Ани

11.VII.1922 г., София Събрание X. Учителят отсъствува. Тайна молитва. * Обща обработка на VIII. домашна работа: Действие на петолистните растения Черешата е с многогодишно дървенисто стъбло, с пропита смолиста кора, която набъбва в дъждовно време. Чашката й е 5-листна, с много тичинки. Плодът разслабва стомаха. Сродна ней е крушата - при консумацията на плода й кръвта, се пречиства, съдържа железни съединения и танин, които действуват антисеп­тично, като неутрализират чуждите вещества. Плодът на ябълката прави човека нежен, затова се препоръчва на родителите да хранят грубите си деца [с ябълки], за да станат по-нежни. Пъпешите и краставиците разслабват, а динята служи да оправя стомаха.

4. VII. 1922 г., София Събрание IX. Учителят отсъствува. Тайна молитва. Прочетоха се нужните работи. * Обща обработка на VII. домашна работа: Ползата от доброто и здраво сърце Сърцето движи кръвта. Последната се пречиства от въздуха в белите дробове. Качеството на кръвта зависи от качеството на нейното движение и съприкосновение с въздуха. Само при здраво сърце и чист въздух кръвта се движи равномерно и става чиста. А от чиста кръв организмът се освежава и добри мисли и чувства се пораждат. Затова сърцето е символичен орган на нашите чувства и мисли. Нашето душевно състояние е в пълна зависимост от състоя­ието на нашето сърце. Доброто сърце е винаги здраво и обратното; то прави и другите сърца такива. Както кръвта се пречиства (окислява) от въздуха, така също и нашите желания и чувства трябва да се пречистват от мисълта, за да се добие абсолютна чистота на сърцето.

27. VI. 1922 г., София Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя Тайна молитва. Най-първо, когато описвате един предмет, ще се спирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение. Вие не сте преживели това, а само си го пред­ставлявате. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи оттях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя са за вас неприятни. Мислете конкретно, вярно да схващате отношения­та, които съществуват в природата. Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате. Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физичес­кото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее. Сега, поетът отива в една крайност; естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та, ще съберете поета и естественика в едно и ще разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1; ще ги съберете - 101, и ще ги разделите на 2 - 50 1 /2. Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои - не; също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. Например конкретно да можете да опишете цветовете и плодовете на ябълката, слънчогледа, лозата. Ако човек би постъпвал тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и [щяха да го] затворят в лудницата. Тая свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава край някое село, прави големи пакости, но понеже същата напоява градините, кара водени­ците, утолява жаждата, хората казват: „Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тия мухоловки! Отвори си венчето, а вътре, на дъното, има една киселина. Дойде някое насекомо, турне си хобота и почне да смуче. Затвори си венчето... И после как ще пишете „цвете мило" или „цвете красно"? Има цветя, които не са мили Ще описвате общото, принципалното, а ще бъдете конкретни в разсъжде­нията. Трябва да мислите здраво, да се учите да търсите в природата, защото тя никога не лъже. За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят. Петолистни и шестолистни. Вземете и опишете. Черешата, динята, пъпе­ша - те са петолистни. Вземете сливата, разгледайте венчето, направете, по какво се различава. Всички петолистни цветя действуват разслабително на стомаха. Шестолистните - влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и гради­нари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любе­ница, която има лъскава кожа - то е признак, че тя е сладка. После, можете да знаете каква е на цвят - навън има написано, можете да знаете с положи­телност] и [с] математическа вярност. На 100 случая ако отгадаеш 75, то е знание, а 10% - не е; виж, 60% - то е пак знание. Ще развиете у вас {естествено} [1] и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи - оставете го за друг ден. Прочетете го и ако пак не ви се хареса, махнете го. Сега, някой път може да имате желание да пишете с малко думи. Не е нито в многото думи, нито в мал­кото. Например, как ще изразите това предложение [2]? Може да кажете тъй: „Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: „Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: „Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Както ще кажете: „Пих вода, нахраних се." Ако кажете: „Много съм гладен, много съм гладен", то са слаби думи. Но ако кажете „Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например ако кажа: „Много ви обичам", то значи, че с тая дума, „много" или „по-", ограничавам любовта си. Но за да изразите: „аз се страхувам много", това може, защото означава на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата „чух" - ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не кажете „аз го чух". На български казваме: „Аз го чух с ушите си." Каква роль [3] играят тук ушите? Това значи, че никакво съмнение не може да съществува. * * * Тайна молитва. Обща обработка на V. домашна работа: Ползата от цветята 1. Материални ползи Цветята задоволяват собствените си нужди (във вид на тор); стопанските нужди на човека (семена, различни масла, парфюми, облекло от памук, лекар­ства, мед, восък) и хранят и птици. 2. Интелектуални ползи: а) душевни ползи. Цветята красят природата и човека и влияят благо­творно върху душата. От съчетанието на боите им художникът твори своя талант. б) духовни ползи. Цветята са въплощение на всемирните закони и служат за източник на наука и мъдрост. В тях се проявява доброто и злото, тъй както в човешкия характер. Със своя символичен език (особено напролет), те ни подканят към съвършенство. Цветята предават своите вибрации и живот, подмладяват и ни правят весели и безгрижни. От тях можем да се научим как да побеждаваме смъртта. _______________________________________________________________________ [1] Думите в скоби {} на тази и предишната стр. са пропуснати в тетрадката на Елена Хаджи Григорова. Добавени са от изданието на същата лекция в книгата „Кротките", Извън­редни беседи от Учителя в периода 1921-1923 г., София, 1996, ИК „Всемир", с. 106. (Бел. М.И.) [2] предложение (рус.) - остар. изречение. (Бел. М.И.) [3] роль (рус.) - роля. (Бел. М.И.)

20. VI. 1922 г. , София Събрание VII. Лекция VI. от Учителя Тайна молитва. Прочетоха се темите върху добрия и лошия човек и общата обработка на темата „Ползата от ветровете". [Тема:] Разликата между характерните черти на добрия и лошия човек Добър човек е окултно-разумният и затова никакви нещастия не са в състояние да го сломят; там, гдето той отива, носи благодат. Той е канал на Божествената Любов и чрез него всички стават добри. Чрез него всичко се благославя, цъфти и дава плод. Той се отличава с голяма скромност. Лошият човек е способен винаги и навсякъде да върши зло. Той мисли, че всичко принадлежи нему. Той съзнателно пречи на Божествения план. * Тема за идущата седмица имате ли? (- Да: „Ползата от цветята".) Упражнение имате ли? (- Да: Дишане и издишване.) Колко теми досега сте развили? (­Пет.) Ще се стараете от всяка тема, която развивате, да извадите по една полезна черта за себе си - положителна черта. Добър човек е онзи, който не се сломява от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек, а лош е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е силен, следователно и добър. Който може да приеме страданията на хората, той може всякога да ви приеме у дома си. Той може да бъде гостолюбив. Добър човек е, който никога не се сломява от страданията, който устоява. Туй е в негативен смисъл. Добър човек където стъпи, трева никне, а лошият където стъпи, тревата изсъхва - това е разликата. Добрият и в пустинята като отиде, тя ще се превърне в градина, а лошият и в градина да иде, тя ще се унищожи. Сега, направете един малък опит. Вземете цветя, които скоро никнат и цъфтят. Някои от вас да вземат малко карамфилче, други - теменужки и [да] ги посадят в една малка саксия и забележете как растат при вас. Ако виреят добре, вие сте добър, ако не - имате черти, които трябва да се изправят. Най-малко един месец или два месеца дръжте тази саксия и ако заминете някъде, дайте наставления да я гледат. И когато ви питат защо правите това, няма да раз­правяте. Тая малка саксийка ще изложите при най-хубава обстановка; ще си я поливате всяка сутрин. Един малък опит. Иде някой и иска да узнае где има вода в земята. Който разбира, ще вземете серева вълна, ще изкопае в земята дупка, ще я покрие с една паница, в тая дупка ще я зарови и след като престои известно време, ако се окаже вълната влажна, значи има вода, ако ли не - няма. Вълната овлажнява, понеже тя има свойство да привлича водата. Та, сега, казвам: Цветята ще покажат има ли у вас добри качества или лоши. Представете си един цигулар, който мисли, че свири хубаво, но някои го слуша и отсъжда, че не свири хубаво. Може да го търпят хората, но те знаят, че не свири хубаво. И Божественото у нас, като ни търпи, не трябва да мислим, че то се съгласява, че свирим хубаво. Не, то казва: „Не свириш добре. Както живе­еш, не е добре." Както учителят казва: „Не свириш добре, тона не взимаш пра­вилно", и като не вземаш ти, взема тогава учителят цигулката, за да ти покаже. Сега, ще се учите да бъдете положителни в себе си, да не се критикувате, но да отбелязвате фактите в себе си. Тайна молитва. „Ползата от доброто и здраво сърце" - ще пишете значи върху това по отношение на тялото и после - по [отношение] на душевния живот.

