Ани

5. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 1.III.1929 г. София, 1.III.1929. година Любезна сестро, Изпращам ви тук приложени още две беседи. Учителят даде едно упражне­ние за дълбоко дишане в сряда, на 27. февруарий: Запушване на дясната ноздра и поемане на въздух през лявата; след това - запушване (с показалеца) на лявата ноздра и издишване през дясната. Едно вдишване и издишване се смятат за едно упражнение. Това ще се прави 3 или 10 пъти сутрин, 3 или 10 пъти на обед и 3 или 10 пъти вечерта. Винаги вдишването ще става при тези упражнения през лявата ноздра, а издишването - през дясната. Това ще се прави 30 деня. Учителят каза всички да го правят, защото ученикът трябва да има послушание. Сестра Савка предложи да разменим мисли в духовната група по въпроса за приспособлението. Вчера този въпрос се разгледа, но се остави и за идущия път. Идущия път имаме освен това за разглеждане 18. лекция от I. година на Младежкия клас (в духовната група), Днес Учителят в младежкия клас каза за идущия петък да проучим 17. лекция от 1. година на младежкия клас. Днес Учителят даде тема за идущия петък: „Разлика между морален и добродетелен човек." За неделните беседи дохождат и външни лица. Скоро ще ви пратя лекции I. година от младежкия клас и онези правила по хиромантия. Ето някои мисли на Учителя в разговори: „За човека с Божественото съзнание всичко е възможно. Макар и не веднага. Какво от това? То ще дойде. Ако твоите отношения към по-висшите същества не са нормални, то и отношенията на по-нисшите същества към тебе няма да бъдат нормални и ще се намериш в противоречие. Когато знаеш алхимията, каквото помислиш, става. Например кажеш: „Трябва ми един наполеон злато" - и веднага го намираш в джоба си. Ти го даваш за нещо. После пак казваш, че ти трябва един наполеон - и пак го намираш в джоба си и т. н. ... Когато тръгнеш по Бога, там ще бъде красивото, че каквато книга или друго пожелаеш, всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш. И после си кажеш: „Свърших си работата с нея" - и на сутринта пак я няма, отишла пак в библиотеката някъде. Тогаз човек ще разполага с всичката литера­тура, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градиш, а от друга страна да се разгражда. Човек, за да дойде в казаното красиво състояние, трябва да бъде адепт от първа степен. Човешката глава представлява общият капитал, който има човек; лицето е капиталът, който е в обращение, а ръцете са капиталът, който дава доход. Като дойдат страданията, те изгонят всички, които те безпокоят, и ти ставаш [...?] Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи." С братски поздрав: Б. Боев

4. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 16.II.1929 г. София, 16.II.1929 година Любезна сестро, С. П. Б. Л. Е Л ! [1] Изпращам ви тук 5 лекции. В най-скоро време ще ви изпратя останалите, които са [готови] почти. Аз бях ги приготвил да ги дам на сестра Цветана Арнау­дова да ви ги занесе, но тя не замина поради студовете и ми каза, че автомобилът за Годеч не работел. Затова аз се забавих с изпращането, додето се стопли малко времето. Неделните беседи почнаха от 3 февруарий. Така че вече на седмица по три пъти говори Учителят. С останалите лекции скоро ще ви изпратя и неделните беседи. В групата миналия път се разгледа 16. лекция от сестра Еленка Андреева. Ще гледам в скоро време да ви пратя лекциите от младежкия клас I. година. Вие продължавате ли упражненията за „вдъхновението"? Много е важно да се работи вътрешно, с мисълта, с молитвата. Всички братя и сестри от духовната група ви поздравляват. Почваме вече в 6 ч сутринта. По-миналата неделя имаше обед у сестра Янакиева с Учителя. Учителят говори. Ще ви пратя говореното от него, заедно с това, което той говори, когато вие бяхте тук. Как върви стенографията, руския език, хиромантията, цигулката? По хиромантията онези сведения ще ви пратя идната седмица със следното писмо. Занапред лекциите ще се приготовляват в резюме тук в 100 екземпляра и ще се пратят до всеки град и село, дето има наши приятели, по един екземпляр. Също и на Пеню Ганев. Пратй му само лекциите до 25 януарий включително. По-нататъшните ще му се пращат направо оттук. Пожелавам ви всичко красиво в Божествения път. По-важни мисли, казани от Учителя напоследък: „Дръж в съзнанието си дълго време с постоянство Божествена мисъл и не мисли как ще се реализира! Бог ще я реализира. Ти само я дръж дълго време в съзнанието си! Съзнанието на миналото и съзнанието на бъдещето образуват съзнанието ни в настоящето. Всичко филтрирайте: мисли, чувства, желания, и задържайте само най- чистото, красивото, Божественото, а другото трансформирайте! Научете се да филтрирате! Всичко може да стане, но една Божествена позиция не може да се превзе­ме. Неузнаваеми са Божиите пътища. Всяко нещо съдействува все за добро. Мъдрецът всичко е предвидил. Всичко е предвидено. Никой не трябва да мисли, че няма. Най-първо да дойде желанието да се прослави Бог, после - желанието да дойде Неговото царство и после - служенето на Бога." С братски поздрав: Б. Боев ____________________________________________________________________________________ [1] Само проявената Божия Любов е Любов. (Бел. М.И.)

