Ани

I. ПАША ТЕОДОРОВА (1887-1972) ОПИСАНИЕ НА ЖИВОТА Й 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ Вергилий Кръстев (В.К.): Разкажете ни за Паша Теодорова. Гена Папазова (Г.П.): Най-напред трябва да Ви разкажа нещо за най-близките й, защото тя не е живяла сама. Това бяха три сестри: Надя, Аня и Паша. Надя е Надежда, Аня си е Ана, а Паша - Параскева. Те са родени от Мария и Петър. Мария е майката - българка от Болград, а Петър е руснак, точно от кое населено място, там не знам. В.К.: Те там са се оженили в Болград. Г.П.: Те там са се оженили, там са имали три деца. Павел, Федя, Теодор и Катя, която се е поминала. Тъй че тука те идват с двете си момчета. В.К.: В кои години идват? Г.П.: При освобождението на България, точно не мога да ви кажа, но ще ви кажа това, че Надя е родена в 1883 година, най-голямата, след освобождението на България, Аня -1885 година, Паша -1887 година. В.К.: Сега вие знаете ли кога са отишли родителите на Паша в Болград, 1810, 1818,1828 година ли? Защото има три емиграции. Г.П.: А, не зная, но зная едно, че са били доста богати родителите им и са били три момичета. Едната е Лиза, която е съпруга на професор Шишманов, другата е Льола, която е Елена, значи женена за един неблагонадежден българин, който като наражда десетина деца, оставя майката с децата и избягва. Къде отива, Господ го знае, и тези деца немили и недраги се поемат отчасти от едната леля, отчасти и от другата леля. Аз познавам от тези деца, немили-недраги, познавам само две момичета. Това е Петя Гъркова и Дора Гъвълюбова. Те са значи братовчедки на Надя, Аня и на Паша. Имаха роднински връзки с фамилията Берманчеви. Те са известни. Зная, че единият беше ветеринарен лекар, другият пострада от войната, отрязаха му крака и стана директор на едно училище за сираци от войната. Това бяха техните роднински връзки. Сега Павел, братът на Паша, го познавам. Федя, другият брат, не познавам. Павел беше много интелигентен човек. Бил е във Франция, френски говореше, както французин говори, пише като французин, и проза и поезия, на български също, обаче беше пияница. Седне в някой локал, без пари, защото няма, той ги пропил. Седне в някой локал, на бърза ръка със съседа си по маса, хоп, направи му някаква скица, ама поетична и оня го почерпва. И така немил- недраг си отиде този човек, Федя се разболя от туберкулоза. Разболял се, аз не го заварих. Аз се запознах 1920 година с Паша, а той беше вече покойник. Много качествен човек. Високо морален, работлив, интелигентен. Интересно, че всички знаеха езици. Къде са ги учили, не зная. Но сега, когато ви давам спомените за Паша и тя там казва това, което аз Ви казвам. Че Аня е свършила това, и това, и това. Тя говореше немски и френски съвсем свободно. Тя беше в Хага, на дружеството на българските жени, на един конгрес интернационален на жените. В.К.: Разкажете по-подробно за Аня. Г.П.: Аня, да, сестрата на Паша. Много културни хора, пианистка, предаваше музика, предаваше български, руски, френски и немски. Надя страдаше от мигрена. Беше зъботехник, обаче сестрите не й позволяваха да работи, защото в къщи тя беше абсолютно нужна. Тогава други бяха условията. Тогава една учителка можеше да храни двама, трима и повече членове на едно семейство. В.К.: Те се връщат от Болград след Освобождението. От какво се препитават? Г.П.: Ами бащата е бил туберкулозен и се поминал тука в България. В.К.: В коя година? Г.П.: Паша е била на шест месеца. В.К.: А тя беше родена през 1887 година. Г.П.: Значи в 1887 година той се е поминал. В.К.: А в кой месец и кой ден е родена Паша? Г.П.: Това не знам. Даже ако щете аз не знаех и името на баща й, че по-после се сетих от паспорта й, че е Петър. Защото те говореха „папа", „маминка", „папа", „маминка", и аз не знаех името даже на майката, с голяма трудност си припомних, че името й е Мария. Защото тя беше само „маминка", но беше стълб за тях. Тя беше умна, разумна, не само умна. В.К.: Бащата си заминава, а препитанието изрично на семейството е от майката. Г.П.: Препитанието от майката, но децата едно по едно израстват. Майката е богата, не знам сега това богатство дали е било лично нейно или е било и на съпруга й, обаче ходи често в Болград, продава там земи и с тези земи доизглежда децата си. В.К.: Вие миналия път ми казахте, че някакви „десетини" продавала. Г.П.: Именно „десетини". Такава мярка за земя е имало, „десетини" продава. В.К.: По онова време тя е в руската империя Болград. Г.П.: Ами да, това е Русия. В.К.: И така те се издържат. Г.П.: Така те се издържат и когато аз пазих едно писмо, о, какъв престъпник съм. Намерих едно писмо как съм огорчила Паша. А хем го знаех това писмо, хем на времето не се досетих. Когато преглеждах някои нейни неща, ще ви кажа после къде, не у тях, аз веднъж се засмях на едно неграмотно написано писмо. А това е писмото на умирающия й брат Федя, който отива в Германия, там да се лекува. Там има много близка приятелка и там той пише: „Понеже завършихте с Аня висше образование, къщата да остане на Надя." Те обаче въобще не се разделиха и не стана нужда да се каже чия е къщата. Беше на всичките, там нямаше разногласия. В.К.: И те тогава учат тука... Г.П.: Надя, за нея искаше да се ожени музикантът и композиторът Добри Христов, за най-голямата - Надя. Тя не се ожени. Благодари му за вниманието така към нея, но предпочете да си остане така неомъжена. Аня също беше много хубава, много интересна, много интересен човек, с много възможности да направи семейство. И тя не се съгласи да се ожени. Паша, от същия тип. За семейство, лично семейство, раждане на деца и това не ги интересуваше. Сега Паша учи химия при професор Райков. Завършва химия - висше образование и става най-напред стажантка в Русе, а след това учителка в Първа девическа гимназия в София. И когато дъщерята на професор Райков също става химичка, той й казва: „Ще отидеш при Паша като стажантка." Значи тя е била толкова добра студентка и толкова добра ученичка, че е правила впечатление на професора си. Тя е автор на учебник по химия за осми клас - последният клас в гимназията. Такъв учебник тогава не съществуваше. Имаше за всеки клас поотделно, а една обобщителна част, обобщителен учебник за целия курс на гимназията нямаше. Тя беше автор. След това не съм виждала вече такъв учебник. После става стенограф. В.К.: Сега тя е стенограф. Къде учи стенография? Казвала ли ви е? При кого е учила? Г.П.: Мисля, че при Гълъбов. В.К.: Той тогава е стенограф в Народното събрание и той има учебник. При него тя учи. Г.П.: Да. В.К.: Сега, тя е учителка в гимназията. Колко години е там? Г.П.: Това не мога да ви кажа, защото нея я пак погват като човек с някакви идеи и не знам дали направо от Първа девическа гимназия дойде в Русе, когато аз отидох там да уча като ученичка. Това беше 1920-1921 година. В.К.: И тя впоследствие идва и става стенограф в Народното събрание. Г.П. Тя става стенограф в Народното събрание, но точно кога... Значи сигурно след уволняването й като учителка. Не мога точно да кажа, това не ми е известно. Но и там я уволняват, пак като разбират убежденията й. Тогава идва в Русе, но и там не й провървява. И там смятат, че тоз, онзи увлякла и т.н. В.К.: И след това тя се прибира в София. Г.П.: Тя се прибира в София, но вече като стенограф на Учителя. Тя преди това е работила с беседите. И преди това е била стенограф. И започва да работи само беседите. Те бяха три стенографки, обаче тя обработваше стенограмите и на останалите две. Те ги записваха, но те не можеха да ги обработват. Това бяха Савка и Еленка. Савка е родена от българин и германка. Еленка е от двама родители македонци. Майка й умира, тя свършва университет, става учителка. Савка също е с висше образование. И двете с висше образование. И трите стенографки бяха значи с висше образование. Но обработването на материала ставаше от Паша. Тя го и печаташе. Подготвяше го за печат, отива, казва на Учителя, серията е готова, къде и как да се отпечати. Отива в Казанлък - печатаха, в Стара Загора печатаха. В.К.: Сега в Казанлък при кого печатаха там? Г.П.: Камбурови бяха в Стара Загора мисля. А в Казанлък, не знам при кого беше това нещо. В.К.: После в Русе печатаха. Г.П.: И в Русе печатаха. При Малджиеви. И тука някъде печатаха в София, защото аз съм носила стенограми, не стенограми ами шпалти, но сега съм забравила къде съм ги носила. В.К.: Аз съм виждал на първите издания че пише „Придворна печатница". Г.П.: „Придворна печатница". В.К.: Придворна, да. Г.П.: И тука, знам, че са печатали и тука. Или съм ги давала на някого, който да ги занесе, където трябва. Не мога точно да кажа къде е станало. Сега, защо Надя не работеше? Тя искаше да работи. И Паша казва така: „Добре, Аня, нека да я пуснем да работи. А пък ние тук ще си вземем жена (на шега), ние ще си вземем жена да ни готви, да ни чисти. А пък да поддържа и къщата, нали хора ни търсят. Пък Надя нека да ходи да работи." Значи поставят я в такова положение, че ще не ще, да си остане в къщи. А в къщи работа при нея имаше много. Аз се чудя даже как се справяше, фактически на Паша помагах в къщи и аз. Защото когато аз дойдох, те тогава си направиха къщата на ул. „Карл Шведски". Тази къща я направиха на мястото на генерал Заимов, отпусната му при военните. Те са военен квартал там. В.К.: Да, там имаше казарми, войници, толкова. Това го помня. Г.П.: Ул. „Карл Шведски". Тази къща аз съм я измила от хоросана. Аз прозорците съм измила. Аз пренесох всичкия им багаж без пианото. От ул. „Оборище" там, направо през военната казарма, оградата беше полусъборена, та през нея минавах и ще ви кажа, един грамаден шкаф - библиотека, като му откача вратите и като се пъхна отвътре под шкафа и го дигна на гърба си. Аз носех, 100 килограма можех да нося на гърба си и го нося там. Викаха: „Абе какво е туй нещо, гдето се движи, само краката му се виждат?" В.К.: Ха-ха-ха. Движеща се библиотека. Г.П.: Само краката му се виждат, защото всичко друго е вътре в сандъка. Та така аз живях с тях и там останах, докато свърша. В.К.: Коя година за пръв път се запознахте с Паша? Г.П.: Ами 1920 година трябва да е било, защото две години бях в Русе. 1920 година трябва да е било В.К.: Там как се запознахте? Тя там учителка ли беше? Г.П.: Тя там е учителка по химия, нали? Правеше ми впечатление с нейната скромност, с нейното отношение към учениците, с всичко. Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски. Имаше практика на учениците, ходехме на работа, както сега има бригади, и аз като не й знаех убежденията, пък ме наредиха и да готвя, защото те са малки ученички, майките им не са ги учили. Аз съм селянка, всичко знам. Та аз готвих боб. Та го готвя с мас. И на нея слагам повече мас така нали, защото аз си я обичам. Горката, и тя го ядеше заради вниманието, което й се отделяше. Толкова деликатно същество беше. А иначе в къщи, каквото правя аз сега, на постни чорбички. Тя беше много стилен човек, значи. И да не ми накърни любовта към нея, тя го яде тоя боб. В.К.: Значи първите ви контакти с нея са в Русе. Г.П.: В Русе. В.К.: Като ученичка. Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе. В.К.: Искам пак да се уточним, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя? Г.П.: По баща? Йонева Папазова. В.К.: В коя година сте родена? Г.П.: 1903 година. В.К.: Месец и дата? Г.П.: 18 септември по стар стил. В.К.: 18 септември. Вие живеете в Русе. Баща ви си заминава. Г.П.: Моят баща е в село Дебелец. Друг път, когато стане дума за мен, сега за Паша говорим. Ще ви кажа какво представляваше моят баща. В.К.: Не, понеже искаме да свържем, нали разказа за теб и рода ти. Г.П.: Моят баща беше сираче от 12 години, кръгъл сирак. И на тази годишна възраст поема да гледа две деца по-малки от него. Ходи по градините като работник. Такива градини - и в Русия, в Румъния. Оттам научил немски и влашки, румънски. Като много добър градинар израсна и после започна да се занимава със селекция и със семепроизводство на зеленчукови култури. И нас ни беше опънал всички на работа. Всичко у нас, всичко на работа, работа, работа. Друго не съществуваше. В.К.: И той, кога си заминава баща ви? Г.П.: Баща ми си заминава 1922 година, края на декември. В.К.: Края на декември. Вие оставате сираци. Г.П.: Аз оставам вече сирак, защото мама не можеше. Целият имот се разпръсна. Ние бяхме четири деца. Всеки взе своя пай. В.К.: Да. Г.П.: Нямаше вече нито кой да ръководи, нито кой да произвежда.

ГЕНА ПАПАЗОВА (18/21.09.1903-12.02.1979 *г.) I. Паша Теодорова-описание на живота й. II. Агрономът и развръзката на кармата му. _________________________________________________________________________________ *Датата е грешна тъй като записът на разговора е правен през 1988 г.

5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ Мисли от неизвестна беседа на Учителя Във времето, когато Христос е проповядвал, имало е много хора с очи, но те не са видели Христа. Слепороденият, на когото Христос отвори очите, го видял и е разбрал повече от онези, които са имали очи. Думата „очи" означава човек, който търси Истината, мисли и разсъждава върху нея. Какъв смисъл има, ако човек не намери туй, за което е дошъл на земята? Често пъти малки, дребни въпроси стават причина да се разруши любовта. Когато между двама души се яви един малък конфликт, веднага става разрив помежду им. Любовта изчезва. Възвишените и благородни чувства се заменят с лоши. И религиозните хора, които вярват в Христа, се делят за несъществени неща. Религията не седи във външните форми. Тя е дошла в света като спомагателно средство - да посочи начините и формите за изправяне и облагородяване на чувствата. Религиозните хора са изоставили прякото си предназначение и са се заели да показват на хората, че има Господ. Господ има, но сърцето на човека не е такова, каквото трябва да бъде. Въпросът за Бога не е въпрос на вяра, а на опит. За съществуването на Бога ще ни убеди животът. Ще ви убеди знанието, мъдростта, истината, свободата и добродетелите. Бог е туй, което може да внесе в света висшето щастие и благо, да внесе в дома живот и здраве, да внесе съгласие в държавата, да освободи затворниците и да призове всички да изхвърлят насилието вън от света. За да може човек да работи, първо той трябва да познава себе си основно и всестранно. Мозъкът е една органическа сила на човека и за да може мисълта да функционира правилно, той трябва да бъде в пълна изправност. Случва се някога така, че предната част на мозъка да работи нормално, а в задната част на мозъка чувствата да са в анормално състояние. Тогава човек мисли право, а постъпва зле. У хората има известни архаически наклонности, изостанали и наследени от раси, които са живели преди сегашната и само малко нещо е достатъчно, за да се пробуди известен атавизъм. Гордостта е едно болезнено отрицателно качество у човека, а самоуважението е естествено положително чувство. То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият смята, че каквото той каже, това трябва да стане. Човекът на самоуважението не налага своето разбиране. Той казва: „Това е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате." Той дава право на всеки човек. Честолюбивите хора са много мнителни и докачливи. Личните им чувства се намират в болезнено състояние. Религиозните пък са много горделиви. Те се мислят за синове Божии. Но какъв син е този, който не изпълнява волята Божия? Ако обича да лъже, да краде, да живее лош живот, той е позор за баща си. Да бъдеш човек, не значи да вършиш каквото искаш, а да живееш за цялото човечество. Много хора са родени при лоши условия. И за да им се помогне, обществото трябва да се заеме да подобри условията на живота им. За възпитанието на затворниците може да се препоръча един нов метод: не да ги бият и наказват, а да им дадат по 150 грама жито на ден в продължение на три месеца. Сутрин 30 грама, на обед 90 грама и вечер 30. След три месеца затворниците ще почнат да мислят по-здраво. Ще придобият качествата на житото. А сега, като ги бият, у тях се заражда желание за отмъщение. Същият метод може да се приложи и при възпитанието на непослушните деца и ученици: да ядат 7 или 10 дни жито. Когато дойде един ред по-добър от сегашния, тогава ще има лекари, но за здравите и тогава ще има адвокати и съдии, но за доброто. Нали Христос беше праведен, но го осъдиха за доброто, което правеше. Ако не бяха Го осъдили, никакви християни нямаше да има сега. Осъждайки го, Пилат казал: „Не намирам никакво престъпление в този човек. Ще знаете, че наказвате праведен човек." И този праведник Бог го възкреси. Праведните хора не могат да стоят в гроба. Сега всеки мисли и живее както иска, но ще носи последствията. Бог разпределя еднакво между хората и злото, и доброто. На всеки се пада припадащата му се част. Има един неумолим закон в природата, според който всекиму се дава в наследство онова, което той сам и неговите деди и прадеди са извършили. Всичко се разпределя равномерно, и то не с цел да се измъчват хората, а да им се покаже, че е по-добре и по-износно за тях да вършат добро, отколкото зло. Доброто не може да се внесе с насилие. Ако се внесе с насилие каквото и да било добро, то ще роди злото. И злото е дошло в света по единствената причина, че доброто е внасяно с насилие. Християнството също е внесло насилието и в сегашната си форма то не може да спаси света. И всеки строй, който поддържа насилието, също не може да спаси света. Може да въведе известен ред, но онова благо, което хората очакват, ще дойде не чрез насилие. Има и други начини за избавление на хората. Страданието в света е временно. Ще дойде ден, когато страданието и сълзите ще изчезнат. На тяхно място ще остане нещо положително. Но докато дойде този ден, хората трябва да се подготвят за новата епоха и за разбиранията на новото човечество. Според новото учение всеки човек сам ще сее житото и ще си приготовлява хляба. Хлябът, който сега се яде, е опетнен от недоволството на орача, на мелничаря и на хлебаря. За бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии. Който меси и пече хляба, ще казва: „Господи, нека онзи, който яде този хляб, да придобие здраве и сила." Въпросът за обществения живот и за благото на народите не зависи от нас, а от законите на природата. Човекът не може да се меси в тяхното приложение. Може ли да измени движението на Земята или пък да кажем на Слънцето колко светлина и топлина да изпраща. Съвременните народи ще пожънат това, което са посели в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Хората трябва да се възпитават. Но може да се възпитават само хора, които са родени добре. Ако човек е роден в анормално състояние, само смъртта може да го излекува. Каква сила може да отучи пияницата да не пие? Той знае, че пиянството е вредно, но не може да се въздържа. Види ли виното, веднага трепне. Гневливият пък може да убие човека. Всяко убийство, всеки грях и престъпление се е зародил в далечното минало: най-малко сто години преди да се извърши. Бащата замислил да убие някого, но не извършил убийството. Мисълта, обаче, вложена в подсъзнанието, преминава в сина, който по-късно се ражда. И тази мисъл за убийство у сина ще бъде по-силна, отколкото е била у бащата. Ако и синът не извърши убийството, мисълта ще се предаде на третото поколение. Като знаят това хората, трябва да бъдат разумни, да създадат на младите условия да възприемат нови мисли и чувства, за да може да реагират на това зло. Бащата трябва да избере онова хармонично съчетание на звездите, онзи момент, когато злото не може да се предаде. Трябва да се избягват лошите условия на Сатурн, на Луната, на Венера и Марс, а да се използуват добрите влияния на Слънцето, възходящите влияния на Венера и Юпитер. Това е задачата на бъдещето. Всичко онова възвишено, разумно, благородно в човека, което подига неговия дух, го свързва с планетата Юпитер. Това са разумните влияния, които оправят цялата Земя. Най-силни са влиянията на Слънцето. Те са животворни. Слънцето е източник на любовта. Ако човек е в хармония със Слънцето и вярва, че от Слънцето изтича животворна сила, която се втича в неговия организъм, той ще се обнови. Трябва да дойдат в света разумните хора, които да изпълнят нещата и да станат проводници на благотворните енергии. Досега всички блага и добрини в света са резултат само на добрите и разумните хора. Имало е учени хора, на които името е преживяло пет-десет хиляди години. Един от тях е египетският мъдрец Хермес. Този учен и вдъхновен човек е казал такива свещени истини преди четири хиляди години, до които съвременните учени хора едва сега се докосват. Египтяните съвсем не са го разбирали. Само жреците, но те не са били в състояние да проповядват това и така постепенно мъдростта завършила с невежество. Преди две хиляди години Христос видял слепия човек. И днес почти всички хора са слепи. И слепите не могат да оправят света. С война, убийство и насилие нищо не може да се постигне! Сегашната епоха е дошла до своя краен предел. По-долу не може да се слезе в гъстата материя. Но има вече един подем нагоре. Новото учение трябва да се приложи! И то ще се приложи тогава, когато хората станат по-умни, когато любовта ги свърже, когато има помежду им взаимно съгласие да си помагат така, както клетките в един организъм. Тогава понятието за Бога ще бъде, че Той живее между хората и всички Го познават, от малък до голям. Тогава богатият няма да държи парите си затворени в касата, както сега. Проповедниците няма да убеждават хората в своята вяра, а ще оставят свободен всеки с вярата, с която се е родил. Добър човек е онзи, който няма никакви дългове. Всеки един порок, малък или голям, е един дълг. Онзи, който има да взима, когато и да се яви при своя длъжник, ще отнеме достойнството му. Настанало е време, когато всеки трябва да престане да съжалява за своите грехове и престъпления, а да се стегне да работи и да каже: „Едно време бях сляп като този слепороден, а сега виждам. Досега се препъвах като слепия, но сега постъпвам по-другояче." Всички хора са призовани да бъдат кандидати за малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите. Всички трябва да се включат в една работа. Сега всички хора са в ада. И от този ад може да излязат само чрез Новото учение. Само по новия път хората ще постигнат своите копнежи. Всеки трябва да държи учението, при каквито условия и да се намира. Каквато и работа да заеме, всичко да върши според изискванията на Новото учение. Онзи свят е по-реален от този. Нашият свят е свят на страдание, а онзи свят носи радост и веселие. Той е свят на добродетелите, на човешката мисъл и свобода, свят на Истината, правдата, на реда и порядъка. Вярата, Свободата, Истината, Любовта и Мъдростта - това са основите, върху които човек ще изгради своето велико разбиране за живота.

4. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ Из Словото на Учителя Сряда, 17.08.1932 година, на Молитвения връх, 5 часа сутринта. Стих за размишление: 18: 29 и 30 Лука. „А той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или чада заради Царството Божие. И да не получи многократно на това време, и в идущия век живот вечен." При първия лъч на слънцето ще изпеем: Ще се развеселя. 91 псалом. Отче наш. Добрата молитва. Ще прочета 15 глава от Лука. Пишете следните изречения: Пътят на живота за невежия е труден, пътят на живота за разумния е лек. Отваряй вратата на живота, когато слънцето изгрява. Затваряй я, когато слънцето залязва. Разбраното противоречие за един носи радост, за други скръб. Ако скърбиш за това, което си разбрал, не си познал живота. Ако се радваш за това, което си разбрал, то си схванал светлите страни на живота. Носи запалената свещ пред себе си и пътят ти ще бъде осветлен. Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо. Бъде доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за теб. Ако видиш грешника, че греши, дошло е време за теб да станеш праведник. И ако видиш светия човек и не разбереш неговата светост, има условия да паднеш. Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва. Не съжалявай за това, което си забравил. Радвай се на това, което помниш. Не дръж сметка за счупените стомни на твоите ближни. Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. За скъсаните дрипи не плачи. На калната вода паметник не прави. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Не търси богатството, което уморява - то не е за теб. Не търси знанието, което разстройва - то не е за теб. Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия; ти си пратен да живееш. Ако това научиш, ти много ще придобиеш. Ако това не научиш, ти много има да се прозяваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътят на залязващото слънце се различават. Така и пътищата на младия и на стария се различават. Различават се пътищата на добрия и злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника. Не съжалявай, че имаш само една уста. Не скърби, че имаш само един език и не се безпокой, че са ти останали само два крака. Не мечтай да имаш две глави. Дръж ръцете си винаги спокойни, когато работиш. Завеса на очите се не окачвай. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди! 6.40 м.

3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША Варна, 26. VIII. 1917 г. До всички приятели. Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие. Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правдата пред Него самия. Аз ви предавам едно учение на Христа, Учение на живота, а не на буквара, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за когото ви говоря, е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа. във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа му, държа Учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислиха, че са братя, а не врагове - да споделяха своите скърби и радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всички Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко време и място. Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В. Г. И. X. С. Б. [1] Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърцата им и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината изложена в Неговото Живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението - опитността, а опитността - надеждата, а надеждата не посрамява, защото любовта Божия е изляна в сърцата ни през даденаго нам Дух Светото. Това е моето поздравление на всички, които вървят в правия път Христов, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възраждането във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш Верен П. К. Д. Варна, 28. X. 1917 г. Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това. което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели и познати по име и род. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си. Аз на всички ще услужа постепенно и няма да забравя никого. Мирът, радостта и Благословението на моя Небесен да започне с вас и всички други по целия свят. написани в книгата на живота. Варна, 21.1.1918 г. Д. У. До всички приятели малки и големи, и на добрите ученици. Само когато слънцето грее. животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада. сятото се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън и вътре във вас. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с любовта. Разкопавайте ума си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вас и вие с Него; само тогава ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж. К. В. О. П. К. Д. Варна, 29.1.1918 г. Вярвайте в Господа, Който е едновременно в небето, е сърцата идущите на хората - място на живот и вътрешна обнова. За онзи, който иска. който търси и който хлопа, всичко му се дава. Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния стремеж към мира, хармонията на живота, хлопането подразбира волята, духа на човека, който се стреми да се обедини с Бога. В Любовта мислете за Бога, за Христа; във вярата мислете за ангелите, за чистите духове; в надеждата - за всички добри хора, и по този начин ще се свържете с проявлението на Божествения живот, ще дойдете в съгласие със законите на Божествената природа, която е Неговото тяло. Вярвайте и е края на краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима. Всичко работи за добро, за подигане, за съвършенство и святост. Бог ще ви озари да разбирате своя Дух. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 5.II.1918 г. Моите поздравления на всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината. Бъдете всички радостни духом. Това. което става сега в живота е добро. Онези, които заминават, отиват да се преоблекат. Тях Господ ще ги възкреси. Вашите братя, които са отишли да посрещат Христа, които жертвуват живота си от любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа на живота. При него всички са живи. Тия ваши братя ви поздравяват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всички. Живейте в любов и от любов към Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вие ще останете верни Господу. Временните мъчения и страдания, това са Божията ръка. която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е вие да бъдете честити и свети, и Господ да пребъдва във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе е безопасност всички. Ж. К. В. О. П.К.Д. Варна, 19.II.1918 г. Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на любовта, на безсмъртието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуването. Човек трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия. Дерзайте, аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели, от Пена. от Димитра, от Христа и от всички други. Поздрав на всички приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. Варна, 1918 г. Земният живот има смисъл само когато човек слугува Богу и изпълнява Неговата Воля. Дълбоко в неговата душа трябва да лежи тази мисъл. Настоящето е само прелюдия, въведение в бъдещето. Доброто е скрито в Господа, в Неговата любов, която Той храни към всички свои деца, и да живеем, и да работим за Него. е пълнота на живота. Тук и горе е все едно, връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно. В любовта няма страх. Казва Господ: „Ще събера всичките си овци. от четирите краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете бодри и крепки духом. Всичко е добро за Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземем участие в новия живот. Сега се гради и полага новото небе и новата земя. Старото отхожда, новото възкръсва. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват. Много ваши братя отиват при Господа, който е горе. Бъдете всички готови: бодри, весели, без страх. Ще изпратим и ще посрещнем. Нека расте душата на всички ви в мир и радост, и Господ да ви бъде стража. Живейте постоянно в любовта, ходете с вярата, работете с надеждата. Поздрав на всички добри приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] Ваш Господ Исус Христос Син Божий

2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ София, 21.I.1921 година Чрез господин Никола Ватев За Учителя Ул. ..Борисова"№41, Русе Няма Любов като Божията Любов! Скъпи, светли Учителю. Заемам се за трудна работа да изкажа своята преголяма радост и благодарност за това. което тъй щедро ми давате, както винаги, така и сега, през това колкото кратко, толкова и дълго прекарано време в Русе и при Вас. Дойдох си е София окъпана, пременена, нахранена и причестена! Колко хубави ми се видяха моите ученички, колеги и всички хора наоколо! Всичко е светло, красиво. Искам да отворя широко своето сърце, ум и душа за вливане на великото - хубава любов, музика, поезия! Да служа безгранично на Живия Бог, да разбирам напълно Волята Му! За това аз ще работя, ще работя с всичките сили на своето същество. А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък воал на скръбта. Страда Той! За кого? - И за малката, невежа Паша в света. Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се. Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаил, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая. Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя. Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен. Ние ще си уредим работите, мен ми е леко, привикнала съм на такива затруднения. Сестрите ми Ви целуват ръка и благодарят. Простете ме, че ще Ви отнема време с четене на писмото. Само Божията Любов е Любов! Целува Ви ръката завинаги благодарната Ваша ученица Паша. Изпраща П. Теодорова, „Оборище"26 Русе, 21. VIII. 1923 г. Няма Любов като Божията Любов! Обични Учителю, Поздравлявам Ви с откриване събора на „Новия живот" - Денят на Любовта!... Бе светъл, топъл, прекрасен ден... Радост носеше за богатите и за бъдните души. Небето тихо се отвори... И слезе Той - Сеячът - лек, подвижен, като из ефир изтъкан. И спуснаха се жадни, ожидащи Го с векове, погледи към Него. Дали Го носи? - запитваха се със засъхнали уста помежду си. Зноят световен пресушил бе всяка влага. Небето се усмихва нежно, сладко. Мълчи Той, мълчат и те. Ефирът лек обгърна вси души любовно, Стори им нещо, но с думи не се изказва. Небето още по-тихо се отвори, и милион криле поеха Сеяча свой. А в душите долу, там ожаднели, настана радост, блаженство, рай... Погледнаха вси нагоре и видяха най-милия поглед, приеха най-нежното чувство, и чуха най-сладката дума: „Пази Го кат зеницата на окото.'" То бе, Учителю, семенцето на „новия живот". А колко още недоизказано има! За него ще остане да мечтая, да копнея всеки ден и всеки час. Целувам Ви ръката нежно. В. В. ученичка Паша. София, 7.I.1925г. Няма Любов като Божията Любов! Обични Учителю, Христос се роди! - Туй е поздравът днес между всички. Туй е утрото, туй е изгревът на човешката душа. Аз искам само да се радвам Богу, да се радвам Вам, да се радвам на всичко чисто, светло, красиво в света. И знаете ли как искам да се радвам? - Само с крайчеца на сърцето си - никой да не чуе. да не види, да не знай. Как благодаря днес за всичко на Бога, на Вас! Благодаря за безлюбието. защото отчасти познах Любовта. Благодаря за глупостта, защото отчасти познах Мъдростта. Благодаря за лъжата, защото отчасти познах Истината. Благодаря за неправдата, защото отчасти познах Правдата. Благодаря за злото, защото отчасти познах Доброто. Благодаря за тия пет светли точки на хоризонта - те ръководни начала в живота ще ми бъдат! А как ще съумея за всичко това да отблагодаря, туй живота ми, делата ми ще покажат и на самата мен. Нежно Ви целува ръката: Вашата ученица Паша. 15.I.1928 г. БОГ МИР ЛЮБОВ До Учителя на „Всемирната Бяла Школа" „Красив бе животът в долината на сърцето! - По-красив е животът на душата. „Красив бе животът в подножието на високия връх." - По-красив е животът в полето на духа. - От този момент в живота на Душата и на Духа желая да живея. Да позная Великия, да Му благодаря и Заветът с Него да подновя. Паша. Забележка на редактора: На 15 януари 1928 година на ул. „Опълченска" 66 Учителят държал беседата „Заветът", отпечатана след това в томчето „Ни мъж, ни жена". Паша трогната от дъното на душата си, написва това и иска да поднесе Заветът си на Учителя. Учителят го изслушва от Паша. взима го, отива в другата стая. докато тя стои смутена и не знае какво да прави. Той там в стаята си се подписва под Завета на Паша и го подава с неговия подпис (Свещеният подпис). София, 26.II.1928 г. Доброта. Истина. Красота - това е Любовта! На Обичния Учител. - Красив е символичния език. - Велик е този, който го разбира. - Блажен е онзи, който го изучава. В този език се сливат и великият поет, и великият художник, и великият музикант, и великият учен, и великият мъдрец! От тоз език великият художник клишета снима, рисува ги и с краски ги оцветява; великият поет го възпява; великият музикант го в нежни тонове излива; великият учен го описва и формите му съчетава, а великият мъдрец го тълкува и вътрешния му смисъл разкрива. - В тоз език Бог живее: Любовта го одухотворява. Мъдростта го осмисля. Истината го осветлява! - На тоз език Бог говорил ни е и всякога ще ни говори. - На тоз език Синът Божий учил ни е и всякога ще ни учи. - Под звучната хармония на тоз език расли сме и всякога ще растем - слава и хвала Богу да отдадем! За всичко благодаря! Целувам Ви ръката: Вашата ученичка Паша. София, неделя 26. VIII. 1928 г., Изгрев Принос на Господа В знак на благодарност За новата светлина и новия живот, Който всеки ден внася в душите ни чрез нашия Учител Жертрувам за Господа и за своя Учител: Човешкото сърце, с неговите желания и копнежи - за разумното ново сърце, с нови желания и копнежи. Низшия обективен ум. със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина. Човешката, лична воля - за Божията воля. Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог. Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата. Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник. Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата. Човекоугодничеството за Богоугодничество. Шегобийството - за искреността. Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост. Господи, Учителю, бъдете с мен в моите дела и аз във Вас в изпълнение волята Ви! Паша

IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА Варна, 12.10.1917 г. Любез. г-це П. Теодорова, Получих двете ви писма. Наблюденията ви са верни. Следвайте пътя. След всеки изпит само добродетел та преживява и в живота основа остава. След всяка права и крива постъпка, правдата правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост, Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падение и ставание, Истината пътя на живота показва. Положете добродетелта за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило. И вий ще се намерите в предверията на Царството Божие. Приятно е учението на това велико Божие училище. Храна простичка: хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страждующата душа. Да гледаш природата, да виждаш Божието Лице, което дава смисъл на всички неща, да слушаш неговия глас, да се храниш с неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Имайте всякога тази радост и този мир. Бодри, свежи, силни за благороден труд, за благородна работа. Животът отсега започва. Той носи в себе си своето минало, своето настояще и своето бъдеще. Когато всички възкръснат, когато всички оживеят, когато всички станат от мъртвите и забравят своите стари пътища, ще проумеят защо Бог е създал света. Моят привет Вам и на всички ваши домашни. В. В. П. К. Дънов (Свещеният подпис) Варна, 29.II.1918 г. Люб. Паша, Пеню пристигна благополучно и бе посрещнат от всички добри приятели, любящи Христа. Поздрав от Пеня, Димитра и Христа. Което Господ върши, е добро. Земният живот има смисъл само в изпълнение светлата воля Божия. Малките тревоги, недоразумения, дребното честолюбие и тем подобни само спъват душата и я обвързват. Любов свързана с Бога в едно. Вяра примирена с чистите и святи духове. Надежда сдружена с всички добри хора по лицето на земята. Ваш верен Ж. К. В. О. П. К. Дънов Забележка на редактора: Писмото е във връзка със заминаването на Пеню Киров от този свят. Варна, 9.II.1918 г. Обична П. Теодорова, Получих писмото ви за Рождество и Новата година. Да ви даде благият Господ да постигнете всяко добро. което вашата душа желае. Градете вашето щастие върху основите на Любовта, ограждайте го със светлата Вяра на Добродетелта, обработвайте го с надеждата на Великата Мъдрост. Използувайте лъчите на топлината на вашето Слънце. Радвайте се на чистите Извори, които текат. Поздравлявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Градете и нагоре вървете. Стремете се да осъществявате вашето назначение. Във всичко схващайте Божията Мисъл, която работи. Бурята, гърмът са за проветряне. а тишината за работа приятна. Помнете: Бог във всичко работи и помага на бедните: на страждующите, на немощните. Слабото е силно, и силното е слабо. От земята излиза всичко. Ж. К. В. О. В. В. П. К. Дънов (Свещеният подпис) Варна, 10.V.1918 г. Обична П. Теодорова. Получих писмото ви, животът е преплетен от седем краски, както светлината. Когато не се отражава от Божествената душа, Той се показва тъмен, а когато се проектира от Духът. Той е светъл. Пазете Божествената душа чиста и тя ще ви осенява с всички свои красоти и благости. Мирът и радостта да почиват с вас и с всички, които служат доброволно на Господа на всичката пълнота. Дерзайте. Майка ви е добре. Тя е свободна, сега започва новия живот. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Търново, 8.IX.1919 г. Обична Паша, Получих писмото ви. Няма по-възвишено състояние на земята от да живее човек в съгласие с Любовта и обичта. Да е постоянно проникнат с тяхната сила. Пазете щателно драгоценния бисер на живота, който небесния Отец ви е дал. Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае. Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло. Сега изпити и страдания, после радост и тържество на духа. Живейте, мислете, действувайте, според свободата на вашата душа. Истината да бъде ваш спътник в живота. Беседите, като ги приготвите, може да ги изпратите по определените места. Моя привет вам и на близките вам. В. В. (Свещеният подпис) Т(ърново),19.сеп.1920г. Обична Паша, Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е любов. (Свещеният подпис) София, 19.XI.1920 г. Обична Паша, Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение на видимото, ограниченото, материалното. Най-приятното в живота е музиката, това е въведение на съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света на мисълта. Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение на Божественото, светът на Духа. В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни. Те са подигнали човека на сегашното негово развитие. Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива. Второто въведение, музиката, дала на човека потик към мисълта, първия потик на движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът на Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването на Духа, възлюбления на Душата. И тъй числото 10 става ясно. Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се. И тъй това нищото, празното според сегашния свят подига човека. Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето, душата, животът има смисъл. Тия светли лъчи на Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота. Чистите по сърце, казва Христос, сърца, които са прегръщани от тая светлина, винаги стават чисти. Така е в живата природа. Там, гдето тя обгръща. прониква и прегръща, всичко зрее и става чисто. Бликащите планински извори, това са плод на тая жива светлина, на тия живи лъчи. И как приятно ги изпива жадната уста на уморения пътник. Яж, пий, моли се, работи, движи се и мисли. Ставай с Любовта, започвай с Мъдростта, отмеряй с добродетелта. Милостта да пълни сърцето ти с най-великите и благи чувства. Само Божията любов. (Свещеният подпис) Варна, 9.XII.1920 г. Обична Паша и Савка, Получих вашето писмо. Светлината, топлината, това е приятното в живота. Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в техните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъствува; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо? Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за нови проекти, за сладки бъднини. Где е Истината? Там. гдето душата, духът, сърцето са свободни. Моите думи са за пламтежа на потъмнелия свят, в неговите дълбоки изби. Моите думи са за трудолюбивите, работливи ученици. На тях ние ще проговорим със зарящите лъчи на Виделината в присъствието на Любовта, Мъдростта и добродетелта. Само там е животът. Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще ви се отворят Царските врата на Божията Истина и Любовта сама ще ви посрещне в предверието на Новия живот, който Христос носи в света. Тогава вашата душа ще се зарадва. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и добродетел да бъдат с вас сега и всякога, през всичките векове. Те да топлят и озарява т всичко добро и възвишено във вас. Това са думите на живота. Само Божията Любов е Любов. Дънов (Свещеният подпис) Т(ърново), 23.IX.1921г. Обична Паша, Преживян един момент при извора на проявената Божествена Любов струва повече от хиляди царски корони. Той носи хиляди блага от безброй съществувания. Да се чувствуваш душа, която мисли, чувствува, говори и действува е повече, отколкото човек може да схване. И аз желая ти да си такава душа, която е излязла от Бога във вечността. Пълна с обилна Любов, с чисто сърце и свежа душа, светъл ум и крепък дух. Върви, не си далеч от твоя храм. Там кога пристигнеш ще научиш това, което езика в сегашното си състояние е беден да предаде. Ти ще постигнеш онова, което вечно желаеш. Върви, смела бъди. Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с душата си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи. Твоето слънце ярко грее, то е щедро, на всички еднакво дава, в него се явява Бог на Любовта. Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи. От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) София, 8.II.1922г. Обична Паша, Получих писмото и беседите. Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда. Сега повечето хора гладуват и жадуват. Обедното слънце е жежко. При все, че изгряващото слънце е положено много надалече, неговата светлина навсякъде ни намира и донася поздравите отгоре. Всяка душа копнее за нещо и това, което иска, е най-близо до нея. Всеки дом си има своята светлинка и топлинка. Божията Любов се намира във всичко живо и разумно. И всеки, който слуша своята душа, своят ум и сърце, може да я намери. Не чужд ум. не чужди препоръки, но своя Божествен Дух. Чуждото е от Лукаваго. Пази сърцето си. пази душата си, пази ума си от поквара. Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота. Пази твоята свещ. Тя гори, без да изгаря. Тя свети, без да иска нещо. Отдалеч е блага, от близо не проговорва. Езика на светлината малцина разбират. Светлината, която ви е дадена няма да ти се отнеме. Стига прозореца си ти сама да не затвориш. Но отворен или затворен, свещта ще бъде с теб. Моят мир да пребъдва с теб. С. Б. Л. (Свещеният подпис) София, 28.I.1923г. До обичните ученички Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка. Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява, само Той я познава. Любовта е дело на живот, Мъдростта е дело на висше познание. Истината е дело на душевна свобода. Правдата е дело на дележ. Добродетелта е дело на плод. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори. Доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свидетелствува. Доколко душите ви са свободни, нека Истината каже. А за правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. (Свещеният подпис.) Забележка на редактора: Писмо на Учителят Дънов до класът на Добродетелите, съставен от пет ученика: Мария Радева (рождена сестра на Георги Радев), Савка Керемидчиева, Мария Тодорова (Марика), Паша Теодорова, Сотирка Бабаджова. София, 16.III.1923г. О. Паша, Получих писмото ти. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Върви постоянно в тоя път. Господ помага на смелите, чистите по сърце и кротките. Любовта. Мъдростта, Истината са за съвършените. Само Божията Любов. (Свещеният подпис.) София, 27.VIII.1923г. Любезна Паша, Получих двете ви писма. Аз желая да зная докога ще ви бъде възможно да останете в Русе. Аз имам предвид да се не занемари вашата работа тук. Печатането на неделните беседи може да отложите, тази работа може да остане за по-после. Първата серия от лекциите свършете. Вие може да останете в Русе до отварянето на Новата учебна година. Ще бъдете тъй добра да ни осведомите за вървежа на работата по печатането. Печатането на лекциите от втората серия трябва да се обмисли добре, как ще става коригирането. Ватев ще може ли да я върши тая работа? Вие ако се ангажирате, как мислите да свършите работата. Тия са обикновените работи, при които хората боравят с по-гъста материя, която изисква добре да се бара[1]. В такава материя поезията на живота понякога съвършено изчезва. Човек трябва да се пази, след като работи дълго време да се не обезсоли. Надявам се, ти да си добре. Добре в прям смисъл. Добро, което произтича от действието на Божията Любов. Доброто това е плод на една висша култура, която ангелите са минали отдавна. Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи. Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия стремеж. Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа. Моя мир да бъде с теб. (Свещеният подпис) Любез. Г-це П. Теодорова, Животът, знанието, свободата, всякога носят Любовта, Мъдростта и Истината, а това е великото благо, що Бог дава. (Свещеният подпис) Здравието за тялото, Чувството за сърцето, Мисълта за ума, а Благото за душата. (Свещеният подпис) 30.VI.1931 г. Привет на всички. Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П. [3] Не напразно сме живяли на земята, ако сме обичали Бога. Единственото същество, до което най-лесно можем да се приближим - това е Бог. 9.XI.1935год. Силни и слаби впечатления Силните впечатления правят дълбоки бразди в съзнанието и остават паметни за вечни времена. Те се явяват при контрастите в живота, при големи скърби и радости, при голяма светлина и тъмнина, при доброто и злото. Слабите впечатления се лесно заличават. Те се явяват при обикновените прояви на живота. Изгрев --------------------------------------------------------------- [1] пипам, докосвам, работя [2] Чистота, Истина, Добродетел [3] Обична Паша

23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година, събота, 8,30 ч. сутринта ПАША Братя и сестри, Паша си замина. Тези думи ни карат да си припомним онзи път, който извървяхме с нея заедно, рамо до рамо, повече от половин век. Това беше път на служене на една Свещена идея - Нея ние носим. Ние казваме на човеците: Вие сте братя, живейте в Мир - благополучие и радост ще ви съпътствуват. На тази идея Паша беше посветила живота си. За нея тя работеше всеотдайно. И какъв отличен работник беше Паша - честен, безкористен, готов винаги на всички жертви. Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата. И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше виждане. Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра ПАША ПЕТРОВА ТЕОДОРОВА На 84 години се пресели в отвъдния свят. Нека душата й да намери мир и светлина в ония небесни селения, в които тя твърдо и неизменно вярваше. Отиде си един безпримерен труженик - работил неуморно дълги години на духовната нива. Следата, която остави в земния си живот, е светла слънчева пътека. От братята и сестрите и близките й. 12.02.1972 година. СЛОВО от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше. А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на спокойните летни дни. Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които геройски превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат. Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост. И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО до Цанка Екимова от Гена Папазова и Димитър Христов 24.02.1972 година Мила Цанке, Пиша ти малко късно, защото след изпращането на с. Паша заболяхме и двамата - безсъние, главоболие, температура, хрема, малко кашлица и силно понижен дух. Когато сме само двама, мълчим, а пред гостите едва говорим, повече лежим и почти не ядем. Бавно се възстановяваме. Липсва ни централната личност, а и самата раздяла е тежка. С. Паша ни напусна на 12 т.м. в 8 часа и 25 минути. Събуди се бодра. Направих й редовния сутрешен тоалет, смених личното й бельо (което ставаше всяка сутрин), смених чаршафите, настаних я на обичайното й място и докато да й предложа закуска, тя сама каза: „Няма ли да закусваме?" Изненада ни това й желание, защото тя през последните дни рядко приемаше храна. Затоплих й малко тутманик, който беше донесла Мика и й дадох три залъка с чаша чай. Пет- шест минути след това, тъй както беше полулегнала на възглавниците, съвършено тихо и безболезнено се отдели. Изпратиxa я над 100души при един хубав ред от молитви и песни проведен от Борис. Тя беше изцяло в бяло, със сериозен израз на лицето. Това е външната страна на раздялата. Другото е по-съществено, но то и по- мъчно се предава. Непрекъснато в молитва, връзка с невидими за нас същества, голямо търпение и непоклатима вяра. Ние с Димитър прекарахме специална школа, за която благодарим. При среща има какво да чуеш. Сърдечни поздрави на теб и на Йордан. Гена и Димитър. ТРЕПЕТЛИКАТА На моята обична сестра и съученичка - Паша Теодорова, По случай 40 дни от нейното заминаване Денят преваляше. Последните слънчеви лъчи предвещаваха настъпването на здрача. В стаичката е тихо, всеки е зает със своята работа. Тя, сложила болните си вече крака на малкото столче, подпряла гръб и глава на пухените възглавници, седи, неподвижно затворила своите невиждащи вече очи. „Ах, тогава, на младини, в малката къщичка с дворчето. Вървеше Той там с тихата си походка, а сякаш всичко грееше наоколо. Аз пиша с трепет до прозореца в голямата източна стая. Копчетата на машината бързо тракат, пишат се редове от чудното Слово на Учителя. Вратата тихичко се отваря. - Върви ли добре работата, Паша? Не срещаш ли затруднения? - Добре върви, Учителю, благодаря. Очите Му, като светъл лъч ме обгръщат цяла. Топла радост изпълва сърцето ми. Вратата пак тихичко се затваря. Аз не пиша вече, аз пея и пръстите ми хвърчат по клавишите на машината... Скъпа малка къщичка, какво не бих дала да съм там сега. И у дома е топло, уютно. Аз пиша, пиша, а Надя готви с любов и лекичко си тананика песничка. Средствата са малко, но трябва да се приготви повечко храна, защото ще имаме гост. Бездомен брат е дошъл, пък може да ни изненада и друг някой. Ще имаме и ученици, хора бедни, неустроени в живота, които трябва да завършат училище, трябва да стъпят на краката си. Да, след малко ще оставя Словото на Учителя и с моята сестра Аня ще отворим учебниците... Колко са мили тези братя! Всеки си има свой път, свой живот. Аз крача с крачката на всеки един, трептя и преодолявам мъчнотиите с него. А каква радост е, когато дойде хубавият резултат! Нали и аз участвувам в него? Параходът. Бяхме там трите стенографки, всяка потопена в своя път и своя живот. Красиви моменти изживявахме често, когато Той идваше на гости при нас, като при свои деца. Колко интерес проявяваше към живота ни, колко Слово изливаше! Ние слушаме, слушаме. Аз цяла трептя. Боже, какво съм направила за Тебе, за Твоето велико Дело? Материалът е тъй огромен, трябва много, много да се работи. Нощ е. Савка и Еленка спят. Моето перо скърца, скърца. Минават часовете: десет, единадесет, дванадесет, един... Наоколо пълна тишина. Целият Изгрев спи. Внезапно се почуква тихичко на вратата. Стряскам се. Кой може да бъде в този късен час? - Сестра, отвори, шепне гласът на един брат. - Какво има? - Много съм разтревожен, искам да поговоря с теб. - Влез. Разтваря се пред мене една измъчена душа - моето сърце трепти заедно с нея... Сега съм в преклонна възраст и загубила зрението си. Не виждам вече моите братя и сестри, но как всички ми са мили. Живея с всичко, което научавам за тях. Скърбя с тяхната скръб, радвам се с тяхната радост. Обичам ги. Колко много бих искала да направя за тях! Цялата трептя, трептя! Аз съм Трепетлика, се извиква в малката стаичка на висок глас. На гроба ми напишете само едно име: Трепетлика." Предава спомена на Паша: сестра Мария Тодорова. 40-те дни са на 22 март 1972 година. Забележка на редактора: За 40 дни на Паша Теодорова на Изгрева, който още не беше разрушен, се бяха събрали нейни приятели и съвременници в един дом. Но някои от платените доносници на полицията докладва, те дойдоха и разтуриха предстоящото събрание и почитта на паметта й. Това не учуди никого, защото същата полиция беше конфискувала от нейната барака всички оригинални беседи и лекции на Учителя. След 22 години те бяха свободни за достъп в Държавния архив. Днес може да се прави справка на оригиналите с издаденото отпечатано Слово на Учителя Дънов. Изводите? Всеки сам ще си ги направи. ОСВОБОДЕНАТА СЕСТРА стихотворение Сега си свободна, свободна, И будната мисъл лети, оставила тук на земята строшени вериги със подвиг. Ти следваше светлия пример на Тоя, в когото позна Велико присъствие, вечно, небесно и земно в едно. По пътя изминат в години аз често се връщам назад и пламък, усилия виждам, и полет към стръмния връх. Похвали оскъдни получи и слава не диреше тук, за рани от земни неправди в мълчание диреше лек. Доколкото вникнах у тебе в сърцето си носеше скръб, а весела бе, примирена, бе светлия пример пред теб. В душата ми скътан е спомен и обич към близка сестра, която вървеше и в служба и вяра по стръмния път. От с. Стоянка Илиева София, 9.12.1978 година.

