Ани

22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г.[1] на обед и следобед [Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова] Днешното време е хубаво, понеже един бръмбар превърза превръзката на друг бръмбар и времето се зарадва за тази отлична постъпка. Вие се давите и всеки ден трябва да ви изваждат от морето. Този, който ви обира, вниса вашите пари в банката за вас на ваше име. Вие го обвинявате, пък той ви казва: „Аз ви ги внасям на ваша сметка, на безсрочно изплащане." Идеята за пасхалното агне е идеята за агнето, която чисти. Вегетариан­ството е вънкашната страна: не отнемай живота на едно животно, нищо повече. Евреите не са били вегетарианци. Те ръсиха храма с кръв и затова пет пъти разрушиха храма. Мойсей им даде едно мистично учение, но евреите го раз­браха много буквално. Там е всичката погрешка. Те си наредиха един свой закон покрай Божия закон: освен десеттях заповеди, те си наредиха един друг закон, който противоречи на първия. Просто човек, за събиране на дърва в събота, го утрепваха с камъни. И Христос каза: „Камилата поглъщате, а комара прецеждате, човешкия закон изпълнявате, а Божия закон не изпълнявате." Авел принесе агне, значи себе си принесе жертва. Каин принесе плодове, а себе си не принесе. Хората първо имат отношение към Бога, после - към човечеството и после - към себе си и към ближните си. Адам за Ева е казал: „Плът от плътта ми и кост от костта ми". Така не трябваше да каже. Трябваше да каже: „Ето една моя сестра, която от Бога е излязла." Хората не ги женят на земята. Тук е наложничество, женят ги горе на небето и ги пращат на земята. Тук женитбата не може да стане. Не се лъжете! Всеки човек, когото женят на земята, е наложник. Има хора, на които е писано астрологически на ръката да не се жени и ако се ожени, ще мрат децата му. Ако се жени, той ще гради, Господ ще разваля. Дойде тя и се оплаква, че мъжът й не я обича. Че, какво ще я обича? Че, тя се е оженила без Божие позволение. Тя казва: „Отгде да го зная?" Сега ще го научиш. И ако сега не го научиш, все ще го научиш някой път. Така, както се женят хората, женитбата не е по Бога. Има нещо изопачено в човешките отношения. Раят е в човека. Космическият човек изпълва цялото пространство. Астрологическият го турят на звездите. Който не е разбрал брака, за него то е място на мъчение, а пък който го е разбрал, за него то е място на рая. Който не го е разбрал, за него бракът е врата за мъчение, а пък който го е разбрал, за него бракът е място на радостта. Преди всичко мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни и тогаз да вземат каквото и да е решение. Всяко решение, което се взема от човек, когато той не е свободен, е престъпле­ние. При свободата ще бъдеш отговорен и ще бъдеш възнаграден същевременно. В това прераждане човек трябва да осъществи правилното разбиране: да служи на Бога, а пък той казва: „в друго прераждане", дето няма да го бъде. Един комар казва: „Като стана човек, тогаз ще служа на Бога." Отгде знае, че той ще стане човек? Като комар трябва да почне той, с комарени разбирания, никога не може да стане той човек. Апостол Павел, като говори за мистическия брак, казва: „Този брак, земният, е по подобие на онзи. Онзи е идеалният." Като се намираме в едно тежко изпитание, трябва да минем от материалното към духовното, от плътското към духовното, от временното към вечното. Докато в нас царува съзнанието, че вършим волята Божия, това е за наше благослове- ние. А пък щом - това, човек което е направил, тогаз няма резултат [?]. Общест­вото не е мярка. Сега се много говори, а малко изпълнява. Там е голямата мъчнотия. Лесно е някой път да се говори. Има неща унаследени и чрез тях криво мислим. Бракът като едно учреждение, което Бог е установил, трябва да различаваме от един социален акт; както двама търговци се събират и после се разделят. Това е временно. Че сегашното положение е временно, се познава от това: апостол Павел казва, че ако мъжът умре, жената може да се ожени. Любовта, която преживява смъртта - други са отношенията там. Там са идеалните отношения вече. Апостол Павел казва: „Който жени девицата си, добре прави, който не я жени, по-добре прави." Който е вързан, да се развързва и който не е вързан, да не се връзва, е казано. Трябва да се разбере вътрешният смисъл, за да няма спънка. Трябва да се разберат нещата така, както Бог ги е създал в своята чистота, за да се избегнат известни вътрешни недоразумения. Трябва да се образуват новите отношения, които съществуват, например брако­вете в растенията. Някой път младоженецът е на хиляда километра от невестата и той праща писма и въздишки. Божият закон трябва да се прилага. Силата на човека седи в това: приложението на този закон - най-лесното нещо, което най-мъчно се прилага. Ключовете за отваряне [на] Стария Завет ще ги намерите в Новия Завет. Любовта е ключът там и с вярата се започва. Казано е: „Нова заповед ви давам - имайте любов един към други." Човек не трябва да съди другите. Той не трябва да застава на мястото на един съдия. От всяко нещо той трябва да изважда поука. Може да даде един съвет на един човек, който греши - това не е съдене; [съветва] го какво да прави, но да го съди вътре в себе си, това не трябва да го прави. Съвършеният човек съдържа и двата полюса в себе си, а пък в несъвърше­ния човек полюсите са поляризирани. Един съвършен човек не се изкушава от пола, както една пеперуда - от листата. А пък гъсеницата се изкушава от листата. Мислете върху това! Двама ангели на съвършения човек са съединени. Те не са слети, но образуват една система. Съвършеният човек действува и като мъж, и като жена. Като мъж, ще изпраща светлината по целия свят, за да не се заблуждават, а пък като жена, ще изпраща топлината по целия свят, за да не правят зло. Човек има 7 тела, но зад тях стои реалното, същественото и неизмен­ното. На Земята е Богочовекът. На всички планети на Слънчевата система все има хора. На Луната са останали най-учените хора. На Слънцето живеят същест­ва, които са образец на всичко. И на Юпитер има напреднали същества, обаче на Слънцето са най-съвършените същества. Хората трябва взаимно да си помагат. Човек минава, догдето завърши своето земно развитие, 777 прераждания кардинални или епохални, 12 - Божест­вени, а обикновени прераждания - безброй. ________________________________________________________________________________ [1] В ръкописа тази дата е задраскана и отгоре е написано: 9. и 10.IX. (Бел. М.И.)

21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано [Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова] Човек, като остане сам, загазва. Вярвай в това, което е. Ти се караш с един човек, който има да ти дава. Изхвърли от ума си това, което има да ти дава. Ти искаш да те обичат. За да те обича той, ти трябва да изхвърлиш от ума си, че има да ти дава. Той едновременно не може да ти даде обич и това, което има да ти дава. Има един закон: искаш да ти се опече хлябът, но и дървата ти да не изгарят. Като се опече хлябът, ще ти изгорят и дървата. Не да гори пещта, без да се опече хлябът, но да се опече хлябът. Това е жертвата. Жертвата е на място, когато се пече хлябът. А каква полза, ако горят дървата, а хлябът не се пече? Аз ще горя, а ти ще печеш. Човек да не остава сам. Когато човек остане сам, той е един капнал лист, останал вън от цялото; листото пак трябва да се качи горе. Когато слънцето изгрява, ти не се обръщай на нивата, а хвани се първата работа - да се молиш, това е работа. Изобилие трябва, изобилие. Човек, за да разбере Божиите пътища, той трябва да бъде в изобилие. Докато е вечерно време, за твоята свещ трепериш, но когато изгрее слънцето, защо ти е твоята свещ! Оставй я, нека си гори, и си замини. Ти ще кажеш: „Какво ще стане с моята свещ?" Оставй я и си върви по пътя. Не казвай: „Ами като дойде тъмнината?" Представи си, че ти можеш да вървиш бързо като слънцето - тогава ще има ли за тебе нощ? Сега има неща, които трябва да се постигнат. Много пъти говорим за Истината, за Свободата. Какво нещо е Свободата? - Свободен човек е онзи, който право може да мисли, да чувства и да постъпва. Ако ти не се научиш на това, ти не си свободен. Някой казва, че е беден. Беднотията е едно внушение. Може да те убеди някой, че си беден, и без да си беден. Всякога, когато човек пожелае да носи това, което не може, той се ограничава. Има една мярка. Ти в стомаха си колко килограма можеш да турнеш? -1/2 килограм или малко повече. Ползувай се от опитността на другите хора. Тези, които искали много, виж дали са щастливи. Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината. Камъ­кът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи. Само ще ти направи една микроскопическа услуга. Който работи с камъни, все ще му се охлузят ръцете. Това е материалното разбиране на живота. Втората работа е на градина­ря. Ти ще посадиш едно малко семенце и няма да се занимаваш с него и след 5, 6 години дървото ще даде плод, а камъкът нищо не дава. Като дойдем до светлината, там работата съвсем се улеснява. Второто положение - на градина­ря, е ангелският свят. През светлината ти ще направиш само прозореца, ще го оставиш отворен и няма да каниш светлината, тя сама ще дойде. Няма да я викаш. И като дойде вкъщи, тя ще освети всичко. Тя всичко носи и ти само трябва да учиш. Тя всичко носи: и плодове, и знание, и хляб, всичко носи. Земята е една къща, небето е прозорец. Когато вътре в човека е светлината, всичко има. Когато вътре в човека не е светлината, нищо няма. Всички хора разсъждават по старому. Ти казваш, че някой те ограбил, че ти е взел 1000 лв. Никакво ограбване не е това. Ограбването седи в една много малка погрешка. Погрешката седи в това, че като дошел при тебе, не е взел повече. Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм. Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш. Духовното не може да се краде, а само материалното. Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни. Някой дойде и изгаси първата, но следующите са по-силни. Дойде друг и изгаси втората и т. н. Последната свещ никой не може да изгаси. Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси. Законът на вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее. Ти можеш да осиромашееш, но че Бог може да осиромашее, това е лъжа. Ти казваш: „Аз осиромашах." Че как си осиромашал? Животът е в тебе. Ум имаш, сърце имаш, воля имаш - как си осиромашал? Ти казваш такава лъжа, която е съвсем далеч от истината. Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали. Съществува в света само едно страдание - когато изгубиш любовта си, това е страдание. Има едно страдание, което е привидно. Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето. Какво си изгубил? Това, за което малките деца плачат, възрастните се смеят, а старите мислят. Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът на куклата. Възрастният се смее, а старият мисли за детето и за възрастния. Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата. Смехът произлиза от един контраст, в неразбра­ните работи всякога има смях. Защо трябва да плаче човек? - За да расте. Защо трябва да се смее? - За да му олекне. Тежко ти е - позасмей се малко. Някой път, като плачеш, погледни се в огледалото и си кажи: „Колко си хубав, какъв си хубавец, искам да те видя още веднъж, много те харесвам, колко ти прилича!" Че, този, който се гневи, не си ти. Онзи, който се съмнява, не си ти. Това си ти, който мислиш и разбираш състоянията. И който се смее, и който плаче, и който мисли - всички имат право. Например ти дигаш прах. Ако ти не дигаш прах, не ще може да има дъжд. Ако ви понапече с топлината си, ще почнете да се топите. Какво лошо има от това? Всички неща са добри, когато ги разбираш. Лошото е, когато някой плаче и не разбира и когато някой се смее и не разбира. Лошото е в неразбирането. Хората взаимно трябва да си помагат, да бъдат носители на Божественото. Само така ще дойде новото. В едно дърво всички части функционират, всички листа трябва да дишат. Само един лист да диша - с това нищо не се постига. В религията всякога има едно положение: това, което държиш, ти не вяр­вай в него. Кое е силното: това, което ти държиш, или това, което държи? Ти не можеш да разчиташ на това, което държиш. То е отчасти вярно. Ако учите, ще станете добри ученици. А сега малко се потривате. Ти си на правия път, когато се потриваш при злото, а се учиш при доброто. Вие сега се потривате, когато не трябва, и се учите, когато не трябва. Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите. Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката. Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика?" Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира. А пък ние не искаме да излязат пришки. Без страдания не може. Има едни страдания, при които няма резултати. Аз говоря за едни страдания, дето има резултати. Когато дърва­та горят, а не се пече хлябът, страданията са безпредметни. А когато дървата горят и се опича хлябът, страданията са на място. Ако Христос не беше постра­дал, какво би станало със сегашната култура? Вие мислете върху страданията, обичайте ги и дълго време да не седят във вас. Като дойде страданието, намерете му работа. И като дойде радостта, намерете й работа. Всичката мъчнотия е в приложението. Единственото нещо, при което човек се цени, засега е неговият ум, сърце и воля. Днес денят е хубав. Какво ще мисля за вчерашния ден? За утрешния ден няма какво да мисля. Само едно изкуство има - да не се смущаваме. Всякой, който се смущава, светлината не е проникнала в ума му. Щом любовта е в тебе, няма какво да се смущаваш. Ти казваш: „Господ ме остави." Чудна работа - ако грънчарят направи една форма и не му се хареса, то какво лошо има в това? Ще те посмачка пак, ще направи нещо по-хубаво. И втората форма ако не е хубава, какво от това? Той ще прави това дотогаз, докато станеш едно хубаво опечено гърне. Вие не сте опечени гърнета. Сега едвам се печете на слънцето. И после ще ви турят в пещта. Пещта, това са страданията в живота. И ще придобиете едно качество: като ви удрят, да звънтите.

20. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г. 1.IХ.1933г. Първи съборен ден- Изгрев, София. Преди още да се появи зората, Изгрева се събуди. Заблещукаха прозорчетата на малките хижички. Раздвижиха се изгревчани. Мълчаливи, те минаваха тесните пътеки и влизаха в големия салон, който блестеше от светлина. Упътих се и аз и за миг се намерих в салона, който беше препълнен. Стотици души, жадни за Словото, бяха дошли да видят и чуят Учителя. Мълчание... С благоговение очаквахме Учителя. В душата ми беше празник. Какво ли ще ни каже Той? - се питах в себе си. Какви ли закони на природата ще ни разкрие? Какви ли нови хоризонти за нов живот ще ни очертае? „Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил на крилете на Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот! А силата на Божествените Ти добродетели?... Ето ме при Тебе! Чакам да бъда озарена от живителните лъчи на Твоето Слово!..." Песен се разнесе в салона. Тя беше тиха и се изтръгваше из недрата на стотици братски сърца. Почувствувах, че нещо се разтапяше в пламъците на свещения огън. който се разпалваше в моето сърце. Рухваше старата кула! Да рухне старото! Учителят ни учи да изградим новото, което ще бъде вечно и красиво. Пак мълчание. Чакахме Учителя. Когато погледнах зората на изток, множеството се вдигна. Всички гледаха към вратата. Станах и аз. Беше 5 ч, когато Учителят се появи. Той беше дълбок и мощен. Стъпките Му бяха сигурни и отмерени. Покачи се на катедрата. Стоеше прав. С погледа Си за миг ни обгърна всички. Леко затвори очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена. Побелелите Му коси се разстилаха по раменете Му, а това Го правеше величествен и мощен. Виждаше ми се сияещ и велик. Молитва... Тя беше тиха, топла и сърдечна. Шепотът й ми напомняше ромоленето на балкански поток, който бърза да напои цветята и децата и да се влее в морето. Молитвата с Учителя ще я помня. След като прочете една глава от евангелието, Той ни говореше, а ние с внимание Го слушахме. ... Щом не ядеш от свещения хляб, ти си безверник, а щом ядеш, ти вяр­ваш. Този свещен хляб е Словото. Словото е вътрешната страна на храненето. Христос трябва да излезе вън от гроба. И когато Христос дойде във вашия дом, всичко ще имате. Опасно е човек да се спира в пътя, по който Бог го [е] изпратил. Ти не можеш да ходиш в пътя на Истината, ако не ядеш от свещения хляб. Истината се казва само на онзи, който е жаден, който е в тъмнина. Един ден, когато се явите при Бога, какво ще Му кажете? Ако не сте готови, ще бъдете в положението на осъдения; ако сте готови, ще бъдете на мястото на оня, на когото поставили отсечената глава и оживял и възкръснал. Възкресението е новият човек. Трябва едновременно да възкръснете и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения. Възкресение се разбира оня живот, при който ще се премахнат всички противоречия. Желая ви Божието благословение и всичко, което Бог ви е обещал да ви даде, да се изпълни." Думите Му се сипеха като пресни струи чиста вода от някой извор в оазис сред пустинята. Словото Му бе живо. То отдръпваше от пред очите ни тъмната завеса, която ни делеше от светлината. Той ни говореше, а ние Го слушахме, както сме Го слушали през вековете, когато сме бивали призовавани от Него. Словото на Учителя е Слънце, що свети и топли изгубените в тъмата. Словото на Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните. Словото на Учителя, това е Божият Дух, Който ни се изявява чрез Него и ни напомня, че време е дошло да възкръсне Христос в нас. Блажени са, които слушат това Слово! Блажени са, които Го приемат и прилагах! На изток зората се появи. Тя беше чиста. Околовръст летяха нежни и пурпурни облачета. Слънцето блестеше и позлатяваше всичко. Роди се новият ден! В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера. Множеството Го наобиколи. Той простираше десницата Си, а те, усмихна­ти, се приближаваха да я целунат. Приближих и аз и целунах ръката Му. Той беше усмихнат. Душата ми беше изпълнена с радост. Излязох на двора. Чувствах се изпълнена с духовни ценности, които Учителят на Любовта, на Мъдростта и Истината изсипа чрез живото си Слово в моето сърце. На обед имахме братска трапеза. Бяха насядали стотици, начело на които седеше Учителят. Ядохме, пяхме и благодарихме

19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1929 г. с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г. Резюме на 26. школна лекция на общия клас, сряда, 13.II. 1929 г.[1] Изкушенията Тема: „Най-малката форма в природата." Размишление върху разумността. Необходимо е човек да изследва в себе си силните свои желания. Изку­шението е една положителна черта у човека с отрицателни последствия. В природата има един закон на периодичност: каквото си направил някога на някого, туй ще се върне на тебе. Ние не знаем защо човек е подложен на известни изкушения. Докато човек беше сам, Бог не му даде заповед; щом дойде жената, Бог му каза: „От това дърво няма да ядеш!" Ще кажете: Бог така иска. Това са наши предположения. Но ние знаем, че човек се подлага на изкушения. Вие живеете в райската градина, чувате Божия глас, имате едно красиво състояние, но един ден у вас се зароди едно желание. Туй, малкото желание може да ви създаде големи неприятности. Въобще тия малките желания у хората им създават неприятностите и страданията. Ще попита някой: няма ли друг път, по който може да се пробуди съзнанието у човека? Види се, в природата няма друг път. Виждаме тези, които се молят по 3-4 пъти на ден, и те се подлагат на много големи изпитания и изкушения. Молят се и туй, за което се молят, не иде. Тия противоречиви състояния съществуват у хората. Някой път вие знаете кое е правилното, но пак в себе си не искаш да го възприемеш. Ако човек се застъпи да изучава своята природа, ще види, че силните желания у него се ясно очертават, по-слабите желания се очертават по-слабо. Силните мисли у човека всякога оставят един отпечатък в неговия организъм. Вътрешният живот, моралният живот у човека е като една школа, опитна школа я наричам аз, защото изкушенията си имат свой обект отвънка. Правилността на един характер е човек да преодолее тия изкушения, които идат от вънка. Щом се намирате пред едно изкушение, умствено правете си маневри, ще вземете ли чуждите пари, или не. Въобще, ние в нашия вътрешен живот не сме толкова морални. Такива изкушения има у самия човек, това са състояния у човека. Всеки ученик трябва да знае произхода на изкушението. Ние знаем, че изкушенията съществуват в света, но как трябва да се преодолеят? Какво разбирате вие, че Бог ще оправи света? Человек трябва съвършено да се метаморфозира, като една буба, да мине от едно състояние в друго. Всичката философия седи в онова вътрешно самообладание. Вие още не сте се занимали с кое е Божественото у вас. Докато дойдеш до Божественото, ще минеш през големи изкушения. Има желания, които разрушават. Вие трябва да знаете, че красивото и хубавото не спада още към моралния живот. Да е човек красив, то още не значи да е морален. То е най-висшето състояние на човешката природа. Трябва още да търсим моралната красота, още една степен на устойчивост; туй, което отвънка се предава, още не е морално. Красотата и хубостта още служат като една примамка. Външният свят ни мами с красотата и хубостта си, но там е и всичкото падение на света. В света е всичката красота, в небето няма красота, има хармония там. Аз наричам морална красота, когато имаш желание да бръкнеш в касата и като видиш тази красива мома, туй желание да изчезне, да кажеш: „Аз никога няма да бръкна!" Имаш желание да направиш пакост и като видиш тази мома, туй желание да изчезне. Но ако тази мома те стимулира да бръкнеш в касата, от тази красота стой малко по-настрана! Такава красота съществува у нас. Казваш: „Обидиха ме!" Обидата е качество, което съществува у всичките животни и у човека специфично. От много малко се обиждат хората. Питам: каква е онази идея, която се съпоставя в ума ви и която предизвиква негодуванието ви? Да бъде човек честен не значи, че е морален. Честният човек е изправен във всичките си външни отношения, но зад туй той може да има някои користолюбиви черти. Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват. Хората се поставят на изкушения само тогава, когато станат грозни. Всякога, когато на човека не му дадат това, което иска, веднага се изменя неговото лице. Аз бих считал едно дете морално, когато го оставиш да бръкне най-последно в кошницата и да му дадеш най-малката ябълка и туй дете да е много благодарно. И Бог сега употребява този метод за праведните. Когато човек живее нечисто и за Бога живее, той не говори истината. Той или няма вкус за хубавото и красивото, или няма подтик за кого да живее, затова не се облича. Онази мома за кого се облича? - За момците. Или работиш - все за някого трябва да работиш. Когато изгубиш вътрешния стимул, у тебе се заражда желание да ходиш тъй неглиже. Когато дойдем до Божествения свят, ще настане едно трансформиране на тия наши състояния. Тогава ще дойде тази, истинската наука. Сега туй състояние вие не можете да добиете с молитва. Някой път ний дотягаме на Бога със своите молитви, със своето искане. Нашето прошение не стига до Бога, някое възвишено същество ще ти услужи и казва: „Това аз мога да направя, не безпокой Господа за такива дребни работи!" За да познаеш дали твоята молитва е чута, Бог ще те тури в Сахара, да видиш дали след като се помолиш, ще дойде самунчето. А другото (ако ти е била чута молитвата), то са те слушали хората, има ангели, светии, когато се молиш, те изпълняват каквото ти просиш. Божият Промисъл върви в друго направление. В Писанието се казва: „Потърсете Ме в ден скръбен!" Ти ще потърсиш Бога, когато се изчерпят всичките възможности, които са в обществото, и всичките възможности, които са в твоя живот-тогава ще потърсиш Бога. И Той знае вече твоята нужда, то е един закон. Но докато ти можеш да си помогнеш сам, или докато братята могат да ти помогнат, или баща ти, майка ти и всички други, ти няма да викаш Господа. Та, трябва вий, учениците, да направите едно пресяване на всички ваши възгледи, едно филтриране трябва сега. Де се проявява Господ. Божията работа седи в онзи, непроявения свят, в безсмъртието. Бог казва: „Аз не благоволявам в смъртта на грешника." Пресяване трябва на тия вътрешни възгледи. Мнозина нямат ясна представа за духовния живот. За да се разбере духовният живот,, се изисква цял живот. * Мила Елено, Получих писмото ти и веднага ти отговарям и ти изпращам резюме, което е направено от Савка. Вчера имахме женско събрание нашата група, в която участвува и сестра Керемидчиева, която беше донела това резюме да го четем и още там го поисках от сестрата да го препиша, което и направих. И тука, както и навсякъде, беше много студено, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи студове, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали? Аз боледувах от зъби, две среди и две недели не можах да отида на беседи. Сега е трета неделя, откак Учителят държи беседи и в неделя. Засега сме добре вкъщи със здравето, пък другото, право казваш, Господ да ми дава широко сърце. 1700 лева ще дам за лекуване на зъбите ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка. Имахме писмо от Иван Бинов, пише ни, че зет ми Христо Гешото се поминал на 11 януари. Бог да го прости! Лека му пръст! Друго няма що да ти пиша, освен да ти изпратя нашите поздрави. Твоя Олимпия Янкова. София, 15.II.1929 г. _________________________________________________________________________________________________________________ [1] Лекцията е отпечатана в томчето „Смени в природата", изд. 1938 г., със заглавие: Силни и слаби желания". (Бел. М.И.)