3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г. Един българин отива с една свещ да лекува руския цар. И тази свещ струвала 25 стотинки, но додето мине през всички регистри, станала 25 хиляди рубли. Европейското съдебно производство е представление. На 500 км над земята има едно море от електричество. И ако това пространство може да се пробие, то ще може да протече тая енергия. Външните успехи зависят от вътрешните състояния. Трябва да се развие човешкият дух - другото само по себе си ще дойде. Богатствата, които съществуват в природата, могат да бъдат използвани само от разумни същества. Ще имаш всички богатства, несметни богатства. Има известен род енергии, за които не се позволява на човека да мисли. После, електричеството измени света на добро. Светлината руши злото. Понеже човечеството минава сега през дъното на ада, то тези хора, които са излезли от ада, са лоши; те са пълни със зло. А пък тези, които са се отдалечили от ада, стават добри. Цялото човечество не е излязло от дъното на ада. Тези, които сега излизат, са най-лоши. Електричеството влияе благотворно върху човека, понеже електричеството привлича магнетизма; то действува здравословно, действува върху болестите и пр. (Една сестра каза, че в Америка, които работили с електричеството, 40 год., изглеждали млади, младежки.) Религиозните хора, като концентрират ума си към Бога, към Небето, те с ума си могат да привличат тая енергия - електричеството - към нас. Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електричеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане. Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източник, извор на електричество, и лампата ще се запали. Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи. Аз днес разправих на едни, че децата са много умни. Срещнах едно момиченце; исках да му дам една хубава роза. То каза: „Не мога да нося розата." Много е вярно, не може да носи розата. Тя иска да каже: „Малка съм още, ти не можеш да завържеш с мен любовни работи." Казвам: „Право е." Казват: „Малка е." Но разбира детето. Ръководителят на детето говори: „Не давайте на това дете роза, ще я развали", и ръководителят казва на момиченцето, че не е за него. Децата не трябва да се учат да късат цветята, защото късането има разрушителен характер. Но цветята да се носят на саксии. Аз се радвам, че горе, на Витоша, има надпис: „Да не се късат цветята!" Възприели са тази мисъл на новото учение. Иди там и помириши! За цяр ако искаш, можеш да откъснеш и ще туриш мисълта, че я вземаш за цяр. Жертвува се тогава цветето. Новият морал е: Чистота в съзнанието, а не чистота само вън. Да няма абсолютно никаква мисъл за грях в съзнанието. Отвън може да се изкаже нещо за хората, че е грях, но в твоето съзнание да има абсолютна чистота, да няма никаква користна цел в съзнанието; в последния случай, съзнанието е пропукано. В съзнанието да има единство, че каквото си направил, за Бога си го направил. Отвън могат да тълкуват каквото искат, но вътре в тебе да има единство. Ние имаме към всички едни и същи отношения Теософи, толстоисти, вегетарианци, въздържатели и пр., те са все с нови идеи; едни са на периферията - такива са въздържателите и вегетарианците. Всички са клони на едно и също дърво. Какво е новото учение? Да кръщаваме децата, когато се раждат. Любовта и омразата си приличат. Онзи, който те обича, праща ти любовни писма, държи те като писано яйце, стъпките ти чете. И онзи, който те мрази, и той върви по стъпките ти, и той ти пише писма и иска да те види. Единият ти дава живот, а другият иска да ти причини страдания. И вторият, като престане да те мрази, ще дойде в полюса на любовта. Тогаз ще забрави и ще каже: „Това беше едно време." Те ни държат в умовете си като светини. А пък щом имат в умовете си тази мисъл, те се влияят. Затова трябва да бъдете силни, защото, като ви държат в мисълта си, става една обмяна на енергиите, та много от техните пороци могат да приближат при нас. Та, всичко, което минава към нас, трябва да се филтрира. Невидимият свят е турил и друго: те имат страх; те ни мислят за магьосници и с този страх стават негативни и възприемат нашите мисли. Най-напред са активни, но после със страха стават малко пасивни и възприемат нашите мисли. Те са много суеверни. Бог е, Който живее навсякъде; няма какво да се плашим. Този страха в света. Във всичко действува Бог; има Божествен промисъл. Казваме: „Да бъдем умни." Какво ще бъдеш умен спрямо времето? Ще се облечеш по-дебело. Какво ще правиш при слънцето? Ще се облечеш по-тънко. Когато дойдете с външни хора, вие се поляризирате. Дотогаз са били спокойни, ти ги размърдаш. Като дойдат при тебе, всички се разшават като при ядене; всеки очаква да кажеш нещо. При поляризирането Божественият елемент почва да работи. Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.) Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалисти­чески начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия. Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш. Например ще му дадеш хляб и после ще кажеш: „Отгде дойде тъкмо сега?" После влезе вкъщи и казваш: „Как окаля!" „Добро", но когато в съзнанието ти няма никакво пропукване. Като се пропукне, ще съединяваш антените, ще диг­неш горе, за да протекат тези енергии. Тепърва ще станеш добър. Цяла наука е това, търпение да имаш. Ти търпял ли си, да видиш какво нещо е търпението? Най-първо ще дойдеш до онзи, великия закон на Любовта. Като се свър­жеш с Бога така, тогаз ще дойдеш до втората фаза: закона на даването. Дотогаз не можем да бъдем добри. (Една сестра пита) - Има ли разлика между правенето добро и изпълнение Волята Божия? (Учителят каза) - Да развие човек Божественото, то да се проявява, и човек ще бъде добър. Преди години, един беше дал назаем пари и най-после ги забравил нароч­но, решил да не ги иска. Той казва: „Като реших вътре в себе си, не се мина много време, и този човек ги донесе. Колкото повече мислих по-рано, той, като ме срещне, казва: „Защо ще ти ги дам?" Но като ги опростих, той ги донесе и каза: „Ще ме извиниш." Така че, като почнеш да работиш по Бога, тогаз ще събудиш у него Божественото и тогаз и той постъпва Божествено. Един върви по лошо място и ще падне. Аз му удрям две плесници, за да го върна от пътя. Кое е по-хубаво: да го ударя и да го върна от пътя, или да го оставя да падне в мястото? Първото Бог ще одобри. Аз предпочитам да ти ударя две плесници. Аз предпочитам да бъда приятел с Бога, отколкото с тебе. Като приятел на Бога, и с тебе ще бъда добър. Да бъда добър, значи дати мисля доброто. Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница? Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница? Като дойде човек така да мисли, вече намира... Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил. Неговия крак блъснаха о един камък и искри изскочиха и забрави да бие оногова. После той прости. Препъването о камъка му дало добър урок. Аврам беше адепт, запознат с Божието откровение, с Божието учение. Отиде в Ханаанската земя и се уплаши от враговете и каза на Сара да не казва, че му е жена, а сестра. И взели жена му. Но Бог казал на тези, които я взели: „Върни Сара, защото тя не му е сестра, а жена!" Аврам постъпил тук по човеш­ката съобразителност. „Да употребим човешкото" - каза той. Но пак Бог го спаси. Бог каза на онзи, който му беше взел жената: „Ще върнеш жената!" (Аврам беше излъгал околните, че Сара не му е жена, защото се уплашил, че ще го убият, за да му вземат Сара, ако узнаят, че той е нейният мъж.) Аврам излъга. Някои от братята тук ще поизлъжат, но то не е хубаво. Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен. Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи пре­стъпления. Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата. И цяла нощ той се борил: да каже или да не каже. Ако каже лъжа, ще пострада друг, който си има прехраната там. Но решил да каже истината, че каквото стане, да стане. Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек?" - На Бога и на праведния. Радостта и скръбта се отличават с едни и същи качества. Като имаш ра­дост, отиваш някъде да си кажеш радостта. И скръб като имаш, пак търсиш да си изкажеш скръбта. Като изповядаш греховете си (те са скръб), има едно об­лекчение. Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек. Ако не можеш сам, тогаз се изповядай. (Една сестра каза, че едни при радост съобщават на други, а при скръб не казват.) При радостта е засегнато тщеславието и я съобщаваш. А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта. В Писанието се казва: „Когато си скръбен, не влизай в дома на приятеля си." Усмивката лекува, всякога лекува усмивката. Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре. Това е ключ. При първия случай теченията отиват надолу, към центъра на земята; турил си така ключа, ти изменяваш теченията в себе си. После, дигането очите нагоре. Това е пак ключ. Като повдигаш очите си нагоре, тогаз повдигаш течението нагоре. А щом гледат очите надолу, към земята, тогаз изменяват течението надолу. Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре. Макар да си със затворени очи, пак повдигай очите си нагоре! Влияят очите. В окултната наука има начини за възпитание на човека. Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил. Сега ние сме дошли до механическото разбиране. Ние чакаме доброто да се влее у нас по един изкуствен начин. Невидимият свят по един естествен начин щете възпитава да направиш доброто. (Една сестра каза, че в беседите пише: „Всичко, каквото спечелите, ще го дадете за другите, а на тебе ще се даде друго.") (Учителят каза) - Теоретически е така, но сега на практика трябва. Този закон е специфичен, само за учениците. Когато някой отиде като касиер на някоя банка, той задържа ли всичко? Не! На него колкото пари му се дадат, той ще раздаде всичкото. Нему ще дадат колкото му се пада. Духовният свят е уреден хиляди пъти по-добре, отколкото физическият свят. Ние казваме: „Да направим добро." Но кога, как и в каква степен ще го направиш. Казва се: „[На] този, който иска, дай!" Но на кого? Ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го! Сега да дойдем до парите. Имаш 10 лева. И като ти поиска някой 10 лева, ти дай 1 лев, защото ще дойдат 10 души и на всекиго давай по 1 лев. Ако дадеш на първия 10 лева, то е пристрастие. Тъй, както е устроен сегашният закон, на физическото поле то е закон на изобилие. Бог ни обича и затова и ние ще Го обичаме. Ближният е обичал, затова и ние ще го обичаме. „Ако някой иска да те убие, няма ли да искаш да се защитиш?" Това е само теоретически. Ако аз съм ясновидец, ще избера други път. Ако нямаш ясновидство, ще се защищаваш тогаз, а ако съм ясновидец, няма да мина оттам. Иде едно лице да иска нещо, което не трябва да му дам. Аз ако съм вкъщи, преди да дойде, няма да съм вкъщи, но има и друг начин. Ако той иска 10 лева, ще го нахраня, после ще ида с него на лозе да работим и вечерта ще му дам 10 лева. „Дай" е законът „Любовта". [На] онзи, който те обича, каквото иска от тебе, дай му! Ти никога няма да сгрешиш; той никога няма да злоупотреби, бъди уверен в това! На онзи, който те обича, всичко давай, каквото иска! [На] този, който те обича, всичко давай, каквото иска - той ще иска умно. Той ще иска това, което му е потребно. Този закон е разумен. Той не е от глупавите хора. За глупавите е сегашният ред на нещата. В дадения случай човек трябва да е носи­тел на Божественото. Някои хора не разбират. Представете си, че вашият Учител разтоварва един вагон свещи, една свещ запалва, а другите свещи не пали. Другите свещи имат ли право да cе сърдят? Тая свещ услужва на другите, да се разтоварят. Вечерно време било това. Тези свещи ще се дадат на почтено място, на почтени хора. Ще се турят на златни светилници. Ще дойде и техният ред. Който и да е, нека се даде възможност да се разтоварят свещите. Щом се прави лицеприятие, тогаз не е изпълнение на Божия закон. Отвън не мога да постъпя спрямо всички еднакво. Когато отвътре ти се каже нещо, че е така и така, то щом го приложиш, ще видиш дали така е правилно или не. Ти казваш: „Да работя ли днес?" Отвътре ти се казва: „Не отивай днес на работа!" Но това може да произтича от някой твой приятел. Ако не идеш, ще те уволнят - тогаз? Отвътре има двама. Единият казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" Този, който казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?", той все бърка работите. Мъчно е да се отделяш от неща, които са се сраснали с тебе. Да не се срастваш с нещо. Например държиш някои пари, които са на някого, от 130 години, считаш ги за твои. Земята е едно училище. Изпит е, нищо повече. Невидимият свят е наредил изпит. Ще те направи богат - касиер - и ще те тури касиер и ще ти тури заблуждението, че парите са твои: едни ще те убеждават, че са твои, а други ще дойдат да ти искат пари, да ти опитват ума и след това ще съдят каква е твоята интелигентност. Щом кажеш, че са твои, те ще знаят, че си прост като фасул, макар да сваляш звездите. А щом казваш, че всичко е на Бога, и даваш, тогаз си умен. Някой казва: „Тази къща е моя", но утре къщата изгори. Друг казва: „Тази служба е моя", но утре те уволнят. Някой казва: „Този кон е мой", но конят умре. И тялото, което носиш, и то не е твое - под наем е взето. Утре ще те хванат и щети кажат: „Вън от къщи, [ще] се ремонтира, всичко това. регулация" - и виждаш, че един ден всичко е празно. Смешни са хората. Когато един ден добием възкресение, тогаз ще бъдем собственици на тяло - когато никой не може да ни го вземе. А сега сме под наем. Докато сме кираджии, ние сме още роби на условията. Тогаз вечно обновяване ще става на тялото, вечно подмладяване. Този, който има тялото на безсмъртието, постоянно ще се обновява. Щом влезем в закона на подмладяването, ще изчезне умирането. Богатите са все касиери. Сегашното богатство е неправедно богатство: продаденото богатство е неправедно богатство - кожите, ябълките, рибите. Принципите, които сега царуват, трябва да се изменят съвършено, за да се приложи новото учение. Сега пръчицата не може да се приложи (магическата пръчица). (Една сестра казва.) - В беседите пише, че ученикът ще става видим и невидим, ще може много работи, ще разполага със сили. (Учителят каза.) - Това е теоретическата страна на живота. Някои са го приложили. Но за да може да стане това, човек трябва да посвети целия си живот на това. (Една сестра каза) - В беседите е казано: Ние ще работим за Бога и Бог - за нас. (Учителят каза.) - В окултния закон има едно правило: като започнеш окултната наука, нищо няма да говориш за своите опити, додето не станеш маг. Почнеш пи да говориш, ще изгубиш всичко. Ще правиш опити и ще мълчиш. Щом разправяш, че можеш да туряш тояжката, ще се спре силата ти. Мълчание! При сегашните условия казват: Съблазнително е, колко хубаво - няма да се работи. Не, ще се работи. Но ние още не работим. Ние се трудим сега. Върху тая работа трябва да се съсредоточат много умове и тогаз работите стават добре. Когато извършваш известен окултен закон, да не работиш сам, да се свържеш [с] небето - мнозина ще трябва да работят. Това е работа на небето, ти няма да бъдеш майстор там. Една машина има, на тая машина са работили с хиляди хора и щети кажат: „Така ще направиш, така..." Ако вървиш по законите, в машината върви; ако не вървиш по законите, не върви. Хората питат: „Кой ще се грижи за нас?" Че, ти като [се] раждаше, кой се грижеше за тебе? Че, кой съчета баща ти и майка ти? Че, дедите ти, кой ги съчета? И ти влезе като една брънка. Значи, Този, Който нареди нещата досега, Той ще нареди и за в бъдеща. Ти няма защо да се безпокоиш. Ти работй според Неговите закони и всичко ще се уреди. Но изгубиш ли съзнанието, безпокойствието ще дойде, ще се смущаваш. И когато фалираш, ще понесеш безчестието - урок е това, ще го понесеш. Казваш: „Не съм навикнал." Ще навикнеш, ще търпиш. Не туряй на Господа преграда! Една сестра казвала: „Дай ми всичко, но не ми давай болен мъж!" И като се оженила, това дошло: болен мъж, който боледувал 9 години. Той, като заболял, искал да се самоубие. Боледувал еднаж 2 години, после пак заболял и боледувал 4 години и пак искал да се самоубие. И после не искал да се самоубие и оздравял. Веднъж го посетих и седях 10 дена у тях. Той не можеше да ходи половин километър (страдаше от неврастения). Първия ден ходихме 1 км, вто­рия - 5 км, третия ден - 10, четвъртия - 15, петия - 35 км, до Погановския манастир, през планината, зимно време, през февруарий. Оттам насетне той оздравя. И носеше товар с провизии. И като се върнахме, от неговата неврастения нищо не остана. Той тогава до-би вяра, че може. Има едно правилно разрешение. Но човек трябва да измени своето естество, човек трябва да се прости със своите стари възгледи. Старото и новото не вървят. Но както при човешкото има закони, така и при Божественото има един велик закон. При Божественото няма изключение. При Божественото не­щата не идат рано, а точно навреме, в последната минута, когато останат ня­колко секунди. Няма да дойдат нещата по-рано, нито по-късно. В Божествени­те работи има един часовник: всичко идва точно навреме. Имам една книга: Отговор 1 1/2 милион молитви. Авторът е германец; 40 години се е молил; отгледал е повече от 2000 деца, без да иска от никого 5 пари. Той само се молел и парите идвали. Един ден той се молил и определил сумата. Един човек влиза и му казва: „Искаш ли да оставя 500 лева?" Той му казал: „Твоя работа." Влезлият си излиза и пак се връща назад и казва: „Оставям тези пари. Употребете ги както искате." Друг пример: Друг един мисионер с вяра работи в Китай. Той издържа 500 души проповедници чрез вяра. Той привежда следния пример в една своя лекция. Веднъж закъснели да му дадат пари. Друг път се молел и му идвали пари. Но сега един ден оставало. Няма нито 5 пари. Няма пък и с какво да разполага. Но се молил. Някой си богат американец в Австралия казал, че ако спечели, ще отдели за Бога една крупна сума, но не знаел къде да прати пари. Чете във вестниците и среща името на този мисионер и му праща парите точно навреме, когато му трябват. Но той ги употребява не за себе си, а за другите. Този закон, значи, работи при закона за ближните. А когато се работи за себе си, не работи. Всеки един от вас все има малки опити. Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват. Товар не иска да прави, не товари човека. Понеже Господ възпитава деца; те са деца, имат настойници. Всичкото богатство е у настойниците; те не са пълновъзрастни и не им дават всичкото. Ще дадат 200-300 лв. и ще кажат: „Стигат ти толкоз." Голямо наследство имаш, но не ти позволяват да го вземеш. На вас ви трябват 125 милиона в злато. Ще направите тук сума неща. Тогаз всеки ще има по 2 стаи и кухня. Навсякъде можеш да се разговаряш с Господа, ако искаш. Някой търси място да се моли. Отишъл в църква - изпъдили го, казали му, че там не е църква; отишъл в съдилището - и оттам го изпъдили; отишъл в бакалницата - и оттам го изпъдили; отишъл в гората - една мишка изскочила. Той казал: „Никъде не позволяват да се молиш." Обаче, човек навсякъде може да се моли, но да не казваш на хората, че се молиш. Това е като фотография - то не се изисква много да се молиш. Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш... Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им. Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постиг­нал е целта си. Смирение, смирение трябва. Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце." Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат. Щом искаш да ти помагат, да ти носят хляб, ти си малък брат, от слабите. Никакво величие нямаш още. Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш. Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм. Ще дойде един ден да обичаш, изисква се време. Ще дойдат изпитания. Силен трябва да бъде човек. Повтарят се нещата. Например Мойсей когато отишъл на планината, другите, като останали, почнали да ядат и да пият и забравили учението, което Мойсей им беше дал. Сега, като дойдат някои хора, които не са ти приятели, то е една задача: да види невидимият свят как ще постъпиш. На просяците работа трябва да се намери. Тези въпроси ще се разрешат. Те са социални въпроси. В човека има едно психическо опиянение, после то изчезва, после пак може да дойде това опияняване. Ако се освободим от едното, ще дойде другото.

2. Разговор с Учителя на 31.X.1928 г. Изгревът на слънцето е богослужение, природата е храмът. Нашето верую е, че всички се храним с една и съща храна, приемаме една и съща светлина, дишаме един и същи въздух, пием една и съща вода - защо да не работим заедно? Ние сме братя, един и същи хляб ядем, от едно и също слънце черпим живот. Този въздух минава без граници през Германия, Франция, България и пр.; митнически граници не признава. И облаците също. И слънцето обикаля, и светлината обикаля, не признава граници, безгранични са. Ще ни питат: „В какво вярвате"? - Ще им кажем: „В това и това (- горните думи). Да направим сега превод на горното: въздухът е мисълта, светлината е Истината, топлината са добрите чувства, които хранят хората едни към други. Ще изработим нашето верую. Всички ще го приемат, понеже започваме с на­гледното. Вярваме, че всички хора, които дишат един и същи въздух, могат да мислят едно и също. Мисълта е мощна сила, която върви на вълни и после образува цветове и форми. Сега има откритие за управляване на аероплани от долу, без да има хора на аероплана, с радиовълни. И колкото френски аероплани минаха германската граница, падаха долу. Сега ще направят и параходи да се движат от брега механически чрез тези вълни: параходът ходи и се връща - маневрира. В новия живот бури няма да има. Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменно. И това изменение е започнало.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев 1. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 4.IV.1928 г. София, 4. IV. 1928 година Любезна сестро, Вашето писмо получих. Аз още към коледната ваканция бях наредил да ти се препращат беседите от Сливен, обаче това не можало да стане. Аз до получаването на вашето писмо мислех, че редовно ви се препращат беседите, които аз изпращам другаде в провинцията. Сега занапред ще се нареди така, че вие да получавате редовно беседите и лекциите. Духовната група върви добре. На „Изгрева" ходим в неделя сутринта. Това почна от миналата неделя. А до тогаз ходехме у Пашини. Имаше хубава екскурзия на Витоша на 3 март. Как вървят руски език, хиромантията и пр.? Ще разправите за преживяванията си и опитностите си през великденската ваканция, като си дойдете. Сърдечен поздрав от духовната група и всички приятели. С братски поздрав: Б. Боев

30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г. Чрез Господин Арсо Сандов за Госпожица Елена X. Григорова, с. Равна, Годечко Подател: Мария Зафирова, бул. „Евлоги Георгиев" 15, V клон, София I. От неделя: Да даде израз само на ония мисли и чувства в дадения момент, които му са най-необходими - в това трябва да се състои самовъзпитанието на човека. Хубаво е да изучаваш окото. В окото ще намерите цялата ваша история и правила как да изправите мъчнотиите в живота. И ако искате да не лъжете, погледни нагоре, помисли малко. Всички, които замислят лошо, все надолу гледат. Много нещастия се дължат на някое анормално движение - изменя се мисълта. Трябва да обръщате внимание на движенията. Най-хубавото ходене е краката да бъдат успоредни. Трябва да се научите да ходите така. Да се пазите от безволните движения. Съществена идея е само това, което никой не може да ви вземе. II. От сряда: Щом си сам, свободен си; дето са двама, се спорят. Мъжът вънка от жената не съществува, то е проекция. И жената вънка от мъжа не съществува, то е проекция. Вие обичате само себе си. Душите, това са разните прояви на Божественото състояние. Неговите прояви във време и пространство. Всичките души в целокупността си образуват Божественото съзнание в цялата негова единност. Докогато ти вярваш, никой не може да те извади от Божественото съзна­ние. Всичките числа представляват възможностите, които съществуват в света. Богатство и сиромашия, това са състояния на човешката душа. (Учихме и една песенчица, но още не сме я доучили, когато я научим окончателно, ще тия пратя.) Онзи, когото любиш, никога не можеш да го изгубиш; това е първата греш­ка, която правите - като мислите, че може да го изгубите. Една душа можеш да я превърнеш, тя е мисъл. Едно състояние може да се прелее в друго. Никой не може да ни извади из съзнанието на Бога ида ни направи пакост ида ни вземе щастието. Всякой трябва да има малък дисонанс. Благодарение на тия дисонанси ние можем да се удържим. Сегашният живот е само едно предвкусвание на тези, които ще вкусят любовта. Какви са основните качества на любовта? Любовта не се съблазнява. Човек, който има любовта, е неуязвим. Сменяме ли състоянията на любовта, всяка смяна носи страдание. Всякой един човек може да се лекува с Любов. Всички болести се дължат на демагнетизиране. Мнозина сте изложени на забо­лявания, вие харчите много енергия. Ти трябва да учиш за самото знание. Красив е само свободният човек. Един човек е една библиотека. III. Проявата на любовта не е само едно съзнание, това са ония милиони души, завършили своето развитие. Любовта е колективна проява на всички същества, завършили своето развитие и които проявяват Бога в себе си. Щом искаш да ограничиш любовта, се ражда противоречие. * * * Това са няколко мисли, Елена, от мене; вярвам, че ти вече имаш от Георги по-пълни бележки. Те не са съвсем добри, колкото и да са подробни, нали? Но няма що, ще се задоволяваме и с малкото. Щастието е да бъдеш доволен в малкото, каза Учителят снощи. Ние бяхме на вечеря у сестра Балтова. Там Учителят поседя малко и поговори малко. Засегна мисълта за комуналния живот, за общия труд, че трябва да работим заедно, за да си помагаме. Беше много красиво, Елена, всички насядали долу на земята, Учителят - в един ъгъл, пред него - малки красиви хлебчета, ябълки, орехи, мандарини, картофи, всички мълчат. Молитва и след молитвата, пак в мълчание, Учителят почва да раздава хлебчетата. Гледаш, някоя сестра се надигнала от оня край тихо, тихо се при­ближава, само за да вземе от Учителя хлебчето. Във всички едно особено на­строение - мило, кротко. После - няколко песнички, музика. Има такава красо­та в тишината, с която се извършват всичките ни веселби, аз не мога да я изка­жа, па и въобще тя не може да се изкаже. Това са особени чувствувания, които хубаво е само да ги преживяваш и нищо повече. Когато излязохме вън, и вън някои пееха, там, в една съседна къща. Но други са песните при шише вино, друг тон имат, познават се още отдалеко. Колкото думи и дати пращам, си остава пак най-ценното онова приобщение с красотата на изживяното, което ние бихме могли дати вдъхнем да прежи­вееш. Малко мисли, които могат да служат само за връзка с онова великото, което сам само човек може да почувствува и да изживее дълбоко някъде в своята душа. Как мен ми харесва тази мисъл: „Душите, това са прояви на Божественото състояние." Това е такава прекрасна музика, че теб не ти се ще да се отделиш от нейното въздействие. Някога мене ми се струва, че това, което чета, не са думи; което слушам - не са слова, но най-нежната музика и обичам да се заслуш­вам в хармонията, която те разливат наоколо си, често пъти мене не ми се иска да разбера съдържанието, така, само да слушам и да ми е приятно. Тъй както на слънцето когато съм пролетно време, когато то още не е така силно и когато слаб ветрец повява косите. Ех, знаеш ли що съм измислила: че най-вече трябва да се радваме на благото, че можем все пак, въпреки всичките недостатъци на нашия съсъд, да бъдем в Школата и все пак малко поне в ъгълчета се задържа в нас от питието, което ни предлагат. Ти няма ли да ми пишеш нещо за своето село? Нещо из рожбите на твоите самотни размишления. Аз поддържам това, че самотата, колкото и да е мъчна, има своите най-големи плодове за ученика. Нали? Приветствам те: Мария Понеже от 1-ви ще сме вече в нова квартира, то пращай ми писма до печатницата (салона), адреса знаеш, нали? Съща

