Ани

46. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ" НА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА г. VIII, бр. 43, (5.III.1941 г.), с. 4-5 НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ПРЕДИСТОРИЯТА НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА (спомени) Реших да напиша откъде води началото си Габровска популярна банка и кога се тури основата й. През 1897 г. на 27 май стана голямо наводнение в Габрово, което отвлече няколко къщи и нанесе големи щети на жителите, след което настана остра парична криза. Средната ръка, еснафа, се огъваше от тоя бич. Двете частни банки на Тодор Арнаудов и Минчо Петров, които обслужваха нуждаещите се от кредит, също не можаха да устоят и спряха платките. Остана една Земеделска банка, която даваше само на по- крупните търговци, занаятчии и на фабрикантите. Средната ръка се луташе и тук и там, и като не намираше почти никъде опора и подкрепа, прибягваше до взаимопомощ като си услужвахме едни други, което беше много трудно. През 1900 г. в края на март или в началото на април, имах да плащам една полица около 212 лв. но не ми достигнаха 40-50 лв. Обиколих по „Барата" /пазарния площад/ и потърсих да ми заеме някой тази сума, но напразно. Помня, че беше пазарен ден. Свих бакърените си гологани, за да ги изменя и се отправих при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурен магазин в собственото си здание, над сегашната Народна банка. Казвам му: „Алекси, имам плащане и не ми достигат 40-50 лева, услужи ми". Той, види се, че нямаше - направи една бележка и прати момчето при Руся Михов, обущар в махлата им, което донесе 50 лв. сребърни и ми ги даде. Тръгнах за Земеделска банка, дето се намираше полицата ми, но по пътя се отбих в кантората на хаджи Стойчеви да си изменя бакърените гологани, понеже в банката не земаха такива, а само сребро и злато. Стигнах в банката, която се помещаваше в „Грънчерите", бившето здание на д-р Цончев и срещам на прага разсилния. Питам го: Къде дядо Иване? - Отивам, казва в съда. - Чакай, полица имам, връщам го и почуквам на гишето, което беше затворено. Показа се чиновника и сърдито ме пита: „Какво има?" Казвам му: „Полица имам" - „Не може, отвръща ми, да си идвал на време". Видя се, че и други е имало, като мене, да са закъснявали, защото той се нахвърли много лошо, но аз търпях и продължавах да го моля да се съгласи, да се уреди полицата като се извинявах, че съм се забавил с размяната на гологаните. Най-после, той се съгласи. Щом си уредих полицата, отидох направо при Алекси Вълнаров. Ядосан, дето така трудно си набавих парите и обиден от чиновника, казах на Алекса, че това не може да се търпи повече, и че аз ще намеря по „Барата" стотина-двеста другари, ще внесем по пет лева и ще ги дадем да ги съхранява някой от нас, та кога стане нужда някому, да го подпомогнем от събраните помежду ни пари. Той се оплака също, че трудно се посреща и одобри моето предложение. Аз не го оставих и слязохме надолу към „Барата". Дадох му аз 5 лв. и той даде 5 лв. да турим началото и тръгнахме по дюкяните из пазаря. Отидохме най-първо при Стефан Т. Бойновски. Казахме му: Дружество правим, дай 5 лева и му разправихме всичко и той даде. След това отидохме при Сава Върбов казахме и на него същото. Той възприе горещо идеята и сам пое грижата да обиколи пазаря и отиде веднага при Ив. Хр. Рачев, Косю Карликов и др. някои, които също се нагърбиха да идат по горния край, други по долния и така заставени от общата нужда намерихме добър прием у всички. Само за няколко дни събрахме над 1000 лева. Направихме едно-две събрания, потърсихме някои устави, за да се ръководим, определихме името на дружеството „Съединение" и решихме от събраната сума да услужваме на някои. По кафенета и по дюкяни, навсякъде взе да се говори и разисква по уреждането на новото дружество. Сава Върбов земаше живо участие и на събранията беше избиран няколко пъти за председател. Наредихме всяка събота, след пазаря, да се събират от членовете по 50 стотинки, като изпращахме едно момче с тефтер да събира тези малки вноски. На първо време решихме да основем дружество за 5 години, като написахме и устав, по който да се ръководим и го зарегистрирахме. Каквито нужди се явяваха за дружеството, покривахме ги със събрани суми помежду ни. Никакъв разход не предвиждахме. После продължихме срока на дружеството с още 5 години, тъй че то просъществува цели 10 години. Касиери на дружество „Съединение" през тоя период бяха: Алекси Вълнаров - 1900/1903 г., Косю Карликов - 1903/4 г., Ст. Т. Бойновски -1905/7 г. и Никола Кавалов 1908/10 г. у когото се съхраняваше и архивата, но понеже той се изсели във Варна, така и пропадна, макар че можеше да се намерят в нея много интересни документи. Като нарастна дружеството, замислихме да разширим дейността му. Събирахме се често със Стефан П. Станев, който беше началник на Земеделската банка. Той ни съветваше да уредим популярна банка, понеже най-добре работели те - популярните банки. Нашето дружество даваше заеми с двама поръчители. Имаше няколко случаи, когато за гаранция служеха ценни книжа, акции от „Балкан" и държавни облигации. Размера на заемите се движеше средно от 100 до 300 лв. Най-малкия заем 14.40 лв. е даден на Колю П. Енчев, а най-големия - 1000 лв. на Косю Карликов. Имаше един тефтер у Стефан Бойновски, в който се записваха падежите на записите. По едно време той се оплака, че цялата дружествена работа тежи на него и затова му предвидихме по 30 лв. месечно. Държахме здраво и обслужвахме на много. Не липсваха присмехи и подигравки, но ние не се отчайвахме и поддържахме нашето спасително дело. Същият съвет ни даваше и Лазар Бараков, счетоводител при Народната банка. От разговори с горните лица, с които постоянно се събирахме, както и след дълго години обсъждания на създалото се желание помежду ни в едно събрание решихме да образуваме Популярна банка, като натоварихме Бараков да извърши подготвителните работи и да ни докладва, а същевременно пристъпихме към ликвидацията на дружество ..Съединение", като избрахме да ликвидират Сава Върбов, Петко Кашев и други, тъй като към своя край дружеството работеше, до колкото си спомням, с около 40 хиляди лева. Събранията станаха повече в Палаузовското и Умниковото училища докато на 6.III.1911 г. стана и учредителното събрание на Габровската популярна банка в салона на казино „Бузлуджа". Много наши другари влязоха, като членове на новата банка и трима измежду тях: Ст. Бойновски, Ст. Д. Читаков и пишещия тия редове, влязохме в първите управителни тела на същата. Така от дружество „Съединение" се роди Габровска популярна банка. НАРЯД* НАПИСАН СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТ НИКОЛА ДОЙНОВ Неделя - 51/2 часа сутринта 1. Отче наш 2. Лука 9 гл. ст. 9-21 3. Матея 12 гл. ст. 1-10 4. Йоан 3 гл. ст. 1-15 5. Духът Божий 6. Молитвата на Царството 7. Добрата Молитва 8. „И това е живот вечен да познаят тебе истиного Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" - три пъти. -------------------------------- * Оригиналът е ръкописен текст на Николай Дойнов.

45. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ" НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА Год. VIII, брой 43(5. III.1941 г.) ПОКАНА Съгласно устава на Габровската Популярна банка, кредитно кооперативно сдружение в Габрово, управителният съвет на същата поканва членовете кооператори, които имат постоянното си местожителство в габровската община на XXX - то редовно общо годишно събрание на 16 март 1941 г. 9 часа сутринта, в салона на библиотеката „Априлов Палаузов" - Габрово при следния дневен ред: 1. Отчет на управителния съвет за изтеклата 1940 г.; Доклад на контролния съвет за същата година; Одобрение годишния баланс и сметка „Загуби и печалби" за 1940 г. и Освобождаване от отговорност двата съвета за дейността им през същата година. 2. Одобряване глобалния бюджет на банката за 1941 г. 3. Одобрение: а/ преразходите по бюджета за 1940 г. б/ изразходените през 1940 г. от „Културния фонд" лева 166,000; в/ решението на управителния съвет за членуването на банката в млекарската кооперация „Узана" /протокол N 16/5.03.1939 г./ с 10,000 лв. 4. Определяне максималните кредити от 450,000 на 500,000 лева за индивидуалните членове и от 500,000 на 600,000 лева за колективните членове и даване мандат на управителния съвет да кредитира, под форма на заеми и текущи сметки, членовете в горните размери и с 50% превишение в сконто и дело на полици съгласно устава. 5. Даване мандат на управителния съвет: а/ да изменя и допълва тарифата на банката съобразно условията; б/ да сключва съдебни и извън съдебни спогодби със затруднени банкови длъжници; в/ да изисква от кооператорите да записват дялове, съответни на ползуваните от тях кредити по досегашната таблица; г/ да изпраща делегати на кооперативните конгреси, конференции и др. д/ да сключва заеми при Съюза ни до размера на определения ни личен кредит 19,000,000 лв. е/ да отпуща на общината или на други общ. учреждения заеми в свръзка с продоволствието или други временни нужди на града до размер на 3,000,000 лева; ж/ да даде на библиотеката „Априлов-Палаузов" в Габрово дългосрочен заем в размер на 3,000,000 лева; з/ да приема на сконто или депо боновете, които държавата издава срещу доставки, извън определените кредити на членовете до 2,000,000 лева максимално за един член, а общо най-много до 10,000,000 лева, съобразно разполагаемите средства. 6. Разглеждане заявлението на изключен банков член. 7. Избор на трима действителни членове за управителен съвет вместо излизащите по реда си г.г. Иван Колев, Пею К. Караколев и Тодор К. Шиваров и трима запасни членове за същия съвет, така също избор на трима действителни и двама запасни членове за контролния съвет за една година. Съгласно устава на банката, всеки член-кооператор е длъжен да се яви лично на събранието, а в краен случай, ако е възпрепятствуван да стори това, може да даде пълномощно на друг член да го представлява. Всеки член има право на един глас за себе си и на два гласа с пълномощие. Пълномощните се представят за заверка лично от опълномощителите в банката, в срок най-късно до 15 март 1941 -1 2 часа по обед. Членове намиращи се извън околията пращат пълномощията си нотариално заверени в същия срок. Всяко пълномощно се обгербва с 10 лева. Ако на 16 март 1941 г. не се явят достатъчно членове, то съгласно чл. 41 от устава, събранието се отлага за следния неделен ден, а именно 23 март 1941 г, на същото място и време, като това второ събрание ще се счита законно, колкото членове да се яват. гр. Габрово, 14 февруари 1941 г. За управителния съвет на Габровската Популярна банка кредитно кооперативно дружество Подпредседател: Перо Станков Председател: Иван Колев * * * НАРЯД* НАПИСАН СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТ НИКОЛА ДОЙНОВ Неделя - 51/2 часа сутринта 1. Отче наш 2. Лука 9 гл. ст. 9-21 3. Матея 12 гл. ст. 1-10 4. Йоан 3 гл. ст. 1-15 5. Духът Божий 6. Молитвата на Царството 7. Добрата Молитва 8. „И това е живот вечен да познаят тебе истиного Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" - три пъти. ______________________________________________ * Оригиналът е ръкописен текст на Николай Дойнов.

44. ПРЕДИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА* Спомени на Никола Дойнов - баща на Николай Дойнов, роден 1868 г. на Кръстовден. Неговият баща Дойно се поминал 1893 г., Март. А майката на име Дойна се поминала през 1900 г. на 18 юни. Габрово, 20 октомври 1925 г. Откъде води самото начало на Габровската популярна банка. През 1897 г. - 27 май в Габрово стана едно голямо наводнение, което направи големи щети и много стоки повреди, и след това се отрази голяма парична криза на средната ръка. Еснафът имаше две частни банки, които отслужваха на еснафа Минчо Петров и Тодор Арнаудов, и не можаха да устоят. Спряха платките и средната ръка се луташе един друг да си отслужат с кредит, но беше много трудно. Остана една земеделска банка и тя отслужваше само на крупни и фабриканти. Средната ръка нямаше пари, и тоя бич трая доста време. През 1900 г. в края на март или в началото на април аз Никола Дойнов имах изплащане една полица около за 21 0 лева в Земеделската банка и не ми достигаха около 40-50 лева. Помня, че пазарен ден беше, сряда, като си приготвих парите и свих бакърените си гологани и тръгнах да намеря, при еснафа, където си отслужвахме. Обиколих барата и по пазаря, но никъде не можах да намеря тези 40-50 лева, които не ми достигаха. Отивам при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурски дюкян в собствения си дюкян над Народната банка сега. Казвам му, Алекси, имам сега плащане на полица и не ми достигат 40-50 лева дай ми да си платя. Той имаше или не, но направи на момчето една бележка да отида при Руси Михов обущар в тяхната махала и момчето донесе 50 лева сребро, даде ми ги се упътих за Банката земеделската, която се помещаваше в „Грънчерите" сега къщата на д-р Цончев. Като се отбих и в кантората на X. Стоичеви, сега Народна банка, за да си изменя бакърените си гологани, понеже в банката не ги вземат, освен злато или сребро. И като отивам в банката тъкмо излиза разсилния дядо Иван, питам го къде? - Отивам в съда. Казвам му чакай полица имам и почуквам на гишето, което беше затворени и се показа едно средно момче, чиновник и ме пита какво има. Казвам - полица имам и искам да я платя, казва ми: Не мога сега! Да си идвал по-рано, ден-два, какво правиш сега и други някои думи, като беше много сърдит, вижда се че и други е имало такива, но аз му си извинявах, че във фабриката ме забавиха докато си от там взема парите, но и това не помагаше. По някое време ми се съгласи и уредих полицата си. И в тоя яд като се лутах да намеря пари и чиновникът ме ядоса и отивам право при Алекси Вълнаров и му разправих всичко какво ми се случило. Също и той ми се оплака, че пари не можал да си намери. Казвам му, ела още сега с мене, аз ще намеря 100-200 другари и като дадем по 5 лв. ще га дадем на някои от другарите, и като потрябват на някого да вземе да си отслужи, и да не се лута да търси. Той одобри този проект и му казвам: Ела още сега с мене по Барата и ще почнем, но ако и да не се съгласяваше още, не го оставях, взех го и тръгваме за Барата като давам 5 лева и той даде, и слязохме, и право при Стефан Бойновски. Казвам му, дружество правим дай 5 лева, като му разправихме всичко и той даде. Отиваме при Сава Върбов, казваме му дружество правим дай 5 лева и той даде като му разправихме, и той ми каза да направим тук. Пари да ти потрябват никъде не можеш да намериш. Той възприе енергично идеята и зае се да отиде при Кося Карликов и Ив. Рашев и други. Обиколи всички по пазаря. И ние отидохме, един в долния край, а друг в по-горния край. И кого де срещнем земаме. Имаше един ентусиазъм между всички и всеки води по някой, и се записва и стана едно оживление. И след някой ден Алекси, на когото давахме парите, каза че сега имаме повече от хиляда лева помощи да отслужим на някого и направихме едно- две събрания като се събирахме устави да разглеждаме, как да се водим, събирахме се няколко пъти, нарекохме го Дружество „Съединение". Като се събирахме по чехларската махала в някое кафене или дюкяна бивало е и у дома в дюкяна, където го имах. И живо участие вземаше Сава Върбов и бе избран много пъти за Председател, заемаше живо участие. Написахме си и устав и го напечатахме, по който да се водим, също го заверихме. Всичко беше в ред, пари раздавахме с по двама гаранти и никакви разноски не предвидихме, което трябваше за нуждите. Събирахме помощи и всяка събота подир пазаря ходеше едно момче събираше от членовете по 50 стотинки за фонда. Това го предвидяхме и наредихме един период за 5 год. и след това, като изтече, наредихме още 5 години и всичко работи 10 години. Като нарасна дружеството замислихме да направим банка, да му дадем по-широк мащаб. Критикувахме и споделяхме какво да направим. Стефан Станев, който беше началник на Земеделската банка, с когото често се събирахме, понеже сме роднина по жената и той ни препоръча Популярна банка понеже те най-добре работят. Също и Бараков, който беше чиновник в Народната банка и той беше сродник на Юрдан Базиргянов и често се събирахме и там ни препоръча Популярна банка и в едно събрание, което направихме в Палаузовото училище взехме решение и решихме да образуваме Популярна банка. Възложихме на Бараков да уреди това като дружеството му даде пълномощно и нужните пари да нареди каквото трябва, тъй че от дружество „Съединение" да се образува Популярна банка, като се ликвидира с Дружеството и се образува Популярна банка. Сава Върбов беше в ликвидацията на дружеството. Първият касиер на дружество „Съединение" беше Алекси Вълнаров 1900-1902 г. Втория касиер беше Косю Караликов 1903-1904 г. Третият касиер Стефан Попновски 1905,1906-1907 г. Четвърти касиер Никола Кавалов 1908-190 и 1910, който и я предаде на Популярна банка. Много имаше, които ни се присмиваха и какви ли не щеш приказки, но сега виждаме едно благо за целия град и околията да му се радват, и намират наши евтин кредит. Нека Божията Промисъл да го пази за винаги и да ни служи. Има един тефтер, който ми даде Стефан Бойковски, където е записвал падежите на полиците, когато е бил касиер, и го дадох на Сава Върбов, който се намира сега у него. От него ще видите какви суми се е раздавало и на кого. Има суми по 50, 100, 200, 300, 500, 1000 на полици, които се раздават. Архивата, която беше в последния касиер Никола Кавалов не знам къде се дяна. Той се изсели във Варна и там той почина, и не се знае какво е станало с нея дали е запазено нещо от нея. Не се е заинтересувал никой да се потърсят тези са бележки които си спомням като съвременник на това. Аз Н. Дойнов - Габрово. ------------------------ * Оригиналът е ръкописен текст.

43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега си спомних един друг случай, ти ми разправяше, че след заминаването на Учителя, че всички които по една или друга причина са поели да запазят някои неща от Братството, всички са си намерили работа? НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: По туй време, когато се ликвидира Братството бях на концлагер. Концлагер на остров Персинк, край Белене. И не знам подробности как е било. Обаче специално за нашата сестра Ганка, която сега е на Черни връх, раздава чай. Тази сестра след заминаването на бай Ради, пое цялата грижа по нашето малко стопанство, да копае и каквото има нужда стопанството. Много усърдно работеше. И ето на тази сестра и дадоха хубава работа, горе на Витоша, спокойна, добре платена предполагам. Един случай, където усърдието на един човек да направи нещо за Братството се възнаграждава по един такъв начин, като му дават една хубава работа после. В.К.: Аз си спомням ти си ми разказвал много случаи такива, които в онази епоха, когато е имало безработица, така се е случило, че всички, които са съдействували за укриване и запазване на книгите на Учителя, че всички получават работа и си изкарват насъщния. Н.Д.: Позабравил съм тези работи, но вярно е това, че в онези времена имаше голяма безработица, много голяма безработица, мъчителна и вярно, че нашите приятели си намираха, така се нареждаше, та си намираха работа. Но подробности не си спомням. В.К.: Аз си спомням възрастните, приятелите са ми разказвали как ти си им донасял работа, такива дребни неща, за да си изкарат прехраната и казваха благодарение на Николай оживяхме. Н.Д.: Мойта задача, като бях търговец беше да мога да създам работа на приятелите, на братята и сестрите. Защото аз съм страдал много от търсене на работа и от безработица. Преди да се роди дъщеря ми, два месеца останах без работа бях готов дето се казва помиите да измитам. И този въпрос е залегнал здравата в мен. И като станах вече търговец, търсех и създавах работа на доста: да търкат такива пластмасови, да плетат мрежи от гайтан и ги давах на някои сестри, и успяваха да си изкарват по някой лев. Туй ми беше основната задача да създавам работа на братята и сестрите. В.К.: Беше ми разказано, че всеки правел различни неща. Н.Д.: Да, всеки. Разни играчки, топки, плетене на мрежи, гайтан, бакелитови сапунери, непочистени и плащах на братя и сестри да ги почистват. Мъчех се, мъчех се да създам работа така. Имах туй желание да се създаде работа на Изгрева, и ако не ме бяха ликвидирали може би в туй направление щях да успея да създам по-голямо обилие на работа за всички и добре платена. Също тъй четки правеха някои. Имаше мой братовчед, например бях му възложил да прави четки и въобще една от основните ми задачи в туй направление като търговец беше да създавам работа на хората. В.К.: Спомням си, че всички разказваха за онези времена с голяма благодарност. Аз си спомням Младенова. Н.Д.: А, да Младенова и нейния мъж. Той беше сръчен, особен човек, давах им работа, и вземаха пари. Те бяха особени работници. В.К.: Тази епоха мина. И хората от тази епоха си заминаха от този свят.