18.Писмо на Мария Витанова до Елена Хаджи Григорова от 12.XII.1928 г. с резюме на лекцията от Учителя от същия ден Сряда, 12,XII.1928 г. Размишление върху, веселието на Божия Дух. Животът, това е метод да разберем любовта. Животът едновременно функционира в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Във физическия съзнанието е отвън, а в духовния - отвътре; в Божествения - отвън, отвътре и отвсякъде. Турете в начало близките цели в живота. Ако съзнанието ни не се разши-ри, знанието, което получаваме, няма да остане в нас. Туй, което никой не може да ни отнеме, то е Божественото съзнание. Животът представлява една красива възможност да проявим любовта. Един малък блясък на любовта струва цял един живот. Красотата е чисто Божествена. Тази мисъл, която ти е дала подтик, отбележй я. Онова, което имаме сега, трябва да продадем за многоценния бисер. Опашката на нещата, това е човешкият ум. Окултен ученик е онзи, който разбира себе си. При най-лошите условия, извикай Божествената Любов, тя ще оправи пътя ти. Ние сме станали лоши, защото сме изгубили пространство в живота. Затова трябва да се разширим, не да се наблъскваме всички в едно. Каквото искате да станете, това желание трябва да бъде непреривно, без да разправяте, че такива ще ставате. Щом достигнете в една област върха, трябва да отидете в друга. Млад е онзи, който има прави отношения в природата. Да се кръстите значи да впрегнете ума, сърцето, душата и духа си на работа. Практическо приложение е: изучаване на себе си, последни мисли: чистота и доволство в живота си. Това са условия, при които природата ни се разкрива в нейната пълнота. 1) Отивай при Бога с любов към Него, към Духа Му, към себе си. 3) Ще признаеш, че всичко имаш, че съдбините ти зависят от твоето послушание. Ще постоянствуваш, ще се изпотяваш, ще работиш, 2-3 ризи ще меняваш - порите да са отворени. 5) Благословяй, душе моя, Господа, благославяй и благодари за всичко добро, което ти е дал, и тогава всякога ще бъдеш радостен и весел. Гениален е този, който дава подтик на човечеството да върви напред. Ако ти даваш подтик, никой не може да те отмести от твоето място. Вие искате, като умрете, Ангелът да ви отнесе на небето, като Лазара. Лазар беше гениален, с рани стоял на двора, тихо и спокойно погледвал и разсъждавал. Не казвал никога: „Докога, Господи, ще ме държиш?" Като минавали богати, той се молел за тях, той бил в контакт с ангелите. Трябва да направим вътрешна връзка с Бога, за да се проявят талантите ни, да се развием умствено и сърдечно, от което зависи пробуждането на съзнанието ни. Възкресението не е нещо друго освен пробуждане на съзнанието и ще бъдем мощни да поправим света. Ще гори светът от 4 страни. Христос казва: „Огън дойдох да туря" - ще се запали целият свят и всички лъжливи учения ще паднат от нас и ще се освободим от сегашния багаж на черната ложа, ще дишаме този опреснен въздух и светлина, които ще донесат радост и веселие. Ще се внесе в нас правилно разбиране на любовта, мъдростта, истината. Годината 1929 е благоприятна да направим тази връзка с невидимия свят. * Мило Еленче, Най-сетне останах свободна да ти напиша от последните бисери на Учите-ля. Сега вече може да четеш и във вестниците. Дошла съм у ген. Стоянова на лечение и ти пиша, чувствувам се като в палата в Кошкови [?] и двенките с тебе, мило Божие чадо, живеем в хармонията на Божествения живот, просвещаваме се и се радваме на Божиите блага. Още мъничко, и ти си в София. Чувствувам, че работиш усилничко и те сънувам със светли дрехи, а Спаска - със сини. Само в сряда ни говори Учителят на Изгрева. Аз, както си ме знаеш, все ходя, където стане нужда и ме пратят. Хайде, обади ми се, де, и ти! Адрес: М. Зл. Витанова, ул. „Гълъбец" № 27, Подуене. Ще пиша днес и на Пеню. Бог с тебе, доброволно страдалче-служителче, хиляди благословения. Сестра Мария.

17. Писмо на Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 26.III.1928 г. София, 1928 г., 28.III. Мила Еленке, Получих писмото ти и разбрах всичко, радвам се, че си добре със здравието; и ний, слава Богу, сме добре. Аз свърших с поправка на зъбите, ама чурук зъби, само пари да давам, ама какво да правя, че ако не се поправят, не може. Новата година добре я прекарахме, ама Учителят нищо не ни говори, навярно защото имаше много външни. Сега ни каза една нова песен за тониране. Тя е: Ти съзнай, ти люби, безспирно сей, гради, И в живота всичко давай, В тази истина Бога ти познавай! Тази песен определя характера на тази година в езика на природата. Кажеш една дума, другите се нижат една по една, нареждат се. На Жорж Радев дадох му 100 лева, но на Арнаудова не мога да й дам, защото няма, не сме взели пенсия, а разноските ни ги знаеш. Тя ми каза, че искала да дойде при тебе и да ти купи сандали, ще почакаш за парите, когато си дойдеш, ще гледаме да се издължим. Друго няма що да ти пиша, освен да те поздравя от всички домашни и мене. Олимпия Янкова. Честита ти пролет!

16. Откъс от писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова Преди да ти изпратя писмото, Влади дойде на Школна лекция в сряда, 20.Х. Той е бодър и пълен с дух и желание за работа. Всички во село са били бодри и работили. Със селяните нямали почти никакви неприятности. Во неделя пак ще дойде на събрания и тогава ще се видим по-надълго. Бъди бодра и неуморна в работата си! Пожелавам ти жива връзка с Бога, за да използваш условията най-добре. Аз съм радостен и работя според силите си. Записах се по педагогика в университета.

15. Откъс от писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 27.IX.1926 год. Гответе се за великата работа, която иде, каза Учителят. Вярвам, че основно, с преписване резюмета проучаваш беседите. Препоръчвам ти да получаваш списанията „Свободно възпитание", „Природа" или „Естествознание и география" и „Свобода". Събирам стихове и четива и народно творчество от всякакъв вид, намиращо се в списания или стари учебници, които да съдържат нещо окултно или нов морал. Ако ти попадне подобен материал, изпрати ми или ми посочи къде бих намерил такова. Приеми моите привети и благопожелания. Твой брат Г. Тахчиев. 27.IX.926. София

14. Писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 20.II.1927 год. 20.II.1927 г. Сестра Елена, Двата плика получих. Писмото на брат Лулчев предадох; той те поздравява и каза, че ще уреди работата по ангажимента. Това, което си извършила при добро разположение на духа, то е разумното. Нека бодърстваме в светлия път на Бога и трудностите да бъдат надмогнати; да чакаме, според закона на ритъма нови трудности и съзнателно да летим от победа към победа. Ние сме щастливи, че има кой да ни показва, че силата е в самите нас, Бога, щастието е во самите нас, а не [вън], в нас, в душата ни е Божественото. Следователно светът обижда Бога в себе си, като навън търси щастието и затова щастието отвън е преходно - човешко. Всичко во света е Божествено и ако светският човек, гледайки на външното во света, а не на Божественото, което се крие во него, той ще върви все още от мъка во мъка. Блажени сме, че ни е показан законът и остава само да го приложим. Които братя или сестри учители са към твоя край и ожидат за блага дума на близка душа, то с предизвикано чувство на любов препрати му от резюметата, които намериш за добре. Давам ти само идеята, а ти какво ще успееш да свършиш, остава ти да решиш при твоята действителност. Бъди бодра, с устремен поглед в неизменния Бог на Любовта! Твой брат Г. Тахчиев. От сестрата Янкова взех 115 лева само за френския учебник, без внесени­те 15 лева. А есперантският учебник остава на моя сметка. Абонаментът 60 лева за „Житно зърно" също платихме. Всичко 175 лева взех от твоята каса... Тия дни ще ти изпратя книги поетични, които са за моя сметка; само ако много ги харесаш, можеш да ги имаш за свои. Аз ги продавам в печатницата, разрежи ги внимателно, пази ги чисти и пак ще ги повърнеш.

13. Посещение на 30.I.1927 г. на Мика (Мария Тодорова) от Елена Хаджи Григорова ПОСЕЩЕНИЕ НА МИКА Далече там, В небесните простори Където мир, радост И светлина царува, Где в блаженство сладко Си почиват Души силни, Чисти, мощни, Кои морето бурно Преплували И при Райските Врати се отзовали. Не зная как, Намерих се И аз при тях, Води ма от жител Там един - Светъл Ангел Херувим, Кога се златни Двери отвориха И вкупом всички Вътре отправиха., Какво е там И какво видях, Велика тайна ест. На едно се място Само спрях И силно погледа си взрях: Вълшебен замък Там съзрях, Всред цветя И всред гори В сияйна светлина пламти. Питам брата Херувим: „Кой ли там седи И можем ли Го посети?" - „Да - ми отговори. - Там е Райската Царица, Небесна хубавица, Любов се назовава И живот дарява!" 30.1.927., 9, ч. в., неделя Рекох Посещение едно да ти направя, И то в поетична форма да се излага.

12. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 19./12.I.1927 г. София, 19/12. I.1927год. Мила Елено, Получих три писма от тебе и просто ме е срам, че едвам сега ти пиша. Очаквах да ти пиша нещо радостно, но още няма нищо. Завчера пак се срещнал Яков с председателя и той му дал същите обещания, но още не са имали засе­дание за назначения. Тъй щото, надеждата е голяма, радвай се, ама кога ще е, не се знае. В писмото, което ми даде Тахчиев, пишеш да му дам 150 лева, ще гледам да му дам. Писмото ти е много радостно, изглежда си имала известни преживявания или съновидения. Радвам се и аз с тебе, живей в Божията любов, радвай се и весели се в Господа! Ний сме, Слава Богу, здрави и ти благодаря за поздравите от майка ти. Нещо от беседите: Доброто и злото са две сили, едната казва човек да бъде свободен, а другата казва да бъде роб. Не се мъчете да разрешите въпроса за доброто и злото, тоя въпрос ще остане неразрешен. Аз ви казвам една велика истина. Щом правиш зло, Бог ще те обуздае с друг, по-лош от тебе човек. В тази велика философия човек да знае, че злото и доброто се борят за вашата свобода. Закон има: Бог царува в небето и Неговата воля е абсолютна. Злото се ражда от човек, а доброто - от Бога. Като умреш, какъвто си тука, такъв ще си и там. На земята има велики условия за работа. Трябва да се освободим от хилядите заблуждения. Сегашната наука, сегашната религия си изиграха своята роля. Има един начин, чрез който костта може да стане прозрачна, човешкото тяло може да стане прозрачно и да гледаме как пулсира сърцето. Когато си болна или обезсърчена, кажи: „Бог царува в небето, Бог владее и в ада, Бог царува и в мене. Ако Бог царува, може ли да бъда болна? Бог чрез болестта иска да внесе в мене мекота." И най-големият грешник, като се обърне към Бога, ще му прости. Бог е толкова милостив, прощава, благ е само Бог. Необходимо е едно подмладяване. Най-глупавото нещо е да умреш. Когато човек е приготвил духовното си тяло, може да напусне старата си къща. Трябва една силна вяра, за да възприемем онази наука, която иде в света. Който те мрази, слуга ще ти стане, Бог е Господар, защото всички обича. Красиво е, когато на човек му дойдат изпитания, да е тих и спокоен. За да бъдеш поет, това е специфична дарба, за да бъдеш музикант, също е специ­фична дарба, каквото пожелаеш горе, това ще бъдеш и долу. Да приготвим сърцата си [да] дойде някой ангел да живее в тях и като дойде, той ще принесе жертва. За мястото на Изгрев нищо не съм направила, не съм приказвала с Лулчев, аз много не бързам. Хайде, стига ти толкова! Много ти здраве от Яков, Анастас и Симето. Приеми и моите сърдечни поздрави и благопожелания! Твоя сестра в Господа: Олимпия. Ленке. Повишена си със заповед № 24 от 7 февруари т. г. Това ми каза господин Атанасов, който Ви поздравлява. По назначението ти тук имам пълна надежда, че ще стане и скоро ще мога да те зарадвам. Здравей. Янков. София, 12.I.1927 г. Нарочен поздрав на г-н Манов.

11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г. София, 19./5.ХII. 1926. [1] Любезна Еленке! Обещах ти да бъда за в бъдеще по-акуратна, т. е. няма да те посещавам само духом, но и ще ти пиша. Ще прощаваш, че позакъснях, при все че обичам да държа на обещанието си. Вдигнах палатката от Изгрева, а в новата къща ми се създаде много работа физическа, разбира се. Добре сме, ще кажа, Ленче, при всичко че морето се вълнува, вълните се надигат, свирепеят от около, но кормчията е силен, корабът ни не потъва. Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен е тоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг. Цитати от беседите Сийка ще ти пише, аз ще ти пиша нещо мое - опитност и разбирание, разбира се, пак под същото ръководство. Няма мисъл изказана, в която да не вмъкнем по нещо, казано от Учителя, тъй много ни е казал, Ленче, тъй много е сторил за нас. Та и това, което считам моя опитност и разбирание, пак е заето от него. Каква утеха и подкрепа е той за нас! Най-страшната мечка да се изпречи отпреде ни, ще кажем на Учителя - като речем, страхът изчезва. Таз мечка може да дойде отвън, отвътре - все едно. Тези дни ходят свещениците по енориите си да записват и увещават дъно- вистите. Как смело и как разумно ги посрещат нашите, просто се засрамват и си излизат! Защо събират сведения и какво мислят да правят, не знам; едно знам: че сестрите и братята са готови смело да посрещнат всичко. Дохожда в София Рабиндранат Тагор. Царско посрещане му направиха софиянци, посрещ­наха го не като духовно лице, а като поет. Много мило същество е, прилича на Учителя. Без да подозират, той помогна на духовното течение в България. Туй, което гонят в лицето на Учителя, посрещнаха го в Тагор. Любете друг друга, им каза и той, на който го разбере. Царството Божие вътре във вас е - казва Христос. Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва. Често аз се опитвам да затворя очите си за всичко видимо, да се освободя от всички връзки и да се почувствувам свободна, като че сега съм излязла от Бога и злото не познавам. То е най- блаженото състояние, но мигновено пак излизам, почнат да нахлуват мисли, неканени гостенки, приятни и неприятни. В постоянна борба сме, но в таз борба крепне нашият дух и се изработва нашият характер. Без страх и тъмнина все напред ще вървим. Учителят живее повече на Изгрева, цяло домакинство там се устрои. Възкресение, казва, иде, бъдете готови, а светът тъй ще се разтърси, че ще му се замае главата. Стига ти засега толкова. Живей си с радостната надежда и чакай възкресението! Целува те сестра ти А. Динова. ___________________________________________________________________________ [1] Първата дата е по стар стил, а втората - по нов стил. (Бел. М.И.)

10. Писмо на Георги Радев до Елена Хаджи Григорова от 20.XI.1926 г. София, 20 ноември 1926. Сестра Еленке, Писмото ми, знам, ще дойде след много дни - толкова, колкото са потребни, за да иде и в Америка. (Нали си спомняш изчисленията, които правихме онази неделя.) Но мисълта ми дотогава много пъти ще те посети... В неделя Учителят, като че ли предвиждайки идването на Рабиндранат Тагор в София, говори върху стиха: „Никой пророк не е на почит в отечеството си" (не цитирам точно стиха). Около това гостуване на индийския поет се дигна много суетен шум, много пяна кипна по повърхността на живота в столицата, за да прекипи и се стопи. Разбрах за сетен път, че най-великото остава неразбрано, че за него се изисква „време, времена и пом-време", и че то винаги започва с велика скръб на земята. Другото е пяна. Та българите имат под носа си Пророка, но не го познават и признават под праха на хулите. Но щом се яви друг, който е официално познат и прославен, те като хипнотизирани се втурнаха да му се кланят. Днешните хора наистина са роби... Някои и други мисли от лекцията на Младежкия окултен клас: „Истинската философия седи в следното: да знае човек в даден момент да даде израз само на ония мисли и чувства, които са най-важни. Говори се за окото. Сестра Савка предаде някои и други данни от една немска книга върху окото. „В окото са написани - каза Учителят - всички правила как да изправи човек живота си." „Като станеш сутрин, кой е най-хубавият поглед?" „Как да погледна сутрин?" * „Много нещастия в живота ви се дължат на анормални движения. Не можете да ходите както искате." „Най-хубаво е успоредното ходене: не блъскайте силно петите си, защото става сътресение в гръбначния стълб, а това се отразява на ума. Трябва да обръщате внимание на движенията си." * Сряда, 18 ноември 1926. Основното: Душите - това са състояния на Божественото Съзнание. Всички души се движат като състояния в Божието Съзнание. Те съставят едно цяло. Никой не може да те извади от Божието съзнание, не е в състояние да ти направи пакост. Нова песен: Любов ме озари, Душа ми разшири, Духа ми укрепи И Благост в мен всели. За работа през изтеклата седмица групата имаше: Всеки да донесе в неделя, значи на 21.XI., по една хубава мисъл. С. Б. Л. Е Л. [Само Божията Любов е Любов.] Г. Радев

9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г. 23.Х.1926г., с. Искрец Б. Е. Л! [Бог е Любов!] Здравей, Лена, Благодаря за приветствието, мислеше, че съм те позабравила навярно. Не, аз като че още не се чувствувам напълно влязла в релсите на обикновения приятелски живот, в който и писането, и получаването на писма от близки и приятели е една насъщна необходимост. Зная, интересува те това как живея, при какви условия за работа и дали съм доволна. Напълно"да отговоря на тия въпроси още не мога, дори на себе си. Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от преби­ванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като пред­полагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят. Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите уче­ници са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят. В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира. В София ходих на 9-и и 10-и този месец. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата. Само една мисъл ще ти цитирам: „Наричам млади хора тия, които са родени с идеал и които се борят със страданието." Пиша ти набързо, в един промеждутък от няколко минути до тръгването на пощата, затова и писмото ми не е обстойно. Разбира се, следующите не ще бъдат такива. Сега и ти ще сториш от твоя страна нужното. За Петрохан, ако се яви изглед за един възможен изпит, ще ти пиша, па и ти пиши как би могло да стане според теб. Извини за небрежното писмо. Привети - сестра Стоянка.

8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Борис Николов На добрия брат Борис Моментите, в които се издебва душата, когато говори, са редки, или по- право, адският шум от комедиантите у нас е толкова голям, че ние рядко дола­вяме лекия шепот на най-нежния говор, който все още не е заглъхнал на земята. Чакайки тия моменти, аз отлагах ден из ден дати пиша. Това, което човек може да облече в слово, е все още нищо. Как мога да ти предам музиката, която се разлива между душите? Как мога да ти предам красотата от образи, които се раждат при срещата на погледа им? Тази сутрин, макар че времето е така сиво безразлично, у мен се носи чувството на приятност, останало от красивите размишления, които твоето пис­мо ми донесе. Размишленията ти в такъв снежен ден за кормчията, за кораба и за морето... не са били случайни. Те са имали голямо съвпадение с моя кораб, който тъкмо тогава страшни бури и вълни бяха го атакували от наоколо нейде далеч в океана, та трябваше някой от вън да ми подаде ръка и да каже на Петър: „Маловере, защо се боиш? Дръж се, че кормчията е силен, корабът ти няма да потъне." Такава роля изигра твоето писмо! Душата ти е доловила този момент и затова ти дала тези размишления и този благороден подтик да пишеш. Е, Борисе, велико нещо е да приложим послушанието в живота си! Когато морето е тихо, много гладко вървят размишленията. При такова състояние кога разсъждаваме, свързани с добрите перспективи на идейния живот, нас крила ни изникват и високо хвръкваме, но действителността на живота е нещо по-дружко. (С тези мисли не искам да те отчая, а да се поразговорим, това са малки опити.) В това усамотение тази година много уроци научих. Животът не ме отчайва; вярата от ден на ден крепне - зная, че силен е Този, Който ни повел да ни изведе на спасителния край. Сама съм тук, но никак не се чувствувам самотна. Живея с добрите спо­мени на братския ни живот. Често давам волност на мисълта и на душата да се навъртват около вас и около Учителя и до по-висшите сфери, дето имат достъп да отиват. Има нещо много красиво в уединението, което не може да се пре­даде с думи, но когато дойдат изпитанията, по-мъчно се понасят, защото няма близка душа, с която да размени човек някоя дума. Нали сме на физическото поле - все като че ли имаме нужда и от физически срещи... Когато получавах от групата писма, много по-леко вървяха дните и бях в течение с Духа на беседите. Сега нищо не зная. От време на време се обаждаше с някое резюме Георги Тахчиев, но и той замлъкна, сигур минава някоя криза и той. Така е, който иска да расте в Господа, ще има изпитания и трудности да преодолява.

