Ани

16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА Този път се спряхме, на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силният телескоп, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета. Те са Слънца, като нашето слънце. Небесни тела, които дават и само дават, светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце, повече от сигурно е, че има планети, които получават и използуват тези дарове, с което да се оправдае тяхната дейност. И наистина благодарение на прецизността на новите фотографски методи, може да бъде установено през 1943 г. присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В една от тях, бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от масата на Юпитер. Открити бяха и друго по-малки планети. Астрономите са си направили труда, като са изчислили, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда Praxima Centaurus то той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята. Така само с помощта на фотографията се потвърждава напълно приемливото твърдение, че и около другите звезди - Слънца има планети макар, че това още чрез непосредствено наблюдение да не сме могли да видим. Отправяйки поглед именно към този звезден мир Учителят казваше: „В небесното пространство виждате тези Слънца, но там колкото светли Слънца има, толкова и тъмни слънца има. Тези тъмни Слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато върху тях падне светлина. Планетите, кометите и някои от мъглявините, отразяват част от светлината, която пада върху тях, благодарение на което ние можем да ги видим". За такива, тъмни небесни тела, ние не само, че не бяхме слушали, но и не можехме да имаме представа за такава възможност. Върху това казано от Учителя често мислех, то остана така някак, като нещо далечно, отдалечено без възможност за неговото реално съществуване. Минаха годините, науката и техниката направиха своя грамаден успех. Явиха се изкуствените спътници, които донесоха нови сведения за света, който ни заобикаля и за звездният мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада. Открито е небесно тяло, в съзвездието „Центавър", което нито свети, нито отразява светлината. То обаче излъчва лъчи от рентгеновият спектър. Тези лъчи не могат да се долавят от нашето зрение. Известно е, че човешкото око, възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството. Всъщност, не някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известният френски физик Луи Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълната им е 8 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя, като червена светлина, когато те пък вибрират с дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетови тонове. Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите, за възприемане на вибрации, от най-съвършеният човешки орган окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси от тях вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовият цвят, идват вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици, с дължината на вълната от рентгеновият спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги нарекат „Черни дупки". Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни Слънца". То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиката, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова и силата, която те носят е по-голяма. Тези черни слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко, каквото им попадне в своя път и светлината и живота, които светлите слънца дават. Една могъща обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена и в човека и носи името „Егоизъм". За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 г. аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в необятното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела в размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които тела не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои, неизвестни и непознати за нас пътища из „Мировият пустош", както той се изразява и ги нарича „Тъмни самостоятелни планети". Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква е обаче задачата на тези тъмни слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а доброто, вторичната сила ги организира и облагородява". В подкрепа на това, ето и една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност. Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат". Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца - светове на смъртта, покоя, светове на крайното вцепенение, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината, живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които сега учените наричат, електрони, протони, мезони и ред други подобни имена. Те не са нищо друго, освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир в тихата топла лятна вечер, един по- пробуден човек, не може да не изпита едно благоговение, едно смирение, пред тази величава и импозантна гледка и да се запита къде е началото и как е произлязло това? Учителят казваше: „Земята е създадена от една клетка". Наистина, едно по-внимателно проучване, на всичко което ни заобикаля ще ни убеди по един безспорен начин, че в природата има закони, които са валидни, както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските Слънца във Вселената, трепкащи над главите нито в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото, и по същият начин е ставало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са образувани и кристалите пред нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали, не знаят как се образува един кристал. Как започва той и с какво започва? Когато това разбере човешкият род, повече от сигурно е, че ще му стане ясно създаването на небесните тела. Всичко това е плод на сила, но смешно е да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е Сила. Силата е все още нещо, необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. Един път създаден кристала, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте.

15. СЕДМОТО НЕБЕ Някои от изразите ни в ежедневният ни живот, които срещаме, казани случайно или пък в някои случаи да се внесе с необичайният им израз едно оживление, нотка на хумор, имат своят произход от древността, като израз на една много сериозна и дълбока мъдрост, казана от онези, които са познавали дълбоките истини в природата. Един от тези изрази е: „Ще отиде на седмото небе". Този израз съвсем чужд и неестествен за обикновеният говор се подхвърля към някои хора, които със своето подчертано внимание, отзивчивост и благородно отношение към всичко и всички изпъкват от околната среда. С този израз, ясно се е показвало от онези, които са го дали, че седмото небе е място на най- голямо съвършенство обитавано от най-съвършени същества. Откъде е дошъл и какво точно се казва с него? И защо именно „седмото", а не някое друго, като 8, 9,10 и тъй нататък. Саабей и великите древни звездобройци са дали този израз, показващ големите им познания и дълбокото им разбиране, както за Слънцето и Слънчевата система, така и за онези сложни процеси, които стават около нас. За да се разбере неговият дълбок смисъл, трябва да се знае всичко, доколкото това е било възможно, преди всичко за Слънцето, този създател, център и източник на всичко в това семейство. Известно е, че Слънцето е динамичният център в цялата наша планетна система. Слънчевата радиация е могъщият източник на енергия преди всичко за нашата Земя. Могъщата светлина, която то ни дава и която е 500,000 пъти по-силна от тази на пълната Луна, не е само светлина, но и е носителка на енергия непонятна за нашите представи. И ние съвсем още не знаем какво още дава и носят неговите радиации със своята благодат. Такава една „Благодатност" може да дойде само от един високо организиран свят. Твърденията на много от сегашните учени, че то е някаква огнетечна маса в един безпорядък, или пък някакво кълбо от прегорещени газове с вихрообразно хаотично движение е абсолютно неприемливо, дадено от повърхностни и незадълбочени наблюдения. Интересно е обаче и най-приемливо е становището за Слънцето на Вилиям Хершел, който е безспорно един от най-големите и задълбочени астрономи на човешкия род. Този велик учен откри планетата Уран в 1781 г., направи още много открития и даде своят голям принос за развитието на астрономията. Той казва: „Централната част на Слънцето е твърдо, тъмно и студено кълбо, подобно на Земята. То може би е населено. Около това кълбо има два слоя от облаци, външният от който е необикновено горещ, а вътрешният - хладен. Петната, които се явяват по слънчевият диск са дълбоки кладенци в облачната обвивка, през които ние можем да видим тъмната повърхнина на централното кълбо. Тези петна са подобни на фунии, на които дъното е ядрото на самото Слънце. Около тези петна имаме полусянка. Че наистина тези петна са дълбоки кладенци подобни на фунии се вижда и от това, че когато почти кръглото петно е в центъра на слънчевият диск, то ядрото заема централно положение в полусянката. Когато обаче петното поради околоосното въртене на Слънцето се приближи към края на диска то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на слънчевият диск става все по-тясна. Централната част на петното не е съвсем тъмно, то е само 10-20 пъти по-слабо по яркост от повърхнината на Слънцето - от „фотосферата". Но контрастно изглеждат като тъмни. Петната по размери са често пъти много по-големи отколкото е нашата Земя. Тези петна освен това са източник на голяма магнетична активност. И тяхното появяване всякога е свързано с бурни изригвания от слънчевият диск, тъй наречените „Протуберанси", където движението в тях е към 300 и дори 600 километра в секунда, а също и с появата на тъй наречените „Северни сияния" тук на Земята. Изобщо петната се характеризират с голяма активност на „Сили", на жизнени сили. Всичко това идва в потвърждение на казаното от великият астроном Вилям Хершел. Това са отвори на разумни същества обитаващи Слънцето. От всичко изнесено дотук за голямата активност на Слънцето и многото още, което не се знае за този могъщ източник на Сила и Живот, ясно е да приемем, че тази необхватна за нас дейност, не може да не бъде ръководена от една сияйна мъдрост изтичаща от непонятни за нас по своята разумност Същества. Нека най-после да се спрем и на самата светлина, която ние получаваме от това Слънце - слънчевите лъчи. В началото на тридесетте години на нашият век, бяха открити така наречените „елементарни частици". Те не са нищо друго освен силови ядра идващи от всички образувания на небесната сфера и най-много за нас, за нашата Земя от Слънцето. Затова именно, че идват от различни небесни образувания, те са различни по вид и качества. Слънчевите лъчи и те не са нищо друго освен елементарни частици - силови ядра, които учените нарекоха „фотони". Оказа се обаче, че слънчевият лъч не е хомогенен, не е еднороден. Той е една сложна система от седем различни по вид и качества силови ядра. Защото, ако прекараме един слънчев лъч през тристенна призма, то ще получим нещо изненадващо. Вместо един лъч ще имаме да излезнат седем лъча от призмата, със следните багри: Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Гълъбов, Син и Виолетов. Ако сега прекараме кой и да е от тези седем лъча отново през призма, то той излиза пак само същият, един със същият цвят. Повече разпадане нямаме. Следователно всеки един от тези седем лъча е вече прост, хомогенен - еднороден. Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям. Защо това е така? От механиката е известно, че силата, която носи едно тяло и движение зависи преди всичко от скоростта, с която то се движи, защото тя се взема във втора степен. Оттук всички седем типа силови зърна даващи седемтях цвята в слънчевият лъч се движат с различна скорост. Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли. Най-малък е ъгъла при червеният, а най-голям при виолетовият, което ще рече, че червеният фотон се движи с най-малка скорост, от тях се носи най-малка сила, а при виолетовият най-голяма скорост и най-голяма сила. Според Саабей и древните мъдреци „Скоростта и силата" са елементи на съвършенството. Колкото по-голяма скорост имаме, толкова по-голяма сила имаме, толкова това е израз на по-голямо съвършенство. Тези седем типа фотони са продукт на седем висши разумни йерархии. Всяка една от тях със своите силови течения упражняват въздействие, както върху планетите от Слънчевото семейство, така и върху живота на тях. Най- висшата йерархия е седмата, онази, която дава виолетовите фотони. Затова онези, които са казали за седмото небе, са имали предвид мястото, седалището обитавано от най-висшата йерархия от братята на Слънцето - разумни същества. Всяка една от седемте йерархии е със своята задача. Тези които дават червените багри са носители на живота. Оранжевите носят Любовта и връзките между живите същества. Жълтите се грижат за знанието и мъдростта. Зелените - уреждат материалните блага, необходими за изява на живота. Гълъбовите - грижата за всяка жива форма, създаването на условията необходими за нейното развитие. Синият - стремежа и утвърждаването на Истината. Виолетовият - да тласка всяка жива форма и грижата за нейната еволюция, за нейното усъвършенствуване. Седемте природи, седемте йерархии са подчертани не само в багрите, но и в музиката. Там имаме седем тона, всеки от които е изразител на един цвят, израз на една йерархия от Слънчевото Братство. Затова някои хора с много префинена психика, когато влезнат в градина с богато обагрени цветя, те някак, като че ли слушат някаква симфония. Същото се отнася и за формите, и те са плод на седемте йерархии. „Седмото небе" място на най-висшата йерархия, изява на най- висшата мъдрост и съвършенство в кръга на Слънчевата система. В свещените книги на народите също се споменава за седемте висши Духове, които са пред престола на Бога. Септември 1980 г.

14. ДРУЖБАТА Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека, казва Учителят Беинса Дуно. Всеки един член от Слънчевото семейство е плод на сгъстяването на особен род сили, различни по своето естество и интензитет. Всяка една от тези сили в процеса на своето сгъстяване е обособила по една планета, която носи естеството на силата, нейната създателка. Същите тези сили създават и живите твари по планетите. Тук на Земята тези сили са създали и създават живите форми през всичките нейни геологични епохи. Като всяка от тези сили е давала своят израз с формата и изявата на живота форма. Човекът на Земята е минал през тези форми, като всяка една е оставила своя отпечатък, показващ характерните белези на тези сили. За изявата обаче на живота е казано: „В началото живота е в ръцете на злото". Оттук ще се разбере, че поначало живите форми, които се създават носят елементите на злото, на дивото, хищното, ненаситното. Змията, като един израз на злото, своята жертва тя поглъща и в своя стомах стопява всичко и кожа, кости, зъби, всичко израз на лакомия и ненаситност. Доброто обаче има за задача да организира и облагородява създаденото от злото. То успява да облагороди дивата природа на част от животните, които престанаха да се хранят с труповете на другите животни, станаха вегетарианци и с това улесниха еволюционният процес на човека. Слънцето, Луната и планетите със своите силови полета дават израза на човешката природа, като всяка една от тях е създала и оформила, като оформя и сега, поотделно неговите качества и способности, които намират израз в главният му мозък, в мозъчните му центрове. Но в своята първична проява, те имат своят див, примитивен израз, впоследствие, те се организират и облагородяват стъпка по стъпка в течение на много време, като сивото вещество в мозъка му, изразител на тази вътрешна природа, бавно възраства и изменя своето качество и организация за да може да дава правилния и точен израз на доброто. Има хора, които създадоха и специални идейни течения, които приеха, че едно такова съвършенство може да се постигне така набързо, изведнъж, като търсеха и прилагаха някакви своеобразни методи, разбира се без резултат. Казано е също от Великите Разумни, че ако хората могат така лесно да се справят то Господ само за 24 часа щеше да оправи света. Всяка една от планетите имат за поле на своята дейност отделни участъци - центрове в човешкия мозък. Като колкото една планета е по- голяма, толкова и областта на мозъчните центрове, които тя създава и оформя е по-голямо. Юпитер, като най-голямата планета, то областта за нейното въздействие е най-голямо. Меркурий, като най-малката - най- малкото. Лицето и ръцете на човека, които имат най-гъста мрежа от нервни окончания, които ярко показват докъде човек е стигнал в своето развитие, защото вълненията и напреженията на мозъка се предават на тези окончания най-силно и те създават чертите и израза на отделните части и органи по тях. Ако ние се изправим на Юг и наблюдаваме през много нощи пояса, по който се движат членовете на Слънчевото семейство, то ще разберем, че те имат най-различни движения там. Слънцето и Луната менят своето място всякога от Запад към Изток, като Луната прави това най-бързо от всички като изминава от 12 до към 15 ъглови градуса за денонощие. Планетите имат по-своеобразни движения. Те ту отиват от Запад към Изток, ту се спират, а после тръгват по обратно направление от Изток към Запад. Това всъщност не е така и е илюзорно, благодарение движението на Земята, което е от особено значение за тяхното влияние. Колкото една планета е по-близо до Слънцето, толкова тези промени в движенията са по-бързи. За по отдалечените прогресивно стават по-бавни. По-близките планети и Луната създават онези способности и качества, които набързо, най-рано се изявяват, най-лесно блясват в човека. С отдалечаването на планетите, силовите им полета създават все по-трайни, здравите и силни качества, способности. Когато мозъчните центрове са организирани и облагородени по-далечните планети създават ценните и благородни качества в човека, защото казано е, че колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето толкова тя е по-стара от своето създаване и на нея живеят по-разумни същества и по-могъщи със своите сили. Оттук ще трябва да се разбере, че човека е един много сложен комплекс от изяви и за да го разберем, трябва по-дълго да го проучваме. Когато влизаме в контакт с отделния човек, то ние не влизаме в допир изведнъж с цялата негова вътрешна природа. Тя не е хомогенна, не е разположена равномерно в него и е обособена в отделни сфери, обединяващи близките по род и естество качества и способности, тъй както са обособени и силовите полета създадени от членовете на Слънчевото семейство. Раждането на човека е най-важният момент от живота му на Земята. Когато той идва в този за него нов свят, по-друг от този, в който е бил той си идва и със своя пътен лист, свидетелството. В него са изразени качествата, способностите, задачите, които му се поставят и житейския път, който ще трябва да измине. Пътният лист не е нищо друго освен звездната карта, която можем да създадем, то е разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за момента и мястото, където човек се ражда. Луната, като най-близка до Земята със своето силово поле е с най-силно влияние върху нея. Ние виждаме грамадният чисто физически ефект, който ту оказва върху живота на Земята. Приливите и отливите в големите водни басейни, въздействието върху растителният мир. Нощем, когато Луната се пълни, при пълнолуние и новолуние растенията се развиват по-бързо. Нейното влияние върху човека е също много голямо. Тя е създала и оформила мозъчните центрове, които се намират в долната тилна част на главата, центъра на челото, а също и гръбначния мозък. Когато гръбначният мозък е добре организиран и облагороден, и връзката между него и главния мозък е добра и хармонична, то гръбначният мозък, който управлява вътрешните органи и жлези дава добро здраве, дълъг живот, а също и един мил приятен психологически израз, който предразполага. Такъв човек е приятен, общителен събеседник, събужда желанието да се сближим с него. Нашите разположения към малките деца, към малките животни, към новородените въобще, поради силното влияние на Луната в този период, което най-напред се изявява, с тази сфера най- напред влизаме в допир. Дружбата лесно се осъществява. Но всичко това само толкова. Следващата сфера, с която ние влизаме в контакт е сферата на Меркурий. Силовото поле на Меркурий е създало и оформило мозъчните центрове около и над веждите. При благоприятно облагородено развитие на тези центрове имаме човек с правилна преценка за всички практични въпроси и извличане ползата от тях. Дружбата ни с такъв човек всякога ще допринесе за едно навременно и полезно разрешение на всички трудности, пред които живота ще ни изправи. Ако обаче тази сфера е в своя примитивен стадий, ще имаме човек погълнат изцяло в жаждата за лични изгоди, само за себе си, един егоизъм не подбиращ средства за постигане на своите цели, като лъжата, измамата са на първо място. Такива едни прояви са готови да убият събуденото преди това, нежното и деликатното, чувство на дружбата и приятелството. Със следващите сфери в контакт, с които ние идваме при по продължителни контакти, които сфери се изявяват при по-специалните случаи. Сферата на Венера е следващата, тя ще ни даде човека в една по- друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи. Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото. Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият, безстрашен енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта. В лошият смисъл имаме един сприхав, избухлив човек готов да се възбуди и при най-малкия повод, като в такова състояние нагрубява, оскърбява, става безогледен, а с това и дружбата е погребана. Силовите полета на Марс са създали и оформили мозъчните центрове в долната част на мозъка около ушите. В тази част главата добива по-голяма широчина. Юпитер в своята добра форма, дава човека на големите творчески изяви, инициатива, замах, поемане на отговорност за големите задачи, богатството и бащинското покровителство. Дружбата с такъв човек е наистина благодатна. При зле поставено развитие, имаме едно честолюбие, себелюбие, което е готово и при най-малкото посегателство към неговата личност да реагира по най-брутален начин, помитайки всякакви връзки. Измамите, двуличието, устрема му да поднася заблуди и желание да натрапва своето опекунство и водачество са способни да отмахнат и най-здравата дружба. Казано е, че Юпитер в своята отрицателна изява е планета на най-големите заблуди. Неговото влияние е създало и оформило мозъчните центрове на слепоочната област, като дават една ширина, както на тази област, на тази част на главата така и на челото. Силовите полета на Сатурн създават и оформят мозъчните центрове в горната част на челото. Когато те са добре организирани и облагородени имаме изпъкналост на челото в тази част. При добра изява имаме човека със здрава, дълбока, опираща се на проверени закономерности в природата мисъл. Този човек търси причините и последствията на всички явления. Една мъдрост се излъчва от този човек, приятно е да се дружи с него, защото разговорите са смислени, задълбочени, носещи светлината на знанието. При лошата постановка, имаме всякога критичност, вечно недоволният и подозрителен човек. Той досажда, трови атмосферата около себе си, дружбата с него става невъзможна. Планетите зад Сатурн: Уран, Нептун, Плутон и планетата зад Плутон наречена от гениалният мексикански астроном и математик Хасино Амор - Хано. Тези планети със своите силови полета създават мозъчни центрове, които поднасят на човека изключителни качества и способности. В сегашното развитие на човешкият род, силовите им полета не са още създали и организирали облагородени мозъчни центрове, които да поднесат тези качества в способности. Само в много издигнати хора - Уран и Нептун са създали мозъчни центрове сравнително добре облагородени и организирани, които създават гениалните хора, тези които поднасят на човешкия род новото, непознатото, неизвестното. Останалите две планети, създават и оформят мозъчните центрове, които дават възможността на човека да бъде господар на силите в природата. Но засега тези центрове са в зародиш. В бъдещият еволюционен процес на човека тези центрове ще се оформят, организират и облагородят, и човека ще бъде господар на силите на природата. 15 май 1990 г.