29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух" [1] 1.XI. 1933 год. Адреси, на които се изпратиха брошурата „Човешкият Дух" с писмото. 1. Д-р Господинов К., Държ. болница, Хасково 2. Гроздан Даскалов, Окръжен съд, Хасково 3. Д-р 3. Бачев, окръжен лекар, Хасково 4. Кирил Митков, златар, Хасково 5. Янко Абаджиев, техник, Хасково 6. Кирил Димитриев, гимназиален учител, „Цар Асен" 52, София 7. Табаков, „Балкан", обущар, Хасково 8. Белю Киряков, чехлар, Хасково 9. Станко Дерибеев, галантерия, Хасково 10. Атанас Тодоров, шивач, Хасково 11. Влад. Гаргов, комисионер, Хасково 12. Антон Захариев, Б;Н.Б„ Хасково 13. Стоян Митов. „Карловска" № 2, Пловдив 14. Кузман Събев, адвокат, Пловдив 15. Дърваров Костадин, „Волга" 15, Пловдив 16. Милю Наумов, „Отечество" 5, Пловдив 17. Г. Манчев, „Витоша" 4, Пловдив 18. Адам Минчев, „В. Хюго" 6, Пловдив 19. Гаврил Дамянов, „Каблешков" 11, Пловдив 20. Радю Райковски, „Т. Веткович" 4, Пловдив 21. Ив. Думбов, аптекар, Неврокоп 22. Атанасов Георги, „Дозон" 10, Пловдив 23. Коста Костадинов, „Карловска" 25, Пловдив 24. Инженер Милер, „Дюстабанов" 28, Пловдив 25. Хр. Жилов, „Гете" 25, Пловдив 26. Марчев М., „Радецки" 8, Пловдив 27. Кескинов Хр., „Палаузов" 3, Пловдив 28. Хр. Червенков, адвокат, „Кубрат" 2, Пловдив 29. Д-р Н. Кънчев, „Гладстон" 47, Пловдив 30. Ив. Радулов, „Ваучер" 25, Варна 31. Ст. Стойнов, „Търновска" 30, Варна 32. Донка Тодорова, „Ат. Георгиев" 37, Варна 33. Хр. Ангелов, „Странджа" 61, Варна 34. Хр. Петков, „Странджа" 65, Варна 35. Марийка Попова, „Пав. Милюков" 28, Варна 36. Ил. Петличков, „Неофит Бозвели" 20, Варна 37. Арменак Хачмериан, „М. Луиза" 33, Варна 38. Илия Станилов, 365/6 кв., Варна 39. Анастас Хараламбиев, (Вегетарианска гостилница), „6 септември",Варна 40. К. Войников, „Пав. Минков [Милюков?]" 30, Варна 41. Милю Ив. Шопов, кооперация „Напред" 8, Варна 42. Георги Илиев, „Търновска" 30, Варна 43. Вълчев Г. Г., Народна вегетарианска гостилница, Варна 44. Казанджиев, „Чирпан" 6, Варна 45. Вера Драганова, „Столетов" 20, Варна 46. Пено Гаджев, „Калина", Габрово 47. Стеф. Боев, „Опълченска", Габрово 48. Стеф. Бумов, „Априловска" 19, Габрово 49. Г. П. Дулишков, „Брянска" 2, Габрово 50. Д-р Узунов, „Н. Скобелевска" 13, Габрово 51. Богданов Ив. К., дрехар, „Радецки", Габрово 52. Рачев Г., техник, „Брянска" 27, Габрово 53. Стефанов Илия, Данъчно управление, Габрово 54. Мляков Енчо, „Камъка", Габрово 55. Страшимир Д. Коюмджиев, „Княз Михаил" 7, Русе 56. Дончо Стоев, агроном, „Стеф. Караджа" 16, Русе 57. Вас. Маринов, „Стеф. Караджа" 7, Русе 58. Г-жа Мара Дучевич, „Люб, Каравелов" 19, Русе 59. Люб. Божков, „П. Берон" 24, Русе 60. Ел. Пенчева, „Хаджи Димитър" 16, Русе 61. Светослав А. Беев, „Търговска" 18, Русе 62. Ник. Молов, Вегетарианска гостилница, Русе 63. Атанас Налбантов, „Болярска" 13, Русе 64. Райко Димитров, „Ил. Буров" 11, Русе 65. Ив. Кремъков, инженер, „Муткурова" 24, Русе 66. Вас. Г. Сапунджиев, „Панагюрище" 8, Русе 67. Нико Просеничков, „Баба Тонка" 26, Русе 68. Русин Русев, Търговска кооперативна банка, Русе 69. Железаров Л., бул. „Фердинанд" 57, Русе 70. Ценю Ст. Панев, Котел 71. Ст. Димитрова, у-ка, с. Гол. [...], Елховско 72. Ник. Рашев, кантонер, гара Тулово 73. Ник. Хр. Николчов, с. Падала, община Рила, околия Дупн. 74. Георги Ат. Велчев, бояджия, Свиленград 75. Г-жа Йорданка Петрова, „Гробарска" 12, София 76. Д-р Овадия Барух Леви, „Цар Борис" 59, Русе 77. Д-р Абаджиева Конетанца, Н. Загора 78. Д-р Аджаров М. М., общински лекар, с. Лъжене, Пещерско 79. Д-р Анастасова Слава, общински лекар, с. Стижаров (Свищовско) 80. Д-р Стойчева Ангелина, общински лекар, с. Голенци, Ломско 81. Д-р Григорова Люба, ул. „Скобелав", с. Горна Баня (Софийско) 82. Д-р Настев Петър, участъков лекар, с. Ваксево, Кюстендилско 83. Д-р Начев Ник. Йорданов, участъков лекар, с. Балван, Търновско. 84. Д-р Димитрова Слава, лекарка, Павликени 85. Д-р Янакиева П. Енча, лекарка, Шумен 86. Ив. Мапчаков, Неврокоп 87. Г. Прематарски, Неврокоп 88. Коста Паскалев, Неврокоп 89. Д-р Янакиев Христо, лекар, Орхание 90. Любен Аврамов, книжарница „Наука", Габрово * 1. Д-р Ат. С. Вълкович, военен лекар, Радомир 2. Владимир Димитров Майстора, художник, в с. Шишковци (Кюстендил- ско) 3. Жечо Долчинков, „Оборище" 23, V етаж, I вход, София 4. Димо Пашалиев , с. Мерденя, В. Търновско 5. Ал. Минчев, секретар-бирник, с. Никюп, В. Търновско 6. Ив. Кожухаров, маслобойна фабрика, с. Беброво, Еленско 7. Ив. Трифонов, кооперация „Съгласие", с. Златарица, Еленско 8. Д-р Ник. Блъсков, окръжен лекар, Шумен 9. Люба Антонова, уч-ка в педагогическото училище, Ловеч 10. Ив. Ив. Попов, с. Чаир, Горно-Оряховско * Адресантката д-р Анастасова Слава, № 79 от поредния списък, била пре­местена, поради което брошурата беше повърната до „Житно зърно", ул. „Опъл­ченска" 66, София. Същата книжка препратих на адрес: Таню Малинов, бивш учител в гр. Плевен Д. Звездински _________________________________________________________________________________________________________________________ [1] „Човешкият дух" - лекция на Учителя от 3.XI.1926 г. пред Общия окултен клас, изда­дена като самостоятелна брошура от 22 страници: София, 1933 г., II издание през 1948 г. с новия правопис. Същата беседа е поместена в томчето „Отношение на простите истини към човека", лекции пред общия окултен клас, год. VI, том I, изд. 1933 г., стр. 152-171 (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г. Изгрева, 1.XI.1933 г., 3 ч. през нощта Любезна Сестро, Наистина доста много време закъснях с отговора. Вярвам, чети е понятно защо. - Много работа! Благодаря на Бога, даде ми се такава. Знаеш ли, че нямам време вода да си донеса, паници да си измия и дрехи да си изпера? Ти поне видя и разбра какво нещо е работа. Същото е и сега. Боледувах няколко дена. Отече ми нещо в устата. Прекарах ужасни болки. Няколко часа след като се обадих на Учителя, аз вече бях напълно оздравял. Благодарим на Бога и на Учителя. Чаках няколко дена да приготви сестра Савка една неделна беседа от Учителя, за да направя някои обстойни извадки за тебе (моите бележки не ме задоволяваха). Види се, от много работа, Савка и досега не ми е дала беседата, въпреки обещанието си. При все това, ти пак ще получиш бележки от тази беседа. Два-три дена работя усилено върху един азбучник на „Простите истини". Исках да ти изпратя сега и него, но виждайки, че ще позакъснее, побързах да ти пиша и да ти изпратя това, което съм ти приготвил. Ето причините, сестро Еленке, които не ми дадоха да ти пиша веднага, навреме, за което ще извиняваш. По отношение на брошурите „Човешкият дух" и писмата ти, всичко е в ред. Стана така, както ти иска. Като се явих при Учителя и поисках още 10 броя, Той веднага с готовност ми даде и доволен и радостен ми каза: „Така, добре, изпратете ги... Хубаво, много хубаво." Искаш да ти обадя една дата на разговора ми с Учителя по брошурите, това беше след заминаването ти. Право да ти кажа, забравих, не помня. Не съм се сетил да бележа. От изпратените брошури досега, повърна се само една, с бележка, че' лицето се е преместило другаде. Аз препратих тази брошура другаде. С настоящото ти изпращам малко разговори, малко формули и мисли; изпращам ти и нашите методи и едно резюме на една неделна беседа. Изпращам ти също и адресите, на които изпратих брошурите. Лекциите на Учителя са особени: силни, с нови закони и методи за живота. Почна и да Се изявява в беседите Си, Аз забелязах това на 2-3 пъти. Имаме 3-4 пъти в неделята концерт в салона, което особено благоприятно въздействува върху нашата душа. В салона, този стълб, четвъртият, който беше до вратата, се замени с една великолепна колона от изкуствен мрамор. Тази колона е величествена, напомня нещо римско и придава по-голям авторитет на салона. Имаме нова песен. Учителят е много доволен, весел, разговорчив. Види се, вижда нещо хуба­во в братството. В Мърчаево не съм ходил, но смятам да отида, да турим начало на четене неделни беседи. - Ще ти пиша. В Слатино не съм ходил оттогава, но тези дни ще ида и там да ги видя. Азбучникът на IX серия не е доизкаран. Като го привърша, щети изпратя и него. Друго нещо особено няма. Всеки се приготвя за зимата. Хубав е животът, кога се работи! Чудни опитности човек придобива в работата на Божията нива. Учителят е доволен, връзките с Него се засилват, добиват се хубави методи за работа и какво ли не. Видях Божията нива, тя била много голяма и искала работници. Не било достатъчно да има само работници, ами трябвало да се знае да се работи. А това било не само изкуство, ами цяла наука. Вчера Учителят на нас говори по този въпрос и останах много доволен от онова великото, от онези тайни, които се крият в самата работа, в самия човек, в самия живот, които трябва обезателно да ги знае работникът.*) Каквото си пишем по тези въпроси, не ги споделяй абсолютно с никого! Моля ти се! Похвали се и ти с нещо! Вярвам, че има с какво, защото знаеш да използу­ват времето. Що прави брат Пеню? Поздрави го! Хайде, довиждане, пожелавам ти всичко хубаво. Чакам обещаното ти, да ми пишеш обширно. Поздрав от Изгрева! Братски поздрав: Д. Звездински P.S. Излезе X серия том 1-и. „Житно зърно" още не е излязло 1-я брой. Същият. _______________________________________ *) Понеже те зная вече и те виждам като една ревностна и незаменима работничка на Учителя, идущия път ще ти пиша по тези въпроси. Същият. Няколко мисли от разговора с Учителя на 31.Х.933 г. на софрата в трапезарията: Ти си онова, което се радва на радостта. Животът скърби, без да е скръбен, и се радва, без да е радостен. При живота като дойде радостта, тя се преобръща на скръб, а като дойде скръбта, се преобръща на радост. Значи, като ти дойде една радост, ще ти дойде и една скръб. Радостта и скръбта са дали всичко, което са имали. Трябва да се раздаде радостта и на другите хора, да се ползуват от нея. Бащата, като изпрати сина си на работа, праща го, за да му излязат пришки на ръцете. Затова, като се молите, си дигате ръцете, за да види вашият Баща дали имате пришки на ръцете си, значи - дали сте работили. Изведнъж не може да бъдете в университета. Какво лошо има, като страдате? Да се примириш, се разбира само в дадения момент или случай, за най-малката част от времето. Бог, Който е създал всичко, е навсякъде, Той присъствува навсякъде: и в радост­та, и в скръбта. Нещата са целесъобразни. Сега сме по-близо до Царството Божие, отколкото едно време. На нас ни трябват ангели, които носят торби с хляб. Продължение на писмото ми [от 1.XI.1933 год.] Във време, когато очаквахме появяването на Учителя, подадоха ми твоето писмо. Прочетох го. Наистина, влизам ти в положението. Не ме ли разбра, сестрице, че не съм от тези, които забравят приятелите си? Не се съмнявай! Ако съм закъснял, то има причини много извинителни. Знаеш ли, че от 2-3 месе­ца съм записал писма за мои духовни деца из провинцията и още не мога да ги напиша и да ги изпратя? Господи, чудя се какво да правя, от кой край да започна?! И виждайки всичко това, аз вече се заех да поддържам най-важната позиция - Ето, станал съм в 2 1/2 ч. нощес и се заех да ти пиша. После, виж какво, кураж, не се обезкуражавай, бъди твърда, непоколебима, дори и в пустинята да си, считай, че си в своята среда! Да ще ден, и ти ще си намериш своето място, за което си родена, за което си дошла на земята, за което място си призвана. Ще дойде този час! Единственото нещо, за което не ме бива и за което не съм способен, това е да забравя тези, които са мои приятели, които са мои близки, които обичам, почитам и уважавам заради Бога. Заради Учителя. Възможно ли е да те забравя? За нищо на света! Знаеш ли, че едномесечната ни работа на Божия­та нива се равнява на цели векове. Защо? Защото животът беше крайно интензи­вен и напоен със смисъл и съдържание. Наистина, и аз не помня такова нещо. Тогава, какво същество трябва да бъда, за да пренебрегна една душа, която ми е толкова ценна и мила? Ти си работник истински, пряма, чиста, готова на жерт­ви, изпълнена с идеализъм. Ето тези души са моите братя и сестри в Бога и Учителя. С тях аз се разбирам. Тях никога няма да ги забравя. Тези души ги почитам и уважавам. Затова, моля ти се, не считай, че съм от тези, които повърх­ностно гледат на нещата! Идущия път ще ти пиша нещо из работата ни. Работи! Не спирай! Използвай всички случаи и възможности! Водата да спи, ний да не спим! Сега е време! Сега, сега! Чети, свири, пиши, мисли, прави опити, радвай се, смей се, благодари, бъди крепка, силна, непоколебима и вярна на Учителя! Ето нашето верую. За това ний живеем. Друго не ме радва и за друго не живея. Което ми поръчваш, ще бъде, ще изпълня. Ето, пиша ти със светкавична бързина. Току-що свърших дежурството, а в 2 ч излизаме по работа. Чакат ни в града. Още 15 минути остават, а аз не съм се и приготвил. Ще прекараме зимата в малката стаичка. Аз не се залових на работа. Отидох да работя преди 1 месец и не работих 3,4 часа, ме изпъдиха, въпреки хубавото ми, безпогрешно работене. И оттогава вече не съм на работа, а си работя на Учителевата нива. Хайде, сестро Еленке, прощавай, ако с нещо съм прибързал в писмото си, понеже е писано набързо. Братски поздрав: Д. Звездински.

