Ани

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ Размишление Да се изпѣе “Духътъ Божий”. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба. Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.” Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна. Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга. Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството. Размишление Само Божията Любовь е Любовь. 1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г., София --------------------------------------------------------- *Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ навици. Разумното сърце. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ а Богъ на живитѣ“. Размишление. Прочетоха се петь отъ темитѣ „Възможноститѣ на душата“. Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: при сегашнитѣ условия, при които живѣете, кое е най-важното нѣщо за васъ? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-сѫщественото? Вие може да разисквате помежду си по този въпросъ. Азъ ще ви хвърля малко свѣтлина. До сега азъ съмъ се занимавалъ съ вашия умъ и виждамъ резултатъ въ умственото ви развитие. Отсега нататъкъ искамъ да се занимавамъ съ разумното ви сърце. Не съ сърцето изобщо, но съ разумното сърце на човѣка. Туй разумно сърце е душата на всички човѣшки прояви. Всѣко желание, зародено въ душата на човѣка, придобива цѣнность. При сегашнитѣ условия, запримѣръ, всички вие проявявате голѣма индивидуалность и самостоятелность, която се изразява въ концентриране вниманието ви къмъ вашето лично „азъ“. И ако външната срѣда, т. е. онѣзи хора, които ви заобикалятъ, не сѫ въ хармония съ васъ, вие се дразните. Всѣки отъ васъ е готовъ да се докачи, да се обиди за най-малкото нѣщо. И всѣки отъ васъ минава за една норма, т. е. като че ли цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да се управлява споредъ както той мисли. Тъй сѫ сложени нѣщата въ вашия малъкъ свѣтъ. Но тъй мислятъ и всички останали хора. Обаче, това положение всѣкога довежда хората до конфликтъ. И дълго врѣме тѣ трѣбва да се търкатъ, докато се изгладятъ тия грапавини между тѣхъ. Двама души, като се биятъ, послѣ ставатъ добри приятели. У човѣка има и друга една страна. Азъ я наричамъ проява на разумното сърце: човѣкъ схваща, че и другитѣ сѫщества около него иматъ сѫщитѣ права, каквито и той. Ако ти извоювашъ тѣхното право, и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запримѣръ, че имате прѣдъ себе си едно пияно. Туй пияно има стойность дотогава, докато всички клавиши се намиратъ въ извѣстно математическо съотношение, така че тоноветѣ да си помагатъ единъ на другъ. Ако единъ тонъ каже: „Азъ взехъ извѣстно рѣшение, днесъ ще звуча 1-2 тона по-низко“ — какво ще стане съ него? Утрѣ и другъ тонъ ще каже: „И азъ имамъ особено мнѣние, днесъ ще звуча 1-2 тона по-високо“. Това пияно ще има ли вече цѣнность? — Нѣма да има. Тогава трѣбва да викаме акордьоръ да нагласи тоя и оня клавишъ, докато най-послѣ каже, че пияното е хубаво направено. Ако ли не, ще трѣбва да го замѣнимъ съ друго пияно. Това именно върши при сегашнитѣ условия и човѣшкиятъ умъ. Той е търговецъ, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че, ако хората иматъ за васъ добро мнѣние, ще ви направятъ по-добри? Вие ще кажете: ние ще влѣземъ въ противорѣчие съ ония твърдения, че трѣбва да мислимъ добро за хората. Добрѣ, но ако вие концентрирате мисъльта си къмъ единъ вълкъ и мислите, че той е добъръ, че нѣма да дави овцитѣ, ще изправи ли той своето поведение? — Не, той е вълкъ, и вълкъ ще си остане. Той е изработилъ вълчата природа въ себе си и не може да се откаже отъ нея. Врѣменно, отъ страхъ, той може да покаже, че се е морализиралъ, но страхътъ не е моралъ. Моралностьта прѣдставлява обработка на разумното сърце. Слѣдователно, за да има човѣкъ моралъ въ себе си, това е плодъ на неговото разумно сърце, което е придобило извѣстна опитность, извадило извѣстни максими за себе си, приложило ги е, и ние ги наричаме естествени навици на човѣка. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ въ никакво добро, въ никакъвъ Господъ. Обаче, отъ миналото си той носи въ себе си единъ добъръ навикъ и всѣкога постѫпва добрѣ. Казва за нѣкого: този човѣкъ е лошъ, ще му смажа главата. Но вижда по едно врѣме, че сѫщиятъ човѣкъ се дави. Хвърля се веднага въ водата и го спасява. Защо? — И той не знае. Той има добри навици, придобити отъ неговото разумно сърце. Казвамъ: този човѣкъ има една неправилна философия, едно неправилно схващане за нѣщата, а постѫпва правилно, безъ да разсѫждава. На другата страна нѣкой ви говори за Бога, че хората трѣбва да се жертвуватъ и т. н. Казвате: отличенъ човѣкъ е този! Обаче, въ сѫщия моментъ нѣколко апаши ви нападатъ, той си грабва шапката и пръвъ офейква — никакъвъ го нѣма. Питамъ: има ли у този човѣкъ моралъ? — Нѣма. Той ви оставя самъ и избѣгва. Или пъкъ, ако види, че нѣкой човѣкъ се дави, той ще отиде да търси вѫже или другъ човѣкъ, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намѣри такъвъ човѣкъ, докато търси вѫже, онзи ще се удави. Въ този човѣкъ нѣма разуменъ навикъ. Той има права мисъль, но нѣма прави дѣйствия. Ето защо, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да видите, какви навици сѫ вложени въ вашето сърце. Направете единъ прѣгледъ, да видите, има ли у васъ разумни навици. Запримѣръ, тукъ вие сте ученици, нали? Да допуснемъ, че нѣкоя сестра отива при единъ братъ и му каже нѣщо, но той махне съ рѫка и си отминава. Какво означава това? — Това е лошъ навикъ. Защо до сега той е идеализиралъ сестрата, а като дойде тя при него, той махва съ рѫка? — Това е единъ неразуменъ навикъ. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трѣбва да я посрещнешъ внимателно, да я изслушашъ благородно. Ако има нѣкаква погрѣшка, ще ѝ кажешъ право, безъ грубость: азъ мисля, че на еди-кое си мѣсто ти имашъ една малка погрѣшка. Азъ тъй мисля: споредъ менъ, ти имашъ една малка погрѣшка. Тази погрѣшка не ще бѫде полезна въ практическия ти животъ. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се събирате въ единъ класъ, не можете да прѣдизвикате помежду си тия благородни чърти? Отъ васъ не се изисква да правите невъзможни нѣща. Вие трѣбва да прѣдизвикате въ васъ всички ония благородни навици и да имъ дадете мѣсто, възможность, както земледѣлецътъ, да растатъ и да се развиватъ правилно. Ще дойдатъ и противодѣйствия, отъ които може да изгубите присѫтствието на духа си, но веднага ще се корегирате. Тамъ е силата на човѣка. Ти може да кажешъ: азъ не мога да се повдигна. Не, можешъ да се повдигнешъ. Та всички трѣбва да се стремите да прѣдизвикате проявление на разумното въ васъ. Благороднитѣ обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете въ училището. То ще ви даде потикъ за разумно развиване, защото неразумнитѣ прояви на човѣка спъватъ неговия умъ. Човѣкъ може да е много талантливъ въ началото, но въ края на краищата, неразумнитѣ прояви ще го спънатъ. Тѣ сѫ като малкитѣ червейчета, които влизатъ въ коренитѣ, прѣгризватъ ги, и цѣлото дърво изсъхва. Слѣдователно, вие трѣбва да контролирате всѣки лошъ навикъ въ себе си, не всички навици изведнъжъ, но единъ по единъ. Хвани единъ отъ тия навици съ щипцитѣ си, ще го спиртосашъ ли, въ нѣкое шишенце ли ще го туришъ, но наблюдавай го и вижъ, при какви случаи се проявява. Изучавайте вашитѣ лоши и добри навици, и вижте, при какви условия се проявяватъ разумнитѣ навици. Разбира се, ако вие бѣхте въ отношенията си задушевни, съвършено организирани, или ако прѣдставлявахте едно пияно съвършено нагласено, авторътъ на Божествения свѣтъ би свирилъ много хубаво на него. Но сега васъ ви нагласяватъ, турятъ ви като жици на това пияно, и всѣки образува единъ особенъ тонъ. Акордьорътъ ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчинишъ на Божествения законъ, ще станешъ единъ Божественъ тонъ, и всички останали клавиши ще работятъ за твоето повдигане. Туй наричамъ разумность на сърцето. Когато нѣкой отъ васъ падне духомъ, не отивайте да го утѣшавате палеативно, но влѣзте дълбоко въ душата му и узнайте неговитѣ страдания. Ако вие можете да влѣзете въ положението на нѣкого, безъ да му говорите и можете да му помогнете и да облекчите неговитѣ страдания, добрѣ. Нѣкой пѫть вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говоришъ, по-лоши ставатъ, а понѣкога, когато ние мълчимъ, тѣ повече се утѣшаватъ. Сега отъ васъ се изискватъ добри навици. Безъ тѣхъ никакъвъ моралъ не може да се подкрѣпя. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да владѣе страха, да не трепва, да бѫде безстрашенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че пѫтувате въ гората, и между камънитѣ нѣкѫдѣ виждате една малка змия и хуквате да бѣгате. Тя не иде къмъ васъ, но вие бѣгате. Щомъ бѣгате вие, и тя почва да бѣга къмъ васъ. Не, човѣкъ не трѣбва да се стрѣска отъ нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че въ свѣта има разумность и всички добри прояви сѫ разумни, а всички лоши прояви на човѣка сѫ извънъ природнитѣ закони. Всички разумни прояви сѫ съобразно природнитѣ закони. За тѣхъ има една руска поговорка, която казва: „И въ безпорядкѣ есть порядокъ“. Но тази поговорка не е още заради васъ. Ако поставите вашия животъ възъ основа на тази поговорка, и въ безпорядъка да виждате порядъкъ, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка въ природата, а слѣдъ като свършите този курсъ, тогава ще изучавате философията, че и въ безпорядъка има порядъкъ. Тази втора философия е за великитѣ, за гениалнитѣ хора. Въ тази фаза на живота, въ която се намирате, ще изучавате разумнитѣ прояви на човѣшкото сърце въ неговия ежедневенъ животъ. Слуга сте нѣкѫдѣ, или студентъ, или заемате друга нѣкоя длъжность, въ всѣки даденъ случай постѫпвайте споредъ разумното си сърце. Като видите, че нѣкой се дави, сърцето ви трѣбва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начинъ, какъ да му помогнете, какъ да извадите този човѣкъ изъ водата. Но така трѣбва да помагате, че да не се удавите и вие. Човѣкъ, който се подчинява на разумнитѣ прояви на сърцето, никога не прави погрѣшки. Това е законъ. Всѣка разумна проява е единъ Божественъ моментъ въ човѣка. Въ това правило може да има изключение на 100 милиона едно. До сега азъ още не съмъ намѣрилъ изключение, възможно е да има, допущамъ и това, но азъ зная едно: че въ проявитѣ на божественото, на разумното сърце нѣма изключения. Ако искашъ да помогнешъ на човѣкъ, който се дави, ти ще го избавишъ. Ще ви приведа една случка отъ живота, да видите, че разумното работи въ свѣта, по какъвто и да е начинъ. Ставамъ рано една сутринь и отивамъ на морския брѣгъ до варненскитѣ лозя. Морето бѣше доста развълнувано, и азъ го наблюдавахъ. Гледамъ, единъ човѣкъ съблича дрехитѣ си и се хвърля въ морето. Азъ мисля, че знае да плава. По едно врѣме чувамъ, че той вика, иска помощь. Азъ се съсрѣдоточихъ, свързахъ се съ него, влѣзохъ въ съзнанието му и казахъ: въ твоето разумно сърце ти знаешъ да плавашъ. И той придоби присѫтствие на духа, окуражи се, страхътъ изчезна отъ него, и слѣдъ малко той излѣзе надъ водата, започна да плава — излѣзе на брѣга. Казахъ му тогава: „Иди си съ здраве и още единъ пѫть не влизай въ морето, когато е бурно.“ Ако азъ се бѣхъ затичалъ да търся вѫже, той щѣше да се удави. Мѫчнотията е тамъ, какъ да се свържете съ този законъ. Ако помагате нѣкому съ безпокойствие и съмнѣние, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всѣкога можете да помагате. Да помагате, това е навикъ. Помагате ли, ще спазите присѫтствието на духа си. Не само азъ мога да помагамъ, и вие можете да помагате. Когато помагамъ, азъ не работя съ своя умъ, не философствувамъ. Силата на човѣка седи въ друго нѣщо: въ даденъ случай човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ себе си — нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нѣщата по-леки, да разшири тѣхния обемъ. И тъй, вие трѣбва да работите за създаване на добри навици въ васъ. Не казвамъ, че трѣбва да учите нѣкой новъ моралъ, но приложете този, който имате. Този моралъ е заложенъ у васъ. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите въ себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трѣбва да ги извикате да се проявяватъ. Запримѣръ, всички имате навикъ да проявявате силна воля. Какъ мислите, въ какво седи силната воля? Като кажемъ човѣкъ съ силна воля, свѣтътъ разбира неотстѫпчивъ човѣкъ, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физическо; който има силенъ умъ, може да направи, каквото иска въ умствения свѣтъ, но всичко това още не е силна воля. Силна воля, споредъ Божествения законъ, се разбира човѣкъ да може да запази всички придобити резултати отъ добри дѣяния, не само за кратко врѣме, но за винаги и да станатъ плъть отъ неговата плъть и кръвь отъ неговата кръвь. Всѣка разумна постѫпка у човѣка влиза като една малка тухла въ неговото здание. Значи, и всѣка разумна постѫпка влиза като градиво въ общия човѣшки животъ. Мнозина отъ васъ сте неразположени духомъ, нервни, само поради това, че не прѣдизвиквате у васъ проявитѣ на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човѣкъ трѣбва да слуша разумното си сърце, а слѣдъ това своя умъ. Запримѣръ, искате да знаете, дали идещия понедѣлникъ врѣмето ще бѫде хубаво, или не. Почвате да разсѫждавате съ ума си и слѣдъ като разсѫждавате дълго врѣме, опрѣдѣляте, какво ще бѫде врѣмето. Записвате си това и като дойде понедѣлникъ, провѣрявате. Дохожда понедѣлникъ, и врѣмето не излиза, споредъ както сте опрѣдѣлили: вали дъждъ. Или, вие казвате: въ понедѣлникъ слънце ще грѣе. Но нѣма слънце. Тогава софистътъ ще дойде у васъ и ще кажете: да, но еди-кѫдѣ си грѣе слънце. Разбира се, че слънцето грѣе нѣкѫдѣ, но това не е философия. Азъ ви питамъ: тукъ въ София, врѣмето хубаво ли ще бѫде отъ сутриньта до вечерьта? Вие казвате, че ще бѫде хубаво, но като дойде деня, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце, дали врѣмето въ понедѣлникъ ще бѫде хубаво и не мислите повече върху този въпросъ, като се оставите въ положението на онзи философъ, който уповава само на очитѣ си, вие ще си отговорите точно. Оставете свѣтлината свободно да пада върху очитѣ ви, и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако въ понедѣлникъ врѣмето бѫде отлично, вие, щомъ се оставите въ това пасивно положение на мисъльта, ще усѣтите подъ лъжичката си едно приятно разположение, безъ никакво раздвояване. Туй показва, че врѣмето ще бѫде хубаво. Обаче, ако усѣтите на това мѣсто едно малко стѣгане, врѣмето ще бѫде лошо — нищо повече! Може да направите този опитъ веднъжъ, два, три и повече пѫти. Може да направите и редъ други опити. Срещнете единъ човѣкъ, запитайте се: мога ли да живѣя добрѣ съ този човѣкъ? Като запитате тъй разумното си сърце и нѣщо ви стѣга, сърцето ви подсказва, че този човѣкъ нѣма добри навици и не ще можете да живѣете съ него. Този човѣкъ не е лошъ, но не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. На друго мѣсто пъкъ сърцето ще ти каже: ти можешъ да живѣешъ съ този човѣкъ. И ти чувствувашъ едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вѣрна. Сега, вие като изслѣдвате тия работи, почвате да се плашите, дѣ ще му излѣзе края. Този страхъ, въ дадения случай, показва, че този индивидъ не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ като онзи разуменъ човѣкъ, на когото, като даватъ вѫже, той пита: това вѫже здраво ли е? Ето дѣ ще употрѣбите своя умъ. Казватъ му: здраво е това вѫже, отлично е. Азъ имамъ умъ, казвамъ: добрѣ, самъ ще опитамъ вѫжето. Турямъ вѫжето на единъ колецъ и казвамъ на единъ приятель: хайде и двамата ще теглимъ вѫжето, да видимъ, ще се скѫса ли, или не. Теглимъ, не се кѫса. Повиквамъ и трети, четвърти и т. н. Защо? — Искамъ да спусна нѣкого долу въ кладенеца, та вѫжето трѣбва да бѫде здраво. Теглимъ четирма, петима, шестима и повече души, но вѫжето не се кѫса. Значи, това вѫже е здраво. Съ него мога да спусна когото и да е въ кладенеца, и то нѣма да се скѫса. Но ако азъ самъ потегля вѫжето и се скѫса, никого не пущамъ въ кладенеца съ него. Това сѫ сегашнитѣ опити. Въ това отношение, за нѣщата, които можемъ да опитаме, ще употрѣбимъ човѣшкия умъ, но за нѣща, които не можемъ да провѣримъ по този начинъ, ние ще употрѣбимъ нашето разумно сърце. И каквито свѣдѣния ни даде разумното сърце въ дадения случай, тъй трѣбва да постѫпимъ, безъ никакво изключение. Каже ли ти, напримѣръ, разумното сърце: въздържай се! — ще се въздържашъ. Направи това! — направи го, безъ да мислишъ повече, послѣдствията ще бѫдатъ всѣкога добри. Поколебаешъ ли се, каже ли ти разумното сърце нѣщо, и ти не го извършишъ, ще почувствувашъ, че си направилъ погрѣшка. Та гледайте да прѣдизвикате добритѣ навици въ себе си. По това ще се отличавате и прѣдъ външния, и прѣдъ вѫтрѣшния свѣтъ. Само чрѣзъ добритѣ навици на сърцето вие ще имате единъ сносенъ животъ, защото условията, при които живѣете сега, сѫ доста груби. Дори и у животни, които се подчиняватъ на този вѫтрѣшенъ законъ, на своето разумно сърце, нѣкой пѫть работитѣ имъ се оправятъ много по-добрѣ, отколкото човѣшкитѣ. Сега азъ ви казвамъ, че безъ тази подготовка на вашитѣ добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използувате разумно. Вие ще мязате на единъ богатъ синъ, у когото моралниятъ устой е слабъ, и затова наслѣдството, което ще вземе отъ баща си, ще го употрѣби за зло, както за самия себе си, тъй и за околнитѣ. У всички ви трѣбва да се прояви разумното. Въ всички васъ има много добри навици, но ще трѣбва само да ги прѣдизвикате. Давидъ казва: „Размислихъ въ сърцето си“. Затуй, при сегашнитѣ условия на живота, разумнитѣ сили на природата лѣкуватъ хората чрѣзъ страданията. Тѣ изолирватъ човѣка, за да проникне дълбоко въ сърцето си и да се обърне къмъ доброто, което отъ хиляди години е заложено въ него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вѫтрѣшно свободни, да не губите присѫтствие на духа. Отвънъ буритѣ може да ви засѣгатъ, да ви люлѣятъ като параходъ, ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога нѣма да влѣзатъ вѫтрѣ и да ви засегнатъ. Вашиятъ корабъ ще мине отъ единия брѣгъ на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добритѣ навици въ васъ, много прѣчки и спънки ще ви постигнатъ. Сега азъ ви говоря това, защото виждамъ ученици въ свѣта, които, безъ да сѫ слѣдвали нѣкоя окултна школа, употрѣбяватъ своитѣ добри навици, а ученицитѣ отъ окултната школа често не употрѣбяватъ своитѣ добри навици. Тѣ мислятъ, че като сѫ въ окултната школа, нѣкоя друга сила ще ги упѫти къмъ тия добри навици. Не, тѣ сѫ заложени въ тѣхъ, и ученицитѣ сами трѣбва да ги разработватъ. Всѣки самъ трѣбва да разработва своето вѫтрѣшно богатство. Що се отнася до погрѣшкитѣ, които правите, до вашия темпераментъ, до лошото ви разположение, до лошитѣ ви мисли, тия нѣща минаватъ всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не ги е миналъ. Като четете псалмитѣ на Давида, ще видите, какъ единъ пророкъ се оплаква, че станалъ посмѣшище на всички, какъ билъ атакуванъ отъ лошитѣ духове — отвънъ и отвѫтрѣ. Но въ него имало едно: той винаги уповавалъ на своитѣ добри навици и въ всички свои борби е прѣминалъ благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Затова, когато дойдатъ изпитанията въ живота ви, нѣма да губите присѫтствието на духа, ще бѫдете разположени. Ако въ врѣме на мѫчнотии не можете да приложите единъ добъръ навикъ, кога ще го употрѣбите? Ако не ми помогнете, когато имамъ нужда, когато забогатѣя ли ще ми помогнете? Тогава нѣмамъ нужда отъ васъ. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство съ мене? — Не, приятелство, свързано въ врѣме на богатство, трае день и половина, а приятелство, свързано при най-мѫчни условия, трае за винаги.Ако вие избавите единъ човѣкъ, който се дави, той ще ви бѫде признателенъ прѣзъ цѣлия си животъ. Ако вие избавите нѣкого, който е билъ на брѣга, но замислялъ да прѣкрати своя животъ, той сѫщо ще ви бѫде благодаренъ. Тамъ седятъ добритѣ навици, тамъ ще се покаже и вашето богатство. Вие можете да философствувате, колкото искате, това нѣма да ви ползува. Трѣбва да търсите нуждаещитѣ се и да имъ помагате на врѣме. Въ това отношение може да бѫдете добри работници, смѣли и рѣшителни, защото знанието, което имате сега тукъ, е достатъчно прѣдъ съврѣменното знание въ свѣта. Външниятъ свѣтъ при вашето знание е въ положение на невѣжи хора, но въ друго отношение тѣ иматъ голѣма смѣлость. Външнитѣ хора сѫ по-смѣли, по-рѣшителни, а ученицитѣ на окултната школа казватъ понѣкога: ние ще отстѫпимъ! Ако отстѫпите по своитѣ добри навици, по духъ, разбирамъ, но ако отстѫпите поради материални побуждения, вие ще останете послѣденъ човѣкъ въ свѣта. Казвате: за да не се карамъ съ този човѣкъ, ще отстѫпя. На такъвъ човѣкъ, който отстѫпва отъ принципитѣ си, кажи: приятелю, твоята постѫпка въ дадения случай не е права. Азъ те моля като приятель, недѣй отстѫпва! Пъкъ ако желанието, което той има е право и благородно, и 10 души да му сѫ въ опозиция, кажете: не, азъ съмъ съ него, на неговата страна съмъ, ще го подържамъ. Подкрѣпете го въ доброто! Това е добриятъ навикъ. Това подразбирали въ срѣднитѣ вѣкове да бѫдешъ рицаръ, кавалеръ. Да бѫдешъ рицаръ, значи да имашъ морална доблесть, да постѫпвашъ въ даденъ случай споредъ добритѣ си навици, за доброто на окрѫжаващитѣ. По такъвъ начинъ ще се повдигнете въ собственитѣ си очи. Сега, мнозина отъ васъ не вѣрватъ на себе си. Щомъ ви турятъ на изпитъ, вие почвате да се колебаете. И нѣкои ме питатъ, дали ще успѣятъ, или не. Казвамъ: ще ви туримъ на вѫжето, ще теглимъ и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглятъ и ти устоишъ, вѫжето ти не се кѫса, ще устоишъ и на изпитанията, но ако само азъ те потегля и вѫжето ти се скѫса, казвамъ: не можешъ да устоишъ. Въпросътъ, обаче съ васъ не седи така. Ако искате, може да устоите. Прѣди врѣме въ вѣстницитѣ се изнесе, че съмъ казалъ, какво всѣка истина е наполовина истина, и всѣка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира подъ тая дума? - Законътъ е слѣдниятъ: въ даденъ моментъ азъ имамъ възможность да кажа и Истината, и лъжата. Колкото имамъ възможность да кажа Истината, толкова имамъ възможность да кажа и лъжата. Азъ съмъ господарь на положението, отъ менъ зависи, какво да кажа. Това не значи, че слѣдъ като съмъ казалъ Истината, тя не е вѣрна. Човѣкъ може да каже една лъжа и да я обвие въ една Истина, а може да каже една Истина и да я обвие въ една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лѣкаритѣ обвиватъ горчиви хапове въ сладка обвивка и болниятъ като хапне, казва: сладичко е, но послѣ му става горчиво. Този хапъ отвънъ е сладъкъ, а отвѫтрѣ горчивъ. Законътъ е такъвъ: въ даденъ случай човѣкъ има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. Въ даденъ случай човѣкъ може да направи и добро, и зло; това сѫ възможности. Слѣдователно, въ това, да се избере възможностьта на доброто и възможностьта на Истината, седи силата на човѣка. Значи, Богъ ти е далъ единъ законъ, споредъ който да постѫпвашъ: едноврѣменно ти разполагашъ и съ Истината, и съ лъжата. Ако подчинишъ лъжата на Истината, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ злото на доброто, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ неправдата на Правдата, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ глупостьта на Мѫдростьта, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ умразата на Любовьта, ти си мощенъ човѣкъ. И обратно: всѣки може да стане играчка на сѫдбата. Щомъ подчинишъ Истината на лъжата, Правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станешъ единъ изсъхналъ листъ. И този листъ ще се мѣсти отъ мѣсто на мѣсто. Ти не можешъ да кажешъ, че твоята сѫдба била такава. Въ дадения случай Богъ те е поставилъ на изпитъ, казва: отъ тебъ зависи, азъ ще те изпитамъ. Ти имашъ толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господарь, ти можешъ да постѫпишъ, както искашъ. И тъй, извикайте своитѣ разумни навици и приложете този великъ законъ за духовнитѣ работи, безъ никакво разсѫждение. Само така ще имате отлични резултати. Бѫдете увѣрени, че щомъ почнете да се колебаете и разсѫждавате, вашиятъ умъ вече е взелъ участие. Щомъ колебанието прѣстане, твоето разумно сърце дѣйствува, казва ти: „Напрѣдъ“! Ама и отзадъ и отпрѣдъ имало неприятели! — нищо отъ това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напрѣдъ!“ Ама може да ме убиятъ! — Напрѣдъ! Само умътъ философствува. А ти, като вървишъ напрѣдъ, ония, които те прѣслѣдватъ, ще бѣгатъ отъ тебе, ще кажатъ: този човѣкъ е много смѣлъ, ние се боимъ отъ него. Даже и въ гората да си, и видишъ нѣкоя мечка, ако се отправишъ къмъ нея смѣло и безъ страхъ, тя бѣга. Ако се уплашишъ, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: ти не си Божественъ човѣкъ, а си една страхлива крава. Защо не прояви своитѣ добри навици? Когато ти кажешъ една лъжа, хората ще те оплюятъ, както мечката, защото не си употрѣбилъ своя добъръ навикъ. За всичко, което ви се изпрѣчи на пѫтя, ще се попитате вѫтрѣ въ себе си, какъ да постѫпите и слѣдъ това ще бѫдете смѣли. Напрѣдъ! — и ще минете безъ опасность. За послѣдствията не мислете. Постѫпвате ли съобразно тоя законъ, цѣлата разумна природа е съ васъ, всички разумни сѫщества сѫ съ васъ. Тѣ ще оправятъ вашия пѫть. Проявите ли добритѣ навици, вашиятъ пѫть е отворенъ. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдатъ обратнитѣ сили въ природата, а вие знаете вече, какви сѫ послѣдствията отъ тия сили. И тъй, сега ще извикате въ себе си своитѣ добри навици. Азъ искамъ за въ бѫдеще да видя благородство въ вашето поведение, въ вашата обхода. Благородство се изисква отъ всички ви: въ лицето ви, въ поведението ви, въ обноскитѣ ви — навсѣкѫдѣ и въ всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това сѫ хора, които служатъ на единъ високъ идеалъ; това сѫ хора съ идеи! Всички можете да бѫдете такива. Ясенъ ли съмъ? (— Да). Има ли нѣщо неразбрано? Все ще има нѣщо неразбрано, но трѣбва да знаете, че вие имате основнитѣ елементи на живота. Тѣ сѫ необходими. Който става музикантъ, трѣбва да има нѣкои основни елементи. Който става лѣкарь, писатель, или какъвъ и да е, все трѣбва да има основни елементи въ живота си. Азъ не ви говоря за нѣкои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които сѫ необходими, както за хората, тъй и за животнитѣ. Всички имате добри навици, вложени отъ миналото. Всички хора иматъ възможность да се повдигнатъ, ако въ всѣки даденъ случай бѫдатъ готови да проявятъ своитѣ добри навици. Сега, ще правите разлика: въ постѫпкитѣ на разумното сърце нѣма страхъ. Когато разсѫждава умътъ, тамъ вече има страхъ. Въ разумното сърце гнѣвъ нѣма, но въ ума има гнѣвъ. Въ разумното сърце, въ добритѣ навици зависть нѣма, въ ума има зависть. Всички отрицателни чърти се дължатъ на участието на вашия умъ, а когато се движимъ по добритѣ навици, всичко е разумно, всичко е въ хармония. Та ще знаете, че вие сте подъ влиянието или на вашия умъ, или на вашето разумно, благородно сърце. Азъ не говоря за ония чувства, които уподобявамъ на каша. Не, тѣ принадлежатъ къмъ съвсѣмъ друга область. Разумното сърце, това сѫ ония вѫтрѣшни Нѣща въ човѣка, които сѫ придобити отъ миналото. Всички качества, които човѣкъ притежава, не сѫ всѣкога добри. Само разумнитѣ навици даватъ стойность на човѣка. И пакъ ви казвамъ: искамъ отъ васъ да видя поне въ нѣколко мѣсеца, че вашето поведение, вашитѣ обноски, обходата ви, всичко това се е измѣнило въ добро. Нали ви казахъ, че Царството Божие е за малкитѣ дѣца? Искамъ и вие, младитѣ, да бѫдете хора на добритѣ навици. Азъ желая да видя, че вие сте отъ тия хора — дѣца на Царството Божие. Ще живѣете въ този свѣтъ и ще бѫдете дѣца на Царството Божие; ще живѣете разумно, ще дѣйствувате споредъ вашето разумно сърце и ще работите споредъ добритѣ си навици, въ всѣко направление; ще бѫдете смѣли и рѣшителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разберете криво. Ще срещнете мѫчнотии, но всички тия мѫчнотии, въ края на краищата, ще се стопятъ прѣдъ васъ, и пѫтьтъ ви ще се отвори. Сега азъ ви давамъ основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръвъ стълбъ, вашата първа греда. Тази първа греда е у васъ. Не мислете за нея, тя е сигурна. Щомъ този стълбъ е здравъ, щомъ имате тази основа, отъ тамъ започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Безъ никакъвъ страхъ, безъ никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашиятъ умъ взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и споредъ него да постѫпвате. Въ каквото направление и да дѣйствувате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работитѣ ви ще се уредятъ тъй добрѣ, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършена съ разумното сърце, е отлична. И въ добрия резултатъ на тази работа нѣма никакво изключение. Разумното сърце разполага съ знания и сили, не само за нѣщо специално, но за работи, които се отнасятъ въ всички направления. Затова, разумното ви сърце ще остане като основа въ живота ви, а отъ тази основа вашиятъ умъ ще се развива въ ново направление. Това ще бѫде вашата придобивка, вашиятъ капиталъ за въ бѫдеще. Т. м. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. III година. 24 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 30. III. 1924 г. въ гр. София.

Скръбь и радость „Скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Иоана 16:20. Съврѣменната култура ние я опрѣдѣляме „култура на скръбьта“. И това е красивата ѝ страна. Отвънъ виждаме тия прѣкрасни здания, желѣзници, кѫщи, столове, всѣкакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбьта. Ще кажете: какъ може да бѫде култура на скръбьта? Нима онази птичка, която е затворена въ онзи златенъ кафезъ, въ туй ограничено положение, мислите, че е щастлива въ този кафезъ? Тя си има храничка и водичка, но нѣма никаква свобода. Има размѣръ на движение само половинъ метъръ, седи тя и си пѣе. Казватъ: колко хубаво пѣе! Да, но тази пѣсень е пѣсень на велика тѫга! Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала въ онзи капанъ вѫтрѣ, въ който си има пастармица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: пастармица си има! Да, но този капанъ е капанъ на скръбьта! И азъ виждамъ онѣзи хора въ хубавитѣ кѫщи и си казвамъ: това сѫ кафези на затворени птички, пѣятъ тамъ вѫтрѣ. Гледашъ, нѣкоя сестра си покаже главата изъ прозореца, погледне като нѣкоя мишка и послѣ пакъ клюхне и си каже: „Ще се живѣе тукъ, нѣма накѫдѣ!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искатъ да ни убѣдятъ, че по-хубаво нѣщо отъ този кафезъ нѣма. И музиканти, всички ще ни пѣятъ, ще ни казватъ, че да имаме кѫщица, кафезъ, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Какво показва това? — Че въ външния свѣтъ има студъ. И днесъ не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ, все тази култура носятъ, все така сѫ убѣдени, все така мислятъ. Културниятъ човѣкъ не се е освободилъ отъ това. Тогава идватъ по-напрѣднали, говорятъ ни за друга култура, говорятъ ни за другъ моралъ, говорятъ ни за нравственость, за щедрость, за това-онова. Можемъ ли да направимъ живота си щастливъ при тѣзи условия? Нѣкои казватъ, че това е неизбѣжно. Въ математиката има единъ законъ на вѣроятноститѣ за разрѣшение, и единъ законъ на вѣроятноститѣ за неразрѣшение — има възможности. Азъ ги наричамъ възможности и разрѣшения на една задача при избиране само на единъ пѫть. При всички възможности само една е идеалната възможность, при която животътъ може да се реализира въ своята пълнота. И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме оставени да избираме тѣзи възможности на свобода. На човѣка прѣдстои да избира своята възможность. Ние се оплакваме отъ сѫдбата, оплакваме се отъ обществото, оплакваме се отъ Бога, отъ всичко се оплакваме, всѣки индивидъ плаче и пъшка. Питамъ тогава: кой е виновниятъ? Нѣкой пѫть ще посочатъ еди-кой си министъръ. Не е той виноватъ. Чудни сѫ тѣзи хора! Казватъ: еди-кой си сѫдия дошълъ и осѫдилъ нѣкого. Да, но прѣди него, бившиятъ сѫдия сѫщо осѫждалъ. Прѣди този министъръ имаше другъ, прѣди този генералъ имаше другъ, и всички, които сѫ дошли слѣдъ тѣхъ вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Кой е основниятъ принципъ? Казватъ: бацилъ влѣзълъ, прѣдизвикалъ тази болесть. Не, не, отдѣ дойдоха тѣзи бацили? Какъ се създадоха условия, за да се явятъ тѣзи бацили? Отдѣ сѫ тѣ, какъ се развиха? Ние се спираме и търсимъ близкитѣ причини. Казваме: тия сѫ причинитѣ. Не сѫ тамъ причинитѣ, въ туй близко явление. Хубаво, ако азъ забия единъ желѣзенъ клинъ въ едно дърво, клинътъ ли е виновенъ? Не е той причината. Той е единъ войникъ, който казва: „забиха ме“. Излѣзъ навънъ! — И да искамъ, не мога да излѣза. Който ме забилъ, той ще ме извади. И тъй, всичката хубость на съврѣменната култура седи въ скръбьта, всичкиятъ ѝ капиталъ е само въ скръбьта. Казватъ: какъ, култура е това! Колко удобства, колко учрѣждения, колко банки се създаватъ! А, банки се създаватъ! Ако въ това седи културата! Прѣди 15 години въ Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започватъ война. И двамата иматъ акции. Започватъ една борсова война. Единиятъ понижава акциитѣ на другия, и всички, които иматъ акции при него, започватъ да ги продаватъ, за да не изгубятъ. И другиятъ прави сѫщото. Играятъ си и двамата. Но въ тази борсова война повече отъ 5000 богаташи измрѣха: едни полудѣха, други се издавиха, убиха. И послѣ, не мина много врѣме, тѣ се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? — За нѣкаква малка думица, пропаднала честьта имъ. Тѣ не искатъ да знаятъ, че за тѣхъ пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора съ здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питамъ: вашитѣ банки сигурни ли сѫ? Въ Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричатъ у насъ, а у тѣхъ сѫ наречени „спасителни банки“, букваленъ прѣводъ. Слѣдъ като си внесешъ паритѣ у тѣзи спасителни банки, погледнешъ, че слѣдъ нѣколко години и банката се спасила и ти си се спасилъ. Дѣйствително, банката остава безъ пари, но и ти се спасявашъ отъ грижи. Една американка, като била единъ день на събрание, чула, че проповѣдникътъ говори за спасението. Тя си казала: „Е, азъ прѣди 10 дни се спасихъ“. Какъ? — Имахъ 15000 долари въ една банка, но тази банка се спаси и азъ се спасихъ. Освободихъ се отъ скърби и неволи. Е, такава е волята Божия“! И безъ пари може. Отиватъ паритѣ, а тя казва: „Спасихъ се“. И дѣйствително, всички велики Учители, които идватъ въ свѣта, проповѣдватъ на хората, че нищо не трѣбва да иматъ, т. е. всички трѣбва да се задоволяватъ само съ насѫщния хлѣбъ за деня, за утрѣ не трѣбва да мислятъ. Туй учатъ тѣ. Но тѣхнитѣ ученици, синове и дъщери на този свѣтъ, бащи и майки, друго учение учатъ. Какъ казватъ тѣ? Всѣка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трѣбва да се осигуришъ!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трѣбва да се спасишъ, не трѣбва да бѫдешъ толкова глупавъ човѣкъ“. Дойде великиятъ Учитель, Той другояче обърне. Казвате: какъ! Майка ми и баща ми другояче учатъ. Не, ти не трѣбва да се осигуряватъ! Питамъ тогава: кой е на правата страна? Майката и бащата сѫ прави! Азъ ще ви обясня, че тѣ сѫ прави, тѣ искатъ да забогатѣятъ. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбьта. Ти ще станешъ богата, ще имашъ кѫща, за да разберешъ скръбьта, за да разберешъ живота. Ще се оженишъ, за да изпиташъ „скръбьта“. Дойде нѣкой великъ Учитель, казва: „Не, нѣма да се женишъ“. Всички велики Учители казватъ, че не трѣбва да се женишъ. И великиятъ Учитель е правъ. Ще ви кажа защо великиятъ Учитель е правъ. Майката казва: „Ти ще се оженишъ, скръбьта ще трѣбва да учишъ“. Ще ти турятъ вѣнецъ на главата. Този вѣнецъ е вѣнецъ на скръбьта! Всѣки единъ цвѣтъ е откѫснатъ цвѣтъ. Казватъ за момата, че ѝ туряли цвѣтя. Откѫснати рози, откѫснати цвѣтя — това сѫ цвѣтя на скръбьта. И при това, майката казва, че добрѣ се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часътъ на скръбьта. И какво учатъ майкитѣ дъщеритѣ си? — Много хубаво учение! Нека забогатѣватъ! И азъ казвамъ: нека забогатѣватъ, съ малко не може, съ милионъ, два, три, десеть и повече! Колкото повече забогатѣешъ, толкова по-добрѣ ще научишъ скръбьта — ще имашъ, и ще загубишъ. Лъжливостьта въ това учение е тамъ, дѣто майката мисли, че като има дъщеря ѝ кѫща, като взима единъ красивъ момъкъ, че ще е щастлива. Колкото момъкътъ е по-хубавъ, толкова по-нещастна ще бѫде дъщерята, толкова по-добрѣ ще научи скръбьта. Колкото по-здравъ е, толкова повече жени ще има. Красивиятъ момъкъ съ една жена не се задоволява. Ще ми говорите за моралъ! Азъ ще бѫда смѣлъ и рѣшителенъ. Азъ бихъ желалъ да видя единъ момъкъ или една мома, които да сѫ цѣломѫдрени. Не привидно да сѫ цѣломѫдрени, но принципално, вѫтрѣ, въ душата си. Азъ не говоря за външностьта на нѣщата. Който и да е отъ насъ, въ себе си трѣбва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: толкова низко да съмъ падналъ! Азъ съмъ като другитѣ хора, азъ не виждамъ своята чернота. Да, защото слънцето не е огрѣло. Всички съврѣменни хора се оглеждатъ въ тъмнина. Чернота съ тъмнина си приличатъ, но чакай да изгрѣе слънцето, ще видишъ на какво мязашъ, ще видишъ каква е твоята мутра. Какво подразбирамъ подъ думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Въ съврѣменния нашъ езикъ нѣмаме изразителни думи. Езикътъ на поезията, и той не е изразителенъ. Езикъ, който не прѣдава идеитѣ, той не е изразителенъ. Вижъ, грубиятъ езикъ, той е много изразителенъ. Когато нѣкой ти каже нѣкоя обидна дума, ти високо подскочишъ отъ земята, засегне те. Щомъ говоря за любовь, за обичь, казвашъ: съ тѣзи празни, дѣтински работи нѣмамъ нищо общо. Щомъ ти кажа лъжецъ, вагабонтъ, казвашъ: а, защо ме обиждашъ?“ Е, питамъ тогава: гдѣ е смисълътъ на нашия езикъ? Казвамъ: това не е правило за всички хора. Има хора, които правятъ изключение. „И скръбьта ви“, казва Христосъ „ще се прѣвърне на радость.“ Ще примиримъ тѣзи двѣ противорѣчия. Нашата култура е култура на скръбьта. Единъ братъ въ вѣстникъ „Лѫчъ“ се обръща къмъ всички, прави цѣлъ единъ поменникъ, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашитѣ идеи, вижте сега, вашитѣ страждущи братя искатъ помощь. Че това е Христовото учение! Христосъ ще сѫди свѣта. За какво? — Боленъ бѣхъ, не ме посѣтихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте“. Правъ е този братъ. Защо е правъ? — Защото нашиятъ свѣтъ е свѣтъ на скръбьта. Не е лошо, скръбьта е нѣщо хубаво, приятно. Скръбьта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбьта е приготовление, разбирамъ, че тя е подготовителна страна къмъ истинския животъ, който иде. Е, мислите ли, че за въ бѫдеще, когато ще градимъ кѫщитѣ, ще има нужда да сѣчемъ дърветата? Не, трѣбва да прѣстане сѣченето на дърветата, трѣбва да прѣстане убиването на хората и затварянето имъ въ затвори, трѣбва да прѣстане убиването на животнитѣ! Всичката тази култура съ своитѣ приоми и методи е неприложима за истинския животъ. Методитѣ ѝ сѫ неприспособими. Ние говоримъ за истинския животъ. Вземете съврѣменнитѣ религиозни и не религиозни хора. Еднитѣ говорятъ за Бога, другитѣ Го отказватъ и спорятъ. Какви схващания иматъ тѣ за Бога? Еднитѣ казватъ, че има Господъ, другитѣ казватъ, че нѣма Господъ. Но и еднитѣ и другитѣ, въ своитѣ дѣйствия, иматъ едни и сѫщи методи. Онзи, който проповѣдва за Бога, по сѫщия начинъ ще те заколи, по сѫщия начинъ ще те одере, по сѫщия начинъ ще те изтезава, както и онзи, който не вѣрва въ Бога. Питамъ тогава: въ какво седи разликата на тази култура, въ която едни подържатъ, че има Господъ, а други, че нѣма Господъ. Не е вѣрно, че нѣматъ Господъ. И еднитѣ и другитѣ иматъ Господъ. Еднитѣ иматъ единъ Господъ, когото не виждатъ, а материалиститѣ иматъ единъ Господъ, когото виждатъ. Тѣ казватъ: „Ето нашиятъ Господъ! Върху него ходимъ, ядемъ и пиемъ.“ Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашиятъ Господъ“. Въ дърветата, въ яденето, въ пиенето, въ всичко го виждатъ. Другитѣ казватъ: „Това е пантеизмъ“. „Е, гдѣ е вашиятъ Господъ?“ — Нашиятъ всичко е създалъ, и небето, и земята. Но всичкитѣ иматъ едни и сѫщи методи. Е, казватъ, дайте на бѣднитѣ! Че кога не се е давало на бѣднитѣ? Но свѣтътъ пакъ не се е справилъ. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбокъ смисълъ на скръбьта. Ако ние знаяхме какво нѣщо е скръбьта, ако тази скръбь би оставила всичкитѣ свои отпечатъци въ насъ, друго щѣше да бѫде. Ами че всички ние искаме при сегашнитѣ условия на земята да бѫдемъ щастливи. Най-голѣмото заблуждение, което сега сѫществува е, че при сегашнитѣ, дадени, условия ние искаме да бѫдемъ щастливи — нѣщо, което е абсолютно невъзможно. Всѣки единъ щастливъ моментъ е послѣдванъ отъ една голѣма скръбь. Четете Шопенхауера, вземете Толстоя, всички прокарватъ тази нишка. И онзи философъ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трѣбва да знаете, че слѣдъ всѣки моментъ на щастие идва единъ великъ моментъ на скръбь. Таманъ отгледашъ една красива, хубава мома, 21 годишна, свършила наукитѣ си, вижъ, зародила се отъ нѣкѫдѣ една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти, и гледашъ, въ 5 — 10 дни, очистила и дъщеря ти, и синъ ти, а ти съ такава мѫка си ги отгледалъ. Викашъ лѣкари, консулиуми, и най-послѣ тѣ констатиратъ смъртьта, казватъ, че е станало разривъ на сърцето. Лѣкаритѣ, за утѣшение на майката и бащата, констатиратъ, каква е болестьта. А тѣ оставатъ сами, като кукувица. Днесъ убиятъ нѣкого, ще дойдатъ лѣкаритѣ, ще го разрѣжатъ, ще константиратъ, какъ е станала смъртьта. Е, хубаво, каква философия има въ това? Ще съставятъ единъ актъ, ще го подпишатъ, ще кажатъ: „Намѣрихме какъ стана това“. Стане нѣкое нещастие, война, всички вѣстникари ще дойдатъ, ще констатиратъ какъ стана тази война. А че толкова милиони хора сѫ избити, нищо отъ това! Ние намѣрихме причината. Отвори се друга война, пакъ ще дойдатъ хората, ще констатиратъ, какъ се отворила, кои сѫ причинитѣ. Ще имаме най-послѣ една наука „история“, която показва пѫтя въ развитието на човѣчеството. Пѫтътъ на човѣчеството! Това е смѣшна философия, да мислятъ, че историята показва пѫтя на човѣчеството! Историята показва само безпѫтието на съврѣменното човѣчество. Като вземете всичкитѣ видове идеалисти, всички хубаво разсѫждаватъ, но азъ казвамъ: вие още учите науката на човѣшкото безпѫтие. Ще дойде нѣкой великъ проповѣдникъ, ще се качи тамъ на амвона горѣ, и като дигне рѫката си, като започне да проповѣдва, да описва какъ страдалъ Христосъ, какъ Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачатъ. Всички хора отъ 2000 години насамъ все плачатъ, какъ така да разпнатъ този любящия Христосъ, какъ да не Го познаятъ! Толкова жестоки хора! А ние, съврѣменнитѣ хора, светии сме, благородни! У насъ убийства, затвори, разпъвания нѣма. И азъ се чудя на едно нѣщо. Азъ се чудя на това човѣшко коравосърдечие, което сега сѫществува. И седнали нѣкои философи да ми разправятъ за Бога, за това, за онова. Оставете сега своитѣ разсѫждения! Оставете тия заблуждения! — Тогава остави и твоитѣ. Ще оставя не само моитѣ, но и твоитѣ заблуждения. Ама, казва, ти си набоженъ. —Ама ти си отъ мене по-набоженъ! Защо? — Понеже моитѣ вѣрвания, моятъ Богъ нѣматъ никаква тяжесть. А твоятъ е толкова тежъкъ, не можешъ да го дигнешъ. Моятъ Господъ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоятъ е толкова голѣмъ, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикашъ земята на гости, ще ти дойде ли? — Нѣма да ти дойде. Ако повикашъ слънцето на гости, ще ти дойде ли? Нѣма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбьта ние искаме да я направимъ култура на радостьта. Че човѣчеството успѣвало, това-онова, не е важно. Има нѣща, въ които успѣва човѣчеството, но азъ виждамъ този успѣхъ на друго мѣсто. Азъ виждамъ този успѣхъ само въ единици хора, въ благородни хора. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, гдѣ седи това благородство. Той е единъ митъ или едно прѣдание, не казвамъ, че е реалность. Говори се за единъ римлянинъ по произхождение, който се наричалъ Сафио Бертручио. Дълга история ималъ той. И сега, тия отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната философия, които вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть идва на земята, мислятъ, че човѣкъ изведнъжъ, като нѣкоя гѫба е излѣзълъ отъ земята, и всичкитѣ му способности, неговото щастие и нещастие зависятъ само отъ този му животъ. Това е ваше схващане, обаче, фактитѣ не седятъ така. Кѫсогледитѣ хора виждатъ нѣщата отблизо, далекогледитѣ ги виждатъ отдалечъ. Кои сѫ прави? — И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави. Еднитѣ виждатъ туй, което е близо при тѣхъ, а другитѣ виждатъ туй, което е надалечъ. По този начинъ, сегашниятъ нашъ животъ е едно звено отъ редъ други сѫществувания. И сега, азъ нѣма какво да доказвамъ тия сѫществуваня. У насъ законътъ е такъвъ. Казваме: ела и вижъ! Но, за да дойдешъ и видишъ, трѣбва да имашъ очи. Ще ми кажете: ние имаме очи. Е, вика ви единъ съврѣмененъ лѣкарь, единъ бактериологъ и ви казва: „Ела и вижъ!“ Но този бактериологъ има начинъ на гледане. Той тури подъ една леща едно стъкалце и казва: „Тукъ има сѫщества“. — Не виждамъ нищо. Не виждашъ нищо? „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му този ученъ лѣкарь - бактериологъ: „Азъ искамъ да те накарамъ да гледашъ по моему, но ще ме слушашъ ли?“ Ще те слушамъ. „Ще гледашъ, както азъ гледамъ. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ — Ама ти искашъ да се подигравашъ съ мене! „Послѣ говори, сега ще гледашъ, както азъ гледамъ“. — Поглеждамъ, цѣлъ свѣтъ се открива! Поглеждамъ извънъ лещата, нѣма нищо. Ама ти да не ме хипнотизирашъ? Туй да не е магия?