13. ПЛУТОН Онези, които ще искат да изучават Астрологията, трябва още добре да разберат че: Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко е важен този закон. Казва се, че планетите Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, действуват лошо на човека, но на кой човек? Човека без възвишени и духовни подтици, защото злото на тези планети, сега създава у тях центрове в мозъка им, които да реагират на техните влияния. Тези центрове са още неорганизирани и необлагородени, затова реагират с лошите си подтици. Когато след много, много време тези центрове се организират и облагородят, тогава те ще могат да възприемат както благоприятните, така и могъщите техни влияния. Ето защо астрологът трябва добре да владее Френологията, науката за израза на лицето и Хиромантията за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял вече чрез тези помощни науки, до каква степен са организирани и облагородени мозъчните центрове, което нещо се изразява предимно на лицето и ръцете, тъй като там имаме най-много нервни окончания и те бурно реагират на психичният живот на човека, което нещо дава и своите видими отпечатъци, най-ярко именно там. Ето защо, когато астрологът ще прави хороскоп на дадено лице, той трябва да го види. Тук е уместно да кажем това, което с един много простичък израз Учителят подчерта, пътя по който върви това организиране и облагородяване. Той казва: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър". Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това проявление идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека. Господ създаде Слънчевата система заради човека. Двойникът на човека е поле на тези космични сили. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човек, живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношението между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тези отношения не са хармонични, то в човека се зараждат ред болезнени състояния. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Той по начало е мързеливо същество. Движението е присъщо на разумното. Там където има разумност, има и движение. Човек трябва да се включи в движението, за да придобива разумност. Колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества и по-могъщи. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще вижда оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия там може да се получи от тъй отдалеченото Слънце? Естествено много малка, даже незначителна, геният от възраждането Джордано Бруно, в предсмъртният си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извиква на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум". И ние сме съгласни с това и го приемаме, че е така. Следователно и там, на тъй отдалеченият Плутон има живот и там живеят разумни същества и то от по-голям ранг отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировият, необятен по своето могъщество силов океан. Как? Елементарните частици открити през тридесетте години на нашия век идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия те не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите Слънца, защото в определено време те биха се изчерпали.. Отговор на този въпрос даде, геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от Мировото космично Силово поле. Ако сега там на Плутон съществата имат тела устроени по същият начин и със същата субстанция каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това необятно силово поле, от този необятен силов океан.

12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ В 686 година преди нашата ера Вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава Юдея от египтяните и влиза в Ерусалим, като освободител на еврейския народ. По всичко личи, че е бил рядко умен и с практичен усет човек, защото между другото поканва най-изтъкнатите еврейски учени да ги заведе във Вавилон. Там те дават своя принос за развитието на културата в този град, но и приемат много от мъдростта, която са намерили в него оставена от учените. Намират и приемат също и много химни в прослава на Бога, които е имало донесени от Халдейския народ, дадени им от великият техен Учител И-Саабей-Бен-Аадес и неговите ученици. Много от възприетото еврейските учени са отбелязали в тъй нареченото „Петокнижие на Мойсея", като са ги написали някои от тях в онази алегорична форма, в която те са били дадени. Една от тях, отбелязана в книгата „Битие" глава първа, стих седми се казва: „И създаде Бог твърдта и отдели водата що беше под твърдта от водата над твърдта". Тъй и става. Съвсем очевидно е, че тук не става въпрос за веществото вода. Древните мъдреци с понятието вода са олицетворявали емоционалната природа на човека - чувствата. И наистина, едно внимателно разглеждане на тази природа в човека, ще можем да я разделим на два големи дяла. Чувства, които се предизвикват от обекти, с които можем да имаме обмяна и с това изпитваме едно задоволство, защото при обмяната се дава, но и се взема, имаме една по-голяма или по-малка взаимност. Такава една връзка, хората в сегашното си развитие създават с цветята, животните и особено силна с хората. Това е водата под твърдта. От гледище на Астрологията те се дават, ръководят и управляват от мозъчните центрове създадени чрез нашият двойник, от силовите течения идващи от Луната и Венера. Имаме обаче и друг вид чувства, при които нямаме интерес. При тях не се търси взаимност. Този, който ги отправя, който ги дава не търси да му се отвърне. Затова човека, който може да ги даде, трябва да бъде от изключително висока класа. В него каквато и да било мисъл за корист, за отплата, взаимност е изцяло ликвидирана. Тези чувства от най- възвишено естество са водата над твърдта и се дават и управляват чрез нашият двойник в мозъчните центрове от силовите течения на планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби. Тези мозъчни центрове се оформят в горната част на човешкият мозък. Човекът у когото те са развити и оформени свети със своят израз. Той е тъй мил и приятен, че всички го обичат. Тези чувства са малко познати на съвременният човек. Те са най-висшата изява на емоционалната природа - на чувствата и се изучават и оформят във втория клас от третата школа на човешката еволюция - класа на Нептун. Христос от Любов към хората, в която нямаше абсолютно никаква корист или каквато и да било изгода понесе страданията и се пожертвува заради нея. Тази изява няма нищо общо с изявите на околните, тя не е от този материален, триизмерен свят. За да разберем по-добре въздействието на силовите течения от планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби ще вземем онова, което Астрономията ни дава за техните белези и небесни образувания в съзвездието Риби, които ясно характеризират силовите течения, които изтичат от тях, за въздействието върху нашият двойник и оттам на мозъка в човека. В съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди - слънца, но те са изобщо много слаби, защото са много отдалечени от нас. Колкото едно светило е по-отдалечено от нас, толкова от него идват при нас онези силови течения, които имат по-къса вълна на своите вибрации, те носят по-голяма сила и въздействуват на по-висшата природа на човека. За планетата Нептун, която е проводник на силовите течения от съзвездието Риби знаем, че тя е най-яркият член от Слънчевото семейство. През телескоп се вижда като ярко кръгче без абсолютно никакви петна. Отразителната му способност е около 60 процента, което ще рече, че 60 процента от падналата върху него слънчева светлина се отразява. Какво е обяснението на науката за този ефект то е друг въпрос. Но това нещо е от особено значение за естеството на нейното влияние от гледище на Астрологията. Израз на силни, възвишени чувства. Едно друго качество на тази планета е, че тя не се подчинява на закона на Тициус Боде, закон, който определя дистанциите на планетите до Слънцето. Нейното средно разстояние до Слънцето би трябвало според този закон да е 40 астрономически единици, а то е само 30. Пак от гледище на Астрологията това е от изключително значение за нейното влияние, което показва, че тя има отношение към един друг свят, свят различен от този, с който имат отношение останалите планети. Света на висшата психика. Тя именно чрез двойника ни създава тези най-горни слоеве от мозъчни клетки, способни да изявят тази висша природа в човека. Хората под силното влияние на планетата Нептун са всякога чужди за този свят, те не го разбират и живеят в него като чужди. Живеят с мисълта, че всичко се постига само да го пожелаеш, без усилия и напрежение. Такъв един е света на планетата Нептун. Тези хора със своята физика са нежни, деликатни, едва ли не прозрачни. Те не могат да издържат на суровите условия на Земята, резките промени, усилията и напреженията, които се изискват от тях, необходими за постигане на всяко нещо, а в много случаи въпреки всичко въобще и да не се постигне. Затова те често изживяват много тежки психически състояния, поради неизпълнения на желанията им. Това ги прави изцяло непригодни към един живот на Земята, за това често пъти преждевременно си заминават за отвъдния свят и то предимно от заболявания на белите дробове. Саабей и неговите ученици ясно са изразили чрез символа и легендата за съзвездието Риби, което съзвездие както отбелязахме има тясна връзка с планетата Нептун, естеството на силите изтичащи от тях. Легендата гърците са я преработили, но същественото е запазено. Там ясно е изразен другият свят, света на водата, света на емоциите, в който свят те въздействуват. Не е лошо да си припомним легендата. Всяка сутрин, когато лъчите на Хелиос започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и по тревата, из дълбочината на морето излизат заловени за ръка една след друга Нереидите - петдесетте дъщери на морския Бог. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвали бурните вълни на морето, а зверовете се заслушвали и укротявали. Една от тях, прекрасната Галатея, веднъж като гонила пъстроцветна пеперуда се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид, висок, строен и красив като Бог Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшният му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце по високият планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата далеч от погледа на ужасният циклоп Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинският връх и затичал към тях. Разтърсила се земята от неговото огромно тяло, развълнувало се морето, изплашили се Галатея и Акид, и се хвърлили в бурното море, там превърнати в риби, те плуват в глъбините му свързани с дългата и широка лента на любовта. От тази легенда ясно се разбира природата на Нептуновото влияние и това на съзвездието Риби, на което съзвездие като символ е дадено две риби свързани с широка лента. Те създават типове от един друг свят. Те живеят в един свят - света на водата, на емоциите. Грубите домогвания каквито са били тези на ужасният циклоп не им са желани. В Нептун има и също друга една особеност. От всички планети на Слънчевото семейство той има най-голяма сплеснатост при полюсите, което е равно на 1/40%. Това дава основание, че оста на планетата много бавно или никак не мени своето положение. Оста на планетата според Астрологията има отношение към идейният свят. Хората намиращи се под силното влияние на Нептун мъчно променят своите идеи, своите навици, своите разбирания, мъчно се отклоняват от онова, което са приели. Този род чувства, чувствата от най-висш порядък са били предмет на изучаване в школите на древността и преди всичко методите за укрепване в човека, във вторият клас от третата школа в развитието на човека. Такава е била школата на есеите, в която школа Христос е прекарал 20 години. Август 1986 г.

