Ани

2. Анчо и Нешка Аневи "Неговата мисия в Плевен е същата както едно време беше Вашата в Свищов" Първото семейство, с което Стефан Тошев се запознава в Свищов, е това на пощенските служители Нешка и Анчо Аневи. С тях той поддържа близки връзки и кореспонденция до края на животът им. Анчо Анев е роден в Севлиево, съпруг на Нешка Анева. Ръководител на братската група в Свищов, бил е сред поканените на събора във Велико Търново през 1920 година заедно със Слави Гюдеров и Гено Александров. Заема длъжността началник на пощата в Свищов, когато го преместват в Плевен и той изпълнява същата задача, каквато Стефан Тошев в Свищов - основава братски кръжок там. За него Нешка Анева споделя в писмо до Стефан Тошев: "Анчо все е същия. Много е предан, много ревностен въобще добре отива с Божията помощ". Нешка Анева е била много нежна, фина жена, безкрайно предана на Учението на Учителя. Премества се да живее на "Изгрева". Посещавала е занятията на общия окултен клас [19-573] През войната 1943-1944 Нешка е евакуирана заедно със семейството на сина си Иван Анев в Севлиево при близки на съпруга й, вече покойник. Той е бил родом от Севлиево. Там тя общува със семейство Тошеви.

1. Стефан Лазаров Тошев Кратки биографични данни за Стефан Лазаров Тошев образувал братския кръжок в гр. Свищов през 1920 г. и писма на братята и сестрите от Свищов. Стефан Лазаров Тошев е роден на 13/26/декември 1886 г. в гр. Севлиево. Починал на 2 януари 1978 година също в гр. Севлиево. Израства в патриархално семейство. Баща му се занимава с търговия и джамбазлък, майката е домакиня. Стефан е имал по-голям брат Христо, изявен художник, участник в освободителните борби на Македония, но починал много млад. Имал е и две по- малки сестри. Родителите му са били дълбоко религиозни. При всички празници и неделни дни семейството редовно посещава близката до домът им църква "Св. Илия". Майка му е имала лечителски дарби. Между жените в махалата единствена е била грамотна. Баща й - хаджия, богат човек я изпраща в училище. Във второ отделение тя наизуст е казвала "Верую". Началното си и прогимназиално образование Стефан завършва в родния си град, а гимназия завършва в гр. Габрово, в известната Априловска гимназия. Бил е буден младеж с широки интереси. Като ученик чете атеистична литература и става безверник. През 1906 година в Севлиево идва господин Петър Дънов, който изнася сказка в севлиевското читалище "Развитие". На тази сказка присъствува и Тошев. Той разбира, че господин Петър Дънов е завършил богословие и медицина в Америка. Сказката му прави силно впечатление и моли да бъде приет на разговор. Господин Петър Дънов го приема на другия ден в хотела, където са разговаряли повече от три часа. След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г. до 31.VIII.1913 г. е учител в с. Кръвеник, Севлиевско. През този период чете философска, духовна и окултна литература. Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател на Теософското общество в България, който е изнасял сказки из областта на теософията. Стефан Тошев си купува теософска литература и през 1909 година става член на Теософското общество, като получава диплом за това, изпратен му от председателката на Теософското общество Д-р Ани Безант от Адиар в Индия. През май 1909 година, заедно със Софрони Ников отиват в Будапеща на Международен теософски конгрес, където лично се запознава с Д-р Ани Безант, Д-р Рудолф Щайнер и други видни водачи на теософското движение. В началото на 1911 г. Стефан Тошев научава, че господин Дънов е духовен Учител. Той научава адресът Му и пожелава да се срещне с него. Такава среща се осъществява през м. август 1911 година в гр. Търново, където на два пъти са водили обширни разговори. След това започва кореспонденция между двамата. От 1912 г. той получава вече официални покани за Съборите на Бялото братство. Тошев връща дипломата си и напуска Теософското общество. Той става един от изключително ревностните последователи на Учителя Петър Дънов. Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител на кръжока на Бялото братство в гр. Севлиево, а по-късно за "Старши брат". От 1913 до 1917 година Тошев следва право в Софийския държавен университет. Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната. Първото си назначение получава в Русенския Окръжен съд, като мирови съдия. Избран е за Председател на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост в гр. Русе. Едновременно с това, там той общува с последователите на Учителя. От 2.XII.1919 г. - 10.IV.1921 г. е назначен за мирови съдия в гр. Свищов и началник на Съдебно - контролния отдел при комитета на СГОП /Стопански грижи и обществена предвидливост/. В с. Карайсен основава съдилище. След Свищов, Ст. Тошев работи като следовател, съдия, прокурор в Окръжните съдилища на гр. Видин, гр. В. Търново, гр. Шумен, гр. Севлиево, гр. Кърджали. От 1934-1948 година е адвокат в гр. Севлиево, където е семейството му, след което се пенсионира. През 1937 година той издава книгата си "Вечните истини" /отдавна библиографска рядкост/. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. Когато през 1957 година духовната литература беше инкриминирана, от домовете на последователите на Бялото братство, включително и от домът на Ст. Тошев, по най-брутален начин беше иззета и унищожена цялата духовна литература, беседите на Учителя, библията и т.н. Стефан Тошев обаче успява, чрез съмишленици и приятели отново да си набави беседите и започва да работи "конспиративно" като написа хиляди страници с ценни извадки от беседи, с мисли от Учителя и друга окултна литература. Много години той ги изпращаше в братските кръжоци в страната. Тези материали се преписваха и препращаха по график до братята и сестрите в страната. Тях той наричаше "Кратки духовни съчинения". Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина. Преди да напусне гр. Русе, Стефан Тошев отива в София при Учителя и го моли да му посочи в кой град да иска назначение. Учителят се усмихнал и казал: "Отгоре всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен, там, дето трябва". Русенския кръжок му устройва прощална вечеря. На нея сестра Софка Явашева казва: "Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев -тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок." В Свищов, Стефан Тошев се запознава с много интелигентни граждани с духовни интереси. При срещи и гостувания в домовете им, той е говорил на духовни теми, за Учителя Петър Дънов. Оказва се, че там е имало много готови души, които с радост приемат това духовно учение. Под номер 6 е вписан Стефан Лазаров Тошев, пенсионер, ръководител на клона на братството в Севлиево. По сведения на д-р Благовест Тошев, Стефан Тошев е бил старши брат определен пожизнено от Учителя.* /По-подробно за Стефан Тошев - биографични данни, срещи и писма на Ст. Тошев с Учителя Петър Дънов, с брат Боян Боев и още много други негови приятели и съидейници, за негови опитности и преживявания както и за братската група в Свищов виж "Изгревът на бялото братство пее и свири, учи и живее". Том 1,13. София, Библ. Житен клас, 1993,2000.

17. Правоспособният пастор След завършването на обучението си в Научно-богословското училище в Свищов Петър Дънов получава както атестат за успеха, така и сертификат за правоспособен пастор. Какви черти са били присъщи за външността и характера му дават описания от периода на първата му работа в село Хотанца, където "с неговата благородна осанка, благо слово и с цигулката си открива на млади и стари непознати духовни хоризонти." [3-176] Какъв преподавател е бил Петър Дънов в село Хотанца разказва Галилей Величков по спомени на Ангел Хаджийски: "Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси, на детски език да го опрости и да го направи разбираемо. Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа. Но ето че часовете в класната стая започнали да стават приятни и очаквани. Много пъти той влизал в клас със своята цигулка. Тогава децата притаявали дъх. Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото. За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо. За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седенки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действащи направо на техните детски сърдечни струни. Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум. Напускали класът преобразени. Това направило силно впечатление и на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка."[17-141] Тези свои черти той запазва и при постъпването си в семинарията Дрю в град Медисън щата Ню Джърси, САЩ, където негови преподаватели са: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, Доктор Крукс, Доктор Бъц, наречени "голямата петорка". От спомени на негови състуденти в САЩ се вижда, че както в Свищов той е бил любимец на съучениците си - по думите на пастор Цветан Цветанов "Всички обичахме да Го слушаме". Така и по късно при следването му в САЩ. Състудента на Петър Дънов старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков споделя: "той беше скромен, тих, силен в учението... Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение... Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме на екскурзия в просторните лесове. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас?" Разговорът водеше на отличен английски език." [17-143]

16. Уроците в свищовското Богословско училище По религия е преподавал Стефан Томов, като е разглеждал "10-те религии в света всичките целящи да приближат човека до Бога"[3-154]. По История на цивилизацията - Йордан Икономов ги е водил на разкопките на древния римски град Нове край Свищов - където им е показвал останките на театър, военна болница, жилищни постройки, църкви, бани и къщи на офицерски семейства. Английски език - Габриел Чалис е предал на Петър висши езикови умения овладени до степен да му позволят да усъвършенства бързо говоримия английски език по време на следването си в САЩ и да стане любим оратор на колегите си при студентските излети сред природата. Писмените умения по английски език са изградени пак под вещото ръководство на Чалис. Те са видни от изящния почерк, с който Петър е написал тезисът при завършване на семинарията озаглавен "Миграцията и покръстването на германските племена" [3-297] Хомилетика - всеки ученик е подготвял учебна проповед и я изнасял пред своите съученици и преподаватели в местната методистка църква. Петър Дънов усвоява уменията по този предмет така, че с лекота подготвя своите ненадминати учебни проповеди, изтъкани от хвърковато и завладяващо слово. Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за възпроизвеждане, а изводите били доказвани с демонстративни опити. Химия - в отделен кабинет по химия са провеждани занятия отново с онагледяване на учебния процес, с провеждане на опити с веществата при изучаване на техните свойства и взаимодействия. Използвали са апарати и химикали доставени от чужбина. И учебниците Учебниците са написани специално за подготовка на протестантски мисионери, добре са илюстровани, приятни за ползване. "Те са невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Картинките им са пълни с топлота и толерантност "[3-154]

15. Учебните предмети Преподавани са около 20 предмета. Някои от тях са продължение на изучаваните във варненската гимназия, повечето са нови и предизвикват интереса на Петър Дънов. В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/ Хомилетика (красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие. Един от неговите съученици - пастор Цветан Цветанов е впечатлен от хвърковатото му слово, когато са държали учебни проповеди върху някой стих от Евангелието - на Петър проповедите били ненадминати: "Неговите проповеди биваха неповторими-Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме." Съпътстван от своя щастлив успех в образованието, той ще има възможност да изучава по-нататък тази тематика още по-задълбочено. Борис Николов заявява: "Преподавателите му са видели, че е способен ученик, който свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски - евангелски песни, което много се ценяло едно време и му предлагат да отиде да следва в САЩ в семинарията Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси - САЩ [8-223]. Тук изтъкнатите просветители и педагози преподавателите Юфам, Стронг, Бъц, Милей и Крукс от "голямата петорка" ще го запознаят още по-нагледно и впечатляващо с предметите от свищовското училище, но вече разширени и обогатени с допълнителни знания. В своята самостоятелна работа ще ползва новооткритата библиотека към семинарията в която се получават всички големи религиозни и литературни списания от Англия и САЩ. Измежду изучаваните там предмети като продължение на обучението му във Варна и Свищов са включени: Текстологична теология, Новия завет, Историческа теология, Систематична теология, Практическа теология, Реторика, Проповед от амвона, История на проповядването, Пасторски задължения, Литургия, Катехизис, Църковна политика и Мисионерство [3-224]

14. Религиозните общности Разнообразен е етническия състав на населението в Свищов, всяка група е представена с религия и религиозна институция с нейните храмове, настоятелства, свещенослужители и свещени книги. Петър Дънов намира събрани в един град три от десетте религии изучавани в Научно-богословското училище, с техните храмове като места за събрание, учение и молитви. Изучавайки история на религиите той има възможност да наблюдава в Свищов живота на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството. Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква. Това са главно търговци римокатолици, които били поданици на западно европейски държави и имали привилегировано положение в Турската империя, както и 5-6 семейства от местното население. Юдаизма е изповядван сред придошлите от Румъния в Свищов 15-20 израелски семейства, които за религиозните си нужди имали хавра и свещенослужител при нея. Те се установяват в града покрай търговията им с храни - били са посредници на румънски търговски къщи в Браила и Галац, закупували са храни в града и ги изпращали по Дунав. Многобройното турско население посещава мюсюлманските джамии - храмовете на Исляма и си има своите свещенослужители - ходжите и своя свещена книга - Корана. [5-74] Промяната на света, която носи Петър Дънов в Свищов ще направи след години, негови последователи протестантския пастор Петър Тихчев, който ще вземе участие в първите срещи на Синархическата верига. Тази промяна ще накара да чете Словото от беседите православен свещеник, ще заинтересова да посещава молитвените събрания на свищовската група един ходжа - зетя на дядо Юсуф от махала Чифте кафене, а един равин в София ще проучва, прилага и занесе Словото от беседите на Учителя в Израел.