27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г. [Изпраща: Димитър Звездински] Частен разговор с Учителя, на поляната след гимнастическите упражнения, месец X. 1933 г. Миналото втвърдява. Бъдещето разсейва. Настоящето е разумното - Божественото. Неравномерните енергии раждат всички злини. Отрицателната енергия вглъбява нещата, положителната енергия изпъква - нещата. Ако човек се подчини на идеята, че няма старост, ще се подмлади. Сиромахът мисли, че е сиромах, а не е сиромах. Богатият мисли, че е богат, а всъщност не е богат. Не смесвайте сиромашията с греха! Сиромашията е една почивка. Майката и бащата вкъщи са сиромасите, а децата - богатите. Когато майка­та и бащата забогатеят, децата осиромашават. Сегашният живот е една хазартна игра на табла, забавление. Единствената работа в света, това е свободата - в даден момент да се чувстваш свободен. Свободен ли си ти, това показва, че си работил, а че си работил, показва, че си свободен. Какво ти струва сам да си поправиш погрешката? Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето? Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето. Ако не направиш счупеното шише, затварят се всички банки и кредит няма отникъде. Сега изучавате дреболиите в живота. На всинца ни работите се уреждат, само че ний не можем да ги разберем. Отдето иде светлината, краските са по-ярки, по-хубави. Трябва да се знае всяка една мисъл какво може да произведе за човека. Ако си спокоен, благоприятно се отразява на стомаха и оттам на очите - стават меки и светли. И обратното. От погледа излизат Божествени блага. През погледа минава Божестве­ната благодат. Трябва да бъдем проводници на Бога. Ако разбираш Божественото, ти си свободен. Човек трябва да стане първо поет, после музикант и после философ. * Христовото Слово е живо. То обикаля постоянно земята и която душа намери, влиза вътре и пак обикаля света. 13.Х.1933 год. Учителят каза частно: Вече работите вървят добре е се оправят. Всичко върви на добре. 14.Х.1933 г., частно: Нервната болест не е нищо друго освен натрупване на психична кал в нервите. Дишането трябва да бъде свободно, като че нямаш нито да даваш, нито да вземаш, като че всички работи са уредени в твоя живот. При дишането коремът трябва да се дига, значи и симпатичният възел трябва да взема участие при дишането. Всяко страдание е за добро и за събуждане. 16.IX.1933 г. Разговор с Учителя (на връщане от Яворовите присои за Изгрева) Надеждата е път за новото. Новото е път за Вярата, Вярата е път за Любов­та, Любовта е път за Духа. Духът е път за Великото, за Божественото. * Когато даваме в материалния живот, виждаме, че нещата се намаляват. Например, от цяла крина жито като си дал 1/2, остава още 1/2. А когато даваме в духовния живот, става обратното - увеличаване. Например, като си дал 1/2 крина жито, не остава още 1/2, както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи. * Да имаш най-големите противоречия в живота и от тези противоречия да изкараш своето щастие, това значи разбиране, или - да си силен. Когато сте в най-големите противоречия, да ги преобърнете в положителни величини. Това е реалното, което може да уреди живота. Щастието е вътре във вас. Ако вий всеки ден не можете да внесете нещо ново, вий ще се израждате. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от Бога. Истинският живот е живот на вечно подмладяване. Ти не можеш да имаш онзи, щастливия живот, докато в тебе съществува една неприязнена мисъл. Или, докато ти носиш един трън в петата си, ти не можеш да вървиш правилно. В ума ти не трябва да съществува никаква лоша мисъл. Когато човек почне да живее за себе си. ражда се злото. Ако листът живее за себе си, ще увехне. Да живеем за Бога - от това зависи нашето щастие. Ако ний обикнем Онзи, Който ни е дал живота, ние ще можем да постигнем всичко, което желаем. Ако ти при любовта си не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта. Единственото реално нещо в света е волята Божия. Всичко почива на един велик закон - то е това, великото, в което живеем и съществуваме. Идване­то на Великия Учител, това става за спасението на света. Пълно учение е приложението на Любовта в живота. Знание без любов никога не може да се приложи. Разговор с Учителя на 18.Х.1933 г. на обед, на софрата Яйцето извън кокошката е яйце. Кокошката извън яйцето е кокошка. За да се подмлади кокошката, трябва да стане яйце. За да се обнови яйцето, трябва да стане кокошка. Болният, като забрави, че е болен, ще стане от леглото и ще играе. (Учите­лят показа и примери.) Музиката е по-силна от всички лекарства. Всяко нещо, което туря нещата в хармония, е музикално. Материята е потенциалната страна на Духа. Силата е кинетическата страна на Духа. А Духът е.............................. Не е центърът на Земята, който притегля телата, а напрежението на етера върху телата. Частен разговор с Учителя на 20.Х.1933 г. „За да има човек плод, трябва да има Любов и Мъдрост." Плодът е доброто. „За да бъде човек в рая, трябва да има Истината. Навсякъде виждаме Бога: вътре в нас, вън от нас и в другите." Когато имам отношения към хората, аз знам какво ще бъде отношението на всеки един към мене и след хиляди години и съобразно това аз определям моите отношения към всекиго. Истински приятелски чувства може да има само тогава, когато си абсолют­но уверен, че сегашните ти приятели ще ти бъдат доверени завинаги. Когато човек работи за себе си, това е труд; когато работи за ближния си, това е мъчение, а когато работи за Бога, това е работа. Формула за всеки ден: Благослови ме, Боже, да разбирам Твоя Божествен план и да бъда един скромен съработник във великото дело на земята. Молитва, дадена от Учителя на връх Мусала, 1928 г., за всеки ден: Господи, Ти си ме пратил на земята, Ти си ми дал живот и здраве, дал си ми ум, сърце и душа. Аз ще изпълня Твоята воля. Аз те прославявам, и след като извърша волята Божия, след като ме благослови Бог, ще извърша това, което е добро за моята душа и ще ида да помагам на моите братя. Формула при събуждане: Господи, благодаря Ти, че възкръснах. Благодаря Ти, че живея. Кажи ми какво да направя днес заради Тебе? Помогни ми днес целия ден да изпълня Твоята воля! Формула при лягане: Господи, моля, във време на спане, огради тялото ми със Своята светлина и го предпази! Моля, във време на спане да посетя школата на Всемирното Бяло Братство горе. Аз знам, че това е Твоята воля. Твоята водя на две не става. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. * Закон: „ Каквото мисли човек, това става." Учителят Формула: Бог ме обича и аз ще Го слушам. Формула (сутрин и вечер да се казва): Мога, Господи, да направя всичко, което искаш. Няма нищо, което да не мога да направя заради Тебе. Формула (при големи противоречия и затруднения): У Бога всичко е възможно. Аз живея в Него и с Неговата Мъдрост всичко мога да постигна. * „Когато работите ти са най-уредени, тогава да очакваш буря. Също така, някой път имаш буря в живота си - след това да очакваш нещо хубаво." Учителят „Изложен си на хиляди опасности, но благодари, че нещо те пази." Учителят „Най-великото нещо е при най-големите страдания и противоречия в живо­та си да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, добре ми е." Учителят „Едно голямо страдание се дава на човека, за да се избави от едно голямо зло" Учителят „Свободен е само онзи, който има правилни мисли, чувства и постъпки." Учителят „Човек може да ликвидира със своята карма, когато служи на Бога." Учителят „Всичко на земята е създадено само за кротките - те са наследниците. Кротките ще наследят земята в края на краищата." Учителят „Всяко страдание, това е живот извън Любовта, както рибата извън водата. Ний сме потопени в Любовта, но не я съзнаваме." Учителят Разговор с Учителя на 7.VIII.1933 г. Който мисли, че ще се избави чрез някаква лъжа, заблуждава се. Ако тук се избави, то горе ще го хванат в решетото. Кармическият закон ще доведе всички нещастия. И всичките наши нещастия, сиромашия и пр. се дължат на това, че са ни хванали някъде в решетото. При градежа на здание, някъде една неизпечена тухла ако се тури, то, когато и да е, тя ще даде своите лоши послед­ствия. Ти казваш: „Дано не ме хванат сега!" Днес няма да те хванат, утре няма да те хванат, но един ден те ще те хванат, ти ще се намериш в решетото. Не, може да отиде 100, най-късно 1000 години - ще те хванат. Дяволът все ти казва: „Направи това, няма да те хванат", обаче те хващат. Все уж няма да страдаш, а всъщност страдаш. Имаше на Изгрева едно черно куче, голямо. То ухапа този, онзи, и най-сетне го убиха. И с човека е същият закон. Миналата година някой обра за една нощ всичките дюли от едно дърво. През друга нощ обраха 20 големи грозда, запазени и поставени в торбички на самите лози, и ги продали. Аз зная кой е. Ако аз насоча ума си към някой такъв, то той или трябва да си замине в невидимия свят, или, най-малко, трябва да напусне Изгрева. Мене не ме интересуват плодовете, те не са за мен, но законът е: плодът да си узрее на самото дърво. После, някои от вас късат цветята. Не късайте цветята! Нека те си цъфтят на самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат. Вие ги помиришете, порадвайте им се, помилвайте ги и си замине­те! А той ще се окичи с цветя. Това го правят в света. Един ден и ти ще заприли­чаш на откъснато цвете. Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях. Откъсването на едно цвете зле се отразява върху човека. Хората не знаят това. В Америка късат много цветята и всеки се кичи на палтото с лист или цвете и затова всички американци страдат. Представете си, че до­хожда един при мене и косъм по косъм ми оскубва всичката коса от главата. Главата ще оголее. Късането на цветята се отразява на Земята тъй, както скуба- нето на косата от главата. Един плод, който е узрял на дървото и готов да падне, могат да ви го дадат. Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо без позволение и не навреме. Земята е Господня и ти си длъжен да изпъл­ниш Божия закон. Позволение ще взимаш за всичко. Свободата седи в разум­ното - позволението. А другото са атавистични черти, т. е. черти, наследени от деди и прадеди. Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй като от малките гниди излазят големи паразити. Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас, на които сега не искате да им скършите хатъра. Сега за тези хора условията се стесняват. За в бъдеще, царството е на праведните. Невидимият свят урежда това. Правед­ните ще управляват. Мина времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. На вашите квартиранти ще кажете: „Заради Любовта на Христа, няма вече да лъжете и няма да крадете." Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава те са полезни. Една погрешка лесно можете да изправите. Има Закон: През дето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - на Бога, че всичко иде от един извор... В невидимия свят, това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветляват отвътре. Висшите духове, когато слазят на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела. Свършват си работата, освобождават се и си отиват. Частен разговор с Учителя на Витоша, 8.VIII.1933 год. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала", или каквато и да е друга обидна дума, защото будалатъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко нещастие, благодари, че не е дошло по-голямо! Често ние търсим щастието там, дето го няма. Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове! Късмет имат само онези, които творят, сеят, произвеждат и пр. доброде­тели. Всеки човек за себе си има един специфичен начин, по който той трябва да работи и той трябва да го намери сам, защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болес­ти. които се налагат на някои хора, и те не могат да [се] излекуват. Затуй, не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е: добро да мислиш, добро да желаеш, добро да чувствуваш и добри постъпки да имаш. Прасковата за болния стомах действува много подкрепително. Най-хубавото грозде за ядене е червеният мискет. Той действува благо­творно върху симпатичната нервна система. А димятът действува добре върху мозъчната система. После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека. На всинца ви трябва една философия - да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога! Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледу­ваш. Днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилото е: ти, когато раздаваш от своето на нуждающите се, ти раздаваш за себе си, то ще дойде пак в тебе, в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по двама индивида - единият е много добър, а другият е много лош. И по някой път те се сменяват, единият излазя и отива да работи, а другият остава вкъщи. Неделя, 22.Х.1933 г., 10 ч сутринта, Беседа от Учителя [резюме][1] „Да правим добро" - 9-и стих, 6-а глава, Галатяни. Да правиш добро е цяло изкуство, за което има ред правила и закони. Трябва да знаеш във всяко време и във всеки даден случай какво добро да направиш. Едно добро, което си направил веднъж, други път не можеш да го направиш, защото тия разположения ги нямаш. И красивото в света е това, че човек не мяза на никого, а мяза на себе си. Ти не можеш да се родиш добър, нито да се родиш лош. Можеш да се родиш с предразположения за добър и лош. Ти не си роден нито добър, нито лош. Ти си човек, който си роден да станеш добър. Добрият човек дълго време трябва да се учи. Хората умират от стари разбирания. А новите времена искат нови разбирания. Който разбира, животът е увеселение, а който не го разбира - мъчение. Не искай да се предста­виш такъв, какъвто не си! Причините за страданията седят във всеки човек. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата на човека седи в неговата слаба мисъл, в неговото слабо чувство и в неговата слаба постъпка. Силата в началото е силна, а в края - слаба. А слабото в нача­лото е слабо, а в края - силно. Слабите неща от Бога слизат и към земята силни стават. А силните неща от земята отиват към Бога слаби. Всяко име, което се опетнява с някой порок, то се обезличава. Всяко име се обезличава с погрешките. Име е това, което е чисто. Всеки човек трябва да познава своето име. С големи усилия ти можеш да видиш написаното ти име. С правенето на погрешки, ти губиш своята сила. С правене на добро, ти придобиваш своята сила. Човек може да бъде или добър, или лош, индиферентен не може да бъде. Ако ний не се освободим от някои лоши неща в нас, ще ни причинят зло. Силните хора са само проводници на една идея, но те никога няма да оправят света. Силните хора аз ги наричам болни хора. Силата е едно анормално състоя­ние. Един луд набил десет души. Силата седи в слабото. Силата е това, което пропорционално се увеличава при умствения, духовния и физическия живот. Смъртта е процес, който спира човека от да се отдалечава от Бога. Човек, който е на Земята, е на изпитание. Който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Ако вярата или безверието нямат постижения, не ми трябват. Идоли не съществуват, но идолопоклонски убеждения съществуват. Земята има зараза и трябва да се почисти, за да се живее добре. В света живеят хора, които са много добри. Ако всичкият свят е лош, откъде иде светлината, въздухът и пр.? Има същества, които пречистват въздуха. Като дойде чистият въздух до нас и го опетним, те пак го пречистват. Трябва да влезеш във връзка с Бога, за да ти се уяснят нещата в еванге­лието. Светлината оказва голямо влияние, затова трябва да знаете как да я въз­приемате. При яденето ще се учиш. Пиенето на вода е по-лесна работа. Ин­дийските учители най-първо започнаха с храната и с водата. От престъпника не приемай нищо! Ако обонянието ви е развито, ще видите каква смрад излиза от един лош човек. В човешката душа трябва да блика любов, в човешкия мозък трябва да блика светлина. Най-голямото страдание на Христа е било, че не бил разбран. Думите: „Да бъдем едно с Христа" значат да разбираме Христа. Учен човек е онзи, който е в светлина, а невежа е този, който е в тъмнина. Да се прави добро значи да се премахнат всички тия нещастия. Всяка една мисъл, която не може да остане в човешкия ум, за да извърши една добра работа, е едно изхвръкнало птиче. Същото е и за чувствата. Туй, което никога не е ставало, сега ще стане. Вий ме радвате дотолкова, доколкото сте изпратени от Бога да ме слушате. Красиво е да говориш, а по-красиво е да слушаш. Да правиш добро, да бъдеш готов да извършиш на земята това, което ще внесе новия живот на земята. Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее вътре в човека. Желая туй, разумното, да бъде с всинца ви. ___________________________________________________________________ [1] Беседата е отпечатана в томчето „Постижимото", С., 1999 г., ИК „Жануа'98". (Бел. М.И.)