“ Простъ човѣкъ е той. Казва му учениятъ: „Това сѫ бацили“. — Ти съ мене искашъ да си играешъ ли? „Азъ искамъ да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко отъ тази капчица, ще нацъркамъ подъ кожата ти, да видишъ, дали има нѣщо въ тази течность. Слѣдъ 24 часа ще видишъ каква температура ще имашъ“. — А, температура! „Е, малко ще цръкна. Готовъ ли си на това?“ Слѣдъ като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това!“ Опасни нѣща сѫ тия!“ Сега, ще дойде нѣкой отъ този свѣтъ, ще каже: „Слушай, дали е вѣрно това или не е вѣрно?“ Ние имаме много начини за доказване на нѣщата, само че ще имате търпѣние за тия доказателства. За насъ не е въпросъ, дали тия доказателства сѫ вѣрни или не, въпросъ е, че ние имаме другъ методъ, чрѣзъ който тази скръбь може да се прѣвърне на радость. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисъльта си. Той билъ изпратенъ отъ своя Учитель за 20 години на уединение. Това е било единъ голѣмъ изпитъ, като на ученикъ отъ една мистическа школа. Дали вѣрвате въ мистицизъмъ и окултизъмъ, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ реалното. Ще се спра на думата „реалность“. Ето какъ я опрѣдѣлямъ. Реално е това, което свързва всички свои части въ едно цѣло. То свързва, прониква всичкитѣ свои части, и никаква друга външна сила не може да измѣни съотношението на тѣзи части. И когато ние говоримъ за Бога, като принципъ, като Любовь, ние подразбираме туй, което свързва всичкитѣ живи души въ едно цѣло, безъ то само да се измѣни и промѣни. Ще кажете: защо да не се промѣня? — Има извѣстни промѣни, които ние не удобряваме. Ако азъ те туря като едно живо дърво въ печката, какво ще кажешъ? Ще кажешъ: искамъ да се промѣня. — Въ горенето промѣни и измѣни може да има, но въ истинския животъ има само растене, само придобиване на добродѣтели. И тогава, азъ опрѣдѣлямъ друга една максима. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние искаме да бѫдемъ свободни“. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ случай, дѣто човѣкъ може да направи нѣщо безъ Бога. — То сѫ прѣстъпленията. Слѣдователно, всичкитѣ наши прѣстѫпления, каквито и да сѫ тѣ, които ние вършимъ на този свѣтъ, ние ги вършимъ безъ Бога, и Богъ не е въ тѣхъ. Богъ не е въ тѣзи прѣстѫпления, но понеже Богъ е Любовь, вѣчность, то въ Неговото разположение Той чака. И единъ день, когато ни прѣкара прѣзъ горивото на тѣзи страдания, до единъ милионъ, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огънь, нашитѣ глави ще узрѣятъ. До това врѣме Той ще ни чака. На нѣкои хора главитѣ ще узрѣятъ въ единъ день, на други въ два, на трети въ година, а за нѣкои трѣбватъ най-малко 10 години, докато имъ узрѣятъ главитѣ. Ще узрѣятъ главитѣ ви! И азъ имамъ едно изражение: въ 10 години главитѣ на хората ще узрѣятъ. Слѣдователно, има едно нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ Бога, то е грѣхътъ. И тамъ, дѣто има грѣхъ, дѣто има страдания, скърби, мѫчения, ние мислимъ, че дяволътъ е тамъ. Да оставимъ този дяволъ, но азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ цилиндри, съ фракове; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ щикове, съ пушки; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ отрови, съ всички перифернелии. Ние търсимъ дявола, но кой ще те заколи? — Братъ ти тегли ножъ. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама безъ клане не може ли? — Може. Да се върнемъ сега къмъ Сафио. Праща го неговиятъ Учитель 20 години на уединение и му казва: „Ще научишъ единъ великъ законъ, и само тогава ще минешъ къмъ втората стадия на своето посвѣщение, да разберешъ смисъла на истинския животъ, да видишъ какъ ще дойде радостьта на този свѣтъ. Сега ти живѣешъ въ единъ свѣтъ отъ скърби, трѣбва да завършишъ своя изпитъ, да опиташъ най-голѣмитѣ скърби, и ако издържишъ, ще минешъ въ по-горно положение. Като христианинъ, изпраща го въ пустинята, дѣто 20 години отлично се подвизавалъ. Изпокѫсалъ си дрехитѣ, обущата, съвършено оголѣлъ. Той билъ единъ отъ виднитѣ римски патриции, отъ високо произхождение билъ. Единъ день се заражда у него желание да се пооблѣче и си казва: „Е, хубаво е да има човѣкъ едно топло облѣкло, пъкъ и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни тамъ, въ пустинята не го считали за постникъ, за светия, използували неговитѣ крака, хапѣли го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъль въ главата и започва да си разсѫждава: „Имамъ такова желание, намирамъ че е законно, най-послѣ душата ми го иска. Двадесеть години живѣя тукъ, моля се, моля се, никакъвъ гласъ. Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Той ималъ много знания, затова идва единъ день при него единъ отъ виднитѣ римски патриций, чийто синъ билъ на умиране. Идва той при Сафио, като при прочутъ постникъ и му казва: „Дайте помощь на сина ми“! Сафио отива при болния, и съ едно махане на рѫцѣтѣ прѣмахва болестьта. Съ едно махане на рѫцѣтѣ маха болестьта, но своята скръбь не може да прѣмахне. Този патриций останалъ много доволенъ отъ Сафио и като мислилъ, какво да му направи отъ благодарность, направилъ му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвилъ му много хубаво ядене, и всичко туй му изпратилъ въ златни и сребърни сервизи. Сафио, като видѣлъ всичко това, казалъ си: „Е, имало добри хора на свѣта“. И тъкмо мислилъ да се облѣче, понахрани и понарадва, ето идва единъ бѣденъ, казва му: „Голъ съмъ, нѣмашъ ли една дрешка?“ Той погледналъ, погледналъ, въздъхналъ си и казалъ: „Нѣма де се носятъ дрехитѣ“. Взима ги и му ги дава. Слѣдъ него идва другъ единъ босъ, казва: „Босъ съмъ, обуща нѣмашъ ли?“ — Е, че отидоха гащитѣ, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидатъ. Дава и тѣхъ, въздъхва си. Не се минава много врѣме, единъ гологлавъ идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хлѣбъ му остава. Мисли си: „Поне малко хлѣбецъ ще си хапна“. Оставатъ още и сервизитѣ. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моятъ възлюбенъ не иска да ме вземе, иска прикя, нѣкакви златни сѫсѫди, нѣкакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тѣхъ. Остава само съ малкото парченце хлѣбъ. Но, ето гледа, идватъ отвънка птички, накацватъ около него, започватъ да чуруликатъ, и тѣ искатъ. Отдѣля и за тѣхъ, но остава и за себе си едно малко парченце. Току изведнъжъ, изъ дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене нѣма ли?“ Дава и ней, и той остава безъ нищо. Тежъкъ е животътъ! — Не е тежъкъ. Той въздъхва дълбоко, намира се прѣдъ една дилема. Тогава се явява неговиятъ Учитель, Христосъ, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христосъ. Явява се Христосъ при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти прѣмина добрѣ изпита, азъ съмъ доволенъ отъ тебе“. Знаете ли какво е станало вѫтрѣ въ този Сафио? — Той веднага се намира въ една прѣкрасна вила, въ която всичкитѣ дървета били обкичени съ хубави плодове. Веднага се намира между своитѣ приятели, които го обичатъ. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нѣщо тайно въ природата, което ще се разкрие въ свѣта. Казватъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? — Има единъ начинъ, но този начинъ вие го искате още сега. Какъ го искате? — Както съврѣменнитѣ момци искатъ нѣкоя мома. Нѣкой съврѣмененъ момъкъ иска да се жени, но казва на момата: „Азъ ще се оженя за тебе, но ще ми броите тукъ 100,000 лева“. Седятъ майката и бащата, казватъ: „Не може ли по-долу?“ — Не може, 100,000 златни лева искамъ. Той седи, попътъ до него, правятъ договоръ. А отвънка седятъ кръстника и други, чакатъ. Е, нѣма какво, ще се дава. Ще се дава, и оттатъкъ ще минете. Сто хиляди ще броите! Като дадатъ майката и бащата 100,000 лева, казватъ: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, какъ тѣзи майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си! Не само че даватъ толкова пари, но я даватъ отгорѣ жертва на този момъкъ, да я коли. Ние, съврѣменнитѣ хора, плащаме на този човѣкъ да я вземе, а отгорѣ и да я коли. Той ще вземе паритѣ и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгорѣ родителитѣ казватъ: „Осигурихме я!“ Е, гдѣ сѫ тѣзи осигурени сѣмейства днесъ? Не, не искамъ да кажа нѣщо лошо, може би това да е една крайность, но това е единъ горчивъ фактъ вѫтрѣ въ дълбочинитѣ на самия животъ. При такива условия какъ може да бѫде животътъ щастливъ? Азъ не съмъ противъ мѫже и жени. Законътъ е единъ и сѫщъ. И момъкътъ може да бѫде така продаденъ, както и момата. Продаване е, когато единъ човѣкъ изгуби въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човѣка? Нищо не остава въ него. Какво, нима единъ момъкъ, който влиза въ единъ лошъ животъ, не се продава? И за каква цѣна, той си знае! Казвамъ: този момъкъ не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седимъ въ народното събрание, по амвонитѣ на църквитѣ, и отъ тамъ ще говоримъ за моралъ, за поправянето на България. И отъ тамъ всички се провикватъ: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Азъ наричамъ отечество онзи домъ, дѣто братъ брата не е убилъ, дѣто братя и сестри живѣятъ въ любовъ. Ами че ако вие се намирате въ едно отечество, както въ дома на Давида, дѣто братята постѫпватъ малко подругояче, какъ ще наречемъ този домъ? „И скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Кога? — Когато ние, като този Сафио вѫтрѣшно се освободимъ, а не да дойде нѣкой да ни налага нѣщата отвънъ. Всѣки да дѣйствува споредъ Любовьта Христова. Не само това, да се доберешъ до Любовьта Христова, но да можешъ съвършено да се отречешъ отъ себе си, да стане въ ума, въ сърцето и въ душата ти такъвъ единъ прѣвратъ, че да се почувствувашъ напълно свободенъ. Ние можемъ това да го направимъ, ние сме способни да го направимъ. И когато ние казваме, че чрѣзъ Бога всичко можемъ, това значи, че чрѣзъ Любовьта можемъ. А Любовьта, това е единственото наше стяжание, единствениятъ нашъ капиталъ, единственото наше наслѣдство, което можемъ да придобиемъ. Докато не придобиемъ Любовьта въ свѣта, всичкитѣ наши усилия ще бѫдатъ напразни. Нѣкои казватъ, че не познаватъ Любовьта. Човѣкъ, който умира, той не познава Любовьта! Най-първо човѣкъ трѣбва да стане безсмъртенъ. Сега ще ми възразите: „Може ли човѣкъ да не умира?“ Нима, когато ми взематъ кѫщата азъ умирамъ? Мога да си излѣза. Нима, когато ми взематъ дрехитѣ азъ оставамъ голъ? — Не. Нима, когато ми взематъ тѣлото, азъ умирамъ? Съвсѣмъ други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте, какво красиво нѣщо е човѣшката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човѣшка душа съ нищо не може да се сравни въ свѣта. Ако мога да изнеса прѣдъ васъ единъ фактъ, той е слѣдующиятъ: когато Богъ погледне върху формата на човѣшката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има въ човѣшката душа, каквато въ никое друго сѫщество въ свѣта. Тогава нѣкои питатъ: „Защо Христосъ слѣзе отъ небето?“ — Той не слѣзе за хората. Той слѣзе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа! И слѣдователно, на насъ проповѣдватъ единъ моралъ: да залюбимъ човѣшката душа! Да, но вие трѣбва да видите колко е красива тази човѣшка душа, колко е велика! Като видишъ у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповѣдва милосърдие. А сега, казвашъ: а, той е единъ простакъ! Да, простакъ. При сегашнитѣ условия, при тѣзи разбирания, въ които живѣемъ, заблуждения, и само заблуждения! Сега, ще имъ говоря за какво? — Ще имъ говоря за булскитѣ дрехи. Да, но булскитѣ дрехи, това не е сѫщностьта на нѣщата. И тъй, какъ ще се прѣвърне вашата скръбь въ радость? Ако нѣкой отъ васъ е много нещастенъ, нека направи единъ опитъ. Ако нѣкой отъ васъ постѫпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трѣбва да напуснете службата си. Нѣкои мислятъ, че ако напуснатъ службата си, ако се отрекатъ отъ дома си, този е начинътъ за постигане щастието. Ако е въпросъ за отричане, азъ не бихъ проповѣдвалъ въ този домъ. Истинското отричане е човѣкъ да се отрече отъ себе си. Знаете ли какво значи човѣкъ да се отрече отъ себе си? — То значи, човѣкъ да се отрече отъ всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и дѣйствия на миналото, за които той е пожертвувалъ хиляди и хиляди хора. Да се отречешъ отъ стария животъ на прѣстѫпления, това значи да се отречешъ отъ себе си. Да се откажешъ отъ туй низкото себе, себе си на користь, себе си на лъжа, на умраза. Отъ туй да се отречешъ и тогава да познаешъ въ себе си, какво? — Онова възвишеното, благородното, което въздига човѣка. Сега, нѣкои отъ васъ сте облѣчени въ женска форма, нѣкои сте облѣчени въ мѫжка форма. Казватъ: тя е жена. Е, що е женската форма? Гдѣ сѫ онѣзи писатели, които могатъ да опишатъ, какво нѣщо е жената? Казватъ: той е мѫжъ. Е, въ какво седи мѫжеството? Азъ наричамъ мѫжъ онзи, който може да застане на страната на слабитѣ. Азъ наричамъ жена само онази, която може да прѣвързва ранитѣ на страждущитѣ. И тъй, мѫжътъ всѣкога трѣбва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мѫжъ! Това е благородство. А всички жени трѣбва да се заематъ да прѣвързватъ на хората не само тѣзи обикновенитѣ рани, но и необикновенитѣ. Послѣ, когато нѣкой ме прѣвързва, да не казвамъ: ти си длъженъ. Не, като ме поглади една такава рѫка, да ѝ благодаря. Сега, този Сафио, слѣдъ като далъ всичко, намѣрилъ се въ една борба, и отъ очитѣ му потичатъ двѣ сълзи. Това сѫ сълзи! И когато ти прѣвързвашъ нѣкого, той трѣбва да почувствува, че има една душа, която му служи, и отъ благодарность да му потекатъ двѣ сълзи. Това е заплатата! Тия двѣ сълзи иматъ смисълъ. И когато онзи силниятъ застане прѣдъ слабия и го защищава, отъ очитѣ на слабия да потекатъ двѣ сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човѣчество! Може ли да се установятъ между насъ тѣзи отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивиятъ животъ ще дойде, само когато ние прѣвърнемъ скръбьта въ радость. Скръбьта и радостьта вървятъ по единъ великъ законъ. Азъ ви казахъ, че въ свѣта има сѫщества, които знаятъ само какво е радость. Тѣ сѫ ангелитѣ. За тѣхъ скръбьта е непонятна. Тѣ знаятъ причинитѣ на човѣшката скръбь. А ние знаемъ една малка радость и една малка скръбь. Междинитѣ на тѣзи двѣ нѣща не ги знаемъ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость. Междинитѣ не ги знаятъ. Падналитѣ духове, падналитѣ ангели знаятъ една малка скръбь и една голѣма скръбь. А човѣкътъ се отличава и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ по това, че у него тия двѣ състояния, радость и скръбь, сѫ прѣплетени. Нѣкой казва: развали се настроението ми. Има единъ музикаленъ законъ, споредъ който между тоноветѣ винаги има една малка междина. Нѣкой пѫть си много щастливъ, имашъ едно малко щастие, но вѫтрѣ въ него виждашъ една малка междина, казвашъ: чакай да слѣза въ това благо, тогава ще се кача въ голѣмата радость. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Единъ младъ момъкъ отъ древностьта натоварва своята камила съ много скѫпоцѣнности и отива да посѣти своята възлюбена. Минава прѣзъ пустинята. Вижда по пѫтя една много красива кожа, като тѣзи рускитѣ самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи самъ, а я туря на гърба на камилата. Отъ голѣмата тяжесть гърбътъ на камилата се счупва, и този младиятъ момъкъ остава всрѣдъ пѫтя. Ние сме отъ тѣзи хора, за една кожа по пѫтя, готови сме да счупимъ гърба на камилата. Но, между една малка радость и една малка скръбь винаги произтича едно малко нещастие. Между тѣзи двѣ течения веднага се почувствува една скръбь. Сега, други, които сѫ въ скръбьта, виждатъ една малка междина, казватъ: „Толкова съмъ страдалъ, и тукъ беля, и тамъ беля, чакай поне тукъ, въ тази междина да влѣза, по-голѣмо отъ скръбьта не е!“ Турне се тамъ. Слѣдъ малко излѣзе, и той се очуди, че се хваналъ за радостьта. Казва: „Слава Богу, че влѣзохъ“. Тѣзи нѣща постоянно ставатъ, а ти мислишъ, че сѫ случайни. Тръгва единъ младъ момъкъ, обиденъ отъ другаря си, да му отмъсти. Носи револверъ, по-рано носѣха боздуганъ, а сега револверъ, туря го въ джоба си, върви и си мисли: какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивамъ, и той си има револверъ, може той да сполучи и да ме убие. Обаче, по пѫтя го срѣща неговата възлюбена, прѣоблѣчена като една бѣдна жена, съ вуалъ на лице, и съ приправенъ гласъ му казва: „За Бога, помогни ми“! Той се спира и си казва: „И тъй - тъй отивамъ на онзи свѣтъ, не зная дали ще се върна живъ, поне да помогна“. Спира се прѣдъ жената. Тя го хваща за рѫка. Нѣщо топло има въ тѣзи рѫцѣ. Поглежда въ очитѣ и, тя снема вуала си. Веднага той изважда револвера, хвърля го на страна и казва: „Отказвамъ се отъ тѣзи прѣстѫпления“. Защо ставатъ прѣстѫпленията въ свѣта? — Вие знаете. Азъ нѣма да обяснявамъ. Всѣки единъ отъ васъ знае. Такова трѣбва да бѫде вашето поведение. И то е буквата на нѣщата. Сега какъ мислите, какъ ще се яви Христосъ днесъ? Тъй, както прѣди 2000 години ли? Азъ ви питамъ: Христосъ, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Женитѣ идеализиратъ Христа съ златни коси, съ кѫдри, съ хубава мантия, съ туй-онуй. Мѫжетѣ малко другояче си Го прѣдставляватъ. Кой Христосъ вие очаквате въ свѣта? Христосъ ще те срѣщне на пѫтя съ револверъ въ рѫка, ще те хване за рѫцѣтѣ, ще снеме булото си, ще те погледне въ очитѣ и ще ти каже: „Прѣди толкова хиляди години те срѣщнахъ. Ти прѣди едно сѫществуване бѣше пръвъ министъръ едикѫдѣ си, и знаешъ ли колко прѣстѫпления направи като такъвъ? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използува разумно“. Ще ти разправи цѣлата история и ще те пита: „Ти искашъ ли да обърнешъ колата и да вървишъ по правия пѫть, или искашъ да вървишъ още по пѫтя на страданията?“ Ти ще извадишъ своя револверъ и ще го захвърлишъ. Другъ револверъ има въ свѣта! Може да убиешъ човѣка, безъ да го умъртвишъ; може да го завладашъ, безъ да го поробвашъ; може да вземешъ паритѣ на човѣка, безъ да го оберешъ. Нима онзи, който залюби нѣкого не му става робъ? Но не, не е въпросътъ за тази ваша любовь. Момата като залюби нѣкого, прави се, че не го разбира. Той ходи подирѣ ѝ, изъ градината, слѣди я навсѣкѫдѣ, а тя си прави забавления. Слѣдъ туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава да ходи подирѣ ѝ — забавление си правятъ. Нѣкои питатъ: „Какво правятъ младитѣ“? Майката казва: „Играятъ си изъ градината“. Опасна е тази любовь! Това не е възвишената любовь, това е човѣшката любовь. Онзи, който обича, прѣзъ ума му никога не трѣбва да мине една противна мисъль. Образътъ на този, когото обичашъ трѣбва да бѫде тъй свещенъ, както твоятъ образъ и да не внесешъ никакво петно върху него. Това азъ разбирамъ да обичашъ единъ човѣкъ! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трѣбва да обича. Комуто не е дадено, ще седи въ съврѣменния свѣтъ на страдания. И тогава, какво ще стане съ васъ? — Ще орете нивитѣ. Азъ казвамъ, че нѣма млѣкопитающи въ съврѣменния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ съврѣменнитѣ млѣкопитающи? — Тѣ сѫ нѣкогашнитѣ видни философи, писатели и поети, които сега оратъ нивитѣ на хората. Знаете ли това? Може да имъ наредите хиляди имена, но това сѫ все философи, писатели, проповѣдници, архимандрити. Отъ хиляди години Господъ ги е турилъ на това положение и имъ казалъ: „Да знаете какъ трѣбва да се проповѣдва въ свѣта!“ Не само тѣхъ, но и сегашнитѣ ще тури на това мѣсто. Ако ме чуятъ, ще кажатъ: какво говори заради насъ! Ние говеда ли сме? Да, азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ хора да сѫ като говедата. Слава Богу, говедата не се избиватъ поне. Ритатъ се, но не се убиватъ. Съврѣменнитѣ говеда не развратничатъ, не блудствуватъ, не пиянствуватъ. Казватъ: говеда сѫ тѣ! Нека видимъ добрата имъ страна. Една кравица спокойно си дава млѣкото и никому зло не върши. Не, днесъ ние трѣбва да се спремъ, защото сме прѣдъ една дилема. Ние сме прѣдъ прага на една велика пропасть. И ако се мръднемъ още една стѫпка, ще бѫдемъ въ тази голѣма пропасть. Ние се намираме прѣдъ крайния прѣдѣлъ на възможности за животъ. И ако, като онзи цигуларь, не вземемъ камертона и нагласимъ цигулката си по тона на онзи основенъ камертонъ, а я опнемъ съ половинъ тонъ нагорѣ, жицата веднага ще се скѫса. Хората днесъ сѫ обтегнали много своитѣ струни. И тази неврастения, това разтройство се дължи на туй, че хората сѫ обтегнали своитѣ струни. Запитватъ: „Какъ ще се излѣкува тази неврастения“? — Ще развъртишъ тази клечка, на която е завита струната. Не е само въ завъртването на клечката, но и въ развъртването. Ще я развъртвашъ, докато дойде до онзи основенъ камертонъ. Ще развъртвашъ, благородно е. Развъртването е въ полза на хората. Тази клечка се е завъртѣла повече, отколкото трѣбва. Ще развъртишъ назадъ до естествения тонъ на камертона. Ще направишъ едно прѣдставление и ще отстѫпишъ. И всички ние не се нуждаемъ отъ настѫпване, ние сме завъртѣли добродѣтелитѣ, а сега се нуждаемъ отъ отстѫпване — ще отвъртваме клечката. Казватъ за нѣкого: отвъртѣла се клечката му. Че кое е по-опасно? Азъ казвамъ: да се развърти клечката е по-добрѣ, отколкото да се завърти. Кое състояние е по-хубаво? — Щомъ отвъртватъ струната, тя е здрава, нѣма да се скѫса, но щомъ я завъртвашъ, тя ще се скѫса. Нѣкому дошло на ума да си раздаде имането. Казватъ: развъртѣла се клечката, мръднала му дъската! А онзи, който задига имането на другитѣ хора, неговата клечка била на мѣсто, завъртѣна била! А, той е благороденъ човѣкъ, казватъ. Едно врѣме бѣше бѣденъ, но сега нѣма като него другъ. Да, нѣма като него другъ! Питамъ: при тѣзи условия, какъ ще се оправи свѣтътъ? Ако рече човѣкъ да говори Истината, дойдатъ при насъ богати, говорятъ ни по единъ начинъ; дойдатъ сиромаси, говорятъ ни по другъ начинъ. Мислите ли, че Истината е при богатитѣ. — Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромаситѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е при ученитѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е въ църквата? — Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнѣние. Мислите ли, че Истината е при окултиститѣ? — Не е. Никѫдѣ я нѣма Истината днесъ. Защо? — Този свѣтъ е свѣтъ на страдания и смърть, свѣтъ на разлагане. А тамъ Истината не може да дойде. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Истина. Не, ние можемъ само да изнесемъ единъ фактъ като истина, но за Истината, ние смъртнитѣ хора, не можемъ да говоримъ. И седнатъ сега хората отъ разнитѣ школи да ни говорятъ за Истината. Слушайте, приятели, азъ зная тази Истина, зная я и не искамъ нито себе си да лъжа, нито васъ. Вие можете само да изнесете единъ фактъ, но, докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичкитѣ страдания, докато не се откажете отъ всичкитѣ ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любовъ, до тогава не можете да бѫдете свободни. Нѣкой ще каже: има добри хора днесъ. Добритѣ хора, които разбиратъ този законъ, навсѣкѫдѣ могатъ да си пробиятъ пѫть. Ама какъ ще живѣятъ? Има хора, на които, като имъ снемете дрехитѣ и ги оставите безъ петаче, тѣ ще обиколятъ свѣта, и приятели ще си създадатъ. Ще кажете: а, той има приятели отъ другия свѣтъ. Отъ кой свѣтъ? — Отъ свѣта на безсмъртието. Нѣкой пѫть азъ говоря съ живата природа. Казвате: какъ може човѣкъ да говори съ живата природа? Какъ може? Ами азъ, като зная езика на българина, не мога ли да говоря съ него? — Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарямъ съ него? — Мога. Така сѫщо мога да се разговарямъ съ животнитѣ, така мога да се разговарямъ и съ растенията. Всѣки си има езикъ. Азъ ще се спра при растенията и ще поговоря съ тѣхъ. Тѣхниятъ езикъ не е като нашия. Всички сѫщества си иматъ езикъ, иматъ си начинъ на съобщение. Въ тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трѣбва да прѣминемъ. Сега, споримъ за своитѣ вѣрвания, но има една спънка, която спира умоветѣ на хората, за да дойдатъ до правия пѫть. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. И азъ желая сега, всички вие да направите единъ малъкъ опитъ. Не защото азъ говоря това, го желая, но понеже всички вие сте обѣщали туй. Азъ желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обѣщание. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е изпълнилъ своето обѣщание. Казвамъ и на мѫжетѣ, и на женитѣ: вие сте обѣщали! Вие се намирате прѣдъ прага на единъ прѣходенъ животъ. Да не мислите, че отсега нататъкъ ще добиете нѣщо. Нищо нѣма да добиете. Отъ сега нататъкъ клечкитѣ ви ще се развъртватъ. Отъ сега нататъкъ ще дойде нѣщо по-лошо за хората. Понеже до сега е имало изобилие, отъ сега нататъкъ нѣма да има такова изобилие, ще дойде единъ недоимъкъ. Тогава какво ще правите? Ако сега не напълните вашитѣ стомни, като тия, които туриститѣ носятъ, какъ ще минете пустинята? Вие ще минете прѣзъ пустинята, както еврейскиятъ народъ, и ще пѫтувате 40 години. Това е само като единъ символъ. Ще обикаляте изъ пустинята, ще се роди едно недоволство у васъ, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. И сега всички хора сѫ като въ пустинята. Като се срѣщнатъ, все за ядене говорятъ. Обикалятъ, туй-онуй, месцето било скѫпо, хлѣбътъ билъ скѫпъ, дрехитѣ, шапкитѣ, навсѣкѫдѣ скѫпотия. И като седнемъ вечерно врѣме, казваме: какво ще се прави? Ами, ако единъ день българскитѣ пари достигнатъ до положението на германскитѣ марки, питамъ ви тогава: какъвъ ще ви бѫде халътъ? Е, какъ се прѣпитаватъ сега германцитѣ? Какъ се прѣпитаватъ! По-рано работиха и имъ плащаха по 10 лева, а сега работятъ, но имъ плащатъ милиарди. Единственото нѣщо, което носимъ въ себе си, това сѫ чувствата, мислитѣ и способноститѣ и нѣма защо да се боимъ. Ето кѫдѣ е сигурностьта. Докато човѣкъ ги носи съ себе си, нѣма защо да се бои. И азъ казвамъ: докато въ свѣта сѫществуватъ добри и разумни хора, нѣма защо да се боимъ. И като влѣза въ единъ домъ на брата си, азъ трѣбва да се радвамъ, за туй, което има вѫтрѣ. А сега казватъ, да вземемъ богатството на богатитѣ, и да го раздадемъ на сиромаситѣ. Пакъ ще има караница. Не, по братски трѣбва да се споразумѣятъ. Между богати и сиромаси трѣбва да се възстановятъ братски отношения, и богатиятъ да почувствува бѣдния, като свой братъ, и бѣдниятъ да почувствува богатия, като свой братъ. Това е, което трѣбва днесъ да се насажда между хората. Всички други методи сѫ употрѣбявани, употрѣбявани отъ памтивѣка, и всички сѫ дали само единъ резултатъ. Туй е, което трѣбва да се проповѣдва. Само тѣзи разумни отношения на любовь могатъ да ни спасятъ отъ бѫдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумниятъ свѣтъ има една максима. Нѣма да си поплюятъ. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любовь. Трѣбва да се върнемъ въ онази култура, да питате атланската раса, какъвъ е Богъ. Тѣ Го опитаха. Тѣ сѫ затворени въ дъното на Атлантическия океанъ, и още не сѫ освободени тѣзи души. Разбирате ли? Ще кажете: тъй е. Да, това е моето лично мнѣние. За тѣзи работи сега има спорове. Нѣкои разправятъ за онзи свѣтъ, какво видѣли тамъ. Азъ не говоря какво съмъ видѣлъ. Въ това отношение нищо не съмъ видѣлъ. Има едно виждане, но трѣбва да живѣешъ въ другъ единъ свѣтъ, да имашъ отношения съ тия разумни сѫщества и да постѫпвашъ разумно. „Скърбитѣ ви ще се промѣнятъ на радость“. Сега, азъ ви желая едно: вие, културнитѣ хора на скръбьта, да прѣминете въ културата на радостьта, защото бѫдещата култура е култура на любовь и радость. Слѣдователно, сегашната ви гама е миньорна. Нея вече научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовьта, но не тази мажорна гама, която употрѣбяватъ музикантитѣ. Тя е едно посмѣшище, нея само въ войнитѣ я употрѣбяватъ. Въ тази мажорна гама на Любовьта, за която ви говоря, нѣма игри, нѣма кълчене, въ нея има дълбочина и височина. И когато вие влѣзете въ тази гама, тогава ще я разберете. А днесъ, който и да е съврѣмененъ поетъ не може да пише за радостьта, не я познава той. Ние трѣбва да влѣземъ въ туй чувство на радостьта, красиво е то! Когато свѣтътъ влѣзе въ радостьта, знаете ли какво ще остане отъ този свѣтъ? Ще ви прѣдставя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като въ затворъ. Прѣдставете си, че съ хиляди години сте живѣли въ този затворенъ замъкъ. Какво не сѫ правили, за да ви освободятъ! Много сѫ идвали да ви освободятъ, но никой не е могълъ. Идва най-послѣ великиятъ Учитель, който казва: „Радостьта ще ви освободи“. И като турите въ дѣйствие тази радость, този замъкъ постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почватъ да капятъ капки, и всичко това, което е служило като прѣграда между васъ, ще се размахне. И прѣдъ васъ ще се отвори този свѣтъ на радость и веселие. Този свѣтъ се различава отъ свѣта на скръбьта. Свѣтътъ на скръбьта е свѣтъ на изкуство, той е създаденъ отъ човѣка, а свѣтътъ на радостьта е създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ на скръбьта го създадоха човѣцитѣ и духоветѣ, а свѣтътъ на радостьта го създаде Богъ. Слѣдователно, въ сегашната епоха ние живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ човѣцитѣ, а въ бѫдещата епоха ще живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога. И казва Христосъ: „Азъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да я отнеме“. Кой ще ви види? — Ще ви види вашиятъ възлюбенъ или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбенъ, сърцето ви ще трепне. Азъ взимамъ това въ най-чистия, въ най-красивия смисълъ. Кой ще ви види? — Ще ви срѣщне майка ви, ще ви срѣщне този вашъ приятель, когото не сте виждали отъ хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Азъ бихъ желалъ сърцата на всички така да затрептятъ. И това врѣме е сега. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Ще ми кажете: възможно ли е? — Възможно е. Слѣдъ, колко хиляди години? Никакви хиляди години! Сега, днесъ започва тази радость! Ама не по този начинъ, който вие знаете. Вашата радость е само една сѣнка на тази радость. А сѣнкитѣ показватъ кѫдѣ е тази реалность. И нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ пустинята единъ свой приятель; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ майка си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ баща си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ братъ си, сестра си, възлюбената си, да срѣщнешъ всички онѣзи, които обичашъ и които те обичатъ! Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да срѣщнешъ своя Учитель! „Скръбьта ви ще се промѣни на радость!“ Всички вие бѫдете носители на културата на радостьта! Бѫдете носители на културата на Любовьта! Бесѣда, държана на 23/ХІІ 1923 г.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. Общи въпроси. Г. Томалевски. Трѣбва да се засили и подкрѣпи просвѣтителното дѣло между насъ. Необходимо е да се нареди въ всѣки градъ четене на реферати и разискване по тѣхъ. Това ще даде възможность за една правилна и полезна обмѣна на мисли. Освѣнъ това, тия реферати ще запознаятъ нѣкои братя и сестри, нѣмащи възможность отъ другадѣ да черпятъ тия знания, и съ основнитѣ положения на съврѣменната наука, която има не малко значение и за разбирането на окултизма. Схващането, че науката отдалечава отъ истината е погрѣшно. За оня, който искрено мисли, знанието е полезно и необходимо, безъ значение отъ кѫдѣ идва то. Не по-малко материялъ за работа има и въ бесѣдитѣ, които постоянно слушаме отъ Учителя. Нека въ всички градове се започне една по-усилена просвѣтна работа! Добрѣ издържанитѣ реферати, да се печататъ въ новопроектираното списание. П. Теодорова. Ние сме ученици на едно велико учение, което събужда у насъ непрѣодолимъ стремежъ къмъ широки, необятни знания, които ще ни доведатъ до постигане и прилагане тритѣ основни принципа въ живота. „Любовь, Мѫдрость и Истина“. Свѣтлината на това ново учение завари всѣкиго отъ насъ на извѣстно стѫпало на развитие. Нѣкого завари на стѫпалото на „основното образование“ другиго на „прогимназиалното“, трети на „гимназиалното“, четвърти на излаза отъ свѣтовната наука „университета“. Но, между всинца ни живѣе, като една обща, свързваща ни нишка — стремежа за нѣщо повече, за развиване на тия гънки отъ душата, чрѣзъ които да познаемъ себе си, да познаемъ Бога, и да Му отблагодаримъ. Тогава, какво се налага намъ, като първа и необходима работа? — Да разберемъ, да почувствуваме, че въ тозъ моментъ, когато единъ копнѣе за висша, духовна наука, редомъ съ него седи братъ или сестра, които сѫ прѣминали салъ първото стѫпало на образователната стълба, а еднакво съ него копнѣятъ, жадуватъ за тази висша, духовна наука. И какъ ще смѣешъ спокойно да погледнешъ въ очитѣ на този свой братъ, да сподѣлишъ своята радость, че си разбралъ и научилъ нѣщо, когато въ неговитѣ очи се крие лѫча на затаено недоволство, или скръбь, че и той това желае и иска, а вьзможность нѣма, нѣма кой да му даде по-елементарнитѣ познания, основа на тази по-висша наука. Ето защо, на всички ония отъ насъ, учители, сгуденти и ученици, се налага единъ приятенъ дългъ, да си подадемъ рѫка за скачване стѫпалата на тази стълба. Да образуваме въ всѣки градъ, дѣто има младежки групи, „общеобразователни класове“ за всички желающи въ които постепенно да се минава материалъ отъ разнитѣ класове. Само така, като отдѣлям безкористно часть отъ врѣмето си за повдигане на своитѣ братя, ние, макаръ и малко, ще задоволимъ тѣхния копнежъ, и ще можемъ да създадемъ здрави връзки помежду си. П. Пампоровъ, Г. Марковъ и Г. Радевъ говориха въ сѫщия духъ, да се заработи за обша просвѣтителна работа помежду ни.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 6 ч. в. Първото правило. (Учительтъ). Всички трѣбва да намѣрите една норма, да имате едно правило за мѣрене на нѣщата. Въ природата има само едно правило. Да кажемъ, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питамъ: Туй списание ще върви ли по вашитѣ стѫпки, или то ще си тръгне по своя естественъ пѫть, по своитѣ стремежи? Напримѣръ, когато една мома или единъ младъ момъкъ се жени, жени се, за да изрази своя идеалъ, който е божественъ, а какво става? Слѣдъ като се ожени, неговиятъ идеалъ, не само че не е божественъ, но става обикновенъ. Че ако вие раждате нѣщо като вась, по-добрѣ е да не го раждате, и трѣбва да се откажете отъ това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждашъ агънца, които хората ще колятъ ще продаватъ това нищо нѣма да ти принесе. Ти трѣбва да се откажешь отъ туй раждане. Ще кажешъ: „Отсега нататъкъ не искамъ да раждамъ така“. Нищо повече! Ако си единъ вълкъ, и раждашъ само вълчета, които ще ядатъ агънца, ще кажешъ: „Пакъ ще се откажа, нѣма да раждамъ“. Туй правило ще го приложите въ вашия умственъ свѣтъ въ вашия сърдеченъ свѣтъ и въ вашата воля. Защото, трѣбва да знаете, че всѣка една мисъль е жива, тя сѫществува, и мѫчно може да се освободите отъ вашитѣ мисли, отъ вашитѣ желания и отъ вашитѣ дѣйствия. Нѣкои окултисти казватъ, че мисъльта е кратковрѣменна. Не, ние виждаме въ пространството ваши мисли и желания, които отъ хиляди години живѣять, и мислятъ тъй, както хората. Мислитѣ, желанията това сѫ живи сѫщества. Тѣ населяватъ особенъ свѣтъ. Трѣбва да имате една много правилна философия за живота. Сега напримѣръ, вие сте млади, въ васъ има една малка изкълченость: вие не говорите искрено, вие не смѣете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вслѣдствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрѣшите? Вие разрѣшавате извѣстни божествени въпроси, нали? Да кажемъ, ще разисквате върху творчеството на нѣкой знаменитъ писатель като Гьоте. Шекспиръ или Толстой. Въ какво седи творчеството на Гьоте или на Шекспира, или въ какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху бесѣдитѣ. Въ какво седи сѫщественото въ бесѣдитѣ, знаете ли? Ами че вие ще си създадете извѣстна идея. Законътъ е такъвъ: онзи, който иска да изпълни, запримѣръ, закона на женидбата, той трѣбва да се жени съ идея. Ако нѣкой е момъкъ, и послѣ се ожени, то, като се роди неговия синъ, синътъ му да не се жени, той да бѫде послѣденъ; и момата, която се жени — нейната дъщеря, да не се жени, да бѫде послѣдна. Нищо повече. Ама кой човѣкъ нѣма да се жени? — Онзи, който е съвършенъ. Това е само за съвършенитѣ. „Които се сподобятъ съ възкръсението, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Женятъ се само несъвършенитѣ хора. Питатъ: „Да се женимь ли, или да се не женимъ?“ Щомъ сте несъвършени, ще се жените, а щомъ сте съвършени, васъ женидба не ви трѣбва. Рѣзко и положително — съвършенитѣ хора нѣматъ нужда отъ женидба! Сега, думата женидба, нѣма да я разбирате въ нейния букваленъ смисъль. Всѣки, който се жени, трѣбва да има за цѣль синь му да бѫде съвършенъ, слѣдователно, той трѣбва да вложи въ него най-възвишенитѣ свои идеи и синътъ да бѫде изразъ на своя баща. Дъщерята да бѫде изразъ на своята майка, на нейния най-съвършенъ идеалъ, божественъ идеалъ. И тогава ще прѣстане стария начинъ на прѣвъплотяване. Въ природата има новъ начинъ, по който душитѣ може да се усъвършенствуватъ. Тъй че, има и другъ начинъ за усъвършенствуване, не се самозаблуждавайте. не мислете, че само така може Има други по-съвършени методи. Ако тия методи не сѫ приложени досега за насъ, то погрѣшката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този методъ е готовъ, но понеже ние не сме готови да възприемемъ по-идеаленъ методъ и не може да го разберемъ, затова хората сѫ останали толкова назадъ. Прѣди двѣ хиляли години Христосъ е училь така: „Ако не се родите изново отъ духъ и вода. не може да видите царството Божие. Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е.“ Онзи. който има плътски баща и плътска майка, отъ него духовенъ човѣкъ не може да стане. Ако майката е отъ плъть, бащата не трѣбва да бѫде отъ плъть; ако бащата е отъ плъть, майката не трѣбва да бѫде отъ плъть. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете двѣ отрицателни величини, и да дадатъ една положителна? Може ли двѣ празнини да ви дадатъ една положителна реалность? Двѣ празнини всѣкога ще дадатъ празнина, тѣ трѣбва да се напълнятъ съ нѣщо. Сега, азъ мисля, че списанието „Новиятъ животъ“ ще умре, понеже баща му и майка му, и двамата не бѣха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнемъ нѣщо самобитно“. Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това което е Божествено. Вложихте ли въ „Новия животъ“реалность, вложихте ли нѣщо Божесгвено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: кое е новото въ „Новия животъ?“ Това не е за упрѣкъ, но, посочете на ония пасажи, които сѫ нови, които за пръвъ пѫть се явяватъ, кое е новото нѣщо? Въ Америка има една зададена задача: даватъ 25,000 долари на онзи, който каже една нова мисьль. Нова идея, разбирамъ такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 25,000 долари ви очакватъ. Ами че сега, за да кажете новото учение, новата идея, вие ще трѣбва да прѣлистите литературата, да видите дали тия нови идеи не сѫ казани въ миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трѣбва да имате абсолютно никаква задна цѣль, да сте прями и откровени. всичко да е ясно като бѣлъ день. Трѣбва да имате само единъ планъ и никакви задни цѣли! Бѣлитѣ Братя, въ туй отношение, сѫ много строги. Та, сега и васъ, младитѣ, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадемъ вдъхновение, ще ви дадемъ теми, материалъ, списанието ще върви много добрѣ. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате двѣ, три, четири списания, но какъ! Въ всинца ви трѣбва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та, казвамъ, споредъ менъ, туй списание, което вие мислите да издавате, може да излиза, но, като се съберемъ на годишното събрание, тамъ ще се рѣшатъ подробноститѣ по издаването. Помнете, че окултниятъ законъ не търпи разединение. Разклонение може да търпи, но разединение не може. Двѣ списания на единъ дънеръ прѣспокойно може да растатъ, но ако ги насадите едно до друго, и двѣтѣ ще станатъ хилави, не ще могатъ. Въ тѣхъ ще има състезание, и нищо нѣма да излѣзе. Единство въ основата, и разклонение въ изпьлнението на природния планъ. Сега, вие сте най-малко двѣста души ученици, всѣки единъ ще има по единъ занаятъ, отъ който, за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души, по 300 лв. правятъ 60,000 лв. Вие ще дадете 60,000 лв., и старитѣ ученици отъ школата, и тѣ сѫ 200 души по 300 лв., значи и тѣ внасятъ 60,000 лв. За една година ще се събератъ всичко 120,000 лв. Работата е свършена. Но, ще се опретнете да турите нѣщо ново, туй, което досега не е турено. Може ли да го направите. Ще направимъ опитъ. Сега слушайте, тия пари, които сѫ дадени, това сѫ единъ кредить. На този кредитъ отгорѣ може ли да турите нѣщо, което да го компенсира? Законътъ е такъвъ: на всѣки кредитъ отгорѣ, ще може ли да дадемъ нѣщо, което да отговаря? Защото, забѣлѣжете, въ окултната наука, въ Бѣлото Братство, тия пари сѫ живи, тѣ не сѫ мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които насъ ни даватъ, въ тѣхъ сѫ вложени чувства, любовь. Можемъ ли да отговоримъ на тази любовь съ сѫщото нѣщо? Не мислете, че тия пари сѫ мъртви. Не, на тѣхъ трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ. Помнете правилото, че Божествениятъ пѫть е най-лесниятъ пѫть за ходене. Нѣма по-лесенъ пѫть, не се лъжете. Божествениятъ пѫть, по видимому, е мѫченъ, но той е най-лесниятъ пѫть. Човѣшкиятъ пѫть се вижда по-лесенъ, но той е най-трудниятъ. И азъ казвамъ: вие, които отъ хиляди години сте прѣтърпѣли най-голѣмитѣ страдания, и сте извървѣли толкова пѫть, това е човѣшкиятъ пѫть, по който сте вървѣли. Той е много труденъ. Отсега пѫтьтъ ви е нагорѣ, нѣма да имате такива мѫчнотии. Какви ужасни минути сте прѣкарали въ миналитѣ. сѫществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство, и сте видѣли ужаса му, нима отъ сега нататъкъ, когато сте свободни отъ него, ще се повърнете назадъ? Нѣма какво да се спъвате. Сега, има нѣкои отъ васъ, които сѫ по-близо до истината, т. е. ще работятъ съ по-малко усилия, а нѣкои съ повече. Но всички трѣбва да работите за разработването на вашия умъ. Има извѣстни зародиши, които сѫ посадени въ васъ, и вие трѣбва да имъ дадете условия да поникнатъ на врѣме тия сѣменца, да израстнатъ, да се развиятъ въ вашитѣ умове, и да цъвнатъ, да завържатъ и да узрѣятъ въ вашитѣ сърца. Тия сѣменца сѫ вложени въ васъ, и върху тѣхъ ще работите. Само по този начинъ умътъ и сърцето може да богатеятъ. Само така ще опитаме живитѣ закони на природата. Като четете старитѣ списатели, ще ви дойдатъ нови идеи. Старото дава мѣсто на новитѣ идеи. Разнитѣ науки спадатъ къмъ разни области. Това ще го знаете. Законътъ е такъвъ. Вие не можете да пѣете хороводна песенъ на умрѣло, и на свадба не можете да свирите погребаленъ маршъ. Има извѣстни науки които спадатъ къмъ мажорната гама; има науки, които можемъ да класифицираме къмъ минйорната гама, а има науки, които ще класифицираме къмъ хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичкитѣ науки или само въ мажорната, или само въ минйорната гама. Споредъ новото класифициране на наукитѣ, математиката, запримѣръ, къмъ коя область спада, къмъ мажорната или къмъ минйорната гама. — Къмъ мажорната, само че съврѣменната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантитѣ сѫ изгубили основнитѣ тонове на мажорната гама, и тя е останала хороводна. Мажорната гама съдържа просторъ, разширение, идея на удивление, а понеже съврѣменнитѣ музиканти не могатъ да прѣдадать туй удивление, образували сѫ отъ тази гама малки маршове. Значи, отъ мажорната гама сѫ останали малки идеи. Въ минйорната гама има дълбочина Тя е запазила малко своята дъчбочина, понеже е била въ скръбь. Минйорната гама е запазила своята честь, а мажорчата гама е загубила своята честь. Съврѣменната наука, като математиката, запримѣръ тя е станала прозвище. Съврѣменната математика, съврѣменната геометрия сѫ дали въ рѫцѣтѣ на лоши хора най-лошитѣ срѣдства за разрушение. Съврѣменната математика, тя е една блудна жена. Съврѣменната химия, тя е друга блудна жена, тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло въ свѣта. А казватъ: „химията е една хубава наука.“ Да, тази химия не трѣбва да трови хората, а трѣбва да намѣри начини, какъ да се лѣкувагъ отровитѣ, какъ да ги изваждаме отъ човѣшкитѣ сърца, отъ човѣшкитѣ умове. Това е наука! А сега, когато нѣкой химикъ намѣри нѣкой задушливъ газъ, всичкитѣ вѣстници, всичкитѣ литератори ще го хвалятъ, че еди-кой си ученъ намѣрилъ еди-какъвъ газъ, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ. Та, каква полза отъ това, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ? Намѣрилъ нѣкой експлозивъ. Хубаво. Та, ние идемъ да туримъ науката на нейното подобаваще мѣсто. Ще кажемъ на науката: „Ти да не блудствувашъ вече съ толкозъ мѫже, ще бѫдешъ честна жена. Само единъ мѫжъ ще имашъ. Ти ще употрѣбишъ своята сила. своето знание, своята мѫдрость само за Бога, само за човѣчеството, само за доброто „ То е наука. Когато съврѣменнитѣ учени хора откажатъ да се продаватъ за пари, тогава ще се оправи свѣта. Тия, ученитѣ хора, които се продаватъ за пари, развалиха свѣта. Днесъ, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупишъ съ пари. Дайте нѣкому отъ тѣхъ единъ, два милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобрѣтение. Е-е, питамь ви: При такьвъ единъ моралъ, какво общество може да имаме? Сега, васъ, като ученици на Бѣлото Братство, не могатъ ли да ви подкупятъ съ 200 - 300 хиляди лева? Утрѣ и по васъ ще дойде изкушението, Ще ви дадатъ 100,000 лева на година и ще ви кажагь: „Не ви трѣбва да пишете.“ Ти ще кажешь: „Малка умора имамъ, искамъ да си почина, слагамъ перото малко, за по-благоприятни връмена.