13. Хазяинът По време на част от своето обучение в Свищов, Петър Дънов живее на квартира при пастор Петър Тихчев. За него разказва Борис Николов: "Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в Свищов. ... Случва се така, че той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка** (Забележка на съставителя: В раздел VIII, подраздел Б, точка 5, сме публикували кой е учителят по цигулка на Петър Дънов). Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му надумвала едно и също. "Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци.. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: "Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога". Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение." [9-19] В друга версия има продължение на този случай, в който се говори и за втората дъщеря на Петър Тихчев. Жената на пастира казала на мъжа си: "Туй момче ще завърши сега и ще си отиде, а пък е много добро. Да оженим едната дъщеря за него! Гледай да го заприказваш и да разбереш, като завърши, кога смята да се ожени. Тъй, ама всякога, когато той отивал при Учителя, Учителят го заприказвал нещо из Светото Писание, Библията, много исторически работи и все не оставало време. Като се върнал при жена си, тя почвала да му се кара: "Ще изпуснем човека, ето учебната година завършва, ще изпуснем човека, ти ще се наложиш и ще му кажеш: "Аз ще ти разправям този път!" Няма да чакаш той да ти разказва!" Обаче става така, че дъщерята през нощта се разболява и то толкова бързо, че умира през нощта. От каква болест точно, не се знае но за една нощ се разболява и умира. Тогава жена му казала: "Да оженим малката дъщеря, да го не изпускаме, защото такъв човек не можем да намерим!" Те канели Учителя понякога да свири, защото свирел хубаво на цигулка. Отивали при него и Го молели да им свири. Той взимал цигулката и им свирел. Така че често им посвирвал и затова също не искали да го изпуснат. И протестантите станали причина да го изпратят в Америка да следва, именно от Свищов. Майката започнала сега да го желае за втората дъщеря. Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос. Жена му отново почнала да му се кара: "Годината свършва, пък ти си такъв, че не можеш да го заприказваш за това. Наложи се!" И когато един ден се наложил и го заприказвал за женитби, то разболява се и малката дъщеря и умира. А после жена му като плакала, мъжът и пастирът, и казал: "Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен. Ето, умряха и двете ни дъщери." И плаче човекът, защото са били нахални и, иска не иска, искали да му се наложат. "Затуй умряха и двете ни дъщери"[10-75] Същия случай е разказван от самия Петър Тихчев. "Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията. Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право в къщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите, като разговорите Му бяха изключително около науката, музиката и други подобни. Живя тъй три учебни години при нас. През зимата на последната година, един ден моята баба ми рече: "Петре, Петърчо завършва гимназия, наближава време да си излезе от нас, аз мисля, че Бог ни е изпратил този ангел в къщи и ние не бива да го изпущаме. Затова ти иди при Него и Му кажи да го сгодим с нашата дъщеря". "Що думаш, бабо, и рекох аз. Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще Му кажа, мене ме е срам. Не, не мога аз да Му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо." От тоя момент бабата не ми даваше мира. Щом останем сами почва: Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето ще изтървем това прекрасно момче, де ще намериш като Него?" И това се повтаряше всеки ден, всяка нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден и викнах: "Разбери, не мога, срам ме е. Но не мога повече да търпя твоите упреци, затова обещавам ти, от днес нататък ще търся момент да се реша и да Му Го кажа." И почнах често да Го посещавам в стаята му. Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а Той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време бабата обикаляше наоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа. Създаде се между нас една тежка нервна атмосфера ...Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница внезапно се разболя тежко и за три - четири дена почина. Петър не узна нашите разправии. След погребението и с болка на сърцето викнах: "Ожени ли я бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени?" [11-543] За Петър Тихчев разказва сестра Петранка Чернева от Русе, че пеел много хубаво духовни песни. [12-668] Веднъж Петър Тихчев сънувал сън, че върволица хора върви по шосе в едно поле и всички идват към вратата на една голяма огнена пещ, той видял че до нея стои един чер великан, който грабва идващите и ги хвърля в огнената пещ. Отдясно на пещта стоял и Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери от страх, но когато дошъл, неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: "Оставете го. Той е мой!". Разказващият Георги Куртев добавя: най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: "Този е мой! Елате с мен!"[13- 323]

12. Съучениците Това са младежи, повечето като него - идващи извън Свищов: Христо Бъчваров, Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров, Иван Тодоров, Цветан Цветанов. Един от тях, Пастор Цветанов споделя: "Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници - мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелистките пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: "Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост за онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. [7-53] Последният случай е предаден и в спомените на Борис Николов - "Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов, или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: 'Искам да поздравя един истински Божи служител.". Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен, евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние, учениците на школата, видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи." [8-225]. *(Текстът е добавен от съставителя) Друг съученик на Петър Дънов е Гаврил Душков Неговите спомени са записани от сина му Атанас Душков и са публикувани в «Изгревът», т. XVII, с. 640-642. Това е един много важен материал за проучване животът на Петър Дънов в Свищов.

11. Учителите За учители били назначавани българи и американци - повечето с богословско образование и бакалавърски степени защитени в американски университети. И тук както във Варна за обучението на Петър Дънов се грижат забележителни учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес. Сред тях с най-дълголетна служба в училището е д-р Стефан Томов Той е роден на 25 март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получава в родния си град. През септември 1862 отива в Малта и влиза в английския протестантски колеж "Сент Джулиен". През 1865 година постъпва в Робърт Колеж - Константинопол, където завършва през 1869 г. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия през 1870 г. и в Котел, родното му място, през 1871-1872 г. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873 година. Идва в Америка на 30 декември 1875 г." В САЩ Томов е завършил през 1877 г. богословски курс в Богословската семинария Дрю - Медисън, Ню-Джърси. Веднага бил назначен за пастор в една скромна методистка църква за една и половина година. В началото на 1879 г. Стефан Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката Евангелска църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В тоя град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. е бил преместен в Свищов, дето работил като пастир и учител до 1892 г. През май 1884 в Константинопол Стефан Томов се жени за сестрата на Икономов, неговия колега от училището в Свищов - Адомица. Стефан Томов е знаел 8 езика, членувал е в Дружеството на полиглотите в семинарията Дрю, град Медисън САЩ Там получава степен бакалавър на духовните науки в класа от 1877 г. [3-106,107] Като учител и като протестантски пастир в Свищов д-р Томов е оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Бил е зачитан и уважаван от свищовските граждани. Йордан Иванов Икономов "Записан е в семинарията Дрю на 19.09.1871 от град Елена, България, роден на 19.09.1847 син на Иван Икономов. Получил образователна степен "Бакалавър по изкуствата" при обучението си между 1865 и 1869 в Робърт колеж, Константинопол. Получава звание бакалавър по изкуствата в семинарията Дрю, щат Ню Джърси. Оженва се за Манола Г. Илиева на 12.09.1885. Става член и стажант пастор на Нюаркското настоятелство. На годишното събрание на методистката мисия в България от ноември 1876 година в Русе получава българското си пасторско назначение. Работи като пастор в Свищов от 1877 до 1881 година, в Търново - от 1881 до 1883 година, учител в свищовския богословски институт - 1882-1890, помощник ръководител на ловешкия район на Методистката църква -1890-1891 и на Севлиево 1891-1893, книгоразпространител за България -1892-1895 и 1904-1918. Габриел Чалис Габриел Чалис е американски методистки функционер, преподавател по английски език в училището. Той е пристигнал със съпругата си в България през 1875 година. Скоро след това тя заболява и почива в Свищов през 1877 г. През 1879 г. Чалис става ръководител на методистката мисия в Княжеството, а през 1891 става директор на богословското училище. И. С. Пад Член на Ню-Йоркската методистка църква, пристигнал в България със съпругата си през 1880 година и е директор на Богословското училище в Свищов през 1887 година по време на дипломирането на Петър Дънов. Ат. С. Руевски Ат. С. Руевски е учител, син на Ст. Руевски - първият свищовец, запознат от д-р Лонг с методистката идея. В бащиния му дом са провеждани събрания от методистките функционери Д-р Алберт Лонг, Гаврил Илиев и др. Присъствали са около десетина души, между които и Тодор Николов от Свищов, завършил в Русе курс за подготовка на местни методистки дейци. Трайко Константинов Трайко Константинов е роден в Щип, завършил е семинарията Дрю в Медисън, щата Ню Джърси САЩ със степен бакалавър на духовните науки, Става ръководител на мисията в Свищов към момента на завършването на Петър Дънов.[3-37]. От печатните издания на мисията се вижда че през 1887 г. Трайко Константинов е работил и като преводач на литература в тамошната печатница . Едно от заглавията подготвени с негово участие като преводач е: "ЗЛОСЛОВИЕ или Юзда на разюзданий язик". Издадено от печатницата на Американската Евангелска мисия в Свищов през същата 1887 година, в която Петър Дънов получава атестата за завършено образование.

10. Печатницата към Методистката мисия Тя е била добре уредена, снабдена с подходящи печатарски машини за качествен печат Печатницата е функционирала и като издателство, което само за последните три месеца на 1883 година издава 117 000 страници методистки материали. В нея са се подготвяли за печат преводни религиозни издания, художествена литература и книги на местни издатели. Тук са работили автори, съставители, преводачи, художници-оформители [6-315,316]. Част от издадените, докато Петър Дънов е учил в Свищов, книги са: 1/ КРУМАХЕР Живота на Йоаниа Златоуста. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883. 28 с. 2 / ЧЛЕНОВЕТЕ на вероизповедание и общите правила на Методистката епископална църква. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883. 25 с. 3/ КАК ще изгледва на съдния ден? Свищов, печ. на Американската Евангелска мисия, 1884. 8 с. 4/ ТАЙНА молитва. Важността и ползата й. Свищов, печ. на Американската евангелска мисия, 1884. 20 с. 5/ ОБРЪЩЕНИЕ към Бога. Свищов, печ. на Американската евангелска мисия,1885. 32 с. 6/ ХРИСТИЯНСКО кръщение. Прев. от англ. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1885. 5 282 с. 7/ БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Казано в подобие отсъновидение от........ Алегория. Прев. от англ. Ч.П. [вероятно Чалис П.] Пътешествието на Християновата жена и децата до Небесния град. Свищов, печ.на Америк. Евангелска мисия, 1886. V, 227 с. 8/ СТАРИЯТ дървосечец и внукът му. Свищов, печ. на Америк.Евангелска мисия, 1886. 20 с. 9/ ЗЛОСЛОВИЕ или Юзда на разюзданий язик. Прев. от англ. Т. Константинов, Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 36 с. 10/ ПОВЕСТТА на Рут. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 100 с. 11/ ХИЛБРУКСКИЯТ воденичар. Разказ за селския живот в Англия. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 90 с. Изт.: Лъчезар Георгиев"Свищов- издателски и печатарски център" стр. 267, 315/ 12/ ТОД, Джон. Лъснати диаманти. Прев. от англ. Манола Ю. Икономова. Свищов, печ.на Америк. Евангелска мисия, 1887. 50 с.

5. Състав на методистката мисия В Свищов Петър Дънов заварва със своите съученици завършена базата на методистката мисия. Тя се състои от протестантски храм комбиниран с жилище за пастора и пансион за учащите, научно-богословското училище и печатницата към мисията, която работи и като издателство. Сградата на училището гледа към хълма край града с люляковите храсти, където ще се отправя в утрините след като е посвирил на цигулка в пансиона с озарено от светлина лице. От тази най-висока точка на хълма над града се виждат прекрасните изгреви и залези на Слънцето. Той предусеща и докосването до произведенията на велики мислители като древногръцките философи Питагор, Платон, Аристотел, Парацелзиус и други автори, които ще прочете. Свещенослужител е назначеният от мисията пастор, който живеел със семейството си в Свищов. Имало е и пътуващ проповедник изпълняващ ролята и на разпространители на книги, печатница - издателство, ръководител на мисията и директор на училището.

4. Ученичеството Петър Дънов тръгва за Свищов според някои биографи придружен от баща си свещеник Константин Дъновски. Пътуват с влак до Русе и оттам с кораб на австрийската корабна агенция - до Свищов. По онова време той е бил "силен и сериозен млад човек, вглъбен в себе си... Прощавал се е с домашните си " [3-­136] В Свищов слиза на пристанището, където има два пристана - на австрийската корабна агенция и на руската корабна агенция, минава по мостика, покрай пристанищното кафене и за кратко време стига до Американското научно - богословско училище. Тук го приемат и записват двама от учителите му - Стефан Томов и Йордан Икономов. Настанява се заедно с неговите съученици в пансиона на училището.

3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало мисионерска дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски мисионер, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи . През 1863 г. при своите посещения на град Свищов, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. [5-72] Първият от тях, който се увлякъл в методизма е Стоян Руевски. Устройвали са събрания в дома на Стоян Руевски на които идвали по десетина души.[4-17,62] Неговият син Атанас Стоянов Руевски става учител на Петър Дънов в Богословското училище. През 1887 година той заедно със Стефан Томов и Йордан Икономов полага подписа си като трети член на учителската комисия върху атестата за завършено образование на Петър Дънов. За директор на училището се е подписал И. С. Лад. Малко повече от десетилетие преди идването на Петър Дънов в Свищов - "протестантите започнали агитация в Свищов за привличане на православни граждани към своето вероизповедание. За тая цел закупили места в града, построили си училищно помещение - сегашното Градско общинско управление и наредили в него мъжко и девическо училища. За тях те доставили всички съвременни учебни помагала, уредили физически и химически кабинети, наредили пансион. Програмата на училищата им била съвършена за времето си."[5-131 ]

2. Методистката мисия в България Протестантската мисия в България се възприема като "съставна част от общия идеен процес на българското Възраждане - заместване на средновековния религиозен мироглед с модерен рационално-позитивистичен. Освен мисионери протестантските деятели са учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес." [4-62] Двете течения на протестантизма си поделят територията за работа в страната - Северна България става район на действие на методистката мисия, а Южна България - на конгреционалистката - съборянска църква. Методистката църква, действала в Северна България води началото си от сбирките на група преподаватели и студенти от Оксфордския университет в Англия през 1720 г. известна като "Оксфордските методисти". Тя си поставила за цел пробуждане и засилване на вярата. На Общото събрание на методистката църква в САЩ през 1852 г при разглеждане на въпроса за източните църкви в Турция се отделя особено внимание на българите, "тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. Тези хора ...за разлика от другите... не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи". Практически българите са без библия на новобългарски език и са лишени от Божието слово поради недостъпност на езика - гръцки или старославянски еднакво затрудняват разбирането на Светото писание. Именно това е една от целите заради които след петгодишни преговори с турското правителство през 1857 година в България са изпратени Д-р Лонг и Уесли Притиман да основат методистка мисия. [3-38] В това се изразява протестантската мисия от онова време в България - чрез участието, организирането и подкрепата на превода на библията на новобългарски език да се помогне на българите, които са "много жадни за Божието слово". Тази потребност е отразена в доклада на инспектора на българските методистки мисии Фредерик Флокен от 1873 година:" На места Библията вместо на гръцки се чете на черковно-славянски език, който за повечето българи е напълно непознат език." [3-67]

1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов Петър Дънов идва в Свищов от Държавната реална гимназия във Варна. Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език, Аритметика, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра. Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в Евангелската църква в града. Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария. Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си Мария живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Според спомените на съвременниците бракът на Мария с евангелиста Стамов е бил сполучлив. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата и са останали евангелисти и само една от дъщерите и става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов, където има училище организирано от протестантите и то след завършването на V клас в гимназията в град Варна". [1-532] "Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така, че през 1872 година Петър е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско- турската война и дядо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хатърджа /Николаевка/ и се крият от турските войски, така, че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов, където се записва в Богословския отдел."[2-531,532] Навсякъде където учи - във Варна и Свищов, а после и в САЩ - Медисън и Бостън той е заобиколен със забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с най-добри модерни програми. Още във Варна сякаш за идването на Петър Дънов във взаимнопомощното училище то е издигнато в класно училище, реформирано е в реална гимназия "каквито в княжеството има само четири" в съответствие с Указа на Княз Дондуков - Черкаски написан от проф. Марин Дринов само година преди постъпването на Петър през 1879 г. [3-118] Благоприятните аспекти събират във варненската гимназия изтъкнати за времето просветители, с което за него става възможно да изучава достатъчен брой учебни предмети в последствие допълнени и разширени в Свищов, Медисън и Бостън. Дават се най-благоприятни условия и за музикалното му образование - Петър Дънов има бъдеще на даровит музикант. Фактите потвърждават това. Тук той получава възможност наред със заниманията си в училище да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си. Впоследствие Учителят, който има отлично изработен вкус към музиката дава на учениците си неземни музикални произведения, изявява се като виртуозен цигулар, композирал е над 170 музикални упражнения и песни. Чрез своите последователи прави достояние на човечеството Паневритмията - песните на хармоничните Движения. Такива благоприятстващи условия, които съвпадат с реалните исторически факти карат неговите биографи да твърдят: "Той винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия"[3-116]. Петър Дънов решава да продължи в методисткото научно-богословско училище в Свищов.

