толкова отслабнали, че често молеше някой да й преброи бримките. Тя му ражда 4 момчета, всички с доста хубави черти. Но бащата охладнява постепенно, влюбва се в младо момиче, развеждат се, при развода момчетата държат страната на майка си. А къде ще живее тя? Казали, където си иска - по няколко дена при всекиго, четирима мъже, ще изхраним една майка. Но всички се оженили, раждат им се деца, само сестра ми няма деца! И така тя идва да живее у нас, на бул. „Евлоги Георгиев" 51, остаряла, напълняла, почти не вижда, за нея има отделна стая, през нея се минава в спалнята на сестра ми. Сега вече новото семейство плаща част от наема, а също и част от продуктите за готвене. Тате сутрин пазарува, бакалинът пише в тефтерче и веднъж в месеца се плаща. Юрдан - Данко, започва да работи повече. В академията като преподавател по кларинет, а вечер - в джазов оркестър - саксофон. Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са собственост на оркестъра. Така той започва да закъснява, а зиме оставят му ключ от входната врата под една керемидка, и когато мама види, че керемидката е покрита със сняг, заплаква. Свири в „Юнион палас" - недалеч от Народната банка. Саксофонът си е вече негов, купил го е на изплащане. А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее. И така той като се върне няма покой, става, моли я - напразно! Щом времето се стопли - тя отива в градината. Но там няма канализация, изкопават трап, временно ограден и с покрив. Понеже не вижда, изпотъпква цветята, които сестра ми е посадила, намери си ягоди, други плодове - всичко изяжда, а Данко всеки ден й носи храна, топъл хляб. Първият син, Симеон, се оженва за бедно момиче, Цветана - видял я на гарата да пренасят с майка си въглища най-долно качество, за по-евтини. Оженил се за нея и за по-красиво я нарекъл „Фльорет". Оказало се, че тя има талант - рисува. Той купува къща на Изгрева, прави подходящ прозорец и Фльорет рисува. Неделен ден е, Данко облечен официално, отвън тича брат му Симеон: „Бачка, бързай да изчистиш комина, че пуши!" Данко се смутил: „Росче, ти какво ще кажеш?" - „Веднага да се махаш и да си повикаш коминджия!" А Симеон: „Я виж ти, голяма работа, щяхме да му дадем вехтата престилка на Фльорет, а той глупак. Нали Роза много знай, то се видя, че ще живееш под чехъл." Когато сестра ми Роза вече много болна, трябваше да бъде на Изгрева, отстъпи на свекървата й по-слънчевата стая, но и там пее по всяко време. Данко тича от града да донесе прясна храна и топъл хляб, и една сутрин я намира издъхнала в леглото. Сестра ми, много зле, бяхме вече се прибрали в града. Никой от синовете, двамата живеещи съвсем наблизо, не е отишъл поне да я навести. Той горко зарида. За Изгрева било отредено гробищата да бъдат далече в Малашевци. Сестра ми каза: „Иди ти, Цветке, аз не мога. Тури си черна шапка и черно палто." Имах всичко от траура на мама. Такъв вятър духаше, че премръзнах. От този Юнион Клуб бяха харесани от френски импресарио и заминаха за Париж, взеха и мене, ето какво им дължа. А Симеон Симеонов казал: „Каква художничка е Цветка? Трябваше да вземат Фльорет!" А в това време жена му Цветана Гатева също бе художник. А Данко се запозна с нас чрез Коста. „Все казваш, че ходиш при братовчедките си, заведи ме и мен, да ме запознаеш." Така той се влюбва в сестра ми, Роза и се ожениха по-късно. Но вече е 4 часа през нощта, трябва да поспя. Останаха още много въпроси. Засега толкава. Целувам Ви сърдечно, Цветка Шестнадесето писмо - 28.09.1989 г. Мила Марийка Вече 10 дена откакто Ви писах, но отговор нямам! Изглежда някому е направила впечатление тази оживена кореспонденция и писмата ми са задържани. Те бяха 3. Първото, изпълнено с много подробности относно лекуването на вродения недъг на братчето ми и излекуването му във Варна чрез хипноза от д-р Иван Теодоров, руски емигрант, останал да живее в България, до женитбата му за непочтената жена и трагичния му край - това писмо стана тъй дебело, че го разпределих в 2 плика, а и те бяха дебели, даже помолих в пощенския клон да ги премерят, ако трябва да доплатя нещо. На другия ден Ви писах главно, за да ви помоля да оставите при Дина за мен нещо, да мога да си чета през цялата година, подобно на подареното за мен от Гради. Много съжалявам за изгубените ми писма! Дано не са Ви създали някакви неприятности. Сега пък и телефонът е повреден, тъй че изгубих връзка с всички. Това писмо ще пусна утре, петък, 29.09. Ще чакам Вашия отговор. Сега всичко ще трябва да започнем отначало. Ако обичате пишете ми само: „Писмата са изгубени!" И да не Ви пиша повече. Моля Ви, простете ми за всичко! Целувам Ви сърдечно, Цветка

7. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХОРОСКОП Родена на 1 май 1903 г., 6 ч. 20 минути вечер, Лонг. (Източна дължина) 24 градуса 56 минуни. Слънце в Телец, 7-ми дом. Квадрат и половина с Марс, секстил с Луна, секстил с Юпитер, квадрат със Сатурн, квадрат и половина с Уран. Луна в Рак, 9-тй дом, съвпад с Нептун, квадрат с Марс, секстил със Слънце, опозиция сУран. Меркурий в Телеца, 8-ми дом. Тригон с Марс, 72 градуса (квинтил) с Юпитер. Венера в Близнаци, 8-ми дом. Квадрат с Юпитер, тригон със Сатурн, (съвпад с Плутон). Марс в Дева, 11-ти дом, (ретрограден). Квадрат и половина със Слънце, тригон с Меркурий, квадрат с Нептун, квадрат с Уран, квадрат с Луна. Юпитер в Риби, 5-ти дом. Секстил със Слънце, 72 градуса с Меркурий, квадрат с Венера. Сатурн във Водолей, 4-ти дом. Квадрат със Слънце, полуквадрат с Уран, тригон с Венера. Уран в Стрелеца, 2-ри дом. Квадрат и половина със Слънце, квадрат с Марс, полуквадрат със Сатурн. Нептун в Рак, 9-ти дом. Квадрат с Марс, съвпад с Луна. Огнени - Уран. Въздушни - Сатурн, Венера. Земни - Слънце, Меркурий, Марс. Водни - Луна, Нептун, Юпитер. Владетели: Рак - Луна; Водолей - Сатурн; Риби - Юпитер. В знака, над който е владетел планетата, може да развие най-силното си и най-чисто действие. Слънце при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. (Но Слънцето на Цветана Щилянова е добре аспектирано от Юпитер и Луна - секстили.) Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по- висшата или слънчевата на своето съществувание и доколкото успее в това, до такава степен ще бъде господар на съдбата си. Аполон е Бог на истината и чистотата. Добър е аспекта на Меркурий и Марс - дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията. Хороскоп на Цветана Щилянова, родена на 01.05.1903 г., 6 ч. 20 м. вечер Венера - любов към всичко хубаво и хармонично, но същевременно и задоволяване на всичко чувствено. Последното качество остава преобладающе, додето влиянието на Венера не се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс - другият полюс на Венера, трябва да бъде победен. Сатурн е особено зле поставен в М.С. и в 4-ти дом, когато е зле аспектиран. Когато низшето влияние на Сатурн е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране, и критикуване. Сатурн подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн - низшето аз. Сатурн е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно на мисълта. Забележка на редактора: Поместваме астрологическа карта на Цветана Щилянова, но тълкуванията са дадени от неизвестен астролог, намерени в нейния архив. Всеки асторолог може да направи собствено тълкувание по астрологическата карта и да сравни с житейските й незгоди.

6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За да се направи един биографичен очерк, е необходимо биографичните данни да бъдат предадени от лицето, за което се отнасят или пък да разполагаме с точни исторически данни, които да бъдат документирани съответно на лист и хартия. Ние не разполагахме нито с едното, нито с другото. Предложихме на Щилянова да ни разкаже някои биографични данни, отнасящи се за нейния житейски път, като смятахме тук да бъдат включени всички опитности, които тя е имала през времето на Школата с Учителя. Смятахме, че тук ще бъдат включени Неговите разговори с нея, както и да бъдат приложени всички написани сведения и документирани от нея. Но какво се оказа? Тя не прие един такъв метод на работа, понеже тя не беше свободна, а беше вързана с едно голямо, дебело въже както отвътре, така и вън от нея. Онзи, който я беше вързал, беше нейният съпруг. А защо беше я вързал? Ние не знаем причината, но видяхме последствията. А те говореха за това, че тя беше един жив затворник и нямаше свободна воля. Само благодарение на това, че в нейното съзнание беше останал образът на Учителя в светлина и виделина в нейната душа, можахме да се доберем до нея в името на тази едва блещукаща в нейното съзнание светлинка, но тя бе достатъчна, за да я накара да се хване здраво за нея, да я освети и да й покаже, че има задължение към делото на Учителя и към Школата. Затова тя прие да предава някои оскъдни данни след зададените от нас въпроси. Всичко се извършваше чрез кореспонденция по пощата, като трябва да признаем, че не бе загубено нито едно писмо. За това има обяснение и това обяснение се намира в нейния житейски път и в нейната астрологическа карта, и в нейните астрологически аспекти, които показват, че връзките, които тя създава, ги поддържа с голямо постоянство и упоритост. Именно благодарение на това нейно изработено качество тя доказа, че може да се разчита на нея в онзи етап, когато всички смятаха, че е невъзможно да се съберат сведения и данни за едно лице и една епоха, която беше отминала. От писмата извадихме всичко онова, което се отнася за нейния житейски път и за нейното семейство и родители. Цитирахме дословно всичко без никаква промяна. Нашата цел бе да предадем всичко дословно, а не да преразказваме и да обясняваме събития и лица, и времена. Времето, в което писахме, беше друго, а времето, което ще дойде, ще бъде време за проучаване на тези събития и лица от други поколения. Нашата работа бе строго определена и ние се движихме от строго определена програма. А следващите поколения ще могат да проучават и изучават тези събития и тези действащи лица през време на Школата. Ние бяхте онези, които трябваше да довършат и приключат. А онези, за които ние работехме, ще дойдат след десетилетия и векове. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1. Цветана Щилянова е родена на 18 април 1903 г. в град Казанлък. Баща й, Михаил, родом от град Сливен, още отрано останал сирак, понеже баща му бил убит от турците. Михаил е завършил във френски пансион в Пловдив с награда. Михаил Щилянов (1867 -1955 г.) никога не е употребявал алкохол и цигари. 2. Майката на Цветана, на име Анастасия Петрова Джамджиева, родена през май, 1873 г. в Търново, починала 1935 г., е внучка на Велчо Атанасов Джамджиев, един от основателите на Велчовата завера в Търново през 1834 г. Велчо е имал единствен син - Петър, който е завършил с пълно отличие, станал съдия. Оженва се, имал 5 деца, едно от които е Анастасия. Тя се оженва за Михаил Щилянов от Сливен и имат три деца: Цветка (родена 1903 г.), Роза (18961951 г.) и Асен (1901-1944 г.) 3. Била е на 4 години, когато Учителят Дънов е посещавал различни семейства, провел френологични измервания на главите на познати семейства в Сливен с металически кръгове и ги вписвал в френологически карти. Родителите запитали Учителя за децата си. За нея казал, че ще стане художничка, за сестра й - музикант, а за Асен - инженер. 4. Още като малка започнала да рисува и понеже майка й имала художествени дарби, я насочвала към рисуването. Завършила е прогимназия в Сливен и показала на чеха художник професор Мърквичка свойте рисунки и той я насочил да кандидатства в рисувателното училище в София. Учи 5 години при професор Цено Тодоров и завършва 1922 г. А Художествената академия завършва 1928 г. 5. През 1929 г. сестра й Роза се омъжва за Йордан Симеонов - музикант. Заминават с неговия оркестър във Франция. Тя тръгва с тях, за да специализира. Прекарала е 4 години, като през цялото време е правила копия на творби на големите майстори в Лувъра. Учила се неуморно и посещавала галерии, изложби. В Париж представила през 1933 г. в пролетния салон в Гранд Пале картината „Майка ми". Посрещната и оценена по достойнство от критиците. Но след като се завръща от Франция, никой не я търсел, понеже била непозната. 