Ани

I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. След преминаването на историческите събития от 10.XI.1989 г. начало на отстраняване на комунистическата диктатура, предварително предречена от Учителя, че ще трае точно 45 години: от 1944 г. до 1989 г., то под мое ръководство се направи един Протокол за Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 628-631, от 27 май 1990 година. 2. В стария дом на Николай Дойнов, при дъщеря му Ина Дойнова, се събрахме 9 души, обозначени в Протокола, при което аз диктувах по точки този Протокол, а Марийка Марашлиева си бе донесла пишущата машина и записваше на нея. Аз диктувах точка по точка, останалите слушаха, добавяха по нещо и одобряваха. Не се преминаваше на следващата точка, докато не се напише на пишущата машина. Необикновено състояние бе обхванало всички. Кръгът на Паевритмията беше задвижен от Небето. 3. Обстановката бе необикновена, под голямо напрежение и при голямо присъствие от Невидимия свят. Такова нещо никога не може да се повтори. Накрая всички се подписаха. Беше направен Протокол в 4 екземпляра. Подписаха се, съгласиха се, беше им даден път и програма от Невидимия свят чрез програмата на «Изгревът». 4. Последователно и методично започнаха да се отказват от подписите си всички без изключение, като започнаха да използват кредита на програмата, спуснат от Невидимия свят, и всички направиха предателство спрямо програмата на «Изгревът». Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията. Доказателства? Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола. Предателството е също път. И той е път на предателите. Днес по този път се движат всички. 5. Навремето, когато работех с Мария Тодорова, то тя ми показа няколко снимки, които висяха над леглото й, че това са упражнения от Паневритмията, заснети от фотографа Васко Искренов. Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Уточнявали са текста на всяко едно упражнение. Като модел е служело едно младо момиче, към 18-годишно (Магдалена Иванова Петрова). Виж «Изгревът», том I, стр. 214, която по-късно става съпруга на акордеониста Стоянчо Димитров от гр. Варна. В тази група не е участвувала Катя Грива, както се опитват някои да сложат и нейното име тук. Първо, тя е била от групата на «слънчогледите» и второ, по това време тя е учителка по пеене в провинцията. Виж «Изгревът», том I, стр. 228-232,231. След като Елена Андреева е написвала одобрения текст на всяко упражнение, то Ярмила и Мария са го изигравали. Така изниква идеята да се заснемат тези упражнения и се извиква фотографът Васко Искренов. Заснети са по няколко снимки от всяко упражнение. И според мен трябвало е да бъдат на 3-4 филма «Лайка», формат 24/36 мм. 6. След като научих цялата история, отидох при Елена Андреева и след голям разговор, като й описах моята концепция, то тя ми предаде едно от копията, които тя пазеше от описанието на тези упражнения, описани чрез тази група. 7. Тогава се върнах при Мария Тодорова и Борис Николов и исках да ми се предадат негативите и снимките. Обясних им плана си. А това е около 1972 г. Те са вече старци в моите очи. Аз съм на 34 години. А те смятат, че ще бъдат вечни, и че ще дойде времето, когато тази власт ще си отиде, така, както е предрекъл Учителят. Да, но тогава те още не знаеха това! Една година по-късно, когато започнах да работя с Борис Николов, то той разчете една стенограма от Словото на Учителя и то е пророчеството, че комунистическата власт има кредит от 45 години - от 1944 г. до 1989 г. Да, ама тогава никой не вярваше в това. Това пророчество съм го публикувал в «Изгревът», том II, стр. 38-39 и том III, стр. 309-311. 8. След големи разправии с тях, те решиха да ми се предадат снимките и негативите. Да не смятате, че това е много лесно да се убедят? Много бе трудно, дори бе невъзможно. И накрая излезна една изненада - че не знаят къде са тези негативи. Борис Николов извади едно тефтерче и на стенограма бе записал името на онзи, който ги пазеше. А това бе Георги Петков от гр. Габрово. И той трябваше да ги предаде, за да може заедно с оригиналния текст да се издаде Паневритмията. 9. А защо трябваше да се издаде нова, а не да се използува стария текст, написан от Милка Периклиева и Боян Боев? По този текст обикновен човек, който не познава Паневритмията, не може да се обучава. Този текст бе ясен за онези, които бяха играли Паневритмия по времето на Учителя на Изгрева. Те познаваха упражненията и този текст ги задоволяваше, но за незапознатите беше невъзможен да се ползува. Първата, която вдига тревога, е Анина Бертоли, живееща във франция, която им пише писмо, че по този текст не могат да се обучават французите, защото нищо не е ясно. Затова тя изисква да се направи ново описание на упражненията.[2] И не само това, но да се направи филм за обучение на Паневритмията. И това е било направено от Георги Парлапанов. 10. А за да задействувам програмата на Паневритмията, то аз извадих на ксерокс-копия от оригинала на Елена Андреева и го раздадох на 5-6 души от онези, подписали протокола. Изпратих писмо на Георги Петков от Габрово да предаде снимките и негативите, но той отказа. За това писмо е споменато в «Изгревът», том IX, стр. 782, раздел VI и VII. А защо? Защото онези сили, които ги управляваха, трябваше да разрушат Паневритмията. И те успяха. 11. А сега ще бъда принуден да публикувам неговото писмо, в което твърди, че негативите на Васко Искренов не са у него. Писмо от Георги Петков от Габрово до Вергилий Кръстев Габрово, 8.IX.1991 г. Здравей, Вергилий, Един месец ме нямаше - бях на Рила и като се върнах, твоето писмо ме чакаше. Извинявай за закъснението, с което отговарям... Искам да поясня нещата, защото виждам от писмото ти, че не си точно осведомен за моята инициатива относно Паневритмията. На Айтос аз повдигнах въпроса пред Братството, че е време да започнем да се организираме и да издадем нова Паневритмия, която трябва да допълни неточностите на старата и да отстрани допуснатите грешки. Аз предложих да се основе група от специалисти, които да работят по въпроса. И това е всичко. Аз самият не съм специалист в областта на Паневритмията и няма да вляза в тази група. Не е обсъждан въпросът със състава на групата и той ще се реши в бъдеще. Аз просто исках да подтикна решаването на този въпрос. Смятам, че той не е лесен и че ще отнеме дълго време в изяснявания, обсъждания, събиране на факти, докато накрая се дойде до решение. Всеки от нас нека да помогне с каквото може - ще бъде от обща полза. Радвам се, че при тебе има материали за Паневритмията и те могат да влязат в работа. Що се отнася до снимките на Васко Искренов - те са много ценни и ние трябва непременно да ги намерим.[1] Аз лично никога не съм ги виждал и не знам къде са. При мене имаше 5 куфара от брат Борис, които съхранявах, без да знам какво има вътре, но преди 5-6 години той ги поиска и аз му ги върнах и сега не знам къде са. За съжаление в Габрово няма снимки на В. Искренов и трябва всички да положим усилия - дано да се открият някъде. Откровено казано - мислех, че са у тебе и сега не знам къде да ги търсим. Това е засега. На тебе желая всичко най-хубаво и светло. С братски поздрав: Жоро 12. Тук, в писмото му, се споменава за 5 куфара. В тези куфари бяха архивни материали, в които имаше оригинални неотпечатани беседи. Тези куфари изчезнаха, а как стана това виж в «Изгревът» том III, стр. 205-206. 13. Протоколът за Паневритмията от 27 май 1990 г. бе нарушен от Мария Митовска и Крум Въжаров с издаването на тяхна Паневритмия още в 1993 г. с ISBN 954-81-46-01-0. В нея са включени принципите на Паневритмията, взети от голямата Паневритмия, издадена през 1938 г., с известна редакция от нея на стр. 61-75. А за да покаже на останалите читатели, че Невидимият свят стои зад нея, Мария Митовска включва една снимка с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Да, но тази снимка е обърната. Обърната е още при негатива. А не случайно е обърната и е чакала времето си от 45 години, за да бъде публикувана, и то обърната. И тя се публикува неслучайно. Това е знакът на предателството. 14. А защо включваме Крум Въжаров? Самата Мария Митовска разказваше на своите познати, че лично Крум е стоял над нея и непрекъснато я пришпорвал да бърза. А той си беше заминал преди това от този свят. Аз лично съм записал спомените му в «Изгревът», том VI, стр. 340-360. Също и в «Изгревът», том XIX, стр. 483-487, като съм публикувал хороскопа му, а също и бележки за него на стр. 969-971, както и негови снимки от № 50 до № 63, които са приложени към този том. Така че аз съм този човек, който му е свършил работата. Ще спомена и нещо важно. Когато свършихме протокола на 27 май 1990 г., то Крум ми каза: «Искам да работя с тебе.» Аз се съгласих и си изпълних обещанието. А имаше един много забавен случай тогава. Аз занесох няколко снимки от оригиналните. Крум показваше, че първото упражнение - «Пробуждане», се прави с ръце, свити в юмрук, понеже така му казал Борис Николов. Аз извадих точно тази снимка, където Ярмила и Мария Тодорова изиграват упражнението със свободно спуснати пръсти на двете рамена. Подавам му снимката: «Круме, познаваш ли тези хора?» А Ярмила е неговата съпруга, с която са се разделили. Крум мига и мига, и не може да повярва. «Круме, това е Ярмила, твоята жена. Ти може да си спал с нея в кревата, но това не значи, че знаеш Паневритмията. Аз също имам жена цигуларка и имам дете чрез нея, но аз чрез това не съм станал цигулар.» Настава невероятен смях. Всички се смеят - и Крум участвува в смеха. Снимката преминава през всички на масата. Тогава всички разбраха, че трябва да се търсят тези снимки на фотографа Васко Искренов. Разбраха и защо са правени тези снимки.И тогава всеки един пожела в себе си да обсеби тези снимки. Накрая това се случи. А защо го направиха? За да попречат на програмата «Изгревът». 15. Според точките от Протокола, аз предадох оригиналния текст на Паневритмията, направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева, на ксерокс-копие на Павлина Даскалова от Велико Търново и на Ина Дойнова, защото трябваше да започнат с организиране на курсове по Паневритмия. На първия курс на първата сбирка присъствувах и аз, за да видя как Ина Дойнова го провеждаше. Аз го одобрих. Хареса ми начинът как обяснява и преподава. Освен това тя можеше сама да ги показва. А освен това тя е музикантка, което е задължително условие. Само музикант може да преподава Паневритмия. А защо ли? Ще си прочетете принципите, на които се основава Паневритмията. Виж в «Изгревът» том XIII, стр. 810-812. Тези курсове започнаха и с това се яви желанието да бъдат преподаватели мнозина. И най-невероятното - те никога не са виждали как се е играела Паневритмията по времето на Школата. Онези, които бяха останали живи към 1990 г., бяха между 70 и 80-годишни и около 20 години Паневритмията бе забранена от властите да се играе след процеса срещу Братството през 1957-1958 г. Тя бе разрешена от властите през 1970 г. благодарение на моя милост и започнаха да я играят в парка и на Рила. Виж «Изгревът», том IX, стр. 782, точки VI и VII. 16. След като излезе от печат «Паневритмията» на Мария Митовска, веднага се появи желанието и у други да издадат също своя «Паневритмия». И тогава Павлина Даскалова и Ина Дойнова решават да издават «Паневритмия». Без да ми съобщят и, без да искат разрешение от мен, те започват да работят върху едно свое издание. С оригиналите, които пазех 30 години от обиските на комунистическата власт, която ги извършваше ежемесечно в София и страната, те решават, че аз не съм никой и без мое разрешение предават материалите на Стефан Кайладжиев, който тогава издаваше Словото на Учителя Дънов, като свободно редактираше томчетата, издадени от 1915 г. до 1944 г. и от 1945 г. до 1950 г. Издаваше променено Слово! Те знаеха това и му предават материалите да ги отпечата. Но той включва към нея материали от източните индуски школи, за разни чакри и тем подобни. Включват се материали, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, с Неговото Слово и Неговата Паневритмия, и така опорочиха оригинала, който им бях предал. Излезе от печат със заглавие «Паневритмия. Висш Космически ритъм». Редактор и съставител: Стефан Кайладжиев, издателство «Културна асоциация Беинса Дуно», Хелиопол, 1996 г., ISBN 954-578-097-5. Консултант (движения, илюстрации и музика): Ина Дойнова.17. Ето така нарушиха протокола от 27 май 1990 г. И извършиха предателство напълно умишлено. Вместо да ползват оригиналите и да изискат снимките от Георги Петков от Габрово, за да ги приложат и с това да приключи въпросът с Паневритмията, те направиха това, което им нареди онзи, който ги ръководеше отвън и отвътре. Те са различни сили, но се ръководят от едно и също място. А защо? Защото един не предава снимките, за да се приложат към оригиналния текст, а друг предава оригиналния текст, за да бъде опорочен. Господарят им е един и същий. 18. И сега, което е най-интересното и учудващо. За да си докажат правдивостта на «Паневритмията», то в предговора, на стр. 9-14, включват «Из спомените на Николай Дойнов», които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 498-507. Ама как така? Нали тя му е дъщеря. Тя може да му е дъщеря, но му е враг. А защо ли? Защото аз му свърших работата. Доказателства. Има ги. За справка виж «Изгревът», том XV, стр. 545, 548. Е, убедихте ли се, че за предателството не съществува нито преграда, нито граници, до които може да стигне предателят. Те са универсални. И вечни в този свят.19. Бяха включени «Из спомените на Борис Николов» на стр. 15-16, които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 399-400. Без да ме питат. Но Борис бил чичо на Ина Дойнова. Какъв чичо? Та, аз съм я свършил тази работа! И ако не бях аз, то нито от Борис Николов, нито от Николай Дойнов, нито от лелята Цанка Екимова щеше да има някакъв спомен или следа. Аз ги оставих в историята.20. А как и през какви етапи се извърши предателството към програмата на «Изгревът», виж в «Изгревът», том XV, стр. 984-989. 21. И за да бъдат изчистени всякакви съмнения към фамилията Дойнови, то ще посоча, че спомените на Борис Николов са в «Изгревът», том I, стр. 382-491. А в том II и в том III той присъствува изцяло в тези томове. За Николай Дойнов виж в «Изгревът», том I, стр. 492-510, така също и в том XV, стр. 195-569,984-989, както и в том XIX, стр. 172-413, 487-491, а на стр. 963-967 е финалът на тази история. За Цанка Екимова виж том VI, стр. 242-339. Е, убедихте ли се кой е онзи, който е свършил работата и от когото крадат безмилостно, с цел да опорочат всичко свято? И да затрият всичко онова, коетоаз съм съхранил и издал. А защо? За да го няма. Да, ама мен ме има.22. А как може да се възстанови истинската Паневритмия, е посочено в «Изгревът», том IX, стр. 782. Но дано имам време, сили и финансови средства, за да я възстановя в нейната цялост. Все пак трябва да има един, който да свърши тази работа, защото се явиха мнозина и изпълниха безпрекословно заповедите на онзи, който искаше да разруши Паневритмията. Засега той успява. И сега е неговото царство. Няма как, трябва да му се признаят усилията, умението да управлява предателите! А и те си свършиха много добре работата, на която бяха поставени. За мен няма случайни неща. Това бяха подставени лица под различни имена, но извършиха едно и също нещо. Извършиха предателство към Паневритмията. А техните имена са посочени в техните издания. 23. В спомените на Анина Бертоли, публикувани в «Изгревът», том VII, стр. 648-672, се споменава как са играели «Паневритмия в Париж» - стр. 660-661. а) Анина Бертоли е човекът, който вижда несъответствие в издадената «Паневритмия» през 1938 г. в София. Тя вижда, че е написано едно, а се е играело друго. Веднага пише писмо до Елена Андреева за различията между това, което е публикувано, и онова, което се играе в София. И това е причината да се събере онази работна група от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова и да опишат отново в български текст отделните упражнения. Но това тя лично ми го е разказвала, аз съм го записал и публикувал. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 660-661. б) После извикват фотографа Васко Искренов, който прави снимки на отделните упражнения. А това е през 1945-1946 г., преди комунистическата цензура, преди да се затегне контролът на писмата между Париж и София. в) По-късно Елена Андреева изпраща новото описание на Паневритмията, като Анина Бертоли го превежда на френски с известна нейна редакция. Променя някои изречения и описания на упражненията. г) Поръчват на Елена Андреева да изпрати скици на упражненията. Елена извиква една художничка, на която показва упражненията и тя прави скици. Тези скици са изпратени на Анина Бертоли и тя ги публикува заедно с превода на френски в две отделни книжки на печат, подобно на циклостил. Вие виждали ли сте нейните издания? Не сте. Тогава вие сте невежи. Трябва ви обучение последователно по етапите, през които е преминала Паневритмията. А това го има само в «Изгревът». д) След като излизат снимките, направени от Васко Искренов, на нея се изпраща по едно копие. Тя не ги публикува към нейната «Паневритмия» на френски, понеже трябва да се публикуват на луксозна хартия, която струва много скъпо. А Анина няма пари. Тя си прави изданието на циклостил. Аз притежавам това издание. И на тази обикновена хартия може да се публикуват само скици, но не и снимки. е) След като излизат снимките, то Елена Андреева ги преглежда и вижда, че в посочените пози има някои малки грешки. Това лично Елена ми го е разказвала. А тя не е била викната на снимките, да ни би да измести Мария Тодорова и да се получи конфликт. Да, това е вярно и то е описано в «Изгревът», том I, стр. 555-556. За тези снимки се споменава и в «Изгревът», том IX, стр. 158-159. Едното копие се изпраща на Анина Бертоли, а други 3 копия от снимките остават в България. И досега не са открити. Те се укриват нарочно, за да могат да излизат разни «Паневритмии» и да се получи разнобой и разцепление. А дали са унищожени от властите? Възможно е. Всичко е възможно в България. А защо? Където има възход, там има и падение. Възходът е делото на Учителя, а падението е в неговите последователи и след това - в целокупния български народ. Точно и ясно. ж) Накрая Анина Бертоли иска да се направи филм и да се покажат упражненията. Намира се човек, който е бил с Учителя. Това е Георги Парлапанов, който е кинооператор, има камера и се организира група на Изгрева. За него виж в «Изгревът», том VIII, снимка № 34. Учителят е на Рила, прав е Тодор Маринчевски, а до него е Георги Парлапанов с бялата винтяга. Намират се музиканти, които да свирят, и десетина души, които да играят и да показват упражненията. Този филм се промива тук и се изпраща на Анина Бертоли. При моята работа с нея, тя ми разказа за този филм. Аз исках да го прибера като документ и тя обеща да ми го донесе. Но повече не дойде в България и филмът остана в нейния архив. За този филм никой не знаеше, освен мен. По-късно аз съобщих за него на Величка Няголова, която бе във Франция. Тя трябваше да го прибере и да ми го донесе. з) Така че, трябваше при мен да дойдат снимките на Васко Искренов, на които бяха заснети Мария Тодорова и Ярмила Менцелова, както и филмът. Но те не дойдоха. А защо ли? Цялата история с архива на Анина Бертоли и развилите се събития са отпечатани в «Изгревът». Досега - 2005 г., никой не се е обадили никой не е съдействувал да ми се предаде този архив. А той ми бе обещан да ми се предаде. А защо не ми се предаде, ще ви разкажа и ще ги посоча последователно онези, които попречиха. 24. Историята на архива на Анина Бертоли е описана в «Изгревът», том VIII, стр. 572-596. Тази история трябва да се знае, защото, освен оригиналните беседи на Учителя, там имаше много снимки от живота на Братството в България, както въпросните снимки от Паневритмията, както и филма за Паневритмията. Това никой не знаеше, освен мен. Аз осведомих Величка Няголова и тя трябваше да прибере целия архив и Вихър Пенков трябваше да отиде с колата и да го докара в София. А как се развиха нещата, можете да научите от том VIII, стр. 572-575. А как съм действувал, ще видите в том VIII, стр. 575-578, както и на стр. 577, в точка 9 - там се споменава за магнетофонния запис на Анина Бертоли, където тя споменава за филма за Паневритмията от 10 души. 25. Величка Няголова отива с мъжа си Кристиан при семейство Гобо, натоварват целия архив, намират въпросната кутия с архива, на която е написано «Voir a Vergil» - «Да се види от Вергил». Виж «Изгревът», том VIII, стр. 578, точка 8. Остават да преспят, но на сутринта семейство Гобо сваля куфарите с архива под въздействието на телефонните разговори със София, които са били против това те да ми се предадат. А тези хора в София нямаха никаква представа, че там има архив при Анина. За този архив знаех само аз. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 579-582 за моите усилия да се вразумят семейство Гобо. Но уви! Противниците тук, в България, бяха мнозина. А събитията продължаваха да се развиват в полза на предателите. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 582-583. 26. Това беше предателство, извършено от всички. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 584-587. А след това следваше подлостта. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 587-592. А там, на стр. 589, ще прочетете как сем. Гобо се опитват да измамят Ярмила Менцлова и са започнали да организират летни стажове и курсове в Алпите чрез заплащане. Искали са да печелят пари чрез Паневритмията. 27. А това беше не само предателство и с цената на човешката подлост, но това бе поставена клопка. Целта бе да не дойдат материалите при мен, за да не • може да се издаде Словото на Учителя в оригинал, да се попречи за издаване на Паневритмия със снимките на Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, както и да се прегледа от мен филмът за Паневритмията, направен от Георги Парлапанов. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 592-596. 28. Съдбата на архива на Анина Бертоли - това е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 791-792. Описва се историята на снимките, които се правят тук, в София, от Васко Искренов на упражненията. За филма, който се прави тук, също се описва подробно. И накрая идва общата реакция от България срещу мен. А кои са тези ли? Имената са отбелязани в том IX, стр. 792-795 и стр. 795-797 и техните действия показват какво представляват. 29. Накрая Величка Няголова в писмото си от 20.07.1998 г. обяснява какво се е случило и как са нещата всъщност. Виж «Изгревът», том IX, стр. 793-795. 30. Накрая се включва и Мариета Бертоли, рождената сестра на Анина Бертоли, която се включва също към останалите срещу мен. Виж «Изгревът» том IX, стр. 795-797. Аз бях сам срещу всички. И най-интересното е, че аз им записах опитностите на двете сестри. Виж «Изгревът», том VII : за Анина Бертоли - на стр. 648 -672; за Мариета Бертоли - на стр. 673-682. Без мен те щяха да се изгубят във вечността. А сега съществуват благодарение на мен. За мен те останаха предатели. То се вижда от заключението, което давам в том IX, стр. 797. 31. Историята по следите на архива на Анина Бертоли продължава и в «Изгревът», том X. А защо? Как защо? Та там е едното копие от непечатаните оригинални беседи на Учителя Дънов. Там са снимките за Паневритмията, там е филмът за Паневритмията. Там са още много неща, които само аз зная. А органиzираната лъжа бе започната от България. За да се противопоставя, аз накарах Жана Иванова да напише писма до Милка Кралева и до семейство Гобо. 32. Писмата до Милка Кралева бяха за това, да бъде изобличена в лъжата и в организираната лъжа, която тя води срещу програмата на «Изгревът». Това е видно от «Изгревът», том X, стр. 743-747. Искахме да проверим какво са писали на семейство Гобо срещу Вергилий. Но те бяха лъжци, крадци и мошеници и се укриха. А как? Ще си го прочетете. А защо ви занимавам с всичко това? Та нали те попречиха да дойде архивът на Анина Бертоли при мен. Ако беше дошъл, щях да издам останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов по оригинал. Щях да издам истинската Паневритмия. Щях да издам още много неща с архивните материали, които бяха там и които само аз знаех, че съществуват. Това проумявате ли? Само аз знаех, и никой друг. А защо само аз? Защото аз бях определен да го зная от Онзи, Който ме изпрати да свърша тая работа. А останалите бяха определени да бъдат врагове на програмата на «Изгревът». Отначало, та до края на света. Така стоят нещата. Точно и ясно. 33. Бях принуден да накарам Жана Иванова да напише писмо до семейство Гобо и по точки да изнесе цялата лъжа. С това писмо те бяха изобличени и сложени на място. То беше преведено на френски език и им бяха изпратени и българският, и френският текст. А тези писма бяха публикувани в «Изгревът» том X, стр. 747-755. Сега никой не може да ги отрече. Те съществуват. И са верни. Те са вече документи. 34. А за да видите кой бе онзи, който забърка цялата тази каша и мърсотия, ще си прочетете в «Изгревът», том X, стр. 760-763, в глава I, стр. 760-761, точка 1-12. А в глава II, стр. 761-762, ще видите как се разрушава Словото и архивът, изпратен във Франция чрез Бертоли и пазен от дъщеря му Анина Бертоли. А в глава III, стр. 762-763, ще се убедите, че разбиването, кражбата на архива на сем. Гобо е направен от някого. А кой е този? Ще си го прочетете. А защо говорим за този архив? Тук имаме снимки, материали и филма за Паневритмията. Нали за нея е това мое изложение тук. Ако не го направя, откъде ще знаете всичко това? 35. В следващия етап накарах Жана Иванова да изпрати писмо до семейство Гобо, в което изяснява за кого е дадено това Слово и как ще се разпространява, и че Франция ще получи това Слово след 400 години, а не сега чрез кражба. В «Изгревът», том XI, стр. 814-817 е публикувано на български и на френски езици. Точно и ясно. 36. В «Изгревът», том XI, стр. 818-820, ще научите как се открадва филмът за Паневритмията първо от чужденци и после от българи предатели. Те са в една и съща верига и вървят заедно. А има един, който ги е оковал в тази верига. И той сега тегли веригата. 37. Защо вървим по следите на архива на Анина Бертоли? Защото там са оригиналите на Словото на Учителя - неиздадени беседи, така също снимки от Школата на Учителя, снимките за Паневритмията и филмът за Паневритмията. Всичко това ще научите в «Изгревът», том XI, стр. 820-825. 38. А как предателите французи и българи се опитват да заблудят българите тук, ще научите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874. И това е новият техен пореден ход да отклонят в погрешна посока българите. И те ги отклониха. Връщане назад няма. 39. Понеже сега е времето на Черната ложа чрез предателите, то Бялата ложа се противопоставя, като изтегля Духа на Словото от тези материали. А това е видно в «Изгревът», том XII, стр. 888-889. Как така изтегля? Много просто. Те сега са едни обикновени текстове без Дух и без Сила. Проверете си лично това. Прочетете ги. Духът го няма. И то не може да се чете. 40. По-нататък историята продължава. В «Изгревът», том XIII, стр. 807-810, ще видите как сем. Гобо изпраща два компакт-диска чрез Йоанна Стратева. А какво има в тях, ще да видите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874 и в том XIII, стр. 809-810. Но не изпращат архива. Предателите продължават да действуват. А как? Ще проследите в следващия раздел. 41. За да мога да се справя с невежеството, то публикувах в «Изгревът», том XIII, стр. 810-813, «Принципите на Паневритмията и силите на Разрушението чрез Духът на Заблуждението». Онези, които искат да изучават Паневритмия, трябва да знаят наизуст тези две страници. Без тях не могат да играят никаква Паневритмия. Как така? Ето така. Прочетете, и ще се убедите. 42. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма на Паневритмията, виж «Изгревът», том XIII, стр. 812-814. Тук ще видите как се унищожава филмът за Паневритмията и самата Паневритмия, като се заменя музиката на Учителя за Паневритмия с класическа музика. Това можете ли да проумеете? Проумейте го! Е, убедихте ли се, че това не е случайно? Това представляват Силите на Разрушението. А Паневритмията е хармония между музика, Слово и движение като творческа изява на Духът Божий. А кой даде Паневритмията и кой държи в ръцете си 7-те принципа и 7-те Божии звезди? Това е Духът Христов. Христовият Дух вчера, днес и утре е един и същ. Той е този, който е дал Паневритмията като принцип на Единство между музика и Слово, чрез Битието в живота на человека небесен. А за седемте звезди, за седемте духове, за седемте ангели ще си прочетете Откровението на Йоана, гл. 1, ст. 4, 16, 20; гл. 2, ст. 1; гл. 3, ст. 1; гл. 4, ст. 5. 43. А Силите на Разрушението изпратиха една видеокасета с друга музика и некачествен презапис. Той бе разчетен в София. А това е отбелязано в «Изгревът», том XIII, стр. 814-815. А след като го видяха тук, след това Силите на Разрушението се развихриха не само в България, но и в Русия. Това ще проверите в следващия материал. 44. А какво беше направено чрез Програмата на «Изгревът» за Мисията на Славянството и за Русия, ще можете да проучите в «Изгревът», том XIII, стр. 815-818.833 45. А как работи Духът на Истината и как действува Духът на Заблуждението, ще се убедите в «Изгревът», том XIII, стр. 818-825. А какво донесе в Русия това разрушение, бе доказано чрез природни бедствия, палежи на горите, разрушение на Руската федерация, войни в Азия, атентати. Това е онази революция в Русия, за която е говорил Учителят, че ще бъде по-страшна от Октомврийската революция през 1917-1918 г. Ние сме свидетели днес, че това предсказание се изпълнява напълно. 46. Паневритмията на Учителя и българският народ. Виж «Изгревът», том XV, стр. 336-344. Това е разказ за неуспешния опит по времето на Учителя да се въведе Паневритмията в българските училища. Този разказ на Николай Дойнов съществува, понеже лично аз му дадох задача да отиде и разпита още живите участници в този опит. Той отиде, разпита ги и го написа. Тези, които участвуват, всеки провежда своето мнение и никой не изпълнява думите на Учителя. Накрая се идва до разкол и побой между Милка Периклиева и Весела Нестерова. Те са се хванали за косите, за да може едната да победи, а другата да бъде отстранена. Накрая едната играе в кръга на Паневритмията, а изгонената Весела Нестерова играе отвън кръга. Има запазени снимки именно от тази Паневритмия. 47. Накрая се идва до пълен провал, при което Учителят казва: «Времето за Паневритмията изтече.» Ето защо аз дадох и двете редакции в «Изгревът», том I, стр. 494-507, както и в том XV, стр. 336-344, като на стр. 344 дадох Бележки на съставителя. Едната публикация допълва другата. В тях няма никакво противоречие. Никакво! 48. Бистрица и бъдната Паневритмия. Този проблем е решен от Учителя. Първо трябва да проучите единия отдел за «Братския съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство» в «Изгревът», том XV, стр. 877-878. След това ще проучите отдела за «Салоните, Молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, отразена в «Изгревът», том XV, стр. 878-879. След това ще се запознаете в том XV, стр. 888-890, с въпроса за Бистрица. За да ви се изясни, ще прочетете «На кого са нужни Молитвени домове и салони» в «Изгревът», том XV, стр. 890-891. И тогава ще се върнете на разказа на Борис Николов в «Изгревът», том II, стр. 302-303, №180 - «Едно кътче от рая», с неговото продължение в «Изгревът», том XV, стр. 887-888. Друг разказ е «Места в село Бистрица за новия Изгрев» в «Изгревът», том II, стр. 303-304. По този начин този проблем е разрешен. Разрешението го дава и Учителят. Виж том XV, стр. 888, точка 6. А моето решение е на стр. 888, в точки 7-12. А вие имате право да се определите по кой път ще вървите. Отклонението, по което върви сегашното поколение, е също път - за отклонилите се. 49. Паневритмията - хармония на Духа чрез мелодия, текст и движения. В «Изгревът», том XV, стр. 911-918 е представена тази статия. Проследяват се етапите как са се опитвали да променят Паневритмията още в самото начало на създаването й. Защо не се играе истинската Паневритмия - има го отговора. Промяна на Паневритмията в 2000 година на Рила. Защо не се защитава чистотата на Паневритмията? Къде, кога и как се играе Паневритмията? Вие не можете да преминете по-нататък, ако не проучите тази статия по точките, които са отбелязани. Няма да ги прескачате. Ще четете подред. Тогава ще видите какво аз съм изтърпял и издържал. 50. Как да се запази чистотата на Паневритмията? Това е разказ на Величка Няголова за времето, когато е била на Рила, когато са променили Паневритмията през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Тук се говори за онзи, който е изпратен да промени Паневритмията. И за предателството на останалите музиканти, които не са защитили Паневритмията. А това е описано в «Изгревът», том XV, стр. 919-922. 51. България гори, запалена от българи по плът, но чужденци и врагове по Дух. България се разрушава. «Изгревът», том XV, стр. 922-927. Това е доказателство какво донесе промяната на Паневритмията за България. Тя бе запалена и гореше и се разрушаваше. Виновниците бяха онези, които промениха на Рила Паневритмията. Това са истинските виновници за разрушаването. А другите са изпълнителите. Те са в една и съща верига. И вървят заедно, защото има един, който им дърпа веригата. 52. Още нещо за архива на Анина Бертоли при французите Гобо от Алпите във Франция - в «Изгревът», том XV, стр. 928. Тук Величка Няголова описва какво е откраднато от архива и как е изпратен филм за Паневритмията в Русия, като от своя страна го изпращат в България. По пътя си този филм за Паневритмията с включена нарочно и умишлено чужда музика като съпровод на упражненията, за да върви през Русия и в България, та навсякъде след него да произтича разрушението. А защо? Нарушени са духовните закони, които движат музиката, Словото и упражненията в Паневритмията. Ще можете ли да си отговорите кои са тези духовни закони? Отговорете си. Знаете ли ги? 53. А за да се оправдаят онези рускини, чрез които се пренася филмът, ми се изпраща писмо от Елена Фомичева от 16.IX.2000 г. Виж «Изгревът», том XV, стр. 929-930.От всичко това личи как безотказно и точно действува цялата верига, която има за цел да промени Паневритмията на Учителя. Това е безспорен факт. Доказателствата са налице. 54. Пентаграмът в Паневритмията. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 62-63. Пеню Ганев разказва как са се обучавали, за да я играят. Дава и датите, когато са изучавали Паневритмията. Това е живо доказателство как са се обучавали. 55. Затвореният музикален кръг и «Слънчеви лъчи» - «Изгревът», том XVI, стр. 130-132, и пробуждане на човешката душа - стр. 133-135. Това е историята как Учителят отваря затворения музикален кръг на българската песен. Това става чрез «Слънчеви лъчи». Посочва се точно откъде става. «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя - туй животът е на Рая», стр. 135. За да се разбере по-добре, съм дал приложение на стр. 160-164, като в нотните текстове на стр. 163 е обозначено откъде се излиза от затворения кръг. А на стр. 164 има обяснения към тези нотни текстове. А след като се отвори този затворен кръг, веднага се явиха предателите, които започнаха да изменят думите и текста от Паневритмията. А това ще си проверите в «Изгревът», том XV, стр. 919-922, както и последствията от това разрушение на стр. 922-930. 56. В «Изгревът», том XXI, стр. 983, Величка Няголова отново повдига този въпрос, при което аз отново приложих нотния текст на «Слънчеви лъчи» с отваряне на затворения музикален кръг. А онези, които го нарушават, не са случайни хора. Те са подставени лица, за да разрушават. Това е безспорен факт. А на някои дори им се заплаща. Едните го правят без пари, а другите - заради пари. Но и двата вида са продажници. 57. Учителят за Паневритмията. Описание на упражненията от тетрадката на Пеню Ганев. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 753-754. Това не е физическо описание, а духовно описание. 58. Вътрешен смисъл на Паневритмията. Дадени са три главни принципа. След това е обяснено 28. упражнение[2] от Паневритмията. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 755. 59. За Паневритмията. Това е най-важният текст досега, който съм публикувал за Паневритмията. Отнася се за погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения и последиците, които следват за света и за човека. Примерите са дадени за България. А за света? Така на 11 септември 2001 г., когато стана в Ню Йорк големият атентат и бяха разбити и разрушени двата небостъргача от два пътнически самолета - от терористите, то българските музиканти по това време бяха в Ню Йорк. Това бяха същите музиканти, които на Рила през 2001 г. не защитиха чистотата на Паневритмията, а играха променена Паневритмия. А на 23.Х.2002 г.в Москва, в Дома на културата (театралния център) на ул. «Дубровка» при атентата на чеченските терористи загинаха към 200 души на26.Х.2002 г. Българските музиканти бяха също в Москва, дори са им били купили билети за същото представление, когато е трябвало да се извърши атентатът. Но по някаква случайност са били поканени да дадат концерт и са върнали билетите и така са се спасили. Това са същите музиканти, които бяха на Рила и свириха и играеха променена Паневритмия. Те носеха разрушението си със себе си.60. А за да докажа, че това е вярно, то ще ви предоставя тази страница от «Изгревът» - том XVI, стр. 756. По-голямо доказателство няма! За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите, и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото - към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. [2] Вж. «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, това от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание, и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвуване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването и възлизането нагоре, според въртението на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате по между си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида, и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължават да пеят и играят.» 61. Каква е ползата, целта и задачата на Паневритмията - виж в «Изгревът», том XVI, стр. 757-758. 62. Паневритмията-едно изложение от д-р Стефан Кадиев до комунистическите власти, за да я обясни, та да получат разрешение да се играе в София. Тя бе забранена да се играе след процеса срещу Братството през 1957/1958 г., и бе разрешена след 1970 г. след моята намеса, която съм описал в «Изгревът», том XVII, стр. 789-791. 63. Големият замисъл на Силите на Разрушението се изпълни. Това го направиха предателите на Паневритмията. А техните имена ще намерите в излязлата «Паневритмия» през 2004 г., издателство «Бяло Братство», с ISBN 954-744- 044-6. На стр. 6 са обозначени съставители и онези, които са я подготвили за печат. А защо са предатели? Ами много просто. Накрая снимките, направени от Васко Искренов на Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова, бяха публикувани в тази Паневритмия в малък формат 5,5/8 см, докато оригиналните снимки са 8/11 см. Никой от тях не знае историята за тези снимки, защото отхвърлят «Изгревът» и не го четат. Но затова пък го крадат. А защо? Такава им е природата- крадливи са. Не споменават кой е фотографът на тези снимки! 64. Тези снимки бяха откраднати от мен, бяха откраднати още през 1970 г., за да не дойдат при мен, за да може да отидат при онези, които да ги използват за своите цели да разрушат Паневритмията. И те успяха. От 1990 г. до 2004 г. са издадени 5-6 «Паневритмии». И това бе целта на историята, която описвам от началото до края. А Паневритмията, която е свалил Учителят, е една. Тя е неделима и свята. 65. Тези снимки трябваше да ми се предадат лично на мен. Онези, които са ги сложили в новото издание на Паневритмията от 2004 г., не познават историята на тези снимки, те не познават Мария Тодорова, нито Ярмила Ментцлова, нито Елена Андреева. Те не познават и фотографа Васко Искренов, чиито спомени съм описал в «Изгревът», том VII, стр. 498-522. А на стр. 522 има неговата декларация и пълномощно, с което ми дава правото аз да публикувам неговите снимки. Така че това е финалът на кражбата, измамата. Те нямат право да ги публикуват. Нямат право. Ами как така? Ето така! Те са крадци. 66. Това е началото на ново предателство към Паневритмията. А защо? Защото, първо, концепцията, залегнала в изданието им, не е вярна. И второ, тя е направена с лъжа, кражба и измама. А където има лъжа, кражба и измама, няма Чистота. А където я няма Чистотата, не присъствува Духът. Духът присъствува и слиза само там, където Чистотата съществува. И Царува. Това е. По друг начин не може. Ето това е отговорът. Хайде, работете и се учете по нея! Резултатът ще бъде катастрофален. 67. И сега, през 2005 г., продължават да крадат снимките от мен. Все едно, че ме няма. Да, ама мене ме има. Зад мене стоят 22 тома на «Изгревът», зад мене стоят 59 томчета издадено чрез мен оригинално Слово на Учителя, които съм запазил 30-40 години по време на комунистическата диктатура, когато всеки месец се правеха обиски, изземваха се книгите на Учителя и се унищожаваха. Ясно ли ви е това? Зад мене стоят 20 концерт-рецитала, които организирах и 90% финансирах от 1990 г. до 1998 г., както и 29 концерт-рецитала от 2001 г. до лятото на 2006 г. Ясно ли ви е това?68. Ето това стои зад мене. И аз бях този, който описах историята на Паневритмията. Описах и историята на тези снимки, за които никой не знаеше, освен мен. За архива на Анина Бертоли също никой не знаеше. А за етапите на Паневритмията, която се предава чрез поколенията, никой не знаеше. И се явиха лъжците, крадците и мошениците, които се съюзиха и се опълчиха срещу мен, за да ме отстранят. Първият опит бе направен и той е описан в «Изгревът», том IV, стр. 614-645. И оттогава не са спирали. И всичко си реализират. А защо? Защото подведоха и излъгаха стотици хора и ги отклониха, и връщане за тях няма в този им живот. В никакъв случай. Те са вечно отклонени. 69. Така че сега е времето на Предателите. Никой не може да ги спре, защото зад тях стоят онези, които са заблудени и отклонени. Сега е времето на Отклонението. То се управлява от Духа на Заблуждението. И той има право да се прояви. Той не може да се спре. Ще стоим отстрани и ще гледаме. 70. Ще се яви някой и ще каже: «Какъв е този език?» Езикът ми е точен. Ето защо. В «Паневритмията» от 2004 г. на стр. 7-8, в «Предисловие», се опитват да цитират извадки от «Изгревът». Но това се прави без мое разрешение. Това се укрива от мен, че са докарали въпросните снимки отнякъде и от някого си. После, не се изписва цялото име на «Изгревът». Не са цитирали името на съставителя. А това се прави навсякъде. А защо? Защото мен не трябва да ме има. Но, ако мен ме нямаше, нямаше да го има «Изгревът». А онези, които са съставили тази «Паневритмия», изобщо не са чели «Изгревът», и особено онези етапи, през които преминава Паневритмията. Ето защо аз сега описвам тези етапи. И езикът трябва да бъде точно такъв. Той си е на мястото. Според хората, които са отсреща. 71. Говори се за снимките. Та кой ви каза за тези снимки, че съществуват? Нали това бях аз, а не някой друг. Излъгаха ме, изиграха ме, обраха ме, и сега тържествуват чрез това издание. Да, това е тържеството на предателите. А имената им са посочени в изданието. Ето затова е такъв моят език. По друг начин не може. Убедихте ли се? Та, аз сега трябва да ги съдя за тези снимки, защото те нямат право на публикация върху тях. Аз имам документ за това. Е, да ги съдя ли пред съда на държавата? Аз ги предавам на съд пред Онзи, Който съществува в Невидимия свят в Школата на Учителя. И Той ще отсъди чрез Правда. 72. И понеже говорим за тези снимки, то те бяха публикувани в «Паневритмия» от 2004 г., за която говорихме. От мен криеха, защото мен ме няма, според тях. А трябваше да ми се предадат лично. Но те си служат с лъжа и кражба още от самото начало. В Предговора на съставителите от стр. 6 се говори, че тези снимки са се издирвали от години. Но кой ги е издирвал и кой води борбата за тях - не се споменава. А защо? Защото крадат и след това се стараят да няма следа. А кражбата идва чрез семейство Гобо и преминава чрез тях. Как така? Ето, понеже има много пропуски и грешки в тяхната «Паневритмия», то те са си пуснали един допълнителен лист за грешките, като там отбелязват, че са получили снимките именно от семейство Гобо. Нещо това да говори за лъжа и подлост? Ето защо всичко, което съм написал и издал в «Изгревът», сега го показвам, за да се знае. И да се помни, защото предателството идва от вчера, преминава през днес и продължава до утре. 73. В предисловието на «Паневритмията» от 2004 г. изобщо се крадат материали от «Изгревът», без да се вземе разрешение от съставителя, т. е. от моя милост. А съставители на тази «Паневритмия» са Ина Дойнова и Георги Петков от Габрово. Георги Петков е същият, у когото бяха оставени негативите на Васко Искренов, заедно със снимките - според Борис Николов и неговото тефтерче. А всичко, което бе записано там, аз съм го проверил, и всичко бе точно записано, но материалите не дойдоха при мен, а ги откраднаха злосторниците, чиито имена са описани в «Изгревът». За да видите какво е положението, ще ви предоставя едно негово писмо от 29.VIII.1992 г. Там ще прочетете за снимките. То ще бъде в точка 76. 74. В това писмо от 28.VIII.1992 г. се говори за куфарите с непечатаните беседи. За тях виж «Изгревът», том III, стр. 205-206. Тези куфари изчезнаха и досега - 2005 г., никой не знае къде са. А може да са попаднали в милицията и да са унищожени. Няма ги. И понеже всичко е завързано във верига, Георги Петков участвува в издаването на промененото и редактирано Слово на Учителя от Лалка Кръстева. А това ще научите от двете писма, които съм му ги изпратил препоръчано и съм ги публикувал в «Изгревът», том IX, стр. 764-769 и стр. 775-781. Прочетете ги, и ще видите, че последователно и целенасочено се върви в една и съща посока на отклонението и предателството. А защо? Защото са завързани в една верига отвътре последователно всички, и онзи, който ги е приковал във верига, щом я дръпне и изтегли, то повлича всичките. Ето това е механизмът на веригата. 75. В Габрово бе първото място, където се почна атаката срещу Учителя. Там се издаде едно списание «Йога», на чиято корица бяха сложили портрета на Учителя и отдолу бяха написали «Йога». А вътре бяха публикували портрета на Учителя, така че лицето му бе пробито от онези телчета, чрез които се подвързва списанието. Това е финалът на първото предателство. А за това виж «Изгревът», том I, стр. 267-274, а за това списание - на стр. 273-274. Трябва да прочетете тези неща, за да знаете откъде тръгна предателството по всички направления, та се стигна до «Паневритмия» 2004 г. 76. Писмо на Георги Петков от гр. Габрово от 28.VIII.1992 г. до Вергилий Кръстев от София Здравей, брат Вергилий, Габрово, 28.VIII.1992 г. Преди всичко се извинявам, че така късно отговарям на писмото ти, но когато то се е получило, аз вече бях на Рила и се завърнах едва сега. Писмото ти го прочетох с интерес, както и цитираните в него факти. Неточностите обаче се отнасят по въпросите, които засягат моя милост. Мисля, че вече веднъж ти писах това, но още веднъж нека внесем уточнение. Тука, в Габрово, съхранявахме 6 куфара с братски неща. Те бяха съхранявани на тавана на наша сестра, понеже у дома беше прекалено опасно. Понеже бяха такива годините, аз не съм ровил куфарите и не съм правил опис на тяхното съдържание, защото те не бяха мои и не отговаряше на нашите принципи. Може би си прав за това, което казва брат Борис, и може би в тези куфари да е имало споменатите от теб негативи. Аз не мога нито да потвърдя, нито да отрека този факт, защото не знам съдържанието на куфарите. Въпросът е в това, че към края на седемдесетте години брат Борис си поиска обратно куфарите и те му бяха върнати незабавно. Не ми е известно къде сега са тези куфари. Всичко, което ти пиша, подлежи на проверка и аз мога да ти го докажа, понеже виждам, че в твоето писмо изразяваш известно недоверие към мене. Сестрата, където се съхраняваха куфарите, си замина, но нейният син със семейството си е жив и здрав и той може да потвърди фактите. Той има лека кола и именно той, с неговата лична кола, докара «беседите» (или по-скоро - куфарите) в Габрово, и след това той ги върна на брат Борис. Той симпатизира на Братството и свърши добра работа. (Той е брат на Маргарита, която сега живее в Париж и която може би познаваш.) Ето и неговия адрес (той ми е съсед): 5300, Габрово, ул. «Любен Каравелов» 35, бл. «Здравец», ап. 10, Енчо Енчев. Можеш да му пишеш или да се срещнеш с него и да уточниш фактите, и да спрат нелепите и непотвърдени обвинения към мене. Аз мисля, че ние сме сериозни хора и не бива да говорим чути-недочути неща. Аз още веднъж ясно и определено ти казвам, че негативите (или снимките) на В. Искренов не са у мене и никога не съм ги виждал. Много бих се радвал, ако се намерят, и бих съдействувал всячески за това, тъй като те биха послужили за уточняване на Паневритмията, а ние всички желаем това. Що се отнася до цитираните от теб 500 писма на Учителя, за първи път чувам от тебе за това. Много се радвам, че има такива и че са запазени. По този въпрос: на мене никога не са ми предавани такива писма, нито от брат Борис, нито от брат Кралю или Милка, и ти би могъл да провериш това, вместо да ме обвиняваш. Аз и наистина имам предадени десетина писма, които обаче нямат никаква връзка с цитираните от тебе - те са ми предадени от съвсем други хора, нямащи нищо общо с горепосочените. Такива единични случаи на писма вероятно се срещат и на други места и е съвсем невероятно всички те да бъдат от «твоите». Още веднъж съвсем определено казвам, че никога не са ми предавани от «твоите» писма и изобщо не съм ги виждал. Впрочем, аз се надявам, че скоро цялото наследство на Учителя ще бъде събрано на едно място за съхранение и братски надзор, и ще съдействувам според силите си за това. Що се отнася до публикациите за Учителя в сп. «Йога», вярно, е че има и пропуски, неточности и недомислия, но принципно не виждам нищо лошо в идеята. Напоследък за Учителя се публикуваха статии в какви ли не списания и вестници, а сп. «Йога» е все пак духовно списание. Между впрочем съставителите подходиха с голяма отговорност, специално искаха от нас разрешение затова и направиха каквото можаха. Допуснатите пропуски са от незнание, но нека не ги съдим така строго за това. Те уважават много Учителя и го направиха именно от уважение, а не с цел някаква задна мисъл. Винаги съм се учудвал, че има хора, които не виждат голямото, доброто, светлото в една идея, а непременно търсят недостатъците и негативното. Това в никакъв случай не съответства на завета, който ни остави Учителят. Изразявайки пожелание за по-добро и по-ползотворно сътрудничество в бъдеще, ти пожелавам всичко хубаво и светло. С поздрав: Жоро[3] 77. И накрая трябва да документираме излизането на «Паневритмия» през2004 г. Към нея се прибавя един допълнителен лист, който се продава с книгата. Това е лист за допуснатите грешки в тази «Паневритмия». И за да не се изгуби след време този лист, то аз го публикувам. А защо? За да видите какво е пропуснато, какви са грешките, кои са съставители на тази «Паневритмия» и откъде са дошли снимките. Така че спокойно се запознайте с този лист. Ето, виждате ли, че всичко си идва на мястото. Предателите застават плътно до своята «Паневритмия». И така ще вървят и в бъдеще. За тях спиране няма да има. Пътят им е определен. Те ще живеят вечно в своя път. 78. ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ[4] Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки. 1) На стр. 24 в края на текста липсва следният пасаж: Свободата - това е разкриване на великите съкровища, които крие човешката душа в себе си. При свободата тя поема ръководството. Свободата - това е рухване на всички окови, тесни схващания, заблуждения, и влизане в необятните простори и възможности, които крие човешкият дух в себе си. Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. 2) На стр. 65 са разменени текстовете под снимките - текстът под дясната снимка е от гърба на лявата и обратно. 3) На стр. 109 снимката от фиг. 1.2. е неправилна. Пляскането трябва да стане след по-високо изнасяне на ръцете нагоре (наклон нагоре 45 градуса), малко по-напред и малко вляво. 4) Пропусната е и следната информация: Тази книга съдържа: Първи дял на Паневритмията - 28 упражнения, от оригиналния текст на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова, Елена Андреева, Катя Грива от 1946-7 г. Втори дял - «Слънчеви лъчи», от единственото издание от 1942 г. Трети дял - «Пентаграм», от «Паневритмия» под съставителството на Крум Въжаров и Мария Митовска, София, 1993 г.Използван е фотоархивът на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и д-р Жеков. фотограф на съвременните снимки - Живко Стоилов. На снимките - Севлия Цуцекова и Ясен Даскалов. Предпечатна подготовка - Иван Джеджев. Компютърна обработка на фотосите - Живко Стоилов. Изказваме сърдечна благодарност на семейство Гобо от Франция за любезно предоставения фотоархив на Ярмила Ментцлова. 79. Аз съм напълно убеден, че ще дойде време да се публикува истинската Паневритмия. Няма такъв случай в Школата на Учителя, където при всеки случай да няма развръзка. Аз съм описал хиляди такива случаи в поредицата «Изгревът». Няма случай, когато се нарушават окултните закони, да не се задействува законът на Правдата чрез Божието възмездие. Аз доживях да видя всичко това. И трябва да доживея да видя окончателната развръзка с историята на Паневритмията. 80. А каква ще бъде ролята на Предателите тогава? Те няма да изчезнат. Те ще съществуват, както чрез своите издания, така и чрез своя Братски съвет, асоциации и тем подобни. Целта им е да направят от Учението на Учителя организация и след това - религия. А преди това ще променят Словото на Учителя, както и Песните на Учителя и Паневритмията на Учителя. Ето това е техният план. Този техен план се изпълнява много точно повече от сто години. А особено след новата епоха от 1990 г. за следващите 45 години, до 2035 г. 81. Целта на това изложение е ясна. Да се покаже историята на различните етапи, през които преминава Паневритмията. В следващия раздел съм дал приложение къде и в кой том от «Изгревът» присъствува Паневритмията. 82. Духът на Истината съществува в света на Чистотата. Духът на Паневритмията също там пребивава. Там е създадена и там се играе Паневритмията. Чрез Виделина и чрез Светлина. 83. Учението на Учителя какво представлява? Чистота. Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действие. Където е Чистота, там е и Духът. Амин! 20.06.2005 г. 10,20 часа, гр. София _________________________________________________ [1] През 2004 г. се отпечатва «Паневритмия», издание на «Бяло Братство». В предговора на изданието, от 1 до 14 страница, отдолу стоят подписите на Георги Петков и Ина Дойнова. Тук са публикувани снимките, правени от Васко Искренов на Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова, без да се споменава кой е фотографът и кому принадлежат тези снимки. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 522. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Виж «Изгревът», том VII, стр. 660-661. (бел. на Вергилий Кръстев) [3] Жоро - Георги Петков от гр. Габрово. [4] Това е допълнителен лист, който е добавен към «Паневритмия» от 2004 г. Той се раздава заедно с книгата, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