13. VI. 1922 г., София Събрание VI. Лекция V. от Учителя Тайна молитва. Характерни черти Когато ви се задава някоя тема, ще опишете нейните черти, които изпък­ват очебиющите черти. Сега, кои са най-характерните черти на вятъра? Първо - движение. Второ-това, каквото той извършва, туй, което всички забелязваме? - Прохлада. Трето - разнася семената, улеснява дишането на растенията. По­сле? - Вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата. След туй - руши скалите, почвата. (Обаждат се: - Изменя земя­та.) Това не е съществено, това изисква дълъг период време, за да се докаже. Сега ще ви дам една тема за разликата между характерните черти на добрия и лошия човек. Ще опишете най-характерните черти на добрия и лошия човек, които изпъкват най-лично. Например по какво се отличава един добър човек. Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш у дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже пътя веднага. (Обаждат се: отличителната черта надобрия човек е, че той бил филантроп.) Това са отвлече­ни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По тоз начин ще въздейсвувате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли - овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствувам през цялото лято, ще ви се задават пак теми. Не пишете много! Много запишете, но го задръжте за себе си. Хамбарят ви трябва да бъде пълен. Трябва да бъдете предвидливи. Който дойде, не трябва да му дадете всичкото жито, а по една крина. Представете си, че сте един сказчик. У вас ще има желание каквото знаете, да го кажете на един път. Ами ако желаеш да държиш втора беседа, какво ще говориш? Ами трета, четвърта, пета - какво ще говориш? Затуй ще разпределите материала си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важно е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, за да направите една хубава тема. Добрият проповедник прави проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тия мисли да прииждат. Тогава, ще ви наведа до следната мисъл: от всяка (тема) да изваждате поука (една мисъл) за вас. Вятърът за какво служи. След като направите темата си, искам всеки от вас обязателно да си вземе едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче: какво прави вятърът, какви добродетели има, неговите добродетели вие имате ли ги. После - какво прави изворът, съответно на него вие правите ли тези работи. А като почнете тъй да мислите и като си задавате тез въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: „Разхладявам ли аз, както изворът - цветята? Духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията? Подобрявам ли кръвооб­ращението?" Така ще извадите по 3-4 поуки за вас - за себе си, вие какво трябва да направите. За да сте извор, трябва вода. Изваждайте поука от темите си. Вие продължавате ли с вашите упражнения? (- Остава още една седмица.) Втората тема: „Ползата от цветята". Сега ще правите едно упражнение. Малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици за четири седмици. Ще ги правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до 4. След туй ще спрете, ще затворите лявата и ще броите до 8, като издишвате; по 6 пъти ще го направите. Едно вдишване и едно издишване ще го смятате за един път. През втората седмица ще бъде по 7. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра. Сега - за събирането. Можете да се събирате тук. После, за тази ваканция, за цялата, си прочетете „Камо грядеши?"[1] и всеки от вас ще си отбележи най- важните мисли. Най-съществените мисли от романа. Сега, следния вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа; ако не, вие ще се съберете, ще четете описанието за разликата между „Характерните черти на добрия и лошия човек" и ще си направите извадки. Може да четете лекциите. Всички ще си ги вземете, ще си ги препишете, защото туй, което минава през ръката ви, то ще ви ползува, туй, което е напечатано, то не е полезно. Ученикът, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките си чисто, защото трябва да се стремите да развиете всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следните: „Житното зърно", „Талантите", „Мир вам", „Необходимостта да познаваме Бога", „Страхът", „Колко по-горе стои човек от овца". Колко станаха? (- Шест.) Според времето, може да прочетете повече. Тайна молитва. На вас ще ви дам една малка задача за една седмица: Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почистите хубаво през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече - на сърцето. Забележете си хубаво - ще произнасяте: „Тъй, както аз почиствам тези обуща, така живата Божествена Истина да очисти моето сърце." _________________________________________________________________ [1] „Камо грядеши?" - роман от полския писател Хенрих Сенкевич, издаван на български и под заглавие „Quo vadis?". (Бел. М.И.)

23. V. 1922 г., София Лекция IIIa от Учителя Тайна молитва. Четоха се темите: „За какво служи умът на човека?" За следующия път пишете върху „Ползата от изворите". Когато пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за един затворен извор, пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор както извира. После ще опишете ползата, която принася този извор на окръжающите го растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата „ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нашия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума, една част от него - висшия ум. Човек се нарича „манас" - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Разсъ­дъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е [в] горната част на лицето. Чувствата са отзад, под космите. Там са чувствата и стремежите. Интелектът-това е низшето, разумът - това е висшето проявление. В своите разсъждения започвайте с обективния свят, или с живата приро­да; всякога си представлявайте живи образи. Да допуснем сега, че описвате диаманта като един минерал. Как ще опишете неговата форма, кристализация, силата на неговата твърдост? Можете да опишете от какво е той съставен. Трябва да имате една ясна представа за диаманта. Когато пишете за ума, как ще го проучите? Ще го проучите от книгите, които е писал, от железниците, по църквите и пътищата, които той е съградил. По обратен път ще получите познание за ума - ще го разучите по резултатите или произведенията, които е добил. Ще го проучите от музиката например. Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи, първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? Може, като се запали. Тя се познава като горяща свещ, като свещ, произвеж­даща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасна­лата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ, никога не може да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действи­телно е такава, а пък горящата свещ казва: „Моето естество е такова", като я запалиш. Значи една горяща свещ може да бъде в две състояния: горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Аз искам от всички ви, като влезете в школата, да наблюдавате цветята; само ги наблюдавайте, може да не ги описвате. Цветята, животните, растенията, промените в природата, които стават, плодните дървета - всичко, което се виж­да, наблюдавайте и ще почерпите храна и материал за вашия ум. Тоз е пътят, за да бъдете жизнерадостни. Човек, който гледа на природата, всякога може да бъде жизнерадостен. Някой път, когато се намерите обезсърчен - ще ви дам едно правило. Ако сте ходили на някое място, започнете мислено разходка от върха надолу и проследете всичките места, дето сте ходили. После, друго едно правило: Не искайте да си създавате един живот, какъв­то вие искате, а оставете живота тъй, както природата ви го е дала. Вашия живот обработвайте, но го оставете тъй, както той се проявява. Сега на вас да задам такъв въпрос: да кажем, вие сте беден ученик и някой цар казва: „Хайде сега да се разменим: ти да ми дадеш твоя ум, твоето сърце, а аз - парите си." Бихте ли направили такава размяна? Човек трябва да бъде верен на себе си. Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си. И целия свят да му дадат, окото му не трябва да мигне. Някой път вие казвате: „Аз не съм като хората." Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те като я търкали, станала чиста и бяла; друга монета им попаднала, и от нея искали да направят чиста, обаче я изтъркали. Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора. Обща изработка на IIIa домашна работа: Ползата от изворите 1. Каква свежест, каква радост влива той в свенливите цветя! От техните разнообагрени чашки лъха вредом благоухание. Птичките, омаяни от това благо­ухание, подтиквани от напева на чистия извор, закършват звучните си химни. А морният пътник, в този приказен сън на дивната природа, със смирение навеж­да глава, за да утоли своята жажда. 2. Невидимият, тайнствен живот на природата е също един извор, вечно бликащ, от незнайно за нас начало, от което черпим сила, живот, енергия. И той е единственият, истинският извор - изворът на Любовта и Мъдростта. Нека да пием всички от водата, която той ни дава, за да не ожадняваме никога!

16.V.1922г., София Лекция IIа от Учителя Прочетоха се темите за качествата на добрия ученик. Извадете по-съществените неща сега и направете една обща работа за същата тема. „За какво служи умът на човека?" Ще помислите върху тая тема. Макар и да не можете да напишете нещо, пак ще [се] ползувате. Вашият ум за какво служи - оттам ще започнете. Кратко ще пишете. Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направе­ните грешки, да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден да я изправяте, разбира се, за себе си, то е наказание. Сега ще ви дам една картина как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно шише празно, идете при чешмата и забравяте да напълните шишето с вода и вървите по пътя с празно шише. Дойдете до някъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило - как да изправяте грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени около 50-60 кг хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба да им дадете. Хлябът - това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два, три, четири - то е изправяне на грешките. Щом снемете, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който носите, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си. Сега, едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи жизнерадостен да бъде? Психическите зако­ни са такива - когато човек мисли, че е нещастен, такъв и става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, такъв и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане. Добър ученик - ще стане. Жиз­нерадостният казва: „Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: „Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път - като тръгвате, може да вземете повече багаж - ще си създадете неприятност в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва, еднакво страдат и двамата. И двамата са нещастни. Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките пра­вила; всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по клавишите. Вие трябва последователно да се упражня­вате. Човешкият мозък е като музиката. Вие като музиката искате изведнъж да имате силна воля - каквото хванете, да го направите; изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медлено и последова­телно. Като влезете в една окултна школа, ще научите как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: вечерно време, като си додете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят; учени­кът няма да вика сутринта слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиеш, легенът ти казва: „Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш." Значи легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? - „Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!" Тая кърпа може да е на физическото поле, на астра1ното, може и да е на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнения се иска малко време - само излишното време, което не знаете какво да направите. Празното време, ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благо­славя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило - в много време малко да свършите. Сега казвате: „Как може в много време малко да се свърши?" Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище и трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде, да кажем, една ябълка, или круша - значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работа вкъщи, като се разгневите, т. е. в малко време много свърших­те. Положителното правило е в малко време много работа да свършите. Предста­вете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запаляте всички свещи, а иначе колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши. Обща изработка от IIа домашна работа: За какво служи умът на човека Всички минали мисли образуват нашия ум. Той е съвкупност на всичките разработени и неразработени способности в нас. Умът бива подсъзнателен и съзнателен. Подсъзнателният ум е предшественик на съзнателния и го движи по пътя на еволюцията чисто механически, т. е. на всяко външно въздействие реагира рефлективно. Когато човек е придобил достатъчно опитност за про­буждане на съзнателния ум, то неговите действия отговарят съзнателно на външ­ните въздействия. Умът на човека служи като преходен мост между инстинкта и интуицията. С една реч, умът служи за реализиране на знания, а знанието, озарено от Любовта, е път към Истината, към Бога.