X. ПЕТЪР ДЪНОВ УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО В СВИЩОВ Митко Николаев Ненов Част I Петър Дънов колежанин в Свищов Част II Прояви на Всемирното Бяло Братство в Свищов 1900-1950

4. Послеслов Вергилий Кръстев 1. Изминаха три години, откакто моя ръководител и Онзи, който ръководи поредицата "Изгревът" ми наредиха "Изгревът" том XXIV да бъде за евангелистите и връзката им с Учителя Дънов. Бях изненадан. И в безизходица. 2. Дотогава знаех само отчасти за Стоян Ватралски от неговите публикации във в. "Зорница", бр. 38, 39, 41 (от 22.IX.-13.X. 1926 г.) в защита на Учителя Дънов. Бях запознат подробно с тях. 3. Бях чел някои статии от в. "Български бранител" на Методи Марков за живота на Изгрева, като някои от тях бях публикувал. 4. След като ми попаднаха и техните снимки, реших, че трябва да се прикачат към техните материали. Трябваше да се съберат. 5. И оттам се започна. Започнах да издирвам материали от престари вестници, от минало време, които чрез Ефросина Ангелова-Пенкова, която работеше в Народната библиотека ми се доставяха на ксерокс копия. Беше много труден процес, траещ около 2 години. А да се подреди всичко това бе невъзможно. А защо ли? Нямаше връзка между тях. 6. Защото още не беше ми свалена концепцията за този план. Как така свалена? Онзи, който ме ръководеше ми издиктува и предаде концепцията. И аз тогава се уплаших, защото това бе невъзможно за мен. Та аз не познавах тези събития и още повече онези лица, които са били исторически личности в онези отдавна отминали времена Всяко едно историческо събитие си създава една личност, чрез която да се прояви. 7. Тогава се сетих за Павел Василев и го извиках. Разказах му за моята концепция и той се съгласи. Започна да описва и развива по теми своите материали. Донасяше ги, те се нареждаха по раздели. По-късно ги размествахме и нареждахме. Много труден процес. Но успяхме най-накрая да се справим. 8. Аз още не мога да проумея откъде изскочи този Павел Василев и кой ми го докара, за да съдействува в "Изгревът" за евангелистите-методисти. А се оказа, че е много просто за обяснение. Той беше представител на евангелски родове от няколко поколения. Първо - имаме Гаврил Илиев, който е първият български евангелист. Второ - имаме дъщерята Манола, на Гаврил Илиев, която се омъжва за Йордан Икономов. Трето - ражда се Милка, дъщеря на Йордан Икономов, която се омъжва за Драгомир Василев. Четвърто - чрез тях се ражда Павел Василев. Пето - трябва да преминат десетилетия, за да се срещна с моя ръководител и той да ме срещне и прикачи за този род. Ето това е механизма - трябва да те прикачат за рода и за неговия представител, който е Павел Василев. Лесно за обяснение. Но е много трудно за изпълнение. 9. А най-важното е, че този род чака десетилетия да изпратят онзи, който да ги включи и вкара в "Изгревът". И то чрез моя милост. Да не смятате, че това става много лесно. Напротив, бе много трудно за мен, понеже всичко това беше за мен чуждо и непознато. Освен това, на няколко пъти през това време беше посягано на моето здраве и през есента на 2006 г. и началото на 2007 г. на няколко пъти си заминавах от този свят. Но ме оставиха на земята жив, за да си довърша работата с "Изгревът", том XXIV. Така че за изработването на този том аз съм заплатил със здравето си, със силата си и с всичко, което беше останало у мен. А през цялото това време имах невероятен зъбобол на венците. Денонощно бях атакуван и стенех и виках от болки. Та за този том е платено и надплатено от мен. И то стократно и най-вече с човешко страдание - непрекъснато в мене някой стенеше и въздишаше заради болките. И цялата ми сила се вкара в този том. 10. Така както е предаден материала по глави - повече от това не може да се желае. Аз останах накрая доволен. Непрекъснато се допълваха глави, защото все нещо излизаше, което да се добави. На този етап това е достатъчно. Може и още, но засега ще спрем, ще починем Защото се изморихме. 11. Трябва да благодаря на Нонка Матеева Петрова-по баща, и Атанасова - по мъж, живееща в село Ботево, окръг Видински. Тя там набра целия този том, получаваше допълнително материали по пощата, набираше ги на компютъра и ми ги връщаше. Предавах ги на Вихър Пенков, той ми ги разпечатваше и тогава аз преглеждах тези текстове и ги поставях там, където трябва. Много трудоемна работа. Друг път такова нещо не мога да изтърпя в никакъв случай. 12. Днес, 30 октомври 2007 г. Павел Василев ми задава въпрос защо съм се хванал с евангелистите-методисти и каква е била моята цел. Аз нямах никаква цел, защото тя не беше моя. Но Онзи, който ръководи "Изгревът", подреждаше материала, и чак накрая аз разбрах каква бе неговата цел. Ами прочетете съдържанието и ще разберете каква е целта по издаването на "Изгревът", том XXIV. Много точно е указано. Но да ви се отвори ума за това съдържание. Има едно важно условие. Да се яви някой, който да ви отвори ума, за да разбирате написаното. Виж Ев. от Лука, гл. 24, ст. 45: "Тогава им се отвори ума, за да разберат писанията". А този някой е Святият Дух. Ако не се яви - нищо не става без него. 13. В "Изгревът" том XI е написано всичко, което трябва. Трябва да се проучи, за да се види защо България пада 500 години под турско робство и как се освобождава чрез Антиминсът. 14. Трябва да се проучи историята на поп Константин Дъновски и как в неговото семейство се ражда синът му Петър Дънов. 15. Цялата му история като юноша, обучение, студент в САЩ, завръщането му е описано в "Изгревът" дотолкова, доколкото е възможно. 16. Явяването на методисткото движение в Северна България чрез неговите представители, тяхното застъпничество по време на кланетата по Априлското въстание 1876 г. и след това, е една много важна историческа следа, която се превръща в път между българите. Какъв път?-Просвета. Преводът на Библията е най-невероятният подвиг тогава. Ако го нямаше този превод, Учителят Дънов нямаше как да работи между българите. Така че Небето подготвяше условия за работа на Учителя Дънов. И то чрез евангелистите-методисти. 17. Всички тези империи, които работеха срещу България - Австро-унгарската империя, Германската, Османската, Руската след войната 1914-1918 г. бяха разрушени А защо? Защото работеха срещу Учителят Дънов. След Втората световна война бяха разрушени империите на Англия, Япония, Франция, Португалия, Испания. Народите се освободиха. А през 1989-1990 г. се разруши СССР като империя, понеже разрушиха "Изгрева" в София и изгаряха книгите на Учителя Дънов. 18. След завръщането на Петър Дънов от САЩ неговият път е вече друг. Той е описан в "Изгревът" по томове. Петър Дънов поддържа своите връзки с евангелистите, със своите състуденти от гр. Свищов. От 1900-1922 г. той създава Синархическата верига на Бялото Братство. През цялото това време чрез своите наряди, той дава задача на своите последователи да изучават Евангелието и Библията. Той ги насочва да пеят евангелски песни и им определя песните, които да изпълняват. Аз заварих възрастните вече ученици на Школата, които ги пееха, заедно с песните на Учителя. Отначало се учудвах, но после след като разбрах реших, че трябва да дойде време, за да разуча този въпрос. Ето днес дойде това време. 19. От 1922-1944 г. по времето на Школата неговите връзки с евангелистите не престават, а се увеличават. Той се движи и между евангелските среди. Той за тях е познат, знаят, че той е евангелист-методист. Приемат го, че разпространява Евангелието самостоятелно, понеже не иска да се подчинява на онези ръководители, които ръководят Методистката мисия в България. Приемат го за проповедник, но не и като Учителя Дънов. Но когато закъсат със здравето си или с техните кармически проблеми, веднага търчат и търсят помощта на Петър Дънов. А какво е неговото мнение за евангелистите, аз съм публикувал 14 случки в "Изгревът", том XXIV, раздел VIII, подраздел А. "Учителят за евангелистите". 20. Представителите на Методистката мисия изпращат своите синове и дъщери на Изгрева при Учителя Дънов. Как те се проявиха и как те воюваха срещу "Изгревът", аз съм го описал в раздел VII, подраздел В, точка 5 и 6. А как действуваха другите техни представители извън "Изгревът" ще намерите в същата глава. А защо идваха при Учителя Дънов? Отговорът е: Да се закачат за Школата на Учителя Дънов и да черпят енергия и светлина от нея и сила от Словото му. Друг отговор няма. И те го правеха целенасочено и напълно успешно. 21. Едновременно евангелистите в София посещават църквата на методистите "Д-р Лонг", но посещават и беседите на Учителя, включват се в братския живот на Изгрева, посещават лагерите на Бялото Братство на Рила. Има ги на снимки, така че това не е измислено от мен. Чрез Учителя Дънов и Школата му те получават сила, с която работят като евангелисти-методисти. Това е причината. След заминаването на Петър Дънов, след 1945 г. те продължават да посещават Изгрева в София и да участвуват в братския живот там до 1958 г., когато Изгревът е затворен и му е сложен катинар от властите. Завинаги! 22. Ще ви дам един пример. Ето, майката на Павел Василев го събужда посред нощ и го води на Изгрева, като преминават около 10 км пеш, за да бъдат в 5 часа сутринта в салона на Изгрева за беседа. Вие сега бихте ли го направили? В никакъв случай. Но това са връзки между хората, между душите, това са невидими връзки, по които протича сила от Словото на Учителя Дънов. Трябва да прекараш онези жици от себе си, с които да се прикачите за Изгрева, за да просветне в тебе светлина в съзнанието ти и да отвори душата ти за Словото на Учителя Дънов. Това е истинската причина. 23. Тези вътрешни връзки бяха запазени и при Павел Василев. Ето защо той поддържа връзките си с хора от Братството и Изгрева от 1945 г. до 1958 г., както и след това. Баща му е адвокат, който ръководи защитата на обвинените дъновисти през 1958/59 г. по време на процеса на комунистическата власт срещу последователите на Учителя Дънов. От 1959 г. досега той поддържа тази връзка. Чрез една от тях аз успях да се свържа с него, и да го привлека да сътрудничи в "Изгревът" том XXIV. Това са живи вътрешни връзки, които са изтъкани от Духът. Чий Дух? Духът, който ръководи Изгревът, Школата на Учителя Дънов. А той се намира в Словото му. Към всеки раздел има приложени снимки. Те имат задачата да покажат, че тези хора са били, чете са съществували, починали са, а са останали делата им. Когато работех върху снимките и ги подреждах, трябва да споделя, че успях да вляза във връзка с тях, стази вътрешна верига, съградена от тези души, отдавана преминали отвъд. Изживяването бе неописуемо, но и много страшно, и трудно човек може да издържи на едно такова присъствие отгоре. От снимките ме гледаха живи хора и те разговаряха с мен. Това много трудно може да се издържи. Човек може психически да се разстрои, ако не е подготвен и ако няма изработена и калена нервна система. Много е опасно човек да се събуди, ако не е подготвено тялото му.Д(е изгори физически и психически. Ще се постараете да приемате "Изгревът" том XXIV, отворено, без предварителни настроения от различни лица. Само така той може да се отвори за ума ви и за съзнанието ви. Иначе ще остане затворена книга за вас. И ще я отхвърлите. И тогава - горко ви. Тя е сътворена от Святият Дух. 24. Аз съм се спрял за "присаждането" и за "ашладисването" на евангелистите-методисти към "Изгревът", съгласно един окултен закон описан от апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11. А дали са съгласни с това? Трябва да проумеят, че чрез този окултен закон бяха прикачени езичниците и учението на Христа бе прието от тях, а отхвърлено от евреите. И се създадоха две църкви - католическа и източно-православна. И то благодарение на този закон. 25. Има и един друг още по-невероятен окултен закон. В Откровението на Йоана, гл. 14, ст. 1-5 се описва, че тези, които са с Христовия Дух са 144,000. Учителят Дънов казва, че неговите ученици са 1440 в България. Повече не могат да бъдат. Това са учениците от вътрешната Школа и вътрешната верига на Духът. Много от тези ученици по времето на Школата на Учителя Дънов поради отклонението си изсъхнаха от Дървото на живота и те отпаднаха, и станаха като изрязани клони от дървото и захвърлени в огъня. А за техните съдби ще проучите в томовете на "Изгревът". А на освободените места могат да се прикачат, да се присадят като нови клонове онези души от евангелското методистко движение, които ще се приближат към "Изгревът". Друг път няма за тях. И тогава ще проверят какво означава "Изгревът" за тях. А в следващия етап, ако има се отвори ума, ще почнат да четат Словото на Учителя. Това е техния нов път. Друг път нямат. И днес. И утре! 26. Разрешението на задачата е дадено в разговора между пастор Методи Марков и Учителя Дънов, когато го запитва дали може от амвона да говори и да изнася окултни истини и от Неговото Слово. Тогава Учителят Дънов го запитва: "Добре. Но когато им се пробуди съзнанието, къде след това ще отидат?" "В църквата", отговорил пастор Методи Марков. "Значи преминаваш от един затвор в друг", отговорил Учителят Дънов. Вие знаете ли какво означава да се пробуди съзнанието на един човек, да влезе светлина в ума му и ти да го държиш затворен в една сграда, в една църква, затворен в една форма. Това за него е най-голямото мъчение и злочестие. Това е затвор, по-страшен от предишните преди да се събуди и пробуди за един друг свят. Преди е бил затворник, но не се е схващал като такъв. Но се пробужда и вижда че е в затвор. Това е разликата. С пробудено съзнание и то в същия затвор! 27. И какъв е изводът. Онези, които са в църквата, да си стоят в нея. А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в живота си. Животът ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация. Но ще им трябва да имат общение на душите си. Кръжащи към един център, на Бялото Братство, който е в Невидимия свят. За всяко едно поколение има и се създава такава форма. От 2001 г. до 2007 г. аз съм направил 34 концерт-рецитали, където се разказват спомени на ученици с Учителя Дънов и се изпълняват от музиканти неговите песни. Присъствуват по 250 човека или това прави 8,500 човека. Друга форма на контакт за душите в Школата на Учителя Дънов засега няма. За всяко едно поколение има своя специфична форма на контакт на душите, която се изработва от Духът. Днес е една, но утре е друга Но тя е неръкотворна форма и недосегаема за човешките ръце. 28. Моята баба насаждаше онази кокошка, която се "разквачи", стане на "квачка" с яйца. Слагаше я на полог от яйца и след 21 дни те започваха да се излюпват. Те пробиваха черупката и излизаха навън в един друг свят. Това излюпване е една невероятна гледка и трудно може да се издържи от човек и да се гледа. Така човек също трябва да пробие черупката на своето съзнание и да се излюпи за един друг свят. За всеки човек е определено, строго определено времето за излюпване. За едни е определено, а за останалите остават като "запъртъци" и не се излюпват. След това ги изхвърлят на бунището. 29. Аз също се излюпих и пробих черупката си, когато бях на 27 години. Беше много страшно да се излюпиш, да ти се отворят очите, ушите, съзнанието за един друг свят, който съществува и те заобикаля. Ти не си го виждал, защото си бил затворен в черупката на яйцето. Бил си човек, но не си имал органи и сетива в мозъка ти, за да възприемеш един друг свят в други измерения. Аз често показвам телевизора си и казвам: Преди 40 години нямаше телевизия и аз нямах телевизор. Сега имам и мога да натисна копчето на който искам канал и да гледам различни предавания. Ако в моя мозък има отворени мозъчни центрове, с които да правя контакт с един свят на други измерения, аз ще го виждам, ще го чувам и ще правя контакт с него. Това е механизмът на пробуждане на съзнанието на човека. Сега обяснението е много лесно, но само за онзи, който има телевизор в главата. 30. Ето това е разрешение на въпроса. А дотогава човек трябва да се готви за такава среща. А как? Учителят Дънов дава модела: "Четете Евангелието, за да се свържете с Христовия Дух. Той ще ви научи на всичко." Да, ама това не става лесно. Но е много трудно. Онзи, който успее да се свърже с Христовия дух - влиза в общение с Христа. 31. Пожелавам на всички евангелисти-методисти да се свържат с Духът на Христа. И тогава чрез Него ще се свържат с Школата на Учителя Дънов, защото Неговото Слово е Слово на Бога. Това е Живият Бог дошъл на земята българска, името на Когото е Емануил, със светско име Петър Дънов. Амин. Написано на 30 октомври 2007 г. от 16 до 18.30 часа. Вергилий На 25 ноември 2007 г. в 13.40 ч. окончателно приключих с "Бележките" и упътванията за допълненията, които включих. Това бяха 2 материала и ми отнеха 7 дни от 9.30 сутринта до 14 ч. Беше много тежко за мен, да издържа всичко това, което трябваше да премине през мен, да се напише и да се напечата. Благодаря, че успях!