КЪДЕ Е ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо не се издава още истинската Паневритмия II. Паневритмията в «Изгревът», том I—XXII III. Възстановяване на истинската Паневритмия IV. Приложения за възстановяване на истинската Паневритмия V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията VI. Завещание на Васко Искренов за предаване на негативите на неговите снимки на Вергилий Кръстев

20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. За Милка Периклиева бях чувал от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов за времето на процеса срещу Братството през 1957-1958 година. На него процес всеки е играл някаква роля по сценарий, написан отвън, или даден отвътре в човека. И по деянията им се вижда кому са служили и кой им е господарят. Затова трябва да проучите от «Изгревът», том III, стр. 217-220 - «Куфарът със скъпоценностите». Отначало тя свидетелствува срещу Борис Николов под заплахата на Петър Димков, но после вижда, че Борис ще бъде осъден, отива при Борис, разказва всичко и се разкайва. А там е описано защо го прави това Димков - за да се спаси от затвор, понеже е взимал 30% от печалбата от един билкарски магазин, където е изпращал своите пациенти да си купуват билки. Правил му е оборот, а билкарският магазин му дава 30% от оборота. А по онова време, според социалистическите и комунистически закони, това е престъпление и се наказва със затвор. Заради него Борис отива в затвора, а Димков остава «вода ненапита». Но мнозина вече знаят тази история. 2. Заради тези страници срещу мен беше подета злостна кампания с написване и изпращане на Окръжно писмо от Братския съвет по цяла България от 5 юли 1995 г. Аз съм ги публикувал в «Изгревът», том IV, стр. 614-615 - «Организираната лъжа» и «Отговорът» - стр. 615-618, «Първородство за паница леща» - стр. 618-621, «Изгревът и тресавището» - стр. 621-622. 3. За да се подсили ефектът, беше изпратено едновременно «Отворено писмо до членовете на общество Бяло Братство», подписано от 10 души. Виж «Изгревът», том IV, стр. 622-624. А отговорът на «Отворено писмо» съм представил на стр. 625-631. А моя персонален отговор на подписалите писмото съм предал на стр. 631-637. 4. А въпросът с «Куфарът със скъпоценностите» е разгледан в том IV, на стр. 627-628, в точка 5, в която е играела роля и Милка Периклиева по времето на следствието през 1957-1958 г. 5. В «Сватбата на Големия брат» в «Изгревът», том I, стр. 311-313, Мария Тодорова описва, че на 31 декември 1943 г. за посрещане на Нова година пристига Учителят сам в нейния дом. В същия момент там идва Милка Периклиева и Учителят се обръща към нея: -Жорж, заеми свободното място на масата! И така стават четирима. А преди това Учителят им е казал, че заминалият от този свят Георги Радев е влезнал в нейното тяло, за да свърши една работа. Виж стр. 311 -312. Така че Борис Николов и Мария Тодорова се отварят към нея и я допущат в своя дом заради Георги Радев, който е в нея. Иначе не биха я допуснали, защото тя е дружала с Любомир Лулчев и е била негова приятелка. 6. Но в следващия етап, когато Георги Радев напуска тялото й (виж «Изгревът», том III, стр. 218-219), то тя преминава под въздействието на Петър Димков и под заплахата на следователя подписва измислен Протокол срещу Борис Николов. После се разкайва и описва всичко на Борис и Мария (виж стр. 219). 7. При разговора си с Галилей Величков узнах, че Милка Периклиева е написала своите спомени и е намерила една преводачка на име Вера Гюлгелиева и ги е превела на английски, и те са били издадени през 1967 г. в САЩ. Дори ми показа тази малка книжка, която я притежавам от него, с отбелязани само инициалите на Милка Периклиева с М.Р. Направи ми впечатление, че те също бяха изменили «Емблемата с котвата» и тя бе станала вече печат на Черната ложа. Много по-късно, през 1996 г., при издаване на оригиналното Слово на Учителя също поставиха променена «Емблемата с котвата». Така че силите са едни и същи! Виж «Изгревът», том XVI, стр. 842 - в «Забележка на Вергилий Кръстев» в точка 2, както и в Приложението на стр. 844. На следващите три страници тук прилагаме на скенер корицата, заглавната страница и страницата с издателското каре на книгата. 8. Аз поисках от Галилей да ме заведе при Милка Периклиева. Тя лежеше на легло, но бе будна с ума си, помнеше всичко, говореше свободно, макар че беше болна от Паркинсон. Аз само слушах. Тогава научих, че в плана на издателя е било заложено първо да се издадат спомените на Милка Периклиева, а след това - спомените на Галилей Величков, които не бяха още записани, но ги беше написал на чернова. Обаче преводачката Вера Гюлгелиева превежда една своя книга и нея публикува в САЩ. Тя ги измамва и излъгва. Слушах как Милка беше възмутена от нея. А да не говорим за Галилей. Аз съм споменал за този факт в «Изгревът», том VII, стр. 666-667- в «Цената на опорочението». Важен е този факт. За това опорочение - ще се спрем на него по-късно. 9. След заминаването на Учителя Петър Дънов от този свят, всички очакват да възкръсне на 40-ия ден, но това не става. От 27 декември 1944 г. много хора под ред спят или мръзнат стоешком до гроба Му, за да пазят тялото Му, да не би да дойдат да го изкопаят. Още при погребението се чуло трясък при заравянето на ковчега и всички са смятали, че е възкръснал. А причината е в това, че ковчегът е бил поставен върху 4 кола и дъски и под него е имало празно пространство и под натиска на пръстта и тежестта, ковчегът се свлякъл на дъното на изкопания гроб. Това най-добре описва Гради Минчев - онзи, който е изкопал гроба Му. Виж «Изгревът», том VII, стр. 261-264 - «Учителят си замина от този свят». Същото го описва и брат му Атанас Минчев на стр. 315-319 - «Гробар и конкурс за концертмайстор». 10. Понеже са свикнали всички въпроси и проблеми да им ги разрешава Учителят Петър Дънов, те почват да Го викат на спиритически сеанси. Със сигурност мога да кажа, че този Велик Дух - Беинса Дуно, не можем да Го викнем и да ни се яви на спиритически сеанси. Явяват им се разни лъжливи духове, диктуват им някои неща, те ги очакват, но нищо не се случва. Но разпространяват, че Учителят им се явил на спиритически сеанс. И понеже мнозина на Изгрева по онова време се занимават със сеанси, вярват, че това може да стане. Други пък заявяват, че Учителят им се явил усмихнат и весел. И на това вярват. Явяват се ясновидци и пророци и твърдят, че Учителят чрез тях говори. А това не е вярно. Това е лъжа. Но това аз го казвам. И ще го докажа след малко. 11. Милка Периклиева образува спиритическа група. В нея влизат: Милка, Никола Гръблев - запасен полковник, Димитър Костов - зъболекар, и Маджарова. Ето какво пише към един от протоколите им при сеансите: «Учителят се е явявал чрез медиум всяка седмица, обикновено в 5 часа сутринта, и влиза във връзка със сестра Милка Периклиева, която записва всичко старателно (това, което чува от Учителя) саморъчно на лист хартия». А кой е бил медиумът и чрез чиято уста е уж говорил Учителят, не се казва името му. Тези сеанси започват на 27.I.1961 г. и завършват на 29.III.1968 г. Те са били правени в дома на Милка или в дома на Димитър Костов. Това се чете в протоколите им. 12. Преписали са сеансите на пишуща машина, подвързват ги и ги разпространяват. Аз притежавам 3 броя от различни пишущи машини. А защо са ги разпространявали? Искали са да докажат, че Учителят съществува и може всеки да се ползва от Него, ако Го извика на сеанс. Но те не знаят кой е Духът Беинса Дуно и че Той не може да се яви на сеанс. А освен това, от тях виждат други и им подражават. Така се цели да се разбие оригиналното Слово на Учителя. Аз заварих един от моите съвременници, който първо промени оригиналния текст на Паневритмията, а после извади и показа такива текстове чрез медиуми и ги разпространява и до днес. Виж «Изгревът», том XV, стр. 905-909, 909-911. На стр. 906 в точките 6 и 7 съм описал за лъжата на духовете чрез медиумите. 13. В «Изгревът», том IV, стр. 639-640, в точка 20 описвам за голямата лъжа. Прегледах трите подвързани папки от различни пишущи машини, писани по различно време, от спиритическите сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавието «Заветът». Искат да кажат, че това е Заветът на Учителя Петър Дънов. Но това е лъжа. Всеки, който е запознат със Словото на Учителя Петър Дънов, след като прегледа една страница, ще види, че това не е речникът, не са думите, това не е Словото на Учителя. Не е. А на кого са? На някой заминал от Земята земен дух, който се е върнал на Изгрева. В написаните страници няма знанието на Словото на Учителя. Има само проповеднически думи, изречения и напътствия. Това е лъжа! 14. А за доказателство, в «Изгревът», том IV, стр. 640, съм цитирал от Словото на Учителя Дънов - «Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г.», стр. 115-116. Там се казва, че Бог не се изявява чрез нечисти канали! А за да изпрати Бог Словото Си, първо е изпратил Сина Си - Исус Христос, та чрез Него да даде Словото Си, когато му дойде времето. Това е било преди 2000 години. А сега сам Бог слезна на Земята, облече се в плът и даде Словото Си. А обяснени- ята са дадени на стр. 640-641 в «Изгревът», том IV. А кога и как човек може да влезне във връзка с Учителя Дънов, може да прочетете в «Изгревът», том VI, стр. 740-741, в точка 6. Там са дадени пет случая, когато ученикът може да се срещне с Учителя Дънов. Но при условие, че той е ученик. Ученикът на Бялото Братство е онзи, който има пряка връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно, Който е Всемировият Учител на Вселената. Само при това положение! И в никое и никога в друго положение! Вж. «Изгревът», том VI, стр. 742. 15. А за да се убедите лично, че не ви заблуждавам, то ви предоставям една страница, извадена на ксерокс от уводната страница на подвързаните сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавие «Заветът». БЕИНСА ДУНО УВОД Лични уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят, 1961-1966 г. Заветът на Учителя Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. ПЕТРОВДЕН, 1940 г. Изгревът ухаеше празнично. Розите пред приемната на Учителя бяха по- чудни от всякога. Той посрещаше и изпращаше гости. Стоях настрана и изчаквайки удобен момент да се доближа до Него. И ето, че застанах чинно. Целунах Му ръка и казах: «И аз Ви поздравлявам, Учителю, за празника. Пожелавам Ви да ни учите още дълги години. И като не мога да намеря по-подходящ подарък, поднасям Ви сърцето си, да бъда ваша ученичка.» Срещнаха се погледите ни. Той гледаше през вековете, а аз - с насълзени очи на дете. «Ще можеш ли да бъдеш ученичка на новото учение, не е много лесно? Пътят е труден, Земята е школа!» «Ще мога, Учителю!» «Добре, учи и прилагай!» Минаха дни и нощи, месеци и години, падах и ставах, изкачвах се и слизах. Слушах беседите на Учителя и се стараех да прилагам. Всеки ден осъзнавах все повече и повече колко е труден пътят на ученика. През 1944 г. на 27.XII, Учителят напусна земните селения, като ни остави примера Си и много беседи, държани от Него в продължение на 40 години. Школите продължаваха в салона на Изгрева. Продължавахме да пием от Неговото Словесно мляко, като препрочитахме беседите. Чувахме от време на време, че Учителят се проявява чрез някоя сестра или брат. По вдъхновение на 27.I.1961 г. се събрахме малка хармонична групичка и всеки петък в 5 часа сутринта в продължение на 6 години имахме и ние благоволението на Учителя да получаваме лични уроци за нашето духовно израстване. Всичко е предадено дословно, без никакво изменение. Позволяваме си да кажем, че има смисъл да се четат тези уроци само ако се прилагат. * * * Това е уводната страница на подвързания ръкопис на Милка Периклиева «Заветът». 17. А Димитър Костов, след като се върна след престоя в чужбина, с голямата си пенсия, издаде тези спиритически сеанси под наслов «Частни уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1961 до 1966 г.». Като заглавие е сложил отгоре, че авторът е Беинса Дуно. Ако някой го пита кой е този Беинса Дуно, изобщо няма да може да каже, защото не знае. Ако знаеше, нямаше да извършват своето кощунство с отпечатването на тази книга. Имаше пари и я издаде. А след това я раздаваше безплатно. Едва ли някой я четеше. Но е отпечатана. И е доказателство за отклонението! БЕИНСА ДУНО ЧАСТНИ УРОЦИ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ СЛЕД НЕГОВОТО ЗАМИНАВАНЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ от 1961 г. до 1966 г. МЕДИУМ: МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ИЗДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОСТОВ СЪТРУДНИК: ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ София, 1994 г. 18. А за капак на всичко отгоре на изнесеното досега, ще ви поднеса една статия, отпечатана във в. «Капитал» от 31 март 1997 г., на стр. 41. А това е вестник на бизнеса. А тази статия е поръчана от някои и е заплатено да се по- мести, защото тя изобщо не се връзва с онова, което помества този вестник. А кой я поръчва и кой заплаща за нея, ще си отговорите сами. Тази статия е озаглавена «Дъновизмът ограничава личния духовен избор». Автор - Вера Гюлгелиева. Това е същата онази, която превежда от български на английски език спомените на Милка Периклиева и бяха издадени от Феликс в САЩ (Виж «Изгревът», том VII, стр. 666-667 - «Цената на опорочението»). Заради този превод на английски, всички знаеха за нея на Изгрева. Тя се движеше свободно от къща на къща, а последователите на Учителя си отваряха сърцата и душите пред нея. А тя бе хубава, и то много хубава жена. Но тя бе сътрудник на тайните служби. Доказателство? Тя си пътуваше свободно в чужбина, и то във време, когото българинът, ако се превърне на птица, пак няма да може да прехвръкне през охраняваната граница. И всички знаеха, че е преводачка и никой не я закачаше. Ако беше някой простосмъртен, веднага щеше да бъде изселен от Изгрева и от София, че може да отиде и на концлагер. По това време Милка Периклиева лежеше на легло и я гледаха близки хора. А сега ще ви предоставя тази статия дословно. А са подбрали специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. Ще ви покажем.на скенер тази снимка. ДЪНОВИЗМЪТ ОГРАНИЧАВА ЛИЧНИЯ ДУХОВЕН ИЗБОР Вера Гюлгелиева. В. «Капитал»,.31.III-6.IV.1997 г., стр. 41. Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност. Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се предлагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов. Съобщава се, че дъновистите имат цялостна образователна програма, стъпила на заветите на Петър Дънов. В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството. При тези многобройни позовавания на името на «Учителя Дънов», почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот. Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие. Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного доказателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: «Как тъй? Тези хора разрушават, не градят.» Питам: когато градите нова къще на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл.» Коментара относно казаното от Петър Дънов всеки може да направи за себе си, но е ясна близостта между болшевизма и дъновизма - и за двете учения са без значение причинените мъки и страдания на вярващите християни, мюсюлмани, евреи; и за двете доктрини водещ е принципът на революцията - т. е. на разрушаването, а не на еволюцията - т. е. на развитието. А близостта между дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея. Определянето на дъновизма като вероизповедание поставя и много други въпроси, свързани най-вече със светските му изяви. Това важи особено за предаванията по телевизията, пропагандиращи дъновизма, и за мястото му в образованието. Дали не сме изправени пред положението традиционната православна християнска вяра да не се допуска в училищата, а по телевизията да има само единични предавания с християнска насоченост, докато за дъновизма да съществува зелена улица за изява според желанието и убежденията на отделни журналисти и преподаватели в училищата? Дъновизмът е учение, което по принцип е насочено към всички хора, но особено място в него заемат славяните, и най-вече българите, за които Петър Дънов твърди, че са «пионерите между славяните». Има негови изказвания от типа, че «България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят», че «българския народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света, където хлябът ще се раздава безплатно». Ясно се вижда, че на България и българите се отрежда някаква особено важна роля в световното духовно развитие. Тук има реална ОПАСНОСТ ОТ ПОЯВАТА НА ДУХОВЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ, на основата на който дадена група от хора, в случая българите, да се счита за привилегирована, и то само на основата на произхода си. Границата между истинската духовност, зачитаща най-вече постиженията на отделната личност, и фалшивата духовност, защитаваща групови интереси, при дъновизма рискува да избледнее съвсем... Още повече християнството, с традициите на което е закърмен българският народ, изрично подчертава еднаквата възможност за докосва- не до Духа на всеки, който приеме Христос в себе си, без разлика на националност, произход, раса и пр. Все така сравнявайки християнството и дъновизма, бихме насочили вниманието на читателите и върху едно друго изказване на Петър Дънов: «Някои казват: какво ще стане с България? - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има...» Това изказване, от което лъха заплаха, поставя с особена сила въпроса за ПРИНУДАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА МОТИВИРАНЕ на хората в духовния живот. Новата култура не бива да се създава под натиска на заплахата. С още по-голяма сила важи това за народ като българския, историческата съдба на който е изпълнена с насилие и робство. Време е да разберем, че преживяното от нас, българите, като народ - робството и униженията, на които сме били подлагани в дългогодишната ни историческа съдба, са също така и наш исторически капитал, с помощта на който ще можем още по-добре да разберем нуждата от разцвет на християнските ценности в края на XX век. Нека също така осъзнаем, че духовният избор не е групов, а е индивидуален избор - и колкото повече истински индивидуалности тръгнат по пътя на Духа, толкова по-добре и по-пълноценно ще живеят групите хора. Но този процес не може да бъде поставян в зависимост от формалната принадлежност към едно или друго учение или народност. Така повече българи по своя собствена свободна воля ще могат да поемат по християнския европейски път! Вера Гюлгелиева е писател и преводач, автор на три тома разкази и на повестта «Аглика ханъм». Специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. 20. Прави впечатление, че авторката на статията не е прочела нито една беседа на Учителя Дънов и освен това тя няма никаква представа от Учението Му. Главната й атака е насочена срещу изказванията на Учителя за болшевизма. Нали болшевиките гориха Неговите книги? А че Учителят е допуснал болшевиките на Земята, тя не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 333-334. А че Учите- лят е допуснал болшевиките и руснаците в България, тя също не го знае. А защо ги е допуснал, тя също не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. А за това кой управлява България - виж в том I, стр. 487-491, под заглавие «Кой е ръководителят на Братството в България». Виж «Изгревът», том IV, стр. 319 - «Бурята и мътната вода». Всичко, което съм цитирал, е доказателство, че тя изобщо няма никаква представа от нищо. Тя е само заплатена и накарана от онези, на които е служила до 1989 г., да стори това. Това е отговорът. Друг няма. И тази статия във в. «Капитал» е заплатена, за да се публикува. 21. Милка Периклиева имаше рожден брат - казваше се Александър и нарочно носеше бащиното си име - Георгиев, за да не го свързват със сестра му, която я знаеха, че е дъновистка. С него се запознах през 1972 г., когато с дъщеря си Марта, той се качи на палатка на 7-те Рилски езера в местността «Салоните». Там летуваха Борис Николов и Мария Тодорова, а моята палатка бе на 100 метра от тях. В разстояние на 10 дни обикаляхме върховете и разговаряхме за много неща. Той беше добър разказвач, а аз - добър слушател. Аз го насърчих да напише една биографична книга за Учителя Дънов. Той споделяше с мен различни детайли от това, което бе открил, а аз му дадох концепцията. Но той не я спази, а я направи така, както той смяташе. Написа ръкописа, предаде го да го четат и както се случваше, най-накрая го даде на мен да го прочета. Аз го прегледах, написах му рецензия и поправих някои много важни паралели на събития и лица. Той сега е пред мен и се чудя как тогава съм го написал. Върнах му материала и той като ръкопис никога повече не дойде при мен. От 1989 г. до 2004 г. минаха 15 години и децата му не го издадоха, а те са в чужбина и вероятно нямат пари да го издадат. А ние тук, българите, си имаме пари да издаваме «Изгревът». Това е разликата. Издаваме, защото искаме. Или по-точно - защото аз искам. 22. По онова време правителството на СССР награди с правителствени ордени и медали всички българи, които са служили на съветското разузнаване по времето на Втората световна война 1939-1945 г. Александър Георгиев Периклиев бе също награден с орден и тогава всички последователи на Учителя Дънов разбраха, че е бил шпионин. Аз също знаех. За мен всеки трети българин беше шпионин на властта, така че това изобщо не ме смущаваше да разговарям с него както на Рила, така също и у дома му, където бях радушно приет. На Рила ми разказваше как е бил в затвора Моабит на Гестапо, от който затвор никой не е излязъл жив. Там се е молил на Учителя Дънов да го освободи, за да служи на този народ. По това време в София рождената му сестра Милка отива при Учите- ля за помощ, а Той я изпраща при Любомир Лулчев. А тя е приятелка на Любомир. Последният прави постъпки пред Цар Борис III за освобождаването на Александър Георгиев Периклиев, както и за освобождаването на генерал Никифоров, замесени в шпионския процес с Александър Пеев през 1943 г. На последната среща на Лулчев с царя на 10 август-1943 г., преди царят да замине на среща с Хитлер, Лулчев настоява за помилването на генерал Никифоров. На 14 август 1943 г. царят заминава на среща с Хитлер, връща се на 15 август. Слизайки от самолета, е бил болен, или по-точно - отровен, и след кратко боледуване умира на 28 август 1943 г. Така че спасяването на Александър Георгиев Периклиев се дължи на Учи- теля и Лулчев. Лулчев успява да накара царя да задържи разглеждането на делото срещу Александър Пеев, но след смъртта на царя, новоназначените регенти на малолетния цар Симеон II подновяват делото срещу 16 души и трима осъждат на смърт. А после срещу тях дойде възмездието на комунистическия народен съд и бяха осъдени на смърт. 23. От личния архив на Лулчев се узнава, че Александър Георгиев е арестуван от «Гестапо» в Германия на 23 май 1943 г. по настояване на българската полиция и следствието на «Гестапо» продължава до 23 юли 1943 г., след което е освободен на 10 август 1943 г. като невинно задържан и неправилно обвинен и е изгонен от пределите на Германия и се прибира в България. 24. На процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев от 28-29 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г. Александър Георгиев защищава Лулчев*. Същото прави и генерал Никифоров**. Същото прави и съпругата на Александър Пеев, Елисавета Пеева, чието изложение сме публикували в том XXI на «Изгревът»***. Защищават го, но Народният съд взима решение - смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена. 25. Александър Георгиев ми разказваше как той е бил единственият специалист, който в България е въвел счетоводството на новите Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), когато комунистите взеха земята на селяните и наложиха кооперативно обработване на земята по комунистически образец. От 1953 г. до 1990 г. всички критикуваха системата на селското стопанство, а тя изхранваше не само българи, а имаше и за износ. А след 1990 г. всичко умишлено бе разрушено и чак сега се оценява, че кооперативното земеделие е било успех. Но това се дължи на онзи, който бе направил икономическата система и рамката на ТКЗС - Александър Георгиев. А тогава той бе единственият специалист икономист. А сега му забравиха името, и то нарочно. Аз го възстановявам. 26. След 1972 г. по телевизията бе подновена постановката на Костов «Учи- телят». Артистът бе дегизиран като Учителя Петър Дънов**** и бе цяло извращение и гавра с това учение. Комунистите тогава преследваха последователите Му. Александър Георгиев написа една защита на Учителя Дънов и една рецензия за пиесата и я изпрати на директора на Телевизията. Така той защити Учителя Петър Дънов. Той успя да се отблагодари на Учителя, че го спаси от смърт. Исках да публикувам тази защита, но дъщеря му Марта не ми я предаде. Ако не беше жив, тя нямаше да бъде родена днес. А е родена. Не защити баща си, че е изпълнил обещанието си към Учителя, когато е бил в затвора Моабит. А защо? 27. Много пъти съм се срещал с Александър Георгиев в дома му и бях много добре посрещан от жена му и от него. Винаги на стената ме посрещаше един голям стенен часовник с махала, които навремето отчитаха времето на всеки един час. За този стенен часовник той ми е разказвал следното. Когато баща му е бил в края на живота си, той се помолил така: «Господи, знам, че има невидим свят. Но дай ми* едно доказателство, та все пак да бъда още повече уверен.» В момента, когато баща му издъхва, в същия момент стенният часовник спира да работи - на същата минута, и стрелките са приковани. Това той разбира, когато се учудва защо часовникът не отмерва времето на всеки час със своите звуци. И когато наследниците си разделят имуществото, то той пожелава само този часовник, и нищо повече. Има вече доказателство, че има Невидим свят. И този часовник винаги ме посрещаше със звуците си. 28. Та, когато ме посрещаше часовникът, който работеше, винаги се усмихвах. Минаха години. Аз работех в «Бърза помощ» като детски лекар. Един късен следобед ме помолиха и ме изпратиха на един адрес да взема един болен и да го закарам в болницата ИСУЛ. Съгласих се, макар че можех да откажа, понеже това не ми беше по специалността. Отиваме с линейката на адреса и колкото повече наближаваме, усещам, че ми е познат този адрес. Когато приближих блока, видях адреса, пристъпих пред вратата и разбрах, че съм пред дома на Александър Георгиев. Влязох вътре. Те ме познаха. Питам го: «Познаваш ли кой съм?» - «Да, познавам те, ти си Вергилий и Учителят те изпрати, защото това е последният ми ден.» Закарах го до болницата, но след няколко часа той бе починал. Така се разделих с него. По-късно ходих при съпругата му и там беше втората му дъщеря и говорихме много. Обещаха да ми предадат неговите материали, но казаха да се уточня с дъщеря му Марта. А тя отказа да ми ги предаде. А сега тя е във Франция от много, много години. 29. От 1989 г. до 2005 г. изминаха 16 години. Двете дъщери на Александър Периклиев не издадоха нищо за баща си, макар че работят в чужбина и имат пари. Преди няколко месеца видях, че те са я издали чрез издателство «Бяло Братство». Прегледах я. Онова, което е описано в точка 21, не бе спазено. Ако беше вкарана в «Изгревът», какъвто бе моят план, тя щеше да изглежда и да въздейства по друг начин - така, както бе в разговорите на Салоните в Рила през 1972 година. А сега тя прие друг път. Също така не издадоха на български спомените на Милка Периклиева, макар че е тяхна леля. Тогава аз реших, че трябва да ги издам. Материалите ми бяха предадени навремето от самата Милка. Събирал съм и от други лица, където тя ги беше предала. Е, трябваше да ми предадат снимки на леля си, но не ми ги дават. Ще публикувам това, което имам. От 2001 г. до 2006 г. съм организирал 29 концерт-рецитала по спомени за Учителя Петър Дънов от Негови последователи, както и с музика на Учителя Петър Дънов. В салона винаги имаше присъствие от 250 души. За тези концерти аз изваждах по 600 покани, като за провинцията се изпращаха 100 покани с писма. Около 10 пъти през 2005-2006 г. отзад на поканите отбелязвах със съобщение, че се издирват снимки на Милка Периклиева за публикации. Никой досега не се обади. Никой не е дал поне една снимка. Никой. Това е. 30. А за дейността на Александър Георгиев Периклиев като служител на съветското разузнаване е описано в книгата «Червената ескадра», издание София, 1980 г. от Недю Недев, на стр. 94-99, 185-197. През 1984 г. излезе второ издание на книгата под името: «Тайната война» от Недю Недев, където на стр. 108-112, 204-219, 228-230 е описано всичко много точно. И обективно, макар че по това време се отхвърля ролята на Лулчев и на Учителя Дънов за спасяването на стотици комунисти от смърт и от затвора. А на процеса на Народния съд Александър Георгиев и генерал Никифоров признават, че са спасени от смърт благодарение на Любомир Лулчев и на Учителя Дънов. Признават. Вижте «Изгревът», том XXI и проверете по страници посочените публикувани документи: стр. 453, точка 4; стр. 452-489, стр. 489-499. Признават, но после всички случайно забравят. 31. Когато излезнаха тези две издания, то Изгревът беше разрушен и на негово място бе построена новата легация на СССР, съществуваща до днес - и до утре. А това бе решение на Учителя Петър Дънов. Виж «Изгревът», том VII, стр. 488 № 14; том I, стр. 474; том IV, стр. 317-318 №12, стр. 319 № 13, стр. 337-338 N° 26 32. На 9 септември 1944 г. комунистите идват на власт в България за следващите 45 години, до 1989 г. - така, както бе предсказал Учителят Дънов. И то е описано в «Изгревът». На 10 януари 1944 г. е голямата бомбардировка на англо-американските самолети над София, започнали през деня и продължили през нощта на 11 януари 1944 година. София е разрушена. Имаше убити 490 души, ранени 757 и 270 сгради разрушени. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 874-881. На 14 януари Учителят Петър Дънов пристига в с. Мърчаево и отсяда в дома на Темелко Темелков. В ден четвъртък, на 19 октомври 1944 г., се завръща от с. Мърчаево и пристига на Изгрева. Това е по данни на Боян Боев в «Писма до приятелите» от 7.11.1951 г. Първата беседа след завръщането Му в София е на 22 октомври 1944 г., в 10 часа, на Изгрева. А последната Му беседа на Изгрева е на 20 декември 1944 г. сутринта в 5 часа. 33. На 19 декември 1944 г. Учителят заключва Горницата на втория етаж и слиза в приемната Си стая, спуска завесите на прозорците, за да не надничат през нея, и се уединява. Учителят Петър Дънов вече не е добре, това виждат всички. Всичко това го описва много добре Милка Периклиева. 34. А сега ще обясним какво става на 19 декември 1944 г. в София и в България: 1. На 19 декември 1944 г. започва да функционира Народният съд срещу ръководителите на монархо-фашисткия режим на цар Борис III. 2. На 20 декември 1944 г. е първото му заседание. 3. На 25 декември 1944 г. започва разпитът на подсъдимия Любомир Лулчев, продължава на 26 декември 1944 г. На 28 декември 1944 г. е защитната реч на адвоката Иван Попгеоргиев. 4. На 27 януари 1945 г. е речта на Народния обвинител Ат. Армянов. 5. На 1 февруари 1945 г. е присъдата му - смърт. Тя е изпълнена. 35. Учителят Петър Дънов дълги години отговаря на нападките срещу Него и преследванията срещу Него и последователите Му с предупреждения, че българите ще носят своите последствия. Когато започват англо-американските бомбардировки над София, Той казва: «Тези бомби, които сега падат над София и България, са онези камъни, които българите хвърляха срещу мен. Те сега им се връщат и те са същите камъни, но сега им падат над главите. като бомби!» Точно и ясно. 36. А сега ще ви представя няколко изказвания на Учителя, побликувани по времето на Школата Му -1922-1944 г., което най-добре доказва онова, което съм написал. «Бог поругаем не бива» - казват думите Господни в Писанието. Амин! 1. Неделни беседи «Да възлюбиш Господа». София, 1946 г. Беседа «Господ му рече», от 6 април 1919 г., стр. 76: «Какво представляват болшевиките? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва.» 2. Неделни беседи «Да възлюбим Господа». София, 1946 г. Беседа: «Кога се молим», от 27 април 1919 г., стр. 132: «От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат.» 3. «Новото човечество», II издание, София, 1947 г., Беседа «Новото човечество», от 19 август 1920 г., държана на събора в гр. Търново, стр. 23: «Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстой, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството докара болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. 1/1 днес Той ни пита: «Това ли създадохте в толкова години?» Христос е, Който действува в Русия, а не някакъв сатана.» 4. Беседи, обяснения и упътвания. Събор в гр. Търново, 1919 г., стр. 111-112, беседа от 22 август 1919 г.: «Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани. Важно е сега моралното падане и подигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди, хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията Воля. Болшевиките вършат онова, което е предсказано - ни повече, ни по-малко.» «Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме учението, което му носим, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция; ако не ви приеме, контрибуция ще плаща.» 37. А защо трябваше да цитирам тези изказвания на Учителя Дънов? Защото това са епохи, които Той определи и допусна да се развият в България. Доказателствата се намират в «Изгревът», том XXII: 1. Учителят Дънов за болшевизма и комунизма - стр. 616-649. 2. Ще се запознаете със следващата глава - стр.650-716, както и с написаното на стр. 717-722, за да знаете кой е Онзи, Който разполага със съдбите и времената на народите и човечеството. 38. Днес, 29 април, ден четвъртък, 2004 г., когато завършвам тези бележки, мога да заявя категорично, че българският народ не приема Учението на Учителя Дънов. Той дори си създаде карма с това учение. И хилядолетия над главата му ще трошат камъните, паднали от Небето. И дори така наречените последователи на Учителя Дънов са отклонени и работят срещу Словото Му, срещу Паневритмията и срещу музиката Му. Доказателствата са в това, че те не купуват и не четат Оригиналното Слово на Учителя от 59 томчета, които аз издадох. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 818-915. Те също се оказаха и врагове на «Изгревът», като нито го купуват, нито го четат, а вървят на върволица по България и говорят срещу него. А досега, 2006 година, с много усилия са издадени 22 тома. Той е създаден от онези, които вече са преминали отвъд земната твърд и са жители на Невидимия свят. Те го крепят. И те са онази предна и задна стража, която от векове пази и охранява Божия човек, т. е. небесния и земния човек. И като се съберат тези человеци, те ще създадат Божия народ, като ще приложат Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Ще ги има вечно! ------------------------------------------- * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 453, точка 4. ** Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 454, точка 11. ** * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 489-499. *** * Вж. «Изгревът», том V, стр. 578-581. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА 1. Двете приятелки С Милка Периклиева бяхме приятелки дълги години. През време на боледуването й ходех често при нея и сме имали много хубави разговори, които бяха свързани обикновено с Учителя. Веднъж, не ми каза точно кога, Той й казал: - Милке, да сменим тази прокъсана дрешка. На нея й станало мъчно, натъжила се, затова я оставил да доизживее любовта си към Земята. - Оттогава - заговори ми пак Милка - виждам други светли същества, а Учителят сигурно ме чака отвъд... Милка премина през дълго, мъчително боледуване на легло. Но нейният роден брат и съпругата му Дочка - ученици на Учителя - се грижеха за нея с много голяма любов. Не ми се е случвало да видя други родни близки така да обичат своята сестра. Когато нямаше жена, която да обслужва Милка, те са дежуряли денем и нощем, за да й помагат, грижат за нея за всичко, да я обърнат на лявата й или дясна страна, защото тя не можеше да стори това. Когато бивах при нея, виждах големите й страдания, които тя понасяше търпеливо. Светлите Същества, които са я водили в прекрасни невидими световe, навярно са й помагали в това отношение. Съжалявам, че съм записала само последния разговор с нея, който ще приложа тук като хубав спомен за нея, за моята сестра и приятелка. Тъй като сега аз не мога да отивам при нея, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа. Невена Неделчева 2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г. Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно. Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам. - Навярно виждаш Учителя? - казах й аз. - Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа. - Сигурно. - Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот. Много често виждам себе си... - Излъчваш се. - Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си. - Това е много хубаво. - Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее. - Но ако светът там... е хубав? - Много е хубав, но аз все още нямам чувството на сигурност в него. Тук мога да се насладя на нещата, а там е всичко особено, нямам думи как да го опиша. И Учителят така ми каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала. - Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали? - Да, уж вървят, а се носят. - Виждаш ли нашите заминали приятели? - Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал. - Савка виждала ли си я? - Само веднъж. - Тя ми е била много мила, много симпатична. - Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите. - Много те обичаше теб Учителя. - Чудно, отгде знаеш? - Винаги сещам човека, когото Учителят обича. - И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото... - Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката? - Помня, но аз не те послушах. С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така? - Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустройването на земните неща. - Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща. - Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за краткотрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд. - А книгите ти? - Когато и да е, ще ги оставя. - На мен вече ме викат... - Ако там е по-хубаво? - Там е много интересно. Веднъж ме водиха на една планина... гори имаше. Като тукашните... - Навярно са били тукашните. - А, не. Сигурно са от етерния или астралния свят. И там съществата пеят...много пеят. Но за тях пеенето е учебно занятие. Трябва много да пеем. - Наистина, аз малко пея... не мога да пея хубаво. - Не трябва да казваш така. И аз пея... колкото мога. - Много хубаво правиш. - И да мислим за Бога при всички случаи, винаги да сме свързани с Него. По-рано се чудех, когато Учителят казваше, че и когато говори, Той слуша този, който Му говори, а отвътре е свързан с Бога. Сега разбрах как става това. Погледнах Милка. Разбрах, че докато аз говорех с нея, тя отвътре се свързваше с Бога. Ето какво правят големите страдания, приети и разбрани. - Милке, когато видиш някое светло същество, поговори с него за мене. Особено ако видиш моята ръководителка. - Аз веднъж пожелах да видя моята ръководителка и тя ми се яви. Беше с руси светли плитки, със светящо облекло и със златна коронка на главата си. Каза ми, че е дошла да изпълни желанието ми да я видя, и си отиде. Станах да си отивам. - Пак ела - каза ми Милка, - с теб ми е приятно да разговарям, но не казвай никому това, което си говорим. - Няма да го кажа - отговорих й гласно аз, но в себе си казах, че ще го запиша. Имах чувството, че трябва да целуна Милка. - Милке - казах й аз, - ти знаеш, че аз не обичам да се целувам, но някой ми настоява да те целуна, позволяваш ли? - Зная, че не обичаш нито да целуваш, нито да те целуват. - Да, но сега някой настоява да те целуна. - Добре - отвърна тя. Аз се наведох и я целунах по страната, която въпреки многото страдания бе чиста, нежно розова. Когато я целувах, си помислих: по-добре да я целуна сега, отколкото като мъртва. Тъй като сега не мога да отивам при Милка, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво описани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото присъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които ще им бъдат подкрепа в живота. Невена Неделчева Милка Периклиева Георгиева е родена на 4 януари 1908 г. в град Варна. Баща й, Перикли Георгиев Николов, е роден в гр. Струга. Майка й, Виктория Димитрова Георгиева, е родена в гр. Кюстендил. Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: За Милка Периклиева вж. «Изгревът»: том I, стр. 311-312, стр. 518-519; том II, стр. 391-392; том III, стр. 217-220, № 16; том IV, стр. 625-628, стр. 639-641, № 20; том V, стр. 299, стр. 565-566; том IX, стр. 192-193. Астрологичната й карта е в том XIX, стр. 604..