42. ЕТЪРА В ГАБРОВО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Завчера, като мина през Етъра, като минаваш, която е една минала история, какво беше твоето впечатление от този Етър? НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Така някакви особени преживявания нямам, но по-миналата година ходихме с Инчето там на къщата, където се е родил баща ми, но тя е вече почти съборена и пред къщата са гробищата на селото. Моят брат Борис много мечтаеше така някъде на отделно място да живее, извън градове, на тишина, на спокойствие и често пъти е казвал за тази къща. Но като видях обстановката, не може да се мисли за един хубав, спокоен живот, защото гробищата са пред къщата. После къщата е почти е съборена и въобще много неприятно впечатление ми направи там. В.К.: Като мина през музея в Етъра и наблюдаваше тези места, какво впечатление ти направи? Н. Д. Виж какво да ти кажа. Там може да стане едно прекрасно място да ходят хората, да видят старите занаяти и как са работили. Понеже аз много време работих, малко след войната, нямаше стоки и съм ходил много често по Етъра и околните села, и съм купувал техните произведения - ножове, гаванки и т.н. Като съм гледал как работеха хората, с какво усърдие и как тука едва, едва се работи в този направен музей. Прави ми едно неприятно впечатление сега, макар че този музей може да изиграе голяма роля за приток на хора, които искат да видят старото, като дадат според мен свобода на тези занаятчии за своя сметка да работят. Да кажем кожухар. Дай му магазина да си работи, да си продава произведенията. По този начин интереса ще го застави да бъде по-активен. Няма по-могъщ фактор, аз съм бил в този свят на материалните дейности, на печеленето, на търговията, на индустрията, няма по-могъщ фактор за дейност от личния интерес. Онзи работник, който е поставен там и ще чака от своята дейност прехраната, той ще бъде усърден, активен, динамичен и ще видиш как кипят тези занаяти стари, как кипят, как са в своето естество. Например да вземем гайтанджийницата. Отидохме в гайтанджийницата. Аз съм ходил на онези времена, старите времена в гайтанджийницата. Гайтанджията е облечен с един търлици, гащи, които са с колене големи, едно кожухче, една фланела, съвсем селски е облечен и седнал, и чисти конците от гайтана. Като погледнеш виждаш един човек сраснал се със самия занаят. А тука като отидох един път, гледам един човек, младеж беше, миналата по-миналата година. С европейски обувки, с костюм европейски, с връзка-яка, нещо което показва един фалш. Ако така се даде в неговата първичност, тогава музея Етъра, ще бъде наистина много ценно, привлекателно място за хората. Аз например преживях разочарование. Като работех в онези търговски времена, имах работа с един много симпатичен занаятчия ковач, казваха го Делката. Правеше сатъри, разни такива работи, защото казах, че нямаше голям избор. Като отидох един ден в музея на Етъра, гледам Делката там. „О, Николай, какво правиш?" „Делка как си ти?" „Николай от април месец до сега съм направил само едно чукче", а беше вече юни. И знаеш ли какво Николай, ние седим тука, приказваме, като видим, че се задават хора, ние обуваме потурите и почваме да чукаме. Сега, всеки малко, много, ще разбере хаоса на цялата тази работа. Но, ако наистина му бяха дали на Делката, ето ти помещение, работи тука ковач. Делката нямаше така да седи и да чака да обуе потурите, като идват хора, а от тъмно до тъмно щеше да чука там. И ти като отидеш да видиш, ще видиш как клокочи този занаят. Същото е с кожухарите, същото е с точиларите, същото е с тези, които правеха гаванките. Аз съм работил и съм търгувал с гаванки и съм ходил при самите производители на гаванки. Стържеш, стържеш, а там стъргането става, и след туй веднага се обръщаш на другата страна и стържиш. Много интересно се правят гаванките. Сега, няма, постържи малко, лениво се обърне на другата страна, извади гаванката и почива. В.К.: В тези гаванки какво слагат? Н.Д.: Всичко. Гаванките се правеха от буково дърво. Селяните в гаванки слагаха сирене, ядене, пиперки, чушки пекани. Тогава нямаха пластмасови съдове и кутии, тогава гаванката беше. Аз съм запомнил тоз период. Сега в това време има пластмасови, алуминиеви, но тогаз беше рядкост и пластмасата не беше навлязла в живота на хората.

41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д.: Може, туй не си го спомням. Обаче други неприятни, некрасиви постъпки. Там другите водачи на другите партиi пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес. Та някъде ги вземаха, та се гавреха с тях и т.н. Изобщо положението беше много неприятно. В село да отидеш гражданин, хукат, хокат и се държаха много неприязнено селяните към гражданите. Разправяли са ми хора, които са ходили на село. Подиграват се, гаврят се, въобще се чувства едно такова много неприятно отношение между гражданите и селяните, много мъчително. Туй е благодарение на това, че те създадоха така наречената Оранжева гвардия, разни хлапетии, без някакви качества хора, които си позволяваха какво ли не. Та махането на тази власт, на Стамболийски според мен, моето впечатление, беше много добре. В.К.: Този Цанков остана до края? Н.Д.: Да, той остана жив до края на живота си. Никой не го уби. Туй показва, че наистина е извършил една хубава задача, може би беше суров. Право е, че беше суров особено срещу земеделци, комунисти, беше суров. Александър Цанков извърши преврата. Наричаха го „кръволок". И като „кръволок" небето го запази до дълбока старост. В.К.: Ти спомняш ли си, че навремето имало една среща между Александър Стамболийски и Учителя в Чам Кория? Н.Д.: Мен са ми казвали, Паша ми е казвала, че дошли с кон. На Учителя дали един бял кон. Учителят яхнал коня и отишли в Чам Кория, но подробности не знам. Но съм чул от Паша, че Учителя е имал среща със Стамболийски. В.К.: Други сходни събития от онова време да си спомняш? Н.Д.: Обичах да се занимавам с политика, може би от този копнеж да ме задоволи, да знам какъв ще бъде изхода, седнахме там с Учителя да ми разправя тази работи, ето и досега няма мир между Русия, западните страни и САЩ. Мир няма, има примирие, мир няма. В.К.: В Хелзинки през 1975 г. подписаха нещо. Н.Д.: Всичките тези работи в Хелзинки са вятърничави според мен, какво ще подписват. Първо трябва да се реши въпроса, да се даде свобода на тези народи, където Русия ги е окупирала. Половината Германия. Какво ще бъде, ако разделим Москва на две, или Русия на две, как ще го преживее руския народ, могат ли да ми го кажат някои? Пък Чехия, пък Полша? В.К.: Те германците си плащат едно нещо. Защото навремето в Берлин стана Берлинския конгрес и раздели България на две. Н.Д.: Да, туй съм го чувал, може. Но един истински мир, без да се разреши тоз въпрос за тези окупирани от Съюза народи, няма да стане. В.К.: Сега, ти като ходеше често в Мърчаево, с Учителя имаше ли разговор на такава тема? Н.Д.: На такава тема не съм имал, но имам интересен случай. Той ме повика. И както стоим така, аз нали все за голямата политика, нещо приказвахме за англичаните, но като погледнах очите му някаква особена промяна стана в неговите очи. Погледна ме някак съвсем особено. Какво беше, що беше, не го попитах и тъй останах. Нещо за англичаните говорех аз. Но Той ме погледна и искаше да каже: „Сега не е тази тема, сега не съм те повикал да разглеждаме политиката, а за нещо друго". С погледа Му, особен поглед, после разбрах, че той е искал нещо друго да приказваме. Но аз нали, голяма глава, голяма политика и изпуснах този много важен момент да слушам, и да чакам какво Учителят ще ми каже, а не аз да питам и да приказвам за големите политики за Англия, Франция и Америка и т.н. Това беше интересен случай, не съм го писал никъде. Изпуснах много важен момент. Погледна ме така, някак погледа Му светна, нещо особено положение, нямам възможност да го изразя. Но ясно беше, защото ме повика в стаичката си, ясно беше, че може би искаше нещо да ми каже, но аз със своята грандомания изпуснах този случай. В.К.: Ти често ли си ходил по онова време към Мърчаево? Н.Д.: Много често не, но ходех няколко пъти. Този случай съм го описал, когато заведох Учителя на Изгрева, този случай съм го описал. В.К.: На екскурзии ходил ли си там? Н.Д.: Не, не съм, по туй време бях много зает и не съм ходил. Аз бях със семейството си в Габровското село Етъра, там беше настанено. Имах по търговията си грижи и не ходех често в Мърчаево. Два-три пъти, когато ходех единия път, когато го заведох на Изгрева и втория път този с погледа. И още няколко пъти съм ходил. В.К.: Последната ти среща с Учителя? Н.Д.: Последната ми среща с Учителя. Тогава не съм имал, освен кожуха, когато му занесох, но го дадох на една сестра да Му го занесе. Купувам кожух от едно Троянско село, сега Троянския манастир където е, много оживено село. Аз съм описал случая, ти го имаш.

40. МИРЪТ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Имаше маси за хранене и ние сме седнали с Учителя двама и нямаше никой на масата, даже не на пейките, а на масата и сме си сложили краката на пейките с Учителя. И изведнъж Той ми каза така: „Ако сега не се подпише мира, ще се подпише и спре". „Но какво ще стане Учителю", казвам аз. Не си спомням какво ми каза Той. Уплаших се и спря Учителя и не ми каза какво. През туй време се водеха преговорите между Съветския съюз, Англия, Америка и Франция. Аз следях /защото много се интересувах от политика/ техните разговори, даваха ги често на кино, къде влизат, къде излизат и т.н. Много силно впечатление ми направи американският представител, този който води разговорите Бърнс. Сега една подробност си спомням. Учителят, като говорихме той каза, беше 1944 г. „Ако не се подпише мира до 1945 г." Учителя спря. „Ако до 1946 г.", спря и аз веднага се обърнах : „Учителю, какво ще стане?" Учителят нищо не ми отговори, млъкна. Като гледах тези четиримата, които водеха преговорите, направи ми много силно впечатление Бърнс, американецът, рядка глава на мъдър човек. Защото с френология се занимавам и разбирам. Този човек кара преговорите до 1945 г. Продължи след 1946 г. и на 30 декември 1946 г. си подаде оставката и свърши. Преговорите спряха. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Изпълни се това, което каза Учителя „Ако до 1946 г." Н.Д.: Моето впечатление беше туй, че този човек беше изпратен от Разумния свят да се сключи мир между Русия, Англия, Франция и САЩ, обаче не можаха да постигнат спогодба и той се оттегли. Като пратеник на Разумния свят видя, че няма да може да стане. Затова Учителят каза, ако до 1945 г, значи усилията на Разумния свят бяха до 1945 г., хайде дадоха още една година. Не стана, през 1946 г. оттеглиха го този човек, подаде си оставката и нищо повече, ни се чу, ни се видя. Но рядко интелигентен, разумен, прекрасен човек. Не съм видял по-добър държавник. В.К.: Значи, ако не се подпише до 1945 г.? Н.Д.: Ако не се подпише до 1945 г., Учителят спря. Ако 1946 г. не се подпише. И аз: Учителю, какво ще стане?" Тогаз, аз реагирах, може би трябваше да го оставя, Той млъкна и нищо не каза. От туй разбрах, че Разумният свят праща този гениален човек да сключи мир. Какво са говорили никой не знае, защото тези разговори не се изнасят на бял свят, но моето впечатление беше, че този човек направи върховни усилия за да има мир, не успяха и той си подаде оставката и се свърши. Моето впечатление беше, че Съветския съюз не искаше да приеме предложенията на другите три държави - Франция, Англия и САЩ. Събитията в света така стават и сега, и сега. Това са моите впечатления. Наблюдавайки историята намирам, че Разумният свят от много, много далеч взимат мерки да се предотвратят големи неприятности в отношенията между хората. Този един случай е първо случая с Аляска. Руснаците продават Аляска 1905 г. на американците за 68 милиона долара за да си изплатят заемите и загубите с войната с Япония, която те загубиха. Кой накара руснаците да продадат Аляска? Според мен - този Разумен свят. След две години от реката Клондайк американците вземаха 98 милиона долара от продаденото злато. Златотърсачите, където ги описва Джек Лондон в реката Клондайк в Аляска хората вземаха от туй злато 98 милиона долара, значи един път и половина повече отколкото са платили. Добре, че президентът беше мъдър човек. В Америка приказваха тогава: „А, купува си хладилник Америка". Ама беше Рузвелт, не този, а друг Рузвелт, мъдър човек беше, купи Аляска, иначе и там според мен щяха да имат народоосвободителни войски на комунистите, които ще вземат Канада и оттам в Америка. В.К.: Сега, ако имаха руснаците бази там в Аляска, с ракети, много лесно се отиваше. Н.Д.: Ако беше руско щеше да има бази или какво ли не, а сега блокираха, свърши се. Според мен Америка е страната, която ще спаси света между другото и заради туй безогледно нарастване на примитивните народи - раждат по 5-10 деца срещу едно на европейците, които вече намаляват, а там не е така. Там се запазва една жизненост на интелигентната класа, която жизненост няма да даде възможност Земята отново да попадне в онуй положение, което преди 6000 години попадна Атлантида. В.К.: Имаше един друг пример, ти си ми разказвал, с Япония и с Китай. Н.Д.: По време на Чан Кай-Ши. В Китай се надига едно течение да стане социалистическа страна, обаче Чан Кай-Ши разбира тази работа от водача на китайските войски и той повежда война срещу Япония за да освободи Азиатския континент от японците. Успява наистина и така Китай се запази. В.К.: Имаше някаква, същата аналогия между Китай и Япония. Н.Д.: Мао-Цзе-Дун, водачът на комунистите в Китай и Чан-Кай-Ши бяха баджанаци. Водеха две сестри, оженили са се за две рождени сестри. Накрая Мао и комунистите изгониха Чан-Кай-Ши от Китай и той замина на остров Тайван. Та две сестри бяха две императрици на два Китая - на континентален Китай и на китайския остров Тайван.