11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Третият период от развитието на човека, период на новото, оригиналното, непознатото гениалното, творчество се определя от онова, което му дават, може да получи и използува от силовите течения, които идват от планетите Уран и Нептун, както и от съответните зодиакални съзвездия, с които те имат връзка и са взели участие за тяхното създаване. В случая за Уран.от съзвездието Водолей и за Нептун от Риби. Естеството на силовите течения, които имаме от тях, ролята и въздействието, което те имат върху живота на Земята и по-специално върху човека, се определят от онези данни, които ни дава Астрономията за тях. През този трети период на своята еволюция, човекът минава през два етапа. Първият е този подложен на силовите течения на планетата Уран и зодиакалното съзвездие Водолей. И вторият под въздействието на Нептун и съзвездието Риби. Тук ще разгледаме първият етап - този на Уран и Водолей. Планетата Уран е от тези с по-голям размер и има диаметър от около 51,000 километра. Това определя неговото влияние като по- задълбочено и по-дълготрайно. Относителното му тегло се определя на едно цяло и шест десети, което показва, че той има доста дебела атмосфера около себе си. Това определя за неговото влияние една подчертана резервираност в отношенията си към хората, а също и подтика към едно задълбочено и всестранно разглеждане на всеки въпрос. Най- характерното за тази планета, което го няма в никоя друга от планетите в Слънчевото семейство така ярко изразено е, че неговата ос на въртене е легнала и нещо повече, сключва с плоскостта на орбитата му 98 градуса, което ще рече, че планетата има обратно въртеливо движение. Това е особено характерно за естеството на силите, които са го образували, както и тези, които изтичат от него за да въздействуват преди всичко на човека. Положението, оста, на една планета определя естеството на идейния свят с който човека ще има контакт, какви ще бъдат те. В това отношение, положението на оста на планетата Уран определя две крайности със своето влияние. При примитивният човек, когато мозъчните центрове са още в началния стадий на своето развитие, при едно ярко изразено въздействие на Уран, ще имаме една изява по отношение на мисли, чувства и постъпки съвсем различен от порядките на околните и обществото около него. Ще имаме чисто и просто един чудак. Впоследствие обаче, когато човека е минал през вторият период на своето развитие, школите на Юпитер и Сатурн, през който период мозъчните центрове получават едно развитие от висока класа, тогава имаме вече другата крайност от изявата на човека - разумното оригинално - гениалността. Тогава мозъчните центрове създадени и оформени от силовите течения на планетата Уран добиват съвършен вид на своето развитие и могат да приемат и силовите течения идващи от съзвездието Водолей, които дават гениалността. Защо именно е така? Това най-добре ще разберем от онова, което Астрономията ни дава за зодиакалното съзвездие Водолей. В това съзвездие имаме нещо ново, ярко изразено със своето могъщество и размери. Какво е то? Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че в природата имаме един еволюционен процес, който е вечен и непрекъснат и тласка всяко нещо бавно но сигурно към едно все по-голямо и по-голямо усъвършенствуване. Крайният израз на всяка триизмерна форма е да се превърне в движение, превръщането й изцяло в сила. Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. И днес учените приемат това, като казват, че всеки елемент е радиоактивен, което ще рече, че излъчва сила. Но и движението - силата има своя еволюция, процес който за нас нито е очевиден, нито познат. Ние само напипваме нещичко от него, от тази еволюция на силата. Констатираме, че имаме някои видове сили - електричество, магнетизъм, гравитация, атомна сила и само така наречената „Царска наука" Астрологията, малко по-задълбочено и разбрано проучва еволюционният процес на силата изразена в своето различие в силовите течения изхождащи от дванадесетте планети, Слънцето и Луната, а също и от зодиакалните съзвездия. Всички тези сили са етапи от величественият еволюционен процес на Силата. В този динамичен процес са включени не само формите около нас, но и всички небесни образувания. Слънцата са един ярко изразен етап на този еволюционен процес. Като първа фаза от него се явяват червените слънца - червеното излъчване. Идват след това следващите фази на еволюцията, които се изразяват с все по-голямата им и по-голяма яркост и температура, даващи все по-мощни и по-мощни силови течения. Докато най-после тези слънца - звезди преминат в един нов етап на своето развитие. Това развитие започва с едно непонятно за нас, за нашите представи бурно изтичане от тях на ярко светещи елементарни частици. Тези частици образуват един светъл облак около това слънце, около тази звезда, който ще даде началото на една нова вселена. Такъв един нов етап от звездната еволюция имаме в съзвездието Водолей. Това съзвездие заема обширна област от небесната сфера, в което с просто око могат да се видят около 90 звезди. Новото, могъщото в това съзвездие е вижданото от нас едно светло мъгляво петно, намиращо се на едно разстояние от 590 светлинни години. То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето. Или както още се определя е равно на 300,000 - астрономически единици. Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици. И то това, което виждаме и констатираме е от преди 590 години. Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран. Планетата Уран създава и оформя мозъчните центрове, които се намират в горната част на главата току що зад центровете създадени и оформени от планетата Вулкан или както сега италианският професор Бенанди нарича „Фаенца", които са зад центровете на Сатурн, намиращи се в горната част на челото. Когато тези центрове на Уран достигнат своето голямо развитие и усъвършенствуване то главата в горната, предна част е добре оформена и започват да приемат силовите течения от зодиакалното съзвездие Водолей, което дава новите високи постижения на човека - гениалността. Тогава и лицето добива своя нов подчертан в своето съвършенство израз, показващо влизането на човека в нов период от своето развитие. Това се отразява и върху ръката, като израз на творческият импулс в човека, подчертаваща изключителната динамичност, което това слънце, тази звезда в съзвездието Водолей, носи и дава. По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката. Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен. Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон. Техните размери са значително завишени от облаците прах и газове, които имат около тях. Тези именно късове придават на влиянието на Уран върху човека, онова злокобно въздействие, носещо елемента на „демоничното" оставено от черното слънце, станало причина за разрушаването на планетата Фаетон. Това въздействие се изразява в един подтик на разединение, несъгласуваност, нетърпеливост, нетърпимост към околните хора, една жажда за разруха. Така например, ако Уран в хороскопа на даден човек, мъж или жена е ярко изразен и се намира в самия сектор на небесната сфера, определящ близките, тесни връзки между хората, какъвто е брака между мъжа и жената, то разкъсването на тези връзки - развода е неминуем, при сегашният стадии на човешкото развитие, още не влязло в този трети период на човешката еволюция. Да превъзмогне човека въздействието на тези демонични разединителни сили, изтичащи от тези късове е също много важно и наложително в този етап от неговото развитие. Човекът трябва да може да приема с разположение, с любов всеки човек, такъв какъвто е, независимо от неговите качества и прояви. Никакви забележки или критика, никакво недоволство от проявите на околните. Само тогава разединителните сили няма да могат да се проявят. Това е също много важна задача на този период. Да се издигне човека от дребнавостите на ежедневието, да си създаде благородни отношения с всички живи същества и най-вече с хората, това е също голямо постижение, което се постига. Февруари 1981 г.

10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата. Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирането на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека. И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека. От тях силовите течения изхождащи от планетите Юпитер и Сатурн, слагат началото на творческият подтик в човека. Под тяхното въздействие, развитието на човека влиза в нов етап. Тези планетни влияния създават и оформят в човешкия мозък, онези центрове, които определят човека вече като творец. В човешкият мозък започват да прииждат ред идеи, които го тласкат и събуждат подтик за тяхното реализиране. А това раздвижва мисълта, чувствата и волята. Цялата тази дейност създава едно разширение на човешката глава и преди всичко на неговото чело, а също така и на ръцете. Всички хора, които умеят да ръководят, творят, поемат отговорността за успешният завършек на поставената задача, като намират и правилният път за реализирането нададената идея, имат преди всичко едно хармонично развито широко чело. На ръцете имаме същото явление. Оформят се широки ръце, без излишни мускули и тлъстини, с тънка кожа и ясно изразени кости по тях. Защо именно силовите течения от тези планети поставят човека в този висок стадии на неговото развитие? Юпитер със своите грамадни размери: могъщите процеси, които стават на него, плод на много силните електромагнитни сили, които има там и които му дават възможност да се завърта около своята ос най-бързо от всички планети от Слънчевото семейство, а също и да има едно топлинно излъчване, заради което Саабей и великите звездобройци на древността са го наричали „Малкото слънце". Всички тези елементи за всяко небесно тяло, определят размера, скоростта на еволюционният процес. А еволюционният процес е преди всичко процес на творчество. Но за да имаме един такъв процес в истинският смисъл на думата трябва знания, мъдрост - дълбоките познания на законите в природата и трябва също и мисъл и устои. Тези елементи идват от силовите течения на Сатурна. Защото самата планета по своето съдържание, по своята изява, това което тя е, като едно творение, определя и естеството на силите, които са я създали, и които изтичат от нея. Тази планета има от всички планети от Слънчевото семейство най- малко относително тегло равно на 0,68, което показва, че тя има най- дебела въздушна обвивка. Древните мъдреци, всякога са определяли, че има една много тясна връзка между въздуха - независимо какви елементи има той и мисълта. Затова, когато те са определяли въздействието на зодиакалните съзвездия и планетите върху Земята на нея, живота и по- специално върху човека, са ги делили на четири дяла: Огнени, земни, въздушни и водни, като тези наименования са само символични. Те само по форма определят естеството на силите, които изтичат от тях и въздействието им върху съответен дял от човешката природа. Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване. Сатурн именно попада най- пълно и точно под категорията въздушен, защото има най-много, най- дебела обвивка. Друга една, ясно изразена характерност в него са неговите пръстени. Те са наредени в три пояса, като между най- вътрешният и средният имаме празно поле - процеп от 1600 километра широк, наречен процеп на Енке, а между вторият и третият имаме също празно пространство - процеп от 5000 километра, наречен процепа на Касини. В продължение на 300 години, откакто е могло да се наблюдава Сатурн с телескоп, в тези пръстени и процепи не са забелязани абсолютно никакви промени. И като се има предвид, че тези пръстени са съставени от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/. В своето въртене, при това бурно въртеливо движение не е станала ни най-малка промяна. Това учудва ученият свят. Такава чудовищна устойчивост на силите, които циркулират там, устойчивостта, която тези пръстени имат я придават и на човека, когато той бъде озарен от неговото влияние. В облагородените Сатурнови типове има нещо непоколебимо, устойчиво, крепко, несъкрушимо. На тях всякога може да се разчита за каквото и да било задача. Това явление в неговите пръстени определя човека и като такъв, да не прави никакви компромиси, отклонения, отстъпки от веднъж установените порядки и принципи. Освен това изпратената през 1978 година американска космическа станция „Войяджър I" към далечните планети на слънчевото семейство, постигна най-голяма близост до Сатурн през месец септември 1979 г. и направи снимки, както на самата планета така и на неговите пръстени. Трите пръстена, от които са наречени: Тетис, Енцеладис и Мимас. След като тази станция измина една разстояние от 22 милиарда километра, можа да мине край нея на едно разстояние от 124,000 километра. Планетата Сатурн е била най-голямата загадка на ученият свят от човешкия род всякога. Но сега с пускането на тази космическа станция край нея се донесоха още по-големи и необясними загадки. Експертите от изследователският център установяват, че планетата е обгърната от газова обвивка, която те определят като „Водородна" с дебелина от 100,000 километра. Знае се, че водорода е газ, който при запалване гори, свети. А светлината казват мъдреците е сгъстена мисъл, има отношение към мисълта. Изпратените от тази станция снимки показват още, че атмосферата на планетата е много богато оцветена. Наблюдават се и светли петна, които напомнят тези на Юпитер, между другото и червено петно, наподобяващо голямото червено петно на Юпитер. Центрове на голяма култура - казват мъдреците. Наблюдава се също и една трептяща в червено-оранжева светлина формация. Всичко това говори за крайно интензивни процеси, бурни вихри, които имаме на тази планета. Въздействието на Сатурн върху човека създава също и богат вътрешен плодоносен живот. Тази сонда откри също по време на своя полет към Сатурн още и интересни необясними с познатите ни закони от механиката, мистерии изразени в пръстените на тази планета. Фотосите разкриват, че там имаме два ексцентрични пръстена в широката, но много финна система от пръстени на Сатурн, докато всички други големи и малки пръстени около планетата са концентрични. Тази ексцентричност на двата пръстена на Сатурн имат подчертано въздействие във влиянието на тази планета върху човека. Те създават в него понякога подтика да изоставя общоприетите норми и порядки и да си създава нови, също тъй логични и обосновани, към които той строго се придържа. Последните снимки препратени от станцията за Сатурн, преди станцията да се отправи към дълбочините на космоса, поставиха учените в космичният център на Калифорния пред още нови загадки. Потокът от снимки и измерителни данни им донесоха също тъй непредполагаеми и теоретически необясними сведения относно пръстените на Сатурна. Тези пръстени при своята ротация около планетата се преплитат змиеобразно. Също тъй броят на пръстените, че е много по-голям отколкото се предполагаше въз основа на снимки направени от земни телескопи. Всъщност тези пръстени се състоят от стотици единични пръстени с различна големина. Изобщо, всичко което тази космична станция донесе, беше голяма изненада за учените, като се разбра по един категоричен начин, че там действуват странни и непознати сили. Един от светилата на Астрономията при този случай заявил: „Работата не е там, че познатите валидни закони тук не достигат, но и че човешките мозъци чисто и просто не са достатъчно умни да намерят обяснение на всички тези явления в тази планета". Така, въздействието на Сатурн върху човека, мозъчните центрове, които той е създал и оформил, намиращи се в горната част на челото ще донесат знания и най-вече мъдрост от изключително висока класа, необходими за един творчески процес от най-висока класа. Външният израз на това въздействие е едно издуване в горната част на челото, а на ръцете тънка кожа във външната страна на ръцете и ясно изразени възли на пръстите и костите. Въздействието на Юпитер и Сатурн, ще поставят човека да тръгне по пътя на едно интензивно творчество, което ще му донесе не само радостта, но придобиването на големите знания и мъдрости необходими за да премине човек в следващия етап от своето развитие, което дават планетите Уран и Нептун. Не напразно древните мъдрели са наричали Сатурн „Пазача на прага". Той така внимателно и прецизно обработва човека, такава мисъл и мъдрост му дава, че не оставя нищо, което да хвърля и най-малкото петно върху него. Когато млякото го бият и то е за да изкарат маслото от него. Когато човек страда, то е за да дойде знанието и мъдростта в него. Нещо голямо е радостта, велико нещо от един възвишен свят. От този свят идват и знанието и мъдростта. Защото човек, който мисли, винаги може да подобри живота си. Онзи, който по-добре мисли, по-добре успява. А когато човекът излезне от застоя и се освободи от мързела, Боговете му помагат. Наистина, когато в хороскопа на даден човек Юпитер и Сатурн са добре поставени, той всякога има добрият шанс и сигурният успех. Януари 1981 г.

9. САТУРН Сатурн, в нищо не вижда доброто. Сатурновите хора са сухи, храносмилателната им система е слаба, слабо развита, всякога имат развален стомах. Те имат силен Дух и критичен ум. Ако искате някой да ви намери грешките и да ти покаже правилният път, намери Сатурнов тип. Разсъдителният център, личните чувства, страха са чрезмерно развити у тях. Честолюбието, тщеславието, предпазливостта, са характерни за Сатурниянците, той прави човека разсъдлив, философ. Той всякога внася нещо отрицателно, във всичко, което вижда или ще му се случва да застава всякога на особено мнение. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. В него като принцип се крият причините на Доброто и Злото. Той носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва със слава. Никой не може да го излъже. Сатурновите типове не са учтиви. У тях етикеция няма, те смятат, че всички са по-долу от тях. Да имаш доверието и благосклонността на Сатурна е изключение, щастливо съвпадение. Сатурновият тип не се убеждава лесно. В чувствата - обикне ли те веднъж, той издържа на Любовта си, за нея е готов на всички жертви. Сатурновият тип, от една страна отрича чувствата, а от друга ги търси. Единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно е Венера. Когато Сатурн влияе с нисшите си енергии върху човека, то последният става отмъстителен, подозрителен, злъчен. Песимистичното състояние се дължи на Сатурн. Той е падналото величие, детронираният Бог. Онзи, който обича да разсъждава, да философствува и да прави философски заключения е Сатурнов тип. За глупавите хора, Сатурн е крайно разрушителен. Умен е той и с най-голяма опитност, не е лековерен, да вярва само на думи. Не е снизходителен към погрешките на хората, не се поддава на ничие влияние. Сатурн взема предохранителни мерки за да пази Венера от лоши влияния. Някои казват, че Сатурн оказвал лошо влияние на човека, обаче те не са проследили в какви случаи именно Сатурн влияе зле. Докато човек мисли, че сам може да урежда съдбата си, той всякога ще изпитва ударите на Сатурна. Като влезне човек със здрава кожа в ръцете на Сатурна, непременно ще излезне с одрана - безпощаден е той. Страхливите се намират под влиянието на Сатурна. Силите на Сатурна правят главата продълговата. Той прави хората добри началници на отделения, а също и умението в дребните занаяти. В човека Сатурн се проявява в костната система, кожата, ушите, черният дроб, усилва обонянието. От металите, оловото е под влиянието на Сатурна. Българите са под неговото влияние. Физическите качества на една планета, открита от астрономите дават ценни указания за нейното влияние. Сатурн е вторият по големина член на Слънчевото семейство, това определя и неговото голямо влияние върху живота и по-специално, този на Земята и човека върху нея. Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация. Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания. Такова е и неговото влияние. Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени. Три концентрични. Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици. Свят, в който обединителният елемент липсва. За по-ясно ще приведа една аналогия. В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни капки. В пръстените на Сатурн, тези обединителни сили ги няма, които по липса на по-подходящ израз ние наричаме Любов, а любовта има безкрайно много форми на своето проявление. При тези пръстени тя липсва. Там цари един свят без Любов и оттам е и злокобното влияние на тази планета. Върху духовните хора, със своите добри влияние действуват планетите Уран, Нептун и Плутон. Ако Уран ви влияе, ще се усили вашето сърце. Платината има отношение към Уран. Нептун управлява пениалната жлеза. От анатомията ни е известно, че пениалната жлеза се намира в централната част, между двете хемисфери на главния мозък, в черепната кухина. Тази жлеза представлява, малко розово телце. Каква е функцията на тази жлеза, на това телце, каква роля играе тя в човешкият организъм, учените все още не са установили. Ролята й не е изяснена. Видни окултисти обаче казват, че тя е един орган, който в сегашният стадий на човешкото развитие е в своята начална фаза. Този орган, при своето пълно развитие ще даде възможност на човека да има едно по-съвършено виждане, за което няма прегради, или както най-често се казва, ще даде на човека ясновидството. От гледище на Астрологията, това нещо напълно се подкрепя и потвърждава. И наистина, когато в хороскопа на даден човек Нептун е в силна позиция и добре аспектиран с планетите и особено със Слънцето и Луната, дава добра интуиция на този човек, с други думи долавя истината по един вътрешен път или както най-често казваме, по пътя на досещането. У тези хора тази именно жлеза, ще трябва да приемем, че в своето развитие е стигнала до една по-добра форма. Когато тази жлеза, това телце, дойде до своето съвършено и пълно оформяне тогава ще приемем, че ще имаме един човек с ясновидски способности.