3. Великите българи и Петър Дънов Бележки на съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев 3.1. В някаква българска глава влезна една мисъл да се направи преброяване между българите, които трябва да посочат с гласуване, кой е най-великият българин. А всеки човек се ражда и умира във времето си, и то не може да се измери с човешка мярка. 3.2. Беше съобщено по телевизията многократно, бяха обявени десетина българи и започна да се гласува по GSM за всеки поотделно. Голяма реклама и разбуни мнозина. 3.3. По някаква инициатива някои, отт. нар. последователи на Учителя Дънов, които имат регистрация като Общество "Бяло Братство", заедно с ръководството му бяха представили името на Петър Дънов за Велик Българин. И организираха да се гласува за него. 3.4. По телефона една позната ме подканя да гласувам за велик българин за името на Петър Дънов. Съобщих, че Дънов е Учител, а не велик българин. Първо, той е Учител на Бялото Братство. Второ, е Миров Учител на Великото Бяло Братство Трето, е Всемиров Учител на Всемирното Велико Бяло Братство, и че това е Божествената троица и това е Бог Емануил, слезнал за пръв път на земята. 3.5. Но понеже това нещо е публикувано в "Изгревът" и всички от Братския съвет от излизането на "Изгревът" оттом I до том XXIII са срещу него, то те отклониха хиляди последователи и ги отровиха с една голяма лъжа и те потънаха в невежеството. И от него излизане няма. 3.6. Дойде време да се преброят гласовете. И за най-голяма изненада на първо място бе определен Васил Левски, а на второ място Петър Дънов. Това бе голяма изненада за всички и водещите по телевизията бяха със замръзнали лица - не можеха да скрият своето неодобрение към тоз вот на зрителите. Не го искаха. Без изключение! 3.7. Ръководството на Братския съвет се радваха, защо за тях това бе победа. 1) Ha23.XII.2006 г. БНТ обявява конкурс за най-великите българи. 2) От 23.XII.2006 г. започва гласуването. 3) От 15.1.2007 г се излъчват документални филми за онези, които са получили най-много гласове. Беше излъчен и за Петър Дънов на 07.02.2007 г.. 4) На 17 февруари 2007 г. беше преброяването на гласовете. * За Васил Левски - 58,857 гласа * За Петър Дънов -19,247 гласа * За хан Аспарух -17,631 гласа 3.8. А след това дойде реакцията на други вестници и списания, и отричаха Петър Дънов. Дори се стигна до там да се запитват: "Кой е Петър Дънов?" Дойде отрицанието на българите като вълна срещу Учението на Петър Дънов. 3.9. А тези, които отричаха, не знаеха нищо. За тях Словото на Учителя Дънов е затворено за тяхното съзнание. И те не могат нито да го четат, нито да го възприемат. Не познаваха и Школата Му. 3.10. Към днешна дата са отпечатани от "Изгревът" 23 тома. И там е даден пътят на Школата на Учителя Дънов. Но това не се чете от т. нар. последователи на Учителя Дънов. А за другите изобщо да не говорим. Те го отхвърлят. А защо? Защото ги управлява Духът на Заблуждението. И дойде време да говорим и за него. 3.11. И като потвърждение на това, за моя най-голяма изненада ми донесоха в. "Зорница" от м. април, 2007 г., бр. 4, където на с. 3 има кратки бележки от редактора на този вестник Христо Куличев. Тя е озаглавена "Какво става у нас?" Той обявява, че Петър Дънов е лъжехрист и лъжепророк. Ето това е най-важното. Веднага разбрах, че това е онази реакция, която е в Невидимия свят към "Изгревът", т. XXIV, който е за евангелистите-методисти. И че това не е случайна реакция, а е организирана със свои представители. Ето защо, аз реших да я публикувам, за да не се загуби и изчезне с времето си. Нека всички евангелисти в България и по света да видят това, което е казано срещу Петър Дънов. Обявен е за лъжеучител и за лъжехрист. Невероятно постижение на една организирана лъжа. И дори една заплатена лъжа. Няма как по друг начин да излезе в този вестник. Издава го фондация «Духовност и милосърдие» и има претенцията, че е орган на евангелистите в България. 3.12. Публикуваме бележките "Какво става у нас?" Тя е приложена тук. Какво става у нас? * Зорница, Г. 131, бр. 4, 04.2007, с. 3. Това, което става у нас, показва колко е важно църквата да бъде наистина светлина и сол в света. Свидетели сме и на един факт, който показва наяве каква голяма хитрина проявяват управляващите, като отклоняват народа от проблемите, които са му създали, и го насочват да избира "великите" българи. Унизително за нашето общество е, че бяха посочени личности, които са велики със своята безличност. Но пълната липса на духовна просвета у народа ни стана напълно явна с избирането на Петър Дънов за велик българин на второ място след Васил Левски. Духовно просветените хора у нас и по света знаят думите на Исус Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24), и те знаят, че Петър Дънов е един от тях. Но народът ни не знае. Не знае, че Петър Дънов иска да измести Господ Исус Христос, използва неговото учение и, както казва апостол Павел, със сладки и ласкателни думи измамва сърцата на простодушните. Целта на дявола е да измести Христос и Петър Дънов умело върши това, като нагласява учението на Христос, за да представи себе си "Учител, дошъл от Бога" (Йоан 3:2). За голямо съжаление мнозина пренебрегват Христос, който е не само Учител, но Господ и Спасител и се задоволяват седин простосмъртен "учител". Това показва, че нашия народ, който претендира, че е християнски, не познава Христос нито като Учител, нито като Господ, нито като Спасител, и ще погине в греховете си, измамен от лъжеучителя и лъжехриста Петър Дънов. И този човек е избран от българите за втори най-велик българин. Тежко и горко на българския народ. Но "блажен е този народ, на когото Бог е Господ". (Псалом 33:12) Докато нашия народ не познае и не приеме, че Христос е Пътят и Истината и Животът, от който всички ние се нуждаем, нашият преход ще продължава, ще продължаваме да бъдем лъгани и животът ни няма да радва никого.* И*Забележка на съставителя: Подпис няма, но редактор на вестника е Христо Куличев. 3.13. Донесоха ми и следващия брой на в. "Зорница", бр. 5 от м. май, 2007 г. На уводната статия имаше заглавие "Учителят и лъжеучителите", подписана от пастир Христо Куличев. Прочетох статията му и разбрах, че този редактор на в. "Зорница" изобщо не познава нито историята на Школата на Учителя Дънов, нито Учението му, нито е чел нещо от Словото му. Това е факт. За доказателство на това мое твърдение, към раздела "Духът на Истината" публикувах цяла беседа от Учителя Дънов за Новата епоха. А в раздела "Духът на Заблуждението" включих и два материала от Учителя Дънов, за да се разбере какво означава Духът на Заблуждението: "Откровението на Бога и Духът на Заблуждението" и "Ако изпълнявате Волята Божия, ще се проявите като човек". 3.14. В края на статията си пастир Куличев обявява, че Петър Дънов е лъжеучител и че Учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. А този редактор не знае, че Исус Христос не е създател на Християнството, нито на църквата, независимо дали е Византийска или Римска. Неговото учение е дадено в Евангелие от Йоана, гл. 14. 3.15. Публикуваме и тази статия от пастир Христо Куличев. Учителят и лъжеучителите** Зорница, Г. 131, бр. 5, 05.2007, с. 1. Бог е създал човека по свой образ и в душата му Бог е заложил жаждата за безсмъртие, стремежа към истината, любовта, справедливостта. Човекът е личност с духовни интереси. Точно с тези негови духовни интереси спекулират много лъжеучители. Те умело и хитро използват тази жажда и стремеж на човека, като му предлагат заместители. Така човекът, който жадува за безсмъртие и копнее за любов, е измамен от нещо, което му харесва, макар че то не е истина, но е духовна дрога и му действува като наркотик. Ние не можем да останем безучастни и да бъдем безразлични към духовните заблуди, които по всякакъв начин се насаждат всред нашия народ. Явно пролича колко хитро Сатана работи, за да заблуждава хората в тяхната жажда за задоволяване на духовните си нужди с избирането на Петър Дънов като втори велик българин след Васил Левски. Няма да се спираме върху умението на управляващите да откъсват народа от неговите жизнени проблеми и да го насочват към неща, от които няма никаква полза. Но не може да не вземем отношение към боготворенето на един простосмъртен човек. Разбира се, човек не трябва да критикува нещо, което не знае, както казват защитниците на Петър Дънов. Но човек не трябва да вярва сляпо в нещо, което не познава. Петър Дънов учи в протестантското богословско училище в Свищов заедно с Иван Димитров и Петър Василев. След това и тримата са изпратени в САЩ да продължат своето образование. Целта е да се завърнат в България и да проповядват истините, изявени от Господ Исус Христос в Неговото евангелие. Последните двама изпълняват своето обещание и дълг пред Бога, но не и Петър Дънов. Той остава и продължава да се образова. Като се завръща в България, той започва да проповядва своето учение и представя себе си като Учител. Той пренебрегва Христос и иска не само да го измести, но да го замести, вживявайки се в Неговата роля на Учител. Безспорно Петър Дънов знае думите на Христос: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя." (Евангелието от Матей, глава 23, стих 8). За да нарича себе си "учител", Петър Дънов трябва да измести Христос и да заеме Неговото място. И той го прави, макар да знае предупреждението на Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24). Петър Дънов не се изявява като открит противник на Христос, понеже това ще се отрази вредно на неговия авторитет, но като лъжехристос той много хитро измества Христос и създава учение, което е в пълно противоречие на библейските истини. Той говори много за любовта, понеже знае, че всеки жадува за любов. В живота не са един и два случаите, когато прелъстителите на женски сърца говорят за любов с по-голямо вдъхновение, отколкото искрено влюбеният. Но докато постигнат целта си. Може да се каже, че Дънов поставя любовта като център на своето учение. Но откъде идва неговата любов? Кой е изворът на любовта, която той предлага? Тя е абстрактна. Тя няма извор, отдето да блика и да се излива непрекъснато в отношенията на хората. Библията ясно казва: "Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него" (I Послание на Йоан 4:8-9). Но за Петър Дънов кой е Бог? Той не познава този Бог, който пожертва Своя Син на Голгота да умре за греховете на човешкия род и го възкреси, за да бъдат оправдани от греховете си всички, които повярват, че Той е техен Господ и Спасител. Учението на Дънов е основано на пантеизма. За него всичко е Бог и смесва творението с Твореца. За него няма един личен Бог, в Когото вярват всички християни. За него връзката с Бога не е в четенето на Божието слово и в молитвата, когато човек застава благоговейно пред своя небесен Баща. За него е важна специалната физкултура рано сутрин за посрещането на слънцето, което замества Бога като извор на сила. Дънов не проповядва за възкресението на Христос. Той не иска да постави Христос по-високо от себе си. Смята, че е прероден Христос и е равен на Христос. Затова поставя своето A3 над всички и приема да бъде обожествяван. Който се допре до катедрата, от която той говори, смята се, че е извършил светотатство и едва ли не трябва да бъде убит с камъни (по думите на един потърпевш). Не само това. Дънов отхвърля изкупителната жертва на Христос за греховете на човека. Той не дава отговори на жизнено съдбоносните въпроси за спасението на човека от греха и за неговия вечен живот За него кармата и прераждането са средствата, чрез които се решават проблемите на човека за неговата вечност и неговото наказание. И с това иска да го успокои. За него не съществува библейската истина, че "на човеците е определено веднъж да умрат, а след това - съд." (Послание до Евреите 9:27). Всеки човек се ражда само веднъж и умира само веднъж. Не може да се преражда отново и отново, да приема различни форми на съществуване според вината си, която трябва да изкупи. Да не говорим, че с това свое учение Петър Дънов развенчава човека като венец на Божиите творения, който е създаден по образа на Бога. С това той поставя човека в пълна зависимост от своята "карма" и отнема правото му като свободна личност да избира и решава своите постъпки. Нямаме намерение да разглеждаме подробно учението на Петър Дънов. Тези, които го приемат и следват, показват, че предпочитат лекия и широк път в живота, вместо да се отрекат от себе си, да вземат кръста си и да последват Христос. Тези хора отхвърлят Христос като свой Господ, Спасител и Учител и заблуждават себе си, че са християни. Конкретно и ясно трябва всички да знаят, че Петър Дънов е един лъжеучител и учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. "Възкресяването" на такива лъжеучители показва духовното невежество на нашия народ. Пастир Христо Куличев 3.16. И още, най-важното е, че тази статия освен, че не е случайна, че е заплатена да се отпечати, но е една преднамерено организирана лъжа А срещу кого? Там е написано, че е срещу Петър Дънов, когото обявяват за лъжеучител. А за кого е предназначена тази статия? За всички т.нар. протестанти в България. За мен евангелист е този, който носи в ръка Евангелието и го проповядва, и зад него вървят неговите дела по евангелски. По време на комунистическата власт имаше Комитет при Министерството на външните? работи по въпросите на Българската православна църква и другите религиозни култове. Към тях спадаха и евангелистите. А главният специалист в този Комитет е Цвятко Цветков, който изготвя информацията за евангелистите с предложението за отнемане на регистрацията на Христо Куличев и брат му. А Христо Куличев е представител на Евангелската конгрешанска църква, оглавявал е ръководството, без да бъде член на Централното ръководство. И не е одобрен от председателя на вероизповеданията у нас по това време, през 1984 г., и поради това е отстранен от комунистическата власт и преследван. 3.17. И ето, дойде определеното време да се провери какво представлява Христо Куличев с тази статия срещу Петър Дънов. И да се провери дали действията на комунистическата власт на времето срещу него са били произволни и необосновани.Ето защо аз публикувам в раздел III. "История на Българската евангелска църква и евангелската методистка мисия", в точка 5. "Държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство". Онова, което той е публикувал във "Вестители на Истината" от с. 379-384 и от 385-387 и може да го откриете като точка 5.1 и 5.2 в "Изгревът", т. XXIV, раздел III, точка 5.1 и точка 5.2. 3.18. И какво накрая излиза от всичко написано дотук. Ето какво. Явяват се комунистите, които преследват, уволняват и наказват онзи, който след време, през 2007 г., ще пише статии срещу Дънов. Та за кого са работили навремето комунистите? А за кого днес работи Христо Куличев - вече се знае. За онези, които му заплащат А комунистите се явяват като Бич Божий. Вижте, раздел III, точка 4. "Проникване и разпространение на методизма в България". 3.19. Още от самото начало на проникването на евангелската мисия в България, от 1856 г. до 1944 г., всички пастири получават заплата от онези, чиито интереси защитават. Дори Петър Дънов се противопоставя навремето срещу това и предлага пастирите да не получават заплати. Виж "Изгревът" том II, с. 224-225 "Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник?" 3.20. За да може да проникне американската евангелска мисия в България трябва да има идеални и просветителски идеи А това е образование, изучаване на Библията, отпечатването й, построяването на училища и на печатница, заплати на учителите и учебници на учениците. И те успяват да реализират всичко това. Но има и такива, които се запитват откъде идват тези пари и в името на какво се харчат, и каква е целта на проникването на евангелизма в България. Има ли политически причини? А отговор има. 3.21. Единствено по тяхна линия Петър Дънов се обучава в Свищов и след това заминава в САЩ. А те това днес още не могат да оценят, за да се хвалят с това, а не да воюват срещу него. И защо го хулят? 3.22. Но след 9.IX.1944 г., когато комунистите идват на власт, отстраняват своите политически противници. Идва време, през 1948-1949 г. започват процес срещу 15 евангелисти. Обвиняват ги, че са работили в полза на чуждото разузнаване, врагове са на новата власт и са платени агенти на САЩ. През цялото време, като пастири, бяха получавали заплати от американската евангелска мисия. Това бе съкрушителен довод за осъждането им, като чужди, заплатени агенти. Всички знаеха откъде получаваха своите заплати. Затова ги осъдиха. А в раздел III, т. 4.1 и 4.2 съм публикувал статии, в които е видно какво е отношението на комунистическата власт към евангелистите. 3.23. Сега, през 2007 г. се явява един представител на евангелизма и пише срещу Петър Дънов. Трябва да му се зададат въпросите: Кой го накара и чия воля изпълнява? Кой го финансира, за да я отпечата? Кой до сега му е заплащал заплатата и колко пари е похарчил от методистката мисия? Или от конгрешанската мисия? За мен той не само, че не е евангелист. Той дори не е протестантин. Той е. заплатен лъжец. 3.24. Има и други въпроси. Кои са онези, които ще са явят след този Христо Куличев, за да пишат срещу Петър Дънов? Те са подготвени. Те са готови. Но се чака нареждането им да се включат в организираната лъжа срещу Петър Дънов. И те ще се явяват. Аз очаквам тяхното появяване в строго определен момент под чужда заповед. И срещу заплащане! 3.25. А кой е Петър Дънов - то те ще си го проверят. А всичко това е описано в "Изгревът" от том I до том XXIV. И за никой няма оправдание нито сега, нито в бъдеще, че не го е чел. Да го е чел. Има го. Отпечатан е. Това е. Тук трябва да се даде едно разяснение. А то е следното: Първо: Протестантите трябва да приемат, че има прераждане. Второ. Протестантите трябва да приемат, че човек има карма. Има лична карма, има родова карма, има обществена карма, има национална карма. Трето: Човек роден в България трябва да се разплати с кармата си. А защо? Защото планетата Сатурн управлява българите. Никой няма да те пусне от България докато не се разплатиш с кармата си. И то докрай! В раздел IX, подраздел Б, точка 1 е отпечатана лекцията на Учителя "РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ" и там може да прочетем: "Откровение, значи съобщаване с Бога" "Днес не може да се говори за откровение" "Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение". Четвърто: Някои протестанти преминаха през комунистическа съдилища, затвори и концлагери. А защо ли? Трябваше да се разплатят с кармата си. Комунистическата власт бе изпратена на земята като Бич Божий. И чрез нея трябваше да се разплатят с кармата си. И се разплатиха с нея докрай. Друго обяснение няма. Пето: Аз съм живял в тази епоха на комунистическа диктатура и съм преминал през всичките етапи, чрез които тя управляваше българите. Комунистите надушваха кого трябва да гонят. В самото начало на идването на комунистическата власт, след 1945 г., някои ловджии си запазиха ловните пушки и ловджийските кучета. Моят баща бе ловджия, имаше пушка и куче "палаш", който гонеше дивеча, главно зайци, лисици, по следите им. Движеше се по тях, душеше ги и накрая намираше скривалището на дивеча и го изгонваше от там с лай. Баща ми вдигаше пушката и го разстрелваше. А аз само гледах и запомнях. Това го видях и при комунистите. Те си имаха кучета от човешка порода и много точно подушваха врага си. Нямаше изключения. Шесто: Най-важното в цялата картина е, че някой от Невидимия свят ги ръководеше. И оттам се посочваше човекът, който трябва да премине през гоненията, затворите и концлагерите. Това не са мои измислици, а точно обяснение защо бяха гонени протестантите. Прочетете в раздел III, точка 4. "Проникване и разпространение на методизма в България" и ще се убедите, че обяснението ми е много точно. Случайни работи тогава нямаше. А и днес случайни работи няма. Седмо: Днес всички отричат комунистите. Но те не знаят, че мнозина българи, чрез тях си разплатиха кармата. И то докрай. В това е заслугата на комунистите - в техни ръце бе сложен Бичът Божий. А кой им го даде? Има го. Жив е. Той е посочен в «Изгревът». Ще си го намерите. А как те използваха Бичът Божий и срещу кого - това е съвсем друга история, и много дълъг разказ. Осмо: Историята може да се уточни със статията «Теософия и дъновизъм» от раздел IV, точка 1.3, буква А и отговорът й в буква В. "Възход и падение на един евангелист и протестантин". В същия раздел, точка 2 прочетете и извадките от Словото на Учителя - "Учителят Дънов за прераждането". 3.26. КАК БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЕХА БЕЗ ЕВАНГЕЛИСТИТЕ Евангелската методистка мисия превежда Библията на български език. И това е Библията, която Учителят ползува в изнасянето на своите беседи. Изданието е от 1885 г., отпечатана в гр. Виена. - А сега ще отговоря на често поставения въпрос пред мен. Как са живеели българите под турско робство 500 години без училища, без Библия, без образование и без християнско богослужение на български език? Ето отговора. Друг няма. Моят дядо, Цветко Гергов, от страна на майка ми бе роден по време на турското робство. Беше ходил на българско училище и можеше да чете и пише. Той е виждал самодивски хора на една ливада много пъти и слушал техните песни. Виждал как самодива, яхнала техния кон и с него се надбягвала цяла нощ. И още много такива случки. Той имаше един център в мозъка, който работеше за едно такова зрение. Нито един евангелист нямаше тази дарба по негово време, дори и сега. Моята баба, Параскева, или както я казвахме баба Кета, беше "баба акушерка" на цяло село Комарево, Белослатинско и всяка седмица израждаше жена. Тя нямаше нито една родилка, която да е умряла при раждане и нито едно загубено новородено дете. Аз бях свидетел на това. (Виж "Изгревът", т. XIX, с. 978-979, точка 13). Тя владееше знание и можеш да врачува, да лекува, да разваля магии, да "гаси въглен", да "премета вода". Хвърляше бобени зърна и по тях пророкуваше, като всяко зърно бе наречено за нещо - здраве, къща, имот, женитба, смърт и т.н. Това знание тя си го носеше от вековете. А беше неписмена и не можеше да чете и да пише, защото е била момиче и не са я пращали на училище. Много я беше яд, че не може да чете писмата на децата си, които пишеха до дядо ми Цветко. Ходеше на църква. Но не знаеше нищо за Евангелие, нито за Библия. Никой евангелист вчера и днес няма нейните знания и опитности. Моята баба Румяна, по бащина ми страна, беше от с. Блатешница, Радомирско. Аз съм я виждал много пъти как заставаше на баира, запалваше слама, от тази, на която е бил застлан земния под на Божич, т.е. на Бъдни вечер срещу Коледа. И в една ръка гореше сламата, а с дясната ръка я простираше напред и нагоре, и изричаше такива думи, че спираше градушката, разнасяха се тъмните облаци. И всичко се завяваше и затриваше надалеч. А каква сила и мощ имаше в нея, като я гледаш да се разтрепериш. В такива случаи всички се криеха от нея, защото не можеха да изтърпят да я гледат. Трепереха от страх. А тя имаше 4 сина и една дъщеря, с 15 внука. Една евангелистка в България това изобщо не може да го стори. Тя беше неписмена и не беше виждала Библия. Но спираше градушките. Дядо ми Кръстьо, по бащина линия, е бил 6 години войник. През Балканската война 1912-1913 -две години и през Европейската война 1914-1918 - четири години. Той можеше да чете и да пише. При един артилерийски обстрел върху българските окопи продължил няколко часа, дядо ми взима едно тефтерче и с молив написва имената на жена си Румяна и на всички деца. Най-накрая отдолу написал името си Кръстьо. И завършил така: "Господи, в твоите ръце предавам живота си и всички около мен". Всички в окопите били избити. Останал само той жив. Шинелът му бил продупчен с куршуми и всички се чудели, как така е продупчен и нито един куршум не е одраскал тялото му. Когато се връща в село Блатешница, всички го питат: "Всички избиха, остана само ти. Как го направи?" Отговарял им: "Това не знам. Това Господ знае. На него подарих живота си." И той показваше тефтерчето. Аз също съм го виждал. Това един евангелист не може да го стори, и да му се случи. За баща ми и рождената ми майка ще говоря друг път. Те не бяха виждали Библия, а са могли да си я купят. Но с нея подразбираха църква и свещеници, към които не винаги имаха добро мнение. Аз, Вергилий, до 27 години не бях виждал Библия, нито Евангелие. Дойде време, някои мозъчни центрове в мозъка ми бяха събудени от спящото им състояние, те се запалиха, светнаха и аз се пробудих и видях един друг свят. После дойде моят ръководител и Учителят Дънов. Дадоха ми програма, която движа и реализирам досега. Виж "Изгревът" том XVI, с. 820-823 и ще разберете как са нещата. Няма случайни неща. Така че зад мене стоят няколко рода, които от векове са работили. Аз съм приел от тях тялото си, което ми служи. Не винаги съм бил доволен от него. Но то издържа на такъв натиск и противодействие, че още се чудя, че съм жив. От 1990-1998 г. направих 20 концерта по Слово на Учителя Дънов. Успях да запазя оригиналното му Слово, когато всеки месец в София се правеха обиски срещу дъновистите. За три години, от 1997 г. до 1999 г. организирах издаването на оригиналното Слово на Учителя в 59 томчета. А от 2001 г. досега, месец октомври 2007 г., съм организирал 34 концерт-рецитали по спомени от "Изгревът" и песни на Учителя Дънов. До месец октомври 2007 г. съм издал 23 тома от "Изгревът". Това никой евангелист не може да направи, дори и 10 пъти да прочете Библията. А аз го направих, макар до 27 години да не съм виждал Библия. И ето сега ми дадоха задача от 3 години, да направя том "Изгревът" за евангелистите. И аз го правя и ще го издам. Но аз, а не евангелистите в България. Вие да не смятате, че това може да направи някой евангелист в България. Това е изключено. Защото трябва да се е родил за тази задача и някой, който го е пратил на земята да стои в него, зад него и над него. А сега идва ред да ви покажа кой стои в мене, зад мене и над мене. И кой ръководи поредицата "Изгревът". И кой е Онзи, Който ме накара да направя "Изгревът" том XXIV за евангелистите в България. Това е Учителят Петър Дънов. А кой е този Учител? 3.27. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ - БЕИНСА ДУНО И БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА Когато Божественият Дух слиза - създава се Учителят. На 7/19 март 1897 г.Божественият Дух се вселява в Петър Дънов. Когато Христовият Дух се вселява - създава се Мировият Учител. На 15 август 1912 г. Христовият Дух се вселява в Петър Дънов. Когато Господният Дух на силите задвижи Словото на Бога чрез Мировият Учител - проявява се Всемировият Учител на Вселената. На 16 юли 1922 г. Господният Дух се вселява в Петър Дънов. Само Всемировият Учител може да открие Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, защото се изявява чрез Словото на Бога и се проявява чрез Славата Божия. Тази Школа се открива за първи път на земята. Тази Школа се открива за първи път в духовния свят. Тази Школа се открива за първи път в Божествения свят. Тя просъществува точно 22 години, колкото е един слънчев цикъл, от 1922 до 1944 г., на "Изгрева" в гр. София, България. Амин. Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно е Бог Емануил - това е Божествената Троица. Бог Емануил е слезнал за първи път на земята. Над Всемировият Учител Беинса Дуно стои само Бог! Амин. ------------------------------------------------------------------------------------------------------ * Забележка на съставителя: Текстът е подчертан от д-р Вергилий Кръстев. ** Забележка на съставителя: Уводна статия