22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ НАРЯД ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА Обични братя и сестри, Празникът на пролетта тази година ще се отпразнува така: На 21 март, неделя, в 5 часа сутринта ще се изпълни следният ред: 1. Добрата молитва. 2. 91 псалом. 3. Молитвата на Царството. 4. Молитвата на Братството. 5. „Духът Божи". 6. Евангелие от Матея, гл. 13: 24-30 стих. Евангелие от Марка, гл. 12:1-12 стих. Евангелие от Лука, гл. 8:1-18 стих. Евангелие от Йоанна, гл. 10:1-18 стих. 7. „В начало бе Словото". 8. Беседата: „И Бога за свой Отец казваше" от тома „Който дойде при мене". 9. Тайна молитва. 10. Отче наш. 11. Благословен Господ Бог наш. 12. Слово от Братския съвет. 13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие" (веднъж). 14. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов (три пъти). След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата. Поздрав на всички братя и сестри. От Братския съвет. София - Изгрев. 6 март 1965 година. ПОСЛАНИЕ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ До братята и сестрите по случай съборните дни на Бялото Братство, август 1966 година „ Вие сте ми приятели, ако пазите моето Учение." Обични братя и сестри, Поздравяваме ви със съборните дни, дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов. Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят. Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са живели на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи. Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са живели - носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството. Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство. Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло. Всеки подвиг е плод на Духа. Всички, които работят и творят в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов. Учителят казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи мисъл и свобода за душата и ума." Божията Любов храни и поддържа човечеството. От нея майката и бащата черпят сили. От нея героят черпи дързост, вяра и сила да извърши своя подвиг. От нея ученият черпи търпение и воля да придобива знание. Художникът, който внася красота в живота, от Нея черпи вдъхновение. Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космичното пространство, всички те - знайни и незнайни герои, черпят подтик и сила, и вдъхновение от Божията Любов. Ако искате да се запознаете с духа на епохата, ще го търсите в най- добрите представители на човечеството. Те са носители на този дух, те живеят в Божията Любов. Божията Любов докосва човешките души чрез Словото, чрез великите творби на изкуството. Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда. Тя събужда копнежа към чист и свят живот, и отговаря на него, като изпраща учители и наставници на човека. Божията Любов е велик живот, живот на интелигентни, разумни, силни души. Те са, които повдигат човечеството и го водят напред, в пътя на живота. Чрез тях идат всички блага на живота. В молитвата е казано: „Господ и Бог на Великата жертва." Бог е, който се жертвува за мъчениците. Всички те са служители на Божията Любов. Едно е важно в света - делото на Великата Божия Любов. Днес в света работи Братството на Божията Любов. То ще спаси човечеството. Имайте вяра непоколебима. Съдбата на човечеството е в добри, силни и чисти ръце. Велика привилегия е човек да живее в Божията Любов. През него тече Божията мисъл, Божията Любов и Сила. Пак в молитвата е казано: „Да се весели Твоят Дух в моята душа и да се радвам аз в присъствието на Твоята светлина." Бог е, който дава подтик за всеки подвиг и жертва. Извън Божията Любов е смъртта и адът. Ако търсите вечния живот, той е в Божията Любов. Тук смърт няма - животът се изявява от свят в свят, във все по-голяма пълнота и съвършенство. Ние сме потопени в Божията Любов. Тя е средата, в която живеем, въздухът, който дишаме, храната, която приемаме. Това е свят чувствителен и отзивчив. Онези, които живеят в него, трябва да бъдат внимателни за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, защото тук живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Ученикът пристъпва с благоговение и трепет в този свят. Чистота и Истина трябва да го съпътствуват, за да не наруши съзвучието и мира на този свят. Ученикът на Божествената школа работи, учи и се подготвя да живее в Божията Любов. Молитвата е стремеж на човешката душа да бъде в съгласие с този свят, да работи заедно с онези, които работят там. Затова ученикът започва и свършва деня с молитва. Спомнете си и малката молитва, дадена от Учителя: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот." - С нея благодарим преди почване и свършване на ядене. В живота всички блага идат от Божията Любов. Всеки плод е израз на нея. Божията Любов е велик живот, живот на любещи души. Те образуват великото Бяло Братство. Ако има някой, който е изявил Божията Любов в нейната пълнота и съвършенство - това е Учителят. Пожелаваме ви през тази година да пребъдвате в Божията Любов, да общувате и работите с онези, които живеят в Нея. Който живее в Божията Любов, в сърцето му гори Свещеният огън. Той ходи „без страх и тъмнина, с обич и виделина". „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Мирът на Учителя да почива на всички ученици. Братският съвет София, август, 1966 година. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов, ул. „Васил Петлешков", 2 а , гр. Търговище, с плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова . НАРЯДЪТ ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 г. Пет часа сутринта 1. Песента „В начало бе Словото". 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4. Пътят на живота. 5. Тайната молитва - За продължаване на Делото Божие между човеците. 6. Молитвата на Братството. 7. Евангелие от Матея, 13 гл. от 18-44 стих. Евангелие от Марка, 13 гл. от 33 стих до края. Евангелие от Лука, 17 гл. от 20 стих до края. Евангелие от Йоанна, 6 гл. от 44-52 стих. 8. „Духът Божий". 9. Беседата: „Плодът на Любовта" от тома „Езикът на Любовта". 10. „И това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." 11. Вечерта - братска вечеря. 12.Словото от Братския съвет може да се прочете по свобода - или сутринта, или през деня, или преди вечерята. Поздрав на всички приятели. Братският съвет. София, юли, 1968 година СЛОВО ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 година Обични братя и сестри, Петровден е посветен на паметта на Учителя. Този ден трябва да си припомним пътя, който вървяхме с Него. Този ден трябва да си припомним примера, който Той ни остави - пример за служение и жертва. Сега ще прекараме няколко минути в мълчание - да направим връзка с нашия обичен Учител: Да му благодарим за всичко, което ни е дал и ни е научил. Да благодарим на Бога, че ни доведе при Него. Да пожелаем дълбоко в душата си - да преуспее Неговото дело. Да пожелаем и ние да бъдем Негови добри работници всякога. Учителят си замина на 27 декември 1944 година - сряда. До последните си дни Той държа своите беседи и лекции. В неделя Той се облече да дойде на беседа, но беше толкова изтощен, че възрастните братя, които бяха около Него, го помолиха да не идва. И тъй Учителят остана в стаичката долу. В салона се събраха учениците - изпяха песни, прочетоха беседа. Като завърши беседата, всички се събраха пред вратата на Учителя. Той каза на сестрата: „Пуснете ги да влязат." Отвориха вратата. Братята и сестрите навлязоха в стаичката: едни насядаха на пода, други стояха прави. Учителят беше седнал на малко столче. Той гледаше любимите лица със скръбен и любящ поглед. Той знаеше, че предстои раздяла. Макар и слаб, той пак им говори, като ги поучаваше докрай: „Обръщайте внимание на малките неща." - Това беше темата на поучението му. После Учителят се поунесе и приятелите тихо напуснаха стаята. След три дни, в сряда, Учителят си замина. До последния момент Той стоя на поста си, вършеше работата, за която Бог Го беше проводил. Богатството, което Учителят остави - неговото Слово, Неговите беседи и лекции, Неговите песни, упражненията, които Той даде - цялото това богатство принадлежи на човечеството - сегашното и бъдещото. Един ден то ще си го подири. Не става въпрос за вярвания, нито за нов някакъв култ. Външните форми не са съществени. Важна е живата вяра, която произтича от Любовта към Бога. Важен е опитът, който човек има, онова, което е преживял и опитал. Важно е Царството Божие, което е Пътят на човешката душа. Важно е човек да изгради в себе си характер, основан на Божествените добродетели. Човек трябва да вижда - да се учи, да разбира и прилага в живота си това, което учи. В своите беседи и лекции Учителят е дал знание за Пътя. Този път е - живот с Бога. Всички, които търсят Бога, ще минат по този път. Това е пътят за днешната и бъдещата епоха. Знанието, което Учителят даде в школите си, един ден ще се преподава в училища и университети. То е дълбокото знание за човека и природата. Идат вече учениците. Те ще дойдат отвсякъде - от всички народи, раси, вери, общества. Човек търси път, посока, идеал. Това е вътрешна потреба на човешката душа. Човек е преситен от безсмислие и безпътица. Той ще търси смисъла и пътя. Тогава ще дойде до знанието, което Учителят остави. Учителят за това дойде в тази епоха. Докато животът е чист, той е красив и привлекателен. Влезе ли в него най-малката нечистота - грехът, лъжата, неправдата, животът губи своя смисъл. Чистата храна е условие на здравето. Чистия въздух е условие за здравето. Чистата вода е условие за здравето. Добрите мисли и чувства са условие за здравето. Учителят ни е дал формулата: „Бъди винаги чист и светъл." Ученикът на Божествената школа пази чистотата и истината на живота. Чистотата носи здраве, а Истината - свобода. Ние сме потопени в жива среда, която е Бог на Любовта. Когато човек е в съгласие с нея, има Вечния Живот. Условията в тази среда се менят постоянно. Човек трябва да следва тихия глас, който го ръководи отвътре. Да внимава кога и за какво е време. Изучавайте Големия живот. Човек борави не само с петтях свои сетива. Те доставят материала. Този материал се обработва в много сложен апарат - не механичен, а разумен. Човешкият мозък завинаги ще остане една загадка за учените. И тъй, ние се движим в жива и разумна среда - отзивчива на всяко наше желание, мисъл, подтик и действие. От тази среда ние черпим живот, знание, здраве и сила, всички условия. Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са хлябът, с който душата се храни. Пазете чист Божия Храм. Човек, който нарушава Божията Любов, ще бъде изхвърлен вън - във външната тъмнина. Там ще бъде плач. Това е безсмислието и безпътицата на съвременния човек. Ние не живеем в механичен свят. Природата, всред която живеем, е толкова отзивчива, че отговаря на всяка наша мисъл, тя реагира на всяка наша постъпка. Природните бедствия са отговор на Разумната Природа, на мислите, чувствата и постъпките на човека. Каква представа имаме днес за човека извън тялото му? Как ще се изрази животът, ако човек няма това тяло? Органическото битие не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности да се проявява. Погледнете, какво разнообразие на форми ни заобикаля - растения, животни. Животът се е приспособил към всички условия. Той се е развил в земята, водата, въздуха, разрешил е въпроса за студа и топлината, за светлината и тъмнината - навсякъде е създал съответни форми. Като клетки на Божествения организъм, ние носим отговорност пред Цялото. Всяко страдание, причинено на кое да е същество, е страдание, причинено на Бога. Всяка неправда и насилие, всяко нарушение на законите на живота - причинява страдание на Бога. Ученикът на Божествената школа се учи да зачита и пази законите на живота - това е същественото. Всеки човек, който държи в себе си едно лошо състояние, измъчва Господа. Пред нас седи един Велик Свят на непрестанни промени - с Него ние трябва да бъдем в съгласие. Каква будност се иска от ученика! Словото на Учителя е Слово за Любовта към Бога. Евангелието е Книга за Любовта. Любовта е великата наука за бъдещето. Нея ще изучава новото човечество. Тя ще се преподава в училища, университети, академии. Човек трябва да се учи да живее. Човек трябва да се учи да мисли. Човек трябва да се учи да вижда и разбира. Знанието и животът са неразделни. Вие вземате един плод в ръката си - Минавала ли ви е мисълта някога, че този плод е преминал през мировото пространство - от слънцето до земята, като светлина? Съвременната наука няма да стори това. Като изядем този плод, той се превръща в нас в мисъл и чувство. Всъщност, това е неговото дълбоко вътрешно съдържание. Като го приемем, това съдържание се разкрива за нас. Колко сложни процеси се извършват в човека. Учителят е изразил в поетичен образ това: „Този плод е едно писмо от вашия небесен Баща." Човек, който мисли, разговаря с Бога и Бог го учи. Всяко живо същество говори. Изкуството е да разбираме този говор. „Да разчитаме това писмо." Човешката душа разбира този език. Не е само словесният език, с който разговарят съществата. Има един Всемирен език на Светлината, един Всемирен език на лъчите. Всяко същество е център на лъчи. Те отиват далеч в мировото пространство. Тъй човек общува с далечните светове, с човечествата, които населяват безбройните светове на Вселената. Животът е реалност. Ние го опитваме и познаваме. Това не може да се отрече. Животът произтича от Любовта. Любовта е плод на Духа. Божият Дух е начало на всичко. Това е Новото Верую, това е Вечното Верую. Помислете само какви са онези същества, които са създали растенията и животните. Каква интелигентност, какво знание и сила имат. Това е великият Разумен свят, който ни обгръща, пази и ръководи. Имайте вяра и упование в Него. В това се изразява законът на Единството. Иде време. Ще настане глад по земята, глад за Небесния Хляб, глад за Божието Слово. Тогава човеците ще потърсят Учителя. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, надписан с почерка на Паша Теодорова. НАРЯД ЗА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА 1968 ГОДИНА Обични братя и сестри, На 22 септември т.г. ще открием новата учебна година с изпълнение на следния ред, в 5 часа сутринта: 1. „Благославяй, душе моя, Господа" 2. „В начало бе Словото" 3. Добрата молитва. 4. 91 псалом - песен. 5. Молитвата на Царството. 6. Евангелия: Матея, 25 гл. от 1-13 стих. Марко, 4 гл. от 26 стих до края. Лука, 12 гл. от 22-40 стих. Йоанна, 10 гл. от 1-18 стих. 7. „Венир Бенир". 8. Беседа от Учителя: „Два метода" от тома „Ценната дума". 9. „Духът Божий". 10. Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - през деня или вечерта. 11. Отче наш. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие." „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." Гимнастически упражнения. Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата. Забележка: Изпращаме ви „Мисли за всеки ден" за 1968/69 година. През новата учебна година в събранията ще се четат следващите беседи и лекции, до които се е стигнало миналата година. Почивка (пост) един път в седмицата от четвъртък на обед до петък на обед, според дадения от Учителя ред в миналите години. Поздрав на всички братя и сестри. Братския съвет. София, септември, 1968 година. ПОСЛАНИЕ До учениците по случай празника на труда - началото на новата учебна година 1968/1969 година УЧИТЕЛЯТ И НЕГОВОТО СЛОВО „ Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Ев. от Йоанна (6:26) Учителят дойде за тази епоха в България. Малка планинска страна, с добър и трудолюбив народ. Народ, минал през големи страдания, народ, прекарал 500 години в робство. Разумният свят от хиляди години приготвя един народ за неговата мисия. Той определя времето за това и приготовлява условията. Учителят дойде след освобождението. Той започна своята работа в края на миналия и началото на този век. Учителят работи почти 50 години и положи основите на Братството. Първите години Той пътуваше из страната с примитивни тогавашни средства, а понякога и пешком. Той посети много градове и села, като изнасяше беседи. Така Той привлече и събра учениците си. Той намери духовни групи пръснати тук и там и ги обедини в едно Братство. Учителят даде оригинален израз на Братския живот, живот богат, красив, разнообразен, наситен с мисъл, чувство и идеи, живот разумен, съгласуван със законите на природата. Живот, положен върху трите Божествени принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Постепенно Учителят изведе човека от полумрака на религиозния живот вред природата, на слънце. Посочи му нейната красота и разумност, даде му знание и методи да се ползува от нея. Учителят въведе учениците си в „Царството на Живата Природа" и тя стана обична за тях, източник на вдъхновение и сила. При такава обстановка Учителят разви живота на Братството. Учителят не пишеше - Той говореше. Той избра беседата, най-трудният вид словесно творчество. Беседата е разговор с душите, вникване в техния интимен живот. Тя изисква непосредствен контакт с човека, съвършено интуитивно прозрение, дълбоко познаване на човешката душа - нейните сили, дарби, способности и нейните възможности. Беседата изисква дълбоко познаване и разбиране законите на живота. Учителят трябваше да отстранява от пътя на човека много препятствия, наследство от миналото - остарели представи, понятия, вярвания, всевъзможни суеверия и предразсъдъци, желания и навици на много поколения, осветени от традицията. Тук Той срещаше голямо противодействие и изнесе една наистина епична борба, извърши една голяма работа. Учителят е държал повече от 5000 беседи и лекции, оригинални, неповтарящи се. В тях е дадено знание за всички области на живота. Това е огромна творческа работа. Учителят е засегнал почти всички религиозни и философски въпроси на нашето време. В тази област Той внесе нова светлина, нови разбирания, широта и свобода. Това е път на естествено растене на съзнанието, ново задълбочаване в проблемите на живота. Един нов мироглед се разработва в съгласие с научната мисъл. Тук не става въпрос за вярвания. Словото на Учителя е Път, Школа, Училище. Ние не разглеждаме Учителя като личност - кои са родителите му, къде е роден и кога. Това не е съществено. И какво име е носил този живот между човеците - и това не е съществено. Идеята е важна. Ние говорим за Учителя - Божественият пратеник, дошъл да посочи Пътя на душите към Бога. Учителят дойде да открие на човеците Любовта, да изяви Божествената Мъдрост и Истина. Учителят живя при скромна обстановка, заобиколен от учениците си. Те образуваха онази естествена среда, онзи необходим екран, върху който се проектираше живота на цялото човечество. Тук се явяваха всички проблеми, които вълнуваха човека - борбите, противоречията, стремежите и желанията, мислите и чувствата - хилядите въпроси, които стоят пред човека. Учителят отговаряше, осветляваше, помагаше на всички, даваше методи за работа, лекуваше. Учителят не дойде да донесе нова някаква религия. Такива има. Но Той създаде Школа, даде знание за живота, знание, което трябва да се прилага и опитва. Затова Словото на Учителя трябва да се проучава последователно, съсредоточено, спокойно. Тъй се получава едно естествено, здраво духовно растене. Разбира се, това е за онези, които го очакват, обичат и приемат. Тук няма място за религиозни, философски или научни спорове. Учението на Учителя е като „Пшениченият хляб", който трябва да се опита. - То дава Сила и Живот. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Учението на Христа и Учението на Учителя е едно Учение. Учениците, където и да се намират по земята, образуват Братството. Бог е връзката между тях. Един ден на тази основа човечеството ще се обедини. В този смисъл, в света съществува едно Братство - Братството на онези, които любят Бога. Това Братство се подхранва от Великото Бяло Братство, което ръководи човечеството. Външните форми на служене са второстепенни, те не са съществени. Тук може да съществува всичкото разнообразие - и то е красиво и желателно. Важна е любовта към Бога. Важен е пътят на човешката душа към Бога. Учителят беше непостижим педагог. Той слизаше до човека, оттам постепенно го извеждаше към по-добър и светъл живот. Той имаше съвършено чувство за време и мярка, знаеше възможностите на човека. Учителят остави голям педагогичен материал за възпитание на детето. Понеже мнозина от братята и сестрите бяха учители, те искаха упътвания от Учителя, прилагаха методите, които Той им даваше и споделяха с Него опита от своята работа. Част от този материал е издаден от брат Боян Боев в книгата му „Учителят за възпитанието". Моралната чистота е основа на отношенията в Братството. Учителят проповядваше чистия живот близо до природата и в съгласие с нея. Който обича и търси този живот, ще намери обилно знание в неговите беседи и лекции. Богатството, което Учителят остави, е голямо. То е отпечатано в повече от 250 томчета - беседи, лекции и разговори. Това богатство принадлежи на цялото човечество, сегашното и бъдещото, и то си го получи. Учителят въведе първите масови излизания в природата и летуване на палатки в планините. Тук, макар и за малко, човек се възвръща към онези прости, примитивни и здрави условия на живота, от които съвременната цивилизация го е откъснала. Животът ни с Учителя в планините и животът на Братството е описан отчасти - в „Разговорите на седемте Рилски езера", разговорите „Изворът на Доброто", „Изгревите на слънцето", разговорите на „Ел Шадай". Учителят възстанови древната традиция на Бялото Братство - посрещане изгрева на слънцето. Идеалът на ученика е - „Първият лъч на изгряващото слънце". Него той желае да хване. На тези летувания се реализира общият братски живот. Задружната работа сближава, хората се опознават, култивират се нови чувства, създават се нови отношения. Тук имаше най-добри условия за приложение знанието, което Учителят даваше. В разговорите, които възникваха естествено, непринудено, се разглеждаха въпросите във връзка с пътя на ученика. За живота в природата Учителят даде ценни хигиенични правила и методи за приложение. Той създаде ред гимнастически упражнения - те действуват укрепително и здравословно. Учителят даде система от 38 упражнения с музика, които нарече „Паневритмия", което ще рече - Движения в съгласие с Всемирния ритъм. Тези упражнения се изпълняват на открито, сред природата, при изгрева на слънцето, с музика. Те тонират човека, укрепяват симпатичната нервна система, възстановяват онзи естествен здравословен ритъм на организма. Хубавата природа, приятелската среда, хармоничните движения - спокойни, плавни, ритмични, жизнерадостната музика, всичко това възвръща на човека мира и радостта, приобщава го към Големия Всемирен Живот. Паневритмията възвишава човека, поставя го във връзка с духовния свят, от който човек черпи вдъхновение и сили. Учителят отделяше изключително внимание на музиката, като метод за работа и възпитание. Музиката прави човека възприемчив към доброто. Учителят сам свиреше на цигулка и пееше. Той беше съвършен изпълнител на песните, които ни даваше. Учителят имаше нисък, дълбок, изразителен глас, способен да предаде всички нюанси на чувството и мисълта. Учителят е създал повече от 100 музикални творби - песни, упражнения, художествени песни. Това са образци на новата музика, които човечеството един ден ще познае. Учителят е дал значителен материал върху философията на музиката. Той разглежда музиката не само като тоново изкуство, но и като съдържание и идея. За него музиката е преди всичко самият живот. Животът е построен върху музикални закони. В него има движение, ритъм, мелодия и хармония. Всяка работа Учителят започваше с песен и завършваше с песен. Обикновено пеехме общо, едногласно, но от различието на гласовете, от силата на преживяването и мисълта, създаваше се една естествена хармония. Учителят е дал ценни хигиенични правила и методи за лекуване. Тях ученикът ще намери в неговите беседи, лекции и разговори. Те засягат хигиената на тялото и душата, на ума и сърцето. Това е голям научен материал, който занапред ще се изучава и прилага. Някои прости хигиенични правила ще дадем тук: Учителят препоръчва вегетарианска храна. Учениците на Учителя не употребяват месна храна. Това не е забрана. Това е въпрос на свободно решение. Свободата е основен закон на Братството - разумната свобода. Учителят препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка." Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи. Те са лековити, особено при простуда и температура. Учениците на Бялото Братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие. Но не студената, а затоплената, даже гореща, особено зимно време. Най-добре е като чай. В планините ние никога не ходим без чайници. Към водата Учителят имаше особена обич. Където и да отивахме, той издирваше изворите. - Изворът се почистваше и украсяваше с участието на всички. Създава се общ живот около извора. И това беше педагогичен метод на Учителя. Опознаването и сближаването на хората става най-добре при работа. Тя обединява хората, те се чувствуват обгърнати и сгряни от един по-голям живот. Учителят препоръчва всяка вечер да се мият краката с топла вода. И през време на екскурзии или работа, щом се изпотите, сменяйте мокрите дрехи. Не стойте с мокра дреха. Когато ходите в природата, избирайте за почивка склонове добре огряни от слънцето. Не почивайте в сенчести и влажни места. Излагайте гърба си на слънце, особено през сутрешните часове, но избягвайте да правите това през горещите обедни или следобедни часове. Не пропущайте изгревите на слънцето. Ученикът става рано, той гледа да хване „Първия лъч на изгряващото слънце". Хубави се часовете на зазоряване - ранните утринни часове. Те са часове за размишление и съзерцание - за духовна работа. При всяка възможност излизайте в природата. Търсете чистия въздух, простора, красивите гледки. Те разширяват душата, облагородяват и подигат човека. Учителят препоръчваше зимните екскурзии, даже повече от летните. В края на зимата и началото на пролетта почва да тече „праната" - жизнената сила в планините. Дишайте дълбоко, ритмично, съзнателно - с обич и мисъл. Слънцето, храната, водата и въздухът са главните източници на сила и здраве. Към тях ученикът има правилно отношение - с обич, с разбиране и знание. В природата ходете с будно съзнание, с внимание и мисъл. Промените на времето посрещайте спокойно, без страх. Несгодите и лишенията понасяйте търпеливо и с благодарност. Свикнете да живеете с Големия Живот на природата - той е ваш живот. Не пропускайте да отдадете внимание и на най-малката красота. Срещата с красотата обогатява душата. Ходете в природата с благоговение и свещен трепет. Пазете чистота. Това е училището, в което Бог ни е поставил - тук присъствува Той и Неговите служители. Природата е изявление на Единния Велик Живот, на който и ние принадлежим. В човека виждайте доброто и хубавото - то е Божественото. Не се занимавайте с недостатъците на хората. Те са мястото, където човек сега работи. Човек е незавършена картина - Бог работи върху нея. Един ден тя ще бъде завършена. Добрите мисли, чувства и постъпки са основа на здравето. Обичайте хората и бъдете готови всякога да им помогнете в нужда. Обичта към ближния е вторият велик закон. Той произтича от първия - Любов към Бога. Това са прости правила, които всеки може да спазва и да бъде здрав и щастлив. Пътят на ученика е чист и светъл. Пътят на ученика е като зазоряване. Братският съвет. София, септември, 1968 година. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова.