Събрание 1. У кака Гина, 9 май 1922 г., вторник, София Качества на добрия ученик - Лекция I. от Учителя Тайна молитва. Целта на всеки окултен клас е да се учат тия неща, които са съществени, необходими и потребни за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща. Сега, елементите на музиката кои са? Нали са нотите? Първите седем тона трябва да се научат. Трябва да се научи и ключът на музиката, чрез който се познават нотите. В художеството трябва да се изучат боите и формите. При изучаването на езика трябва да се изучава азбуката. При изучаването на мате­матиката трябва да се изучават отношенията на числата. Сега, значи, вие посте­пенно ще се запознавате с основните принципи на окултната наука. Разбира се, както във всички други отрасли на знанието, тъй и в окултната школа не всякога учениците са еднакво способни да възприемат великите истини. Някои са по-способни, а други сега трябва да се подготвят. С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? Те са постоянни, не се влияят от мъчно­тиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен да по­срещне всички мъчнотии. Сега, умът на един, който постъпва в една окултна школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, добър [бодър] и свеж, да долавя всяка нова мисъл и да разбира всяко едно съотношение. Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант. В окултния клас ще се натъкнете на големи мъчнотии. Тези мъчнотии са естествени. Като влезете в един музикален клас, всеки лесно ще научи тактовете, но колкото отивате напред, усложняват се упражненията и някои ученици казват: „Тия работи са много мъчни, не може да се изпълняват и свършват с музиката." Някои почват с математиката, отначало лесно - събиране, изваждане, но като дойдат до ония висши проблеми в математиката, и те спират. За езика - също. Ако някой ви попита с колко думи говорите в български език? Чели ли сте с колко думи говорите? В обикновения разговор се употребяват не повече от 500 думи. Най-добрите оратори знаят около 4000 думи. Аз не искам да употребявате всичкото си време, ще давате излишното си време. Ще се занимавате само през онова време, което не знаете какво да направите. Няма да напущате работата си. Всички от вас обмислихте ли добре, ще можете ли да следвате? Материята няма да бъде толкова трудна. Сега на вас ще дам в началото една тема. Малко ще пишете. Половин лист върху „Качествата на добрия ученик". Няма да пишете много. Не какво са казали другите, но вие както схващате добрия ученик, по какво се отличава. Прямо ще пишете. По-малко, тъй както разбирате. Хубостта е там, когато човек се изказва естествено. Може да ви запитат по какво се отличава добрият ученик. Вие може да определите в 10 думи, 20,30 думи. Сега във всички ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето - сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята - волята укрепя чрез силата; истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост. Вземам света в широк смисъл - Божествения свят. Ако искате да бъдете обичани от вашите приятели, от вашите близки, трябва да бъдете добродетелни и ако искате другите да имат доверие във вас, трябва да имате силна воля. Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява. Да кажем, вие имате приятел, обещава нещо, но не го изпълнява два, три пъти и вие изгубвате доверие в него, и не можете да му бъдете приятел. Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие във вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случай лъжата може да има смисъл, но в душата - абсолютно никакво изключение. Знаете ли, щом се отчуждавате от Бога, какво ще почувствувате? Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете къде да се денете. За да бъдете успешни в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велико от любовта и няма по-хубаво и по-красиво от истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко на душата. Така е с човека, който има истината в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: В какво се състои хубостта на градината? В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са в нея. Изкоренете тези дървета - градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам по какво се познава човек? Човекът се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен. Няма човек. Следователно в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? Земя има, семена няма. Значи градините съществуват само в семената. Щом посеете семена, градината е образувана. То е въпрос на времето, да се образува градината. Затуй, по правилата на тая градина, аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са учили и са завършили, имат високо образование, ще бъдат и по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: „Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж, нас светски знания не ни трябват." Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, дето висшата математика спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. (Някои са музиканти, но някои са слаби математици. Математика и геометрия са потребни.) Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода. Да бъде като една инсталация, в която тече силен ток, но отвън нищо не показва. И ако някой каже: „Имаш ли знания?", той казва: „Бутни ме, завърти ключа!" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: „Имам знания" - като завъртиш ключа, няма светлина. Някои казват: „Аз имам светлина денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система - това е една инсталация. Сега ще ви научим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие - атрофирани. Колко души сте? ( 25.) И то постепенно ще се уреди. После - като се донесе темата, ще си направите обща извадка. Тайна молитва. Вие после сами ще разисквате някои неща. Ще си наредите сами реда и порядъка. Ще образувате един клас на задруга. Няма да се обезсърчавате от малко. Ще започнете с малко и постепенно ще се усилва. Тоз е най-добрият начин. Обща изработка на първа домашна работа: Качествата на добрия ученик 1. С пълна вяра и без страх се приближава добрият ученик към Учителя си. Обект за него представлява само учението. У него слушането върви наред с изпълнението. 2. Едно от отличителните качества е неговата силна, непоколебима и поло­жителна воля. Тази воля го прави смел и решителен, твърд, издръжлив и посто­янен. Той никога не се отчайва от несполуките, които среща, и мъжествено понася всяка мъчнотия, тъй той е непобедим в злото, а постоянен в доброто. Волята у него, взета като резултат от взаимното решение между ума и сърцето, се проявява като стремеж към Любов и Мъдрост. С тази воля той се самообладава в мисли и дела. 3. Добрият ученик знае кога трябва и кога е необходимо да говори. Той владее златния ключ на познанието - мълчанието. Не онова мълчание, което хапе, което принася вреда и зло, а мъдрото и разумно мълчание, което предваря от зло. Когато думите ще причинят зло, той мълчи и обуздава своя език. У него са застъпени всички морални качества, той е добродетелен, жизне­радостен и не се отчайва. Смирен и търпелив. Всичко у него е илюзия, освен едната Божия Любов и затова той се стреми да не причини зло на никое съ­щество. Всичко у него, всички критически, умствени и морални сили са насочени към познание и истината.

Елена Хаджи Григорова X. Събрания на „Класът на Добродетелите" през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.)[1] (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова) Правила На прага на окултния клас. слушателите трябва да знаят следните правила: 1. Който един път се опита да поправи абсолютното, Великото, се отстранява от клас. 2. Който един път не направи урока си, се отстранява от клас. 3. Който два пъти не дойде на урок (без важни неотложни причини), се отстранява от клас. 4. Три пъти ако стане взаимно нагрубяване между учениците, и двете страни се отстраняват от клас (между учениците сърдити хора абсолютно не се допущат). 5. Ученикът не трябва да изнася нищо от това, което се върши в клас. Забележка: Дълбоко в душата си и пред съвестта си, той трябва да знае какви са причините, които са го задържали. Важността за причините се оставя абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си; ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа. ____________________________________________________________________ [1] Този материал да бъде причислен като допълнение в „Изгревът" том XII след стр. 624. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа Любовта, която ще рафинира мисълта на ученика и направи прозирна плътната обвивка на ума, като изложи последния под светлите лъчи на Божията Мъдрост; Любовта, която единствено ще отвори светлата книга на Мъдростта, сочеща на ученика пътя на великата Божия Истина. При тази наглед лека транс­формация на сърцето и ума, ученикът безогледно [?] ще поддържа и направлява хармонията между последните, защото само тогава неговото същество ще стане източник, по-скоро проводник, на положителната Божествена Воля, за прила­гане на великия закон на Божествената] Истина. Със зоркото око на страж ще бди той и контролира всеки черен гост в своето ново жилище и нежно внимате­лен ще бъде в своите обръщения, защото този е начинът за парализиране всяко отрицателно влияние. Противните отправления на ученика са грешки, които пречат за правилното разрешение на неговите задачи. Изгубил своя дом на Истината и пътя към него от векове, човек се лута из тъмните завои на живота с все по-голямо безверие и безсмислие. И когато е изпита до дъно чашата на суетата, една лъча огрява изминатия път с всичките негови несгоди, тъмни крас­ки, и разкрива пред него една вечност от неизбродима' красота, в която царува вечната слава Божия. Вдъхновен от Божията Милост и Любов, той поема своя път към Бога - път на ученичеството във великото Божие училище. И неговата задача там да посвети живота си всецяло в служба Нему. Да работи в пътя на послушание. Светлите учители и Братя, които ще го напътват за подпомагане страждущето човечество, за реализиране на царството Божие на земята между хората, като въдвори в себе си оная Божествена хармония и Правда и Истина и Любов, които са негова радост и смисъл и цел. Много сложни са задачите на окултния ученик. Той е длъжен да работи и съдействува за идването на Цар­ството Божие на земята, да работи за благото на своите братя, а най-после - за своето лично повдигане и освобождение от закона на кармата и влизане в закона на свободата. Ученикът на всемирната Бяла школа е този, който има абсолютно будно съзнание, който е намерил своя учител и е готов да се жертвува за него и прилага всички методи, които му преподава; прилага Божественото Добро и Божествената Правда и живее в абсолютна чистота. Ученичеството е една от великите степени на развитие по пътя на еволю­цията на човешките същества. Тя предполага една продължителна и упорита съзнателна дейност за хармонично развитие на всички дарби, способности, възможности и във всички области на едно човешко същество. Ученикът има вече един завършен характер, придобил всички положителни качества и добро­детелите Божествени. Той е вече готов за една велика работа в духовното поле за повдигане и събуждане на безчетното число спящи души. Ученикът е вече доста голям светилник, който трябва да свети на тия, които ходят още в тъмни­ната, и да ги избави от потъването в дълбочините на всемирния океан на живота. Един истински ученик трябва да има будно съзнание във всичките си действия, във всичките си дела. Бог е Любов. Ученикът трябва да люби преди всичко Бога, да люби ближ­ния си като себе си, да люби врага си. Мъдрост, благост, дълготърпение, кротост, въздържание, целомъдрие са бисерите, които трябва да красят истинския уче­ник. Задачата на ученика е да изпълнява упътванията на Учителя си, също и неговите наставления, с цялото си сърце, ум и душа. (Аз се стремя да стана ученик.) Най-първо ученикът трябва да се смири, да започне да работи върху своя ум, сърце и воля. Задачата на ученика в школата е да живее според принци­пите и законите на тая школа - да живее, като измени вътрешния си живот. Това, що Учителят учи в школата, ученикът трябва да следи и изпълнява и проучава с пълно внимание и да бъде активен в изпълнението. Защото крайната цел на Учителя е нещо много повече, отколкото ученикът може да си представи. Писанието казва: „Голяма е нивата Господня, а малко са жетварите." Следователно една от задачите на ученика във всемирната Бяла школа е да стане добър и достоен жетвар на нивата Господня. За да проявим някоя природна сила в живота си, ние трябва да спазим известни закони и правила, по които тя може да се прояви. Питам се: Мога ли да бъда ученик на всемирната Бяла школа? Имам ли силна вяра, любов и послушание към своя Учител, мога ли да обичам всички както себе си? Ако притежавам тия качества и ги прилагам в живота си - тогава ще бъда ученик на Всемирната Бяла школа. Ученикът трябва да учи и работи заедно с Учителя си. Той трябва да се доверява напълно на своя Учител и да работи в неговата светлина. Преди всичко ученикът трябва да работи над себе си, да се стреми да изправи всички лоши навици, които са останали от миналото. Да отстрани всички препятствия, които му пречат в мисли, чувства и действия, и да разработи скритите добродетели и окултни способности и сили. Той трябва да има пълна чистота в сърцето си и светъл и досетлив ум, да се стреми да не изопачава фактите. Да бъде наблюдателен, да взема от всичко поука, даже и от грешките на другите, но никога да не критикува, с което ще прави спънка на Учителя. Ученикът е длъжен да изпълнява нарежданията на своя Учител и след като изучи и приложи всичко в живота си, да достигне степента на своя Учител. Ученикът е длъжен да изучи всички Божествени закони и принципи и да стане достоен носител, изпълнител на същите. Ще влезем в школата с голямо смирение, ще седнем тихо на стола си, ще концентрираме ума си, ще пазим връзката с белите братя и ще чакаме тяхното благословение, което ще приложим в живота си. Окултният ученик трябва да бъде добър във всичките си мисли, чувства и желания и действия и да проявява всякога в живота си Божествената Любов. Ученикът трябва да върви напред без страх и тъмнина, да изпълни волята Божия, да изправи себе си и да покаже светлината на другите. Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Ученикът е длъжен да се учи на всичко добро, да бъде точен и изпълнителен на всичко, каквото му се преподава в школата. Ученикът трябва да има пълно послушание към Учителя, пълно упование в Него, вяра без всякакво съмнение в думите Му и любов безгранична в учението Му, знаейки, че всичко, което Той учи, е изпитано и проверено от Него. Ученикът трябва да повдигне своя ум, да облагороди своето сърце и да възстанови волята си, след това да се предаде в служба на Любовта. Ученикът трябва да познае своя Учител и да изпълнява точно и вярно Неговите заповеди. Всемирната Бяла школа, това е една велика школа, а ученикът в нея трябва да се свърже, да се домогне до туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си, а това е Христос, Който е Любов безгранична, Мъдрост непрестанна и Истина постоянна. Затова ние трябва да се пропием от тези велики Божествени принципи, щото те да станат наша плът и кръв, т. е. ние самите да станем Любов, Мъдрост и Истина. Ученикът трябва да бъде послушен, да възприема и прилага всичко с любов, което му преподава неговият Учител. Ученикът трябва да се учи непрестанно, да бъде послушен към всяко наставление, дадено му от неговия Учител, и да не се съмнява в Него. Да не роптае пред Бога за несгодите, които се случват в живота му, да понася всичко с радост, да търпи всички хули, отгдето и да идат те, да прави добро на тия, които го ненавиждат и му правят пакост, трябва да слага Любовта за основа на всяко свое проявление. Задачата на ученика е да разбере добре окултната наука и всички тайни, които упътват човека в добрия живот, да спазва Божествените закони и да се стреми към съвършенството. Уроците, които ученикът е длъжен да изучава, включват в себе си най-великите добродетели, които Бог е създал чрез Слово и закони. Но ал­фата и омегата на всичко са съвършената Божия Любов и себепожертвувание- то, които Христос ни донесе от Отца Си и ни завеща на Голгота. Притежаваме ли ги или стремим ли се към тях, ще станем ученици. Задачата на ученика е светла и възвишена; трябва да бъде светла и мисълта му, което ще му помогне за правилното разрешение на всички задачи в живота. Сам сред бурите на живота, затворен в своята същност, въоръжен с волята, предстои му да върви неспирно към ония, които го зоват. Задачата на ученика на Всемирната Бяла Школа? - Но тя сама по себе си не е ли най-висшето изявление на всички добродетели, които синтезират изцяло човека като вярно отражение на Бога? Безспорно, това е така. Навсякъде и всякога личността ще трябва да намира най-висшето проявление на Бога. Особено на земята Той се манифестира по начин такъв, че да се чувствува, да се вижда и да се осезава като най-безспорна реалност, изявена в своята пълнота. Земята е великата отразителка на Бога, ведно с всичките Му качества, ведно с цялата Му Същина. Окултният ученик на земята е звеното, което свързва Бога като Абсолют и в същото време отразен в пълнотата на Същината си в нея.