2. Ако изпълнявате волята Божия, ще се проявите като човек КАЧЕСТВА НА УЧЕНИКА 25 школна лекция, 29 март 1939 г., 6 ч. 50 мин., София-Изгрев. - В: Силата на мисълта. Общ окултен клас, П XVIII (1938-1939), т. 2. София, Урания ; АСК 93,1998, с. 74-77. ... В тебе има една глава, това е Божественото начало. В човека има едно сърце. Та казвам, служете на Бога във вашата глава! Кое е главата? - Истината е главата. И във вашето сърце служете на Бога. Не казвам, че не служите, но вие се самозаблуждавате. Аз, по някой път, гледам и съм правил много опити. Аз съм употребил един и други начини. Ако употребиш строгия начин и хората стават като тебе строги. Ако употребиш мекия начин и хората стават меки като тебе. Но нито в строгия, нито в мекия начин е спасението на човека. Аз искам да направим разлика сега. Понеже аз излагам себе си. Аз, като дойде до Божията истина, готов съм да жертвувам всичко. А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: "Учителят не ни учи хубаво." Тогава дръжте живота на Христа. Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах досега себе си. Вие си мислите това, което не е. Аз съм повече, отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има. Аз съм повече от това, което вие мислите. Какво ще кажете? Аз съм повече от това, което съм проявил. Аз не съм проявил нито една милионна част от това, което съм аз, разбирате ли? Не е знание това, което човек е научил наизуст, но има неща, които съм разрешил. Христос разреши един въпрос като излезе кръвта му. Той тогаз разреши един важен въпрос. Мислите ли, че вие ще разрешите този въпрос, без да излезе кръв от вашето лице? Вие знаете ли, какво нещо е страданието? И вие имате малки страдания. Не искам сега да остане във вас известно заблуждение. Не се заблуждавайте от известни ваши мисли. Вие се самозаблуждавате в себе си. Не се самозаблуждавайте. Дръжте едно правило: Дръжте в себе си името Божие свято. Да имате за Него само едно мнение. Като дойде до името Божие, да има във вас нещо, което не е опетнено, да имате една свещена мисъл. Да нямате никакво роптание и да кажете: "Всичко е добро". Казано е: "За онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро". И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек Ако търсите Царството Божие и Неговата правда., вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни. И ако държите името Божие свято, тогава живота ви ще се осмисли. Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става. Ако някой от вас ще дойде при мене и ще мърмори, аз не съм ви наложил нищо и обещание не съм взел от никого и съм оставил всички свободни и вие не злоупотребявате с тази свобода. Аз искам да осветите името Божие, да търсите Царството Божие и Неговата правда и да изпълните волята Божия. И ако тия три неща изпълните, аз зная, че и другите неща ще направите. Аз не се меся в другото вече. Да имате на какво да разчитате. Като дойде някой при мене, аз не мога да му взема страданията. Вие казвате: "Каквото каже Учителят, ще го направя." Че аз не съм ви поставил на изпит. Вие сте Петровци, по три пъти сте готови да се откажете. Не че го искате, но като дойде страхът се отказвате и после се мъчите. Хубаво, като заминете за другия свят, къде ще заминете? Какво понятие имате за онзи свят? Когато дойде Христос на земята, не можеше да се върне обратно. А трябваше да мине по пътя на страданието и като изтече кръвта, тогаз можеше да се върне. Тогаз можеше да се качи при Онзи, Който го е пратил. Та и вие по същия начин може да се качите. Същият закон е. Нито аз мога да се върна тъй както си мислите. Аз разбирам законите. Вие казвате: "Той всичко може да направи". Всичко, което се прави, трябва да бъде разумно. Всичко, което се прави, трябва да бъде силно. И във всичко, което човек прави, той не трябва да бъде раздвоен. Помнете: не можете вие да бъдете щастливи от сега нататък, ако не изпълните това, което ви казвам. Инак вас ви очаква голямо страдание. Всеки, който е слушал моето слово, словото ще ви съди. Пък и аз същевременно, и аз ще бъда съден. И аз, за каквото съм говорил и мене ще ме съдят, с вас заедно. И мен ще съдят и вас ще съдят Ако има нещо криво мен ще ме съдят, че не съм го казал както трябва. А пък вас ще съдят, че не сте го изпълнили както трябва. Най-първо съдбата ще почне от вас. И започнала е вече. Започнала е от избрания народ - евреите. Казано е, че съдбата започва от Дома Господен. И с вас ще започне. Съдбата ще започне с най-добрите - те са избрания народ. И след това ще дойде съдбата и за другите. Та всички онези, които са избрания народ, съдбата от тях ще започне. Понеже това са леките дела и не мислете, че така леко ще отидете при Бога. На думата "славянин" ще извадите първите две букви "сл" и остава "авва". Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянинът трябва да познае Баща си. А пък "ела" какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. "Сла" е началото на глагола "слагам". Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля Че който ви види, да каже: "Блажени тези синове, които вършат волята Божия." Блажен е онзи, който върши волята Божия. Сега вие ще излезете вън и ще кажете: "Страшно ни наряза Учителят". Вие не сте разбрали нищо тогаз. Ако аз ви нарежа, нито един няма да може да излезе оттук. Ще кажете така: "Учителят ни говори, че трябва да държим свято името Божие в себе си, да въдворим Царството Божие и Неговата правда в себе си и да изпълним волята Божия". И тогаз всичко друго ще ви се приложи, казва Писанието. Вие сега търсите причината, че този, онзи бил виноват, четова-онова не е станало както трябва, че този, онзи, не постъпил както трябва. Ние нямаме закони как да се постъпва. Имаме един закон: Аз съм ви проповядвал любовта, но тази любов разгалва хората. Един човек като го обикнеш, той започва да ти заповядва. Любов, в която ние не сме готови да слугуваме, тя не е правилна любов. Любов, в която ние искаме да заповядваме, не е правилна любов; понеже ни обича, да го изнудиме, това не е любов. Това е насилие. В любовта се проявяват най-хубавите чувства и мисли. Аз искам вашата любов да бъде абсолютно безкористна. Вие си дръжте вашата любов. Аз не искам да я закачам. Но вашата любов ще се повдигне и ще се пречисти, ако имате Божията любов. "Авва Отче", се казва там. Думата "Авва", значи Онзи Баща, Който носи тягостите на своите неразбрани деца. В думата "Авва" два пъти се повтаря буквата "А". Ако махнем първата буква "А", остава "ва". Българинът казва "ва" - да се спре нещо. Та казвам: като махнем първата буква "А", остане "ва", какво ще стане? Та сега всички ще се натоварите. Всеки да си носи товара. И да благодарите. Този товар ще го носите на мястото, дето трябва. И като го занесете така товара, там на мястото, всички въпроси ще се разрешат. Добрата молитва 6 часа и 50 минути Послеслов: Учителят: "Любовта е сила, която слиза от Бога". "Мировата Любов е излизане на Бога". "Космичната Обич е връщане към Бога".