39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Ето ти един лист, където сестра ти Цанка е писала за рода си. Чети го на глас и допълвай каквото знаеш повече. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Баща ми Никола е роден в село Етъра. В.К.: Той как се казваше, Николай кой? Н.Д.: Никола Дойнов, но какво беше средното му име не мога да си спомня. „Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К.: Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д.: Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К.: Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д.: Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река. И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския манастир да ги продава. "Туй ми е казвал баща ми. В.К.: С туй са си изкарвали прехраната. Н.Д.: С туй е прехраната. И мойта баба е работила, имали са малки места, сяла е картофи, лук и т.н. В.К.: Свирел е на цигулка. Н.Д.: През зимните месеци е участвувал в селски сватби, туй не съм го чувал, но щом го казват тъй, така трябва да е - в сватби и гуляи. „Известен във всички околни села. През летните месеци е работил гаванки имал е струг в Козята река в подножието на Малоша". Беше приказно място, но сега там направиха юзина, не дават да се ходи, вземаха реката и Козята река стана дол. Ходих преди две години. „Малоша, много поетично място, много красиво място с вирове, където подскачаха пъстърви и раци под скалите. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козята река всякога се отбивахме на това място, където е бил стругът". В.К.: Помниш ли го? Н.Д.: Помня го струга, минавал съм по реката, защото много обичахме там да ходим на екскурзия и посочваха ми къде е бил стругът. Един ден баща ми яхва коня, майка знае как е било, слагат баща ми на коня, а дядо ми е имал кон, и пущат коня в Етъра в Козята река, мястото е доста голямо и коня върви спокойно, замръкнал. Дядо ми знаел, че баща ми ще дойде и по едно време чува дядо ми тропота на коня и извикал „ехо, ехо" и той го чул и му се обадил, баща ми е бил дете. В.К.: По-нататък. Н.Д.: А, ето тя тук го пише. Цанка го описва много добре. „Когато татко е бил на пет години майка му го качила на кончето, сложила дисагите с храна на баща ми, помилвала кончето и казала на малкото момченце „Дръж се здраво за кончето, то ще те заведе при татко ти, благословила го с молитва и пуснала кончето, стъпка по стъпка го завело точно на струга, на долината на Козята река. Когато татко станал момченце на десет години, негов комшия предприемач го взел за работа в Румъния. Там той се е отличил, като работлив и скромен, и господарят пожелал да го осинови, но татко отказал. Когато се завърнал на село той развързал цървулите си и оттам извадил спечелените пари, и ги дал всичките на майка си. От тези суми тя купила малката къщичка, в която живее". В.К.: Нещо да кажеш повече по този въпрос? Н.Д.: Не го знам, за мен туй е ново. На моята майка дядото е бил кафеджия. В.К.: Твоята майка как се казваше? Н.Д.: Кина Ботева. На моята майка дядото е бил кафеджия в турско време. В.К.: Дядото как се е казвал? Н.Д.: Дядото не знам. В.К.: А дядо Жито, кой се е казвал? Н.Д.: Жито, нейния баща. „Ботьо Житов се е казвал, бащата на мойта майка. За него знам, че всяка нощ в един часа е ставал, опасвал се е с някакви бели колани, запалвал две големи свещи и се е молел, четял е Библията. Когато всички роднини са се събирали през тържествени дни, той всякога вземал Библията и всички наред четели". В.К..: Туй не го знаех Н.Д.: „Татко като младеж е бил чирак при много лоша жена ". „Два пъти с каруца е ходил на Рилския манастир. После си отваря малко дюкянче и постепенно става един от видните търговци в града". Туй, зная, че е бил търговец и шивач същевременно. „Шиел на селянките, защото в Габрово всяка сряда и събота стават пазари т.е. от околните села идват селянки и баща ми можеше да шие селски такива дрешки, къси. Но интересно: „А, ти Пенке, тъй, тъй, а, да, да, дай твойто платно", носеха селски плат, взема си бележка, нито мярка взема, нито нищо. Присъствувала съм на приемането на плата, селски плат, вълнени платове, взема ги и ги направи, стават така, правеше им дрешките. Обичал е да дава много на вересия, да помага на селянките". Н.Д.: Туй е верно. Но когато ликвидира с търговията, изгори всички тефтери. Когато съм бил на 3-4 години татко отива с един негов приятел през Солун в Света гора. Качва се на връх Атон, когато се завърна донесе много картини от Света гора и Атон, които постави в малката молитвена стаичка. По нареждане на татко главния вход на къщата всякога беше отворен и затиснат с голям камък, понеже беше тежка. „В нашия дом имаше много посещения, идваха и пътуващи монаси от Атон". Туй е вярно, и аз си спомням за двама монаха как дойдоха. Татко получаваше Библии със сандъци и ние ги подарявахме. В.К.: Значи това е така, а друго нещо какво си спомняш от онова време? Н.Д.: Около това време, туй което е писала Цанка добре е. Помня, че баща ми всяка сутрин неделен ден на черква ме водеше и мен. Обаче по едно време, аз реших да не ходя на черква и тъй стана. В.К.: Цанка учи в Габрово прогимназия и гимназия, така ли? Н.Д.: Цанка учи в Габрово, свърши Габровската гимназия и свиреше на цигулка, взимаше уроци по цигулка. В.К.: Тука искам нещо да те питам, ето туй да ми прочетеш, да ми разтълкуваш. Н.Д.: „Когато завърших гимназия, въпреки всички възможности да продължа образованието си, пътя ми се затвори. Баща ми имаше възможности, въпреки тримата ми братя, на които даде висше образование, да отпусне кредити за мен. Но той ми заяви, че за да следвам, трябва да се продаде много ценно място и той отказа. Впоследствие след година туй място го загуби в някакво дело. В навечерието на делото моя вътрешен верен глас ми каза: „ Той ще загуби делото". В.К.: За какво ставаше въпрос? Н.Д.: Баща ми имаше много ценен имот, в Габрово, на Баждар. В.К.: Какво е туй Баждар? Н.Д.: Баждар това местност, ей тъй на баира, като отиваме нагоре в дясно. Това място, неправилно е посочила Тя, че го е загубил. Баща ми имаше спор с общината и баща ми повери делото на фаденхет, този голям адвокат, помня много добре и Фаденхет спечели делото. И баща ми взема, туй голямо място, където е къщата на Цанка, туй място наоколо където са блоковете сега, туй беше всичкото на баща ми. После той го парцелира, продаде парцелите един по един и подари на Цанка парцел, където е къщата й. В тоз парцел се включваше и мястото, и където е построен блока до нейната къща. Спечели делото той. В.К.: Да не би за друго място да говори, че е загубил. Н.Д.: Не, той имаше това на Баждар, друго място имаше на Падало, там като отиваш към гарата в дясна страна отивайки за гарата, малко преди, където се спущат да минават по пътя имаше много хубаво и ценно място. И направи там по едно време работилница с дърводелски машини. И един дърводелец-предприемач такъв на прозорци, врати, дограма, заедно с него направиха някакво сдружение и почнаха да работят. Впоследствие не знам какво стана, аз дойдох да следвам и повече не мога да ти кажа. Но баща ми имаше много ценни места. Имаше два магазина в центъра на града, там където е пазарището. Тези неща имаше, които бяха много ценни, обаче поради туй, че почна горе в Козещица, нищо не стана и след това, измести дърводелските машини, докара ги в града. А после някакъв, според мен не много почтен човек му предлага някакви чешки машини. А тези машини били бракувани, стари според моите разбирания, бракувани. Ние ги поставихме горе и работеха, но понеже силата на водата беше малка, инженерите направили грешка в изчисленията, ний поставихме отначало водно колело, после турбина. Но не даде резултат да може да кара всичките станове. Аз изчислих и намерих, че понеже по математика и физика бях силен ученик, изчислих, че те са направили грешка, и силата не е повече от две конски сили и половина, която не е достатъчна да кара машините. Това опропасти моя баща. В.К.: Значи за това място ти не си спомняш, така ли, за което тя споменава? Н.Д.: Не, спомням си, обаче тя неправилно го изнася. Баща ми спечели делото, туй е Баждърлъка. Баща ми спечели делото и разпарцели го после и го продаде. В.К.: След десет години туй място го загуби. Н.Д.: Не е вярно това. Туй вече го знам, защото помня, когато баща ми се радваше, че Фаденхет, този големия професор, може да го помниш, Фаденхет спечели делото, баща ми се радваше, че Баждърлъка остава негов. После разпарцели, продаде местата и подари на Цанка, туй място дето е къщата. В.К.: Продължаваме по-нататък, чети написаното от сестра ти Цанка. Н.Д.: „Моята майка, когато й казах, че не искам да се омъжа и че нямам разположение към тоз живот тя ми изрежда всички стари моми в града и ми каза: „Ако ти харесва техния път, върви по него". Застанах на молитва за помощ. Тогава много категорично се разнесе решението отгоре: „ Имаш един неразрешен въпрос от векове, докато не го разрешиш, нито крачка напред". Заредиха се кандидати много. Когато ме срещнаха с този, който беше определен, много ясно чух: „ Този е човека с когото имаш карма ". В.К.: Той се казваше? Н.Д.: Според мен беше много активен, деен човек. Казваше се Йордан Екимов и заедно с брат си имаха магазин за строителни материали, железария - дъски, греди, пирони и такива работи. И омъжи се за него. Подробности не зная. Запознаха се, омъжи се за него. Според мен беше добър човек, много активен и динамичен. В.К.: По- нататък. Н.Д.: „След година се създаде противоречие между баща ми и моят другар, аз бях между този огън. Три седмици не се хранех и не спах. В такова състояние отидох на Изгрева да моля Учителя за помощ. В момента, когато застанах пред стаичката на Учителя Той се зададе отнякъде. Бил поканен на обед и за изненадата на всички там, станал и много сериозен напуснал обеда. Когато се приближих до Него и си отворих устата да Му кажа, защо съм дошла Той ми каза: „Да не говорим, аз знам всичко". Погледна ме дълбоко и ми каза: „ Това е много, много стара карма, остани на молитва ". На другият ден Учителят замина някъде извън София. На десетия ден почувствувах лекота и че задачата отгоре е решена. Учителят си дойде и аз се срещнах с Него и Му казах, че съм почувствувала, че задачата решена. Тогава Учителят ми каза: „Да, ще служиш на Бога". Поиска моето обещание". В.К.: Сега, какви противоречия имаше между баща ти и мъжът й? Н.Д.: Между баща ми и мъжът й имаше такива противоречия, за текстилните машини, които пренесохме горе. Добре че той дойде, моят зет. Това ме освободи от ангажимента и аз можах да дойда тук в София да следвам. В.К.: Значи той те освободи. Н.Д.: Защото много активен, така динамичен човек. В.К.: Какви противоречия имаше между тях? Н.Д.: Противоречия някакви особени не знам, но преместиха машините в една сграда, която наеха под наем. След туй построиха сграда и може би в тези разправии, местене на машини натам- нататък да са станали някакви разправии по-сериозни. Това е. В.К.: Сега, Цанка пише по-нататък: „Семейството, в което влязох". Н.Д.: Семейството, в което влязох, втора свекърва, братя заварени, заведени и преродени, зълви, син, хаос. Вярно, че беше объркано. Втора свекърва, тя беше една слабичка, истинска майка ли беше на мъжът на Цанка, не си спомням, но зная, че имаше доведени, заварени деца, един хаос беше. Заварени от друга майка, Йордан беше от друга майка, но точно какви, не мога да ти кажа. В.К.: Тука пише: „Братовата жена на Йордан имаше роднини в Търново и ме покани да я придружа". Братовата жена - как се казваше? Н.Д.: Значи, той имаше един брат Христо, с когото бяха ортаци в този магазин. Той беше оженен за софиянка ли беше, не мога да ти кажа. Братовата му жена е имала роднини. Христо се казваше брат му, ожени се за софиянка, какво ли беше. В.К.: Тука, тя е писала по случая, имала е много големи конфликти с Мария. Н.Д.: А, Мария Тодорова на Бориса. Аз не мога да ти кажа нищо по тоя въпрос. По това време може и да е имала конфликти, защото Борис живееше горе на Изгрева. Тя идваше там да нощува, но Мария се разпореждаше и тази Станка, която сега живее при Бориса, малко заядливо се държаха с мойта сестра. Вярно е това. „След години, когато стана национализацията от комунистите на предприятията, и ние бяхме в тази огнена реторта, вземаха ни всичко и ни изхвърлиха с 40 лева. Йордан имаше 1000лева в портофейла, но му ги взеха. Тогава решили всички жени на индустриалците да ги вземат във фабриките за работнички. Когато комисията стигнала до главния ни вход, предводителят вдига ръка да отвори портата, но ръката му останала неподвижна. В тази уплаха той казал - в този дом аз няма да влезна. Единственият дом, в който работниците не нахълтаха да разграбят всичко беше нашия дом, въпреки че ни предупредиха, че ще дойдат. В последния момент взеха решение самите работници да отменят това." Н.Д.: Това също не го знам. В.К.: Сега, искам да те питам какво представлява тази крепост Градището, на която бяхме преди няколко дни? Н.Д.: Не знам какво е било там, обаче е било развалина. Имало е църкви, постройки и т.н. било е някакво древно селище. И като деца ходехме често там, но бяха разкопали още, само остатъци на стените. После археолозите са копали и са намерили повече стени. В.К.: А за онази нива, която е имала на времето, която е имала разни копия, мечове, където е имало някакво сражение, помниш ли? Н.Д.: В Етъра, където е роден моя баща има една местност казва се Кокаляне. Там са ми разправяли, че първите старите жители са намерили кокали. И от историята знаем, че са ставали сражения там, но подробности не мога да ти кажа. Затуй са го нарекли Кокаляне, защото са намерили кости там. То е над Етъра, точно и аз не знам къде е, може би по-добре Борис да знае. В.К.: Местността беше Етъра, където вие сте правили дъскорезницата. Н.Д.: Не, дъскорезницата беше на Козята река, тя не е в Етъра, тя е през една предпланина отатък, в друга река. Сега през Етъра минава реката Янтра, а оттатък през един хребет минава Козешката река. В.К.: Искам да ми разкажеш за онова дърво, за Вълчан войвода. Н.Д.: До нашата къща в Габрово, старата сега имаше един много мил и симпатичен фурнаджия, ама така, умен, мъдър човек. Този умен човек бил чирак на един фурнаджия в Букурещ. И когато самият фурнаджия остарял вече и се почувствувал на смъртно легло, повикал момчето, извадил от пазвата си някакви старинни карти, рисувани и му ги подава. И тъкмо да му обясни какво, що и умира. Тези карти този фурнаджия ги запазва, като дошъл в Габрово и повиква Бориса, и му ги дава. Ще питаш по-подробно Бориса. Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К.: Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир? Н.Д.: Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там. Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна. В.К.: Тази къща Цанка, в която е, Йордан е правил. Н.Д.: Да, Йордан я прави. В.К.: И тази стая, която я дадоха на нея беше школна стая. Н.Д.: Да, това беше школна стая, там се събираха, пиано Цанка имаше, тя свиреше, събираха се. Но после не знам какво стана нещо, дойде сега този сегашния ръководител и как стана, че я измести. Тя й беше малко мъчно. Сега е някакъв Иван, подробности не мога да ти кажа, но знам, чувствах че и беше мъчно, че я изместиха нещата. В.К.: А старата къща къде ви беше на вас? Н.Д.: Старата къща, там където е пазара, има сергии, както нашия пазар - Софийския пазар. Тази къща представляваше: долу имаше магазин, над него един етаж и третия етаж, където ние живеехме. Средния етаж беше от една стая и друга една като антре, като хол и едно малко помещение, тясно то беше определено от майка ми за стая за гости. Там като дойдат гости ги посрещахме ги, а идваха често гости при нас. Беше строена от дървен материал, но беше висока от три етажа. Беше южно изложение там някои от стаите. Дълго време не беше доизкарана даже. Но после задните две стаички, баща ми повика майстори, измазаха ги, направиха ги. Това е старата къща. В.К.: До коя година живеехте там? Баща ти и майка ти бяха живи. Н.Д.: Чакай да си спомня. Ами докато бяха живи. Това е историята за рода ни от Цанка и от мен.

38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Понеже говорим за астрология искам да приключим с този въпрос. Аз си спомням едно изказване на Учителя: „Когато Христа се раждаше, имаше едно злокобно съчетание на планетите. Те казва - определиха неговия път". От четирите Евангелия знаем за онази звезда, която се е явила. Изобщо какво е твоето мнение по този въпрос? НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Моето мнение по този въпрос е: Първо тази звезда, Витлеемска звезда, както я разправят не е било нищо друго освен един съвпад на Марс с Юпитер. Нещо, което го казва и Кеплер. Йоханес Кеплер е изчислил, около времето когато Христос се е родил, че е имало един точен съвпад на Марс и Юпитер. Тези две планети са големи, добре се виждат на небесната сфера, ярко се виждат. И разбира се, при един съвпад тази яркост ще се увеличи. Особено, когато Марс е при тъй нареченото долно съединение, като на юг там, където се е родил Христос тя се вижда много по-добре отколкото на север, защото по туй време Марс е по-близо до хоризонта. Южните страни по-добре могат да наблюдават туй нареченото велико противостояние на Марс. Това велико противостояние, когато дойде, астрономите от Европа отиват в южните страни за да го наблюдават по- добре. Такова велико противостояние ще имаме догодина - 1988 г. през месец септември[1]. В.К.: Онова, което е написано в Евангелието, че са дошли мъдреци от Изтока да се поклонят. Н.Д.: Когато Саабей е имал школа в областта, където сега е Персийския залив, учени доказват, промените в нивото на океана след потъването на Атлантида и минаването на топлото течение на Голфщром край северните брегове на Европа. Това топло течение е стопило грамадна маса от ледове и потъването на Атлантида дава възможност нивото на мировия океан да се вдигне със 100 метра. Например Англия и Франция те са били свързани, но с вдигането на океана, тази ниска област - Панамския канал е залята. Също тъй отоманския пролив, водата от океана започва да влиза в тази долина, където сега е Персийския залив. И тази суша потъва във вода. И сега измерванията показват, че Персийския залив е дълбок между 2 и 50 метра. Следователно по онуй време, преди да се вдигне океана, то е било суша. Там е била школата на Саабей и понеже народа го е слушал, изпълнявал неговите нареждания той ги е наричал халдей, което ще рече „народ стремящ се към светлината". Днешните учени не могат да разберат откъде са дошли тези халдеи. А те са дошли именно оттам, от тази долина. А казват, че шумерите са първите жители на тези области, на Двуречието, а това не е вярно, защото шумерите са пришълци и историята го казва - от към Кавказките планини, откъм България са минали една част и друга част са се заселили там. А преди туй са били халдейците, които Саабей ги е изпратил, защото разбирайки, че тази земя ще бъде залята и ги накарал да издигнат Вавилонската кула, която не е била нищо друго освен университет. И затуй той е казал да сложат надпис: „Баб е улу", което значи преведено на български „Врата към Бога". И тази школа, имало е ученици на Саабей, които са разбирали много добре астрологията. И те виждат, че този съвпад става в съзвездие Риби, което съзвездие е управлявало Юдейската земя, защото те са приемали, че Земята е един кристал от 12 петоъгълника. Всеки един петоъгълник се управлява от едно от 12 зодиакални съзвездия. И туй съзвездие, туй положение на Юпитер, съвпада на Марс с Юпитер се пада в съзвездие Риби, което е управлявало тогава Юдейската земя. И казват: В Юдея се ражда цар и тръгват да му донесат подаръци. Подаръците, които са му донесли те не са били нищо друго освен законите на Хамарупи, написани на плочки, на глинени плочки. Защото те са си мислили цар, чакай да му занесем подаръци. Не са му занесли дрехи, баници или нещо за ядене, а са му занесли именно тези плочки. За да знае този цар, Хамарупи е най-великият законодател в древността, как е управлявал този, за да се научи този раждащ се цар. Това е моето становище. В.К.: А по отношение на други съчетания на планетите, които определят живота на Христа? Н.Д.: С Учителя съм говорил, аз съм ти го казал туй, че стана въпрос за Христа и аз му казвам: „Рекох, Учителю, Христос сигурно е имал само тригони?" Защото от гледище на „ астрологията, тригона действува най-добре. „Не, рязко отговори Учителят, Христос е имал само квадратури", защото квадратурата дава най-голяма енергия, най-голяма сила, по-голяма от тригона, само че квадратурата е нож с две остриета може да руши, може и да гради, зависи вече от развитието на самия човек. И Христос, поради своето изключително голямо развитие е използвал тези влияния да твори и да създава. Че наистина квадратура е имал, например изгонването на онези търговци от храма, не е нищо друго освен една квадратура на Слънцето с Уран, погледнато от моята астрология. В.К.: Това какво означава? Н.Д.: Това означава един човек, който не може да търпи безредие и взема камшик, и иска да го оправи. С камшик обаче. В.К.: В едно от Евангелията пише, че тогавашният цар събира в Юдея всички юдейски жреци и свещеници, и разпитва, нали за времето когато трябва да дойде да се роди цар. Според онези данни, които носят тези от изток. Какво е твоето становище по отношение астрологическите знания, които са имали в древна Юдея? Н.Д.: В Юдея, този цар Ирод, той е дочул, той е разбрал, че именно тези велики посветени от Вавилонската кула идват да се поклонят на някакъв цар. Защото те са мислили, че ще дойде някакъв земен цар, въобще управител. И като разбира какво, решава да изколи децата. Не че е разбирал от астрология, а е дочул, понеже както и сега, щъкат между хората агенти, тъй също и там е имало такива хора. А пък онези, не са се съобразили да крият, просто са пътували, търсели са Христа, този новороден цар. И така са научили. Но небето чрез ангела Господен е успял да спаси детето Исус, като го извежда в Египет и после след смъртта на Ирод го връща, обаче не в Юдея, а в Галилея. И оттук започва голямата заблуда на юдеите, че то е от Галилея, а според еврейските писания, пророците се раждат само в Юдея. А от Галилея пророк не се издига. Небето постави тази загадка, за да посочи на евреите накрая да разберат, че Старият Завет на пророците преминава в Новия Завет на Исуса Христа. _____________________________________________________________________________ [1] 3абележка на съставителя: Този магнетофонен запис е правен 1987 г., а е прехвърлен на машинописен текст 2001 г. след 14 години. През 1988г. започна т.н. перестройка в СССР - комунистическата империя, която доведе до нейното разрушение през 1989 г. с падането на Берлинската стена на 9.XI. 1989 г. На 10. XI. 1989 г. падна Тодор Живков, генерален секретар на комунистическата партия в България, управлявал 35 год. с комунистическа власт.