26. Писмо от Димитър Звездински до Пеню Ганев от 30.IX.1933 г. Изгрев, 30. IX. 1933 год. Любезни брат Пеню, Поздрав от Изгрева! Добре сме. Живеем с единствената цел - да се усъвършенствуваме. Въпреки бурите и мъчнотиите, ний стоим като канари, непоколебими, с пълна вяра в Божественото, което възраства в нас. Това е, което осмисля живота и само по този начин ще се облечем в светлата и бяла дреха на Божествените добродетели. Само така ще познаем Бога като Любов. Без тези разбирания не можем да любим - да сме изразители на Божията Любов. Това е пътят за Свободата, чрез която ще влезем в съприкосновение с по-напредналите същества, които ще ни помагат. Изисква се непреривна работа! Сега е времето! Да работим, да учим! Епохата, в която живеем, е велика. Светът се преустройва! Цялото небе работи! Работят всички светли същества. Всяка пробудена душа строи новото. Всичко будно е на първа линия, откъдето се отстоява на-важната позиция в живота. Ето, и Учителят, както виждаш, е между нас. Той е дошел да ръководи великото дело. Условията! Те са зависими. Бог създава условията. Ние зависим от Бога, а не от условията, така казва Учителят. Всеки кой как може, да работи. Време няма за бавене. А в живота чакат души да им се занесе светлина. Кой ще стори това, ако не ний, първият набор на новата ера? Като войници изпълнихме дълга си към държавата - бихме се напразно. А сега, като войници на новата държава, на новия живот, няма ли да дадем нещо от себе си? Искат се жертви. Ето, брате мой, мислите, отначало дотук, които вълнуват душата ми. И ще мирясам, когато се видя, че работя за Бога. Мили братски поздрави - Д. Звездински. P.S. Тъкмо в този момент при мене е брат Боев и те поздравява тебе и Еленка. (Подпис)

25. Писмо от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 29.IX.1933 г. Изгрев, 29. IX. 1933 г. Б. Е. Л. [Бог е Любов.] Сестра Елена, Картичката ти получих вчера. Благодаря ти за вниманието. Виж какво: взех от Нейчев 105 адреса.. Смятам да взема и списъка на лекарите в България, също и на читалищата. Веднага ми отговори: да изпратя ли 90-те брошури само на горните 105 адреса, или пък и на някои от лекарите? Ами на читалищата? За всичко това какво ще кажеш? Всичко е готово - остава да ми отговориш, разбира се, затворено. * Изпращам ти някои мисли от беседата на Учителя от общия клас на 27.IX., сряда. Днес, петък, няма беседа. Изпращам ти книгата от Пампоров, писмото за Рига, резюмето (оригинала и един препис, който още онзи ден беше готов). Изпращам ти и преписи от последните частни разговори с Учителя. * Предадох поздрави на сестра Савка и братчето ми. Много се радваха и благодариха. Днес ще предам поздрава и Учителя. Ще гледам да говоря с Него по въпроса, по който искам отговор от тебе - за адресите на лекарите и за читалищата. Да изпратя ли на тях от 90-те, или - само на адресите от д-р Нейчев. * Тук е добре. Както знаеш, Слънцето грее и не залязва. Живеем в една прекрасна пролет и в едно чудно хубаво лято. Радваме се, пеем, свирим, играем, учим се, храним се изобилно и зреем. Чакаме благодатната есен, сезона на плодовете, за да ги вкусим и раздадем на другите. Винаги животът ми е бил хубав и съдържателен - истинска школа, за което се радвам от сърце. Благодаря на Учителя, Който ни донесе светлина и осмисли живота ни. Не мисля за друго освен: да се уча, да добия чистота, да работя - най-същественото. ' С умиление и възторг си спомням за работата ни през VIII н. г. [настоящата година] на Учителевата нива. Това беше през целия месец август - най-благодатното време през тази година. Това беше цяла вечност! Братски поздрав: Звездински ДИМИ-Три. Сестро, прочети писмото, което пращам на Пеню.

24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша [Изпратен от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова] Често мнозина се страхуват, че ще останат гладни, голи и боси, и колко много грижи, страх и какво ли не още за това. Не, тези, които са решили да служат безкористно, по дух и истина на Бога, те гладни никога няма да останат и няма да бъдат лишени от нищо. Примерът с двете птички при бивака на Витоша. Хвърлят им приятелите трохички, те си клъвнат, хвръкват, отлитат нагоре, като хвалят и славят Бога. Така е и с всички служители на Бога. Ще дойдат ангелите и ще му подхвърлят оттук-отгам необходимото за през деня. А утрешният ден е разумен, той си носи своето. Еднообразието в живота довежда човека до хипнотично състояние. Ето защо е необходимо разнообразието. От север има едно силно течение, благодарение на което Стара планина прави едно силно налягане към юг. И благодарение на този силен натиск, с цялото Софийско поле става едно повдигане, тъй като от юг Родопите подпират. Природата сега извършва едно преустройство на цялата Земя. Приготвят се ново небе и нова земя за новите хора. Сегашният север ще бъде изток, изтокът ще бъде юг, юг ще бъде запад, а запад ще бъде север. Красотата е едно от най- важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да било нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)! И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него. Ако съзнанието ти е будно, ти можеш да се разхождаш по целия свят. Човек, който казва, че зависи от условията, той е едно животно. Човек използува условията, които Бог му е дал, а животното зависи от условията. Човек зависи от Бога, а не от условията, които Бог създава. Човек може да бъде и в затвора и пак да си остане независим. Побеждава цялото, слугува частното. Kaто част, ти слугувай на цялото, а цялото ще работи за тебе, за да победиш. Ако ти искаш като част от цялото да победиш, ще бъдеш победен и разочарован. В Любовта има три неща: 1) да почувствуваш, 2) да помислиш и 3) да го направиш. Ако само почувствуваш и не го направиш, ако само мислиш и не го направиш, това не е никаква Любов. Нещата всякога се предсказват на човека. Има нещо, което отвътре ти предсказ­ва, като ти подшушнува нещо. Когато този глас ти говори, светлина и сигурност има всякога. А когато други ти говорят, има раздвоение и тъмнина. Вярвай в цялото! Трудно е човек да дойде до това съзнание. Ако нямаш съобщение с невидимия свят и мислиш, че си оставен на произ­вола, то е страшното. Човек ще ликвидира със своята карма само когато служи на Бога. Човек ликвидира със своята карма, като обръща души към Бога. Такъв човек свършва със своите прераждания. Всяко страдание е живот извън Любовта, тъй както рибата извън водата. Ние сме потопени в Любовта. Бог е навсякъде, но там, дето се проявява, казваме, че Той присъствува. Не е разумно да иска човек нещо, което сам може да направи. Един правоверен се молил да му изпрати Бог един ангел, да го пренесе през реката. Обаче, преди да дойде ангелът, като видял зад себе си мечката, че иде към него, не усетил как преминал реката. При Бога като отиваш, хляб носи, а при хората - с пари и знание. Пчелите са представители на бялата ложа, а мравките - на черната ложа. След яденето киселите ябълки помагат на храносмилането. Грубавият и сприхавият да яде сладки храни. Сладката храна не трябва да се смесва с друга - кисела, парлива или солена. Сладката храна дава мекота. Киселата храна дава активност. Солената - равновесие, а смесената прави човека флег­матичен. Сладката храна за 1 час и 30 минути се смила, а другата - за 2.30 до 4 часа. Строго спазвай следното правило: храни се с храна, която изисква еднак­во време за храносмилането. Ако ти се храниш с храни, които изискват различ­но, по-късо или по-дълго време за храносмилането, то те причиняват голяма вътрешна бъркотия и поквара на храносмилането. Прасковата с кайсията не върви, защото едната е сладка, а другата - кисела. Днес е изопачен естестве­ният усет на храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болес­ти. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено природното им състояние. Водата е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането. Треската се лекува по-лесно чрез лютите храни. Най-важната и най-голямата придобивка за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога-там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих." Но не механически, а дълбоко, вътрешно. Човек всякога иска да бъде щастлив, това е невъзможно. Смяната е неиз­бежна. Защо и за какво, не се знае. Ако ти не се радваш и на най-малките работи, то твоят живот няма смисъл. Дърветата тук, на Яворовите присои, се радват на нас, че ние сме между тях; те считат, че при тях са дошли ангели. Те проявляват един свещен трепет. Планините трябва да ги пазим с чисти мисли и постъпки, иначе бури и виелици ще има. Слънчевата система има една нова планета, която сега се създава. И всички пертурбации сега се дължат на нея. Един [ден] тя ще заеме мястото на нашата Луна и ще има синкав цвят. Тя ще бъде населена. Хората на Земята ще преминат в нея. Преустройство става и на Земята сега, за новия континент. На Слънцето са се явили бели, светли петна. Черните петна показват, че има повече влага и плодородие на Земята. А белите петна показват, че ще има повече вътрешен развой, духовно повдигане. Кризата днес се дължи на светлите петна на Слънцето.