6. Завърнала се е от Париж в 1933 г., където е била на специализиция четири години. Въпреки сериозната й подготовка, нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанието му. Когато портретът бил готов, той казал, че желае да си го купи и попитал колко й дължи. Тя му го подарила. Той я посъветвал да даде изложба и казал: „Рекох, ти по този път ще успееш!" Наистина този портрет й донесъл благословение. Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че рисувала от сутрин до вечер. Правила е много скици. За портрета на Учителя: Оригиналът е един. Рисуван е с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50/65, сиво-бежова с дата около 20 февруари. Скиците никога не била прерисувала. Направила е много копия за салоните на разните братства в провинцията, както и за частни лица, но доста от тях били унищожени. Имала едно единствено писмо, изпратено от Учителя в Париж. Писмото било написано на пишуща машина и било подписано с характерния подпис на Учителя. Съдържанието на писмото било напълно отговор на нейното, в което била писала, че пред голямото изкуство, което срещнала в Париж, в музеите, се чувствала обезкуражена, почти отчаяна. Полученото от Учителя писмо й вдъхнало вяра и импулс за работа. То е за нея скъп спомен. 7. След портрета рисувала много скици с молив по време на беседа. Често под рисунката записвала по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнали да искат рисунки. Учителят й отправил няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която царяла, докато Той говори, понеже се внасял смут. Седнала на друго място. Повтаряло се същото - разчуло се, че подарява и ги ангажирали още щом започне. Не след дълго Учителят я повикал, попитал и казал: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той бил много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казала тя. „Казах вече, щом сте готова, донесете ми ги!" Било много трудно, но след няколко дена успяла - някои й се поразсърдили, отбелязали имената си с надежда, че ще им ги върне. Занесла ги. Учителят ги разгледал внимателно и й казал благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имали прилика, но имало и много сполучливи. Били доста на брой, около 15-20, а може би и повече. Нямала скицник. Скиците е правила на бяла хартия с размери около 9 см. на 1214 см. Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки. Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни. Всички много го уважавали и обичали. 9. За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си!" Тя силно желала да стане певица, с много хубав глас, играла била в детски пиеси и оперети главна роля, но баща им не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Зимата била студена, стаята с пианото - неотоплена и тя получила воден плеврит, и тъй много отслабнала, че не можела да се движи и говори. Косата й порастнала 20 см. съвсем бяла. Майка й я молела да дойде Учителят да я види, а тя казвала: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" По-късно казвала: „Нали аз си исках мотиката." Млад, опитен лекар се грижел ден и нощ за нея, изваждал със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казвал на майка й, че всичко е направил, останало само едно промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знаело дали тя ще издържи. Тя отказала. Тогава майка й помолила Учителя. Той дошъл веднага. Заварил лекаря и сестрата. Учителят погледнал с малка лупа ръката й и казал: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мислела: „Не виждам ли аз, че умирам, но той свята личност, няма да ме изплаши!" Учителят казал: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре", казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане", казва лекарят." - „Разбира се, идвайте", казва Учителят. Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се уреди", казал той. Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица и казва: „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, искам да му свиря, а е и ревнив, не иска да излизам за уроци. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценявал, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той бил във възторг. Уроците започнали веднага. Мара я обичала. Казвала: „Розке, много си слабичка!" Мара приготвяла какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плащат скъпо. Майка й ушила няколко хубави рокли. Познати на Мара поискали уроци и за техните деца. Следващото лято завели сестра й Роза във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпратил за зимата товари готово нарязани дърва, адресирани за майка й. Минали години, Роза искала да заплати дължимото. „Не, казал Гошо, нищо не ще приема, направил съм го от уважение към вашата майка." Родителите им наели самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. Тя и досега стои, макар и доста преобразена. В тази къща Цветка влязла на 12 години и излязла на 22 - мома. Тук започва нейната изповед, която ще бъде изповед на една душа, слезнала на земята. СРЕЩА С ЦВЕТКА ЩИЛЯНОВА Марийка Марашлиева 24.09.1990 г.,10. ч.с. След като получих писмото на Цветка от 18.09, в което пише, че излиза на разходка всеки ден от 10-11 часа и чака в пощенския клон на ул. „Оборище", аз излязох и отидох в пощенския клон. Погледнах навсякъде, където имаше посетители, но Цветка я нямаше. Реших да я посрещна евентуално на път до пощата. Като минах първата улица, на ъгъла на втората я видях. Слабичка, несигурно стъпваща, подпряна с бастунче, тя идваше бавно от към тях. Загледана в пътя, тя не ме забеляза и когато я поздравих, тя се изненада и се усмихна. Казах й, че съм получила писмото й и че й нося снимките, но че аз не притежавам никакви снимки от съпруга й. Тия, които имам, са от родителите й, брат й и сестра й. Тя каза: „Трябва някъде да съм ги бутнала, че не мога да ги намеря." Казах й, че снимки със съпруга й не ме интересуват и й предадох семейните снимки. Хванах я под ръка, за да стъпва по-сигурно. На нея й хареса това, защото така върви по-сигурно. Тя ми каза, че съпругът й настоявал тя да излиза да се разхожда и раздвижва. Ръката й едната беше с ръкавица, а другата без такава, защото с нея държи бастунчето, а когато има ръкавица на нея, бастунчето се изплъзва. Направи ми впечатление, че ръката й беше слаба, бледа и студена. Така под ръка хванати аз я заведох до техния блок, понеже тя пожела да си отиде. Като вървяхме, срещнахме една позната на нея, както и на мен, която я поздрави и спря за малко (Ани), при което разменихме няколко думи. По-нататък по пътя тя ми разказа това, което е научила по-късно от майка си, че родителите й като имали две деца, Роза и Асенчо, си говорили, че повече не трябва да имат деца, тъй като с една заплата е трудно да имат повече. Децата ще имат нужда от образование и т.н., което не ще може да им бъде осигурено и ще ги затрудни много. Добре, но майка й забременяла с нея. Тогава баща й написал писмо на нейния вуйчо, който бил лекар в Пловдив, да изпрати някакво лекарство, за да може майка й да се освободи от бременността. Вуйчо й Георги изпратил нещо (а абортите по това време са забранени). Обаче лекарството не дало никакъв резултат. Баща й на Цветка - Михаил, писал на Георги, че полза от лекарството няма и да се готви да става кръстник. Детето се родило, а това била Цветка. Вуйчо Георги казал на баща й следното: „Михаиле, ти как мислиш тая работа, аз клетва съм давал да не правя никакви аборти, а ти какво искаше от мене!" Цветка била любимо дете на баща си. Той бил много привързан към нея. Между другото каза и това, че разходите им за храна на децата станали големи и тя като чувала това, като малка още казала, че тогава ще се храни с картофи и искала да й дават повече картофи, от което се получило някакво заболяване, и тогава тя казала, че тогава ще яде само коренчетата на спанака, за да могат да я изхранят. А понеже била много подвижна, веднъж вместо в устата, яденето отишло на страната й. Баща й нежно я облизал. Спомени на залеза на човешката душа.

5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Първи въпросник към Цветана Щилянова 1. Биография на Щилянова. 2. Художествена академия. 3. Как се е запознала с Учителя. 4. Опитности с Учителя. 5. Как е дошла идеята за рисуване на Учителя? 6. Скици - правила ли е скици предварително на Учителя? 7. Какво представляват оригиналните скици? 8. Скицник? В него нарисувани ли са или са събрани оригиналите? 9. На какъв картон и формат представляват оригиналите? 10. Колко броя са? 11. Скиците у Петър Филипов какво представляват? 12. Тя подарила ли е оригинала на Учителя или го е продала? 13. Скиците подарени ли са или продадени? 14. На кого са дадени скиците? 15. Има ли скици за Учителя у нея? 16. Ако има скици, да ни ги даде срещу заплащане. 17. Има ли портрети у нея на Учителя? 18. Има ли писма от Учителя до нея? 19. Има ли снимки от братството и Учителя? 20. Има ли тетрадки и записки? 21. Нейни бележки от Школата? 22. Записвала ли е опитностите си? 23. Има ли творчество, поезия, проза за Учителя и Школата? 24. Има ли вещи от Учителя? 25. Нейни снимки, лични, родови, с братството? 26. Дали има картини - портрети от Учителя, рисувани от Борис Шаров? Горният въпросник изпратих по пощата на Цветана Щилянова, в отговор на който получих писмо без дата с клеймо от 15.04.1988 г. Ето отговорите. Второ писмо - 15.04.1988 г. Забележка: Първото писмо от 6.03.1988 г. е към т. 8. „Изповед на една душа", Б. - Съпругът. 1. Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак от честен и смел баща, убит от турците. Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари - никога. Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен патриот - Велчовата завера - обесен от турците. Завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Неизразимо предана майка, на нея всичко дължа, тя имаше дарбата на художничка, но „в този живот беше изпратена с други задачи", казваше Учителят. 2. Постъпила в рисувателното училище на 14 години, а след 5 години, вече превърнато в Академия, още 3 години, за да ни се признае висше образование. Значи следвах общо 8 години. По-късно в Париж. 3. Бях около 4 годишна в Сливен. Учителят посещаваше различни семейства, измерваше главите с метални кръгове и си записваше. Родителите ми питаха за нас, децата. Той казал за мен, че ще стана художничка. Също тъй се сбъдна каквото е казал за брат ми и сестра ми. 4. Нищо не си спомням, освен че в Негово присъствие мълчах благоговейно. 5. Завърнала се от Париж след 4-годишна специализация през 1933 г., въпреки сериозната ми подготовка, нямах работа, не печелех нищо. Тогава мама ме посъветва да нарисувам Учителя, че това може да ми донесе благословение. Той се съгласи, позираше ми най-внимателно, каза ми няколко думи за изкуството - изненадана бях от познанията Му. Когато портретът беше готов, каза, че желае да си го купи, колко ми дължи. Аз Му го подарих. Посъветва ме да дам изложба. „Ти по този път ще успееш." Наистина този портрет ми донесе благословение. Още първата ми изложба -1934 г. имаше голям успех и заваляха толкова много поръчки, че рисувах от сутрин до вечер. 6. Правила съм много скици - всички предадох на Петър Филипов. 7. Оригиналът е един. Нарисуван с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50x65, сиво-бежова с дата - не помня точно - около 20 февруари 1934 г. (Забележка: Портретът е от 14 февруари 1934 г.) 8. Скиците никога не прерисувах. Всичко съм предала на Петър Филипов. 9. Отговорих погрешно при номер 7. Повтарям, оригиналът е един, рисуван върху сиво-бежова хартия, френска, 50x65 см., с пастелни бои. 10.Сигурно са доста много на брой, поръчваха ми копия за салоните на разни братства в провинцията, също и частни лица, но доста от тях са унищожени. 11. Никак не си спомням. 12. Подарих го. (Подробности в т.5). 13. Всичките са подарени. 14. На Петър Филипов. 15,16. За нищо на света не ще приема пари, но нямам скици. Ако случайно открия нещо, ще Ви пиша. 17. Не, няма. 18. Да, единствено писмо, изпратено ми в Париж. Преди години Петър Филипов ме помоли да му го дам, после ми го върна, като каза, че то няма никаква стойност, че то е съставено напълно от Боян Боев, когато сме имали задачата да напишем най-хубавото писмо. Наистина, всички мисли в него са взети от беседите или по-право, се срещат и в беседите. Написано е на пишуща машина, накрая Учителят се е подписал със своя характерен подпис. Но съдържанието на писмото е напълно отговор на моето, в което му бях писала, че пред голямото изкуство, което срещнах в Париж, в музеите, се чувствам обезкуражена, почти отчаяна. Това писмо ми вдъхваше вяра и импулс за работа. То за мене е скъп спомен, но в момента не го намерих. Когато и да е, ще Ви го предам. (Забележка: Писмото е писано лично от Учителя.) 