21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ София, 24 март 1965година. Любезни брат Харизанов, Днес, 14 март нов стил, а първи март стар стил, посвещавам на писане писма и отговор на писма. И Вие сте предвиден на едно от първите места, защото ме засегнахте на едно от моите живи места - работата ми около делото на Учителя, истинския ми живот, който брои 50 години. Пишете за картината, която всякога имате пред себе си - малкото стенографско бюро, което ловеше всяка дума на Учителя. Познавам Учителя, по-право срещнах Учителя на физическото поле 1915 година, 19 коли, а започнах да стенографирам беседите в началото на 1916 година. За мое щастие знаех стенография още като ученичка. Много добре вече си служех със стенографията като студентка и после като учителка. Още на третата година като учителка срещнах Учителя. Със започване на тази работа, аз влязох в царството на беседите, като постепенно се отваряха врати към по- голяма светлина и простор. От споменатата 1916 година аз бях стенографка сама до 1921 година, след което дойдоха Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Няколко години след тях дойде като стенограф и Боян Боев, който не беше вече учител. Така се оформи малкото стенографско бюро от четири стенографи, за което пишете Вие. С това Учителевата работа се увеличи. Учителят държеше седмично четири беседи и лекции, вън от съборни, рилски, разговори и т.н. По развоя на това велико дело аз си пиша своите лични бележки. Брат Харизанов, тъкмо се бях разположила да пиша, но някой дрънна на звънеца и аз прекъснах писмото. Гостът ме задържа доста и когато трябваше да продължа писмото, аз забравих последните думи, до които бях дошла. Ида беше ми прочел някой последните думи, това не е важно, щеше да се чувствува тонът и духът на мисълта, затова реших да продължа нататък писмото и да го изпратя така, както се е изляло. Сега наближават ония дни, преди 22 март, които бяха трескави, пълни с очакване и приготовление. Това значи да дойде Учителят на земята и да внесе пълнота, дух дори във всеки ден и да го освети като Божи ден. Ще дойде някога и този ден, когато във всичко, което човек живее и преживява, ще има съдържание, смисъл и дух. Като обикновени хора още, ние се нуждаем от подчертаване на дните, часовете, месеците и годините, като по-особени, като по-малко или повече велики едни пред други. Колко условности, колко предразсъдъци ще се съборят и обезличат, но не по външен път, нито със закон или насилие, но по един естествен, вътрешен, сигурен път и то от самия човек, всеки сам за себе си. Каквото и да е днес, и каквото и да дойде в бъдеще, за всичко да благодарим и от всичко да се учим. Сега, любезни брат Харизанов, поздравявам Ви с настъпващата топла, красива, ароматна пролет, която носи обнова за всяко живо същество на земята, като Ви желая всичко най-добро: здраве и живот, бодрост и сила на духа, както и успех във всички добри начинания. С добри пожелания към Вас и близките Ви: Сестра Паша.

18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят на нашата добра, обична, незабравима сестра Надка Тихолова -жена, сестра, сродница, приятелка и позната на мнозина. Надка или Надежда - официалното й име, е обикновен човек, в когото за всички ония, които я обичат, за нейното вътрешно богатство, виждат и разбират, какво голямо, неизмеримо богатство се крие в понятието човек. Богато надарена от живата разумна природа, в която цари сила, смисъл и неизчерпаем творчески дух, обичната Надка, колкото и да е скромна, тя не остана незабелязана между многото свои близки и познати. Диплом за завършен курс по някакво определено изкуство или наука нямаше, или някаква специална наука не притежаваше, но и едното и другото изявяваше с голямо майсторство. Всичко това се криеше вътре в нея, в нейното вътрешно естество. Който виждаше и оценяваше всяка нейна проява, откриваше тяхната ценност. Какво ли особено виждахме ние, нейните близки? Достатъчно беше да вдене конец в иглата, за да забележите, че тази проста игла някак особено се движеше по плата. Речеше ли пък да вземе куки за плетене, плетивото не отстъпваше и на най-добрата машина. Често плетивото се харесваше повече и от машинското. Защо ли наистина? Защото любовта в сърцето й го оживяваше. Дали шиеше или плетеше, дали кърпеше или нещо цяло създаваше, артистична ръка го движеше и то по високия идеал - стремеж на нейната душа. Достатъчно беше да чуе няколко хармонично съчетани тонове, стъпката, и дори хода й придобиваха някаква грация, съзнателно скрита от всеки външен поглед. Тя стеснително, ревниво пазеше своето изкуство. Просто, естествено, нали не е дипломирана пред хората на изкуството, както и пред тия с много титли на много учени и много образовани. Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя! Колко стихотворения чуха нейните петунии и ендришета, когато им се радваше, гледаше различните им краски и ги изучаваше по своему! Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева. „Разказвай лознице", повест, която преброжда земята, дори и целия свят надлъж и нашир. Какво да кажем пък за стихотворението „Ел Шадай" от нашата поетеса Димитринка Антонова - изпълнено с живи, безсмъртни картини на едно близко минало, което никога няма да остарее и чиито картини ще се търсят между песните, които огласяваха бивака на множество български туристи, на които това място стана собствено без нотариален акт, без видимо законно владение. Там нарисуваните картини не с четка, а с перо ще се състезават с естествените картини на природата. Песен и музика ще придружават „Ел Шадай", така прекрасно одухотворено и от нашата скромна рецитаторка, обичната ни Надка. Надка не е само рецитаторка, но и приятелка, искрена събеседница и готова на всякакви услуги на близки и далечни познати. Тя е приветлива и гостоприемна, като добра славянка. Щедра да раздава от своето вътрешно богатство на всеки, който истински се нуждае. Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха. Събрани днес тука, нека й пожелаем лек и светъл път. Всички единодушно казваме: Дойди, пак дойди, обична Надке и друг път между нас, по- богата и по-изобилна в излияние на красивото и великото в света. Нека и твоята памет богатее с бисерите на богатия човешки дух!

16. НЕЩО ВЕЛИКО СТАВАШЕ Спомен от далечното минало, от 1923 година, 22 март. Пише се далечно минало, защото когато се говори за минало, в повечето случаи се разбира онова минало, което малцина помнят, а това, за което пиша, мнозина помнят. Вечерята на 22 март. Тази година и този ден вечерята беше предвидена да стане в големия гимнастически салон „Турн ферайн", находящ се на ъгъла на булевард „Евлоги Георгиев" и ул. „Гурко". Братството беше наело този салон временно, там да държи Учителят неделните си беседи и лекциите на скорооткритата Школа. Стаята на ул. „Опълченска", дето до това време Учителят държеше беседите, от ден на ден ставаше все по-тясна, поради непрекъснато увеличаващият се брой на посетителите. И в този салон скоро стана това, което ставаше с всеки друг салон, взет под наем. Малко време го използувахме и ни съобщиха, че салонът е нужен на дружеството и трябва в най-скоро време да го освободим. Освободихме го и пак се върнахме в стаята на „Опълченска", който във всички случаи остана наш верен приют за Словото на Учителя и на нашия незабравим живот. Там, в тази малка, бяла, чиста къщичка, се сложи печата на изключително трудните дни, месеци и години на непрестанната дейност на Учителя, изпълнена с абсолютна самоотвержена любов. Нужно ли е да се казва каква беше неговата дейност? По този въпрос не може да се говори, нужно е само око, което да вижда. Лицето му, движенията му, цялата му фигура говорят за въплътеното Слово Божие. Слушала съм Учителя да казва: „Отивам в провинцията, дето ме канят да държа беседа. По този случай наемат някъде в града салон, там да държа беседата. Отивам на определения час в салона, събират се хората и когато трябва да започна беседата, пристигат хора от властта да ми кажат, че салонът е зает от военните и аз трябва да го освободя. Веднага напущам салона и си мисля: Ако и там няма условия, ще отидем някъде на поле. - Ама и тук не могло. - Нищо от това, ще се качим някъде на високо, в подножието на някой връх. Едно е важно за мене - да предам Словото Божие. Къде ще го предам, това не е важно. Може да е в салон, в частна къща, на поле или на планината, за мене е безразлично." Това, което написах дотук, считайте като вметнато към въпроса за дейността на Учителя. Връщам перото си към „Турн ферайн", половин час преди вечерята. Първото, което виждам: необикновена светлина, всички лампи, полюлей, единични крушки, малки и големи, всички светят. Направих две-три крачки и спрях, не смутена, но приятно изненадана - всичко готово. Салонът пълен със сестри и братя, всички в нови, чисти премени - наоколо, навсякъде, навред - чистота и само чистота. Къде са работниците, кой нарежда - никой не е налице. Налице виждаш само чисти, спретнати, чисто облечени сестри и братя, със засмени и весели лица. Все още стоя, гледам и си мисля: Какво става? Нещо Велико ставаше. По-нататък нищо не виждам, но усетих, че една сестра ме хвана за ръка и ме поведе към една голяма маса, съставена от три големи маси, наредени във форма на буквата „П". Предложиха ми стол и като седнах, огледах се и какво виждам? Седнала съм точно срещу Учителя... Той седеше на най- голямата маса, в самата буква „П". Спомних си веднага: Буквата „П" означава узрял плод, обърнат с отвора надолу, готов всякога да дава - буква на жертва. Продължавам още да мисля: колко справедливо е заел Учителят това място. Седя на своя стол и се свивам все повече и повече, дано Учителят не ме забележи. Да, в но в този момент той ме погледна. Ами сега? Какво да правя? Да го поздравя с кимване на глава, това е много смело. Да подам ръка през масата, това е крайно големство. Да стана на крака, да стърча, всички ще ме видят. Свих се още повече, дано никой не ме види и се залепих още по-здраво на стола, дано той ме спаси. Взех да разглеждам масата и сложените на нея плодове. В три големи фруктиери, наредени с връх - хубави, прекрасни ябълки - различни по големина, цвят и форма. Какви ли ще са на вкус, там не е за питане. Между фруктиерите, в по-малки чинийки - варено жито и други някакви плодове - смокини, фурми и др. Тържествено седи бял, чист пшеничен хляб, още топъл. И той чака своя ред Учителят да го начупи и да даде по едно парченце всекиму - всеки да опита от общия хляб. На други, по-малки маси, са наредени хлябове, малки и големи чинии с жито, по-големи чинии с плодове, предвидени за вечерята на сестрите и братята. Нещо Велико ставаше. Къде ставаше това Велико, не зная, но тази мисъл непрестанно ми се налагаше. Може да ставаше нещо на земята, а можеше и на небето, но това беше невидимо за мене, дето и да ставаше. Салонът, като че все по-светъл ставаше, чистотата блестеше, радостта и разположението на всички растеше. Много, стотици хора, а тишината поразителна. Часът за молитва наближава и всички поглеждаме към Учителя, кога ще стане и започнем молитвата. И това стана. В душата на всички е тържество, но тържество се чувстваше и в цялата природа: Денят изплува над нощта, вече сме в първия ден на Пролетта, в първия ден на новата духовна година и първият лъч на слънцето е озарил вече небето и земята... Вечерята започна. Всеки получи дял от общите блага и се зае със своята специфична работа. След завършване на вечерята имаше и литературно-музикална част, както обикновено ставаше. Аз гледам, мисля и се радвам на всичко, което ставаше, около мене, но мисълта за великото, което ставаше, не ме напусна. Не само че не ме напущаше, но дори тя се разшири. Мисля си: Ако нещо велико ставаше, времето се отнасяше за миналото, близко или далечно, на което все пак сме били свидетели, кой по- далечен, кой по-близък. Колко пъти е говорил Бог, но колцина сме чули гласа Му и разбрали? Продължавам да си мисля: Божествените процеси и Божиите дела не са еднократни, а многократни. Следователно, основната мисъл минава и в друго време. В настоящето нещо велико става. Глас, гласът на Бога не само минава и отминава и край ушите на хората, но те започват да се вслушват в този глас и да го разбират. Какво по-велико от това, да слушаш гласа на Бога, да Го разбираш поне отчасти и да изпълняваш волята Му... И най-после мисълта ми минава в бъдеще време: Нещо велико ще стане. Бъдещето ще ни зарадва, защото тогава гласът на Бога ще проникне дълбоко в нашите съзнания, ще го прилагаме, ще изпълняваме волята Божия и ще тръгнем по определения от Него път. Всички слушахме жадни думите на Учителя, слушах и аз, дълбоко в себе си обобщих мислите, които ме занимаваха тази вечер, паметна и незабравима. Значи нещо велико ставаше, нещо по-велико става и нещо най-велико ще стане. Позволих си в себе си да изкажа следното пожелание към всички присъствуващи на вечерята, към всички, които взеха участие в чистенето, в приготвяне на самата вечеря, всичко да бъде толкова светло и тържествено, осветено от светлото присъствие на нашия обичен Учител. След благодарствената молитва всички започнаха бавно да се разотиват. Излизам и аз от салона, и поемам по булеварда „Евлоги Георгиев" за у дома. Мисълта: „Нещо велико ставаше" и тук не ме напусна, обаче нещо ме спря още до моста на улица „Гурко". Веднага отправих мисълта си нагоре към небето и останах захласната от тържествената картина. Небесният фон тъмен, до черен, но осеян от безброй, една от друга по-светли звезди, и правят картината прелестна, да не й се нагледаш... Чудна, величествена картина, като че беше приготвена за декорация на онова велико, което ставаше, което предстои да става все по-велико, а най-великото, и то ще стане - него бъдещето очаква. Както бях стъпала на мостчето, така си останах сама, вслушвам се в нещо, което исках добре да доловя, отде иде, къде става и какво означава. Един далечен, глух, но ясен камбанен звън заехтя. Докато ухото ми се силеше да го възприеме, заехтя друг, също такъв камбанен звън. Озъртам се, вслушвам се, заехтя трети, четвърти, пети, но вече се отказах да ги броя. Колкото бих могла да преброя блестящите звезди на небето, толкова бих могла да преброя и ехтенията на тия безбройни камбани. Вслушвам се, с непознат за мене възторг давам ухо на една и друга страна, но ехтенията на камбаните като че се бяха наговорили да ме слисат, да ме объркат, от възхищение и безмълвие, от красотата и величието на Бога, на Неговия величествен храм, на Неговата милост и благодат, която къпе хората и ги лекува, която ни води към възходящия път на изгряващото слънце, в пътя на вечногреещото слънце. Ехтенето на камбаните обхващаше цялото небе и под неговата завеса ставаше невидим за човешкото око концерт за слава Божия. Оттам и оттук да се радват и веселят душите, които възкръснаха на тази светла, паметна и за тях вечеря, в присъствието на Великия Учител и в присъствието на стотици сестри и братя, които без да знаят взеха такова голямо участие в тяхната радост. По-велико е това, че и възкръсналите души не знаят това нито за себе си, нито за другите, но се радват всички на общата чиста, безкористна радост. Колко време съм стояла на моста, не зная, но изведнъж ехото на камбаните тихо, спокойно, едва доловимо за ухото заглъхна и повече не се чу нищо. Над мене ясно се открояваше само величествената картина на тъмното небе, осеяно пак със същия брой множество светли, животрептящи звезди. И без ехото на камбаните тази картина не изгуби своята красота. Тръгнах за у дома си, изпълнена с нещо, за което нито думи стигат, нито перо и мастило има да го опишеш... Сега и на вас, обични сестри и братя, пожелавам пролетта да ви донесе радост и веселие в душите, ехота на тия небесни камбани да не престава да звучи в нашите души, да ни напомни за красивия и светъл път, в който нашият обичен Учител ни води. София, 22 март 1968 година.

