Ани

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание П. К. Пенковъ. ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТѢ. Говори се за свободата на учителя. Свободата е нѣщо, което трѣбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дѣте между взривове, защото е опасно, то не знае тѣхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който работи по теркове. Не сѫ законитѣ и правилницитѣ главната прѣчка на учителевата свобода, а — неговото невѣжество. Болшинството отъ насъ не познаваме човѣшката душа и въ частность дѣтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дѣтската душа. А общеизвѣстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нѣмаме. Дѣтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Всѣки намира мѣстото си на софрата, намира и това на почивката, трѣбва да намѣри и това на труда. Както физическото тѣло, за да стои устойчиво, трѣбва на три точки най-малко да се опре, така е и човѣшкия животъ съ тия три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. Днесъ дѣцата сме натоварили съ голѣмъ книженъ баластъ — денѣ и нощѣ четене, учене на паметь. По този начинъ се откѫсватъ отъ живота и приучаватъ да живѣятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а „дървото се прѣвива, докато е младо“. Потрѣбно е да се намали книжното учение, за да се дава възможность дѣцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. Учительтъ всѣкога да е въ връзка съ главата на живота — живата природа, за да изтича прѣснота отъ ума му, душата му, сърцето му, цѣлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дѣтето да се разцъвти човѣкътъ въ него.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Ст. Русевъ. СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ. Съврѣменното училище мисли, че душата на дѣтето е табула раза (бѣла книга), на която училището може всичко да пише. Споредъ това то реди своитѣ програми и методи на прѣподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своитѣ ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на дѣтето е табула-раза, нито пъкъ всѣко знание е за всички дѣца. И така има много конфликти. Често пѫти извѣстенъ брой ученици отъ класа или отдѣлението съвършено не се интересуватъ отъ прѣподадения урокъ (независимо отъ подлога). А и онѣзи ученици, които ужъ се интересуватъ, само паметно заучаватъ уроцитѣ — голѣма часть отъ прѣподаденото имъ остава чуждо. Затова по-често излетѣва и става нужда за повторение, прѣповторение и зубрене. И, понеже съврѣменното у-ще учи, не каквото дѣцата интересува, не и онова, за което сѫ готови да възприематъ, но онова, което извѣстна програма прѣдписва, азъ бихъ нарекълъ това учение, донѣкѫдѣ, насилническо. Дѣцата не обичатъ съврѣменното учение. Тѣ съ радостъ започватъ 1-во отдѣление, но бързо се разочароватъ. Новото училище трѣбва дъ се сложи върху базата, че дѣтето иде на земята като въ една специална лаборатория, за да провѣри знанията, които носи въ себе си потенциално. Тогава едно тукашно у-ще ще бѫде като едно справочно бюро, винаги готово съ разполагаемитѣ свѣдѣния, класифицирани и подредени по възходяща степень на всѣки клонъ отъ науката. Методитѣ на новото училище, съобразно прѣнадзначението на у-щето, трѣбва да бѫдатъ обяснителни. Ученицитѣ ще питатъ за онова, което не знаятъ, а учительтъ ще обяснява. Учительтъ нѣма да говори прѣдварително лекцията си, нито пъкъ ще има слаби ученици. Всѣки ученикъ ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че азъ говоря за едно по-далечно бѫдеще.) Обучението ще става всрѣдъ природата, а за прѣдметъ на урока ще се взима всичко видѣно и чуто, всѣко събитие, всѣко явление, всѣка случка, всѣки прѣдметъ. Учительтъ на едно отдѣление, или класъ, трѣбва да има силна връзка съ духовния свѣтъ, за да може да добива бързо и точно всички свѣдѣния по въпроситѣ, които ще обяснява. А директорътъ на училището непрѣменно трѣбва да е френологъ или ясновидецъ, за да разпрѣдѣля дѣцата въ паралелки по степеньта на индивидуалното имъ развитие.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание По втори рефератъ: „СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧИ НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ“ говориха: Б. Боевъ, Ст. Русевъ и П. К. Пенковъ. * * * Б. Боевъ, Общение на дѣтето съ живата природа. Както въ всички области на живота новото учение носи нѣщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкретенъ въпросъ отъ тая область, именно за общението на дѣтето съ живата природа. Прѣзъ втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрасть) свързването съ силитѣ на живата природа, трѣбва да стане изходна точка на цѣлото обучение. За това има слѣднитѣ основания: 1) При възпитанието на дѣтето трѣбва да се излиза отъ физичното. То е по-достѫпно за него. И слѣдъ това, отъ физичното можемъ да се издигнемъ до по-висшитѣ истини. 2) Вториятъ периодъ се характеризира съ прѣдимното развитие на етерното тѣло, което съдържа строителнитѣ, жизненитѣ сили на организма. То организира физичното тѣло. За да е въ съгласие възпитанието прѣзъ този периодъ съ дѣтската природа, дѣтето трѣбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прѣзъ този периодъ то трѣбва да има работа съ цвѣтя, трѣви, дървета, извори и пр. 3) Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитѣ на общочовѣшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото“. Отъ окултизма се знае, че човѣкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цѣлата природа. За него растението е било нѣщо повече отъ това, което то прѣдставлява за днешния човѣкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитѣ сили, които работятъ въ цвѣтята, дърветата, планинитѣ, изворитѣ, минералитѣ и пр. По-послѣ, съ потъването на човѣшкото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способность. 4) Днесъ у човѣка се събуждатъ нови сили, спящи до сега. И чрѣзъ тѣхното събуждане той ще влѣзе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човѣчеството въ своето развитие. 5) Работата всрѣдъ природата укрѣпява физически и духовно. Ученикътъ вмѣсто да живѣе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бѫде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитѣ сѣтива, мускули, бѣлъ дробъ и пр. Що е „жива природа“? За материалиста природата е единъ слѣпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дѣйствителность. Окултистътъ подъ ,,жива природа“ разбира съвокупностьта отъ разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ видимата природа. Послѣдната е само изразъ на тѣхната дѣйность. Така човѣкъ може да се свърже съ духовнитѣ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвѣте не внася ли въ душата свѣтлина, висши идеи, хармония? 6) Чрѣзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дѣтето, понеже то ще живѣе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цѣлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човѣшката душа. Дѣтето нѣма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрѣдъ нея ще бѫде изходна точка на цѣлото обучение. И тая дѣйность отъ начало ще бѫде срѣдна между игра и работа и постепенно ще прѣминава къмъ работа. Тя може да бѫде разнообразна: 1) Чистене на пѫтищата отъ клѣчки, камъчета и пр. 2) Чистене на извори. 3) Садене на цвѣтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лѣхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвѣтята, въ тѣхното съчетание, въ фигуритѣ, образувани отъ тѣхъ, въ формата на лѣхитѣ и пр.. Тая дѣйность ще развие волята му, творческитѣ му сили, а живитѣ сили на природата пъкъ ще се прѣливатъ въ него. Отъ друга страна, всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа, като чистене извори, садене цвѣтя и др., прѣведени на другъ езикъ, сѫ символи на извѣстни духовни процеси. Всѣки видъ такава дѣйность ще се прѣвежда отъ дѣтето. Въ това отношенйе, всички тѣзи дѣйности могатъ да иматъ ва-женъ възпитателенъ характеръ. Единъ примѣръ: както дѣтето чисти пѫтя въ гората отъ камъчета, клѣчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитѣ мисли и чувства. Така всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа ще събужда съотвѣтнитѣ стремежи и импулси въ душата му. И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нѣколко години само? Като знаемъ, че въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прѣдставимъ, въ колко скоро врѣме голитѣ склонове и върхове ще бѫдатъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дѣцата ще бѫде събудено. Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горѣпосоченитѣ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципъ. Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (рѫченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима рѫчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай рѫчния трудъ, дава голѣмо мѣсто и на индустриялния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ принципъ: — „Обучение чрѣзъ дѣйность“ е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дѣтската природа. Даже нѣкои искатъ да направятъ дѣтето „малъкъ индустриалецъ“. Съ машини, изобщо съ мъртви прѣдмети, дѣтето нетрѣбва да работи или да се занимава до 14-тата си година. Физичниятъ трудъ трѣбва да бѫде по 1-2 часа на день. А другото врѣме ще се употрѣби за обработка на придобитото, прѣживѣното. Обучението по разнитѣ прѣдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. Това е очевидно, прѣди всичко за естествознанието. Дѣтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бѫде въ връзка съ дѣйностьта му! Сѫщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смѣтането и геометрията съ работата му всрѣдъ природата. То ще брои лѣхитѣ, дръвчетата въ редоветѣ, вѣнечнитѣ листа въ цвѣта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. Чрѣзъ тѣзи наблюдения то ще вниква въ извѣстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвѣтоветѣ, на лѣхитѣ и пр. По този начинъ ше се запознае съ всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивитѣ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрѣзъ собствено творчество, ще будятъ у него извѣстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вѫтрѣшната връзка между извѣстни фигури и извѣстни сили на душата. Сѫщо така и за география, история, езицитѣ, музика и пр., работата му всрѣдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пѣснитѣ ще се говори за слънчевия лѫчъ, за извора, за цвѣтята, за трѣвицата и пр., и всичко това слѣдъ туй може да се смѣта като дълбока алегория, явления изъ вѫтрѣшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тѣзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бѫдатъ прѣживѣни по-дълбоко. И гимнастическитѣ упражнения могатъ да се свържатъ съ работата всрѣдъ природата и да послужатъ като срѣдство за влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа. Сѫщото се отнася и за рисуването. Трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ висшитѣ разумни сили, които работятъ въ природата. Изхождайки отъ формитѣ на природата, дѣтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. Има нѣкои опитни училища, въ които е приложенъ земледѣлския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тѣхъ. Защо? Защото въ тѣхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е достатъчно дѣтето само да работи всрѣдъ природата, но този елементъ трѣбва да прониква цѣлата му работа. Неговата работа не трѣбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: 1) Прѣди всичко трѣбва да чувствува любовь къмъ цвѣтята, дърветата, трѣвитѣ и пр. То ще ги счита за живи сѫщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тѣхъ. Малкото дѣте чувствува цѣлата природа одушевена, но послѣ фалшивото възпитание я прѣвръща въ мъртва за него. Чрѣзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дѣтето ще знае, че и най-малката трѣвица, дърво, цвѣте, мушичка, бръмбарь и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дѣтето ще има съвсѣмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нѣма да иска вече на връщане отъ екскурзия да кѫса цвѣтята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му къмъ хората. По-горѣ се каза, че става прѣливане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цѣлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитѣ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тѣхъ. 2) Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дѣйностьта на ученика е слѣдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вѫтрѣшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художественъ елементъ въ дѣтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художественитѣ дарби у дѣтето. Отъ друга страна, той ще прѣдстави на дѣтето въ достѫпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрѣвъ, поникването на житното зърно, извирането на водата, посѣването и поливането на едно цвѣте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитѣ истини за дѣтето! И въ каква красива форма облѣчени то ще ги изучава! 3) Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дѣтската дѣйность. Дѣтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитѣ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прѣдставя служене на другитѣ. И това ще става по вѫтрѣшенъ импулсъ, а не чрѣзъ натрапване отвънъ. Въ „служене“ дѣтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3 — 4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитѣ е източникъ на висша радость. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човѣшкия животъ, е когато той прѣдставлява служене на Бога. И тогазъ, всѣка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодѣйствие. Въ връзка съ работата си всрѣдъ живата природа, дѣтето ще изучи постепенно и методитѣ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитѣ, отъ изворитѣ, отъ рѣкитѣ; послѣ, то ще изучи постепенно разумнитѣ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послѣ дойде до методитѣ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитѣ духовни закони на живата природа. При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сѫщества и ще бѫдемъ свързани съ тѣхъ съ връзкитѣ на Любовьта.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. с., четвъртъкъ, 8 юли Учительтъ Особеното мѣсто Размишление за идване Царството Божие на земята. Ще направя само нѣколко бѣлѣжки за уяснение на една важна мисъль. Всички онѣзи, които пристѫпватъ къмъ изучаване на духовния животъ, както и къмъ изучаване на Божествения животъ, всѣкога срѣщатъ една мѫчнотия. Защо е така? Защото Божествениятъ свѣтъ е грандиозенъ, великъ. Тамъ човѣкъ, като се сравни съ окрѫжаващата го срѣда, започва да се чувства нищоженъ, малъкъ и на първо врѣме се обезсърчава. Има хора, които слѣдъ като сѫ се подвизавали цѣли 20 години въ този животъ, най-послѣ казватъ: тази работа нѣма да я бѫде, отъ мене нищо нѣма да стане, ами я да се върна назадъ! – Обезсърчаватъ се. Обезсърчаването е физическа слабость. Човѣкъ едноврѣменно живѣе въ три свѣта. Съ двата отъ тѣхъ е по-добрѣ запознатъ, а именно съ физическия и духовния, а съ Божествения свѣтъ е малко запознатъ, понеже съзнанието му сѣди далечъ отъ този свѣтъ. И тритѣ свѣта, обаче, прѣдставляватъ едно цѣло. Вие никога не трѣбва да обяснявате, какво нѣщо е Божественото. Божественото е сѫщината на нѣщата. Щомъ човѣкъ влѣзе въ областьта на Божественото, подъ Неговото влияние вече той усѣща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморенъ човѣкъ въ съзнанието си, щомъ стѫпи въ Божествения свѣтъ, усѣща едно такова успокояване, каквото усѣща страдащиятъ човѣкъ, като влѣзе въ нѣкой спасителенъ домъ. Сега, нѣкои отъ васъ трѣбва да се заематъ да изучатъ качествата на духовния животъ. Той е разуменъ животъ. Вие не можетѣ да влѣзете отъ физическия свѣтъ направо въ Божествения свѣтъ, първо ще минете прѣзъ духовния, понеже въ развитието си, човѣкъ естествено минава отъ едно състояние въ друго. При това, въ Божествения животъ, взетъ въ своята цѣлокупность, всѣки човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено прѣдназначение. Щомъ дойдете на земята, вие иматѣ вече опрѣдѣлено мѣсто, иматѣ специална работа. Да допуснемъ, че у васъ се зароди желание да станете първи министъръ въ България. Това желание, да станетѣ първи министъръ въ България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжность. Знаете ли тогава въ какво положение ще се намѣрите? – Вие ще влѣзете въ стълкновение съ себе си и върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия, падания, ставания, докато най-послѣ съзнаете, че не е трѣбвало да ставате първи министъръ. Въ края на краищата ще се убѣдите, че вие не стѣ родени да ставате министъръ, а за васъ, въ духовния свѣтъ, въ цѣлото битие има опрѣдѣлена една специфична работа, която трѣбва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трѣбва, тя ще ви повдигне прѣдъ очитѣ на ония разумни сѫщества въ невидимия свѣтъ, не само до положение на първи министъръ, но до положение на царь. Всѣки е царь въ своята область и за своята работа. Христосъ казва: „Какво се ползува човѣкъ, ако цѣлия свѣтъ спечели, но изгуби душата си?” И наистина, ако човѣкъ изгуби душата си, изгубва великото въ живота си, изгубва благоприятнитѣ условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвидъ цѣлокупностьта на човѣшкото благо. Не е въпросътъ само, какъ азъ днесь живѣя. Важно е общото благо, което е благо и на всѣки едного индивидуално. Напримѣръ, какво е положението на мравката по отношение къмъ насъ, такова е нашето отношение къмъ цѣлокупностьта на Божествения свѣтъ – ние сме сѫщо такива малки буболечици. Онова, което ще ви даде стабилность е да знаетѣ, че вие иматѣ една специфична работа, която трѣбва да свършите и да не казвате: азъ не съмъ потрѣбенъ никому. Вѣрно е, че ти не си потрѣбенъ никому, но въ какъвъ смисълъ се разбиратъ тия думи? Ако отидешъ въ Англия, кому си потрѣбенъ? Ако отидешъ въ Лондонъ напримѣръ, кой ще тѣ посрѣщне, кой ще ти каже „добрѣ дошълъ“? Ако отидешъ тамъ съ своя български костюмъ и съ своя калпакъ, англичанитѣ ще се спратъ да тѣ погледатъ малко, послѣ ще си заминатъ и ще кажатъ „Българи!” Колко души англичани ще тѣ поканятъ въ кѫщата си? – Ще спишъ на улицата, а нѣкой пѫть може да намѣришъ и участъцитѣ. Кому си потрѣбенъ? Но щомъ сме дошли въ свѣта, ние сме потрѣбни на Бога. Богъ за насъ всѣкога се интересува, понеже Той ни е далъ специфична работа. Господ всѣка сутринь поглежда къмъ всѣки едного и казва: „Еди-кой си въ България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!” Казвате: ами какъ знае Господъ всичко това? – Оставѣте тази философия! Господъ всичко знае. Той въ единъ мигъ поглежда навсѣкѫдѣ, вижда, дали сте на мѣстото си, вършитѣ ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина отъ васъ сте напуснали своето прѣдназначение, отишли сте да ставате слуги тамъ, дѣто Господъ не ви е пратилъ. И въ страданията, въ туй отношение, има едно противорѣчие. Всички страдания въ този животъ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно постоянно стълкновение съ Божествения планъ. Ние като се отказваме да служимъ на Бога, страдаме. Страдашъ, защото не служишъ на Бога. Влѣзъ въ съгласие съ плана, който Богъ е наредилъ за тебе, и ти ще почувствашъ голѣма радость. Небето ще се отвори за тебе, и ангелитѣ ще ти заговорятъ, всички разумни сѫщества ще ти заговорятъ. Но дойде ти друга нѣкаква идея, ти искашъ да я приложишъ, и веднага въ ума ти настава тъмнина, животътъ ти се обезсмисля, въ душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отдѣлилъ си се отъ Божествения планъ. Казвашъ: имамъ добри желания, защо идватъ всички тия страдания? – Имашъ добри желания, но не вървишъ въ правия пѫть. Твоето желание не е въ съгласие съ Божествения планъ за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се въ себе си, помоли се на Господа да ти каже, да тѣ научи, кое е твоето специфично мѣсто, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казвашъ: азъ да стана музикантъ, да ходя да свиря на едно, на друго мѣсто! – Не искамъ. Азъ искамъ да бѫда богатъ, да се возя въ автомобилъ. Господъ казва: „Нѣма да се возишъ съ автомобилъ!” Ти не Го послушашъ, качишъ се на автомобилъ, но изъ пѫтя автомобилътъ нѣщо се поврѣди, прекатури се, и ти падашъ, счупвашъ си главата. Качвашъ се втори пѫть. Друга нѣкаква поврѣда става и пакъ се прѣкатурвашъ. Господъ ти казва: „Ще вземешъ цигулката и ще идешъ въ еди-кое си кафене и ще свиришъ! Цѣлиятъ день ще свиришъ. Ако свиришъ, ще се благословишъ, главата ти ще бѫде здрава; ако не свиришъ, ще бѫдешъ съ пукната глава.” Ако вие схващате нѣщата правилно, страдания нѣма да иматѣ. Питамъ ви: ако всички искатѣ да бѫдете величия, да станетѣ първи министри, ще има ли мѣста за всинца ви въ този свѣтъ? Може ли при сегашния животъ всички да бѫдете богати, да иматѣ приходъ отъ стотина хиляди лѣва мѣсечно? – Не може. Нѣкой ще има приходъ едва 200 ÷ 300 лѣва мѣсечно, а нѣкой ще има хиляди, но важното е, че по единъ или другъ начинъ, всѣки има условие да живѣе на земята. Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка съ Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че иматѣ една специфична работа, дадена ви отъ Бога. Въ тази работа е вашето достойнство. Подчинишъ ли се на тази работа, ти си важенъ и нуженъ за Господа. Ангелитѣ, като тѣ погледнатъ, ще намѣрятъ, че си важенъ, и кой какъ мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъль. Щомъ нѣкой ангелъ тѣ намѣри въ автомобилъ, той носи една тояжка съ себе си, ще тѣ удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочишъ изъ автомобила. Нѣма играчки въ свѣта! Невидимиятъ свѣтъ никога не обича да дава играчки на хората, когато тѣ сѫ поставени на една важна работа. За примѣръ, вие ставате тази сутринь, недоволни сте и казватѣ: ходихъ еди-кѫдѣ си, не ме приеха добрѣ, не се отнесоха братски спрѣмо мене. Разсѫждавашъ си така. Най-първо ти не си пратенъ на земята да тѣ приематъ добрѣ, да тѣ почитатъ и уважаватъ хората. Питамъ: тази сутринь като стана, ти изпълни ли своята длъжность? За тази сутринь, напримѣръ, бѣше опрѣдѣлено да прочетете трета глава отъ Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата”. Колцина отъ васъ изпълнихте това? Вие стѣ чели много други молитви, та може случайно да стѣ попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се къмъ Господа и кажетѣ: „Господи, благодаримъ Ти за всичкитѣ благости, които Си ни далъ прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Господи, благослови ни да свършимъ работата си успѣшно!” Като погледнете на живота си, пъленъ съ толкозъ добрини, трѣбва да се зарадвате. Та, недоволството е за сега вашиятъ спѫтникъ. Казвате: азъ не съмъ тъй добъръ, тъй уменъ, като еди-кого си. Тамъ е красивото, че не си като него. Ние никога не трѣбва да си мязаме. Трѣбва да бѫдемъ подобни, но не трѣбва да си мязаме. Вземѣте за примѣръ, два паяка, ще видитѣ, че дори и между тѣхъ има различие. Напримѣръ, краката имъ не сѫ еднакво устроени. Нѣкой отъ тѣхъ е сангвиникъ, веселъ, а другъ нѣкой е флегматикъ. Послѣ, всички паяци не изтъкаватъ еднакво мрежитѣ си: нищкитѣ не единъ отъ тѣхъ сѫ тънки, а на другъ – дебели. И хората се различаватъ помежду си. Напримѣръ, всички ние мисли, но не мислимъ еднакво. Въ чувствата, дѣйствията си, сѫщо тъй се различаваме. Нѣкои отъ васъ като четатъ молитвитѣ, бързатъ, защото иматъ нѣкоя много важна работа. Други пъкъ питатъ: колко часа трѣбва да употрѣбяваме за молитва? – Цѣль день. Движишъ се, работишъ, готвишъ, спишъ – всѣкога се моли! Човѣкъ, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И въ другия свѣтъ като отивашъ, трѣбва да се молишъ. Чрѣзъ молитвата само ти ще научишъ Божествения езикъ на нѣщата. Щомъ научишъ Божествения езикъ, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нѣщо на душата, ще се обърнешъ къмъ Господа, Той ще хвърли свѣтлина въ ума ти и ще ти олекне. Вие казватѣ: да има нѣкой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка съ Господа, ще чуете Неговия гласъ и по този начинъ ще иматѣ сила прѣзъ цѣлия день. Умѫтъ ви ще бѫде бодъръ, свѣжъ и каквато и работа да започнете, ще я свършитѣ на врѣме. При сегашната стадия на развитие, всѣки отъ васъ трѣбва да чете. Има една опасность за васъ, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трѣбва да иматѣ едно дълбоко схващане за живота. Умѫтъ ви трѣбва да се обогатява съ знания; като се обогати, трѣбва да се облагороди, като се облагороди, трѣбва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умѫтъ, и сърдцето, и волята постепенно трѣбва да се облагородѣватъ, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато нѣкой се яви съ недоволно сърдце прѣдъ Господа? Знаете ли какъ звучи тогава вашиятъ гласъ? А Господъ обича да говоримъ много хармонично, съ най-приятенъ, съ най-хубавъ езикъ. Когато се приближаваме при Бога, трѣбва да употрѣбяваме най-хубавитѣ думи, затуй малко ще говоримъ, но ще намѣримъ най-хубавия езикъ. Може да кажемъ само 2 ÷ 3 думи, но ще ги произнесемъ тъй хубаво, тъй сладко, че Господъ като ни чуе, да каже: „Утрѣ като дойда, да тѣ намѣря пакъ въ това разположение на духа”. Когато отивате при Бога съ недоволно сърдце, вие не произнасяте хубави думи и Господъ казва: „Не пущайте този втори пѫть”! И тогава ще почувствашъ, като че небето се е затворило – сърдцето ти се свива болно. Защо ти е мѫчно? – Господъ не тѣ приема и казва: „Нѣма да говоришъ сега!” Важното нѣщо за васъ е да знаетѣ, че езикътъ на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубавъ, толкова красивъ! Господъ като види, че направишъ най-голѣмия грѣхъ, дойде при тебе и ти казва: „Това нѣщо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голѣма врѣда, такова голѣмо страдание, гледай да не го повтаряшъ, азъ ще го забравя”. Както Господъ ни говори, така иска и ние да Му говоримъ. Но дълги години ще се минатъ докато научите Божествения езикъ, докато придобиете единъ отзивчивъ умъ, едно отзивчиво сърдце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля. Та казвамъ: Богъ ви е пратилъ на земята, призвалъ ви е на една специфична работа, за която ви е далъ толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още въ този животъ вие трѣбва да направите нѣщо. Нѣкой отъ васъ чакатъ, като отидатъ въ другия свѣтъ, тогава да се проявятъ. Прѣдставете си, че нѣкои отъ васъ умратъ 20 години по-рано, отколкото имъ е опрѣдѣлено. Знаете ли тогава какво ще правитѣ тамъ? – Ще ви дадатъ работа, за която трѣбва да сте готови. Допуснете, че нѣкѫдѣ въ България има нѣкой отчаянъ човѣкъ, който не иска да живѣе, иска да се хвърли въ нѣкоя рѣка, или да се хвърли отъ нѣкоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т. н. Господъ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или единъ твой братъ иска да се удави. Иди при нея като таенъ работникъ и започни да внушавашъ, че не е хубаво да се самоубива, че трѣбва да живѣе и т. н.” Тя ще ти каже: „Махни се отъ тука!” Ти ще продължавашъ да и говоришъ, трѣбва да я убѣдишъ! Ако можешъ да я убѣдишъ да не се хвърля въ рѣката, спечелилъ си, но ако не можешъ, Господъ ще тури нейнитѣ грѣхове на гърба ти. Знаете ли какво нѣщо е това? Понеже ти нѣмашъ тѣло, нѣма да грѣшишъ въ другия свѣтъ, но ще носишъ тежестьта, страховѣтѣ на този човѣкъ, като тѣ считатъ отговоренъ за неговия животъ. Ако го обърнешъ къмъ Бога, грѣховетѣ ти ще се простятъ, но ако не успѣешъ и той сгрѣши, ти ще носишъ грѣховетѣ му. Та за това, въ всички случаи вие трѣбва да бѫдете готови за работа, която ще ви се опрѣдѣли, било тука на земята, било въ другия свѣтъ. Всѣки день ще ви праща Господъ да спасявате нѣкоя душа, но не такава, която е обърната къмъ Господа, а нѣкоя отчаяна. И слѣдъ като прѣкарате цѣли 20 години такъвъ животъ, нѣма да искатѣ втори пѫть да се хвърляте въ кладенецъ, да се самоубивате или самоотравяте. Другъ нѣкой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи нѣкое голѣмо прѣстѫпление и т. н. Ще ви прати Господъ да убѣдите този човѣкъ да не извършва това нѣщо. Туй ще бѫде задачата ви въ другия свѣтъ. Готови ли стѣ за нея? Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да знае, че е пратенъ на земята да учи себе си. Знайте, че Господъ живѣе въ васъ, затова, всѣка сутринь като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станетѣ сутринь, кажетѣ: Господи, ще разработвамъ въ себе си благото, което си ми далъ. И тъй, нека тази мисъль сѣди въ ума ви, да знаетѣ, че всѣки има свое специфично мѣсто и своя специфична работа. Ще провѣрите, ще опитате това нѣщо. Господъ казва: Опитайте ме и вижте, че азъ съмъ благъ!” Ако днесь, напримѣръ, отпаднете духомъ, ако умѫтъ ви е слабъ, ако сърдцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се къмъ Бога, приближете се при Него и вие ще укрѣпнете духомъ. Културата, която иматѣ, трѣбва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка съ Бога. Три връзки трѣбва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можетѣ. Писанието казва: „Молетѣ се единъ за другъ!” Но ние не можемъ да се молимъ за човѣкъ, който нѣма връзка съ Бога. Докато рѫката ми е свързана съ тѣлото, то се грижи за нея; не е ли свързана съ тѣлото, не се грижи. Когато се свържемъ съ Бога, Богъ се грижи за насъ. Значи, всѣки отъ васъ има свое специфично мѣсто, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това мѣсто, остава една празнина. Твоитѣ братя ще чувстватъ тази празнина и ще ти кажатъ „Ти остави едно много важно мѣсто, съ което си направи една много голѣма пакость.” Затуй, нека се приближимъ вѫтрѣшно къмъ Бога, за да изпълнимъ своето прѣдназначение, което Той ни е далъ. Това е най-хубавото въ живота. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 8 юли, 1926 г., четвъртъкъ, 5 ч. с. въ гр. София.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с. К. Паскалевъ. Идеалътъ на окултния ученикъ. Животътъ на единъ окултенъ ученикъ може да бѫде разгледанъ отъ двѣ страни: външна и вѫтрѣшна. Ученикътъ, както и всѣки човѣкъ, живѣе въ едно общество. Той има извѣстни връзки съ членоветѣ на това общество, и при различнитѣ условия на своя животъ се проявява по единъ или другъ начинъ. Всички тия отношения, постѫпки, дѣйствия и т. н. Съставятъ външната страна на неговия животъ. Този животъ е явенъ, той може да бѫде описанъ отъ всѣкиго. Въ това отношение въ окултната литература има изнесени много разкази за окултни ученици въ различнитѣ епохи, съ цѣль да се даде единъ образецъ за подражание. Такива срѣщаме и въ Библията. Но въ живота на окултния ученикъ има и една вѫтрѣшна страна, която никой не познава, за която никой не е писалъ. Нея познава само той. Това е неговиятъ вѫтрѣшенъ животъ, това сѫ всички ония вѫтрѣшни прѣживѣвания, чувства, мисли, идеи и т. н., с които той прѣминава прѣзъ периода на ученичеството. Тая страна остава завинаги скрита за чуждия погледъ. Въ тоя моментъ менъ ме интересува именно тая страна, тъй като това е областьта, въ която ученикътъ твори, въ която съгражда новото въ себе си. И всѣка негова постѫпка не е нищо друго, освѣнъ единъ резултатъ на това, което е съградилъ тамъ. Като окултни ученици, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ се пораждатъ редъ въпроси отъ различенъ характеръ: религиозенъ, наученъ, практиченъ и т. н. Всички тѣ дирятъ своето разрѣшение Обаче, има единъ въпросъ, който често остава на заденъ планъ, но разрѣшението на който обуславя разрѣшението на останалитѣ, а именно: какъвъ е идеалътъ на окултния ученикъ? Къмъ какво се той стреми? Разбира се, че всѣки човѣкъ си има свои идеали, които го вдъхновяватъ, даватъ му импулсъ за работа въ живота. Ако оставимъ за моментъ окултния ученикъ и разгледаме обикновения ученикъ, ще видимъ, че въ неговото съзнание стои единъ ясно очертанъ идеалъ — да изучи науката въ различнитѣ й отрасли, да се запознае съ законитѣ на природата и т. н. Явява се въпросътъ: какъвъ конкретно очертанъ идеалъ стои въ съзнанието на окултния ученикъ? Да допуснемъ, че желае да изучи природата съ нейнитѣ закони. Но подобенъ идеалъ иматъ и съврѣменнитѣ учени: естественици, химици и пр. Тогава, кое е специфичното за окултния ученикъ? Когато той изучава природата, по какво се отличава отъ единъ ученъ? Да кажемъ, че изучава окултнитѣ закони. Но тукъ думата „окултенъ“ не е сполучлива. Тя нѣма едно опрѣдѣлено съдържание. Какво значи окултенъ? — Скритъ, таенъ, неизвѣстенъ. Но и за единъ ученъ, който не познава единъ законъ и желае да го открие, тоя законъ е скритъ, таенъ, окултенъ. Да разгледаме другъ идеалъ: да се освободи отъ своитѣ недостатъци, погрѣшки. Но състоянието на недостатъци е едно болезнено състояние въ живота на ученика и то е врѣменно, както е врѣменна и една болесть. Дѣйствително, за болния човѣкъ здравето става идеалъ, но оздравѣе ли — тоя идеалъ изчезва. Никой здравъ човѣкъ не си поставя за идеалъ здравето. Или пъкъ желае да добие извѣстни способности. Но спосбностьта за единъ ученикъ е само едно условие за постигане на по-високи идеали, тя нз може да бѫде негова крайна цѣль. Или желае да заработи между хората и създаде едно идеално общество. Но идеалното общество е само една благоприятна срѣда за неговото развитие, но не крайния идеалъ. Ако погледнемъ на въпроса отъ чисто практично гледище, трѣбва да признаемъ, че въ първитѣ фази въ своето развитие, ученикътъ навлиза въ единъ свѣтъ крайно неустойчивъ, свѣтъ на постоянни промѣни. Въ неговото съзнание започватъ да изпжкватъ редица идеали. Въ нѣкои минути той започва да мисли, че му прѣдстои една голѣма мисия: да се издигне, да заработи и повдигне цѣлото човѣчество и пр. Въ други случаи се заражда обратния идеалъ: той замечтава за единъ тихъ и спокоенъ животъ — животъ на постоянно размишление и съзерцание. Въ нѣкои случаи той изпада въ едно крайно религиозно настроение: започва да гледа и на най-дребната случка въ своя животъ, като едно откровение на невидимия миръ. Има, разбира се, и противоположни моменти, въ които идеалътъ на ученика слиза на земята — той започва да се съмнѣва, явява се безвѣрие, разочарование и т. н. Така постоянно се редятъ все нови и нови идеали, единъ отъ другъ по-хубави, но все непостоянни, промѣнчиви. Ученикътъ не трѣбва да се спира на врѣменния идеалъ. Той трѣбва да потърси вѣчния идеалъ — тоя, който се реализира прѣзъ цѣла вѣчность. А кой е той? — Ученикътъ трѣбва прѣди всичко да потърси Бога. Да потърси Оня, Който прѣзъ всички вѣкове на неговия животъ е бдѣлъ надъ неговитѣ сѫдбини, Който въ най-труднитѣ минути на отчаяние и страдание го е подкрѣпялъ, вдъхвалъ му е вѣра и упование, Който въ всички минути на тъмнина му е освѣтявалъ пѫтя, Който винаги го е напѫтвалъ къмъ добро, свѣтлина, истина. Само Нему ученикътъ може напълно да уповае, че ни при единъ моментъ, при каквито и да е условия на живота, не ще измѣни своитѣ отношения къмъ него. Това е идеалътъ, който е стоялъ като нѣщо най-свещено въ всички велики души, който ги е вдъхновявалъ прѣзъ цѣлия имъ животъ, каралъ ги е да понасятъ съ едно безгранично търпѣние всички страдания на живота и когато ставало нужда, да се жертвуватъ за него. Веднага, обаче, възниква въпроса: какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? — На пръвъ погледъ, най-напрѣдъ би трѣбвало да Го опознае и слѣдъ това да се свърже съ Него. Това наистина е логично, но не е правдоподобно. Може ли ограниченото, чийто възможности за познание сѫ толкова бѣдни, да познае Безграничното, Абсолютното? Безспорно, че не. Единствениятъ методъ — това е Любовьта къмъ Бога. Само тя единствена е въ състояние да го свърже съ Него. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, въ своето развитие е достигналъ до такава степень, че той е изгубилъ всѣкаква опитность за Него, а е останало само едно понятие. И кога се каже Любовь къмъ Бога, тия думи прозвучаватъ безъ едно опрѣдѣлено съдържание. Обаче окултниятъ ученикъ трѣбва да надживѣе това състояние, т. е. да навлѣзе въ една нова область, която съставя мистичната страна на ученичеството. Тая область не подлежи на описание, тя само се живѣе. Само ония ученици, които сѫ навлизали въ нея, знаятъ, че да обича човѣкъ Бога, това значи да се свърже съ единъ вѣченъ и неизчерпаемъ източникъ на животъ, свѣтлина, на всичко най-възвишено и най-благородно. Всички тѣ знаятъ, че любовьта къмъ Бога за тѣхъ е тъй необходима, както е необходимо дишането за тѣхния организъмъ. И както безъ въздухъ биха се задушили, така и безъ нея биха се задушили всрѣдъ ония крайно неблагоприятни условия, въ които обикновено сѫ поставени да се развиватъ. Въ това отношение, ако прослѣдимъ живота на всички окултни ученици, ще видимъ, че пробниятъ камъкъ, съ който се е познавала тѣхната сила, е когато сѫ били поставени въ състояние да видятъ разрушени всичкитѣ си обикновени идеали, всичко онова, което имъ е давало нѣкаква подкрѣпа и е оставала само връзката съ Бога. Ако сѫ могли да я запазятъ — тѣ сѫ издържали своя изпитъ; ако ли не — пропадали сѫ. Живи примѣри въ това отношение ние виждаме въ Стария Завѣтъ въ лицето на Йова, Давида, Данаила и т. н. Въ окултната литература има изтъкнатъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношението на всички сѫщества въ битието. Споредъ него, всѣко сѫщество се намира въ отношение на пасивность(възприемчивость) спрѣмо по-възвишенитѣ отъ него, а въ отношение на активностъ спрѣмо по-нисшитѣ. Отъ тоя законъ може да се направи една аналогия по отношение дѣйностьта на ученика. Връзката му съ Бога и по-напрѣдналитѣ сѫщества съставя пасивната страна на неговата дѣйность. Тукъ думата пасивенъ употрѣбявамъ въ смисълъ възприемателенъ. Любовьта къмъ Бога дава на ученика всички условия, за да се прояви, но самото проявление е вече негово лично дѣло. Тукъ е именно полето, въ което той се явява като творецъ. И въ това отношение той трѣбва да влѣзе въ контактъ съ два свѣта: единиятъ — неговиятъ собственъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, другиятъ — външниятъ свѣтъ. Тукъ трѣбва да признаемъ, че колкото Любовьта къмъ Бога го свързва съ единъ съвършенъ свѣтъ на вѣчна хармония, миръ и блаженство, толкова неговото творчество го свързва съ два свѣта крайно дисхармонични, пълни съ противорѣчия и противодѣйствия. Да разгледаме, напримѣръ, вѫтрѣшния свѣтъ. При извѣстни условия ученикътъ пожелава да свърши едно дѣло. Веднага се появяватъ двѣ противорѣчиви мисли. Нѣщо го съвѣтва да постѫпи по единъ начинъ, друго го съвѣтва да постѫпи тъкмо по противоположния. Кого да послуша? Кой е добриятъ гласъ? Ето единъ отъ важнитѣ въпроси, съ които още въ началото се сблъсква. Отъ друга страна, той попада подъ силното дѣйствие на закона за смѣнитѣ на настроението. Въ извѣстенъ моментъ чувствува себе си мощенъ, изпълненъ съ творчески енергии, струва му се, че е въ състояние да прѣустрои цѣлия свѣтъ. Въ другъ случай настѫпва тъкмо противоположното състояние: чувствува себе си слабъ, немощенъ. При това, всѣко прѣминаване отъ едно състояние въ друго е съпроводено съ голѣми страдания. Както е дисхармониченъ вѫтрѣщния свѣтъ, така е дисхармониченъ и външния. Ученикътъ е поставенъ да се развива при крайно материалистична срѣда, изпълнена само съ противорѣчия. Той вижда, че навсѣкѫдѣ цари една жестока борба за сѫществуване, въ която силниятъ изнасилва слабия и живѣе за негова смѣтка. Постоянно въ своя животь той срѣща само крайно егоистични хора. Въ обществото вижда отъ една страна хора, крайно обрѣменени, потънали въ нещастия, а отъ друга — хора прѣтоварени въ излишества. Веднага въ неговото съзнание възниква идеята за нарушение Правдата въ свѣта, и той се залавя да я възстанови. Но скоро се убѣждава, че за това е необходимо не само желание, но и методи, които той не притежава. Оть друга страна, въ отношенията си съ хората, постоянно се натъква на много други противорѣчия. Той знае, че всички хора сѫ братя помежду си, и че къмъ всички трѣбва да се отнася съ еднаква обичь. Но въ дѣйствителность, по нѣкога срѣща хора, къмъ които безъ никакъвъ поводъ чувствува едно отблъскване, една антипатия. Какъ да примири това противорѣчие? Отъ всичко това се вижда, че въ първитѣ фази на своето развитие, ученикътъ се натъква на редъ противорѣчия, както вѫтрѣ въ себе си, така и извънъ себе си. Прѣдъ него се изправя една много сериозна задача, разрѣшението на която се изкупва съ цѣната на много страдания. И ние виждаме, тамъ дѣто нѣкои ученици отъ миналото заговарятъ по тоя въпросъ, отъ тѣхнитѣ думи лъха една голѣма болка, една голѣма скръбь. Това е тѣсниятъ пѫть, за който говорятъ всички свещени книги, за който споменава и Христосъ — пѫть труденъ, мѫчителенъ, но той трѣбва да се измине. Така е наредила Природата. Разбира се, че за изминаването му сѫ необходими редъ качества: прѣди всичко едно будно съзнание, едно абсолютно безкористие, смѣлость и т. н. Мнозина, които четатъ окултната литература, често срѣщатъ описания за разни изпити на ученици изъ миналото, и въ тѣхъ се заражда идеята да чакатъ сѫщо такива специални условия, за да се проявятъ и тѣ. Това е така, но такива специални условия сѫ една рѣдкость. За да се появятъ, необходими сѫ извѣстни изработени вече качества — плодъ на личнитѣ усилия на ученика. Нека напр. разгледаме живота на единъ ученикъ изъ дълбоката древность — Йовъ. Той живѣе единъ добъръ, богоугоденъ животъ, но за да мине въ една по-висока фаза на развитие, трѣбва да бѫде подложенъ на единъ изпитъ. Както навсѣкѫдѣ, така и тукъ, подлага се на изпитание неговата вѣра въ Бога. Почва изпитътъ: отнематъ му се богатства, синове, дъщери, здраве и остава безъ всѣкаква подкрѣпа, от дѣто и да било, остава му само едно — вѣрата въ Бога. Но въпрѣки всичко това устоява и ние виждаме, какъ всичко изгубено му се възвръща въ двойна степень. Веднага тукъ възниква вьпроса: възможно ли е една такава вѣра да бѫде едно случайно явление въ Йовъ? Възможно ли е до тогава да е водилъ единъ обикнозенъ, дребнавъ животъ и изведнъжъ да прояви една такава силна вѣра? — Безспорно не. За да се създаде въ човѣка една такава вѣра, необходими сѫ дълги усилия, много работа. Единъ тъкмо противопоженъ типъ въ по-нови врѣмена прѣдставлява Фаустъ. Между тия два типа азъ виждамъ една аналогия. Йовъ върви по пасивния пѫть — пѫтьтъ на вѣра и прѣданость къмъ Бога. Фаустъ върви по активния пѫть — пѫтьтъ на личното творчество. И двамата биватъ подложени на изпитъ. Изпитътъ на Йова върви по низходящъ пѫть — отъ него се отнема, а на Фаусть — по възходящъ — дава му се. Първиятъ — побѣждава, вториятъ пропада. Защо пропада Фаустъ? Въ него липсва живата вѣра въ Бога, а вмѣсто нея съмнѣнието е започнало да засѣнява неговия умъ. Но да се върнемъ къмъ идеала на окултния ученикъ. При неговото реализиране, почти въ всички ученици се забѣлѣзва едно голѣмо нетърпѣние, едно желание, колкото е възможно по-скоро да се реализира. И всѣко забавяне е свързано еъ тревоги и безпокойства. Това е едно неправилно схващане на въпроса. За реализирането на тоя идеалъ, ученикътъ не е единственъ факторъ. Тукъ работи и природата, а ние знаемъ, че тя твори много бавно. Ето защо, въ реализирането на своя идеалъ, ученикътъ трѣбва да вложи една голѣма ширина. Да работи съ едно абсолютно безкористие и прѣданность. Да върви непрѣстанно по тоя свещенъ пѫть, и той ще го заведе при неговия Идеалъ — при Бога.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вѫтрешни и външни връзки Размишление. На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Жетвата е голѣма, работници - малко. Молетѣ се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!” Ще ви направя нѣколко пояснения върху дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ на нѣщата въ живота. Нѣщата ставатъ разбираеми или понятни, само когато се изяснятъ разумно. Днесь ще говоря за вѫтрешни и външни връзки съ живота, и за вѫтрешни и външни връзки съ Бога. Какво наричаме връзка? Безъ връзка животътъ сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка знанието сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка Истината сѫществува, но не може да се прояви. Има нѣща проявени, има нѣща и непроявени. Проявено и непроявено, това сѫ двѣ различни понятия. Сега ще поясня думата „проявление”. Какво нѣщо е проявлението? За да си обясните това, ще започна отъ онѣзи нѣща, които сѫ сѫществени. Вземѣте житното зърно, което е въ хамбара. То сѫществува, но не е проявено. Вземѣте ябълчната сѣмка, която сѣди въ нѣкоя кутия въ кѫщи непосадена. Тази сѣмка може да сѣди съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявенитѣ нѣща не измѣнятъ своята форма, тѣ оставатъ винаги въ едно и сѫщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сѣмка въ съприкосновение съ почвата или срѣдата, благоприятна за тѣхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сѣмка или това житно зърно измѣня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създадемъ условия, растенето, развитието започва. Сѫщото е и съ човѣшката душа. Човѣшката душа съ хиляди години сѣди непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усѣщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нѣкой дойде да ви помогне. Ако нѣкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбара или отъ кутията, вие не може да се проявите. Трѣбва да дойде нѣкой да ви извади. По отношение на реалния животъ, човѣкъ е такава сѣмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота сѣди въ това, сѣмето да се посади въ почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ сѣди въ това, че коренитѣ на тази сѣмка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагорѣ къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горѣ, и долу. Подъ думата „надолу”, всекога подразбираме по-гѫста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата „нагорѣ”, разбираме онази по-ефирна, по-рѣдка материя, онѣзи по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свѣтъ. И тъй, тази сѣмка трѣбва да расте, за да се развива. Туй развитие съотвѣтствува на вѫтрешното съзнание, защото растене има само у Бога. Външнитѣ процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъфтене на цвѣтята, разрушение на скалитѣ, течение на водитѣ, изгрѣване на слънцето, появяване на планетитѣ и на звѣздитѣ, раждането на хората - всичко това въ духовния свѣтъ прѣдставлява проявление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвѫтрѣ - друго проявление. Нѣкой пѫть казваме, че плодоветѣ се раждатъ горѣ по дърветата. Така е, но има случаи, когато нѣкои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а нѣкои плодове се намиратъ въ коренитѣ на растенията. Отъ туй становище, когато нѣкой пѫть въ човѣка се зародятъ голѣми страдания, това показва, че неговитѣ плодове зрѣятъ въ коренитѣ. Затова, когато плодоветѣ зрѣятъ въ коренитѣ, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодоветѣ имъ зрѣятъ въ коренитѣ долу, въ гѫстата материя, поради което трѣбва да имъ се пращатъ сокове отгорѣ. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвѣта, въ клонищата. Слѣдователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радоститѣ - другъ видъ плодове. Сега, нѣма да ви обяснявамъ, защо еднитѣ плодове сѫ въ коренитѣ, а другитѣ въ клонищата. Нѣкои казватъ: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Азъ не зная, какъ е възможно, отъ горчиви корени да излѣзатъ сладки плодове! Азъ не разбирамъ, каква мѫдрость е искалъ да вложи въ поговорката този, който я създалъ. Споредъ тази поговорка, „коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ сладки”, трѣбва да подразбираме, че майката може да бѫде мечка, бащата - вълкъ, а дѣтето - ангелъ. Това сѫ несъвмѣстими нѣща. Споредъ мене, този мѫдрецъ е искалъ да каже, че коренитѣ на знанието сѫ пълни съ страдания, а плодоветѣ на знанието сѫ пълни съ радости. Тази поговорка изразява двѣ състояния. При голѣмитѣ страдания човѣкъ прави голѣми усилия, за да вземе надмощие надъ гѫстата материя, да излѣзе на повърхностьта. При изучаване законитѣ на тази гѫста материя, ние влизаме въ страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всекога показва слизане. Ще ви прѣдставя една картина за това слизане. Човѣкъ слиза отъ нѣкой високъ планински връхъ нѣколко километра дълбоко въ земята, но трѣбва отново да се качи на този планински връхъ, високъ нѣколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пѫти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трѣбваше да слизамъ? Защо ми трѣбва да живя? Прѣдставете си, че този връхъ, на който трѣбва да се качите, е високъ колкото връхъ Еверестъ на Хималаитѣ, какво ще правитѣ? - У васъ ще се роди идеята: трѣбва да имаме крилѣ! Крилѣтѣ прѣдставляватъ човѣшкия умъ. Ако имате умъ, вие можете да се качите и на Хималаитѣ, и на небето, но ако нѣмате умъ, т. е. ако нѣмате крилѣ, трѣбва да се качите пѣшъ, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мѫчнотии въ живота. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работници малко”. Какви работници? - Разумни работници нѣма. Свѣтътъ е пъленъ съ работници. Въ България има съ хиляди работници, а другадѣ има съ милиони работници. Ако разгледаме положението на тѣзи работници, ще имаме сѫщата поговорка: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Но подъ думата „работници” Христосъ въ дадения случай разбира онѣзи разумни работници, които съ вѣкове сѫ учили онова истинско знание, какъ трѣбва да се работи за Бога. Да бѫде човѣкъ работникъ въ Царството Божие, това е най-голѣмата привилегия, която той може да има. Въ всеко сѫществувание да бѫдешъ работникъ на дѣлото Божие, по-велико нѣщо отъ това нѣма. Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можетѣ да разберетѣ дълбокия смисълъ на живота. Защо всеки избѣгва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радоститѣ? Ами че прѣдставете си, по-голѣмата часть отъ съврѣменното богатство не се ли дължи на кожитѣ на животнитѣ? Има търговци, които продаватъ само лисичи кожи; има търговци, които продаватъ само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питамъ: туй богатство, придобито отъ кожата на всеко животно, не прѣдставлява ли неговото страдание? Ами колко врѣме е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания сѫ причинени, докато вие се обуете съ тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите извѣстна дреха, направена отъ памукъ или отъ ленъ. Този памукъ или този ленъ е умрѣлъ, т. е. вие сте отнели живота му по сѫщия начинъ, както и на животното, затова и той е недоволенъ. Казвате: така трѣбва да бѫде, тъй е наредилъ Господъ. Не, не е наредено така отъ Бога. Има другъ начинъ, по който вие може да се ползувате отъ тия нѣща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали сѫ готови да се пожертватъ за васъ? - Не сте ги питали, затова и тѣ сѫ недоволни. Като облѣчете дрехи отъ тия материи, вие сте недоволни, и тѣ сѫ недоволни и тогава казвате: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Щомъ вашитѣ дрехи сѫ недоволни, вие можетѣ ли да бѫдете доволни? Вашиятъ животъ, или животътъ на когото и да е, не може да бѫде хармониченъ, докато нѣма връзка съ Бога. Всички, които страдатъ, нѣматъ връзка съ Бога. Всички страдания показватъ, че ние сме вършили работи, безъ да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, безъ да ни е позволено да ги направимъ. Слѣдователно, казва Христосъ: „Всеко дърво, което не е насадилъ Отецъ ми, ще се изкорени.” И ако ние не разбираме законитѣ, туй дърво ще се изхаби. Ако започнешъ една работа не на опрѣдѣленото за нея врѣме, спорѣдъ законитѣ на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родишъ синъ или дъщеря, или свършишъ училището не на врѣме, ти ще пропаднешъ, нищо нѣма да свършишъ. Сега не е работа само да се родимъ, не е работа само да се посѣемъ, не е въпросътъ само да започнемъ едно дѣло, но ние трѣбва да знаемъ, какъ да свършимъ това дѣло и на врѣме да го свършимъ. Трѣбва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовьта. Коя е първата проява на Любовьта? - Животътъ. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Животъ, въ който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващашъ, че живѣешъ, че имашъ отношения къмъ нѣкого. Животътъ подразбира връзка къмъ нѣкого. Дѣтето съзнава, че има отношение къмъ майката; майката съзнава, че има отношение къмъ всички живи сѫщества. Ученикътъ съзнава, че има отношение къмъ Учителя си. Въ туй положение, въ което се намираме, ние се изправяме прѣдъ една научна идея, научна въ този смисълъ, че тя ни опрѣдѣля, какво трѣбва да имаме връзка съ Бога. Щомъ се свържешъ съ Бога, въ тебе ще се прояви новъ животъ, ти ще почувствувашъ разширение и свобода въ съзнанието. Послѣ, въ твоя животъ ще се прояви свѣтлина. Слѣдъ свѣтлината въ тебе ще се прояви знание, импулсъ да учишъ - да изучавашъ Истината. Онзи човѣкъ, който се е съединилъ съ Бога, е въ сила да извърши всичко започнато, прѣпятствия за него нѣма. Вие искате да извършите нѣщо въ България. Какво можетѣ вие да извършите въ България? Ако иматѣ пари, какво можетѣ да направите съ паритѣ? Ако иматѣ сила, какво можетѣ да направите съ силата? Силата, това е човѣшкиятъ умъ. Безъ умъ сила въ свѣта не може да има, не може да се прояви. Нѣкои отъ васъ искатѣ да бѫдете богати. Но богатъ трѣбва да бѫде само разумниятъ, само силниятъ човѣкъ. Какво ще се ползува малкото дѣте, ако вземе въ рѫката си единъ чукъ, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете единъ чукъ, веднага ще започнете работа съ него. Или пъкъ, ако нѣкое дѣте вземе Крали-Марковата сабя, прѣпаше я прѣзъ пояса си и поиска да стане воинъ, какво ще го ползува това? Чукътъ въ рѫката на малкото дѣте е нещастие. Сабята въ рѫката на малкото дѣте е нещастие, смърть носи за него. Слѣдователно, за глупавитѣ, за слабитѣ хора паритѣ сѫ опасни. Заради тѣхъ ще ги убиятъ, ще ги удушатъ, ще станатъ нещастни. Прѣди да поиска човѣкъ отъ Бога богатство, сила, той трѣбва да поиска мѫдрость, трѣбва да поиска любовь. У човѣка първо трѣбва да дойде Любовьта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаемъ, защо идемъ въ свѣта и какво искаме. Всеки единъ отъ васъ трѣбва да знае защо иде на свѣта. Азъ не говоря за външния свѣтъ или за онзи свѣтъ, който сѣди още въ хамбара - има хора, които още дълги години ще сѣдятъ въ хамбара. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ сте турени вече въ чувалъ, носятъ ви на нивата да ви посѣятъ; нѣкои отъ васъ виждамъ, че сѫ хвърлени вече на нивата, заровени сте; нѣкои пъкъ едва сте покълнали; други сте поизраснали; нѣкои сте завързали, но плодътъ още не е узрѣлъ. Има дълго врѣме да чакате, докато дойде плодътъ. Ще кажете: ние се обърнахме къмъ Бога. Обръщането къмъ Бога е още само процесъ на растене. Има доста врѣме още да чакате, докато дойде плодътъ на съзнанието. Защото, само плодътъ е, който привлича Божественото. Писанието казва: „Плодътъ на Духа е Любовьта”. Въ този случай, подъ думата Духъ, се разбира разумното, а плодътъ на разумното, това е Любовьта. Всекога разумниятъ животъ има за плодъ Любовьта. Дѣто има разумность, Мѫдрость, Истина, тамъ Любовьта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовьта. Сега трѣбва да направите външни и вѫтрешни връзки съ Бога. Вие за Бога трѣбва да иматѣ опрѣдѣлена прѣдстава. Първата връзка, това е съ вѣрата, отъ тамъ ще започнете. Не можете да имате връзка съ Бога, докато нѣмате вѣра. Съ обикновената вѣра ставатъ обикновени връзки. Не, абсолютна вѣра трѣбва да иматѣ! Нѣма да питате дѣ е Господъ. Питашъ ли дѣ е Господъ, никога нѣма да Го намѣришъ. Никога не питай, дѣ е Господъ! Не Го търси нито въ небето, нито въ себе си, въ ума или въ сърдцето си, нито между ангелитѣ. Търсишъ ли Бога нѣкѫдѣ, никога не може да Го намѣришъ. Писанието казва: „Въ Бога живѣемъ, сѫществуваме и се движимъ”. Накѫдѣ ще търси рибата водата? Накѫдѣ ще търсятъ очитѣ свѣтлината? Свѣтлината е навсекѫдѣ. Сега ще сѣдне нѣкой да ми обяснява, какво нѣщо е свѣтлината. Казватъ, че свѣтлината била вибрации. Азъ правя такива вибрации, движа се отъ едно мѣсто на друго, мърдамъ се. Но туй, което се мърда, което се движи, азъ ли съмъ? Свѣтлината като се търкаля съ своята колесница, хората я опрѣдѣлятъ като едно сѫщество и казватъ: свѣтлината е движение. Свѣтлината се движи, но не е движение. Тя свѣти, но не е свѣтлина. Когато показвамъ нѣкому пѫтя, азъ въ този пѫть ли съмъ? Това сѫ отношения, азъ не съмъ въ този пѫть. Значи, въ съзнанието има връзка. Подъ думата „свѣтлина”, ние разбираме вѫтрѣшна връзка. Щомъ между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се свѣтлина. Това показва, че ти си подписалъ договоръ. Щомъ се яви свѣтлина въ съзнанието ти, туй е признакъ, че онова, което си написалъ, е вѣрно; щомъ не е вѣрно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нѣщата, които си направилъ, не сѫ прави. Сѫщиятъ законъ е и при говоренето. Кажешъ ли нѣщо нѣкому и почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето си, това, което си казалъ, е вѣрно. Почувствувашъ ли скръбь, това, което си казалъ, не е вѣрно. Има нѣща вѣрни и невѣрни. Ако нѣщо е вѣрно въ ума, а невѣрно въ сърдцето, ти нѣма да почувствашъ пълна радость. Защо? - На това, което си казалъ, му липсва нѣщо. Нѣкой пѫть пъкъ въ ума ти е тѫжно, а въ сърдцето - радостно. На туй, което си казалъ, и въ този случай, липсва нѣщо. Щомъ онова, което си казалъ е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето. Слѣдователно, който нѣма радость и въ ума, и въ сърдцето, той нѣма пълна връзка съ Бога. Подъ връзка съ Бога подразбирамъ, че връзката трѣбва да се прави постоянно, всеки день, всека минута, всеки часъ, извънъ врѣмето и пространството. Цѣлиятъ ни животъ трѣбва да бѫде едно постоянно усилие да правимъ връзка съ Бога, да бѫдемъ въ постоянно съприкосновение съ Божествената Любовь, съ Божествената Мѫдрость, съ Божествената Истина, съ Божествения Духъ, съ Божественото съзнание. Това сѫ живи сили. Въ това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме. Та въ този смисълъ, всички, които искатѣ да работитѣ въ сегашнитѣ врѣмена на живота, този е пѫтьтъ. Връзка трѣбва да иматѣ - и външна, и вѫтрѣшна. Не подразбирамъ да правитѣ връзки единъ съ другъ. Не, вие ще правитѣ връзки съ Бога, а Богъ ще прави връзки между васъ. Когато Богъ свърже двама отъ васъ, тогава само ще иматѣ връзка; не ви ли свърже Богъ, нищо не става отъ васъ. Ние имаме толкова много примѣри за това! Онѣзи англичани, които ходятъ по Алпитѣ, често се завързватъ по 20 души заедно съ вѫже, за да не паднатъ въ нѣкоя пропасть, но случва се, че като потегли първиятъ, вързани и навързани, отиватъ въ пропастьта заедно съ водача си. Единственото правило за всички ви е слѣдната велика Истина: да направите външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Богъ да направи връзка съ другитѣ. Защо? Защото като направимъ връзка съ Бога, само тогава можемъ да очакваме Богъ да се прояви. Богъ като се прояви, ще направи истински връзки и ще измѣни остържещата срѣда. Нужно е ние да посѣемъ сѣмето въ земята, да направимъ една връзка и тогава да чакаме Богъ да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгорѣ и ще му каже: „Изпрати на това зърно свѣтлина, въздухъ!” И слънцето ще изпрати своята свѣтлина. Слѣдъ това ще каже на дъжда: „Ще изпратишъ на това зърно малко влага!” И най-послѣ ще каже на човѣка: „Ще идешъ да усилишъ връзката, която азъ направихъ.” Какъ? - Ще отидешъ да разкопаешъ почвата около това сѣменце, за да може да расте. Нашиятъ неуспѣхъ на земята се заключава именно въ това, че ние сами правимъ всички връзки. Казвате: да се съединимъ, да направимъ връзка, да станемъ силни! Колко силни сме станали досега? За примѣръ, какъ правятъ връзка мѫжътъ и жената? Тѣ се венчаятъ, сами си правятъ връзка. Жената казва: обичамъ този човѣкъ, готова съмъ да умра за него! Колко отъ васъ сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртьта, вземе мѫжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мѫжътъ или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа въ свѣта! Азъ спечеля пари, дойде нѣкой, задигне ги. Казвамъ: спечелихъ пари. Какви пари съмъ спечелилъ? Каква връзка съмъ образувалъ? Значи, всичкитѣ връзки, които ние сме направили, въ края на краищата, ще се унищожатъ. И тогава, спорѣдъ езика на Писанието, въ насъ ще остане само онова, което Богъ е насадилъ. Ако разбираме живота по този начинъ, между насъ нѣма да има никакъвъ споръ. Може да спорите нѣкой пѫть, кой е правъ, и кой кривъ. Правъ е този човѣкъ, който има външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Правъ човѣкъ азъ наричамъ човѣкътъ, който обича всички хора, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Само човѣкътъ, който дава е правъ. Казватъ за нѣкого: любовьта на този човѣкъ е користолюбива. Питамъ: може ли да се размѫти, може ли да се опетни единъ изворъ, който постоянно извира и праща своята вода навѫнъ? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, въ който влиза вода, а не извира отвѫтре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Слѣдователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетнитѣ. Всички трѣбва да замязате на извори, отъ които Божественото да извира отвѫтре. И тъй, Божествена връзка е когато човѣкъ има тази широка любовь именно, та като обича, да не очаква да му дадатъ нѣщо въ замѣна. Щомъ очаква, той не е никакъвъ изворъ, той е щерна. Отъ такъвъ човѣкъ, като извадишъ единъ котелъ вода, той очаква да му турятъ другъ котелъ вода. Човѣкъ трѣбва да има знание и мѫдрость. Какво знание? Азъ не разбирамъ такова знание, което си придобилъ само отъ четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвѫтре. Нѣкой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ тия нѣща подробно, но казвамъ: има една вѫтрѣшна връзка, има единъ вѫтрѣшенъ процесъ, има едно вѫтрѣшно знание у човѣка и то се дава само на разумнитѣ, само на онѣзи високо повдигнати души. Азъ наблюдавамъ, колкото съмъ говорилъ до сега, отъ никого нищо ново не съмъ чулъ. Постоянно слушамъ да се прѣповтаря това, което съмъ говорилъ. Нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, човѣкъ да слуша своитѣ думи. Азъ говоря или пѣя и моята рѣчь или пѣсень се отпечатва като на фонографъ. Изпялъ съмъ значи, една пѣсень, като нѣкой великъ пѣвецъ. Отида слѣдъ това при нѣкой приятель, и той ми казва: имамъ една нова пѣсень. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувамъ, моята пѣсень се пѣе. Отида на друго мѣсто, казватъ ми: чакай да ти изсвиримъ една нова пѣсень! - Пакъ моята пѣсень. Отида на трето мѣсто - все моята пѣсень ми пѣятъ. Казвамъ: каква нова пѣсень? Доста тѣзи фонографи! Най-скучното нѣщо е човѣкъ да слуша себе си, да го прѣповтарятъ и да бѫде едно ехо. Онова, което е излѣзло отъ насъ, да върви въ вечностьта, а ние да чуваме само Божественото. За насъ има смисълъ да възприемаме, когато Богъ ни говори, да чуваме Неговиятъ гласъ и да не бѫдемъ ехо. Когато азъ говоря, Богъ да ме слуша. Когато азъ ви говоря, не говоря на васъ, на Господа говоря. Казвамъ: Господи, хубавъ е Твоятъ свѣтъ! Като виждамъ тѣзи животни, тѣзи цвѣтя, тѣзи хора, които Си направилъ, азъ се радвамъ въ себе си. По този начинъ азъ се изказвамъ, какво мисля въ себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушамъ Неговото слово, Неговата Истина, Неговия гласъ, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трѣбва да има истинска обмѣна! Туй наричамъ истинска радость: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли азъ да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имамъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онѣзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прѣподалъ. Мислите ли, че учительтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бѫде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сѫщия урокъ по Законъ-Божи, напримѣръ, който той прѣподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бѫдеще учителитѣ нѣма да употрѣбяватъ сегашната система, нѣма да изпитватъ ученицитѣ върху туй, което тѣ сѫ прѣподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прѣподадения урокъ! Искамъ да ми кажете нѣщо ново отъ себе си. Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всеки единъ отъ васъ, както прѣзъ днешния день, така и за въ бѫдеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали иматѣ, или нѣмате такава връзка, но искамъ да ви обѣсня, какво трѣбва да се подразбира подъ думитѣ „връзка съ Бога”. Вѫтрѣшната връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вѫтрѣшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прѣдъ Него и да повтарямъ молитвата „Отче нашъ”. Това не е молитва. Не, ще седна прѣдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нѣмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дѣтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота! Искамъ да прѣмина прѣзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитѣ, страхъ ме е сѫщо да ме не ухапе нѣкоя голѣма змия. Кажи ми, какъ да прѣгазя онази голѣма рѣка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господъ ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще тѣ научи, какво трѣбва да кажешъ на мечката. Какво трѣбва да кажешъ на змията, какво трѣбва да кажешъ на рѣката. Той казва: „Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при рѣката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть.” Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмѣе, отвори ти пѫть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пѫть. Дойдешъ при рѣката, кажешъ и една дума, седнешъ надъ водата и хопъ, на другия брѣгъ си вече! Слѣдъ това казвашъ: каквото Господъ ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рѣката се подчинява. Казвамъ: по-добрѣ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрѣ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нѣкоя изба. Та ще иматѣ външни и вѫтрешни връзки! Нѣкой отъ васъ ще каже: едно врѣме имахъ много любовь, много вѣра. Оставѣте вашето „едно врѣме!” Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки иматѣ къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господъ говори ли ви? Ще мълчите, нѣма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господъ ви говори, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмѣна въ отношенията между Бога и васъ. Трѣбва да ни говори Господъ, и ние трѣбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитѣ отношения, външнитѣ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познаватѣ единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нѣкой, когото обичате, вие можетѣ да му отстѫпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нѣкой външенъ човѣкъ, когото вие не познаватѣ, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажетѣ: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Любовьта. Законитѣ въ Божествения свѣтъ сѣдятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстѫпя моята паница нѣкому, понеже тази паница е неотстѫпваема, веднага отъ невидимия свѣтъ, отъ невидима рѫка ще се сложи друга паница прѣдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сѫщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди желание да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сѫщото желание, сѫщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко. Сега ви говоря за вѫтрѣшнитѣ връзки. Нѣкой казва: заради тебе азъ съмъ готовъ да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде нѣкой при мене, казва ми: Учителю, азъ искамъ да ми направишъ една услуга, искамъ да ми поговоришъ малко. Азъ се спирамъ, обръщамъ се къмъ Бога и питамъ: Господи, разположенъ ли си да му говоришъ! Господъ ми казва, че е много занятъ. Казвамъ: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господъ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвамъ, че нѣмамъ врѣме да му говоря, нѣмамъ нищо въ себе си. Значи, най-първо Господъ трѣбва да ти говори. И, слѣдъ като Господъ ти е говорилъ, и ти си говорилъ на Господа, тогава азъ ще ти говоря. Казва нѣкой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнешъ да говоришъ на Господа. Само по този начинъ ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тѣзи мисли въ ума си! Нѣкои приятели казватъ: ние сме вече отъ десеть години въ новото учение, знаемъ много нѣщо. Да, азъ виждамъ стари приятели, които иматъ връзка съ Господа; пъкъ виждамъ и млади, които иматъ връзка съ Господа. Но виждамъ и стари, които нѣматъ връзка съ Господа; виждамъ и млади, които нѣматъ връзка съ Господа. На младитѣ и на старитѣ, които нѣматъ връзка съ Господа, казвамъ да направятъ тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощь, и безсмъртие, всичко зависи отъ тази връзка. Нѣмате ли тази връзка, може да обиколите цѣлия свѣтъ, може да сте най-видниятъ учитель, може да отидете въ небето и да се върнете сто пѫти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пѫтуване на кинематографъ. Ще отидетѣ на небето, ангелитѣ ще ви подържатъ тамъ 4 ÷ 5 деня и ще ви изпратятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Единъ царь не могатъ да го задържатъ като гостъ много врѣме въ нѣкоя държава, защото имъ коства много скѫпо. Когато германскиятъ императоръ ходи въ Цариградъ, турцитѣ си казаха: „Дано не дойде втори пѫть!” - Тъй много имъ коствалъ. Имате ли сѫщинска връзка съ Бога, вие вече иматѣ отношения, можетѣ да влѣзете въ връзка съ онзи великъ организъмъ на космоса. Тогава животътъ ви ще се осмисли, и вие ще станетѣ граждани на Царството Божие. Тогава вече ще иматѣ отношения на синове и дъщери къмъ Бога и ще можете да рѣшавате другояче въпроситѣ си, а не както сега. Сега казвате: този съборъ е на младитѣ. Съборътъ на младитѣ и съборътъ на старитѣ е единъ и сѫщъ. Когато младитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато и младитѣ и старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ сѫщитѣ връзки! Тогава отъ всички ще се образува единъ общъ организъмъ. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нѣщо е да срѣщнешъ една душа, която тѣ разбира, която тѣ обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрѣмо тебъ, угощава тѣ, безъ да и мине мисъльта, че трѣбва да си вървишъ. Онзи, който тѣ обича, угощава тѣ и си казва: дано поседи повече! А тия, които не тѣ обичатъ, казватъ: хайде да го угостимъ, че по-скоро да си отидѣ! Да дадешъ нѣкому нѣщо, да го угостишъ и при това да искашъ да сѣди още, това разбирамъ връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе въ съзнанието ти разширение и ти ще се зарадвашъ. Какво каза Лаванъ на Якова? - Откакъ дойде въ моя домъ, Богъ ме благослови. Значи Яковъ донесе благословение въ дома на Лавана. Когато Божественото дойде у насъ, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието. Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направѣте връзката! Азъ не казвамъ, че нѣмате, но направѣте връзката си съ Бога по-силна! Нѣкой казва: азъ имамъ връзка. Казвамъ: това е първиятъ конецъ. Отъ день на день я усилвайте! Вториятъ день казвамъ: направи връзка съ Бога! - Имамъ. Тури вториятъ конецъ. На третия день тури третиятъ конецъ. Послѣ тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, прѣзъ всичкитѣ вѣкове все ще туряшъ отъ тия конци. Ще кажешъ: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! Нѣкой пѫть ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законътъ на еволюцията на човѣшката душа. Колкото повече отъ тѣзи конци имашъ, толкова по-добрѣ. Отъ тѣзи конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. Отъ тѣзи конци ще се изплете Божествената връзка за духа. Тъй сѣди великиятъ въпросъ за вѫтрѣшнитѣ и външни връзки съ Бога, или съ други думи, отъ тѣзи връзки ще се опрѣдѣлятъ отношенията на Бога къмъ насъ и нашитѣ отношения къмъ Бога. Ако направите връзка съ Бога, ще бѫдете силни и мощни. Щомъ иматѣ външни и вѫтрешни връзки съ Бога, и Богъ ще направи външни и вѫтрешни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направимъ единъ вѫтрѣшенъ колективитетъ, ще образуваме единъ общъ вѫтрѣшенъ организъмъ и ще се разбираме, ще изпращаме своитѣ мисли телепатически. Само по този начинъ небето ще има къмъ насъ правилни отношения, отдѣто ще ни посѣщаватъ по-напредналитѣ наши братя. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посѣщаватъ ангелитѣ, тѣ сѫ напрѣдналитѣ наши братя. И тѣ се интересуватъ отъ тѣзи вѫтрешни връзки. Васъ, младитѣ, ако ви нарека братя, знаетѣ ли какво означава думата „братъ”? Съ буквата Б е започнало създаването на свѣта. Б-то означава създаване. Казвате: братъ и сестра. Какъ се казва сестра въ другитѣ езици, напримѣръ въ френски, въ латински езикъ? - На френски езикъ се казва „Soeur”, започва съ буквата S. Тази буква означава закона на вечностьта. Слѣдователно, когато говоримъ за братъ и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на новъ животъ. Братъ и сестра сѫ процеси на единъ новъ животъ, който трѣбва да започне. Братътъ и сестра, това е началото и краятъ на сегашния животъ. Братъ и сестра означаватъ границитѣ на новия животъ, въ който трѣбва да влѣземъ. Рѣката е рѣка, ако има брѣгове, ако има граници. Нѣма ли граници, не е никаква рѣка. Ако морето нѣма граници, не е море. Ако животътъ нѣма двѣ граници, не е животъ. Всяко нѣщо трѣбва да има разумни граници. Братъ и сестра, това сѫ разумни граници на единъ великъ, новъ животъ. Когато кажетѣ братъ и сестра, трѣбва да подразбирате границитѣ на разумния животъ. Душата ти трѣбва да трепне, когато кажешъ братъ или сестра. Като ви казвамъ братъ и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй опрѣдѣление? Думата братъ има смисълъ. Вие казвате, че нѣкой ви е братъ, пъкъ се сбивате, скарвате се съ този братъ. Братътъ, който прѣдставлява граници на твоя животъ, съ него никога не можешъ да се скарашъ. Съ онази сестра, която прѣдставлява граници на твоя животъ, която опрѣдѣля направлението на твоето движение, никога не можешъ да се скарашъ. Слѣдователно, ако ти си братъ нѣкому, ти ще бѫдешъ граница, ще опрѣдѣляшъ направлението на неговия животъ. Схванете ли така въпроса, ще иматѣ Божието благословение. Тогава нѣма да бѫдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизатъ навсѣкѫдѣ. Тѣ като влизатъ нѣкѫдѣ, разправятъ се за разни дреболии, внасятъ съмнѣние, подозрѣния между хората. Азъ никога не мога да се съмнѣвамъ въ единъ свой братъ или въ една своя сестра. Нѣкой братъ и сестра влизатъ въ една шатра, веднага тия духове на съмнѣние идватъ и казватъ: „Какво ли правятъ тия тамъ?” - Вижъ какво правятъ! Какво може да се прави въ свѣтлината? Въ свѣтлината може ли да се върши прѣстѫпление? Питамъ: онзи изворъ, който извира и дава, минава прѣзъ разни мѣстности и ги пои, върши ли прѣстѫпление? Ако този изворъ мине и разрови коренитѣ на нѣкое голѣмо дърво, направилъ ли е съ това некакво прѣстѫпление? Изворътъ казва на туй дърво: „Ти си голѣмо вече, ти си завършило своята еволюция, но умъ нѣмашъ, прѣвърни се на нѣкоя малка бубулечица и влѣзъ въ водата! Турцитѣ казватъ: „Дълъгъ Ахмедъ, глупавъ Ахмедъ.” Водата казва на дървото: „Ти си умно, нѣма защо да се стремишъ да стигнешъ до небето, затова, докато голѣмата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влѣзъ въ водата! Смири се, за да имашъ Божието благословение!” Смирението подразбира смаляване, прѣминаване отъ едно състояние въ друго. Когато Христосъ казва да се отречемъ, Той подразбира да се отречемъ отъ обикновения животъ, отъ всички негови прѣходни форми, отъ всички негови илюзии и да влѣземъ въ новия животъ. Като даваме нѣщо, добиваме нѣщо. Отъ всичко, което сега ви казвамъ, онова, което може да ви принесе най-голѣмата радость, е да направите връзка съ Бога. Вие ще слушате какво Господъ ви говори и слѣдъ като Той ви говори, вие ще Му говорите. И нѣма да повтаряте това, което Той ви е говорилъ, но ще Му кажете вашата опитность, ще му кажетѣ какво сте направили при условията, при които живѣете. Нѣма да Му навеждате, какво мислятъ ученитѣ по създаването на свѣта, че той е създаденъ по закона на еволюцията, че еди-кой си богословъ какво мисли по този въпросъ и т. н. Не занимавайте Господа съ тѣзи глупави работи, защо Господъ направилъ свѣта. Не учете Господа вие! Той знае защо е направилъ свѣта. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направилъ свѣта. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страхъ отъ мечка. Дошли сѫ гладни години, Господи, покажи ми начинъ, по който честно и почтено да си изкарамъ прѣхраната, да си направя обуща. Азъ съмъ готовъ на всичко онова, което ти благоволявашъ по отношение на мене. Искамъ да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искашъ, за да почувствувамъ, че си доволенъ отъ моята работа! Господъ внимава, дали ние сме доволни отъ това, което ни говори. Пъкъ и ние, когато Му говоримъ, искаме да знаемъ, дали Той е доволенъ отъ насъ. Щомъ Богъ е недоволенъ отъ насъ, казва: „Има погрѣшки въ твоята работа, ще ги изправишъ!” Ние трѣбва да живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ и да не огорчаваме Божествения Духъ. Единственото нѣщо, което внася въ насъ радость и веселие, това е Господъ. Затова, като създадемъ вѫтрѣшна и външна връзка съ Бога, ще придобиемъ тази радость и това веселие. Сега вие младитѣ трѣбва да иматѣ вѫтрѣшна връзка съ Бога! Тогава ще бѫдете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за въ бѫдеще, не и слѣдъ хиляди години, но още днесь. Пропуснете ли днешния день, другитѣ години никога нѣма да дойдатъ. Днешниятъ день подразбира съвкупность на всички условия, които Бога ни е далъ. Всичкитѣ години сѫ събрани сега. Ако сега посадимъ това сѣме, идещата година ще го видимъ въ една нова фаза на покълване; слѣдната година ще го видимъ израсло, цъфнало и най-послѣ вързало плодъ. Ние се стрѣмимъ къмъ този вѫтрѣшенъ плодъ. И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искамъ да нѣма спорове между васъ. Ученикъ е онзи, който има връзка съ Бога, и съ когото Богъ има връзка. Туй е дълбоко убѣждение. Нѣкой ме пита: азъ ученикъ ли съмъ? - Ако имашъ вѫтрѣшна връзка съ Бога, и ако Богъ има връзка съ тебе, ти си ученикъ. Приближавашъ ли се само, ти си вѣрующъ. Вѣрующиятъ образува своята връзка. Ако тѣ носятъ отъ хамбаръ въ хамбаръ, ти си оглашенъ. Ако си натоваренъ въ колата и тѣ носятъ за посаждане, ти си вѣрующъ, а ако си посаденъ вече, ти си ученикъ. Това сѫ три важни положения. Това е великата Истина, която опрѣдѣля външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ връзки. Никаква друга философия не може да бѫде постигната, докато нѣма това вѫтрѣшно съзнание. Тогава ще дойде законътъ на вѫтрешното смирение. Подъ „смирение” азъ разбирамъ едно разположение на човѣшката душа, да разбира и схваща великитѣ истини, които сѫ вложени въ самия животъ. Въ тази свѣтлина, бесѣдитѣ, които съмъ ви държалъ, ще станатъ по-ясни. Писанието, Евангелието сѫщо тъй ще ви станатъ по-ясни. Тогава животътъ на всички свѣти хора, които сѫ живѣли прѣди хиляди години, ще се осмисли. Трѣбва да знаетѣ, че всички тѣзи братя, които сѫ живѣли въ миналото, живѣятъ и сега, тѣ иматъ връзка съ Бога и работятъ отъ Негово име. Може да кажетѣ: дали е живъ еди-кой си светецъ? Всички светии живѣятъ и сега. Апостолъ Павелъ е живѣлъ нѣкога, но и сега живѣе. Та и всички ние сме живѣли въ миналото, но то не е важно, важното е, че сега живѣемъ. Между апостолъ Павла, между апостолъ Петра и между всички пророци и апостоли сѫществува вѫтрѣшна връзка, понеже казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си.” Това е сѫщата връзка. Ами че всека вечерь Христосъ иждивяваше по нѣколко часа да говори на Господа и Господъ да Му говори. Вие по колко часа сте въ разговоръ съ Господа? Вие не четете молитвитѣ, които ви сѫ дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: „Нагласенъ съмъ вече.” Съ това не казвамъ да не четете молитвата „Отче нашъ”, не ви правя управникъ, но казвамъ: трѣбва да иматѣ истинска вѫтрѣшна връзка! Сега, пожелавамъ ви тази срѣща да стане по единъ естественъ пѫть. Нѣкои отъ младитѣ ще говорятъ, послѣ ще има и музика. Бѫдете всички свободни, за да се образува тази вѫтрѣшна връзка. Ако образувате вѫтрѣшната връзка, може да отидемъ до Мусала. Безъ връзка ние не искаме да ходимъ. Хора, които нѣматъ връзка съ Бога, какво ще търсятъ на Мусала? Ако иматѣ връзка, врѣмето ще бѫде хубаво; ако нѣмате връзка, дъждъ ще ни кваси на общо основание, пъкъ и вѣтъръ ще ни духа. Щомъ иматѣ връзка, Господъ ще отвори небето, ще каже: „Приемете тия гости добрѣ!” Щомъ нѣмате връзка, ангелитѣ ще ни поливатъ отгорѣ и ще кажатъ: „Какво търсите на туй високо мѣсто?” Днесь ще опрѣдѣлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можемъ духовно да се изкачимъ на Мусала, може да отидемъ. Но трѣбва да знаетѣ, че каквото е отвънъ, такова е състоянието и отвѫтре. Ще ви попитамъ сега: искатѣ ли да отидемъ на Мусала? Съ връзка или безъ връзка? Хубаво, щомъ искатѣ съ връзка, тогава ще отидемъ. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - другъ пѫть нѣма. Този е истинскиятъ пѫть, по който вървятъ всички души отъ цѣлото небе, всички ангели, всички добри хора, отдѣто и да сѫ, каквото и да е тѣхното положение. Казвамъ ви една проста, но велика Истина. Питамъ Господа: да ви говоря ли още? Господъ се е приготвилъ да ви говори. Щомъ Господъ се е приготвилъ да ви говори, слушайте Го! Слѣдъ като ви говори Господъ, тогава и вие ще му говоритѣ, но прѣмо, сѫщественото, онова новото, което е въ душата ви. Кажѣте на Господа най-сѫщественото, онова, което разрѣшава въпроса за свѣта, за вѣчния животъ. Говорете Му да ви избави отъ смъртьта, да ви избави отъ онази мечка, която се е вмъкнала въ душата ви! Говорете на Господа да ви избави отъ съмнѣнието! Говорете на Господа да ви избави отъ невѣрието! Говорете на Господа да ви избави отъ гнѣва, отъ подозрѣнието, отъ тази стипчивость, която иматѣ. Всички не сте готови. Като се очистите отъ всички тѣзи бубулечици на вашето вѫтрѣшно естество, като ви избави Богъ отъ тѣхъ, тогава ще прогледате свободно наврѣдъ. Тѣ изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободитѣ отъ всички тѣзи бубулечици, отъ тази филоксера въ коренитѣ ви, тогава ще цъфнете. Като ви избави Господъ, ще бѫдете съвършено чисти, безъ никакви бубулечици въ коренитѣ, въ листата и въ клонищата. Листата ви ще бѫдатъ зелени, цвѣтътъ - росенъ, свѣжъ, плодътъ ще бѫде безъ червеи, ще увисне и ще узрѣе подъ Божествената свѣтлина, та като дойдатъ вашитѣ приятели, вашитѣ напрѣднали братя, да има какво да вкусятъ отъ васъ. И тъй, сега ще ви дамъ да си запишете едно мото. Това сѫ думи на Господа къмъ васъ: „Моята Любовь носи животъ и знание за васъ”. Днешната Любовь на Господа носи животъ и знание за васъ. Подъ „животъ”, разбирамъ вѣчния животъ - животътъ на безсмъртието. И подъ „знание”, разбирамъ това знание, което носи сила за васъ. Само Божественото знание носи сила. Въ обикновеното знание нѣма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажетѣ: „Господи, въ пѫтя на Твоята Любовь, въ пѫтя на Твоята Мѫдрость, въ пѫть на Твоята Истина ние ще Ти служимъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ.” * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 7 юли, 1926 г., срѣда, 5 ч. с. въ гр. София.