19. Не. 20. Не знам. Ако пазя нещо, ще е скрито някъде много надълбоко. Не можах да намеря. 21. Едва ли пазя. Не владея стенография и записвах много съкратено. След време сама не можех да ги разбера. 22. Не. 23. Не. 24. Не. 25. Не. 26. Не. Втори въпросник - Въпроси към една душа - Цветка Щилянова 1. Какво е казал за брат Ви и сестра Ви, което се е сбъднало? 2. Казвал ли е нещо за родителите й? 3. Имат ли родителите й опитности с Учителя и да се опишат. 4. Да опише как е позирал Учителят. Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала. 5. Колко време е позирал? 6. Колко сеанса? 7. Подготвяше ли се специално за позирането? 8. Обличаше ли се специално за позирането? 9. Колко часа и колко сеанса й е отделил, за да бъде нарисуван? 10. Достатъчно ли е било времето, което Той й бе отделил? 11. Колко време продължи позирането? 1-2 месеца или? 12 .По кое време е позирал? Сутрин, обед или вечер? 13. Ако открие някоя скица, молим да ни я предаде. Кога и как са рисувани? 14. Рисувала ли е обекти от братския живот - салона, Рила? Има ли портрети от братския живот? Ще може ли да ни ги предаде? 15. Писмото до нея е с голяма стойност поради това, че Учителят по онова време понякога лично е писал на машина (пишуща) или е диктувал на машинописките, като отдолу се е подписвал лично. Така че нейното писмо е от Него. Умоляваме да ни го предаде. 16. Умоляваме да потърси нейни тетрадки и записки от онова време, които са много важни за нея и ни ги предаде за съхранение. 17. Интересуват ни лични снимки и снимки, в които са включени образите на рода й, баща й, майка й, нейни като дете, ученичка в Художественото училище, снимки от Париж, снимки от изложбата, снимки от времето на Школата, където е и тя заедно с майка си в присъствие на братя и сестри или на Учителя. 18. Има ли рецензии на изложбите? Молим да ни ги предаде. 19. Има ли платна, които в момента не й трябват, за да ги съхраним. Те ще бъдат запазени като нейни произведения. Ако има такива платна, ние имаме възможност да ги заплатим, но поемаме отговорността пред нея и пред Учителя да ги запазим. 20. Дали има дневник? 21. Ако има платна, скици и др., бихме ги запазили като нейно творчество. 22. Всичките ни въпроси са насочени за изясняване жизнения път и творчеството на художника Цветана Щилянова, на която лично е позирал Учителят. 23. Имали поезия, проза? 24. Ще може ли да опише случки и събития от времето на Школата на Учителя, на които е била свидетел? 25. Ще може ли да обрисува образите на някои възрастни приятели, които е познавала, и които отдавна са заминали. Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев, Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и др. 26. Има ли кореспонденция, писма, картички, снимки от възрастните приятели? 27. Съгласна ли е да ни предаде цялата си лична кореспонденция, включваща писма, снимки, картички, бележници? 28. Знае ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познава ли други художници, освен Влаевски, които са рисували Учителя? 29. Какво знае за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Има ли кореспонденция с него? 30. Ако може да напише впечатленията си от комуната в Русе, съборите в Търново и София. Да напише какво занае за Никола Каишев, Иларионови и Мария Казакова и др. Трето писмо - 12.05.1988 г. Забележка: В отговор на втория въпросник получих писмо от 12 май 1988 г. Мила Марийке, Понеже Ви пиша на части, боя се, че повтарям по зададените въпроси. Ако е така, извинете! 13. След портрета, рисувах много скици с молив по време на беседи, често под рисунката записвах по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнаха да искат рисунки. Учителят ми отправи няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която цареше, докато Той говори, внасяше се смут. Сядах на друго място, повтори се същото - разчуло се, че подарявам, ангажираха ги още щом започна. Не след дълго Учителят ме повика: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той беше много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казах. „Казах вече! Щом сте готова, донесете ми ги!" Беше много трудно, но след няколко дена успях - някои ми се поразсърдиха, отбелязаха имената си с надежда, че ще им ги върна. Занесох ги. Той ги разгледа внимателно и ми каза благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имаха прилика, но имаше и много сполучливи. Бяха доста на брой - около 15-20, а може би и повече. (Отговори по първия въпросник - забележка от М.М.) Всички скици са оригинални - не съм ги прерисувала. Скицник нямам. Скиците правех върху бяла хартия с размери приблизително около 9 см. на 12-14 см. (Може би те са откупени от вас). 14. Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки. Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки. Всички много го уважаваха и обичаха. Б) Сестра ми: „С много дарби, но да пази дробовете си!" Казва се Роза. Силно е желаела да стане певица, с много хубав глас, играла е в детски пиеси, оперети главна роля, но баща ми не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Студена зима. Стаята с пианото е неотоплена, тя получи воден плеврит, тъй много отслабна, че не може да се движи и говори, косата й пораства около 20 см. съвсем бяла. Мама я моли да дойде Учителят да я види, а тя: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" (По-късно казваше: „Нали аз си исках мотиката?") Млад, опитен лекар се грижи ден и нощ за нея, изважда със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казва на мама, че всичко е направил, остава само едно - промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знае дали тя ще издържи. Тя отказва. Тогава мама помоли Учителя. Той дойде веднага. Завари лекаря и сестрата. Учителят поглежда с малка лупа ръката й и казва: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мисли: „Не виждам ли аз, че умирам? Но Учителят, свята личност, няма да ме изплаши!" Той казва: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре!" - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се нареди." Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица. „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, иска да му свиря, а е и ревнив - не иска да излизам за уроците. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценява, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той е във възторг. Уроците започват веднага, Мара я обича. „Розке, много си слабичка!" Приготвя какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плаща скъпо, мама й уши няколко хубави рокли. Познати на Мара поискват уроци и за техните деца. Следващото лято завеждат сестра ми във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпраща за зимата и товари готови нарязани дърва, адресирани до мама. Минаха години, сестра ми искаше да заплати дължимото. „Не, нищо не ще приема! Направил съм го от уважение към вашата майка!" В) Новите въпроси ме задължават да разкажа повече подробности. Родителите ми наеха самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. (Тя и досега стои, макар и доста преобразена.) В тази къща влязох 12-годишна, а излязох 21-годишна мома. Там идваше Коста, боледува сестра ми, идваше Учителят. Двуетажна, долу кухня и трапезария, еркерен вход, два гостни. Горе - моята стая, спалня на мама и тате - еркер - 2 стаи за сестра ми, в първата пианото. Брат ми Асен спи временно на кушетка в трапезарията. Къщата е навътре в двора - тиха, обърната на юг, но не винаги хигиенична. Пред нея високата къща я засенчва. Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го назоваваше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. В къщата ни на ул. „Евлоги Георгиев" 51 бе идвал Коста, там боледува сестра ми, там идваше и Учителят. Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста ми помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария. Неговите близки бяха против връзките му с братството, той отказва всяка издръжка от тях, чука камъни за мозайка при Бертоли, всички се стремят да му помогнат. Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка. Завежда го на чист въздух, грижи се за него като майка, готви му, пере, къпе го, понася всичко с радост. Коста често е капризен, недоволен, мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед. Щом се върне, казва: „Сега сме богати, само кажи какво искаш." Когато състоянието му се влошава, Коста поисква да се върне у дома си, да помоли близките му да го приемат. Колю го завежда с кола, с влак, с файтон. Оттам започваше моята изповед за последните дни от живота му - той не живя две години, а само няколко месеца у дома си. А ето портретът на Колю Каишев: Големи, изразителни кафяви, пълни с любов очи. Вяра - непоколебима. Подлагал се е на глад почти цял месец, когато Учителят строго наредил веднага да престане, ако иска да остане жив. По-късно като ми разказваше за Коста, очите му се пълнеха със сълзи, падаха по ръцете му, как не е можал да го спаси - и плаче. Отговори към втория въпросник: 10. Напълно достатъчно за позиране. 11. Сеансите определяше начесто, тъй че най-много около 1 месец. 12. Само сутрин, от 9 и половина или от 10 часа. 13. Рисувах без подготвителни скици. 14. Считам, че малкото, което съм имала, съм предала на Петър Филипов. 15. Непременно ще ви го предам. Търся го. 16. Разбира се. Което намеря, ще Ви предам. 17. Намерих една, която е без дата, но считам, че е от времето, когато Учителят измерваше главите. Ще потърся още. 18. Да, ще ви ги дам, с удоволствие. 19. Платна нямам. 20. Дневник - с мои преживелици - считам, че никак не отговаря на това, което Ви интересува. 21. Не, нямам. 22. Разбирам, благодаря Ви. 23. Да, поезия, но не е интересна за Вас. 24. Нищо особено, ние живеехме в града. 25. Боян Боев - много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Допълнение към въпросник номер 2 с отговори на Щилянова: 1. Сестра ми Роза - тя е писала на гърба на снимката 4-то отделение. При все че снимката няма дата, нито указание на града, по възрастта ни се вижда, че сме в Сливен, където Учителят ни правеше измервания на главите и си записваше всичко. На родителите ни е казал за нашето бъдеще, за призванието на всекиго от нас и всичко това се сбъдна. С тъмната косичка е брат ми Асенчо, роден 1901 г. - как спокойно гледа! А в средата съм аз - толкова подвижна и палава, че било невъзможно да разделят косата ми на път, а фотографът застана за момен поне, извикал изпод платното, с което бил забулен: „Сега ще изскочи едно зайче!" По точка 2: За родителите ми - не си спомням - не съм си отбелязала нищо. По-рано Ви бях писала за мама, че „Тя е била голяма художничка, но в този живот е била изпратена с други задачи. Дарбата, която имате, сте наследили от нея." Считам, че по-рано по-ясно се бях изразила. 3. Да, мама, току-що ви описах, с боледуването на сестра ми. 4. Седнал, като най-внимателно нареждаше гънките на шала, с който е наметнат. Явно отдаваше голямо значение на портрета. 5. Позираше около 1-2 часа. Поръчал беше по това време никой да не го безпокои. 6. Всичко 5 сеанса. 7. Да, като описах в т. 4. Общо около 6 до 8 часа. 10. Напълно достатъчно. 11. Даже по-малко от месец. 12. Само сутрин. 13. Подготвителни скици за портрета не правих. 14. Имах рисунки с обхват на салона - ще потърся. 15. Писмото търся - разбира се ще Ви го предам. 16. Едва ли съм запазила, но ще потърся. 17. Отговорих Ви в точка 1. 18. Съвсем малко - ще Ви ги предам. 19. Не, нямам такива платна. 