7. Писмо от Борис Николов до Елена Хаджи Григорова от 9.Х.1926 г. Госпожица Еленка х. Григорова (учителка) с. Равна (Годечка околия), Софийски окръг Бор. Николов, ул. Ал. Константинов 20 София, 9.Х. 1926 г., събота Любезна сестро! Пристъпвам да изпълня с приятност моята малка задача - Няколко основ­ни мисли от лекцията на младежкия клас от 3.Х. 26 г. Има тела в природата, които горят и изгарят, ала има и тела, които горят и не изгарят. Тела, в които става пълно горението, нищо не може да ги угаси. Тела, които горят и не изгарят, в тях има един постоянен приток. Мисли, които гаснат, идеи, които гаснат, вяра, която гасне, горението не е пълно и в тях приток няма. При сегашните условия, всичките ваши усилия трябва да бъдат насочени към облагородяване на сърцето. Растенията създадоха идеята за високия ръст - стройност. Животните - за силата, мускулатурата. Птиците - за облеклото, външната пъстрота. Човекът за първи път обръща внимание на лицето, на челото първо, на своята разумност - това е западната култура, която залязва, и сега идва новата култура на благородното сърце и то се изразява чрез цялото лице. Човек, на когото умът е буден, неговата интелигентност се показва чрез очите, неговият поглед е бистър, ясен. Но и на змията погледът е бистър, и на вълка. Сърцето се показва чрез цялото лице. Човек, на когото сърцето е будно, неговото лице ще светне. Има нещо приятно, което излиза. Засега най-красивото в света, това е цялото лице - то е сърцето. Културата на бъдещето ще бъде култура на братството в една проста фор­ма - побратимяване. Упражнение: за седем дена през седмицата ще наблюдавате: в понедел­ник - Луната. И първата мисъл, която влезне в ума ви, първата идея, каквато и да е - запишете я. За вторник - Марс (той изгрява вечер към 9 ч). За сряда - Меркурий (при особено благопирятни условия може да се види непосредствено след заник слънце, но то е трудно, последните лъчи на Слънцето го скриват. Ако не се види, ще го подирим с очи и ще си го представим). За четвъртък - Юпитер (красиво голямо светило, вижда се на югоизток първа след заник). За петък - Венера (появява се със зората). За събота - Сатурн (вечер към югозапад). В неделя - Слънцето. Ще си отбележите и времето какво е: ветровито, облачно или ясно. Наблюдения ще правите. * Сряда, из школната лекция на общия клас - Добрата обхода Да се научи човек да се обхожда с хората, то е най-великото изкуство. Да се обхожда тъй, че всеки човек да остане доволен. Вий, като ученици, трябва да се стремите към обхода - тя може да се добие само съзнателно. Всеки човек има един имунитет - има един пласт много тънък, той е мек, облечени са тези хора с една дреха и щом се приближиш, усещаш нещо приятно да лъха от тях, една мекота се усеща. Здравето зависи от мекотата на човека. Щом човек изгуби своята мекота, почва да съхне, става недоволен. Има една велика страна в Божествения живот - науката е свързана със самовъзпитанието. Най-великото в съвременния свят е зазоряването на изгрева. Тук още нямаме един видим обект, но то включва в себе си всичко. То са най-хубавите моменти за размишление и молитва. Зазоряването - ако вий сте будни, то ще ви се разкрие. Тогава ще приемете туй вдъхновение и ще преуспеете във вашите начинания. Има нещо велико - вслушвайте се в този, вътрешния зов на вашия дух! Тогава в света ще дойде една нова наука, каквато в света не са и сънували. * Четвъртък Ние сме на Витоша. Дойдохме от звездни полунощи да посрещнем зората. Искаше ни се да бъдем цялата група и с туй да започнем тази година - Виделината на зазоряването. Човек трябва да спре вниманието си върху нещо, за да види неговата красота, да го преживее. „Най-красивото явление във физическия свят - зазоряването" - и тъй зората разкрива за нас нещо ново, непознато досега. Братски поздрав. Борис. Работата на групата се очертава за през тази година. Вярвам брат Боян да ти е писал, но и ние ще пишем допълнително.

6. Писмо от Сийка Динова до Елена Хаджи Григорова от 9.Х.1926 г. Н. Л. К. Б. Л. [Няма любов като Божията Любов.] Мила Ленчо! Много ти благодаря за милото писъмце, което получих доста късно, поне­же бяха го затурили някъде в салона. Поради това доста късно го получих. Радват ме милите спомени, с които живееш. Нека Бог ти дава винаги подем и радост да вървиш с песни и радост по пътя на съвършенството. Ние, Ленчо, се събрахме в групата, обаче сериозна работа почваме от утре, неделя, 10.Х.926. Много хубави беседи държа Учителят и в класа, и в школата, обаче по тоя въпрос няма да пиша, защото брат Боев ще ти пише. Много хубава работа сме си наре­дили, за която впоследствие ще ти се съобщи. Радва ме, че си доволна от място­то, където са те назначили. Нека всичко бъде за слава Божия, да укрепне в тебе вярата и надеждата в Него, та с радост и веселие да Му служим. Ние, както си знаеш, сме още на Изгрева. Много е хубаво тук времето. Особено сутрините и вечерите. Продължаваме си още наряда и гимнастиките с Учителя сутрина на поляната. Сестра Спиридонова си намери къща и си дигна вече палатката. Тук често правят екскурзии, обаче аз още не съм ходила, поради нямане на време. Мама ще ти пише, сега тя те поздравлява. Много се радва, че си доволна от мястото си. Казах адреса ти на които ми заръча. Поздравляват те всички познати братя и сестри от цялата група. Радост ме обзема при мисълта за групата. За работата, която ни предстои да вършим. Тук наистина е много хубаво, но и много борби имаме, с разни противоречия и с речено-казано. Но нищо. Така се укрепва и без тях няма растеж и прогрес. Да се молим едни задруги, та Бог милостиви да ни подпомага и повдига. Тия дни е донесена Роза Камбурова в Александровската болница. Болна е трети период от туберкулоза, много чудно, наистина, едно такова пълно и здраво дете да заболее. Дано Бог я привдигне, ако е за доброто на нейната душа. Голяма преумора и вътрешни борби и двоумения са източник на тая бо­лест, която е бич за младежта. Пиши ми, Ленче, колко колеги сте в училището и разбирате ли се. Хайде сега, доста, че имам друга работа, та бързам. Хиляди привети от всички и целувка от мен. Твоя любяща те сестра, духовна сестра Сийка. С. Б. Л. Е Л. [Само Божията Любов е Любов.] 9.Х.926 г. София

5. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Савка Керемидчиева Мило Савче, Въпреки честите посещения, които правя до всички ви, днес рекох да ти направя и една официална визита специално на тебе. Тъй че, ще си представиш - Елена пристига с всичкото си величие от ония висши полета, дето тя има достъп да пребивава сегиз-тогиз при доброто разположение на своя дух. Чука на твоята пътна врата, която широко се отваря, и влиза Елена с много гости, които всички в нечуван досега хор приветствуват Савчо със светли­ната на Истината - Няма истина като Божията Истина! Не ще съмнение, че Савчо заварват в също такова разположение на духа - трептяща като сутринна зора с небесно сияние преди слънчевата светлина. Време е сега, когато зората на Великия Божествен живот широко ще отвори свойте двери, за да влезнат / ще разкрие славата и величието на Твореца - нашия баща, пред всички ония души, които с най-голямо усърдие са работили през вековете за славата Божия. Които неведнъж са давали жертва своя живот за светлата и величествена Истина. Които неведнъж са утривачи сълзите на плачущите измъчени души. Които жертвували всички свои блага за духовното повдигане на по-малките свои братя, с една дума казано: които идеално са служили на Бога. Това е истинското служение на Бога - да работиш всред ши­роките маси, да свързваш душите на по-малките сестрички и братчета с Бога. Това е, което Господ днеска иска от нас! Да се запретнем и да Му служим. Нали, Савчо? Нека не правим избор на работата. Нека не правим разлика между прости и учени, между богати и бедни, защото всички души са еднакво ценни на Бога, като Негово творение. Тук именно можем да приложим смирението, защото е казано: смирените по дух ще наследят царството Божие. Те ще видят и ще приказват с Бога! Каква велика мъдрост, какво богатство, какво съкровище се крие в душите на тези прости и оцапани наглед мъченици! Колко измежду тях има, които са толкова напреднали, щото от нас може би се изисква само едно малко побутва- не, за да се пробудят и като закрачат с ония ми ти гигантски крака, ела, та ги стигни, ако можеш! Повидимому аз съм далеч от вас, но нали е казано: далечните са близки, а близките - далечни. Досущ вярно е това, защото в момента се чувствувам много по-близо от всеки друг път, когато съм при вас физически. Има свойте добри страни уединението, но кога се срещнем, ще говорим повече. На Димит­ровден дойдох, за да ви видя всички. Само с тебе не се нареди да поприказваме, затова път ти пиша. Само едно е за забелязване - че откакто се върнах на село, нашата кола спря своето движение. Защо ли? Нали казваш, че всичко в света се движи? На кого е ред да подкарва конете? Още не съм получила писмо и не зная какво работите и какво ви е казал Учителят оттогава! Ти си упълномо­щена, кога спрат конете, да ги побутнеш, нали помниш? Всеки няма тази магичес­ка сила за побутване! Бутай, па се не бой! Пращайте трошички от богатата трапеза на гладните!

4. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 16. и 17.IX.1928 г. Мила Еленке, Не те видях ти като си замина, но зная, че дето ми беше първият хубав обед, беше и последният, говоря само за лятото сега, и ти благодаря писмено за това. Сега ще ти пиша едно хубаво писмо, да видим дали ще се сетиш отгде иде то? Снощи го писахме в Парахода. Ето и писмото, другото - устно. Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод. * Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. * Така, животът носи щастие, Светлината-знание, а Истината-Свобода и Радост. * Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията Светлина и Живот. * Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина. * Само животът, който изпълня всичко, е Божий Живот! Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. В него е всичката пълнота. * Всеобемляющата Любов носи Божия Живот! 16.IX.1928 г. Изгрев, София, 10 ч. вечерта. Сега, Еленке, друго нещо, но то трябва устно да стане, затова гледай какво ще правиш, но събота, 22. септември, да бъдеш тук. В неделя, 23-и, трябва да бъдеш тук, после, като ти се подпише веднъж паспортът, можеш свободно да си заминеш и да си гледаш свободно работата. Но сега още паспортът не ти е заверен и печат няма на него сложен. И тъй, събота, 22.IX. вечерта, те чакам. Неделя, 23.IX., трябва да си тук. Поздрав - твоя сестра в Господа Савка. 17.IX.1928 г., 5 ч. следобед, София. Не искам да ми пишеш дали си получила писмото, т. е. дали е верен адресът, както го турих, защото това устно ще направиш. Разбра, нали? Хайде, да не се подписвам пак.

3. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 22. и 23.XI.1924 г. и на Мария Тодорова и Паша Теодорова от 23.XI.1924 г. Н. М. К. Б. М. [Няма мъдрост като Божията Мъдрост.] 22.XI. 1924 г., събота Мила Еленке, Събрахме се у дома Паша, Мика и аз, направихме си молитвата тъй, както ти ни прати, имаше много хубаво настроение, след това прочетох наряда, те си го преписаха, а Паша сама си прочете задачата. А сега времето е тъй лошо, но... Учителят дойде към 10.30 ч. До това време ние си прочетохме 3. гл. от Исая и една беседа. Закусихме сирене, маслини и чай. Учителят ни говори близо до 12.30, много бавно, после обядвахме. Беше и брат ми. Имаше борш супа, картофена салата и хляб, след това орехи (мама не намери кестени) и ябълки. Към 3 ч всички си взехме сладко, а ние още сутринта бяхме си хапнали от него. Учителят си отиде към 4 ч, отиде у К. Русеви, там Сашо Попов щеше да свири. Ние вечеряхме трите с мама салатката, чай, сирене и хляб, и маслини, и орехи. Изпяхме си една песен и тъй отпразнувахме празника на Мъдростта на нашата сестра Елена. Ето ти някои мисли от което Учителят ни говори: Човешка и Божия Любов Докато вие не разберете думите на Учителя като сили, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание. Работа на Слънцето е да дава, а ваша работа е да възприемате. В човешката любов има изкушение, а в любовта към Бога има съвършенство! Сега нещо да ти съобщя преди 22-ри. Получих твоето писмо, на следния ден отидох при Учителя и Му казах, че искам да Му прочета писмо от Е. Той каза: „Хубаво", взе Си лупата и аз четох, а Той дойде до мене пред масата и следеше всеки ред от писмото, одобри го, а за Пашината задача се усмихна и каза - Че и тя е заета. За четене на Исая, Той го одобри. И аз се много радвах, че Той тъй внимателно проследи писмото. Аз Го поканих съвсем свободно за у дома. Елена, не можа вчера да се нареди да пишем общо писмо, защото урокът продължи до 12 1/2, а после и брат ми беше в стаята и не можеше, пък като не се нареди естествено, аз не исках да пресилям работата. Но пък стана дума, че днес е празникът на Елена, като поднесох сладкото на Учителя. * Днес, 23.XI., неделя. Празникът на Д. [Добродетелта] - Сотирка. Събрани сме у Пашини на молитва, Мика ръководи молитвата. Беше много хубаво, вие и двете присъствахте живо духом при нас. Накрай си отворихме тетрадката и на всекиму се паднаха по 2 ценни мисли; тези, които се паднаха за тебе, Мика ще ти ги напише. Бъди сега добра и весела и винаги благодарна! С.Б.М. е М. [Само Божията Мъдрост е Мъдрост] Твоя сестра Савка Писмо на Мария Тодорова до Елена Хаджи Григорова, на същия лист Мила Еленке, пристъпям направо да ти напиша мислите, които ти се паднаха. Дружба: Ученикът трябва да дружи с тези, които са по-напред от него, за да се учи от тях. Трябва да дружи и с равните на него, за да се насърчават в по- голяма ревност на учение. Лошите мисли: Ученикът трябва да мисли само добро! Всяка лоша мисъл е един трън, психически трън. Ученикът трябва да го намери и да го извади. Този месец изглежда че ни е определен да употребим всички усилия, за да осветим пътя на своите мисли, като се държим здраво в закона на вярата. Учителят в специалния клас ни говори също за светлина, знание и вярата, но Паша ще ти напише по-подробно за това. Бъди добра, не отпадай никога духом и изнасяй с радост всички мъчнотии! Човек расте в мъчнотиите и самотата. В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността. Колко е милостив Бог към тази душа, на която дава възможност и в света на лъжливите познания да дойде до истинските. Нека непоколебима вяра да ни свързва винаги с Него, защото Той ни носи живота, светлината, свободата. Твоя сестра Марика. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова (на същия лист) Добра сестра Еленка, По-важното двете сестри ти писаха, в този момент ти пише и Гена, та и аз, малко, според мястото, ще ти се обадя. Това, което ми възлагаш, все пак като доброволно приета от мен задача - дохождането ми в с. Ракита, засега, пред вид сезона, не ще е възможно. Обаче, тази задача аз ще я изпълня така, че да даде нещо подобно на моето пребивание там. Как ще бъде, ще зависи. Работа и аз тук имам много, а това е и приятно. Едно нещо е хубаво добре да знаем - че всички страдания, всички нещастия в света се дължат на човешката любов. Всяка човешка привързаност към каквото и да е, ги създава. Благодаря ти, сестра, за изпратените материали за празника! Сестрински привети от сестра Паша.

2. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 17.XII.1928 г. Няма Любов като Божията Любов! София, 17.XII.1928 г. Драга Елена, Зная, че сърцето ти тупти като на птичка. Зная, че нетърпението ти расте от ден на ден. Зная, че меракът ти е голям, интересът - още по-голям, за да чуеш, да разбереш какво е станало, как е свършена работата и т. н. Сега започвам, а ти слушай и се радвай! Получих в първия момент записа, а после и писмото. От записа разбрах какво ще е, но писмото обясни всичко. Хубаво е човек да работи, да действува, а малко да говори. Така постъпи и ти в този случай: замисли, пристъпи към реализиране и довърши работата. След това започнах аз. Щом получих писмото, съобщих на Учителя, че „сестра Елена Григорова ми изпрати пари да Ви се вземе плат и да се ушие едно хубаво палто- пардесю". Той, Елена, се хубаво усмихна и веднага запита: „Защо трябва да харчи?" - „Много естествено, Учителю, тя желае това, има възможност; защо да не го направи?" По-нататък продължих: „Аз ще отида в града да търся модели и ще Ви донеса да си харесате." - „Добре, направи това." Тръгвам на другия ден - то беше миналия понеделник - из града, т. е. по всички магазини и шивачи, които имат мъжки платове. Учителят този ден беше в 66[1] и аз Му бях съобщила, че там ще занеса моделите. Тръгнах: ха тук, ха там, но нийде не намерих изрядно хубав плат, какъвто търсих, и който плат аз по-скоро бих нарекла „плат-душа". Такъв плат търсих аз за Учителя. Остави това, но никъде не дават мострички. Казват ми търговците, че ако рекат да ми дадат някои мострички, те ще струват по 20 лв. едната. Добре, но мене ми трябваха много такива, за да има Учителят избор. Както и да е, отидох в 66, дето Учителят на няколко пъти питал дошла ли съм. Занесох само три мострички, които не струваха нищо, не ги хареса Учителят. Па и мене никак не ми харесаха, но ги взех само да не отивам с празни ръце. Тогава Учителят ми каза: „В такъв случай, купи готово!" - Добре, аз не знаех, че това ще мога да направя. Тръгваме тогава с Аня[2] на другия ден за готови дрехи. Обиколихме целия пазар - нийде не харесахме подходяща. Пак тръгнахме за платове по същите магазини, по които аз бях ходила вече. Гледахме, разбира се, най-хубавите платове, които съществуват в София. Спряхме се на два от тях - кафяв и сив, по 800 и 1000 лв. метъра. Отиваме да извикаме нашия шивач, и той да ги види. Дойде, произнесе се и той, че са хубави. По-опечен бил тоя за 1000 лв. Искаме парче - пак не дава. Отивам на Изгрев и вече разправям на Учителя наизуст какво съм направила, че няма готови палта като за Него, че платовете такива и такива, че „душа-плат" няма, но има най-скъпи и то най-хубави. „Добре - казва Той, - кой ви хареса най-много?" - „Сивият." - „Хубаво, вземете от него." Отивам на другия ден, гледам го, но все ми се иска мостра, да не взема само по мой вкус. Кой знае какъв беше този час, веднага взе ножиците и ми даде две парченца мострички - от кафявия и от сивия - и двата по 1000 лв. Това беше миналата сряда. Взимам мостричките и тръгвам за Изгрев. Занасям ги на Учителя. Той имаше работа в стаята си и веднага влезе в салона. Там ги пипа, разглежда, докато се установи на сивия плат, която мостричка и на тебе пращам. Малко е дебеличък, но поне, Елена, ще бъде и за зимата, и за ранната пролет. Убедих се, Елена, че светът съществува, че земята се движи само за жената. За мъжете и платове малко, и разнообразие няма, и шик няма, и красота няма. Жената, и пак жената и за жената. В това за лишен път се убедих. Както и да е, часът беше 5 следобед, сряда, 12 декември. Казва Учителят: „Сега ли ще го вземеш или утре?" - „Сега - казвам, - защото утре е 13-о число." Той се позасмя и аз фукнах надолу за града. Отидох в магазина, намерих плата и казах да режат. Според сметката на шивача трябваше 2 1/2 м плат. Взех плата и хайде нагоре за Изгрев. Стигнах там в 6 1/2 вечерта. Предадох плата на Учителя, но Той беше зает в стаята си с Кръстю, който поправяше една маса. На другия ден отидох у шивача, попитах го колко ще вземе за палтото. - „900 лв. заради вас." - „Добре, утре, петък, 14.XII., дойдете на Изгрев за мярка и да вземете плата." Точно в 9 ч. той беше на другия ден на Изгрев. Взе плата и си отиде. Утре, вторник, ще има първа проба. Останалите пари за шев (1000 лв.) предадох на Учителя. Сега ще чакаш с нетърпение времето, да видиш готово палтото. Ще ти напиша няколко мисли от последните лекции на Учителя; в петък говори върху „Хигиена на живота". Хигиената на живота се изразява във физическия свят в облеклото, в жилището и в храната. В духовния свят се изразява в мисли, чувства и действия. В такъв случай, една мисъл, едно чувство или едно действие е правилно тогава, когато пламъкът на неговата светлина не угасва, нито се намалява. Друга мисъл: „Една работа може да успее, когато е замислена не от ума, а от душата. Не успява ли, тя е замислена от ума." Това, което искаш от Аня, ще бъде готово за определеното време. И тъй, здравей, Елена, здрава бъди и радвай се на всичко, на което Бог се радва и весели! „Помагай на тези, на които Бог помага! Осигурявай се само за един ден, не за повече!" Това са пак Учителеви мисли, разбира се. Всичко хубаво и добро ти желая: сестра Паша Поздрав и от нашите и от жителите на Парахода[3]. _____________________________________________________________________________ [1] на ул. „Опълченска" № 66 в София. (бел. М.И.) [2] Аня - рождената сестра на Паша Теодорова. (бел. М.И.) [3] „Параходът" е бараката, в която живеят трите стенографки Паша, Елена и Савка и покривът на която е приличал на параход, плаващ по небето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова 1. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 29.XI.1924 г. София. 29.XI.924 г. Няма Правда като Божията Правда! Добра сестра Елена, Свършихме събиранията си, които имахме като приятна, хубава работа. На деня на Правдата отворихме Евангелието за всички ни и [ни] се паднаха по три хубави стихчета. Записах ги на едно листче, с намерение да ти изпратя и твоите, обаче не зная къде съм оставила бележката, а да отложа да ти пиша - може би ще пропусна момента. Когато я намеря, тогава щети пиша стихчетата. Сега ще ти пиша нещо из нашия живот. Салонът вече е свободен, киното се премести. Вчера го изчистиха, измиха много хубаво, за да може само от нас да се използува. Тъй, както е свободен, ще се подновят ония вечери, с литературно-музикална програма, които ставаха по-рано. Това ще създаде възможност да се срещнем, да се поопознаем. И ти ще имаш възможност да посетиш някои от тях. Нещо по беседите, които ни държа Учителят. В сряда, на окултния клас, Учителят говори пак за страданията и радостите и каза следното: Страданията и радостите са необходимо разнообразие за човека, за да може той да познае великите Божии пътища. Вие не трябва да коригирате Божественото, не трябва да коригирате Природата! Всяка грешка, която се забележи, трябва да се улови, да се поправи още в самото начало, иначе ще бъде по-мъчно и ще създаде лоши последствия. И оттам мисля си, Елена: Какво по-голямо благо за нас от това, че влезли веднъж в този път на светлината, нам ще посочат грешките една по една; нам ще вадят тръните, които сме забили от миналото, един по един; нам ще чупят кривите, неблагородни присадки една по една. За нас и срам ще дойде, и ужас, и греховността си ще изживеем, и болка непоносима ще се яви. Но кой от света ще може туй да ти посочи? Кой от света болка ще ти излечи? Кой от света от неблагородното в теб благородното ще изгради? - Никой. Не струва ли тогава всичко с дълбока вяра, крепка надежда и тиха, спотаена, от никого невидяна любов, тихо Нему да уповаем? Не струва ли тогаз Нему за всичко да отблагодарим? Като бяхме в света, не бяхме ли видимо по-добри? Бяхме, но защо? Защото той не се нае душа ти от робство да освободи; той не се нае болка, рана тежка да излечи; той не се нае истинското знание да ти покаже. Напротив, той в робство те държеше, казваше ти: „Целий свят тъй живее." Той на болките ти не балсам тури, а огън дваж по-жежък сложи. И на знанието ти светлина не даде, а заблуждение, мрак ти препоръча. Там, казва той, в нощта, в оперетите, в световните забави, е животът, там е забравата. Защо така действу­ва светът? - Понеже в него знание, свобода и живот няма. Той не може да каже: Само Божията Любов е Любов! Той не може да каже: Само съвършеният път на Мъдростта води към Истината! Той не може да каже: Доброто носи живот, светлина и свобода за нашите души! А ние, Елена, нека благодарим, че с тия поздрави от всички краища можем да се поздравим. И аз, Елена, в тоз хубав, снежен ден те поздравлявам с всички тия светли, незаменими, чисти поздрави за душата! Всичко най хубаво ти желае твоята сестра Паша.

7. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27.VI.1942 год. Събота, 27. VI. 1942 год., Сувойница Еленке, Получих писмото ти от 24 юни. Аз и не мислех да си дойда, след като ми връчиха телеграмите, защото съм сам сега от всички учители в общината, та само ако инспекторът или министерството биха ме повикали, мога да напусна. Работата, за която ни оставят, е важна, именно по контрола и прибиране на храните, затова ни възлагат тая тежка и отговорна работа. Първа смяна ни Гюзелев, ни Василев искаха да останат, затова за мен най-удобно беше да остана, та после с багажа си да си дойда. Аз вчера ти писах от Сурдулица в пощата една картичка, за да ми изпратиш 100 картички гланцови нормал, за да мога да взема някой други лев, докато стоя тука. Мъча се да събера няколко килограма масло, та да донеса. Вчера в Сурдулица не можах да намеря никак. Понеже се строи голяма фабрика за получаване на някаква желязна руда „Молиитен" за желязна индустрия, та германците чрез работниците вземат маслото и на пазаря не се изнася. Но за газ, за фотографията вече съм взел 2 1/2 кг. претопено. Вчера на пазаря ми обеща един човек от едно далечно село да ми донесе 4-5 кила. 110 до 120 лв. върви. Хубаво е да сме с Учителя на Рила, но дано се нареди да мога да донеса оттука нещо за ядене, та ще отидем и ние, като си дойда. Игнат ще ни приеме с отворени обятия. Пък и ние ще си носим палатка, така че ще може да отидем, необезпокоени от никого, да си постоим в нашата светиня. И аз ожидам за уединение, за планината. Но Учителят на Мусала или на Едигьол е? Нощес сънувах Учителя с наши братя и като е на екскурзия, по него отиде владиката Стефан със своя свита. Аз се чудя как ще се срещнат, а аз уж ученици щях да уча в някаква си прогимназия, а остана да се разговарям с говедари, каращи голяма чарда говеда. И действително това е моето положение тук - с говедски мисли и чувства да се занимавам. В много гъста среда живея тука. Мъчно, от време на време, съзнанието ми изплава за някое време над тоя ад и пак, воля и неволя, съм обкръжен отвън и вътре със свини и говеда. И тука, слава Богу, научих много работи, които другаде нямаше да ги науча. Но в тази-сутрешния наряд четох, че човек не трябва да протестира против условията - из томчето „Езикът на Любовта", страница 16: „За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде доволен от всички условия на живота си, да не роптае." „Знайте, че Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията, и в радостите. Няма страдание, в което Бог да не присъствува. Няма радост, в която Бог да не при­съствува.

6. Писмо от Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 7.Х.1941 год. Г-ца Елена X. Григорова, кв. „Изгрев", София ХIII 7.Х. 1941 год., Сувойница, Сурдулишко Еленке, Получих писмото, в което ми съобщаваш, че не искат да заверят сметко - разписката в Слатина, също и ръкописите с тетрадките. Пишеш, че сте били само на Витоша, а никакви подробности. Беседата, дадена на Големия резен, е отлична, макар и къса. Аз почти ги преписвам тия ръкописи, защото са все с важни мисли. Няма защо първо да ги пращаш до Цанка, че тя - на мене. Аз не ги бавя. Нека си вървят по ред из вътрешността на България. Вчера си накупих 20 кг сливи и ги турих да съхнат, за да имам сушени сливи. С мармалад и сливи, значи, съм запасен. Картофите тук им искат сега 4 лв., а на пазаря даже и Злв., но нямам пари да използувам сега да си купя. Като поскъпнат, тогава ще купу­вам. Масло си купих 3 кг по 80 лв. и го претопих. От 3 кг излезе 2,120 кг претопено. Сега продават масло селяните от другите села и мога и за тебе да взема, но без пари никой не дава. Тези 3 кг, и на колегите по толкова, ги даде един богаташ и ще ни чака за парите. Той е от едно съседно село. Взехме от него цяла тенекия. И орехи има по 10 до 15 лева килограмът, но без пари и тях ще изпуснем. Селя­ните сега продават, защото имат нужда, а търговците купуват. Кой знае кога ще ни дадат заплата. Почти всички учители, поканени да станат пунктови, отказаха, защото през лятото, в летния сезон, заплатите трябва да ги теглят от народната банка гр. Враня, а от старите предели на България до Враня 600 до 700 лева трябва да харчи, а нему възнаграждението му е 200 лв. на месец. И брашно няма още, комисарството ни в Сурдулица е несръчно и фурните стоят затворени. Скритом продажбата на жито става много скъпо. Кило жито - от 10 лева нагоре. Газ няма за цяр. Аз имах 5 лв., вече 3 ми останаха. Събуждам се в 1 ч. през нощта и се въртя в леглото до съмнало. А то е ужас буден да се върти човек. Нощес станах, та в леглото пях докъде 5 ч., че пак легнах, но в лунно осветление. Свиря в тъмното, а за четене ще става само дене. На 27 септември сутринта се събудих с болящо ме ляво рамо, особено плешката отзад, като я пипам. Изглежда, че съм настинал. И щом се завърнах от конференцията, от 1 октомври до днес все я пека на слънце и вечер ме остро чак щрака и боли. Дишам дълбоко, що ли не правя - не си отива. Чудя се къде наруших правдата. Че не мога и да свиря. Та сега, от нощесното ми пеене на окултните песни тая сутрин е по-облекчена болката. Дано си отиде тая гостенка. То е ужас да не свиря. Па и боли. Поне тая есен си отядох на сливи круши, ябълки. Чудо плодове, и евтинии. Сливи без пари ям, защото къщата наоколо е заобиколена с натегнали сливи с плодове, та като захар сладки. Едва сега ги вече берат последните. За шкафа от Савка предоставям както ти решиш, не те знам финансово как си. Ето, аз се нуждая от пари, защото заех 200 лв. от Гюзелев, вчера взех от други колега 100 лв., а и не им се дава. А ако дойде брашно на комисарството, ще ни поканят веднага 2 чувала да го платя, а аз нямам пукната пара. Но дано се уреди по-бърже въпросът със заплатата. Ние едва от днес, 7 октомври, започваме да учим. Изглежда, че ще водим дообедни занятия, защото няма достатъчно чинове и общината не разполага със суми, за да закупи чинове, та стаи има за всеки учител, но покъщнина няма и затова ще учим дообедни занятия, а други учители - следобедни. Добре, че съм имал брашно. То сега ме подкрепя. Хазяйката меси в цръпни [?] хлябове и хубаво ги прави. Сладките бяха отлични, но вече 4 останаха, значи няма вече от тях. Прекарах много добър курорт досега. Сега ако мога да се запася с картофи и брашно, ще съм добре и през зимата. Иначе глад ще има между население­то, още сега се чувствува. Всички ходят боси, почти одрипани. Ракия пият без мяра и последствията са разврат до уши и тютюнопушене и от жени. Сръбската държава се е провалила най-вече от тая разпуснатост и разврат. Подкупничеството, рушветлъкът е бил печалбното средство на техните чиновници. От учители до висши чиновници. Нито просвета са давали на населението, а учителите си гледали кокошките, свините, градините и колкото деца дохождали, доброволно тях учели и прехвърляли да преминават, знаят - не знаят. А в гимназиите - разврат на учители с ученички, неконтролиран от властите. Иначе хората са добри, гостоприемни и сега-засега мирни. Гледай непременно поне една Re и La корди да ми изпратиш, защото, каквото имаше из цигулката ми, е всичко употребено. На конференцията оста­наха много доволни от Рапсодията и Идилията. Щели сме да имаме конференция във Враня по-нататък, та за там се глася с нещо. Може би ще ни заведат на екскурзия до гр. Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие, та ще можем да ги видим. Хайде, много привети на тебе, и на Учителя! Привети. Пеню. Препиши или замоли Катя Грива да ми я препише, тая народна песен, която аз й исках да препиша, и ми я изпрати! Но не забравяй! И то веднага. Тя я пя в малкия салон, нещо имаше „Мома се целува" и пр...