23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г. [Изпратен от Димитьр Звездински до Елена Хаджи Григорова] Всички други работи, освен Божествените, са товар. Досега хората са воювали. Хората сега трябва да възприемат един нов метод, да изменят начина на воюването. Вие мислите, че сте научили упражне­нията. Периодически трябва да се свързвате със силите на Слънцето и Земята, да има сменяване. Когато ръката е нагоре и обтегната, има свързване със слън­чевите сили. Когато ръката е насочена надолу и обтегната, свързана е със земни­те сили. А когато ръката не е обтегната, а е отпусната, тя не е в контакт с никакви сили. Ръката не само да е обтегната, но и съзнателно да участвува. Когато казваш „Добър ден", да чувствуваш това, когато го казваш, да внасяш нещо. Когато казваш на един човек „Добър ден", да му дадеш нещо. „Добър ден" - „аржан-конте"[1] , в брой. Нас ни е срам, а пък срамът на място е хубав, но да се срамуваш, дето не трябва!... Новото като влезе в света, го смятат все за подигравка. Те мислят, че старото вече е установено. Упражненията като правите, да стане изменение на лицето ви, в мускулите ви. Тогаз упражнението е добре направено. Иначе, или упражнението не е хубаво, или не е направено както трябва. Най-напред гърбините ви трябва да изчезнат. Прегърбването на човека е много лош признак. При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват. Боледуването на органите зависи преди всичко от енергиите. Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви. И вие, музикантите, всяка сутрин като свирите, ставате с една година по-млади. Ста­ростта е едно състояние, натрапено отвън. Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място. Остарява човек, когато изгуби смисъла на живота си, когато по човешки гледа на нещата и всичко му е без интерес... И тогаз мисли за една промяна, но не знае каква. Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно. Досега много пъти сте остарявали, но този път гледайте да не остарявате. И ако този път остареете, гледайте да се подмладите. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане. Старата сестра, като прави тези упражнения, си мисли за старостта си и си казва: „За мен ли остана, на тази старост, да ги правя?" Тя да се освободи най-първо от идеята за старостта, тая идея й е натрапена, също и идеята за безсилието. Има места в упражненията, дето трябва да се пее общо. Имате толкова болести: ревмати­зъм, зъбобол, стомах, главоболие, малокръвие и пр. Като се правят тези упраж­нения, тези болести ще изчезнат. Трябва да знаете, че в упражненията има една опасна страна. Аз я нари­чам инертност. Тая инертност поглъща всичката енергия на човека. Тя обезсмис­ля човека. Тя е като някоя ледница. Като влезеш там, ти не можеш да я стоплиш. Трябва да бягаш от тая ледница. Там ще изгубиш всичко. Човек трябва да се пази най-първо от тая инертност. Съществува една такава област в природата и ако влезеш там, всичката ти енергия ще бъде погълната, както една муха, която се е хванала в паяжината. Щом влезеш в това инертно състояние, ти почваш да изгубваш смисъла на живота си, почваш да не вярваш на себе си, в Бога и в хората. А пък смисълът на живота е да повярваш в това, което е вложено в тебе. Ще възстановиш първата хармония. Когато дойдеш в едно инертно съ­стояние, който и да ти говори, ти си недоволен и казваш: „Да престане." А пък когато не си в това състояние, който и да ти говори, и някое куче да лае, или нека, дърво да шумоли, теб ти е приятно. Вчера една сестра дойде и ми каза: „Всичко ме дразни." Тя е влезнала в това състояние на инертност. Казах й: „Ще туриш настрана всички тези мисли." Англичаните имат една хубава черта - че прилагат. Каквото види, ще приложи веднага. Истината не може да се предаде на всички хора по един и същи начин, а по различни начини. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. Когато човек е недоволен, природата туря студ, тогаз ти се отнема нещо и тогаз човек става доволен. Като четеш някоя книга, не критикувай, но проверявай нещата! Само работите на съвършените хора не трябва да проверяваме, а на другите хора трябва да проверяваме. И най-първо, не се обвинявай! Ти нямаш право да бъдеш съдия на себе си. Ти трябва да изправиш погрешката си. Нито пък се хвали! Никой не ти е дал право да се хвалиш. Ще дойде време за това, но трябва да е завършена работата. Ако казваш: „Какъв човек съм аз? Аз не съм добър човек", ти тогаз се нахвърляш върху Господа, значи Той не те е направил както трябва. И тогаз ще дойде една реакция. Ако някой те хвали и ако хвалбата не е турена на място, то е ужасно нещо. И аз съм против забележките. Никога не прави забележки на един и същи човек по един и същ начин два пъти! И на себе си не прави забележки. Кажи си: „Тая работа трябва да се поправи." Когато срещнеш един човек и ти е приятно, значи той е пълен с изобилие, с благодат. Приятно ти е да отидеш при един хубав извор. Ако всички хора станат такива хубави извори?!... Каквото сте правили досега, оставете го! Онова, което знаем, е минало, по- ново иде. Един говори за милосърдието и казва, че щедри трябва да бъдем, а пък друг не го приказва, а го прави. Като тези гимнастически упражнения, които правим тук, никъде няма. Това, което дават те, никои други упражнения не могат да го дадат. Ние служим на Един Бог, в Когото са включени всички възможности и от Когото са изключени всички невъзможности. Някой прави добро и после казва: „Никой не ме оценява." Ти остава хората, ще те оценят Съвършените. Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога. Като дойде други хора да будиш, е лесно, но като дойде до тебе, тогаз е мъчно. Раят е място на души, които нямат нужда нито да се раждат, нито да се женят. Ако някой път трябва да дойде нов човек, нов член, те го вземат от земята. Някои от вас могат да ви вземат. Човек се показва на земята какъв е. На небето е лесна работа. Вие за небето не мислете! Там е уреден животът, а гледайте на земята да живеете по небесному! Тук е мъчнотията. Светът е едно училище за поправление. Ти можеш всеки ден да разрешаваш какъв си. Всеки ден показва какъв си. Ако си умен, ще знаеш какво да поправиш и то не само спрямо себе си, но и спрямо околните, спрямо света. А пък инак постоянно ще оплакваш дните си, че баща ти е такъв, че майка ти е такава и пр. И като намери една своя погрешка, човек трябва да се радва и да казва: „Хвана се тази мисирка." Ще пазите едно правило: един ученик носи узрялата диня, вие носите зелени дини. Някой се оженил и освен от домашните си, от друго не се интересува. Остави я, тази диня! Узрялата диня няма нужда да седи на бостаня, трябва да се откъсне. Ако един човек не може да издържи в изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причините на слабостта си отвън. Трябва да намери къде е истинската причина. Много религиозни, духовни хора са в заблуждение, например православните се държат отделно, теософите - отделно и пр. Истината тогаз е далеч от тях. Истината свързва цялото човечество. В някои духовни организации се борят за надмощие. Личният елемент тогаз е там. Апостол Павел се намери в чудо и каза: „Станахме посмешище." Светът няма какво да знае в какво седят принципите на дълбокия духовен живот. За да се оправи светът, трябва нещо ново. То ще дойде. Има неща неизбежни. Всеки плод трябва да расте добре, а пък според това, което е придобил, такова място ще му се даде. _________________________________________________________________ [1] argent compt (фр.) - пари в брой. (Бел. М.И.)

22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г.[1] на обед и следобед [Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова] Днешното време е хубаво, понеже един бръмбар превърза превръзката на друг бръмбар и времето се зарадва за тази отлична постъпка. Вие се давите и всеки ден трябва да ви изваждат от морето. Този, който ви обира, вниса вашите пари в банката за вас на ваше име. Вие го обвинявате, пък той ви казва: „Аз ви ги внасям на ваша сметка, на безсрочно изплащане." Идеята за пасхалното агне е идеята за агнето, която чисти. Вегетариан­ството е вънкашната страна: не отнемай живота на едно животно, нищо повече. Евреите не са били вегетарианци. Те ръсиха храма с кръв и затова пет пъти разрушиха храма. Мойсей им даде едно мистично учение, но евреите го раз­браха много буквално. Там е всичката погрешка. Те си наредиха един свой закон покрай Божия закон: освен десеттях заповеди, те си наредиха един друг закон, който противоречи на първия. Просто човек, за събиране на дърва в събота, го утрепваха с камъни. И Христос каза: „Камилата поглъщате, а комара прецеждате, човешкия закон изпълнявате, а Божия закон не изпълнявате." Авел принесе агне, значи себе си принесе жертва. Каин принесе плодове, а себе си не принесе. Хората първо имат отношение към Бога, после - към човечеството и после - към себе си и към ближните си. Адам за Ева е казал: „Плът от плътта ми и кост от костта ми". Така не трябваше да каже. Трябваше да каже: „Ето една моя сестра, която от Бога е излязла." Хората не ги женят на земята. Тук е наложничество, женят ги горе на небето и ги пращат на земята. Тук женитбата не може да стане. Не се лъжете! Всеки човек, когото женят на земята, е наложник. Има хора, на които е писано астрологически на ръката да не се жени и ако се ожени, ще мрат децата му. Ако се жени, той ще гради, Господ ще разваля. Дойде тя и се оплаква, че мъжът й не я обича. Че, какво ще я обича? Че, тя се е оженила без Божие позволение. Тя казва: „Отгде да го зная?" Сега ще го научиш. И ако сега не го научиш, все ще го научиш някой път. Така, както се женят хората, женитбата не е по Бога. Има нещо изопачено в човешките отношения. Раят е в човека. Космическият човек изпълва цялото пространство. Астрологическият го турят на звездите. Който не е разбрал брака, за него то е място на мъчение, а пък който го е разбрал, за него то е място на рая. Който не го е разбрал, за него бракът е врата за мъчение, а пък който го е разбрал, за него бракът е място на радостта. Преди всичко мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни и тогаз да вземат каквото и да е решение. Всяко решение, което се взема от човек, когато той не е свободен, е престъпле­ние. При свободата ще бъдеш отговорен и ще бъдеш възнаграден същевременно. В това прераждане човек трябва да осъществи правилното разбиране: да служи на Бога, а пък той казва: „в друго прераждане", дето няма да го бъде. Един комар казва: „Като стана човек, тогаз ще служа на Бога." Отгде знае, че той ще стане човек? Като комар трябва да почне той, с комарени разбирания, никога не може да стане той човек. Апостол Павел, като говори за мистическия брак, казва: „Този брак, земният, е по подобие на онзи. Онзи е идеалният." Като се намираме в едно тежко изпитание, трябва да минем от материалното към духовното, от плътското към духовното, от временното към вечното. Докато в нас царува съзнанието, че вършим волята Божия, това е за наше благослове- ние. А пък щом - това, човек което е направил, тогаз няма резултат [?]. Общест­вото не е мярка. Сега се много говори, а малко изпълнява. Там е голямата мъчнотия. Лесно е някой път да се говори. Има неща унаследени и чрез тях криво мислим. Бракът като едно учреждение, което Бог е установил, трябва да различаваме от един социален акт; както двама търговци се събират и после се разделят. Това е временно. Че сегашното положение е временно, се познава от това: апостол Павел казва, че ако мъжът умре, жената може да се ожени. Любовта, която преживява смъртта - други са отношенията там. Там са идеалните отношения вече. Апостол Павел казва: „Който жени девицата си, добре прави, който не я жени, по-добре прави." Който е вързан, да се развързва и който не е вързан, да не се връзва, е казано. Трябва да се разбере вътрешният смисъл, за да няма спънка. Трябва да се разберат нещата така, както Бог ги е създал в своята чистота, за да се избегнат известни вътрешни недоразумения. Трябва да се образуват новите отношения, които съществуват, например брако­вете в растенията. Някой път младоженецът е на хиляда километра от невестата и той праща писма и въздишки. Божият закон трябва да се прилага. Силата на човека седи в това: приложението на този закон - най-лесното нещо, което най-мъчно се прилага. Ключовете за отваряне [на] Стария Завет ще ги намерите в Новия Завет. Любовта е ключът там и с вярата се започва. Казано е: „Нова заповед ви давам - имайте любов един към други." Човек не трябва да съди другите. Той не трябва да застава на мястото на един съдия. От всяко нещо той трябва да изважда поука. Може да даде един съвет на един човек, който греши - това не е съдене; [съветва] го какво да прави, но да го съди вътре в себе си, това не трябва да го прави. Съвършеният човек съдържа и двата полюса в себе си, а пък в несъвърше­ния човек полюсите са поляризирани. Един съвършен човек не се изкушава от пола, както една пеперуда - от листата. А пък гъсеницата се изкушава от листата. Мислете върху това! Двама ангели на съвършения човек са съединени. Те не са слети, но образуват една система. Съвършеният човек действува и като мъж, и като жена. Като мъж, ще изпраща светлината по целия свят, за да не се заблуждават, а пък като жена, ще изпраща топлината по целия свят, за да не правят зло. Човек има 7 тела, но зад тях стои реалното, същественото и неизмен­ното. На Земята е Богочовекът. На всички планети на Слънчевата система все има хора. На Луната са останали най-учените хора. На Слънцето живеят същест­ва, които са образец на всичко. И на Юпитер има напреднали същества, обаче на Слънцето са най-съвършените същества. Хората трябва взаимно да си помагат. Човек минава, догдето завърши своето земно развитие, 777 прераждания кардинални или епохални, 12 - Божест­вени, а обикновени прераждания - безброй. ________________________________________________________________________________ [1] В ръкописа тази дата е задраскана и отгоре е написано: 9. и 10.IX. (Бел. М.И.)

21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано [Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова] Човек, като остане сам, загазва. Вярвай в това, което е. Ти се караш с един човек, който има да ти дава. Изхвърли от ума си това, което има да ти дава. Ти искаш да те обичат. За да те обича той, ти трябва да изхвърлиш от ума си, че има да ти дава. Той едновременно не може да ти даде обич и това, което има да ти дава. Има един закон: искаш да ти се опече хлябът, но и дървата ти да не изгарят. Като се опече хлябът, ще ти изгорят и дървата. Не да гори пещта, без да се опече хлябът, но да се опече хлябът. Това е жертвата. Жертвата е на място, когато се пече хлябът. А каква полза, ако горят дървата, а хлябът не се пече? Аз ще горя, а ти ще печеш. Човек да не остава сам. Когато човек остане сам, той е един капнал лист, останал вън от цялото; листото пак трябва да се качи горе. Когато слънцето изгрява, ти не се обръщай на нивата, а хвани се първата работа - да се молиш, това е работа. Изобилие трябва, изобилие. Човек, за да разбере Божиите пътища, той трябва да бъде в изобилие. Докато е вечерно време, за твоята свещ трепериш, но когато изгрее слънцето, защо ти е твоята свещ! Оставй я, нека си гори, и си замини. Ти ще кажеш: „Какво ще стане с моята свещ?" Оставй я и си върви по пътя. Не казвай: „Ами като дойде тъмнината?" Представи си, че ти можеш да вървиш бързо като слънцето - тогава ще има ли за тебе нощ? Сега има неща, които трябва да се постигнат. Много пъти говорим за Истината, за Свободата. Какво нещо е Свободата? - Свободен човек е онзи, който право може да мисли, да чувства и да постъпва. Ако ти не се научиш на това, ти не си свободен. Някой казва, че е беден. Беднотията е едно внушение. Може да те убеди някой, че си беден, и без да си беден. Всякога, когато човек пожелае да носи това, което не може, той се ограничава. Има една мярка. Ти в стомаха си колко килограма можеш да турнеш? -1/2 килограм или малко повече. Ползувай се от опитността на другите хора. Тези, които искали много, виж дали са щастливи. Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината. Камъ­кът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи. Само ще ти направи една микроскопическа услуга. Който работи с камъни, все ще му се охлузят ръцете. Това е материалното разбиране на живота. Втората работа е на градина­ря. Ти ще посадиш едно малко семенце и няма да се занимаваш с него и след 5, 6 години дървото ще даде плод, а камъкът нищо не дава. Като дойдем до светлината, там работата съвсем се улеснява. Второто положение - на градина­ря, е ангелският свят. През светлината ти ще направиш само прозореца, ще го оставиш отворен и няма да каниш светлината, тя сама ще дойде. Няма да я викаш. И като дойде вкъщи, тя ще освети всичко. Тя всичко носи и ти само трябва да учиш. Тя всичко носи: и плодове, и знание, и хляб, всичко носи. Земята е една къща, небето е прозорец. Когато вътре в човека е светлината, всичко има. Когато вътре в човека не е светлината, нищо няма. Всички хора разсъждават по старому. Ти казваш, че някой те ограбил, че ти е взел 1000 лв. Никакво ограбване не е това. Ограбването седи в една много малка погрешка. Погрешката седи в това, че като дошел при тебе, не е взел повече. Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм. Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш. Духовното не може да се краде, а само материалното. Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни. Някой дойде и изгаси първата, но следующите са по-силни. Дойде друг и изгаси втората и т. н. Последната свещ никой не може да изгаси. Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси. Законът на вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее. Ти можеш да осиромашееш, но че Бог може да осиромашее, това е лъжа. Ти казваш: „Аз осиромашах." Че как си осиромашал? Животът е в тебе. Ум имаш, сърце имаш, воля имаш - как си осиромашал? Ти казваш такава лъжа, която е съвсем далеч от истината. Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали. Съществува в света само едно страдание - когато изгубиш любовта си, това е страдание. Има едно страдание, което е привидно. Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето. Какво си изгубил? Това, за което малките деца плачат, възрастните се смеят, а старите мислят. Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът на куклата. Възрастният се смее, а старият мисли за детето и за възрастния. Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата. Смехът произлиза от един контраст, в неразбра­ните работи всякога има смях. Защо трябва да плаче човек? - За да расте. Защо трябва да се смее? - За да му олекне. Тежко ти е - позасмей се малко. Някой път, като плачеш, погледни се в огледалото и си кажи: „Колко си хубав, какъв си хубавец, искам да те видя още веднъж, много те харесвам, колко ти прилича!" Че, този, който се гневи, не си ти. Онзи, който се съмнява, не си ти. Това си ти, който мислиш и разбираш състоянията. И който се смее, и който плаче, и който мисли - всички имат право. Например ти дигаш прах. Ако ти не дигаш прах, не ще може да има дъжд. Ако ви понапече с топлината си, ще почнете да се топите. Какво лошо има от това? Всички неща са добри, когато ги разбираш. Лошото е, когато някой плаче и не разбира и когато някой се смее и не разбира. Лошото е в неразбирането. Хората взаимно трябва да си помагат, да бъдат носители на Божественото. Само така ще дойде новото. В едно дърво всички части функционират, всички листа трябва да дишат. Само един лист да диша - с това нищо не се постига. В религията всякога има едно положение: това, което държиш, ти не вяр­вай в него. Кое е силното: това, което ти държиш, или това, което държи? Ти не можеш да разчиташ на това, което държиш. То е отчасти вярно. Ако учите, ще станете добри ученици. А сега малко се потривате. Ти си на правия път, когато се потриваш при злото, а се учиш при доброто. Вие сега се потривате, когато не трябва, и се учите, когато не трябва. Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите. Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката. Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика?" Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира. А пък ние не искаме да излязат пришки. Без страдания не може. Има едни страдания, при които няма резултати. Аз говоря за едни страдания, дето има резултати. Когато дърва­та горят, а не се пече хлябът, страданията са безпредметни. А когато дървата горят и се опича хлябът, страданията са на място. Ако Христос не беше постра­дал, какво би станало със сегашната култура? Вие мислете върху страданията, обичайте ги и дълго време да не седят във вас. Като дойде страданието, намерете му работа. И като дойде радостта, намерете й работа. Всичката мъчнотия е в приложението. Единственото нещо, при което човек се цени, засега е неговият ум, сърце и воля. Днес денят е хубав. Какво ще мисля за вчерашния ден? За утрешния ден няма какво да мисля. Само едно изкуство има - да не се смущаваме. Всякой, който се смущава, светлината не е проникнала в ума му. Щом любовта е в тебе, няма какво да се смущаваш. Ти казваш: „Господ ме остави." Чудна работа - ако грънчарят направи една форма и не му се хареса, то какво лошо има в това? Ще те посмачка пак, ще направи нещо по-хубаво. И втората форма ако не е хубава, какво от това? Той ще прави това дотогаз, докато станеш едно хубаво опечено гърне. Вие не сте опечени гърнета. Сега едвам се печете на слънцето. И после ще ви турят в пещта. Пещта, това са страданията в живота. И ще придобиете едно качество: като ви удрят, да звънтите.

20. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г. 1.IХ.1933г. Първи съборен ден- Изгрев, София. Преди още да се появи зората, Изгрева се събуди. Заблещукаха прозорчетата на малките хижички. Раздвижиха се изгревчани. Мълчаливи, те минаваха тесните пътеки и влизаха в големия салон, който блестеше от светлина. Упътих се и аз и за миг се намерих в салона, който беше препълнен. Стотици души, жадни за Словото, бяха дошли да видят и чуят Учителя. Мълчание... С благоговение очаквахме Учителя. В душата ми беше празник. Какво ли ще ни каже Той? - се питах в себе си. Какви ли закони на природата ще ни разкрие? Какви ли нови хоризонти за нов живот ще ни очертае? „Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил на крилете на Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот! А силата на Божествените Ти добродетели?... Ето ме при Тебе! Чакам да бъда озарена от живителните лъчи на Твоето Слово!..." Песен се разнесе в салона. Тя беше тиха и се изтръгваше из недрата на стотици братски сърца. Почувствувах, че нещо се разтапяше в пламъците на свещения огън. който се разпалваше в моето сърце. Рухваше старата кула! Да рухне старото! Учителят ни учи да изградим новото, което ще бъде вечно и красиво. Пак мълчание. Чакахме Учителя. Когато погледнах зората на изток, множеството се вдигна. Всички гледаха към вратата. Станах и аз. Беше 5 ч, когато Учителят се появи. Той беше дълбок и мощен. Стъпките Му бяха сигурни и отмерени. Покачи се на катедрата. Стоеше прав. С погледа Си за миг ни обгърна всички. Леко затвори очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена. Побелелите Му коси се разстилаха по раменете Му, а това Го правеше величествен и мощен. Виждаше ми се сияещ и велик. Молитва... Тя беше тиха, топла и сърдечна. Шепотът й ми напомняше ромоленето на балкански поток, който бърза да напои цветята и децата и да се влее в морето. Молитвата с Учителя ще я помня. След като прочете една глава от евангелието, Той ни говореше, а ние с внимание Го слушахме. ... Щом не ядеш от свещения хляб, ти си безверник, а щом ядеш, ти вяр­ваш. Този свещен хляб е Словото. Словото е вътрешната страна на храненето. Христос трябва да излезе вън от гроба. И когато Христос дойде във вашия дом, всичко ще имате. Опасно е човек да се спира в пътя, по който Бог го [е] изпратил. Ти не можеш да ходиш в пътя на Истината, ако не ядеш от свещения хляб. Истината се казва само на онзи, който е жаден, който е в тъмнина. Един ден, когато се явите при Бога, какво ще Му кажете? Ако не сте готови, ще бъдете в положението на осъдения; ако сте готови, ще бъдете на мястото на оня, на когото поставили отсечената глава и оживял и възкръснал. Възкресението е новият човек. Трябва едновременно да възкръснете и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения. Възкресение се разбира оня живот, при който ще се премахнат всички противоречия. Желая ви Божието благословение и всичко, което Бог ви е обещал да ви даде, да се изпълни." Думите Му се сипеха като пресни струи чиста вода от някой извор в оазис сред пустинята. Словото Му бе живо. То отдръпваше от пред очите ни тъмната завеса, която ни делеше от светлината. Той ни говореше, а ние Го слушахме, както сме Го слушали през вековете, когато сме бивали призовавани от Него. Словото на Учителя е Слънце, що свети и топли изгубените в тъмата. Словото на Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните. Словото на Учителя, това е Божият Дух, Който ни се изявява чрез Него и ни напомня, че време е дошло да възкръсне Христос в нас. Блажени са, които слушат това Слово! Блажени са, които Го приемат и прилагах! На изток зората се появи. Тя беше чиста. Околовръст летяха нежни и пурпурни облачета. Слънцето блестеше и позлатяваше всичко. Роди се новият ден! В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера. Множеството Го наобиколи. Той простираше десницата Си, а те, усмихна­ти, се приближаваха да я целунат. Приближих и аз и целунах ръката Му. Той беше усмихнат. Душата ми беше изпълнена с радост. Излязох на двора. Чувствах се изпълнена с духовни ценности, които Учителят на Любовта, на Мъдростта и Истината изсипа чрез живото си Слово в моето сърце. На обед имахме братска трапеза. Бяха насядали стотици, начело на които седеше Учителят. Ядохме, пяхме и благодарихме

19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1929 г. с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г. Резюме на 26. школна лекция на общия клас, сряда, 13.II. 1929 г.[1] Изкушенията Тема: „Най-малката форма в природата." Размишление върху разумността. Необходимо е човек да изследва в себе си силните свои желания. Изку­шението е една положителна черта у човека с отрицателни последствия. В природата има един закон на периодичност: каквото си направил някога на някого, туй ще се върне на тебе. Ние не знаем защо човек е подложен на известни изкушения. Докато човек беше сам, Бог не му даде заповед; щом дойде жената, Бог му каза: „От това дърво няма да ядеш!" Ще кажете: Бог така иска. Това са наши предположения. Но ние знаем, че човек се подлага на изкушения. Вие живеете в райската градина, чувате Божия глас, имате едно красиво състояние, но един ден у вас се зароди едно желание. Туй, малкото желание може да ви създаде големи неприятности. Въобще тия малките желания у хората им създават неприятностите и страданията. Ще попита някой: няма ли друг път, по който може да се пробуди съзнанието у човека? Види се, в природата няма друг път. Виждаме тези, които се молят по 3-4 пъти на ден, и те се подлагат на много големи изпитания и изкушения. Молят се и туй, за което се молят, не иде. Тия противоречиви състояния съществуват у хората. Някой път вие знаете кое е правилното, но пак в себе си не искаш да го възприемеш. Ако човек се застъпи да изучава своята природа, ще види, че силните желания у него се ясно очертават, по-слабите желания се очертават по-слабо. Силните мисли у човека всякога оставят един отпечатък в неговия организъм. Вътрешният живот, моралният живот у човека е като една школа, опитна школа я наричам аз, защото изкушенията си имат свой обект отвънка. Правилността на един характер е човек да преодолее тия изкушения, които идат от вънка. Щом се намирате пред едно изкушение, умствено правете си маневри, ще вземете ли чуждите пари, или не. Въобще, ние в нашия вътрешен живот не сме толкова морални. Такива изкушения има у самия човек, това са състояния у човека. Всеки ученик трябва да знае произхода на изкушението. Ние знаем, че изкушенията съществуват в света, но как трябва да се преодолеят? Какво разбирате вие, че Бог ще оправи света? Человек трябва съвършено да се метаморфозира, като една буба, да мине от едно състояние в друго. Всичката философия седи в онова вътрешно самообладание. Вие още не сте се занимали с кое е Божественото у вас. Докато дойдеш до Божественото, ще минеш през големи изкушения. Има желания, които разрушават. Вие трябва да знаете, че красивото и хубавото не спада още към моралния живот. Да е човек красив, то още не значи да е морален. То е най-висшето състояние на човешката природа. Трябва още да търсим моралната красота, още една степен на устойчивост; туй, което отвънка се предава, още не е морално. Красотата и хубостта още служат като една примамка. Външният свят ни мами с красотата и хубостта си, но там е и всичкото падение на света. В света е всичката красота, в небето няма красота, има хармония там. Аз наричам морална красота, когато имаш желание да бръкнеш в касата и като видиш тази красива мома, туй желание да изчезне, да кажеш: „Аз никога няма да бръкна!" Имаш желание да направиш пакост и като видиш тази мома, туй желание да изчезне. Но ако тази мома те стимулира да бръкнеш в касата, от тази красота стой малко по-настрана! Такава красота съществува у нас. Казваш: „Обидиха ме!" Обидата е качество, което съществува у всичките животни и у човека специфично. От много малко се обиждат хората. Питам: каква е онази идея, която се съпоставя в ума ви и която предизвиква негодуванието ви? Да бъде човек честен не значи, че е морален. Честният човек е изправен във всичките си външни отношения, но зад туй той може да има някои користолюбиви черти. Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват. Хората се поставят на изкушения само тогава, когато станат грозни. Всякога, когато на човека не му дадат това, което иска, веднага се изменя неговото лице. Аз бих считал едно дете морално, когато го оставиш да бръкне най-последно в кошницата и да му дадеш най-малката ябълка и туй дете да е много благодарно. И Бог сега употребява този метод за праведните. Когато човек живее нечисто и за Бога живее, той не говори истината. Той или няма вкус за хубавото и красивото, или няма подтик за кого да живее, затова не се облича. Онази мома за кого се облича? - За момците. Или работиш - все за някого трябва да работиш. Когато изгубиш вътрешния стимул, у тебе се заражда желание да ходиш тъй неглиже. Когато дойдем до Божествения свят, ще настане едно трансформиране на тия наши състояния. Тогава ще дойде тази, истинската наука. Сега туй състояние вие не можете да добиете с молитва. Някой път ний дотягаме на Бога със своите молитви, със своето искане. Нашето прошение не стига до Бога, някое възвишено същество ще ти услужи и казва: „Това аз мога да направя, не безпокой Господа за такива дребни работи!" За да познаеш дали твоята молитва е чута, Бог ще те тури в Сахара, да видиш дали след като се помолиш, ще дойде самунчето. А другото (ако ти е била чута молитвата), то са те слушали хората, има ангели, светии, когато се молиш, те изпълняват каквото ти просиш. Божият Промисъл върви в друго направление. В Писанието се казва: „Потърсете Ме в ден скръбен!" Ти ще потърсиш Бога, когато се изчерпят всичките възможности, които са в обществото, и всичките възможности, които са в твоя живот-тогава ще потърсиш Бога. И Той знае вече твоята нужда, то е един закон. Но докато ти можеш да си помогнеш сам, или докато братята могат да ти помогнат, или баща ти, майка ти и всички други, ти няма да викаш Господа. Та, трябва вий, учениците, да направите едно пресяване на всички ваши възгледи, едно филтриране трябва сега. Де се проявява Господ. Божията работа седи в онзи, непроявения свят, в безсмъртието. Бог казва: „Аз не благоволявам в смъртта на грешника." Пресяване трябва на тия вътрешни възгледи. Мнозина нямат ясна представа за духовния живот. За да се разбере духовният живот,, се изисква цял живот. * Мила Елено, Получих писмото ти и веднага ти отговарям и ти изпращам резюме, което е направено от Савка. Вчера имахме женско събрание нашата група, в която участвува и сестра Керемидчиева, която беше донела това резюме да го четем и още там го поисках от сестрата да го препиша, което и направих. И тука, както и навсякъде, беше много студено, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи студове, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали? Аз боледувах от зъби, две среди и две недели не можах да отида на беседи. Сега е трета неделя, откак Учителят държи беседи и в неделя. Засега сме добре вкъщи със здравето, пък другото, право казваш, Господ да ми дава широко сърце. 1700 лева ще дам за лекуване на зъбите ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка. Имахме писмо от Иван Бинов, пише ни, че зет ми Христо Гешото се поминал на 11 януари. Бог да го прости! Лека му пръст! Друго няма що да ти пиша, освен да ти изпратя нашите поздрави. Твоя Олимпия Янкова. София, 15.II.1929 г. _________________________________________________________________________________________________________________ [1] Лекцията е отпечатана в томчето „Смени в природата", изд. 1938 г., със заглавие: Силни и слаби желания". (Бел. М.И.)