29. За Борис Георгиев знам следното, че когато той рисувал портрета на Учителя, то Цанка Екимова, която се е занимавала с хиромантия, погледнала ръцете му и видяла на дланите му и се учудила, че не видяла нищо особено. Като споделила с Учителя, че ръката му е обикновена, то Той й казал, че на дланите има явни линии, но мъртви, а има скрити линии, които са живи. На неговата ръка линиите са скрити, но са живи и че Борис Георгиев е представител на голяма фирма от невидимия свят. Борис Георгиев е дошъл от Слънцето Сириус и се е въплатил на земята, за да нарисува портрета на Учителя. Принудена съм да спра дотук, за да не се претъпче писмото ми. Ще продължа в следното. С най-сърдечни поздрави към Вас и Дина Цветка Предполагам, че за брат Боев можех нещо повече да пиша, за Паша и Савка сигурно още не съм Ви писала - имам само чернова, също за Тодор Стоименов. Моля ви в следващото писмо ми отговорете дали вече съм ви писала. Това са хора, от които имам най-прекрасни впечатления и храня към тях най- мили чувства. Надявам се утре, понеделник, 16 май 1988 г. да пусна това писмо. С най-добри пожелания, Цветка Четвърто писмо -10.06.1988 г. Мила Марийка, Разбирам желанието Ви да зарадвате Дина, когато тя си дойде с някакъв резултат, но аз все още не съм намерила нищо повече - единствено само снимката от моето детство, за която ви писах. Понеже за мене да посрещна някого е трудно, моля ви да отложим. Ще ви пиша, когато приготвя нещо повече. Моля ви отговорете ми, както ви писах, в последното си писмо, дали вече имате от мен по-подробно за Боян Боев, Савка, Паша и за Тодор Стоименов. Спомням си, че завърших с биографията на Никола Каишев. Предполагам, че от писмата, които ви пиша, вие ще изберете най-важното за вас. За жалост не мога да пиша красиво върху коленете си, почти лежешком. Простете, това ще ви създаде много работа. Кракът ми не е само навехнат. Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка. На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно. Благодарна съм, че все пак имам подобрение. От Павлина получих писмо от 14 май. Рисувала съм й портрет през 1977 г. Пише, че е натоварена от Историческия музей на Велико Търново да напише биографията на моята майка. Моли ме най-любезно, настойчиво да й отговоря. Спомените ми за Павлина са твърде бегли, но тъй като писаното от мен ще се запази в музея, ще бъде достояние на много хора, отговарям на въпросите й крайно внимателно, да не изпусна нито дума за отношението на мама към Братството. Добре сте решили да не й отговаряте. Към нея ми предстои още доста дълга кореспонденция. Простете мила Марийке, че отказвам да се видим съвсем наскоро. С най-сърдечни привети и добри пожелания към Вас и Дина, Цветка. Чакам писмо от Вас. П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град. Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо. Сега наближава датата, на която с такава любов ми поднасяте приготвения от Вас козунак. Моля ви не идвайте, не ми донасяйте абсолютно нищо! Когато се видим, ще ви обясня - нужни са много думи. Нямам право да пиша такива писма! Самата аз съм пълна с толкова много грешки! Моля Ви най-горещо и вас, и Дина, да ми простите! Както изглежда, нашата единствена среща поради навехнатия ми крак ще стане някъде към средата на м. септември, тогава, моля ви непременно ми телефонирайте, да зная кога да ви чакам. И пак моля, абсолютно нищо за ядене не ми донасяйте. На Павлина не пишете, моля, че окончателната редакция на биографията на мама ще трябва да Ви помоля да напишете Вие - това да остане между нас - тайна между Вас и мене. Когато се видим през септември, надявам се ще съм успяла да намеря нещо подходящо за моята биография, всичко при мен става съвсем бавно. Иначе съм здрава. Моят другар се грижи най-предано за мене, всяка сутрин рано пазарува, ние се храним съвсем по малко - така е здравословно. Още веднъж моля Вас и Дина да ми простите огорчението, което съм Ви причинила! С най-сърдечни привети, прегръщам Вас и Дина Цветка. П.С.: Всеки месец излизам една сутрин, за да си получа пенсията - около 13,14,15 на тия дати никой не може да ме намери. Забележка: 6-то писмо от 18.09.1988 г. е поместено към т. 8 Изповед на една душа, Г. „Втората съпруга". Писмо на Марийка Марашлиева до сестра Цветана Щилянова Препис 1.12.1988 г. Мила сестра Цветка, Моля да ми пишете за Боян Боев, Паша, Савка, Тодор Стоименов. За Боян Боев казахте само, че бил много мил, сърдечен, изпълнен с вяра и любов. Още нещо за Никола Каишев, за стопанството в Русе? Ще ви припомня само някои точки, по които бихте могли нещо още да направите: 1. Архив - снимки, писма, записки - лични тетрадки. 2. Документи - диплома и др. 3. Скици и рисунки. 4. Спомени от живота с Учителя и Школата. 5. Спомени с Учителя във връзка с рисуването на портрета Му. 6. Спомени с Учителя във връзка с нейното поколение. 7. В случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, моля вземете тетрадка или лист, отбележете го с няколко думи и когато сте свободна ми го опишете и изпратете. Пожелавам Ви всичко най-добро, да закрепнете здравословно и да разрешите задачите си, които стоят пред Вашата душа. С обич: Подпис (Марийка) Седмо писмо - 27.12.1988 г. Мила Марийка, Моля извинете ме, но моля Ви никога вече не идвайте! Всяко Ваше посещение ми причинява тревоги, принудена съм да си служа с лъжи! От 1 януари нашият булевард ще бъде разкопан, линията на трамвая номер 3 ще бъде преместена, но какво и да ми струва това, ще намеря начин да предам отговора на Дина лично. Явно е, че при Вас писмата се губят. Всички въпроси, които ми поставяте, аз Ви отговорих най-изчерпателно - телефонът ми е постоянно изключен. Моля, прегледайте най-внимателно и ми отговорете веднага, за да започна отново да пиша. Моля, пуснете писмото долу в пощенската ни кутия. Не пишете адреса - аз го имам. С много поздрави и най-хубави чувства към Вас, Цветка. Писмото, разбира се, да бъде залепено! Осмо писмо -12.05.1989 г. до арх. Дина Станчева Мила Дина, Имам към Вас една голяма молба: Кажете на Марийка по възможност най- скоро да приготви въпросите, спомени за Учителя, защото с времето те постепенно се заличават от паметта ми и трябва дълго, дълго, ден и нощ да си спомням всичко, за да успея да ги препиша на чисто, та когато тръгне нашият трамвай, ще дойда да се видим, което много желая и ще ви донеса моите готови бележки. Зная, че Марийка не жали труда си и е готова да дойде до нас и донесе писмото лично. Това е най-хубаво, но кажете й, че преди всичко нашият домофон е повреден, не отключва вратата, цял ден се обаждат изпаднали в беда, но никому не отварям. Ако обича, тя може да почака долу някой да й отвори или да позвъни на други и помоли да й отворят. Тогава може да пусне писмото в пощенската ни кутия или да се качи с асансьора и да го пусне под вратата ни - ние нямаме праг, тъй че като го тласне силно по средата на отвора, то непременно ще влезе, даже доста навътре. Важното е да не се подава, да не би чистачката да го намокри. Моля изрично: Никак да не звъни горе у дома! Всичко, което има да ми каже, да бъде вътре в плика при писмото. Ако реши да го изпрати по пощата, пликът да бъде добре залепен - скоро получих писмо от една приятелка, така изтърсено - пликът се разлепил, че едва се крепеше. Излишно е да пише подател, даже по-добре да не пише - адреса й аз имам, но не ми се пише до нея, щом като писмата ми се губят. Мила Дина, обремених Ви с много дълго писмо, но Вие ще съумеете да изберете най-важното - а то е Марийка да не звъни нито долу, нито горе! С хиляди извинения, че Ви безпокоя, Вас и Марийка целувам сърдечно, Цветка. Девето писмо - 15.06.1989 г. до арх. Дина Станчева Мила Дина, Пиша Ви пак, за да не Ви безпокоя по телефона. Зная, че сте много заета, но моля Ви, намерете малко време и ми пишете, получихте ли писмото ми, в което моля Марийка да не отлага, да ми напише своите въпроси и при възможност да пъхне писмото под вратата ни горе - тя е без праг - без да звъни! Долу също да не звъни - домофонът ни е повреден и не отключва вратата! Правя това предложение, защото зная, че тя не жали труда си. Ако реши да изпрати писмото по пощата, пликът да бъде добре залепен. Неотдавна получих писмо от София, но така изтърсено, че едвам се крепеше - пликът почти съвсем се разлепил. Боя се, че колкото повече времето минава, дори най-скъпите спомени се заличават в паметта ми, особено на моята възраст. На нея няма да пиша, защото разбрах, че писмото, над което употребих толкова дълго усилие, вълнувах се, ставала съм нощем, щом си припомня нещо, се е изгубило! Надявам се, когато тръгне нашият трамвай, ще успея да Ви видя. Разбира се, преди това ще Ви запитам по телефона кога Ви е удобно да дойда. Вярвам, че сте здрава и добре. Вас и Марийка целувам сърдечно. Цветка. Адресът ми е: Цветка Щилянова 1504 - София бул. „Заимов" 68. Десето писмо - 18.07.1989 г. Мила Марийка, Говорих с Дина, тя ми даде телефон на Вашата съседка, но най-добре е да Ви пиша, понеже държа постоянно изключен моя телефон. Дано получите по- скоро това писмо, дано не се изгуби. Нашият булевард и всички близки улици са така разкопани, че е опасно да се движи човек по тях. Единствено ул. „Оборище" е още здрава. От всички страни налитат багери, всеки ден все повече. Северната фасада - откъм бул. „Заимов" - я пръскат с боя, постоянно има прегради, че не бива да се минава. Нашият праг долу е толкова висок, че трябва някой да ми помогне за да се изкача. Асансьорът често е повреден. Ако се решите да дойдете въпреки всичко, бъдете обута с туристически обувки - по никой начин с деликатни обувки с токчета - токчетата непременно ще се счупят, а Вие можете опасно да паднете. Понеже насипват камъни и пясък, и заливат с вода, постоянно е кално и в най-сухо време. Трамваят номер 3 работи, но само до паметника „Левски", оттам по ул. „Оборище" до ул. „Асен Златаров" - пеша. Сама виждате, че всичко изисква туристически обувки. Писмото Ви с въпросите до мене приберете добре, да не го изгубите през всички тези перипетии. Моля не звънете нито долу, нито горе. Нашата врата горе единствена е без праг - достатъчно е да тласнете леко писмото, добре залепено, в плик, за да влезе навътре, да не го измокри чистачката. Често вратата долу е отворена, но ако е заключена, ще трябва търпеливо да почакате, докато някой Ви отвори. Спомняте си, вярвам, че домофонът ни е повреден и не я отключва. Главната ми молба - не звънете! С най-добри чувства и с най-добри пожелания към Вас, Цветка. Адресът ми знаете, ако решите да изпращате по пощата: бул. „Заимов" 68, 1504 - София - името и фамилното ми име. Тук то не може да се изгуби, раздавачът ни е стар и добре ни познава. Най-добре не пишете името на изпращача, тоест Вашето име. Единадесето писмо - 21.07.1989 г. Мила Марийка, В допълнение към писмото, което пуснах вчера, бързам да Ви кажа, нивото на тротоара и платното на булеварда са нормални - даже аз спокойно се изкачвам. Второ важно нещо: Сега поставят плочи на тротоара на ул. „Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният десен тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате! На ъгъла ще пресечете „Асен Златаров" и тогава ще тръгнете към „Заимов". По ул. Асен Златаров" навсякъде работят булдозери. Относно туристическите обувки - както обичате. Млади и кокетни момичета ходят с островърхи обувчици с токчета, с тесни поли, но постоянно залитат. Кал има. Това, за което Ви помолих: Да не звъните нито долу, нито горе, само да тласнете писмото Ви по-навътре, остава валидно! (По- навътре, под вратата.) С най-сърдечни поздрави, Цветка. Писмо от Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова 27.07.1989 г. Обична с. Цветка, Ще ме извините, че Ви пиша на машина, но не искам повече да ме чакате. Прегледах писмата Ви и ето какви въпроси набелязах: 1. На 14 години постъпихте в рисувално училище. Къде? В София, вероятно, другаде има ли? 2. Казвате, че сте писали стихове за Коста в Париж. Пазите ли ги? Ако ги пазите, ще ги прибавим към Вашето творчество. 3. От Павлина разбирам, че майка Ви е учителствувала. Къде и кога? 4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Той какво е работил? Опитности? 5. Кога се е омъжила Роза? 1925 г. си заминава Коста. 1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г. 6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона? 7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време, които желаем да съхраним! 8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви и Ваши. От Вас имаме само една снимка като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството. 9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете! 10. А рецензии от изложбите? Молим да ни ги дадете за съхранение. 11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов и други, каквото си спомняте. 