8. ЮПИТЕР Отново е звездна вечер Учителят е навън, между нас, изнесено е и телескопчето. Той го насочва към Юпитер, който ярко и тържествено блести на небето. Изреждаме се всички да го наблюдаваме. С телескопчето, ясно се наблюдаваха четирите му най-големи спътника. Гледката беше красива и интересна. Четири от четиринадесетте му лакеи, на големият господар. Първият от тях ЙО чудният, най-яркото небесно тяло в Слънчевото семейство, с най-голямо албедо, с най-голяма отразителна способност на светлината. Неговият диаметър е 3700 километра. От гледище на Астрологията, този спътник със своята яркост е от особено значение за благотворното влияние на Юпитер. Вторият ЕВРОПА с диаметър 3100 километра. Тези два спътника бяха по размер приблизително колкото този, който нашата Луна има. Другите два спътника ГАНИМЕД с диаметър от 5,600 километра и КАЛИСТО с диаметър от 5,200 километра, са по-големи от планетата Меркурий, който има диаметър 4,840 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният. Той разбира се не е толкова голям, което нещо показва и неговата плътност от 1,34 „надул се е значи", обвил се е с дебел слой атмосфера. Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията. От нас, от Земята, той се вижда малко по-голям от Венера при своя най-голям блясък, но далече й отстъпва по яркост. Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност. Като наблюдавахме Юпитер, Учителят често се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Разбира се това е едно от неговите влияния, неблагоприятното, но то всякога ме е подтиквало към един по-дълбок размисъл, както за самата планета, така и за произхода на Слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува едно тяло. Нямаше да се разпръсква, да се обособява на Слънце, планети и общо на 32, а може би и повече спътници към тези планети. От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма". Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармониращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, от по-друго качество, от грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известна е от Астрологията, грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказва с изтичащите от тях сили, върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество СИЛИ. „Сила", знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили, електричеството, магнетизма, гравитацията. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. И казва колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила". Да започнем най-напред с грандоманията на Юпитер и той да има голям антураж около себе си от много спътници, да не остане назад от Слънцето. Четирите му спътника, за които вече казахме, наистина със своите качества могат и трябва да се приемат като истински спътници, с геологичен, а може би и с биологичен живот. Но, останалите? Какви спътници са те, като се има предвид, че четири от тях имат диаметър от не повече от 30 километра, два са с диаметър от по около 60 километра, други два имат диаметър от по 160 километра и най-после напоследък откритите още два са със съвсем малки размери. Редно е между другото да се запитаме, възможно ли е поне някакъв геологичен живот в такива дребни небесни тела, какъвто без съмнение поне ще трябва да приемем, че има в определено приетите небесни тела? Не, в тях такъв не може да има. Следователно, ние спокойно можем да приемем, че тези, извън четирите спътника на Юпитер, наречени Галилееви, не са небесни тела в истинския смисъл на думата, а са късове от разрушената между Марс и Юпитер планета, наречена от древните ФАЕТОН. Тези късове поради грамадната си притегателна сила е могъл да привлече около себе си, като спътници. Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване. От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разстояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искреност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани. Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно. С Уран, резки и неочаквани с нищо неоправдани промени, както в отношенията си към хората, така и към работата, която извършват. Крайно честолюбиви. С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост. Такъв човек едно мисли, друго говори, трето върши. Тук имаме липса На координация, между тези три изяви в човека. Това ъглово разстояние с Плутон е нещо много тежко, особено, когато Плутон е ярко изразен в даден човек. Те са хората на твърдите и безогледни решения. Потъват в заблудата, че нищо не трябва да ги отклонява от техните решения. Те са хората, които искат да поставят своето решение, своята воля над решението и волята на Господа. Да поставят своята воля, пред волята на разумния свят. Да отхвърлят тихият Негов глас в себе си, без оглед на едно смирение и покорство, каквото би трябвало да има във всеки човек, пред великото, могъщото, създаващото в света. Това довежда до сътресения в двойника на човека, до препъване, до застой в развитието му, което нещо в многото случаи дава дефекти в сакатост, на някои части от физическото тяло. Така с онази мъдрост, която Астрологията дава, аз можах по-добре да разбера казаното от Учителя, за тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своята грандомания за величие, да се покаже, че и тя може и не е по-назад от Слънцето и тя си създаде семейство с много членове. Но може ли тя да даде живот на своите членове, както Слънцето прави това? Не, ни най-малко. Спазена е тук само формата, външният израз без съдържание. Разбира се, както всяка планета така и Юпитер, дава и добрите влияния, и то най-добрите, без Слънцето, защото от всички планети той е най-добре организиран. Бързото му около осно движение, завърта се за около десет часа. Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет. Светлите му ивици и топлинно излъчване, което той има и интензивното магнитно поле, което има около него, говорят за голямата култура, която има там. Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер. От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство. Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и тщеславен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организират стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата. Той управлява също и Тимусната жлеза. От металите, калаят има отношение към Юпитер.

7. МАРС Марс се проявява в твърдите и упорити хора. Под влиянието на Марс, човек развива физическите сили, здрава мускулатура, става енергичен във всяко отношение. По отношение идеите, Марс прави хората стабилни, прави ги юначни. В тях силно е развит центъра на самозапазването, който се намира зад ушите. За да запази живота си, те са готови да извършат престъпление. Който мрази е под влиянието на Марс. Силите на Марс правят главата кръгла. Когато Марс е в неблагоприятно съчетание със Сатурн, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които човек е лишен от опитност и разбиране. Той може да постави главата си между тях, както мишка туря главата си в капана. Силите на Марс организират жлъчката и половите органи. Желязото има отношение към Марс. Човек, който има повече желязо в организма си, отколкото трябва престава да работи, става мързелив. Човек, който има много желязо е физически силен, но сила без разум всякога разрушава. Лютивите храни се отнасят към Марс. Англичаните и германците са под влиянието на Марс.

6. ВЕНЕРА Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на Любовта, от чието влияние България е лишена, българите са лишени. Когато сърцето ви започне да Люби и Обича, тогава Венера има влияние. Венера прави едни да се прилежни, други прави да са лениви. Силите на Венера организират бъбреците. Венера има също фаза на пълнене и празнене, както и Луната, тя действува върху чувствата на човека. Растението и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера. Венера прави формите кръгли, заоблени и същевременно внася мекота в характера. Тя развива у човека вкус към красивото. Под влиянието на Венера, майката се отнася към детето си меко, нежно. Хората под влиянието на Венера са по-горещи, имат отлично кръвообращение. Те все за Любов говорят. Но ще ги видите в разни афери, инциденти, навсякъде. Кръвта на Венерините типове се отличава от кръвта на Слънчевите типове. Дойдем ли до влиянието на Венера, тя се занимава с една по-гъста материя от сърцето, с кръвообращението, сгъстяването и разредяването на кръвта. Занимава се с миризмите на цветята. Понеже е Богиня на Любовта, то за да увлече хората тя е майстор на формите. Венерините типове обръщат внимание на външната култура - красиви шапки, дрехи, най-модното въобще. Който се влюбва лесно е под влиянието на Венера, в него има мекота. Черешите, ябълките са под влиянието на Венера. Към Венера се отнасят и сладките храни. Медта - бакъра, има отношение към Венера. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нужни са 225 дни за реализирането му. Пролетта е под влиянието на Венера.

5. МЕРКУРИЙ Когато се говори за интелигентност на човека ще знаете, че тя се определя от Меркурий. За да прояви интелигентността си човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от него. Живака има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно количество живак - той говори много. Меркурий прави човека практичен, той лесно се справя с мъчнотиите. Практичният ум е на Меркурий. Когато у вас се породи желание и движение да довършите или създадете нещо, тогава Меркурий има влияние. Силите на Меркурий имат отношение към мозъка, а тези на Луната към нервите. Меркурий ще ви научи на търговия. Той управлява Тироидната жлеза. Киселите храни имат отношение към Меркурий. Когато срещнете човек, който наблюдава нещата, с цел да ги изучава, ще знаете, че той е под влиянието на Меркурий. Под влиянието на Меркурий и Близнаци се намират ръцете. Влиянието на Меркурий се проявява силно, когато човек се стреми към материални и духовни придобивки. Американците са под влиянието на Меркурий. За реализирането на едно Меркуриево желание са нужни три месеца. Толкова време, колкото е необходимо за обикалянето на Меркурий около Слънцето.

4. ЛУНАТА Пак е чиста, кристална вечер на Изгрева. Звездите трепкат над главите ни, весело намигат, какъв чар лъха от тях, каква мекота! Прави са били древните мъдреци, като се казвали, че Звездите са очите на Ангелите. Защото наистина, като ги гледаш, мисълта ти се повдига към един чист, неземен, пълен с Любов и Мъдрост свят. Тази вечер и Месечината грее с цялата си пълнота. Учителят пак е навън заобиколен от нас. Той помолва, да се изнесе малкият Му телескоп, който имаше. Този телескоп Му беше направен от един наш приятел, много способен техник. Този наш брат, имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Известно е, че за непосредствено наблюдение на звездният мир, имаме два вида телескопи; с лещи, наречени рефрактори и такива с огледало, вдлъбнато със сферична или параболична повърхнина. Те имат по-проста конструкция и се наричат рефлектори. Телескопът на Учителя беше от последният тип, с вдлъбнато сферично огледало, диаметъра на което беше около двадесет сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят го насочваше към нея. Кратерите, планините, ясно се очертаваха. За кратерите, на които произхода е все още неясен, Той казваше: „Направени са от разумни същества за да събират слънчевата енергия, както при сферичните и параболични огледала. И наистина, изследванията на астрономите са показали, че от падналата върху Лунната повърхнина слънчева светлина, а оттам и енергия, 93% се поглъща и само 7% се отразява. За произхода на тези кратери, учените дават две обяснения за техният произход: Метеоритен и вулканичен. Метеоритната теория според която тези кратери се дължат на паднали върху Лунната повърхнина болиди, големи парчета от твърдо вещество, е крайно неприемлива за техният произход. В подкрепа на това е казаното от професор Никола Бонев. Той доказва по един оригинален и много интересен начин, че наблюдаваните от Земята Лунни кратери нямат случайно разхвърлено разпределение, каквото следва да имат, ако са образувани от падането на метеорити, а имат някаква закономерност. Другото предположение, дадено от много по-голям брой учени и прието от тях е, че те са плод на вулканична дейност, повдигания и последвани от слягания. Тъй както, когато се вари каша, образуват се пари в нейната вътрешност, които повдигат на места повърхнината. Подутините се пукат, а може и да не се пукат, гъстата маса се сляга и на мястото се образуват кратери, кръгли, сферични образувания, снабдени често с малки връхчета в центъра, което нещо се наблюдава при много Лунни кратери. Тъй приетото, напълно съвпада с казаното от Учителя, защото тези движения са съпроводени с разумност. В подкрепа на тази теория за издиганията и сляганията, плод на процеси във вътрешността на небесното тяло, като причина за образуването на тези кръгли паничообразни форми, които се нарекоха кратери, идва и направените от изпратените към Марс и Меркурий междупланетни станции, които дадоха снимки от повърхнината на тези планети. Тези снимки показаха, че на тях има същите кратери, каквито и на Луната. Особено е сходен пейзажа на Меркурий с този на Луната. Това трябва да ни подскаже, че тези образования са плод на една необходима разумност, на каквато разумност са плод и самите планети, пък и всички небесни тела, а не на някакви случайни явления, каквито прокарва материалната хипотеза. Откъде биха дошли толкова много и големи метеори и да произведат еднакви образувания и на трите небесни тела? Освен това, отразителната способност, тъй нареченото Албедо на Меркурий е същото, каквото и на Луната, това е пак поради еднаквия строеж на техните повърхнини изпълнени с такива кратери. Разбира се, някой би възразил, че поради голямата близост на Меркурий до Слънцето, той едва ли не изнемогва от преизобилна светлина и горещина и не би имал нужда да събира енергиите, които Слънцето изпраща. Но ние съвсем не приемаме, че Слънцето праща само светлина и топлина. То праща и други видове сили, които за в бъдеще ще се изучават и изследват, и за които разстоянието не е фактор. Тези разумни същества, разбира се ние съвсем не схващаме, че са такива от наш тип, устроени с физически тела като нашите. Разумни същества с висока култура и съвсем други тела. Те са изпратени там да устройват това небесно тяло и да създадат условията за по-интензивни форми на живота. Ние добре разбрахме също, че където и да било, по цялата Вселена всяко нещо, всяко явление и събитие е с цел и задача, плод на велика разумност. Всички трябва да се интересувате от Месечината, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека. Луната се е създала в четвъртият ден, когато на Земята е съществувало вече известна култура. Луната покровителствува семейния живот и по-специално майката. Син или дъщеря, които се намират под добро влияние на Луната имат добро отношение към майка си. Ако върху някой човек имат влияние Сатурн и Луната, при лош аспект, той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Хилаво тяло ще му създаде Сатурн, а Луната болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лишите условия на живота. Лунните типове никога не прокопсват, те все се чудят, защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много вяра. Вярват на късмета. Не обичат да работят, надяват се на късмета си. Челото им горе е широко. Лицата са валчести, доста правилни. Вярват в добрата страна на съдбата. Всички хора, които приличат на Месечината, са крайно догматични, обичат външната страна на нещата. Те са големи материалисти. Когато човек завижда, Луната е взела надмощие над него. Тя обича да заблуждава, да лъже. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва, добро и лошо въздействие върху човека. Тези, които се намират под влиянието на Луната, са готови за едно свое удоволствие да продадат мило и драго. Среброто има отношение към Луната. Каквито са отношенията между среброто и Луната, такива са и между златото и Слънцето. Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да му действува. Има хора, които не могат да се лекуват на Слънце. Луната влияе върху въображението, тя е свързана с религията и религиозните форми. Жената е силна, когато е религиозна. Мъжът е силен, когато е духовен, справедлив. Луната в своите фази на пълнене и празнене, се отразява особено чувствително на някои натури. Когато тя се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната почне да се празни те се успокояват. Безпокойството при пълненето се дължи на излишната енергия възбудена у тях, което нещо се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Затова те трябва да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да могат да се справят с тази излишна енергия. Когато болният иска да се излекува от болестта си, се препоръчва да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Но пълни ли се, да затваря кепенците, да не прониква нейната светлина в стаята. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху онези хора, които искат да се развиват духовно. Има хора, на които Луната оказва лошо влияние, особено вечер. Луната изсмуква силите на човека. Тя има свойството да изтегля лошите, нечистите влияния, обаче като изтегля лошите изтегля с тях и добрите влияния. Среброто е най-добрият проводник на енергиите, които идват от Луната. Тия енергии чистят човешкия организъм. Който иска да се очисти от греховете си, трябва да се свърже с Луната. Тя може да действува само върху онзи човек, който има сребро в кръвта си. Новите учени са забелязали, че когато Луната минава през своите фази на пълнене и празнене, тя оказва различно действие върху среброто, физиката на жената е в зависимост от Луната. Ако Луната се намира в дисхармоничен аспект с Марс или Сатурн, жената е слаба и анемична. На повърхнината на Луната има 150 градуса студ, има и около 100 150 хиляди жители, които живеят под кората й. Те имат градини, плодни дървета. Няма микроби, хората живеят колкото си искат.