37. БАЩАТА НА АСТРОЛОГИЯТА - И СААБЕИ-БЕН ААДЕС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Аз искам да питам, да ми разкажеш, миналия път не можа да ми разкажеш за създателят, бащата на астрологията. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Е, по време на уреждането на Изгрева всякога имаше какво да се работи. И аз, без да се похваля, имах такъв технически похват по всякакви работи, особено към дърводелство, електротехника и т.н., такива задачи имаше много по Изгрева. И много пъти, когато работех, впрочем два-три пъти Учителят ще дойде и ще ми каже над главата, аз съм седнал работя нещо: „И СААБЕИ-БЕН ААДЕС". Тогава съжалявам, че улисан в работа, а аз като работя поглъщам се изцяло в работата, не се обърнах да го попитам какво е това нещо. По-късно разбрах, че той е създателя на Саабеизма т.е. култ и уважение към звездите. И ако отворите „Болшая советския енциклопедия" ще намерите там Саабеизъм, Саабейско писмо, Саабеисти и Саабеистка държава. Под тези четири понятия са дадени по няколко думи обяснения. Щом като има един Саабеизъм има и един Саабей, който го е създал. Тогава се ударих по главата и разбрах, че наистина той е създал Саабеизма, уважението, почитанието към звездите, т.е. Астрологията. Като работех така, помня един път Учителят дойде и ме похвали „Ти - казва - много хубаво работиш". Не го казвам да се похваля, но го казвам, че съм взел дейно участие в уреждането на Изгрева. В.К.: И по-късно как започнаха вашите астрологически занятия? Н.Д.: След като дойдох в София имаше приятели, разбира се под влиянието на Учителя, заловиха се да изучават Астрономията и по-специално Астрологията. По Изгрева тогава имаше много трудове на немски, на западни езици предимно и една на руски език - на Запрегаев, тя беше много хубава Астрология, която аз четох. Почнах да правя хороскопи, обаче като правех хороскопи и виждах, че не всякога, туй което те казват в учебниците съвпада с действителността. Тогава аз оставих всичките тези астрологии и почнах по пътя на науката, т.е. какво е наука? Науката събира факти и търси законите, които създават тези факти, това е наука. И аз реших да тръгна по този научен път. Почнах да правя хороскопи и в продължение на 50 години съм направил хиляди хороскопи. Като съм извадил фактите от тези хороскопи и съм търсил причините, които създават тези факти. Затуй написах един курс по астрология, който значително, коренно се различава, от туй което има в западната Астрология. В.К.: В онези години кои бяха астролозите на Изгрева? Н.Д.: На първо място беше Георги Радев, той се занимаваше много с астрология, Михаил Иванов, този който отиде във Франция и бе от Варна. С него не съм имал пряк контакт, но съм чувал, че се е занимавал с астрология, Методи Константинов също, Георги Марков също. Само, че Георги Марков искаше да тръгне по някакъв нов път. И един път като отидохме с Борис в неговата квартира, той нещо правеше искаше да създаде някаква хелиоастрология. Астрологията, която ние упражняваме тя е с разположението на Слънцето, Луната и планетите гледани от Земята, а той някаква си нова астрология искаше да прави - тъй наречена от него хелиоастрология. В.К.: Какво означава това? Н.Д.: Т.е., да вземе за център Слънцето и планетите, и спътниците на планетите както обикалят около него. Конкретно не съм говорил какво точно иска да създаде, но чух тези думи от него тогава, че иска да създаде една хелиоастрология. В.К.: Какво беше отношението на Учителя към вашите занимания по астрология? Н.Д.: Той всякога ги подкрепяше и Той самия много пъти ни е говорил и е казвал нещо по астрологията. Туй именно ни даде повод и подтик да се занимаваме с тази наука, както с хиромантията, с френологията, всичките тези подтици ги получихме от Учителя. В.К.: Аз съм срещал обяснения на много места, Учителят говори за различни неща в астрологията. Ти изваждал ли си ги тия неща? Цанка ги беше изваждала. Н.Д.: Не съм ги изваждал. В.К.: Разглеждал ли си тези неща, не влизат ли в разрез с твоята астрология? Н.Д.: Не е в разрез. Обаче Учителят се изразява така според мен в общи правила. Аз съм търсил конкретното. Да кажем Меркурий влияе тъй, ама точно какво създава, как, аспекта между Меркурий и Юпитер, какво точно дава, как ще се изрази този аспект. Защото съм имал желание да бъда конкретен, т.е. ясно разбран, да посоча точно какво е влиянието на дадена планета или за дадено място, или пък за дадена година. В.К.: По-нататък, във вашето поколение други астролози имаше ли? И имаха ли успех тези астролози, бяха ли точни в преценките си? Н.Д.: Всичките тези астролози, които изброих, а и Влад Пашов също, Иван Антонов и други имаше, но те бяха по-изтъкнатите. Всичките тези астролози, които споменах, без мен, те приемат западната астрология, т.е. астрологията, която имаше по учебниците. Аз казах, че я отхвърлих тази астрология и тръгнах по свой път, като приложих чисто научния метод за разглеждане на дадена дисциплина, т.е. събиране фактите и търсене законите, които създават тези факти. В.К.: Веднъж бяхте ми разказали една своя опитност. Движите се с Учителя и станало въпрос за астрология и Учителят казал: „За да ти влияят звездите, трябва да бъдеш Учител" т.е. да имаш космическо съзнание. Точно как стои тази опитност? Н.Д.: С Учителя, аз съм казал, че говорихме за Христа и стана въпрос за влиянието на слънцата и небесните образувания. Обаче, от моя опит и туй, което Учителят каза, че трябва да имаш гениален мозък за да можеш .да приемеш влиянието на слънцата и небесните образувания, и аз, от мойта астрология, идвам до заключение, че небесните образувания и по-специално в зодиакалните съзвездие действуват на човека. Обаче за да може да приеме тяхното влияние той трябва да има изключително развит мозък, за да може да приеме тези вибрации. Обикновените хора нямат възможност да приемат влиянията на небесните образувания на зодиакалните съзвездия, защото те са с изключително високи вибрации и той няма възможност да приеме тези влияния за да може, да му дадат способности и качества. Та за небесните образувания и звездите, и т.н. трябва изключително високо съзнание и много добре организиран, облагороден мозък. Често пъти идват при мен някои и се ударят по гърдите, аз идвам от Сириус или влияе ми Алгола, или не знам коя звезда му влияела. Аз виждам, че едвам до Юпитер е стигнал, а той ми разправя за тези звезди. В.К.: В какъв смисъл е стигнал до Юпитер? Н.Д.: Защото, голяма част от хората нямат организиран мозък за да им влияе. Влияят им планетите Меркурий, Венера, Марс и дотам, и Луната. А за да могат да влияят далечните планети - Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон трябва добре организиран мозък, а това са малък процент хора. Не са стигнали до Юпитер, а ми разправя, че идва от Сириус. В.К.: Значи вашият труд е завършен? Н.Д.: Да, курс по астрология, завърших го. Обаче, както един професор по медицина не може да се удари по гърдите да каже, аз вбичко знам и всичко мога. Продължавам и сега да уча. И те господата професори, и те продължават да учат. В.К.: Допълнителни разширения ще има ли към твойта астрология? Н.Д.: Може би след години ще издам второ издание, където ще внеса известни допълнения, по добитото от опита, който имам, от момента в който съм я написал до да речем, след няколко години, ако съм жив и здрав. В.К.: Аз искам да ми дадеш едно копие, макар, че не съм астролог, просто така да видим композицията на книгата. Как, какво, що, за да може да питам за някои неща, да можеш да я допълниш. Н.Д.: С удоволствие. Аз казах, че съм я довършил, обаче половината от астрологията е във Варна. И когато се върна от Варна, ако живот и здраве някакви изненади няма, към ноември месец ще ти дам един екземпляр. В.К.: Аз си спомням на времето колко мъка и неволи докато те накарам да я напишеш. Н.Д.: А, да ти изигра голяма роля, вярно е, както за историята, тъй за всичко, което съм написал. Това е подтик от голямо значение. В.К.: Това го казвам, не за друго, не за хвалба и друго. Аз не съм астролог, да те питам за някои неща, да те подтикваме, за да я направиш по-пълна и по-всеобхватна, защото някой път човек казва, а бе то може да мине и така, по-леко. Да дадеш, да я направиш по-пълна. Н.Д.: Аз казвам, и чувствам, че ще се наложи да издам второ издание, защото от момента когато я написах, то беше преди няколко години почнах да я пиша, до след 5-6 или 7-8 години продължавам да уча, известни опитности добивам, може би ще се наложи да издам второ издание, където ще внеса известни допълнения. В.К.: Ти беше написал и друга книга, за физиогномията?. Н.Д.: Да, физиогномията и хиромантията. В.К.: Какъв подтик, откъде дойде подтика да ги напишеш тези? Н.Д.: Подтикът да напиша тези неща дойде оттам. Когато да кажем една планета, да речем Юпитер действува на даден човек, ние трябва да видим на какво поле е този човек в своето интелектуално развитие. Защото, да речем, ако дойде един примитивен човек с един аспект между Меркурий и Юпитер, този човек при лош аспект ще обича да краде, да присвоява материални ценности. Събужда се един интерес за материален придобие. Ако дойде при същия аспект, един интелигентен човек, този човек ще прояви изключителна активност при придобие на знания. Затуй първо, онези които искат да изучават астрология ще трябва да изучат хиромантия и физиогномия, за да преценят горе-долу човека на какво ниво е. Като дойде при мене някой човек да му правя хороскоп, той без да се усети аз го прегледам и му гледам ръцете, държа ги или се ръкувам, и оттам вадя преценка на какво ниво е тоз човек, за да мога да тълкувам аспектите и влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху него. Задачата на Слънцето според мойта астрология е: той организира и облагородява човешкия мозък. И в случая не влияе Слънцето в хороскопите, които ги правим, а влияе планетата Вулкан, която се намира между Меркурий и Слънцето. И аз съм изчислил на какво разстояние тази планета се намира от Слънцето. Това е на 14 милиона 960 хиляди километра, като използвам за тези изчисления закона за Тициос-Боде, като давам едно разширение. Това разширение не може да ми го оспори никой астроном, защото се позовавам на математиката, а математиката я обичам затуй, защото на нея възражения не могат да се направят. И че обикаля за 35 дена, като използвам третия закон на Йоханес Кеплер, който е дал за небесната механика. И казвам, тази планета действува, а Слънцето облагородява и организира човешкия мозък. И по него, пак по мои изчисления, тази планета се отклонява от Слънцето само на 4-5 градуса, което нещо ние приемаме за съвпад, то там където е Слънцето приемам, че е Вулкан. И затуй влиянието на Вулкан го приемам от положението на Слънцето по небесната сфера. Действието на планетата Вулкан дава тези качества, които западните астролози ги приписват на Слънцето. В.К.: Тази планета Вулкан къде се намира? Н.Д.: Намира се между Меркурий и Слънцето. Тя обикаля Меркурий за 60 милиона километра, а Слънцето обикаля за 14 милиона 960 хиляди километра. Учените досега не са я открили, защото смятат, че на такова малко разстояние тя ще изгори. Не може да изгори, защото кометата Хано обикаля около Слънцето на много близко разстояние, а в 1842-3 година мина една комета, която мина само на 580 хиляди километра от Слънцето, и изгоря ли господа астрономи? - Не! Мина - замина. Следователно, няма защо да приемаме една планета по-близо от Меркурий до Слънцето ще изгори, откъде-накъде. После изгаряне може да има само тогаз, когато има кислород. Там няма кислород и не може да изгори. В.К.: Значи, оттам дойде връзката между астрологията, хиромантия и френологията? Н.Д.: Първо, човек трябва да е познат с това, та като дойде някой да му правиш хороскоп, звездна карта, ще погледнеш ръцете му, лицето му, горе-долу ще имаш представа какво представлява този човек. Ако го няма, защото идват някои, молят се за някой близък, не е тука и т.н. Аз ги питам, с какво се занимава, какво работи или родителите му, ако е дете, какви са, що са. Всеки човек би извадил едно заключение горе-долу, ако на един човек родителите са интелигентни няма да родят един простак или нещо друго, един неоформен в интелектуално отношение човек. В.К.: А колко страници е? Н.Д.: Френологията е около 60-70 страници, а хиромантията около 100 страници и астрологията е около 220 страници на пишуща машина, на големи листове. В.К.: Аз знам, че Георги Радев е работил по отношение, има една книга „Лица и души", за френология, други са работили по хиромантията. Вие прегледалили сте ги тези неща? Н.Д.: Да, хубав труд е. Не мога да кажа. В.К.: Там в тази книга за астрологията, вие сте документирали всичко, всички постижения на астрономията, закони? Н.Д.: Да, аз се позовавам на законите на астрономията, откритите закони от гениални учени като Християн Доплер, Рош - гениален физик, астроном, французин, Олер - един професор по математика от Петербург от миналия век.

36. КОЙ НАКАРА НИКОЛАЙ ДА ПИШЕ, И ДА ГО ИМА В ИСТОРИЯТА? ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Искам да ми разкажеш кой бе този, който те накара да пишеш. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Един ден през лятото на Рила за нуждите на бивака ни там се наложи да нареждаме плочи. Такива от много високо качество се намираха на Бъбрека - петото езеро и шестото - Сърцето. Всички от лагера заедно с Учителя отидохме за плочи. На връщане по някакво чудо останахме с Учителя сами. Носейки по една плоча, седнахме да починем. Тогава, като дойдоха другите казах на Учителя: „Добре е да оставим за бъдещото поколение една по-осезаема следа за обикновения живот и обстановката, при която протече Твоето дело, освен беседите, лекциите, музиката, музикалните творби, гимнастическите упражнения, Паневритмията, Пентограма и пр. Той ме погледна и нищо не ми каза, но в погледа му разбрах „Е, напиши го!". Направих това, което можах и колкото можах. В.К.: Накрая се сбъдна това изказване на Учителя „Е, напиши го!". Н.Д.: Да, погледна ме и в погледа му прочетох „Е, напиши го!" И написах го, разбира се с твое съдействие, че ме подтикваше, защото аз малко хлабаво движех този въпрос. В.К.: Хубаво, че го написа. Аз искам дати задам още няколко въпроса, защото с този въпрос ние приключваме. В.К.: Аз си спомням, че те упрекваха, че си писал автобиография. Н.Д.: Тези опитности не са ли важни? В.К.: Важни са, това са твои опитности. Н.Д.: Опитности, трябва да ги изнеса. В.К.: Първо са твои опитности, второ има един закон: Опитността на един ученик е опитност на цялата школа. Въпросът е приключил. Н.Д.: Право да ти кажа, не че искам. Тук-там съм чел опитности на братя и сестри, но те казват едно-две и не са съвсем така интересни. А, аз тука имам грамада опитности. И сега като искам да напишат история, мога ли да ги пренебрегна. В.К.: Аз си спомням, когато преди 15-20 години ми ги разказваше на мен ми настръхна косата и ти казах: „Николай, трябва да ги напишеш!" Н.Д.: Написах ги благодарение на твоите усилия, право да ти кажа. В.К.: Аз видях много голям зор. Н.Д.: Е, да защото нямах разположение, най-вече затуй, защото ще кажат „Гледай сега тоз почна да пише автобиография". В.К.: Ти тогава се занимаваше със строителство, не беше си уредил пенсията, беше много преуморен. Ти беше сам тогава, неустроен с жилище, нямаше пенсия, работеше. Освен това противодействие външно и вътрешно противодействие, и другите противодействуваха. Беше много трудно.

34. МЕЗОНИ Мезоните са едно особено състояние на веществото. Те са твърде активни частици. Променят се бързо и се разпадат на други частици, които влизат във взаимоотношения една с друга. Всички тези промени в тях стават във време от милиардна част от секундата, като се движат до скорост близка до тая на светлината. В тези мезони се намират и частиците на светлината, на положителното и отрицателното електричество, на магнетизма, любовта и живота, омразата и завистта и много още. Тези висши състояния на веществото не са само в атома на триизмерната материя, но и извън нея, навсякъде около нас. Древните философи са ги изразявали с термина ДВИЖЕНИЕ. Аверос казва: „Движението е най-съвършеното състояние на веществото". Той отъждествява движението с понятието Бог. Авицена казва също, че движението е включено в материята. Учителят казва: „Онова, което привежда в движение всичко, аз наричам Бог". Колкото по-съвършено е нещото, толкова то се движи по-бързо. Само разумното се движи. Това значи, че тези стихийно движещи се мезони, са нещо разумно. Величието на едно същество седи в това, доколко то познава и може да си служи с висшите състояния на материята. Обикновените науки си служат и изучават първите три състояния на материята: твърдо, течно и въздухообразно. А окултните науки изучават следващите след тях по-висши състояния на веществото. Всеки, който стигне да познае тези състояния на веществото и да си служи с тях, той е окултист. Не ги ли познаваш и не можеш ли да си служиш с тях, ти си обикновен човек, ти живееш още в обикновените три състояния на веществото, в обикновената наука. Интересна връзка преживях с една диня. Учителят имаше голямо разположение към плодовете, но моето впечатление беше, че към динята Той имаше предпочитание. Затова, щом излезнеха дините, мене ми създаваше радост, да Му нося дини. Един ден видях една каруца дини, пред магазина на един продавач на плодове. Най- отгоре на каруцата гледам една красиво оформена диня, някак ми се усмихва. Мигнах няколко пъти, поозърнах се, с оглед на това, да не съм изпаднал в някакво особено състояние, да не е някакво разстройство на зрението, но всичко друго наоколо беше нормално, същата позната обстановка. Пак поглеждам динята, но топлата и приятна усмивка не беше изчезнала. И аз я купих. Беше горещ, летен ден, изпитвах голяма жажда. Срязах динята. Беше великолепна, прясна диня, напълно узряла. И резен по резен изядох я цялата. Като станах, почувствах се лек, подвижен, пълен със сила и живот, със светлина. Наоколо ми също се разливаше една мека, приятна светлина, изпълваше ме една тиха радост. Рекох си: Ето философския камък, панацеята, която алхимиците са търсели толкова столетия, като средство за подмладяване, за придобиване на здраве и живот. Толкова бях радостен, че едва се сдържах да викна: Хубавите дини са най- могъщото средство за придобиване на живот и младост. И аз реших да ям всеки ден дини. Това състояние, което за пръв път изживях, беше съвършено ново за мене. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другия ден отидох пак при същия продавач. Купих си диня. Беше също зряла, пращеше като я режех и вътре сякаш беше пълна с рубини. Приятна за ядене, но само толкова. Нямах никак от ония усещания при яденето на първата диня, нито светлината, нито тихата радост, която ме изпълваше. Преживяното от оная първа диня остана като свиден спомен. В класа, след тази случка, Учителят ме погледна, усмихна се и каза: „Пишете за следващия път темата „Най-хубавия плод". Разбрах тогава, по какъв начин Учителят ми беше благодарил - като ми даде да преживея нещо особено, нещо възвишено и оригинално. Това беше отплата за малкото внимание, което Му бях оказал. Това, което изживях с тази диня, в никакъв случай не мога да приема, че е само някакво състояние. Аз преживях нещо много реално. Чрез този плод приех нещо много съществено, нещо много осезаемо. Учителят ме беше поставил във връзка с този свят на мезоните. И аз приех от техния живот, от тяхната любов, от тяхната сила, светлина и всичките онези качества, които имах за момента. Какво бе станало, ако всякога когато приемам храна, за да можех да влизам в контакт с този свят. Тогава непрекъснато бих бил в онова състояние, което преживях. Тогава бих бил вечно млад, енергичен, пълен с радост и светлина, с доволство. Такъв един контакт не е невъзможен. В ежедневния си живот, ние понякога имаме моменти на повишено състояние, което е плод именно на нещо прието от този свят на движението. Легендата изнесена от Лев Толстой, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина. Пра-пра- дядото са били млади, здрави, стройни хора, не грохнали и прегърбени като техните пра-пра-внуци, защото са яли жито едро, едро като кокоше яйце. Значи, приемали са храна от по-високо естество. Следователно, тук се прокарва идеята, за възможността на човека да се ползва от този по-висш свят на веществото. Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие. На едно място Учителят прокарва следната мисъл, която пояснява всичко това: „Любовта, състраданието, омразата, грубостта, безсърдечието, това не са някакви състояния, през които човек минава. Те са известен род материя, с която той си служи. В отношенията на хората има обмяна и на частици от по-висши състояния на веществото. Значи, ние приемаме и даваме нещо. Връзката, обмяната не е само тук между хората на земята. Тя може да продължава да съществува и тогава, когато единият от тях си е заминал. Една случка с един наш приятел е интересен пример на такава обмяна. Той е човек едър, здрав, като планински масив. Има качествата на орлите. Обича да живее по високите планински върхове. Обича бурите, снежните виелици, умората при изкачване на върховете, аромата на хвойната и клека. Когато му се заговори за тих, спокоен, уседнал живот на топлата стаичка, той махва ръка и с досада отговаря: „Не, не, такъв живот не мога да живея. Без планините не мога". И той с наслада говори, за онези напрегнати преживелици със стихиите на планината. Веднъж, той поклати глава и каза: „За голямо съжаление не всичко свършва благополучно. Шега с планината не бива". Това беше Игнат Котаров от Изгрева. Един път, срещу Нова година, разправя той, тръгнах за Юмрук- Чал, балканският първенец. С мене пожелаха да дойдат баща и син, мои добри приятели. Имаше вече сняг и те бяха добри скиори. Взехме раниците и ските, тръгнахме с влака до Карлово и оттам за хижата. Сутринта времето е странно. Вали сняг, виелица и мъгла. Не съм свикнал да взимам времето под внимание - тръгнахме. Снегът не преставаше и нагоре ставаше все по-дълбок и по-дълбок. Вятърът също ставаше по-стихиен и мъглата все по-гъста. Минахме покрай някаква горска барачка, понеже там нямаше никой, ний продължихме нагоре. Времето ставаше все по-настръхнало, снегът беше много дълбок и аз тръгнах напред да правя партина, като се обръщам, гледам, няма никой. Извиках няколко пъти, няма никакъв отговор. Смутих се. Връщам се назад, викам, но нито отговор, нито хора. Снегът вали. Вятърът бучи. Мъглата е толкова гъста, едва се вижда на метър-два. Студени тръпки от ужас ме полазиха и аз с още по-голям устрем тръгнах да обикалям, да викам, но никакъв отговор. Времето напредваше. Аз бях вече целият мокър. Мокрите ми крака започнаха да леденеят и аз чувствах, как студа, със своите зловещи клещи вече ги сграбчваше за да ми отнеме живота. След като обикалях доста време, почувствах се много изморен и спрях до една скала, потънал до пояс в сняг. Изведнъж чувам, как нещо свисти около мене, нещо като техните гласове, които викаха: „И ти трябва да станеш като нас, и ти трябва да дойдеш при нас". Озърнах се, наоколо нямаше нищо освен виелица, сняг и мъгла. Тогава разбрах, че моите приятели не са вече между живите. Изтръпнах. Скочих, но разбрах, че вече нищо не мога да направя, чувствах че замръзвам. Отпуснах се и някаква сладка дрямка ме обзе. Гледам пред мене елхите с пъстри запалени свещици и звънчета, които някак сладко звънтяха. Сепнах се. Ах, значи, умирам, някак си ми се втикна тази мисъл в главата. В този момент гледам, от едната ми страна, до рамото ми Учителят, а от другата ми страна моят баща и двамата не бяха вече на физическия свят. Учителят ме бутна по рамото и ми каза: „Слушай, това което беше досега е нищо в сравнение с това, което иде. Ти знаеш, какво нещо е физкултура, нали? - Само физкултура, физкултура, разбираш ли. Физкултура, повтори няколко пъти натъртено Учителя. Изтръпнах, сепнах се и поглеждам наоколо, освен снега, гъстата мъгла, вятърът, беше вече тъмно, непрогледен мрак. Значи, нощта беше вече настъпила. Почнах да скачам, да се бия с юмруци, да правя разни движения, доколкото ми позволяваха вкочанелите ми ръце и крака. Това правих цяла нощ. Откъде се взеха тези сили, това не мога да разбера и досега, след като бях толкова изтощен още през деня. Нощта ми се видя безкрайно дълга. Никога не съм прекарвал такава ужасна дълга нощ. Най-после се развиделя, вятърът започна да утихва и мъглата се поразреди. Тръгнах. Вървях без да зная накъде. Вървях предпазливо. Знаех, че около Юмрук-Чал има пропасти, както ги наричат „джендеми", в които човек лесно може да намери своя край. Вървях доста време и най-после гледам пред мене нещо се тъмнее. Като повървях още малко, гледам някаква постройка. Когато стигнах при нея, разбрах, че тя е същата онази горска барака, край която бяхме минали предният ден с моите приятели. Сега наново се намирам тук, но вече сам, без моите другари. Влязох клатушкайки се. Вътре беше един горски работник, който току що беше почнал да пали огъня. Съборих се като сноп, изнемощял и измръзнал. Огънят, топлата стаичка и братските грижи на работника възвърнаха силите ми. Когато напролет снегът се поразтопи, намерихме труповете на двамата мои приятели. Баща и син бяха един до друг до един камък, на който камък навярно са се спънали и са паднали в дълбокия сняг. Вероятно те не са могли да станат поради голямата умора и възпрепятствани от ските. Те са били много голяма пречка, която не са могли да преодолеят при ставането. И така, мезоните, това висше състояние на веществото, пратени му от Учителя, спасиха нашият приятел от бялата смърт, тъй както мезоните на неговите приятели горе до скалата искаха да смутят нашия приятел. И в единия, и в другия случай имаме една връзка, един проводник, по който протекоха мезоните на завистта и мезоните на Любовта и живота. По-силни бяха обаче мезоните на Любовта пратени му от Учителя и неговия баща. В тежко изключително време те именно спасиха нашия приятел.