17. УЧИТЕЛЯТ Милка Периклиева Окултната школа посочва правия път към високите Божествени върхове, които първи се огряват от Божествените лъчи на изгряващото Слънце. На светлата дата 1864 г., 29 юни (стар стил, 12 юлий нов стил), роди се новият човек, огреян от лъчите на вечното слънце, носителят на новото слънце в света - УЧИТЕЛЯТ. Носителят на великата Божия Любов, която разкрива целокупния живот и го осмисля. Любов, която изключва всички скърби и страдания, разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любов жива, свята, безсмъртна, вечна, която единствена ще спаси света. Новият човек - Учителят, Който сложи живота Си пред олтаря на Великата Божия Мъдрост, носителката на истинското знание и светлина. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, прегради и ограничения, и го постави в свят чист, лазурен и необятен, на който Той служеше, отваряше вратите на затворите, в които човек сам себе си е поставил. Той беше носителят на Великата Божия Истина, която освобождава от робство човешката душа, отваря широките светли двери към простор и свобода, събаря стари крепости, пред които отстъпват вековните крепости, заблуждения. Учителят дойде на Земята с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, мисъл и чувство. Той беше сеячът на доброто семе, Великото Божие Слово, остави го да никне и стократно плод да даде. Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот. За Учителя, за Когото Небето слиза към Земята, а Земята възлиза към Небето, там високо, някъде на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка - за обща работа, за мир и любов между хората. Учителят, вдъхновителят на всички прогресивни хора на света, даде възможност - кой с перо, четка, сеячка, чук или мотика, кой с живот и песен, да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Той превърна живота в песен и песента - в живот. Роди се новият човек, певецът на Любовта, служителят на Мъдростта, носителят на Истината, новият човек, огреян отлъчите на вечното греещо Слънце, носител на новото в света - Учителят. Той е едно духовно възвишено Същество, Което е свалило Божествения живот на Земята, всички факти са прояви на Неговия живот, защото Той нямаше личен живот, животът Му беше израз на космоса, на живота на Небето, на всички съвършени същества, които стоят зад Него. Той каза: «Зад мен стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е Мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно или две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух, Който прониква цялото битие.» И за Учителя могат да се приведат думите на Христа, Който казва: «Аз говоря каквото чувам от Отца си и делата, които правя, Отец ми в мене, Който живее, Той ги прави - по делата им ще ги познаете.» Учителят не е книжен фарисей, а човек на реалния живот, който функционира във вечния космос и вечно обновява формите* чрез които се проявява. Да знаеш, значи да можеш. Да знаеш подчертава слава. Да можеш, който притежава живо знание, което е опитано и преживяно и го е направил плът и кръв на своя живот. Както на слънцето е естествено да свети и да топли, така и за Учителя беше естествено да помага където трябва, и да лекува. За Него не беше необходимо да види болния за определяне диагнозата, защото Неговото съзнание, което е космично, прониква цялото съзнание и го владее, и всичко, каквото става в живота на съществата, минава през Неговото съзнание само с един поглед, дума, допир, може да лекува болести, за които лекарите са произнесли, че не могат да се лекуват. Учителят може да лекува както душата, така и тялото, мислено с присъствие и от разстояние. Учителят вижда всичко и навсякъде, и помага, без да издава, че Той помага. Учителят познава законите на живота, на великата Любов на Бога, може да лекува нелечими болни, да възкръсва мъртви, Той е господар на живота и смъртта. Учителят казва: «Докато ние сме в България, ще има изобилие, защото ние сме проводници на Божествени сили и енергии, които носят изобилието и плодородието.» Затова и всяка работа, вършена в името на Учителя, се благославяше. За тези, които чуват и виждат, няма разстояние и прегради. «За мен - казва Учителят - няма нищо скрито и покрито.» Има и други сили, освен земните, които помагат. Учителят, Който беше свързан с Великата реалност, може да заповяда на природните стихии, да измени посоките на вятъра, на дъждовете, сушите, мразовете, земетресенията и пр. Природните явления не са механически процес, както град, сняг, буря, суша, земетресения, вулкани. Те се ръководят от разумни същества. Но и човек със своята мисъл и живот въздействува на тези процеси и явления. За земетресението в Чирпан и Пловдив било определено да стане през нощта, а Учителят съдействувал да стане през деня, а не през нощта. В беседата «За свобода дойдох» Учителят казва: «За София в 1928 г. се готвело едно земетресение, но засега го отложихме.» Учителят помагаше и предупреждаваше там, където кармичният закон позволяваше това. Защото има случаи, когато човек трябва да мине през някакви опитности, да преживее някакво страдание, изпити, които му са необходими, той не се намесва, даже и да плати с живота си. А за Учителя и за живота на ученика в Школата опитностите са основа на знанието. Великите посветени могат да се пренасят извън Земята. В романа «Жан Валжан» Християн Розенкройц се явил едновременно на много места в Европа под името Сен-Жермен. Учителят казва: «Вие мислите, че аз съм Петър Дънов. Отдавна, преди 20 години, Петър Дънов напусна това тяло, и сега аз, който ви говоря, съм ДУХЪТ НА ИСТИНАТА.» Учителят знае езика на растенията и на животните, с тях говори както с вас. Той вижда нуждите и страданията на хората и по незабележим начин им помага. Той се слива с Великата реалност, която прониква във всичко и вечно живее в Него. 1. Кришнамурти за Учителя В1932 г., на конгреса, свикан в Холандия на ордена «Звездата на Изтока» - да бъде провъзгласен за Миров Учител, той казва: «Вие очаквате да кажа, че аз съм Мировият Учител. Това не е истина, не се заблуждавайте! Аз съм човек със слабости като вас. Истината е, че времето за Мировия Учител е дошло и Той е вече в плът на Земята, но не съм аз. Той е в България.» (Казано от Софрони Ников на брат Куртев и после - на брат Боев.) 2. За Щайнер казва Учителят, че е прероденият Питагор При друг случай каза Учителят: «Щайнер беше тук, в Школата, на лекция. Той и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват на лекции.» Казва Учителят, че един ден Му казал Щайнер: «Чудя Ви се, Учителю, че в толкова прости слова изразявате толкова велики идеи и истини.» 3. За Хитлер Един брат искал да напише книга за Хитлер, че е голям, гениален водач. Учителят строго му казал: «Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, защото искаш да изкараш един глупак гений.» Такива като Хитлер, които убиват, ще се преродят във (вол) животно, много пъти ще го колят, да изживява ужаса, и когато се преродят на земята, никога няма да искат война. 4. Наполеон Той е бил ученик на Бялото Братство в Европа. За да събори феодализма, той изпълнил мисията си. Но погрешката му е, че се обявил против Русия. Астрологът, който му е предсказвал, избягал и той дълго се колебаел, и пак тръгнал на поход. И когато англичаните го затворили на остров «Света Елена», той казал: «Не те ще го съдят, но техните предци.» 5. За Баташката църква Учителят, като минавал край Баташката църква, слязъл от колата, направил няколко движения и като се върнал, казал: «Душите, убити от турците, са още тук и се страхуват, че ще ги избият. С тези движения аз ги освободих от илюзиите и им дадох път, да вървят в пътя на развитието си.» 6. За 91. псалом Един брат казал на Учителя, че през бомбардировката го е било толкава страх, че 91. псалом го е чел разбъркано. Учителят казал: - Няма нищо, 91. псалом е толкова силен, че една дума да произнесеш от него, пак действува. Друг случай. През войната, на фронта с французите пленили един българин. Този, който щял да го застреля, все го гледа, че четял 91. псалом, и не го убил. Минали години, същият българин пътувал от Франция за Америка с параход. При една голяма буря българинът поканил всички пътуващи да се молят с 91. псалом. Пътувал и французинът със същия параход, познал го, прегърнал го и му казал: - Благодарение на 91. псалом сега ти си жив. Друг случай. На събора през 1912 година в Търново присъствували братя 70 души. Обявява се войната. Учителят им казва: - Не се страхувайте! Като си отидете по домовете си, пригответе си дърва и брашно за семействата, ще идете на фронта всички, но носете си преписани с вас Добрата молитва и 91. псалом. 7. Как платих борча си Един брат от едно село се отчаял от дългове. Отишъл при Учителя. Той му казал: - Почисти жито, три дни го печи на Слънцето, в хубаво време ще го посееш и ще пееш песента «Благославяй, душе моя, Господа» и всяка сутрин, докато го ожънеш, ще ходиш сутрин на единия ъгъл на нивата и ще се молиш. Другата сутрин - на другия край на ъгъла. «И така постоянствувах с песни и молитви, благословение голямо от горе дойде и съседите учуди. 15 декара посеях, изобилно роди, дълговете си изплатих, за семе оставих, десятъка си дадох изобилно и за ядене остана.» 8. На събора във Велико Търново през 1922 г., на група събрани около Учителя, Той каза: - Аз мога да лекувам всички болни, да възкресявам мъртви. И името ми ще се прочуе в цял свят, но полза нямам. Ако изкъпя прасето и го пусна, то пак ще отиде в гьола. Страданията, болестите са резултат на техните грехове и престъпления от миналото. Ако ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремежът към духовното, те ще продължат да си живеят в своите грехове, и още по-лоши болести ще ги сполетят. У тях трябва да се пробуди съзнанието, да изменят начина на живота, в умовете им да се внесат нови идеи, които да преобразуват техния живот. И Архимед беше казал: «Дайте ми една опорна точка и лост, и аз ще изместя Земята от нейната орбита.» Моето учение е един лост и ако ми дадете опорна точка, аз ще изменя орбитата на живота, ще го въведа в друга, обратна, нова насока на живота на човека. Тази опорна точка сте вие, учениците, а лостът е моето учение. Аз мога да продължа живота си колкото искам, стига да има достатъчно ученици. 9. Истината ще ви направи свободни - Учителю, ученичка съм в осми клас. Родителите не ме пускат да ходя на беседите (събранията) и аз трябва да ги лъжа, че отивам на разходка или у приятелки. Направете така, че да ме оставят свободна! - и продължавах да Му разказвам подробно живота си. И Той три пъти ми каза: - Истината ще Ви направи свободна! - и така, нито дума повече. Думите на Учителя оживяха в мен и аз все ги повтарях несъзнателно. Исках разрешение от майка си за беседи и тя все ми отказваше. Аз започнах да чета беседите вкъщи. Един ден прозвуча в съзнанието ми мисълта да не лъжа повече. Три седмици контролирах мислите си и чистех лъжите от себе си съзнателно. Един ден майка ми влезе и ми каза: - Хайде, тръгвай, нали имате събрание в 10 часа! Сега чак разбрах метода на Учителя, силата Му - ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ. Никаква лъжа не се позволява на ученика. 10. За умрялата дъщеря. Учителят вижда ли в отвъдния свят? На една невярваща жена (учителка) умират и двете й деца - малки. - Третото завърши гимназия, за него купихме къщата, подредихме я, гледахме го като писано яйце, и то умря. Искам да питаш вашия Учител, да ми каже къде е сега дъщеря ми, какво прави и защо не мога да я сънувам? Учителят казва: - Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. Те не могат да я сънуват, защото от сълзите им дъщерята не може да се доближи до тях. Слушай да ти кажа: тяхната дъщеря беше дошла в семейството им, за да разтопи ледените им сърца. И двамата са големи егоисти. След като не си научиха урока така, Небето опита и друг начин. Отне им дъщерята и сега по пътя на страданието ще си научат урока - разбра ли? Но това го казвам само на тебе, а на тях ще кажеш, че тя е добре - да не плачат, да й пращат хубави мисли. Ако искат да я сънуват, да раздадат някои от нейните дрехи. 11. «Иди сега!» Това се случи на 12.II.1933 г. Не ме назначиха за учителка в София от инспекцията и аз бях решила да си ида във Варна на старото място. А родителите ми са бедни, възрастни, и живеят вече в София. Реших, преди да си тръгна от Изгрева, да измета пред салона листата, окапали от дърветата. В момента идва Учителят. Пита: - Какво стана с назначението ти? - Нищо, отивам на старото място, за да не го изпусна. - Иди сега в инспекцията, опитай! - Но сега е късно, няма приемен час. Те приемат само от 10 до 12 часа. - Нищо, рекох, иди! След 5 ч отидох. Пред вратата ме срещна познат журналист. Казах му случая - че издържам бедно семейство. Той ми каза: - Почакай ме тук, аз ще вляза при инспектора. След 15 минути той ме повика при инспектора да подпиша акта за длъжността. Каза ми: - Днес назначихме една софиянка, тя е дъщеря на богат архитект, зачеркнахме нея и така записахме тебе. Като отидох на Изгрева, Учителят ме погледна и само каза: - А сега работи и учи! 12. За очите Очен лекар ми предписа за късогледство шест и половина диоптъра очила. - Моля Ви, Учителю, кажете ми метод за лекуване на очите! Нали съм учителка, трябва да се освободя от недъзите на болестите. Учителят каза: - Всяка болест има две причини: физиологическа и психологическа. Аз ще ви обясня за физиологическата. При късогледство лъчите не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Първо, задача за тебе е да продължиш лъчите да стигнат до жълтото петно. 1. Свали очилата, и ще ги слагаш само на театър и за много далеч. 2. Сутрин, обед и вечер за пет минути, без да те знае никой, ще концентрираш мислите върху очите, мислено ще продължиш лъчите. 3. На масата ще сложиш зелена хартия, ще отбягваш крещящи цветове. 4. Всяка вечер ще ходиш по половин час на тъмно. Прави това - ще видиш резултат. 13. За благословение Отидох при Учителя, защото на другия ден ще имам лекция пред инспектор и курсисти. Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир. Най-същественото на ученика е да се учи. Да се учи от движение, стойка, походка, обхода, хранене. Съотношението на мислите, чувствата трябва да е определено. Всичко трябва да бъде ясно, чисто и светло. Научи се да живееш живота по съдържание, а не по форма... - Но, Учителю, аз трябва да отида да се подготвя за утре. - Няма важни и неважни неща, има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото! Ти искаш за утре да се подготвиш. Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. И така и стана - инспекторът не дойде, отложил за друг ден. Всяко чуто Слово Божествено остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Красивите моменти в живота не се повтарят. 14. По-подходяща аудитория Един ден запитах Учителя: - Учителю, защо не си подберете аудитория с по-културни хора? Той: - Кой не ти харесва? - Ами тези, които седят по цял ден пред вратата Ти. От града идват чужди хора, какво ще кажат? - казах замислено. - Според тебе кои имат нужда от лекар - болните или здравите? - Е, то се знае, че болните. - Тези, които седят по цял ден пред вратата ми, са болни. Трябва ли лекарят да ги изпъди? Щом е лекар, ще лекува. Здравите са на работа. - Но Вашето учение разкрива такава философия за живота - дълбока, че една аудитория от професори и учени ще разберат и разпространят учението Ви по целия свят най-добре! Аз не слагам себе си над другите, но ако се оградите с учени, ще бъде по-друго! - Слушай да ти кажа: Сеячът посява нивата, а семената сами поникват, когато им дойде времето. Същественото е да бъде посята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, то ще се разнесат по целия свят. Божественото работи по незнайни живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и 300 професори да я проагитират, то един ден тя ще замре и изчезне. Божественото само преуспява. Всички опити, страдания, изпитания на цялото човечество се свеждат до едно - да потвърдят, че само Божественото успява. 15. Всяко изпитание иде за добро Една дъждовна вечер се отбих при Учителя. Събух си обущата и с мокри чорапи влязох. - Защо си мокра? - каза Учителят. - Така си ходя по цял ден, дотегна ми. Хубавите години от живота ми ще минат в оскъдица. - Умният човек използува всякакви условия. А глупавият при най-добри губи. Всяко изпитание идва за добро. - Кажете ми, Учителю, какво добро да видя с моята мизерия! - Е, зависи какво съдържание искаш да вложиш в живота си. Кое е по- красиво и ценно? Да бъдеш бездушна кукла с гердани и копринени рокли, или да си изработен човек - лицето ти да говори за дълбок вътрешен живот, духовен? - Учителю, кажете ми: кога ще дойде краят на това тегло? - Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертвуваш от своите блага за другите. А с условията може да се справиш, като ги обърнеш за добро. - Как? - Като вървиш, мисли, измисляй сюжети за приказки и вечер ги записвай. Една вечер, като шляпах из града в калта без стотинка в джоба, представих си куклен град без бедни. Царицата обикаля и пред всяка врата оставя кошница с плодове. И така написах много приказки. В дъжд, сняг и мраз вървях усмихната и се разговарях с моите герои от приказките и ги разказвах на децата в училището. «Условията на живота се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. Всяко изпитание идва за добро» - ми беше казал Учителят. 16. Пожелание При разговор Учителят ми каза: - Е, сестра, ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще пожелаеш? - Да бъда богата. - Слушай какво ще ти кажа: Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща. Парите ще се изхарчат. Дрехите ще се скъсат. Поискай да ти даде сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Поискай онова, което никой не може да ти даде, и никой не може да ти го отнеме. Богатството - това е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни. 17. За женитбата Една късна вечер чаках един-два часа пред стълбата към стаята на Учителя и мислено си разговарях с Учителя. Най-после Той дойде и строго ми каза: - Ти няма да се ожениш за Д... Твоята задача беше да му възвърнеш вярата в жената след жестоката изневяра, която той беше изживял. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си загубила. Ти го обичаш и той те обича, но това не значи, че трябва да се ожените. Може да се ожениш, но ще бъде въпросът решен по човешки. Обичта е едно нещо, а женитбата е друго нещо. На Земята ти имаш кармична връзка само с твоя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, да се размножат. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често се женят по силата на чувствата, по сметка за материални облаги или по амбиция. Тогава и двамата, и децата носят последствията. Обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна. Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно... 18. «Когато правиш услуга, внимавай!» Отидох в Рила за десет дни. След два дни застяга ме мъка без причини. Чувствувам се нещастна. Налегна ме безсмислие, плачех непрекъснато. Избирах скала, от която да се хвърля. Но мисълта: какво ще кажат хората, ме спираше, и че ще хвърля петно на Братството. Беше осмият ден. Отивам при Учителя и, задавена от сълзи, Му казвам: - Учителю, искам да умра, ще се хвърля от някоя скала. Учителят ме покани в палатката на едно столче. И Той седна и почна да чете Библията, а аз плаках дълго. По едно време в мен се проясни и сълзите ми спряха. Учителят каза: - Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова ти страдаш. Иди си с мир, тя повече няма да те безпокои - каза Той и затвори Библията. Какво точно чете, не зная, но почувствувах лекота, и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата. 19. За храненето То е математическа задача. Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Сам приготвяше закуската и вечерята Си. Хранеше се бавно и с разположение. Покани ме в стаята Си, Той белеше картофи за супата Си. Една сестра Му донесе крем-карамел, но много разтревожена. Попитах Учителя: - Защо не си вечеряте с крем-карамела? Той е хубав. - Виж, да ти кажа: Тази сестра иска услуга нещо. Ако ям, аз се свързвам и задължавам. Тя не е права. Всяка храна предава както своите енергии, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който много трябва да се внимава. Подбери чиста и приятна храна, пий вода от чист извор. Меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителна или отрицателна енергия. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача - правилно трябва да бъде решена. Ако един човек правилно разрешава въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни за човешките мисли. Веднъж донесох праскови на Учителя. Той раздаде всичките на околните братя и сестри. При Него и за Себе Си задържа само една. Погледна ме и каза: - За мен остава най-много и най-хубавото. Нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно, да те засити. 20. За чудесата Един рядък случай - седнах на обед срещу Учителя, гледах Учителя и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би и да знае да прави чудеса, ако пожелае.» И веднага си спомних за Христа и жената, чийто яйца се боядисали в престилката й червени. Нахранването на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След това Учителят ми подаде Своята чиния с малко супа. Но докато ядях, в устата ми попадна едно мъничко топче. Извадих го и го скрих в носната си кърпичка. То беше като лешник. Скътах го в чекмеджето като талисман. Един ден отключих чекмеджето, и то беше изчезнало. Като говорих един ден с Учителя в приемната Му, го видях на масата Му. Учителят ми каза: - Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата, ти се учи да живееш правилно! Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно - друго! Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на човешката форма и в нейните удове: нос, лице, уши, чело, устни и т. н. 21. Новият човек и упражненията Когато писах: «Игри с песни за деца», исках да включа и някои от упражненията и песните на Учителя. Отидох да Го питам. Той помисли малко и каза: - Пиши! И Той започна плавно да прави ритмични упражнения и обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни същества на Светлината... на Любовта... на Милосърдието... на Вярата. Демонстрира ми девет упражнения. - А какво име да сложа за техен автор - Беинса Дуно или само Учителят? - Първо ги опитай. Не е нужен автор. Източникът е Един. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода! Движение и ритъм - това е хармония и сила. Ритмичните упражнения (движения) при музика могат да извършат чудеса. 1. Когато природата се подновява, птичките пеят. 2. В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят. 3. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят. Това е най-старата книга на света. Някои ключове, формули, произнесени правилно и придружени от движения и музика, могат да имат огромно влияние. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той чрез мозъчните си центрове привлича към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила. И една моя колежка почна да ги прави с децата, имала е невралгични главоболия, и те изчезнали. Докладвах на Учителя. Той каза: - Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни са знание и светлина. 22. Един свещен час Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога и тази Любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорността на нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаеш за новия живот, необходимо е да го живееш. И ако човек за една година реши да възприема и изпраща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит за една година да калявате волята си. Винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни - не ще има препятствие да устои на вашата воля. За да расте и се развива правилно, душата има нужда от вътрешна духовна храна, която се дава само чрез молитвата. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога. Ароматът на цветята е тяхната молитва. Оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога! Учителят отвори едно куфарче и започна да ми показва уреди и чертежи на френологически измервания на българския народ от град на град през 1900 г. Казах: - Учителю, защо не популяризирате това Свое дело? Това са ценни неща. - Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае. Всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие. За да се популяризира една идея (теория), трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца, няма кой да слуша и като слуша - да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи, всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще търсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. За Бога няма време и пространство, има само непреривен живот - реалност, която съгражда и възлиза. Почувствувах, че сам Бог говори чрез устата на Учителя в този свещен час. След това стана, погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там. Например коя е характерната черта на Авраам - послушанието. Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел. И реших при новолуние да прочета Библията и да я предам в приказки на децата. Вече имам по-близка цел. Често питах Учителя за някои обяснения. Той ми каза: - Внимавай във вътрешния смисъл във всяка една от книгите. 1. Първата книга е «Битието» - начало на нещата. 2. Втората - «Изход» - излизане. 3. Третата - «Левит» - ръководна книга за този, който е започнал да ходи. 4. Четвърта - «Числата» - за колко време човек може да проходи самостоятелно. 5. Петата - «Второзаконие» - има ли закон, нужно е приложение. 6. «Исус Навин» - един от героите учители при Мойсей. 7. «Съдии» - там има нещо дълбоко. 8. «Рут» - говори за влизането на жената в света. 9. «Книгата за царете» - управляване на еврейския народ от царе. Най- забележителните: Давид и Соломон. При Соломона културата достигнала в най- голям разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соломоновци има много на Земята. Адам, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да разреши въпроса за жената. 10. Книгите на пророците - те обръщата внимание към бъдещия живот - към новата култура на света. Животът на миналото, описан в книгите, е живот на отделния човек, минал през «Битие», «Изход», «Левит» и т. н. Сега новият човек трябва да скъса с миналото, да започне с новия начин на живот. Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие едно благо, човек трябва да е работил, да има придобивки. Адам прибърза, преждевременно искаше да има другарка. И Мойсей прибърза - той опита да освободи еврейския народ, но по неправилен начин. След като уби египтянина, той се уплаши и избяга в пустинята 40 години. Когато той уби египтянина, тогава изгуби красноречието и стана гъгнив. Той беше адепт на Бялото Братство, не му е позволено да убива. За да изпълни мисията си, Бог му изпрати брата му Аарон, да му помага - да говори вместо него. Той освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. Извадй характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четем пророците: Исайя, Иеремия, Иезекил, също сравнявай характерите им и условията им. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Битието и много светлина ще придобиеш, като го четеш. За Новия Завет да разбера ще помогне и книгата «Животът на Христа» от Чарлз Дикенс. 24. «Не пропускай, не отстъпвай своя влак!» На Рила, пред палатката на Учителя, чаках ред. Но все отстъпвах на този - онзи. И аз влязох четвърта. Учителят ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак. Друг ще дойде и ще се качи на него, но онова, което е предназначено за теб, ще го вземат онези, които са се качили на първия влак. Веднъж споделих мъката си с Учителя, че не ми върви в живота. Тичам, ходя, работя, а кога ще се радвам? Учителят каза: - Всеки човек идва с благоприятни възможности, които той трябва да използува навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество. Свързано е със Слънцето и с цялата Слънчева система. Той идва с тласък и тенденцията да се движи нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувствуват господари на природата. Човек днес върви по пътя на опита, който е път на страданието. Той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били по-лесно постижими, ако човек се почувствува колективно същество, искра от вечния живот, и ако навреме използува благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Ако навреме човек използува слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с чиста и прясна храна, да приеме хранителните енергии, и ако навреме се вслушва в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради!», ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и недоволни хора. Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви! Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но сериозно, за постижения! Започни да работиш над някое свое качество! 25. Изгревът да ви бъде като отдих, за почивка Помни, че на беседите присъствуват светли същества, от които може да имаш само полза. 1. Поставй си в живота най-високия идеал. 2. Но когато получаваш материални блага, мерй с друга мярка. 3. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най- малкото. Учителят казва: «Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз задържах за себе си най-малкото.» 26. За упражненията Питам Учителя: - Каква е ползата от упражненията? - Те дават големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си.