https://petardanov.com/files/file/1754-%7B?%7D/ 11. Любезни братя и сестри, Съгласно решението на братската учителска среща на 13 и 14 август 1945 г., ще се правят учителски срещи всяка година във време на събора. През Великденската ваканция тази година, на 25.IV. на Изгрева имаха среща братята и сестрите учители от София и дошлите от провинцията. На тая среща се изработи дневният ред за нашата среща във време на събора. Предвидени са и са разпределени следните реферати: 1. Идеята на Цялото във връзка с образованието - Георги Тахчиев. 2. Мистичната страна в педагогическите идеи на Учителя - Боян Боев. 3. Пътят към детското сърце - Илиева. 4. Образователното дело в Съветска Русия - П. Г. Пампоров. 5. Педагогическите идеи на Учителя в моята практика. 6. Хореографското изкуство в миналото и сега във връзка с Паневрит­мията - Ярмила Въжарова. 7. Насоки на новата хигиена във връзка с идеите на Учителя - Д-р Радка Давидова. Предвидени са два курса през време на педагогическата среща: 1. Курс по ритмична гимнастика - ръководен от Ярмила Въжарова (с де­монстрации). 2. Професионално напътване - от Крум Въжаров - около десет лекции. Други точки от дневния ред са предвидени: Педагогически опитности и разни. Курсът на Ярмила Въжарова ще бъде от голяма важност, понеже тя ще запознае курсистите с песните на Учителя, превърнати в движения. От не по-малка важност ще бъде и курсът на Крум Въжаров, понеже той ще изложи практически методи за установяване дарбите и наклонностите на учениците. Датата на събора ще се съобщи допълнително. Желающите да запишат нещо във връзка с гореизложеното да се отнесат до: Елена х. Григорова - кв. „Изгрев" - София, 13. Изгрев. 1.V.1946 година. Със сърдечен братски поздрав. От комитета на братската учителска група.

10. Покана Поканвате се на среща на братската учителска група на 25 април - четвъртък - 6 ч. следобед в дома на брат Славчо Славянски. Желателно е при­съствието на всички, защото има важни въпроси за разглеждане. Изгрев, 23.IV.1946 год. Изгрев, 23.IV.1946 год. Прочели: 1. Боян Боев 2. Кирил Икономов 3. Георги Томалевски 4. Милка Периклиева 5. Пеню Ганев (подпис) 6. Стоянка Илиева (подпис) 7. Наталия Чакова (подпис) 8. Буча Бехар (подпис) 9. Люба Стойкова 10. Мария Зафирова (подпис: М. Златарева) 11. Невяна Неделчева 12. Васил Божков 13. Веска Величкова 14. Екатерина Грива 15. Величко С. Недев (подпис) 16. Симаня Иванчева (подпис) 17. Надежда Епитропова 18. Доктор Радка Давидова (подпис) 19. Бистра Златева 20. Димитрина Антонова 21. Антоний Николов 22. Борис Шаров (подпис) 23. Димитър Цеков (подпис) 24. Стефанка Златева 25. Мара Златанова 26. Амелия Надзор 27. Райна Ефтимова 28. Кина Василева 29. Донка Велчева (Спирдонова) 30. Цветана Чернева Шарова 31. (подпис): П. Симов [?]

9. Доклад-решение за срещата на 8.I.1946 год. Любезни братя и сестри, Във връзка с решенията на братската учителска среща на 13 и 14 август 1945 г., ще се правят учителски срещи всяка година във време на събора. Реши се тогава, извън тая обща редовна среща, да се свикват при сгоден случай и групови такива. Такава групова среща се състоя на 8.I.1946 г. на Изгрева, на която присъствуваха около 15 души. В срещата се разгледаха следните въпроси: 1. Обмисляне дванадесетте точки от миналата среща, състояла се на 13 и 14.VIII. 2. Изнасяне на педагогически опитности. 3. Изработване дневен ред на бъдещата педагогическа среща във време на общия събор. По първа точка се взеха следните решения: 1. Определиха се подходящи лица, които да съберат примерите, разказите и легендите на Учителя. 2. Определиха се лица, които да приготвят сборник от песни на Учителя и такива и на някои наши братя и сестри, подходящи за училищата. 3. Реши се да се напомни на братята и сестрите учители да побързат с приготвяне на статии за педагогическия сборник, които да ни се изпратят на­време. 4. Реши се да се издаде сборник от гимнастични упражнения, като се взе­мат подходящи такива от Паневритмията и те се предшествуват от подготвителни упражнения. Определиха се лица за изпълнение на тази задача. 5. Изработи се следният дневен ред за идващата педагогическа среща във време на събора: а) Реферати; б) Курсове; в) Педагогически опитности; г) Разни. Предложиха се следните теми за реферати: 1. Идеята за Цялото във връзка с образованието. 2. Мистичната страна в педагогическите идеи на Учителя. 3. Пътят към детското сърце. 4. Образователното дело в Русия. 5. Текстуален доклад на педагогическите идеи на Учителя. 6. Педагогическите идеи на Учителя в моята практика. Умоляват се братя и сестри, които желаят да вземат някои от горните рефе­рати, да ни съобщят най-късно до края на м. март. Могат да се посочат и други теми за реферати от желаещи да ги изнесат. В случай, че се предложат много теми, комитетът на групата ще направи подбор с оглед на времето, с което разполагаме. Сестра Ярмила Въжарова ще открие кратък курс, през време на събора, по ритмика за учители, в който ще ги запознае с песните на Учителя, превърнати в движения. На състоялата се среща на 8.I. няколко братя и сестри изложиха свои интересни и ценни педагогически опитности. Срещата мина с повишен дух и желание за творческа работа. Пожелаваме на всички братя и сестри най-усилена и смела работа за изграждане новото свободно училище на любовта. Всички материали, сведения, запитвания и помощи за касата при групата да се изпращат на адрес: Еленка Хаджи Григорова, кв. Изгрев - София XIII. Със сърдечен братски поздрав: От Комитета на братската учителска група. 14.I.1946 г., Изгрев.