33. ОТРОВИТЕ Отровите са онзи дял от проявите на Демоничната Природа, които имат за задача да спънат и тласнат човека към покой и смърт. Те се изявяват и в четирите свята, в които човека е потопен: 1. Света на идеите - Идейният свят, наречен от древните мъдреци Свят на Огъня - свят на Саламандрите. В своето още първоначално развитие на човека, когато сивото и бялото вещество на главния мозък, все още не са достигнали едно високо организирано и облагородено състояние, той е способен да се поддаде на идеи, носещи разрушението и смъртта. Към тях се приобщават и другите три свята. 2. Свят на мисълта - както са го наричали още Свят на въздуха - свят на Силвите. 3. Свят на чувствата - или още Свят на водата - свят на Ундините и най после, 4. Света на Земята - Свят на Гномите, една част от които са агенти на Демоничната Природа, създателите на всички отрови, които носят и създават отровите каквито са: алкохола, тютюна, морфина, опиума, кокаина, хашиша и ред други, които със своето действие спъват, забавят, притъпяват, тласкат към покой и смърт. Агентите на отрицателната природа в света се стараят първо да предизвикат интереса към тях с най-различни методи. На първо място да събудят в човека честолюбието, че той е напълно свободен, самостоятелна величина, със свободна воля и възможността да прави всичко каквото си иска. Използувайки тази си свобода, той влиза и в света на демоничното - света на отровите, без да разбира че той ще остане под тяхното влияние, под тяхна власт, ще загуби своята свобода и ще правят с него това, което не иска. Деформират се мозъчните клетки на сивото и бялото вещество, става раздразнителен и го тласкат в неправилни посоки. Нека се знае, че Саабеизма е посочил най-правилните причини за нарушаването на човешкото здраве и нормалното протичане на живота. Всичко това е плод на безредие в звездното тяло - двойника на човека, което в резултат дава и безредието в самото физическо тяло. Изобщо, болестите и ненормалното протичане на живота в даден човек е плод на безредието, откъсване от законите, които управляват човешкия организъм. Това дава възможността за достъпа на разните злокачествени бактерии, вируси и тем подобни творби от микромира създадени от агентите на отрицателната природа. За да се избави човек от този свят, той трябва да изключи достъпа на Демоничната Природа в горните три свята - идейният, интелектуалният и емоционалният. Никакъв достъп на лошото в тези три свята - идеи, мисли и чувства. Човекът трябва да постави своя ум, чувства и постъпки в служба в хармония с висшата Природа, Природата на Доброто. Второ самата атака, на тези бактерии, вируси и пр., тяхното ликвидиране и невъзможността им да имат достъп в човешкото тяло е способен да извърши - черният дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм и е най-сложно устроен. Веднъж аз, Николай, на Витоша запитах Учителя: „Знаем, че змията със змийската отрова, дори и с най-малко количество от тази отрова може да отрови човек и да го умъртви. А човекът разполага ли с такова малко вещество, с което да се противопостави на отровите?" Учителят каза: „Съществува такова вещество и такъв начин". Каза и млъкна. Човекът още не беше готов за това знание, защото можеше да го употреби за своето си разрушение.

32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН Ние ще трябва по безспорен начин да се съгласим, че живота на слънцата в ядрото на Галактиката е в много по-висок стадий, отколкото живота на слънцата, които са близо около него и най-после от онези, които са в края. Имат привилегия слънцата, които са в ядрото - те са нещо по- съвършено, нещо по-велико в своя стадий на развитие. Американският астроном Бааде е прав като иска да постави една класификация в Галактиката съобразно тяхното място в нея. Учителят казва: „За нашата слънчева система настъпват по- благоприятни условия". Защо? - Ако ние разгледаме положението на Слънчевата система в нашата Галактика, която се намира на разстояние около 2/3 от ядрото, движейки се в своя път със скорост 250 километра в секунда, виждаме че трябва да навлезе в един по-гъст рояк от слънца. Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях. На 19 май 1920 г. Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето. Всявала е ужас, че идва края на Света. И той наистина е дошъл. През 1922 г. е Балканската война, 1913 г. е Междусъюзническата война, 1914 -1918 г. е Първата световна война. Ясно е, че кометите имат някакво друго непознато състояние на веществото. Учителят казва: „Кометите са боклукчийски коли". Като почнем от минералите и свършим до човека, всичко приема и изхвърля нещо. Приема онова, което го ползва и изхвърля онова, което не може да му бъде полезно. Минералите радиират, растенията, животните, човека - също отделят вещества. И Слънцето, и планетите и те се подчиняват на този закон. Тези отпадъци, още неоформени в такъв вид вещество каквото ние познаваме, без онези сложни и могъщи сили, които са включени в материята, която ние имаме, без онази велика закономерност, която цари между елементарните частици в нея. Това е веществото на кометите. Много идеи и „учения", които често се явяват в света, не са нищо друго, освен едно обединение на отпадъчни човешки мисли, които както и кометите блестят, имат импозантен вид, по своя размер съперничат на Слънцето, а като пуснат и своите грамадни опашки, смайват неподготвения човешки ум, хипнотизирват го, увличат го, спъват прогреса на човешкото общество и чак когато човечеството изстрада и плати грамадния данък на своята заблуда, чак тогава разбира празнотата и нереалността на тази смрад. Във всички времена хората са гледали на кометите като на нещо злокобно. Но те не са разбирали, че кометите не са в състояние да направят някакъв физически ефект, както вече видяхме, но само внасят в състоянието на хората една хипноза и да им забият в главите някакви отпадъчни идеи - на това са способни. Учителят казва: „Разумният свят не държи сметка за времето, той разполага с безкрайното време. Но, за енергията, за силата, държи сметка и за най-малката изразходвана сила. Ако някой си позволи да изразходи напразно и най-малката сила, Небето го държи отговорен". През 1843 г. м. февруари се появява комета, която е била толкова ярка, че се е виждала и денем. Тя е минала само на 127 000 км. от диска на Слънцето, като е летяла със скорост 586 к м. в секунда. Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде? Това е скорост 300 пъти по-голяма от скоростта на изстрелян куршум. Можем ли да си представим каква грамадна сила е било необходима за тази скорост на тази грамадна комета. Каква жертва прави Разумния свят, когато е необходимо. Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя, беше хубав, строен, напет, бе решил да отиде в странство да следва. Отива да си вземе сбогом с Учителя, като очаква да получи няколко напътствия, благословии за светли перспективи. Учителят го погледнал и строго му казва: „Слушай, и в дъното на ада да слезнеш, пак ще те измъкна!". Това бе Методи Константинов. Това е жертвата на Разумния свят към едного. От Учителя съм научил, че наистина има един Всемирен закон, Закона на Любовта, но разбирам колко той е сложен и велик, когато надникна, колкото ми позволяват за това човешките възможности, в тези необятни мирове на Микрокосмоса, Макрокосмоса и Мегакосмоса. Колко сложни и непонятни неща има там, личи от това, което Учителят казва за себе си по отношение на Любовта: „На Закона на Любовта, аз едва крайчеца съм надигнал!"

30. ПЪРВИ СТЪПКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА КЪМ АСТРОЛОГИЯТА Астрологията като наука идва от древността. Преминава през вековете като знание на посветените. През XIX, XX век тя излиза на показ и е представена на човешкото знание. И започва следващия етап, където тя трябва да се докаже от учените, че тя съществува и не е измислица. И тя се доказва. През 1925 година, в един разговор между група приятели, Учителят казва: „В космоса има тъмни слънца, които нито светят, нито отразяват светлината и тези слънца са повече от другите". От израза на Учителя се е разбрало, че влиянието им е особено злокобно. Наистина, навсякъде в природата има антиподи. Има бяло, има и черно. Има вещество, има и антивещество. Има източници на живот, любов, радост, има и източници на смърт, злоба, скръб. Учителят един път каза, когато стана въпрос за злото: „По силата на каквото право имаме Доброто, по силата на същото право имаме и злото". И наистина, радиоастрономите, както се разбра, често се натъкват на сигнали от мировото пространство, където оптическите телескопи нищо не намират. Тези сигнали се отдават на някакви далечни облаци прах, но така ли е или това са импулси от тъмните слънца? Сега радиоастрономията бързо се развива и вече разполага с доста добри уреди. Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена. Радиовълните идващи от мировото пространство се улавят от огледалото, като се отразяват върху антената. Приетите от тази антена вълни се предават на сложни електронни уреди, където се обработват. Колкото огледалото е по-голямо и по-съвършено изработено, толкова радиотелескопа улавя по-ясно и от по-голяма дълбочина на космоса сигнали. Учените засега разполагат със значителни по своя размер такива огледала. Така, обсерваторията на Джорден Бенк в Англия разполага с телескоп, огледалото на който е 76 метра в диаметър, а антената му е 10 метра. Този телескоп позволява на учените да проникнат в космоса и да улавят сигнали на тела, намиращи се на разстояние 1 милиард светлини години. При това положение, явява се въпроса: Тези радиолампички и електронните апарати, дали са по-съвършени от мозъчните клетки, които ги създадоха? И после, щом тези лампички улавят сигнали от такова непонятно за нас грамадно разстояние, защо мозъчните клетки да не улавят сигналите на планетите, Слънцето, Луната, които са на разстояние от нас само светлинни секунди и минути? Ето това е въпросът. А отговора търсим чрез астрологията.

29. СВЕТИЛОТО НА СРЕДНА АЗИЯ - АВИЦЕНА Авицена е роден в 957 г. и умира през 1037 г. Той е светилото на арабската култура. Особено внимание Авицена е обръщал на справедливостта. Той смята, че тя е най-доброто качество на всички човешки постъпки. Трудовете на Авицена са оказали изключително влияние, както на науката, така и на философската мисъл за вековете. Авицена е известен също и като поет. В своите стихове, поеми, които е писал на езика на дариите, съвсем ясно е изказвал своите велики и напредничави идеи. Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките от 1001 нощ. Тях може да ги напише само онзи, който е имал солидни познания по обикновените и окултни науки, който е имал голяма мъдрост и умение да пише литература. В цялата арабска култура, няма по-всестранно подготвен човек от Авицена. И оттам, упорито се натрапва мисълта, че приказките от 1001 нощ са дело на него. За приказките от 1001 нощ си спомням една случка. Като студенти една група приятели живеехме заедно. Един от нас, след като свърши и взема университетската си диплома, отиде при Учителя да му се похвали, че е завършил и най-важното, да му поиска някоя книга, която още повече да допринесе за обогатяването на неговите знания. През това време бяха излезли доста преводи на книги, които засягаха индуската философия, разни книги за йогите, из областта на окултните науки, кабалата, хиромантията, френологията, астрологията и др. Тези книги будеха голям интерес у нас и ние ги търсехме, четяхме и коментирахме по тях. Знаехме, че Учителят има много и добре подбрани книги. Нашият приятел поискал от Учителя някоя интересна книга, която да допринесе нещо за задълбочаване на неговите знания. Учителят изважда от библиотеката си приказките от 1001 нощ и му ги дава. Една знаменателна случка, която изнася също величието на Авицена. Потърсих да намеря някой от трудовете на Авицена от мой познат библиотекар. Той ме насочи към руската книжарница, която скоро е получила някой от томовете на „Медицинския канон", но се оказа, че набързо била се разпродала. Изненадах се. Значи, хиляда години „Медицинският канон" все още не е изгубил своето значение, пък и другите му трудове. Хиляда години и все още продължава да свети и да бъде високо името на Авицена. Учителят беше казал: „На сто години се ражда гений, на хиляда - светия, а на две хиляди - Учител". Гениите дават тласък на човешката култура; светлина на човешките умове за десетилетия, светиите - за столетия, а Учителите - за хилядолетия. От Христа до Учителя, по-голямо светило от Авицена не е изгрявало. Но злото също не дреме. В лицето на Чингиз хан то проведе своите пъклени, разрушителни планове. В 1219 г. ордите на Чингиз хан са разположени на почивка в горното течение на реката Артим, голям приток на сибирската река Об. Той е пратил вече своите шпиони на юг, в средна Азия, за да проучат стойността на неговата следваща плячка. Те се връщат и донасят много примамливи сведения за богатствата и благоденствието .на тези земи. Чингиз хан едва дочаква пролетта на 1222 година. Той повежда своите орди, които като стихиен порой рушат, ограбват и помитат всичко през където минат. За три години ордите му стигат до сърцето на разслабената вече арабска империя и нанасят смъртен удар на цъфтящата култура там. Един мъдрец, гледайки пустоша след монголските орди, е отбелязал на една скала: „Оттук минаха монголите". Да разберат хората, защо е тая пустош. Те са разрушили и язовири, и канали. След тях Средна Азия заприличва на пустиня. Смъртно ранена арабската култура продължава своя упадък до началото на 16 век, когато идва и нейния край. В началото на 16 век, на престола, на издигащата се вече Отоманска империя е султан Сюлейман Великолепний, най-големия завоевател на Турция и последният от ерата на седемте велики турски султани. Султан Сюлейман Великолепни завладява почти всички земи на арабската империя, включително и Египет, цяла северна Африка. Така, той помита, както Александрийската, така и Арабската кулутура, но подтикът е вече даден. Светлината вече е озарила човешките умове и човешкият род тържествено крачи по озарения път на прогреса. Доброто и този път преварва. Спомням си един случай от времето на Учителя. В първите години, когато ходехме на седемте рилски езера, бяхме малки групи, може би не повече от 40-50 души. Тогава минавахме през Сепарева баня и хижа „Скакавица". Прекарвахме 10-15 дни край езерата и се прибирахме. При едно такова пребиваване, дойде деня да се прибираме, да слизаме. Учителят изведнъж даде бързо нареждане, час по-скоро да бъде прибрано всичко и да тръгваме. За кратко време той беше готов. Това и неговото подканване ни накара и ние също набързо да се приготвим и да тръгнем. Още като почнахме да слизаме, цялата планина страшно потъмня, тъмни облаци обгърнаха Рила, загърмя и затрещя. Зад гърба ни се изливаше пороен дъжд. В Сепарево автобусите ни чакаха. Качихме се и дъжда почна да се излива и тук - тропически, пороен дъжд. При пътуването стигнахме до едно дере, на което нямаше мост. Поглеждаме, само няколко крачки от пътя, който минава през дерето, една мътна стена от вода иде. Колите едва смогват да минат и пътя бива залят. Минахме благополучно, но всички настръхнали от ужаса, който връхлиташе. Прибрахме се на Изгрева доволни. След като преминаха коментариите по случилото се, Учителят каза: „Преварихме с една минута". И този път разумният свят превари мътната стихия на злото, водена от Чингиз хан. Преживяхме потопа воден от ордите на Чингиз хан.