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Хр. Койчевъ. Будность. Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кѫдѣто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитѣ, зарѣяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрѣдь обширенъ лѣсъ, кѫдѣто пѫтникътъ спира, за да отпочине, да смѣни мисъль и кѫдѣто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. Прѣзъ цѣлата година ние сме живѣли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трѣбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смѣлость, още увѣреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, коетд ни движи, сплотява, рѫководи. Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владѣятъ идеитѣ съ всичкитѣ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитѣ. Той най-послѣ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни — несъзнателно свързване съ сѫщноститѣ на нѣщата, при други — съзнателно. Твърдѣ съзерцателенъ, твърдѣ внедренъ въ себе си трѣбва да бѫде човѣкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човѣшкия умъ, човѣшкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вѫтрѣшната сѫщина на нѣщата. Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сѫщность на човѣшката душа! Сѫщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мѫдростьта на човѣка, който изразява Истината. Единъ отъ най-голѣмитѣ съврѣменни виртуози, слѣдъ като се проявилъ като твърдѣ способенъ и обѣщаващъ музикантъ, отива при единъ учитель, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко билъ той разочарованъ, когато трѣбвало отъ сутринь до вечерь непрѣкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мѣсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се вече и за настоящй идиотъ. И що? — На първия концертъ слѣдъ своето обучение, той добилъ всичката извѣстность и слава, която вече никой не му отрекьлъ. Нѣщо съвсѣмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикновенъ начинъ придобилъ — то било изразътъ . Може би на насъ именно, прѣдстои тази опитность: идеитѣ, които ни вълнуватъ, сѫ ясни за насъ; ние имаме убѣждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживѣятъ и дадатъ изразъ. Въ сегашния, тъй усложненъ животъ, нашитѣ разбирания, нашитѣ методи, нашитѣ сили отиватъ въ противовѣсъ на общото течение на мисъльта, на методитѣ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпоставимъ и да видимъ най-послѣ, че външното благополучие никакъ не отговаря на вѫтрѣшното такова, че външната начетеность не означава още духовность или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродѣтели. Затова, когато нѣщата и отношенията въ живота сѫ тъй разновидни и противорѣчиви, ученикѣтъ трѣбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразноститѣ. Потрѣбенъ е единъ методъ, провѣренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. Въ свѣта сѫ дадени различни методи, обаче опората, стимулътъ на всички безъ изключение е една — това е б у д н о с т ь т а. За всички ученици будностьта е начало, задача, цѣль, а впослѣдствие, тя става пѫть. Будностьта е дѣте на врѣмето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитѣ математични величини; въ една милиардна часть оть секундата се рѣшава сѫдбата на цѣлъ човѣшки животъ, на цѣлъ народъ, на цѣла раса, а и на цѣлото човѣчество. Затова будни, всѣки при свѣтилника си! (Единъ девизъ, повтарянъ отъ хиляди години). На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрѣзъ магичностьта на думитѣ и силата на желанието прѣпорѫчватъ на своитѣ ученици постижението на задачитѣ и идеалитѣ си. Ако една цѣль, едно духовно томление се оживи, като една вѫтрѣшна нужда, то тя възпламенена би освѣтила пѫтьтъ къмъ себе си. И тъй, ако въ скръбьта и въ радостьта,въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразимъ живота въ Любовьта. Тъй ще изразимъ пѫтя въ Мѫдростьта. Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. Да изразимъ Будностьта!

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ Размишление Прочете се резюме върху темата: “Отличителнитѣ чърти на лъжата и кражбата.” За следния пѫть всѣки единъ отъ васъ ще пише по едно писмо на единъ отъ ученицитѣ отъ провинцията. Нѣма да казвате: “Азъ съмъ неразположенъ, по този въпросъ съмъ на особено мнение.” Не, никакво особено мнѣние! Всички ще пишете - нищо повече. Наистина, ще извадите по два лева отъ джоба си. Всѣки отъ васъ ще си избере едного отъ провинцията, на когото да пише. Ще напишете нѣщо хубаво отъ себе си. Ако не пишете, ще кадите, ще пушите като соба. Тъй че, до всички градове изъ провинцията ще пишете, като имъ кажете, че имате зададена тема отъ Учителя, да пишете на братята и сестритѣ отъ провинцията по едно писмо. Ще имъ напишете нѣкаква ваша идея по свободенъ изборъ, каквото вдъхновение ви дойде. Азъ мисля, че ще ви дойде вдъхновение, отъ което ще останете доволни. Темитѣ ви трѣбва да сѫ изпратени до слѣднята срѣда. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Послушанието не се отнася до менъ. То е великъ законъ въ свѣта, който трѣбва да се прилага безъ изключение. Всички велики хора сѫ били послушни. Само онзи музикантъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на музиката, е станалъ музикантъ; само онзи художникъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на художеството, е станалъ художникъ; всѣки поетъ, който е билъ послушенъ по отношение законитѣ на поезията, е станалъ поетъ. Послушанието е необходимо за всички хора. Не казвамъ, че трѣбва да имате послушание къмъ глупавитѣ работи, но се изисква послушание за умнитѣ работи. Ако зададатъ една тема на нѣкой музикантъ, той изведнъжъ ли ще я напише? Или, ако се зададе на единъ поетъ да напише нѣкое стихотворение, той изведнъжъ ли ще го напише? Той ще го излѣе въ една форма, въ втора, въ трета, въ четвърта, докато най-сетнѣ ще напише нѣщо, което самъ ще хареса. Ще каже нѣкой: “Какво ще стане отъ едно писмо?” Много нѣщо може да стане за вашитѣ работи, но не и за тия на свѣта. Разбира се, азъ нѣма да се спирамъ тази вечерь въ обяснение на тия работи, които сами по себе си трѣбва да се асимилиратъ. Нѣкои отъ млѣкопитающитѣ напримѣръ прѣживатъ храната си; кокошката пъкъ, като глътне зрънцата си, гълта и пѣсъкъ. Тогава въ нея вътрѣ става единъ процесъ на мелене, като въ воденица. Сѫщото е и въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. При всички страдания които хората изживѣватъ, става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Когато се събератъ въ човѣка излишни мисли и чувства, идватъ и страданията. Тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ако разбирате този законъ, вие ще можете да избегнете страданията. Ударътъ на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите безъ да ви сломи; ако пъкъ не разбирате закона, този ударъ ще дойде отвесно, подъ правъ ѫгълъ, срѣщу васъ, а тогава той е най-силенъ. Сега нашата цель не е да отмахнемъ съврѣменнитѣ страдания. Врѣменнитѣ несполуки на земята не важатъ за насъ. Главната цель, къмъ която трѣбва да се стремимъ, е съвършениятъ животъ. Вашата сегашна форма трѣбва да се измѣни. Както воловетѣ очакватъ да паднатъ рогата имъ, копитата имъ, да се прѣвърнатъ на пръсти и да се изправятъ на два крака, така и вие трѣбва да се изправите морално. Нѣкои отъ васъ въ морално отношение сте дѣца и пълзите като тѣхъ. Нали знаете, какъ пълзятъ малкитѣ дѣца? За да ходите прави, трѣбва да разбирате закона, да имате великъ стремежъ въ своята душа. Човѣкъ не трѣбва да се спира въ пѫтя си отъ това, че се прѣпъналъ въ нѣкое малко камъче, че му се охлузилъ кракътъ или че му излѣзла нѣкаква малка пришка, или че сърцето го заболѣло, или че коремътъ го заболѣлъ и т.н. Това не сѫ важни работи, тѣ сѫ посторни нѣща. Туй, че те боли корема, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свѣтъ. Защо те боли главата? - Отъ много знание. Човѣкъ, като мисли, че знае много, главата го заболѣва. Питамъ: на кой човѣкъ се охлузва гърба? На този, който много носи или на този, който малко носи? - Разбира се, че на този, който носи много. Азъ не съмъ срещналъ досега човѣкъ, който, като ходи безъ раница, да му е охлузенъ гърба? Обаче, онзи, който носи 3-4 раници на гърба си, винаги е съ охлузенъ гръбъ. Значи, такъвъ човѣкъ винаги е натоваренъ. Кои хора страдатъ повече: тия, които носятъ голѣмъ товаръ, или тия, които носятъ малъкъ товаръ? - Тия, които носятъ голѣмъ товаръ, страдатъ повече. “Голѣма глава, голѣма бѣла” - казватъ българитѣ. Нѣкои отъ ученицитѣ иматъ силно желание да се повдигнатъ скоро, бързо да разрѣшатъ въпроситѣ. Сега прѣдставете си отношението А:В. Какво означава това отношение? - Това сѫ мъртви букви. Имате друго отношение А:В = С:Д. Това отношение има нѣколко разрѣшения. Първото разрѣшение [е] чисто физическо. Какво означава величината А? Това е сѣмето. Значи, сѣмето, посадено въ земята, се отнася къмъ растението тъй, както самото растение се отнася къмъ цвѣта, а цвѣтътъ пъкъ се отнася къмъ плода. Това е единъ отъ начинитѣ за обяснение на нѣщата. Искашъ да пишешъ нѣкому едно лаконическо писмо. Ето едно такова писмо: “Азъ съмъ величината А, живѣя въ новитѣ условия на живота, влизамъ въ свѣта, дѣто свършихъ училище, свършихъ университета. Слѣдъ това азъ влизамъ въ обществото В, къмъ което имамъ извѣстни отношения. Значи, А свършихъ университета и сега като медикъ, имамъ отношения къмъ В, къмъ обществото. Така азъ имамъ отношения къмъ всички ония хора (С), които ще бѫдатъ излѣкувани отъ мене, а главно къмъ тия отъ тѣхъ (Д), които ще ми благодарятъ.” Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишешъ такова едно писмо, отъ тия отношения всѣки ще разбере, какво е положението ти. По този начинъ ще съкратишъ и врѣмето. Освѣнъ по този начинъ, вие можете да напишете вмѣсто едно дълго писмо само единъ равностраненъ триѫгълникъ на върховетѣ, на който ще поставимъ три букви. Какво означава този равностраненъ триѫгълникъ? - Той прѣдставлява единъ добъръ приятель, който се проявява съ единъ отличенъ умъ, съ едно прѣкрасно и благородно сърце и съ една устойчива воля. Такъвъ човѣкъ, каквото каже, изпълнява. Получите ли такова писмо отъ нѣкой вашъ приятель, имайте пълно довѣрие на него, азъ го прѣпорѫчвамъ. Това означава равностранниятъ триѫгълникъ. Вмѣсто да напишешъ едно голѣмо писмо, съ разни обръщения: “Любезни приятелю, многоуважаеми приятелю, както виждашъ, отдѣлихъ малко врѣме, макаръ да съмъ много заетъ, да ви прѣпоръчамъ този приятель и т. н.” Не, вмѣсто да увивашъ, да усуквашъ, ще се изкажешъ прѣмо, откровено. Какъ? - Ще напишешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Този триѫгълникъ вече говори, че имате човѣкъ съ отличенъ умъ, който мисли добрѣ, който има свѣтлина въ съзнанието си, той е човѣкъ и съ добро сърце, не е раздвоенъ въ чувствата си, а сѫщо така той има и положителна, устойчива воля. Да напишешъ единъ триѫгълникъ на приятеля си, значи да съкратишъ врѣмето. Ако вие изпратите единъ такъвъ триѫгълникъ въ небето, тамъ всички ангели веднага ще го прочетатъ и ще го разбератъ. Но ако имъ изпратите едно писмо на български езикъ написано, никой отъ тѣхъ нѣма да го разбере. Тѣ ще търсятъ нѣкой ученъ българинъ, специалистъ по езика, който ще може да имъ го прѣведе на тѣхенъ езикъ. Българскиятъ езикъ е разбранъ за насъ, но не и за тѣхъ. Вие си казвате: “Дали ангелитѣ се интересуватъ отъ нашия животъ?” - Не се интересуватъ. Кой отъ васъ напримѣръ, се интересува отъ мравкитѣ? - Само ученитѣ хора, а обикновенитѣ хора не се интересуватъ. Най-послѣ питамъ: мравитѣ занимаватъ ли се съ насъ? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравкитѣ, но тѣ не искатъ да знаятъ за насъ. Често, като ходя по Витоша, нѣкоя мравя се качи отгорѣ ми, ходи по рѫцѣтѣ ми, безъ да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натукъ-натамъ, обикаля, докато намѣри нѣкоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? - Съзнанието й е такова. И дѣйствително, тя има право. Казва: “Ти си божество, богатъ, щедъръ човѣкъ си, ще ми дадешъ една малка трошица. И сто мравки още да дойдатъ, това нищо не прѣдставлява за тебе. Макаръ, че не съмъ толкова тежка, отъ тебе завися. Но ти ще бѫдешъ тъй благороденъ, нѣдей ме бута съ рѫката си, защото ще ме смажешъ.” Азъ й казвамъ: “Можешъ да се разхождашъ по мене, само нѣма да ме хапешъ, можешъ да правишъ своитѣ изслѣдвания, колкото искашъ, но ще бѫдешъ внимателна! Ухапешъ ли ме, ще те хвърля долу.” Тъй се разговарямъ по нѣкой пѫть съ мравкитѣ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ много благородни, а нѣкои - много заядливи. Казвамъ: “Азъ ти казахъ да бѫдешъ внимателна.” Щомъ не изпълнявашъ, ще се намѣришъ на земята. Така постѫпватъ и съ васъ отъ невидимия свѣтъ. Нѣкой пѫть вие се покачвате на сѫществата отъ невидимия свѣтъ, за тѣхъ не сте тежки, но щомъ започвате да човъркате, щомъ започвате да философствувате, хващатъ ви и ви хвърлятъ долу. Това сѫ положителни нѣща въ живота. Разбира се, тия разсѫждения ще останатъ като особена философия и то за тия отъ васъ, които разбиратъ. Често вие правите движения, но безсъзнателни. Запримѣръ туряте рѫцѣтѣ си съединени на масата и образувате по този начинъ единъ триѫгълникъ или пъкъ ги туряте подъ брадата си и се подпирате на лактитѣ и пакъ образувате триѫгълникъ. Значи, така вие разрѣшавате единъ важенъ въпросъ. Тъй че, вие образувате съ рѫцѣтѣ си разни фигури. Такива движения може да прави и едно дѣте. Това не е знание. Всѣко движение трѣбва да е изживѣно, въ него трѣбва да има смисъль. Ако ви напиша слѣднитѣ двѣ отношения, какво ще разберете отъ тѣхъ: А:Д = С:Д; А:С =Д:В. Тия отношения спадатъ къмъ пермутациитѣ. Ако тия букви сѫ установени, то като ги смѣнитe, ще иматъ ли едно и сѫщо значение? Ако ви кажа, запримѣръ: отношенията на майката къмъ дъщерята сѫ такива, каквито сѫ отношенията на бащата къмъ сина; или пъкъ отношенията на учителя къмъ ученика сѫ такива, каквито отношенията на лѣкаря къмъ болния. Тукъ имате два различни процеса, въ които, обаче, отношенията сѫ сѫщи. При отношенията на учителя къмъ ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лѣкаря къмъ болния имате съвсѣмъ другъ процесъ. Послѣ, имате отношения между онзи, който взима пари и онзи, който дава; отношения между сѫдията и подсѫдимия. Както виждате, това сѫ все отношения, но различни едни отъ други. Питамъ тогава: какви могатъ да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? - Тѣ могатъ да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на сина къмъ бащата, или както отношенията на дъщерята къмъ майката, или както тия на ученика къмъ учителя, или както тия на болния къмъ лѣкаря. Кои отношения сѫ най-хубави отъ всички изброени? Сега нѣкой може да каже: азъ зная тия отношения. Да, вие ги знаете, но споредъ менъ това не е знание. Азъ наричамъ знание това, каквото вършишъ, да е проникнато отъ любовь къмъ Бога. Като се намѣришъ прѣдъ нѣкое изкушение, напримѣръ нѣкой човѣкъ ти открадне 10 000 лева или пъкъ ти направи нѣкаква голѣма пакость, да можешъ, като държишъ въ ума си мисъльта за Бога, да кажешъ: “Не, азъ нѣма да давамъ този човѣкъ подъ сѫдъ, нито пъкъ ще го търся за какво и да е. Господь далъ, Господь взелъ. Съ това ще направя една жертва, да опитамъ себе си. Отъ любовь къмъ Бога, заради моитѣ отношения къмъ Него, азъ ще опрѣдѣля отношенията си къмъ онзи, който ме е обралъ. Ако отношенията ми къмъ Бога сѫ прави, то и отношенията ми къмъ този, който е постѫпилъ къмъ менъ несправедливо, ще бѫдатъ пакъ прави. Слѣдователно, ако въ даденъ моментъ не мога да се въздържа отъ нѣщо, то е заради мене.” Ако речете да търсите този човѣкъ, който ви е ограбилъ, вие ще постѫпите като всички хора, които не разбиратъ закона. Ако този човѣкъ е дошълъ и взелъ отъ васъ 10 000 лева, какво лошо има въ това? Казвамъ, прѣдставете си, че вие двамата сте въ морето. Единиятъ е банкеръ, а другиятъ - апашъ. Банкерътъ държи на една връвь торба, пълна съ злато и тежи 20 килограма, но паритѣ потъватъ на дъното. Апашътъ може ли да обере банкера? - Не може. Морето е бурно. И двамата гледатъ да не потънатъ. Апашътъ може ли да извади отъ дъното на морето паритѣ? - Не може по никой начинъ. Въ водата не може да става никакъвъ обиръ. На сушата може да става обиръ, но слѣдъ като се излѣзе отъ водата. При вълнитѣ обаче, никой нѣма да мисли за обиръ. Тамъ всѣки ще мисли, какъ да се спаси, какъ да излѣзе на брѣга. Слѣдователно, има състояния на земята, когато никой апашъ не може да те обере. Прѣдставете си, че единь день всички поданици, които ще наслѣдятъ земята, ще бѫдатъ прѣпасани съ жици, по които ще минава силенъ електрически токъ, питамъ: апашътъ ще може ли да се доближи до тѣзи хора? Ти носишъ злато въ себе си, но апашътъ не може да те обере. Какъ ще те обере? Сѫщото е и днесъ. Сегашнитѣ разсѫждения на хората сѫ дѣтински. Никой никого не може да обере. Животътъ, който Богъ ти е далъ, никой не може да ти го вземе. Законътъ е такъвъ. Животътъ има отношение къмъ богатството, храната и условията. Щомъ Богъ ти дава животъ, този животъ има свои условия, които никой не може да ти ги вземе. Никой не може да те лиши отъ твоитѣ условия за животъ. Но съгрѣшишъ ли, нарушишъ ли веднъжъ законитѣ, които Богъ е поставилъ като основа на живота, ти самъ се изключвашъ и сега всичко могатъ да ти взематъ. Причината за всички страдания, нещастия и лишения въ живота си самъ ти. Затуй, най-първо ще установишъ нормални отношения къмъ великитѣ закони на живота и тогава ще бѫдешъ подъ тѣхно покровителство. Онѣзи, които грѣшатъ, всѣкога ще боледуватъ и лѣкарь всѣкога ще идва да ги лѣкува. И за лѣкуването си тѣ ще плащатъ, ще излиза нѣщо отъ джоба имъ. Такива хора всѣкога ще иматъ недоимъкъ. Сега нѣкои мислятъ, че това не се отнася до тѣхъ, че тѣ всѣкога ще иматъ. Не, днесъ всички сте въ морето, нѣкои отъ васъ сѫ по силни, други по-слаби, но всички трѣбва да издържите този изпитъ. Работата трѣбва да се доведе до край. Вие се състезавате помежду си, но не си правете илюзии! Азъ ще ви прѣдставя една картина, да видите, какви сѫ резултатитѣ на състезанието. Прѣдставете си, че има да се борите съ десеть души пехливани, но и вие минавате за борецъ въ свѣта. Започвате борбата. Вие успѣвате да свалите петима отъ тия юнаци. Вие се зарадвате и казвате: “Азъ побѣдихъ!” Не, докато не повалите всички десеть на земята, вие не сте завършили борбата. Ако повалите и деветьтѣ отъ тѣхъ на земята, пакъ не казвайте, че сте побѣдили. Може би десетиятъ ще дойде и ще ви повали. Докато не побѣдите всички противници, които имате насрѣща си, докато не побѣдите всички мѫчнотии, дръжте се въ резерва! Вие казвате: петь души повалихъ на земята. Да, петь души повалихте, но има още петь, които могатъ да ви повалятъ. Казвате: “Азъ съмъ уверенъ въ Бога, че и съ тѣхъ ще бѫде сѫщото.” Не, не изкушавай Бога! Всички, които се борятъ съ тебе, и тѣ иматъ вѣра, че ще те повалятъ на земята. Тогава, кой кого е повалилъ? Допуснете сега, че се борятъ двама души пехливани, съ еднакви сили. Единиятъ хваща другия за краката и го повдига въ въздуха. И вториятъ хваща първия за краката и го повдига въ въздуха. Двамата пехливани, които се вдигатъ за краката, сѫ съ равни сили. Единиятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” И вториятъ казва: “Азъ съмъ силенъ.” Щомъ и двамата сме силни, нѣма какво да си противодѣйствуваме. Равни сили не могатъ да се борятъ. Борятъ се само неравни сили. Затуй човѣкъ има двѣ рѫце, за да не могатъ да се борятъ. И двѣтѣ рѫцѣ сѫ съ еднакви сили. Слѣдователно, между рѫцѣтѣ не може да става борба. Каквото може да направи дѣсната рѫка, това може да направи и лѣвата рѫка. Това сѫ редъ разсѫждения, които може да приведете въ практическия животъ и тогава ще извадите извѣстни правила за живота. Тия разсѫждения сѫ цѣнни. Кои разсѫждения ще бѫдатъ по-цѣнни: да разрѣшавате социалния въпросъ или да разрѣшавате задачи, които животътъ ви прѣдставя днесъ въ вашитѣ ежеминутни отношения? Социалниятъ въпросъ може да се разрѣши математически. Слѣдъ колко хиляди години ще се разрѣши? Ние имаме данни, какъ ще се разрѣши този въпросъ. Сегашниятъ социаленъ въпросъ ще се разрѣши тъй, както ще се разрѣши въпросътъ на житното зърно. Какво става съ него, като го посѣете въ земята? - Израства. Сѫщото ще стане и съ съврѣменното човѣчество. Сега хората знаятъ, запримѣръ, като посѣятъ едно житно зърно, слѣдъ колко врѣме ще израстне. Тѣ знаятъ сѫщо слѣдъ колко врѣме отъ посѣването на орѣха, на бука, на дѫба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстатъ и ще се развиятъ тия сѣмки. Онѣзи, които се занимаватъ съ посаждането на сѣмкитѣ, знаятъ точно слѣдъ колко врѣме може да израсте тази сѣмка, слѣдъ колко врѣме ще върже и ще даде плодъ. За всичко има опрѣдѣленъ периодъ. Социалниятъ въпросъ сѫщо тъй спада къмъ тѣзи въпроси, за които всичко е точно опрѣдѣлено. Като се посѣе единъ човѣкъ, колко години се изискватъ за неговото израстване? Прѣдставете си, че правя слѣдното твърдение: За да се появи само първата клѣтка, изискватъ се 400 000 години. Послѣ, за да образува тази първоначална клѣтка своитѣ органи, изискватъ се още около 20 милиона години. Това сѫ вѣроятности само. Вие ще кажете: “Отъ дѣ можемъ да знаемъ ние това нѣщо?” - Написано е. Когато намѣрите единъ зѫбъ, нали четете по него? Вие четете по него отъ какво животно е този зѫбъ, прѣди колко години е живѣло и т. н. Върху кожата на жабата сѫщо тъй е написано, колко милиона години е живѣла тя и т. н. Всички подробности отъ нейния животъ сѫ написани върху кожата й. Ако се говори така на съврѣменнитѣ хора, ще те взематъ за лудъ или за смахнатъ, но ако взема костената жаба и разгледамъ всички геометрически форми, написани по нея, и научно обясня на хората цѣлия животъ и история на тази жаба, ще се съмнѣватъ ли? - Не, това е наука вече. Вие не сте се спирали върху тия фигури по кожата на жабата. Това сѫ геометрически проекции. Та въ природата, върху всички нѣща е написана историята на цѣлокупния животъ. Най-важното при сегашнитѣ условия за всинца ви е да приложите най-малката часть отъ това знание, което сте придобили. Само по този начинъ всѣки ще бѫде доволенъ, че е придобилъ едно благо въ живота си. Бѫдете доволни отъ малкото, което сте придобили, но да е хубаво. Нѣкой пѫть вие може да се съмнѣвате, да мислите, че не сте придобили нищо. Съмнѣнията ще дойдатъ, но това да не ви смущава. Не, вие ще си кажете: “Наистина, отъ толкова години съмъ въ това учение, но и много нѣща съмъ научилъ.” Азъ ще ви попитамъ: нима онзи търговецъ, който е прѣкаралъ цѣли 20 години въ дюкяна си да продава платове, е спечелилъ много? Ами какво е спечелилъ онзи хирургъ, който е направилъ 3-4 хиляди операции въ 20 години? Той ще си каже: “Азъ направихъ 3-4 хиляди операции въ своята 20 годишна практика.” Да, но всички тия хора сѫ измрѣли, а най-послѣ умира и лѣкарьтъ. Какво е направилъ? Неговитѣ операции важатъ толкова, колкото и вашето слѣдване въ школата. Ако вие само слушате безъ да учите и ако учите, безъ да прилагате, на какво основание трѣбва да ви се даде извѣстна привилегия? Ако азъ ви говоря, то е защото имамъ живи хора прѣдъ себе си, които могатъ да ме разбиратъ, но ако ми донесатъ измрѣли хора, заминали за онзи свѣтъ и искатъ да имъ държа лекции, азъ нѣма да имъ говоря. Който ме види, че говоря на такива хора, какво ще каже? Мога ли да говоря на мъртви хора? - Не мога. Та сега желая, да се оправятъ отношенията между всинца ви. У всички васъ има една чърта и добра и лоша. Тя е, че искате да бѫдете свободни, да не ви стѣсняватъ хората. Щомъ хората те притѣсняватъ, ти не можешъ да работишъ. Но случава се нѣкой пѫть, че трѣбва да се притѣснишъ, трѣбва да търпишъ, докато дойдатъ условията да излѣзешъ на широко. Това сѫ врѣменни състояния. Тъй както сте наредени сега, не е споредъ законитѣ на окултната наука. Ако бѣхте наредени по окултенъ начинъ, този салонъ трѣбваше да бѫде най-малко 4 - 5 пѫти по-голѣмъ, отколкото сега, за да има между всѣки отъ васъ поне половинъ метъръ растояние, да не ви засѣга никой. Още по-добрѣ щѣше да бѫде, ако имаше по единъ метъръ растояние помежду ви. А сега, седне нѣкой, близо до него седне другъ и безъ да искатъ се докосватъ единъ другъ. Единъ си вдигне рѫцѣтѣ, докосне другаря си, той се раздвижи, не може да мисли свободно. Но не е така, вие трѣбва да правите дома си, каквито щете упражнения и движения, а тукъ трѣбва да се концентрирате, да мислите правилно. Затова движенията ви трѣбва да бѫдатъ разумни. Ако азъ хвана носа си, какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да се чистите. Послѣ, ако изплѣзя езика си какво показва това? - Искамъ да ви кажа, че трѣбва да владате езика си. Това обаче, не сѫ недѫзи на едного отъ васъ, това сѫ недѫзи на всички ви. Нѣкой може да ги нѣма на физическия свѣтъ, но ги има въ сърцето си. Въ всички области на невидимия свѣтъ се изисква изправность. То значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ въ всички свои отношения. Въ всѣка наша обхода трѣбва да има благородство. Ние не трѣбва да уронваме нито нашия прeстижъ, нито престижа на другитѣ. Азъ трѣбва да се лиша отъ своята свобода, за да не наруша свободата на другитѣ. Това е благородство, това е достойнство. Нѣкой пѫть човѣкъ прави едно малко самоотричане въ полза на другитѣ, а нѣкой пѫть става обратния процесъ. Умнитѣ хора трѣбва да се самоотричатъ, да търпятъ другитѣ. По този начинъ само могатъ да се изправятъ всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда на добъръ край. Човѣкъ често прави неволни движения. Запримѣръ, той си бърка въ ухото, почесва се по главата, но като ученици отъ тази школа, всѣко ваше движение трѣбва да бѫде съзнателно. Азъ трѣбва да зная, дали това, което върша всѣки моментъ, е угодно на Бога. Ако е угодно на Бога, ще го направя, ако не е, нѣма да го направя. Защо трѣбва да е така? Защото всѣко външно дѣйствие ще произведе една вѫтрѣшна реакция въ ума на човѣка. Всѣка мисъль, правилна или неправилна, се проектира въ невидимия свѣтъ. Това, което ви говоря се отнася до съзнателнитѣ ученици. То не е за обезсърчение, да кажете: “Толкова години работимъ вече, какво сме направили?” - Много работи сте направили, но и много още има да правите. Запримѣръ, вие нѣмате търпение, да понасяте обидитѣ. Ако имате търпѣние, щомъ нѣкой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори, какъ този човѣкъ смѣе да ви обижда. Вие ще почувствувате обидата, но нѣма да реагирате срѣщу нея. Тия нѣща ще дойдатъ за ученика, но той не трѣбва да кипва, а трѣбва да задържа силитѣ си. Ако дойде нѣкой при мене и ме обиди, азъ трѣбва да запитамъ Господа, да му отговоря ли или да не му отговоря. Ако Господь ми каже да му отговоря, ще му отговоря по всички правила, но ако ми каже да мълча, ще мълча пакъ по всички правила. Ако трѣбва да му говоря, ще кажа: “Приятелю, каквото има да кажешъ, добро или лошо, кажи го конкретно, но нека рѣчьта ти бѫде отривиста, защото не разполагамъ съ много врѣме. Каквото има да ми кажешъ, изкажи го въ половинъ часъ, безъ увъртане натукъ-натамъ.” Слѣдъ като се изкаже, азъ ще му отговоря: “Добрѣ, ще имамъ предъ видъ всичко това и азъ ще го изслѣдвамъ.” Туй, което е право, ще го приема, а туй, което не е право, ще ти го върна. Азъ съмъ търговецъ човѣкъ, взехъ стоката ти на довѣрие, но ще купя отъ нея само тази, която влиза въ работа. Онази пъкъ, която не харесвамъ, ще ти я върна. Търси другъ нѣкой търговецъ, комуто ще можешъ да продадешъ върнатата стока. Вие, като ученици трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Постѫпвате ли така, между васъ ще се създадатъ отношенията на бѫдещата култура. Ако ние постѫпваме като сегашнитѣ хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислимъ както сегашнитѣ хора, ние сме като тѣхъ. Ако ние мѣримъ нѣщата съ сѫщитѣ мѣрки, съ каквито си служатъ съврѣменнитѣ хора, по какво се отличаваме отъ тѣхъ? Ние трѣбва да живѣемъ особенъ животъ. Туй трѣбва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Нѣкои братя и сестри дохождатъ при менъ да ме питатъ, дали е вѣрно, че еди-коя си сестра или еди-кой си братъ били отъ шестата раса? Тъй казвали тѣ за себе си. Казвамъ имъ: Какви сѫ признацитѣ на хората отъ шестата раса? Човѣкътъ отъ шестата раса свети. И като дойде вечерно врѣме при мене, ще свети и ще може да чете отъ моята книга. Не свети ли вечерно врѣме, за да може да чете отъ моята книга, този човѣкъ не е отъ шестата раса. Азъ нѣкоя вечерь съмъ от шестата раса, нѣкоя вечерь съмъ отъ петата, т. е. отъ бѣлата раса. Мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ безпогрѣшни. Не, не е така. Вие нѣмате понятие, какво нѣщо е човѣкътъ. Смирение трѣбва да има човѣкъ! Христосъ съзнаваше това нѣщо. И когато единъ отъ ученицитѣ Го нарече “Учителю благи”, Той му отговори: “Не ми туряйте тази титла, защото само Богъ е благъ. Азъ, който съмъ ограниченъ, трѣбва да рѣша великата задача на живота”. Вие мислите, че като васъ други хора нѣма. Като мислите така, нѣма да се минатъ и два дни, ще ви турятъ на изпитъ. Тогава ще видите, че имате голѣми слабости. Като съзнавате това, не трѣбва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намѣрили една ваша слабость и ще работите върху нея. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ, като пишатъ, бързатъ. Тѣ гледатъ да напишатъ писмото си, както и да е, безъ да обръщатъ внимание на буквитѣ. Но трѣбва да знаете, че отъ правилното писане зависи и вашиятъ характеръ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде написано хубаво! Буквитѣ сѫ създадени върху математиката и геометрията. Нѣкои казватъ: “Учительтъ има особена математика.” Азъ пъкъ ви казвамъ: Съврѣменната математика и геометрия сѫ отлични, вие трѣбва да ги изучавате. Сега отъ всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикътъ трѣбва да внимава. Слѣдъ туй се изисква разумность и послушание. Само чрѣзъ тѣзи качества може да се добие знанието. Азъ ви припомнямъ тия нѣща, защото мнозина отъ васъ казватъ: “Отъ толкова години слѣдваме въ школата и още не сме прогледали.” Не, вие не говорите Истината. Кой отъ васъ не гледа? Какъ искате да гледате? Вие искате да видите нѣкой ангелъ. Че и тукъ между васъ има нѣколко ангели, облѣчени въ плъть и кръвь. Познавате ли кои сѫ? Тѣ сѫ въ класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: “Кои ли отъ насъ сѫ ангели?” Апостолъ Павелъ казва: “Всѣки който е нахранилъ единъ гладенъ или напоилъ единъ жаденъ човѣкъ, той може да е ангель.” На земята има доста ангели, облѣчени въ плъть и кръвь, които можемъ да нагостимъ, затова именно гостоприемството е силно развито въ източнитѣ народи. Та вие трѣбва да бѫдете добри ученици. Ученикътъ не трѣбва да мисли, че е възрастенъ. Той не трѣбва да мѣри своето ученичество съ годинитѣ си. Годинитѣ не опрѣдѣлятъ ученичеството. Азъ ви казвамъ, че вие сте още малки дѣца въ сравнение съ слънчевата година; млади, нѣмате дори една слънчева година. При това, отъ какъ се е появило човѣчеството, има 18 милиона години. Слѣдователно, за да навърши цѣлото човѣчество само една слънчева година, нужни сѫ още два милиона години. Като ученици, всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Сега ще ви направя една забѣлѣжка по отношение на музиката. Тя прѣдставлява скоба. Между какво? - Между два свѣта. Значи, за да съедините два свѣта, трѣбва ви една скоба. Не мислете, че музиката може да създаде всичко у насъ. Не, тя създава само по-добри условия за работа на човѣшкия духъ. Ето защо, музиката е необходима и за васъ като ученици. Изпѣйте упражнението “Малкиятъ изворъ”. Когато човѣкъ пѣе, въ мисъльта му трѣбва да има непрѣривность. Ако мисъльта се прѣкѫсва и тоноветѣ се прѣкѫсвать. Щомъ тоноветѣ се прѣсичатъ, образува се и повече електрическа енергия. Щомъ искате да образувате състояние на мекота въ музиката, въ пѣнието главно трѣбва да има непрѣривность. Непрѣривностьта е спирално движение на музиката. Слѣдователно, когато двама души пѣятъ, единиятъ ще образува правиленъ крѫгъ, а другиятъ ще върви вълнообразно около него. Точкитѣ, въ които се прѣсичатъ двѣтѣ движения, сѫ окултни тонове. Разбира се, това е сложна музика. Обаче, всѣки отъ васъ може да пѣе, щомъ се вдъхнови. Вие ще кажете: “Пѣнието не е за насъ.” - Съгласенъ съмъ. “Ние не сме за работа.” - Съгласенъ съмъ. -“Ние не сме за ученици.” - Съгласенъ съмъ и на това. Питамъ ви: за какво сте тогава? -“За пѣвци не сме.” Не, човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Това да бѫде правило за васъ. Останете ли самъ, пѣйте за себе си! Послѣ, трѣбва да бѫдете мислитель пакъ за себе си. Учите ли, учете пакъ за себе си. Щомъ можешъ да пѣешъ за себе си, ще можешъ да пѣешъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да мислишъ за себе си, ще можешъ да мислишъ и за другитѣ. Щомъ можешъ да учишъ за себе си, ще можешъ да учишъ и за другитѣ. Законътъ е такъвъ. Въ този законъ е смисълътъ. Вие започвате съ обратния законъ. Вие пѣете за хората, а не за себе си. Пѣете ли така, вие никога нѣма да се научите да пѣете. Пѣнието е вѫтрѣшенъ законъ. Човѣкъ трѣбва да чувствува музиката въ душата си, за да може музиката да излѣзе отвѫтрѣ навънъ. Азъ виждамъ у мнозина отъ васъ много добрѣ развити центрове. Щомъ сте музикаленъ и гърлото ви ще може да се упражни. Българинътъ първоначално е билъ добъръ пѣвецъ, но отпослѣ условията на живота, войнитѣ, робството сѫ изхабили музиката въ него. Днесъ музиката е необходима за всички народи. Всѣки вѣликъ народъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Азъ слушахъ нѣколко виртуози пѣвци и музиканти, които свирятъ и пѣятъ много хубаво, но имаха лоши, нехармонични движения. Движенията у всѣки музикантъ и пѣвецъ трѣбва да бѫдатъ непрѣривни. Нѣкой отъ тѣзи музиканти, както свири, изведнъжъ наведе главата си надолу. Това показва, че енергията на този човѣкъ е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тази музика, която засѣга земния животъ, изразява и особенъ родъ чувства. Слѣдъ това този музикантъ вдигне главата си нагорѣ къмъ слънцето. Това показва, че у него се заражда нѣщо идейно. Той единъ моментъ е къмъ слънцето, а другъ моментъ къмъ земята. Дѣ ще го намѣрите тогава? Погледътъ на музиканта трѣбва да бѫде отправенъ все нагорѣ. Движенията на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ медлени, въ тѣхъ да се отразяватъ тоноветѣ. Не мислете, че музикантътъ не трѣбва да се движи. Когато свиря и азъ се движа, но движенията въ менъ сѫ съобразно окултната музика. Тѣ сѫ тъй деликатни, че само едно остро око може да ги съгледа. Всѣки тонъ се отразява въ едно малко движение. Силнитѣ движения развалятъ тоноветѣ. При всѣко движение се изисква микроскопическа работа. Трѣбва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законитѣ на невидимия свѣтъ. Музикантътъ трѣбва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантътъ свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човѣкъ не е произвела своето влияние. Ако, като свърши музикантътъ, публиката остане по мѣстата си около десеть минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздѣйствие. Започне ли се разговорътъ веднага, това не е музика. И въ пѣнието е сѫщиятъ законъ. Като пѣете, самъ трѣбва да останете доволенъ. Нѣкой пѫть у васъ се заражда желание да дойде Духътъ, да ви осѣни и тогава да пѣете. Други пъкъ казватъ: “Да бихъ имала гласа на еди-коя си сестра, бихъ пѣла.” Не философствувай! Щомъ дойде вдъхновението, пѣй! Мислено пѣй, докато най-послѣ тази мисъль се изрази въ пѣсень. По този законъ, като се научишъ да пѣешъ, ще се научишъ и да мислишь правилно. Като грѣшишъ въ едно нѣщо, грѣшишъ и въ друго. Та въ човѣка отъ шестата раса, въ идеалния човѣкъ всички движения, мисли, желания, дѣйствия ще бѫдатъ отмѣрени, а не механически. Въ всичко у него трѣбва да има животъ и красота. Ако вие свирите, но чуете нѣкой музикантъ, който свири по-добрѣ отъ васъ, вие казвате: “Той свири по-хубаво отъ мене.” Вие се обезсърчавате, но трѣбва да знаете, че това сѫ човѣшки разбирания. За да може единъ музикантъ да свири хубаво, изискватъ се редъ условия отъ него. Най-първо, като излѣзе на сцената музикантътъ трѣбва да е изпълненъ съ мисъльта, че въ свиренето си има идея, която той добрѣ разбира. Второто е, че въ него трѣбва да има силно желание да даде музикални образи въ свиренето си и най-послѣ да има изпълнение. Той трѣбва да влада рѫката си. Правилното движение на рѫката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя и за артиста. Писательтъ трѣбва да влада перото си. Като правишъ нѣкакъвъ жестъ, нѣкакво движение, трѣбва да знаешъ, какъ да го правишъ. Това е цѣла наука, цѣло изкуство. И тъй, сега ме разбрахте, нали? Ако приложите поне една микроскопическа часть отъ това, което ви казахъ, ще се ползувате. Азъ считамъ, че това, което ви казахъ тази вечерь е на мѣсто казано. Ако посѣете една хилядна часть отъ тия сѣменца, всѣ-таки тѣ ще ви ползуватъ единъ день. Отъ тѣхъ ще израстнатъ голѣми дървета. Като мина нѣкой пѫть покрай васъ, ще видя, че сѫ израсли поне 3 - 4 дръвчета. Тия дръвчета могатъ да бѫдатъ различни: круши, ябълки, сливи, праскови, череши и т. н. Доброта, Истина, красота, това е Любовьта. 22-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 11.III.1925 г. София

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Кѫсиятъ пѫть! 1-во Послание къмъ Коринтянитѣ, 12 гл. Днесь имаме за лозинка: Богъ е Любовь, Богъ е Животъ, Богъ е Свѣтлина. Това сѫ три думи, които съдържатъ сила въ себе си. Любовьта всѣкога се изявява чрѣзъ живота. Любовьта може да се прояви само тамъ, дѣто има животъ. Извънъ живота тя не се проявява. Ако се прояви извънъ живота, тя остава непозната, никой не знае, какво е това проявление. Ние познаваме Любовьта само въ живота. Какъ се проявявя Любовьта въ живота? — Това сѫщество, което те обича, не те стѣснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това сѫ качествата на Любовьта. Всѣки отъ васъ знае туй добрѣ. Самиятъ животъ пъкъ се проявява въ това, че той носи свѣтлина и топлина. Значи, свѣтлината и топлината не могатъ да се проявятъ извънъ живота. Или, казано другояче: животътъ не може да се прояви извънъ свѣтлината и топлината. Ако се прояви извънъ свѣтлината и топлината, ние не го познаваме. Та всѣки отъ васъ, който иска да знае, какво нѣщо е Любовьта, трѣбва да има изобиленъ животъ, не трѣбва да бѫде хилавъ. Напримѣръ, често въ васъ се заражда недоволство. Недоволството у човѣка показва липса на Любовь. Нѣкой казва: ама азъ съмъ недоволенъ отъ живота. Защо? — Липсва ти нѣщо. Нѣкой гладенъ човѣкъ е недоволенъ. Защо? — Гладенъ е, липсва му нѣщо. Има липса или отъ храна, или отъ вода, или отъ въздухъ. Тогава, за да бѫде човѣкъ доволенъ, какво му трѣбва? — Вода да пие, хлѣбецъ да си хапне и чистъ въздухъ да подища. Като вземе тѣзл три елемента, той ще бѫде доволенъ. Това, коато е вѣрно по огношение на физическия животъ, е вѣрно и по отношение на Лобовьта. Защото чрѣзъ възприемането храна въ живота, винаги се ражда топлината. Безъ храна не може да се яви топлина. Тогава, отъ чисто духовно гледище, ние трѣбва да се хранимъ, да ядемъ. Защо? — За да се образува топлина. Топлината, сама по себе си, е носителка на живота. И затова казвамъ: човѣкъ трѣбва да има топло сърце. Почне ли сърцето му да истива, животътъ се губи. Тия думи иматъ смисълъ. Онзи день ви говорихъ за продължението на живота. Продължението на живота зависи отъ топлината на човѣка. Всички хора, които изгубватъ своята топлина, прѣждеврѣменно остаряватъ и умиратъ. Сега всички вие имате криво понятие за рибитѣ, мислите, че тѣ се движатъ въ морето по права линия и плуватъ отгорѣ. Това не е вѣрно. Рибитѣ никога не се движатъ въ морето по права линия. Тѣ плуватъ винаги тамъ, дѣто има топли течения. Вие ще кажете, че тѣ сѫ студенокръвни. Студенокръвни сѫ, но и тѣ търсятъ топлинка. Затова рибаритѣ, които ходятъ да ловятъ риби, въ сѣвернитѣ морета или другадѣ, изучаватъ тия качества на рибитѣ, знаятъ дѣ да ги търсятъ. Слѣдователно, като станешъ сутринь, най-първото нѣщо: възстанови топлината си. Вие ще кажете: какъ да се възстанови топлината? Запримѣръ, имате нѣкакво неразположение въ чувствата си, нѣкакво недоволство — отстрани това недоволство! Търговецъ си, изгубилъ си 1000 лева, недоволенъ си. Тия 1000 лева стоятъ въ ума ти, ти си недоволенъ и се стѣснявашъ. Скарашъ се съ нѣкого, ти си пакъ недоволенъ. Тъй че, като се сьбудишъ, ти не мислишъ за Господа, но мислишъ, че този човѣкъ ти казаль нѣкои горчиви думи. На служба си нѣкѫдѣ, но те уволнятъ отъ тамъ. Като станешъ сутринь, първо службата изпѫква въ ума ти. И хиляди други работи изпѫкватъ въ ума ти, все безполезни, но мисъльта за Бога остава на заденъ планъ. Питамъ: ако мисъльта за службата постоянно изпѫква въ ума ти, какво печелишъ? Или, ако мисьльта за изгубенитѣ 1000 лева постоянно възкръсва въ ума ти, какво печелишъ? Или, ако мисъльта за обидата отъ нѣкого постоянно изпѫква въ ума ти, какво печелишъ? Да допуснемъ, че имате кѫща, добрѣ мобилирана, съ ново дюшеме, но дойде нѣкой селянинъ и накаля дюшемето съ своитѣ цървули, не му идва на умъ, че ти си турилъ ново дюшеме, че трѣбва да се пази. Слѣдъ като си отиде той, какво ще кажете по неговъ адресъ? Вие знаете, какво ще кажете. На другата сутринь, като станете, пакъ ще прѣдизвикате въ ума си мисъльта за този цървуланко, за кальта. Питамъ: какво има да се разправяшъ съ този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянинъ никога не е дохождалъ и не е окалялъ кѫщата ти. Когато нѣкой човѣкъ ти каже една горчива дума, не е ли този селянинъ съ калнитѣ цървули, който е влѣзълъ въ кѫщата ти и изкалялъ дюшемето? Какво трѣбва да направишъ? Вземи четка и парцалъ и изчисти всичко! Ще ви приведа единъ законъ. Ако вие подпушите единъ изворъ, който тече изъ камениста почва, като поставите тиня по пѫтя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистритѣ води? Коритата на бистритѣ балкански потоци винаги се изчистватъ. Питамъ: ако Божията Любовь минава като изворъ прѣзъ нашата душа, може ли нѣкога да остави въ нась нѣкаква утайка? — Никога! Тя ще изчисти утайкитѣ и всѣкаква грапавина съвсѣмъ ще се изглади. Затова именно най-първо Любовьта трѣбва да мине прѣзъ душитѣ ни, за да изчисти всичко. Животътъ е потрѣбенъ за измиване на утайкитѣ. Та първото нѣщо: като станемъ сутринь, ще помислимъ, че Богъ е Любовь. Отъ тази Любовь излиза изворъ, който протича къмъ насъ. Знаемъ ли, че Богъ е Любовь, ние ще възприемемъ туй течение. Ще отворимъ душата си чрѣзъ вѣрата, и туй течение. като мине прѣзъ насъ, ще възстанови нарушеното равновѣсие. Ако Богъ е съ насъ, и ако ние имаме Божията Любовь, отъ какво трѣбва да се плашимъ? Напримѣрь, азъ ще пѫтувамъ за София, но нѣмамъ петь пари въ джеба си. Трѣбва ли да мисля, да се безпокоя, че нѣмамъ пари за билетъ? Нали Богъ ми е далъ здрави крака? Азъ ще тръгна пѣшъ, ще се радвамъ. че имамъ здрави крака. Пѫтуването пѣшъ има нѣкаква привилегия. Ще се спра въ нѣколко села, ще се поразговоря съ този-онзи и за седемь дни все ще стигна. При пѫтуването по трена може да се яви друго нѣщо. Напримѣръ, мога да си изгубя билета и ще имамъ спрѣчквания, разправии съ кондуктора. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме изложени на голѣми опасности, а именно въ това отношение, че нѣщата не ставатъ тъй, както ние искаме. Въ живота има голѣми лишения! Трѣбва да се лишаваме. Прѣдставете си, че нѣкой земледѣлецъ натрупа цѣли купища торъ, който разнася миризмата си надалечъ. Това безпокои ли земледѣлеца? — Не, това за него е богатство. Питамъ: защо му е този торъ? Нивитѣ безъ торъ не могатъ ли? — Могатъ. Че нивитѣ не могатъ да вирѣятъ безъ торъ, това е едно заблуждение! Ако хората бѣха праведни, нѣмаше да има нужда отъ торъ, но понеже сѫ грѣшници, трѣбва имъ торъ, и то отъ човѣшки и животински извержения. Този торъ турятъ върху ябълкитѣ, крушитѣ и всички останали плодове. Това е най-голѣмото безобразие! Въ съврѣменната наука, въ химията, трѣбва да има изкуственъ торъ, а не животински, отъ земята трѣбва да се взима. Сега, ще направя едно сравнение. Подъ „торъ“ ние разбираме старитѣ вѣрвания на хората, останали отъ тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, които взимаме и туряме въ двора си, държимъ ги като светиня, гордѣемъ се съ тѣхъ, съ този торъ. Питамъ: мислите ли, че слѣдъ като наторите нивитѣ съ този торъ, ще получите нѣщо ново? Затова азъ наричамъ „Божественото — дѣвствениятъ животъ“, нѣщо, което за пръвъ пѫть се проявява. Всѣко нѣщо, което се проявява за пръвъ пѫть, е Божествено, а всѣко нѣшо, което се прѣповтаря много пѫти, е човѣшко. Туй запомнете! Като станешъ сутринь, ако ти дойде нѣкоя нова мисъль, въ нова форма, въ нова фаза, това е Божественото. Мисли за него! Ако мислишъ за ядене, за пиене, за обличане, това сѫ човѣшки, обикновени работи. Ако прѣзъ деня ти дойде нѣкоя нова мисъль, тя е Божествена мисъль, тя осмисля нѣщата. Благодарение на тази нова мисъль, на Божественото, което се проявява, животътъ се съгражда. Момента, въ който човѣкъ се обърне къмъ Бога, се отличава по това, че тия малки поточета на новитѣ мисли протичатъ въ новия му животъ. Този законъ е вѣренъ, когато ние служимъ на Бога, когато Го обичаме. Най-първо Богъ проявява своята Любовь къмъ насъ, дава ни животъ, и ако у насъ се пробуди съзнанието и разберемъ, че тази Любовь е цѣнна и трѣбва да я пазимъ, тогава у Бога се заражда желанието; никога да не допуща да ни се случи туй, което не желаемъ. Той ще ни даде най-хубавото. Божествениятъ животъ всѣкога се прѣдшествува отъ сградания. За да се прояви Божествения животъ индивидуално за всѣки човѣкъ, за всѣко общество или за всѣки народъ, непрѣменно ще дойдатъ страданията. Важната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви отъ това, което ви казвамъ сега е слѣдната: сутринь, като станете, ще внимавате, дохожда ли въ ума ви нѣкоя нова, Божествеча мисъль. Дойде ли въ ума ви една нова мисъль, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човѣкь става рано сутринь и Господъ му заговори, а той се вслушва съ притаено внимание въ тази нова мисъль! Дойде ли тази мисъль въ васъ, животътъ ви се осмисля. Отъ тази мисъль зависи работата, която ще свършите прѣзъ деня. Колкото повече любовь има човѣкъ, толкова по-голѣмъ успѣхъ ще има въ живота си. Колкото по-голѣма лобовь има, толкова повече знания ще придобие въ живота си. Всичко зависи отъ Любовьта! Новата мисъль е импулсъ прѣзъ деня. Когато човѣкъ намѣри тази Божествена мисъль, нѣщата за него се извършватъ лесно, планомѣрно. Съврѣменнитѣ вѣрующи сѫ изгубили тази вѫтрѣшна опитность. Тѣ очакватъ всичко на това механическо християнство. Напримѣръ, тѣ очакватъ да дойде Христосъ днесъ отъ небето и да спаси свѣта по единъ механически начинъ. Въ сѫщность, спасението е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Най-първо, между всички хора, между васъ трѣбва да се възстанови Божествената Любовь. Дойде ли въпросъ за Богар всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува всичко. Вие ще кажете: Богъ може да изисква отъ насъ такава жертва, която не е по силитѣ ни. Вие имате криво понятие за Бога. Туй, което Богъ изисква, направете го и не мислете! Той знае, какво може да изисква отъ васъ. Той знае, какво е най-добро за васъ, и какво вие можете да направите. Каквото Богъ поиска, никога не отказвайте. Напримѣръ, вземете примѣра съ Йона, когото Богъ изпрати въ Ниневия да проповѣдва на хората да се разкаятъ и да се обърнатъ къмъ Бога. Той каза на Бога: „Какъ, Ти ме изпращашъ между тѣзи хора да ме биятъ съ камъни, да ми се смѣятъ, да ме взематъ за лъжецъ! Нищо нѣма да стане отъ тази работа! Тази работа не е заради мене, другъ изпрати!“ Купува си той билетъ за Испания, качва се на кораба и отпѫтува. Но морето се развълнува, той пада отъ кораба и единъ кашалотъ го поглъща. Той остава цѣли три дни въ утробата на този кашалотъ. Като прѣстоя толкова врѣме въ утробата на кашалота, моли се усърдно на Господа и казваше: „Господи, ако ме извадишъ отъ това мѣсто, ще отида да проповѣдвамъ не само въ Ниневия, но дѣто ме изпратишъ.“ И Господъ го извади отъ утробата на тази риба. Тя го изхвърли на брѣга и той отиде да проповѣдва. Ще кажете: всички все риби нѣма да ни гълтатъ. Ами смъртьта постоянно ви гълта! Пакъ да дойдемъ до оснвната мисъль. Тя е слѣдната: всичко онова, което е ново, което носи животъ въ себе с и, е Божествено! Всѣки отъ васъ, като стане сутринь, нека се спре за 5-10 минути и да помисли върху тази мисъль. Тъй както ви се даде тази година наряда, съ четивата и упражненията, вие си казвате: дали ще можемъ да изпълнимъ днесъ наряда тъй, както трѣбва? Това е външната страна. Истинското изпълнение е вѫтрѣшно. Запримѣрь, прѣзъ цѣлата година вие ще прочетете „Добрата молитва“ много пѫти. При всѣко прочитане, обаче, вие ще имате много аспекти заради нея, много схващания за нейния вѫтрѣшенъ смисълъ. Ако вие изпълнявате наряда само за да се освободите отъ него, трѣбва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само единъ пѫть. Ако човѣкъ се стреми само да мине този пѫть, туй нѣма да го ползува нищо. Вземете случая съ двама ученици, отъ които единиятъ се учи добрѣ, а другиятъ посѣщава редовно лекциитѣ, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпитъ. Питамъ: въ края на годината еднакво ли ще знаятъ и двамата? Ако ви запитамъ, защо се молите сутринь, какво ще ми отговорите? — Молитвата е връзка, тя е пропускъ. Азъ наричамъ молитвата пропускъ, понеже ако слѣдъ като станешъ сутринь не се помолишъ на Бога, всички ангели, които служатъ ревностно на Бога, нѣма да те пропуснатъ да влѣзешъ въ живота. Затова трѣбва да имашъ пропускъ. Като се молишъ, ще ти отворятъ, ще те пуснатъ да влѣзешъ въ живота. Безъ молитва никѫдѣ нѣма да отидешъ. Безъ молитва животътъ е затворенъ за тебе. Почнешъ ли да се молишъ, всѣка врата ще се отвори прѣдъ тебе, и ти ще излѣзешъ на широко. Щомъ се намѣримъ въ стѣснено положение, ние се молимъ. Какво става като се молимъ? Веднага вратата на живота се отваря широко, и всички стѣснителни за насъ условия, всички стѣснителни положения се измѣнятъ. Та молитвата е пропускъ! Тъй ще бѫде, тъй е за ученика! Като стане сутринь, той ще се моли, за да знае, че вратитѣ му сѫ отворени прѣзъ деня, да влѣзе въ широкия свѣтъ да живѣе, да използува условията. Много християни — ученици чакатъ 10 - 15 - 20 - 60 години да имъ се отворятъ вратитѣ на живота, остаряватъ, старци ставатъ и най-послѣ казватъ: като влѣземъ въ духовния свѣтъ, тогава ще ни се отворятъ вратитѣ! Тѣ всичко отлагатъ. Духовниятъ свѣтъ, това е физическиятъ свѣтъ. Първото нѣщо, като дойде ученикътъ прѣдъ царскитѣ врати, ще го питатъ: знаешъ ли да се молишъ? Я прочети нѣкоя молитва! Коя молитва ще прочетешъ? Като прочетешъ „Добрата молитва,“ съ нея можешъ да минешъ навсѣкѫдѣ. Тя е единъ пропускъ. Като кажешъ: „Господи, Боже нашъ,“ ще минешъ прѣзъ първата врата. Колкото прѣдложения има въ нея, прѣзъ толкова врати ще минешъ. Нѣкой казва: съ всѣка молитва може да минешъ. Не, не е така. Азъ съмъ виждалъ мнозина, които пишатъ молитви, тѣ си мислятъ, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавитѣ молитви въ свѣта сѫ дадени отъ Бога, отъ Духа Божий. Тѣ сѫ свещени молитви и никога не остаряватъ. Има нѣкои молитви, които сѫ дадени отъ хората, но тѣ остаряватъ. Молитви, които сѫ като пропускъ, тѣ сѫ свещенитѣ молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва,“ тъй както е дадена, Духътъ всѣки день я оживѣва. Тя се мѣни всѣки день. Добрата молитва не е една и сѫща. Запримѣръ, въ първото прѣдложение: „Господи, Боже нашъ, Благи ни Небесенъ Баща, Който Си ни подарилъ животъ и здраве да Ти се радваме“ — ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвувате заради Него, като съзнавате, че Той ви е далъ животъ и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нѣщо е това? Широкъ свѣтъ ви се открива! И това е само въ първия пасажъ. Тия думи всѣки день все повече и повече ще оживѣватъ за васъ. Допуснете сега, че единъ ангелъ дойде отъ небето и ви задигне. Какво ще направите? Два ангела има въ свѣта, отъ които единиятъ е въ възходяща степень, другиятъ въ низходяща степень. Единиятъ те носи къмъ небето, а другиятъ иде отдолу. Въ живота ти все ще дойде нѣкой ангелъ да те задигне, или нагорѣ, или надолу. Важното за васъ е, кой ангелъ ще дойде. Като дойде ангелътъ, какво ще му кажете? Всички сегашни хора се боятъ отъ ангелитѣ. Какво прѣдставляватъ ангелитѣ? — Носители на Любовьта. Когато дойде нѣкой ангелъ при тебе, ще имашъ хубаво разположение, нѣма да те е страхъ отъ него. Знаете ли отъ какви ангели да се страхувате? — Отъ тѣзи, които ви носятъ къмъ чистилището. Кога ви е страхъ? Чудни сѫ хората, когато ги е страхъ отъ ангелитѣ, да не имъ взематъ живота! Когато нѣкой приятель ви носи животъ и здраве, храна и дрехи, защо ви е страхъ отъ него? Когато дойде нѣкой разбойникъ да ви обере, разбирамъ да ви е страхъ. Тия ангели, отъ които хората се страхуватъ, азъ наричамъ „ангели на мѫчението“. Въ прочетената 12 глава отъ Посланието, първото най-важно нѣщо за васъ е да образувате това вѫтрѣшно общение, тази вѫтрѣшна връзка съ Духа. Мнозина отъ васъ казватъ, че не признаватъ, какво Духътъ говори. Това е човѣшката гордость, която казва: азъ говоря! Не, трѣбва да знаете, че безъ Духътъ Божий не може да се образува никаква мисъль. Човѣшкиятъ умъ се събужда само чрѣзъ Духа Божий. Щомъ станешъ сутринь, все ще те посѣти нѣкой духъ. И най-голѣмото невѣрие, което сѫществува въ насъ, се проявява по причина на това, че живѣемъ въ много гѫста материя, вслѣдствие на което постоянно изпѫждаме тѣзи духове, които ни посѣщаватъ съ цѣль да ни помагатъ, и съ това се спъваме. Вие казвате: съ мене ли ще се занимава Духътъ? Ами съ кого? Че азъ не съмъ най-святия човѣкъ! Ами кой човѣкъ е святъ? Че най-святитѣ хора сѫ като дѣцата' Тѣ сѫ толкова скромни, толкова смирени! Нѣкои хора мислятъ, че адептитѣ, светиитѣ сѫ най-силнитѣ, най-голѣмитѣ, най-високитѣ хора, че импониратъ на всичкл. Не, тѣ иматъ знание, имать грамадна сила, правятъ чудеса, когото пипнатъ — оздравѣва, но като те погледнатъ, въ погледа имъ се чете кротость, смирение. Тѣ сѫ като малкитѣ, разумни дѣца. Такова дѣте напримѣръ, даже и не подозира, че може да излѣкува нѣкого. Майка му го води тукъ-тамѣ по гости, а то, като види нѣкой старъ, или нѣкой боленъ човѣкъ, доближава се до него и го помилва. Този старъ човѣкъ веднага се повдига. Дѣтето му се радва, безъ да подозира, че то е излѣкувало този старъ, боленъ човѣкъ. Дѣдото казва „Туй дѣте е много щастливо, лека рѫка има.“ Така и вие мислите, че светиитѣ сѫ хора стари, съ бѣли бради. Азъ оспорвамъ това. Важното за васъ е да имате дѣтинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Духъ. Туй е новото положение, новою схващане, което трѣбва да имате! Тъй както сега хората схващатъ живота, тъй както сега живѣятъ, тѣ сѫ въ една твърда, гѫста материя. Вода въ камъкъ може ли да живѣе? Не, тя не може дори и да проникне. И свѣтлината, и топлината, които се удрятъ въ камънитѣ, не сѫ онѣзи свѣтлина и топлина, които носятъ животъ, които помагатъ на растителностьта да се развива. Това състоячие на камънитѣ се отнася до човѣшчото сърце. Когато човѣшкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камънитѣ. Първото нѣщо: като станете сутринь, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване и да благодарите на Бога. Първиятъ день съдържа първото вдишване, първото благо. Сега, какво липсва на Търново? — Липсва му малко топлина, понеже зоната, която обхваща е студена, не е тропическо мѣсто. Търново е сѣверниятъ полюсъ. Всичката философия на търновци седи въ това, че имъ трѣбва повече топлина. Тѣ ще кажатъ: да вземемъ тогава малко топлина отъ София, или отъ другадѣ. Не, и софиянци едва иматъ за себе си. Всички вие казвате, ча сте готови да служите на Бога, но прѣдставете си, че Богъ днесъ ви каже да направите нѣщо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствувате, ще кажете: не съмъ готовъ още. Другъ нѣкой ще каже: дано ме почака Господъ поне още нѣколко дни! Мнозина сѫ ме запитвали: кажи ни, каква е волята Божия! Азъ имъ казвамъ, но тѣ отговарятъ: не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистимъ, да попостимъ, да се помолимъ, че тогава ще отидемъ да вършимъ волята Божия. Ще ви приведа едно сравнение. Виждамъ единъ тъпанъ цѣлъ потъналъ въ прахъ. Ако той има съзнание, колко врѣме ще му трѣбва, докато се изчисти? Ако трѣбва да се чисти прашинка по прашинка, колко врѣме ще му е нужно, докато прѣмахне всичкия прахъ отъ повърхностьта си? Обаче, като дойде барабанчикътъ, и удари съ пръчицата си по него, всичкиятъ прахъ се изчиства изведнъжъ. Слѣдователно, едно страдание като удари върху вашия Тъпанъ, всичкиятъ прахъ изчезва. Питате: защо сѫ страданията? — Страданията, това е барабанчикътъ, който идва, за да махне прахътъ по васъ. Този прахъ разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: барабанчикътъ е дошълъ. Дойде ли барабанчикътъ, тъпанътъ е чистъ. А това е отлично! Когато страданията дойдатъ, човѣкъ почва да мисли. Почва ли да мисли, Духътъ Божий дѣйствува вече върху него. Сега, понеже е настаналъ вече деньтъ Божий, деньтъ Господенъ, очаква се второто пришествие. Второто пришествие е настанало вече на земята. Вашиятъ редъ иде сега. Нѣкои мислятъ, че сѫдбата ще дойде да накаже хората. Не, сѫдбата нѣма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всѣка Божия Правда. Нѣкого обрали. Задачата на сѫдията не е да затвори този — онзи, а да възстанови правдата. Евангелиститѣ казватъ: сѫдбата иде слѣдъ смъртьта. Не, сѫдията ще дойде при тебе още докато си живъ и ще ти каже: дай паритѣ на онзи човѣкъ тамъ! Сѫдбата ще дойде, за да се възстанови редъ и порядъкъ, радость и веселие въ живота на хората. Като дойде сѫдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я, донеси онова, което си взелъ отъ брата си безъ право!“ Ти ще почнешъ да треперишъ. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взелъ!“ А на този твой братъ ще каже: „Ти иди да цѣлунешъ брата си, прости му всичко!“ Мѫчнотията ще бѫде именно въ това, че всичко, което си взелъ отъ брата си, самъ ще го носишъ, нѣма да търсишъ слуги. Ако си открадналъ 10 килограма жито, самъ ще го занесешъ. Тамъ е мѫчнотията, докато занесешь житото. Самъ ще го вземешь на гърба си и ще го върнешъ. Тъй че сега Господъ ще похлопа на вратата ти, ангелитѣ ще похлопатъ и ще ти кажатъ: „Ще донесешъ туй, което отъ толкова години не си върналъ!“ Туй е сѫдбата на свѣта! Свѣтътъ оть толкова години сѫ го плашили,че въ огънь ще гори, че голѣми мѫки го очакватъ, обаче хората и до сега не сѫ се поправили, и пакъ не се страхуватъ. Защо свѣтътъ не се поправя? До тогава, докато човѣкь не върне онова, което е взелъ, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъль, ще кажатъ щомъ е настанало вече второто пришествие, да не работимъ! Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взелъ, ще го върне. Нѣкой бѣденъ човѣкь минава покрай тебе, ще кажешъ: Братко, чакай, азъ съмъ взелъ нѣщо отъ тебе, имамъ да ти давамъ! Ще изнесешъ. каквото имашъ да му давашъ и ще му го дадешъ. Работа има отъ сега нататъкъ. Втори бѣденъ минава покрай тебе. ще му кажешъ: Братко, чакай, азъ съмъ взелъ нѣщо отъ тебе, да ти го дамъ! Мине нѣкой пѫтникъ покрай тебе, прашенъ, уморенъ, ще изнесешь легена съ топла вода на пѫтя и ще му измиешъ краката. Работа е това! Сегашнитѣ религиозни хора мислятъ, че въ второто пришествие нѣма да има никаква работа, всичко ще прѣстане. Това е криво разбиране на нѣщата. Отъ сега нататъкъ започва работата. Това е едната страна на картината отъ второто пришествие. Другата страна е да бѫдемъ всички чисти, да забравимъ старото. И тогава, въ новото човѣчество ще останатъ само три нѣща: вѣра въ Любовьта, вѣра въ Живота, вѣра въ Свѣтлината! Отъ тия три думи ще се развие цѣлия бѫдещъ свѣтъ. Тѣ сѫ символи. Всичкиятъ сегашенъ свѣтъ ще се прѣустрои. Значи, отъ Любовьта ще се създаде новиятъ животъ — Божествениятъ Животъ и Божествената Свѣтлина. Като станете сутринь, ще повикате въ себе си новата Любовь, новия Животъ и новата Свѣтлина. При сегашнитѣ условия, на васъ, които сте затвореии въ тѣлата си, ще ви прѣдставятъ нѣкои заблуждения, ще ви кажатъ: тази Любовь не е за тебе. — Това е една лъжа! Този животъ не е за тебе. — Това е друга лъжа. Тази свѣтлина не е за тебе. — Това е трета лъжа. Ще изхвърлите всички тия нѣща навънъ. Всичко това, което до сега е било цѣнно за васъ, въ новия животъ нѣма да има тази стойность. Ако днесъ, запримѣръ, дойда въ вашата кѫща, менъ не ми трѣбватъ вашитѣ пари. Защо? Ами азъ зная, че въ земята има заровено 20 милиарда злато. Гледамъ нѣкоя каса пълна съ книги само, а вие ги наричате пари. Ако влѣза въ нѣкой дюкянъ, той е пъленъ само съ дрехи. Менъ такива дрехи не ми трѣбватъ. Азъ мога да си направя дрехи отъ новата материя, които да не овѣхтяватъ. Единственото нѣщо, което ме интересува, то е любовьта ви. Имате ли Божията Любовь въ себе си, всичко друго, което имате, се освѣщава. Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнемъ, е сърцето на човѣка. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Вие ще си зададете въпроса: на кого сте дали сърцето си. Дадено ли е на Бога? Първиятъ залогъ, който човѣкъ трѣбва да даде на Бога, е сърцето. Господъ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голѣмото благо. Той ще ви даде животъ. Има единъ законъ: отъ васъ чашата, отъ Господа водата. Къмъ това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човѣкъ сърцето си на Бога, това е най-голѣмата привилегия за него! Нѣма по-хубаво, по-красиво състояние отъ това! То ще внесе такава радость, такъвъ миръ, такова разширение въ вашитѣ души. каквото никога до сега не сте чувствували. То е най-хубавото състояние, което човѣкъ може да има! (Слабо заросява). Защо иде сега този малъкъ дъждъ? — Дъждътъ е законъ на жертвата, нищо повече! За да могатъ растенията да дишатъ, непрѣменно трѣбва да се измиятъ. За да може човѣшката душа да разбира Божиитѣ работи, сѫщо така трѣбва да се измие. Като се измие, животътъ ще дойде. Ето, дъждътъ прѣстана! Символъ е туй. Много давашъ, много ще вземешъ; малко давашъ, малко ще вземешъ. Много сѣешъ, много ще придобиешъ; малко сѣешъ, малко ще придобиешъ. Такъвъ е закрнътъ! Като станете сутринь, първо ще помислите за Бога, ще се вслушате да чуете една нова мисъль. Туй е за подмладяване. Това е новиятъ животъ. Азъ го наричамъ „животъ на възкресение“. Азъ ви гледамъ, всички сте отпаднали, дряхли. На какво се дължи това? То е защото, като станете сутринь, мислите първо какъ ще прѣкарате деня. Питамъ: ангелитѣ какъ прѣкарватъ своя животъ? Не е ли смѣшно да учатъ едно малко дѣте, което не разбира още нищо отъ живота, че ако майка му, баща му умратъ, то ще остане на произвола на сѫдбата? Това е първото заблуждение, което се внася въ човѣшката душа. Послѣ казватъ: ами, ако единъ день ти изгубишъ Любовьта си, ако Господъ ге напусне, какво ще правишъ? Това е второто заблуждение. Дѣ сѫ всички онѣзи, които сѫ се осигурявали? Дѣ сѫ тия осигуренитѣ? Свѣтътъ е пъленъ само съ гробища. Тѣ сѫ създадени все отъ осигурени хора. Онѣзи пъкъ, които не сѫ осигурени, тѣ живѣятъ, тѣ сѫ живитѣ хора. Щомъ живиятъ се осигури, ще придобие собственость и ще си направи гробъ, а щомъ не се осигури, той остава безъ гробъ и живѣе. Сега на всинца ви трѣбва жива вѣра! Духътъ Божий дѣйствува вече въ васъ. Нѣкои отъ васъ, като имъ дѣйствува Духътъ, не могатъ да Го разбератъ и заспиватъ. Затова, въ много събрания, Духътъ приспива хората. Духътъ казва: като не можешъ да ме разберешъ долу, ще те приспа и ще те взема горѣ. Но като се качи горѣ, той и тамъ заспива. Послѣ се връща долу, гледа, събранието се свършило и казва: „Бѣхъ горѣ, Духътъ ме носи нѣкѫдѣ, върнахъ се долу и не можахъ да разбера бесѣдата." Единственото важно нѣщо за всички е новото, Божественото. Колко трѣбва да бѫде буденъ човѣкъ! Всички ние вдигаме шумъ, врѣва на този свѣтъ: едни за едно, други за друго. Любовь, Любовь трѣбва на хората! Колко мѫчно човѣкъ може да се примири съ мѫчнотиитѣ въ живота! Вѣра, вѣра трѣбва на хората! Спорь не трѣбва да има вече! Нѣма за какво да споримъ. Прѣстанаха вече врѣмената за спорове, кой въ какво вѣрва, или въ колко лица е Богъ и тѣмъ подобни. Всички тия нѣща минаха, всичко старо мина. Господъ не се нуждае отъ никакви символи. Ангелътъ като дойде, ще те пита: „Ти обичашъ ли Бога?“ — Обичамъ Го. „Имашъ ли вѣра?“ — Имамъ. „Имашъ ли Любовь?“ — Имамъ. „Имашъ ли Божия животъ?“ — Имамъ. „Ела съ менъ. тогава!“ Запитва другъ нѣкой: „Ти имашъ ли Любовь?“ — Нѣмамъ. „Имашъ ли вѣра?“ — Нѣмамъ „Имашъ ли Божия животѣ?“— Нѣмамъ. „Изхвърли старото, съблѣчи старата дреха!" Ангелътъ ще те пита тия три нѣща: Любишь ли Бога, имашъ ли Неговия животъ, имашъ ли вѣра. Нѣкои стари вѣрующи, съ своитѣ стари традиции, ще цитиратъ, че Бога никой никога не е видѣлъ. Тѣ сѫ чудни! Дѣйствително грѣшникътъ може ли да види Бога? При сегашнитѣ разбирания на хората има едно противорѣчие въ свещенитѣ книги. Наистина, тамъ се казва, че никой никога не е видѣлъ Бога, но казва се още въ Писанието, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Какво се подразбира подъ думитѣ, че Богъ никой никога не е видѣлъ? Законътъ седи въ слѣдното: безъ Любовь никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни съ Любовь, ти ще видишъ Бога и ще Го познаешъ. Това е най-важната мисъль. Когато Духътъ се прояви чрѣзъ нѣкоя сестра, другитѣ казватъ: кажи на тази сестра да не говори тъй. Ами Духъть говори тъй, какво да казвамъ на Господа! Има ли нужда да давамъ съвѣтъ на Господа? Има ли нужда да давамъ умъ на Господа? „Ама глупости говори!“ — Че свѣтътъ е пъленъ само съ глупости! „Ама ще се компрометираме“ — Остави това нѣщо, свѣтътъ е компрометиранъ отдавна! Има една сестра между нашитѣ, която прави движения съ рѫцѣтѣ си. Щомъ почнатъ да пѣятъ, тя почва да си движи рѫцѣтѣ, прави разни движения. Казватъ ми: кажи й, Учителю, да отиде поне въ нѣкое кюше, да не заема първия редъ, да я гледатъ всички. Казвамъ: оставете я, нека си вдига рѫцѣтѣ, търпете я! Какво казватъ външнитѣ хора за нея, като я виждатъ, че прави тия движения? Тѣ казватъ: „Тази стара женя трѣбва да е особенъ капелмайсторъ, по окултенъ начинъ дирижира, прави особени движения. Има единъ мѫжъ, който дирижира хора имъ, но старата жена е особена“. Казвамъ: оставете я, какво ви безпокои! „Ама не можемъ да я търпимъ!“ Какво отъ това? Прави си особени движения! Колко ви шокиратъ тия работи! И да й кажа да не прави тия движения, работата нѣма да се оправи. Тя ще прѣстане, другъ ще се яви. Противодѣйствувашь ли на Божествения Духъ, ще почнатъ движенията. Не се спирай да учишъ хората, кой какъ да се движи, кой какво да прави! Гледай себе си! Че и дѣтето, като стане сутринь, не се ли протѣга единъ два пѫти, не се ли прозѣва, не си ли подвижва рѫцѣтѣ и краката? Майката казва: „Хайде, майка, стани!“ Това сѫ необходими движения. Майката започва да му пѣе, казва: „Хайде, мама, стани!“ То си прави своитѣ движения. Ами че това е Божествено. Онзи, който не разбира смисъла на това, ще каже: защо сѫ тия движения. Че и стариятъ човѣкъ, като стане сутринь, най-първо е малко неразположенъ духомъ, но Духътъ като дойде въ него, той е особено разположенъ и прави извѣстни движения. Духътъ като дѣйствува на хората въ тия събрания, тѣ ставатъ особени. Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щомъ почнешъ да мислишъ, че Богъ може да внесе нѣщо лошо въ тебе, ти се подпушвашъ, ти си пакостишъ. Щомъ протитодѣйствуваме на Духа, Тогава се явяватъ конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т. н. Това става, защото Духътъ иска да прѣмахне всѣкакво противодѣйствие. Ако оставимъ Духа да дѣйствува свободно, всички движения, които прави човѣкъ, ще бѫдатъ хармонични. Та хубавото въ свѣта е, като станешъ сутринь, да почувствуаашъ въ сърцето си една малка топлинка, една малка радость. Азъ, като се събудя сутринь, първо гледамъ, дали имамъ тази малката радость въ себе си, дали мъжделѣе тя. Въ селата иматъ обичай да заравятъ вечерь огѣня въ огнището си съ пепель, та като станатъ сутринь, гледатъ, дали има останали нѣколко живи вѫгленчета. Туй е хубавото и въ живота! Като станемъ сутринь, да разровимъ сѣрцето си и да видимъ, дали сѫ останали въ него нѣкои живи вѫгленчета, отъ които да запалимъ този свещенъ Божественъ огънь на Любовьта: Т. м.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дѣто и да идешъ! Трѣбва ли рибата да изважда главата си извънъ водата? (— Колкото да лапне нѣкоя муха). Право е. Трѣбва ли човѣкъ да изважда главата си извънъ Любовьта? Значи, и той като рибата — колкото да глътне нѣкоя муха. Ще пазите въ ума си мисъльта, че човѣкъ живѣе въ срѣдата на Любовьта, слѣдователно Любовьта не му позволява да си показва главата извънъ нея. Щомъ излѣзете, ще умрете, ще си изгубите силата. Извънъ Любовьта човѣкъ е както рибата извънъ водата. Турете една риба на сухо, ще видите, какво ще прави: ще подскача, ще подскача, ще се изопне и ще умре. Нѣкои хора мислятъ, че може да живѣятъ извънъ Любовьта. Немислимо е! Излѣзатъ ли извънъ Любовьта, ще се задушатъ. Когато майката иска да иде на пазаръ, дѣтето става много сериозно, замислено, започва да плаче. Колко далечъ ще иде майката? — Ще иде на 1/2 клм. разстояние и ще се върне, но тази работа за дѣтето е много сериозна Когато мѫжътъ заминава нѣкѫдѣ, жената сѫщо се замисля, и тя е едно голѣмо дѣте. Когато нѣкой вашъ близъкъ човѣкъ умира, той отива на онзи свѣтъ, на бахчеванджилъкъ, вие пакъ сте натѫжени, сериозни. Казвамъ: не се тревожете, той ще се върне слѣдъ 45 години. Сега е на гурбетчилъкъ, ще се върне богатъ, съ пъленъ джебъ. Ще взема 57 стихъ отъ 9-та глава на Евангелието отъ Лука. И като вървѣха, рече Му нѣкой си въ пѫтя: „Господи, ще дойда съ Тебе, дѣто и да идешъ“. При сегашното съзнание на човѣка, извънъ Божията Любовь човѣкъ не може да живѣе. Всички анормалности, несъобразности и страдания въ живота произтичатъ отъ факта, че човѣкъ излиза изъ срѣдата на Божията Любовь. Щомъ излѣзе изъ тази срѣда, започватъ страданията. Въ туй отношение трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното сравнение. Прѣдѣлитѣ на Любовьта понѣкога тъй се сгѫстяватъ, че ставатъ нечисти, както водата въ голѣмитѣ рѣки. Водата въ центъра винаги е по-чиста, отколкото къмъ брѣговетѣ. Та крайнитѣ прѣдѣли, додѣто достига любовьта, често сѫ блокирани съ нечисти желания и мисли, които трѣбва да се прѣчистятъ. Затуй всѣкога трѣбва да избирате, на кое мѣсто да се установите. Рибитѣ избиратъ дълбоката вода, тя всѣкога е безопасна. Когато кажемъ, че ние не разчитаме на човѣшката душа, то е защото гледаме на въпроса отъ чисто реално гледище. На какво разчитаме тогава? — На висшата, Божествена душа въ човѣка. Малкитѣ рибки, които живѣятъ въ локвитѣ, могатъ ли да разчитатъ на тѣхъ? — Не могатъ, защото при суша сѫ обрѣчени на явна смърть. Слѣдователно, можемъ да кажемъ на малкитѣ рибки: отъ тази локва, отъ тия по-малки вадички ще отидете въ голѣмото езеро, или въ морето. Истинскиятъ животъ е вложенъ само въ Божията Любовь. Туй е единъ великъ законъ. Трѣбва да знаете, че Божията Любовь е срѣдата, въ която можете да живѣете. И дължината на вашия животъ, вашето щастие и култура, въ каквото и да е отношение, зависятъ отъ тази срѣда на Любовьта. Понѣкога вие се уморявате да живѣете и казвате: менъ не ми трѣбва Любовьта. Ами че вие влизате въ разрѣзъ съ сѫщностьта на вашето естество! „Менъ не ми трѣбва Любовьта, менъ не ми трѣбватъ хората“ — това сѫ разсѫждения на една риба. Менъ не ми трѣбватъ другитѣ риби. Една риба сама по себе си може ли да живѣе? — Може. Орѣхътъ може да живѣе като неразвитъ орѣхъ, може да живѣе и като развитъ орѣхъ. Това сѫ двѣ различни състояния. Веднъжъ ти си посѣтъ въ почвата, други закони дѣйствуватъ върху тебе. Ти не можешъ да спрешъ този процесъ на растене. Щомъ спрешъ растенето, очаква те явна смърть. Слѣдователно, веднъжъ влѣзли въ Любовьта и започнали вашето растене, не можете да спрете този Божественъ процесъ. Вие не може да спрете Любовьта да дѣйствува въ васъ. Всѣко спиране ще причини смърть. Допуснете, че вие сте търговецъ. Въ дома ви, между всички членове има пълно съгласие и хармония, но единъ день имате малка загуба, отъ 20-30,000 лева. Веднага въ васъ прониква мисъльта, че нѣма Господъ и казвате: дотегна ми да живѣя въ тази Любовь, ще излѣза навънъ! Мислите ли, че рибата, ако излѣзе извънъ водата, ще живѣе? — Не може. Ние взимаме водата като емблема на живота. Душата, сега е потопена въ живота, който излиза изъ Любовьта. Ще турите въ ума си мисъльта, че живѣете въ Любовьта и трѣбва да изпълните нейнитѣ велики закони. Това е спасението за всички хора. Ще се учите да живѣеге въ съгласие съ този великъ законъ, въ съгласие съ тази срѣда, въ която сте потопени. Ще мислите, ще чувствувате, ще дѣйствувате съобразно срѣдата, въ която живѣете — Божествената срѣда на Любовьта. Другото положение, което трѣбва да държите въ ума си е слѣдното. Ако Любовьта е срѣда, въ която ние живѣемъ, питамъ: рибитѣ пиятъ ли вода? — Пиятъ. Рибитѣ пиятъ най-много вода. Водата въ тѣхъ постоянно минава прѣзъ хрилѣтѣ имъ. Такова е положението на онѣзи, които живѣятъ въ Любовьта. Да кажемъ, че синътъ ви е напълнилъ устата си съ вода, разумно ли е да пиете вода отъ неговата уста? Не е разумно. Не пийте водй отъ устата на другитѣ хора! Този е първиятъ законъ, съ който можете да урегулирате живота си. Защо? Защото вие сами можете да бѫдете въ тази срѣда на Любовьта, сами може да я проявите, и да не чакате други да ви потапятъ въ тази срѣда, нито да ви даватъ да пиете вода отъ устата си. Съ Бога всѣкога може да живѣете, и съ Него всѣкога може да се разбирате напълно. Вие живѣете въ Любовьта! Нищо въ свѣта не е въ състояние да ви раздѣли отъ тази Любовь. Кой може да ви извади отъ нея? — Нѣкой рибарь. Кой е този рибарь? — Дяволътъ. Значи, нѣкой уменъ човѣкъ може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади изъ срѣдата на Божията Любовь. Какъ? Ще ви каже: ти гледай да ядешъ и да пиешъ, това е смисълътъ на живота! Послушашъ ли го, той те е извадилъ съ мрѣжа оть водата, и отъ този моментъ ти си мъртавъ. Ти си въ неговата мрѣжа, и той ще направи отъ тебе, каквато чорба иска. И когато Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ,“ подразбира да живѣемъ въ Любовьта. Любовьта не е едно положение само на допирни точки. За да живѣешъ въ Любовьта, твоята душа трѣбва да бѫде изцѣло потопена въ нея. Цѣлата ти душа трѣбва да чувствува тази сила, която прониква и мисъльта ти, и чувствата ти, и всичкитѣ ти дѣйствия — да чувствувашъ, че Любовьта е великъ импулсъ въ живота, както и въ цѣлата жива Природа. Тъй трѣбва да чувствувате Любовьта — като една велика сила. Само по този начинъ вие ще разбирате вашага душа и душитѣ на другитѣ хора. Любовьта, която излиза отъ всички души, свързва всички хора въ едно цѣло, тя е звеното на живота. Ако нѣмаше въздухъ, можеше ли да се говори? Звукътъ се прѣдава на вашитѣ уши чрѣзъ въздуха, а светлината се прѣдава чрѣзъ своя срѣда, по-тънка отъ тази, чрѣзъ която се прѣдаватъ звуковитѣ вълни. За да разберемъ Божията Мѫдрость, за да разберемъ Божията Истина, е необходима срѣда. Тази срѣда е Любовьта. Туй трѣбва да знаете! Безъ Любовь вие нищо не можете да разберете на свѣта. Единствената срѣда, чрѣзъ която се прѣдаватъ знанията, Мѫдростьта и дѣйствията на Истината, това е Любовьта. И тъй, ще знаете, че вие сте потопени въ Божията Любовь. Питамъ: ако сте потопени въ Божията Любовь, отъ какво има да се измѫчвате? Защо сте неспокойни? Значи Любовьта не е проникнала още навсѣкѫдѣ въ васъ. Има мѣсто, дѣто Любовьта не е проникнала, и туй мѣсто се мѫчи. Великиятъ законъ казва: отвори душата си, да проникне Любовьта навсѣкѫдѣ, да внесе животъ въ тебе, защото всички ние изискваме именно това. Ако тази Божествена сила не прониква въ нашето сърце и въ наштя умъ, ние не можемъ да живѣемъ. Вие сега казвате: този човѣкъ нѣма любовь, онзи човѣкъ нѣма любовь. Не, всички хора живѣять въ Любовьта, но има нѣщо въ тѣхъ, което имъ прѣчи да я проявятъ правилно. По какво можете да познаете, дали проявявате Любовьта празилно, или не? Щомъ имате свѣтлина въ ума си, щомъ имате топлина въ сърцето си, щомъ имате чистота въ тѣлото си, вие живѣете нормално и правилно въ Любовьта, слѣдователно и празилно ще я проявите. Това е единъ великъ законъ, една вѣрна диагноза. Имате ли всичко това въ себе си, вие ще живѣете напълно въ Любовьта, и ще се ползувате отъ всичкитѣ нейни блага. Едно положание е необходимо за вашето нормално разбиране на нѣщата. Да кажемъ, нѣкой пѫть не сте разположени да се молите и казвате: и безъ молитва може! Другъ пѫть казвате: не и трѣбва да мисля, и безъ мисъль може! Нѣкога пъкъ казвате: дотегна ми да чувствувамъ, и безъ чувства може! Да, и безъ всичко това може, но знаете ли, какви сѫ резултатитѣ тогава? Резултатьтъ на безсмислието е безумието. Резултатътъ на безчувствието е отсѫствието на чистота, а когаго човѣкъ изгуби своята чистота, очитѣ му пожълтѣватъ. Това е разстройство на черния дробъ. Ще лѣкувате черния си дробъ, постоянно ще го разтривате. Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи-Куне прѣпорѫчва лѣкуване съ вода. Ще седите въ водата около 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. По този начинъ вие ще можете да се лѣкувате Пъкъ когато изгубите своя животъ вь духовно отношение, ще регулирате чувствата си. Когато се изгубятъ добригѣ чувства по отношение нѣкого и се роди умраза, знаете ли какво става? Тази умраза е проказа за душата. Ти си настроенъ противъ нѣкого, казвашъ: азъ не мога да обичамъ този човѣкъ! Азъ съмъ неразположенъ, не мога да го гледамъ! Ако искашъ да бѫдешъ духовенъ човѣкъ, постарай се да обикнешъ това, което мразишъ Напримѣръ, мразишъ змията, страхъ те е отъ нея; купи си едно шише, тури я въ него и я храни, докато я пообикнешъ малко. Или страхъ те е отъ мишка. Хвани я, тури я въ единъ капанъ, похрани я нѣколко дни и всѣка сутринь я поглеждай, докато свикнешъ съ нея и я обикнешъ. И въ змията, и въ мишката има нѣщо Божествено. Нѣкой човѣкъ се страхува отъ пиявици. Нека вземе една пиявица въ едно шише съ вода и да я поглежда отъ врѣме на врѣме — ще привикне съ нея Въ всичко това, което не обичашъ, привикни да виждашъ проява на Божествения животъ, да виждашъ, какъ се хармонизира разумното съ неразумното въ живота. Най-послѣ нѣкой не може да тьрпи жена си. Оженилъ се вече, какво ще прави? Нека този мѫжъ намѣри сега нѣщо хубаво въ жена си, нека се върне назадъ, въ младитѣ години. Защо се е оженилъ за нея? За нейнитѣ черни очи ли? За руменото й лице ли? Задъ туй румено лице седѣше нейното сърце. Задъ чернитѣ й очи седѣше нейниятъ умъ. Нека намѣри една добра черта въ жена си! Ако нѣкой младъ момъкъ почне да обикаля тази жена, която мѫжъ й не може да търпи, той веднага ще се замисли. Азъ мога да накарамъ когото и да е отъ васъ, да заревнува жена си. Напримѣръ, нѣкой мѫжъ не обича жена си, но почне ли да я обикаля другъ, той вече ревнува. Господъ казва: „Тази жена е моя дъщеря, ти нѣма да я малтретирашъ! Азъ я пратихъ при тебъ на училище, ще й бѫдешъ професоръ. Ще я учишъ хубаво“! Ако нѣкой човѣкъ бие жена си, трѣбва да й каже: Днесъ те бихъ за туй и туй. А той не дава на жена си да гѫкне. Тя трѣбва да знае защо я бие, каква е погрѣшката й. Ако я нахука за нѣщо, тя трѣбва да знае защо. И обратното е вѣрно. Нѣкоя жена не може да търпи мѫжа си. Господъ й казва: „Азъ не ти дадохъ този мой синъ да го малтретирашъ.“ Мѫжъ ми е, казва тя. „Да, но той е мой синъ.“ Азъ го изпратихъ да школува при тебе. И ако го нахукашъ или набиешъ нѣкой пѫть, ще му кажешъ: „За туй и туй те бихъ“! Нѣщата трѣбва да ставатъ разумно! Азъ ви казахъ, искрени трѣбва да бѫдете въ отношенията си’ Нзцозолейъ си отъ нѣкой човѣкъ за нѣщо и го обидишь. Той трѣбва да знае, защо си недоволенъ. Имашь приятель, приятелка, сърдишъ имъ се нѣщо. Тѣ трѣбва да знаятъ, защо имъ се сърдишъ. Господъ пакъ ще ти каже: „Тазя твоя приятелка е моя дъщеря. Този твой приятель е мой синъ. Ти нѣмашъ право да се отнасяшъ съ тѣхь, както искашъ!“ Ако постѫпвашъ справедливо съ хората, освѣтявашъ Божия законъ. Ако постѫпвашъ несправедииво, нарушавашъ закона на Любовьта. Много отъ васъ не се обичатъ. Защо не се обичатъ? Можете ли ми каза, защо по нѣкой пѫть хората не се обичатъ? (Защото погрѣшкитѣ на хората се виждать по-лесно, отколкото собственитѣ). Всичко туй, което говорите, е много учено. То е само за много голѣмитѣ философи. Само ученитѣ хора го разбиратъ. Даже и за менъ е трудно да го разбера. Азъ ще засегна въпроса по дѣтински, като за дѣца отъ I-во отдѣлени. Нѣкой мѫжъ не обича жена си, понеже не знае да му готви, не знае да меси хлѣбъ. Щомъ знае да готви, отъ нея по-добра нѣма. Прѣдставете си, че вашиятъ мѫжъ иде отъ нивата, и вие го посрѣщате съ стомната, събувате му цървулитѣ, измивате му краката, нѣма ли да се разположи този мѫжъ? А той, горкиятъ, като влѣзе, вие си седите при топлото огнище и му казвате; я иди на чешмата де донесешъ малко вода! Вие опитвате онази малка любовь, която е останала у него. И той ще си каже: напразно азъ работя за тази жена. Тя за нищо не ме зачита! И мѫжътъ може да направи да го обича жена му. Какъ? Отива на лозето, и като се върне, нека й донесе хубави плодове, хубаво грозде, та като почне да яде, тя се разлолага, става привѣтлива, любезна съ мѫжа си. Всички трѣбва да бѫдемъ внимателни къмъ нуждитѣ на хората. Това е всичката философия на Любовьта! Но въ нея има и вѫтрѣшно съдържание. Сѫщественото въ Любзвьта не е онова привидното, външното, което вършимь. И когато ние задоволяваме нуждитѣ на хората, тѣ се прѣдразполагатъ къмъ насъ. Каквото и да е Божествено благо всѣкога се прѣцава чрѣзъ насъ. Богъ, Който живѣе далечъ отъ насъ, нѣкой пѫть сподѣля своята Любовь съ насъ, за да можемъ и ние да сподѣлимъ тази любовь съ окрѫжаващитѣ ни. Тогава и ние ще се ползуваме отъ любовьта на окрѫжаващитѣ. Ако Господъ върши всичко самъ, тогава ние сме безпрѣдметни. Ако приемаме всичко отъ Господа, каква нужда щѣше да има да ви събираме тукъ? Безпрѣдметни щѣхме да бѫдемъ единъ за другъ, но така ние се изпитваме. Това е волята Божия. Затова сме се събрали тукъ. Богъ се проявява по този начинъ. Днесъ азъ ви говоря, вие ме слушате. Утрѣ вие ще ми говорите, азъ ще ви слушамъ. Днесъ Вие ме слушате, утрѣ пъкъ азъ ще ви слушамъ. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявимъ. Неговата мисъль, да прѣдадемъ Неговата Любовь. Ако азъ ви говоря, длъженъ съмъ да прѣдамъ Любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ менъ. Ако азъ я спра въ себе си и не я изявя навънъ, знаете ли какво би станало съ менъ? Който се опита да задържи Божията Любовь за себе си, тя го изхвърля навънъ. Щомъ Любовьта го изхвърли навънъ, той влиза въ една нова срѣда, съ която не може да се справи. Щомъ приемешъ нѣщо отъ Любовьта, ще излѣзешъ вънъ да дадешъ отъ него и на другитѣ хора. Ще ви прѣдставя една картина, съ която ще илюстрирамъ отношенията ви къмъ Любовьта. Допуснете, че вие сте малки дѣца, изпратени при менъ да се учите. Най-първо вие имате обичь и уважение къмъ менъ, пристѫпвате съ страхопочитание. Въ първо врѣме вие сте босички, голички, треперите отъ студъ. Азъ имамъ за всѣки едного отъ васъ дрешки, обуща, шапчици и ви ги давамъ. Вие се обличате съ тѣхъ и веднага изкачате навънъ, за менъ вече не мислите. Ако не разбирамъ закона, азъ ще кажа: що ми трѣбваше да давамъ тѣзи дрехи, обуща, шапки на тия дѣца? Ето ги, избѣгаха на пѫтя, нѣма ги около менъ! Сега иде другото положение. Тия дѣца поиграятъ, поскачатъ вънъ, но почувствуватъ гладъ, иматъ нужда отъ храна. Азъ имамъ гостилница. Вие пакъ идвате при менъ. Облѣчени сте, но сте гладнички. Взимамъ ви азъ, нахранвамъ ви. Щомъ ви нахраня, ставате индиферентни, започвате да заспивате. Казвамъ: особени сѫ тѣзи дѣца! Що ми трѣбваше да ги нахранвамъ? Облѣкохъ ги и отидоха да играятъ навънъ. Повикахъ ги да ядатъ — дойдоха; бѣха свѣжи, бодри, но като се наядоха, сега ги гледамъ, всичкитѣ изпозаспаха. Ако азъ не разбирамъ закона, ще се приближа при тѣхъ, ще ритна това — онова дѣте. Мислите ли, че по този начинъ азъ ще разрѣша въпроса? Не, това е глупаво разрѣшение. Азъ трѣбва да зная, че слѣдъ всѣко ядене иде почивка. Тѣзи дѣца трѣбва да спятъ. Тѣ ще идатъ въ другия свѣтъ и слѣдъ туй ще дойдатъ. Най-послѣ тия дѣца се събуждатъ и въ тѣхъ се явява друга нужда — да се учатъ. И тукъ дѣйствува пакъ сѫщия законъ. Вие идвате при мене съ страхопочитание, съ уважение, искате да се учите. Щомъ придобиеге знанието, съ менъ вече не се разговаряте, единъ съ другъ се разговаряте. Ако не раз-бирамъ закона, ще кажа: защо трѣбваше да давамъ знания на тия дѣца? Тѣ взеха знанието и си отидоха. Не, азъ трѣбва да се радвамъ, че тия дѣца ще разпространяватъ навънъ това, което взеха отъ менъ. Туй знание трѣбва да се разпространи! Този хлѣбъ трѣбва да се яде! Тѣзи дрѣхи, обуща и шапки трѣбва да се обличатъ! Първото сравнение — дрехитѣ, обущитѣ, шапкитѣ прѣдставляватъ физическия животъ Трѣбва да бѫдете облѣчени съ физическо тѣло! Щомъ сте облѣчени съ физическо тѣло, ще имате нужди, които ще ви отдалечаватъ отъ духовния животъ. Физическиятъ животъ има своитѣ нужди, които трѣбва да се задоволятъ Ние трѣбва да знаемъ, обаче, че физическиятъ животъ е свързанъ съ духовния. Като разглеждаме физическия животъ на хората, забѣлѣзваме, че въ него има едно привйдно еднообразие: всички се нуждаятъ отъ храна, облѣкло и жилище. Дойдемъ ли, обаче, до духовния животъ на хората, между духовнитѣ хора се явява едно по-голѣмо различие. Дойдемъ ли до умствения имъ животъ — сѫщото нѣщо. Тѣзи различия сѫ въ реда на нѣщата. Въ това седи красотата на живота Да не ви смущава туй различие! Единъ прѣдметъ не може да се гледа само отъ една страна, не може да се проявява по единъ и сѫщъ начинъ. То значи: чувствата на хората не могатъ да се проявяватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Ако мислите, че трѣбва да има еднообразие въ живота, вие ще се спънете. Ще кажешъ: този братъ не е като мене. Ти най-първо гледай, живѣе ли този братъ въ Любовьта. Ако е като тебе риба и живѣе въ Любовьта, може да се разбирате. Ако не живѣе въ Любовьта, вие не можете да се разбирате съ него. Хората могатъ да се разбиратъ само тогава, когато живѣятъ въ една и сѫща срѣда. Между умрѣлитѣ и живитѣ хора не може да има връзка. Умрѣлитѣ хора не могатъ да се разбиратъ напълно съ насъ. Тѣ не се интересуватъ отъ нашия животъ. Понеже имъ липсва физическо тѣло, нѣматъ такива нужди, каквито имаме ние, затова не ги интересуватъ въпроси, които се отнасятъ до физическото тѣло. Ние се грижимъ за нѣщата, докато имаме нужда отъ тѣхъ. Може ли нѣкой вашъ ближенъ, който е заминалъ за другия свѣтъ, да се грижи за васъ тъй, както когато е билъ на земята? — Не може. Вижте 100 годишния дѣдо, интересува ли се отъ хорого на младитѣ? — Не се интересува. Тѣзи чувства сѫ замрѣли въ него. Какво го интересува на тази възрасть? Той се интересува отъ духовни работи, отъ нѣща, които засѣгатъ негового сърце. Или, този дѣдо обича да има около него дѣца, да му прислужватъ. да му носятъ чорбицата, яденето. Старитѣ хора много обичатъ да ядатъ. Като останатъ безъ работа, все искатъ да имъ се направи баница, или нѣщо печенко. И всѣки, който изпълнява тѣхнитѣ прищевки, той е много добъръ човѣкъ. Не ги ли изпълнява, тѣ казватъ, че окрѫжаващитѣ сѫ мною лоши. Въ всѣко религиозно движение, въ всѣко духовно учение има една голѣма опасность — критическиятъ умъ се развива много. Човѣкъ, у когото критическиятъ умъ е силно развитъ, той търси само погрѣшкитѣ на другитѣ и казва: този човѣкъ не е толкова чистъ; онзи пъкъ не живѣе споредъ Христа, не живѣе морално. Кое е правилото за чистия, за моралния животъ? Това правило е: да се живѣе споредъ закона на Любовьта. Докато човѣкъ живѣе въ Любовьта, той е чистъ, има и свѣтлина, има и топлина. Почне ли да мисли за човѣшката любовь, той е вече извънъ Божията Любовь и не може да бѫде здравъ, не може да бѫде уменъ, не може да бѫде и добъръ, чистъ човѣкъ. Да бѫдешъ добъръ, уменъ и чистъ човѣкъ, това значи да живѣешъ въ Божията Любовь. Ще ви приведа нѣколко примѣри, за да обясня по-добрѣ мисъльта си. Да кажемъ, че въ касата си имамъ нѣколко милиона лева. Дошълъ нѣкой, задигналъ всичкитѣ пари и ми казватъ, че ме обрали. Ако живѣя въ Божията Любовь, нѣма да трепна, като че нищо не съмъ загубилъ. Имамъ жена, която ме обича. Дойдатъ единъ день и ми кажатъ, че тя ме напуснала и отишла при нѣкой другь мѫжъ. — Нищо, Господъ далъ, Господъ взелъ. Заемамъ нѣкое високо обществено положение, но ме уволнятъ безъ причина. Каз вамъ: нищо, гладенъ нѣма да умра. Напечатилъ съмъ нѣкаква книга, съ която искамъ да прѣобразя умоветѣ на хората, но критиката я отхвърля. — Нищо, доброто желание живѣе въ менъ. Когато азъ живѣя въ Божията Любовь, каквото и да стане въ свѣта, това не ме смущава. Защо? Защото само азъ съмъ господарь на своето сърце — никой другъ! Азъ мога да любя Бога, мога да любя и всички хора. Туй е любовь! Докато хората не знаятъ, че азъ ги любя, това е любовь. Щомъ узнаятъ, че азъ ги любя, това не е изразъ на Божията Любовь. Апостолъ Павелъ казва, напримѣръ, че най-напрѣдь трѣбва да обичаме онѣзи, които вѣрватъ като наеъ. То е вече малко материално. Тъй говорятъ всички обикновени хора. Бащата казва на сина си: на първо мѣсто ще обичашъ мене! Той не започва споредъ правилото. Той трѣбва да каже: „Синко, най-първо ще обичашъ Бога, а послѣ, каквото остане отъ любовьта ти, ще обичашъ и мене.“ Тъй трѣбва да започне учението! За прѣзъ тази година ще ви дамъ едно правило, съкоето, ако прилагате, ще изправите много ваши недоизгладени работи въ живота си. Между васъ има много спорни въпроси, много неправилни отношения, които въ продължение и на 10, и на 20 и на 100 години не могатъ да се изгладятъ. Щомъ има такива въпроси, съберете се тия братя или сестри, които не могатъ да се обичатъ и си кажете: хайде сега да видимъ, какво можемъ да направимъ за Господа! Приложете правилото — да живѣете въ Божията Любовь! Щомъ влѣзете да живѣете въ тази Любовь, и Господъ ще влѣзе да живѣе въ васъ, отношенията ви веднага ще се измѣнятъ, въ васъ ще проблесне нова свѣтлина и туй различие между васъ, което до тозъ моментъ е сѫществувало, ще изчезне — нови отношения ще се появятъ. Туй, което ни раздѣля, е нѣщо скрито, живѣе вѫтрѣ въ душитѣ ни. Ти казвашъ за нѣкого: този братъ не е чистъ. Ти носишъ тази отрицателна мисъль за него, която тебе спъва, а него отблъсква. И той седи и си казва: този братъ не е толкова добъръ. Прѣмахне ли човѣкъ отрицателнитѣ мисли отъ ума си, веднага ще се възстановятъ правилнитѣ, Божественитѣ отношения между хората. Отрицателнитѣ мисли сѫ прѣгради между хората. Азъ не съмъ за външнитѣ отношения, но за ония вѫтрѣшни, чисти отношения, съ които не можемъ да огорчаваме Духа. Тѣ носятъ вѣчния животъ. Ние можемъ да огорчимь Духа. Духътъ, това е Божественото, което всѣки човѣкъ има въ себе си. Всѣки отъ васъ е рѫководенъ отъ единъ възвишенъ Духъ. По нѣколко пѫти прѣзъ деня Той влиза вѫтрѣ въ васъ, да на-блюдава душата ви. Внимавайте да Го не огорчите! Напусне ли ви този Духъ, ще ви сполети най-голѣмото нещастие. Когато е съ васъ, Той ще ви урежда пѫтя; ще ви прѣкара благополучно прѣзъ всичкитѣ пѫтеки; каквито нужди и да ви се явятъ, Той лесно ще ги прѣмахне; каквато болесть да ви дойде, Той знае какъ да я лѣкува. Пъкъ и васъ ще научи да лѣкувате всички болести. За този Духъ говори Богъ: „Ще изпратя Духа си, да ви рѫководи и крѣпи въ пѫтя на живота.“ И Давидъ казва: „Не отнемай отъ менъ Святия Си Духъ!“ Този Духъ е носитель на Божията Любовь. Безъ Него не можете да направите нито крачка напрѣдъ. Когато тѣзи Божествени Духове живѣятъ въ хората и ги управляватъ, въ живота имъ. Ще царува хармония. Когато вие сте въ дисхармония, това показва, че тия възвишени Духове не сѫ въ васъ, а сѫ горѣ на небето, и чакатъ тамъ, докато се споразумѣете. Затова, за да разберете душата на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете много ученъ. Споредъ васъ, кой човѣкъ е ученъ? Ще каже нѣкой: ученъ е този човѣкъ, който мълчи, като нѣкой философъ. Тогава рибитѣ сѫ най-умнитѣ сѫщества. Дѣйствително, мълчанието е сила, но само когато имашъ желание да говоришъ: когато нѣмашъ желание да говоришъ и мълчишъ, това е безсилие. Защо идва злото въ свѣта? — Злото е пробниятъ камъкъ, по който се познава, до каква степень на развитие сме дошли, дали сме добри, или не. Човѣкъ, който не може да задържи злото въ себе си, той е безсиленъ, слабохарактеренъ. Дошълъ гнѣвътъ, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздитѣ, като конь, и му кажете: не, азъ съмъ човѣкътъ, който заповѣдвамъ, и въ дадения случай, ще видя, какво мога да направя съ тебъ. Не казвамъ да изхвърлите гнѣва, но да го впрегнете на работа. Азъ ви говоря отъ една дълбока опитность. Правилъ съмъ много наблюдения върху българитѣ, върху тѣхнитѣ отношания и извлѣкохъ два метода, но и двата метода съ отрицателни резултати. Единиять е външенъ, другиятъ е вѫтрѣшенъ методъ на дѣйствия. Ако вие хукате, биете нѣкого, движението ще дойде отвѫтрѣ, отъ другия полюсъ, вѫтрѣ ще стане реакция и резултатътъ ще бѫде лошъ. Тъй че, говорите ли злѣ за нѣкого, и за васъ ще говорятъ злѣ. Туй да знаете! Другиятъ методъ: ти не хукашъ никого, не биешъ, стараешъ се да не говоришъ лошо, но имашъ скрито подозрѣние въ ума си. Значи, ти дѣйствувашъ отвѫтрѣ навънъ, Законътъ и тукъ дѣйствува, ще настане реакция навънъ. Ще дойдатъ хора, които ще те подозиратъ, ще говорятъ лошо за тебъ, ще те хукатъ, Значи, ще се въздържате отъ подозрѣния! Човѣкъ трѣбва да стане господарь на всички положения, които го изненадватъ отвънъ и отвѫтрѣ. Той трѣбва да си каже: „Азъ ще живѣя добрѣ, заради Бога. Моятъ умъ трѣбва да бѫде свѣтълъ, защото Богъ иска тъй!“ Щомъ моятъ умъ е свѣтълъ, ще бѫда полезенъ на всички окрѫжаващи ме. Първиятъ, Когото виждаме сутринь, това е Богъ. (Не можемъ ли да кажемъ: азъ съмъ любовь, изпълнявамъ волята на Бога?) — Не може. Щомъ кажешъ „азъ съмъ любовь“, ще се опровергаешъ. Съ това ти ще прѣдизвикашъ извѣстенъ родъ сили въ природата, да дойдатъ да те изпитатъ. Тѣ ще ти кажатъ: щомъ си любовь, давай сега! Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други, ще ти кажатъ: щомъ си любовь, давай! Прѣзъ цѣлия день ти трѣбва да устоявашъ, за да не опровергаешъ Името Божие. Основната мисъль, която трѣбва да вложите въ ума си, и върху която трѣбва да работите, еда считате Любовьта за срѣда, въ която живѣете. Ако нѣкой пѫть си извадите главата изъ тази срѣда, да е само колкото да глътнете една муха и скоро вѫтрѣ! Доставянето на хлѣбъ, вода, въздухъ прѣдставлява излизане отъ срѣдата на Любовьта, но то се позволява само врѣменно. Въ Любовьта се позволява и да спишъ. И то е излизане изъ Любовьта. Когато живѣешъ изцѣло въ Любовьта, съзнанието трѣбва да е много будно. Тамъ човѣкъ не трѣбва да спи. Любовьта изисква будна, трѣзва мисъль. Онзи, който те обича и когото обичашъ, иска да говоришъ за него. Щомъ се влюбищъ, и писма ще пишешъ, и ниви ще орешъ. Любовьта иска много работи. Сегд нѣкой казва: азъ нищо не искамъ. Не говорите вѣрно. Отъ една страна, вие искате много, но не получавате и затова страдате. Отъ друга страна, вие получавате, но не давате. Ще се учите да бѫдете щедри! Кога? — Когато Богъ дойде въ васъ. Тогава вие ще отворите широко сърцата, умоветѣ и душитѣ си, за да може прѣзъ тѣхъ да минава Божественото. Само така ще може да се очистите. Нека у васъ се яви желание да прѣдадете на нѣкой братъ отъ свѣта вашето знание, вашата топлина и добрина на сърцето, вашата чистота — всичко това да му послужи като импулсъ въ живота. Има много нѣща, които азъ бихъ ви изнесълъ, а именно: какъ трѣбва да пазите чистотата си, какъ да уравновѣсявате вашия духовенъ животъ, за да не губите равновѣсие; какъ да се подмладявате и т. н., но всички тия въпроси сѫ свързани съ нѣкои деликатни нѣща, и ако ги изнеса, ще рзберете туй, което съвсѣмъ не съмъ мислилъ да кажа. Пригответе се за идната година, та като ви кажа тия нѣща, да можете да ги разберете и приложите, да станатъ въ васъ плъть и кръвь. Като ви говоря за подмладяването, Ще ви покажа единъ процесъ на подмладяване въ природата, да видите нагледно, какъ става. Щомъ стане подмладяване, сѫщеврѣменно духовниять животъ се обновява, умствениятъ и сърдечниятъ животъ правилно се развиватъ. Почне ли човѣкъ да чувствува, че умътъ, сърцето и тѣлото му отслабватъ, той изгубва всичко човѣшко, а съ това и условията за растене. Човѣкъ докато е на земята, прѣзъ всичкото врѣме трѣбва да чувствува, че постоянно се разширява, разширява, става му тѣсно тукъ и прѣминава въ другъ свѣтъ. Той извиква приятелигѣ си и имъ казва: хората вече не ме разбирать, тѣсно ми е тукъ на земята, затова отивамъ въ другъ свѣтъ, при по-културни сѫщества, при ангелитѣ. Прѣзъ тази година ще имате три вида мѫчнотии: отъ материаленъ, умствень и духовенъ харакгерь. Какъ ще ги разрѣшите? Направете слѣдния опитъ. Хванете съ дѣсната рѫка лѣвия палецъ, концентрирайте мисъльта си тъй, като че нищо не ви стаза, като че нѣмате никаква мѫчнотия и се запитайте, защо си държите палеца? Дръжте си главата право! Послѣ, хванете съ лѣвата рѫка дѣсния палецъ. Вижте какъ ще се почувствувате слѣдъ това упражнение. Второ упражнение. Подпрѣте лактитѣ на колѣнѣтѣ си. Поставете дланитѣ на рѫцѣтѣ си една срѣщу друга, допрѣни съ върховетѣ на пръститѣ. Прѣцставете си, че срѣдниятъ ви пръстъ е дълъгъ, достига до слънцето. Вижте, какво ще почувствувате? Мислете си, защо пръста ви е станалъ дъльгь. Ние проточвамс срѣдния пръстъ до сльнцею, за да можемъ да гледаме на нѣщата отъ високо, безпристрастно. Човѣкъ гледа на нѣщата безпристрастно, само когато е далечъ отъ тѣхъ. Вь връзка съ мѫчнотиитѣ, които ще имате, ще ви дамъ едно правило, което ще приложите 10 пѫти прѣзь годината, значи всѣки мѣсецъ по еиннъ пѫть. Допуснете, че имате нѣкоя мѫчнотия, нѣкое голѣмо неразположение. Какво ще правите? — Ще намѣрите нѣкой малъкъ изворъ, ще го изчистите добрѣ и ще слѣдите, дали ще се прѣмахне вашето състояние. Ако се прѣмахне, значи вие можете да лѣкувате недѫзитѣ си чрѣзъ водата. Ако вашето състояние не се прѣмахне, слѣдъ като изчистите извора, тогава ще отидете въ гората, ще намѣрите нѣкое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полѣете. Ако състояниею ви се измѣчи, значи вие имате нужда отъ жизненитѣ сокове на тѣзи растения. Тѣ ви лѣкувать. Ако и туй не може да ви помогне, ще намѣрите нѣкое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опитъ измѣни вашето състояние, значи вие се нуждаете отъ едно малко разнообразие въ живота. Ако не се измѣни, ще намѣрите нѣкой бѣденъ, нуждающъ се човѣкъ и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измѣни значи вие трѣбва да правите добрини на хората. Ще започнете да трансформирате състоянията си чрѣзъ изворитѣ, чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ и най-послѣ чрѣзъ хората. Всѣки отъ васъ.който иска да бѫде ученикъ, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвѣнъ, като оглашенъ, не се занимавайте съ тия опити и методи. Ние ще помагаме на всѣки, който изпълнява тѣзи опити. Ние нѣмаме никаква връзка съ ония, които не изпълняватъ опититѣ. И тъй, прѣзъ годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полѣете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бѣдни хора. Колко станаха? — Всичко 40. Вие ще ме запитате: дали ще имаме врѣме? Да-ли ще имате врѣме, азъ не се интересувамъ отъ това. Ще правите научни изслѣдвания. Ако нѣкой день сте много неразположени, готови да направите нѣкой скандалъ, идете въ гората да изчистите нѣкой изворъ. Тамъ направете скандала! Ще кажешъ на извора: слушай, ти защо си толкова мѫтенъ? Взимашъ мотиката, лопатата и го изчиствашъ. Когато нѣщата сѫ трудни, въ това седи тѣхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нѣщо. Не, ще придобиете една приятна опитность. Онѣзи отъ васъ, които направятъ опита по добра воля, ще иматъ едно благословение. Това благословение не може да придобиете по никой другь начинъ, ако ще би да прѣбродите и цѣлъ свѣтъ. Човѣкъ, който изпълнява волята Божия, нито вълци го ядатъ, нито разбойници го крадать. Ако състоянието ви отъ лошо на добро се измѣни още при извора, значи ще ходите само при изворитѣ. Имайте любовь къмъ Бога! Божията Любовь да бѫде у васъ като стимулъ къмъ живота. Онзи, на когото съзнанието е будно винаги, Духѣтъ Божий живѣе въ него. Гледайте на Господа! 1-во Петрово послание, 3 гл. 8 стихъ: „А най-послѣ бѫдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви“ .....Защото очитѣ на Господа сѫ върху праведнитѣ и ушитѣ Му къмь тѣхната молитва ... “ Значи, Господъ ни гледа съ много очи, всѣки день ни слуша. Обича ви нѣкой — радвайте се, че Господъ се е проявилъ чрѣзъ него. Мрази ви нѣкой — пакъ се радвайте — човѣкътъ се е проявилъ. Говори нѣкой добрѣ заради васъ, радвайте се, че Господъ се е проявилъ. Нѣкой говори лошо за васъ, казва туй, което е въ сърцето му, значи човѣшкото се е проявило. Да пазимь въ себе си нечистого, това не е хигиенично. Да пазимъ злото въ себе си, това не е добродѣтель. Ако можете да бѫдете носители на Божието благословение — бѫдете! Често, като не можете да постигнете нѣкое ваше желание, вие плачете. Нѣма нищо лошо въ това. Все трѣбва човѣкъ да плаче! Плачътъ е благословение. И учечитѣ хора сѫ плакали, и апостолитѣ сѫ плакали, и светиитѣ сѫ плакали, и Христосъ е плакалъ. Надали има човѣкь въ свѣта, който да не е плакалъ. Азъ прониквамь малко въ сьрцата ви и отъ мое гледище намирамъ, че тѣ сѫ тѣсни, и Божията Лобовь не може да се побере въ тѣхъ. И който говори за Господа, и който не говори за Господа, все иматъ малки сърца. Азъ опитвамъ нѣкой пѫть човѣшкото въ хората и забѣлѣзвамь слѣдното нѣщо: когато нѣкой говори добро за васъ, приятно ви е, а когато говори нѣщо лошо за васъ, и право да е, не ви е приятно, смущавате се. Кога се смущавате? Ако имате въ себе си единъ разгорещенъ вѫгленъ, до 10,000 градуса, и нѣкой се приближи при васъ, иска да ви удря съ камъни, ще може ли? Той още като се приближи при васъ, отъ температурата на този вжгленъ ще се разтопи. Ако този човѣкъ може да ви обиди, ако може да разруши вашия миръ, какъвъ е този вѫгленъ? Азъ наблюдавамъ нѣкой отъ васъ, виждамъ какъ Имъ трепери сърцето. Тръгна съ нѣкой братъ, върви съ мене, но си мисли, какво ли ще кажатъ хората за него. Казвамъ: не се смущавай! Ако си добъръ, такъвъ ще си останешъ. Ако си хубава пита, всѣки ще те яде; ако си мухлясала пита, всѣки ще те подхвърля. Когато нѣщата сѫ цѣнни и съдържателни отвѫтрѣ, външната обстановка не може да ги измѣни. Въ този съборъ имахте много благоприятни условия, но вие не можете да използувате всички Божии блага. Защо? Понеже всички искате да се проявите. И наистина, разнообразие трѣбва да има! Проявявайте се, но стремете се къмъ доброто. „Всичко опитвайте, доброто дръжте“ — казва се въ Писанието. Нека сега благодаримъ на Бога, че ни се даде случай да се съберемъ да си поговоримъ, да си похапнемъ, да се помолимъ на Бога! Азъ сега ви пожелавамъ да се върнете дома си богати, съ придобитото богатство отъ тукъ. Нека кесиитѣ ви да сѫ отворени! Раздавайте, щедри бѫдете! Даромъ сте взели, даромъ давайте! Бждете чисти извори и поливайте съ тѣхъ дърветата на вашата душа! Нахранете животнитѣ, съ които се занимава вашия умъ! Най-послѣ, служете на вашия разумъ! Той е човѣкътъ, който се нуждае отъ вашитѣ услуги. Постѫпвате ли така, всички наши приятели ще ви изпратятъ своитѣ добри мисли, а когато ви посѣтятъ, ще ви оставятъ своето благословение. На всички ви желая, като се върнете дома си, да бѫдете радостни и весели прѣзъ цѣлата година. Пишете си единъ другъ, и се приготовлявайте, като ви събере Господъ идната година, пакъ да си похапнете, да се помолите на Бога, да си разправите своята опитность и да се поопознаете. Онѣзи отъ васъ, които заминатъ за онзи свѣтъ, да не забравятъ да пишатъ писма! Недѣля, 6 ч. с. 6 септември.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинната врата. Забѣлѣзвамъ, много отъ васъ кашляте. Защо? — Пили сте студена вода. Когато човѣкъ ожеднѣе, трѣбва да се въздържа, да не бьрза да пие студена вода. Нека постои прѣдъ чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начинъ за възпитаване на волята. Вие, щомъ дойдете до чешмата, напиете се веднага съ студена вода, простудявате гърлото си и започвате да кашляте. Ще имате прѣдъ видъ като свещено правило слѣдното положение: като отидешъ при нѣкоя чешма, колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути прѣдъ нея, погледай какъ тече водата и слѣдъ това пий! При това, като си налѣешъ вода въ чашата, вкуси само нѣколко глътки и отстрани чашата. Послѣ пий още нѣколко глътки, докато изпиешъ всичката вода. Постѫпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути, и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: лесно се даватъ правила, но мѫчно се изпълняватъ. Онѣзи, които мѫчно или никакъ не изпълняватъ законитѣ, въ гробищата ги изпращатъ. Онѣзи, които изпълняватъ законитѣ тѣхъ попъ не опѣва. Когато си лѣгате вечерно врѣме, сѫщо така трѣбва да спазвате единъ законъ. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички прѣдохранителни мѣркн. Легнете си по всички правила! Вие какъ лѣгате? Като си легнете, ще турите въ съзнанието си мисъльта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шумъ да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тѣлото си: сега като замина, ти ще наредишъ кѫщата, добрѣ ще я изчистишъ и слѣдъ като се върна, ще бѫдемъ и ти, и азъ весели. Дадешъ ли всички тия разпореждания, веднага да излѣзешъ. Да не отидешъ до вратата, че пакъ да се връщашъ да давашъ разпореждания чакъ до сутриньта. Не, излѣзешъ ли веднъжъ, назадъ нѣма да се връщашъ. Голѣма дисциплина се изисква отъ васъ! Докато не се научите да контролирате тѣлото си, добри ученици не може да бѫдете. Тѣлото ще ви спъва много. То казва: или ме учи добрѣ, или азъ ще те науча. Слѣдъ като изучите тѣлото си, ще пристѫпите да учите сърцето си, послѣ ума си и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Нѣкой отъ васъ не дочуватъ, какво се говори, но това усилва вниманието имъ, усилва мисъльта имъ. Тия пъкъ, които сѫ наблизо, тѣ сѫ малко глухички. Това е въ прѣносенъ смисълъ. По естество вие не сте глухи, но въ васъ има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забѣлѣжки, които ви направихъ, сѫ встѫпителни, както има встѫпителна часть, наречена въведение, и въ всѣко литерагурно, или музикално произведение. Ще се спра върху единъ стихъ, въ който Христосъ казва: „Истина ви казвамъ, че азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ За да може животътъ ви да се прояви правилно, все-таки трѣбва да имате извѣстни условия — най-малко едно условие, чрѣзъ което човѣкъ може да се прояви. Нгпримѣръ, въ кѫщата, която построяваме, оставяме една врата прѣзь която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на земята, за да намѣримъ онѣзи условия, при които да придобиемъ истинскитѣ качества, които могатъ да придружатъ нашия животъ извънъ земята. Душата е дошла на земята да придобие повече животъ, отколкото е имала въ себе си. И животътъ се придобива, и знанието се придобива, и любовьта се придобива. Човѣкъ богатѣе чрѣзъ любовьта. Когато говоримъ, че човѣкъ може да разбогатѣе, подразбираме богатства, които носи любовьта. Тия богатства сѫ златото, което се съдържа въ човѣшката кръвь. Когато човѣкъ натрупа достатъчно злато въ кръвьта си, трѣбва да знае онзи законъ, по който може да го използува. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то? Споредъ васъ, кое е най-сѫщественото нѣщо въ живота? Вие ще кажете, че най-сѫществгното нѣщо е любовьта. Не, кажете ми, като станете сутринь, кое е най-сѫщественото за васъ? — Храната. Вие не мислите за никаква любовь тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които любовьта ще се прояви. Ако дойде любовьта на физическото поле прѣди да сте яли, какво ще ви даде? — Нищо. Първо ще дойде яденето, а послѣ — любовьта. Изобщо, всички хора, които говорятъ за любовьта, искатъ да сѫ облѣчени хубаво, рѫцѣтѣ, лицето имъ да сѫ хубави, да сѫ разположени добрѣ, да иматъ външенъ изразъ и т. н. Хората разбиратъ любовьта много материално. Тѣ казватъ: любовьта е нѣщо духовно. Така е, но щомъ дойде любовьта, искать да имать бѣли чепички, шапка, хубави дрехи, все любовьта ги подтиква къмъ това. Това е физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ босъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ гологлавъ, да ставашъ немарливъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Ти се напущашъ, дрехитѣ ти почватъ да се кѫсатъ и ти казвашъ: все ми е едно! Питатъ те нѣкои: защо ходишъ гологлавъ? Защо ходишъ босъ? Ако е свѣтски човѣкъ, той ще има едно разрѣшение на въпроса; ако е духовенъ човѣкъ, ще има друго разрѣшение на въпроса. Сѫщественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т. е. да разберемъ смисъла на физическия животъ, не въ неговитѣ ограничени рамки, но въ неговото истинско проявление, това е любовьта къмъ Бога. Най-първо вие трѣбва да разберете физическия животъ и, ако него не разберете, духовниятъ нѣма да ви бѫде понятенъ. Ако не разберете видимото, близкото до васъ, далечното нѣма да разберете никога. Ето защо, най-напрѣдъ трѣбва да започнете да проучавате близкитѣ нѣща. Питамъ ви сега опитвали ли сте нѣкой пѫть да мислиге, какво ще правите, като отидете на небето? Казвате: ще служа на Господа. Въ вашия умъ седи идеята, че ангелитѣ сѫ облѣчени съ хубави бѣли дрехи, свирятъ съ китари и като отидете при тѣхъ, веднага ще ви посрещнатъ. Да, ако знаешь езика на ангелитѣ и те срещне нѣкой отъ тѣхъ, ще ти проговори; не знаешъ ли езика имъ, той нѣма да те погледне, ще си замине. Ако носишъ една обида отъ земята и почнешъ да му разказвашъ, че си обиденъ, ще се спре ли той да слуша твоята обида? — Не, този ангелъ не се интересува отъ вашитѣ обиди. Вие ще му разправяте, че ви взели нивитѣ, че не ви оставили да орете, той не се интересува отъ това. Вие ще му разправяте, че сте били министъръ, че сте били професоръ и ви отнели тия постове, но той не се интересува и отъ това. Съ какво ще заинтересувате единъ ангелъ? Този ангелъ ще ви запита: бихте ли могли да ме обичате? Не го ли обичате, той те погледне, минава си и заминава. Ангелътъ иска вашата любовь; ако можешъ да го любишъ, той ще се спре да се поразговори съ тебе, ако не го любишь, заминава си, не иска да ви знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва „Празни работи сѫ тия! Ние не се занимаваме съ празни работи. Покажи сега любовьта си!“ Нека изявимъ обичьта въ всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате нѣкого, но кракътъ му е изкълченъ, прѣвива се отъ болки. Двѣ чувства се съзтезаватъ въ него. Той има чувства къмъ васъ, но сѫщеврѣменно има болки въ крака. Какъ ще проявите сега любовьта си къмь него? Най-първо ще се занимавате съ неговия боленъ кракъ, и слѣдъ като оздравѣе, тогава ще му говорите за вашата любовь. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. И като го обичате, искате той винаги да е близо при васъ, постоянно да го гледате. Майката като обича дѣтето си, все го гледа. Като падне нѣкѫдѣ, тя извиква заедно съ него: „охъ!“ Каквото стане съ него, любовьта взима участие. И послѣ, като се върне дѣтето отъ училището съ хубаво свидѣтелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговитѣ придобивки сѫ и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вѫтрѣшна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако тѣ се радватъ, и ние се радваме. Щомъ чувствуваме тѣхната радость, чувствуваме и тѣхната скрьбь. Не е лошо, че чувствуваме радостьта и скръбьта на всички хора, но трѣбва да се стремимъ да живѣемъ споредъ Любовьта. Тя е единъ великъ законъ, който туря всички живи сѫщества въ Божествения организьмъ на тѣхното мѣсто. Понеже свѣтътъ сега се прѣустройва, всѣки отъ васъ трѣбва да отиде на своето мѣсто. Любовьта ще тури всѣки на своето мѣсто, за да може да се проявите правилно. Затова съзнанието ви трѣбва да бѫде много будно. Вие трѣбва да имате една основна идея въ живота си, около която всички други ваши идеи да се концентриратъ. Тогава вашиятъ животъ ще се освети. Земледѣлецъ си, орешъ земята. За кого? Това оране трѣбва да бѫде свързано съ твоята идея. Ако кажешъ, че орешъ за себе си, не си правъ. Тогава за кого орешъ? — За жена си, за дѣцата си, за приятелитѣ си, за своя народъ, за Бога. Нѣкой казва, че оре за жена си, но щомъ овършее житото, туря го въ хамбара за себе си, а на жена си казва: азъ орахъ за тебъ, а житото прибрахъ за себе си. Значи житото не е заради жената, а заради него. Тя ще му готви, той ще яде. Направете прѣводъ: защо трѣбва жената да му готви? Ами че съ това ще изрази любовьта! Тя трѣбва да му подслади яденето. Той казва на жена си: наготви ми едно ядене, да видя каква е любовьта ти. Като сготвишъ ядене, като омѣсишъ хлѣбъ на мѫжа си, на дѣцата си, на приятелтѣ си, чрѣзъ всичко това тѣ ще опитатъ твоята любовь.. И колкото яденего е по-сладко, толкова и любовьта ти е по-силна. И колкото яденето е по-невкусно, толкова и любовьта е по-слаба. Пишешъ нѣкому писмо, и другъ нѣкой му пише. Той чете първото писмо — приятно му е; чете второто писмо — не му е приятно. Защо? Първиятъ е знаялъ какь да нареди писмото си. Той е вложилъ въ него любовь. Сѫщото нѣщо е и въ говора. Ние трѣбва да знаемъ, какъ да нареждаме говора си. Сега, като ви гледамъ тази година въ събора, намирамъ, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагорѣ, но има да се повдигате още много степени. Прѣдставете си, че тъй, както седите на нѣкое мѣсто на трапезата, прѣдъ чиния съ доматена супица изобилно съ зехтинъ, но въ това врѣме ви повикать за нещо и нѣкоя сестра вземе вашата паница съ ядене и тури своята, посна, безъ зехтинъ. Какво ще кажете? Кой ми взе паницата, азъ едва мръднахъ отъ тукъ и нѣкой я взе! Какво ще се зароди въ ума ви? — Съмнѣние. Вие казвате: тия сѫ малки, дребни работи! Да, вижте отъ какви малки работи се влошава вашиять животъ! Добрѣ, допусчете сега обратния случай. Вие седнеге на трапезата послѣденъ и ви сипятъ отъ едно казанче, въ което нѣма никакво масло. Погледнешъ наоколо си, въ чиниитѣ на другитѣ има масло, а въ твоята нѣма. Казвашъ си: тъй е то, нали идвамъ за пръвъ пѫть, никой не иска да ме знае! Едва що си помислилъ това, обърнешъ се нѣкѫдѣ, гледашъ, нѣкоя сестра туря прѣдъ тебъ своята паница съ много зехтинъ, и ти се зарадвашъ. Защо сега се радвашъ, а по-рано скърбѣше? Мислишъ ли, че тази сестра, която ти туря паницата съ мазното ядене, те обича? Не, тя размѣня паницитѣ, защото сюмахътъ й е разваленъ. Тя обича постно ядене. Вие сте готови да мислите, че тази постѫпка е продиктувана отъ любовь. Подбудителнитѣ причини ни най-малко не сѫ любовни. За всинца ви се изисква дисциплина на ума! Когато се нареждате на една трапеза, всички трѣбва да сте наредени идеално, т. е. всѣки да седне точно на своето мѣсто. Ще кажете: ами какъ ще знаемъ, кое е нашето мѣсто? Американскитѣ праскови знаятъ, коя дѣ да влѣзе, та вие ли не знаете? Азъ съмъ гледалъ въ Америка, какъ подбиратъ прасковитѣ. И колко сѫ умни тѣзи праскови! Изкопаватъ дълги, голѣми канали и въ тѣхъ поставятъ нѣколко реда дъски съ дупчици отъ различна голѣмина. Единиятъ редъ дъски отдѣлятъ отъ другия чрѣзъ специални прѣгради. Изсипватъ прасковитѣ отъ кошницитѣ върху тия дъски и като минаватъ най-малкитѣ праскови, казватъ: туй мѣсто е за насъ! Най-долу сѫ най-голѣмитѣ дупки. Най-голѣмитѣ праскови, като дойдатъ до своето мѣсто, казватъ: туй мѣсто е за насъ! А сега, наи-голѣмитѣ отъ васъ, дойдатъ до най-малката дупка, мѫчатъ се да минатъ прѣзъ нея, казватъ: не зная, защо не мога да мина прѣзъ тази дупка! Казвамъ: има голѣми дупки а васъ, тѣ сѫ тамъ долу. И гледашъ, кошницитѣ се пълнятъ отъ другата страна, сортиратъ се прасковитѣ. Казвамъ: колко сѫ възпитани тия праскови! Като намѣришь малката дупка, ще минешъ прѣзъ нея и ще кажешъ: тази е моята дупча! Тъй ще намѣришъ своето мѣсто. Вие казвате: колко долу ме туриха, на послѣдното мѣсто чакъ! Не, послѣдната дупка е най-голѣмата, тя е за голѣмитѣ юнаци! Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната врата, която дава знания“. Знанието е необходимо за всички. То е нѣщо сѫществено за насъ, храна, която трѣбва да възприемемъ и опитаме. Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може да бѫде за насъ нѣщо реално, нѣщо сѫществено. Азъ наричамъ истинско знание това, съ което можешъ да трансформирашъ и най-тежкото си състояние въ приятно, радостно и то въ продължение само на половинъ часъ. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е кръвно обиденъ. Нека се опита съ това знание да прѣвърне обидата въ добро разположение. Да кажемъ, че нѣкое отъ малкитѣ братчета тукъ задига ножчето на единъ отъ по-голѣмитѣ братя и го продава, за да си купи малко сливи. Да, ставатъ тия рабоги, но не по зла воля разбира се. Това дѣте продава ножчето. Вие казвате: изяцоха ножчето ми! Какъ, ножче яде ли се? Сега, ти за да покажешъ, че имашь знания, ще трансформирашъ това недоволство, този гнѣвъ. Вие какво правите? — Разгнѣвите се, очитѣ ви светнатъ, лицето потъмнѣва, недоволни сте, че ви отнели нѣщо. Не, ще трансформирате състоянието си, ще минете оть единия полюсъ въ другия. Има единъ великъ законъ въ свѣта, споредъ който всѣка постѫпка, всѣко дѣйствие въ живота има два полюса. Всички постѫпки, добри и лоши, имать обратни дѣйствия. Животътъ на земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине отъ единия полюсъ въ другия. Тогава се образува единъ крѫгъ. Въ добритѣ постѫпки силата на вашитѣ дѣйствия ще мине отъ положителния полюсъ къмъ отрицателния, и истинскиятъ животъ ще се прояви. Въ лошитѣ постѫпки ударътъ идва отзадъ. Всички удари, които идватъ отъ гърба, сломяватъ човѣка. Ако извършите една лоша постѫпка, ударътъ ще дойде отзадъ. Кажете ли една лоша дума нѣкому, нѣма да се минатъ 5—10—15 минути и тази дума, отъ противоположния полюсъ ще се върне къмъ васъ. Като разбирате този законъ, прѣди да заговорите, спрете се, помислете, какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божественъ начинъ, ще чувствувате разширение въ себе си. Не постѫпвате ли по този законъ, всичкото богатство, спечелено отъ вашитѣ дѣйствия, ще дойде съ голѣма тяжесть върху васъ и ще ви сломи. Ако направите една малка топка отъ снѣгъ и я пуснете да се търкаля отъ нѣкое високо планинско мѣсто, докато слѣзе въ подножието на планината, тя ще прѣдставлява голѣма снѣжна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да сѫ малки лошитѣ думи, изказани ли сѫ веднъжъ. колкото по-дълго врѣме минава, толкова повече се увеличава тѣхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всѣка лоша дума, която искате да кажете нѣкому. Колкото повече я задържате, толкова по-силенъ вѫтрѣшенъ импулсъ ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: тази дума е толкова красива, че азъ ще я задържа за себе си. Искате да кажете нѣкому нѣщо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъль за себе си! Кажете си: тази мисъль е толкова хубава, че ще я оставя за себе си. Колцина отъ васъ сѫ задържали такива думи за себе си? Покажете ми една отъ тѣхъ! Писанието казва: „Възлюбете се единъ другъ! Какъ? — Съ чисто сърце. „Азъ съмъ вратата на овцитѣ“. Вратата подразбира онѣзи разумни Божествени условия, които сѫ даденч за нашего растене и развиване. Ние сме събрани тукъ отъ всички краища на България, и всичко това, което ни е дадено, може да се реализира само при Божията Любовь, само при Божията Мѫдростъ и Свѣтлина. Когато Божията мисъль е насочена къмъ васъ, всичко, каквото желаете, ще се реализира. И за да бѫде Божията мисъль насочена къмъ васъ, вие трѣбва да бѫдете като малкитѣ дѣца, да имате желание да изпълните волята Божия тъй, както никой въ България не я изпьлнилъ. Не казватте: ще видимъ, ще помислимь — туй сѫ празни думи, залъгалки. Ще турите въ ума си слѣдното желание: ще изпьлня волята Божия, както я изпълняватъ малкитѣ дѣца. Всички ще изтьлчимъ волята Божия' Днесъ ни проповѣцватъ, че който рече да изпълни волята Божия, ще изгуби всичко. Не, щомъ почнешъ да изпълнявашъ волята Божия, Богъ ще почне да замѣства книжнитѣ пари съ звонкови. Той казва: „Дай си кайметата!“ Да кажемъ, че имашъ 3000 лева книжни, които струватъ 100 лв. швейцарски. Като отидешъ при Господа, Той ще ти даде за тия 3030 лв. книжни 3000 лв. златни. Сѫщото нѣщо се отнася и до грѣховетѣ на хората. Когато човѣкъ се напълно обезцѣни отъ грѣхове и така отиде при Бога, Той му взима грѣховетѣ и му дава въ замѣна на това, вѫтрѣшна радость. Той е посребрилъ и позлатилъ грѣховетѣ му. Този човѣкъ излиза, радва се, че Богъ е позлатилъ грѣховетѣ му, и ги прѣвърналъ въ добродѣтели. И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онѣзи, които любятъ Бога, ще имъ съдѣйствува за добро“. Запримѣръ ти си кралъ, убивалъ си въ живота си, срѣщалъ си голѣми противорѣчия, но най-послѣ разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, възлюбишъ Господа и казвашъ: отъ сега нататъкъ ще служа на Господа! Убилъ си да кажемъ 10 души. Всички тия хора отиватъ при Господа, оплакватъ се отъ тебе и казватъ: искаме този човѣкъ да ни върне живота! — Отъ дѣ ще го вземе, нѣма никаква вьзможность. Турятъ те въ затвора. Господъ казва: „Какво ви дължи?“ Единъ казва: взе ми живота. Другъ казва: и на менъ ми взе живота. Трети, четвърти казватъ сѫщото. Господъ се поусмихне, извиква обвиняемия и му казва: „Понеже ти обѣща да ми служишъ, ето, вземи тия пари да си платишъ дълговетѣ“! Господъ ти дава съ лихвитѣ, и ти се разплащашъ. Казва ти: „Питай ги сега доволни ли сѫ?“ — Много сме доволни. Като имате Божията Любовь, вие ще ликвидирате най-първо съ своята стара карма, и нѣма да се боите отъ нищо. Ама вие ще дойдете пакъ до вашата философия, кой какъ разбира любовьта. Любовьта може да се разбира само по единъ начинъ! Ти си гладенъ, и срещнешъ единъ човѣкъ, който носи хлѣбъ въ торбата си. Ако извади хлѣба си и ти го даде, бѫди увѣренъ, че той те обича. Може да го познаващъ, може и да не го познавашъ, но този човѣкъ има въ душата си любовь. Тази любовь може да е микроскопическа, но тя е истинскиятъ зародишъ, отъ който може да се роди и великата Любовь. Голѣмото дърво израства отъ малката сѣмка, не отъ нѣщо голѣмо. Ако ти си богатъ и давашъ, това не е любовь. И този човѣкъ, като дава отъ малкото, което има, приятно му е. Туй е едно отъ проявленията на Любовьта. Ти питашъ Господа: какъ да постѫпвамъ Господи? — Постѫпвай, както този човѣкъ е направилъ съ тебе. Най-красивитѣ нѣща въ живота ни сѫ малкитѣ добрини, които можемъ да направимъ. Нѣкой човѣкъ е изпадналъ въ свѣта, самотенъ е, никой не му е казалъ една сладка дума, никой не му е далъ милъ погледъ. Ти минавашъ покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечати въ неговия умъ. Христосъ дойде на земята, когато хората бѣха изоставени. Даже и ангелитѣ не сѫ знаяли, какь да постѫпятъ съ хората. И тѣ се учатъ сега. Първиятъ завѣтъ биде даденъ чрѣзъ ангелитѣ. Тѣ приложиха закона на Правдата, но той не можа да спаси хората. Чрѣзъ Христа дойде Любовьта на земята — единъ новъ методъ. Божественъ методъ е методътъ на Любовьта. Сега вие сте прѣдъ прага на новата епоха, когато Синоветѣ Божии идватъ да изявятъ Божията Любовь, да покажатъ на хората, въ какво седи тя. Всѣки Синъ Божий идва съ пълна торба — да дава и да храни хората. Синоветѣ Божии нѣма да говорятъ за нещастията на хората. Тѣ искатъ да направятъ всички хора на земята щастливи. Туй е тѣхното желание! За да станатъ хората щастливи, трѣбва да забравятъ своя старъ животъ, всѣкакъвъ споменъ отъ миналото да изчезне съвършено отъ тѣхното съзнание, а да останатъ само опитноститѣ, придобити отъ редицата животи на миналото. Сѫбота, 7 ч. с. 29 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ образи. Можете ли да ми кажете, защо ви пече днесъ слънцето? Слънцето може ли да пече нѣкого? Кого е изпекло до сега? Пече ли, или грѣе слънцето? (— грѣе и топли.) Ако ви пече, то е отъ васъ; ако ви грѣе и топли, то е отъ него. Когато нѣкой човѣкъ те пече, то е отъ васъ, а пъкъ когато той ви грѣе и топли, то е отъ него. Защо ви пече? Когато дойде нѣкой разбойникъ, защо ви пече? Защото не му давате пари. Дай му паритѣ си, нѣма да те пече. Въ печенето той влага нѣщо, все иска нѣщо. Онзи, който иска да вземе нѣщо, той те пече. Той иска да вземе най-доброто. И като те напече, като си вземе, каквото му трѣбва, не иска нищо повече. Сега, като чета Евангелието на Иоана, спирамъ се на различни глави отъ него. Мислихъ да ви чета 8-ма глава, но тя е много корава за васъ; дойдохь до 14-та, казвамъ много е костелива; 15 та — много е тежка. Избрахъ най-послѣ 3-та глава отъ Иоана, 1-ви и 2-ри стихъ: „Имаше нѣкой си человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде прѣзъ нощь при Исуса и рече Му: „Равви, знаемъ, че отъ Бога си дошълъ Учитель, защого никой не може да прави тѣзи знамения, които Ти правишъ, ако не е Богъ съ него.“ Вторичтъ стихъ, това е встѫпление въ рѣчьта Му. Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалечъ пипа. На туй привѣтствие, на тази рѣчь на Никодима, Христосъ отговаря: „Истина. истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. „Че азъ сьмъ дошъль отъ Бога, то е тъй“, казва му Христосъ, „и че съмъ Учитель, и то е право, но важното за тебе е, ти да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Казва Му Никодимъ: „Какъ може старъ човѣкъ да се роди?“ Това е важниятъ въпросъ. Вие казвате: грѣшенъ човѣкъ може ли да се изправи? И си отговаряте: не може. То значи: старъ човѣхъ може ги да се роди? И пакъ си отговаряте: не може. Не е така. — Може. Ами кога те вкаратъ въ нѣкой затворъ и те облѣкатъ съ халата на нѣкой прѣстѫпникъ, ти прѣстѫпникъ ли си? Правото е, че не си прѣстѫпникъ, но носишъ халатъ № 35. Значи, мязашъ на прѣстѫпникъ. Дойда азъ, хвърля ти халата, хвърля №35 и на мѣстото му напиша: този е царски синъ, пратете го при баща му. Питамъ: като видятъ хората това, какъ ще те посрещнатъ тогава? Значи, всичкото ти нещастие е било въ халата. До тогава, докато ти носишъ въ себе си една отрицателна мисъль, че не можешъ да бѫдешъ човѣкъ, ти носишъ дяволски халатъ. Казвашъ: номеръть ми е 35, отъ менъ човѣчъ не може да стане. Слѣдъ като огворятъ вратата на затвора и ти кажатъ да излѣзешъ навънъ, ти казвашъ: не, азъ не излизамь, може да ме убие нѣкой. Излѣзъ навънъ, плюй на петитѣ си, и да те нѣма: Ама честно ли е да напоавя това? Питамъ: честно ли бѣше да влѣзешъ въ затвора? Ти си направилъ вече едно безчестие, направи тогава второ безчестие и излѣзъ отъ затвора навънъ! Като се извършатъ двѣ безчестия въ противоположна посока, ражда се една правда. Ако влѣзешъ да крадешъ въ една кѫща, или да направишъ едно прѣстѫпление, но усѣтишь, че хазяинътъ иде, какво правишъ? — Плюешъ на петитѣ си, и бѣгашъ навънъ. Какво става тогава? — Себе си избавяшь отъ страдания, а тѣхъ отъ прѣстѫпления. Слѣдъ каго си влѣзълъ въ чуждата кѫща, ти не си мислилъ нищо, но послѣ се питашЪ: Господи, право ли е да бѣгамъ сега? Ами защо ти е далъ Господъ крака? — Да бѣгашь — нищо повече. Бѣгането всѣкога подразбира интелигентность. Само разумниятъ човѣкъ бѣга. Заякътъ е много уменъ, когато бѣга. Когато пасе, той е много будала. Нѣкой пѫть, като те види, той се слегне и те гледа. Ти вървишъ къмъ него, той мисли, че не си го видѣлъ. Туй е тактъ отъ негова страна. Но, като прострешъ рѫката си да го хванешъ, той изведнъжъ се извива и избѣгва. Питамъ: защо не бѣга по-рано, ами тъй се е слегналъ само? Защо не плюе на краката си по-рано и да бѣга? — Понеже и той подържа вашия моралъ, мисли си: дали ще мога да бѣгамъ, или не. Подгони ли го, обаче, нѣкой хрътъ, или нѣкой копой, той веднага се слѣга и притайва, послѣ подскача въ обратната страна и изведнъжъ избѣгва. Значи, той мисли. Най-напрѣдъ прави стратегия, по геометрически начинъ си прави измѣрванията. Той още като върви, крои си планъ, размишлява, какъ да избѣга. Заякътъ бѣга всѣкога точно въ обратната посока. Така и човѣкъ, когато се уплаши, мисли много хубаво. Азъ трѣбва да ви уплаша, за да мислите. „Може ли втори пѫть да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди?“ Отговори Исусъ: „Истина, истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Тукъ Христосъ опрѣдѣля елементитѣ, необходими за новораждане — „вода и Духъ.“ Христосъ иска да каже, че да се ражда човѣкъ при обикновенитѣ условия, не струва вече, но да се роди отъ вода и Духъ. Той не подразбира обикновеното раждане. „Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духъ, Духъ е.“ „Вѣтърътъ вѣе, дѣто ще“ — както и днесъ вѣе. „Гласътъ му чуешъ, но не знаешъ отъ дѣ иде, и кѫдѣ отива.“ Тия въпроси за „раждане и новораждане“ сѫ още земни работи. Тѣ се отнасятъ до земята, до този животъ. За да се прѣнесе животътъ отъ едно състояние въ друго, ти трѣбва да се родишъ отъ вода и Духъ, да туришъ водата въ себе си, да станешъ толкова пластиченъ, че на колкото парчета да те рѣжатъ, да не могатъ да те прѣрѣжатъ, отново да се съберешъ на еднс мѣсто, както се събиратъ воднитѣ капки. Водата можешъ да я биешъ, да я рѣжешъ, да я цапашъ, но оставишъ ли я да мине прѣзъ почвата, тя пакъ се прѣчиства. Врѣменно можешъ да и направишъ всѣкаква пакость, но тя не се цапа, отново се възстановява въ първия си видъ. Така и вие като вода ще бъдете. Вие ще кажете: какъвъ животъ може да има въ водата? — Въ водата именно е животътъ. Ако ти нѣмаше плюнчица да си сдъвчешъ хлѣбеца, какво щѣше да стане съ него? Водата, като влѣзе въ стомаха, тя прави всичко. И храната, ако не се прѣвърне въ жидкость, нищо не може да стане. Слѣдователно, твърдата материя трѣбва да стане пластична, да мине въ жидка, да стане по-ефирна, по-нѣжна. „И никой не е възлѣзълъ на небето, тъкмо Този, Който е слѣзълъ отъ небето, Синъ человѣчески, Който е на небето“. Думата „Синъ Человѣчески“ ще замѣстите съ думата „най-възвишеното, най-разумного, Божественото“, което трѣбва да бѫде въздигнато у човѣка, а не разннато. То трѣбва да управлява човѣка. „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. — Значи, Богъ голкова възлюби свѣта, че имь даде разумность, внесе разумъ въ тѣхъ, за да ги спаси отъ всичкитѣ имъ страдания. „Понеже Богъ не е проводилъ Сина си въ свѣта да сѫди свѣта, но да бѫде спасенъ свѣтътъ чрѣзь Него.“ — Нашиятъ разумъ не е даденъ да сѫдимь хората, а да ги спасимъ, да ги упѫтимъ, да ги научимь, да имъ покажемъ пѫтя кьмъ спасението. „Който вѣрва въ Него, не ще бѫде осѫдень, а който не вѣрва, той е вече осъденъ, защото не е повѣрвалъ въ Имею на Единороднаго Сина Божия“. Тия думи ще изтълкувамъ така: всѣки, който не възприеме законитѣ на разумния животъ и не го използува за доброто на неговия разумъ, той е осѫденъ вече. Той е единь първокласенъ будала, и всѣки ще му се смѣе. Този будала казва: Господъ не можа ли да направи земята така, че единъ день да се върти отъ лѣво къмъ дѣсно, а вториятъ день — отъ дѣсно къмъ лѣво? Господъ не можа ли да устрои човѣка така, че храната да влиза въ стомаха, безъ да я дъвчимъ? Или, Господъ не можа ли да тури очитѣ на човѣка на гърба? Или, Господъ не можа ли да ни тури по 100 очи, а ни е турилъ само по двѣ? Господъ не можа ли да постави по едно око на всѣки пръстъ, та човѣкъ, като ходи, да не си удря краката? Будала! Око на пръстъ туря ли се? И този човѣкъ мисли, че е нѣкакъвъ великъ философъ! Защо Господь допусна грѣха въ свѣта? — За будалитѣ. „Буд—аллахъ“, значи събуди Господа въ себе си! Будала е този, който не е събудилъ Божественото въ себе си. Понеже будалата не събужда Господа въ себе си, ще му дойдатъ мѫчнотиитѣ. Щомъ го събуди, той става „ил-аллахъ“. И вие сега седите и казвате: тази моя съсѣдка, или тази моя сестра е будала. Защо я прати Господъ при менъ, да ме пече всѣки день на шишъ? Ами ти, която си разумна, обърни тази будала. Будалата самъ не може да се обърне. Законътъ е такъвъ. Вие отидете въ нѣкоя кѫща, при нѣкоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсѣм оголѣла Вие и се смѣете. Не се смѣйте, но покажете й какъ се преде, научете я. Знаете ли, на какво мяза тя? Единъ младъ човѣкъ се оженилъ за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаяла да преда. Той й казалъ: „Жена, съ хубость само не става, ти трѣбва да знаешъ да предешъ, защото ще оголѣемъ“. Тя взела отъ майка си двѣ вретена съ прежда, турила ги въ една каца и от врѣме на врѣме показвала на мѫжа си ту бѣлото, ту черното вретено, като му казвала ето, и азъ преда. Обаче, само съ показване на вретената въпросътъ не се разрѣшавалъ, тѣ си оставали на сѫщия редъ. Дошло врѣме да се жени братъ й. Повикали я на сватба. Какъ ще отиде, нѣма дрехи! Окѫсала се, нѣма съ какво да се облѣче. Тя казва на мѫжа сй: „Какво да правя?“ — Нали ти казахъ, че трѣбва да работишъ! Менъ ме е срамъ да те водя таказа окѫсана. Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме единъ голѣмъ кюпъ, ти ще ме туришь въ кюпа и ще ме заведешъ съ колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облѣка за сватбата." Впрѣга колата повежда я, но и той хитъръ, намислило друго нѣщо. Оставя колата вънь отъ селото и отива самъ при майка й. Тя го пита „Защо идеш самъ, дѣ е дъщяер| ми?“ — А, твоята дъщеря, като нѣкоя царица, иска да излѣзат всички девери, сватове, цѣлото село, да я посрешнатъ съ музика и гайди, не иска да дойде тукъ сама. „Тъй ли?“ Тръгватъ тѣ, но дъщерята, като усѣтила, че идватъ всички сватове да я посрещчатъ, изкочила отъ кюпа и се върнала въ кѫщи. Тѣ дошли, намѣрили кюпа празенъ. „Кѫдѣ е дъщерята?“ — А, тя е особена, върнала се е въ кѫщи, види се иска отъ село да я вземете. Свършили тѣ свадбата и безъ нея. Връща се той въ кѫщи, и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направилъ качамакъ, вика я да ядатъ, но тя казва: „Не искамъ да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ямъ“. Пробудила се тя вече, преде. Казва си: „Втори пѫть сватба нѣма да пропущамъ“. На рамото каша и преде! Та сега и вие, ще държите хурката въ рѫка, а кашата на рамо. Това не се отнася до всички, но само до нѣкои отъ вась, на които работата не е изправна. Тия, на които работата е изправна, този примѣръ не се отнася за тѣхъ. На всички трѣбва една свещена работа, но да не ви е срамъ отъ нищо. Дойде ли до работата, трѣбва да бѫдемь готови за всичко! Човѣкъ, който не се срамува отъ работа, той е на правия пѫть. „Понеже всѣки, който прави зло, мрази видѣлината, да не би да се, докажатъ неговитѣ дѣла, че сѫ зли.“ — Значи, всѣки, който не възприема разумния животъ, живѣе по старому. И всѣки, който не живѣе въ видѣлината, мрази разумния животъ. „Но който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени.“ (До 22 стихъ ви е достатъчно.) „Има трудни въпроси въ свѣта, които трѣбва да се разрѣшатъ, и трудни задачи, които трѣбва да се изпълнятъ. Ще започна съ единъ примѣръ, но прѣди това ще ви кажа нѣколко обяснителни думи. Прѣдставете си слѣдното положение. Ако спасението на човѣчеството зависѣше отъ нѣкое външно условие, напримѣръ, ако трѣбваше да имате 100 милиона лева злато, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Добрѣ, прѣдставета си, че въпросътъ бѣша туренъ другояче. Ако вие, за да се спасите, трѣбваше да бѫдете най-умния, най-учения, най-мѫдрия човѣкь, колцина отъ васъ биха се спасили при това условие? Или, ако спасението зависѣше отъ това, че трѣбваше да бѫдете единъ отъ най-силнитѣ хора, да можете да се борите едноврѣменно съ 100 души, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Значи, има още по-трудни задачи за спасениего. Но азъ ви казвамъ: спасението се дава даромъ, а отъ васъ се изисква само вѣра. Знаменитиятъ адептъ Саваатъ-Бенъ-Абу трѣбвало да прѣкара своето послѣдно посвещение, за да бѫде приетъ като членъ на Бѣлото Братство. Нѣкога, въ миналото си, той направилъ една малка погрѣшка, която трѣбвало да изкупи съ едно голѣмо изпитание. За това изпитание го пратили въ царството на Елмуръ. Царь Елмуръ билъ много знаменитъ човѣкъ, много уменъ, но и много строгъ: най-строгиять царь, който нѣгога сѫществуваль на земята. Той ималь само една дъщеря, Елмира-Мелбуръ, най-красивата мома, която, обаче, била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашили отъ нея. Дѣто минавала, ако намѣри нѣкоя погрѣшка нѣкѫдѣ, да си мисли този, който я направилъ. На този адептъ дали задачата да изкупи своето прѣгрѣшение на миналото, но само въ такъвъ случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Обаче, изпращатъ го на земята като най-послѣденъ бѣднякъ, дрипавъ, окѫсанъ, и той трѣбвало въ този си видъ да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Само по този начинъ ще може да изкупи своята погрѣшка. Той се намѣрилъ въ чудо. Употрѣбилъ всичкото си знание, което придобилъ оть миналото, но не хваща, по никой начинъ не може да й обърне вниманието. Дошълъ до отчаяние, казалъ си: изглежда, че тази моя погрѣшка ще си остане и занапрѣдъ, и азъ не ще мога да влѣза като членъ на Бѣлото Братство. Питамъ ви: какъ бихте разрѣшили този въпросъ? Отчаялъ се той. И наистина, може ли послѣденъ бѣднякъ да се ожени за царската дъщеря? И вие по нѣкой пѫть искате нѣкой възвишенъ ангелъ, нѣкой възвишенъ духъ, който има такава история, такива познания въ себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питамъ: не искате ли невъзможното? И нѣкой пѫть казвзте: Господи, защо не изпратишъ Духа си? За да изпрати Господъ Духа си, знаете ли какво се иска отъ васъ? Отчаялъ се този адептъ, но знаялъ, че по какъвто и да е начинъ, ще трѣбва да разрѣши тази задача и почналъ да се моли на Бога, да му помогне, да му даде единъ методъ за изправление, защото той съвсѣмъ объркалъ работитѣ. Всичкитѣ методи, които той знаялъ, приложилъ, но задачата не се разрѣшила. Сърцего на тази царска дъщеря не се отваря. Моли се той, цѣли 20 години се молилъ, да му се помогне да разрѣши задачата си и да влѣзе като членъ въ Бѣлото Братство. Той не искалъ да се ожени за царската дъщерй, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, любовьта й ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой другъ начинъ да се спаси. Добрѣ, можешь ли да заставишъ любовьта съ законъ да те обикне? — Не можешъ. Двадесеть години се молилъ той! И знаете ли, какъвъ билъ резултатътъ отъ тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболѣла отъ проказа. Лицето й, тѣлото й тъй се обезобразили, че изгубила всичката красота. Сърцето на бащата се стѣгало отъ мѫка, и затова изпратилъ хора по цѣлото царство, да доведатъ всички най-умни и знатни лѣкари, да помогнатъ, да спасятъ дъщеря му. Бащата обичалъ дъщеря си много, всичко жертвувалъ заради нея, само да се спаси, обаче никой не могълъ да й помогне. Най-послѣ тя казала на баща си: „Татко, ако дойде нѣкой, който ще може да ми възвърне красотата, азь съмъ готова да го обикна“. Тогава изпращатъ този адепть при нея. Той дохожда, полага си двѣтѣ рѫце отгорѣ й, и проказата изчезва; прѣдишната й красота се възвръща, и тя го обиква. Тогава го направили членъ на Бялото Братство. Но знаете ли, колко е костувало на Саваатъ-Бенъ-Абу туй лѣкуване на царската цьщеря? Той трѣбвало да вложи цѣлата си душа вѫтрѣ въ нея — да се пожертвува. Слѣдователно, ако ние, въ даденъ случай, не сме готови да пожертвуваме за Бога всичко, Богъ не може да влѣзе въ насъ. Не казвамъ, че ние не правимъ жертви, всички правимъ жертви, но когато искаме да придобиемъ онова благо — да станемъ свободни - царската дъщеря непрѣменно трѣбва да заболѣе отъ проказа, и ние трѣбва да бѫдемъ готови да я излѣкуваме, като вложимъ всичката си душа. Само по този начинъ ще дойде Божествената Любовь въ насъ, като единъ ключъ. Само така ще се прояви Богъ въ насъ! Въ Любовьта има единъ великъ законъ. Той е слѣдниятъ: ако ти си позволишъ само да споменешъ на нѣкоя жива душа, че я обичашъ и съ това я ограничишъ, ти си изгубилъ вече всичката любовь. Богъ, Който е направиль свѣта, напълно спазва този законъ. Кой е чулъ до сега Господъ да каже нѣкому: „Азъ те обичамъ“? Другитѣ говорятъ за Него, че Той е Любовь, но Богъ никога не споменава това. Защо? — Той спазва този великъ, свещенъ законъ, за да на се ограничи Любовьта. Затуй Богъ е неизмѣнень, святъ, чистъ. Любовьта трѣбва да бѫде чиста въ всички свои проявления. И само така тя е въ сила да подигне човѣка. Туй ни най-малко не трѣбва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. И сега да знаете, ще дойде день, когато и да е, когато на единъ отъ вашитѣ изпити вие ще трѣбва да положите цѣлата си душа, за да излѣкувате царската дъщеря. Ще дойде този изпитъ, а може би да е сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могатъ да се сравнятъ съ този, който ни прѣдстои за въ бѫдеще. Когато вложите цѣлата си душа, само тогава ще разберете, какво нѣщо е Любовьта. Христось казва: „Имамъ власть да положа душата си, да я дамь; имамъ власть и да я взема". Казахъ ви онзи день въ бесѣдата си, че човѣшката душа никой не може да зароби. Ако азъ влагамъ нѣкѫдѣ моята душа, за да бѫде тя проводникъ на Божията Любовь, това е именно, което тя изисква. Душата всѣкога иска да бѫде проводникъ на Божията Любовь. Този примѣрь е толкова великъ по своето схващане, че вие въ обикновения си животъ може да се обезсърчите, да кажете: е, каква е нашата работа! Дѣ да сме и ние въ своето послѣдно посвещение! Обаче, това не трѣбва да ви обезсърчава. Ако при единъ 200-годишенъ дѫбъ, или при единъ 200-годишенъ орѣхъ посадите единъ малъкъ орѣхъ, който едва сега се показва надъ почвата, питамъ: каква разлика има между голѣмия и малкия орѣхь? Този малъкъ орѣхъ слѣдъ 200 години ще бѫде като голѣмия. Вие ще се радвате на възможностьта, която е скрита въ душата ви, да растете. Вие ще се радвате на възможностьта да разбирате, което разбиране е вложено въ васъ, и което можете още повече да придобиете за въ бѫдеще. Трѣбва да се радвате! Не трѣбва да отпадате духомъ, не трѣбва да се смущавате, че нѣкой е израсналъ голѣмъ. Вие ще се радвате, че той се е проявилъ, но ще знаете, че и въ вашата душа има сѫщитѣ възможности да израстете като него. Този голѣмъ орѣхъ нека ви бѫде единъ потикъ, че и въ васъ има такава възможность да израстете. Когато видите единъ добъръ, единъ уменъ или единъ красивъ човѣка, нека туй бѫде въ васъ единъ импулсъ, че Богъ е вѣренъ и истиненъ. Всички тия хора ще бѫдать свидѣтели, че и ние можемъ да бѫдемъ добри, умни, красиви, учени и т. н. Когато говоримъ за ангелигѣ, туй да ви причинява радость, да знаете, че и вие единъ день ще бѫдете ангели. Да станете ангели, то не подразбира само да ви израснатъ крила, тогва ще бѫдете птици, но ако станете ангели, трѣбва да имате една възвишена интелигентность въ себе си, една свѣтла ангелска мисъль, съ която ще може свободно да посѣщавате слънчевитѣ системи и да ги изучавате. Тогава нѣма да питате, трѣбза ли да дойда отъ София на събора, или не. Съ своята крилата мисъль, вие ще бѫдете навсѣкѫдѣ. Въпросътъ е, че вие сега сте на земята, а азъ ви говоря за ангелитѣ. Независимо отъ това, тукъ ме разбирате добрѣ, но когато се върнете въ София и другитѣ градове изъ България, вие ще влѣзете пакъ въ вашитѣ кухни, а ангелитѣ ще останатъ на небето. Вие ще останете около тенджеритѣ, а всички тия възвишени работи ще останатъ горѣ. Вие ще търкате въ коритото кирливитѣ си дрехи, а всички възвишени работи ще ви се видятъ отдалечени И ще кажете: тази работа нѣма да я бѫде! — ще се обезсърчите. Питамъ: кой ви тури на коритото да перете? Защо перете, я ми кажете? Кой е виновенъ за това положение? Не сте ли вие самитѣ? Прѣди да перете на вашия възлюбенъ дрехтѣ, колко сте му мърморили, че го обичате, че ако не го вземете, не ще можете да живѣете безъ него и т. н. А сега, като сте на коритото, казвате: защо да му пера дрехитѣ! Като дойдете при тенджерата, пакъ казвате: защо да му готвя? Прѣди да се съчетаете, и той ви е казвалъ, азъ те обичамъ, безъ тебъ не мога да живѣя, безъ тебе ще умра. А сега, като седне въ канцеларията прл масата, цѣлия день дращи съ перото, или пъкъ цѣлия день оре земята съ ралото и казва: не може ли да се намѣри нѣкой по-лесенъ пѫть? Добрѣ, кой го накара да оре земята? Питамъ тогава: какво е вашето разбиране за живота? Когато изпѫдиха Адама изъ рая, Богъ му каза: „Ще отидешъ да орешъ земята“! И когато жената съгрѣши, Богъ й каза: „Цѣлъ день ще бъркашъ въ тенджерата и ще перешъ.“ Има обаче, единъ лесенъ начинъ за пране. Знаете ли кой е той? — Ще вземешъ дрехата на своя възлюбенъ и само като я изтърсишъ, тя ще стане чиста и бѣла. И азъ имамъ единъ методъ, чрѣзъ който изпитвамъ хората, дали ме обичатъ, или не. Ще имъ дамъ ризата си, и ако тя светне само като я тръснатъ, ще зная, че ме обичатъ. Като дойде нѣкой при менъ, ще му дамъ кърпичката си, ще кажа: изтърси я само, да видя какъвъ си. Нали ще учите сега новото? Ние прѣнасяме нѣщата отъ обикновеното къмъ необикновеното, отъ врѣменното къмъ вѣчното. Щомъ влѣзете въ небето, вие и тамъ ще живѣете. Животътъ на земята е само едно приготовление за единъ по-възвишенъ животъ. Птицитѣ ператъ ли дрехитѣ си? Казвамъ: важниятъ въпросъ за вась е, че при всѣко едно посвещение, вие трѢбва да имате по едно ново проявление на Любовьта. Трѣбва да знаете това! Животътъ седи въ всестранното проявление на Любовьта. За сега вие имаге само първото проявление на Любовьта, т. е. вие знаете само една отъ формитѣ на Любовьта. Колко форми, колко проявления има Христовата Любовь! Нали всички проповѣдватъ, нали всички търсятъ Любовьта на Христа? Какъ ще я придобиете? — Ще изучавате Писанието основно, ще изучавате опитностьта на всички ваши братя, които сѫ живѣли прѣди васъ. Въ обикновения си животъ, между обикновенитѣ си работи, ще изучавате и сѫщественитѣ. Нѣкой пѫть вие сте недоволни отъ сегашния си животъ, но тъй както сте поставени въ живота си, той е едно училище заради вась, въ което постепенно трѣбва да разрѣшите всичкитѣ задачи. Всички вие имате различно мнѣние и разположение къмь хората. Нѣкои хора ви сѫ антипатични, други — симпатични, за нѣкоя сестра казвате: тази сестра ни е антипатична. Хубаво, но вие трѣбва да разрѣшите правилно този въпросъ. Ами че единъ день, когато заминешъ за другия свѣтъ и видишъ въ рая тази сестра при тебе, тогава? Единъ американски професоръ казалъ, че не иска да види нѣкои хора за 10,000 години. Не е така. Всички ще се измѣните, и трѣбва да знаете, че когато не обичате нѣкого, той ще дойде въ рая при васъ. Тогава какво ще правите? Той ще наруши мира ви и тамъ. Не е въпросътъ да измѣнимъ естеството на другитѣ хора, но ние трѣбва да измѣнимъ себе си. Азъ трѣбва да измѣня себе си, да зная, че обичамъ хората, а не да ги карамъ да вѣрвать, че ги обичамъ. Азъ трѣбва да зная, че туй, което проявявамъ въ даденъ случай къмъ хората, е отъ любовь къмъ тѣхъ и да се радвамъ на най-малкото проявление на любовьта. За менъ е важно това, че проявявамъ Божията Любовь. И нека това да е свършенъ фактъ за мене, а не да се спирамъ върху туй, какво мислятъ другитѣ хора. Само така могатъ да се спасятъ хората. Питамъ: когато Христосъ дойде и пострада за човѣчеството, колко души повѣрваха въ Неговата Любовь? — Само 12 души повѣрваха и то до нѣкѫдѣ, не напълно. Най-послѣ и тѣ се разбѣгаха. Единъ се отрече, другъ си остави дрехата и избѣга, за да не се съблазни, но слѣдъ възкресението почнаха единъ по единъ да се събиратъ. Питаха: какъ стана тази работа? Христосъ знаеше въ себе си, че е извършилъ волята Божия, че е изпълниль закона нз Любовьта, и тоза му причиняваше голѣма радость. Христосъ дойде въ свѣта не само да спаси човѣчеството но и Той самь да добие една велика опитность. Нѣкои казватъ: Учителю, ти знаешъ. Не ми казвайте, че азъ зная. Какво зная азъ, извѣстно ми е; не е въпросътъ въ това, какво азъ зная, но какво вие знаете. Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате — ето въпросътъ, който трѣбва да ви занимава. Отношения трѣбва да имате! Кажи ми ти, какви отношения имашъ къмъ хората, какви отношения имашъ къмъ Бога; кажи ми, какво знаешъ по този или онзи въпросъ, това ме интересува — нищо повече. Нѣкѫдѣ се били двама души, казватъ ми: знаешъ ли какво стана? Какво? — Биха се двама Когато се биятъ хората, азъ не се интересувамъ. Тогава азъ съмъ слѣпъ, нищо не виждамъ. Ама той ми открадна паритѣ! — Азъ и това даже не зная. Когато нѣкой краде, азъ се занимавамь съ нѣщо друго. Ще бѫда много простъ, ако наблюдавамъ, кой краде, кой лъже и т. н. Даже когато нѣкой бие жена си, азъ нищо не зная. Нѣкоя жена ми казва: ти знаешъ ли, че мѫжътъ ми ме би! Казвамъ: така ли? Азъ не мисля, че той може да направи това нѣщо, да бие, да не е нѣкой другъ? Азъ се чудя, дали е той! Тя казва: а, моятъ възлюбенъ бѣше! Казвамъ: до колкото го познавамъ, не ще да е той. И тъй, вие ще прилагате Любовьта, като сила, която ще трансформира вашия характеръ, за да можете да се справяте съ голѣмитѣ мѫчнотии, които имате въ живота си. Запримѣръ, една съврѣменна жена, християнка, трѣбва да се справи съ слѣднитѣ мѫчнотии. Нека си прѣдстави, че единъ день мѫжътъ й можз да замине, дѣцата й сѫщо могатъ да заминатъ, и тогава да си каже: какво мога да направя сега сама? Положзнието й, че мѫжътъ й е здравъ и принася всичко въ кѫщи, е по благодатъ дадечо, хубаво е, но тя трѣбва да разрѣши въпроса сама! Този въпросъ трѣбва да изпѫкне и у васъ. Ако мѫжътъ замине, или ако жената замине, ако дѣцата заминатъ, ако изгубя всичко, какво ще правя самъ, какво ще правя сама? Нѣкой пѫть е по-добрѣ мѫжътъ да замине; нѣкой пѫть е по-добрѣ жената да замине. За кѫдѣ? — За другия свѣтъ. И азъ ще ви кажа, защо е по-добрѣ да замине жената, или нѣкой пѫть мѫжътъ въ невидимия свѣтъ. Слѣдъ като замине за онзи свѣтъ, у мѫжа се събужда силното желание да помогне на жена си. Какъ? Тя има много богатъ съсѣдъ. Мѫжътъ влиза въ кесията на съсѣда си и го праща при жена си. Казва му: вземи кормилото! И гледашъ, този богатиятъ се смилилъ за вдовицата, започва да й изпраща брашно, това-онова, и тя казва: какъвъ благодѣтель! Много добъръ човѣкъ е нашиятъ съсѣдъ. Но това не е съсѣдътъ й, това е мѫжътъ й. Той станалъ слуга на съсѣда си. Съсѣдътъ му повѣрилъ всичкото си богатство и току само изпраща помощи на бѣдната си съсѣдка. Казватъ: този богатъ човѣкъ е отличенъ, много добъръ, какъ щедро помага на еди-коя си вдовица. Да, но за да се създаде този законъ, християнството трѣбваше да роди много мѫченици, които, като умрѣха, влѣзоха въ лошитѣ хора на земята, и по такъвъ начинъ ги направнха съмишленици на християнството. Тѣзи възвишени души обърнаха по такъзъ начинъ много езичници къмъ християнството. Тѣ използуваха въ духовния свѣтъ всичко за добро. И въ всѣка една постѫпка вие трѣбва да виждате проявлението на Божествената Мѫдрость. Затуй казвамъ, че на всинца ви трѣбва търпѣние. Казахъ ви, ако вие имате тьрпѣние, ние ще ви дадемъ вѣра. Търпѣнието отъ вась, вѣрата отъ насъ; или, вѣрата отъ насъ, търпѣнието отъ васъ, защото ние сме отъ нетърпеливитѣ хора. Ние имаме вѣра, но сме много нетърпеливи, а вие нѣмате вѣра, но сте много търпеливи. И знаете ли, защо ние сме нетърпепиви? — Нѣма защо да носимъ търпѣнието! Прѣдставете си, че азъ нѣмамъ да давамъ никому нищо, нѣма кой да ме безпокои, живѣя въ единъ свѣть на Божествена хармония, кому и какво търпѣние ще показвамъ? Тамъ никакво търпѣние не е необходимо. Значи, като казвамъ, че азъ съмъ отъ нетърпеливитѣ хора и нѣмамъ нужда отъ търпѣние, подразбирамъ, че живѣя въ единъ свѣтъ на Божествена хармония, а вие живѣете въ единь свѣть, дѣто нѣма вѣра, а търпѣнието се създава сега. Въ нашия свѣтъ има вѣра, нѣма търпѣние; въ вашия свѣтъ има търпѣние, нѣма вѣра. Затова сега искаме да съединимъ тия два свѣта. Отъ васъ търпѣнието, отъ насъ вѣрата. Така ще започне една правилна обмѣна на нѣщата. Ние взимаме отъ вашето търпѣние, а ви даваме отъ нашата вѣра, която вие трѣбва да обърнете въ разумно търпѣние. Това значи обмѣна на Божествената енергия отъ единъ свѣтъ въ другъ. Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на земята всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има тия два процеса: да бѫде търпеливъ и да има вѣра, за да може да черпи едноврѣменно и отъ двата свѣта. Щомъ си търпеливъ, ти имашъ коренитѣ си въ земята, на физическото поле си, можешъ да черпишъ отъ соковетѣ на земята. Пъкъ колкото по-силна вѣра имашъ, толкова повече сѫ израснали твоитѣ клонища и можешъ да черпишъ отъ топлината и свѣтлината на слънцето. Като съберемъ енергиитѣ на земята прѣзъ тия корени, и тѣзи отъ слънцето прѣзъ клонищата и ги съединимъ въ едно, самото растение придобива цѣнностъ за господаря си, защото се образуватъ въ него сладкитѣ плодове. Азъ ви желая прѣзъ този съборъ да придобиете двѣ практически нѣща: търпѣние и вѣра. Азъ нѣма да казвамъ нѣкому, че трѣбва да ме търпи, азъ не употрѣбявамъ въ такъвъ смисълъ думата търпѣние но разбирамъ търпѣнието като законъ; да спуснешъ дълбоко въ земята коренитѣ си и да работишъ. Да ми бръкне нѣкой въ очитѣ, и азъ да търпя да не казвамъ нищо. Това не е търпѣние. Защото азъ мога и да си затворя очитѣ. Търпѣнието, това е проникване дълбоко въ живота. Изкусгвото е, като дойдатъ мѫчнотиитѣ за менъ, да мога да ги разграничавамъ, дали сѫ външни, или вѫтрѣшни. Има външни мѫчногии, има и вѫтрѣшни мѫчнотии. Че Петко, или Драганъ казали нѣщо за мене, тозае външно нѣщо; има вѫтрѣшни и сѫществени мѫчнотии. Тамъ трѣбва да се спуснатъ коренитѣ, дълбоко въ моя разуменъ животъ. И слѣдъ това, съ помощьта на вѣрата да се подигнатъ клонищата нагорѣ, надъ земята. Често вие се спъвате, казвате: азъ бѣхъ успѣла малко, но една сестра постоянно ме спъва, постоянно ми прѣчи. Тъкмо що придобия нѣщо, тя ми бутне чашата, и млѣкото се разлѣе. И ти буташъ нейната чаша. Послѣ и двѣтѣ оставате гладни. Казвамъ: този въпросъ и за двѣтѣ ви има едно разрѣшение. Какво е то? — Не стойте наблизо, стойте далечъ една отъ друга, да не си бутате чашитѣ. Стойте 2-3 метра една оть друга, и нѣма да се бутате вече. Ето разрѣшението! Азъ искамъ да изхвърлите всичкитѣ стари образи, всички стари идоли отъ васъ и да ги замѣните съ нови! Защото неджзитѣ на хората, това сѫ старитѣ идоли. Нѣкои хора отъ цѣли 20 години носятъ единъ свой недѫгъ, и не могатъ да се освободятъ отъ него. Напримѣръ, не могатъ лесно да прощаватъ. Тѣ казватъ: знаешъ ли, какъ ме обиди този човѣкъ? Какъ? — Прѣди 20 години ме изпѫди отъ кѫщата си. Азъ нѣма да забравя това никога! И наистина, цѣли 20 години той носи тази обида въ ума си. Не, извади този старъ образъ, този идолъ отъ себе си, той не ти трѣбва — нищо повече. А той, извади образа, погледне го, скрие го, пакъ го извади, пакъ го скрие, като светия го носи въ себе си. Извади този светия! — не ти трѣбва. Азъ виждамъ много такива образи, много такива идоли въ васъ. Слушайте какво ще ви кажа: азъ ще купя тия образи отъ васъ, продайте ми ги! Хемъ скѫпо ще ви заплатя за тѣхъ. Колко години трѣбва да се молите на тия образи? — Двадесеть години. Добрѣ, но като съкратимъ нулата, оставатъ двѣ години. Виждамъ, вие казвате: не си даваме златнитѣ идолчета, ще си изгубимъ вѣрата. Пъкъ тия идоли за насъ иматъ и магическа сила, ще си загубимъ и силата. Щомъ си загубимъ вѣрата, щомъ си загубимъ силата, нѣма какво да ни стимулира. Прави сте, азъ съмъ искренъ да ви призная правото; разбирамъ, че единъ такъвъ идолъ има сила. Защо? Нѣкой нѣма пари. Отиде въ кѫщи, извади стария си тевтеръ и вижда, че еди-кой си има да му дава пари — насърчава се. Отива при този човѣкъ и му казва: дай ми паритѣ! — Ще почакашъ малко. Върне се въ кѫщи, пакъ огвори тевтера, намѣри другъ, който има да му дължи 2000 лева — пакъ се насърчава. Отива при него, казва му: дай ми паритѣ! — Нѣмамъ сега, почакай малко, спѣдь три мѣсеца. Връща се въ кѫщи при своя тевтеръ, отвори го, намѣри трети, четвърти, които имать да му даватъ, заобиколи ги, но тѣ все казватъ: почакай малко! Знаете ли, азъ какво ще направя? Тъкмо отворите тевтера и намѣрите, че нѣкой ви дължи, азъ ще се приближа при васъ и ще ви кажа: колко има да ви дава този човѣкъ? — Толкова. Продайте ми полицата му! Азъ ще я купя безъ лихвитѣ. Вие се колебаете, не искате да я дадете. Казвамъ ви: половината отъ тази полица е достатъчна за васъ, вземете паритѣ. Защото иначе, другиятъ нѣма да ви даде нищо. Вие пакъ се колебаете. На нѣкого ще дамъ само четвъртъ отъ стойностьта на полицата, но все ще дамъ нѣщо. Продадете ли ми я, вие все пакъ ще спечелите нѣщо, иначе 20 пѫти ще вадите тевтера и нищо нѣма да получите. Азъ зная, какво ще кажете за мене тогава. Ще кажете: той ни плати само на половина полицитѣ. Да, но все пакъ спечелихте, иначе щѣхте да задържите полицитѣ въ себе си, и никакви пари нѣмаше да получите. Знаете ли, какво ще направя азъ отъ тия полици? — Ще направя цѣрь. Азъ имамъ единъ голѣмъ казанъ и, слѣдъ като ги събера, турямъ ги вѫтрѣ и ги варя. Като ги варя дълго врѣме, изцѣждамъ хубаво сока имъ, турямъ го въ едно шишенце и съ него лѣкувамъ болнитѣ даромъ. Тъй е, този е единъ великъ законъ. Може да ви се види смѣшно, но и Богъ взима така грѣховетѣ ви и ги заличава, употрѣбява ги за едно велико благо на свѣта. Та казвамъ: всички онѣзи стари традиции, които спъватъ растенето въ живота ви, ще се постараете прѣзъ този съборъ да ги прѣмахнете. Сега, тъй както ви гледамъ, виждамъ, че има единъ малъкъ прогресъ у васъ, качили сте се прѣзъ този съборъ 4-5 стѫпала нагорѣ. Туй е фактъ вече. Днесъ е дошъль и вѣтърътъ. Знаете ли, защо е дошълъ вѣтърътъ? Понеже той се е научилъ, че ще ви говоря нѣкои нѣща, та да ги разнесе, да ги телеграфира навсѣкѫдѣ, затова духа той сега. Той взима думитѣ ми и ги разнася. Вие сега недочувате малко, а той взима думитѣ и ги разнася изъ въздуха, да ги съобщи и на другитѣ. Вчера казахъ, че този день ще употрѣбимъ за молитва. Ще се молимъ за всички братя, да се отворятъ сърцата имъ, та кой каквато тяжесть има, и кой каквото му не достига, да му се даде. Нѣкой има рана на сърцето, да я излѣкуваме. Нѣкой има материални циреи, да му помогнемъ. Има материални рани, има и рани на сърцето. Послѣднитѣ не се виждатъ. Слѣдъ като имъ излѣкуваме тия рани, да помогнемъ на тѣхния животъ, та всѣки, като си отиде дома, да бѫде радостенъ, да каже: азъ съмъ благодаренъ, че получихъ нѣщо много хубаво и цѣнно. Тъй че, всѣки като се върне въ кѫщи, да носи поне единъ скѫпоцѣненъ камъкь съ себе си. Азъ не искамъ да бѫда този бижутеръ, само да ви покажа камънитѣ и послѣ да ги скрия; нито искамъ да бѫда този гостилничарь, който да ви нахрани само единъ пѫть. Азъ искамъ вие да сте въ гостилницата, да шътате и всѣкога, да имате прѣизобилно да ядете. Азъ искамъ вие да сте при бижутера и всѣки да има по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ въ себе си. Азъ желая всички да сте бодри и весели, а тази бодрость и веселость ще се добиятъ само, когато работимъ заедно. Да направимъ единъ договоръ между васъ и мене, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Тъй ще бѫде много добрѣ, ще впрегнемъ на работа вѣрата и търпѣнието. Слѣдъ туй знаете ли, кой ще дойде? — Господъ ще дойде. Като дойде Господъ, съ Него заедно ще дойдатъ всичкитѣ ангели. А тѣ сѫ толкова богати, че всѣки отъ тѣхъ ще остави много подаръци — редъ години ще ядемъ и пиемъ. Нѣма само да ядемъ и пиемъ, но и ще работимъ. Казвамъ: всички онѣзи отъ васъ, които сѫ въ напрѣднала възрасть, и всички, които сѫ млади, ще погледнете на свѣта съ очитѣ на търпѣнието и съ очитѣ на вѣрата. Азъ бихъ желалъ сега да се поопознаете малко. Всички сестри и братя отъ селата и отъ градоветѣ, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмѣна между васъ. Може да направите тъй, че когато се храните на маситѣ, да сѣдатъ братя и сестри отъ всички градове и села, да бѫдете размѣсечи, но да сте наредени хармонично. Този въпросъ, обаче, е най-лесниятъ. Туй се отнася още до външната страна. Човѣшката душа желае нѣщо по-дълбоко, но когато човѣкъ не може да добие сѫщественото въ дълбочината на душата си, той търси и се забавлява съ малкитѣ работи. Душитѣ трѣбва да бѫдатъ отворени. За какво? — Всѣка душа трѣбва да се отвори за Божествената свѣтлина. Това е потрѣбно за васъ, и азъ искамъ вие да се разтворите по правилностьта на този Божественъ законъ — точно на врѣме да се разтворите, а не прѣждеврѣменно. Тогава всѣки ще приеме толкова, че сърцето му ще бѫде доволно. Нѣкои оставатъ недоволни. Защо? Защото не сѫ се отворили на врѣме — нищо повече. Сега ние говоримъ върху закона на искреностьта. Туй, което желаемь за себе си, ще пожелаемъ и за другитѣ. Днесъ ще се молите въ себе си, като дѣцата, ще пожелаете, щото всички да приематъ по едно Божествено благо, че като се върнатъ въ кѫщи, този день да съставлява една епоха въ тѣхния животь, не само тукъ на земята, но и въ другия свѣтъ. Днешниятъ день все трѣбва да има нѣщо, съ което да го помните. И дѣйствително, има нѣща, които, като приемете, помните ги за вѣчни врѣмена, не можете да ги забравите. Има нѣщо, което всѣки отъ васъ желае. Вие желаете много силно нѣкои нѣща и като ги приемете, помните ги, но си казвате: азъ ще задържа това нѣщо само за себе си. Не, има нѣща, които не можете да задържите само за себе си. Прѣдставете си, че ви дамъ 10 милиона злато. Можете ли да го носите съ себе си? — Не можете да го носите. Ако имате само единъ милионъ, можете ли да го носите? — И него не можете да носите. Злато е това, звонково злато, тежи! Единственото нѣщо, което можете да носите, то е чекътъ за тѣзи пари, който ще турите въ себе си, една книжка, на която можете да вѣрвате, и като идете на банката, отъ тамъ ще можете да извадите стойностьта й. Има нѣща, които не можете да имате дефактумъ. За тѣхъ ще имате само една малка книжка, и като отидете на банката, туй нѣщо ще го имате въ дѣйствителность. Въ банката само ще го реализирате. Тази банка прѣдставя невидимия свѣтъ, дѣто можете да получите стойностьта на тази книжка. Но за хубавитѣ работи въ свѣта се изисква врѣме! За всичкитѣ блага, които може да приемете, за развиването на всички ваши способности, сили има точно опрѣдѣлено врѣме. Не можете всѣкога да добиете тия нѣща, но на тѣхното опрѣдѣлено врѣме. Туй трѣбва да знаете! И за спасението на човѣка има точно опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ не може всѣкога да се спасява — има опрѣдѣлено врѣме за това. Слѣдователно, ние всички трѣбва да бѫдемъ толкова разумни, че да търсимъ нѣщата точно на врѣмето, въ което Богъ ги е поставилъ. Всичко е постижимо, но на врѣмето си. Защото, въ Божествения планъ, туй, за което душата ни копнѣе, туй, за което всѣко сърце, всѣки умъ копнѣятъ, още не е реализирано. И туй, което ти реализирашъ, важи само за тебе. Всѣки си има свой планъ. Сега, като ме слушате, вие като че се губите, като че се обезличавате, тъй се усѣщате по нѣкой пѫть. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, когото давятъ въ водата. Не се ли обезличавате тогава? Да, но като ви извадятъ изъ водата, вие пакъ изпѫквате. Та нѣкой пѫть така ви натиснатъ чуждитѣ мисли, мислитѣ на окрѫжаващитѣ ви хора, че вие съвсѣмъ се загубвате. То е, защото окрѫжаващитѣ ви хора сѫ толкова егоисти, че вие въ гѫстотата на тѣхнитѣ мисли се загубвате. Послѣ, вие трѣбва да намѣрите по-добри хора, за да излѣзете отъ това положение. Вие трѣбва да живѣете между благородни хора. Единъ егоистъ човѣкъ е като октоподъ. Той само тегли, тегли, изсмуква другитѣ. Окултната наука въ такъвъ случай прѣпорѫчва да се пазите отъ този, отъ онзи, да се ограждате. Какво става въ края на краищата? Ти почвашъ да се пазишъ отъ всѣкиго. Това не е животъ! Ще се доближишъ до брата си, ще му дадешъ отъ себе си каквото можешъ, но и ще вземешъ нѣщо отъ него. Трѣбва да си между хора, дѣто всѣки дава. Ако Божественото е събудено въ всѣки едного отъ васъ, тогава може да има правилна обмѣна помежду ви. Всѣка душа се отличава съ нѣщо специално, нѣщо особено за нея, а общото за всички души е това, че прѣдставляватъ срѣда на Божествената Любовь, на Божествената свѣтлина. Особеното пъкъ за всѣка душа се състои въ това, че като минава прѣзъ нея Божествената свѣтлина, тя я прѣчупва по свой специаленъ начинъ. Ще знаете, че всѣки отъ васъ прѣчупва Божествената свѣтлина по особенъ начинъ. Затова всички хора носятъ нѣщо хубаво и красиво въ себе си. Ето защо, като се приближавате при нѣкого, трѣбва да очаквате да възприемете Божествечото отъ него. Всѣки човѣкъ носи Божественото въ себе си. Събудете Божествечото въ него и ще видите красотата на този човѣкъ. Какь ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото въ него, извадете една поука за себе си. Използувайте всичко за поука! Като се върнете по домоветѣ си, вие ще мислите, какъ да уредите работитѣ си. Толкова врѣме сте ги уреждали, и не сте ги уредили. Защо? — По стария начинъ не се уреждатъ работитѣ. Тѣ се уреждатъ по съвсѣмъ другъ иачинъ — чрѣзъ вѣра и търпѣние Опасностьта за хората на новото учение при сегашния прѣходенъ периодъ е, че тѣ могатъ да станатъ немарливи. Кога човѣкъ става немарливъ? — Когато започне да забогатѣва. Богатството се придружава всѣкога съ немарливость, съ небрѣжность. Запримѣръ, една сестра казва: като дойдохъ първата година, сърцето ми трептѣше да чуя нѣщо, но сега почнахъ да разбирамъ работитѣ. — Нищо не е разбрала тя. Ако тя разбираше работитѣ, тъкмо сега сърцето й трѣбваше да трепти повече. Какво е разбрала тя? — Ама азъ видѣхъ толкова нѣща! Нищо не е видѣла. Ако тя е влѣзла въ стаята и видѣла нарисувани коне, кокошки, тя нищо не е разбрала. Ако е да види нѣщо, азъ ще я заведа въ курника си, въ дама си, да види тамъ какво има — поне живи образи. Но и тамъ не е смисълътъ. Слѣдъ това ще я заведа въ училището, да види, кѫдѣ се занимаватъ дѣцата. Послѣ ще я заведа при онѣзи богомолци, да види, какъ се молятъ, и какъ пѣвцитѣ пѣятъ. Като види и чуе всичко това, тя ще бѫде по-близо до самата Истина. Та когато се занимавате съ дребнави работи, това сѫ курници, това сѫ дамове — нищо повече. При това положение вие нищо не сте разрѣшили. Хора, които се занимаватъ съ такива дребнави работи, не сѫ лоши, но смисълъть на живота, който търсимъ, е въ училището и въ църквата, при онѣзи, които се учатъ, и при онѣзи пѣвци, които пѣятъ. Тамъ има смисълъ! Ние трѣбва да се стремимъ къмъ това Божествено училище, да научимъ великия урокъ на живота. Запримѣръ, нѣкоя стара сестра срещне единъ младъ, красивъ братъ — знаете ли какво ще й дойде на ума? Азъ ще бѫда много искренъ ще прѣведа вашия езикъ. Тя ще го погледне и ще си каже: ехь, да бѣхъ и азъ млада! Тази мисъль минава бързо прѣзъ ума й. Азъ казвамъ: това е само една вѣроятность въ мисъльта й. Ако бѣше млада, този момъкъ можеше да я погледне, можеше и да не я погледне. И този младъ момъкъ, като погледне старата сестра, и той ще си помисли нѣщо. Ще я погледне и ще си каже: колко е набръчкано лицето на таза стара сестра! Дали и моето лице ще се набръчка тъй на старини? Не, не трѣбва да мислятъ така. Старата сестра трѣбва да каже: Господи, колко красивъ е този братъ! Работи чрѣзъ него! Нека тази сестра му се зарадва, нека Богъ работи чрѣзъ него! Нека и тя да му изпрати най-хубавото отъ своята любовь! Пъкъ и този младиятъ братъ нека каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде възможность да срещна тази сестра и да се поразговоря съ нея. Лицето й е сбръчкано, но сърцето й е красиво. Въ тази срѣща нѣма изкушение, нѣма и съблазънь. Красивитѣ хора не сѫ лоши. Красивиятъ братъ, и красивата сестра сѫ добри, тѣ не сѫ виновни, че нѣкой се влюбилъ въ тѣхъ. Красотата винаги служи за съблазънь. Случва се, нѣкой се влюбва въ една красива сестра; послѣ и другъ се влюбва въ нея. А пъкъ за тази сестра казватъ: тя върти двама. Не, тя никого не върти. Въ нея се влюбва и трети, и четвърти, но тя никого не върти. Тя си върви по пѫтя, мисли си за съвсѣмъ други нѣща, а тѣ й прѣдаватъ качества, които нѣма. Казватъ й: какво си завъртѣла тия хора? Тя подига рамѣнѣ казва: никого не въртя! Ахъ, колко си умница, правишъ се, че нищо не разбирашъ! Не е тъй, не сѫ прави хората. И за брата казвать сѫщото. Не, ще бѫдемъ искрени. Ние ще приемаме нѣщата по Бога, по Божествено, тъй както Богъ ги е създалъ. Когото и да видимъ, трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога, като че Бога срѣщаме и да му изпратимъ една добра мисъль. Тия отрицателни мисли ще дойдатъ въ васъ, но не считайте, че сѫ лоши. Турете ги настрана! Срещнете нѣкой братъ, падналъ духомъ, съ наранено сърце, какво ще правите? — Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нѣщо отъ себе си. Направете му едно най-малко добро, което рѫката ви дава. Азъ ще ви дамъ една формулка за този случай. Като минете покрай нѣкой братъ, който е много наскърбенъ, а не знаете какво му е, кажете: Братко, твоята скръбь скоро ще се махне! Като чуе това, той ще се зарадва. Щомъ му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула съ вѣра! Като минете втори пѫть покрай него, пакъ му кажете: твоята скръбь ще се махне. Той пакъ ще се зарадва. Срещнете нѣкоя сестра, която е нѣщо тѫжна, кажете и на нея сѫщото. Говорете си всѣкога положително. Като видите нѣкой тѫженъ, вие гадаете, какво става въ неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: твоята скръбь скоро ще се махне, азъ виждамъ това. Ето лѣкътъ на скръбьта! Всѣки човѣкъ желае да му се каже нѣщо хубаво. Всѣки човѣкъ иска нѣщо хубаво. Ще му кажешъ: Братко, това, коею мислишъ, ще се сбѫдне. Нѣкой иска да слѣдва въ училище, но нѣма нито петь пари, четири години чакалъ, отчаялъ се вече. Като го срещнешъ, ти му кажи: Братко, не се отчайвай, ти си младъ. Туй, което мислишъ, ще се сбѫдне още тази година! Той ще се зарадва. Може би той обмисля нѣкакъ да изправи живота си. Кажи му: туй, което мислишъ, ще се сбѫдне! Не го питай, какво му е. Това гадателитѣ нека говорятъ, а ние ще казваме: ще се сбѫдне, ще стане, защото въ Бога всичко хубаво и красиво, се сбѫдва. Различнитѣ състояния у хората, това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Като изживѣваме различни състояния, ние постоянно се свръзваме съ тѣхъ. Изживѣваме едно отрицателно състояние, свързваме се съ една отрицателна мисъль; изживѣваме положително състояние, свързваме се съ една положителна мисъль. При всички състояния, обаче, когато сме свързани съ Бога, ние се свързваме съ силага Му, възприемаме Неговитѣ свѣтли мисли. Въ една Божествена работа, трѣбва всички да взиматъ участие, кой съ каквото може и каквото знае. Послѣ, спазвайте закона: даромъ сте взели, даромъ ще давате. Но вие не давате даромъ. Сега ще се молите, Господъ да изпрати на всички едно благословение. Ще се молите да благослови Богъ дѣлото си, да може да успѣва. Ще се молите да се възстанови Царството Божие на земята. Царството Божие е дошло, но трѣбва ца се усили още повече. Та сега ще отворимъ пѫть за работа. Този день всички ще се молите! Ще имате прѣдъ видъ всички ония братя и сестри, които сѫ останали, както въ София, така и въ всички градове и села. Ще се молите още и за всички хора по цѣлия свѣтъ. Нека Богъ свърже, нека Богъ благослови всички добри хора, у които съзнанието е пробудено. Тогава, онѣзи, които носятъ отгорѣ вѣрата, и вие, които носите отдолу търпѣнието, нека всички възприемагь отъ Бога великото благо, което ги очаква. Ще се молите по свобода, сами или по групи. Нека животътъ ви бѫде прѣзъ цѣлия день като едно излияние, като едно цвѣте, което мирише и разлива своето благоухание, като слънцето, което постоянно разлива своята свѣтлина! Нека тъй излива човѣкъ душата си кьмъ Бога! Да се радваме ние, да се радватъ и всички хора! И тъй, ще отворите душата си, ще се молите, и лицата ви ще станатъ малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите, а сега сте малко стѣснени. Широко си отворете душата! Който нѣма знания, ще прицобие. Всѣки ще успѣе. Смирение ви трѣбва! Дойде ли смирението, и знанието ще се добие. Ще учите, ще дращите, погрѣшки ще правите, ще се молите, и най-послѣ ще научите нѣщата. Когато се научите, тогава ще учите и другитѣ да ходятъ по нашия пѫть. Сега ще се отдѣлите на размишление при маситѣ, подъ сѣнкитѣ, на слънце изъ двора, изъ шатритѣ — навсѣкѫдѣ. Петъкъ, 7 ч. с. 28 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Високиятъ върхъ. Ще прочета 18-та глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е ученикъ на Любовьта, затова Евангелието на Иоана ще наречемъ Евангелие на „най-високия върхъ.“ Този ученикъ, който бѣше познатъ на първосвещеника, излѣзе вънъ и каза на вратарката да пуснатъ Петра. Значи, Иоанъ въведе Петра. Иоанъ е емблема на Любовьта, а Петъръ е емблема на старото учение. Той е камъкътъ. Щомъ дойде Любовьта, веднага ще те поставятъ на изпитъ, да видятъ, дали можешъ да подържашъ нейнитѣ принципи. Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря съ своя възлюбенъ, ето идватъ баща й и майка й и я питатъ: що търси тоя момъкъ тукъ? И той започва да се отрича. И слугинята-вратарка, казва на Петра: „И ти ли си отъ ученицитѣ на тоя човѣкъ?“ Той казва: „Не съмъ!“ Петъръ казва рѣзко и отривисто: не съмъ! Да се отрича единъ човѣкъ отъ Истината, то е все едно, онзи човѣкъ, който има черно лице, да се отказва отъ него. Истината, като тури печата си, съ нищо не може да се изтрие. Външниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния. Туй, което е станало прѣди 2000 години съ Исуса, съ Петра, съ тия първосвещеници, е това, което става и въ самия човѣкъ. Не е въпросътъ, какво става отвънъ, а какво става отвѫтрѣ. Много пѫти вие имате свещени идеи, които ви причиняватъ голѣма радость, но единъ день вие се отричате отъ всички тия свещени идеи. Казвате: това е празна работа! Вие ги прѣдавате на Пилата и Кайафа. Послѣ казвате: азъ бѣхъ щуръ едно врѣме, че се водихъ по такива глупави учения. Сега станахъ уменъ човѣкъ! Въ този случай вие играете ролята на Петра. Но когато пропѣе този пѣтелъ, той ще напомчи на човѣка за неговитѣ погрѣшки. Този пѣтелъ пѣе винаги, когато дойдатъ страданията. Прѣди да дойдатъ страданията, човѣкъ мисли, че всичко ще му върви добрѣ, лесно, но дойдатъ ли страданияга, тѣзи неизбѣжни спѫтници въ живота, този пѣтелъ много пѣе, той кукурига всѣка минута, проглушава ушитѣ ви. Той пѣе много, понеже страданията му даватъ хубава храна. Вие знаете, че пѣтелътъ пѣе щомъ си похапне, и слѣдъ това започва да вика кокошкитѣ наоколо си. Хубавитѣ идеи, това сѫ кокошкитѣ, които се подхранватъ съ житцето, условията на живота. Тѣ казватъ: да помогнемъ, да освободймъ нашия господарь. Вие мислите, че пѣтелътъ не може да освободи господаря си. — Може. Знаете ли онази басня за единъ знаменитъ магъ, който разбиралъ езика на животнитѣ и могълъ да се разговаря съ тѣхъ? Тази тайна, да се разговаря съ животнитѣ, му била повѣрена, но съ условие да не я съобщава никому. Момента, въ който разправи нѣкому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче, единъ день жена му подозрѣла, че той крие нѣщо. Тя видѣла, че като влѣзълъ въ яхъра, позасмѣлъ се малко. Ученъ, сериозенъ човѣкъ билъ той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: какъ тъй, толкова сериозенъ човѣкъ, влиза въ яхъра и се засмива! Той се усмихналъ, защото, като влѣзълъ въ яхъра, чулъ, че коньтъ и магарето се разговарятг и разбралъ разговора имъ. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмѣ, като отиде при коня и магарето!“ — Остави тия нѣща, тѣ сѫ обикновени работи. „Ти ще ми кажешъ, защо се засмѣ!“ Той се замислилъ, ходи изъ двора, не може да разрѣши въпроса, какво да й отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трѣбва да се отрече. Единъ день той чува, че пѣтелътъ, по обикновеному, си изкукуригалъ, но кучето веднага излиза срѣщу него и му казва: „Не те ли е срамъ! Огънь гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти съ всичкия умъ си събралъ кокошкитѣ и кукуригашъ.“ Пѣтелътъ му отговорилъ: „Кой му е кривъ, когато не постѫпва умно! Азъ имамъ 100 кокошки, 100 другарки и всички ми се подчиняватъ, всички ме слушатъ, а той има една другарка, и тя не го разбира.“ Този знаменитъ магъ, като чулъ отговора на пѣтела, разрѣшилъ въпроса, като си казалъ: „Нѣма защо да се безпокоя отъ това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е повѣрена, никога нѣма да я съобща, защото хората не сѫ готови за нея.“ Азъ взимамъ думата „жена“ не въ обикновения смисълъ. Какво означава жената въ обикновенъ смисълъ на думата? Жената, това е животътъ. Всички идеи, които влизатъ въ насъ и ни занимаватъ, иматъ това характерно свойство, че ни излагатъ нѣкой пѫть. Защо? — Всѣка идея иска да се прояви. Казвамъ: тази драма се разиграва вѫтрѣ въ насъ. Това е ужасното въ живота! И всѣки отъ васъ ще се опита, до колко е силенъ да устои. Всѣки отъ васъ ще види, дали може да устои за своята свещена идея. Какво прѣдставляватъ свещенитѣ идеи? — Тѣ сѫ облѣклото на Господа. Щомъ дойдатъ тия свещени идеи въ насъ, това показва, че Господъ, ще дойде. Това сѫ Неговитѣ дрехи. И, ако ние възприемемъ тѣхъ, ще възприемемт. и Господа. Вечерно врѣме, когато се задава въ морето нѣкой параходъ, най-първо параходъть ли виждате, или неговата свѣтлина? Когато отъ далече се задава нѣкой параходъ, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме? Та тия идеи, това сѫ свѣтлината, която Господъ носи съ себе си, великата свѣтлина, която Господъ ни изпраща. Това сѫ живитѣ дрехи, които Той носи. Когато Господъ дойде въ свѣта, разпръсква тази свѣтлина навсѣкѫдѣ. Когато Господъ дойде въ насъ, като свѣтлина, тия идеи възникватъ като мощни сили и движатъ насъ, движатъ и свѣта. Сега нѣкой ще каже: има ли смисълъ да умра за своитѣ идеи? Азъ питамъ: има ли смисълъ човѣкъ да живѣе за своитѣ идеи? Защото, ако ние тълкуваме думата „смърть“, тази дума за насъ има съвсѣмъ друго значение. Ако прѣведемъ думата „смърть“ съ посаждане, а „животътъ“ съ растене, тогава можемъ да примиримъ смъртьта съ живота. Слѣдователно, между смъртьта и живота има тѣсна връзка. Ние трѣбва да направимъ тази тѣсна връзка. Ако човѣкъ умира и не расте, гова смърть ли е? — Това е недоумиране, този човѣкъ не е умрѣлъ. И ако човѣкъ расте безъ да израства, това растене ли е? — Не е. Значи, човѣкъ трѣбва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъвъ е законътъ. Не умрешъ ли напълно, не можешъ да растешъ напълно. То е прѣобразуване на енергията отъ едно по-гѫсто състояние въ едно по-рѣдко, отъ едно спяще състояние въ едно будно. Ето защо, въ смъртьта всѣкога има страдание. И Христосъ казва на едно мѣсто: „Скръбна е душата ми до смърть“, Значи, въ смъртьта сѫ най-голѣмитѣ страдания, които човѣкъ може въ даденъ случай да опита. Сѫщеврѣменно, слѣдъ най-голѣмата скръбь иде най-голѣмата радость, която човѣкъ може да добие въ своя растежъ. Сега, отъ какво зависи колебанието на Петра? — Отъ неразбирането закона на Любовьта. Той се подвуоми, и каза: „Този човѣкъ говорѣше, че царь ще стане, а днесъ е изложенъ на такова гонение! Възможно ли е това учение, което Той проповѣдваше? Не си струва да умира човѣкъ за него!“ Петъръ бѣше практиченъ, уменъ човѣкъ. Той се поколеба въ себе си по отношение на Христа и каза: „Ако Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, не щѣше да се прѣдаде въ рѫцѣтѣ на римската власть. Азъ не съмъ вече отъ Неговитѣ ученици.'' Питамъ сега: този, който се отказа, Петъръ ли бѣше? Сѫщиятъ Петъръ ли е, който казваше: „Всички да се отрекатъ отъ Тебе, азъ обаче, никога!" Какъ ще примирите тия двѣ състояния? Христосъ му каза: „Сатана поиска да те прѣсѣе.“ Но знаете ли какво значи прѣсѣване? Прѣдставете си, че единъ по-силенъ човѣкъ вземе рѫката ти и съ нея те подпише нѣкѫдѣ. Питатъ те послѣ: ти ли се подписа?— Да, азъ се подписахъ. Какъ ще се оправдаешъ, че не си се подписалъ? — Не можешъ да се оправдаешъ. Христосъ познаваше характера на Петра и му казва: „Моли се, и азъ се моля заради тебе, да не оскудѣе вѣрата ти, докато прѣминешъ своята голѣма опитность. И когато се обърнешъ къмъ Бога, ще обърнешъ и своитѣ братя.“ Петъръ бѣше малко по-смѣлъ отъ другитѣ ученици. Другъ единъ отъ ученицитѣ бѣше по-слабъ и отъ Петра. Него като хванаха за дрехата, той я остави и избѣга. Иоанъ бѣше този ученикъ. Петъръ се отрече, а Иоанъ каза: „По-добрѣ да оставя дрехата си, отколкото да се отрека" — и избѣга. Кое е по-хубаво: да избѣгашъ и да оставишъ дрехата си, или да останешъ и да се отречешъ? Кое е по-хубаво: да се отречешъ, да излѣзешъ вънъ и да се разкаешъ, или да избѣгашъ и никога повече да се не върнешъ? Слѣдователно, по-добрѣ е въ първия случай да оставишъ дрехата си и да избѣгашъ, безъ да се отречешъ. Но когато дойдемъ до разкаянието, по-добрѣ е да се отречешъ и послѣ, като пропѣе пѣтелътъ, да се разкаешъ, отколкото да избѣгашъ и никога да се не връщашъ. Нека разгледаме сега това трояко проявление на човѣшкия животъ, като физически, духовенъ и Божественъ. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е врѣменниятъ животъ, съ тѣзи врѣменни блага за насъ, които упражняватъ най-силно влияние върху организма ни. Отъ тѣзи врѣменни блага на първо мѣсто сѫ тия, които се доставятъ за подръжка на нашето тѣло: хлѣбецътъ, водицата, въздухътъ — безъ тѣхъ не може. Питамъ сега: ако ние грѣшимъ, ще подобримъ ли своя животъ? — Нѣма да го подобримъ. Струва ли си тогава човѣкъ да жертвува своя духовенъ животъ за физическия? По кой начинъ, именно, ние ще можемъ да запазимъ своя духовенъ животъ, безъ да накърнимъ и физическия си животъ? — Физическиятъ животъ се запазва, когато бѫдемъ разумни, когато живѣемъ духовенъ животъ, защото духовниятъ животъ е основа на физтческия. Духовното въ насъ е най-деликатното нѣщо, което трѣбва да знаемъ, какъ да запазимъ. Ето защо, ние трѣбва основно да изучаваме законитѣ за физическия свѣтъ и послѣ да прилагаме тия закони по отношение нашата духовна природа. Нашето тѣло ще се трансформира, ще мине въ една по-висока стадия на своето развитие. Туй тѣло е живо, направено отъ живи клѣтки, съ коиго ние сме тѣсно свързани. Обаче, човѣкъ съ неразумния си животъ може да разврати своитѣ клѣтки, а това ще се отрази и на духовния му животъ. Запримѣрь, ако нѣкой човѣкъ разврати клѣткитѣ на стомаха си, той постоянно го възбужда, и въ неговата камара се издаватъ укази, че трѣбва да се яде, трѣбва да се готви. Такива хора ще ги видишъ, че постоянно млѣскатъ. Виждашъ го, вади отъ джеба си сѣмки, яде — плюе, цѣлъ день намира какво да яде. Такова дѣте цѣлъ день иска да бозае. То едва заплаче, и майката го туря да бозае. Ще кажете: е, дѣте е. Не, това е глупаво разбиране на живота. Когато Богъ изпраща това дѣте въ свѣта, Той е далъ програма за неговото храчене: колко пѫти на день трѣбва да яде, и качва храна да употрѣбява. То трѣбва да се подчинява на тази програма. Щомъ дойде това дѣте на земята, вие ще му кажете: Ти ще се подчинявашъ на разумнитѣ закони, които Богъ е положилъ въ физическия свѣтъ. Само три пѫти ще ядешъ на день: сутринь въ толкова часа, на обѣдъ въ толкова и вечерь въ толкова часа — отъ тамъ насетнѣ, нѣма да ядешъ. Никакъвъ плачъ да нѣма! По възможность всички своенравности, всички дѣтски прлщевки и капризи да се избѣгватъ! Колко майки има въ свѣта, които схващатъ въпроса тъй идейно? Дѣцата трѣбва да се възпитаватъ прѣди да сѫ дошли на земята, още докато живѣятъ като идеи въ невидимия свѣтъ. Тамъ е погрѣшката. Синътъ и дъщерята, които се раждатъ, носятъ идеитѣ на баща си и майка си въ тѣхния животъ. Туй дѣте е живѣло като едно свещено чувство въ майката или бащата, и сега се проявява навънь. Дѣтето, което за пръвъ пѫть се ражда въ единъ домъ, изразява най-свещенното чувство, което родителитѣ му сѫ имали въ себе си. Ако бащата и майката не изпълняватъ волята Божия, когато се роди дѣтето имь, тѣ ще усѣтять нѣкаква празнича, като че нѣщо сѫ изгубили, но ако изпълняватъ волята Божия, дѣтето имъ ще бѫде радость за тѣхъ, то ще запълня живота имъ, ще ги въодушевява, ще усѣтятъ, че е станало едно прѣливане отъ тѣхъ къмъ дѣтето имъ. Когато майката и бащата не устоятъ на своето свещено чувство, или свещена идея въ живота си, тогава и двамата се хващатъ за туй дѣте, дано не избѣга. Майката го държи, и бащата го държи. Питамь: защо не задържаха туй чувство въ себе си? Туй дѣте живѣеше като една свещена идея въ тѣхъ, като единъ великъ идеалъ, защо не го запазиха? Нѣкои хора живѣятъ съ възвишени идеи, но като се роди синътъ, казватъ: нека сега синътъ да се занимава съ тази работа! Значи, синътъ е билъ свещената идея въ тѣхъ. Слѣдъ като се роди синътъ, бащата остава празенъ. Хубаво, ако този синъ, който се ражда по такъвъ начинъ, възприеме тази свещена идея, която баща му носилъ въ себе си, и успѣе да я прокара, неговото идване на този свѣтъ е оправдателно. Бащата казва: азъ не можахъ, но синъ ми ще продължи. Право е това. Но когато синътъ или дъщерята не изпълнятъ свещената идея на родителитѣ, тогава бащата и майката казватъ: изгубихме, не си струва този трудъ, тѣзи усилия, които направихме за това дѣте. То не е отъ тѣзи, които очаквахме. Сега, у всинца ви има тѣзи свещени идеи, но вие трѣбва да ги родите, да ги облѣчете въ форма. Какъ? — Има единъ новъ начинъ на въплотяване. Не материализирайте вашитѣ идеи, а ги оставете да живѣятъ духовно въ васъ. Другъ пѫть ще ви обясня закона. Турите ли въ едно ваше свешено чувство, или въ една ваша свещена идея желанието да я въплотите въ животинска плъть и кръвь, вие развращавате тази свещена идея, или това свещено чувство. Вие ги погубвате. Слѣдователно, ако искате да облѣчете туй ваше чувство, или тази ваша идея въ форма, има и другъ начинъ. Кой е този начинъ? Христосъ казва: „Трѣбва да се родите отъ Духъ и вода“. Духътъ — то е най-мощното, то е великата майка на нѣщата, която е вложена въ тази твоя свещена идея, въ това твое свещено чувство. Първото качество на Духа е Любовьта. Тя внася животъ, затова, живѣе ли Духътъ въ тебе, туй дѣте ще остане въ тебе. Не очаквай нищо отъ това дѣте, което не иска да живѣе въ твоята кѫща! Христосъ казва: „Азъ излизамъ отъ Отца, дойдохъ въ свѣта, и пакъ се връщамъ при Отца“. Сѫщото трѣбва да бѫде и съ насъ. Ние сме тукъ, на земята, и пакъ трѣбва да се върнемъ на небето. При кого? — При Отца. Онзи, който се стреми къмъ една свещена идея, но сѫщеврѣменно иска да остане на земята да благува, не може да носи тази свещена идея. Искате ли да благувате на земята, ще опитате голѣми горчивини, каквито и сега опитвате, т. е. Богъ ще ви прѣкара прѣзъ страданията. Щомъ постѫпвашъ невѣрно спрѣмо общия животъ, спрѣмо онзи великъ принципъ на Любовьта, ти ще имашъ приятель, който ще те разлюби; ще имашъ слуга, който ще те разлюби; ще имашъ синъ, който ще те разлюби; ще имащъ жена, която ще те разлюби; ще имашъ дъщеря, която ще те разлюби. Кѫдѣто и да идешъ въ свѣта, всички ще те разлюбватъ. Питамъ тогава: какьвъ смисълъ ще има за тебе животътъ? Като минешъ покрай нѣкой кошеръ, всички пчели ще те жилятъ. Ща минешъ прѣзъ нѣкое село, кучетата ще те залаятъ. Отдѣто и да мичешъ, ще бѫдешъ немилъ-недрагъ на всички. Ще кажешъ: Господи, дотегна ми този животъ! Какво ще ти отговори Той? — Ти страдашъ, защото се отрече отъ своя Господъ. Казвашъ: не Го познавамъ, азъ не дойдохъ на земята за Него, дойдохъ на земята да се проявя. Нѣкой казва: азъ трѣбва да се проявя. Ами че какъ ще се проявишъ? Азъ ви давамъ тази свобода, да се проявите. Какъ се проявявате сега? На единъ българинъ дали 20,000 лева, за да се прояви. И той се проявилъ. Какъ? — Направилъ си новъ костюмъ, хубавъ пъстъръ поясъ, купилъ си една салтамарка, единь хубавь самуренъ калпакъ и го накривилъ, купилъ си една бъклица и я напълпилъ съ най-хубавата ракия, че най-послѣ си купилъ и единъ конь, качилъ се отгорѣ му и като минавалъ прѣзъ селото викалъ: Ха бре де-е-е-е! Обаче, като станалъ на 60 годишна възрасть, коньтъ му умрѣлъ, бъклицата му се счупила, ходи недоволенъ съ тояжката си. Казватъ му: дѣдо Милене, каква е работата? — Е, отиде коньтъ, отиде бъклицата, отидоха и 20-тѣ хиляди лева, нищо не разбрахъ отъ живота. То не било, както азь си мислихъ. Нека втори пѫть Господъ да ми даде пари, другояче ще живѣя. Какъ ще живѣешъ? — Тогава ще си помисля. Та и вие сега, какъ ще се проявиге? Като този българинъ ли? Не, има другъ начинъ, по който човѣкъ може да се прояви. Ще ви дамъ другъ примѣръ, пакъ за единъ българинъ. Българитѣ не сѫ толкозъ лоши хора, добри сърца иматъ тѣ. Този българинъ се казвалъ дѣдо Генчо. Добъръ и уменъ билъ той. Нему Господъ помагалъ, и той забогатѣлъ. Още първия пѫть като спечелилъ 10,000 лева, съумѣлъ какъ да ги използува. Имало една бѣдна вдовица, която той знаялъ, живѣла въ единь коптъръ. Той й направя една малка кѫща, купува й покѫщнина, единъ чифтъ волове, праща слугитѣ си да й изоратъ нивата, да й насадятъ лозе, грацина и най-послѣ праща дѣцата й да се учатъ на училище. И като уредилъ всички тия работи, зарадвалъ се и казалъ: хубаво е! Кой животъ е по-красивъ? — Вториятъ животъ е по-красивъ. Ако и ние постѫпваме на земята по сѫщия начинъ, Богъ ще ни помага. Въ тази бѣдна, слаба вдовица живѣе Богъ, затова дѣдо Генчо й помагалъ. Защо Богь се проявява на земята въ най-слабата форма? Една отъ великитѣ тайни е тази именно, че Богъ се проявява въ една отъ най-слабитѣ форми. Самитѣ ангели, като видятъ Бога въ такавз форма, очудвато се. И най-великигѣ духове се очудватъ. Защо Този, Който създаце всичко, взима такава форма? Всички се чудятъ, защо Господъ се е намалилъ до такава малка форма и очакватъ, какво ще излѣзе отъ тази работа. Въ това, именно е величието на Бога, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Него. Господъ ни изпитва, какъ ще постѫпимъ спрѣмо Него. Господъ ще се прояви като една свещена идея въ тебе. Ти можешъ да Го изхукашъ, но Той, тихъ и спокоенъ, съ голѣмо смирение, отново ще се обърне къмъ тебе. Виждали ли сте Бога въ смирение и унижение? Ти може да Го нахукашъ, но Той нѣма да каже: знаешъ ли кой съмъ? Азъ създадохъ свѣта! Когато ти постѫпишъ съ Бога така, Той, макаръ че че плаче, ти ще видишъ въ този случай да капне една сълза отъ очитѣ Му. Когато изпѫдишъ Господа навънъ, една сълза ще капне отъ очитѣ Му. Той ще каже: Това дѣте не е разбрало смисъла н а живота. Защо капва тази сълза? — Това е Неговата Любовь, която казва: „Трѣбва да се моля още много за това дѣте“. Господъ те посѣщава, докато най-послѣ въ тебе проработи законътъ на Любовьта: ти се събудишъ отъ дълбокия сънь и започвашъ да плачешъ. И толкова пѫти ще плачешъ, колкото пѫти Господъ е пролѣлъ по една сълза за тебе. Най-послѣ Господъ събира тия сълзи. праща ги на други и казва: „Свърши се съ тебе, ти разбра великия законь на живота, ела сега да работишъ.“ Така и всички ние сме повикани отъ този великъ законь, да участвуваме въ тази велика драма на живота. Животътъ е драма не трагедия — драма на страдания, драма на противорѣчия. Единъ день, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нѣщо много тържествено, и ние ще разберемъ дълбокия смисълъ на този великъ вѫтрѣшенъ животъ. Затова трѣбва да минатъ всички страдания, за да дойдатъ радоститѣ Христосъ дойде на земята и сѫщо така очакваше Любовь? Но Любовь не Му се даде? Какво Му се даде? — Страдание. Отказа ли се Той? — Не. Питатъ го: „Ти царь ли си?‘ Той казва: „Ти казвашъ, че съмъ царь.“ Защо именно Христосъ отговори по този начинъ? Христосъ съ тия думи обърна вниманието на Пилата, каза му: „Вие имате извратени понятия за царетѣ. Азъ не съмъ отъ тѣзи царе чието царство е на земята. Ако бѣхъ отъ тъзи Царе, моитѣ слуги щѣха по сѫщия иачинъ както и вашитѣ, да се биятъ за мене, но моето Царство не е отъ този свѣтъ.“ Тѣ Го питатъ: какво нѣщо е Истината? Какъ ви опрѣ дѣлихь азъ вчера Истината, какво нѣщо е тя? — Истината води къмъ живота. Второто положение е животътъ на чувствага, животътъ на душата Съ чувствата ние опитваме вѫтрѣшното съдържание на живота въ физическия животъ човѣкъ иска да има кѫщи, ниви, да бѫде богатъ външно. И то е право, защото човѣкъ трѣбва да има нѣщо, което да владѣе, съ което да покаже, че е физическо сѫщество. Той все трѣбва да има нѣкѫдѣ нѣщо материално, на което да разчита. Щомъ е на земята, той не може да бѫде единъ съвършенъ духъ, каквито сѫ ангелитѣ, които живѣятъ въ Бога. Друго важно положение въ живота е, че трѣбва да имаме нѣщо живо, което да обичаме, и да ни обича. Вь първия случай ти искашъ да владѣешъ неодушевени нѣща. Въ втория случай ти искашъ да обичашъ живи сѫщества, които да отговарятъ на твоитѣ чувства. Ти искашъ да имашъ дѣца, искашъ да имашъ жена, искашъ да имашъ приятели. Дойде ли въ тебе този животъ на чувствата, ти непрѣменно ще искашъ да се женишъ, да имашъ дѣца. Туй е естествено нѣщо въ живота. Законитѣ на този животъ трѣбва да се разбиратъ. Той не е така простъ. Въ сегашната форма на живота, тъй, както хората се женятъ, това е прѣдисловие на единъ великъ законъ. Жененето, както сега хората го правятъ, не е нѣщо идеално. Ако нѣкой пита коя ще бѫде идеалната форма на женитбата, казвамъ: хората на бѫдещата култура нито ще се женятъ, нито за мѫжъ ще отиватъ Кога ще бѫде това? — При сегашнитѣ условия това не може да бѫде, пазете това въ ума си. Кога ще бѫде? Когато този умъ, това сърце се измѣнятъ. Това може и при този животъ да бѫде, но при условие; ако придобиете Христа въ себе си, ако придобиете вьзкресението. Слѣдовагелно, този човѣкъ нѣма да бѫде вече ограниченъ. Въ сегашния животъ, тъй както хората се проявяватъ въ своитѣ постѫпки, тѣ извращаватъ чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбиратъ правилно закони на Любовьта и не могатъ да го приложатъ правилно въ живота. Между чувствата на хората не става правилна обмѣна. Когато единъ човѣкъ те обича, и ти не отговаряшъ на тази обичь, ражда се една вѫтрѣшна реакция, която образува язва. Ако той те обича, а ти си индиферентенъ, въ него се раждатъ чувства на умраза. Значи, тази обичь ще се изрази по другъ начинъ. Вие ще кажете: азъ не искамь да зная нищо заради него. Да, но ако той пусне въ твоята градина вадичката си, не го подпушвай. Позволи на тази вадичка да полѣе твоитѣ растения и да мине по-нататъкъ, въ другитѣ градини. Той, като види това, ще се зарадва. Пусни го, Господъ го е допусналъ! Дай възможность на този човѣкъ да се прояви, не го връщай, пусни го да мине. А ти започвашъ да му четешь мораль, да казвашь: кой дяволъ те накаралъ ца дойдешъ тукъ, да ме безпокоишъ. Той ще каже: ами тебе кой дяволь те е накаралъ да стоишъ на пѫтя ми, и азъ да мина покрай тебе? — Това не е разрѣшение на въпроса. Или, ти ще му кажешъ: защо ме обичашъ? Какво хубаво видѣ въ мене? Пъкъ той ще каже: защо да не те обичамъ, какво лошо има вь това? Не е въпросътъ и тамъ. Ако този човѣкъ те е обикналъ, ето една задача, която трѣбва да разрѣшишь. Ако свѣщьта свети, признай, че има защо да свети. Ако нѣкой те обича, признай, че той има право да изяви чувствата си. Ако чувствата сѫ проводници на Божията Любовь, ти имашъ право да ги проявишъ. Искашъ ли да проявишъ чувствата си, ще извикашъ Божественото въ себе си и ще кажешъ: Господи, какъ да постѫпя? — Има начини, по които може да се постѫпи. Вие често избѣгвате да проявявате чувствата си. Не трѣбва да избѣгвате тия нѣща, но трѣбва да изявявате чувствата си правилно. Нѣкой казва: азъ съ дѣтински работи не се занимавамъ! — Най-хубавитѣ работи сѫ дѣтинскитѣ. Животътъ безъ Любовь нѣма смисълъ. Който казва, че не иска да знае нищо за Любовьта. той въ сѫщность най-много се интересува отъ нея, само че се крие. Ами ти като мислищъ за общественого мнѣние, не е ли сѫщото, че искашъ обичьта на хората? Като пишешь нѣщо, не е ли пакь за хората? Искашъ да имашъ власть. Не е ли пакъ за хората? — да дойдатъ при тебе. Искашъ да станешь виденъ човѣкъ. Не е ли пакъ за хората? Навсѣкѫдѣ и въ всичко дѣйствува Любовьта, скрита дълбоко, като единъ вѫтрѣшенъ импулсь. Ще ви прѣдставя нѣкои примѣри изъ живота, но да не ви съблазнявать. Прѣдставете си, запримѣръ, че вие сте една сестра красива, имате мѫжъ, който ви много обича. Единь младъ момъкъ се влюбва въ васъ и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Безъ тебъ не мога, безъ тебь животътъ ми нѣма смисълъ, само тебъ като видя, мога да живѣя, да се приближа къмъ Бога“. Питамъ: какъ ще разрѣшишъ въпроса? — Ще криешъ писмата отъ мѫжа си, нѣма да му казвашь нищо. Това не е разрѣшение на една задача. Азъ засѣгамъ въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсѫждавайте тъй, както Господъ иска. Азъ взимамъ такъвъ случай, дѣто младиять момъкъ не може да живѣе безъ васъ. Вѣрно ли е, че не може да живѣе безъ васъ? Да, въ дадения случай е така, но че може да живѣе безъ васъ, и туй е вѣрно. Той си мисли, той си е внушилъ, че безъ васъ не може да живѣе. Най-послѣ вие се убѣждавате, че ако му откажете, наистина може да се самоубие. Тогава какво трѣбва да правите? Ще започнете да се плашите отъ мѫжа си, ще си кажете: ако се научи той, ще се създаде голѣма неприятность! Да, но и мѫжътъ ви е красивъ. Тамъ е работата сега, че друга нѣкоя сестра, сѫщо красива, злюбва се въ мѫжа ви. Пише му едно писмо: „Азъ не мога да живѣя безъ тебе! Откакъ те видѣхъ, ти стана моя идеалъ“ — и т. н. Той крие писмото, става сериозенъ, мисли, какво да направи. И двамата ставатъ много сериозни въ кѫщи. Въпросътъ е сериозенъ, И двамата сѫ свързани. Питамъ: какъ ще разрѣшатъ въпроса? Какъ го разрѣшаватъ хората въ свѣта? Хората въ свѣта ще го разрѣшатъ по слѣдния начинъ. И двамата единъ день ще си кажатъ, че забѣлѣзватъ, какво чувствата имъ вече сѫ доста охладнѣли, затова да направятъ единъ опитъ, за малко врѣме да се пораздѣлятъ. Съгласяватъ се. Мжжътъ отива въ еди-кой си градъ по работа, по търговия, а жената отива нѣкѫдѣ си на курортъ. Между тѣхъ се промъква една малка лъжа. И двамата не сѫ искрени вече. Тѣ търсятъ единъ начинъ за разрѣшение на въпроса, но ако се опитатъ да скѫсатъ връзкитѣ, отношенията си по този начинъ, правилно ли е рѣшена тази задача? — Не е правилно рѣшена. Защо? Защото този младъ братъ, който се влюбилъ въ сестрата, и тази сестра, която се влюбила въ брата, създаватъ нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и тѣ се намирать въ единъ замотанъ лабиринтъ. Турцитѣ казватъ: чакмакъ сокакъ, задънена улица. Такова е тѣхното състояние. Но има единъ великъ законъ въ свѣта, споредь който тази, женената сестра, въ която се е влюбилъ младиятъ момъкъ, може да трансформира неговитѣ чувства отъ едно по-нисше въ едно по-висше състояние. Тя трѣбва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той дѣйствително я обича, трѣбва да пожертвува всичко за нея. „Азъ искамъ ти да ми покажешъ идеалната любовь. Моятъ мѫжъ е користолюбивъ, но искамъ да видя, че ти, като ме обичашъ, жертвувашъ всичко за мене. Постѫпишъ ли така, ти ще живѣешъ въ душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося въ сърцето си за въ бѫдеще. Защото, ако се самоубиешъ, ще ми създадешъ най-голѣмото нещастие. Ако произведешъ скандалъ съ мѫжа ми, ще наранишъ сърцето ми. Пъкъ, ако съ твоето поведение ме компрометирашъ прѣдъ другитѣ хора, ще ми създадешъ кръстъ, който трѣбва да нося. Това не е любовь. Азъ искамъ твоята любовь да бѫде благословение за тебъ, за менъ и за мѫжа ми. Нека и другитѣ знаятъ, че имашъ свещено чувство въ себе си“. Тъй трѣбва да му говори тя. Ребромъ трѣбва да постави въпроса, и съ това да трансформира чувствата му. Той й казва; „Да, азъ ще направя всичко това“. И дѣйствително, направя го. Какъ? Мѫжътъ на тази сестра е търговецъ. Този младъ момъкъ се пазарява слуга при него, става му най-добриятъ слуга, и мѫжътъ забогатѣва. Той обиква този младъ човѣкъ и всѣка вечерь го хвали на жена си: „Много добъръ, отличенъ човѣкъ е този младъ момъкъ, богато сърце!“ Тя си мълчи, нищо не казва. Слѣдъ врѣме имъ се ражда дъщеря. Расте, развива се и когато стане на 21 години, този младъ човѣкъ е вече 40 годишенъ. Оженватъ го за дъщеря си. Въпросътъ се разрѣши правилно. Това става въ свѣта. Ще кажете: ожениха го! Азъ взимамъ любовьта въ втора степень, дѣто нѣма съблазни. Туй е разрѣшение на въпроса по Божественъ начинъ. Това е по закона на жертвата. Тукъ дъщерята е жертвата. Това е вѫтрѣшно съединение на двѣ близки души. Туй разбирамъ женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материаленъ начинъ, тѣ ще иматъ сѫщата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трѣбва да включва материални сдѣлки. Чувствата трѣбва да се трансформиратъ всѣкога въ втора степень. Онзи, който ви обича, трѣбва да жертвува всичко заради вась. И онази сестра така трѣбва да трансформира неговитѣ чувства, че да нѣма никакви користолюбиви цѣли за свое удоволствие. Сѫщото се отнася и за този братъ, въ когото се влюбила нѣкоя млада сестра. Той трѣбва да трансформира нейнитѣ чувства и да й каже: „Ако ти ме обичашъ, трѣбва да жертвувашъ всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра, и единъ младъ братъ, които идеагно жертвуватъ всичко. И двамата живѣятъ въ тази свещена идея. И двамата жертвуватъ. Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила въ този мѫжъ? — Става слугиня на жената на този, когото обича. Тя започва да хвали слугинята прѣдъ мѫжа си: „Толкозъ внимателна, толкова добра слугиня никога не съмь имала!“ Той мьлчи и си казва: „Така е, и азъ зная сѫщото.“ Тъй трѣбва! — той да хвали слугата, а тя — слугинята. Ето какъ се разрѣшаватъ великитѣ въпроси въ живота! Когато обичаме нѣкого, ще идемъ да му слугуваме. Момата, която обича своя възлюбенъ, ще отиде да слугува на жена му. И момъкътъ, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мѫжа й. Само така може да се разрѣши гози въпросъ правилно. Не постѫпвате ли по този начинъ, всѣкога въ живота си ще имате споръ. Не се ли разрѣши въпросътъ правилно, ще дойдатъ всички нещастия, ще се наложать, не могатъ да се избегнатъ. Защо ставатъ тия нѣща? Защото не живѣемъ правилно. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както днесъ се проявява — по Бога. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както е вложенъ въ великата книга на живата природа и да бѫдемъ чистосърдечни и искрени. Не живѣемъ ли така, ще се роди подозрѣнието. Като дойде подозрѣнието, нищо не се печели. Подозрѣнието може да бѫде вѣрно, може да бѫде и невѣрно, но даже и когато е вѣрно, пакъ нищо не печеля. Добрѣ е да имамъ въ душата си нѣщо хубаво, красиво, за когото и да е. Защото, при сегащнитѣ условия на живота, ние сме склонни, безъ да искаме, да вѣрваме повече на отрицателнитѣ прояви на живота, отколкото на положителнитѣ. А туй спъва нашитѣ души, спира нашето развитие, спира свѣтлината на нашитѣ мисли и чувства. И тъй, който люби нѣкого, азъ му прѣпорѫчвамъ горния методъ за разрѣшение на въпроса. Любовьта е неизбѣжна за всички сѫщества. Всички, стари и млади, все ще чувствувате любовьта, въ една или въ друга форма. Все ще имате по единъ любимецъ, или по една любимка! Много баби сѫ се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя! Свещени сѫ нейнитѣ чувства! Колко е хубаво това нѣщо! Ще уважавате тия чувства. Нѣма да казвашъ: туй старо бабище! Не, това е голѣма обида. Сърцето ти трѣбва да тупти съ едно дѣтинско чувство, като погледнешъ старата баба, която се е влюбила. Въ душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я съ онова велико уважение и почитание, че въ тази й възрасть, на тия стари години, Господъ се проявява въ нея. Ще гледате да закрѣпите туй чувство въ нея, да се зарадва и тя. Въ страданията на Христа се крие нѣщо велико! Той дава великъ примѣръ на самоотричане. Той имаше сили да стори всичко. Казва се въ Евангелието, че войницитѣ, които дойдоха да Го уловятъ, паднаха на лицето си. Той можеше да ги парализира, но ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, азъ съмъ готовъ“. Той бѣше готовъ да пожертвува своя животъ, да понесе всичкитѣ тягости, всичкитѣ страдания, само да не накърни онѣзи страждущи души, да вложи своя животъ въ тѣхъ, за да бѫдатъ спасени. „Азъ приемамъ страданията, дано слѣдъ мене тия хиляди, милиони души да могатъ да се зарадватъ, да заживѣятъ въ тази Любовь, която имъ оставямъ“. Това е великата Любовь, това е великиятъ законь на самопожертвуване. Азъ засѣгамъ единъ отъ жизненитѣ въпроси. На това огнище на Любовьта се раждатъ най-голѣмитѣ противорѣчия, спорове и нещастия въ живота. Разрѣшите ли ги, тогава идва третото положение на живота — идейниятъ животъ, животътъ на Духа, или животътъ на мисъльта, както го наричатъ съврѣменнитѣ културни хора. Тукъ по-лесно се разрѣшаватъ въпроситѣ. Сега всички ще се стремите да разрѣщите по любовенъ начинъ вашитѣ отношения къмъ окрѫжаващитѣ ви. Не мислете, че любовьта нѣма да дойде. Ако любовьта не се прояви въ положителенъ смисълъ, ще се прояви въ отрицателенъ смисълъ: въ умраза, отмъщение, негодуване и т. н. Затуй, съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Когато дойдемъ въ противорѣчие съ любовьта въ живота, ние трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога — изворътъ на живота. Всѣко противорѣчие насочва мисъльта ни къмъ Бога и казваме: Господи, Ти, Който си Любовь, най-високиятъ върхъ, помогни ми да се изкача на този върхъ, отъ тамъ да погледна! — и започвашъ да се качвашъ на този върхъ. Защото съ седенето си на низкитѣ мѣста, безъ да се качваме на този върхъ, нѣма да можемъ да обичаме и да ни обичатъ. Започватъ ли да те обичатъ хората, качи се на този върхъ. Обичашъ ли хората, пакъ се качи на този върхъ. И въ двата случая — когато обичашъ, и когато те обичатъ, трѣбва да се качишъ на високия върхь. Не се ли качишъ, ти ще изживѣешъ най-голѣмитѣ противорѣчия, които животътъ може да ти донесе. Нѣкой казва: азъ намѣрихъ една душа, съ която можемъ да се разбираме. Намѣрилъ си една душа, но слѣдъ двѣ години намѣришъ друга душа, а първата изоставяшъ. Слѣдъ други двѣ години намирашъ трета душа и т. н. Най-послѣ виждашъ, че тази душа, която си обичалъ, умира. „Отиде", казвашъ, „моятъ приятепь умрѣ". Може ли да умиратъ онѣзи, съ които се обичаме? Може ли да умре една душа, която обичашъ? Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която умира. Азъ не вѣрвамь въ смьртьта на душата, която те обича. Онзи, който те обича свещено, слѣдъ като замине въ другия свѣтъ, пакъ е около тебе - Той мисли постоянно за тебе, всичко прави за твое цобро. Той е силенъ човѣкъ, силенъ духъ. Като умре, може да ти помага десеть пѫти повече, отколкото приживѣ. Тогава той е повече живъ, отколкото когато бѣше на земята. Като умре, ти мисли само за него, безъ да плачешъ. Като мислишъ заради него, ще ти опекне нѣщо на душата, понеже чрѣзъ него се проявява Богъ. Богъ ще ти покаже своя образъ. И тъй. всччки ние сме образъ на Бога, на Неговата Любовь. Нашиятъ животъ на земята ще придобие смисълъ само тогава, когаго изразимъ Божията Любовь, когато се качимъ на най-високия върхъ. Само тогава вашиятъ животъ ще се осмисли, и само тогаза ще може да придобиете тази красота, която тьрсите. Нали сестритѣ искатъ да бѫдатъ красиви? Пъкъ и братята искатъ да бѫдатъ красиви. Не е лошо това. Азъ ви казахъ, какво значи красота. Красотата, това е Истината. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да има Истината въ себе си. Послѣ, човѣкъ трѣбва да има животъ въ себе си, но трѣбва да се качи на най-високия върхъ. Най-послѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, но трѣбва да бѫде и мѫдъръ. Съ тази си бесѣда искамъ да ви накарамъ да се качите на най-високия върхь, да се свържете съ най-великата сила въ свѣта, да дойдете въ съприкосновение съ Истината, която ще ви даде тази възвишена красота на живота. Това ще бѫде встѫпление къмъ онзи великъ Божественъ животъ, който може да се изрази на земята. Ние ще можемъ да живѣемъ въ този Божественъ животъ, само когато излѣземъ извънъ земнитѣ условия и минемъ въ по-висши условия на живота си. Ние, които се срѣщаме тукъ, ще се срещнемъ и при тия по-висши условия. Кѫдѣ сѫ тѣ? — При Господа. Дѣ е Господъ? — Господъ е навсѣкѫдѣ. Ще се срещнемъ при по-красиви условия на живота! Сега, ще ви дамъ една картина, каква ще бѫде тази срѣща. Прѣдставете си, че имате единъ младъ момъкъ, 21- годишенъ, свършилъ гимназия, много интелигентенъ, образованъ, срѣща се съ едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговоръ съ него. Между този младъ момъкъ и малкото дѣгенце се образува една връзка, едно съприкосновение въ чувствата имъ. Тази връзка не е умствена, защото това дѣте не може да разсѫждава като момъка.Слѣдъ години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, свършва гимназия, а младиятъ момъкъ е вече 40-годишенъ. Какви ще бѫдатъ отношенията имъ при тази срѣща? Тази мома е придобила извѣстни знания. Тѣ сега могатъ да се разговарятъ, могатъ да се разбиратъ и по умъ Любтвьта на тази мома сега ще бѫде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защого дѣцата сѫ материалисти. Тѣхната любовь е неустойчива. Тѣ се привързвать кьмъ всички хора. Дѣцата сѫ идеалисти въ друго отношение — по своята чистота. Ние не можемь да вземемъ дѣцата като идеалъ за любовьта, тѣ сѫ много неустойчиви. Азъ взимамъ двѣ фази въ живота, като идеални образи на любовьта: младата мома на 21 години, и стариятъ дѣдо на 100 години. Любовьта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възрасть не се е покварила въ любовьта си, тази любовь ще има идеаленъ характеръ. Хората отпослѣ се покварятъ; като влизатъ въ живота, тогава се явяватъ примѣси въ любовьга имъ. Тия примѣси развалятъ красивата любовь. Всички сте минали прѣзъ тази възрасть. Нѣкои отъ васъ още живѣете въ 21-та си година; други вече мислять да я напуснатъ, казватъ: тукъ, на земята съ идеали не става. ами чакай да се вдълбоча въ себе си, да поразгледамъ, какво имам. И като се затворите, какво става? — Въздухътъ става несносенъ за живота ви. Човѣкъ не трѣбва да се затваря, но трѣбва да се отвори, като цвѣтъ за тази Божествена свѣтлина и да придобие тази мощна форма. Вие още не сте любили. По кой начинъ не сте любили? Вие още слуга и слугиня не сте ставали, нито при тебе слуги сѫ идвали. Слуга да станешъ! — туй е разрѣшението на задачата на Любовьта. Вие тепърва ще почнете да разрѣшавате този вьпросъ. Тепърва ще започнете да прогвявате любовьта си! За васъ сега се създаватъ условия. Вие сте повикани да разрѣшите този специаленъ въпросъ, специаленъ въ неговия пръвъ етапъ. Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си. Отрече ли се отъ себе си, споредъ онова дълбоко разбиране смисъла на тия думи, той е завършилъ цѣлокупния си животъ. Разрѣши ли въпроса въ тази форма, той ще добие пълно разрѣшение да помага и на другитѣ. Само така ще се образува между васъ тази хармония, тази мека атмосфера, безъ подозрѣния, безъ съмнѣния и безъ страхъ. Азъ трѣбва да имамъ въ съзнанието си само единъ идеалъ, да зная, че въ душата ми царува безкористна любовь и да кажа: азъ съмъ готовъ да жертвувамъ живота си за доброто на всѣка душа! Всѣка сестра и братъ трѣбва да сѫ готови да жертвуватъ всичко за онзи, когото обичатъ. Ако ние сме готови така да се жертвуваме единъ за другъ, ние ще се жертвуваме и за Бога. Вие не трѣбва да взимате всичко това въ букваленъ смисълъ. Ще дойдатъ изпитанията и ще ви заставятъ да проявите любовьта. Нѣкой пѫть ангелитѣ слизатъ отъ небето съ цѣль да разрѣшатъ извѣстна задача на Любовьта. Напримѣръ, на нѣкой ангелъ се дава задача, да прояви Любовьта чрѣзъ нѣкоя сестра съ кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трѣбва да влѣзе въ нейното сърце и да изяви Любовьта навъчъ. Тази мома като се влюби, ще се намѣри въ небрано лозе. Какво ще прави? Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото ангелътъ разрѣшава своята задача. Ако тя върви по неговитѣ съвѣти, ще дойде до най-красиво разрѣшение на Любовьта. Обаче, ако не послуша този свещенъ гласъ, ще падне въ изкушение. И тъй, когато казвамъ, че Богъ е Любовь, подразбирамъ, че нѣкой ангелъ разрѣшава въ васъ задачата на Любовьта. Когато Богъ дойде въ васъ да се прояви, по никой начинъ нѣма да Го подпушвате. Подпущите ли Го, вие ще си създадете най-голѣмото нещастие. Ще съзнавате, че Господъ е въ васъ, ще слушате Неговия свещенъ гласъ; ще бѫдете вѣрни, нѣма нито на йота да отстѫпвате отъ това, което ви говори. Вървете по този правъ пѫть, и не се бойте! Вървите ли по този пѫть, ще се яви разширение въ сърцето и душата ви. Умътъ ви ще се освободи отъ всички спънки и ограничения, Тогава вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на живота, ще оздравѣете отъ всички недѫзи и, окрѫжаващитѣ ви ще познаятъ, че вашиятъ животъ е чистъ. Тази е великата задача, която ви прѣдстои да разрѣшите. Ако не разрѣшите въпроса по този начинъ, тогава ще имате единъ животъ на изсъхване. Да скѫсате извѣстни връзки и да считате, че сте ги разрѣшили, това е глупаво. Религиознитѣ хора въ това отношение сѫ егоисти. Божественото учение, което иде въ свѣта да подигне човѣчеството, нѣма такъвъ характеръ, какъвто вие се стремите да му дадете. Та всички ще се молимъ! И тъй, молете се единъ за другъ не за опрощение на грѣховетѣ си, но Богъ да оправи пѫтищата на Любовьта, която дѣйствува въ вашитѣ сърца. Богъ да оправи пѫтищата на свѣтлината, която се отправя къмъ вашия умъ. Богъ да оправи пѫтищата на знанието, което иде да се всели въ вашитѣ души, да ви покаже свещения пѫть на живота. Казвате: ние можемъ да направимъ всичко. Ако Богъ живѣе въ насъ като Любовь; и ние като живѣемъ въ Него, щомъ прояви Любовьта Си, ние ще се качимъ на най-високия върхъ, ще дойдемъ въ съприкосновение съ най-високата сила — Любовьта, ще бѫдемъ при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде новото човѣчество. То е създадено вече, но ще се даде изразъ на новия човѣкъ. Ние ще почувсгвуваме тази вѫтрѣшна връзка, ще минемъ отъ спяще състояние въ будно, или отъ смьрть, отъ ограничено състояние въ безгранично, отъ врѣменния животъ къмъ вѣчния, дѣто нѣма изтощаване — съ една дума, ще намѣримъ туй, което алхимицитѣ сѫ търсили — „вѣчното подмладяване.“ Това е смисълътъ на живота — човѣкъ постоянно да усѣща въ себе си, какъ се подмладява, какъ се видоизмѣня отъ красота въ красота, оть сила въ сила. Затова Христосъ пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е врѣме. За въ бѫдеще, когаго Духътъ дойде, Той ще ви научи. Тогава азъ пакъ ще бѫда на земята“. Сега Богъ иде въ свѣта да се изяви по единъ новъ начинъ. Той се изявява въ всички ни, прѣустройва всичко наново. Ние ще бѫдемъ строители на туй ново, строители на новото човѣчество. Вие ще кажете: какво можемъ да правимъ ние тукъ? — Богъ, Който живѣе въ насъ, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можемъ да направимъ. Тѣзи „ние“ вече живѣятъ по цѣлата земя. Единъ день тия Братя ще започнатъ да ви посѣщаватъ, и тогава нѣма да се плашите. Нѣкой отъ тия Братя ще дойде, и тогава мѫжътъ нѣма да пита: кой бѣше онзи, който влѣзе въ кѫщи? И ти нѣма да питашъ мѫжа си: коя бѣше онази, която влѣзе въ стаята? Ще имаме свещена вѣра единъ въ другъ, и никой абсолютно нѣма да се съмнѣва въ нѣщо нечисто. Всичко ще бѫде свещено! Любовьта ще се проявява и по другъ начинъ, безъ какво и да е опетняване, което грѣхътъ е внесьлъ. Навсѣкѫдѣ ще има голѣмо изобилие. Коя мисъль остана въ ума ви като най-важна? — Мисъльта за Божественото. Вие не се безпокойте, какъ ще се разрѣши въпросътъ. Той ще се разрѣши по единъ естественъ пѫть, но всички трѣбва да бѫдете готови, когато Божественото говори въ васъ, да Го слушате. Всички трѣбва да бѫдете готови за това, да не жертвувате Божественото, да не се отказвате отъ Него, но да Го познаете. Този въпросъ е за сега, не е за въ бѫдеще. Днешния день ще отбѣлѣжимъ съ това — да се качимъ на високия върхъ! Туй ще бѫде задачата ни. Сега ни прѣдстои една материална работа — да се качимъ на високия върхъ. Той е много високъ, но всетаки приятно е да се качимъ горѣ! Само тамъ ще разберете, какъвъ е този върхъ. Той не е много остъръ, той е най-красивиятъ върхъ, който нѣкога сте виждали въ свѣта. Той е толкозъ красивъ, че като се качи човѣкъ горѣ, каквато скръбь и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено, и той забравя всичко. Като се качи на високия върхъ, човѣкъ е готовъ всичко да изправи. Нѣма нѣщо невъзможно за него! Той казва: не струва човѣкъ да скърби! Музикантъ може да стане, поетъ може да стане, господарь може да стане — каквато работа и да започне, всичко разрѣшава. Като погледне отгорѣ, той поклати глава и казва: сега разбирамъ Божиитѣ пѫтища! Господи, прати ме пакъ долу. И като слѣзе долу, той вече е пъленъ съ онази велика сила на Любовьта. Отдѣто мине, носи благословение. Такива сѫ великитѣ Братя! Все отъ този върхъ слизатъ; тѣ тамъ живѣятъ. Като слѣзатъ, послѣ отново се качватъ, защото все отъ тамъ черпятъ. Дойдатъ на земята, пакъ се върнатъ. Слѣзатъ, пакъ се качатъ. Постоянно има слизане отъ върха, и качване къмъ върха. Сега, по сѫщия законъ, и вие ще започнете да се качвате и слизате — това е великото разрѣшение на въпроса! Срѣда, 8 ч. с. 26 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Подпушване на свѣтлината. Ще ви прочета 18-та глава отъ Евангелието на Матея. „Ако се не обърнете и не бѫдете като дѣцата, нѣма да влѣзете въ Царсгвото небесно“. — Това е едно много ясно положение за васъ, но не е приложено. Вие казвате: ние го разбираме. Да, разбирате, но опитайте се да го приложите! Запримѣръ, сега азь гледахъ отъ прозорцитѣ, като се дигнахте да дойдете тукъ, дигнахте прахъ до 20 м. височина, който послѣ сами ще гълтате. Вие не стѫпвате на пръсти, не вървите полекичка, а бързате, всѣки тича да заеме първото мѣсто. Като се яви малко вѣтъръ, този прахъ ще навлѣзе въ устата, въ дробоветѣ ви, ще се яви кашлица, неразположение. И слѣдъ всичко това ще кажете: неразположенъ съмъ нѣщо. Този прахъ е на мѣстото си, но слѣдъ дъждъ, обаче сега не е врѣме за дъждъ, защото, щомъ дойде дъждътъ, ще развали нашето събрание и тукъ не ще можете да седите. Та първото нѣщо: като идвате тукъ, ще стѫпвате на пръститѣ си полекичка, внимателно, да не дигате прахъ — нищо повече. На какво мязате вие? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Азъ съмъ виждалъ нѣкой ученъ, свършилъ два факултета, върви по прашния пѫть, бърза, разисква философски въпроси, но дига прахъ наоколо си, гълга го, а послѣ кашли, киха. Той трѣбва да върви съобразно мисъльта си: каквато е мисъльта му, такова трѣбва да бѫде и движението на краката му. Вие трѣбва да обръщате внимание на това, какъ ходите, защото споредъ вървежа си вие издавате скритото въ васъ, вашия недѫгъ. Вие вървите тъй, малко изкривени, ребромъ, но съ това се издавате. Човѣкь трѣбва да върви правъ. Като направи едно движение, въ него да се забѣлѣзва пластичность. Той трѣбва да бѫде като корабъ, който като се издига и слага по повърхнината на водата, да образува онѣзи кривитѣ линии, да прави движения ту на една, ту на друга страна, но тия движения да бѫдатъ гъвкави, пластични. Каквито сѫ движенията на вашето тѣло, та кава ще бѫде и мисъльта ви. Ако движенията, ви сѫ гъвкави, пластични, и мисъльта ви ще бѫде гъвкава, пластична. Казвате: е, то е физическо. Да, но физическото е резултатъ на духовното. Забѣлѣзвамъ, нѣкой писалъ едно писмо. Започналъ най-първо много внимателно, отчетливо, но послѣ станалъ по-невнимателенъ, започва да зацапва, да прави грѣшки и се извинява: ще ме извините, направихъ много грѣшки, зацапахъ, защото снощи свѣщьта ми догаряше, та не се виждаше добрѣ. Казвамъ: това не е извинение, ти не трѣбва да пишешъ никакво писмо вечерно врѣме. Като изгрѣе слънцето, тогава ще напишешъ писмото си. На когото и да пишешъ, ще знаешъ, че пишешъ като за Господа, като за ангелитѣ — ще се научишъ на чистота. Ангелитѣ сѫ сѫщества на абсолютната чистота, на редъ и порядъкъ. Сега запримѣръ, вие искате да живѣете като тѣхъ, но щомъ влѣзете въ това училище, много пѫти ще плачете, много пѫти упражненията ви ще бѫдатъ задрасквани, ще ги връщатъ и единъ, и два пѫти. Това трѣбва да знаете! Всѣки животъ е единъ Божественъ день, и когато не напишете упражнението си добрѣ, постоянно ще повтаряте програмата си. Сега, въпросътъ е да станете като малкитѣ дѣца. Като кои дѣца? Като глупавитѣ дѣца ли? — Не, като разумнитѣ дѣца. Майката, запримѣръ, казва на своето разумно дѣте: хайде, мама, вземи тази стомничка! — Сега, мама — скача, взима стомничката и отива за вода. Друго нѣщо мога ли, мамо, да направя? Хайде сега донеси малко дръвца! То веднага отива, донася дръвца. Разумното дѣте никога не пита защо все него пращатъ. Напротивъ, то казва на майка си: мамо, прати мене да услужа. И наистина, то всѣкога услужва. Васъ, като ви пратятъ единъ — два пѫти да услужите нѣщо, на третия пѫть казвате: само азъ ли ще ходя за вода? Сега запримѣръ, кой ходи тукъ за вода? Вие казвате: по-културнитѣ братя не бива да ходятъ за вода. Тъй е, по-ученитѣ братя не бива да ходятъ за вода, но по-проститѣ — могатъ. Щомъ мислите тъй, това е въ реда на нѣщата и въ свѣта. Тогава и вие мислите като хората отъ свѣта. Въ такъвъ случай, какво ново има въ васъ, което да ви отличава отъ свѣтскитѣ хора? Като казвамъ, че всички трѣбва да ходите за вода, не значи, че ако отида да донеса една стомна вода, ще стана по-добъръ, но азъ, който съмъ свършилъ два факултета, ако отида за вода съ онова дълбоко убѣждение, съ онова смирение като у малкитѣ дѣца, то като донеса стомната съ вода, въ мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влѣзе въ водата. Че какъ мислите? Тия свещени идеи могатъ да влизатъ въ стомнитѣ! И който пие отъ тази стомна, ще възприеме една отъ тия свещени идеи. Азъ ще отида нѣкой день да донеса една стомна вода, и вие, като пиете отъ нея, ще видите, какви нови идеи ще влѣзатъ въ васъ. Ако вие ме заставите да сторя това, азъ нѣма да отида, но ако направя това нѣщо съ дълбокото убѣждение, че трѣбва да донеса вода, като пиете отъ тази вода, ще видите, какви нови идеи, какви нови убѣждения ще почерпите отъ нея. Трѣбва да направя това нѣщо и азъ, но какъ? — Съ онова дълбоко вѫтрѣшно убѣждение че като носятъ всички вода, и азъ да донеса. У мене трѣбва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбокъ свещенъ потикъ, да донеса една стомна вода. Това значи да бѫдемъ като онѣзи малки, разумни дѣца. Не казвамъ, че у васъ нѣма доброто желание да направите това, или онова, но вие считате, че извѣстни идеи сѫ за прѣдпочитане прѣдъ други. Като дойде да служимъ на Бога, всички идеи иматъ еднаква тяжесть. Защо? Защото въ една машина и малката вида, и голѣмата вида могатъ да причинятъ еднаква врѣда. Нѣкой пѫть малката вида може да причини по-голѣма опасность, по-голѣма врѣда, отколкото голѣмата, но има и обратни процеси. Нѣкой пѫть малката вида струва повече, отколкото голѣмата. Като дадешъ на нѣкой майсторъ да поправи тази малка вида, той казва: съ такивд малки работи не се занимавамъ, трѣбва да платите повече. Мѫчно се правятъ малкитѣ работи! За тѣхъ се изисква по-голѣмъ майсторъ. Голѣмитѣ работи и циганинъ може да неправи, но за малката вида, за онази малка, деликатна часть, всѣки не може да се заеме, нея само голѣмиятъ майсторъ може да хване и поправи. Нѣкой пѫть една малка, микроскопическа постѫпка ни струва по-скѫпо, причинява по-голѣма пакость, отколкото голѣмата За голѣмитѣ нѣща ние сме съвьршени, съ чукове можемъ да ги поправимъ, лесно ги дѣламе, но за малкитѣ нѣща се изисква голѣмъ майсторъ. „И който приеме едно таквозъ дѣте въ мое име, мене приема.