5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год. 15.II.1937 г., 2 часа без 20, обед. Мила Еленке, Писмото ти от 10 февруари т. г., писано в сряда следобед, получих в петък, на 12.II. Колко радост ми донесе то, още повече, че в сряда следобед, когато ти си го писала и си изживявала най-чисти трепети и нежни сладки спомени, та нея сряда аз следобед си останах с часове необезпокояван от никого в размисъл и спомени за разни сцени из нашия живот и същите мисли и чувства съм изживявал с тебе, така и аз си исках да хвръкна за миг при тебе да си поприказваме и обменим мисли, чувства и идеи, да се видим... Но уви!!! Искаше ми се на 13-и, събота [...][1], обаче ме задължаваха да отида на конференция в Годеч и не можах. Спах в събота срещу неделя у Васил Станков и госпожата му (бившата Вънева). Поканиха мен и учителя от с. Ропот да спим у тях. Те си създали две легла за гости в една стая. В неделя в 12 ч бях в Равна. Скука ме обхванала, тъга и светски хаос. Уволнили Б. Манов от директорство и назначили Каралеев. Гонитба от страна на неутралисти към бившите съюзисти. В Министерството на просветата турили пак за главен секретар ф. Манолов-тоя, който ни изруга с тебе и изпъди вън от канцеларията през либералско време. Па [от] тоя психически прах исках да се отърва час по-скоро, знаех, че това е чуждо състояние и че за мен, каквото и да [се] случи, щом постъпвам разумно, то всичко ще е за добро и че Небето бди над мен, да гонят кого си гонят, всичко си е за слава Божия. Посвирих си и си попях. Прочетох и си извадих бележки от някои сега получени резюмета именно за музиката. Колко хубави резюмета ми пращаш и хубавите слова ме отнасят в друг свят, не в тоя, в който има гонитби, раздори, омрази и зависти. Снощи си легнах рано, защото бях уморен от миналата вечер, понеже дневният ни ред продължи на лампа, а след вечеря имаше игри и танци на колегията от общината, та в 1 ч. си бях легнал. Нощес в съня си бях с тебе. Още докато задрямах, се стреснах и се събудих, шарено куче ме ухапа по дясната ръка, заболя ме, но кръв не шурна от раната, кой знае на що е, може би като последица на преживените вчера недоб­ри състояния и тревоги. Най-важното е, че после бяхме с тебе заедно на екскурзия, аз горях от желание да останем двама, за да се наприказваме и хей тъй, да се порадваме [след] много дългото ни лишаване един от други. След това започнахме да гово­рим и обмисляме да се готвим за заминаване за Русия. Решихме да вземем повечко краве прясно масло, та там да го раздадем, защото нямало такова. До сутринта бях с тебе. И днес също, и всякога. Днеска дочетох и си извадих бележки от всичките ти резюмета. Много нови работи научих и за музиката, и за живота и отношенията на любящите се души. Далечните хора се по-силно обичат. Така е, но дохожда време, че тия хора, като се силно обичат, та им е мъка, че не могат да се съберат и така чезнат мисли и чувства, като се сподавят от размисли и скланяне глава пред съдбата, зад която е Творецът, най-разумният над разумните и над човешките щения и желания. Сега аз съм ударил на свирене и пеене на братските песни. Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има характерно - че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли. Велико нещо е окултната музика, когато вътрешно се разбере и изживее, а не по външни привички и подражания се свири и пее. Моли се за съдействие от горе! Тези горни същества, те като ни залюбят, ще ни и съдействуват. С тази твоя гвардия се справяй по-бързо и им наговарвай и си работи! Като ти дойде Савка, кажи й: „Слушай сега, ще ти дам един концерт, ще бъдеш добра да ме изслушаш, без да ми говориш за друга философия" - и започни да й пееш и като имаш един външен слушател, ти ще се стараеш по-хубаво да пееш. И като започнеш да ги редиш, тя ще си отиде. Покани я друг път по-често да те посети. Така живея аз тук с тези, които идат да ме безпокоят и си развличат времето. Аз пея, те слушат. Щом дойдат, аз вземам цигулката и си свиря и го подканям само да слуша, макар да не разбира и да не му се нрави на някого окултната музика. - „Ама, даскале, тия ние не ги разбираме, те не са добри, я от нашен­ските." - „Е, сега мен нашенски не ми се свирят..." Та, тия условия са най-добри, в които сме поставяни. Пей и свири! Използувайте Ангела, като е склонен да ти предава, докато е около Катя. Па и колко хубаво, че имаш достъп и до пианото. Използувай тези условия за твоето музи­кално образование и възпитание. Хората какво ли не биха дали да имат твоите условия, но те мъчно се създават, а когато Бог ги дава сега, използувай ги. Аз тук, доколкото съм свободен, другаде не ме влече сега нищо, и съвсем не ме влече сега да се развличам с тогова-оногова, или тая-оная. Сега, колкото съм повече сам, толкова съм щастлив и добре. И важното е, че аз имам слушатели, пред които мога да давам своите концерти и това положение го харесвам. Тази неделя, на 7 февруари, бях назначен да говоря в Лопушна, но поради това, че бях в с. Губеш по вечеринки, та не можах да отида; за бъдещето, когато ме назначат, ще ходя там, и Мургаш, и другаде. И за една беседа със Словото на Учителя за да се изнесе, то трябва 2-3 дни все да чета от Словото, та то да затрепка в мен, да ме акордира, че така да отида на сказка; иначе и на сказки не ми се отива, щом отвътре не съм готов. Работа, много работа трябва, а времето бързо лети, отива и трябва да се използува, иначе книгата ни, определена да се напише през този живот, ще остане с чисти бели листа, ненаписана. Ти трябваше да ми пишеш чрез кой клон, чрез коя поща идат сега писмата на Изгрева: чрез с. Слатина, чрез централната поща, или чрез клона в Лозенец, дето при арсенала. Питай чрез кой клон, та да ги адресирам направо до тамо, и по-бързо ще ги получаваш, да не отиват през „Опълченска" 64. Сега прекратявам, защото часът вече е 2 1/2 и трябва да влизам в занятия. Пощата точно около 5 ч минава, взема и донася писмата за Равна. Та, откъм писмата, лесно ги пращаме и получаваме, но не се срещаме лесно, защото аз съм зает и още повече, свързано и с разноски. Но не знам дали ти така болез­нено чувствуваш лишаването си от тогова, когото считаш близък на сърце и душа, както това става с мен. Не че не мога да изтрая. Аз ще изтрая не 2-3 месеца до Великден, и нещо повече, но се явява една нежелана тъга и необ­ходимост от своята близка, с душата, която попълва тия кътове в твоето аз, които никой друг не може да изпълни. Ключът е в тебе и от тебе зависи, но ще постъпваш както те Господ учи отвън и отвътре. Хайде сега, много и много и преизобилно благоприятни вътрешни и външни условия и блага ти пожелавам да ти даде Бог, за да се утоли твоята вътрешна нужда и копнеж с това, което потайно иска твоят светъл дух и нежнолюбящата ти душа. Бог да бъде с тебе! * 15.II.1937 год., понеделник. 3 часът без 12 минути. По-късно влизам, но исках да ти пиша, за да се не измъчваш, че не ти отговарям. Бъди с Бога и всичко ще ти се даде. ______________________________________________________________________ [1] 5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год. 15.II.1937 г., 2 часа без 20, обед. Мила Еленке, Писмото ти от 10 февруари т. г., писано в сряда следобед, получих в петък, на 12.II. Колко радост ми донесе то, още повече, че в сряда следобед, когато ти си го писала и си изживявала най-чисти трепети и нежни сладки спомени, та нея сряда аз следобед си останах с часове необезпокояван от никого в размисъл и спомени за разни сцени из нашия живот и същите мисли и чувства съм изживявал с тебе, така и аз си исках да хвръкна за миг при тебе да си поприказваме и обменим мисли, чувства и идеи, да се видим... Но уви!!! Искаше ми се на 13-и, събота [...][1], обаче ме задължаваха да отида на конференция в Годеч и не можах. Спах в събота срещу неделя у Васил Станков и госпожата му (бившата Вънева). Поканиха мен и учителя от с. Ропот да спим у тях. Те си създали две легла за гости в една стая. В неделя в 12 ч бях в Равна. Скука ме обхванала, тъга и светски хаос. Уволнили Б. Манов от директорство и назначили Каралеев. Гонитба от страна на неутралисти към бившите съюзисти. В Министерството на просветата турили пак за главен секретар ф. Манолов-тоя, който ни изруга с тебе и изпъди вън от канцеларията през либералско време. Па [от] тоя психически прах исках да се отърва час по-скоро, знаех, че това е чуждо състояние и че за мен, каквото и да [се] случи, щом постъпвам разумно, то всичко ще е за добро и че Небето бди над мен, да гонят кого си гонят, всичко си е за слава Божия. Посвирих си и си попях. Прочетох и си извадих бележки от някои сега получени резюмета именно за музиката. Колко хубави резюмета ми пращаш и хубавите слова ме отнасят в друг свят, не в тоя, в който има гонитби, раздори, омрази и зависти. Снощи си легнах рано, защото бях уморен от миналата вечер, понеже дневният ни ред продължи на лампа, а след вечеря имаше игри и танци на колегията от общината, та в 1 ч. си бях легнал. Нощес в съня си бях с тебе. Още докато задрямах, се стреснах и се събудих, шарено куче ме ухапа по дясната ръка, заболя ме, но кръв не шурна от раната, кой знае на що е, може би като последица на преживените вчера недоб­ри състояния и тревоги. Най-важното е, че после бяхме с тебе заедно на екскурзия, аз горях от желание да останем двама, за да се наприказваме и хей тъй, да се порадваме [след] много дългото ни лишаване един от други. След това започнахме да гово­рим и обмисляме да се готвим за заминаване за Русия. Решихме да вземем повечко краве прясно масло, та там да го раздадем, защото нямало такова. До сутринта бях с тебе. И днес също, и всякога. Днеска дочетох и си извадих бележки от всичките ти резюмета. Много нови работи научих и за музиката, и за живота и отношенията на любящите се души. Далечните хора се по-силно обичат. Така е, но дохожда време, че тия хора, като се силно обичат, та им е мъка, че не могат да се съберат и така чезнат мисли и чувства, като се сподавят от размисли и скланяне глава пред съдбата, зад която е Творецът, най-разумният над разумните и над човешките щения и желания. Сега аз съм ударил на свирене и пеене на братските песни. Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има характерно - че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли. Велико нещо е окултната музика, когато вътрешно се разбере и изживее, а не по външни привички и подражания се свири и пее. Моли се за съдействие от горе! Тези горни същества, те като ни залюбят, ще ни и съдействуват. С тази твоя гвардия се справяй по-бързо и им наговарвай и си работи! Като ти дойде Савка, кажи й: „Слушай сега, ще ти дам един концерт, ще бъдеш добра да ме изслушаш, без да ми говориш за друга философия" - и започни да й пееш и като имаш един външен слушател, ти ще се стараеш по-хубаво да пееш. И като започнеш да ги редиш, тя ще си отиде. Покани я друг път по-често да те посети. Така живея аз тук с тези, които идат да ме безпокоят и си развличат времето. Аз пея, те слушат. Щом дойдат, аз вземам цигулката и си свиря и го подканям само да слуша, макар да не разбира и да не му се нрави на някого окултната музика. - „Ама, даскале, тия ние не ги разбираме, те не са добри, я от нашен­ските." - „Е, сега мен нашенски не ми се свирят..." Та, тия условия са най-добри, в които сме поставяни. Пей и свири! Използувайте Ангела, като е склонен да ти предава, докато е около Катя. Па и колко хубаво, че имаш достъп и до пианото. Използувай тези условия за твоето музи­кално образование и възпитание. Хората какво ли не биха дали да имат твоите условия, но те мъчно се създават, а когато Бог ги дава сега, използувай ги. Аз тук, доколкото съм свободен, другаде не ме влече сега нищо, и съвсем не ме влече сега да се развличам с тогова-оногова, или тая-оная. Сега, колкото съм повече сам, толкова съм щастлив и добре. И важното е, че аз имам слушатели, пред които мога да давам своите концерти и това положение го харесвам. Тази неделя, на 7 февруари, бях назначен да говоря в Лопушна, но поради това, че бях в с. Губеш по вечеринки, та не можах да отида; за бъдещето, когато ме назначат, ще ходя там, и Мургаш, и другаде. И за една беседа със Словото на Учителя за да се изнесе, то трябва 2-3 дни все да чета от Словото, та то да затрепка в мен, да ме акордира, че така да отида на сказка; иначе и на сказки не ми се отива, щом отвътре не съм готов. Работа, много работа трябва, а времето бързо лети, отива и трябва да се използува, иначе книгата ни, определена да се напише през този живот, ще остане с чисти бели листа, ненаписана. Ти трябваше да ми пишеш чрез кой клон, чрез коя поща идат сега писмата на Изгрева: чрез с. Слатина, чрез централната поща, или чрез клона в Лозенец, дето при арсенала. Питай чрез кой клон, та да ги адресирам направо до тамо, и по-бързо ще ги получаваш, да не отиват през „Опълченска" 64. Сега прекратявам, защото часът вече е 2 1/2 и трябва да влизам в занятия. Пощата точно около 5 ч минава, взема и донася писмата за Равна. Та, откъм писмата, лесно ги пращаме и получаваме, но не се срещаме лесно, защото аз съм зает и още повече, свързано и с разноски. Но не знам дали ти така болезнено чувствуваш лишаването си от тогова, когото считаш близък на сърце и душа, както това става с мен. Не че не мога да изтрая. Аз ще изтрая не 2-3 месеца до Великден, и нещо повече, но се явява една нежелана тъга и необходимост от своята близка, с душата, която попълва тия кътове в твоето аз, които никой друг не може да изпълни. Ключът е в тебе и от тебе зависи, но ще постъпваш както те Господ учи отвън и отвътре. Хайде сега, много и много и преизобилно благоприятни вътрешни и външни условия и блага ти пожелавам да ти даде Бог, за да се утоли твоята вътрешна нужда и копнеж с това, което потайно иска твоят светъл дух и нежно любящата ти душа. Бог да бъде с тебе! * 15.II.1937 год., понеделник. 3 часът без 12 минути. По-късно влизам, но исках да ти пиша, за да се не измъчваш, че не ти отговарям. Бъди с Бога и всичко ще ти се даде. ______________________________________________________________________ [1] На това място писмото е повредено и един ред не се чете. (Бел. М.И.)