Ани

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Важностьта на числата. Размишление. Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5. Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще полу-чите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това ся тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримеръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление, или, ще му издекламирашъ нѣщо, или ще му кажешъ нѣкоя хубава дума: или, ще му дадешъ една хубава ябълка: или ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 5 работи само Богъ. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ: ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ, Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви. Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство — болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли друго-яче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува друго яче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува друго-яче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си умень, можешъ да й направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата й, но щомь се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!“ Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще й въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждажъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ? Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.“ Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога. Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!“ Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ. Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години. Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ. Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, която Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! Ти трѣбва да ни слушашъ.“ А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? - Тои може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ. Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимазашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истинага въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ! Това е първото условие. Ти започвашъ да работишь съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си“. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна. Добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ“ — философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! „Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него“. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце“. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота. Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, и и отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ. отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туи е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 5. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ простражргвото е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече се явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка. Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива. Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ: Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения. Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите? Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ. Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движенйе, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга (1), а започваме обратно (2)? Споредъ правилата на съврѣменната геометрия, точката се движи все къмъ една посока, напримеръ отъ лѣво къмъ дѣсно, а тукъ, при движение на двѣте рѫцѣ въ обратна посока, се образува правата линия. „Послѣ рѫцѣтѣ се движатъ нагорѣ, докато се срещнатъ заедно и образуватъ триѫгълникъ. Когато отдалечавате рѫцете си, туй движение дѣйствува успокоително. Когато пъкъ движите рѫцете си една срѣщу друга, туй движение дѣйствува въ противовѣсъ на първото. Затова вие ще кажете на тия противодѣйствуващи сили да се движатъ нагорѣ. Сега, въ васъ остава желанието да провѣрите, дали това нѣщо е вѣрно. Туй положение сѫ го провѣрявали хиляди философи и не сѫ дошли до никакъвъ резултатъ. Какъ не сѫ описвали човѣшкия умъ? И философи сѫ го описвали, и окултисти сѫ го описвали, но тъй както окултиститѣ сѫ го описвали, това не е умъ. Тѣ описватъ само проявата на ума. Послѣ, тъй както тѣ описватъ сърцето, това е само проява на човѣшкото сърце. Тъй, както описватъ волята, и то е само проявление на човѣшката воля. За примѣръ, нѣкой адептъ описва, какъвъ е будическиятъ свѣтъ, какъвъ е менталниятъ свѣтъ, но това сѫ само прояви на тия свѣтове. При описанието не тия свѣтове се изисква буденъ умъ. Вие сте били въ тѣзи свѣтове, имате опитность отъ тѣхъ. Когато ви се описватъ тия свѣтове, постарайте се да събудите възпоминанията за тѣхъ отъ миналото, които сѫ вложени въ вашия умъ и сърце. Вие мислите за нѣща които сте запомнили. Вие четете нѣкой философъ, който служи въ вашия умъ като побудителна причина, да възбуди нѣкой спомени. Вие четете и казвате: чакай да си спомня, този човѣкъ разправя за нѣщо, което азъ зная. Когато той описва астралния свѣтъ или човѣшкото сърце, вие си спомняте нѣщо. Когато той описва човѣшката воля, пакъ си спомняте нѣщо. Вие виждате тогава, че въ васъ има вложено нѣщо Божественно въ което сѫ складирани тия спомени и трѣбва да го проявите. Проявите ли го, Богъ дѣйствува въ васъ. Значи, дойдете ли на физическия свѣтъ, ще дойдатъ и вашигѣ сѣтива, и ще се учите, какъ да си служите съ тѣхъ. Напримѣръ, нѣкой се разговаря съ васъ, вижда васъ, вижда и хората, а едноврѣменно се вслушва, какво се говори задъ него. Другъ пъкъ се разговаря съ васъ, но едноврѣменно слуша какво говорятъ другитѣ, а съ рѫцѣтѣ си бърка въ джобоветѣ на хората, изпитва дълбочината имъ, изпитва съдържанието на кисиитѣ: злато ли има въ тѣхъ, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сѣтивата. Нѣкоя сестра казва: азъ ти изпитвамъ ума, изпитвамъ кесията ти. Никой не може да изпита твоя умъ, нито твоето сърце, нито твоята воля, И въ туй отношение, ако искате да се владате, погледътъ ви трѣбва да бѫде хармониченъ. Не се старайте едноврѣменно и да слушате, и да гледате, и да пипате. Възприемете една идея, вземете отъ нея най-хубавото, та нека бѫде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате нѣкому нѣщо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трѣбва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трѣбза да правите, ако искате да възпитате вашия езикъ Нашиятъ езикъ е невъзпитанъ, понеже всѣки го е пипалъ. Кой не е влизалъ въ тази станция? Като се завърти крана и човѣкъ започва да говори. Казватъ: фонографътъ говори сега. Това не е разумно. Съ уста ли говори човѣкъ? Казватъ, че човѣкъ говори съ устата си. Питамъ: тогава фонграфътъ съ какво говори? Дѣ е неговата уста? Той говори съ една иглица, която се движи по една плоча. Тогава, нашата теория се опровергава. Ето, чрѣзъ тази плоча може да се говори. Значи, има единъ говоръ, който е много практиченъ — безъ да си утваряшъ устата, говоришъ. Нѣкои хора иматъ обичай да се пипатъ за врата, за краката, по ушитѣ и другадѣ. Това сѫ все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своитѣ висши енергии, трѣбва да се пипа на друго мѣсто. Нѣкои правятъ безразборни движения, както нѣкои медиуми дращатъ разни криви линии по хартията, докато се прояви нѣкой духъ. Казвате: колко е ученъ този медиумъ! Не, той е първокласенъ глупецъ, първокласенъ невѣжа, нищо не знае. Никаква философия нѣма въ него! Друго щѣше да бѫде, ако този медиумъ нарисува нѣкоя разумна фигура, или ако употрѣби азбука на извѣстни интелигентни сѫщества. Тия драскулки по хартията говорятъ за невѣжеството на нѣкои духове. Въ природата сѫществуватъ такива знаци, но тѣ не ги знаятъ. Нѣкой пѫть и вие неволно правите нѣкакви движения, но не разбирате тѣхния дълбокъ смисълъ. Разправяше ми единъ мой приятель, че както пѫтувалъ въ кола, почесалъ се отзадъ по главата и си помислилъ, че ще дойде при него нѣкои човѣкъ, когото той не обича. Вади си той заключения, но тѣ не сѫ на мѣсто, въ тѣхъ нѣма никаква смисъль. Почесалъ се, защото го сърбѣло по главата, нищо повече. Нѣкой братъ, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бѫде едно безмислено движение. Когато дѣтето направи нѣкоя грѣшка, то си туря рѫцѣтѣ на очитѣ. Това движение означава: отъ срамъ не мога да те гледамъ. Туй не е благородно. Човѣкъ, който затваря очитѣ съ рѫцѣтѣ си, не е благороденъ. Нѣкой пѫть и по друга причина можешъ да си затворишъ очитѣ - да не влиза много свѣтлина, значи помагашъ си физически. Но, когато си между хората, не прави това. Когато си самъ, може да го направишъ. Ако вие влѣзете въ моята стая и азъ затворя кепенцитѣ си, какво означава това? Казвамъ: Не съмъ разположенъ да ви приема. Когато влѣза при единъ човѣкъ и той тури рѫцѣтѣ на очитѣ си, азъ ще си взема шапката и ще си излѣза. Казвамъ: не оставамъ въ стая, дѣто кепенцитѣ сѫ затворени. Прѣдставете си, че азъ ви говоря за Любовьта, казвамь ви, че трѣбва да служимъ на Бога, а ти седишъ прѣдъ мене, почесвашъ се задъ ухото и казвашъ: каква велика идея е тази, да служимъ на Бога. Да, но този човѣкъ си мисли за своята любовь, не за Божията. Той е материялистъ. Нѣма да се почесвашъ отзадъ, когато говоришъ и когато ти се говори за Божията Любовь! Казва: „Азъ разбирамъ Божията Любовь“ — и се почесва задъ ухото, или отзадъ на главата. Щомъ се говори за Божията Любовь, на друго мѣсто ще туришъ кръста си. Послѣ, нѣкой говори за Божията Мѫдростъ и се почесва по колѣното. Не, щомъ ти се говори за Божията Мѫдрость, нѣма да се почесвашъ по колѣното. Почешешъ ли се по колѣното, това показва, че не си силенъ, нѣмашъ умъ. Най първо, ще се научите да владате чувствата си, понеже тѣ сѫ въ вашитѣ рѫцѣ, тѣ сѫ на ваше разположение. Ще се научите да владате езика си, очитѣ си, носа си, ушитѣ си. Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всѣки моментъ само това което трѣбва. По нѣкой пѫть вие казвате туй, което не трѣбва, но ще се научите. Сега, какъвъ е общиятъ сборъ на числата 3 и 5? — Осемь. Какво означава числото 8? — Осемь е числото двѣ, взето въ кубъ. За да разберемъ какво означава числото осемь, трѣбва да разберемъ числата двѣ и четири. Въ сегашната математика числата се разглеждать отъ друго гледище, разглеждатъ ги като резултати, а не като живи числа. Първото важно нѣщо сега за васъ е идеята, че само Богъ може да внесе свѣтлина въ ума ви. Само Богъ може да внесе топлина въ сърцето ви. Само Богъ може да внесе сила въ волята ви. Слѣдователно: ако нѣмате правилно понятие за Бога, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля не могатъ да се развиватъ правилно. Затуй трѣбва да се стремите да имате за Бога най-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена свѣтлина въ ума ви. Когато пъкъ дойдете до вашитѣ чувства, тогава ще навлѣзете въ човѣшкия животъ, ще разберете и научите туй, което хилядитѣ поколѣния преди васъ сѫ работили, за да го придобиятъ. Вие ще разберете, какъ сѫ работили животнитѣ за създаването на своитѣ органи: очи, уши, носъ, езикъ. Всички тия органи ще ги вземате прѣдъ видъ и ще работите съобразно тѣхъ. Това е една велика педагогическа задача за бѫдащето. Азъ мога да създамъ разни играчки на дѣцата по пентограмата. Или, мога да имъ създамъ разни музикални упражнения, съ които да повлияе върху чувствата имъ благотворно. Или, мога да имъ правя разни цвѣтя, и да ги занимавамъ съ тѣхъ. Ще си служа и съ живи цвѣтя. Всички миризми на цвѣтята не дѣйствуватъ еднакво върху дѣцата. Нѣкой миризми иматъ обратно дѣйствие върху тѣхъ. Правете различни опити въ това отношение. Запримѣръ, вашето дѣте е неразположено. Какво ще направите? Откѫснете една роза, едно карамфилче една теменужка или друго нѣкое цвѣте и безъ да забележи дѣтето, туряйте подъ носа му едно слѣдъ друго тия цвѣтя и слѣдете, кое цвѣте какъ му влияе. Запомнете онова цвѣте, което произведе ефектъ върху разположението на дѣтето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го померише. Направете опитъ и втори, и трети пѫть, да се увѣрите въ резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пъкъ можете да направите опита и съ голѣмата си дъщеря, нѣкой пѫть може да го направите и съ мѫжа си. Нѣкой пѫть мѫжьть може да направи сѫщия опитъ и съ жена си. На мѫжа си ще кажешъ тъй: тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! Опитайте какъ ще ви повлияе карамфила, теменугата и редъ други цвѣтя. Записвайте си тия резултати! Вие се накичите нѣкой день съ едно карамфилче и цѣлиятъ день сте весели, живѣете въ миръ. Значи, едно карамфилче спасява положениего за цѣлъ день. Ако една роза се жертвува за нашия миръ, тя има цѣна. Ако можемъ да възприемемъ и вложимъ въ себе си туй чувство, този благороденъ импулсъ на жертвата, тази жертва отъ страна на розата не е напразно дадена. Тогава, при възпитанието на дѣцата можете да откѫснете една роза, една теменуга или друго нѣкое цвѣте. Тази вечерь трѣбваше да имамъ едно цвѣтенце, да го дамъ всеки да го помирише, безъ да знаете защо и по този начинъ да опитамъ, какво дѣйствие указва върху васъ. Ако сега покажа нѣкой цвѣтя, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва. Затова, другъ пѫтъ ще направя нѣкой опитъ съ васъ, безь да се сѣтите. Има и други начини за възпитание на дѣцата, освѣнъ тия, но цвѣтята сѫ най-ефектни. Направете опитъ съ всички цвѣтя, които имате. Направет опита много разумно, безъ да грѣшите. Естествено ще го направите! Направете опита и съ нѣкоя ваша приятелка, и най-послѣ го направете и съ себе си. Неразположени сте, откѫснете една роза, помиришете я. Не ви ли подѣйствува, вземете едно карамфилче, или една теменужка. Въ туй огношение, добре е да си имате градина. Като помиришете едно цвѣтенце, между цвѣтята и въ васъ ще се образува една моментна връзка, и вашето душевно състояние ще се измѣни. Цвѣтята сѫ най-близко до насъ. Като се приближишъ до нѣкоя роза, или до нѣкое бѣло карамфилче, тѣ казватъ: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!“ Сега обърнете внимание върху методитѣ, които дадохъ. Числата 3 и 5 сѫ отвлѣчени понятия, но дойдете ли до цвѣтята, тѣ сѫ вече реални величини, съ които може да боравите. Онѣзи отъ васъ, които иматъ разположение за тия опити, нека ги правятъ а които нѣматъ разположение, нека го създадатъ. Ние, въ школата, нѣкой день трѣбва да излѣземъ на открито нѣкѫдѣ и по петь души заедно да направимъ нѣкои гимнастически упражнения, но не въ формата на петоѫгълникъ, а въ форма на пентограмъ, въ всѣки ѫгълъ по единъ Всички трѣбва да знаете, кой накѫдѣ ще си движи рѫцетѣ Кой каквато добродѣтель изразява, ще се движи по съотвѣтната ней посока и ще заеме опрѣдѣленото мѣсто на единъ отъ върховетѣ на пентограма. — Изговорете формулата: „Любовьта разкрива Бога въ насъ“, (съ движения на рѫцѣтѣ, споредъ означенитѣ стрѣлки въ триѫгълницитѣ). Т. м. * 37-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя На 10. IХ. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МОЛИТВАТА. Мълчание. За въ бѫдаще, като се събирате тукъ, 1/2 часъ ще прѣкарате въ мълчание. Най-хубавото упражнение въ живота на човѣка е молитвата. За сега, въ свѣта, по-хубаво упражнение отъ молитвата нѣма. Молитвата е общение съ Бога. Думата „молитва“ въ български езикъ е малко несполучлива. На френски езикъ „молитва“, значи „lа рriеrе“. Буквата „М“ въ думата „молитва“, и буквата „Р“ въ думата „рriеrе“, показватъ за какво се моли българина и за какво се моли французина. Всѣки народъ си има свой стремежъ. У англичанина и американеца, молитвата почива на волята. Българинътъ пъкъ казва: като спусна кофата си въ кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нѣщо. Той се отличава по това, че обича повторението на едно и сѫщо нѣщо. Повторението, това сѫ двата брѣга на едно течение. Това означава буквата „М“. Стремежътъ въ всички славянски народи е навѫтрѣ. Буквата „М“ е подобна на европейската буква „W“, но българитѣ сѫ малко по-добри отъ евреитѣ. Тия двѣ букви въ българския и въ еврейския езици означаватъ крайния материализъмъ. Българинътъ се моли само когато се намѣри на тѣсно: или когато нѣма пари, или когато е боленъ, или когато се запали кѫщата му. Нѣма ли боленъ въ кѫщата му, здрави ли сѫ всички, богатъ ли е, той си накривява калпака и казва: не струва да се моли човѣкъ! Често, когато плодоветѣ на дърветата падатъ, дѣцата държатъ калпацитѣ си подъ дърветата отдолу, та плодоветѣ да падатъ вѫтрѣ. Едно отъ дѣцата разтърсва дървото, а другитѣ държатъ калпацитѣ си от долу и събиратъ плодоветѣ. И българинътъ прѣдставлява една такава захлюпена шапка. Това, обаче сѫ останки отъ миналото. Всѣки народъ си има своитѣ етически останки, навици на миналитѣ вѣкове, които трѣбва да прѣобразува. Вземете, запримѣръ, твърдението, което сѫществува въ българина, па и въ всички народи почти, че човѣкъ трѣбва да се моли само когато има разположение. Защо човѣкъ трѣбва да се моли само когато има разположение? Ако туй е правило, тогава човѣкъ трѣбва да говори пакъ само когато е разположенъ. Въ такъвъ случай защо когато биятъ нѣкого говори най-много? Нека мълчи въ това врѣме! Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човѣкъ трѣбва да говори и да се моли само когато е разположенъ, отчасти е вѣрна. Човѣкъ трѣбва да се моли всѣкога! Подъ думата „молитва“ се разбира общение съ Бога. Значи, такова общение човѣкъ всѣкога трѣбва да има. Защо? Защото Божествениятъ животъ у насъ е непрѣривенъ и тогава, не само на думи, но въ всички положения въ живота си, ние трѣбва да сме постоянно въ общение съ Бога. Ти можешъ да се молишъ умствено, можешъ да се молишъ философски — има хиляди начини, по които можешъ да се молишъ философски — има хиляди начини, по които можешъ да се молишъ. При това, не само за едно нѣщо можешъ да се молишъ, но има хиляди работи за които, можешъ да влѣзешъ въ общение съ Бога, да ти се разкриятъ тия нѣща. Молитвата е единъ отъ най-хубавитѣ методи за избистряне на ума и на чувствата. Значи, молитвата е методъ, който може да се прилага въ различни случаи. Нѣкой пѫть, обаче, хората свързватъ молитвата съ чувствата, а нѣкой пѫть я свързватъ съ мислитѣ. Не, въ молитвата влиза метода и на мисъльта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва, туй разположение на човѣка да се моли, е вложено нѣкѫдѣ по-дълбоко въ душата, отколкото въ самата мисъль или чувство. И тъй, най-главното е: когато се моли човѣкъ, когато се приближава при Бога, едно отъ най-разумнитѣ сѫщества, Той всѣкога трѣбва да бѫде готовъ да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте. . . Прѣдставете си какво е положението на Господа! Той трѣбва да слуша какво му разправятъ всички. Като му кажешъ: „гладенъ съмъ“, Той те е разбралъ, разбралъ е всичко, отъ което имашъ нужда. А ти ще Му разправяшъ половинъ часъ за глада си, ще се молишъ, ще разправяшъ. Слѣдъ тебе дойде втори, трети. Всички се молятъ, разправятъ, оплакватъ се, и все очакватъ молитвата имъ да бѫде послушана. Това сѫ неразумнитѣ молитви. Молитвата, дѣйствително, включва ония необходими нѣща, туй, отъ което човѣкъ има нужда, но трѣбва да се знае, какъ да се изрази. Ако въ човѣка има една вѫтрѣшна дисхармония, която прѣкѫсва общението му съ Бога, молитвата е необходима пакъ. Молитвата трѣбва да е насочена къмъ това, да свързва човѣкъ съ Бога. Молитвата е необходима за възстановяване прѣкѫснатитѣ общения съ Бога, въ които хората изпадатъ. Молитвата е най-силното дѣйствие въ живота на човѣка. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се моли, за да бѫде всѣкога въ общение съ Бога. И нѣкога, като се молимъ, трѣбва да си вдигнемъ рѫцѣтѣ нагорѣ, което значи „дай, Господи“, или още означава приемане нѣщо отгорѣ. Това дигане на рѫцѣтѣ е знакътъ „W“, но сѫщевременно този знакъ „ε“, на гръцки езикъ е знакъ на размножение. Нѣкой казва: ще си спусна рѫцѣте надолу. То е буквата „М“. Това означава Господи. азъ страдамъ! Ти казвашъ, че страдашъ, но не казвашъ причинитѣ, защо страдашъ — скрилъ си крушата подъ шапката си. Въ молитвата, душата ти трѣбва да бѫде чиста и празна, да ти сипе Господъ нѣщо. Ако ти си пъленъ съ философски теории и възгледи. Господъ трѣбва да изпрати нъкой ангелъ да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ Съ какво ще идемъ ние при Бога? Кое е това, което има тяжесть предъ Него? Всичкитѣ положения, които сѫществуватъ сега на земята сѫ все глупави положения, тѣ сѫ дѣтински работи. Кое е онова положение, съ което, ние трѣбва да идемъ при Бога? — Когато идемъ при Бога, не трѣбва да имаме никакви образи въ душата си — само единъ образъ трѣбва да имаме. Понеже човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, той трѣбва да изхвърли всички други образи отъ душата си и да остави само единъ свещенъ образъ — обрзътъ за Бога. Останатъ ли и другитѣ образи въ душата му, той не може да се моли Ще изчистите вашата Светая Свѣтихъ отъ многото образи и да остане въ нея само първоначалния Божественъ образъ. Само той е въ състояние да даде великъ импулсъ на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждатъ до заспиване. Вземете, запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ, който има да взима пари отъ 100 полици: ти му говоришъ за Бога, а той си мисли какво има да взима, че едната полица е отъ 1,000 лв, другата отъ 500 лв. и т н. Ама Христосъ дошълъ! Чакай, третата полица е отъ 1,500 лв. Сто полици сѫ всичко! Ако има да дава, пакъ сѫщото положение. Хубаво, ако срещнешъ нѣкой ученъ, философъ и му говоришъ за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разумъ. Е, хубаво, отъ кѫдѣ сѫ взели Кантъ, Лапласъ своитѣ теории? Чудни сѫ хората! Говорятъ за Канта, за Лапласа, но какво сѫ тѣ? Лапласъ е едно малко дѣте, той нищо не знае за свѣта. Я потвърдете вие неговата теория? Отъ гдѣ е взелъ той тази теория? Казвате: и азъ имамъ понятие за свѣта. Отъ кѫдѣ го разбра? — Отъ Бога. А, отъ Бога си го разбралъ! Не казвай, че си го разбралъ отъ Бога. Слѣдъ като нѣкой проповѣдникъ е проповѣдвалъ за Бога, хората излизатъ и казватъ: разбрахъ какво казва Богъ. - Нищо не сте разбрали. Туй още не е разбиране. За да разберешъ Бога, ще направишъ единъ малъкъ опитъ. „Ама азъ издържахъ една критика.“ Това не е опитъ, 99 пѫти трѣбва да изържишъ критика, че тогава да имашъ единъ малъкъ опитъ. Нѣкой казва: азъ се помолихъ на Бога и Той ме послуша. Ти провѣрилъ ли си, колко пѫти Господъ те е послушалъ? Ако на 100 пѫти, 10 пѫти те слуша, а 90 пѫти — не, мислишъ ли, че си отъ много праведнитѣ? Ако Господъ на 100 молитви, 99 пѫти те послуша, а само единъ пѫтъ направи изключение, не те послуша, тогава ти си човѣкъ. Истинското, дѣйствиелното знание въ свѣта почива на единъ вѫтрѣшенъ опитъ: и всички теории въ свѣта почиватъ на единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Въ Кантовата теория, обаче, има едно изопачаване на фактитѣ. Защо? Защото той иска да угоди на свѣта. И всички съврѣменни учени хора изопачаватъ теориитѣ си, понеже искатъ да угодятъ на свѣта. Тѣ нагаждатъ своитѣ теории съобразно врѣмето и хората. Вземете, напримѣръ ученитѣ хора, тѣ не могатъ да кажатъ, че човѣкт е сѫществувалъ преди единъ милионъ години. Нѣкой може да каже, че човѣкъ е сѫществувалъ отъ преди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако нѣкой ученъ каже така: азъ съмъ направилъ изслѣдвания и съмъ намѣрилъ, че отъ какъ човѣкъ сѫществува има 20 милиона години, безъ огледъ на това, дали вие вѣрвате, или не ще го направятъ лудъ. Нѣкои учени казватъ: за да опрѣдѣлимъ, отъ колко години човѣкъ сѫществува на земята, ще вземемъ едно число, приблизително числото, което Мойсей дава. Добрѣ, знаятъ ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правѣше своитѣ изчисления? Цѣлото лѣточисление на Мойсея е окултно, а съврѣменнитѣ учени иматъ съвсѣмъ друго изчисление. Та като се молите вие трѣбва да имате туй вѫтрѣшно прѣживяване. Молитвата, това е едно вѫтрѣшно прѣживяване, вѫтрѣшна връзка съ Бога. Молете се и вие, за да бѫдете въ общение съ Бога! Ако прѣзъ цѣлия си животъ дойдете въ съприкосновение съ Бога само нѣколко пѫти, тия нѣколко моменти ще ви донесатъ неизчислими богатства. Този моментъ е най-великиятъ, най-радостниятъ и най-прятниятъ въ живота ви. Най-великото събитие въ живота на всѣки човѣкъ е, когато той има общение съ Бога, съ тази велика разумность! За туй всички трѣбва да се молите вѫтрѣшно. Безъ молигва човѣкъ не може да прогресира. Той може да има много знания, но безъ молитва не може да бѫде циментиранъ, всичко въ него бързо изчезва. Молитвата влиза въ човѣка като единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, като едно велико благо. Самъ Христосъ се молѣше. Той имаше много знания, но всѣка вечерь се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече вие? Вие казвате: азъ не трѣбва да се моля. Не, ще се молите поне колкото Христа? Значи вие сте по-горѣ отъ Христа? Вие казвате: тази вечерь не съмъ разположенъ да се моля, но утрѣ ще бѫда разположенъ, тогава ще се моля. Господъ не иска, щото хората да Му се молятъ при разположение. Господъ обича молитви, които сѫ направени безъ разположение. Въ молитвата се изисква едно дѣтинско състояние, но на най-разумното дѣте въ свѣта. Такива състояния въ небето ги наричатъ: състояния на най-разумното дѣте. И когато Христосъ казва да бѫдемъ като малкитѣ дѣца, Той не разбира тия малкитѣ, глупавитѣ дѣца въ свѣта, а разумнитѣ дѣца. Той взима дѣцата само като образецъ, но подразбира друго нѣщо. И въ небето има дѣца, но какви дѣца? — Отлични дѣца сѫ тѣ! „Бѫдете като малкитѣ дѣца!“ Затова трѣбва да се молите, да станете като малкитѣ дѣца. Само молитвата е въ сила да отмахне онази грубость, която сѫществува между васъ. Голѣма грубость сѫществува между хората. Има и естествена грубость въ насъ, която се дължи на естеството на нашата материя. Всѣки отъ васъ нека направи единъ опитъ, да види колко грубъ е човѣкътъ. Запримѣръ, ти си богатъ, дойде единъ иска ти да му дадешъ 100 лв. Слѣдъ като помогнешъ на единъ, на втори, на трети, на 20, на 30 души, най-послѣ ти почвашъ да се дразнишъ вече, и кой какъ дойде, усѣщашъ, като че нѣщо те ухапва. И като дойде най-послѣдниятъ, ще го изхукашъ, ще кажешъ: е, стига ме безпокои! Ето гдѣ е грубостьта на човѣка. Кажи му: азъ съмъ уморенъ сега, ще бѫдешъ тъй добъръ да дойдешъ другь пѫть. Защо си служишъ съ дургия начинъ и казвашъ: махни се отъ тукъ! Защо не постѫпишъ съ по-мекия начинъ? Вие никога не сте си давали за това нѣщо психически отчетъ. Туй у всинца ви сѫществува. Вие сте добри, но кога? — Съ първия сте добъръ. Като дойде вашиятъ приятель, пакъ сте много добъръ. Ако азъ дойда при васъ и ви донеса единъ подаръкъ, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за менъ. Тогава вие сте изправенъ, радвате се. Пъкъ като ви дойде нѣкой бѣденъ, окѫсанъ роднина, който се свива, нѣма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богатъ, защо, споредъ закона на Любовьта, не пуснете въ джоба на този вашъ бѣденъ роднина 50 — 100,000 лева, та и той да се радва, да казва: моятъ роднина е богатъ и благороденъ! А вие, напротивъ, дойде ли ви бѣденъ роднина на гости, казвате си: дано да си върви! Защо? — Това сѫ навици на миналото. Всички тия навици трѣбва да се изправятъ. И ние сега виждаме тѣзи навици. Азъ съмъ ги опитвалъ, опитвалъ и търся начини и методи, чрѣзъ които човѣкъ да изправя своитѣ лоши навици и дѣйствия. Най-трудното нѣщо въ свѣта е човѣкъ да си създаде хубави съзнателни навици, та който и да му дойде, винаги да се радва. Съзнанието въ хората още не е толкова будно, че да могатъ веднага да се въздържатъ. Щомъ съзнанието въ нѣкой човѣкъ не е много будно, то не може да те възпре отъ нѣкаква лоша проява, но слѣдъ като излѣзешъ изъ релситѣ си, тогава се спирашъ. Е, защо ти е спирачката тогава? Азъ мисля, че всичката причини за нещастията въ свѣта се дължи на това, че не се молите усърдно. Рѣдко съмъ срѣщалъ хора въ свѣта да се молятъ. Да се молишъ, това е най-красивото състояние! Човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се моли. Може да си на банкетъ, между приятели и пакъ да си на молитва: все ще има единъ малъкъ промежутъкъ, прѣзъ, който ще можешъ да се молишъ. Онзи, който знае, ще намѣри този промежутъкъ, въ който да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме врѣмето съзнателно! Бихъ желалъ, постоянно да се молите, т. е. въ тия промежутъци да сте въ връзка съ Бога. Само така ще дойде върху васъ онова въздействие отгорѣ, Тогава вие ще усѣтите онова Божествено облагородяване и закрѣпване. Само когато човѣкъ се моли тѣлото му укрѣпва, чувствата му и мислитѣ му сѫщо укрѣпватъ. Онзи човѣкъ, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатенъ, но тѣлото му е здраво, мислитѣ му устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме, въ общение съ Бога и да сме хилави! Казва се въ Писанието: „Бѫдете постоянно въ молитва!“ Защо? Тази свѣтлина, тази топлина, която иде отъ Бога е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и свѣтлина на безсмъртието! Нѣкой пѫть азъ ще се спра да ви поговоря върху тази свѣтлина. Тя е тази именно свѣтлина въ свѣта, съ която не можешъ да направишъ никаква пакость. Нашитѣ свѣщи могатъ да направятъ голѣма пакость въ нѣкой хамбаръ съ сѣно или слама, цѣль пожарь могатъ да създадатъ, но съ свѣтлината, която иде отъ Бога, нищо не можешъ да запалишъ Съ нея можешъ да четешъ книга, съ нея само добро може да се прави. Азъ я наричамъ „безврѣдната свѣтлина“. Тази свѣтлина се добива въ молитвата. При тази свѣтлина човѣкъ добива едно успокояване, единъ вѫтрѣшенъ миръ. Дъто и да насочимъ тази свѣтлина, отъ нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се освѣтлява Въ придобиването тази свѣтлина, седи силата на молитвата. Нѣма другъ начинъ за добиване тази свѣтлина! Всички окултни ученици иматъ много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „свѣтлината на Безсмъртието“, всички употрѣбяватъ молитвата — и Учители, и ученици. За добиване на Мѫдростьта, сѫщо има много методи, но доиде ли се до тази свѣтлина, има само единъ методъ — Молитвата. Тази свѣтлина за сега е необходима за всички. Нашиятъ земенъ животъ трѣбва да се осмисли. Напримѣръ, имашъ да разрѣшишъ нѣкой мѫченъ въпрось въ живота си. Какъ ще го разрѣшишъ? — Само чрѣзъ тази свѣтлина. Всѣки отъ васъ има мѫчни въпроси, които трѣбва да разрѣши. Има сѣмейни, обществени, морални, какви ли не въпроси, при разрѣшението на които човѣшката душа се развива. Разрѣшаването имъ, обаче, става само при тази свѣтлина. Когато дойде тази свѣтлина въ свѣта, споръ между хората вече не може да има, обмѣната става правилно, и всички противорѣчия, които се подигатъ между хората, изчезватъ — навсѣкѫдѣ настава пълна хармония. И тъи, ще помните правилото: Ще се молите всѣкога! Ама кога? Прѣзъ цѣлия день ще се молишъ! Разбирашъ ли какво значи това? И като си буденъ, и като спишъ — прѣзъ цѣлия день ще се молишъ. Като станешъ отъ сънь, ще се молишъ: като си лѣгашъ, пакъ ще се молишъ, ще кажешъ: отивамъ да се моля пакъ! Молитвата е най красивото нѣщо въ живота! Тъи че да не питате: кога да се молимъ? Прѣзъ цѣлия денъ ще се молите! И ще ви научатъ да се молите Всѣкога ще се молите! Сега разбрахте нали? Може би цѣла година ще трѣбва да правимъ опити, докато се домогнемъ чрѣзъ молитвата до микроскопически резултати. Тѣзи микроскопически резултати сѫ цѣнни за насъ. Размишление. * 36-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 23. VII. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумниятъ животъ. Размишление. Прочете се резюме върху темата: „Кой е първиятъ поетъ?“ Какво трѣбва да разбираме подъ думата „разуменъ животъ?“ Мислитѣ ли, че онзи нагонъ, онази жажда и гладъ, които имате, това сѫ нѣща разумни? Гладътъ ви принуждава да работитѣ, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този актъ въ природата е разуменъ? Подъ „разумни нѣща“ ние разбираме хармонични нѣща. Разумнитѣ нѣща сѫ достояние само на Любовьта. Като изключитѣ всичко друго, само въ Любовьта може да има разуменъ животъ. Но вие ще напуснете вашитѣ възгледи за Любовьта която проявявате, понеже вашата любовь е любовь на насилието. Това не е истинската, разумната любовь. Слѣдователно, вие сте учили само тази любовь и затова въ живота ви нѣма никаква хармония. Сегашниятъ ви животъ не е разуменъ животъ. Добриятъ човѣкъ може да грѣши, и лошиятъ човѣкъ може да прави добро. Питамъ ви: защо добриять човѣкъ грѣши и защо лошиятъ човѣкъ прави добро? Можете ли да ми отговорите? Азъ ще ви отговоря и ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това. Прѣдставете си единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да изважда съ една кофа нечистотиитѣ и да ги изхвърля на вънъ. Но прѣдставете си, че той единъ день намѣри една кофа съ чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питамъ: виновенъ ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловимъ и го нагълчаваме. Прѣдставете си сега другъ единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да внася съ кофата чиста вода, и единъ день намъри една кофа съ нечиста вода и я внася между кофитѣ съ чиста вода. Туй често се случва и въ вашия животъ. Вие иамѣрите една кофа съ нечиста вода и я турите между вашитѣ добродѣтели, но понеже нѣмате обоняние, вие не можете да я забѣлѣжите. Тъй щото, въ туй отношение, добриятъ човѣкъ е направилъ едно прѣстѫпление, като е внесълъ кофата съ нечистата вода между чистата, а тя трѣбваше да върви по обратенъ пѫтъ, назадъ. Лошиятъ човѣкъ пъкъ, който изхвърлилъ чистата вода навънъ, и той направилъ едно зло. Кое зло е по-голѣмо? Злото, което е направено, съ изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено, съ внасянето на кофата сѣ нечистата вода? Следователно, това е резултатъ на единъ навикъ. Когато ние извършваме нѣщо въ природата, а ние извършваме често извѣстни длъжности, въ насъ остава да носимъ само навика, безъ да различаваме съдържанието, което се помѣстя въ дадения случай. За примѣръ, вие имате жажда, гладъ, но не сте си обяснили, защо сѫществуватъ тия нѣща въ свѣта. Това е единъ дълбокъ философски въпросъ, върху който трѣбва дълго врѣме да мислитѣ. Азъ нѣма да ви отговарямъ на този въпросъ, понеже всѣко знание, което се дава лесно на ученицитѣ, тѣ не го оцѣняватъ. Щомъ ви дамъ една кесия съ злато, вие я взимате и я носите надѣсно, налѣво, навсѣкѫдѣ я разнасяте, но щомъ ви накарамъ да работите на лозето и така да припечелите нѣщо, това спечеленото нѣщо вие го цѣните вече. Тъй че знание, което се придобива съ усилено мислене е по-цѣнно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символитѣ, подобията сѫ произволни. Не, има закони, по които тѣзи символи може да се нареждатъ. Нѣкои мислятъ, че лесно се нареждатъ тѣ. Сега, ще ви запитамъ: какъ ще опрѣдѣлите разликата между физическия и духовния животъ? Какъвъ символъ ще дадете за тѣхъ? По какво се отличава физическия животъ? Че не е устойчивъ. По какво се отличава духовния? Че е устойчивъ. Защо именно физическиятъ животъ е неустойчивъ, а духовниятъ устойчивъ? Азъ зная: вие ще кажете това онова, ще направите цѣла каша. Азъ ще ви дамъ единъ символъ изъ вашия животъ. Ще туря единъ паралелъ. Физическиятъ животъ мяза на двѣ запалени главни. Като ги туришъ една до друга, тѣ се поощряватъ, даватъ свѣтлина и хората се топлятъ, но отъ постеленното горение тѣ се смаляватъ, смаляватъ и нищо не оставятъ. Ние имъ се редваме, но тѣ оставятъ само пепель. Духовниятъ животъ прѣдставлява двѣ плодни сѣменца, посѣти на едно мѣсто. Тѣ растатъ, растатъ, увеличаватъ се, докато най-послѣ се развиятъ въ двѣ голѣми дървета и дадатъ плодъ. Значи, физическиятъ животъ дава само топлина, ти можешъ да се стоплишъ на него, но храна не дава, гладенъ можешъ да умрешъ. Въ духовния животъ този плодъ едноврѣменно ще създаде и топлина, и храна. Слѣдователно, въ духовнитѣ процеси има разширение, а въ физическитѣ процеси има смаляване. Въ физическитѣ процеси топлината е отвънъ, а въ духовнитѣ процеси топлината е отвѫтрѣ, храната — отвънъ. Значи, и думитѣ, които употрѣбявашъ, нѣкои сѫ на физическото поле, други — на духовното. Тия. които сѫ на физическото поле, тѣ се поощряватъ, горятъ и изгарятъ, нищо не остава отъ тѣхъ. Така и нѣкой хора, говорятъ за любовьта, но това сѫ двѣ запалени главни. Тѣ говорятъ за нѣкаква си обичь, говорятъ за нѣкакви си идеи, но слѣдъ 2 — 3 години всичко това изгаря, нищо не остава. Всичко това изчезва, обръща се на газове. Въ духовния животъ нѣщата сѫ като плоднитѣ сѣменца, т. е. Божественитѣ думи сѫ като сѣменца, които растатъ и се разрастватъ. Тѣ сѫ Божественитѣ дървета, посѣти вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ именно благото за въ бѫдаще. Та всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми живота му да мяза на едно сѣме, което расте, а не да бѫде една запалена главня — то е жалко състояние. Това, което ви говоря сега не се отнася къмъ вашия животъ, но то е една мѣрка, съ която да познавате, кѫдѣ падатъ вашитѣ мисли въ даденъ случай. Имате двѣ мисли или идеи, или двѣ чувства, вие не можете да опрѣдѣлите, къмъ коя категория спадатъ, къмъ физическия или къмъ духовния свѣтъ. Ако образуватъ топлина и се смаляватъ, тѣ сѫ отъ физическия свѣтъ. Ако започнатъ отъ малки сѣменца, растатъ и даватъ плодове, тѣ сѫ отъ духовния свѣтъ. Слѣдователно, и еднитѣ и другитѣ идеи трѣбва да ги използувате. Главнитѣ на вашитѣ огнища сѫщо трѣбва да използувате, но казвамъ, че тѣ сѫ само за нѣкои души. На тѣхъ не можете да разчитате: тѣ сѫ само за зимно врѣме, за лѣтно врѣме не сѫ потрѣбни. Сега, въ разумния животъ се изисква непрѣкѫсната връзка съ Бога. Ще ви обясня, какво означава думата Богъ, а не само да произнасяте това име. Въ еврейски езикъ подъ думата „Богъ“ се разбира първия принципъ, който твори, който е въ врѫзка съ всички онѣзи сили, онѣзи условия, отъ които произтича живота. Първата буква се пише по слѣдния начинъ: א Онзи, който произнася думата Богъ, трѣбва да бѫде много разуменъ и внимателенъ, трѣбва да знае, че всички активни сили сѫ многб опасни и трѣбва да ги изучава. Тамъ се изисква една абсолютна чистота и единъ възвишенъ моралъ, а не като обикновения. Онзи, който влѣзе безъ моралъ, ще стане на пепель. Онзи който произнася това име току тѫй и влезе нечистъ, на пепель става. Влѣзте въ една електрическа инсталация и бутнете тези силни волтове, веднага целиятъ ви животъ ще изчезне. Внимание трѣбва, изолиране трѣбва, а чистотата, това е качество само на разумния животъ. Тя прѣдставлява една дреха, една броня, която пази отъ всички опасности, отъ всички сили въ разумния животъ. Нѣкои казватъ: защо ти трѣбва чистотата? — Вие влизате въ единъ свѣтъ, дѣто не царува Божествената Любовь, а царува грѣха, царуватъ всички отрицателни сили и отрови, които постоянно тровятъ хората. Нѣкой пѫть дойде нѣкоя лоша мисъль — тя е дошла нѣкѫдѣ отвънъ. Въ еврейската дума Богъ, втория принципъ е мекъ, той е принципътъ на Любовьта, ל. Той е принципътъ, който съгражда, който носи живота въ себе си, който съхранява нѣщата. Безъ този принципъ свѣтътъ би се прѣвърналъ на едно вѣчно мѫчение. Този принципъ, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовьта, прѣвръща всичко на добро въ свѣта. Слѣдователно, когато произнасяме името на Бога, прѣдстои ни да се занимаваме съ три вида сили: едни, които творятъ: други, които съграждатъ и трети видъ сили които държатъ всички сили въ равновѣсие. Когато дѣйствуватъ двѣ сили, тѣ всѣкога иматъ единъ общъ резултатъ, или добъръ или лошъ Слѣдователно, ако резултатътъ е лошъ, ние знаемъ, че първиятъ принципъ е взель надмощие. Ако резултата е добъръ, знаемъ, че вториятъ принципъ е взелъ надмощие. Отъ резултата сѫдимъ за принципа Това сѫ все разумни сили. Не мислете, че ние трѣбва да ги подчинимъ. Не, трѣбва само да спазимъ законитѣ. Когато отивате при единъ святъ духъ, вие нѣма да се приближавте тъй, направо, но въ васъ ще се яви единъ трепетъ. Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на земята и ще се намѣрите въ положението на едно малко дѣтенце, всѣка ваша философия ще изчезне и вие ще се чуствате че сте нищожество. Че сте философъ, че сте свършили нѣкакъвъ университетъ че майка ви баща ви сѫ отъ такова високо произхождение, всичко туй ще изчезне, ще ви остане само това, че сте нищо, че сте единъ малъкъ лѫчъ излѣзълъ отъ Бога, и че не сте изпълнили още вашата задача. Нѣкой казва азъ съмъ човѣкъ. Човѣкъ ли си? Че ти до сега мислилъ ли си правилно? Колко пѫти досега си се спиралъ въ пѫтя си! Значи, ако сме пратени да мислимъ, това е една велика задача. Тогава, задайте си въпроса: всички вие, мислили сте до сега? Не, вие сте мислили за много работи, но за Бога мислите само кога? — Когато ви турятъ въ менгемета, въ страдания. При всѣко друго врѣме, щомъ нѣмате страдания, Господъ го нѣма въ мисъльта ви. Защо Го нѣма? Защото ядете и пиете туй, което Той ви е далъ, а като осиромашѣете, като нѣма накѫдѣ тогава си спомняте за Него, тогава Го търсите, понеже Той дава. Разуменъ синъ е онзи, който увеличава талантитѣ. които баща му е далъ. Сега всички вие трѣбва да прѣгледате живота си, да видите, като сте излѣзли толкова хиляди години отъ Бога, какво сте припечелили и да го увеличите. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Най-важното нѣщо, което идва въ сегашната епоха, е да се свържемъ съ Бога и да имаме постоянно Неговото присѫтствие, тъй както слънцето като изгрѣва, изпраща свотѣ лѫчи. Има нѣкои цвѣтя, камъчета, които не виждатъ слънчевитѣ лѫчи. Има души, които виждатъ Бога, има души, които не Го виждатъ. Въ последнитѣ има една мѫка. Най-хубавото състояние е виждането на тия сльнчеви лѫчи. Въ тѣхъ ще видимъ Бога. Тия лѫчи произвеждатъ въ насъ разумностьта. Само тогава ние почваме да мислимъ. Сега, споредъ съвременната математика, въ колко посоки може да се движи една точка въ даденъ моментъ? Не я взимайте като едно цяло. Тя може да се движи въ една посока. Значи, тя ще образува правата линия. И тъй, колко граници има правата линия? — Двѣ граници: А ________________ В Значи, правата линия АВ има двѣ граници. Когато линията се движи, колко граници има? — Четири граници. Точката може ли сама по себе си, да се движи? — Не може. Въ свѣта всичко се движи едноврѣменно. Нѣма отдѣлна часть, която да се движи сама по себе си. Напримѣръ, моята рѫка може да се мърда, но то е по причинана това, че азъ се движа. Когато цѣлото прѣстане да се движи и да мисли, и всѣка отдѣлна часть прѣстава да се движи и да мисли. Слѣдователно, когато една точка се движи, това показва, че цѣлото се движи, цѣлото дѣйствува. Нѣкой може да каже, че една точка или едно тѣло се движи въ пространството. Не, движението на всѣка точка въ пространството прѣдставлява движението на цѣлото въ себе си. Слѣдователно, ако извѣстна мисъль се явява въ васъ, въ дадения случай тази мисъль е свързана съ редъ други мисли, и по тази точка, отъ линията АВ вие трѣбва да намѣрите връзката съ всички тия мисли и жеиания. Запримѣръ, вие замисляте да направите нѣкому едно добро. Казвате: да занеса нѣкому единъ чувалъ брашно, но отлагате да сторите това добро. Туй, което вие намисляте да направите, другъ го почувствува, а трети го извършва. Кой е направилъ доброто? — Този, който го извършва. Той казва: азъ не само че помислихъ това нѣщо, не само че го почувствувахъ, но го извършихъ. Значи, едни отъ хората въ даления случай сѫ тия, които замислятъ доброто, но не го вършатъ. Вторитѣ сѫ отъ тия, които чувствуватъ доброто но не го вършатъ, а третитѣ сѫ отъ тия, които вършатъ доброто, понеже занасятъ чувала. Тогава имаме единъ законъ, казваме, че Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми, а човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми. Защо човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, а Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми? Човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, понеже тѣ сѫ въ врѣмето и пространството. Човѣкъ най-напрѣдъ ще си направи единъ планъ и слѣдъ години ще го реализира. Ние можемъ да намѣримъ този планъ и ще знаемъ, какво мисли да върши. Божиитѣ пѫтища сѫ извънъ врѣмето и пространството. Той каже нѣщо и го направи затуй Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми. Ние не знаемъ какво можеда направи Богъ въ слѣдующия моментъ. Той казва и прави, дѣйствува извънъ нашето съзнание. Затуй, като дойдемъ до Бога, нѣма да се стараемъ да узнаваме Неговитѣ пѫтища, но ще се стараемъ да проучваме туй, което Той прави, да Го подражаваме, да бѫдемъ като Него, и каквото кажемъ, да го направимъ. Кажешъ нѣщо, налрави го! Тия разсѫждения за нѣкои отъ васъ сѫ малко трудни, понеже вие сте дошли облѣчени въ материя, имате такива-онакива отношения и мислите нѣкой пѫть, че не можете да извършите волята Божия. Волята Божия не седи въ великитѣ работи, тя седи въ микроскопическитѣ добрини въ свѣта. Доброто може да го вършатъ и най-малкитѣ сѫщества. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не може да върши добро. Когато говоримъ за доброто, то е най-лесно. Най-лесниятъ пѫть е да се върши добро. Нѣкой мисли, че е мѫчно да се прави добро. Мѫчно е, ако азъ искамъ да дигна единъ чувалъ отъ 100 кгр. наведнъжъ, но ако го раздѣля на 100 равни части и всѣки день, между другата си работа взимамъ по една отъ тия части и я прѣнасямъ, това не е мѫчно. Сега, нѣкои седятъ, седятъ, искатъ да покажатъ изведнъжъ колко сѫ добри, и затуй въ тѣхъ се заражда желание да направятъ единъ монастиръ, или една църква, или да дадатъ нѣколко милиона лева, изведнажъ да блѣснатъ. Е, отдѣ ще взематъ тѣзи милиони? Ама ще ги спечеля. Съ работа колко може да спечели човѣкъ? Вижъ, съ кражба, може и 5 и 10 милиона лева. Слѣдъ като одерешъ 100-ина хиляди кожи на воловетѣ и продадешъ всяка кожа за 100 лв. това прави 10 милиона лева. Да, но 100,000 животни трѣбваше да работятъ, да пожертвуватъ своитѣ кожн заради тебе. Това не е добрина. Великото за въ бѫдеще ще седи въ малкитѣ работи. Като срещнешъ единъ човѣкъ, да му кажешъ една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги, кѫдѣто и да е той като му кажешъ една дума, въ неговото сърце се образува една мекота, една готовность да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направишъ единъ храмъ. Но тъй да я кажешъ, че той да я запомни. После, трѣбва да се научитѣ да пращате на всѣки човѣкъ по единъ милъ погледъ, не да мисли той какво искашъ да му кажешъ съ този погледъ, но погледътъ ви да е такъвъ, че никога да не се забравя. Когато нѣкой човѣкъ се отчаялъ, ти като го погледнешъ, всѣка уплаха, всѣка безнадежность да изчезне, и той да каже: срѣщнахъ единъ човѣкъ въ свѣта, чрѣзъ когото Богъ ми помогна. Срѣщнешъ другъ човѣкъ, който помислилъ да върши нѣкакво прѣстѫпление, ти като го погледнешъ съ единъ милъ погледъ, той да каже. благодаря на този човѣкъ че ме спаси. Ами защо имате очи? Вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ такива, че чрѣзъ тѣхъ да се проявява Божията Любовь. Който ви погледне, да знае, че Богъ проглежда чрѣзъ тѣхъ. Този погледъ да внесе любовь, вѣра, едно дълбоко чувство въ човѣка, че той да каже: срещнахъ единъ човѣкъ и никога нѣма да забравя неговия погледъ. Какво по-хубаво, по-красиво отъ това? Колко хора може да срещнете съ такъвъ погледъ? Казано е въ песеньта: „Мили погледъ на очитѣ, туй езикъ е на душитѣ. Сладка дума на устата, туй езикъ е на сърцата.“ Ами ушитѣ за какво сѫ? Трѣбва да имашъ толкова тънъкъ слухъ, че да можешъ да чувашъ не само на разтояние единъ километъръ, но като насочишъ ухото си, да можешъ да чувашъ на 100, на 200 клм. пъшкането на нѣкоя душа, която се мѫчи и да й помогнешъ. Това наричамъ азъ развитъ слухъ на Мѫдростьта. Не трѣбва само да се афектираме. Разумния животъ изключва всѣкаква афекция. Добрия човѣкъ не казва, хайде, елате да помогнемъ. Той е силенъ самъ да помага. Той ще направи доброто, и никой нѣма да го знае. Това е толкова малко за него. Добриятъ човѣкъ има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да завърти този Божественъ ключъ и всичко става. Той нѣма да каже: елате тукъ да помагате. Кѫщата се запали, елате да гасимъ. Ще ви задамъ другъ вълросъ: защо сѫ създадени рѫцѣтѣ, защо сѫ създадени краката? Какъ бихте отговорили? Краката сѫ създадени за да ходи човѣкъ въ добрия пѫть, да ходи въ доброто. Рѫцѣтѣ сѫ създадени за правото, да помагате. Слѣдователно, като си дигнешъ рѫката, да знаешъ, че твоята рѫка е създадена за правото. Като погледнешъ на краката си да знаешъ, че тѣ трѣбва да вършатъ добро. А ти като погледнешъ краката си, казвашъ: чакай да видя, хубави ли сѫ тѣ, бѣли ли сѫ, ще ги хареса ли нѣкой? Азъ като правя добро, като влѣза въ нѣкоя бѣдна колиба, при нѣкой нещастенъ човѣкъ, всѣки ще хареса краката ми. Тѣ сѫ крака на доброто, които вършатъ волята Божия. Кой нѣма да хареса една рѫка, която е готова да работи, да принася благото за другитѣ? Кой нѣма да обича тази рѫка? Всѣки щея хареса, всѣки ще я цѣлува. Нѣкой те бие, но тази рѫка дойде да те спасява и те спаси. Нѣма ли да я обичашъ? — Ще я обичашъ, Следователно, нашитѣ рѫце трѣбва да бѫдатъ изразъ на Божията Правда. Като помисля за рѫцете си, трѣбва да кажа: Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на великата Божия Правда. Като погледна на краката си, да кажа. краката ми трѣбва да ходятъ въ великата Божия Добродѣтель. Всѣки день, като ги поглеждамъ, това трѣбва да си спомнямъ. Ако постѫпвате така, знаете ли какъвъ прѣвратъ може да стане съ васъ? — Не щѣхте да имате тия замислени, потъмнели, съ хлътнали очи, лица обезнадеждени. Ще си кажете: Чрѣзъ моитѣ рѫце ще работи Божията Правда. Чрѣзъ моитѣ крака ще работи Духътъ Бо жий, Божията Добродѣтель. А ние, напущаме реалното и търсимъ вънка нѣкѫде Божията Правда и Божията Добродѣтель. Божията Добродѣтель не може да се прояви извънъ нашитѣ крака. Божията Правда не може да се прояви извънъ нашитѣ рѫцѣ. Кажете ми сега, тъй, както сме организирани, може ли да се прояви Божията Правда и Добродѣтель вънъ отъ нашия организъмъ? Ако свѣтлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се прѣчупи и образува ѫгълъ, тя не може да се види. Само когато стане едно прѣчупвае на слънчевитѣ лѫчи, само тогава тѣ сѫ видими. Слѣдователно, Божията Правда и Божията Добродѣтелъ сѫ видими само тогава, когато срещнатъ едно малко съпротивление. И за доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото въ свѣта. Злото е едно малко прѣпятствие, за да отклони лѫча на Божията Добродѣтель. И неправдата сѫщо е едно малко прѣпятствие, за да се яви Божията Правда. Тъй щото, ще видите, че всички неща, които считате днесъ нещастия сѫ били срѣди, прѣзъ които Божественото се прѣчупва и проявява. Единъ день, когато научимъ тази по-висока философия на живота, ще можемъ да излеземъ изъ тия срѣди. За примеръ, било е врѣме, когато рибата е живѣла извънъ водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учила на закона на хвърченето. Млѣкопитающитѣ, слѣдъ като сѫ научили законитѣ на растителния животъ, се прѣвърнали въ хора, почнали сѫ да мислятъ и да ходятъ изправени. Слѣдователно, така и ние единъ денъ ще излѣземъ отъ сегашния животъ и ще влѣземъ въ закона на ангелитѣ. Тогава тѣзи ограничени условия постепенно ще се прѣмахнатъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще се минатъ, може би, повече отъ милиони години, докато станемъ ангели, но ще влѣземъ въ свѣта на ангелитѣ, дѣто животътъ ни постепенно ще се подобрѣва и като дойдемъ до фазата на онази абсолютна интелигентность, ние ще знаемъ, какъ да прѣвръщаме, формата си. Това, обаче, е въпросъ на далечното бѫдаще. Най-важното е, можете ли вие да бѫдете справедливи, добри въ сегашния моментъ? Не че не сте добри, не че не сте справедливи, но азъ забѣлѣзвамъ, че въ ученицитѣ на окултната школа има едно индивидуализиране. По нѣкой пѫть вие сте разпръснати, разсѣяни въ съзнанието си, и трѣбва да дойде отвънъ нѣкоя голѣма бѣда, за да ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате да се бранитѣ, но неразумно: Вие още не мислите, какъ прѣживѣватъ другитѣ, за да имъ помогнете, а всѣки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по единъ кривъ пѫть. При сегашното ваше състояние, да кажемъ, че ви срещна, азъ нѣма какво да очаквамъ отъ васъ, да ме обичате, нито вие да очаквате отъ мене, азъ да ви рбичамъ. Азъ само ще очаквамъ момента да проявя онази Божествена Любовъ, къмъ васъ, и вие да я проявите къмъ мене. Божественото въ менъ, и Божественото въ васъ трѣбва да се прояви. Въ моето съзнание, и въ вашето съзнание трѣбва да се проявятъ тѣзи два момента, и да си кажемъ: отъ сега нататъкъ ще оставимъ Божественото да се проявява. Ние нѣма да запушимъ този Божественъ тласъкъ, импулсъ, и ще изпълнимъ волята Божия. Подпушването на Божественото въ насъ ражда всички страдания. Страданията показватъ, че като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ насъ, ние реагираме срѣщу неч; тогава става подпушване въ насъ. Обаче, трѣбва да знаемъ, че въ Божественото нѣма обратни дѣйствия. Тази Божествена енергия ще си пробие пѫть и ще прѣчупи не само нашата ограда, но и кюнцитѣ ни и ние казваме тогава: пострадахъ много. Защо? Защото съ сърцето, съ ума си не си отговорилъ на този Божественъ импулсъ. Когато човѣкъ дълго врѣме реагира срѣщу нѣкоя Божествена мисъль, Богъ казва: „Дигнете този човѣкъ отъ земята! Доведете другъ на неговото мѣсто, чрѣзъ когото водата може да върви правилно“. Ако оставите Богъ да дѣйствува въ васъ, Той ще ви благослови. А сега, всички болести, които идватъ у васъ — коремоболие, ревматизъмъ, гръбъ ви боли, това-онова — всичко туй е резултатъ на вашитѣ грѣхове. И вие слѣдъ всичко това търситѣ лѣкарь, искате да ви правятъ инжекции. Азъ ще ви кажа, какъ трѣбва да се лекувате. Вие можете да се лекувате, като изправяте вашитѣ прѣгрѣшения. Направишъ едно прѣгрѣшение — изправи го, ще ти мине корема. Направишъ друго прѣгрѣшение — изправи го, главоболието ти ще се махне. Вашитѣ грѣхове сѫ създали болеститѣ ви и вие никога нѣма да се освободите отъ тѣхъ, докато не ги прѣмахнете. Нѣкой казва: много съмъ нервенъ. Знаете ли какво нѣщо е нервностьта? — Грѣхове сѫ това. Кой не е нервенъ? Я вижте кой и да е пияница, не е ли нервенъ? Въ пиянството има и блудъ, и кражби, и убийства. И сега, нѣкои току идватъ при мене, и ме питатъ: какво трѣбва да правимъ? Рѣшете да изправите коренно, не изведнъжь, но съзнателно всички ваши грѣхове, да прѣмахнете всички причини на злото, и ще видите, какъ всичко ще се изправи. Гърбътъ те боли нѣщо — вижъ каква грѣшка си направилъ още днесъ. Минавашъ по улицата, Господъ ти казва: „Кажи една блага дума на този човѣкъ!“ Ти минешъ, заминешъ, не се спирашъ, но като се върнешъ дома си, гърбътъ те боли. Защо? — Не си се спрѣлъ да кажешъ една блага дума. На другия день ти дойде една мисъль да отидешъ при нѣкоя бѣдна вдовица: или нѣкое сираче, но ти се спирашъ, почешешъ се по главата, казвашъ си: е, нека отиде другъ нѣкой братъ, азъ имамъ работа сега. Не се минава дълго врѣме, и главата ти те заболява. Защо? — Тази вдовица е влѣзла въ главата ти. Ако ме слушате, нѣма да бѫдете хилави. Азъ гледамъ въ провинцията, нѣкой влѣзълъ въ вана, разтриватъ го, мажатъ го съ масло, лѣкуватъ го. Казвамъ: това не е правиятъ начинъ за лѣкуване. Не, ще рѣшимъ основно: като станемъ сутринь, да се помолимъ Богу, да ни покаже, какъ да извръшимъ волята му, защото при туй извършване волята Божия се обуславя моето умствено, сърдечно и волево състояние. При изпълнение волята Божия ще се подобри даже и физическото ми състояние. И сега, на тукъ — на — тамъ, уволняватъ те, страдашъ. Защо? — За идеитѣ ми, Не ви уволняватъ за идеитѣ ви, а за погрешкитѣ ви. И азъ искамъ вече да видя, онѣзи, които ме слушате, кой пѫтъ ще изберете. Вие можете сами да оправите пѫтя си. Нѣма сила въ свѣта, която може да ни противодѣйствува. Но кога? Когато сме чисти, когато сме добри Когато сме нечисти, всѣкога ще бѣгаме. Ще запомните тази философия! Казвате: ние знаемъ много. Ще прѣстанете съ това. Какво знаете? — Че линията имала двѣ граници. Че правата линия като се движи образува плоскость, и тогава има четири граници, а плоскостьта като се движи образува кубъ, и тогава има шесть граници. Какво значи това? Всичко се движи въ свѣта. Не мислете, че като се отказвате да вършите волята Божия, тъй ще мине. Богъ работи въ свѣта и тежко ономува, който се отказва да върви съ Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскость и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Богъ иска: ще го направите или разумно, или неразумно. Ако вършите разумно волята Божия, ще мязате на една кофа, която носи чиста вода, и ако не се противите, ще я внесете дома си. Ако вършите неразумно волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, съ която носятъ нечиста вода и смъртьта ще ви покоси. Слѣдователно, праведнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи чиста вода, а грѣшнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи нечиста вода. Ако има повече грѣшни хора въ свьта, значи тия хора ядатъ и пиятъ, и ще трѣбватъ повече кофи за изнасяне нечистотиитѣ, Та въ дадения случай, при сегашнигѣ условия, вие ще вземете две позиции, нѣма изборъ — или пѫтя на доброто, или пѫтя на злото. Слѣдъ като научите това, ще дойде или пѫтя на Любовьта, или пѫтя на умразата: или пѫтя на свѣтлината, или пѫтя на тъмнината. Друга алтернатива нѣма. Да не мислите, че има друга философия! Казвате: е, да сѫ живи дѣцата! Но слушайте! Дѣцата ще бѫдать живи и здрави, ако вършите волята Божия. Мѫжътъ ви ще бѫде живъ и здравъ, ако вършите волята Божия. Не вършите ли волята Божия, нито дѣцата ви, нито мѫжътъ ви, нито жената ви ще бѫдатъ живи и здрави. Туй ще го опитате навсѣкѫдѣ. Ще знаете, че като ученици трѣбва да имате единъ моралъ. Нѣма нищо скрито — покрито. Когато направите една погрѣшка, нѣма да се извинявате, но ще кажете: направихъ една погрѣшка, ще я поправя. Трѣбва да знаемъ, кои нѣща сѫ допуснати въ дадения случаи, и кои не. При сегашнитѣ условия има извѣстни блага, за които хората не сѫ готови да ги използуватъ. Ако вие нахраните едно малко дѣте съ твърда храна, какво ще стане? — Смъртьта ще дойде. Нѣкой казва: азъ искамъ да почувствувамъ нѣщо силно, да имамъ силни прѣживѣвания. Знаете ли какво могатъ да ви причинятъ тия силни удоволствия, които вие искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могатъ да разтопятъ тѣлото ви. Не си играйте съ голѣмитѣ прѣживѣвания! Играйте си съ онѣзи малки прѣживѣвания на любовьта. Туй мекото, приятното прѣживѣвание, то е Божествено, а онѣзи голѣмитѣ прѣживѣвания, това сѫ главни, които могатъ да прѣдизвикатъ цѣлъ пожарь. Нѣкой казва: азъ ще стана много голѣмъ, като планина, побѣдилъ съмъ всичко. И наистина, гледамъ този човѣкъ, разширилъ се, разпрострѣлъ се изъ цѣлия козмосъ. Не се минава и единъ часъ врѣме, този който се разпрострѣлъ изъ цѣлия козмосъ, ходилъ изъ цѣлия свѣтъ, сега се смалилъ, станалъ много малъкъ и казва: какво стана съ мене? Той не разбира Божия законъ. Никѫде не е ходилъ, но той е като нѣкой пиянъ човѣкъ. Мяза на онзи пияница, който, като се напилъ, майка му казва: „Синко, ти съ този умъ нѣма да въртишъ кѫща“. Той легналъ на земята и казалъ на майка си: „Мамо, ела да видишъ, какъ въртя кѫща! Като дойдатъ у васъ тия чувства на пияницата, тогава и ние, като него, въртимъ кѫща. Ще се пазите отъ психологическото пиянство. Чувствата у васъ трѣбва да бѫдатъ постоянни. Като се каже думата „любовь“, да се разбира любовь. Тази дума е свещена въ всичкитѣ нейни прояви. Щомъ кажешъ думата „любовь“, трѣбва да бѫдешъ готовъ на всички жертви. Туй разбирамъ любовь! А това, което вие наричате любовь, то е любовь отъ картошки. Ами, че по какво се отличаватъ хората на новата култура отъ другитѣ хора? За насъ казватъ, че сме били много кротки. Да, дѣйствително много кротки сме, но не сме още такива. Азъ казвамъ: тѣзи хора на новото още не сѫ минали подъ този силенъ Божественъ огънь. Вие едва сте заченати, и азъ се опасявамъ да не би да ви пометнатъ. Нѣкои отъ васъ сѫ заченати, но страхъ ме е да не дойде нѣкой силенъ вѣтъръ да помете всички плодове отъ дървото. Тамъ е всичката опасность, да не би човѣкъ да се пометне. Родимъ ли се веднъжъ, фактътъ е свършенъ. Нѣма да има сила въ свѣта, която да ни помръдне. Докато се родимъ, трябва да се държимъ за Бога. Та отъ всинца ви се изисква непрѣодолима вѣра, безъ абсолютно никакво съмнѣние. Богъ е започналъ туй дѣло, и Той ще го доизкара. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на туй дѣло. То е свършенъ фактъ. Ако вѣрвате, фактътъ е свършенъ, ако не вѣрвате, не е свърщенъ. За другитѣ не е свършенъ, за насъ е свършенъ. Тъй щото, споредъ насъ, въ дадения случай, Богъ е, Който дѣйствува. Неговата воля е да бѫдемъ любящи, мѫдри и да сме носители на Божествената свѣтлина. Като се върнете дома си, нѣма да кажете: е, тъй се говори то. Не, ще погледнешъ рѫцѣтѣ си и ще кажешъ: мога ли да върша Божията Правда? — Мога. Ще погледнешъ краката си и ще кажешъ: мога ли да бѫда изразъ на Божията Добродѣтель? — Мога. Ще бѫдешъ смѣлъ и силенъ. Ще срещнешъ мечката, ще я помилвашъ. Ще си кажешъ: дали ще ме разбере? — Ще те разбере. Ами ако ме ухапи? — Нѣма да те ухапи. Щомъ си съ Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Азъ те познавамъ“. Нѣма сѫщество, което да не се подчинява на Бога. Ако Богъ е въ васъ нѣма какво да се плашите. Ако е въ мене и въ васъ, като се срещнемъ, и двама ще се радваме. Богъ е тази възвишена интелигентность, която рѫководи свѣта. Нѣма да сѫдимъ никого, но ще знаемъ, че Богъ, тази възвишена интелигентность, ще изглави всичко, ще прѣвърне всичко за добро. Каквито погрѣшки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да побѣдимъ. Азъ искамъ, всѣки единъ отъ васъ, като се върне сега дома си да се замисли и да каже: азъ ще върша волята Божия. Нека всѣки се моли, щото Богъ да прѣодолѣе надъ всичко и да дойде царството Му на земята. Вие чакате да дойде царството Божие отъ нѣкѫдѣ другадѣ. Не, ще станете сутринь и ще кажете: азъ желая да дойде Царството Божие на земята и да бѫда носитель на Неговата свѣтлина! Ти Го пожелай и То ще дойде. Господъ работи въ свѣта. Като Го пожелаемъ всинца, Господъ ще извърши това. Значи, ние всинца трѣбва да отворимъ сърцата си за Господа, а по нѣкой пѫть вие затваряте сърцето си за Господа. Върнете се дома си и казвате: азъ бихъ вървѣлъ въ това братство, но има прѣпяствия. Че въ кое братство нѣма прѣпятствия? Въ туй братство нѣма никакви прѣпятствия. Ти крака нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави? Рѫцѣ нали имашъ? Имамъ. Здрави ли сѫ? Здрави. Очи нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави сѫ значи, ти не си куцъ, не си сакатъ, не си слѣпъ, не си глухъ, нѣмашъ никакви прѣпятствия, човѣкъ на мѣстото си. Отъ тази вечерь искамъ вече да бѫдете други! Искамъ да бѫдете малко по-сладки, съ единъ градусъ повече, по-разширени, по-добри и да желаете доброто единъ на другъ. Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, за да изпрати Богъ своето благословение, та у всинца ви да се увеличи доброто, любовьта, свѣтлината, но не привидно. Въ Божествения свѣтъ има единъ обратенъ законъ. Човѣкъ може да прояви любовьта, когато е въ най-лошо положение, когато е въ най-голѣмата сиромашия, а когато е най-богатъ, тогава има най-малки условия. Сѫщиятъ законъ е и за знанието. Когато човѣкъ има най-много знания, той има най-малъкъ шансъ да прояви свѣтлината, а когато е най-голѣмъ невѣжа, има най-голѣмъ шансъ. Тогава не че е невѣжа, но е като дѣте и въ него има най-голѣми възможности. Щомъ, е богатъ, щомъ има знания, той се орахатява и казва: азъ съмъ богатъ, имамъ знания, нищо не ми трѣбва. Той нѣма сртемежъ. Тъй щото ние имаме много знания. Отъ тази вечерь, отъ тозъ Божественъ часъ започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: Учителю, азъ искамъ да си отмъстя по правилата на новото учение, споредъ закона на Любовьта. По старому зная какъ да си отмъстя. Толкова врѣме мислихъ, какъвъ методъ да избера по новото учение, та като си отмъстя нѣкому, завинаги да ме помни. Сега и азъ отъ васъ искамъ, да си отмъстявате като тази ученичка, по новия методъ: та да ви помнятъ. Казвамъ й: „Много хубаво ще ти кажа.“ Сега азъ ви пожелавамъ да си отмъстявате по новия начинъ, споредъ законитѣ на новото учение, учението на Любовьта, та всички да ви помнятъ! Т. м. — Мирътъ носи Божията радость. * 35-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 16. VII. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малкото приложение. Т. м. Прочетоха се резюметата отъ темитѣ: „Най-добриятъ начинъ за примирение“ и „За кого грѣе слънцето?“ Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Кой е първиятъ поетъ“. Думитѣ иматъ смисълъ дотолкова, доколкото тѣ засѣгатъ живота. Не всички думи засѣгатъ живота. Прѣдставете си, че даденъ крѫгъ изразява живота. Мислите ли, че всички капки, които падатъ върху единъ цвѣтъ, иматъ влияние върху него? Сега вие трѣбва да мислите, безъ да потвьрждавате. Азъ не искамъ да потвърждавате. Когато човѣкъ опита нѣщо, само тогава може да го потвърди. Значи, въ даденъ случай ние можемъ да опитаме само ония капки отъ водата, които влизатъ въ състава на организма. Тъй сѫщо нѣкой пѫть може да ви се говори много въ една бесѣда, но отъ цѣлата бесѣда само една дума може да ви ползува. Азъ мога да ви кажа слѣдното: обичамъ ви, желая вашето добро, ще ви направя кѫща, ще ви дамъ пари, дѣцата ви ще осигуря и т. н. Мислите ли, че това ще повлияе върху вашия животъ? Мислите ли, че ще станете по-добри? Не, човѣшкитѣ обѣщания често ставатъ една голѣма спънка въ живота. И колкото повече вие се вслушвате въ обѣщанията на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате. Ще бѫде смѣшно, ако способниятъ ученикъ го убѣждаватъ съкласницитѣ му, че е способенъ, че е първокласенъ ученикъ. Той самъ трѣбва да знае това. Като седне да учи, да рѣшава задачи и може да разрѣши всичкитѣ задачи, той знае, че е способенъ. Хубаво, ако вие не можете да разрѣшите една задача на милосърдието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на търпѣнието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на вѣрата правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на надеждата правилно, питамъ ви тогава: въ какво седи вашата способность? Ще кажете: азъ не съмъ търпеливъ, но съмъ уменъ човѣкъ. Умъ безъ търпѣние, това е колело безъ ось. Смѣшно е като казва, че билъ уменъ човѣкъ. Да, той е едно хубаво колело безъ ось. Съ това колело малкитѣ дѣца могатъ да си играятъ, да го търкалятъ, както искатъ, да го пущатъ отъ който и да е върхъ да се движи и пада надолу. Нѣкой пѫть и васъ могатъ да ви търкалятъ, като това колело. Дойде нѣкой, пошушне ви нѣщо като нѣкой бръмбарь, тури ви на това колело и вие цѣлия денъ се търкаляте отъ върховетѣ надолу. Като срѣщнете голѣмо прѣлятствие, катурнете се и казвате: усѣщамъ се крайно неразположенъ! Това значи, че колелото е паднало и се е обърнало въ хоризонтално положенне. Азъ казвамъ: това колело е безъ ось. Сега, надпрѣварването на ученицитѣ трѣбва да бѫде въ това, да разрѣшаватъ правилно задачитѣ си. Вие ще кажете: ние сме разрѣшили много задачи. Не, въ училището има програми, задачи, които трѣбва да разрѣшите. Въ I класъ се разрѣшаватъ из вѣстни задачи: въ II класъ — други: въ III, IV, V, VI, VII, VIII — пакъ други. Като влѣзете въ универ-ситета, и тамъ сѫщо има задачи за разрѣшение. Като излѣзете отъ унивѣрситета, чакатъ ви още по-сложни задачи. Запримѣръ, ако ви дадатъ една задача да примирите двама души, какъ ще постѫпите? — Ще имъ поговоримъ. Добрѣ, ще имъ говорите, но какъ? Примирението почива на единъ математически законъ. Трѣбва да разбирате примирението — то е великъ законъ. Трѣбва да разбирате положителнитѣ и отрицателнитѣ сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трѣбва да отнемете отъ единия часть отъ неговия мѫжки принципъ, отъ неговата сухота и да му прѣдадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите сѣмето съ почвата, трѣбва да паправите почвата мека. Какъ ще примирите сѣмето съ почвата? — Като направите почвата мека. Почвата може да даде приемъ на сѣмето, само като стане мека. Тъй ще може растението да извади отъ почвата необходимитѣ сокове и при това да й даде нѣщо. Човѣкъ, като се примирява съ себе си, работи по сѫщия законъ. Често човѣкъ трѣбва да примирява двѣтѣ части на тѣлото си. Защо? Защото нѣкой пѫть човѣшкото е раздвоено на лѣва и дѣсна половина. Лѣвата страна не се подчинява на дѣсната, има споръ на клѣткитѣ отъ лѣвото полушарие на мозъка съ клѣткитѣ отъ дѣсното полушарие на мозъка. Тѣ цѣль день спорятъ и не само спорятъ, но и воюватъ помежду си. Казвате: главата ми се наду! Какъ нѣма да се надуе? День, два, три, продължава тази война, надува се главата ти, разбира се, и тогава природата ти прати нѣкоя болесть, за да те излѣкува. Като полежишъ 2 — 3 недѣли, тази енергия се изразходва и ти ставашъ много кротъкъ. Казвашъ си: слава Богу, просветна нѣщо въ ума ни. Какво значи това? — Часть отъ грубата енергия на мѫжкия принципъ се е трансформирала, нѣщо меко е дошло. Усѣщате, че малко топлина е дошла въ сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Свѣтлината това е силата, която сѫщо внася мекота. Тъмнината внася твърдость. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ и срещнете тъмнина, ако не разбирате законитѣ, вие може да си счулите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напрѣднали духове, ако не спазватъ законитѣ, изпитватъ противодѣйствието й. Туй, впрочемъ, е казано мимоходомъ. Ние, като говоримъ за тъмнината, се отдалечаваме отъ въпроса. Тази сутринь една сестра, като чела послѣдната бесѣда отъ I серия, ме запита какъ да разбира Господа като условие и Господа като срѣда. Казвамъ й: това е много дълбока философия. Богъ не е нито условие, нито срѣда. Той създава условието и срѣдата, не може да бѫде нито условие, нито срѣда. Той е извънъ срѣдата и извънъ условията. Въ примѣра е турено, че трѣбва да познаваме Бога, т е трѣбва да знаемъ, какъ Богъ дѣйствува въ тази срѣда. Послѣ, трѣбва да познаемъ Бога, какъ дѣиствува въ условията. Богъ действува въ срѣдата по единъ начинъ, а въ условията — по другъ начинъ. Тамъ е казано: ако ние живѣемъ въ Бога, не можемъ да Го познаваме, т. е. ако ние искаме да бѫдемъ като Бога, да живѣемъ въ Него, какъ ще Го познаемъ? Чудни сте! Като живѣеге въ вѣчностьта, какво ще познавате? Вѣчното се стреми да познае малкитѣ работи, своитѣ части. Богъ се стреми да види съотношенията между всичко онова, което Той е създалъ. Ние се стремимъ да познаемъ онзи източникъ, отъ който сме излѣзли. Върху тия спорни въпроси много философи сѫ дали 20—30 години отъ живота си за разрѣшението имъ като ги питаме, какво сѫ спечелили, казватъ: окаляхме само умоветѣ си. Защо? Защото сѫ питали, какъ се е появило злото въ свѣта, има ли грѣхъ, или не и т. н. Нѣкой казва: Богъ навѣрно има недостатъци. Ти отдѣ зчаешъ това? Значи, ти си надъ Него, та знаешъ Онзи, който сѫди, трѣбва да знае повече отъ този, когото сѫди. Съ каква мѣрка мѣришъ, та казвашъ, че у Бога има зло? Смѣшно е, когато мѫтната вода почне да прѣцѣнява, до колко чистата вода е нечиста. Нѣма никаква философия тукъ! Слѣдователно, въ дадения случай само онова е разбрано, което човѣкъ може да възприеме, да асимилира въ себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвѣте въ гората и се намирате между други не толкова благородни цвѣтя. Вие ще се намѣрите въ едно неприятно вамъ общество, между магарешки трънъ, между хмѣлъ и др нѣкои подобни растения. Вие като растеге, съ тѣхъ ли ще се занимавате, или съ васъ? Сега вие се занимавате съ въпроса. Защо Богъ е турилъ магарешкия трънъ до васъ. Не, трѣбва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръне. Тѣ, по своето естество сѫ толкова благдродни, колкдто и вие. Магарешкиятъ трънъ, въ нѣкои отношения, за васъ може да нѣма тия качества, каквито вие изисквате. По отношение на природата, обаче по отношение на службата, която извършватъ, тѣ сѫ на мѣстото си. Нъкои цитиратъ единъ стихъ отъ апостолъ Павелъ, че Господъ е направилъ нѣкои сѫдове за почесть, други за безчестие. Той констатира единъ фактъ. И вие нали правите сѫщото? Въ едно гърне готвите, въ друго туряте помия. Питатъ: кое гърне е за прѣдпочитане? И двѣтѣ не сѫ на мѣстото си? Чудни сте вие! Онова гърне за помията изваждате навънъ казвате: такива хора, такива гърнета не искаме. Тогава трѣбва да се откажете и да ядете. Защо? Като ядете, ще имате и помия. Съ какво ще я изхвърлите, съ вашето чисто гърне ли? Не, ще имате едно нечисто гърне. И много отъ вашитѣ мисли и желания заематъ мѣстото на такива гърнета, съ които вие трѣбва да изхвърлите вашата помия. Вие казвате: тия мисли не ги искаме, тия желания не ги искаме. Казвамъ: да въ една кѫща се допуща само едно гърне за помия, но ако имате сто такива гърнета, вие вървите въ кривия пѫть. Едно гърне за помия и сто гърнета за чиста вода ви трѣбвать Такава е пропорцията. Щомъ обърнете процеса и въ кѫщи си имате сто гърнета за помия, а едно за чисата вода, вие сте на кривъ пѫть. Тогава, като се влѣзе въ кащата ви, усеща се само воня. Такива хора наричаме лоши, навсѣкѫдѣ вонятъ. Тѣ имать особено мнѣние за себе си, но отдалечъ вонятъ, издавать се. Казватъ: ние извършваме една важна служба. Условията, при които сте поставени тази вечерь, вие трѣбва да ги използувате още сега, а не утрѣ. Тази вечерь може да използувате много отъ тия условия. Когато се говори. За извѣстень принципь, мнозина правять общо заключение Запримѣръ, общото заключение, че трѣбва да се любимь, че Богъ е Любовь, е вѣрно, но ако тази любовь е едно велико, силно течение въ свѣта, като се пусне въ вашата градина, ще я разкопае ще завлѣче всичката пръсть и останать само камънитѣ, питамь тази любовь каква полза е принесла на вашата градина? — Никаква. Слѣдователно, отъ тази велика любовь ще отдѣлите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата и да се попива. Въ дадения случай, това е вашата любовь. Вие казвате: Ами голѣмата Божия Любовь? Че тази любовь именно движи цѣлия козмосъ, слънцето, всички други слънца и планети. Ако вие не знаете да отдѣляте малката вадичка, какъ ще излолзувате това голѣмо течение? - То ще помете всичко. Друго вьзражение. Казвате: Любовьта не е такава сила, която помита — Любовьта не помита, когато не й се противишь, но когато й се противишь, тя всичко помита Въ Любовьта има единъ важенъ законъ. тя абсолютно не тьрпи никаква нечистота. Единъ отъ основнитѣ принципи на Любовьта е, че тя съ първото свое проявление носи чистота въ себе си. Има светии, които сѫ живѣли 20 години осамотено, постили сѫ, търсили сѫ Господа, измѫчвали сѫ се, занемарявали сѫ ср, дрехитѣ имъ се окѫсвали, брадясвали сѫ, за нищо не сѫ мислили, но въ деня, въ който почувствували Божията Любовь, съживѣвали се, очитѣ имь просветвали. Срѣсвали си коситѣ, измивали си краката, тѣлото — веднага у тѣхъ се появявало чувство къмъ хубавото и красивото. Туй виждаме и въ свѣта, Всѣки, който почувствува любовьта, веднага започва да се докарва. Купува си нова връзка, палто ново или друго нѣщо. Защо? — Любовьта е дошла, въ каквато и да е форма. Едно отъ качествата на Любовьта е абсолютната чистота. Като казали на Давида, че дѣтето му се е разболѣло, тои плакалъ молилъ се за него, но като умрѣло, почувствувалъ едно облекчение, разбралъ, че е вървѣлъ по кривъ пѫть. Станалъ измилъ се и благодарилъ на Бога. Трѣбваше да умре това дѣте, за да изчисти грѣховетѣ на баща си. Не си правете илюзии, че наши тѣ грѣхове може да се простятъ по другъ начинъ. Казвате: Богъ е Любовь. Да, но Любовьта обича чистотата. Ако Давидъ бѣше съзналъ своята псгрѣшка прѣди да дойде Натанъ, туй дѣте шѣше да остане живо. Но трѣбваше да дойде Натанъ, да го мушне съ остена. Давидъ каза: „Азъ съмъ царь, азъ се разправямъ съ тия работи, азъ съмъ законъ, мога да правя каквото искамъ!“ Господъ казва на Натана: „Такъвъ ли е примѣрътъ, който ще даде този овчарь, когото взехъ отъ стадото и направихъ царь?