8. Доклад Какво е направено на братската учителска среща, състояла се на Изгрева на 8.I.1946 г. Срещата имаше следния дневен ред: 1. Обмисляне дванадесетте точки, поставени от миналата педагогическа среща на 13 и 14 август 1945 г. 2. Изработване дневен ред за бъдещата педагогическа среща на общия събор. 3. Изнасяне на педагогически опитности. 4. Разни. Вземаха се следните решения: 1. Ще се съберат и разработят Учителювите примери, приказки и легенди. Материалите ще бъдат предадени на сестра Милка Периклиева [задраскано е името, отгоре с молив е написано: Недялка Калпакчиева] и ще се разработят от подходящи лица от педагогическата и литературната секция. 2. Реши се да [се] съберат подходящи за пеене в училищата Учителюви песни на брат Петър Камбуров, на Милка Периклиева и др. Определиха се следните лица да събират и обработват песните и ги приготвят за печат: К. Икономов, М. Периклиева и П. Ганев. Песните ще се разработят на няколко гласа и ще се дадат за одобрение от Министерството на Народното Просвещение. 3. На миналата педагогическа среща се реши да се издаде сборник от педагогически статии. Определиха се следните лица за събиране и подреждане на статиите: Невена Неделчева, Буча Бехар и Ст. Илиева. 4. Реши се наново да се извадят всички педагогически мисли на Учителя от всички напечатани беседи и се определиха следните лица, които ще означат този материал: [Встрани има бележка с друг почерк: Да се подберат]. Възкресен Анастасов взема: Утринните слова и разни единични беседи. Елена Григорова : Общия събор. Амелия Надзор : Младежкия клас. сестра Спиридонова : Рилските беседи. Г. Тахчиев : I-ва половина Неделни беседи. Стоянка Илиева : II-ра половина Неделни беседи. Недялка Калпакчиева : Младежкия събор. сестра Ермила : Общия клас I-ва до V год. включително. Ив. Кесьов : Общия клас VI до X год. 5. Реши се да се издаде един сборник от гимнастични упражнения, приго­дени за близко използуване в училищата, като се вземат от Паневритмията подходящите за времето, като се допълнят от сестри Ермила и Периклиева с подходящи нови упражнения. За приготвянето на този сборник се определиха сестра Ермила, М. Периклиева и брат Антон Петков. 6. Подхвърли се идеята и за издаване на детско вестниче, без да се взе конкретно решение, като се напомни само да се събират материали. По точка втора на дневния ред изработи се следният дневен ред за идната педагогическа среща: Четене на реферати. 2. Откриване на кратки курсове. 3. Педагогически опитности. Предложиха се следните реферати за одобрение, от които ще се вземат толкова, колкото се намери за добре: 1. Идеята за цялото във връзка с образованието. 2. Мистичната страна в педагогическите идеи на Учителя. 3. Пътят към детското сърце. 4. Положителният метод в образованието. 5. Образователните идеи в Русия. 6. Текстуален доклад на Учителювите педагогически идеи. 7. Интуицията като образователен метод.. 8. Педагогическите идеи в моята учителска практика - от Антон Петков. По втората точка, за откриване курсове, сестра Ермила се зае да изнесе курс, в който да запознае братята и сестрите-учители с упражненията, които ще се подготвят за отпечатване в сборника. При срещата се споделиха и педагогически опитности на брат Владо от Мърчаево, Възкресен Анастасов и М. Периклиева. Срещата протече и завърши с много повишен дух и в края се направиха щедри парични дарования за педагогическата каса. Секретар на педагогическата група: Г. Тахчиев. 9.I.1946 г., Изгрев.

7. Решения на братската среща на учителите: 10-12.VIII.1945 г. На братската среща, състояла се от 10 до 12 август 1945 г. на Изгрева, учителите на Братството се събраха за обмяна на мисли по педагогически въп­роси и специално върху педагогическите идеи на Учителя. На отделен лист ви пращаме в резюме основните мисли, изказани в тая учителска среща. На нея присъствуваха 32 души учители. При тая среща се вземаха следните решения за провеждане: 1. Събиране материали за сборник с приказките, разказите, легендите и примерите на Учителя, обработени специално за деца и юноши; 2. Издаване, при първа възможност, сборник с песни от Учителя и други подходящи песни за деца, юноши и младежи; 3. Събиране материал за педагогически сборник със статии от наши братя и сестри върху педагогическите идеи на Учителя, върху начина за тяхното приложение в училището; Поканваме братята и сестрите - учителите, да приготовляват материал за този сборник. Статиите да бъдат готови най-късно до идния събор; 4. Всички братя и сестри-учители, според възможността и условията, да образуват детски групи от първоначални и прогимназиални ученици и младежки групи от гимназиални ученици. Задачата на групите ще бъде: Реферати върху новите идеи, които ще легнат в основата на новата култу­ра, занимания с песни, Паневритмия и други ритмични упражнения. Екскурзии, колективен, полезен труд и общи обеди. В групите децата ще проявяват творчество и самодейност, ще излизат със свои реферати, ръководени от учителя. Всяка група ще си има и своя библиотека. 5. Всеки брат и сестра-учители да почнат по-активно да прокарват под­ходящи песни на Учителя в училищата. 6. Всеки брат и сестра-учители да участвува активно в разните ученически дружества и да прокарва в тях новите идеи. 7. Според възможностите и условията, да се въведе Паневритмията и „Слън­чеви лъчи", изцяло или отчасти. В това отношение да се действува разумно. 8. Конституира се братска учителска група, която ще прави своите срещи през време на общата братска среща през август. А в извънредни случаи може и в друго време. След Коледната ваканция ще ви изпратим дневния ред за идващата брат­' ска учителска среща. 9. Всеки наш учител да прилага в училището педагогическите идеи на Учителя, като си води дневник за по-важните опити, които може да докладва на следващата братска учителска среща. 10. Изказа се пожелание, щото през време на братските [учителски] срещи да се уреждат и опреснителни педагогически курсове. За програмата на тези курсове може да се изкаже [...][1] 11. Изказа се желание братя и сестри-учители да кореспондират помежду си за обмяна на педагогически опити и изпращане на педагогически мисли от Учителя. 12. За посрещане на разходите на братската учителска група, взе се решение да се внасят волни помощи. Желающите братя и сестри от провинцията могат да внесат своята волна помощ. Желателно е да вземете активно участие в педагогическите конференции, за да прокарвате новите идеи. Всичко, що се отнася до братския учителски съвет, да се изпраща на адрес: квартал ИЗГРЕВ, София XIII, Еленка Григорова. Изгрев-София, 10.XII.1945 година ___________________________________________ [1] Липсва част от листа. (Бел. М.И.)

6. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева Тук ви изпращаме основните мисли, изказани на тая братска среща. Изтъкна се голямото педагогическо значение на посещението на родителите от учителите, работа чрез музика и практикуване на дълбокото дишане. Препоръчва се уважение на децата и да се посяват семената на положителното в тях. Препоръчва се възпитание чрез пример. За изкореняване на кражбите в училището, приведе един брат един свой опит. Поставили кутия на видно място с надпис: „Тук се поставят изгубени вещи." И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се изпол­зуват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учени­ците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използувал и радиестезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на братя и сестри-учители с Учителя, последният е изказал следните педагогически идеи, които се изнесоха в братската учителска среща: Запитали Учителя дали е време да заработим за новото, като учители. Той отговорил: „Време е и не е време. Който е разбрал новото и е проникнат от него и го живее, за него е време. А който не го е разбрал и не живее в него, за него не е време." Учителят е казал още в подобни разговори: „Научете да се хранят правилно децата, защото правилното физическо хранене помага и за духовното хранене. Да научим децата да служат на другите - с това ще се научат да служат и на Бога. Природата е творение на Бога. Ако запознаете децата със земята, огъня, въздуха, водата, светлината и с техните проявления, вие сте се добрали до най-съществения метод за работа." Една сестра изтъкна, че вместо молитва и кръстене, практикувала едноминутно мълчание. Друга учителка е правила с децата тайна молитва, за да благодарят за слънцето, въздуха и пр. Това било съветът на Учителя към нея. Той й казал, че досегашната молитва била механическа. Учителят й казал още, вместо молитва да се произнасят с движение думите: „Да мислим добре, да чувствуваме добре и да работим добре." Един учител препоръча вместо молитва да се произнася възпитателен лозунг в песен. Друг препоръча вместо молитва да се произнася подходящо мото. Изнесе се и следната идея на Учителя: Да се молим за учениците, които ние възпитаваме. Върху подобни и други педагогически въпроси се препоръча специалната педагогическа беседа на Учителя, в тома „Да възлюбим" (Вторият младежки събор, 1924 година). Изтъкна се още идеята на Учителя да се използува законът на съответствието (аналогията), за да се представи на децата отвлеченото [чрез] нагледното. Беше предвидено братската учителска среща да мине с едно събрание, но големият интерес и ентусиазъм наложиха тя да се продължи в три събрания. Възторгът на учителите - братя и сестри, бе особено голям, също и готовността на всички за творческа работа за новото бе изненадващо силна. В края се изтъкнаха някои важни мисли, казани от Учителя в беседата, държана на 1.IX.1942 год., на братската учителска среща. Трябва да се започне с фактите: с реките, изворите, електричеството и прочие. Преди изучаване на фактите не можем да говорим теоретически. Докато човек се занимава с чужди мисли, той е в автомобила, автомобилът го движи; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам се движи. Трябва да излезе из автомобила навън. Вие трябва да опитате новата култура. Всяка духовна храна, която се дава на децата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Помнете едно: вие като учители всякога ще предадете на учениците си едновременно вашите добродетели и вашите недъзи; това ще стане, без вие да знаете. Не може да предадеш на хората това, което нямаш. Да кажем, че в едно отделение или клас не седят мирно. Какво да се прави? - Учителят да вземе няколко акорди и целият клас ще се хармонизира. Учителят много лесно може да научи децата да станат проводници на доброто. Най-първо, той трябва да ги обикне. Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, е за Учителя. А това, което Учителят носи, е за децата. „Научете се да присаждате тръни и да обработвате плодни дървета."