1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ 29 лекция от Учителя, държана на 16 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Добри и лоши условия. Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927-1928), т. 3. София, 1947, с. 65-71. ... Каквото и да правите, вие трябва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумност, която работи в живота и в природата. Който иска да й се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаеще или на обикновен човека. Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери Велик Учител, той трябва да го слуша Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят, какви видения, какви откровения са имали. Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие. Който има откровения, той не може да остане на земята. Апостолите Йоан и Петър са имали видения и откровения, но в това време са били на небето. Ще дойде някой да разправя, че имал откровение от Бога. Това е заблуждение. Това са картини от духовния свят, но не и откровения. Мнозина се хвалят със своите откровения, но нито един от тях не е казал някаква истина, която да не е писана или изказана преди него. Някой чете Евангелие и казва: Да се любим! Да живеем според Божиите закони! - Това не е нещо ново. Това всеки човек може да каже. Който живее за себе си, и той може да говори, че хората трябва да се обичат, да живеят едни за други, да си помагат, но въпреки това, той пак ще си остане в положението, в което първоначално се е намирал. Докато живее със страх за себе си, заекът ще си остане всякога заек. Той се страхува, защото служи главно на себе си. Който не служи на себе си, той е готов да служи на великото в света. Щом служи на великото, той може да има някакво откровение, защото се намира под влияние на "професорите на светлината". Какво се разбира под думата откровение? - Откровение, значи съобщаване с Бога. Днес това е почти невъзможно. - Защо? - Човешкият организъм е така устроен, че нервната му система не е в сила да издържи на светлината на Божествения Дух. За да влезе в контакт с Бога, неговата енергия трябва да мине най-малко през десет среди, за да се трансформира така, че да се приеме от него без никаква опасност. Тъй щото, за да получи човек известно откровение и да го разбере напълно, то трябва да е минал през десет среди, през десет стъпала: през херувимите, серафимите, ангелите, светиите, гениалните, талантливите, праведните, добрите хора и т.н. След това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човек на земята. Един от еврейските пророци казва: "Видях Господа възнесен". Когато запитали пророците, кой е готов да съобщи нещо на царя, той казал: Аз съм готов да му съобщя всичко, каквото Бог ми каже. Силен бил този пророк. - Защо? - Защото имал откровение. Като отишъл при царя, да му предаде думите Господни, царят заповядал на слугите си да го хванат и да го заведат при него. Пророкът се обърнал към царя с думите: Да остане ръката ти неподвижна във въздуха! Както казал, така станало. След това трябвало царят да се моли на пророка да вземе думите си назад и да освободи ръката му. Кой обикновен човек може да направи това? Кой от нас, ако го хване стражар, ще може с една дума да направи ръката му неподвижна? Не само, че не може да направи това, но отгоре на всичко стражарят ще го набие. Днес не може даже да се говори за откровение. Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тези, които пожелаха да изплатят кармата си, станаха мъченици. Христос им даде ред методи, как да живеят правилно, за да изплатят кармата си и да влязат в правия път. Пророците пък са хора, които са завършили своето развитие на земята. Истински пророк е онзи, който разбира добре Божественото учение и го прилага. Апостол Павел имаше видения и откровения и след това само можа да каже: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". И тъй, научете се да говорите истината. Не преувеличавайте, нито намалявайте нещата. Изнасяйте нещата, така както са. Някой има някаква слабост и ще я прикрива, ще я намалява, ще я оправдава. Няма защо да се оправдавате. Кажете истината така, както е, и не се страхувайте. Само истината може да направи човека свободен. Ако човек не може да се изповядва пред себе си, пред другите никога няма да се изповядва. Важно е човек да бъде искрен пред себе си. Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати. Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с радост. Така са живели едно време мъчениците. Не е лесно човек да стане светия. Който иска да стане светия, той трябва да обича истината, да се стреми към нея. Така само той може да се приближи към Бога. Казано е за Бога: "Възлюбил е истината в човека". Следователно, дойдете ли до човека, обичайте истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто в него и вървете напред. Това значи да обича човек истината, да обича разумния живот, които носят свобода за човешката душа Човек не трябва да се страхува от истината. Направи ли някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповядва пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрешките си а не се извинявайте за тях. Много пъти може да греши човек, но трябва да изправя погрешките си. Някои погрешки мъчно се изправят, но човек трябва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи. Злото, като елемент, съществува в живота Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при вас, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина са се борили със злото, но никой не го е победил. Злото няма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. Едни по-лесно се справят със злото, а други - по-мъчно. Мъчно или лесно, в края на краищата човек трябва да знае, че злото е непобедимо. Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но от поведението ви, от вашата любов към истината, към учението зависи да ви ги дам ли, или не. Аз съм от ония земеделци, които не хвърлят семената си напразно. Ако тази година няма добри условия за тях, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трябва да се прахосва. Ако няма добри условия за сеене, аз ще туря житото в хамбара, докато условията се подобрят. Който иска да има успех в живота си, той трябва да прилага този метод. Като работите по този начин, вие ще дойдете до вътрешно познаване на нещата. Мнозина питат дали ще се познават, като отидат в онзи свят. - Всичко зависи от любовта. Ако имате любов помежду си, ще се познавате. Без любов хората не могат да се познават. Любовта е основа на всичко. Това се отнася и до този и до онзи свят Който има любов, той ще познава хората и външно, и вътрешно. Който няма любов, той ще ги познава само външно. Искате ли правилно да се развивате, трябва да имате любов. Някои хора съхнат по липса на влага, на топлина, на светлина в себе си. Любов липсва на съвременните хора. Единственото нещо, което може да внесе у човека и влага, и топлина, и светлина, това е любовта. Има ли любов в себе си, човек ще прогледа за всички неща. Ако е ученик и буквите, и числата ще оживеят за него. Какво нещо представя живата буква, живото число? Всеки човек, който живее в света на светлината, представя жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всеки за себе си определи, каква буква и какво число представя. Засега това е тайна, която в бъдеще може да се открие. Който може още в този живот да намери своето число, той ще разреши една от великите социални и културни задачи на живота.