“ Какво разбирате отъ този стихъ? Какъ трѣбва да се приеме такова едно дѣте — вѫтрѣшно, или външно? — Вѫтрѣшно. Такива дѣца нѣкой пѫть се изпращатъ отъ небето да посѣтятъ земята и като дойдатъ, запитватъ: мога ли да дойда у васъ, да ви погостувамъ една седмица? Туй дѣте е много разумно. Като ви дойде на гости, ще ви свърши много работа: каквото поискате ще направи. Ти го погледнешъ и си кажешъ: не е това дѣте, което очаквамъ, не мога да го приема. Ти не приемашъ това свещено дѣте, но съ това изгубвашъ много. Като си замине то, ти почувствувашъ една болка и си казвашъ: не направихъ добрѣ. „Който съблазни едного отъ тѣзи малкитѣ, които вѣрватъ въ мене, за него по-добрѣ би било да се окачеше на врата му камъкъ водениченъ и да потънѣше въ дълбинитѣ на морето“. Една отъ голѣмитѣ погрѣшки се крие тукъ именно, че нѣкой пѫть ние можемъ да съблазнимъ и другитѣ. Тогава? Именно отъ това трѣбва всички да се пазите. Азъ мисля тази вечерь да ви говоря върху християнската етика, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ въ живота си. „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“ „По-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и съ двѣ нозѣ да влѣзешъ въ вѣчния огънь.“ „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли отъ себе си; по-добрѣ ти е съ едно око да влѣзешь въ живота, а не да имашъ двѣ очи и да бѫдешъ хвърленъ въ пъкъла огненъ“. Христосъ подъ думата „око“ е подразбиралъ всички навици, създадени въ насъ отъ миналото. Ако азъ кажа на единъ волъ, че докато не отрѣже своята опашка и я хвърли, никога нѣма да стане човѣкъ, какво ще ми каже той? Ще каже: тази опашка ми трѣбва, азъ съ нея се браня отъ мухитѣ. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е отъ Бога. Питамъ: като човѣкъ, той ще има ли нужда отъ тази опашка? — Нѣма. Е, да допуснемъ сега, че ти имашъ това завистливо око, съ което виждашъ навсѣкѫдѣ, кому какво е дадено, какво ще те ползува то? Добрѣ, ти си християнинь, влѣзешъ нѣкѫдѣ, но съ това око виждашъ само лошитѣ работи — кой кѫдѣ седналъ, кой взелъ първото мѣсто, кой седналъ на плюшенъ столъ, съ какви дрехи билъ облѣченъ и т. н. — какво те ползува всичко това? Човѣкъ вьзприема съ такова око всички тия работи, напълва ума си само съ такива мисли и почва да критикува всичко, което вижда. Той не вижда хубавитѣ работи. Какво добро ще допринесе съ всичко това за себе си? Въ дадения случай, за себе си той е гочило, нищо повече. Ако азъ стана едно точило и изтривамъ ръждата на хората, това въ дадения случай е добро за тѣхъ, но за мене, като човѣкъ, не е добро, азъ имамъ друго прѣдназначение, ще загубя правата си посока. За точила има хиляди други хора, по-способни, нека тѣ извършатъ тази работа! Господъ не ме е пратилъ да бѫда точило въ този свѣтъ, нито пъкъ васъ е пратилъ да бѫдете точила. Та въ този смисълъ, всички онѣзи непотрѣбни навици, трѣбва да се отрѣжатъ и да се изхвърлятъ навънъ. Тѣ сѫ като онѣзи дяволски нокти, тъй нареченитѣ мазоли, брадавици, които, за да отрѣжешъ, трѣбва да изтръгнешъ отъ коренъ, иначе не можешъ да ходишъ. „Гледайте да не прѣзрете едного отъ тѣзи малкитѣ!“ „Ако единъ человѣкъ има сто овци и се изгуби една отъ тѣхъ, не оставя ли той 99-тѣ въ гората и отхожда да търси едната?“ Христосъ цитира този стихь като фактъ отъ живота. Така правятъ и овчаритѣ. „И ако се случи да я намѣри, истина ви казвамъ, че се радва за нея повече, нежели за 99-тѣ неизгубени. Това не е волята на Отца вашего, Който е на небеса, да погине единъ отъ тѣзи малкитѣ“. Подъ „малкитѣ“ подразбирамъ въплотенитѣ души, които сѫ дошли на земята да се спасятъ. Хубаво, дойде нѣкой тукъ, и вие му казвате: не можешъ да се спасишъ, върви си! Вие много бързо рѣшавате въпроситѣ. Добрѣ е човѣкъ да рѣшава бързо, но само въ нѣкои случаи; нѣкога не е добрѣ. Защо? Защото щомъ рѣшавашъ бързо, и за тебе ще рѣшатъ бързо. Щомъ рѣшавашъ медлено, и за тебе ще рѣшатъ медлено. „Ако ти съгрѣши братъ ти, иди и обличи го между тебе и него самичъкъ!“ Знаете ли защо трѣбва да отидешъ самичъкъ? Онзи ученикъ, който се заема да скрибучи на своята цигулка, трѣбва да се отдѣли нѣкѫдѣ самичъкъ да свири, никой да го не чува. Чували ли сте такова скрибучене на цигулка? Този ученикъ си свири, а тебе ти дотегва да го слушашъ. Ето защо, понеже ти ще сподѣлишъ съ този твой братъ горчиви думи, а може и да се поскарате, идете надалечъ, двама само да сте, никой да ви не чува. Ако има трети, и той ще се намѣси, а това ще обърка работата. Иди при брата си и насамѣ го изобличи! Той ще те изобличи, ти ще го изобличишъ, и тъй ще се свърши въпросътъ. Така е по-хубаво. Онѣзи, които иматъ право да правятъ бѣлѣжки, това сѫ пророцитѣ, изпратени отъ Бога. Само тѣ иматъ право да из-обличаватъ, да правятъ общи бѣлѣжки. Знаете ли, колко пророци сѫ бити за това? Трѣбва да знаете, че за всѣки човѣкъ, който не знае да изобличава, Господъ казва: „Я му дайте единъ хубавъ урокъ!“ Трѣбва да знаешъ какъ да изобличавашъ. Ако направишъ една малка погрѣшка въ изобличаването, ще ти дадатъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ какъ да изобличавашъ. „Ако те послуша, спечелилъ си брата си.“ — Значи, при брата си ще отидешъ самъ. „Но, ако те не послуша, вземи съ себе си още едного или двама, за да се потвърди всѣка дума чрѣзъ устата на двама или трима свидѣтели.“ — Значи, при първия опитъ самъ ще отидешъ, при втория опитъ — съ единъ или двама братя, тъй че двама или трима ще бѫдете. „Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че, ако и църквата не послуша, нека ти бѫде като езичникъ или митарь“. — Значи, има три фази: най-първо ще отидешъ самъ, послѣ ще отидете двама или трима, слѣдъ това ще отидете при църквата, и така тѣ ще рѣшатъ въпроса. „Истина ви казвамъ: каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ — Тъй ще бѫде за всѣки едного, който постѫпва съобразно Божия законъ. Тогазъ пристѫпи Петъръ при Него и рече: „Господи, до колко пѫти, ако ми сгрѣши братъ ми да му прощавамъ, до седемь пѫти ли?“ Петъръ излиза изъ между дванадесетьтѣ ученици, като старши братъ и запитва Христа, до колко пѫти да прощава на брата си. Умно постѫпва той. Уменъ човѣкъ е, осигурява се. Казва му Исусъ: „Не ти казвамъ до седемь пѫти, но до седемдесеть пѫти по седемь.“ Петъръ, като прѣсметна, казва: „Много е това, на седемдесеть мѣста по седемь!“ „И смили се господарьть надъ тогози слуга, пусна го и прости му заема.“ Христосъ привежда единъ примѣръ отъ древностьта за единъ древенъ царь, който е постѫпилъ така. Тоя примѣръ не е измисленъ. Сѫществувалъ е този разуменъ царь. Понеже този слуга нѣмаше да си плати дълга, повѣлѣ господарьтъ му да продадатъ него, жена му и дѣцата му и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна прочее слугата прѣдъ него, кланяше му се и думаше: „Имай търпѣние къмъ мене, и ще ти платя всичко!“ „Така и Отецъ Мой Небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърцата ваши всѣки на брата си прѣгрѣшенията.“ — Тукъ Христосъ засѣга единъ кармически законъ. Между хората сѫществуватъ не само обикновени отношения, но и кармически отношения, кармически връзки. Азъ ще приведа само нѣкои извадки отъ прочетената 18-та глава. Казва се, че Богъ е свѣтлина. Богъ не само че е свѣтлина, но Той произвежда свѣтлината, проявява се въ свѣтлината. Всѣки човѣкъ, който иска да борави съ свѣтлината, трѣбва да разбира законитѣ й. Свѣтлината си има свои начини, методи, по които дѣйствува. Тази свѣтлина, която дѣйствува въ физическия свѣтъ, тази свѣтлина, която дѣйствува въ духовния свѣтъ и тази свѣтлина, която дѣйствува въ умствения свѣтъ, се различаватъ по своята сила, по своята интенсивность. Свѣтлината, както и всички други сили, може да се подпуши, да стане натрупване. Това става и въ хората, и тогава се образува туй вѫтрѣшно горене, което ги изсушава. Нѣкои хора сѫ нервни по причина, че свѣтлината въ тѣхъ е подпушена. Въ тѣхъ се образува вѫтрѣшно електричество. Тѣзи хора ставатъ сухи, слаби като куки, много нервни, много нетърпеливи — подпушили сѫ свѣтлината. Ти не можешъ да търпишъ нѣкого, то е подпушване. Ти не можешъ да изслушашъ нѣкого, то е подпушване. Изслушвай го, изтърпи го, ще има врѣме и ти да говоришъ. Ако разбирашъ законитѣ, ти всѣкога можешь да говоришъ. Кои закони? — Законитѣ на говора. Силниягь изворъ всѣкога може да се прояви повече, огколкото слабиятъ. На силния изворъ всѣки може да отвори пѫть, а онзи слабия изворъ, оть който водата едва цицирика, и дѣцата могатъ да го подпушатъ. Той се оплаква на хората и казва: „Кажете на тѣзи дѣца да не ме подпушватъ, да ме оставятъ свободно да си върша работата!“ А този голѣмиятъ изворъ казва: „Азъ и тѣзи дѣца мога да нося.“ Голѣмиятъ изворъ зацига всички прѣгради. Той казва: „Всѣки, който се опита да ме спре, ще бѣга далечъ отъ мене“. Това е силниятъ човѣкъ. Силниятъ човѣкъ е като голѣмиятъ изворъ. Учениять човѣкъ е силенъ човѣкъ, ти ще бѣгашъ отъ него. Ти не можешъ да го подпушишъ. Той всичко може да аргументира. Всѣки може да подпуши малкиятъ изворъ. Слѣдователно, при голѣмия изворъ ти ще бѫдешъ разуменъ да не го подпушвашъ, защото самъ ще си причинишъ врѣда. Но и малкия изворъ не подпушвай, защото той може да образува локва, и пакъ ще причини врѣда. Съ това ти нищо не печелишъ, но само правишъ пакости. Бѫди благоразуменъ, пусни извора въ себе си! Законътъ, който може да извадите отъ този примѣръ и да го приложите въ живота си, е слѣдниятъ: силнитѣ желания, силнитѣ мисли, силнитѣ чувства, които излизатъ отъ дълбочината на вашата душа, това сѫ силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква прѣграда на тѣзи Божествени потици. Дай имъ ходъ да се проявятъ! За тѣхъ нѣма да давашъ никакъвъ отговоръ. Дойдатъ нѣкои при тебе, питатъ те: защо си допусналъ този изворъ да тече въ тебе? Ти ще имъ кажешъ: това е изворътъ, който извира отъ мене. Той кара воденици, азъ не трѣбва да го спирамъ. Той ще си тече, а азъ спокойно ще си продължавамъ пѫтя. „Ама винтове трѣбва да му се турятъ!“ — Елате вие да турите тѣзи винтове. Тукъ, прѣди години, имахме единъ много религиозенъ братъ, който казваше: въ името на Исуса Христа азъ мога да направя всичко. Той имаше много планове. Запримѣръ, имаше единъ планъ да вземе една кандилница, да ходи изъ Търново и да кади. Обаче, това не направи. Единъ день му идва друга една идея — да опита силата си. Какъ? Единъ день, при обиколката си изъ търновско, като минава прѣзъ село Беброво, излиза срѣщу него единъ голѣмь бикъ. Този братъ хваща бика за рогата и казва: въ името на Исуса Христа азъ ти заповѣдвамъ да се махнешъ! Този бикъ не познава думитѣ „въ името на Исуса Христа“, поваля светията на земята и го рови въ праха. Идватъ други двама души и едва го спасяватъ. Какво трѣбваше да направи той? — Той трѣбваше най-първо да опита силата си на единъ малъкъ бикъ, че послѣ на по-голѣмъ, на по-силенъ. А той, изведнъжъ отиде срѣщу голѣмия бикъ. Обаче, бикътъ излѣзе по-силенъ. Всѣка ваша силна мисъль е единъ голѣмъ бикъ, който излиза насрѣща ви. Не я бутайте, оставете я на страна! Нека си ходи изъ горитѣ, нека си върви изъ своя пѫть. Остави силната мисъль сама да се реализира. Слабитѣ изворчета сѫ най-добри за васъ, използувайте ги разумно! И въ тѣхъ има сила. И тъй, при реализиране на вашитѣ мисли, чувства и желания, пазете слѣдния законъ: не подпушвайте свѣтлината на вашия умъ! Щомъ я подпушите, ще се яви съмнѣние въ душата ви. Азъ гледамъ, мнозина сѫ повѣрвали въ Бога, но срещне ги нѣкой и, отъ своя страна, иска да ги наставлява да вѣрватъ. Онзи, който наставлява хората въ вѣрата, трѣбва да разбира степенитѣ на вѣрата, като разумни сили. Той самъ трѣбва да разбира, въ какво седи степеньта на вѣрата. И тогава, като обяснява на другитѣ хора, или на нѣкой братъ, да може да имъ я прѣдаде. Първо, ти трѣбва да си способенъ да прѣдадешъ вѣра на нѣкой човѣкъ. Ти не можешъ да прѣдадешъ вѣра на когото и да е, който нѣма търпѣние. Щомъ не търпи, не се опитвай да му говоришъ за вѣра, говори му други работи. Щомъ придобие търпѣние, тогава можешъ да му говоришъ за вѣра. Имайте прѣдъ видъ едно правило за себе си: безъ търпѣние не можете да приложите нищо. Вие искате да приложите нѣкои нѣща, но не успѣвате. Защо? Защото нѣмате търпѣние. Въ окултната наука има методи, редъ правила за придобиване търпѣние. Запримѣръ, да вземе човѣкъ едно огледало и да се гледа въ него 5 — 10 —15 минути, до 1/2 часъ. Седѣли ли сте вие толкова врѣме прѣдъ нѣкое огледало? Ако се гледате толкова врѣме въ едно огледало, ще се хипнотизирате. Щомъ се самохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трѣбва да направите? Като започнете опита, ще си кажете: като направя опита, слѣдъ два часа ще се събудя. Само така ще пристѫпите къмъ опита. Постѫпите ли така, разумниятъ законъ вече дѣйствува. Като паднешъ въ този летаргически сънь, ще дойдатъ разумнитѣ сѫщества да пазятъ тѣлото ти и слѣдъ два часа ще те събудятъ. Ако не ги прѣдупрѣдишъ, тѣ ще мислятъ, че ти си силенъ човѣкъ, нѣкой великъ Учитель, и ще те оставятъ самъ да се, събудишъ. Въ това врѣме ще дойдатъ други сѫщества, ще те обератъ и слѣдъ нѣколко часа може да се събудишъ, но ще бѫдешъ вече единъ хилавъ човѣкъ. Значи, вие нѣма да се подпущвате! Всѣкога ще се стараете да имате едно добро разположение на духа и една непоколебима вѣра. Вѣра въ какво? — Вѣра въ великия законъ, че ако ние имаме търпѣние, Богъ ще ни даде разумна вѣра. Той ще я внесе въ насъ. Туй хубавото, което имаме до сега, това Богъ е внесълъ въ насъ. Всѣки има начатъкъ отъ вѣра въ себе си, но туй, малкото, Богъ ще го благослови. Христосъ обяснява този великъ законъ на своитѣ ученици съ стиха, въ който уподобява вѣрата на синапово зърно. И казва: „Ако бихте имали вѣра, колкото едно синапово зърно, бихте могли да прѣнасяте планини и гори отъ едно мѣсто на друго“. Защо се уподобява вѣрата на синапово зърно? Защото въ него има условия да расте. Като му давате свѣтлина и топлина, единъ день то ще стане голѣмо дърво. Стига да разкопавате това дърво наоколо, слѣдъ нѣколко години ще израсте голѣмо и силно. Вѣрата не е механически процесъ. Тя е нѣщо разумно, което можете да положите като основенъ камъкъ въ живота си. Тя е една велика, разумна сила, която постоянно се развива въ вашия духъ. Вѣрата може да се развива само на земята. И ангелитѣ иматъ вѣра, само че тѣхната вѣра се различава отъ нашата. Азъ говоря за вѣрата, която е свързана съ физическия свѣтъ. И тъй, нѣма да подпушвате свѣтлината въ вашия умъ. Никаква алчна мисъль, никакво алчно желание нѣма да допущате въ себе си. Тѣ ще дойдатъ ртвънъ, но вие не трѣбва да имъ се подавате. Като казвамъ, че не трѣбва да имате никакви алчни желания, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното обяснение. Като се качите на парахода въ океана, ще дойдатъ срѣщу него голѣми вълни, ще блъскатъ парахода ви отпрѣдъ — отзадъ, отлѣво — отдѣсно, но параходътъ не трѣбва да допуща тия вълни вѫтрѣ. Тия вълни, това сѫ човѣшкитѣ желания. Нека тия вълни отвънъ си бушуватъ, колкото искатъ, нека дигатъ шумъ, но параходътъ не трѣбва да ги допуща вѫтрѣ. Душата ти трѣбва да бѫде тиха и спокойна. И при най-голѣмитѣ бури, ти трѣбва да имашъ самообладание и вѣра, че Богъ нѣма да те остави, и твоятъ параходъ нѣма да потъне. Всички вие трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности. Въ тази Божествена наука млади и стари трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности, но не е необходимо всички да минете прѣзъ единъ и сѫщъ пѫть. Всѣки отъ васъ минава прѣзъ особена планинска пѫтека. Всѣки човѣкъ има въ живота си особени пѫтеки, прѣзъ които минава, и които го водятъ къмъ главния Божественъ пѫть. Значи, тази свѣтлина, която е опрѣдѣлена за васъ, е специална. За очитѣ на всѣки едного е изпратена отъ невидимия свѣтъ специална свѣтлина, специаленъ лѫчъ. Специална свѣтлинна енергия е изпратена само за вашитѣ очи. И нѣкой пѫть, когато правимъ екскурзиитѣ си по Витоша, азъ избирамъ врѣмето, за да може да се придобие тази именно свѣтлина. Въ даденъ случай ти не можешъ да добиешъ тази свѣтлина въ София, а трѣбва да се качишъ или на Витоша, или на Мусала, или да отидешъ въ нѣкой другъ градъ. И какво трѣбва да направишъ? — Ще напуснешъ работата си, и ще отидешъ на това, опрѣдѣлено за тебе, мѣсто. Не напуснешъ ли работата си, нѣма да добиешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть ще те накаратъ да пѫтувашъ далечъ нѣкѫдѣ, да отидешъ въ Америка, напримѣръ, за да добиешъ тази свѣтлина. Като се върнешъ, ще кажешъ: азъ съмъ много доволенъ, че ходихъ въ Америка. Защо? Защото добихъ тази свѣтлина. Нѣкой ще каже: ами защо трѣбва чакъ въ Америка да се ходи? Не може ли и тукъ да се добие тази свѣтлина? — Не, въ Америка ще отидешъ, за да добиешъ тази свѣт лина. Нѣкой американецъ, за да добие тази свѣтлина, ще го изпратятъ въ България. Ще кажатъ: чудно нѣщо, този американецъ не може ли другадѣ да се просвѣщава, ами дошълъ въ тази страна, която европейцитѣ считатъ некултурна? Той не се просвѣщава тукъ, но отъ небето, отъ невидимия свѣтъ сѫ изпратили за него тази свѣтлина именно въ България. И той, като се върне, казва: чудна работа, каква свѣтлина добихъ въ България! Той трѣбва да се подчини на Божия законъ, на Божия Духъ, на това вѫтрѣшно рѫководство. Той трѣбва да дойде тукъ и, като търговецъ ли ще работи, като проповѣдникъ ли, или на нѣкаква друга работа ще се залови, но непрѣменно ще дойде тукъ. Сега вие се събирате тукъ, въ Търново, и казвате: не може ли другадѣ да се съберемъ? Може навсѣкѫдѣ; и на Мусала може, и на Витоша може, и въ Варна може, и въ Русе може, навсѣкѫдѣ може да се направи съборътъ, но навсѣкѫдѣ не може да приемемъ тази свѣтлина, която ни е опрѣдѣлена за тази година. Тамъ е въпросътъ! Туй е законъ. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрѣшава, но онова, духовното, отъ което ние се нуждаемъ, него именно трѣбва да спазваме. Нѣкой казва: защо дойдохъ тукъ? — За да добиешъ тази свѣтлина. Само тукъ като дойдешъ, ще добиешъ тази свѣтлина. Вие по нѣкой пѫть тичате да седнете напрѣдъ, на първитѣ мѣста, обаче, не знаете, на кое мѣсто е вашиятъ лѫчъ. Всѣки отъ васъ по интуиция трѣбва да избира това мѣсто, отдѣто ще дойде неговиятъ лѫчъ. Ако се подчинявате на този законъ, той ще ви посочи точно, на кое мѣсто трѣбва да седнете, до кой братъ, или до коя сестра. И ако седнете тамъ, въ този моментъ вие ще получите тази свѣтлина. Туй течение е точно опрѣдѣлено за васъ. Ако цаправите този опитъ, вие ще възприемете наврѣме тази свѣтлина, която иде отгорѣ и ще провѣрите закона. Разумнитѣ сѫщества сѫ опрѣдѣлили точно геометрически мѣстото ви и, ако не седнете на своето мѣсто, а на друго мѣсто, казвате: усѣщамъ се нѣщо много неразположенъ. Защо? Понеже тази свѣтлина, като стане физическа, вие я приемате отъ всички страни като вълни и се образува това вѫтрѣшно неразположение, вѫтрѣшно бълникане и казвате: днесъ не съмъ разположенъ. Станешъ сутринь, искашъ да се молишъ, но почувствувашъ, че не можешъ да се молишъ, кѫдѣ и да е. Нѣкой пѫть ти се молишъ въ кухнята и пакъ приемашъ тази свѣтлина. Казвашъ си: чудно нѣщо, и въ кухнята може да се моли човѣкъ! За този день това е твоето геометрически опрѣдѣлено мѣсто. Тамъ ти е опрѣдѣлено да приемешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть излѣзешъ на двора да се помолишъ. Тамъ ще те намѣри тази свѣтлина, този лѫчъ. Вие не знаете, дѣ ще намѣрите Божественото. Може би, като стигнешъ до вратата, тамъ ще дойде тази свѣтлина. Ама какво ще кажатъ хората, като те видятъ, че се мопишъ на двора, или прѣдъ вратата? Не се безпокой за това. Втори пѫть, обаче, нѣма да се спрешъ тамъ. Спрешъ ли се, нищо нѣма да получишь. Ще се спрешь тамъ, дѣто ти е опрѣдѣлено да получишъ свѣтлината. Всѣки день е опрѣдѣлено да получишъ по едно Божествено благо. Та хубавитѣ дни въ живота, Божественитѣ дни всѣкога се отбѣлѣзватъ. Тѣ започватъ съ едно Божествено благо. Всѣко благо се опрѣдѣля съ нѣщо много хубаво, което трѣбва да дойде на деня си. За да стане знаменитъ този день, за да се отбѣлѣжи въ живота ти, трѣбва да се опрѣдѣли съ едно благо, което да помнишъ за винаги. То ще се отбѣлѣжи тъй, както въ албумитѣ се пишатъ нѣкои изречения и цѣнни мисли за споменъ. Тъй е и въ Божествения свѣтъ, като дойдатъ тия два лѫча. Има лѫчи, които идатъ всѣки день. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ седмицата. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ годината, а има и такива лѫчи, които идатъ само единъ пѫть въ живота ви. И колко буденъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Тия лѫчи може да дойдатъ въ твоитѣ младини, може да дойдатъ въ срѣдата на живота ти, а може да дойдатъ и въ края на живота ти. Ти не знаешъ кога ще дойде тази свѣтлина. Нѣкой пѫть идва къмъ 30-тата година, нѣкой пѫть къмъ срѣдата на живота, а нѣкой пѫть на края. Нѣкой казва: защо трѣбва да дочаквамъ края на живота си? Защото не си получилъ тѣзи лѫчи, които ознаменуватъ живота ти. Ти не си приелъ още тия два лѫча. Като ги получишъ, ще кажешъ: сега съмъ доволенъ, приелъ съмъ тѣзи лѫчи въ живота и мога спокойно да замина за другия свѣтъ. Докато не си ги приелъ, не ти се иска да умирашъ. Тази е причината, задѣто човѣкъ не иска да умира. Та въ обходата си трѣбва да бѫдете внимателни. Запримѣръ, вие не можете да обмѣните никакви идеи помежду си. Нѣкой пѫть казвате, че човѣкъ трѣбва да се самовъзпита, да се самообразова и вдълбочава въ себе си, затова прѣкарвате въ мълчание и не размѣняте никакви мисли помежду си. Пъкъ и да размѣняте нѣкои идеи, не можете да образувате тази връзка на свобода. Запримѣръ, като слушашъ нѣкой братъ да ти говори, изслушай го съ такова внимание, да чувствувашь като че себе си слушашъ. Сега нѣкой братъ седи тамъ недоволенъ. Защо? — Не е намѣрилъ човѣкъ, който да го разбере. Казва: азъ дойдохъ при тѣзи хора, но тѣ сѫ студени, нищо не разбрахъ! И така, вие чакате да ви запознаятъ, че тогава да се приближите единъ къмъ другъ, тогава да се поразговорите. Ами знаете ли, че като изслушате този братъ, като видите на какво стѫпало на развитие се намира, ще имате Божието благословение? Може би, Господъ е опрѣдѣлилъ да получишъ тия два Божествени лѫча чрѣзъ този братъ. Гледамъ, нѣкой братъ седи, всички се разговарятъ по между си, а той, горкиятъ, седи самъ: никой не се занимава съ него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряшъ, вникни въ дущата му! Не казвамъ да го пригръщашъ, но влѣзъ въ положението му! Изпълнишъ ли великия законъ, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пѫтьтъ! Всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫдете внимателни. Опитайте това! Онзи, който е майсторъ да се кара, нека бѫде майсторъ и да се примирява. Азъ обичамъ тия двѣ качества въ човѣка. Дойде нѣкой и те нахука. Нека дойде слѣдъ това и ти каже: братко, ще ме простишъ, азъ съмъ малко сприхавъ човѣкъ, такъвъ ми е характерътъ, но ще ме извинишъ. Хайде малко да се поразговоримь! Слава Богу, научихъ единъ добъръ урокъ. Че нѣкой се проявява грубо, това не показва, че той е най-грубиятъ, но той се изявява. Защото нѣкои хора лесно се изявяватъ, а други не се изявяватъ. Казватъ за нѣкой братъ: ето този братъ е много нетърпеливъ. Не, има други, които сѫ по нетърпеливи, но се въздържатъ прѣдъ хората. Знаете ли, на какво мязатъ тия хора? — На онази млада невѣста, която прѣдъ своя възлюбенъ показвала, че се самообладава, не се дразни, не се сърди, а послѣ, като отишла въ кухнята, отъ голѣма нервность, направила дупка на масата. Въ прочетената глава се засѣга този кармически законъ. Всички, като ученици на това велико училище, трѣбва да се стремите да имате изразъ, да изслушвате душитѣ, да знаете, че когато ти страдашъ, има още много души, които страдатъ въ друга посока, и както ти искашъ да бѫдешъ утѣшенъ, така и тѣ искатъ да бѫдатъ утѣшени. Ти искашъ да намѣришъ нѣкоя душа, която да има пълна вѣра въ тебе. Затова, като изслушвашъ нѣкого, изслушвай го съ пълна вѣра и не казвай: гледай, какви малки, какви дѣтински работи го занимаватъ! Малкитѣ работи въ живота ни причиняватъ голѣми терзания. Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трѣбва. Това е една слаба черта, която сѫществува въ всички хора, даже и въ много религиознитѣ, въ много напрѣдналитѣ. Когато имаме много знания, даваме много, говоримъ много, но като се почувствуваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трѣбва. Тѣзи пъкъ, които ни слушатъ, казватъ: ама че дърдорко! — държа ни цѣли 2—3 часа. Казвамъ: ти можешъ да говоришъ 3 часа само на нѣкоя душа, която се е отворила, която е голѣмъ джобуръ, та тъкмо въ 3 часа да се напълни. Когато говоришъ на този човѣкъ, той ще каже: сега съмъ доволенъ, напълниха ме. Ако този човѣкъ е нѣкой малъкъ джобуръ, ти като си му говорилъ 3 часа, той прѣливалъ, прѣливалъ, че окалялъ всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне трѣвата. Въ дадения случай е важна етиката въ обходата. Етика, етика ви е необходима! Трѣбва да бѫдете разумни, да знаете тази нова обхода, не принудената, а естествената обхода. Вие, като срещнете нѣкой братъ, казвате - азъ познавамъ този братъ. Не го познавашъ. Тъй, както вчера го познаваше, днесъ той не е такъвъ. Пазете се да не правите тѣзи грѣшни, прибързани заключения. Всѣки день човѣкъ се разтваря, всѣки день разгръща по единъ новъ листъ отъ своята душа. Всѣка душа е отлична книга, но за външния, физическия свѣтъ човѣкъ е нѣщо друго. Когато дойдемъ до душата, тя е една велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристѫпите ли къмъ нѣкоя човѣшка душа, вие ще считате тая душа свещена. Вие съ благоговѣние ще пристѫпвате къмъ нея, за да пристѫпятъ съ благоговѣние и къмъ васъ. Когато се отнася до тѣлото, това е другъ въпросъ, но пристѫпите ли къмъ душата, най-първо, прѣди да я пипнешъ, ще измиешъ рѫцѣтѣ си 3-4 пѫти съ сапунъ, та като дойде да обърнешъ нѣкой листъ, да не остане никакво петно върху нея. Внимателно ще пипате! Физическиятъ човѣкъ може да го гледашъ, както искашъ, но онази душа, която е пробудена, вижъ, тя е проникната отъ свещеното съзнание и трѣбва да се пипа внимателно. Тя те погледне, иска да те проникне, да обмѣни своитѣ хубави мисли и чувства съ тебе, но започнешъ ли да се прѣдпазвашъ отъ нея или да я човъркашъ, ще й оставишъ много лоши впечатления. Ако не си готовъ да говоришъ на тази душа, ще кажешъ: братко, ще ме извинишъ, днесъ не мога да говоря съ тебе, имамъ всичкото добро желание, но не съмъ разположенъ духомъ. Имамъ нѣщо, което ми тежи на душата, ще ме извинишъ. Кажешъ ли така, и той ще ти отговори: разбирамъ те, братко! Ако хората бѣха тъй внимателни единъ къмъ другъ, щѣше да се образува една вѫтрѣшна хармония. Необходимо е да се образува тази вѫтрѣшна хармония, защото тя ще привлѣче съотвѣтни сили. Защото сроднитѣ сили винаги се привличатъ, и вслѣдствие на това, човѣкъ всѣкога търси противоположното. Противоположното у човѣка е хубавото въ живота. Като видите у човѣка една хубава черта, тя ви привлича. Та у всѣки човѣкъ трѣбва да има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето. Вие ще кажете: нека бѫдемъ всички еднакви. Ами ако бѫдемъ всички еднакви, гладки, валчести, като билярдни топки, всички направени все отъ слонова кость, какъ бихме се познали? На какво ще замязаме тогава? Не, ние не сме топки, нито сме гумени кукли. Душата не може да бѫде гумена кукла. Душата, дѣйствителнр, може да я ограчичимъ по нѣкой пѫть, но тя е свободна. Тя не може да бѫде робиня. Тя може да се зароби, но най-послѣ тя е силна да се избави отъ това робство. Този законъ ще го знаете: никой не може да зароби вашата душа. Сега нѣкои отъ васъ се опасяватъ, дали сѫ спасени, или дали имъ е простенъ дългътъ. Дългътъ ви всѣкога може да се прости. Нѣкой день вие мислите, че сте най-голѣмия грѣшникъ, че грѣховетѣ ви не сѫ простени, окайвате се. Какво трѣбва да направите? Намѣрете нѣкой голѣмъ грѣшникъ и му кажете: братко, и тъй азъ не съмъ спасенъ, поне тебе да спася. Платите ли дълговетѣ му, ще се простятъ и вашитѣ. Знаете ли какво е направилъ единъ голѣмъ скѫперникъ, който никога въ живота си не е правилъ добро? Слѣдъ като изгубилъ всичкото си богатство, започналъ да се измѫчва и да си казва: „Голѣмъ глупакъ, голѣмъ серсеминъ бѣхъ! До сега нито на единъ човѣкъ не помогнахъ, никому добро не направихъ. Не стига това, ами опълчихъ всички хора противъ себе си, опропастихъ много нещастни. Сега имамъ всичко сто лева въ джеба си, тѣхъ ще дамь.“ Отива, намира единъ бѣденъ човѣкъ, купува му едни дрехи и казва: „Носи тѣзи дрехи за мое здраве! Азъ нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господъ“. Другъ единъ господинъ го прослѣдява и като вижда туй проявление на скѫперника, отпуща му единъ авансъ отъ 100,000 лева. Значи, Господъ, като вижда, че той признава грѣшката си, че скѫперничеството не е хубаво нѣщо, и пожелава въ себе си да стане щедъръ, казва: ето една хубава черта въ този човѣкъ! И тъй, щомъ дадешъ всичко, Божието благословение ще дойде върху тебъ. Сега, вие трѣбва да търсите по-добри хора отъ васъ, но нѣкой пѫть трѣбва да търсите и по-лоши хора отъ васъ. Защо? Нѣкой пѫть лѫчитѣ на Божествената свѣтлина ще намѣрите при добритѣ хора, при светиитѣ, тѣхъ ще търсите. Накрай свѣта ще отидете, но ще ги намѣрите. Нѣкой пѫть ще отидете при най-лошитѣ хора — тамъ ще намѣрите тия Божествени лѫчи. И тъй, нѣма да се подпушвате! Срѣщалъ съмъ нѣкои сестри, казватъ: какво да правимъ, ние не сме учени хора? Ами ученитѣ какво сѫ направили? Дѣйствително, учениятъ човѣкъ като намисли нѣщо добро, хубаво ще го направи, но като намисли нѣщо глупаво, и него майсторски ще направи. А простиятъ, като направи нѣкоя беля, и най-голѣмата да е, нѣма да е толкова лошо направена. Не е въпросътъ въ това, да бѫдемъ всички учени. Кой може да бѫде ученъ? — Който се учи. Въ дадения случай, въ живота вие трѣбва да имате тази вѫтрѣшна благодарность, да съзнавате, че въ васъ има сили още непроявени, неразкрити и, ако вие дружите съ нѣкои по-високоиздигнати отъ васъ братя, вие трѣбва да дойдете въ такова съприкосновение съ тѣхъ, че да се събудятъ въ васъ тия скрити сили. Затова, като идваме въ съобщение единъ съ другъ, трѣбва да спазваме закона на хармонията, за да можемъ да придобиемъ нѣщо; или, по-право, да получимъ нѣщо по-добро. Не мислете, че ще имате загуба. Всѣки, който върви по този законъ, нищо не е загубилъ, а всѣки, който върви противъ този законъ, всичко загубва. Слѣдователно, ако не спазвате закона на свѣтлината, въ главата ви ще стане едно подпушване, ще се яви едно забъркване на идеитѣ. Ако подпушите вашето сърце, ако задьржате топлината на вашитѣ чувства, ще забѣлѣжите едно вѫтрѣшно недоволство, едно неразположение, една вѫтрѣшна нервность. Ако подпушите правилнитѣ функции на тѣлото си, или свѣтлината на физическото тѣло, ще дойдатъ болеститѣ. Слѣдователно, ще започнете вече съ отпушването. Нѣма да казвате: днесъ много пече. Не говорите право. Нѣма да противодѣйствувате на проявлението на природата. Ти казвашъ, че пече, а другъ казва, че не пече. Не, ти ще кажешъ: приятна е топлината, която иде; отлична е свѣтлината! Ако врѣмето е дъждовно, нѣма да казвате: колко е неприятно това облачно врѣме! Не, отлично е врѣмето. Това врѣме е точно за тебе. Ами ако ти отивашъ на разораната си вече нива да садишъ царевица, жито, и по пѫтя удари единъ проливенъ дъждъ и те накваси хубаво, но сѫщеврѣменно полѣе и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е врѣмето? Питамъ: царевицата и житото изгубиха ли нѣщо? — Не, царевицата и житото ще платятъ дрехитѣ ти. Да допуснемъ сега, че не вали дъждъ, прашно, сухо е врѣмето, и дрехитѣ ти не се мокрятъ. Искашъ да копаешъ, но земята е суха, корава — не можешъ да копаешъ. Какво ще правишъ тогава? Хубаво ли е сега? Кое положение е по-хубаво: съ дъждъ, или безъ дъждъ? Друга аналогия. Ти отидешъ при нѣкой братъ, който говори много ласкаво за Христа, за Бога. Казвашъ му: дай ми 100 лева. — Нѣмамъ. Отивашъ при другъ братъ, той ти говори за моралъ, за това-онова, и най-послѣ те нахука. Ти му поискашъ пари на заемъ, и той веднага ти дава. Нахука те, но ти дава пари. Нахукването не е ли този дъждъ? — Дъждъ е. Ти ще благодаришъ на Бога и ще кажешъ: благодаря, Боже, че завалѣ дъждъ. Наистина, той накваси дрехитѣ ми, но и царевицата се полѣ. Така и този братъ, нахука те, но ти даде пари. Това положение е по-хубаво отъ първото. Трѣбва да бѫдете внимателни, да прилагате тази философия въ живота. Приложението й е мѫчно. Азъ съмъ виждалъ много развити, учени хора, които сѫ срѣщали много трудности, голѣми спънки въ приложението на тази философия. Запримѣръ, обиди те нѣкой. Знаешъ ли, колко мѫчно можешъ да глътнешъ този хапъ на обидата? Лѣкували ли сте вие тази обида? Знаете ли какъ се лѣкува тя? — Съ сурова сланина. Вие сте чудни, не вѣрвате въ това! Ще ви кажа, каква е тази сланина. Да кажемъ, че ти си обидилъ нѣкой братъ много, и той не иска да ти прости. Какво трѣбва да правишъ? Ако направишъ една хубава кѫща на този братъ, ако издържашъ дѣцата му въ странство, това не е ли намазване на обидата, която си му причинилъ? Това не е ли сланината, която си употрѣбилъ? Този е единъ отъ ефикаснитѣ методи. Този методъ, наистина, е много труденъ, но е възможенъ. Първото положение: ние трѣбва да бѫдемъ като разумнитѣ дѣца. Второто положение: ние трѣбва да имаме този всеопростителенъ духъ. Третото положение: ние трѣбва да бѫдемъ търпеливи. Четвъргото положение; всичко това трѣбва да правимъ отъ любовь къмъ Бога. Когато правимъ нѣщата отъ любовь къмъ Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. Ами кой образува връзката между хората? — Богъ я образува. Много пѫти азъ гледамъ: нѣкои братя измежду васъ сѫ поети, пишатъ, искатъ да ви прочетатъ нѣщо, но вие нѣмате желание да ги изслушвате, нѣмате търпѣние. Външнитѣ хора ги изслушватъ, вие не ги изслушвате. Този братъ като отиде между външнитѣ хора, тѣ харесватъ, което пише, изслушватъ го. Вие казвате: знаемъ го ние! Нѣкой писатель отъ свѣтскитѣ хора, външнитѣ не искатъ да го изслущватъ, но като дойде тукъ, между васъ, вие го изслушвате, разбирате го, и той казва: много добрѣ ме приеха тѣзи хора. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ сѣмействата. Майката, като набие хубаво дъщеря си, при кого отива тя? — При баща си. Като дойде при него, той взима страната й. Тя върви задъ него. Ако пъкъ бащата набие сина си, той при кого отива? — При майка си. Добрѣ, но ако и майката, и бащата набиятъ дѣтето си, то при кого отива? — При дѣдо си, при баба си. Това ви се вижда смѣшно, но това сѫ закони. Всѣки човѣкъ усѣща, че трѣбва да има нѣкой, на когото да се осланя. Все търсишъ нѣкого, съ когото да сподѣлишъ скръбьта си — искашъ да имашъ тилъ, Сега Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и въ тази дълга бесѣда разправя за законитѣ, които ще прѣобразуватъ тѣхния животъ, които ще създадатъ онѣзи хармонични отношения помежду имъ. Защото, отсега нататъкъ ние ще създадемъ образци. Божественото у васъ още спи. То ту се пробужда, ту пакъ заспива. Казвамъ: ти не си юнакъ. Онзи юнакъ, който спи, не е силенъ. Малкото дѣте може да свърже и най-силния юнакъ. Кога? — Когато спи. Виждали ли сте какво правятъ дѣцата съ нѣкой юнакъ? — Завържатъ го хубаво и послѣ между пръститѣ му вплетатъ книжки, и слѣдъ това ги запалятъ. Търкаля се той горкиятъ, а тѣ си правятъ смѣшки съ него! Сармо онзи човѣкъ, който е пробуденъ, той е силенъ; а онзи, който спи, всѣкога е слабъ. И слабиятъ, който е буденъ, и силниятъ, който е буденъ, всѣкога сѫ силни. И обратното е вѣрно: и слабиятъ, който спи, и силниятъ, който спи, всѣкога сѫ слаби. Онзи заякъ, у който се събужда съзнанието, щомъ дойде хрътката, и той избѣгва. А онзи, който спи, той попада въ устата й. Мечката, когато е будна, и дойде човѣкътъ, тя избѣгва. Казвамъ тогава: и заякътъ бѣга, и мечката бѣга. Заякътъ бѣга отъ кучето, а мечката бѣга отъ хората. Питамъ: страхътъ на заяка не му ли помогна? Пъкъ и страхътъ на мечката не й ли помогна? Заякътъ става силенъ, като се събуди; и мечката става силна, като се събуди. Ако и двамата спѣха, и двамата щѣха да платятъ съ живота си. Слѣдователно, отъ всички се изисква будность. И всичкитѣ нещастия въ живота ни идватъ всѣкога, когато ние спимъ. Затова Писанието казва: „Будни бѫдете, защото не знаете, кога ще дойде Синъ Человѣчески.“ Будни бѫдете! Та казвамъ сега: вие се събирате тукъ за 5—6 дни, да прѣкарате заедно, да се образуватъ между васъ приятелски връзки, че слѣдъ заминаването да си пишете, да се разговаряте мислено, да се образува тази вѫтрѣшна връзка на единодушие. Като се образува тази връзка, тогава ще провѣрите този великъ законъ, споредъ който „дѣто сѫ двама или трима души, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ“. Това събрание трѣбва да става споредъ законитѣ на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Въ дадения случай азъ мога да постѫпя споредъ единъ отъ тия закони, не мога едноврѣменно да постѫпя и споредъ тритѣ закона. Азъ мога да постѫпя, запримѣръ, споредъ закона на Любовьта, другъ може да постѫпи споредъ закона на Мѫдростьта, а трети може да постѫпи споредъ закона на Истината. Така ще се допълваме. Ако постѫпя по закона на Любовьта, ще ви дамъ животъ. Ако постѫпя съобразно закона на Мѫдростьта, ще ви дамъ знание. Ако постѫпя съобразно закона на Истината, ще ви дамъ свобода, ширина, възможности да работите въ свѣта. Значи, ще работите по тѣзи три закона въ свѣта. Нѣкоя сутринь като станете, ще работите съ Любовьта. Втория день ще работите съ Мѫдростьта. Третия день ще работите съ Истината. При каквото състояние и да се намирате, приятно, или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчени — при всички случаи работете съзнателно, бѫдете будни, използувайте всички условия въ живота! Нѣкой билъ нервенъ. Хубаво е това. Азъ плащамъ за нервни хора. Щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха така широко разложени. Пъкъ щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха отъ нервнитѣ. Сприхавитѣ хора съ разпоженитѣ добрѣ се допълнятъ. Като се съединятъ, тѣ се обикватъ, но никога не впрѣгай двамата заедно въ една каруца. Ако искашъ да впрегнешъ една каруца, впрегни въ нея или двама разположени, или двама бързи. Вижте какъ впрѣгатъ парата въ машината. Впрегнете два бързи коня заедно, и вижте какъ тичатъ! И тъй, първиятъ важенъ законъ: не подпушвайте свѣтлината! Щомъ се подпуши свѣтлината, като срещнете и най-малкото прѣпятствие, ще почувствувате вѫтрѣшна тъмнина. Туй трѣбва да знаете! Стане ли нѣкакво подпушване въ васъ, срещнали сте нѣкакво прѣпятствие. Какъ да се отпушите? — Махнете туй прѣпятствие! Да допуснемъ сега слѣдния примѣръ. Нѣкой братъ ви е обидилъ; съзнателно, или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидилъ. По кармическия законъ, и вие трѣбва да го обидите. Да допуснемъ, че обидата седи въ това: срещне ви този братъ, вземе отъ рѫцѣтѣ ви стомната, която носите, удря я въ земята и я строшава. По кармическия законъ, и вие взимате неговата стомна, удряте я въ земята, и тя се строшава. Послѣ и двамата се хващате за коситѣ. Питамъ: въпросътъ свършенъ ли е? — Не е свършенъ. Този братъ, на когото вие счупихте стомната, и той, който счупи вашата, какво трѣбва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: Братко, азъ бѣхъ неразположенъ духомъ, другъ пѫть нѣма да правя така. Ще ме извинишъ. Щомъ му дадешъ тази хубава стомна, въпросътъ е ликвидиранъ. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадишъ тия 100 лева и ще я купишъ, макаръ да сѫ и послѣднитѣ ти пари. По-хубаво е да отпушишъ ума си, ако ще би да похарчишъ и послѣднттѣ си 100 лева. Като направишъ това, ти прѣмахвашъ враждебното чувство, което стѣга сърцето ти, и ще почувствувашъ, че въ ума ти влиза свѣтлина. Тогава Господъ ще ти каже: „Добрѣ направи, че купи стомната на брата си“. По този законъ именно, когато хората на земята се обичатъ, трѣбва да се молятъ единъ за другъ, да не умре нѣкой отъ тѣхъ. Защо? — Когато ти обичашъ нѣкого, който сѫщо те обича, той всѣкога внася въ тебе своитѣ свѣтли мисли, внася нѣщо ново въ живога ти. Ти чувствувашъ това нѣщо, но когато той умре, въ тебе настава тъмнина, и ти чувствувашъ вече, че нѣщо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази свѣтлина въ тебе. Нѣкой пѫть казвашъ: азъ мога и безъ него. Не, не можешъ. Като го изгубишъ, въ твоето съзнание се образува едно тъмно петно. Разправяше ми единъ анархистъ за единъ свой приятель, когото много обичалъ, но често си казвалъ, че може и безъ него. Обаче, единъ день неговиятъ приятель се самоубива. „И отъ тогава“, казваше той, „азъ почувствувахъ такива тъмни, черни петна въ съзнанието си, че не можахъ никѫдѣ да си намѣря миръ“. Тѣзи черни петна въ него показватъ, че слѣдъ като изгубилъ приятеля си изчезнала е и онази свѣтлина, която той му изпращалъ. И знаете ли сега, колко е мѫчно да се възстанови старото положение? Трѣбва да се извика тази душа отъ онзи свѣтъ, да се прѣдизвикатъ тѣзи свѣтли мисли, за да може да дойде отново свѣтлина въ съзнанието му. Колко мѫчно може да се примири тази душа! Само така могатъ да се махнатъ тия тъмни петна. Затова, като обичашъ нѣкоя душа, трѣбва да се молишъ за нея, да я пази Господъ отъ всѣко зло. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. И вие трѣбва да се молите единъ за другъ. Знаете ли, колко блага изпраща Господъ за васъ? Всѣки оть васъ е единъ великъ факторъ въ икономията на живата природа. Това е единъ великъ законъ. Вие казвате: да си върви този братъ, и безъ него можемъ. Знаете ли, колко добрини приемате всички чрѣзъ тази душа? Не само вие приемате тѣзи добрини, но и цѣлъ свѣтъ ги приема. Казвате: и безъ тази смахната сестра може. Не, колкото и да е смахната тази сестра, колкото и да е смгхнатъ този братъ, заслужаватъ да живѣятъ между насъ. Защо? Защото свѣта нѣма да оправятъ умнигѣ хора, но смахнатитѣ хора ще го оправятъ. Ами че и въ Писанието се казва: „Избралъ си, Господи, само безумнитѣ хора“. Щомъ въ тѣзи хора, именно, има доброто желание да бѫдатъ носители на Божията Любовь, да отворятъ душитѣ си за Бога. добрѣ дошли! Казвамъ: ето кѫдѣ е хубавото въ живота. Всички трѣбва отъ сърце и душа да се молимъ усърдно на Бога, да даде свѣтлина на еди-кой си братъ, та работитѣ му да се оправятъ, но не тъй, както той иска, а както Богъ иска. Запримѣръ, нѣкой братъ нѣма пари да се върне въ София. Другитѣ казватъ: Господъ да промисли за това! Хубаво, Господъ е промислилъ. Какъ? — Въ моя джебъ Той е турилъ нѣколко лева и за този братъ. Трѣбва да ги извадя и да му ги дамъ. Днесъ ми дойде този методъ на ума и го казвамъ на васъ Нѣкоя сестра нѣма пари да дойде тукъ, и си казва: Госпоцъ ще промисли за менъ. Качва се на трена, влиза въ първа класа купе — пѫтува. Каззамь: добрѣ е постѫпила, но тя не разбира законитѣ. Азъ, който разбирамъ законитѣ, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра нѣма билетъ за пѫтуване, ще взема единь билетъ отъ първа класа, ще го дамъ на кондуктора и ще му кажа: този билетъ е за тази сестра тамъ. Така, тя нѣма да знае, че пѫтува съ билетъ, ще мисли, че Богъ е промислилъ за нея и вѣрата й ще се утвърди. Господъ ми казва: „Тази сестра се качва безъ пари на трена въ мое име. Азъ не искамъ да се петни имего Ми, загова ти ще и купишъ билета“. Тази сестра ще каже: Азъ се радвамъ, че Господь ми помогна. И азъ ще се рацвамъ, че Господь й помогналъ. Азъ бихъ желалъ, всички братя, които сѫ безъ пари, да се качатъ на трена, а другитѣ, които иматъ пари, да отидатъ слѣдъ тѣхь, да имъ купятъ билети и да се радвать, че сѫ изпълнили Божия законъ Нека тѣ отидатъ слѣдъ тѣхъ като ангели хранители. Направете този опитъ! Колкото души тръгнатъ, вие ицете слѣдъ тѣхъ и провѣреге, дали ще бѫдатъ отъ тия, които ще пѫтуватъ съ специаленъ билетъ. Този плань ми дойде на ума днесъ, и азъ пръвъ ще го приложа, като разбера, че нѣкой братъ нѣма билетъ. Не е ли хубавъ този планъ? Та казвамь: много братя и сестри нѣматъ пари за билетъ, т. е изпратень имъ е чекътъ, но не сѫ го получили още. Ти, като разберешъ това нѣщо, иди слѣдъ тѣхъ и имъ купи билета, защото днесъ тѣ нѣматъ нито петь пари въ джеба си. Той, като забогатѣе, ще ги плати. Нѣма да събирате пари по милость, а по любовь. Този братъ иска да дойде тукъ, а нѣма, горкиягъ, билеть. Не, за тия братя има приготвени специални билети. Ако на единъ кореспондентъ се дава специаленъ билетъ за пѫтуване, защо на единъ нашъ братъ да не се даде специаленъ билетъ? Разбира се, това се отнася за онѣзи по-напрѣднали духове отъ васъ, за онѣзи, които съ тази си постѫпка искатъ да добиятъ Божествената свѣтлина, да приематъ Божия лѫчъ. Единъ братъ казва: тази година азъ не мога да дойда на събора, паритѣ ми не дойдоха на врѣме. Ти, който искашъ да получишъ Божията свѣтлина, прибързай да купишъ на брата си билетъ, за да не съжалявашъ послѣ. Ще кажешь: Братко, тази година азъ ще ти купя билетъ, а догодина ти ще ми купишъ. Тъй трѣбва да си услужвате. Въ васъ трѣбва да се роди това братско чувство. Каквото вършимъ, да го вършимъ за Бога, да чувствуваме, че това, което правимъ, е една привилегия за насъ Тъй да направимъ тази услуга, че този братъ да не знае нищо. Ако пъкъ узнае, тъй да я направимъ, че да не се обижда. Ще кажешъ: Братко, ще ме извинишъ, азъ ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай отъ постѫпката ми. Единъ день, когато имашъ възможность, и азъ изпадна въ нужда, ти ще ми купишъ билетъ. Още по-добрѣ би било, ако този братъ свободно можеше да ти каже: Братко, можешъ ли да ми купишъ единъ билетъ? Искрени трѣбва да бѫдемъ! Сега между васъ трѣбва да се образува такава обхода, че да не накърнявате чувствата си единъ другъ. Въ отношенията си вие отивате въ другата крайность. И тъй, вие ще провѣрите сега на опитъ закона за подпушване на свѣтлината. Този въпросъ още не е изчерпанъ, ще се продължи и по-нататъкъ. Вторникъ, 8 ч. с. 25 августь.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Търпѣние и вѣра. Въ съзнателния животъ има три положения, които трѣбва да се поставятъ въ ума на всѣки, който иска да се развива правилно. Разбира се, тукъ не е въпросътъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ разбирания на живота. Обикновенитѣ разбирания нѣма какво да се повтарятъ, тѣ сами по себе си се налагатъ отъ външния, отъ физическия животъ. Човѣкъ прѣкарва едноврѣменно два диаметрално противоположни живота. Отъ това се раждатъ противорѣчията, но въ края на краищата тия противорѣчия пакъ се хармонизиратъ. За насъ сѫ важни резултатитѣ, а тѣ сѫ различни. За оня, който отива къмъ небето, материята се разредява, условията на живота се подобрѣватъ, тамъ има повече свѣтлина; за оня пъкъ, който отива къмъ ада, материята се сгѫстява, той отива надолу, дѣто има тъмнина и пѫтьтъ му е труденъ. И на едното, и на другото мѣсто, обаче, живѣятъ разумни сѫщества. На небето живѣять свѣтлитѣ духове, а въ ада — тъмнитѣ духове. Споредъ това, движите ли се отъ небето къмъ ада и обратно, въ васъ се създава извѣстно раздвояване. Туй раздвояване се отразява въ ума и сърцето ви. Когато сте свързани съ небето, вие сте подъ влиянието на свѣтлитѣ духове, прѣживѣвате тѣхния животъ, т. е. живота на свѣтлината; когато сте свързани съ ада, вие се намирате подъ влиянието на тъмнитѣ духове, т. е. прѣживѣвате живота на тъмнината. Но и въ двата случая този животъ не е вашъ. Нѣкой день вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие прѣживѣвате живота на ангелитѣ. На другия день вие сте тѫжни, настроението ви е понижено, вие прѣживѣвате живота на тъмнитѣ духове. Това сѫ двѣ различни състояния. Ще взема единъ примѣръ за пояснение на мисъльта си. Да допуснемъ, че вие имате въ кесията си 200,000 лева, съ които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате въ кесията си и да си служите съ тия пари, даже и когато не сѫ ваши. Другото положение: да допуснемъ, че вие ставате гарантъ нѣкому. Ако той не плати дълга си, вие трѣбва да платите единъ день вмѣсто него. Каква полза, че имате тия 200,000 лв. въ кесията си? Въ този случай тѣ не сѫ ваши. Азъ казвамъ: гаранти не ставайте! — нищо повече. Но трѣбва да знаете, че това, което оставите въ касата на Бѣлото Братство е една гаранция. Законътъ, който може да се извлѣче отъ този примѣръ е слѣдниятъ: въ моята кесия, съ моитѣ пари, мога да разполагамъ само азъ. Не бъркайте въ чуждитѣ кесии, не разполагайте съ чужди пари! Сега вие казвате: не искаме да имаме скърби. Тогава откажете се и отъ радоститѣ. Щомъ искате радости, ще имате и скърби. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Влизате вие въ единъ магазинъ съ бижутерии, съ много скѫпоцѣнни камъни. У васъ ще изпѫкне желанието да имате единъ отъ тия скѫпоцѣнни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скѫпоцѣненъ камъкъ, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двѣтѣ желания и да се считате истински притежатель на този камъкъ само тогава, когато сте работили за този бижутеръ. Тогава у васъ се заражда желание да се учите, да рабогите, за да го спечелите. Цѣльта на живота е именно тази, да прѣдизвика това желание у васъ. Първото положение е, че този бижутеръ занимава вашия умъ. Слѣдъ това идва друго едно положенне въ живота: вие сте гладенъ, влизате въ една гостилница, въ която има много госби. Гостилничарьтъ ви показва тенджеритѣ съ всичкитѣ ястия и най-сетнѣ той ви сипва малко отъ едната госба, но само за реклама. Вие излизате отъ гостилницата и почвате да хвалите госбитѣ му. Втори пѫть като отидете при сѫщия гостилничарь, той ви казва: сега ще си платите за яденето. И тъй, въ свѣта вие се намирате въ двѣтѣ положения. Най-напрѣдъ у васъ се заражда желание да се учите и учите много, но когато дойдете въ второто положение, ще видите, че сте придобили малко. Каква ще бѫде вашата изненада, като видите, че не сте забогатѣли отъ бижутера и не сте се наяли при гостилничаря? Питамъ: защо става така? Отговарямъ: ти си бѣднякъ, ти си сиракъ, не можешъ да платишъ за този скѫпоцѣненъ камъкъ, който ти се иска, не можешъ да платишъ и за много госби. Ако си билъ синъ на нѣкой богатъ баща, щѣше да купишъ скѫпоцѣнния камъкъ. Слѣдователно, изводъгъ отъ тия два примѣра е слѣдниятъ: ти ще тръгнешъ да търсишъ Баща си. Като Го потърсишь, ще Го намѣришъ. Ако пъкъ не си се възползувалъ отъ гостилничаря, това значи, че ти си на кривия пѫть. Ако този гостилничарь, ако този бижутеръ е Баща ти, тогава ти ще се опретнешъ да Му работишъ: или ще продавашъ тия камъни въ магазина на Баща си, или ще служишъ въ гостилницата Му. И тъй, сега вие сте или въ дюкяна на бижутера, или въ гостилницата. Вие можете да ми кажете: гостилничарьтъ не разбира мойтѣ нужди. Не, азъ казвамъ: ти не разбирашъ отношенията си къмъ този гостилничарь и къмъ този бижутеръ. Тогава какво трѣбва да направите? Сега виб сте тукъ 62-ма души. Ако ви кажатъ да влѣзете въ гостилницата, ще може ли всички да влѣзете изведнъжъ въ една гостилница? Ще има ли тя нужда отъ 62-ма слуги? Ами ще има ли 62 гостилници за всѣки едного отдѣлно? Какво подразбирамъ подъ „гостилница“? — Всѣко мѣсто, дѣто може да се служи на Бога. Сега, да дойдемъ до сѫщинската задача. Вие искате да бѫдете носители на Божественото учение. Можете ли да постѫпите по единъ отъ тия два метода — на бижутера, или на гостилничаря? Първиятъ методъ, на бижутера, е да събуди у васъ желание да учите, да знаете. Вториятъ методъ, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. Въ първия случай у насъ се явява нужда да вкусимъ отъ благата, които Богъ ни е далъ въ тоя свѣтъ. Но какъ да удовлетворимъ тая нужда? Ако не я удовлетворимъ, ще се чувствуваме недоволни, ще има нѣщо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трѣбва да разрѣшите, кой е този бижутеръ, отъ който можете да вземете скѫпоцѣнния камъкъ, и кой е този гостилничарь, който ви е далъ малко отъ госбата си? Вие ще ги намѣрите. Въ лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрѣшите въпроса по сѫщество. Това значи, че трѣбва да се намѣрятъ сѫщинскитѣ отношения между Бога и насъ. И тъй, първиятъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшите, е да опрѣдѣлите отношенията си къмъ бижутера, т. е. къмъ живата природа, отъ която ще черпите знания и мѫдрость. Вториятъ въпросъ е да придобиете Любовьта, която трѣбва да носите въ свѣта. Тя е любовьта на гостилничаря. Всѣки човѣкъ, който иска да проповѣдва Божественото учение, трѣбва да бѫде богатъ. Въ ума ви трѣбва да бѫде складирано най-голѣмото богатство. Сѫщо и въ сърцето ви трѣбва да бѫде вложено най-доброто ядене. Всѣки отъ васъ трѣбва да стане богатъ. Вие всички минавате за рѫководители — рѫководители въ най-широкъ смисълъ на думата — на себе си, и на другитѣ. Ако придобиете знание, знанието ви трѣбва да има поне отчасти малко приложение. Въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ егоизъмъ, но вие трѣбва да обръщате и на другитѣ толкова внимапие, колкото и на себе си. Вие трѣбва да знаете, че хората, които идватъ при насъ, сѫ отъ разни категории. Тѣ сѫ като животни: единъ е като вълка, другъ като лисицата, трети като змията, четвърти като гълѫба и пр. За да ги задоволите, вие трѣбва да имъ дадете онова, отъ което иматъ нужда. На вълка трѣбва да дадете една овца. Вие ще възразите: имамъ ли право да давамъ овца на вълка? Вие какъ постѫпвате въ такъвъ случай? Казвате: ние нѣмаме право да даваме на вълка да яде овци. Теоритически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата въ устата на вълка. Сега, ще ви дамъ другъ примѣръ. Азъ искамъ да възпроизведа една ябълка, и за тази цѣль посаждамъ нѣколко сѣмена отъ нея. Вие казвате: защо посадихте тѣзи сѣменца, да изгниятъ въ земята? Азъ ви отговарямъ: ако едно сѣме отъ посѣтитѣ въ земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката. Съ този примѣръ азъ изнасямъ само значението на мѫчнотиитѣ, на страданията въ свѣта. Вълкътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ въ свѣта. Въ сѫщность, вълкътъ не може да изяде овцата, защото въ природата сѫществува единъ законъ, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълцитѣ се бѣха отказали да ядатъ овцетѣ, овцетѣ щѣха да намаляватъ. Значи, докато сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта, знанието на земята ще се увеличава. Вземете запримѣръ послѣдната война, която стана. Тя причини много врѣди, но и ползитѣ отъ нея сѫ грамадни. Страданията въ този животъ ви причиняватъ много болки, но тѣ сѫ необходими за бѫдещия ви животъ. Тѣ ни донасятъ много блага. Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещитѣ ни блага“. Всѣки отъ васъ трѣбва да има правилни отношения къмъ живата природа, т. е. къмъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдать напълно естествени, а не прѣсилени. Само тогава ще имате вѫтрѣшна свобода, вѫтрѣшенъ миръ. Ако още не сте придобили тази вѫтрѣшна свобода и този вѫтрѣшенъ миръ, това да не ви обезсьрчава. Защо? Защото и мирътъ, и свободата сѫ на степени. И тъй, благото, което искате отъ Бога, ще ви се даде. Но кога? — Само когато имате вѣра и търпѣние. Вѣрата може да се придобие отвънь, тя отвънъ се дава, но вие трѣбва сами да придобиете търпкнието. Тогава, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Азъ не мога да ви дамъ търпѣние, но вѣра мога да ви дамъ. Ако питате за нѣщо: ама кога ще бѫде това? — вие сте нетърпеливъ човѣкъ. Ти нѣма да туряшъ въ ума си мисъльта, дали това нѣщо ще бѫде сега, или слѣдъ единъ милионъ години, защото единъ милионъ години може да се събератъ въ една минута, и една минута може да се разтегли въ единъ милионъ години. Да допуснемъ, че имамъ желание да ви дамъ една круша, но вие ме нахуквате, и азъ я скривамъ. Повторно ви я давамъ, но вие пакъ ме нахуквате, и азъ пакъ я скривамъ. Значи, за да получите крушата, не хукайте. Вие сте причичата, за дѣто не ви давамъ крушата. Благость и търпѣние трѣбва да имате! Не трѣбва да ми напомняте постаянно за крушата. Ако ми напомняте за нея, азъ ще я туря въ торбата си. Всѣко благо носи първия день. Кой е този първи день? — Днитѣ въ небето не се броятъ тъй, както на земята. Всѣки день носи едно велико благо. Азъ бихъ желалъ, всѣки отъ васъ да има въ ума си мисъльта: днесъ слънцето изгрѣ заради менъ! Днесъ почувствувахъ, какво значи човѣкъ да бѫде роденъ отъ Божествения Духъ! Въ този съборъ азъ бихъ желалъ да изгрѣе слънцето на вашия день. Това е първото нѣщо. Второ: да ви се даде крушата. Но за тази цель, трѣбва да имате търпѣние. Вѣрата ще дойде, а пъкъ и най-малкото нетърпѣние, което човѣкъ проявява, може да стане причина да не му се даде опрѣдѣленото за него благол Нетърпеливиятъ човѣкъ е човѣкъ съ слаба вѣра и съ слаба любовь. Търпѣнието показва степеньта на нашата любовь. Това е единъ ключъ, и ето, азъ ви го давамъ. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трѣбва да знаете, че този ключъ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намѣрите съотвѣтната за този ключъ ключалка. Сега азъ забѣлѣзвамъ, че вие сте направили извѣстенъ напрѣдъкъ. Ония стѫпала, които сте направили тамъ долу, показватъ вашия растежъ. Вие ги направихте, безъ да ви се каже, колко трѣбва да направите, а това изразява напрѣдъка въ васъ. Слѣдъ това ги боядисахте съ бѣла боя, а бѣлиятъ цвѣтъ е хубавъ, той е символъ на чистотата. Азъ прѣпорѫчвамъ на всички рѫководители да проучаватъ добрѣ Библията. Ще я прочетете единъ, два, до три пѫти прѣзъ годината. Ще прочетете и всичкитѣ ми бесѣди и ще си извадите отъ тѣхъ бѣлѣжки на по-главнитѣ мисли и закони. Важно е да се види, какво приложение може да иматъ тия закони за всѣки едного отъ васъ. Когато вършите тази работа, ще ви посѣтятъ отгорѣ по-напрѣднали ученици, а може да ви посѣтятъ и по-напрѣднали братя. И азъ ще присѫтствувамъ при васъ съ една лампа. Трѣбва да знаете, че мѫчнотиитѣ и страданията въ живота сѫ Божествениятъ огънь, който постоянно се сгѫстява и усилва. Вие ще скачате отъ този огънь, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напрѣдналитѣ отъ васъ скачатъ отъ тоя огънь. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трѣбва да бѫдете запалени свѣщи за по-малкитѣ отъ васъ братя и да бѫдете носители на великото, благородното и мощното въ свѣта. Наистина, има противорѣчия въ живота, но тѣ не сѫ само за васъ; такива има и за най-напрѣдналитѣ братя. Противорѣчия имаше и за Христа. Е, добрѣ, ако за главния Учитель имаше такива противорѣчия, та за васъ ли, малкитѣ ученици, нѣма да има? Божията Правда е абсолютна! И вашитѣ противорѣчия сѫ на степени. Богъ не раздава благата самъ, а ги дава на други да ги раздаватъ, и тѣ ги раздаватъ въ изобилие. Когато дойде до страданията, Богъ самъ ги раздава и тогава е много внимателенъ. Той дава отъ тѣхъ на всѣки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Богъ е много внимателенъ спрѣмо нашитѣ страдания! Щомъ знаете, че това е тъй, и вашитѣ отношения къмъ другитѣ хора трѣбва да се изяснятъ, да бѫдатъ правилни. Когато видите, че нѣкой страда, вие обикновено казвате: кармата му е такава. Да, може кармата му да е такава, но ние трѣбва да му помогнемъ, за да се освободи отъ тази карма. И тъй, ако искате да бѫдете работници, отъ тукъ трѣбва да започнете — съ търпѣние и вѣра. За сега достатъчно е това, което ви говорихъ. Идушиятъ съборъ ще продължимъ отъ тукъ нататъкъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, но още не сте ликвидирали съ стария си животъ. Затова именно ние още не можемъ да отрѣжемъ пѫпа ви. Разбрахте ли? Туй, което не сте разбрали, ще дойде Духа на Истината, и Той ще ви научи. Сега, като излѣзете вънъ, разпрѣдѣлете всички братя и сестри на групи и имъ прѣдайте това, което ви говорихъ. Направете единъ малъкъ опитъ. Кажете имъ: Учительтъ ни каза нѣщо, което ще прѣдадемъ и на васъ. Давамъ ви тази работа да я свършите до обѣдъ. Бесѣда, държана въ Горницата за рѫководителитѣ. 5 ч. 30 м. сл. об.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На отворено и на затворено. Азъ взимамъ като прѣдметъ на тази си бесѣда думитѣ: „на затворено и на отворено“. Казватъ за нѣкого: той е отворенъ човѣкъ. За другиго казватъ: той е затворенъ човѣкъ. На отворено живѣятъ свободнитѣ хора, а на затворено живѣятъ затворницитѣ. Обаче, думата „затворено“ има и другъ смисълъ. Ако думата „затворено“ подразбира редъ и порядъкъ. тогава ние живѣемъ въ Бога, ние сме на затворено. Слѣдователно, като живѣемъ въ Божията Любовь, въ Божията Мѫдрость, въ Божията Истина, въ Божията Правда и въ Божията Добродѣтель, ние сме затворени, ограничени сме. Отъ това гледище, думата „отворено“ означава, че живѣемъ извънъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да разбира живота дълбоко, трѣбва да разбира вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Той не се е явилъ тукъ като случайно сѫщество; той има смисълъ, цѣль въ живота. Човѣкъ може да се е родилъ българинъ, може да се е родилъ французинъ, може да се е родилъ англичанинъ, американецъ, или какъвто и да е, това не е смисълътъ на живота, защото първитѣ хора не бѣха нито българи, нито англичани, нито американци. Ами какви бѣха тогаза? — Богъ създаде двама души и нищо повече. Тъй че отдѣлнитѣ индивиди, общества и народи играятъ съвсѣмъ друга роль въ икономията на природата, а не както хората разбиратъ. И всѣки индивидъ на земята, отъ това гледище, играе извѣстна роль вѫтрѣ въ приоодата. Всѣки човѣкъ е на своето мѣсто. Всѣки индивидъ, който е дошълъ на земята, и у когото има съзнание, трѣбва да схване своето прѣцназначение въ живота и да го изпълни. Най-първо той трѣбва да знае отношенията си къмъ Бога. Да опрѣдѣлимъ отношанията си къмъ Бога, този е важниятъ въпросъ, който ни прѣдстои. Нашата земя най първо е разрѣшила отношенията си къмъ слънцето, и чрѣзъ това се е самоопрѣдѣлила. Тя е опрѣдѣлила своята орбита, и съ това ни е дала възможность да се явимъ. Ако земята промѣни отношенията си къмъ спънцето, цѣлиятъ органически свѣтъ въ нея ще се измѣни. Слѣдователно, отъ нейното самоопрѣдѣление зависи какво ще бѫде и нашето опрѣдѣление. Нѣкой ще каже, че може да живѣе и безъ да се самоопрѣдѣля. Не, докато не се самоопрѣдѣлишъ, не можешъ да живѣешъ. Съзнателно или несъзнателно ние ще се самоопрѣдѣлимъ. Рибитѣ живѣятъ въ водата, но рибата се е самоопрѣдѣлила безсъзнателно. Сѫщеврѣменно окултната наука гласи, че душата на рибата не живѣе въ водата, а живѣе извънъ водата. Значи, горѣ колективно рибата се е опрѣдѣлила, въ каква срѣда да се движи. Дърветата по сѫщия законъ сѫ се самоопрѣдѣлили. Половината отъ тѣхния животъ е въ почвата, половината въ въздуха. Хората се самоопрѣдѣлили да живѣятъ по Бога, и всички трѣбва да живѣемъ по Бога. Насъ не ни трѣбва само едно голо вѣрую за Бога, насъ не ни трѣбва само едно формално спазване Божия законъ отъ страхъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде законъ за себе си! Този законъ въ него трѣбва да бѫде свещенъ, както когато е самъ, така и когато е вънъ. Не трѣбва човѣкъ въ дома си да има единъ законъ, а вънъ въ свѣта — другъ законъ. Единъ законъ трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Този законъ трѣбва да бѫде свещенъ, той трѣбва да бѫде законъ на Любовьта. Любовьта, това е най-великиятъ законъ въ свѣта, отъ който произтичатъ всички закони. Защо? — Понеже Любовьта опрѣдѣля живота. Пъкъ самиятъ животъ опрѣдѣля условията. Искашъ да се хранишъ: животътъ те заставя да работишъ; животътъ те заставя да дишашъ; животътъ те заставя да мислишъ — животътъ те заставя да вършишъ всичко това. Животьтъ не е едно просто движение. Движението е резултатъ на самия животъ, а животътъ произтича отъ Любовьта. Тя е нѣщо разумно, велико! Ето защо, въ живота ние трѣбза да виждаме онова свещено проявление на Бога. Кое се проявява въ всѣко живо сѫщество? — Разумното. Всѣко сѫщество, колкото малко и да е, когато го настѫпишъ, чувствува извѣстна болка. Запримѣръ, настѫпишь една малка мравя, една малка пеперудка тя те погледне и казва: недѣй, и азъ искамъ да живѣя, колкото и да съмъ малка! И тъй, отъ вашето самоопрѣдѣление зависи бѫдещето на цѣлото човѣчество. Човѣчеството, това сѫ разумни души, въплотени на земята. За въ бѫдеще, вашитѣ тѣла ще се измѣнятъ. Нѣкои отъ васъ сте сега жени, други сте мѫже. Това е само една форма на живота. Цѣлокупностьта на живота още не се е проявила. Каква форма може да имате слѣдъ хиляда години? — Не знаете. Нѣкои казватъ: то се свърши вече съ живота! Това свършване, което вие подразбирате, е много повърхностно. Въпросътъ съ това не се разрѣшава. Нѣкой ученикъ отъ първо отдѣление казва: свърши се вече! Какво се е свършило? — Свърши се първо отдѣление. Послѣ ще започне второ. Като свърши второ отдѣление, казва: свърши се! Какво се свърши? — Второ отдѣление. Но слѣдъ това ще свърши трето, четвърто отдѣление и т. н. Слѣдъ като свърши всичкитѣ отдѣления, всичкитѣ класове, свършва ли се въпросътъ? Не, това, което вие считате свършване, прѣдставлява единъ непрѣкжснатъ процесъ. Учението е единъ вѣченъ процесъ на онази Божествена Мѫдрость, която душата очаква, за което се радва и въ която постоянно се разкрива. Въ човѣка има нѣщо, което постоянно трепти. Въ човѣка има много желания, които не могатъ да се реализиратъ на земята. Много отъ тия желания, въ продължение на хиляди години не могатъ да се осѫществятъ. Човѣкъ има желание да стане царь на цѣлата земя и да заповѣдва на всичко: като каже на плодоветѣ да зрѣятъ, да зрѣятъ; като каже на вѣтроветѣ да спратъ, да спратъ; като имъ каже да духатъ, да духатъ; като каже на небето да има дъждъ, да има; да стане буря, или да се роди жито и т. н. — изобщо, каквото каже, да стане. Всѣки отъ васъ има скрито въ себе си това желание. Борбата днесъ въ свѣта е за осѫществяване на това желание. Хората днесъ искатъ да бѫдатъ голѣми. Добрѣ, да допуснемъ, че ви дадатъ цѣлата земя. Тогава пъкъ въ васъ ще се яви друго желание — да заповѣдвате на слънцето да грѣе. Ако и цѣлото слънце ви дадатъ, ще се роди друго желание — да владате и цѣлата вселена. Питамъ: вие можете ли да се задоволите съ тия нѣща? Ако човѣкъ има днесъ 1,000 лева, послѣ 2,000 лева, 3,010, 10,000 лева, милионъ, пакъ не ще е доволенъ. Въ Америка имало единъ богаташъ, който ималъ хиляда милиарди. Можете ли да си прѣдставите, колко злато сѫ хиляда милиарди? Този човѣкъ усѣща ли благото на това богатство? — Не. Единъ отъ американскитѣ милиардери казва така: „Тритѣ лева, които спечелихъ първия пѫть съ своя трудъ, ми причиниха много по-голѣма радость въ душата, отколкото милионитѣ, които се втичатъ въ моята каса, безъ да ги усѣтя, безъ да вземе моето съзнание участие въ припечелването имъ“. Слѣдователно, този день, въ който сме се събрали да подишаме чистъ въздухъ, тѣзи малкитѣ блага, които имаме, струвагъ повече, отколкото хилядитѣ блага на цѣлата земя. Прѣдставете си, че вие сте господарь на цѣлата земя, и тия единъ милиардъ и половина хора ви гракатъ всѣки день, искатъ това-онова отъ васъ. Какво ще бѫде положението ви? Вие не ще може да спите, ще станете неврастеникъ. Наистина, да бѫде човѣкъ царь, това е нѣщо велико! Знаете ли какво нѣщо е да бѫде човѣкъ царь? Да бѫде човѣкъ царь, трѣбва да бѫде най-разумень, трѣбва да бѫде изпълненъ съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Царьтъ трѣбва да бѫде като единъ океанъ, като единъ изворъ, който постоянно да излива, да изпраща своето благословение тъй, както слънцето изпраща своята топлина и свѣтлина. Слънцето, като мине отъ изтокъ къмъ западъ и ни оставя хилядитѣ си блага, какво иска отъ насъ? — Нищо. Прѣдставете си, обаче, че слѣдъ като залѣзва слънцето всѣка вечерь, дойдатъ ония негови агенти, както има такива въ обществената безопасность, и ви кажатъ: ще платите толкова хиляди лева за изразходванитѣ отъ васъ калории свѣтлина и топлина! Какъвъ ще бѫде вашиятъ халъ. Но слънцето си минава и заминава, и неговитѣ агенти не идватъ. Ако пъкъ дойдатъ агентитѣ му, казватъ: имахте ли достатъчно свѣтлина? — Нѣмахме. Е, нищо, утрѣ ще ви дадемъ повече. Вие ги запитвате: ами колко да ви заплатимъ? — Даромъ даваме. Какво искате отъ насъ тогава? — Да служите на Бога и да Го обичате. И тъй, Богъ иска отъ насъ да Му служимъ доброволно и съзнателно. Туй съзнателно служене на Бога подразбира, че всички по-дребни сѫщества отъ насъ да познаятъ, че ние дѣйствително служимъ на Бога. И мравкитѣ, и птичкитѣ, и дърветата, и изворитѣ — всички да знаятъ, че служимъ на Бога. Дѣто и да минемъ, да оправимъ пѫтя, да служимъ съзнателно на Бога. Да служимъ тъй, както Богъ служи, както слънцето служи, както звѣздитѣ служатъ, както земята служи. Ние сме призовани на земята само за това — да служимъ. Единъ день, когато съзнанието на хората се пробуди, когато умоветѣ имъ се просвѣтятъ, тѣ и сега сѫ просвѣтени, но не сѫ проявени, така ще служатъ на Бога — отъ любовь и съзнателно. Има нѣкои хора богати, но скѫперници. Трѣбва да ги натиснешъ, за да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Има голѣми извори съ вода, нѣкѫдѣ дълбоко скрити въ земята и нѣкой пѫть трѣбва да стане катаклизъмъ, землетресение, да се пукне канарата надъ тѣхъ, за да взематъ да бликатъ. Съ хиляди години се е събирала тази вода. Казватъ хората: какъвъ хубавъ изворъ' Казвамъ: да, отъ колко хиляди години тази вода се е събирала тамь! Тия скѫперници на земята сѫ сѫщо такива голѣми извори които трѣбва да разпукнешъ, за да излъзе нѣщо отъ тѣхъ. Ще ги пропука Господъ ще видите, че и въ тѣхнитѣ сърца се крие нѣщо хубаво. Единъ день, отъ сърцата на хората, споредъ Божието благоволение, ще се разкрие нѣщо хубаво. Таи се нѣщо хубаво и въ тѣхъ, но хубавото още не се проявява. Дълбоко въ душата на всѣки човѣкь има скрито нѣщо цѣнно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царствою Божие на земята между насъ, и ние ще се разберемъ. Вь това отношение именно, знанието, което имаме, опитностьта, която носимъ съ себе си, ще ни помагатъ. Сега между хората има споръ, дали за първи пѫть се явяватъ на зсмята. Човѣкъ е излѣзълъ нѣкога оть Бога. Кога? — Въ далечното минало той е излѣзъль отъ Бога, и въ далечното бѫдеще пакъ ще се върнепри Бога. Знаете ли какъ ще се върне при Бога? Когато се върне, велико посрѣщане ще бѫде! Ще го посрещнатъ тамъ съ пѣсни и свирни. Такова посрѣщане ще бѫде, каквото въ свѣта никога не може да стане! Въ сърцата на всички, които посрѣщатъ, ще блика Бзжествената Любовь. Богъ ще се прояви като свѣтлина. Тогава ще се оправдаятъ сегашнитѣ ни страдания. Ще разберемъ, че днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава, която ще се открие за нашитѣ души. Слѣдователно, ние живѣемъ за Бога. Като живѣемъ за Бога, то и Богъ като живѣе въ всички хора, всичко, което Той създава е красиво. Като служимъ на Бога, ние косвено изпълняваме волята Му. Всички растения и животни и всички народи изпълняватъ Божията воля, споредъ великия Божественъ планъ. Казвамъ: първото нѣщо за всинца ви е да се яви въ васъ онова велико съзнание за онази вѫтрѣшна благодарность, да се радвате, че сте дошли на земята. Този моментъ е най-важенъ. Слушамъ нѣкой казва: защо ли съмъ се родилъ на земята? По-добрѣ да не бѣхъ се раждалъ! Хубаво, да допуснемъ, че е така, но родилъ си се веднъжъ. Какво трѣбва да правишъ? Казва нѣкой: сиромахъ съмъ се родилъ. — Не е вѣрно, ти мислишъ само, че си сиромахъ. Нито петь пари нѣмамъ! — Не, имашъ двѣ очи, които струватъ най-малко 10 милиона лева, Ако ти дадатъ 10 милиона лева за очитѣ, ще ги дадешъ ли? Хемъ 10 милиона златни, звонкови монети. Пъкъ самиятъ животъ, то е нѣщо неоцѣнимо! Онова, което трепти въ насъ, тази радость, която усѣщаме, съ пари не може да се купи. Тя е избликъ на Божествената Любовь. Това е Богъ, Който живѣе въ насъ и се проявява. Слѣдователно, ние не можемъ да спремъ този великъ избликъ на Бога. Ако ние не искаме да проявимъ Бога доброволно, Той най-послѣ самъ ще се прояви. Такъвъ е законътъ. Когато единъ клюнъ се откаже отъ дървото и не иска да работи, какво става съ него? — Изсъхва. Когато цѣлото дърво се откаже да работи, и то изсъхва. На мѣстото на това дърво ще дойде друго, и тогава, въ края на краищата, Богъ ще се прояви. Тъй че, ако нѣкой каже, че не иска да живѣе, ще изсъхне като това дърво. Ако пъкь каже, че иска да живѣе, туй дърво ще расте, ще придобие интелигентность, сила. Всичко онова, което искате, ще ви се даде. Това е Божественото учение за всички. Така трѣбва да схващатъ всички хора положението. Вземете, напримѣръ, войницитѣ. Отъ тѣхъ може да научите единъ добъръ урокъ. Кой човѣкъ, като стане войникъ, иска да забогатѣва? У насъ, бьлгаритѣ, даватъ на войницитѣ по 6 лева мѣсечно — даромъ служатъ. И наистина, тѣ искатъ само да служатъ. Богатството, което ние търсимъ, се придобива отвѫтрѣ. Богатството на човѣка е неговото сърце, неговата душа, неговиятъ духъ. Богатството на човѣка седи въ знанието, което той може да придобие и съ което може да си служи. Всичко, каквото искате на земята, принадлежи на Бога. Щомъ ние обичаме Бога. можемъ да разполагаме съ всичко Негово. Ако ние имахме Божията Любовь въ себе си, оскѫдность въ този свѣтъ нѣмаше да има. Съврѣменнитѣ хора могатъ да провѣрятъ този законъ. Ако тѣ биха живѣли по Бога, любовно, гладни години за тѣхъ нѣмаше да има, болести нѣмаше да има, землетресения, катаклизми нѣмаше да има. Забѣлѣжете, гладнитѣ години, морътъ, всичко това сѫ резултати отъ нарушението на онзи великъ Божественъ законъ на Любовьта, която ражда хармонията. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ, че ние не сме умни хора. Погрѣшката е ваша. Уменъ може да бѫде всѣки, който живѣе по Бога. И всѣки, който наруши Божия законъ, може да оглупѣе. И тьй, първото нѣщо, което трѣбва да почувствува всѣки отъ васъ, като си лѣга вечерь, е да бѫде въ съгласие съ общия пулсъ на живата природа. Има едно ритмическо движение на живота — вдигане и слагане, приливъ и отливъ, съ което движение човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие. Сутринь като станешъ, туй движение ще те подеме нагорѣ-надолу така, както майката люлѣе дѣтето си. Ето защо, всѣка вечерь, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, въ съгласие ли е неговиятъ животъ съ това общо разумно движение, което Богъ е вложилъ въ него. И сутринь като стане, трѣбва да почне пакъ сѫщия животъ. Направете опитъ и ще видите, каква голѣма разлика ще има тогава въ живота ви, въ сравнение съ днешния. Мѫчнотиитѣ нѣма да изчезнатъ, но тогава лесно ще разрѣшавате въпроситѣ. Всичкитѣ ви спънки ще бѫдатъ благословение. Тѣ ще ви донесатъ радость и веселие. Тия нѣща сѫ се проповѣдвали отъ хиляди години насамъ, и днесъ пакъ се проповѣдватъ. Единъ великъ проповѣдникъ въ Америка запитва единъ артистъ отъ театъра: „Защо вие, които прѣдставлявате всѣкакви небивалици, карате хората да плачатъ въ театъра, а ние, които проповѣдваме велики Истини, никой не плаче?