“ Защо? Защото 100 — 200,000 лв. на перото това е голѣма тяжесть — не можешь да пишешъ. А защо нѣкой пѫть турятъ 200,000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цѣла нощь нѣма да спишъ — пишешъ. Казвамъ: трѣбва да се справите съ една социална мѫчнотия — подкупа съ пари. Вие, младитѣ, трѣбва да се пазите отъ този старъ богъ, парата, най-ужасниятъ богь е той. Той е ужасень Мамонъ. Знаете ли каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободимъ отъ да се подкупваме съ пари, а съ честенъ трудь да изкарвзме своята прѣхрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за въ бѫдеще, като живѣемъ по честенъ начинъ, да се не каляме вече. Тия старитѣ дрѣхи сѫ се окаляли, но новитѣ дрѣхи да не окаляме. Старото изведнъжъ нѣма да си замине. Азъ ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дѣте, което е заченато въ утробата на майката, то е свързано съ нея, и ще се подчинява на всичкитѣ закони, които майката налага. Докато е въ утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Тамъ то не диша, майка му диша заради него. Нѣкой пѫть може кръвьта на майката да не е толкозъ чиста, но то казва: „Сѫдба, карма.“ И то ще бѫде тамъ докато се сформира, но дойде ли деветия мѣсецъ, излиза. Тогава му отрѣзвать пѫпа, то е самостоятелно отъ майка си. Та, казвамъ: въ новия животъ, който иде, вие ще спазите този законъ, той е неумолимъ. Ние не можемъ да скѫсаме изведнъжъ съ старото, но всинца трѣбва да бѫдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този гласъ, съ старото всичко изведнъжъ ще бѫде свършено, и изведнъжъ ще кажете първата дума. Сега, дѣцата, като се родятъ, заплакватъ, понеже не знаятъ първата дума. Вие ще въздъхнете, и ще кажете: „Слава Богу, освободихме се отъ това робство, сега сме свободни отъ старото.“ Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрѣзване на този пѫпъ. Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се.“ Знаете ли колко дни ви оставатъ, за да се родите? Десеть дни ви оставатъ още за да се родите. Отъ всичкитѣ дни на стария животъ ви оставать още десеть деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днесъ се повдигатъ, това е аларма, за да ви отклонять отъ тази велика идея. Вие трѣбва да погледнете сериозно на морала на всѣка наука, и само така ще видимъ, какви прѣстѫпления е извьршила математиката, ще видимъ и добритѣ и лошитѣ й страни, ще си дадемь отчетъ. Ще видимъ добритѣ и лошитѣ страни на геометрията, добритѣ и лошитѣ страни на физиката, добритѣ и лошитѣ страни на химията, на богословието. Ще видимъ и добритѣ и лошитѣ страни на всички науки и ще си дадемъ отчетъ. Сѫдба е това въ свѣта! Ти си физикъ, ще дадешъ отчетъ за своята физика. Тѣзи физици, тѣзи химици изпълниха ли тѣ Божествената воля? Съ тази наука, която Богъ е вложилъ, изпълниха ли тѣ своята задача, като учени хора? Всѣка наука има своя отговорность. Ще кажете: „Опасна работа е.“ Да, опасна работа е. Като дойде Бѣлото Братство, то ще отмѣри всичко справедливо. Всѣки трѣбва да знае, какво нѣщо е право. Ти, каквото пишешъ, трѣбва да вложишъ душата си, да вложишъ своята мисъль, своето сърце, своята воля, да изкажешъ истината. Изкажи тази истина просто, съ душата си, а не да я забулишъ. Напишешъ едно стихотворение за едно изворче, за едно цвѣте, ти трѣбва да прѣживѣешъ живота на този изворъ, живота на това цвѣте. Не мислете, че тия извори сѫ безжизнени. Тѣ сѫ живи, тѣ страдатъ. Тия извори, тия цвѣтя сѫ живи, въ тѣхъ има такъвъ единъ мораленъ стремежъ, какьвто едва ли долавятъ съврѣменнитѣ хора. Сега, запримѣръ, искаме да докажемъ, защо сѫществува материализма? Има си причини. Какъ да го оборимъ? Менъ ми трѣбватъ само петь минути да оборя единъ материалисть. Ето какъ ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола, тукъ, започне да аргументира, има ли душевенъ животъ или нѣма. Махна съ рѫката си, извадя душата изъ тѣлото му, простра го на легло, извадя неговия двойникъ, питамь го: Какь е сега, има ли другъ животъ или не? Още упорствува. Махна съ рѫка, извадя и астралното му тѣло. Той вижда трима. Още се съмнѣва. Извадя и менталното му тѣло, станать четирма. Той се хване за главата, казва: „Азъ вѣрвамъ вече въ Бога.“ Туря го тогава въ менталното му тѣло, казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишъ ли? — Помня. Туря го въ астралното му тѣло, казвамь: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишь ли? — Помня. Туря го въ физическото тѣло. Казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Ще помнишъ ли? — Ще помня новото учение, и ще го проповѣдвамъ. Тъй ще му докажемь, че сме прави. Всичкитѣ ваши аргументи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени, Има и други доказателства: като отидешь при 35-тѣ милиона градуси на Божествената Любовь, ще се върнешь, и доброволно ще кажешъ: „Събличамъ се отъ всичкитѣ лъжливи мисли и желания, нѣма нито помень да оставя отъ тѣхъ, азъ ще работя, като човѣкъ, желая да изпълня волята Божия.“ И тъй, щомъ срѣщнешь единь материалистъ, въ петь минути ще му докажешъ. Какь? Твьрдѣ лесно. Ама той ще каже: „Ти ме умъртви“. Нѣма нищо, това е първата реторта. Какъ! Въ втората реторта си. Като го прѣкарашъ прѣзь десеть реторти, той ще стане човѣкъ младъ, значи освободень отъ всички заблуждения, човѣкъ, който е готовъ да носи възвишеното, благородното човѣкъть, който нѣма да се подкупва съ нищо. Пьрвото нѣщо, като основа въ живота си, ще турите този мораль: съ нищо да не може да се подкупите. Единственото нѣщо, което може да ви подкупи, да бѫде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тогава, всички ние ще бѫдемь носители на Божественото. Сега, не искамъ да ви гледамъ тъй омърлушени, и да казвате: „Дали това е вѣрно, дали това е истина“. Не, вие вървите въ този пѫть, дѣто нѣма абсолютно никаква лъжа. Една стѫпка назадъ може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъль ще имате въ ума си, тя ще ви бѫде като правило, като максима. Не бързайте, десеть деня още имате, докато се родите. Нѣма да скѫсвате съ старото. Азъ ви казвамъ: съ старото нѣма да скѫсате, има още десеть дни. Когато искате да скѫсате съ този свѣтъ, ще трѣбва да има единь бѣлъ братъ при васъ, той ще скѫса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ това старото. Прѣди да дойде той, по никой начинъ нѣма да кѫсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакател Затуй трѣбва да бѫдете трѣзви въ вашата мисъль. Много трѣзви ще бѫдете, безъ страхт, и безъ тъмнина, съ свѣтлина и съ любовь. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Ние седимъ прѣдъ свѣтлината на Божествения свѣтъ и знаемь кое е погрѣшно, и кое е право. Ние мислимъ, че съврѣменната наука е честна. Не, тя има много грѣхове. Пъкъ и окултизмътъ, и той има много грѣхове. Въ окултизма се родиха чернитѣ братя, затуй и окултизмътъ има своята опасна страна. Като влѣзете въ него, ще изучавате тия нѣща, нѣма какво да се плашите. Тъй седи сега великата истина. Този импулсъ, който имате въ вашитѣ души е Божественъ, но, ако не знаемъ какъ да посѣемь Божественото, може да си поврѣдимъ Послѣ, въ изкуството, художницитѣ сѫщо иматъ много грѣхове. Колко грѣхове иматъ музикантитѣ! Едни отъ тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грѣхове иматъ! Свещеницитѣ, които сѫ си играли съ мистериитѣ, колко лъжи иматъ! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти, и ще имаме една Божествена наука, въ която нѣма абсолютно никаква лъжа. Има ли въ една книга вложени и петьтѣ добродѣтели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, въ които душата не е взела участие. Нѣкжцѣ е взело участие само сърцето и ума, послѣ у други сѫ взели участие волята и сърцето, нѣкѫдѣ сърцето не е взело участие. Вьзвишеното и благородното у човѣка трѣбва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Азъ ви давамъ насока, но трѣбва да вземете правия пѫть, а този е пѫтьтъ. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите , да бѫде чисто, то е правиятъ пѫть. Сега, вие трѣбва да намѣрите една форма, въ която ще изразите тия истини. Ние трѣбва да бѫдемь като цвѣтята. Като изразимъ най-строгитѣ истини, като изобличимъ свѣта, да го туримъ въ такава лека форма, въ такъвъ ароматъ, че тази истина да бѫде привлѣкателна, да можемъ да привлѣчемъ съ нея свѣта. Сега, азъ зная, какво ще ви кажатъ. Ще ви кажатъ, че въ съврѣменния свѣть има и други хора. Кои сѫ тия хора сега? И други хора има! Ами, ако ти си единъ отъ тѣзи хора, тогава? Първото нѣщо, човѣкъ се съмнѣва, нали? Да кажемъ, че ти си единъ музикантъ. Осъмнишъ ли се, ти парализирвашъ своята дарба въ себе си. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Нѣма желание, нѣма мисъль, въ каквото и да е направление, да пожелае или да помисли човѣкъ, и да не стане. Не въ единъ животъ, но въ цѣлата вѣчность. Човѣкъ има врѣме и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. Въ цѣлата вѣчность имате всичката възможность да опитате всичко, каквото помислите, почувствувате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не въ единъ животъ, но въ цѣлокупностьта на цѣлото битие ще ви се дадатъ възможности да опитате всичко. И туй е красивото въ живота, че имаме възможность за постигане всичко онова, за което копнѣе душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй единъ день ще може да се реализира. Тогава ще кажемъ: Разбираме сега, че животатъ ни има смисълъ, има смисълъ и цѣль има, има и радость въ живота ни. Тъй щото, тази мисъль трѣбва да залегне, като основа у насъ. Тя ще ви повдигне, и тогава нѣма да се усѣщате, като странници, но ще усѣщате, че има нѣщо въ вашата душа. И затуй ние работимъ, а не за настоящето, нито за бѫдещето. Сега, това е противорѣчие, нали? Ние работимъ за Божественото настояще, а не за човѣшкото бѫдеще. Само по този начинъ душата ще може да се освободи отъ робството, което сега прѣкарва. „Богъ е Любовь“ „Добрата молитва“.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. сл. об Общи въпроси. Н. Каишевъ. „Бѫдещата размѣнна монета ще бѫде приятелството“, казва Учительтъ. Азъ изказвамъ благодарностьта на всички братя отъ провинцията къмъ софийскитѣ братя, за малката материална помощь, която ни указаха при пѫтуването. Да пристѫпимъ къмъ работа за събиране на тия 300 лв., за да ускоримь образуването на комунитѣ. Какъвъ ще бѫде живота ни въ комунитѣ, затова може да се вземе образецъ отъ живата природа, отъ живота на пчелитѣ въ кошеритѣ. Всѣкѫдѣ, дѣто има младежка група, да се образува една каса, като дава всѣки по 5 лв. мѣсечно за купуване на единъ кошеръ пчели, за да се наблюдава живота имъ, и да се замѣни употрѣбата на захарьта съ медъ. Желателно е да се издава единъ органъ въ който да се печататъ нашитѣ изживявания и опитности Г. Радевъ. „Свѣтлината е необходима за зрѣенето на плодоветѣ „ Въ свръзка съ това, запитвамъ: Какъ ще можемъ, ние въ провинцията, да влѣземъ по-скоро въ контактъ съ туй, което Учительтъ говори? Какъ ще можемъ да имаме по-скоро Учителевитѣ бѣседи на рѫка, та да се ползуваме и ние отъ тази свѣтлина? К. Кузмановъ. По въпроса за списанието, което ще се издава, прѣдлагамъ слѣдното: да бѫде най-много 2 печатни коли, съ съдържание: въпроси по окултизма, социални въпроси, съобщения по послѣднитѣ научни изслѣдвания, да се разработватъ извѣстни мисли отъ бесѣдитѣ на Учителя и др. Г. Драгановъ. Освѣнъ това списание, прѣдлагамъ да има и другь нѣкакъвъ листъ, който да отговаря на стремежа ни да знаемъ какъ работи природата, какво изживѣва душата, изобщо — да има научно-философски характеръ. Б. Боевъ. Нуждата отъ сериозна окултна литература ме заставя да издавамъ такова списание и въ Панагюрище, но, ако се споразумѣемъ, може работата да се сведе къмъ издаване едно общо списание въ София. К. Констанитновъ. Какъвъ ще бѫде вѣстника, то зависи отъ нуждитѣ, които сега виждаме въ събора. Безъ да мислимъ, че много сме добили тукъ, поне получихме единъ импулсъ. Една идея, която възприехме отъ Учителя за вѣстника, между другото е тази, да обработваме легендитѣ, които Той дава въ бесѣдитѣ си. Защо да издаваме списание а не отдѣлень листъ, то е, защото нѣмаме възможность, срѣдства за този листъ. Г. Радевъ. Нашето списание трѣбва да бѫде въ духа на новото учение, нѣщо оригинално, което да отразява живота на нашето братство, на нашето общество. Само така ще има смисъль. Въ това списание, като основа, трѣбва да залегнатъ бесѣдитѣ на Учителя. То трѣбва да се яви, като единъ органически изразъ на новото въ нашия животъ. Въ това списание трѣбва да се изразява морала на тъй нареченитѣ „неписани закони“.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. сл. об. Свободни училища, основани на окултната педагогика. (Б. Боевъ). Какъ гледа окултизмътъ на днешното училище? Днешното училище е една „педагогическа трагедия“, както казва Д-ръ Ерихь Швебшъ въ прѣдговора си къмъ едно педагогическо сьчинение на Д-ръ Шайнеръ. Той казва още, че днешното училище е една трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище е изживѣло своето врѣме. То може да се сравни съ затвора. Въ затворъ сѫ не само ученицитѣ, но и самитѣ учители. Тѣ сѫ въ зависимость отъ законитѣ и правилницитѣ, отъ програмитѣ и окрѫжнитѣ на министерството. Учительтъ е ограниченъ, той нѣма свободни рѫцѣ да твори. Това ще става, докато училището се намира въ рѫцѣтѣ на държавата. И тъй, първото нѣщо, което иска окултизмътъ, то е, да освободи училището отъ опеката на държавата. Тя иска чрѣзъ училището да насажда своитѣ принципи, своя редъ на нѣщата. Въ новото училище, учительтъ ще бѫде напълно свободенъ, нѣма да висятъ надъ него закони, правилници, окрѫжни, външни прѣдписания и др. Както казва Д-ръ Щайнеръ, ще му се даде възможностъ да дѣйствува съгласно своитѣ познания върху човѣшката природа. Така е въ Валдорфското свободно училище въ Щутгартъ. Като казваме „свободно училище“, разбираме двѣ нѣща: 1) свободно отъ опеката на държавата, 2) зачитане свободата на дѣтската индивидуалность. Въ новото училище нѣма да има бѣлѣжки и наказания. Истинската педагогика трѣбва да гради съ положителни, а не съ отрицателни срѣдства. Всѣко наказание, макаръ и най-малкото, издига стѣна между сърцето на ученика и това на учителя, и тогава всѣко възпитателно въздѣйствие става невъзможно. Любовьта трѣбва да бѫде атмосферата, въ която да живѣе цѣлото училище! Тя е главниятъ факторъ въ училището. Отъ днешното училище вѣе студъ. Днесъ има грамадни, дебели стѣни между учителя и ученика, когато между тѣхъ трѣбва да има само приятелски връзки. За лошитѣ резултати отъ днешното училище не трѣбва да се обвинява нито учителя, нито ученика. Виновна е системата. Понеже днешното училище е невъзможно, трѣбва да създадемъ навсѣкѫдѣ въ България нови училища, подобни на Валдорфското въ Германия, дѣто се прилагатъ принципитѣ на окултната педагогика. Но ние не трѣбва да бѫдемъ слѣпи копирачи на това училище. Може да заемемъ много нѣщо отъ тамъ, но трѣбва да сътворимъ нѣщо ново, съобразно мѣстнитѣ условия. Само окултната педагогика е въ сьстояние да даде едно вьзпитание съобразно дѣтската природа, понеже се основава на ясновидского изслѣдване на дѣтето прѣзъ разнитѣ периоди на развитието му, и затова изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на дѣтското развитие.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Новото учение или великата лаборатория на живата природа. (П. Теодорова). Истина, истина ви казвамъ „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“. (Иоана 3: 3). И запита Никодимъ Христа: Какъ е възможно това, може ли подобно нѣщо? Днесъ идва нова свѣтлина въ свѣта — Новото Учение — и всички съврѣменни учени я посрѣщатъ съ сѫщитѣ думи: „Възможно ли е туй? Заблуда голѣма е това!“ Но сѫщата тази свѣтлина прѣвежда Христовитѣ думи, и казва: „Ако не пожелаешъ съ всѣка фибра на своето външно и вѫтрѣшно, естество да минешъ прѣзъ великата лаборатория на живата природа, не ще видишъ царството Божие, тука на земята, и горѣ на небето“. И сѫщиятъ този Никодимъ, човѣкътъ, който изказа съмнѣнието си прѣди 2000 г., идва днесъ, рови се изъ всички области на науката, вади опаковкитѣ на тѣхното съдържимо, втурва се съ непрѣодолима жажда отвънъ навѫтрѣ въ тѣхъ; учи, тьрси методи и срѣдства, иска да влѣзе вѫтрѣ, гдѣ миръ и тишина цари, гдѣ знание и мѫдрость истинска блѣсти. И спира се днесъ тозъ ученъ на явленията изъ „физиката“, но не задоволяватъ тѣ неговото богато естество. Той вижда въ тѣхъ салъ външнитѣ промѣни, вижда трансформиране на енергиитѣ, но вѫтрѣ иска той да влѣзе, тамъ, гдѣто първопричината се крие. И спира погледа си къмъ „химическитѣ прояви“, дано тѣ вѫтрѣшната жажда задоволятъ. И знае той, че при тия явления веществото или материята коренно се измѣня. Туй иска да намѣри — начини и срѣдства — нечистото въ чисто да прѣвърне, неблагородното въ благородно, тъмното въ свѣтлина, безжизненото въ вѣченъ животъ! И спомня си усилията на нѣкогашнитѣ алхимици, но страхъ и срамъ го спиратъ да признае правото имъ днесъ. „Тѣ заблудени сѫ, хора на миналото.“ И не усѣща какъ, но този ученъ, като знае условията за химическитѣ прѣвръщения, реактивитѣ за тѣхъ, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намѣри нѣйдѣ другадѣ скрити, въ недрата на природата, да опита върху си тѣхнитѣ резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тазъ „велика лаборатория на природата.“ Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вѫтрѣ, гдѣто си нагазилъ, въ нея, смѣси нѣма, реактивитѣ сѫ чисти, идеално чисти, и затуй прѣфинени елементи и съединения създава. Тукъ, въ нея, ще разберешъ дълбокитѣ закони за прѣвръщане на енергиитѣ. И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като провѣрява и думитѣ изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: „Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизмѣня“. Затуй „видоизмѣня“ той всичко ще понесе, Знае, че свѣтътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмното къмъ свѣтлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на „съврѣменния ученъ.“ Върви и си разсѫждава: Що е съврѣменниятъ човѣкъ? — Една незавършена, изнудена отъ собственитѣ си грѣшки, идея, която ту на лѣво, ту на дѣсно надтежнява, споредъ туй, дали сърце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодѣйствуващата на тия двѣ сили — волята, криви изъ свѣтовния пѫть, „неравната борба,“ както го наричатъ. Но, силниятъ лѫчъ на „новото учение“ го мами, води го къмъ потайнитѣ гънки на тазъ „велика, жива природа“, и прѣдставя му методи и начини нови, вѣрни и непоколебими. И казва му: „Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания вѣрно дръжъ, и на него се основавай!“ Тъй изпъква въ ума на съврѣменния учень и закона за постояннитѣ отношения на Пру: „Че елементитѣ, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединенията, винаги се намиратъ въ точно опрѣдѣлени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не дѣйствува“. Законъ за постоянството! Постоянство въ отношенията! Стабилность на всичко въ свѣта! Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областьта на цѣлата наука, върви съврѣменниятъ ученъ навѫтрѣ, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: „Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ царството Божие!“ __________________________ О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, присѫтствуващи на събора, като пожела успѣхъ въ тази нова и първа работа за насъ. П. Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пѫть въ нашето развитие е пѫтьтъ на сърцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ свѣта е „културата на сърцето.“

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с Окултни науки. (К. Кузмановъ) Подъ окултни науки разбираме слѣднитѣ: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия. Източници за изучване окултнитѣ науки сѫ: западноевропейската окултна литература, бесѣдитѣ на Учителя и нашиятъ личенъ опить. Не можемъ да установимъ редъ и планъ задължителенъ за всички, по който да става изучването на окултнитѣ науки, едно, защото ни липсватъ нужнитѣ за това обширни познания, и второ, защото тия науки засѣгатъ и области, стоящи по-високо отъ ума, съ помощьта на който бихме построили подобенъ планъ. Понеже всички окултни науки изучаватъ единъ и сѫщъ животъ, само че отъ разни страни, то, колкото повече се задълбочава човѣкъ въ коя и да е отъ тѣхъ, чувствува нужда отъ допълнение и помощь на всички останали. Човѣкъ може да започне съ коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човѣкъ тръгва отъ онова което е най-близко до самия него, и постепенно отива къмъ по-далечното. Въ областьта на окултнитѣ науки се забѣлѣзва сѫщото. И при тѣхъ, обикновено, човѣкъ започва съ най-близкото, т. е. съ физическото тѣло, респективно съ физиогномията, френологията и хирософията. Не трѣбва да забравяте, че окултното знание не се състои само въ четене на книги и запомване на правила (заблуждение, въ което мнозина изпадатъ при изучаването особено на физиогномияга, френологията и хирософията), а въ схващане живата връзка между фактитѣ въ живота. А това зависи не само отъ ума и паметьта, но отъ цѣлокупното ни духовно развитие. Алхимията, до колкото може да прѣдставлява днесъ интересъ за насъ въ първата си часть (трансформиране на металитѣ) прѣдполага обширни познания по химия, а въ втората си часть (духовната) - доколкото искаме да я свържемъ съ нашето нравствено усъвършенствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да слѣдваме слѣпо прѣдписанията на алхимицитѣ въ онази символична форма, подъ която сѫ останали, това нѣма да ни доведе до никакви резултати. Кабалата въ своята догматична часть прѣдставлява една метафизика твърдѣ особена по своята терминология, но по сѫщина много близка до другитѣ окултни дисциплини. Въ практическата си часть кабалата прѣдставлява нѣщо мѫчно осѫществимо, защото тя прѣдпоставя извѣстно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днесъ, тя не е нищо друго, освѣнъ филологически разкопки и аритметични изчисления, за които мѫчно може да се каже каква езотерична стойность иматъ. Въ практичната си часть кабалата се приближава най-вече до магията, а на мѣста двѣтѣ дори се сливатъ. Да се практикува кабалата, респективно магията, ще рече съзнателно да се направляватъ и използуватъ природнитѣ сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е прѣди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива. Астрологията твърди, че планетитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Това, което днесъ наричаме планети, сѫ само тѣхнитѣ физически тѣла. Подобно на човѣка, и тѣ иматъ по-тънки и по-обемисти тѣла, чрѣзъ които си влияятъ взаимно. Влиянието на всѣка планета е особено. Сборътъ отъ планетнитѣ влияния въ мига на раждането, опрѣдѣля сѫдбата на човѣка, или по-право, човѣкъ се ражда при такива планетни условия, които точно съотвѣтствуватъ на сѫдбата, която той самъ въ миналото си е прѣдопрѣдѣлилъ. Споредъ астрологията, въ живота на човѣка има нѣща неизбѣжни (добри и лоши), има нѣща само възможни, а има нѣща, при които има свобода на изборъ. Притежава ли човѣкъ познания по астрология или не, е до извѣстна степень безразлично, защото, и въ единия и въ другия случай само смирението и безкористието могатъ да дадатъ правилна насока на неговата сѫдба. Между новото учение и основнитѣ твърдения на окултнитѣ науки противорѣчие не може да има. Учительтъ не ни занимава сега съ твърдѣ специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни отъ по наложителнитѣ и по-важни задачи. Той не иска отъ насъ хиромантици, френолози, астролози, и т. н., а прѣди всичко — хора съ чисти сьрца, свѣтли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само когато постигнемъ това, той ще може безопасно да ни повѣри окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. 3 юли. Окултизъмъ и наука (Б Боевъ). Окултниятъ ученикъ трѣбва да изучава днешнитѣ официални науки. Тѣ сѫ науки прѣдимно за физичния свѣтъ, а послѣдниятъ не е ли Божественъ, като невидимия свѣтъ? За да разберемъ окултизма, най-добро и необходимо подготовление е изучаване наукитѣ, относящи се до физичния свѣтъ. Днешната духовна криза е двойна: въ ума и въ сърцето. Тази криза въ ума е изразена, като борба между науката и религията, а въ сърцето — като откѫсване на човѣка, изгубване връзкитѣ му съ цѣлото. Само окултизмътъ днесъ е въ състояние да хвърли мостъ между науката и религията, и по този начинь да спомогне за възтържествуването на религиозното живото, разбиране. Окултизмътъ е естествознание. Той прѣдставя продьлжение на естествознанието въ невидимата областъ. Окултизмътъ не е основанъ нито на слѣпа вѣра, нито на философски спекулации. Методитѣ му сѫ: опитъ и наблюдение. Когато човѣшкиягъ умъ става по-самостоенъ въ епохата на хуманизма, възбуди се интересъ къмъ изучване на природата. Слѣдь откритието на Коперника, слѣдь създаването Кантъ — Лапласовата теория за произхода на слънчевата система, и особено слѣдъ еволюционната теория на Ламарка и Дарвина, още по-ясно се изтъкна, че тѣзи три учения противорѣчатъ на Библията. Съ развитието на психофизиологията се откри голѣмата зависимость между нервната система и душевния животъ. Слѣдователно, можеше да се прѣдположи, че душевнитѣ способности иматъ корена си въ мозъка. Намѣриха се и други противорѣчия, напр. чудесата въ Ветхия и Новия Завѣтъ, които днешната наука смѣта за нарушение на приоднитѣ закони. Но, всички тѣзи противорѣчия сѫ само привидни. Теорията на Коперника не прѣдставлява никакво противорѣчие. Кѫдѣ въ религиознитѣ книги е писано, че слънцето се върти около земята? Сѫщо и Кантъ - Лапласовата теория не противорѣчи на спиритуалистичния мирогледь. Даже въ индийскитѣ религиозни книги се говори за манвантаритѣ, които сѫ прѣраждания на слънчевата система. Окултиститѣ не само сѫ знаяли за произхода на слънчевата система отъ мъглявина, но сѫ знаяли какво е имало и прѣди тая мъглявина. Сѫщо е и съ еволюционната теория. И психофизиологията сѫщо не може да противорѣчи. Нервната система е инструментъ за проява на извѣстни сили на съзнанието въ физическия свѣтъ. Разказъть за сътворението на Адама е абсурденъ само на пръвъ погледъ, но той става твърдѣ дълбокъ, когато се разгледа отъ окултно гледище. Сѫщото е и съ разказитѣ на Ноя и Йона. Ако разгледаме отношението между окултизма и разнитѣ науки, ще видимъ, че нѣма никакво противорѣчие. Нѣщо повече: проблемитѣ въ разнитѣ науки могатъ да намѣрятъ своето истинско разрѣшение само въ окултизма. Напр. днешната биология не може да обясни наслѣдсгвеностьта. Има нѣколко теории за това, но всѣка отъ тѣхъ противорѣчи на фактитѣ. Само окултизмътъ може да обясни наслѣдването на придобититѣ признаци, но не е тукъ мѣстото да се спирамъ на този въпросъ. Днешната биология чрѣзъ много факти идва до приемане на етерното тѣло (опититѣ на Харрисънъ, Колиско и др.) Сега, нѣщо за еволюционнитѣ фактори. Окултизмътъ дава извѣстно значение на подбора и на взаимопомощьта, като фактори на еволюцията, но главно мѣсто дава на вѫтрѣшния факторъ, което се доказва, между другото, напр. съ опититѣ на Волфа върху окото на тритона. Споредъ най-послѣднитѣ данни на физиката, материята е кондензирана енергия, и това пакъ потвърждава една отдавна извѣстна окултна истина. Отношението на окултизма къмъ психологията. Нито психоаналитичната теория на Фройда, нито други психологични теории могать да обяснятъ извѣстни психични явления. Нѣщо повече: извѣстни области на психологията направо водятъ къмъ окултизма. Напр. хипнотизмътъ, особено съ своитѣ дълбоки фази, доказва извѣстни окултни истини: сѫществуването на аурата, реалностьта на ясновидството и пр. Въ тази область най-много сѫ работили Де-Роша и Дюрвилъ, френски изслѣдователи. Окултизмътъ хвърля свѣтлина още и върху слѣднитѣ науки: геологията, филологията, етиката, историята, социологията и другитѣ науки. Въ всички науки се влива една нова, духовна струя. Сѫщото става и съ изкуствата. Всичко тава доказва, че наближава епохата на една духовна култура, на едно велико духовно събуждане на човѣчеството.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 63/4 ч. Двѣ думи! (Учительть) Тия въпроси, които искате да разрѣшавате, не сѫ мѫчни. Тѣ сѫ много лесни за разрѣшаване. Нали, ако не се намажатъ колелата, много мѫчно се въртять. Сега, много винтове сѫ ръждясали, и вие трѣбва да ги намажите съ масълце. И социалнитѣ въпроси, които вие ще разрѣшавате, лесно ще се разрѣшатъ, защото ключоветѣ сѫ у васъ самитѣ. Ами нѣма какво да увѣщавате богатия човѣкъ да разтвори касата си, да даде имането си. Ключоветк сѫ у васъ, ще завъртите ключоветѣ, и ще отворите касата. Ако царството Божие е въ вась, то ще намѣрите тия ключове, ще отворите каситѣ, и всички хора ще почнать да мислять, като васъ. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вънъ въ свѣта, имъ трѣбватъ забавления. Не разрушавайте тѣхните илюзии! Богатитѣ хора, тѣ сѫ дѣца на куклитѣ. И, ако вие бутните тѣхнитѣ кукли, тѣ, като нѣматъ съ какво да се занимаватъ, ще се нахвърлятъ вьрху васъ. Нека тѣ се занимаватъ съ социалнитѣ работи, а вие ще се занимавате съ вашитѣ работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, послѣ ще имъ се даде отъ това готовото. Не мислете, че хората много сградатъ. Не страдатъ много, не се заблуждавайте! Какви сѫ страданията имь? Че майката изгубила дѣтето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дѣте? Чудно ще бѫде, ако нѣкой добъръ човѣкь ми даде единъ скѫпоцѣнень камъкь, и слѣдь врѣме си го вземе, а мене ми потекать четири реда сълзи, че съмъ изгубилъ камька! Оть гдѣ накѫдѣ е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплотила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си измѣнила формата? Ами, ако едно сѣме е паднало въ земята и израстнало въ едно великолѣпно дьрво, ще плачемь ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Нѣма какво да го отричаме, но нѣма защо и да имъ доказваме новото. Този въпросъ, че отричаме стария животъ, ще го оставимъ на вторъ планъ. Ние приемаме новия животъ, нищо повече! Въ новия животъ има всичкото богатство, а всички тия хора около насъ сѫ все бѣдняци. Ние ще имъ дадемъ отъ нашето богатство, и въпросътъ ще се свърши. Новиятъ животъ носи всичко въ себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Единь анархистъ нѣма диаманта воля. Единь човѣкь, който се кръщава съ думата анархистъ, не е анархисть, единъ християнинъ, който се кръщава съ думата християнинъ, не е християнинъ; и даже единъ който се кръщава съ думата Любовь, той не е позналь още Любовьта. Та, ако не възприемешъ, и ако не проявишь тази Любовь, какь ще носишъ новия животъ? Само онзи който прояви свѣтлината, който свѣтне, само той носи името на свѣтлината. Щомъ не свѣти може ли да се кръсти съ името на свѣтлината? И Любовьта е Любовь, само като се прояви. Любовьта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можемъ да говоримъ за реалното, като за нѣщо минало, като за нѣщо бѫдеще Божествената реалность е всѣкога реалность. А по отношение на нашитѣ сегашни разбирания туй е като единь наученъ методъ, то е право, но ако не искате да се спъвате, по отношение на вашитѣ дълбоки разбирания, ще разбирате дѣйствителностьта като дѣйствителность, ще разбираге нѣщата добрѣ. Не мислете, че сте баби. Ами че всѣкиго едного отъ васъ сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желѣзо до нѣколко хиляди градуса, съ това желѣзо нѣма ли да ви докарамь до положение да си пробиете пѫть навсѣкѫдѣ? Та, казвамъ: вашитѣ мозъци трѣбва да ги нагорещимъ, има особени пещи въ природата, и тогава, отъ дѣто минете, ще топите хората. Нищо повече! Нѣма да имъ казвате нищо. Нима, катою дойде слънцето казва нѣщо? То като пекне, снѣгътъ трѣбва да се стопи. Съврѣменниятъ свѣтъ нѣма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи свѣта. Всички хора, които сѫ направени отъ ледъ, ще се стопять, на вода ще станатъ, нищо повече. Извори ще станатъ; пъкъ отъ тия извори ще потекатъ рѣкички; водата отъ рѣкичкитѣ ще прѣвърнемъ на пара, а парата на електричество въ смисълъ на Любовь. Що отъ това че нѣкой е прѣминаль отъ едно сьстояние въ друго? Послѣ, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че нѣма срѣдства. Вие може да образувате комуни, а азъ ще ви прѣдставя единъ начинъ за образуване на сигуренъ фондъ. Колко души сте тукъ? — Около 200 души. Значи, всѣки единъ отъ васъ, не може ли да спести по 300 лв. прѣзъ годината? — Може. Тъй, 200 души по 300 лв. = 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., въ 10 години 600,000 лв. Слѣдъ това, всѣки единъ отъ васъ може да убѣди поне още по трима души, и тѣ да дадатъ по 300 лв Тъй щото, вие ще турите въ себе си мисъльта че комунитѣ сѫществуватъ въ свѣта, нѣма какво да ги уреждаме. Тѣлото е една комуна, и сѫщиятъ образъ на нашето тѣло ще го приложимъ въ обществения свѣтъ. Нѣма другъ образь за комуна, освѣнъ образа, който сѫществува въ тѣлото. По сѫщия законъ, по великия Божественъ законъ на Любовьга, на по-низко стоящитѣ братя отъ насъ, ние ще дадемъ по-голѣма почесть, понеже върху тѣхъ ще легне по-голѣмъ товаръ. Върху краката ни нѣма ли по-голѣмь товаръ? Но пъкъ затова, вечерно врѣме ще вземемъ, ще ги поразтриемъ, ще ги помилваме, ще ги измиемъ, и краката усѣщать въ това една компенсация, едно морално задоволство. Тѣ казватъ: „Заради Любовьта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали“. И ние, хората, ще носимъ мѫчнотиитѣ съ благодарность, както краката. Понеже Господь ни погали съ своята Любовь, ние може да прѣнесемъ още хиляди страдания, и ще кажемъ: „Заради Любовьта и свѣтлината, която Господь ни даде, ние ще Му благодаримъ, и ще работимъ заради Него“. И тьй, ние ще бѫдемъ герои въ страданията. Ами че днешнитѣ страдания трѣбва да бѫдатъ заради васъ една играчка! Вь ума ви тѣ трѣбва да бѫдатъ като играчка. Разбира се, онзи, който го е страхъ отъ мечката, нѣма да го пратишъ веднага при нея. Ще го накарашъ най-първо да се приближи къмъ нея на петь крачки, послѣ на четири, на три, на двѣ, и най-послѣ ще го накарашъ да я бутне съ единия си прьстъ, послѣ да я хване за ушитѣ, да я поглади и най-послѣ да се разговори съ нея Това сѫ редь опити, които ще минете. Ще турите туй, великото въ себе си, и само тогава ще бѫдете много смѣли. А пъкъ иначе, ползувайте се отъ всичко. Сега, като свършите сьбора, може би азъ ще хвърля една малка свѣтлинка, какъ трѣбва да гледате на нѣщата, понеже искате да станете по-смѣли Има една смѣлость въ свѣта, и тя седи въ слѣдующето: виждашь, че нѣкой човѣкъ се пъне, не може да развинти нѣкой винтъ. Да му помогнешъ, това е благородно! Единъ човѣкъ се отчаяль, има дългове, намислилъ да се самоубие. Да му покажешъ пѫтъ, по който той ще може да плати своя дългъ, това е благородно! Кажи на този човѣкъ: „Азъ ще ти платя дълговетѣ“, и той ще се засмѣе. Ще ги платишь, защо не? Богатитѣ хора може да платятъ дълговетѣ ча своитѣ братя. Въ природата има единъ законъ за тази компенсация. И, ако вие вѣрвате въ комунитѣ, ще ги устроите, тѣ ще изникнатъ, като гѫби. Но, трѣбва да знаете, първото нѣщо: много сѫ дебели стѣнитѣ между хората, понеже човѣшкиятъ егоизъмъ е взелъ върхъ надъ всичко. Дебелитѣ стѣни трѣбва да изчезнатъ, да останатъ много тънки прѣгради, за да можемъ свободно да прѣминаваме, и като дойдешъ до твоя съсѣдъ, да нѣма прѣграда Ще попиташъ: „Мога ли да прѣкрача въ твоето мѣсто по закона на Любовьта?“ — Можешъ. Трѣбва да бѫдете крайно учтиви. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете, въ всичкитѣ си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушамъ, нѣкѫдѣ може да дойдете до стълкновение. Ние не разрѣшаваме въпроситѣ на свѣта. Въпроситѣ на новия свѣть сѫ разрѣшени, вие ще влѣзете, просто, като работници да реализирате тѣзи планове. Ще ви се дадатъ идеи за реализиране на тия планове. Тия идеи ще дойдатъ въ вашитѣ умове, чувствата — въ сърцата ви, енергиитѣ — въ волята. Вие ще влѣзете, като работници, ще бѫдете носители на новитѣ идеи. Сега, нѣма какво да се плашимъ вѫтрѣ въ себе си. Ние ще положимъ великия Божественъ законъ на Любовьта, и ще знаемь, че Богъ може да ни каже Истината. Богь е измѣнилъ своето мнѣние заради насъ. Знаете ли въ какво отношение? Понеже грѣховетѣ на хората сѫ били прѣдъ Неговото лице, като сѣнка, и Той, като ги е слушалъ, слушалъ, отхвърлилъ грѣховетѣ имъ настрана, погледналъ ги въ лицето, и ги попиталъ: „Какво искате, за какво плачете? Искайте сѫщественото, и ще ви се даде“. Слѣдователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте сѫщественото, което трѣбва за вашето развитие, и ще видите, че Господь другояче гледа. Богъ е прѣмахналъ всичкитѣ онѣзи прѣпятствия, които сѫ ни държали далечъ отъ Него. Ние ще се обърнемъ къмъ Него, ще използуваме Неговата свѣт.пина, Неговата Мѫдрость, Любовь, и Истина, и ще работимъ съ тѣхъ. Богъ изпраща своитѣ синове, тѣ носятъ плановетѣ. И въ туй отношение, вие може да бѫдете напълно спокойни. Само гледайте да бѫдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елементъ въ живота си. Азъ искамъ, като си заминете по домоветѣ, да бѫдете всички обновени. Трѣбва да знаете едно нѣщо: вие мислите, че анархиститѣ работятъ повече отъ васъ? Не. Вие мислите, че толстоиститѣ сѫ по-чисти отъ васъ? Не. Ние имаме съвсѣмъ друга норма за чистотата на единъ човѣкъ. Да се не заблуждавате съ толстоиститѣ, съ анархиститѣ и пр. Тѣ сѫ наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, азъ ги уподобявамъ на слѣдующето, ще ви приведа слѣдующия примѣръ: едно врѣме, когато 12-тѣ еврейски плѣмена пѫтуваха въ пустинята, всѣко плѣме носѣше една часть отъ скинията. Когато ги питаха: какво носите? — Скинията. Едни носѣха покрива, други кадилницитѣ, трети темяна, четвърти — попскитѣ одежди, пети ковчега и т. н., но, щомъ пристигнѣха нѣкѫдѣ, всичкитѣ колѣна донасяха частитѣ на тази скиния, събираха я и тамъ се покланяха. Сега, тия Бѣли Братя, като дойдатъ, и като дойде Божествениятъ Духъ на свѣтлината, Богъ ще се изяви чрѣзъ всички. Тия носители на скинията ще кажатъ на всички: „Донесете частитѣ“, и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, отъ всички учения, каквито има по свѣта, всѣки ще донесе частьта на този новия Храмъ, всѣки ще внесе своя си дарь. Тъй ще гледате на нѣщата, нѣма да давате прѣдимство никому. Всички учения сѫ на мѣсто. Материалиститѣ ще ги туримъ на работа, тѣ носятъ пода, блоковетѣ за темелитѣ. Ще имъ кажемъ: „Дайте вашитѣ блокове, тѣ трѣбватъ за долу, дълбоко въ земята, за основа. Анархиститѣ, тѣ ще донесатъ ножове, чукове за дѣлане. Толстоиститѣ носятъ хубави дрѣхи, прѣмѣни за прѣобличане — и тѣ трѣбватъ. Търговцитѣ насъбрали хлѣбецъ, житце, брашнице. Ние ще огладнѣемъ, и тѣ ще отворять хамбаритѣ. Тъй щото, ние ще видимъ, че всички тия богатства, всички тия насъбрани нѣща, всѣко нѣщо, което сѫществува, то си има своето мѣсто. Сега, ще се приготвите за утрѣшния день, да бѫдете бодри, ще завъртите новъ ключь. Втората сутринь събраннето трѣбва да стане по другъ начинъ. Трѣбва да разсѫждавате. Не че ще бѫдемъ безъ инициатива, не, азъ искамъ всички да бѫдете съ инициатива, затова се събирате сега младитѣ. Не мислете, че старитѣ сѫ въ бездѣйствие Не, старитѣ сега сѫ обули нови потури. Знаете ли, и тѣ сѫ наострили ножоветѣ си, и казватъ: „И ние подиръ младитѣ!“ Готови сѫ на нови жертви. Мѫчно е да се трансформира човѣкъ. Мѫчно е, но не е невъзможно. Въ всинца ви виждамъ, че става единъ вѫтрѣшень процесъ, всинца сте заети съ една велика мисъль. Вие всинца желаете Любовьта, Мѫдростьта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мѫдростьта кали ума, а Любовьта кали сърцето. Слѣдователно, вие ще работите съ Истината, и ще бѫдете готови. Сега, щомъ нѣкой е чистъ, той е толстоистъ. Щомъ е извадилъ ножа, той е анархистъ, отговаря на съпротива съ съпротива. А новото учениение го уподобя тъй: новото учение плаща дълговетѣ на всичкитѣ хора, нищо повече! Пуща всички свои братя отъ затворитѣ, разрушава затвори, болници, и на мѣстата имъ съгражда жилища. На всички казва: „Слънцето, всичко е сьздадено за васъ, всички вие сте братя, всички ще работимъ, всички ще се учимъ, всички ще пѣемъ, всички ще свиримъ, всички ще почиваме“. Това е то новото учение! Ние започваме съ пѣене, съ молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи съ молитвата, той не може да работи на земята. Религиознитѣ хора пъкь ще работятъ за подкрѣпа на религиознитѣ чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво въ свѣта, ние ще го вземемъ, и ще влѣземъ, като ученици на новото, безъ насилие. Всички ще турите надписа: Безъ насилие! Никакво насилие, и ще си отстѫпвате взаимно. Днесъ, азъ ви слушахъ прѣзъ цѣлия день, отъ сутриньта, и си мислѣхъ да не присѫтствувамъ, но казахъ: ще имъ покажа единъ примѣръ, ще ги изслушамъ. И менъ ми бѣше приятно да ви слушамъ Казвамъ: много хубаво е. Сега, на всинца ви трѣбва, приложение! Малкиятъ приходъ, който имате може ли да го заложите? Може, какъ не. Умътъ, който имате, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? Можете. Сърцето, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? — Можете. Волята, може ли да я посвѣтите? — Можете, Шомъ всичко посвѣтимъ, ние сме силни. Е ли Любовьта въ насъ, ние разполагаме съ най-голѣмата сила въ свѣта, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава съ нея. Въ Америка поставили на едно мѣсто два хубаво намагнетисани топа. Отива единъ богаташъ, хубаво облѣченъ, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топоветѣ, тѣ тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любовь така ще привлече богатитѣ хора, че ще имъ се отнематъ не само обущата, но и кесиитѣ, и всичко. И тогава, за да се освободятъ богатитѣ хора, тѣ ще дадатъ всичко. Старитѣ възгледи, това сѫ натрупано богатство. Това богатство трѣбва да остане въ васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигнете нагорѣ, къмъ Бога, да се занимавате съ новия свѣтъ, съ новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживѣно отъ други, и ние ще го приложимъ по сѫщия начинъ, по какъвто тѣ сѫ го приложили прѣди нась. Туй, което наричаме ново, за нѣкои е старо, но за насъ, на земята, е ново. Бѣлото Братство отъ хиляди години живѣе въ този животъ. Тѣ сѫ го прилагали, затова ние ще вземемъ тѣхния животъ, ще го приложимъ съ всичкитѣ тѣхни начини и методи, съ всичкитѣ тѣхни разбирания. Искамъ да бѫдете бодри и весели. Песимизъмътъ, който до сега е царѣлъ, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъмъ бѣше у нась на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скръбьта и умразата, и тѣхъ ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще имъ дадемъ единъ банкетъ, и ще имъ кажемъ: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради насъ, и сега може да живѣете между насъ!“ И тогава, въ лицето на една скръбъ и умраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нѣщата, само когато Божествената Любовь проникне, обхване и изпълни вашитѣ сърца! „Изгрѣва вече день тържественъ!“ „Ше се развеселя!“ 7 ч. в.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. в. Разисквания върху рефератитѣ. К. Константиновъ. Революцията е вѫтрѣшенъ процесь, въ огъня на който, стариятъ свѣть вѫтрѣ въ насъ, заедно съ всички свои заблуждения и ограничения — изгаря, т. е. изгубва своитѣ отношения къмъ реалния животъ, а вмѣсто него възраства новия свѣтъ на Истината, въ който, единствено, човѣкъ може да бѫде свободенъ. Безъ революцията, съ която доброто начало започва да гради, външното прѣустройство въ обществото е немислимо. Насилието е стариятъ методъ на заминала култура. Силата е вѫтрѣ, въ степеньта на убѣждението, въ идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникътъ знае, че свободата, която иска за себе си, е длъженъ да дава и на другитѣ. Индиецътъ Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъмъ, и доказа, че въ силата на убѣждението се крие успѣха на едно дѣло. Г. Драгановъ. Анархиститѣ и толстоиститѣ по принципъ сѫ противъ войната. Нѣкои отъ тѣхъ прилагать този принципъ на дѣло. Какво становище трѣбва да вземе окултниятъ ученикъ по вьпроса за войната? Теософитѣ казватъ, че войната е ликвидиране на обществена карма, но, азъ мисля, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ, всѣки да разрѣши този въпросъ индивидуално, за себе си. Разрѣшението на този въпросъ не може да се подведе подъ извѣстна норма, а трѣбва да остане, всѣки свободно да го разрѣши, самъ за себе си. М. Константиновъ. Новото учение казва. че капитальтъ е на живата природа, и никой не може да го притежава. П. Пампоровъ. Ние въ всичко трѣбва да виждаме само положителната страна. Вь толстоиститѣ ще виждаме широката душа, въ анархиститѣ — хората на волята, а въ окултизма прѣобладаватъ знанията. Всичко това е все подготовление къмъ новото учение. Величието на новото учение е тамъ, че то е пълна хармония между тѣзи три учения. Отъ анархиститѣ ще научимъ смѣлостьта, отъ толстоиститѣ — чистотата, а отъ окултизма — знанията. А ние ще приложимъ всичко това на опитъ, като си служимь съ методитѣ, дадени ни отъ Учителя. Б. Боевъ и Г. Тахчиевъ говориха въ сѫщия духъ, върху нѣкои положения на анархизма и толстоизма.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. Теософията и Толстой, прѣдвѣстници на новото учение. П. Памиоровъ. „Злото не се гнѣзди въ ума, а въ сърцето.