“ Отиде Натанъ да му говори, но не го стресна изведнъжъ. Той му каза: „Царю, въ единъ градъ имаше единъ богатъ човѣкъ съ много овце, а другъ — сиромахъ, само съ една овца. На богатия човѣкъ дойдоха гости. Той взе овцата на бѣдния човѣкъ и я закла. Какво трѣбва да се направи съ този човѣкъ?“ — Смъртно наказание за него! каза Давидъ. Ти си онзи човѣкъ! Когато дойде Господъ, тъй ще каже и на вась: „Ти си онзи човѣкъ, който си извършилъ пакость“ Какво направи Давидъ? — Коленичи, плака дълго и написа 51 псаломъ, изповѣда се. Туй е благородството на неговата душа! Сега мнозина отъ васъ искате да станете ученици. Вие сте отъ много голѣмитѣ философи, отъ много голѣмитѣ грѣшници. Разбирате ли какво значи „грѣшници“? Грѣшници сте вие като ме критикувате. Нито единъ нѣма право да ме критикува! Азъ съмъ огледало за васъ. Щомъ се занимавате съ мене, Господъ ще изкара всичкитѣ ви грѣхове навънъ. Знаете ли какво нѣщо е грѣхъ? Грѣхъ е да убиешъ една душа. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да излѣзе и да каже, кого азъ съмъ спрѣлъ въ пѫтя му къмъ Бога. Че дошла нѣкоя сестра при мене, че седѣла два-три часа повече отъ другата, що отъ това? Че една яла повече, а другата по-малко, що отъ това? На едната съмъ далъ 10 круши, на другата — една, що отъ това? Казвате: нали трѣбва да има равенство, братство? Чудна философия! Едната яде повече, другата по-малко — нищо повече. Може да ядете толкова, колкото искате. Казвате: каква е тая привилегия? Тукъ трѣбва да има редъ и порядъкъ! Я ми кажете, дѣ е порядъкътъ въ свѣта? Не, ще дойде Натанъ при васъ, ще ви каже: „Ти си онзи човѣкъ!“ Натанъ иде всѣкога и когато дойде съ остена си . . . Вие седите и си мислите: ние вървимъ по пѫтя. Този, който върви по пѫтя, трѣбва да върви съ свѣтлина ни въ лѣво, ни въ дѣстно, той трѣбва да върви напрѣдъ. Вие не трѣбва да се спирате при погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Видишъ ли нѣкоя погрѣшка у другитѣ хора, радвай се, че я нѣмашъ ти. Видишъ ли у себе си нѣкоя погрѣшка, радвай се пакъ, че можешъ да я изправишъ. Радвай се всѣкога, и когато имашъ погрѣшки, и когато нѣмашъ. Въ единия случай ще имашъ едно упражнение, да покажешъ волята си, какъ ще изправишъ единъ лошъ навикъ. Научилъ си се да пушишъ тютюнъ. Ще си кажешъ: азъ сега ще опитамъ волята си, нѣма да пуша. Като кажешъ, че нѣма да пуша, ще ти притъмнѣе на очитѣ 20 пѫти ще ставашъ ще се разхождашъ изъ стаята, ще пухтишъ, слугинята ще хокашъ, жена си ще хокашъ. . . Не, ще бѫдешъ тихъ, ще си кажешъ: и безъ тютюнъ мога. Вземи си едно кило череши, вмѣсто една цигара. Ама не си наученъ тъй - ще се научишъ, нищо повече! Съ това ще се уякчи вашата воля Или, имате другъ недостатъкъ: нетърпеливъ сте. Ще упражнитѣ волята си, ще кажете: ще бѫда търпеливъ! Нѣкой пѫть нѣкой иска да ви прѣдизвика нѣщо. Ще се стегнешъ въ този случай, ще гледашъ да побѣдишъ. Ако не можешъ да издържишъ зарадвай се, кажи си: вториятъ пѫть ще видя кѫдѣ е неприятельтъ. Тъй, три четири пѫти ще опитвашъ, докато заемешъ надмощие. Всичкитѣ недѫзи, които имате, сѫ дадени, за да калятъ вашата воля. Туй става по негативенъ начинъ. Положителниятъ начинъ е другъ. Да кажемъ, че ми даватъ задача да изтърпя извѣстна обида. Това е най-малкото, което мога да направя. Каже ми Господъ: „Ще продадешъ кѫщата си, съ която си осигурилъ жена си и дѣцата си и ще раздадешъ всичко на сиромаситѣ!“ Кѫдѣ се иска по-голѣма воля. де те оплюе нѣкой човѣкъ и да изтърпишъ, или да продадешь кѫщата си? Разбра се, въ втория случай. Най-първо, всички школи започватъ съ негативната страна на живота. Вие не можете да дойдете до никоя добродѣтель, докато не обуздаете вашитѣ недѫзи. Не е лошо, че си кипналъ но трѣбва да се обуздаешъ. Какво правятъ женитѣ, когато кипне яденето? — Или ще прѣмѣстятъ тенджерата, или ще намалятъ огъня отдолу ще оставятъ само едно дръвце. Хубаво, твоето гърне е кипнало Защо? - Турилъ си отдолу десетъ дъвета. Извади деветьтѣ, остави само едно. Водата въ гърнето пакъ ще клокочи, и житцето ще се свари. Ще кажешъ: слава Богу, всичко мина! Сега вие считате тия методи за прости. Въ окултната наука има методи, които струватъ много скѫпо, но тия методи които ви давамъ, сѫ най-износнитѣ, най-практичнитѣ, тѣ сѫ и провѣрени. Когато кипнете, ако ви дойде на умъ за онази жена, кажете си: и азъ ще постѫпя по сѫщия начинъ, ще извадя отъ огъня нѣколко дръвца, ще оставя само едно дръвце да гори. Този, който те е обидилъ, той ти е прѣдалъ извѣстна енергия, а ти ще впрѣгнешъ тази енергия, ще си сваришъ на нея житцето. Имайте прѣдъ видъ, че всѣка обида, която ви се нанася, внася нѣщо ново въ васъ. Обидитѣ въ сегашния животъ внасятъ нѣщо много по-благородно въ човѣшкото сърце, отколкото похвалитѣ, защото похвалитѣ ставатъ отъ нѣмай кѫдѣ. Онзи, който ви обижда, прави това съ всичкото си сърце и гледа, дали ще ви потекатъ два реда сьлзи. Онзи който хвали, казва: нѣма какво да се прави, трѣбва да се похвали този човѣкъ. Затова обидитѣ сѫ по-силни, понеже се правятъ отъ сърце. Не е ли така? Когато се обиждате сте по-горещи, и като се върнете въ кѫщи, казвате: още 10 думи имаше да му кажа. Още тръбваше да му говоря, за да се разбере! Когато се хвалите, казвате: малко го прѣкалихъ, но хайде, отъ мене да замине! Слѣдователно, ония думи, които влизатъ въ нашия животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Туй, което ви говоря тази вечерь, искамъ да го запомните. Въ моята рѣчь най-проститѣ нѣща влияятъ. Може да ви говоря и по другъ начинъ: субстанциалното начало, трансцеденталния миръ: послѣ мога да ви говоря за тангентитѣ, за синуситѣ, за косинуситѣ, за квадратурата на крѫга, за питагоровата теорема, за триѫгълницитѣ и т. н. Това сѫ проблеми за бѫдещия животъ. Казватъ нѣкои, че равностанниятъ триѫгълникъ у човѣка прѣдставлявалъ едноврѣменно еднаквото дѣйствие на сърцето, на ума и на волята у човѣка. Констатирали ли сте вие това? Щомъ обикнешъ нѣкого и започнешъ да мислишъ, какъ да го обичашъ, ти разкривявашъ цѣлата работа. Това именно въ сегашния животъ е невѣрно. Когато умътъ се намѣси въ работитѣ на сърцето, равновѣсието се нарушава. Вие казвате, че за да любите, умътъ, сърцето и волята трѣбва да дѣйствувать еднакво. Направете този опитъ при сегашнитѣ условия. Веднага любовьта се разваля. Законътъ е вѣренъ. Ако създадете една хубава мисъль и турите повече чувство, пакъ ще развалите мисъльта си. Послѣ, ако направите едно дѣяние и започнете да се критикувате, пакъ ще нарушите равновѣсието. Законътъ е слѣдниятъ остави мисъльта да се прояви, както е въ своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е въ сърцето. Остави твоята воля да дѣйствува тъй, както е нейното естество. Не си ти, който дѣйствувашъ въ сърцето! Въ сърцето ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своя Духъ. Въ ума ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своята мисъль. Въ волята ти дѣйствува Божията воля. Слѣдователно, оставете ги да се проявятъ съ своята истинска природа. Това значи равностраненъ триѫгълникъ, а не да нарисувашъ единъ триѫгълникъ съ равни страни. Пазете се въ живота си да не замязате на нѣкой си философъ, събирачъ на антики, които, като намѣрилъ една много хубава стара статуя, далъ я на слугата си да я измие отъ праха. Тя била отъ мраморъ, затова слугата взелъ единъ камъкъ и хубаво я изтъркалъ. Професорътъ като я погледналъ, косата му настръхнала. И вие нѣкой пѫть сте такива философи, като този слуга Казвате: азъ ще се очистя! Зная какъ ще се очистите. Всичко, което Богъ е написалъ, ще го махнете, ще го изтриете. Нѣкой пѫть когато ставамъ лошъ за васъ, то е, че съмъ видѣлъ нѣкой, който взелъ камъкъ и търка. Казвамъ му: не може така, по този начинъ не се чисти. Хвърли долу камъка, нѣмашъ право — нищо повече! Но защо? — Тукъ философия нѣма. Туй нѣщо е писано отъ милиони години. Да го изтъркашъ изведнъжъ това е най-голѣмата глупость, най-голѣмото прѣстѫпление. Нѣма да го търкашъ! То се чисти по особенъ начинъ. Какъ се чисти азъ ще ви кажа. Вие трѣбва да благодарите, че всичкитѣ нещастия въ живота сѫ Божествената рѫка, която ви хваща въ момента, когато разваляте нѣщо Вие трѣбва да се радвате за това! Трѣбва да разбирате великата вѫтрѣшна философия на живота. Не разбирате ли това, вие ще вървите по една наклонна плоскость. Страданията ще идватъ и ще си заминаватъ. Послѣ, ще идватъ хиляди пѫти на земята, но това нѣма да ви ползува. Мисля, че вие сте отъ тѣзи ученици, които можете да се ползувате сега. Всѣки отъ васъ ще държи този методъ. Имайте прѣдъ видъ, че вие нѣмате много врѣме да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бѫде. Каквото изоставите сега, по другъ начинъ ще го поправите. Туй нека ви бѫде въ ума. Какъвъ е външниятъ свѣтъ, за него не се грижете. Всички да имате вѣра, да знаете, че въ вашия животъ Богъ дѣйствува. Той взима участие. Въ вашия животъ има и други сѫщества, заинтересовани, ваши братя. Тъй че, въ свѣта не сте сами. Не тълкувайте нѣщата криво. И тъй, отъ всичко това искамъ само едно нѣщо да ви остане въ ума. Кое тоѣбва да остане? — Богъ да работи, и ние да помагаме, съработници да бѫдемъ. Или, казано друго яче: да проязимъ въ себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можемъ въ даденъ случай. Това значи да работи Богъ въ насъ! Вземете тия мои думи тъй, както слънчевитѣ лѫчи, както роснитѣ капки, които падатъ върху ви. Такова отношние, иматъ тѣ къмъ васъ. Ако можете да ги използувате, вие ще бѫдете блажени. Ако ги тълкувате по другъ начинъ, нищо нѣма да придобиете. Азъ имамъ прѣдъ видъ растенето на вашитѣ думи, а вие не се спъвайте отъ външнитѣ прояви на физическия свѣтъ. Много спънки може да се явятъ, но тѣ иматъ съвсѣмъ друго естество — Богъ е свѣтлина въ живота ни! Т. м. * 34-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 18. VI. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Право ходене. Т. м. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Истинското помирение“. Прочете се резюмето: „Какъ познахъ, че имамъ умъ?“ Тема за слѣдния пѫть: „За кого грѣе слънцето“? Когата правите нѣкакви упражнения, ще държите главата си отвѣсно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трѣбва да се съвпада съ центъра на слънцето. При всѣко отклонение отъ този центъръ, въ лѣво или въ дѣсно, напрѣдъ или назадъ, вие подпадате къмъ растителното царство, подъ закона на случайностьта, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата сѫдба. Нѣкой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда глава та си надолу? Другъ пъкъ я вири назадъ. Защо? Той ще каже: като се молихъ Богу, азъ гледахъ нагорѣ къмъ небето. Донесе ли ти това нѣкакво благо? Или, като гледашъ къмъ земята напримѣръ, защо правишъ това, не си ли я виждалъ другъ пѫть? Земята сега е отклонена на 23° отъ своята ось, отъ своя перпендикуляръ. По-напрѣдъ остьта й е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бѫде, ако земята се отклони на 90° отъ перпендикуляра? — Човѣкъ ще се намѣри въ положението на животнитѣ. Слѣдователно, животнитѣ се намиратъ по отношение остьта на земята подъ наклонъ отъ 90°. Ето защо тѣ не ходятъ изправени. Ако земята се отклони отъ остьта си на 90°, всички хора ще станатъ четириноги. Сега нѣма да ви обяснявамъ причинитѣ за това нѣщо. На дѣца философия не се разправя. Въ окултно отношение вие сте дѣца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засѣгаме. На васъ се прѣдставятъ само образи, туй което вие може да разберете. Първото важно нѣщо за васъ: ходите ли въ кѫщи, лѣгате ли или ставате, всѣкога ще държите въ съзнанието мисъльта, умътъ ви да бѫде насоченъ къмъ слънцето, да има отвѣсно положение. Когато гѫрдитѣ на нѣкой човѣкъ започватъ да хлътватъ навѫтрѣ, това е лошъ признакъ. Когато коремътъ на нѣкой човѣкъ изпѫква навънъ, това показва, че въ физическия свѣтъ има отлагане на непотрѣбни вещества и нѣма да се мине дълго врѣме, този човѣкъ ще заболѣе отъ нѣкаква белесть. Затова, първото нѣщо за всички ви, и млади и стари, трѣбва да ходите право, нѣма да се пригърбвате. Правило е това! И онзи ученикъ, които не спазва това правило, ще попадне подъ влиянието на свѣта, Ако дойде единъ ангелъ отъ небето между васъ, той ще бѫде много строенъ по форма. Ако единъ човѣкъ не може да прѣобрази своето тѣло, което е резултатъ на неговата душа, какъ ще може да работи съ по-висшитѣ сили? Ако ти не започнешь съ своитѣ уши, съ своитѣ очи, ако не можешъ да се разправишъ съ Стомаха си, какъ ще се разправишъ съ другитѣ хора? Силата на човѣка зависи отъ онова, което той упражнява върху своето разумно тѣло. И сега, когато нѣкой започне да изучава окултната наука, казва: менъ вече не ме интересува свѣта. Не, васъ трѣбва да ви интересува свѣта, но въ нова форма. Не трѣбва да ви интересуватъ излишецитѣ на свѣта, но трѣбва да ви интересува съзнанието на свѣта. Ще гледашъ, ще изучавашъ и онѣзи най-малки трѣвици, които сѫ скрити въ това пепелище. Всѣка трѣвица е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Ще го очистишъ. Дадатъ ти едно ръждясало желѣзо. Ти нѣма да разглеждашъ ръждата му, но ще го изчистишъ, ще видишъ, има ли нѣщо отъ него, което може да влѣзе въ работа. Мнозина отъ вась казватъ: менъ нищо не ме интересува. Казвамъ: менъ пъкъ ме интересува Любовьта. Вие сте чудни! Какво нѣщо е Любовьта? Толкова врѣме ви говоря за Любовьта! Казвате: Любовьта служи да стопля сърцето. Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: тогава Любовьта избистря ума. Ами че кога умътъ не е бистъръ? Не е ли бистъръ умътъ на онзи вълкъ, който мисли да слѣзе при нѣкое стадо? Това е символъ. И тукъ има бистрота въ ума. Нима въ бистрата вода не се давятъ? Човѣкъ се дави въ мжтната вода тъй, както и въ бистрата, само че смъртьта му въ бистрата вода е по благородна, а смъртьта му въ мътната вода минава като нечестна. Само въ това е разликата. Въ всички ви трѣбва да се зароди желание да обичате простотата въ разсѫжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъль? — Идея, отъ която нищо не можешъ да отнемешъ, нито да притуришъ. Тия идеи сѫ много малко. Такива мисли и желания въ човѣка се срѣщатъ много малко. Вие трѣбва да имате нѣколко отъ тѣзи основни желания. Вие казвате, запримѣръ, по нѣкога, че имате разположение на духа, че Дхътъ Божий, мирътъ Божий е въ васъ. На какво се дължи това? — На тия основни мисли. Но едно малко нещастие въ свѣта е въ състояние да наруши въ васъ този Божи миръ. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезва. Кѫдѣ остана всичко това? Та нима Божественото въ човѣка може да изчезче? Мислите ли, че ако направите едно рало отъ златото, та то ще се измѣни? — Нѣма да се измѣни. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се измѣня. Тъй щото, когато говоримъ за Божественото, ние разбираме то да проникне въ всичкитѣ наши клѣтки. Всичкитѣ клѣтки, които съставляватъ човѣшкия организъмъ, трѣбва да възприематъ новото учение. Всѣка клѣтка трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че тя вѣрва въ Бога. Това азъ наричамъ вѣрване. А това, главата приеме едно, стомахъть не го приема, не е вѣрване. Стомахътъ казва: азъ не се занимавамъ съ такива глупави работи: Хлѣбецъ, хлѣбецъ ми дай! Това е философията въ живота. Кисъ-кисъ, смѣе се на господаря си той. Мислете ли, че можешъ да бѫдешъ философъ или учитель на такъвъ стомахъ? — Не, никога. Той ще се подиграе съ господаря си единъ день. Ще каже на главата: хубаво, щомъ ти мислишъ, че имашъ господарь, азъ нѣма да работя, нека твоятъ господарь те храни! Какво ще кажешъ на този стомахъ? Вие ще кажете: това сѫ дѣтински разсѫждения. Добрѣ, но вашитѣ разсѫждения не сѫдѣтински. По нѣкой пѫть разсѫждавате доста зрѣло, а по нѣкой пѫть като дѣцата не разсѫждавате. Ученикътъ на Божествената школа трѣбва да разбира пѫтя въ който е поставбнъ. Въ тозй пѫть има хиляди малки задачи, които трѣбва да разрѣши. Въ тази школа вие сте поканени да рдзрѣшите тия задачи. И тъй, всѣкога ще ходите изправени! Ако носишъ главата си назадъ, главата ти е празна. Ако я носишъ на лѣво или на дѣсно, това сѫ клонища на едно дърво, и тогава, всѣчи клонъ споредъ тяжестьта си, се наклонява на една или на друга страна. Въ такъвъ случай ти си клонъ, не си човѣкъ, ти играешъ роль на часть отъ нѣкое дърво. Слѣдователно други сѫщества ще ти заповдватъ. Седнешъ нѣкой пѫть, туришъ си краката единъ върху другъ. Какво показва това? — Не си гослодарь на себе си. Като седнешъ нѣкѫдѣ, нѣма да туряшъ краката единъ върху другъ. Въ школата никой нѣма право да си туря краката единѣ върху другъ. Вие тукъ не сте разбоййици, че трѣбва да се пазите единъ отъ другъ. Вие правите нѣща, които не се позволяватъ въ школата, разбирате ли? Не мислете, че съ моята отстѫпчивость ще се нарушатѣ Божиитѣ закони! Ако азъ мълча, законътъ нѣма да се промѣни. Законътъ си е законъ. Въ школата ще сѣдате така, че краката ви да бѫдатъ единъ до другъ. Поне половинъ часъ ще седите така ще знаете, че се намирате прѣдъ сѫщества, които сѫ минали по вашия пѫть, които сѫ завършили своето развитие и наблюдаватъ вашитѣ души. Вие седите криво, обтегнете се назадъ,. изкривите се налѣво или надѣсно и слѣдъ туй ще кажете, че Духътъ Божий дѣйствува въ васъ. Кой духъ дѣйствува? Гѫрдитѣ ви трѣбва да бѫдатъ широки, а не тѣсни, не трѣбва да бѫдете тѣсногѫрди. Широчина трѣбва да имате на гѫрдитѣ си! Краката ви трѣбва да бѫдатъ единъ до другъ, рѫцѣтѣ ви прибрани и умътъ ви да присжтствува. Часътъ, прѣзъ който сте тукъ, трѣбва да сте концентрирани, умътъ ви да е въ тѣлото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви изкаратъ отъ това равновѣсие, но нищо отъ това. Ще приберете ржцетѣ и краката си и ще се стараете да се съсрѣдоточвате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служатъ. Вие, като идвате въ класа, добрѣ е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде нѣкоя мисълъ, да може да си я запишете. Всѣки има по нѣщо, съ което може да се занимава. Всѣка идея която ви дойде въ класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите. Всички трѣбва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този законъ има отношение къмъ нѣкакъвъ прѣходенъ обектъ. Не, послушание трѣбва да имате къмъ великата природа, т. е. послушание къмъ Бога! Този законъ убославя всички нѣща въ живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновятъ съ нѣкоя велика мисъль, бихме я изпълнили веднага. И вие ако не успѣвате въ живота си, то е защото отлагате да изпълните всѣка мисъль, която ви се внуши отгорѣ, или пъкъ опрѣдѣляте свое врѣме за изпълнението й. Вие я отлагате и послѣ на нейно мѣсто влагате нѣкоя чужда мисъль. Азъ бихъ желалъ да напразите единъ анализъ, да видите, колко на сто отъ мислитѣ, които ви занимаватъ, сѫ ваши. Допуснете, че като дойдете на земята отъ невидимия свѣтъ, прѣдвиждали сте да имате една малка кѫща съ двѣ стаи и кухня. Туй е бюджетътъ ви за този животт?. Вие дойдете, направите си, обаче, една по-голѣма кѫща. Продадете я, направите друга още по-голѣма. И нея продадете, направите си трета кѫща съ четири стаи. Питамъ: какво придобихте отъ това правене и продаване на кѫщи? Това сѫ чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Прѣдвидено ви е да свършите само гимназия, или да свършите и университетъ, но вие свършвате два, три факултета. Какво ви ползува повечето, което свършвате? Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ ви е опрѣдѣлено да свършите университетъ, но вие се отказвате. Въ този случай губите. За васъ е важно да реализирате mot a mot плана, който ви е опрѣдѣленъ отъ невидимия миръ. Това е идейниятъ животъ Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е опрѣделено. Вие сега ще си мислите: Щомъ всичко е опрѣдѣлено, тогава това е фатализъмъ. Ако всичко е опрѣдѣлено, ние не сме свободни. Азъ съмъ съгласенъ съ васъ. Когато станешъ слуга на нѣкой господарь, свободенъ ли си? Дойде рано сутриньта господарьтъ, похлопа: „Иване вземи ралото и хайде на нивата!“ Онзи, койго се е опрѣдѣлитъ за проповѣдникъ, свободенъ ли е? Не, не е свободенъ, той получава 4 — 5 хиляди лева мѣсечно. Сѫдията седи, рѣшава едно дѣло цѣлъ день. Свободенъ ли е? — Заповѣдватъ му онѣзи, които сѫ му дали 5-тѣ хиляди лева. Ако не му се плащаше, щѣше ли да рѣшава това дѣло? Онзи професоръ — астрономъ, седи надъ телескопа по цѣли часове, наблюдава небето. Защо? — Пари ще получи. Колко души знаете, които работятъ безъ да имъ се плаща? Кои работятъ по свобода на волята си? Азъ бихъ желалъ да намѣря хора, които да наблюдаватъ небето безъ да имъ се плаща. Покажете ми единъ човѣкъ, комуто да даватъ торбата и да го изпратятъ на работа безъ никакво заплащане. Азъ не осѫждамъ туй, но казвамъ: Ако ние извършваме нѣкоя работа и се намираме подъ тия човѣшки ограничения, то и когато отъ невидимия свѣтъ ни дадатъ да изпълнимъ една програма, пакъ се намираме подъ извѣстни ограничения. Онѣзи, по-висши отъ насъ сѫщества по сѫщия начинъ ни ограничаватъ. Тѣ казватъ: ако искате, може да живѣете споредъ нашата програма, ако не искате, вие можете да живѣете и по другъ начинъ. Дѣ седи ограничението? Ограничението седи въ това, че ако изпълните този планъ, вие ще бѫдете щастливи. Ние се заемемъ съ тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само съ коригиране отъ единия край до другия. Най-послѣ казваме не си струва да се живѣе. Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинскиятъ пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че той има една малка мисия въ живота си, която трѣбва да изпълни съ всичкитѣ подробности. Вие идвате въ класа — и то е опрѣдѣлено. Нѣкой пѫть дойдете въ класа, но ви се приспи. Вие казвате: Какъвъ дяволъ ме нападна? Ами този дяволъ сега за пръвъ пѫть ли е дошълъ? За пръвъ пѫть ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всѣкога спите Всѣки човѣкъ, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всѣкога. Щомъ не мислите, нищо не ви интересува, има нѣщо, което обрѣменява ума ви. Азъ мога да ви накарамъ всинца да бѫдете будни. Какъ? Стига да кажа, че се отпуща една премия отъ 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очитѣ ще бѫдатъ отворени. Будни ще бѫдете! Защо? — Премия има отъ 50 хиляди лева. Какъ ще бѫдатъ ококорени очитѣ ви! Ако очитѣ ви могатъ да бѫдатъ ококорени за 50 хиляди лева, азъ имамъ по-голѣми премии отъ тази. Колко пѫти нося тия премии въ торбата си! Нося ги и назадъ ги връщамъ. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трѣбва да считате, че дадениятъ моментъ е най-важниятъ моментъ въ школата. Вие влизате въ връзка съ най-великата школа, съ невидимиятъ свѣтъ, и една мисъль предобита отъ нея, ще ви послужи за вечни врѣмена. Тя е нѣщо велико. Вие идвате тукъ въ школата и казвате: азъ не съмъ разположенъ. То не е мѣродавно, не обрѫщайте внимание на вашето неразположение. Послѣ, казвате, че умътъ ви не е разположенъ. Умътъ не е мѣродавенъ въ дадения случай. И сърцето ви не е мѣродгвно. Споредъ законитѣ, въ които сега се намирате, може умътъ ви да бѫде неразположенъ, да не можете да разсѫждавате, то е въ реда на нѣщата, но нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и неговата свѣщь ще се запали, ще дойде една нова мисъль. Сърцето ви сѫщо може да не е разположено. И то е въ реда на нѣщата, но тия неразположения азъ наричамъ настроения. Умътъ има настроения, и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията: нѣма да ходите споредъ тѣхъ. Щомъ вѣтърътъ духа, той все ще движи клонищата въ една или въ друга посока. Нѣкой пѫть вие се ожесточите, че нѣщата не ставатъ тъй, както вие ги искате. Всѣкога вие сте неразположени по причина, че нѣщата не сѫ станали тъй, както вие сте искали. Ако азъ имахъ вашия умъ, всѣкога щѣхъ да бѫда много неразположенъ, но какво правя азъ? Взема всичкитѣ ваши ексцентричности, които проявявате днесъ, напримѣръ, напиша ги въ дневника си, направя си отъ тѣхъ редъ задачи и извадя извѣстни заключения: Защо, напримѣръ, нѣкой отъ васъ седи кривъ, на една страна, или защо нѣкой спи. Туй съчетание на нѣщата ме интересува. Отъ кѫдѣ иде то, защо е дошло, какъ е дошло, всичко това ме интересува. Щомъ разрѣша тия задачи, азъ печеля. Ще разрѣша нѣкоя вечерь, защо заспивате. Нѣкой казва: склопиха ми се очитѣ. Защо, отговорете си сами! Азъ съмъ ви привеждалъ примѣра за баща и синъ, които посѣщаватъ нашето събрание въ Варна. Бащата всѣкога е буденъ, но синътъ щомъ дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. Слѣдъ като излѣзатъ отъ събранието, бащата нарича сина си калпазанинъ, дава му редъ некрасиви епитети, казва му: „Ти човѣкъ нѣма да станешъ, застрамвашъ ме прѣдъ хората. Защо не слушаше, колко хубава бѣше бесѣдата!“ Той казва: „Тате не мога да се владѣя“! Какъ да не можешъ? Обаче единъ день синътъ се ококорва въ събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всичкитѣ правила. Синътъ гледа баща си и се подсмива. Излизатъ на улицата, синътъ пита: „Тате, защо ти днесъ заспа?“ Бащата тъй си замина за онзи свѣтъ, безъ да разрѣши въпроса, защо е заспалъ. Но има причини. Разбира се, това нѣщо нѣкой пѫть зависи отъ съчетанието. Ако вие седнете до единъ човѣкъ, който е негативенъ, т. е. изтощенъ магнетически, а сѫщо и вие сте негативни, и двамата ще заспите. Въ нѣкое събрание седнешъ при нѣкой човѣкъ, който не се интересува отъ това, което се говори, но е по-силенъ отъ тебе, тогава и ти ще станешъ като него. Ако ти си индиферентенъ, но седнешъ при нѣкой човѣкъ, който силно се интересува, тогава той ще ти прѣдаде своя импулсъ. Любовьта любовь прѣдава: Мѫдростьта мѫдрость прѣдава: Добродѣтельта добродѣтель прѣдава: Свѣтлината свѣтлина прѣдава. Когато хората заспиватъ, това показва, че между тѣхъ нѣма хармония. Ако на сто души заспива единъ, той е връзка съ невидимия свѣтъ, понеже нѣма друга връзка. Той слуша отгорѣ, а останалитѣ слушатъ отъ физическия свѣтъ. Тъй щото, той е връзката, кореспондентъ е. Когато пъкъ единъ слуша отъ тукъ, а стотѣ сѫ горѣ, и това е хубаво. Има такива случаи въ Америка, дѣто сто души заспиватъ, а единъ само слуша. То сѫ вълни, които идватъ. По нѣкой пѫть дойде една такава вълна и всички заспятъ, както това стана съ христовитѣ ученици. Между тѣхъ остана само единъ буденъ. Такива случаи сѫ голѣми рѣдкости. Първото нѣщо, като въздѣйствие при такива случаи, ще упражнявате волята си. Нѣма да си казвате отъ кѫщи: азъ като отида въ събранието, нѣма да спя. Не, всѣки моментъ ще бѫдете будни. Кажешъ ли нѣщо — свърши го. Кажешь ли си, че нѣма да спишъ, нѣма да спишъ, ще бѫдешъ буденъ. Ще си казвашъ: ще бѫда буденъ, ще ходя правъ. Хиляди пѫти повтаряй това на день, докато станешъ най-послѣ буденъ, докато се изправишъ. Ревматизъмъ имашъ, ще си кажешъ: нѣмамъ ревматизъмъ, изправи се рѫката ми. Имашъ да давашъ, ще си кажешъ: платихъ си дълга, платихъ дълга си — докато най-послѣ го платишъ. Повтаряй, повтаряй, докато отъ невидимия свѣтъ кажатъ: Дойде му да млъкне! Хлопайте, хлопайте! Когато е за доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълиимъ волята Божия. Повторението е сила Божия“. Послѣ, нѣкой не може да учи. Като стане сутринь, цѣлия день да казва: ще уча, ще уча. Нѣкои седне малко, вземе да учи и пакъ стане. Тъй не се учи. Това не е характеръ. Ако ти не можешъ да се справишъ съ единъ обикновенъ прѣдметъ, какво ще правишъ съ по-сериознитѣ въпроси? Ти навсѣкѫдѣ въ живота си ще имашъ все сѫщата спънка. По нататъкъ вие ще имате по-мѫчни задачи. Въ този пѫть не се изисква само самообладание отъ човѣка, но и воля му трѣбва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служимъ на Бога, да покажемъ на свѣта, че ще го побѣдимъ. Съ главата надолу ще го обърнемъ но ще го побѣдимъ — нищо повече. Ще побѣдимъ свѣта! Нѣкой отъ васъ се запитва: какво ли пишатъ за насъ вѣстницитѣ? Не сте чели тази седмица вѣстници, нали? Нѣкои може да сѫ надникнали, да сѫ попрочели нѣщичко, но за това ще си наложатъ сѫщата задача още една седмица. Като не издържатъ пакъ, още една седмица, докато се научите да издържите. Само при едно такова състояние може да ви дамъ нѣкои правила. Тия правила сѫ толкова прости, но важни, обаче, ако вашиятъ умъ не е свѣтълъ, ще ви се видятъ маловажни. Вие виждате, че по нѣкой пѫть една ваша стара сестра прави извѣстни движения. Това сѫ течения. Не всѣкога се правятъ движения. Защо? Защото, ако нѣкой пѫть направишъ нѣкое движение, ще създадешъ зло на човѣка. Ето защо нѣкой пѫть нѣма да правишъ движения, нѣкой пѫть ще правишъ. Кога трѣбва да се правятъ движения? — Това трѣбва да се знае. Азъ мога да туря рѫката си върху главата на нѣкого и да не я движа. Защо трѣбва да си движа рѫката? Кога трѣбва да я махна? Това е езикъ на природата. Нѣкой пѫть искамъ да ви прѣдамъ нѣщо. Думата ли е по-силна или движението? — Нѣкой казва нѣкому: нали знаешъ, че азъ те обичамъ? Този, когото обичашъ, веднага изважда кесията си съ сто английски лири и ти я подава. Ти взимашъ кесията и казвашъ: да, азъ те обичамъ. Той вече не те пита, дали го обичашъ. Всичко това се изказва въ движения, безъ думи. Давашъ кесията и той разбира. Турятъ ви въ затвора, но вие имате нужда отъ пари, трѣбва да се освободите отъ този затворъ. Азъ ви казвамъ: вземете тази кесия, да се освободите отъ затвора. Азъ ви я давамъ, защото ви обичамъ. Ще кажете: ама моето достойнство ще пострада. Това е другъ въпросъ. Другъ нѣкой день вие ще дойдете съ кесията си, ще ми я прѣдложите и ще кажете: заповѣдайте, вземете си колкото ви трѣбватъ. Вие ще разберете, че азъ ви обичамъ. Ама най-първо ще ви дамъ кесията, и тогава ще ви кажа, че ви обичамъ. Тази кесия ще ходи отъ рѫка на рѫка. Това е Божественото учение: казано свършено. Туй, което раздѣля всичкитѣ окултни ученици навсѣкѫдѣ, сѫ лошитѣ думи. Запримѣръ, азъ съмъ недоволенъ, но дойде нѣкой, седне при мене, азъ казвамъ: на този човѣкъ му хлопа дъската, но той иска да му кажа нѣщо, затова е дошълъ при менъ. Когато казватъ, че нѣкому хлопа дъската, това подразбира, че нѣкѫдѣ въ ума му има единъ развинтенъ винтъ. Неговиятъ господарь казва: ти знаешъ, какъ да го поправишъ — завърти му винта. Азъ му завъртя винта. Слѣдъ това му казвамъ: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждамъ, че другъ винтъ му хлопа. Азъ завия и този винтъ. Питамъ го: сега какъ си? — Много добрѣ: хубаво направи, че ми зави винта. Бѣхъ малко неразположенъ, но сега съмъ добрѣ. Говоришъ съ другъ нѣкой и той казва: винтътъ ти е развитъ. На всѣки човѣкъ се развъртва винтътъ. Кому не сѫ развъртвали винтоветѣ? Нѣкой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши. Едно правило ще имате въ обходата си: нѣма да казвате, че нѣкому хлопа дъската. Кажешъ ли нѣкому така, ще изправишъ погрѣшката си. Всѣки човѣкъ въ даденъ случай е прѣдметно обучение. Ако видишъ единъ недѫгъ въ себе си, той ти е даденъ съ цѣль или да изправишъ нѣщо въ себе си, или да научишъ нѣщо. Никога да се не смѣешъ на човѣка за неговия недѫгъ, защото ще ти дойде на главата. Турцитѣ казватъ, че който се присмива, сѫщото и нему се връща. Ние по нѣкой пѫть се присмѣемъ на нѣкой човѣкъ, а като ни дойде сѫщото до главата, казваме: да ме прости Господъ отъ туй прѣгрѣшение. Да ми помогне Богъ да се очистя. И тъй, първото нѣщо, което ще повтаряте често е слѣдното: право ще ходимъ; право ще постѫпваме; право ще мислимъ; сърцата ни топли ще бѫдатъ. Т. м. * 32-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 4. VI. 1924 г. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнателната монада. Размишление. Прочетоха се резюметата върху темитѣ: „Службата на самообладанието и търпѣнието“ и „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Тема за идущия пѫть: „Истинскиятъ начинъ за примирение“. Материялътъ който сте минали до сега, е много малко проученъ. Вие сте отъ тѣзи ученици, които ядатъ и пиятъ, а не плащатъ. Дошли сте като на угощение, като пансионери. Не става така. Защо? Понеже всички закони въ природата дѣйствуватъ равномѣрно. Работитѣ никога не се отлагатъ. Вие трѣбва да учите — нищо повече. Сега нѣкой може да се извинява: условия нѣма, това-онова... То не влиза въ смѣтката, той трѣбва да учи. Послѣ, казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, Той пакъ ще каже, че условия нѣма. Ако разбира закона, той трѣбва да бѫде добъръ — нищо повече! Ние мислимъ, че нѣмаме условия. Какъ ще докажете математически, че вие нѣмате условия? Щомъ имате два крака и стоите правъ, нѣмате ли условия да ходите? Не сте парализиранъ, имате крака, уши, очи — можете да ходите. Ако не ходите, никой не ви е кривъ. Ако си парализиранъ, разбирамъ, не можешъ да ходишъ, но всѣки човѣкъ, който има крака, може да ходи. Човѣкъ, който има умъ може да учи. Човѣкъ, който има сърце, душа, духъ, може да прави добро — нищо повече! Сега, въ, какво седи новото учение? То е необходимо за васъ. Защо? Защото за въ бѫдеще ще влѣзете въ по-интимна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества. Азъ опитвамъ вашия характеръ сега. Какъ се опитва гласътъ на една пѣвица? Може да я мислятъ за много видна, но тя трѣбва да излѣзе да пѣе прѣдъ свѣта. Когато ще ви опитватъ въ това общество, спрѣмо васъ ще бѫдатъ безпощадни. Нѣма да бѫдагъ снизходителни като майка ви, като баща ви, като брата ви. Ако не си талантливъ, ще те набрулятъ по всичкитѣ правила. Ще кажатъ: нека дойде тоя, който е талантливъ. Прави сѫ хората. Този свѣтъ не е мѣсто за малодушни хора. Душитѣ които слизатъ на земята сѫ най-голѣмитѣ герои. Страхливцитѣ не могатъ да живѣятъ на земята. Страхливцитѣ ставатъ зайци, мухи, бълхи, и най-послѣ се израждатъ. Вие знайте, че страхътъ дѣйствува въ свѣта, за да се изродите. Това е по форма. Човѣкъ, който се страхува, се изражда. Рече да направи нѣщо, казва: това не е за мене, онова не е за мене: днесъ не е за мене, утрѣ не е за мене: това не мога, онова не мога, и той остава едно „не мога“, една въпросителна, една удивителна, една запетая и най-послѣ една точка. Всички хора, които не могатъ, сѫ въпросителна, удивителна, запетая, точка. Ще каже нѣкой отъ васъ: азъ зная какво нѣщо е Господъ. Ти, който не можешъ да ходишъ, дрехитѣ ти треперятъ отъ страхъ, знаешъ какво е Господъ! Прѣди всичко, Господъ нѣма нищо общо съ страхливцитѣ. Господъ най-първо нѣма нищо общо и съ мързеливцитѣ. Богъ нѣма нищо общо съ мъртвитѣ. Богъ има отношение само къмъ ония души, въ които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учение, едно непрѣодолимо желание да Го познаятъ. Такъвъ човѣкъ ще прѣброди цѣлия свѣтъ, ще обърне земята и казва: ще намѣря Господа! Господъ може да го зарови въ центъра на земята, но той ще Го намѣри. Толкова силно е желанието на душата — да намѣри Господа. Нѣма сила въ свѣта, която може да спъне човѣка. Сега вие може да кажете: всѣки философъ има свое схващане. Да, единъ философъ — материялистъ има свое схващане: единъ философъ — идеалистъ има свое схващане: единъ философъ — натуралистъ има свое схващане. Кой отъ тѣзи философи е правъ? — Нито единиятъ, нито другиятъ. Господъ по естество нито е материяристъ, нито е идеалистъ. Подраздѣленията въ битието сѫ наши изобрѣтения. Материя, духъ, душа и т. н., отъ чисто Божествено гледище, сѫществуватъ ли? Запримѣръ, ако си въ магарешкия свѣтъ, ще констатирашъ, че всички магарета иматъ опашки: ако си въ свѣта на воловетѣ, ще констатирашъ, че всички волове иматъ рога. Отъ тамъ ще извадите заключението, че всички сѫщества иматъ рога, че всички иматъ опашки, че всички ядатъ като магарето, и който не може да реве като магарето, не може да бѫде знатенъ човѣкъ. Но това сѫ понятия за магарето и за вола. Имате право, всички магарета реватъ, иматъ опашки. Тия сѫщества пъкъ, които сѫ въ свѣта на воловетѣ, иматъ рога. Тъй е. Казваме: всички хора сѫ слаби, грѣшници, недѫгави. Това сѫ само думи. Азъ отнасямъ този въпросъ къмъ васъ, като ученици. Кой е онзи отъ васъ, който не може да вдигне единъ килограмъ вода? — Всички можете да вдигнете. Кой отъ васъ не може да заучи единъ стихъ на день? Кажете ми единъ стихъ, единъ пасажъ отъ всичкитѣ лекции, които съмъ държалъдо сега! Да допуснемъ, че вамъ сѫ извѣстни възможноститѣ на една душа. Добрѣ, но трѣбва да знаете, че всѣка душа не е сама. Въ нея влизатъ душитѣ X, У, Z. Три категории души влизатъ въ нея, за да я образуватъ. Тия неизвѣстни души сѫ едно грамадно количество. У тѣхъ всѣка една клѣтка прѣдставлява една душа, която мисли, която има специални възгледи за нѣщата. При дадени условия тия души указватъ извѣстно влияние върху общия животъ на кой и да е човѣкъ. Когато човѣкъ е духовенъ, когато той се развива съразмѣрно съ Божественитѣ закони, тия души се развивагъ правилно помежду си и се групирватъ въ тази централна монада, която прѣдставлява човѣка, самия индивидь. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групирватъ и подкрѣпятъ. Обаче, когато тази рѫководяща душа, която носи името, знайно въ небето, не спазва законитѣ, всички останали души сѫ въ разногласие. Тогава се ражда въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце и човѣшката душа цѣль хаосъ. Когато казваме, че трѣбва да работимъ върху себе си, разбираме, че трѣбва да дадемъ единъ образецъ на тия души въ насъ, какъ трѣбва да работятъ. Тази централна монада е като центъръ. Тя трѣбва да бѫде образецъ, идеалъ на тия души въ насъ. И тѣ иматъ свое мнѣние. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ грѣши, тия души знаятъ това, взиматъ всичко подъ внимание, докато единъ день започватъ да те напущатъ една слѣдъ друга и ти останешъ самъ. Тогава знаете ли какво ще бѫде вашето положение? Вие ще дойдете на мѣстото на една отъ тия малкитѣ монади и ще влѣзете като съставна часть въ другъ нѣкой организъмъ. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трѣбватъ, докато излѣзете отъ този организъмъ и добиете вашата първа свобода? Нищо не се губи въ природата, но всѣка една душа ще се върне да научи урока на живота. Ако тя не може да даде образеца, други ще дойдатъ на нейно мѣсто, а васъ ще ви лишатъ отъ тази свобода. Като слушате да ви говоря така, вие може да се уплашите. Кога може да ви лишатъ отъ тази свобода? — Когато нарушите великитѣ Божии закони. Всѣки човѣкъ е една съставна часть на този великъ Божественъ организъмъ. Е, какъ се ражда грѣхътъ въ свѣта? Ако ние не можемъ да дадемъ образецъ на тия души въ насъ, образуватъ се редъ извратени мисли, желания и дѣйствия, и ние идваме въ стълкновение съ общия законъ, идваме въ едно противорѣчие. Така се явява кармата, която трѣбва да изкупимъ съ редъ страдания, мѫчения, докато дойде часътъ на изкуплението. Понеже вие сте достигнали до този етапъ, нѣма защо да се повръщате назадъ. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ не разбирамъ тия нѣща. Може да се роди споръ въ човѣка, дали дѣйствително въ него има толкова души? Тогава, ако вие сте една единица, може ли да се роди този споръ? Мине ви извѣстна мисъль, вие се борите. Въ даденъ случай вие искате да учите, но послѣ отлагате, казвате: не днесъ, утрѣ Защо отлагате? Кои сѫ причинитѣ? Или пъкъ, кои сѫ причинитѣ единъ човѣкъ да стане художникъ, или другъ поетъ, трети писатель, четвърти музикантъ, пети земледѣлецъ и т. н.? Кои сѫ дълбокитѣ причини въ самия животъ? Всички тия неизвѣстни души въ васъ, трѣбва да ви станатъ извѣстни. Тѣ сѫ свързани съ цѣлото битие, съ цѣлия козмосъ. Тия малки души сѫ специално назначени на извѣстна длъжность: възприематъ нѣкоя мисъль и я прѣдаватъ на централната монада. Тѣ сѫ чиновници въ човѣка и безъ тѣхна помощь човѣкъ не би могълъ да се мръдне. И отъ тамъ, като казватъ, че човѣкъ е една малка вселена, право е. Дѣйствително, той е единъ малъкъ свѣтъ. Първото нѣщо, вие трѣбва да си създадете единъ опрѣдѣленъ характеръ. Не се занимавайте единъ съ другъ. Азъ онзи день държахъ на сестритѣ една лекция, и тя даде своитѣ резултати, понеже показаха, колко сѫ готови на самопожертвуване. У всички ви има този личенъ елемешъ на амбиция, на докачение. Вие трѣбва да знаете, че когато влѣзете въ една Божествена школа, въпросъ за докачение никога да не става, защото законътъ е такъвъ: ако нѣкой би се опиталъ да ви докачи, да ви обиди и съ това прѣстѫпи нѣкой законъ, той ще се намѣри извънъ школата. Въ школата всѣки има право да бѫде една свѣщь. Като кажемъ нѣкому да каже Истината, нека я каже по закона на Любовьта. Ако вие минавате по единъ мостъ, направенъ само отъ сламки, нѣмамъ ли право да ви каже: не минавайте по този мостъ, защото ще паднешъ! Вие ще ми възразите: и другъ пѫть съмъ минавалъ по мостове. Казвамъ: ще паднешъ, не казвай! Вие отговаряте: не е ваша работа! Онѣзи, които правятъ бѣлѣжки комуто и да е, трѣбва да знаятъ едно правило: никога не критикувайте една погрѣшка, която сами не можете да изправите! Туй, което ти самъ въ себе си не си могълъ да изправишъ, не критикувай! Туй, което ти си оправилъ въ себе си, за сѫщото можешъ да помогнешъ и на другитѣ. Да кажемъ, ти учишъ другитѣ да не се страхуватъ, а самъ се страхувашъ. Ще имашъ ли добъръ резултатъ отъ твоя урокъ? Нѣкой казва: ние трѣбва да имаме воля: или, ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Ти безъ пари можешъ ли да живѣешъ? Ти воля имашъ ли? Азъ като говоря, че безъ пари може да се живѣе, принципално разбирамъ въпроса Азъ не съмъ ви далъ методитѣ, какъ може да се живѣе безъ пари, какъ може животътъ да се уреди по другъ начинъ. Теоретически е тъй, може да се живѣе безъ пари, но това трѣбва да се докаже практически. Ако съмъ направилъ този опитъ въ себе си, може да ви кажа: направихъ единъ опитъ, излѣзе много сполучливъ, сега и вие може да го направите. СлѢдователно, когато ние по-правяме една погрѣшка, трѣбва да изхождаме отъ нашия личенъ опитъ. Само тогава може тази погрѣшка да бѫде изправена. Или, когато искаме да запознаемъ нѣкого съ нѣкоя добродѣтель, ние трѣбва да сме направили опить съ нея. Ако вие спазвахте тия правила, въ васъ щѣше да се зароди една хармония. Сега, между всичкитѣ ученици сѫществува дисхармония. Всичкитѣ хора иматъ за себе си по високо мнѣние, отколкото сѫ въ дадения случаи. Изобщо е така. Всѣки човѣкъ въ сѫщность мисли, че отъ него може да стане нѣщо много. Отпослѣ условията отвънъ го довеждатъ до противоположно мнѣние И наистина, той може да стане много нѣщо, но трѣбва да знае, дали тия негови побуждения произтичатъ отъ душата му, или сѫ дошли отвънъ. Вие трѣбвада се пазите отъ всички посторонни влияния. За всѣко желание, което произтича отъ душата ви, може да се родятъ хиляди прѣпятствия отвънъ, но то пакъ ще успѣе. А вие, като срещнете 10 — 15 прѣпятствия, казвате: тая работа нѣма да я бѫде! Сега, въ живота има извѣстни изречения, които трѣбва да заучвате. Тия изречения могатъ да видоизмѣнятъ вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови поети. Има малки пѣсни, запримѣръ, отъ единъ куплетъ, взетъ отъ нѣкой пасажъ изъ нѣкоя свещена книга — отъ Евангелието, отъ Псалмитѣ, които сѫщо могатъ да промѣнятъ състоянието ви. Тѣхъ трѣбва да заучвате, да обогатявате вашата паметь. Паметьта ви трѣбва да бѫде богата. Мнозина се оплакватъ, че губятъ паметьта си. У васъ има напоръ отъ енергии. Вие искате да бѫдете добри, но не знаете какъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ и да се упражнява въ тази си добродѣтель тъй, както онзи, който се занимава съ свирене. Той трѣбва да има инструментъ, трѣбва да има и учитель, и всѣки день трѣбва да свири. Умътъ му трѣбва да е на мѣсто. Когато свири, трѣбва да мисли за музиката. Законътъ е такъвъ. Започнешъ ли да свиришъ, ще ти дойде друга мисълъ. Не като свирите, умътъ ви трѣбва да бѫде заетъ само съ това, което свирите. Може да свирите половинъ часъ, но умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ върху това, което работите въ дадения случай. Ще концентрирате ума си върху работата, която имате. Каква е цѣльта на школата? — Цѣльта на всѣка школа е да сближи ученицитѣ по закона на Любовьта. Каква е цѣльта на свѣтлината и топлината? — Да призведатъ всичката растителность която сега сѫществува на земята. Тия посторонии мѫчнотии, които изпѫкватъ въ вашия животъ, тѣ сѫ нѣща второстепенни, тѣхъ ще оставите на заденъ планъ. Най-първо разрѣшете основното въ живота. Туй основното взима най-малко врѣме, за да се разрѣши. Да издържашъ единъ ученъ човѣкъ, единъ силенъ човѣкъ, е много лесна работа, но да издържашъ едно дѣте е много трудно. Слѣдователно, когато ние дойдемъ да се занимаваме съ Бога, да го проучаваме, съ този въпрось най лесно ще се справимъ. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ всгчкитѣ сѫщества най-лесно може да намѣри Бога. И когато Го намѣри, ще придобие едно разширение на душата, една свобода, каквато никога не е прѣдполагалъ. Това е първото качество. Той усѣща едно абсолютна свобода: умътъ му е пъргавъ, дѣятеленъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ като намѣри Бога, нѣма за какво да мисли, всичко му е въ редъ и порядъкъ. Не е така. Онзи, който изгуби Господа, за него е тъй, но онзи, който намѣри Господа, той ще има хиляди работи, съ които да се занимава. Мнозина мислятъ, че това, което сега учатъ, нѣма приложение въ живота. Запримѣръ, правили ли сте опитъ съ вашата любовь? Какъвъ опитъ сте на правили до сега? Въ свѣта сѫществуватъ два метода за проявяване на любовьта, но и двата сѫ лѫжливи. При единиятъ ние пишемъ: „азъ ви обичамъ“, а при другиятъ методъ криемъ любовьта си. Тѣ сѫ неестествени методи. Единиятъ методъ ние употрѣбяваме, за да се поощряваме. Майката нѣкой пѫть казва на дѣтето си: азъ не те обичамъ. То е особенъ методъ на възпитание. Нѣкой пѫть ние се стремимъ да по кажемъ, че имоме любовь. Вие правили ли сте опитъ да прослѣдите онова истинско чувство, когато се поражда любовьта? При сегашнитѣ условия, като се зароди любовьта, изпитва се слабо стѣснение. Това е неестествено положение на любовьта. хората не обичатъ да изразяватъ външно туй чувство. Тогава питамъ: ако трѣбва да поставимъ любовьта като основа, какъ трѣбва да я проявимъ, че никога да се не срамимъ, отъ нея? Азъ ще ви дамъ едно сравнение. Когато запалите една вощеница, тя гори, освѣтява напълни кѫщата съ димъ, но тази свѣтлина струва ли? Дѣйствително, тя е услужила, но сутриньта като станете въздухътъ е разваленъ. Българитѣ иматъ такива газеничета, виждали сте ги вие, вечерь горятъ, но сутриньта като станешъ, гърлото ти е засипано съ сажди. Това показва, че горенето тукъ не става пълно, тази светлина не е хубава. Слѣдователно, когато чувствата се събудятъ у насъ, когато горенето не е правилно, образува се такъвъ димъ. Онази приятна свѣтлина, въ която нѣма никакви излишъци, онази мека и приятна свѣтлина, трѣбва да дава на очитѣ и на лицето на човѣка такъвъ изразъ, такъвъ лъхъ, такова блалоухание, че всѣки да го обича. Светиитѣ сѫ имали туй нѣщо. То се дължи на този свещенъ огънъ на любовьта Тия хора съ пълното си концентриране къмъ Бога, съ възвишената си любовь, съ най-голѣмото самоотрицание сѫ готови за всѣкаква жертва. Свегиитѣ се отличавали съ голѣма услужливость. Тѣ сѫ се молили на Бога, но сѫ били готови да услужатъ на всѣки, помагали сѫ на другитѣ, прѣвързвали сѫ краката на вълцитѣ на зайцитѣ, на мечкитѣ, на лъвоветѣ. Имали сѫ това изкуство. Тѣ не сѫ се само молили. Ние говоримъ за просвѣтенитѣ светии които сѫ били хора съ свещенъ духъ. Сега въ школата вие трѣбва да придобиете тия качества. На нѣкои отъ васъ остава само една крачка да прѣстѫпятъ този свещенъ прагъ. Нѣкои сте при положение на постоянно съмнѣние. Казвате: азъ не съмъ достоенъ, азъ не съмъ способенъ На какво основание е това чувство въ васъ? Нѣкой казва: азъ мога да направя това. На какво се базира той? Всѣки отъ васъ ще се вгледа дълбоко въ душата си Азъ бихъ желалъ, всѣки единъ ученикъ да има по едно особено, специално качество, което да го отличава отъ другитѣ. Тъй че, като съберете всички тия качества въ едно, ще дадатъ една мощна сила. Нѣкои мѣстности раждатъ хубави сливи, други хубави круши, грозде и т. н. Слѣдователно, всички хора не могатъ да произвеждатъ еднакви нѣща. Има разнообразие въ човѣшкитѣ души. Първото нѣщо е, да имате положителенъ разумъ и непрѣодолима вѣра. Азъ ви говорихъ за добритѣ навици. Желанието на невидимия свѣтъ, т. е. желанието на всички ония, които сѫ минали прѣди васъ, е вие да вървитѣ по тѣхния пѫть. Желанието на Господа, Който е създалъ свѣта и цѣлата вселена, е вие да свършите това училище. И тогава, ако вие не искате да го свършите по този начинъ, ще се зараждатъ мѫчнотии. Мжчнотията може да се роди отъ това, че вие ще имате другъ учитель. Той казва: „Не му е дошло врѣмето. Имашъ още да се прѣраждашъ“. Онзи, който ти казва, че имашъ още да се прѣраждашъ, може ли да ти каже колко прѣраждания си ималъ? Той ти казва: „Ти въ слѣдующето прѣраждане ще направишъ това“. Онзи, който ти дава този съвѣтъ, трѣбва да ти опише едно, двѣ, 10, 100 твои прѣраждания и да ти каже, въ еди-кое си прѣраждане, еди-какво качество си придобилъ. Такъвъ човѣкъ може да ти услужи. Онзи човѣкъ пъкъ, който ти казва: е, чини ми се, че си билъ такъвъ, тъй мисля — този човѣкъ не може да ти даде съвѣтъ. Кой не мисли, кой не усѣща? Усѣщане, мислене, това сѫ само възможности. Та онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали, съ по-събудено съзнание, трѣбва да излѣзатъ малко напрѣдъ да потеглятъ, да дадатъ примѣръ. Единь отъ ученицитѣ трѣбва да излѣзе напрѣдъ. Все трѣбва да има една овца да прѣскочи трапа. Все трѣбва една овца да бѫде първа, и като прѣскочи тя, слѣдъ нея втора, трета и т. н, Запримѣръ, нѣкой отъ васъ ще се отличи съ единъ наблюдателенъ умъ, другъ съ едно добро сърце, трети съ милосърдие, четвърти съ музика. Има хиляди добродѣтели, които може да се развиятъ въ всички души. Сега вие сте се ограничили въ едно нѣщо. Гледамъ, кой какъ дойде, единъ мисли за своята кѫща, другъ за себе си, за дѣцата си, за мѫжа си, за обществото, за излишни работи мислите. Взимате вѣстницитѣ, четете, еди кой вѣстникъ какво пише. Що отъ това? Минавате прѣзъ една улица, много кучета ви лаятъ. Казвате: като минавахъ покрай улицата, фиксирахъ тия кучета и тѣ си отидоха. Хубаво, едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичкитѣ кучета фиксирате, но като отидете въ гората, срещнете една мечка, искате да а фиксирате, не можете. Казвате: азъ бѣхъ въ Рилската пустиня, видяхъ една мечка, че като хукнахъ, едва се спасихъ. Кучетата фиксирашъ, а мечката не можа да фиксирашъ. Така и вие нѣкои пѫть хванете нѣкой малъкъ недѫгъ, фиксирате го като едно кученце, но като дойде голѣмиятъ недѫгъ, като мечката, отстѫпвате. Не, голѣмиятъ недѫгъ ще хванете. Първото нѣщо: силенъ човѣкъ е този, който влада ума си. Трѣбва да впадате ума си! И азъ бихъ желалъ за една седмица да направимъ единъ опитъ: никакъвъ вѣстникъ да не четете! Азъ ще ви дамъ онзи примѣръ, дѣто кръстникътъ казва на шега на, кумеца: „Ако можешъ да поиграешъ, но безъ да викашъ „иху ху“, ще ти дамъ една крава съ телето“. Онзи почва да играе, но казва. „Кръстникъ, ритамъ ти кравата съ телето, но, казвамъ иху ху!“ Нѣкой иска да ви говори нѣщо лошо. Затворете ушитѣ си! Ако ви говори нѣщо хубаво, слушайте го. Едно правило искамъ да приложите. Цѣла една седмица нѣма да четете вѣстници. Ще напрзвимъ този опитъ, нѣма да си играемъ. Можете ли? Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дребнавости. Щомъ доиде другата седмица, ще отпушимъ бента. Ще се упражните за една седмица само и ще видите, какво може да направите. Ако по длъжность трѣбва да четете вестници, ще ги четете. Това, което се отнася до службата ви, ще го изпълните, но има нѣща, които сѫ и извънъ службата, тѣхъ ще избегнете. Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. Разбрахте ли хубаво? Никаква погрѣшка нѣма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото нѣма да говорите. Само хубави книги може да четете. Вѣстникъ „Алфа“ даже нѣма да четете тази седмица. Или, прѣзъ тази седмица може да напишите най-хубавитѣ рабрти, като че живѣете въ единъ идеаленъ свѣтъ. Ако си въ канцеларията и нѣкой ти говори за вѣстници, ти ще се концентрирашъ, ще кажешъ: много сериозна работа имамъ! Това, което се отнася до службата, ще слушашъ, но което е извънъ нея, нѣма да слушашъ, ще бѫдешъ глухъ за него. Вие веднага казвате: дали е възможно да се издържи всичко това? Онѣзи, които се ангажиратъ за този опитъ, само тѣ да го направятъ, но като изневѣри единъ, прѣпятствува се и на цѣлата работа. Когато една халка не е здрава, скѫсва се цѣлата верига. За цѣла седмица трѣбва да бѫдете послѣдователни, да направите този опить. Ние говоримъ за нѣща, които сѫ възможни. Не казваме: напуснете службата си, не слушайге началника си! Всичко това не трѣбва да става по буква, по духъ трѣбва да става. Ще концентрирате ума си, ще направите опита, ще видимъ колцина отъ васъ ще могатъ да го вършатъ. Като вършите работата си, всички малки нѣща да ви не засѣгатъ, да ви занимава само великото. Човѣкъ може и да се уедини за една седмица нѣкѫдѣ, но смисълътъ не е тамъ. Нека хората ви говорятъ, безъ обаче да ви засѣгатъ, само тъй ще опитате силата на своя духъ. Вие не сте отъ онѣзи ученици да не знаете тия работи. „Ако те съблазнява едната ти рѫка, отсѣчи я: ако те съблазнява едното ти око, извади го“, е казалъ Христосъ. Ако се водите по буквата, значи, трѣбва да си отсѣчете рѫцѣтѣ и да си извадите очитѣ, но това сѫ иносказания. Сега, този опитъ лесно може да се направи, нѣма голѣми мѫчнотии. Единъ виденъ професоръ искалъ да излѣкува единъ французинъ, който заеквалъ и му казза: „За една година нѣма да говоришъ съ никого. Ако дадешъ обѣщание една цѣла година да не говоришъ съ никого, ти ще се излѣкувашъ“. Този французинъ издържалъ и се излѣкувалъ, слѣдъ една година могълъ да говори свободно. Това е воля. Срѣщашъ единъ познатъ човѣкъ, той ти говори, ти си мълчишъ, вървишъ си, не се спирашъ да му отговаряшъ. Всички казватъ: мръднала му дъската! Като се избави човѣкъ отъ едно зло, ще се избави и отъ друго зло. Вашиятъ опитъ сега е лекъ. Да говори човѣкъ само добро, да не слуша зло, само за една седмица — какво по-лесно отъ това? Послѣ, пакъ ще отпушимъ бента, ще видите разликата отъ едната седмица и отъ другата. Отъ тази вечерь ще започнете опита, до слѣдната срѣда Другата срѣда, слѣдъ събранието, бентътъ ще бѫде отпушенъ. Тия малки опити сѫ необходими за каляване на волята, за да можемъ да противостоимъ на всичкитѣ изкушения въ свѣта. Ние трѣбва да бѫдемъ хора съ силна воля, да владаме ума си, защото хората отъ свѣта разбиратъ психологическитѣ закони и ви използуватъ за зло. Въ свѣта всѣкога търсятъ случаи да създадатъ вина, съмнѣние, подозрѣние, скарване. Въ черното братство има редъ методи, по които може да ви скаратъ. Когато искатъ да постигнатъ извѣстна цѣль, вдигатъ скандалъ. Защо? Цѣльта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Тѣ искатъ да постигнатъ своитѣ цѣли и отъ нищо нѣщо създаватъ. Това не е методътъ на Бѣлото Братство. Методитѣ на Бѣлото Братство сѫ съвсѣмъ други. Двама братя може да се спогодятъ, ако постѫпватъ разумно. Нѣма въпросъ, по който да не може да се спогодятъ, но когато постѫпватъ по човѣшки, нѣматъ възможность. Отстѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ взаимни — и отъ едната, и отъ другата страна. При сегашнитѣ условия, колкото отстѫпва единиятъ, толкова трѣбва да отстѫпва и другия — равномѣрни трѣбва да бѫдатъ отстѫпкитѣ. Всѣки трѣбва да вземе онзи дѣлъ, който му се пада. Това е човѣшкото. И тъй, ще пристѫпваме къмъ нѣкои малки опити. Този е единъ отъ най-лекитѣ опити. Тия опити сѫ необходими, за да провѣримъ нѣкои положения, дадени въ лекциитѣ. Трѣбва да се намѣри за въ бѫдеще единъ, методъ да знаете какъ да прилагате, защото не е лесна работа приложението. Ние знаемъ, до каква степенъ това е възможно споредъ врѣмето, обществото и хората, между които живѣете. Писанието казва. „Богъ всичко знае“. Въ даденъ случаи ти изнемогвашъ подъ тяжестьта на живота. Богъ, обаче, знае положението. Той знае какво може да направишъ въ този случай Той знае условията, при които живѣешъ, знае баща ти, майка ти, взима прѣдъ видъ окрѫжающата срѣда и знае всичко, което може да направишъ. Той взима всичко прѣдъ видъ и оставя само възможноститѣ, въ които ти можешъ това да направишъ. Невидимиятъ свѣтъ е много снизходителенъ, но за това, което можешъ да направишъ, е много взискателенъ. Нѣкой пѫть седишъ и езикътъ ти мръдне безъ да искашъ, кажешъ нѣкои излишни думи, а послѣ съжалявашъ въ себе си, казвашъ: защо казахъ така? Ти съжалявашъ въ себе си и започвашъ да се морализирвашъ. Ти съжалявашъ, че езикътъ ти мръдналъ прѣди ума ти и си направилъ една погрѣшка. Нѣкой пѫть пъкъ рѫката ти мръдне прѣди ума. Нѣкой пѫть пъкъ мръдне устата ти, тя нѣкакъ си се изкриви. Мръдватъ устата ти, рѫцѣтѣ ти прѣди ума и вслѣдствие на това се раждатъ всичкитѣ противорѣчия. Слѣдователно, ние още не сме господари на нашето тѣло, не сме господари на нашитѣ волеви дѣйствия. Вслѣдствие на това се ражда дисхармонията. Езикътъ мръдне, рѫцѣтѣ мръднатъ, очитѣ мръднатъ, неспокойни сме, не можемъ да слушаме. Нѣкой казва: остави ме, нѣмамъ това търпѣние! Може да го нѣмате, но можете да постѫпвате разумно, има начини за това. Всѣки човѣкъ може да постѫпва добрѣ. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 31-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 28. V. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ проекции. Т. м. Прочете се резюмето и тема: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо човѣкъ е недоволенъ?“ Защо човѣкъ е недоволенъ? Какво е най-краткото опрѣдѣление на недоволството? Кажете го въ три думи. Кои сѫ причинитѣ на недоволството? Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ? Пишете за слѣдующия пѫть върху темата: „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Вие трѣбва да разбирате този въпросъ малко по-обективно, а не материялно. Този крѫгь (фиг. 1) е една опрѣдѣлена величина въ природата, образувана отъ безбройното число крѫгове, които сѫществуватъ. Животътъ на човѣка е единъ опрѣдѣленъ крѫгъ. Линиитѣ АВ и СД прѣдставляватъ сили, които подтикватъ този крѫгъ къмъ дѣйствие. Първата сила, АВ раздѣля крѫга, на човѣшкия животъ на двѣ части: втората сила, която означаваме съ СД, е въ противовѣсъ на първата. И тя раздѣля крѫга още на двѣ части. Крѫгътъ е раздѣленъ, значи, на четири равни части. Тия четири равни части на крѫга означаватъ четири велики фази, прѣзъ които минава човѣшката душа: физическиятъ свѣтъ астралниятъ свѣтъ, умствениятъ свѣтъ и причинниятъ свѣтъ. При сегашнитѣ условия човѣкъ използува само една четвъртъ отъ този крѫгъ. Тия четвъртини означавамъ съ числата 1, 2, 3, 4. Значи, вѫтрѣшностьта на човѣшкото съзнание се отнася както 1:4. За обяснение на това, азъ нѣма да се впущамъ въ математически подробности, но вие трѣбва да ги знаете. За да разбирате окултната наука, вие трѣбва да сте запознати добрѣ съ математиката. Всѣки отъ васъ трѣбва да разбира тия факти, които математицитѣ учатъ и слѣдъ туй да пристѫпимъ къмъ по-високо разбиране на живота, къмъ живата математика. Запримѣръ, въ геометрията има двѣ проекции, наречени синусъ и косинусъ. Математицитѣ наричатъ косинусъ тази линия, която съвпада съ радиуса, а отвѣсната линия наричатъ синусъ. Имайте прѣдь видъ, че крѫгътъ е една проекция на сили, проекция отъ четвъртото измѣре ние. Четвъртото измѣрение е силово движение въ всички посоки. Туй движение е въ всички посоки, затова тамъ ще срещнете най голѣмото противорѣчие. Нѣкои отъ васъ може да се заблудятъ, да мислятъ, че туй движение е навънъ. Не, туй движение е навънъ. То е вгънато навѫтрѣ къмъ центъра. Слѣдователно, този центъръ, който се внжда въ крѫга, това е единъ вѣченъ спиралъ, една проекция на сили. Крѫгътъ е проекция въ нашия триизмѣренъ свѣтъ. Слѣдователно, косинусътъ азъ наричамъ почва на живота, а синусътъ прѣдставлява растението, сѣмето. Щомъ едно сѣме се посади въ почвата, тя започва да обѣднява, а животътъ на сѣмето се уголѣмява. Когато почвата обѣднява, човѣкъ расте. Докато окрѫжающата срѣда не обѣднѣе, човѣкъ не може да израсне. Когато пъкъ окрѫжающата срѣда забогатява, това показва, че хората обѣдняватъ. Въ туй отношение, тѣлото може да го вземете катс почва, въ която душата расте. Тѣлото е косинусъ, а душата и умътъ, които растатъ въ него, сѫ синусъ. Да видимъ сега, дали законътъ е вѣренъ. Щомъ благоутробието на човѣка расте, неговиятъ умъ спира. Туй показва, че почвата забогатява. Този човѣкъ минава прѣзъ синуса и достига до n, до своя центьръ. Отъ тукъ почвата постепенно се смалява. Косинусътъ е изражение на силитѣ, които работятъ. Когато тия сили влѣзатъ въ индивидуалния животъ, почвата започва да обѣднява, докато синусътъ се съедини съ радиуса и даде плодъ. Aко животътъ даде наврѣме своя плодъ, той минава вече въ астралния свѣтъ. Въ физическия свѣтъ нѣма условия да расте животътъ. Въ астралния свѣтъ е обратното: синусътъ или животътъ се смалява и човѣкъ започва да остарява, а косинусътъ се увеличава. Тази почва не е на физическото поле. Слѣдъ като човѣкъ мине двѣтѣ четвърти отъ крѫга, този процесъ се смѣня. Той влиза въ умствения свѣтъ и най-послѣ идва въ причинния свѣтъ. Отъ тамъ, отново започва пакъ сѫщия процесъ но въ нова форма. Сега, ако вие бихте разбрали живота въ неговата пълнота, тия два процеса, на материялния и духовния животъ, ще се съвпаднатъ, тѣ сѫ еднакви. Както човѣкъ расте въ физическия свѣтъ, така расте и въ умствения свѣтъ. Както човѣкъ се развива въ физическия свѣтъ, т. е. какъвто материялъ тамъ съгражда, такъвъ ще бѫде и неговиятъ умъ. Затуй, първо вие трѣбва да имате здраво тѣло. То е почва. Нѣкои отъ васъ казватъ: защо ми е тѣло? — Почва е. Това тѣло дава материялъ на вашия умъ да работи. Отъ тази почва ще излѣзе най-хубавия плодъ на умствения свѣтъ. Ако имате хилаво тѣло, значи имате хилава почва. Нѣкой казва: азъ съмъ нервенъ. Нервниятъ човѣкъ е безъ почва, въ него почти всичката почва се е прѣвърнала въ динамически сили. Той иска всичкиятъ свѣтъ да му се подчинява. Той иска да запали свѣта отъ единия край до другия и никого не може да търпи. Не, на физическия свѣтъ материя трѣбва да имашъ, почва трѣбва да имашъ. Ще търпишъ! Нѣкой казва: не мога да търпя. Има ли човѣкъ, който може да търпи? Не мисли, че само ти си нервенъ. Всички хора сѫ нервни. Кой нѣма тия динамически сили. Нервностьта е единъ малъкъ порокъ. Хубаво е, че имаме нерви, но тия нерви трѣбва да се контролиратъ. Всичкитѣ високоорганизирани хора трѣбва да се радватъ, че иматъ нервна система. Какво трѣбва на нервния човъкъ? Забѣлѣжете, че животътъ започва съ магнитизма. Косинусътъ на тази окрѫжность означава едно магнетическо течение, а синусътъ — електрическо течение. Слѣдователно, когато животътъ завърши единъ цикълъ до точка n, всичката енергия става електрическа, човѣкъ е въ едно напрегнато състояние. Нѣкой пѫть, като не знаемъ този законъ, когато човѣкъ е складиралъ тази енергия, ние отидемъ при него, бутнемъ го, запалимъ тази енергия и прѣдизвикаме единъ взривъ. Ние ще направимъ сѫщата погрѣшка, ако вземемъ ябълчно сѣме и го насадимъ въ малко пръстъ. По този начинъ ти прѣдизвиквашъ единъ взривъ. Това зърно изисква почва, не го лъжи. Туй дърво послѣ ще ти създаде едно нещастие. Ти ще го уморишъ, но и ти ще умрешъ. Ти ще бѫдешъ отговоренъ за неговия животъ. Така и вие, събуждате извѣстно желание въ себе си, но трѣбва да разбирате този основенъ законъ за отглежеане на желанията. Всѣко желание въ човѣка е сѣме. Ако възбудите едно желание и го турите въ една паничка, вие сте отговорни прѣдъ Божествения законь. Нѣкои казва: азъ имамъ желанието на ябълката. Имашъ ли такова желание, направи си нѣкой голѣмъ джобуръ или нѣкоя голѣма кѫща и тамъ посѣй сѣмето Ако имашъ паничка, тя е добра само за нѣкое малко растение. Създадешъ ли желания, които не можешъ да отхранвашъ, природата ще те хване за ухото. Тя не обича лъжитѣ. Ти ще излъжешъ туй сѣменце, но то не може да расте въ тази паничка. Ако ти посадишъ нѣкой дѫбъ въ една паничка и му кажешъ: азъ ще ти дамъ условия за растене — ти вече си го излъгалъ. Дѣ ще го посадишъ въ тази паничка? Дѣ ще се развива той? Сега вие, па и цѣлиятъ свѣтъ минавате за голѣми философи. Отъ тази именно ваша глупава философия страдате. Защо? Защото най великитѣ ви желания сѫ посадени въ малки панички. Виждамъ нѣкога, нѣкой турилъ любовьта въ една малка паничка и казва: Учителю, моята любовь може ли да израстне? Казвамъ: не може да израстне. Любовьта не изисква паничка, но изисква много голѣмъ джобуръ. Въ тази чашка никаква любовь не може да израстне. Нѣкой казва: ами най-малката любовь не може ли да израстне въ тази паничка? Най-малката любовь вие не може да я съберете и въ най-голѣмия свѣтовенъ джобуръ. За израстването на най-малката Любовь се изисква едно всеобемтяще слънце. Нѣкой пѫть искате да турите любовьта въ вашето сърце. Колко сърца сѫ разпукани отъ тази любовь! Вие, при вашитѣ условия, не може да по садите Любовьта въ сърцето си. Ако я посадите, тя ще разруши сърцето ви. Нѣкой казва: азъ съ сърцето си любя. То е тъй, но вие сте чудни въ вашитѣ разсѫждения. Хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Вѣрно ли е? Ученитѣ хора ни убѣждаватъ, че то никога не изгрѣва и не залѣзва, но въпрѣки това, ние казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Кое е вѣрно сега? Дѣйствително, слънцето изгрѣва и залѣзва и дѣйствително, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. Кога изгрѣва! Кога залѣзва? Когато земята се е създала и започнала да се върти около осьта си, слънцето е започнало да изгрѣва и да залѣзва. Когато земята е била въ първообразно състояние, слънцето никога не е изгрѣвало и залѣзвало. Тамъ, дѣто има гжста материя, има изгрѣвъ и залѣзъ. Процесътъ на изгрѣване и залѣзване е процесъ само на нашия умъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ концентриране на своята мисъль, сѫ минали прѣзъ слѣдующитѣ любопитни наблюдения. Човѣкъ посрѣдъ день може да концентрира своята мисъль, може да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ, и слънцето въ него изчезва. Той се намира въ най-голѣмъ мракъ, той не вижда слънцето. Така могатъ да минатъ 5 — 10 минути, той усѣща въ себе си едно непрѣодолимо движение, стреми се къмъ единъ центъръ, нѣкѫдѣ къмъ слънцето. Слѣдъ 10 — 15 минути започва да вижда една свѣтлина въ видъ на зора и прѣдъ него се явява пакъ слънцето, но туй слънце не е това, което изгрѣва на нашата земя. Питамъ: какъ ще примирите този фактъ? Значи, туй което казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва, това е процесъ само на мозъка. Сега, аналогично на туй наблюдение, изваждаме въ физиката законътъ за отражението. Образитѣ отъ прѣдметитѣ се отразяватъ въ очитѣ въ обърнато положение, но ние не виждаме прѣдметитѣ въ обърнато положение, а ги виждаме прави. Физицитѣ казватъ, че споредъ туй впечатление, което приемаме въ очитѣ, трѣбваше да виждаме всичкитѣ хора все съ главата надолу, обаче не ги виждаме. Физицитѣ обясняватъ причината на това нѣщо. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да се занимаятъ съ този въпросъ, могатъ да го проучатъ. Въ сѫщностъ, когато образитѣ се получаватъ въ обърнато положение, съ главата надолу, въ реалностьта така ли е? Не, само отражението е такова. Слѣдователно, само по отражение намъ се вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ дѣйствителность, образитѣ и прѣдметитѣ се виждатъ прави. И тъй, когато тѣлото се смалява, умътъ се увеличава: когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава — обратенъ процесъ. Когато сърцето се увеличава. причинния свѣтъ, душата се смалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тѣлото се увеличава, умътъ се смалява. Когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава. Когато чувствата се увеличаватъ, душата се намалява. Когато чувствата се смаляватъ, душата се увеличава. Това сѫ закони въ природата. Слѣдователно, когато усѣщате по нѣкрй пѫть, че вашето сърце се е стѣснило, вие трѣбва да знаете, че нищо не сте изгубили. Чудни сте! Нѣкой казва: азъ изгубихъ сърцето си. Не си го изгубилъ. Твоето сърце се е смалило въ микроскопическа сѣнка, но вашата душа се е разширила, тя се проявява. Ако чувствувате, че сте изгубили ума си, то значи, че енергията ви е минала въ физическото ви тѣло. Слѣдователно, тази енергия само се е видоизмѣнила. Нищо не се губи въ природата. Ако вашето тѣло се развива нормално, умътъ ви ще се прояви. Когато единъ духъ се въплотява на земята, той най-първо изгубва ума си. Всичкитѣ малки дѣца сѫ изгубили ума си. Тѣ врѣкатъ, плачатъ не имъ стига ума, какъ да мърдатъ рѫцѣтѣ си. Тѣ не могатъ да се нахранятъ. Нѣкое отъ тия дѣца е било нѣкой философъ, нѣкой ученъ човѣкъ, училъ цѣлия свѣтъ, а сега при майка си, не му стига умътъ, какъ да си отвори устата. Туй е фактъ! Защо е така? Защото този ученъ е вложилъ всичкитѣ си умствени енергии въ тѣлото. Всичко туй е създаване. Той си гради кѫща. Нѣкой пѫть казваме: азъ не искамъ кѫща, не искамъ да бѫда материялистъ. Какъвъ искашъ да бѫдешъ? Ако не станешъ материалистъ, не може да станешъ умственъ гений. Материята е необходима като срѣдство, за да повдигне вашия умъ. Азъ искамъ да придобиете едно правилно схващане за материята. Тя прѣдставлява обмѣна, смѣна на енергии. Физическиятъ свѣтъ може да се смѣни съ умствения. Астралниятъ свѣтъ може да се смѣни съ духовния. И когато тази енергия се смѣня, не трѣбва да ви текатъ по четири реда сълзи. Вие тогава казвате: азъ не вѣрвамъ въ Господа. СмѢна става! Падатъ листата на дървото, за да се явятъ пакъ идущата година. Ако вие спазите сѫщитѣ условия, по сѫщото врѣме отново ще изгрѣе слънцето. Вие ще започнете да никнете, да растете отдолу й на края на лѣтото ще дадате плодъ Нѣма какво да сѣ плашите. Сърцето пъкъ е дѣте на душата, тя е почвата за него. Такъвъ е законътъ. Ние сме индивиди, растемъ въ косинуса. Слѣдователно, когато почвата се смалява, тия енергии влизатъ въ физическото тѣло на индивида. Синусътъ, като достигне радиуса m, започва да се намалява въ обратната посока, и тогава сърцето започва да расте, т. е. индивидуалностьта на човѣка започва да се проявява въ астралния свѣтъ. Това нѣщо става периодически въ живота. Въ новата раса, която ще дойде въ слѣдующата епоха, ние ще минемъ въ числото двѣ. До сега ние слизахме отгорѣ-надолу, а отъ сега нататъкъ, отиваме отъ лѣво кѣмѣ дѣсно. Съ това движение ще започне новата култура, културата на сърцето. И тогава нйе трѣбва да пожертвуваме всичко, Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва всичко да пожертвува вие не разбирате това нѣщо. Ти ще пожертвувашъ всичко за да израстне сърцето ти, понеже силитѣ на това сърце ще дойдатъ да работятъ за душата ти. Туй е единъ процесъ. Ти не трѣбва да плачешъ. Нѣкой казватъ: ти трѣбва да пожертвувашъ душата си за своитѣ ближни Азъ ще ви кажа единъ афоризъмъ. Когаго нахранишъ едного, ти нахранвашъ всички, и когато откажешъ прѣхраната на едного, ти отказвашъ нахранването на всички. Азъ ще ви докажа туй. Това е една непонятнг мисъль, нали? Ето въ какво седи тя, ето какво подразбира: Стомахътъ е единъ. Щомъ нахранишъ стомаха, ти нахранвашъ и милиярдитѣ клѣтки. Чрѣзъ единъ удъръ ти нахранвашъ дробоветѣ, мозъка, изобщо, на всички удове той дава храна. Въ морално отношение е сѫщиятъ законъ. Въ астралния свѣтъ сѫщо. Дойде единъ човѣкъ при васъ, и азъ ви казвамъ: ако ти нахранишъ този човѣкъ, ще нахранишъ цѣль свѣтъ. Въ астралния свѣтъ ти си по-голѣмь човѣкъ, отколкото въ физическия. Тамъ си грамаденъ, не си тъй дребнавъ, както си тукъ. Ако съберете всичкитѣ физически хора на земята въ едно, отъ тѣхъ ще направите единъ астраленъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, колкото милиярда и да сѫществувать на земята, като ги съберете въ едно, ще дадатъ единъ астраленъ човѣкъ. А пъкъ като съберете всичкитѣ астраци въ едно, ще направиге единъ умственъ човѣкъ. Ако съберете всичкитѣ умствени хора въ едно, ще направите единъ причиненъ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Тогава казваме. ако нахранишъ единъ астралецъ, ти си нахранилъ всичкитѣ. Туй означава жертвата на душата. И всички тия афоризми и противорѣчия, които изглеждатъ невъзможни, при извѣстни условия сѫ възможни. При какви условия? — Които природата е създала. Всички нѣща сѫ възможни, но не на физическия свѣтъ. Тѣ сѫ възможни нѣкѫдѣ или въ числото 1, или въ числото 2, или въ числото 3, или въ числото 4. Въ цѣлия крѫгъ всичко е възможно, но не и въ едната четвъртъ. И тъй, ето защо тѣлата ви трѣбва да бѫдатъ чисти. При сегашната еволюция, въ която се намира земята, има изоставена инертна материя на сѫщества минали прѣди насъ. Хората сѫ всмукали много отъ тази инертна материя. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ тази материя, да гледатъ да я изхвърлятъ. Тя е причината за сегашното падание на хората. Тя е, която създава страданията имъ. Вие сте чувствували въ себе си, като че нѣщо ви души, мѫчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно да разрушите цѣлия свѣтъ. Това се прѣдизвиква отъ инертната материя въ васъ. Въ нея сѫ вложени мислитѣ, желанията на миналитѣ вѣкове. Тази материя трѣбва да се одухотвори. За това Божествената енергия трѣбва да дойде да работи въ насъ. Само Божествениятъ Духъ разбира законитѣ, по които може да прѣорганизира тази материя. Въ него се съдържатъ соковетѣ но трѣбва да се посадятъ въ нея редъ мисли, желания и пориви на душата, които да могатъ да се прѣработятъ тъй, както се прѣработва тора на земята. Сѫщиятъ законъ, сѫщото отнсшение сѫществува и тукъ. Ние имаме само една наука. Нѣкой пѫть вие искате да възпитате нѣкой човѣкъ. Туй възпитание, както азъ го зная, е дресировка, затова до сега то не е дало никакви сѫществени резултати. Обаче то ни е създало по-добри разбирания. И то е печалба. Опитностьта, която сме придобили, вече се наслѣдява. За въ бѫдеще, който нѣма тази опитность не може да се развива. Не мислете, че нищо не сте придобили. Всичко придобито е едно богатство на живота ви. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, тогава ще се започне вашата истинска култура. До сега вие сте се занимавали само съ тѣлото, съ слѣдствтята на нѣщата. Не смѣсвайте процеситѣ на душата съ процеситѣ на сърцето. Душата трѣбва да обѣднѣе до извѣстна степень, за да се обърне въ почва, та да се организира сърцето, да се облагороди, защото плодоветѣ на сърцето трѣбва да влѣзатъ въ Божествената житница. Азъ ви говоря за козмическия човѣкъ. Туй, което е вѣрно за цѣлия козмически човѣкъ, е вѣрно и за всѣки едного отъ васъ. Вие като проучвате този законъ, може да си послужите съ него въ вашето развитие. И тъи, всѣка четвъртъ отъ крѫга е цѣль крѫгъ. Той е проекция. Втората четвъртъ е проекция отъ четвъртото измѣрение. Третата четвъртъ спада къмъ петого измѣрение, а четвъртата — къмъ шестото измѣрение. Това сѫ проекции отъ по-висши свѣтове на нашия. Като проекции тѣ ни се виждатъ друго-яче, не може да си ги прѣдставимъ просто. Ако мислите, че цѣлиятъ животъ се изразява само въ физическото тѣло, може да попаднете въ една погрѣшка. Първата четвъртъ прѣдставлява първитѣ седемь години отъ живота и се занимава съ физическото тѣло. Втората четвъртъ прѣдставлява вторитѣ седемь години и се занимава съ астралното тѣло. Третата четвъртъ прѣдставлява други седемь години и се занимава съ мозъка. Послѣдната четвъртъ прѣдсгавлява пакъ периодъ отъ седемь години и се занимава съ причинното тѣло. Слѣдъ гова пакъ се повтаря сѫщия процесъ. Тъй щото, на всѣки седемь години енергиитѣ въ човѣка се трансформиратъ. При това, тия седемь години пакъ иматъ подраздѣления по мѣсеци. Общия процесь е развитие на тѣлото, но сѫщеврѣменно се развива обективния умъ, наблюдателностьта, както и другитѣ способности. За всичко това, обаче, се изисква цѣла вѣчность. Не се обезсърчавайте! Ако нѣкой пѫть ставатъ пертурбации въ сърцето ви, печели душата: ако има пертурбации въ душата ви печели сърцето. Душевнитѣ пертурбации ни даватъ идеи. Ако забѣлѣжите извѣстна дисхармония въ душата, сърцето печели. Ако има дисхармония въ тѣлото, умътъ печели. Не говоря за заболѣването, но за онази вѫтрѣшна дисхармония, която се явява. При тия пертурбации или тѣлото печели, или умътъ печели. Тъй щото, вие трѣбва да си разяснявате разумно ония естествени процеси, които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть вие се уплашвате, когато стане въ васъ една малка пертурбация. Тогава нѣкой дойде и ми казва: изгубихъ вѣра, не вѣрвамъ вече въ Бога. Това е лъжливо схващане. Туй, което човѣкъ има, не може да се изгуби. Човѣкь може да се спъне, но да се изгуби — никога. Има окултисти, които казватъ, че ако човѣшката душа не се развива правилно, ще се върне въ 13 сфера долу ще дойде въ Божественитѣ корени и ще се разруши. Питамъ: тия адепти ходили ли сѫ въ Божественитѣ корени, та да видятъ какъ става това? Туй сѫ теории. Не искамъ да споря съ тѣхъ, но казвамъ, че това сѫ тѣхни заблуждения. Има такива процеси не истина, но не сѫ тъй, както тѣ ги прѣдставляватъ. И мѫчение има, но то не е таково, както се прѣдставлява. Има и рай, има и адъ, но и раятъ не е такъвъ, какъвто хората си прѣдставляватъ. Рай и адъ има и въ малъкъ размѣръ, и въ голѣмъ размѣръ, тѣ не сѫ такива, каквито хората си ги прѣдставляватъ. Адътъ и раятъ сѫ два противоположни полюса. Тѣ извършватъ една велика служба въ живота. На рая съотвѣтствува ада, на радостьта съотвѣтствува страданието, на свѣтлината съотвѣтствува тъмнината, на злото съответствува доброто. Питамъ тогаза онѣзи, които казватъ, какъ така, Богъ, Който е съвършенъ, допусналъ злото въ свѣта? Злото е излишекътъ на нашето развитие. Онази материя, която останала не дефиренцирана, която не може да се одухотвори въ насъ, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. Отъ нея започва да се формира единъ нисшъ животъ, безъ разумъ. Слѣдователно, тази инертна материя ни спъва. Нѣкой пѫть си неразположенъ, невѣрие имашъ, съмнѣние, готовъ си да отмъщавашъ — инертна материя има въ тебе. Защо? — Морковъ си ялъ. Турете единъ малъкъ морковъ въ стомаха на нѣкой, който не вѣрва, ще видите, какъ ще се почувствува. Единъ отъ ученицитѣ ялъ морковъ, пилъ чай, но цѣла нощь се въртѣлъ, не може дт спи, умира отъ болка. Излѣкивахме го, но тази материя трѣбваше да се изхвърли навънъ, иначе пискане, охкане щѣше да бѫде. И то, отъ такова малко парченце. Казвамъ: тази инертна материя не може да се възприеме, тя е морковътъ, който произвежда това нѣщо въ стомаха. Има и друга инертна материя, която не може да се изхвърли, по тия естествени начини. Нѣкой пѫть казвате. Запали ми се главата, ще се пръсне отъ болки — Рициново масло вземи! Всички тия срѣдства: студени бани, топли бани на краката, разтривки — нищо не минава. Я вижте онзи мѫжъ, който изгубилъ жена си, разправяйте му каквото искате, той е непримиримъ, казва: отиде тя! Той изгубилъ нѣщо, никой не може да го излѣкува. Прѣдлагатъ му да го водятъ на театъръ, на забавление, да яде, да пие, нищо не помага — жена му я нѣма. Не иска да яде: въ театъръ да отиде, не, всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нѣщо, изгубилъ е най-основното — разумната сила въ живота си. Вие нѣкой пѫть не оцѣнява те вашитѣ приятели, но слѣдъ врѣме ще оцьнитѣ каква стойность има и най-лошия приятель, които имате. Той ви е донесълъ несмѣтни богатства Сега вие казвате: какъ срѣщнахъ този несрѣтникъ? Не, единъ день ще познаете закона, Най-лошиятъ ви приятель ви е допринесълъ несмѣтно богатство. Такова богатство ви е долринесълъ той, че ако продадехте и цѣлата земя, не бихте могли да му се отплатите. Такива голѣми философи сте вие на земята, че винаги сте недоволни. Вие сте недовотни, понеже знаете много. Като можете да обясните всичко, вие сте недоволни, че нѣма други философски въпроси, които да разрѣшавате. Всѣки единъ отъ васъ мисли, че всичко е разрѣшилъ. Изпъчи се, казва, азъ зная това. Знае го, но като го заболи корема, не знае какъ да се лѣкува. Дай му малко страдание, не може да се справи. Отъ невидимия свѣтъ всѣки день трѣбва да ни пълнятъ главитѣ, но ние не искаме да ни убѣдять, не се подаваме. Не че не знаемъ, но не мис лимъ правилно. Имаме оптическа измама, не виждаме нѣщата въ тѣхната естествена величина, заблуждаваме се. Виждаме една малка мравя, прѣдставя ни се като цѣлъ волъ. Казвамъ: това не е волъ, мравя е. Какъ мравя, азъ виждамъ. че е много голѣмо нѣщо. Всеобщата война въ Европа се дължи на тази инертна материя на туй течение което обхвана човѣчеството. Сега пъкъ ще минемь въ друга вълна. Ще се потопимъ въ нея тъй, както въ Черното море. Ще се стегате да бѫдете готови. Земята ще нагази тази вълна и ще прѣстои въ нея, може би, день, два, три, четири, десеть, година, или най-много десеть години. Повече отъ десетъ години нѣма да мине. Ще зависи отъ това какво ще бѫде съчетанието на този поясъ, въ който ще влѣземъ. Максимумъ десеть години ще вземе на земята докато мине тази вълна. Хора, които сѫ по-високо организирани, я чувствуватъ тягостно. Вие сега ще се изпоплашите, ще кажете: Вижъ какво казва Учительтъ! Никѫдѣ нѣма да влѣземъ. Това е въ реда на нѣщата. Земята минава въ този поясъ, ще мине прѣзъ тази вълна и ще замине. Ако вие спазите нужното равновѣсие, то ще ви причини полза, нищо нѣма да изгубите, затова трѣбва да бѫдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатѣете, ако не сте готови, ще ви причини извѣстни страдания. Вие ще мълчите, никому нищо не разправяйте. Ученитѣ хора ще ви опровергаятъ. Това сѫ окултни истини. Съврѣменната наука не може да говори за тѣхъ. Сега малко музика. Ще направя нѣколко изяснения. Моето желание е да се повърнете къмъ чистотата на музиката, защото има тонове, които, ако се пѣятъ съчетано, означаватъ извѣстенъ чувственъ или. мисловенъ стремежъ и т. н. Тѣ още не носятъ добро за човѣка, то е прѣживѣване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чиститѣ тонове, които не сѫ покварени. Нѣкой пѫть и между най приятнитѣ тонове има покварени. Отъ съчетанието на извѣстни тонове човѣкъ може да се развали. Обикновената музика е прѣдисловие на чистата музика. (Учительтъ изсвири на цигулката единъ чистъ тонъ послѣ единъ покваренъ). Въ тия покваренитѣ тонове често има трептения, образуватъ се голѣми вълни. Когато при пѣние гласътъ на нѣкой човѣкъ трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонътъ трѣбва да бѫде прѣмъ, изразителенъ. Когато човѣкъ се афектира, той пѣе за другитѣ. Щомъ иска да печели съ пѣнието, да подкупува, това не е музика, Дѣто сѫществува под купъ, има огрѣшаване. Въ тия чувства не се изразява никаква чистота. Нѣкои отъ силнитѣ музикалнитѣ тонове изразяватъ страсть. Когато цигуларьтъ свири съ сила, той изразява ония страстни чувства, които сѫ на физическия свѣтъ. Мѫжетѣ изобщо сѫ носители на сила. Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби“. Въ упражнението често се допущатъ противоположности. Едно упражнение може да се прѣвърне на пѣсень За да стане пѣсень, трѣбва да се прѣработи. Цѣльта на упражнението е концентриране на ума. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде концентриранъ. Изпѣйте сега гамата! Знаете ли защо не можете да вземете тона ми? Тонътъ ми е магнетиченъ, затова, онѣзи, у които прѣобладава мѫжкия принципъ не могатъ да го взематъ. Какъвъ е тонътъ фа — мѫжки или женски? Тонътъ до е бащата, ре е синътъ, ми е неговата въздюбена, а фа е вече роденото детенце. Синътъ е малко по-мекъ отъ баща си. Между бащата и снахата нѣма хармония. Образувать ли акордъ ре и ми? — Не могатъ. Най-първо ще се стремите да взимате чисти тонове. Всѣки единъ отъ вась нека си изпѣва гамата. Има пѣсни въ които съчетанието на чиститѣ тонове не е хубаво. Научете се да пѣете тия чиститѣ тонове. Пѣйте тия чисти тонови само за себе си. Пѣете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тонноветѣ. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантитѣ сѫ създали много малко класически парчета съ синъ цвѣтъ. Сегашнитѣ музикални парчета иматъ зеленъ, портокаленъ, жълтъ, рѣдко ще срещнете парче съ синъ цвѣтъ. Въ съчетание на тоноветѣ сега прѣобладава повече червения цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ дѣйствува повече на чувствата, на афекциитѣ. Има нъкои парчета сь синъ цвѣтъ. И щомъ човѣкъ ги слуша, тѣ го отнасятъ отъ този свѣтъ, въ него се зараждатъ най-възвишени състояния. Щомъ излѣзе отъ концертъ, човѣкъ трѣбва да направи едно добро. Нѣкои говорятъ за класическа музика но за нея трѣбва много силенъ гръбнакъ. Много отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ почти инвалиди, понеже тази музика не мѣни тѣхнитѣ чувства, а развива честолюбие, щестлавие и редъ други лични чувства, резултатъ на червенъ цвѣтъ. Музиканти като се съберътъ, не могатъ да се търпятъ. Нѣкой като пѣе хубаво, поражда зависть въ другитѣ. Нека слушатъ и да се повдигнатъ. Този, който слуша хубаво пѣние или свирене, трѣбва да бѫде благодаренъ. Въ него обаче се заражда амбиция и той да пѣе. То е резултатътъ на червения цвѣтъ, Азъ желая, като пѣемъ нашитѣ пѣсни, да внасяме синия цвѣтъ. Отъ васъ зависи това. По нѣкой пѫть, като ви слушамъ, виждамъ червенъ цвѣтъ, зеленъ, портокаленъ и се яви дисхармония. Тогава пѣнието ви изглежда като че цѣлите дърва. Щомъ дойдете на синия цвѣтъ, ще почусгвувате вдъхновение, ще дойде веселието. Окултната музика започва съ синия цвѣтъ. Затуй, ще се стараете, щото синиятъ и зелениятъ цвятъ да бѫдатъ двата прѣобладающи цвѣта въ музиката. Жълтиятъ цвѣтъ много мѫчно се възпроизвежда, но по-лесно синиятъ и бѣлиятъ, Синиятъ ще внесе подемъ, разширение, а бѣлиятъ цвѣтъ ще донесе миръ. Нѣкои казватъ „упокоение“. Не упокоение, то е за умрѣпитѣ хора, а мирътъ е за живитѣ хора. Бѣлиятъ цвѣтъ ще внесе спокойствие и миръ, а синиятъ цвѣтъ ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 3О-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 14. X. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Страхътъ. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. Т. м. Прочете се темата: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“. Тема за слѣдния пѫть! „3ащо човѣкъ има уста?“. Въпросътъ „какъ познахъ, че имамъ умъ, е отвлеченъ прѣдметъ. Никой до сега не е видѣлъ ума, слѣдователно, мѫчно се говори за него. Но въпросътъ „защо човѣкъ има уста“ е лесенъ за разрѣшение. Какво доказателство може да дадете на въпроса, защо човѣкъ има уста? Най-първо ще отговорите: човѣкъ има уста, за да яде. Туй е право, но това не е цѣлата истина. Въ устата се крие и другъ единъ органъ, органътъ за говорене. Устата е създадена, за да изрази разумното въ човѣка. То се изразява чрѣзъ езика. Езикътъ служи още и да изпитва вкуса на нѣщата. Нѣкои хора чрѣзъ устата още и дишатъ. При всички тия служби на устата, за какво, обаче, е най първо създадена тя? Ако кажемъ, че устата ни служи първо за ядене, това още не е доказателство, защото било е врѣме, когато не е имало уста. Значи, въ природата, единствениятъ методъ за хранене не е чрѣзъ устата. Да се хранимъ чрѣзъ устата, това е единъ специаленъ методъ. Ако природата би накарала човѣка да говори, той не би създалъ устата. Значи, най-първо природата е съзала въ човѣка илюзията да яде и той, като видѣлъ хубави, вкусни нѣща, отварялъ е устата си и съ това се измамилъ, подкупилъ се. Сега ще ви приведа една алегория. Искашъ една услуга отъ нѣкой човѣкъ. Ако този човѣкъ е жененъ, той ти казва: нѣмамъ врѣме, жена, дѣца имамъ, заетъ съмъ. Ако е професоръ или заема каква и да е друга длъжность, казва: имамъ работа въ училището, въ канцеларията, не мога да ти услужа. Но ако този човѣкъ ти каже слѣдното: слушай, услужи ми въ това, което те моля. Азъ имамъ единъ чекъ отъ 2000 лв., на тебъ ще го дамъ. При такова условие този човѣкъ ти казва: добрѣ, на твое разположение съмъ, готовъ съмъ да ти услужа. Тъй че, при наличностьта на тия пари, готовъ е за всѣкаква услуга, а щомъ нѣма пари, и врѣме за услуга нѣма. Природата като е създала устата, това подразбира, че прѣдлага на човѣка единъ чекъ отъ 2000 лв., да опита всичко, което е направила. Слѣдъ вкуса е дошло говоренето. Въ първо врѣме човѣкъ е мислилъ, не е могълъ да говори, но слѣдъ като природата му е направила устата, заставила го е и да говори. Той знаялъ какво е нужно да говори, но трѣбвало е да се помѫчи, да изговори думитѣ. Природата му казвала: азъ ще ти дамъ това, което, искашъ, само слѣдъ като му кажешъ името, слѣдъ като го изговоришъ. По този начинъ именно тя го е заставила да говори. Само така човѣкъ е научилъ имената на всички животни, растения, извори и камъчета въ природата. Слѣдователно, устата най-първо е създадена, за да изпита външната страна въ природата, а слѣдъ това да може да изрази разумното въ природата. Това сѫ два важни процеса. Единиятъ процесъ е отвънъ навѫтрѣ, значи отъ природата къмъ насъ: другиятъ процесъ е отвѫтрѣ навънъ. Тия два процеса се съвпадатъ. Най-първо е създадено сърцето въ човѣка. Сърцето изразява единъ процесъ отвънъ навѫтрѣ. Да чувствувашъ нѣщата, значи да живѣешъ отвънъ навѫтрѣ: да мислишъ, значи да живеѣшъ отвѫтрѣ навънъ. Всѣки човѣкъ започва да мисли, когато има вече извѣстенъ образъ, и когато този образъ, съ своитѣ впечатления, е оставилъ дълбоко впечатление въ него. Тогава човѣкъ започва да различава тия образи, започва да ги опитва. Въ такива случаи се явява умътъ, започва да прави разлика между разнитѣ образи и прѣдмети, които сѫ му причинили приятность или неприятность, радость или скръбь. Приятностьта и неприятностьта се прѣдизвикватъ отъ физическия свѣтъ, а радостьта и скръбьта — отъ духовния свѣтъ. Сега, за да може да се разбератъ нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво въ своитѣ разбирания. Окрѫжающата срѣда указва влияние върху човѣка. Ако вие заобиколите човѣшкия умъ съ кѫщи, съ пари съ удоволствия, съ градини, съ ниви, всичката му философия, ще бѫде материалистическа. Той ще говори за кѫщи за ниви, за градини, за всичко, което е видимо. Такъвъ човѣкъ ще бѫде цѣлъ естественикъ. Отнемете ли му кѫщата, отнемете ли му паритѣ, градинитѣ, нивитѣ, да остане безъ тѣхъ, той ще си създаде една отвлѣчена философия. Слѣдователно, природата употрѣбява два метода за възпитание на човѣка: най-първо тя дава, а слѣдъ туй взема. Защо? — За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво. Азъ влизамъ въ тази область, за да ви покажа този великъ законъ. Вие много пѫти си задавате въпроса: защо трѣбва да страдамъ? Азъ ви питамъ: защо пъкъ да не страдашъ? Това не е обяснение на въпроса, то е по-скоро отклонение отъ въпроса. Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непрѣменно трѣбва да ви се даде нѣщо и послѣ да ви се вземе. Ще ви обясня мисъльта си картинно. Прѣдставете си, че ви изваждатъ съ едно дебело вѫже отъ единъ кладенецъ, дълбокъ 500 м. Туй вѫже е необходимо за васъ, Докато, ви издигнатъ на повърхностьта на земята съ това вѫже, вие изпитвате радость. Но, прѣдставете си, че това вѫже тежи 4—5 кгр. и като се качите горѣ, ви го окачатъ на гърба. Питамъ ви: сега това вѫже ще ви причинява ли радость? — Не, радостьта ви ще се прѣвърне на скръбь. Изобщо, трѣбва изяснение на нѣщата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само отъ материялния свѣтъ отъ настоящия животъ. Казвате: този животъ, който ние живѣемъ на земята е реалниятъ животъ. Да, така е, но това сѫ ваши субективни схващания. Прѣдставете си, че вие сте радостенъ, понеже дѫщеря ви, 22 годишна мома, свършила наукитѣ си: радостенъ сте още и поради това, че майка ви, съ която не сте се виждали много врѣме, дойде въ дома ви по този случай. При тази голѣма радость азъ ви хващамъ, вързвамъ ви съ вѫже и ви пущамъ въ единъ дълбокъ кладенецъ. Питамъ: на какво ще се обърне сега вашата радость? — На скръбь. Вие започвате да се молите да ви извадя отъ кладенеца. Тогава азъ взема да навивамъ вѫжето и да ви вадя отъ кладенеца. Въ този случай вашата скръбь се измѣня на радость. Като излѣзете вънъ отъ кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте и скръбьта, и радостьта нѣма вече да ви спущамъ въ кладенеца съ вѫже. Радостьта и скръбьта сѫ състояния, които се смѣнятъ постоянно въ човѣка. Въ единъ моментъ усещате радость, въ другъ — скръбь. Всѣко страдание е слизане въ материята, за да се качите после по-високо. Слѣдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, навлизате въ една зона, кояго ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законътъ е такъвъ. Щомъ имате страдание, това показва, че пѫтувате прѣзъ една область, неприятна вамъ, щомъ имате радость, пакъ пѫтувате, само че прѣзъ една область, която е приятна вамъ. И двата процеса сѫ процеси на движение въ природата. Вашитѣ очи не сѫ отворени, нѣмате духовно зрение. Вие виждате нѣщата съ физическитѣ си очи. Защо не виждате нѣщата духовно? Защо вашитѣ очи не сѫ отворени? — Заради вашия страхъ. Вие сте много страхливи. Единственото нѣщо, което спъва сегашнитѣ ученици да прогресиратъ бързо въ духовната наука е страхътъ. Азъ съмъ срѣщалъ малко смѣли хора въ свѣта. Не говоря за смѣли, за безстрашни само за моментъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безстрашенъ на бойното поле. Тамъ може геройски да влѣзе въ 10 най-страшни сражения, но оставете го въ обикновения животъ, тамъ ще се прояви, като най-голѣмъ страхливецъ. Вземете му паритѣ отъ касата и той вече е подъ страха на утрѣшния день. Страхътъ е, който ви спъва навсѣкѫдѣ. Този страхъ влияе върху ума ви, прѣчи ви да се проявите. Вие имате нѣкое добро желание, но се възпирате да го проявите. Азъ наблюдавамъ, слѣдното въ много отъ васъ: въ нѣкой ученикъ възникнала нѣкоя добра идея, иска да поговори съ менъ по този въпросъ. Гледамъ го, засилилъ се, дойде при менъ и току се спре, каже си: хайде сега да не занимавамъ Учителя съ такива въпроси! Азъ го оставя свобденъ, нищо не му казвамъ. Другъ пѫть дойде да ме занимава цѣлъ часъ съ нѣкой дребнавъ въпросъ който не заслужава да се разглежда. Въ първия случай той считаше важния въпросъ за маловаженъ, понеже разсѫждаваше по човѣшки. Той мисли, че важниятъ вьпросъ ще ми вземе много дълго врѣме. Важнитѣ въпроси отниматъ най-малко врѣме. Малкитѣ въпроси сѫ като циганскитѣ тръне, часове отнематъ, докато се прѣмахнатъ. Голѣмиятъ трънъ лесно се набутва, лесно се хваща съ щипцитѣ, а речешъ ли да хванешъ малкия трънъ съ щипцитѣ, той се откѫсва. Него и съ игла не можешъ извади. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че лесно се рѣшаватъ малкитѣ въпроси. Лъжатъ се, не е така. Голѣмитѣ погрѣшки въ свѣта много по-лесно се изправятъ, отколкото малкитѣ. Когато кажемъ, че трѣбва да поправимъ малкитѣ погрешки, това подразбира, че трѣбва да се започне една сериозна работа. Запримѣръ, нѣкой пѫть сърцето ми трепне. То не трепва отъ Любовь. Ами отъ какво? — Трепва отъ нищо и никакво, отъ страхъ. Вие всички се плашите, безпокоите се, дали ще спечелите нѣщо отъ това, къмъ което се стремите, или не. До тогава, докато въ васъ седи идеята, че ще спечелите нѣщо, че ще можете лесно да влѣзете въ небето, вие сте на кривъ пѫть. Ако азъ ви говоря, че вие трѣбва само мене да слушате, като Учитель: че ако ме слушате, ще отидете на небето, дѣто ангели ще ви посрещнатъ, райскитѣ врати ще ви се отворятъ, нѣма да остане нито единъ отъ васъ тука. Защо? Защото това е подкупъ. Отгдѣ знаете, че ще влѣзете въ небето? Това, че азъ ви казвамъ, може да сѫ голи, външни обѣщания. Ако ви говоря на Божественъ езикъ, няма да ви обѣщавамъ нищо. Ще кажа само: елате съ менъ! Казано и свършено! Ето защо, когато вие разсѫждавате за Истината, трѣбва да разсѫждавате извънъ врѣмето и пространството. То значи, че онова, което схванете по даденъ въпросъ, трѣбва да стане моментално. Единъ день, една ученичка дойде при менъ и ме запита слѣдното: Учителю, до сега съмъ те запитвала голѣми работи, но сега искамъ да ми кажешъ една отъ най-малкитѣ добродѣтели, която трѣбва да развия въ себе си. Съ този неинъ въпросъ, ще отговоря на всинца ви. — Ще гледате да се освободите отъ страха. Страхътъ сѫществува както у всички животни, така и у всички растения. Туй малкото, което прави сърцето ви да трепва е страътъ. Той спъва всички хора. И първата жена се уплаши. Онзи адептъ, който бѣше на дървото, й каза: какъ, нима нѣма да си откѫснешъ отъ този плодъ? Тя се уплаши и отъ страхъ веднага се съгласи и каза: ще приема плода. Тя не е разсѫждавала никакъ. Всички прѣстѫпления въ свѣта ставатъ все отъ страхъ. Искашъ да станешъ ученъ. Защо? — Отъ страхъ. Искашъ да станешъ докторъ. Защо? — Отъ страхъ. За сега страхътъ е само една побудителна причина, затова нѣщата не ставатъ правилно. Страхътъ, като влиза въ насъ, внася отрова въ организма ни, вслѣдствие на което, ние не може да използуваме разумно знанието. За да се събуди стремежъ къмъ знание, има други побудителни причини. Затуй се казва въ Писанието, че на страха трѣбва да противопоставимъ най-малката любовь. Вие още не сте опитали най-малката любовь въ свѣта. Онзи, който е опиталъ най-малката любовь, той може да опита и най голѣмата любовь. Вие сте въ срѣдата: нито сте горѣ на небето, нито сте долу на земята. За сега, ще гледате да се освободите отъ двѣ нѣща: отъ страха и отъ докачението, отъ обидата. Ще разглеждате страха отъ всички положения, понеже той постоянно реагира върху васъ, постоянно ви влияе. Причината да се докача човѣкъ е пакъ страхътъ. Тои се плаши, че ще се урони неговия престижъ. Нѣкои хора ми казватъ: знаете ли какво говорятъ за васъ? — Зная, но не се плаша. Ако се плаша, ще трѣбва да се разправямъ съ хората. Никой не може да урони вашия престижъ. Помнете слѣдното нѣщо: не е било врѣме и нѣма да бѫде, когато нѣкой е сполучвалъ да вземе благото, което Богъ е далъ нѣкому. Нѣма нито единъ примѣръ, дѣто нѣкой да е успѣлъ да вземе благото комуто и да е. Това е единъ великъ законъ! Слѣдователно, цѣлиятъ козмосъ да се дигне противъ тебе, цѣлата земя и цѣлата слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Богъ ти е далъ. Вие седите на една скала, на единъ великъ законъ, но се страхувате, че нѣкой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Богъ, който е създалъ свѣта, може да се мѣри съ вашитѣ мѣрки. Не, казалъ съмъ ви и другъ пѫть, че у Бога нѣма обратни рѣшения. У Бога има нѣщо велико: и за най-малкото нѣщо, което е обѣщалъ, Той е всѣкога буденъ. Това, което обѣщае веднъжъ, всекога испълнява. Нѣма умъ по-буденъ отъ Неговия. Значи, никой не може да ни лиши отъ това, което Богъ първоначално е обѣщалъ да ни даде, затова трѣбва да бѫдемъ свободни и безстрашливи. У Бога нѣма страхъ. Ако вие сте страхливи, това не е отъ Бога, това е отъ дявола. Страхътъ е начало на грѣха въ свѣта. Забѣлѣзалъ съмъ, че когато ученицитѣ дойдатъ въ училището, въ първо врѣме се уплашватъ, какъ и кога ще свършатъ гимназия. Свършатъ гимназия, влѣзатъ въ университета, боятъ се какъ ще го изкаратъ. Свършатъ университетъ, сега се плашатъ, какъ ще си намѣрятъ работа. Нѣкой е чиновникъ, казва си: ами ако ме уволнятъ? Страхътъ царува навсѣкѫдѣ. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавимъ отъ тази язва, отъ тази душевна проказа — страха — ще бѫдемъ хора свободни. Тогава вече можемъ да говоримъ за друга философия. Докато страхътъ не е излѣзълъ отъ васъ, и да ви се каже истината, вие ще я облѣчете пакъ въ дрехата на страха. Щомъ облѣчете истината въ страха, тя се покваря. И истината може да се поквари. Ако въ едно нечисто шише внесете чиста вода, тя все ще има малко миризъ, който ще разваля вкуса й. За да бѫде човѣкъ абсолютно свободенъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Абсолютно свободни и чисти сѫ онѣзи, които сѫ безстрашни, Само безстрашниятъ човѣкъ може да стане вѣренъ на Бога. Той е вѣренъ въ всичкитѣ вѣкове, а това е цѣнно качество. Имашъ ли страхъ, може да изневѣришъ на Бога. Щомъ сгрѣши човѣкъ, после се разкайва. Онзи, който грѣши, се разкайва. То е хубаво. По-добрѣ е, обаче, човѣкъ да върши нѣщата безъ страхъ. Туй е едно отъ най-благороднитѣ качества. Не говоря за нахалство, но за безстрашие. Веднъжъ приемешъ едно убѣждение, рѣшишъ да служишъ на Бога, изпълни го. Тогава ще дойде най-малката любовь въ тебе. Запита ме единъ мой ученикъ единъ малъкъ въпросъ, който слушалъ отъ нѣкой германецъ, а именно: казвало се, че едва въ човѣка имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине прѣзъ нея. Всѣки другъ, който успѣялъ да мине прѣзъ тази дупчица, щѣлъ да ходи кѫдѣто иска, — по слънцето, по луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можешъ да излизашъ извънъ тѣлото си, трѣбва да изучавашъ този законъ на смаляване. Азъ не ви говоря по този законъ, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Единъ день. когато се освободите отъ страха, и азъ ще ви говоря по това. А сега какво ще ви разправямъ? Да кажемъ, че река да ви прѣкарамъ прѣзъ тази малка дупчица. Какво ще стане съ васъ? — Вие ще се разтреперите отъ страхъ, ще се разплачете, и азъ ще трѣбва да вкарвамъ пакъ вѫтрѣ. Знаете ли, колко врѣме ще ми трѣбва, докато ви вкарвамъ отново въ тѣлото. Това е една алегория. Изисква се човѣкъ да бѫде абсолютно безъ страхъ. За да бѫде ученикътъ безъ страхъ, душата му трѣбва да бѫде изпълнена съ любовь. Страхътъ е качество само. на животинския човѣкъ. Слѣдователно, всички хора, които се страхуватъ, животинското ги управлява. Такъвъ човѣкъ може да е свършилъ три, четири факултета, обаче животинското го управлява. Сега нѣкой ще каже: тогава не трѣбва да бѫдемъ учени. Не, нищо отъ това, има учени животни, има и прости животни: има учени хора, има и прости хора, но страхътъ разваля всичко. Сега, ще турите въ себе си принципа: Безъ страхъ! Туй ви дадохъ като мото. Вие мислите, че е много лесно да го изхвърлите вънъ отъ себе си, но трѣбва да го виждате навсѣкѫдѣ въ проявитѣ си и да умѣете да се освободите отъ него. Искамъ да бѫдете свободни. Този въпросъ занимава всички ви. Дойде нѣкой при мене и ми казва: защо постѫпи така еди коя си сестра? — Отъ страхъ. Чудни сте вие! Главата ми побѣлѣ отъ тия ваши глупави въпроси. „Защо тази сестра така постѫпи?“ — Отъ страхъ. Ами ти защс питашъ? — Отъ страхъ. „Защо не живѣемъ братски?“ Защото ни е страхъ „Защо не се примиримъ“? Защото ни е страхъ. „Ами кога ще тръгнешъ правилно къмъ Бога“? — Когато любовьта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?“ — Когато страхътъ изчезне отъ васъ. Тъй седи въпросътъ. Може да имате културата на всичкитѣ минали вѣкове, може да имате културата на всичкитѣ бѫдещи вѣкове, нищо не ще може да направите, ако имате страхъ. Ако мислите да разберете Божественото по другъ начинъ, лъжете се. Нѣкой пѫть може да ви приведа много авторитети на миналото и настоящето, да видите, какво говорятъ за Любовьта, за постигане Божественото. Апостолъ Павелъ казва: „Ако говоримъ съ человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмаме, нищо не сме“. Значи, ако бихме имали всичкото знание, което ангелитѣ иматъ и знанието, което хората иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не струваме. Ще бѫдемъ като „кимвалъ що дрънка“. Върху този стихъ никой не се е спрѣлъ да размишлява. Тозъ е единъ символъ. Вие ще кажете, че сте ме разбрали. Ще кажете: страхътъ бѣше до сега. Отъ сега нататъкъ нѣмаме страхъ. Не, до сега вие изучавахте само резултатитѣ на страха, а самиятъ страхъ не сте го хванали. Вие трѣбва да хванете самия страхъ, разбирате ли? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за поука. Това се е случило прѣди 60 години въ варненско. Единъ учитель си направилъ градинка, посадилъ въ нея най-хубавитѣ цвѣтя, искалъ да даде на дѣцата примѣръ. Отива една сутринь въ градината си, вижда едно човѣшко извержение вѫтрѣ. Отива втората, третата сутринь — все сѫщото нѣщо намира. Чуди се, какъ става това нѣщо, не може да разрѣши въпроса. Какъ биха постѫпили нѣкои учени хора въ този случай? — Ще взематъ да изслѣдватъ състава на това извержение. Нѣма защо да го изслѣдватъ, това извержение е резултатъ. Задачата е тукъ да се хване този, който хвърля тия извержения въ градината. Така постѫпилъ този учитель. Улавя виновника, дава му единъ добъръ урокъ, и втори пѫтъ не се осмѣлилъ да влѣзе въ градината безъ позволение. Страхътъ е, който внася тия човѣшки извержения, тия най-мръсни работи въ сърцею. Хитъръ е той! Но, ще го хванемъ единъ день и ще му кажемъ: кой ти дава това право да влизашъ въ моята градина? Скоро вънъ отъ градината! Ще му дадемъ единъ добъръ урокъ. Нѣкой пѫть казвате: трѣбва да се проповѣдва на хората, но не проповѣдвате. Защо? — Пакъ страхътъ дѣйствува у васъ. Нѣкой пѫть ви кажа нѣщо по силно, но категорично и наблюдавамъ, какъ ще изтълкувзте думитѣ ми. Казвате: Учительтъ трѣбваше да каже това нѣщо малко по другояче. Вие мислите, че азъ нося външния умъ. Когато кажа една Истина, ще я кажа, както разбирамъ, а това, какъ мислятъ хората, то е другъ въпросъ. Тѣ нека мислятъ за себе си, и азъ ще мисля за себе си. Има законъ, който регулира отношенията. Какъ трѣбва да говоря? — Всѣка Истина трѣбва да се каже безъ страхъ. Ако искамъ да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхътъ, ще кажа това, което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, ще кажа това което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, човѣкъ говори това, което не му е приятно. Когато искашъ да кажешъ една Истина, страхътъ ти казва: знаешъ ли какъ ще пострадашъ? Ти трѣбва да му отговоришъ: именно затова ще я кажа. „Ти нали знаешъ, не ще изгубишъ положението си?“ — Именно затова ще я кажа. Сега, азъ не искамъ да се обърнать хората къмъ Бога отъ страхъ. Ако бихъ говорилъ отъ страхъ, както говорятъ другитѣ проповедници, друго нѣщо щѣше да направи страхътъ. Азъ говоря отъ Любовь, която не иде отъ страхъ. Въ тази Любовь, съ която ви говоря, страхътъ не влиза. Любовьта, е която ще оправи свѣта. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ кажете: това нѣщо е невъзможно — това е страхътъ, който дѣйствува въ васъ. „Не му е дошло врѣмето“.— страхътъ дѣйствува въ васъ. Нѣкои отъ васъ се запитватъ: защо учительтъ ни е събралъ? Ние нищо не разбираме. Защо не е събралъ по учени хора отъ насъ? Защото онѣзи сѫ по-страхливи отъ васъ. Вие сте най-безстрашнитѣ хора. Вие мислите, че азъ съмъ толкова будала, та като нѣма какво да правя, събралъ съмъ който ми попадне И у вась има страхъ, само че по-малко отколкото у другитѣ. Това е една истина. Онзи човѣкъ, който ще те остави посрѣдъ пѫтя, какъ ще пѫтувашъ съ него? Прѣдъ всичкитѣ вѣкове, Учителитѣ, които сѫ идвали въ свѣта, и сѫ изисквали отъ своитѣ ученици безстрашие — първото нѣщо. Затова, за да се придобие без страшие, придобивали сѫ предварително други малки качества. Какво качество се изисква отъ ученика, за да бѫде безстрашливъ? Какъ ще озаглавите тази бесѣда? — Страхътъ. И тъй, видѣхте, че слѣдъ всѣко страдание има възможность да се подигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се роди желание, да се върнете назадъ. Прѣдставете си, че зданието, въ което живѣете, гори. Вие ще поискате да бѣгате, но прѣдставете си, че насрѣща ви излѣзе единъ човѣкъ съ ножъ въ рѫка. Ножътъ е книженъ, но вие не знаете това, Уплашите се и хуквате да бѣгате назадъ въ зданието, дѣто изгаряте. Не трѣбва да се страхувате. Излѣзете ли отъ зданието, което гори, трѣбва да знаете, че никой не може да ви прободе съ ножъ. Всички ножове, които ви прѣсрѣщатъ прѣдъ вратата, сѫ все книжни. Щомъ кѫщата ви гори и избѣгате навънъ, значи Господъ е съдѣйствувалъ да се спасите. Нѣма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нѣщо хората може да го правятъ, но въ Божествения свѣтъ нѣма такъвъ процесъ. Въ Божествения - свѣтъ на страданието се гледа като на единъ великъ потикъ, за да излѣзешъ отъ едно по-нисше и да влѣзешъ въ едно по-висше състояние. Слѣдъ като си вървѣлъ дълго врѣме прѣзъ страданието, ще дойде радостьта, ще се компенсира. Слѣдъ това радостьта ще се смѣни отново съ скръбь, докато вие съедините радостьта и скръбьта въ едно и придобиете Божествения миръ и спокойствие, да може да разгледате свѣта безъ да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е великъ идеалъ за всички ония напрѣднали души. Сега отъ васъ се изисква безстрашие. Нѣксй казва: Учителю, вижъ еди-коя си ученичка плаче. — Отъ страхъ. Ама скръбь има тя! Нищо, азъ виждамъ. Скръбьта е Божественъ потикъ. Тя скърби отъ страхъ, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за васъ. Въ него е науката. Ще каже нѣкой: има и други разбирания. Нѣма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието отъ тия, никѫдѣ не може да намѣрите. Ако нѣкой каже, че еди кой си адептъ може да даде по-добри тълкувания, лъжете се. Азъ мога да ви посоча всичкитѣ книги на миналото и всичкитѣ книги иа бѫдащето, по други разбирания отъ тия, които ви давамъ, нѣма да намѣрите. Това е Божественото. Тъй сме учили и ние: безъ страхъ, въ пълната смисъль на думата! Отъ нищо да не ви е страхъ. Нѣкой пѫть ще кажешъ: азъ не искамъ да обиждамъ тази сестра. Защо не искашъ да я обиждашъ? — Отъ страхъ. „Азъ искамъ да й направя добро“. Защо? — Пакъ отъ страхъ. Когато започнемъ да живѣемъ по закона на Любовьта, тамъ всичко ще правимъ като на себе си. Тамъ всичко е отношение на музикални тонове, които хармониратъ помежду си Всѣки музикаленъ тонъ има извѣстно количество трептения. Тия трептения иматъ свои опрѣдѣлени, свойства, качества, по които се проявяватъ. Музиката сама по себе си не е механически процесъ. Тя е живъ процесъ на Божественото съзнание. Ако вие измѣните състоянието на страхъ въ себе си, ще се измѣни и вашиятъ цвѣтъ на лицето. Червениятъ цвѣтъ показва единъ видъ страхъ въ човѣка. Портокалевиятъ свѣтъ показва другъ видъ страхъ. Зелениятъ — трети видъ страхъ. Жълтиятъ — четвърти видъ страхъ. Синиятъ — пети видъ страхъ и т. н. Всичкитѣ цвѣтове изявяватъ извѣстни видове страхъ. Запримѣръ, ти се разгнѣвишъ — това е отъ страхъ. Казвашъ нѣкому: какъ можешъ да ми вземашъ хлѣба? Знаешъ ли, че излагашъ живота ми на опасность! И току извадишъ ножа, бранишъ живота си. Защо? — Отъ страхъ. Нѣкой позеленѣе. Защо? — Който позелѣнева, показва че обича материялния животъ. Този пъкъ, у когото страхътъ има портокаловъ цвѣтъ, той е човѣкъ, на когото личнитѣ чувства сѫ уронени, личниятъ му престижъ е уроненъ. Той казва: какъ тъй да се засегне моето честолюбие? Когато е засегнатъ неговия умъ, явява се жълтиятъ цвѣтъ на страха. Има различни жълти цвѣтове, по между единъ и другъ жълтъ цвѣтъ има разлика. Въ различнитѣ жълти цвѣтове има хиляди нюанси, които трѣбва да се изучатъ. Има жьлтъ цвѣтъ, който не изразява страхъ: има жълтъ цвѣтъ, който изразява Любовьта. Ако жълтиятъ цвѣтъ се явява въ вашия умъ, показва, гдѣ дѣйствува той, за даденъ моментъ. Ако се явява у васъ синия цвѣтъ, той дѣйствува. Виолетовиятъ цветъ пакъ изразява сила. Всички цвѣтове иматъ по нѣколко тълкувания. Запримѣръ, казахъ ви, че има жълтъ цвѣтъ на страха, има и жълтъ цвѣтъ на Любовьта. Значи, единъ и сѫщъ цвѣтъ има по-висше значение, има и нисше значение. Хора, у които се развива ясновидството, когато прѣзъ тѣхъ мине нѣкоя опасна умисъль, явява се тогава извѣстна фигура съ зеленъ, червенъ или портокалиенъ цвѣтъ. Нѣкои сѫ ме питали, какво означава това нѣщо. Тогава нищо не съмъ имъ обяснявалъ, но сега казвамъ: това показва, че въ васъ още господствува страхътъ. Видишъ една червена точка. Тя изразява страхъ. Нѣкой пѫть се подигнете къмъ Бога и веднага се уплашите. Въ тозь моментъ виждаге една синя топка. Казвамъ: въ васъ сега господствува синиятъ цвѣтъ на страха. Вие казвате: ако се моля много прѣдъ хората, какво ще мислягъ за мене? Това е страхъ, Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Когато дойдемъ до Божественото, ние ще бѫдемъ най-умни. Рѣчьта ви трѣбва да бѫде много естествена. Не трѣбва да бѫдете ексцентрични. Ексцентричностьта е качество на страха Страхътъ е използувалъ благородството въ човѣка, Той е добъръ негозъ учитель. Страхътъ е негативно качество. При сегашното състояние на хората, онѣзи, които искатъ да прѣминатъ отъ животинското къмъ човѣшкото трѣбва абсолютно да се освободятъ отъ страха: „Който обича майка си, баща си или имота си повече отъ менъ, не е за менъ достоенъ“. Отъ всичко въ свѣта трѣбва да се освободятъ. Защо? Защото мисъльта за майка ти причинява страхъ: мисъльта за баща ти причинява другъ видъ страхъ: мисъльта за имота ти -причинява трети видъ страхъ. Всички тия връзки, които ти внасятъ страхъ, ще ги скѫсашъ. За тия нѣща не се грижи, ще се освободишъ. И какво казва още Христосъ? — И своя животъ ще дадешъ всичко ще пожертвувашъ, за да дойде онова възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовьта. Вие не може да влѣзете въ това възвишено състояние, докато не се освободите отъ страха, въ всичкитѣ негови прсяви на живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие може да я постигнете въ този животъ, то ще извършите една важна работа - ще се посветите. Размишление. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 29-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ учителя на 7. V. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ и лошитѣ. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. Т. м. Прочетоха се нѣкои теми върху: „Службата на търпѣнието и самообладанието“. Тема за слѣдния пѫть: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“? Като пишете върху тази тема, нѣма да ми разправяте, какъ сѫ познали другитѣ хора, че иматъ умъ, но вие какъ сте познали. Ще ви дамъ и още една тема: „Защо човѣкъ е недоволенъ“? Сега азъ ще ви задамъ единъ въпросъ и ще ви отговоря на него. Този въпросъ е слѣдниятъ: защо хората не могатъ да се научатъ? Защото не се учатъ? Има нѣщо, което имъ прѣпятствува. Запримѣръ, у всинца ви има желание да бѫдете добри. Въ дъното на душата си всички искате да бѫдете добри, но не успѣвате въ това, защото мислите, че сте добри. И дѣйствително, нѣкога сте били добри, но сега не сте. Какво е добро и зло, това трѣбва да се докаже. Доброто и злото не сѫ нѣща, които могатъ да се виждатъ. Нѣкой казва, че е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Това трѣбва да се докаже научно. Въ миналата си бесѣда ви говорихъ за добри и лоши хора. Казвамъ: еднитѣ сѫ добри, които правятъ добро, а вторитѣ сѫ добри, които правятъ зло. И еднитѣ, и другитѣ сѫ добри. Втората категория сѫ лошитѣ хора, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Законътъ е такъвъ. Въ първата категория е началото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е и добъръ, и лошъ, това показва, че той започва да живѣе. Слѣдователно, човѣкъ като започва да живѣе, едноврѣменно става и добъръ, и лошъ. Тия двѣ сили, зло и добро, сѫ творчески. Тѣ вървятъ въ двѣ противоположни посоки. Вие може да ме запитате: защо човѣкътъ, който прави и добро, и зло не считатъ за лошъ човѣкъ, а минава за добъръ? — Доброто и злото, това сѫ извѣстни принципи, необходими за създаване на извѣстни форми. Безъ добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създаватъ отъ злото, а клонищата се създаватъ отъ доброто. Значи, едната сила работи въ по-гѫстата материя, а другата — въ по-рѣдката. Ако тия двѣ сили вървятъ по една крива линия и то така, че всичката имъ енергия да се използува, постепенно, то при това си движение тѣ ще се приближатъ, ще се срещнатъ безъ да се произведе между тѣхъ нѣкаква експлозия. Отъ движението имъ се образува единъ крѫгъ. Обаче, ако човѣкъ е задържалъ въ себе си тия сили, то щомъ се срѣщнатъ, ще произведатъ експлозия. Слѣдователно, като се срещнатъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ, тѣ образуватъ взривъ, защото сѫ двѣ положителни сили. Всѣки човѣкъ, който не прави добро, става лошъ човѣкъ: всѣки човѣкъ, който не прави зло, става добъръ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Енергията може да се прѣвръща. Този законъ провѣряваме въ самата природа. Сегашнитѣ растения сѫ били нѣкога минерали, които сѫ живѣли въ почвата, не сѫ имали клоне. Слѣдъ врѣме тѣ сѫ се поляризирали. Половината отъ тѣхъ сѫ израсли и сѫ дали клоне, превърнали се въ растение, при което другата половина отъ тия кристали е останала въ почвата въ видъ на корени. По нататъкъ, при по-благоприятни условия за развитие на това растение, колкото повече се развивала неговата интелигентность, то е успѣло да се прѣвърне на животно, като изважда коренитѣ си навънъ отъ земята. По сѫщия законъ, всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, всички религии, които сѫществуватъ, това сѫ все школи, въ които човѣкъ трѣбва да научи начина, онова истинското изкуство, какъ трѣбва да живѣе. За да живѣе човѣкъ правилно, трѣбва му наука. Не мислете. че е лесно да направите добро. То е цѣло изкуство! Вие искате нѣкой пѫть да ме нагостите хубаво. Ако дойда въ вашата кѫща и вие замѣсите тѣсто и го сложите предъ менъ въ паницата и ми кажете: заповѣдайте, ние тъй сме навикнали да ядемъ тѣстото сурово. Добрѣ, дойда другъ пѫть въ кѫщата ви и вие ми сложите печенъ хлѣбъ, а не суровъ, както по-рано. Питамъ: кое е по-разумно сега, сурово тѣсто ли да ядемъ, или да го опечемъ? Кажете ми, кой е начинътъ за ядене въ природата? Българитѣ. когато хранятъ прасета или кучета, замѣсватъ имъ малко кашица отъ брашно или трици, за тѣхъ много готвене не трѣбва. Кой е истинскиятъ начинъ за приготвяне храната? — Всички трѣбва да се ползуваме отъ методитѣ на природата. Сега, разбира се, азъ не говоря за тази природа, въ която ние сме оставили своитѣ излишъци, не говоря за природата, която е създадена отъ мъртвитѣ тѣла на милиярди и милиярди сѫщества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната природа е създадена отъ останкитѣ на миналитѣ сѫщества върху тия мъртви тѣла растатъ сега крушитѣ, ябълкитѣ и други плодове. Слѣдователно: ние се хранимъ само отъ мъртви сѫщества. При такова положение може ли да бѫдемъ безсмъртни? — Никога! Слѣдъ врѣме, когато започнемъ да образуваме храната си отъ слънчевитѣ лѫчи, ще бѫдемъ безсмъртни. До тогава, докато изваждаме за храна сокове отъ земята, ще умираме, смърть ще има за насъ. Единъ день ние ще имаме растения, които ще възприематъ енергия направо отъ слънцето. Хлѣбътъ сѫщо ще приемаме направс отъ слънцето. Само тогава ние ще имаме възможностьта да бѫдемъ безмъртни. И сега можемъ да бѫдемъ безсмъртни, само че се изисква голѣмо усилие. Човѣкъ, слѣдъ като е приелъ единъ обѣдъ, трѣбва да знае методитѣ, чрѣзъ които да прѣвърне въ тѣлото си различнитѣ енергии, които е получилъ отъ храната. Вие, които ме слушате тукъ, всичко това е недостѫпно при сегашнитѣ условия за вашия умъ. Каквото и да ви казвамъ, нѣма да го разберете, все ще си изгубя врѣмето. Ще кажете: какъ е възможно човѣкъ да възприема храната си отъ слънцето? Христосъ на едно мѣсто въ Писанието казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той не казва: ако не ядете плодове — круши, ябълки и други, но казва, че ако не ядете моята плъть и не пиете моята кръвь, нѣмате животъ въ себе си. Слѣдователно, подъ „плъть и кръвь“ Той подразбира животътъ, който излиза отъ този центъръ. Ако отъ този центъръ не възприемате живота, вие не може да имате вѣчния животъ въ себе си. По нѣкой пѫть тия центрове се проектиратъ. Запримѣръ, по нѣкой пѫть енергиитѣ на слънцето сѫ негативни: подъ думата „негативни“ разбирамъ, че силитѣ на слънцето се стремятъ, къмъ центъра на земята. Въ такъвъ случай умътъ на човѣка е въ възходяща степень и тогава той твори доброто. Обаче: въ нѣкои хора полюсътъ е другъ, умътъ му се стреми иъмъ центъра на земята, а сърцето му се стреми къмъ центъра на слънцето — къмъ доброто. Ако се събератъ двама души, на които сърцата се стремятъ къмъ центъра на земята, а умоветѣ имъ се стремятъ къмъ центъра на слънцето, тѣ нѣма да направятъ нищо. Въ тѣхъ и злото ще се усили, и доброто ще се усили. Сърцето всѣкога е по-силно отъ ума. Ако искате приятель, трѣбва да изберете човѣкъ, на когото силитѣ на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на слънцето. Ако усѣщате, че вашитѣ сили на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на земята, търсете приятель, на когаю силитѣ, на сърцето ся. насочени къмъ центъра на слънцето. Човѣкътъ има два центъра, запримѣръ центроветѣ А и В. Да кажемъ, че на центъра А влияе земята, а на центъра В — слънцето. Когато се движимъ къмъ А, т. е. къмъ центъра на земята, ние сме по-активни тогава: когато се движимъ къмъ центъра на слънцето, ние сме по-пасивни. Слѣдователно, до тогава, докато се движите въ посока А, къмъ земята, ще знаете, че ще бѫдете по-активенъ къмъ злото, т. е. възможноститѣ да направите зло сѫ по-голѣми, отколкото възможноститѣ да направите добро. Когато се движите къмъ центъра на слънцето, или когато се стремите къмъ Бога, възможноститѣ за правене добро сѫ повече, отколкото възможноститѣ за правене зло. Богъ е великиятъ центъръ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Свѣтътъ всѣкога показва центъра на земята. Слѣдователно, отъ желанието, което имате въ даденъ моментъ, се опрѣдѣля и посоката на движението ви: къмъ центъра на земята ли се движите, или къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ, който иска да има кѫщи, ниви и много други богатства, той не може да бѫде добъръ. Знаете ли защо не може да бѫде добъръ човѣкъ? Той ще си направи 1-2 кѫщи, ще тури въ тѣхъ кираджии и ще се кара всѣки день съ тѣхъ, че наемътъ не му плащали, че развалили това-онова. Или, ще има нѣколко декара земя, ще пазари хора да я обработватъ, но тѣ ще гледатъ да го използуватъ, а съ това ще го прѣдизвикватъ да се сърди, да се кара. Послѣ, гледашъ друго нѣкое желание се явило. Това е много естествено! Нѣкои отъ васъ ще ми възразятъ: какъ, не трѣбва ли да имаме кѫщи, ниви? Дали трѣбва да имате кѫщи, ниви или, да нѣмате, то е другъ въпросъ. Кой отъ васъ е безъ кѫща? Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой отъ васъ безъ кѫща. Ще кажете: ние искаме направена кѫща. Вие не говоритѣ Истината! Кой отъ васъ нѣма тѣло? Ако нѣмахтѣ кѫща, нѣмаше да бѫдете тукъ на земята. Всѣки си има по една кѫщица. Азъ ги виждамъ: едни кѫщи сѫ по малки, други по-голѣми: едни прозорци и врати сѫ по голѣми, други по малки — различни входове за гости си иматъ. Ще дойде день, когато отъ този материялъ, отъ който хората днесъ могатъ да направятъ само едно село, ще направятъ сто такива села. Днесъ обаче, хората поради това, че нѣматъ техника, нѣматъ умѣние, разпиляватъ материялитѣ. Тукъ се проявява глупостьта на човѣшкия умъ. Глупавиятъ човѣкъ върши много глупости. Слѣдъ всичко това, отъ научно гледище, какъ трѣбва да разсѫждаваме върху тия въпроси? Нѣкои казватъ: ние не трѣбва да мислимъ за утрѣшния день, но за днешния само. Какво означава това, да мислишъ за днешния день? — Днешниятъ денъ показва цѣлокупностьта, която е у човѣка. Днешниятъ день показва, че най-първо трѣбва да се добие единъ талантъ, който да влада врѣмето и пространството. Мислите ли, че единъ знаменитъ цигуларь може да мисли за своята прѣхрана тъй както васъ? Той взима цигулката си, веселъ е човѣкътъ, посвири 2—З часа и току вижъ, изкаралъ прехраната си за една година. Вие работите цѣла година по 6 — 8 часа дневно, и едва се прѣхранвате. Другъ нѣкой е знаменитъ хирургъ. Направи една операция, вземе най-малко 50 — 60,000 лева за нея и си изкарва прѣхраната за една цѣла година. Вие, които нѣмате нито едно отъ тия изкуства: казвате: Господъ е отредилъ за насъ да се трудимъ, да се мѫчимъ и така да изкараме прѣхраната си. Гдѣ е писано, че ние трѣбва да се трудимъ? Слѣдъ като създаде Богъ първия човѣкъ, постави го въ рая и му каза: „Ти ще живѣешъ тукъ като царски синъ. Ще наглеждашъ всички дървета и цвѣтя въ градината, ще се радвашъ на всичко хубаво тукъ“. Но Адамъ прѣстѫпи великия Божи законъ, съгрѣши прѣдъ Него, и Богъ го изпѫди отъ рая, като му каза: ,.Отъ сега нататъкъ съ трудъ и потъ на челото си ще си изкарвашъ прѣхраната — много ще орешъ и копаешъ земята, но малко приходъ ще ти дава тя“. Така че, щомъ прѣстѫпишъ великия Божи законъ, много ще работишъ, малко ще придобивашъ. Отъ това изваждамъ едно правило! Когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да ни лѣкува лѣкарь, азъ отговарямъ: ако сте грѣшни, лѣкари ще ви лѣкуватъ. Грѣшниятъ — лѣкарь го лѣкува: праведниятъ — свѣтлината. Слѣдователно, всѣки, който се лѣкува отъ лѣкарь, е грѣшенъ човѣкъ нищо повече! Това е фактъ. Всички ония, които сѫ прѣстѫпили великия Божи законъ, сѫ пострадали. Защо? — Злото е въ услугата, която вие правите. Когато дяволътъ извелъ Христа на покрива на храма, какво Му казалъ? — „Хвърли се отгорѣ, ще ти дамъ всичкитѣ царства тукъ на земята!“ Христосъ противопоставилъ ли се е на дявола? Той му казалъ: „Махни се, сатана, отъ тукъ“! Христосъ не се уплаши. Той не се даде въ услуга на дявола, защото знаеше, че злото, като сила извънъ насъ, не цапа човѣка. Когато злото се възприеме вѫтрѣ въ човѣка, тогава е опасно. Дяволътъ казалъ на Христа: „Хвърли се долу, нали Писанието казва, че Господъ ще прати ангели да те поематъ на рѫцѣ!“ Христосъ му отговориль: „Понеже съмъ се научилъ да вървя все нагорѣ, не искамъ да слизамъ къмъ земята. Когато и тебъ нѣкой ти каже: ти се посвѣти вече, я се хвърли отъ тази височина! — Ти ще му отговоришъ: азъ съмъ се научилъ да се качвамъ нагорѣ, не слизамъ долу. Това ще имате като правило: нѣма да слизате долу по волята на свѣта! Изобщо, въ чисто морално отношение се зараждатъ противорѣчиви въпроси. Въ даденъ случай тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, въ даденъ случай могатъ да не бѫдатъ вѣрни. Тия условия, които сега имате сѫ благоприятни за вашето развитие. Втори пѫтъ тѣ нѣма да се повторятъ, защото два еднакви момента въ природата не се съвпадатъ. Този, който изостане веднъжъ отъ пѫтя на своето развитие, пакъ ще влѣзе въ Царството Божие. но знаете ли какъ? Ап. Павелъ казва: „Като главня въ огънь“. То значи, че всичко ще бѫде изгубено, ще се прѣвърне на главня въ огъня. Който върви правилно въ пѫтя си, ще бѫде като злато, което излиза отъ огъня — такова богатство ще прѣдставлява той. Вие трѣбва да се стремите да използувате енергията, която се накопява въ вашия организъмъ за ваше добро. Трѣбва да знаете, че около васъ има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Идете при нѣкой боленъ, който е силно концентриралъ мисъльта си върху болестьта, че гѫрдитѣ го болятъ, ще забѣлѣжитѣ, че ако сте слаба натура, тази силна мисъль на болния ще ви се натрапи и слѣдъ малко ще усѣтите, че и васъ ви болятъ гѫрдитѣ. За да се освободитѣ отъ това чуждо влияние, вие ще си кажете: не, туй е болѣстьта на болния, едно отражение отъ неговата мисъль. Мнозина отъ васъ страдатъ по отражение. Срещнете се съ нѣкой човѣкъ който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скърбенъ, тъженъ. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако и вие заедно съ него скърбите и не можете да се подигнете, какво печелите, какво печелите? — Нищо. Напротивъ, скръбьта се увеличава. То значи 1+1=2, т. е. единъ грошъ, плюсъ единъ грошъ, ставатъ два гроша — значи скръбьта се увеличава. Този братъ, който усѣща голѣмата скръбь въ сърцето си, трѣбва да направи една изповѣдь прѣдъ тебе. Изповѣдьта е хирургическа операция, разрѣзване на този циреи, който прѣдизвиква скръбьта. Нѣкой казва: трѣбва да се изповѣдашъ! Защо? — За да се направи една хирургическа операция, да се прѣрѣже нагноясания цирей. Нѣкои казватъ. ама азъ не искамъ да се изповѣдамъ — Ще се изповѣдашъ и оттатъкъ ще минешъ. Дойде докторътъ вземе ножа и рѣже. Ти плачешъ, викашъ — той си продължава работата. Като се яви нѣкой духовенъ цирей, сѫщата хирургическа операция трѣбва да се направи и тукъ. Мнозина отъ васъ страдате по единствената причина, че криете циреитѣ си. Не, циреятъ е единъ вѫтрѣшенъ недѫгъ, който трѣбва да излѣзе навънъ и да се прѣрѣже. Онѣзи отъ васъ, които искатъ за въ бѫдеще да се повдигнатъ, да станатъ поети, музиканти, художници, или какво и да друго, не трѣбва да иматъ циреи. Отрицателнитѣ качества въ свѣта не правятъ човѣка положигеленъ. Туй трѣбва да знаете! Много нѣща може да внесете въ характера на единъ човѣкъ съ отрицателни качества, но да внесете въ него единъ талантъ. това е невъзможно. Слѣдователно, вие ще се стремите да прѣвръщате енергията, да я трансформирате. Какъ? — Ще намѣрите единъ вашъ приятель, сърцето на когото се движи въ противоположна посока на вашата. Той ще ви подѣйствува. Тогава, между сърцето на единъ лошъ човѣкъ и сърцето на единъ добъръ човѣкъ има допирни точки, както между коренитѣ и клонетѣ на растението, вслѣдствие на което става и растенето. Тъй щото лошитѣ и добритѣ хора всѣкога се допиратъ Вие може да живѣете съ най-лошия човѣкъ, стига вие да сте добъръ. Вие ще бѫдете едно допълнение за него. Много отъ ученицитѣ сѫ дошли до една фаза, дѣто стълкновятъ ли се съ този законъ, тѣ се спъватъ. Защо? Защото въ ученичеството тѣ се срѣщатъ съ разни електрични и магнетични течения. Мимоходомъ ще ви припомня въ връзка съ това единъ законъ отъ физиката, споредь който, всѣки лѫчъ, който пада отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, се прѣчупва. Това прѣчупване става вслѣдствие на различно гѫститѣ вълни, които изпълватъ цѣлото пространство и се движатъ изъ него. За нашето око изглежда, че тия лѫчи се прѣчупватъ, но въ сѫщность тѣ се само отклоняватъ отъ пѫтя си. Въ природата нѣма прѣчупване на лѫчитѣ. има само изкривяване, отклоняване. Криви линии, обаче сѫществуватъ въ природата. Когато има криви линии, тогава казваме, че е станало малко прѣчупване, или по-право отклонение. Гѫстата срѣда, която се движи въ насъ, произвежда тия прѣчупвания. Всичко въ свѣта се движи. Туй движение, което отклонява нашата мисъль, създава едно слабо прѣчупване. Този прѣломъ показва, че е имало силно движение, което отклонява, както нашия умъ, така и нашето сърце отъ правия пѫть Слѣдователно, какво трѣбва да правимъ въ такъвъ случай? — Да се повдигнемъ по мисъль и по чувства къмъ Бога, защото не само едно течение ще ни срещне. Много течения се прѣкръстосватъ въ природата. Да излѣзете благополучно отъ тия течения, за това се изисква една велика наука. Щомъ слизашъ надолу, трѣбва да си намѣришъ едно подходяще течение. Когато говоришъ за Любовьта, подразбираме едно велико течение. Когато говоримъ за Мѫдростьта, подразбираме пакъ такова течение. Когато говоримъ за Правдата, подразбираме сѫщото. Когато говоримъ за Добродѣтельта, подразбираме пакь едно велико течение. Когато говоримо за милосердието, подразбираме сѫщото. Това сѫ символи, които означаватъ извѣстна срѣда, въ която дѣйствуватъ опрѣдѣленм закони. Щомъ влѣзешъ въ тази срѣда, ти имашъ вече всичко. Ти ще влѣзешъ въ туй течение и ще вървишъ прѣспокойно, тъй както не се безпокоишъ кѫдѣ ще те заведе парахода или трена, въ който си влѣзълъ. Параходътъ или тренътъ ще те заведатъ на едно опрѣдѣлено мѣсто. Затуй ще се стремите къмъ познаване на законитѣ. Нѣма да отхвърлитѣ сегашния животъ. Злото въ него ви е потрѣбно до тогава, докато придобиете новото. Не искамъ да кажете, отъ сега вече ние ще живѣемъ по новия начинъ; не ни трѣбватъ вече кѫщи, не ни трѣбватъ дрехи. Не, трѣбватъ ви още. Казвате: ние можемъ да се задоволяваме съ малко. Азъ не съмъ срещналъ до сега човѣкъ, който да се задоволява съ малко. Това, че може да се откажете отъ нѣщо, не е още доказателство, че вие изобщо се задоволявате съ малко. Туй е само единъ малъкъ опитъ, а за да се увѣрите въ нѣщо, трѣбватъ ви много опити. Слѣдователно, вие трѣбва да държите стария си животъ до тогава, докато опитате, че новитѣ методи наистина даватъ по-добри резултати. Тогава ще замѣстите старото съ новото. Така е и въ природата. Природата, запримѣръ, какво прави? Обърнете се къмъ нея и вижте методитѣ й! Когато си охлузишъ рѫката, най-първо се образува надъ нараненото мѣсто една грапава, червена, неприятна на гледъ кожица. Природата я туря за първа прѣвръзка. Подъ тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. Слѣдъ това, тя разпаря първата кожица и оставя долната, хубавата. И разумната майка тъй прави. При сегашнитѣ неблагоприятни условия, при които живѣете, трѣбва да знаете, че лошото, което дяволътъ ви туря отгорѣ, е първата прѣвръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новитѣ условия, старата прѣвръзка сама по себе си ще падне. Дяволътъ като види това нѣщо, ще каже: разумни сѫ тия хора! Вие казвате: ние не искаме дяволска прѣвръзка. Не, трѣбва ви такава прѣвръзка! Ами какво лошо има въ това, че дяволътъ те прѣвързалъ? Христосъ казваше на всѣки, когото дяволътъ е прѣвързалъ, че не трѣбва да хвърля тази прѣвръзка, докато не се създаде отдолу нова. Щомъ се създаде новата, жената, мѫжътъ хвърлятъ старата прѣвръзка и казватъ: свободни сме вече! Да, свободни сте отъ прѣвръзката на дявола. Ето защо вие не трѣбва да се оплаквате отъ първата си прѣвръзка. Питате: да хвърля ли тази прѣвръзка? Казвамъ: не още, кожата отдолу не се е приготвила. Като се образува, лесно се хвърля старата. Съ други думи казано: не се старайте да прѣмахнете неблагоприятнитѣ условия, при които живѣете. Работете подъ тѣхъ, докато си създадете единъ добъръ характеръ, докато създадете новото въ себе си! Само тъй се създава човѣшкиятъ характеръ! Трѣбва да знаете, че само ония хора сѫ създали отъ себе си велики характери, които сѫ издържали, прѣвъзмогнали неблагоприятнитѣ условия на живота си. Това виждаме въ цѣлата история на човѣчеството. Отъ ония, които сѫ живѣли въ разкошъ, малко велики хора сѫ излѣзли. Азъ поне не зная нито единъ великъ човѣкъ, който да е живѣлъ въ разкошъ. Нѣкой отъ васъ може да ми приведе за примѣръ живота на Аврамма. Знаете ли какъвъ бѣше живота на Авраама? — Авраамъ нѣмаше дѣца, но слѣдъ като Господъ му даде едно дѣте, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си жертва!“ И какво мислите? Той изпълни волята Божия. Послѣ, прослѣдете живота на Якова! Той стана праотецъ на евреитѣ, но много пати главата му; какви мѫчнотии нѣмаше! Той взе благословениею на брата си, но цѣли 14 години трѣбваше да странствува, да служи на двѣ жени и слѣдъ като се върна при брата си, трѣбвише да плаща данъкъ три години. Прѣзъ какви тежки закони на смирение трѣбваше да го прѣкара Господъ! Всичкитѣ знаменити пророци, всички велики ангеаи на небето сѫ минали прѣзъ неблагоприятни условия на живота. Писанието казва: „Когото Богъ обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни. Ако сега имате неблагоприятни условия, то е защото Богъ ви обича. Богъ ви поставя при неблагоприяни условия, защото за въ бѫдаще мисли да ви даде нѣщо по-хубаво. Ако мислите да ви лиши отъ туй благо, Той щѣше да ви даде доброто още първоначално. Затуй, всѣки като слиза отъ небето питатъ го: какво искашъ, доброто на земята, или доброто на небето? Ако каже че иска доброто на земята, даватъ му го още на земята. Но, едно трѣбва да знаете, че тукъ на земята нѣма условия за добро, за щастие. Тукъ има само движение. Запримѣръ, за да ви дадатъ богатство, трѣбва да заемете единъ виденъ постъ, да станете пръвъ министъръ въ България или въ Англия. Само така ще видите, какви тайни има скрити въ това богатсво! Ще получите едно, двѣ и повече заплашителни писма за живота си. Не само това, но какви ли не опити за отравяне какви ли не заговори ще правятъ противъ васъ! И въ България, и въ Англия, и въ Америка — навсѣкѫде си служатъ съ едни и сѫщи срѣдства. При такова едно богатство човѣкъ трѣбва да се страхува. Питамъ: При такъвъ животъ може ли да имате щастие? Това щастие е привидно. Най-щастливи хора сѫ били светиитѣ. Тѣ излѣзатъ изъ гората, отъ нищо не ги е страхъ. Турятъ си на огъня едно гърне съ житце, хапнатъ си прѣспокойно, нищо не ги плаши. Казватъ за нѣкого: той е толкова святъ човѣкъ, че и въшка не убива, оставя ги свободно да лазятъ по него. Човѣкъ, който оставя да го ядатъ въшкитѣ, не е святъ човѣкъ, не е светия. Азъ уподобявамъ лошитѣ мисли, желания и дѣйствия въ човѣка на въшки и бълхи. Ако вие имате тия нѣща, не сте светии, а сте обикновени хора. Всички ще се учите! Учение ви трѣбва! Туй учение, което имате, слѣдвайте, но сериозно учение ви трѣбва. Като имате нѣкаква болесть, най-първо ще се опрѣдѣпите въ себе си, на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грѣшенъ, ще викатъ единъ, два и десеть доктора дори, докато най-послѣ ви помогнатъ. Ако служите на Бога, нито единъ лѣкарь нѣма да викате. Не се плашете! Болѣстьта за васъ има съвсѣмъ друго прѣданазначение. Ще ви кажа едно правило: въ свѣта Богъ всичко е прѣдвидѣлъ. Всичко абсолютно става за добро. Туй трѣбва да знаете! Не мислете, че Господъ е намислилъ да направи нѣкому зло или да му изпрати нѣкакво нещастие. Злото идва, защото вие мислите, че ще ви сполети нѣкакво зло, та привиквате тия сили. Не се заблуждавайте да мислите, дали Господъ знае, колко тухли влизатъ въ постройката на вашето здание. Азъ ще ви обясня, какъ седи тази работа. Онази Божествена материя, която влиза въ образуването на тия тухли е жива, и за тази материя се държи смѣтка. Богъ знае за всѣка една частица въ насъ, знае колко атома, колко йони има въ насъ, знае силата ни, знае всичко, но колко тухли има въ нашето здание, за това Той не иска да знае, не се интересува. Това, да знаемъ, колко тухли има въ едно здание, прѣдстои намъ. Отъ материята, която има на разположение, отъ законитѣ, която знае за съчетанието на магерията, Богъ всѣкога може да опрѣдѣли, колко тухли сѫ влѣзли въ дадено здание. Освѣнъ това, споредъ законитѣ на материята, ако вие затворите, въ една форма едно кило вода, тя не ще може да се задържи повече отъ 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 10 години. Тази форма ще се пръсне. Значи, колко врѣме ще се задържи тази вода въ сѫда това е точно опрѣдѣлено, нито една минута повече не ще можете да я задържите. Нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени. Отъ този законъ ученитѣ ще видятъ, че материята се измѣня. Слѣдъ години земята нѣма да бѫде въ това състояние, въ която я намираме днесъ. Материята на земята става по-рѣдка, защото земята се повдига нагорѣ и влиза въ друго течение, което изменя състава й, а съ това и движението на нейнитѣ частици. По сѫщия начинъ и вашата душа, която е турена въ вашия организъмъ, като една затворена форма, има опрѣдѣленъ пѫть, опрѣдѣлена работа, която трѣбва да извърши. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да извърши работата, която му е дадена. Нѣкой ще каже: азъ не мога да извърша голѣма работа. Отъ васъ не се изисква голѣма работа. Господъ не се интересува отъ голѣми работи. Ако Му разправятъ голѣми работи, напримѣръ отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, планетитѣ, изобщо цѣлата вселена, Богъ не иска да слуша, но ако ти направишъ едно малко добро, каквото никой другъ не може да направи, Богъ ще се заинтересува отъ това. Богъ се интересува отъ малкитѣ работи. Ако нѣкой отъ васъ е царь на България и като такъвъ направи нѣкое голѣмо добро, Господъ за това не иска да знае, но ако направи едно малко добро на нѣкоя бѣдна вдовица, за това Богъ се интересува. Той не се нуждае отъ голѣми хора и отъ голѣми работи. Никѫдѣ въ Писанието не е казано, че сѫ блажени царетѣ, князетѣ или богатитѣ, а се казва: „Блажени сѫ дѣцата, сиромаситѣ, гоненитѣ, онеправданитѣ и т. н. Князетѣ. царетѣ сѫ величия само на земята, на материялния свѣтъ, но не и на небето. На небето царе и князе нѣма. Въ невидимия свѣтъ нѣщата не сѫ както въ материялния свѣтъ. По този законъ вие ще се стремите да използувате разумно енергията, която е вложена въ васъ. Не влагайте отрицателни мисли въ ума си: не питайте, защо това е направено така, а не иначе, но гледайте, какъ Богъ работи. Това не е лесна работа. Най-първо вие трѣбва да започнете съ успореднитѣ линии. Започнете какво означаватъ двѣ успоредни линии? — Тѣ означаватъ пѫть, движение. Ако сънувашъ нѣкога, че тъчешъ на станъ, какво означава това? — Платътъ, който тъчешъ, означава живота. Прѣди години бѣхъ въ Стара-Загора и тамъ една жена ми разправяше слѣдното: сънувахъ, че ми дадоха станъ и бѣлъ памукъ да тъча платно. Идва въ това врѣме при менъ единъ отъ великитѣ Учители и ми казва: ще тъчешъ! Започнахъ да тъча платното, но го напуснахъ. Така стана и въ живота ми. Заинтересувахъ се отъ новото учение, слѣдвахъ го и послѣ го напуснахъ. Вдадохъ се въ свѣта и цѣли 10 години се лутахъ, докато най-послѣ ме постигна голѣма скръбь: единствениятъ ми синъ се самоуби. Отъ тази голѣма скръбь отново се обърнахъ къмъ Господа. Една вечерь се явява при мене Христосъ, донася ми сѫщия по-раншенъ станъ и ми казва: „Туй платно бѣше добрѣ започнато. Ако можешъ да го довършишъ, ти ще излѣзешъ благополучно въ живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трѣбва добрѣ да обработвате живота, който сте започнали. Неуспѣхътъ, погрѣшкитѣ се дължат на васъ. Нѣма да напущате вашия станъ, нѣма да плащате на другъ да тъче заради васъ. Нѣкой казва: нека потъче другъ заради мене! Не, ти самъ ще си свършишъ започнатата работа! Ако нѣкой е добъръ майсторъ и иска да ти помогне, нека ти насучи цѣвитѣ, но ти самъ ще си тъчешъ. Не оставяй други да тъчатъ заради тебе. Това е лошъ навикъ Всѣки самъ трѣбва да си тъче. Накарашъ ли други хора да тъкатъ заради тебе, работата е развалена вече. Спазвайте тия закони! Тѣ сѫ важни за вашето развитие. Не мислете, че ще намѣрите другъ методъ за развитието си. Този е единъ отъ най-проститѣ. Вие трѣбва да прилагате разумно методитѣ на природата. Ще работите вѫтрѣшно, скрито въ себе си, тъй както скрито, незабѣлѣзано за другитѣ работи и самата природа. Ще работите така, докато съградите въ себе си единъ солиденъ характеръ. Докато не създадете Божественото въ себе си, не хвърляйте човѣшкото. Вие хвърляте човѣшкото, нѣмате още Божественою създадено и оставате сухи кости. Дръжте човѣшкото, а Божественото нека работи отвѫтрѣ, докато се засили. Когато всичко въ васъ стане Божествено, тогава всѣка велика прѣвръзка сама по себе си пада, или по-право, прѣвръща се въ Божествена. Сега, помнето едно правило: при всѣка беседа която ви държа, и доброто у васъ се увеличава, и страданията ви се увеличаватъ. Едноврѣменно съ това, и радостьта ви се увеличава, и скръбьта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите. Щомъ сте влѣзли въ този пѫть и не работите, нѣма да ви се помогне. Това не зависи отъ менъ. Отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ за васъ, държатъ ви за всичко смѣтка. Слѣдователно, всѣка вечерь идватъ при васъ и разглеждатъ, какъ сте завършили деня. Тъй щото, ако речете да се оплаквате отъ нѣщо, не забравяйте, че ви наблюдаватъ. По нѣкой пѫть вие мълчите, външно не се проявявате: азъ виждамъ вѫтрѣшното ви състояние, но държа очитѣ си прѣвързани, като че не виждамъ. Нѣкога снимамъ прѣвръзката си и тогава виждамъ всичко. Вие трѣбва да живѣете чистъ, абсолютно чистъ животъ Само чистиятъ човѣкъ може да познае чистотата, може да познае чистия човѣкъ. Нечистиятъ не може да познае чистия човѣкъ. Чудни сѫ нѣкои?хора, които запитватъ, какъвъ е Учительтъ. Ако си чистъ, ще ме познаешъ. Всѣки познава подобния си. Това е законъ въ свѣта! Чистиятъ ще познае чистия: любящиятъ ще познае любящия: мѫдриятъ ще познае мѫдрия, силниятъ ще познае силния, праведниятъ ще познае праведния и т. н. Това сѫ закони, въ които нѣма изключение за никого. Трѣбва да се познавате, да се обичате. Нѣма законъ, чрѣзъ който да се опрѣдѣля, какъ да се люби. Не е било врѣме, когато да се е заповѣдвало на Любъвьта. Богъ не се подчинява на никакъвъ законъ! Любовьта е отъ Бога. Споредъ закона на Любовьта, които азъ познавамъ, не е било врѣме, когато Богъ не е обичалъ нѣкого въ този вѣкь. И въ миналитѣ, и въ бѫдещитѣ вѣкове, Богъ всѣкога е единъ и сѫщъ, изобиленъ въ своята Любовь. Неговата Любовь се е спирала само тогава, когато нашата воля Му е противодѣйствувала. Спирането на Божествената Любовь произвежда страданията въ свѣта. За сега отъ васъ не се изисква много. Колкото знаете, прилагайте го! Нѣкога ще ви дамъ една задача, да направите най-малкото добро. Какъ мислите, какво трѣбва да бѫде това добро? — Това добро съ пари не става: съ дрехи, обуща не става: съ имоти — кѫщи, ниви не става. Днесъ вие разбирате, че за да се направи добро, трѣбва да имате пари: ако нѣмате пари, а искате да направите добро, ще вземете отъ нѣкѫдѣ на заемъ. Всѣки, който помага съ пари, мисли, че е добъръ човѣкъ. Това ни най-малко не е добро. Доброто въ свѣта не е създадено отъ материя. Доброто не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството: доброто не седи нито въ учението, нито въ глупостьта. Защото, ако си ученъ, ти можешъ да направишъ много добро, но може да напрапишъ и много зло. Ако си глупавъ, ти пакъ можешъ да ниправишъ много добро, но можешъ да направишъ и много зло. Сѫщото нѣщо може да се каже и въ случай, когато си богатъ, когато си силенъ и т. н. Тъй както ви схващамъ, вие още живѣете въ външния животъ, и доколкото ви виждамъ, вие очаквате доброто да дойде отвънъ. Има три категории влияния върху васъ. Първото влияние е свѣтътъ. Той ви влияе и вие не можете да се избавите отъ него. Второто влияние е вашата плъть, вашето тѣло. Плътьта казва: азъ искамъ хлѣбъ, вода, жаденъ съмъ. Иска ли нѣщо плътьта, тя ще те прати прѣзъ седемь баира, но да й го доставишъ. Като каже „хлѣбъ искамъ!“ — Ще те накара цѣлъ день да работишъ за хлѣбъ. — Третото влияние е влиянието на дявола. Свѣтътъ, плътьта и дяволътъ, това сѫ тритѣ фактора, които днесъ човѣчеството е опорочило. Дяволътъ работи вече въ вашия умъ. Слѣдъ като направишъ много глупости, той казва: понеже не излѣзе уменъ, както ти казвахъ, затова пострада. Не трѣбваше само ти да крадешъ, но трѣбваше и другитѣ да накарашъ да крадатъ. Не трѣбваше само ти да убивашъ, но трѣб-ваше другитѣ да убиватъ, и тѣхъ да турятъ въ дрънгулника, а ти да минешъ за праведенъ. Плътьта пъкъ казва тъй: ако слушаше менъ, да ядешъ и да пиешъ, щѣше да бѫдешъ снаженъ, силенъ, здравъ. Но тъй, като не ме слуша, като пости, не съмъ отговоренъ, нѣма какво да ти правя. Свѣтътъ казва: ти трѣбваше да се запознаешъ съ всички окрѫжающи, силни на деня, за да ти помагатъ. Всѣки единъ отъ тия три фактора си има методъ за постигане своята крайна цѣль. Идете въ свѣта, идете при плътьта, идете при дявола, навсѣкѫдѣ ще имате едни и сѫщи крайни резултати. Вие ще гледате да прѣвъзмогнете тия три изкушения, тия три слабости. Нѣма да ги орхвърлите, но ще ги замѣстите. Кое може да замѣсти свѣтътъ, споредъ васъ? — На мѣстото на дявола. ще туримъ Христа! На мѣстото на плътьта ще туримъ Духа. На мѣстото на света ще туримъ Царството Вожие. Царството Божие, Духътъ Божии и Любовьта на Христа, това сѫ тритѣ нови фактори, тритѣ метода, съ които можемъ да работимъ и да се повдигаме нагорѣ. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 28-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 30. IV. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точилото и ножътъ Т. м. Прочете се темата: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тема за слѣдния пѫть: „Службата на търпѣнието и самообладанието“. Сега ще ви запитамъ: кои сѫ най-добритѣ, и кои сѫ най лошитѣ хора въ свѣта? — Най-лошитѣ хора въ свѣта сѫ тия, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Добритѣ хора въ свѣта сѫ тия, които и добро правятъ и зло правятъ. Значи, има двѣ категории хора. Първата категория: Н. Д — не прави добро. Н. З. — не прави зло. Втората категория: П. Д. — прави добро. П. З. — прави зло. Тѣзи, които не правятъ добро, слизатъ отъ Бога и отиватъ къмъ земята. Законътъ е такъвъ, не могатъ да ги търпятъ горѣ. Тѣзи пъкъ, които не правятъ зло, отиватъ нагорѣ и се срѣщатъ съ първитѣ — иматъ противололожно движение съ тѣхъ. Първитѣ иматъ движението n, вторитѣ — движението m. Втората категория сѫ тия, които правятъ добро. Тѣхното движение е нагорѣ, въ възходяща степень. Тѣ сѫ добритѣ, които отиватъ къмъ Бога. Тия пъкъ, които правятъ зло, отиватъ къмъ центъра на земята. Тѣзи двѣ движения ще се срещнатъ. Еднитѣ ще минатъ прѣзъ центъра на земята, ще образуватъ единъ крѫгъ и послѣ ще се срещнатъ съ тия, които правятъ добро. Хората, които правятъ зло по необходимость, привидно сѫ лоши. Но тия, които не правятъ зло и не правятъ добро, сѫ най-лошитѣ хора. Сега, нѣкой казва: ако е така, да станемъ лоши. Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, стани лошъ, но ще слизашъ къмъ центъра на земята, къмъ гѫстата материя. Ти ще слизашъ надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можешъ да издържашъ повече. Тази горещина ще те застави да минешъ нагорѣ, да излѣзешъ отъ центъра на земята и да се качишъ нагорѣ, да минешъ въ противоположна страна. Движението на лошитѣ хора е противоположно на движението на добритѣ хора — теченията сѫ обратни. Слѣдователно, всѣкога, когато означавате лошия човѣкъ, изразявате движението му съ слѣдната формула: Формулата за изразяване движението на добрия човѣкъ е слѣдната: Тия нѣща сѫ само философски разяснения, въ които има редъ противорѣчия. Ние ще оставимъ привиднитѣ противорѣчия. Противорѣчия сѫществуватъ въ природата, но не се старайте да примирите тия противорѣчия. Вие никога нѣма да ги примирите. Ако речете да примирите противорѣчията, вие ще изгубитѣ смисъла на живота. Богъ е създалъ най-противорѣчиви сѫщества на земята, и всички живѣятъ, размножаватъ се, изяждатъ се, взаимно се унищожаватъ и пакъ се пази равновѣсие. Чудни сѫ хората, като запитватъ: защо Богъ, като е създалъ ангелитѣ, е създалъ и такива хора? Хората мислятъ, че Господъ ги е създалъ. Не ги е създалъ Господъ, тѣ сами се създадоха. Казва Господъ: „да стане това!“ и то става. ,Да стане онова!