5. Педагогическа лекция държана от Учителя на конференцията на учителите на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре запознати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоретически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноздри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум. В ума, в човешката мисъл има долини, има и планини, има и равнини. В човешкото сърце също има долини, има и планини, има и равнини. В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина. Ако човек не е проводник на светлината, той не може да твори мисълта. Умът е проводник на човешката мисъл. Човешката мисъл има друг източник, отдето произтича. Ние сме свързани с тялото и мислим, че след като напуснем земята, след като изчезне тялото, как човек ще мисли. Ние имаме глава и мислим, че без глава човек не може да мисли. Ние имаме смътно понятие какво нещо е любовта. Представете си, че вие сте в един автомобил, автомобилът се движи, а човекът седи в автомобила. Казвате: като излезе човек из автомобила, как ли ще се движи? Сега, като седи човек в автомобила, автомобилът се движи, а човекът не се движи, а като излезе човек на земята из автомобила, тогава той се движи, а автомобилът не се движи. Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомобила. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате. Ако вие сами не сте културни, как ще я опитате? Един музикант казва: „Да опитам съвременната музикална култура." Ако той не е музикален, какво ще разбере от културата? Най-първо, той носи културата в себе си. Той трябва да излезе из своя автомобил и да види тази култура, че е подвижна. Казвам: Задачата на природата е да ни извади из онова инертно състояние, в което хората се намират. Защото във всичките хора има едно вътрешно недоволство, че малко знания имат. Хората не страдат от малко знание, но от много знание, от много теории за живота, от много теории за възпитание, за Бога, за онзи свят, за този свят - от много теории страдат. Като седнете да ядете, от колко яденета се нуждаете вие? Да кажем, вие имате 40 яденета. В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни от тях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон. Самите съдии са закон. Законите, това са методи, с които те оперират върху вас. Защо оперират? За да оправят една ваша погреш­ка. Питам сега: Когато вие победите, как трябва да ви съдят? Трябва да турят един закон на гостилничаря, че повече от 300 грама ядене не се дава на човека. Сто грама - за ума, 100 грама - за сърцето и 100 грама - за волята. Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така предполагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите. Всички същества имат едно понятие, че по-умни същества от тях няма. Сега вие считате мухите за глупави. Но мухите са човешки души, изостанали в своето развитие. Един комар е една човешка душа, изостанала в човешкото развитие, големи амбиции има, а възможности няма. Тя казва: „Дайте ми възможности, и аз ще се проявя така." Къде е погрешката на животните? Понеже те живееха със своите теории в света, не живееха с онова, което е било в тях - да се изпълни волята Божия на земята. Представете си един съвременен учител, че би имал всичките математически правила, които съществуват, и може много добре да ги разбира. То е за физическия свят. Но как би приложил геометрията в органическия свят? Приро­дата я е приложила. Как ще приложим геометрията в умствения свят? Запример, в даден случай вие трябва да знаете вас какво знание ви е потребно. Една храна трябва да се приготви, която да е подходяща, да съдържа точно туй, което е нужно. Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготов­лявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приемате, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот. Или тази храна не съдържа достатъчно сила в себе си. Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила. Ако тази храна съдържа повече светлина, тогава умът се развива, човек умствено само се развива. Ако храната съдържа по-малко светлина, тогава умът остава неразвит. Ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако има по-малко сила, волята остава неразвита. Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето. И семейство, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение. Сегашните бащи представят волята, майката представя сърцето, а децата - ума. Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това?" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топ­лина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много. Но всичко туй върви по закони. Тия закони, трябва да ги намерите, те са разумни същества. Вие досега сте изучавали мъртвите закони, написани от хората, ония закони, които хората носят. Писанието казва: „Ще напиша закона в сърцето им." Сърцето е нещо разумно. Един жив човек, на когото законът е написан, той ще покаже какво нещо е законът. Досега ние имаме закони без любов, те са мъртви закони. А отсега нататък има да изучаваме живите закони. Живите закони, това са законите на любовта. Не мислете, че вие ще се освободите от механическите закони. Но вие ще дойдете до ония живи органически закони, които ще ви дадат смисъл в живота. Представете си, че сега вие се нуждаете някой човек да ви представи какво нещо е червеният цвят. Има един червен цвят на ума, има един червен цвят на сърцето и има един червен цвят на човешката воля. Тия три цвята, съединени в едно, те създават, тъй да кажем, здравето, щастието и блаженството на човека. Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки. Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек. Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запри­мер, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място. По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която искаме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения. След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място. Но ако кривата линия се образува без правите линии, тя е неестествена. Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро. Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам!" Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20, 30, 40, месеци, докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще предадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете. Не можеш да предадеш на хората това, което го нямаш. Защо е така? Ако можеш да предадеш своите недъзи и своите добродетели, ти си силен човек. Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия. И ако изхарчите тази енергия, вие не знаете как да я внесете, чувствувате се демагнетизиран, казвате: „Не работи умът, не работят чувствата" - фабриката не работи. Вода няма, огън няма - фабриката не работи. За да работи, трябва да има нужните елементи. Та, в новото възпитание ще започнете с вашите страдания: да възпитате вашите скули, вашия нос, защото, ако не е възпитано сърцето ви, какво можете да направите? Често носът ви сърби, побутнете го, лицето ви сърби. Този сърбеж показва, че лицето и сърцето не е възпитано, няма търпение. Като те сърби нещо, като те гложди, ти да седиш и да му пееш. Сега, тебе те сърби носът, ти се почешеш - губиш. Ако си поставите една задача 5-10 минути да концентрирате ума си, веднага ще почувствувате, че ви сърби носът, гърбът, или ще почнете да се мърдате. Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания. Когато са добри проводници, никакво щипане не се образува. То не е болезнено, това състояние, но не е равномерно разпределена тази енергия. Ако внесете светли мисли, хубави чувства и добра воля, веднага този сърбеж изчезва. Образува се приятно настроение. В ума се появява светлина, в сърцето ще получите приятно впечатление, явяват се хубави чувства, после ще се изпра­вите, ще се яви сила във вас, ще помислите, че израствате и ще видите, че може да направите нещо. И ще направите. Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит. Някой път сърцето не работи - направете опита. Умийте само носа с топла вода. Като умиете челото, гледайте да не капне вода по другата част на лицето. Може да вземете и да намокрите една копринена кърпа и с нея много внимателно ще умиете само носа или само челото, както един художник, когато рисува. В художеството се иска голям майсторлък. Или пък някой път считате, че умът ви не работи - вземете една кърпа и измийте само челото. Какво ще ви коства да направите този опит? Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием? Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете. Смятам, че това е достатъчно. В съвременната педагогика проверете всички педагогически правила вер­ни ли са, или не. Тези правила, които турят в действието, искам да ги проверите. Теориите и хипотезите трябва да се проверят. Онова, което вие сте придобили, трябва да [го] приложите. Душата се проявява чрез брадата, сърцето - чрез носа, умът - чрез челото. Казвате: „Къде е Божественото?" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на темето. Къде е човешкото? Човешкото е отстрани на главата. Къде е ангелското? - На челото. Адът на човека е при ушите. Всичкото лошо излиза отстрани на главата. Когато главата на човека е широка, той е човек гневлив. Той може да убие човек и пет пари да не дава. После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата. Прави научни изследвания. Откъсне главата и я хвърли настрани. Ако туй дете го турите в една стая, на пода на която е пуснат ток, и щом откъсне главата, пуснете тока да потече, да засегне детето, три пъти като откъсне главата на мухите и вие все пущате тока, то ще разбере, че не се късат главите на мухите. Всичките страдания са токове, които идат от невидимия свят, да поправят погрешките. Със всяко страдание трябва да се поправи нещо. Ти може да стра­даш, за да поправиш една погрешка. Когато сте съвършени, няма да имате страдания. Когато сте несъвършени, ще страдате. Без страдания не може да се поправят погрешките. Някой път учителите пляскат децата. Може да го плеснеш, но най-първо прекарай в ума си, в сърцето си, в душата си мисълта да го плеснеш ли и чак тогава го плесни. Ти не си питал нито ума, нито сърцето, нито душата си и искаш да удряш. Като вървиш в гората, някое клонче може да те блъсне и да ти извади окото. Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание. Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници. Най-първо той трябва да ги обикне и те да го обикнат. Казвате: „Това са деца." Децата познават кой ги обича. Да не усетят, че ти можеш да излъжеш пред тях. Щом те разберат, че ти лъжеш, казват: „Послъгва учителят." Те да знаят, че учителят не обича да лъже. Да знаят, че учителят, като направи погрешка, ще я изправи. Вие, като направите една погрешка, как се извинявате? Да каже: „Деца, аз съм учител, и аз имам по-голям учител, пред него направих една погрешка, поправих я. Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в съвременното възпитание ще го считат за една слабост. Първото нещо, като направим сега една погрешка, търсим как да се извиним. Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи. Нито трябва да се осъж­даме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи?" Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките. Като се оттече водата, тази вода в трапчинките остава, не може да изтече. Казвам: Новото сега трябва да дойде в помощ на стария живот. Понеже имаме богат материал, от който може да се направят много работи. Да кажем, ти искаш да биеш. Стани скулптор! И наместо да биеш хората, да биеш камъните. Да допуснем, че имаш навик да цапаш. За този-онзи говориш лошо. Стани худож­ник и цапай платното! Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна] [3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние гово­рихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой? Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход. От другите 25 - 1%. А от останалите 50 имате 10 % приход, или 5 %. На (!?)[4] ще разчитате сто на сто. Една погрешка ви е ощетила 1 лев. Ако я изправите, ако я направите на добродетел, тя ще ви принесе 100 лева. Ред поколения са казвали: това е непоправимо, онова е непоправимо. Кое е непоправимо? Умрял човекът. Какво искаме, когато умре този човек? Когато се роди този човек, взехте ли вие участие? По ваша воля ли стана това? Казвате, че не навреме умрял. Той се е родил навреме и е умрял навреме. Ако се е родил навреме, и навреме ще си замине. Допуснете, че виждате един кон, който носи един голям товар, и отдето минава, всичките хора го хвалят, турят му венци, пеят му песни. Като стигне конят до своето местоназначение, какво е постигнал от тези похвали? Той иска само да си похапне, песните са безпредметни. Този кон, като пристиг­не, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благо­дарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му сви­рим, да го хвалим. По-добре една възприета мисъл в ума, едно хубаво чувство в сърцето, една хубава постъпка във волята - по-хубави неща от тях няма. При­родата, като ни изпраща сутрин светлината, тя ни поздравява ума; на обед, когато стане много топло, тя посещава сърцето ни; и вечерно време посещава душата ни. Лятно време ние се радваме, че слънцето е залязло, че ще стане хладно, ще се поразходим. Искаме от голямата топлина, която слънцето има, да раздадем на всичките хора. Казваме: „Стига топлина, толкова топлина ни стига. Да си починем." Да пазим този порядък: сутрин - умът, на обед - сърцето и вечер - душата. Тогава душата трябва да работи през цялата нощ, и умът, и сърцето да си почиват. Вечерно време трябва да има работа за душата. Който оставя душата без работа, той е изложен на обикновено разположение. Тия работи ги проверете доколко са верни. Това са хипотези и теории. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, учителят ще се учи от тях. Новото, което те носят, е за учителя и туй, което учителят носи, е за децата. Научете се да присаждате тръните и да обработвате плодните дървета. „Отче наш". ______________________________________________________________________ [1] Празно място в ръкописа, за 1-2 думи. (Бел. М.И.) [2] Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред. (Бел. М.И.) [3] В ръкописа е написано „червена". (Бел. М.И.) [4] (!?)- Така е отбелязано в ръкописа, вероятно нещо от стенограмата не е разчетено. (Бел. М.И.)