15. ПАНЕВРИТМИЯТА 1. Как бе създадена Паневритмията Николай Дойнов Между човека и природата става непрекъсната обмяна на сили. Човек приема и дава от природата. В тази обмяна животът се възобновява и поддържа във форма. Често, поради неправилен живот, човек се е откъснал от природата, вследствие на което обеднява физически и психически. Обмяната на сили между човека и природата е под влиянието на два космически центъра - център на Слънцето и център на Земята. За да ги използува, човек трябва да ги познава, да ги различава, да може да се свързва правилно с тях. Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека. В нейните слова, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека. Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм». Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в права линия, като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с маршово темпо. След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението. Това упражнение е с по-сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. «Слънчевите лъчи» се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. «Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» се изпълняват непосредствено след 28-те фигури на Паневритмията. Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме. Ето какво разказва брат ми Борис Николов: «Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение. После Той ни изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои са вмъкнатите отпосле. Учителят продължи да свири, като пожела някои от братята и сестрите да Го придружавате импровизирани движения. Всеки по свое вътрешно чувство съчетаваше музиката със съответни движения на ръцете и тялото. Получи се пъстро разнообразие. Учителят свиреше и наблюдаваше, без да поправя нищо. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да съпътствуват някаква мелодия, която Той изсвирваше. Някои от присъствуващите я повториха, потретиха. Така се започна спонтанно и естествено да се множат мелодиите и движенията. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха отпосле като елементи в нейния завършен вид. Учителят използуваше всичко, което се ражда непринудено и извира дълбоко от недрата на живота, като го съгласуваше със законите на Живата Природа, които Той познаваше добре. От онази вечер на Изгрева се започна една творческа работа. Тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички присъствуващи. Идеите се раждаха и осъществяваха тук, между нае. Тази работа увлече всички ни. Музикантите бяха постоянно около Учителя, от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона. Опитваха се и записваха мелодиите, после на поляната се упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши личните си дневни задължения и да дойде тук, на поляната на Изгрева. Учителят даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с любов и тази любов се предаваше на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията, музиканти изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгревът се изпълни с музика, с движения, с един творчески живот. Вечер до късно голяма силна лампа ярко осветяваше поляната. Чуваха се звуци на цигулки и китари. Разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Видимо Учителят живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе от малката Му стаичка долитаха звуци от Неговата цигулка. На другия ден Той даваше нова музика, нови движения. Тъй, в продължение на няколко месеца, се създаде Паневритмията. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утрини - пролетни и летни часове, в кръг от всички сестри и. братя, наредени по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителят играеше в кръга сам и показваше упражненията.»[1] 2. Отпечатването на Паневритмията Разсъждавайки върху началата, приложени в основата на Паневритмията, сестра Милка Периклиева ми разказа за един свой разговор с Учителя, във връзка с Паневритмията. «Всяка вечер от началото на пролетта до късна есен на полянката на Изгрева се играеше от ранна утрин Паневритмия. Музиката и текстът на песента към всяко упражнение бяха отпечатани и всеки от Братството ги притежаваше. Не беше отпечатано обаче описанието на движенията към упражненията. - Защо не отпечатате описанието на упражненията от Паневритмията? - запитва веднъж сестра Милка Периклиева Учителя. - Всеки от нас би искал да има и описанието на движенията, така както имаме нотния текст и думите на упражненията. - Ти можеш ли да ги опишеш подробно и точно? - запита ме Учителят - продължи разказа си сестрата. - Ще опитам. Смятам, че ще мога - отговорих Му, с пожелание да свърша тази работа. - Тогава направи го и когато си готова, кажи ми! - продължи разказа си сестра Милка Периклиева. - Всеки ден - продължи разказа си сестра Милка Периклиева - отивах сутрин на Паневритмия на Изгрева, запомнях по едно упражнение и подробно го описвах. За да не допусна грешки, започнах да не играя в кръга, а прикрита зад някой храст, незабелязана от всички, си водех бележки за движенията, които в къщи разчитах и преразказвах. Така повтарях, потретвах, коригирах и преписвах всяко упражнение, докато не се уверявах, че съм точна, ясна, изчерпателна и кратка. След като всички упражнения от Паневритмията бяха описани, занесох цялата папка с ръкописа на Учителя. Видимо доволен, Той пожела да Му ги прочета. С внимание Учителят ме слушаше. Като завърших четенето, последваха съответните одобрения и похвали. -Добре ще е да ги види и брат Боян Боев. Иди и му кажи какво си направила. Нека и той да прегледа написаното. Отидох при него и му разказах какво му нося. Той припна от радост, взе текста от ръцете ми и зачете. - Аз ще чета, а ти ще играеш упражненията - рече той. - Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем. Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста. Не знам кой го е дал за печат и кога са го отпечатали, но няма да забравя деня, когато Учителят ме повика и ми подаде една книга, в която бяха описани движенията на Паневритмията. - Ето това е работа за Бога - добави Той. - Паневритмията вече не ще се забрави.» 3. Опит за въвеждане на Паневритмията в училищата Учителят много държеше на Паневритмията, в която виждаше неподозирани възможности. В потвърждение на това сестра Милка Периклиева ми разказа за един опит да се внедри Паневритмията в нашите училища. «Това, което ще разкажа по-долу - започна сестра Милка Периклиева - стана през 1943 г.[2] Бях детска учителка в София. Един ден след училищните часове главният учител на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него. На следния ден, в приемния час, изчаках реда си пред вратата на главния секретар на Министерството - Борис Йоцов.[3] Той ме прие любезно, като ме покани да седна, което означаваше, че разговорът ще бъде дълъг. Страхливо очаквах да чуя някакъв упрек. Разговорът започна спокойно. Секретарят ме разпита как работя, къде съм учителствувала и пр. Отговорих предпазливо и кратко. - Какви гимнастически упражнения знаете? - ме запита по-конкретно той, като видя, че не съм предварително подготвена за разговора, който го интересуваше. - Служа си с ръководството на Друмев и Димов. Корицата на «Паневритмия». С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание. - А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар. Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата. Веднага взех трамвая и - право на Изгрева при Учителя. Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му. Видях как Той гледаше през него и като ме видя, слезе. Въодушевена Му разказах за разговора ми в Министерството. - Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? От Паневритмията зависи бъдещето положение на България - допълни сериозно Учителят. - За славата Божия, Учителю и с Ваша помощ! Радвам се, че ставам проводник на Волята Божия. Зная, че Вие ще ми помогнете да напиша доклад, а след това да се въведе Паневритмията в училищата. Горда, загрижена, с чувство за голямата отговорност, която поемах, гледах Учителя в очите. Отдавна бяха минали онези години, когато се питах вижда ли, знае ли, може ли Учителят. Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено. След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4. Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров. Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията. Предстоеше ми втората стъпка - да подбера подходящи упражнения от Паневритмията, тъй като, струваше ми се, че всички ще бъдат много. Спрях се на по-подвижните игри. Така, без да ги броя, отделила съм осемнадесет от тях. Несъзнателно попаднах на неудачи, понеже числото 18 е прието да се счита за неблагоприятно, като знак на неблагополучие (особено за България). Брат Кирил Икономов преписа нотния текст на упражненията и ги подреди в една папка. Преди да ги занеса в Министерството, отидох на Изгрева, да докладвам на Учителя за извършеното. Стана ми неприятно, че не Го намерих в стаята Му. Беше отишъл до овощната градина, където обичаше да се уединява надвечер. Запътих се за там, но Го срещнах, че се връща. Започнах да Му разказвам, че съм избрала 18 упражнения, които са преписани, и съм дошла да Му ги покажа. Забелязах, че Учителят се изненада и стана много сериозен. Спря се за момент и строго ми каза: - Българският народ трябва да разбере, че трябва да приеме Божественото учение без забележки, без съкращения и резерви, или ще си счупи главата. Разбрах моята несъобразителност, че не бях включила всички упражнения, а само осемнадесет. -Тогава, Учителю, да занеса всички упражнения в Министерството-до- бавих аз гузно. Учителят приключи разговора Си с явно недоволство и ние се разделихме. Той забърза към дома Си. Останах като попарена. Докато се суетях, не знаейки какво да правя, към мен се приближи брат Ради Танчев, който ми каза: - Учителят каза да постъпиш така, както си намислила. Объркана, тръгнах към града и се упреквах, че не бях включила всички упражнения, а точно 18 от тях, което предричаше неуспех. Занесох написаните упражнения в Министерството и ги предадох на началника. Той ги прегледа набързо и без да се помъчи да вникне в тях, постави параф за одобрението им. Не направи никаква забележка. Оставаше да се пристъпи към действие. Още отначало обаче се започна с неудачи. В училище «Неофит Рилски», където трябваше да се проведе първият опит с малка група ученици, се бяха настанили бежанци от Видин, пострадали от голямото наводнение на Дунава, което беше заляло домовете им.[4] Учениците от «Неофит Рилски» бяха разпратени към съседните училища и нямаше с кого да започнем работа. Липсваха и помещения. Всичко отиде в глуха улица. 5. Паневритмия за една ученическа паралелка Брат Любомир Лулчев на няколко пъти ме вика, като сериозно ми напомняше, че се пропуска ценно време, и че трябвало час по-скоро да се започне работа с Паневритмията. Междувременно министърът на Народната просвета, проф. Богдан Филов, стана министър-председател, а главният секретар на министерството, Борис Йоцов, стана министър на неговото място. Докато се лутах и не знаех откъде да започна, министърът Йоцов ме повика, за да обмислим какво да правим. Той държеше да не се бездействува и на първо време да започнем работа с една ученическа паралелка. След това през лятната ваканция министерството щяло да повика учители по физическо възпитание от провинцията, за да ги обучи, с оглед до края на годината упражненията да се играят в училищата от цялата страна. Да се подготви за показ само една паралелка ученици считах, че е напълно възможно и е по силите ми. Но една детска учителка като мен, без специална физкултурна подготовка, да обучава специалисти физкултурници, ми се струваше неприсъщо. Въпреки това не възразих нищо на министъра и останах да чакам нареждането на министерството. В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас[5] в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията. Най-после - рекох си - всичко потръгна. Учителката и децата ме посрещнаха радушно. Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларнет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов. Работата с децата започна добре. Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и увлечение. Те очакваха с нетърпение тези приятни часове, като често продължаваха играта и през междучасието. Любопитни майки идваха да видят игрите, като изказваха възторга си. Така приятно и незабелязано мина месеца. Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни. Той определи деня, в който ще дойде да ни види. Всички очаквахме с нетърпение посещението. Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки. Оркестърът беше в увеличен състав. В уречения час дойде само началникът Петър Петров. Спектакълът излезе блестящ. Началникът ме покани след обяд в министерството за обсъждане на игрите. Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай. Предната вечер бе починала баба ми, а аз бях човекът, който трябва да тича по погребението. Постигнахме съгласие, като дори той се почувствува неловко, затова, че ме е ангажирал в такъв момент. Това обаче за мен беше изпит. Настръхвам, като си припомня картината, как майка ми и леля ми плачат, братчето и сестричката ми бяха изплашени и аз трябва да тръгна сутринта на показна лекция пред министъра. Чувствувах се като войник на пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг. Всичко свърши благополучно и аз бях отчетена пред себе си. След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... - търсеше подходяща дума- малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията. Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. 6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.[6] Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини. Мислех си за голямата и отговорна задача, която ми се възлагаше. Мислех си за делото... Няма ли да проваля замисления от Учителя голям експеримент? Говорих няколко пъти с Учителя и с Любомир Лулчев за ръководството на курсовете. Те настояваха да го взема, като не виждаха друг по-подходящ човек. Аз обаче чувствувах сериозността на делото и, водена от доброто желание да не го компрометирам, не поемах ангажимента. Сега виждам, че това беше голяма моя грешка, която не мога да си простя. Не можех да разбера, че щом Учителят настояваше да взема в ръце тази работа, Той щеше да намери начин да ми се помогне. При един разговор с Учителя, търсейки изход от създаденото положение, Той предложи: - През лятото ти, сестра, ще бъдеш лекторка в курса на открито за ръководители в летните детски игрища, където сестра Весела Несторова ще бъде като курсистка, за да се обучи от твоята обхода, а през зимата, в курса за подготовка на учители от цяла България, тя ще поеме лекторството, а ти ще я подпомагаш. Така бива ли? - благо, но сериозно ме запита Учителят. - Да, така може - самодоволно отвърнах аз. Весела Несторова ще играе ролята на специалистка по изучаването в курса на Паневритмичните упражнения, тъй като никой от учителите не я познаваше. - Ти хармонираш ли си със сестра Весела Несторова? Бихте ли могли да работите заедно? - запита Учителят. - Да, Учителю, ние добре се разбираме. Тя е тъй музикална и считам, че би свършила задачата по-добре от мен. Казах това на министъра, с когото се бяхме вече сработили. След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища. Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка. В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестърът беше встрани, а аз в средата показвах и изпълнявах упражненията с тях. Всичко тръгна отлично. На третия ден дойде и Весела Несторова. На първо време тя застана в редицата на курсистите, но скоро излезе от средата и започна да показва на курсистите. Отначало аз се почувствувах неудобно, но после тръгна всичко най- естествено. Показвахме и двете. Курсистите приемаха упражненията с лекота и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове, и вземаха по два часа без почивка. Един от курсистите ми каза тихо: - Аз зная откъде са тези упражнения, но са хубави. Виждал съм ги да се играят сутрин рано. Не му отговорих нищо. Веднъж дойде ръководителят на курса, К. Петров. Той ме познаваше много добре от фондацията за детски учителки и ме разбираше. Беше много културен човек с широк поглед. - Какви чудеса правиш ти, Милка! При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъствува на лекциите. - Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито. К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения. Аз знаех, че това не бива да става, но от вежливост му казах, че може, когато те са свободни. След някоя и друга лекция дойде и колежката Кънчева да чуе и види тези прословути игри, за които не само се носеше славата им, но се пеят от курсистите през целия ден. И нейните впечатления бяха също много добри. През цялото време на упражненията тя игра с курсистите. Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева. 7. Защо курсът по Паневритмия се провали Наближаваше краят. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при Министерство на народната просвета замина на специализация в чужбина.[7] Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията. През декември 1943 г. над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10 януари 1944 г. последва масирана бомбардировка над столицата, която предизвика евакуирането на населението, учрежденията и училищата от София. Замисленото начинание с Паневритмията вече не можеше да се реализира. Припомняйки си планираната, но неосъществена инициатива на Учителя с Паневритмията, съзнанието ми се спираше на пречките, които съпътствуваха това добро начало и неволно си спомням за подбраните от мен 18 упражнения и за разговора с Учителя.[8] Всички в Изгрева се бяха евакуирали от София. Учителят с една група от софийското Братство се бяха настанили в с. Мърчаево, Софийско. Един ден отидох специално в Мърчаево, за да видя Учителя. Между другото в разговора стана дума и за Паневритмията. Запитах Го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще. - Късно е вече - отговори ми Той. - Сега ще гледаме представлението. С отправен на запад поглед, Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната. Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия. Поради близост в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им. Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художествено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка. Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета. 8. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. Този материал за Паневритмията е на Николай Дойнов, взет от неговия ръкопис на пишуща машина, от стр. 118 до стр. 133, който ми е предал лично. 2. Предадено е всичко дословно, като аз съм сложил подходящи заглавия, понеже познавам епохата и материала от изложението му. 3. Николай беше обозначил с инициали имената на действуващите лица, понеже тогава милицията правеше ежемесечни обиски и провеждаше преследвания на последователи на Учителя Дънов. Аз им написах имената, понеже познавам събитията. Комунистическата власт ги смяташе за идеологически врагове. След 1990 г. комунистите слязоха от власт, но управляваха отново с подставени лица. Смени си само формата и методите комунистически за управление. Сега сме в епохата на анархизма. Разрушена е държавата, а управлява мафията. 4. Аз бях този, който накарах Николай Дойнов да опише опитностите си, както и да опише историята на Паневритмията. Той няколко години ходеше в дома на Милка Периклиева, която беше болна от Паркинсон, лежеше в леглото, но с ума си беше будна. И помнеше всичко. А Николай го записа. Всичко, записано от него, е точно. И го е предал точно. Той познаваше лицата и събитията. 5. В «Изгревът», том I, стр. 494-507, е предадена втората редакция на този материал под заглавие «Паневритмията на Учителя и българският народ». На стр. 504 е отбелязано, че летният курс на учителите по Паневритмия е бил през 1943 г. Според оригиналния доклад на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г. курсът е приключил на 12 юли 1942 г. Трябва да се поправи датата. 6. Защо се провали курсът по Паневритмия и въвеждането й в българските училища - е описано много добре в «Изгревът», том I, стр. 506-507; том XV, стр. 343-344. 7. В «Изгревът», том XV, стр. 336-344, е публикуван материалът на Николай Дойнов «Паневритмията на Учителя и българският народ», въз основа на текста от 1978 г. и допълнения от магнетофонен запис. Сравнете двете публикации. 8. В последния ден от курса за учителите Весела Несторова отива при Учителя да вземат нотите и текстовете по Паневритмия, като малката «Паневритмия»с музикалния текст и думите е издадена през 1941 г. и я имат на склад на «Изгрева». «Определеното време за Паневритмията изтече» - е била последната дума на Учителя. Времето изтече и българските училища се разминаха с Паневритмията. И Учителят не е дал готовите отпечатани книжки по Паневритмия за учителите курсисти от Дианабад. 9. Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в училищата, трябва да знаят историята на Паневритмията, както е описана в поредицата на «Изгревът». А те всички отхвърлят «Изгревът». А там са описани всички етапи. Пример. В «Изгревът», том I, стр. 507, е отбелязана датата по спомен на Весела Несторова, че курсът по Паневритмия започва на 25 юли 1942 г. Сега, след като публикувахме оригинала на доклада, се вижда, че този курс е започнал на 28 юни и е завършил на 12 юли 1942 г. И сега го поправяме. 10. Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в българските училища, трябва да знаят всички етапи на нейното създаване и всички етапи на нейното променяне чрез музика, текст и движение още по времето на Учителя. А това е описано в «Изгревът». А те го отхвърлят. И няма от друго място да научат по този въпрос. 11. Трябва да знаят всички опити за промяна на текста на Олга Славчева, музиката на Учителя, упражненията и т. н. И те се ръководят от едно и също място, но се сменяват само лицата за изпълнение. Това води началото си от 1945 г. до 1990 г. А след 1990 г. досега - 2006 г., тя се променя непрекъснато. А това също е описано в «Изгревът». А те отхвърлят «Изгревът». 12. Онези, които правят опити да обучават българите на Паневритмия, трябва да признаят «Изгревът» и да коленичат пред него. А те го отхвърлят и са му врагове. Затова Невидимия свят не им отпуска духовен кредит. И нищо не могат да направят. Опитите им са безплодни. И днес, и утре! 13. Навремето Учителят Петър Дънов бе казал: «Времето, определено за Паневритмията, изтече». Ето защо, когато се яви онзи, комуто се даде кредит от време и сили да въвежда Паневритмията, всички първо трябва да коленичат пред него и да признаят всички, че е Водач. Само онзи, комуто Небето отпусне кредит от време, сили, условия и е натоварен с тази мисия, може да я изпълни. Навреме и на място! Аз познавам един такъв човек! И толкоз! Поне засега и за утре! ________________________________________________ [1] Виж «Изгревът», том I, стр. 398-404, 550-556. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Според доклада на Милка Периклиева от 14 юли 1942 г. до Учителя, написаната дата трябва да бъде 1942 г. Накрая стои нейният подпис. [3] Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народната просвета до 10.IV.1942 г., а от 11 .IV. 1942 г. до 1 .VI.1944 г. е министър на народната просвета, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [4] Голямото наводнение на Дунава е през 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [5] Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [6] Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV. до 14.IX.1943 г. и от 14.IX.1943 г. до 1 .VI.1944 г. (бел. на съставителя на «Изгревът». Вергилий Кръстев) [7] Според доклада на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г., курсът е завършил на 12 юли 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [8] За бомбардировките над София виж «Изгревът», том I, стр. 47-57; том XIII, стр. 874-881. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