3. СЛЪНЦЕТО На слънчевата светлина и болният, и здравият трябва да се излагат. Когато се разглежда жизненият проблем, астролозите казват, че физическата сила на мъжа е в зависимост от Слънцето. Слънцето е център, в който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Една от причините за неврастенията се дължи на слабата връзка между човешкият организъм и слънчевата енергия. Ако тази връзка се засили, неврастенията ще изчезне. Който е свързан със Слънцето води, разумен и морален живот. Доброто влияние на Слънцето върху човека, повдига неговите мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства, подобрява се състоянието на артериалната кръв. Когато, кръвоносната и дихателната система функционират правилно, човек е оптимист и жизнерадостен. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по- плодородна, тогава повече хора умират и повече се раждат и женят. Слънчевите типове са любители на природата, те са поети, оптимисти, гледат светло на бъдещето, добри, весели, те са почти най-добрите. При добри аспекти на Слънцето, те са творци със задълбочен философски поглед и подчертани подтици към изящните изкуства. Стремежа към красотата, радостта, веселието, музиката, науката е от Слънцето. Хората, които се намират под влиянието на Слънцето, са щедри, жизнерадостни. Хората под негово влияние заемат блестящи служби. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далака е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието на Слънцето. Ако Слънцето получава лош аспект от Сатурн, жизнената сила на мъжа е слаба, получава се малокръвие. Когато между Слънцето и планетите няма аспекти, то те са обеднели, лишени са от живост. Правилно е Слънцето да аспектира планетите. Златото има отношение към Слънцето. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и щастлив е той. Има една естествена червенина на лицето и устните, която изразява неговото здравословно състояние. Такъв човек е слънчев тип. Тоновете на краските на Слънчевите типове са приятни и чисти. Видите ли такива краски по лицето и устните на някой човек, ще знаете, че Слънцето има правилни, хармонични влияния върху него. Мнозина се оплакват от Слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и Земята. За в бъдеще, Слънцето няма да задоволява човечеството и то ще изчезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на Живота.

2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА* Първите хора, които са дошли на Земята, които уредиха Земята МИСЛЕХА. Но онези, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни, светещи. Невидимият свят е затворен за нашият ум, за обикновените сетива и схващания. Но за един УМ, който е организиран по-добре, нищо не е скрито от неговият поглед. Земята е свързана с крайният материализъм. Когато констатирате известна алчност у човека, то показва, че Земята има силно влияние върху този човек. Изправянето на човека е един бавен процес. Когато оста на Земята се изправи и човека ще се изправи. Тогава климата на Земята ще бъде мек, приятен, здравословен, формата на човешката фигури и физика ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за Братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти колебанията, които Земята претърпява се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „Фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала. От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето. Освен това Земята от всички планети има най-голяма плътност, измерена е на 5,5 процента по отношение на водата. Но, ако не се вземе под внимание грамадното количество вода в океаните, моретата и планините от лед по полюсите, то нейната плътност на веществото й ще надхвърли и 6%. Оттук става ясно, че тя е тежка и тази тежест е оказала също съпротива на въздействието от Черното Слънце, за да наруши в голяма степен нейните хармонични порядки. Тази голяма плътност на Земята, определя възможността на всички живи форми, които се раждат за да живеят на нея, да имат най-плътни, най-осезаеми тела. Основен закон даден от Саабей и другите мъдреци на древността е, че всяко живо същество за да се роди и живее на дадена планета, трябва да бъде облечено в одежди - тела съответни на естеството на самата планета, нейната плътност и другите нейни качества, като ос на въртенето, скоростта на въртенето около тази ос, атмосфера и други качества, които планетата има. Оттук трябва да приемем, че живите форми дошли на Земята за да живеят трябва да са облечени във възможно най- плътни одежди - тела, от всички, които се раждат по другите планети в слънчевото семейство. По този повод имаме преданието, че човека е направен от пръст, земя, кал. Същите тези мъдреци са създали и легендата за населяването на Земята от живите същества. Легендата за „АУМ", с много мелодични тонове, които има и се изпява тази думичка. Тази легенда гласи: Когато Бог създал Земята, Той видял, че много същества искат да се заселят, да живеят на нея. Но и тук трябва и е необходимо да се приложи основният закон, че всяко живо същество, за да живее на Земята трябва да бъде облечено с одежда - тяло, което да отговаря на естеството на самата Земя, а по форма одеждата - тялото, трябва да бъде според мелодията, Звездното тяло, което живото същество издава - има. Земята, като най-плътна има възможността да създаде и най-плътни, осезаеми одежди - тела, на всички онези, които искат да живеят на нея. Следователно, всички живи същества, които ще живеят на Земята ще имат най-плътни тела. Голямата плътност на тялото има и това предимство, че самото същество облечено в него, много по-реално, по-осезателно ще има възможността да се докосне до всяко нещо, да приема по-реално всички възприятия, да изживява с по-голяма сила, всичко което това живо същество със своите пет сетива и Пениалната жлеза могат да му доставят. Изобщо по-реално, по-ясно имаме изразен контакт с всичко, което го заобикаля. А това прави живота да тече с по-голяма сила, като дава и по-голямото задоволство на живите същества. Особено на по-елементарните форми на живота, затова те с изключителен жар се устремяват да живеят на Земята. Бог изпълва желанието на живите форми, които са наобиколили Земята, защото Бог е сила на милостта. Повиква Той своя пръв помощник Саваот и му нарежда да облече тези живи форми в одежди подходящи за живот на Земята. Саваот повиква своите помощници: Саламандрите - обитателите на Идейния свят, света на Огъня, както са го наричали древните мъдреци; Силфите - тези на въздуха, на мисълта; Ундините - на водата, чувствата; И най-после Гномите - тези, които работят върху веществото. В тези четири свята е потопена всяка жива форма. Саваот нарежда да отидат във вътрешността на Земята и да изработят вещества подходящи за одежди на тези живи същества. Със стихиен устрем тези негови помощници се залавят за работа и в скоро време изработват вещество, с което обличат живите форми, жадни за да живеят на Земята. Саваот седнал на своя трон, доволен и щастлив, че е успял да направи всичко това успешно, което Бог е искал. Но в този момент на висше щастие, минава едно същество край Него и с чудна мелодия му изпява израза „АУМ". Тази мелодия е била на човека. Саваот трепва от възторг, очарован от красотата на човека, влюбва се в него. С тази мелодия човекът му казва, че и той иска да се засели, да живее на Земята. Саваот, веднага повиква своите помощници и твърдо ги запитва, защо не са облекли и тази, прекрасна, очарователна жива форма. Те всички в хор му отговарят, че въпреки желанието, стремежа и усилията, те не са могли да получат вещество, което да има вибрациите на тази мелодия „АУМ". Отново нарежда Саваот на своите помощници да слезнат в Земята. Там отново с дълги мъки и страдания на всички, но без резултат. Не могат да създадат вещество с тези мелодия. Няколко кратно е слизането, но резултата е все такъв, не може. Отчаян, измъчен Саваот седи на трона си, отправя молби към Бога, като казва: „Боже, Аз който със своето знание и мъдрост управлявам небесни тела, цели Вселени, толкова ли нямам сила, знания и мъдрост да създам вещество, с което да направя облекло на моята любима АУМ". Но пълно мълчание, никакъв отговор. Отново Саваот се моли и казва: „Толкова ли Боже са безкрайни Твоите знания и мъдрости, та аз да не съм ги достатъчно разбрал?" Отново пълно мълчание, тишина, пустош около него. Саваот се просълзява от мъка, сълзи капят от очите му, дълго плаче Той, но пълна тишина, изоставен от всичко. Най-после унесен поставя си пръста в локвичката от неговите сълзи, върти си пръстите там, образува се кал и най-после като се посъвзема, изважда пръста си от калта и когато иска да очисти изкаляните си пръсти от тази кал, излиза мелодията АУМ. Трепва Саваот, безкрайно щастлив, че намерил вещество, с което да направи облекло на своята любимка. Идва тази жива форма - човека, радостен запява АУМ и Саваот сам изгражда от тази кал одежда за нея, безкрайно щастлив от успеха си. Затова един мъдрец издълбава на една скала израза: „Вярно е, че човека е създаден от пръст, кал, но получена от размесването на пръстта със сълзите на Любовта". Живите форми, които имаме на Земята можем да ги разделим на два големи дяла. Към първият дял спадат тези, които са дошли преди идването на Луната, това са първите живи форми дошли на Земята. Към вторият дял всички живи форми, които са дошли след нейното идване. В първите, ясно са изразени две качества: Първо, стихийност в създаването на потомство и второ липса на майчино чувство, грижа към потомството. Това са примитивните форми, които нямат възможността за контакт с по- висшите светове, а само с онова, което сетивата им доставят. Те се тълпят да идват за живот на Земята, защото тези макар и ограничени сетива им доставят по-ясно осезаеми възприятия и те с това чувствуват живота по- осезаемо. Това са насекомите и почти всички обитатели на моретата и океаните. Те са и първите обитатели на нашата планета. В насекомите, тази стихийност, която ние по-отблизо можем да наблюдаваме е очевидна и всякога имаме възможността да разбираме и опитваме, онези спънки, които те са способни да създадат на живота, човека и другите по-висши форми на живот, създадени след идването на Луната, която донесе и създаде майчинското чувство и грижата около създаденото потомство. Там няма и не може да има стихийност в създаването на потомство. Така например комарите, стихийно се размножават, бодат с чудно устроените си хоботчета, хората и животните за да смучат кръв, храна за тях и с това ги заразяват с болести - на първо място маларията, която помита годишно милиони човешки същества. Така например е установено, че само в Индия умират годишно два милиона хора от малария. Прокопаването на Панамския канал се прекъсва и се бави 34 години от комарите, които изобилствуват там, като само в първите години загиват от малария повече от 50 000 работници и инженери. Скакалците, тези страшно опустошителни насекоми, на големи тъмни облаци, те носят нещастие на човешкия род, като кацнат и със своето безогледно опустошаване на всичко посято, даващо продукти както за човека така и за неговите домашни животни. А термитите, всяка майка изхвърля хиляди яйца, а през целият си живот сто милиона яйца. И казва един мъдрец за тях, че са искали да завладеят Земята само за себе си. Затова Разумният свят е изпратил ледените епохи на Земята за да се премахне тази възможност. Така е и в океаните и моретата, но създадени са китове и други могъщи същества, които поставят едно равновесие в такива безогледни стремежи. Всички примитивни живи форми на Земята се раждат с устрема да изпитат и имат по-цялостен и осезаем живот. 26 октомври 1987 г. _________________________________________________ * Под заглавието в оригинала (машинописен текст) има ръкописен текст от автора: На Вергилий от Николай.