15. ЧУХ НЕЩО София, 22 декември 1967 година - първи ден на зимата. Чух нещо. Как го чух, и аз не зная. Да е по радиата, не е - никой друг не го е чул. Да е разказвано от хора, и това не е. Чула съм го, а как съм го чула, това не е важно. Чух, че от две години и половина, т.е. от тридесет месеца насам в София се разиграва някаква чудна, чудновата оригинална лотария, която е валидна само за тия определени 30 месеци. Тегленето става всеки месец. Щом чух, че тук има нещо оригинално, веднага реших да взема участие в нея - обичам оригиналните неща. Какви ще бъдат печалбите, това не ме интересуваше. Важното е, че характерът, замисълът на лотарията се съобщава само на ония, които могат да пазят тайна и които са искрени, имат силно желание да са участници в лотарията. Цената на всеки билет била голяма, понеже имала отношение към уроците на живота. Значи, както уроците на живота са скъпи, толкова скъпо ще струва и билетът. При това, всеки билет ще струва различно. И това ми се видя интересно, не знаех дали ще имам средства за тия билети, но хванах се веднъж на хорото, не мога вече да се пусна. Друго нещо ми направи впечатление: на всеки участник в лотарията предварително се съобщава какви печалби ще има и той да си избере печалбата според желанието и нуждата си. Един ден отивам, обличам се хубаво и отивам в бюрото на това оригинално предприятие. Вън чакат доста хора, но вътре, пред касата, влиза всеки сам. Дойде и моят ред. Стоя права, някак смутена и чакам те да ме запитат. Двама души седят на столове и внимателно разглеждат клиента. Единият се обади: „Има три вида печалби. За коя от трите ще участвувате? Първата е за пари." Тихо отговорих: „Не искам пари." И двамата ме изгледаха учудено и особено внимателно се отнесоха към мен. „Готова ли сте, като чуете за какво се отнася тази печалба, да не се откажете?" - „Да не е свързана с някакви разочарования?" - „Та ти да не си новородено дете, да те е страх от разочарования? По белите ти коси се предполага, че не си далеч и от разочарованията." - „Да, но тук сама си пъхам главата." - „Та при всички разочарования човек сам си пъха главата. Никой него е хванал за шията и насила поставил пред разочарованията. Хайде, не ни губи времето, взимай билета и слушай каква е третата печалба." Слушам и изтръпвам, но този строг глас ме опомни и аз набързо отговорих: „Искам третия вид печалба." Вътрешно аз се моля: Господи, помогни ми да не пострадам някак. Първият господин вече чете: „Третата печалба е лотария на живи хора." - „Каква е тази лотария", извиках ужасена. Той продължи: „Не е страшна лотарията. Билетът може да излезе празен. Ако е пълен, може да ти се падне мъж, жена или дете." - „Мога ли да се откажа от печалбата си?" - „Ти не може да се откажеш. Право на отказ е даден само на онзи, който влиза като номер в билета." Питам вече крайно смутена: „Ако ми се падне мъж, какво да го правя?" - „Твоя работа." - „Ако ми се падне дете, и това е невъзможно за мене." - „Да си мислила навреме" - отговаря строгият господин. - „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по характер, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии. Взимайте билета и си вървете." - „Господи, спаси ме" - тихо, едва чуто си шепнах. „Хайде, излизай, че други чакат вън." - „Моля, моля, само още един въпрос. Да не съм попаднала в бюро за женитби?" - „Нищо подобно. Вън ще разискваш. Тук е чудноватата лотария на 20 век." - „Кога ще се тегли?" - „След десет дни ще имате отговор, в смисъл дали лицето, човекът, който ви се е паднал като печалба, ще е съгласен или не, да дойде при теб." Излязох от бюрото малко облекчена. Тегленето започна: първи, втори трети, пети, девети месец и десети месец. Какво ставаше в края на краищата: в началото всички билети излязоха пълни, но до десетия ден един след други излизаха празни. Така си изминаха 29 месеца. Оставаше ми да тегля последния, тридесетия месец, на който нямах вяра и за който очаквах пак да чуя студената библейска формула... На края на съчинението си ще напиша цялата формула с едри букви. При тегленето на всеки билет научавах нещо, не толкова за лицето, колкото за себе си. И благодаря, много благодаря за тия ценни уроци. Такова нещо представят уроците на живота. За себе си казвам следното: в мене най-силна е надеждата; вяра - отчасти, а любовта сега изучавам. Може би затова всичките 29 билета излязоха празни. И пак, благодарение на надеждата си, вече без страх изтеглих тридесетия билет, който за чудо, като билет от чудноватата лотария, излезе пълен. В него ми се падна жена, и то от по-далечен край, отколкото съм очаквала. И в този билет беше изписана формулата, която чух 29 пъти и преживях също толкова пъти - ИМАЙ МЕ ОТРЕЧЕНА, след точно десет дни от тегленето на лотарията получих пълен билет, със задраскана старата формула, и с нея, не с черни букви, а със златни се четяха красиво написаните четири думи - НЕ МЕ СЧИТАЙ ОТРЕЧЕНА. И лицето, живият човек е вече при мене. Аз името й няма да напиша. Нека бъда написано дето трябва и от когото трябва. Не свършвам съчинението си така, защото на мен е угодно, а защото си казвам: Желая, Паша, от сърце, ум, душа и сила, когато Бог те повика на работа или на угощение, не казвай: Господи, имай ме отречена, но кажи по новия начин, или в духа на новото учение: Господи, не ме отминавай, не ме имай отречена.

14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ Да се прослави Бог в Бялото Братство! И да се прославят Белите Братя в Божията Любов! Свърши се една малка работа. Драги братя и сестри, По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя. Да се прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия. Кое е Бялото Братство, всички знаем Радваме се, че в целия свят има светли, добри, честни, справедливи, вярващи, любещи души, които работят и служат на Господа в едно Братство и под едно име - Бели братя. Всеки, който работи от името на Бога и с неговата любов с радост приемаме за наш брат. Каква по-голяма радост за човека от тази, да знае, че не е сам на земята. В момент, когато човек се чувствува съвършено сам на земята, изоставен от всички, някъде далеч в света, зад гори и планини, зад реки, морета и океани, стои един човек, подобен на тебе, дълбоко замислен и съсредоточен, търси път, начин, как да ти помогне, да ти докаже, че не си сам... Отдалече някъде той ти подава своята ръка и в името на онази Любов, която и за двамата представя един и същ импулс, един и същ стремеж и идеал в живота. За това Бяло Братство ни говори Учителят, към тези Бели братя ни насочваше. Много, много пъти сме повтаряли и ще повтаряме думите: „Да се прослави Бог." Чрез какво да се прослави? Чрез Словото, чрез онова Слово, с което създаде Небето - с безброй слънца и планети, с безброй звезди и съзвездия и земята, с всичко онова, което пълзи и лази, плува и хвърка, движи се и ходи по нея. Чрез какво да се прослави Бог? Чрез същото Слово, чрез което изяви живота не само на земята, но навсякъде, дето Словото проникна. За Словото Божие няма предели, няма граници, нито ограничения. Цялата Вселена, целият Космос го възприемат и Му се подчиняват. Казано е: В начало бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог. Следователно, Словото, което твори и създава, не може да работи с полувеличини, с полутворби. Значи, тук да има живот, а там да няма. Или днес ще създам едно нещо тук, а утре или след години и векове е създал същото нещо другаде, и на второ или на трето място. Така работи и твори човекът, чийто замах и чиито възможности са ограничени. Не, Бог работи с неизмерим замах, с неизчерпаеми възможности. Ето защо, в който момент чрез Словото се изяви и животът, той се изяви едновременно навсякъде - по цялата вселена. В един момент се изяви животът навсякъде, по всички слънца и планети трепна великият живот. Кой бе този момент, не знаем Какви са многобройните форми на живот, при какви разнообразни условия живеят и се развиват, и това не знаем Обаче смело, положително, категорично ние, малките Божии творения твърдим - живот съществува навсякъде, в знайни и незнайни за нас светове. Какво от това, че днес не знаем много неща? Това, което днес не знаем, утре ще го знаем Знаем с положителност, че сме Божии създания, създадени пак чрез мощното Слово Божие... И направи Бог човека в шестия ден по образ и подобие свое с велик замисъл, с ненадмината по красота форма, по свой оригинален план и като го разгледа, пристъпи към последната работа на този ден - вдъхна в него дихание на живот, и човекът стана Жива Душа. И нарече този човек храм Божи - храм неръкотворен, създаден от Бога по известни закони и сили, каквито само Великото Битие познава, разбира и прилага. И въведе Бог човека - венец на Творението - в необятния свят, там да расте, да се развива и да учи. Казано е: В седмия ден Бог си почина от своите дела, а ние казваме: премина Бог от една работа в друга, за която нищо не е казано, но която се открива в микроскопически мащаб за ония, които имат очи да гледат и уши да чуват. И до днес още големи философи, учени, лекари и хирурзи от различни величини стоят пред този малък човек с перо и хартия, с различни инструменти, игли и спринцовки, описват го, пипат го от различни страни, изучават го най- щателно и в края на краищата застават в учудване, в недоумение и казват: Чудно, странно и велико е това последно видимо за всички хора творение - човек, което заслужава поклон, слава и хвала на Онзи, Който го е създал. Колкото по- недостъпен е този човек за подобните си, толкова е по-велик и неизчерпаем. Може би за това е казано в Свещената книга: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него." Тука всеки човек ще научи, какво представлява жертвата, какво изисква законът на жертвата от човека. „Всичко чрез Него стана. И което е станало, нищо без него не стана." Питам се - кое е това всичко? - Словото Божие. И нищо в необятния свят не е станало без Словото. В Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. В заключение на казаното от Учителя: Да се прослави Бог и ние, малките човеци, поддържаме думите му. И наистина, да се прослави Бог именно чрез Словото - чрез това велико, мощно, необятно, неизчерпаемо Слово, което създава всичко видимо и невидимо в света. Какво по-голямо е това, което човешкото око вижда в света? Какво по-голямо има в света от това, за което всички говорят? Това е, което хората наричат Великото Голямо. Говори ли се за Великото Голямо, неизбежно следват думите Великото Малко. Сега спирам вниманието на моята естествено явила се мисъл за Великото Малко. Последната мисъл, казана от Учителя ден-два преди Неговото заминаване, бе следната. „Свърши се една малка работа." Каква ли е тази малка работа? За големите, за великите работи всеки може да говори, защото и да не се разбират, всеки поне ги вижда. За малките, микроскопически работи въпросът е друг. Там се изисква специално око, там се искат необходими инструменти, микроскопи и т.н. „Свърши се една малка работа." В така изказаната мисъл от Учителя се вижда за многократен път едно от качествата на Неговата същина - великото смирение. Той не каза „Аз свърших", нито „Свърших", но каза „Свърши се", като че други някои свършиха тази малка работа. Въпреки това ние знаем кой я свърши, но не знаем коя е тази малка работа. Всички ние видяхме, чухме и разбрахме за Кого и какво работи Учителят цели 50 години, но тази работа е видима, грандиозна, не е малка. Той предаде Словото Божие на цялото човечество във вид на беседи, и то много - стотици и хиляди беседи. Колкото и грандиозна да беше тази работа, сегашното човечество малко надникна в нея, но бъдещето няма да я отмине. То ще заговори за тази работа с висок непоколебим глас. От години насам мисля, искам да разбера, коя е тази малка работа, когато Учителят не престана да работи със Словото и до последните дни на своя земен живот. С това Слово Той откриваше велики закони на Битието, чрез които свързваше Великото голямо с Великото малко в една същност. Със същото това Слово Учителят работи и в областта на Великото малко и свърши тази малка работа, която и до днес ни занимава. Той направи една малка, безболезнена, от никого невидима операция на малкото човешко сърце, за да даде път на Божественото начало в човека, да го нагоди да възприема новата светлина, да тръгне към новия път на Истината и свободата. Той отвори човешкото сърце, очисти го от наслояванията, на миналото, от утайките на стария живот и внесе в него струя на чист, свеж въздух, да го обнови и да помни, че някога, в далечното минало Бог вдъхна в него същата струя на нов живот, и той стана жива душа. Божественото начало и днес продължава да се влива в човешкото сърце, да му дава нови и все по-добри условия, да го смекчи и от каменно да го превърне в плътско, обещано му от векове и хилядолетия. Казано е в Свещената книга - „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, плътско." Той внесе в това сърце есенцията на Словото, онзи жизнен еликсир, който повдига, оживява и възкресява човека. Очистено, човешкото сърце, то заработва правилно и изпраща чиста кръв по целия организъм. Мозъкът възприема новата мисъл, а волята - нов възходящ импулс, с нов ритъм, и стремеж към велики дела и прояви. Този е моделът на новия човек. „Свърши се една малка работа." Това са думите, които последни прозвучаха през устата на Учителя, на човек, който се прощаваше с този свят и който искаше с тях да се скрие, като най-малкият брат на човечеството, който не е свършил почти нищо. Не, светът и цялото пространство, крие в себе си апарати, които стократно увеличават малките величини. И ето, пред нас се очерта не най- малкият брат, но Великият - Новият човек, който не говори за себе си, но живее и работи в духа на Новото, на безсмъртното, което живее и работи в този дух. Много, много пъти сме чували от устата на нашия обичен Учител думите: „Иде време и сега е, когато Словото Божие се предава не чрез проповеди, но чрез дела. Само онзи може да говори за новия човек, който сам е модел, пример и образец на новия човек, носител на новото." Днес всички знаем, че когато тръбите на водната инсталация се запушат или прекъснат някъде, в дома настава авария. Същото се случва, когато в електрическата инсталация се скъсат жици или става някакво подпушване. Какво ще стане с човека, ако в неговото сърце стане някакво подпушване или прекъсване дейността на един само или на няколко от съдовете, които работят в това сърце и тласкат кръвта към главата и към крайниците на целия организъм? Тогава аварията е по-страшна, вече не само за целия дом, но и за близките на същия дом. Ето защо трябваше да дойде на земята най-малкият брат на човечеството, да помогне на неговото сърце, да го очисти и освободи от онова нежелано низше човешко естество, което от векове зае мястото на Божественото начало в човека и запуши в него пътя към Светлината и простора, към истината и свободата. На времето си Христос каза: Аз дойдох на земята да дам живот на човечеството и то преизобилно. Учителят пък казва: Свърши се една малка работа. Затова дойдох на земята. Той дойде и работи още и за слава Божия, да се прослави Бог на земята. „Да се прослави Бог в Бялото братство." И „Свърши се една малка работа"... Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов. Казано е в Свещената книга за Бога, който се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си." Бог поиска от човека най-малкото, да го обработи и подготви за нови дни, за нови времена, за новата, истинска култура, за новата епоха - епохата на Любовта. Христос казва: „Аз дойдох на земята да дам живот на човека, и то преизобилно." Да, Христос дойде на земята да влее нов живот в човешкото сърце - живот на Божията Любов. Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и еликсира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота. Така изчистено и обновено, сърцето на човека ще бъде готово за новите условия, за новия живот. Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."

13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА Ето ние пак сме пред светлите съборни дни. Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята. От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот. Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими. И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които по-­добри проводници са тия на благородните метали. Много са проводниците на природните сили, но една е тяхната централа. Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от добри, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане. Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос. Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество. Те се определиха като ученици и последователи на Учителя, от когото за пръв път чуха да заговори за Школата на Бялото Братство и за Белите братя. Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число. Макар и малцина тогава, Учителят свика на събор в оня месец и ден - 19 август - Преображение, когато ставаше съборът на Белите братя на Небето. На малцината братя и сестри, събрани за пръв път на събор през 1909 година в град Велико Търново, Учителят заговори за Веригата на Бялото Братство, която изпраща своите идеи и мисли от духовния свят на земята, дето те се възприемат от души, готови за духовна работа. Тук идеите и мислите се възприемат, обработват и прилагат. Верига, нарече Учителят малцината братя и сестри, събрани около Него. като начало на Неговата Школа, наречена Школа на Бялото братство с програма и задачи, давани от Школата на Бялото братство, съществуваща в Духовния свят. Призивът беше направен, Веригата - отворена, за да се включат в нея свободно всички ония души, които искат да работят за великото Божие дело на земята. Тия събори се свикваха редовно всяка година през определените месеци и дни, когато ставаха и в Духовния свят и продължиха до 1915 година. Създадена веднъж Веригата, тя незабелязано, сама по себе си растеше, като включваше всеки ден и час нови готови за духовна работа души и числото й ставаше все по-многочислено. Едно е знайно, обаче, а именно: Не всякога земята е приятелка на небето. Явиха се противодействуващи сили, които се опитаха да спрат делото Божие на земята. Забраниха срещите в Търново, забраниха съборите. Външно успяха да ограничат съборите, но не и вътрешно. Вътрешно веригата растеше и се увеличаваше. Никаква сила не е в състояние да ограничи и спре Великото Божие дело. От знайни и незнайни краища на света, от далечни и близки страни в света, души. готови за служене на Великов, се включват във веригата, незнайно и за тях самите как става това, но чувствуват в себе си един подем, една обнова - нещо красиво ги изпълва, и те сами, без никакво насилие отвън, се определят последователи и служители на някаква велика идея, от която не отстъпват нито милиметър назад. И ето, дойде 1919 година, нещо светло блесна на небето, чу се нов зов и на Преображение, 19 август, големият двор на братската колиба отново оживя, но вече не от малцината, а от 1200 души, братя и сестри, облечени в бели дрехи, с лица весели и засмяни, с души отворени и жадни за новото, за духовното, за великото в света. Що се отнася до възрастта, не питай, това не бяха старци, изживяли себе си, това бяха души, всички жадни и гладни за Словото Божие, всички искат да чуят гласа на Бога. Възрастните ставаха млади, а младите още непълнолетни дори, ставаха възрастни. Веригата, макар и на земята, включваше нови и нови души и растеше, увеличаваше се, с цел да опаше цялата земя, да я защити от злото в света, което цели да проникне и в най-скритите й гънки, да я унищожи. Колкото и да се сили злото, никога не ще успее - голямо е противодействието му отвън и отвътре. Веригата расте отвън, веригата навлиза и вътре в земята. Много са вече учениците, дошли на събора, а колко много са още, останали в градовете, а колко много са учениците в целия свят. Голямо множество са учениците на Бялото братство. Един е техният Учител - смирен, защото работи с Цялото; мощен, защото е свързан с Бога; силен, защото служи на Любовта. Веригата расте, увеличава се и крепне, но Учителят вече не говори за нея, тя сама говори за себе си. Тя постепенно опасва земята, като я изпълва и отвътре, и така се оправдават думите на пророк Исайя, който казва на едно място, че земята ще се изпълни със знание за Господа. На този събор за пръв път Учителят говори в читалището „Надежда" - публична беседа - на тема „Мировата любов и Космичната обич". С мировата любов Учителят пак за пръв път заговори за онази Любов, която обединява всички души - служители на Бога в едно цяло, в една мощна и безкрайно голяма Верига - пазителка и покровителка на човечеството. С беседата „Космичната обич" Учителят ни обърна внимание на космоса като нещо живо, дето живеят същества, свързани с онази велика обич, която повдига, обновява и възраства всичко живо в света, в цялата вселена - жива, одухотворена от онзи Велик, мощен дух, който я създал. Една малка част души от Бялото братство, в сравнение с милионите и милиони братя и сестри по цялата земя, има щастието да прекара с Учителя на земята десетки години, да го вижда, да слуша Словото му и да живее с него, да го наблюдава и изучава, и днес смело да го нарече пред себе си и пред целия свят Велик Космичен Учител. Слава и хвала на нашия обичен Учител! 20 август 1967 г.