14. ДОКЛАД ОТ МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ* ДОКЛАД От Милка Периклиева за възложената й задача - приложение Паневрит- мията в българското училище. София, 1942 г. 1. от 15 април до 30 май и 2. от 28 юни до 12 юли По нареждане на г-н Министра на Народното просвещение, началника по телесно възпитание, г-н Г. Караиванов даде нареждане да се организира едно отделение, в което да се направи опит за провеждане на Паневритмията. Опитът започна на 15 април и продължи до 30 май с 54 деца от IV отделение, при училище «Тодор Минков». Учителка на отделението беше г-жа Величкова. Курсът се провеждаше от М. Периклиева, като пианистка идваше г-жа Ирин- ка Кисьова. Работеше се в час по гимнастика и пеене. Случваше се по четири пъти седмично. Резултатите бяха много добри. Децата играеха с желание и интерес. При завършване, г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идущата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища. * * * По желание на Учителя, за поддържане духа на подетата работа, предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-н Караиванов, бяха ми дадени 6 часа, а впоследствие - още 6. Курсистите бяха учители, учителки, студенти и студентки - всичко 40 души. Курсът се водеше на открито. Ритмичната гимнастика - Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, ф. Стоицев и впоследствие кларнет Д. Хараламбиев). Предадените осемнадесет упражнения бяха заучени бърже, с голям интерес и удоволствие. Курсистите открито заявяваха, че най-приятни и желани са часовете им по ритмика. Специалистите по телесно възпитание-преподаватели в същия курс, се заинтересуваха и започнаха да присъствуват на нашите часове. Г-жа Кънчева взе участие в игрите. По желание на Учителя на курсистите не им се дадоха ноти, нито бележки от упражненията. Мненията на тримата специалисти по телесно възпитание, които бяха лектори на същите курсисти по строй, гимнастически упражнения и пр., са следните: 1. Г-н Кирил Петров - преподавател във факултета по телесно възпитание: «Хубави ритмични упражнения, особено тъй, както са дадени, с музика. Аз никога не съм имал такъв успех да искат учениците да се продължи часът и да се слее с междучасието.» 2. Г-жа Анаст. Кънчева - прогимназиална учителка по телесно [възпитание] и инспекторка в летните игрища: «Хубави упражнения, но не се провеждат от специалист и после всички тези упражнения влизат като елементи на много други упражнения. И би трябвало да се засилят с повече нерв, за да се получи и повече ефект. Аз лично бих казала в министерството, който иска да провежда ритмика, че трябва да се намери човек, подготвен специално за тази работа. Вие, г-це Периклиева, сте незаменима, виртуозка с малките, но за ритмика - учили ли сте, имате ли диплом?» 3. Г-н. Петър Вичев - гимназиален учител по телесно [възпитание] и инспектор в летните игрища: «За да се проведе ритмика, се изисква специално време и специалист, завършил ритмика. Такъв човек би предал същите упражнения с педагогичен маниер и специална подготовка за всяко движение. За да има полза от тези упражнения, трябва системна работа в специален курс по ритмика и не само с толкова упражнения! После, вие започвате с най-леките за по-малките и продължавате към по-мъчните за по-големите. Ако искате да приложите всичките и за всички възрасти деца, няма да имате резултати и пр.» (Посочвам мненията на горните, като общи възражения, които бихме чули евентуално, ако наесен аз продължа работата с учителите. В интерес на службата е да се намери човек с диплом за телесно възпитание. По нареждане на г-н Министъра може да се нареди някак си въпросът, но работата ще върви по хатър, а това би шокирало масата.) Това е лично мое мнение по въпроса и моля да бъда извинена, че си позволявам смелостта да го споделям. След проведената работа дотук, предстои ми да изпратя до г-н Министъра доклад чрез г-н Караиванов (като с последния поговорим за по-нататъшното приложение на започнатата работа). Ще си позволя да добавя трите възможности, които виждам аз, като моля преди отиването ми при г-н Караиванов да чуя Вашето желание и Вашата дума по въпроса. Ето трите точки: 1. Да се проведе Паневритмията във факултета по телесно възпитание 2. В начало на учебната година да се открие курс за всички основни учители за ритмика и Паневритмия 3. В опитното основно училище да се заработи системно с децата от началото на годината - ритмика и Паневритмия. С казаното дотук, считам, че завършвам възложената ми задача, да се направи опит за приложение на Паневритмията в българското училище. С оглед на нарежданията и законите на учреждението, в което искаме да се проведе Паневритмията, считам, че аз имам нужния ценз да взема участие само в третата от горепосочените точки, ако, разбира се, бъда поканена за това. За първите две точки се иска човек с висше образование по телесно възпитание. Добре е предварително да имаме предвид, че наред с приемането на Паневритмията, нейните мелодии и движения ще се популяризират, народът ще ги погълне и ще ги приеме все пак - тъй, както може да ги разбере. На места ще бъдат изпълнявани със свещено чувство, а на места - с обикновено разположение. И при единия, и при другия случай силата, която крият те в себе си, ще окаже своето влияние. Лично аз не чувствувам още в себе си толкова сила, за да мога да завладея масата с дълбокия смисъл и значение на Паневритмията - тук ще отстъпя място на тия, които се считат достойни за по-нататъшната работа. Заради Учителя и заради Божествената работа, която крие в себе си всяка обществена дейност, с радост и готовност ще оставя себе си, своите блага и интереси настрана, за да взема участие с каквото мога във великата работа за изграждането на новото време в новия дух на Светлина, Мъдрост, Красота и Истина. 14 юлий 1942 г., София С голямо почитание и уважение целувам Ви ръка. Ваша ученичка Милка. ----------------- * Публикува се по ксерокс-копие, взето от архив на МВР. Арх. N° В. 23605, том I. Заплатено двойно - с право на печат. Този доклад е съставен от Милка Периклиева до Учителя Петър Дънов, Комуто го е предала лично. След обиските на 6 и 7.XII.1957 г. този доклад попада в милицията и сега е в Архива на Министерството на вътрешните работи, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

13. ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ - Ако българският народ приеме Паневритмията и я приложи, ще бъде спасен - казваше Учителят. Бях детска учителка в София. Един ден в канцеларията на училището се получи бележка от Министерството на просветата, с която ми се нареждаше да се явя при секретаря на министъра. На следния ден, в определения час, малко смутена, се явих при секретаря. Той ме посрещна любезно. На въпросите му отговарях предпазливо. - А какво знаете за Паневритмията? Прилагате ли я? - запита ме той. - Известна ми е, но не я прилагам. Моите деца са малки. - Направете доклад по какъв начин Паневритмията може да се проведе в българските училища. От кабинета на секретаря излязох с «криле» и «полетях» към Изгрева. Веднага съобщих на Учителя за случилото се и от Него разбрах, че това е било вече уговорено с министъра и секретаря, посредством Лулчев. Учителят беше радостен и ми каза усмихнат: - Направи доклад. След няколко дни едно копие от доклада занесох на Учителя, друго - на Лулчев и трето - на секретаря на министъра, който междувременно беше станал вече министър на Просветата. Министърът прочете доклада, повика началника на физкултурата и му възложи да се проведе курс по Паневритмия. По моя преценка избрах 18 упражнения и ги показах на Учителя. Той ги погледна и строго каза: - Българският народ или ще приеме всичко, което му се дава, или Аз ще си отида от България. Почувствувах се много виновна и си тръгнах. След малко ме настигна един брат и ми каза: - Учителят каза да дадеш тези упражнения, които си избрала. Първия курс по Паневритмия започнах с деца от началния курс при училището «Тодор Минков». Учениците с радост очакваха часовете по физкултура. След един месец курсът приключи. Тогава поканих началника на физкултурата. Прегледът мина успешно. Децата, с бели костюмчета, безпогрешно и плавно изпълняваха упражненията, под звуците на малък оркестър.* Започна вторият етап - разучаване на упражненията в по-широк кръг. Бях назначена в курса за ръководители на летните детски игрища. Курсистите бяха във възторг от заниманията по Паневритмия и поискаха да се увеличат часовете, както и да се играе по два часа без прекъсване. Курсът завърши успешно. Начинанието обаче замря, защото се закъсня с него...** Един ден в с. Мърчаево попитах Учителя какво да правим по-нататък със започнатото дело. Той каза: - Сега вече ще гледаме. Късно е.*** Започнаха бомбардировките, евакуацията... ------ * Курсът е продължил от 15 април до 30 май 1942 г. ** Курсът на учителите в Дианабад е от 28 юни до 12 юли 1942 г. *** Първото изречение, което казва Учителят, било, според думите на Весела Несторова и Николай Дойнов: «Определеното време за Паневритмията изтече.» Вж. «Изгревът», том I, стр. 507; том XV, стр. 336-344. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

11. НОВИЯТ ЧОВЕК По онова време пишех втората част на сборника си «Игри с песни за деца». Имах желание да включа някои от упражненията или песните на Учителя. Чувствувах се задължена да поискам позволението Му. И така, отидох на Изгрева. Пред приемната Му имаше приятели. Дойде моят ред. - Учителю, ще разрешите ли да включа някои от упражненията Ви в моя сборник, или на някои от песните Ви да сложа движения? - Кога ще се печати книгата? - беше първият Му въпрос. - По всяка вероятност след един месец. - Ще ти дам специални упражнения. След тези думи Учителят затвори очите Си за няколко минути. Наблюдавах учудена. Какво става? Мислеше ли Учителят, или, уморен, бе задрямал? Не можех да разбера. Стоях без да мърдам. След малко Той ме погледна, стана от стола Си и каза: -Пиши! И самият Той започна да прави плавни, ритмични движения, като обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни Същества на Светлината... на Любовта... на Милосърдието... Вярата... По този начин Учителят ми демонстрира девет упражнения и аз ги записах. След това поисках аз да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодарих Му, казвайки, чете са лесни и приятни. - А какво име да сложа за техния автор - Беинса Дуно или само Учителят? - Първо ги опитай с децата. Виж дали ще им харесат и как ще ги играят. Въпросът за авторството не е важен. Няма нужда да пишеш автор. Източникът е Един. Ако хората достигат винаги този източник, ще пият чиста вода. Движения и ритъм - това е хармония на сили! Ритмични движения при акомпанимент на музика могат да извършат чудеса! «Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят.» Това е от най-старата книга в света. - Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различни движения за приемане и предаване на известни физически и психически енергии. Всички органи на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придружени от движения и музика, могат да имат огромно влияние. - Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той привежда към дейност съответните мозъчни центрове, които привличат към себе си повече кръв и енергии - а енергията е сила! Но това е теория. Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения. На следната сутрин показах на децата упражненията. Те ги приеха с радост и оттогава всяка сутрин започвахме нашите занимания с тези девет упражнения. Наричахме ги «Ведрина». Имах две курсистки. И те правеха упражненията с децата. За моя изненада, след няколко дни едната ми се похвали, че страдала от непрекъснато невралгично главоболие, но от като прави тези упражнения, главата не я боляла вече. Докладвах на Учителя за успеха. Той само се усмихна и каза: - Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда, или да руши. Нужни са знание и светлина... След няколко месеца, когато бе публикувана част II на «Игри с песни за деца», имаше един раздел, «Девет ритмични упражнения за най-малките». Допълнения от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев Книгата на Милка Периклиева се нарича «Практиката ми в детската градина», София, 1941 г. Част II на «Игри с песни за деца». Разделът е: «Гимнастически упражнения за малките юнаци», на стр. 248-250. Книгата е одобрена и препоръчана от Министерството на Народната Просвета с Окръжно N°2109 от29.М1941 г. А през 1936 г. излиза от печат «Игри и песни: Ръководство за детски и основни учителки». Одобрено от Министерството на Народната Просвета с Окръжно № 2915 от 26.IX.1935 г. На стр. 13-19 са дадени «Гимнастически упражнения за малките юнаци». Това са 9-те упражнения, дадени от Учителя Дънов. Маршът «По двама все напред» е по текст на Милка Периклиева, а музиката е от Голям Сечко, псевдоним на Симеон Симеонов - цигуларя на Изгрева. А фигурите са нарисувани от художничката Цветана Гатева Симеонова, която е съпруга на Симеон Симеонов. Корицата на книгата е също изработена от нея. За нея виж в «Изгревът», том XIII, стр. 765-782.

10. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, Който този път не играеше, а стоеше пред Приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент се спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла. - Харесват ли ти упражненията? - запита ме Той. - Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? - отговорих аз. - Ти можеш ли да ги опишеш? Като че ли очаквах този въпрос. - Ще се опитам. В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствувах се с крила. Погледнах Учителя, Който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с някого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всичките упражнения, занесох ръкописа на Учителя и Му го прочетох. По израза на лицето Му разбрах, че е доволен. - Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина - каза ми накрая Той. Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и, написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със сини корици, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза: - За Бога така се работи! - наблягайки на думата «така». От всеки звук на тази дума като че ли излизаше светлина. Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствувах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: «За Бога даром се работи и даром се получава.» Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: През 1938 г. излиза от печат голяма книга «Паневритмия», 30/23 см, на луксозна хромова хартия. На корицата е нарисувана жена, от художника Генчо Алексиев, която изпълнява упражнението «Изгрява Слънцето». В първата част са описания на упражненията от Милка Периклиева и Боян Боев - 28 упражнения плюс «Пентаграм». Във втората част е музиката на Паневритмията за две цигулки с нотен текст. В третата част са Принципите на Паневритмията и описание на вътрешния смисъл на всяко едно от 28-те упражнения. През 1941 г. излиза «Паневритмия: Песни на хармоничните движения». Текстът на песните е от Олга Славчева, а музиката е на Учителя. В първата част е «Основи на Паневритмията» от Учителя, а във втората част са музикалните текстове с думите на Олга Славчева. Включен е и «Пентаграм».

9. ДЕТСКИ КЛУБ НА ИЗГРЕВА Работех като детска учителка в София. Обичах децата и се интересувах от техните прояви и възможности. Когато виждах нашите изгревски деца да припкат из цветните алеи, мислех си колко много може да се очаква от децата, ако те от малки бъдат напътствувани, възпитавани в духа на новото. Те биха могли да станат пионери на новото време, на новия дух, с който ще живее новото човечество. «До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден» - казва Учителят в една от песните. При един разговор с Учителя, попитах Го дали е удобно на Изгрева да открием детски клуб, където да идват децата през свободните си часове, за да заангажираме и да регулираме свободното им време. Той с радост прие идеята и запита какво трябва. - Учителката е налице, децата са налице, трябват помещение, столчета и масички - отговорих аз. Учителят посочи няколко празни дървени стаи. Обиколих ги и се спрях на една от тях. Втората стъпка беше да раздам покани и лично да поканя майките на родителска среща. Те радушно посрещнаха идеята и задружно определихме деня на откриването на детския клуб. Украсихме стаята, подготвихме няколко номера с децата и докладвахме на Учителя за стореното. Две дечица Му поднесоха специална покана. Радостна усмивка озари лицето на Учителя. - Всяко начало е добро. Иска се внимание, за да има и добър край - каза Той. В определения ден се събраха в клуба тридесет радостни деца от 4 до 10- годишна възраст, облечени празнично. В уречения час дойде Учителят. Посрещнахме Го прави с песента «Братство, единство». Учителят седна сред децата. Картината беше повече от прекрасна. Изнесохме кратка програма, след която Учителят каза няколко думи за възпитанието на децата. После пяхме и се черпихме с много сладкиши. От този ден, три пъти седмично детският клуб беше отворен. Свободните деца идваха да играят, да пеят и, незабелязано, с игри и дейности, да растат в пътя на Новото Учение. Евакуацията през 1943 г. прекъсна работата ни. След 9 септември 1944 г. клубът възстанови дейността си. Поради квартирна криза обаче тя беше прекратена. Все пак, посетите добродетели бяха дали някакво отражение върху детските души. Не бяха минали напразно красивите изживени дни. И до днес, срещнем ли се с «децата», понеже те вече не са деца, те ми напомнят с усмивки за най-различни моменти: в гората за дърва, дежурни в клуба, вършене всеки ден по едно добро, избягване на всякаква лъжа, издаване вестник «Детско сърце», който се списваше от самите деца и пр. Тази инициатива остана като история в живота на Братството.

8. «А КАКВО ЩЕ КАЖЕ НЕБЕТО?» Заредиха се безсънни нощи. Трябваше да се направи решителна стъпка, а тя беше твърде слаба за това. Сърцето й я теглеше към Емил, с когото бяха приятели от детинство, а дългът - към Веско. Твърде скоро изминаха студентските години и Невенка трябваше да изпълни обещанието си, дадено на Веско. Въпросът беше на дни. Неговите близки с радост очакваха сватбата им. Веско се беше върнал от село и не разбираше безразличието й. Душата й беше смутена, сърцето - разбито. Тя не можеше повече да понася това състояние и реши да потърси съвет от Учителя. Стесняваше се да отиде сама при Него и замоли мен да отидем двете. В последния момент обаче тя остана да чака отвън, а аз влязох сама при Учителя и Му разказах нейната история. Отишла тя на село, да учителствува, за да спечели пари за следване. На гарата приятелят й Емил я запознал със своя съученик Веско - учител в съседното село. За да намалят скуката, двамата започнали да се срещат често и накрая Веско поискал ръката й. В първия момент тя отказала, поставяйки като претекст голямото си желание преди всичко да следва. Това обаче не се оказало пречка за Веско. Той й предложил дори да живее при родителите му в София. Това предложение й се видяло твърде привлекателно. В момента тя забравила Емил. Приела предложението и от септември станала студентка в София. Родителите на Веско я приели като своя, а сам той останал на село, за да я издържа. През студентските си години Невенка продължавала да се среща с Емил и колкото повече наближавал краят на следването, толкова по-силно се привързвала към него. - И така, Учителю - завърших аз, - моята приятелка е в безизходно положение. Дългът я свързва с Веско, а сърцето я тегли към Емил. Не знае как да постъпи и моли за Вашия съвет. - Когото обича, за него да се омъжи - каза Учителят, след като ме изслуша. - Но, Учителю, четири години е живяла у тях, четири години са я издържали в университета и сега, да потъпче всичкото добро! Какво ще кажат хората за нея? - А какво ще каже Небето?... Парите ще върне, ще се извини. Да се омъжи за този, когото обича. Така ще спази един природен закон, без лъжа, а хората ще поговорят два-три дни, и ще млъкнат. Няма защо да лъже себе си и другите. Благодарих на Учителя за съвета и го предадох на моята приятелка. Тежка въздишка се отрони от сърцето на Невенка. Горещи сълзи се търкулнаха по страните й. Тя не можеше да надвие общественото мнение и... се омъжи за Веско. Назначиха ги и двамата в Кюстендил, но това не им донесе щастие. Все повече и повече Невенка се отдалечаваше от Веско. С лъжата опорочиха семейството си. Нямаше радост в този дом, защото нямаше любов между двамата. Невенка често боледуваше, а Веско ставаше от ден на ден все по-груб. Трагично беше положението и на тримата. Огънят, който пламтеше в сърцата им, не стихваше. Невенка пренебрегна мнението на Небето, но с това не постигна нищо. Постъпиха по човешки и останаха и тримата нещастни.