1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА Освен интензивен живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко интензивен и богат по съдържание живот протичаше и през топлите, ясни нощи, звездни вечери тук. Такива вечери, обикновено като че ли освобождават човека от ежедневните груби материални грижи и той чувствува една лекота от свободата на този ярем. Мисълта се извисява във по-висшите сфери на знанието, към по- духовните въпроси, към мистичното, далечното отвъдното. Небето над нас, през такива вечери е кристално чисто, защото пушеците, праха и изпаренията на големият град, не се чувствуваха тогава тук. През такива вечери Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка в очакване, като гладни птички бързо го наобикаляхме в едно напрегнато очакване. Звездният мир, който цареше над нас, над главите ни, предразполагаше да се започнат, приятни и полезни интересни разговори за него. Тогава Учителят започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще видите разнообразни духове, царства, страни. Най-напред ще ви се изпречи царството на ГНОМИТЕ. Това са духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаражения и лаборатории. Златото и всички скъпоценни камъни, всички скъпоценности, руди и богатства са тяхно изделие - те ги правят. После, ще дойдат УИНДИНИТЕ, духовете на водата. Идва след това царството на СИЛВИТЕ, въздушното царство. Те са най-разположени към нас. Праната, която поглъщаме ежедневно, която ни подкрепя и освежава е от тяхното царство. След това идва царството на САЛАМАНДРИТЕ, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни. Най-после идва царството на АНГЕЛИТЕ. Всички светила, които ние виждаме и има на небесната сфера, се изучават от Астрономията и Астрологията. Астрономията изучава Анатомията, а Астрологията, физиологията на небесните тела. Астрологията е за гениалните хора, за Светиите, за Пророците. Какво означава думата Астрология, тя е съставена от думата „АСТРО" - звезда и „ЛОГОС" - Слово. Значи Слово на звездите. Само онзи може да изучава Астрологията и да се ползува от нея, който гледа на звездите, като на живи същества, разумни, които говорят. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н. ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхожда от Първата култура, зачената с първата раса - Раса с голяма култура, която е съществувала на Земята в преди исторически времена. Че наистина е съществувала в преди исторически времена раса с много висока култура, могат да се намерят доказателства в почти всички континенти. В Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенджеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в древно-индийските епоси, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до другите планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията. В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса". Значението, което всички народи, от най-дълбока древност са давали на звездният мир, много добре се подчертава от разкритията, които са направени и се правят в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочи, намерени при разкопките на древния град Калху близо до град Мосул. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е събрал в нея не само знанието на древността, но писаното и в най-старите книги, много векове преди него. Ако се насочи в тази библиотека вниманието, само върху писаното за звездния мир, където е намерено и много древен учебник за този мир. В него са намерени сведения за звездите, планетите, Слънцето и Луната. Установено е също, че този учебник не е от Ашурбанипаловата епоха, а е копие от древновавилонска епоха. Осемнадесет века преди нашата ера, още по времето на Хамурапи и преди него, вавилонците са имали календар, което подразбира солидни знания по Астрономия и Астрология. В древните писмени паметници на двуречието от времето на първите шумерски градове - Лагаш и Ур, археолозите намират сведения от преди повече от 3000 години, преди нашата ера сведения за астрономически наблюдения. Въпроса за времето, когато човекът за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, че е било много, много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки на всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че на други континенти, потънали вече в океаните, се е създала някога тази първа раса, донесла високата култура. Нищо никъде не е вечно и неизменно и континентите и те са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация, са останали остатъци у народите по съществуващите сега континенти. У тези народи намираме именно останало уважението и почитанието, боготворенето към звездите, останало от Астрологията, сериозно изучавана от хората на тази висока култура. У народите, например в Арабският полуостров, преди да дойде Мохамед, преди исляма, са боготворели звездите и когато са виждали, през топлите ясни вечери да пада метеорит, мислили, че пада звезда - Бог. Затова Каабето, този паднал болид се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда - паднал Бог. Всички древни народи със знака на звездата са обозначавали Бога. Тази висока култура на първата раса е била пометена. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. Не е много трудно и няма да бъде пресилено, ако се обърнем около нас в настоящето време, за да си направим извода, като как тя е била унищожена. Известно е, че прираста на населението в примитивните народи е много по-голям и по-бързо се развива, още повече, че някои държавници, безотговорно насърчават това, отколкото прираста на населението в напредналите в културно отношение народи. Не само това, но в тези народи е констатирано вече едно намаляване на хората. По-малко се раждат, а повече умират. Можем ли да си представим, че ако не стане някакво чудо, какво би станало, след един по-дълъг период, да речем от 1000 или 2000 години? Тези примитивни хора със своето множество ще залеят света. Със своята лакомия и устрем за задоволяване на примитивните си нужди, ще вземат всичко в ръцете си, ще го разсипят и ето ти един регрес. Аз вече споменах, за това, което Учителят ми каза, в един разговор, който имах с Него по въпросите на човешката история. Бяхме сами и Той ми каза: „По време на Атлантида, Ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем и в най-дълбоките помисли на злото, но сега победата е на наша страна. Ние два пъти грешка не правим". Има безспорни доказателства за съществуването, някога на континент на мястото на Атлантическия океан. Там е имало високо развита цивилизация, за което нещо се споменава в стари индийски писания, където се казва, че атлантите са можели да отиват до други планети. Тази именно култура и високо издигнати хора са били пометени, унищожени и изгонени, именно от такава една примитивна маса хора, разраснала се в един неимоверен размер. И всички древни цивилизации, които намираме сега при разкопките в сегашните континенти, са някакви остатъци, клонки от нея. Астрологията това е физиология на човешката Душа. Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи, като цел за материален придобив, за печелене на пари или каквито и да било материални ценности. Много астролози има днес в Германия, Англия, Америка, но те правят една погрешка, упражняват Астрологията, като средство за препитание. С Астрологията те се прехранват. В това отношение те приличат на врачки, които се прехранват с гадания. Това не е наука. Гадателите без любов, не са истински астролози. Без Астрологията, вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако изучавате Астрологията механически, малко ще се ползувате от нея. Трябва да изучавате Психо-Астрологията, т.е. отношенията на Астрологията към душевният живот на човека. Като изучавате Астрологията вие ще придобиете повече светлина и по-добре ще разберете себе си и своите близки. Изучавайте Астрологията, за да изучавате и показвате пътя на тези, които са го загубили. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Като ученици в Окултната школа, вие трябва да изучавате Астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да я изучава. Да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или подчинява, според лошото или доброто въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкият ум, което нещо ще му даде възможност с по-голяма леснина да прониква и разкрива тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече между другото, че той е свободен да разпорежда със себе си и оттам със своята съдба. Но за да може това да прави за да си въздействува, той трябва да познава, да знае своите качества, способности и своят енергетичен заряд вложен в него. Трябва обаче да познава влиянието на светилата, Слънцето, Луната и планетите, които създават условията за доброто, успеха, щастието и за злото, нещастието, провала, неуспеха. Човек се ражда с условията, да бъде щастлив или нещастен. В първият случай, при условията за щастие, запознатият с Астрологията, ще използува тези благоприятни условия за щастие, а при вторият случай, при създадените условия за нещастие, неуспех, провал, той ще се противопостави и няма да се поддаде. Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава той ще изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, като служи на една възвишена идея. Всички планети, Слънцето и Луната, представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества. За това тези течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а оттам и на човека. Всички планети и Слънца във Вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави, как ще го използува. Човек може да влезне в съзнателно отношение със Слънцето, Луната и планетите, и да добие от тях това, което му трябва. С колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където й се правят подробни изчисления т.е. определят й хороскопа. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тези съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използува разумно това, което те му носят. Пример, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда в него Любовта. Но може да събуди в него, висшата Любов, а може и Любовта на противоречията. Това, което наричаме движение на сили в силовите центрове на мозъка, то не е нищо друго освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Всички астрологични знаци човек носи в себе си в своя мозък. Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. Върху младите и още не добре изградени хора, планетите Сатурн, Уран, Нептун, Плутон оказват лошо влияние. Влиянието на тези планети не е лошо, но тези хора не са готови за тях. Те не са изградили още онези духовни органи, върху които тези планети се отразяват благотворно. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което в известни места на организма се натрупва повече енергии, отколкото трябва, а на друго място по-малко. Това неправилно разпределение на енергиите, създава нещастията и страданията. От астрологично гледище, на човека се препоръчва да започне с най-силната си способност или добродетел, за да предизвика движение в себе си. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете, влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст, човек се намира под влиянието на една планета, а в друга възраст под друга. Планетите в Слънчевата система са дванадесет. Засега ни са известни десет, като за планета се взема и Фаетон - разрушената планета, части от която са Планетоидите, между Марс и Юпитер. За в бъдеще ще открият още две. Докъде в настоящият момент, началото на 1977 г. е стигнала съвременната Астрономия в издирването на тези две планети? В началото на месец януари тази година, телеграфните агенции разпространиха новината, че мексиканският математик Хасинто Амор е открил планета зад Плутон, която нарекъл Хано. Според него, новата планета се намира на 8,790,600,000 /осем милиарда седемстотин деветдесет милиона и шестстотин хиляди/ километра от Слънцето и извършва орбиталната си обиколка за 450 години. Макар, както се отбелязва в съобщението досега никоя астрономическа обсерватория, да не е успяла да засече Хано. Откриването на всяка нова планета е такова изключително, рядко научно събитие, че дори и перспективите за това, заслужават да бъдат подробно коментирани. Както е известно, освен шестте планети и Фаетон, отделно познати още от дълбока древност, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн, наскоро са открити само три нови планети, по една на век. Уран от У. Хершел на 13 март 1781 г., Нептун от И. Гале на 23 септември 1846 г. и Плутон от К. Томбо на 13 март 1930 г. Изчисленията, над които се е трудил Хасино Амор, очевидно се отнасят до орбитите на най-далечните планети на Слънчевата система - Уран, Нептун и Плутон. Всички небесни тела си влияят гравитационно и от анализа на това влияние се правят изводи за масите им. Понякога, орбитата на дадено небесно тяло не може да се обясни с влиянието само на известните планети. Това е основание да се подозира, съществуването на нова непозната планета. Така са постъпили през средата на миналия век англичанинът Еидъмс и французинът Льоверие, анализирайки движението на планетата Уран. И двамата почти по едно и също време установили, че наблюдаваните аномалии, могат да се обяснят със съществуването на нова планета. Те изчислили и нейното място, и точно там на посоченото от тях, немският астроном Гале открива Нептун. По аналогичен път, ръководейки се от теоретичните изчисления на П. Лоул е вървял и астронома Томбо, като е открил и планетата Плутон. Така, че не ще бъде нито странно, нито изненадващо, ако този път Хасино Амор е намерил правилно координатите на новата зад Плутонова планета. Разбира се, колкото по-далеч се намира една планета от Слънцето, толкова по-мъчно може да бъде тя наблюдавана. Така че, ако и до този момент никоя обсерватория да не е съобщила за откриването на новата планета, не бива да се съзира отрицание на откритието. Имаме и други прецизни изчисления за местоположението на една транс-Плутонова планета. Това направи през 1959 г. немският астроном Критцингер. Според него тази транс-Плутонова планета, трябва да има значителна маса, да прави една обиколка около Слънцето за 675 години и да се намира на максимално разстояние от 77 астрономически единици /една астрономическа единица е равна на сто четиридесет и девет милиона и шестстотин хиляди километра, толкова, колкото е разстоянието на Земята до Слънцето/. Потвърждение от астрономическите обсерватории на това голямо събитие е наистина трудно, но човек и с много по-трудни проблеми се е сблъсквал и е успявал. Ще очакваме и тук да успее. За съществуването на транс-Плутонова планета имаме и друго едно съобщение. Пресметнатите положения и пътя на Халеевата комета, за нейното следващо появяване, през 1986 г. Смущенията, които се наблюдават в нейния път дават основания на американския астроном Д. Вреди, да направи извода, че смущенията в движенията на кометата може да се обясни, като се допусне съществуването на планета зад Плутон. Вреди предсказва нейното положение сред звездите и намира, че тя обикаля около Слънцето за 464 години. Това е много близко, до пресмятанията на Хасино Амор, за което вече споменахме. Планетата се търси, макар още да не е открита. Над този проблем се работи отдавна и не случайно, неин пионер е същият този Клаид Томбо, който през 1930 г. откри планетата Плутон. Може да се каже и му прави голяма чест, че той оттогава и досега се занимава предимно с този въпрос, да търси планета зад Плутон. Нека добавим, че с астрономическите телескопи, с които в настоящия момент се наблюдава звездният мир, могат да се видят звездите и въобще небесните тела най-много до 21 звездна величина. Небесни тела с по-голяма звездна величина не могат да се наблюдават. Известно е, че колкото едно небесно тяло има по-голяма звездна величина, толкова то е по-слабо, по-незабележимо. Възможно е транс-Плутоновата планета, да е с по-голяма звездна величина от 21 и за това, досега да не е могла да бъде забелязана. За съществуването на планета между Слънцето и Меркурий - Вулкан, в литературата по Астрономия се отбелязва, че тя не би могла да се види, поради блясъка на Слънцето, освен, когато тази планета преминава през неговият диск. В 1859 г. френският астроном д-р Лекарбо твърди, че е видял наблюдавайки Слънцето едно малко, бързо движещо се кръгче, черно да минава по диска на Слънцето, което той приел за планета между Меркурий и Слънцето - планетата Вулкан. Вярно е, че други астрономи не са потвърдили това нещо. Но това не трябва да ни дава основание за отричане. Защото преди повече от сто години знаменитият италиански астроном Скиапарели, пръв видя и отбеляза, че е видял, някакви канали на Марс. Астрономите по него време не ги видяха пък и дълго време след него. Допущаха, че това което Скиапарели е видял, се дължи на някакъв дефект на телескопа му или пък на някакви смущения в атмосферата на Земята. Значително по-късно това се опроверга и канали на Марс бяха забелязани. Ако пък приложим закона на Тициус-Боде, за дистанциите на планетите до Слънцето, можем да стигнем до извода, че между него и Меркурий, трябва да има планета. Този закон както е известно приема следната схема: 0 + 4 = 4:10 = 0,4 - Това е разстоянието на Меркурий до Слънцето, като за единица се взема, дистанцията на Земята до Слънцето, което средно разстояние е 149,600,000 километра. Четири десети от това разстояние прави 59,840,000 километра, което приблизително отговаря на действителността. 3 + 4 = 7:1 0 = 0,7 - Което е разстоянието на Венера до Слънцето. 6 + 4 = 1 0:10 = 1 - Разстоянието на Земята до Слънцето. 12+4 -16:10=1,6 - На Марс до Слънцето и т.н. Ако сега дадем една стъпка назад, зад нулата, а защо да не дадем, то ще имаме: -3+4 = 1:1 0 = 0,1 - а това ще прави разстоянието на Вулкан до Слънцето, планетата пред Меркурий, която трябва да бъде на 14,960,000 километра. Остава това нещо да се провери. Не е лошо да се провери. Може би ще се открие игривият Вулкан. Добре е да се изучават влиянието на планетите в различните възрасти. От 7 до 14 години, от 14 до 21, от 21 до 28 и т.н. Първият човек е бил създаден в Петък, под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще духовният човек, трябва да се роди в друг ден, в деня на Слънцето. Ако искате да се ползувате от добрите влияния на някоя планета, то ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Растенията и плодовете съдържат такъв род енергии, каквито енергии имат планетите, с които те са свързани. Планетите пък от своя страна имат връзка със съзвездията от Зодиака. Най-голямо влияние върху човека оказват Земята и Слънцето.

116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ Един от най-светлите, пълен със смисъл и съдържание ден на годината е денят 19 август. На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи техните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура. Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник. Но погледнато това съзвездие от друго гледище, по-задълбочено, ние наистина ще открием онова дълбоко прозрение, което е имал Саабей, за да му даде този разкрасен образ на Девицата с крила държаща в ръцете си узрял житен клас. Наистина, ако вземем под внимание, онова, което Астрономията ни дава ще се натъкнем на богатото съдържание, което има в това съзвездие на слънца, освен тези, които можем да видим с просто око. Има такива интересни със своя променлив блясък, други пък двойни и най-после, там има една галактика, която издава светлина сто милиона пъти по-силна от светлината на нашето слънце. Един по- задълбочен поглед на всичко това, ще ни покаже смисъла на образа, който е дал Саабей за това съзвездие. Ако започнем от най-ниското стъпало да разгледаме света пред нас, ние не може да не забележим една велика закономерност, която цари в основата на всичко, което има пред нас. КРИСТАЛИТЕ - ако ние нарушим формата на един кристал, то той поставен в средата и условията, при които е създаден, ще възобнови строго определената си форма. Това ясно говори, че зад видимата форма на този кристал имаме нещо друго неосезаемо за нашите очи, което създава и поддържа формата му. Това нещо, без да определяме от какво естество е то, древните са го нарекли етерен двойник. Такъв двойник имат и растенията, и животните, и човека, а също и всяко небесно тяло. Този двойник определя физическият образ, а също качествата и способностите, които този образ носи. Дванадесетте зодиакални съзвездия, тези могъщи групировки на слънца, казва Саабей, създадоха двойниците на дванадесетте планети в слънчевото семейство. Всяко едно зодиакално съзвездие създаде двойника на една планета от това семейство, като качествата, които има зодиакалното съзвездие ги предаде на двойника на планетата, а оттам и на самата планета, като определи нейният размер, скорост на движението и вида на орбитата, наклона на оста по отношение на тази орбита, отразителната й способност и всички други качества, които планетата има. От тези качества, ние можем да вадим заключение за влиянието, което тази планета носи за живота и човека на нашата Земя. Съзвездието Дева даде двойника на планетата Меркурий, казва Саабей. Тази Галактика в Дева със своите сто милиона пъти по-силна светлина от тази на слънцето, предаде на планетата Меркурий възможността му да даде на човека, най- великото, което може да се създаде в него, орган на мисълта. Мозъкът, който може да мисли, силата и качествата на човешката мисъл. Защото според дадената от Учителя стълбица на реалността, светлината е сгъстена мисъл, това може да се каже още, че първото проявление на мисълта е светлината. Там, където имаме светлина, имаме мисъл. Светлината е проявление на мисълта. И казва още Учителят: „Когато говорим за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий". Човешката мисъл е един инструмент, който е създал най-големите ценности на човешкият род - красивите идеи, които създават топлотата в отношенията между хората и правят живота прекрасен и желан, изкуствата със своето разнообразие, които внасят този чар в живота, науката носеща всички улеснения на този живот и с това даде най-голям тласък по пътя на човешката еволюция. Но същият този ум, същият този прекрасен инструмент, често става проводник на тъмните сили в природата, на едно черно слънце закътано там нейде в това съзвездие и с това докарва най-големите злини и разрушения, които са спъвали човека и пътя към прогреса на човешкото общество. Когато човешкият ум се ползува от възможностите, от въздействието на тази галактика, която дава сто милиона пъти по-силна светлина от тази на Слънцето, той твори и създава казаните ценности и с това улеснява своята и на обществото еволюция. Ето защо днес, деня 19 август, намирайки се пред входа на това велико и благодатно съзвездие Дева, нека всички приемем да даваме път само на светлината от тази галактика. Създаденият от Дева чрез Меркурий мозък да дава път само на светлината. Денят 19 август в древния Рим се очаквал с най-голяма трепет и се е празнувал много тържествено като празник на Любовта, първото проявление на която е мисълта. Ето защо Учителя не случайно е избрал този ден като начало на Братските събори, срещи на голям общ подем. Един от най-ярките страници на неговото дело. (Следващите думи са написани ръкописно от Николай Дойнов): Днес на 25 февруари 1978 г. подарих на Д-р Вергилий Кръстев от София моята работа по Историята на Изгрева където Учителя Петър Дънов изяви своята най-интензивна дейност в Слово, Музика, Пластика и Разговори. Това написах като живущ и жив Свидетел в тесен контакт със Самия Учител. Този труд бе написа в продължение на седем години от 1970 до 1977 г. Подпис: Николай Дойнов. Псевдоним: И-Саабей-Бен-Аадес. _____________________________________________________________ * Под заглавието в оригинала (машинописен текст) има ръкописен текст от автора: На Вергилий от Николай.

115. УЧИТЕЛЯТ Учителят Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско. Баща му е известният възрожденски свещеник поп Константин. След като изкарва средното си образование във Варна и Свищов, отива в село Хотенца, Русенско, като народен учител през учебната 1887-1888 г. През месец септември 1888 г. Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години. Следва и завършва там медицина и богословие. През 1895 г. месец февруари, Той се завръща оттам. През следващата година Той написва и издава, своята първа книга: „Наука и възпитание". В тази книга може да се види основните идеи на учението, което той разработва по-късно в своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 г. Той прекарва в единение, във вътрешна работа. От 1900 г. той вече започва своята дейност. Тогава свиква и първият събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор, Той повиква само трима души: Д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал, каква велика работа предстои на това общество, на което той туря основата. Тодор Стоименов зачуден от думите му казал: „Учителю, Вие говорите, че това общество, на което Вие туряте основата му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето доктора е стар, Пеню е средна възраст, а аз съм млад на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?" Учителят му отговорил: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!" Оттогава съборите стават всяка година във Варна, а после и в Бургас. От 1909 г. съборите започват да стават в град Търново до 1925 г. От 1926 г. съборите се преместват в София, а движението се превърна в международно. От 1900 до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по- големи селища на България, като е държал сказки и е правел някои френологически изследвания. През тези пътувания е правел връзка с по- събудените души, като е създавал кръжоци и е поддържал кореспонденция с тях. В продължение на петдесетгодишната си дейност, Учителят е държал повече от седем хиляди беседи и лекции, които правят около шестстотин тома. Може да се каже, че той има най-голямото творчество в света. Освен това, музикални произведения повече от сто и петдесет, а също и гимнастически упражнения на първо място Паневритмията и Пентограма, а също и много разговори при разните случаи. При написването на горното имах съдействието на някои братя и сестри.