28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА Има един основен принцип в природата, който учените наричат „Движение", по липса на по-подходяща дума, а религиозните наричат този принцип - БОГ. Но нито едните, нито другите имат ясна представа за Неговата същина. Този принцип създава всички процеси, които имаме. Процесите са подчинени на втори принцип - принципа на ритмичността, или на импулсите. И животът, тази висша проява на разумния свят, си има свой ритъм. Този ритъм, това чукане на часовника на живота, проявен във формите, където той протича, не е всякога равномерен, нито пък е еднороден, той ту усилва своя ход, ту го намалява, а характерът му се мени в безкрайни нюанси. При човека, където животът на нашата планета е проявен в най- високия си стадий, тази ритмичност е най-ярко изразена. За всеки отделен индивид тя има своята характерност, но и за всеки индивид в течение на денонощието, пък и през цялото време на живота му, също е различна. Ускори ли се чукането на този часовник, стане ли то по-интензивно, човек се чувствува енергичен, бодър, весел и разположен. Забави ли се това чукане, имаме обратното на тези състояния. 1. Онази част от земната повърхност, която се намира на изток малко преди изгрева на Слънцето и по време на самия изгрев, получава силовите, космичните слънчеви лъчи в най-чистата им форма. Защото тези лъчи по това време засягат най-малко Земята. Веществото на Земята все още не е възбудено и отделянето на космичните земни лъчи, притъпяващи въздействието със своите отрови, тези на слънчевите животворни лъчи, носещи и подтикващи живота е най-слабо. Във веществото на слънцето отровите са изключени и във това е разликата между естеството на слънчевото вещество и това на земята. Оттам, на това се дължи, че при разпадане на слънчевото вещество се отделят космични лъчи, частички носещи живота. 2. По-късно, с издигането на слънцето на хоризонта в огряната от лъчите му земя, почва под тяхно въздействие промени в земното вещество при което се отделят и земни космични лъчи. Чертежът поставен по-долу ще изясни казаното: Фиг. 1 A - при изгрев Б - по време на изгрев В - до обяд Г - след обяд Д- привечер Е - залез слънце Секторът А Б е местност преди изгрева на Слънцето. Космичните лъчи на слънцето са засегнали най-малка част от земята и възбудата на веществото в тази област е най-слабо. Тази възбуда е най-малка в планинските върхове, водните площи - морета, океани, а също и местата покрити с гори. В сектор Е Д, който е при залеза и малко след залеза, също имаме благоприятни условия за приемане на силови слънчеви лъчи, но поради наситеност в атмосферата от земни излъчвания, породени от целодневното въздействие на космичните слънчеви лъчи, то и качеството им е значително понижено. Наистина и привечер около залез, и малко след него, разположението у човека е понижено. Учителят казва, че и изгревът и залезът на Слънцето са добри, но изгревът е по-добър. Учителят казва още: „Половин час преди изгрева на Слънцето и при изгрева, човек може да получи най-много енергия. Ако времето е облачно, това приемане не се възпира. Облаците не пречат на приемането на тези животворни лъчи". Но дебелите тухлени и бетонни стени, разбира се ще пречат на това. За да може човек да се ползува от тях, то силата на тези лъчи, той трябва да бъде на открито. Казаното от Учителя, потвърдено от откритието на учените, че в утринните часове на деня, хормоните, възбудителните вещества, отделяни от жлезите с вътрешна секреция са в най-голямо количество, ни дава право да приемем, че мястото на този жизнен часовник е на Слънцето и че силовите лъчи, които то изпраща са факторите, задвижващи и определящи неговият ритъм - да бъде той по-правилен и по-интензивен. На човека остава само да приеме тези лъчи и да се възползува от тях. Ето защо, всички велики духовни водачи на човечеството, от най- дълбока древност досега, са учили, че утринното излизане малко преди изгрева на Слънцето и при неговия изгрев, е от най-голяма полза за човека. А посрещането на самото Слънце, приемането на неговите първи лъчи чрез нашите очи, тези прозорци на човешката душа, е от изключителна полза, защото приема енергия не само тялото, но и главният мозък. Той е командният апарат, който понася най-големия дял от напреженията, които човек има. Главният мозък трябва да бъде най-добре наситен с енергия, за да се справя по-добре с трудностите на деня. Казвам - най-вече за главния мозък, защото колкото една клетка е по-съвършена, толкова и възможността й за приемане на тези сили е по-голяма, а клетките на главния мозък в това отношение са от най-голяма класа. Влиянието на слънчевите лъчи като могъщ фактор на жизнени сили за човешкия организъм, се разбира най-после от всички, но това влияние е все още някак смътно и неясно за мнозина. Голяма част от хората днес приемат, че въздействието на слънчевия лъч е най-благотворно, когато неговото топлинно въздействие е най-силно, а това е от 12 часа на обяд до към 4 часа след обяд, нещо което е погрешно. Полза през тези часове, а особено през горещите летни дни, няма. За планинските райони, покритите с гора места, за големите водни площи - морета и океани, лъчите от зори до най-много към 11 часа преди обяд, са добри /също и след 4 часа след обяд/, но предиобедните са от най-голяма полза. Възбудата във веществото на земята, тогава е най- малка. По-внимателните издирвания довеждат до още по-интересна връзка между този часовник на живота в човека и слънцето. Раждането на човека е преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен на човека преминаване от един в друг свят. Този момент е най-важен в жизнения му път. Наблюденията са показали, че има една много интересна връзка между момента на раждането и положението на Слънцето, за мястото където то става. Хората родени по време на изгрев или малко преди изгрева на слънцето, имат много по-голяма жизнеспособност, отколкото другите. Те са всякога енергични, бодри, лесно ликвидират умората, ако такава е настъпила при по-голямо напрежение, а също възстановяват нарушението на жизнените си процеси, изразени в заболявания /което нещо за тях е по-рядко/ - много по-лесно. През целия си живот запазват една подчертана бодрост, изблик на постоянен приток на енергия, неуморност. Ден и нощ - в 24 часа слънцето движи своя часовник на живота. А човек доколкото може настройва своя жизнен часовник към времето на слънцето и часовника на живота.

27. ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Човек разкрачен с разперени две ръце представлява в най-чист вид една Пентограма. Движещият се човек е Пентограма, която се движи, като всеки връх се движи и заема за известно време мястото, което е главата на човека. А човекът е същество на мисълта. Една малка случка от времето на Учителя, където ще говорим за значението на мисълта и за мястото откъдето идва мисълта. В една лятна, тиха, приятна вечер бяхме се събрали на полянката където играехме утринните упражнения. Учителят беше също там, пеехме някои от песните, които Той ни беше дал. Всички пееха така вдъхновено, тъй хармонично, пееше Учителя. Създаде се рядко по своята красота и чистота изживяване. Бях близо до Учителя, пях и аз и си мислех, как ли Учителят е създал такива бисери. Като привършихме пеенето, доближих се до Него и Го попитах: „Кажете ми, как измислихте такива прекрасни песни, такива мелодии". А Той ми отговори: „Аз не съм ги измислил". Да, Учителят не беше ги измислил, Той ги беше взел само от Великата хармония на природата. Тъй както и учението, което той донесе беше взел от необятната съкровищница на Божествената мъдрост, от която съкровищница всички велики Учители черпят. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Значи, не съм ги измислил. Н.Д.: Да, бяхме се събрали и аз бях до Него и се възхищавах от тези мелодии и не можах да намеря по- подходящ израз, ами измислил. И Той ми каза, не съм ги измислил. Учителят казва: „Ако вие пуснете една мисъл, то когато и да било, тя неминуемо ще дойде пак при вас, като при това, ако е добра, минавайки през пространството ще приеме силите на доброто и ще дойде по-богата отколкото е тръгнала. За злата мисъл същото. Ето защо, колко е важно, какво човек мисли. С това малко скромно изречение Учителят открехна малка пролука към една от най-великите тайни на природата за пространството от Всемирният закон. Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя беше хубав, строен, напет, беше решил в странство да следва. Отива да си взима сбогом с Учителя, като очаква да получи някакво напътствие, благословия за своята светла перспектива. Учителят го погледнал и строго му казал: „Слушай, в дъното на ада да слезеш, пак ще те измъкна". В.К.: Това за Методи Константинов ли беше? Н.Д.: За Методи Константинов. Учителят казва: „Разумният свят не държи сметка за времето, той разполага с безкрайно време, но за енергията, за силата държи сметка и за най-малкото изразходвана сила. И ако някой си позволи да изразходва енергия и най-малка сила, небето го държи отговорен". В.К.: Сега, за този случай с Методи Константинов. Н.Д.: Методи беше следвал в Полша и мисля, че после разбрах, че някакви връзки си създал с някаква хубавица и навярно е искал да отиде пак. И Учителят по този случай му казва, защото като отиде там, свърши се там, с неговите духовни подтици и т.н., ще загуби всичкото туй, което е получил на Изгрева. В.К.: Сега, тука за Пентограмата, какво ще кажеш, която тука е дадена, ти си работил върху нея? Пентограмата, която Учителят даде? Н.Д.: Пентограмата, която Учителят даде е най-съвършената фигура в геометрията. Той дава Пентограма и я правят на една голяма бяла плоча, и от тая плоча са направили копия, като я раздал на братята и сестрите. В.К.: Ти знаеш ли за онази Пентограма, за цветната Пентограма, която е била в Търново? Н.Д.: Аз съм я гледал, но не мога да кажа кой я рисувал. В.К.: И какво представляваше, спомняш ли си я? Н.Д.: Същото туй, което на тази Пентограма, само е дадена в цветове. Образът на Христа, врати, дървета бяха цветни и беше голяма колкото стена. В.К.: По-късно аз съм виждал, че някои носеха Пентограми, като медальони на верижка окачени на шията си. Н.Д.: Да, по-късно някои от приятелите, не знам дали по указание на Учителя си изработиха Пентограми от злато и си ги носеха, като огърлица малка. В.К.: Ти разглеждаш тука звездата на Питагор. В какъв смисъл звездата на Питагор? Н.Д.: Учителят разглежда човека като една съвкупност от четири триъгълника. От таза надолу единия - големия триъгълник, от раменете надолу - втория, от главата до брадата - третия, има един четвърти триъгълник, всички тези три триъгълника са обърнати с върховете надолу, само четвъртия тригълник - носа е обърнат нагоре, който изразява човешката интелигентност - Божественото в човека. В.К.: Значи, това е по отношение на Пентограма. Аз съм виждал приятелите в първите години, окачваха Пентограмата по стените. Н.Д.: Пентограмата е окачвана по стените, аз я имам тука. Ако не си я виждал може да я виждаш. В.К.: Виждал съм я. Н.Д.: Питагор е разглеждал геометричните фигури като елементи на природата, закономерностите на които са и закономерности в самата природа, във формите които тя създава. Най-любимата на Питагор и на неговите ученици фигура, която най-много са изучавали е била Пентограмата, наречена още Питагорова звезда. Това е звезда, която се получава, като се продължат страните на правилния петоъгълник в две направления до тяхното пресичане, по този начин се получава петолъчната звезда. С този знак учениците от школата са се познавали един друг, като са я чертали при среща. Пентограмата за тях е била най-съвършената геометрична форма. И наистина, тази геометрична форма има много интересни и странни качества, които я отличават от другите фигури. Ъглите при върховете на звездата са по 36 градуса. 36 умножена на десет, дава почти толкова, колкото денонощия има годината. Сборът на тези пет ъгъла е равен на 180 градуса, което дава една права линия. Самият пентограм е една съвкупност от пет тройки подобни триъгълници, каквито имаме в човешкото тяло. Лицето на човека е най-малкият триъгълник. Триъгълникът образуван от линията минаваща по раменете като основа, а другите две страни от края на раменете до пъпа е вторият среден по размер триъгълник. И най-после големият триъгълник, който се образува от линията минаваща през пъпа до тазовите кости, като основа на триъгълника, а другите две страни от края на тазовите кости до петите. Един път в клас Учителят даде тази скица, като обясни, че тези три триъгълника обърнати с върховете си надолу показват, че човек е потънал много дълбоко в гъстата материя. В средата на най- горният триъгълник той начерта едно малко триъгълниче с връх нагоре, което изразява носа на човека. Това триъгълниче, каза Той е само Божествената същина в човека. Отношенията на лицата на тези три триъгълника в пентограма, както и в правилната човешка фигура са в тъй нареченото златно съотношение. С други думи, ако разделим лицето на най-големият триъгълник с това на средния, ще получим число, което ще бъде равно на числото, което ще се получи, ако се раздели лицето на средния триъгълник с това на малкият. Златното съотношение е несъизмеримо. Точките, в които се пресичат линиите на пентограма, върховете на вписаният в него петоъгълник са точки също на златното сечение или както още древните са го наричали Божествена пропорция. В златно сечение е разделена една отсечка, когато съотношението между цялата отсечка и по-голямата част е равно на отношението между по-голямата част от отсечката и нейната по-малка част. Геометрично, златното сечение е дадено в Пентограма, но алгебрично не може да се изрази, несъизмеримо е, не могат да се намерят числа, които да удовлетворяват тези две съотношения. Въпреки това, златното съотношение се среща най-често в природата. Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение. Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение. Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакътя и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство. Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни акорди, защо и за окото, за зрението да нямаме същото. В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива. За златното отношение, видният италиански математик Фибоначи, живял между 1170-1228 година е дал един ред от отношения наречени „ред на Фибоначи", който ред от третият член нататък все по-близо и по- близо се приближава до златното отношение. Първите членове на този ред са: 3/5, 5/8, 8/13, 13/21... Този ред е служил на художниците, скулпторите и строителите от онази епоха за определяне и създаване на съвършените форми. 1. За чертане на правилен петоъгълник откъдето се изхожда за чертане на пентограма има доста методи, но най-красивият е този даден от Алберт Дюрер. Един от най-големите гении от Враждането в Германия, живял между 1471 и 1528 година. Дюрер е бил художник, гравьор, скулптор, архитект, математик, създател на фортификацията и още какво ли не. Неговите художествени творби и сега имат значителна стойност. 2. Учителят също ни даде пентограма, като символ и като ключ за едно по-дълбоко разбиране на пътя на човешката душа, но за това в част втора. 3. Учителят в Словото си, в лекциите се спира подробно как се чертае Пентограмата, как се движи Пентограмата и е дал на учениците истинската Пентограма на чертеж нарисувана на плакат за да се окачва на стената. Учителят също ни даде Пентограма*, като символ и като ключ за едно по-дълбоко разбиране на пътя на човешката душа. ________________________________________ * 3а Пентограмата виж „Изгревът" том XII, стр. 520-862. Приложение към тома са два плаката с черно-бялата и цветната Пентограма.

26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: По време на Учителя, един от нашите тогава млади братя си замина. Братът беше много интелигентен и се ползуваше със симпатии. Запитах Учителя, защо този брат си замина. Учителят отговори: „Този брат се беше свързал с един изостанал дух от Лемурийската епоха, затворен в центъра на земята, който дух искаше да се прояви чрез този брат и щеше да направи големи пакости, щеше да спъне брата и ония около него, затова и ние го прибрахме". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: За кой брат ставаше въпрос? Н.Д.: Мъчно мога да си спомня, защото тогава заминаха няколко млади братя. Един от тях беше Кузман, който беше рядко интелигентен и следваше философия. Друг беше Георги Марков, също тъй много интелигентен. Трети беше един брат - Кирил Паскалев, който следваше медицина и работи като доктор известно време. Така, че няколко братя за един къс период от младите си заминаха, и не мога да си спомня за кой става въпрос. В.К.: Защото, аз си спомням Учителят казва нещо, във връзка с това, че му слагат кюмюр да гори в печката му в стаята и той казва, че не иска да се горят въглища, защото се освобождават тези лемурийски духове. Значи този брат се свързал с лемурийците. Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата?" - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти?", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна?" - „Не зная". „Защото първата е приела повече влиянието на земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на слънцето. Това се отнася и за хората - приемем ли повече влиянието на слънцето, ще бъдем с качествата на хубавата круша. Приемем ли повече влиянието на земята, ще имаме качествата на лошата круша". Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората за своите разрушителни задачи, като им обещават Рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало, има ги и сега. Това е докато вържат хората, а после почват с омразата, лъжата, насилието. Христос даде ясна и отривиста мярка - „По делата им ще ги познаете!" Пазете се от тях - тяхното лукавство няма край. На земята стават две явления, които са още загадка за човека. Това са вулканите и земетресенията. На земята има 522 действуващи вулкана, а годишно имаме средно по 100 000 земетресения. Вярно е, че само малка част от тях се усещат от хората, но сеизмографите ги улавят. На какво се дължи всичко това? - Науката не дава сериозни обяснения. Учителят казва: „Вулканите са циреите на земята, ако ги нямаше Земята би се пръснала". През 1928 г. стана голямо земетресение в Чирпан. Учителят каза: „Ако в този град имаше 10 души праведни хора, земетресението нямаше да стане". Какво значи казаното от Учителя за вулканите и земетресенията? - Ядрената физика е стигнала до две интересни открития. Първото е, че освен познатият ни вид материя, има още един вид, който те наричат „Антивещество". Разликата между веществото и антивеществото е, че при първото ядрото на атома има положителен заряд, а периферните частици - електроните имат отрицателен. При антивеществото имаме обратно. Когато частиците от двете вещества се срещнат, то масата им минава в сила, т.е. получава се взрив. Значи, ако имаме само по половин грам от едното и другото, то при среща ще получим взрив, който съгласно формулата Е = тс2 ще даде сила равно на 25 000 000 умножено на 3600 киловата = 90 000 000 000. Във вътрешността на земята стават термоядрени реакции, при което се отделя и от антивеществото, което при среща се получават взривове, носещи казаните катаклизми, земетресения и вулкани. Антивеществото е вещество, в което злото има своя дял. Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането на която имаме тези прояви". Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето - разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова. Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия /или зърна енергия/ им се даде още сила, то те се материализирват. Имаме обратния процес, от енергия получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък /а човешкият мозък е мощен усилвател/, ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, в антивещество, ако е за зло. Двата примера: за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето и много още подобни казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба. До каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето от това антивещество. И катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо". Какъв величав образ на целия този процес. Оста, около която се върти Земята има два характерни белега. Първо, при движението на Земята оста се люлее и за един период от 26 000 години тя описва един конус. Този период се нарича „Прецесия". Второ - оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 231/2 градуса. По първият й белег - люлеенето на оста, можем да я оприличим или сравним с един човек, който при ходене се люлее. Това показва, че той няма една стабилност в своите принципи. Изправи ли гръбнака си в две плоскости, криви ли си раменете - едното по-високо, другото по-ниско, криви ли главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи. Така и Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпи под натиска на злото и в резултат, връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората. „Гълъбът при всички условия остана вегетарианец", каза Учителя. Ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи. И между животните и между хората има такива, които устояха. Това отклонение на оста, Разумният свят наложи като контра-мярка срещу провала, който земята прие. Благодарение на това отклонение, ние имаме топли месеци и по-далеч на север и юг, и с това висшия живот получи по-голям простор, сега, когато последният леден период си отива и земята се затопля. Констатирано е, че замразеността на почвата в Сибир се оттегля все по-на север. Земната ос, според изследванията на учените се изправя по 50 секунди на сто години. Учителят беше казал още отдавна, че оста на Земята бавно се изправя, поради това, че на нея настават по- благоприятни условия. В Северното полушарие на Земята е струпано много повече суша, отколкото в Южното. Какво направи Разумният свят? - През зимата у нас /през януари/ Земята е с 5 000 000 километра по-близо до Слънцето, отколкото през м. юли, а в Южното полушарие - обратно. С това ни се показва - Обръщайте внимание само на Доброто, със злото не се занимавайте. Защото разликата между студените и горещи месеци е значително смекчена в Северното полушарие, отколкото в южното. Най-после, ще разкажа и следното. Един ден сме седнали на масите, Учителят и аз бяхме един срещу друг. Беше следобед, привечер - говорихме нещо. По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода. Навярно беше я откъснал току-що от градината. „Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце?" Погълнат от Неговият дълбок, топъл, мек израз на лицето Му, в което прочетох. Разбрах, че въпреки всичко, щом Земята може да дава такива плодове, тя все пак е една от напредналите планети в Слънчевата система. Аз нищо не отговорих, бях доволен от това, което разбрах. Тук случаят е малко по-друг. Туй беше. Аз се разхождах на поляната дето се играят упражненията. И Учителят от единия край на поляната върви към мен и си държи стиснати ръцете. И като дойде при мен леко открехна ръцете и аз видях една грамадна ягода. И ме попита: „Ти какво предпочиташ тази ягода или едно яйце?" Не помня отговорих ли нещо. Но Той ми каза после: „Разбери, че щом нашата Земя дава такива плодове тя все пак е напреднала планета". Случаят малко не е така, че сме били на масата, а на поляната.