Б. Духът на Заблуждението 1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението. РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ. 29 лекция от Учителя, държана на 16 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Добри и лоши условия. Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927-1928), т. 3. София, 1947, с. 65-71. 2. Ако изпълнявате волята Божия, ще се проявите като човек. КАЧЕСТВА НА УЧЕНИКА. 25 школна лекция, 29 март 1939 г., 6 ч. 50 мин., София-Изгрев. - В: Силата на мисълта. Общ окултен клас, Г. XVIII (1938-1939), т. 2. София, Урания ; АСК 93, 1998, с. 74-77. 3. Великите българи и Петър Дънов. БЕЛЕЖКИ на съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев 4. Послеслов от съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев

22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 30 беседа от Учителя, държана на Мусала, 9 октомври 1938 г. - В: Петимата братя. Неделни беседи. София, 1949, с. 262-270. Тайната молитва Пътят на живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие. Тя е костилка, от която пониква живота. Когато любовта посети човека, той се разширява. Ако измери врата, ръцете си, ще забележи едно микроскопическо разширяване. Казано е, че любовта побеждава злото. Ето защо, само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на любовта в себе си Ако нямаш любов, не воювай със злото. То ще те победи. Любещият, т.е. човека на любовта, е отворил сърцето си за всички. Ако срещнеш човек, който се е отворил само за едного, знай, че тебе не може да обича. И да те обикне, скоро ще ти измени. Може да те обича само онзи, който е възлюбил всички. Ако те обича човек, чрез когото се проявява Божията Любов, той винаги ще те обича. Тази любов е непреривна и вечна. Трябва ли всеки ден да питаш този човек, обича ли те? Любов, която се прекъсва, която се явява и изчезва, не е истинска. - Кое обичаме в човека? - Възвишеното, Божественото начало. То е вечното, неизменното начало в човека. Човек минава през три фази: детство, възмъжалост и старост. Ако го фотографирате в трите фази, ще видите три различни образа. Колкото и да се различават един от друг, една същина имат те: едно вечно, неизменно начало - Божественото. Останалото са сенки на човешкия живот. Ние сме още в сенките на живота. Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и в своя ближен. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само на неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш едного, а друг го обича. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, познава неговата душа. Казваш: Нищо особено не намирам в този човек. - Защо не виждаш нищо в него? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него? Той казва: Интересен е този човек. - Ти разлистваш една стар книга и казваш, че не е интересна. Друг казва, че е интересна. - Отде знае той това? Чел я човекът. Като изучавате проявите в любовта на даден човек, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче, това може да е привидно. То се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които прекъсват привидно любовта. Докато земята се върти около оста си, всякога ще има ден и нощ, добро и зло, падане и ставане. Щом излезеш на известна височина над земята, няма да има вече ден и нощ. Колкото в по-висока област на съзнанието се качваш, толкова по-непреривна е твоята любов. Седиш в стаята и гледаш през прозореца. В това време приятелят ти минава. Ти следиш движенията му и го виждаш до едно място. След малко той се изгубва от погледа ти. Това става, защото сте на еднаква височина. Ако се издигнеш на по-високо стъпало, постоянно ще го виждаш. Значи, колкото на по-високо стъпало стоиш, толкова любовта ти е непреривна. Едно от правилата на любовта гласи: Пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. - Защо? - Защото той е вън от любовта. Казваш на някого: Ти не ме обичаш. - Остави човека свободен, не се меси в неговата свобода. Той е свободен да те обича, или да не те обича. Когато всички те отхвърлят, когато гледат на тебе като на измет, знай, че има Един, Който те обича. С тебе върви един ангел и ти казва: Не бой се, Господ те обича! Твоята работа ще се оправи. Не ставай дете! Един баща имал десет деца. На всички купил по една кукла, на последното само не могъл да купи. То започнало да плаче, защото другите деца му казвали, че е лошо, че баща му не го обича. Като виждал, как плаче, бащата го утешавал: Не плачи, утре ще купя и на теб кукла. Казвам: Всички хора плачат все за такива кукли. Освен физически, има и духовни такива кукли, за които плачат хората. Като живеят по този начин, хората постепенно остаряват. Остаряването е закон за отдалечаване. Когато нещата се отдалечават, те стават невидими. Старите възгледи състаряват човека. За да се подмлади, той трябва да се откаже от тях. Всички говорят за любовта, без да я познават. - Защо? - Защото първо не познават себе си. Казваш, че обичаш някого и ти е приятно. Щом чуеш, че той обича друг, става ти неприятно. - Кои са отличителните качества на любовта, мъдростта и истината? Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Значи, това, което обичаш в човека, е истината. Човек, който има вяра, може да пази тайна. Каквато тайна му повериш, той ще я запази. Ако възложиш някаква работа на онзи, който носи истината в себе си, той непременно ще я свърши. Любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината - синът Друго сравнение: любовта е основа, мъдростта е киселина, а истината - сол. Човекът на любовта е огнище, което топли всички. Човекът на мъдростта е фар, който осветява и пръска светлина, а човекът на истината е хлебарят, който дава хляб. Любовта дава, мъдростта обзавежда нещата, а истината ги пласира. Законите са резултат на истината. Истината носи свобода и дава възможност на човека да се прояви. Казват, че истината била горчива. Това е неразбиране на нещата. Кога е горчиво на човека? - Когато е болен, или когато греши. Значи, горчивината е нещо неестествено за човека. Не може да грешиш и да носиш истината в себе си. Горчиво е на човека, когато лъже. Тогава той губи свободата си. Истината е трансформатор. Тя дава насока. Тя освобождава човека от неговите мъчнотии. Истината примирява хората с противоречията им. Те свободно носят бремето си. Истината оценява нещата. Тя иска да знае тяхната същина. Мъдростта прониква дълбоко в тях и ги осветлява. Любовта носи топлина и всичко разтопява. И тъй, любовта продължава живота. Мъдростта огражда живота. Човекът на любовта е същевременно умен. Значи, същевременно той е и мъдър, и истинолюбив. Любовта, мъдростта и истината са неделими. Любовта дава материала. Мъдростта нарежда материала. Истината работи с него. Както Соломон имал много жени, така човек има много желания. Едно основно желание е нужно на човека - да придобие любовта. Той трябва да има само една основна мисъл - мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си, ще дойдат Спазвайте следните три правила в живота си: Да се освети името Божие в нас. Да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на земята. Да изпълняваме волята Божия. Човек иде на земята, първо да изправи погрешките си. После да забогатее с добродетели. Най-после да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос. Така той ще уреди живота на човека и ще въдвори Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората, ще отидеш при Бога. Само така ще забогатееш и ще има какво да даваш. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш. На това се дължи грехопадането. Тогава се явила черната раса. Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! Как ще се отдели частта от Цялото? След това се явила червената раса, в която действува самосъзнанието, те. мисълта, че без Бога няма живот. После са дошли жълтата и бялата раса - хората на по-високото съзнание. Шестата раса - светящата раса иде сега. Тя носи светлината. Тя носи абсолютната вяра. Народ, който има вяра, не може да загине. Пророк Йона прекара в утробата на кита три деня. На третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега. Следователно, и болният, за да оздравее, трябва да служи на Бога. Веднъж дойде при мене един болен, богат човек, искаше да го излекувам. Казах му: Аз взимам скъпо за лекуване. Ще те излекувам, само ако раздадеш всичкото си богатство на бедните. - Не може ли поне половината? - Не може. - Ами трите четвърти? - Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа една дума и ще те излекувам. Чрез болестта ти изплащаш задължението си към някого. Обаче, ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради тебе. Само така човек може да бъде свободен и здрав. - Как се изразява служенето? - Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертвува, пръв той се ползува. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувствуваш и действуваш така, Бог те благословя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. - Не, за всичко има време. Нужно е обаче, търпение, да дочакаш времето. Дойде някой и ме пита, как да постъпи при даден случай. Отговарям: Когато дойде някой при тебе и те пита как да постъпи, ти се постави на неговото място и виж, как би желал да постъпят с тебе. Значи, ще постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с тебе. Велико нещо е да направиш добро. Ако направиш добро на някого, както трябва, колкото да е малко то, никога той няма да го забрави. Важно е да направиш доброто навреме, когато човек има нужда от него. Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай, защо постъпва така, а ти му дай пресен хляб. Хората още не са дошли до истинското добро. Те сега се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си. Ще приведа един интересен случай от живота на Шлятер - виден американски лечител. Той попаднал на един болен, при това беден човек. Шлятер го излекувал и докато се настани на работа, взел го при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет долара на бедния, а останалите пет долара задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятера и избягал. След това трябвало Шлятер да работи цял месец, за да си купи дрехи. След няколко години той срещнал същия човек в Сан Франциско, пак болен. Шлятер и този път се заел да го лекува. Един мой познат от Нови Пазар ми разправяше следната своя опитност: Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си, едва за парче хляб. Мислех си: Как ли ще изкарам другите дни? В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: Ако дам лева, ще остана гладен. Обаче, отвътре нещо ми казваше: Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре. Казвам: Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни - да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. Пък като грешим, ние познаваме Бога като милост Той не ни съди, но ни учи как да постъпваме. От грешките и престъпленията, Бог наторява своите ниви. Казваш: никого не съм убил, никого не съм обрал. - Пет стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония, както в природата, така и в своя живот. Не е важно, колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, каквито големият. - Защо? - Защото си свързан с милиони хора, които, чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите клечки. Нов морал е нужен на хората. Сегашният морал не води към добър край. Да извърташ мисълта си, с цел да я нагодиш към истината, това не е морал. Една бедна жена искала да пости през Великата седмица, но нямала възможност да си купи дървено масло. Понеже имала малко свинска мас, тя си казала: Ето какво ще направя, хем да си хапна малко дървено масло, хем да не наруша поста си. Взела една дървена цев, прекарала през нея стопената свинска мас и се успокоила. Това е самозалъгване, не е истината. Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл към себе си или към другите, води към нещастие. Не говори лошо за никого. Не мисли лошо за хората. Отде знаеш, че това, което мислиш и говориш, е вярно? След всичко това, хората се питат, защо идат страданията. Те са последствие на отклонението на човека от Божиите закони. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. Когато човек страда, душата му се разцъфтява. Тогава ангели слизат при него, да възприемат благоуханието на неговата душа. - Кажете ни нещо за смирението. - То е противоположно качество на гордостта. Горделивият заема всякога първо място, а смиреният - последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог се проявява. Казваш за някого: Защо го слушаш? Не виждаш ли, че е невежа? - Не, той е шифрована телеграма. Бог говори чрез него. Макар и да не разбира, какво му се говори, аз го разбирам. Аз дешифрирам тази телеграма. Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? - Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят, са различни при различните условия. Следователно, в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари, че се радваш, пак благодари. Че си беден, богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механическата благодарност. Правете всичко съзнателно, а не механически. Някой пита, накъде да се обръща, като се моли на Бога. - Като мислиш за Бога, ти си обърнат вече на изток. Това е мистичният изток. Пазете се от механическите разбирания на хората. И учените мислят механически. Докато не признаят, че и в най-дребните същества и явления има разумност, те все ще бъдат роби на механическата мисъл. След хиляда години съвременните учени ще бъдат в положението на невежите. Това показва, че много работа им предстои. Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път - еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога. - Защо? - Казано е, че Бог е огън всепояждащ. Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв. Тя е квасът на живота. Чрез неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлина, която огрява всички - и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина. Които не вярват и до днес държат прозорците си затворени. Едно е нужно: И те да възприемат тази светлина. [Виж "Изгревът", т. /, с. 647-654. "Исус Христос - глава на Великото Бяло Братство"] Христос казва: "Молете се на Господаря на жетвата да изпрати повече работници." Ще дойдат работници от невидимия свят. И като намерят готови души за работа, те ще вселят в тях и чрез тях ще работят. Идат новите идеи в света! Те влизат в стълкновение със старите. - Защо? - Защото старото не иска да си даде своето царство. Обаче, новите идеи идат с всичка сила и се налагат. Те коренно ще преобразят живота. Старите системи ще се заместят с нови. Който приеме новите идеи и той ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз. Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще заживеем по нов начин. Старите форми изживяха вече времето си. Старият живот няма материал за работа. Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре, за да дадат ход на Божествените енергии. Бъдещето носи добри условия. Всеки момент се отива от добро към по-добро. Всичко старо, всичко отрицателно - кражба, лъжа ще изчезнат. Шестата раса носи положителното в света. Казано е: "Онези, които чакат Господа, ще се обновят". Това, което става с въглена, за да се превърне на диамант, ще стане и с хората. Новият човек ще бъде като диаманта, ще свети и ще устоява на всичко. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Кроткият се отличава с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще го намерите в мекия елемент. Той иде в света. Мекият елемент работи вече между славяните. С други думи казано: Любовта работи между славяните. Божественият Дух слиза на земята, главно между славянството и носи новото за всички хора на земята. Той ще се изяви чрез славяните. Какво означава думата "славянин"? - Човек, който слави Бога. Славянин е онзи, който има отношение към славата на Бога. Той е свързан със славата Господня.

А. Духът на Истината 1. Космогония и Слово на Всемировия Учител "Изгревът", том I, с. 632-672. 2. Разговорите с Духът Господен "Изгревът", том II, с. 3-101. 3. Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско "Изгревът", том IV, с. 3-47. 4. Антиминсът, Константин Дъновски, Протоколи на Синархическата верига, Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство "Изгревът", том XI, с. 1-709. 5. Пентограмът и "Класът на добродетелите" "Изгревът", том XII, с. 241-870. 6. Свещените думи на Учителя към ученика "Изгревът", том XIV, с. 4-786. 7. Хороскопът на Учителя Дънов. Учителят и човекът Петър Константинов Дънов 29.06./12.07.1864-27.12.1944 г. "Изгревът", том XIX, с. 532-549. 8. Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов "Изгревът", том XIX, с. 907-933. 9. Човешките души и човешкия дух "Изгревът", том XIX, с. 896-905. 10. Учителят Дънов за себе си и българите "Изгревът", том XIX, с. 929-933. 11. Пророчествата за 1939 г. "Изгревът", том XX, с. 995-1010. 12. Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял. 7 лекция от Учителя, държана на 11.11.1931 г., Общ окултен клас, Г. XII, Изгрев, София. "Изгревът", том XX, с. 1011-1022. 13. Епохата на Водолея "Изгревът", том XXII, с. 480-497. 14. Епохата на Водолея и Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно (Из Словото на Учителя Петър Дънов). "Изгревът", том XXII, с. 498-544. 15. Космогония на Божествения Дух, на Христовия Дух, на Господния Дух и Петър Дънов "Изгревът", том XXII, с. 545-586. 16. Домът Господен и съдбата на света "Изгревът", том XXII, с. 587-722. 17. Агарта и Атлантида "Изгревът", том XXII, с. 723-765. 18. Беседата "За двете риби и петте хляба" - дали е истинска и дали е на Учителя Дънов "Изгревът", том XXIII, с. 956-961. 19. Допълнение и обяснение към беседата "За двете риби и петте хляба" "Изгревът", том XXIII, с. 962-963. 20. Възмездието от опашката на универсалната Риба "Изгревът", том XXIII, с. 964-966. 21. Небесният знак ѣ и славянската писменост "Изгревът", том XXII, с. 766-770.

IX. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев Бележки. "Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението." Посл. Йоана 4:6.