4. Циркулярно писмо от 18.XI.1942 год. Изгрев, 18.XI.1942 год. Любезна сестро Е Григорова, На 1 септември т. г., пред група братя и сестри-учители, Учителят държа една педагогическа беседа, резюме от която се напечата в сп. „Житно зърно", бр. 8 от т. г. Тая среща се състоя с цел да се сближим и опознаем, учителите от братството, и да обменим мисли върху новите пътища на възпитанието във връз­ка със светлината, която се съдържа в беседите и лекциите на Учителя. След беседата на Учителя, при тая среща някои учители изнесоха свои интересни педагогически опитности, за да бъдат те използувани и от други. Учителят даде следните три теми, за да се развият по желание от трима души и приготвените реферати да се прочетат на срещата към края на август или началото на септемврий идната година. Тия теми са: 1. ВЛИЯНИЕТО НА ЛЮБОВТА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - В ОБЛАСТТА НА ВОЛЯТА. 2. ВЛИЯНИЕТО НА ЛЮБОВТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ - В ОБЛАСТТА НА ЧУВСТВАТА. 3. ВЛИЯНИЕТО НА ЛЮБОВТА В УМСТВЕНИЯ СВЯТ - В ОБЛАСТТА НА УМА. Освен тримата референти, които ще развият тия теми, умоляват се всички други братя и сестри-учители да работят върху тия теми, та на идната среща да дойдем до едно по-пълно разрешение на задачата, която Учителят ни дава. Тая обща работа ще послужи и като жива връзка между душите на всички, които са призовани да работят за новото в света. При срещата се изказа желание за кореспондиране по педагогически въпроси между братя и сестри-учители, за да се ползуват взаимно от своите опитности. Всички сме изпълнени с живата надежда, че станалата педагогическа среща е началото на подобни срещи всяка година по същото време и така да израсне едно мощно педагогическо движение, проникнато от новите идеи, и това движение да има своя научна задача, в бъдеще да има свое списание и педагогически трудове. Първият труд в тази област излиза наскоро със заглавие: „Значението на образованието и възпитанието в живота според Учителя". При срещата се изказаха пожелания да се дават педагогически статии в сп. „Житно дърво", във в. „Братство" и в други периодически издания в страната. Също така се изказа пожелание да се участвува живо във всички педагогически конференции, които се уреждат от българското учителство. Нека всеки брат и сестра да запознае със съдържанието на настоящото писмо ония братя и сестри-учители, които желаят да работят в това направление. Молим, изпратете адресите на такива братя и сестри-учители от вашата околия, за да ги имаме пред вид при изпращане съобщения и пр. При срещата се реши всеки учител да вземе един том беседи и да извади из него педагогическите мисли - да ги изкара в буквален препис, без комента­рии. И тия извадки да бъдат предадени до август идната година. По технически причини сме заставени ние да определим беседите и лек­циите от Учителя, от които ще се извличат педагогическите мисли. На вас се препоръчва за горната цел „Разумният живот". Нека при следната среща през август идната година всички братя и сес­три-учители да дойдат с жажда за работа за новата култура в света и за новото училище, в което да бъдат приложени идеите на Учителя. С братски поздрав: [подписи:] М. Периклиева, Г. Тахчиев, Б. Боев

3. Програма на педагогическата среща на 1.IX.1942 год. на Изгрева 1. „Аз мога да любя" (песен). 2. „Духът Божи" (песен). 3. Добрата молитва. 4. „Излязъл е сеяч да сее" (песен). 5. Откриване на срещата с няколко думи. 6. „Иде, иде" (песен). 7. Слово от Учителя. 8. Споделяне педагогическите опитности. 9. „Блага дума" (песен). 10. Какво може да се приложи от новото в педагогическата ни практика? Развиване социални чувства, чувство на братство у децата. Преподаване Паневритмия, братски песни, дихателни упражнения и пр. През година да се правят френологични, физиогномични, хиромантични и други изучавания върху децата. Всеки да си избере по един том от беседите или лекциите, от които да изкара педагогическите идеи. 11. Разни. Раздаване реферати за следната педагогическа среща. Кореспондиране между учителите в Братството. Образуване настройки за кореспондиране. Излизане с педагогически статии във вестниците и списанията, например във в. „Братство", в сп. „Житно зърно" и пр. Изнасяне на педагогически реферати в педагогическите конференции. Избиране постоянно бюро, което да състави списъка на всички учители в Братството и да им направи достояние споделеното в педагогическата среща. 12. „Мога да постигна" (песен). 13. Слово от Учителя. 14. „Отче наш".

2. Дневен ред на педагогическата среща на 1.IX.1942 год. на Изгрева 1. Откриване на срещата с няколко думи. 2. Слово на Учителя. 3. Споделяне на педагогическите опитности. 4. Какво може да се приложи от новото в педагогическата ни практика. 5. Раздаване на реферати за следната педагогическа среща. 6. Разни. 7. Слово от Учителя.

Елена Хаджи Григорова IX. Народни учители и Изгревът 1. До братята и сестрите учители, присъствуващи на събора След събора - духовният празник - по общо желание ще имаме учителска среща на първи септемврий в пет часа следобед, в малкия салон. Нека всеки помисли за общата работа и възможностите, които бихме могли да проведем като служители на една идея. Нека бъдем точни и акуратни. Да присъствуват само учители и точно на време. 25.VIII. 1942 година Изгрев

21. Разговор с Учителя на 10.II.1937 г. Когато дойде любовта, да няма умрели. Любовта не прави никаква разлика между бедни и богати и пр. И вятърът еднакво вее на бедни и богати. Който прави разлика, там е човешкото. Да подчинявате човешкото на Божественото. От човешкото не можем да се освободим. Човешкото е на място, но трябва да го подчиним на Божественото. Вие пеете все на миньорна гама. Всеки трябва да вложи капитали в пение­то. Вие не можете да вложите в пението по еднакъв капитал. Все вложете, какъвто и да е капитал. Ако почнеш да пееш, ще се научиш. Ако не пееш, така ще останеш. Слушай­те и другите като пеят. Пението е колективен процес. Вие, старите, ще образувате един хор. И наречете го „Хор за подмладяване"! Има един атавизъм. Много мъчно е да се освободим от старите мисли на миналото. Като дойдат 50, 60, 70 години, казват: „Остаряхме, остаряхме! Свърши се! Свърши се!" Станеш, казваш: „Остарях." Легнеш, казваш: „Остарях!", докато най-после остареете! Разберете: Остаря, за да се подмладиш! Старите, като пеят, ще се подмла­дят, а пък младите, като не пеят, ще остареят! Вие сте остарели, понеже не сте пели! Ако бяхте пели през всичкото време, не щяхте да остареете. В пението се изисква абсолютна свобода! Като дойдеш до пението, там всеки трябва да бъде свободен да се прояви. Никой не трябва да го ограничава. Всеки нека се прояви. Това, което носи в себе си, като се прояви по Божествен начин, това е важното! Сега има да се освободим от миналите наследствени черти. У всинца ви липсва ви усет за времето. Тона почти всички го имате. Та. времето ще развивате. Ритъм ви трябва. Върху него ще работите. Доста трудно е да накараш един болен да пее. И ако един болен можеш да го накараш да пее, той ще оздравее лесно. Който пее, не умира! Пението е едно мощно средство. И благодарение, че във всяка една къща все ще има някой да пее, все ще чуете нещо. Наблюдавайте птичките! Чучулигата се дига нагоре, върти се в кръг и пее. И периодически тя се качва нагоре. Пението е вече проявяване на човешкия ум. То е признак, че умът е почнал да работи. Пението не е на чувството; то е на ума. По някой път казваш: „Какво ще добия от пението?" - и преставаш да пееш. С пението се подобрява дишането, кръвообращението, добиваш весел, мек характер - добре дошъл си навсякъде. В дома бащата да вземе първата цигулка, майката - алт, синът - тенор, дъщерята - контрабас. Да се махне противоречието! Някои народи и в старо време са правили опери. Оперите са само за посветени. Оперното пение е само за посветените! Ние сега сме обременени с много работи и казваме със страх: „Какво ще правя след 20 години?" А пък няма какво да се страхуваш сега! Сега в Америка 2 милиона хора са без подслон поради наводнението и 35 000 автомобили, и цяла войска отиде на помощ! И с аероплани носят подкрепа. Сега, като дойдат нещастия, хората са по-готови да си помагат. Някой казва: „Господ ме е забравил. Този, онзи ме е забравил." Как може да забрави някой крака си? Писанието казва: „Написах ви на дланта на ръката Си!" Човек може ли да забрави крака си? Не може, освен ако го отреже някой хирург. Няма нещо невъзможно! Някоя сестра казва: „Какво ще се прави? Колко са лоши условията!" Вярно е, че са лоши условията! Но това е отражение на миналото. Сегашното време не е така лошо. Сега имаш всички добри условия, но понеже в миналото не си живял добре, затова имаш тая жълтина и пр. А пък сега както живееш, веднага можеш да се поправиш. Аз бих желал тук да декламирате музикално! Колко е приятно да практикувате музикалната декламация! Когото обичаме, искаме много да ни пее. А пък когото не обичаме, казваме за него: „Да слезе!" Затова, най-първо намери някой, който ви обича, и пей пред него. Ако пеете пред тези най-първо, които не обичате, съвсем ще замръзнете. Ако ти кажат: „Ще те осъдим на смъртно наказание и ако пееш хубаво, ще те освободим", то цяла година ще пееш, за да се освободиш! Хигиенично е, здравословно е пението! Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си."