25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Час на беседа е. Учителят говори, погледът Му става все по-дълбок и измъчен, вдига ръката си и казва: „Аз не познавам по-неблагодарно същество от човека". Наистина, какво представлява човек, какви са неговите възможности? - Едно непознато, ненаследимо по своето съвършенство обединение на милиарди клетки, обединени от нещо разумно, напълно индивидуално за всеки човек. От трите милиарда хора на земята, всеки един носи своите особени черти и качества. Може би това обединение е почнало преди милиони и милиони векове. Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия път на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи. За изграждането на този колектив - човека - взимат участие минералите, растенията, част от животните на цялата планета. Една част от животните приеха вегетарианството, казва Учителят и с това улесниха еволюцията на човека. За създаване на това велико обединение - човека, са взели участие още много други сили, за които човек и не подозира. Взимат участие и сили от слънцето, и от всички небесни тела. Знае ли човек, този неблагодарник, че нищо не се създава от само себе си. Знае ли, че всичко това е плод на работата, на усилията, на вниманието на плеяда разумни същества. - Не, не знае, човек даже на иска да знае, а най-малко мисли, че е редно да отправи своята благодарност към тях. Понякога в този плавен и съвършен ред, в който плува човек, нещо се случи, препъне го, тогава от него изблика ропот безкраен, без да подозира, че сам той е виновника за това препъване. Човек е свободен да прави всичко, но не е свободен от последствията на своите постъпки, казва Учителя. Затова, когато ще трябва да направи нещо човек и Бялата и Черната ложа му дават своите съвети. Човек е, който решава, кое да приеме. И когато приеме едното, другото се отдалечава. Приеме ли съветите на Бялата ложа, Черната се отдалечава и обратното, и човек остава вече под влиянието на силите, чиито съвети е приел, другите не се месят. Не може човек да служи и на двете школи. Когато бях студент, между приятелите имаше един много интелигентен, способен и завърши добре университета. Това бе Георги Радев. След това, той не се залови за една постоянна работа, заболя наскоро и преждевременно напусна земята. По този повод, в един тесен кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това". Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си. Една малка група приятели се намират на поляната. Учителят гледа линиите на ръцете на някои от тях. На Учителя се подава ръката и това същество, което подкупено от някои среди, е говорило безогледно, най-нелепи неща за Учителя. Той му поглежда ръката, казва, че има да мине още малко една неорганизирана зона и после ще навлезе в една по-организирана зона. После, с един тон на човек, за който сякаш това същество е говорило най-хубаво, го попитва: „За колко се продаде, колко ти платиха?" - „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три". „Много за малко", отвърнал Учителя. Какво величие във всичко това. Подкупеното лице от поповете бе Мария, която носеше на главата си табела: „Жертва на Дънов". Веднъж бяхме с него на поляната, разговаряхме се и изведнъж Той се обръща, с един пълен с мъка поглед, към мене и ми казва: „Слушай, всичко се плаща". Това беше в началото на моите големи страдания, а после се занизаха едно след друго, като халки на синджир. Кой беше виновен за това? - Никой друг освен мене. Някога, в своето безумие съм вършил онова, което съм искал, за да получа сега онова, което не искам. Да направи човек едно престъпление, то значи, да отнеме благоприятните условия на редица същества. Когато и да бъде, те ще дойдат и ще си вземат онова, което си им отнел. И ти ще бъдеш лишен от тези благоприятни условия. Това се налага от една висша справедливост. Естествено е, че ти ще страдаш от това, но правилно ли е да протестираш, да роптаеш, да се озлобяваш. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Този случай с тебе е ясен. Онзи случай, с онзи приятел където Учителя го е откупил. Н.Д.: Георги Радев - беше много мил, много симпатичен, интелигентен, но не знам какво. Учителят го тласкал да се залови с една постоянна работа. В.К.: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере", значи за него се отнася. Понеже той превежда Бо Ин Ра. Н.Д.: А, да, по онуй време имаше един особен импулс от приятелите всеки да се изтъква, че чете в оригинал чужди автори и знай повече от туй, което ние не знаем. И една сестра: „Аз, чета Мадъл Колинс", Георги Радев - Бо Ин Ра, фръцкаха се насам-нататък да се покажат, че нещо друго знаят и могат повече от туй, което ние знаем. Всъщност за моя голяма изненада попадна ми нещо от Мадъл Колинс, в Цанка, като разтребвах багажа на Цанка и ми попадна едно книжле, и с най-голяма жажда започнах да го чета, и останах безкрайно изненадан от тъпотата, бих казал от невежеството, което беше изнесено в тази работа. В.К.: Интересно, че Жорж превежда Бо Ин Ра, а Учителят казваше, че е учител на Черната ложа. Ето виж тука дава потвърждение, че Учителят го е откупил от Черната ложа. Н.Д.: Да, хубав човек беше Георги. Събираше ни и ни четеше от Бо Ин Ра. В.К.: От Учителя не ви чете? Н.Д.: Не, не! Веднъж разговаряхме с Учителя за храненето, за вегетарианството. Когато ви питат, казва Той, защо не ядете месо, кажете им, че една част от учените приемат, че е добре човек да се храни с месо, а други не приемат това хранене. Ние сме се съгласили с тези, които казват, че не трябва да се яде месо. А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен път. Това бе казано в частен разговор, че и да им дават обяснения няма да разберат. През 1928 г. Теософското общество развиваше твърде голяма дейност. Между другото, във форма на пощенски картички, те бяха пуснали образите на тези, които наричат свои учители. Това бяха образа на Мория и Хут Хуме. Група приятели ги разглеждахме в малкия салон и много оживено коментирахме, както от естетично, така и от френологично гледище, защото и в двете направления образите бяха идеално издържани. Красиви, с черти изразяващи големи качества. Бях седнал гърбом към стаичката на Учителя, но в момента си мислех, какво ли би казал Учителя за тях. Обръщам се и виждам Той излиза от малката стаичка. Грабвам образите и се спущам към Него, и Го питам, какво ще ми каже за тях, като Му ги показах. „Това са образите на хората след две хиляди години", ми отговори Той, без да вложи оня интерес, който ние вложихме, смятайки ги за учители. Разбрах тогава, че някакъв талантлив художник сполучливо е дал два образа на по-съвършени хора. По-късно разбрахме, че тези образи ги бе нарисувал Николай Рьорих. Някакъв велик посветен на древността е отбелязал: „Бог създаде човека толкова красив, че повика ангелите да го видят". Какво разбира този неблагодарник от необятните богатства, с които разполага и неограничените възможности, с които разполага. Ходи, търси, иска и все е недоволен. В.К.: Сега, това е за човека, че е най-неблагодарното същество. Интересува ме този случай, когато в салона разглеждате портретите. Н.Д.: Малкият салон, където се хранехме беше много приятно място за събиране, приказвахме, споделяхме и т.н. И привечер особено, когато всички приятели се приберат от града, особено оживено беше там, разговаряхме и споделяхме всичко преживяно през деня. И в един такъв момент, някой донася картички, в пощенски размер образите на тези двама учители, които после разбрах Рьорих е нарисувал по желание на неговата жена. Разгледахме ги от гледище на естетиката и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство. В тоз момент както се наведох и гледам Учителя излиза от стаичката си, грабнах картичките и отивам при него. И му казвам: „Учителю, какво ще кажете за тях?" Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след 2000 години". И от туй разбрах, че това не са образи на някакви теософски учители, защото ако е тъй, защо трябваше господата теософи Ана Безант, Ледбитър и др. да ходят да търсят великия Учител и да го намерят в лицето на Кришнамурти. Защо трябваше, задавам си въпроса. В.К.: Казвали са ми, че точно пред салона на Учителя е имало някой, който е продавал книги и са продавали теософска литература. От една страна Учителят чете в салона Божието Слово, а там пред салона е имало масичка с окултна литература. Н.Д.: Да, мисля, че имаше такова нещо. Окултна литература, предимно теософска, защото теософите по онуй време бяха разгърнали много голяма дейност. Преводи правеха, беседи държаха, на ул. „Раковска" имаха салон, Софрони Ников и други. В.К.: Прави ми впечатление, че отпред слагат маса, пред салона и продават окултна литература на другата ложа, а отзад на салона има залепена действуваща кебапчийница и кръчма. Черната ложа атакува отпред по един начин, отзад по друг начин. Н.Д.: Вярно е, че беше едно несъвместимо положение.

24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: На Изгрева, по времето на Учителя, тихите топли звездни вечери, бяха нещо много приятно. Градът беше някъде далеч. Прахът, шумът, пушеците, миризмите и всевъзможните изпарения, най-вече на бензин и досадни отпадъци на всеки по-голям град в сегашната човешка култура, бяха далеч оттам. Небето над нас през такива вечери е кристално, бистро. Тогава Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка, бързо Го заобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни предразполагаше да се почнат приятни, интересни и полезни разговори за него. Тогава Учителят помолваше да се изнесе малкия му телескоп, който Той имаше. Този телескоп му беше направен от един приятел, много способен техник. Този брат имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Телескопът беше огледален с огледало 20 или 25 см. и с него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят насочваше телескопа към нея. Кратерните планини ясно се очертаваха. За тези кратери, произхода и смисъла им е все още неизвестен. Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчева енергия. Тези разумни същества, разбира се, ние съвсем не схващаме, че са такива, от наш тип". Разумни същества с висока култура, със съвсем други тела, изпратени там, да устройват това небесно тяло и да създават условия за раждане на живота. Ние добре разбирахме също, че където и да било, по цялата Вселена, всяко нещо, всяко явление и събитие е с цел и задача, плод на Великата разумност, а не че стават те, така някак от само себе си, без смисъл и цел. Всеки един процес е свързан с енергията, с движението, а Учителят беше казал: „Там, където има движение, там има разумност". Много често наблюдавахме и планетата Юпитер. С този телескоп ясно се виждаха четирите му най-големи спътника. Гледката беше много интересна. Четирите, от дванадесетте му лакеи - на големия господар. Първият от тях Йо е с диаметър от 3700 км. и вторият Европа с диаметър 3000 км. бяха значи, по размер приблизително колкото този, който нашата Луна имаше. Другите два - Ганимед с диаметър 5150 км. и Калисто с диаметър от 5180 км. бяха вече по-големи и от планетата Меркурий, който има диаметър 4849 км. При наблюдението на тази най-голяма планета от слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Тази оценка за планетата, всякога ме подтикваше към един по-дълбок размисъл за произхода на слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на слънцето и това на планетите беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети. От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма. От тук е явно, че силите, които са образували веществото на слънцето и това на отделните планети и техните спътници, но са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по-друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото слънце". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, тука въпрос за Юпитер, планетата на най-големите заблуди и например в човека, в неговия хороскоп, ако е застъпен как се изразява? Н.Д.: Да, ще ти кажа. Ако имаме една квадратура на Слънцето с Юпитер, този човек е надут, горд и иска да представи себе си, че е нещо повече от околната среда, което нещо е една заблуда. Туй влияние на Юпитер на заблудите идва от многото спътници, които има той около себе си, които спътници не са нищо друго освен късове от разрушената планета Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Оттам е жаждата за заблудите. За влиянието на Юпитер, че всякога кара човека да се изтъкне, да блесне и т.н. това особено силно влияние оказва неговия спътник, защото той има четири истински спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. От тези спътници Йо има най-голяма отразителна способност от всички небесни образувания в слънчевото семейство. Този именно спътник предава на Юпитер жаждата да блесне, да се изпъкне, защото отразителната способност носи именно туй влияние, да поднесе в човешкия двойник жаждата да блесне, да се изпъкне. Спирахме се също и на онези черни трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които с най-силните телескопи, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета. Те са слънца, като нашето слънце. Небесни тела, които дават, само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето слънце, повече от сигурно е, че има планети, които да получават и използуват тези дарове, с които да се оправдае тази длъжност. Но за съжаление, човекът засега все още не е открил начин, за да ги види. Отправяйки поглед към тях Учителят казваше: „В небесното пространство виждаме тези звезди, слънца, но там колкото светли слънца има, има и толкова тъмни. Тези тъмни слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато тя падне върху тях. Планетите, кометите и някои от мъглявините отразяват част от светлината, която пада върху тях, благодарение на което ние можем да ги виждаме. За такива небесни тела ние не само, че не бяхме слушали, но и не можехме да мислим, да имаме представа за такава възможност". Върху това казано от Учителя често мислех, но то остана някак като нещо далечно, отвлечено, без възможността за неговото реално съществуване. Минаваха годините, науката и техниката натрапваха своя грамаден успех. Явиха се изкуствени спътници, които донесоха нови сведения за света, който ни заобикаля и за звездния мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада. Открито е небесно тяло от състава на двойната звезда в съзвездието Центавър, което нито свети, нито отразява светлината. Тя, обаче, излъчва лъчи от рентгеновия спектър, който апарат на изкуствения спътник е отбелязал. Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че нашето око възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които излъчва пространството. Всъщност това не е някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известния френски физик Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълните им е 6 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато то пък вибрира с дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетов цвят. Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят вибрациите са с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовото и чак след тях следват, рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги наричат „Черни дупки". Дупка е ограничено празно пространство, в което нищо няма, а нищото не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни слънца". То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия, защото, колкото дължината на вълната, която тези частици дават е по- къса, толкова и силата, която те носят е по-голяма. Това чудно откритие хвърли учените в голяма възбуда. Те почнаха да търсят и неговото обяснение. Известна е силната гравитация, взаимното привличане, която сила има всяко тяло. Тази сила е толкова по-голяма, колкото тялото има по-голяма плътност. Но с увеличаване на плътността, не расте равномерно и увеличаването на притегателната сила. Някъде тази притегателна сила се увеличава с големи скокове. Идват моменти на плътност, при които се получава такава чудовищна притегателна сила, че нищо не може да се откъсне от това тяло. Тези черни слънца имат грамадно по сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път и светлината, и живота, която светлите слънца дават. Тази обсебваща сила е изразена и в човека и носи името егоизъм. В.К.: Тази поредица е озаглавена „Звездни вечери на Изгрева". И сега, Учителят често ли изнасяше този телескоп? Н.Д.: Да, казваше да изнесем телескопа Му и почвахме да наблюдаваме. Наблюдавахме Юпитер, виждахме четирите му спътника. С неговия телескоп се виждаха четиритях истински спътника. Останалите спътници са късове от разрушената планета Фаетон. В.К.: Мен ме интересува цялата обстановка там, през онези години, когато Учителят е излезнал там на поляната, вечерно време, звездно небе, изобщо цялата атмосфера. Н.Д.: Беше изключително благоприятна атмосферата. Цялата обстановка, тихо, спокойно, никакви изпарения, града беше далеч от нас. И всичкото беше така спокойно и се създаваше много приятна, духовна, възвишена атмосфера, тласкаща човека към дълбок размисъл и интерес към тези небеса, които светеха над нас. В.К.: Вие, естествено запитвахте Учителя за това за онова. Н.Д.: Да, запитвахме го и Той отговаряше. И аз много неща в книгата, в Астрологията, която съм написал съм изнесъл - „Звездни вечери".

23. НЕПТУН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Планетата Нептун има отношение преди всичко към чувствата в човека, но поради липса на обединителна сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства. Но тези чувства са някак ефирни, нежни, неопределени, без конкретна форма. Нямат грубото, осезаемото на земното. Когато планетата Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблема за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота. За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората под силното влияние на Нептун са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват влечимост, но тези очаквания остават напразни. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията на взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано взима едно съвършено безразлично отношение, като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни лотоси. За такива случаи Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша?" Това го каза във връзка с моята съпруга и сватба. Този случай ми го каза преди да се оженя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Тя какъв тип беше, Нептунов ли? Н.Д.: Никакъв тип, беше една каша невъзможна. Не искам да кажа нещо лошо за нея, но питаш ме - отговарям ти. В.К.: Аз помислих да не би да е под влиянието на Нептун. Н.Д.: Такова нещо няма. Връзката обаче с този свят на заминалите е много опасна, защото и там, както и на земята има лъжци, измамници, същества, които търсят да командват другите с едно желание да си играят с хората, да ги карат да изпълняват техните прищевки, често пъти най-чудновати. За тези случаи Учителят казва: „Ще дойде често пъти при вас някое същество от заминалите хора, от оня свят, с открадната светлина, с други думи ще ви каже нещо вярно. Ще ви се представи като някакво величие, докато ви подчини на своята воля и почне да ви внушава най-различни заблуди. Ще ви постави в един нереален свят и с това не само ще спъне вашия път на еволюция, но ще изсмуква и жизнените ви сили". Тези думи на Учителя предавам по смисъл. В миналото имахме един брат, много мил и симпатичен. Имах случая да го срещна един път и го определих като човек с подчертано Нептуново влияние. Казваше се брат Никола Ватев. По-късно разбрах, че е бил много добър медиум и се занимавал със сеанси и викаше духове. Ето какво писмо му е писал Учителя: София, 25 април 1906 г. Любезний г-н Ватев, Получих Вашето писмо. Аз ви питам, имате ли дълбоко желание да намерите истината и да слугувате на Господа, тъй както той иска? Имайте предвид, че Господ не е человек! Той се от зло не изкушава. Мислите ли Вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духът на чистата истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове. И ако някой отвори умът си за гостоприемството на тях, те ще му кажат много чужди неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщеславието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право дадено на всеки човек, който слуша истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта ида търсиш не твоята слава, но славата Божия. Човек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога и Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате. На едного говори майката Господня, на други Христос! Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия двама духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове, могат да бъдат един против други? Плодът показва дървото, а делата - человека! Предупреждам ви всички вие, да не петните святото име Господне. Бог не е Бог на немирството, на завистта и крамолата! Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата, каквото име и да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важно само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти във Вашият характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че и Вашето естество, във Вашия ум, има още недостатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание, с художествен вкус, но сте човек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това което знаеш. Да поясня: „Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израстне? Не трябва ли майката да носи своят зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на бял свят? Знайте, че сега, небето ви претегля и се изпитват сърцата ви! Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да порастнете по ум и по мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всекиго и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието. Да не ви заблуждава никой. Отец е Виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят". Ваш П.К.Д. В.К.: Сега, това е писмо на Учителя до Никола Ватев. Ти откъде го взе? Н.Д.: Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно увлечение в някои от братята и викане на духове. В.К.: Много ли беше застъпено? Всички първи приятели ли са били медиуми и са хвърчали по тия неща? Н.Д.: Да, имаше едно влечение, особено от по-възрастните. В първите години. Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов. И знам, че д-р Миркович в своето списание много често говори за сеанси, въобще в туй направление. В.К.: От първата категория ученици - Иларионови, Казакова, Ватев те всички са се занимавали с медиуми. Ти заварили по твое време да въртят чаши и т.н.? Н.Д.: Аз не заварих по мое време, обаче не знам дали е удобно да приведа един пример с един наш брат, който смяташе, че има връзка със заминали същества, с висши духове и много пъти както разбирам са му казвали известни истини. Те според мен са му казвали нещо да го заблудят наистина, че той наистина е под влиянието на висши разумни същества. Добре, ама този брат тежко пострадва. Една грамадна ваза, тежка го блъсва и му счупва краката, тазовите области и тоз човек, наш брат, не след много си замина. И ако тези същества, които са имали връзка с него и са били от изключителна разумност, нямаше ли да го предупредят да седи настрана, да не пострада. Явно са били някои ментарджии, които са го лъгали за да вярва. В.К.: И кой беше брата? Н.Д.: Петър Филипов. Защото съм чувал от една сестра, която била близо до него, че аз казвам, някои работи той казваше истината. Е, да казвали са му откраднати истини, както Учителят казва, но ако бяха разумни висши същества нямаше ли да го предупредят? Да не бъде там, където ще се строполи тази ваза да му счупи таза и краката. В.К.: Сега, ние тука разглеждаме за планетата Нептун. Н.Д.: Става човек играчка на изостанали духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Това е вярно. И тази статия в историята, която съм написал, там логоса на планетата Земя, ясно подчертавам този техен стремеж да раздухват честолюбието, както този брат. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това ми го каза Учителят при един случай с Хитлер, когато беше в своето величие през 1941 г., тогаз „Гордостта предхожда падението" Защото се беше надигнал, то Германия, Германия над всичко. В.К.: Той ти го разказа във връзка с какво? Н.Д.: Във връзка със събитията по онуй време, Хитлер и т.н. В.К.: Сега, тука говорихме за планетата Нептун, какви влияния дава върху човека и примирите, които бяха казани, че е един ключ за отваряне на пряк начин със заминалите души от отвъдния свят. Изобщо има ли положителни страни Нептун? Н.Д.: Има много положителни страни. Ако наистина тези центрове са развити в горния дял на мозъка, идват разумни същества и напътват човека по най-правия път. Обаче, те са толкова велики майстори, тези, че ти няма да разбереш, че някой ти е дошъл да ти каже, а че като че ли ти си го измислил, тъй да се каже и тръгваш по тази своя светла, хубава мисъл. Изобщо разумните същества правят контакт с човека, но те го правят така добре, тъй неусетно, че не можеш да разбереш, че някой друг е дошъл да ти каже. И много пъти, когато някой каже „Духът ми каза", аз с голямо съмнение се отнасям към туй казано от този дух, защото ти като усетиш, че някой ти го казва, че някой се пъчи, че имат връзка с духовете и с една подострена гордост „Духът ми каза това и това". Аз с голямо съмнение поставям тяхното казано, защото тези разумни същества, вярно, че казват на човека, но те го казват така майсторски, внимателно, че няма да усетят, че някой друг ти го казва. Туй е моето впечатление и разбиране за контакта на хората с висшите духове. А защо е така? В човешкият мозък силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области. Долавяне на нови полезни идеи, те в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласнат в една гибелна за него посока. Става играчка на изостаналите духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това го казва Учителя Дънов на Мусала на Боян Боев, когато той слуша радио, където немския говорител е говорил за непобедимостта на немската армия, като непрекъснато се чували военни маршове. И Боян Боев доживява да види краха на немската армия и капитулацията на Германия на 9 май 1945 г.