7. ВЕСЕЛА СЛУЧКА* Всяка любов, в каквато и форма да е тя, щом импулсира и вдъхновява, е на място. За една такава моя романтична любов искам да спомена. Всеки четвъртък, към 6 ч., някак си уж случайно, се срещахме с брат Х. по шосето за Изгрева. Той вървеше по крайната пътека на гората и с уста свиреше романси. Аз пък вървях по шосето вдъхновена и, направо казано, чувствувах се щастлива. Стигнехме ли до Изгрева, вдъхновени се разделяхме. Той тръгваше надясно, а аз - наляво. Една вечер, една-единствена вечер, той решил да си открадне една целувка. Когато минахме мостчето и стигнахме до поляната пред салона, той неочаквано се наведе до лицето ми. В този момент, като по чудо, изгасна и светна лампата на балкона на Учителевата стая. Страшно се смутихме и двамата. - Бре, Учителят ни видя! - прошепна братът, и без да усетим, тръгнахме, той - надясно, а аз - наляво. И никога повече не посмяхме да повторим тази дързост. Дали светлината на лампата трепна случайно, или това стана специално за нас, не зная, но и на двамата това ни подействува твърде респектиращо. ------------------ * Под сурдинка. (бел. а.)

6. ИЗВОРЪТ На Изгрева салонът беше вече построен. Всяка вечер стаята на Учителя светеше и зовеше. Всеки ден се построяваха нови дървени къщички и се разпъваха палатки. Кварталчето растеше. Край къщичките разцъфтяваха цветни градинки, между които се виеха пътеки. Липсваше само благоустройство, и най-вече липсваше вода. От сутрин до вечер млади и стари носеха вода от много далеч. Един ден Учителят и няколко братя и сестри се събраха, за да обсъдят въпроса за водата. Още същия ден те направиха обиколка из местността «Диана Бад» и откриха под една върба да блика бистро изворче. - Ето Извора на Живота - каза Учителят. - Тази вода слиза специално за вас. Тя е животворна и лековита. Да й попеем всички, за да се запознаем с нейната магнетична сила - и поде песента «Светъл лъч отгоре слиза». През следващите дни, по указания на Учителя, неколцина братя съградиха чешма с няколко овални корита, преливащи се едно в друго. Към новата чешма тръгнаха върволици хора със стомни за вода. Тръгна и брат Генчо Алексиев. Той беше болен на легло, но Учителят му казал сам да си носи вода от извора. Първоначално тръгна с две стомнички от тези, с които тогава децата си играеха, като се спираше на всеки няколко крачки. По-късно смени детските стомнички с по-големи, после - с още по-големи и накрая вече подтичваше с две големи стомни до извора и обратно, за радост на всички, които го срещаха. Минаха години. На Изгрева беше прокаран вече водопровод с улични чешми. Въпреки това обаче мнозина наши приятели продължаваха да си носят вода от извора. Те помнеха думите на Учителя.

5. В САМОТА Слънцето грее за всички, вятърът вее за всички, животът се лее тъй щедро за всички. Често пъти обаче ние не чувствуваме щедростта на природата и търсим приятели или скучаем в самота. Беше хладна, мрачна есен. Чувствувах се самотна. Липсваше ми близък човек, с когото да споделям чувствата и стремежите си. Често пъти отправях мисли към Небето: «Учителю, самотата гнети, нерадостта състарява. Защо не срещна близка душа?» Отговорът обаче беше мълчание - мълчание, което не разбирах. Така минаваше времето... Един ден, когато пак нито ми се пееше, нито ми се свиреше, а на писалището ме чакаше разтворена книга, на входа се иззвъня. Изненадана посрещнах брат П. [Петър Пампоров]. Поканих го, разговаряхме, пяхме, прочетохме беседа. Почувствувах се разведрена. След като той си отиде, разсъждавах: «Ето, това е приятно.» Но ми беше чудно как този брат се е сетил за мен. Следващата седмица, по същото време, той пак ме посети. Третата седмица аз не бях вкъщи, понеже не го очаквах. Четвъртата седмица, в четвъртък, в пет часа след обяд се позвъни. Беше той. Не скрих радостта си и възторжено го поканих. - Миналия четвъртък ти, сестра, не беше вкъщи. Не мисли, че аз нямам работа. Но Учителят ме праща и аз изпълнявам каквото ми е казал. Без да чака отговор, братът запя песента «Бог е Любов». Изпяхме още няколко песни заедно, прочетохме няколко страници от беседа и на тръгване той усмихнато ми каза: - Ти, сестра Милка, не се чувствувай сама. Имаш прекрасна ръководителка, която е всякога при теб. Казва се Амриха. Изслушах го учтиво и след като го изпратих, седнах до печката и потънах в размисъл. Сама си задавах въпроси и сама си отговарях. - Ако действително имам ръководителка, защо поне веднъж не съм я видяла или почувствувала? Отвлечените неща за нас, обикновените хора, трябва да бъдат подкрепени с нещо осезаемо. Вечерта, преди да си легна, в минута на мълчание и молитва, отправих пожелание поне насън да видя моята ръководителка. Бях вече в леглото. Огънят в печката догаряше и последните пламъчета хвърляха танцуващи отблясъци по стената. Гледах унесено в тях. Неусетно от тях изплува жив образ, образ на жена с големи светящи очи, дълги руси коси и златна дреха. Тя се приближи и ми прошепна усмихната: «Вярвай!»

4. ДОБРОТО НОСИ ДОБРО Както обикновено, идвайки на Изгрева, минах край салона. И тази вечер Учителят разговаряше с група приятели. Доближих се и чух Учителя да казва: - Това е закон. Доброто носи всякога добро. Вие всички опитвате този закон, но не забелязвате. А това са съществени неща. Всеки от вас може да разкаже по някой такъв случай. - Да, Учителю - поде брат Н. - Когато следвах във Франция, всяка събота и неделя бях в планината. Един ден, когато бях на балкона и си стягах ските, чух тревожен писък. Погледнах надолу и видях под прозореца една птица, която безпомощно висеше на двете си крачета, заплетени в бръшляна, който пълзеше по стената. Опитах се да й помогна с щеката, но не можах да я достигна. Тогава завързах двете щеки една за друга и внимателно откачих с тях нокътчетата на посинелите й крачета. Птицата се отпусна на земята, едва потръпвайки с криле. След няколко минути обаче тя направи опит да се изправи, после трепна с крилца и отлетя. Рано след обяд бях в планинската хижа, откъдето с приятели тръгнахме нагоре по снежната пътека. Денят беше прекрасен. Меките слънчеви лъчи нежно галеха брилянтната покривка на земята. Към три часа от запад се спуснаха мъгли. Слънцето се скри. Стана хладно и мрачно. Наближаваше буря. Приятелите решиха да се върнат, а аз, като стар планинар, продължих. Има пътека, има и знаци. От какво да се страхувам? Бурята наближаваше. Задуха северен вятър. Стана студено и тъмно. Знаците вече не се виждаха. Пътеката се загуби. Тръгнах наслуки. Изведнъж ледът изскърца под краката ми. Единият ми крак потъна в леден процеп. Опитах се да си помогна, но потънах и с другия крак. Натиснах щеките, но и те останаха неподвижни. Положението ми стана сериозно, дори страшно. Огледах се наоколо. Беше мрачно. В този момент на безпомощност почувствувах като че ли под мен изпърхаха криле на птица. След това, като по чудо измъкнах единия си крак, после - другия, после освободих и щеките и накрая застанах над снежната покривка. Недоумявах откъде ми дойдоха тези сили. До сутринта тъпках с крака на едно място, за да не замръзна. С първите утринни зори продължих нагоре. Скоро, със смях и песен, ме настигнаха приятелите ми. - Така е - каза Учителят. Всяко добро трепти, живее и отзвучава като добро. Но не всяко добро е добро.

3. «ТИ СИ АНГЕЛ» Трамваят спря. Слизащите минаваха напред, когато някой ми прошепна: - Ти си ангел. Погледнах - възрастен човек с прошарени коси и брада. - Дънов, Дънов - чух няколко гласа отстрани. След като беше слязъл, обърнах се да Го видя, но Той вече бързаше по улица «Опълченска». Да беше млад... разбирам, а Той - възрастен човек, и със сериозна външност. Станалото премина през съзнанието ми като бегла случка, но думите: «Ти си ангел» останаха да звучат в мен. Веднъж, отивайки към стола, се разговорихме с един колега, който минаваше за дъновист. Зачекнахме и неговите идеи. - Учителят е духовен водач, представител на една нова култура, която идва на Земята... - обясняваше ми той. Няколко седмици по-късно, заедно с една приятелка отидохме на улица «Оборище». Салонът беше пълен. Към 9,30 часа всички запяха, съпровождани от цигулка и хармониум. Точно в 10 часа всички станаха на крака. Между публиката мина господин Дънов с Библия под ръка и застана до катедрата. Казаха общо някаква молитва и седнаха. Той прочете една глава от Библията и започна беседата Си. Говореше тихо, но ясно. Накрая завърши пак с песен и молитва. Беседата ми хареса, но слушателите ми се видяха уморени от живота страдалци. «Не - стиснах юмруци аз, - не с хленчене и молитва, а с борба ще дойде новото време!» Бях дете на миньор и от малка работех за Партията. За да мога да бъда по- активна в борбата за свободата на народа, следвах в София. Неведнъж съм била тормозена и бита в полицията, но въпреки това развивах нелегална дейност в университета и завърших педагогика. Сълзите на майка ми не можаха да ме спрат на спокойна работа в Перник. Записах се в курса за детски учителки в София. През втората година на курса стажувахме по софийските детски градини. Случи се така, че попаднах в училище «Св. Климент». Учителката ме посрещна любезно. Беше ми много приятна. След всяко занятие конферирахме с нея върху работата с децата. Оттам разговорът ни преминаваше върху възпитанието на младежта и на други социални теми. Постепенно станахме приятелки и един ден си подадохме ръка - тя - като «дъновистка», а аз - като комунистка. Минаха години. Партията победи. Приятелството ми с детската учителка продължаваше. Неведнъж, при откровени разговори с нея, от очите ми бликваха сълзи, поради неосъществени копнежи. Тогава спокойно моята приятелка ми изтъкваше възможностите на еволюционния път към прогрес. Постепенно започвах да се съгласявам с нея и все по-често в мен прозвучаваше отново онзи тих глас, който ми шепнеше: «Ти си ангел.» Не можах да разбера само как можеше един Мирови Учител, носител на една нова философия, да говори за ангели. Моята приятелка ми обясняваше: - Ангел значи същество с по-високо съзнание. Светлината, която блика от съзнанието, определя степента му. Думата датира от едно време, когато хората са възприемали и най-отвлечените същности чрез образи. Днес науката и философията приучават човека да мисли с понятия. Преведена на съвременен език, думата «ангел» означава висшето, вечното в човека, светлината на съзнанието. Срещат се на Земята души с висока съзнателност, слезли, за да се учат и да помагат на хората. Ако не успеят в своята мисия, те се оплитат в съблазните на материята и после, чрез страданието, намират отново верния Път на Живота. Една такава душа си и ти. Това е искал да ти напомни Учителят с думите: «Ти си ангел.» (Забележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Случка с една колежка на Милка Периклиева, описан от нея)

2. «ГРАДИ, БЕЗ ДА РУШИШ!» Листопад. Лагерът на Бялото Братство на Изгрева от ден на ден увеличаваше своите жители. С песни и радост никнеха и светваха нови дървени къщички. От няколко години Учителят вече държеше беседите Си тук. С братски усилия беше построен слънчев салон, стая за Учителя, приемна и трапезария. Постепенно Изгревът се превърна в тих оазис за почивка и духовна работа. Използувах всеки свободен ден, за да бъда там. Веднъж бях свидетел на следната случка. Учителят, няколко братя и сестра Стоянка Илиева се бяха спрели пред къщичката на брат Стоименов, която той вече беше напуснал, защото си беше построил нова, и разговаряха сериозно. - Лесно, Учителю, ще съборим старата и ще построим нова къщичка за сестра Стоянка - казваше един от братята. Разговорът се водеше в този дух. След като изслуша мненията на всички, Учителят каза: - Слушайте, да ви кажа: Научете се да градите, без да рушите. Това е закон. Опитвайте се вече да прилагате законите. Може до къщичката на брат Стоименов да се изгради нова, за сестра Стоянка. Така и направиха. Къщичката на брат Стоименов остана като приемна за братя и сестри от провинцията, а до нея направиха нова за сестрата. По този начин бе спазен законът. И днес, когато Изгревът се преустройва коренно и голяма част дори и от солидните къщи вече не съществува, някаква сила продължаваше да крепи няколко къщички. Между тях беше и тази на сестра Стоянка Илиева.

ПРЕДИСЛОВИЕ В малкото е силата на живота. В капката вода е силата. В капката обич е Любовта. Учителят Благодаря на приятелите, които прочетоха книгите ми: «Родители и деца» и «Разговори с Учителя». Тяхната отзивчивост ми даде импулс и насърчение да си спомня още няколко случки, свързани с прояви на Новия Живот. Благодарност изказвам на сестрите Л. А.* и Ст. П.**, както и на брат А. Б.*** за помощта, която ми оказаха при редактирането на предлаганата книга. София, септември 1974 г. Милка Периклиева 1. ТРУДЕН Е ПЪТЯТ Беше Петровден 19... г. Изгревът ухаеше празнично. Розите пред приемната на Учителя бяха по-чудни от всякога. Той посрещаше и изпращаше гости. Стоях настрана и изчаквах удобен момент да се доближа до Него. И ето, застанах чинно и Го поздравих. Целунах Му ръка и казах: - И аз Ви поздравлявам Учителю, за празника. Пожелавам Ви да ни учите още дълги години. И като не мога да намеря по-подходящ подарък, поднасям Ви сърцето си, за да бъда Ваша ученичка. Срещнаха се погледите ни. Той гледаше през вековете, а аз - с насълзени очи на дете. - Ще можеш ли да бъдеш ученичка на Новото Учение? Не е много лесно. Пътят е труден. Земята е школа. - Ще мога, Учителю! - Добре. Учи и прилагай! -------------------- * Л. А. - Лидия Аладжем. **Ст. П. - Стефанка Петрова. ***А. Б. - Атанас Божков, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

5. НЯКОЛКО ФОРМУЛИ ЗА ПРИЛАГАНЕ ФОРМУЛИ ЗА ЛЕКУВАНЕ 1. Бог е Любов. Бог е Светлина. Бог е Живот. Да бъде името Му благословено сега и всякога, и през всичките векове! 2. Бог е Любов, Любов жива, Любов свята, Любов пресвята. Имайте тази формула в ума си. Работете, рекох, съзнателно - кой как може! Не се упреквайте и не се корете, а работете. Небето ви гледа и ще ви помага. 3. Един е Бог на Небето, Един е Бог на Земята. Да бъде името Му благословено. Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено. Това са ключове, които крият в себе си такава сила, за която вие, хората на Земята, нямате представа. Проникновено изговаряйте всяка дума. Не опитвайте нещата само по веднъж, а настойчиво учете и прилагайте, ако искате да имате резултати. Виделина и светлина се изисква. Да виждате през материята. Много хиляди години човек се е борил в прашната материя. И сега идва моментът на отърсване от старото и навлизане в новото. А как, мислите, ще стане това? Само чрез катаклизми. Не се плашете. Това няма да засегне пробудените души. А тези, които не са пробудени, за тях е нужно страдание, за да се пробудят! Ще ви кажа само три изречения: 6. Ходете само там, където има светлина. 7. Правете само това, което е добре за вас и за другите. 8. Хранете се само с чиста храна. Мислете, рекох, върху казаното, и размишлявайте. 9. МОТО: Светлината свети, чистотата чисти, мъдростта развиделява, ученикът учи, а Бог раздава... Какво? - Живот вечен. 10. МОТО: Аз съм ученик. Аз ще уча! Аз служа на доброто. Аз любя. Аз мисля. Аз служа на Бога! 11. ФОРМУЛА: Светлина, Светлина, Светлина. Любов, Любов, Любов. Правда, Правда, Правда. При нужда повтаряйте я, за да се оградите със Светлина и положителни сили. 12. Където и да сте, с когото и да бъдете, бъдете с Бога, за Бога, при Бога. 13. МОТО: С Любовта всичко може. Любовта е сила, която туря в равновесие всичко. 14. ЗА СТУДЕНИ РЪЦЕ. Мислено си кажете: «В мене има една малка дисхармония. Ще я поправя.» Това показва, че в Любовта сте сгрешили. 15. Ограждайте се всяка сутрин и вечер със светлина и мир, с истина и чистота. 16. Ограждайте се с любовни мисли. Влезете ли в някой дом, мислено го оградете с тези мисли. 17. Чисти мисли, чисто чувство, чистота и истина - нека тези думи да заживеят във вас, да станат плът и кръв във вас. ФОРМУЛИ ЗА ЛЕКУВАНЕ 18. Приемам Божията Любов за основа на живота си. 19. ПРИ ГОЛЯМО СТРАДАНИЕ КАЖИ: «Такава е Разумната Воля Божия. Такава е Великата Воля Божия. Такава е Волята на безпределния Космос.» 20. За ограждане сутрин и вечер с издухване с двете ръце, кажи: «Господи на Любовта, Боже на светлината, разпръсни всички нечисти влияния около мен!» 21. ФОРМУЛА ЗА ВСЯКОГА: «Любов преизобилна, Любов светла, Любов света, влей, Господи, в сърцето ми да любя всичко (да любя всички).» 22. Слагаш лявата ръка на лявата страна на главата и казваш: «Господи, заради Твоята Слава, влей елей на здраве и живот в моите клетки, за да Ти служа с радост и веселие.» 23. ФОРМУЛА: «Чистота, чистота влей, Господи, в тялото ми, в душата ми и в духа ми.» 24. ФОРМУЛА ЗА ИЗПРАЩАНЕ МИСЛИ. Кажи: «Мир, мир, мир, Господи, искаме, разумност, светлина и сила в умовете на хората.» 25. Една сестра пита Учителя как да изплати кармичните връзки с майка си, която постоянно я хули, ругае и тормози. Учителят й каза: - Слушай, сестра, ти нали искаш да бъдеш ученичка на място. Ами че майка ти е задача, необходима в пътя ти! Приеми, че си в клас и решаваш задача. Не искай да заобикаляш своите слаби страни, а ги преодолявай. Кажи си така: «Господи, заради Тебе аз ще възлюбя тази душа, тя ми е майка, тя ме е родила, имам към нея кармична разплата. В този живот аз искам да ликвидирам с тая карма, за да бъда свободна през идващия живот.» Тя е упорит и твърд дух, тя е в окови и като рита, за да се освободи, тя удря. Разбирайте ме духовно. Та, бъди строга, но справедлива. Опитайте, рекох, като ученичка, метода на Любовта, и вижте резултата. Ще кажете: Как? Ето как. Преди тя да стане заран, още когато спи, действайте на подсъзнанието й с любовни мисли. Кажи: «Днес майка ми ще бъде по- блага от вчера, а аз ще бъда по-блага от нея, защото съм ученичка.» Опитайте така, това е едно добро упражнение! Случаят е сериозен, а това е връзка от миналото. Но сега, ако работите с метода на Любовта, ще ликвидирате. - Ами че тя по тоя начин действа на вътрешния ми мир. - Вярно, че тя е обиколена с различни същества, които я правят такава черковна бабичка, ноти се моли и за нейното освобождение. Бъдете служители Божии. Живейте мислено на върховете. Учителят НЕКА ВИ БЪДЕ ЧЕСТИТА И ЗДРАВА И ПЛОДОРОДНА НОВАТА 1974 ГОДИНА!* Пожелавам ви да се огледате в светлината на новото, което живее във вас. Бъдете ученици всякога, при всички условия! Проучвайте и поучвайте се! Бъдете пионери. Молете се! Живейте със светли мисли и чувства! Сега остава да прилагате и да растете. На теория знаете много, но повече да прилагате! От най-малкото почнете. Няма невъзможни неща на Земята. - Ама, защо нямам резултати? - Защото не прилагате. Бъдете с Бога, за да бъде и Бог с вас. Учителят. ---------------------- * Написано по случай 30 години от заминаването на Учителя на 27 декември 1944 г. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