12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА Иде пролетта! Иде новият ден! Иде новият живот! Ето тия думи прозвучаха един ден през 1920 година в малкия салон, находящ се на ъгъла на улиците „Раковски" и „Граф Игнатиев", който Братството беше наело за беседите на Учителя. И тъй, слушаме беседа в новия салон на улица „Раковски". Часът е вече десет и половина преди обяд. Учителят говори и ние слушаме с внимание и разположение. В този момент вратата на салона се отваря неочаквано и вътре влиза една жена, на вид скромна и скромно облечена, на всички непозната. Тя застана на средата на салона и с ръце, свити на юмрук, се обърна с поглед към Учителя и силно възбудена започна да говори енергично: „Докога ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя им? Докога ще объркваш умовете им?" Повече тя нищо не можа да каже. Възбудата и беше голяма. Тя спря да говори, като че очакваше да получи нещо. Какво очакваше по нейному, не зная, но наистина получи нещо, което може би най-малко очакваше. Тя чу гласа на Истината. Тя видя, може би непонятно за нея, живата въплътена Истина, образец на живота. Какво беше нашето настроение след думите на неканената и непозната гостенка? За всички не мога да говоря, само за ония от нас, които по-добре познавам. Те се настроиха, но не се проявиха. По настроение те приличаха на предания ученик на Христа, който отряза ухото на един от слугите на първосвещеника. Всеки беше готов да се прояви по своему, но като погледнаха към Учителя, се въздържаха. Учителят с тих, спокоен и кротък глас се обърна към новодошлата и заговори: „Права си, сестра, аз съм виновен. Моята вина седи в това, че аз съм първата прелетна пойна птичка, дошла да оповести на хората, на цялото човечество, че иде вече пролетта. Иде новият ден! Иде новият живот! След мене ще дойдат безброй прелетни пойни птички, ще дойдат хиляди и милиони, и те ще огласяват въздуха със същата песен: Иде вече пролетта! Иде новият ден! Иде новият живот! Идат светли дни! Тази песен ще се пее по всички краища на света." Учителят престана да й говори и с погледа си като че искаше да й каже: Сега си свободна, ако искаш, можеш да си отидеш. Тя, успокоена на вид, не каза нито дума, леко се поклони и бавно се отдалечаваше с лице към нас и с гръб към вратата, която тихо се отвори и затвори след нея. Без никакви коментарии и никакви разговори от наша страна, Учителят, пак тих и спокоен, както по-рано, продължи беседата. Сега, обични братя и сестри, аз използувам случая да ви поздравя с настъпилата вече пролет, 22 март, като първи ден на очакваната с радост и с нетърпение пролет, като първи ден на Новата духовна година, като ден от вечната пролет, като един от дните на вечното благоденствие, за което Учителят говори. Хубав беше и месец февруари, хубави са всички дни пред нас и след нас, защото всеки изминат и всеки настъпващ ден носи нещо ново за човека. Всички дни ни поднасят нещо скрито, но велико. Те ни откриват по един или няколко реда, или най-много по един лист от книгата на живота, в която се крие някакъв ценен урок. Каква по-велика книга можем да търсим от книгата на разумната природа, от необятния космос? Днес множество учени посвещават целия си живот да изучават тази книга, да проникнат в гънките й, да намерят там онази светлина, която посочва пътя на малки и големи. Днес държавите изразходват милиони и милиони средства, създават ракети, кораби, спътници, които отправят към необятната вселена, към космоса, да разберат неговите тайни, да стане познат за нас свят. Та когато бе създаден човека, не му ли се даде право да изучава необятния свят около себе си? Нищо не е скрито от човека, но от него се иска усилие, труд и работа. Ето пролетта, която очакваме. Колкото и да е кратка, тя ни говори за вечната пролет, дето слънцето вечно свети за човешкия ум и осветява пътя му към света на Истината; дето слънцето вечно грее и стопява онзи мраз от човешкото сърце, който пречи на неговото добро разположение към всичко живо на земята, към творенията на Великия разум. Това слънце вечно свети и грее, за да укрепява човешката воля към постоянен труд и работа. Нека човешките ръце не отслабват, но да укрепват заедно с неговата воля да твори и създава, да учи и прилага. Позволявам си да Ви поздравя за пролетта с думите на Учителя: ИДЕ ПРОЛЕТТА! - ИДЕ ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ - носителка на вечното благоденствие. ИДЕ НОВИЯТ ДЕН - идат новите условия на живота за работа и учение. ИДЕ НОВИЯТ ЖИВОТ - който ще преобрази човека, да стане нов човек. И земята ще се преустрои, да стане нова земя и ново небе. ИДАТ СВЕТЛИ ДНИ! - Когато истината и светлината ще господствуват в света; когато доброто ще тържествува над злото; когато любовта и приятелството ще бъдат разменна монета между хората. Казано е във великата книга на живота: Иде пролетта на земята, когато земята ще се изпълни със знание за Великото, Красивото, за Разумността, за Великото начало в живота. Казано е още, че ако хората престанат да говорят и проповядват за това велико знание, камъните ще проговорят, но това знание ще се оповести на света. Учителят е изказал тази истина с думите: Хиляди и милиони пойни птички ще дойдат, безброй птички ще прелетят от знайни и незнайни светове, и ще огласят цялата вселена с новата песен на Великата Любов, на вечната пролет. Жената, именно, влезе в храма на Словото, на Истината със свити юмруци, със скритото от нея желание да чуе Истината. Тя чу гласа на Истината, разтвори юмруците си, поклони се и излезе. Тя отиде в света да търси и там истината, та един ден, като носителка на любовта, да изтрие всяка сълза от очите на страдащите с плащеницата на Истината, чието име малцина знаят и познават. Бъдете здрави и бодри, обични братя и сестри! Жив свидетел на горния образцов пример: Паша Теодорова София, март 1966 г.

10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина? Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. Кой обикновен, простосмъртен човек може да спре светкавицата и гръмотевицата на небето? Кой може да спре бурите, ураганите и циклоните по земята? - Само безсмъртният, който знае законите на небето и на земята, който владее тези закони и ги прилага. Само той може да направи това. Кой може да спре земетръсите и да победи природата? - Който е създал природата, само той може да я победи. Човек може да побеждава само онова, на което той е господар, което той сам е създал. Докато човек не стане господар на себе си, на своето животинско и човешко естество, той не може да бъде господар и владетел на това, което е над него. Великият, Който е създал вселената и цялата природа, само Той може да бъде неин господар и да побеждава. Дойде Учителят на земята и донесе яркосветещия факел на Истината и свободата, за да освободи човечеството от всякакви заблуди, от всички ограничения, да го освободи от лъжата и греха, да направи човека свободен, да стане истински човек. Този факел и до днес свети в тъмнината и тъмнината не го помрачи. Роди се Учителят на земята и донесе свещения огън на Любовта. Гори този огън и до днес, и стопява ледовете и стопля човешките сърца, да могат лесно да се справят с мъчнотии и противоречия, да могат правилно да си решават задачите в своя живот. Без свещения огън всичко се сковава, дейността на човека се смразява и той подава ръце наляво и надясно, дано се смили някой над него, да му помогне по някакъв начин. Защо се луташ, човече? Любовта е пред тебе. Отвори сърцето си за нея, и тя ще ти помогне. Роди се Учителят на земята и донесе онази мярка, която хората наричат Правда. Откак свят светува, все за нея се говори, все нея търсят. Тя е в ръцете им, но те не знаят, как да работят с нея. Когато е близо до тях, те я удължават, дано ги не засегне; когато е далеч от тях, те я скъсяват, не ги боли за другите, че тях може да ги засегне. Една е мярката на Правдата, тя не се нито удължава, нито скъсява. Един е законът на Правдата. Дойде Учителят на земята и донесе Мъдростта - ограда на човека. Не руши тази ограда, не я разваля, да не влезат отвън стихии и ветрове, да съборят твоята къщичка. Човече, достатъчно ти е това знание, което достига до тази ограда, не излизай вън от нея. Отвън не те очаква по-голямо благо. Знанието и мъдростта, с които днес разполагаш, в тях е твоето спасение. Роди се Учителят на земята и донесе Добродетелта - основа на живота. Закрепи се здраво за тази основа, утвърди нозете си, та когато и колкото да се тресе тази основа, ти да не изгубиш своето равновесие. Докато се държиш за добродетелта, никаква външна сила не може да те събори и унищожи. Добродетелта е опитният кормчия, в чиито ръце твоята лодка няма да загине. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. Писано на 14 юни, София.

9. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27 декември 1961 г. Ето ни пак пред датата 27 декември, от която днес ни делят 17 години: 1944 -1961 година. Тази дата не е тъжна, но е дълбока, не е само дълбока, но велика. Тя не е тъжна, защото ние не се намираме пред нещо безвъзвратно загубено. Не, Учителят е жив, живее и вечно ще живее и работи за великото дело Божие, чиито основи Бог сам е положил преди хиляди години, преди незнайно за нас начало. Изграждането на това дело Той е оставил в ръцете на Великия Учител и неговите помощници, та един ден в този грандиозен Божествен храм да се приютят всички онези, които жадуват за Словото Божие, които търсят Истината, които живеят в любовта. Тази дата е дълбока, защото тя откри на човека онази бездна на човешката душа, дето е складирано цялото съкровище, дето се крие истинското богатство на живота. Тази дата е велика, защото повдигна човешкото съзнание на онази висота на живота, дето светлината никога не се помрачава, дето мъчнотиите и противоречията се топят, както снегът и ледът - на пролетното слънце, дето страданията са истинска привилегия за човека. Преди няколко хиляди години Мойсей възлезе на Синай, за да приеме скрижалите с написаните 10-те Божи заповеди и ги свали на земята да се учат от тях хората как да живеят и работят. И в наше време - сегашния век - небето се отвори и оттам слезе Учителят, носейки в ръцете си образеца на новата школа, школата на Бялото Братство, да научи хората да живеят по нов начин, да се изработи истинския човек и всеки смело да каже: „Човек за човека е брат." Тогава потече Божието Слово изобилно и щедро, както текат планинските потоци при бурен и проливен дъжд. И стичат се хора да чуят това Слово; да го възприемат всеки според възможностите си и да го обработи - да станат те едно с Него, да го превърнат в нова плът и кръв в себе си, т.е. да се новородят. Това е периодът на приемане и обработване на Словото. Той продължи до деня 27 декември, сряда, 6 часа сутринта. И наистина, два-три дни преди заминаването на Учителя дойде на Изгрева едно външно лице с желание да се срещне с Учителя и да се посъветва с него за някои работи. Учителят не го прие и чрез една сестра отговори: „Кажете му, че концертът се свърши, всички билети са продадени, завесата се спусна." Обаче, не е било време и няма да бъде, когато Бог не е говорил и когато Словото Му да не се е чувало и да не се чува. Още следния момент, след 6 часа, завесата отново се повдигна и необятният небосклон се откри. Животворното слънце пак изгря, за да възрастне семето, посято от Великия Учител. То цъфна, завърза плод и плодът започна да зрее. Учителят възлезе нагоре към своята обител, а изпитната комисия слезе на земята да произведе голямата матура на цялото човечество - и за ония, които съзнателно са учили и за ония, които не съзнават своето положение като ученици на живота. И застана комисията със своите членове - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - строга, справедлива и любяща, да изпитва убеждението, веруюто и делата на хората; да изпитва техния ум, сърце и воля, всеки да получава заслуженото, всеки да плати дълговете си, или да получи възнаграждението си. Това нарича Учителят „Ликвидация на века", това наричаме ние съдба, изпитания, страдания. Дошло е време за приложение - каквото си научил, възприел и разбрал да го приложиш. Лесно се понася всичко, понеже Учителят бе на земята с нас. Той, нашият обичен Учител изпълни земята със знание за Господа, освети я и си замина. За нас остава само едно: да сме доволни от всичко, за да Му благодарим и да изпълним Неговия завет.

6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Видяхме го ние в трите свята - и в трите свята един и същ. Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен. Опрял се здраво в канарата на Живия Господ. Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън. Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат. Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса спокоен, равномерен, като стрелката на Божието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка, скъпо ще платиш. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш на живота на твоя брат, завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него чух и своя малък пулс, в него чух пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на Всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия брат на човечеството, пулсът на Космическия човек, пулсът на Великия Учител. Видяхме го ние в Божествения свят - светящият човек, Сеятелят на Великото Слово Божие, Сеятелят на безсмъртното семе, свободно от плевели, които задушават, и от червеи, които всичко пояждат. Дойде той на земята и ни въведе в път чист, светъл, възвишен, в пътя на ученика, в пътя на любовта, светлината, мира и радостта. Видяхме ние Любовта в нейната пълнота, красота и чистота. Познахме Истината, онази Истина, която разкъсва и най-дебелата завеса на тъмнината, за да ни покаже живот без противоречия и ограничения. Разбрахме мира като вътрешна и външна проява на човека. Няма външен мир без вътрешен; само така човек се домогва до дълбоко вътрешно спокойствие, до детско безгрижие. Свързахме се с радостта, като условие за растене. Без радостта нито пъпката става цвят, нито цветът може да завърже плод. Видяхме Учителя в трите свята - и в трите свята все Един и същ. 27 декември 1958 г., Изгрев Замислено по случай 14 години от заминаването на Учителя, но не изнесено, поради особените условия, в които се намира Братството.

5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител на пусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: „Има музика в живота!" Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на Великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и за музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина, едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителят. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептението на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителят започна своето Велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма от него, писани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф - библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Поглежда листчето и тихо се запитва: „Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал, къде ли ще е той?" В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарче и подава вестник на учения. Той взима вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следват излезли нови книги от печат. Окото му спира върху заглавието: „Разрешени спорни въпроси из живота и науката." Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепна: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят." Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят - Строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови - огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на улица „Опълченска", дойде до големия салон на Изгрев, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват; Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Учителят донесе много блага и благословения на цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на Великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, онази необятна неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползува от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които като подземни и надземни жили опасват сушата на цялата земя. По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на Великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината." Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: „България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят." Питам тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си?

4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година Драги братя и сестри, драги гости, Изминаха се 11 години от деня 27 декември 1944 година. Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото. Ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време. Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата. Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащите се човешки души. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън с одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме. Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината, свободата, мъдростта и знанието, любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на Любовта и то на висока, чиста, съвършена гама. Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат за него: Ето човекът! Ето космичния човек! Какво донесе на човечеството Учителят? - Най-голямото богатство на света, най-големият дар за човешката душа - живия хляб, слязъл от небето - Словото Божие. Какво представя Словото Божие? - Всичко, каквото човешката душа желае, всичко, каквото човешката душа търси. Ако търси наука, знание, светлина, ще ги намери там; ако търси сила и живот, и това ще намери; ако търси истина, свобода и простор, и това ще намери; ако търси методи и правила, и закони за добър живот, и за правилно развитие, и това ще намери там. След като Словото Божие даде всичко на човека, най-после ще го изпита. То е пробният камък, който днес изпитва цялото човечество. То подлага на изпит всички мъже, жени, деца, учители и ученици, управляващи и управляеми, всички са на изпит. Всички са пред голямата последна матура - казва Учителят. Отде знаем това? - От хилядите беседи, които имаме печатани и още от хилядите, които предстоят да се печатат. Ние виждаме Учителя в различни форми, в различни положения. Слушаме го като голям, велик оратор от своята малка, скромна катедра да развива Словото Божие в многобройни беседи цели 50 години. Те представят една дълга реч, толкова дълга, колкото е животът и безкрайна като вечността. Къде е говорено Словото? - В този салон, в онзи салон, на планината, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено, все това дълго, необятно, безкрайно Слово. Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се прилагат и дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го пак с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължи великото дело на Христа с голямо майсторство. Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик; не във вода, спирт или етер, нито в киселини и основи, но го разтваря в еликсира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа. Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живота, разумна природа, да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар - хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от вековете. Няма изключения в истините, които Учителят изнася. Седи Учителят на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим, на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме да говори върху притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. - Какво ли особено ще каже? Фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителят майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в долината на живота - митарят - със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителят с майсторство на голям кабалист представи тези два образа в числа - изнася ги от френологическо и от физиогномическо гледище. От тази притча за нас остават два живи образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, има друга беседа, в която се разкрива идеята за ближния в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране, кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл за истинския ближен. Ближен е всеки, в когото бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом бие в него космичният пулс на Вселената, който дирижира цялата природа, той е нашият ближен, така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието. Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение. Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. И проявите на Учителя в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние видяхме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имаме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: „Защо и до днес има толкова страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?" Като отговор ще си послужа с един пример от беседите на Учителя: Един беден човек, голям несретник, живял някъде на края на голям град в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобряване на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста, разочарован си казал: „Ред години минавам по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано така поне науча нещо." Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той в къщи още по-окаян и измъчен и започнал горко да плаче. Почувствувал, че изгубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила, постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Тъй ще намериш торбата със златото, която те очаква. В нея се крие твоето благо." Добрата съдба и до днес му нашепва. Тя нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот." Добрата съдба казва на всички: Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.