“ „Сине мой, дай си сърцето“. Новото учение, новата свѣтлина си има свои прѣдтечи. Теософията на западъ и Толстой на изтокъ сѫ прѣдвѣстницитѣ на новото учение. Западнитѣ народи, които се развиватъ по пѫтя на ума, слѣдъ като прѣминаха прѣзъ най-грубия материализъмъ, получаватъ първитѣ знания за духовенъ животъ чрѣзъ теософията и окултизъма. Източнитѣ народи, главно славянитѣ, руситѣ се развиватъ по пѫтя на сърцето. Тѣ искатъ първо да примирятъ противорѣчията въ живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяватъ онзи копнежъ на широката славянска душа — да изцѣри болкитѣ на всички страждущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образецъ на ученикъ отъ Бѣлото Братство. Той имаше велика мисия между руския народъ, пъкъ и за цѣлото човѣчество. Той стана великъ съ своята проповѣдь. Най-великото въ Толстоя е неговата искреность, неговиятъ стремежъ къмъ Истината. Навсѣкѫдѣ и всѣкога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидѣтелствува тази Истина, той скѫса съ своето минало, съ всички суевѣрия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облѣче рубашката, и слѣзе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които сѫ бисери въ всемирната литература. Сѫщностьта въ учението на Толстоя може да се изрази въ нѣколко думи: животътъ е стремежъ къмъ благо. Изпърво човѣкъ мисли, че той е отдѣлно сѫщество, и затова живѣе за себе си, търси лично, материално благо. Но послѣ, той вижда, че животътъ на човѣка не е въ тѣлото му, а въ душата, че истинскиятъ животъ почва, когато се пробуди въ него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си — за своята личность, а за себе си — своята душа, която е една въ всичко живо. Любовьта къмъ всичко живо е висшиятъ законъ въ човѣшкия животъ. Тази любовь изисква да се жертвуваме за благото на другитѣ. Тази любовь не е любовьта къмъ жената, къмъ сѣмейството, къмъ приятеля, къмъ отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любовь, която включва всички тѣхъ, но изключва всѣко ограничение, всѣко насилие, всѣка користь, всѣко пристрастие. Тя е еднаква за всички, и всѣкога носи свѣтлина, спокойствие. Тя разрѣшава всички противорѣчия, осмисля живота, замѣня взаимната борба между отдѣлнитѣ личности, класи и народи, съ взаимна помощь; прѣмахва болеститѣ, старостьта и смъртьта, понеже въ Бога на Любовьта нѣма болесть, старость и смърть, а вѣчна младость, здраве и вѣченъ животъ, За да се прояви Любовьта, трѣбва да се освободимъ първо отъ всички лъжливи учения, които скриватъ исгината на живота, отъ всички суевѣрия, и да бѫдемь абсолютно правдиви, спрѣмо себе си и другитѣ. Да вѣрваме само въ Божественото въ насъ. Никакви човѣшки авторитети и посрѣдници между Бога и човѣка! За да се прояви любовьта, нужно е: 1) чистота, 2) смирение и 3) самоотричане. Любовьта може да се прояви само въ настоящия моментъ. Само въ настоящето човѣкъ е свободень да прави усилия за въздържане отъ постѫпки, думи и мисли, противни на любовьта, и да сѣе мисли, чувства и желания, изпълнени съ любовь къмъ всички. Теософията подготвя западнитѣ народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на свѣта отъ Бѣлото Братство, което е съчетание на широката любовь на славянството съ мѫдростьта и знанията на западнитѣ народи. Чрѣзъ любовь, която носи чистота, къмъ знания и мѫдрость, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение - съединение на изтока и запада, хармония между сърцето и ума, Любовь, Мѫдрость и Истина.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 11 ч. с. Разисквания върху рефератитѣ. Г. Томалевсни. Комунитѣ, като нова форма на братски животъ, мимоходомъ разрѣшаватъ въ себе си социалния въпросъ. Въ формулата на производството, капиталътъ се замѣстя съ съзнателно комунизирания братски трудъ. Да се помага за закрѣпването тая нова форма, като необходима за прилагането новото учение. А. Поповъ. Азъ искамъ да обърна внимание на ученика, като факторъ въ живота. Не е важно прѣзъ какви философски школи ще мине ученика, и какви философски знания ще добие, но важно е, какъвъ трѣбва да бѫде въ живота. Ученикътъ трѣбва да покаже на свѣта новото, като го прилага на всѣка стѫпка въ живота си. Н. Каишевъ. Задачата на този съборъ не е да се откѫсваме отъ нашитѣ стари братя, а само да се откажемъ отъ нѣкои тѣхни стари възгледи. Друга наша задача е да слѣдваме неотклонно пѫтя на Бѣлитѣ Братя. Опититѣ, които ще правимъ върху братскитѣ общежития да нѣматъ характеръ на многочислени комуни, а да се сгрупирваме въ малки групи, които да си хармониратъ, защото не е въ количеството, а въ качеството на хората. И трѣбва да знаемъ, че не сме ние, които ще образуваме комуни, а Учительтъ ще направи такива. С. Джуджевъ. Тия комуни трѣбва да иматъ прѣдъ видъ положението на селянина днесъ. Той е много неграмотенъ, има нужда отъ хора, които да му дадатъ знания, и на които той да се опре съ довѣрие. Да се работи върху него, за да създадемъ единъ образцовъ селянинъ. За доставяне необходимата духовна храна, трѣбва да се съставятъ специални пѣсни и приказки, чрѣзъ които да се прокарватъ извѣстни окултни истини. Г. Марковъ. Човѣкъ въ развитието на своето съзнание минава прѣзъ три състояния: 1) прѣзъ кометното, когато той прѣдставя една скитаща звѣзда, и се движи отъ система въ система; 2) когато съзнанието се движи по елипса, въ която има два фокуса; единиятъ прѣдставя неговата личностъ, другиятъ прѣдставя Бога; 3) когато той влѣзе въ съзнанието на ученичеството, започва да се движи въ крѫгъ около единъ центъръ, който е неговиятъ Учитель. П. Пампоровъ. Ние сме на парахода въ океана, и той гори. Прѣдстоятъ ни два пѫтя: или да хвърлимъ всичкия си товаръ, да скочимъ отъ парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останемъ на парахода и да изгоримъ. Врѣме е да се спасяваме! Сега Духътъ иде, и тропа на всѣка душа, а най-вече върху душитѣ на младитѣ. НѢма врѣме за отлагане. Трѣбва да пристѫпимъ къмъ работа, къмъ опити! С. Симеоновъ. Този съборъ е повече за опознаване и изказване мнѣния върху въпроси назрѣли и готови за приложение. Особено усилено трѣбва да се заработи върху комунитѣ. Г. Тахчиевъ. Отъ насъ се изисква абсолютна чистота, но затова трѣбватъ и абсолютни условия. Комуналниятъ животъ се явява, като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиевъ. По въпроса за комуналния животъ мога да кажа слѣдното: всѣки, който влѣзе въ комуна, трѣбва да олицетворява любовьта въ себе си. Комуната не е срѣдство за осигуряване, и който влиза съ такава цѣль, ще бѫде вънъ отъ нея.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Братско общежитие. (Г. Радевъ), Като жива сѣмка у насъ е посѣта идеята за братство, едничъкъ социаленъ законъ на разумнитѣ човѣшки души, които живѣятъ въ любовьта. Тази сѣмка започва да никне въ насъ, и нейнитѣ пръвни трепети пробуждатъ въ нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е прѣдверие на братството. При условията, при които се намиратъ днесъ човѣка и земята, то е едничко осѫществяване на братството, едничка социална форма, въ която то може да разрастне. Постигнато то дава: Освобождаване отъ ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъватъ свободния разтежъ на човѣка. Човѣкъ прѣстава да зависи отъ писания човѣшки законъ, и се подчинява на оня вѫтрѣшенъ законъ, който е вложенъ въ сърцето му и написанъ въ ума му. Изтръгва се отъ робството на изкуственитѣ, човѣшки условия, и се поставя въ ония естествени условия които му дава живата природа. Въ братского общежитие човѣкъ може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещенъ дългъ — самъ да си вади хлѣба. Братското общежитие е мѣстото, кѫдѣто човѣкъ може будно да прѣмине отъ това стѫпало на съзнание къмь по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, въ която може да се дочака зазоряването на човѣшката душа, така, както на ранина човѣкъ притихналъ ожида изгрѣва на слънцето. За ученика - братското общежитие е вѫтрѣшна школа. Като въ алхимична реторта, тукъ ставатъ онѣзи дълбоки прѣвръщения, въ които се раждатъ вѫтрѣшни цѣнности — качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външенъ проблемъ, а и вѫтрѣшенъ. Живъ организъмъ е то. Законитѣ на човѣшкия организъмъ - най-пълно осѫществената комуна - сѫ и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложимъ онова, което живата природа е вече осѫществила. Живъ организъмъ е: и както тѣлото има глава и мозъкъ, дробове и сърце, и стомахъ, като седалища на духовния, административния и стопанския животъ, така и братското общежитие има своя глава и мозъкъ, сърце и дробове и стомахъ, прѣзъ които протича (общия), пълния му животъ.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 8 ч. с. Ученичество. (Д. Гарваловъ). „Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние можемъ да живѣемъ“ („Любовь, Мѫдростъ и Истина“ ) Темата „Ученичество“ не е тема за ученика, а за Учителя, защото той е, който ще каже какъвь трѣбва да бѫде ученикътъ. Въ думата „ученикъ“ се съдьржать три отношения: едно външно отношение - къмъ формата, едно вѫтрѣшно отношение — къмь психиката и едно духовно отношение — къмъ Бога. Окултниятъ ученикь се отличава отъ обикновения ученикъ по слѣднитѣ двѣ положения: пьрвото е, че обикновениятъ ученикъ го поправятъ другитѣ, а окултниятъ ученикъ самъ се поправя. Втората разлика се състои въ степеньта на тѣхното съзнание. Затова, Учителитѣ въ Божествената школа говорятъ винаги принципално, безъ да засѣгатъ отдѣлнитѣ личности, а добриятъ ученикъ разбира, и самъ се коригира. Истинскиятъ ученикъ крайна цѣль нѣма. Нѣма нито начални, нито крайни цѣли. Единствената негова цѣль е: да се учи. Той смѣта, че за знанието граници нѣма, и че въ туй учение се заключава смисъла на неговото развитие и разтежъ, и смисьла на неговия пѫть въ еволюцията. За ученика не сѫществува въпроса: кога, колко и кѫдѣ трѣбва да учи. Той може да пита своя Учитель само едно: какъ трѣбва да учи. Въ окултната наука, както и въ обикновената наука, ученицитѣ се дѣлять на степени, които се отличавать една отъ друга само по методитѣ. По-съвършенитѣ методи сѫ за по-възрастнитѣ ученици. За да се доберемъ до ученичеството на окултната школа е необходимо искренно, дълбоко и безъ прѣднамѣрено желание да се учимъ. А това условие може да бѫде изпълнено само, когато схванемъ, че животътъ ни се заключава въ учене на Великата Божествена Мѫдрость, Великата Божествена Любовь, които ще ни приближатъ къмъ Бога. Думата „ученикъ“ иде отъ глагола „уча“, което значи методь за работа Обектътъ на този глаголъ може да бѫде различенъ, но основното, което се съдържа винаги, е желанието да придобиешъ нѣщо, което съвсѣмъ не е материално. Въ живота се учатъ отношенията, формулитѣ, а въ окултната школа се учатъ методитѣ за трансформиране на тия отношения. Ученето подразбира знание. А какво значи да знаешъ? — То значи да свѣтишъ - не че свѣтлината е знание, но тя е условие за знанието. Малкото знание е свѣтлинка, която ще те води къмь по-голѣмото знание. Какво значи да знаешъ? Да знаешъ, значи да се поставишъ въ условия. Да знаешъ, значи да сьздадешь условия. По отношение на ученицитѣ, само Учителитѣ знаятъ, и тѣ могатъ да създадатъ най-благоприятнитѣ условия за развитието имъ. Затова, безъ Учитель не може. Въ живота ли си, въ школа ли си, учитель ще имашь. Ученикътъ не може безъ условия. Ако доброволно не дадешъ съдѣйствието си, за да работи Учителя, то животътъ, който е много по-строгъ учитель, самъ ще създаде пригодни условия за творчеството си. Нѣкои отъ насъ мислятъ, че знанието ще дойде чрѣзъ откровение. Не, то иде чрѣзъ учение и великъ трудъ. И откровение може да има, но то ще дойде, слѣдъ като си много училъ. ВсѢко живо сѫщество е ученикъ на Великото Божествено училище. За окултния ученикъ се изискватъ слѣднитѣ условия: чистота, взета въ най-широкь смисълъ — физическа, умствена и сърдечна. Като едно отъ важнитѣ условия за постигане на чистотата е и храната, за което, на всѣки, който иска да бѫде окултенъ ученикъ, се прѣпорѫчва вегетариянството. Ние не можемъ да бѫдемъ окултни ученици до тогава, докато не се научимъ да владаме нашия умъ и нашитѣ чувства. Относително послушанието, то трѣбва да се отнася до всичко разумно, що се проявява въ природата. „Особенитѣ мнѣния“ и „разбирания“ ще оставимъ на прага на школата. Не направимъ ли това, врѣмето за нашето школуване е изгубено. Такъвъ никога не ще види Истината защото неговитѣ умствени очила, наречени „особено мнѣние“, гледать цвѣтно. Ученикътъ трѣбва да мисли самостойно. Учителитѣ никога не казвть Истината съ абсолютна яснота. Най-малко 25% тѣ оставятъ на ученицитѣ да я търсятъ. Учителитѣ само посочватъ пѫтеката, и казватъ: „Мислете!“ Ако ученикътъ почне само да повтаря мислитѣ на Учителя има опасность отъ атрофия на разсъдъка, и тогава ще се обърне на автомать, безъ нѣкакъвъ творчески импулсъ. А умъть на ученика е даденъ, за да работи съ него. Учительть учи ученика какъ да мисли, а самиятъ процесъ на мисъльта принадлежи на ученика. Ученикътъ трѣбва да дава условия за проява на Божествената Любовь, и да научи закона на жертвата. „Само умниятъ може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живѣе правилно.“ (Учителя). Ученикътъ трѣбва да притежава силна, диамантна воля. Развиването на волята трѣбва да става бавно и системно. Учительть ни е далъ до сега маса цѣнни методи, за развитието на воляат, по-важни отъ които сѫ слѣднитѣ 1. Издържане на дадено обѣщание и точность 2. Поста. 3. Спането и събуждането, които трѣбва да ставатъ точно на врѣме, споредъ волевото желание на ученика. Волята на ученика се характеризира, като разумна воля, творческа воля и свободна воля. Едно цѣнно качество на ума е вѣрата. Затова, вѣрата на ученика трѣбва да има трояко проявление: вѣра въ Бога, вѣра въ себе си, въ своята душа и вѣра въ ближния си. Но въ сѫщность тия три проявления се свеждатъ къмъ едно — вѣра въ Бога! Ученикъть трѣбва да се отличава съ една велика вѫтрѣшна тишина, но естествена, а не привидна. Въ душата си да има единъ ненарушимъ мирь, и никой да не е въ състояние да го наруши. Вѫтрѣшниять миръ на ученика изключва всѣкакви бури и вълнения. Тѣ сѫ присѫщи на подготовителния периодъ, а не на ученичеството Съмнѣнията сѫ признакъ на невѣжество. Съмнѣнието за ученика е изминалиятъ му пѫть. Като ученикъ, въпросътъ се свежда не до съмнѣния, а до опити. Въ опититѣ вече има спокойствие и мълчание. А въ мѫдростьта на мълчанието се заключава знанието кога, какво и какъ да се каже. Да си затворишъ устата, това не е мълчание, но когато говоришъ да мълчишъ, и когато мълчишъ да говоришъ, това е изкуството и силата на мълчанието. За постигане резултати при опититѣ, отъ ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпѣние. Работата на ученика може да се сведе въ нѣколко най-сѫществени точки: 1). Освобождение отъ старитѣ схващания и възрѣния. 2). Ускоряване ликвидацията на кармата. 3). Урегулирване чувствата и енергиитѣ. 4). Събуждане спящитѣ вѫтрѣшни сили. 5). Развиване на ума, и облагородяване на чувствата. По отношение на околната срѣда, ученикъть работи за интелектуалното издигане на човѣчеството, регулиране условията за живота и развитието на всички сѫщества. Въ стремлението на ученика да добие знания, той трѣбва да разбере, че Учительть не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса сѫ нужни за ученика, а свѣтлина, голѣма свѣтлина, за да разбере смисъла на живота. Самокритиката на ученика не трѣбва да се свежда до себеунижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своитѣ погрѣшки, и ги изправя. Самокритиката, това е важното срѣдство за себеконтролата. Истинскиятъ ученикъ живѣе два живота: вѫтрѣшенъ и външенъ. Вѫтрѣшниять води къмь лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи интерсъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля. Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармонията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи Тази хармония се постига съ слѣднитѣ нѣколко качества на ученика: честностъ, доброта, интелегентностъ и благородство (Учителя). Окултнитѣ знания сѫ опасни, въ смисъль, че могатъ да подхранятъ въ ученика негативни качества за злоупотрѣбление съ тѣхъ. Затова, ученицитѣ на всѣка една окултна школа сѫ били подлагани на дълги опити и изпити, прѣди да имъ се повѣри и най-малката тайна. За ученичеството може да се каже само една дума, а може да се напишатъ и цѣли трактати. Това не е най-сѫщественото, защото Ученикъ по порѫчка не се става. Ученичеството, това е вѫтрѣшенъ процесъ. Моята цѣль бѣше да повдигна въ умоветѣ ви една идея. У насъ има желание да станемь ученици, и ако има нѣщо хубаво въ това, то е, че притежаваме най-хубавото отъ желанията: да се учимъ. И намъ прѣдстои трудъ, задачи за рѣшаване. И азъ ще завърша съ думитѣ на нашия Учитель за най-близката задача, която ще трѣбва вече да рѣшимъ. Ето тия думи: „И тъй на тия малкото ученици, които сѫ казвамъ: Като се вьрнете дома, турете рѫката си на сърцето си, и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа? Толкозъ хиляди години то е туптѣло за празни работи, почна ли да тупти, както сърцето на Христа? Подръжте дълго рѫката си, и дайте единъ положителенъ отговоръ. Послѣ, турете си рѫката на главата, и кажете: Този умъ хиляди години е мислиль празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа? Слѣдъ това, погледнете рѫцѣтѣ си, и кажете: Тия рѫцѣ хиляди години сѫ работили, всичко сѫ вършили, почнаха ли да вършать това, което Христось върши, да дѣйствуватъ, както Христось е дѣйствувалъ?“ „Ето важниятъ въпросъ“ казва нашия Учитель, „който ученицитѣ трѣбва днесъ да разрѣшатъ.“

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Разцъвтяване на човѣшката душа. Отдѣлянето на човѣшката душа отъ Бога съставлява единъ отъ най-великитѣ моменти на Битието. Туй отдѣляне въ ангелския свѣтъ е извѣстно подь името „зазоряване на живота“, а въ свѣта на хората е едно дихание на Бога. Защото, въ всѣка една вдишка и издишка на Бога, се зараждатъ разумнитѣ души. При всѣка издишка се създаватъ свѣтоветѣ, а при всѣка вдишка свѣтоветѣ се поглъщатъ вѫтрѣ, душитѣ влизатъ въ материалния свѣтъ. И тъй, при всѣка една Божествена издишка, или при излизането на една душа отъ своя първоизточникь, тя излиза подъ права линия, като единъ Божественъ лѫчъ, влиза въ обширния козмосъ или въ обширната вселена на своята еранда, или на своята прѣдназначена работа, която й е дадена да я завърши. Сега, вие, които сте събрани тукъ, усѣщате този вѫтрѣшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрѣдѣленъ стремежъ. Съврѣменнитѣ хора това го наричатъ „младини“. Ама знаете ли накѫдѣ трѣбва да бѫде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намѣрите въ растенията. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили посоката на младинитѣ. Тѣ нѣкой пѫть вървятъ въ лѣво, нѣкой пѫть вървятъ въ дѣсно. „Младини“, тѣ не сѫ нито въ лѣво, нито въ дѣсно. Младини, това е равнодѣйствуваща линия. Това е линия, която опрѣдѣля всичкитѣ посоки на Битието. Да бѫде човѣкъ младъ, то е равносилно на това - да знае пѫтя си. Да бѫде човѣкь младь, това значи да носи въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: „Блажени дѣцата, на такива е царството Божие“. На младитѣ, на непокваренитѢ, на тѣзи които нито въ лѣво сѫ отишли, нито въ дѣсно. Сега, у всинца ви трѣбва да има онѣзи благородни чърти на онзи царски синь, нареченъ Хусенфрахъ. Единь митъ има за него. Той се считалъ за единь отъ най-гордитѣ синове на царството, непристѫпень по своя характеръ, несъобщителенъ. Единь день той излиза на ловъ и намира въ планината една бѣдна овчарка, на която разбойницитѣ задигнали цѣлото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвь пѫть въ неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прѣвързва ранитѣ й, взима я на коня си, и я завежда въ своя палать, прислужва й, докато се изцѣрять всичкитѣ й рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойницитѣ, взима отъ тѣхъ, стадото, и го прѣдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: „Тази овчарка трѣбваше да остане при царския синь.“ Не, тя трѣбваше да опита една отъ неговитѣ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тѣзи овце сѫщитѣ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свѣта, сте като този царски синъ, и ще намѣрите много овчарки. Азъ наричамъ „овчарки“ изоставенитѣ човѣшки души, безъ разлика отъ кой полъ сѫ тѣ. Полъть, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитѣ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свѣта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята. че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърца, или като мѫже или жени, или като момци или моми, вие нищо нѣма да завършите. Тия методи всички сѫ ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нѣщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човѣка, нѣма по-високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитѣ условия, всичкитѣ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богь може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрѣзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ сьрцето, вашата любовь ще бѫде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ ума, вашата любовь ще бѫде наполовина. А всичкитѣ слабости въ свѣта седятъ само въ половинкитѣ. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниять цвѣтъ отпослѣ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пѫтьтъ, който душата е изминала, слѣдъ като е излѣзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ крѫгъ. Този крѫгъ, чрѣзь диаметъра си, се раздѣля на двѣ равни части. Така се образува единъ цвѣтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прѣкарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвѣтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пѫпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитѣ, които заедно съ цвѣта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двѣтѣ полушария, които се проектиратъ въ своята нова насока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ триѫгълникъ. И тъй, този цвѣтъ за сега прѣдставя човѣшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човѣшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ на пѫпка, но сега, за пръвъ пѫть, тази пѫпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пѫпка е забѣлѣжително, като единъ отъ най-великитѣ моменти въ този козмосъ, нареченъ „разцъвтяване на човѣшката душа“. И всичкитѣ възвишени сѫщества въ Божествения свѣтъ очакватъ разцъвтяването на човѣшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, и Богъ ще вложи вѫтрѣ въ нея своята свѣтлина и своята Любовь. Тъй щото, всички вие се намирате прѣдь една отъ най-великитѣ епохи въ свѣта - разцъвтяването на човѣшката душа. И всички вие трѣбва да знаете, че сте души, и трѣбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излѣзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цѣлия свѣтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитѣ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Шомъ се разцъвти човѣшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. Тѣ, отъ милиони години, отъ незапомнени врѣмена, чакатъ разцъвтяването на човѣшката душа, Божественото у човѣка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тѣхното идване, тѣ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме „култура на Божествената Любовь“. И тъй, искамъ да остане у васъ една сѫществена мисъль: да знаете, че сте една пѫпка, въ която вашето съзнание трѣбва да бѫде тъй силно съсрѣдоточено, защото това е единъ отъ най-важнитѣ моменти въ живота ви. Нѣма нищо по-велико отъ това, слѣдъ като се разцъвтять душитѣ ви, да видите Божествения свѣтъ и възможноститѣ, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички трѣбва да бѫдете тъй чисти по сьрце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младитѣ, носите грѣховетѣ на старитѣ, но то е отгорѣ само. Грѣхътъ, това е единъ прахъ отгорѣ, на повръхностьта на човѣшката душа. Помнете едно нѣщо: вие отвѫтрѣ не сте покварени. Да не ви излъже нѣкой, прахъ имате само отвънка. Нѣкой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грѣшни, може да ви цитира онзи стихъ, че „въ грѣхь ме зачна майка ми“, и т. н. Не, човѣшката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго мѣсго. Вие сте души, а не тѣла, помнете това! Вие сте души, заченати нѣкога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възможность да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бѫде благоприятенъ прѣдъ лицето на Бога. Искамъ тази сѫществена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нѣма да бѫде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нѣма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пѫтьтъ! Схванете ли така, нѣма да има у васъ различие накѫдѣ сте, на лѣво ли сте или на дѣсно, нагорѣ ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсѣкѫдѣ. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нѣма да ви е страхъ, че има адъ. Не, дѣто е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Мѣстото, отъ дѣто се оттегли душата, тамъ се образува ада. И тъй, адътъ е мѣсто на бездушие, а раятъ — мѣсто на душитѣ. Сега, азъ обръщамъ вниманието ви на врѣмето вънка, да видите какво говорятъ заради васъ. Деньтъ е много хубавъ, хубаво слънце грѣе, чисто небе, а това е единъ много добъръ признакъ. Този день само вие сте въ състояние да го развалите, никоя друга сила не е въ състояние да го развали. Той е за всички ви, той е день за всѣки едного отъ васъ. Ако вие схващате идеята, че сте души, излѣзли отъ Бога, и искате да му служите, животътъ ви ще бѫде такъвъ. Туй слънце ще грѣе вѫтрѣ въ вашитѣ умове, въ вашата душа, и душата ви ще види Бога. Този великъ Божественъ Духъ ще живѣе въ васъ, и вие ще бѫдете силни и крѣпки да извършите всичко, което желаете. Всичко въ вселената ще бѫде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, въ които Богъ живѣе. Само при тази мисъль, вие ще почувствувате въ себе си онази дълбока топлина, онази дълбока връзка, която сѫществува между всички сѫщества. И тогава, не само земята, но и небето нѣма да ви бѫде чуждо. И по този начинъ, вашиятъ животъ, сега на земята, който съставлява една микроскопическа часть отъ тази цѣлокупность, ще се осмисли само отъ тази велика идея. Мнозина отъ васъ може би да имате извѣстни наслѣдени недъзи, тѣ сѫ само външни, защото всичкитѣ болести и недъзи, сѫ по повръхностьта или на вашитѣ умове или на вашитѣ сърца. При този великиятъ день, който иде сега въ свѣта, вашитѣ недъзи ще изчезнатъ изведньжъ. Когато вие се разтворите за тази Божествена свѣтлина, и влѣзе тази Божествена топлина, всичкитѣ ви минали недьзи, всичко туй ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. И тогава вие ще почувствувате въ себе си единъ особенъ аромать на живота - ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, въ никое свое сѫществуване, въ никое свое раждане и прѣраждане. Туй разцъвтяване ще бѫде въ онзи моментъ, когато ще скѫсате всички връзки на робството, съ което душата е била свьрзана. Щомъ ги разкѫсате, тогава Божествениятъ Духъ ще се всели въ душата ви, и ще се образува една връзка между васъ и Бога, между човѣка и Бога. И тъй, азъ искамь да ви прѣдставя небето, като нѣщо близко, достѫпно за вась, да не мислите, че то е мѣсто на чужбина. Не, то е за вась. И когаго Божествениятъ лѫчь ви озари тогава, още първата вечерь, като излѣзете и погледнете небето, всички звѣзди ще ви проговорятъ и ще ви кажатъ по една сладка дума; ще разберете, че и звѣздитѣ, и тѣ могагъ да говорять. И всички тия думи ще бѫдатъ тъй съчетани, че ще образуватъ една нова книга на вашия животъ. Вие ще имате тогава всичкия кодексъ, всичкитѣ правила, всичкитѣ закони, всичкитѣ методи и начини, по които да живѣете. Всичко това ще ви бѫде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, всѣка звѣзда, на която погледнеге, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начинъ нѣма да има нѣщо невъзможно. Тогава всичко ще вършите съ радость и веселие. И азъ желая, сега, вие да се считате, като ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляватъ мѫчнотия, или нѣщо, което може да ви спъне, а да бѫдете герои. Разбирате ли какво значи герои? — Безъ страхъ и безъ тъмнина, или съ Любовь и свѣтлина — туй наричамъ азъ герои. И тъй, азъ ви пожелавамъ, работата, която имате въ туй ваше събрание да е успѣшна. Вие ще напишете само нѣколко реда, но гледайте да ги напишете много хубаво. Вие туряте една основа, и гледайте да я турите много добрѣ. Нека има единство, нека има съгласие, и всичко между васъ да се върши по Любовь. Разбирате ли? Турете за основа: всичко туй, което мислитер всичко туй, което чувствувате, всичко туй, което произтича отъ волята ви, да произтича отъ онзи великъ принципъ на Любовьта, да се диктува отъ нея, и да я чувствувате. И отъ тази Любовь да се проявяватъ въ васъ великитѣ Божествени мисли. Всички да бѫдете идейни, да имате такава дълбочина, че всѣки, при когото се приближавате, да чувствува, че сте носители на нѣщо ново. Всѣки да изтъкне нѣщо самобитно, което вашата душа очаква съ единъ свещенъ трепетъ. Пазете този свещень трепеть, нѣма по-хубаво нѣщо оттъ него. Когато сьрцето ви трепне, когато умътъ ви трепне, не се плашете. Знаете ли какво нѣщо е вѣтърътъ за онзи цвѣть, който малко се поклаща отъ него? Туй поклащане е единь отъ благословенитѣ моменти. Нѣкой се плаши отъ такива трепвания, но когато ви потрепери сърцето, когато ви потрепери ума, това сѫ едни отъ най-красивитѣ моменти въ живота ви. Гледайте да извършите всичко по закона на Любовьта. Както ви казахь вчера, гледайте да дадете единь примѣръ на старитѣ. Ако вие го дадете, вие ще бѫдете всѣкога млади. Не дадете ли вие този примѣръ, тогава ще дойдатъ други млади, тѣ ще дадатъ примѣръ, пъкъ вие ще станете стари. Дадете ли този примѣръ, вие ще бѫдете за всѣкога млади. Азъ желая вие да сте послѣдното поколѣние, да прѣкѫснете рода на стария човѣкъ. Нали стариятъ човѣкь трѣбва да умре? Той е човѣкътъ на грѣха, на заблуждението, на всички произволи и нещастия, които сега сѫществуватъ въ свѣта, а младиятъ, това е онзи новиятъ, роденъ по образъ и подобие Божие. И азъ казвамь: младиятъ човѣкъ, това е човѣкъть, който се разцъвтява по образъ и подобие Божие. Тази идея ви давамъ не само за тука, но, като се върнете по домоветѣ си, носете тази велика идея. Нѣма по-велика идея отъ тази! Кажете „Ние очакваме онзи великъ моменть, когато нашата душа ше се разцъвти. Ние ще възприемемь Божествената свѣтлина и Божествената топлина, ще дадемь новия плодь, който ще бѫде за изцѣление на всички недъзи въ съврѣменното човѣчество.“ Сега моего желание е, да имате съдѣйствието, благословението на цѣлото Всемирно Бѣло Братство, да имате благословението на Христа, който е глава на това Братство, да имате и Любовьта Божия, която е смисъльть на живота. Всичко туй да залегне въ вашата душа, за да бѫдете носители на новото учение - реализиране на царсгвото Божие, изпълнение на Волята Божия на земята! Сега, може да изпѣете една пѣсень, и да започнете вашата работа. 73/4 ч. — “Сине мой“.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 31/2 ч. сл. об. Анархизмътъ и новото учение. (М. Константиновъ) Анархизмътъ е едно учение, което носи въ себе си много пламъкъ и свѣтлина. То е викъ на протестъ срѣщу всичко старо и гнило въ съврѣменния общественъ строй, срѣщу всичко, което спъва благородния поривъ на човѣшкия духъ въ неговитѣ стремежи къмъ свобода, творчество и идеализъмъ. И това, което го издига надъ другитѣ социални учения е, че го поставя за основенъ факторъ на еволюцията е не „взаимната борба“, а „взаимопомощьта“. Тѣхенъ главенъ идеологъ е Петъръ Кропоткинъ. Анархизмътъ смѣта за най-идеална форма на общежитието - комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се прѣмахнатъ всички спъващи я условия: държава, църква, научень авторитетъ. А това може да се извърши по пѫтя на революцията. Кропоткинъ казва: „Ние апелираме къмъ инициативата на всѣкиго. Безъ да чакаме унищожението на днешното робство, ние отъ сега питаме всѣкиго, дали иска да работи съ насъ, да дѣйствува споредъ собственото си разбиране. Не се мислимъ всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да дѣйствувате сами. Новото врѣме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братсгво, любовь, защото благото на индивида, на цѣлъ единъ народъ и на цѣлото човѣчество, това е едно и сѫщо нѣщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трѣбва да разбираме човѣка, като сѣмка; когато говоримъ за общество, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да се разраства, а когато говоримъ за човѣчеството въ неговата пълнота, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитѣ плодове. „Четири сѫ“ казва Учительтъ, „формитѣ на любовьта, прѣзъ които минава човѣшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ“. Досега човѣкъ е живѣлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трѣбва да се пробуди у него колективното съзнание - любовьта като чувство, да живѣе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излѣзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влѣзе въ колективния животъ. Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човѣци, съ копнежъ въ душата да бѫдатъ съработници на Бога въ осѫществяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вѣра, вѣрата на дѣтето въ своята майка, вѣра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота. Днесъ нѣма човѣкъ, народъ или общество, които да не страдатъ. Затова нѣкои казватъ: „Трѣбва да направимъ външна революция — прѣвратъ въ обществения строй“. Други казватъ: „Вѫтрѣшна революция трѣбва, за да се създаде съвършенния човѣкъ — идеалътъ на бѫдещето общество“. А Учительтъ казва: „Посѣйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трѣбва да правите“. И ние, като житното зърно, трѣбва да растемъ и да се стремимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срѣщнемъ спънки и мѫчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слѣдъ това, като изгрѣе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ, ще нахранимъ нашитѣ братя. То е добродѣтельта, то е жертвата. Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното Бѣло Братство, което възвѣстява днесъ нашия Учитель.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Школата и развитието на ученика. Т. м. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ „Отличителнитѣ черти на знанието“. Тема за слѣдующия пѫть: „Единство на обичьта“. Сега, ще изпѣемъ новото упражнение: Благость, Благость, Благость, Носи, Носи, Носи, Свѣтлината, Свѣтлината, Свѣтлината. Радость носи за живота (3 пѫти) За живота тя. (3 пѫти) Стари вдига, млади вдига (2 пѫти) Отъ леглото тя. (3 пѫти) Болни милва, здрави радва (2 пѫти) Кога иде тя, (3 пѫти) И рѣки текатъ обилно, и цвѣтя цъвтять красиво (2 пѫти),. Кога- иде тя. (3 пѫти) Музиката е диагноза. Когато човѣкъ загуби своето равновѣсие, тоноветѣ спадатъ — той не може да взима вѣренъ тонъ. И колкото повече човѣкъ огрубѣва, сѫщо така огрубѣва и неговото гърло, понеже вибрациитѣ му ставатъ груби, прѣчупени. Нѣкои казватъ: не мога да взема вѣренъ тонъ. Щомъ не може да вземешъ вѣренъ тонъ, това показва, че твоята енергия отива въ низходяща степенъ. Има добри цигулари, които по нѣкога не могатъ да взиматъ вѣрни тонове. Нѣкой пѫть свирятъ по-хубаво, а нѣкой пѫть свирятъ лошо. И тъй, нека пѣнието и музиката бѫдатъ една диагноза за васъ. Ако не пѣете гласно, поне вѫтрѣ въ душата си трѣбва да сте музикални — не по буква, но душата ви да пѣе. Изпѣйте сега упражнението „миръ“ съ тоноветѣ до, ми, соль, до. Упражнете го сега само съ до, ми, соль. Разгнѣвишъ се нѣкой пѫть, ще пѣешъ на себе си тихо упражнението „миръ“. Ще си кажешъ така: висшето пѣе на нисшето. Казвашъ: какво трѣбва да правя? Не ми върви не разбирамъ живота. Ще си изпѣешъ „миръ“. Ама не мога да простя. — Миръ! — до, ми соль. Ще пѣешъ тази дума: Миръ! Мирътъ е дѣте на любовьта, а ние знаемъ, че дѣцата сѫ, които помиряватъ кѫщата. Много хора, много ученици си правятъ илюзии за едно, за друго и съ това затрудняватъ живота си. Азъ наричамъ илюзиить „незаконородени дѣца“. Заблужденията, които каратъ хората да страдатъ за Бога, за ангелитѣ — чулъ, недочулъ нѣщо, тъй казалъ или писалъ еди кой си, това сѫ все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти самъ видишъ и знаешъ. Туй, което другитѣ знаятъ, то е истина за тѣхъ. По-нататъкъ, истина за двама души е само това, което двама сѫ видели и сѫ направили сравнение за виденото помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата сѫ направили сравнение въ виденото и резултатитѣ сѫ едни и сѫщи. А сега, събератъ се нѣколцина и единиятъ казва: азъ имамъ особено понятие за оня свѣтъ. Какво понятие? За онзи свѣтъ ти не можешъ да имашъ особено понятие, особена философия. Въ духовния свѣтъ свѣтлината е такава, че който човѣкъ влѣзе тамъ, не може да се лъже, не може да има илюзии. Тамъ свѣтлината е много силна. Въ физическия свѣтъ може да има лъжи, понеже сѣнкитѣ се въртятъ. Въ този свѣтъ човѣкъ може да си състави двѣ понятия за нѣщата, а въ духовния свѣтъ може да има само едно понятие. Сега, запримѣръ, щомъ се прави една такава забѣлѣжка, веднага въ вашето съзнание се явява мисъльта: това е за еди-кого си. Не, това е обща бѣлѣжка. За Истината трѣбва всѣкога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дѣте, въ даденъ случай, сложишъ ядене за обѣдъ, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговиятъ езикъ вкуси и неговиятъ сгомахъ възприеме. Което езикътъ на дѣтето почувствува, и което стомахътъ му прѣработи, това е важното за него въ случая. Паницата ти може да е пълна съ ядене, но ако твоятъ вкусъ е покваренъ, ако стомахътъ ти не може да работи, какво се ползувашъ отъ това изобилие? Нѣкой може да има малко, но му е сладичко. Защо? — Стомахътъ му е здравъ. Първиятъ казва: изобилно имамъ, но нѣмамъ вкусъ. И тъй, при пѣнието, всѣкога пулсътъ спада на ония хора, които не вървятъ по правия пѫть. Послѣ, всички меланхолици, всички хора, които намислятъ да извършятъ нѣкое прѣстѫпление, прѣставатъ да пѣятъ. Разправя единъ американски проповѣдникъ слѣдующия анекдотъ. Дѣте отива на събрание, въ църква съ баща си, човѣкъ на около 40 - 50 години, старъ християнинъ. Дѣтето казва на баща си: татко, азъ виждамъ, всички хора пѣятъ на събранието, ти защо не пѣешъ? — Е, синко, тѣ се радватъ, пѣятъ, а азъ съмъ утвърденъ вече, менъ пѣние не ми трѣбва. Тѣ сега се учатъ. Единъ день дѣтето и бащата отиватъ съ едно малко кабриолетче на разходка. Коньтъ ималъ нравъ да се спира на едно мѣсто и да не иска да върви. Дѣтето казва „Татко, коньтъ се утвърдилъ, затова не иска да върви“. Благодаримъ на такова утвърдяване. Наистина, животътъ не седи само въ пѣние, но то е едно отъ добритѣ качества на човѣшката душа. Пѣнието е само единъ начинъ, по който човѣкъ може да се изрази. Френологически, тъй, както е поставенъ центърътъ на музиката въ човѣка, той е на границата между двѣ царства: между чисто материалния и духовния свѣтъ. Въобще, у всички хора, между всички религии разположениятъ човѣкъ ще го познаешъ по това, че той всѣкога пѣе, или най-малкото — тананика. Неразположениятъ човѣкъ не пѣе, той си мълчи. Разбира се, природата, като е вложила пѣнието у човѣка, тя си има своитѣ дълбоки причини, защо, и за какво го е вложила. Защо хората пѣятъ? Защо сѫществува пѣнието? По своята сѫщина, пѣнието сѫществува като единъ фактъ, и ние го изнасяме — нищо повече. Всички пѣятъ „МИРЪ“ — до, ми соль. „МИРЪ“ е едносложна дума, нали? На И-то може да туримъ една възходяща и една низходяща степень. И дѣйствително И-то е пѫть на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече минйорна гама. Тя може и да се промѣни. При тона соль вървимъ вече нагорѣ. Въ какво седи силата на една рѣчь? Правили ли сте изслѣдванчя, да видите, въ какво седи силата на паритѣ, и силата на хубавитѣ думи въ живота? Вземете думитѣ „ОБИЧЬ и ЛЮБОВЬ“. Коя е по-звучна? — (Обичь) Отваряне устата широко, като за изговаряне буквата „О“ означава избухване. Буквата „Б“ какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие въ тази съласна? При всѣка съгласна буква се упражнява извѣстно налягане върху небцето, т. е. става извѣстно нагласяване на усгата. При Б стискате устнитѣ си, а при Л туряте езика си горѣ. Прѣчупване става, геометрия има при изговаряне на буквитѣ. При всѣка една буква положението на езика и движението на устнитѣ е различно. Линията АВ въ чъртежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите нѣкоя буква, отвѫтрѣ става едно напрѣжение. С — това е небцето и зѫбитѣ горѣ. При изговаряне на буквата Л, езикътъ взима положение Д. При изговаряне на буквата Р, езикътъ е малко по-назадъ, взима положение Д1. При изговаряне на буквата К, езикътъ се отегля къмъ гърлото, взима положение Д2. Вижте какъвъ е законътъ. Знаете какъ се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чъртежа, тя казва; азъ мога и надолу, и нагорѣ. Буквата К не е отъ много добритѣ букви. При изговаренето й езикътъ е готовъ да мушка като нѣкое копие. Но К-то има и добритѣ си страни. То казва: азъ мога не само да коля, но съмъ и кротъкъ. Послѣ, съ К се пишатъ думитѣ „кола и колело“. Значи, азъ съмъ въ началото на всѣко движение. „Клепало“ сѫщо се пише съ К. Имаме, обаче, и думитѣ „клекавъ“, „кьопавъ“. Тъй щото въ буквата К сѫ събрани противоположни качества. И то си го признава: двѣ противоположни качества има у мене: и нагорѣ мога да отида, и на долу: К. И тъй, тази енергия, събрана въ гърлото, е причината да се произведатъ два различни резултата при изговарѣнето на буквата К. Въ гърлото ни се намиратъ извѣстни чакри. Нѣкой пѫть изговарянето на буквата К, може да произведе въ тебе или низходяще, или възходяще състояние на гърлото т. е. или да подигне, или да понижи вибрациитѣ на гласнитѣ струни. Защо? — Понеже тия течения отдолу минаватъ въ гърлото Или, както казватъ астролозитѣ К-то въ своитѣ лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова, при неразположение всѣкога трѣбва да употрѣбявате мекитѣ букви. Коя буква е мека, споредъ васъ? — Буквата М. Кое взима участие при произнасяне на тази буква? — (Устнитѣ, носа.) Значи, М-то казва на В-то: азъ не само раста и търся слънцето да го използувамъ, но зная и законитѣ на мисъльта. М — мисъль. Азъ зная какъ да мисля. Послѣ, въ мене има и милосърдие. Сега, това сѫ само символи, емблеми на извѣстни сили, които опериратъ въ насъ. Още имаме и думата милость и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тѣзи меки букви, защото при грубость човѣкъ всѣкога прѣдизвиква такива букви, които сѫ силни. Този законъ до извѣстна степень е вѣренъ. Всички думи или имена, които съдържатъ силни букви, мязатъ и на хората. Запримѣръ, ако буквата Р се тури въ началото на една дума упражнява едно влияние, ако се тури въ срѣдата — друго влияние. Но, за да се издигне човѣкъ надъ тия влияния, трѣбва по-високо съзнание, трѣбватъ знания. Ако знанието се даде на хора, които не сѫ готови, бабичосватъ. Азъ наричамъ „бабичосване“ туй състояние на хората, при което иматъ много знания, които не могатъ да асимилиратъ не могатъ да ги разбератъ и да ги използуватъ, Такива знания оставатъ като една утайка въ природата, а законътъ е такъвъ: всѣко нѣщо въ природата трѣбва разумно да се използува. И тогава, туй, което въ даденъ моментъ, вземешъ и използувашъ, то остава. Оставишъ ли за послѣ, минава неизползувано. Туй, което можешъ да извадишъ за себе си въ сегашния моментъ, то ще те ползува. Трѣбва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху нѣкоя тема, става само веднъжъ, не може да се повтори вече. Една мисъль дошла веднъжъ и неизползувана, то е изгубенъ моментъ, втори пѫть не се връща. Нѣкой казва; е, послѣ. Не, вие трѣбва да използувате моментитѣ. Този моментъ втори пѫть не се връша. Каквого си използувалъ, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които извѣстни истини ти сѫ казани, въ другъ случай не може да ги нмашъ. Туй е вѣрно не само по отношение на чо-вѣка, но и по отношение на нашата земя Туй, което сега земята минава прѣзъ пространството, втори пѫть никога нѣма да го мине Ще кажете: идущата година тя ще мине пакъ сѫщиятъ пѫть Да, тя ще мине около слънцето, но не и прѣзъ сѫщого пространство, защото и слънцето се мѣни. Слѣдователно, този моментъ който имашъ сега, използвай го! Ти казвашъ:- утрѣ. Не, не, това е философия, която нѣма никакъвъ смисъль. Туй, което въ дадения моментъ използувашъ за себе си, него ще носишъ прѣзъ цѣлата вѣчность. Туй пъкъ, което сега си изгубилъ, никога нѣма да го добиешъ Може отчасти да се домогнешъ до него, но все таки ще чувствувашъ, че то е единъ кърпежъ, не е цѣло парче. И много праведници отъ невидимия свѣтъ като погледнатъ съ онова вѣчното око на тази ти придобивка, ще кажатъ: кръпка е това! Тя може да бѫде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега, вие ще кажете: защо този законъ е толкова строгъ? Той е много хубавъ законъ. Той е законъ само за ученици. И тѣзи кръпки не струватъ нито петь пари за онзи, у когото има знание, сьзнание, който търси Любовьта, Мѫдростьта и Божествената Истина. Това сѫ велики правила, съ които човѣкъ трѣбва да борави. Та, всѣко благо, което днесъ ви се дава, не го отлагайте! Нѣкой казва: като дойдемъ въ нѣкое друго прѣраждане, тогава ще го използуваме. Не, не, сега! Ти, като дойдешъ въ друго прѣраждане, ще имашъ толкова кръпки на дрехата си, че ще помнишъ какъвъ си билъ. Ти сега, въ туй прѣраждане не искашъ да живѣешъ добрѣ, че втори пѫть като дойдешъ, тогава ще живѣешъ добрѣ. То е само игра на заръ. Казва: сега загубихъ, но втори пѫть ще спечеля. Но на какво отгорѣ, като нѣмашъ никакво знание? — Е, азъ ще хвърля пакъ. Хвърляшъ, но пакъ загубвашъ. — Е, трети пѫть ще спечеля. Послѣ казвашъ: чакай, четвърги, пети, щести пѫть, докато спечеля. Не, като хвърлишъ единъ пѫть и да спечелишъ. Това разбирамъ положително знание. Нѣкой казва: азъ зная. Е, хубаво, като знаешъ, ела тогава да играемъ на табла. Нали си пророкъ, нали знаешъ, казвашъ ми, че като хвърлишъ зара, ще спечелишъ Азъ казвамъ: нѣма да спечелишъ. Ако спечелишъ, ти си правъ, азъ съмъ кривъ. Ако загубишъ, азъ съмъ правъ, ти си кривъ. Но ти хвърлишъ и загубвашъ. Казвашъ: е, то е случайность. Казвамъ: ще спечелишъ ли втори пѫть? — Ще спечеля. Казвамъ: нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ, пакъ не спечелвашъ. Ама трети пѫть като хвърля, ще спечеля. — Нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ пакъ загубвашъ, Тогава азъ обръщамъ закона. Казвамъ: азъ ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлямъ и спечелвамъ. Каквото кажа, излиза. То е знание вече. Хвърля и печеля, знание имамъ. Туй е само за изяснение на въпроса. Тѣ сѫ игри, упражнения. Сега ще упражнявате и върху други хора, и върху себе си това знание. Всѣки единъ отъ васъ може да си прави опити. Да не си правимъ илюзии: нито много ще се насърчаваме, нито пъкъ ще се обезсърчаваме, но трѣбва да се стремимъ къмъ онази абсолютна Истина, която е необходима за живота. Тогава ще бѫдемъ свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се научилъ човѣкъ отведнажъ, нищо отъ това. Ще се опита втори, трети пѫть. Вънъ отъ това, има извѣстни математически правила, чрѣзъ които всѣки единъ отъ васъ може да изчисли, запримѣръ въ една лотария, кои билети може да спечелятъ. Мнозина сѫ правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотрѣбява съ него. Злоупотрѣби ли, той изгубва тази способность. Значи, природата не търпи лъжа. Ще се ползувашъ отъ нея, ще взимашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Вземешъ ли повече, изгубвашъ нейното довѣрие. И затуй, въ истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вѣрность. Знанието и мѫдростьта не търпятъ абсолютно никаква лъжа, никакъвъ фалшъ. Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нѣщо произволно. Тия символи сѫ образувани още прѣди хиляди години. Нѣкои отъ тия символи днесъ сѫ видоизмѣнени отъ ученитѣ хора, и съ това сѫ направили едно голѣмо благодѣяние, една голѣма услуга на човѣчеството, като сѫ опростотворили тъй буквитѣ. Всѣка една дума съдържа извѣстни елементи въ себе си. Напримѣръ, азъ написвамъ думата БЛАГОСТЬ. Тази дума въ дадения случай съдържа извѣстни елементи. Запримѣръ, буквата Б е единъ материаленъ елементъ, съдьржа всички материали и условия на физическия свѣтъ. Онзи, който иска да говори за благость, той не борави съ умствения свѣтъ. Благо-стьта трѣбва да има нѣщо материално въ себе си. Ти не можешъ да бѫдешъ благъ къмъ нѣкой човѣкъ, ако не го нахранишъ, ако не го облѣчешъ. Съ това започва благостьта, а не съ красивитѣ думи. Благостьта започва съ реалното въ свѣта: съ ядене, съ обичане. Слѣдъ като си се занимавалъ съ физическото, иде буквата Л. Тя е една прѣходна връзка къмъ умствения свѣтъ. Буквата А означава чисто умствения животъ на човѣка, когато Л-то борави повече съ астралния свѣтъ, или съ чувствения свѣтъ на човѣка. То показва накѫдѣ е неговиятъ стремежъ. Съ други думи Л-то показва човѣкъ, който се движи, който търси нѣщата. Кой търси нѣщо? - Само този който чувствува, само чувствата търсятъ Който мисли не търси Когато обичашъ, търсишъ нѣщо, а като мислишъ, ти си на едно мѣсто. Когато мисъльта ти придобие способнсстьта едноврѣменно и да чувствува, значи, и да мислишъ, и да чувствувашъ, тогава има и движение, и търсене. Значи, първитѣ букви показватъ, че човѣкъ въ материално отношение, трѣбва да бѫде здравъ, да има какво да даде. Второто нѣщо: да може да се движи, да има добро сърце, да умѣе да чувствува, да се стреми къмъ нѣщо. Къмъ Бога да се стреми! Буквата А показва, че човѣкъ не трѣбва само да бѫде крайно интелигентенъ много уменъ, за да знае какъ да даде да направи туй благо - и то по най-добърь начинъ. Буквата Г е начинъ, като направишъ туй благо, да знаешъ какъ да го закрѣпишъ, да не се измѣня, а да остане за вѣчни врѣмена написано въ архивата на природата. Буквата О е мѣрка, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ величини. Сега, ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете, колко почитание и уважение иматъ хората къмъ васъ, или какво мислятъ за васъ, раздайте си всичкото имане, останет, само съ една скѫсана шапка, съ скѫсани обуща и дрехи и излѣзте изъ София. Само така ще познаетс, каква цѣна имате. Това е буквата О — нулата. Слѣдователно единъ човѣкъ, който иска да покаже своята сила, трѣбва да тури една нула въ джоба си. Може ли да турите една нула въ джоба си? Единъ грошъ може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи, ще носите въ себе си едно качество, и туй качество ще седи на върха на вашия езикъ, като една точица Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нѣщо. Нали, като направятъ нѣкоя урна, турятъ нищото на устата на урната, и прѣзъ туй нищо излиза всичко навънъ? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спремъ една рѣка въ нейния пѫть, какво може да стане съ околнитѣ села? — Тѣ ще изчезнатъ Слѣдователно, нищото показва безкористие въ живота. Ние носимъсвоята доброта само на езика си, а нѣкои пѫть, като искаме да станемъ прѣмного голѣми, тогава запушваме езика си. Нѣкои се оплакватъ, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човѣкъ. На земята, щомъ станешъ нѣщо, навъдятъ се жаби, риби и тѣ се разполагатъ въ туй нѣщо, т. е. тѣ се развиватъ, а ти имъ носишъ само мръсотиитѣ — нищо повече! И затуй, всичкитѣ велики Учители сѫ проповѣдвали, че човѣкъ не трѣбва да има нищо. Туй е законъ у тѣхъ. Другитѣ хора нека носятъ богатство, а ученикътъ ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата „нищо“, тя да бѫде толкова мощно изказана, че кѫдѣто и да иде, да има мѣсто за него. Ще кажете: кѫдѣ ще се прѣхрани такъвъ човѣкъ? — Такъвъ човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се прѣхрани. И казва се въ Писанието: „Богъ направилъ свѣта отъ нищо“. Той направилъ свѣта отъ една енергия, която не е подпушена. Сега, азъ спирамъ до нищото, до О-то при думата БЛАГОСТЬ. Оставатъ буквитѣ С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тѣзи три букви вие ще ги разрѣшите. Какво означава буквата С въ природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това което ви говоря за буквитѣ, не е абсолютна истина. Това сѫ относителни сили, които работятъ въ природата. Може да кажете: какво е значението на тия букви въ нѣмски, или английски езикъ? — Сѫщото. Само че тамъ хората сѫ въ друга еволюция, Вземете буквата h въ френски и английски езикъ. Тя прѣдставлява нашето У обърнато надолу. Значи, тия хора сѫ по-умни, по-установени. Слявянитѣ иматъ У-то, а авропейцитѣ иматъ У (игрекъ). Сега, вземете думата „Gott“ на нѣмски езикъ, българската дума „Богъ“ и еврейската дума „Йехова“, по какво се различаватъ тия думи? Тѣзи думи нѣматъ еднакво значение у тритѣ народа. Когато англичанинътъ употрѣбява my God, това не означава онова абсолютното, а всички ония помощници въ човѣчеството. Значи, въ по-мека форма е това. И слѣдователно, у тѣхъ думата Богъ започва съ буквата G. Значи, пакъ съ нищото. Англичанинътъ казва: дѣйствително, азъ зная, че Богъ е всесиленъ, че Той може да направи нѣщата отъ нищо, но все таки, нека туримъ единъ коренъ къмъ земята, да се закрѣпи това нищо и затова турятъ този коренъ на долу - g. Българинътъ пъкъ пише думата Богъ съ началната буква Б. Той казва: за да мога да израсна нагорѣ, трѣбва да пусна коренъ надолу въ земята. Той не иска само единъ коренъ, както англичанинътъ, но два корена — да се закрѣпи по-здраво. Казва: два стълба менъ ми трѣбватъ. Евреинътъ пъкъ казва друго яче: нека Господъ ми даде мѣсто да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и азъ ще съмъ готовъ всичко да направя за Него. Затуй той е станалъ търговецъ. Българинътъ взелъ земледѣлието. Англичанинътъ, който има само единъ коренъ, какъвъ може да бѫде? — Морякъ съ своя корабъ. Корабътъ нали има само единъ коренъ? — Котвата. Като се спусне котвата въ морето, корабътъ се държи. Значи англичанитѣ вѣрватъ въ единъ Господъ, който има само единъ коренъ. Такова тълкуване може да имъ дадемъ споредъ условията, при които тѣ живѣятъ. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажемъ. Българинътъ казва: На дърво безъ коренъ не се качвамъ. Затуй българинътъ много обича живота. Той е веселъ само тогава, когато хамбарътъ му е пъленъ. Англичанинътъ е веселъ, когато корабитѣ му сѫ пълни, а евреинътъ е веселъ, когато дюкянътъ му е пъленъ съ стока. Всичко това не е абсслютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нѣщата, споредъ знацитѣ при писанието. — Тази бѣлѣжка е, за да изучавате мекитѣ звуци. Тѣхъ наричатъ съгласни, тѣ сѫ по възможность меки. Сега, вие трѣбва да знаете, какъ да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете голѣми неприятности. Когато човѣкъ наблюдава, той трѣбва да бѫде правдивъ. Първото нѣщо, като ученици, трѣбва да бѫдете много правдиви въ своитѣ заключения — и спрѣмо себе си, и спрѣмо другитѣ. Ако намѣрите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Въ всичкитѣ си твърдения трѣбва да бѫдете абсолютно правдиви! И въ писане, и въ говорене, необгсодимо ви е туй качество — правдивость Навсѣкѫдѣ трѣбва да създадете отношения на правдивость. Въ свѣта, тамъ дѣто можемъ да направимъ погрѣшки, може и да изправимъ своитѣ погрѣшки. На всѣки човѣкъ природата е дала мѣсто точно опрѣдѣлено. Азъ съмъ говорилъ и другъ пѫть: никой отъ вагъ не трѣбва да желае да измѣни своето мѣсто. Въ дадения случай, туй мѣсто, което природата ти е дала, туй мѣсто, въ което Богъ те е поставилъ е най-доброто за тебъ. Той нѣма да те остави тамъ. Туй звание ти трѣбва да го минешъ. Но, дадено ли ти е едно положение, не го замѣняй съ друго. Този моментъ въ който сега живѣешъ е най-важниятъ за тебе. Да кажемъ, ти си единъ бѣднякъ, имашъ само една риза. Другъ нѣкой е царь. Дойдатъ и те повикатъ, кажатъ ти: „Ела, стани царь!“ Трѣбва да кажешъ: не, туй положение азъ не го искамъ. Ако искахъ да бѫда царь, то прѣди да слѣза тукъ, щѣхъ да се родя тамъ, въ царския домъ, но понеже избрахъ да се родя въ туй положение, не го смѣнямъ. И ако стана царь сега, всички ще ми се смѣятъ, ще кажатъ: „Я, този говедарь станалъ царь!“ И сега, понеже съмъ избралъ туй звание, азъ ще му бѫда вѣренъ. Простиятъ може да придобие знание, а царьтъ може да изгуби знанието си. Царетѣ не всѣкога сѫ били най-ученитѣ и най-благороднитѣ. А бѣдниятъ човѣкъ, като е самостоятеленъ, може да придобие една добродѣтель. Слѣдователно, ние трѣбва да използуваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използувайте условията! Не ги измѣняйте, но ги облагородявайте! И послѣ, нито укорявайте нѣкого, нито взимайте страната му, нито пъкъ се опълчвайте противъ него въ училището. Въ училището, щомъ нѣкой вземе страната на кого и да е, веднага се раздѣлятъ на партии. Нѣма какво да се дѣлите на партии. Всѣки ученикъ трѣбва да учи! Почнатъ ли ученицитѣ да се дѣлятъ, тази работа не е на добъръ пѫть. Ако се явяватъ нѣкои несъгласия, нѣкои онеправдания въ школата, тѣ сѫ едно изключение. Въ една школа, като Всемирното Бѣло Братство, всичкитѣ погрѣшки сѫ абсолютно изключени. Казвате: е, тия братя! Вие сте чудни! Ами какво сѫ виновни тия братя Срещнете нѣкой, каже ти: ти си коравосърдеченъ човѣкъ, Казвашъ: обиди ме той. Ама той ти казва една истина. Че ти съ меко сърце ли си? Ако те вземемъ при сегашнитѣ условия, колко добрини си направилъ? Доброто не е само за даденъ моментъ. Срещна единъ човѣкъ и въ дадения случай му направя едно добро, но на сто други пъкъ не съмъ направилъ никакво добро — изпѫдя ги, Казвашъ: той направи едно добро. Ти си ме вядѣлъ като съмъ направилъ едното добро, но не си ме видѣлъ, когато изпѫдихъ сто души отъ кѫщата си. Не е това положението, което опрѣдѣля отношенията ми. Пита нѣкой: каква е задачата на единъ ученикъ? Казвате: знанието. Ами зашо ви е знание? — Да се развиваме. Защо трѣбва да се развивате? Азъ взимамъ думата развиване въ буквална смисълъ. Да се развивате, каго едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, взема туй платно, ида на рѣката да го бѣля. Развивамъ го, но какво показва това развиване? — Пера го, да стане по-бѣло. А вечерьта го намотая и го нося въ кѫщи. Казватъ: завилъ го. На другия день пакъ го развивамъ, пакъ го бѣля. Хубаво, но ако азъ само развивамъ платното, безъ да го бѣля, какво печеля съ туй развиване и навиване? Азъ, ксйто само развивамъ платного, нищо не печеля. То може да стане по цѣнно, ако стане по-бѣло. Но, ако не придобие тази бѣлина, азъ съмъ изгубилъ своята енергия напразно. Сега, ето гдѣ е сравнението. Ако азъ въ този си животь не придобия, едно ново качество, какво се ползувамъ, че съмъ дошълъ на земята? Само да се развивамъ и навивамъ като платното ли? Слѣдователно, въ развитието си, човѣкъ трѣбва да придобие едно основно качество! Въ всѣка възрасть има качества, които трѣбва да се придобиягъ. Когато дѣцата станатъ малко по възртстни, на около 15 — 16 години, иматъ извѣстни тѫги. Младото дѣтенце, синътъ или дъщерята, вече седятъ замислени. По-рано майката казва: моето дѣтенце е весело, Послѣ казва: замислило се е моето дѣтенце. Дойде ли къмъ 30-та си година, пакъ ще се замисли. Къмъ 45-та година пакъ ще се замисли. Къмъ 60-та година — сѫщо. И къмъ 120-та си година човѣкъ пакъ е замисленъ Всички сѫ замислени. Но, тия замисляния на човѣшкия духъ се различаватъ Обектитѣ на тия замисляния какви сѫ? Едни и сѫщи ли сѫ? — Не. Азъ турямъ такова правило: Никога да се не гнѣвишъ безъ обектъ! Ако се гнѣвишъ, трѣбва да имашъ обектъ, и да намѣришъ истинскитѣ причини, защо се гнѣвишь. Ако си намѣрилъ истинскитѣ причини, гнѣви се, но да не постѫпвашъ, както скѫперникътъ отъ Молиеровата комедия. Питатъ го: кой те обра? — Всички ме обраха! Но кажи кой, специално кой? — Цѣлиятъ свѣтъ ме обра? Е, каква наука има въ това? Цѣлиятъ свѣтъ го обралъ! Но кой специално, кажи! Ти можешъ да се гнѣвишъ, но да прѣдполагашъ, че всички сѫ виновни, това не бива. Азъ ви позволявамъ при едно условие да се гнѣвите: да знаете обекта на своя гнѣвъ. Щомъ имашъ обектъ, дръжъ го! Тогава може да се гнѣвишъ. Въ Писанието се казва: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Сега, нѣкои казвать: не трѣбва човѣкъ да се гнѣви! Не, ще се погнѣвишъ нѣкой пѫть, но съ обектъ. Щомъ имашъ обектъ, ти се ползувашъ вече, ти пращашъ своята енергия. Разгнѣвишъ ли се безъ обектъ, ще се поправишъ, ще се извинишъ, ще кажешъ: братко, ще ме простишъ, азъ те обрахъ, взехъ ти 10,000 лв, но ще ти ги върна, на ти още 500 лв. Кажешъ ли така, гнѣвътъ ти ще мине. Тогава той пъкъ казва: ако ти не бѣше ми върналъ паритѣ, азъ щѣхъ да те убия. Ако пъкъ той ти е направилъ нѣщо, ти ще му простишь. Значи, като се разгнѣвишъ, трѣбва да извлѣчешъ полза отъ гнѣва. Обектъ трѣбва да имашъ! Вие казвате: Иванъ ме обра. Не, ти се лъжешъ. Ти само го подозирашъ, заблуждавашъ се. Иванъ казва: „азъ не те обрахъ”. Но единъ день се окаже, че той не те е обралъ. Ето кѫдѣ е опасностьта, ако се сърдишъ, безъ да си намѣрилъ истинскитѣ причини. Не, ти ще намѣришъ истинскиятъ човѣкъ, който те обидилъ. Ако не го намѣришъ, нѣма да се сърдишъ Та, въ живота си може да се гнѣвите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но сѫщиятъ законъ ще пазите. Може да кажете нѣкому нѣкоя дума остричка, но пакъ обектъ трѣбва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го! И въ туй правило има добри резултати. И защо да ви казвамъ да се не гнѣвите? Когато нѣкои казватъ да се не гнѣвишъ, азъ се поусмихвамъ малко, седя и си казвамъ: Значи, не трѣбва да ядатъ хората. Послѣ, нѣкои казватъ: не трѣбва да бѫдемъ алчни. Човѣкъ трѣбва да бѫде безъ користь на земята. Може ли да бѫде това нѣщо на земята? - Не може. До тогава, докато ти си на земята и имашъ една нишка съ нея, ти користолюбието ще си го носишъ Но, казвамъ: користолюбието ти да бѫде само съ единъ коренъ, както у англичанитѣ g-то, а не, както у нѣкой октоподъ, който пусналъ стотина-двѣста корена. Ние казваме: користолюбие може да имашъ, но само съ единъ коренъ. Ако имате нѣкой недостатъкъ, и този недостатъкъ трѣбва да има само единъ коренъ. Щомъ е така, лесно ще може да се справяме съ него. Много отъ правилата въ тази морална наука не сѫ приложени. Казвате: ние трѣбва да се освободимъ! Хубаво. — Ама ние трѣбва да живѣемъ братски! — Много хубаво. Ама ние не трѣбва да се критикуваме! — Много хубаво. Не трѣбва да се подозираме! — Много хубаво. Ние трѣбва да си помагаме единъ на другъ! — Много хубаво. И други нареждания, нареждания. Но какъ, кое е братството, я ми кажете! За братството ние трѣбва да изхождаме отъ слѣдующия принципъ. Ние не можемъ да говоримъ за братство, докато нѣмаме единъ основенъ принципъ. Той е слѣдующиятъ. Ето какво казва самата природа. На земята двама души могатъ ли да бѫдатъ братя, ако не сѫ родени отъ една майка и отъ единъ баща? Азъ взимамъ линията АВ. Това сѫ бащата и майката. И тегля други линии на долу С, Д, Н и т. н. може и повече линии да спусна. Тия линии може да бѫдатъ братя, понеже въ жилитѣ имъ прониква една кръвь, кръвьта на единъ баща и на една майка. Но, като дойдемъ до духовния смисълъ. пакъ трѣбва да сѫществува сѫщия принципъ. Въ насъ трѣбва да прониква сѫщия духъ. Ако прониква, може да бѫдемъ братя, но, ако нѣмаме този принципъ, ние не може да бѫдемъ братя. Въ братята на земята трѣбва да тече една и сѫща кръвь. И ако нѣкой пѫть братя и сестри не се обичатъ, азъ зная причинитѣ на това. — Сѫщата кръвь не тече въ тѣхъ. Ако бихъ изяснилъ причинить, бихъ ги смразилъ още повече. Има нѣщо чудно въ такива братя и сестри. Братъ и сестра не могатъ да не се обичатъ, ако въ тѣхъ тече кръвьта на единъ баща и на една майка. Щомъ законътъ на физическото поле е дѣйствувалъ правилно, то между тия линии които се спущатъ отъ линията АВ и които прѣдставляватй братя и сестри, всѣкога ще има любозь. Но, ако законътъ се измѣнилъ, не е дѣйствувалъ правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичатъ, и между тѣхъ не може да има правилни отношения. Милостьта при кои условия може да се прояви? За да направишъ милость нѣкому, пакъ се изисква сѫщия законъ. Ние трѣбва да туримъ една здрава основа въ живота си и да изхождаме винаги отъ тази основа. Това е моралъ! Всички трѣбва да дѣйствуваме така, че всѣкога да бѫдемъ добри. Ти не може да станешъ ученикъ въ една школа, прѣди да си станалъ добъръ. Ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ, прѣди да влѣзе въ школата, а не слѣдъ като влѣзе. Въ школата вѫтрѣ той ще проявява своята доброта. Въ школата, отъ невидимия свѣтъ, за ученика ще се разкриятъ двѣ нѣща: въ единъ случай, че е билъ добъръ, въ другъ — че не е билъ добъръ. Школата, това е почва, при която ученикътъ може да се изяви и да се развива. Въ тази почва, каквото и да посѣете, царевица, ябълки или жито, тя ще опрѣдѣли какво е сѣмето. То ще се изяви. Всѣко сѣменце само ще покаже своитѣ качества. Школата е, която ще покаже, какво е вложено въ ученицитѣ, и всѣки ще се види, какъвъ е. Въ школата ще се покаже, даденъ ученикъ царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Азъ взимамъ тия растения като символи на човѣшкия характеръ, както се проявява. Щомъ тия качества не се проявятъ, тогава този ученикъ не спада къмъ растителното царство. Той е нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Значи, той е за друга почва. Други сѫ законитѣ, въ които той може да се развива. Тия мисли, които нахвърлямъ, не трѣбва да ги вземете за упрѣкъ на вашия животъ. Вашиятъ животъ сега се развива много правилно, но той е за дадения моментъ. Азъ не искамъ да се занимавамъ съ вашия миналъ животъ. За вашия миналъ животъ не се интересувамъ. И за бѫдешия ви животъ пакъ не се интересувамъ, но за тазъ вечерната ви мисъль се интересувамъ. За другото, турямъ двѣ междини, казвамъ: вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще изявите тия принципи въ живота си. Азъ ви говоря за истини, за които много пѫти ви се е говорило, но и вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: за бѫдеще. Азъ виждамъ много ваши минали сѫществувания, прѣзъ които сте казвали: като дойда втори пѫть на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пакъ казвате тъй, както и въ миналото. Тогава имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: Сега да се понаживѣемъ малко, че идущиятъ пѫть ще работимъ. И много отъ васъ сѫ били благородници, имали сте слуги, живѣли сте богато, но Господъ ви е казваль: „Слушай, трѣбва да се поправишъ!“ Вие сте казвали: я ме остави да се понаживѣя, че втори пѫть като дойда, тогава. И най-послѣ животътъ ви се приключилъ. Хайде, сега сте дошли, богатството го нѣма вече, слугитѣ ги нѣма. Такива нѣща има въ „Хиляда и една нощь“ въ при казкитѣ на Халима. Тамъ има много интересни работи. Вие сте вързани нѣкѫдѣ, но сега иде онзи който ще ви освободи, Нали въ приказкитѣ се говори, че имало едни, които били омагьосани, седятъ и чакатъ да дойде нѣкой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтѣли отъ памтивѣки. Какъ ще го направите? - И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! ,“Ама азъ ще му кажа какъ да го направи“. Не, той знае какъ да го направи. Всѣки знае какъ да направи нѣщата. И азъ зная, и вие знаете. Нѣкой ти казва - знаешъ ли, че ти си обидилъ еди-кого си. Тъй ли, пъкъ азъ не подозирамъ, че съмъ го обидилъ. Но когато него обидятъ, казва: той не трѣбваше тъй да постѫпи. Ти като обидишъ, казвашъ, че не знаешъ, че си обидилъ. Е, какъ тъй? Хубаво, ученици обидятъ единъ свой учитель. Учительтъ казва: тѣ не трѣбваше да постѫпятъ тъй съ мене. Ученицитѣ трѣбва да ме почитатъ. Казвамъ: ами ти съ ученицитѣ какъ трѣбваше да постѫпвашъ? Ти нарече онзи ученикъ съ името на едно четвероного дългоухо. Ти си учитель, ще държишъ съ ученицитѣ си единъ мекъ езикъ. Искашъ да те обичатъ — ще ги обичашъ. Искашъ да те почитатъ, ще ги почиташъ. Само така ще имате правилни отношения. Сега, не е важно ученичеството и учителството, важни сѫ отношенията между хората. Послѣ, и къмъ себе си ще спазвате сѫщия законъ. Туй, че утрѣ може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пъкъ, че този е учитель, а онзи ученикъ, и то е заблуждение. Човѣкъ въ свѣта самъ учитель не може да стане. И ученикъ самъ не може да стане. Учитель, за да станешъ, трѣбва да те назначатъ отъ нѣкѫдѣ, и ученикъ да станешъ, пакъ трѣбва да те пуснатъ отъ нѣкѫдѣ. Трѣбва да се тури въ тебъ този поривъ, тази любовь, туй непрѣодолимо желание да се учишъ, за да станешъ ученикъ. Друго нѣщо е, което те движи Да станешъ ученикъ — то е благодать, да бѫдешъ учитель, и то е благодать. То не е отъ единъ животъ само. Ако въ единъ животъ може да станешъ ученикъ или учитель, всѣки може да стане. За да станешъ учитель и ученикъ, изисква се дълго врѣме. Трѣбва да правишъ опити, опити, опити, докато дойдешъ до това положение И знаете ли, какви тежки сѫ условията за да бѫдешъ ученикъ? То не е лесна работа. Знаете ли какви сѫ условията да стане нѣкой учитель? Женитѣ по-добрѣ ще разбератъ, какво нещо е учителъ. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нѣщо, което приблизително, може да изясни идеята. Докато ие заченешъ извѣстна идея, като една жена, и докато не носишь всичкитѣ тия тягостни състояния, страдания и колебания, че нѣкой пѫть тъй, да треперишъ за тази идея, че може да я пометнешъ, да не я изнесешъ, да пропаднешъ, и всѣки моментъ да ти е скѫпъ, ти не можешъ да разберешъ, какво нѣщо е учителството. Послѣ, не само да искашъ да я изнесешъ, но да гледашъ какъ да я изнесешъ. И най-послѣ, като изнесешъ всичко туй, да кажешъ: Слава Богу! Тогава само ти ще бѫдешъ герой на положението. Та сега, вие имате една отъ важнитѣ задачи. Ако тази задача не може да я разрѣшите, учитель не може да станете. Добриятъ учитель е билъ добъръ ученикъ. Лошиятъ учитель е билъ лошъ ученикъ. Ученици и учители, това сѫ положения, които само опрѣдѣлятъ ония велики отношения, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Въ тия разисквания сега има една малка натегнатость. Знаете ли отъ какво произтича тази натегнатость? Тя произтича отъ факта, че не знаемъ какво да правимъ съ сегашния си животъ. Сегашенъ животъ нѣма. Когато вие говорите за сегашния си животъ, то е вашето минало, а животътъ за който азъ говоря, той изтича отъ Бога. Той е настоящиятъ животъ. Въ него нѣма спънки. Тамъ има всички добри условия за развитие. Щомъ говоримъ за спънки, то е нашето минало. Казва нѣкой: какво да правя съ настоящето? Щомъ има спънки въ него, то е вашето минало. Съ него вие сами ще ликвидирате. Казвате: ами какъ да се освободя отъ миналого? - Два начина има за освобождение Единиятъ начинъ: когато дължишъ, да кажешъ, че нѣмашъ да давашь — свършена работа! Нѣмамъ да ти давамъ! Вториятъ начинъ е да платишъ. Имашъ една кѫща, ще платишъ и ще останешъ безъ нищо. Най-бѣденъ да си ще дадешъ кѫщата си, ще легнешъ и ще спишъ. Ти ще въздъхнешъ, но ще платишъ. Тогава ще си свободенъ. Вториятъ начинъ е правилниятъ. Но, вие ще започнете: ама азъ съмъ безъ пари, нѣмамъ условия за животъ. Не, не, сега именно имашъ най-добритѣ условия. И тогава, знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома отъ окултната школа да се жени за момъкъ, който има дългове. И въ окултната школа, никога не се позволява на единъ момъкъ да се жени за мома, която има извѣстни недѫзи. Ученикъ иска да се жени, той трѣбва да каже на момата; никакъвъ дългь нѣмамъ! Чистъ да бѫде! Нищо може да нѣма, но и дългове да нѣма. А сега, момата казва: азъ имамъ извѣстни недѫзи, но слѣдъ време ще се оправя? Ха, слѣдъ врѣме! Не, не, то е все едно да каже: азъ сега не те обичамь, но послѣ, като се ожена, може да те обикна. Не, сега ще обичашъ! Ще обичашь сега, въ дадения моментъ. Нѣма дз мислишь за своитѣ минали грѣхове. Сега, дадениятъ моментъ, този случай е истинскиятъ. Само по този начинъ въ васъ може да се развие единъ характеръ, да мислите извънъ врѣмето и пространството. Има извѣстни нѣща, за които вие не мислите, понеже не може да минете извънъ врѣмето и пространството. Всѣко нѣщо искате да го ограничите. Въ дадения моментъ ще бѫда добъръ! — това правило туреге въ ума си. Въ дадения моментъ ще бѫда богатъ! Сега, когато азъ рѣша да платя нѣкому, боря се съ себе си. Казвамъ: ще платя, нѣма да платя, ще платя, нѣма да платя. Най-послѣ си кажа: ще платя и плащамъ. Питамъ; туй рѣшение каква часть отъ врѣмето е взело? — Никаква. Този моментъ, въ който азъ рѣшихъ да платя, той е важенъ. И щомъ съмъ рѣшилъ това, веднага ми олекне, като че сваля отъ гърба си единъ товаръ. Защо? — Много съмъ благодаренъ, че тъй правилно съмъ рѣшилъ въпроса. И ако вие, запример почувствувате сѫщото, кажете: ще бѫда добъръ! И като рѣшите да бѫдете добри, трѣбва да почувствувате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното рѣшение. Щомъ рѣшението е правилно, трѣбва да почувпвувате единъ вѫтрѣшенъ миръ. Ще бѫдете весели, бодри! Казватъ: какво стана съ тебъ? — Азъ спечелихъ много, много спечелихъ. Казвамъ вие сте взели правилно рѣшение. И тъй, ще мислите бързо! Ще живѣете въ врѣмето и пространството, а Възвишенитѣ рѣшения ще правите извънъ врѣмето и пространството. На туй всѣки е способенъ сега. Това е Истината. Т. м. „М и р ъ“. — Мирътъ носи Божията радость. * 11-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 26. XII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултната музика въ живота. Т. м. Прочете се резюмето върху темата; „Отличителиитѣ чърти на растенията“. Темата за слѣдующия пѫть: „Качества на знанието“. Всички тия теми вървятъ подъ единъ общъ законъ, и вие, които се занимавате съ изучването на природата, не се мѫчете да опрѣдѣляте качествата само на една вѣщь отдѣлно отъ другитѣ вѣщи. Единъ цвѣтъ е разбираемъ само въ свръзка съ другитѣ цвѣтове. Ако го разглеждате самъ за себе си, той е много яръкъ. Напримѣръ, вие като седите сами въ кѫщи, разхождате се изъ стаята, мечтаете си, че сте нѣщо, мислите се нѣщо, но, като дойде да се срав нявате съ другитѣ хора, веднага измѣняте своето мнѣние. Не бързайте нѣкой пѫть да правите бързи заключения. Азъ, като ви казвамъ нѣкои отдѣлни мисли, вие прибързано си правите заключения. Тия мисли още не сѫ въ свръзка съ Божествената хармония. Не правете бързи заключения, защото ще попаднете въ една обща грѣшка. Когато дойде редъ, азъ ще извадя едно общо правило, ще формулирамъ единъ законъ и ще кажа: ето, това е най-правилното положение! А сега, нѣкой правятъ едно рѣзко твърдение, но то е твърдение, направено вѫтрѣ въ стаята. „Азъ“, казва „мога да обърна цѣлия свѣтъ“. Да, можешъ да го обърнешъ, но да кажешъ, че можешъ да го обърнешъ, и да го обърнешъ, това сѫ двѣ различни нѣща, Да кажешъ. че знаешъ всичко, и да знаешъ всичко, това сѫ двѣ различни нѣща. Това сѫ общи фрази. Гледайте да не злоупотрѣбявате съ живото слово. Нѣма да кажа да бѫдете скромни, но трѣбва да знаете, че всички нѣща въ свѣта иматъ тѣсна връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тѣсна връзка, живата природа нѣма да ви разкрие своитѣ тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бѫде и мека съ васъ. Сега, като ви казвамъ, че природата не може да бѫде мека съ васъ, вие ще извадите едно крайно заключение: какъ не може да бѫде мека съ насъ? Че много естествено! Ако заровите единъ камъкъ въ земята, и го поливате всѣки денъ съ вода, каква полза ще му принесете? — Никаква. Камъчето се нуждае отъ търкаляне. Ритнешъ го веднъжъ, дважъ, три пѫти то се радва. Обаче, този моралъ, туй правило не може да го приложите и върху едно житно зрънце. Житното зрънце, като го посадите въ земята, тогава се радва. Ако посадите единъ човѣкъ въ земята, той не може да се радва. Отъ тази аналогия може да извадите единъ общъ законъ. Азъ правя аналогии, и нѣкои отъ ученицитѣ правятъ аналогии. Но знаете ли на какво мязатъ тѣзи анлогии? Нѣкои казватъ: ама Господъ не може ли да направи всичко? Е, що отъ това, ако Господъ може да направи всичко? Господъ може да направи всичко по своя умъ, но ти не можешъ да направишъ всичко по своя умъ Ако ти ходишъ по волята Му, както Той мисли, ти ще се ползувашъ отъ това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо нѣма да направи. Ако ти мислишъ, че Богъ ще направи по твоята воля нѣщо, лъжешъ се. Той нѣма да си помръдне даже и най-малкото пръстче заради тебе. Казвашъ: Господъ заради мене не мисли ли? — Той за васъ не мисли никъкъ. Какъ, не мисли ли заради насъ? Богъ не мисли като насъ. Неговата мисъль е особена. Вие имате понятие за себе си, че мислите, но не мислите. Какъ, не мислимъ? Да, не мислите като Бога. Прѣди хиляди години пророкътъ е казалъ за Господа: „Неговитѣ мисли не сѫ като нашитѣ. Колкото е разстоянието отъ небето до земята, толкова е разликата между Божественитѣ и нашитѣ мисли“ Слѣдователно, като има такава разлика, какви ще сѫ нашитѣ мисли? Вслѣдствие на това, крайнитѣ мисли, отъ които вадите заключение, органически произвеждатъ извѣстни резултати въ васъ, които се отразяватъ върху вашето развитие. Въ живота има двѣ крайности. Животътъ не седи нито въ скръбьта, нито въ радостьта. Днесъ хората говорятъ за радостьта, но радостьта е достояние само за ангелитѣ. Скръбьта, обаче, е непонятна за единъ ангелъ. Ако му говорите за скръбь, той не я разбира, защото скръбьта е признакъ на малка чистота. Всѣки единъ, който е свързанъ съ материята, който се е вплелъ въ нея, скърби. „Ама скърбенъ е“. Че какъ да не скърби? Щомъ се е вплелъ въ материята, ще скърби. Единъ ангелъ не може да скърби. Казвате: ами Господъ не скърби ли? — Господъ никъкъ не скърби, нито тѫга има. Падналитѣ духове пъкъ, сѫ запсзнати само съ скръбьта, тѣ не познаватъ радостьта. Ангелътъ не познава скръбьта, но като гледа, че нѣкой човѣкъ скърби, пита го: скърбишъ ли? — Бутне тукъ, бутне тамъ, вижда кои сѫ причинитѣ на твоята скръбь, махне туй-онуй отъ товара ти, и облекчи душата ти. Казвашъ поолекна ми малко Туй, което за тебе е нѣщо субективно, за него е обективно. И като отидешъ при него, той вижда скръбьта ти, вижда, че единъ трънъ се забилъ нѣкѫдѣ въ тебе, хване го съ щипцитѣ, и те освободи. Този трънъ е една малка мисъль, едно малко желание, загнѣздило се въ тебе — извади го, и всичко ще се свърши. Казвате ама какъ тъи, ангелътъ да не скърби! Ангелитѣ не могатъ да скърбятъ понеже в тѣхъ съзнанието е толкова будно, тѣхнитѣ крака сѫ тъй хубаво обути тѣхнитѣ тѣла сѫ тъй хубаво облѣчени, че никакъвъ трънъ, т. е. никаква посторопна мисъль не може да влѣзе. Тѣхнитѣ трептения сѫ толкова бързи и толкова силни, че никаква скръбь не може да мине прѣзъ тия трептения, всичко туй се отблъсва. Понеже човѣкъ е въ едно срѣдно състояние между падналитъ духове и ангелитѣ по туй се отличава и отъ тѣхъ, че отчасти разбира скръбьта и отчасти разбира радосьта. Вие мислите че разбирате радостьта. Отчасти я разбирате вие още не разбирате радоста, която ангелитѣ иматъ, не разбирате и скрьбьта и мѫчнотиитѣ, които падналитѣ духове иматъ. Това сѫ философски разсѫждения. Азъ изваждамъ отъ тѣхъ единъ изводъ. Слѣдователно, вие въ школата ще се стрѣмите да имате една трѣзва мисъль, за да имате просторъ въ мисъльта, да можете да се раззивате. Азъ забѣлѣзвамъ често едно отклонение въ вашата мисъль, и то е слѣдующето: понеже вие не сте на единъ уровенъ на развитие, всѣки единъ отъ васъ си има специално разбиране, слушате ме каквото казвамъ, и си казвате: азъ разбирамъ като онзи братъ. Не, не, всѣки братъ си има свое разбиране. Ама азъ разбирамъ, зная нѣщата като него. Не, не, ти още не знаешъ какъ разбира той. Знанието послѣ ще дойде. Ще ви се дадатъ практически, не само теоритически задачи. Грънчарь си, ще направишъ едно хубаво гърне. Художникъ си, ще нарисувашъ една хубава картина. Музикантъ си, поетъ си, ще напишешъ нѣщо. Има правила за всичко това. И послѣ, това нѣщо, изработено отъ васъ, трѣбва да се оцѣни отъ другитѣ. Е, хубаво, да кажемъ, че си художникъ, нарисувашъ една картина, дадешъ я на оцѣнка. Казвашъ: тия хора не разбиратъ отъ художество, тѣ сѫ пристрастни. Хубаво, ще изберемъ други. Избери нѣкои отъ най проститѣ хора, които не сѫ учили художество, и ще оставимъ и твоята, и моята картина, да видимъ коя ще удобрятъ, какво впечатление ще извадятъ. Дойдатъ, разгледатъ картинитѣ и харесатъ твоята. Какво трѣбва да кажа азъ? — Ще призная факта тъй, както си е — нищо позече! Природата има едно безпристрастно мнѣние за насъ. Трѣбва да знаете, че не можете съ нищо я накара да си измѣни мнѣнието заради васъ, защото тя ви познава. Знаете ли отъ колко хиляди години тя ви познава? Тя въ книгитѣ си ви е написала, има много поменици заради васъ И по нѣкой пѫть вие запитвате: какви сѫ тѣзи поменици? Азъ ще ви кажа друго нѣщо: нѣма прѣстѫпление, което всѣки единъ отъ васъ да не го е направилъ. И нѣма добро, което всѣки единъ отъ васъ да не го е направилъ. Ама какъ? Много просто! Едно врѣме ти си живѣлъ въ формата на единъ тигъръ, и като такъвъ, колко хора си изпоялъ! Едно врѣме си билъ змия, и като змия, колко животинки си изпоялъ, удушилъ! Като сте минавали прѣзъ всичкитѣ форми на животнитѣ, знаете ли колко беззакония сте извършили? И сега седите, минавате за... Не, природата всичко е записала и казва: еди-кой си едно врѣме бѣше тигъръ, мечка, змия, крокодилъ и извьрши много прѣстѫпления. Всичко е записала тя! Е, питамъ тогава гдѣ остава вашето благородство? — Вашето благородство ще се прояви въ бѫдеще. Сега, философски ще ви опрѣдѣля друго едно понятие — понятието за минало, настояще и бѫдеще. Вие имате едно криво схващане за минало, настояще и бѫдеще Нѣкои мислятъ, че миналото е процесъ на нѣщо минало вече, сложно и никой не може да борави съ него. Не е така. И за бѫдещето мислятъ сѫщо тъй. Нашето бѫдеще, за напрѣдналитѣ сѫщества, е настояще. Туй, което за другитѣ е настояще, за насъ е бѫдеще. Нашето настояще пъкъ е бѫдеще за животнитѣ, затуй тѣ се стрѣмятъ къмъ насъ. Слѣдователно, настоящето на ангелитѣ е наше бѫдеще, а тѣхното минало е наше насгояще. Нашето минало пъкъ е настояще за други сѫщества. Тъй щото едноврѣменно и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, въ всичкитѣ тѣзи моменти, живѣятъ сѫщества. Вие трѣбва да пазите тия философски различия, да знаете че всички сѫщества въ дадения моментъ, и отъ миналою, и отъ настоящето и отъ бѫдещето сѫ живи сѫщества, и всичко това функционира. И тогава казваме философски, че Богъ се проявява на всички живи сѫщества въ всички моменти. Това е една велика мисълъ, и ако речемъ да я обяснимъ философски, тя веднага ще се замъгли, и човѣкъ ще загуби това, което разбира. Вие не може да разберете какъ се пррявява Богъ въ съзнанието на едно цвѣте, въ съзнанието на единъ човѣкъ, въ съзнанието на единъ ангелъ, и въ съзнанието на по-напрѣдналитѣ сѫщества, но това е фактъ. За себе си ние можемъ да знаемъ. Какъ се проявява Богъ въ мене, азъ зная, но — въ другитѣ, това е една тайна, която трѣбва да изучавате. За единъ ангелъ животътъ на цѣлото човѣчество прѣдставя сериозенъ обектъ за изучване. Понеже ангелътъ е извънъ васъ, извънъ човѣшкия животъ, той изучава човѣка, интересува се отъ него, но той не може да влѣзе въ човѣшкия животъ, понеже това е грѣхъ. Има врата, която не го пропуща. Единъ ангелъ щомъ влѣзе при васъ, той ще се опетни, затова той трѣбва да е човъкъ, да прѣстане да бѫде ангелъ. А вие, за да бѫдете ангели, трѣбва да прѣстанете да страдате. Ама какво да правимъ съ дѣцата си? — Щомъ мислишъ за дѣцата си, ти си единъ човѣкъ, ти си на земята. Ама то е жестоко! — Щомъ е жестоко, ти си долу, ти си единъ демонъ. Прѣстанешъ ли да мислишъ за дѣцата си, ти си ангелъ, горѣ си. Това сѫ забъркани понятия, а вие трѣбва да имате строго опрѣдѣлени понятия. Трѣбва да имате такива поня тия, съ които да си помагате, затова ще се стремите животътъ ви да бѫде разнообразенъ. За васъ трѣбва разнообразие. Едннообразието е убийствено, Човѣкъ е сѫщество на разнообразието. Той има разнообразието на сѫществата на скръбѣта, има разнообразието и на сѫществата на радостьта, а при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? Че нѣкой пѫть си прави букетъ — свива цвѣтя отъ своята радость и отъ своята скръбь, и така ги прѣдлага другиму. Когато ангелътъ ви дава единъ букетъ, той е букетъ само отъ радость. Човѣкъ не може да даде букетъ само отъ радость Запримѣръ, единъ момъкъ откѫсне едно цвѣте и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: а, колко ме обича! Не, не, въ туй откѫснато цвѣте се крие една голѣма скръбь, която тя не вижда. Какво означава откѫснатото цвѣте? Ще ви го изтълкувамъ сега Ето какъвъ е езикътъ. Съ това цвѣте момъкътъ казва: колко те обичамъ! Единъ день азъ ще те откѫсна като туй цвѣте, и слѣдъ врѣме, като увѣхнешъ, ще те захвърля. Отъ тебе нѣма да остане нищо. Ти си едно цвѣте, откѫснато отъ небето и хвърлено на земята. Единъ денъ ще увѣхнешъ, и ще те хвърля. Туй казва момъкътъ. Момата пъкъ казва: ето моятъ спаситель! Това сѫ крайни философски заблуждения. Този момъкъ нѣмаше право да откѫсне туй цвѣте, било теменужка, или каквото и да е. Той трѣбваше да го занесе въ една малка саксийка, да го посади тамъ, и да й го подари живо, като каже: поливай туй цвѣтенце! Нека тя го полива, наглежда, туй има повече смисълъ, отколкото да й го даде тъй откѫснато. Сега, ние откѫснемъ една Божествена мисъль и казваме: колко е красива тя! Тия откѫснати цвѣтя сѫ отдѣлнитѣ стихове отъ Писанието. Това е нашата съврѣменна култура. Тия Божествени слова трѣбва да бѫдатъ живи, и всѣко едно слово да е посадено въ саксийка. Туй е учение! Сега, тази бѣседа нѣма да ви направи по-добри, вие пакъ ще си вървите по вашия пѫть. Това не е бесѣда, това сѫ малки забѣлѣжки. Вие ще ме изслушате и ще си кажете, като турцитѣ. Знаете ли какво казватъ турцитѣ. Тѣ казватъ: „Ходжата си пѣе това, което си знае“. И три викала да има, все сѫщото си пѣе: „Аллахъ, Аллахъ!