20. Беседа от Учителя от 25.VIII.1935 г. Силата на убеждението Езерата, 25.VIII.1935. Молитвен връх, 25. VIII. 1935 г., 5 1/2 ч. сутринта. Прочете се Данаил, 1-а глава. Прочете се и Евангелие на Йоана, глава 12-а; стихове 12-20. Онова, което може да се извади от първата глава, то е силата на убеждението. Това, което е изложено в тая глава, показва каква сила има човек, който има убеждения. Щом човек е убеден в това, в което вярва, тогаз това убеждение е силно; щом не е убеден в това, в което вярва, това убеждение не е силно и ако го приложи, няма да има резултати. В характера на Данаила има силно убеждение; той не иска да се храни с царската пищна храна, а със сочна храна. Аз сега говоря за убеждение, в което няма изключение, колебание. В света днес има неуспехи, защото хората имат убеждения, в които има изключения, колебание. Вярваш, но все се колебаеш! Не си 100 % убеден! И слабата страна на съвременните християни е, че нямат убеждения. Те казват: „Велико е учението Христово, но то е неприложимо за съвременния свят." Това е слабата страна-дето казват, че е неприложимо. И всички съвременни хора роптаят. Защо? И светските, и религиозните хора роптаят. Те се хранят с пищна храна. Тези, които се хранят с пищна храна, имат качеството да роптаят. „Пищна храна" и „сочна храна" се разбира както материално, тъй и физически. Често са ме запитвали: „Кой от тия двамата е по-красив?" Мярката за красотата е любовта. Щом обичаш някого, той е красив; щом не го обичаш, той е грозен, не е красив. Ако искате една преценка за красотата, ще кажа: Красотата без любовта е маска отвън. Трябва да имате убеждение без съмнения. Да имате едно убеждение, в което да не влиза съмнението. И като имате убеждение, трябва да го приложите. Данаил се намирал при много неблагоприятни условия; тия четиримата младежи са били взети в плен; и успяват да им се дава сочна храна, а не пищна. Коя е сочната храна? Сочната храна е храната на любовта. Коя е пищната храна? Тя е храната на безлюбието, на „свещения" човешки егоизъм. Ако имаш убеждение, ще приложиш сочната храна на любовта, а пък ако нямаш убеждение, ще приложиш пищната храна на „свещения" егоизъм. Щастието на човека зависи от дълбокото убеждение в законите, които са вложени в природата. Има закони, които наричат природни, но те не са Божествени още, защото в Божествените закони няма изключение. Някои закони може да са наредени от по-разумни същества, но те не са Божествени, понеже в Божествените закони няма изключение. Щом намерите някои мисли, чувства, желания и постъпки в себе си, дето няма изключение, те спадат към Божествения свят. Аз турям следното за норма дали някой е християнин - то е даването; той не мисли за утрешния ден. Ако аз отида при един извор и дам някому чаша вода, то ще мисля ли за утрешния ден дали ще има вода? А пък изворът, който не пресъхва, той е Божественият свят. Ако твоята любов се прекъсва, то тая любов не произтича от Божествения свят. Трябва да имате едно убеждение! Когато Петър каза на Христа: „Ти си Христос, Син на Бога Живаго", Христос му каза: „Плът и кръв не са ти открили това." Някои искат да знаят кой съм аз. Аз мога да кажа това или онова, но това ще е външно; а отвътре трябва да се разкрият нещата. Когато Христос казва: „Да се отречете", това учение не е за сиромаси, а за богатите. За най-богатите хора. Сиромахът от какво ще се отрече? Та, тия, които имате, ще се научите да раздавате, а пък тия, които нямате, вие сте свободни. Прочетете пак „Данаил", 1-а глава. С каква храна да се храните: пищна или сочна. Данаил като се хранел със сочна храна, лицето му било по-красиво, имал повече знания, отколкото всичките учени в това време. Формула: „Божият Дух носи всичките блага на живота."

19. Беседа от Учителя от 23.VIII.1935 г. * Даването Рилските езера, 23. VIII. 1935. Молитвен връх, 23. VIII. 1935 година, 5 1/2 ч сутринта Прочете се Ев. от Лука, глава 14, стихове 16-33 вкл. Туй, което тече, е вода. Туй, което стои, е камък. Туй, което лъха, е въздух. Туй, което те нуди, е сила. Три неща спъват човека: нивите му, воловете му и женитбата. Попитай се сега тъй: Да си купя ли нива? - Това е първата спънка. Да си купя ли волове? - Това е втората спънка. Да се оженя ли? - Това е третата спънка. Семейството е направено от Бога. То е едно учреждение Божествено. Женитбата е един институт човешки. Човешките наредби са от един временен характер, а пък Божествените са вечни. Това, което е човешко, е временно; колкото и да продължава, то си има своя край. Човешките работи имат край, а начало нямат. А пък Божествените работи имат начало, а край нямат. По някой път вие говорите, че имате любов. По какво се познава любовта? Как почвате вие вашата любов? Първото качество на любовта е: щом влезеш в областта на любовта, ти ще имаш желание да дадеш. Щом това чувство изчезне - да даваш, - ти си излязъл от областта на любовта; ти си в някоя друга област. Даването е един вътрешен процес, който ни свързва с Бога. И когато Христос казва: „Който не се отрече, не може да бъде мой ученик" - това значи да дадеш всичко, каквото имаш. Трябва да се отречеш от това, което си направил. Ти си купил - ти си се свързал, спънал си се. Ти си купил волове - спънал си се. Оженил си се - спънал си се. Защото животът, воловете и жената не са твои, а на Бога. Главното в света е: Човек е дошъл в света да служи на Бога. Първото проявление на любовта е да даваш. Да служиш на Бога, това подразбира да даваш. Сега, в какво седи даването? Ти си впрегнал сърцето си; постоянно се тревожиш: тревоги! тревоги! тревоги! Дай отдих на сърцето си! Това е първото даване. Ти постоянно впрягаш ума си на работа безпокойна. Дай отдих на ума си: да имаш спокойна мисъл! Да дадеш спокойствие на ума си и на сърцето си - това е първото даване. Считаш се за обиден, че като си отишъл някъде, не са ти дали почит както трябва. Остави това. Като ти даде нещо Учителят, ще отидеш да го дадеш. Няма да го задържиш в себе си. Това нещо, като обиколи, да се върне пак при Учителя. И ако се върне, тогаз учениците са отлични ученици. Ябълката, която дава Учителят на учениците, като се предава от човек на човек, да се върне пак при Учителя. Ти нищо няма да вкусиш. Тая ябълка е дадена, за да се върне. Опитва се човек. Всякога, когато човек прави една неестествена постъпка, той е под влиянието на дявола. Той даже може да те пощури към любов, той може да те накара да отидеш в църква и да се помолиш там, но той ще тури там една красива мома и ще ти каже: „Виж я", и ще ти отклони ума. Ти сам не трябва да ядеш. Трима души трябва да има, за да ядеш. Щом ги няма, не е позволено да се яде. За да ядеш, умът ти, сърцето и волята ти трябва да са на място. Щом не са на място, не се позволява да се яде. Хигиена на живота е това. Човек, който не дава, никога не може да дружи с любовта, не може да я опита. Щом даваш, с това започва истинският живот, понеже тогаз ние сме носители на Божественото, което е в нас. Бог е едно същество, Което гледа с добро око на даването. Дали оня човек, комуто дават, заслужава това - тая мисъл е от човешкия порядък; ти ще имаш най-хубавите чувства към всичко, което Бог е създал. За да приложите тоя закон, сега, в дадения случай, най-хубавото е всеки да плати пътните разноски на трима души, дошли тук, да ги поддържа през времето, когато са тук, на Езерата. Формула: „Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)

18. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 25.VIII.1935 г. Езерата, 25. VIII. 1935. Любезна сестро, Пращам ви двете последни беседи на Учителя. Тук времето се задържа топло. Всеки ден малки групи правят екскурзии в околностите. Вчера например две групи бяха на Еленин връх. Поздрав до всички братя и сестри. Прочетете и тия беседи сутринта на полянката. С братски поздрави: Б. Боев