“ — и то става. Всичко, каквото е казалъ Господъ, станало. И тъй, въ природата сѫществуватъ привиднитѣ противорѣчия. Тия противорѣчия сѫ висши математически задачи. За глупдвитѣ хора сѫществува противорѣчие, сѫществува зло, но тия нѣща сѫ висши задачи въ свѣта. Тия задачи понѣкой пѫть се явяватъ въ дома: по нѣкой пѫть се явяватъ въ обществото, а по нѣкой пѫть и въ самитѣ насъ — навсѣкѫдѣ може да се явятъ. Онзи, който не иска да разрѣшава правилно задачитѣ, въ него се заражда мисъльта да ги изличи отъ себе си, т. е. да се самоубие. Човѣкъ, който иска да се самоубие, изличава задачитѣ отъ себе си, не иска да ги рѣшава. Обаче, и сто пѫти да се самоубивашъ никога не можешъ да заличишъ задачитѣ. Пакъ ще те хванатъ тукъ на земят и ще ти кажатъ: ще рѣшавашъ — нищо повече! Десеть, сто хиляди години ще те държатъ на земята, но най-послѣ ще рѣшишъ зададенитѣ задачи. Може да си послужишъ съ всички философски теории, може да си послужишъ съ всички противорѣчиви възгледи, но въ края на краищата пакъ ще трѣбва да рѣшишъ задачитѣ. Такъвъ е законътъ на великото Божествено училище. Вие, като ученици, трѣбва да разбирате този великъ, безпощаденъ законъ въ свѣта. Той не е монархически законъ, ще е законъ на абслютна справедливость. Ако мислите по този начинъ, ако вѣрвате въ този законъ, ще получитѣ едно облекчение въ себе си. Въ свѣта сѫществуватъ двѣ противорѣчия: или че Богъ е абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Богъ е абсолютна Правда, че Богъ е безграниченъ всемѫдъръ, всесиленъ, че всичко, което е създалъ въ свѣта го е прѣдвидѣлъ предварително, че нѣма никакви случайности въ свѣта, вие сте на правата страна. Богъ е взелъ всичкото предъ видъ, направилъ е подробно своитѣ изчисления. На много отъ висшитѣ, отъ интелигентнитѣ сѫщества Богъ е далъ редъ задачи, да направятъ подробни изчисления, та по този начинъ да взематъ и тѣ участие въ създаването на свѣта. Най-послѣ Богъ далъ редъ задачи за разрѣшение на човѣшкитѣ духове, които сѫ въплотени тукъ на земята, изобщо на цѣлата човѣшка раса, въ нейната цѣлокупность. Ние Трѣбва да възприемемъ този законъ, да го спитаме и ще получимъ облекчение, ще разберемъ, защо Господъ е направилъ свѣта така, а не иначе. И тогава прѣди да питашъ, защо Господъ направи така свѣта, азъ ще те питамъ: защо колишъ и ядешъ тази кокошка? Отговаряшъ: така е наредилъ Господъ. Добрѣ, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено отъ Бога да ядешъ кокошка, защо твоятъ братъ не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Какъ тъй, Богъ създалъ едного да яде кокошка, а другиго — да яде трѣва? Не, отговорътъ на този въпросъ не е правиленъ. Богъ е прѣдвидѣлъ всичко, до най-малки подробности. Като възприемемъ закона на абсолютната Божествена справедливость, разумность, ще оставимъ противорѣчията да си сѫществуватъ: тѣ сѫ необходими. Тѣ сѫ били една необходимость въ нашето минало: тѣ сѫ една необходимость и за нашето настояще и за нашето бѫдаще. Тѣ сѫ явления, които ни подтикватъ къмъ свобода и за въ бѫдеще. Изобщо, противорѣчията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ потрѣбни. Сега, тия мисли, тия явления на противорѣчия смущаватъ и стари, и млади. Имате братъ който се проявява по особенъ начинъ, и вие казвате: защо трѣбва да има тази чърта? Не питайте, защо той има тази чърта въ характера си. Остави го свободенъ, не се занимавай съ него. Казвашъ: ама азъ искамъ той да бѫде съвършенъ! Не се занимавай съ неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай съ съвършенството на другитѣ хора! Всѣки лично трѣбва да се занимава съ своето съвършенство. Единственото нѣщо, което намъ е позволено да дадемъ разумно на другитѣ хора, то е едно малко щастие. Гледате, че нѣкое дѣте плаче. Вие изваждате отъ джоба си една ябъдка и му я давате. Въ продължение на 5 — 10 минути то прѣстава да плаче. Ето, съ колко малко нѣщо може да доставите една радость. Както виждате, за човѣка е достатъчно петь минути щастие, Знаете ли, колко струва щастието на човѣка? — Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. Слѣдъ като ви направятъ за петь минути щастливи, започвате да мислите за бѫдещето си и разваляте вашето щастие. Петь минути щастие ви е достатъчно. Потърсишъ ли повече щастие, ще изгубишъ и малкото. Слѣдователно, вие въ школата не може да имате успѣхъ, безъ правилно разбиране, безъ правилна философия. Нѣмате ли тия нѣща, вие всѣкога ще се ожесточите. Като не разбирате нѣщата. постоянно ще питате: Защо Учительтъ ни говори така? Защо си мръдна рѫката? Защо спрѣмо еди-кого си има такава обхода, а спрѣмо менъ друга? Чудни сте! Ами какъ трѣбва да ви говоря най послѣ? Казвамъ ли ви, какъ трѣбва вие да ми говорете? Като дойде нѣкой отъ васъ при мене, казвамъ ли му: чакай, нѣма да си мърдашъ устата, нѣма да я отваряшъ, очитѣ си нѣма да отваряшъ и т. н. Не, оставямъ този човѣкъ свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже, защо е дошълъ, а по какъвъ начинъ ще каже, то е негова работа. Насъ ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо отъ бащата ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме, какъ сѫ нашитѣ и ще го изпратимъ. Най послѣ, ние още нѣмаме една установена форма, да знаемъ кой е правилниятъ начинъ да говоримъ — какъ трѣбва да държимъ очитѣ си, устата си и т. н. Кой отъ васъ знае правилнитѣ дѣйствия при говоренето? Сега запримѣръ, азъ държа рѫката въ джоба си. Ще ви кажа, защо я държа въ джоба си. Отишълъ съмъ на дюкяна и съмъ купилъ нѣщо. Значи, бъркамъ сега въ джоба си, за да ви дамъ нѣщо. Изобщо бащата държи въ джоба рѫката си, когато е купилъ или смокини, или друго нѣщо и го вади отъ тамъ. Това, обаче, не е истинското обяснение на въпроса. Азъ мога да туря рѫката си въ джоба и случайно. Истинската причина за това нѣщо е скрита дълбоко въ човѣка. Нѣкой пъкъ туря рѫката си отзадъ на гърба: другъ движи или само лѣвата си рѫка, или и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ (въ знакъ на очакване) и казва: тази работа нѣма ли да се свърши. Послѣ сваля рѫцѣтѣ си долу и казва: изгубихме работата! Ами сега? Туря рѫкага на челото си, започва да мисли. Слѣдъ това си тури рѫката на гърба: казва: тази работа може да стане, куражъ си дава. Турянето рѫката на гърба, това е скритность, подълъ начинъ на пристѫпване. Онзи, който иска да те прободе съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и казва ти: добрѣ дошълъ! И тъй, както не очаквашъ, мушне те изведнъжъ съ ножа си. Този, който държи рѫката си отзадъ, има нѣщо скрито. Единъ ораторъ, който държи рѫка си отзадъ, на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Ако рѣчемъ да обяснимъ всичкитѣ движения на хората, ще си изпокѫсате космитѣ на главата отъ ужасъ. Ако се изтълкува всѣко ваше движение, не ще може да си намѣритѣ мѣсто. Невѣжество, тъмнина трѣбва да има! Невѣжеството е благословение за сегашното човѣчество. Нѣкой пѫть тия движения въ насъ сѫ неволни: тѣ сѫ изостанали навици отъ нашето минало. Нѣкой пѫть, запримѣръ, ти се разгнѣвишъ, вдигнешъ рѫка, започвашъ да удряшъ налѣво, надѣсно. Защо? — По старъ навикъ. Всѣко движение има свой вѫтрешенъ смисълъ. И тъй, туй, което на първо мѣсто раздѣля хората въ свѣта, това сѫ тѣхнитѣ материялни отношения, които сега сѫществуватъ. По никой начинъ, обаче не се старайте да задоволите кого и да е човѣка, нито себе си! Старайте се да дадете на човѣка само за петь минути едно веселие, едно щастие, Виждате нещастенъ единъ човѣкъ, оплаква се, казва: да имамъ единъ декарь земя, ще бѫда щастливъ. Дадешъ му единъ декарь земя. Щастливъ ли е? Не, сега казва: да имамъ два, три, четири, петь декара — разбирамъ. Дай му и цѣлата земя, пакъ единъ день ще бѫде нещастенъ. Тогава той ще започни да мисли за мѣсечината, какъ да отиде на нея. Като не може да отиде на мѣсечината, ще бѫде недоволенъ, че не може да я завладѣе. Щомъ тази празнина, която сѫществува въ насъ, не може да се запълни отъ земята, то да туримъ въ нея и мѣсечината, и слънцето, и цѣлата слънчева система, пакъ нѣма да се запълни. Единственото, нѣщо което може да запълни празнинага отъ човѣшкото недоволство, е само Божествената свѣтлина. Тя като блесне, изведнъжъ изпълва всичко. Изведнъжъ блѣсва, но и изведнъжъ изчезва. Направишъ ли нѣкаква погрѣшка, тази свѣтлина веднага се вдига и въ тебъ настава пакъ празнина — Чувствувашъ че всичко въ тебъ е празно. Изгубишъ ли Любовьта, нѣмашъ свѣтлина, нѣмашъ сила и казвашъ: едно врѣме можахъ да мисля, но сега съмъ станалъ идиотъ, остарѣлъ съмъ. Не, не си остарѣлъ, но ти искашъ по единъ физически начинъ да запълнишъ тази празнина въ живота си, тръгналь си по кривъ пѫть. Не можешъ да заставишъ никого да те люби. Любовьта е една велика сила въ живота, която не се подчинява на никакъвъ законъ. Това трѣбва да го знаешъ! Богъ, слѣдователно, не се подчинява на никакъвъ законъ. Ти не можешъда искашъ любовь. Не търсете любовь. Който търси любовьта, той я изгубва. Свѣтлината можешъ ли да я търсишъ? — И Свѣтлината не можешъ да търсишъ. Любовьта ще те търси, Свѣтлината ще те търси, а ти ще бѫдешъ готовъ да ги възприемешъ. Въ това е смисълътъ. Всички вие, които търсите Любовьта, не можете да я намѣрите: всички вие, които търсите Свѣтлината не можете да я намѣрите. Но всички ония отъ васъ, които сѫ готови да излѣзать вънъ отъ кѫщи, като изгрѣе слънцето, свѣтлината и топлината му сами ще дойдатъ при васъ. Любовьта сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готово сърце да я приемешъ. Свѣтлината сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готовъ умъ да я приемешъ. Тъй седи великата Истина! И вие, като ученици, ще знаете, че сѫщото нѣщо е и съ знанието. Вие търсите знание. Нѣкой казва: азъ търся знание. Тамъ е погрѣшката ви. Не търсете знанието. Вие никога нѣма да го намѣрите. Бѫдете готови, обаче, да възприемете знанието. Знанието вие нѣма да създадете, всѣки самъ ще го възприеме. То е създадено отдавна. Прѣзъ него сѫ минали ангелитѣ, то ни е останало въ наслѣдство отъ тѣхъ. По-висши отъ насъ сѫ го създали. На когото е рѣчника, тѣ ще ви пратятъ знанието, тѣ ще ви научатъ на всичко, а вие само бѫдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате, за тѣхъ е старо, за тѣхъ е играчка. Когато хората на земята направятъ нѣкое велико откритие, когато нѣкой ученъ създаде нѣкоя нова теория, или открие нѣщо, това въ англелския свѣтъ е остарѣло, тамъ никой вече не говори за това велико откритие. Тѣ казватъ: не е голѣма философия това откритие! За самитѣ ангели има смисълъ това което тѣ сами откриватъ. Така седи въпросътъ. И тъй, казахъ ви. Любовьта не търсете, бѫдете готови да я приемете, тя ще дойде при васъ. Свѣтлината, знанието — сѫщо. Не ги търсете, тѣ сами ще дойдатъ при васъ. Това сѫ положения, закони, при които вие трѣбва да приготвите вашия умъ и вашето сърце, за да може разумно да се ползувате отъ тия закони. Сѫщото се отнася и до писателската ви проява. Нѣкой казва: азъ искамъ да напиша една хубава статия. Не се напрѣгай! Ти самъ нѣма да създадешъ нищо. Мисъльта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемешъ. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го посгавишъ въ земята, отдѣто слѣдъ врѣме ще изникне. Ще дойдатъ тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдатъ ли, ти и да копаешъ, какво ще изникне? — Нищо нѣма да изникне напразно ще копаешъ. Сега, като ви говоря върху този прѣдметъ, нѣкои отъ васъ казватъ: Учителю, 20 години вече отъ какъ работя въ това направление, но отъ менъ нищо нѣма да стане. Азъ не станахъ по-добъръ човѣкъ. — Ти нѣма да бѫдешъ никога добъръ. Добрината е плодъ на Божествената Любовь. Слѣдователно, ако си възприелъ Божествената Любовь, добрината ще дойде. Щомъ нѣмашъ добрина, значи не си възприелъ Любовьта и пѫтьтъ, по който си тръгналъ, е лошъ. Цѣли 20 години си вървѣлъ по този пѫть и не си възприелъ Любовьта. Какво да правя тогава? Казвамъ ти: бѫди готовъ да вьзприемешъ Любовьта, и слѣдъ петь минути ще станешъ добъръ: слѣдъ петь минути ще имашъ плодъ, и съ това ще се свърши всичката философия. Днесъ ви говоря върху този законъ, но вие, като отидете дома си, ще започнете пакъ по-старому, ще вземете нѣкой стихъ отъ Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите, това, което чухте тукъ. Вие ще постѫпите сѫщо, както онзи поетъ, който се възхитилъ отъ природата, отъ едно нейно кѫтче и написалъ: „Прѣкрасни, величествени канари“! Азъ казвамъ: отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да бѫдатъ прѣкрасни, но не и отъ Божествено гледище. Всичко това, което срѣщате въ живота, въ природата е необходимо за васъ, за да се възстанови помежду ви хармония. Противорѣчията вие нѣма да разрѣшавате. Даже нѣма да се стараете да си въздѣйствувате единъ на другъ, защото щомъ въздѣйствувашъ комуто и да е, и на тебъ ще въздѣйствуватъ. И всѣки, който се е опиталъ да изправи нѣкой лошъ човѣкъ, самъ е станалъ лошъ. Законътъ е такъвъ. Ще ви приведа примѣра за точилото и ножа. Точилото, на което острятъ ножоветѣ, печели ли нѣщо? Ножътъ, който се остри на точилото, печели ли нѣщо? Не, нито точилото печели, нито ножътъ печели. И който точи, и когото точатъ — губятъ. Да точишъ, и да те точатъ, това не е добрина. Въ това нѣма никаква философия. Да бѫдешъ острило за ножоветѣ, въ това нѣма никаква добрина. Нѣкой казва: азъ съмъ лошъ човѣкъ. То значи, азъ съмъ точило и който дойде при мене, ще го наточа, да стане по-остъръ. Точишъ ли, не си отъ голѣмитѣ философи. И този, който точи, и тогова, когото точатъ, даватъ орѫжие въ рѫцѣтѣ на лошитѣ хора, заставятъ ги да правятъ прѣстѫпление. Но нѣкой пѫть, като седя въ събранието, наблюдавамъ, какво става между васъ. Гледамъ двамина отъ васъ говорятъ върху нѣщо, а другъ се концентриралъ, мисли за Бога. Виждамъ, какъ дяволътъ се разхожда помежду васъ и казва: слушай, ти размишлявашъ за Бога, а тия двамата те смущаватъ. Я ги бутни, посмушкай ги малко! Ти се обърнешъ къмъ тѣхъ, смушкашъ ги. Дявола сега казва на тѣхъ: какъ се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповѣдва! И тия двамата се нахвърлятъ върху него. Става прѣрѣкание между всички. Еднитѣ говорятъ, и другитѣ говорятъ, но до никакво заключение не се дохожда. Въ тия спорове нѣма никаква философия. Ти трѣбва да оставишъ тия двамата, нека си говорятъ задъ гърба ти. Ти си свърши работата и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Азъ не говоря за свѣта, азъ говоря за разумнитѣ хора. Така трѣбва да постѫпваме всички — по единъ разуменъ начинъ. Азъ не съмъ намѣрилъ по-правъ пѫть отъ този, за който ви говоря. Азъ съмъ го опйталъ и получилъ добри резултати. Вие можете да постѫпите и по другъ начинъ, но резултатътъ ще бѫде, какъвто е резултатътъ отъ точилото и ножа. Резултатитѣ, които ние имаме, трѣбва да бѫдатъ като резултатътъ отъ посѣтото зрънце — да изникне, да цъвне и да даде плодъ. При този резултатъ, при този законъ, послѣдствията сѫ слѣднитѣ: растението пораства, но почвата обѣднява. Слѣдъ това пъкъ става друга конпенсация: това дърво на есень хвърля листата си, които изгниватъ и по такъвъ начинъ наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: ,.Идущата година ще ти пратя новъ кредитъ“. Дървото й отговаря: „Благодаря ти, азъ ще си свърша работата и слѣдъ това ще ти върна всичкия кредитъ назадъ. Значи, навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува закона на компенсацията на взимане-даване. Това е правилниятъ пѫть. Слѣдователно, ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрѣшава въпроситѣ. Свѣтѣтъ има тия отношения, по този начинъ се управлява той. Цѣлиятъ свѣтъ се управпява съ ножа и точилото. Всички вие сте живѣли самосъ ножа и точилото. Този методъ си отживѣ врѣмето. Вториятъ методъ, който трѣбва сега да приложите е методътъ на растението и почвата. Третиятъ методъ е методътъ на животнитѣ. И най-послѣ, четвъртиятъ методъ е методътъ на човѣка. Азъ ще се спра на първитѣ два метода, тѣхъ ще обясня, за сега тѣ сѫ важни. Вторитѣ два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножътъ губи, и точилото губи. При втория методъ, при метода на дървото и почвата, отношенията сѫ други. Дървото, което трѣбва да расте, да се развива въ своя обемъ, най-напрѣдъ взима. Слѣдъ това, непотрѣбното връща обратно на земята, за да не губи тя. А тъй на пръвъ погледъ, тия отношения не се забѣлѣзватъ. Отъ Божествено гледище, приятно е да гледа човѣкъ на противорѣчията въ живота. Да кажемъ, че двама братя сѫ глухи и си приказватъ високо. Нѣкой другъ ги слуша и се пита: защо толкова викатъ тия хора? Тѣ говорятъ високо, защото сѫ глухи. Необходимо е за тѣхъ да говорятъ високо. Да допуснемъ сега, че двамата братя дойдатъ въ кѫщи и продължаватъ да говорятъ високо. Кой е правилниятъ начинъ да се отнесете съ тѣхъ: да ги изпъдите на улицата, или да излѣзешъ на улицата и да ги оставишъ въ кѫщи, да се разправятъ. Първиятъ начинъ, да ги изпъдишъ е методътъ на точилото и ножа. Вие ще се освободите отъ тѣхъ, но тѣ ще се наточатъ насрѣща ви и ще кажатъ: безобразникъ, изпъди ни отъ кѫщи! Ако постѫпите по втория начинъ, ще кажете: братя бѫдете спокойни, разговаряйте се, азъ ще излѣза вънъ, имамъ работа, скоро ще се върна, а прѣзъ това врѣме вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си. Този е методътъ на растението и почвата. Този методъ е практиченъ, но мѫченъ за приложение. Теоретически е тъй, но за приложението си, има вѫтрѣшно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотрѣби съ него. Въ дѣйствителния животъ не е лесна работа да се разправяшъ съ хората. Има единъ моментъ, когато човѣкъ е поставенъ почти на върха на нѣкое острило, дѣто нѣма никакво измѣрване, и ако съзнанието не е будно, всѣки моментъ може да падне долу, всѣкога може да изгуби равновѣсие. И тогава казва: азъ съзнавамъ, че съмъ направилъ погрѣшка, падналъ съмъ. Слѣдъ като падне започва да философствува: не направихъ добрѣ. Работата е на врѣме, за дадения моментъ, съзнанието да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употрѣбите втория методъ. Най-първо, съзнанието ви трѣбва да бѫде всѣкога будно за да може да се справите съ всѣка слабость, която ще се яви у васъ, и която ще ви хвърли въ погрѣшка. Въ човѣка има много слабости. Прѣдизвикването на извѣстна слабость у васъ иде отвънъ. Запримѣръ, вие вървите по улицата, рѣшавате нѣщо и току изведнъжъ нѣкой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажемъ, че вие сте проповѣдникъ, отивате нѣкѫдѣ да проповѣдвате, но изведнъжъ ви спира нѣкой и вие се разгнѣвявате, скарвате се съ този човѣкъ. Вие продължавате по нататъкъ пѫтя си, но вече нѣмате вдъхновение, изгубили сте любовьта. Не, будно съзнание трѣбва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всѣка друга философия е излишна. Азъ мога да ви прѣдставя редъ автори, които сѫ прѣпоржчвали разни методи за самообладание, но тия методи не сѫ дали нищо до сега. Защо? Защото у хората днесъ липсва Любовьта. Вземете, запримѣръ, въпроса за вегетарианството. Има философи, които цѣли 15 години наредъ сѫ били вегетариянци и слѣдъ тия 15 години прояждатъ месо, като опровергаватъ по-раншнитѣ си убѣждения. Защо? Защото съзнанието у тѣхъ не е будно, тѣ нѣматъ любовь. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога може да стане вегетариянецъ и отново месоядецъ. Кога? — Щомъ изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядатъ месо се стремятъ къмъ центъра на земята. Такова е движението имъ. Тѣ не могатъ да бѫдатъ вегетариянци. Всѣки, който се стреми къмъ слънцето, той е плодоядецъ или вегетариянецъ. Месоядецъ си, искашъ да станешъ вегетариянецъ. Измѣни стремлението си къмъ слънцето, и ще станешъ вегетариянецъ. Измѣнишъ ли отново стремлението си къмъ центъра на земята, ще станешъ месоядецъ. Тия двѣ посоки опрѣдѣлятъ, каква ще бѫде храната ви. Сѫщиятъ законъ се отнася и до растенията, и до птицитѣ. Има и растения, и птици месоядни. Азъ рѣшавамъ въпроса принципално. Не можешъ да бѫдешъ вегетариянецъ, докато не измѣнишъ посоката на движението си къмъ слънцето. Къмъ слънцето ще се стремишъ, къмъ ангелитѣ, къмъ Бога. Отъ тамъ ще възприемашъ идеитѣ си. Тѣ ще събудятъ съзнанието ти. Като възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и всички окръжаващи те сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. И тогава у тебе нѣма да има желание да ядешъ месо. Свържешъ ли се съ Бога, ще възлюбишъ всички сѫщества, ще искашъ да имъ правишъ добро. Принципално тъй съмъ опрѣдѣлилъ азъ, кои хора сѫ месоядци, и кои плодоядци. Всичкитѣ мосоядци отиватъ къмъ центъра на земята, иматъ стремежъ надолу, нѣкои повече, нѣкои по-малко. Такъвъ човѣкъ може да ви говори за идеи, за Бога, но това сѫ второстепенни работи. Неговиятъ вѫтрѣшенъ стремежъ е къмъ центъра на земята. У този човѣкъ съзнанието не е будно. Той е въ постоянна борба съ себе си. Има месоядци, които за въ бѫдеще ще станатъ вегетариянци, както има и вегетариянци, които за въ бѫдеще ще станатъ месеядци. Било е врѣме въ културата на човѣчеството, когато дѣцата изяждали радителитѣ си. Това било привилегия за тѣхъ. Тѣ не чакали да умратъ родителитѣ имъ отъ собствената си смърть, но като наближи смъртьта имъ, даватъ голѣмо угощение, на което опичатъ родителитѣ си и ги изяждатъ. Че това е било така, потвърждава се отъ факта, дѣто често въ сегашно врѣме майката казва на дѣцата си: изядохте ме! Бащата сѫщо имъ казва: изядохте ме! Отъ гдѣ сѫ останали тия изрази? Майката и бащата не могатъ да изкажатъ тия думи, ако не сѫ ядени нѣкога отъ дѣцата си. Това е фактъ! Това сѫ изостанали нѣща отъ архивата на миналото. И какво очаквате отъ едно човѣчество, бащитѣ, и майкитѣ на което сѫ били изяждани отъ своитѣ синове и дъщери? Колко има да работи това човѣчество! Защо сѫ яли родителитѣ си? Защото сѫ се стремѣли къмъ центъра на земята. Тогава, помнете слѣдното нѣщо: не примирявайте противорѣчията въ свѣта! Знайте, че всичко въ свѣта работи за хармония съ доброто. Дръжте тази мисъль въ себе си, като цѣнно правило. Не се опитвайте да внесете тишина въ морето. То нѣма да утихне. Попитайте морето, защо шуми. То казва: „Мойтѣ дѣца, вълнитѣ, вдигатъ шумъ“. Вълнитѣ пъкъ казватъ: „Дѣдо ни вѣтърътъ, дошълъ, та се радваме на живота“. Хванали дѣдото, питатъ го: защо си вдигналъ толкова шумъ? — Пратиха ме да посѣтя дѣцата, да ги видя. Кой те прати? — Свѣтлината и топлината ме пратиха. Кой е кривъ, най-послѣ, че морето дига шумъ? Морето не е криво: вълнитѣ не сѫ криви: вѣтърътъ сѫщо не е кривъ. Кой е кривъ тогава? Да изпѣемъ сега упражнението: „Ходи, ходи“.... Ходи, ходи, ходи За водата ходи сутринната роса прѣзъ рѣчица бистра, прѣзъ пѫтека чиста За дома си носи тазъ водица бистра за цвѣтенца мили, пѫти нейнитѣ дѣчица. Думата „ходи“ има смисълъ: тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса — това е ясна идея. Росата, като минава прѣзъ небесното пространство, минава и прѣзъ водицата. Изпѣйте сега упражнението: „Тѫги, скърби, вдигай, слагай, право върви“! Това упражнение прилича повече на свѣтска пѣсень. Като изпѣете тази пѣсень, ще почувствувате едно ободрение. Ако изпѣете една свещена, духовна пѣсень, ще почувствувате тѫга. Тогава, коя пѣсень е по-права, тази която внася радость въ душата на човѣка, или тази която внася тѫга? Всѣка дума, която внася Божественото благо въ душата на човѣка, тя е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до пѣснитѣ. Всѣка пѣсень, която внася извѣстно Божествено благо въ душата на човѣка, е на мѣстото си. Езикътъ изобщо трѣбва да бѫде простъ. Единъ день всички езици ще се изгладятъ и нѣма да има свещенъ и обикновенъ езикъ. Много свещени езици сѫ измрѣли. Свещениятъ еврейски езикъ, на който е писано Евангелието, е умрѣлъ: свещениятъ санскритски езикъ е умрѣлъ. Всички свещени езици сѫ измрѣли. Останали сѫ живи само обикновенитѣ, проститѣ езици. Вие ще се стремите да бѫдете свободни въ душата си, да се не смущавате отъ нищо. Запримѣръ, ако река да извадя едного отъ васъ да напише едно прѣдложение, което послѣ другитѣ да поправятъ, той ще се върне въ кѫщи разтревоженъ и цѣла нощь нѣма да спи. Ще си каже: какъ тъй, менъ да ме поправятъ? Чудни сте вие! Че езикътъ, на който говоритѣ, не е така съвършенъ, има нужда отъ поправяне. Като дойдете за въ бѫдаще, езикътъ ще бѫде по-добъръ, но за сега, такъвъ, какъвто е, той е добъръ. Езикътъ на българитѣ е отличенъ за сега. И езикътъ е прѣтърпѣлъ извѣстни промѣни. Въ нѣкои отношения сегашниятъ езикъ е спечелилъ, а въ нѣкои отношения е изгубилъ, но загубата и печалбата се компенсиратъ. За въ бѫдаще езикътъ ще прѣтърпи още по-голѣма промѣна. И тъй, ще се стремите да бѫдете сврбодни отъ всѣкакви прѣдубѣждения, отъ всѣнакви прѣдразсѫдаци. Човѣкъ трѣбва спокойно да работи за да придобие смирение. Той трѣбва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влѣзете въ окултната школа. Безъ това спокойствие, нѣмате достѫпъ въ тази школа. Когате употрѣбявамъ думата ,достѫпъ“, кѫдѣ е по правилно да се тури ударението, на първата, или на втората сричка? Има закони, които опрѣдѣлятъ ударенията на думитѣ въ езика. Въ думата „добро“, запримѣръ, ударението пада на втория слогъ. Защо да не е на първия слогъ? По кой законъ е турено тамъ ударението? — Ударението е турено на втория слогъ, понеже думата „добро“ означава плодъ. Двѣ личности, двѣ сили сѫ опрѣдѣляли ударението на тази дума: едната отъ тѣхъ е била по-силна, слѣдователно, тя е поставила ударението на думата „добро“ на втория слогъ. Ударението въ този случай е женско. Жената, значи, е опрѣдѣлила ударението въ думата „добро“. Ако туримъ ударението на първия слогъ, то е мѫжко. Ще ви докажа тава. У македонцитѣ главитѣ сѫ широки, у тѣхъ има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слогъ. Когато енергията е мека, ударението пада върху послѣднитѣ слогове. Мекитѣ ударения падатъ или на втория, или на третия слогъ. Когато силата е дошла въ жената, тя опрѣдѣля, кѫдѣ да бѫде ударението на думитѣ, въ края ли, или въ началото. Силнитѣ натури винаги си турятъ ударението на първия слогъ. Силниятъ казва: Азъ! Онзи, който е скроменъ, казва меко: наша милость. Ако турите ударението на първия слогъ, имате слѣдното движение: Това движение показва, че се движите къмъ двѣ противоположни пюсоки — къмъ центъра на земята, и къмъ центъра на слънцето. Единиятъ отива къмъ небето, а другиятъ къмъ посока на земята. Законътъ за поставяне на ударенията е чисто вѫтрѣшенъ, психологически. Когато ви говори нѣкой човѣкъ, ще гледате какъ туря ударенията. Ако той каже „азъ“, ти ще употрѣбишъ нѣкоя дума, съ ударение на втория слогъ, и работата ще се уреди благополучно. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 27-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 23. IV. 1924 г. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь къмъ Бога! „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. Т. м. Прочете се резюмето „Качествата на новия човѣкъ“. На дъската е написано зададеното отъ миналия пѫть мото: „Азъ и Отецъ едно сме“. Всички съгласни ли сте съ това мото? Сега бихъ ви запиталъ: по какво се отличава човѣшкия умъ отъ ума на животнитѣ? При сегашното развитие на човѣка, въ човѣшкия умъ едноврѣменно има двѣ движения. Първото движение е къмъ материята Такова движение има и у животнитѣ. Второто движение е противоположно на първото, то е движение нагорѣ. Туй движение много малко се забѣлѣзва у животнитѣ. За да се даде този горенъ потикъ на ума, който назоваватъ „човѣшки разумъ“, непрѣменно трѣбва да се прояви съзнателното чувство въ човѣка. Умътъ върви по права линия, а движението на сърдцето е противоположно на движението на ума въ човѣка. Когато сърцето се облагородява, носътъ на човѣка се разширява. Нѣкой пѫть носътъ надебелява, но ние не подразбираме туй надебеляване, ние говоримъ за отверстията на носа. Важно е, какви сѫ ноздритѣ. Нѣкой носъ е дебелъ, но ноздритѣ му сѫ много малки. При това нѣкой носъ може да е подутъ, но това още не говори за благородство на сърцето. Българитѣ казватъ: надулъ му се носътъ. Тъй че, когато на единъ човѣкъ носътъ се надуе разшири или надебелява, то значи, че сърцето на този човѣкъ не дѣйствува правилно, хармонично. Колкото и да се старае човѣкъ да прикрие това, носътъ го издава Това показва, че въ природата нѣма никаква лъжа. Всички хора, както и всички животни, отъ най-малкитѣ до най-големитѣ, иматъ слабость да прикриватъ, да замаскирватъ своитѣ недостатъци и грѣшки. Вслѣдствие на тази си слабость, у всички сѫщества се забѣлѣзва лъжата. То е най старото изкуство, което сѫ научили всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Сега, азъ ви говоря като на съзнателни души. Вие не можеге да разберете тази дълбока философия, ако не може да нагодитѣ правилно вашитѣ отношения спрѣмо Божественитѣ закони, т. е. да съзнаете, че вие сте прѣдъ лицето на едно разумно сѫщество, което слѣди постѫпкитѣ ви и ги одобрява или не ги одобрява въ даденъ случай. Туй сѫщество не слѣди само какво сте казали, но слѣди и какво мислите, какво чувствувате. Това разумно сѫщество слѣди всички ваши чувства и мисли, които вие проектирате въ чувствения и въ умствения свѣтъ. Този разуменъ свѣтъ не може да бѫде индиферентенъ къмъ онова, което вие проявявате. Вие ще кажете: ние сме свободни да вършимъ каквото искаме. Азъ бихъ ви навелъ много примѣри, отъ които да видите, че не сте свободни да вършите, каквото искате, но ще ви наведа сега само единъ примѣръ. Ако вашето дѣте излѣзе на улицата и види тамъ една овца, умрѣла отъ 3 — 4 дена, вмирисала се и то ви я донесе въ стаята, какво ще му кажете? Туй дѣте може да каже на баща си, и на майка си: донесохъ тази овца въ стаята, защото имамъ право и азъ да правя своитѣ научни изслѣдвания. Какъ ще погледнатъ родителитѣ му на тази постѫпка? Разбира се, че нѣма да бѫдатъ доволни. Когато ние говоримъ за свобода, разбираме абсолютно разуменъ човѣшки животъ. Само при разумния животъ може да се говори за свобода. Всички разумни сѫщества сѫ свободни — никой не ги ограничава, никого не ограничаватъ. За едно разумно сѫщество е унизително да ограничи когото и да е. Всѣко сѫщество, което изгуби своята разумность, само по себе си се ограничава и като не разбира законитѣ, хвърля вината на другитѣ хора. Казва, че тѣ го ограничаватъ. Ако вие се хвърлите отъ една висока скала и си навѣхните крака, ще бѫдете ли свободни да ходите? — Нѣма да можете. Кой е причината за това ви ограничение? — Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгорѣ и сте си навѣхнали крака. Слѣдователно, въ умствения свѣтъ човѣкъ самъ може да навѣхне ума си. И сега, за да може умътъ ви да се развива правилно, трѣбва да имате Любовь къмъ Бога. Има една любовь, която хората проявяватъ къмъ Бога, но тя ги затѫпява. Тази любовь е придружена съ страхъ. Отъ тази любовь страда цѣлиятъ свѣтъ. Вие обичате едно слщество, но сѫщеврѣменно искате да обсебите това сѫщество, само вие да разполагате съ него затова се безпокоите да не ви го вземе нѣкой. Нѣкоя майка има дѣте, обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се, да не му стане нѣщо — нѣма довѣрие. Слѣдователно, и ние често придаваме такива слабости и на Бога. Когато направимъ нѣкаква погрѣшка, ние мислимь, че и Богъ е като насъ, веднага ще ни накаже. Затова усѣщаме едно угризение на съвестьта, и умътъ ни прѣстава да работи день, два, три докато се прѣмахне туй състояние. Прѣмахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умътъ правилно, трѣбва да бѫде спокоенъ. Миръ трѣбва да има човѣкъ! Слѣдователно, Богъ, Който е толкова далечъ отъ насъ, разбира тия закони. Той се е отдалечилъ, скрилъ далечъ отъ насъ именно защото разбира законитѣ — не иска да хвърля никаква сѣнка върху насъ. Забѣлѣжете, всѣкога когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторитѣ въ това, което вършите. Защо мислите така? Защото Богъ се скрива така, че вие не Го чувствувате никакъ. Тогава, какво нѣщо е угризенето на съвѣстьта? Какво нѣщо е вѫтрѣшната радость, която се явява като направимъ нѣкое добро? Щомъ направимъ една погрѣшка, Богъ веднага се появи, проговори и скоро се скрива. Това е „гласътъ на съвѣстьта“. Щомъ направимъ нѣкое добро, Богъ веднага се появи, като една свѣтлинка, и моментално изчезва. Нѣкой ще каже, че му проговорилъ нѣкой ангелъ. Не, това е чисто Божественото влияние въ човѣка, на което всички духове се подчиняватъ. Това е Богъ, Който проговаря въ душитѣ на всички сѫщества и моментално се отегля. Когато Богъ ви проговори, вие се радвате, чувствувате една малка радость и мислите, че самата постѫпка, която сте направили, ви радва. Не, Богъ, въ дадения случай, одобрява постѫпката ви. За да може човѣшкиятъ умъ да израсне, непрѣменно човѣкъ трѣбва да се развива нормално. Нормалното развиване седи въ това, че неговитѣ добри постѫпки трѣбва да бѫдатъ повече отъ неговитѣ погрѣшки. Ако направишъ три пргрѣшки прѣзъ деня, трѣбва да направишъ петь добрини. Тъй щото, всѣкога да ви остава единъ малъкъ излишъкъ. Всѣки день човѣкъ трѣбва да свършва съ плюсъ. Това трѣбва да ви бѫде като правило въ живота. Вие сте написали изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Какво разбиратѣ отъ това? Азъ желая да напишете нѣщо върху изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Пишете, обаче, не това, какво сѫ казали другитѣ, но какво вие разбирате. Това ще бѫде за васъ една научна задача. „Азъ“, това е животинското, ограничениятъ човѣкъ. „Отецъ“, това е вѣчностьта, която е дала условия на „аз-а“ да се развива, да расте. Стремежътъ нагорѣ е Божественъ процесъ. Такъвъ стремежъ нагорѣ има въ всички сѫщества. Дори и най-малкитѣ сѫщества разбиратъ, че сѫ нѣщо индивидуално, затова и тѣ искатъ да живѣятъ. Сега, за да може да напишете нѣщо върху темата „Азъ и Отецъ ми едно сме“, прочетете, какво сѫ писали нѣкои философи върху „аз-а“ и слѣдъ това изложете вашето мнение върху зададената тема. И тъй, човѣкъ при сегашнитѣ условия на живота трѣбва да има едноврѣменно двѣ посоки на движение въ душата си: да върви по права линия, значи да има дълбочина, да има и широчина въ своитѣ чувства. Какво образуватъ двѣтѣ ноздри на човѣка? — Тѣ образуватъ буквата Ф. Разбира се, туй обяснение нѣма нищо общо съ сегашния практически животъ на хората. При сегашния практически животъ, колкото по-малко чувства иматъ хората, толкова по-лесно се справятъ съ живота. Колкото повече чувства иматъ, толкова по по-мѫчно се справятъ. Знаете ли защо? Защото богатитѣ хора, които иматъ повече срѣдства, повече богатства, иматъ и повече затруднения, отколкото хора съ малки срѣдства, които живѣятъ икономически и минаватъ живота си по-добрѣ. Тия хора, които иматъ изобилни чувства, сѫ хора съ голѣмъ замахъ, живѣятъ на широко, разпиляватъ всичкото си имане и къмъ края на живота си започватъ да слизатъ надолу, да живѣятъ въ носа си и съжаляватъ, че сѫ живѣли за Бога. Познавахъ едно врѣме единъ проповѣдникъ, човѣкъ съ добрѣ развито чело, богато надаренъ, но живѣ богато, изпохарчи всичко и слѣдъ това слѣзе да живѣе въ носа си и казваше: едно врѣме, когато хората си уреждаха работитѣ, азъ пасѣхъ на патриката магарето. Започна слѣдъ това търговия, но забатачи се, разпиля всичкото си имане. Отъ проповѣдникъ да станешъ търговецъ, то значи да слизашъ отгорѣ на долу. Да се качвашъ отдолу нагорѣ, разбирамъ, но да слизашъ отгорѣ надолу, това е всѣкога опасно, Проповедникъ, който става търговецъ, деградирва: търговецъ, който става проповѣдникъ се облагородява. Слѣдователно, вие имате въ себе си двѣ сили, съ които трѣбва да работите: вашиятъ умъ и вашето сърце. Свѣтлината всѣкога трѣбва да озарява ума ви, да бѫде негова съпѫтница, а пъкъ топлината трѣбва да бѫде съпѫтница на вашето сърце — нищо повече. И тогава, въ вашия слънчевъ възелъ или въ сърцето си всѣкога ще усѣщате една малка, приятна топлинка. Никога не трѣбва да усѣщате студенина въ сърцето си и тъмнина въ ума си. Щомъ дойде мракъ въ ума ви и студенина въ сърцето ви, раждатъ се най-противорѣчивитѣ чувства, най-противорѣчивитѣ мисли въ живота. Азъ ви говорихъ вече за разумното сърце. Когато се намѣрите въ туй велико противорѣчие на живота, а неизбѣжно ще се намѣрите, понеже живѣете въ тази гѫста материя, винаги ще се обръщате къмъ вашето разумно сърце и ще разберете, че въ васъ има заложено нѣщо добро. Туй добро нѣма да го търситѣ отвънъ то е вѫтрѣ въ васъ. Отвънъ ще търсите само стимулъ. Основата, сѣмената ще търсите вѫтрѣ въ себе си, затуй човѣкъ трѣбва да има вѣра въ своето разумно сърце и вѣра въ своя умъ Да добиете вѣра въ своя умъ и вѣра въ своето сърце, това сѫ задачи за всѣки човѣкъ. Докато добиемъ тази вѣра, има други опасности, но ние требва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашиятъ умъ говори криво по нѣкой пѫть той прѣдава отвънъ какво е чулъ, безъ да го провѣри, ти ще подложишъ всичко това на една критична прѣценка и тогава ще действувашъ. Този умъ е като малкитѣ дѣца — полъгва. Сърцето сѫщо обича да полъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума, ще ги изслушате, ще сравнитѣ казаното отъ двѣтѣ мѣста и слѣдъ като имате общи доказателства, ще приемете фактитѣ тъй, както ви се прѣдаватъ. Сега, въ съврѣменната математика вие събирате, запримѣръ, числата 2 и 3 и казвате: 2+3=5. Можете ли да съберете 2 и 3? Числата 2 и 3 не може да съберете. Защо? — Числата, това сѫ идеи. А вие не можете да събирате идеитѣ. Ако съберете вашитѣ кокошки въ курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могатъ да се събиратъ и безъ васъ. Често, птичкитѣ, кокошкитѣ се събиратъ сами на едно мѣсто. Ние казваме: събрахме нашитѣ кокошки. Събирането е една случайность въ свѣта. Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3, това сѫ факти, идеи. Вие, като ги събирате, правите само единъ прѣводъ. Отдѣ намѣрихте, че 2+3=5? Може ли отъ 2 и 3 да произлѣзе 5? Вие ще ми възразите: какъ да не може? Азъ имамъ 2 кокошки, купувамъ още 3, нали правятъ 5 кокошки? Всѣка отъ тѣхъ ще снесе по едно яйце на день, значи ще имамъ 5 яйца. Отдѣ знаете това? — Туй сѫ само предположения. Тогава, какво трѣбва да разбираме подъ думата „събиране“? Подъ „събиране“ вие разбирате да съберешъ пари въ кесията си, да съберешъ хора на едно мѣсто, но можешъ ли да съберешъ тѣхнитѣ сърца и умове? Може ли да съберетѣ два ума на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ сърца на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ души на едно мѣсто? Вие ще кажете: какъ не? Азъ мога да ги събера. Напримѣръ, трима души и четирма души правятъ седемь души. Тия хора, тия души, които вие мислите. че събирате, тѣ представляватъ извѣстна идея. Въ дѣйствителность можете ли да ги съберете? Хубаво, имате единъ книженъ левъ и единъ срѣбъренъ левъ. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжниятъ левъ е равенъ на сребърния, но тѣ сѫ разнородни, а само еднороднитѣ нѣща се събиратъ. Единъ златенъ левъ плюсъ единъ златенъ левъ правятъ два златни лева. Тогава, ще ви задамъ, като на учени хора, слѣдния въпросъ да видимъ, какъ ще го обясните. Напримѣръ: Когато събираме единица съ единица, получаватъ се 2 единици. Когато пъкъ умножаваме единица по единица, получаваме пакъ единица. Когато събираме двѣ единици съ двѣ единици, получаваме четири единици. Когато умножаваме двѣ единици на двѣ единици, получаваме пакъ четири единици. Какъ ще обяснитѣ сега, защо въ втория случаи и при събирането и при умножениего на двѣтѣ единици получаваме единъ и сѫщъ резултатъ? Числото 2 показва, че единицата се е намалила. Когато събирате единица съ единица, тя се намалява. Когато пъкъ умножавашъ единица съ единица, тя си остава една и сѫща, нито се увеличава, нито се намалява. Значи, при събирането, единицата всѣкога се намалява. Послѣ, имаме слѣдния процесъ: 1—1=0. Тукъ единицата иде въ своето естествено състояние, Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ тия нѣща, защото не искамъ да ви забърквамъ, Числото двѣ по-голѣмо ли е отъ единицата? Числата, както се изучватъ при сегашнитѣ условия, нѣматъ практическо приложение. Ако ви кажа, че 2 единици сѫ по-малко отъ единицата, тогава ще ме питате: какъ. единъ грошъ по-голѣмъ ли е отъ 2 гроша? Тия нѣща, които ви казвамъ, сѫ вѣрни само при съзнателния животъ, при онази висша математика. Въ обикновената математика работитѣ сѫ съвсѣмъ други. Сега, да попѣемъ малко, за да промѣнимъ мисъльта, да измѣнимъ малко философскитѣ размишления! Вие трѣбва да мислитѣ, трѣбва да се спрете върху мисъльта, защо въ физическия свѣтъ, единицата е по-малка отъ другитѣ числа? Има редъ формули, които трѣбва да приложимъ, за да докажемъ, че дѣйствително единицата въ висшия свѣтъ е по-голѣма отъ останалитѣ числа. Това е цѣла философия! За да ви докажа това, трѣбва да ви държа една цѣла лекция. Не мислете, че сме разрѣшили въпроса, като чухте, че когато единицата се събира, се намалява. То е твърдение, но още не е доказано, а трѣбва да се докаже! Пѣнието, обаче, не върви. Да изпѣемъ едно ново упражнение: „Свѣтълъ день, Божий день“! (Учительтъ свири, всички пѣятъ). Свѣтълъ день, свѣтълъ день, день, день, день, Веселъ день, веселъ день, день, день, день. Божий день, Божий день, день, день, день. Какво липсва на това упражнение? То по смисълъ е завършено, но по музика не е завършено. Да изпѣемъ сега друго упражнение! — „Тѫги скърби“. „Тѫги, скърби вдигай, слагай, право върви. (2). Не се спъвай, всичко вдигай, слагай, право върви! (2). Върви, върви, върви, право върви (3). Върви, върви, право: върви, върви, върви, право върви!. Т. м. — Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 26-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 16. IV. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тъчете мислитѣ си! Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху „Качествата на новия човѣкъ“. Всѣка мисъль има свое приложение. Думата „приложение“ е ясна. Мислитѣ могатъ да бѫдатъ отдѣлни, разхвърляни, тъй както сѫ отдѣлни и разхвърляни нишкитѣ, прѣди да се е изтъкалъ отъ тѣхъ какъвто и да е платъ. Може да имате най-хубавитѣ нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки тѣ ще бѫдатъ разхвърляни тукъ-тамѣ изъ материята. Питамъ: тия нишки ще ви ползуватъ ли? — Не. Ако дойде една разумна сила и така вплете тия нишки, че образува отъ тѣхъ единъ платъ, този платъ ще може вече да се използува за вашето тѣло, за вашата кѫща. На сѫщия законъ се подчиняватъ и човѣшкитѣ мисли. Докато сѫ разхвърляни, не ви ползуватъ нищо, изплетатъ ли се така, че да образуватъ едно цѣло, тѣ сѫ вече една материя, която може да се използува въ живота. Сега нѣкои казватъ: трѣбва да мислимъ! Да мислимъ, значи да предемъ. Добрѣ, но ако прѣзъ цѣлия си животъ правимъ само конци, какво сме научили? Казватъ: жената преде. Какво отъ това? Каква полза имате отъ тѣзи нишки? Тѣзи нишки трѣбва да се изтъчатъ. Мнозина отъ младитѣ и старитѣ се страхуватъ да влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, зашото щѣлида се приравнятъ съ другитѣ и не ще могатъ да мислятъ. Кой е кривъ за това, че човѣкъ не може да мисли? Ако вие сложите медъ прѣдъ една муха, тя ще отиде ли при меда? — Ще отиде. Като види още отдалечъ меда, мисли ли да отиде при него, или нѣщо я привлича. Никаква мисъль не я рѫководи къмъ меда, освѣнъ желанието й да си вкуси отъ него. Тя може да се удави въ този медъ, може крилцата й да залѣпнатъ и да умре, но въпрѣки всичко това ще отиде къмъ меда. Така е и съ всѣка разхвърляна мисъль, затова мислитѣ трѣбва да се изтъчатъ. Какъ ще се изтъчатъ? — Има закони за това. Тия закони трѣбва да се разбиратъ, а при разбирането има и методи за приложение. Да кажемъ, че имате една величина А. Тази величина може да е една неподвижна точка, която чака потикъ отвънъ, за да се движи, а може да е и една жива топка, която има потикъ за движение отвѫтрѣ. Да кажемъ, че тази величина може да се движи въ извѣстна посока, напримѣръ къмъ посоката В. Какво може да направи тази величина въ движението си къмъ В? Кѫдѣ ще бѫде слѣдното положение на тази точка А? — Щомъ тази величина дойде до В, тя ще се обърне назадъ. Сега нѣма да се впущамъ въ обяснение на механическитѣ закони, понеже живитѣ закони на природата се отличаватъ отъ механическитѣ, а съзнателнитѣ закони на живата природа се различаватъ отъ живитѣ закони. Въ тия закони има градация. Допуснете, че А е единъ волъ, който живѣе въ София, а В представлява пашата му нѣкѫдѣ горѣ по Витоша. Този волъ прѣкарва цѣло лѣто на паша и не мисли за София. Значи, той се намира въ движение къмъ В. Но, дохожда зимата, цѣлата мѣстность се покрива съ снѣгъ. Едва тогава му дохожда на умъ, че трѣбва да се върне въ София. Слѣдователно отъ В той трѣбва да се върне назадъ. Значи величината А се движи отъ величината В назадъ къмъ София. Можете ли математически да опрѣдѣлитѣ, запримѣръ, слѣдъ , колко врѣме величината А ще се върне обратно въ София? 3а рѣшението на тъзи задача иматъ значение условията, врѣмето, прѣзъ което ще се върне този волъ. Този волъ ще се върне въ София когато падне снѣга и покрие цѣлата мѣстность. И наистина, тъкмо така става. Сѫщото нѣщо прилагаме и по отношение на човѣка. Той е сѫщата величина, която слиза отъ невидимия свѣтъ (А) въ видимия, физическия свѣтъ (В), дѣто остава на паша. Той прѣкарва на земята 40 — 50 години — яде, пие, забравя за онзи свѣтъ. Обаче снѣгътъ падне, дохожда смъртьта. Тази величина отъ В се врьща пакъ въ А, въ първоначалното си състояние. Тъй че човѣкъ най-напредъ се движи отгорѣ — надолу, и послѣ отдолу — нагорѣ. Тамъ, отдѣто започва движението, положението на тази точка наричаме „горѣ“. Силата, която движи извѣстна величина е отгорѣ. Слѣдователно, силата, която заставила човѣка да се движи е отгорѣ. Изминатиятъ пѫть АВ може да е пѫть на единъ волъ, може да е пѫть и на единъ човѣкъ, но резултатитѣ ще се различаватъ. Ако величината А е единъ воль, който дошълъ до В, той прѣзъ цѣлото лѣто само ще пасе и за нищо нѣма да мисли. Ако пъкъ е единъ човѣкъ, който слиза на земята, процесътъ на движението за него ще е по-сложенъ. Туй движение по посока АВ прѣставлява задачи за рѣшение отъ висшата математика на живота. Можете ли вие, запримѣръ, математически да опрѣдѣлитѣ коя посока ще вземе единъ воль, като тръгне отъ София за паша на Витоша? Той все ще вземе една посока, но отгдѣ ще тръгне, дали отъ южната, източната, западната или сѣверната страна? Освѣнъ това, можете ли да опрѣдѣлите математически. гдѣ ще спре? — Може. Онѣзи, които разбиратъ законитѣ и правилата за решението на тия задачи, ще могатъ да ги рѣшатъ. Сѫщо така математически може да се опрѣдѣли, кога ще се роди нѣкой човѣкъ на земята, какво е способенъ да извърши и какво ще извърши. Слѣдователно, главната мисъль въ нашия животъ е да се разбератъ вѫтрѣшнитѣ закони, по които се гради и развива разумниятъ животъ. Азъ наричамъ „разуменъ животъ“ онзи, когато човѣкъ е въ състояние самъ да прѣмахне нѣкоя своя болесть. Такъвъ човѣкъ споредъ мене е разуменъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който не може да прѣмахне нѣкоя своя болесть, не е разуменъ, и слѣдователно разумниятъ животъ не е въ него. Великата сила, която лѣкува хората, иде отвѫтрѣ. Великата сила, която прави хората разумни сѫщо иде отвѫтрѣ. Любовьта, която може да подигне човѣка, и тя иде отвѫтрѣ. Отвънъ сѫществуватъ само условия, поводи за Любовьта отвънъ сѫществуватъ само поводи за знанието. Извѣстенъ предметъ може да ви причини извѣстно впечатление. може да ви подбуди къмъ нѣщо, но сѫщинската причина, която ви подбужда, иде всѣкога отвѫтрѣ. А вѫтрѣшниятъ свѣтъ е реалниятъ, истинскиятъ, дѣйствителниятъ свѣтъ. Питамъ ви: въ какво седи една права мисъль, споредъ васъ? Допуснете, че изкарамъ единъ отъ ученицитѣ да напише на дъската единъ триѫгълникъ и да опише, колко положения може да заеме този живъ триѫгълникъ, т. е. какви възможности се криятъ въ него. Колко положения може да заема този триѫгълникъ? Какъ се явява въ живата природа той? Да вземемъ, запримѣръ единъ равнобедренъ триѫгълникъ А1В1С1 (фиг. 1). Правата А1В1 е движението на величината А1 къмъ В1. Обяснете, какви сѫ качествата на този равнобедренъ триѫгълникъ! Той е остроѫгъленъ триѫгълникъ и въ него страната А1В1 = В1С1 , а страната А1С1 е по-малка. Добрѣ, но сега ви питамъ: кои сѫ били условията, които сѫ направили този триѫгълникъ остроѫгъленъ? Ако въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ е имало повече сили, триѫгълника се развива повече на височина и става равнобедренъ, т. е. триѫгълникъ съ слабо тѣлосложение. Ако пъкъ имате по-низкия триѫгълникъ А2В2С2 (фиг. 2), той показва, че условията, при които се е родилъ, сѫ били по-неблагоприятни. Материята въ която се развивалъ, била по-гѫста. Давленията сѫ били по-силни, значи този триѫгълникъ изразява по-силно тѣлосложение. Въ този случай тѣлото се развива за смѣтка на всичко, а умътъ и сърцето сѫ като условия за развиване на тѣлото. Тѣлото е господарьтъ, то заповѣдва на ума и на сърцето, а въ първия, равнобедрения триѫгълникъ сърцето и умътъ заповѣдватъ на тѣлото. Слѣдователно, въ сърцето и въ ума на човѣка има въ еднаква степень егоизмъ, затова двѣтѣ бедра въ равнобедрения триѫгълникъ сѫ равни. Това показва, че за да бѫде човѣкъ нормаленъ, между ума и сърцето му трѣбва да има хармония. Нормаленъ човѣкъ е само онзи, въ който умътъ сърцето и тѣлото сѫ въ хармония, т. е. тѣлото се подчинява на ума, а умътъ се подчинява на сърцето. Ще кажете: сърцето трѣбва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по силно отъ ума. Най-първо човѣкъ е чувствувалъ и послѣ се появила мисъльта. Значи първо се явило сърцето, а отпослѣ ума. Вие може да мислите, че вече разбирате тия триѫълници. Не, въ тѣхъ има движения. Прѣдставете си, че единъ отъ тия триѫгълници се движи около своята ось съ извѣстна бързина. Това движение може да има извѣстна посока, но може да има и второ движение, точно противоположно на първото. Посоката и дължината на тия движения може да се опрѣдѣлятъ. Да допуснемъ, че силата на вашитѣ чувства е два пѫти по-голѣма отъ силата на вашитѣ мисли (фиг. 3). Тогава ще имаме отношението 2:1. Ако пъкъ вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-слаби отъ вашите мисли, какво ще бѫде отношението въ този случай? — Отношението ще бѫде 1:2. Какъ мислите, ако вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-силни отъ вашитѣ мисли, колко отъ вашитѣ мисли ще могатъ да бѫдатъ реализирани? Всѣкога слѣдъ реализирането на двѣ желания ще дойде една мисъль. Слѣдъ като се реализиратъ двѣ желания, човѣкъ се изтощава и чувствата му отслабватъ. Тогава законътъ се смѣня: умътъ става два пѫти по-силенъ отъ сърцето. Щомъ се реализира мисъльта, умътъ отслабва, т е. енергията му се изразходва и той се нуждае отъ набавяне нова енергия. Много пѫти човѣкъ не може да мисли, понеже нѣма енергия. Нѣкой пѫть човѣкъ иска да чувствува, но нѣма енергия. Той знае какво е Любовьта, но енергия нѣма. Запримѣръ, дойдатъ ти гости, искашъ да ги нагостишъ, но нѣмашъ брашно, сиренце, масло и започвашъ да се извинявашъ — усѣщашъ едно стѣснително състояние. Имашъ ли брашно, масло, направишъ баница на гоститѣ, радостенъ си. Сега, какво е приложението на закона? Да кажемъ, че азъ зная много добрѣ, какъ се прави баница. Баницата е единъ символъ. Това значи, че азъ зная символа, но нѣмамъ сирене, масло, брашно, т. е. нѣмамъ условия, за да приложа символа. Законътъ за приложението на тия геометрически формули е слѣдниятъ: всѣкога, когато имашъ условия да проявишъ една мисъль или едно желание, но не ги проявишъ, ти се спъвашъ, ти влизашъ въ дисхармония съ Битието. Дойде ти нѣкой приятель и ти имашъ желание да му направишъ една баница, ти трѣбва да му направишъ тази баница, та колкото врѣме и да ти костува. Изпълнишъ ли това си желание, въ тебе ще се развие едно благородно качество. Нѣкой ти поиска нѣкаква малка услуга — направи я. Ама може да се явятъ въ васъ противорѣчия: нѣмамъ условия, нѣмамъ врѣме и т. н. Не, ние говоримъ само за възможноститѣ. Когато нѣма абсолютно никаква възможность, това вече е изключение. Законътъ за невъзможноститѣ е другъ. Мъртвиятъ човѣкъ живѣе въ невъзможности и затова той отива въ гроба. Умрѣлиятъ човѣкъ мълчи, не се проявява, казва: „не мога“. Но когато отидемъ при живия човѣкъ, той говори. Живиятъ човѣкъ трѣбва да говори, а мъртвиятъ — да мълчи. Сега има хора умрѣли поради нѣмане любовь. Казва нѣкой: азъ не мога да любя. Казвамъ: мъртавъ си, затова ще мълчишъ, ще изучавашъ философията на мълчанието. Мълчанието е законътъ на мъртвитѣ. Трѣбва да научишъ закона на мълчанието! Мъртвитѣ само ще мълчатъ въ почвата, докато събератъ енергии да израснатъ отново. Сега, разбира се, азъ не говоря за естествената смърть, но азъ говоря за онова вътрѣшно бездѣйствие, когато човѣкъ не се интересува абсолютно отъ нищо. Допуснете, че азъ ви дамъ една задача въ школата. Какво ще правите? Трѣбва да сте готови! Вие още не сте имали задачи. Едва сега ще пристѫпимь къмъ задачитѣ. Запримѣръ, ще раздразнимъ едного отъ васъ. Ще пратимъ 10 души да го набиятъ, тъй да го масажиратъ, че да го прѣдизвикатъ да се раздразни. Слѣдъ туй ще искаме отъ него, точно математически, слѣдъ петь минути да бѫде веселъ, всичко да забрави, като че нищо не било. Но да не бѫде веселъ само привидно, а и вѫтрѣшно. Така ще направимъ съ единъ, съ двама, съ трима и повече. Други пъкъ ще изпитаме по другъ начинъ. Послѣ ще направимъ и другъ опитъ. Ще ви свикаме на събрание и безъ да знаете, изведнъжъ ще запалимъ салона. Тъй ще видимъ до колко сте смѣли. Сега говоримъ: че трѣбва да сме смѣли, рѣшителни, че въ случай на нѣкое нещастие не трѣбва да се бѣга и т. н. Ще направимъ опита безъ да знаете. Тогава какво мислите ще бѫде? Вие всинца може да бѫдете герои, да седите спокойно, безъ всѣкакъвъ страхъ, но може и всинца да избѣгате навънъ — не се знае. То е само прѣдположение. Прѣдположението не е знание. Докато нѣщата не се опитатъ, не се знаятъ. Запримѣръ, азъ може да мисля, че съмъ герой, но на геройство на думи само, азъ не разчитамъ. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавамъ нѣкоя задача, азъ прѣдварително си правя единъ малъкъ опитъ. Сега запримѣръ, наблюдавахъ, какъ се проявиха нѣкои отъ васъ въ послѣдната екскурзия. Врѣмето е облачно, вали дъждъ, но ние вървимъ. У мнозина минава мисъльта: ужъ пролѣтна екскурзия, врѣмето трѣбваше да баде хубаво, а то вали, ще се простудимъ: не струва да се излагаме така на дъжда, да отидемъ по-добре на хи жата, да се изсушимъ. Това е много право, но то сѫ човѣшки разсѫждения. Казвамъ: добрѣ, като дойдатъ всички, ако искатъ, ще отидемъ на хижата, но ако не се съгласятъ, ще отидемъ на нашето мѣсто, ще накладемъ огънь и ще се изсушимъ тамъ. Ако отидемъ на хижата, какво ще спечелимъ? Ние постоянно сме прѣдъ очитѣ на хората, всички ни слѣдятъ, затова като отидемъ тамъ, ще дойдатъ и други екскурзиянти и нѣма да бѫдемъ свободни. Казватъ: вали дъждъ, може да се простудимъ, духа вѣтъръ. Значи, дъждътъ и вѣтърътъ ви плашатъ. Ако единъ малъкъ дъждъ и вѣтъръ могатъ да ни плашатъ и не можемъ да ги издържимъ, какви екскурзиянти можемъ да бѫдемъ, какъвъ характеръ имаме? Не, спокойни ще бѫдете. Гледамъ, нѣкой потреперва, студено му е. Казвамъ: нѣма нищо, ще се стоплите. И природата въ туй отношение е много умна! Азъ я познавамъ. Азъ запознатъ съмъ съ нея. Много умна и много досѣтлива е природата! Тя има всичкитѣ методи, за да изпита човѣка. И какво бѣше врѣмето прѣзъ цѣлия день? Току изведнъжъ се поправи врѣмето, небето се отвори. Всички казватъ оправи се врѣмето! Мине се половинъ часъ, отново завали дъждъ. Всички казватъ: сега вече ще ни накваси. Мине се половинъ часъ, врѣмето пакъ се оправя. Така цѣлиятъ день врѣмето си игра съ насъ — ту дъждъ, ту слънце. Ние, като виждахме че завалѣва дъждъ, мислѣхме че нѣма повече да се поправи врѣмето. Обаче, не минава половинъ часъ, пакъ се промѣня. Та, въ свѣта има единъ разуменъ законъ, който рѫководи нѣщата. Отъ опитъ трѣбва да го научимъ. Щомъ го научимъ, ще добиемъ тази вѣра. Азъ наричамъ тази вѣра, вѣра въ законитѣ на живата природа, вѣра въ законитѣ на разумния човѣшки животъ и най-послѣ вѣра въ законитѣ на Божествената Любовь. Придобиемъ ли тази вѣра, тогава ще разберемъ дълбокия смисълъ на Божествения животъ. Това сѫ три области, които трѣбва да се изслѣдватъ, Вие най-първо трѣбва да изучавате законитѣ на живата природа. Имате да изучавате една отлична область, богата съ разнообразие. Всичкитѣ възможности има човѣкъ да изучава живата природа, безъ да се умори. Послѣ ще изучаваме разумния човѣшки животъ. И когато най-послѣ дойдемъ до Божествената Любовь, това е финалътъ на всичкитѣ науки, който ние можемъ отчасти да изучаваме. Сега всички вие учите, но трѣбва да тъчете вашитѣ мисли. Ако вашитѣ мисли сѫ разхвърляни, ще ги тъчете. Всѣки день ще мислишъ. Ако станешъ материалистъ, ще кажешъ: азъ съмъ единъ отъ по-низкитѣ триѫгълници. Станешъ ли много чувствитепенъ и започнешъ да философствувашъ, ще кажешъ: азъ станахъ сега по-заостренъ, по-високъ триѫгълникъ. Тогава идеалътъ ти ще бѫде да станешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Чувствата ти трѣбва да бѫдатъ хармонични, изобщо, волята, умътъ и сърцето ти трѣбва да бѫдатъ хармонични. Всичко това е лесно за говорене, но мѫчно за изпълнение, обаче може да се постигне. Желанието ни да постигнемъ туй състояние, трѣбва да ни движи въ живота. Казвамъ: на всинца ви трѣбва благородство въ обходитѣ ви. Азъ ви наблюдавамъ, вие не вѣрвате въ погледа на човѣка. Казвате той не ме погледна хубаво. Защо не вѣрвате? — Има нѣщо лошо въ погледа ви. Погледътъ трѣбва да бѫде точно опредѣлѣнъ. Обходата ви къмъ всички хора трѣбва да бѫде такава, каквато е обходата ви къмъ самитѣ васъ — нищо повече! Тъй, ученикътъ трѣбва да си създаде истински отношения. Ако не можете прѣзъ цѣлия день да имате добра обхода, то поне единъ часъ отъ деня да бѫдете примѣрни въ обхода си. Ще си кажете: единъ часъ отъ деня азъ ще се обхождамъ съ другитѣ тъй, както съ себе си. Като се мине този часъ, слѣзъ отъ сцената, върни се къмъ стария начинъ на обхода. Утрѣ, пакъ единъ часъ. Всѣки день увеличавай по петъ минути. Туй сѫ много приятни опити. Условията, при които сега живѣемъ постоянно ни изваждатъ изъ релситѣ и ние се спираме, изгубваме този вѫтрешенъ импулсъ и стремежъ да се учимъ, да се облагородѣваме и ставаме индиферентни, като казваме: остарахме вече, нашето се свърши, за друго прѣраждане ще остане. „Трай коню за зелена трѣва!“ Ти не знаешъ, какво ще бѫде другото ти прѣраждане. Това е прѣдположение. Знаешъ ли точно, математически, каква ще бѫде идущата ти възможность? Сегашното положение е най-важното. Отъ сегашното положение по-важно нѣма. Слѣдующето ти положение като дойде тогава то ще бѫде най-важно. Трѣбва да знаете, че слѣдующето ви положение зависи отъ сегашното. Сѫщиятъ законъ ще имате и тогава. Прѣдставете си, че величината А, волътъ нѣма храна въ София. Какво трѣбва да прави. — Той трѣбва да се прѣроди въ В, т. е. на Витоша и тамъ да живѣе. Той живѣе въ София, но слама нѣма: сѣно нѣма, трѣбва да излѣзе вънъ отъ София. Ако този волъ каже: Азъ не мога да напусна София, ще остана да живѣя въ нея, София е отличенъ градъ, какво ще стане съ него? — Краката му ще, почнатъ да се прѣплитатъ. Той непрѣменно ще трѣбва да излѣзе на паша по Витоша (В), за да си събере отъ тамъ енергия, та като се върне въ София, да бѫде оправенъ и да може да използува живота. Ако вие, които сте дошли при условията В, както вола, не пасете, нѣма да можете да се развивате правилно, Сега, да прѣведа смисъла на този символъ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислишъ, ако не туряшъ тия нишки въ едно, ако не събирашъ тази енергия въ себе си, какво друго ще работишъ? Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день отъ вашия животъ е пъленъ съ енергия. Тази енергия трѣбва да се складира и за въ бѫдеще да я обработвате. Тия сѫ задачитѣ. съ които вие трѣбва да се занимавате, и да ги рѣшавате, не по единъ начинъ, но всѣки въ крѫга на възможноститѣ, при които сѫществува. Азъ мога да ви дамъ единъ методъ, по който да се обхождате помежду си, но знаете ли на какво ще мязате? — Всички ще бѫдете еднообразни Еднообразието е много смѣшно нѣщо. Всички вие трѣбва да бѫдете разнообразни. Какъвто поздравъ дадешъ ти, да нѣма подобенъ на твоя. Ти да се отличавашъ отъ другитѣ. Всички да бѫдете тъй различни помежду си, както сѫ различни листата на едно и сѫщо дърво. Нека има нѣщо еднакво, но то да се състои въ това, че действува единъ и сѫщъ принципъ, обаче въ отдѣлнитѣ ви прояви да има разнообразие. Между всички ни трѣбва да има една обща нишка, която да ни свързва въ дѣйствията. Нѣкой отъ васъ, като поздравлява, може да направи единъ реверансъ, другъ — едва да се поклони, трети — да се усмихне, четвърти — да даде едно цвѣтенце, или една смокиня, или единъ портокалъ, или една картичка, или една кърпичка — хиляди начини има, по който може човѣкъ да изяви учтивостьта си къмъ своя братъ. Може да занесешъ на своя братъ нѣщо много малко, една теменужка. Какво отъ това? Ти съ тази теменужка изразявашъ извѣстно чувство. Азъ ви говоря това нѣщо, като на ученици. Подъ ученици на една окултна школа подразбирамъ хора, които се стремятъ къмъ Божественъ животъ. Тия хора трѣбва да развивать чувствата на деликатность и благородство по отношение своитѣ близки, а послѣ сѫщитѣ качества ще приложатъ и къмъ външния свѣтъ. Нѣма по-опасно нѣщо въ духовната наука отъ еднообразието, което азъ считамъ начало на грѣха. Еднообразието азъ наричамъ духовенъ мързелъ. Допуснете, че имате едно стихотворение отъ Петко Славейковъ. Излѣзатъ на сцената сто души, единъ слѣдъ другъ, да декламиратъ това стихотворение. Какво ще научите отъ тази декламация? Достатъчно е единъ, двама, трима до десетина души най-много да го декламиратъ, но да слушате 100 души наредъ да го декламиратъ, нито ще можете да издържите, нито има смисълъ. То е губене врѣме. Опасностьта е въ повторението. Запримѣръ, често казваме: да бѫдемъ добри! Не се мине много врѣме, пакъ повтаряме: да бѫдемъ добри! Хубаво, да бѫдемъ добри, но какъ? Въ какво седи добротата? — Е, добри трѣбва да бѫдемъ! Споредъ менъ, за доброто човѣкъ трѣбва да мисли най-малко. Не трѣбва да си индиферентенъ, но да се проявявашъ, като добъръ човѣкъ, безъ да мислишъ, че трѣбва да си добъръ. Започнешъ ли да мислишъ, че ще направишъ нѣкое добро, ти нѣма да го направишъ. Не мисли, а прави доброто. Започнешъ ли да мислишъ за любовьта, ти нѣма да я прбявишъ. Не мислете, че умнитѣ хора много обичатъ. Поне моята опитность е такава: умнитѣ хора много малко обичатъ. Умниятъ човѣкъ е много уменъ, но за себе си. Азъ ви говорихъ за разумното сърце. То се проявява при съвсѣмъ особени условия. Азъ съмъ наблюдавалъ хора, които отричатъ Бога, казватъ, че нѣма Господъ, че трѣбва да отмъщавашъ на и т. н. Но сѫщиятъ този човѣкъ, като минава покрай рѣката, вижда, че нѣкой се дави и веднага се хвърля въ водата и го изважда. Казвамъ му: ти казваше, че нѣма Господъ, защо извади този човѣкъ отъ водата? — Е, будала съмъ билъ. Значи, ако би се спрѣлъ да разсѫждава, дали да го спаси, или не, би казалъ: нека се удави! Той го спасява защото въ този моментъ въ него заговаря нѣщо възвишено и благородно отъ миналото. Неговиятъ миналъ животъ му казва: тази философия не струва не е права. Ето защо той влиза въ водата, спасява човѣка и съ това изпълнява волята Божия. Ние дължимъ нашето величие не на сегашнитѣ наши мисли, но на онова, което е вложено въ насъ отъ миналото ни. Има нѣщо хубаво, благородно въ насъ. Вие и не подозирате даже, какво велико нѣщо има заложено въ извѣстни души. Дайте на човѣка благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявятъ въ доброто, трѣбва да минатъ прѣзъ много тежки изпитания. Само така ще може да излѣзе онази хубава почва, дълбоко скрита въ тѣхното естество. Приложение ви трѣбва сега! Трѣбва да се научите всички да мислите правилно, да знаете, какъ да прѣплитате нишкитѣ на вашата мисъль. Сега, какъ бихте постѫпили единъ спрѣмо другъ? Азъ бихъ ви казалъ, какъ постѫпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за коситѣ, набиете се и слѣдъ това настѫпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате дома си съ пръснати глави. Нѣкога пъкъ само единиятъ пострадва. Азъ съмъ наблюдавалъ такива случаи. Какъ идва примирението? Върнатъ се дома си, но не се мине много врѣме, единиятъ се размисли върху станалото, па си каже: пръснахъ му главата, но не направихъ добрѣ. Не се мине много врѣме, и вториятъ казва сѫщото. И двамата съжеляватъ — подадатъ сѫ рѫка и си простятъ взаимно. Това нѣщо постоянно става съ хората. Този начинъ е старъ методъ, и вие сега трѣбва да се освободите отъ него. И ще се освободите. Новиятъ животъ е безъ вързани глави — то е най-хубавото нѣщо. Като срещнете единъ човѣкъ, старайте се да носите въ ума си една свѣтла мисъль за него: старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му и, ако видите нѣщо лошо, да кажете: той бѣше добъръ човѣкъ, има нѣщо добро заложено въ него. Ако бихъ ви далъ една задача, какъ бихте я разрѣшили? Да кажемъ, че се раздаватъ три премии: една премия за ума, друга за сърцето и трета за волята. Коя отъ тритѣ ще си изберете? Ако сте инженеръ и градите кѫща, какво ще ви трѣбва? — Умъ. Ако сте работникъ и копаете на лозето, или орете на нивата, какво ще ви трѣбва? — Воля, сила. Тъй че, ако сте инженеръ, ще изберете премията за ума. Ако сте работникъ, ще изберете премията за волята. Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте единъ примѣръ! Мнозина отъ васъ трѣбва да проучавате живота на актьоритѣ. Тѣ сѫ много интересни. Запримѣръ, въ Англия, въ Америка има актьори, които играятъ само любовни роли. Нѣкой такъвъ актьоръ, за да изнесе по-сполучливо своята роль, обикаля свѣта, на блюдава хората, проучава ги въ тѣхнитѣ любовни роли на житейската сцена. Слѣдъ това, изправя се прѣдъ огледалото, имитира всички гримаси, изрази въ тия имъ отношения и тогава излиза предъ публиката да прѣдставлява, да играе своята роль. Другъ актьоръ иска да прѣдстави на сцената нѣкой умирающъ. Затова, той търси такива случаи въ живота, наблюдава ги какъ се мѫчатъ, проучва отдѣлнитѣ моменти въ изживѣванията имъ и тогава излиза на сцената. Тренировка трѣбва, не може друго-яче! Когато човѣкъ иска да развие каква и да е сила въ себе си, било умствена, било душевна, било волева, непрѣменно трѣбва да се тренира. Той трѣбва да проучи външната форма, външния изразъ на тази сила: Трѣбва да знае, какъ се проявява тя. Запримѣръ, вие искате да се учите на търпѣние. Седнете прѣдъ огледалото, вземете една игла и я забийте въ рѫката си. Наблюдавайте, до колко врѣме нѣма да мръдне нито единъ мускулъ на вашето лице. Слѣдете, нѣма ли да ви потекатъ сълзи! Трѣбва да знаете, че физическитѣ страдания сѫ прѣдговоръ, приготовления, за да издържите на душевнитѣ. моралнитѣ страдания, които сѫ по-тежки. Запримѣръ, тия отъ васъ, които не могатъ да търпятъ, ще ги накарамъ да направятъ нѣколко екскурзии. Азъ ще избера за тази цѣль дъждовни, вѣтровити дни и тогава ще ви накарамъ да направите тия екскурзии. Ще отидете на екскурзия и ще видите, че като се върнете, ще бѫдете отлично разположени. Най-малко за една седмица нѣма да мислите да се карате съ никого. Природата е майсторъ да трансформира енергиитѣ въ човѣка. Нѣкой пѫть запримѣръ, вѣтърътъ вѣе или отъ изтокъ, или отъ западъ, или отъ сѣверъ, или отъ югъ и донася дъждовнитѣ капки, които като падатъ върху човѣка, внасятъ извѣстни топлинни енергии въ човѣка, и по такъвъ начинъ обновяватъ организъма му. Ние, съврѣменитѣ хора, страдаме отъ недоимъкъ. Извѣстна часть на нашето тѣло гладува, и вслѣдствие на това се явява извѣстно неразположение. Ние страдаме отъ душевенъ гладъ. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. Казваме: нѣма нито единъ човѣкъ, който да ме разбира. Не съмъ намѣрилъ до сега нито единъ истински братъ. Самотенъ съмъ въ свѣта. Значи, все липсва нѣщо на човѣка. Гдѣ ще намѣри това, което му липсва? — Той може да го намѣри само въ живата природа. Тя има всичко. Дѣйствително, тия мисли не сѫ нищо друго, освѣнъ шишове, които азъ познавамъ. Много добрѣ съмъ запознатъ съ тѣхь Нѣкога, при случай, азъ мога да ви покажа образи и форми на тия шишове. Тѣ прѣдставляватъ цѣла култура. Ще кажете: такъвъ е животътъ, сѫдба е това! Ще се примиримъ съ необходимостьта на нѣщата. Не, тази философия не разрѣшава въпроситѣ. Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можемъ да го изправимъ. Ние трѣбва да знаемъ, че въ настоящето се проявява Божията Промисъль, а въ бѫдещето имаме свобода да живѣемъ споредъ Божитѣ закони. За да подобримъ сегашното си положение, ние трѣбва да съединимъ въ едно тритѣ нѣща: необходимость, свобода и Божествена Промисъль. Човѣкъ, който не разбира необходимостьта, който не разбира свободата и който не разбира Божествената Промисъль, всѣкога ще се намѣри въ едно противорѣчие. Освѣнъ тази, никаква друга философия въ живота ви не може да работи. Да имаме едно малко упражнение! Ще ви дамъ прѣдварително едно обяснение: Ако поставите дланьта на лѣвата си рѫка върху дѣсната или обратно какво ще почувствувате? — Една топлина. Защо? Защото се срѣщатъ двѣ противоположни енергии. На горната страна на човѣшката рѫка се набира положително електричество, затова тя е космата. Долната страна на рѫката, дланьта е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество. Сега, допрете двѣтѣ длани на рѫцѣтѣ си и наблюдавайте, какво ще почувствувате въ себе си? Всичката опасность въ съврѣменнитѣ ученици седи въ това, че колкото правила съмъ ви далъ, вие не сте приложили даже една десета отъ тѣхъ. Казвате: тъй казва Учительтъ. Да, но никой отъ васъ не е направилъ ни най-малкия опитъ. Като ви дамъ нѣкое правило, вие започвате да го разправяте тукъ тамъ, но за себе си не го прилагате. Запримѣръ, турете двата си палца върху брадата. Турете слѣдъ това ноктитѣ на двата си палца подъ брадата си, и ще забѣлѣжите, че имате въ двата случая два противоположни резултата върху вашата воля. Туй, което можешъ да направишъ въ дадения случай не седи въ самитѣ палци, а зависи отъ силата, отъ енергията, коята можешъ да прѣкарашъ прѣзъ твоитѣ палци. Рѫката е проводникъ на сили. Доколкото можешъ да прѣкарашъ, да проектирашъ прѣзъ твоитѣ палци извѣстна сила къмъ извѣстна часть на тѣлото си, дотолкова ще можешъ да направишъ едно упражнение. Съ туй упражнение може да не постигнешъ цѣльта, която гонишъ — нищо отъ това. Все пакъ, обаче, то ще е една придобивка за каляване на волята. Защо нѣкога нѣма да постигнете резултатъ? Защото много отъ васъ сѫ нервни и тази нервность се проявява несъзнателно и прѣчи при упражнението. Запримѣръ, започвате да си мърдате единия кракъ, да се чешете, да се движите насамъ-нататъкъ, Искате ли да направите нѣкое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си къмъ всичкитѣ си органи, тъй че за 5-10 минути тѣ да бѫдатъ подъ контролата на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути нѣма да се шавнете, ще мислите само за себе си, ще бѫдете силно съсрѣдоточени. Ще дойде нѣкой прѣзъ това врѣме, ще иска да ви изкара отъ това съсрѣдоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тихъ и спокоенъ, като че този човѣкъ не сѫществува. Ще кажете: възможно ли е това? — Възможно е, има хора, които не се подаватъ на слабости. Вие ще се подигнете по-горѣ отъ причинитѣ, които искататъ да ви извадятъ отъ нормалното ви състояние. Да допуснемъ, че азъ съмъ турилъ главата си въ водата, правя нѣкакво наблюдение, а нѣкой въ това врѣме ме пита какво има въ водата, какво виждашъ тамъ. Питамъ: ако азъ река да му отговоря, какво ще стане съ мене? Нали тази вода ще нахлуе веднага въ устата ми? Азъ ще мълча и ще наблюдавамъ, нѣма да му се обаждамъ. Като си извадя главата извънъ водата, тогава ще му разправямъ. Докато си въ водата, ще мълчишъ, ще правишъ наблюденията си, но щомъ излѣзешъ, тогава ще отговаряшъ. Отговаряшъ ли докато си въ водата, това не е философия. Въ дадения случай не трѣбва да знаешъ да говоришъ, но да мълчишъ. Има случаи, когато може да говоришъ, но има случаи, когато трѣбва да мълчишъ. Казвашъ: всѣкога мога да говоря. Не, приятелю, има моменти, когато не трѣбва да кажешъ нито дума. Ще мълчишъ, ще правишъ наблюдения само. Излѣзешъ ли отгорѣ надъ водата тогава можешъ да говоришъ. Ще ми възразите: ами ако този човѣкъ се разсърди, че не му отговаряме? Споредъ мене, въ свѣта съществува само единъ човѣкъ. Всичко друго е илюзия. Слѣдователно, щомъ е тъй, азъ ще кажа: въ свѣта сѫществува само единъ човѣкъ, и зная, че отъ този човѣкъ зависи всичко Тогава, кой може да ви се сърди? Въ Бога има ли сръдня, я ми кажете? Казватъ, че Господъ се сърди. Тъй сѫ писали пророцитѣ, но азъ питамъ: Богъ сърди ли се? — Не, Богъ никога не се сърди. Само ние, хората на земята, се сърдимъ за нищо и никакво. Дойде нѣкой твой приятель, каже ти: знаешъ ли, какво говори еди кой си за тебе? Казвашъ: не зная. Еди кой си казва, че си говорилъ нѣкои лоши работи по неговъ адресъ. — Не, не е вѣрно това. Тъй ли, чакай азъ ще му каже! Разсърдятъ се двамата. Дойде другъ и ти кажа: знаешъ ли, че кѫщата ти изгорѣ! Не, не е изгорѣла. Всѣки день хората ни лъжатъ, а ние ги вѣрваме. Ти ще кажешъ тъй: моята кѫща никога не изгаря. Моятъ братъ никога не може да каже нѣщо лошо за мене. Приятель за приятель никога не може да каже лоша дума. Азъ не зная нито едно изключение отъ това правило. Ако има само едно изключение, този човѣкъ не ти е приятель. Слѣдователно, въ това отношение ти ще бѫдешъ спокоенъ. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е създаденъ заради насъ. Ние живѣемъ въ най-добри усдовия. При сегашното си развитие, при по-добри условия отъ тия, не можемъ да бѫдемъ: толкова сме могли да подобримъ пѫтищата. Трѣбва да знаете, че при тѣзи условия, този животъ, който прѣкарвате, е най-добриятъ. Сега, нѣкой отъ васъ казва: еди-кой си не трѣбваше да ми казва така. Ами какъ? — Трѣбваше друго-яче да ми каже. Не, това сѫ наши умувания, наши разсѫждения. Той ти каза точно това, което трѣбваше. Вие се спъвате отъ тия нѣща, но за ученикъ, който разбира нѣщата, това е една положителна философия. Казвате: не трѣбвало тъй да ви говори! Ами какъ? Ами азъ какъ, по кой начинъ трѣбваше да ви говоря тази вечерь? Вие казвате, запримѣръ: този човѣкъ трѣбваше да ни говори по-малко, колкото да ни обясни нѣкои нѣща. Какво значи по-малко говорене? Може да говоримъ повече, може да говоримъ и по-малко. Да допуснемъ, че имаме едно сѣме, попаднало на камениста почва. Колко ще израсте това сѣме нагорѣ? — Малко ще израсте. Защо? — Нѣма условия. Слѣдователно, това сѣме говори малко. Допуснете сега другата възможность: това сѣменце е паднало на богата почва. Какво ще стане съ него? — То ще стане дълго, ще има дълга и щирока рѣчь. Значи, многото говорене подразбира богата почва, благоприятни условия. Малкото говорене подразбира нѣмане на условия. Тъй, че да говоримъ много или малко, това не зависи отъ насъ. Нѣкой пѫть говоримъ много, защото има условия: другъ пѫтъ говоримъ малко защото нѣма условия. Нѣкой пѫть чувствата се проявяватъ повече, защото има условия, нѣкой пѫть не се проявяватъ, защото нѣма условия. Извѣстни външи условия ограничаватъ чувствата ни, ограничаватъ волята ни, ограничаватъ ума ни. Ние не можемъ да мислимъ каквото искаме, и да чувствуваме, каквото искаме. Ще кажете: тогава гдѣ е свободата? Абсолютна свобода въ свѣта нѣма. Туй, което казватъ философитѣ, че можемъ да мислимъ, както искаме: че можемъ да дѣйствуваме, както искаме: че можемъ да чувствуваме, както искаме, не е така. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, въ който всичкитѣ нѣща сѫ относителни. Мисъльта е относителна: чувствата сѫ относителни и волята е относителна. Запримѣръ, дѣтето мисли тъй както мисли баща му и майка му, съ малко видоизмѣнение. Като кого мисли малкото вълче? — То мисли като майка си, като баща си. Баща му може да е билъ по-голѣмъ герой отъ него: може да е ялъ, да е давилъ повече овци отъ него, но и то постѫпва като баща си, макаръ и по-малко да се проявява въ герейството си. Като кого мисли малкото агънце? — И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото сѣменце? — Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила и ябълката. Слѣдователно, ние мислимъ това, което сѫ мислили другитѣ хора прѣди насъ. Нѣкой казва: азъ мисля идея имамъ! Я ми кажете една нова мисъль, една нова идея, каквато никой другъ до сега не е помислялъ! — Нѣма такива мисли. Това, което наричате нова мисъль, нова идея, ще видите, че и други сѫ я мислили, само че у васъ се явява съ едно малко видоизменение. Сегашнитѣ условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашата воля е относителна. Обаче, ние се приготовляваме за единъ по-висшъ животъ — отиваме къмъ реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за единъ класъ, дѣто темпераментитѣ, умоветѣ, сърцата и волята на всички ученици ще бѫдатъ тъй хармонизирани, както сѫ музикантитѣ въ единъ великъ оркестъръ, всѣки музикантъ изпълнява вѣщо своята часть. Капелмайстора като даде тактъ, всички започватъ да свирятъ и се сливатъ въ една обща хармония. А сега, единъ свири по единъ начинъ, другъ — по втори, трети — съвсѣмъ иначе, цѣла неразбория се създава. Този капелмайсторъ трѣбва да чака нѣколко години, докато музикантитѣ му се научатъ да свирятъ хубаво. Не е лесно да се научатъ хората да мислятъ и постѫпватъ идейно. Когато дойде врѣме да се образува единъ класъ, въ който да се учатъ хората, всѣкога ще има мѫчнотии. Затуй, азъ зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвамъ: за даденъ случай не изисквайте повече отъ това, което е възможно. Ще ви обясня, какво нѣщо е възможность. Срещна единъ овчарь, който има половинъ пита хлѣбъ. Най-голѣмата възможность въ дадения случай е, този овчарь да ми даде половината отъ своята пита на мое разположение. Ако сме двама приятели, имаме единъ хлѣбъ, тогава на всѣки едного ще се падне по половина: Ако сме четирма — по четвъртъ: ако сме осемь души — ще ни се падне по една осминка. Следователно, туй е, което ни се пада въ дадения случай. Толкова ти се пада, за толкова ще претендирашъ. Условията, обаче може всѣкога да се мѣнятъ, нѣма да бѫдатъ все едни и сѫщи. Но въ дадения случай, въ дадения моментъ използувайте условията, каквито сѫ, не роптайте противъ тѣхъ. Слѣдъ това моментътъ може да бѫде по богатъ. Въ природата всѣкога има приливи и отливи. Ако въ единъ моментъ има отливъ, въ другъ моментъ ще има приливъ, т. е. ако въ единъ моменгъ условияга сѫ неблагоприятни, въ другъ моментъ ще бѫдатъ благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не слѣдвать единь слѣдъ другъ. Това е законъ. Два щастливи момента не може да слѣдватъ единъ слѣдъ другъ. Това е пакь законъ. Слѣдователно, ако имате едно хубаво разположение, трѣбва да знаете, че второто расположение което дойде слѣдъ него, ще бѫде обратно на това, което сте имали. Това сѫ закони. Вие не изисквайте да дойдатъ условоята прѣждеврѣменно. Вие казвате: азъ искамъ да живѣя щастливъ животъ. Много искашъ! Не, дойде ли благотриятниятъ моментъ, кажи: въ този моменгъ азъ ще живѣя щастливо Щастието е една секунда, кратковрѣменно е. Слѣдъ него иде една секунда скръбь Мине скръбьта, дойде щастието. Скръбьта и щастието се редувать. Бѫди доволенъ отъ туй, което иде! Азъ ще направя сега единъ опитъ. Ще ви прѣдамъ мислено една мисъль, да видимъ колцина отъ васъ може да я хванатъ. Слѣдующата срѣда ще видимъ, колцина отъ васъ сѫ я възприели. Тази мисъль, която ще ви прѣдамъ, ще произведе въ васъ едно движение. Вие нѣма да знаете, какво е това движение, но наблюдбвайте идущата срѣда, дали това движение, което ще направите, съотвѣтствува на мисъльта. Вие може да направите много движения, но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съотвѣтствува на тази мисъль. Туй е само единъ опитъ. Нѣма да се вмѣнява за грѣхъ на този, който не е доловилъ мисъльта. Ако доловите мисъльта, ще бѫдете по-близо до Божия законъ. Туй е всичкото. Сега вие си мислите, коя ли е мисъльта. Тя е проектирана вече. Послѣ, ако ви намѣря изправни, бихъ ви обяснилъ, какво означава туй движение: ако не ви намѣря изправни, нѣма да ви обяснявамъ това движение. Азъ наричамъ туй движение едно отъ свещенитѣ движения. У човѣка има много движения, които сѫ свещени. Тѣзи движения човѣкъ проявява при особени случаи. Нѣкой пѫть човѣкъ направи нѣкакво движение, съ което причинява благоговение въ другитѣ хора. Тѣзи движения сѫ особени и се случватъ много рѣдко. Затова азъ ги наричамъ „свещени движения“ у човѣка. Нѣкой казва за нѣкого: този човѣкъ ми изпрати веднъжъ единъ ангелски погледъ. Но единъ пѫть бѣше то! Нѣкой пѫкъ си помръдне само рѫката. Но свещено движение е то! Грациозни движения има въ човѣка, но много рѣдко се случавать. Тѣ сѫ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща, които оставатъ въ насъ дълбоки впечпления За слѣдния пѫть ще напишете на черната дъска едно мото, единъ лозунгъ, едно изречение, за ко ето всички да сте съгласни. Ще си изберете единъ отъ ученицитѣ, който да напише хубаво, красиво, това мото на дъската. Размишление „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. * 25-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 9. IV. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумното сърце. (10 минути мълчание). Тема за слѣдния пѫть: „Качествата на новия човѣкъ.“ Всѣка работа, или всѣко прѣдприятие въ свѣта, не трѣбва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Подъ думитѣ „здрава основа“ разбирамъ основа, която не се мѣни, която остава една и сѫща при всичкитѣ условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие като живѣете на земята, основата ви е здрава. Значи, вие разчитате на вашата личность. Но слѣдъ вашата смърть, върху каква основа ще туритѣ живота си? И тъй, земята не е истинската основа, върху която човѣкъ може да стѫпи. Тогава, коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме ,,разумното човѣшко сърце.“ Не говоря за разумното сърце на настоящия човѣкъ, но за разумното сърце на Божеавения човѣкъ. Апостолъ Павелъ казва: Физическиятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи, понеже тѣ духовно се разбиратъ. Вие трѣбва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. Въ това разумно сърце оперира или дѣйствува Божиятъ Духъ. И въ дѣйствията на това разумно сърце нѣма никакво изключение. Човѣкъ като дѣйствува споредъ него, не прави никакви погрѣшки, и ако пъкъ направи нѣкакви погрѣшки, всичкитѣ погрѣшки се разрѣшаватъ моментално. Погрѣшкитѣ въ свѣта произтичатъ отъ обективния умъ на човѣка. Той е сегашниятъ умъ, съ който човѣкъ разсѫждава. Дойде ти една добра мисъль и ти почвашъ да разсѫждавашъ, по кой начинъ да я приложишъ и изгубвашъ условията. Ние често казваме, че ако човѣкъ влѣзе въ водата може да се удави. Или трѣбва да знае да плава, или трѣбва да се учи да плава? Питамъ: въ кое училище е учило изкуството на плаване онова малкото патенце, което щомъ се измжти и знае да плава? Прѣди хиляди години то се научило това изкуство, тъй щото, вѫтрѣ въ човѣшкия умъ има единъ Божественъ елементъ, ние Го наричаме Божествения Духъ, Който дѣиствува разумно, безъ никакви изключения. И когато ние слушаме този вѫтрѣшенъ гласъ, азъ го наричамъ „разумното сърце“, моитѣ разсѫждения се отличаватъ отъ обикновенитѣ разсѫждения. Може да направите единъ простъ опитъ. Ако вие мислите съ вашата глава, трѣбва да мислитѣ дълго врѣме, трѣбва да правите изслѣдвания година, двѣ, три, петь, десеть, и повече върху извѣстенъ въпросъ, докато дойдете до извѣстни заключения. Да кажемъ сега, че вие си зададете въпроса, какво ще бѫде врѣмето въ понеделникъ. Нашиятъ умъ започва да разсѫждава и казва: хубаво ще бѫде. Добрѣ, ще провѣрите. Послѣ ще се запитате: дали врѣмето ще бѫде абсолютно ясно, или наполовина ясно: дали ще бѫде само облачно, или дъждовно и т. н. Ще си зададете въпроса ясно въ ума. При тия опити ще забѣлѣжите, че каквото умътъ каже, едва ли излиза една на стотѣ вѣрно. Че врѣмето ще бѫде хубаво, това е прѣдположение. Но, ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бѫде врѣмето въ понедѣлникъ, то ще ви каже съ абсолютна точность. Въ тия схващания нѣма разсѫждение. Щомъ започнете да разсѫждавате, Божественото вече почва да губи своята стойность. Разсѫждавате ли съ разумното си сърце, вие ще почувствувате едно приятно разположение долу подъ лъжичката си, и тогава всѣки единъ отъ васъ може да каже: врѣмето ще бѫде еди-какво си. Запитайте се, запримѣръ, какъ ще прѣкарате тази година живота си, добрѣ ли, или не? Ако отговорите съ ума си, той ще ви даде или най-хубавитѣ проекти, или нѣкой пѫть може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде единъ положителенъ отговоръ. Не само че ще ви даде единъ положителенъ отговоръ, но ще ви посочи, дали ще минете прѣзъ мѫчнотии, като сѫщеврѣменно ще ви даде права насока, за да може да прѣминете по-благополучно. Сега, въ това разумно сърце влизатъ и добритѣ навици. Всѣки човѣкъ има добри навици. У нѣкои хора добритѣ навици се явяватъ по-рано, а у нѣкои — по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъль да направишъ нѣкому добро. Минавашъ покрай пѫтя, гледашъ една бѣдна вдовица. Ти бръкнешъ въ джоба си, но веднага започвашъ да философствувашъ. Казвашъ си: имамъ пари, но тѣ ми трѣбватъ днесъ. Хайде другъ день ще направя това добро. Разсѫждавашъ ли така, ти вече си направилъ първата погрѣшка. Нѣма да се мине дълго врѣме, и ти ще платишъ десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Слѣдователно, ние всѣкога трѣбва да се подчиняваме на Божествения гласъ въ себе си. Щомъ това Божествено чувство заговорва въ насъ, то е изпитъ въ живота ни. Богъ ни изпитва. Трѣбва абсолютно да Му се подчинимъ! Възприемешъ ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направишъ, не се изисква да дадешъ цѣлото си имане: то е една малка услуга. Едно дѣте паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти костува да го вземешъ, да го занесешъ дома си и да му помогнешъ? — Ще изгубишъ само половинъ часъ. Казвашъ: азъ имамъ важна работа Всичкото нещастие въ нашия животъ е тамъ, че ние не слушаме своитѣ добри побуждения и добри навици, които имаме вѫтрѣ въ сърцето си. Ние се спираме на редъ философски разсѫждения и умувания и казваме, че ние трѣбва да уредимъ живота си. Първото заблуждение е въ това, че ние мислимъ и искаме сами да уредимъ живота си. Животътъ ни, споредъ това разумно сърце, е уреденъ. Всичкитѣ условия, при които трѣбва да живѣемъ, всичкитѣ хора, съ които трѣбва да се срѣщаме и които трѣбва да иматъ влияние върху насъ — всичко това е опрѣдѣлено. И както е опрѣдѣлено, така ще бѫде. Цѣлото небе работи върху насъ въ тази насока. Въ свѣта ние не живѣемъ, но Богъ живѣе. И слѣдователно, всѣко добро дѣло е проявление на Бога въ насъ. И когато ние противодѣйствуваме на една добра Божествена мисъль, ние създаваме своето нещастие въ свѣта. Съ тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземете цѣлия товаръ на свѣта. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че всѣка една добра мисъль е свързана съ хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъль, Богъ не е прѣдвидѣлъ това. Той е прѣдвидѣль всичко, но вие губите условията. При всѣко неизпълнение на добрата мисъль вие се понижавате, вие потъвате, при което и животътъ ви става по-труденъ. Съ отказването да изпълните каква и да е добра мисъль, вие всѣкога се понижавате, срѣдата става все по-груба и по-груба, докато най сетнѣ вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на сѫдбата. т. е. на външнитѣ условия. Тия условия идватъ по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце. Какъ познаваме, че въ насъ дѣйствува разумното сърце? Когато това разумно сърце дѣйствува въ насъ, въ душата ни всѣкога настава едно разширение. Щомь направишъ най-малкото добро, ти усещашъ вѫтрѣшно доволство въ себе си, като че си придобилъ цѣлия свѣтъ. Всички трѣбва да се пазитѣ отъ слѣдното нѣщо: Когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвънъ. Изявите ли го отвънъ, вие спъвате себе си. Защото въ дадения случай, когато направишъ доброто, ти вече имашъ удобрѣнието на Бога и се радвашъ. Съ това ти не се прѣпорѫчвашъ, но Богь те прѣпорѫчва. Да кажемъ, че единъ човѣкъ се дави въ водата. Ти го спасишъ. Слѣдъ като го извадишъ отъ водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, слѣдъ като направишъ доброто, пишешъ въ вѣстницитѣ, че си избавилъ отъ смърть еди кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който слѣдва Божественото учение е въ това, че той трѣбва да има абсолютна вѣра въ Бога. Ние може да не знаемъ, гдѣ е небето: може да не знаемъ, гдѣ живѣе Господъ, колко е далечъ отъ насъ, но трѣбва да чувствуваме Бога. Единъ английски проповѣдникъ казва: азъ не зная, гдѣ е небето, но щомъ започна да се моля Богу, тайно въ душата си чувствувамъ дѣйствието на Божествения Духъ. Значи, чува го Господъ моментално, а това е важното че въ момента, когато ние отправимъ своя Духъ къмъ Бога, Той ни чува. Право е казалъ пророкътъ, че Богъ не живѣе въ небето, а въ сърцата на смиренитѣ. Кои сѫ смиренитѣ? — Хората на разумното сърце, казвамъ азъ. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичкитѣ спорове, които по нѣкой пѫть се явяватъ между васъ, биха изчезнали. Запримѣръ, вие имате груби навици, по нѣкой пѫть нѣмате търпѣние — всичко туй се дължи на вашия философски умъ, че сѫ ви обидили. Въ какво седи достоинството на човѣка? — Достоинството на единъ човѣкъ седи въ изпъл нението волята Божия, въ приложението на най-малкитѣ добродѣтели. Ти може да си спечелилъ едно отъ най-голѣмитѣ сражения, може да си повдигналъ цѣлъ народъ, но, ако единъ день сърцето ти каже да завържешъ обувката на единъ старецъ и не направишъ това, всичко сторено пропада. Да завържешъ обувката на единъ старецъ струва повече, отколкото да спечелишъ едно сражение. Сега ще ви приведа примѣра за онѣзи двама отшелници, които живѣли цѣли 20 години въ пустинята, дѣто постоянно се молили на Бога. Единъ день единиятъ отъ отшелницитѣ вижда, че другарьтъ му, като минава покрай едно мѣсто, подскача и хуква да бѣга. Чуди се, какво вижда този човѣкъ, отъ какво се е уплашилъ, та хуква да бѣга. Отива на мѣстото и вижда единъ голѣмъ кюпъ съ злато. Казва си: колко глупавъ човѣкъ, бѣга отъ златото! Той изважда златото отъ кюпа, взима го и отииа въ Александрия: дѣто направя голѣма кѫща — староприемница: помага на бѣднитѣ, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се въ пустинята и се моли на Бога, да му каже, дали е доволенъ отъ него. Явява му се единъ ангелъ и му казва, че всичкитѣ негови добрини не струватъ колкото подскачането на неговия братъ. Слѣдователно ако съберемъ всичко онова, което сегашниягъ нашъ обектйвенъ умъ може да направи, отъ врѣмето на нашето дѣтинство, до врѣмето когато си заминемъ за другия свѣтъ, и го прѣтеглимъ, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постѫпка на разумното сърце. И въ писанието нѣкѫдѣ се казва: „Размишляваше Давидъ въ сърцето си.“ — значи той размишляваше съ това разумно сърце. Туй е, което сега се изисква отъ всички ви. Въ втората стадия на вашия животъ вече се изисква обхода, т. е. да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ постѫпкитѣ ви единъ спрѣмо другъ, Запримѣръ, искашъ да направишъ бѣлѣжка нѣкому. Направи, но да я на-правишъ отъ любовь, както ще постѫпишъ спрѣмо себе си. Когато правишъ бѣлѣжка на себе си, какъ постѫпвашъ? Осѫждашъ ли се строго? Нали смекчавашъ условията? Защо да не постѫпваме спрѣмо другитѣ тъй, както и спрѣмо себе си? Слѣдователно, ние трѣбва да изнесемъ Истината съ любовь. Когато поправяме грѣшкитѣ на кой и да е братъ, трѣбва да ги поправяме съ любовь, та той да почувствува, че ние правимъ това нѣщо отъ любовь, а не че искаме да се радваме на нѣкоя негова погрѣшка. Първото нѣщо, което сега липсва на хората то е благородството. Запримѣръ, въ тази школа нѣкой пѫть се карате за столове. Нѣкои ме питатъ: ние нѣмаме ли право да седнемъ напрѣдъ да слушаме? Питамъ: кой е по-благороденъ — който сѣда отпрѣдъ, или който сѣда отзадъ? Ако си човѣкътъ, който можешъ да отворишъ устата си и да кажешъ една любовна дума, да изпълнишъ волята Божия, седни на първия столъ! Ако си човѣкътъ който можешъ да кажешъ най грубата дума, седни най-послѣденъ! И да те викатъ напрѣдъ, кажи: братя, азъ не съмъ за първото мѣсто. Азъ ще седя отзадъ и постепенно ще идвамъ къмъ първитѣ столове. Казвате: да седнемъ отпрѣдъ! Да седнете отпрѣдъ, азъ ще се радвамъ, но трѣбва да знаете, че азъ чета тия първи редове. Тѣ трѣбва да бѫдатъ редове на Божествената Любовь, че кой какъ ви срещне, отъ васъ да излиза онази благость, онази нѣжность, онази сила, да си помагате единъ другъ. Вие сега ще ми кажете: да, но това сѫ нашитѣ наслѣдствени чърти — Това е една лъжа. Наслѣдственитѣ чърти сѫ ваша измислица. Доброто, добритѣ навицн, благородното сърце у васъ, Богъ ви ги е вложилъ още когато ви е създавалъ вась, още когаго сте излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, въ всѣки единъ случай, ние имаме толкова възможности да бѫдемъ добри, колкото и лоши. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, що е зло. Злото всѣкога произтича отъ отказването ни да вършимъ добро. Злото е ненаправено добро. Да допуснемъ сега, че двама ученици се скаратъ, обидятъ се нѣщо. Това е много естествено. Какъ ще изгладятъ тази обида? Ако единиятъ отъ тѣхъ си каже: чакай, азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. И другиятъ казва въ себе си: и азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. Постѫпятъ ли и двамата така, веднага спорътъ ще бѫде изгладенъ. Ами че какво има да дѣлитѣ? Какво има да дѣлитѣ въ този свѣтъ? Не е ли най-хубаво да имаме Божествената Любовь? Онова, което може да даде сила на ума ни; онова, което може да даде сила на сьрцето ни; онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Богъ, Който се е ограничилъ, за да живѣе въ насъ. Има Единъ Богъ въ свѣта, Който се е ограничилъ заради насъ. Това е най-голѣмото величие на Бога. Ако ти прѣнебрегнешъ тази жертва, която Господъ е направилъ — да влѣзе въ човѣшкото сърце, създавашъ условия за смъртьта. Отьтамъ произтича смъртьта. Ние всѣки день и умираме, и възкръсваме. Ако още тази вечерь вие рѣшите да бѫдете вѣрни на този великъ законъ на Божественото проявление, знаете ли каква промѣна ще стане съ васъ? Ако вие се подчините на този Божественъ законъ, то който човѣкъ и да срѣщнете на пѫтя, и най-лошия да е, щомъ се спрете и го погледнете, Богъ ще ви се усмихне чрѣзъ него. Ще кажете: познахъ Го! У лошитѣ хора Богъ е скритъ на дълбоко. Тия хора сѫ лоши, защого не живѣятъ добрѣ. Когато се развалятъ пѫтищата въ една държава, кой е виновенъ — пѫтищата или хората? Хората не поправятъ пѫтищата. И тъй, при сегашнитѣ условия на живота, ние, съ своето непослушание на този вѫтрѣшень великъ законъ, сме дошли до такова положение, че цѣлиятъ съврѣмененъ християнски свѣтъ страда. И тьй, изисква се мекота въ нравитѣ! Единъ господинъ е казалъ, че отъ лицата на тукашнитѣ школници свѣти смъртьта. Не, азъ не зная, дали смъртьта може да свети, но това, което зная, то е, че нашитѣ лица не трѣбва да дишатъ смърть, но трѣбва да дишатъ животъ. Сега, когато азъ говоря за разумното сърце, трѣбва да знаете, че за да се развие то, страданията трѣбва да ви засегнатъ издълбоко. Човѣкъ трѣбва да бѫде разклатенъ отъ дълбочинитѣ на душата си. Не сѫ нуждни само афекти, които да засѣгатъ повърхностьта ви, както нѣкои вълни засегатъ само десетина метра отъ морската повърхность: за васъ трѣбва коренна обнова. Ние трѣбва да имаме характера на Авраама. Авраамъ бѣше бездетенъ. Споредъ закона на евреитѣ, наслѣдството трѣбваше да остане на едного отъ неговитѣ слуги, или на едного отъ неговитѣ синове отъ робинитѣ му. Обаче Богъ му каза, че ще му даде наслѣдникъ. Кой бѣше наслѣдникътъ на Авраама? — Исакъ. Баща му и майка му имаха една свѣтла идея. Богъ каза на Авраама: „Ще принесешъ сина си въ жертва“. Ако вие бѣхте на мѣстото на Авраама, щѣхте да кажете: това не може да бѫде! Богъ ме изпитва. Такива работи не върша. Авраамъ, обаче, не направи така. Каза: да бѫде волята Божия! Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мѣстото, дѣто му бѣ казано да го принесе въ жертва. До послѣдния моментъ бѣ на изпитание. Когато дигна ножа, Господъ му каза: „Познахъ, че ти си човѣкъ на послушанието, затова нѣма да принесешъ сина си въ жертва.“ Ето една похвална чърта на Авраама! Съ това той показа, че е готовъ да пожертвува и най-цѣнното, което имаше. Затова Авраамъ се нарича приятель Божи. Азъ го наричамъ отецъ на вѣрующитѣ, понеже бѣше човѣкъ на абсолютната вѣра, човѣкъ безъ никакво съмнѣние. Разбира се, вие ще приложите това учение, кой на което мѣсто се намира въ живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той нѣма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраама: ще ви изпита като апостолитѣ: ще ви изпита като пророцитѣ Всички ще минете прѣзъ огънь, седемь пѫти ще минете прѣзъ огънь. Като казвамъ, че всички ще минете прѣзъ огънь, васъ ви е страхъ. Трѣбва да се мине седемь пѫти прѣзъ Божествения огънь! Това е най-голѣмото благословение. Това е свещенниятъ огънь на Любовьта, който ще причисти умоветѣ и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и какъ трѣбва да го изпълните. Никога нѣма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Нѣкой отъ васъ е търговецъ, заплете се въ смѣткитѣ си, нѣма пари: отиде си въ кѫщи, стисне си главата — отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете въ кѫщи седнете, отправете ума си къмъ Бога, къмъ своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направитѣ въ дадениятъ случай. Все ще получите единъ отговоръ. Майка сте — имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това онова, но се обърнете къмъ своето разумно сърце и го попитайте, какво да правите. Може да се минатъ день, два, три, четири — ще дойде най-добриятъ отговоръ, какво трѣбва да направите. Учитель си, слуга си нѣкѫдѣ, ученикъ си, каквото и положение да заемашъ не бързай. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че онѣзи, които иматъ вѣра, всѣкога се спасяватъ — около 250 — 500 души офицери били осѫдени отъ болшевиците на смъртно наказание. Отиватъ при единъ отъ тѣхъ. Питатъ го: вѣрвашъ ли въ Бога? Не вѣрвамъ. Теглятъ му куршума, убиватъ го. Отиватъ при втори, при трети, при четвърти и все ги питатъ: вѣрвате ли въ Бога? — Не вѣрваме. Най-послѣ запитватъ единъ отъ тѣхъ. Ами ти вѣрвашъли въ Бога? — Да, вѣрвамъ! — И се прѣкръства. Най-послѣ намѣрилъ се единъ да вѣрва въ Бога. Хайде навънъ, не заслужавашъ да те убиемъ. Пущатъ го на свобода. Защо — Господъ пошепва на този, който убива: пусни този, той е мой човѣкъ! Този човѣкъ вѣрва въ своето разумно сърце, слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ. Азъ мога да ви приведа още много примѣри за съвѣтитѣ на разумното сърце, но тия примѣри иматъ сила въ своето приложение. Азъ зная, колко е мѫчно човѣкъ да приложи едно правило! Когато човѣкъ се разгнѣви, веднага идва съмнѣнието, колебанието. Въ всичко въ свѣта може да се усъмните, но въ Бога — никога! Бѫдете готови да се жертвувате заради тази велика Любовь — заради Господа, което съизволява да се ограничи, да дойде да живѣе въ насъ! Бѫдете готови въ дадения случай всичко да пожертвувате заради Него! Съ това се е отличилъ Христосъ: „Доидохъ да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратилъ“, казва Христосъ. Най-послѣ, когато Му казаха, че трѣбва да понесе кръста на страданията, каза: „Азъ ще направя всичко, което Отецъ ми е казалъ.“ Христосъ имаше знание, имаше и сила. Той казваше: „Не мога ли да поискамъ единъ — два легиона ангели да дойдатъ и ме освободятъ? — Мога, но нѣма да го направя. Азъ ще прѣдпочета позора, страданието, мѫчението, но всичко това да бѫде за благото на моитѣ братя“. Туй е Божествената воля! Въ какво седи Божията Любовь? — Въ послушанието. Ще дойде день, когато нѣма да има страдания. Христосъ вече нѣма да Го разпъватъ въ свѣта. Защо? Ами, че нѣма такова дърво, на което могагъ да разпънатъ Христа! Този Христосъ, който днесъ живѣе въ сърцата и душитѣ на 500 милиона хора, за Него нѣма такова голѣмо дърво, на което могатъ да го разпнатъ. Той е достатьчно силенъ, и Неговата сила ще се развие още повече. Съ тази сила можемъ да разполагаме и ние. Затова казва Христосъ: „Всичко, каквото попросите въ Мое име, ще ви бѫде“. Въ кое име? — Въ името на Божията Любовь, въ името на това разумно сърце, което е въ насъ. Ако имашъ разумно сърце, Христосъ може да дойде и да живѣе въ него. Азъ ви говоря, но ние не можемъ да ви наложимъ правила. Желая едно нѣщо отъ васъ: да се надпрѣварвате въ отдаване почитъ единъ на другъ. То е първото нѣщо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите: моралъ на хората може да дадете: можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трѣбва. Най-мѫчното нѣщо е приложението, а това се изисква отъ всинца ви. Който приложи, той влиза въ втората фаза, Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добритѣ навици сѫ, на които може да разчитате. Трѣбва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето какъ ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете, какъ трѣбваше да постѫпя. Ще ми кажете: трѣбваше да бѫдешъ по-мекичъкъ. Ще ми четешъ моралъ — значи, имашъ добъръ навикъ, знаешъ какъ да постѫпвашъ. Щомъ можешъ да ми четешъ моралъ, значи разбирашъ отъ добритѣ навици. Защо да не можешъ да постѫпишъ така и ти? Всички знаемъ, какъ трѣбва да постѫпваме. Щомъ знаемъ, защо да не можемъ да приложимъ? Можемъ да приложимъ! И тъй, всички, безъ изключение, можете да приложите. Ние имаме добритѣ навици, имаме разумно сърце. Богъ се е ограничилъ и живѣе въ насъ. Ако 2,000 години слѣдъ Христа кажемъ, че не можемъ да живѣемъ единъ чистъ християнски животъ, това е срамъ за насъ! Азъ ви слушахъ прѣди лекцията, единъ братъ каза. „Братя, да се помолимъ“! Азъ бихъ желалъ само единъ отъ васъ да се помоли, а не всички. Единъ отъ васъ би свършилъ цѣлата работа. Единъ тренъ колко души машинисти изисква? — Единъ. Ако всички станатъ машинисти, ще има караница. Единъ машинистъ е нуженъ! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насѣдатъ въ вагонитѣ, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли: този лостъ ще се съобрази съ великия Божественъ законъ, а всички други ще стоятъ въ вагонитѣ тихо и спокойно. Вие ще кажете: ама да не направи той нѣкаква погрѣшка. Историята, която ние знаемъ отъ хиляди години, казва, че всички онѣзи, които сѫ се рѫководили отъ своето разумно сърце, сѫ постѫпвали разумно. Тѣ никога не сѫ създапи нѣкаква катастрофа. И затова псалмопѣвецътъ казва „Младъ бѣхъ и остарѣхъ, но не видѣхъ праведния да проси. Не видѣхъ човѣкъ съ разумно сърце да проси, да е излѣзълъ на поругание“. Ако нѣкой пѫть праведнитѣ сѫ били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнатъ на своитѣ братя. И тъй, сега ще апелирате къмъ вашитѣ добри навици, които имате, къмъ вашето разумно сърце. И послѣ ще апелирате къмъ Христа, къмъ този живиятъ Христосъ, когото азъ наричамъ Синъ на Любовьта. Единствениятъ Учитель въ свѣта. Неговото име ние знаемъ, че е Христосъ, но Той има свещенно име, което не смѣемъ да произнесемъ. Когато се обръщамъ къмъ Него, азъ казвамъ Господи, съ Твоето име, съ което Ти си знаенъ само горѣ на небето, да бѫде Твоята воля. Надпрѣварвайте се въ почить! Това нѣщо е необходимо за българина Между всичкитѣ славяни, българитѣ сѫ най-груби. Това ще си го признаете. Нѣма никаква обида въ това. Не е лошо да бѫдете груби, но оглаждане трѣбва. За да се огладите, ще се надпрѣварвате въ Божествената Любовь. Тази Любовь ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите отъ вашата грубость единъ бисеръ. Най-първо ще започнете съ добрата обхода. Азъ постоянно слушамъ да казватъ нѣкои отъ васъ: Учительтъ спрѣмо нѣкои е по-благосклоненъ, а спрѣмо други — не. Вие разсѫждавате плътски. Ние не можемъ да бѫдемъ благосклонни по лице. Божествената Любовь дѣйствува еднакво къмъ всички хора. Къмъ всички хора Богъ дѣйствува еднакво, но не всичк хора еднакво проявяватъ Божията Любовь, слѣдователно, вашитѣ души се различаватъ по това, че нѣкои сѫ по-готови и затова Господъ по-силно се проявява къмъ тѣхъ. Обаче всички трѣбва да знаете, че имате една и сѫща възможность. Както Богъ дѣйствува спрѣмо единъ ангелъ, тъй дѣйствува и спрѣмо единъ човѣкъ: тъй дѣйствува и спрѣмо растението: тъй дѣйствува и спрѣмо послѣдното камъче — безъ никаква разлика. Азъ не говоря за външния, за физическия свѣтъ. Азъ грворя за живитѣ камъни, за живитѣ растения, защото въ небето и растенията говорятъ, и камънитѣ говорятъ и сѫ живи. Та, всички трѣбва да проявявате вашитѣ добри навици! И азъ бихъ желалъ да изчезнатъ грубостьта, хукането между васъ. Съ това се нарушава Божията любовь. Всички хора се оплакватъ, казватъ: Любовь ни трѣбва. Ами че Любовьта е между васъ! Любовьта е вѫтрѣ въ васъ, проявете я само. Ами че кой е кривъ, ако вие имате единъ затворенъ кранъ и водата не може да тече прѣзъ него? Водата ли е крива, или вие? — Отворете крана, и вашето разумно сърце веднага ще проектира тия извори навънъ. Първата чърта и за младитѣ, и за старитѣ е да се надпрѣварвате въ отдаване почить. Ученици, които не могатъ да се почитатъ единъ другъ, не могатъ да почитатъ и Учителя си. Ученици, които не живѣятъ помежду си добрѣ, не почитатъ и своя Учитель. Господъ казва, че не е доволенъ отъ онѣзи, които не Го слушатъ. Сърцата на всички трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Всички трѣбва да изпълнятъ волята Божия отъ любовь, и Неговото царство ще дойде. Тогава всички ще се веселимъ. Това може да го направимъ още отъ тази вечерь. Не, тази вечерь е день. Ние можемъ да обърнемъ вечерьта на день. Сега искамъ да остане въ главата ви слѣдната мисъль: всѣки единъ отъ васъ самъ за себе си да разреши въпроса, какъ да се обхожда съ другитѣ, а не какъ се обхождатъ другитѣ съ него. Този е главниятъ въпросъ. Вие започвате обратно, Не всѣки единъ отъ васъ, отъ свое гледище, да разреши, какъ се обхожда съ другитѣ, и дали Господъ е доволенъ отъ неговата обхода. Азъ не казвамъ, че Господъ е недоволенъ, защото ако кажа, че Той е недоволенъ, то е сѫдене. Вие можите да изправите всичкитѣ ваши погрѣшки. Тази вечерь Господъ ще вземе всичкитѣ наши грѣхове и ще ги хвърли задъ гърба си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човѣка, ще се зароди единъ новъ подемъ въ човѣшкия духъ. Новородениятъ човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ своитѣ терзания, ще бѫде радостенъ и веселъ. Това може да стане още тази вечерь. Този въпросъ може да разрѣшите още тази вечерь. Онѣзи, които сѫ готови, да не отлагатъ. Пъкъ онѣзи, които не сѫ готови, когато имъ дойде врѣмето. Които сѫ готови, моментално могатъ да разрѣшатъ този въпросъ. (Размишление). Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 24-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 2. IV .1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Познай себе си! (Мълчание 20 минути). Въ тия събрания на мълчание, вие ще изучавате, каква сила има човѣшката воля. Да имашъ воля, значи човѣкъ да може да извърши нѣщо. Мълчаливъ човѣкъ е само онзи, който е докаралъ въ себе си всички мисли, желания и дѣйствия въ съгласие. Мълчаливъ човѣкъ, значи човѣкъ, който вдига малко шумъ. Онѣзи нѣща, които сѫ хармонични, тѣ сѫ проявление на мълчанието. Свѣтлината е мълчалива. Всички трѣбва да се отвикнете отъ единъ старъ навикъ, който е навикътъ на дявола. Вие му слугувате отъ 8000 години насамъ. Тогава питамъ: кой слуга, слѣдъ като е живѣлъ 8000 години при своя господарь, не е взелъ отъ неговитѣ навици? Това е една служба отъ цѣли 8000 години при единъ и сѫщъ господарь! Въпрѣки всички усилия, които правите въ себе си, да се подигнете, вие все-таки носите нѣкои отъ неговитѣ навици. Всичкитѣ контрасти които произтичатъ въ живота ви, се дължатъ на него. Сега, разбира се, школитѣ, по въпроса за сѫществуването на дявола, се раздѣлятъ въ мнѣнията си. Нѣкои не вѣрватъ, че има дяволъ, понеже мислятъ, че дяволътъ не е всесиленъ, а нѣкои мислятъ, че дяволътъ е господарь на свѣта. Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ! Ще знаете, че азъ нѣмамъ нищо общо съ господаря на вашия свѣтъ“ Значи, отъ двѣ хиляди години насамъ, Христосъ управлява свѣта. Мнозина се очудватъ на слѣдния фактъ, казватъ: чудно нѣщо, отъ какъ съмъ тръгналъ въ този пѫть, да служа на Бога, изживѣхъ толкова нещастия, толкова неприятности и злини. Трѣбва да се върна къмъ стария животъ, тукъ не върви. Пари имахъ, изгубихъ ги; кѫща имахъ продадохъ я; дѣца здрави имахъ, сега сѫ болни; жена ми по-напрѣдъ ме почиташе, сега петь пари не дава за мене! Защо става така? Това сѫ навицитѣ на стария господарь. Че много естествено е това! Ако вашата дъщеря излѣзе отъ дома ви, безъ ваше съгласие, ще дадете ли прикята, която сте й приготвили? Обущата, роклята, шапката, които сте й приготвили, ще ги дадети ли? Азъ говоря принципално. Нѣкой пѫть ние казваме: майката е длъжна да дава, това е Христовия законъ. Да, споредъ Христовия законъ така е, но споредъ човѣшкия законъ, майката ще вземе обущата и ще изпѫди дъщерята навънъ боса. Така и дяволътъ: като речешъ да служишъ на Бога, той си иска, паритѣ, които му дължишъ. Тои казва: тѣ сѫ мои, дай ги тукъ, въ моята каса. Тия дрешки, обуща, дай ги на менъ и ти излѣзъ навънъ голъ, тъй както си. Не е ли това естествено? Вие се чудите, но дяволътъ съ празо казва: тия нѣща сѫ мои. Нѣкои искатъ да отидатъ при Бога съ паритѣ на дявола, съ дрехитѣ на дявола, съ обущата надявола. Азъ ви казвамъ: Господъ не иска такива разбойници. Туй е фактъ! Сега вече, за новия животъ трѣбва да има други методи, и затуй е внесена смъртьта. Смъртьта седи между дявола и Господа. Тя примирява нѣщата. Дяволътъ отива при смъртьта и й казва: еди-кой си заминава за онзи свѣтъ. Като отидешъ при него вземи му всичкото, което е взелъ отъ този свѣтъ. Тя казва: не бой се, всѣки, който дойде до мене, всичко му снемамъ. Господъ сѫщо отива при нея и й казва: Азъ искамъ синъ ми и дъщеря ми да се върнатъ чисти при менъ, да не оставишъ никакъвъ грѣхъ въ тѣхъ. — Добрѣ, азъ ще ги очистя напълно. Тъй щого, едното лице на смъртьта е обърнато къмъ дявола, а другото — къмъ Бога. Ето защо, ако погледнете смъртьта отъ страната, дѣто е дяволътъ, тя е страшна, но ако погледнете на смъртьта отъ страната, дѣто е Богъ — тя е красива. Тази страна на смъртьта носи чистота, затова Господъ придружава това лице на смъртьта. Кои сѫ старитѣ навици на дявола? Единъ отъ старитѣ навици на дявола е докачението. Когато е билъ въ небето, той се докачилъ за много малка работа, и отъ тамъ сѫ го изпѫдили. Така и всичкитѣ ученици въ школата се докачатъ все отъ малки нѣща. Нѣкой дошълъ и не поздравилъ нѣкого. Какъ тъй да не му обърнатъ внимание? Питамъ сега: ако ние разсѫждаваме съ онзи здравъ разумъ, кое е онова, което повдига ученика въ очитѣ на учителя? Нали неговитѣ способности? Когато единъ ученикъ влѣзе въ класъ, може никои да не му обърне вниманието, но когато започне да рѣшава всичкитѣ задачи най-хубаво, когато започне да отговаря тамъ гдѣто никой не може да отговори, учительтъ ще обърне внимание на него, а послѣ и ученицитѣ ще му обърнатъ внимание. Слѣдователно, не важи какъ влиза ученика и какъ го посрещатъ, но какъ се учи и какъ проявява своята воля. Сѫщиятъ законъ е и по отношение васъ. И вие влизате въ свѣта, и свѣтътъ не ви обръща внимание. За да ви обърне внимание, вие трѣбва да бѫдете способни, трѣбва да иматѣ дарби. Нѣкои отъ васъ трѣбва да бѫдетѣ краснорѣчиви, други да имате сила да лѣкувате: трети да бѫдете художници, четвърти — да бѫдете писатели, музикати, пети — да бѫдете архитекти, инжинери, зидари, щести — да бѫдете търговци, но не търговци на лъжата, а търговци на честностьта. Всички трѣбва да развивате всестранна деятелность въ живота. Всички тия професии трѣбва да се осветятъ и да се прилагатъ тъй, както ангелитѣ ги прилагатъ. Когато свѣтътъ се е построилъ, всичкитѣ по-напреднали братя на човѣчеството сѫ имали вече мѣсто, кѫдѣ да проявяватъ своитѣ дарби. Не е въпросътъ, какво е вашето положение днесъ. Сегашното ви положение е положение на обществото, а за васъ е важно положението, когато вие излѣзете отъ затвора. Човѣкъ е въ затворъ до тогава, докато има известни недѫзи въ себе си. Когато се освободите отъ всичкитѣ свои недѫзи и добиете ония велики добродѣгели, които сѫ били първоначално вложени въ вашитѣ души, въ вашитѣ духове, вие ще бѫдете свободни отъ законитѣ на свѣта, отъ законшѣ на смъртьта. Това, което човѣкъ ще придобие въ бѫдаще, ние наричаме „ново състояние“, състояние на новъ животъ. Всичкитѣ окултни школи, съ многобройните си клонове, както и Божествената школа, иматъ за цѣль да въведатъ ученицитѣ въ това ново състояние. Разбира се, не е лесна работа да влѣзе човѣкъ въ новия живогь. Падането е било трудно, но и възлизането е трудно. Колкото е голѣма силата, която е тласнала човѣка къмъ земята, толкова голѣма е силата, която може да тласне човѣка къмъ Бога. Низходящата и възходящата сили сѫ равни една на друга. И слизането, и качването е въ Бога. И падането и ставането е въ Бога. И едното, и другото сѫ отъ Бога. Всички ония хора, които не сѫ искали да слизатъ по правия пѫть, сѫ паднали: и всички ония, които не сѫ искали да възлизатъ нагорѣ по правия пѫть, сѫ криволичили много. Не се спъвайте въ кривитѣ си възгледи, които сѫ внесени въ вась по закона на наслѣдственостьта, или по закона на прѣраждането, или въ врѣмето на странствуването на човѣшката душа. Сега, за насъ е важно да прѣвъзмогнемъ лошитѣ навици. Запримѣръ, между васъ сѫществува навикътъ, че двама души не могатъ да се търпятъ. Че не могатъ да се търпять, това не е грѣхъ, не е и нѣкакво прѣстѫпление. Защо не могатъ да се търпять? — Допуснете, че вие влизате въ една много тѣсна стая само съ едно легло и то за единъ човѣкъ. Идва вторъ човѣкъ, и тъй иска да легне, но нѣма мѣсто. Тогава той лѣга отгорѣ надъ първия. Какъ мислите, онзи, който е отдолу, ще бѫде ли разположенъ? — Нѣма да бѫде разположенъ. Напротивь, той нѣма да може да го търпи и много естествено е, че ще му каже: махни се! Вториятъ ще бѫде малко по-разположенъ и ще му каже: ако ме обичашъ, моля ти се, остави ме да полежа отгорѣ ти! Това, че тѣ не могатъ да се търпятъ, се дължи на едно съвпадение, че и двамата искатъ да използуватъ единъ естественъ навикъ въ едно и сѫщо врѣме. Този споръ може да се избегне, каго си раздѣлятъ и двамата леглото по слѣдния начинъ. Единиятъ ще каже: азъ ще спя три часа. Слѣдъ това азъ ще стана, а ти ще легнешъ. Нѣма защо да лежимъ единъ отгорѣ, другъ отдолу. Въ това врѣме, когато азъ спя, ти ще бѫдешъ дежуренъ. Послѣ ти ще спишъ, азъ ще дежуря. Силнитѣ хора, хората, които спорятъ въ свѣта, това сѫ хората на едното легло. Спорътъ се отнася до въпроса, кой върху кого да лежи. Единиятъ казва: този човѣкъ не се подчинява. Той отговаря: какъ да се подчиня? Да се оставя да тегнешъ отгорѣ ми? Това подчинение ли е? Товае, което често се случававъ в живота. Затова, онзи, когото не обичаме, ние считаме за котцузъ човѣкъ и не можемъ да го търпимъ. Причината за всичко това е много проста: и двамата иматъ единъ естественъ навикъ, който искатъ да използуватъ въ едно и сѫщо врѣме — нищо повече. Запримѣръ, ако срещна двама души, които сѫ чрѣзмѣрно горди, и поздравя единия най-напрѣдъ, а послѣ другия, то този, когото поздравя послѣденъ ще се докачи. Тогава, ако съмъ уменъ, ето какъ ще разрѣша тази задача. Щомъ и двамата сѫ горди, ще почакамъ да излѣзе най-напрѣдъ единиягъ, и като го срещна, ще го поздравя. Слѣдъ 15 минути ще излѣзе вториятъ — и него ще поздравя. Той нѣма да знае, че съмъ поздравилъ другаря му първо, а послѣ него. Всѣки ще мисли че пръвъ съмъ го поздравилъ. Види ли ми че поздравя другаря му по-рано, той ще каже: значи менъ ме мислишъ за опашка. Има много противорѣчия въ свѣта, които ние нѣма да оправимъ. Тия нѣща не сѫ само отвънъ, но това сѫ противорѣчия които сѫществуватъ въ нашата плъть. Нѣкой пѫть ние се боримъ съ себе си. Това е най-голѣмого зло. Човѣкь никога не трѣова да се бори съ себе си, защото, ако се бори съ себе си, ще се унищожи. Побѣдишъ ли себе си, ти ще се заличишъ. Единственото естествено нѣщо е да познаваме себе си. Да познаваме себе си, значи да познаемъ доброто, което е вложено въ нась, и да знаемъ какъ да го развиваме. Човькъ трѣбва да познава себе си, но не и да се бори съ себе си. Тази мисъль трѣбва да се изхвърли отъ ума ви. Боришъ ли се съ себе си, дяволътъ е влѣзълъ въ тебе — нищо повече, Започнешъ ли да познавашъ себе си. Богъ започва да живѣе въ тебе, и ти започвашъ да познавашъ Бога, Много нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факга, че човѣкъ се бори съ себе си. Познаешъ ли себе си, ще знаешъ какъ да постѫпвашъ. Борбата е навикъ. Сега, да кажемъ, че трѣбва да се боримъ и сме, поставили борбата като принципъ въ живота си. Всички хора днесъ се борятъ: и на лѣво, и на дѣсно все се борятъ. Питамъ: ако борбата разрѣшаваше въпроситѣ, гдѣ сѫ резултатитѣ на тази борба? — Нѣма почти никакви резултати. Тази борба прѣдставлява само едно упражнение за уякчаване на силитѣ. Да воювашъ съ себе си, това е най-голѣмата глупость, която човѣкъ може да извърши. Ние не трѣбва да воюваме. Защото, ако воюваме, какъ ще обяснимъ стиха отъ Писанието, който казва: „Богъ е, който дѣйствува въ васъ“. Туй, което мислишъ, което вършишъ, това е Богъ. Тогава съ кого ще се боримъ: съ кого ще воюваме? Разберемъ ли това нѣщо, този навикъ „да се боримъ“, трѣбва да го избѣгваме и къмъ външнитѣ. Не трѣбва да се боришъ нито съ себе си, нито съ своитѣ близки. По сѫщия законъ трѣбва да се стремимъ да познаемъ и тѣхъ. Има моменти, когато единъ братъ, или една сестра сѫ тѫжни, скръбни въ душата си и се нуждаятъ отъ една малка услуга. Това е въ реда на нѣшата. Такава нужда отъ услуга всѣкога ще се яви, не сме ние всесилни. Даже Богъ, Който е всесиленъ въ Своето величие, който нѣма нужда отъ нищо, радва се когато ние направимъ едно добро. Какво печели той отъ това? — Нищо не е спечелилъ, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие се разбрали едно Негово свещено желание. Радва се, че вие сте възприели и реализирали една ваша свещена мисъль, която е чакала хиляди години реда си. Богъ се весели, а щомъ се весели Той, ние се радваме, че ще имаме възможность да изпъдимъ отъ себе си лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да познава себе си! И тъй нѣма да се борите съ себе си, но ще познавате себе си. Ако ви сполети нѣкакво нещастие въ свѣта, то е отъ дявола. Астролозитѣ отдаватъ нещастията въ свѣта все на Сатурна, на падналия Богъ. Дяволътъ не обича да види човѣка щастливъ, той иска всички да бѫдатъ нещастни като него. За това умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде на щрекъ. Дяволътъ има прѣстолъ на земята, има агенти, които слѣдятъ всичко. Мислше ли, че той не знае за туй събрание, което става сега тукъ? Той знае всичко Въ България той си има много агенти, понеже царството на свѣта е негово. Всичкитѣ хора които управляватъ свѣта, които служатъ на свѣта, сѫ все негови слуги. Той не иска нѣкои да знае смисъла и прѣдназначението на това негово царство. Пъкъ ние му казваме ти се разправяй съ свѣта, ние имане въ твоето царство нѣмаме, нѣма защо да се разправяшъ съ насъ. Ти не си взелъ твоето царство отъ насъ: Ако Богъ те остави на власть, ние нѣмаме нищо противъ, но когато Той те снеме, ние нѣма да те подържаме Дойде дяволътъ и те пита ако Господъ ме свали отъ власть, ще гласувашъ ли заради мене? — Нѣма да гласувамъ. Тамъ е туй дълбокото разбиране на живота. Не мислете че вие може да избегнете отъ тия по-висши интелигентни сили, наречени „адепти на злото на тъмнитѣ сили“. Тѣхната мисъль е насочена да действува разрушително, да вселява сѫблазънь, съмнѣние. Има Братя, като носятъ миръ, радость, съзнание. Тъй че въ свѣта сѫществува голѣма борба между тия двѣ сили, т. е. борба между свѣтлината и тъмнината. Сега ние ще излѣземъ за пръвъ пѫть на 9 (22) мартъ сутриньта, да госрещнемъ първия лѫчъ на слънцето всичкитѣ ученици да бѫдатъ на своето мѣсто, дъждъ, каль, каквото и да е врѣмето, всички, безъ изключение, ще излѣземъ. Не казвамѣ, че само при хубаво врѣме. Хубаво, лошо, каквото и да е врѣмето, ние ще хванемъ първия лѫчъ, ще се качимъ надъ облацитѣ отгорѣ, Вие може ли да прѣдскажете, какво ще бяде врѣмето въ сѫбота? Какъ прѣдчувствувате? — (Хубаво). Не ви питамъ, какво искате да бѫде, но какво чувствувате? Туй, което чувствувате, то е вѣрно. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 22-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 19. III. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. Т. м. (Мълчание и размишление 1/2 ч.) Съмнѣние, подозрѣние и докачение, това сѫ три важни положения, които спъватъ ученика. Затова първиятъ законъ е: никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение къмъ вѫтрѣшното начало, което те рѫководи. И каквито да бѫдатъ външнитѣ условия въ живота ти, знайте, че Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Да прѣдпочетешъ всичко: да те биятъ, да бѫдешъ гоненъ, но да останешъ вѣренъ на Бога — това е величието на човѣка! Човѣкъ, който не може да умре за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина — не е характеренъ човѣкъ. Азъ едно зная: не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ да дойде, не може да ме накара да се съмнѣвамъ въ себе си. Всички хора да дойдатъ, не могатъ ме накара да подозра себе си. Никой не е въ състояние да ме застави да се докача. Въ менъ докачение нѣма, защото азъ зная, че Богъ нито се промѣня, нито се измѣня, Той е вѣченъ. Защо ще се съмнѣвашъ въ Бога? Ако не можешъ да глътнешъ единъ горчивъ хапъ въ живота, ти не си ученикъ. Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, тѣ могатъ да изсмучатъ всички сокове на живота ви, и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бѫдете насадени на лозата. Вѣчното начало е невидимо, безгранично, не може да Му турите никакъвъ образъ. Отъ Бога нѣма да се докачате. Отъ васъ се изисква една вѫтрѣшна просвѣта, която да ви служи като основа въ живота. За да може Божествениятъ Духъ да работи въ васъ, не трѣбва да се съмнѣвате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение, духовниятъ свѣтъ ще ви говори на единъ разбранъ езикъ. Сега, като мълчахте, нѣкои се питаха: какво да мислимъ? — Ще прекарате въ ума си, доброто и лошото въ васъ. Ще разгледате, какъ сте приложили търпението, милосърдието, смирението, кротостьта, въздържанието. Любовьта и Истината. Ще се помолите на Бога, да дойде Божествениятъ Духъ въ вась като свѣтлина да ви помогне, да приложите всичко това постепенно. Безъ тази Божествена благодать, много трудно ще се борите въ свѣта. Вие мислите, че Истината може да я намѣрите на земята. Не, Истината е жителка на небето. Единственото нѣщо, което Богъ обича въ насъ, е Истината. Господъ ще постѫпи съ васъ тъй, както е постѫпилъ едно врѣме спрѣмо пророцитѣ — сѫщата опитность ще имате и вие, сѫщото благословение ще имате и вие. Духътъ, който работи, е сѫщиятъ и прѣди Христа, и слѣдъ Христа. За Божественото въ душата си трѣбва да имаме единъ свещенъ трепетъ. Всѣка дума, излѣзла отъ Божествената уста, който и да ни я донесе е цѣнна за насъ. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ който и да го донесе, има своята цѣнностъ. Сѫщо е по отношение Божественитѣ думи. Само по този начинъ може да се установи между насъ хармония. Ние имаме да се боримъ още съ доста сериозни мѫчнотии, съ голѣмо неразбирателство. Въ даденъ моментъ се иска голѣма мѫдрость, за да знаемъ какъ да постѫпваме. За въ бѫдаще, вички трѣбва да да постъпваме по Бога, и ще бѫдемъ силни. Ако Богъ е съ насъ, ще бѫдемъ силни. Втория пѫтъ ще гледаме да направимъ мълчанието по-пълно. Ще се молите да се изцѣрите отъ физическитѣ си недѫзи. Би трѣбвало всички ние да бѫдемъ здрави. Тѣзи болести не ни прѣпорѫчватъ много. Прѣдъ Бога скрито - покрито нѣма, лицеприятие нѣма. И тъй, никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение! Сполучите ли въ това, ще дойде онази свѣтлина, която очаквате. Човѣкъ, който не е спокоенъ, който се дразни и е недоволенъ отъ себе си, не е силенъ. Силниятъ човѣкъ не се дразни, слабиятъ се дразни. Опитътъ показва, дали трѣбва да се съмнѣвамъ, или не. Докачението е единъ опасенъ недѫгъ. Дълго врѣме ще трѣбва да се борите съ него. Стремежитѣ на човѣка сѫ безконечни: човѣшкиятъ духъ може да го задоволи само вѣчностьта. Тукъ на земята човѣкъ не може да се задоволи. Щомъ кажешъ да направишъ нѣщо, не подозирай себе си, дали може да го направишъ, или не. Кажи и го направи! Послѣ, не се съмнѣвай, че нѣмашъ толкова сили! Безъ подозрѣние, безъ съмнѣние, безъ докачение! Работите ли така, Божието благословение ще дойде. Въ този законъ нѣма изключение. Всичкитѣ велики хора въ свѣта сѫ се отличавали съ това. Въ характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власть, но когато го биха, не се защищаваше. Той знаеше, че е отъ високо произхождение, но при все това, не се защити. Христосъ не се съмнѣваше въ работата, която имаше да върши. Той прѣнесе всичко съ търпѣние. Вие не може да бѫдете по-търпеливи отъ Христа. Когато дойде плѣсницата на вашата карма, на сѫдбата ви, ще трѣбва да издържите безъ колебание, безъ страхъ. Ще застанете срѣщу нея безъ страхъ, безъ съмнѣние и безъ отчаяние. Само хората безъ честолюбие, безъ гордость се отчайватъ. Когато човѣкъ изгуби своята гордость, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордость. И като ви биятъ, пакъ ще стоите горди. Човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ като вѣчната скала, о която морскитѣ вълни се разбиватъ. Гордъ, това значи да се не поколебаешъ, да се не подкупвашъ отъ никаква съблазънь: да останешъ вѣренъ на Бога въ любовьта си, вѣренъ къмъ Истината. Човѣкъ, който не може да умрѣ за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина, не знамъ кѫдѣ седи неговото величие. Който издържи смѣло всички изпитания неговитѣ по-голѣми братя го поздравляватъ и му казватъ: „Не бой се, ние ще прѣвърнемъ тия плѣсници на благословение. Тѣ сѫ само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божественитѣ плѣсници сѫ хубави! Ако Господъ нѣкога ни прати своето благословение, да не Го подозираме. Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да изтърпимъ всички изпитания. безъ докачение. Тѣзи нѣща не сѫ за дѣца, а сѫ за възрастни хора, за хора които разсѫждаватъ. Азъ говоря лично за всѣкиго едного отъ васъ. Азъ ви виждамъ като горящи свѣщи. Виждамъ кой колко свѣти. Животътъ не е играчка, не трѣбва да се самозаблуждаваме. Ние сме прѣдъ лицѣто на Бога, Който е съвършенъ и желае и нашето усъвършенствуване, желае да разбираме Неговитѣ закони. Когато азъ говоря, имамъ прѣдъ видъ всички ви. Всѣка Истина може да я провѣрите, азъ не я измислямъ отъ себе си. Приложете я, вие ще се ползувате отъ нея. И който да ви донесе Истината, вие трѣбва да използувате. Истината, като фактъ, отъ когото и да е дошла, винаги има една и сѫща стойность. Когато дойдете въ съприкосновение съ самия източникъ на нѣщата, то е другъ въпросъ. Знайте, че изворътъ самъ нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Господъ нѣма да дойде при васъ. Въ васъ трѣбва да има разположение вие да отидете при Него. Щомъ рѣшите вие да отидете при Бога, това показва, че Божественото изтича отъ васъ. Тогава и въ Бога ще се породи желание да дойде при васъ — ще изпрати Духа си. Като ученици, въ всички ви трѣбва да има морална стабилность, устойчивость. Безъ тази морална стабилность, колкото познания и да имате, ще ги изгубите. Разбойникѫтъ въ свѣта, който иска да обира хората, е дяволътъ. Ако си силенъ, ще го разтърсишъ: ти ще имашъсила, само ако имашъ морална стабилность. Ще хванешъ дявола, ще го раздрусашъ хубаво и ще кажешъ: азъ съмъ, който побѣждавамъ. Това въ окултната, въ Божествената наука наричатъ самообладание, благородство на Духа. Азъ ви зная слабоститѣ и ако искахъ да ви привлека за себе си, щѣхъ да ви угаждамъ. Азъ, обаче, ви казвамъ недъзитѣ, за да ги изпразите. Ако учительтъ не покаже грѣшкитѣ недъзитѣ на ученика си, защо е учитель? Да се изправятъ погрѣшкитѣ, това е една задача на живота. Ще прѣмините прѣзъ редъ изпитания, ще дойдете най-послѣ до Божественото око ще ви се даде една задача, и ако я разрѣшите, ще влѣзете въ Царството Божие. Кога? — за ученика остаряване нѣма. Въ вѣчния животъ има вѣчно подмладяване. На земята може да работите, каквото ви се даде. Отъ никаква работа човѣкъ не трѣбва да се срамува. Всѣки день, каквото и да намѣрите, нѣкоя малка работа, направете я. Нѣкой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ти се даде свърши я, не избирай работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди отъ тебе. Не трѣбва да се срамуваме отъ работата, която Богъ ни е далъ. Щомъ една работа ни е опрѣдѣлена отъ невидимия свѣтъ, бѫди благодаренъ отъ нея. Започни, и ще я свършишъ. Кой каквато работа върши — да се радва. То е важно. Богъ има за васъ разни длъжности. Каквото ви попадне на рѫцѣтѣ, извършете го безъ роптание, безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. На мѣстото на съмнѣнието турете надеждата: на мѣстото на подозрѣнието турете вѣрата: на мѣстото на докачението турете любовьта. И кажете тогава на първитѣ трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нѣмаме мѣсто за васъ, намѣрете си другадѣ мѣсто. Ще уволните подозрѣнието, докачението, съмнѣнието, но приятелски и ще насадите вмѣсто тѣхъ вѣрата, надеждата любовьта, които служатъ безъ пари. Първитѣ искатъ много пари. Съмнѣнието — 10,000 лева, подозрѣнието — 20,000 лева, докачението иска 1,000,000 годишно. Надеждата, вѣрата, любовьта работятъ безъ пари. Тѣ сѫ три закона които трѣбва да работятъ въ васъ Мълчанието, което ви давамъ е само една промѣна, една малка почивка. Другъ пѫтъ ще искамъ отъ васъ едно събрание тихо, безъ никаква кашлица. Искамъ да се дисциплинирате. Да седишъ 1/2 или 1 часъ въ мълчание, това е благодатно срѣдство. Всички да забравятъ мъчнотиитѣ си поне за 1/2 ч., това е Божие благословение. Т. м. * 21-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 12. III. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двѣтѣ граници Т. м. Въ характера на ученика се забѣлѣзватъ два психологически дефекта: единиятъ произлиза отъ прѣувеличаване или надцѣняване на нѣщата, а другиятъ — отъ намаляване или подцѣняване на нѣщата. Въ първия случай ученикътъ мяза на онзи ученъ естественикъ, който наблюдава подъ микроскопъ извѣстни микроби или клѣтки отъ нѣкое растение и ги вижда силно увеличени. Въ втория случай ученикътъ мяза на онзи астрономъ наблюдатель, който съ своя телескопъ проучва грамаднитѣ звѣзди и планети, но ги вижда въ намаленъ видъ отъ естествената имъ голѣмина. Обаче, както естественикътъ, така и астрономътъ, за да разполагатъ съ вѣрни научни данни, трѣбва да знаятъ, колко пѫти микроскопътъ увели чава и колко пѫти извѣстна звѣзда, гледана прѣзъ телескопа е по-малка отъ нормалната си величина. По сѫщия начинъ ученикътъ трѣбва да има точна, правилна прѣцѣнка за нѣщата. Когато той се произнася върху извѣстно свое качество или дѣйствие, както и за извѣстни качества или дѣйствия у другитѣ, трѣбва да има правиленъ погледъ, нито да прѣувеличава нито да намалява, защото, колкото въ единия случай ще изпадне въ грѣшка, толкова и въ другия случай. Той трѣбва да прѣцѣнява нѣщата тъй, както сѫ. Трѣбва да бѫде тъй точенъ, както е точенъ математикътъ при рѣшаване на задачитѣ си. Всѣка прибавена или отнета единица или най-малка часть отъ единицата, не дава правилни изводи, и задачата на този математикъ не може да се счита че е вѣрно рѣшена. За да дойде ученикътъ до едно правилно разглеждане на нѣщата и да прѣцѣнява всичко точно, той трѣбва да се вглежда въ отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучава и най-малкитѣ прояви въ живота и по такъвъ начинъ постепенно да се приближава къмъ разрѣшението на малкитѣ и голѣмитѣ задачи, които ежеминутно изникватъ въ живота. Може да ми възразите: какво ще ни ползувать тия нѣща — Тѣ ще ви дадатъ истински знания. Азъ наричамъ истински знания тия, които почиватъ на едно вѫтрѣшно разбиране и които иматъ приложение въ живота. Това сѫ знания, които почиватъ на една дълбока опитность. Животътъ е училище, въ което придобивашъ знания, прилагашъ тия знания и жънешъ тѣхнитѣ плодове. Той е опитното училище на живата, разумна природа. Нѣкои ще кажатъ: еди-кой си човѣкъ знае много нѣща, той е много образованъ, свършилъ е нѣколко факултета. Какво отъ това? Азъ не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие отъ паметьта на учения, както морскитѣ вълни изтриватъ написаното на пѣсъка. Азъ говоря за онова вѫтрѣшно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможноститѣ, които живата природа е вложила въ тебе — това е една отъ важнитѣ задачи въ развитието на ученика. Да изучавашъ живота въ неговия вѫтрѣшенъ смисълъ, да придобивашъ знания и да дойдешъ до самопознанието, това трѣбва да бѫде стремежътъ на ученика. Ученикътъ ще намѣри всичко това скрито въ живата природа. Природата постоянно ни говори. Всѣки моментъ всѣки часъ, всѣки день тя смѣня своитѣ картини, промѣня гамитѣ въ своитѣ пѣсни, и въ туй велико разнообразие тя открива тайнитѣ на Битието за оня, който знае да чете отъ нейната книга. Вие трѣбва да изучавате езика на прйродйта, защото въ този езикъ ще намѣрите скрити онѣзи велики закони, които трѣбва да прилагате и въ своя животъ. Мнозина запитватъ: какво прѣдставляватъ страданията? Защо съврѣменното човѣчество страда тъй много? Казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ ретортитѣ на живата природа, въ които се поставятъ хората, за да се очистятъ отъ извѣстни свои грѣшки, заблуждения и нечистотии на миналото. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички утайки, отъ всички излишеци въ своя организъмъ. Когато едно дѣте излѣзе на улицата да играе и падне въ нѣкоя локва и се окаля, какво прави майка му, слѣдъ като се върне дѣтето дома си? Нали взима едно корито съ топла вода, сапунъ и започва да кѫпе това дѣте? То плаче, недоволно е, сърди се, но майка му не обръща внимание на неговитѣ сълзи. Тя го измива добрѣ, прѣоблича и оставя го въ стаята на топло, не го пуща вънъ на улицата да играе — лишава го врѣменно отъ прѣдишната му свобода. Не прави ли сѫщото нѣщо и природата съ насъ? Сѫщото прави. Тя е нашата обща майка, която като види нѣкое отъ своитѣ дѣца изцапано, окаляно, нечисто, туря го въ една отъ своитѣ реторти, подлага го на огънь и слѣди, кога ще трѣбва да прѣкрати този процесъ. Ти плачешъ вѫтрѣ, викашъ, но тя си знае работата, Като те извади отъ ретортата и намѣри, че си чистъ, оставя те на спокойствие, но ако нѣмашъ необходимата чистота, ще те тури въ втора, трета и редъ още реторти, докато придобиете необходимата чистота, чрѣзъ която ще разбирате правилно Божиитѣ закони и повеления. Слѣдъ като човѣкъ прѣмине прѣзъ всички реторти нуждни за неговото очистване, той ще се освободи отъ онзи тежъкъ камъкъ, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича „новораждане или възкресение на човѣшката душа“. Изобщо, природата съ своитѣ мѣстности — планини и долини — указва извѣстно влияние върху характера на хората. И наистина, забѣлѣзано е, че хора, които живѣятъ на по-високи мѣста, иматъ по-благородни и възвишени стремежи. У тѣхъ се забѣлѣзва единъ по-високъ полетъ на духа, по-голѣмъ стремежъ къмъ търсене на Истината — тѣ сѫ хора повече идеалисти. Тия пъкъ, които живѣятъ по долинитѣ сѫ хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Тѣ сѫ по-здраво свързани съ материята. Освѣнъ това дали нѣкои хора живѣятъ по южнитѣ, а други по сѣвернитѣ склонове на нѣкоя планина, това сѫщо тъй указва влияние върху характера на хората. Всичко това какво показва? — Че природата е жива, разумна. Затова, проучавайте нейния езикъ, проучавайте въздѣйствието, което указва тя върху характера на хората и използувайте нейнитѣ методи за вашето самовъзпитание за вашето развитие, като ученици. Вижте какь ученитѣ хора изучаватъ природата и попзувайте се отъ тѣхнитѣ методи, отъ тѣхнитѣ придобивки. Природата, въ своята необятность, въ своето голѣмо разнообразие и голѣмо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучаване само отвънъ, затова ученитѣ хора я вмъкватъ постепенно и бавно, явление следъ явление, въ тѣхнитѣ малки скромни научни кабинети. Нѣкѫдѣ нѣкой химикъ въ своята малка лабаратория изучава извѣстно химическо явление, такова, което въ природата става. Нагажда условия, обстановка за това явление, каквито въ природата сжшествуватъ и го проучава. Другадѣ нѣкой физикъ въ своя малъкъ физически кабинетъ прави нѣкакви опити, изслѣдва нѣкое физическо явление, проучава го, мѫчи се да подражава на природата. На трето нѣкое мѣсто нѣкой техникъ — механикъ мѫчи се да съчетае отъ множество отдѣлни частици, нѣкаква голѣма машина — иска да използува познатитѣ нему закони въ природата, да види тѣхното дѣйствие. И успѣватъ тия учени хора, постоянствуватъ въ своитѣ изслѣдвания. Така работете и вие, ще видите добритѣ резултати, Въ стремежа си къмъ търсене Истината, никога не мислете, че сами можете да си помогнете въ пѫтя на възлизането нагорѣ. Не си ти самъ, който се подигашъ. Прѣди тебе е имало мгого работници, които сѫ прокопали, изчистили и подготвили пѫтя за твоето развитие, както и за развитието на твоитѣ братя. Вие пъкъ ще работите за бѫдащето поколѣние слѣдъ васъ Осѣяна е стълбата на, възлизането съ усилията труда и работата на нашитѣ предшедственици. Затова, помнете, че множеството е една несбходимость за развитието на човѣшката душа. Съврѣменната наука въ своитѣ изслѣвания ни дава извѣстна свѣтлина върху силата на слънчевитѣ лѫчи, които тѣ упражнѣватъ върху растежа на растенията. Правени сѫ опити, напримѣръ, какво влияние има червениятъ лѫчъ, портокалениятъ, зелениятъ, жълтиятъ, синиятъ, бѣлиятъ и другитѣ цвѣтове върху растенията. Сѫщото нѣщо е и съ човѣшкитѣ желания. И тѣ сѫ отъ разни категории: Всичкитѣ желания на човѣка нѣматъ единъ и сѫщи цвѣтъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се възбужда, явява се червениятъ цвѣтъ. Когато хората искатъ да отворятъ война, дигатъ червеното знаме. Когато нѣкоя мома иска да се жени, все червени рокли носи. Черниятъ цвѣтъ, напримѣръ, черната пръсть означава проявяване на най-малката степень на животъ. Когато действува портокалениятъ цвѣтъ, хората обичатъ да изпѫкватъ, индивидуализиратъ се. И у животнитѣ е сѫщото. Щомъ дойде портокалениятъ цвѣтъ, кучето си дигне опашката и те отминава. Сплашишъ ли го, то си свива опашката. Щомъ дойде зелениятъ цвѣтъ хората ставатъ материалисти. И у животнитѣ е сѫщото. Птичката, напримѣръ, си прави леговище, полочка, гнѣздо. Хората пъкъ мислять за кѫщи, за ниви, за пари, като че свѣтътъ се състои само отъ тѣзи нѣща. Злото не е въ това, че се пораждатъ такива желания, но щомъ материалниятъ животъ вземе надмощие надъ духовния, явява се злото въ свѣта. Изобщо всички цвѣтове трѣбва да си хармониратъ помежду си. Всѣки цвѣтъ си има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено въздѣйствие върху природата и човѣка. Напримѣръ, кога може да се даде прѣдимство на зеления цвѣтъ? До тогава, до като той подкрѣпя твоитѣ корени, до като дава стабилность на твоя животъ, до като те успокоява, той е на мѣстото си. Но щомъ се натрупа повече, отколкото трѣбва, заражда се злото. Щомъ дойде жълтиятъ цвѣтъ, той указва влияние върху развитието на човѣшкия умъ, и човѣкъ започва да разсъждава повече, да търси причинитѣ на явленията. До тогава този цвѣтъ е на мѣстото си. Но ако този цвѣтъ изпъди другитѣ цвѣтове съвсѣмъ и вземе надмощие надъ тѣхъ, той влияе злѣ. Щомъ дойдемъ до синия цвѣтъ, той събужда у човѣка по-благородни чувства, стремежъ къмъ Истината. Но ако този цвѣтъ се набере повече и изключи другитѣ цвѣтове, такъвъ човѣкъ става фанатикъ и умътъ му се спъва. Най-послѣ всички цвѣтове трѣбва да се съединятъ въ едно, за да образуватъ свѣтлината. Всички цвѣтове трѣбва да се слѣятъ въ свѣтлината. Така и човѣкъ трѣбва да стане свѣтълъ. Човѣкъ става свѣтълъ само тогава, когато се хармонизиратъ въ него всички цвѣтове. Свѣтлината е изразъ на всички стремежи на човѣшката душа, понеже въ свѣтлината ние виждаме степенитѣ на живота, който се проявява, или интелегентностьта на всички свѣтове. Всѣки човѣкъ споредъ своето естество, възприема и изпраща по единъ лѫчъ на живота. Напримѣръ, всички по-висши сѫщества знаятъ, какво изпращатъ чрѣзъ червения, чрѣзъ бѣлиятъ цвѣть и т. н. Бѣлиятъ цвѣтъ е повече пасивенъ, отколкото активенъ. Той действува умиротворяващо. Ти да гледашъ свѣтлината, колкото искашъ, но ако не можешъ да я възприемешъ отвѫтрѣ, а само отвънъ, ти ставашъ само буенъ и нищо повече. Но ако възприемешъ свѣтлината, отвѫтрѣ, ти можешъ да станешъ интелегентенъ, да живѣешъ разумно. Когато свѣтлината дѣйствува отвънъ, събужда само врѣмени, обикновени прояви, а когато дѣйствува отвѫтрѣ, човѣкъ става активенъ. Та казвамъ: вие сте влѣзли въ тази школа и трѣбва да разбирате истинския животъ, трѣбва да разбирате злото и доброто. Злото и доброто, това сѫ двѣтѣ граници на живота. Като дойдешъ до скрѫбьта, ти си до границата на живота. Ти дойдешъ до скрѫбьта и казвашъ: въ моя животъ има само скърби. Не, ти си дошелъ само до единия брѣгъ на живота. Като дойдешъ до другия брѣгъ, ще намѣришъ радостьта. Но ти ще живѣешъ между радостьта и скръбьта. Трѣбва да прѣкопавашъ брѣговетѣ на радостьта, за да разберешъ, какво нѣщо е скръбьта. Ако прѣкопавашъ брѣговетѣ на скръбьта, ще разберешъ, какво нѣшо е радостьта. Ще живѣете между единия и другия брѣгъ. Ако живѣете между двата брѣга все ще изкъртите по малко отъ тѣхь. Тъй щото, ако искате да живѣете въ живота, трѣбва да бѫдете между брѣговетѣ му. Щомъ искате да знаете, какво нѣщо е скръбьта, ще знаете, че сте до единия брѣгъ на живота и трѣбва да се върнете назадъ. Дойдете ли до радостьта, и тамъ ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисъльта си, ще ви дамъ единъ примѣръ. Ако азъ ямъ и пия въ кръчмата и се радвамъ затова, не изгубвамъ ли живота си? Днесъ повечето хора умиратъ отъ прѣяждане и пиене, отколкото отъ гладъ. Ще знаете, че радоститѣ и скърбитѣ сѫ двѣтѣ граници на живота. Значи, ние вървимъ между радостьта и скръбьта. Тѣ ни показватъ пѫтя къмъ Бога. Тѣ сѫ успоредни линии отъ които едната се движи отъ лѣво къмъ дѣсно, а другата отъ дѣсно къмъ лѣво. Въ този животъ вие трѣбва да контролирате вашигѣ желания Щомъ станешъ по материалистъ, искашъ да трупашъ повече, отколкото ти трѣбва, ще се спрѣшъ, ще помислишъ, че Божиятъ законъ е крайно взискателенъ. Въ живота си всѣки трѣбва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скѫпо ще плати. Не че съзнателно ще го накажатъ, но понеже пѫтьтъ му е дълъгъ, затова ще плати скѫпо. Не е въ многото работене на земята — това трѣбва да знаете! Не е и въ многото тичане, не е и въ многото мислене. Защото не сме само ние, които мислимъ. Нѣкой казва: да си уредя живота. Не си ти, който го уреждашъ. Ти ще мислишъ толкова, колкото ти е дадено, Ти ще уреждашъ живота си толкова, колкото трѣбва. Нима като влѣзете въ единъ унивирситетъ, ще мислете да уреждате програмата на този унивирситетъ? Не, ни най-малко. Нима като влѣзете въ една школа, вие ще уреждате програмата й? Не, вие, ще мислите за врѣмето, кога ще посѣщавате, какъ ще учите и т. н. Туй, което ви е дадено на земята, него ще изпълните, както трѣбва. На всички ви е дадена по една програма. По нѣкой пѫть вие седнете и започвате да корегирате тази програма. Какво става обаче? Азъ казвамъ: всички тия, които корегиратъ тази програма, които искатъ нова програма сѫ отишли въ гробищата. На тия хора Господъ казва: „Ти ще слѣзешъ на земята, азъ ще ти дамъ ново тѣло да работишъ, но като се върнешъ, ще дадешъ отчетъ за всичко.“ Ти като слѣзешъ долу започвашъ да ядешъ, да пиешъ и казвашъ: тъй ще направя, иначе ще направя, но нищо не направяшъ и осиромашявашъ напълно. Тогава Господъ казва: „Я повикайте този!“ Като се разправятъ тѣзи работи, нѣкой българинъ казва: то не е башъ така: нека, азъ да се наямъ и напия на този свѣтъ, пъкъ какво отъ това, че като отида на онзи свѣтъ щѣло да има огънь? Нека има, менъ не ме е страхъ отъ огънь, поне толличко ще ми бѫде! Когото съмъ чувалъ да казва така, азъ съмъ му казвалъ: слушай, на онзи свѣтъ нѣма да те горятъ. Ами какво? — Ти като умрешъ, душата ти ще бѫде свързана за тѣлото до тогава, докато научишъ урока си. Ти ще чувашъ всичко, ще виждашъ, какъ месото ти се разкапва парче по парче, какъ го чоплятъ червеитѣ. Казва той: бе, не казвай това нѣщо! Значи, българинътъ не се бои отъ огънь, а се бои за месцето си. Наистина тѣлото ни е едно богатство. Богъ ни го е далъ, за да живѣемъ разумно. И ако живѣемъ по Бога, това тѣло ще се прѣобрази и ще стане духовно. Тогава силитѣ въ него естествена ще се развиватъ. Смисълътъ на тази школа е този, всички да разбератъ вѫтрѣшния смисъль на живота: да разбератъ, че всички хора на земята трѣбва да живѣятъ съгласно Божия законъ. Всѣки трѣбва да прилага живота си разумно, споредъ както е опрѣдѣлено въ неговата програма. Нѣкой отъ васъ може да каже: ама азъ не зная, каква е моята програма, не зная какво да правя. Чудни сте вие! Я попитайте единъ ученикъ отъ първо отдѣление, каква програма има, той знае. Попитайте единъ ученикъ отъ първи класъ, какви прѣдмети изучава, кои учители му лреподаватъ, знае. Ако васъ запитатъ, въ кое училище сте, ще кажете: не знаемъ. Какви прѣдмети ви прѣподаватъ: Ще кажете: не знаемъ. Ще кажете: ние учимъ Божествени работи. Какви сѫ тия Божествени работи? Дѣцата като влѣзатъ въ първо отдѣление, нали най първо се учатъ да събиратъ, а послѣ да изваждатъ? Вие по стария начинъ знаете да събирате и да изваждате, но я ми кажете, знаете ли по новия начинъ да събирате и да изваждате? По Божествения начинъ знаете ли да сьбирате и да изваждате? Сега Господъ ви дава слѣдната задача: двама братя се скарали и се раздѣлили. Какъ ще постѫпите по новия начинъ, за да ги съберете? Нали при събирането всѣкога туряте знака плюсъ, т. е. една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната, линия? — Тя показва почвата, върху която трѣбва да се сѣятъ нѣщата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгорѣ надъ почвата. Тѣзи двама братя не се разбиратъ, цѣла рѣка ги дѣли. Сега ти трѣбва да направишъ единъ мостъ, по който тѣ трѣбва да минатъ, защото единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ е на брѣга на радостьта. Тѣзи двама братя сѫ двѣтѣ успоредни линии, и ти за да ги съберешъ, трѣбва да прѣкарашъ едииъ перпендикуляръ между тѣхъ, т. е. да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ученикътъ взима тебешира и написва нѣщо на черната дъска. Ами ти какво ще напишешъ на дъската? Какъ ще съберешъ тия двама братя, които се скарали за имането на баща си? Единиятъ взелъ 20,000 лева, а другиятъ 50,000 лева, затова единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ на брѣга на радостьта Какво ще направишъ? Ще отидешъ да убѣдишъ брата, който е взелъ повече, да върне 50,000 лева на мѣсто. Значи, за да се събератъ хората на едно мѣсто, всѣка неправда между тѣхъ трѣбва да се махне. Неправдата е едно прѣпятствие, което спъва хората да се споразумеятъ. Взимамъ неправдата въ всѣкакво отношение: всѣка лоша мисъль, или всѣко лошо желание, които се загнѣздили въ ума и въ сърцето, трѣбва да се прѣмахнатъ. Само така ще дойде събирането. Дойде ли събирането, ще дойде и изваждането. По другъ начинъ какъ ще можете да събирате или да вадите човѣка? Та сега, на своитѣ ученици, давамъ дѣйствието събиране, първото дѣйствие на аритметиката — събиране по новия начинъ. Ще кажете: ние сме възрастни. А, възрастни сте! Вие сте още дѣца. Когото отъ васъ и да извадя, на черната дъска, все ще се намѣри въ затруднение. Отъ небето изпращатъ разумни ученици, да ви учатъ да събирате. Тѣ ви учатъ, казватъ ви: турете знака, турете черта отдолу и започвайте! Като ви учатъ дълго врѣме, едва започвате да проумѣвате, какво нѣщо е събирането, вие казвате: а, лесно е да се събира. Да, като се научишъ, лесно е. Положителни знания трѣбва за ученицитѣна новото учение. Щомъ се приложи тази нова Божествена наука, и резултатитѣ ще дойдатъ. Ние трѣбва да боравимъ съ нови съединения. Защото градимъ новъ животъ. Ако продължавате да живѣете по стария начинъ, ще имате такива послѣдствия, каквито и до сега Всѣки отъ васъ ще гради, ще гради и всичко най-послѣ ще рухне ще си замине. По новъ начинъ ще гради духовниятъ човѣкъ и само това богатство ще му остане. Казва се въ Писанието: „Събирайте съкровища!“ Кѫдѣ? — Тамъ, дѣто нито молецъ, нито крадецъ влиза“. Не е въпросътъ да бѫдемъ сиромаси, но да бѫдемъ богати по новия начинъ. И всичкото това богатство отъ земята ще се прѣнесе горѣ, ще бѫде заедно съ васъ Вие трѣбва да бѫдете като онзи американецъ, който фалирвалъ 7 пѫги, и като изгубилъ всичкото си богатство казалъ: слава Богу, и за мене остана нѣщо. Какво? — Само онова, което дадохъ на бѣднитѣ. Той ималъ една Библия за 10,000 долари, и нея му продали, но той си казалъ остана ми само това, което дадохъ на сиромаситѣ. Туй, което направимъ за Бога, само то ще ни слѣдва. Това трѣбва да бѫде идеалъ за насъ. Ще кажете: е, то е лесна работа! Всѣки день като станемъ и направимъ едно добро дѣло за Бога, то е оправдано. Не направимъ ли едно добро дѣло, този день е изгубенъ за насъ. Та като ученици, всѣки трѣбва да направи прѣзъ деня по едно добро дѣло за Бога, макаръ и микроскопическо. Като направишъ едно малко добро, да усѣщашъ, че си извършилъ волята Божия, макаръ и въ най-малка степень. Тази е новата насока, въ която трѣбва да турите ума си. Тогава и Духътъ ще действува усилено върху васъ. У васъ трѣбва да стане едно прѣобразование! Като гледамъ лицата ви, виждамъ, че трѣбва да работите още много. Не че лицата ви сѫ лоши, но когато единъ скулпторъ извади единъ камъкъ и започне да го дѣла, той трѣбва много врѣме да го дѣла, докато изкара една хубава статуя. Той ще вземе Божествения чукъ и ще удря. Нѣма да ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя. Той трѣбва да изхвърли всички непотрѣбни вещества. Духовния човѣкъ трѣбва да извая своята духовна красота, да остави само онова истинско тѣло, съ което може да живѣе, безъ да го засѣга смъртьта. Това е една отъ великитѣ задачи, която рѣшаватъ, както ученицитѣ на свѣта, така и тия, които слѣдватъ Божествената школа. Тема: за слѣдния пѫть: „Най-кѫсиятъ пѫть между скръбьта и радостьта“. Вие трѣбва да знаете тия кѫси пѫтища, та кой какъ дойде, да имъ кажете: този е най-кѫсиятъ пѫть. Да не считашъ, че като скърбишъ, или като се радвашъ, това е привилегия. Еднаква привилегия е и когато скърбишъ, и когато се радвашъ. Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость. * 20-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ учителя на 5.III.1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско и относително знание. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Най-важниятъ стихъ отъ Ев. на Иоана“. „Многото знание“, казва Соломонъ, създава трѣвоги въ човѣшкото сърце, развива въ човѣка личнитѣ чувства, развива човѣшкия егоизмь, недоволство, създава въ него високо мнѣние за себе си“. Слѣдователно, знанието на земята, можемъ да кажемъ, не е нужно за небето. Сега, искамъ да бѫда обективенъ. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има въ небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има въ небето? Това, че сте рисувачъ, или че сте поетъ, какво приложение има въ небето? — Въ небето нѣматъ нужда отъ поети, отъ доктори, отъ проповѣдници: тамъ нѣма сѫдии, нѣма стражари, нѣма и министри. За земята тѣ трѣбватъ, но ако всичкото ви врѣме бѫде погълната отъ тия работи, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, ще се намѣрите въ друго едно противорѣчие, много по-лошо, отколкото това на земята. Да кажемъ, честолюбивъ сте, искате да не се излагате прѣдъ свѣта. Какво трѣбва да направите? Който не иска да се излага, ще си има кѫщица, креватъ, това — онова, но щомъ умрѣ, тогава ще дойде мѫчението. Тамъ нѣма да има нищо. като умрешъ, ще те пратятъ тамъ, дѣто не очаквашъ. Тамъ е злото. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: я бѫде, я не. Така е, то е въпросъ на вѣра. Има знания относителни, които сѫ необходими само врѣменно, има и знания истински. Има нѣкои въпроси, които ние зачекваме, но които не сѫ толкова сѫществени. Запримѣръ, тукъ вие може да сте единъ виденъ търговецъ. Въ небето, обаче нѣма търговци. Тамъ продаване платове нѣма. Печатари да печататъ книги нѣма, банки нѣма. Ще кажете: какво има въ небето? Има нѣщо, което хората не сѫ сънували. Павелъ казва, че чулъ и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се изкажатъ. Тѣ сѫ извънъ опитностьта на хората. Това не ви казвамъ, за да ви поощрявамъ, защото вие на земята трѣбва да живѣете земенъ животъ, но тъй да го наредите, че да го съгласувате съ небесния. Въ това се състои изкуството на окултния ученикъ. Такъвъ човѣкъ азъ наричамъ Божественъ. Божествениятъ човѣкъ съгласува земния си животъ съ небесния. Това трѣбва да научиге сега. Нѣкои мислятъ, че много обикновени работи се учатъ тукъ. Питамъ азъ тогава кой да е професоръ, или ученъ, който се занимава съ дълбоката наука, съ дълбокитѣ проблеми на математиката и геометрията, да ми каже, колко милиарда атоми съдържа думата „обичь“. Или нека каже, колко вѫтрѣшни вибрации има тази дума, и какви сѫ тѣ по дължина. Ще ми кажете: що ни трѣбва да учимъ дължината на тѣзи вибрации? Тъй разсѫждавате обикновено, щомъ нѣмате нужда отъ нѣщо. Казвате: не ме интересува какъ е направено. Ще дойде день, когато ще имате нужда, Слѣдователно, това, отъ което сега нѣмате нужда, ще дойде врѣме да имате нужда. Умниятъ човѣкъ е като онзи земледѣлецъ. който приготвя, разорава земята за есеньта, или за пролѣтьта да посѣе. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти, и пакъ ще ви кажа: не виждамъ въ васъ искуството да прѣвръщате вашитѣ мисли. Азъ се чудя на вашитѣ умове, какъ изопачавате думитѣ! И послѣ казвате: и Учительтъ е като насъ. Не, едно ще знаете: азъ не съмъ като васъ. Това да знаете! По нищо не съмъ като васъ. Азъ абсолютно изпълнявамъ волята Божия, обръщамъ внимание на най-малкитѣ прояви въ себе си и мога да трансформирамъ всѣко свое чувство, всѣка своя мисъль моментално. Туй е, което Богъ изисква отъ всинца ни — въ даденъ случай да не реагирашъ противъ волята Му. Въ момента, когато Господъ казва да мълчишъ — да мълчишъ. Когато Господъ казва да говоришъ — да говоришъ. Кагато Господъ казва да почивашъ — да почивашъ. Когато ти каже: работи: — да работишъ. Щомъ започнешъ да философствувашъ съ Него, всичкиятъ свѣтъ ще се обърне съ главата надолу. Нѣкои ще кажатъ: нали трѣбва да се разисква? Яковъ, като се бори съ Господа, какво получи? — Окуцѣ. Тогава Богъ дойде и му каза: „Отъ сега нататъкъ нѣма да се наричашъ Яковъ, а Израилъ.