2. ПОСЛЕДНИ СТРАНИЦИ Преживяното става история едва тогава, когато се възпява като епос, когато се публикува като мемоари или се опише като хроника. За нас Ахил стана герои от Троянската война, след като Омир възпя в стройни строфи неговите подвизи. Животът на Христа на Земята ни стана известен чрез писмените свидетелства на четиримата евангелисти. Ние, учениците от Всемирното Бяло Братство, удостоени с рядката привилегия да бъдем свидетели на ежедневните прояви на Учителя, имаме задължението да отразим в спомени и мемоари онова, което видяхме и научихме от Него Словото на Учителя е съхранено и отразено в няколко хиляди беседи и лекции които Той поднесе като верую на новия човек. С течение на годините обаче оредяват редиците на тези, които бяха с десетки години около Учителя и се учеха от Неговата обхода към заобикалящите Го. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, и особено - от романизирани биографии. в които героите са повече или по-малко значими фигури. влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен ръстът на личността, обект на мемоара или хрониката, толкова по-късно става неговото «откриване». Така например никой от историците и хронистите, живели по времето на Христа, не е написал нито ред за Исуса и това стана най-надеждният аргумент Той да бъде отричан като историческа личност. Учениците му Матей, Марко, Лука и Йоан в съставените от тях Евангелия отразиха не само основните идеи, които Духът Христов завеща на човечеството, но и описаха земния Му живот в рамките на конкретната историческа действителност. На много места в Своите беседи и лекции Учителят говори, че каквато и да е идея, ако не е осъществена като действителност, за да се превърне в линия на поведение, остава като догма, лишена от плът и кръв. А Учителят завеща на човечеството не само идеите, на които Той стана проводник, но и Своя начин на живот, който беше ярка демонстрация на Словото Му. Да се опише животът на Учителя по време на Неговото земно съществуване е трудна и огромна работа. Тя не е по силите ни. В следващите страници си поставям скромната задача да разкажа моя личен контакт с Учителя дни преди Той да напусне Своето земно съществувание. Изминаха доста години оттогава и много неща са избледнели в паметта ми, но все пак най-същественото е останало дълбоко запечатано в моето съзнание. По този случай спомням си препоръката на Константин Паустовски[1], който казва, че за да получи убедителност разказаното необходимо е да бъде перспективно - след като си се отдалечил малко от него и от паметта ти са отпаднали ненужните подробности, а е запаметено най-същественото, което прави разказа пластичен и убедителен. Военната вихрушка бе отминала от нашите български хоризонти, въпреки че Втората световна война не бе завършена. София, която бе евакуирана поради бомбардировките, постепенно приемаше своя нормален ритъм, но останките от опожарените къщи и квартали не бяха още разчистени. Една група сестри и братя, които съвместно с Учителя се бяха евакуирали в с. Мърчаево - Софийско, се върнаха обратно на Изгрева. Учителят поднови лекциите и беседите Си, макар че понякога натоварваше брат Симеон [Симеонов], или някой друг да прочита някоя от отпечатаните беседи. Изглежда, че с това Той иска да покаже как след Неговото заминаване трябва да бъдат преустроени бъдещите събрания в Братството. Беше 19.XII.1944 г., [вторник]. Намирахме се пред прага на зимата, а отдавна земята беше побеляла със сняг. И този ден, както много други, се изкачих на Изгрева. Пътьом срещнах брат Асен Арнаудов, който обезпокоен ми съобщи, че Учителят не е добре. Сутринта заключил Горницата[2] и слязъл в приемната Си стая, която се намираше непосредствено до салона, спуснал завесите на прозорците и се уединил. С бързи крачки се озовах пред приемната. Почуках. Отвори ми сестра Савка Керемидчиева, която уведоми Учителя за моето посещение. Поканиха ме да вляза. Учителят седеше на Неговия Си стол, вглъбен в Себе Си. Виждах Го пред себе си, но Го почувствах някъде далеч. В стаята беше тихо, но цареше някаква царствена тишина, която говори нещо, което не може да бъде предадено с думи. Пристъпих плахо и спрях до вратата, като Го поздравих с вдигната ръка. Учителят беше Си притворил очите. С притаен дъх седнах на стола до вратата и зачаках в мълчание. Минутите течаха бавно и се почувствах неудобно. Опитах се да Го заговоря. Отговаряше ми кратко и сдържано. След няколко минути Той стана бавно и се отправи към прозореца. Вдигна завесата и посочи с ръка дворното място пред салона зад лешниците и промълви: - Бях казал да се построи тук братска обща сграда със стаи за живеене на братята и сестрите, с библиотека, салон и трапезария. А те какво направиха? Оградиха се с телове! Леко въздъхна и седна на стола Си. След малко добави: - Това можаха, това направиха. Учителят отново притвори очите Си и потъна в мълчание. Може би тогава преминаваха през съзнанието Му годините на живота на Изгрева, разговорите със сестрите и братята, съветите, които Той даваше, и добрите възможности. Много неща бяха реализирани, но още повече бяха неосъществени. Вероятно в Своята мисъл Той си даваше отчет за мисията на Земята. След продължителна пауза Той отрони думите: - Бавен е процесът. Не можех да разбера смисъла на казаното. Помислих, че става дума за процеса във връзка с народния съд, където бяха привлечени да отговарят за катастрофата на България във войната хората от двореца, министрите, народните представители и други лица. Учителят отново си притваряше очите и потъваше в мълчание. Ясно беше, че Той не спеше, а откъсвайки се от видимия свят, се вглъбяваше в Себе Си. Сестрите Савка [Керемидчиева] и Василка [Иванова] шетаха из стаята. - Ти защо не си на училище? - запита Учителят. Отговорих Му, че имаме зимна ваканция и че съм свободна. Предложих си услугите да остана и да помогна на двете сестри и да ги отменям. - Може - отвърна Учителят и погледна часовника Си. Беше четири и половина. Леко се здрачаваше. Слязох да се обадя на майка си, че ще остана на Изгрева няколко дни. Обадих се и, с бурканче мед в ръка, поех обратно пътя към Изгрева. Пристигнах, когато се беше стъмнило. Спрях се пред вратата на Учителя и не можех да си дам сметка как съм отишла и съм се върнала. Като че ли всичко това бе станало мигновено. В антрето на приемната имаше много обувки, от което се виждаше, че има хора при Учителя. В стаята беше тихо. Зачаках и търсех удобен момент да вляза. Никой не излизаше. Когато мина девет часа, осмелих се и почуках. Отвори ми сестра Савка. Влязох тихо. Оставих бурканчето с мед на масата. Около Учителя бяха насядали братя и сестри: братята [Боян] Боев, [Тодор] Стоименов, Кръстьо [Христов], Методи [Константинов] и др. - Сега е време всеки да отиде да спи - каза подчертано Учителят. Разбрах, че тези думи се отнасяха за всички, включително и за мен. Излязох сама. Всички други останаха в стаята. Нощта прекарах при Анчето - приятелката ми. Разговаряхме дълго за необичайното състояние на Учителя. На следващата сутрин [20 декември 1944 г.] беше сряда - ден за лекция на Общия Окултен клас, която започваше в 5 часа. С приятелката ми решихме да не отиваме в клас, защото счетохме, че в това си състояние Учителят няма да проведе лекцията. В седем часа бях пред Приемната. Сестра Савка ми отвори и аз влязох. - Милосърдната сестра идва със закъснение - с шеговит тон промълвих полугласно аз. Учителят повдигна очи, загледа пред Себе Си и каза: - Снощи дошли да ме пазят. Пазиха ме цяла нощ. Подканвах ги да идат да спят, те стояха. Кого пазеха? А тази заран на беседа нямаше нито един от тях. Всички, които ме пазеха, спяха, но аз и днес бях на поста си... а те отсъствуваха от беседа.[3] - Една лека въздишка завърши изказването Му. Почувствувах се сконфузена и разбрах колко много Учителят държи за редовното посещение на лекциите. Спомних си, че в една от беседите Той казваше, че присъстват Същества от Невидимия свят по време на лекциите и беседите. Учителят държеше за точността и ритмичността на всяка започната работа. След кратка пауза Учителят ме запита за часа. - Седем и няколко минути - отвърнах. - След малко ще изгрее и Слънцето. Позамисли се малко и добави: - Една от най-хубавите ми песни е «Изгрява Слънцето». В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може нещо да се добави. Да, една от най-сполучливите песни е песента за Изгрева на Слънцето. Какви ли още мисли минаваха през съзнанието на Учителя, та след малко добави многозначително: - Бавен е процесът. Все още не можех да доловя истинския смисъл на тези думи. Стоях смълчана и следях всеки Негов жест. Изразът на лицето Му говореше за някакво дълбоко вглъбяване в Себе Си. - Нивата е засята. Наближава жътвата, а все още жътварите са малко. Едва сега долових, че Учителят си дава сметка за онова, което е извършил на Земята и какво още предстои да се прави. Ние, Неговите ученици, винаги се стараехме да следим мисълта Му и да проникнем в това, за което ни говореше. Съдържанието, обаче, на сегашния ни разговор в мълчание-за мен беше тъй многозначителен. Почувствах, че Учителят открехна леко страничка от Неговия мир, цяла се обърнах на слух, като седнах на малкото столче по-близо до Него. - Още от първите години на моята работа на Земята имах неприятности и спънки, дори в 1917 година ме интернираха във Варна, като ме лишиха тогава от възможността да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз изпълних. Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята - никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план. Това, което стана през 1917 година, няма да се повтори днес. Настъпи дълга пауза. В стаята беше затоплено добре, но от вратата духаше. Предложих на Учителя да си постави краката на стол в хоризонтално положение. - Няма нужда. Когато краката са в хоризонтално положение, духът се връща по-мъчно в тялото - отговори Той. Съгласих се с Него, въпреки че не можех да схвана точния смисъл на казаното. Към девет часа на вратата се почука. Младеж със своята майка, със сестра Василка [Иванова] искаше да се посъветва с Учителя за нещо. Напоследък Учителят не приемеше никого, но когато Му казаха за двамата посетители, Той се изправи бодро и ги посрещна. С треперещ глас младежът го запита какво да следва в университета. Учителят се вгледа в чертите на лицето му и отсече: - Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш. Посещението завърши скоро и Учителят седна на кушетката и притвори в мълчание очи. От време на време поглеждаше, казваше по нещо, преместваше се на стола Си до масата и пак потъваше в размисъл. Често сестра Савка заставаше на колене пред Него и с натъжени очи Го гледаше тревожно. Аз се учудвах на нейното държание, защото все още не разбирах какво става. - Гледайте си работата, не се занимавайте с мен. Всеки да гледа своята работа. Няма нужда да идват много хора... - и връщаше почти всички посетители. В четвъртък сутринта [на 21 декември] отново се включих на дежурство при Учителя. При Него вече бяха сестра Савка и Маргарита Мечева. Учителят ставаше все по-мълчалив. Към обед Той ме запита: - Милке, можеш ли да правиш яйца на очи? - Мога, Учителю! - и скочих с готовност. - Иди горе и ги направи. Взех ключа от Горницата и заедно с една от сестрите приготвихме три яйца на очи и ги поднесохме на Учителя. Той изяде двете от тях и едното остави, като каза: - Третото яйце разделете трите помежду си. Ако е малко, пийнете си мляко. Спогледахме се. Сметнахме, че поканата е дадена само формално и не посегнахме към яйцето. След малко Учителят запита: - Разделихте ли яйцето по между си? Яйцето седеше непокътнато, но никой не отговори нищо. След малко Учителя пак повтори въпроса си. Разбрахме, че поканата не е случайна и израз на отношение на околните. Всичко, което Му се носеше за ядене, Учителят го споделяше с другите. Вероятно това искаше да направи и сега. Разделих яйцето на три, изядох моята част. Последва ме и сестра Маргарита [Мечева]. Сестра Савка [Керемидчиева] междувременно беше излязла от стаята. Учителят потрети въпроса Си. Отговорихме положително. Когато след време се върна и сестра Савка, Той се обърна и към нея със същия въпрос. - Учителю, аз си отидох у дома и там обядвах с пържени картофи - поясни сестра Савка. - И сега не разреши правилно задачата си - отвърна Учителят. Стана ми много чудно. Разбрах, че с една третинка от яйце не може да се нахрани никой, но навярно Учителят ни поставяше друга задача, която ние не долавяхме. Колко голямо значение Той отдаваше ма дребните факти, които дори и не забелязвахме.[4] * * * Изтичаха последните дни от годината и брат [Борис] Дряновски беше дошъл да напомни, че трябва да се изплати абонаментната такса за радиото на Учителя. Той поиска да види квитанцията от изтеклата година. Учителят поклати глава и каза, че ще я имат утре. Часовете се нижеха бавно. Когато в стаята останахме само двама, неочаквано Учителят стана, наметна пелерината Си, сложи на главата платнената Си шапка и излезе от стаята. Последвах Го мълчешком. Бодро Той се изкачи по стълбата нагоре към Горницата. Изненада ме Неговата подвижност. В стаята Му беше светло, но студено. С широко разтворени очи Учителят огледа всеки неин ъгъл и след това бавно обходи всички предмети, като леко се докосваше с ръка до тях. На първо време помислих, че търси квитанцията за радиото, но след това видях, че Той има нещо друго предвид, което аз не разбирах. Притаена, Го изчаквах до вратата. Следях с внимание всеки Негов жест, като всичко ми напомняше за някакъв странен ритуал. След като обходи и последния предмет в стаята, Той взе кожената чанта, която беше под масата, седна на леглото Си, разтвори я и внимателно заразглежда съдържанието й. Не видях какво съдържаше чантата, но все таки не извади Той никаква квитанция. За да не Му преча, за момент оставих Учителя сам в стаята. Когато влязох, Той беше затворил чантата и ми я подаде. Поставих я на мястото под масата. - Ако Небето би пожелало да ти даде нещо, какво би поискала? - ме попита за моя изненада Учителят. Замислих се и уверена, поверих желанието си. Преди двадесет години, при един разговор с Учителя, Той беше задал същия въпрос. Тогава Му бях отговорила, че желая материално богатство. Сега, след дълги години на ученичество, желанието ми беше от съвсем друг характер. Дадох си сметка с какво голямо търпение Учителят е изчакал времето да порасна духовно и да изменя желанието си. Разбрах, че този път Учителят беше останал доволен от отговора ми. Върнахме се в приемната. Учителят отново седна на стола Си и се потопи в размисъл. Масата беше пълна с различни неща за ядене, но Той не посегна към нищо. Сетих се, че от града бях донесла какао, което по това време беше голяма рядкост. Бях го предназначила за другите, но в момента предпочетох да го дам на Учителя. Направих крем какао и Му Го поднесох. Учителят ме погледна многозначително и каза: - Занеси крема за когото бе предназначен! Той беше почувствал, че кремът беше предназначен за другиго. Пред Учителя никоя мисъл не можеше да се крие. Този случай и много други прояви ме уверяват в това. Почувствах се малко неудобно, но оставих купичката крем на масата, който остана неизяден! На другия ден - 22 декември, петък - Учителят посрещаше дошлите в София братя ръководители от другите братства и дълго време разговаря с тях. В събота - 23 декември 1944 г. - преди обяд брат Еманоил Иванов и брат Петър Димков и сестра Люба [Иванова] бяха дошли с желание да посетят Учителя. Понеже Той отказваше посещение на всички, аз отклоних на няколко пъти тяхното влизане. Виждайки настойчивостта им, накрая Учителят каза: - Пусни ги да влязат, но какво ще искат? Поканих ги. Брат Петър Димков, който владееше ирисовата диагностика, прегледа очите на Учителя. - Няма нищо. Всичко е чисто и ясно - заключи брат Димков, след като погледна очите на Учителя с лупата си. Поседяха малко и си отидоха. - Е, какво видяха? - като на себе си прошепна Учителят. Явно беше, че Той желаеше да намали срещите си с хората до минимум. От време на време Той продължаваше да повтаря, като че ли сам на Себе Си, думите: «Бавен е процесът.» И неделният ден-24 декември 1944 г. - мина по същия начин. Учителят не отиде на утринна беседа. Разтревожени братя и сестри обикаляха отвън на приемната, а други влизаха по за малко. С едни Учителят разменяше по някоя дума, с други мълчеше. По-старите братя и сестри решиха да останат и през нощта при Учителя: сестра Савка, брат Тодор Стоименов и аз. Като ми съобщиха това, сестра Николина Балтова се обърна към трима ни: - Останете при Учителя, но ако Го изпуснете, да му мислите! Заканата й ми се стори детинска и не й обърнах особено внимание. Брат Тодор седна от едната страна на кушетката до Учителя, а аз, на едно малко столче - от другата Му страна. Сестра Савка седна от другата страна на масата и цяла нощ непрекъснато четеше от Библията. Допълнително в стаята дойдоха брат Кръстьо Христов, който бе седнал на столчето до вратата, и сестра Василка, която седеше до паравана... Тази нощ бяхме много тревожни. Състоянието на Учителя ставаше все по- сериозно. На два пъти подканях Учителя за храна, но Той отказваше. При третата моя покана Той склони: - Да, може. - А какво, Учителю? - зарадвана станах и се изправих пред масата, която беше препълнена с редки и питателни храни. - Може и айран. Подадох Му три лъжици айран, които Той прие само за мое успокоение. Към 11 часа през нощта Му дадох три лъжици вода. Мина полунощ. В стаята беше тихо, но сякаш пространството беше изпълнено с невидими Същества. Тази нощ беше решаваща, но аз все още не можех да повярвам в онова, което ставаше. Вън беше доста студено и от вратата духаше силно. Исках да предпазя Учителя от изстинка. Предложих наново да си постави краката на столчето. - Сега вече може - каза Той. Аз все още не можех да си дам отчет за състоянието Му и за Неговото съображение. - Милке, утре коя дата сме? - 25 декември, Учителю. - А кой ден? - Понеделник, Учителю. - Скоро ще се съберат много братя и сестри. Много братя и сестри ще се съберат и голям изпит ще имате всички... След малко чух да произнася името на брат Гради [Минчев], на брат му Наско [Атанас] и други имена, които не можах да запомня. По-късно, когато споделях преживяното с Учителя с братя и сестри, разбрах, че това са имената на приятелите, които след няколко дни приготвиха мястото за полагане на саркофага под лозницата в братската обща градина. След полунощ Учителят започна да диша все по-тежко и по-тежко. Сестра Савка, полугласно, непрекъснато четеше Библията. Брат Тодор Симеонов бдеше над Учителя. А Той седеше на кушетката, облечен с дрехи, и не даваше вид, че си отива. Брат Кръстю Христов не се помръдваше от мястото си, а аз все очаквах да премине кризата, да се освежи Учителят. Но... за огорчение на всички, Той започна да диша все по-тежко, и с паузи, но точно така, както дишаше баща ми в последните минути преди да издъхне. Едва сега разбрах, че земните дни на Учителя са свършени и ни предстои раздяла. Обясних си какво означаваха думите: «Бавен е процесът», които толкова пъти Той повтори. Сега ми стана ясно, че обхождането на стаята в Горницата и допирането до всеки предмет беше вземане на последно сбогом с обстановката Му на Земята, всред която Учителят бе преживял толкова много. Най-после разбрах и последните Му думи за изпита, който ни предстои - изпита на раздялата. Изплаших се. Спомних си и думите на сестра Балтова: «Тошко, Тошко, Учителят си отива, да викаме и другите!» - «Шшшт, тихо, мълчи, какво ще направят другите?» Брат Кръстьо с насълзени очи пристъпи и целуна ръката на Учителя. Същото направих и аз. След миг и двамата с брат Кръстьо излязохме. Тичешком се отправих към сестра Балтова. След това се спуснах към брат Борис Николов, когото срещнах със сестра Мария Тодорова към салона. - Къде сте тръгнали? Идете бързо при Учителя, че е много зле! - казах развълнувана. - Тръгнали сме при Него - тихо каза брат Борис. Това стана към четири часа сутринта [на 25 декември 1944 г.]. Не знаех къде да се дена. Инстинктивно се запътих към Анчето, на която разказах всичко. За мене беше вече ясно, че се разделяме с Учителя. Сълзите и на двете се ронеха от очите - неудържимо. Когато съмна, отидох отново да видя Учителя. От вратата се подаде една сестра, която ме утеши, че Той е по-добре. В стаята имаше хора, и като знаех, че не Му е приятно да се събират мнозина около Него, задоволих се с успокоителното съобщение. Целия ден в понеделник останах на Изгрева, като обикалях приемната, без да вляза вътре. Считах, че присъствието ми ще бъде излишно. Често се информирах за състоянието на Учителя, като всички ме уверяваха, че сега е бил по-добре. В понеделник вечерта спах при Анчето. На заранта във вторник пак исках да вляза и да видя Учителя, но сестра Мария Тодорова, която бе при Учителя, ме възпря, като ме увери, че бил по-добре и при Него имало лекари. Тръгнах си към града спокойна. В сряда сутринта [на 27 декември 1944 г.] отново тръгнах към Изгрева и на шосето срещнах сестрата Веса Колева, която развълнувано ми каза: - Учителят тази сутрин си замина! - и се разплака. Потресена, останах неподвижно на мястото си. Цялата ми душа потъна в скръб. По някаква странна асоциация си припомних казаното от Учителя преди няколко дни:. «Скоро ще се съберат много братя и сестри, и голям изпит ще имате всички.» От деня, когато ми каза тези думи, се бяха изминали три дни. Небето беше завършило една голяма своя работа и по Шекспировски би могло да се заключи: «Действието е завършено!» («Acta est tabula!») Какво ли не минаваше през мисълта ми в този момент. Сега изкачвах шосето към Изгрева бавно. Нямаше за кого да бързам вече. Като на филмова лента минаваше в съзнанието ми преживяното ми с Учителя. Видях как един Велик Дух напуска Земята спокойно, такъв, какъвто беше през целия Си живот. Той се сбогува с всички и всичко с едно високо съзнание за единния живот тук и отвъд, без съжаление за всичко, което оставя на Земята, с поглед, отправен само Нагоре. Започнаха да се нижат в мене спомени с Учителя от първите дни, когато Го потърсих и намерих. Припомних си много от разговорите с Него. Възкръснаха в съзнанието ми мъдрите Му съвети и напътствия, които ми даваше многократно. Прозрях величието на Неговата Любов, с която ограждаше всеки нуждаещ се, подирил помощ от Него. Над всичко, обаче, блестяха Неговите Боговдъхновени Слова и Завети, изпълнили лекциите и беседите Му. Все по-ясно и по-точно в съзнанието ми се оформяше мисълта, че на днешния ден се приключи един цикъл и се открехна нова страница за новите хора, които ще живеят в духа на Учительовото Слово. Не усетих как стигнах Изгрева и как бях застанала пред приемната. Тялото на Учителя беше положено на кушетката, облечено в бели дрехи. Около Него сестри в бели и розови рокли тихо пееха през сълзи. По-късно тялото на Учителя бе положено в масивен саркофаг и изложен в салона за всеобщо поклонение. В продължение на няколко дни пред тленните останки на Учителя се стекоха много хора от столицата и страната. Както аз, така и всички от Братството, бяхме свикнали така с Учителя, че никому никога не можеше да мине през ум за деня, когато Той ще трябва да ни напусне. Още по-малко бих могла да си представя, че ще се наема да пиша нещо за последните Му земни дни. Едва днес, когато Той не е вече между нас във физическата Си форма, разбирам истинската цена на Неговото присъствие и чувствам цялата острота на загубата. Той ни завеща един неоценим МИР от идеи, които надхвърлят обема на богатството на който и да е съществуващ досега мироглед. Напразно се взирам в онова, което Той ни завеща чрез Слова и Дела. Колкото повече се взирам върху миговете Му на изминатия път на Земята, толкова повече губи своята материална плътност. Личността на Петър Дънов е толкова по-ясно осезаема по вътрешен път, еманацията на един лъч от свръхземна йерархия, който бе слязъл на Земята, за да изяви в Слово и Дела веруюто на новия бъдещ човек - веруюто на ученика. В преклонение пред Неговия личен пример и размисъл пред Словото Му, сядам да напиша тези няколко страници на преживян трепет по време на последните дни за Учителя на Земята. Нека това е мое дръзновение като израз на дълбока благодарност за това, че имах възможност дълги години да слушам БОГОВДЪХНОВЕНОТО МУ СЛОВО и да преживея с неотразима сила вълненията на земната раздяла с най-скъпото ми същество във физическия свят. ----------------- [1] Паустовски. «Златната роза». София (бел а.) [2] На Изгрева Учителят живееше в една стая с антре, намиращи се над салона, които помещения ние наричахме «Горница», (бел. а.) [3]Това беше последната беседа на Учителя по време на земното Му съществуване. Беседата бе отпечатана под наименование «Последно слово» в том III на «Завета на Любовта», стр. 163-175, от 20 декември 1944 г., ден сряда, в 5 часа сутринта, (бел. а.) ПОСЛЕДНОТО СЛОВО: XXI лекция на Общия клас. 20.XII.1944 г., сряда, 5 ч сутринта, Изгрев - София. - В: Учителят Петър Дънов. Заветът на Любовта. Последно Слово: 19.III.1944-20.XII.1944; Първо оригинално издание: Кърджали, 1999 г., стр. 375-382. (бел. М. И.) [4]От години между Савка Керемидчиева и Маргарита Мечева е имало вражда, породила се от съперничеството им коя да бъде по-близо до Учителя, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

1. ПРЕДИСЛОВИЕ През наше време, преди сто години слезе на земята пратеник Божи - Учител, за да покаже пътя към световете във вечността! Той ни разкри силата и природните закони и ни донесе методите за приложение на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той пося идеята - семето за братството между всички народи. Учителят живя между нас, българите, в нашата родина, така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание. Говореше спокойно и тихо. Говореше направо на душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при Него с отворено сърце. Присъствието Му излъчваше спокойствие, а съветите избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болките лекуваше по чуден начин. Учителят дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез Него се проявяваше сам Господ Бог. Той умееше да се смалява пред нас - обикновените хора, за да прониква в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието, да ни напътства и съветва. На Изгрева под сенчестите лешници на общите обеди, или в малкия салон на полянката при изгрев Слънце за Паневритмия, на екскурзии в планината или на летуване в Рила - при всяка инициатива, подета от Братството, Учителят взимаше активно участие. Той живееше в цялото. Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно съзнание, посадено във всяка човешка душа, Той бе слязъл на Земята и когато почуквахме на вратата Му, посрещаше ни и изслушваше в съчувствие. Словото му - знамение за времето си, остава да трепти в пространството като слънце в далечна галактика, което просветва в съзнанието ни. когато се доближим до него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем,, познаем и разберем. Истините, които чухме от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ни и виждаме, че всяка Негова дума, съвет и жест са били живо Слово, живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието, докато душата достигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното видение на Този, Който говореше на душите с прозрение през вековете и с мощта на Бога.

31. ПОСЛЕСЛОВИЕ Далеч съм от мисълта, че настоящата книга може да даде представа за пълния образ на Учителя. Дори и да се прочетат всички томове с беседи, които Той е произнесъл в течение на Своята работа на Земята, ако читателят не е психологически подготвен за духовно проглеждане, Словото на Учителя ще остане неразбираемо, образът Му - странен и непознат. Случайности няма! Всичко това, което се случи и ви разказах, се случи, за да бъде отбелязано като една страничка от проявите на Учителя, за да Го потърсят и намерят онези, на които е дошъл часът на духовното им пробуждане. И като Го намерят, да заработят за културата на новото човечество, което ще живее в светлината на БОЖИЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. М. П. [Милка Периклиева] София, през лятото на 1967 година.

30. БЕШЕ МАЙ Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше... Навсякъде цветя. Пролетна симфония и красота! Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цветните лехи под цветята. В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха. Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителят и разположен се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите Го посрещнаха радушно. Незабелязано се приближих и аз до тях. Извадих тетрадката си от чантата и започнах да записвам интересни изказвания, които Учителят даваше за музиката. - Не спорете за несъществени неща. Музиката трябва да ви служи като средство за самовъзпитание. Тя е метод, чрез който нещата израстват. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. Приемете пеенето за себе си като метод за концентрация и връзка с по-висши същества. Когато пеете концентрирано, ще проникнете в живата сила на всеки тон. Научете се да пеете семпло, правилно, с концентриран ум. Окултната музика трябва да се пее не както пеят хората, а както пеят ангелите. Всяко упражнение пейте по няколко пъти, докато схванете пулса и ритъма на песента. Изпейте сега «Бог е Любов». Ние изпяхме песента, а Учителят тихо свиреше с цигулката. - При пеенето трябва да взимат участие сърцето и умът. Тенорът има отношение към Юпитер, а алтът - към Венера. Сопранът привлича слънчевата енергия, а басът - земна. Всеки тон се подчинява на известни закони и носи специфично влияние. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамичност в музиката се предава лесно на светлината. Трябва да знаете как да съчетаете тоновете, за да произвеждат светлина и топлина. Музикантите трябва да знаят трептенията на всеки тон. Основният тон «до» има 256 трептения, от които едната половина са положителни, а другата - отрицателни. Сега вие пейте и се учете да пеете. Законите един по един ще ви се откриват. Учителят взе цигулката и изсвири «В зорите на живота». Свиреше тихо, съвсем тихо, като ехо от ангелски светове. Слушахме със затаен дъх! Беше май... чуден, дивен май! Хиляда деветстотин тридесет и пета година, на Изгрева. Ето текста на упражнението, дадено ни от Учителя с пожелание да се прилага и пее с успех: В ЗОРИТЕ НА ЖИВОТА В зорите на живота (2) Слънце изгряваше, (2) на природа граници очертаваше. (2) В душа ми мощен дух пробуди (2) и в сърце ми любов събуди, (2) събуди, събуди, и в сърце ми любов събуди. Музика и текст, дадени от Учителя.

29. КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ... От март 22-ри до септември 22-ри, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев Слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в няколко редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителят идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият беше композирал, заедно с Него всички играехме Паневритмия - упражнения, създадени пак от Него. Така през целия този период всяка ранна утрин в кръг около Учителя всички ние, млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителят бе пак заобиколен от група хора. Приближих се да послушам - имах все още 10-15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тука, задаваха въпроси на Учителя. Единият попита: - Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тези упражнения - започна Учителят - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са достигнали! Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане! - И кога ще стане това? - попита един от гражданите. - И главно - как ще стане? - В природата има само развитие, а време и пространство - това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят кесиите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО между всички народи на Земята Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Всяко правителство трябва да върви ръка за ръка с народа. Новото ще дойде, но не е ли по-добре, ако дойде с по-малко страдания и с по-малко жертви? Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро, след обяд някои други лъчи се примесват с тези на Слънцето, и даже при някои случаи действуват вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща - започнете със служене на доброто! Записах тези думи и затичах надолу по пътя към града на работа. Както Слънцето пробужда новия работен ден, тъй и Учителят пробуждаше душите ни със светлината на новата култура за Любов и Братство. Тези мисли, изказани от Учителя, носят в моето тефтерче датата 15 юни 1938 година.