12. За Гради и Атанас също. Трябва да ви кажа, че не Ви писах досега, защото имах един гост около 20 дни, който си отиде преди няколко дена. Беше от Съюза, познат на брат Петър. Беше идвал 1982 г. - две години преди брат Петър да си замине. Много мил човек. Та бях заета около него. Изпратих го с много хубави спомени. Бих искала да се видим с Вас, да разговаряме, да стане една обмяна между нас. При Вас вероятно както преди ще спира рейс 313. А той спира при нас, близо при хотел Плиска, а аз живея на пет минути от там. По-лесно бихте дошли до дома, отколкото до Дина. Да, само че нямам телефон, за да ми позвъните. Но пак може нещо да се нареди или пък с Дина да дойдете. Тя идва вчера, например, у дома и идва доста често. Виждаме се. Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен. С обич: Ваша Марийка (Подпис) Благодаря за обяснението, за улицата при Вас. М. Дванадесето писмо - 28.07.1989 г. Мила Марийка, Благодаря Ви за хубавото писмо. Получих го в много удобен момент, изглежда че току-що сте го пуснали. Рисувалното училище следвах в София - в ония години едва ли е имало в други градове - то е създадено, построено трудно, с волни пожертвования, не само от българи, но даже и от призованите преподаватели от чужди страни. Повече подробности ще Ви напиша от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка, издадена преди около 12 години, но в момента тази книга не ми е под ръка. С най-сърдечни привети и добри чувства към Вас, Цветка. П.С.: И аз много бих желала да се видим. Предполагам, че това ще стане някога при Дина. Тринадесето писмо - 29.08.1989 г. Мила Марийка, Писмото Ви получих. Извинявате се, че е писано с пишуща машина. А аз Ви моля, винаги ми пишете с пишуща машина! При все, че почеркът ви е ясен, най-ясно и хубаво е на машина. По средата на писмото липсват няколко точки (от 9 до 12 приблизително). Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично. Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните! И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона. На Вас и Дина най-сърдечни привети, Цветка. Забележка: 14-то писмо е писано в т. 8. „Изповед на една душа", Д - „Белязаното име на вълчицата". 15-то, 16- и 17-то писма са поместени в Е - „Двамата братя Юрдан и Симеон Симеонови". Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова София, 05.09.1989 г. Мила с, Цветка, 1. Получих писмото Ви от 29.08. т.г. Случват се такива работи. Писахте ми, че ще ми пишете някои подробности във връзка с ученето ви от книгата на Ирина Михалчева - изкуствоведка и художничка. 2. Стихове и други писма, които сте писали, дайте да ги прибавим към Вашето творчество. 3. Майка Ви е учителствувала. Кога и къде? 4. За баща Ви нямате ли някакви спомени? Какво е работил? Споделял ли е убежденията на майка Ви? 5. Кога се е омъжила Роза? 1925 г. си заминава Коста. 1929 г. Вие заминавате със сестра си и съпруга й в Париж. Преди това не споменавате нищо за брака на Роза. Нали тя беше болна и след това предаваше уроци на Мара и други деца. Тя отново ли се разболя? Казвате, че е починала на 22.12.1951 г. 6. Намерихте ли рисунки с обхват на Салона? 7. Молим Ви, потърсете Ваши тетрадки и записки от онова време. Ние искаме да ги запазим и съхраним! 8. Интересуват ни лични снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща ви, майка Ви, Ваши. От Вас имаме само една снимка и то като деца (Роза, Вас и Асенчо). Сигурно имате снимки като ученичка, студентка, в Париж, от изложбите Ви, от времето на Школата, в Русе - на стопанството. 9. Сигурно си спомняте нещо от Русе - комуната. Моля разкажете! 10. А рецензии от изложбите? Молим, дайте ги за съхранение. 11. Пишете ни за брат Боев, за Паша, Савка, за Тодор Стоименов, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и други каквото си спомняте, за брат Ватев, бр. Маркови. 12. За Гради и Атанас какви впечатления имате? Всичко около Вас ни интересува. Особено спомените с Учителя във връзка с Вашето поколение. Молим в случай, че нещо изплува в съзнанието Ви, вземете тетрадка или лист и го отбележете с няколко думи, колкото да се подсетите, когато сте по-свободна и да го запишете, и ми го изпратете. Пожелавам Ви всичко най-добро, да бъдете жива и здрава и успешно да разрешите задачите, които стоят пред вашата душа. Засега нека това бъде достатъчно. Пак ще ви пиша, ако имам други въпроси. И ще чакам отговор на писмото си. Поздрав от Дина и мен. С обич: Марийка Марашлиева. (Подпис) П.С.: Каква фабрика е имал брат Ви и какво е произвеждал? Съща. Писмо на Марийка Марашлиева до Цветка Щилянова София, 29.11.1989 г. Обична с. Цветка, Извинявайте, аз забавих отговора си, но бях възпрепятсвувана. Сега ще Ви напиша въпросите, на които не сте отговорили. Иначе въпросника трябва да Ви го препиша - първия и втория, защото съм сложила някои бележки върху тях. От първия: 15. Дали има още скици у нея от Учителя? Ако има, молим да ни ги предаде. 20. Има ли тетрадки и записки? 21. Нейни бележки от Школата? От втория: 2. Дали е казвал нещо за родителите й? 3. Дали имат родителите й опитности с Учителя и да се опишат. Вие разказахте за опитностите със сестра Ви, когато е била болна, както и за Коста. 4. Как е позирал Учителят? Седнал ли е бил или си е вършил някаква работа и тя е рисувала? 7. Подготвяше ли се специално за позирането? 8. Обличаше ли се специално за позирането? 17. Интересуват ни лични снимки, Ваши и снимки, в които са включени образите на рода Ви, баща Ви, майка Ви, Ваши като дете, ученичка, снимки от Париж, от изложбите, от времето на Школата, заедно с майка Ви и други братя и сестри или Учителят. 18. Интересуват ни рецензии от изложбите Ви. Молим да ни ги предадете!. 20. Бихте ли ни дали дневника си за съхранение? Както и поезия и проза, които имате? 24. Ще може ли да опишете случки и събития от времето на Школата, на които сте била свидетел? 25. Ще може ли да обрисувате образите на някои възрастни приятели, които сте познавали и които отдавна са заминали? Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев (за него казахте съвсем малко), Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева, Иларионови, М. Казакова? 26. Имате ли кореспонденция, писма, картички от възрастни приятели? 27. Съгласна ли сте да ни предадете цялата си лична кореспонденция, снимки, картички, бележници - за съхранение? 28. Знаете ли кой е тоя художник - учител по рисуване, който при заминаването на Учителя е рисувал ръцете му? Име, адрес? Познавате ли други художници, които са рисували Учителя? 29. Какво знаете за Борис Георгиев, който също е рисувал Учителя? Имате ли кореспонденция с него? 30. Ако можете да напише Вашите впечатления от комуната в Русе, съборите в Търново и София. 31. Какви са впечатленията Ви за Петър Филипов и някои спомени във връзка с него? 32. Докога сте рисували? Коя година? Моля Ви, за днес нека това бъде достатъчно. Всички въпроси които съм Ви задала досега ще Ви препиша, но сега се готвя за пътуване, а искам да Ви изпратя писмото или по-добре да го отнеса. Считайте, че след 10.12. т.г. ще съм у дома си. Желая Ви здраве и сили, да приключите работата си и задачите си възложени на душата Ви. С обич, Ваша Марийка Осемнадесето писмо - 18-20.01.1990 г. Мила Марийка, Отдавна трябваше да Ви пиша, докато днес получих тревожното Ви писмо. Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно. Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сигнала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остърга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна. Едва тогава ме пита какво ми се е случило. Много грижи му създадох. Не можех да се къпя цял месец. И до днес се споменава това мое „приключение". Благодаря Ви най-сърдечно за „анонимния" подарък. По почерка познах, че тези 10 лева бяха от Вас. Сега имаме и нови затруднения - тока го спират всеки ден, добре е да знаете, за да не попаднете в асансьора в такъв опасен час: сутрин от 6-7 ч. и от 10-11 ч., на обед от 2-3 ч., вечер от 10-11 ч. Мила Марийка, Сега трябва да спра, дано успея да завърша писмото, да го пусна и Вие скоро да го получите. Събота, 20 януари 1990 г. Писмото остана непуснато, тук ще отговоря на някои Ваши въпроси от 29 ноември 1989 г. от 2-ри списък, направо за номер 4: Той гледаше много сериозно на този портрет. Позираше сутрин в стаята, в която приемаше посетители. Когато отивах (към 10 часа сутрин), печката вече гореше, известяваха му, идваше от стаята си горе, с бързи стъпки. След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода. Яви се наметнат с бял копринен шал, с добре сресана коса. Каза, че държи на този шал, защото е изтъкан за него специално и му е подарен с вложени в него най- чисти мисли и чувства. Пита дали го одобрявам. За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет. Избрахме как ще седне, осветлението, дистанцията, помолих погледа да бъде обърнат към мене - т.е. към зрителя. Той одобри. Помолих да разговаряме по малко, за повече жизненост, а не скованост на лицето. Тогава той ми препоръча някои неща за изкуството, записала съм всичко в отделна тетрадка - ще Ви го препиша. Изненадана бях от голямата му компетентност. Като слушах, пред мен се откриваха все по-дълбоки възможности за творческа работа. За Вас съм отделила бележници, ще Ви ги предам чрез Дина. Моля, поздравете я от мен - още не съм отговорила на новогодишния й поздрав и вестта за помена на милата й майка. Нощ е. Наближава часа да изгасят лампите, затова спирам дотук. Сърдечни привети. Цветка. Деветнадесето писмо - 2.02.1990 г. Тази сутрин съвсем неочаквано трябва да изляза рано. Писмото ми до Вас не е готово. Изпращам Ви тук бележки, които междувременно бях писала. И те не са окончателни. Прилагам две писма от брат Петър Тевекелев. Доколкото си спомням, Вие пожелахте такива писма от силно верующи приятели. Той е брат на Йорданка д-р Жекова. Завърши инженерство в Париж, когато бяхме там, в празник излизахме на разходка с още някои български семейства. Всяко лято идваше да види сестра си и Учителя, отиваше и на Рила. С Учителя се е фотографирал в надувна лодка върху Рилско езеро, с лице сияюще от щастие. Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали. В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно. Сега е на 90 години. Целувам Ви сърдечно, Цветка. Моля, по никой начин не ми връщайте писмата му! Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова 3.02.1988 г. Сестра Щилянова и вашият съпруг, на когото изпращам братски поздрави. Навлязъл съм в бавността, моите движения се ограничават, движа се бавно. Все съм при красотата, слънцето е животворно и синьото небе „Cot d'Dycup". Благодаря ви за положителните благопожелания. В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата. Колко е проницателен Духът на Учителя, щастие е да влезем в контакт с Него и се съзре Истината на живота. Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля. Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" „Ти по този път ще успееш!" Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като я нарисуваш, остави я - после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет, например, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно." „Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Цорн, на твоя позата е хубава, но грешка е, дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде анфас или три-четвърти, но да се виждат две очи, уши, и пр. Също двете ръце." „Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето." „Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка, не са големите неща, които ни носят радост." „Един художник трябва да има въображение, ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да го нарисува, както трябва." „Най-хубав портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни... Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа... " „Приликата на едно лице е в ония непроменени черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи." „Най-важното, това са очите." Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж, 1933 -1934 г.: „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са трите основни черти, които показват: 1. посоката на ума, 2. посоката на сърцето, 3. посоката на волята. Изкуството не е нещо статическо и не може да представи така човека (т.е. статически), то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение, важното е да предадеш тия три основни черти." „Изражението на лицето се влияе от външната страна и условията, които въздействуват на настроението ни." Петък, 29 септември 1933 г. „Изкуството действа възпитателно." „Красотата поражда благородни чувства."

4. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХУДОЖНИКЪТ И ПОРТРЕТИСТЪТ НА ЛИКА НА УЧИТЕЛЯ Поради стечение на обстоятелствата, че настоящата история бе подготвена и написана 44 години след заминаването на Учителя и във времето, когато Цветана Щилянова бе в една напреднала възраст и във време, отдалечено от онази епоха на Школата, където Учителят е позирал, то затрудненията за нас бяха повече от очебийни. Не можеше ли да се намери друго по-подходящо време? Можеше, но нямаше хора, които да свършат тази работа. Онези, които трябваше да я свършат и които бяха съидейници и съвременници на Щилянова, не я свършиха, но понеже когато една работа е за Бога, то невидимият свят изпраща последователно представители, които да я довършат. При Учителя има едно правило, когато единият не я свърши, то тогава се изпращат подред 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и т.н., но непременно десетият трябва да я довърши. И понеже тези, които я довършваха, бяха двама, затова ние смятаме, че един от двамата е деветият и другият десетият, и по този начин довършваме нейната работа. Забележка от М. Марашлиева: Цветка Щилянова ми каза на 21.06.1990 г. когато й занесох телефона, че оригиналът от портрета на Учителя е подписан от нея с молив. По това може да се познае оригинала. Когато Цветана Щилянова рисувала портрета на Учителя и вероятно когато е бил вече готов, то тогава Той взел четката и направил някаква корекция на носа на самия портрет. А Савка, стенографката, казала: „Но, Учителю, тя е художник!" А Той отговорил: „Да, тя е художник, но не е духовна." Това го разказваше Петър Филипов, който прибра от нея оригиналния портрет. Срещнахме трудности, за да получим сведения за изографисване от художника Щилянова лика на Учителя. Тези трудности ги преодоляхме като последователно задавахме въпроси и смятаме, че те са подробни, а затова, че отговорите бяха кратки, вината не бе у нас. Такова бе състоянието на нейното съзнание и по такъв начин то оперираше в сферата на онази документация, която трябваше да ни се предаде. И заради автентичност, оригиналност и достоверност, ние предаваме точно въпросите и съответно нейните отговори. За вас могат да бъдат непоследователни, разпокъсани, но ние смятаме, че това е фактическият материал, който може да се предаде в настоящия момент. В бъдеще изследователите могат да гадаят и да изследват всеки един отговор на зададените от нас въпроси. Упреците към нас ще бъдат неоснователни, както и нашите упреци към Щилянова биха били неоснователни, защото други трябваше да свършат вместо нас тази работа преди много, много години, да не кажем преди 44 години. В настоящите въпроси и отговорите на Щилянова е включено всичко онова, което се касае за художника Цветана Щилянова, както и за осъществения портрет на Учителя от нея. Ако има някои забележки, трябва да ги направите и да дадете на онези поколения българи, които следваха живопис в Художествената академия в град София от началото на основаването й до настоящия момент - 44 години след заминаването на Учителя. Тази работа трябваше да я свършат тези художници и онова, което биха написали, щеше да бъде компетентно и написано със стил, и съответен език, съпровождащ всяко едно изучаване на живописта в дадена епоха, касаеща се както за художника, така и за модела. А тук моделът беше Всемировият Учител, а художникът Цветана Щилянова. Затова всички упреци и бележки не трябва да бъдат насочени към нас, а към онези, които не свършиха тази работа. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев 05.03.1990 г. Забележка на редактора: Цветана Щилянова е родена на 18.03.1903 г. в гр. Казанлък, а си заминава на 26.01.1994 г. в град София.

7. БОРИС ГЕОРГИЕВ И ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ (МАЙСТОРА) ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Владимир Димитров (Майстора) е роден на 1.02.1882 г. в село Фролош, Кюстендилски окръг. През 1903 г. постъпва в рисувателното училище в София. Преминава през толстоизма, после се запознава с идеите на тесните социалисти, а по-късно след срещата си с Борис Георгиев се запознава и с идеите на Учителя Дънов. След като се завръща в България, Борис Георгиев урежда изложба в Художествената академия през 1922 г. След срещата си с Владимир Димитров, то Борис Георгиев му прави портрет „Земетръсът". Това е едно пророчество за цялата история на света през този век. През есента на 1922 г. Борис Георгиев заминава за Италия като взима със себе си и Владимир Димитров (Майстора). Там се организира изложба на Майстора. Той се среща със сенатора Джон Крейн, който му купува картините и го подпомага финансово, така че от 1924 до 1927 г. Майсторът е осигурен и работи за Крейн. По-късно се връща в България и се установява в село Шишковци, създава свой стил, самобитно творчество, свързано с живота на народа. Всяка една рисунка има идейна композиция, оставила следа от неговия вътрешен мир. При посещенията си при Борис Георгиев в София, то Владимир Димитров (Майстора) е бил виждан нееднократно на Изгрева заедно с него. Той не е правил и не е рисувал, доколкото ми е известно някого от Изгрева при своите посещения там. Докато Борис Георгиев е живял на Изгрева и имал срещи както с Учителя Дънов, така и оживена кореспонденция с изгревяни, то Майсторът е имал друг път на идейно творчество и мироглед.

6. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК Борис Георгиев е велик български художник. Роден е във Варна на 1.11.1888 г. През 1902 г. отпътува със семейството си за Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих, а от 1909 г. продължава обучението си при Анжело Янк и Петер фон Холм в Мюнхенската академия по изящни изкуства. През 1910 г. започват странстванията на художника. Той пресича цяла Европа от Норвегия до Испания, след което се усамотява за няколко години в планината Трентино, в Алпийската местност Вал-Сугано. От 1914 до 1920 г. работи във Флоренция. Там умира сестра му Катя. През 1920 г. се заселва в Рим, където прави първите си самостоятелни изложби. В Рим Борис Георгиев става известен като много добър портретист, италианиците го считат за свой художник. През 1922 г. се завръща за малко в България и организира самостоятелни изложби в София, Търново, Стара Загора, Пловдив. През 1928 г. е втората самостоятелна изложба на Борис Георгиев в София. От 1928 до 1929 г. художникът живее в Берлин, където се среща с гениалния физик Алберт Айнщайн, комуто прави портрет в два варианта. Алберт Айнщайн дава висока оценка за Борис Георгиев в писмо, отправено до него на 11.02.1929 г. и му съдейства за организирането на мащабна самостоятелна изложба в галерия Шулте в Берлин. През 1931 г. Борис Георгиев заминава за Индия, където получава покана от Рабиндранат Тагор да стане преподавател по изкуствата в университета в Шантаникетан недалеч от Калкута, но художникът продължава да пътешества и събира материал за своя Индийски цикъл. Той пресича цяла Индия и достига до остров Цейлон. От това време датира познанството му с Махатма Ганди, Джавахарлал Неру, Пандид Малави, Амрит Каур Синг. През 1936 г. Борис Георгиев се завръща в България, а през 1937 г. отново е в Рим, където подрежда голяма изложба в зала „Чирколо Рома". Тази изложба е един триумф за художника. Вестник „Ла критика нуова" пише за „дълбокото изкуство на гениалния художник, който нарисува Тагор и Айнщайн и който е един голям приятел на Италия". През 1951 г. Борис Георгиев заминава за Бразилия, където остава четири години. След завръщането си в Италия художникът организира няколко изложби, като последната от тях е в старинния палацо Барберини. Борис Георгиев умира през 1962 г. От 1913 до 1962 г. той работи като свободен художник. Негови картини има в Националната художествена галерия, в много чуждестранни галерии, а също и в частни колекции в България, Италия, Германия, Индия и Бразилия. Борис Георгиев е награден с високото отличие „Командирският знак на ордена на италианската корона". По покана на кмета на Община Варна Христо Кирчев от 11.08.1999 г. до 18.08.1999 г. във Варна гостува Вирджиния Джакомети - дъщеря на художника. Тя носи в дар на Варненската художествена галерия „Борис Георгиев" 12 от неговите картини (темпера, фреско и сангин), рисувани от баща й и представляващи част от неговото наследство. * * * Бергамо, 20.07.1999г. По време на Втората световна война Борис Георгиев се премести в Бергамо. Съдбата, която съпътства всеки от нас, беше благосклонна към мен, срещайки ме, още дете, с един прославен гражданин на Варна. Борис Георгиев се привърза към мен и моето семейство до такава степен, че ме осинови. За мен беше привилегия да мога да живея в продължение на много години до този необикновен човек, който посвети живота си на изкуството като средство за общуване с другите човешки същества. Големият му опит, узрял през време на непрекъснатите му пътувания и познанството му с известни личности, правеха разговорите с него много интересни. Баща ми беше алтруист в същността си, чувствителен към страданията както на хората, така и на животните, беше станал вегетарианец, след като се сприятелил с Махатма Ганди, с когото дружал по време на своя престой в Индия. Неговите съграждани и почитатели вече го познават посредством монографията, филма и множеството писма до приятели. Знаейки колко беше свързан духовно със своя град и приемайки поканата на кмета г-н Кирчев, ще посетя Варна по повод тържественото номиниране на Художествената галерия на името на Борис Георгиев. По този случай ще донеса 12 картини на баща ми, като дарение за галерията, за да могат неговите съграждани да им се любуват. Въпреки че неговите тленни останки се намират във Флоренция, той винаги ще присъства във Варна със своите рисунки, към които бе така привързан. Вирджиния Джакомети Източник: Дарението: 12 картини на Борис Георгиев, дарени от Вирджиния Джакомети на Варненската Художествена галерия (Варна: Варн. худ. галерия, 1999 г.)

5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176) Борис Харалампиев Георгиев е роден на 1.11.1888 г., Варна, починал на 9.09.1962 г., Рим. Завършва (1908) Художествено училище в Петербург, учи живопис при проф. Н. Рьорих и после (1909-1910) взема уроци при Анджело Анк и Петер фон Холм в Мюнхен. Георгиев странствува по света, обикаля много европейски и др. страни, живее твърде усамотено, сам се чувствува скитник и самотник, и всичко това се отразява на творчеството му. Майстор на линията, той създава творби с подчертано философско -лиричен характер. За своите картини използува цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско, За известно време се установява в Швейцарските Алпи и създава първите си творби, наситени с настроение на самотност: „Ave Natura" (1914), „Зима" (1914), „Скитникът и неговата сестра" (1919) и др. През 1920 г. се установява в Рим. С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните портрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „Теодор Траянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др. и частни сбирки. През 1937 г. получава голямата награда „Короната на Италия" за цялостното си творчество.

4. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ НА „ИЗГРЕВА" В СОФИЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Бях слушал различни неща, но когато през 1970 г. Ирина Михалчева написа една дълга монография, отпечатана в Известия на института по изкуствознание БАН, том 14, стр. 5-57 и заедно с написаното от Боян Боев през 1922 г. и поместено във „Всемирна летопис", успях да се ориентирам що годе. 2. През 1987 г. отново в луксозно издание излезе книгата „Борис Георгиев" на Ирина Михалчева, която се разграби за дни. 3. Един от тези, които съдействуваха на издаването на книгата, както и на направения филм за Борис Георгиев, бе Христон Захариев от град Пловдив, ул. „10-ти конгрес" 10, с много снимки и материали. Но неговото име не бе споменато никъде, понеже той бе последовател на Учителя Дънов. 4. Аз бях събрал някои репродукции на фотографски снимки от възрастни приятели. Накрая написахме писмо на Христон и получихме неговия отговор. Вместо да ни съдействува, той отказа, вероятно огорчен от предишните си опити. И той направи фатална грешка. Ние не можехме да открием други следи на Изгрева, освен тези, които сме поместили. За нашите безрезултатни усилия се вижда от двете приложени писма 5. За Борис Георгиев виж „Изгревът", том III, стр. 75-76; номер 64, том VI, стр. 291 под номер 40; том IX, стр. 338, стр. 516. София, 16 януари 1990 г. Уважаеми брат Христон, След получаването на писмото ти от 30.12.1989 г., в което ти споделяш с мен моя план и нашия включително, защото работата е обща, като всеки един от участниците в тази обща работа трябва да поеме своята отговорност и има възможността всеки един от тях да разработи отделна тема, от онази поредица, която сме замислили да се нарича: „ Борис Георгиев на Изгрева". По този начин ще се запази авторството на всеки един от участниците и ще бъде не само знак на автентичност, но и знак на историческа достоверност, защото всеки подписал своята тема, означава, че е автор на същата, и че това лице съществува в действителност. По този начин това ще бъде един колективен труд на всички ония, които могат да напишат нещо, които знаят и които имат отношение към тази тема. До настоящия момент за Борис Георгиев са писали много хора и това е видно в библиографията на последната книга, написана за него от Ирина Михалчева през 1987 г., както и нейната публикация от 1970 г. в „Известия на института за изкуствознание - БАН". Вероятно и други автори ще работят върху тази тема. Но ние смятаме, че трябва да бъде разработена темата" Борис Георгиев на Изгрева". Като пръв автор ще бъде публикацията на Боян Боев във „Всемирна летопис", год. Ill, стр. 116, от 1924 г., кн. 5. Втори автор ще бъде онзи, който е написал във вестник „Братство", като текста бъде изваден и цитиран дословно. Трети автор ще бъде онзи, който е писал на тази тема в списание „Житно зърно". По-нататък ще следват авторите от нашето поколение, като за автора Христон Захариев, според нашите предварителни преценки, след като прочетохме писмото ти, могат да бъдат следните теми, които ще станат публикации: 1. „Животът на Борис Георгиев на Изгрева и животът с приятели от Братството". Снимков материал и коментар на снимките и лицата от този период, включая опис на обстановката на Изгрева през онази епоха и средата, в която е живял. 2. „Художникът Борис Георгиев и образът на Учителя" - сведения за времето, епохата и подробности за рисуване на портрета и оценки от първата изложба на Борис Георгиев от пресата и приятелите за портрета на Учителя. 3. „Борис Георгиев и животът му с последователите на Учителя от Братството, видно от кореспонденцията на Борис Георгиев с приятелите", като се извадят всички пасажи, които се отнасят до приятелите от братството и живота на Изгрева, като всеки пасаж се обозначи до кого е писмото и датата, до кого е писано. Необходимо е да се направи и коментар по тази тема. 4. „Опитности на Борис Георгиев с Учителя" - разказани от приятели, съвременници на тази епоха. В този раздел да бъде поставено и онова, което е казал Никола Нанков за помощта на Учителя, за тяхното материално подпомагане. В случая, че той или някой друг се добере до кореспонденцията между Никола Нанков и Борис Георгиев, трябва да се препише и представи авторството на Никола Нанков. По този начин той като автор ще участва също в този колективен труд. Това е необходимо и трябва да се зачете неговия труд, защото той имаше много голямо огорчение от неговите съвременници, които използваха негови материали и след това се подписваха под своите публикации, като той изобщо не беше споменат като лице, което е съдействувало. Освен това той е сега в невидимия свят и много точно ще следи какви са помислите на всекиго, който иска да се добере до неговия архив. Затова е необходимо чистота и честност, понеже ние не работим за Борис Георгиев, а работим за Школата на Учителя. А Борис Георгиев е бил една проекция в дадено време, като един от представителите на българския народ, изпратен пред Мировия Учител. 5. „Допълнителни идеи, мотиви и материали, които ще възникнат при обработката на материалите от посочените четири точки, като бъдат обособени в отделни теми.'' По този начин се дава възможност на Христон Захариев да работи творчески и всяка една идея, която дойде до него да може да я подкрепи с материали и факти и съответно да я изрази в четмо и писмо. В случая той има възможността свободно да работи в тази насока. Ако в своята работа издирване на материали се добере до лица, които имат познания за тези събития, може спокойно да ги охрабри и подпомогне да напишат също нещо по този въпрос. Така ние откриваме този раздел свободно и за всички ония, които биха могли да напишат сега, както и след години, като написаните материали се прикачат към този колективен труд, наречен „Борис Георгиев и Изгревът". Ние тук също ще се опитаме да работим по дадени теми, като на този етап нашите теми не се дублират с онази програма, която ние написахме на Вас. Но ако се окаже дублиране, има два начина: или всеки да си помести своята публикация, или пък да се обединят в едно, като обработката им стане колективно на масата, на кръглата маса, и при споразумение от всички участници направената публикация ще носи името на всички участници. Това нещо е разумно и ще доведе до обединение на нашите усилия. А в какво: ние сме длъжни да запазим и съхраним проекцията на Школата на Учителя в лицето на всички съвременници, защото опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Желаем ти успех в работата. При възникнали въпроси, ние сме готови да съдействуваме. С уважение, от редакторската група: М. Великова Вергилий Кръстев 30.12.1989 г. Мила сестра Марийка, Отдавна съм получил писмото ви от 16.11. т. г. и Ви моля да ми простите, че чак сега ви отговарям. Твърде много време ни отнемат нашите лични работи около двора и др. ангажименти и едва сега отправям и годишните си поздравления, та дойде едва сега ред и до вас. Избраната тема от вас е много хубава и чака тепърва разработка, но с упорита работа по събиране на материали и по подреждането им. За съжаление аз имам най-малко сведения по този въпрос досега, откъде ли няма такива, но от братството най-малко, надявам се, че вие ненапразно се обаждате именно за това, да се заемете сега с този въпрос, защото живеете там и по-лесно е да отделите време за това. Аз се радвам много за проявения от вас интерес за това. Сега на въпросите ви: 1 и 2: Писано е както и вие знаете от брат Боев. 3. Досега не съм прегледал годишнините на „Братство", за да издиря това, понеже ги нямам. Но сигурно има и трябва да се издирят и уточнят, а и Са вата е жив и здрав още. 4. Не знам къде го е рисувал Учителя. Имам няколко фотографии, когато е бил с къщичката си на Изгрева. Също така фотография с бр. д-р Жеков и жена му. На излет на Витоша с около 10 души от Изгрева. Записани са и имената им от мен. Той е спал у д-р Жеков и Емануил Манолов, но архивите са останали в Симеонов, който е направил къщата си на мястото на къщата на Жеков, но ми каза, че били останали материалите на открито, намокрили се и прочие - не каза, че са унищожени или загубени, но ми каза, че не го интересува тази работа, не се занимавал с това и пр. и пр. и не направи даже опит да ми даде някои сведения относно това. Затова издирването у него не е извършено, но трябва да се подходи много внимателно, да не му се издраска полирания под или допиране до мебелите му. (Моя забележка: Отнася се до Савата от Мърчаево, при когото има оставени архиви от д-р Жеков и др.) Еленка (сестра му), обеща да потърси но досега не се е обадила. Разпитвах Узунов, който само ми каза, че Борис им отворил вратите на къщичката, където светело от чистота, като в аптека. Ходих и при Ив. Жеков, но той не можа да ми каже нещо съществено. Христина Милчева казваше, че има писма от него, но досега не ги е дала. Хората от Америка и Русия ги дадоха 245 броя, а тя може да ги даде ида разкаже нещо за него, понеже се е канела да отива при него с други, това пише Б.Г. в няколко писма. Но е нужно да се отиде при нея и при някои по-възрастни братя и сестри. Все ще се намери някой да даде ценни сведения за него. Както пишеш, че си чувала, така и аз съм чувал от Н. Нанков, че Учителят като разбрал, че Борис е останал в голяма нужда, след като не е могъл да настани семейството си във Варна, след завръщането им от Русия, Учителят наредил да му ушият на него и майка му палта и обувки. Нанков е водил кореспонденция с Бориса и той му е пращал репродукции от картините си, които той е показвал на мене не един и два пъти. Вярвам, че са запазени у жена му или роднините, у които е съхранявал беседите и др. ценни материали за Братството. У него беше един вариант от Портрета на Учителя. Той лично го е донасял на наши изложби два пъти. Но сега жена му казва, че е изчезнал при местенето им тук и там. Та тя не знаела кой им е помагал и кой може да го е взел. Другият портрет бил при стенографките, но Данаил Иванов Панайотов го взел от нея тази година и аз не можах да го намеря, за да взема копие от него. Прощавай, че така набързо нахвърлих тези мои сведения. Ще ви моля, заемете се най-усилено да съберете още, ще сте богато възнаградени за това от всички обичащи Бориса. Брат твой: Подпис (Христон Захариев)

3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ Списание „Всемирна летопис", год. 3 (1922 г.), книжка 5, стр. 116-123 БОЯН БОЕВ I. Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 г. част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по- близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял навсякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. Понякой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал, само когато е трябвало да търси работа. Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколо лева настрана и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата: селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка, (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни) и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживяните страдания при пътуването той по-добре вниквал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал в що се състои истинското щастие и радост. Разбрал, че в широките народни маси има много благородно величие, което ние не подозираме. Трогателен случай разправя за Мароко. Последното му пътуване било от Мюнхен до Мароко. В едно голямо мароканско село е трябвало да пренощува на стъпалата на една джамия, понеже пристигнал късно там. А в Мароко нощем ставало много студено в сравнение с дневната тамошна температура. Той легнал, обаче треперел от студ. Тъкмо полузадрямал, почувствувал, че някой хвърлил една дреха отгоре му. Отваря си очите и вижда пред себе си един негър, който му метнал своята дреха, а сам останал гол. Георгиев му казал: „Ти оставаш съвсем без дреха, а е студено." - „Ти си чужденец. Ти не знаеш нашите обичаи спрямо чужденците." Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки: намерили среден път - и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха. От Мароко отива в Алпите- решил да прекара известно време там (в тиролските Алпи - Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат. Според Борис Георгиев всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин физическата и духовната работа. И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически, и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес. Паралелно с това, у Борис Георгиев почва вътрешна духовна работа. Той има дълбоки духовни преживявания в тези снежни висоти. У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува. Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувствува възвишеното, което живее в глъбините на душата му." И така Борис Георгиев чувствува нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник", както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен." Думите на Борис Георгиев за влиянието на планината върху душата му не е ли опитал всеки със себе си? Че тя влияе върху повдигането на физичните функции (увеличаване на хемоглобина и пр.), това може да се прочете даже и в популярни книги по хигиена. Но колко влияе тя и върху духа! Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл", год. 1, кн. 4, в статията „Влиянието на природата върху личността" (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Аллаха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: „Аз чувствувам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогаз, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги възсъздам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товарът на грижите и безпокойствията й." Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 г. се обявява общоевропейската война. Тая част на Алпите става военна зона (във войната между австрийци и италианци). Цялото население и той трябвало да евакуират местността. Той преминава в Италия и се установява със сестра си във Флоренция. Там постъпва в един гараж за изкарване на материални средства. Сестра му заболява и след една година тежко боледуване умира. В 1915 година се намесва и България във войната. Той, като поданик на неприятелска държава, бива интерниран в Апенините (Абруската област). Често го посещавали селяни и други. Там той работел дърводелство, обущарство, настройвал пиана в селата. Същевременно и рисувал. Там нарисувал картината „Странникът и неговата сестра". След периода на интернирането отишъл в Рим, за да види какво да прави, като мислел скоро пак да се върне в планините. В Рим се видял с разни художници. Те и други лица настоявали да уреди изложба на картините си и въпреки неговото желание, уредили такава изложба. Оттогаз добива известност като художник. И така, първата му изложба била в Рим. След известно престояване още в Италия, той намислюва да замине за Русия, защото се научава, че неговите домашни, които били там от 1914 г. имат нужда от неговото присъствие. Това било през 1920 г. Тогаз Русия е била в доста неспокойно състояние, понеже била във война с Полша, Врангел и др. От Италия 2000 души руски военнопленници се връщали в Русия. Заедно с тях потегля и той. Попада в обществото на 2000 души руски селяни. С тях той се сближил, разговаряли се за Христа, религията, войната и пр. Нали говорят много пренебрежително за руския мужик? Но той останал поразен от величието на руската душа. Тези хора имали такъв здрав усет за това що е човещина, що е етика, що е религия в истинския смисъл на думата! Той им показал картините си. Тези рисунки, които имали такава висока техника, били разбрани от тези хора така, както рядко други ги разбирали. Мнозина от тях плакали. И му обяснили защо плачат: „Плачем, защото видяхме чрез тях най-хубавото в душата си." В Русия стоял една година при домашните си (родители, сестра и нейно дете). Баща му бил тежко болен. Пет месеца след пристигането му баща му се поминал. Както навсякъде, така и в Русия картините му направили голямо впечатление. С домашните си той се завръща във Варна. Той пак чувствува нужда да отиде в планината. Минавайки през София, по съвета на приятели, урежда изложба, която направила голямо впечатление. Помолили го да уреди и в други градове такава изложба. Той се съгласил. Уредил такава в Търново. Половината град посетил изложбата. Подобна изложба уредил и в Пловдив, във вегетарианския дом. И там имал голям успех. От сутрин до вечер била пълна с посетители. Правело впечатление, че била пълна с деца, особено в последните дни. Децата, които идвали на изложбата, разправяли в своя квартал на другарите си. И последните, заинтересувани, дохождали. Особено едно дете направило впечатление. То дошло няколко пъти. Веднъж дошло с малкото си сестриче (още бозайниче, което не разбирало, разбира се, нищо), като го носило на ръце. В предпоследния ден довело баща си. Бащата казал: „От три деня детето не ме оставя в покой. Настоява да дойда на изложбата. Каква изложба, му казвам? Трябва да си изкарвам хляба. Три дена така настояваше, че най-после дойдох." Друг куриозен случай: Една жена от народа дошла на изложбата. На връщане среща една приятелка, излязла да купи гвоздеи и й казва: „Тъкмо минаваш покрай вегетарианския дом, отбий се там на изложбата." Приятелката й влязла и захласната останала там до вечерта, додето затворили помещението. След излизането си отива да купи гвоздеи, но магазините били вече затворени. Мъж й дома пита за гвоздеите. Тя му разправя всичко. Той й казва: „Изложба ли? За тази изложба аз изгубих целия ден. Работата остана недовършена." Жена му го помолила да я прости и прибавила: „Но за не се сърдиш, утре отдели една минута, за да отидем заедно." На другия ден тя го завежда и там се помиряват. Той й дава право. От България художникът пак отива в Алпите. Там той рисува новата си картина: „Странствуващият пастир". През пролетта на 1923 г. се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба. През декемврий същата година след кратко престояване в София заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. Оттам ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици - френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим. Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е изпълнен с любов към животните - тези наши по-малки братя. Не трябва да им причиняваме никакви страдания. Погледнете един вол. Като погледнете очите му, ще видите особено изражение в тях. Колко са изразителни очите на вола! В тях ще прочетете голямо страдание. Какво трябва да преживяват тия същества! Кой не е учуден от погледа на вола? Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувствува висшето в себе се?" II. Задачите на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувствува връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен." Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: Да се събуди висшето, Божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука". „Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр. е ненадминато още от никого. То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствували една религиозна мисия. Те са говорили с езика на вечността и до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието. И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма. После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм. Той е против всички тези течения. Има друга важна точка в неговия мироглед. Неговите изложби са винаги безплатни. Той не продава картините си. Според него, когато художествените произведения се свържат с пари, с материални придобивки, изворът в душата на художника спира, истинското вдъхновение престава, изкуството престава да бъде религиозна дейност. „Картината трябва да бъде част от сърцето на художника, казва той. Тя се ражда тъй, както детето. Всяка картина е едно духовно раждане. Това раждане не е по-малко мъчително от раждането на детето. Картината дълго време съществува в душата на художника като вътрешно съзерцание. Така, ако разбираме, можем да кажем, че не винаги художникът може да твори. Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден." Някой път, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари. А материални средства за издръжка художникът трябва да изкарва чрез някоя друга работа. В римската изложба богати американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал. Мнозина останали учудени, че Борис Георгиев не продава картините си, защото обикновено изложбите се правят с вход и картините се продават. „Те са моите деца, казва Борис Георгиев. Децата си не мога да продам. Майка, когато ражда децата, не ги ражда, за да печели с тях." На всекиго, който иска, той ги показва безплатно. Той изтъква и други два мотива за това: 1). Ако с изкуството се прави търговия, тогаз човек на изкуството има опасност да се приспособи към вкуса на тези, които му плащат; 2) Ако изкуството е с пари, тогаз от него ще се лишат тези, които са по-бедни и не могат да плащат. Истинският художник трябва да се е самопожертвувал, според него. „Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората." Според него, истинското изкуство трябва да е достъпно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега. Той казва, че масата, народът в много случаи повече цени истинското изкуство, отколкото висшите класи и твърди това въз основа на своята житейска опитност. Той мечтае, като се върне по-нататък в България, да я обиколи, като отива от село на село. Ще им показва картините си и ще им казва как разбира смисъла на живота. Борис Георгиев обича изкуството с цялата си душа, търси неговите тайни. Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа няколко думи за някои от картините. Те са в извънредно нежни линии и бои и с фина техника. 1. „Алпийска селянка". Лицето й неземно, невинно, чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И самият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество, като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът, като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2. „Сухо дърво". Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувствуваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир. Всяка извивка на стъблото и клоните ни разкрива преживяванията на тая душа. Цялата картина завладява зрителя, събужда у него съответно настроение. По този начин като че ли цялата природа е жива, зад всичко видимо е душата: видимите форми са неин израз. 3. „Сърна, прободена от стрела". Всичко покрито със сняг. Надалеч снежни планини. Каква хармония наоколо в цялата природа! При тая хармония колко груба изглежда ръката, която е пробола сърната! Какво грубо нарушение на мировата хармония от човека! 4. „Селянка, облегната на една ограда". 5. „Сестрата на Борис Георгиев чисти пространството пред колибата от снега". Борис Георгиев беше нарекъл своите картини „интимен дневник". Колко подхожда този термин и за тая картина. Той има незабравими спомени от покойната си сестра. Тая картина е една мила страница от техния съвместен живот в Алпите. Колко хармонично съединявали те физичния труд с духовния. Висша поезия е изпълвала живота им. На тези висоти те са се чувствували непрекъснато в един храм. 6. „Момиченце подава трева на агънце и сърненце". Наоколо цветя, трева, дървета, планини. Детето е усмихнато, доверчиво. Борис Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините. Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувствуваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7. „Мадоната". Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, т.е. най- чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм", една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на Мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая светих" на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най- прекрасното в човешката душа. 8. „Портрет на г. Д." Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника". За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10. „Странникът и неговата сестра". Тази картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самият художник „enface". До него, от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувствува, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение с него, той чувствува нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му и когато заговори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11. „Странствуващият пастир". Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов, доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по-далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината. Над човека дъга. В тая картина има сливане на всички в едно единство. Това е бъдещата култура на земята, когато човек ще бъде в хармония с цялата природа. Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на Божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината, като че ли е снета от един друг свят. От всички картини, които досега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующият пастир", казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога." 12-та картина: „Дете набрало трева и я държи в ръцете си". Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие. Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13. „Зимен пейзаж в Алпите". 14. „Портрет на Теодор Траянов" и пр. и пр. IV. Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството. Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен характер. Как трябва да се разбира тази връзка? Тя не трябва да се разбира плитко. Изкуството не трябва да бъде тенденциозно, разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогаз живописта например би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго място споменах нещо за възгледите на д-р Щайнер върху изкуството. (Виж статията „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария". Окултно движение в Германия през последните години - „Всемирна летопис", год. 3, кн. 1-2). Той казва: „Омир в началото на „Илиадата" зове „Музите" като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята „Месияда" зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно." Кои са тези музи-вдъхновителки? Коя е тая безсмъртна душа, за която говори Клопщок в началото на Месиядата? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се знаят тайните глъбини на човешката душа, трябва да се знае нещо за скритите основи на битието. Вдъхновението иде именно от тези глъбини. Истински художник е онзи, който повече може да се вслушва в това, което му се нашепва от неговата Божествена безсмъртна природа. Оттам връзката между изкуството и мистичното, религиозното. Огюст Роден казва в „Изкуството": „Истинските художници са изобщо най-религиозни от всички смъртни. Навсякъде великият художник чувствува мировата душа да се разкрива пред неговия дух. Де ще намерите вие един по-религиозен човек? Мистичното в света е създало най-хубавите произведения в изкуството." Що е Бог? Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение? Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа? Понеже любовта е най-висшето, оттам става ясна мистичната връзка между красота, свобода и любов. Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно и случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: „В тях има необходимост (т.е. строга закономерност), в тях е проявен Бог." Линкей казва (във „Фауст"): „Красотата укротява всеки гняв." Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променяват низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да промени човека. Някои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по-висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в цяла Европа. Едвин казва: „Досега аз не подозирах, че една картина може да има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината и да има тази способност, има я в много по-малки размери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата." Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господствува още материалистичната култура. Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр. ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете с духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.

2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО В самото начало Учителят Дънов е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал, гладен, беден и леко облечен. Тогава Той нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят казва, че Борис Георгиев е дошъл от Слънцето - Сириус и се ражда през 1888 г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург. Така е според Учителя Дънов. Според Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които излизали оттам. Не е могъл да почне да Го рисува. Ето защо Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. А защо е направил това, ще прочетете от пасажа, който Ви прилагаме от една беседа: „Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създадат картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно можеше да се свързва с Бога. Там прекарваше и зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: „Не мога да рисувам в градска обстановка." В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите." /Из резюметата/ „Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тия картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек. Като го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли. Той казва: „Макар че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото. Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то... " (Из беседата „Свобода, знание и мир", 5.12.1922 г., Общ окултен клас, год. III, стр.21-22, тогава, когато е била изложбата на Борис Георгиев в София) Борис Георгиев често е гостувал на хората от с. Мичкюр, Пловдивско, където навремето имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той оставил много картини, които е бил нарисувал. Когато е гостувал в София, той отсядал на Изгрева заедно със своята подвижна къщичка, а това е била една лека кола, пригодена като фургон, където художникът е спал и е държал картините си. На Изгрева е имал срещи с Учителя и е слушал беседи на Изгрева. Участвувал е в братски екскурзии на Витоша, където има запазени снимки от него от това време. А когато е направил първите си репродукции от своите картини, той ги е изпратил на Изгрева. Те били 400 на брой и сега неколцина са запазени. Малцина от приятелите успяха да споделят своите спомени с него. Виж „Изгревът", том III, стр. 75-76, както том IV, стр. 291. А в том VI, стр 303-304 Боян Боев споменава в едно писмо, че са били на изложбата му и че ще има статия за него в „Житно зърно". А тези сведения са от 3.12.1927 г. и 15.12.1927 г. А когато Цанка Екимова, която по това време изучавала хиромантия, видяла ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо. Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго виждане и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев. (Виж „Изгревът", том VI, стр. 291, номер 40). А ето обяснението на Учителя за нарисувания Му портрет със затворени очи от Борис Георгиев: „Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи, много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато човек отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелите. Който може да живее на земята добре, той ще живее добре и на небето, между ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота: Живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно да придобиете целокупния живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите. С една дума, Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един ден такъв живот, да покажете своята сила, разумност и доброта, да ви видя такива, каквито сте." Томчето „Отиване и връщане", 1931 г., съборна беседа „Сила, разумност и добро" от 19.08.1931 г., Изгрев, стр. 41-42.

1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ 1.Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар. 2. През 1902 г. заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус. 3. От 1902 до 1907 г. е в Русия и следва в рисувателно училище. 4. Следва живопис в Мюнхен от 1909 до 1910 г. 5. От 1911-1914 г. пътешествува в Европа с торба на гърба и с неразделната си скитническа тояга. 6. В 1913 г. е в италианските Алпи, където създава първите си картини. 7. От 1914-1920 г. работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра" и „Мировата скръб". 8. Установява се в Рим през 1920 г. и открива първата си самостоятелна изложба. 9. В края на 1920 г. с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си. 10. През 1921 г. се завръща във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини. 11. През 1922 г. прави самостоятелна изложба в София и други градове. Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.", поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано - Борис Георгиев, София, 1923 г. 12. Есента на 1922 г. заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир". 13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна. 14. От 1923-1928 г. е в България. Създава редица портрети на различни личности. Втора самостоятелна изложба през 1927-1928 г. 15. Краят на 1928 г. заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16. Заминаване за Индия 1931 г. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди. 17. През 1936 г. се завръща от Индия в България с пълна папка с рисунки и репродукции от картините си. 18. През 1937 г. заминава за Рим. Самостоятелни изложби. 19. Заминава за Бразилия 1951 г. 20. Изложба в Бразилия 1955 г. 21. Завръща се 1956 г. в Италия и прави редица изложби. 22. Последна изложба през 1961 г. в Рим. 23. Умира на 9.04.1962 г. в крайна бедност.