“ Кой си? — пита Яковъ. Нѣма да ти кажа, кой съмъ. Ти имашъ лошо име: ти си човѣкъ, който обичашъ да спъвашъ и да развращавашъ. Отъ сега нататъкъ ти трѣбва да бѫдешъ Израилъ. И Аврамъ има борба съ Бога, но по другъ начинъ: на него Богъ тури още една буква, „а“ на името му и стана Авраамъ. Туй значи, че отъ него се изисква приложение. Казвамъ: ние трѣбва да изискваме нѣщата не само обективно, но трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Формулата: „Нѣма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда,“ трѣбва да я приложимъ всестранно: и въ ума, и въ сърцето, и въ волята си. Да бѫдемъ тъй правдиви, както е Богъ правдивъ! Не приложете ли справедливостьта не можете да приложите и Любовьта. Любовьта е сила, но трѣбва да я регулирате съ нѣщо. Какъ ще я регулирате? Запримѣръ, казваме: трѣбва да обичашъ нѣкого. Какъ? Коя е нормата? Вие хващате рѫката на една ваша приятелка. Колко врѣме трѣбва да й държитѣ рѫката? Майката, като хване своето дѣте, колко врѣме трѣбва да го държи? Това см изяснения само. Природата не е оставила тия нѣща произволно. Тя е опрѣдѣлила, всичко точно. За да се излюпи едно пиле, колко врѣме е необходимо за това? — Три седмици. Всички ония, които се занимаватъ съ ботаника, знаятъ, колко врѣме трѣбва да стои въ почвата сѣмето на всѣко едно растение, за да поникне. Сега има единъ бързъ процесъ за никнене, но има и единъ по-бавенъ процесъ, който е по мекъ. По нѣкой пѫть у васъ се зараждатъ контрасти. Може да дойде единъ силенъ контрастъ, Да кажемъ, нѣкой казва, че Господъ му е говорилъ. Вие може да схванете външната страна на въпроса и да се докачите. Казвате: на менъ Господъ не е говорилъ. Нима, ако азъ влѣза въ вашата кѫща и видя, че свѣщитѣ ви горятъ, ще кажа, че не горятъ? Не, ще кажа, че свѣщитѣ ви горятъ. Но може да направя и слѣдното: влъза въ стаята ви и изгася свѣщитѣ. Вие казвате: горятъ ли свъщитѣ? - Не, не горять. Какъ не горятъ? Влеза отново въ стаята, извадя, кибритя и ги запаля Въ този спучай минавамъ за благороденъ чозѣкъ. Такива работи на единъ ученикъ не се позволяватъ. Отношенията на ученика, трѣбва да бѫдатъ отношения къмъ Бога. Когато говоримъ за „ученици“, подразбираме отношенията ви къмъ Божествения Духъ, който носи всички блага и дарби. Трѣбва да знаете, че този Божественъ Духъ никога нѣма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че, да ви говори Господъ, или да не ви говори, зависи отъ вашата подготовиа. Дарби. Той ги носи, и вие неможете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови, Ще Го заставите само тогава, когато изпълните волята Божия. Той е много внимателенъ! Когато бѫдете готови, ще ви даде нужното точно на време. Слѣдователно, ученикътъ има отношение къмъ Духа. Нѣкои отъ васъ казватъ: азъ трѣбва да бѫда рѫководенъ отъ Духа. Не смѣсвайте едно вашо лично отношение съ Духа. Послѣ, не смѣсвайте онзи врѣмененъ импулсь съ това, че Духътъ ви говори Духътъ е най-разумното сѫщество. Онзи ученикъ, който търси виденъ професоръ, намира го. Той е Учительтъ му, Учительтъ говори, той слуша. Това е най-важниятъ моментъ за него. Много учители може да му говорятъ, но този, който може да внесе въ ума му свѣтлина, необходима за неговия животъ, това е Духътъ. Така трѣбва да разбирате. Щомъ дойде Духътъ, не може да има споръ. Когато двама души говорятъ, щомъ дойде този Духъ, когото ние познаваме, то като заговори единиятъ, другиятъ ще седне да слуша. Спорятъ ли двама души, тѣ говорятъ, а не Духътъ. Духътъ когато говори, има взаимна отстѫпка. Не е въ бързането. Когато дойде до Божията работа, дали ще си въ началото, или въ края, все едно е. Тамъ, дѣто е Богъ, е все начало. Дѣто не е Богъ, е все край. Ние може да обърнемъ и опашката да стане глава. Искамъ, забѣлѣжете това нѣщо въ себе си, да бѫдете ученици. Колкото се отнася до другитѣ нѣща, тѣ ще се изправятъ. Нѣма да остане нито една грапавина въ свѣта, която да не се изглади. Тъй казва писанието. Всичкитѣ грапавини, които сѫществуватъ въ този свѣтъ, ще се изгладятъ. То е въпросъ само на врѣме. Нѣщата се проявяватъ въ врѣме. Въ свѣта ще дойдатъ нежелателни работи. Спорове сѫ се явявали, и ще се явяватъ. Не мислете, че само вие сте въ свѣта ученици. Въ свѣта има много школи. Сега бихъ ви запиталъ: отъ гдѣ сѫ се явили тѣзи противорѣчия въ живота? Коя е сѫщинската причина, че хората не могатъ да се спогаждатъ? Нѣкой пише теза, оспорватъ му я, има опоненти, Той трѣбва да я докаже, да обоснове своитѣ твърдения. За въ бѫдеще, ние ще поставимъ нашитѣ теми малко на по-друга почва, На нѣколко души отъ васъ ще дадемъ да разработятъ нѣколко теми. Послѣ ще ги извикаме тукъ да докажатъ своитѣ твърдения, а другитѣ ученици ще оспорватъ. И еднитѣ, и другитѣ ще оспорватъ чисто научно. Да видимъ какъ ще изнесете истината. Запримѣръ какъ ще докажемъ на съврѣменния свѣтъ научно, че Любовьта е необходима, че кръвьта на ония хора, у които Любовьта се проявява, се различава по съставъ отъ кръвьта на ония хора, у които Любовьта не се проявява? Послѣ мускулитѣ на хората, които любятъ, се различаватъ отъ мускулитѣ на ония хора, които не любятъ, по качество и по количество. Не мислете, че Любовьта може сега да се прояви Любовьта се явява като вѫтрѣшенъ процесъ въ всичкитѣ сѫществувания на хората отъ милиони години. Вие сте засегнати отъ нея. Тази Любовь ще ви засегне дотолкова, доколкото може да внесе ония елементи, които сѫ необходими за вашето подигане, Слѣдователно единъ денъ ще дойдемъ до положение, по състава на кръвьта да опрѣдѣляме, до каква степень е достигнала любовьта въ всѣки човѣкъ. Ще вземете една капка кръвь, ще я разгледате подъ микроскопъ и ще знаете, дали даденъ човѣкъ има морални устои, или не. По кръвьта ще се познаете сами. Подъ „мораленъ устой“ разбирамъ основа, върху която, каквато буря и да дойде отъ свѣта, да издържите. Любовь, която не може да издържи буритѣ на живота, е прѣходно състояние, което у всички хора сѫществува. У васъ може да се зароди страхъ: ами ако азъ не мога да издържа? — Любовьта изключава всѣкакъвъ страхъ. Страхътъ придружава само ония хора, които не се учатъ, които не изпълняватъ волята Божия. Когато дойде заимодавецътъ и поиска паритѣ като нѣмашъ страхъ те е. Когато доиде учительтъ а ти не си училъ урока си, страхъ те е, но щомъ си готовъ и знаешъ урока си, ти си смѣлъ и рѣшителенъ. Учительтъ познава, че си училъ, въ неговата душа има любовь къмъ тебе. Щомъ не се учишъ, ти се страхувашъ. Дѣйствително, ние сме възприели страха отъ животнитѣ. То е животинско състояние, отъ което не само трѣбва да се освободимъ, но трѣбва да прѣвърнемъ, неговитѣ енергии, да ги внесемъ въ човѣшкия животъ, за да ги облагородимъ. Страхътъ трѣбва да прѣвърнемъ въ благоразумие! Сега, като ви говорихъ това, какво научихте? Пакъ толкова знаете, колкото и по рано, т. е. любовьта въ васъ не е станала повече, отколкото прѣди. Тъй че и вие не сте се измѣнили. Азъ наричамъ силни думи тия които като изговоримъ да стане у насъ трансформиране, да кажемъ: азъ се измѣнихъ, не съмъ онзи, който бѣхъ по-рано. Запримѣръ, двама души сѫ се скарали отъ 10 години и не искатъ да се видятъ. Силна дума за тѣхъ ще бѫде тази, която, като изговарятъ и двамата, да се помирятъ и да кажатъ: ние забравихме всичко, и двамата братя се прегърнатъ. Въ тѣхъ вече наистина има промѣна. Но, ако само ме слушате тукъ като ви говоря и удобрявате всичко, но при все това всѣки си седи на своята позиция, вие нищо не сте придобили. Азъ искамъ да стане въ васъ извѣстна промѣна, да кажете: въ менъ е станала извѣстна промѣна. Постоянно трѣбва да става тази промѣна. Човѣкъ, който се усъвършенствува, той расте, той е като зората. Нали най-първо се смѣта, че се появява на хоризонта малко свѣтлина, послѣ тази свѣтлина се увеличава, увеличава, докато най-послѣ, по обѣдъ дойде най-ярката свѣтлина. Вие ще кажете: не е врѣме сега за усъвършенствуване. То е другъ въпросъ, това сѫ ваши разсѫждения. Ако искате да слѣдвате Божествения пѫть, знайте, че той е само единъ, нѣма другъ пѫть. Ако вие не се измѣните, може да слушате да ви се говори съ хиляди години, но най-послѣ ще кажете: нищо не научихъ! Азъ ви казвамъ: ако не работите съзнателно, за да се измѣните, дѣто и да идете, вие ще си останете все сѫщитѣ. Европейскитѣ народи промѣниха ли се отъ 2000 години насамъ? Иди кажи на нѣкой евреинъ нѣщо за Христа! Все си е сѫщиятъ той. Евреите и сега не обичатъ Христа. И днесъ, слѣдъ 2000 години нѣматъ любовь. Тѣ сѫ крайни материалисти, казватъ: ако приемемъ учението на Христа, ще спънемъ своята еволюция. Нека чака Христосъ да изучимъ работитѣ, та единъ день ще приемемъ Неговото учение. Практиченъ народъ сѫ тѣ! Може да кажемъ, че евреитѣ сѫ най-материалистическиятъ народъ. Синоветѣ на Якова продадохса брата си Иосифа. Юда, единъ отъ ученицитѣ на Христа, продаде Учителя си за 30 сребърника. Какво може да се очаква отъ хора, които постѫпватъ по този начинъ? Не сѫ само евреитѣ такива, Евреитѣ сѫ разпръснати днесъ изъ цѣлия християнски свѣтъ. Колко народи днесъ дори биха продали Христа за 30 сребърника! За васъ е важенъ въпроса за отношенията ви като ученици. Той е сериозенъ въпросъ. Знанието ви на земята нѣма значение за небето. Туй да го знаете! Знанието, което ви е потрѣбно за другия животъ и това, което ви е потрѣбно за земята трѣбва да вървятъ паралелно. То е разумно. Това трѣбва да знае ученикътъ, туй трѣбва да учи сега. Има нѣкои проповѣдници, които казватъ: трѣбва да си продадете кѫщитѣ, имотитѣ, да живѣете само по Бога. Много пѫти християнитѣ сѫ се опитвали да служатъ на Бога, но все сѫ срѣщали нѣкаква спънка. Казватъ най-послѣ: свѣтътъ още не е готовъ. Знание трѣбва на хората, промѣна въ сърцата имъ — то е важното. Съвършена промѣна трѣбва да стане въ човѣшкото съзнание. Ако двама души могатъ да се обичатъ тѣй, че всѣки въ себе си да счита интереситѣ на другия като свои, въпросътъ е разрѣшенъ. Това е съзнание! Ако въ всѣки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпроситѣ на ближнитѣ си прѣди своитѣ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ. Щомъ уреждаме своитѣ интереси прѣди тѣзи на ближния, свѣтътъ ще бѫде както е сега. Ако слугитѣ уреждатъ най-напрѣдъ работитѣ си на господаря, а послѣ своитѣ, и ако господаритѣ уреждатъ работитѣ на слугитѣ си прѣдъ своитѣ, не щѣше ли да бѫде по добрѣ? Когато ви се правятъ тия бѣлѣжки, имайте прѣдъ видъ, че вие като ученици на земята, сте отлични. Ако ви заведа горѣ на небето, и ви сравнявамъ съ другитѣ ученици тамъ, казвамъ: далечъ сте отъ тѣхъ. Ако отидете като ученици горѣ — тамъ ще ви пишатъ единица. Говоря ви истината тукъ и седемь можемъ да ви пишемъ, но горѣ — единица. Ще кажете: единица. плюсъ седемь, прави осемъ: осемь, дѣлено на двѣ, дава четири. Но единицата горѣ и седемьтѣ тукъ не се събиратъ. Затова ви казвамъ: трѣбва да се стремите! То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, не е нѣщо, което може да ви се даде готово, но трѣбва да го придобиете. Това е великото въ Божествената школа, че съвършенството можете да го придобиете. Т. м Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 19-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 27. II. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обектътъ на съзнанието. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „най-щастливиятъ день въ годината“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ; „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. За идущия пѫть ще имате темата. „най-важниятъ стихъ отъ Евангелието на Иоана“. Втора тема „кой е най-важниятъ въпросъ въ живота“. Тукъ имате линията АВ (фиг. 1). Какъ може да раздѣлите тази линия, изведнъжъ, по най-правиленъ начинъ? — Отъ двѣтѣ крайни точки АВ описваме съ пергелъ дѫги, и тамъ дѣто се прѣсекатъ тия дѫги, означаваме съ точка С. Отъ тази точка спущаме перпендикуляръ къмъ линията АВ и по такъвъ начинъ я раздѣляме на двѣ равни части. Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани въ пространството, и не знаете къмъ коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте единъ свѣтъ, който сега се формира, намирате се въ едно нибулярно състояние. Сега, какъ мислите, гдѣ ще бѫде вашиятъ центръ — на линията ли, или или вънъ отъ линията? Въ васъ ли ще бѫде, или вънъ отъ вас? Ето какви малки въпроси има, които ни спъватъ въ живота. Не че не сте готови да кажете, но всѣки единъ отъ васъ се страхува да каже, имате една неувѣреность, че ще каже нѣщо невѣрно. Възможно е туй, всѣки единъ човѣкъ може да каже невѣрни нѣща. Тази възможность може да не произтича отъ вашето невѣжество. Да допуснемъ, че вие пѫтувате вечерно врѣме въ мрачината и виждате единъ прѣдметъ, но не можете да го измѣрите. Може да направите погрѣшка, която произтича отъ външнитѣ условия, при които се намирате. Слѣдователно, всѣкога, когато искаме да се произнесемъ върху единъ прѣдметъ, непрѣменно трѣбва да има свѣтлина. Може да кажете, че свѣтлината е отъ Бога. Отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Прѣдставете си, че прѣдъ васъ се намира единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога и ви казва: отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Вие съ Бога срѣщали ли сте се? — Ама тъй казватъ! То е другъ въпросъ. Азъ казвамъ: свѣтлината не е отъ Бога. Тогава, какъ ще ме убѣдите, че не е така? Слѣдователно, смисълътъ на живота на тази линия е само въ движението й къмъ своя центъръ С. Точката С е центъръ на това движение АВ Ето защо всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има единъ обектъ извънъ своето съзнание. Онѣзи, които сѫ слѣдвали по философия, нека кажатъ, има ли такъвъ обектъ извънъ съзнанието (Нѣма). Всѣко отрицание обаче, показва, че има. Защото, ако нѣщата не можеха да бѫдатъ извънъ съзнанието, не можеше да има и никакво отрицание. Щомъ едно нѣщо се отрича, то сѫществува. Ако ви попитамъ, дали всичко, което сѫществува е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява цѣлокупностьта на общото съзнание. Казватъ, че вънъ отъ съзнанието нищо не сѫществува. Отъ кое съзнание? Отъ Божественото съзнание — да, но не и отъ нашето съзнание. Защото нашето съзнание е часть отъ Божественото съзнание. Сега, какво приложение може да има този въпросъ въ живота? Да допуснемъ, че вие сте гладни три дни не сте яли. Азъ ви задавамъ въпроса: Има ли Господъ, или нѣма Господъ? Какво отношение има моятъ въпросъ къмъ вашия гладъ? Казвате: не е важно дали има господъ, или нѣма Господъ, но азъ съмъ гладенъ. Азъ ви казвамъ, че причината на вашия гладъ е този, че вие не вѣрвате въ Господа. Ами че то е много естествено! Ако единъ човѣкъ върви вечерно врѣме и се спъва, коя е причината на спъването му? — Нѣма свѣтлина. Сега, нѣкои хора казватъ: свѣтътъ е лошъ, защо хората не се оправятъ? Защото Богъ не е вѫтрѣ въ тѣхния животъ. Помнете само едно правило! Богъ въ врѣме и пространство не работи въ насъ. Той работи извънъ врѣмето и пространството. Той моментално се появява въ насъ, и моментално се отегля отъ насъ. Въ даденъ моментъ, Богъ само ни въздѣйствува и се отегля. Ние казваме изобщо: Богъ живѣе въ насъ. Ако Богъ живѣе въ насъ, какъ е възможно да правимъ толкова много погрѣшки? Какъ ще примиритѣ тия противорѣчия? Нѣкои казватъ: менъ Духътъ ми говори. Да, но Духътъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Духътъ само въздѣйствува и се отегля. Тази е причината за всичкитѣ спорове между хората, за несъгласията, за крайния егоизъмъ, защото умразата, лъжата прѣстѫпностьта, всичко се дължи на това, че Богъ не сѫществува въ тѣхъ, т. е. не че не сѫществува, но Богъ е извънъ тѣхния животъ. Сега нѣкой ще спори, ще каже: Богъ е вѫтрѣ въ нашия животъ. Може ли снѣгътъ лѣтно врѣме да издържи на слънчевата свѣтлина и топлина? — Не може. Слѣдователно, ако Богъ би се проявилъ съ своята Любовь вѫтрѣ въ насъ, то нито единъ отъ нашитѣ пороци не би издържалъ — всичко ще се разтопи, ще изчезне. Вие ще кажете: ама Господъ менъ ми е говорилъ! Кога? — Миналата година, 5 декември въ 5 часа сутриньта! Е какво ти каза? - Каза ми да имамъ вѣра. Имашъ ли я? — Още не съмъ я развилъ. Другъ казва: и на менъ Господъ ми проговори. Какво ти каза? — Да имамъ любовь къмъ ближния. Имашъ ли я? — Старая се. Другъ казва: менъ Господъ ми се яви. Казами да се уча. Е учишъ ли се? — Споредъ условията, гледамъ да ги използувамъ. Още не съмъ станалъ ученъ човѣкъ, но за въ бѫдаще имамъ намѣрения. Това е крайно не опрѣдѣленъ езикъ, туй е езикътъ на земята. Тукъ така се говори. Ако на съврѣменитѣ хора бихме говорили на единъ опрѣдѣленъ езикъ, щѣше да имъ мръдне дъската. Тѣхния мозъкъ не би издържалъ този езикъ. И затова, най-приятното занимание сега е хората да правятъ погрѣшки. Вие си мислитѣ: защо сѫ допуснати погрѣшкитѣ? — Тѣ сѫ най-приятното занимание. Защо? — Тия погрѣшки, които правитѣ тукъ на земята, въ невидимия свѣтъ ги купувать и отъ тѣхъ изкарватъ нѣщо хубаво. Отъ всѣка една ваша погрешка - слѣдъ врѣме ще образуватъ нѣщо прѣкрасно, нѣщо хубаво. Вие се мѫчите, безпокоитѣ се, защо сѫ тия погрѣшки. Въ природата, Божествениятъ разумъ така е разпрѣдѣлилъ нѣщата, че нито една сила, нито едно дѣйствие, не отива напразно, всичко се използува. И въ‘ Исаия единъ стихъ казва: „Словото ми нѣма да се върне, прѣди да принесе плода си“. Значи, разумното слово нѣма да се върне, прѣди да принесе своя плодъ. Исаия разбира, че то ще принесе своя плодъ. Въ васъ трѣбва да има единъ опрѣдѣлснъ стремежъ. Попитайге ония, които говорятъ, че иматъ съобщение съ невидимия свѣтъ, да ви дадатъ едно направление, къмъ коя посока трѣбва човѣкъ да се подвижи въ даденъ моментъ. Ние казваме: трѣбва да се движимъ „Надь.“ Това „надъ“ накѫдѣ е, къмъ коя посока, въ кое мѣсто? — Въ слънцето. На кое мѣсто въ слънцето? Мнозина сѫ ми казвали: не можи ли да ни изведешъ? Кѫдѣ да ви изведа, запримѣръ? Допуснете, че ви изведа въ другия свѣтъ и видите, че и тамъ има планини, но по-високи, долини, но по-широки, рѣки, извори, какво ще кажете? — И този свѣтъ е като нашия. Пакъ ще намѣрите физическия свѣтъ. Тогава, какво ще научите? Допуснете, че ви заведа да видите ангелитѣ. — Красиви, като слънца свѣтять. Тази свѣтлина ще внесе въ васъ страхъ и трепетъ. Какво ще научите отъ свѣтлината имъ? Значи, вие трѣбва да сте на онзи уровенъ на развитие, при който тази ангелска свѣтлина и топлина да може да се оползотвори правилно за вашето развитие — да може да я възприемете и да я асимилирате. Друго яче, тази свѣтлина и топлина ще бѫде врѣдна за васъ. Туй ни най-малко не е едно опровергаване на онзи животъ, който сѫ прѣкарали всичкитѣ разумни и добри хора. Трѣбва да се провѣрятъ, какви сѫ били методитѣ, начинитѣ, по които тѣ сѫ живѣли. Напр. трѣбва да се види, какъвъ е билъ методътъ на ап. Павла, на ап. Петра, на Йоана, на всички пророци, на светиитѣ, защото тѣ сѫ имали начини, тѣ сѫ имали методи, по които сѫ живѣли. Сега, често се явява нѣкой и казва: какво може да ни даде прѣраждането? Какво може да ни обясни то? Прѣраждането до извѣстна степень ще ни обясни, запримѣръ, защо двама души се мразятъ, или обичатъ: защо единъ човѣкъ е по-уменъ, другъ — по-глупавъ. Но по закона на прѣраждането ние нѣмаме още ония методи, съ които да можемъ да възпроизведемъ миналитѣ си сѫществувания. Още не сме достигнали това развитие, че отъ живия човѣкъ да можемъ да възпроизведемъ неговитѣ минали сѫществувания, като на кинемотографъ: да дойде единъ човѣкъ, да завърти кинемотографа и да видимъ редицата сѫществувания. Сегашнитѣ хора още не сѫ достигнали до тамъ. Единъ день може би, ще достигнатъ до това развитие. Миналото е написано на човѣка. То говори то е едно твърдение. Ние още нѣмаме срѣдства да прѣвърнемъ тия картини, да видимъ, каква е историята на човѣшкия произходъ. Моята цѣль сега, въ дадения случай е, знанието, което човѣкъ придобива, да може да го използува, т. е. не да го използува, защото тази дума „използуване“ има малко лошъ смисълъ, но знанието, което човѣкъ има, трѣбва да го употрѣби за добро. Тъй, както вървите, азъ забѣлѣзвамъ, че у мнозина се изгубва желанието къмъ музика, къмъ поезия, къмъ четене, и вие постепенно се свеждате къмъ единь еднообразенъ животъ и у васъ постепенно се образува едно хипнотическо състояние. Вие се стремите къмъ Бога, но въ дадения случай този стремежъ не е опрѣдѣленъ. Казвате: ще жертвувамъ имането си за Бога! Но не го жертвувате. Ще покажемъ подвигъ! Но не го показвате. Ще покажемъ геройство! Нѣма го, Ще покажемъ голѣмо търпѣние! И него нѣма. Ще покажемъ безстрашие! Нѣма го. Ще покажемъ смирение! Нѣма го, т. е., не че го нѣма, но отвънъ не се проявява, отвѫтрѣ може да го имате. Послѣ казвате: да проявимъ любовьта въ тозивисшъ смисълъ! Нѣма я. Ние виждаме, че всѣки върви така. Нѣкой говори, ти слушашъ. Говори за Господа, разправя своята опитность, но ти въ себе си казвашъ: дано свърши по-скоро! Нѣмашъ търпѣние да го изслушашъ. Така е съ мѫжа и съ жената. Жената говори, мѫжътъ казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Мѫжътъ говори жената казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Послѣ, хората сѫ много докачливи. Вие, ученицитѣ сте по-докачливи отъ свѣтскитѣ хора и много сте своенравни. Отъ най-малкото нѣщо се докачате. Казва нѣкой: азъ нѣма да ходя вече на събранията, нѣма да слушамъ, азъ мога да си живѣя самъ. Ами че тукъ, въ училището, никой не те е теглилъ съ кука, нито ге е използувалъ. Защо казвашъ, че нѣма да ходишъ? Ако имашъ нѣкакъвъ ангажиментъ, то едругъ въпросъ. Ще бѫде смѣшно, единъ волъ, който е влѣзълъ въ дама, да казва: азъ нѣма да седя въ дама. Кой те кара да седишъ? Ти самъ влѣзе, ще седишъ колкото искашъ. Ще влѣзешъ и послѣ ще кажешъ: влѣзохъ, понеже искахъ: излизамъ, понеже искамъ. Тукъ нѣма никаква философия. Трѣбва да знаете, обаче, всички да си запечатите въ ума слѣдната мисъль: всички имате отношеиия къмъ Бога! Вашиятъ животъ не е вашъ, но е на Бога, разбирате ли? Този животъ Богъ ви го е далъ. Вие отричате Неговия животъ, слѣдователно, носите една много голѣма отговорность по отношение на Бога Никаква друга отговорность нѣмате. Ние носимъ въ себе си Божествения животъ, който Богъ ни е далъ. Нѣкой живѣе непорядъчно. Нѣмашъ право да живѣешъ непорядъченъ животъ! Този животъ не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадешъ комуто трѣбва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде въ затвора. Ти ще внесешъ въ банката всичкитѣ пари. Нѣкой казва: азъ съмъ свободенъ да живѣя, както искамъ. Не си свободенъ да живѣешъ. както искашъ. Азъ съмъ свободенъ да любя. Кого да любишъ? Хората все отъ любовь умиратъ, все отъ любовь се избиватъ Въ съврѣменнитѣ окултни школи има ученици, които сѫ разбрали живота, които сѫ разбрали този великъ идеалъ, но малцина сѫ тѣ. Има членове на църквата, които сѫ разбрали живота, но болшинството отъ тѣхъ не живѣе добрѣ, казватъ: Днесъ за днесъ! Нѣкой казва азъ ходя на събрание за развлечение. Другъ: азъ ходя, когато нѣма какво да правя. Трети: азъ да слушамъ само еди-кой си проповѣдникъ. Ти слушашъ за това за онова, но не е тъй. Проповѣдникътъ нѣма право да проповѣдва, каквото иска. И ти нѣмашъ право да слушашъ, какво хората говорятъ. Господъ нѣма нужда отъ глупости, разбирате ли? Не е ли хубаво да имате онова блаюродно качество въ себе си, да имате онова уважение и почитание единъ къмъ другъ? Като срещнете нѣкого, да имате къмъ него истинско уважение, тъй както спрѣмо себе си — ни повече, ни по-малко. Нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ Божествения животъ! Това е единствениятъ законъ за сега. Каквото и да работи човѣкъ въ свѣта, той трѣбва да има прѣдъ видъ обогатяването на този животъ Като четете Евангелието, ще намѣрите притчата за онзи господарь, който далъ власть на своя слуга да управлява десеть града. — Защо? Защото той вършилъ неговата воля. А на онзи който не вършилъ волята му, нищо не му далъ. Често се говори, че трѣбва да имаме концентрирана, силна воля. Едно отъ условията за развиването на силната воля е чистиятъ животъ. Чистотата, чистиятъ животъ не може да ги купимъ отъ нѣкѫдѣ думата „чистота“ има нѣколко значения. Азъ давамъ слѣднята аналогия: гледамъ нѣкой пѫть рѫцѣтѣ си, виждатъ ми се чисти. Искамъ сега да зная, дали моитѣ рѫцѣ сѫ чисти, или не. Правя опитъ. Взема легенъ съ топла вода и сапунь и си измия рѫцѣтѣ. Водата става черна. Значи, водата показва, че рѫцѣтѣ ми не сѫ били чисти. Изхвърля тази вода, още веднажъ ги сапунисвамъ, водата е пакъ черна. Нѣколко пѫти ги измивамъ до като водата стане чиста. Сега вече заключавамъ, че рѫцѣтѣ ми сѫ чисти. Казвамъ нѣкому, че умътъ му не е чистъ. Какъ умътъ ми да не е чистъ! Да, умътъ е нѣщо материално, и мислитѣ сѫ нѣщо материално. Както рѫцѣтѣ може отгорѣ да се окалятъ, така и умътъ и мислитѣ може да се окалятъ. Ще ги измиешъ. Казвамъ: сърцето ти е нечисто. Какъ нечисто! — И то става отгорѣ нечисто, както рѫцѣтѣ. Ще го измиешъ веднъжъ, два пѫти съ сапунъ и вода и ще провѣришъ. До като има кирь въ водата не си прави илюзии, че сърдцето ти е чисто. Когато казвамъ, че умътъ ти е нечистъ, че мислитѣ ти сѫ нечисти, трѣбва да ги измиешъ. Започнешъ да миешъ ума, измиешъ го веднажъ, два пѫти и слѣдъ като го измиешъ ще дойде малка свѣтлинка и ще усетишъ едно успокояване. Това е единъ отъ признацитѣ, че умътъ ти е чистъ. Когато работишъ върху сърцето си, щомъ се очисти сърцето, непрѣменно ще почувствувашъ една малка радость, едно успокоение. Това сѫ признацитѣ въ дадения случай, че този процесъ на чистене е въздѣйствувалъ. Не мислете че единъ день, като очистите сърцето си, вече нетрѣбва да го чистите. Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти сърцето си! Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти ума си! Даже много хубаво ще бѫде, ако вечерно врѣме, като останете сами, 1/2 часъ прѣди лѣгане, да си налравите смѣтка, какво сте мислили прѣзъ деня, какъ сте го прѣкарали. Да си дадете отчетъ за вашитѣ мисли, или за вашитѣ чувства. Ако искате да бѫдете ученикъ и да усилите вашата воля, непрѣменно трѣбва да правите опити. Нѣкой ще каже: азъ го правихъ едно врѣме, но сега прѣстанахъ. Човѣкъ, който започва и прѣстава е по-лошъ отъ онзи. който никога не е започвалъ. Ще ви докажа, защо е по-лошъ. Прѣдставете си, че АВ е единъ прътъ, на който съмъ се покачилъ и отивамъ къмъ С. За нищо не мисля. Разстоянието отъ В къмъ С е единъ метъръ. Ако падна, нѣма да се произведе никаква врѣда, защото е единъ метръ високо. Но въ менъ се заражда една амбиция да вървя, да се кача на по-високо. Вървя отъ С нататъкъ, на 500 — 600 метра височина и се спра на това мѣсто, назадъ не мога да се върна, нагорѣ не искамъ. Ако се спра, ще падна. Защо? — Всѣко спиране е падане. Често, въ това движение нагорѣ ставатъ бури. Щомъ се спремъ, дойде тази буря, задигне ни, и ние се намираме на 500 — 600 метра долу. Какъ мислите тогава, какво ще бѫде положението ви? Писанието казва: „Онѣзи, които стоятъ, да гледатъ да не паднатъ“. Да гледами да не губимъ препечеленото. Нѣкой казва: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Не, ти си на кривата посока. Казвашъ: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Да, но не си и толкова добъръ. Не си толкозъ лошъ — отрицателно. Не си толкозъ добъръ — положително. Сега, вие сте отъ тия ученици, които очакватъ, както се казва въ Писанието, едно голѣмо наслѣдство. Казвате: ние нѣмаме работа. Като дойде наслѣдството, тогава ще си купимъ книги да учимъ. Чакате да умре баща ви, понеже баща ви е скѫперникъ. Ами защо да си губишъ врѣмето, защо да чакашъ да умрѣ баща ти, та тогава да се учишъ? Иди и работи още сега. Тази е сьврѣменната философия въ свѣта. Казватъ: нека се поправи свѣта, че като дойдемъ въ бѫдеще при друга култура, когато хората бѫдатъ по-благородни тогава ще развиемъ своя характеръ. Не, и тогава ще бѫде сѫщото. Силнитѣ натури въ свѣта се показватъ, когато има най-много грѣхове, когато условияга сѫ най-благоприятни. Ако ти на най силната буря не можешъ да издържишъ, то и на най-голѣмата топлина не ще можешъ да издържишъ. Тия двѣ нѣща сѫ равносилни. Нѣкои може да кажатъ този пѫть е много труденъ, азъ не съмъ свършилъ универстетъ. Ако съ университети, съ гимназии може да се оправи свѣта, тогава най добритѣ хора трѣбваше да бѫдатъ тѣзи които сѫ свършили. Вѣрно е, че единъ човѣкъ който е свършилъ университетъ, може да свърши по-хубаво работата и по-добъръ човѣкъ може да бѫде, но и много лошъ човѣкъ може да бѫде. Онзи, който не е свършилъ университетъ, не може да бѫде толкова добъръ, но не може да бѫде и толкова лошъ. Хората на науката могатъ да принесатъ по-голѣма пакость, ако не вървятъ въ правия пѫть: но когато работятъ, принасятъ по-голѣма добрина. Тогава, какъ трѣбва да се приложи това учение? Нѣкои казватъ: да се приравнимъ съ хората. Какъ разбирате този въпросъ. Съ кои хора да се приравнимъ? Ще се приравняваме съ хората, само когато сме невѣжи. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който владѣя законитѣ на природата и нѣмамъ нито петь пари въ джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизамъ на планината, огладнѣя и седна на единъ камъкъ. Тропна съ пръчицата си и тъй като въ 1001 нощь, яденето излѣзе. Ще се нахраня. Тропна пакъ — масата се прибере, нѣма я. Искамъ да си почина. Какъ? На трѣвата, или на кревата? Тропна — приготвено легло легна си. Тропна — леглото пакъ изчезне. Искамъ да пѫтувамъ. Съ аеропланъ, или съ автомобилъ? Тропна - пристига автомобилътъ. Питамъ: съ кого трѣбва да се приравня, я ми кажете! Туй приравняване въ съврѣменнитѣ хора е смѣшно. Въ една видна евангелска църква на Спържи, една отъ най-богатитѣ евангелски църкви, трѣбвало да се събератъ пари за благотворителни цѣли. Членоветѣ на тази църква били все богати хора, прѣпълнени имъ каситѣ съ злато. Събиратъ се всички благочестиви християни да се помолятъ на Христа, да имъ прати нѣкакъ една крупна сума, за да подематъ Неговото дѣло, да свършатъ добре тази работа. Ще се молятъ на Христа, да отвори кесиитѣ на дргитѣ хора, когато тѣ иматъ въ изобилие. Спържи проповѣдникътъ, имъ казва: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Христа! Ето, азъ отварямъ кесията си и давамъ толкозъ. И ти, братко, толкозъ ще дадешъ. Ето имашъ, изпълни волята Божия, считай, че Христосъ ги дава! Права ли е тази мисъль? — Права е. Обаче, нито единъ отъ васъ, които сте ученици, не мисли, че е касиеръ на Христа. Всѣки мисли, че е господарь. Това е едно лъжливо положение. Прѣди всичко, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се почувствува, че по отношенйе на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, въ него ще се зароди единъ новъ импулсъ, едно ново разбиране, една нова философия — да схваща и да прилала нѣщата. Методитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ най-слаби. Тѣзи методи, които употрѣбяваме сега, сѫ играчка. Ако ви дамъ другитѣ методи, всички ще се намѣритѣ въ слѣдното положение. Вие ще мязате на дѣца, всѣки единъ отъ васъ ще тръгне да се хвали кой какво е получилъ. Ако запр. азъ бихъ ви научилъ, като тропнете съ пръчката си, да имате това което искате, вие току изведнажъ ще кажете: знаете ли какво мога да направя азъ? Тропнете. На другъ ти знаешъ ли, какво мога да направя? Пакъ тропнете. И тогава, започва това тракане. Питамъ: каква цѣль ще се постигне? — Това е външната страна на нѣщата. Има по-велики нѣща въ свѣта! Когато въ душата на хората се възцари Любовьта, тѣ пожелаватъ отъ името на тази Любовь онова велико Божие благо — знание за умоветѣ, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ приятели, които да ни пожелаятъ хубавото. Въ това отношение, външнитѣ условия, живитѣ условия иматъ голѣмо значение. Запримѣръ, има поети въ свѣта, има музиканти, но тия поети ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Музикантитѣ ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Тѣ ставатъ причина да се прояви тѣхниятъ талантъ. За единъ музикантъ, за единъ поетъ тия условия сѫ тъй необходими, както едно растение не може до расте безъ почва, безъ вода и безъ въздухъ, макаръ че има условия въ себе си. Ако единъ човѣкъ съ каквито и да е таланти, нѣма при себе си добри приятели, които да сѫ като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетешъ нѣщо, което той е написалъ, въ душата си ще пожелаешъ нѣщо хубаво за него, и туй, което пожелаешъ, той ще го почувствува. Тъй че, въ всѣка една окултна школа, вѫтрѣшниятъ стремежъ е — да се образува именно тази аура. Въ старо врѣме, ученицитѣ отъ школата на Питагора сѫ се подлагали на тежки изпитания. Тежкиятъ изпитъ седи главно въ очистването кира. Сега, запримѣръ, ако бихъ ви далъ такава една тема — да излѣзе единъ отъ васъ на таблата и да опише отъ своята опитность, какъ различава моралнитѣ чувства отъ личнитѣ и отъ себичнитѣ чувства. Какъ ще ги опише? Въ моралнитѣ чувства всѣкога има единение, единство — цѣльта, къмъ която се стремятъ всички сѫщества е една. Когато едно сѫщество въ името на тия чувства извърши нѣщо, и на земята, и на небето, всички му се радватъ. Запримѣръ, ако ти напишешъ отъ дълбочината на твоитѣ морални или духовни чувства следния стихъ: Любовьта носи животъ, Мѫдростьта носи знание, Истината носи свобода и Духътъ ги съдържа въ себе си. Това изречение има смисълъ. Ако вие вземете изречението „Любовьта носи животъ“ и не го съедините съ изреченията „Мѫдростьта носи знание“, „Истината носи свобода“ и „Духътъ ги съдържа въ себе си“, нѣма да имате никакъвъ резултатъ. За да може да развиете живота, знанието, свободата, вие трѣбва да ги съедините съ Духа. Вашиятъ животъ, вашето знание и вашата свобода трѣбва да растатъ въ Духа. Духътъ ги носи въ себе си. Сега, Какъ ще провѣримъ, че Дюбовьта носи жтвота? Нѣкой отъ васъ може да каже: Азъ имамъ този животъ. Вие може да провѣрите, дали Любовьта носи живота, или не. Искамъ да опитате, дали този законъ е вѣренъ или не. Ще отидете при една сестра, която е отпаднала духомъ и ще си поставите рѫцѣтѣ върху главата й, нищо нѣма да й говорите. Ако въ нея се зароди едно желание за животъ, значи вѣрно е, че Любовьта носи животъ Опитътъ тукъ е на дѣло, а не на думи. Нѣкой пѫтъ думитѣ хипнотизиратъ. Ще си подържите рѫцѣтъ, ще видите, дали животътъ може да се прѣдаде чрѣзъ рѫцѣтѣ. Ако тази сестра се въодушеви, тя е почуствала, че се е влѣло нѣщо въ нейната душа. Значи, първиятъ законъ работи. Послѣ, вие казвате, че мѫдростьта носи знание. Имате едно глупаво дѣте. Нека трима разумни хора поставятъ рѫцѣтѣ си върху главата му. Ако този законъ е вѣренъ, ако вие сте съединени въ Духа, въ това дѣте, което е било глупаво мързеливо, веднага ще се зароди желание да учи, и ще стане много трудолюбиво. Сега, третото правило. Казвате, че Истината носи свободата. Когато вие поставите рѫцѣтѣ си върху човѣкъ, който е билъ ограниченъ въ всѣко отношение, веднага неговитѣ външни отношения ще се измѣнятъ. Той ще почувствува силенъ копнежъ къмъ свободата, къмъ просторъ. Често, има хипнотизатори които поставятъ рѫцѣтѣ си по извѣстенъ начинъ върху главитѣ на хората, но освенъ че не внасятъ животъ, внасятъ извѣстно хипнотическо състояние. Въ църквитѣ често проповядватъ, трѣбва да се покаешъ, да се покаешъ, да се покаешъ — и най-послѣ човѣкъ се покайва. Какво става? — Покаяниятъ не може да бѫде по-горенъ отъ онзи: който го е заставилъ да се покае. Ученикътъ, който се учи при единъ учитель, не може да бѫде по-горенъ отъ него, ще бѫде като учителя си, а по нѣкой пѫть ще има сѫщитѣ слабости, каквито има и учительтъ. Въ Америка, въ една область, имало единъ проповѣдникъ, който носилъ главата си наклонена на лѣво. Всичкитѣ 400 души въ тази область все тъй си носили главата, по примѣра на проповѣдника. Считали, че товз нѣщо е хубаво. И лошитѣ и добритѣ навици сѫ заразителни. Много отъ тия примѣри биха ви привлекли. Може да провѣрите това. Да кажемъ, вие минавате нѣкѫдѣ и виждате, че нѣкой си играе. Най-първо вие мислите, че туй не ви е направило впечатление, обаче, вечерьта, като се върнете дома си, започвате да играете. И доброто, и злото, по рефлексия се прѣдава. Всѣко влияние се прѣдава неизбежно: всѣка форма се прѣдава неизбѣжно. Има едииъ законъ: всѣко нѣщо, което ни е направпло впечатлени, ще се прояви вѫтрѣ въ насъ. Затова именно сърцето на ученика трѣбва да бѫде пълно, да нѣма никаква празнина. Защото всѣко нѣщо, което прониква въ празнината, непрѣменно ще се прояви. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде пълно съ благородни нѣща, за да бѫдемъ избавени отъ влиянието на външния свѣтъ. Това което става сега въ свѣта, отъ Божествено гледище не е толкова лошо. Това, че хората умиратъ, отъ Божествено гледище не е зло. Тия форми сѫ несъвършени. Тѣлата на тия хора не сѫ такива каквито трѣбва да бѫдатъ. Господъ постоянно гради и ги разрушава. Той е единствениятъ, който може да разруши, и да съгради. Ако ти разрушишъ, ти не можешъ да съградишъ. Нѣкой казва: Господъ може, и азъ мога. Хубаво, но Господъ, като събори една кѫща, съгражда друга, а ти съборишъ и не можешъ да съградишъ Сега, всички трѣбва да имаме единъ опрѣдѣленъ вѫтрешенъ стремежъ.Ученикътъ трѣбва да бѫде свързанъ идейно съ по-висши сѫществува, които да му даватъ потикъ за обикновения животъ. Той трѣбва да знае, че обикновениятъ, сегашниятъ му животъ ще създаде условия за неговиятъ бѫдещъ животъ. Не мислете, че сегашнитѣ условия, при които живѣете, сѫ неблагоприятни. Не. Слушамъ, нѣкой казва: що съмъ се вмъкналъ между тия невежи! Азъ мога да влѣза между учени хора въ свѣта. Тоя мисли, че тамъ ще го посрещнатъ съ лаврови вѣнци, ще го увѣнчаятъ. Ние знаемъ свѣта! Ако тукъ не те посрещнатъ добрѣ, и тамъ нѣма да те посрещнатъ добрѣ. Ако ние не можемъ да побѣдимъ малкитѣ мѫчнотии, които имаме, какъ ще побѣдимъ голѣмитѣ? При сегашнитѣ условия ние има да побѣждаваме още редъ мѫчнотии. Има още много години, прѣзъ които ученицитѣ на окултната наука ще срѣщатъ редъ мѫчнотии. Вие трѣбва да се въорѫжите съ търпение, да прѣодолѣете тия мѫчнотии. Нѣкой казватъ: иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има единъ доста долъгъ периодъ отъ врѣме. До тогава ще минете прѣзъ извѣстни мѫчнотии. Готови ли сте да ги посрещнете? Готови сте, но не повтаряйте погрѣшката на онѣзи руснаци тамъ при Елена, които, като прѣвзели града, напили се хубиво. Казватъ имъ: „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! Като ги нападнали, тогава удрядъ онѣзи казаци на бѣгъ. Помнете! — турчинътъ е още въ свѣта. И въ васъ има турци. Чалми иматъ тѣ. Нѣкои иматъ и по една гъжва, нѣкои — по двѣ гъжви. Азъ наричамъ знание само това, което може да придружи човѣка слѣдъ неговото заминавание въ задгробния животъ. Знание, което може да се заличи отъ мозъка на човѣка е само забавление. Единъ човѣкъ който има библиотека отъ 10,000 тома философски книги, който е научилъ много работи, всичко това може да се изличи. Това, което остава, то е най-важното, то е хубавото въ живота. Най-важното за насъ е това знание, което може да остане съ насъ, та като отидемъ въ другия свѣтъ, да го носимъ. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трѣбва да се усѣщате силни. Сега, моето желание, цѣльта ми не е да се примирите, но искамъ да бѫдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледамъ мнозина отъ васъ сте малодушни. Азъ наричамъ силенъ човѣкъ онзи, който, като дойдатъ страданията, казва: тия страдания сѫ на мѣсто: още, още страдания искамъ. Тия сѫ малко. А пъкъ сега, като нй дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаятъ. Да нѣма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене за ученика. Ученикътъ трѣбва да има характеръ да издържа. Ние казваме: диамантна воля трѣбва. Мнозина отъ ученицитѣ и отъ ученичкитѣ, както ги виждамъ, нѣматъ диамантна воля. Търпѣнието въ човѣка морално чувство ли е, или лично? Когато нѣкоя жена търпи на мѫжа си, отъ морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: азъ ще ти направя това онова, всичко търпи. Отъ морални съображения ли, или отъ политика е това? Вие иматели опитностьта на това търпѣние, за което говоритѣ? Въ личното търпѣние винаги влиза една неприязненость. Нѣкой търпи, но прави усилия надъ себе си. Ние се радваме на моралното търпѣние. При моралното търпение, щомъ ти дойде една неприятность, ти усещашъ радость. Запримѣръ, мѫжътъ и жената не живѣятъ добрѣ. Нѣма да се докачате. Азъ виждамъ мѫжътъ и жената, като двѣ величини, като 1 и 2. Мѫжътъ и жената не прѣдставляватъ личности, това сѫ само символи. Мѫжътъ може да каже най-лошитѣ нѣща на жена си. Ако тя усѣти една приятность въ себе си, това търпѣние е морално. Но, ако усѣти въ себе си една обида, това търпѣние не е морално, въ него има вече личенъ елементъ. И въ моралнитѣ чувства човѣкъ усѣща едно разположение. Моралнитѣ чувства водятъ къмъ съвършенство. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ! И ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Опитайте се нѣкой пѫть, когато нѣкой ви обиди, да запазитѣ съзнание. Азъ съмъ слѣдилъ. този законъ на моралното чувство. Какви голѣми тънкости се изискватъ, за да се спази той. Онези сѫщества, които поставятъ човѣка на изпитъ, сѫ голѣми майстори. Имашъ едно богатство, разположенъ си, веселъ си, като че имашъ цѣлото богатство на свѣта. Дойде единъ моментъ, за нищо и никакво, за петь пари работа, кажешъ нѣщо и въ една минута всичкото ти щастие изчезне. Може да мине день, два, три, цѣла седмица, до като ти мине. Затова всички ние трѣбва да имаме ние този стремежъ къмъ Бога, да разберемъ, че Богъ е Богъ на Любовьта, Мѫдростьта, на Истината, които носятъ за човѣка: животъ, знание и свобода. Неговиятъ Духъ съдържа всичко това въ себе си. Т. м. * 18-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 20. II. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ състояния у човѣка. Т. м. Прочете се резюме върху темата: „най-щастливия день прѣзъ живота.“ Упражнение. 1. Рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. Дѣсната рѫка на страна, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Послѣ лѣвата рѫка: настрана, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Това упражнение се повтори нѣколко пжти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. 2. Двѣтѣ рѫцѣ нагорѣ, въ крѫгъ, допрени надъ главата горѣ. Отварятъ се рѫцѣтѣ малко, и пакъ се поставятъ надъ главата. Това се прави съ постепенно усилване и пакъ забавяне (нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ настрана и бавно спущане надолу. Сега, вие можете да си кажете: какво ме ползува такова едно движение? Ами туй движение на птицата какво я ползува? Съ туй движение какъвъ устремъ има птицата? Какъ обръща туй движение напрѣдъ! Разбира се, тя не се движи въ една плоскость, тъй хоризонтално, но туй движение има единъ малъкъ наклонъ. Споредъ този законъ, колкото идеално и да живѣете въ свѣта, като се движите въ гѫста материя, винаги ще имате единъ малъкъ наклонъ. Слѣдъ туй се спирате, почвате едно крѫгообразно движение и тогава пакъ тръгвате по една права линия. Въ туй движение става видоименение въ вашето съзнание, или въ вашето състояние. Ние говоримъ философски. Но тия нѣща за които ви говоря, сѫ вѣрни. Може да ги наблюдавате въ себе си, ще видите, че вашитѣ сѫстояния се измѣнятъ. Сѫстоянията може да се измѣнятъ, безъ да се измѣняте вие. Мнозина отъ васъ не можете да си прѣдставите това и казвате: какъ е възможно, моето състояние да се измѣня, а азъ да не се измѣнямъ? Да прѣдположимъ, че вие имате една свѣщъ и я запалвате (фиг. 1). Този човѣкъ, който наблюдава нѣма да му туримъ око, защото, ако гледа отвънъ, той нѣма да разсѫждава. Ако има око, вѫтрѣшно ще е слѣпъ, Ако тази свѣщь гори и изгаря, промѣня ли се състоянието на вашия господарь. Прѣдставете си, че горящата свѣщь е вашето състояние. Слѣдователно, ако вашето настроение се мѣни, ако вашата мисъль се мѣни, ако вашитѣ чувства се измѣнятъ, това ни най-малко не показва, че вие се мѣните. Промѣната е вашата свѣщь, която гори и изгаря. Всички тия промѣни се дължатъ на естеството на вашата природа. Промѣнитѣ ставатъ въ широката природа, въ която живѣете. Мнозина отъ васъ, като не разбиратъ този законъ, си създаватъ редъ неприятности. Щомъ се измѣни нѣщо въ васъ, вие казвате: изгубихъ нѣщо много цѣнно, много хубаво. Кой ли не губи? — Всички губятъ. Но слѣдъ всѣка една загуба въ природата идва съотвѣтствующа печалба. Въ физиката имате единъ законъ че силата, енергията (Е) е равна на обема на масата (Т), т. е. въ материята всѣкога ставатъ извѣстни прояви. Въ материята има нѣколко движения. Срѣщнатъ се вълни, които иматъ височина, иматъ ширина, иматъ и брой на трептенията. Слѣдователно, енергията е равна и на височината, и на широчината, и на броя на трептенията. Физиката казва, че енергията е равна на масата. Този физически законъ отчасти е вѣренъ. Нѣкой пѫть обемътъ на масата е по голѣмъ отъ енергията, а въ нѣкои случаи силата на енергията е по-голѣма отъ масата. Какво е приложението на този законъ? Извѣстна енергия може да се прояви въ извѣстна маса — извѣстенъ обемъ има тя. Да допуснемъ, че вземете човѣшкото тѣло. И въ него има извѣстна енергия, но енергията може да бѫде специфична, както се взима въ физиката Каквото и да е тя, отъ нея всѣкога излизатъ извѣстни сили. На какво е проява самата енергия въ свѣта? Задъ енергията седи една разумна сила. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че между отношенията на енергията и масата, постоянно ставатъ промѣни. Тѣзи промѣни може да иматъ разни направления? Нѣкой пѫть движението на енергията може да спомага за вашето морално подигане, а нѣкой пѫть тази енергия спомага за вашето морално падане. Да допуснемъ, че вие сте енергиченъ, способенъ, уменъ и печелитѣ пари, паритѣ, това сѫ масата. Тазн маса като влѣзе вѫтрѣ въ вашата каса, започва да ви изкушава, почвате да се удоволствувате по разни начини. Единъ день масата се намалява, т. е. паритѣ изчезватъ и остава само енергията вѫтрѣ въ вашия умъ. Сега, въ физическия свѣтъ, всички физици казватъ, че човѣкъ трѣбва да има достатъчно маса, въ която енергията може да се прояви, т. е. постоянно трѣбва да има гориво за живота си. Туй е само физическия свѣтъ. Защо се мѣнятъ състоянията въ човѣка? Всѣка една промѣна, каквато и да е, която става въ васъ, означава че извѣстни разумни сѫщества сѫ влѣзли въ васъ да работятъ, взели сѫ участие въ живота ви — нищо повече! Вземете единъ простъ фактъ. Вие седите самъ въ стаята си, имате каса, имате си и пари въ нея. Отворите я, гледате си паритѣ, самъ сте, спокоенъ сте. Вадите си паритѣ, броите ги, радвате имъ се, послѣ пакъ ги затворите. Единъ день дойде нѣкой вашъ приятель и ви завари тъкмо въ момента, когато вашата каса е отворена. Вие отъ благородство не можете да затворите касата си, излизате навънъ, но у васъ се зароди едно малко безпокойствие. Защо? — Възможно е той да бръкне въ касата, да вземе нѣщо отъ нея. Вашиятъ приятель си замине, веднага прѣброявате паритѣ си и казвате: а точно сѫ. Честенъ човѣкъ е, значи, не е взелъ нищо. Сега у васъ се поражда едно довѣрие къмъ него. Този вашъ приятель дойди втори, трети пѫть и т. н. Питамъ: може ли да провѣрите, слѣдъ колко пѫти ако дойде той, ще изчезне туй безпокойствие, туй недовѣрие къмъ него? Ако има законъ, ще може ли точно да изчислите това? Има законъ, чрѣзъ който ще може да се опрѣдѣли. Вземете който и да е градинарь, той може да ви опрѣдѣли точно, слѣдъ колко години една ябълка ще достигне върха на своето развитие, т. е. крайния прѣдѣлъ на развитието си. Така сѫщо може да се опрѣдѣли, слѣдъ колко години единъ човѣкъ може да достигне върха на своето развитие, билъ той младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома. По сѫщия законъ ние можемъ да опрѣдѣлимъ математически, слѣдь колко години човѣкъ ще достигне прѣдѣла на своето растене, т. е. ще спре неговиятъ растежъ. Тогава питамъ: слѣдъ колко години може да дойде прѣдѣла на вашето съмнѣние и невѣрие? Вѣрата и съмнѣнието сѫщо иматъ свой прѣдѣлъ. И най-голѣмата вѣра да имате у нѣкого, достатъчно е само единъ пѫть да задигне паритѣ отъ касата ви, за да се разколебае веднага вашата вѣра. Слѣдователно вашата вѣра не е стабилна. Казвате: нашата вѣра трѣбва да е постоянна. Питамъ: ако вашата вѣра се разколебава, това вѣра ли е, стабилна ли е тя? Не само спрѣмо хората, но вашата вѣра се разколебава и спрѣмо Бога. Вие имате вѣра въ Бога, докато всичко ви върви добрѣ. Казвате: Богъ е добъръ, справедливъ. Но, дойдатъ нѣкои малки изпитания, казвате: а бе, джанъмъ, тази работа не върви. Значи и у Бога имашъ съмнѣние. Е, ако критикувашъ Бога въ себе си, съ каква мѣрка може да Го критикувашъ? Коя е тази абсолютна мѣрка? Ако ти имашъ съмнѣние въ Бога, туй съмнѣние трѣбва да го измѣрвашъ съ нѣкаква величина. Ние казваме: този човѣкъ е честенъ, а онзи не е честенъ. И единиятъ, и другиятъ трѣбва да мѣримъ съ извѣстна мѣрка. Тия нѣща сѫ относителни. Не, единъ ученъ човѣкъ, или единъ християнинъ трѣбва да различава своитѣ състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Физическитѣ състояния се нарушаватъ отъ физически прѣдмети. Запримѣръ, вие имате едно прѣкрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: а, азъ съмъ достатъчно спокоенъ човѣкъ, азъ не се тревожа. Не се тревожите. понеже имате ниви, говеда. Но единъ день, нѣкой изпразни касата ви, и туй състояние се измѣня. Значи, туй състояние е фи зическо. Взети сѫ паритѣ ви, измѣня се състоянието, изгубвате спокойствието си, Туй спокойствие се дължи само на паритѣ, на нивитѣ, на кѫщитѣ. Има и другъ видъ състояние. Вие се мислите за благороденъ човѣкъ, човѣкъ отъ знатно произхождение, но бѣденъ сте, нѣмате нито петь пари въ джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но, нѣкой казалъ обидна дума за васъ, и веднага се измѣня вашето състояние. Значи, въ този случай вие усѣщате, като че нѣкой е взелъ нѣщо отъ вашата честь. Азъ наричамъ туй измѣнение въ състоянието — душевно състояние. Обиднитѣ думи измѣнятъ вашето състояние. Да допуснемъ сега, че имате известно умствено състояние. Запримѣръ, имате нѣкаква самоувѣреность въ извѣстни научни теории, които вие сте създали, но единъ день намѣрите, че има грѣшка въ всичкитѣ ви теории и изчисления, и въ вашия умъ стане едно измѣнение. Туй, което вие сте твърдѣли, туй, което едно врѣме съставлявало за васъ удоволствие, днесъ въ него намирате една погрѣшка, и веднага се започва една умствена пертурбация. Въ свѣта има и други състояния, за които сега нѣма да се спирамъ да ви говоря. Значи, всички състояния у васъ иматъ свои специаленъ обектъ, който вие може да измѣните. А ние сега туряме всички тия състояния подъ еднакъвъ знаменатель. Не е така. Слѣдователно. онзи. който иска да работи съзнателно, трѣбва да надрасне тѣзи три вида състояния. Отъ това че загубилъ паритѣ си, че му казали обидна дума, и че прѣтърпѣлъ умствена загуба, да се не измѣня, да знае, че това е въ реда на нѣщата. Тия три състояния сѫ горящата свѣщь. Сега нѣкой може да пита: не може ли безъ свѣщь въ кѫщи? — Може, какъ не! Мога да впрегна моя мозъкъ, да ми свети, докато мисля, а като прѣстана да мисля, да настане тъмнина. Значи: мисля ли — свети мозъкътъ ми: прѣстана ли да мисля — тъмнина настава, почивамъ си. Да допуснемъ, че нѣкой ви вземе свѣщьта. Казвате: какво право има да ми взима свѣщьта? — Е, взелъ я, той има право. Тази свѣщь всѣки има право да я вземе, и да измѣни вашето състояние. Но кой е онзи, който може да вземе свѣщьта, която нося въ моя мозъкъ? Тази свѣщь не може да се краде. По нѣкой пѫть, нѣкой се опитватъ да взематъ тази свѣщь, но не могътъ — въ рѣдки случаи само успѣватъ. И ако живѣемъ добрѣ, разумно въ живота си, никой не ще може да ни вземе тази свѣщь. Нѣкои говорятъ за добрия животъ. Добриятъ животъ започва само тогава, когато почнемъ да си служимъ не съ външни свѣщи, но съ свѣщьта на нашия умъ. Когато той свети, ние сме въ безопасность. Сега, ние можемъ да завъртимъ ключовете на нашитѣ мозъци, и ще настане тъмнина. А като отвъртимъ ключоветѣ на нашитѣ мозъци, ще настане свѣтлина. Колко души сте тука? — 200 души. Всѣки единъ мозъкъ може да даде енергия най малко отъ 1000 свѣщи.?(айде, нека да е по-малко — 150 свѣщи. Знаете ли какво нѣщо е енергиятз на 150 свѣщи? Двѣста души по 150 свѣщи прави 30,000 свѣщи. Азъ свеждамъ това къмъ развиване на човѣшката воля. Ние допущаме, че има нѣща невъзможни. Щомъ кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно отъ правилата на Божествения свѣтъ: всичко въ свѣта е разумно, всичко въ свѣта е възможно! Ще кажете: всичко е възможно. Може да се родятъ редъ критики. Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: азъ искамъ да стана богатъ. — То не влиза въ тази формула. Ама азъ искамъ да стана ученъ човѣкъ. — То не влиза въ тази формула. Ще ви превѣда единъ анекдотъ, единъ реаленъ примеръ за нашитѣ смѣшни схващания. Това бѣше по освобождението. Единъ българинъ ходилъ въ Америка, тамъ живѣлъ около 10 — 15 години и се връща въ България, въ врѣмето на князъ Батемберга. Дошелъ той съ специаленъ тренъ въ България, и князъ Батембергъ го приелъ съ специални почѣсти, казва му: на каква длъжность искашъ да те назнача? Князътъ билъ разположенъ къмъ него, зеръ ученъ българинъ билъ, затова искалъ да му даде едно почетно мѣсто, и мислилъ, че той ще поиска да го назначи пръвъ министъръ въ България. „Искамъ казва той“, да бѫда директоръ на нѣкоя гимназия“. — Е, ще отидете при министра на просвѣщението, това е негова длъжность. Като казваме, че всичко е възможно, то значи че сѫ възможни само тия нѣща, които влизатъ въ тази формула. Щомъ кажа, че искамъ да стана директоръ, тогава ще отида при министра на просвѣщението. Чудна работа! Онѣзи богатитѣ хора не работятъ съ тази формула. Ученитѣ хора сѫщо не работятъ съ тази формула. Казвате: невъзможно е. Какъ да е невъзможно? Ще турите въ ума си формулата: всичко е възможно! Казвате: Ама въ този животъ не. Оставете това ограничение „въ този животъ“! Това не е философия, това не влиза въ тази формула. И знаете ли кѫдѣ е заблуждението на мнозина хора? Ние говоримъ често за нѣщата, че едни сѫ нагорѣ, други надолу. Ние говоримъ за Бога. Но кѫдѣ е Господь? — Нагорѣ, хубаво, ти увѣренъ ли си, че Господъ е тамъ горѣ? Хората все отъ тамъ Го викатъ, и Го нѣма. Ученитѣ хора казватъ, че туй, което денемъ виждашъ нагорѣ, вечерно врѣме е надолу. Тогава, ако се молишъ денемъ, Господъ е нагорѣ: ако се молишъ вечерно врѣме, Господъ е надолу. Кѫдѣ е Той? Туй е споредъ науката, това не сѫ мои разсѫждения. И ние, като се въртимъ споредъ земята, тази земя нѣкой пѫть е надолу, нѣкой пѫть — нагорѣ. Казвамъ, надолу и нагорѣ нѣма. Въ дадения моментъ, когато ние разсѫждаваме върху думитѣ надолу и нагорѣ, ние сме центъръ, и всѣки човѣкъ разсѫждава, изхождайки отъ себе си. Ти говоришъ за Бога, но ти си ценгъръ и разглеждашъ нѣщата по отношение къмъ себе си. Нѣкой казва: азъ говоря за Господа. Не, ти мислишъ за Бога, но ти си центъръ, за себе си разсѫждавашъ. И, споредъ твоята интелигентность, такъвъ е твоятъ Господъ. Господъ у философа е по-ученъ, а у простия човѣкъ е по-простъ. Това е много естествено. Вземете единъ отличенъ художникъ и единъ простъ художникъ. Първиятъ ще нарисува единъ хубавъ образъ, а вториятъ — единъ по-простъ образъ — всѣки споредъ своята дарба. Нѣкой казва: азъ ще изразя на платното си една идея, Тази идея ще бѫде точно като тебе. Ти не можешъ да нарисувашъ една идея по-висока отъ себе си. Слѣдователно, това е по отношение положението нагорѣ или надолу, на дѣсно или на лѣво. Да допуснемъ, че имате около 100 кубове, които се движатъ. Трѣбва да знаете, на дѣсно ли се мѣстятъ, или на лѣво. Тѣ се движатъ по единъ математически законъ. Трѣбва да знаете въ дадения моментъ, въ каква посока се движатъ. На лѣво, това е вашето сърце, на дѣсно — това е вашиятъ умъ: налѣво — това е вашиятъ духъ, на дѣсно — това е вашата душа. Значи, въ свѣта има разни движения. Този законъ не е абсолютенъ. Та, горѣ и долу, това сѫ само думи съ обикновенъ смисълъ. И всѣки единъ отъ васъ, когато разсѫждава, трѣбва да знае отъ кѫдѣ иде неговата мисъль. Нѣкой казва: азъ видѣхъ нѣщо. Какво си видѣлъ? — Свѣтлина видѣхъ. Е, хубаво. Разправяше ми единъ нашъ починалъ братъ, който ходѣше изъ България, за нашитѣ ясновидци. Редъ богомолци, ясновидци отивали за Света Гора, и изъ пѫтя въ парахода, имало голѣмо освѣщение, та станало нѣщо, и тѣ веднага казали: елате да видите едно чудо, отъ небето светна нѣщо! И като отиватъ да видятъ, какво виждатъ? — Че туй чудо, тази свѣтлина е чудо на парахода. Отъ Бога е това чудо мислятъ си и почватъ да тълкуватъ, че нѣщо е свѣтнало по особена благодать, а се указва, че лампитѣ на парахода светнали. Не, реалнитѣ нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ строго опрѣдѣлени, тѣ си иматъ специални качества, и тѣзи качества всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае. Нѣкои хора казватъ, че духовниятъ животъ и духовнитѣ явления сѫ специфични, и въ тѣхъ нѣма абсолютно никаква промѣна. Тѣ сѫ еднакви въ всичкиѣ врѣмена. Запримѣръ, нѣкои говорятъ за Божествена свѣтлина. Най-реалното нѣщо е вѫтре въ вашия животъ. Ето въ какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и повѣрите. Нѣкой пѫть у човѣка се намира една много мъжделива свѣтлинка, която никога не се мѣни. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. Въ човѣка има голѣми свѣтлини, много хиляди лампи свѣтвать и изгасватъ, но съ тѣхъ ставатъ промѣни, а тази малката свѣтлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане и при ставанѣ, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щасливи, но когато се намирате въ най-голѣмото отчаяние, изоставени отъ всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звѣзди, и мѣсечина. Тогава, далечъ нѣкѫдѣ въ вашето съзнание се появява тази свѣтлинка, блѣщука на вашия хоризонтъ, показва пѫтя, къмъ който трѣбва да се стремите. Тамъ е Богъ! И тогава, ако виждате тази малка свѣтлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите въ тази посока, вие се намирате съ гърба си къмъ свѣтлината, т. е. сьзнанието ви е обърнато къмъ свѣта. Слѣдователно, ще се обърнете точно въ посоката на вашето съзнание. Нѣкои отъ васъ искатъ да видятъ нѣкой ангелъ, но трѣбва да знаятъ, че тази малка свѣтлинка струва повече, отколкото да видятъ единъ ангелъ. Единъ ангелъ може да стои при васъ единъ день, той е единъ пратеникъ - дойде да ви посети и си отива, но тази малката свѣтлинка, това е специфичното, Божественото, което бди надъ васъ всѣки моментъ. Това е тази мъжделивата свѣтлинка. Азъ я считамъ най-приятната свѣтлинка. Когато вие видите тази свѣтлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бѫдете. Единственото нѣщо въ свѣта, което може да ви причини тази радость, това е малката свѣтлинка. И азъ казвамъ: най-доволнитѣ, най щасливитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, които виждатъ най-малкитѣ, микроскопическитѣ нъща, и отъ тѣхъ сѫ доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази свѣтлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито невѣрие, нито адъ, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална свѣтлинка, която дава животъ. Туй е дѣйствителното реалното, положителното, и всѣки единъ отъ васъ може да види тази свѣтлинка въ себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всѣки има тази малка свѣтлинка. Нѣкой пѫть казвате: загасна моята свѣтлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати съ гърба си къмъ нея. Тя седи въ далечината на вашия животъ, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделѣе. Тя е отлична свѣтлинка. Ето сега гдѣ е опасностьта въ разискването на тѣзи лекции. Като ви разправямъ за тази свѣтлинка, вие по нѣкой пѫть се намирате въ положението на онзи турчинъ, който казвалъ, че знае български езикъ. Той билъ бей. Отива единъ день на гости у единъ български чорбаджия. Казва му: „Слушайте, да внимавате, да не говорите нѣщо обидно заради мене, азъ зная български езикъ ще ви разбера, затова на български ще ми говорите“. Той си запалилъ чубука, пуши си спокойно. По едно врѣме искрица отъ чубука хвръква и запалва чалмата му. Дохожда домакинята, казва му на българси: „Агачо, чалмата гори“. Не разбира той, продължава да си пуши. Пакъ му казва тя: „Агачо, чалмата гори“. А, знамъ, знамъ. Пакъ не разбралъ. Най-послѣ на турски му казва: „Агачо, чалмата гори!“ — Е, тъй кажи, да те разбера. Всѣно нѣщо трѣбва да се разбира, а щомъ се разбира, то може и да се приложи. Туй приложение не го опрѣдѣляйте съ думитѣ: трѣбва да бѫдемъ добри! Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть. Не се стремете да бѫдете добри защото, онзи, който се стреми да бѫде добъръ, това показва, че той е лошъ. Въ насъ трѣбва да има желанието да изпълнимъ волята Божия. Закони има въ свѣта, които трѣбва да изпълнимъ, Въ неизпълнението волята Божия се раждатъ тия нещастия. „Азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ“. Че и най-добриятъ човѣкъ може да върши най-глупави работи. Нима единъ добъръ човѣкъ не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лошъ. Туй е невнимание, незнание. Споредъ туй учение, въ единъ моментъ можешъ да бѫдешъ добърь. Но вие се спирате, казвате. то не може изведнъжъ, то е невъзможно. Не, може. Невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни, а възможните нѣща сѫ невъзможни. Бѣдниятъ може да влѣзе въ небето, а богатиятъ — никога. Богатството може да ви подигне, може да ви направи единъ знатенъ царь, но то може да ви лиши отъ царството Божие. Възможнопьта на земята е невъзможность на небето. Бѣдниять човѣкъ. които всѣки може да го подритва, има възможность да влѣзе въ небето. Азъ, казва, зная това. Онзи, който мисли, че знае, той е най-голѣмия невѣжа, а онзи който мисли че не знае тои е най-учениятъ човѣкъ. Но сега, знаете ли какво ще се яви у васъ? Друга една слабость ще се яви, азъ зная този дяволъ. Вие сега ще кажете азъ не зная нищо. Не е така. Ще кажешъ, че не знаешъ нищо, за да почнешъ да мислишъ, че знаешъ нѣщо. Защото, този, койго знае и този, който не знае, въ действителния животъ ще видятъ, колко знаятъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да опрѣдѣли своитѣ възможности. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие казвате, че знаете, че имате вѣра, че Господъ отговорилъ на вашата молитва и т. н. Убеждавате, доказвате: азъ еди-кога се молихъ, зная, че Господъ ми отговори. Другъ пѫть се молихъ за една своя сѫсѣдка и тя оздравѣ. Господъ ми отговори. Азъ ще ви покажа, колко вѣра имате. Заболи ви нѣкой пѫть петата, колѣното, ревматизъмъ имате, казвате: не знамъ, какво ми стана на крака, не мога да ходя. Е, казвамъ, помолете се! — Молихъ се, но не минава. Казвашъ си: едно врѣме Господъ ми отговаряше, сега не ми отговаря. Знаете ли на какво мяза вашиятъ животъ? Трѣбва да бѫдемъ изкрени! Единъ старецъ върви изъ планината, не гледа прѣдъ себе си. Както върви — хопъ въ единъ трапъ! Догнѣвѣло го, какъ той да падне! Излиза вънъ отъ трапа и си казва: ехъ, едно врѣме като бѣхъ младъ, какъ го прѣсочихъ! Прѣскача още веднажъ и хопъ — пакъ въ трапа. Седи, мисли, и го чува нѣкой и си казва: едно врѣме, като бѣхъ младъ, какъ прѣскачахъ, но сега, като остарѣхъ, не мога. Послѣ, като вижда, че нѣма никой около него, казва си: и едно врѣме, и сега все така бѣше. Положителнитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ като задачи въ живота на ученика. Онзи, който сериозно се занима не трѣбва да бѫде критикъ, но трѣбва да бѫде толкова чистосърдеченъ, че да признава нѣщата прѣдъ себе си, и като ги признае, трѣбва да каже: мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: е, въ този животъ не мога да се поправя, но въ бѫдащия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпеливъ, казвашъ, азъ сѫмъ нетърпеливъ, отъ майка си наслѣдихъ този нравъ, не мога да се поправя. Ти можешъ още тази вечерь да поправишъ поведението си всичко можешъ да поправишъ. И при самовъзпитанието си, постѫпвайте по слѣдния начинъ: всѣка вечеръ, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, казвайте всичко е възможно! „Всичко е възможно“, подразбирамъ като живѣемъ въ Божествения свѣть, като спазваме онѣзи велики Божествени закони, за насъ нѣма да има невъзможни нѣща. Нарушимъ ли единъ Божественъ законъ, всичката възможность става невъзможность. И тогава, колкото и да е силенъ единъ човѣкъ, той се лишава отъ възможностьта да успева. И като казвамъ, че всичко е възможно, въ какво отношение е възможно? — По закона на Божествената Любовъ, по закона на Божествената Мѫдрость, по закона на Божествената Истина всичко е възможно. Отъ тѣзи лекции, които ви давамъ, знаете ли нѣкой пѫть въ какво положение може да се намѣрите? — Въ едно отношение вие може да се насърчите, а въ друго отношение да се обезсърчите. Всѣкога вие може да попаднете въ плюсъ безконечность, и въ минусъ безконечность. Това сѫ двѣ величини, двѣ възможности. Плюсътъ, това сѫ всички възможности въ свѣта, минусътъ, това сѫ всички невъзможности. Сега, идеята, която е заложена въ менъ е слѣдующата: ние казваме, че всичко е възможно, нали така? По какво се отличаватъ възможноститѣ въ свѣта? Всѣкога, когато вие се доближавате до едно сѫщество, което знае повече отъ васъ, чувствувате, че сте нищо, но то е привидно. Въ васъ се заражда врѣменно само едно такова състояние. Ще направя друго едно сравнение. Ако имате една свѣщь, която ви свети добрѣ радвате й се, но я приближавате при друга една свѣщъ, която има силата на 150 — 200 свѣщи: вашата свѣщь, по отношение на втората, едва ще мѫжделѣе, значи свѣтлината й се намалява. Ако пъкъ се приближавате съ вашата свѣщь при едно сѫщество, което има свѣщь по-слаба отъ вашата, вие се чувствувате надъ него. Слѣдователно, когато се движите въ духовния свѣтъ, нѣкой пѫть вие се чувствувате, че знаете много, значи имате работа съ по-нисши сѫщества, а нѣкой пѫть мислитѣ, че нищо не знаете — имате работа съ по-висши сѫщества Нима онзи студентъ, който е постѫпиль въ нѣкой университетъ да слѣдва математика, не вижда, че професорътъ му знае много? Той, като ученикъ е билъ много добъръ, но като излѣзе онзи професоръ прѣдъ него, като заработи съ онази висша материя, той вижда, разбира, че професорътъ му борави съ много точни, научни работи. Ученикътъ казва: колко има да уча азъ! Та, когато по нѣкой пѫть въ вашия умъ влѣзе мисълтьга „азъ нищо не зная“, то е добъръ признакъ. Значи, доближавате се до онова великото, което знае. Въ васъ тогава именно има условия да учите. А когато мислите, че знаете, държите обратния пѫть. Азъ забѣлѣзвамъ, понѣкога нѣкои казватъ: ние вече свършихме! Не, свършватъ само умрѣлитѣ. Туй го помнете! Само умрѣлитѣ свършватъ, а живитѣ — никога. Живитѣ започватъ, а умрѣлитѣ свършватъ. Азъ свършихъ — минусъ. Започвамъ — плюсъ. Сега, тия мисли ще държите въ ума си. По нѣкой пѫть имаме една слабость, имаме извѣстна стратегия, не искаме да угодимъ на Бога, но искаме единъ другь да си угаждаме. Тамъ седи всичката погрѣшка. Когато глупавиятъ угажда на глупавия, какво става? — Нищо не става. Когато угаждашъ на най-умния, на най-добрия въ свѣта, животътъ има смисъль. Туй не трѣбва да ни доведе въ друга крайность. Всѣка една постѫпка, която извършвате въ свѣта, трѣбва да е строго опрѣдѣлена въ вашето съзнание: трѣбва да имате една строго опрѣдѣлена мѣрка, да знаете защо вършите това или онова. И нѣма нищо по-хубаво отъ това, да имате едно вѫтрѣшно удовлетворение въ свѣта, и всѣки да е доволенъ отъ постѫпкитѣ си. Когато обсѫжда туй хубавото, красивото, да знае, че е правъ, да знае, че е постѫпилъ тъй, както трѣбва. Нищо повече! Тема за слѣдния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 17-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 13. II. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най щастливиятъ денъ Миръ Мирътъ носи Божията радость. Размишление. За тема ще имате: „Най-щастливиятъ день въ годината“. Упражнение: Дѣсната рѫка настрана. Движение на китката нагорѣ и надолу, отначало по-бавно, съ постепенно усилване и пакъ отслабване. Дѣсната рѫка се прибира свободно. Сѫщото се прави съ лѣвата рѫка. Послѣ и съ двѣтѣ рѫцѣ едноврѣменно. Почивка. Двѣтѣ рѫцѣ успоредно напрѣдъ. Постепенно разтваряне рѫцѣтѣ на страна, съ движение на киткитѣ — трептение. Прибиране рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ съ трептение. Това упражнение се прави нѣколко пѫти. Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ. Бавно издигане на рѫцѣтѣ отстрана на главата и до надъ главата и бавно снемане пакъ напрѣдъ (седемъ пѫти). Единъ пѫть обратно движение: рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ издигагъ се надъ главата и се спущатъ покрай странитѣ на главата напрѣдъ. Пакъ първото движение четири пѫти. Рѫцѣтѣ спиратъ успоредно напрѣдъ, движение на киткитѣ съ трептение, при постепенно усилване и отслабване. Рѫцѣтѣ настрана и долу прибрани. Като си движите рѫцѣтѣ, какво усѣщате? Имате ли усѣщане на допиране нѣкакво пихтиеобразно вещество? — Да. Илюзия ли е това, или дѣйствителность? Щомъ движите много бързо рѫцѣтѣ си, усѣщате като че се допира нѣщо. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усѣщане? Когато нѣкой отъ васъ е неразположенъ духомъ, нѣка направи това упражнение. По такъвъ начинъ всѣки, отъ васъ може да трансформира своето състояние. Още първия день щомъ ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви укаже. То е единъ цѣрь за всички ви. Нѣкой пѫть може да не успѣете напълно, но все таки 85% ще имате резултатъ Неразположенъ сте, подвижете си рѫцѣтѣ, съ това упражнение ще се привлече магнетическа сила, и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието. Въ природата има единъ законъ, споредъ който може да се опрѣдѣля възрастьта на дърветата. Запримѣръ, у малкитѣ дръвчета клонищата сѫ винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарѣва, толкова клонищата започватъ да се прѣвиватъ къмъ земята. Този законъ за растенията, е сѫщъ, както и у човъка. Човѣкъ като мине извѣстна възрасть, нѣкой пѫть започза несъзнателно да се пригърбва. Това е идеята. Това пригърбване произтича отъ измѣнение на теченията, които дѣйствуватъ въ неговия организмъ. Това учение, което придобиваме, ако не го приложимъ, ние ще мязаме на онзи търновски адвокатъ, когото хващатъ разбойници между Търново и Севлиево и намиратъ въ джобоветѣ му два револвера запазени. Питатъ го: защо ти сѫ тия револвери? — За зоръ заманъ. Ами отъ този зоръ заманъ по-голѣмъ има ли? Тѣ го набили добрѣ и му казали: като не знаешъ да носишъ револверъ, защо го носишъ? Той си ка залъ: втори пѫть вече безъ револверъ ще ходя. Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо, и въ тритѣ свѣта: и въ материялния, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ, всѣкога хората търсятъ най-лесния методъ за прилагане. Запримѣръ, българинътъ, щомъ го заболи глава, ще вика врачка дс махне съ рѫка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо, у всичкитѣ хора има стремежъ къмъ лесното. Тѣ не обичатъ мѫчнитѣ работи. Щомъ се яви една малка мѫчнотия, една мисъль, която не може да разрѣшимъ, или едно тягостно чувство или дѣйствие, винаги се намираме въ едно противорѣчие съ окрѫжающитѣ, и съ себе си. Въ единъ свѣтъ като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашитѣ тѣла сѫ устроени, ние не можемъ да очакваме животътъ ни да бѫде лесенъ. Този животъ който сега имаме, е единъ отъ най-мѫчнитѣ. Всички трѣбва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мѫчния животъ, не отвънъ, а отвѫтрѣ. Че е тъй, може да се увѣрите отъ това, че вие не може да намѣрите двама души, които да мислятъ еднакво и да си хармониратъ. Нѣкой може да си поклати главата, че е съгласенъ, но той не е съгласенъ. Нѣма да намѣрите двама души съгласни. Ако намѣрите двама души, които сѫ сѫгласни въ своитѣ мисли, то ако имъ дадете да изпѣятъ тона „до“, ще го взематъ тъй чисто, че гласоветѣ имъ ще се сливатъ. Ако двама души мислятъ еднакво, чувствуватъ еднакво, дѣйствуватъ еднакво, тѣ ще взематъ тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливатъ. Ние казваме, че човѣкъ е троякъ, т. е. има умъ. сърце и воля. Този законъ може да приложимъ и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърдцето и волята въ нѣкой човѣкъ, то вземели той този тонъ, пакъ трѣбва да стане сѫщото сливане между сърцето, ума и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умътъ образува, трѣбва да е тъй напълнена отъ сърцето, че нито една капка да се не излива, нито пъкъ да остане празно мѣсто — идеално да бѫде запълнена формата. Това значи съгласие. Щомъ остане празнина въ формата на ума, всѣкога се ражда извѣстенъ дисонансъ въ живота, т. е. нѣкой казва: не съмъ разположень, не мога да обичамъ, нѣщо ме стѣга, коравосърдеченъ съмъ. Това стѣгане се дължи на това обстоятелство, че формитѣ на ума не сѫ така идеално запълнени. Защо не сѫ идеално запълнени? Всѣки, който не знае какъ да запълни формата на ума си, той е духовенъ мързеливецъ. Духовниятъ мързелъ е единъ отъ голѣмитѣ врагове. Духовнитѣ хора сѫ много мързеливи. За тѣхъ трѣбва голѣмъ остенъ. Отъ невидимия свѣтъ има изпратени духове, които стѣгатъ мързеливитѣ, впрѣгатъ ги на работа. Имашъ да давашъ полица отъ 10 - 20,000 лева. Казвашъ: азъ мисля да я платя ли, или да нея плащамъ. Какъ, нищо нѣма да мислишъ, остенъ има! Седне нѣкой, пише трактатъ. Професоръ е, стегнали сѫ го студентитѣ — срамъ го е отъ тѣхъ, заставенъ е да пише. Послѣ, обществото какво ще каже, срамъ го е и отъ него. Съврѣменитѣ хора, и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи, никой не е свободенъ, всѣки е заставенъ съ остенъ да работи. Не само те каратъ да мислишъ, но те каратъ и да чувствувашъ. Така трѣбва да разрѣшавате въпроса. Вие казвате: азъ съмъ свободенъ, азъ чувствувамъ така и така, имамъ такава мисълъ. Не е така, не сте свободни. Често вие се поставяте въ положениего на единъ критикъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на двата бивола, които влѣзли въ локвата, Единия отъ тѣхъ имапъ каль на гърба си 1/2 с. м., а другиятъ единъ сантиметръ. Първиятъ казва на втория: много си се окалялъ, много дебела каль имашъ. А, неговата е по-малко! И двамата сѫ въ локвата! И малката каль, и голѣмата каль, въ дадения случай произвождатъ еднакви резултати. Когато дойдемъ до личния животъ, до идейния животъ въ насъ, всѣки ученикъ трѣбва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърцитѣ сѫ казвали: „познай себе си!