113. ЗАЩО СЕ ИЗДАДОХА ТЕЖКИТЕ ПРИСЪДИ НА ПРОЦЕСА? Бях вече в концлагер, когато научих за сурово проведения процес срещу Бориса и Жеча и тежките присъди, които им бяха дадени. За Бориса - дванадесет и за Жеча - девет години затвор. Защо ги осъдиха? Преди още да отиде в село Мърчаево Учителят извика Бориса и му предава една метална касетка за да я пази. Борис я прибира и най- старателно я съхранява, без да знае какво е нейното съдържание. След като Учителят се прибира на Изгрева, Борис на няколко пъти му напомня за касетката с намека да му я върне. Учителят всякога му е казвал да я пази още.[1] След заминаването на Учителя, Борис повиква членовете на финансовия комитет, поставя пред тях касетката и им разправя за случая с нея. Манол Иванов, който пазел всички ключове, намира съответния ключ и отварят касетката. В нея се оказва, че се намират наредени банкноти на стойност 800 000 /осемстотин хиляди/ лева. Прави се протокол за тази сума и по нареждане на Съвета, тя остава при Бориса за съхранение. След около десетина дена, съгласно нареждането на Братския съвет, намерените в жилището на Учителя суми, да се раздадат за съхранение у надеждни братя за пазене, за което нещо вече казахме. От тях на Бориса се дават още 1 000 000 /един милион/ лева, така че при него се намирали за съхранение 1 800 000 /един милион и осемстотин хиляди/ лева. За откупуване по после на печатарската машина за 1 200 000 лева Братският съвет нарежда, Борис да ги даде от сумите, които е пазел. Той дава още 400 000 лева и за изплащане на други нужди и 200 000 лева дава за закупуване на хартия, необходима за отпечатването на петдесетте томчета беседи и лекции. При започването на скалъпеният процес, Антов заявява, че парите дадени за печатарската машина от 1 200 000 лева, бил дал той и Иванов, от парите, които били оставени за съхранение при тях от по 600 000 лева. Парите, които Борис е дал за машината, ги е дал пред свидетелите Паша Теодорова, Жечо Панайотов и Петър Камбуров, един наш брат от провинцията. Но понеже Борис не е взел писмен документ, за тези суми кога ги е дал, то свидетелските показания не се приемат и се хвърля обвинението, че Борис е злоупотребил с тази суми. И други някакви машинации на Антов се притурват, като обвинение срещу Бориса. За златните монети също се създава голям шум, които в чудовищни размери прониква в обществото. Както вече казахме, златните монети са били оставени при Манол Иванов за пазене. Един ден отива той при Бориса, носи и му предава един пакет, в който са били златните монети и другите ценности, които Учителят е имал, часовници, златна брошка, като му казва, че понеже не се чувствува здравословно добре и че вероятността за края на живота му са налице. Затова намира, че е по добре те да се пазят от Бориса.* Тъй разказан ми, този случай у мене не може да не се промъкне мисълта, че и с тази постъпка се е целило, да се хвърли едно още по-голямо петно върху Бориса, за злоупотреба, тъй както вече казахме, че в обществото се носеше слух, за някакви тенекета, пълни със златни монети на Братството. Кой е пуснал този слух? И с каква цел? - си мисля аз. Никой друг, освен онези, които търсеха с всички средства да обвиняват. Но, тук за голяма неудача на тези, които искаха да обвиняват се намира протокола с подписа и на Антов, в който протокол е отбелязано броя и вида на монетите, а също и на ценностите, които се съхраняват. Този протокол по една случайност не е бил унищожен и нямаше как, трябваше да се приеме от следствените власти. С това възможността за злоупотреба с тях отпадна. Но Борис беше обвинен, че не ги е декларирал, тъй като имаше наредба, по силата на която всички граждани, които имат златни монети са длъжни да ги декларират. И за неспазване на това нареждане, златните монети се конфискуват и изземват от държавата. Е нямаше как, намери се законно положение за тяхното изземване. Но питам се аз, за този случай. Къде бяха големия счетоводител Коста Стефанов и Никола Антов, който беше облечен в такава висока длъжност от новата власт, за да не знаят за тази и без това популярна наредба, за да предложат от Братския съвет да се разгледа, обсъди и потърсят някакви възможности за закрила на тези монети и още повече ценностите, които Учителят е носил? Тъй като те като върховни членове на финансовият съвет е било преди всичко тяхно задължение, да се погрижат за това нещо. Но са си мълчали. ________________________________________ [1]Виж „Изгревът", том III, стр. 221-222.

112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ Освен Изгрева, скъпи за нас свързани с великото дело на Учителя, бяха и имотите, които имахме в Търново. Вилата, мястото около нея, от около десетина декара, засадено една част с лозе, а другата по-голямата с овощни дървета и друго едно място на около 150-200 метра, по пътя за град Севлиево, също от около десет декара. Вилата и тези две места бяха много подходящи за съборите, които Учителя устройваше там. Най-напред Търново се намира в центъра на България, лесно достъпен за всички краища на страната. Благоприятният климат. Селяните на всички околни села се славеха, като много добри градинари, производители на зарзават и плодове, което нещо за нас, като вегетарианци беше най-важната ни храна. Тези места и вилата, тогава бяха отдалечени от града и цареше една приятна тишина и уединеност, напълно подходящи за нашите срещи. След събора обаче в 1925 г. духовенството в лицето на своите владици и попове, в устрема си да спъват делото на Учителя, пускат между гражданите в града за подпис една декларация, в която се казва, че те не желаят, Учителят Петър Дънов да провежда своите събори в града им. Който не подпише тази декларация ще бъде отлъчен от черковата. Разбира се, онези от гражданите, които не са имали отношение към Учителя и неговото дело, за да не си създадат неприятности са подписали. С това дейността на Братството там се преустанови. Един наш брат Стамат остана, за да се грижи й стопанисва това наше имущество. Но след 9 септември 1944 г. съвета на града започва да строи жилищни блокове на местата, а по-късно, когато този брат умира в 1964 г. вилата е съборена и на мястото й също се застроява жилищен блок. Срещу тъй иззетите имоти, Братството също не получава нищо. Така и, тази наша светиня беше пометена и обезличена. В човешката природа има вкоренено, много интересно социално чувство. Хората, с които си преживял в даден период, общувал си с тях, наедно сте прекарали радости и скърби, изобщо хора, с които си имал общ живот, всякога се създава нуждата и необходимостта, от един контакт с Тях. Да ги видиш, да се срещнете, да си поговорите, да се изживее нещичко от живота наедно с тях. Тази нужда, беше също ярко изразена и у нас нашите приятели. Създадената традиция сутрин да бъдем наедно и да изпълним утринните гимнастически упражнения, Паневритмията и да си изпеем по някоя песен, беше здраво вкоренена. И сега, когато Изгрева го нямаше, това се изживя много тежко. Приятелите намериха в близката гора, подходяща за целта полянка и там започнаха да се събират, да се видят, да изпълнят утринните упражнения, да си попеят. Но и там ограниченията започнаха бавно но сигурно и тази малка проява отиваше към ликвидиране. Другото място, където все пак можеше да се видим и проявим нещичко от Братския колективен живот, това беше бивака ни на Витоша - „Железните врата" или както Учителят го беше нарекъл „Ел Шадай". Там обикновено през неделните дни, отиваха приятелите, още от ранните утринни часове и прекарваха деня в обща братска изява. Утринните упражнения, Паневритмията. Огънят още от ранната сутрин е накладен и чайниците с гореща вода са готови за закуска. След упражненията, шумното оживление, което съпровожда такова важно събитие като утринно ядене е налице. След нея и притихналата вече атмосфера се прочита и беседа от Учителя. Картофената супа за общия обяд, чевръсти и грижливи ръце са вече приготвили. Приятни и полезни разговори, запълват обедните и следобедни часове, до идването на времето за слизане по стръмните пътеки към града. Приятелите там за лошо време, при дъжд от подръчни материали бяха направили скромно помещение, което беше от голяма полза при такива случаи. Но и там дойдоха ограниченията. Да не се играят упражненията, да не се чете беседа, огън да не се кладе и пр. Дойдоха и хора от паркове и градини при Столичния градски народен съвет и разрушиха скромната постройчица, като за успокоение на приятелите казали, че тя е много неугледна и на нейно място щяло да се направи нещо хубаво, подходящо и удобно за приютяване при лошо време. Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа. Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стъпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро. Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено. Така, бавно, но сигурно се направи всичко възможно от властта след 9 септември 1944 г. да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години. ______________________________________ [1] Виж„Изгревът", том IV, стр. 358-360.

111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Отбелязахме вече, че братските имоти са вече напълно и изцяло конфискувани и са станали собственост на държавата. Известно е, че всяко общество, организация или каквото и да било човешко сдружение, останало без една материална база е обречено на загиване и ние останали юридически без такава база бяхме обречени на пълна ликвидация. Оставаше да дойде и фактическото изземване, което нещо и не закъсня, за да бъдем хвърлени в трапа и погребани. Но Комитета на верите, намери за нужно да приложи една хитрина, за да бъде лицето на властта чисто пред световната общественост, по отношение изземването на братските имоти и нашето ликвидиране. Ето защо. Комитета на верите, изисква от Братския съвет, да му предостави трима хора, които да държат връзка между него и съвета. Братският съвет избира и делегира трима наши братя за такава връзка. Но Комитета на верите е сметнал навярно, че идва много натруфено и че с това се отдава много голямо внимание на Братството с едно такова представителство от трима души, затова Комитета елиминира двамата и оставя само един да бъде като връзка. Чрез този наш единствен представител, Комитета на верите изпраща едно искане, с което предлага на Братския съвет - Имотите на Изгрева, места и постройки там да се подарят за направа на легации. Интересно е, че след като вече имотите на Изгрева са както вече отбелязахме, конфискувани от държавата и са вече държавна собственост, естествено е тя свободно да разполага с тях. Тогава, защо е трябвало да иска съгласието на нашето Общество, тези имоти да се подаряват от нас за легации? Явно е, че е имало един страх, пред световното обществено мнение и най-вече пред Историята, че може би някой някога ще поиска обяснение: „Как така Изгрева център на едно такова велико движение в историята на България основано от българина Петър Дънов самородно не заимствувало нищо от другаде е заличен, пометен и на негово място стърчи легация. Да вярно е ще отговарят те: „Изгревът е пометен и на негово място е построена легация, защото Общество Бяло Братство, чрез своя Братски съвет, доброволно го е подарило за тази цел". Тази формула, този прийом на тази власт, много преди това успешно е била изпитана и с успех приложена, по отношение жилището на Учителя на улица „Опълченска" N 66, където е живял преди да се засели Той на Изгрева. Това жилище бе собственост на семейство Гумнерови. Понеже те не са имали наследници, още приживе, подаряват своя имот на Братството, като имота се записва на една наша сестра - Василка Иванова, която дълго време е живяла в една от стаичките на сутерена. Вече споменах, че под общ покрив там, постройки-близнаци две напълно симетрични сгради, в едната е живял Георги Димитров, а в другата - семейство Гумнерови, като в една от стаичките е бил Учителя. Антов, по предложение и угода на Партията, без да уведоми Братския съвет, подарява къщата на Гумнерови, за нуждите на музея Георги Димитров. Човекът просто с широка ръка, подарява този имот от името на Братския съвет. Съветът не е намерил тогава за нужно да реагира и направи някакви възражения, пък и да беше ги направил кой ще го слуша? И за да не се създават излишни неприятности, остави този въпрос така да мине. Тук обаче, размера на Изгревските имоти и неговото грамадно значение за делото на Учителя и историята на България, не са дали смелост и възможност, Антов и този път да направи такъв жест. Ето защо е било отправено и това официално искане. В Братския съвет по това искане на партията, Антов с цялата си стихия и ярост е настоявал да се направи това дарение. Щом Партията иска значи трябва. Но останалите членове на съвета твърдо устояли и дават следният достоен отговор на това искане: „Изгревът е вече заето място от историята. Там години наред е било център, в който Учителят Петър Дънов е провел своето велико дело като основа и създаде духовното общество „ Бяло Братство". Това място продължава и. сега да бъде център на това общество. Там се намира и салона, в който Учителят в продължение на почти 20 години проведе своето дело в беседи, лекции, музикални творби, много полезни назидателни разговори, както и гимнастически упражнения, на първо място Паневритмията. Следователно Изгревът не може да се подарява за да се използува за други цели. Историята не може да се заличава". Така приготвената декларация се подписва от сто души, само Софийските братя и сестри и се изпраща до Комитета на верите. Но тази декларация разбира се не даде никакъв резултат и не попречи да се помете и заличи Изгрева. Тя остава като парче непотребна хартия, захвърлена в кошчето. Изгревът е заличен и пометен. Салонът се затвори и всяка дейност в него и въобще на Изгрева се преустанови. Влизането в него беше забранено. Тежки катинари увиснаха на входните врати. Пазачи зорко го охраняваха. Стенографките, които живееха там и Ганка, една усърдна и работлива наша сестра, която беше поела цялата работа по малкото ни стопанство, след като Бай Ради се беше поминал, бяха изпъдени. Виждайки това деяние на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането. В 1415 г. Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца. Ян Хус е разбирал уловката, която му се поставя, тъй като е знаел много добре, че със своите разбирания и изказвания, пред студентите и обществото не е бил угоден на папската власт. Но не е намерил в себе си сили и смелост, да откаже на такова високо внимание и решава да отиде. Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази от неприятни изненади. Но още с отиването си в Констанца той е арестуван и предаден на Инквизиторския съд. Показвайки своята грамота, дадена му от немския крал, инквизиторите му казали: „Да, вярно е, че ти имаш грамота, за защита против посегателство, но тази грамота те закриля и те защитава само срещу произволи от неотговорни фактори. Тук, обаче няма произвол, а напълно законно решение на върховно утвърдената власт. Тази власт те осъжда да ти предадем душата на дявола, а тялото ти на правосъдието, което те осъжда на смърт чрез изгаряне. Това нещо се повтори и на Изгрева. Нашето общество, без център и място за провеждане на своя колективен живот беше мъртво. Поставената цел беше постигната. Злокобното знамение, дошло през летуването ни на Рила в 1949 г. се изпълни. Това беше чудовищен удар върху всички искрени привърженици на делото, които жестоко страдаха. Симеон Симеонов и Никола Антов, които за да се покаже пред приятелите, че и той държи за делото, но по- скоро в устрема си да държи братята и сестрите под свое влияние и директива, поискват след това разрешение от властта в една от стаичките на техните домове, да се провеждат братски събрания, където да се прочита по някоя беседа. Но това беше от страна на Симеонов, ненужна инжекция в мъртвото вече тяло, а от страна на Антов, театрален жест. Не мина и много време и това беше ликвидирано, и забранено.