22. РАСИ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В един разговор с Учителя, който и друг път съм го казвал, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна. Няма да се позволи, няма да се даде възможност на злото да смаже човешката цивилизация, да спре, да спъне прогреса на човечеството. И сега злото ще се опита да направи това, което тогава е станало, но няма да успее този път. Онзи, който руши, разрушава и себе си. Тези народи рушиха, но разрушиха и себе си". Това е за онази примитивна раса на Атлантид, която е започнала война с посветените. За черната раса, Учителят казваше: „Космите на главата това са антените на човека". Тук тези антени приемат само по-грубите вибрации на заобикалящите ни форми. Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние. На много места има изкривени и несъразмерно развити форми, силна симетрия на главата и на лицето. Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан. В подсъзнанието на африканските народи са останали придобивките, които те са имали от този допир с тази култура и сега, когато отново идват на земята, пратени на този обширен и топъл континент за реконструкция и за поправка. В някои от тях, по-запазените изплува в съзнанието им нещо от онова голямо богатство, с което те са били в допир. Втората голяма групировка, това е монголоидната, жълтата раса, концентрирана в централна и източна Азия. Тази раса засега наброява около един милиард и триста милиона души. От тях повече от половината са китайци. Отделни варианти населяват части от Азиатската област на Съветска Русия, където живеят - якути, буряти, тунгуси, чукчи, алтайци, ескимоси и др. В южната част на Русия са калмуците, башкирите, татарите, чувашите и някои други народи там. Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум. Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка. Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или биволско. Отговорих му, че не знам. Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто". Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им. Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив. Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези. Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване. Учителят веднъж каза: „Упоритостта на вола е нищо в сравнение с китайската упоритост. Те са готови да водят война и петдесет години". Оттам и силно развитите центрове за стежение, охота за ядене и развитите скули. Природата е потопила този богат континент и за да възпита народите живущи там, ги е поставила при сегашните ни скромни условия. Упоритостта е впрегната в борба за подобряване на тези условия. Охотата за ядене е задоволявана с шепа ориз. Само тук-таме много богатите живеят още с остатъците на тази охота, към многото разнообразни, с неподражаемо изкусно приготвени яденета. Бялата раса ще си има големи грижи с тези качества на жълтата раса, които отново се раздухват сега. Бялата раса, зародена в южните предпланини на Хималаите, със своята богата и разнообразна природа, свеж и чист въздух, чиста кристална вода, е създала условия за една по-добре сложена по форма и конструкция, човешка групировка. Известно е, че от всички органи на човешкия организъм, главният мозък има най-голяма нужда от кислород. За неговата правилна дейност е необходимо десет пъти повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган. Създадена при такива благоприятни климатични условия, богатият на кислород въздух е подхранвал добре мозъка и по-специално горните му слоеве, и по този начин се е създал един човешки тип с по-правилна и съвършена конструкция, и по-хармонично развитие на лицето и главата. Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-тесен контакт с идейния свят. Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности. Учителят каза: „Бялата раса има най-големи постижения в областта на музиката". Когато стана въпрос за музикалните способности на народите. Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота. В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие. Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди. Този път победата е на наша страна". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д.: Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект. И наистина при бялата раса интелекта е най-добре поставен. Това е задачата на бялата раса. В.К.: В твоите неща не съм срещал досега ролята на славянството и ролята на Русия. Н.Д.: Да, вярно е, по този въпрос не съм се изказвал. Но общо взето славянството има един мек елемент, освен интелектуалните способности, имат един мек емоционален елемент, който е един много благоприятен придатък към ролята на бялата раса да развие интелекта. Те внасят един елемент на една топла емоционалност - славянството. Ролята на Русия е именно да внесе този мек елемент в интелектуалния стремеж на бялата раса. В.К.: Ти разглеждал ли си ролята на Русия, ролята на България? Н.Д.: По този въпрос не съм. Изтъкнах, че Сталин е бил суров, жесток човек, неумолим. Но един ден в един разговор с Василевски, един от големите главнокомандващи през Втората световна война Сталин след като се разправят вече по военните операции и суровостта, с която трябва да се действува, той се обръща към Василевски и казва: „Вие, защо изоставихте баща си на село?" - „Другарю Сталин, нали вие, партията говори, че ние с родителите не трябва да имаме никакви отношения и така". „Няма какво да се намесва партията, ще доведете баща ви в Москва". Това съм чел от записките на Василевски. В.К.: Аз съм слушал как е довел майка си и й направил християнски параклис в Кремъл. Н.Д.: Искам да кажа, онзи момент, който го има в славянството, в края на краищата има една мекота, една черта, която е безспорна в славянството. В.К.: Той е грузинец. Н.Д.: Е, нищо.

21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В легендата на Мей-Ту се говори за финикийците, които са започнали да покоряват моретата, да търгуват, да обменят земните блага, да подобряват живота на народа си. На Земята от една страна има изобилие, а от друга страна е бедността и глада. Планетата Земя, дете на Слънцето, място на мъки и страдания, място където живота с мъка си пробива път. Едно ангелче попитало своя по-голям брат, да му посочи къде е ада. Големият ангел хванал за ръка малкия, довел го на Земята и му казал; „Ето ада!" Това го казваше Учителя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Искам да те питам. Понеже, аз също съм срещал едно изказване на Учителя, в което казва, че Земята - това е ада, място за училище, за поправяне на всички духове от всемира, които са направили прегрешение и са изпратени тук да се учат и че ада е тука на Земята. Понеже ти разглеждаше Земята, като планета, като силови полета и т.н. Какво е твоето мнение за Земята, като ад? Н.Д.: Земята, за ада въобще моето впечатление е това, място където има покой и тъмнина. Едно положение, където ти не можеш да се проявиш, не можеш да имаш движение. Следователно едно такова състояние е много мъчително. И аз като съм бил по арести, където нямаш възможност да имаш впечатления и нямаш възможност да проявиш някаква дейност и активност, съм изживял изключително големи мъки. В.К.: А човешкият дух, когато слезе на земята той се облича във форма. И формата за него е също голямо ограничение. Н.Д.: формата е голямо ограничение, обаче той трябва да се роди в една такава плътна форма, която създава големи съпротивления. Съпротивленията, страданията в живота не са нищо друго, те са които събуждат съпротивителната сила на неговата душа или двойника да го кажем, което е нещо изключително полезно за човека.

20. СЪН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Едно от най-интересните състояния, които животните и човека преживяват е състоянието на сън. Една трета от живота на човека преминава в сън. Човек може да издържи без сън най-много 10 денонощия, пределна граница, след което настъпва смърт. Ето защо сънят е много важен за човека. На времето за изработване в нас на някои качества и добиване на известен опит, Учителят ни беше дал следната задача: В продължение на две седмици нощем всеки от нас поотделно да стане и да отиде на Витоша. Някои от нашите приятели, обаче, за този случай не бяха опазили важното правило на ученика, според което упражненията дадени му, да се изпълняват усърдно в мълчание. Обаче, нашите приятели бяха се разбъбрали, което нещо беше стигнало да ушите на някои отпаднали елементи на тогавашното общество. Те се подостриха да извлекат полза за лично удоволствие от този случай. Учителят схванал техните помисли и кроежи, беше предотвратил всички техни домогвания, както по-късно ние разбрахме, но с цената на много усилия и жертви от негова страна. Когато изтекоха двете седмици и упражнението мина благополучно за всички, при една среща с Учителя, Той каза: „Държахте ме цели 14 денонощия без сън, знаете ли какво нещо е това?" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Във връзка с този случай си спомням, че съм чел в една от беседите, където Учителят казва, че във връзка с това, че са се разбъбрели, то всички пияници в кръчмите са се наговаряли как да ходят да пресрещат сестрите, и т.н., и Учителят казва: "Аз - казва непрекъснато докато правехте това упражнение стоях над вас и пречех на онези, и им разтурвах плановете за да не могат да нападат". И той се изказваше много неприятно, че 14 дена не е мигнал. Н.Д.: Като се има предвид, че човек може да издържи само 10 денонощия без сън и умира. Учителят също е дал някои препоръки, които целят колкото може по-малък ангажимент на жизнените функции по време на сън. Вечер, преди лягане краката да се измиват в топла вода. Това е извънредно важно за правилното кръвообращение. Да се вечеря преди залеза на слънцето, което нещо между другото ще даде възможност на стомаха да се справи със задачата си преди заспиването. Отбягване да се ядат късно някои мъчно смилаеми храни. Учителят казва: „Човекът е бил, преди да се създаде слънчевата система". Той е бил сътворен от онези космични сили, които след това създали слънчевата система. Всяка една от тези сили се изявява в един член от това семейство. Всяка една от тези сили създава и се изявява в отделни области от човека. Човешкият двойник е поле, място за изява на тези сили. Там всяка сила за всеки човек е определена със своето естество и напрежение. Изявяването на тези сили подлежи на едно усъвършенствуване, ръководено от една по-висша природа. Задачата на човека е да облагородява тези сили включени в него. Оттам е и връзката между Слънцето, Луната, планетите и човека. Разпределението на всички членове от слънчевото семейство, за времето и мястото, в което даден човек се ражда, отговаря на разпределението на тези космични сили в двойника на човека. Тяхната изява там определя формата, израза, размера на физическото му тяло. Също така качествата, способностите, плана на живота и задачите, които човек има да изпълни, за да направи крачка напред по пътя на своята еволюция. Момента, в който човек влиза в състоянието на сън и излиза от него, когато се пробужда, са два момента, които човек не може да наблюдава. Два процеса, в които съзнанието му се прекъсва. Двойникът предварително спира дейността на главния мозък и тогава излиза от тялото на човека. От този момент имаме състоянието на сън. Това става без участието на човешкото съзнание, за да не се събужда страха у човека, който много би попречил на този важен и деликатен процес. Между съня и смъртта няма голяма разлика. И при двата случая имаме излизане на двойникът от тялото. При смъртта това излизане е цялостно, пълно и завинаги. При съня е осъществена една връзка между тялото и двойника, по която връзка двойника изпраща сили, които имат за задача да изчистят отровите от човешкия мозък. Излизането на двойника както при смъртта, така и при съня, трябва да става в атмосфера на тишина и спокойствие. Да няма резки сътресения, шумове, изненади, уплаха. Това важи и при събуждането, при влизането на двойника в тялото. Един пример от времето на Учителя ясно илюстрира тази необходимост. Майка и дъщеря живеят с голяма обич помежду си. Идва време, майката заболява и е на смъртно легло. Когато дъщерята разбира, че майката си отива, тя се хвърля върху нея, ужасена с рев и стенания. Процесът на излъчване се прекъсва и лежащата на смъртен одър майка, дни и нощи подред прекарва в едно някакво междинно положение. Дъщерята разбира грешката си и иска помощ от Учителя, който освобождава и подпомага излизането на двойника от тялото на умиращата. Случаят е с Ана Динова майката и дъщерята Сийка Динова. Не знам дали съм ти разправял за Цветка Щилянова, нашата голяма художничка, която имаше много мила и симпатична майка, рядко благороден човек. И когато да си заминава прекарва едно състояние така на ни живот, ни на смърт с дни наред. Дъщерята отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам какво да правя". „Майка ти отиде в оня свят и не иска да се върне в тялото, затуй именно тялото я дърпа, а тя не иска да се върне и затуй е това колебание". Учителят направи нещо и се свърши, замина, почина. Отишла в онзи свят и понеже много й харесало не иска да се върне, тялото я дърпа. Не е още освободена и Учителят отива и я освобождава от тази връзка с физическото тяло. Друг случай, който ми разправи една сестра от Габрово. Тя ми казва тъй. „Николай, като бях на 5-6 години много големи мъки, много тежки условия бяха. Един ден падам в един дол и вече съм мъртва. Гледам дойде при мен едно мило същество и почна да ме води нагоре. Толкова хубави приятни поляни, градини, всичко беше много прекрасно. И аз моля тази, която ме води: „Моля ти се да остана тука". „А не може, не може, ти имаш задача и ще слезеш долу". Не мина малко време и се намерих в тялото си вече, извадена от комшиите си, които са ме видели да падам и аз отворих очи и оживях". През време на съня, двойникът ни влизайки в контакт със съответните общества понякога пуща да се отразят някои явления, събития, които стигат до главния ни мозък. Това нещо ние преживяваме като сънуваме. Най-честото сънуване, което човек има, е да чувствува, че се движи леко, без усилие, да хвърчи из пространството, което е едно истинско състояние на неговия двойник, отразено в мозъка му. Останалите сънища можем да разделим на три категории. Към първата категория се отнасят онези разбъркани, неясни и без каквато и да била връзка помежду си събития, явления които ние сънуваме. Това са откъслечни, само части, не последователно и в повечето случаи нямащи връзка помежду си. Картини, отразени в нашия мозък от преживелиците на нашия двойник на събития, без връзка на място и време. Към вторият дял се отнасят онези сънища, които чисто и последователно нашия двойник отразява в мозъка ни. Тези сънища не са нищо друго, освен среща с разумни същества, които всякога с особено внимание и любов гледат, и подкрепят всяко човешко напрежение и устрем към светлината, към истината. Те ни помагат да разберем, да получим яснота за проблемите, които са ни вълнували и сме се напрягали да си изясним в будното ни състояние. Това те правят било с понятен за нас език и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен език. Друг един интересен сън имаме даден на сестра Мария Тодорова по времето на Учителя. Този сън е даден с чудни, ясни символи. Сестрата е студентка и следва философия и педагогика. Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ". Дни и нощи поред сестрата се рови из библиотеки да търси и чете литература, даващи нещо за богомилите и учението им. Потънала в едно напрежение и устрем да търси истината. Една нощ, много ясно сънува, че Учителят идва към нея и носи на ръцете си едно детенце. Впечатлението на сестрата било, като че ли това дете е негово. Когато се доближил съвсем близо до нея, той си казва: „Чудно хубаво красиво беше това дете, организмът му работеше като часовник. Но имаше само един мъничък, много мъничък дефект в едното си око заради, който то не можа да живее". Под детето сестрата видяла цифри написани, които тя добре запомнила. Още на сутринта тя отива при Учителя и Му разказва своя сън. Учителят я погледнал, вземал молив и хартия, и написал цифрите, които сестрата видяла написани под детето в съня й и казал: „Наредените цифри дават годината на началото на богомилското учение. Това учение беше създадено от Боян Магът, а поп Богомил е бил само един негов проповедник, а детето е самото това учение. Това учение беше съвършено във всяко едно отношение и работеше безупречно, но прие този малък недостатък, че то критикуваше висшето духовенство и дворцовите хора. Занимаваха се с техните недостатъци, поради което беше жестоко гонено и преследвано". То е символичния дефект в едното око. В.К.: Искам да те питам. Ти чувал ли си нещо и знаеш ли нещо повече от Учителя за Богомилското движение? Някои по-интересни случаи да си спомняш? Н.Д.: Аз съм писал една тема озаглавена „Четиримата братя". В нея разказвам - като съм се ползвал от историята и може би нещо казано от Учителя. В тази история, аз определям пътя на Симеона. Симеон е бил ученик в Цариград, в Магнаурската школа. Там като принц, син на българския цар се запознал с дъщерите на византийския император, като с една от тях имал голяма любов. Но понеже вижда, че няма да стане цар на България и не е искал да се ожени за нея, защото естествено тя няма да бъде царица. Нейните амбиции са били сигурно тя да бъде царица, а Симеон е бил втори син на цар Борис, а не най-големия. Симеон се връща в България и по това време водача на куманите идва с дъщеря си в Преслав, и Симеон харесва дъщерята и се оженва за нея. От нея той има двама сина - единият Иван и друг по-голям. След като Симеон става цар на България, като Борис изгонва първия си син, поради това, че иска да върне езичеството, Симеон се развежда със своята първа жена и поканва своята любима - принцесата. Тя идва в България и ражда двама сина - единият е Петър, другият е Боян. В 927 г., когато Симеон тръгва към Цариград свиква своите синове и все пак е бил умен и предвидлив, казва при всеки случай да изберем престолонаследник, който да ме замести. Неговата жена, византийската принцеса в никой случай не може да приеме децата от първата му жена да бъдат наследници на короната и тя предлага: Първо Боян Мага, като по-голям и той отказва категорично, и тогава поставят Петър за негов заместник, като Боян предупреждава баща си да не отива в Цариград да се види с византийците, защото няма да се върне, така и става. През 927 г. пред стените на Цариград от сърдечен удар Симеон свършва. В.К.: А Боян Мага откъде е приел учението - от свише? От Духът? Н.Д.: Той е бил рядко интелигентен и възпитан човек, и е бил в Египет, мисля че и във Вавилон е ходил, оттам е добил своята мъдрост. И после, болярите са били много настроени за войни, а Боян всякога е отхвърлял войните и за това те са искали да го убият. Една нощ, когато са приготвяли вече възможността да го убият, идва един верен слуга на Боян и му казва: „Слушай, твоето положение е критично, вземай коня и бягай". Боян възсяда коня и избягва в Русия. Той е създал Християнството в Русия. За мен това е. Християнството в Русия се получи по-късно и Боян Мага го е занесъл там. В.К.: В онази повест за княз Игор, има сведения за Боян Мага. Н.Д.: Което посочва, че моето твърдение е вярно. Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа?" Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено? Това, което се върши през време на сън, засега е необходимо и полезно. Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа". Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни. Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли?" Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е. той съзнателно излиза от тялото си и работи. Като търговски пътник ходех в Кърджали. Няколко търговци турци ми направиха много добро впечатление. Понеже бяха много коректни, особено един от тях. Отида, веднага ми уреди сметката, ще ме покани на кафе и така останах с много приятно впечатление от тях. Аз се връщам и разправям на Учителя. „А, в Кърджали има много издигнати хора, много възвишени". И много похвални слова изказах за тези хора. След няколко дена Учителят ме поглежда и клати глава. Кърджалии, иска да каже не са такива каквито си ги видял ти. Значи е отишъл и е проверил какви са тези хора, разбираш ли, но това е моето впечатление, което беше много реално. Като спомена името „Кърджалии", веднага разбрах, че Учителят е ходил там по време на сън, проучил ги, и видял че не са такива хора, каквито аз ги описвам. В.К.: Коректни са заради алъш-верша. Н.Д.: Коректни са не само затуй, но понеже са турци в чужда държава и държаха да са коректни в отношенията си, в търговията, а не да ме отмятат, чакай сега, че нямам пари, ела утре, защото ние като пратим стоката отиваме да вземем парите. Казвам го това, за да потвърдя, че Учителят не спи, а работи.