“ Що значи да познава човѣкъ себе си? Да познава това сѫщинското, което е въ него. Не онова, което хората ми слятъ заради него, не това, което той мисли въ нѣкои щасливи моменти за себе си, но да познава онова неизмѣнното въ себе си, при всички случаи на живота си. Да кажемь, има щасливи дни, когато човѣкъ е 100% добъръ. Има и такива дни въ живота, когато той е 100% лошъ. Питамъ тогава: какво е спечелилъ човѣкъ? Като раздѣлите 100 на 100, какво ще получите? — Единица. Какво показва тази единица? Сто, дѣлено на сто, показва погрѣшки отъ втора категория. Единицата показва, че той не се е държалъ съ първата категория на Божествения животъ. Отъ едно до десетъ — това е първата категория на живота — чистиятъ Божествениятъ животъ. Десетьтѣ съставлява единица за по-голѣма мѣрка. Отъ едно до десетъ е животътъ на Бога. Отъ 10 до 100 — животътъ на ангелитѣ, животътъ отъ втората категория. Защото 100 тѣ е единица за хилядитѣ. Отъ 100 до 1000 е животътъ на хората, животътъ отъ третата категория. Слѣдователно човѣкътъ не може да живѣе като ангелъ. Защо? Защото той не разбра смисълътъ на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или подцѣнява, или надцѣнява своитѣ качества и способносги. Човѣкъ въ всѣки сучай трѣбва да се познава. Сега, забѣлѣзали ли сте, какъ нѣкой човѣкъ най-първо ви се вижда много добъръ. Казвате: азъ виждамъ въ лицето на този господинъ единъ много интелигентенъ, много добъръ човѣкъ — човѣкъ съ отличенъ характеръ. Не се мине и една година, вие казвате: азъ съмъ се излъгалъ, той не билъ толкова добъръ. Сега виждамъ, че този човѣкъ билъ лошъ Питамъ ви сега: тази промѣна въ първия и въ втория случай вѣрна ли е? Не, не е вѣрна. Азъ мога да направя всѣки отъ васъ да бѫде добъръ прѣзъ цѣлия си животъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви направя една хубава кѫща, съ хубава градина, да имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познаватъ всичкитѣ ваши навици, та да задоволяватъ всичкитѣ ви нужди. Послѣ, да имате файтонъ, автомобилъ, и каквото пожелаете, всѣко най-малко ваше желание да се задоволява. Въ този случай, по-добъръ човѣкъ отъ васъ нѣма да има. Идеаленъ човѣкъ ще бѫдете. Ще ви туря тогава седемъ. Но, азъ мога да направя всѣки едного отъ васъ и най-лошъ човѣкъ. Може да ви пратя въ ада и слѣдъ една година ще станете рогатъ дяволъ. Какъ? — Ще звпочна да ви отнемамъ единъ по единъ слугитѣ — най-първо единия слуга, послѣ втория, че третия, слѣдъ туй файтона, автомобила, градината, кѫщата докато най-послѣ ви оставя гладенъ, голъ и босъ, безъ дрехи, безъ шапка, окѫсанъ... Добъръ ли ще бѫдешъ? Това сѫ нѣща, които ставатъ постоянно въ живота. Туй е което Богъ върши съ насъ. Външниятъ свѣтъ не прави това съчетание. Нѣкой ще каже, че туй е съчетанче на нашата дихарма, или нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човѣка щасливъ, добъръ: съчетанието на кармата прави човѣка нещастенъ, лошъ. Кармата всѣкога подразбира лошъ животъ. Кармата е законътъ за причина и послѣдствие. Ние казваме: това е сѫдба! Туй, което хората наричатъ щасливъ животъ, то е дихарма. Всѣки единъ отъ васъ може да бѫде щасливъ. Кога? — Когаго е свързанъ съ Бога. Тогава човѣкъ ще има правилни отношения и въ всѣко едно направление ще се развива правилно. Щомъ неговитѣ отношения съ този първиченъ принципъ на единицата се развагятъ, веднага животътъ му започва да се разрушава. Вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Сега, да обясня идеята си. Да кажемъ, че имате тукъ правата линия АВ: А ______________ B. Тя прѣдставлява единъ пѫть. Отъ едната, и отъ другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти въ живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Прѣдставете си, че най-напрѣдъ вие изминавате този пѫть съ бързината на свѣтлината, послѣ изминавате сѫщия пѫть съ единъ локомотивъ и третиятъ пѫть изминавате сѫщага линия съ биволска кола. Каква ще бѫде разликата, когато прѣминете съ бързината на свѣтлината, съ бързината на локомотива и съ бързината на биволската кола? Съ какво ще се различава това минаване? Съ свѣтлината вие ще прѣминете бързо и ще имате по-малко знания. Съ локомогива ще имате повече знания, а съ биволската кола ще добиете най-много знания. Добрѣ другъ случай: Прѣдставете си, че вие се движите съ бързината на свѣтлината, но сте слѣпъ. Питамъ: като сте минали отъ едната точка до другата, какво сте придобили? — Нищо. Да допуснемъ, че пѫтувате съ тренъ. Пакъ сте слѣпъ Какво сте придобили? — Нищо. Пѫтувате съ биволската кола и пакъ сте слѣпъ. Какво сте придобили? — Нищо Нѣкой казва зная това. Питамъ: ти когато минаваше съ бързината на свѣтлината, твоитѣ очи отворени ли бѣха? Казва. прѣзъ това врѣме азъ спахъ, ама и дълго врѣме не спахъ. Казвамъ за да се прѣмине тази линия съ бързината на свѣтлината, нужни сѫ всиччо осемь минути. Слѣдователно, ти прѣзъ това врѣме си спалъ, слѣпъ си билъ въ твоето съзнание. Допуснете, че този пѫть го прѣминавате съ тренъ. Колко ще ви вземе? Ще вземе 250 години. Биволската кола пъкъ ще ви огнеме нѣколко хиляди години, за да прѣпѫтувате съ нея сѫщия пѫть. Тъй че, зависи дали съзнанието на човѣка е будно, когато тои минава отъ едната точка до другага. При това, тази линия е раздѣлена на сектори. Първото правило: всѣки трѣбва да се спре и да опрѣдѣли съ какво пѫтува: съ бързината на свѣтлината ли, съ бързината на трена ли, или съ бързината на биволска кола. Сега, нѣкои отъ васъ, като имате страдания, искате да пѫтувате съ бързината на свѣтлината. Когато имате щастливи дни, искате да пѫтувате съ нѣкоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания въ природата, но тя всѣкога се коригира. Ако въ единъ моментъ вашето щастие е кратковрѣменно, а нещастието дълговрѣмен но, слѣдующиятъ моментъ законътъ ще бѫде обратенъ: щастието ви ще бѫде дълговрѣменно, а нещастието кратковрѣменно. Нѣма никакво изключение въ този законъ. Нѣкои казватъ: азъ не съмъ видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не почива на никаква философия. Приятнитѣ и неприятнитѣ случаи въ живота сѫ еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било въ спящо състояние. Нѣкой пѫть може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието — спящо. Нѣкой може да каже тъй: азъ не съмъ ималъ въ живота си щастие. Възможно е. Нѣкой може да каже: азъ въ живота си не съмъ виждалъ нещастие. Възможно е. Това сѫ само отношения, но това не сѫ чисто философски разсѫждения. Това не почива на Божестйената Мѫдрость. Въ природата всѣкога има равновѣсие. Сега, мнозина искатъ само щастливи дни. Не, това е невъзможно. Въ живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. Зададохъ ви темата: кой е най-щастливиятъ денъ въ годината? Най-щастливиятъ день е Х, а най-нещастниятъ день е У. Най-нещастниятъ день и най-щастливиятъ день свързватъ верижката на живота. Най-щасливата халка и най-нещастната влизатъ една въ друга и образуватъ едно цѣло колело. Слѣдователно, най-щасливиятъ день и най-нещастниятъ день винаги се допиратъ. При това, трѣбва да знаете, че като намѣрите най-щасливия день въ годината, до него седи най-нещастниятъ. Тия щасливи и нещастни дни сѫ относителни. Ако вашето съзнание е будно, въ най-щасливия день на годината ще намѣрите най добритѣ условия, които сѫ заложени отъ минали ваши сѫществувания и сега се реализиратъ. Въ най-нещастния день тия разумни сѫщества сѫ заложили най лошитѣ условия на миналитѣ ваши сѫществувания. Едните ще изправяте, другитѣ ще използувате. Умниятъ човѣкъ, като има най-щасливия день въ годината, отъ щастливия день ще поправи погрѣшкитѣ на нещастния. Туй, което спечели въ щастливия день, съ него ще плати дълговетѣ на нещастния день. Който не е уменъ, като дойде щастливиятъ день той, ще каже: намѣрихь една тайна, забогатѣхъ. Ще започне да яде и пие. Той нѣма да плати дълговетѣ си, а ще затъне още повече. Тогава вториятъ пѫть неговиятъ нещастенъ день ще се увеличи. Въ това отношене, всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣкои вѣрватъ, че въ живота има късметъ, има щастие. Да има щастие, но щастието се обуславя отъ миналото на човѣка. Само единъ уменъ човѣкъ може да бѫде щасливъ: глупавиятъ — никога. Когато хората станатъ умни, ще бѫдатъ щасливи. Щастието е качество на ангелитѣ. Когато нѣкой каже: азъ не съмъ отъ щасливитѣ — сѫщеврѣменно се опрѣдѣля и неговата интелигентность. Щомъ той е недоволенъ отъ живота си, въ невидимия свѣть знаятъ, че той не е много уменъ човѣкъ. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добъръ край води“, за този човѣкъ иматъ добро мнѣние, той е отъ умнитѣ. Сега, запримѣръ, вие казвате: въ този животъ нѣма да го бѫде, ама въ слѣдующия животъ ще тръгне. На какво отгорѣ градите това? Нали всѣко знание трѣбва да почива на нѣщо? Ами отъ гдѣ знаете, че слѣдующиятъ животъ ще бѫдете щасливъ? Нѣкой казва: азъ сега не можахъ да завърша, но оставамъ за слѣдующия животъ. На какво се базиратова твое прѣдположение? Вие трѣбва да знаете, че ако въ единъ животъ вие сте умрѣли щасливъ, погребали сѫ ви съ голѣмо великолепие, имало 5 — 6 диши свещеници, владика, подирѣ ви много войници, много свѣтъ, държали сѫ надгробни рѣчи за вашитѣ добродѣтели и т. н. Всичко това ви е много радвало. Втори пѫть, обаче, като умрете, ще имате едно отъ най-нещастнитѣ погребения. И обратното е вѣрно. Ако вие сте умрѣли въ единъ животъ като послѣденъ бѣднякъ, вториятъ пѫть ще имате едно отъ най-великолепнитѣ погребения. За сега хората не сѫ дошли да търсять безсмъртенъ животъ, но мислятъ, слѣдъ като умратъ, какъ ще ги погребатъ. Гледашъ нѣкой, свършилъ университетъ съ два диплома, казва: ще се мре, но какъ ли ще ме погребатъ? И владиката проповѣдва безсмъртие на другитѣ, но мисли какъ ще го погребатъ. И между васъ, ученицитѣ, слушамъ да казвате: какъ ли ще ни погребатъ? Какъ ще ви погребатъ! Едно отъ двѣтѣ: или съ почести, или въ мизерия. Това сѫ двѣтѣ крайни халки. Между тѣхъ има други второстепенни верижки, второстепенни погребения. Никога не оставяйте сегашния животъ, за да го реализирате въ бѫдаще. То е крива философия. Ние маже да насърчимъ извѣстенъ човѣкъ, който умира, че въ слѣдующия животъ като дойде, ще има по-добъръ животъ. Туй е за насърчение. Но когато азъ говоря на себе си, никога неказвамъ „втори пѫть“, но казвамъ „сега“. За менъ бѫдещето не сѫществува. За грѣшника, който умира, на когото грѣховетѣ не сѫ простени, има бѫдеще, но за праведния има само настояще — нищо повече! Онзи, който казва: „за въ бѫдеще ще възкръсна, на него Господъ не е простилъ грѣховетѣ. Хората на Любовьта, обаче, може да говорятъ само за сегашното, за Божетвеното. Сега, нѣма да изпадате въ другата крайноть. Това сѫ само философски разсѫждения, когато дойдете до онова Божественото въ себе си ще се поставите въ положение да гледате на нѣщата отъ чисто Божествено гледище. Тъй трѣбва да разисквате. Онѣзи отъ васъ, които искате да мислите правилно, подъ думата „сега“, ще разбирате условията, които животътъ днесъ, въ тозъ моментъ ви прѣдлага — използувайте ги за ваше добро! Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость! * 16-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III ГОДИНА), 6.II.1924 год. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии. Миръ! Мирътъ носи Божията радостъ! Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „най-малката добродѣтель“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „произхода на усмивката“. Тема за слѣдующия пѫть: разлика между духъ и материя. Това е една философска тема. Тукъ имате точката А. Да кажемъ, че линията А - А1 е 5 см. дълга. Тази линия реална ли е? Свойството на живитѣ линии въ свѣта е, че тѣ се мѣнятъ постояно. Да допуснемъ че бихъ ви далъ такъвъ единъ ребусъ, какъвто имате на чъртежа. Какъ бихте изтъл кували този ребусъ? Той не е скроенъ току тъй. Туй е, което сѫществува и въ природата. Това е езикътъ на природата, Тия линии не сѫ измислени, те сѫществуватъ. Цѣлото човѣш ко тѣло е направено все отъ такива линии. Запримѣръ, точка D прѣдставлява вашия носъ горѣ, N - е окото ви. Тия малкитѣ линии - A, A1, A2,A3 — това сѫ вашитѣ вѣжди. Послѣ, имате единъ триѫгълникъ С, обърнатъ надолу. Сега, въ природата това сѫ приливи и отливи, и трѣбва да знаете, че когато имате прѣдъ себе си една реалность, за да се убедите, че реалностьта е дѣйствителна, тя трѣбва да даде едно отражение. Всѣка реалность, която не дава отражение, не е дѣйствителна. Слѣдователно, вториятъ триѫгълникъ С е едно отражение на първия — D. Правитѣ линии сѫщо иматъ отражение. Това е законъ на противоположноститѣ. Този законъ е необходимъ за разбиране на сегашния ви животъ, а не на бѫдещия. И цѣлата съврѣменна философия, и всички философски системи на миналото сѫ образувани все отъ тия знаци (фиг.1). Запримѣръ, говори се за абсолютното. Какво подразбирате подъ думата, абсолютно? Никой не може да опрѣдѣли какво значи абсолютно. Казватъ: Богъ е безконеченъ. Може ли да бѫде така? Кой е безконеченъ? Значи, идеята е безкоиечна, Може ли нѣщо, което има начало, да бѫде безконечно? И безконечното може ли да има начало? Може, т. е. начало само по отношение на нашето сѫществувание. Като говоримъ, че вселената е безконечна, подразбираме себе си. Азъ приемамъ едно начало за мене. Когато говоря, че вселената е безконечна, подразбирамъ, че за моето съзнание, за мене, това е начало А. Всѣко начало се подразбира по отношение на васъ. Които отъ васъ говорятъ за начало, подразбиратъ себе си, проявленията на извѣстенъ животъ въ даденъ моментъ извънъ врѣмето и пространсгвото. Да допуснемъ, азъ ви давамъ слѣдното изяснение: вие се движите съ бързината на свѣтлината, съ 300,000 клм. въ секунда. Прѣдставете си, че азъ ви казвамъ: вие, които се движите така бързо, съ тази бързина ще се намѣрите на другата страна на земното кълбо. Тамъ ще намѣрите и мене. Ще кажете: не си правете този трудъ. Може ли да има зарадъ. мене трудъ? Ако вие сте на другата страна на земята, а азъ се движа съ бързината на свѣтлината, колко врѣме ще ми вземе да ви намѣря на това мѣсто, кѫдѣто сте. — Не повече отъ около отъ секундата Значи, 1/20 отъ секундата ще иждивя, за да ви намѣря. Вие казвате: не си правете трудъ. Никакъвъ трудъ. Моето идвание е извънъ врѣмето и пространството. Не, освѣнъ че нѣма да си направя трудъ, но за менъ ще бѫде една приятность да се подвижа къмъ васъ. Нѣкой казва: много дълъгъ пѫть сте минали. Сега, да кажемъ, че ти си извървѣлъ 50 километра заради мене, да ме видишъ, и въ твоя умъ седи една грандиозна идея, че си направилъ много нѣщо. Хубаво, но, ако нѣкой иде отъ слънцето да те види и заради тебе е изминалъ 300,000 клм. въ секундата, какво е отношението между тебе и този послѣдниятъ? Ако сравнявамъ отношението между изминалия пѫть отъ тебе и отъ другото лице, което иде отъ слънцето, какво показва това? Туй е резултатъ на любовьта единъ къмъ другъ. Съзнанието В е извървѣло 300,000 клм. пѫть въ секундата, за да изрази своята любовь къмъ васъ Питамъ: кое отъ тия сѫщества има по-голѣма любовь? Което е извървѣло 50 клм. или което е извървѣло 300,000 клм.? Послѣ, на съзнанието А, което е изминало 50 клм. пѫть му трѣбватъ 10 часа врѣме, а на съзнанието В е нужно само една секнуда. Какъ ще примирите едното и другото положение? Едното сѫщество е извървѣло 50 клм. за 10 часа, а другото сѫщество е извървѣло 300,000 клм. за една секунда. При това, съзнанието А казва: азъ имамъ повече любовь. Азъ извървѣхъ 50 клм. пѫть, цѣлъ день изгубихъ. Съзнанието В казва: не, азъ имамъ повече любовь, понеже по-дълъгъ пѫть изминахъ. Да, но то е изгубило отъ врѣмето си само една секунда. Сега, кое отъ тия сѫщества обича повече? Дѣ е мѣрката за любовьта? Философски ще разсѫждавате. Трѣбва да намѣрите онѣзи елементи, за да не изпаднете на една отрицателна почва. Сега, азъ ще обърна тия величини. Да кажемъ, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300,000 лева, кое ви дава повече? Щомъ е за пари, разрѣшението е лесно. Второто съзнание В ви е услужило повече, разбира се. Добрѣ, да направимъ тия величини разнородни. Съзнанието В ви дава 300,000 лева, а съзнанието А ви дава 50 житни зрънца подаръкъ. Питамъ: коя величина е по-голѣма въ този случай? — 50-тѣ житни зрънца. Слѣдователно, когато вие прѣвръщате силитѣ, които сѫществуватъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какви сѫ тия сили. Тия сили иматъ ли движение, живи ли сѫ, иматъ ли съзнание въ себе си? Вие ученицитѣ на тая школа, трѣбва да правите разлика въ вашитѣ мисли, въ вашитѣ философски схващания, да знаете къмъ коя категория спадатъ. Вие може да правите различни опити, да познаете, дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината й. Тя трѣбва да се движи бързо. Ако искамъ да отида на слънцето, азъ бихъ прѣдпочелъ бързината на съзнанието В. Обаче, ако искамъ да се заселя на земята и да се развивамъ при нейнитѣ условия, ще прѣдпочета бързината на съзнанието А, или туй А, което ми дава 50 житни зрънца. Въ този случай, между А и В има извѣстно съотношение. Тия величини вие може да ги прѣвърнете. Прѣдставете си, че А прѣдставлява почвата, а В прѣдставлява условията, или силитѣ, които работятъ за развиването на ония сѣмена, които сѫ вложени въ почвата. Тогава, като разсѫждаваме философски, различие между А иВ има само по отношение на тѣхнитѣ служби въ свѣта. Да допуснемъ, че едно живо тѣло се движи отъ точка А къмъ насъ, които сме въ точка В. То изминава правата линия АА2 . Колкото тази права се удължава къмъ В, толкова живото тѣло се прибдижава къмъ насъ; колкото тази права се скѫсява къмъ А, толкова живото тѣло се отдалечава отъ насъ. Слѣдователно, когато правитѣ линии се удължаватъ, живитѣ прѣдмети се приближаватъ къмъ насъ, когато правитѣ линии се скѫсяватъ, живитѣ прѣдмети се отдалечаватъ отъ насъ. Разбира се, този законъ има и изключения. Когато човѣшкиятъ носъ се разширява, животътъ се увеличава. Когато човѣшкйятъ носъ се стѣснява, животътъ се намалява. Туй намаление не става изведнъжъ. Тия линии изведнъжъ не се намаляватъ, а постепенно. Туй тѣло, което се отдалечава, се движи въ извѣстна посока. Туй е вѣрно и въ спектроскопа, съ който ученитѣ хора си служатъ. Когато едно тѣло се отдалечава отъ насъ, линиитѣ, които образуватъ правитѣ ѫгли се стѣсняватъ. Когато едно тѣло се приближава къмъ насъ, тия ѫгли се увеличаватъ. И затова, всички хора твърдятъ, че извѣстно небесно тѣло се приближава къмъ земята, а друго се отдалечава, по отношение на нашия животъ. Слѣдователно, когато окрѫжающата срѣда, (ние разбираме живата срѣда) или душитѣ които ви заобикалятъ, сѫ въ хармония, тѣхното съзнание е будно, всички сѫ въ добро настроение къмъ васъ, и линиитѣ ви се увеличаватъ. Щомъ погледнатъ на хората въ едно общество, по тия линии се познава, какво е това общество. Тия линии сѫ езикъ. Като срещнемъ единъ човѣкъ, по тия линии ние познаваме, дали съзнанието на този човѣкъ се приближава, или отдалечава отъ нѣкое дадено лице. Подъ думата „отдалечаване“, ние подразбираме всички ония условия, които носятъ въ себе си сила за развиване на този човѣкъ. По сѫщото ние сѫдимъ, дали Богъ се приближава къмъ насъ, или се отдалечава. Сега, когато азъ говоря, че Богъ се приближава или отдалечава, азъ употрѣбявамъ този езикъ, както когато астрономитѣ казватъ, че слънцето изгрѣва или залѣзва: въ сѫщность слънцето никога не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само по отношение на насъ. Сѫщиятъ законъ е и тукъ. Ако тия прави линии се скясяватъ, ние се отдалечаваме отъ Бога: ако тия линии се удължаватъ, това не става изведнъжъ, а върви по единъ математически законъ, и тогава ние сѫдимъ за правилния развой, има извѣстна пропорция, значи ние се приближаваме къмъ Бога. Щомъ се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е законъ на човѣшкото съзнанне. Често вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е добъръ. Азъ ще ви попитамъ: по какво познавате вие добритѣ хора? Вие казвате, че еди кой си човѣкъ е добъръ. Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Фактически, кое е, което ви дава право да кажете, че този човѣкъ е добъръ, а другъ е лошъ? Кои сѫ качествата, които въ даденъ моментъ отличаватъ единъ човѣкъ отъ другъ? Ние ги изчисляваме матемагически. Въ добритѣ хора тия линии винаги сѫ широки, дълги, а у лошитѣ хора тия линии сѫ кѫси, неравни Затова казваме: добритѣ хора се приближаватъ къмѣ Бога, а лошитѣ хора се отдалечаватъ отъ Бога. Това е мѣрката, съ която мѣримъ нѣщата. Вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е лошъ, но това е само относително. Окултната наука казва тъй: Този човѣкъ се приближава къмъ Бога по своитѣ стремежи, значи въ стремежитѣ на своето съзнание той се приближава къмъ Бога. Тукъ не става въпросъ за зло. Злото е само единъ резултатъ. Кога се ражда злото? Ти вземи паритѣ на богатия, той отпослѣ се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждатъ само при неблагоприятни условия. А тия богатитѣ хора, които обичатъ да крадатъ, тѣ не съзнаватъ, че сѫ богати. Тѣ винаги мислятъ, че сѫ бѣдни хора. Единъ английски милионеръ въ врѣмето на ко ронацията на английския кралъ Едуардъ се връщалъ отъ Африка. Той ималъ 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавилъ въ морето, като мислилъ, че тия пари нѣма да му стигнатъ да прѣкара останалата часть отъ живота си. Значи въ съзнанието си този човѣкъ минавалъ за бѣднякъ. Той казвалъ: „При тази скѫпотия на живота, тѣзи пари нѣма да ми стигнатъ даже за единъ день“. Слѣдователно, богати хора сѫ само ония, които оцѣняватъ условията, при които живѣятъ. Богатството седи въ съзнанието. Нѣкой казва, че той може да има 100 милиона лева, да разбогатѣе. Това още нищо не значи. Човѣкъ може да е милиардеръ, и пакъ да е бѣднякъ, а може да нѣма нито петь пари въ джоба си, и пакъ да е най-богатиятъ. Може въ джоба си да не носимъ нищо, но въ банката на живота да имаме много нѣщо. Ние не знаемъ още, кои хора сѫ богати. Сега, когато правимъ сравнение, може да се употрѣби една аналогия. Думата „богатство“ ние я изключваме. Тя е за обикновения езикъ. Въ окултизма тази дума се изключва. Другъ е езикътъ тамъ. Ние не казваме: този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това сѫ само отношения. Това сѫ сѣнки на живота. Ние казваме: човѣкъ, у когото съзнанието се разширява въ пълнота и свѣтлина е богатъ. Когато въ едно съзнание се намалява свѣтлината, става здрачъ; когато слънцето на нѣкой човѣкъ залѣзе, разбираме, че този човѣкъ е бѣденъ, Бѣдность подразбира условия. Много хора, които казватъ, че сѫ бѣдни, не сѫ бѣдни. Това е само една илюзия на тѣхния умъ. И много хора, които казватъ, че сѫ богати, не сѫ богати. Законътъ е обратенъ. Богатъ е само онзи човѣкъ, който въ даденъ моментъ може да използува разумно богатството, което има. Сега, да допуснемъ, че вие имате 50 милиона лева. Или да кажемъ, че съзнанието А има 50 милиона лева. Имате 5 дъщери и 5 сина. На всѣки единъ отъ вашитѣ синове и дъщери се падатъ по 5 милиона лева наслѣдство. Слѣдъ като имъ дадете това наслѣдство, питамъ: какво печелятъ тѣ, и какво печелитѣ вие? Да дойдемъ до реалнитѣ нѣща. Ако единъ баща остави 5 милиона лева наслѣдство на своя синъ, какво печели той, и какво синътъ му? Съ този законъ азъ обяснявамъ, защо нѣкой пѫть идватъ страданията въ свѣта. Думитѣ „страдание“ и „радость“ въ дадения случай иматъ сѫщото отношение. Въ нѣкои случаи е необходимо бащата да остави 5 милиона лева на сина си, а въ другъ случай нѣма нужда да оставя нито петь пари. Защо? Изчислете, 5 милиона лева злато въ тяжесть колко килограма правятъ. Мисля, че около двѣ хиляди лева правятъ 200 наполеона, а единъ наполеонъ тежи 5 грама Тъй щото, единъ килограмъ злато колко лева сѫ? ( — Единъ милионъ злато тежи 1500 кгр.) Сега, прѣдставете си, че вашиятъ синъ трѣбва да прѣмине океана съ една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможность да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите и съ тѣхъ заедно да прѣмине океана? Слѣдователно когато сѫществата тръгватъ отъ небето за земята, нито 5 пари не имъ даватъ отгорѣ. Тѣ тръгватъ така голи, като туристи. На вашия синъ въ дадения случай най-доброто наслѣдство ще бѫде, ако му дадете само 50 житни зърна. Той като влѣзе въ тази лодка съ тѣзи зърна и прѣмине на другия брѣгъ, ще посади зърната тамъ. Нѣкой казва: трѣбва да осигуря сина си. Казвамъ: вашиягъ синъ ще мине прѣзъ морето, какъ ще го осигурите? Ама азъ искамъ да му оставя 5 милиона лева. Нищо не му оставяйте, дайте му само 50 житни зърна. И Господъ нѣкой пѫть ви дава само 50 такива зърна и ви казва: „Ще ги сѣете“. И всички мислите, че Господъ ви е направилъ щастливи. Но вие още не разбирате, дали Господъ ви е направилъ щастливи. Сега, нѣкои отъ васъ астрологически минавате прѣзъ море. Вие мислите, че имате нужда отъ голѣмо богатство. Ами че вие не разбирате законитѣ! Азъ виждамъ, мнозина отъ васъ искатъ съ малка лодка да минатъ прѣзъ това бурно море. Трѣбватъ ви само 50 зърна въ това море, защото всичкитѣ ви страда ния произтичатъ отъ голѣмото богатство. Тъй че ние сега сме въ морето. Тия страдания показватъ, че материята прѣзъ която минава човѣшкото съзнание е жидка, течна. И въ тази жидка материя ставатъ грамадни пертурбации. Въ тази материя ние сме на повърхностьта на живота, и вслѣдствие на това ние се намираме въ бури, въ помрачения, въ мѫчнотии. Нѣкой казва: азъ се забьркахъ. За довечера нѣмаме хлѣбъ, ще умремъ гладни. Но може ли човѣкь да не яде 24 ч. нищо и да умре? Казвамъ: не, 24 часа, 5 — 4 дни, пъкъ и повече да не яде човѣкъ, не умира. Тъй е наредено, че човѣкъ отъ гладъ не умира. Никой до сега не е умрѣлъ гладенъ. Никой не е умрьлъ отъ гладъ. Отъ прѣсищане много хора сѫ умрѣли. Сега всички хора умиратъ все отъ прѣсищане. Въ окултната история нѣма случай нѣкои да е умрѣлъ отъ гладъ, но отъ прѣсищане сѫ умрѣли много хора. Сегашнитѣ сиромаси, които умиратъ отъ гладъ и тѣ сѫ прѣситени — разбирамъ прѣсищане на съзнанието. Съврѣменнитѣ хора азъ наричамъ хора задънени. Казватъ: прѣплели му се червата. Значи, този човѣкъ като се наялъ хубаво, умрѣлъ. Е, отъ гладъ ли умира той? Не, отъ пресищане. Той е ялъ повече, отколкото стомахътъ му може да смѣли и червата му не могли да изхвърлятъ излишъцитѣ. Казвате: бѣдниятъ човѣкъ! Не, не, вие трѣбва да го очистите. И Писанието казва: „покайте се, очищение ви трѣбва!“ - Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ и на човѣшката воля има много излишни работи. Всички тия излишъци трѣбва да се изхвърлятъ, за да може новата храна, която възприемаме, да ни ползува. И тъй, законътъ е вѣренъ. Когато очитѣ въ своята орбита се намаляватъ, човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Вие, понеже разсѫждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита. Не, азъ не говоря за тази малка линия, която изразява външната орбита на окото. Тя, прѣди всичко, е проекция тукъ на земята на онази линия въ пространството, която има дължина съ милиони километри. Всѣка една отъ тия линии тукъ служатъ като мащабъ, като мѣрка, съ която мѣрятъ другитѣ линии, другитѣ ѫгли. Колко елемента сѫ нужни, за да измѣримъ колко сѫ дълги странитѣ на единъ ѫгълъ? (Три). Значи въ дадения случай трѣбва да имате единъ ѫгѫлъ. Да допуснемъ, че имате ѫгълъ АВС (фиг. 2). Да допуснемъ послѣ, че АВ е 200 милиона километра, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 см. Какво отношение има третата линия АС къмъ другитѣ двѣ линии, които сѫ по 200 милиона клм. дълги? Въ дадения случай, тия 200 милиона клм. трѣбва да се превърнатъ три пѫти, за да намѣрите тѣхната стойностъ. Защо трѣбва да направите на тия три линии три прѣвръщения? — Понеже едното изображение, което имате е въ менталното поле, трѣбва да го снемете въ астралното. Това изображение отъ астралния свѣтъ трѣбва да го снемете на физическия свѣтъ и едва тогава да си съставите една ясна прѣдстава, какво означава този символъ. Двѣтѣ страни АВ и ВС показватъ, че даденъ прѣдметъ се приближава къмъ реалностьта на нѣщата, а линията АС, която прѣдставлява физическия свѣтъ, показва, че физическиятъ свѣтъ е далечъ отъ реалностьта на нѣщата. Значи, 200 милиона километра е по-близо до реалностьта, отколкото 10 см. Слѣдователно, единъ човѣкъ, който е потъналъ въ материята се намира на линията АС, той е далечъ отъ Бога, И каквито усилия и да прави, той не може да се приближи. Вземете най-способното, най-гениялното дѣте и го оставете само въ природата. Какво ще направи? То само нѣма условия, нѣма срѣда и затова, каквито усилия и да направи, нѣма да се развие. Но, ако турите това дѣте при извѣстна благоприятна срѣда, двѣтѣ страни на този триѫгълникъ АВ и ВС показватъ, именно, условията, при които това дѣте може да се развие. Ако това дѣте има условия. то ще се развие. Вие трѣбва да вземете тия линии по отношение на вашето съзнание. Азъ ще ви дамъ слѣдующия мащабъ. Запримѣръ, трѣбви да простите нѣкому, който ви е обидилъ кръвно. Да оставимъ причинитѣ, поради които ви е обидилъ. Фактъ е, че има известна обида. Може да не си е одържалъ думата, или може да ви е изгорилъ кѫщата. Вие може да опитате, дълга ли е или кѫса правата линия на вашето милосърдие. Ако вие не можете да извините този човѣкъ въ себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате — нищо повече! Каквото и да философствувате: ама нѣма условия, туй онуй... Не, не, азъ зная, че вие се отдалечавате отъ Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалечавате отъ Бога. Нѣкой казва: азъ не съмъ готовъ, не мога да му простя, Другъ казва: азъ ще му простя. Защо вториятъ прощава? — Защото той се приближава къмъ Бога. Слѣдователно, ние можемъ да употрѣбимъ доброто само когато се движимъ къмъ Бога. Щомъ се отдалечаваме отъ Бога, невъзможно ни е да направимъ добро. Тъй че, когато азъ казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, подразбирамъ. че въ дадения случай нашето съзнание се приближава къмъ Бога, Ще схващате въпроса философски. Споредъ окултната наука, правенето добро не прѣдставлява нищо, никакво врѣме не ви отнима, нищо нѣма да иждивите. Казвате: ще ми вземи всичкото врѣме, азъ имамъ дѣца, трѣбва да работя. Не, не, доброто нѣма да ви вземе даже една хилядна часть отъ секундата. Туй добро, което може да направишъ, е извънъ врѣмето и пространството. Ти ще имашъ врѣме да работишъ и за жена си, и за дѣцата си, и при това да правишъ добро, колкото искашъ. Казвате: азъ трѣбва да отдѣля врѣме. Не, Господъ не иска врѣме. Врѣмето е дадено за физическия свѣтъ. Врѣмето е само за хора, които трѣбва да се мѫчатъ. Врѣмего е за хората на мѫчението, а за хората на блаженството нѣма врѣме. Врѣмето е само да се съзнавашъ, когато се мѫчишъ. Запримѣръ, обичашъ нѣкого, нѣкой свой приятель и той ти обѣщава да дойде. Чакашъ го, казвашъ: много закъснѣ той. Струва ти се, че е минало много врѣме, като че една цѣла година се е минала. Пъкъ то, само двѣ минути сѫ се изминали. Извадишъ часовника, погледнешъ, пакъ го приберешъ и мислишъ, че много врѣме се е минало. Че коя е нормата на врѣмето? Нѣкога врѣмето ви се вижда много кѫсо. Казвате: тази година си отиде като единъ часъ. Значи, въ нашето съзнание има друга мѣрка, съ която ние мѣримъ реалнитѣ нѣща. Сегашното врѣме въ живота не е дѣйствителна мѣрка. То е относителна мѣрка, затова не се спъвайте съ нея. Казватъ някому: ти трѣбва да работишъ за Бога. Ама нѣмамъ врѣме. Ти се отдалечавашъ отъ Бога, нищо повече. Да служишъ на Бога, това нѣма да ти вземе никакво врѣме. Ами че какво ми струва да отправя ума си къмъ Бога? Мислите ли, че Господъ е отъ тия сѫщества, които сѫ не искрени? Нѣкои като отиватъ при Бога, турятъ си було. Други пъкъ си държатъ затулени очитѣ. Не, нѣма да затваряшъ нито очитѣ си, нито ушитѣ си. Нѣкои затварятъ носа, устата си и така отиватъ при Господа, и Господъ като ги види съ затворени уста, знае защо са ги затворили. Защо си затварятъ устата? Защото миришатъ. Такъвъ човѣкъ ще ти каже: извинете, малко съмъ неразположенъ, не мога да говоря. Пъкъ нѣкой си туря памукъ въ ушитѣ, не иска да те слуша. Има богати хора( които си турятъ памукъ въ ушитѣ, когато не искатъ да изпълнятъ волята Божия. Говори му нѣкой бѣденъ, а той казва: не ви разбрахъ, болятъ ме малко ушитѣ, не чувамъ. Елате другъ пѫть. Казвамъ: щомъ намѣришъ единъ човѣкъ съ запушени уши, той се отдалечава отъ Бога, не си губете врѣмето при него. Тия нѣща не сѫ външни, това е процесъ на съзнанието. Азъ ви говоря само за правата линия. Щомъ можете да простите, вашата права линия показва, че вие се приближавате къмъ Бога. Имате голѣма неприятностъ, не се обесърчавайте! Живѣйте съ иззѣстна надежда, вашата права ляния е дълга. Обезсърчишъ ли се, отдалечавашъ се отъ Бога. Ако нищо не може да те разколебае, ако нищо не може да разклати вашето убѣждение, вашата права линия е дълга. Нѣкой пѫть вие се съблазнявате, мислите, че вашата вѣра се намалява. — Вашата линия е кѫса. Ако нищо не може да ви отдалечи отъ убѣжденията ви, вашата линия е дълга. Когато човѣкъ се съблазнява, той се отдалечава. Е, какво ще ме съблазнятъ хората? Нѣкой казватъ: ама неговата жена ме съблазнява. Неговата жена! Тя ли тебъ съблазнява, или ти нея съблазнявашъ? Чудни сѫ хората! Колкото тя може да те съблазни, толкова и ти можешъ да я съблазнишъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Не е въпросьтъ въ съблазъньта. Това сѫ играчки, а окултниятъ езикъ изключва такива залъгалки. Въ дадения случай азъ казвамъ тъй: или се приближавашъ къмъ Бога, или се отдалечавашъ отъ Него — двѣ положения има. Азъ зная, ако се приближавамъ къмъ Бога, всичкитѣ ми отношения сѫ прави. Тѣ може да не сѫ идеални, но всѣко користолюбие е изключено. Може да правя погрѣшки, то е по отношение на свѣтлината, но щомъ съмъ въ тази посока, азъ ще ги изправя, въ края на краищата. Отдалечавамъ ли се отъ Бога, може да съмъ идеаленъ човѣкъ, слѣдъ врѣме ще почна да правя погрѣшки. Има хора, които сѫ грѣшници, обаче сѫ въ посока да се приближатъ къмъ Бога. Казвамъ: този човѣкъ слѣдъ една година ще те замине. Защо? Защото той се стреми съ голѣма бързина къмъ Бога и скоро ще измѣни живота си, а ти, понеже вървишъ въ обратна посока, слѣдъ една година ще се отдалечишъ отъ Бога. Слѣдователно. щомъ се приближаваме къмъ Бога, имаме условия, а щомъ се отдалечаваме отъ Бога, ние губимъ условията. И тъй, правата линия въ нашия животъ може да се удължи, може и да се скѫси. Математицитѣ казватъ: най-кѫсото растояние между двѣ точки е правата линия. Но най-кѫсото разстояние за едно прѣстѫпление се намира между двѣ точки, а най-дългото разстояние между двѣ точки е мѣстото на добродѣтельта. И когато казвате, че между двѣ точки може да прѣкарате една права линия, или че правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки, тъй е, но това е едно отношение. Най-кѫсото разстояние между двѣ точки сѫщеврѣменно е и другъ единъ символъ. То показва и най-голѣмата скорость. Тукъ имате линията n1____________________________n2. Когато кажемъ „най-кѫсото разстояние мѣжду двѣ точки“, това показва, че тия съзнания се движатъ едно къмъ друго съ голѣма бързина. Слѣдователно, разстоянието мѣжду тия двѣ съзнания показва бързината на движението имъ. Това разстояние може да се скѫсява. Но, ако при това движение се образува единъ врѣмененъ застой, тогава върху този застой се зараждатъ най-голѣмитѣ катастрофи. Запримѣръ, ако човѣкъ се движи съ голѣма бързина най-послѣ той ще дойде до земята и ще поиска да се осигури, да живѣе единъ щастливъ животъ. Тогава се създава най-голѣмата катастрофа. Каква е тази катастрофа? Той ще има този тежакъ испитъ на Йова, който, като забогате, синоветѣ и дъщеритѣ му поискаха да се осигурятъ и казаха: „Нашиятъ баща е много богатъ, нека умре! Тия камили, овци, всичкото това за насъ трѣбва, ние ще живѣемъ, както си искаме“. И Господъ каза на Йова, „Понеже ти имашъ такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпитъ, ще те науча другъ пѫть да раждашъ други синове, които да се приближатъ къмъ мене, а не да се отдалечаватъ“. И какво стана? Камилитѣ му, говедата, кѫщата, нивитѣ, всичкиятъ му имотъ се загуби. И, слѣдъ като Йовъ мина най-тежкото изпитание, разбра великия законъ на движението, въ него се зароди една нова идея, не само спрѣмо своето съзнание, но и спрѣмо това на своитѣ дѣца. Тогава тои направи едно ново обѣщание прѣдъ Бога. Слѣдъ това обѣщание всичко му се върна въ двоенъ размѣръ И други синове му се родиха. Кои синове се върнаха? Колко дъщери, и колко синове имаше Йовъ? Прочетете въ Писанието, колко синове, и колко дъщери ималъ Йовъ. Вие трѣбва да знаете, че Господъ е отъ онѣзи, които не извиняватъ погрѣшкитѣ, т. е. когато единъ човѣкъ не се движи къмъ Бога, Господъ не го извинява. Ето какво подразбира това: Богъ, на такъвъ човѣкъ не може да даде ония условия, които би далъ на човѣка, който се приближава къмъ него. Туй е всичкото, а не че у Бога нѣма желание да ти даде благоприятни условия. Ти който имашъ противоположенъ стремежъ, не отивашъ къмъ Бога, а се отдалечавашъ. Тогава, и 300,000,000 лв да ти дадатъ, съ какво ще прѣнесешътова богатство, какъ ще го използувашъ? Отъ васъ се изисква да имате опрѣдѣлени идеи въ сърцето, въ ума си, и да не сте колебливи. Вие мислите, че знаете много. Вие знаете много, но още не знаете, че хора, които се приближаватъ при Бога, линията имъ се удължава. Тия символи не ги знаете още. Това може да наблюдавате въ вашия животъ и да видите, че е така. Щомъ се приближавате къмъ Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате свѣтлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, които ставатъ около васъ. Щомъ се отдалечавате отъ Бога, нѣщата ставатъ смътни и нѣкой пѫть и себе си не разбирате даже. И тъй, азъ желая сега вашитѣ прави линии на съзнанието да се увеличатъ. За това увеличение на линиитѣ не се изисква никакво врѣме. То е само единъ вѫтрѣшенъ поривъ. Ще турите въ душата си онзи стремежъ — всѣкога да се приближавате къмъ Бога! Дръжте едно положение: като ученици, въ съзнанието си ще се движите къмъ Бога! Оставете вашитѣ форми за Христа, за свегиитѣ. Тѣ сѫ много хубави, но това сѫ само методи. Въ дадения случай ще имате само една свѣтла идея, че вие се движите къмъ Бога, въ когото седи всичкото благо на свѣта. Той е изразъ на всичкото съвършенство. Той е, който носи благата на всички сѫщества, отъ Него излиза този Духъ. И когато вие се движите къмъ Бога, ще бѫдете въ съгласие съ всички сѫщества, които отиватъ и се движатъ въ сѫщата посока. Какво може да ни прѣпятствува, когато всички се движимъ къмъ Бога? Въ моя джобъ нѣма нито петь пари, и въ вашия нѣма нито петь пари — нищо не мога да ви взема, и вие нищо не можете да ми вземете. Сега, всѣки единъ отъ васъ кѫдѣто ходи, ще носи съ себе си само 50 зърна, да сѣе.?Ако вие вземете само едно зърно повече, вашата лодка въ живота ще потъне. Ако вземете едно зърно повече, то значи: ако въ васъ се зароди най-малката мисъль за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този великъ законъ на малкитѣ и дългитѣ линии! Нѣкой пѫть казвате: Господъ съ насъ не се занимава. Това е една дяволска мисълъ. Това е мисъль вънъ отъ съзнанието ви. Кажете ли така, въ дадения случай вие сте изгубили нѣщо, вие се опетнявате, вие се опорочавате, Ако вие мислите по този начинъ, ще видите единъ день дрехитѣ си опетнени, всички нѣща около васъ почернѣли, а вие ще се прѣвивате, ще се прѣгъвате отъ мѫка за това нѣщо. Не, ще пазите въ ума си слѣдната свещена идея: Богъ съ никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бѫдете силни. Туй е гръбнакъ за всѣки единъ ученикъ. Сега, вие нѣма да мислите, добъръ ли съмъ азъ, или не. Тази мисъль е спънка. Ама азъ не съмъ добъръ! Ти може да не си добъръ, и може да се движишъ къмъ Бога, а може да си добъръ и да се отдалечавашъ отъ Бога. Движението е важно въ този случай. Приближавашъ ли се къмъ Бога, ти ще се усъвършенствувашъ. Слѣдователно, правата идея е тази: да се движимъ къмъ Бога, отъ когото можемъ да почерпимъ знание и Мѫдрость, може да почерпимъ и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие. Упражнение: Ще теглите рѫцѣтѣ си отъ гѫрдитѣ до подъ лъжичката и ще произнесете думата „сърце“. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано съ тѣхъ. Послѣ ще движите рѫцѣтѣ си нагорѣ къмъ главата, и ще произнесете думата „умъ“. Слѣдъ това ще разтворите рѫцѣтѣ си на страна: и ще произнесете думата „душа“. И най-послѣ ще приберете рѫцѣтѣ си прѣдъ челото и ще произнесете думата „духъ“. Значи, духътъ включва въ себе си всички движения. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 15-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 23. I. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приливи и отливи. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Прочетоха се нѣколко теми; върху; „Най-малката добродѣтель“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на усмивката“. За да намѣри човѣкъ най-малката добродѣтель, иска се много ситна мрѣжа, за да я хване отъ морето, нѣкои отъ васъ сѫ взели много едра мрѣжа. Сега, какво разбирате отъ тази картина? Вие я считате за едно украшение. Тѣзи двѣ успоредни линии показватъ теченията, които ставатъ въ астралния свѣтъ, или въ всички онѣзи вещества, които сѫ жидки — можемъ да го наречемъ „течението на жидкитѣ вещества“. Тѣзи двѣ прави линии АВ и СД сѫ граници на астралния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ тѣзи триѫгълници отгорѣ? Съ тѣхъ ние изразяваме духовния свѣтъ. Тѣзи граници АВ и СД прѣдставляватъ по-гѫста материя, въ която хората постоянно биятъ главитѣ си, чупять коститѣ си. Това сѫ нѣща, които не могатъ да се промѣнятъ. Нѣкой пѫть ученитѣ хора се заклещватъ, че нито назадъ, нито напрѣдъ. Триѫгълницитѣ пъкъ показватъ чисто Божествения свѣтъ. Въ тѣхъ енергиитѣ сѫ отъ другъ родъ. Защо линията mn е крива, защото не върви по правъ пѫть? Защо змията като върви прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другатѣ животни, по права линия? Кои сѫ причинитѣ? Вие, физиолозитѣ, нали се досѣщате кои сѫ причинитѣ. — Понеже крака и рѫцѣ нѣма. Всички онѣзи сѫщества, всички онѣзи сили, които сѫ безотговорни, които сѫ невмѣняеми въ свѣта, вървятъ все по тѣзи криви линии. И ще забѣлѣжите, че това е фактъ. Вземете единъ човѣкъ, който върви много спретнатъ, дайте му вино да пие и той ще започне да върви като нѣкоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия. Сега, да обяснимъ, какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си, въ геометрията, тя нѣма никакъвъ смисъль. Казватъ: крива линия. Но отъ окултно гледище, за да изпѫкне тази линия нагорѣ, има извѣстно влияние. Тукъ, между втория и третия триѫгълници, при буквата Р се намира единъ разуменъ центъръ, който е прѣдизвикалъ единъ приливъ на тѣзи разумни енергии. Значи, тукъ има извѣстна култура. На противоположната страна на всѣка една крлтура има извѣстенъ отливъ. Този отливъ се дължи на друго разумно влияние Р1 за отличие отъ Р. Слѣдователно, въ движението на тази крива линия mn, еднитѣ сѫ приливи, другитѣ — отливи. Тия нѣща постоянно ставатъ у самитѣ васъ. Забѣлѣжете, че тукъ има другъ единъ законъ. Сега, коя е дѣсната страна на тия криви линии? Да кажемъ, че сърцето и умътъ въ дадения моментъ представляватъ граници на духовния свѣтъ. Въ ума и сърцето текатъ два рода енергии. Когато въ ума има приливъ, въ сърцето има отливъ. Когато въ ума има отливъ, въ сьрцето има приливъ. Туй не е само едно твърдение, то е единъ фактъ. Този фактъ ние обуславяме психологически на слѣдующето наблюдение. Вземете момчетата и момичетата на възрасть отъ 10—14 години, щомъ почне да се развива тѣхното астрално тѣло, щомъ почнатъ да се развиватъ чувствата у тѣхъ, колкото и да сѫ паметливи, почватъ да ставатъ разсѣяни, става приливъ въ тѣхъ и паметьта имъ почва да се губи. Къмъ 21-та си година, паметьта имъ пакъ почва да се възстановява. Слѣдователно, когато енергиитѣ слизатъ въ сърцето, всѣкога въ ума се явява една разсѣяность, а когато става приливъ въ ума, всѣкога човѣкъ усѣща, че въ сърцето настава една студенина и той казва: изгубихъ онѣзи благородни хубави чувства въ сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечнитѣ енергии, които изразяватъ сѫщность на сърцето, и енергиитѣ, които минаватъ презъ сърцето сѫ двѣ различни нѣща. Когато нѣкой пѫть вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате извѣстенъ родъ енергии, които сѫ въ съгласие съ вашитѣ сърдечни енергии. Пияниятъ като се напие, или гладниятъ като се нахрани, изпитватъ едно приятно разположенне. Учениятъ човѣкъ, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение въ умствения свѣтъ горѣ. Промѣнитѣ на тия енергии не съставлява още сѫщественото въ живота. Тукъ се раждатъ всички противорѣчия. Нѣкой стане сутринь, въ ума си има отливъ, не може да мисли правилно, а въ сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи Щомъ влѣзешъ въ сърцето, тамъ трѣбва да работишъ, въ него има по-груба материя, Дразнишъ се нѣщо, но никаква философия нѣма въ това, не можешъ да си дадешъ отчетъ. Ако си майка ще намѣришъ нѣкого, върху когото да излѣешъ този гнѣвъ. Ще ти дойде на ума, че малкото, или голѣмото ти дѣте е счупило нѣкоя паница. Ще го набиешъ и ще му кажешъ: другъ пѫть да не чупишъ! Слѣдъ като го набиешъ пакъ ти е нѣщо мѫчно. Доиде ти на ума, че гащитѣ му скѫсани. Още единъ пѫть ще го набиешъ. Но и слѣдъ това пакъ не ти минава мѫката. Послѣ, дойде ти на ума, че мѫжътъ ти не е донесълъ хубаво месо и ще се скарашъ съ него. Това е една вѫтрѣшна енергия въ тебе, която се е събрала и трѣбва да я изразишъ. Защото ако не стане отливъ на астралнитѣ енергии, ако не имъ дадешъ възможностъ да изтекатъ тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миязми. Така ставатъ хората клюкари. Клюкаритѣ сѫ хора, въ които има блато съ миязми дѣто се събиратъ жаби. Тѣ обичатъ езерото и плашатъ жабитѣ. Такъвъ човѣкъ все мисли да изважда риби, това онова, все търси нѣщо, но тъй си отива животътъ. Тѣзи хора, у които сърцето се развива, азъ ги уподобявамъ на онзи циганинъ, на когото дали едно гърне съ млѣко да го продава. Тои го туря на главата си, тръгва и си мисли: ще продамъ туй млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца, Каго продамъ яйцата, ще си купя една гѫска, която ще ми даде патенца. И тѣхъ ще продамъ. Отъ паритѣ ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продамъ агнетата и ще си купя една крава. И тъй забогатѣлъ въ мечтитѣ си, че рѣшилъ да се ожени. Ама каква ще избере? — Ще се прѣдстави на царската дъщеря, тя ще се съгласи и послѣ ще си иматъ едно хубаво дѣтенце. Като си помислилъ за дѣтенцето, подскочилъ отъ радость, млѣкото съ гърнето паднало на земята и се разлѣло. Сега, има много учени благородни хора, които мязатъ на този циганинъ. Нѣкой отъ тия учени казва: Туй ще чета, онуи ще чета, ще проучвамъ Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Учениятъ казва: това ново ще изобретя, онова ще изобретя. Подскача и изгубва мисъльта си. Не трѣбва да си правите илюзии. Тѣзи граници които сѫществуватъ, това азъ ги наричамъ, граници на два свѣта. Дѣйствителниятъ, реалниятъ Божи свѣтъ, туй сѫ все разумни сѫщества. Всичкитѣ ваши постѫпки, всичкитѣ ваши мисли, всичкитѣ ваши желания нѣма да останатъ безъ послѣдствие. Да не мислить, че може да бѫдете по-умни отъ тѣхъ. Дотолкова, доколкото вашитѣ мисли, вашитѣ интереси сѫ въ съгласие съ тия разумни сѫщества, дотолкова тѣ ще ви съдѣйствуватъ, но въ монента, въ който се отклоните, ще ви турятъ прѣпятствие. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Поканили едного на гости, и този, който го поканилъ, му показва една ябълка и веднага я скрива. Слѣдъ туй му показва друга една ябълка, донесълъ я до устата му, той я близналъ и веднага пакъ я скрива. Най-послѣ му донесълъ единъ много хубавъ бонбонъ, така направенъ, че отвънъ биль сладъкъ, а отвѫтрѢ — горчивъ. Близналъ го и си казалъ: А, хубавъ е! Но като го сдъвкалъ, изплюлъ го. Слѣдъ това му донесли ядене, хубаво сготвено, отъ хубаво месо, но като го изялъ, повърналъ — отъ развалено месо било сготвено. И слѣдъ това, като му донасяли нѣщо, питалъ: отъ кое е това? Отъ туй, което се вижда, или отъ туй, което се само близва, или отъ туй, което се вкусва и изплюва, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? И азъ ви питамъ: отъ кое е вашето знание? Отъ туй което се вижда само, или отъ туй което се близва, или отъ туй което се вкусва и повръща, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? Това не е знание. Това сѫ само опити, за да добиемъ онази истинска наука, И при сегашнитѣ условия, нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И въ туй и вие, и всичкитѣ хора сѫ специалисти. Ако нѣкой човѣкъ каже, че е щастливъ, този човѣкъ принадлежи на другъ свѣтъ. И азъ ви казвамъ: човѣкъ, който живѣе въ материялния свѣтъ, абсолютно не може да бѫде щастливъ. Който мисли, че е щастливъ, той се самозаблуждава. Ще ви дадатъ сладкия бонбонъ, но ще го изплюете. Ще ви дадатъ хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава, нѣкой ще каже: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е извънъ тази материя, извънъ този свѣтъ, въ който живѣемъ. Всѣки отъ васъ научно ще изучава зокона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣкой има едно неразположение. Ще хване това неразположение. Защо си неразположенъ? — Тежко ми е. Е какъ, вчера бѣше готовъ за Христа всичко да направишъ? Казваше: азъ туй ще направя, онуй ще направя, а днесъ си се сгушилъ! Какъ тъй, отъ вчера до днесъ си другъ вече? — Ама такова е обществото! Не, ти ще намѣришъ сѫщинската причина. Ама Господъ тъй наредилъ. Какъ намѣри ти, че Господъ е наредилъ така? — Ама Господъ на едни е опрѣдѣлилъ да сѫ радостни, а на други да скърбятъ. Не, заблуждавашъ се, Господь не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цѣль, ако мога така да се изразя, тукъ на земяти е да ни застави да мислимъ. Сега разберете, азъ ви прѣдставямъ нѣщата въ една фигуративна смисълъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: това е една подигравка съ нашитѣ чувства. Азъ, като на ученици, бихъ ви казалъ, че вие до сега хиляди пѫти сте се подигравали сами съ себе си. Ами, че ако единъ день вие мислите, че сте добъръ и уменъ човѣкъ, а на другия день мислите, че сте единъ идиотъ, или единъ голѣмъ грѣшникъ, питамъ: не се ли подигравате съ себе си? Слѣдъ като днесъ мислите, че сте единъ идиотъ, глупавъ човѣкъ, а утре мислите, че сте единъ гениаленъ човѣкъ, не се ли подигравате съ себе си? Може ли глупавиятъ човѣкъ да стане гений, и гениятъ да бѫде глупавъ? — Не може. Азъ говоря за сѫщностьта на нѣщата. Азъ говоря за интелигентностьта въ свѣта, за нейната колективность. Тя по сѫщество не може да се измѣни. Тази интелигетность, която ни рѫководи, произтича отъ единъ Божественъ центъръ и не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ви се вижда, че тази енергия се е измѣнила, на това причината сте вие. Ако нѣкой пѫть енергията прави извѣстно отклонение, трѣбва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казватъ, че свѣтлината се движи вълнообразно Защо върви така? — Тя срѣща извѣстна съпротивления, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Свѣтлината има два вида елементи. Единиятъ елементъ носи енергиитѣ на сърцето, а другиятъ елементъ е образуванъ отъ трептения, които носять интелигентностьта, но не само тѣзи вибрации на свѣтлината. Тия вълни показватъ, че етерътъ е правилъ такива малки трептения. Между двѣ височини има една малка трапчинка, която се обуславя отъ извѣстно отклонение въ закона. Сега, вие може да отклоните вашата енергия, т. е можете да измѣняте вашето настроение. Запримѣръ, имате отливъ въ вашето сърце. Какво да правите? — Напуснете сърдечния свѣтъ и влезте въ умствения, не се занимавайте съ чувствени работи. Нѣкѫдѣ се дава театъръ, кинематографъ, забавление, но вие нѣмате пари. Не отивайте на театъръ, защото, ако отидете, ще си създадете редъ неприятности. Или, искате да отидете на курортъ нѣкѫдѣ, обаче нѣматѣ петь пари. Ако отидете, какво ще стане съ вась? — Ще прѣкарате тамъ единъ два, три дни и най послѣ хотелджията ще каже. господине, платете си! Не ви трѣбва курортъ. Колкото и да е труденъ вашия животъ, впрегнете ума си въ умствена работа! Сега, туй, което ви прѣчи е това, че много ученици живѣятъ съ своето минало. Мислите, че сте ученъ. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се повече нѣщо, отколкото сте. Ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫть. Ако имате една справочна книга, денемъ на свѣтлината може да четете всичко на нея, но ако ви я дамъ на нѣкое тъмно мѣсто, какво може да четете отъ нея. Слѣдователно, нѣкой пѫть Божествената книга на живота е закрита и ние нѣмаме свѣтлина. И ако единъ день се усѣщате въодушевени, то е, че сте прочели единъ листъ отъ вашия животъ. Вие се радвайте, че можете да четете. Вториятъ день вие имате отливъ. Отваряте книгата и казвате: какво стана, че не мога да чета? — Нищо, ще легнешъ да спишъ. Какво означава спането? — Спането е единъ вътрѣшенъ процесъ. Ще напуснешъ физическия свѣтъ и ще влѣзешъ въ астралния свѣтъ, тамъ е день. Ще отидешъ, дѣто има день. Когато въ астралния свѣтъ настане нощь, въ умствения свѣтъ е день. Когато и въ умствения свѣтъ настане нощь, ти ще отидешъ въ Божествения свѣтъ, тамъ е день. Онѣзи, които разбирать законитѣ, ще вървятъ напрѣдъ. По нѣкой пѫть и въ тѣзи висши свѣтове настава нощь, и въ тѣхъ има отливи. Тогава ще започнешъ обратното, ще започнешъ да слизашъ надолу. Когато единъ висшъ духъ слѣзе на замята, т. е. когато слѣзе долу въ ада, за него това съставлява една голѣма приятность. Запримѣръ, ако единъ ангелъ слѣзе на земята, той ще я намѣри като едно забавление и слѣдъ 500 — 600 години ще се върне на небето съ голѣми опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: животътъ е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото вие искате да бѫдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: нѣма ли нѣкой да ни помогне? Може да ти съдѣйствува, но никой не може да учи заради тебъ. Моята мисъль може да съдѣйствува за вашата мисълъ, но вие за себе си трѣбва да мислите. Моята добродѣтель може да ви съдѣйствува, но тя не може да бѫде заради васъ. Тя нѣма да ви ползува. Такъвъ е законътъ при сегашнитѣ условия. Туй разберете ли веднъжъ. не си правете повече илюзии. Вие си казвате: за мене условията въ живота не сѫ благоприятни. Не, доколкото зная, условията за всѣки единъ човѣкъ сѫ такива, каквито сѫ необходими за дадения случай. Ако така разсѫждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да прѣмахнете и всичкитѣ прѣпятствия, които сѫществуватъ у дома ви, между дѣцата ви. Сега, този законъ, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечерь нѣма да се спирамъ. Мнозина отъ васъ започватъ съ ирационалнитѣ числа, а свършватъ съ рационалнитѣ. А то трѣбва да е обратното: да започнатъ съ рационалнитѣ, а да свършатъ съ ирационалнитѣ числа. Защо? Защото рационалнитѣ числа се дѣлятъ правилно, безъ никакъвъ остатькъ. Ирационалнитѣ числа пъкъ сѫ числа, които сѫществуватъ въ другъ свѣтъ, тѣ не се дѣлятъ. И всичкитѣ спорове сега между васъ, всичкитѣ ваши криви разсѫждения се дължатъ все на тѣзи ирационални числа. Законътъ е такъвъ. Вие дойдете при мене съ една торба отъ 10 кгр., а другъ — съ една торба отъ 50 кгр, които може да носи и ме питате: защо на този даде 50 кгр., а на мене 10 кгр.? Защото твоятъ чувалъ е толкова голямъ — толкова можешъ да носишъ. Ама ти трѣбваше да ми туришъ единь твой слуга да ми носи повече. А, такъвъ законъ нѣма! Ако азъ накарамъ моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носишъ толкова, колкото можешъ. Единъ день, ако станешъ силенъ, и 100 кгр. може да ти дамъ. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, живата природа на всѣки единъ човѣкъ дава толкова, колкото може да носи. Другото заблуждение е слѣдующето: вие не се познавате. По нѣкой пѫть мислите, че се познавате. Нѣкой казва: азъ позназамъ еди-кого си. Да познавашъ нѣщо, то значи да боравишъ съ него. Да познавашъ електричеството, то значи, като посоча пръста си, да светне. Ако азъ мога да заповѣдвамъ на тази електрическа енергия въ моя пръстъ да светне, значи азъ имамъ познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарамъ да светне, но знания трѣбва да имамъ! Туй знание не се добива отъ книги, съвсѣмъ други условия се изискватъ. Азъ мога да запаля своя пръстъ и да гори безь да изгаря. — Ще свети само. Насъ не ни трѣбватъ електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. Послѣ, насъ не ни трѣбватъ тия соби. А сега, вие седите, имате голѣми претенции, мислите, че знаете много. Казвамъ: докато плащате за елекричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отѫпканъ пѫть, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е пѫть на страдания. Сега, вие казвате: защо ми сѫ тия страдания? Нѣкой отговаря: тъй ми е опрѣдѣлено въ свѣта. Сега, ще ви прѣдставя мисъльта си по ясно. Прѣдставете си, че на едно мѣсто природата е изкопала една дупка, около 1/2 до 1 м., дълбочина и широчина. Вие сте ученъ човѣкъ. Минавате покрай дупката, погледнете въ нея и си казвате: защо ли е изкопана тази дупка? — заминете си. Слѣдъ това мине вторъ, погледне въ дупката и пакъ си каже: защо ли е изкопана тази дупка? И, той си замине. Това сѫ все учени хора! Слѣдъ това минатъ още около стотина души, всички се спиратъ погледнатъ дупката и си казватъ: кой ли я изкопалъ и защо? Никой не я заравя. Срещнатъ се всички и си казватъ: забѣлѣзали ли сте тази дупка? Добрѣ, 100 такива дупки сѫ изкопани, всички минаватъ — заминаватъ и само хроникиратъ: 100 дупки има изкопани. Описватъ ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщатъ по сѫщия пѫть, но тъмно е — нощь. Тѣ не забѣлѣзватъ тия дупки и въ мрачината — хопъ, падне единъ въ дупката, изкълчи си крака. Другъ слѣдъ него падне въ друга дупка, изкълчи си рѫката и най-послѣ казватъ: да те пази Господъ отъ тѣзи дупки! Да те пази Господъ отъ този пѫть! Какво искатъ да кажатъ съ това? Ако тѣзи хора се върнатъ, напълнятъ тѣзи дупки съ пръсть и посадятъ въ тѣхъ нѣкакви дръвчета, втори пѫть като минатъ, ще пострадатъ ли? Слѣдователно, вие като сте минавали тамъ, като ученъ човѣкъ, не сте посадили сѣмката на нѣкоя добродѣтель. Втори пѫть като минете, ще я посадите. Питате тогава: защо сѫ страданията? — Много дупки има. Туй показва, до колко сте били готови да изпълните волята Божия. Ти срѣщнешъ единъ твой другарь. Срамъ те е да си изкажешъ мнѣнието, своитѣ убѣждения и затова нищо не му говоришъ Мислиш си: ще се изложа! Не, ти минавашъ за ученъ човѣкъ — срещни приятеля си и му кажи: слушай, приятелю, едно нѣщо има въ свѣта реално, единъ пѫть има: човѣкъ трѣбва да обича Бога съ всичкото си сърце! Така, както вървишъ, ти не вървишъ въ правия пѫть. Речешъ ли му така, ти ще го стреснешъ. Този човѣкъ си отива дома си, и втори пѫть като го срещнешъ, ще видишъ, че туй сѣменце е поникнало. Сега, мнозина казватъ: чакай, да си не казвамъ мнѣнието, да не се излагамъ. Я ми кажете, какъ се проповѣдва за Господа? — Ами да изучимъ Библията! Е, хубаво, пророкътъ какъ е проповѣдваль като нѣмаше Библия? Казвате: да изучишъ Евангелието! Ами апостолътъ какъ е проповѣдвалъ, като нѣмаше Евангелие? Казвате: е, на тѣхъ Господь е далъ. Отъ. гдѣ знаешъ, че Господъ е далъ на тѣхъ? Защо на васъ не даде? — Ама тѣ имаха особена привилегия. Е, въ какво седеше тази привилегия? Привилегията бѣше въ това, че тѣ имаха абсолютна вѣра, любовь, обичь, бѣха готови на всички жертви, за да изпълнятъ воляга Божия. Значи тѣ се учиха съобразно законитѣ на живота. Тѣ имаха друга книга. Сега за васъ е още по-добрѣ, понеже имате и тѣхната опитность. Това не е въ ущърбъ на васъ, азъ не искамъ да се върнете 2000 години назадъ, но казвамъ, че тѣ бѣха при много по-лоши условия. Тѣ сѫ направили много прѣводи отъ живата природа. Вие ще се ползувате отъ тѣхнитѣ прѣводи и опитности. И ние днесъ ще вложимъ нѣщо въ Евангелието на нашия животъ. Какъ? Всѣки отъ васъ ще внесе поне една дума, поне едно прѣдложение въ това ново Евангелие. То се пише тамъ горѣ. Каквато добрина направишъ на земята, тя се пише въ Божествената книга, отбѣлѣзва се. Помислилъ си нѣшо, казалъ си нѣкое прѣдложение, има разумни сѫщества, които веднага го внасятъ въ тази свещена книга, отбѣлѣзватъ името ти и кога се е родила тази мисъль. Вие мислите, че никой не се занимава съ тия работи, никой не се занимава съ васъ. Не, не, занимаватъ се. И всичкитѣ ваши упражнения, които имате тукъ единъ день ще ги разглеждате. Архиви има тамъ! Единъ день ще ви въведатъ въ тѣхъ и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества да ви покаже вашите гарджета които сте рисували и ще ви каже: вижъ съ какво си се занимавалъ! Ще дойде учения човѣкъ ще му кажатъ вижъ съ какво си се занимавалъ. Смѣшно ще бѫде! Тамъ ще ви обяснятъ, кои сѫ били причинитѣ, че сте написали тѣзи гарджета. Тѣзи истини ще ви обяснятъ единъ великъ законъ въ свѣта. Туй изисква дълго изучаване. Има извѣстни математически изчисления, споредъ които можете да знаете влиянието на планетитѣ прѣзъ всѣки день, часъ и минута. И послѣ, нѣкой ще каже: какво влияние има мѣсечината, какво влияние иматъ всичкитѣ звѣзди, какво влияние иматъ планетитѣ върху насъ? Ако дойдете да боравите съ тѣзи философски въпроси, вие съвсѣмъ ще се изгубите. Знаете ли какъ ще се изгубите? Казвамъ: има извѣсни учени хора, които обясняватъ, какво нѣщо е топлината, казватъ, че топлината била движение, че светлината била движение. Азъ казвамъ: топлината не е движение. Свѣтлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Свѣтлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега, да оставимъ тѣзи твърдения и отричания, но казвамъ: ще трѣбва ли азъ да чакамъ този ученъ човѣкъ да ми казва, какво нѣщо е топлината и послѣ да я употрѣбявамъ? Прѣди да ми обясняватъ ученитѣ хора, колко трептения имала свѣтлината, топлината, тѣ си сѫществуватъ, азъ си служа съ тѣхъ. И сега, ще ми казва нѣкой, какво нѣщо е Богъ! Ще чакамь азъ еди-кой си богословъ да напише своя трактатъ за Бога, и тогава азъ да боравя съ Него. Че азъ съмъ усѣтилъ, какво нѣщо е Богъ, прѣди да сѫ ми обяснявали. Неговата мисъль, Неговитѣ трептения азъ съмъ усѣщалъ въ себе си! Ако вие ми дадете най-последнитѣ обяснения за свѣтлината, добрѣ, но ако азъ чакамъ да ми обяснявате, какво нѣщо е Богъ, нѣма да чакамъ. И сега, въ църквитѣ ще ми доказватъ, какво нѣщо е Богъ. Тамъ е заблуждението! Прѣди да ми доказва църквата, какво нѣщо е Богъ, азъ Го зная. И всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, ни даватъ само методи, чрѣзъ които можемъ да използуваме великото Божие благо. Сега, първото нѣщо: не отивайте въ друга крайность! Вие искате да научите хората, какво нѣщо е Господъ, прѣди още вие да сте го разбрали. Не, ти не знаешъ какво нѣщо е Господъ. Когато Господъ дѣйствува въ сърцето ми, сърцето ми е меко. Азъ казвамъ: ела, приятелю, готовъ съмъ съ тебе да раздѣля хлѣба си. Седна съ него, приказвамъ си приятелски, дамъ му отъ хлѣба си и тогава и той, и азъ разберемъ какъ дѣйствува Богъ. Щомъ Го нѣма, затворя вратата си. Щомъ Господъ е въ моя умъ, като видя единъ ученъ човѣкъ, уча се отъ него. Може да ме изпъдятъ и 100 пѫти, но азъ ще ида, ще дамъ всички жертви, ще отстѫпя на всичко, само да науча нѣщо. Щомъ нѣма Господа горѣ въ моята мисъль, и цѣлата библиотека да ми дадатъ, азъ ще избѣгамъ отъ тамъ. Знанията и стремежътъ къмъ Божественитѣ идеи се дължатъ на Божественото, което отъ хиляди и милиони години дѣйствува вѫтрѣ въ насъ. Тамъ нѣма да имате тѣзи понятия, да казвате: чакай да видя, какво ще каже моятъ Учитель, че да имамъ едно по-право понятие за Бога. Не, моята задача не е тази, да ви дамъ едно по право понятие за Бога. Азъ искамъ да ви дамъ прави методи, какъ да служите на Бога. Казвамъ, че всичкитѣ методи, съ соито хората до сега сѫ служили на Бога, не сѫ прави. Не че не сѫ добри, азъ не ги отричамъ, но не сѫ единъ идеаленъ начинъ за служене на Бога. Добри сѫ всички църкви, и държави, въ всичко работи Божественото, но не е този истинскиятъ методъ, по който можемъ да служимъ на Бога. Когато истинскиятъ методъ влѣзе, ще има разбирания ще има миръ, ще има благородство между хората. Смъртьта ще изчезне, страданията ще се прѣмахнатъ, затворитѣ ще се прѣмахнатъ, всичко туй ще изчезне. Сега, нѣкои може да кажатъ, че това се отнася до далечното бѫдеще. Не, не, азъ твърдя едно нѣшо, което е вѣрно, а то е, че това е сега. То е извънъ врѣмето и пространствого. Вие може да имате туй нѣщо още сега, не слѣдъ единъ часъ, още сега може да го имате. Какъ? — Ако изхвърлите съмнѣнието отъ вашия умъ. Казвате: е, тогава още не му е дошло врѣмето. Ами че ти самъ си туряшъ тази мисъль въ ума, че не му е дошло врѣмето, Кога ще бѫде врѣмето? Онзи, ксйто казва, че не му е дошло врѣмето, знае ли философски, какво значи да ти е дошло врѣмето? Ами ако това врѣме е прѣминало? Ами ако ти си закъснѣлъ за станцията? Ще чакашъ вторъ тренъ. Не, не, ти ще идешъ точно на врѣме, защото природата обича точность, въ нея нѣма забавления, точно на врѣме ще тръгнешъ, най-малко двѣ секунди прѣди да тръгне трена. Закъснѣешъ ли една секунда, нейниятъ влакъ е на разтояние отъ тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажешъ: закъснѣхъ само една секунда, и не ме чакаха! А, ти се мислишъ една величина. Ама трѣбва да ме чакатъ! Не, ти ще чакашъ. Този е великиятъ законъ. Всички велики хора сѫ чакали. Азъ наричамъ велики хора добритѣ, онѣзи, които служатъ на Бога. Онѣзи хора, които служатъ на свѣта, отъ каквото произхождение и да сѫ, азъ не ги наричамъ велики. Онѣзи, които сѫ написали нѣкои велики книги, тѣхъ наричамъ велики. Вие ще кажете: ама пророкъ Исаия е написалъ една велика книга. Вие знаете ли кой бѣше пророкъ Исаия? — Тои бѣше само една фирма, а въ сѫщность туй сѫ онѣзи велики духове, които сѫ работили съ него. Исаия е като нѣкой редакторъ. Казвате: е, Викторъ Хюго е написалъ една книга. Какво е написалъ? — Клѣтницитѣ. Ние имаме криво понятие. Всѣки единъ трудъ прѣдставлява колективна работа на възвишени и велики сѫщества въ свѣта. Онѣзи велики оратори написали една хубава рѣчь, взиматъ я за своя. Азъ нали зная, нѣкои проповѣдници въ Америка, прочели нѣщо отъ тукъ-отъ тамъ, напълнили кошара си и ще говорятъ. Е, приятели, това е единъ колективенъ трудъ. Не трѣбва да се самоизмамваме. Това е колективенъ трудъ, това е общата интелигентность, която е работила. Тѣзи висши сѫщества, които иматъ благоволението да те вдъхновятъ, иматъ и доблестьта, като ти прѣдадатъ своитѣ мисли, да не искатъ да си турятъ името. Ти напишешъ една хубава рѣчь, казвашъ: тя е отъ мене. Истинскиятъ авторъ седи на страна, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: хайде, нѣма нищо, тури си твоето име! И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дѣте една ябълка, какво прави? — Тури си я въ джоба. И послѣ ти казвашъ: ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасажъ? Той пакъ те погледне, потупа те и каже: нѣма нищо. И послѣ, кой какъ те срещне, казва: ама ти си билъ гениаленъ човѣкъ! — Ами че и азъ не знаяхъ. Той пакъ те потупа и се поусмихне. Е, пакъ гениаленъ човѣкъ си, проводникъ на туй възвишеното. Ще се стремите да бѫдете проводници на туй възвншеното и благородното. Като държа нѣкоя бесѣда, нѣкой казва: учительтъ говори хубаво, но ние пакъ ще си вървимъ по нашия пѫть. Да, ще си вървите по вашия пѫть, но кракътъ ви втори пѫть ще бѫде изкълченъ. За мене е безразлично, но казвамъ: много отъ вашитѣ страдания може да се прѣмахнатъ още сега, не за въ бѫдеще, но трѣбва да вървите въ Божествения пѫть. Нѣкой отъ васъ казва: азъ имамъ доброто желание, правя тѣзи усилия. Други, обаче, търсятъ по лесния пѫть. За да се добере човѣкъ до една велика Божествена Истина при сегашнитѣ условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мѫчнотии. И прѣдставете си сега, азъ като изнасямъ тѣзи Божествени Исгини, всички казватъ за мене: той изнася едно ново учение. Това не може да се нарече ново учение, това е Божественото учение, това сѫ законитѣ въ природата, това сѫ начинитѣ, по които живата природа дѣйствува. Азъ констатирамъ тия закони, които дѣйствуватъ въ живата природа, които дѣйствуватъ и въ живота. Казватъ, че тия нѣща разваляли живота и започватъ срѣщу менъ шпионирания, че той лъже, това онова и т. н. Казвамъ: когато говорятъ за мене, че лъжа, азъ зная, че говоря Истината. Ама той е лошъ човѣкъ! Азъ зная че съмъ най-добриятъ човѣкъ. Защо? — Всѣкога, когато започнатъ за нѣкой човѣкъ да говорятъ лошо, азъ зная, че той е добъръ. Това е едно отъ най-силнитѣ доказателства, че той е добъръ. Хвалятъ ли го, азъ снимамъ 50% и казвамъ: този човѣкъ е единъ отъ посрѣдственитѣ. Говорягъ ли лошо за нѣкой човѣкъ, азъ го взимамъ за добъръ. Сега, мнозина отъ васъ казватъ: азъ влѣзохъ въ бътствого съ доброто желание да работя, но братята не ме разбраха. А, трѣбваше да го посрещнатъ съ финикови вѣйки, гении билъ! Ами че тогава ще бѫдемъ самохвалци! Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте отъ Бѣлото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става е едно побратимяване. Въ какво седи туй побратимяване? — То седи въ това, че като срещнешъ нѣкого, когото много обичашъ, той ще ти направи единь абцесъ, и ти на него другъ, та ще смѣсите кръвьта си. Това е побратимяване, обмѣна. Еднитѣ ще взематъ отъ твоята кръвь и ти отъ тѣхната. Само по такъвъ начинъ у васъ ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъвъ начинъ животътъ ви ще се осмисли. Ще се намѣришъ въ едно затруднено положение: бѣденъ си, сиромахъ си, писатель, си художникъ си или музикантъ, не ти върви. Не че не ти върви, много добрѣ ти върви, но трѣбва да намѣришъ вѫтрѣшната философия на нѣщата, да разберешъ, защо не ти върви. Разбирате ли нѣщата, вие ще намѣрите красивата страна на живота. Като изнасямъ тия нѣща, вие не се занимавате съ себе си, но казвате: чакай, този е хиксъ (х), турите го долу. Онзи тамъ е игрекъ (у), и него турите долу; трети нѣкой е зетъ (z), турите и него долу. Ами вие какво сте? - A, ние сме горѣ. Азъ, азъ, чакай, азъ съмъ важниятъ. Ти казвашъ. азъ съмъ каквото съмъ, а oнѣзи тамъ не разбиратъ нѣщата. Ето философия, която ражда партиитѣ. Ти си като една гимия въ морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкашъ; щомъ морето ти е тихо, и ти си тихъ. Не че ти искашъ да играешъ, но морето те кара. Нѣкой казва: азъ съмъ тихъ, Тихъ си, защото морето е тихо. Нѣкой отъ васъ казватъ: азъ работя. Не работишъ ти, но други нѣкои работятъ съ тебъ. Азъ съмъ тихъ. Не, морето ти е тихо. Азъ бихъ искалъ, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато моретс се развълнува, вие пакъ да сте тихи, да можете да устоите срѣщу вълнитѣ. Тия сѫ солидни мисли. Като ученици, тъй трѣбва да разсѫждавате. Тия мисли трѣбва да се вложатъ въ ума ви. Тѣ не сѫ отъ сега, тѣ се прѣдаватъ отъ хиляди години. Сега искамъ, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става съ васъ, става и по цѣлия свѣтъ. И въ Америка да отидете и въ Англия, навсѣкѫдѣ въ сърцата и умоветѣ на хората има приливи и отлави. Това не сѫ недѫзи. Казвате „азъ“. Това „азъ“ е единъ приливъ горѣ, но послѣ ще дойде единъ отливъ. И тъй, „азъ“ можешъ да бѫдешъ и x, и y, и z — все ще бѫдешъ една величина. Тия величини може да се измѣнятъ. И тъй, въ тази лекция ви показвамь единъ начинъ, съ който може да възстановите равновѣсието на вашитѣ сили, не отвънъ само, но и отвѫтрѣ. Азъ не искамъ да се примирявате така привидно само. Казвате: да се примиримъ! Най-първо трѣбва да при миримъ силитѣ на ума съ силитѣ на сърцето, да можемъ да прѣкараме енергиитѣ на ума въ сърцето, и енергиитѣ на сърцето въ ума. А затова трѣбва да знаете тия закони и да ги проучвате. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 14-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 16. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мъртвитѣ и живитѣ линии. Размишление. Прочете се разюмето отъ темитѣ „Единство на обичьта“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Произходо на лѣчебнитѣ растения“. Тема за слѣдующия пѫть: „Най-малката добродѣтель“. Ще си изкажете мнѣнието. То нѣма да бѫде мѣродавно, защото такава добродѣтель въ природата сѫществува. Каква е разликата между една мъртва и една жива линия? Да кажемъ, че имате линията С, имате и лииията Д. Какво представляватъ едната и другата линия? Линията С може да прѣдставлява една плоскость, но прѣдставлява и единъ квадратъ, нали? Тогава, казвамъ: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскость. Да допуснемъ, че втората линия Д е жива линия. Тя е граница на една жива плоскосгь. Тогава, по какво се отличаватъ мъртвитѣ линии отъ живитѣ? Сега, азъ нѣма да ви оставя въ затруднение, защото, ако река да взема вашето мнѣние, единъ ще каже едно, друтъ ще каже, че то не е вѣрно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бѫдете умни, пъкъ азъ ще говоря, та ако направя погрѣшка, ще кажете: Учительтъ не знае. Живитѣ линии всѣкога сѫ по-дълги, тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трѣбва да е съвсѣмъ права. Линията Д е една жива линия. Всичкитѣ физически или мъртви сили въ природата, въ които нѣма съзнание вървятъ по права линия, а всичкитѣ живи сили вървятъ по една вълнообразна линия. Слѣдователно, кривитѣ линии, това сѫ изключение между правитѣ линии. Геометрицитѣ всѣкога искатъ да направятъ кривитѣ линии на прави, за да ги измѣрятъ. Едно мъртво тѣло може да го прѣтеглите, но едно живо тѣло не може да го прѣтеглите. По какво се отличаватъ мъртвитѣ тѣла отъ живитѣ? — Че тежестьта на мъртвитѣ тѣла е постоянна, а тежестьта на живитѣ постоянно се измѣня. Тогава, по сѫщия законъ, когато кажемъ, че човѣкъ се е измѣнилъ, ние трѣбва да означаваме, че той се е измѣнилъ чрѣзъ живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промѣна или едно видоизмѣнение вѫтрѣ въ него, то е за негово добро. Този законъ е много вѣренъ. Всички ония хора, които по единъ прѣстѫпенъ начинъ забогатѣватъ, тѣ идатъ по права линия. Запримѣръ, крадецътъ по права линия бръква въ джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по правата линия бръкне, извади кесията ти и си свършва работата. И неприятельтъ ти, когато иска да те убие, или да ти направи нѣкоя пакость, гледа да се доближи до тебе по права линия. Слѣдователно, изваждамъ единъ общъ законъ: туй, което скоро се придобива въ живота, скоро се и изгубва. Туй, което скоро се извървява не се прѣцѣнявя. Онзи, който търси кѫсия пѫть въ живота, търси безсмисления пѫть. Смислениятъ пѫть е дългиятъ пѫть. Сега, по нѣкой пѫть мене ме очудва, че вие, като влѣзете въ школата, търсите кѫсия пѫть, искате въ една двѣ години да свършите всичко, всичко да научите и да си излѣзете. Може, туй е пѫтьтъ на С то, туй е пѫтьтъ на правитѣ линии. Но така свършватъ мъртвитѣ линии. Всичкитѣ умрѣли хора така свършватъ, но живиятъ човѣкъ въ свѣта, въ прирсдата, въ козмоса, има единъ дълъгъ пѫть. И туй трѣбва да го поставите като задача, да знаете, че пѫтьтъ ви е безграниченъ. За този пѫть, въ който вървите, никога не туряйте една прѣграда, че ще стигнете на този край. Вие ще стигнете този край, но той е начало на другь единъ пѫть, който е идеенъ. Роди ли се въ васъ мисъльта, че ще дойдете до край, вие имате въ себе си една дребнава мисъль, вие искате да стигнете една височина, и отъ тамъ да се върнете къмъ хората и да покажете, колко знаете. Човѣкъ, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега, въ васъ ще се зароди другъ въпросъ не трѣбва ли да обмѣняме мисли. Да обмѣняме разумни мисли, то е Божественото вѫтрѣ въ насъ. Да имашъ похвалата на Божественото вѫтрѣ въ себе си, да чуешъ гласа на вѣчното, на безконечното, че ти вървишъ по правия пѫть, по дългия пѫть, по тѣсния пѫть, а не по широкия пѫть, тази е моята идея? Често, нѣкои отъ васъ казватъ моитѣ страдания нѣма ли да се скѫсятъ вече? Мнозина отъ васъ се оплакватъ отъ страданията си. Не може безъ тѣхъ. Впрочемъ, има единъ пѫть, въ който хората не страдатъ, но той е пѫтьтъ на умрѣлитѣ. Два пѫтя има; пѫтьтъ на страданията и пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на упокоението, въ този смисълъ, както хората го изискватъ, той е пѫть на умрѣлитѣ, на забравенитѣ въ природата. Азъ искамъ, като ученици на тази велика школа, да имате една мѣрка. Не е въпросътъ да се съкратятъ вашитѣ страдания, но трѣбва да станете разумни. Кога изчезватъ мѫчнотиитъ? За единъ способенъ ученикъ, за единъ способенъ математикъ, мѫчнотиитѣ изчезватъ, когато изучи всичкитѣ правила и споредъ тѣхъ рѣшава задачитѣ си. Той пакъ ще срещне мѫчни задачи, но нему е приятно да се бори съ тѣзи трудности, понеже знае какъ, а когато не знае тѣзи правила, той е като гѫска въ мъгла, не знае накѫдѣ да върви. И тъй, живитѣ линии сѫ дългитѣ линии въ живота. Слѣдователно, споредъ този принципъ, животътъ не е единъ крѫгъ. Всичкото движение, отъ положението, въ което сега живѣемъ се прѣдставя като множество отдѣлни крѫгове. Когато ние кажемъ, че трѣбва да любимъ ближния си, какво подразбираме? Кой е този ближенъ? Да кажемъ, че ти си единъ квадратъ. Цѣлъ квадратъ можешъ ли да бѫдешъ? Не, ти можешъ да бѫдешъ само линията АВ, твоятъ ближенъ ще бѫде АС, а твоятъ врагъ ще бѫде СД. Всичкитѣ линии отъ чисто геометрическо положенпе, които се намиратъ на западъ, сѫ все вражески линии, защото врагътъ ти никога нѣма да върви прѣдъ тебе, той всѣкога е отзадъ. И човѣкътъ го убиватъ по-лесно отзадъ, отколкото отпрѣдъ. Пъкъ въ доброто, законътъ е обратенъ. Всички линии въ геометрията, това сѫ сили въ природата, които играятъ, важна роль. Едни отъ тия сили въ природата, при сегашното ваше развитие сѫ въ разрѣзъ съ васъ, и затова вие трѣбва да разбирате този законъ. Слѣдователно, вие може да прѣвърнете единъ врагъ на вашъ приятель. Какъ? — Като намѣрите равнодѣйствуващата линия. Коя е равнодѣйствуващата линия въ квадрата? Тя е линията АВ Сега, за обяснение на мисъльта си, ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ прѣвеждалъ и другъ пѫть. Той е изъ романа на единъ графъ, който се влюбва въ нѣкоя си графиня, красива, интелигентна. Но тя, по едни или други съображения, се отказва отъ него и се оженва за другъ. Обаче, въ този графъ се заражда такава умраза, че той търси начинъ, какъ да отмѫсти и на нея, и на мѫжа й, по такъвъ начинъ, че и двамата да го почувствуватъ, Той помислилъ да ги убие, но този начинъ на отмѫщение му се видѣлъ слабъ. Минава година, двѣ, три, не може да намѣри такъвъ начинъ, че като си отмѫсти, и двамата да почувствуватъ това отмѫщение силно. Графинята почувствувала, че въ неговия умъ се заражда една мисъль да погуби и нея, и мѫжа й, затова като й се родила дъщеря, извикала графа на частна ауденция и му казва: „Дѣйствително, ние се обичахме едно врѣме и сега ти ми се сърдишъ. Ти си младъ, ето дъщеря ми ще порасне, ако искашъ, почакай я малко, ожени се зарадъ нея и считай, че за мене се оженвашъ“. Той се съгласилъ, и всичката му умраза изчезнала. Радостьта дохожда у него и слѣдъ нѣколко години той се оженилъ за дъщерята. Слѣдователно, тази графиня е разбирала великия законъ, какъ да прѣвърне едно чувство на умраза въ едно чувство на любовь. И тъй, всичкитѣ противорѣчия, отъ чисто окултно гледище, това сѫ сили. Това не сѫ индивиди, форми, това сѫ дѣйствуващи сили, на които вие трѣбва да проучавате законитѣ. Ако имате единъ приятель, или единъ врагъ, вие трѣбва да го проучавате като една сила, да проучавате законитѣ и силитѣ, по които той се движи. Защо тои те мрази? — Вие трѣбва да знаете положително причинитѣ за тази умраза. Казвате: ама той ме мрази! Това не е наука. Ама той не иска да ме гледа! — Това не е наука. Ама той не може да ме търпи! — Това не е наука. Всѣко нѣщо си има причина. Какъ можете да разберете тия причини? Може да кажете: той много ме обича. — И това не е наука. Защо те обича? Вие трѣбва да знаете. кое е онова, което той обича въ васъ. Вие имате единъ приятель и казвате: азъ много обичамъ моя приятель. Коя е онази чърта, която служи за основа на вашата обичь? Не знаете ли това — вашата обичь почива на пѣсъчлива почва. Знаете ли причинитѣ, тя почива на скала, или на диамантена основа. Сега, въ всѣка една школа трѣбва да се създадатъ отношения между ученицитѣ. Нали вие сте ученици? Кое е онова у васъ, което трѣбва да ви свързва като ученици? Може да ви дамъ това за тема. Ще кажете, че Богъ ви свързва. Но Богъ свързва ли отвънъ хората? Кое е онова специалното, което свързва ученицитѣ, което въ другитѣ, въ външнитѣ хора го нѣма? Ако това нѣщо го има и въ външнитѣ хора, значи то е общо за всички. Има нѣщо специално, което свързва тѣзи които се учатъ. Азъ бихъ ви задалъ сега другъ единъ въпросъ, за да ви помогна. Кое е онова, което свързва човѣка съ хлѣба? (Гладътъ) Тази сила положителна ли е, или отрицателна? — Тя е положителна сила, въ низходяща степень. Гладътъ самъ пс себе си е едно жестоко чувство, и когато човѣкъ е гладенъ, той и човѣка може да изяде. Слѣдователно, гладътъ сѫществува въ насъ като една връзка да съедини човѣка съ хлѣба. Питамъ тогава: защо природата не тури нѣкоя друга връзка, а туря този голѣмъ врагъ, глада, да свързва хлѣба съ човѣка — едно живо сѫщество съ друго живо сѫщество. Това азъ наричамъ каприции, игри на природата. Този законъ за васъ още не е доказанъ, и азъ не искамъ да го приемете само на вѣра. Вие ще разсѫждавате, ще направите опитъ и тогава ще го приемете. И тъй, ако въ вашия животъ се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всѣкога е съединителна нишка между двѣ точки на доброто. Всѣко зло съединява двѣ противоположни точки на доброто въ себе си. Значи, всѣко зло е ограничено отъ двѣ граници на доброто. Тогава казвамъ: тази сила, която дѣйствува между двѣтѣ точки на доброто е зло само между точкитѣ, а вънъ отъ точкитѣ не е зло. Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лѣчебнитѣ елементи на растенията, ще видите, че дѣйствително соковетѣ на едно растение, ако ги присадите, може да се прѣвърнатъ въ друго. Съврѣменнитѣ ботаници прѣсаждатъ само клонищата. Тѣ незнаятъ да прѣсаждатъ коренитѣ, но присаждане има и въ коренитѣ. Ако единъ ученикъ на окултната школа се заеме да изучава ботаниката, той трѣбва да изучи и двата вида присаждания. Сега е смѣшно да се говори за присаждане на коренитѣ, защото, за да присадимъ единъ коренъ, трѣбва да има други условия. За сега, тъй както живѣемъ, това не може да стане. Днесъ има условия само за присаждане на клонитѣ. Но психологически, въ самия човѣкъ трѣбва да се присадятъ коренитѣ на неговитѣ чувства. Е, питамъ: тия нови твърдения, които ви дадохъ, хвърлятъ ли свѣтлина въ ума ви? Освѣнъ че нехвърлятъ свѣтлина върху вашия умъ въ дадения моментъ, но веднага произвеждатъ едно смущение въ васъ. И знаете ли какво смущение произвеждатъ? Сега азъ ще ви дамъ единъ малъкъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте турили въ джоба си 20 лева и вървите съ мисъльта, че ще си купите билетъ за тренъ и ще направите една разходка. Тихъ и спокоенъ сте, вървите радостенъ, че тренътъ ще ви вози. Обаче, азъ се приближавамъ до вашия джобъ и по правилото на мъртвитѣ линии бръквамъ въ джоба ви и изваждамъ паритѣ. Вие сте още радостенъ, но дойдете до гишето за билетъ бръкнете въ джоба си, паритѣ ви нѣма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате въ дадения моментъ; азъ ли съмъ или не съмъ азъ? Въ джоба ми имаше пари! И първото нѣщо, което изпѫква въ вашия умъ е, че разходката съ трена нѣма да я бѫде, а пѣшъ ще се ходи. Вие казвате: азъ не обичамъ да ходя пѣшъ. Веднъжъ въ недѣлята рѣшихъ да ида на разходка съ съ тренъ, а то паритѣ ми нѣма! Пъкъ сега врѣмето е топло. Какъ ще вървя? Значи, мързелътъ ви безпокои. Другъ случай. Прѣдставете си слѣдующето. Вие сте едно дѣте. Майка ви дава 20 лева въ джоба и казва: иди, качи се на трена и направи една разходка до еди-кѫдѣ си! Обаче, ти не искашъ. Нѣколко твои другарчета сѫ тѣ повикали да отидете на разходка, но пѣшъ. Майката казва: не, ще вземешъ паритѣ, ще идешъ съ трена! Майката заповѣдва. Ти отивашъ, но си неразположенъ. Другаритѣ ти сѫ въ ума ти. Азъ дойда до гишето, бръкна въ джоба ти и ти взема паритѣ. Ти като отворишъ кесията си и видишъ, че паритѣ ги нѣма, развеселишъ се. Върнешъ се и отидешъ съ другарчетата си на разходка. Вечертьта майка ти те пита ходи ли кѫдѣто те пратихъ? — Не. Защо? Откраднаха ми паритѣ. Обаче, кражбата за тебе въ случая е една приятность, защото се постигна твоето желание. Обаче, възгледитѣ на единия, и на другия за откраднатитѣ пари сѫ различни. Питамъ: защо възрастниятъ човѣкъ и дѣтето не мислятъ еднакво? Единиятъ се радва, а другиятъ скърби? Нали старитѣ хора минаватъ за умни хора, а дѣцата за глупави? Кой въ дадения случай мисли здраво? Сега, всичкитѣ учения сѫ приятни само до толкова, доколкото иматъ приложение въ живота, или пъкъ доколкото ни даватъ възможность да се явятъ нови мисли. При всичкитѣ тия твърдения, които ви давамъ, нѣкой ще каже: вижъ какво казва. Учительтъ днесъ, че ако любовьта не може да те снеме въ ада, тя не е любовь, и ако умразата не може да те заведе при Бога, тя не е умраза. Какъ е възможно това? Какъ може умразата да те заведе при Бога! Ще ви дамъ двѣ обяснения, за да направя мисъльта си по-конкретна. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Да допуснемъ, че азъ съмъ единъ богатъ овчарь, или единъ земледѣлецъ. Имамъ 2,000 овце. Вие сте скарани съ мене, и азъ съмъ ви единъ голѣмъ неприятель, врагъ. Вие казвате: въ дома му азъ никога нѣма да стѫпя, не искамъ да го срѣщамъ даже по пѫтя. Обаче, тамъ въ планината азъ си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцетѣ храна за прѣзъ зимата, обзавеждамъ се добрѣ. Вие сте единъ търговецъ. отивате по търговия, но случва се една виялица, снѣгъ, запуши пѫтя ви. Вие сте близо до моята колиба. Да вървите по-нататъкъ не можете, Вие се намѣрите прѣдъ една дилема. Гледате насамъ, нататъкъ, какво ще направите? Ще влѣзете ли въ моята колиба, или не? - Ще влѣзете и оттатъкъ ще минете. Като влѣзете въ моята колиба, азъ ще ви нагостя. Казвамъ: умразата си е умраза, а ние като хора, може да се споразумѣемъ. Значи, този студъ, това зло е станало причина, за да влѣзете въ колибата. Друго положение и, ето умразата може да ви заведе при Бога. Вие мразите нѣкого кръвно, но сѫщевръменно сте много слабъ, малодушенъ човѣкъ. Пъкъ онзи, когото мразите е голѣмъ човѣкъ, силенъ, може да ви направи голѣмо зло. Вие, обаче не може да му направите никаква пакость. Какво да правите? Самъ сте слабъ, на Бога не сте уповавали до сега, но този човѣкъ е опасенъ за васъ. Тогава? Обръщате се най-послѣ къмъ Господа и казвате: Господи, не виждашъ ли какво ми прави този, той ме измѫчва. Умразата ви къмъ него въ този случай ви праща къмъ Бога. Вие се молите веднъжъ, дважъ. и най-послѣ казвате: що ми трѣбва да се занимавамъ съ него, азъ намѣрихъ правия пѫть. Ето, умразата къмъ този човѣкъ ви тика къмъ Бога. Ако тази умраза не е толкова силна, тя нѣма да ви накара да се молите. Но какъ се молите? Вие не се молите на Господа да му прости, но искате да ви помогне да си отмѫстите. Сегашнитѣ хора така разбиратъ. Затова казвамъ: ако умразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е умраза. Питамъ: умразата прати ли те при Бога? — Прати ме. — Колко пѫти азъ Го викахъ на помощь, колко пѫти се молихъ! — Е, твоята умраза има смисълъ. Другиятъ въпросъ: ако любовьта ви не може да ви смъкне въ ада, тя не е любовь. Този въпросъ вие сами ще си изтълкувате. Ако не може да го изтълкувате, слѣдующиятъ пѫть азъ ще ви дамъ пакъ двѣ обяснения. Това сѫ нѣща, които сѫществуватъ въ живота. Когато ние говоримъ съ нѣкой символъ, този символъ трѣбва да се прѣвърне въ една права мисъль. Когато нѣкой човѣкъ каже, че е святъ, трѣбва да е святъ. Когато каже, че е ученъ, трѣбва да е ученъ. Когато каже, че е добъръ, трѣбва да е добъръ. Когато каже, че е търпеливъ, трѣбва да е търпеливъ. И когато каже, че е лошъ, трѣбва да е лошъ. Мнозина отъ васъ говорятъ съ единъ неопрѣдѣленъ езикъ. Казвате: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Ама съ туй вие се хвалите. Съ туй вие искате да си придадете една важность. Или, казвате: азъ съмъ много добъръ човѣкъ. Не сте добъръ, но ис кате да си придадете една важность. Нито сте добъръ, нито сте лошъ. Казвамъ: вашата умраза, вашата лошавина е толкова голѣма, че не ви е подвижила нито една педа отъ дома ви, тя и петь пари не струва. И добрината ви е толкова голѣма. Вие имате малки величини, които не сѫ ви помрѫднали нито на една педя. Тѣ сѫ такива величини, съ които даже и дѣцата не си играятъ. Запримѣръ, едно дѣте като има 5 ст., казва знаешъ ли колко имамъ! Питамъ: ако тия петь стотинки дадете на единъ търговецъ, какво ще направи съ тѣхъ? Тия петь стотинки, обаче въ ума на това дѣте стоятъ като една велика идея. То е право. Тия петь стотинки въ рѫцѣтѣ на дѣтето сѫ една голѣма величина. Ако то може да си купи едно ябълчно сѣме и да посѣе тази ябълка, слѣдъ десеть години то може да стане единъ отъ най-голѣмитѣ търговци; ако то разумно употрѣби 5-тѣ стотинки, въ продължение на 10 години, тѣ може да му донесатъ единъ голѣмъ приходъ. А 10 милиона лева злѣ употрѣбени, може да ти турятъ единъ такъвъ голѣмъ товаръ на гърба, че слѣдъ хиляда години може да слѣзешъ на дъното на океана. Това сѫ все сили, отношения, идеи, които може да ни отклонятъ отъ правия пѫть на живота, но разсѫждението е важно. За нѣкои ученици отъ школата има опасность да се отклонятъ отъ правия пѫть на своето развитие. Какъ? Запримѣръ, нѣкои дойдатъ въ школата и казватъ: азъ ще посѣщавамъ школата. Послѣ поседи, поседи една — двѣ години и казватъ: и безъ школа може. И безъ школа може, нѣмамъ нищо противъ това, но знаете ли какъвъ е законътъ. Сега да опрѣдѣля, какъвъ е моралниятъ законъ. Имате банката С. Имате и клиента А. Този клиентъ А внася 10,000 лева въ банката С. Тия пари седятъ петь години въ банката С съ лихва 7%. Единъ день дойде А, казва на С: Азъ искамъ да си изтегля паритѣ отъ банката ти. Пита ме: сега азъ правя ли зло, като изтеглямъ паритѣ си? Трѣбва да знаете, че С е приятель на А. Сега С казва: не правишъ злѣ, но нашиятъ интересъ страда. Паритѣ сѫ твои имашъ право да си ги изтеглишъ, но съ това нашиятъ капиталъ се намалява. Защо — Всичкитѣ банки се подържатъ все отъ вносове. Ако всички извлѣкатъ своитѣ вносове, банката ще трѣбва да уравновѣси своитѣ смѣтки — ще ликвидира. Добрѣ, но има друга една банка В. Този господинъ А изважда паритѣ си отъ банката С и ги дава въ банката В, дѣто му даватъ 12%. Банката С обаче му казва: тази банка В дѣйствително дава 12%, но слѣдъ една — двѣ години ще фалира и вашитѣ пари ще хвръкнатъ. Питамъ: какво ще придобие този клиентъ, ако извади паритѣ си отъ С и ги тури въ банката В? Най-послѣ, вие имате едно погрѣшно схващане за школата. Веднъжъ рѣшилъ въ себе си да слѣдвашъ Божествената школа, трѣбва да имашъ опрѣдѣлени, неизмѣнни отношения спрѣмо нейнитѣ закони и правила. Спрѣмо когото и да е, отношенията ви трѣбва да бѫдатъ коректни. Това сѫ математечески величини, безъ които вие не можете да функционирате. Ще ви обясня другъ единъ законъ. Нѣкой пѫть и у светиитѣ се заражда едно чувство, едно желание за уединение. И вие казвате: азъ искамъ да се уединя отъ хората, да ги напусна. Какво значи да се уединишъ отъ хората, или да ги напуснешъ? Да се уединишъ, значи да дадешъ свобода на всички хора. Сега да обясня своята мисъль. Представете си, че азъ имамъ 50 голѣми кѫщи, които давамъ подъ наемъ, и въ тѣхъ имамъ квартиранти повече отъ 50 фамилии. Постоянно имаме разправии помежду си. Най послѣ дойде ми до гуша и казвамъ: не мога да ги търпя тия хора! И тѣ казватъ: и насъ ни дойде до гуша, и насъ ни дотегна този човѣкъ! Ще ида въ пустинята най-послѣ! То значи: ще ги оставя свободни една — двѣ години, безъ да имъ искамъ наемъ. Туй значи да се уединишъ — да ги не смущавашъ. И слѣдователно, светиитѣ сѫ учили въ пустинята туй изкуство, да не смущаватъ хората. Сега, мнозина отъ васъ сте рентиери. Всѣка вечерь седите и казвате: този ученикъ тамъ има еди-какъвъ си недѫгъ. Значи има да ви дава. Вие сте сѫдия, сѫдите го. Хиляда лева глоба да се наложи на Драганъ Стояновъ. Налагате му глобата. Критикувате го. И тъй, нареждате този — онзи, на всички туряте глоба. Питамъ: кой ще изпълни вашитѣ присѫди? — Нѣма кой, затова отивате сами да си вземете паритѣ. Ти ще дадещъ 1000 лева. Защо? — Имашъ извѣстенъ недостатъкъ. На другия ти ще дадешъ 2000 лева. Е, кой ще те търпи? Ако тия хора всѣка вечерь изпѫкватъ въ твоя умъ съ своитѣ недостатъци, слѣдъ 10 години какво ще стане? — Разбира се, до гуша ще ти дойде живота. Не, ще седнешъ вечерь и ще мислишъ тъй, както Господъ е мислилъ, когато е създавалъ свѣта, че всичко е хубаво и красиво. Въ Бога всичко е хубаво и красиво, но вънъ отъ Него не е тъй. Слѣдователно, дойде ли вечерь — съ Бога. Дойде ли день — съ хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно врѣме, когато дойде да живѣете съ Бога, какво правите? — Всички се криете въ кѫщи. Ами знаете ли, колко е хубаво при Бога, тамъ на Витоша, горѣ! И запримѣръ, ако азъ бихъ ви задалъ една задача такава: въ тѣзи голѣми студове да идете на Витоша. Вие ще кажете: Учителю, извини, но другъ пѫть, защото не ще можемъ да се върнемъ. Пъкъ и азъ, като зная вашето разположение, никога нѣма да ви пратя по това врѣме. И азъ съмъ практиченъ, не ви давамъ такава задача, защото ще трѣбва да ви нося на рѫцѣ отъ Витоша надолу. Положителната страна за ученика е слѣдната: онзи, който иска да се учи, трѣбва постоянно да е въ съприкосновение съ Бога на мѫдростьта. Съврѣменнитѣ, религиозни хора казватъ: не трѣбвало много знание на човѣка. И Соломонъ казва: че много знание на човѣка не е потрѣбно. Има едно знание само на любопитството. То не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродѣтелитѣ сѫщо е потрѣбно. Сегашното знание върви въ низходяща степенъ. До сега вие сте изучавали всички науки въ щета на вашитѣ мисли, въ щета на човѣчеството. Всичкитѣ науки хората ги използуватъ все за зло, не тъй прямо, открито, но вѫтрѣ въ тѣхъ се крие една користолюбива цѣль. Даже най-благороднитѣ хора, или най-възвишенитѣ философи използувать всичко за извѣстни облаги. Защо нѣкой се учи? — Да стане нѣкой виденъ проповѣдникъ. Все очаква нѣкакво благо отъ своето учение. Питамъ: знание, което очаква своята облага отвънъ, знание ли е? — Не. Това е знание на мъртвитѣ линии. Слѣдователно, знанието, за което азъ говоря, то е знание за съприкосновение съ Бога — знание за добродѣтелитѣ. Ние ще дойдемъ до другата фаза на еволюцията — да се учимъ да прѣвръщаме всички отрицателни сили на природата въ добри сили, т. е. не самитѣ сили да станатъ добри, но да дѣйствуватъ за добро. Често, нѣкой казватъ: еди-кой си тъй разправя за насъ. Вие сте чудни! Ние нѣма какво да се занимаваме съ свѣта, нѣма какво да изправяме човѣшкия характеръ. Ами че, който и да е отъ васъ, когато е слѣзалъ на земята, той е подписалъ извѣстна програма за своя животъ. Колко сили, колко велики умове сѫ правили тази програма за работа, и сѫ му опрѣдѣлили начинъ за живѣене, които той трѣбва да изпълни. Нѣма какво азъ да му опръдѣлямъ, да му давамъ нова програма. Казвамъ му: разгърни кодекса на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасажъ и чети! Ако е уменъ, той ще разгърне и ще види. Отъ тамъ трѣбва да започнете. Сега всички ще се повърнете къмъ вашето минало Само така като разберете нѣщата, вие ще можете да използувате вашия живтъ и ще изучите, освѣнъ скрититѣ сили, които сега сѫ вложени въ васъ, но и всички главни точки, закони, съ които да работите. Азъ тази вечерь имахъ единъ разговоръ съ двама учени отъ лѣвото течение Казвамъ имъ така: Мислите ли, че животътъ може да се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единствениятъ начинъ. Казватъ: да, този е начинътъ. Казвамъ имъ: има и другъ начинъ, хиляди пѫти по-добръ отъ вашия. Е, какъвъ е той? Азъ ще ви го кажа. И започвамъ, давамъ имъ слѣдното обяснение. Питамъ ги: гдѣ седи силата на богатитѣ хора? — Разбира се, въ тѣхнитѣ пари! Хубаво, ами гдѣ седи слабостьта на бѣднитѣ хора? — Въ безпаричието. Но, прѣдставете си, имъ казвамъ, вие сега искате да дадете възможность на бѣднитѣ хора да станатъ силни, да заграбятъ паритѣ на богатитѣ и да ги употрѣбѣтъ разумно. Но вие още не знаете, дали тѣ ще ги употрѣбятъ разумно. Прѣдставате си, че тѣзи бѣднитѣ хора знаяха този законъ, безъ орѫжие да изтеглятъ богатството на богатитѣ, и го приложатъ. Гледа богатиятъ, касата му затворена. Отвори я, вѫтрѣ празно. Я сиромахтъ стане, гледа касата си пълна. Казвамъ: гдѣ ще бѫде силата тогава? — У сиромаситѣ. Казвамъ: туй богатство отъ богатитѣ може да мине по единъ естественъ начинъ въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Да допуснемъ сега, че азъ мога да направя това, да прѣкарамъ златото на богатитѣ хора въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Но вие гарантирате ли, че тия сиромаси, като ги направите богати, ще употрѣбятъ туй богатство за благото на човѣчеството Казватъ: е и това сѫ хора. Да, хора сѫ и тѣ, като онѣзи богатитѣ. И тогава казвамъ: въ окултната наука се знае, че сегашнитѣ сиромаси сѫ едноврѣмешни богаташи, а едноврѣмешнитѣ богаташи сѫ сегашнитѣ сиромаси. Че какъ! Тъй е. Слѣдователно, друго, друго нѣщо трѣбва да се внесе въ живота. Вънъ има нѣщо по-важно. Но какво? — У всички ви трѣбва да има човѣщина. Но какви сме, богати или сиромаси, но човѣшки трѣбва да се отнасяме, да имаме еднакви права всички и да се зачитаме. Ама кога ще дойде това разбиране? Ами по вашия начинъ по-скоро ли ще дойде? Нѣма да дойде по-скоро. Та, сега и за васъ, ученицитѣ, които казвате по нѣкой пѫть, че може и безъ школата, казвамъ: вие грѣшите противъ себе си. Не може безъ школата. Вие не считайте буквата на нѣщата. Ако мислите, както нѣкои сегашни хора мислятъ, че трѣбва да отиватъ въ църква, не сте прави. Ти не трѣбва само веднъжъ да идешъ въ църквата, всѣкога трѣбва да бѫдешъ тамъ. Школата, това е постоянно общение съ Бога, постоянно общение съ всички ония живи и благородни божествени души, съ всички будни и съзнателни умове, съ всички благородни сърца, които иматъ единъ и сѫщъ съзнателенъ стремежъ. Слѣдователно, споредъ менъ, или споредъ правилото, желанието ви за знание, желанието ви за наука трѣбва да бѫде толкова силно, че да нѣма мѫчнотия, да нѣма сила въ свѣта, която да ви спѫне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. Нѣкой казва; азъ не искамъ сега да уча. Защо? Ако Драганъ или Петко те е обидилъ, какво отъ това? Нали ти търсишъ знание? — Знанието иде отъ Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза отъ Бога. Така трѣбва да схващате вие. И въ всинца ви трѣбва да има туй непрѣодолимо желание да учите, а не любопитство, като това въ Ева. Въ Ева нѣмаше непрѣодолимо желание за знание, но имаше любопитство. По нѣкой пѫть трѣбва да се спра да обясня, какво разбирамъ подъ „непрѣодолимо желание за знание“. Вие ще провѣрите много отъ тия качества, вѣрни ли сѫ, или не. Всѣка една жива идея трѣбва да се опрѣдели. Опитностьта, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате единъ новъ потикъ, въ васъ ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А тамъ, дѣто се образува вкиселяване и огорчаване, спира се и прогресътъ на човѣшката душа. Има много отъ васъ, които казватъ: е за въ бѫдаще, въ този животъ не мога да се уча, но въ другия животъ ще уча. Може но ученикътъ трѣбва сега да разрѣши въпроса. Това интенсивно желание за учене въ васъ никога не трѣбва да се прѣкъсва. Прѣкѫсне ли се туй желание, отъ гдѣ знаете че въ бѫдаще ще бѫде пакъ тъй? Кой ще ви свърже тогава? Азъ се чудя на вашата голѣма вѣра въ бѫдащето. Ако ти сега седишъ, — разговаряшъ се и не искашъ да подигнешъ една малка сламчица, какъ ще подигнешъ голѣмата греда въ бѫдещето? И тъй, сега желая ви да се движите. Ако искате да бѫдете живи, не избирайте кѫситѣ, мъртвитѣ линии, но избирайте дългитѣ, живитѣ линии. Слѣдователно, страданията въ живота, въ този смисълъ, сѫ само едно отъ качествата на дългия пѫть. Много се се изморява този, който е ходилъ на дълъгъ пѫть, нали? А онзи, който е изминалъ само 10 метра пѫть изморява ли се? Онзи който е извървѣлъ 10-15 километра, казва; много се изморихъ. Краката много ме болятъ. Не е грѣхъ, че се изморилъ. Той ще си измие краката, ще си почине и на другия день пакъ ще тръгне на дълъгъ пѫть и въ този дълъгъ пѫть той ще добие знание. Ще се срещне съ много хора, ще се запознае съ географическитѣ мѣста, съ живота, съ природата, съ дърветата, съ рѣкитѣ и т. н. Слѣдователно, ще разбере цѣлия козмосъ, който сега сѫществува. Азъ говоря сега за козмоса на човѣшкото съзнание, защото има единъ козмосъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, той е съзнанието на ангелитѣ, или козмоса на ангелитѣ, който е различенъ отъ козмоса на човѣка. Нашиятъ козмосъ е много по-малъкъ отколкото козмоса на ангелитѣ. Когаго единъ ангелъ разсѫждава за козмоса, въ неговия умъ има такива нѣща, които единъ човѣкъ даже и на сънъ не е видѣлъ, и на умъ не сѫ му идвали. И тъй, коя е основната мисълъ? — Дългиятъ пѫть. Защо? Защото е пѫть на живота. А другиятъ пѫть, кѫсиятъ пѫть, той е пѫть на смъртьта, той е гладъкъ пѫть. Въ него нѣма никакви прѣпятствия. Сега, вие ще извадите извѣстно заключение. Азъ оставямъ безъ заключение. Знаете ли защо азъ не правя заключение? — Въ окултната наука никога, не затварятъ. Ако слѣдъ като излѣзете отъ школата азъ затворя вратата, какво означава? Или, слѣдъ като влѣзете, вратата се заключи, какво е това положение? Сегашнитѣ хора искатъ заключение. Никакви заключения! Разслждение и обсѫждане върху идеитѣ — да това може но ако вие искате да извадите едно общо заключение за цѣлия животъ, това не може. Заключение не може да се даде, не само за васъ, за никого, т. е. заключение може да ви дамъ, но това заключение нѣма да опрѣдѣли сѫщностьта или смисъла на нѣщата. Често вие питате: какъвъ е смисълътъ на живота? Може ли да дадемъ отговоръ, какъвъ е смисълътъ на живота? Може да питаме, каква е крайната цѣль на любовьта, защо Господъ създаде свѣта, защо хората се мразятъ, защо се обичатъ и т. н. И на всички тия въпроси може да дадете едно, второ или трето обяснение, но да дадете едно общо заключение, да обясните нѣщата, това е една отъ най-труднитѣ философии. Затова ние се пазимъ отъ заключения. Ние разсѫждаваме, обогатяваме се съ знания, а другото оставяме на страна. Заключение въ свѣта може да даде само единъ и то онзи, който разбира тази дълга линия, да събере двата края въ едно. Тогава азъ ви пигамъ: мислите ли, че единъ день Господъ, за да ви убѣди въ това, ще съедини двата края въ едно? Това е пакъ прѣдположение. Ние не можемъ да знаемъ, какво мисли Той. Догатваме, правимъ си прѣдположения, но нищо повече. Нѣкои учени хора говорятъ за случайноститѣ. Но азъ мога математически да изчисля, какви сили седятъ задъ всѣка една случайностъ. Сили работятъ въ изключенията! Има закони, съ които опрѣдѣляме на какво се дължатъ случайноститѣ. Задъ всѣко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието въ даденъ моментъ не е било будно, и така се е явила една случайность. Колкото тази случайность става по-често въ природата, толкова тия сѫщества сѫ по-малко интелигентни, Колкото случайноститѣ и изключенията сѫ по-рѣдки, толкова и тия сѫщества по-умни и по-висши. Тия заключения азъ правя за себе си, Мои заключения сѫ тѣ. Имамъ свои основания, и по този законъ, зная, слѣдъ първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото тѣ ставатъ периодически. Нѣкои питатъ: какъ ставатъ случайноститѣ въ свѣта? Ето какъ: при единъ младъ български чорбаджия отива единъ български абаджия да му крои биръ бучуклия гащи. Изнася абаджията единъ топъ хубаво сукно, измѣрва го и взима ножицитѣ да крои. Но въ това врѣме дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножицитѣ и рѣже, обаче платътъ вече за биръ бучуклия гащи не става. Криво изрѣзълъ плата. Кой е причината? — Момата. Не, той се захласналъ и отрѣзълъ на криво плата. Значи, всѣка една случайность се дължи на разумна причина, която е отвлѣкла съзнанието на едно разумно сѫщество въ друга посока. Това не е умишлено. Погледналъ той момата, а тѣ го отдаватъ на закона на случайноститѣ. Тъй щото, тъй погледнато, случайноститѣ сѫ едно изключение, въздѣйствуване на една сила, на едно сѫщество върху друго интелигентно сѫщество. Да изпѣемъ новото упражнение: „Благость носи Свѣтлината“. Т. м. * 13-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 8. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство на обичьта. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Качества на знанието“. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Единство на обичьта“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Сега, всички съгласни ли сте съ мислитѣ, които сте писали върху темата „Единство на обичьта“. Какво подразбирате подъ думата „единство“? Нали казвате нѣкой пѫть „единство въ вѣрата“. Какво подразбирате подъ понятието, да имаме вѣра? Като казвате единство на обичьта, подразбирате ли да се проявявате по единъ и сѫщъ начинъ въ обичьта? Вижте, това е единъ дѣтински въпросъ. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ философски, ще кажатъ: не знаемъ ли ние какво нѣщо е единство? Но дѣтинскитѣ работи сѫ философски работи, а философскитѣ работи сѫ дѣтински. Че дѣтинскитѣ работи сѫ философски, това е вѣрно. Азъ, доколкото съмъ наблюдавалъ, забѣлѣзвалъ съмъ, че само дѣцата разсѫждаватъ философски, а възрастнитѣ хора разсѫждаватъ дѣтински. Сега, вие може да ми направите възражение. Добрѣ, снимамъ 50%. Азъ идвамъ тогава къмъ математическитѣ възможности. Нали има 100 възможности, отъ тия 100 възможности изключвамъ 50, оставатъ още 50 възможности. Изключвамъ и и още 25, оставатъ само 25. Съкращавамъ ги, оставатъ 7. Туй вече, е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно дѣтинскитѣ работи сѫ философски? Прѣдставете си, че единъ философъ носи единъ чувалъ отъ 5 крини съ злато на гърба си. Този чувалъ има тяжесть, но има и цѣна. Послѣ, срещнешъ на пѫтя едно дѣте, носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрий го. Всички обръщатъ внимание на философа. Всичкитѣ вѣстници пишатъ за него. Цѣлъ чувалъ съ злато е това! Като даде 25 грама отъ това злато, всѣки ще пише. Кой нѣма да пише? Дѣтето ако даде своето зрънце, никой нѣма да пише, никой нѣма да му обърне внимание. Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което дѣтето носи, и на този чувалъ, кѫдѣ ще бѫде силата? — Въ зърното на дѣтето. Ако вие разгледате всички съврѣменни философски системи и ги прѣведете въ тѣхната стойность, едва ли ще можете да извадите отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото се съдържа въ едно житно зърно. Азъ съмъ дошълъ до това заключение. Не само това, но ако вземете съврѣменнитѣ религиозни системи и ги прѣгледате, едва ли ще извадите и отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Тъй че всички тия съврѣменни философски и религиозни системи, това сѫ цѣлъ чувалъ съ злато, отъ които може да се прѣхрани цѣлъ свѣтъ, но едва може да се извади отъ него екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Сега, въпросътъ е, какво трѣбва да подразбираме подъ думата „единство“? Единството, това е съдържанието на нѣщата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дамъ малко вода въ една дървена чаша, може да ви дамъ въ една желѣзна, въ една сребърна, или въ една златна, важното е туй единство да е въ съдържанието, а не въ формата. Значи, подъ „единство на обичьта“ разбираме, че формата, съ която проявяваме нѣщата трѣбва да съдържа необходимото за насъ. Азъ разбирамъ подъ думата „единство“ само тия нѣща, които иматъ вѫтрѣшно съдържание. Единство има само въ нѣща, които сѫ необходими за живота. Тия нѣща, които нѣматъ тази необходимость, за тѣхъ думата единство не сѫществува. Единство въ обичъта, въ любовьта, въ знанието — тия нѣща, които сѫ реални, въ тѣхъ единство може да сѫществува, но тия нѣща, които не сѫ реални, за тѣхъ единството се изключва. Може ли да има единство въ лъжата? — Може да има, но то е вече минусъ, то е вече отрицателна величина, а не единство въ положителенъ смисълъ. И наистина, всичкитѣ лъжци лъжатъ, въ тѣхъ може да има единство. Каквото и да направятъ, за цѣль иматъ лъжата, и въ тази лъжа могатъ да успѣятъ. Каквото и да направятъ тѣ, кѫща да ти направятъ, пари да ти дадатъ на заемъ, друго нѣщо да ти обѣщаятъ, цѣль иматъ тѣ, обектъ иматъ. Въ сѫщинския смисълъ, думата „единство“ може да се приложи само върху добродѣтелитѣ. Затуй, при думата единство, казваме: единъ Богъ има само. Единъ, значи да Го отличимъ. Като кажемъ думата Богъ, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Единъ Богъ имаме, значи въ Него има единство, въ Него нѣма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той, т. е. туй което е основна мѣрка на всички нѣща. Сега, вие говорите за единство на обичьта. По какво се различаватъ обичьта отъ любовьта? Любовьта и обичьта иматъ единъ и сѫщъ произходъ, но не сѫ родени въ едно и сѫщо врѣме отъ Бога. Значи, тѣ се различаватъ само по врѣмето, по което сѫ излѣзли отъ Бога. Коя е родена по-рано, обичьта или любовьта, какъ мислите? — Любовьта. Да, любовьта е първата проява на Бога. Обичьта послѣ се явила въ свѣта. Сега, ще ви задамъ единъ въпросъ: единица съ единица може ли да се събере? Мислете сега, не искамъ нито единъ отъ васъ да се произнесе. — Единица съ единица не може да се събере никога. Туй, което казватъ математицитѣ въ математиката, че единицата може да се събере съ единица, азъ оспорвамъ това тѣхно твърдение. Когато въ математиката събиратъ единицата, това сѫ части на единицата, не е цѣла едииица. Математицитѣ казватъ, че нѣма число по-голямо отъ единица. Слѣдователно, туй голямото съ какво ще го съберете? Нѣкои хора казватъ: единъ и още единъ да се съберемъ, та да сме двама. Но ако азъ съмъ единица и ти щомъ си единица, ние никога не можемъ да се съберемъ. Тогава нѣкакъвъ договоръ между една единица и друга единица можете ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да го заставите да направи нѣкакъвъ договоръ съ васъ? Не можете. Нѣкой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислишъ, че си единица, ако искашь да апелирашъ къмъ Бога да те послуша, Той никога нѣма да те послуша. Щомъ почнешъ да мислишъ, че си часть отъ единицата, Той е готовъ да чуе твоята молба, готовъ е да се разговаря съ тебе, на всично е готовъ. Кажешъ ли, че си единица, Той казва: „Ти си единъ първокласенъ невѣжа и лъжецъ въ свѣта!“ Но, сѫществува и друго нѣщо въ свѣта. Тогава единица и нула — можете ли да ги съберете? Нищо съ нѣщото можете ли да съберете? — Може. Единственото нѣщо което можете да съберете е единицата съ нищото. Единственото реално нѣщо въ свѣта е нищото. Нищото е неопрѣдѣлената реалность, а единицата е изявената реалность. Когато човѣкъ има нулата въ себе си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той нѣма нищо. Но, ако вие турите задъ единицата нулата, какво става съ тази единица? — Увеличава се 10 пѫти. Добрѣ, тогава, какъвъ законъ може да се изведе? Единицата, това е човѣкътъ, а нищото, това сѫ условията, при които този човѣкъ може да се развива. Всичкитѣ дадени условия, при всичкитѣ сѫществувания, при които човѣкъ може да се прояви, ние наричаме „нищо“. Така сѫ го опрѣдѣлили ученитѣ. За тѣхъ нищото седи като граница. Надъ нулата имаме единица съ плюсъ, двѣ съ плюсъ и т. н , а подъ нулата имаме единица съ минусъ, двѣ съ минусъ и т. н. + 2, + 1, 0, – 1, – 2... И тъй, въ природата има два вида величини. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Окултната наука трѣбва да разбира този законъ. Вие не можете да имате едно висше схващание за Божествения свѣтъ, докато не усѣтите онази пълна празнота че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усѣщате, че сте невѣжи; че нищо не знаете и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трѣбва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нѣмате въ себе си. И дъйствително, когато въ физическия свѣтъ, ние мислимъ, че имаме знание, че знаемъ нѣщо, че имаме сила, питамъ: истинско ли е това знание? Колко пѫти ние се самозаблуждаваме! Запримѣръ, азъ махамъ съ рѫката си, Виждашъ ли тази рѫка? — Виждамъ я. Добрѣ като мине единъ куршумъ прѣзъ нея, тя веднага пада надолу Е, какъ е възможно, тази рѫка да изгуби силата си отъ туй малкото парче олово. Нѣкой казва: а, докато имамъ туй сърце, на него мога да уповавамъ. Но утрѣ онзи лѣкарь, цръкне му една инжекция, и твоето сърце клекне. Питамъ тогава: гдѣ е силата на човѣка? Можемъ ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една такава малка инжекция отстѫпва? Можемъ ли да разчитаме на такава рѫка, която отъ едно малко ядро отпада? Нѣкой философъ казва: е, тукъ глава имамъ азъ мозъкъ има въ нея! Но утрѣ дойде единъ малъкъ ударъ, и той изгубва всичко, изгубва рѣчьта си. Питамъ: гдѣ е знанието сега на този човѣкъ? Азъ ще пристѫпя сега къмъ едно обяснение, не къмъ самата реалность на нѣщата, но ще направя една аналогия. Прѣдставете си, че вие сте единъ библиотекарь въ една съврѣменна голѣма библиотека, въ която има около два и половина тона книги. Вие сте ученъ човѣкъ, наредите я и знаете коя книга гдѣ се намира, знаете всички надписи. Но, прѣдставите си, че въ тази библиотека, която се освѣтлява отъ електрическо освѣтление, единъ день се прѣкѫсне токътъ. Питамъ тогава: можете ли да си служите съ тази библиотека? Какво ще прѣдставлява тя сега съ тия си многобройни томове? Самата свѣтлина е едно условие, което показва какъ да намираме тѣзи книги. Добрѣ, знанието намира ли се въ тѣзи книги? Не, не се намира въ книгитѣ. Знанието намира ли се въ човѣшкитѣ мозъци? Не, не се намира и тамъ. Човѣшкитѣ мозъци сѫ една библиотека, пълна съ символи. Гдѣ се намира знанието? — Въ човѣшкия умъ. Гдѣ се намира човѣшкия умъ? — Той се проявява въ мозъка, но той не живѣе тамъ, врѣменно само се проявява. Нѣкой пѫть сме по-интелигенти, а нѣкой пѫти не. Нѣкой пѫть разрѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть не. Нѣкой пѫть разѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть едва ли и нѣкой човѣшки вълросъ можемъ да разрѣшимъ. Защо така? Защото реално нѣщо въ свѣта е само това, което всѣкога се проявява по единъ и сѫщи начинъ, то значи, че въ всичкитѣ свои части то се проявява еднакво. Запримѣръ, като влѣзе животътъ вѫтрѣ въ материята, въ него всѣкога има една отличителна чърта, а именно, че въ всичкитѣ тѣзи частици дѣто влиза живота, има движение. И казвамъ: всичко, което се движи въ него има животъ. А пъкъ въ съзнателния животъ има друга отличителна чърта, тя е неговата разумность. Ние наричаме съзнателно, разумно сѫщество само това, което може да напише единъ триѫгълникъ. Всѣко сѫщество, което може да напише единъ триѫгълникъ въ природата, въ него има съзнатетеленъ, разуменъ животъ, а всѣко сѫщество, което не може да напише единъ триѫгълникъ, не живѣе съзнателно. Тогава вие ще кажете: ама много вещества кристализиратъ въ извѣстни свои форми, въ форми на триѫгълници. Да, но тия кристали, сами по себе си, тѣ ли правятъ тия форми? Ако азъ направя едно триѫгълно гърне и го опека въ пещьта, а нѣкой съзнателенъ, нѣкой разуменъ човѣкъ го намѣри и като не знае, че азъ съмъ го направилъ, почне да го изучава, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Да допуснемъ. че азъ съмъ го направилъ прѣди 500,000 години, и дойде една култура, като сегашната и почне да го изучава. Какъ ще го изучава? Ще кажатъ, че това е едно проявление на природата, че природата го създала. Какъ го е създала? Азъ имъ казвамъ, че това нѣщо не го създала природата, но едно малко разумно сѫщесгво си играло съ него и го създало. Сьврѣменнитѣ учени минералози обясняватъ по кой начинъ се образуватъ кристалитѣ. Азъ като ги погледна, виждамъ, че има малки разумни дѣца, които правятъ тѣзи кристалчета. Щомь единъ прѣдметъ се постави близо до точката на замръзването си, тѣ направятъ отъ него единъ триѫгълникъ, единъ четириѫгълникъ или единъ петоѫгълникъ, а като дойдатъ ученитѣ, даватъ си важность и казватъ: Какво ли се крие задъ тия кристали? Какво ли е искала да каже природата? Тѣзи кристали винаги кристализиратъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тази кристализация показва, че задъ тѣзи кристали има едно разумно сѫщество. Да оставимъ другага страна но едно нѣщо, което ние знаемъ, то е, че задъ тази область на кристалитѣ седятъ разумни сѫщества, които мислятъ. И тѣзи разумни сѫщества задъ кристалитѣ почватъ да строятъ. Кристалитѣ сѫ основа, отъ която нататъкъ тия разумни сѫщества сѫ почнали да строятъ разстителното царство. По какво се отличаватъ растенията отъ кристалитѣ? (Тѣ се отличаватъ по форма въ това, че тѣхнитѣ клѣтки сѫ ѫглести.) Добрѣ, значи всичкитѣ растителни сѫщества се отличаватъ по това, че тѣ започватъ съ крѫговетѣ. Най-първо, тѣзи висши сѫщества, които образуватъ триѫгълницитѣ, четириѫгъл-ницитѣ, петоѫгълницитѣ, съ това изразяватъ граници на вѣчностьта. Тѣ най-първо сѫ изучавали вѣчностьта. Значи, триѫгълникътъ е единъ начинъ за изучване вѣчностьта въ нейнитѣ възможности. Азъ имамъ слѣдното опрѣдѣление: правата линия е най-малката отсѣчка отъ крѫга. Слѣдователно, слѣдъ като ученитѣ сѫ изучавали всичкитѣ възможности, тѣ очертаватъ единъ крѫгъ и въ него поставятъ живота, за да се види, дали тѣхнитѣ теории за възможноститѣ на живота могатъ да се проявятъ въ крѫга. Възможностьта на триѫгълника може да се прояви въ крѫга. Това сѫ три малки отсѣчки отъ крѫга въ движението му. Този крѫгъ, слѣдъ като се е завъртѣлъ около себе си три пѫти, при всѣко едно завъртване е отрѣзалъ по една малка отсѣчка. Всѣка една область, всѣка една часть отъ крѫга има специални възможности, които прѣдаватъ специални свойства на живота, когато мине прѣзъ този крѫгъ. Крѫгътъ е направенъ отъ живи точки, и всѣка точка има свои качества. Не мислите, че пространството, въ което живѣемъ, за което философитѣ говорятъ, дали сѫществува или не, е мъртво. Не, то е една жива реалность, въ която е включенъ вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ има закони, по които се опрѣдѣля въ себе си. Слѣдъ като ограничитѣ този животъ, той ще се прояви въ една или въ друга посока, ще зависи изобщо отъ проявлението му въ вселената. Отъ наше гледище, има четири важни точки въ крѫга, отъ които вселената може да започне, и споредъ това, сѫществата, които може да се проявятъ при създаването на вселената отъ едната или другата точка, сѫществено ще се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, и по воля. Ангелитѣ сѫ минали прѣди създаването на сегашната вселена. Тѣ сѫ минали прѣди насъ. Слѣдъ тѣхъ идва създаването на сегашната вселена, въ която човѣкъ се проявява. Ето защо ангелитѣ и човѣкътъ се различаватъ. Единъ день хората ще бѫдатъ като ангелитѣ, но все пакъ ще се различаватъ, все ще има една разлика въ тѣхнитѣ естества. Човѣкътъ ще бѫде ангелъ, но човѣшки ангелъ. Нѣкой казва: азъ ще бѫда ангелъ. Да, ще бѫдешъ, но човѣшки ангелъ. Сега, като разглеждаме този законъ, ще дойдемъ до въпроса, какъ се е създала вселената. Този въпросъ е толкова сложенъ, че ако се заеме човѣкъ да го разглежда, ще изгуби и най-малкото знание, което има. Азъ наричамъ тия въпроси „научни разходки“. Тѣ сѫ много опасни. Резултатитѣ на тия разходки довеждатъ човѣка до положението на онзи човѣкъ, който тръгва да обикаля свѣта съ малко пари, та като остане безъ пари, гледа да започне работа, да спечели малко пари, за да се върне назадъ. Той трѣбва да работи. По крѫга се прави хороскопа на човѣка. Когато единъ астрологъ иска да направи единъ хороскопъ, той направя единъ крѫгъ и го раздѣля на 4 части, поставя зодиитѣ или планетитѣ, знацитѣ плюсъ или минусъ въ възходяща или низходяща степенъ, споредъ съчетанието имъ и почва да гадае, каква е сѫдбата на индивида който е роденъ въ това врѣме. Всичкитѣ хора не сѫ родени прѣзъ едно и сѫщо врѣме. Да кажемъ, нѣкой е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, но отъ 1—31 мартъ има 31 деня, значи 31 възможности има. Всѣки день по 24 часа, значи 24 възможности има, въ всѣки единъ часъ по 60 въможности, въ всѣка една минута пакъ по 60 въз можности. Слѣдователно, като дойдемъ и до секунди тѣ, и въ тѣхъ има 60 възможности. Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, тѣ макаръ да сѫ родени въ единъ и сѫщъ день, все пакъ има разлика. Напримѣръ, и двамата сѫ родени на 1-ви мартъ, 10 часа сутриньта, но единиятъ е роденъ 10 минути по-рано, другиятъ 10 минути по-късно. Е, казватъ, какво има, 10 минути разлика? Голѣма е разликата! Ако вие се движите 10 минути, но съ бързината на свѣтлината, и той се движи 10 минути слѣдъ васъ, какво разстояние ще има между него и васъ? Колко километри изминава свѣтлината въ секунда? — 190,000 мили. Е, смѣтнете тогава: 10 минути по 60 секунди се равняватъ на 600. Умножете 600 по 190,000 и ще видите, че между онзи, който се е родилъ 10 минути по-рано, и онзи, който се е родилъ 10 минути по-късно, ще има нѣколко милиона километра разстояние. И послѣ казватъ: мязать си тия хора. Какво ще си мязатъ? Между тѣхъ има такова голѣмо разстояние. Ами че и една секунда разстояние да има, пакъ ще ги дѣли едно разстояние отъ 190,000 мили. Тъй щото, туй колело, крѫгътъ се движи въ живота ви. За човѣка има не само единъ хороскопъ — когато се е родилъ — за човѣ ка има нѣколко хороскопи. Единъ когато се родилъ, единъ, когато е започналъ да се учи, и трети хороскопъ, когато съ него е станало едно духовно обръщане. Кога си се обърналъ къмъ Бога, това трѣбва да го знаете. Питатъ нѣкого: Кога се обърна къмъ Бога? — Не зная. Не, ще забѣлѣжишъ точно; годината, мѣсеца, деня, часа, минутата, когато си се обърналъ къмъ Бога. Послѣ, ще отбѣлѣжишъ, дали деньтъ е билъ ясенъ, или не. Всичко туй трѣбва да го знаешъ на пръсти. Казвашъ: е обърнахъ се къмъ Бога! Ами че ти когато отидешъ при Бога, ще трѣбва да знаешъ кога си се обърналъ. Богъ е едно сѫщество на подробноститѣ. Той не обича едно сѫщество на невѣжеството. Вие казвате: е, това сѫ малки работи, ние съ голѣми работи се занимаваме. Кажете ми тогава една голяма работа, която помните! Чудни сте! Голѣми работи! Е, кои сѫ голѣмитѣ работи? Кажи ми кога си роденъ! То е малка работа. Е, хубаво, ами коя година постѫпи въ първо отдъление? И то е малка работа, не е важно. А кога постѫпи въ гимназията? И то не е важно. А въ университета? И то не е важно. Е, кое е важното? — Да изядешъ една печена кокошка. Но, азъ питамъ тогава: ти можешъ ли да ми докажешъ, че дѣйствително си изялъ една печена кокошка? Азъ до сега още не съмъ видѣлъ човѣкъ, който да е изялъ една печена кокошка. Запримѣръ, имате единъ пробитъ кюнецъ. Прѣзъ него минава вода. Колко вода е минала? Кажете ми колко вода е изпилъ този кюнецъ? Този кюнецъ може да ми философсгвува, да казва, че прѣзъ него сѫ минали милиони тонове вода, но азъ казвамъ: кажи ми колко милиона вода си изпилъ? Той казва: не е важно пиенето, но минаването. Не, не е важно минаването, но колко си задържалъ. Да изядешъ, да изпиешъ нѣщо, въ пълния смисълъ на думата, разбирамъ туй, което си приелъ, да можешъ да го задържишъ и употрѣбишъ за своето благо и за своето подигане. Казвамъ: ако ти дѣйствително си изялъ кокошката, трѣбваше да се научишъ какъ да хвъркашъ. Онзи, който дѣйствително е изялъ една птичка, или една кокошка, трѣбва да е научилъ изкуството да хвърка. Щомъ не е научилъ това изкуство, тази кокошка е минала прѣзъ него като прѣзъ единъ кюнецъ и нищо не е оставила. И тъй, питамъ: кое е сѫщественото въ живота? Нѣкои казватъ: да вѣрвашъ въ Бога. Това сѫществено ли е? Нѣкои казватъ: да любишъ Бога. Всички тѣзи нѣща вие ги говорите, говорите, но важното е, какво остава въ васъ. Казвате: ние трѣбва да говоримъ. Да, вие започвате добрѣ, но кой отъ васъ е опиталъ любовьта? Вие сега ще ми кажете: какъ, знаете ли колко любовь е минала прѣзъ насъ? Вѣрвамъ, че е минала милиони тонове, това не отричамъ, но колко отъ тази любовь задържахте? Че е минала, приемамъ, 100 милиона, 200 милиона, милиарди е минала, разбирамъ, въ туй отношение мога да ви кажа бравз, вие заслужавате, вие сте герои, че е минала толкова любовь, но питамъ: отъ тази любовь колко задържахте за себе си? Вие сте направени като единъ кюнецъ. Когато хората правятъ тѣзи кюнци, тѣ не сѫ живи, а когато Богъ прави хората, т. е. когато се родятъ отъ Него, Той така ги прави, че всѣко живо сѫщество да задържа нѣщо въ себе си. Вие пуснахте да минава тази любовь прѣзъ васъ и не я задържахте. Хубаво направихте. Ако не я пуснете, тя ще пукне кюнеца и пакъ ще си изтече, защото има напрѣжение. Тази любовь е минала прѣзъ всичката жива вселена, и всѣко сѫщество е взело отъ нея толкова, колкото му трѣбва. Питамъ тогава: ти задържа ли отъ тази любовь за себе си? Да, любовьта мина прѣзъ менъ. Колко задържа за себе си отъ тази любовь? Вие казвате: да любимъ Бога! Вие искате Господъ да мисли като васъ, да се радва като вась, и да скърби като васъ. По-глупаво нѣщо отъ това нѣма! Единствената права философия въ свѣта е ние да се научимъ да мислимъ, както Богъ мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселимъ, както Той се весели. Това е сѫщественото! Когато ние се приближимъ къмъ тази мисъль, ние ще бѫдемъ ученици на тази велика наука, на това Божествено училище. Сега всички насърчаватъ малкитѣ дѣца. Защо? Нѣкой се гневи на Господа и казва: азъ се молихъ, молихъ на Господа, но Той не ме узслуша, не искамъ повече да Му се моля. Защо не искашъ повече да се молишъ? Ето гдѣ е лъжливата философия на живота. Той казва: азъ нѣма да мисля вече за Бога, ти си единъ човѣкъ краенъ материалистъ, понеже си мислилъ, че Богъ има нѣкаква форма. Ти като казвашъ тъй, то значи: азъ съмъ единъ отъ важнитѣ послѣдователи на Бога, и като прѣстана да Му се моля, Той ще почувствува какво нѣщо съмъ. По-смѣшна идея отъ тази нѣма! И най-първо, Господъ не те е пратилъ на земята да Му се молишъ. Молитвата е нѣщо второстепенно, тя отъ послѣ е дошла. Ние сме дошли първо да се учимъ Ще учишъ за себе си и като се научишъ, като станешъ много ученъ, тогава ще почнешъ да говоришъ на Бога и да Му се молишъ. На думата „молитва“ ние сме дали едно криво направление. У васъ молитвата означава: азъ като направя една бѣля, тогава ще се моля, ще туря всичкитѣ глупости на Бога, а като живѣя единъ чистъ животъ, нѣма защо да се моля. И дѣйствително, така е. Когато човѣкъ е въ охолность, не се моли, а щомъ се намѣри въ нѣкоя бѣля, въ нѣкой зоръ, усърдно се моли, нѣкой пѫть се моли и по 3 — 4 пѫти на день. Не, станете като малкитѣ дѣца! И тъй, любовьта е единство на обичьта. Придобийте любовьта! Обичьта е единъ начинъ да прѣдадемъ любовьта си на другитѣ хора. Значи, тя е методъ, чрѣзъ който ние може да прѣдадемъ Божествената любовь. Думата ,,любовь“ и въ български, и въ английски, и въ френски, и въ турски езици не е сполучлива. Първата буква въ думата ЛЮБОВЬ на български езикъ е Л. Въ буквата Л имаме единъ отворенъ ѫгълъ. Този ѫгълъ показва една отсѣчка отъ крѫга. Този ѫгълъ опрѣдѣля отъ колко градуса е любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ. Нѣкои пишатъ този ѫгълъ по-широко, нѣкои — по-тѣсно. Да, кажемъ, че той е равенъ на 30°. Каква часть прѣдставлява той отъ цѣлата окрѫжность? — 1/12. Линиитѣ, които образуватъ този ѫгълъ сѫ живи, опрѣдѣлени. Какъ мислите, споредъ вашитѣ разсѫждения, по колко сантиметра сѫ дълги линитѣ АС и СВ, които образуватъ буквата Л? Азъ ще ви помогна, защото ние навлизаме въ отвлѣчената философия. Да кажемъ, че имаме една малка величина отъ 1 см., положена на едно равнище, на една плоскость. Каква сѣнка ще даде тази линия отъ 1 см. при изгрѣва на слънцето? Каква сѣнка ще даде, когато слънцето е хоризонтално на самата плоскость? И най-послѣ, колко голѣма ще бѫде сѣнката при самата реалность? Правили ли сте опити? При всѣки единъ часъ до обѣдъ правете опити и наблюдавайте. Слѣдователно, ако вие ми кажете, че тази линия може да бѫде дълга 10 см., тази малката буква вѫтрѣ въ закона, въ условията е почти несъизмѣрима съ нашитѣ величини. Тѣзи двѣ линии сѫ отражение на самата реалность. Щомъ ми кажете, че тия линии сѫ били по 10 см. дълги, тогава азъ правя изчисление, кѫдѣ е било дѣйствителното слънце на живота. И забѣлѣжете, когато нѣкой иска да пише на своята възлюбена, той пише голѣмо Л. Туй показва, че неговото слънце изгрѣва на хоризонта. Ако нѣкой пише малко Л, туй показва, че неговото слънце е на обѣдъ. Този човѣкъ е практиченъ, неговитѣ хамбари сѫ пълни, а този съ голѣмото Л е идеалистъ, съ празни хамбари. Той на думи е богатъ, съ много обѣщания, но дойде ли до живота, нѣма го. Този съ малкото Л има мѣрка, малко дава, събралъ е всичко. Този, който нѣма, много дава, обѣщава 100, 200, хиляди, милиони, а другиятъ ги икономисва, казва: съ мѣрка се дава. Вие ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ случайности. Не, не сѫ случайности. Питамъ: онзи, който пише буквата Л така, че събере двѣтѣ линии на едно мѣсто, какъвъ характеръ има? Нѣкои графолози има ли тука? Когато нѣкой пише буквитѣ, че стѣснява линиитѣ имъ, какъвъ е по характеръ? Други пъкъ разширочаватъ буквитѣ. Какъ тълкуватъ графолозитѣ туй разширение на ѫглитѣ? Ѫглеститѣ, остритѣ букви показватъ единъ нервенъ характеръ, припрянъ човѣкъ, бързъ, който иска всичко бързо да направи. Тази бързина, това сѫ акумулатори. На всѣки върхъ има центрове. Такъвъ човѣкъ е динамическо сѫщество, той е пъленъ съ електричество. Казвамъ: ако искате човѣкъ, който да движи нѣкоя кола, или ако търсите пионеръ, намѣрете такъвъ човѣкъ. Но, ако искате да уреди нѣкое общество нѣкѫдѣ, него не търсете. Не че е лошъ човѣкъ, но като бърза, разваля работитѣ. Единъ свещеникъ изпратилъ слугата си на лозето и му казва: Стояне, една година си стоялъ при мене, ще можешъ ли да изрѣжешъ лозето? — Мога. Отива Стоянъ и съ ножицитѣ си го изрѣзва. Връща се. Изрѣза ли го? — Изрѣзахъ го. Плаче ли? — И ти да го видишъ, ще плачешъ. И тъй, тѣзи ѫгли може да се измѣнятъ, да ги прѣвърнемъ на магнетически. Ако въ главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетиченъ. Слѣдователно всичката енергия отъ мозъка ви, ще се прѣвърне въ стомаха на магнетическа Нѣкой пѫть стомахътъ е електрически, вслѣдствие на това хората боледуватъ отъ стомахъ. Събере ли се много електричество, енергията отъ мозъка трѣбва да се прѣвърне въ магнетическа. Затова казвамъ: идеитѣ на хората трѣбва да се измѣнятъ въ магнетически. Нѣкои хора много бързатъ, иматъ желание всичко да опитатъ. Това значи, че тѣ иматъ изобилно електричество. Това сѫ посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега? Отъ всичко това, което казахъ до сега, какво извадихте като основна идея? Азъ бихъ желалъ всѣки единъ отъ васъ да остави въ ума си поне една основна идея. Т. м. * 12-а школна лекция на общия окултенъ класъ (Ш година), 2. I. 1924 год. — София.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРАТА ПОСТѪПКА Размишление Ще имате за слѣдния пѫть темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовния човѣкъ.” Въ всички вѣкове ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, безъ обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама отъ това жито, да се храни съ него или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко[то] жито въ хамбара ли или въ стотѣ грама жито, турени въ стома-ха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието, могатъ да бѫдатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкои казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде добъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото въ слизането, не е доброто и въ качване-то. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ целъ да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкои казватъ: “Да се качваме!” Качването не е всѣкога добродѣ-тель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: “Той слѣзълъ.” Туй още нищо не доказва. Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: Защо се е качилъ? Нѣкои отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: “Учительтъ казва да се качваме.” За какво да се качвате, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да функционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо - набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ и кой - добъръ. Само Богъ има право, привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни резултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкарьтъ не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: “Той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ.” Ние, обаче не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря. Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частность една постѫпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Азъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този - на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайна-та сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употрѣбяваме думитѣ “може да бѫде добъръ”. Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагогията, или въ етиката? (- Утилитарното схващане: доброто това полезното или най-голѣмото благо за по възможность най-голѣма часть хора.) Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмъ добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣма ли тия три качест-ва, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ Любовьта; свѣтлината иде чрѣзъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате, не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ нас. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро. За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото азъ, като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хора ще разбератъ това нѣщо или не, за Божествения свѣтъ е безраз-лично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти предизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ нас въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по-великъ актъ отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да действува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени сѫщества взиматъ участие. И тъй, всѣка постѫпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: “Сега имамъ по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.” Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постѫпка. Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бѫдатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? - Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута, която изживѣваме въ сегашния си животъ, е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете съ живота. Вие не можете да кажете: “Азъ сега си имамъ работа. Ще върша това - онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла.” Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ сѫщества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: “Това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра!” Добрѣ, вие, които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна кѫща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия. Какво ще правите? - Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ, защо не останете да си градите кѫщата? Нали имате друга филосо-фия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприя-тель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате: “Ние сме сериозни хора!” Кажете ми, дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсѫждение. Мислите ли, че Господь не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? - Може. Както градите кѫщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо? Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратиха на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра, не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайность, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по-важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта. Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисъль. Азъ искамъ всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? -Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармо-нично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той, дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става, мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: “Дѣ е пѫтьтъ за Ситняково?” Казва му: “Ще държишъ все лѣвата страна.” Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: “Ситняково ще е това”, обаче то излѣзло Якоруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече, замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли. Молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, следъ четиридневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: “Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има”. Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не ходете сами въ този свѣтъ, трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия, или Господь, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: “Чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрихъ пакъ на сѫщото мѣсто. Започнахъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ или действително съмъ на земята.” И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якоруда. Въ Писанието се казва: “Въ доброто не трѣбва да има отлагане.” Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията въ насъ сѫ външни, физически. Всички физически неразполо-жения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ, това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2 - 3 дни, като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: “Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ.” И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата сѫществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ неща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: “Какъ да забравимъ?” Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата “мразя”. Качили сте омразата тъй високо и казвате: “Слушай, слѣзъ отъ тамъ!” Вие й заповѣдвате, но тя слиза ли? - Не слиза. Омразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбва да направите? - Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума “мразя”. Воля трѣбва, рѫка трѣбва - нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата “мразя”, а послѣ съ думи казвате: “Искамъ да се махне тази дума отъ тамъ.” Значи, вие й заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ ваша-та рѫка и трѣбва да се изтрие пакъ отъ вашата рѫка, а не да й се казва съ думи: “Слѣзъ долу!” Съ думи тя не може да се махне, но съ рѫка - може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща отъ 7-8 етажа, обаче забатачите съ 5-6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отивате въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, отъ тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: “Стоянчо, какъ върви тази кѫща?” -“Забатачихъ.” -“Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхъ.” Питамъ, този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята омраза? - Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: “Заповѣдайте въ дома ми.” Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи омразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постѫпка въ свѣта, ние заличаваме омразата. Не е достатъчно само да кажете нѣкому: “Азъ те обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра”, но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правите, е слѣдното: написвате на дъската думата “любовь”. Казвате: “Гори ми сърцето за тебе.” Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духъ, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ; щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ. Слѣдователно Любовьта ангажи-ра всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? - Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ “новораждане”. Това “новораждане” не е обикновеното раждане. Новороди-лиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души, като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духъ нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ, безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте или въ формата на птичка, нѣкое животно или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ - изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ духове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други - въ формата на най-хубавото растение; трети - въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети - въ формата на нѣкой ангелъ - изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да дѣйствувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употрѣбите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкои нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане. Христосъ казва: “Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога.” Та казвамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ духове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣхнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? - Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдеще щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдова-телно въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: “И безъ добро може.” - Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате: “Ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая.” - Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣделени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истинскитѣ философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка: вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкои работи, но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣвате въ моята искреность. Допуснете обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣне, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовностьта ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? - Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакатъ съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? - Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене на доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхъ не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: “Сърцето ми гори.” Туй горене не е отъ Божественъ произходъ, Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнятъ лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатилъ главата. Това е актьорство. Когато страдашъ трѣбва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте колко сѫ смѣшни съврѣмен-нитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: “Съ този кръстъ всичко побѣждаваме.” - Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнесe. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ насетнe не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десеть пѫти ще се изпотишъ, докато го изнесѣшъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдатъ, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ те. Казватъ: “Турихъ кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!” Чакай да видимъ силата ти де, дали кръстътъ е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посвѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ: не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мѫчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ, като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драга-новъ казалъ на Петко Стояновъ една обидна дума. Какво означава това? - Турилъ му едно малко кръстче и той казва: “Знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ?” Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество и като се намѣ-ришъ въ тази тъмна нощь геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсѣмъ самъ, кажи въ себе си: “Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се измѣня. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ.” Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволътъ те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, непобѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобедими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да те намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ, както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придо-биемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣ-тели. Това е законъ. Сега, ако вие на усвоите този законъ, каквито други планове и да имате всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гизо, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? - Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? - Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: “Азъ за такива страдания ли съмъ роденъ?” Не, азъ ви пи-тамъ: кой отъ васъ е роденъ за страдания като Христо-витѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? - Ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на Христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: “Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите.” Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпитания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти за страда-нията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача и вие току отивате да питате този - онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1-2 задачи нерѣшени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: “Ние сме хора отъ новото учение.” Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкои казватъ: “Несъгласие има между насъ.” Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣдизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възви-шенитѣ духове се учатъ въ небето и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: “Хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра?” Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раздѣляте това число на 2 и получавате 50,5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби, въ едната нося празно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захаръ въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: “Знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение?” - “И моето учение!” - “Да, ще ти докажа.” Изваждамъ празното шише и му казвамъ: “Това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него.” Отваря той шишето, гледа, празно шише. Казва ми: “Азъ празно шише ли съмъ?” Питамъ го: “Ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ?” - “Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ?” Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му: “За втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Разликата е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно, а моето пълно, иначе и ти си човѣкъ като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига.” Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо търси нѣкой да го обича - празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкои отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкои отъ васъ правятъ такива опити и нека продължаватъ. Нѣкои сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: “Какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше?” Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: “Много хубаво бѣше и брашното, и дрѣхите и обущата, всичко излѣзе много хубаво.” Вие отивате при нѣкого и го запитвате: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ брашно.” На тази дума, на тази любовь сега вие трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата “брашно”. Ще го запиташъ пакъ: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ обуща.” Пакъ написвате на дъската думата “обуща”. Казвате: “Азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ.” Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бѫде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега, споредъ старото учение, ще се събератъ въ камарата, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назнача-ватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцата на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния, а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престѫпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не [е] въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, затова казвамъ: вложете капитала, който имате! Вложете го въ Божествената банка. Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние, като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божественна свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовь по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто, тъй както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимъ, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава да мисли, че е силенъ. Запримѣръ, военниятъ, докато носи шашка* е силенъ, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ, докато кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ, докато има перо, е силенъ; сѫдията, докато носи гердана съ знака на правосѫдието на врата си, е силенъ; пълководецътъ, докато има войници задъ него, е силенъ, но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ. Важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Всѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно, за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно, то е случайно въ вашия животъ. Туй, което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хора, има и слѣднята мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и досега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хора не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ - като старъ. Добро-то се отнася еднакво и за младия и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро, което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? - Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се подвигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като й каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употрѣбяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 - 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ употрѣбяватъ нѣкои възбудителни средства като опиумъ и други, но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: “Този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба.” Хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почувствувалъ, че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него, за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: “Като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ.” Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерата, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на другаритѣ си: “Оставете се, този човѣкъ оживѣ.” Америка-нецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: “Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ.” Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главата-рьтъ казва: “Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо.” Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество, за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва: “Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.” Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря: “Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно!” Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на хотела, дето живѣялъ. Какво било учудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: “Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ!” Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опасности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще продаватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии, тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: “Не плащамъ нищо за балсамиране.” И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкои казватъ: “Отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫть и нищо не придобихъ.” И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? - Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Хората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ, на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоя-телность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ. Това е приятното въ живота. Тази лоша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжалявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдрость, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротость и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади и между стари. Всичко друго което правите вънъ отъ туй, е отъ лукавого. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате, да имъ ставате суфльори и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме отгорѣ да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ отгорѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, има нѣкои отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ и между старитѣ има такива, да не могатъ да се молятъ. Ами че молитвата е първия актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкои хора, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, но безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да влиза и да излиза гладко, тихо, като че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най-великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: “Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.” Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: “Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?” Господь казва: “Тукъ не става въпросъ за грѣхове.” За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно, нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ, ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква празна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь и то каква любовь? - Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: “Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫть ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга. Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението [за] нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе ни. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: Влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: “Като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка.” Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пуснатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младо-женикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите, единъ часъ ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ, животътъ има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: “Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа.” Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление 2-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 22.X.1924 г. София --------------------- *шашка - сабя