3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ Драги братя и сестри, драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десет-годишнината от неговото заминаване - денят 27 декември 1944 година - статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата -12 юли 1864 година - раждането на Учителя - изгряването на звездата на великото дело - „делото за освобождаването на човечеството от материалния и от духовния гнет, от материалното и духовното робство". Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешка ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място, със същите букви е написан един от великите методи, с който Учителят си служеше за постигането на ценни неща, а именно: „С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода." От тази дата 1864 година до сегашната 1954 година са изминали 90 години - цяла епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното недалечно минало, когато виждахме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име - г-н Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село. Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат с безкористно усилие и труд. Този период - вчерашният ден - може да се нарече „период на подготовка и труд" Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го - г-н Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие, казваше нашият брат. Извикахме няколко ученици, способни и няколко посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: „Този ученик има математически способности." Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим вярно ли е това. Да, наистина, той има шесторка. После посочи на друг ученик: „Този пък има исторически способности, добра и силна памет." Пак поглеждаме тефтерчетата - така е, има шесторка. Значи, той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме тефтерчетата си и проверявахме истината на неговите думи. След това той пристъпи към измерванията си. Изпращането на г-н Дънов беше с пълно доверие и приятелски чувства към него. Така работи г-н Дънов цели единадесет години, след което беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение. Около него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Така се създаде духовното общество под името „Всемирно бяло братство", глава на което е Словото, а негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината от една страна, Правдатата и Добродетелта - от друга страна. Съработници на това велико дело бяха тъй наречените бели братя. Кои са белите братя? - Това са всички добри и разумни хора по лицето на земята, хора със светли и широки умове, с благородни и възвишени сърца, с гранитна и диамантена воля, която не отстъпва пред никакви мъчнотии и препятствия. Този период е период на днешния ден, на настоящето, наречен период на усилена, безкористна и неуморна работа. Така се работеше до годината 1944, 27 декември. От този ден иде началото на третия период - утрешния ден - период на жетва, когато любовта иде да събира своите плодове. Началото на „утрешния ден" - жетвата, е 1944 година - краят не се вижда, той върви успоредно с вечността, най-дългият период. Интересно е, че всички, които го познаваха като г-н Дънов или които го познаваха като Учител и тия на утрешния ден, които го възприемат също като Учителя, казват: Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи. Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Питам се: Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия, да казват: Влизахме в тия галерии с благоговение и излизахме с по-голямо благоговение, защото виждахме художествените картини в оригинал. Всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живота без примеси, без утайки, за живота като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия; за живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал. Ние слушахме за ония истински правилни отношения между хората, пак в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение! В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото - беседата - при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителят имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото. В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отдясно и отляво и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове. Стигнем ли там, той ни оставяше там и всеки, според степента на своето съзнание, постепенно слизаше. Не е чудно, когато братя и сестри от цяла България, идвайки да слушат Словото само един път в годината, по нямане възможност, казваха: „Чухме една беседа, но тя ще ни държи влага за цяла година." Значи така се качили, че докато слязат от високите върхове, има какво да учат. Често Учителят казваше: „Учете се от всичко, но доброто дръжте." Учете се от външния свят. Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се и от простите хора. По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война. През един ноемврийски ден имаше беседа. Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се разотиват, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: „Минавах случайно покрай вашата улица и видях, че в една малка, бяла къщичка влизат много хора и никой не излиза. Питам се: Да е учреждение, днес е неделя, не се работи. Казах си, и аз ще вляза. Влязох и чух. Много доволна останах. Сега не зная как да се обърна към тебе: Г-н докторе ли да ти кажа, г-н професоре ли да те назова, сине мой ли да ти река, Учителю ли да ти кажа, Господи ли да те нарека?" Тук тя спря. Нямаше къде повече мисълта й да се издига. - „Чух и разбрах, че много неща знаеш, моля те, кажи ми кога ще свърши войната?" Учителят я погледна и тихо й отговори: „Скоро ще свърши войната." Жената продължи: „Да, но положението от ден на ден става по-тежко." - „Едно знай, каза Учителят, когато нещата станат тежки, когато положението се сгъстява, когато болестта идва към своята криза, тогава настъпва краят. Скоро ще се свърши." - „Много ти благодаря", каза жената и излезе. И наистина войната скоро свърши. Аз се заинтересувах и проследих жената. Тя се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътните врата. Тя не се спря да пита кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори. Тогава си спомних един велик закон, изказан от Учителя: „Който търси истината, той никога не се интересува от дребните неща." Това научих от тази проста жена. Учителят много говореше за живота. Питаме се: „За кой живот?" Друг един хубав пример ще отговори на въпроса. Сам Учителят отговаря. Бе 1920 година. Беседа. Учителят говори. Отваря се вратата и една неканена гостенка застана сред стаята. С негодуване и протест се обърна тя към Учителя: „Докога ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя им? Докога ще объркваш техните умове?" Навярно доволна, че изля своя гняв, нямаше какво повече да каже. Някои от нашите братя със силни и здрави мишци може би се готвеха да хванат гостенката и под ръка, деликатно или по-грубо да я изведат вън. Обаче погледът на Учителя се отправи към нас, а после се обърна към жената и каза: „Сестра, аз имам една вина. Аз съм първата пролетна птичка, подранила и дошла най-рано от всички нейни дружки и със своята песен оповестявам на целия свят: Иде пролетта на живота! Иде новото в света! Иде новият живот! Иде новият ден! След мен ще дойдат хиляди и безброй още пролетни птички и със своето чуруликане и те ще оповестят същото: Иде новият живот! Иде новото в света!" - Неканената гостенка погледна, разбра нещо, поклони се и мълчаливо излезе. Сега идвам към последните дни на Учителевото пребиваване между нас на земята. Това бяха дните около 24, 25 декември 1944 година. Учителят тихо, шепнейки нещо на себе си, но остро ухо чу следните думи: „Завърши се една малка работа." Пет думи - „Завърши се една малка работа." Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме в нашата мисъл, какво означават тия думи. И тогава, спомням си едно хубаво писмо, в което Учителят разказа една легенда до един от своите ученици: В древността, в далечното минало съществувало някакво царство, наречено царство на Адитите. Единственият възлюбен син на тогавашния цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син. Събрал всички мъдреци, всички адепти, всички философи на царството си, като им казал да намерят такава вечно горяща свещ. Замислили се адептите и мъдреците. Един от големите адепти съобщил на царя, че може да се намери такава свещ, като се превърне сърцето на проста, чиста и любеща овчарка в такава вечна светлина. И наистина, сърцето на една чиста, проста и любеща овчарка се превърнало в такава вечногоряща свещ. Царският син се зарадвал на своята придобивка. Ден и нощ той чел на тази светлина; ден и нощ придобивал все повече знания, с които радвал себе си, своите ближни и своя народ. Това е легенда. Но днес и в миналото ние сме свидетели на една действителност, на една опитност. Пред нас бе тази вечногоряща свещ. Всеки, който се докосне до тази свещ, той се ползува. Той запалва своята малка или голяма загаснала свещ и продължава като царският син да се радва на тази нова, хубава светлина. И наистина, завърши се една малка работа! Всеки от нас видя тази вечногоряща свещ, дали отвън или отвътре, но във всеки случай тази вечногоряща свещ е нашият пътеводител. Какво получи и разбра всеки от светлината на тази вечногоряща свещ? - Жената разбра своето велико предназначение и застана всред човечеството като равноправен член. Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята мисъл. Алхимикът осъществи своя древен блян - превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, които обещават днес на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещават материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че човек се лекува не когато е болен, но когато е здрав. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено разрешение на всички социални въпроси. Педагогът откри вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. При новата светлина на вечногорящата свещ, музикантът промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен на благодарност към онзи, който го е дарил с този Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас и потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата, разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечното зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува; здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните. Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият - смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ - наследство за целия свят. До тук бих свършила да говоря, ако в този момент не виждам въпросителния поглед на българския народ и на България. Те ме питат: Ако това наследство е за целия свят, за нас нищо ли няма? Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял и то голям дял. Този, който донесе вечногорящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита: Голям ли беше този човек? Не зная колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител; за мене той е големият работник в света; за мене той е строител на новата духовна мисъл. Сега се обръщам към България и казвам: Малка и велика Българио! Ти имаш голям дял от това голямо наследство. Казвам малка, защото ти сама измерваш своите граници. Казвам велика си ти и не знаеш, защо си велика. В тебе се роди, живя и работи на твоята почва и условия онзи, който посади семето на великото дърво на живота. Той намери най-здравата почва да го посади, отдето никой не може да го изкорени и никой не може да злоупотреби с неговите плодове. Около това дърво се създаде велик оазис. Там идват и ще дохождат жадни и страдащи да утоляват жаждата си, и да лекуват болките си. Ще каже някой: Какво от това? - Едно дърво. България е пълна с дървета. Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля: ако и ти, Българио, си определена да бъдеш разсадник на тия плодове, малка ли е твоята задача? Ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на Йосифа в Египет, при когото идваха гладни да взимат жито от цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия? Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един- два деня преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете, за кого и за чия слава работи Учителят. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят белите братя в Божията Любов!" София - Изгрев. 27 декември 1954 година 81/2 часа вечерта.

2. РОДИ СЕ НОВИЯТ ЧОВЕК Отворих книгата на живота - съкровищница дълбока и там в редове, писани преди 90 години - светлата дата 1864 година, 29 юни стар стил, 12 юли нов стил, срещу която дата пише: Днес се роди новият човек, огрян от лъчите на вечно греещето слънце, носител на новото в света - Учителят. Роди се новият човек, певецът на Великата Божия Любов, която разкрива целокупния живот и го осмисля. Роди се новият човек, певецът на Великата Любов, която изключва всички скърби и страдания, която разрешава всички мъчнотии и страдания. Той пее за онази Любов - жива, свята, безсмъртна, която единствена ще спаси света. Роди се новият човек, който сложи живота си пред олтаря на Великата Божия Мъдрост, носителка на истинското знание и светлина. Роди се новият човек, служителят на Великата Мъдрост. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, от всички прегради и ограничения, и го понесе в свят чист, лазурен и необятен. Той служи на онази мъдрост, която единствена отваря вратите на затвора, в който човек сам себе си е поставил. Роди се новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатва ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази истина, която събаря стари крепости, и пред която отстъпват всички заблуждения. Дойде на земята новият човек с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи новият човек, сеятелят на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, да расте и стократно плод да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота, обратно на неговото движение, нито надясно, нито наляво - но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и там високо някъде на границата на любовта те взаимно си подават ръка за обща работа - за мир и любов между човечеството. Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света и даде им възможност кой с перо или мотика, кой с четка и рало, чук или машина, кой с живот или песен да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек - певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечно греещото слънце, носителят на Новото в света - Учителят! Слово от сестра Паша Теодорова по случай Петровден 12 юли, 1954 година.

25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано, от где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствувай против истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуличен се пази. От твърдоглав, упорит, горделив и тщеславен стой настрана. Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази. Това, което ти кажеш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълк овца да направиш, не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълк не давай. Не изменявай убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлечат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита. Всеки, който се маже знай, че иска да те подкопае, а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай че иска да те възсяда. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвети не давай. На хитър услуга не прави, а на зъл - дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са си. Зло в добро не можеш да го преобърнеш, но може да го заместиш, затова в борбата си с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си, в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим, в нейната крепост винаги ще си защитен. София, 2 февруари 1917година, 12 и половина часа сутринта. Забележка на редактора: Дадено от Учителя на Паша Теодорова. * Нищо не отлагай! В чужди работи не се бъркай! На хорските думи внимание не обръщай! Работете доброволно каквото ви попадне. Не избирайте работите си, не определяйте положението си! Не се връзвайте. Бъдете свободни, както Бог ви е направил. Робството е от човека, свободата - от Бога. Леността е от човека, работата - от Бога. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума! Къщата без човека, човекът без душата и душата без Господа. - Благостта е противовес на това. Щом си послушен, ще бъдеш мъдър. Щом си внимателен, ще си и разсъдлив. Търпението е активната страна на човека. То показва, че човек работи. Един християнин трябва да се подвизава, за да изпълни главно три заповеди: 1. Да освети името Божие. - То значи: така да живее, щото да не дава причина да се хули името Божие. 2. Да доведе Неговото Царство. - То значи: да има такъв ред и порядък в себе си, щото всеки, който види, да поревне. 3. Да изпълни Неговата воля. - То значи: Да работи с Бога заедно, да бъде всякога послушен на Бога. Онзи, който гладува за Бога, даже горчивите неща му са сладки. За да ходи човек из добър път, не трябва да дава лоши обещания, защото ще го спънат. Пазете се от духа на фарисейщината. Не тъжете, когато Господ е с вас. Не се трудете да примирявате Истината със света и с църквата. Когато ви викат да направите едно добре , не го отлагайте, но го направете начаса. Доброто се възвещава от род в род, а всяка погрешка се изкупува чрез покаяние. Непостижимите желания са подобни на безплодни дървета. Силата на живота е в неговото приношение. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Хубавите мисли привличат и добрата храна за нас от пространството. Флуидите изтичат от ръцете и краката. Ако искате да се запазите от флуидите на някого, кръстосвайте краката си или метнете десния над левия и сключете ръцете си. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99 % може да не го изпълниш. Животът е в послушанието. На умни хора акъл не давай. На силни - мост не ставай. За хляб не се продавай. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познание на Божествената Мъдрост. Те са мрачни облаци, които винаги държат небето мрачно за вас и не можете да виждате. Никога не се обезсърчавайте, защото няма в Отца нищо невъзможно. Щом ви се дава живота, съградете храма, не го осквернявайте с грехове. Изгубените ослици ще ви се намерят. Ако човек слуша какво говори света и низшите духове, никога няма да влезе в Царството Божие. За да се вразуми един човек, небето прилага три начина: наказание, мъчнотия и препятствие. Не бива да одумваме хората, защото като одумваме тях, одумваме техния създател. Истина и живот трябва да дойде в света, да приготвят човека, преди да дойде господаря в него да живее. Турете вашите нужди на последен план, защото закон е: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, но искай за хората, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе. Ако искате да познаете Бога, трябва предварително да Го обичате. Когато човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Не е външният изглед на нещата, на който хората трябва да обръщат внимание, а е вътрешното съдържание. Обикновеният живот и работата на коня не трябва да се смесва с вашия вътрешен живот. Конят не трябва да господарува на човека. Иначе, това е единствената причина, която спъва хората. Юздите на тоя кон ние трябва да държим. Това е желанието на Бога за нас. Не бива да даваме коня си под кирия, защото някой ще го осакати. Никога във вашия ум да се не заражда мисълта, че Бог не ме обича, че не се грижи за мен, че не Го познавам. Това е светотатство, грях. Ако Бог ви не обича, нямаше да ви прати на земята да работите. Ако казвате, че Бог не се грижи за вас, то значи, че Той не е всемъдър, всъщност Той ви е написал на дланта си и всякога сте пред очите Му. Като любите Бога, Той ще ви се открие, ще Го познаете. Не бързайте да бъдете учители, преди вие да се научите, защото тези, които научите, ще се върнат и ще ви бият. Ако искате да имате сила в света, най-напред станете господари на себе си и не бързайте да подчинявате хората на себе си. Ако станете господари на себе си, мнозина ще ви последват. На богатите трябва милосърдие, а на бедните - търпение. Ако вие имахте всичките потребности, нямаше да дойдете на земята. Не роптайте от условията, при които живеете. Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Трябва да знаете, че вие не можете да предадете на хората онова, което вие нямате в себе си. Един човек, който не люби своята душа, другите не могат да го любят. Затова аз бих ви казал: да обичате душата си с всичкото си сърце. Когато някой праведник греши, Господ го оставя на лошите духове, за да го поупражняват в пътя, в който е поставен. По видимому нещата са заплатени, но всъщност не са заплатени. Лошото се заражда най-напред в сърцето, после в ума и най-после се реализира във волята. Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. Стойте спокойни, даже и когато ви дялат. Да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае как и колко пъти да сложи чука си. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте във връзка с великия свят на духовете и тогава ще сте благодарни, че и на земята ви е добре. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до други, защото вземете например, щом две дървета се сближат много, изсъхват. За да вървят, трябва да съществува известна дистанция помежду им. Спрямо човеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото взимаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако излеете чашата си, никой не ви е крив. Дойде ли ви една добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага, тя ще ви подигне. Ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Между източника и душата никога не трябва да се образува борба. От човешко гледище, живейте в бъдещето, а от чисто Божествено гледище живейте в настоящето! Когато слушате, че става кражба, злоупотребление, мълчете си, защото духовете са, които се оплакват. Ако запитате: Какво е нашето предназначение? - Когато правят операция някому, вие да държите ръцете и краката, за да му направят операцията благополучно. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жетвата - сърп. В който час те намери господаря ти и те кара на работа, не се отказвай. Когато дойде някоя мисъл да те разстрои, когато се обезсърчите, кажете следния пропуск: „Господи, ти си казал, че там, дето са двама или трима събрани в твое име, там съм и аз." Ще видите как Господ ще влезе във вас, и ще ви научи да работите. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника, ако искате да намерите любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си; ако искате да имате вяра, проявете любовта си към другите. Победата е в търпението. Духът в знание, душата - в любов, а тялото - в красота. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един на друг! Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания. Не давайте никога от капитала си, т.е. от майката. Давайте от лихвата. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Грехът е сила в природата, която демагнетизирва атомите. Здравето отговаря на тялото, щастието - на душата, блаженството - на духа. Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. Не се старайте да се представяте пред хората добри, защото именно те ще ви поставят на изпит и ще ви лапнат. Голям е рискът и изпитанието на този, който се опита да лапне и унищожи един добър човек. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. Когато се приближвате към хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставяте, както земята към слънцето. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и ще бъдете наказани. Веднъж благословен, човек не трябва да допуща други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано своето благословение. Не давайте ухо на шепненията на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество. Не Го изкушавайте в безразсъдности. Где е Бог? - Не ти е необходимо да знаеш, где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас. Забележка на редактора: Тези правила са дадени от Учителя на Паша, която собственоръчно с почерка си ги е написала.

24. МОЛИТВАТА НА ПРОРОК ДАНАИЛА София, 19 октомври, събота, 1968 година. Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото Мъдростта и силата са негови. Той променя времената и годините. Сваля царе и поставя царе. Дава мъдрост на мъдрите, знание на разумните. Той открива дълбоките и скритите тайни. Познава онова, което е в тъмнината и виделината обитава в него. Тебе, Боже на отците ни, благодарим и Тебе славословим, който си ни дал знание и сила и си ни направил познато онова, което попросихме от Тебе. Писала собственоръчно Паша Теодорова - писано саморъчно на машина от нея. 21 октомври 1968 година. Забележка на редактора: Паша Теодорова, която е прекарала до днес цели пет месеца на ул. „Волоколамско шосе'' при Мария Тодорова и Борис Николов, където можа да се пече на слънце и да диша чист въздух при добри приятели.