18.Писмо на Мария Витанова до Елена Хаджи Григорова от 12.XII.1928 г. с резюме на лекцията от Учителя от същия ден Сряда, 12,XII.1928 г. Размишление върху, веселието на Божия Дух. Животът, това е метод да разберем любовта. Животът едновременно функционира в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Във физическия съзнанието е отвън, а в духовния - отвътре; в Божествения - отвън, отвътре и отвсякъде. Турете в начало близките цели в живота. Ако съзнанието ни не се разши-ри, знанието, което получаваме, няма да остане в нас. Туй, което никой не може да ни отнеме, то е Божественото съзнание. Животът представлява една красива възможност да проявим любовта. Един малък блясък на любовта струва цял един живот. Красотата е чисто Божествена. Тази мисъл, която ти е дала подтик, отбележй я. Онова, което имаме сега, трябва да продадем за многоценния бисер. Опашката на нещата, това е човешкият ум. Окултен ученик е онзи, който разбира себе си. При най-лошите условия, извикай Божествената Любов, тя ще оправи пътя ти. Ние сме станали лоши, защото сме изгубили пространство в живота. Затова трябва да се разширим, не да се наблъскваме всички в едно. Каквото искате да станете, това желание трябва да бъде непреривно, без да разправяте, че такива ще ставате. Щом достигнете в една област върха, трябва да отидете в друга. Млад е онзи, който има прави отношения в природата. Да се кръстите значи да впрегнете ума, сърцето, душата и духа си на работа. Практическо приложение е: изучаване на себе си, последни мисли: чистота и доволство в живота си. Това са условия, при които природата ни се разкрива в нейната пълнота. 1) Отивай при Бога с любов към Него, към Духа Му, към себе си. 3) Ще признаеш, че всичко имаш, че съдбините ти зависят от твоето послушание. Ще постоянствуваш, ще се изпотяваш, ще работиш, 2-3 ризи ще меняваш - порите да са отворени. 5) Благословяй, душе моя, Господа, благославяй и благодари за всичко добро, което ти е дал, и тогава всякога ще бъдеш радостен и весел. Гениален е този, който дава подтик на човечеството да върви напред. Ако ти даваш подтик, никой не може да те отмести от твоето място. Вие искате, като умрете, Ангелът да ви отнесе на небето, като Лазара. Лазар беше гениален, с рани стоял на двора, тихо и спокойно погледвал и разсъждавал. Не казвал никога: „Докога, Господи, ще ме държиш?" Като минавали богати, той се молел за тях, той бил в контакт с ангелите. Трябва да направим вътрешна връзка с Бога, за да се проявят талантите ни, да се развием умствено и сърдечно, от което зависи пробуждането на съзнанието ни. Възкресението не е нещо друго освен пробуждане на съзнанието и ще бъдем мощни да поправим света. Ще гори светът от 4 страни. Христос казва: „Огън дойдох да туря" - ще се запали целият свят и всички лъжливи учения ще паднат от нас и ще се освободим от сегашния багаж на черната ложа, ще дишаме този опреснен въздух и светлина, които ще донесат радост и веселие. Ще се внесе в нас правилно разбиране на любовта, мъдростта, истината. Годината 1929 е благоприятна да направим тази връзка с невидимия свят. * Мило Еленче, Най-сетне останах свободна да ти напиша от последните бисери на Учите-ля. Сега вече може да четеш и във вестниците. Дошла съм у ген. Стоянова на лечение и ти пиша, чувствувам се като в палата в Кошкови [?] и двенките с тебе, мило Божие чадо, живеем в хармонията на Божествения живот, просвещаваме се и се радваме на Божиите блага. Още мъничко, и ти си в София. Чувствувам, че работиш усилничко и те сънувам със светли дрехи, а Спаска - със сини. Само в сряда ни говори Учителят на Изгрева. Аз, както си ме знаеш, все ходя, където стане нужда и ме пратят. Хайде, обади ми се, де, и ти! Адрес: М. Зл. Витанова, ул. „Гълъбец" № 27, Подуене. Ще пиша днес и на Пеню. Бог с тебе, доброволно страдалче-служителче, хиляди благословения. Сестра Мария.

17. Писмо на Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 26.III.1928 г. София, 1928 г., 28.III. Мила Еленке, Получих писмото ти и разбрах всичко, радвам се, че си добре със здравието; и ний, слава Богу, сме добре. Аз свърших с поправка на зъбите, ама чурук зъби, само пари да давам, ама какво да правя, че ако не се поправят, не може. Новата година добре я прекарахме, ама Учителят нищо не ни говори, навярно защото имаше много външни. Сега ни каза една нова песен за тониране. Тя е: Ти съзнай, ти люби, безспирно сей, гради, И в живота всичко давай, В тази истина Бога ти познавай! Тази песен определя характера на тази година в езика на природата. Кажеш една дума, другите се нижат една по една, нареждат се. На Жорж Радев дадох му 100 лева, но на Арнаудова не мога да й дам, защото няма, не сме взели пенсия, а разноските ни ги знаеш. Тя ми каза, че искала да дойде при тебе и да ти купи сандали, ще почакаш за парите, когато си дойдеш, ще гледаме да се издължим. Друго няма що да ти пиша, освен да те поздравя от всички домашни и мене. Олимпия Янкова. Честита ти пролет!

16. Откъс от писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова Преди да ти изпратя писмото, Влади дойде на Школна лекция в сряда, 20.Х. Той е бодър и пълен с дух и желание за работа. Всички во село са били бодри и работили. Със селяните нямали почти никакви неприятности. Во неделя пак ще дойде на събрания и тогава ще се видим по-надълго. Бъди бодра и неуморна в работата си! Пожелавам ти жива връзка с Бога, за да използваш условията най-добре. Аз съм радостен и работя според силите си. Записах се по педагогика в университета.

15. Откъс от писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 27.IX.1926 год. Гответе се за великата работа, която иде, каза Учителят. Вярвам, че основно, с преписване резюмета проучаваш беседите. Препоръчвам ти да получаваш списанията „Свободно възпитание", „Природа" или „Естествознание и география" и „Свобода". Събирам стихове и четива и народно творчество от всякакъв вид, намиращо се в списания или стари учебници, които да съдържат нещо окултно или нов морал. Ако ти попадне подобен материал, изпрати ми или ми посочи къде бих намерил такова. Приеми моите привети и благопожелания. Твой брат Г. Тахчиев. 27.IX.926. София

14. Писмо на Георги Тахчиев до Елена Хаджи Григорова от 20.II.1927 год. 20.II.1927 г. Сестра Елена, Двата плика получих. Писмото на брат Лулчев предадох; той те поздравява и каза, че ще уреди работата по ангажимента. Това, което си извършила при добро разположение на духа, то е разумното. Нека бодърстваме в светлия път на Бога и трудностите да бъдат надмогнати; да чакаме, според закона на ритъма нови трудности и съзнателно да летим от победа към победа. Ние сме щастливи, че има кой да ни показва, че силата е в самите нас, Бога, щастието е во самите нас, а не [вън], в нас, в душата ни е Божественото. Следователно светът обижда Бога в себе си, като навън търси щастието и затова щастието отвън е преходно - човешко. Всичко во света е Божествено и ако светският човек, гледайки на външното во света, а не на Божественото, което се крие во него, той ще върви все още от мъка во мъка. Блажени сме, че ни е показан законът и остава само да го приложим. Които братя или сестри учители са към твоя край и ожидат за блага дума на близка душа, то с предизвикано чувство на любов препрати му от резюметата, които намериш за добре. Давам ти само идеята, а ти какво ще успееш да свършиш, остава ти да решиш при твоята действителност. Бъди бодра, с устремен поглед в неизменния Бог на Любовта! Твой брат Г. Тахчиев. От сестрата Янкова взех 115 лева само за френския учебник, без внесени­те 15 лева. А есперантският учебник остава на моя сметка. Абонаментът 60 лева за „Житно зърно" също платихме. Всичко 175 лева взех от твоята каса... Тия дни ще ти изпратя книги поетични, които са за моя сметка; само ако много ги харесаш, можеш да ги имаш за свои. Аз ги продавам в печатницата, разрежи ги внимателно, пази ги чисти и пак ще ги повърнеш.

13. Посещение на 30.I.1927 г. на Мика (Мария Тодорова) от Елена Хаджи Григорова ПОСЕЩЕНИЕ НА МИКА Далече там, В небесните простори Където мир, радост И светлина царува, Где в блаженство сладко Си почиват Души силни, Чисти, мощни, Кои морето бурно Преплували И при Райските Врати се отзовали. Не зная как, Намерих се И аз при тях, Води ма от жител Там един - Светъл Ангел Херувим, Кога се златни Двери отвориха И вкупом всички Вътре отправиха., Какво е там И какво видях, Велика тайна ест. На едно се място Само спрях И силно погледа си взрях: Вълшебен замък Там съзрях, Всред цветя И всред гори В сияйна светлина пламти. Питам брата Херувим: „Кой ли там седи И можем ли Го посети?" - „Да - ми отговори. - Там е Райската Царица, Небесна хубавица, Любов се назовава И живот дарява!" 30.1.927., 9, ч. в., неделя Рекох Посещение едно да ти направя, И то в поетична форма да се излага.

12. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 19./12.I.1927 г. София, 19/12. I.1927год. Мила Елено, Получих три писма от тебе и просто ме е срам, че едвам сега ти пиша. Очаквах да ти пиша нещо радостно, но още няма нищо. Завчера пак се срещнал Яков с председателя и той му дал същите обещания, но още не са имали засе­дание за назначения. Тъй щото, надеждата е голяма, радвай се, ама кога ще е, не се знае. В писмото, което ми даде Тахчиев, пишеш да му дам 150 лева, ще гледам да му дам. Писмото ти е много радостно, изглежда си имала известни преживявания или съновидения. Радвам се и аз с тебе, живей в Божията любов, радвай се и весели се в Господа! Ний сме, Слава Богу, здрави и ти благодаря за поздравите от майка ти. Нещо от беседите: Доброто и злото са две сили, едната казва човек да бъде свободен, а другата казва да бъде роб. Не се мъчете да разрешите въпроса за доброто и злото, тоя въпрос ще остане неразрешен. Аз ви казвам една велика истина. Щом правиш зло, Бог ще те обуздае с друг, по-лош от тебе човек. В тази велика философия човек да знае, че злото и доброто се борят за вашата свобода. Закон има: Бог царува в небето и Неговата воля е абсолютна. Злото се ражда от човек, а доброто - от Бога. Като умреш, какъвто си тука, такъв ще си и там. На земята има велики условия за работа. Трябва да се освободим от хилядите заблуждения. Сегашната наука, сегашната религия си изиграха своята роля. Има един начин, чрез който костта може да стане прозрачна, човешкото тяло може да стане прозрачно и да гледаме как пулсира сърцето. Когато си болна или обезсърчена, кажи: „Бог царува в небето, Бог владее и в ада, Бог царува и в мене. Ако Бог царува, може ли да бъда болна? Бог чрез болестта иска да внесе в мене мекота." И най-големият грешник, като се обърне към Бога, ще му прости. Бог е толкова милостив, прощава, благ е само Бог. Необходимо е едно подмладяване. Най-глупавото нещо е да умреш. Когато човек е приготвил духовното си тяло, може да напусне старата си къща. Трябва една силна вяра, за да възприемем онази наука, която иде в света. Който те мрази, слуга ще ти стане, Бог е Господар, защото всички обича. Красиво е, когато на човек му дойдат изпитания, да е тих и спокоен. За да бъдеш поет, това е специфична дарба, за да бъдеш музикант, също е специ­фична дарба, каквото пожелаеш горе, това ще бъдеш и долу. Да приготвим сърцата си [да] дойде някой ангел да живее в тях и като дойде, той ще принесе жертва. За мястото на Изгрев нищо не съм направила, не съм приказвала с Лулчев, аз много не бързам. Хайде, стига ти толкова! Много ти здраве от Яков, Анастас и Симето. Приеми и моите сърдечни поздрави и благопожелания! Твоя сестра в Господа: Олимпия. Ленке. Повишена си със заповед № 24 от 7 февруари т. г. Това ми каза господин Атанасов, който Ви поздравлява. По назначението ти тук имам пълна надежда, че ще стане и скоро ще мога да те зарадвам. Здравей. Янков. София, 12.I.1927 г. Нарочен поздрав на г-н Манов.

11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г. София, 19./5.ХII. 1926. [1] Любезна Еленке! Обещах ти да бъда за в бъдеще по-акуратна, т. е. няма да те посещавам само духом, но и ще ти пиша. Ще прощаваш, че позакъснях, при все че обичам да държа на обещанието си. Вдигнах палатката от Изгрева, а в новата къща ми се създаде много работа физическа, разбира се. Добре сме, ще кажа, Ленче, при всичко че морето се вълнува, вълните се надигат, свирепеят от около, но кормчията е силен, корабът ни не потъва. Вярата ни от ден в ден на всички ни крепне, силен е тоз, който ни е повел да ни изведе на спасителния бряг. Цитати от беседите Сийка ще ти пише, аз ще ти пиша нещо мое - опитност и разбирание, разбира се, пак под същото ръководство. Няма мисъл изказана, в която да не вмъкнем по нещо, казано от Учителя, тъй много ни е казал, Ленче, тъй много е сторил за нас. Та и това, което считам моя опитност и разбирание, пак е заето от него. Каква утеха и подкрепа е той за нас! Най-страшната мечка да се изпречи отпреде ни, ще кажем на Учителя - като речем, страхът изчезва. Таз мечка може да дойде отвън, отвътре - все едно. Тези дни ходят свещениците по енориите си да записват и увещават дъно- вистите. Как смело и как разумно ги посрещат нашите, просто се засрамват и си излизат! Защо събират сведения и какво мислят да правят, не знам; едно знам: че сестрите и братята са готови смело да посрещнат всичко. Дохожда в София Рабиндранат Тагор. Царско посрещане му направиха софиянци, посрещ­наха го не като духовно лице, а като поет. Много мило същество е, прилича на Учителя. Без да подозират, той помогна на духовното течение в България. Туй, което гонят в лицето на Учителя, посрещнаха го в Тагор. Любете друг друга, им каза и той, на който го разбере. Царството Божие вътре във вас е - казва Христос. Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва. Често аз се опитвам да затворя очите си за всичко видимо, да се освободя от всички връзки и да се почувствувам свободна, като че сега съм излязла от Бога и злото не познавам. То е най- блаженото състояние, но мигновено пак излизам, почнат да нахлуват мисли, неканени гостенки, приятни и неприятни. В постоянна борба сме, но в таз борба крепне нашият дух и се изработва нашият характер. Без страх и тъмнина все напред ще вървим. Учителят живее повече на Изгрева, цяло домакинство там се устрои. Възкресение, казва, иде, бъдете готови, а светът тъй ще се разтърси, че ще му се замае главата. Стига ти засега толкова. Живей си с радостната надежда и чакай възкресението! Целува те сестра ти А. Динова. ___________________________________________________________________________ [1] Първата дата е по стар стил, а втората - по нов стил. (Бел. М.И.)