110. УСТАВЪТ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Една от много важните задачи на формираният вече Братски съвет, макар и при ТЪЙ настъпващите за нас тежки условия, беше да може някак да бъде узаконено нашето общество. Получаване правото му да се таксува като юридическа личност, с всички права и задължения, каквито всяко узаконено общество има. По това време, пред братята в Братския съвет, се явява един комунист - д-р Стефан Кадиев, отдавна влезнал в братските среди, добре познат на всички членове на съвета уж като предан съидейник и им заявява, че като близък приятел, на тогавашният председател на Комитета на верите, някой си Тагаров, ще може да уреди среща с Братският съвет с него, за да се уреди въпроса за нашето узаконение. Срещата се урежда и председателят на Комитета на верите приема любезно и прелюбезно членовете на Братския съвет. С това явно е искал да предразположи нашите приятели към пълно доверие, откровеност и най-вече да събуди и утвърди симпатиите на нашето общество към властта. Едно приспивно отношение към нас, за да може бавно, но сигурно, по-безболезнено и без сътресения да мине Гилотината, да бъдем ликвидирани. „Да-а, другари - любезно и прелюбезно, заявява Тагаров - всичко ще се нареди, но разбира се вие трябва да приготвите проекто-устав на вашето общество и да ми се донесе за да го прегледам". Разбира се приятелите, смятайки това за голям успех и виждайки целта едва ли не постигната, си отиват доволни и предоволни. Е какво е да се направи един проекто-устав. Какъвто и да бъде, в краен случай, с някои поправки и допълнения, все ще се приеме и ние ще бъдем узаконено общество. Вятър, през пролетта често духа един такъв омайващ ветрец наричат го фион. Братският съвет, вече разположен и ободрен в следващото си заседание, натоварва члена от съвета брат Симеон Симеонов, който както вече отбелязах работеше в Съдебната палата и следователно, близък до юридическите среди там. Той да изработи проекто-устав за нашето общество и го донесе в Съвета за разглеждане. Симеон, всякога изпълнителен и с умение човек, успява да приготви един добре посрещнат от останалите членове на Съвета проекто-устав. За съжаление не можах да намеря оригинала на този проект. Но както ми се каза, в него се отбелязва, че Братството ще се управлява от Висш братски съвет, който ще бъде съставен от всички ръководители на братските кръжоци в провинцията и в София. Този съвет ще има един вид законодателна и контролна функция. И ще има обикновен Братски съвет, със седалище в София, който ще има службата на изпълнителна власт. Проекто-устава изработен от брат Симеон е бил приет от Братския съвет много добре, без каквито и да било възражения и поправки. Единствената точка по която е станало разискване е бил въпроса: Членовете на обикновения Братски съвет да се избират за определен срок време, след който да се подменят с други, дошли чрез избор или те да бъдат пожизнени т.е. избраните веднъж като членове на съвета, да останат такива за през целият си живот. По този въпрос, само Борис Николов се е изказал, членовете на съвета да бъдат периодически сменяни, и на тяхно място поставени нови, дошли чрез избор от Висшия братски съвет. Всички останали са искали членовете на съвета да бъдат пожизнени. Приема се разбира се становището на болшинството да бъдат пожизнени. Така пригладеният и одобрен проекто-устав се занася при Тагаров, да го прегледа. След няколко дена той извиква членовете на Братския съвет и тържествено им съобщава, че устава е приемлив, добър, но остава само да бъде подписан от съответния министър - ЗА ДА ПОЛУЧ И ЗАКОННА СИЛА И ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО ДА БЪДЕ ВЕЧЕ ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. Доволни и предоволни, приятелите от съвета, любезно се разделят и още по-любезно са изпратени от председателя на Комитета на верите - Тагаров. Започва безконечно разтакане на приятелите до този Комитет. Днес да се подпише устава от Министъра, утре. Минават дни, седмици, години и до днес, този устав остава неподписан, едно парче ненужна книга, навярно хвърлена в коша. Дават се разбира се отначало, какви ли не причини, а впоследствие и без обяснения. Остана спомена за неподписания устав.

109. ИЗКУПУВАНЕ ВЕЩИТЕ НА ИЗГРЕВА[1] Приятелите ужасени от това, че и най-скъпите за нас вещи, вещите на Учителя, ще се продават на площада на търг, решават да съберат помежду си пари и да откупят поне тях. За тези вещи според оценката е трябвало да се дадат около 30 000 /тридесет хиляди/ лева. По това време бях вече изпратен в лагера и не можех да взема участие в цялата тъй тежко стоварила се грижа върху нас. Тези пари успяват да се съберат, като е имало и трогателни случаи на всеотдайност. В тази акция по събирането на парите сестра Елена Андреева, стенографката е взела най-дейно участие и тя описва един от случаите на тази всеотдайност. Идва при нея възрастна сестра и й казва: „Еленке, току-що получих пенсията си, ето вземи парите за изкупване на вещите". Но властта научава, че приятелите искат да откупят само вещите на Учителя. За да си гарантира обаче пълното и леко изкупване и на цялото движимо имущество, в което влизаше в много отношения стари и дълго употребявани вещи, и да получи за тях възможно най-добрата им стойност, то властта нарежда, че само вещите на Учителя не може да се изкупват. Или всичко, или нищо. Това решение да се изкупят само вещите на Учителя е било вътрешна работа на приятелите, без да му се дава гласност. Но... Вече изтъкнах, че още преди 9 септември, както във всички общества, така и в нашето, по нареждане отгоре, бяха проникнали комунисти, които сега, когато Партията им дойде на власт те бяха облагодетелствувани по всички направления с права, но и със задължението за всичко да донасят, един вид очи и уши на властта. Около себе си те успяха да привлекат и други, които бяха в нашето общество и те попаднаха под тяхното влияние, било за да угодничат и с това да имат разположението на току-що дошлата власт, било от материален интерес и те донасяха всичко на Антов и оттам на властта. Тази тяхна дейност се насърчаваше и поощряваше. На гърба си имах случая да изпитам сурово тяхната дейност, защото ме изпратиха в концлагер за две години. През 1951 г. имах място над село Симеоново, Софийско и бях почнал да си строя там вила. Един ден съм на мястото и идват при мене трима или четирима, които знаех, че са много предани братя и сестри от нашето общество. Беше хубав топъл летен ден. Седнали сме вън на полянката и гледахме незавършената още постройка. Тогава споделих радостта си с тях, че тук ще имаме един братски кът, където ще можем свободно да си говорим, пеем, свирим и да изживяваме нещичко от онова великото, което сме имали през времето на Учителя. Това нещо не бях споделил с никой друг. Не мина много време и при една среща с Антов, той иронично ни подхвърли: „Искал си да правиш на вилата си братски кът!" И всички други думи, които бях казал само пред тази групичка. Това ме порази. Още повече, че както вече казах, всички тези, които тогава бяха дошли при мене, смятах за здрави и предани на делото наши хора. Не мина много време и вилата ми беше взета, конфискувана. Настаниха се онези чиновници, които управляват парк Витоша. И това вътрешно решение на братята и сестрите, за изкупване само вещите на Учителя, беше донесено от такива доносници. Започнало се ново събиране на средства, защото всички вещи бяха оценени за около 90 000 /деветстотин хиляди/ лева по курс след първата обмяна. Сумата успява да се събере и вещите се изкупуват, като се разпределят за съхранение, между приятелите. ________________________________________________ [1]Виж„Изгревът" том IV, стр. 221; том IX, стр. 271-275.

108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В стремежа си да поемат цялото управление на Братството за да го ликвидират съгласно директивата на Партията и за да се придаде една по законна форма на тази задача, тези двамата замислят и решават да предизвикат една ревизия на братските финанси, а оттам и един съдебен процес, насочен предимно срещу Борис Николов и Жечо Панайотов. Тъй като опитният счетоводител Стефанов напълно е разбирал, че ще има възможност да се скалъпи един такъв процес. С един такъв процес те ще целят да покажат пред обществото, че в Братството стават много нередни неща и злоупотреби. За да спечелят обаче и моралната подкрепа на приятелите от Братството в тази си пъклена работа, тези двамата устройват едно голямо събрание в трапезарията на Изгрева. В това събрание Антов и Стефанов ще искат да заклеймят и опетнят двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов, сметнати като единствени виновници за тези нередности и злоупотреби. Като така щели да искат отстраняването им от Братския съвет и всяка братска дейност. На тъй подготвеното събрание, когато всичко е готово и Антов се канеше да започне подготвената си реч, ставам аз и с едно пламенно и добре обосновано слово, изнасям цялата пъклена дейност на Антов, като не пропуснах да изнеса бруталното му държание, което си беше позволил, жестоко да бие сестри, между които и една възрастна, която се ползуваше с голямо уважение всред нас. Беше бил и един брат Христо - бояджията, който не след много починал. Накрая предложих на всички братя и сестри в това събрание, да гласуват за отстраняването на Антов от Братския съвет и всяка братска работа. За това мое предложение гласуваха всички в събранието. Тази резолюция беше изпратена във всички провинциални братства и те потвърдиха това решение на събранието. Така този демоничен план се провали. Двамата не можаха нищо да кажат и събранието свърши, приятелите се разотидоха с едно облекчение и приятна възбуда.* Това събрание беше на 9 юни 1957 г. По този случай Антов се озлоби страшно много срещу мене и не след много бях изпратен в концлагер на Дунавския остров Персин, край село Белене, където ме държаха две години, след това един месец в Дирекция на милицията при Лъвов мост, където ме викаха постоянно на разпит и още два месеца в Централния затвор. Събитията около това събрание съвсем не спря подтика на двамата за ревизия в Братството, което явно имаше за задача, напълно да се ликвидира нашето Общество и в което нещо за голямо съжаление се успя. Дойдоха двама инспектори и започнаха дни и седмици наред разпити на Борис и Жечо. Преглеждане на сметките. Направиха опис на всичко движимо и недвижимо и всички необходими изисквания при такива случаи. В недвижимите имоти влизаха салоните и всички постройки на Изгрева, а в движимите освен всичко, което имаше в постройките, се включваше и всички вещи на Учителя, които е имал - дрехи, книги, домашни пособия и пр. Възможност за много голям удар върху Братството, двамата инспектори намериха с парите, които нашето общество е имало и разполагало. Тези пари са били доброволни, свободни вноски, членски вноски на приятелите от Обществото, които в счетоводните ни книги са се водили имено като членски вноски. Според закона членските вноски не се облагат с данък. Но по този въпрос даващ възможност на двамата инспектори да имат гилотината в ръцете си, те застават на друго становище и за да създадат по-голяма убедителност и законност на удара, извикват експерт от финансовото министерство. Той разбира се добре програмиран за задачата си, след като преглежда този дял от Братската дейност заявява, че: „Тъй като Братството не е юридическа личност, то не може да има правото да събира членски вноски. За това постъпилите по този начин пари трябва да се приемат и минат като дарение. И понеже всяко дарение, според закона се облага с данък, то и тези постъпили в братската каса пари трябва да се обложат с данък. Така поставен въпроса, финансовият инспектор изчислява и облага братството за постъпилите суми с грамадния данък от 500 000 /петстотин хиляди/ лева. С които пари по тогавашен курс е можел да се закупи пет тристайни апартамента. Братството по това време, беше изцедено до крайни предели в парично отношение и съвсем не е имало възможност да издължи или да вземе отнякъде такава голяма сума. Ето защо те пристъпват към пълна конфискация на цялото движимо и недвижимо братско имущество. Отбелязах вече, че още преди това, по закона на едрата градска собственост, имотите на Братството бяха иззети. Но тук-там имаше някои участъци или част от сградите, записани на братя и сестри, които не са имали никакви имоти и тези именно части записани на тяхно име, все още седяха като тяхно владение. Сега с това разпореждане за пълна конфискация, се помитаха и тези малки остатъци на братско владение. Конфискуваха се всички книги от братските складове на Изгрева, натовариха ги на камиони и се изпратиха за претопяване в книжната фабрика в гара Искър. Конфискувани бяха и златните монети, които имахме. ___________________________________________ *Виж„Изгревът", том IV, стр. 214-217.

107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя път отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане. Салонът ни, където Учителят проведе своята дейност и където сега в същия дух провеждахме, не беше нищо повече от един молитвен дом. Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание. Следователно място за обикновени, делнични изяви там нямаше. Такива едни прояви, накърняват, потъпкват, тези висши чувства и са несъвместими с тази възвишена атмосфера, която цари там. И си спомням. След 9 септември 1944 г., когато Учителя току-що беше се прибрал на Изгрева от Мърчаево, Отечествено фронтовската организация, с Антов като председател на квартала, разпореждат една вечер в нашият салон да се прожектира филм със сцени от войната. Бях до вратата на салона и разбрах как привържениците на Антов, отидоха да поканят Учителя. Учителят обаче отказа да дойде. Пак по това време, пък и всякога преди това в салона си устройвахме забави с подходяща за една по- благородна изява програма, песни, рецитали, концерти. Един от обитателите на Изгрева, младеж, който нямаше нищо общо с идеите, но покрай своята майка, която беше наша съмишленичка се вреше из братските среди. С един номер на сцената, той искаше да се погаври и осмее говора и начина на обхода на брат Петко Епитропов. Този наш брат много мил и предан на делото, беше висок, строен с голяма и добре оформена глава, с меки черти и брада на лицето. Беше чиновник в застрахователно дружество и като такъв, имаше възможност да обикаля провинцията. Той беше една реална и много полезна връзка, необходима за делото на Учителя всред обществата ни в провинцията. Говореше много сладкодумно, с някакъв напевен оттенък, говореше увлекателно и със своята осведоменост приковаваше своите слушатели. Беше много приятно да го слуша човек. Навсякъде из братствата в провинцията го познаваха и уважаваха. Спомням си преди да дойда в София, той дойде в Габрово и гостува у нас. Цяла вечер до късно така сладкодумно и увлекателно говореше, че аз като го слушах останах в захлас. Този брат беше стълба на старейшините братя и знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание. Учителят беше разбрал, че ще има такава изява, бурно реагира и ние виждайки намерението на този младеж, отменихме това негово желание. Казваше се Тодор и бе голям комунист. В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом, нашият салон, Антов след изпълнението на установената програма, четене на беседи, молитви, песни дадени от Учителя, става и започва да прави всевъзможни съобщения, наредби на Отечественофронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс със създадената вече атмосфера. Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там. Но това остана глас в пустинята. Аз направих тези табла, за да се залепват обявите на властта. Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да поиска от Братския съвет, да се отпусне от братската каса, сумата от 400 000 /Четиристотин хиляди/ лева за направа на партиен клуб. Клубът щял да се построи под Изгрева на мястото, където там имаше тухларна фабрика на Виларов. В Братския съвет Антов казва, че ако тази сума не се отпусне, то ОФ организация, ще вземе нашия салон за клуб. Останалите братя от съвета бурно реагират, но се поуплашват от заканата и гласуват сумата от 200 000 лева. За тази сума се получава разписка, уж нещо като заем. Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи. Парите изчезнаха по направление. Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска собственост и ние бяхме само като наематели. Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни. Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един културен, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана. Пръснаха се унили и разтроени. Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри. Не закъсня и поредният удар. Отбелязах вече, че властта бе наредила да се спре отпечатването на беседите в малката печатничка, която имахме. Сега пък се нарежда, да се конфискува и изземе печатарската ни машина. Ново учение, нова мъка. Малко след това със свити сърца и сълзи на очи гледахме как машината ни се демонтира за да се изпрати в града. Каква сериозна работа можеше да свърши тя. Един стар модел малка печатарска машина, която все пак задоволяваше нашите извънредно скромни нужди. Но.... Отпечатването на петдесет томчета лекции и беседи, при крайно ограничените условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Липсата на хартия и другите за печат материали се търсеха на свободния пазар и се изкупуваха при най-различни условия и цени, за които не всякога е можела да се издават редовни документи. По това време в братските среди идва някой си Коста Стефанов по професия счетоводител. Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек. Той имаше мек подкупващ глас, когато говореше или както сполучливо някои го определи, като зехтинен тембър. Но всъщност? Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество. Как попада в нашето Общество? Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много тесен контакт с Антов и Иванов. Още повече, че по предложение на Антов и Иванов в Братския съвет него го избират за счетоводител на Братството и като такъв влиза и във финансовия съвет, като измества Жечо Панайотов, а оттам и в Братския съвет. Как останалите членове са се съгласили с тази промяна? Чудно е! Не са ли разбирали зад тази промяна пъкленият план, който се крои? Да се измести старият и предан, крайно честен като касиер и счетоводител Жечо с някакъв нов човек е голяма грешка, фатална. Явно е, че малката пречка, която все пак Жечо е оказвал на останалите двама във финансовият съвет с това се премахва. Това ще трябва да се приеме като един голям успех на Антов. По това време някъде Манол Иванов умира и във финансовия съвет остават двамата. Защо Братският съвет не е избрал нов човек на мястото ма Иванов? Предполагам, че Антов в свой интерес не е повдигнал този въпрос и останалите членове от Съвета не са проявили внимание към този пропуск. С това Антов има още един успех. Във финансовия съвет остават двамата. Коста Стефанов и Антов вече крайно добри приятели и оттам господари да разпореждат с Братството.