II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1. Пътят на Евангелската методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. Той трябва да се прочете и проучи основно. За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както студентите четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2. Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на Евангелската църква във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т. XXIV, както и в поредицата на "Изгревът" -т. I-XXIII, в тези глави и раздели, където се говори за музиката, изпълнявана и предавана от Петър Дънов. 4. Запознаването на Петър Дънов с евангелските песни започва от гр. Варна, когато живее при сестра си Мария, която е омъжена за протестанта Пенко Стамов. Той там е свирил на цигулката си евангелските песни на техните събрания. 5. Изучава и изпълнява евангелските песни и по-късно, след като заминава в гр. Свищов. А откъде ги знае? Обикновено евангелските мисионери са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни. Така са ги разучавали и са ги пяли на своите събрания. 6. При заминаването си за САЩ П. Дънов си носи цигулката. А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен. Усвояването на един инструмент е задължително. Имаме няколко примера, когато той свири с цигулката си на техните сбирки. Той продължава да изучава, да свири и де пее евангелските песни. 7. След завръщането си в България, Петър Дънов продължава да свири с цигулката си евангелските песни при своите гостувания в страната. Учи ги да ги пеят. Учи ги да четат Евангелието. 8. Идва времето, когато Петър Дънов започва да посещава България, да изнася беседи пред гражданите и да измерва черепите на българите цели 11 години. Той намира различни духовни групи, които са се събирали вечерно време, правели са църковни молитви и са пеели църковно-славянски песнопения. Така са прекарвали по цяла нощ. Тогава той ги насочва да четат и изучават Евангелието, като им дава наряди как това да става. Но ги оставя да си пеят църковно-славянските песнопения и да си произнасят техните молитви. 9. Петър Дънов отваря и свиква събрания на Синархическата верига, и там се пеят църковно-славянски песнопения, защото това са били песните, които са били познати. И които са се пели от тях. 10. По-късно, когато се записват протоколите, се отбелязват кои са песните, които се пели по съборите. Това всичко беше публикувано в "Изгревът", т. XXII, с. 782-797, със съответните бележки от мен. 11. През това време, от 1900-1922 г., Петър Дънов посещава страната, среща се със своите приятели евангелисти, разговаря с тях и не губи връзката си с тях. Това се вижда от онези епизоди, които той разказва за срещите му с евангелистите. Част от тях съм публикувал в "Изгревът", том XXIV. През тези години той свири, пее тези евангелски песни, както пред тях, така и пред своите последователи. И така са запазени тези евангелски песни за изпълнение от последователите му. И то години наред, докато са били живи. А след това постепенно са забравени от следващите поколения. Нямало е приемственост! 12. По-късно при срещите с последователи си, Петър Дънов препоръчва да се изпълняват евангелските песни, обозначени по номера. В някои от писмата, които той пише до последователите си, той споменава, че е хубаво да се изпълняват песните с номера от сборника "Духовни песни". И се цитират тези номера. Аз съм срещал тези писма преди 30 години. Но тогава не знаех какво означават тези номера. А и нямаше кого да питам. И не съм се сетил да питам музикантите. Не се досетих и пропуснах да запиша номерата на тези песни и да отбележа откъде са взети тези номера. Тогава това не ми трябваше. А сега не мога да ги намеря. Ще ги търся! 13. Дойде време да ми трябва всичко това. Отвори ми се съзнанието и дълго време употребих да преглеждам преписите на тези песни, да търся посочените номера на песните, така, както си припомнях. Но не ги открих. Много се ядосвах. Но така е, когато се пропусне определеното време, за строго определена работа. 14. По-късно, когато работих върху спомените на Стефан Тошев, които бяха публикувани в "Изгревът", т. XIII, с. 32-33, бяха дадени много важни сведения за братските песни, както и за номерата на евангелските песни. 15. Там открихме, че песента "На Учителя покорен, аз ще служа до конца", има и друга история. Една част от тази история бе публикувана от мен в "Изгревът", в което се твърдеше, че тази песен е на Елена Казанлъклиева, както и че това са нейни думи. Тя е публикувана в "Песни на Всемирното Братство". 1922, с. 26-27 и в Песнарката на Мария Тодорова на с. 38. (Виж т. VII, с. 152 от Драган Петков, с. 223, N 23 от Гради Минчев.) Мелодията е на Борис хаджи Андреев от гр. Ямбол. Това лично ми го каза през 1969 г. в гр. Нова Загора Методи Шивачев. И аз го публикувах в "Изгревът". Другите музиканти не знаеха това. А особено годината -1915 г Четвъртият куплет гласи така: "И в дни на изпитанье Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея И за тебе ще умра." Учителят Дънов не е харесал израза "Тъй за Тебе ще живея и за тебе ще умра". И тогава приятелите го променят така: "Тъй за Тебе ще живея И след тебе ще вървя". А други решават да сложат други думи: "Тъй за Тебе ще живея И след Тебе ще пея" Според Учителя тези опити също не са сполучливи и той казва "Ако един ученик не може да умре за Учителя си, това означава, че учителят не е учител или ученикът не е ученик". След това негово изказване, всички продължили да пеят, първоначалния текст "И за тебе ще умра". Най-добро решение според Учителят е да се сложат следните думи: "Тъй за тебе ще живея И ще живеем за Христа". Интересно е, че на всички се харесва първоначалния текст. Аз също го приемам в себе си, че е точен и, че е на място. 16. Другата история е, че има една евангелска песен с почти същите думи, но с друга мелодия и то много звучна и мелодична, която е отпечатана в евангелския сборник "Духовни песни", издание от 1923 г. и то под N 154. Беше ми подарен този сборник с надпис на Стефан Тошев от сина му д-р Благовест Тошев. Беше невероятно откритие за мен. А музикантите това изобщо не го знаеха. Нямаше откъде да го знаят. 17. Авторът, написан отдясно е Paul Rowland, за когото нищо не знаем. А думите на песента са същите, както са публикувани в сборника "Песни на Всемирното Братство"-1922 г., като отдолу е написано: Непознат автор. Но авторът го знам, че е от Елена Казанлъклиева и това го знам от много хора и лично от Мария Младенова, където 2 години живях на техния тавански етаж. Виж "Изгревът" т. VII, с. 54-64. По този начин възстановяваме името на автора на нотния текст, така и автора на думите. А това се даде и доказа чрез "Изгревът". И ето защо ще публикуваме тези песни - от двата сборника. В част II ще се приложат всички цитирани нотни текстове. 18. Спомените на Елена Казанлъклиева са публикувани в "Изгревът", т. XVII, с. 531-600, както и в т. XXI, с. 863-883. 19. Песента "На Учителя покорен аз ще служа до конца" е една необикновена песен. При нейното изпълнение на моите концерт-рецитали всички стават на крака и я изпяват. Във въздуха се носи мелодията от духа на песента, заедно с автора на песента, а публиката пее думите написани от Елена Казанлъклиева. Това е невероятно преживяване. И което е най-важното, малцина знаят нейната история. Сега ще го научат, за да могат евангелистите от Методистката мисия в България да се хвалят, че и те са дали нещо на света чрез песента на Paul Rowland с думите на Елена Казанлъклиева, със заглавие "Вяра и посвещение", но с друга мелодия. 20. В спомените си Стефан Тошев ("Изгревът"т. XIII, с. 32-33) съобщава, че на Търновският събор през 1912 г. са изпели евангелската песен N 49 "О, животворни Дух Святи". Тази песен я прилагаме с нотния текст. 21. Съобщава се също там, че Учителят в гр. Търново ги е научил да пеят песен N 211 "Любов и признателност към Христа". "Ще възпея на Исуса чудната любов към мен. Той на кръста зле пострада, аз да съм освободен." Тук също я прилагаме. 22. През 2006 г., м. декември, работех върху моя нотен архив и подготвях ново издание на братските песни и там попаднах на един оригинален списък от 1921 г. за подготвените тогава под печат "Братски песни". На този списък е написано да се отпечати евангелска песен N 97. Но тя не е отпечатана, както и още десетина братски песни, които ще включа в новото, предстоящо издание, подготвено от мен. Ето защо, тя е извадена и публикувана сега. 23. В личния екземпляр на Стефан Тошев на сборника "Духовни песни" от 1923 г., с подписа му, има обозначена и подчертана песента N 49 "О, животворни Дух Святи", която също публикуваме. 24. В оригиналният списък, с поименно изброени песни, за включване в сборника с братски песни има дати - 29 май, 11 юни 1921 г. В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (евангелска песен N 97). Потърсихме и намерихме песен N 97 в сборник "Духовни песни" от 1923 г. Намерихме я под заглавие "Възкресение". И нея ви я представяме. По-късно попаднахме на сборник "Свещени песни", издаден в Самоков, 1900 г. от Евангелско-училищната печатница. Там под N 97 в съдържанието на книгата (при отпечатания оригинален английски текст) е посочена същата песен. В друго издание на сборника "Свещени песни", издаден в гр. Самоков, 1907 г. на с. 58, под N 97 намерихме песента "Поканване", която започва със същите думи "О, елате вий ранени". Тя е посочена в съдържанието на български език (с. 438) и на английски (с. 4), с преводача - Н. P. Page. Ето защо прилагаме и този нотен текст с N 97 от 1900 и 1907 г. като историята е онагледена с приложените факсимилета. 25. В ползвания от мен сборник "Духовни песни" от 1923 г., върху песента N115 "Покана за спасение" е подписа на Стефан Тошев. На същата страница отдолу е надписано 28 март 1927 г., 9 часа 35 мин. вечер. Песента започва с думите "Всички смъртни обърнете ревностно внимание". Прилагаме и тази песен. 26. В същия сборник "Духовни песни", 1923 г., с. 16 е публикувана и песен под N 247 "В скръб и съмнение", която започва така: "Бог по претайни начини си върши чудеса". Има една особена маркировка в четвъртия куплет на думите, пред които са изписани ръкописно номера: "Недейте съди Господа, (1) Но вярвайте в покои: (2) Зад най-печални Си дела (3) С любов се смее Той." В края на страницата, след текста на песента, с мастило, със стар правопис, са отбелязани нови думи към песента. Пред всеки ред са изписани отново номерата 1), 2), 3), като указание за мястото, на което да се изпеят: (1) Велик Промислител е Той! (2) Мъките за нас са нужда. (3)С тях той ни пробужда!. Ето защо ние включваме също тази песен. 27. Евангелските песни са вървели заедно с Учителя Дънов и последователите му От 1900 г. до 1922 г. те са ги пели, но никой не е записал кои са тези песни. От 1922 г. до 1944 г. по времето на Школата на Учителя, учениците също са ги пели, но никой не ги е записал. От 1944 г. до 1966 г. тези последователи също ги знаеха, но никой не им записа тяхната история. От 1966 г. до 2006 г. минаха 40 години и всичко се загуби. Сега, след 40 години чрез "Изгревът" се опитваме да спасим нещо от тях. 28. Когато през 2006 г. издирвах историята на евангелските песни, разполагах само с книгата "Духовни песни" 1923 г., с подписа на Стефан Тошев. Тогава помолих Ефросина Ангелова-Пенкова да провери дали има някои други издания на тези песни. А защо? Защото в предговора на книгата е написано, че комисия от 8 човека са работили върху предишни издания от преди 50 години. Аз отначало се изненадах дали са възможни издания преди 50 години. Предполагах, че ако има издания, това са издания на английски език, донесени от американските мисионери. И накрая дойде голямата изненада. 29. Открито беше издание на "Свещени песни" с напеви - Притурка, издадена в гр. Самоков 1900 г. и отпечатано на заглавната страница: Евангелско-училищна печатница. Издадена в гр. Самоков и то през 1900 г. Това бе невероятно, но бе факт. И най-важното е, че е даден нотния текст и българския текст на всяка песен от N 423 до N 625. Това означава, че това е втората част на "Свещени песни". А първата част изобщо не е запазена като книга. 30. Съдържанието на сборника е представено под думите "Българските свещени песни". И са дадени подредени по номера всички песни, с цитиран първи ред от английския оригинал, на английски език - от песен N 1 до песен N 626. А отстрани към всяка обозначена песен посочено името^ на преводача. Невероятен документ. Преводачи са били Ел. Ригс, д-р А. Лонг, Йовчев и др. 31. Оттук се разбира, четейки съдържанието, че песните от N 1 до N 422 са включени в друг сборник, който е бил също тогава е отпечатан в печатницата в гр. Самоков. Така че при мен на масата се намира сборника "Свещените песни" -Притурка с песните от N 423 до N 626. Най-накрая има "Таблица на песните по азбука" - азбучно подредени заглавията на песните и страницата, на която може да се намери показалец на песните!. 32. Това е едно доказателство, че събралата се комисия от 8 члена през 1921-1923 г. са работили наистина с печатни издания на български език преди 50 години. А комисията се подписва над новото си издание "Духовни песни" през септември 1923 г. в гр. София. 33 Защо "Свещени песни" са печатани в Евангелската училищна печатница в гр. Самоков? 33.1. Д-р Ал. Лонг е съдействувал за изграждането на училището в гр. Самоков. 33.2. Той е изпращал средства за построяването на училището. 33.3. Изпращал е младежи за обучение в гр. Самоков, с придружителни писма. 33.4. Той е пътувал в страната, срещал се е с много хора и е развивал голяма дейност, като Евангелското благовестие и предлаганите книги трябвало да се четат от можещи българи. Затова е развивал голяма просветителска дейност. Затова са откривали училища. 33.5. Още през 1862 г. в гр. Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските мисионери. През 1872 г. е открита Богословска семинария. През 1878 г. е открита Евангелска училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги. Така са отпечатани там "Свещените песни" през 1900 г. 34. Павел Василев успя да открие сборник "Свещени песни", издаден в Самоков от евангелско-училищна печатница, 1907 г. И там под N 97 открихме въпросната песен "О, елате вий ранени". И в съдържанието на български език (с. 438) открихме името на песента и номера й - 97. Същата песен и същия номер фигурираше и в съдържанието на английски език, с английския оригинал. 35. Най-голямата изненада за всички е песента N 154 от сборника "Духовни песни", 1923 г. Под този номер е публикувана песента "Вяра и посвещение", на която думите на песента са същите, както са думите в песента "На Учителя". Изводът е следния. Авторът е един и същ. Но мелодиите са различни, защото са от двама автори. Ето защо прилагаме и онагледяваме с нотните текстове, за проучване на следващите поколения. Защото времето на човека, животът му е много кратък за духовна работа. Много кратък! Това знам по себе си. Трябва да ти се дадат условия за работа. Трябва да ти предоставят вътрешни възможности с идея и план, и накрая да ти дадат сили за да ги реализираш! И най-накрая трябва да има и духовен ръководител. А над всичко седи Учителят - Беинса Дуно. Амин 4.10.2007 г.