“ Казва му артистътъ: „Вие проповѣдвате Истината като лъжа, а ние проповѣдваме лъжата като истина“. Така и вие сега проповѣдвате Господа. Казвате: я има Господъ, я нѣма. Ти ще проповѣдвашъ тази Истина смѣло, безъ колебание, ще бѫдешъ вѣренъ на себе си. Ще проповѣдвашъ туй, което си опиталъ; ще проповѣдвашъ туй, което е открито въ душата ти като Истина. Ще проповѣдвашъ като този артистъ. Този артистъ прѣдставлява, запримѣръ, че нѣкой умира. Той прѣживѣза това като истина, и така го прѣдставлява. Този артистъ, който прѣдставлява сцени на умиране, по-скоро умира. Да прѣдставлявашъ, че нѣкой умира, все ще прѣживѣешъ нѣщо отъ неговото състояние. Не е лесна работа това! Нѣкои хора търсятъ лесния пѫть. Въ свѣта лесенъ пѫть нѣма. Казвалъ съмъ и другъ пѫть: ако изберете най-мѫчния пѫть, той е най-лесниятъ пѫть, а най-лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть. Да кажешъ, че лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть, това е едно противорѣчие повидимому. Всички съврѣменни хора страдатъ все отъ лесния пѫть. Азъ ще ви приведа едно малко сравнение. Допуснете, че въ съврѣменнитѣ училища, тъй както сѫ наредени у насъ и на западъ, нѣкой българинъ отива въ странство и безъ да е слѣдвалъ, купува си единъ дипломъ за инжинеръ, или за архитектъ. Не, знания съ пари не се купувать. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие знания. Не работи ли, получава ли знанието безъ усилие, ще го познаятъ. Ще му дадатъ да построи нѣкоя линия. Първиятъ пѫть, прѣди да се е проявилъ, ще му повѣрватъ, че знае, но слѣдъ като построи една-двѣ линии — никой нѣма да му вѣрва. Ще му кажатъ: ти нищо не знаешъ! Дипломъ имашъ, но дипломътъ не съотвѣтствува на знанието, което имашъ. Другъ нѣкой може да е слѣдвалъ медицина, но слѣдъ като измори нѣколко хиляди души, знаете ли на какво ще замяза неговата медицина? Тя ще мяза на медицината на онзи срѣдновѣковенъ лѣкарь, който лѣкувалъ болнитѣ си по особенъ методъ. Той ги лѣкувалъ, като имъ пущалъ кръвь и отгорѣ имъ давалъ да пиятъ топла вода. Всѣки день, за да изтече лошата имъ кръвь, пущалъ по малко кръвь. Цѣли 20 години наредъ лѣкувалъ само по този начинъ, но нито единъ отъ пациентитѣ си не могълъ да излѣкува. Запитва се най-послѣ самъ: какъ така моето лѣкарство не спаси нито единъ боленъ? Отговаря си: е, нима другитѣ лѣкари ги спасяватъ. Не, туй е залъгване, туй е заблуждение. Ние не лѣкуваме хората съ пущане кръвь. Въ човѣка трѣбва да се внесе нѣщо ново. Храната е, която лѣкува. Храната, свѣтлината, въздухътъ, обмѣната съ добритѣ хора — това ще бѫде лѣкарството ви за въ бѫдеще. Срещнешъ единъ добъръ човѣкъ — той е цѣрь. Добриятъ човѣкъ, святиятъ човѣкъ ще те лѣкува безъ да знаешъ, че се лѣкувашъ при него. Лѣкаритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Свещеницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ най добритѣ хора. Офицеритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Войницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Навсѣкѫдѣ, въ всички съсловия се изискватъ най-добритѣ, най умнитѣ хора. Казвамъ: като туримъ всички тия хора на своето мѣсто, ще имаме редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ изисква. Най-добри, най-умни, най-благородни хора се искатъ! Добрѣ, но отдѣ ще дойдатъ тия добри хора? — Отъ небето. Та и вие отъ небето дойдохте. И вие ще бѫдете отъ най-добритѣ. Трѣбва да дойдатъ сега други нѣкои и да ви напомнятъ, че сте дошли отъ небето. Вие сте забравили това. На какво мяза вашата работа? Една много красива слугиня, отъ нѣкое село, се пазарила въ града, при една много взискателна господарка. Тя била много угледно момиче. Накичила се единъ день, излиза на пазаря, намира своя възлюбенъ и забравя, че я чакатъ за хлѣбъ, че гювечъ има на фурната. Господарката я чака, но нѣма я още. Иде господарьтъ, чака и той, нѣма я още. Лѣгатъ си вече, но слугинята все я нѣма. Едва слѣдъ полунощь се връща тя. И хората мязатъ на тази слугиня. Нѣкой стане търговецъ, казва: искамъ да се осигуря! Господъ го пратилъ на земята, чака го, а той тьрговецъ сганалъ, за осигуряване мисли. Търговияга не е твоя работа. Тебъ Господъ не те е пратилъ търговецъ да ставашъ. Ти си пратенъ тукъ на земята да служишъ на Бога, волята Му да извършишъ. Търговията е нѣщо послѣдно, нѣщо вмѣтнато въ живота ти. Най-първото нѣщо, като съзнателенъ човѣкъ, трѣбва да служишъ на една велика идея. Тогава Господъ ще живѣе въ тебъ. Ще Му служишъ, ще се вдъхновявашъ и всѣки день ще слушашъ гласа Му. Този гласъ е толкова хубавъ, толкова красивъ толкова благъ, толкова тихъ, че като го възприемешъ и разберешъ, умътъ ти се разширява, просвѣтлява, сърцето ти се облагородява и отъ тебе изчезва оня духъ на униние. Ти се повдигнешъ, казвашъ си: има за какво да се живѣе! Не е ли този Господъ въ тебе, ще дойде смъртьта и ще кажатъ хората: младъ и зеленъ умрѣ! Да, безъ Бога зеленъ умира, а съ Бога вѣчно живѣе. Та сега искамъ всички да сте на закрито. Азъ вѣрвамъ, че тази вечерь ние сме на закрито. Отгорѣ ни има поставена една завѣса. Казватъ: вие сте били на открито. Не, нашиятъ покривъ бѣше отъ стъкло, а отдолу сме на зелената трѣва. Много хубавъ салонъ имаме тука. Ние трѣбва да благодаримъ на Бога, че Той ни е далъ освѣтление безъ пари. За такова освѣтление въ София, за една вечерь, само за два часа, взиматъ 4-5 хиляди лева. И при това, даже и не е такова освѣтление. Ние тукъ, ще благодаримъ на служителитѣ на този салонъ, които сѫ били толкозъ добри, че ни го прѣдлагатъ даромъ. Както виждате, днесъ салонътъ е много добрѣ отопленъ и освѣтленъ, прѣчистенъ е добрѣ. Азъ вѣрвамъ, че вие ще благодарите на тѣзи, които сѫ помислили за васъ. Тъй сѫщо ние трѣбва да благодаримъ на Бога за живота, който ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога за ума, който ни е далъ. Трѣбва да благрдаримъ на Бога за доброто сърце, което ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога и за това, че ни е събралъ тука. Трѣбва да благодаримъ на Бога, че е изпратилъ своитѣ свѣтли духове да ни рѫководятъ въ пѫтя на живота ни. Да благодаримъ, че Той ни окриля съ Своята Любовь, да живѣемъ въ Него, да Го познаваме и да Му служимъ. Сега, коя е основьата мисъль, която трѣбва да носите съ себе си ? — На закрито и на открито. Когато правишъ добро — крий го, а когато правишъ зло — открий го, нека знаятъ всички! Това е законъ. Сегашнитѣ хора, когато правятъ добро, откриватъ го. Обратното трѣбва да бѫде! Когато правишъ добро, скрий го, никой да не го знае — туй е великъ законъ въ свѣта. Нека само Богъ те знае. Когато правишъ зло, нека те знаятъ всички хора, за да се изправишъ. Слѣдователно, лошото въ живота да бѫде открито за хората, а добриятъ животъ да бѫде откритъ за Бога. И тъй, ние седимъ на открито прѣдъ хората. Хората могатъ да кажатъ много лоши работи заради насъ — прави сѫ. На открито да ни ги кажатъ! На закрито пъкъ Богъ ще ни каже много хубави нѣща. Хората ще кажатъ едно, Господъ ще каже друго. Когато хората говорятъ нѣщо лошо за васъ, вие ще кажете: това е на открито! Когато Богъ вѫтрѣ въ васъ ви каже хубавото, великото, ще кажете: това е на закрито! Тази е мисъльта, която искамъ тази вечерь да остане въ ума ви. Понедѣлникъ, 9 ч. с. 21 Августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двѣтѣ свещени положения. Ще ви прочета нѣколко извадки отъ книжката „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи“ отъ Духа на Любовьта — стр. 10. „Вижъ, Господи, защото съмъ въ утѣснение“. — Сега всички вие сте въ утѣснение. Не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ е въ утѣснение. „Скърбитѣ на сърцето ми се умножиха, Веселието ми се обърна на скръбь: Сърцето ми е изнемощѣло въ менъ“. — Това го казва не единъ свѣтски човѣкъ, но единъ много високо духовно повдигнатъ човѣкъ, който разбира Божия законъ. Тъй усѣщалъ той. Сега иде отговорътъ на това нѣщо. „Ако прѣмина всрѣдъ утѣснение; Ти ще ме оживишъ“. И наистина, при туй утѣснение, въ което се намирате, само Господъ може да ви утѣши. Тази идея трѣбва да проникне дълбоко въ душата ви. Ако търсите утѣшение огъ другитѣ, никога не може да го намѣрите. То е заблуждение.. Понеже ние живѣемъ въ Бога, само Богъ ще ни утѣши, само Богъ ще ни оживи. Кога? — Когато Богъ се всели въ насъ. Другъ единъ процесъ се заражда въ свѣта. Азъ ще говоря върху него. „Той, наистина, взе на себе си болеститѣ ни и съ скърбитѣ ни се натовари“. — Защо? — Любовьта го е заставила. За да вземе Господъ нашитѣ скърби, значи, тѣ не сѫ за друго, освѣнъ да познаемъ Любовьта Му. Скърбитѣ и страданията сѫ начини, прѣзъ които се изпитва, доколко единъ човѣкъ е силенъ въ свѣта. Юнацитѣ се познаватъ, доколко сѫ юнаци, по тяжестьта, която дигатъ; учениятъ — чрѣзъ силата на своето знание; силниятъ — чрѣзъ своята сила. Голѣмиятъ юнакъ се познава по тяжестьта, която носи на гърба си. Отъ невидимия свѣтъ, за да изпитатъ единъ човѣкъ, до колко е силенъ, турятъ му скръбь, равносилна на едно кило, двѣ, три . . . 40, 50, 100, 500, 1000 кгр. Колкото повече носи, толкова по-силенъ, е той по-голѣмъ герой; колкото по-малко носи, толкова е по-слабъ. Като се питате сега, защо ви сѫ скърбитѣ, ще знаете, че ви сѫ дадени, за да изпитатъ, доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросътъ. Сега, Богъ се обръща къмъ онѣзи, които сѫ оскърбени въ свѣта и мислятъ, че сѫ изоставени. „О, оскърбени, смутени, неутѣшени“ — къмъ човѣшкитѣ души се обръща. „Ето, азъ ще постеля камънитѣ ти стивиевидни, Ще туря основанияга ти отъ сапфиръ“. — Значи, Той ще тури такива основи на душата. Въ всички тия недоразумѣния пророкътъ или псалмопѣвецътъ изказва слѣдното: „Млъкнете и разумѣйте, че Азъ съмъ Богъ.“ — Значи, човѣкъ, за да разбира работитѣ въ свѣта, трѣбва да мълчи. Когато говори Учительтъ, ученикътъ трѣбва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо нѣма да разбере. Нѣкой пѫть казваме: защо трѣбва да мълчимъ? — За да научишъ нѣщо, ще мълчишъ въ себе си. Докато ти се смущавашъ и мислишъ, че свѣтътъ не е уреденъ, нищо нѣма да научишъ. Богъ казва: „Азъ съмъ Любовь“. Млъкнете и ще разберете, че Богъ е Любовь. Като млъкнемъ ние, Богъ, Любовьта ще уреди всичкитѣ работи. Затова трѣбва да мълчимъ, защото Богъ е Любовь. Ако Богъ не бѣше Любовь, щѣхме да говоримъ постоянно, но щомъ Богъ е Любовь — ще мълчимъ. „Богъ на всѣко утѣшение“. — Значи, Любовьта е, която утѣшава. Всѣко утѣшение иде само отъ Любовьта. Само онзи, който ни люби, може да ни утѣши. Никой никого не може да утѣши, ако не го обича. „Азъ съмъ съ тебе да те утѣшавамъ“ — Значи, Богъ е всѣкога съ насъ. „Духъ на утѣшение“. — Духътъ е онзи Учитель, Който рѫководи човѣшката душа и я утѣшава. „Азъ съмъ, Който ви утѣшавамъ. За да утѣша всички сѣтующи, Да имъ дамъ музика вмѣсто пепель, Елей на веселие вмѣсто плачъ; Облѣкло на хваление вмѣсто дрехи на униние“. — Значи, човѣкъ трѣбва постоянно да хвали Господа. Туй сѫ облѣклата на човѣка. „Да се не смущава сърцето ви“ — това сѫ думитѣ на Христа. „Ето Азъ съмъ съ васъ“. Кой? — Богъ на Любовьта. ..И днитѣ на сѣтованието ти ще се свършатъ, И ще избърше Богъ всѣка сълза отъ очитѣ имъ“. Кога се унижи нѣкой, тогава ще речешъ: има възвишение. „Скръбьта ви ще се промѣни въ радость“ Казва се по-нататъкъ: „Утѣшавайте, утѣшавайте людетѣ ми. За да научатъ всички, и всички да се утѣшаватъ. И ще го водя и ще въздамъ пакъ утѣшение нему и на оскърбенитѣ му.“ „И ще ви даде другъ утѣшитель да прѣбѫде съ васъ въ вѣки“. — Духътъ на Любовьта. „Който ни утѣшава въ всѣка наша скръбь, За да може и ние да утѣшаваме тѣзи, Които се намиратъ въ всѣка скръбь, Съ което и ние сме утѣшавани отъ Бога“ Разумна и свята обхода — това ще ви бѫде една задача за прѣзъ цѣлата година. Азъ искамъ да изнеса нѣколко мисли тъй ясно, че да ви бѫдатъ понятни, т. е. да ги направя достѫпни за вашия умъ. Има една голѣма мѫчнотия, която срѣщаме въ магериалния свѣтъ, а тя е тази, че духовнитѣ идеи не могатъ да се прѣдставятъ ясно, не могатъ да изпѫкнатъ лесно въ ума. Сега азъ ви питамъ: когато онази млада мома на 20 или 21 годишна възрасть се облѣче много хубаво, за кого се облича? Три положения има: тя се облича или за себе си, или за окрѫжаващитѣ или за своя възлюбленъ. Едно отъ тия три положения е нѣрно. Друго положение има ли? Ако ние живѣемъ въ разумна и свята обхода, за кого ще бѫде това? Или за себе си, или за окрѫжаващитѣ ни, или за Бога. И тритѣ тия положения сѫ важни. Отдѣ трѣбва да започне разумниятъ ученикъ? Когато хващате една кокошка, дѣ я хващате, за краката, или за главата? Нѣкои я хващатъ за краката, други за главата, а трети за опашката. Като влѣзете въ курника, тя е на ваше разположение, и вие я хващате, както ви дойде. Но азъ казвамъ: да хванешъ кокошката за краката, да хванешъ кокошката за главата, или за опашката — това не е разрѣшение на въпроса. Е, какъ трѣбва да да я хванете, я ми кажете? Ще вземешъ малко житце за тази кокошка и ще й кажешъ: кътъ — кътъ. Тя ще излѣзе отъ курника, ще дойде при тебе, и ти ще я помилвашъ малко по гърба — това е правилното разрѣшение на въпроса. И вие сега хващате всѣки въпросъ или за краката, или за главата, или за опашката. До сега хората все така сѫ хващали въпроситѣ: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрѣшение. Питамъ: какви сѫ резултатитѣ отъ вашия сѣмеенъ животъ? Много отъ въпроситѣ тамъ сѫ разрѣшени по сѫщия начинъ: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метрда. Тѣ, обаче, нѣматъ добри резултати. Какъ ще постѫпите тогава? — Ще вземете крината съ жито, ще извикате кокошката, ще й кажете: кътъ — кътъ. Като излѣзе, ще я потупате малко, и тя ще тръгне подирѣ ви. Тогава вие ще можете да се разговаряте съ тая кокошка. Казвате: това е кокошка, какво ще разговаряме съ нея? Тя живѣе въ курникъ. Може ли тя да мисли тъй, както азъ мисля? Питамъ ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господъ мисли? Че вашето положение прѣдъ Бога е такова, каквото е положението на кокошката въ курника. Съ туй знание, съ тия способности, които имате, можете ли да се равните съ знанието, съ туй дълбоко разбиране, което Богъ има. Ще кажете: ама за въ бѫдеще и ние ще се развиемъ. Че и кокошката ще се развие за въ бѫдеще. Когато вие станете ангелъ, тази кококшка ще стане човѣкъ, Все таки, вие не унижавайте кокошката! Не мислете, че кокошката не разбира. Е, каква интуиция има тя! Туришъ й житце, викашъ я, но тя те поглдне и си казва: не ти искамъ житцето, не ти искамъ житцето — и седи надалечъ. Защо? — Тя схваща, че имашъ лоши намѣрения. Интуиция има тази кокошка! Второто положение, което трѣбва да имате въ ума си, е слѣдното. Вие, като сте дошли на този свѣтъ, очакавте да ви посрещнатъ съ плетени вѣнци, съ угощения, като нѣкои царски синове. Това е идеалното положение, то е сѫщото, като да извадишъ кокошката отъ курника, да я погалишъ малко и да я пуснешъ на свобода. Но хората въ свѣта не посрѣщатъ така. Когато пуснатъ онзи голѣмия съврѣмененъ параходъ въ морето, какъ го посрѣща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарадъ него? Мислите ли сѫщо така, че навсѣкѫдѣ по свѣта ще се издаде заповѣдь да утихне морето, никой да не побутне даже съ перце този царски синъ? — Не. Щомъ влѣзе въ морето, всичко ще се подигне срѣщу него. Даже нарочно се издава заповѣдь: всички противъ него! Подигнатъ се бури, вѣтрове, хали. . . . Най-първо, този великанъ, до като стои на пристанището. мисли, че е много силенъ, че никой не може да го разклати. Хиляди килограма тежи, но, като влѣзе въ морето или океана, тия вълни го люлѣятъ налѣво — надѣсно, отдзадъ — отдпрѣдъ, и всички ония хора вѫтрѣ, които имаха упованието си на него, почватъ да се страхуватъ. Но той не се спира да се разправя съ тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отлѣво го удари, друга отдѣсно, но той си държи своя пѫть. Питамъ сега: ако вие сте въ това море, или този океанъ, и ако срещнете всики тия противодѣйствуващи вълни, какво има да се разправяте съ тѣхъ? Вие ще помните вашата цѣль. Каква е цѣльта ви? — Пристанището на живота. Това е Божията Любовь, къмъ която трѣбва да се стремимь. И този океанъ трѣбва да го минемъ! Тия вълни не сѫ нѣкакво нещастие. Тѣ сѫ овации, съ които ви посрѣщатъ. Ние виждаме доуго-яче работитѣ. Всички вълни се повдигатъ, подскачатъ налѣво, — надѣсно отъ парахода, ей . . . морето се вълнува. То казва: една овация ще ви дадемъ! — поздравлява парахода. Ако тѣзи хора разбираха закона, нѣмаше да се плашатъ. Но понеже не го разбиратъ, плашатъ се. Стегне се умътъ и сърцето имъ, казватъ: този параходъ може да потъне. Питамъ ви: мислите ли, че извънъ Бога, Който така разумно е устроилъ нашето тѣло, Който е вложилъ въ насъ Духа Си, има нѣкоя сила, която може да потопи нашата душа въ океана, да ни лиши отъ живота? — Нѣма такава сила. И никой не може да ни лиши отъ Божията Любовь. Кой е въ състояние да вдигне Любовьта и да я скрие нѣкѫдѣ? — Криятъ се малкитѣ капчици вода. Кой отъ васъ може да скрие голѣмия изворъ? Слѣдователно, въ умоветѣ на нѣкои ученици седи идеята, че благото, което Богъ имъ е далъ, може нѣкой да имъ го вземе. Тѣ мислятъ, че параходътъ, съ който сѫ тръгнали по този пѫть, може да загине нѣкѫдѣ въ морето. Това сѫ възможности, това сѫ вѣроятности, но тѣ сѫ само разсжждения въ живота. Всѣки отъ васъ, който е влѣзълъ въ този пѫть, трѣбва да знае, че нѣма сила въ свѣта, която може да го отдѣли отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ! Така седи въпросътъ положително. Третото положение е мисъльта за слънцето. Когато слънцето изгрѣва, то носи своето благословение. Слънцето извършва два процеса на земята: сухитѣ дървета прави по-сухи, изсушава ги, а онѣзи дървета, които растатъ, уголѣмява и имъ дава по-голѣма сочность и мекота. Кои дървета изсушава слънцето? — Тия, които не искатъ да растатъ, които се отказватъ да работятъ. Има и хора като тия дървета. Тѣ се наричатъ хора съ установени характери. И азъ ги наричамъ установени характери. Тѣ всѣкога сѫ изправени нагорѣ, като празни класове. Такива хора казватъ: правъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Не, отъ такава правота въ свѣта вие трѣбва да се откажете. „Ама азъ не искамъ да се огъвамъ“. Ще се огъвашъ, защото иначе ще бѫдешъ едно сухо дърво. Животътъ се отличава по това, че въ него има огъване. Ще заемешъ хиляди различни положения: и правъ, и кривъ ще бѫдешъ, но трѣбва да си господарь на всѣко положение. Туй, което хората въ свѣта разбиратъ подъ „огъване“, то е — клонътъ да не се отдѣля отъ дървото — това е важното. Всѣка твоя мисъль трѣбва да бѫде свързана съ общия Божественъ животъ. Туй, което азъ мисля, трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божия умъ, съ Божиитѣ мисли, съ Неговитѣ закони. Не само това, което азъ мисля, но и вашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и закони. Щомъ ние сме въ съгласие съ великия Божи законъ, съ Неговия Духъ, ние ше бѫдемъ клонъ, свързанъ съ Божественото дърво. Въ такъвъ смисълъ, именно, трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ всичко въ Бога. Ще ви запитамъ: кога сте излѣзли отъ небето? Вие не помните, отъ колко хиляди години сте излѣзли отъ небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които сѫ ви дадени оттамъ. Вие сте забравили, когато ангелитѣ сѫ ви изпращали съ вѣнци. То е толкова далечно врѣме, че почти никакво възпоменание нѣмате отъ него. Тържествено ви изпратиха оттамъ. Тогава бѣхте облѣчени великолѣпно: съ красиви дрехи, съ гирлянди и съ свѣтли лица. А сега сте се сгушили, като нѣкоя разбита армия. Нѣкой отъ васъ облѣкълъ офицерски мундиръ, но еполетитѣ му нѣма; шинелътъ му промушенъ оттукъ — оттамъ, и той си казва: какъ стана тази работа? Слѣдъ такова едно разнебитване на армията, военнитѣ казватъ: ще има нова обмундировка. Сега свѣтътъ прѣтърпѣва едно вѫтрѣшно прѣобразование, едно коренно прѣустройване. Богъ прави новъ свѣтъ сега, и ние сме свидѣтели на този свѣтъ. По новъ начинъ Той устройва този свѣтъ — чрѣзъ закона на Любовьта. И всички ние, които се намираме въ този моментъ, помагаме на тази нова зидария. Всѣки отъ васъ може да тури на това ново здание поне по единъ камъкъ отъ Любовь! Единъ день ще кажете: и ние сме турили единъ камъкъ въ туй велико, ново здание. И като туримъ единъ камъкъ, ние вече имаме дѣлъ въ великото, което Богъ приготовлява. Вие ще кажете: да видимъ, дали ще бѫде така. Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, огчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти чувствуваме. Има нѣкои нѣща мѫчни за разбиране. Запримѣръ, азъ нѣма да се спра да ви разправямъ степенитѣ на Любовьта, но ще ви дамъ обяснение, какво нѣщо е радостьта. Или, ще ви покажа степенитѣ на радостьта. Има една радость въ свѣта, тя е слѣдната. Прѣдставете си, че вие имате да плащате нѣкому 200,000 лева златни, но кредиторътъ ви е такъвъ кожодеръ, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осѫжда. И сѫдията е съгласенъ съ него, осѫжда. ви: ако не изплатите на врѣме дълга си, ще ви затворятъ 20 години въ затворъ. Единъ вашъ приятель ви обѣщава до това врѣме да ви даде паритѣ. Обаче, врѣмето наближава, остава още единъ часъ. Вашиятъ приятель го нѣма. Само една минута остава още. Но законътъ е толкова строгъ, че ако тия пари не дойдатъ на врѣме, вие сте изгубени. Сърцето ви тупа, смутени сте, но въ послѣдния моментъ паритѣ пристигатъ. Какво ще почувствувате? — Една радость, че сте свободни отъ затвора. Туй е едното понятие за радостьта. Вие спечелихте ли нѣщо? Тия пари влѣзоха ли въ джоба ви? — Не. Тѣ отидоха въ чуждъ джобъ. Защо се радвате тогава? — Радвате се, че не сте влѣзли въ затвора, че имате свобода да работите. Второто положение на радостьта. Прѣдставете си, че вие сте пѫтникъ и отъ дългия пѫть сте оголѣли, обосѣли, нѣмате хлѣбъ. Зимно врѣме е: вънъ е виелица, студъ. Вие сте се приютили въ една малка колибка и ви казватъ, че единъ вашъ приятель ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първиятъ день минава, нѣма го. Бурята бучи отвънъ. Казватъ ви: скоро ще дойде приятельтъ ви. Още петь минути, още една минута и най-послѣ ви казватъ: ето иде приятельтъ ви съ топлата храница! Той дойде, запали огънь, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се омиете, обличате се и вкусвате отъ топлата чорбица. И въ този случай пакъ имате радость въ душата си. Питамъ ви: спечелихте ли нѣщо? — Спечелихте. Хлѣбецътъ влѣзе въ стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радость и първата мязатъ ли си? При едната радость вие чувствувате, че сте придобили свобода, и единъ товаръ се е смъкналъ отъ гърба ви: усѣщате една лекота въ душата си. Въ второто положение, освѣнъ първата радость, усѣщате, че сте придобили нѣщо, което е влѣзло въ стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радость се отличава по нѣщо отъ първата. Третото положение на радостьта. Вие имате вече свободата: 200,000 лева сѫ платени за васъ, имате и хубави дрешки, и хлѣбецъ, и чорбица, — осигурени сте. Но иде едно трето положение: тамъ, дѣто живѣете, има единъ великъ университетъ, въ който трѣбва да постѫпите. Ако не постѫпите тамъ, изгубвате всичко въ този свѣтъ. Вие давате своето заявление прѣдъ една специална за това комисия и чакате резултата. Чакате день, два . . . послѣдниятъ день иде. Оставатъ още петь минути, една минута само остава, и вие треперите, какъ ще се произнесе комисията за васъ. Тупа ви сърцето! Има опасность и да не ви приематъ. Най-послѣ комисията се произнася, и вие получавате отговоръ, че ви приематъ въ университета. Пакъ имате радость. Питамъ: по какво се отличава тази радость сега? Прѣдъ васъ се отваря единъ широкъ свѣтъ, ще влѣзете вѫтрѣ, ще се обогатите съ знание, съ мждрость и послѣ ще имате кѫдѣ да работите. Нѣкои отъ васъ сега придобивате първата опитность на радостьта. Остава ви още една миута и 200,000 лева ще дойдатъ. Вие очаквате. Сърцето ви тупа. Други отъ васъ сте въ положението на онзи, на когото остава една минута само да дойде хубавата супа и дрехитѣ. Вие пакъ чакате. Трети отъ васъ сге прѣдъ вратата на университетъ, при туй велико училище. Една минута остава още, комисията да разрѣши, ще влѣзете ли вѫтрѣ, или не. Азъ ви казвамъ, че тази комисия е много справедлива. Тя нѣма да ви лиши отъ благата, които ви се падатъ. И вашиятъ приятель, кайто ви е обѣщалъ дрехитѣ и топлата храна, ще дойде на врѣме, нѣма да закъснѣе. И онзи, който ви е обѣщалъ паритѣ, и той ще дойде. Азъ ви говоря за нѣщата тъй, както ставатъ. Ако приятелитѣ ви въ свѣта сѫ толкова точни, то оня отъ другия свѣтъ, или БѣлитѢ Братя, за които ние говоримъ, сѫ още по-постоянни, още по-точни. Ако вие искате да си съставите понятие за Бѣлитѣ Братя, всѣкога трѣбва да изпѫкне въ вашия умъ образа на Христа. Христосъ, обаче ни е показалъ само едната страна на своя образъ. Ние виждаме Христа въ унижението, въ носенето скръбь и страдание, въ изкуплението на човѣчеството. Ние не сме видѣли Христа въ Неговата любовь. Ние не сме видѣли още Господа въ Неговата Любовь. Въ какво седи тази любовь? Първото положение, съ което можемъ да познаемъ Бога е слѣдното: — ще ви приведа двѣ свещени положения. Искамъ вашитѣ сърца да сѫ готови да чуете тия свещени нѣща. Това, което ще кажа, е свещено за менъ. По-свещени работи на земята отъ тия нѣма да намѣрите. Едното свещено положение е: да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ насъ! Нѣма по-свещена идея отъ тази — да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе у насъ. И когато Богъ дойде въ насъ, Той ще произведе това разширение, това освобождение въ нашата душа, което чакаме. Богъ е, Който ще ни освободи. Само когато Богъ дойде да живѣе въ нашата душа, ще дойде и тази свобода. Нѣма другъ изходенъ пѫть. Само така ще познаемъ Божията Любовь. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, вие ще усѣтите пълнота въ себе си, ще бѫдете примирени съ небето. Вие ще бѫдете толкова горещи, че всичкитѣ скърби и страдания на земята ще се стопяватъ въ васъ. Вие ще бѫдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичкитѣ дългове на свѣта. Вие ще бѫдете толкова силни, че ще можете да дигнете цѣлата земя на рѫцѣтѣ си. Това ще бѫде само тогава, когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Това не е само тъй символически, но е фактъ. Вие ще чувствувате такъвъ миръ, такава радость, такова веселие, каквото никога не сте чувствували. Да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ васъ — то е първото свещено положение. Но туй положение отъ страна на Бога е само на половина. Богъ ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за менъ е свято, е слѣдното: ние да влѣземъ да живѣемъ въ Бога. За сега ние сме още отвънъ. Ще кажете: защо е така? Христосъ казва: „Отецъ живѣе въ менъ, и азъ живѣя въ Отца“. Това сѫ двѣ положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отецъ живѣе въ менъ — първото положение. То е силата, която азъ имамъ, а тази сила е отъ Бога. Азъ живѣя въ Отца си — това е второто положение. Като влѣземъ да живѣемъ въ Бога, тогава ще се изпълнимъ съ Божията Любовь. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение — да живѣете въ Бога. Тогава вие ще се изпълните съ Неговата Мѫдрость, съ Неговото знание, съ Неговата сила и съ пълнотата Му, Имаге ли тия двѣ положения, т. е. живѣе ли Богъ чрѣзъ Духа си въ васъ, и живѣете ли вие въ Бога, между Бога и човѣшката душа вече настава единство. Павелъ казва: „Нѣма сила въ свѣта, която може да ни отдѣли отъ Любовьта на Бога, отъ Любовьта Христова“. А това е цѣльта — да се образува тази връзка. Азъ нѣмамь врѣме да ви обяснявамъ, какво нѣщо е тази връзка. Днесъ ще размишлявате върху тѣзи двѣ идеи: първото положение — да живѣе Богъ въ васъ — да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение — да живѣете вие въ Бога — само тогава ще придобиете онази вѫтрѣшна интуиция, чрѣзъ която ще разбирате сѫщината на нѣщата. Защо сега не се познавате? Вие не сте възприели, не сте научили тѣзи закони. Ще се опитате най-първо да живѣете въ Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любовь. Правили ли сте опитъ да живѣете въ Бога? Правили сте, но не зная, до колко опитътъ ви е излѣзълъ сполучливъ. Въ всѣка работа има само единъ сполучливъ моментъ, при който изпълнението й бива съвършено. Когато живѣемъ въ Бога, всичкитѣ ни работи на земята, въ каквото положение и да сме, ще бѫдатъ съвършени. Тогава вие нѣма да бѫдете въ нужда. Ако тръгнете на пѫть, азъ нѣма да ви дамъ цѣлъ самунъ, но ще ви дамъ едно малко парченце хлѣбецъ, не повече оть 100 грама. Този хлѣбъ ще има това свойство, че и цѣла година да пѫтувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хлѣбъ. Хлѣбътъ ви нѣма да се намали. Ако ви дамъ една круша, прѣзъ цѣлата година ще ядете тази круша, и все цѣла ще бѫде. Постояно ще ядете отъ нея, безъ да можете да я изядете. Ако пъкъ ви дамъ една златна монета, по този законъ тя все ще си остане цѣла. Ще я давате навсѣкѫдѣ, но въ джоба ви все ще има една монета. Цѣлиятъ свѣтъ ще пропѫтувате съ нея, и тя пакъ ще остане въ джоба ви. Какъ ще си обясните юзи законъ? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава, до безкрайность. Това е красивото въ живота! И когато ние приемаме този Божественъ животъ въ насъ по този начинъ именно, — Богъ да живѣе въ насъ, и ние въ Бога, — този нашъ малъкъ животъ ще бѫде сила. Малкитѣ нѣща, това сѫ силнитѣ нѣща. Вие не очаквайте голѣми радости. Малкитѣ радости; това сѫ силнитѣ положения въ свѣта. Да знаешъ да се радвашъ на малкитѣ блага, както малкитѣ дѣца, туй е истинската радость. Нѣкои учени мислятъ върху нѣкой въпросъ цѣли 20 години и нищо не успѣватъ. Най-послѣ, една малка идея проблесне въ ума имъ, и тѣ се зарадватъ. Тази малка идея разрѣшава въпроса. И тъй имайте прѣдъ видъ тѣзи свещени идеи. Като живѣете по този начинъ, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вѫтрѣшна връзка на Любовьта. Безъ нея вие нѣма да се разбирате. Вие ще имате за менъ едно понятие, ще кажете: Учигельть прави, каквото иска. И азъ за васъ ще кажа: тия мои ученици си правятъ, каквото искатъ. Не е така, азъ не правя, каквото си искамь. Азъ започвамъ съ първото положение. Азъ правя това, което Богъ изисква. Като стана сутринь, казвамъ: Господи какво искашъ да направя сега? Кѫдѣто ме прати Господъ, тамъ отивамъ. Азъ съмъ готовъ да направя всичко, което ми каже Господъ. Вие трѣбва да знаете и второто положение, че и Господъ прави за менъ всичко, което азъ искамъ. Защо? — Понеже и азъ живѣя въ Него. Нѣма нищо, което азъ да поискамъ, и Богъ да го не направи. Когато Богъ обърне лицето си къмъ мене, Той мисли, какво да направи за мене. Слѣдователно, Той и азъ сме въ съгласие. Азъ мисля за Него, питамъ Го: какво да направя Господи? Той ми каже да поправя нѣкои малки работи — да посѣтя нѣкого, направямъ го веднага. Ето азъ съмъ ви събралъ тукъ. За кого? — За Господа. Господъ е казалъ да се събератъ тия ученици. И ето, азъ ви събирамъ, разправямъ ви това, което Богъ ми казва. Той ми казва: „Това ще имъ разправишъ! Вие казвате: тъй си помислилъ Учительтъ, да ни говори това-онова. Не, азъ не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господъ ми каже. Вие казвате: е какво ще каже Господъ утрѣ? — То е въ менъ, и каквото ми каже Господъ, ще ви го кажа и азъ. Вие ще възразите: наистина, дали е така? Това, дали вие ще вѣрвате, или не, то е другъ въпросъ. Може да мислите, както искате, за менъ това е единъ фактъ, абсолютно вѣренъ. Азъ ви казвамъ, че ако Господъ живѣеше въ васъ, щѣше да бѫде нѣщо красиво, нѣщо величествено. Какво ще каже Господъ сега на васъ? Ако Господъ живѣе въ насъ и ни говори всѣка сутринь, какво трѣбва да направимъ за Него? Ще дадемъ 200,000 лева които сме обѣщали на онзи, когото ще затворятъ. Ще занесемъ дрешкитѣ и топлата чорбица, която сме обѣщали на онзи, който зъзне на студа и ни чака! Ако Господъ живѣе въ насъ и го слушаме, ще рѣшимъ да приемемъ този, който трепери предъ вратата на училището и очаква да влѣзе тамъ, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все отъ хора съставена, а не отъ ангели. Тази комисия трѣбва да рѣши да пусне въ училището всѣки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва. Вчера дойде при менъ единъ младъ братъ, трепери горкиятъ и ми казва: „Учителю, до сега не съмъ билъ въ школата, не съмъ слѣдвалъ това учение, но отъ Васъ зависи всчко Ако ме приемете въ школата, моята душа ще се повдигне“. По човѣшки, по вашему, вие ще кажете: този братъ не е посѣщавалъ школата, да не се приеме! Казвамъ му азъ: чакай да видя, какво ще каже Господъ. Какъ мислите, какво ще каже Господъ? — Щомъ Господъ го праща при менъ, Той го е приелъ вече. Казвамъ му: не бой се, Господъ те е приелъ! Ти като обичашъ Господъ, дай му възможность да живѣе въ тебе! В тази външна работа, да влѣзешъ въ школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушашъ Бога, защото, който влиза въ училището, трѣбва да слуша. Като влѣзе учительтъ въ класъ, нали трѣбва да го слушашъ? Ако нѣмашъ туй разположение на ума да слушашъ, не ще може да разбирашъ и да възприемашъ тѣзи велики работи, тѣзи велики задачи, които се прѣподаватъ. Тѣ сѫ толкова тънки и деликатни! Въ туй училище се изисква единъ свѣтълъ умъ и разположение на духа, за да се разбератъ нѣщата, да стане нашата душа благородна. По нѣкой пѫть въ обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Нѣкой пѫть искаме да кажемъ нѣщо хубаво, но езикътъ ни не е тъй мекичъкъ, не може да се огъва, та току вижъ, кажешъ нѣкои думи, за които послѣ се разкайвашъ. Казвашъ си: не трѣбваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т. н. Значи, като се всели Господъ въ насъ, ние ще придобиемъ такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, въ които Господъ живѣе. Чували ли сте, колко е мекичъкъ гласа на единъ такъвъ човѣкъ? Нѣщо особено има въ Божественото, въ Любовьта. Та прѣзъ тази година вие ще живѣете въ Бога, и Той въ васъ Вие сте живѣли въ Бога тъй, както дѣтето е живѣло въ утробата на майка си. Вие сте живѣли въ Бога тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни сѫ живѣли съ хиляди години заровени въ нѣдрата на земята. Несъзнателенъ животъ е билъ тогава. И въ този културенъ вѣкъ ги изкопаватъ отъ земята, за да ги турятъ на пръстена на нѣкоя млада невѣста, или на нѣкоя царска корона. Мислите ли, че този камъкъ, когато е билъ заровенъ въ дъното на земята, не е усѣщалъ скръбь? — Усѣщалъ е. Но мислите ли, че и сега, когато е туренъ на царската корона, или на нѣкой пръстенъ, не усѣща радость? — Усѣща. Въ този скѫпоцѣненъ камъкъ е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излѣзе отъ земята, тя се радва, че е излѣзла на бѣлия свѣтъ. Радва се, че е на пръстена, или на царската корона. Така и ние казваме за васъ: ангелитѣ влизатъ въ тази гѫста материя и ви изкопаватъ. Това наричамъ азъ „пробуждане на съзнанието“. И вие сте били затрупани тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни. Тия, у коиго съзнанието се е пробудило, ангелитѣ ги намиратъ тъй, както днесъ намиратъ заровенитѣ скѫпоцѣнни камъни, и ги изкопаватъ. Какво значи „прбуждане на съзнанието“? — Да се пробуди сьзнанието, значи да почувствувате Божествената Любовь. Турятъ ви на пръстена на нѣкой духъ. Той ви поглади, и вие почувствувате неговата любовь; сърцето ви затупа. Значи, почувствували сте любовьта му, почувствували сте Бога. Сега, прѣзъ цѣлия день желая да останатъ двѣ важни нѣща въ ума ви. Ще размишлявате върху слѣднитѣ положения: Богъ да живѣе въ васъ, и вие да живѣете въ Бога. Само по този начинъ ние ще разрѣшимъ великитѣ задачи, които ни прѣдстоятъ: да станемъ зидари, да служимъ на Бога, да вземемъ участие въ съграждането на този разуменъ животъ, който Богъ сега строи! Азъ ви кзвамъ, че Господъ въ мене, ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думитѣ ми въ всѣко отношение. Въ тѣхъ нѣма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и срѣдства, и здраве, и знание — Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трѣбва да се съблѣчете отъ тѣхъ. Ново се гради сега у човѣка. Да съградимъ новия животъ, да почувствуваме, че ние сме братя — това е, което трѣбва да желае всѣка душа. Братя ще бѫдемъ, само когато Духътъ на Бога живѣе въ насъ. Този Духъ ще ни разкрие великата тайна на живота. По-велика тайна отъ тази нѣма. Ами какво щѣше да бѫде вашето положение, ако ви се отворѣха очитѣ и видите и другитѣ ваши братя, които присѫтствуватъ тукъ? Какво ще стане съ васъ тогава? — Всички ще излѣзете изъ кожата си навънъ. Вие сте чудни, когато запитвате, защо ще излѣзете отъ кожата си навънъ. Ами когато дойде майка ти, която си очаквалъ съ нетърпѣние цѣли 20 години, ще седишъ ли въ кѫщи, докато пристигне тя? — Не, ще излѣзешъ вънъ да посрещнешъ майка си. Нѣма да я чакашъ въ кѫщи. Такова е и състоянието на човѣшката душа, когато очаква да види тия свои братя. Ще излѣземь отъ тѣлата си! Ще останатъ само слугитѣ ни и, като дойдатъ нашитѣ братя, ще ни намѣрятъ полегнали, ще кажатъ: тия хора сѫ измрѣли. Тъй ще бѫде! И Павелъ казва: Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ. Но има и друго нѣщо: кѫщитѣ ни тогава ще бѫдатъ много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме въ едно малко денкче, което нѣма да тежи повече отъ единъ грамъ. И ние, и колибката ни ще идемъ да посрещнемъ майка си. И тъй, ще се въорѫжите съ вѣра, съ новата вѣра, която излиза изъ дълбокотс съзнание, че Богъ живѣе съ насъ. За тази вѣра Христосъ казва: „Ако имате вѣра, голѣма колкото синапово зърно“ . . . Това е вѣрата, която Богъ разработва. Христовитѣ ученици разбираха много добрѣ закона. Тѣ казваха: „Господи придай ми вѣра!“ Христосъ имъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ менъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.“ Туй е законътъ на вѣрата. Всѣки единъ отъ васъ, който иска вѣра, Богъ трѣбва да се всели чрѣзъ Духа си да живѣе въ него, и той да живѣе въ Бога. Само тогава ще имате тази вѣра, която прѣмѣства планини и гори — вѣра, чрѣзъ която всичко може да стане. Не е мѫчно да се достигне тази вѣра. Нѣкои хора искатъ чудеса. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво прави вѣрата. Въ София имаше една болна сестра. Единъ день тази сестра отива на Витоша, но се връща отъ тамъ болна. Сираче е тя, сама въ кѫщи. Цѣла година боледува. Пращамъ сестри, да я нагледватъ, казвамъ имъ: идете при нея, подкрѣпете я. Тѣ чакатъ, Учительтъ да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особенъ Учитель е той. Пращамъ една сестра, пращамъ друга сестра, да я видятъ, да я понасърчатъ, но тази сестра става все по-злѣ. Работата се влошава. Нѣкои й казватъ: нали вашиятъ учитель всичко може, защо не те дигне тогава? Най-послѣ, тя иска да влѣзе въ болницата, понеже здравословнитѣ условия въ кѫщи не били благоприятни за нея, трѣбвало й млѣчице, по-силна храна изобщо. Казвамъ: ако тя влѣзе въ болницата, повече нѣма да излѣзе, и въпросътъ не е рѣшенъ. Иде една сестра, казва ми: тая сестра нѣма да я бѫде, не може да стане отъ леглото си. Казвамъ й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! — Учителю, защо си тъй жестокъ? Ти трѣбва да отидешъ и да я насърчишъ, да кажешъ, че я обичашъ. Казвамъ: тая сестричка ще дойде при мене! Какъ ще дойде? — Ще пълзи, и ще дойде. Единъ день тя дойде. Казвамъ й тъй: слушай, Господъ ти е далъ едно малко изпитание. — Ама учителю, краката ми . . . Гледамъ, зжбитѣ й сѫ здрави, казвамъ: нищо, ще се оправи тази работа. Тя очаква да туря рѫцѣтѣ си отгорѣ й, пъкъ азъ ги турихъ отдавна . . . Тя казва: не мога да ходя, слаба съмъ. Казвамъ й: въ една седмица отгорѣ ти ще можешъ да ходишъ до Борисовата градина. Нѣма да викашъ сестри да те водятъ. И съ файтонъ нѣма да ходишъ, ще пъплишъ, ако не можешъ да ходишъ на два крака, но сама ще отидешъ. Тя ме гледа. Казвамъ й: ще ме слушашъ, моята дума е свещена. И наистина, слѣдъ една седмица тя бѣше на Борисовата градина. На втората седмица й казахъ: ще идешъ „на изгрѣвъ“ и ще почнешъ да работишъ тамъ, ще копаешъ. Най-послѣ ще идешъ и на Витоша. Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тукъ между насъ. Казвамъ на тия сестри: човѣкъ не се утѣшава тъй, както вие мислите. Азъ казвамъ на болната сестра: Господъ въ менъ ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влѣзе да живѣе въ тебъ и ще те повдигне, но и ти трѣбва да научишъ урока си — да имашъ вѫтрѣшна вѣра. Азъ й казахъ да дойде при менъ, защото Господъ ми каза това, Това значи, че тя трѣбва да дойде при Вѣрата на душата, при Господа. Нѣкой пѫть вие трѣбва да отидете при Господа, при Вѣрата на душата. Азъ ви давамъ този примѣръ, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората — до „Изгрѣвъ“; третата — до Витоша, а четвъртата ще бѫдете вече здрави, навсѣкѫдѣ ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълнимъ волята Му. Най-доброто, най-хубавото нѣщо, което можемъ да направимъ е: — да изпълнимъ Волята Божия. И за насъ нѣма по-свещено нѣщо, нѣма по-свещена идея отъ тази, да изпълнимъ Волята Божия, да изкажемъ нашата благодарность, нашата признателность, че Богъ къмъ насъ е билъ толкова благъ и че отъ хиляди години Той се е грижилъ и грижи за насъ. И днесъ Богъ е толкова благъ къмъ насъ, че ни е събралъ тукъ, че е накаралъ слънцето да грѣе за насъ, че ни е далъ онѣзи самунчета тамъ наредени въ кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т н. Пъкъ както виждамъ, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пѣемъ на Господа, ще кажемъ: „Господи, много Ти благодаримъ за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служимъ, Господи, ще изпъпнимъ Твоята Воля!“ И тогава Господъ ще каже на своитѣ слуги — ангелчета: „Я разведете тия мои ученици изъ хубавата градина, която съмъ напрвилъ заради тѣхъ!“ И тѣ ще изпълнятъ своя цѣлъ въ тази работа. Всѣки ангелъ ще почне да ви разхожда, кѫдѣто искате, но грѣбва Богъ да влѣзе да живѣе въ васъ, съзнателно да чувствувате това. Всѣка сутринь, като станете, трѣбва да кажете: Господи, какво мога да направя днесъ заради Тебъ? Прѣзъ цѣлия день ще мислишъ, какво можешъ да направишъ за Господа. Само така ще бѫдете свободни. Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога! И Любовьта да бѫде една силна връзка помежду ни — не само между насъ, но межу всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на небето. И всички, които живѣятъ на земята, и на небето, да бѫдатъ всички едно. — Аминъ. Тъй да бѫде! Сега, ще дадете просторъ на вашия умъ. Главата ви да се освободи отъ всички спънки и ограничения на ума. Ще дадете просторъ на вашето сърце. Сърцето ви трѣбва да обича нѣщо, да върши волята Божия. Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, — а кръвьта е символъ на живота, така и Божественсто сърце трѣбьа да изпраща новия животъ навсѣкѫдѣ. Туй сърце може да бѫде движено само чрѣзъ Божия Духъ. Кръвьта ще бѫде Духътъ и чрѣзъ всѣко пулсиране на това сърце Той ще изпраща животъ къмъ ума ни, къмъ душата ни, къмъ сърцето ни — навсѣкѫдѣ, и ние ще бѫдемъ живи, Второто положсние е, че онова живо огнище, на което всички нѣща се ковятъ, се приготовлява. Всичко трѣбва да бѫде свещено! Това да бѫде живиятъ огънь, който постоянно трѣбва да гори въ душата ни. И тъй, свѣтлина въ ума ни, животъ въ сърцето ни и любовь въ душата ни! Това е мѣстото, дѣто Богъ живѣе. Богъ се проявява въ ума ни като свѣтлина, въ сърцето ни като животъ, а въ душата ни като Любовь. Туй е великото! Ако ние не можемъ да разберемъ свѣтлината, която се разкрива въ живота ни — а то е физическата страна на работата, не можемъ да разберемъ и живота. Ако не разберемъ живота, не можемъ да разберемъ и Любовьта. Процесътъ е вѣренъ. Ако разберемъ свѣтлината, и тази свѣтлина внесе всичко хубаво въ душата ни, ние ще разберемъ този животъ. Този животъ ще разшири вашето сърце. Щомъ разбираме живота, ще разберемъ Любовьта, която живѣе въ душата ни. Живѣемъ ли въ Бога, тогава цѣлиятъ свѣтъ ще се отвори прѣдъ насъ, като единъ цвѣтъ, и ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ смисълъ на нашата душа. Ние ще разберемъ Бога като свѣтлина, тъй както ангелитѣ го разбиратъ. Ще разберемъ Бога като жиВотъ; ще го разберемъ и като Любовь. Разберемъ ли тия нѣша, ние ще имаме една основа, отъ която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мѣрка, съ която ще можемъ да разрѣшаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелитѣ, и ще се радваме. Тогава и ние ще бѫдемъ ангели. Ангелъ значи служитель. Всинца вие ще бѫдете служители. Сега нѣмате крилѣ, но единъ день тѣ ще ви израснатъ. Щомъ свѣлината влѣзе въ ума ви, животътъ въ съцето ви и Любовьта въ душитѣ ви, вие ще бѫдете ангели. Това сѫ качествата на единъ ангелъ. Така се проявява Богъ. И тъй, като ви питатъ, какви сте, ще кажете: ние сме носители на свѣтлината; ние сме носители на живота; ние сме носители на Любовота. Защо? Защото Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога. Това е разрѣшението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече свѣтлината има смисълъ, и животътъ има смисълъ, и Любовьта може да се прояви, И азъ вѣрвамъ въ това, тъй ми каза Гссподъ сега. Като казвамъ „тъй ми каза Господъ", азъ чувствувамъ една малка скръбь. Въ думата „казва“ има нѣщо, което спира, думата не е силна. Буквата „з“ дразни езика. Ако знаехте езика на ангелитѣ, бихъ ви казалъ Вехади. Вехади — това е свойство на Духа. Тази дума произтича отъ дълбочината на душата, отвѫтрѣ произлиза тя. Съзнанието трѣбва да се пробуди. Какъ? Ще имате вѣра. При думата „казва“, буквата „з“ показва, че искашъ нѣщо, но вѫтрѣ се спъвашъ, а при вехади, виждате, какъ се отваря духа ви. За въ бѫдеще и вие ще знете този законъ. Като станете духовни хора. това „з“ ще се смекчи. Българскиятъ езикъ ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато нѣкой инструментъ не върви, то е защото не е нагласенъ. Нали и той така шуми, не издава приятенъ звукъ, но като се образуватъ бързитѣ течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на нѣкоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовьта е най-силната връзка, която ние можемъ да направимъ въ този свѣтъ. И като направимъ този вѫзелъ, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която сѫществува между Бога и насъ. Винаги да сме съединени съ Бога — това е смисълътъ на нашия животъ. Ще изучавате този законъ! Той е една разумна сила, която трѣбва да прилагате въ живота си. Духътъ Божий отвѫтрѣ ще ви научи, какво трѣбва да правите. И вие сами ще се учите отъ своята опитность. Ние ще ви учимъ, Господъ ще ви учи, и вие сами ще се учите. Трима души като се събератъ да ви учатъ, ще научите туй, което е най-сѫщественото за живота. Сега азъ ви поздравлявамъ съ радостьта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква дрехитѣ и топлата чорбица; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква да го приематъ въ училището. Господъ да бѫде съ васъ, и вие да бхдете съ Господа! 6 ч. сл об.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГОЛѢМА РАДОСТЬ И МАЛКА СКРЪБЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху задачата „Моята любима тема.“ Коя е най-важната мисъль за днесъ? — Най-важната мисъль за днесъ е човѣкъ да се произнесе, кое отъ двѣтѣ положения прѣдпочита: да има една голѣма радость съ една малка скръбь въ центъра и, или една голѣма скръбь съ една малка радость въ центъра й? Голѣма скръбь съ малка радость въ нея е за прѣдпочитане прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Защо? — Защото малката скръбь въ сърцето на голѣмата радость прѣдставлява нѣщо подобно на паразитъ, който постепенно изяжда всичката радость, т. е. самия плодъ. Обратно: малката радость въ сърцето на голѣмата скръбь прѣдставлява плодно сѣменце, което слѣдъ врѣме израства и дава единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове на живота. Когато невидимиятъ свѣтъ ви изпраща голѣми скърби съ малки сѣменца отъ плодоветѣ на радостьта въ тѣхъ, вие ги хвърляте по улицитѣ Гледамъ, по софийскитѣ улици има много такива захвърлени скърби. Като посѣщавамъ стаитѣ на ученицитѣ, около праговетѣ виждамъ много отъ тѣзи скърби захвърлени. Самитѣ ученици пъкъ виждамъ накичени съ радости, които трептятъ надъ тѣхъ. И това сѫ ученици, които посѣщаватъ школата отъ 20 години насамъ. Тѣ гледатъ на радостьта съ благоговѣние, пазятъ я, като писано яйце, а скръбьта захвърлятъ вънъ, като непотрѣбна вѣщь. Разбиране е това! Обаче, на съврѣменнитѣ хора е потрѣбна велика наука, съ която да прѣвръщатъ скърбитѣ въ радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия.“ Въ срѣднитѣ вѣкове още ученитѣ сѫ се занимавали съ алхимия, т. е. съ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни. Много отъ тѣзи алхимици, които сѫ разбирали само физическата страна на алхимията, дълго врѣме сѫ работили върху прѣвръщането на неблагороднитѣ метали, напримѣръ, мѣдь, желѣзо и др., въ благородни, каквото е златото, но не сѫ успѣли. Обаче, духовната страна на алхимията се заключава въ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ човѣшката кръвъ въ благородни. Въ кръвьта на човѣка се съдържатъ почти всички метали, но въ различни количества. Въ това отношение добродѣтелитѣ на човѣка зависятъ отъ количеството на благороднитѣ метали въ неговата кръвь. Туй прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни съставлява основа на бѫдещата работа на човѣшкото сърце. Мнозина казватъ: Господъ всичко може да направи, всичко може да ни даде. Да, вѣрно е, че Господъ всичко може да направи. Той създаде свѣта, но го създаде да върви и да се развива не по свои разбирания, а по Божия умъ и по Божиитѣ разбирания. Врѣме е вече да се турятъ надгробни надписи на всички съврѣменни заблуждения, да се извикатъ по нѣколко души владици, които да ги опѣятъ и погребатъ. Нѣколко хиляди години вече се изминаха, откакъ хората сѫ дошли на земята и още не сѫ влѣзли въ Царството Божие. Трѣбва ли да чакатъ покана за това? Трѣбва ли да чакатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде Царството Божие на земята? Не, дошло е врѣме хората усилено да заработятъ върху себе си, да приготвятъ условия за идване Царството Божие на земята. Сега ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ вашето положение. Единъ евреинъ, като заминалъ за онзи свѣтъ, пожелалъ да влѣзе въ Царството Божие, т. е. въ рая. Доближилъ до вратата на рая, но тамъ срещналъ св. Петъръ, който му казалъ: ти не можешъ да влѣзешъ въ рая, защото, като евреинъ, по старъ навикъ, ще започнешъ да търгувашъ, а тукъ не се позволява никаква търговия, никакво взимане-даване. Евреинътъ обѣщавалъ, че ще се откаже отъ своя навикъ, че ще бѫде много добъръ, само да го пуснатъ да влѣзе вѫтрѣ. Свети Петъръ му отказалъ и не го пусналъ въ рая. Обаче, евреинътъ не се отчаялъ: той обикалялъ оттукъ-оттамъ, дано намѣри нѣкоя врата отворена, да влѣзе въ рая. Единъ день, по нѣкакъвъ особенъ случай, отварятъ вратата на рая, да влѣзатъ вѫтрѣ едно голѣмо множество хора; и въ тази навалица евреинътъ успѣлъ да се вмъкне. Щомъ се намѣрилъ въ рая, по свой навикъ, той веднага започналъ да търгува, да върши взимания-давания. Ангелитѣ се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ този евреинъ, какъ да го изпѫдятъ вънъ отъ рая. Да употрѣбятъ насилие, или грубость, това не е въ тѣхното естество. Най-послѣ тѣ намислили да му устроятъ една изненадда. Всичкитѣ ангели излѣзли вънъ отъ рая и казали: сега тукъ ще се произведе единъ търгъ, отъ който ще има голѣми печалби. Евреинътъ, като чулъ това, замислилъ се и казалъ: я чакай и азъ да излѣза вънъ, все ще спечеля нѣщо. Излѣзълъ и той вънъ отъ рая, и тамъ си останалъ. Ангелитѣ влѣзли отново въ рая и затворили вратата за евреина. Като се видѣлъ вънъ, той започналъ да се моли пакъ да влѣзе въ рая, но не го пуснали. Оттамъ му отговорили, че втори пѫть не може да влѣзе, докато не се покръсти. При това, покръстването му могло да стане само отъ християнски свещеникъ, но не и отъ еврейски равинъ. Тръгналъ сега евреинътъ да търси християнски свещеникъ, но никѫдѣ не могълъ да намѣри. Чакалъ той година, двѣ, три, сто, хиляда, но никакъвъ свещеникъ не срещналъ. Тъй щото, и вие, ако сте въ положението на евреина, и съ насилие да влѣзете въ рая, пакъ ще ви изпѫдятъ навънъ. Изобщо, навицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣка, се проявяватъ и въ духовния му животъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ въ своитѣ прояви. Съврѣменнитѣ окултни ученици минаватъ прѣзъ една фаза на вѫтрѣшни, а не на външни изпитания. Въ това отношение всѣки трѣбва да работи за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, главно въ злато. Златото е емблемъ на мѫдростьта. Споредъ астрологията, съ която днесъ се занимаватъ ученитѣ, всички метали прѣдставляватъ символи. Напримѣръ, желѣзото символизира силата, но сѫщеврѣменно то е неустойчиво по отношение на въздуха и влагата, вслѣдствие на което ръждясва. Човѣкъ, който има много желѣзо, е физически силенъ, но въ него ставатъ реакции на окисляване, т. е. ръждясване. Значи, тази сила го разрушава. Сила безъ разумъ всѣкога разрушава. Питамъ: по какъвъ начинъ може да се прѣвърне тази физическа сила въ духовна, т. е. въ разумна? Или съ други думи казано: по какъвъ начинъ желѣзото може да се прѣвърне въ злато? Прѣдставете си, че срѣщате единъ човѣкъ, физически силенъ, съ много знания, и вие, безъ да искате, го обидите нѣщо. Какво трѣбва да направи той, за да прѣвърне тази обида? Окултниятъ ученикъ трѣбва да се занимава съ науката за прѣвръщане на неблагородното въ благородно, т. е. съ облагородяване на своя характеръ, съ прѣвръщане на своитѣ лоши навици въ добри. Може ли да се нарече окултенъ ученикъ този, който не е въ състояние да прѣвърне единъ свой лошъ навикъ въ добъръ? Лошиятъ навикъ прѣдставлява трънъ въ плътьта на човѣка. И въ това отношение задачата на човѣка не седи въ изкореняване на този трънъ, но въ присаждането му. Въ първо врѣме този трънъ трѣбва да се присади, да се облагороди. Казвате: кротки трѣбва да бѫдемъ! Мислите ли, че кроткиятъ човѣкъ всѣкога подразбира добъръ човѣкъ? Кроткиятъ човѣкъ е енергиченъ, работливъ. Въ това отношение за прѣдпочитане е да имате конь, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате единъ конь, който нито рита, нито хапе, и никаква работа не върши. По-добрѣ е нѣкой човѣкъ да ви нахока, но да донесе хлѣбъ и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже нѣколко думи и да ви остави гладенъ. Новото учение има за задача изправянето на цѣлото човѣчество. Обаче, ученикътъ има лична задача — своето изправяне. Колективното изправяне на свѣта е задача на ангелитѣ, на Бога. Изправянето на своето „себе“, възпитанието на клѣткитѣ въ това „себе“ е задача на всѣки едного поотдѣлно; това е индивидуална задача. Днесъ повечето хора сѫ се заели съ великата задача да изправятъ свѣта. И затова навсѣкѫдѣ чуваме да се говори: свѣтътъ е лошъ, хората сѫ лоши и т. н. Кои сѫ тия хора? Не сме ли ние? Ако дадатъ на всѣки човѣкъ да нареди програма, или да намѣри нѣкакъвъ пѫть за изправянето на свѣта, какво би направилъ той? Какъ може да изправите свѣта? Или, прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да опрѣдѣлите, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ между мѫжа и жената. Какъ ще рѣшите тази задача? Първо вие ще отговорите: мѫжътъ и жената трѣбва да се обичатъ братски, да живѣятъ по Бога. — Добрѣ е това, но отдѣ ще дойде съзнанието у мѫжа и у жената, че тѣ трѣбва, именно, така да живѣятъ? Послѣ, какъ ще рѣшите задачата за отношенията между учителя и ученика? За да сѫществуватъ правилни отношения между учителя и ученика, тѣ трѣбва да иматъ просвѣтено съзнание. Отдѣ ще дойде това съзнание? Прѣди всичко въ душата на ученика трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ знанието, което учительтъ прѣподава; въ душата на учителя пъкъ трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ прѣдаване на своитѣ знания. Само при това положение между учителя и ученика могатъ да сѫществуватъ естествени отношения. Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога и казватъ: велико нѣщо е идеята за Бога! Тази идея заслужава всички жертви. Тѣзи хора сѫ готови на думи всичко да пожертвуватъ за Бога, но когато дойде за дѣла, нѣма ги. Разправяха ми единъ случай за хора, които говорятъ хубаво, но не изпълняватъ това, което говорятъ. Двама учени, съ свободни идеи хора, социалисти, седатъ въ едно кафене и се разговарятъ върху въпроса, какъ може свѣтътъ да се поправи. Тѣ казватъ: за да се поправи свѣта, хората трѣбва да живѣятъ помежду си братски, да си помагатъ въ случай на нужда и т. н. Въ това врѣме единъ бѣденъ човѣкъ стои близо до тѣхъ и пъшка, мѫчи се, иска да повдигне товара на гърба си и да излѣзе вънъ отъ кафенето. Той самъ не може да го дигне, има нужда нѣкой да му помогне, но нѣма кой. Двамата учени, които сѫ най-близо до него, не се сѣщатъ да му помогнатъ. Тѣ се разговарятъ помежду си и виждатъ, какъ този човѣкъ се мѫчи, но не считатъ за нужно да станатъ отъ мѣстата си. Нѣкой пъкъ сѫщо така се възхищава отъ идеята за Бога, но като го поставятъ на изпитъ, да свърши нѣкаква работа, той казва: азъ слуга ли съмъ ви тука? Който не разбира закона на служенето, той е на кривъ пѫть. Тогава, какъ ще обясните Христовитѣ думи: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но Той самъ да послужи“. Често ще чуете нѣкоя жена да казва на мѫжа си: най-послѣ азъ не съмъ ти слугиня, не съмъ длъжна да ти слугувамъ. Питамъ: мѫжътъ длъженъ ли е да слугува на жената? Значи, мѫжътъ трѣбва да слугува на жената, а жената не трѣбва да му слугува? Ако мѫжътъ слугува на жената, и жената трѣбва да има сѫщитѣ отношения къмъ мѫжа си. Ако е въпросъ за служене, хората трѣбва взаимно да си служатъ — срѣденъ пѫть нѣма. Искаме ли да живѣемъ споредъ великия Божи законъ, ние трѣбва да имаме правилни отношения помежду си, понеже този законъ засѣга и нашия личенъ животъ. Докато човѣкъ не изправи своитѣ отношения къмъ Бога и къмъ хората, той никога не може да бѫде щастливъ. Прѣди всичко мѫжътъ трѣбва да има въ себе си възвишена идея за жената, като душа; и жената, отъ своя страна, трѣбва да има възвишена идея за мѫжа. Не е въпросътъ, каква е сегашната жена, и какъвъ е сегашниятъ мѫжъ. Тѣзи нѣща абсолютно трѣбва да се изхвърлятъ отъ ума на съврѣменнитѣ хора. Важно е човѣкъ да носи въ ума си идеята за първата жена и за първия мѫжъ, каквито Богъ ги е създалъ първоначално. Слѣдъ това човѣкъ трѣбва да има въ ума си единъ възвишенъ образъ за сестрата, за брата, за приятеля. Тѣзи идеи трѣбва да бѫдатъ въ неговия умъ конкретни, опрѣдѣлени, каквито сѫ били първоначално, още отъ създаването на свѣта. Дойдемъ ли до ясни, конкретни, опрѣдѣлени идеи, тѣ трѣбва да станатъ у насъ постоянни, а не да се мѣнятъ отъ всѣкакви външни влияния. Мѣнимъ ли убѣжденията си отъ най-слабия вѣтрецъ, ние не можемъ да излѣземъ на добъръ край. За всѣко нѣщо трѣбва да имаме точно опрѣдѣлена идея. Нѣкой мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни. И това може да бѫде, но само за день, два, три, мѣсецъ или най-много година, но слѣдъ гова ще ви турятъ на работа. Небето е мѣсто за работа. Земята пъкъ е училище. Казвамъ: вие трѣбва да прѣвръщате по алхимически начинъ всички ваши мисли и чувства въ по-възвишени. Интересувайте се отъ всичко, което ви заобикаля, както учениятъ се интересува и отъ най-голѣмитѣ подробности на прѣдмета, който той изучава. Добрѣ е човѣкъ да се интересува отъ всичко, но на първо мѣсто трѣбва да поставя важнитѣ нѣща, а на второ и на трето мѣсто — маловажнитѣ. При това, човѣкъ не трѣбва прибързано да вади заключенията си. Прибързанитѣ заключения довеждатъ до криви познания, а кривитѣ познания каратъ хората да се плашатъ и отъ сѣнката си. Тѣ казватъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, а щомъ излѣзатъ вечерь сами, тѣ се плашатъ. И най-безстрашниятъ човѣкъ, ако излѣзе вечерь, прѣзъ нѣкоя тъмна нощь, все ще му трепне сърцето. И като го запитатъ слѣдъ това, дали се е страхувалъ, той, за да се покаже герой, ще отговори: никъкъ не ме бѣше страхъ, сърцето ми не трепна даже. Ако този човѣкъ е искренъ, той ще каже: прѣзъ всичкото врѣме сърцето ми треперѣше, цѣла нощь се борихъ съ страха, но молихъ се на Бога, и благодарение на това, издържахъ. Обаче, страхътъ не е лошо нѣщо. Той е Божествено чувство. Страхътъ е лошо нѣщо само тогава, когато го направимъ съвѣтникъ въ живота си, и той ни опрѣдѣля, кога и какъ да постѫпваме. Човѣкъ има 40 центрове, 40 способности, съ които трѣбва да се съвѣтва. Слѣдователно, и страхътъ прѣдставлява единъ отъ тѣзи центрове. Стане ли въпросъ за реализиране на нѣкаква идея, всички тия способности или чувства, на които мѣстата сѫ въ човѣшката глава, трѣбва да си дадатъ мнѣнието, да гласуватъ. Трѣбва ли въ такъвъ случай човѣкъ да се вслушва въ страха, който има само единъ гласъ отъ тия 40 гласа, и да му се подчини само затова, защото той казвалъ, че неговиятъ гласъ е мѣродавенъ? Разумътъ и всички останали способности въ човѣка, които сѫ на брой 39, трѣбва да кажатъ на страха: ще ни извинишъ, но ние не можемъ да приемемъ твоето мнѣние за мѣродавно. Защо нѣкои хора се спиратъ прѣдъ мисъльта, че не сѫ почитани отъ никого? — Отъ страхъ. Почитанието почива на вѫтрѣшенъ мораленъ законъ. Тъй както днесъ хората се почитатъ, това почитание почива на нѣщо материално — всѣки очаква да получи нѣщо. Това материално чувство е вложено въ човѣка, и той трѣбва да се бори съ него, да се освободи отъ това криво разбиране. По този начинъ човѣкъ ще дойде до едно по-високо съзнание. Потрѣбно е понѣкога човѣкъ да изпита своитѣ убѣждения и разбирания. Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: ние не можемъ да се откажемъ отъ свѣта и да излѣземъ вънъ отъ него. — И ние не искаме това. Не само, че не трѣбва да излѣзете отъ свѣта, но трѣбва да влѣзете въ него. Сега съврѣменнитѣ хора сѫ въ мочурлякъ, като жабитѣ: тѣ още не живѣятъ въ свѣта. Доста вече сѫ живѣли въ тази вода! Врѣме е да влѣзатъ въ бистрата, въ чистата вода. Какво ще правятъ още въ тази нечиста вода?Тя не е нито вода, нито каль, въ нея нѣма условия за животъ. Казвате: трѣбва да се живѣе въ свѣта! Въ свѣта може да живѣе само богатиятъ човѣкъ, който е собственикъ поне на десеть кѫщи, отъ които получава годишенъ приходъ около единъ милионъ лева. Ако си богатъ, влѣзъ въ свѣта; не си ли богатъ, стой далечъ отъ него! Какъвъ смисълъ има да влѣзешъ въ свѣта безъ петь пари въ джоба и още на първата стѫпка да искашъ заеми отъ този, отъ онзи? Такова е положението на жабата, която постоянно крѣка. Задачата на духовния човѣкъ не е да влѣзе въ свѣта. Има нѣщо по-велико отъ влизането на човѣка въ свѣта. Казвате: кое е великото въ свѣта? Ще изясня тази идея съ слѣдния примѣръ. Когато влизате въ единъ домъ, съ кого ще искате да се запознаете: съ слугитѣ въ този домъ, съ самия домакинъ или съ неговитѣ синове и дъщери? Кой е най-важниятъ човѣкъ въ единъ домъ? Ако се запознаете съ слугитѣ, вие нѣма да имате достѫпъ до господаря, т. е. до домакина. Ако имате близость съ неговитѣ приятели, и това още не показва, че ще имате достѫпъ до домакина. Обаче, имате ли познанството на неговитѣ синове и дъщери, вие ще имате достѫпъ и до самия домакинъ. Значи, великата идея, която трѣбва да вложите въ душитѣ си, е да се запознаете съ синоветѣ и дъщеритѣ на Бога. Казвате: и ние сме синове и дъщери на Бога. Щомъ е така, опишете образа на вашия Баща! Кажете името на вашия братъ! Ще кажете, че името на вашия братъ е Христосъ. Добрѣ, още утрѣ ще ви изпратя при нѣкой боленъ, да видимъ, доколко ще можете да му помогнете въ името на Христа. Турете рѫката си върху главата на болния и кажете: въ името на Господа Исуса Христа ти ще оздравѣешъ. Направете този опитъ и вижте, доколко Христосъ ще ви послуша. Това не е упрѣкъ, но казвамъ: ние не трѣбва да се самоизмамваме, но трѣбва да образуваме истинска, здрава връзка съ Бога, съ Христа. Животътъ, който сме прѣкарали досега, отъ хиляди години насамъ, не е билъ за развлѣчение, но той е прѣдставлявалъ подготовление за сегашния моментъ. И ние сега не трѣбва да живѣемъ въ миналото, но въ настоящето. Ще живѣете въ свѣта, нѣма да излизате вънъ отъ него. Едно врѣме се проповѣдваше, че праведниятъ трѣбва да живѣе вънъ отъ свѣта, а сега се проповѣдва, че праведниятъ трѣбва да живѣе въ свѣта. И тъй, основната идея, която трѣбва да държите въ ума си е слѣдната: прѣдпочитайте голѣма скръбь съ малка радость въ нея прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Това разбиране ще донесе великата хармония, която трѣбва да сѫществува въ живота. Всѣки трѣбва да бѫде благодаренъ за благото, което му е дадено. Всичката философия на живота седи въ това, всѣки моментъ да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарностьта се явява като условие за усилване вѫтрѣшната връзка между Бога и насъ. На това основание е казано въ Писанието: „Молете се единъ за другъ!“ Законъ е: когато единъ човѣкъ се моли усърдно, съ него заедно се молятъ всички хора, съ които той е въ хармония. Ти не можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да се моли за тебе, ако той не е въ хармония съ тебе. Молитвата е Божественъ актъ. Щомъ моето сърце ангажира моя духъ, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които сѫ нагласени въ хармония съ мене. Този животъ, тази връзка между душитѣ е необходима. Мнозина иматъ неопрѣдѣлена идея за духовния животъ и казватъ: духовниятъ животъ е великъ. Въ какво седи величието на този животъ, и тѣ сами не знаятъ. Човѣкъ разбира нѣщата дотолкова, доколкото тѣ му доставятъ лични облаги. Напримѣръ, когато човѣкъ започне да учи пѣние, желанието му да пѣе е толкова по-голѣмо, колкото повече блага очаква той. Когато нѣкой бакалинъ отваря дюкянъ, той влага цѣлата си душа въ него, работи съ усърдие, защото очаква да спечели нѣщо отъ него. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, той казва: каквото Господъ даде. Защо казва така? — Защото не познава този животъ. Обаче, дойде ли нѣкой ангелъ на земята, ще видите, че той знае много нѣща: да свири, да пѣе, да рисува, да пише стихотворения, да философствува, да се моли — дѣто го пипнете, всичко знае. Той знае, какъ да помага и на бѣдни, и на страдащи. Вие пъкъ казвате: обичамъ музиката, но сега нѣмамъ врѣме. Като дойда слѣдния животъ на земята, тогава ще стана музикантъ. Ако нѣщата ставатъ съ отлагане отъ днесъ за утрѣ, тогава всички хора могатъ да живѣятъ днесъ, както имъ дойде, а слѣдниятъ животъ да работятъ за постигане идеалитѣ на своята душа. Не, нѣщата не се постигатъ по този начинъ. За да бѫдешъ музикантъ, поетъ или художникъ, това е Божественъ импулсъ, на който ти още днесъ трѣбва да дадешъ ходъ. Това е импулсъ на всички разумни сѫщества, които сѫ завършили свето развитие. Тѣ искатъ още днесъ да се проявятъ чрѣзъ васъ. Ето защо отъ васъ се иска да дадете потикъ на душата си, да се прояви, а не да й противодѣйствувате. Противодѣйствувате ли й, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия и ще чакате дълго врѣме, докато попаднете въ сѫщитѣ условия. Затова между всички души трѣбва да се създаце вѫтрѣшна хармония. Въ това отношение всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, като знае, че усилията, които той прави, колкото и да сѫ малки, все ще дадатъ извѣстни резултати. Това не подразбира, че човѣкъ не прави усилия, но той не трѣбва да прѣстава да прави усилия и да казва: нѣма полза отъ моитѣ усилия. Не, той всѣки день трѣбва да увеличава своитѣ усилия, да има вѣченъ импулсъ къмъ постигане на своитѣ идеали. Казвамъ: задачата на окултния ученикъ е да прѣвърне неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, и по този начинъ да създаде основа, на която добродѣтелитѣ могатъ да растатъ. Само така може да се създаде едно разумно общество. Ако на кого и да е отъ васъ се даде задача, да поговори петъ минути на музикаленъ, разуменъ и плавенъ езикъ, какво ще направи той? — Ще се види въ чудо. Защо? — Защото езикътъ на съврѣменнитѣ хора още не е нито мелодиченъ, нито плавенъ, нито разуменъ. Езикътъ, съ който сега ви говоря, и той не е хармониченъ. Тази вечерь азъ ви говоря на хроматическа гама съ диези и бемоли, въ която има извѣстна дисхармония. Защо? — Защото въ вашия умъ на първо мѣсто не седи идеята за служене на Бога, но седи идеята за служене на себе си. Малко хора днесъ мислятъ на първо мѣсто за служене на Бога. На Бога може да се служи идеално, а не материално. Да служишъ на Бога, това подразбира да обхванешъ въ съзнанието си благото на всички живи сѫщества: на хората, на животнитѣ и на растенията. Обаче, като човѣкъ, ти не можешъ да помогнешъ на всички сѫщества материално, но можешъ да имъ помогнешъ идеално, като подържашъ въ душата си най-добри мисли и чувства за тѣхъ. Всичко въ свѣта е така разумно разпрѣдѣлено, че кравата се грижи само за своето теленце; птичката се грижи само за своитѣ малки; растението се грижи само за отглеждане на своитѣ плодове. Тъй щото не е твоя работа да отглеждашъ теленцето на кравата, или малкитѣ пиленца на нѣкоя птичка, нито пъкъ да учишъ ябълката, какъ да отглежда своитѣ плодове. Но ти можешъ да направишъ нѣщо за всички тия сѫщества: можешъ да се грижишъ за кравата да й доставяшъ храна, да й направишъ оборъ; за птичката можешъ да слѣдишъ, да не развалятъ гнѣздото й; ябълката пъкъ можешъ да поливашъ, да ограждашъ, да чистишъ отъ гѫсеници. Малки нѣща се изискватъ отъ човѣка. И той знае това. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да живѣе; той знае, кой е истинскиятъ пѫть въ живота му. Всѣки човѣкъ има въ себе си мѣрка, съ която мѣри нѣщата. Той разбира, кой какъ го е погледналъ. Когато нѣкой ви приеме добрѣ, вие казвате, че погледътъ на този човѣкъ ви внушава довѣрие, и въ всички ваши нужди и затруднения, вие можете да разчитате на него. Щомъ разбирате тѣзи нѣща и ги изисквате отъ другитѣ хора, постѫпвайте и вие съ тѣхъ по сѫщия начинъ. Едно е важно въ живота на хората. То е слѣдното: човѣкъ не трѣбва да си създава ненужни спънки и страдания. Искате ли страдания и спънки, можете и сами да си създавате такива, но това трѣбва да става съзнателно, добрѣ обмислено, за да можете разумно да ги използувате. Невидимиятъ свѣтъ постоянно ви поставя на редъ страдания и слѣди за васъ, разумно да ги използувате, да имате придобивки отъ тѣхъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е подложенъ на страдания и изпитания. И великитѣ Учители даже се подлагатъ на изпитания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ извѣстна дисциплина. Малкитѣ сѫщества се подлагатъ на едни изпитания, по-голѣмитѣ — на други, а най-голѣмитѣ — на трети, обаче изпитанията за всѣко сѫщество сѫ специфични. Тѣ съотвѣтствуватъ на неговитѣ сили и способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидѣнието, не казвайте, че вашата сѫдба е най-тежка, или че Провидѣнието е строго къмъ васъ. Каквото и да кажете въ този смисълъ, вие нѣма да бѫдете прави. Богъ е еднакво снизходителенъ къмъ всички сѫщества. За Бога може да мислите само едно: отношенията на Бога къмъ всички хора сѫ едни и сѫщи, безъ никаква разлика. Хората, обаче, не разбиратъ еднакво Бога, вслѣдствие на което се явяватъ противорѣчия въ живота. Богъ има желание да помогне на всички сѫщества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментитѣ. Той чака всѣко нѣщо да дойде на своето врѣме. Когато ние страдаме, Богъ използува страданията ни, за да ни поучи, да ни упѫти въ правата насока на живота. Страданията съставляватъ една възможность да разберемъ Божията Мѫдрость. Всички наши несгоди и страдания сѫ велика задача за Бога. Той се занимава съ малки работи, грижи се, напримѣръ, за уреждане живота на единъ грѣшникъ. И светиитѣ, и ангелитѣ, па и самъ Богъ работятъ за уреждане живота на грѣшнитѣ. За праведнитѣ тѣ не мислятъ. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ има прѣдъ видъ живота на грѣшнитѣ, къмъ които е много снизходителенъ. Питамъ: какво тълкувание можете да дадете на мотото: „вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“? Въ какво трѣбва да бѫде човѣкъ вѣренъ? — Въ Любовьта. Въ какво трѣбва да бѫде истиненъ? — Въ Мѫдростьта. Въ какво да бѫде чистъ? — Въ Истината. И най-послѣ, въ какво трѣбва да бѫде благъ? — Въ Правдата. Значи, въ това мото сѫ застѫпени четири нѣща: бѫди вѣренъ по отношение на Любовьта; истиненъ — по отношение на Мѫдростьта; чистъ — по отношение на Истината и благъ — по отношение на Правдата. Сѫдишъ ли нѣкого, думата ти трѣбва да бѫде пълна съ благость. Само тогава Правдата трѣбва да се прилага. Приложите ли Правдата и Истината въ живота си, вие ще почувствувате въ душата си вѫтрѣшна лекота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде вѣренъ въ Любовьта. Вѣрностьта е качество на Божията Любовь. Обикновениятъ човѣкъ може да говори за проявитѣ на обикновената любовь, но не и за проявитѣ на Божията Любовь. Когато нѣкой обича по Божествено, всички около него възприематъ тази любовь, радватъ се, изпитватъ импулсъ къмъ нѣщо възвишено, но и тѣ сами не знаятъ, отдѣ иде всичко това. Започне ли човѣкъ да рекламира своята любовь, да ви убѣждава, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, това сѫ празни думи, проповѣдвани отъ памти вѣка още. И това е обичь, но особенъ родъ, отъ която умиратъ малкитѣ на маймунитѣ. Маймунитѣ толкова много обичатъ своитѣ малки, че отъ обичь ги задушаватъ. Една майка, въ България нѣкѫдѣ, толкова много обичала дѣтето си, че отъ страхъ да не се простуди, завила го една нощь съ юрганчето му прѣзъ глава. Като станала сутриньта, намѣрила дѣтето си задушено, мъртво. Защо трѣбвало да го завива прѣзъ глава? Тя трѣбваше да остави главата му открита, свободно да диша чистъ въздухъ. Оттукъ ще извадимъ слѣдното заключение: не покривайте главитѣ си съ своитѣ идеи! Понѣкога вашитѣ идеи могатъ да бѫдатъ такива, че като ги турите въ главата си, да ви задушатъ. Оставете всѣка Божествена идея, всѣки Божественъ импулсъ на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да прѣдизвика у васъ вѫтрѣшна радость, която никой да не е въ състояние да я отнеме. Тази радость е резултатъ на това, че Богъ живѣе въ насъ, и ние изпитваме Неговата сила. Дойде ли човѣкъ до това положение, всички души ще бѫдатъ въ връзка помежду си. Всѣки трѣбва да се свърже най-първо съ своята душа. За тази цѣль той трѣбва да я търси постоянно, докато я намѣри. Щомъ я намѣри, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да влиза и излиза отъ нея. Влѣзе ли въ душата си, той ще усѣти голѣмо разширение, свобода и лекота въ себе си. Рече ли да излѣзе оттамъ, той трѣбва да знае, дѣ е вратата, прѣзъ която се излиза. И тъй, всички трѣбва да направите връзка съ Бога, послѣ съ своята душа и най-послѣ съ своитѣ ближни. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“! * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРИ ВИДА СЛУЖЕНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се резюмета на темитѣ: Първата стѫпка въ живота“ и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“ За слѣдния пѫть всѣки да пише върху нѣкаква своя любима тема, кой каквато си избере. Ще внимавате да не пишете върху тема, по която сте писали веднъжъ. Съвсѣмъ нова тема ще си изберете. Нѣщата не трѣбва да се повтарятъ. Питамъ: каква мисъль днесъ ви занимава? Всѣки день има своя опрѣдѣлена мисъль за разрѣшение; всѣки день има своя опрѣдѣлена задача. Има красиви прѣдмети, които въодушевляватъ човѣка. Има сладки плодове, които възбуждатъ вкуса на човѣка. Има здрави храни, които задоволяватъ стомаха на човѣка. Едно и сѫщо ли е да гледашъ, да вкусвашъ и да се хранишъ? Казвате: Богъ е Любовь. Какъ дойдохте до тази идея: чрѣзъ зрѣнието, чрѣзъ слуха, чрѣзъ вкуса, чрѣзъ обонянието или чрѣзъ пипането? Щомъ сте дошли до тази идея, защо сѫществуватъ болести и недѫзи между васъ? Сега ще разгледаме въпроса философски. Когато човѣкъ живѣе на нѣкое високо планинско мѣсто, дѣто диша чистъ въздухъ и се намира въ общение съ добри хора, той може ли да бѫде боленъ? Обаче, храни ли се този човѣкъ само съ бонбончета, той ще бѫде слабъ, краката му нѣма да го държатъ. Храни ли се съ здрава храна, той ще бѫде силенъ човѣкъ, ще издържа на всѣкакъвъ пѫть. Слѣдователно, това, което спъва почти всички съврѣменни хора, е мисъльта имъ, че много знаятъ. Казвате: ние знаемъ, че Богъ е Любовь, опитвали сме Неговата Любовь. Какъ сте я опитвали? Разлагали ли сте я на съставнитѣ й части? Какви сѫ елементитѣ на Божията Любовь? Мнозина ще кажатъ, че Любовьта не трѣбва да се разлага. Не, Любовьта трѣбва да се разложи! Когато ядете ябълка, не я ли разлагате? — Разлагате я. Когато свѣтлината влиза въ очитѣ ви, не се ли разлага? — Разлага се. Когато свѣтлината влиза въ човѣшкия мозъкъ, тя и тамъ се разлага. Човѣшкиятъ мозъкъ задържа отъ свѣтлината само това, което е необходимо за него, а непотрѣбното отъ нея отразява навънъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за искреность, за чистосърдечие, но тѣ не сѫ нито искрени, нито чистосърдечни. Какво се разбира подъ понятията искренъ и чистосърдеченъ човѣкъ? Първитѣ букви на тѣзи двѣ думи сѫ „и“ и „ч.“ Тѣ сѫ символи, съ които природата си служи, за да изрази нѣщо. Да бѫде човѣкъ искренъ, това значи да прѣдставлява планински изворъ, който слиза надолу, съ цѣль да се прояви. Буквата „ч“ въ думата чистосърдеченъ прѣдставлява чаша, въ коятосе сипва нѣкаква течность. Човѣкъ не може да бѫде чистосърдеченъ, докато не знае, какъ да пие. Ако не знае да опитва нѣщата съ вкуса си, какъ ще познава, кои сѫ чисти, и кои нечисти? Чистотата не се опрѣдѣля само чрѣзъ зрѣнието. Чистотата е качество на душата. Слѣдователно, искашъ ли да познаешъ, дали даденъ прѣдметъ е чистъ, трѣбва да го опиташъ. Ти взимашъ една чаша вода, опитвашъ я на вкусъ и казвашъ: тази вода е чиста. Какъ позна, че е чиста: чрѣзъ зрѣнието, или чрѣзъ вкуса си? — Чрѣзъ органа на вкуса — чрѣзъ езика. Въ този случай езикътъ прѣдставлява разумното въ човѣка, което изпитва и провѣрява нѣщата. Значи, чистотата се познава чрѣзъ разумностьта. И тогава казваме: чистъ може да бѫде само разумниятъ човѣкъ. Буквата „у“, съ която започва думата „уменъ“, е взета отъ египетската азбука. Тамъ тя е обърната, „h“. Тази буква е изобразявала човѣкъ, който ходи. Когато човѣкътъ е слизалъ на земята, т. е. когато е попадналъ въ закона на инволюцията, той се е раздвоилъ, изгубилъ е Бога и започналъ да мисли за себе си, че е божество, вслѣдствие на което се е отклонилъ отъ правия пѫть, по който първоначално е вървѣлъ. Знакътъ „h“ показва, че материята, въ която човѣкъ е слѣзълъ, започнала да се сгѫстява, и той се е раздвоилъ. Така се образували краката на човѣка. Значи, краката прѣдставляватъ два принципа. За да може човѣкъ да ходи, да се движи, той непрѣменно трѣбва да има два полюса. Тѣзи два полюса, прѣведени въ обикновения животъ, прѣдставляватъ ума и сърцето на човѣка, които външно се изразяватъ въ слѣднитѣ форми: мѫжъ—жена, синъ—дъщеря, учитель—ученикъ, господарь—слуга. Когато този знакъ се обърне съ главата надолу, въ видъ на чашка, „Ч“, това показва, че човѣкъ започва да се стреми къмъ Бога, иска да върви нагорѣ, както растенията. Сега нѣкой мисли, че като отиде на небето, и тамъ ще намѣри сѫщитѣ отношения и закони, каквито сѫществуватъ на земята. Той казва, напримѣръ: азъ не намѣрихъ нито единъ човѣкъ на земята, който да прилѣга на сърцето ми. Значи, сѫщото ще бѫде и на небето. Питамъ: нима хората сѫ създадени, за да прилѣгатъ на твоето сърце? Щомъ мислишъ така, задай си въпроса: моето сърце прилѣга ли на Божието? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и правилно да си отговори. Хората отдалечаватъ този въпросъ отъ себе си и казватъ: Господъ е непостижимъ за насъ. Ако искаме да отидемъ при Него, ние трѣбва да влѣземъ въ връзка съ разумни сѫщества, които да послужатъ, като посрѣдници между Бога и насъ. Тази идея е наполовина вѣрна. То е все едно да кажете, че когато дѣтето иска нѣщо отъ майка си, трѣбва да се обърне къмъ други хора, които да бѫдатъ посрѣдници между майката и него. Когато дѣтето иска хлѣбъ отъ майка си, търси ли посрѣдници? Ако дѣтето не се нуждае отъ посрѣдници, защо нашата молба къмъ Бога трѣбва да се прѣдава чрѣзъ ангели, арахангели и херувими, а не направо? Първиятъ посрѣдникъ или ходатай между майката и дѣтето е нейното тѣло. Дѣтето ще се приближи до майка си, ще я бутне малко и ще й каже: виждашъ ли, че прѣдъ тебе седи едно сѫщество, което се нарича твой синъ? То хлопа, иска нѣщо отъ тебе, обърни му внимание. Майката ще го погледне, ще го изслуша, ще прѣдаде неговата просба на тѣлото си и ще чака отговоръ. Тѣлото ще отговори, трѣбва ли да му се даде нѣщо, или не трѣбва. Какви сѫ понятията на съврѣменнитѣ хора за тѣлото? Много хора гледатъ на тѣлото, като на автоматъ, като на механизъмъ, а не като на нѣщо разумно. Питамъ: какъ е възможно разуменъ човѣкъ да живѣе въ нѣщо неразумно? Може ли живиятъ човѣкъ да живѣе между мъртвитѣ? Това сѫ въпроси за размишление, които ще ви доведатъ до нѣкои елементарни, основни мисли въ живота. Слѣдъ това анализирайте въ себе си, колко отъ вашитѣ мисли сѫ живи, и колко — мъртви. Мъртви или смъртни хора наричаме ония, въ които отсѫтствува духовниятъ елементъ. Думата смърть въ български езикъ започва съ буквата С; въ френски — съ буквата М; въ латински — сѫщо съ буквата М; въ английски — съ буквата D; въ еврейски — съ буквата М; въ гръцки — съ буквата Θ. Значи, думата смърть въ различнитѣ езици започва сь различни букви: С, М, D, Θ. Какъ ще се примиримъ съ тази дума, която започва съ толкова различни букви? Тѣ иматъ почти едно и сѫщо съдържание. Буквата М, като се обърне, тя означава, че смъртьта се явява, като резултатъ на материалния животъ. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на връзката между живитѣ частици на тѣлото. Слѣдователно, прѣкѫсне ли се връзката между Бога и човѣка, настава духовна смърть, която е по-страшна отъ физическата. Англичанинътъ казва: дѣто нѣма равновѣсие, тамъ има смърть. Това означава буквата d, съ която тѣ пишатъ думата смърть. Българинътъ пъкъ казва: всѣко нѣщо, което не свѣти отъ само себе си, ражда смърть. Първата буква въ думата смърть е с, която причинява всички врѣди въ свѣта. Тя е стъргало, ножъ. Казвате: свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и всичко, което Той е създалъ, е хубаво, красиво, добро. Питамъ: щомъ е така, какъ и отдѣ се родиха противорѣчията въ свѣта? Съ единъ примѣръ ще обясня този въпросъ. Нѣкой отъ васъ отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добрѣ направено. Опитва да пие отъ него вода и вижда, че е гладко навсѣкѫдѣ, приятно се пие отъ него. То не причинява никаква врѣда. Ако ударите това шише въ земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стѫпите ли върху тия парченца, тѣ сѫ остри, ще ви поврѣдятъ, ще се набодятъ въ краката ви. По сѫщия начинъ и въ живота много отъ Божественитѣ шишета, които първоначално сѫ били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупватъ на малки парченца, и ние сами се натъкваме на тѣхъ, вслѣдствие на което страдаме. Кажешъ ли нѣкому една неразумна дума, това е едно отъ тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направишъ нѣщо неразумно, пакъ страдашъ — натъкналъ си се на едно отъ тѣзи парченца. Страданията, които ви причиняватъ счупенитѣ части на шишетата, създаватъ противорѣчията въ живота. Като изпитате тѣзи страдания, т. е. като се натъкнете на противорѣчията, вие казвате: да живѣемъ по Бога! Да бѫдемъ добри, внимателни помежду си! Защо искате това нѣщо? — Защото сте изпитали острия езикъ на своитѣ ближни. Остриятъ езикъ не е нищо друго, освѣнъ счупенитѣ части отъ шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате голѣми болки и страдания. Съврѣменнитѣ хора третиратъ и отъ научно, и отъ практическо гледище въпроса за Любовьта, искатъ да докажатъ, какво нѣщо е тя. Излиза нѣкой ученъ да говори за Любовьта, и започва да я разлага на съставнитѣ й букви, на нейнитѣ елементи; разглежда проявленията й още отъ най-стари врѣмена и до днесъ, по филологически начинъ търси корена на тази дума въ разнитѣ народи и врѣмена; послѣ той разглеѫда, какъ се е проявявала любовьта, когато човѣкъ е слизалъ въ материята, т. е. когато е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть; разглежда проявленията й днесъ, когато човѣкъ еволюира и т. н. И слѣдъ това пита слушателитѣ си: разбрахте ли, какво нѣщо е Любовьта? — Не, ти ни кажи съ двѣ думи, въ какво седи Любовьта. Ето, въ Писанието, напримѣръ, е казано. „Богъ е Любовь.“ Кажи и ти само двѣ думи по въпроса. — Чакайте, азъ мога и математически да ви докажа това. — Все едно, и математически да ни доказвашъ, пакъ нѣма да те разберемъ. Казвамъ: ние можемъ още сега да ви докажемъ, какво прѣдставлява Любовьта, но при нѣколко условия. Какви сѫ тѣзи условия? Ако сте гладували три деня, ние можемъ да ви докажемъ, какво нѣщо е Любовьта; пъкъ и вие ще можете да я разберете; ако сте сити, нѣма да разберете Любовьта. Ако сте болни, вие ще разберете Любовьта; ако сте здрави, нѣма да я разберете. Ако сте невѣжи, ще разберете Любовьта; ако сте учени, нѣма да я разберете. Казвате: съ нѣколко думи само ни опрѣдѣли, какво нѣщо е Любовьта. — Любовьта е връзка между Бога и човѣка. Питате: каква е тази връзка? Какъ се изразява тя? Когато вие сте абсолютно честенъ по отношение дадено лице, когато сте искренъ спрѣмо него, никога не уронвате неговото достоинство и не измѣняте мнѣнието си за него, вие имате вече връзка съ това лице. Измѣните ли отношенията си къмъ него, вѫтрѣшната връзка между васъ ще се скѫса. Слѣдователно, правилнитѣ отношения между хората не трѣбва да се измѣнятъ, ако искаме да не се кѫса вѫтрѣшната връзка между тѣхъ. Държимъ ли въ ума си чисти мисли и въ сърцето си възвишени и благородни чувства, ние ще запазимъ връзката си съ Бога, понеже Той е абсолютна хармония. Скѫсаме ли тази връзка, ние влизаме въ разрѣзъ съ Божествения принципъ, т. е. съ разумното начало, което живѣе у насъ. Казвате: кога се кѫса тази връзка? — Когато човѣкъ не изпълнява волята Божия. Казвамъ: Богъ не може да те похвали, ако на пѫтя на брата си поставишъ парче отъ счупено стъкло. Богъ не може да удобри твоята постѫпка, ако на нѣкое малко дѣте дадешъ счупени парченца стъкла да си играе съ тѣхъ, или ако на нѣкой бѣденъ човѣкъ дадешъ единъ камъкъ вмѣсто хлѣбъ. Дойде ли при васъ нѣкое дѣте, дайте му една здрава играчка да се занимава съ нея, но тя да буди въ него нѣщо красиво и възвишено. Дойде ли при васъ нѣкой бѣденъ човѣкъ, дайте му цѣлъ хлѣбъ, а не едно малко парче. Питамъ: въ кой Божественъ кодексъ пише, че хлѣбътъ трѣбва да се рѣже съ ножъ? Писано ли е нѣкѫдѣ, че хората трѣбва да носятъ ножове? Ножъть прѣдставлява парче отъ нѣкое счупено шише. Божествениятъ свѣтъ не позволява на хората да си служатъ съ парчета отъ счупени шишета. Въ кой законъ отъ Божествената книга е писано, че житото трѣбва да се мѣли на воденицитѣ, а полученото брашно да се мѣси на хлѣбове, които послѣ да пекатъ въ пещи? Казвате: понеже нашитѣ дѣди и прадѣци сѫ правили така, и ние ще вървимъ по тѣхния пѫть. Кажете ми, кой човѣкъ и кой народъ за пръвъ пѫть е млѣлъ житото? Камънитѣ, прѣзъ които минава житото, за да се смѣли, оставятъ въ полученото брашно своитѣ отрицателни енергии, които се прѣдаватъ на хората. По сѫщия начинъ и желѣзниятъ ножъ, съ който рѣжатъ хлѣба, остава своитѣ отрицателни влияния въ хората, които го ядатъ. Като изучвате живота на светиитѣ, прослѣдете, дали тѣ сѫ употрѣбявали ножове за рѣзане на хлѣбъ. Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ ножове, съ вилици и минаватъ за културни. Каква култура има въ това? Днесъ хората пипатъ, бъркатъ въ нечисти работи, вслѣдствие на което тѣ трѣбва постоянно да измиватъ рѫцѣтѣ си. Но и при честото миене, пакъ има нужда да си служатъ съ спомагателни срѣдства; затова сѫ необходими вилици и ножове, да хващатъ нѣщата. Въ този случай пословицата „ела зло, че безъ тебе по-зло“, има голѣмъ смисълъ. Вилицитѣ и ножоветѣ служатъ като спомагателно срѣдство за подържане на чистотата. Услозията, при които живѣе човѣкъ днесъ, му налагатъ да мие рѫцѣтѣ си поне 5—6 пѫти на день. Кой е най-правилниятъ методъ за хранене? Кой е най-идеалниятъ методъ, който природата ни прѣдстаья? Какъ храни майката своето дѣте? Дѣтето употрѣбява ли вилица или ножъ, за да приеме храната отъ майка си? Не, то туря устата си направо на гърдитѣ й и сучи. То не се нуѫдае нито отъ вилица, нито отъ ножъ, нито отъ рѫцѣ даже, служи си само съ устата. Какъ храни птичката своитѣ малки? — И тя имъ туря храна направо въ устата. Искаме ли и ние да приемемъ храната си по този възвишенъ, чистъ начинъ, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемемъ направо отъ въздуха. Дойдемъ ли до това положение, готварството, като изкуство, ще стане безпрѣдметно, ще изгуби своето обаяние, съ което днесъ се ползува. Сега, това сѫ само разсѫждения. Много години трѣбва да минатъ, докато се реализира идеалниятъ начинъ на хранене. Това, което ви говоря сега, даже и въ шестата раса нѣма да се реализира. Хората отъ шестата раса ще се хранятъ съ по-чиста, по-здравословна храна отъ сегашната, ще изхвърлятъ отъ употрѣбление ножоветѣ и вилицитѣ, мѣднитѣ сѫдове ще ще се замѣстятъ съ сѫдове отъ по-благороденъ металъ, но до идеалния, до съвършения начинъ на хранене, още нѣма да дойдатъ. Коя планета указва влияние на мѣдьта? — Венера. — А на калая? — Юпитеръ. Понеже Юпитеръ знае, че любовьта на Венера е отровна, той я калаисва. Обаче, калаисаниятъ сѫдъ скоро се изтрива, затова често трѣбва да се калаисва. Върху желѣзото пъкъ влияе планетата Марсъ. Човѣкъ, който има въ организма си повече желѣзо, отколкото трѣбва, той прѣстава да работи, става мързеливъ. Отрицателното желѣзо прави човѣка мързеливъ, а положителното го прави крайно дѣятеленъ, активенъ, той иска изведнъжъ да се прояви, като пехливанинъ, като силенъ човѣкъ. Кой металъ се намира подъ влиянието на Сатурна? — Оловото. Значи, всички пушки се пълнятъ съ съчми, съ куршуми, направени отъ олово. Засега въ човѣшкия организъмъ трѣбва да влѣзатъ такива елементи, които да повдигнатъ вибрациитѣ на неговитѣ енергии. За тази цѣль той трѣбва да бѫде подъ влиянието на Слънцето. Съврѣменниятъ човѣкъ се е отдалечилъ отъ своя първиченъ центъръ, вслѣдствие на което той е изгубилъ влиянието на положителнитѣ елементи върху своя животъ. Казвамъ: докато ученикътъ на окултната школа се дразни, сърди, не може да се обуздава, той е слабъ. Съмнява ли се ученикътъ, той е пакъ слабъ. Въ какво може да се съмнява човѣкъ? Ако вѣрвате, че Богъ е създатель на цѣлата вселена, трѣбва ли да се съмнявате въ нѣщо? Човѣкъ, който вѣрва въ абсолютното, въ Великото начало на живота, трѣбва ли да се страхува отъ нѣщо? Сега и най-голѣмиятъ герой се страхува, като минава вечерно врѣме прѣзъ нѣкоя гѫста гора. Защо се страхува? — Защото се съмнява. Който се съмнява, той е слабъ. Силниятъ човѣкъ никога не се страхува. Страхувашъ ли се, ще признаешъ въ себе си, че си слабъ. Обърнисе тогава къмъ Великото въ свѣта, направи връзка съ Него и кажи: Господи, азъ съмъ страхливъ човѣкъ, помогни ми да се засиля, да не се страхувамъ. Зная, че всичко лежи въ Твоитѣ рѫцѣ. Подкрѣпи и мене! Кажешъ ли така, ти ще изпиташъ Божията сила и подкрѣпа върху себе си. Речешъ ли да философствувашъ, че Богъ нѣма да ти обърне внимание, ти самъ ще се спънешъ. Единъ български полковникъ раправяше една своя опитность въ врѣме на войната. Стои той на бойното поле съ единъ генералъ и се разговарятъ помежду си. Въ това врѣме англичанитѣ ги обстрѣлватъ съ своята артилерия. Генералътъ запитва полковника: какъ си, можешъ ли да гледашъ спокойно работата си? — Мога. — Ами вие, господинъ генералъ, какъ сте? — И азъ съмъ добрѣ, спокоенъ съмъ, зорко слѣдя хода на прѣстрѣлката. И двамата сѫ спокойни, но сърцата имъ ще се пръснатъ отъ страхъ. Не е ли по-добрѣ полковникътъ да си каже искрено: господинъ генералъ, цѣлъ треперя отъ страхъ, но какво да правя, ще си гледамъ работата. И генералътъ тогава ще каже: и мене ме е страхъ, но нѣма какво, и това положение ще се носи. И тъй, противорѣчията, които сѫществуватъ въ живота, иматъ дълбоко прѣдназначение. Тѣ сѫ изпити за ученицитѣ, за разумнитѣ хора. Всичко, което се случва въ живота на разумния човѣкъ, е за негово добро. По този начинъ той се изпитва, а сѫщеврѣменно познава и себе си. Който не разбира смисъла на противорѣчията и изпитанията, като се намѣри прѣдъ тѣхъ, казва: азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта, че всичко най-лошо да се струпа върху моята глава? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че всички да говорятъ противъ мене? — Нито си най-голѣмъ грѣшникъ, нито си най-лошъ човѣкъ, но небето те изпитва. Когато нѣкой голѣмъ параходъ се намѣри всрѣдъ бурнитѣ вълни на океана, вълнитѣ искатъ ли нѣщо отъ него? — Не, чрѣзъ тѣзи вълни го изпитватъ само, дали е здравъ, или не. Щомъ уцѣлѣе на това голѣмо напрѣжение и стигне благополучно на пристанището, вълнитѣ казватъ: много здраво е направенъ този параходъ, не можахме да го пробиемъ. Успѣятъ ли вълнитѣ да пробиятъ парахода, значи той не е здраво направенъ. По сѫщия начинъ се изпитватъ и хората. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, минава за ученъ, и започва да проповѣдва на хората моралъ, какъ трѣбва да живѣятъ, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ помежду имъ и т. н. Въ това врѣме невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ, като го лишава отъ всички срѣдства за живѣние, оставя го безъ петь пари въ джоба. Той се намира въ чудо, не знае, какво да прави. Ходи натукъ-натамъ, мисли, отдѣ да намѣри пари на заемъ. Да поиска отъ другаритѣ си, не смѣе — честолюбието му не позволява. Най-послѣ той се отправя къмъ дома на единъ богатъ човѣкъ и казва: дали ще се рѣша да му поискамъ пари, или нѣма да се рѣша, не зная; каквото случаятъ ми донесе, това ще направя. Влиза въ дома на богаташа. Поканватъ го да почака малко, докато домакинътъ на кѫщата си дойде. Той се озърта на една, на друга страна, вижда въ единъ ѫгълъ на сгаята касата на богаташа. Вслушва се внимателно, не чува никакви стѫпки изъ кѫщата. Седи, мисли и най-послѣ рѣшава: нима такъвъ човѣкъ, като мене, който е свършилъ четири факултета, нѣма право самъ да вземе единъ малъкъ заемъ отъ касата на нѣкой богатъ човѣкъ? Ама щѣли да кажатъ, че това не е морално! Нека казва, кой каквото ще, азъ зная, че моралътъ се отнася само за дѣцата, но не и за ученитѣ хора, като мене. Ще отворя касата, ще взема, колкото пари ми трѣбватъ, и когато имамъ, ще ги върна. Отваря касата, взима извѣстна сума и си излиза. Сега той става още по-краснорѣчивъ. Запитватъ го мнозина: какво е твоето мнѣние за морала? Има ли моралъ въ свѣта? — Моралъ има само за слабитѣ хора, но не и за силнитѣ. Послѣднитѣ, т. е. силнитѣ хора въ свѣта създаватъ морала. Обаче, ние казваме: ако този човѣкъ бѣше истински ученъ, той не трѣбваше да бърка въ чуждата каса. Турцитѣ иматъ една поговорка, която казва: ако нѣщо ми се дава отъ Бога, да дойде само при краката ми. Ще излѣзе, че и този ученъ, като е видѣлъ касата, казалъ: щомъ касата е прѣдъ краката ми, Богъ ми я изпраща. Не, човѣкътъ на положителния моралъ не може да разсѫждава така, а още повече не трѣбва да постѫпва така. Сега ще ви приведа единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа, да видите, доколко много отъ съврѣменнитѣ хора не издържатъ на думитѣ си. Върви Настрадинъ Ходжа по улицитѣ, безъ петь пари въ джоба си, и казва: ако рече сега нѣкой да ми даде 99 турски лири, нѣма да ги взема; или 100 да сѫ, или никъкъ. Дочува го единъ богатъ човѣкъ, и рѣшава да направи единъ опитъ, да види, дали Настрадинъ Ходжа ще устои на думитѣ си. Изважда отъ джоба си 99 турски лири и ги туря на пѫтя му. Минава Настрадинъ Ходжа прѣзъ това мѣсто и забѣлѣзва паритѣ; веднага се навежда, взима паритѣ, прѣброява ги и ги туря въ джоба си. Богатиятъ върви слѣдъ него, и като виѫда, че Настрадинъ Ходжа взима паритѣ, запитва го: колко сѫ паритѣ? — 99 лири. Ти нали казваше, че ако нѣкой ти даде 99 турски лири нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто? Настрадинъ Ходжа му отговорилъ: азъ зная, че този, който е оставилъ 99 лири, ще бѫде толкова благороденъ, да остави още една. И сега, трѣбва да знаете, че всичко, каквото ви се случва въ живота, е точно опрѣдѣлено. Щомъ е така, справяйте се разумно съ всички ваши мѫчнотии. Искашъ да поговоришъ съ нѣкой човѣкъ. Спри се малко, помисли въ себе си, за какво ще му говоришъ. Веднъжъ си го срещналъ, има причини за това. Човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ за всѣка своя мисъль, за всѣко свое чувство и за всѣка своя постѫпка. Дойдете ли до това положение, у всинца ви ще се зароди желание да си помагате. Мнозина мислятъ, че другитѣ хора не сѫ като тѣхъ. И така е въ сѫщность. Всѣки за себе си е особенъ, нѣма подобенъ на него. Това, именно, е красивото въ живота. Въ разнообразието е красотата и смисълътъ на живота. Единъ човѣкъ живѣе по единъ начинъ; другъ живѣе по съвършено особенъ начинъ. Единъ разрѣшава задачитѣ на своя животъ, като боленъ; другъ ги разрѣшава, като здравъ. Казвате: не може ли безъ болести, безъ недѫзи въ свѣта? Питамъ: мислите ли, че ако нѣмаше болести и недѫзи въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ по-добри? Сегашнитѣ условия, при които Богъ ни е поставилъ, сѫ най-добри. Тѣ сѫ врѣменни, но ние трѣбва разумно да ги използуваме. За въ бѫдеще тѣзи условия ще се измѣнятъ, но сегашнитѣ условия сѫ необходими за дисциплиниране на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Какъ ще се постигне това? — Съ постепенно засилване на човѣшкия духъ. Само силниятъ по духъ може да обуздава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. И сто пѫти на день да паднешъ, стани, и като малкитѣ дѣца, кажи: хопала! Нѣкои дѣца иматъ тази добра чърта, че колкото пѫти на день да падатъ, тѣ веднага ставатъ и казватъ: хопала! Отъ такова дѣте човѣкъ ще стане. Има дѣца пъкъ, които, като паднатъ, започватъ да плачатъ и не ставатъ, докато не дойде нѣкой да ги вдигне. Ние наричаме тѣзи дѣца „плачливи баби.“ Казвамъ: който падне, нека направи като дѣцата, да стане и да каже „хопала“! Когато човѣкъ пада, това показва, че равновѣсието му се е нарушило. Кога се нарушава равновѣсието? — Когато се измѣня центърътъ на тежестьта на тѣлата. Какъ се възстановява равновѣсието? — По два начина: или като се извади часть отъ теглото на натежалата страна, или като се прибави нѣщо на олекналата страна. По сѫщия законъ и ние, като ходимъ, ту губимъ, ту възстановяваме равновѣсието си. Сѫщото нарушение и възстановяване на равновѣсието се забѣлѣзва и въ човѣшкия мозъкъ. Той се намира въ постоянно движение. Въ него става непрѣкѫснато течение на магнетични сили. Центърътъ на тежестьта въ здравия човѣкъ е нѣкѫдѣ въ корема. Започне ли да остарява, той постепенно се пригърбва, не може да пази равновѣсие, което показва, че центърътъ на тежестьта въ него е промѣнилъ мѣстото си. Вслѣдствие на това старитѣ хора се подпиратъ съ прѫчка. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на морала. Ние едва сега се учимъ да пазимъ равновѣсие въ морално отношение. Слѣдователно, първото и главно нѣщо, което се изисква отъ всѣки домъ, отъ всѣко общество и отъ всѣки човѣкъ, е да запази равновѣсие между мислитѣ, чувствата и дѣйствията си. Нѣкой казва: еди-кое си общество ми прѣпятствува въ работата. Дѣто и да сте, все ще ви прѣпятствува нѣкой. Ако сте птица, ще ви гонятъ; ако сте заекъ, пакъ ще ви гонятъ; ако сте мечка, колкото и силна да сте, и за васъ куршумъ ще има. И най-силнитѣ животни, които нѣкога сѫ сѫществували, сѫ все изтрѣбени. Нѣма живо сѫщество, било въ миналото, или днесъ, което да не е имало и да нѣма изпитания. Тъй щото, ако ние искаме да живѣемъ разуменъ животъ, непрѣменно трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ Божественитѣ закони, за да се образува връзка между Бога и насъ. Разнитѣ религии проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да има будно съзнание, да бѫде снизходителенъ, благороденъ. Той трѣбва да бѫде еднакво снизходителенъ, както къмъ своитѣ, така и къмъ чуждитѣ погрѣшки, нито да ги прѣувеличава, нито да ги намалява. Да прави човѣкъ погрѣшки, това е допустимо, но той трѣбва да ги изправя. Единъ българинъ разправяше: толкова години учихъ въ училище, но българскиятъ провописъ не научихъ. Каквото и да пишехъ, все правихъ по нѣколко погрѣшки. Откакъ земледѣлцитѣ дойдоха на власть и въведоха новия правописъ, вече не правя погрѣшки. По-рано не знаехъ, дѣ да пиша „ѣ“, и дѣ просто „е“, но като изхвърлиха „ѣ“ отъ употрѣбление, вече ми е лесно. Казвамъ: не е въпросъ човѣкъ да не прави погрѣшки, но да ги изправя. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той постепенно се свързва съ възвишения свѣтъ и започва да възприема неговитѣ мисли и чувства. Човѣкъ не може да възприеме Мѫдростьта, докато не е повдигналъ своята мисъль къмъ висшия свѣтъ; той не може да разбере Любовьта, докато не е любовно настроенъ. Любовьта винаги придружава човѣка; тя върви заедно съ него, но и той трѣбва да е нагоденъ да я разбира и възприема. Той е роденъ отъ Любовьта и не трѣбва да я търси вънъ отъ себе си. Тя е вѫтрѣ въ него. Човѣкъ е плодъ на Любовьта и на разумностьта. На това основание той не трѣбва да търси и разумностьта вънъ отъ себе си. Казвашъ нѣкому: ти не ме любишъ. Не с въпросътъ хората да те любятъ, но ти трѣбва да живѣешъ разумно; твоитѣ постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни, защото животътъ ти произтича отъ разумностьта. Освѣнъ това постѫпкитѣ ти трѣбва да бѫдатъ любовни, защото животътъ ти произтича отъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ самъ опрѣдѣля своята разумность и своята любовь. Щомъ опрѣдѣля своята любовь, той опрѣдѣля и Любовьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Любовь. Щомъ опрѣдѣля своята разумность, той опрѣдѣля и Разумностьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Разумность. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ образци, и да покажемъ, че наистина Богъ е Любовь. Нѣкой иска да има удобрението на хората. Не, важно е човѣкъ да има удобрението на Бога и да бѫде полезенъ, както за себе си, така и за своитѣ ближни. И тъй, най-лесното учение е служене на Бога. Влѣзешъ ли въ Божествения свѣтъ, тамъ всичко е уредено. Щомъ служишъ на Бога, ти ще имашъ на разположение единъ ключъ, съ който ще отваряшъ всички затворени врати. По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на себе си. Да служишъ на себе си, подразбира да влѣзешъ въ единъ напълно неуреденъ свѣтъ, дѣто ти минавашъ за господарь който поема всички грижи за уреждане на този свѣтъ. Въпрѣки това, човѣкъ започва живота си съ най-трудното учение — служене на себе си. Отъ хиляди години насамъ той изучава това учение, и още не го е научилъ. Слѣдователно, най-първо човѣкъ трѣбза да започне съ служене на Бога. То значи, да започне отъ богатия, отъ уредения свѣтъ, който дава кредитъ за живота. Като се научи да служи на Бога, той ще служи и на ближния си. Най-послѣ човѣкъ ще служи и на себе си — най-мѫчното учение. Тъй щото, първо човѣкъ трѣбва да служи на Бога, да научи всички ключове, съ които Богъ работи; слѣдъ това ще служи на ближния си, като ще прилага нѣкои отъ тѣзи ключове; най-послѣ ще служи на себе си, дѣто ще покаже всичкото изкуство, което е придобилъ отъ първитѣ два вида служене. Всички спорове, всички недоразумения меѫду хората произтичатъ отъ размѣстването на тѣзи три вида служения. Повечето хора служатъ на себе си, като казватъ, че служатъ на Бога, вслѣдствие на което се създаватъ голѣми противорѣчия въ живота имъ. Вие искате хората да ви обичатъ, да ви разбиратъ, и като не срещнете това, разочаровате се. Питамъ: вие давате ли сѫщото на хората? Ако дойде нѣкой при васъ, какъ ще му покажете своята любовь? Ако мома дойде при нѣкой момъкъ, той веднага ще откѫсне парче хартия и ще напише: откакъ те видѣхъ, сърцето ми се запали; безъ тебе не мога да живѣя. Питамъ: любовьта може ли да се изрази на книга? Любовьта нѣма външенъ изразъ; тя се изразява само по вѫтрѣшенъ пѫть. Ако пъкъ нѣкоя мома иска да изрази любовьта си, тя ще откѫсне едно цвѣте, ще го подаде на момъка и ще му каже: ето моята любовь! Нима любовьта може да се изрази съ откѫснато цвѣте? Не, срещнешъ ли човѣка, който те обича, ти ще почувствувашъ въ себе си вѫтрѣшна промѣна, която напълно ще осмисли живота ти. И тогава ще кажешъ: има любовь въ свѣта, има Богъ! Всички хора живѣятъ, и азъ искамъ да живѣя! Любовьта развива творчество въ човѣка. Дойде ли Любовьта въ тебе, ти и поетъ, и ученъ, и художникъ, и музикантъ можешъ да станешъ — всичко, каквото пожелаешъ, можешъ да направишъ. Казвамъ: това, което търсите, ще намѣрите само въ служенето на Бога. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, тогава азъ ще ви кажа: като дойдете до първата врата на този свѣтъ, надѣсно ще намѣрите единъ ключъ, означенъ съ числото едно. Ще вземете този ключъ, ще го турите на вратата и ще завъртите два пѫти. Прѣдъ васъ ще се открие друга врата, до която има голѣмъ асансьоръ, съ ключъ, означенъ съ числото три. Ще врътнете този ключъ, и асансьорътъ съ голѣма бързина ще ви издигне нагорѣ и ще спре на десетия етажъ, прѣдъ вратата на който ще похлопате четири пѫти. Веднага вратата ще се отвори, ще излѣзе единъ ангелъ и ще ви запита: какво искате? Вие ще му кажете: дойдохме при тебе да ни покажешъ начинъ, какъ да изправимъ погрѣшкитѣ си. Ангелътъ ще се усмихне, ще ви хване за рѫка и ще ви въведе въ третата стая на десетия етажъ. Сега ще ви оставя въ стаята съ ангела. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЕРПЕНДИКУЛЯРЪТЪ НА ЖИВОТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ: „Защо трѣбва да се радва човѣкъ?“ Питамъ: какво ще придобие човѣкъ, ако расте на височина? Какво прѣимущество иматъ високитѣ хора въ Живота? Какво липсва на низкитѣ хора? Какво ще придобие човѣкъ, ако расте на широчина? Нѣкои хора сѫ тѣсногрѫди, а други — широкогрѫди. За човѣкъ съ широки гърди казвате: този човѣкъ е плѣщестъ, съ широка душа. Сега ще задамъ нѣколко въпроса на младитѣ, които изучаватъ геометрия. Какво ще стане съ единъ триѫгълникъ, ако двѣтѣ му страни се увеличаватъ, а третата не се измѣня? Този триѫгълникъ расте ли, или остава сѫщъ, какъвто е билъ по-рано? Кои линии въ геометрията наричате успоредни? — (Успоредни линии сѫ тѣзи, които се прѣсичатъ нѣкѫдѣ въ безкрайностьта. Или, двѣ линии сѫ успоредни помежду си, когато иматъ еднакво разстояние по цѣлата си дължина). Ние се обръщаме къмъ геометрията, понеже природата говори съ прави и криви линии и съ разни геометрически фигури. Тѣзи нѣща съставляватъ езикъ на разумната природа. Напримѣръ, правата линия АВ означава пжтя, който едно тѣло може да измине, а сжщеврѣменно може да означава пжтя на извѣстна сила, както и връзка между двѣ разумни сжщества. Тѣзи сжщества иматъ връзка помежду си, но отношения още нѣматъ. Тѣ сѫ въ закона на поляризирането. Точкитѣ А и В сѫ два полюса: А е положителенъ, В — отрицателенъ полюсъ. Послѣ взимаме още една права, успоредна на АВ, а именно правата СД. Къмъ тѣзи успоредни линии прѣкарваме перпендикуляра MN. Какви сѫ линиитѣ AВ и СД, ако отношението на перпендикуляра, т. е. неговата дължина не се измѣня по цѣлото имъ протежение? — Тѣ сѫ успоредни. Измѣни ли се дължината на перпендикуляра, линиитѣ не сѫ успоредни. Сега да вземемъ триѫгълника АВС и да удължаваме двѣтѣ му страни АВ и АС. Отъ това положение, третата ВС, ще се измѣни ли? Колкото и да удължаваме странитѣ АВ и АС, третата страна ВС нѣма да се измѣни. Слѣдователно, колкото и да удължаваме двѣтѣ страни на триѫгълника, той нѣма да се измѣни по голѣмина, защото третата страна не се удължава. И тогава триѫгълникътъ ще остане еднакво голѣмъ, както и въ първия случай. Защо въ този случай триѫгълникътъ не се увеличава? Защото имаме само физическо проявление. За да стане органическо проявление, и тритѣ страни на триѫгълника трѣбва едноврѣменно да се удължаватъ. Значи, за да се измѣни голѣмината на триѫгълника, растенето трѣбва да става отвѫтрѣ навънъ. Казвамъ: и човѣкъ прѣдставлява триѫгълникъ. Ако сърцето и умътъ се увеличаватъ, а волята му остава непромѣнена, измѣня ли се човѣкъ? По аналогия на това положение въ триѫгълника, който не се измѣня, казваме, че и човѣкъ нѣма да се измѣни. Страната АВ прѣдставлява ума, страната АС — сърцето, а страната ВС — волята. Щомъ се удължаватъ само странитѣ АВ и АС, а страната ВС не се измѣня, и човѣкъ не се измѣня, понеже причинитѣ, които стимулиратъ странитѣ АВ и АС и ги каратъ да се увеличаватъ, сѫ чисто физически, или механически. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ учи, съ цѣль да се прѣхранва, или да стане ученъ човѣкъ, а не за нѣкаква по-велика идея, причината, която стимулира ума въ дадения случай е външна, механическа. Ако този човѣкъ влиза въ нѣкое религиозно общество и ходи на църква, проповѣдва, и то съ единствената цѣль да прѣживѣе добрѣ, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини. Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човѣкъ не се развиватъ подъ потика на нѣкакъвъ дълбокъ принципъ, или отъ нѣкакъвъ великъ стремежъ на неговата душа, да служи на Бога. Не, причинитѣ за растенето на сърцето и тукъ сѫ външни. Въ такъвъ случай, волята на такива хора остава неизмѣнена, тя не се увеличава. Такива хора говорятъ за религия, за философия, но въ тѣхъ нѣма никаква религия, никаква философия. Слѣдователно, да се прояви човѣкъ въ пълнота, въ него едноврѣменно трѣбва да се увеличава и умътъ, и сърцето, и волята. Тогава триѫгълникътъ АВС ще расте отвѫтрѣ навънъ и ще заеме положението А1В1С1. Послѣ ще заеме положението А2 В2 С2 и т. н. Това наричаме ние правилно растене. И тъй, невѣжеството, неразбиранията и дисхармонията, които се явяватъ меѫду хората, се дължатъ на това, че само двѣ линии се увеличаватъ въ тѣхъ, а третата остава неизмѣнена, нито расте, нито се намалява. Да расте човѣкъ външно и да разбира външния животъ, това още не подразбира истински животъ. Ако е въпросъ само за външно растене, и животнитѣ растатъ така, и тѣ разбиратъ външния животъ като насъ. Нима птичката не разбира живота като човѣка? И тя си доставя храна, прави си гнѣздо, снася яйца, отглежда малкитѣ си — всичко прави сама. Ако човѣкъ учи съ единствената цѣль да свърши университетъ, да заеме нѣкаква служба и да се прѣхранва, така учи и птичката. И тя слѣцва университетъ, и тя придобива познания; и всичко това използува, за да се прѣхрани. Когато нѣкой ловецъ се готви да стрѣля срѣщу птичката, тя прѣдчувствува това и избѣгва. Значи, и птичката, като човѣка, има нѣкакво съзнание въ себе си. Обаче, разликата между хората и животнитѣ се заключава въ това, че хората иматъ възможности, условия въ себе си да растатъ въ три измѣрения, а животнитѣ — само въ двѣ измѣрения. И затова, колкото и да расте човѣкъ на височина, умътъ му не се измѣня въ зависимость отъ ръста. Има съвпадения въ живота, когато нѣкой високъ човѣкъ е много уменъ; обаче, има случаи, когато нѣкой низъкъ човѣкъ бива много интелигентенъ, много уменъ. Има случаи пъкъ, когато високитѣ хора иматъ повече мозъкъ отъ низкитѣ, но обикновено физическото растене не съотвѣтствува на вѫтрѣшното, сѫщинско растене на човѣка, и обратно: вѫтрѣшното растене не съотвѣтствува на физическото. Казвамъ: перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии прѣдставлява абсолютна мѣрка, съ която можемъ да мѣримъ отношенията къмъ своитѣ ближни. Когато перпендикулярътъ на вашитѣ ближни не се мѣни, тѣ иматъ правилни, неизмѣнни отношения къмъ васъ. Измѣня ли се тѣхниятъ перпендикуляръ, и отношенията имъ не сѫ правилни. За изяснение на тѣзи положения ученитѣ си служатъ съ наученъ езикъ, съ научни термини. Тѣ казватъ: когато перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии се измѣня, и отношението между успореднитѣ се измѣня. Тѣзи принципи сѫ живи, тѣ иматъ своето приложение, както въ живата природа, така и въ живота. Тия линии сѫ живи и въ вѣчно движение. Триѫгълникътъ АВС сѫщо така е отражение на живи триѫгълници. Слѣдователно, ако вашиятъ перпендикуляръ, при всички условия на живота ви, остава единъ и сѫщъ, т. е. не се измѣня при постоянното продължаване на правитѣ АВ и ДС, вашитѣ отношения сѫ правилни. Линиитѣ АВ и ДС, които прѣдставляватъ разумностьта, трѣбва вѣчно да се продължаватъ, но перпендикулярътъ между тѣхъ не трѣбва да се измѣня. Спазва ли се този принципъ, тогава и отношенията между хората на земята ще бѫдатъ правилни. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ правилни. Кривне ли той въ пѫтя си отъ този законъ, и линиитѣ на лицето, както и на цѣлото му тѣло, се деформиратъ: очитѣ, носътъ, вѣждитѣ, ушитѣ, пръститѣ се изкривяватъ. Ако разглеждате човѣка внимателно, ще видите, че въ физическо отношение той има много дефекти, които отговарятъ на нѣкаква вѫтрѣшна неправилность въ него. И въ най-красивия мѫжъ, и въ най-красивата жена все ще забѣлѣжите нѣкаква асиметрия. Хората не сѫ тъй красиви, както изглеждатъ на пръвъ погледъ. Ако линиитѣ на едната страна на лицето имъ сѫ правилни, симетрични, линиитѣ на другата страна не сѫ симетрични. Защо? — Защото перпендикулярътъ MN по-стоянно се мѣни. Този перпендикуляръ е абсолютна мѣрка, съ която трѣбва да си служимъ. Тази мѣрка не е еднаква за всички хора. Напримѣръ, носътъ у нѣкои хора е дълъгъ, у други — кѫсъ. Значи, перпендикуляритѣ между успореднитѣ линии не сѫ еднакви. Питамъ: ако успореднитѣ линии АВ и ДС сѫ силови линии, еднакво дълги, трѣбва ли да бѫдатъ тѣ и еднакво широки? Какво означава дебелината или широчината на тѣзи линии? Ако една рѣка е по-широка и по-дълбока отъ друга, по какво ще се различаватъ тѣ? — По-дълбоката вода ще има повече вода отъ плитката. Значи, ако устнитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дебели, отъ него ще изтича повече енергия; ако устнитѣ му сѫ по-тънки, по-малко енергия ще изтича. Устнитѣ, вѣждитѣ, носътъ, очитѣ, ушитѣ на човѣка прѣдставляватъ извѣстни символи, които той трѣбва да изучава и разбира. Дойдемъ ли до вѣждитѣ на човѣка, забѣлѣзваме главно три категории по форма: вѣждитѣ на старитѣ хора сѫ наведени надолу; вѣждитѣ на хора отъ срѣдна възрасть сѫ като дѫга, а тия на дѣцата сѫ прави, неоформени. Формата на вѣждитѣ отговаря на развитието на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ въ редъ сѫществувания е живѣлъ правиленъ, нормаленъ животъ, и зрѣла възрасть да достигне, той пакъ ще има правилни вѣжди, които ще сѫ признакъ на трѣзвъ умъ и разсѫдителность. Споредъ закона на съотвѣтствието, стане ли нѣкаква промѣна въ вѣждитѣ на човѣка, ще стане промѣна и въ неговитѣ клѣпачи, очи, даже и въ неговитѣ устни. Когато човѣкъ се развива нормално, най-малката промѣна въ нѣкоя часть отъ тѣлото му, трѣбва да прѣдизвика промѣна и въ всички останали органи. Сѫщото става и при духовното развитие на човѣка. Стане ли нѣкаква промѣна въ една отъ добродѣтелитѣ на човѣка, трѣбва да стане промѣна и въ останалитѣ добродѣтели. Ето защо, ако човѣкъ физически или духовно не се развива правилно, тогава, единъ органъ, или една добродѣтель се развива за смѣтка на другитѣ, вслѣдствие на което се явяватъ извѣстни аномалии, или болезнени състояния, както въ физическо, тъй и въ духовно отношение. Увеличи ли се извѣстенъ органъ повече, отколкото трѣбва, той се нуждае отъ повече храна, а това е въ ущърбъ на общата економия въ организма. Когато човѣкъ слиза на земята, невидимиятъ свѣтъ точно математически прѣдвижда голѣмината на всички негови удове, а съотвѣтно на това и храната, която му е нужна. Прѣди още да е дошълъ на земята, невидимиятъ свѣтъ е създалъ за всѣки човѣкъ проектъ, планъ, който той напълно трѣбва да реализира на земята. Ако нѣкой човѣкъ увеличи, напримѣръ, черния дробъ и жлъчката си повече отъ нормалната голѣмина за него, той ще има желание да се храни съ тѣстени работи, ще иска повече тлъстини, масла, и ако нѣма срѣдства да си ги достави, ще се намѣри прѣдъ редъ противорѣчия и ще страда. Черниятъ дробъ, стомахътъ, жлъчката прѣдставляватъ народъ, съ повече отъ сто милиона жители, които настояватъ прѣдъ господаря си и казватъ: ние искаме храна, работа искаме! Ти си длъженъ да ни я доставишъ! Не можете ли да имъ доставите необходимата храна, вие ще си създадете редъ неприятности и страдания. Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да гледа на своитѣ удове, като на разумни сѫщества, които не изпълняватъ само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съврѣменнитѣ физиолози не подозиратъ. Запримѣръ, съврѣменнитѣ физиолози изучаватъ само физиологическата функция на сърцето, като двигатель, който взима участие въ кръвообръщението. Тѣ не знаятъ другата служба на сърцето. Отъ сърцето на всѣки човѣкъ излиза една свѣтла струя, която се разнася по цѣлото тѣло. Тази струя показва степеньта на развитието на човѣшкитѣ чувства. Ясновидцитѣ забѣлѣзватъ, че отъ подраздѣленията на сърцето излизатъ пламъци. Дойде ли нѣкаква скръбь за човѣка, епна стрѣла пронизва сърцето му, отдѣто започватъ да излизатъ пламъци. Тази скръбь прѣдизвиква сълзи въ човѣка, които вѫтрѣшно се изливатъ въ видъ на кръвь. Кръвьта пъкъ отъ своя страна се излива при коренитѣ на нѣкое дърво вѫтрѣ въ сърцето на човѣка. Дървото се съвзима отъ тази кръвь, и започва да се развива правилно. Животътъ на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява въ видъ на огнени пламъци. И въ заключение, тази скръбь събужда благородни желания и чувства въ човѣка, и той започва да се радва. Затова и ние казваме: на всѣка скръбь съответствува една радость. Защо хората не искать да страдатъ? — Защото тѣ се страхуватъ, че ще ги мушнатъ въ сърцето. Отъ стрѣли се плашатъ тѣ. Докато не те мушнатъ въ сърцето, нѣма да имашъ никаква радость. Когато невидимиятъ свѣтъ изпраща страдания на хората за тѣхното повдигане, той знае, дѣ и какъ да мушка. Обаче, когато хората сами си създаватъ страдания, тѣ не знаятъ, дѣ и какъ да мушкатъ. Тѣ мязатъ на съврѣменнитѣ копиеносци, които мушкатъ, дѣто трѣбва и не трѣбва, и умъртвяватъ. Мушни човѣка въ сърцето, че да излѣзе отъ него бѣла свѣтлина. Ние искаме да схващате дълбокия смисълъ на живота, да си обяснявате всички прояви и явления отъ гледището на живата математика, на живата наука, чрѣзъ която, като примирявате противорѣчията, да можете разумно да използувате силитѣ на природата. Дойде ли скръбьта, използувайте я така, че тя да произведе бѣла свѣтлина въ сърцата ви. Тази свѣтлина, този пламъкъ ние наричаме свещенъ пламъкъ. За да се домогнете до тази свѣтлина, трѣбва да държите въ ума си идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия да остава неизмѣненъ. Отъ двѣтѣ успоредни АВ и СД, правата АВ прѣдставлява ангелитѣ, ДС сме ние, а перпендикулярътъ MN е Богъ, Който никога не се измѣня. Като обърнемъ успореднитѣ линии АВ и ДС въ отвѣсно положение, ще получимъ буквата Н, която изобразява стълба, т. е. пѫтя на нашето правилно движение, или пѫтя къмъ нашата велика идея. Тъй щото, каквото и да се случва въ живота ви, знайте, че перпендикулярътъ на живота е Богъ, Който никога не се измѣня. Правата АВ прѣдставлява ангелитѣ и разумнитѣ хора. Ангелитѣ и хората сѫ двѣ еволюции, опрѣдѣлени отъ Бога да вървятъ успоредно въ великия животъ на Битието. Духътъ Божий е перпендикулярътъ, който опрѣдѣля всѣка точка въ тѣхния пѫть. Щомъ Богъ, перпендикулярътъ на живота въ нѣкой човѣкъ, не се измѣня, той ще знае за себе си, че е разумно сѫщество, свързано съ други по-разумни отъ него сѫщества. Страда ли човѣкъ, ще знае, че съ него заедно страдатъ още хиляди сѫщества; той не е самъ въ страданията си. Който не иска да страда, той не разбира смисъла на сраданията. Ако не искашъ да страдашъ, ще се заемешъ за работа, та едноврѣменно съ прѣмахването на своитѣ страдания, да отнемешъ страданията и на ония хиляди души, които страдатъ заедно съ тебе. Сѫщото се отнася и за радостьта. Когато ти се радвашъ, едноврѣменно съ тебе се радватъ още хиляди души. Никой не живѣе за себе си. Външно ние живѣемъ за себе си, като души, но споредъ закона на еволюцията ние сме свързани едни съ други, вслѣдствие на което трѣбва да спазваме помежду си добри, хармонични отношения. Нѣкой казва: азъ не се интересувамъ отъ еди-кого си, нищо не искамъ да зная за него. — Това не е никаква философия, нито религия, нито разумность, нито човѣщина. Това не е нито волята Божия. Кажешъ ли за нѣкой човѣкъ, че не искашъ да знаешъ за него, другъ пъкъ ще каже сѫщото за тебе и т. н. Ако намирашъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, не го отблъсквай отъ себе си, но се заинтересувай, защо е лошъ, коя е причината, дѣто този човѣкъ се проявява така. Срещнешъ мечка въ гората. Не бѣгай отъ нея, но спри се малко, помисли, защо е станала мечка, при какви условия на своя животъ тя е турила на гърба си тази козина. Казвашъ: нѣма какво да се занимавамъ съ мечката, но ще хукна да бѣгамъ отъ нея. Ако човѣкъ не може да разбере една мечка, той нищо друго не може да разбере. Мечката е живо сѫщество отъ разумния свѣтъ. Тя е една отъ буквитѣ на азбуката, съ която живата природа си служи. Мечката е постоянна въ чувствата си, но сѫщеврѣменно и много отмъстителна. Тя е сѫщество, което никога не забравя обидата, която нѣкой й е нанесълъ. Обидишъ ли я нѣщо, тя не забравя; и слѣдъ години макаръ, пакъ ще те намѣри и ще ти отмъсти. Чувствата й сѫ толкова интенсивни, че тя не може да се владѣе. Добрата страна въ характера на мечката е нейната признателность. Направишъ ли й нѣкакво добро, тя винаги ще те помни и ще ти бѫде признателна. Разправятъ слѣдния случай за признателностьта на една мечка. Прѣди години една циганка намѣрила въ гората едно малко мече, още млѣчно, безъ майка. Циганката взела това мече и го кърмила отъ врѣме на врѣме заедно съ своето малко дѣте. Като порастнало, тя го продала. Купилъ го единъ мечкарь, който започналъ да го разиграва. Слѣдъ врѣме циганката срещнала на улицата една голѣма мечка, която веднага се приближила къмъ нея, легнала прѣдъ краката й и започнала да ги лиже. Въ първия моментъ циганката не разбрала какво става, но като видѣла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е нѣкогашното мече, което тя му продала. Съ лизането на краката й, мечката искала да изрази своята благодарность къмъ циганката, задѣто тя нѣкога й давала по малко млѣкце. Значи, мечката помни злото, но и доброто помни. Сѫщо така и хората, които наричатъ злопаметни, иматъ хубава чърта въ себе си, че и доброто помнятъ. Има хора пъкъ, които нито злото помнятъ, нито доброто. И тъй, първото необходимо условие за вашето развитие е, да държите въ ума си перпендикуляра, като абсолютна мѣрка, съ която да опрѣдѣляте всички ваши мисли, чувства и дѣйствия. Докато вашиятъ животъ е успореденъ съ живота на ангелитѣ и разумнитѣ сѫщества, вие ще се развивате правилно. Запримѣръ, ако музикантътъ нѣма съотвѣтна срѣда, въ която да се проявява, той не може да свири. Слѣдователно, за да проявимъ своята интелигентность, както и своята воля, необходима ни е срѣда отъ разумни сѫщества, като насъ, които да ни даватъ потикъ. Хиляди разумни сѫщества трѣбва да се движатъ паралелно съ насъ, за да успѣваме и ние. При това, трѣбва да се знае, че разумнитѣ сѫщества се движатъ спиралообразно нагорѣ; въ това движение първитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на послѣднитѣ. Единъ день, когато и послѣднитѣ станатъ първи, пакъ ще стане смѣна на мѣстата. Като се знае бързината на това движение, както и пѫтя, който тия сѫщества изминаватъ, може точно да се изчисли, слѣдъ колко врѣме човѣкъ може да заеме първо мѣсто. Съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ велики работи, а що се отнася до проучаване на своето тѣло, тѣ се задоволяватъ съ това, което съврѣменната наука дава. Човѣкъ има тѣло физическо, има и тѣло духовно. Ако той зачита физическото си тѣло, ще зачита и духовното. Благата на физическото тѣло сѫ блага и на духовното, защото първото тѣло е калъпъ на второто. Ако човѣкъ осакати физическото си тѣло, той осакатява и духовното. Когато религията прѣпорѫчва на хората нормаленъ, хармониченъ животъ, тя има прѣдъ видъ благосъстоянието на физическото тѣло, за да се проявяваме разумно. Болниятъ човѣкъ не може да има права мисъль. Знаете ли, какво значи интелигентенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата? Интелигентниятъ човѣкъ е чистосърдеченъ, искренъ; той внушава пълно довѣрие и подемъ въ всички хора, съ които се срѣща. Той е като изворъ, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняватъ волята Божия. Когато вижда стремежа на хората къмъ Бога, въ сърцето му се явява свещения пламъкъ. Днесъ всички хора трѣбва да се стремятъ къмъ този възвишенъ животъ. Той сѫществува въ всички души, но у едни се проявява повече, у други — по-малко. Всѣки човѣкъ има стремежъ къмъ великото въ живота, но трѣбва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъжъ, той става силенъ и прѣодолява всички мѫчнотии въ живота. Вие не познавате мѫчнотиитѣ на своитѣ близки, вслѣдствие на което оставате чужди единъ на другъ, както сѫ чужди птицитѣ помежду си. Напримѣръ, когато птицитѣ хвъркатъ на цѣли стада, ако на една отъ тѣхъ се случи нѣкаква поврѣда въ крилото, другитѣ продължаватъ пѫтя си, а нея оставатъ сама. Между разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да бѫде така. Казватъ, че пчелитѣ били разумни сѫщества. Не, и тѣ не сѫ разумни. Когато у нѣкоя отъ работницитѣ се яви извѣстенъ дефектъ, другитѣ работници веднага я изхвърлятъ навънъ, дѣто тя отъ скръбь умира. Пчелитѣ иматъ добра организация, но сѫ жестоки. Хиляди пчели, като се събератъ въ единъ кошеръ, мислятъ, че тѣ ще оправятъ свѣта. Дойде ли господарьтъ имъ, опушва кошера, пчелитѣ излизатъ навънъ, а той взима всичкия имъ медъ. Пчелитѣ могатъ да изхвърлятъ всички търтеи навънъ, но единъ бръмбаръ не могатъ да изхвърлятъ — човѣка. Тѣ лесно се справятъ съ малкитѣ бръмбари, но съ голѣмия бръмбаръ не могатъ да се справятъ. Той иде отвънъ и взима всичкия имъ медъ. Сега искамъ отъ васъ да дойдете слѣдния пѫть съ изправени перпендикуляри, и Богъ да бѫде перпендикуляръ на всички. Освѣнъ това, искамъ да вървите успоредно съ ангелитѣ. Който разбере и приложи тази лекция въ живота си, той ще стане виденъ философъ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота.“ Работете върху нея 10—15—20 години и напишете само 4—5 листа, но мислитѣ въ тѣхъ да прѣдставляватъ нѣщо велико, което е опитано и приложено въ живота. Въ тази наука има мѣсто и работа за всички, били тѣ учени, поети, философи, художници, земледѣлци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мостъ, прѣзъ който могатъ да минатъ. Мостътъ, който тази наука посочва, е здравъ. Хората на положителната наука не говорятъ много, но дѣйствуватъ, работятъ. Срещнешъ единъ отъ тия учени и го питашъ: приятелю, дѣ е мостътъ, прѣзъ който мога да прѣмина рѣката? — Ето го! — посочва ти и си заминава. Ти намирашъ, че мостътъ е здравъ, солиденъ и минавашъ по него безопасно. Казвамъ: човѣкъ ще дойде до положителнитѣ знания. Какъ? — По естественъ пѫть. Гладниятъ ще намѣри хлѣба. Жадниятъ ще намѣри водата. Пѫтникътъ ще намѣри моста. По-добрѣ е човѣкъ да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута, да търси моста, но веднъжъ огладнялъ, ожъднялъ, и изгубилъ пѫтя си, по който и да е начинъ, той ще намѣри и хлѣба, и водата, и моста. Изпѣйте упражненията „Вехади“ и „Грѣе свѣтлината!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЛУЖЕНЕ НА БОГА И НА СЕБЕ СИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Първата стѫпка въ живота.“ Чете се разюме отъ темата: „Качества на красотата.“ Коя е първата стѫпка въ живота? Велико нѣщо е първата стѫпка въ живота! Тя съ думи не може да се изкаже. Виждате, че нѣкой човѣкъ седи въ покой, и послѣ започва да се движи. Питамъ: каква е причината, която заставя този човѣкъ да наруши своя покой? Когато човѣкъ нарушава своя покой, или когато измѣня посоката на движението си, нѣщо грандиозно, нѣщо велико го е заставило да стори това. Сега вие може да прѣдполагате, че една или друга причина заставя човѣка да измѣни посоката на своето движение, но коя е въ сѫщность причината, никой не може да каже. Запримѣръ, ако ви попитамъ сега, какво нѣщо е служене на Бога, и какво — служене на себе си, какъ бихте опрѣдѣлили? Вие ще дадете редъ философски обяснения на тѣзи въпроси, но фигуративно, или графически, никой не би могълъ да отговори. Нѣкой казва: да служи човѣкъ на Бога, това значи да Му се прѣдаде всецѣло. Какво разбирате подъ думитѣ да се прѣдаде човѣкъ нѣкому всецѣло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? — Защото нѣмате никакъвъ образъ, съ който да обясните тази идея. За да станатъ нѣщата ясни за човѣка, той непрѣменно трѣбва да има нѣкакъвъ образъ за тѣхъ. Природата всѣкога си служи съ образи. Тя винаги говори съ картини и символи. Тя не говори като съврѣменнитѣ хора, съ логически изводи и заключения. Нейниятъ езикъ е картиненъ, символистически. Сега азъ ще ви дамъ едно логическо заключение, а вие ще се произнесете, вѣрно ли е то, или не. Казвамъ: човѣкъ е двукрако сѫщество; човѣкъ е разумно сѫщество. Слѣдователно, всѣко двукрако сѫщество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира отъ това заключение? Казвате: все трѣбва да има нѣкаква установена логика, или нѣкакво санкционирано право, по които хората да се рѫководятъ. Двама души спорятъ за една кокошка: единиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я заклалъ; другиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я опекълъ. Въ сѫщность, кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия, или на другия, то е все едно да признаемъ, че и вълкътъ, който дави овцитѣ, има право на тѣхъ. Ако се разсѫждава по този начинъ, ние ще дойдемъ до смѣшни анекдоти, басни и пословици, каквито можемъ да извадимъ изъ живота отъ най-стари врѣмена и до днесъ. Веднъжъ рибитѣ подали прошение до сѫдията, въ което се оплаквали отъ котката, и поискали да бѫдатъ защитени отъ нея. Тѣ казали: Г-нъ сѫдия, често котката идва до брѣга, хвърля се въ водата, улавя ни една по една и ни изнася на брѣга, извънъ водата. Щомъ ни извади отъ нашата срѣда, ние повече не можемъ да живѣемъ и умираме. Сега ние те молимъ да ни защитишъ по нѣкакъвъ начинъ, да забранишъ на котката да ни смущава. Отдѣ се научила лисицата за това оплакване на рибитѣ, и веднага дотърчала въ защита на котката. Тя казала: Г-нъ сѫдия, азъ зная, че когато хората влизатъ въ водата, тѣ се давятъ, не могатъ да живѣятъ въ такава срѣда. Падне ли нѣкой човѣкъ въ водата, и не знае да плава, веднага бързатъ да го спасятъ, да го извадятъ на въздуха, въ по-рѣдка срѣда, дѣто той може да живѣе. Щомъ е така, азъ се чудя, какъ рибитѣ не могатъ да живѣятъ тамъ, дѣто човѣкъ живѣе. Какво прѣстѫпление е направила котката, като е извадила нѣколко риби въ единъ по-възвишенъ свѣтъ отъ тѣхния? Какъ мислите, какво е отговорилъ сѫдията на прошението отъ рибитѣ, слѣдъ тази блѣскава защита на лисицата? Сѫдията и до днесъ не е казалъ думата си, не е далъ заключение. Наистина, намѣрениего на котката, да вади рибитѣ отъ водата и да ги оставя да живѣятъ въ по-възвишенъ свѣтъ, е добро, но питамъ: дълбоко погледнато, дали намѣрението на котката е било да постави рибитѣ въ по-добри условия на живота, или да ги извади вънъ отъ водата, тя да се възползува отъ тѣхното месце? Сега, съ проста, съ много елементарна фигура ще ви опрѣдѣля, какво значи служене на Бога. Прѣдставете си, че нѣкѫдѣ въ свѣта Богъ отваря една гостилница, въ която за гостилничарь опрѣдѣля човѣкъ чистъ, срѫченъ, пъргавъ, който умѣе да готви отлично. Надписътъ на тази гостилница е слѣдниятъ: „Гостилница на Бога“, дѣто всѣки може даромъ да яде — безплатна гостилница. Богъ плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любовь, а всички, които идватъ да се хранятъ, слѣдъ като се наядатъ, взиматъ шапкитѣ си и си отиватъ — никой не мисли за плащане. Такъвъ е надписътъ на самата гостилница — „всичко се дава даромъ.“ И гостилничарьтъ, отъ своя страна, не се интересува, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата. Неговата задача седи само въ това — да готви, т. е. да служи на Бога. Хората ще влизатъ и излизатъ отъ гостилницата, ще ядатъ и пиятъ, и дѣлото Божие ще напрѣдва. Това значи „служене на Бога“. Какъ ще си обясните сега втория законъ? Какво разбирате подъ „служене на себе си“? И тази идея ще обясня съ картина. Прѣдставете си, че единъ день гостилничарьтъ на Божията гостилница каже: толкова години вече какъ служа на Господа, и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавамъ отъ хората. Тѣ знаятъ само едно: дойдатъ, нахранятъ се и излизатъ. Чакай, азъ ще имъ дамъ единъ добъръ урокъ! Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране, и я закачва на вратата: „Нищо даромъ не се дава!“ И като го запитвали, коя е причината за тая промѣна, той отговарялъ: понеже господарьтъ ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той рѣши, щото всѣки, който влиза въ гостилницата да се храни, да плаща. Всички клиенти на тази гостилница идватъ, четатъ надписа, разговарятъ помежду си: нѣма какво, щомъ господарьтъ е осиромашалъ, трѣбва да се плаща, да се закрѣпи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намѣри: храната е първокласна, а при това и гостилничарьтъ чистъ, спретнатъ. И продължавали абонатитѣ на гостилницата да идватъ и да си отиватъ, да си плащатъ, но сериозно се замислятъ, какво стана, че господарьтъ тъй осиромаша. Обаче, никой не знае Истината, че паритѣ отиватъ въ джоба на гостилничаря, на когото Богъ не е прѣстаналъ да плаща. Това значи „служене на себе си.“ Богъ плаща на гостилничаря, но въпрѣки това той събира въ джоба си и паритѣ, които приходещитѣ въ гостилницата даватъ. Нѣма нищо лошо, нищо прѣстѫпно въ това, че гостилничарьтъ взима пари, но прѣстѫплението седи въ лъжата, която той изнася прѣдъ хората, че господарьтъ му е осиромашалъ и нѣма възможность да издържа гостилницата. Всѣки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: моятъ господарь осиромаша, и нѣма възможность повече да подържа гостилницата, не може вече даромъ да дава. „Служене на себе си“, това е законъ на слизане. „Служене на Бога“, това е законъ на възлизане, на възкачване. Казвамъ: човѣкъ може да живѣе и въ втория законъ „служене на себе си“, но при какви случаи? Ще изясня мисъльта си съ слѣдното положение. Когато този гостилничарь рѣшава да работи съ пари, той трѣбва да отиде при своя господарь и да му каже: Господарю, цѣли десеть години азъ служихъ безкористно, не се интересувахъ отъ това, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата, не се интересувахъ, дали плаща, или не плаща — служихъ на Бога. Сега вече искамъ да служа не себе си; ще си отворя гостилница отъ свое име, и който дойде да се храни, ще трѣбва да плаща. Искамъ десеть години да поработя за себе си, да видя резултатитѣ и на този законъ. Единъ день, ако ми остане врѣме, пакъ ще се върна да Ти служа. Тъй трѣбва да постѫпи този гостилничарь — честно и почтено, да си каже Истината, и да не казва, че господарьтъ му осиромашалъ, затова, който се храни въ гостилницата му, трѣбва да плаща. Понѣкога и религиознитѣ хора, като иматъ нѣкакво користолюбиво желание, скриватъ се задъ името на своя господарь и пишатъ: „господарьтъ ми осиромаша“. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде прямъ, искренъ въ себе си, да си даде справедливъ отчетъ, на Бога ли служи, или на себе си. Служишъ ли на Бога, нѣма да мислишъ за себе си. Всичкитѣ твои чувства, мисли и желания, както и цѣлиятъ ти животъ ще бѫдатъ посветени въ готвенето; така хубаво ще готвишъ, че като дойде Господъ, да види, че дѣлото Му върви така, както Той иска. Слѣдъ десеть години Богъ пакъ ще те посѣти, и ако те намѣри, че служишъ на себе си, на втория законъ, и въ този случай Той ще остане доволенъ отъ тебе, но трѣбва да служишъ честно и почтено — безъ лъжа. Най-послѣ у човѣка се явява желание да служи на ближния си — на третия законъ. Азъ ще обясня този законъ, като взема за примѣръ пакъ сѫщия гостилничарь. Слѣдъ като той служилъ на Бога, послѣ на себе си, пожелалъ да служи и на ближния си. По какъвъ начинъ? Каквито угризки или излишъци оставали отъ яденето, той ги събиралъ въ гърнета и ги раздавалъ на бѣдни, като казвалъ: нека и бѣднитѣ хора да получатъ нѣщо отъ моята гостилница! И слѣдъ това този човѣкъ минавалъ за благодѣтель, помагалъ на ближнитѣ си. Той мяза на онѣзи благотворители-търговпи, които изваждатъ отъ дюкянитѣ си стари дрехи, изядени отъ молци, или скѫсани обуща и ги раздаватъ на бѣднитѣ. Питамъ: тази благотворителность може ли да се нарече служене на ближнитѣ? И то е служене на ближнитѣ, но въ низходеща степень. Кое служене на ближнитѣ може да се счита въ възходеща степень? Да служишъ на ближнитѣ си по този начинъ, ще рече, каквото спечелишъ прѣзъ деня, да го раздѣлишъ по равно съ тѣхъ. И тъй, щомъ се иматъ прѣдъ видъ и тритѣ закона, човѣкъ трѣбва да започне съ първия великъ, основенъ законъ — служене на Бога. Този законъ ще внесе въ всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, всичкитѣ работи ще му се наредятъ и оправятъ. Вториятъ законъ — служене на себе си — е по-опасенъ и по-труденъ отъ първия. Въ свѣта се проявява вториятъ законъ. Отъ окултно гледище ние знаемъ, че числото двѣ е родено отъ свѣта. Останалитѣ числа — 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 още не сѫ родени. За сега тѣ сѫ само въображаеми числа. Нещастията въ свѣта сѫ родили числото двѣ. Нѣкога въ миналото боговетѣ сѫ водили борба, ангелитѣ сѫ падали и ставали, хората и до днесъ продължаватъ да се борятъ, и всичко това става все за числото двѣ. Всѣки казва: азъ имамъ право да живѣя! Ще кажете: хората трѣбва да бѫдатъ хуманни! — Нѣма хуманность днесъ между хората. Всѣки живѣе за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пакъ за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеиикътъ, който служи въ църква, на Бога ли служи, или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прѣхраната си. Професорътъ прѣподава лекции въ университета пакъ за себе си. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ работятъ пакъ за себе си, да осигурятъ прѣхраната си. Малко хора има въ свѣта, които работятъ идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човѣкъ, дълбоко въ ума си крие нѣкаква користна мисъль: или нѣкаква похвала очаква, или нѣкаква награда — все се надѣва за нѣкаква лична облага. Ако нѣкой човѣкъ е религиозенъ, той пъкъ ще скрие своята користна мисъль задъ името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човѣчеството. Нѣкой поетъ напише едно стихотворение и казва, че го посвѣщава на еди-кой си приятель. Въ сѫщность, той е писалъ за себе си; това, че посвѣщава стихотворението на своя приятель, му служи само за украшение. Нѣкой човѣкъ тръгва да проповѣдва, да убѣждава хората, че Богъ сѫществува, иска да ги върне въ правия пѫть, но като отиде дома си, започва да се хвали: азъ направихъ това и това. Казвамъ: въ всички дѣйствия на съврѣменнитѣ хора се проявява числото двѣ. Принципътъ на числото „двѣ“ сѫществува навредъ въ свѣта. И тъй, числото двѣ прѣдставлява хората, а не ангелитѣ. Послѣднитѣ служатъ само като съединително звено между хората и разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Тѣ съединяватъ физическия свѣтъ съ Божествения. Числото двѣ създава всички противорѣчия въ живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господъ не се е произнесълъ за втория день, че е добъръ. За този день Той мълчи, а за всичкитѣ останали дни се произнася, че сѫ добри. Мнозина запитватъ, какво означава числото двѣ. То е число на Мѫдростьта, а не на Любовьта. Какъ разбирате Мѫдростьта, отъ гледището на Любовьта? Вие не знаете това, но Любовьта има особено схващане за Мѫдростьта. Затова и Христосъ е казалъ: „Ако любите онѣзи, които ви любятъ, какво повече правите отъ езичницитѣ?“ Ако се разговаряте съ умнитѣ, какво особено сте направили? Дойде нѣкой уменъ човѣкъ при тебе: ти кажешъ нѣщо, той каже нѣщо, и свършите разговора си — размѣнили сте знанията си. Споредъ закона на Любовьта, вашиятъ разговоръ ще бѫде по-цѣненъ, ако сте се разговаряли съ простъ човѣкъ, на когото сте дали малко свѣтлина въ живота. Нѣкой казва: какво ще се разговорямъ азъ съ простия човѣкъ? Богъ е, Който всичко знае. — Не е важно, какво Богъ знае, но ти какво знаешъ. Не е важно, какъ Богъ върши работата, си но важно е, какъ ти изпълнявашъ волята Божия. Защо? — Защото, ако човѣкъ разбира великия законъ на Любовьта въ новъ смисълъ, той ще се добере до много цѣнни знания въ живота. Питамъ: кое е първото условие, за да живѣе човѣкъ трѣзвъ, разуменъ животъ? — Първото условие за живота на човѣка е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човѣкъ, че живѣе, като душа, той се е пробудилъ вече. И слѣдъ това има ли смисълъ той да казва, че трѣбва да се самоотрича? Който живѣе като душа, той вече е въ закона на жертвата, въ закона да самоотричането. Не живѣе ли човѣкъ като душа, а като личность, и да се самоотрече, отъ едно ще се откаже, друго нѣщо ще възприеме и то такова, което ще го спъне въ живота. При самоотричането съзнанието на човѣка трѣбва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекалъ правилно. Кой човѣкъ може да се самоотрича? — Богатиятъ, който разполага съ всички богатства въ свѣта; учениятъ, който разполага съ всичкото знание въ свѣта и силниятъ, който разполага съ всичката сила въ свѣта. Богатиятъ се отрича отъ своето богатство, учениятъ — отъ своитѣ знания и силниятъ — отъ своята сила, не защото не ги признаватъ, но защото съзнаватъ, че това сѫ блага, необходими за всички останали хора. Щомъ съзнаватъ това, тия хора сподѣлятъ своитѣ блага съ останалитѣ, съ тия, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Тѣ имъ помагатъ, безъ да губятъ своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашнитѣ условия на живота нѣкой човѣкъ днесъ се отрече отъ едно благо, а утрѣ съжалява, че го е изгубилъ. Такова самоотричане спада въ областьта на втория законъ — служене на себе си, служене на личностьта. Всѣки, който служи на себе си е силенъ, дѣятеленъ, защото въ своята личность той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещенъ култъ въ живота си — своята личность. Сега човѣкъ трѣбва да се върне въ обратния пѫть на живота, точно противоположенъ на този, който включва живота на личностьта, или служене на себе си. Този пѫть е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трѣбва да се разшири. Въ първия законъ — служене на Бога, влиза и вториятъ — служене на себе си. Щомъ съберемъ тѣзи два закона, ще направимъ единъ изводъ; отъ тѣхъ ще произлѣзе третиятъ законъ — служене на ближния. Да служишъ на Бога, това подразбира да служишъ на абсолютното, на цѣлото. Да служишъ на себе си, това подразбира да служишъ на частитѣ, при което трѣбва добрѣ да знаешъ функциитѣ на всѣка часть отдѣлно. Да служишъ на ближния си, това подразбира да знаешъ взаимното отношение между частитѣ и да постѫпвашъ съобразно това отношение. Слѣдователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да разбира първия законъ, т. е. той трѣбва да знае, какво е неговото отношение къмъ цѣлото. Послѣ той трѣбва да разбира втория законъ — отношенията си къмъ всички части вънъ отъ него. Обаче, всички отдѣлни части вънъ отъ него още не съставляватъ части отъ дадено цѣло. Тѣ могатъ да бѫдатъ части на друго нѣкое цѣло. Човѣкъ трѣбва да познава, къмъ кое цѣло принадлежи всѣка часть и да я постави на своето мѣсто. Като се говори за цѣло и за части на цѣлото, трѣбва да се знае, че има едно цѣло извънъ частитѣ. Математицитѣ раздробяватъ цѣлото на части, и въ такъвъ случай не остава никакво цѣло. Обаче, отъ окултно гледище, вънъ отъ голѣмия брой части, каквото прѣдставляватъ живитѣ души, сѫществува друго едно цѣло, отъ което тѣзи души сѫ излѣзли. Питамъ: какво е практическото приложение на въпроса за частитѣ и цѣлото? Кога даденъ прѣдметъ или въпросъ е важенъ за човѣка? — Когато той засѣга живота отблизо. Сега, напримѣръ, като говоря, едни отъ васъ разбиратъ въпроситѣ, други не ги разбиратъ; едни се интересуватъ, други не се интересуватъ. Обаче, азъ мога да направя рѣчьта си толкова интересна, че всички да се прѣвърнете на слухъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Достатъчно е само да махна съ магическата си тояжка, и прѣдъ мене ще се изсипатъ голѣмъ брой златни монети. Слѣдъ това ще взема чекове и на всѣки едного отъ васъ ще напиша единъ чекъ отъ 100,000 лева златни. При това положение нѣма ли да ме слушате? Между васъ веднага ще настане голѣмо оживление, всички ще слушате всѣка моя дума, да не пропуснете нѣщо. Този урокъ ще бѫде единъ отъ най-важнитѣ досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъвъ урокъ дава голѣми облаги: веднага ще можете да си купите дърва и кюмюръ за зимата, нови дрехи и обуща — ще се простите съ сиромашията. Прѣдставете си че вие идвате втори пѫть на урокъ при мене, и азъ написвамъ на много листчета „Богъ е Любовь“ и раздавамъ на всички по едно отъ тѣзи написани листчета. Всѣки отъ васъ погледне листчето, прочете го и го мушне нѣкѫдѣ изъ джобоветѣ си — не го интересува този въпросъ, защото не го разбира въ неговия дълбокъ смисълъ. Защо въ първия случай, като получихте всички по единъ чекъ, стана такова оживление помежду ви, а въ втория случай, като получихте по едно листче, на което бѣше написано изречението „Богъ е Любовь“, не се произведе сѫщия резултатъ? Вината не е въ мене, но въ вашитѣ разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Богъ е Любовь“ и го занесете въ нѣкоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета отъ 100,000,000 английски лири, прѣдъ която вашиятъ чекъ отъ 100,000 лева нищо не струва. Кой ви е виновенъ, че не разбирате този законъ? Вие казвате: не ни трѣбватъ тѣзи листчета. Че Богъ е Любовь, ние сме слушали това нѣщо много пѫти въ живота си, но нищо не сме спечелили отъ това. Казвамъ: дайте ми всичкитѣ листенца съ това велико изречение, написано на тѣхъ. Срѣщу него азь ще дамъ на всички ви по единъ чекъ отъ 100,000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го отъ едната и отъ другата страна и му се радвате. Той е реално нѣщо за васъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ засѣга живота отблизо, е интересно. Въ това отношение всѣка рѣчь, всѣка мисъль, която другитѣ ви прѣдаватъ, или пъкъ вие направо я възприемате, потолкова е важна за васъ, доколкото тя съдържа нѣщо въ себе си, което може да се влѣе въ душата ви. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво нѣщо е Любовьта? Казвате: Любовьта носи животъ. — Що е животътъ? — животътъ носи радости и скърби за човѣшката душа. — Какво носятъ скърбитѣ? — Опитности. — Какво носи опитностьта? — Знание. Какво носи знанието? — Сила. — Какво носи силата? — Възможности човѣкъ да направи това, което иска и което мисли. Слѣдователно, като върви човѣкъ по пѫтя на скръбьта, той добива сила, която му дава възможность да реализира своитѣ мисли и желания. Щомъ човѣкъ реализира мислитѣ и желанията си, като плодъ на неговия животъ се явява радостьта. Казвате: не може ли безъ скърби въ живота? Ако направите единъ дълбокъ психологически анализъ върху произхода на радостьта, ще видите, че тя се явява като резултатъ, като плодъ на скръбьта. Радостьта е плодъ, който може да зрѣе само върху дървото на скръбьта. Казано е, че въ срѣдата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво, именно, е дървото на скръбьта. Ако сварите листата на нѣкои плодни дървета, напримѣръ, на ябълки и на круши, можете ли отъ вкуса на получената вода да сѫдите за вкуса на плода? Или отъ вкуса на коренитѣ и кората на дърветата можете ли да сѫдите за вкуса на самитѣ плодове? Какъвъ е вкусътъ на листата, на кората и на коренитѣ на дърветата? — Горчивъ. Какви сѫ плодоветѣ имъ? — Сладки. Тогава, какъ е възможно отъ горчивото да излѣзе нѣщо сладко? На сѫщото основание и ние не можемъ да сѫдимъ за човѣка отъ ежедневния му животъ, отъ неговитѣ листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава отъ плода си“. Слѣдователно, и човѣкъ се познава отъ своя плодъ. Искаме ли да познаемъ човѣка, трѣбва да го чакаме да цъвне, да завърже плодъ и послѣ плодътъ му да узрѣе. Искаме ли да го познаемъ отъ неговитѣ листа и корени, нищо нѣма да разберемъ. По този начинъ, именно, трѣбва да се разсѫждава, ако иска човѣкъ да не се обезсърдчава. И за себе си ще знаете сѫщото: коренитѣ на вашето дърво сѫ горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узрѣете, като плодъ, и тогава ще вкусите отъ този плодъ. Често съврѣменнитѣ хора казватъ: животътъ иска силни хора, силни натури! Кой човѣкъ е силенъ? Азъ наричамъ силенъ човѣкъ този, който, и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гнѣви, все се радва. Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ се гнѣви, но изкуството е, като се гнѣви, да се радва. По този начинъ той прѣвръща горчивитѣ сокове въ сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва въ живота на тѣзи, които любятъ Бога, се прѣвръща въ добро. Тѣзи методи, именно, за прѣвръщане на лошото въ добро, на горчивото въ сладко, сѫ необходими за васъ, като ученици. Не знаете ли тѣзи методи, ще попаднете въ сѫщитѣ погрѣшки, каквито сте правили и по-рано, защото погрѣшкитѣ у васъ се повтарятъ непрѣкѫснато, по силата на атавизъма. Тогава, какъ ще се избавите отъ старитѣ си погрѣшки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характеритѣ на отдѣлнитѣ лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Иосифа, на пророцитѣ, защото тѣ сѫ живи характери, които заслужаватъ подражание. Характери трѣбва да ви интересуватъ, а не това, което Мойсей е писалъ, напримѣръ, за жертвоприношението. Жертвоприношението е нѣщо второстепенно, третостепенно, въ него не се изразява характера на Мойсея. Забѣлѣжете, Мойсей, който минаваше за смѣлъ човѣкъ, като отиде на Синайската гора, дѣто Богъ му говорй, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Богъ. Казва се въ Писанието, че Богъ оше веднъжъ ще проговори на свѣта и ще се разклати и небето, и земята. Какъ мислите, ако се разклати небето и земята, вие нѣма ли да се разклатите? Нѣма да остане нито едно сѫщество, нито единъ човѣкъ по лицето на земята, който да не се разтрепери цѣлъ и отвѫтрѣ, и отвънъ. Като прѣмине тази буря, всички ще слѣзатъ отъ Синайската гора и ще кажатъ: Слава Богу, че уцѣлѣхме! Мнозина мислятъ, че Богъ ще имъ проговори още първия пѫть тихо, нѣжно. Не, най-напрѣдъ ще дойде буря, огънь и слѣдъ като прѣмине всичко това, слѣдъ като всичко се прѣчисти, едва тогава Богъ ще проговори на хората съ тихъ, нѣженъ гласъ. И които чуятъ този гласъ, ще Го разбератъ и ще възкръснатъ. Свѣтътъ при сегашнитѣ условия, въ които се намира, не може да се поправи. Вслѣдствие на това Богъ не може да говори съ тихъ гласъ на съврѣменнитѣ хора. За тѣхъ се изискватъ голѣми сътресения; тѣ трѣбва да минатъ прѣзъ голѣми страдания, които да пробудятъ съзнанието имъ. Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото въ свѣта. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи опитъ въ себе си, да подобри своя животъ; отъ него зависи това. Той може да бѫде добъръ, тихъ и спокоенъ въ себе си, да не се дразни отъ това, което се върши около него. Да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, това не подразбира да бѫдешъ индиферентенъ, но да гледашъ философски на нѣщата. Богъ, Който вижда всичко, което се върши въ свѣта, е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се безпокои. Той никого не сѫди, но всѣки, който не е въ хармония съ Него, страда, измѫчва се, не е доволенъ отъ себе си. Страда ли човѣкъ, тогава той разбира, че и другитѣ страдатъ; радва ли се, тогава разбира, че и другитѣ се радватъ. И тъй, искате ли да имате вѫтрѣшно спокойствие, приложете първия законъ — служене на Бога. Азъ не говоря за олимпийско спокойствие, отъ нищо ненарушимо, каквото боговетѣ на планината Олимпъ сѫ имали, но говоря за вѫтрѣшно спокойствие на духа, да продължава поне единъ день. Вашето спокойствие трае само една хипядна часть отъ секундата. Нѣкой казва: този день е мой. Защо е неговъ този день? — Защото на този день се е родилъ. Питамъ: колко врѣме е нужно, за да се роди човѣкъ? — Най-много една минута. Човѣкъ не се ражда прѣзъ цѣлия день; само една минута отъ деня е негова. Прѣзъ този день сѫ се родили още хиляди дѣца заедно съ него, а той казва, че този день е неговъ. Не, само една минута отъ деня принадлежи на човѣка; въ тази минута никой другъ не се е родилъ. Двама души не могатъ да се родятъ въ една и сѫща минута. Защо? — Защото вратата, прѣзъ която душитѣ излизатъ, е много тѣсна. Всѣка пуша излиза сама прѣзъ тѣсната врата. Двѣ души заедно не могатъ да излѣзатъ. Каже ли човѣкъ, че цѣлиятъ день е неговъ, това подразбира, че прѣзъ този день не се е родилъ никой другъ, освѣнъ него. Въ сѫщность не е така. Прѣди него сѫ се родили хиляди души, и слѣдъ него сѫщо сѫ се родили още хиляди души. Всички души, които сѫ слѣзли въ единъ и сѫщъ день на земята, съставляватъ цѣла епоха. Съврѣменнитѣ астролози, като иматъ прѣдъ видъ датата на раждане на нѣкой човѣкъ, правятъ изчисления, въ връзка съ планетнитѣ влияния върху този човѣкъ, и възъ основа на това опрѣдѣлятъ характера и способноститѣ му. Обаче, тѣхнитѣ изчисления не сѫ пълни. При изчисленията си тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ не само зодиака на земята, но и зодиацитѣ на слънцето, на всички планети, както и на цѣлия козмосъ. И астролозитѣ сами съзнаватъ, че въ изчисленията имъ липсватъ много подробности. Голѣми потънкости има въ живота. Вслѣдствие на това, дойдемъ ли до създаване на характера въ човѣка, необходими сѫ много условия. Въ това се крие дълбоката философия на живота. Много отъ съврѣменнитѣ хора нѣматъ търпѣние да работятъ върху себе си, тѣ искатъ съ единъ замахъ да постигнатъ всичко, и затова казватъ: ние искаме да видимъ Христа въ Неговата слава и величие. Какъ ще видите Христа? За да Го видите, вие трѣбва да имате умъ, сърце, душа и духъ, като Неговитѣ. Само по този начинъ можете да видите и да разберете Христа. Всички, които сѫ виждали Христа, сѫ падали съ лице къмъ земята, и слѣдъ това трѣбвало е ангелъ да слѣзе отъ небето, да дигне тия хора и да прѣкара прѣзъ устата имъ нагорещенъ вѫгленъ отъ олтаря, за да се прѣчистятъ. Щомъ се прѣчистятъ, тѣ ще станатъ прави. Сѫщото е станало и съ пророкъ Данаила, за когото се казва, че като видѣлъ ангелъ Господенъ, падналъ на земята и изгубилъ силата си. Мислите ли, че единъ день, когато видите Христа, и вие нѣма да паднете съ лице къмъ земята? Всички, които видятъ Христа, ще се простратъ на земята, а слѣдъ това трѣбва да дойдатъ пратеници отъ небето, съ огънь въ рѫка, да ги прѣчистятъ и да ги изправятъ на крака. Питамъ: тия хора, като паднатъ съ лице къмъ земята, какво ще видятъ? Казватъ: все ще видимъ нѣщо. Какво ще видятъ? Да се казва, че ще видишъ нѣщо, безъ да го видишъ въ дѣйствителность, то е все едно да казвашъ, както мнозина казватъ, че ще станатъ богати, учени хора. Да, на думи човѣкъ може да стане богатъ, но може да стане и бѣденъ. НѢщата не се постигатъ само съ говорене. Твърдението на нѣщата още не е наука. Ако кажа, че минахъ океана, минахъ ли го въ дѣйствителность? Ако кажа, че ходихъ на Слънцето, ходихъ ли, наистина? Ако кажа, че се разговаряхъ съ Бога, вѣрно ли е това? Това сѫ само твърдения, но не и дѣйствителни факти. Ако азъ, наистина, съмъ говорилъ съ Бога, никога и никому нѣма да разправямъ за това. Да разказвамъ на хората, че съмъ говорилъ съ Господа, това е щестлавие. Съ това азъ искамъ да се повдигна прѣдъ хората, да видятъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ. Едно трѣбва да знаете всички: човѣкъ още съ никого не е говорилъ. Той едва сега учи да се разговаря съ себе си, т. е. да говори на себе си. Велика наука е човѣкъ да говори на себе си! Казвамъ: тъй както се развивате, като окултни ученици, има опасность да се явятъ въ васъ извѣстни слабости, които ще ви спъватъ. Запримѣръ, у мнозина се забѣлѣзва голѣмо щестлавие, но така майсторски се скрива подъ формата на религиозното чувство, че и тѣ сами не го виждатъ. Съ свѣщь трѣбва да се търси, за да се намѣри. Други пъкъ се показватъ външно тихи, спокойни, като че нищо не ги смущава, а въ сѫщность вѫтрѣшно усѣщатъ, че имъ липсва нѣщо. Тѣ сами себе си лъжатъ, но не могатъ да издържатъ докрай. Тѣзи и редъ още слабости се забѣлѣзватъ между ученицитѣ по причина на неизползуванитѣ енергии, които получаватъ отъ природата. Всѣка енергия трѣбва да се впрегне на работа, да се приложи въ живота. И тъй, който ме е разбралъ, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е законъ на даване. Не е въпросъ да давашъ отъ себе си, но като курна на нѣкой изворъ, или като чешма, прѣзъ тебе постоянно трѣбва да минава благото на извора, а ти ще го раздавашъ на другитѣ. Казвате: какво ще излѣзе отъ това даване? Главната придобивка седи въ това, че всѣки, който пие отъ тази вода, ще оживѣе. Единъ день курната или чешмата ще изчезне, а на нейно мѣсто ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: дѣ е курната? Видятъ ли дърво на мѣстото на курната, тѣ ще разбератъ, че тя се е прѣвърнала въ живо сѫщество, въ растение, благодарение на това, че прѣзъ нея е минавало Божественото. Много отъ сегашнитѣ растения нѣкога сѫ били курни, чешми, прѣзъ които Божественото е текло. По сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ, който е служилъ на Божественото, като курна, като чешма, впослѣдствие се е прѣвърналъ въ живо сѫщество, въ растение. Дотамъ е достигнало съврѣменното човѣчество, да се прѣвърне въ растения. Питамъ: колко врѣме му е нужно отсега нататъкъ, за да се прѣвърне въ разумно сѫщество? Нѣкой казва, че Духътъ Божий живѣе въ него, а слѣдъ малко се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Какъ е възможно Богъ да живѣе въ нѣкой човѣкъ, а той да се обижда? Обижда ли се, Богъ не живѣе въ него. Ако този човѣкъ се намира въ срѣдата на океана, кой ще може да го оплюе отъ брѣга, т. е. да го засегне съ своитѣ обидни думи? Ако нѣкой сомъ е дълбоко нѣкѫдѣ въ чистата вода, кой ще може отъ брѣга да го изцапа? Това сѫ силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи, живѣешъ ли въ Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седатъ отдалечъ, на брѣга, и не ще смѣятъ съ нищо да те досегнатъ. Плачешъ ли, че всѣки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брѣга. Казвашъ: какъ тъй, азъ мисля за Бога. Ти мислишъ за Бога, както мислишъ да се оженишъ за царския синъ, обаче, той не мисли още за тебе. Азъ не казвамъ, че Господъ, не мисли за васъ, но вашата идея за Бога т. е. за царския синъ, не е още толкова силна, толкова опрѣдѣлена, че да намѣрите методъ, какъ да я реализирате. Вие още не знаете, кой ви обича, кой мисли за васъ, и затова гледате само да се осигурите. Казвамъ: когато майката и бащата иматъ прѣдъ видъ нуждитѣ на своето дѣте, то не трѣбва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Слѣдователно, когато Богъ урежда нашитѣ работи, ние не трѣбва да се безпокоимъ и сами да ги уреждаме. Отъ двѣ мѣста работитѣ едноврѣменно не се уреждатъ. Който не знае това, той върви въ кривъ пѫть. Ние трѣбва да знаемъ, кой ни обича, кой мисли за насъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не го обича, той е невѣжа човѣкъ. Какъ познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви въ услуга, въ помощь при всички трудни моменти на вашия животъ. Онѣзи, които ви обичатъ, тѣ не живѣятъ на земята, защото обичьта е постояненъ, непрѣкѫснатъ процесъ. И съ това ние си обясняваме, защо хората на земята единъ часъ обичатъ, на втория часъ не обичатъ. Тѣ нѣматъ условия да проявятъ постоянната Любовь, и затова служатъ само като проводници на Божията Любовь. И тъй, ще знаете, че онѣзи, които ви обичатъ, тѣ сѫ сѫщества отъ другъ свѣтъ. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Значи, Богъ е първоизточникътъ, изворътъ на великата Любовь. Ангелитѣ сѫ нишки, проводници, прѣзъ които минава тази Любовь. Какво сѫ хората тогава? По този въпросъ вие ще помислите и сами ще си отговорите. Идеята, която искамъ да оставя въ ума ви, е слѣдната: не мислете, че Богъ не ви обича. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Не искайте и отъ хората да ви обичатъ. Знайте, че и Богъ, и хората ви обичатъ. Казвате ли, че хората не ви обичатъ, вие разсѫждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своитѣ дойде, но тѣ не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Азъ говоря по този въпросъ, понеже мнозина се оплакватъ, че нѣмало любовь, нѣмало братски отношения помежду имъ. Всички трѣбва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горѣ, въ невидимия свѣтъ. И хората на земята могатъ да бѫдатъ братя дотолкова, доколкото тѣ сѫ носители на идеитѣ, които това Братство проповѣдва. Когато се говори за Духа Божий, трѣбва да знаете, че Той посѣщава човѣка отъ врѣме на врѣме, като му прѣдава велики мисли и чувства, които помагатъ на неговото развитие и растене. Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде интелигентенъ, разуменъ, възприемчивъ, да разбира мислитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща и да се съобразява съ тѣхъ, а да не го заставя той да се съобразява съ неговитѣ желания. Запримѣръ, намислилъ си да излѣзешъ на разходка, да направишъ една екскурзия. Невидимиятъ свѣтъ те прѣдупрѣждава да не отивашъ днесъ, защото врѣмето ще се развали за нѣколко дни. Обаче, ти си казвашъ: нищо отъ това, азъ ще тръгна. Богъ е силенъ да ме запази отъ всичко, което би могло да ми се случи. Тръгвашъ на екскурзия. Врѣмето, обаче, се разваля, започва непрѣкѫснато да вали снѣгъ, и ти се чудишъ, какво да правишъ. Слушай невидимия свѣтъ, какво ти казва, и не изкушавай Бога! Ти казвашъ: азъ искахъ да изпитамъ силата си. Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цѣло съдружие отъ духове, отъ сѫщества, които трѣбва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днесъ повечето хора търсятъ лесенъ пѫть за постигане на своитѣ стремежи. Вие трѣбва да знаете, че лесниятъ пѫть е труденъ пѫть, но за да стане човѣкъ богатъ, ученъ, силенъ, той има опрѣдѣленъ пѫть, по който може да постигне тѣзи свои желания. Ако търсите наука, или искате да развиете въ себе си доброто, или искате да придобиете Любовьта, Мѫдростьта и Истината, намѣрете пѫтя, по който можете да ги постигнете правилно. Този пѫть е точно опрѣдѣленъ, но различенъ за всѣка душа. Казвате: Господъ може да направи съ насъ, каквото пожелае. Въ единъ день Той може да ни прѣобрази. Вѣрно е това, но работата на Бога, на ангелитѣ не е тази. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той самъ трѣбва да работи върху себе си, а Богъ, ангелитѣ и другитѣ разумни сѫщества ще му даватъ свѣтлина и топлина, ще му помагатъ само. Трѣбва ли културниятъ човѣкъ днесъ да се уподоби на едно своенравно дѣте, което е направило нѣколко гарги отъ каль и да иска отъ майка си да ги оживи? Разправятъ за Христа, че нѣкога е направилъ нѣколко птички отъ пръсть и като духналъ върху тѣхъ, оживилъ ги. Други разправятъ за силата на св. Спиридонъ, че като стиснѣлъ керемида, тя пущала вода. Вѣрни ли сѫ тия нѣща? Ако вѣрвате, вѣрни сѫ; ако не вѣрвате, не сѫ вѣрни. Има начинъ, по който нѣщата могатъ да се провѣрятъ абсолютно. Какъ? — Като се прѣнесемъ въ врѣмето, прѣзъ което сѫ станали тия нѣща и ги провѣримъ. Сега, отъ всички се изисква да бѫдете умни, мѫдри, за да създадете по-добра срѣда за вашето разбиране и напрѣдъкъ. Ще кажете: сега не сме ли умни? Умни сте, но не толкова, колкото трѣбва. Напримѣръ, въ Америка ще срещнете много хора, които казватъ за себе си: азъ съмъ Христосъ. Другитѣ ги слушатъ, минаватъ — заминаватъ, не се интересуватъ, оставятъ ги свободни, да си мислятъ, каквото искатъ. Тѣ знаятъ, че всѣки носи отговорность за своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Обаче, този въпросъ седи малко по-другояче. Христосъ е казалъ: „Който ме люби, ще упази моитѣ заповѣди“. По това ще познаете човѣка, дали Христовото слово живѣе въ него, или не. Онѣзи, които не сѫ спазили Христовия законъ, чакатъ Христа втори пѫть да дойде на земята. И да дойде Христосъ на земята, тѣ нѣма да Го познаятъ. Казвамъ: главната задача на съврѣменния човѣкъ е да разбере правилно двата закона — служене на Бога и на себе си — и да ги приложи въ живота си. Да служишъ на Бога, значи да оставишъ Божественото да минава прѣзъ тебъ безпрѣпятствено. Като служишъ на Бога, послѣ ще служишъ и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човѣкъ да служи добрѣ на себе си, той ще може да служи и на ближнитѣ си, понеже тѣ сѫ часть отъ него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това сѫ три основни закона, които функциониратъ едноврѣменно. Първиятъ законъ прѣдставлява главата на живота; вториятъ — сърцето на живота, а третиятъ — стомаха на живота. Ближнитѣ сѫ стомахътъ, тѣ управляватъ храносмилателната система; ние сме сърцето, а Богъ е главата на цѣлото. Съединени тѣзи три принципа въ едно, тѣ вече придобиватъ дълбокъ смисълъ въ живота. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 9. декември, 1925 г. г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АУМЕНЪ — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ Прочете се резюме отъ темитѣ: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло!“ Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Качества на красотата.“ За слѣдния пѫть ще пишете върху темитѣ: „Първата стѫпка въ живота“, и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“ Радоститѣ, това сѫ баницитѣ на живота; скърбитѣ, това сѫ сухиятъ хлѣбъ на живота. Въ обикновения животъ хлѣбътъ е важенъ, защото той дава сила на човѣка. Ако прѣзъ цѣлия си животъ се храните само съ баници, ще бѫдете ли благодарни? — Не, вие ще имате нужда отъ разнообразна храна. Значи, разнообразието се изразява чрѣзъ простота въ нѣщата. Ние взимаме думата „простота“ въ идеенъ смисълъ. Запримѣръ, ако слушате нѣкой виденъ пѣвецъ или нѣкоя знаменита пѣвица, едни отъ васъ ще се огорчатъ, а други ще бѫдатъ доволни, че сѫ имали случай да чуятъ такова особено пѣние. Значи, музиката, пѣнието дѣйствуватъ различно върху различнитѣ хора. Защо? — Защото едни я възприематъ само външно и се огорчаватъ, че и тѣ не могатъ да пѣятъ, или да свирятъ така хубаво. Други пъкъ я възприематъ вѫтрѣшно и се радватъ, когато слушатъ хубаво пѣние или свирене. Сѫщо така хората се или радватъ, или огорчаватъ, когато слушатъ нѣкой краснорѣчивъ ораторъ да говори. Обаче, Великиятъ Законъ, който разпрѣдѣля благата въ свѣта, така ги е разпрѣдѣлилъ, че и на великитѣ хора да липсва нѣщо. И на малкитѣ, на обикновенитѣ хора липсва нѣщо, и на великитѣ хора липсва нѣщо. Сега всички хора се стремятъ да бѫдатъ велики. Мислятъ ли тѣ, че могатъ да станатъ велики като Бога? — Никога! Станатъ ли велики като Бога, тѣ ще се слѣятъ съ Него. Оттукъ се явяватъ редъ разсѫждения, редъ философски въпроси: могатъ ли частитѣ да се слѣятъ съ цѣлото и да се изгубятъ, и може ли цѣлото да се изгуби въ своитѣ части? Колкото и да се разисква върху въпроситѣ, какво нѣщо е цѣлото, и какво — частитѣ, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани. Ако вземемъ една ябълка и я раздѣлимъ на нѣколко равни части, мислите ли, че сладостьта на ябълката въ всичкитѣ й части ще бѫде еднаква? Тѣзи части отъ ябълката, които слънцето е огрѣвало най-много, ще бѫдатъ най-сладки. Другитѣ й части, които слънцето е огрѣвало по-малко, ще бѫдатъ и по-малко сладки. И тъй, степеньта на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днесъ е такава, че много важни въпроси за васъ сѫ още неопрѣдѣлени. Напримѣръ, вие казвате: трѣбва да обичаме Бога, да имаме стремежъ къмъ Него. Какъ и по какъвъ начинъ ще изразите този стремежъ, тази любовь къмъ Бога, и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце!“ Какъвъ, именно, трѣбва да бѫде обектътъ на твоето сърце? Послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ!“ Какъвъ трѣбва да бѫде обектътъ на твоя умъ? И най-послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Значи, при тѣзи въпроси вие трѣбва да се спрете върху положителната, реалната имъ страна, защото има опасность човѣкъ да не стане повърхностенъ. Като се разисква върху тия въпроси, нѣкои мислятъ, че всичко знаятъ. Други казватъ: ние не можемъ да обяснимъ тѣзи нѣща, но ги чувствуваме отвѫтрѣ, тѣ сѫ ясни за насъ. Казвамъ: има разлика отъ едно чувствуване до друго. Вие опитвали ли сте, какво значи да понесете грѣховетѣ на всички хора само за половинъ секунда и да почувствувате всичката имъ тежесть върху себе си? Или, опитвали ли сте, какво значи да прѣживѣете радостьта на всички хора на земята? Съврѣменнитѣ хора сѫ заняти повече съ ограниченитѣ възможности на своя животъ; тѣ се интересуватъ отъ близкитѣ прѣдмети, отъ своитѣ постижими желания. Запримѣръ, дайте на нѣкоя кокошка крина жито, и ще видите, какво я интересува. Въ дадения случай крината съ жито за нея струва повече, отколкото цѣлата ваша философия. Щомъ се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва съ буквата „α“. Буквата „α“, „а“ прѣдставлява клюна на птицитѣ, която буква египтянитѣ сѫ взели отъ тѣхъ. Значи, клюнътъ на птицитѣ е символь, който означава, че човѣкъ трѣбва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: много трѣбва да мислимъ! Питамъ: вие, като ученици, какво особено сте измислили досега? Който отъ васъ каже нѣщо особено, което той е измислилъ, още сега ще получи премия отъ 1000 лева. Изпѣйте упражнението „Вехади“! Тъй както го изпѣхте, при това настроение, така се пѣятъ обикновени пѣсни. Когато човѣкъ пѣе духовни пѣсни, той трѣбва да има вѫтрѣшно, духовно настроение. Сега пъкъ азъ ще изпѣя едно упражнение, което считамъ свещено. Вие ще слушате, да го запомните, и послѣ ще го повторите. Ако не можете изведнъжъ да го възпроизведете, не се смущавайте отъ това. И въ живота нѣщата не ставатъ изведнъжъ. Самъ по себе си животътъ е хармониченъ, но когато се проявява, забѣлѣзватъ се малки дисхармонии, докато всичко се уравновѣси. Това упражнение ще наречеме „ауменъ“, но ще го пазите въ себе си свещено; ще го пѣете само дома си, или въ себе си вѫтрѣ, а не прѣдъ хората. Това упражнение е отъ една стара свещена пѣсень, която азъ прѣвеждамъ отъ миньорна на мажорна гама. Ако я прѣдамъ тъй както е, въ миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейнитѣ вибрации; тѣ ще измѣнятъ пулса на сърцето ви. Когато човѣкъ пѣе свещени пѣсни, той трѣбва да отвори душата си, като цвѣтъ прѣдъ невидимия свѣтъ, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дѣте, безъ страхъ отъ окрѫжаващитѣ. Дойде ли човѣкъ въ такова настроение, той ще се слѣе съ сѫщества отъ разумния свѣтъ, и само така ще разбере, какво нѣщо е музика, какво нѣщо е пѣние и какво — наука. Хората на земята нѣма съ какво да се похвалятъ. И най-великитѣ музиканти, и най-ученитѣ хора на земята не могатъ да се похвалятъ нито съ музиката си, нито съ науката си. Въ какво отношение е така? Азъ правя сравнение меѫду музиката и науката въ възвишения разуменъ свѣтъ и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човѣкъ малко по-високо отъ обикновеното си състояние, ще види, че между разумнитѣ сѫщества той нѣма съ какво да се похвали. Гледате нѣкой акгьоръ играе на сцената нѣкаква роля, но тя е заучена наизустъ, тя не е нѣщо негово. Неговата заслуга седи само въ това, доколко той може добрѣ да изиграе ролята си, да се вдъхнови отъ нея и да въздѣйствува върху публиката. На сѫщото основание, казвамъ: доколкото и ние можемъ да се вдъхновимъ отъ Божественото, което се проявява въ живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можемъ да бѫдемъ похвалени. Ние нѣма да бѫдемъ актьори. Подъ думата „актьоръ“ разбираме човѣкъ, който дѣйствува, изявява, проявява нѣщата навънъ. Въ обикновения животъ подъ думата „актьоръ“ разбиратъ човѣкъ, който прѣдставя нѣщата така, както не сѫ. Въ този смисълъ, ако искате да бѫдете свободни хора, не трѣбва да бѫдете актьори. Често, когато нѣкой говори, другитѣ го критикуватъ вѫтрѣшно, казватъ: това граматически не е вѣрно. Казвамъ: това, което ви се говори, важно е, дали е вѣрно логически, дали е вѣрно споредъ езика на Истината, а не споредъ граматиката. Когато азъ говоря Истината, прѣдпочитамъ да я изкажа на най-простъ езикъ, но понятенъ за всички, макаръ и да не е изложена граматически правилно. Казвате: защо човѣкъ да не говори на красивъ, чисто граматически езикъ? — Има причини затова. Прѣди всичко, граматиката, съ която хората си служатъ на земята, не е сѫщата граматика, съ която ангелитѣ си служатъ. Никой човѣкъ на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както единъ ангель може да говори. Рече ли да говори, като ангелъ, той ще разруши свѣта. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не сѫществуваше, свѣтътъ щѣше да се развали, щѣше да се разруши. Ако само за единъ день злото би изчезнало отъ свѣта, нашата земя би прѣстанала да сѫществува, не въ физическо, но въ духовно отношение, т. е. животътъ на земята не би ималъ условия да се развива. Ангелскиять свѣтъ, въ сравнение съ физическия, съ живота на земята, е съставенъ отъ съвсѣмъ друга материя, и други принципи го управляватъ, вслѣдствие на което той не може днесъ да се приложи на земята. Въ това отношение злото на земята е една необходимость, безъ която нейниятъ животъ не би се проявилъ; безъ злото въ свѣта доброто ще остане непроявено. Чрѣзъ злото ние познаваме доброто. Затова, именно, трѣбва да бѫдемъ благодарни. Отъ двѣ злини трѣбва да изберемъ по-малката. Мислите ли, че онѣзи духове, които изразяватъ злото, сѫ благодарни отъ положението си? Нима ралото, което влиза въ земята, е благодарно отъ своето положение? Нима чукътъ, който руши камънитѣ, е благодаренъ отъ своето положение? Нима крадецътъ е доволенъ отъ себе си, когато краде? Ако го попитате, защо краде, и той не знае. Обаче, за разумния свѣтъ това не е извинение. Физическиятъ свѣтъ сѫществува за разумнитѣ хора, които трѣбва да го изучаватъ. Въ това отношение злото и доброто сѫ външни обекти за проучаване, съ цѣль да ни доведатъ до извѣстни познания, да разбираме Божиитѣ пѫтища. Щомъ Богъ е допусналъ злото и доброто, като сили, да работятъ въ живота, Той знае, защо е направилъ това. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държимъ, а злото да избѣгваме. Казано е въ Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Сега, отъ всички ученици се изисква вѫтрѣшна пластичность, т. е. мекота въ обходата. Започне ли нѣкой да говори, другитѣ трѣбва да го слушатъ внимателно, съ извѣстно почитание. Не го ли слушатъ внимателно, той ще каже: вие не се отнасяте съ почитание къмъ мене. Тогава другитѣ ще му отговорятъ: и ти не се отнасяшъ съ почитание къмъ насъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Разрѣшението на въпроса седи въ слѣдното: и който говори, и който слуша, да се отнасятъ съ еднакво почитание помежду си. Ако ученицитѣ не почитатъ учителя си, какво печелятъ съ това? И ако учительтъ не почита ученицитѣ си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелятъ. Питамъ тогава: ако ние се съмняваме въ Бога, какво печелимъ? Нищо не печелимъ, но постоянно губимъ и спъваме своя прогресъ. Красотата на живота седи въ това, човѣкъ да се стреми къмъ изучаване и разбиране вѫтрѣшния планъ, който Богъ е прѣдвидилъ, и да не се занимава съ частнитѣ прояви въ живота. Частнитѣ прояви иматъ смисълъ дотолкова, доколкото отъ тѣхъ може да се съчетае цѣлото, да се разбсре дълбокия смисълъ, скритъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото и да му се случи въ живота, добро или зло, въ общия планъ на живота му всичко работи за добро. Въ даденъ случай това нѣщо може да му причини нѣкакво страдание или скръбь, но за въ бѫдеще то ще му причини нѣкакво благо, хиляди пѫти по-голѣмо отъ страданията, които е изживѣлъ. И въ Писаниею е казано: „Каквото и да се случи въ живота на човѣка, който люби Бога, всичко се прѣвръща въ добро.“ Казвамъ: въ наша власть е, ако не абсолютно, то поне отчасти, да се освободимъ отъ злото. Спороветѣ, които се явяватъ между хората, не могатъ ли да се прѣкратятъ? — Могатъ да се прѣкратятъ. Защо хората спорятъ днесъ? — Защото сѫ разбъркали мѣстата си. Турете всѣки човѣкъ на своето мѣсто, и ще видите, че всѣкакъвъ споръ, всѣко недовол ство и недоразумѣние между хората, ще изчезнатъ. Може ли да бѫде доволенъ цигуларьтъ, който свирилъ цѣли 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва нѣкое лозе? Ще бѫде ли доволенъ отъ положението си работникътъ на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларьтъ ще бѫде доволенъ отъ мотиката, нито работникътъ — отъ цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири, и мотиката на работника да копае лозето, и двамата ще бѫдатъ доволни. Всѣки човѣкъ трѣбва да се постави на своето мѣсто, защото въ сегашния си животъ той има специална работа, опрѣдѣлена само за него. Въ вѣчностьта човѣкъ минава прѣзъ редъ специалности, но въ даденъ животъ му е опрѣдѣлена извѣстна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нѣщо, човѣкъ не трѣбва да се смушава: ако днесъ не е музикантъ, утрѣ ще стане такъвъ; ако утрѣшниятъ день не е философъ, на третия день ще стане такъвъ. Човѣкъ промѣня специалноститѣ си и съ това се развива всестранно. Ако въ този животъ не сте мѫдрецъ, въ другъ нѣкой животъ ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте въ ума си мисъльта да надминете еди-кого си, било като поетъ, музикантъ, или философъ. Не се стремете да постигнете желанието си, съ цѣль да се показвате прѣдъ хората. Искате да станете мѫдъръ. Защо? Какво означава думата „мѫдрецъ“ Тази дума крие въ себе си Божествена идея. Човѣкъ трѣбва да стане мѫдрецъ не за хората, но за себе си, да разбира свѣта, както Богъ го е създалъ. Богъ е създалъ свѣта за мѫдритѣ хора, тѣ да го изучаватъ и разбиратъ. Питамъ: защо се учите да пѣете? Какъвъ смисълъ има пѣнието за васъ? Дали човѣкъ пѣе, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трѣбва да има дълбокъ смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да пѣе, само за да раздвижва въздуха? Трѣбва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трѣбва ли да яде, само за да изтърква зѫбитѣ си? Ако въ дѣйствията на човѣка нѣма никакъвъ смисълъ, дѣ е тогава реалностьта? Всѣко дѣйствие на човѣка трѣбва да има нѣщо реално. Спи ли той, и въ съня трѣбва да вижда реалностьта. Когато човѣкъ спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човѣкъ, той пакъ трѣбва да придобива енергия, а не само да изхабява зѫбитѣ си. Разуменъ човѣкъ е този, който отъ всѣко свое дѣйствие вади поне една малка придобивка. Малкитѣ придобивки въ живота сѫ цѣнни. Днесъ хората се стремятъ повече къмъ велики идеи, къмъ голѣми постижения. Не, всѣки день правете поне по едно микроскопическо добро, безъ да казвате нѣкому за това. И всѣки день увеличавайте своята работа въ това направление, за да видите, какъ Божественото у васъ постепенно се разраства. За васъ е важно да отворите пѫть въ сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този пѫть веднъжъ, Божиитѣ мисли и чувства ще потекатъ отъ Бога къмъ васъ, и отъ васъ къмъ всички хора. Дълбоко въ душата си пожелайте да мине Божието благословение прѣзъ васъ, а вие да го отправяте къмъ всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у васъ, вие не го отправяте, като вода, да тече по своя пѫть, но го спирате въ себе си и казвате: трѣбва ли да помогна на еди-кой си човѣкъ? Той не ме разбира. И да му кажа нѣщо отъ това, което ми се даде, той нѣма да го използува правилно. Не, кажи на човѣка това, което Богъ ти е казалъ; помогни му, и повече не мисли. Какъ ще постѫпи той, това е негова работа. Този човѣкъ не се е родилъ въ свѣта, за да разбира тебе. Хората сѫ дошли на земята съ единствената задача Бога да познаятъ, Него да разбиратъ, а не васъ. Не е въпросътъ хората да ви разбиратъ, но вие трѣбва да разбирате Бога. Въ това седи красотата, смисъла на живота; въ това седи истинската наука и философия; въ това се крие вѫтрѣшния езикъ на природата; въ това се заключава и Любовьта. Дойде ли човѣкъ до това положение, душата му ще се отвори, като цвѣтъ на слънчевата свѣтлина, и Богъ ще му се открие. Рече ли човѣкъ да критикува разумната природа, той ще намѣри всички нейни врати затворени. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ ревниво пази Божиитѣ тайни, Бояжиитѣ съкровища. Той не дава нищо отъ тѣзи богатства на души, които не сѫ готови. Ангели съ огнени мечове пазятъ вратитѣ на Божиитѣ съкровища. Опита ли се нѣкой да влѣзе въ една отъ тия врати, той ще срещне огнения мечъ на ангелитѣ. Ще кажете: защо трѣбва да се пазятъ тия тайни толкова много? Питамъ: защо толкова войници пазятъ царя? — Така е наредено. — Отъ кого? — Отъ хората. Казвамъ: ако хората сѫ издали много наредби, които трѣбва да се спазватъ, колко повече трѣбва да се спазватъ наредбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ е създалъ! Защо хората сѫ наредили да се пише съ остри моливи върху хартия, или съ бѣлъ тебеширъ върху черна дъска? Защо трѣбва да се пише върху черна, а не върху бѣла дъска? Черниятъ цвѣтъ нали е символъ на злото? Ако разсѫждаваме по този начинъ, ние бихме се натъкнали на чернитѣ коси, или на чернитѣ очи. Тогава ще излѣзе, че чернитѣ коси и очи не сѫ за прѣпорѫчване. Не, тѣ изразяватъ извѣстни контрасти въ живота. Вие благодарете за вашитѣ черни коси и очи, защото възлюбениятъ, когото вие очаквате дома си, ще дойде при васъ само за чернитѣ ви коси и очи. Нѣмате ли черни коси и очи, той нѣма да дойде при васъ. Само по тѣхъ той ви познава. Благодарете и за синитѣ очи и русата коса, които имате, защото вашиятъ възлюбенъ ще дойде дома ви само за тѣхъ — по тѣхъ той ви познава. Сега вие ще прѣнесете тия думи въ обикновения животъ, и веднага ще потърсите извѣстни форми, въ които да ги поставите. Ще кажете: значи, говори се за хора, които се обичатъ. А пъкъ обичьта подразбира непрѣменно млади хора. И затова често казвате: млади сѫ, нека се обичатъ! Споредъ васъ, Любовьта е достояние само на младитѣ хора. Млади или стари, всички хора трѣбва да се обичатъ и да обичатъ! Въ Любовьта на двама души, били тѣ млади или стари, има нѣщо свещено. Отсѫтствува ли свещеното между тѣхъ, това вече не е любовь. Сърдятъ ли се, обиждатъ ли се двама души, които се обичатъ, и това не е любовь. Любовьта изключва всѣкаква обида. Сърденето, обидата говорятъ за отсѫтствие на любовь между хората. Тѣ иматъ свое опрѣдѣлено мѣсто за живѣене, но не въ Любовьта. Слѣдователно, вие трѣбва да разглеждате Любовьта, и въ най-малкитѣ й прояви, като свещено нѣщо, като Божествени прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. За слѣдния пѫть ще дамъ една задача на братята и на сестритѣ: братята да избератъ помежду си десеть души, които да се отличаватъ съ голѣма внимателность въ отношенията си, за да послужатъ за потикъ на останалитѣ; сестритѣ пъкъ отъ своя страна да избератъ помежду си десеть сестри, които да се отличаватъ съ нѣжность и деликатность въ обходата си, да служатъ за образецъ на другитѣ. Какъ ще направите това, съ тайно гласуване, или ще споменете имената имъ направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалитѣ, които нѣма да бѫдатъ избрани, сѫ лоши, но ето, какъ азъ разглеждамъ въпроса. Вълкътъ, който минава за лошъ, за голѣмъ врагъ на овцитѣ, е много добъръ, нѣженъ спрѣмо своитѣ малки: милва ги, гали ги, обича си ги. Значи, има нѣщо добро и въ вълка. По сѫщия начинъ и човѣкъ, при дадени условия може да бѫде добъръ, а при дадени условия — лошъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ неврастения, или отъ язва въ стомаха или туморъ въ корема, или друга нѣкаква болесть. Какво ще бѫде неговото състояние? Той е неспокоенъ, нервенъ, измѫченъ, недоволенъ отъ живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества отъ организма му, внесете чиста кръвь въ венитѣ му, и състоянието му веднага ще се измѣни. Неврастенията, недоволството, болеститѣ въ човѣка се дължатъ все на нечиста материя, на нечиста кръвь въ организма му. Тази материя, тази кръвь трѣбва да се прѣчисти! По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ изповѣдь. Изповѣдването е чистене. Да се изповѣда човѣкъ, това значи да отвори душата си прѣдъ Бога, да изнесе всичко непотрѣбно навънъ и да се освободи отъ излишния товаръ, който го тормози. Да се изповѣдашъ, значи да изчистишъ кѫщата си, както правятъ хората за Великъдень: отварятъ прозорцитѣ, изнасятъ всички мебели навънъ, изчиствагъ ги отъ прахъ, а старитѣ, непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ изхвърлятъ и изгарятъ, измиватъ дъскитѣ и прозорцитѣ, и послѣ внасятъ вѫтрѣ само сѫщественото, но изчистено и измито. Изповѣдашъ ли се, остави въ душата си само сѫщественото, нека влиза въ нея чистъ, свѣжъ въздухъ отвънъ. И тогава, работи, каквото искашъ; каквато работа започнешъ, ще я свършишъ благополучно. И тъй, има работа за всички души: и за напрѣднали, и за ненапрѣднали — за всички има условия да се развиватъ и усъвършенствуватъ. Сега, понеже всички ще направимъ крачка напрѣдъ, азъ ви давамъ думата „аумъ“, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духомъ, произнесете тази дума нѣколко пѫти. Тази дума има сила за васъ, а не за външния свѣтъ. Има свещени думи, каквато е и думата „аумъ“, които трѣбва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла имъ. Духътъ ви ги разбира, а това е достатъчно за васъ. Аумъ е дума на Духа. Изпѣете ли тази дума отъ Неговия езикъ, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждитѣ ви. Сега ще знаете слѣдното: нашата задача не е да ви направимъ щастливи, нито пъкъ учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадемъ потикъ да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога въ Неговата пълнота — въ Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина, а слѣдъ това познайте и себе си, разберете, защо сте дошли на земята. И при най-голѣмитѣ страдания и изпитания въ живота си, обърнете се съ благодарность къмъ Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми далъ!“ Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е далъ — този е смисълътъ на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Външнитѣ условия сѫ лоши — това нищо не значи. Вие сте дошли тукъ на екскурзия, и който уповава на Бога, ще отиде на нѣкой високъ върхъ, при най-голѣма буря и вѣтъръ, и благополучно ще се върне. Ние можемъ да направимъ единъ подобенъ опитъ. Въ врѣме на голѣма буря и вѣтъръ, нека единъ отъ васъ тръгне за Черния връхъ и до вечерьта да се върне, безъ да е пострадалъ въ нѣщо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо нѣкой да отиде въ такава буря до Черния връхъ, за да познае Божията Любовь, той ще отиде и ще се върне, и нѣщо ново ще придобие въ душата си. Но кога? — Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодаренъ, вземе ли да съжалява, че напразно ходилъ и се измѫчилъ, тази екскурзия не е постигнала цѣльта си. Излѣзе ли отъ дома си благодаренъ, той и благодаренъ ще се върне и ще каже: Господи, благодаря за чистия въздухъ, който изпълни дробоветѣ ми; благодаря за свѣтлината, която проникна въ очитѣ ми; благодаря за знанието което придобихъ отъ тази екскурзия. Благодарите ли по този начинъ на Бога за всичко, което ви е далъ вие ще чуете вѫтрѣ въ васъ нѣкой да пѣе тихо, нѣжно: А у м е н ъ! . . . Ангелитѣ горѣ пѣятъ тази свещена пѣсень, която се отразява и въ вашитѣ души. Сега на всички желая да бѫдете бодри, съ широки сърца и умове! Тѣсногрѫдие, малодушие, дребнавости — всичко това оставете настрана! Отсега нататъкъ трѣбва да живѣете само: а новото, за чистото и да го внесете въ душитѣ си. Въ какво седи новото? — Въ широкитѣ сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете съ него и вървете напрѣдъ! Малкото постепенно ще се разраства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 2. декември, 1925 год. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИ И КРИВИ ЛИНИИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло.“ Отъ темитѣ се вижда, че почти всички сте на едно мнѣние. Всички считате окото за най-красивъ органъ. Разнообразието се отнася само до службата на окото. Въ какво седи красотата на извѣстенъ органъ? Мнозина казватъ, че красотата на човѣка седи въ неговата душа. Какви сѫ качествата на красотата? За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на красотата“. Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до извѣстни истини. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира прѣди всичко езика на природата, какъ тя се изразява. Нѣкога природата се изразява много просто, съ елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота въ природата. Нѣкога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тѣзи нейни изрази нѣма пълно съчетание. Напротивъ, и въ проститѣ, и въ сложнитѣ изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разбератъ сложнитѣ изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричнитѣ форми. Напримѣръ, съврѣменнитѣ учени сѫ, създали пишещи барометри, въ които, съ помощьта на перо, се описватъ промѣнитѣ на врѣмето. Колкото промѣнитѣ сѫ по-голѣми, толкова и линията е по-крива, съ по-голѣми повдигания и спадания, т. е. съ по-голѣми отклонения отъ правата линия. Кривата линия (фиг. 1.) ни показва такова едно отклонение отъ правата. Тия повдигания и спадания на линията съотвѣтствуватъ на атмосферното налѣгане. По тѣхъ може да се опрѣдѣля и влагата въ въздуха. Понеже влагата пъкъ е свързана съ силитѣ въ природата, отъ количеството на тази влага ще се опрѣдѣли, какви сили и какво количество отъ тѣхъ сѫ взели участие при промѣнитѣ на врѣмето за всѣки даденъ моментъ. Да допуснемъ, че нѣкои разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ искатъ да се проектиратъ въ нашия свѣтъ. Нали нѣкога свети Илия се възнесе на небето съ огнена колесница? Тогава, какъ ще се проектиратъ ангелитѣ и арахангелитѣ, напримѣръ, въ физическия свѣтъ? Какви линии ще образуватъ тѣ? Казвамъ: колкото съотношенията между линиитѣ, които тѣ образуватъ, сѫ по-правилни, толкова и сѫществата сѫ по-разумни. Слѣдователно, отъ кривата линия, която се образува при промѣната на врѣмето, вадимъ заключение, че тукъ взиматъ участие и неразумни сѫщества, неразумни сили, които създаватъ голѣми пертурбации въ природата. Значи, понѣкога и растенията, и животнитѣ взиматъ участие въ промѣната на врѣмето. Като наблюдаваме барометъра, виждаме, че линията, която перото описва, върви правилно, спокойно, и веднага слѣдъ това започва да криволичи, да слиза и да се качва. Значи, нѣкакви неразумни сили сѫ повлияли върху врѣмето. Това зависи още и отъ чувствителностьта на барометъра: колкото е по-чувствителенъ, толкова по-вѣрно той схваща и най-малкитѣ промѣни на врѣмето, били тѣ даже и на далечни разстояния. Възъ основа на този законъ, ние вадимъ и слѣдното заключение: колкото едно сѫщество е по-разумно, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ по-правилни. Напримѣръ, каквито сѫ линиитѣ на носа у човѣка, такава ще бѫде и неговата мисъль. У нѣкои хора долната устна е по-кѫса, а горната — по-дълга; у други пъкъ е обратно. По дължината и извиванията на тѣзи линии може да се сѫди за характера и способноститѣ на човѣка. Това може да опрѣдѣли само онзи, който разбира отношението между живитѣ линии. По живитѣ линии върху лицето на човѣка може да се чете така, както графологътъ чете по почерка. Нѣкои пишатъ дебели, груби букви и числа, а други пишатъ нѣжни, деликатни букви; едни пишатъ остри букви, а други — обли, крѫгли; едни започватъ писмото си, напримѣръ, съ нѣжни, деликатни букви, но завършватъ съ груби, дебели букви. Кои сѫ причинитѣ, че тѣзи хора започватъ грубо? Тънкитѣ, нѣжни линии показватъ, че нѣкѫдѣ се явява единъ малъкъ, слабъ изворъ. Постепенно, обаче, въ този изворъ започватъ да се вливатъ нови притоци вода, които го правятъ силенъ, голѣмъ, и той се изразява въ груби, дебели линии. Значи, когато този човѣкъ е започвалъ писмото си, въ него е дѣйствувалъ само единъ мозъченъ центъръ, но впослѣдствие повече центрове взиматъ участие, и той измѣня начина на писането. Това показва още, че и въ началото на неговия животъ е дѣйствувалъ главно единъ мозъченъ центъръ, а послѣ сѫ се пробудили още нѣколко, които сѫ увеличили енергиитѣ на неговия организъмъ. Нѣкои хора мислятъ, че тѣзи нѣща не сѫ важни за живота имъ. Тѣ сѫ много важни, защото опрѣдѣлятъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Външниятъ животъ на хората пъкъ не е нищо друго, освѣнъ резултатъ на вѫтрѣшния. Ако човѣкъ иска да разбере сегашния си животъ, той трѣбва да се върне съ хиляди години назадъ, да прочете всичко, което е написалъ и да съпостави миналото си съ настоящето. Това той може да прочете по линиитѣ на лицето, на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата; сѫщо така това може да прочете и по устройството на своята глава, на рѫцѣтѣ си, както и на цѣлото тѣло. Да се върнемъ назадъ, това подразбира да проучимъ всички линии на нашето тѣло. По носа на даденъ човѣкъ можемъ да прочетемъ, какви сѫ били неговитѣ дѣди и прадѣди отъ прѣди хиляди години и до днесъ. По неговия носъ можемъ да прослѣдимъ и за условията, при които тѣ сѫ живѣли и сѫ се развивали. Това сѫ редъ математически задачи, които могатъ да рѣшаватъ само онѣзи, които знаятъ висшата математика и геометрия. Нѣкой казва: какво ме интересува миналото? — Ами защо ви интересува настоящето? Прѣди всичко миналото на човѣка е свързано съ неговото настояше така, както изгрѣвътъ на слънцето е свързанъ съ неговия залѣзъ. И тогава, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви. Безъ прояви животътъ нѣма смисълъ. Животътъ е реаленъ само тогава, когато се проявява, въ каква и да е форма. Тия форми, въ които съврѣменнитѣ хора се проявяватъ, сѫ прѣходни. Обаче, срѣщатъ се хора и на земята, и на небето съ установени форми. Тѣ сѫ сѫщества съ завършенъ, устаноьенъ характеръ; тѣ сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Като отидете въ духовния свѣтъ, вие ще видите тѣзи сѫщества въ всичката имъ красота, а на земята тази красота се изразява главно въ правилни и хармонични линии. Врѣменнитѣ, прѣходнитѣ характери мязатъ на буквитѣ, които въ разнитѣ езици се измѣнятъ. Има нѣкои букви, които сѫ еднакви почти въ всички езици. Напримѣръ, буквата А, буквата О и други. Буквата О показва, че въ нея има скрити сили, още непроявени. Слѣдователно, за да се прояви дадена сила, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. И наистина, когато буквата О е дала нѣщо отъ себе си, образувала се е буквата А. Значи, буквата А е начало на проявяването. Това сѫ символи, които вие трѣбва да знаете, защото тѣ сѫществуватъ въ природата. Напримѣръ, разгледайте линията на човѣшкитѣ устни и размишлявайте, защо природата ги е създала такива, именно; послѣ размишлявайте върху въпроса, какъ и защо е създала този разрѣзъ между двѣтѣ устни, който ние наричаме уста. Дълбокъ замисълъ има въ създаване на устнитѣ въ човѣка, но намъ се вижда днесъ това нѣщо така естествено, така просто, че не се замисляме даже върху него. Всички хора иматъ уста, но забѣлѣжете, че у всички хора уститѣ не сѫ еднакво голѣми, не сѫ на едно и сѫщо мѣсто, не сѫ на еднакво разстояние отъ носа; устнитѣ имъ не сѫ еднакво дебели, нѣматъ еднаква форма и т. н. По тѣзи признаци, именно, и хората се различаватъ. Ще кажете, че това не е важно. За простия човѣкъ нищо не е важно, но за учения, за идейния човѣкъ всичко е отъ значение. Той се стреми да разбира нѣщата, тъй както Богъ ги е създалъ първоначадно. Проучаването на тия нѣща съставлява положителна, Божествена наука, въ която нѣма никакви заблуждения. Когато човѣкъ изучава Божествения свѣтъ, въ него нѣма никакви противорѣчия, той изпитва само радость и веселие. Срещнете ли нѣкой волевъ човѣкъ, той е активенъ, човѣкъ на дѣятелностьта, или както го наричатъ индуситѣ „Rajas“. И най-послѣ може да срещнете нѣкой глупавъ, невѣжа човѣкъ, който нищо не разбира. Такъвъ човѣкъ индуситѣ наричатъ „Tamas“. И тъй, въ свѣта сѫществуватъ три категории хора: първата категория е човѣкътъ на Истината, Божествениятъ човѣкъ, когото индуситѣ наричатъ „Satwa“; къмъ втората категория се отнася волевиятъ човѣкъ — „Rajas“, а къмъ третата категория — обикновениятъ човѣкъ — „Tamas“. Когато говоря за Истината, за Мѫдростьта и за Любовьта, азъ разбирамъ три опрѣдѣлени нѣща. Подъ думата „Истина“ разбирамъ Божествения законъ, чрѣзъ който е създаденъ разумниятъ свѣтъ; къмъ този свѣтъ, именно, и ние се стремимъ. Истината съдържа въ себе си велики мегоди, чрѣзъ които ние можемъ да работимъ. Мѫдростьта пъкъ е единствениятъ обектъ, къмъ който ние трѣбва да се стремимъ. Тя е създала тѣлата на всички сѫщества, които се подържатъ чрѣзъ законитѣ и методитѣ на Истината. Любовьта внася съдържание, животъ въ тия форми. Мнозина казватъ за нѣкого: той е уменъ, мѫдъръ човѣкъ. Значи, този човѣкъ има свѣтлина въ себе си. Слѣдователно, щомъ дойде свѣтлината, тя винаги създава образи, форми. Въ формитѣ се виждатъ вече и най-малкитѣ частици, както и законитѣ, по които частицитѣ се съчетаватъ, за да образуватъ формитѣ. Нѣкой казва, че Богъ му говори. Питамъ: по какъвъ начинъ ти говори? Не е достатъчно само да кажешъ, че Богъ ти говори, но трѣбва да знаешъ, по кой начинъ, именно, ти говори, защото Богъ говори на хората по три начина. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Истината, Той имъ дава методи, по които могатъ да работятъ при всѣки даденъ случай. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Мѫдростьта, Той имъ показва образитѣ, които тѣ трѣбва да реализиратъ въ себе си. Въ това отношение Христосъ е съвършенъ образъ. Какви сѫ качествата на съвършения човѣкъ? Вие ще кажете, че той трѣбва да бѫде мѫдъръ, истинолюбивъ. Да, но думитѣ мѫдъръ, истинолюбивъ сѫ неопрѣдѣлени понятия. Кажете ми поне една дума, единъ съюзъ, напримѣръ, отъ езика на Истината. Вие още не можете да произнесете нито една дума споредъ законитѣ на Истината, а мислите за себе си, че сте придобили Истината. Тукъ, именно, е вашето заблуждение. Нѣкой казва: азъ зная английски езикъ много добрѣ. — Щомъ знаете английски, кажете една дума, но така, че и англичанинътъ да не познае, че сте чужденецъ. Можете ли да произнесете по този начинъ една английска дума? Не можете. Тогава не казвайте, че знаете английски езикъ много добрѣ. Ако е въпросъ за български езикъ, като българи, вие можете да произнесете една българска дума правилно. За да произнесете правилно една дума отъ езика на Истината, вие трѣбва да имате толкова нѣжно гърло, всички да разбератъ, че вие не сте човѣкъ отъ „мiра сего.“ При сегашното състояние на хората, когато тѣ по десеть пѫти на день скърбятъ и се радватъ, падатъ и ставатъ, тѣ още не могатъ да си служатъ съ езика на Истината. Който иска да си служи съ езика на Истината, той трѣбва да е надрасналъ дребнавоститѣ и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Когато вижда хората да скърбятъ и плачатъ, той трѣбва да знае, защо скърбятъ и плачатъ; когато ги вижда да се радватъ, пакъ трѣбва да знае, защо се радватъ. Нѣкой си счупилъ крака. Трѣбва ли човѣкътъ на Истината да плаче заедно съ него? Ученикъ стои прѣдъ дъската и плаче, че не може да рѣши нѣкоя трудна задача. Човѣкътъ на Истината и въ единия, и въ другия случай знае дълбокитѣ причини за това, и той бърза да помага на тѣзи хора, а не отива да плаче заедно съ тѣхъ. Ако срещнете въ нѣкоя книга числа съ различни знаци, прѣдъ и слѣдъ тѣхъ, както въ написанитѣ тукъ нѣколко числа, 6+, 7-, +6, -7, какво значение ще имъ дадете? Числото 6+ показва, че нѣкой човѣкъ има да получава нѣщо, нѣкакво наслѣдство, напримѣръ. Като получи наслѣдството, на какво число ще бѫде равенъ той? Числото 7- показва, че отъ нѣкой човѣкъ трѣбва да се вземе нѣщо. Като се вземе отъ него това число, на какво ще бѫде равенъ и той? Да допуснемъ пъкъ, че числото 6+ прѣдставлява ябълчно дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво въ продължение на десеть мѣсеца? Ако пъкъ това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане съ него? То ще изгуби нѣщо отъ себе си. Значи, въ първия случай ще имаме 6+1 = 7, а въ втория случай ще имаме 7 - 1 = 6. Споредътози законъ, числото 6 е майката, а 7 — е бащата. Щомъ се роди дъщеря, майката се увеличава; когато синъ умира, бащата губи. Тогава той става по-слабъ отъ майката, енергиитѣ въ не-го се намаляватъ. Тъй че, когато хората плачатъ за своитѣ умрѣли, въ сѫщность тѣ не плачатъ за самитв тѣхъ, а за загубата, която прѣтърпяватъ. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нѣщо отъ себе си. Слѣдователно, когато хората губятъ, тѣ всѣкога плачатъ, скърбятъ, а когато печелятъ, тѣ всѣкога се радватъ. Казвате: ами Христосъ защо плака? Той плака за еврейския народъ, който изгуби благоприятнитѣ условия на живота. И слѣдъ това той имъ каза: „Азъ ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Вмѣсто евреитѣ други народи спечелиха, и затова радостьта на Христа бѣше по-голѣма отъ скръбьта Му. Казвате: защо еди-кой си човѣкъ плаче? — Защото сте му взели нѣщо. — Какво трѣбва да направимъ за да не плаче? — Върнете това, което сте му взели. И тъй, помнете слѣдната философия: не взимайте отъ човѣка онова, което не можете да му дадете. Това сѫ задачи въ живота, които всѣки трѣбва правилно да разрѣши. Доброто въ свѣта може да се изрази съ знаковетѣ на събиране и умножаване: (+ и х), а злото — съ знаковетѣ на изваждане и дѣление (- и :). Доброто оперира съ събиране и умножение, а злото — съ изваждане и дѣление. Вълкътъ, напримѣръ, знае да изважда и да дѣли. Първо той се приближава до кошарата, изважда една, втора, трета овца отъ стадото, занася ги нѣкѫдѣ въ гората, дѣто започва да ги дѣли. Той знае дѣлението по всички правила, а не само на теория. Доброто пъкъ създава нѣщата. Слѣдователно, всички процеси у насъ, които дѣлятъ, трѣбва да се ограничатъ. Това е философия, това е наука. Съ това, именно, се занимава окултната наука. Тя дава методи на човѣка за развиване на Божественото въ него, което твори. Хората постоянно се смущаватъ отъ това, защо този или онзи живѣятъ така. Защо хората живѣятъ така, не мислете по този въпросъ, но се запитайте, защо вие живѣете така. Нѣкой казва: защо хората не ме разбиратъ? — Ами защо ти не разбирашъ хората? — Защо еди-кой си ме обиди? — Ами ти защо го обиди? Питамъ: въ какво се заключава обидата? Обидата седи въ това, че думитѣ на нѣкой човѣкъ ви оскърбяватъ. Слѣдователно, кажете ли нѣкому нѣщо, което може да го обиди, веднага се корегирайте. Дайте мѣсто на Божественото въ себе си, то да се прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да расте. Затова и Писанието казва: „Не сѫете, да не бѫете сѫени!“ Богъ не сѫи никого, ние сами се сѫимъ. Силниятъ човѣкъ самъ се сѫи. Той казва: това, което направихъ, което казахъ, не бѣше добро. Нѣкой казва: азъ съмъ ученъ човѣкъ, погрѣшки не правя. Не мислете така. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Прѣдставете си, че вие сте ученъ, учитель сте въ нѣкоя гимназия, и задавате на ученицитѣ си темата: „най-важниятъ елементъ въ природата.“ Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вмѣсто „най-важниятъ“, пишете „на-важния“. Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрѣшка? Двѣ причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да провѣрите вниманието на ученицитѣ си, или отъ навикъ да пропущате по една или двѣ букви въ думитѣ. Има хора, които изпущатъ букви въ края на думитѣ, особено това се забѣлѣзва въ подписитѣ имъ. Тѣ така се подписватъ, че краятъ на фамилията имъ не може да се чете. Когато човѣкъ изписва всичкитѣ букви, това показва, че той свързва всичкитѣ си работи. Така пишатъ обикновено хора, които разполагатъ съ врѣме. Когато човѣкъ изпуща нѣкои букви, особено крайнитѣ, това показва, че той бърза, нѣма врѣме да свърши работата си. Въ български езикъ, и да се изпущатъ букви, пакъ може да се чете написаното, но еврейски езикъ не търпи това. Той е точенъ, опрѣдѣленъ езикъ. Слѣдователно, дойдемъ ли до Истината, трѣбва да знаемъ, че всички нейни форми сѫ строго опрѣдѣлени. Тамъ не може да се лавира. Въ Истината нѣщата не могатъ да се измѣнятъ нию на йота. Ето защо всѣки трѣбва да има стремежъ да измѣня своитѣ състояния, отъ лоши на добри. Не е лошо, когато човѣкъ мѣни състоянията си, това го обогатява вѫтрѣшно, но той трѣбва да е надъ всички състояния въ себе си, да се разбира. Дойде ли ви нѣкое тѫжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радость, пакъ не сте вие; разбогатѣете ли, това не сте вие; осиромашѣете ли, пакъ не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия нѣща — богатство, знания, сила — това сѫ състояния само. Вие трѣбва да дойдете въ реалното, да знаете, дѣ се намира човѣкътъ. Дойдете ли до реалното въ човѣка, вие можете да се спогодите съ него. Разумниятъ човѣкъ не обръща внимание нито на своитѣ, нито на чуждитѣ погрѣшки. Той само корегира и върви напрѣдъ. Докато хората се спиратъ прѣдъ погрѣшкитѣ, тѣ живѣятъ по човѣшки. Ако нѣкой ангелъ слѣзе на земята и види, че единъ вълкъ яде овца, мислите ли, че той ще тръгне слѣдъ вълка да го гони? Напротивъ, той ще каже на вълка: добрѣ направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичкитѣ правила на естеството си? Вълкътъ ще отговори: изядохъ я, но остана отъ нея единъ малъкъ излишъкъ. Този излишъкъ ще създаде кармата на вълка. Ннгелътъ знае това нѣщо и не прави опити да измѣня кармата на вълка, нито пъкъ да измѣня неговото естество. Всички овци, които сѫ пострадали отъ вълка, единъ день ще създадатъ неговото нещастие. Какъ? — Като го глобятъ, каго го накаратъ да плати всичко. Разправятъ за единъ вълкъ, който посрѣдъ день влѣзълъ всрѣдъ едно стадо, отъ 100—200 говеда, и грабналъ отъ него едно теле. Въ тозъ моментъ всички говеда се нахвърлили отгорѣ му, и съ рогата си го удряли, мушкали, докато го разкѫсали на парчета. Питамъ: трѣбваше ли този вълкъ да бѫде толкова глупавъ, да влѣзе всрѣдъ стадото? Той си мислилъ, че и говедата пасатъ трѣва, като овцитѣ. Не, тѣ иматъ роги, съ които мушкатъ, и могатъ да разкѫсатъ единъ вълкъ. Казвамъ: всички лоши постѫпки въ живота носятъ и своитѣ лоши послѣдствия. Тѣ създаватъ особени форми, прѣзъ които ще мине този, който ги е създалъ. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне, и нейниятъ създатель ще бѫде първиятъ, когото тя ще убие. Забѣлѣжете, много отъ съврѣменнитѣ изобрѣтатели на бомби, на избухливи газове и на редъ още зловрѣдни изобрѣгения, сѫ платили съ живота си. Гледашъ, нѣкой изобрѣтатель днесъ прави опити, утрѣ прави опити съ своето изобрѣтение, докато нѣкоя бомба избухне и му отнеме или кракъ, или рѫка, а понѣкога и цѣлия животъ И затова казвамъ: не се самоизлъгвайте да мислите, че каквото и да вършите, ще мине незабѣлѣзано. Не, живата разумна природа държи смѣтка за всичко. Едно правило дръжте въ ума си: честни бѫдете! Въ честностьта се криятъ велики енергии, които въздигатъ човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ! Това сѫ първитѣ морални сили, съ които той трѣбва да си служи. Освѣнъ това, той трѣбва да бѫде интелигентенъ и благороденъ. Безъ тѣзи сили той не може да се прояви като човѣкъ. Всѣка негова постѫпка трѣбва да изразява благородство, въ което Богъ да се прояви. Всѣко негово дѣйствие трѣбва да е продиктувано отъ Мѫдростьта. Който погледне на тази постѫпка, да види въ нея свѣтлината на Мѫдростьта. Постѫпва ли човѣкъ така, той ще привлѣче Бога въ себе си, и по този начинъ ще бѫде полезенъ на ближнитѣ си, ще може да имъ помага. Влѣзе ли Богъ въ човѣка, той прѣстава да живѣе за себе си, прощава се съ дребнавоститѣ на живота и се слива съ Бога. Само такъвъ човѣкъ може да отиде на небето. Единъ човѣкъ е достатъченъ за небето. Той ще прѣдставлява всички останали хора. Яви ли се човѣкъ на небето, между красивитѣ ангели, и той трѣбва да бѫде красивъ. Въ ангелския свѣтъ не могатъ да живѣятъ грозни сѫщества. Влѣзе ли нѣкой грозенъ човѣкъ между ангелитѣ, достатъчно е само веднъжъ да се погледне въ тѣхнитѣ огледала, за да се ужаси отъ своя образъ. Види ли образа си, той за нищо вече не е въ състояние да остане между ангелитѣ. Тѣ нищо нѣма да му кажатъ, но той ще изпита въ себе си голѣма тѫга, че не разбира живота имъ, не разбира езика и ще пожелае часъ по-скоро да слѣзе на земята. Ангелитѣ ще се отнесатъ внимателно къмъ него, но не могатъ да направятъ никаква връзка съ него, защото знаятъ, че той е невѣжа човѣкъ. Трѣбва ли слѣдъ всичко това той да имъ се прѣдставя, че знае много? Рече ли да имъ се прѣдставя това, което не е, той вече е влѣзълъ въ злото. Щомъ е попадналъ между ангелитѣ, ще трѣбва да се смири и да си каже: Господи, тѣзи сѫщества сѫ високо напрѣднали, азъ не съмъ за тукъ. Моля Ти се, опрѣдѣли ми мѣстото. Когаго хората искатъ да се прѣдставятъ такива, каквито не сѫ въ дѣйствителность, тѣ повдигатъ главата си нагорѣ, заематъ положение, което не отговаря на дѣйствителностьта. И сега, като окултни ученици, като хора, които искатъ да изучаватъ Истината, вие трѣбва да знаете, че всички форми, които хората иматъ, както и всички тѣхни движения, се дължатъ на тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Които отъ тѣхъ сѫ неправилни, нехармонични съ природата, трѣбва да се корегиратъ. Какъ могатъ да се корегиратъ? Кой какъ мине покрай такъвъ човѣкъ, било нѣкой добъръ човѣкъ, било нѣкое дѣте, все ще му направятъ по една малка забѣлѣжка въ едно, или въ друго отношение. Невидимиятъ свѣтъ не обича да казва нѣщата изведнъжъ, но той казва всѣки день по малко. Задачата на човѣка не е да се прѣобрази изцѣло, въ единъ день само, но да изправя поне по една микроскопическа часть отъ своя животъ: днесъ ще изправи една микроскопическа часть отъ нѣкоя линия на лицето, на носа, на устата, на вѣждитѣ си и т. н. Утрѣ ще изправи друго нѣщо. Всѣки день ще ретушира по нѣщо въ лицето си както художникътъ ретушира нѣкоя своя картина съ четката си. Ако човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ може да подобри очитѣ си, или устата си, или ушитѣ си, или брадата си, да ги доведе до положение да съотвѣтствуватъ на реалностьта, това е голѣма придобивка. За да се постигне това, всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка трѣбва да бѫдатъ съзнателни, да прѣминатъ прѣзъ законитѣ на неговото сърце, прѣзъ законитѣ на неговия умъ и прѣзъ законитѣ на неговата воля. По този начинъ ще се развие Божественото начало въ него, и той ще може да работи за въ бѫдеще по-успѣшно и съзнателно. Като разглеждамъ темитѣ ви, намирамъ, че нѣкои ги пишатъ красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскатъ набързо, както имъ дойде. Най-доброто врѣме за размишление върху дадена тема е вечерь, въ 10 часа, когато повечето хора спятъ. Този часъ е най-добъръ за размишление върху това, което Богъ е сътворилъ. Като обмислите въпроса добрѣ, напишете си темата спокойно, тихо, съ красиви, правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора иматъ наслѣдени качества, добри и лоши, отъ своитѣ дѣди и прадѣди, върху които трѣбва да работятъ: добритѣ да развиватъ, лошитѣ да възпитаватъ и облагородяватъ. Нѣкои хора иматъ добро желание да пишатъ правилно, красиво, но сѫ наслѣдили една чърта отъ своитѣ дѣди, да изяждатъ отъ врѣме на врѣме по една буква въ думитѣ. Тѣ сами не могатъ да видятъ, че пропуснали нѣкои букви. Други пъкъ, каквото и да пишатъ, винаги забравятъ да турятъ датата. Сега всички трѣбва да привикватъ къмъ новото, т. е. да работятъ споредъ изискванията на живата природа — безъ погрѣшки. Новиятъ животъ изисква да се избѣгватъ старитѣ погрѣшки. Повтарятъ ли се тѣ, човѣкъ не може да се извини. Ако той прави нови погрѣшки, благодарение на това, че влиза въ нова область, между непознати мѣстности, погрѣшкитѣ му се извиняватъ. Стара погрѣшка е, напримѣръ, одумването. Искате ли да се освободите отъ този старъ недѫгъ, прѣпорѫчвамъ ви слѣдния методъ. Въ продължение на цѣла година, опрѣдѣляйте всѣки день по едного, когото ще одумвате. Напримѣръ, първи януари, понедѣлникъ, запишете името на едного отъ васъ, когото опрѣдѣляте да бѫде одумванъ, и всички кажете нѣщо по неговъ адресъ, кой каквото знае, добро или лошо. На другия день, 2 януари, вторникъ, вземете другъ човѣкъ и го подложете помежду си на подобна критика. Така продължавайте всѣки день, докато изкажете всичко, каквото знаете. По този начинъ ще се отвикнете да критикувате, и всички противорѣчия, които ви спъватъ въ живота ви, ще изчезнатъ. Така тежестьта ще се разпрѣдѣли равномѣрно върху всички. Сега, обаче, върху едни хора пада по-голѣма тежесть, като ги хвалимъ или коримъ много, а върху други — по-малка тежесть. Природата обича равновѣсието. Когато човѣкъ одумва нѣкого, той трѣбва да бѫде справедливъ. И слѣдъ като се изкаже, ще се запита: вѣрно ли е всичко това, което говорихъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, т. е. когато говори добро или зло, било за другитѣ, или за себе си, той трѣбва да бѫде искренъ. Който не е съгласенъ съ този методъ, нека всѣки день ангажирва мисъльта си съ красиви и възвишени нѣща, по-високи отъ обикновения, дѣлниченъ животъ. Сега да се върнемь къмъ основната мисъль на лекцията. Вие не трѣбва да се отказвате отъ дѣйствителностьта. Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя чистъ и възвишенъ животъ. — Тогава ще бѫдешъ активенъ, дѣятелень. — И това не мога; азъ искамь да почивамь. — Можешъ и да почивашъ, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Почивката е врѣменно състояние, тя не може да бѫде вѣчна. Да се отказваме отъ живота, това не е волята Божия; да се прѣсилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всѣки трѣбва да даде изразъ на живота, който Богъ е вложилъ въ него. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде искренъ, доблестенъ и да не се мѫчи да подражава на другитѣ. Изразява ли човѣкъ своя животъ, тъй както се развива въ него, той ще получи Божието благословение. Само Богь ни знае, Той ни познава най-добрѣ, а ние сме прѣдметъ, обектъ на Божието знание. Слѣдователно, въ всѣки даденъ случай азъ зная за себе си това, което Богъ знае за мене. Божието съзнание е всѣкого будно за насъ. Той постоянно ни държи въ ума и въ сърцето си. Когото Богъ държи въ ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че нѣкое цвѣте расте, Той го полива съ росата си и огрѣва съ лѫчитѣ си. Види ли, че нѣкое сѫщество страда, скърби, Богъ се радва; радва ли се това сѫщество, и Богъ се радва. Срещне ли нѣкой невѣжа, спре се при него, даде му малко свѣтлинка и си замине. Срещне ли нѣкой ученъ, погледне го, порадва му се и си продължи пѫтя. Вие ще цитирате стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Върви нѣкой богатъ, ученъ човѣкъ, съ пъленъ чувалъ на гърба си, срѣща Господа и му казва: Господи, азъ работихъ и забогатѣхъ! — Добрѣ, продължавай пѫтя си. Слѣдъ него Господъ срѣща другъ човѣкъ, съ празенъ чувалъ на гърба си, плаче и нарежда: Господи, азъ осиромашахъ. Нѣма ли Правда въ свѣта? — Почакай малко, сега и ти ще придобиешъ нѣщо. Господъ веднага спира богатия и му казва: дай половината си богаство, заради мене, на този бѣденъ човѣкъ! Той сваля отъ гърба чувала си, прѣсипва половината си богатство въ празния чувалъ на бѣдния, и послѣ двамата продължаватъ да вървятъ заедно, да пѣятъ и славословятъ Бога. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ въ свѣта. Слѣдователно, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да постѫпваме съ своитѣ мисли и чувства, безъ да се самоосѫждаме. Запримѣръ, случи се, че нѣкоя наша мисъль е много натоварена, а друга нѣкоя е празна, слаба. Какво трѣбва да направимъ? — Натоварената мисъль да даде малко отъ своя товаръ на слабата, за да се уравновѣсятъ. Постѫпваме ли така, много отъ нашитѣ дефекти ще се изправятъ. Сѫщото може да се приложи и къмъ чувствата. Тѣзи мисли, които ви давамъ сега, сѫ необходими за обяснение на нѣкои закони, съ които можете да изправите своитѣ недѫзи. Нѣкои питатъ: ние изправни ли сме въ своитѣ работи? Какъ изглеждаме? Питамъ: вие какво мислите за себе си? Ако вие се мислите за изправни, и азъ ви считамъ такива. Каквото човѣкъ мисли вѫтрѣшно за себе си, това мислятъ и другитѣ хора за него. Нѣкой казва: добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Ти какво мислишъ за себе си? — Не съмъ много добъръ. Казвамъ: този човѣкъ не е искренъ. Той иска да прѣдизвика другитѣ, да се изкажатъ, какво мислятъ за него. Добъръ човѣкъ е той, добри сѫ и всички останали хора, понеже Богъ ги е създалъ. Човѣкъ е и красивъ, и добъръ, но се е накалялъ отгорѣ. Той трѣбва да се измие добрѣ, да изчисти всичката каль отъ повърхнината си, за да се прояви Божественото въ него. Задачата на всѣки човѣкъ е да изчисти своята каль, съ която се е напръскалъ отгорѣ, за да види, че наистина е чистъ и свѣтълъ. Сега, азъ бихъ желалъ вие често да пѣете, да прогресирате въ пѣнието, да се издигнете надъ окрѫжаващата срѣда. Пѣнието изисква силно концентриране. Който иска да пѣе хубаво, най-първо той трѣбва да се освободи отъ влиянието на хората и да пѣе за себе си. Пѣй за себе си, да задоволишъ своето музикално чувство; пѣй за сѫществата отъ невидимия свѣтъ, и най-послѣ пѣй за хората! Пѣете ли първо за хората, тѣ ще укажатъ извѣстно влияние върху васъ, и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човѣкъ, той не може да пѣе хубаво: гласътъ му е грубъ, неточенъ. Гласътъ на добрия пѣвецъ трѣбва да бѫде мекъ, ясенъ и изразителенъ; умътъ му не трѣбва да е раздвоенъ. Изобщо, музиката се отнася къмъ формативнитѣ сили въ природата. Тя е въ връзка съ ителектуалнитѣ способности на човѣка. Взиматъ ли участие при пѣнието и низшитѣ чувства, напримѣръ, щестлавието, пѣвецътъ вече има желание и другитѣ хора да го чуятъ, какъ пѣе; той иска да има тѣхното добро мнѣние, тѣхното внимание, а съ всичко това той губи въ пѣнието. Това чувство се срѣща и въ животнитѣ. Веднъжъ азъ наблюдавахъ единъ славей, като пѣеше. Той бѣше затворилъ очитѣ си, забравилъ се бѣше въ пѣсеньта си, въ желанието си да бѫде чутъ и отъ другитѣ славеи. Като се приближихъ къмъ него, той се стресна, отвори очитѣ си, засрами се и прѣстана да пѣе. Той се засрами, защото азъ разбрахъ неговото щестлавие въ пѣнието. Той не пѣеше само за себе си. Може да се яви споръ сега, дали, наистина, той се е засрамилъ. За мене това е безспорно така. Той се засрами и, като за извинение, казваше: при други условия азъ бихъ пѣлъ по-хубаво. Съврѣменнитѣ пѣвци, когато обичатъ нѣкого, и тѣ, като славеитѣ, не могатъ да пѣятъ прѣдъ него хубаво. Защо? — Защото при пѣнието се намѣсватъ други чувства, които спъватъ ума. Пѣнието пъкъ е способность, качество на ума. Хубаво може да пѣе само интелигентниятъ човѣкъ. Когато умътъ на човѣка проработи, тогава той започва да пѣе. Докато само чувствува, той не може да пѣе. Забѣлѣжете, когато се даватъ хубави концерти, парчетата, които сѫ прѣдвидени въ програмата, не изразяватъ толкова чувства, колкото права мисъль. Всѣки ще пѣе за сьрцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе единъ новъ пѫть, подемъ нагорѣ. Изобщо, докато умътъ на човѣка не е проработилъ, той не може да пѣе. Но и онзи, който много мисли и философствува, и той не може да пѣе. Добрѣ пѣе само онзи, който има чистъ, природенъ, а не критически умъ; добрѣ пѣе само онзи, който мисли по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Дребнавоститѣ въ живота прѣчатъ на музикалното чувство. Единственото нѣщо въ живота, което създава най-красивата музика, е скръбьта. Когато човѣкъ скърби, той мисли, а мисъльта създава музиката въ него. Слушали ли сте нѣкой кавалджия-овчарь да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? — Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за другъ нѣкой. Като вземе кавала си, той започва Да мисли за нея и излива скръбьта си. Значи, скръбьта прѣдставлява тѫжната душа. Нѣма по-хубава форма за тѫгата на душата отъ скръбьта. Нашага скръбь е прѣдставена на небето въ много красиво лице. Когато нѣкой човѣкъ скърби и плаче на земята, въ небето той е много красивъ. И дѣйствително, скръбьта е създала истинската музика и поезия въ живота; тя е създала дълбочина въ музиката, дълбочина въ поезията. Коя скръбь създава дълбочина въ музиката? — Скръбьта на възвишенитѣ сѫщества. Тѣ не скърбятъ за себе си. Тѣхната скръбь е велика, благородна и буди възвишенага мисъль. Тя носи свѣтлина за съзнанието на човѣка. Радостьта пъкъ е създала веселата музика. Тя внася разширение въ ума и чувствата на човѣка. Мнозина отъ васъ сѫ музикални, но религиозното чувство у нѣкои прѣпятствува за развитието на музикалното. Тѣ считатъ, че като религиозни хора, не трѣбва да пѣятъ, и съзнателно се въздържатъ. Въздържа ли се нѣкой да пѣе, той е свѣтски човѣкъ. Истински религиозниятъ човѣкъ всѣкога трѣбва да пѣе, да слави Бога съ своята пѣсень. Когато ангелитѣ искатъ да развиятъ музикалното чувство на нѣкой човѣкъ, тѣ го поставятъ на голѣми страдания и изпитания. Съ това сѫщеврѣменно тѣ развиватъ и дълбочина въ чувствата му. Скръбь и тѫга сѫ двѣ различни понятия. Въ скръбьта човѣкъ всѣкога знае, защо скърби. Той има нѣкаква цѣль, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тѫгата е неопрѣдѣлена. Скръбьта, тѫгата, радостьта сѫ различни методи, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи, когато иска да развие музикалното чувство въ човѣка. Истинскиятъ музикантъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде математикъ, да има силно въображение, да разсѫждава правилно. Музикантътъ, пѣвецътъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и поетъ, и религиозенъ човѣкъ. Най-правилната проява на религиозното чувство е любовъ къмъ Бога. Любовьта къмъ Бога се изразява по три начина: да слушашъ, да чувашъ Божия гласъ, да Го възприемашъ въ себе си и да изпълнявашъ Неговата воля. Това значи истински просветенъ човѣкъ. Той се отдава изцѣло въ служене на Бога. Всички негови мисли и чувства сѫ въ услуга на възвишеното и благородното въ живота. Много хора само външно, формално сѫ религиозни; вѫтрѣшно това чувство отсѫтствува у тѣхъ. Има ли човѣкъ любовь къмъ Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вѫтрѣшна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човѣка, колкото строги да сѫ думитѣ му, тѣ никога не произвеждатъ болка, понеже сѫ пропити съ мекота. Нѣкой казва: какъ можемъ да познаемъ, че Богъ сѫществува въ свѣта? Едно отъ доказателствата, че Богъ сѫществува е благостьта, която всички хора чувствуватъ, въпрѣки голѣмитѣ злини въ свѣта. Задъ всички противорѣчия въ живота се крие Божията Любовь и Божията благость. Единъ день, когато всички хора дойдатъ до положение да мислятъ, както Богъ мисли и да чувствуватъ, както Богъ чувствува, и новата култура ще дойде. Дойде ли това врѣме, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ себе си. Пробниятъ камъкъ, съ който ще се познаватъ хората на новата култура, ще бѫде слѣдниятъ: вашитѣ неприятели ще дойдатъ да ви обератъ, ще ви отнематъ всичкото богатство, и ако вие запазите пълно присѫтствие на духа и не се поколебаете въ нищо, вие сте хора на новото врѣме, вие сте хора, въ които Богъ живѣе. Иска ли човѣкъ да се повдигне, той трѣбва да се стреми къмъ Бога, да придобие Божията любовь. Безъ Бога нѣма растене, нѣма подемъ. Въ Бога всичко е възможно; безъ Него нищо не се постига. Събере ли се любовьта на всички хора, това приблизително ни дава идея за Божията Любовь. И тъй, колкото душата на човѣка е повече проявена, т. е. събудена, толкова по-хубаво той пѣе. Въ това отношение на всички прѣдстои много работа. Че имате много работа, това ме радва; то трѣбва да радва и васъ. Всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ за постигане на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 25 ноември, 1925 г. г. София.