“ На първото викало се качва, едно си пѣе. На второто викало се качва — сѫщото си пѣе, на третото - сѫщото, все сѫщото си пѣе, макаръ че нагорѣ се качва. Една и сѫща молитва си пѣе той. Защо има три викала? Не е виновенъ ходжата, такъвъ е редътъ на нѣщата. Онзи, който далъ идеята за направа на джамията съ тия три викала, не му е дошло на умъ да съчини три различни молитви. Вслѣдствие на това, ходжата, като не може да съчини молитвитѣ, пѣе каквото си знае. Не че е забранено да се четатъ и други молитви, но този, който е направилъ викалата, му дошло на умъ само една молитва. Та, казвамъ: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото — нѣмате, затова, или вие ще измислите, или ще повикате другъ нѣкой, да ви направи по още една молитва за всѣко викало. Ще се стремите. Нѣкой пѫтъ мнозина правятъ погрѣшки, казватъ: вижъ, изчезна отъ нась туй въодушевление! Изчезнало въодушевлението! Въодушевлението въ свѣта е извънъ врѣмето и пространството. То идва, и заминава моментално. То не сѫществува въ врѣмето и пространството. Наблюдавайте, какво е съсотоянието ви при всѣка ваша скръбь. Събудите се сутринь, чувствувате се, като че сте изгубили нѣщо. Прѣкарете деня въ скръбь, легнете си, но на другата сутринь станете, чувствувате се радостни. Нѣкой пѫть седите, дойде ви нѣкакво въодушевление и слѣдъ 5 — 4 ч. дойде радостьта. Нѣкой пѫть идватъ тѫжни мисли; отъ васъ нищо нѣма да стане! Нѣщо ти говори, говори, натиска те, и като си въздъхнешъ, изчезне този кошмаръ. Следъ това, друго нѣщо ти казва: не, отъ тебе нѣщо ще стане. И тъй, нагорѣ-надолу, нагорѣ-надопу — това сѫ промѣни въ състоянията, които не ставатъ съ всички сѫщества, но съ по-напрѣдналитѣ. Опасностьта за окултнитѣ ученици седи въ товз, че тѣ, като развиватъ своята чувствителность пропорционално на това се увепичаватъ и страданията имъ въ свѣта. Едно врѣме, казва, азъ бѣхъ щастливь, а сега, намѣсто да съмъ по-радостенъ, страдамъ повече. Не, ти сега си по-щастливъ, повече радости имашъ. Какъ? Ами че, какво по-хубаво отъ това, вмѣсто прѣзъ цѣлия си животъ да пѣешъ „цвѣте мило, цвѣте красно“, да пѣешъ все разнообразни пѣсни? Все едно ли е? Станешъ сутринь ,,цвѣте мило, цвѣте красно“, станешъ на другата сутринь — пакъ сѫщото. Ще кажете: е, това е хубаво! Ами хубаво ли е прѣзъ цѣлия животъ все бобъ да ти готвятъ? Станешъ една сутринъ — бобъ, на другата сутринь — пакъ бобъ. По нѣкой пѫть казвате: е, може и тъй да се живѣе. Не е така, все бобъ не се яде. Разнообразие трѣбва въ мисъльта! Първото нѣщо: разнообразие трѣбва! То е едно правило. Косвено, ние си правимъ видъ на свободни, но единъ другъ се копираме. Ако нѣкой те изкушава на пѫтя, да кажемъ, постѫпва грубо, той съ това ти дава единъ лошъ примѣръ и ти да постѫпвашъ като него. Тамъ се огрубяватъ хората. Той като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение, и ти казвашъ: чакай, и азъ мога да ти кажа нѣщо подобно! Кажешъ му още по-лоша дума. Е, питамъ: двама души, които си казватъ лоши думи, какво постигатъ? — Огрубяватъ се, нищо повече. Тамъ е всичката мѫчнотия. Затуй, въ езика си, въ мисъльта си, трѣбва да сге въздържани, ако искате да вървите успѣшно. Тази вечерь искамъ да мина къмъ втората стадия на музиката. Ние направихме едно условие, че ще пѣете, но вие не си изпълнихте условието. До колкото виждамъ вие не пѣете. По нѣкой пѫть слушамъ, гласоветѣ ви сѫ такива, не зная, трѣбва да измисля нѣкоя дума, съ която да ги кръстя. Нѣкога, слушамъ, гласоветѣ ви сѫ като кавала на нѣкой кавалджия който не го мазалъ дълго врѣме. Разбира се, ние трѣбва да поставимъ пѣнието на една идеална основа. Музиката и пѣнието азъ не ги взимамъ като изкуства за прѣхрана. Вие не трѣбва да казвате; ако излѣза да пѣя, какво ще кажатъ хората за мене? Ако излѣзешъ като нѣкоя пѣвица, то е друго нѣщо. Вие излизате да пѣете за себе си. Азъ искамъ да пѣете за себе си — за никого другиго! Ама за кого „себе си“ подразбирамъ? Не за това лично „себе си“, но за Божественото вѫтрѣ въ васъ. У васъ има такива кармически състояния, които по никой другъ начинъ не можете да смекчите, освѣнъ съ силата на музиката. Или пъкъ, трѣбва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тѣхъ, понеже тѣ сѫ музикални. Пѣнието, което сега употрѣбяваме е езикъ на много напрѣднали сѫщества. Тѣ сѫ образували музиката. И туй, което за насъ е безсмислено, тоноветѣ, запримѣръ, за тѣхъ тѣ сѫ говоръ. Когато единъ день достигнете до туй развитие, ще видите, че въ единъ тонъ „do“ има нѣщо повече, отколкото вие може да разберете. Въ даденъ случай той ще ви проговори. Въ музиката ние схващаме само външната страна, нищо друго не схващаме, никаква смисъть не схващаме. Когато искашъ да изкажешъ нѣщо умилно, меко или силно, тия тонове се турятъ въ извѣстна връзка и изразяватъ това, което желаешъ, било то нѣщо радостно, или скръбно. Питамъ ви: кой застави човѣка да направи цигулката? Тя е единъ инструментъ, снетъ, копиранъ приблизително само, отъ единъ по-висшъ свѣтъ, и така прѣнесенъ на земята. Споредъ тѣзи материали, които сега сѫществуватъ на земята, човѣкъ е направилъ приблизително подобна на тази отъ по-висшия свѣтъ, за да може да свири и да се разговаря съ нея. Каквито и да сѫ сегаш нитѣ свирци, благодарение на тѣхъ, човѣчеството се облагородява. Тѣ сѫ като онѣзи бубулечици, глисти долу въ земята, които си правятъ дупки тамъ и помагатъ на орача. Сегашната човѣшка култура е приготовление за бѫдещата култура. Казвате: е, не ни трѣбва свѣтското пѣние. Ако тѣзи свѣтски хора не пѣяха, знаете ли, че вие не бихте могли да излѣзете навънъ въ свѣта? Докато тѣ пѣятъ, вие ще се радвате, но прѣстанатъ ли да пѣятъ, и радостьта ще изчезне. И азъ гледамъ, нѣкои свѣтски хора пѣятъ съ въодушевление. Вие тукъ, откакъ се заехте съ окултното пѣние, забравихте вашето обикновено пѣние. Да изпѣемъ сега „миръ“ — съ постепенно отслабване на гласа. То е леко упражнение. Още единъ пѫть! Сега, да изпѣемъ „махаръ бену - аба“. Изпѣйте сега слѣдната пѣсень: „Кажи ми ти, свѣтли Божи лѫчъ, Благото на живота, Свѣтлиятъ правъ пѫть на чиститѣ души (2) Души, души, чиститѣ души Измити въ водитѣ на Любовьта (2) Водитѣ на Любовьта (2) Живѣли въ свѣтлината на разумностьта. Свѣтлината на разумностьта. Хранени съ словото на живата Истина. Живата Истина, Истина, Истина“. Низкитѣ тонове сѫ такива, понеже се отдалечаватъ, а за насъ се прѣдставятъ, като че спадатъ. Низкитѣ тонове, обаче, сѫ най изразителни. Низкитѣ тонове сѫ миналото, отъ което се отдалечаваме, а високитѣ тонове сѫ бѫдещето, къмъ което се приближаваме. Втората стадия на музиката е свободното пѣние. При свободното пѣние сегашната музика не може да върви, защото тактътъ трѣбва съвсѣмъ другояче да се мѣни, ударението на думитѣ пъкъ иматъ особено съчетание. И, ако човѣкъ не е въодушевенъ, той не може да пѣе. Щомъ дойде въодушевението, всички могатъ да пѣятъ. Хайде сега да изпѣемъ: „кажи ми ти, свѣтли Бсжи лѫчъ“. Туй упражнение за сега може да го оставимъ незавършено. Трѣбва да се стремите да пѣете тихо, защото въ тихото пѣние вие ще можете да владате гласа си. Тихото пѣние облагородява. Силното пѣние е повече волево. Когато искате да прѣдадете нѣщо възвишено и благородно на вашата мисъль, на вашитѣ чувства, трѣбва да пѣете тихо. Силното пѣние е както онзи тѫпанъ, които бие въ музиката, влияе на ушитѣ, но и то си е на мѣсто. Сега, да направимъ едно малко промѣнение. Изпѣйте думитѣ: Благость (3) носи (3) свѣтлината (3). То е по ритъма на сърцето. Първото упражнение е свободно, то е за бѫдещата култура, а това е за сегашната култура. То е по-разбрано. Първото упражнение е отъ втората категория на музиката. Въ всичкитѣ врѣмена ученицитѣ отъ окултнитѣ школи се спъвали съ голѣмитѣ си очаквания. Ученикътъ не трѣбва да очаква голѣми резултати. Всичкитѣ резултати сѫ все микроскопически. Епохално, рѣдко се случва туй, което очаквате. При сегашнитѣ условия, трѣбва да благодарите даже и само на това, че можете да се съберете и да си попѣете малко. Казвате: а, благость носи свѣтлината! Какво съдържатъ тия думи? Питамъ: ако ти имашъ възможность да изпѣешъ тѣзи три думи, или пъкъ ти прѣдложатъ 100 милиона лева, кое струва повече, кое би прѣдпочелъ? Ако българскитѣ пари се обезцѣнятъ тъй, както германскитѣ, какво ще струватъ тия пари? Съ 100 милиона лева ти не ще можешъ да си купишъ мастило, за да напишешъ тѣзи три думи. Тѣзи три думи ще оставятъ у васъ отпечатъци за великото бѫдеще, а 100-тѣ милиона нѣма да оставятъ нищо. Ако имате 100 милиона лева, ще ви е страхъ този да не ви обере, онзи да не ви обере, неприятели ще имате и ще се ожесточите. А като пѣете „благость носи свѣтлината“, за нищо нѣма да се безпокоитѣ. Ще кажете: а, това да пѣя, е дѣтинска работа, но като имамъ тия пари, ще се повдигна. Никакво повдигане нѣма! Не съмъ противъ паритѣ, но тъй както се използува богатството днесѣ, това не е нищо, то е едно голѣмо зло. Ако тѣзи пари ме скаратъ съ моитѣ близки, ако тѣ ме отчуждягь и съ Бога и съ хората, и да не мога да спя, защо ми сѫ? Ако тия пари служатъ като едно срѣдство за сближаване, добрѣ дошли. Щомъ сѫ „добрѣ дошли“, като дойдатъ паритѣ въ мене, ще ги угостя, и хайде навънъ! А сега, всички хора угостяватъ паритѣ, турятъ ги въ касата си и имъ казватъ: навънъ нѣма да вървитѣ! Не, ще имъ кажете, навънъ! Та, ще оцѣнявате малкитѣ нѣща. Съберете се, и благодаретѣ за тѣхъ! Сега, ще каже нѣкой, велики нѣща има вѫтрѣ въ природата! Знаете ли какви сѫ великитѣ нѣща? Вземете, какъ разглеждатъ въ науката слънцето? — Като една голѣма горяща маса, като изучаватъ и неговитѣ елементи. Въ тази горяща маса има желѣзо, злато и много други елементи, които се забѣлѣзватъ въ спектроскопа. И послѣ, опрѣдѣлятъ температурата му. Съ това се задоволяватъ всичкитѣ хора. Това не е наука. Ученитѣ изучаватъ още и всичкитѣ други звѣзди и планети, но въпрѣки всичко това, ние сме въ невѣжество. Тъй, както върви за сега съврѣменната наука, това е много добрѣ. Туй е усилието на волята на ученитѣ хора, туй е усилието на човѣшкня духъ. Не казвамъ, че ученитѣ не знаятъ нищо, знаятъ, но туй е само въведение въ великата наука. Трѣбва да се учи! Тъй като вървите, тамъ, дѣто науката спира, вие ще продължавате вашия пѫть. И нѣма тъй изведнъжъ да правите заключения. Азъ харесвамъ съврѣменнитѣ хора, тѣ вървятъ стѫпка по стѫпка. Нѣкои отъ окултнитѣ ученици правятъ слѣдната погрѣшка. Нѣкой слушалъ, че въ слънцето имало хора. Нека каже: чухъ една сказка, казваше се, че въ слънцето имало хора. А той, говори направо, като че самъ провѣрилъ това. Не, не, ако ти си ходилъ, можешъ да сподѣлишъ това, но ако само си слушалъ една сказка, и ти допада тази идея, кажи: хареса ми тази сказка, особени идеи има. А ние, веднага удобряваме. Сегашната култура има лоши, но има и добри страни. Послѣ, като дойдемъ до медицината, вие казвате: азъ не искамъ да ме лѣкува такъвъ лѣкарь. Не, все трѣбва да ви лѣкува нѣкой лѣкарь. Отъ чисто окултно гледище, нѣкой лѣкарь ти дължи нѣщо отъ миналото, той трѣбва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила въ себе си, тури си рѫката на главата ти, и ти оздравѣешъ. Като си отиде, кажешъ: слава Богу, олекна ми! Остави този лѣкарь да издължи своята карма. Ти казвашъ: азъ не искамъ лѣкарь, а като се намѣришъ на зоръ, търсишъ лѣкарь. Докато сте здрави лѣкари не искате, а послѣ ги търситѣ. Не е право това, да не искаме лѣкари, но глупаво лѣкуване не искаме. Има много такива примѣри. Заболи те главата, дойде нѣкой лѣкарь, ледъ ти тури. Коремъ те заболи, нѣкакво възпаление се яви, ледъ ти тури. Този начинъ на лѣчение го нѣма въ природата. Тия методи не сѫ мѣродавни и въ медицинската наука. Това сѫ методи само на нѣколко лѣкари. Като разглеждашъ медицината, ти ще я разглеждашъ като наука, която се е проявила още отъ най-ранни врѣмена. Сегашниятъ методъ на лѣкуване съ ледъ е новъ методъ. Този новъ методъ, който лѣкаритѣ употрѣбяватъ не е естественъ. Египтянитѣ не сѫ лѣкували така. И природата не лѣкува така. Понеже природата е прѣдвидѣла, че ще грѣшимъ, че ще се разболѣваме, тя е създала и срѣдства за лѣкуване. Нѣкой се разболѣе, тя казва: „Ти ще сваришъ малко вода и ще пиешъ, докатз се изпотишъ хубаво. Заболи те нѣщо, пръста започва да бере, природата казва: „Здъвчи една смокиня, обвий хубаво съ нея пръста си и ще ти мине. Или, свари нѣколко смокини въ вода, направи лапа отъ тѣхъ и я тури на пръста си. Добро лѣчебно срѣдство е смокинята. Нѣкой казва: е, съ смокиня ще се лѣкувамъ! По другъ начинъ ще опитамъ. По кой начинъ? За всѣки човѣкъ има по нѣколко начини, по 7 — 8 начини за лѣкуване. По духовенъ начинъ само нѣкога може да се лѣкува човѣкъ. Малцина хора могатъ да се лѣкуватъ по духовенъ начинъ. Кои хора? — Само тия, у които нѣма абсолютно никакво съмнѣние. Тѣ трѣбва да иматъ пълно довѣрие къмъ тебе, пъкъ и ти да бѫдешъ абсолютно искренъ къмъ тѣхъ. Нѣма ли това довѣрие и тази искреность помежду имъ, никакво духовно лѣкуване не може да има. Тогава ще приложишъ единъ отъ методитѣ на природата: водата, билкитѣ и др. Този методъ е най-добриятъ — безъ никакви разноски, безъ никакъвъ лѣкъ. Освѣнъ този методъ за лѣкуване, има и трети методъ. Той е музиката. Съберете се нѣколцина заедно и употрѣбете музиката като срѣдство за лѣкуване. Охтиката, напримѣръ, може да се лѣкува съ музика. Тя произвежда едно разширение въ човѣка, което е особено нужно за охтичавия. Охтичавиятъ човѣкъ мисли само за себе си, всичкото му внимание е концентрирано само къмъ неговата личность. Голѣма зависть има въ него. Охтичавиятъ човѣкъ, кѫдѣто и да ходи, въ никого не може да види доброто. Той става краенъ песимистъ. Всички тия отрицателни чърти въ него сѫ живи сѫщества, отъ които той трѣбва да се освободи. Тѣ черпятъ отъ неговитѣ сокове. Ето защо, по единъ естественъ начинъ, чрѣзъ музика, пѣние и молитви, той ще може да се освободи отъ тия сѫщества. Слѣдователно, трѣбва да пѣете, да свирите, за да тонирате вашето тѣло. Болнитѣ хора пѣятъ ли? Щомъ видишъ нѣкой боленъ, можешъ да познаешъ, ще оздравѣе ли, или не. Нѣкой пѫть влѣза при нѣкой боленъ гледамъ го, останалъ самъ, и той, като седи ту си попѣе, ту си поплаче, но и плачътъ му, пакъ въ видъ на пѣсень Азъ зная, че това плачене е музика и си казвамъ: този човѣкъ ще оздравѣе. Отдѣ знаешъ? — Знамъ. Пѣе ли, той нѣма да умре, той самъ си помага, ще оздравѣе. Прѣстане ли да пѣе, нѣма да оздравѣе. Послѣ, и въ работата е пакъ сѫщото. Има ли пѣние — добрѣ върви работата. За кое пѣние азъ говоря? Разбирамъ туй тихо, вѫтрѣшно пѣние — да пѣешъ за себе си. Чувамъ нѣкой пѫть, нѣкоя мома викнала, запѣла, та на цѣлъ километъръ гласътъ й се чува. Това не е пѣние. Когато нѣкой човѣкъ тъй тихо пѣе, като нѣкоя пчела жужи та едва се чува, туй е пѣние. Това пѣние носи не само здраве, но развива и умственитѣ способности въ човѣка. Всѣки човѣкъ има този музикаленъ центъръ. Богъ го е далъ на всички, но трѣбва само малко храница да му дадете. Музикалното чувство е едно отъ хубавитѣ чувства въ човѣка, и ако пѣемъ, ще се разбираме по-добрѣ. Ако станемъ професионални пѣвци, тогава нѣма да се разбираме, защото ще има споръ, кой пѣлъ по-хубаво. Вижте, между всички пѣвци, музиканти, все споръ се води, че този не взелъ правилно тона „fa“, че онзи не взелъ добрѣ тона „mi“, че трети не взелъ бемола хубаво и т. н. Чудни сѫ тѣзи хора! Нѣкои казватъ, че нѣкой си, еди-кѫдѣ си сбъркалъ. Че какъ констатирвашъ тази погрѣшка? Прѣдставете си слѣдното положение: събератъ се двама музиканти, критици сѫ и двамата. Единиятъ взима бемолъ, другиятъ настоява, че не трѣбва. И двамата иматъ музикално ухо. Кой е на правата страна? Азъ слушахъ музиканта Марто. Той свири едно класическо парче, но не излѣзе хубаво. Той свири правилно, но му липсваше нѣщо. При свиренето, въ извѣстни парчета има Айнщайнъ ги нарича „вливане“. Та, въ свиренето на Марто, липсваше именно това вливане и този отливъ. Той не може да влѣе душата си. Второто парче хубаво свири, бързо ставаха тѣзи вливания. Третото парче пакъ изсвири хубаво. Изобщо, малко музиканти могатъ да свирятъ хубаво. Единъ музикантъ за да свири хубаво, непрѣменно трѣбва да изкара двойника си, и да го тури въ лѫка си, или въ пияното. Може ли да направи това, за такъвъ музикантъ казватъ: харесва ми този музикантъ! Изобщо, музикантътъ трѣбва да има вдъхновение. Идеалнитѣ музиканти ще дойдатъ, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащатъ, той губи 1/2 отъ силата си. Казватъ: този музикантъ влага чувство въ свиренето си. Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му рѫкоплѣскатъ. Послѣ,, нѣкой музикантъ като свири, прави особени жестове. Казва: нали хубаво ги направихъ? Не, когато музикантътъ свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цвѣтоветѣ сѫ други? Слѣдъ туй, пакъ го виждашъ, слиза отъ сцената, очитѣ му къмъ слушателитѣ. Истинскиятъ музикантъ трѣбва да свири безъ пари, безъ цвѣтя, безъ всѣкакви рѫкоплѣскания. Той трѣбва да свири безкористно, това е съобразно музиката. За сега, и това, което имаме, не е лошо, благодаримъ за него, но за въ бѫдеще трѣбва да бѫде тъй, както ви говоря. Та, ние искаме да създадемъ тази музика въ васъ, не сега, но за въ бѫдеще Хубаво е да слушашъ тъй, като критикуватъ този-онзи, но сега, отъ мое гледище, азъ изказвамъ мнѣние да се въздържате въ критиката. Свири нѣкой, ти хвърлишъ единъ критиченъ погледъ къмъ него, той погледне, долови и съзнанието му се раздвоява — между рѫката и ума му нѣма връзка. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ хармония, изпълняватъ заедно всичкитѣ свои дѣйствия. Знаете ли, колко е болезнено, когато нѣкой младъ поетъ, напримѣръ напише нѣкое стихотворение и го осмѣятъ! Нѣщо го чопли, да го занесе нѣкому да му го прочете. Тои го носи, като новородено дѣте. Младъ поетъ е, занесе го на нѣкой старъ, опитенъ поетъ, да му го прочете и той да се изкаже. Този стариятъ поетъ слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този младъ поетъ, какъвъ катаклизъмъ става у него! Слѣдъ туй, като се поуспокои малко, вземе отново стихотворението си, тури го въ другия си джобъ и го занася на другъ поетъ. Ако той му каже, че го написалъ хубаво, радва се. Всичкитѣ поети все трѣбва да минатъ прѣзъ една дисциплина. Ако разглеждатъ произведенията на нѣкой виденъ поетъ, и нему само тукъ-тамѣ нѣщо ще удобрятъ. Та, и вашитѣ знания, като на ученици, все по сѫщия законъ ще минатъ. Нѣма да бързате да се произнасяте, нѣма и да се критикувате. Не е хубаво да се вадятъ слабитѣ страни на хората. По-добрѣ е да вадидѣ добритѣ страни. Всички хора сѫ силни критици въ слабитѣ страни. Въ доброто малко критици имаме. Онзи критикъ на когото сѫ намазали перото съ пари, за да даде добри отзиви, казва: а, хубаво е това! Истински критикъ е този, който пише доброволно, по убѣждение, безъ всѣкакво възнаждение, безъ всѣкакъвъ подкупъ. Нѣкой пѫть намажатъ нѣкому перото съ пари, за да критикува нѣкого, да даде лоши отзиви. Казвамъ и похвалата, и критиката не струватъ нищо, защото перото е намазано съ пари. Критика, въ която не присѫтствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трѣбва да бѫде между васъ! Размишление. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 10-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 19.ХII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свобода, знания и миръ. Учительтъ ни поздрави съ думата: „МИРЪ“. Отговоръ: — Мирътъ носи Божията радость. Т. м. Прочете се резюме върху темата: „отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „отличителнитѣ чърти на мѫжа и жената“. Тема за слѣдния пѫть; „отличителнитѣ чърти на растенията“. Въ всичкитѣ си постѫпки трѣбва да помнишъ слѣднитѣ четири правила: · 1) Да бѫдешъ честенъ — да знаешъ, че си човѣкъ. · 2) Да бѫдешъ добъръ — да знаешъ, че имашъ основа, на която да се крѣпишъ. · 3) Да бѫдешъ абсолютно уменъ — да знаешъ, че има капитанъ, който рѫководи кораба ти. · 4) Да бѫдешъ великодушенъ — да знаешъ, че имашъ срѣдства, съ които можешъ да разполагашъ. Да познае човѣкъ себе си, значи да познава своя мораленъ устой. Ученикътъ трѣбва да има умственъ усѣтъ за доброто и за злото. Злото — това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ ущърбъ на твоето развитие. Доброто, това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ полза на твоето развитие. Упражнение. Да изпѣемъ пакъ думата „МИРЪ“. (Пѣемъ, съ постепенно повишаване на тона. (do, mi, sоl, do). Назадъ отъ горно do, до долно do. (Изпѣхме го много тихо). При пѣнието вие се притѣснявате, че не можете да пѣете. Ще се научите! Най-голѣмото изкуство е да се научишъ да бѫдешъ вѫтрѣшно свободенъ, да не се притѣснявашъ. Една отъ най-голѣмитѣ спънки, която сега срѣщате е притѣснението. Едно отъ качествата на духовния свѣтъ е абсолютната свобода, а отъ Божия страна, нѣма абсолютно никакво притѣснение за никого. И при всичкитѣ си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричамъ, човѣкъ е абсолютно свободенъ. Тия състояния, които сега имате, сѫ създадени отъ васъ. Тия ограничения сѫ плодъ на човѣшкия умъ, който не разбира условията. Да кажемъ, запримѣръ, единъ ораторъ говори. Ако окрѫжаващата го срѣда, слушателитѣ му не сѫ разположени спрѣмо него, могатъ да го стѣснятъ, и той ще усѣща едно стѣснение, едно ограничение. А даже и най-гъгнивиятъ ораторъ, щомъ окрѫжаващата срѣда е разположена спрѣмо него, той се окуражава. Най първо трѣбва да турите въ ума си мисъльта, че окрѫжаващата срѣда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения! Нѣкой пѫть ви наблюдавамъ, у васъ има редъ традиции, които нѣматъ право на никакво сѫществуване. Азъ ги наричамъ, традиции на внушението. Единъ хипнотизаторъ може да ти внуши една мисъль, и да създаде редъ пертурбации. И сега, тѣзи пертурбации създаватъ редъ разрушения. Като ученикъ, ще знаешъ, че тази причина е външна нѣма да си правишъ илюзия, нѣма да се страхувашъ. Ще бѫдешъ разумень. Защото, нѣкои ще каже: а, какь да не се страхуваме? Ще знаете едно нѣщо: само разумниятъ човѣкъ не се страхува. Защо? Понеже тсй знае нѣщата. Какво има да се страхува. Той казва, приятелю, тази работа ще я уредимъ. Та, първото нѣщо: всички ще се стремите да бѫдете свободни, да се създаде у васъ тази вѫтрѣшна свобода, да нѣмате никакво стѣснение. Често вие имате тази мисъль: какво мислятъ другитѣ за мене? Най първо, вие не можете да забраните на хората да иматъ какво и да е мнѣние за васъ. Тѣ сѫ свободни, а добро, или лошо мислятъ за васъ, то е въпросъ извънъ вашето сѫществуване. Не се занимавайте съ това. Въпросътъ е, какво мнѣние вие може да имате за себе си. Азъ свързвамъ вшето мнѣние за себе си съ онова Божествено мнѣние, което е вложено въ васъ. Туй Божественото, което се проявява въ насъ, то е, което рѫководи сѫдбинитѣ ни. У всѣки човѣкъ има Божествено, само че едни се подчиняватъ на Божественото въ себе си, други не се подчиняватъ. По това се различава единъ човѣкъ отъ другъ. Нѣкой пѫть човѣкъ се усѣща раздразненъ, отслабналъ и търси причината отвънъ. То е, защото не се подчинява на Божественото въ себе си. Противорѣчието, което усѣщашъ въ себе си, показва, че Божествениятъ принципъ, Божествениятъ Духъ ти казва Истината, а ти не се подчинявашъ. Той ти казва: „Този е пѫтьтъ“ — и се отегля на високо. Отъ тамъ гледа, наблюдава, какво правишъ. Щомъ се извърши единъ актъ по човѣшка воля, човѣкъ се ограничава. Туй е характерътъ на човѣшката воля. Човѣшката воля се отличава по това, че докатъ човѣкъ започне нѣщо, той е свободенъ, но щомъ започне, се ограничава. Всѣко едно човѣшко дѣйствие ограничава човѣшката воля, и при всѣко едно такова дѣйствие Божествената воля ще те спре, ще срещнешъ единъ вѫзелъ. Понеже Богъ не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постѫпка, веднага ще ти въздаде подобающето и послѣ пакъ ще те пусне на свобода. Ще започнешъ друго нѣщо по своя воля — втори вѫзелъ ще те спре Богъ пакъ ще разгледа твоитѣ постѫпки, пакъ ще ти въздаде за твоето дѣйствие, и пакъ ще те пусне на свобода. Тъй щото, въ туй отношение, Божествената воля дѣйствува абсолютно независимо. Сега, по нѣкой пѫть, азъ се очудвамъ съ хората, и съ ученицитѣ за тѣхнитѣ противорѣчиви схващания. Запримѣръ, ако азъ, като Учитель, направя една погрѣшка и съмъ снизходителенъ къмъ себе си, а щомъ единъ ученикъ направи една погрѣшка азъ съмъ строгъ къмъ него, така ли трѣбва да постѫпвамъ, правилна ли е тази моя постжка? Коя е причината на туй различие? Защо ние сме по-снизходителни спрѣмо себе си, а спрѣмр другитѣ по строги? На туй може да се дадатъ разни тълкувания. Човѣкъ, който нѣма правилно понятие за своитѣ постѫпки, трѣбва да знае, че е несъвършенъ и по умъ, и по сърце, и по воля. Щомъ правимъ тъй, че спрѣмо себе си сме снизходителни, а спрѣмо другитѣ — строги, значи има нѣщо, което не ни достига. Това различно прѣцѣняване на постѫпкитѣ произтича отъ едно обективно разглеждане на въпроситѣ. Когато разглеждамъ моитѣ постѫпки, свѣтлината въ мене е по-ярка азъ виждамъ своитѣ постѫпки по-правилно, и вслѣдствие на това правилно ги оцѣнявамъ. Когато пъкъ разглеждамъ постѫпкитѣ на другъ нѣкой, понеже този индивидъ е по-далечъ отъ мене, моята свѣтлина не е въ състояние да освѣтли неговитѣ постѫпки и азъ не мога да ги видя тъй добрѣ, както моитѣ, вслѣдствие на което схващанията ми за неговитѣ постѫпки сѫ различни отъ тия за моитѣ. Затуй, когато единъ ученикъ разглежда постѫпкитѣ на другитѣ хора, той трѣбва да има Божествена свѣтлина, която да освѣтлява постѫпкитѣ имъ. Това е потрѣбно и за по нататъшнитѣ схващания върху онѣзи велики истини въ свѣта. Ако нѣмате тази свобода въ себе си, нѣма да може да разбирате онѣзи истини, които ще ви се разкриватъ. Окултнитѣ истини сѫ точно опрѣдѣлени, както формулитѣ въ математиката. Ако вие не можете да разберете и прилагате проститѣ истини, какъ ще разберете по сложнитѣ? Запримѣръ, ако едно ваше дѣте може въ даденъ моментъ да мисли, че майка му има повече любовь къмъ сестричето му, отколкото къмъ него, когато и двѣтѣ сѫ родени отъ сѫщата майка, туй дѣте не седи на висока степень на развитие. У него нѣма скромность, нѣма смирение, у туй дѣте егоизъмътъ е силно развитъ. Ако туй дѣте имаше морални качества, щѣше да се радва, че майката обича сестричето повече отъ него. Щомъ обича сестричето, ще обича и него, Единъ важенъ законъ: когато нѣкой обича едного, а другитѣ не му противодѣйствуватъ, той ще прояви любовьта си и къмъ тѣхъ. Запримѣръ, слѣдниятъ фактъ: синътъ обича една мома, влюбва се въ нея, иска да я вземе. Да оставимъ сега, дали тази любовь е истинска, или не. Ако домашнитѣ не му противодѣйствуватъ, той всички ще обича и ще имъ се радва, но ако тѣ се опълчатъ и му противодѣйствуватъ, той всички ще намрази. Той взима ножа и казва: или тя ще бѫде, или съ всинца ви се сражавамъ! Значи, Любовьта не търпи противорѣчия — нищо повече! Нито майката, нито бащата могатъ да се разправятъ съ сърцето на своя синъ. Тѣ могать, като Бога, да дадатъ единъ свѣтъ, но да го оставятъ свободенъ. Ама щѣлъ да страда! — Нека страда. Ама тази мома не била за него. — То е другъ въпросъ, нека си научи урока, не го лишавай отъ тази опитность. Опитностьта е много по-цѣнна, отколкото всички тѣзи обществени порядки и схващания. Оставете го на мира! Окултниятъ ученикъ тъй трѣбва да гледа на нѣщата. Майката казва, че синътъ й не ще може да живѣе съ тази мома. Отгдѣ знае това, тя разбира ли нѣщо по астрологията? Я ми кажете, кой момъкъ, слѣдъ като се ожени, е живѣлъ добрѣ съ своята възлюбена? Покажете ми онези майки и бащи които слѣдъ като сѫ си избирали сами снахи, та да сѫ живѣли добрѣ съ тѣхъ? Азъ разглеждамъ математически този въпросъ и се чудя на глупостьта на хората. Сега, този въпросъ е постороненъ. Азъ го взимамъ, за да ви обясня единъ окултенъ законъ. Да кажемъ, вие искате да изберете една мома, искате да знаете, дали е за вашия синъ, или не. Трѣбва да знаете, кога е родена — Родена е въ 1899 год., 30-ти мартъ, 4 часа сутриньта. Сега онзи, който разбира отъ астрологията, изведнъжъ ще види по съчетанието на планетитѣ прѣзъ тази година, какво носи тя съ себе си, какъвъ е характерътъ й и т. н. Той ще разбере, дали всичко това говори за, или противъ тази мома. Слѣдъ туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени. Той е роденъ въ 1889 г., 15-ти декември, 6 ч. сутринта. Тъй че този астрологъ, като направи хороскопа и на двамата, веднага ще разбере, какъ ще живѣятъ, дали си схождатъ и т. н. Разбира се, съврѣменната астрология прави извѣстни погрѣшки, и вслѣдствие на това не прѣдсказва абсолютно вѣрно нѣщата. Слънцето като влиза въ Водолея, става едно размѣстване, затова всичкитѣ астролози трѣбва да поправятъ своитѣ астрологии, своитѣ хороскопи. За сега астролозитѣ не прѣдсказватъ вѣрно, но принципитѣ сѫ вѣрни. Тѣ трѣбва да направятъ извѣстна реорганизация на съврѣменнитѣ хороскопи. Дѣйствително, отъ чисто астрологическо гледище, единъ астрологъ днесъ може да прѣдскаже, каква ще бѫде сѫдбата на вашата снаха, или на вашия зетъ, съ точность 75% — 8О%. Азъ бихъ желалъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици да се занимаватъ съ астрология Нѣкои казватъ: какво ще бѫде моето щастие? Астролозитѣ могатъ да ви кажатъ, прѣзъ коя година какво можи да ви се случи: каква промѣна може да стане въ духовния ви животъ, какви боледувания ще имате на физическия свѣтъ и т. н. Тѣзи нѣща се прѣдвиждатъ. Пъкъ, като дойдете и до другитѣ науки, като физиогномия, френология, хиромантия, ще видите, че нищо не е скрито-покрито. Ще видите, че всичко, каквото прѣдстои на човѣка да мине, е написано, сѫдбата му е опрѣдѣлена. Това е една обективна наука, която за въ бѫдеще ще се разработи. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да владѣе звѣздитѣ. Не, нѣма какво да владѣе звѣздитѣ, но трѣбва да се води по съвѣта на звѣздитѣ. Ние не можемъ да ги владѣемъ. Човѣкъ трѣбва да се рѫководи по съвѣта на своята сѫдба. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да се подигне надъ сѫдбата си. Не, надъ сѫдбата си не можешъ да се подигнешъ, нито можешъ да й се налагашъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ много егоисти, искатъ да се налагатъ, да заповѣдватъ на всичко, но така не върви. Не върви нито на французитѣ, нито на американцитѣ, нито на кой и да е другъ народъ — има нѣщо, което не имъ достига. Вземете Рокфелеръ, комуто умътъ достигналъ толкова че могълъ да добие три милиарда долари, а не му достигналъ да намѣри начинъ какъ да живѣе единъ редовенъ животъ, та да не го хранятъ цѣли три години съ овесена чорба. Защо? - Толкова му стига пипката. Липсва му нѣщо. Вие трѣбва да знаете, че на всѣкиго едного отъ васъ липсва нѣщо. Вие сте смѣшни, седите по нѣкой пѫть и размишлявате. Не, ще признате факта, че ви липсва нѣщо, т. е. азъ ще употрѣбя една по-мека форма: нищо не ви липсва, но има въ васъ нѣщо недоразвито. Въ миналитѣ животи не сте дали условия на Божественитѣ, на благороднитѣ чувства да се изявятъ, и вследствие на това куцате и казвате сѫдбата ни е такава. Слушайте какво казва сѫдбата: приятелю, прѣди двѣ сѫществувания азъ ти дадохъ добри условия, но ти не ги използува, умътъ ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тѫпчатъ. Защо? — Да се научишъ на смирение. Тъй ли, азъ не искамъ да бѫде смиренъ. - Ако не искашъ да бѫдешъ смиренъ, главата ти ще пати. Ама ти заповѣдвашъ ли ми? — Ще ти заповѣдвамъ, казва сѫдбата. Ако ме слушашъ, нѣма да ти заповѣдвамъ, но ако не ме слушашъ, ще ти заповѣдвамъ. До тогава, докато се противишъ на волята Божия, ще ти заповѣдвамъ, а въ деня въ който испълнишъ волята Божия нѣма да ти заповѣдвамъ. Туй е сѫдбата — да се подчинишъ на волята Божия! Нѣкой се оплаква отъ сѫдбата си. Азъ казвамъ: има единъ изходенъ пѫть — ще се подчинишъ на волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрѣзъ любовь. Вънъ отъ любовьта дѣйствува сѫдбата, вѫтрѣ въ любовьта — волята Божия. Туй трѣбва да го знаете. Богъ е възвишеното и благородното въ свѣта. Любовьта е единъ великъ законъ, т. е. сама по себе си тя не е законъ, но се проявява въ единъ великъ законъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия нѣкои изявяватъ своята любовь чрѣзъ червения цвѣтъ, т. е най-първо хората ще се набиятъ хубаво, и слѣдъ туи ще седнатъ да ядатъ. Слѣдъ като се наядатъ пакъ ще се набиятъ. И всѣки день боравятъ все съ червения цвѣтъ, все съзтезание и бой. Като дойде портокаления цвѣтъ въ свѣта, тамъ вече има дѣление, индивидуализиране и казватъ: това е мое, това е твое. Като дойде зеления цвѣтъ, говорятъ за ниви, за кѫщи и пакъ дележъ има. Въ всичкитѣ тѣзи цвѣтове любовьта нѣма условия да прояви своитѣ благородни чърти, затова ние трѣбва да внесемъ небесно синия цвѣтъ. При сегашнитѣ условия, ако работимъ чрѣзъ него, само така ще може да се прояви тази благородна, духовна любовь — любовьта на устоитѣ съ синия цвѣтъ. Обичашъ нѣкого, ограждай го съ синия цвѣтъ. Искашъ да го обсебишъ, ти го ограждашъ съ червения цвѣтъ. Като вземешъ чука и туришъ желѣзото въ огъня, какво става съ него? Огъньтъ го зачервява, стопява и изгаря. Частната собственость изгаря човѣка. Нѣкои отъ васъ ще каже: какъ, частната собственость изгаря? Ами вие сте чудни! Какво ще ви придаде частната собственость? Имате единъ хлѣбъ. Като изядететози хлѣбъ, той може ли да бѫде частна собственость? Азъ ще си служа съ този хлѣбъ, и силата, която той може да ми даде, тя ще бѫде въ моя полза. Ти имашъ извѣстна кѫща, казвашъ: азъ ще завѣщая тази кѫща на своитѣ дѣца, Да, но съ това завѣщание ти създавашъ едно прѣпятствие и за себе си, и за своитѣ дѣца. Ти учишъ тѣзи дѣца да се облѣнявать, да мислятъ, че тѣхното щастие седи въ тази кѫща. Нѣма да имъ казвашъ, че тѣхното щастие седи въ кѫщата. Ако си една майка, ти ще имъ кажешъ: слушайте дѣца, вие имате една кѫща, но не уповавайте на нея, учете се, ще ви дамъ образование, за да уповавате на Господа и на себе си. Тази кѫща може да изгори, всичко може да стане, не уповавайте на нея. Сега вие казвате, азъ имамь толкова и толкова пари, сложени въ банката. Е хубаво, при единъ такъвъ строй, дѣто всичко се мѣни, както е въ Германия, дѣто единъ хлѣбъ струва 140 милиарди, питамъ: какво струватъ тѣзи пари? Вие сте били милионеръ, вложили сте два милиона марки, но днесъ единъ хлѣбъ струва 140 милиарда — тогава какво сѫ вашитѣ два милиона? Германцитѣ ни даватъ единъ добъръ примѣръ, показватъ ни, че живѣемъ въ 1001 нощь. Богаташи сме били, но сега, съ единъ милионъ марки колко хлѣбъ може да се купи? Съ два милиона марки колко хлѣбъ може да се купи? Изчислете! Единъ килограмъ хлѣбъ струва 140 милиарда. Тогава, колко ще струва всѣки единъ грамъ отъ хлѣба? — 14 милиона. Е, питамъ тогава: съ два милиона марки единъ грамъ хлѣбъ ще може ли да се купи? — Не може. Каква часть отъ грама ще се купи? — Седмата часть отъ грама. Това е заблуждението, което имаме въ сегашния свѣтъ. Толкова сме осигурени! Слѣдователно, единственото вѣрно срѣдство е да чувствуваме една вѫтрѣшна връзка съ Бога, У васъ може да се роди една противоположна мисълъ, да кажете: може ли това? Може, само че, за да се допрешъ до Бога, не трѣбва да имашъ никакво отрицателно качество. Ти можешь да имашъ отрицателни качества, но понеже Богъ е огънь всепояждающъ, то допрешъ ли се до Него, ще има пожаръ, ще дойдатъ най-голѣмитѣ страдания. Ако си чистъ, нѣма да изгоришъ. Затова се прѣпоржчва да отидемъ при Бога абсолютно чисти, за да може горението да стане правилно — да горишъ безъ да изгаряшъ. Грѣшниятъ човѣкъ гори и изгаря, а праведниятъ гори и не изгаря, радва се. Това е религия. Второто нѣщо: ако искаме да успѣваме въ свѣта, нашата мисъль трѣбва да бѫде абсолютно правилна. Сега, васъ ви е страхъ да кажете: Господи, въздай ми споредъ Твоята Правда, азъ грѣшенъ човѣкъ. Казвате: А, само за Правдата да не се говори, понеже ще дойде наказанието. До сега ние сме искали само Божията милость. Не, нека дойде и Божията Правда, да се въздаде всѣкиму подобавещето, кой отъ каквото има нужда. Ти си гладенъ. Помоли се, и хлѣбътъ ще дойде. Ще дойде нѣкой приятель и Господъ чрѣзъ него ще го проводи. А ти казвашъ въ себе си: срамота е да искамъ хлѣбъ. Е хубаво, азъ питамъ: кое не е срамота въ свѣта? Азъ бихъ желалъ нѣкой пѫть да видя истинското достойнство Казвате: да не се унижаваме ние! Питамъ: ако азъ работя на нивата на единъ мой приятель, ще се унижа ли? Ами, ако азъ наслѣдя една кѫща отъ баща си, не се ли унижавамъ? Ако придобия въ наслѣдстео една кѫща отъ баща си, носи ли ми тя благословение? Слѣдователно, всѣко нѣщо придобито безъ трудъ не носи благословение. Азъ считамъ, че истинскиятъ моралъ седи въ слѣдното: ако дойда при васъ да работя, да работя по любовь. Това е истинскиятъ моралъ за ученика. Ако азъ работя отъ любовь и съмъ доволенъ въ себе си, не мисля какво ще ми се плаща, и вие съ любовь ще ми отплатите. На любовьта съ любовь се отплаща. Този е абсолютенъ моралъ. Азъ работя съ любовь, и вие ще работите съ любовь. Щомъ има любовь отъ моя, и отъ ваша страна, унижение не може да има. Затуй, ако съврѣменнитѣ учители прѣподавава съ любовь, и ако съврѣменнитѣ ученици слушаха и учиха съ любовь, какво щѣше да бѫде! Ако съврѣменнитѣ мѫже се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо женитѣ си, и ако женитѣ се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо мѫжетѣ си, мислите ли, че свѣтътъ не щѣше да се промѣни? Гдѣ изчезва любовьта? — Любовьта изчезва при ограниченията. Щомъ се оженятъ двама души, най-първо у двамата се зароди една тайна. Най-първото нѣщо е това. Това е единъ психологически фактъ, който наблюдавамъ. Първо, тия двама, които се обичатъ, обичатъ се съ единъ синкавъ цвѣтъ на любовьта. Казвамъ: много добрѣ сѫ започнали, любовьта имъ е съ синкавъ цвѣтъ, обичатъ се тѣ. Но, като се оженятъ, явяватъ се нѣкои материални работи, явява се желание, кой отъ двамата да ги владѣе. Току гледамъ, въ дъното на този синкавъ пламъкъ се заражда едно малко, червено пламъче. И като наблюдавамъ тия млади, въ сърцето имъ става една промѣна, явява се стѣгане на сърцата имъ и между тѣхъ започва да се заражда единъ антагонизъмъ, кой да владѣе тази вѣщь. Синиятъ цвѣтъ изчезва, и на сцената се явява червениятъ цвѣтъ, явяватъ се мѫжътъ и жената. Казватъ, че жената била слаба. Азъ съмъ виждалъ, какъ жената налага мѫжа си. Въ варненско, една жена праща момчето си на кръчмата, дѣто бащата често се отбива и му казва: иди, кажи на татко си, обѣда е готовъ. — Кажи на майка си да си гледа работата, нѣмамъ врѣме сега. Втори пѫтъ: кажи му да си дойде въ кѫщи. Трети пѫть — не дохожда? Отива тя съ една цѣпеница, набива го добрѣ и го довежда въ кѫщи съ счупена рѫка. Той отива да си прави рѫката. Срѣща го единъ турчинъ. Какво стана? — Е, яздихъ на конь, паднахъ отъ него, и си счупихъ рѫката. За тази жена разправятъ, че единъ день мѫжътъ й отишълъ да се бори съ единъ пехливанинъ. Пехливанинътъ го съборилъ на земята и му изкълчилъ крака. Той разправя това нѣщо на жена си. Тя става, отива, удря на пехливанина единъ шамаръ и го събаря на земята. Какво ще кажете, слаба ли е жената? Жената е само единъ символъ. Не си правете илюзия, че женитѣ сѫ много слаби, че сѫ като дѣцата. Ехе... хе... Това е едно лъжливо схващание. Нѣкои пъкъ разказватъ, че мѫжътъ билъ много силенъ. И въ това не си правете илюзия! И мѫжътъ е толкова силенъ, колкото онзи пехливанинъ, който се намѣрилъ на земята. Не е жената толкова слаба, не е и мѫжътъ толкова силенъ. Силенъ е мѫжътъ, слаба е жената, това сѫ отношенея само. Ние сме си въобразили, че жената е слаба. Не е така. За въ бѫдеще, за мѫжа, и за жената ще имаме съвсѣмъ друго понятие. Та, казвамъ сега: вие, като ученици, трѣбва да се стремите да си образувате правилни отношения. Имате задача: да възстановите помежду си една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ говоря за хармонията, и за вѫтрѣшната свобода, да нѣма стѣснение у васъ. Азъ забѣлѣзвамъ, дошълъ нѣкой ученикъ тукъ и казва: менъ не ми е мѣстото тукъ Е кѫдѣ? — Азъ ще ида въ Индия. Казвамъ: у този ученикъ има щестлавие и гордость. Знаете ли каква е школата въ Индия, при йогитѣ? Знаете ли колко англичани, свършили въ Кембреджския университетъ, по цѣли 20 години чакатъ прѣдъ вратата на йогитѣ съ всичкото си смирение да ги приематъ? Тия хора не приематъ току-така. Тѣ сѫ яли попарата на хората. Докато те приематъ, ще те прѣкаратъ прѣзъ много изпити, прѣзъ 99 огъня. И при това, Ани Безантъ, Ледбитеръ, и колко други сѫ чакали съ години, но йогитѣ още не сѫ ги приели въ тѣхнитѣ школи. Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвамъ, че всѣка една школа има своитѣ правила. И тази школа, въ която сте тукъ, и тя си има своитѣ правила, не бойте се. Тукъ законътъ дѣйствува отвѫтрѣ. Изобщо, Божествениятъ законъ дѣйствува отвѫтрѣ. И сега, вие можете да отидете въ Индия, не е въпросътъ тамъ, но като тръгнешъ за Индия най-първо, ще прѣгледашъ годината, астрологически, благоприятствува ли, опрѣдѣлено ли е да отидешъ, или не. Ако не е опрѣдѣлено, ще отидешъ и ще се върнешъ. Азъ зная нѣкои, които отидоха въ Америка, казаха „куку“ прѣдъ американската статуя на свободата, и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидешъ. Нѣкои казватъ: ще отида въ Индия, ще влѣза въ нѣкоя школа. Не е само да влѣзешъ. Други пъкъ казватъ: ще се оженя. Не е само да се оженишъ. Знаете ли какво е женитбата? Като запѣлъ единъ день пѣтелътъ, една булка го чула и му казала: не пѣй, че майка и тебе ще ожени. Не е въпросътъ въ това, да се оженимъ, или не, но ние трѣбва да спазваме отношенията вѫтрѣ въ природата. Има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени — какво трѣбва да вършимъ, това е опрѣдѣлено, и горко ономува, който не се подчинява на този Божественъ законъ. И всѣка една школа се стреми да тури нѣщата въ правилни отношения, да застави Божественото въ васъ да се опрѣдѣли. Нѣма какво да се плашимъ. Това сѫ задачи, които трѣбва да рѣшавате. Та, сега ще турите въ душата си първото правило: да нѣмате стѣснение. Това е цѣлата наука! Човѣкъ постепенно трѣбва да има разширение, докато почне да вижда на лицето си своята аура. Днесъ дойде при мене единъ художникъ, донесе свои картини. Идеи има въ този човѣкъ! Не само идеи има, но схващания, тонъ на цвѣтове. Този човѣкъ не е рисувалъ тия картини тукъ изъ градоветѣ, рисувалъ ги е горѣ въ планинитѣ. Религиозни убѣждения има въ него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убѣждение. Той за нищо не продава своитѣ картини. Духътъ работи въ този човѣкъ. Като го погледна въ очитѣ, искренъ е той, нѣма никакви задни мисли. Той казва: „Макаръ че живѣя по планинитѣ, азъ искамъ да се поправя, въ мене има нѣщо, което искамъ да го подчиня на Господа, да го туря въ услуга на Божественото“. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде тъй искренъ спрѣмо себе си. Нѣма нищо по-хубаво отъ искреностьта. Тя ще внесе Божественъ миръ въ насъ. И виждамъ, че Божественото у насъ е велико. На всѣка една стѫпка ние виждаме какъ се пробужда то. Ако не схващате въпроса така, вие ще станете стари, дряхли. Мнозина влизатъ въ школата и казватъ: чакай да си поживѣемъ. Азъ не съмъ противъ това, да си поживѣете, но въ какво седи истинскиятъ животъ? Ако азъ живѣя, и туй живѣние ми донесе хиляди страдания, питамъ: какво ме ползува то? Отъ такова живѣние нѣмамъ никакъвъ плодъ. Но, ако въ страданията, които прѣтърпѣвамъ, виждамъ плодоветѣ на страданията си, животътъ има смисълъ. Ето защо, ще работите и ще гледате да внесете въ аурата си синия цвѣтъ. Отправяйте често погледа си къмъ небето! И тъй, трѣбва да работите съ ясно-синия и съ жълтия цвѣтъ, за да облагородите себе си. Тия сѫ цвѣтоветѣ, които ще тониратъ човѣшкия умъ, човѣшкото сърце и човѣшката воля. Така човѣкь ще се намира подъ благородни импулси. А тъй, както сега живѣе човѣкъ, на всѣка стѫпка може да прѣдизвика тукъ неприятности, тамъ неприятности, туй се случило, онуй се случило. На всѣка стѫпка ще има дразнене. При такъвъ животъ, нѣма нѣщо, което да внесе миръ. Вие, като ученици на окултната школа, трѣбва да се отличавате съ безкористие. То трѣбва да дойде по закона на разумната Любовь Тия .условия ние ще ги създадемъ, и можемъ да ги създадемъ. Отъ насъ зависи да измѣнимъ сѫдбата си. Върху това ще се спра другъ пѫть, и ще ви дамъ нѣкои чъртежи, да видите какъ дѣйствуватъ живитѣ природни сили, да видите какви пертрубации прѣдизвикватъ тѣ. Азъ съмъ ви говорилъ за много нѣща, и ще пристѫпя къмъ нѣкои малки опити за да се убѣдите, че туй, което се казва, е вѣрно. Да допуснемъ, че имате извѣстна болка въ крака, въ рамото си, въ очитѣ, или нѣщо въ ушитѣ, ще ви докажа кои сѫ причинитѣ, и ще направя опити, като отстраня причината, да отстраня и болката. Само че за тия опити трѣбва малко обстановка, защото, ако вие се любопитствувате да знаете, по какъвъ начинъ азъ ще направя опита, за да го направите и вие, нѣма да сполучите. При лѣкуването трѣбва да знаете законътъ. Щомъ измѣните вашитѣ вибрации, и причината на болката веднага ще изчезне. Каквато и да е болка, моментално може да я прѣмахнемъ, и моментално може да се яви. Послѣ, безпокойствието изгубването на паметьта, слабото разсѫждение, гнѣвътъ, всичко туй се дължи все на извѣстни недѫзи, които трѣбва да прѣмахнемъ, за да добиемъ едно правилно развитие на своя умъ. Защото, ако живѣемъ въ окултната школа, а имаме сѫщитѣ резултати, каквито въ живота, тогава по какво се различаваме ние? Казватъ нѣкои: е, да се съберемъ, да се помолимъ на Господа. Добрѣ, азъ съмъ съгласенъ, да се помолимъ. Но какъ ще се помолимъ? Нѣма ли да мязаме на онѣзи мишки, които се събрали единъ день на съвѣтъ и казали: „слушайте да пратимъ една депутация при котката, да й кажемъ да не ни лови. Хубаво, но кой ще отиде при котката? Така и ние: „Да отидемъ при Господа.“. Да, но Той е огънь всепояждающъ. Ще пратимъ нѣкой праведенъ да каже, защото той се запалва, но не изгаря, та чрѣзъ него да мине огъня. Ами, ако всички се запалватъ, тогава ще има ли резултатъ? Запримѣръ, ще пратимъ една комисия, ще изгори и нѣма да се върне. Знаете ли на какво ще мязаме? Ще мязаме на еврейския пророкъ, Илия, който, слѣдъ като направилъ опита, качилъ се на една колесница. Еврейскиятъ царь праща една войска отъ 50,000 души при него, която му казва: „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. Той имъ казва: „Ако съмъ човѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. И изгорѣли. Царьтъ чака тия свои войници, нѣма ги. Идватъ втори. И тѣ му казали сѫщото нѣщо. „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. „Ако съмъ чсвѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. Изгорели и тѣ. Идватъ трети. Тѣ вече не му казватъ: „Човече Божи, царьтъ заповѣдва“ — но го молятъ. „Моля ти се, слѣзъ!“ Тогава Господъ му казва: „Сега вече можешъ да отидешъ“. Дойде нѣкой при тебе и казва: знаешъ ли какво казва Господъ заради тебе? — и започне гордо, надуто. Не е така. Когато разрѣшаваме единъ въпросъ за великото въ свѣта, за Божественото, ние трѣбва да прѣдизвикаме въ себе си всичкото смирение; да извикаме на помощь ума, сърцето и волята си, за да прѣдизвикаме най благороднитѣ си чувства, най-благороднитѣ си проявления. Всичко това да не е привидно. То се отнася до всички. Въ Бога нѣма лицеприятие, въ Него има само едно правило: онзи, който върши волята Божия, Богъ го слуша. приятель му е. Онзи, който не върши волята Божия, Богъ не го слуша. Сега, тия нѣща вие много пѫти сте ги чували, знаете ги. Въ вашия катехизисъ е казано: повторението е майка на знанието. Азъ ви давамъ друго едно правило: Изпълнението волята Божия е майка на знанието. Защото, може да се повтарятъ много глупости, но като се извърши Божията воля разумно, съ Любовь, у васъ ще се зароди желание да учите, а тѣзи знания ще ви приведатъ до тази майка, която може да ви научи на нѣщо хубаво, а именно — на Любовьта. Т. м. „Миръ“.— Мирътъ носи Божията радость. * 9-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 5. XII. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Волята Божия! Т. м. Ще имате единъ пропускъ до идущата срѣда. Азъ ще ви кажа: МИРЪ. Вие ще отговорите: „Мирътъ носи Божията радость“. Произнесохме всички заедно три пѫти дадения пропускъ: Мирътъ носи Божията радость. Прочете се резюмето върху темата. „Отличителнитѣ чърти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“. Тема за идущия пѫть: „Отличителнитѣ качества на мѫжа и жената“. Вие ще разгледате отличителнитѣ качества не на сегашнитѣ мѫже и жени, и то обективно, като че не се отнася за васъ, а тъй както сѫ мѫжътъ и жената въ природата, идейно какви трѣбва да бѫдатъ. Сега, да имаме едно малко музикално упражнение. Ще изпѣемъ думата „миръ“. Колко слога има тя? — Единъ Понеже има само единъ слогъ затова е миръ. Тя е едносложна дума. Колко букви има? — Четири. Сега, ще пѣете думата „Миръ“, съ постепенно повишение на тона, и послѣ съ постепенно понижение. При повишението взимате тоноветѣ: do, mi, sol, do, а при понижението се пѣе отъ горно do, до долно do: do, si, la, sol, fa, mi, re, do. Колко стѫпки има на слизане? — Осемь. На качване? — четири. Отъ какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правятъ? — 12. А като съберете 1 и 2 прави 3. Значи. имате числата 4, 8 и 3. Тѣ означаватъ хармония въ окултната музика. Числото 4 е бащата, който прави 4 стѫпки, за да възлѣзе нагорѣ. То е тона на Мѫдростьта. Осемь стѫпки надолу, това е майката. При слизането, стѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ всѣкога по-дребни; ако крачишъ повече, ще паднешъ. При качването стѫпкитѣ сѫ по-малко четири, защото сѫ по-голѣми, двойни сѫ тѣ. Който се качва горѣ, по-едри стѫпки прави, иначе ще падне. Ще ви запитамъ: какво нѣщо е музиката, само кога можешъ да пѣешъ? Музиката е първото видимо изявление на Любовьта. Когато първи пѫть се събудили ангелитѣ въ небето, почнали да пѣятъ. И тѣ се събуждатъ. Като почнали да пѣятъ, свѣтътъ почналъ да се създава. Тѣ и до сега пѣятъ. Значи видимата, външната страна на съзнателния животъ всѣкога започва съ музика. Ако разглеждате това единъ день, когато станете ясновидци, ще видите, че пѣнието започва тогава, когато любювьта заговори въ сърцето на човѣка. Вие и сега сте ясновидци, само че на дребно. Не че не можете да виждате, това не е обида, но прѣдъ васъ има прѣпятствия, качвате се нагорѣ, та хоризонтътъ ви е тѣсенъ. Но единъ день, когато се качите на високо и просторътъ ви бѫде широкъ, тогава ще почнете да виждате добрѣ. При пѣнието съзнанието всѣкога прониква. Не можешъ да пѣешъ, докато не обикнешъ, докато не съзнавашъ. Даже и този, който никъкъ не знае да пѣе, щомъ се влюби, почва да пѣе. Това е вѣрно и въ природата. Щомъ обикнешъ, почвашъ да пѣешъ. Не само хората, но и животнитѣ пѣятъ. Пѣние има даже и въ дърветата, и въ изворитѣ, навсѣкѫдѣ. Сега, васъ може да ви се вижда чудно, какъ е възможно, изворъ да се влюби, да пѣе! Чудно ви е, но загадъчна е пѣсеньта на извора! За да разберете тази мисъль, идете малко по-далечъ, въ едно философско разсѫждение. Запримѣръ, вземете едно сѫщество, на което съзнанието е по-низко отъ вашето и проявете къмъ него своята любовь. Не би ли се очудило туй сѫщество, ако ти искашъ да му покажешъ, че го обичашъ и проявявашъ своята любовь чрѣзъ рѫката си? То ще каже: защо ме стискашъ? — Защото те обичамъ. Любовьта въ рѫката ли седи? Не, тя може да се прояви чрѣзъ рѫката, но не е въ рѫката, може да се прояви чрѣзъ сърцето, но не е въ сърцето. Колкото рѫката е изворъ на любовьта, толкова и сърцето. Казвашъ: сърцето ме боли. Не, сърцето не може да те боли, но понеже накоплението на енергията, която се набира въ сърцето е голѣма и не може да изтича правилно, влюбениятъ почва да усѣща едно стѣгане въ сърцето, едно голѣмо напрѣжение и тогава всички казватъ: по-малко любовь трѣбва, т, е. казано на нашъ езикъ, по-малко напрѣжение трѣбва. И тогава той затваря сърцето си, за да не се пукне крана. Послѣ нѣкои казватъ за нѣкого: отъ много любовь мозъкътъ му се напрѣгналъ. Не, любовьта не е нито въ мозъка, нито въ сърцето, нито въ тѣлото. Вие може да направите опитъ съ единъ изворъ, да видите, че той люби. Идете при единъ балкански изворъ и измѣрете най-низкото ниво на водата му. Слѣдъ това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня въ него и прѣзъ това врѣме проектирайте своята любовь къмъ водата на този изворъ Като поседите тамъ 1/2 или 1 часъ, ще забѣлѣжите, че нивото на водата въ този изворъ се подигнало на 1/2 мм. Ще кажете: това е случайно. Не е случайность. Направи слѣдния опитъ: прѣмѣри широчината на рѫката и на врата на нѣкой човѣкъ прѣди да е влюбенъ, и послѣ, слѣдъ като се влюби, и ще видишъ дали има разлика. Разширение има въ този човѣкъ. По сѫщия законъ и водата се е разширила. Вие ще кажете, че и това е случайность. Въ такъвъ случай, азъ мога да кажа, че разширението изобщо е случайность. Да, но философията е тамъ, че любовьта се чувствува навсѣкѫдѣ. Любовтьта може да я намѣритѣ и въ растенията. И тукъ можете да направите сѫщия опитъ, какъвто направихте съ извора. Изобщо, за да видите, че въ природата има съзнание, че всичко чувствува любовьта, се искатъ тънки усѣти. Прѣмѣрете съ една точна мѣрка колко сѫ широки и дълги листата на нѣкое растение и послѣ проектирайте вашата любовна мисъль къмъ тѣхъ, не когатото има плодове, защото ще ви прати плодоветѣ си, но когато още не е завързало, и ще намѣрите, че листата му сѫ станали съ 1/4 отъ милиметъра по обемисти. Въ това растение става едно разширение, което показва, че то чувствува любовьта и иска да каже: азъ те обичамъ, и ако дойдешъ идущата година при мене, ще ти дамъ отъ най-хубавитѣ си плодове. Съзнанието на тия сѫщества, които сѫ на земята сѫ въ нисша степень на развитие, но духътъ имъ, който е въ по-висшитѣ свѣтове, чувствува тази любовь, и чрѣзъ органитѣ си се изразява, като казва; азъ ти благодаря за вниманието, благодаря ти че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля съ вода. Питамъ ви: ако почнете да мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувствува? Свещено е туй дърво! Нали има свещени дървета? Какъ станаха тия дървета свещени? Свещени станаха не самитѣ дървета, а тѣхнитѣ духове. И тъй, музиката е проявление на любовьта въ вашата душа. Музиката, пѣнието е събуждане. По нѣкой пѫть има механическо пѣние, но въ истинското пѣние има едно успокояване. Който пѣе истински, той трѣбва да пѣе само за себе си, защото щомъ мисли за окрѫжаващата срѣда, то е ограничение. Щомъ пѣе за себе си, той въ дадения моментъ е по-голѣмъ отъ всички хора наоколо. Физически той е по-малъкъ, но духовно е по-голѣмъ. Щомъ съзнавашъ, че всички хора сѫ като тебе, значи единишъ се съ тѣхъ. Всѣки човѣкъ е единица отъ едно велико цѣло. Слѣдователно, въ дадения моментъ може да схващамъ всички хора като материални единици, а сѫщеврѣменно може да ги съзнавамъ като души, като тѣла, като сърца и като умове. Значи, въ пѣнието има едно разширение, едно успокояване. Като пѣете, ще си избирате съотвѣтни думи на разположението си. Българитѣ започватъ: ,,Стоянъ си мами думаше“. Какво искатъ да кажатъ съ това? Или, друга нѣкоя пѣсень? „Отивала мома на извора“ и т. н. Туй сѫ пѣсни отъ народния битъ. Тѣзи пѣсни сѫ съвсѣмъ извратени, Първоначално тѣхното значение е било друго. Въ сегашнитѣ нови пѣсни почти нѣма поезия. Сегашното пѣние азъ го считамъ само упражнения, приготовления за бѫдещата музика. Въ класическитѣ парчета има идея, тѣ сѫ продиктувани отъ нѣщо по-високо, а останалитѣ сѫ повече упражнения. Упражненията не сѫ лошо нѣщо, но пѣснитѣ сѫ нѣщо велико. Нѣкой казва: е, какво нѣщо е пѣсеньта? Чудна работа! Азъ наричамъ моята любовь едно окултно упражнение, тя не е пѣсень, ще стане пѣсень, но докато стане пѣсень, трѣбва да има такива пѣснопойци. Защото, пѣсеньта става чрѣзъ пѣснопойцитѣ. Ще кажете: какъ тъй? Вземете едно парче и накарайте единъ първокласенъ цугуларь-виртуозъ да го изсвири. Накарайте слѣдъ това нѣкой обикновенъ цигуларь да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате; отлично парче! Отлично, но при великия цигуларь „Цвѣте мило, цвѣте красно“ при нѣкой великъ цигуларь е чудо, а при обикновенъ — е обнкновено. Слушате послѣдния и казвате: стига, разбрахъ го. Слѣдователно, хубавитѣ пѣсни, само хубавитѣ, красивитѣ души могатъ да ги пѣятъ. Само една красива душа може да пѣе упражнението „Богъ е Любовь''. Нѣкой пѫть, като ви слушамъ, че пѣете „Богъ е Любовь“, чудя ви се, каква е тази любовь. Защото, ако въ дѣйствителность бѣхте изпѣли само веднъжъ както трѣбва „Богъ е Любовь“, моментално щѣхте да се промѣните и като се върнете въ кѫщи, не бихте могли да се познаете. „Богъ е Любовь“ пѣемъ, значи приближаваме при Бога, при Неговата благость. Знаете ли какво е благостьта на Бога? Вчера ви говорихъ за едно отъ качествата на Бога. Ти, като отидешъ при Бога, никога не ще можешъ да кажешъ една лоша дума. Каквото си намислилъ да кажешъ всичко го забравяшъ, и като слѣзешъ на земята, казвашъ си: защо не Му казахъ това-онова? Ти като отидешъ при Бога, забравяшъ да искашъ книги, дрехи, знание, сила, всичко забравяшъ и като се върнешъ, казвашъ си: кѫдѣ ми бѣше ума? Азъ всичко забравихъ. — И знаете ли на какво мяза вашето положение? Въ Англия въ едно отъ подбудителнитѣ събрания се явява единъ великъ проповѣдникъ. Той билъ много краснорѣчивъ човѣкъ, и всѣки, който отивалъ да го слуша се захласвалъ. Единъ отъ тѣзи джебчии-обирачи казва: а, азъ нѣма да се захласна. Азъ харесвамъ този проповѣдникъ, той върши за мене една велика работа, понеже всички, които отиватъ да го слушатъ се захласватъ. Ще отида при всѣки захласнатъ и ще го обера. Отива той въ църквата, сяда при единъ богатъ човѣкъ и го чака да се захласне. Седи и си казва: чакай, изведнъжъ нѣма да пристѫпя, ще гледамъ да се захласне, че тогава. Чака, чака, и не усѣща какъ се захласва и той самъ. Всички се събуждатъ, събужда се и той. Е, тозъ пѫть не успѣхъ, ще отида втори пѫть. Отива втори пѫть, проповѣдникътъ започва, но той си казва: ще почакамъ отначало малко, докато се позахласнатъ. Не усѣща, обаче, какъ се захласва и той. Като ходилъ десетина пѫти и все не успѣвалъ, казалъ си най послѣ: повече нѣма да ходя, рискувамъ да си загубя занаята. Такова нѣщо е великата Истина въ свѣта! Ще отидешъ веднъжъ, дважъ при нея, ще се захласнешъ и повече нѣма да буташъ въ никой джобъ. Защо хората не искатъ да отидатъ при великата Истина? — Ще си загубятъ занаята, нищо повече! Да изпѣемъ още единъ пѫть ,,Миръ“. Сега, азъ ще ви говоря върху едно качество, което всички абсолютно трѣбва да го имате — безъ никакво изключение, и безъ никакви разсѫждения. То е, че всички трѣбва да се научите да изпълнявате волята Божия! Нѣма какво да ви налагамъ, това е единъ общъ законъ Ще изпълните водята Божия безъ разсѫждения. Волята Божия, това е единъ всемиренъ законъ, изпълнението на който е единъ врѣмененъ актъ. И когато говоря за изпълнение волята Божия, разбирамъ всичкитѣ моменти на проявление на тази воля въ даденъ случай Защо? Защото този актъ въ дадения моментъ подразбира благото на всички сѫщества, безъ изключение. Да изпълнишъ, волята Божия въ даденъ моментъ, подразбира да направишъ едно благо, което се отнася до всички сѫщества безъ изключение: не на единъ човѣкъ, не на едно общество, не на единъ народъ, — на всички сѫщества. Този е великиятъ законъ! Нѣкой казва: азъ изпълнявамъ волята Божия. Не, не, ти изпълнявашъ твоята воля, волята на още много други сѫщества, но волята Божия не изпълнявашъ. Разбрахте какво значи да изпълнишъ волята Божия. Туй подразбиралъ и Христосъ. Въ туй схващане и изпьлнение волята Божия човѣкъ може да стане великъ. Вашата воля е тази, която ви разслабва. Ако единъ вашъ актъ не включва благото на всички въ себе си, това е слабость. Сега, туй не може да се доказва, но трѣбва да се опита. Ако вие се опитате да изпълните волята Божия правилно, ще забѣлѣжите голѣмата промѣна, която ще стане въ васъ. Нѣкога азъ слушамъ да казватъ за нѣкои: А, той се влияе. Да, щомъ не изпълнявашъ волята Божия, ти ще се влияешъ, и ще бѫдешъ подъ влиянието на единъ, на втори, на трети, на четвърти, и на много други, но не подъ Божието влияние. Изпълнишъ ли волята Божия, ти ще бѫдешъ подъ едно влияние само, подъ влиянието на абсолютното. Бѫдешъ ли подъ влиянието Му, ти отъ никого нѣма да се влияешъ. Кой ще ти влияе тогава? Мислите ли, че ако азъ бѫда едно голѣмо езеро, и въ мене се влива една малка вода, та азъ ще се повлияя отъ нея? Мислите ли, че ако азъ съмъ една рѣка, която се влива въ океана, та ще повлияя на океана? Не, нищо нѣма да му прѣдамъ. Онази вода на океана има една форма, а водата на рѣката има друга форма. Слѣдователно, споредъ туй схващане, ако не искате да се влияете, трѣбва да държите ума си свободенъ, и въ всѣки единъ моментъ, всѣки актъ да включва благото на всички сѫщества. „Ама той не го заслужава“. Не, ти ще служишъ на Бога, а за Петко, за Драгана нѣма да мислишъ. Стари дертове нѣма да има. Че този ималъ да плаща. Не, само единъ актъ у тебе ще има — да служишъ на Бота! Е, питамъ сега: има ли нѣкоя обида въ свѣта, която да е толкова дълбока, че да не може да се оправи? Да дапуснемъ, че азъ съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, макаръ, че не съмъ обидилъ никого. Тия, които мислятъ, че съмъ ги обидилъ, това е тѣхно схващане, азъ го оставямъ на тѣхна смѣтка. Питамъ: въ какво съмъ ви обидилъ? Да допуснемъ, че вие сте професоръ въ нѣкой университетъ, но азъ подѣйсгвувамъ да ви уволнятъ и заемамъ вашето мѣсто. Вие минавате покрай университета, казвате: той ми взе мѣстото, характеръ нѣма у него, това-онова. Азъ съмъ професоръ вече. Е, допуснете сега, че азъ като съмъ въ университета, безъ да знаете вие, подѣйствувамъ да ви направятъ ректоръ. Сега, каква ще бѫде вашата философия? Вие, като не знаете кой ви назначи, ще кажете: а, той ме изпѫди отъ университета, взе ми мѣстото, но провидѣнието ми помогна, направи ме ректоръ Чакай, азъ ще му отплатя! И първото нѣщо, като ректоръ, какво ще направите? Ще се поставите малко неприязнено къмъ него. Това е неразбиране на живота, и въ него нѣма никаква философия Всичкитѣ ваши постѫпки, като ученици на една окултна школа, трѣбва да поставитѣ на мѣсто. Трѣбва да знаете, че като ученици, всичко, каквото ви се случи, то е прѣдопрѣдѣлено, нищо не е случаино, и вие не можете да го избѣгнете. Програма има вѫтрѣ въ шчколата, която се спазва най строго. Сега, разсѫждавайте добрѣ! Азъ задавамъ слѣднитѣ философски въпроси: каква нужда имаше да биятъ Христа? Небето не бѣше ли силно да го освободи отъ тѣзи римски тояги? Въ дадения случай, Христосъ бѣше ученикъ въ школата, Той напусна небето, забрави високото си мѣсто и дойде съ смирение на земята, дѣто биде подложенъ на изпитъ Той не казваше, че бѣше господарь Той казваше: „Тукъ азъ съмъ слуга“. Питамъ каква нужда имаше да Го биятъ? Невидимиятъ свѣтъ не бѣше ли силенъ да Го избави? — Може да Го избави. Казва се, че небето е всесилно. Е, питамъ тогава, какъ ще си обясните това противорѣчие, защо трѣбваше да биятъ Христа? Не само, че Го биха, но защо трѣбваше да Му се присмиватъ? Заковаха Го на кръста и му се присмиваха отдолу. Защо трѣбваше да бѫде тъй? Какъвъ смисълъ имаше това нѣщо? Въ лицето на Христа ние виждаме единъ великъ примѣръ на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любовь! Характеръ имаше въ Христа! Той казваше: „Прости имъ Боже, прости! Ако тѣ знаяха нѣщата тъй, както азъ ги зная, ако тѣ разбираха нѣщата тъй, както азъ ги разбирамъ и ако тѣ сѫ готови да изпълнятъ волята Ти тъй, както азъ съмъ готовъ да я изпълня, не биха сторили туй. Единъ день тѣ ще научатъ това, прости имъ!“ Е, какво каза Господъ? — Ще имъ простя, но единъ день тояга ще има. Тояга ще има, разбира се. Чудни сѫ хората! Ако праведниятъ биятъ съ тояга, оплюватъ Го, заковаватъ Го, и Му се присмиватъ, грѣшниятъ трѣбва ли да му се простятъ грѣховетѣ, и да мине безъ бой? Ще му се простятъ грѣховетѣ, но и тоягата ще дойде. Отъ кой? Отъ твоитѣ подобни, отъ твоитѣ другари, съ които си ялъ и пилъ. Тѣ ще кажатъ: въ тебе характеръ нѣма, убѣждения нѣма. Азъ гледамъ на философската страна — на въпроса. Отъ толкова врѣме говоря, а у васъ, у нѣкои отъ ученицитѣ, нѣма тѣзи елементарни разсѫждения. Нѣкои, които минаватъ за много умни, разсѫждавтъ дѣтински. Въ какво седи дѣтинското разсѫждение? Дѣтинското разсѫждение седи въ това, че ние мислимъ, какво нѣкои могатъ да ни повлияятъ. И за потвърждение на тази си мисъль, нѣкои ще ни цитирвагъ стихове отъ Писанието, отъ нѣкои философи, отъ кѫдѣ ли не. То е смѣшно! Човѣкъ не може да се повлияе. Ако хората можаха да се повлияватъ, то до сега добри щѣха да станатъ. Нѣкои казватъ: Учительтъ имъ повлиялъ. Ако азъ мога да ви повлияя, вие светии щѣхте да станете. Това е единъ фактъ, обаче, вие сте такива, каквито си искате, а не каквото ви говоря. Гдѣ съмъ ви повлиялъ? Не, не съмъ ви повлиялъ. Вие можете да бѫдете такива, каквито искате, а законътъ говори: Вие можете да измѣните вашия животъ, у васъ има сили. Вие сами можете да измѣните вашия животъ къмъ добро, къмъ Бога. Въ окултната школа има два велики закона, които сѫ неизмѣняеми: Причината слѣдствие не може да бѫде, и слѣдствието причина не може да бѫде. Сега, да го опрѣдѣлимъ. Майката дѣте не може да бѫде, и дѣтето майка не може да бѫде. Вие ще ми докажете обратното. Какъ? Че туй дѣте като израсне, може да стане майка. Но това не е философия. Философията не е въ врѣмето и пространство, ако вие изисквате нещата въ врѣме и пространство то е друго нѣщо. Имате точкитѣ А и В — движатъ се: А______________________________________В Ако имате само една точка — А, на кѫдѣ ще се движи тази точка? Влиянието й може да бѫде къмъ В, т. е. А може да се движи къмъ В, а може и точката В да се движи къмъ А. Това сѫ два полюса. Въ дадения случай А може да бѫде по-силно отъ В, но може и обратното да бѫде, т. е. В да е по-силно отъ А. Сега, при даденитѣ условия, А — положителната страна е по-силна отъ отрицателната. Слѣдователно. електричеството се явява на по-слабата страна. И въ живота е така: само слабитѣ хора се проявяватъ, силнитѣ хора не се проявяватъ. Всички хора, които се проявяватъ като философи, писатели, това сѫ все слабитѣ хора. У васъ се явява една мисъль: какъ, това сѫ великитѣ хора! Ами че слънцето може ли да се прояви на земята? Слънцето у васъ, на гости, може ли да дойде? Не може. Вие сте чудни? Слънцето на гости не можемъ да го поканимъ. Не че не може, но нѣмаме мѣсго кѫдѣ да го туримъ. То е единъ милионъ и толкова пѫти по-голѣмо отъ земята. Гдѣ ще го туримъ? Ще му кажемъ: молимъ ти се, седи си на мѣстото. Ние, обаче, можемъ да отиваме на гости на слънцето, и тамъ има мѣсто заради насъ. Богъ при насъ не може да дойде. Вие ще кажете: Богъ живѣе въ насъ. То е другъ въпросъ, Това, дѣто казваме, че Богъ живѣе въ насъ, то е само проявление на Бога, проявление на Любовьта. Богъ като люби, и Любовьта живѣе въ насъ, но туй е едно ограничение на Бота. Животъть седи въ малкитѣ нѣща. Богъ като животъ, може да се прояви у насъ, но Богъ като Любовь, въ всичката своя пълнота, сега не може да се прояви у насъ, нѣма още условия за това. Единъ день, когато дойде Любовьта, ние ще отидемъ при Него. Той нѣма да дойде при насъ. И тъй, като животъ, Богъ идва при насъ, а когато трѣбва да Го познаемъ, като Любовь, ние ще идемъ при Него. Нѣкои отъ васъ казватъ: и ние можемъ да отидемъ при Бога. Хубаво, това трѣбва да докажете сами на себе си. Слѣдователно, А само не може да се движи къмъ никаква посока, значи то не може да се влияе. Обаче, отгдѣ произтича влиянието? Туй е моментъ на съзнанието. Сега, искамъ да имате едно философско, едно окултно схващане, Подъ „моментъ на съзнанието“, ето какво азъ разбирамъ. Този моментъ не включва никакво врѣме и пространство. Вие сте свободни въ себе си, имате прѣкрасно разположение, но у васъ се зароди едно малко желание. Щомъ имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли нѣкого, вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, сѫщо се влияе. Вие нѣкой пѫть казвате, че този, когото вие обичате, не ви обича. Да ви обича, значи да се влияе отъ васъ. Той казва: азъ не искамъ да се влияя отъ васъ. Защо? Ще го питате: ти обичашъ ли ме, любовьта ти истинска ли е? Ами докажи я! Ако ме обичашъ, направи ми една кѫща; ако ме обичашъ, качи ме на каруцата си; ако ме обичашъ, опечи ми едно прасенце, една кокошка, туй-онуй. И виждашъ, този, който те обича, станалъ цѣлъ слуга все за туй „обичашъ ли ме“. Е, питамъ: при туй разбиране на любовьта, каква свобода може да има? Любовьта не пита „обичашъ ли ме“. Туй е единъ моментъ. Ти ще съзнаешъ въ себе си въ даденъ моментъ, че ти обичашъ, и че те обичатъ, безъ никакви граници. Така трѣбва да бѫде! А вашитѣ разсѫждения, ви довеждатъ до други схващания. Ако искате да се самовъзпитавате, то съ сегашнитѣ си разбирания, по стария начинъ не можете да се възпитавате, и не можете да си самовъз дѣйствувате. Ще бѫдешъ безъ желания! Е, какъ ще ме разберете сега, какво означава думата „безъ желание“? Азъ не я разбирамъ тъй, както теософитѣ я разбиратъ. Ще изясня мисъльта си. Прѣдставете си, че имамъ една много хубава ябълка, която обичамъ и я държа въ стаята си да я гледамъ. Дойде нѣкой у дома, види я, и той я обикне. Седнемъ и двамата около нея, и двамата я обичаме. Дойде трети, и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети, всички я обичаме, всички седнемъ наоколо й. Въ обичьта нѣма нищо лошо, но лошото е, че въ дадения моментъ у Менъ се поражда желание да взема ябълката и да я изямъ. Въ този случай азъ вече се влияя. У всички се поражда желание, споръ, кой да изяде ябълката. Азъ казвамъ; азъ се отказвамъ. Вториятъ — сѫщо, третиятъ, четвъртиятъ, десетьтѣ — сѫщо, и ябълката остава. Сега ябълката сама ще разрѣши въпроса. Тя казва “Азъ съмъ много благодарна за всички услуги сторени отъ васъ, но ще ми направите още една услуга“. Каква? — Ще ме посѣете, и слѣдъ като минатъ 10 години, ще ви отблагодаря. Ще имате търпѣние. Слѣдъ 10 години, като минете покрай мене. ще ви кажа: „Вземете си сега ябълки, колкото искате“. Туй сѫ великитѣ схващания въ Божествения свѣтъ. Желаешъ ли нѣщо само заради себе си, ти се влияешъ вече. У тебе ще се зароди и зависть, и гнѣвъ. Ще си кажешъ: азъ обикнахъ тази ябълка, но моята мисъль е безкористна. Сега ще положите този законъ на безкористие вѫтрѣ въ душата си, и ще работите. Не е лесна работа да се освободите отъ всичкитѣ остатъци на миналото, азъ ги наричамъ атавистически. Вие сте ги придобили отъ хилядитѣ сѫществувания, прѣзъ които сте минали. Колко отрицателни качества сѫ се наслоили вѫтрѣ въ ума ви, въ сърцето ви, въ волята ви! И тѣзи качества сега изпѫкватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ убива. Защо убива? Мислишъ ли, че той като човѣкъ е научилъ това? Не, той е научилъ туй изкуство нѣкога си, когато е живѣлъ като тигъръ. Нѣкой обича да души хората. Той когато е билъ като паякъ, обичалъ да души. Послѣ, всичкитѣ хитрости, лукавства ги е научилъ, когато е миналъ прѣзъ животинското царство, Той трѣбва да поправи всички тѣзи животински, атавистични навици, на своя характеръ, да ги облагороди „Този е благороденъ човѣкъ“, казватъ за нѣкого. Отворя книгата на неговото минало, гледамъ, нѣкога си билъ вълкъ. „Азъ съмъ благороденъ човѣкъ“. Да, изялъ си 100 овци, и не си платилъ за тѣхъ. Благороденъ си билъ! На друго мѣсто гледамъ, нѣкой билъ боа, одушилъ 10 души. И този дългъ не си платилъ. Но, яви ли се като човѣкъ, то е другъ въпросъ. Та, карамически, колко живота има да изплащате въ сегашния си животъ? Като казваме „въ грѣхъ ме зачна майка ми“, разбираме далечното минало. Човѣкъ е грѣшилъ, грѣшилъ, и сега има много недъзи. Единъ день ще плати това нѣщо. Какъ? — Чрѣзъ закона на Любовьта ще плати на всички тия сѫщества. Мислите ли, че единъ кюмурджия, който е изсѣкълъ толкова дървета, нѣма да плати? Не, като дойде кармическиятъ законъ той ще плати всичко туй до стотинка, той ще посади всички изсѣчени отъ него дървета и тогава ще се завърне на небето. Нѣма да остане нѣщо, което да не плати. Сега, ние имаме въ живота си една велика задача: да научимъ хората да бѫдатъ милостиви не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ, и къмъ растенията. Туй е великиятъ Божи законъ! Тѣзи работи Богъ Ги е изправилъ, но недъзитѣ сѫ въ насъ. Той ги е изправилъ отдавна, нѣма наша погрѣшка, която Богъ да не е изплатилъ. Нѣкому си изкривилъ тѣлото. Богъ го е поправилъ, но го е турилъ на твоя смѣтка. Ти си избилъ толкова животни, Той имъ е възвърналъ живота, но всичко това е турилъ на твоя смѣтка, отбѣлѣзалъ е, че си билъ жестокъ човѣкъ. Тази чърта е отбѣлѣзана въ твоя характеръ. Единъ день ще идешъ при Бога и ще Му кажешъ: Господи, азъ съмъ готовъ да Ти служа, да изправя всичкитѣ си грѣхове“, и Той ще те постави на изпитъ. Ще кажешъ: „Едно врѣме въ грѣхъ ме зачна майка ми, и грѣхове правихъ, но сега искамъ да ме зачне въ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, и съ тѣхъ да Ти служа“. Ако въ грѣхъ ме зачна, значи може и другояче да ме зачне. Слѣдователно, като ученици, всички трѣбва да желаете да бѫдете заченати по другъ начинъ. Туй е новораждането, за което Христосъ проповѣдваше: „Ако се не родите изново“. Той не говори за раждане въ грѣхъ. Роденото въ плъть — плъть е, а новораждането отъ Духъ — Духъ ще бѫде. Като сте родени въ Духъ, Духъ ще бѫдете. Това е великата задача! Тъй ще работите. А сега, вие седите и тъй, както сте родени, искате да бѫдете добри хора. Вашитѣ сегашни добрини знаете ли на какво мязатъ? Една капка вода, като падне на сухата земя, море може ли да направи? Толкова и вие сте добри. Ако една капка вода падне на сухата земя, рѣкичка може ли да направи? Толкова добри и вие ще бѫдете. Казва Христосъ: „Безъ мене нищо не можете да бѫдете“, т. е. ако се не родите въ Любовьта, ако тя не влѣзе вѫтрѣ въ васъ, вие ще бѫдете въ стария животъ и само дългове ще трупате. Та, сега не че не трѣбва да имате желания, но всѣко желание, което се проявява, трѣбва да бѫде отъ другъ родъ. И колко е трудно да дадешъ на единъ човѣкъ туй, което обичашъ. Имали ли сте такава опитность? — Имали сте. Запримѣръ, гладували сте 2—3 деня, и тъкмо седнете да се храните, дойде нѣкой да ви иска малко хлѣбъ. Какъ ще се почувствувате? — Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: азъ съмъ гладувалъ толкова врѣме, а сега дошли хлѣбътъ да ми искатъ! Не, трѣбва да кажете: на драго сърце! — Заповѣдайте. И като дадете, да забравите това, като че нищо ие се е случило. Вие седите и си казвате: гледай му ума, това човѣщина ли е? Азъ да гладувамъ, а нему да дамъ хлѣба си! Така разсѫждавате всички. Азъ не ви осѫждамъ, но казвамъ, че по този начинъ на разсѫждение вие всѣкога ще имате А и В. Тогава А: В = В: А. Имате друга една величина АВ:Х = Х:АВ. Хиксътъ е единъ неизвѣстенъ резултатъ, но този резултатъ може да е равенъ на друга нѣкоя величина, съ която ще има извѣстни съотношения. И тъй, въ великата природа послѣдствията на нѣщата сѫ неизбѣжни. Не се плашете отъ това, но знайте, че всѣки единъ актъ, всѣка мисъль, всѣко чувство на съзнателния животъ си има своитѣ послѣдствия, и съ хиляди години тамъ тече. И въ Писанието се казва: „Доброто Богъ го въздава съ тисящи вѣкове“. Едно добро може да се прѣдава до 25,000 години, затуй трѣбва да бѫдете внимателни, но въ вашитѣ разсѫждения да нѣма страхъ. Влияете се, имате нѣкакво желание. Тогава, у васъ трѣбва да остане само едно свещено желание: да изпълните волята Божия! Що е волята Божия? — Вънъ отъ врѣмето и пространството, въ даденъ моментъ, вашитѣ постѫпки да включватъ благото на всички сѫщества въ вселената. Мислите ли тъй, вие ще бѫдете всесилни, и въ даденъ моментъ ще можете да направите всичко. Този е великиятъ законъ, който трѣбва да спазвате, и да мислите върху волята Божия. Да вършите волята Божия, то не е нѣщо, което можете да направите механически. Важното: разкривамъ ви единъ великъ законъ. Ама да не дойдете при мене да ми кажете: не може ли по другъ начинъ? Никаква философия! Ние говоримъ извънъ врѣмето и пространството, безъ философия. „Ама туй ще ми отнеме врѣме“. Не, да изпълнишъ волята Божия никакво врѣме не се изисква, никакви разноски въ това нѣма. Волята Божия може да изпълни този, на когото умътъ не е ангажиранъ никѫдѣ. Този, който иска да изпълни волята Божия трѣбва да бѫде свободенъ, а свободниятъ умъ, свободното сърце, свободната воля всичко могатъ да направятъ. Вие можете да бѫдете свободни! Всѣки едйнъ човѣкъ се ограничава отъ своитѣ мисли, отъ своитѣ желания и отъ своитѣ дѣйствия. Така седи великиятъ законъ въ свѣта. Второто нѣщо: тия наши мисли, чувства и дѣйствия иматъ вторични резултати въ свѣта. Има влияния чрѣзъ отражение. И тъй, ще изпълнявате волята Божия. ще приложите този законъ, за да изгладите сѫществуващата дисхармония, защото между васъ има една дисхармония. Мене това не ме безпокои, защото азъ съмъ дошълъ до друго едно разположение: дисхармонията която сѫществува между васъ, за мене е много приятна. Азъ като се върна дома си, свиря си, пѣя си, радвамъ се и си казвамъ: успѣватъ тѣзи ученици! Но въ свѣта сѫществува другъ единъ законъ: докато ядете и пиете е много добрѣ, но като се свърши гуляя, кръчмарьтъ иска пари, и като нѣмате, ще ви набие. Обратна реакция ще има. Азъ искамъ да минете съ по-малко страдания, по възможность съ по-малко страдания! Да се заблуди човѣкъ, азъ наричамъ страдание това. Една сестра дошла една вечерь при мене, казва: „Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия“. — Не ти позволявамъ. „Защо“? — Ами ти си яла и пила толкова врѣме, а сега трѣбва да плащашъ. Чакай, нѣма никакво самоубиване, азъ имамъ ниви, ще ги прѣкопаешъ, ще ги разорешъ. До тогава, ни поменъ нѣма да има отъ самоубиване, всичкитѣ вѫжета сѫ скрити. Азъ зная какво значи това. Този духъ, който е направилъ толкова пакости, сега иска да се провре незабѣлѣзано, че като отиде на друго мѣсто, и тамъ да прави пакости. До сега азъ плащахъ, а отъ сега — ти. Това е законъ! Лесно е да кажемъ: да си заминемъ! Нѣма да си заминемъ, да се провремъ, безъ да плащаме. Вие трѣбва да научите този законъ. Нѣкой назва: да умра! Ами знаете ли, че като излѣзете отъ тѣлото си, ще дойдете до една врата, дѣто вратаритѣ ще ви хванатъ, ще ви обератъ, ще ви взематъ всичко, до иглица, нищо нѣма да ви оставятъ. Вие още нѣмате тази опитность. Нѣкои като умратъ, все се криятъ, дълго врѣме ходятъ измежду хората. Нѣкой пѫть ще трѣбва да минете прѣзь една баджарница, прѣзъ втора, прѣзъ трета, 44 сѫ тѣ. Тамъ ще опиташъ много нѣща, и като излѣзешъ, знаешъ ли какво ще стане съ тебъ? Нѣма да остане никаква форма отъ тебъ, ще се изгубишъ. Нѣма да знаешъ какъвъ си, и кой си билъ, Стоянъ, Драганъ. Никаква форма нѣма да имашъ! Нѣма да остане нѣщо, на което да се опрешъ. Нѣма да мязашъ даже и на единъ листъ, който вѣтърътъ повѣва изъ пространството. Ще дойдешъ до положението на единъ пѫтникъ, който е изгубилъ пѫтя си, прѣдъ очитѣ на когото всичко е мракъ и тъмнина. Сега, у васъ има една особена философия. Като дойдете до Писанието, мислите, че всичко знаете и казваге: този стихъ казва тъй, онзи — тъй, и т. н. Нѣкой казва: азъ съмъ чулъ гласа на Господа. Ако вие сте Го чули, и азъ съмъ Го чулъ. Нѣкой ще каже: на мене Господъ е говорилъ. Ако на васъ е говорилъ, и на мене е говорилъ. Сега ще сравнимъ казаното на васъ, и казаното на менъ, и ще видимъ плодоветѣ отъ казаното. Защото, въ Божиитѣ думи плодоветѣ иматъ еднаква цѣна. Може да сѫ кирливи, но като ги измиемъ, тѣ никога не губятъ своята цѣна. Тѣ никога не губятъ и своята сила. Божиитѣ плодове сѫ еднакви. Та, като ви проговори Господъ, какво ще стане съ васъ? Много отъ ученицитѣ тукъ ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Азъ ги слушамъ, като ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Въ дадения моментъ имъ хващамъ вѣра, че Господъ имъ проговорилъ, но слѣдъ единъ день нѣкой отъ тѣхъ ми казва: тамъ, онази сестра, не искамъ да я срѣщамъ, не съмъ разположенъ къмъ нея. Азъ зная вече, до колко Господъ му е проговорилъ. „То вече не се търпи — веднъжъ, двашъ, трижъ, тя го прѣкали вече“. Ами че ти не си ли прѣкалилъ? Кой отъ васъ. не е прѣкалилъ, я ми кажете? И ангелитѣ, и всички сѫ прѣкалили. Единственото сѫщество въ свѣта, безъ измѣнение, което азъ зная, като съвършенство, това е Богъ. Отъ тамъ насетнѣ, като започнешъ отъ Него надолу, у всички ще има по нѣщо несъвършено. Значи, въ свѣта на проявленията има видоизмѣнения. Като дойдемъ до обикновения, човѣшкия свѣтъ, тия измѣнения ние наричаме гнѣвъ, умраза, злоба. Всички тѣзи отрицателни проявления трѣбва да прѣвърнемъ въ положителни. Всички тѣзи нѣща сѫ прѣпятствия, които Господъ турилъ за да опита нашата любовь. Той казва; „Туй прѣпятствие можешъ ли да го прѣминешъ? Богъ ще те тури въ положението на баща, мѫжъ, жена и като минешъ тѣзи изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури прѣдъ себе си, ще те наприви ангелъ, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпись, и ще ти даде единъ свободенъ билетъ, колкото искашъ да ходишъ кѫдѣто искашъ да посѣщавашъ, и когато искашъ да се върнешъ. Като се върнешъ отъ разходката, ще те пита? „Видя ли всичко?“ - Видѣхъ. „Искашъ ли още разходка?“ — Не, Господи, сега искамъ да Ти служа. Тогава Той ще ти даде да управлявашъ едно слънце, за което ще отговаряшъ. Тамъ ще те считатъ за Богъ, и като направишъ нѣкоя погрѣшка, тѣ ще се оплачатъ на Господа. Като направишъ редъ погрѣшки, Господъ отново ще те върне като човѣкъ, пакъ ще минешъ тази процедура на трансмигриране, на странствуване, послѣ пакъ ще те прати въ свѣтоветѣ, слѣдъ туй въ друга нѣкоя слънчева система и т. н. Дълго врѣме ще се разхождашъ, докато се научишъ какъ да Му служишъ. И тогава, Той като те види, нѣма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже; „Ще се научишъ да служишъ“, И като заминешъ отъ Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Богъ нѣма намръщено лице, Той всѣкога е усмихнатъ. Който Го е видѣлъ, той никога да Го забрави. Какъ виждаме ние тази усмивка на земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? — Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за пръвъ пѫть трепне, първото трепване на сърцето ви, прѣди да сте любили, това е усмивката на Бога. Това е първата любовь. Отъ тамъ насетнѣ нищо не остава; другитѣ усмивки, това сѫ фотографии на първата. Първата е много ясна, тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е единъ моментъ. Нѣкой казва: не мога да я видя. Други казватъ: изгубихъ я Да, защото тя не може да трае дълго врѣме на земята. Тъй седи факта. Психологически този фактъ вие го знаете. Тази усмивка може и да се повтори. И тъй, изпълнение волята Божия! Какво нѣщо бѣше волята Божия? — Волята Божия е този актъ, който въ даденъ моментъ включва благото на всички сѫщества. Т. м. * 8-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 28.ХI.1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силовитѣ линии въ природата. Т. м. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Киселитѣ и сладки храни“. За идущия пѫть ще имате темата: „Разлика между гордость и щестлавие“. На десеть теми една трѣбва да бѫде отрицателна. Ще разгледате щестлавието и гордостьта като двѣ положителни прояви на човѣка въ низходяща степень, или като двѣ отрицателни качества на неговия характеръ. Когато въ човѣшкия организъмъ се появи нѣкой цирей, въ какво съотношение е този цирей къмъ човѣка? Сега, запримѣръ, англичанитѣ казватъ: ,“The proud flesh.“ То значи: човѣшката плъть е такова нѣщо, че съ какъвто мехлемъ и да я мажешъ, не се лѣкува. Такова нѣщо е и човѣшката гордость: на никакъвъ моралъ, на никакъвъ съвѣтъ, на никакво разсѫждение не се подава. Тя казва: азъ сама за себе си живѣя. Въ български езикъ думитѣ „гордъ“ и „щестлавенъ“, започватъ съ буквитѣ Г и Щ. Щестловниятъ човѣкъ обича рекламитѣ. Буквата Щ е знакъ за размножение. Щестлавниятъ обича много работи, обича разнообразието. Въ щестлавието влиза единъ важенъ елементъ, едно отъ добритѣ качества, една положителна черта — общителностьта. Щестлавниятъ човѣкъ е общителенъ, много разговорчивъ, отдѣто мине, всички го знаятъ. Думата „гордъ“ въ български има двѣ значения. Гордъ човѣкъ е този, който пази своето достойнство. Думата „гордъ“ започва да се развива въ възходяща степень. Тя еволюира и добива добро значение. Въ гордостьта, като основа влиза личното чувство, самоуважението, то е главниятъ елементъ, а въ щеславието — общителностьта. Горделивиятъ мисли само за себе си, а щестлавниятъ мисли за окрѫжаващитѣ. Той, като мисли за окрѫжаващитѣ, интересува се отъ това, какво тѣ мислятъ за него, какво е тѣхното мнѣние. За тѣхъ общественото мнѣние е мѣродавно. Всички хора, които искатъ да знаятъ какво е общественото мнѣние за тѣхъ, сѫ щестлавни. Онѣзи, които казватъ „азъ петь пари не давамъ за общественото мнѣние“, сѫ горделиви. Сега, да кажемъ, че А е главната монада, т. е. висшето съзнание. В е малкото съзнание, казва: азъ не искамъ да зная какво мисли А. Какъ мислите, право ли е разрѣшението на въпроса. Въ всѣко едно общество има отдѣлни разсѫждения на индивида, има и общи разсѫждения. Запримѣръ, единъ народъ трѣбва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква единъ народъ, минава като индивидъ. Туй, което е колективно, което е множество на земята, въ небето минава за единица. Българския народъ въ Божествения свѣтъ се прѣдставлява отъ единъ човѣкъ. А нѣкои народи въ Божествения свѣтъ нѣматъ още свой прѣдставитель. Значи, не е въ множеството. Сега, каквито качества има А, има ги и В, само че въ по-малъкъ размѣръ. Всѣка една монада, изобщо има три проявления. Монадата А се проявява като единъ съзнатетеленъ, мислящъ животъ въ своето висше произхождение. Тя е първото произхождение на този висшъ животъ. Слѣдъ туй имате АВ. То изразява живота на тази монада въ единъ астраленъ свѣтъ. Тукъ се развиватъ чувствата на тази монада. Най-послѣ имате третото проявление на тази висша монада. То е ВС. Това проявление прѣдставлява единъ чисто материаленъ, физически животъ. Съврѣменното общество днесъ прѣживява своя материаленъ животъ. Българитѣ, запримѣръ, сега прѣживѣватъ послѣднитѣ дни на своя материаленъ животъ. Германиитѣ, англичанитѣ, американцитѣ, сѫщо така прѣживѣватъ своя материаленъ животъ, но слѣдъ като го прѣживѣятъ, иматъ умствена култура. Българитѣ ще прѣживѣятъ своя материапенъ животъ, безъ да иматъ толкова интелектуална култура. Въ тѣхния животъ чувствата взематъ участие. Тѣ се намиратъ въ послѣднитѣ дни на своя астраленъ животъ. Всѣки единъ отъ васъ минава прѣзъ тия три категории животъ. Ако прѣживѣвате вашия Божественъ животъ, умътъ ви всѣкога ще се съсрѣдоточи къмъ посоката на сърцето. Ако прѣживѣвате вашия чувственъ животъ, ще бѫдете съсрѣдоточени повече къмъ главата си, ще мислите повече; защото, само онѣзи хора, които мислятъ много сѫ чувствени. Тѣхната мисъль е насочена къмъ начинитѣ, по които биха могли да удовлетворятъ своитѣ чувства. Ако прѣживѣвате вашия физически животъ, постоянно ще мислите за тѣлото си. Запримѣръ, при най-малкото заболѣване, всѣка една часть отъ тѣлото ви ще ви интересува много. Идете на единъ балъ, на единъ концертъ, тамъ ще видите всичкитѣ тия типове на прѣживѣване. Слѣдователно, тия три типа иматъ три различни понятия, три различни схващания за живота. Защо е така? — Защото всѣки типъ разглѣжда нѣщата прѣзъ особена призма. Запримѣръ, единъ човѣкъ, у когото чувствителностьта е развита, той си има своя особена призма. Не мислете че когато вие мислите за духовния свѣтъ, та можете прѣмо да гледате на нѣщата. Вашиятъ умъ все ще гледа прѣзъ нѣкаква призма. Тази призма може да прѣдставлява знанието на друго нѣкое сѫщество, по-високо отъ васъ. Умътъ на единъ човѣкъ може да бѫде като призма за другъ човѣкъ Вие можете да глѣдате нѣщата прѣзъ ума на нѣкой човѣкъ. Имаме единъ такъвъ примѣръ, той е слѣдниятъ: единъ отъ американскитѣ професори, музикантъ и учитель по музика, прѣдава на една своя ученичка, и забѣлѣзва, че когато ученичката е на прозореца къмъ пѫтя, а той свири на пианото, вижда кой минава. Щомъ тя се отдалечи отъ прозореца, нищо не вижда. Това значи, че неговиятъ умъ и умътъ на тази млада мома иматъ единъ и сѫщъ фокусъ. Затова и при ясновидството казватъ, че трѣбва да се създаде извѣстна срѣда, за да се вижда, Трѣбва да се намѣри човѣкъ, чрѣзъ ума на когото да виждаме. Какво може да ни ползува такова виждане? Да допуснемь, че прѣзъ ума на нѣкого може да видите какво става въ духовния свѣтъ. Ако вие надникнете въ духовния свѣтъ, ще видите, че и той има три проявления. Запримѣръ, вие може да надникнете само въ физическата страна на духовния свѣтъ, въ външнитѣ му прояви. Тия три проявления сѫ проявления на единъ и сѫщъ животъ. Съврѣменнитѣ учени хора написватъ една линия която въ началото е крива, а къмъ края се изправя, и казватъ: това е крива линия, а това е права линия. Добрѣ, кои сѫ причинитѣ за изкривяването на линиитѣ, и кои сѫ причинитѣ за изправянето на линиитѣ? Ние казваме: правата линия е най-кѫсото растояние между двѣ точки, а кривата линия показва, че е срещнала редъ прѣпятствия по пѫтя си Когато имаме редъ прѣпятствия, тогава обичаме кривата линия. Слѣдъ това тия учени хора написватъ и втора, и трета такива линии. Тия линии сѫ три типа хора, три пѫтя, по които тѣ се движатъ. Тия линии сѫ една въ друга. Горната прѣдставя пѫтьтъ на единъ човѣкъ, който разсѫждава дълбоко, умно, умѣрено, разсѫдливо, благоразумно и не бърза. Неговиятъ темпераменть е донѣкѫдѣ холериченъ. Втората линия изразява втория типъ, човѣкъ сангвиникъ, бързъ, еластиченъ експансавенъ, обѣщава всичко, но и половина отъ обѣщанията не извършва. На обѣщания е пръвъ, но като дойде до изпълнение казва: обѣщахъ, но не мога да изпълня. А третата линия, третиятъ типъ е човѣкъ смѣткаджия. На всички хора природага е турила на тѣхния организъмъ по единъ знакъ. Ако вие изучаватс организмитѣ подъ микроскопъ, ще видите, че силовитѣ линии въ тѣхъ иматъ опрѣдѣлени пѫтища. Както ние мислимъ и чувствуваме по сѫщия начинъ се двияжатъ и силовитѣ линии въ живота ни. Познанието на тази наука може да ни ползува, ако искаме да изправимъ своя организъмъ. Запримѣръ, срѣщаме много млади и стари хора, които се прѣгърбватъ. Защо се прѣгърбва човѣкъ? Когато се крие човѣкъ, какво прави? — Прѣгърбва се. Въ прѣгърбването има нѣкакъвъ замисълъ, крие се чсвѣкъ нѣкѫдѣ. Щомъ започнемъ да се криемъ въ нашата мисъгь или въ нашия чувственъ животъ, ние започваме да се прѣгърбваме, докато най послѣ съвсѣмъ се изкривимъ. Нѣкои ще отдадатъ туй изкривяване на съвсѣмъ други причини. Всѣки трѣбва да гледа гърбътъ му да е правъ Има изкривяване и на краката. Често, гледате токоветѣ на нѣкого изкривени, кракътъ му сѫщо изкривенъ. Защо става това? Има една свещена область, която азъ не искамъ да разкривамъ. Кракътъ нѣкой пѫть може да се изкриви въ ходилото, като започва да се изкривява навънъ, или навѫтрѣ, и то не само мускула, но цѣлата кость. Това показва, че въ движението на силовитѣ линии въ мисъльта има дефекти, не вървятъ хармонично. Щомъ започнатъ обущата ви да се разкривяватъ, трѣбва да знаете, че имате нѣкакъвъ дефектъ. Оть обущага си може да констатирате какви болести ще имате слѣдъ единъ мѣсецъ, слѣдъ два мѣсеца, дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие, или какво и да е друго. Други случай: допуснете, че нѣкой мѫжъ туря шапката си малко накриво, или я хваща оггорѣ, и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това сѫ все признаци. Азъ забѣлѣзахъ, прѣди да дойде всеобщата война, имаше една мода да сплѣскватъ щапкитѣ отпрѣдъ, а отзадъ оставаше вдигната. Какво означаваше това? Понеже отпрѣдъ на челото е милосърдието, хората казваха: милосърдието на хората трѣбва да се сплѣска, да се спити. На този свѣтъ не трѣбва милосърдие. И хората опитаха тази своя философия. Милосърдието се сплѣска, но се намѣриха въ трудно положение. По сѫщия законъ, когато милосърдието се развива, развива се и горната часть на челото. Истинската база на умствения животъ е милосърдието. Нѣкой хора искатъ да възпитаватъ, да развиватъ ума. Тѣ сѫ приложили хиляди системи до сега, но въпрѣки това умствениять животъ не върви по правиленъ пѫть. Събудете въ единъ човѣкъ милосърдието, ще събудите въ него и правата посока къмъ умственъ животь. Милосърдието се намира въ центъра на челото. Милосьрдието е центъръ, къмъ който хората трѣбва да се стремятъ. Въ умствения животь милосърдието има най-силно влияние. Нѣма друго чувсгво, друга способность, която да има такова силно влияние върху ума, каквото милосърдието, затова челото трѣбва да расте съразмѣрно. Горната му часть трѣбва да се издига нагорѣ. Отъ чисто идеално гледище, вие трѣбва да оставяте милосърдието да прояви резултатитѣ си въ ума. Тъй както днесъ нѣкои схващатъ милосърдието, то е безидейно Запримѣръ, гледашъ, че нѣкой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие въ свѣта, когато човѣкъ схваща правилно нѣщата, той има еднакво разположение къмъ всички живи сѫщества. Затова, първото нѣщо въ умствения животъ е милосърдието. Човѣкъ на главата си има три центъра, които играятъ важна роль: милосърдие, любовь къмъ Бога и твърдость. Милосърдието е качество, което свързва човѣка съ висшитѣ сѫщества, у които нѣма страсти. Вториятъ центъръ е висшето чувство у човѣка — любовь къмъ Бсга. То го свързва съ сѫщества, които произлизатъ отъ първичната свѣтлина. Третото чувство прѣдставлява твърдостьта у човѣка, единъ отъ главнитѣ стълбове на неговата воля. То го съединява съ сѫществата, които разполагать съ силитѣ въ природата. Твърдиятъ чсвѣкъ, издържа всичко което му дойде въ живота. Имало е случай, когато нѣкой го бие, пукне му главата, но той издържа, нищо не казва. Въ него търпѣнието е силно развито. Не всички хора сѫ еднакво търпеливи. Твърдъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да бѫде търпеливъ. Когато разумнитѣ сѫщества ви разглеждатъ, тѣ разглеждатъ само движението, пѫтищата на силовитѣ линии въ васъ, а не се занимаватъ съ вашата външна страна. Когато влѣза въ една кѫща, азъ не изучавамъ хората, кой какъвъ е на гледъ, но разглеждамъ какъ е направенъ прозореца му. Гледамъ каква е голѣмината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му. Послѣ, гледамъ какъ е направилъ вратата си, какви сѫ стълбитѣ, по които се качва, гледамъ още какво е разпрѣдѣлението на стаитѣ. Туй характеризира човѣка! Кѫщата му е една книга, и по тази книга ти ще го познаешъ какъвъ е. Когато едно висше сѫщество иска да изучи характера на нѣкое човѣшко сѫщество, като влѣзе въ тѣлото му, поглежда какви сѫ прозорцитѣ му, т. е. какви сѫ очитѣ му, какъвъ размѣръ иматъ и т. н. Да кажем, че това (фиг. 2) изразява окото и лѫчитѣ, които излизатъ отъ него Това око е живо, То има хоризонтално движение. Единъ французинъ изучавалъ тъй наречения „боваризъмъ“, наука, която опрѣдѣля хората по очитѣ, главно по този лѫчъ, който излиза отъ очитѣ по неговото направление. Човѣкъ, у когото свѣтлината, която излиза отъ окото има направление въ двѣ страни е материалистъ. Нѣкой пѫть лѫчътъ, който излиза отъ окото има движение нагорѣ къмъ слънцето, отъ двѣтѣ страни на окото. Нѣкой пѫть човѣкъ погледне, погледътъ му е надолу. Отъ това нѣщо вие трѣбва да се пазите. Всѣки день трѣбва да се оглеждате, да наблюдавате движението на силовитѣ линии на очитѣ си, понеже очитѣ изразяватъ най-висшето нѣщо въ човѣка. Въ видимия човѣкъ нѣма по-изразително нѣщо отъ човѣшкото око. Единственото нѣщо, което не се мѣни е човѣшкото око. По очитѣ може да познаешъ какво мисли човѣкъ, той не може да те излъже нѣма скрито-покрито. И дѣцата знаятъ този законъ. Като направятъ една погрѣшка, тѣ си затварятъ очитѣ, да ги невижда майка имъ, защото знаятъ, че тя ще ги познае. Тѣ правятъ и друго нѣщо: турятъ рѫката на очитѣ си, не че ги е срамъ, но тъй привидно, си турятъ маска. Вие съзнавате този фактъ. Когато направите нѣкаква погрѣшка въ духовния свѣтъ, въ васъ има желание да си закриете духовнитѣ очи, затова сьрцето ви се свива. Божествената свѣтлина, или свѣтлината на по-висшитѣ сѫщества тогава не реагира върху васъ, и вие усѣщате въ себе си единъ недоимъкъ. Въ такъвъ случай, най-главното за васъ е да изправите погрѣшката си. Всѣка погрѣшка ще ви застави да си затворите очитѣ. Щомъ си затворишъ очитѣ, ти се лишавашъ отъ Божественото благо. Погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ спънка, за да се лишишъ отъ Божественитѣ блага. Нѣкой казва: защо трѣбва да изправя погрѣшката си? — Защото една погрѣшка може да съкрати твоя животъ. Една погрѣшка може да поврѣди твоя умъ, твоето сърце, твоята воля. Ако имашъ музикални способности, ще ги изгубишъ, ако имашъ художествени способности, ще ги изгубишъ. Какъвто и да е недостатъкъ, каквато и да е грѣшка, трѣбва да ги махнешъ Туй е научната, вѫтрѣшна страна на въпроса, защо трѣбва да изправяме живота вѫтрѣ въ себе си. Всѣка една погрѣшка трѣбва да се констатира точно, защото небето не обича прѣувеличаване. Онѣзи които прѣувеличаватъ и намаляватъ, тѣ лъжатъ. Духовниятъ свѣтъ обича да константира нѣщата тъй, както сѫ си, точно, съ мѣрка. Така и ти нѣма да прѣувеличавашъ, нѣма и да намалявашъ. Ще кажешъ истината. Благородството въ характера седи въ това, да си признаешъ погрѣшката както е безъ никакво пристрастие. Не се плашете отъ вашитѣ погрѣшки. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е грѣшило. Като изключимъ Бога, всички други сѫщества сѫ грѣшили. Единственото сѫщество, което не е грѣшило е Богъ. Той е абсолютенъ. Всички, които сѫ излѣзли отъ Него, сѫ минали прѣзъ погрѣшкитѣ. Тѣ знаятъ какво е погрѣшка. Погрѣшката не е мораленъ недѫгъ. Грѣхътъ е друго. Погрѣшката и грѣхътъ сѫ двѣ различни идеи. Грѣхътъ е нѣщо умишлено, той е прѣстѣпване на извѣстенъ законъ, който Богъ е турилъ, а погрѣшкитѣ произтичатъ отъ невнимание. Затова ще се стараете да поправяте погрѣшкитѣ си. Единъ отъ недѫзитѣ у хората, както и у ученицитѣ е този, че тѣ виждатъ погрѣшкитѣ на другитѣ. Ако започнете да виждате много погрѣшкитѣ на хората, да знаете, че сте на опасенъ пѫтъ. И ако не ги виждате, пакъ сте на опасенъ пѫть, защото погрѣшкитѣ на другитѣ хора сѫ училище заради насъ. Една погрѣшка, която си видѣлъ у другитѣ, можешъ да я използувашъ, за да изправишъ себе си. Ако не я видишъ, ще минешъ прѣзъ сѫщия пѫть. Запримѣръ, въ единъ голѣмъ класъ, като вашия, трѣбва да се балансиратъ силитѣ, които дѣйствуватъ. Най-първо трѣбва да се балансиратъ вашитѣ мозъчни сили. На второ положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ сърдечни сили. И на трето положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ физически сили, силитѣ на тѣлото. Двама души може да се отблъснатъ. Какъ? — Ако вие сте положителенъ и се приближите къмъ менъ, но и моята рѫка е пълна съ положителна енергия, какво ще стане? — Щомъ се приближите веднага ще усѣтите едно стѣсняване. Между двѣтѣ рѫцѣ има една борба. Може да сте имали такава опитность. Приближишъ се до нѣкого, рѫката ти започва да те сърби. Ти усѣщашъ сърбежъ, и той усѣща сърбежъ. Едва търпите и гледате да се прѣмѣстите отъ тамъ. Вие искате да си дадете отчетъ за тия нѣща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази е много важна область за проучване, но вие мязате още на онѣзи любопитнитѣ дѣца. Знаете ли какви дѣца сте? Има единъ разказъ изъ древностьта, може да го знаете, гдѣто женитѣ протестирали, искали и тѣ да управляватъ свѣта. Явила се депутация прѣдъ царя и казала: „Голѣма неправда е само мѫжетѣ да управляватъ. Искаме и ние да вземемъ участие въ управлението“. „На драго сърце“ казалъ царьтъ, „но ще ви дамъ едно малко изпитание“. Далъ имъ една затворена сфера и казалъ: „Дръжте я една седмица и слѣдъ туй ми я донесете“. Показалъ имъ какъ се отваря, но имъ порѫчалъ да не я отварятъ. Слѣдъ като я взели, още на другия день се питатъ: Какво ли има вѫтрѣ! Да я отворимъ, или да не я отворимъ? Най-послѣ рѣшаватъ да я отворятъ. Отворили я, но каквото било скрито въ сферата, изкочило навънъ. Такива сме и ние, като дѣцата. Всѣкога искаме да влѣземъ вѫтрѣ. Природата има много такива сфери, и като ни даде нѣкоя, отворимъ я, и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва. Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадатъ нѣщо, не го държите затворено. Като огидешъ при царя и върнешъ сферата, той ще ти каже: „Отвори сферата“. Но прѣди той да ти е казалъ, не е отваряй. Значи, въ природата има закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Когато природата каже: нѣма да отваряшъ! — Ще слушашъ, ще чакашъ, ще търпишъ, нѣма да бързашъ. Казва: Сега отвори! — Ще отворишъ. Ние всѣкога отваряме нѣщата безъ врѣме. И отъ това се раждатъ всичкитѣ страдания и заблуждения. Казватъ за нѣкого: той е отличенъ човѣкъ, като него нѣма вторъ въ цѣлия свѣтъ. Не се минава единъ мѣсецъ, казватъ: ние се излъгахме, той билъ лошъ човѣкъ Слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ казватъ: не той билъ добъръ, азъ съмъ се излъгалъ“. Не правете бързи заключения! Азъ мога да бѫда и добъръ и лошъ. Ако съмъ бирникъ, пратенъ при васъ да събирамъ държавнитѣ пари, нали като приближа закона, ще бѫда лошъ човѣкъ? Длъжность изпълнявамъ! Ако съмъ чиновникъ на държавата, изпратенъ при васъ да давамъ пари на бѣднитѣ, нали ще бѫда добъръ човѣкъ? Хубаво, въ този случай добрината моя ли е? Тогава, вашитѣ зѫби сѫ най-виновни. Кажете ми, кого сте посрещнали добрѣ? Казвате: ние сме отлични хораI Да, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчнитѣ сѣмки и всичко живо въ свѣта, какво могатъ да кажатъ за вашитѣ зѫби! По нѣкой пѫть мѫжътъ може да каже какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на жената. И жената може да каже, какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на мѫжа. Питамъ сега: кой е виновенъ? Зѫбитѣ ли сѫ виновни, или ние сме виновни? Ние можемъ да извадимъ зѫбитѣ на единъ човѣкъ, но злото пакъ не се поправя. Злото не е въ зѫбитѣ. Друго прѣдназначение иматъ зѫбитѣ. Злото въ зѫбитѣ е дошло вторично, когато човѣкъ ги е употрѣбилъ въ това направлелие, за зло. На много отъ нашитѣ органи ние сме изопачили службата. Това сме направили съ очитѣ, съ езика, съ носа, съ ушитѣ. Ухото не е направено да подслушва. Ухото не е направено за шпионство. То е създадено да придобивашъ съ него Мѫдрость. Езикътъ не е за злословене, но да благославяшъ, да говоришъ разумно, а ти съ него можешъ да изкажешъ и най-лошитѣ работи, езикътъ не е виновенъ. Като ученици, никога не отлагайте! Вие всѣкога трѣбва да имате единъ силенъ стремежъ. Пазете се отъ слѣдното: Не казвайте, че знаете, но кажете: Ние се учимъ! Знанието е нѣщо прѣходно. Туй, което сега знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме не го знаешъ. Туй, което сега не знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме го знаешъ. Тия хора, които много знаятъ, многс грѣшатъ. Истинскиятъ човѣкъ или ученикътъ, трѣбва да казва: Азъ ще се уча! Това е правото положение. Това е мисъльта, въ която нѣма никакво раздвояване — уча се! И да е погрѣшка, и да не е погрѣшка, уча се, отъ всичко се уча. Ако добрѣ свиря, и ако лошо свиря, всичкото е една наука, изпитвамъ и едното, и другото положение. Размишление. * 7-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 21.ХI.1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Излишъкъ и недоимъкъ въ живота. Размишление. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Разлика между лѣвия и дѣсния пѫть“. Сега, нека имаме едно мислено упражнение! Прѣдстаѣете си въ ума, че този моментъ въ слънцето има едно голѣмо събрание на интелигентни сѫщества, които разрѣшаватъ единъ отъ важнитѣ въпроси, и се постарайте, да видимъ можете ли мислено да се свържете съ тѣхъ. Сега азъ не казвамъ да вѣрвате, но само да си прѣдставите това. Ако речете да вѣрвате, вие ще се намѣриге въ едно раздвоено състояние. Ще си прѣдставите това нѣщо въ ума, като една картина. Ще си прѣдставите слънцето не на това мѣсто, кѫдѣто е сега, но ще си го мислите подъ ѫгълъ 80° къмъ изтокъ, т. е. 10° до земята. Размишлението ще трае 5 минути. Тема за слѣдующия пѫть; „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“. Упражнение: Дѣсната рѫка малко нагорѣ и напрѣдъ. Китката се изправя по възможностъ нагорѣ. Малкиятъ пръсть се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Показалецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ съединява съ върха на малкия пръсть, плъзга се надолу по пръста и пакъ нагорѣ, надолу, послѣ се изкачва по безимения нагорѣ, пакъ надолу. Слѣдъ това палецътъ минава по срѣдния пръстъ нагорѣ, надолу; послѣ по показалеца нагорѣ, надолу. Палецътъ и показалецътъ се допиратъ и заедно съ цѣлата рѫка се навежда напрѣдъ, като палецътъ и показалецътъ сѫ надолу. Въ сѫщото положение на пръститѣ рѫката се издига и пакъ сваля. Рѫката настрани и се прибира надолу. Тази вечерь ще говоря върху темата: „ОТЪ КАКВО ПРОИЗТИЧА ЗЛОТО ВЪ СВѢТА“. За абсолютното зло нѣма да говоря сега. Злото е излишекъ въ природата. Ако извѣстна енергия, която възприемате не може да се асимилира отъ вашия организмъ, тя ще създаде едно дисхармонично състояние въ организма ви. Значи, накоплението на извѣстни сили, които не може да асимилирате, да употрѣбите, образуватъ едно състояние въ васъ, което наричаме зло. Тия сили сѫ живи. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е зълъ. Този човѣкъ прѣди единъ, прѣди два часа е билъ въ едно прѣкрасно състояние на духа, мислилъ е трѣзво, а слѣдъ единъ, слѣдъ два часа виждате, че неговиятъ умъ, неговото сърце, неговиятъ организмъ съвсѣмъ сѫ се измѣнили. Защо е зълъ този човѣкъ? Въ природата има тъй нареченитѣ, тъмни сили, отъ които произтича тъмната, черната свѣтлина. Сега, физиологически, ако вие приеметѣ извѣстна храна, която не може да се асимилира отъ вашия стомахъ, набиратъ се такива енергии, които раждатъ болести, и природата трѣбва да ги лѣкува. Болеститѣ въ свѣта сѫ единъ методъ на природата за лѣкуване на тия излишни енергии. Природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ. Тамъ, дѣто има излишекъ, всѣкога се заражда едно лошо състояние. Сега, запримѣръ, съврѣменнитѣ хора, като ядатъ много страдатъ. Само една микрископическа часть отъ храната се асимилира, а другата е излишекъ. Този излишекъ трѣбва да се изхвърли навънъ. И всички болести днесъ се дължатъ на този изпишекъ, а въпрѣки това всички проповѣдватъ, че трѣбва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човѣка, и тя трѣбва да се приеме и асимилира така, че отъ нея да остане по възможность най-малъкъ излишекъ. Щомъ имате извѣстенъ излишекъ, вие ще си съградите отъ него единъ хамбаръ. Този излишекъ въ тѣлото се изразява въ извѣстни натрупвания, като мазнини, мускули и човѣкъ започва да надебелява. Казвате: този човѣкъ се поправилъ. Да, лицето му подпухва, странитѣ му ставатъ по-дебелички, и той върви и се радва, че има единъ излишекъ. Излишекътъ вѫтрѣ въ природата се изразява по два начина: въ тлъстина, и въ сухота. И тлъстината, и сухотата сѫ излишекъ, само че затлъстѣването е излишекъ въ материални нѣща. Този, който е забогатѣлъ, има много ниви, хамбари, кѫщи, говеда и други подобни, а този който е изтънѣлъ е продалъ всичко, всичко е хора иматъ излишекъ. Сега природата на първо мѣсто иска да ни лѣкува. Отъ какво? — Човѣкъ не трѣбва да има никакъвъ излишекъ, а въ всѣко отношение да има толкова, колкото е потрѣбно за неговия животъ. Природата абсолютно не търпи излишекъ! Природата е приготвила за всѣки единъ потрѣбното. Излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма. Излишекътъ ние го създаваме. Затова нѣкой пѫть вие се разболѣете, и не може да оздравѣете. Защо? Понеже въ природата нѣма излишекъ, и нѣма отъ гдѣ да ви даде тази енергия за живртъ. Нѣкой казватъ: не може ли Господъ да ни даде повече? — Не. Излишекъ нѣма въ природата. Лѣкуването тогава става само по благодатъ. Нѣкой трѣбва да отдѣли не отъ излишека си, ами да направи една жертва, да отдѣли малко отъ живота си, за да се възстанови здравето на болния. Ще ви приведа единъ примѣръ: една стара баба се оплаквала, че много остарѣла, че Господъ я забравилъ, та искала да я вземе. Десеть години наредъ се молила тя, Господъ да изпрати нѣкой ангелъ да й вземе живота. Сѫщеврѣменно, другадѣ нѣкѫдѣ, единъ богатъ търговецъ, като изпадналъ, взелъ да се моли на Господа да умрѣ. Единъ ученъ човѣкъ, философъ ослѣпѣлъ, и той се молилъ на Господа да го вземе, понеже, като не вижда да се занимава, животътъ му станалъ безсмисленъ. Единъ свѣщеникъ, като остарѣлъ, и той сѫщо се молилъ на Господа да го вземе, понеже билъ непотрѣбенъ на хората, и на църквата. Обаче, имало единъ младъ, много красивъ човѣкъ. Той се разболѣлъ и билъ на умиране, но билъ сгоденъ за царската дъщеря, много красива мома. Слѣдъ като го прѣгледали всички лѣкари, казали: не може да го спасимъ. Астрологически зодията му е такава, че той трѣбва да замине. Тогава бащата казалъ на лѣкаритѣ: „Не може ли да му дадете вие малко енергия, та да се продължи живота му поне за единъ часъ, да види годеницата си?“ Е, може, но ще видимъ дали има нѣкой човѣкъ, който може да отдѣли отъ живота си единъ малъкъ излишекъ. Това може да направи само този, който иска прѣждеврѣменно да умрѣ. Отиватъ, намиратъ тази старата баба, казватъ й; „Ти по рано искаше да умрешъ. Можешъ ли сега поне единъ часъ отъ своя животъ да дадешъ?“ — Не може, единъ животъ е. Едно врѣме се молихъ да умра, но сега искамъ да си изживѣя врѣмето. Отиватъ при търтовеца, казватъ му; „Ти се молеше да умрешъ, можешъ ли да дадешъ единъ часъ отъ своя животъ“. — Да, едно врѣме искахъ да умра, тогава работитѣ ми бѣха забъркани, но сега работата ми тръгна добрѣ, не давамъ“. Отиватъ при философа. „Ти, казаатъ му, се молеше едно врѣме да умрѣшъ. Сега единъ часъ не давашъ ли отъ своя животъ?“ — Да, тогава желаяхъ смъртьта заради очитѣ, но единъ лѣкарь ме лѣкува и сега малко прозъртамъ, та не искамъ да дамъ нито часъ отъ живота си, имамъ надежда да се отворятъ очитѣ ми. Отиватъ при свѣшеника „Дѣдо, ти си вече старъ, не давашъ ли едйнъ часъ отъ живота си за единъ болѣнъ?“ — Макаръ че съмъ старъ, но сега ще ми дадатъ служба, не давамъ. Тъй обиколили цѣлия свѣтъ, връщатъ се при царя и и му казватъ: „Не намѣрихме нито единъ часъ излишна енергия за царския синъ“. И тъй, ще знаете закона: въ природата излишекъ нѣма, и недоимъкъ нѣма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употрѣбите разумно. Нѣкои тълкуватъ, че трѣбва да пожертвуваме живота си. Човѣкъ, който иска да се пожертвува най-първо трѣбва да проучи великия законъ на Любовьта. Не го ли проучи, той ще разпилѣе живота си. А разпилѣването на живота, разпилѣването на енергията не е жертва. Много хора разпилявать живота си. И казватъ: ние го пожертвувахме. Жертва може да направи само онзи, който е проучилъ великия законъ на Любовьта. Безъ любовь жертва не може да има въ свѣта. И, единствената сила въ свѣта, въ която има единъ малъкъ плюсъ, това е Любовьта. Не въ природата, но въ Любовьта има единъ плюсъ. То не е излишекъ, а изобилие. Тъй че, въ Любовьта има изобилие. И туй изобилие, което има тя е безопасно, понеже то спада не въ границитѣ на ограниченото битие, но въ безграничното. Слѣдователно, отъ този излишекъ малцина могатъ да се ползуватъ, И затуй, за да може човѣкъ да се ползува отъ това изобилие, трѣбва да възприме Любовьта. Казватъ, че Христосъ въ Палестиня е излѣкувалъ този-онзи че възкресилъ сина на еди-коя си вдовица. Да, тѣ не разбиратъ този великъ законъ на Любовьта. Че и въ Израилъ имаше много болни. Защо не възкреси той всички, а само дъщерята на наинската вдовица? Човѣкъ, който дълго врѣме, съ години се моли той събира енергия да му се помогне. Имаме примѣръ отъ онзи боленъ при кѫпалнята. Този човѣкъ се молилъ 38 години! Но при все това, всѣкога, когата се приближавалъ при тази кѫпалня, нѣкой другъ го изпрѣварвалъ, и той се връщалъ съ една дълбока въздишка, но съ вѣра, че идущата година ще може да влѣзе. Обаче и на слѣдната година пакъ го прѣварвали. Цѣли 38 години той се молилъ, докато най-послѣ Христосъ дошълъ при него и го запиталь: „Ти 38 години се молишъ, нѣма ли нѣкой да те тури въ кѫпалнята?“ — Нѣма. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ? — Искамъ Господи. „Тогава стани, вземи си одъра и ходи!“ Цѣли 38 години е трѣбвало той да се моли, за да дойде Любовьта, да дойде Христосъ и да му даде отъ своето изобилие. И тъй, излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма, но пълнота има. Слѣдователно, излишекътъ, който ние искаме да натрупаме, всѣкога ще ни създаде нѣкакво нѣщастие. Сега, като ви говоря за излишекъ, вие ще кажете; тогава какъ трѣбва да живѣемъ? Нали трѣбва да имаме нѣщо складирано за нашия животъ? Да кажемъ, че въ вашия хамбаръ имате 100,000,000 житни зрънца. Мислите ли, че тѣ сѫ ваши? Мислите ли, че тѣ сѫ вашъ излишекъ? Не, вие се самоизмамвате. Тѣ иматъ единъ самостоятеленъ животъ, и вие не може да вземете живота на тѣзи сто милиона зрънца, Вие нѣмате право да ги обсебите. Такава мисъль даже не трѣбва да влиза въ вашия умъ. И забѣлѣжете факта, че всѣки, който като съгради една кѫща, мисли, че тази кѫща е негова, непрѣменно нѣкой отъ тази кѫща трѣбва да умрѣ. Защо? — Понеже камънитѣ сѫ отъ единъ по-нисшъ животъ, то като помисли човѣкъ, че тѣ сѫ негови, тѣ казватъ: „Понеже сме твои, дай ни животъ да живѣемъ въ тебъ“. И не е имало случай на изключение. Въ Търново, единъ отъ нашитѣ приятели поиска да си строи кѫща. Азъ му казахъ да не си гради кѫща. Ама защо? Той си съгради кѫща, не ме послуша, но боледува много врѣме. Най-послѣ оздравѣ, и каза: минахъ трапа. Слѣдъ туй му идва на гости единъ неговъ, много близъкъ роднина и умрѣ въ тази кѫща. Не само той умрѣ, но и втори, и трети. Като градиха църквата Алексадъръ Невски, казахъ, че нѣма да мине безъ жертви. И наистина, падна една камбана, и завлѣче нѣколко души работници. Въобще, всички голѣми здания, който се правятъ, все ще дадатъ нѣкоя жертва. Това произтича отъ факта, дѣто казваме, че ние сме господари. Не, въ свѣта може да използуваме нѣщата врѣменно, но на камънитѣ не сме господари, на житнитѣ зърна не сме господари, а можемъ само да се ползуваме отъ тѣхъ. Щомъ внесешъ въ ума си една мисъль, която е въ разрѣзъ съ Божественитѣ закони, ще пострадашъ Ти може да имашъ сто милиона зрънца, но ще кажешъ: тия зрънца не сѫ мои, азъ съмъ просто единъ тѣхенъ настойникъ Какво ще стане, ако вземешъ тия сто милиона зрънца и ги смелишь? Знаете ли отъ какво страда съврѣменната култура? — Съврѣменната култура страда отъ излишекъ. Тя има консерви, има брашна, риби въ тенекии. Всичко това е единъ излишекъ, за който съврѣменната култура, бѣлата раса днесъ скѫпо плаща, и още по-скѫпо ще плати. Въ природата не се позволяватъ абсолютно никакви консерви! По нѣкой пѫть казватъ: да опражимъ домати, това-онова. Не бива. Малко може да извадишъ сѣмената на тия домати, но тѣхъ нѣма да варишъ. Сокъ можешъ да вземешъ сѫщо. Това до нѣкѫдѣ ви се позволява. Сега, като се проповѣдва тази велика Истина, казвате: колко е строго! Нѣмаме ли право да ядемъ както си искаме? — Нѣмаме право. Слѣдователно, тия излишеци по нѣкога се натрупватъ и въ желанията ни. Съврѣменнитѣ хора иматъ чрѣзмѣрно желания, но не всички желания трѣбва да живѣятъ. Тия, обаче, които трѣбва да живѣятъ, на коитс дадемъ животъ, се нуждаятъ отъ извѣстна хран. Да кажемъ, имашъ десеть души приятели. Обичашъ ги, но ако тѣ се нагласятъ нѣкой день да ти дойдатъ единъ подиръ другъ на гости, ти непрѣменно трѣбва да имъ сложишъ трапеза. Ако не имъ сложишъ, ще кажатъ: толкова врѣме мина, и той нищо не ни гости. Затуй, умниятъ ще извика всичкитѣ 10 души приятели заедно и ще имъ сложи една обща трапеза, а не по отдѣлно — 10 трапези нѣма да имъ сложи. И природата не търпи много угощения, защото нашитѣ угощения често служатъ за спънка въ еволюцията на други сѫщества. Ето защо въ всичкитѣ религии, въ окултната наука всѣкога се прѣпорѫчва въздържание. Подъ въздържание не се разбира абсолютенъ постъ, но да нѣма никакъвъ излишекъ. Колкото малко и да ядешъ, въ душата си трѣбва да благодаришъ на Бога, че си можалъ да използувашъ, туй което Богъ ти е далъ сега. Нещастието на всинца ви седи въ това, че нѣмате излишекъ. Казвате: нѣмаме си парици, спестени за черни дни. Брашенце нѣмаме, това нѣмаме, онова нѣмаме. Е, мислите ли, че онѣзи, които иматъ сѫ осигурени? Азъ говоря за излишека въ природата, но има друго нѣщо. Ти си гладувалъ 10 дена, нѣмалъ си какво да ядешъ. Дойде единъ приятель, иска да ти услужи, носи една торба съ брашно, дава ти я. Ти си честенъ човѣкъ, казвашъ: не искамъ, какъ ще го взема? Не, ти ще го вземешъ, ти си се молилъ заради него. То не е излишекъ. То е необходимо за твоя животъ. И тъй, вие трѣбва да изпѫдите отъ вашия умъ всѣка мисъль на недоволство, всѣка мисъль, която внася дисхармония въ живота ви и да бѫдете въ хармония съ великата Любовь. Вие трѣбва да знаете, че ако живѣете по Бога, Той ще ви помогне чрѣзъ хората. Като казвамъ да живѣемъ по Бога, нѣкои ме разбиратъ криво. При сегашнитѣ ваши разбирания, вие не можете да живѣете по Бога тъй, както трѣбва. Да живѣемъ по Бога, значи да разбираме законитѣ Му, да ходимъ въ Неговата воля, и въ основата на живота ни да легне Любовьта. Казвате: по Любовь не се живѣе. Ако азъ живѣя по Любовь, всѣки ще ме използува. При сегашнитѣ условия така е, но ние говоримъ за единъ разуменъ животъ. Вие искате да влѣзете въ новия животъ, нали? Едно отъ качествата на новия животъ е, че той не търпи никакъвъ излишекъ, и никакъвъ недоимъкъ Излишекътъ ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкътъ ще породи въ вашата душа недоволство, неблагодарность, роптание, зависть, че другитѣ иматъ, Значи, трѣбва да имашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Тия излишни енергии въ природата създаватъ злото. Никога не дружете съ човѣкъ, който има излишекъ — нищо повече! Азъ не разбирамъ само физически, но и духовно. Никога не дружете съ такъвъ човѣкъ. Като го срѣщнете, не го поздравлявайте въ душата си. Абсолютно нѣма да го поздравлявате, нѣма да му снемате шапка. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този. Щомъ има излишекъ, той не може да бѫде идеаленъ. Идеалнитѣ хора сѫ безъ излишекъ и безъ недоимъкъ. А този човѣкъ съ излишека не го поздравлявайте, и никакъвъ разговоръ съ него — отъ кѫдѣ си, какъвъ си — мини и замини. Той е послѣдниятъ човѣкъ въ свѣта. Ако ти заведешъ разговоръ съ него, отъ тамъ насетнѣ въ живота си бѣлъ день нѣма да видишъ. Вие ще кажете: е, това търсимъ ние, я! Да, но ако ти носишъ чувала на гърба си, ако ти имашъ излишекъ, какво ще говоришъ за другитѣ? Най-първо ти ще погледнешъ себе си, да не би ти да имашъ нѣкой излишекъ. И като се убѣдишъ въ факта, че нѣмашъ нито излишекъ, нито недоимъкъ, тогава ще гледашъ за другитѣ. Ти, като тръгнешъ на пѫть въ живота си, ще прѣгледашъ кесията си. Говоря за необходимата кесия въ природата. Ще прочетешъ смѣтката си добрѣ, и ще гледашъ да имашъ толкова, колкото ти е необходимо, — нито недоимъкъ, нито излишекъ да има. Най-сигурната почва е това. Като срѣщнете единъ човѣкъ, който е недоволенъ въ живота, какъ мислите, отъ кои е той? Той е отъ хората, които иматъ единъ недоимъкъ. Всички недоволни хора иматъ недоимъкъ, а всички хора, които сѫ радостни, които скачатъ насамъ-натамъ, иматъ излишъкъ сега, уловихъ ви на тѣсно! Нѣкой казва: зарадвахъ се въ Господа. Зарадвалъ се въ Господа, но слѣдъ като изялъ кокошката и слѣдъ като пийналъ. Не, не, тази не е радостьта въ Господа. Или, спечелилъ си 10,000 лева отъ нѣкоя лотария, казвашъ: благодаря на Господа. Не, това не е радость въ Господа, това.е излишекъ. Божествената радрсть отъ обикновената радость се различава. И тъй, недоволни сте, ще знаете, че имате недоимъкъ, и ще наваксате този недоимъкъ. Ще намѣрите нѣкой доволенъ човѣкъ, който и да е, и ще допълните вашиятъ недоимъкъ. Много доволниятъ човѣкъ има излишъкъ, затова и той трѣбва да има толкова, колкото му е потрѣбно. Послѣ много сте радостенъ, имате излишекъ. Ще намѣрите нѣкого въ свѣта, който е недоволенъ и ще му дадете. Умнитѣ хора търсятъ нѣкой недоволенъ човѣкъ да вземе отъ тѣхния излишекъ. Защо умнитѣ хора не искатъ да иматъ излишекъ? Окултниятъ ученикъ нѣма нужда отъ излишекъ. И всичкитѣ велики Учители, като идватъ въ свѣта, иматъ свои ученици все по закона на самоотричането. Въ окултната наука плюсъ и минусъ нѣма, т. е. подразбирамъ, че въ истинския животъ плюсъ и минусъ нѣма. Какво има тогава? — Само една математическа точка. И тя е толкова малка, щото нѣма никакво измѣренйе. Минусъ — това е недоимъкъ, плюсъ — това е излишекъ. Въ какво седи минусътъ? — Минусътъ показва само човѣшкото. Тази черта — прѣдставлява само една плоскостъ, една хоризонтална повърхность, върху която нѣма никаква растителность, никаква мисълъ. Плюсътъ, това е човѣшкото и Божественото, съединени заедно. Тѣ сѫ въ постоянна борба. И слѣдователно, когато на съврѣменнитѣ хора се проповѣдва една Божествена идея, най-първо тѣ казватъ: туй е неприложимо въ нашия животъ, условията сѫ такива. Това е плюсътъ, поражда се борба. Защо е неприложимо? Казвате: такива сѣменца не растатъ. Не, ние сме правили опити и сме видѣли, че само при минуса не растатъ. И съврѣменнитѣ писатели и проповѣдници проповѣдватъ недоволство. Тѣ казватъ: човѣкъ трѣбва да бѫде недоволенъ, за да прогресира. Тѣ подържатъ че доволнитѣ не прогресирали, а недоволнитѣ прогресирали. Не, и еднитѣ, и другитѣ не прогресиратъ. Тази идея, че въ доволството или въ недоволството човѣкъ прогресира е само измама. Единственото нѣщо, чрѣзъ което човѣкъ може да прогресира е неговото съзнание, Азъ ще опрѣдѣля какво нѣщо е съзнанието. Съзнанието не е единъ атрибутъ на човѣшкия умъ, нито пъкъ има нѣщо общо съ ума. Съзнанието е само единъ принципъ на сърцето. То носи свѣтлина въ себе си. Съзнанието се отнася само до човѣшкото сърце. И когато кажемъ, че човѣкъ носи единъ съзнателенъ животъ, ни най-малко не подразбираме единъ интелегентенъ, ученъ животъ. Всичко, което съзнанието носи е прѣживено. Въ съзнанието нѣма нищо непрѣживено. Слѣдователно, съзнанието е една база, една основа, върху която човѣшкиятъ умъ може да се развива и расте. Тъй както за ученика е потрѣбна свѣтлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова, съзнателниятъ животъ трѣбва да прѣдшествува умствения животъ. Умътъ е външната страна на нѣщата, а съзнанието се занимава съ вѫтрѣшната страна н а живота. Нѣкои казватъ: човѣкъ може да е уменъ, а да нѣма съзнание. Не, обратното е вѣрно Човѣкъ може да не е толкова интелигентенъ, а да е съзнателенъ Слѣдователно, туй, което подтиква живота къмъ развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно отъ великитѣ качества на душата. Азъ казвамъ: Съзнанието е първиятъ лѫчъ, който душата проектира въ сърцето. Не говоря за обикновената душа, но за Божествената душа. Първиятъ лѫчъ е съзнанието, а отъ тож лѫчъ, вторично вече се явява човѣшкия умъ. Силитѣ на съзнанието пъкъ събуждатъ центроветѣ и способноститѣ на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умътъ се губи. И дѣйствително, въ живота това е вѣрно. Вземете единъ младъ момъкъ, въ когото има съзнание. Той казва: азъ искамъ да помогна на баща си, на майка си, на сестритѣ си, да се отрека отъ своето. Защо се жертвува този момъкъ? — Съзнанието у него е пробудено, и интелигентностьта се развива. Онѣзи синове и дъщери, които искатъ да се пожертвуватъ за своитѣ близки, умствено се развиватъ. Нѣкой момъкъ казва: азъ искамъ да живѣя за себе си. Тъй казватъ и старитѣ, и оглупѣватъ. Тѣ казватъ: ние трѣбва да живѣемъ за себе си. Кажатъ ли така, у тѣхъ съзнанието изгасва, и тогава тѣ започватъ да отѫпѣватъ, да оглупѣватъ. И за туй въ Божествената наука съзнанието на старитѣ хора не трѣбва да загасва. Че стариятъ човѣкъ е десеть пѫти по-юнакъ, по силенъ отъ младия. Старитѣ?хора трѣбва да се жертвуватъ, а не младитѣ, а сега е обратното. Старитѣ хора казватъ: до сега ние се жертвувахме, сега вие, младитѣ трѣбва да се жертвувате. И тъй, прогресътъ зависи отъ съзнанието, затова трѣбва да култивираме съзнанието въ себе си. И въ Писанието има единъ стихъ, който казва така: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатени“. Духътъ, въ този смисълъ, се разбира, този Божественъ лѫчъ, който иде отъ душата. Отъ тази душа излиза нѣщо, то е Духътъ, движение, което слиза, за да помогне за въздигането на човѣка. Слѣдователно, ще знаете едно правило: щомъ имате единъ излишекъ, веднага ще се зароди изкушението. Да кажемъ, че първиятъ човѣкъ изразимъ съ точка А (фиг. 1). Той ималъ всичко въ себе си. Той е първата монада. И когато Богъ опиталъ тази монада или този първиятъ човѣкъ, какво станало? Богъ прѣкаралъ всички животни да минатъ покрай човѣка, да имъ тури имена, да имъ бѫде господарь и да ги учи. Всички животни минали двѣ по двѣ покрай човѣка. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нѣмалъ другарка, подобна на себе си. И тукъ именно той сгрѣшилъ. И знаете ли въ какво седи сгрѣшаването? Неговиятъ другарь билъ Богъ, но той, като не видѣлъ Бога, у него се явило желание да си има другарь, и вслѣдствие на това си желание той сгрѣшилъ. И Богъ, за да го избави отъ едно зло, веднага се проектира въ монадата В. Слѣдователно, жената е първиятъ коренъ, който човѣкъ е спусналъ въ земята и човѣкътъ, като я видѣлъ подобна на себе си, казалъ; „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Но на тази монада В свѣтлината е била тъмна, и тя се привлича отъ онова дърво на „Познанието на добро и зло“. Сега ще употрѣбя една поговорка, да уподобя защо свѣтлината на монадата В била тъмна, но да не се обидите. Хайде по-добрѣ ще замълча. Какъ казвате, да кажа ли, или да не кажа? (Кажете). Хубаво, но нѣма да ми се сърдите. „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Човѣкъ, като има единъ недѫгъ въ себе си, нѣма да намѣри нѣкой човѣкъ, който има една добродѣтель, но ще намѣри нѣкой, като себе си — съ сѫщия недѫгъ, та да го види хубаво. Тѣзи двамата търсятъ трети сѫщо като тѣхъ. Като влѣзете въ нѣкоя болница, ще провѣрите сѫщия законъ. Лежатъ трима-четирма болни. Единиятъ разправя какъ заболѣлъ. Започва вториятъ: чакайте азъ да ви разправя какъ заболѣхъ. На слѣдния день, като станатъ, пакъ почнатъ да разправятъ сѫщото. Дойде четвърти боленъ, казва: вашего нищо не е, ами чакайте азъ да ви разправя моето. И той ще разправя какъ заболѣлъ. Дойде пети, шести, все сѫщото разправятъ. Тѣ се привличатъ и намиратъ удоволствие като си приказватъ за болеститѣ. Туй сѫществува като единъ недѫгъ и въ всичкитѣ нови течения. И въ новото учение азъ забѣлѣзвамъ по нѣкой пѫть сѫщитѣ тия недѫзи. Нѣкой има единъ недѫгъ, Той не го счита за недѫгъ, ами ще почне да ви изнася нѣкоя извинителна причина, защо постѫпва тъй. Не, помнете едно нѣщо. Ако нѣщата сѫ Божествени, тѣ си оставатъ Божествени, идейни.Ако сѫ човѣшки, тѣ си оставатъ човѣшки. Нѣщата могатъ да бѫдатъ или животински, или човѣшки или Божествени. При по-нататъшното си състояние монадата В се привлича отъ лошитѣ условия и съ това тя влѣче и монадата А, понеже тѣ сѫ свързани (фиг. 2). Какво става тогава? — Монадата В се повръща нагорѣ, но не по сѫщия пѫть. АВ прѣдставлява едно движение, слизане надолу. То е инволюция, а ВС е еволюция. Обаче, това движение АВ прѣдставвява едно растение, което нѣма да има сладъкъ плодъ. Плодътъ ще бѫде горчивъ, отровенъ, но туй отровното растение единъ день като се прѣвърне на човѣкъ, какво ще прави? Най-първо ще се учи да рѣже главитѣ на хората. Всички лютиви растения, като лука, чесъна и др., ние знаемъ каква култура носятъ въ себе си. И нѣкой ме пита какъвъ е билъ въ миналото. Ще ти кажа. Едно врѣме, като растение, си билъ лукъ, чесънъ. А като си миналъ прѣзъ животнитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията, и до сега още твоятъ характеръ не е облагороденъ. Въ тебе нѣма самопожертвуване, нѣма самоотричане, нѣма туй съзнание, което се изисква. Ами какво трѣбва да направя? - Ще се повърнешъ назадъ. И затова египтянитѣ, въ своята теория за трансмигрирането на душитѣ, казватъ: „Ако една душа не е минала прѣзъ нѣкоя стадия, тя ще се повърне назадъ, ще мине прѣзъ туй положение, за да добие всичкитѣ качества, които сѫ необходими за нейното развитие, и послѣ ще продължи нагорѣ“. Та, за да се изправи извѣстна погрѣшка въ васъ, не е тъй лесна работа. За да може коренно да изправите нѣкоя погрѣшка, непрѣменно трѣбва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата, човѣкъ за 2 — 3 години като че изгубва своето знание — никаква дѣятелность не проявява. Душата тамъ се повръща, като че въ нѣколко форми назадъ. Слѣдъ това дохожда едно подобрѣние, човѣкъ се съвзема и тръгва напрѣдъ. Ако на нѣкой човѣкъ липсва нѣщо, той трѣбва да се върне назадъ, къмъ природата и отъ тамъ да си достави този недоимъкъ. Тази монада В се проектира въ С. С — това сѫ дѣцата. Сега може да изпаднете въ една погрѣшка, да мислите, че всѣкога А проектира една тъмна монада В. Вземете, да кажемъ първиятъ човѣкъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие А1. (фиг. 3). Проектираната монада отъ него е В1, Тя е била свѣтла. Сега за тази монада казватъ, че тя е църквата, това-онова. Тази монада В1 е майката на бѫдещето човѣчеството, отъ която всички трѣбва да се родятъ. И тогава, всѣки единъ отъ васъ може да провѣри какви сѫ мотивитѣ, причинитѣ които васъ ви подтикватъ къмъ дѣйствия. При сегашното състояние на вашето съзнание всѣки може да провѣри това. Нѣма скрито-покрито въ вашето съзнание. Викате ме, угощавате ме. Въ дадения моментъ вие знаете защо ме угощавате. Или, учитель сте, отивате да учите дѣцата. Въ дадения случай вие знаете подбудителнитѣ причини, които ви заставятъ да станете учигель. Свѣщеникъ сте, запримѣръ. Вие пакъ знаете подбудителнитѣ причини, защо сте такъвъ. Всѣки единъ знае подбудителнитѣ причини за всѣка една своя постѫпка. Нѣма скрито-покрито прѣдъ нашето съзнание, прѣдъ нашата, душа. Тази душа е огледало, въ което Господъ вижда всичко. Единственото нѣщо, което не ни лъжи е съзнанието. Въ съзнателния човѣкъ лъжа нѣма. Като говоримъ за съзнателния човѣкъ, ние подразбираме това въ абсолютната смисъль на думата. Такъвъ човѣкъ е съ чистота, той е добъръ, той е интелигентенъ, той е благороденъ. Тия качеста той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа нѣма у него, нито помисъль да прѣиначи Истината. Той е много прѣмъ. Тия двѣтѣ сѫщества, двѣтѣ монади А и А1, както и В и В1 сѫ свързани; Едното положение въ Писанието се нарича „стариятъ човѣкъ“ — А, а другото положение, което сега се заражда се нарича ,,новиятъ човѣкъ“. Значи, тия двѣ монади, които едноврѣменно се борятъ да взематъ върхъ на съзнанието ви: А1 дѣйствува върху В1 . То е нашата Божествена душа. Отъ В1 излиза С1. Това е нашето съзнание, първиятъ плодъ на Божественото съзнание. Сега въ А, В, С има желание да се домогнатъ до тази вѫтрѣшна свѣтлина. И, ако вие наблюдавате вашия животъ, ще забѣлѣжите въ него една постоянна борба. Нѣкой пѫть вие се страхувате, дали сте на правия пѫть, или не сте. Питамъ ви азъ: може ли човѣкъ да се съмнѣва дали е на правия пѫть или не? Или, казвамъ тъй: може ли свѣтлината да пита, дали съмъ свѣтлина или не съмъ? — Никога! Може ли доброто да пита, дали съмъ добро или не съмъ? — Не може. Само злото пита: азъ добро ли съмъ? Слѣдователно, щомъ дойде такова раздвояване въ васъ, вие трѣбва да знаете, че тукъ дѣйствува принципътъ на монадата В. Тогава вие сте въ противорѣчие съ общия Божественъ законъ и се съмнѣвате въ установенитѣ закони, които сѫществуватъ въ природата. Тогава вие имате нѣкакъвъ другъ авторитетъ. И като направите нѣкоя погрѣшка, казвате: еди-кой си казалъ тъй .... Не, никаква философия нѣма въ това. Нѣма Учители въ свѣта, нѣма адепти въ свѣта, които могатъ да измѣнятъ волята Божия. Благодарение на това, че Богъ е неизмѣняемъ, нашиятъ животъ е осигуренъ. Всички трѣбва да се радватъ на това именно качество въ Бога, че Той е неизмѣняемъ. Това трѣбва да ви радва! Всичко въ свѣта, което се заражда, ако е добро, щомъ дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошитѣ хора, за лошитѣ си постѫпки, за лошитѣ си мисли, желания и дойдете въ съприкосновение съ Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете съ тѣхъ наедно. Ако ги държите, и тѣ, и вие ще се изпарите и отъ поменъ нѣма да остане. Само една милость ще ви спаси. Какъ? — Щомъ идете при Бога, ако се откажете отъ вашитѣ лоши желания, като главня ще бѫдете изтегленъ отъ този огънь. Иначе не може, не си правеге илюзии. Казвате: „Господъ е милостивъ“. То е другъ въпросъ. За Милостьта Божия ние не споримъ, но и Правдата Божия ние подържаме и казваме какво прави Господъ въ своята Правда. Въ Него нѣма двѣ мѣрки. Той, изисква абсолютна чистота. Той изисква, щото Неговитѣ дѣца да нѣматъ абсолютно никакъвъ излишекъ. Излишекътъ, това е нечистота Недоимъкътъ сѫщо е нечистота, защото единиятъ има ниви и кѫщи, а другиятъ нѣма ниви, но има пари. И единиятъ, и другиятъ иматъ излишекъ. Слѣдователно, когато Христосъ казва да се отрече човѣкъ отъ себе си, азъ подразбирамъ да се отрече човѣкъ отъ всичкитѣ свои излишъци — нищо повече! Сега, често възставате и казвлте: еди-кой си не ме обича. Казвате: братята тукъ не ме обичатъ. Отъ гдѣ знаете, че не ви обичатъ? Кои ви сѫ аргументитѣ? Фактически какъ ще докажете това? Ама той не ме погледна хубаво. Добрата обхода отъ поглеждането ли зависи? Добриятъ погледъ е резултатъ на нѣщо друго. Не е погледътъ, който ражда доброто, но доброто ражда погледа. Добриятъ погледъ е резултатъ на добра постѫпка. И отъ гдѣ знаешъ, че не те е погледналъ хубаво? Казватъ нѣкои: той съ мене не бѣше учтивъ. А въ какво седи учтивостьта? Ами, ако азъ кажа за васъ, че вие не сте се отнесли учтиво съ нѣкого? Първото нѣщо за единъ окултенъ ученикъ: той трѣбва да е слѣпъ за обръщенията на другитѣ хора. Азъ съмъ ви казвалъ, че като ученици, вие трѣбва да бѫдете мъртви и когато ви хвалятъ, и когато ви укоряватъ, и да бѫдете слѣпи и глухи за погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Сега, като прѣвеждамъ това, казвате: тъй, тъй е. Не споредъ тоя принципъ, въ дадения моментъ, зарадъ менъ е важно, какви сѫ отношенията ми къмъ Бога най-първо. А тъй, критикувамъ ли другитѣ хора, връзкитѣ ми съ Бога сѫ слаби, и тогава всѣки растежъ у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се съ нѣкого, вие не можете да се молите. Въ Америка, единъ христианинъ, слѣдъ като живѣлъ единъ бѣденъ животъ, задлъжнѣль много. Молилъ се тукъ, молилъ се тамъ, отъ никѫдѣ нѣма помощь, а кредиторътъ си иска паритѣ. Една вечерь, като се връща отъ молитвено събрание, дѣто пакъ се молилъ за подобрѣние на материалното си положение, вижда единъ прозорецъ отворенъ и тамъ близо — торба съ злато. Вѫтрѣ свѣтло, обаче никой нѣма. Дръпва той торбата и си казва: Господъ чу молбата ми. Това била кѫщата на единъ банкеръ. Касата му била близо до прозореца, и той, като броилъ паритѣ си. забравилъ да я затвори. Този бѣденъ взима паритѣ, и радостенъ отива дома си, но рече да се моли, касата изпѫква прѣдъ очитѣ му. Молилъ се часъ, два, обаче молитвата му стига до торбата, и по-нагорѣ не отива. Може би, трѣбва да направя нѣщо, казва си той. На другия день сутриньта пакъ започва да се моли. Десеть деня наредъ се молилъ, но молитвата му не могла да се качи нагорѣ, все торбата изпѫквала отпрѣдѣ му. Взима той торбата, отива при банкера и му казва: „Азъ взехъ тази торба отъ тебе и не бихъ я донесълъ, но не мога да се моля Богу. Знаешъ ли защо взехъ торбата ти? Имамъ много дългове да плащамъ“. Тогава банкерътъ му казалъ: „Хайде, ще ти дамъ половината отъ тѣзи пари, плати си дълговетѣ“. Туй желание на христианина, да има тази торба и да плати дълговетѣ си е добро, но начинътъ, чрѣзъ който той се домогва до паритѣ, е лошъ. Дългътъ е зло, но има и друго зло. Ти може да платишъ дълговетѣ си на хората, но дойдешъ ли до Господа, Господъ не те приема. И на Него имашъ да давашъ нѣщо. Кое е по-добрѣ, да уредишъ смѣткитѣ си хората, или да уредишъ смѣткитѣ си съ Бога? — По добрѣ е смѣткитѣ ни съ Бога да сѫ уредени. По-добрѣ е да дължимъ на хората, отколкото на Бога. Въ какъвъ смисълъ да бѫдемъ изправени? — Каквото Господъ ни каже, да го направимъ. Всѣка вечерь да знаемъ, че сме извършили Неговата воля, каквато и да е тя. И тъй, първото нѣщо въ живота ви, което трѣбва да спазвате като ученици, то е да избѣгвате всѣкакъвъ излишекъ. Този прѣдметъ не е напълно още изчерпанъ. Върху него има много да се говори. Не мислете, че вие сте набутали една истина. Азъ зная, че мнозина се намирате на опасния пѫть и ще изтълкувате криво това нѣщо. Нѣкой ще каже: азъ нѣма да работя, да не би да спечеля много. Другъ ще каже: азъ нѣма да уча. Не, не, на кривъ пѫть сте. Но и другото положение не е вѣрно. Запримѣръ, нѣкой свършилъ единъ факултетъ, слѣдвалъ четири години и послѣ казва: да свърша и втори факултетъ. На кривъ пѫть е. Свършишъ по математика, свършишъ по астрономия, най-послѣ свършишъ и по химия. Е, хубаво, слѣдъ като свършишъ, въ какво ще приложишъ своето знание, какво ще спечелишъ? Ти си изразходвалъ всичко. Въ какво ще бѫдешъ полезенъ на човѣчеството? Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можешъ да го използувашъ. Всѣка сутринь, като станешъ, да си благодаренъ, че на всѣкѫдѣ може да използувашъ туй знание. А сега, хората учатъ отъ щеславие. Казватъ: той свършилъ два факултета. И въ Америка ги има такива. Титуловатъ се DD — значи докторъ по богословието. Има и LDD — то е една почетна титла — свършилъ не само по богословие, но и по правнитѣ науки, Такъвъ човѣкъ е съ двѣ титли. Азъ казвамъ: въ България всички сѫ DD. Значи, знанието е резултатъ на човѣшкото съзнание, а не на ума. Казва нѣкой, че знанието произвеждало гордость. Кое знание? Истинското знание, или знанието, което е произлѣзло отъ съзнанието, никога не произвежда гордость, понеже е прѣживѣно, опитано. Има друго едно знание, то е само външната страна на истинското знание и произтича отъ ума. Азъ го наричамъ механическата страна на живота. Въ това знание се заражда всичкото зло. То не произтича отъ Бога. То е единъ излишекъ въ живота. Когато казвамъ „знание“, подразбирамъ да имате съзнание, защото щомъ имате съзнание, непрѣменно знанието ще дойде, а щомъ изгубите съзнанието си и знанието ще изчезне. И тъй, при сегашнитѣ условия всички трѣбва да развивате съзнанието си, бѫдете увѣрени, че вашиятъ умъ и вашето сърце ще се развиятъ правилно. Мислитѣ ви, волята ви и желанията ви ще растатъ правилно. Затова казвамъ: въ съзнателния животъ едно отъ необходимитѣ условия е цѣломѫдрието и благоразумието. Тѣ сѫ плодове на какво? — Цѣломѫдриетои благоразумието не сѫ плодове на ума, а сѫ плодове на съзнанието. Чистотата пъкъ е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще рззберемъ всички ония качества, за които се говори въ Писанието. Запримѣръ, казва се: „Мисля съ сърцето си“. Това се отнася само за съзнателния животъ. Не се казва: „Мисля съ главата си, а — размислихъ съ сърцето си.“ Значи съ лѫчътъ, човѣкъ е размишлявалъ съ този лѫчъ, който е излѣзалъ отъ неговата душа и слѣдъ туй се проявилъ. Нѣкой казва: да бѫдемъ учени! Но вземете факта, че навсѣкѫдѣ, дѣто има богословски училища и въ Америка, и въ България, и въ Германия религиозностьта на хорага е понижена, защото тамъ се учатъ физически, външни работи. Тия богослови нѣматъ съзнание, не водятъ съзнателенъ животъ. Казватъ: да свършимъ едно богословско училище, да бѫдемъ учени! И слѣдъ като изучатъ нѣщо по богословие, третиратъ въпроса: какъ дошълъ Христосъ, какъ живѣлъ и т. н. Не, силата не е тамъ. Богословътъ трѣбва да е прѣживѣлъ тия нѣща. Той трѣбва да е почувствувалъ Любовьта въ душата си и тя е разтърсила отъ дъно сърцето му. Тази Любовь не трѣбва само да го разтърси, но да тури въ движение и сърцето, и ума, и волята му, та тогава да иде да слѣдва по богословие. И като излѣзе отъ тамъ, да нѣма никакъвъ товаръ на гърба си и да не мисли нищо за осигуряване: че трѣбвало да стане чиновникъ за да се прѣхранва, или каквото и да е друго. Ето защо отпадатъ богословскитѣ училища. И въ Америка сѫщо, много малко съзнателни студенти има по богословие. Сега, въ съврѣменната окултна наука има една опасность. Тя прѣдставлява школа на сърцето, прѣди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторично отъ туй съзнание се заражда, вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава природата разкрива недрата на своитѣ тайни. Нѣмашъ ли, обаче свѣтлината на съзнанието, природата държи всичкитѣ свои врати затворени. И сега, мнозина сѫ ме питали, какво трѣбва да правятъ. — Ще слушате душата си. Първиятъ лѫчъ, който душата е пратила до сърцето ви е съзнанието. Нѣма да чакате Христосъ да дойде, но отворете вашитѣ прозорци широко! Христось ще дойде кога? Казвате: Той ще похлопа на вратата. Да, хлопа Христосъ, но тамъ, дѣто има запалени свѣщи, а тамъ, дѣто сърцата сѫ мъртви, Христосъ никога не хлопа. Дѣто има съзнание, само тамъ ще похлопа Христосъ. Който е мъртавъ, Христосъ при него не отива. Какво значи, да отворите душата си? — Тази душа трѣбва да се разтвори като нѣкоя пѫпка, за да може да влѣзе Божествената свѣтлина и да се разцъвти. Туй значи „отваряме вратата на сърцето“. То не е едно механическо отваряне на вратата. То е процесъ на съзнанието. То не е и единъ умственъ процесъ. И онзи, който не разбира закона, като влѣзе Христосъ въ него, ще се раздруса и ще каже: Господи, иди си отъ мене, азъ не съмъ готовъ. А който е готовъ, ще Го приеме, ще се зарадва, ще яде и пие съ Христа. Това е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, една вѫтрѣшна опитность. Всички ще се стремите къмъ този процесъ. На всички ви липсва тази опитность. Сега, всички турете въ ума си мисъльта: Съзнателенъ животъ трѣбва да имаме. Азъ взимамъ думата „съзнание“ въ Божественъ смисълъ. Подъ „съзнателенъ животъ“ подразбирамъ животъ, въ който има свѣтлина, защото свѣтлината е едно отъ качествата на съзнанието. Т. м. * 6-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 14. ХI. 1923 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божественото съвършенство. Размишление. Прочете се резюмето върху темата: „Воля и безволие“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху: „киселитѣ и сладкитѣ храни“. Било е врѣме когато човѣкъ е сѫществувалъ извънъ врѣмето и пространството. Било е врѣме когато човѣшкото съзнание или човѣшката душа е била извънъ врѣмето и пространството. Сегашното състояние на душата е една опрѣдѣлена величина А1. Душата излиза изъ абсолютното битие, дѣто е била щастлива. Нали всичкитѣ хора търсятъ щастието? И вие го търсите. По-голѣмо щастие отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога има ли? Обаче, да излѣзе душата въ свѣта, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Слѣдователно, Богъ е заставилъ своитѣ щастливи дѣца насила да излѣзатъ отъ дома Му. Неговото желание е тѣ да излѣзатъ, и да отидатъ въ свѣта да работятъ. Тия дѣца другояче никога не биха излѣзли. Туй е единъ фактъ въ природата, Изобщо всички организми се отличавагь съ една вѫтрѣшна лѣность, всѣко едно съзнателно сѫщество се отличава съ лѣность, не обича да работи. Всички сѫщества по възможность гледатъ да отбѣгнать работата. И тъй, още въ първитѣ епохи на човѣшкото битие, човѣкътъ е билъ заставенъ да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мѫдрость е могла да застави тия дѣца да излѣзатъ отъ Бога. Човѣкъ, по естественото си положение, като произлиза отъ Бога, има високо мнѣние за себе си. Сега, азъ ще се простря малко, да ви обясня отъ кѫдѣ произтичатъ противорѣчията въ живота, т. е. да ви обясня какъвъ е естествениятъ ходъ на противорѣчията, защо се раждатъ тѣ. Допуснеге, че точка А означава душата или съзнанието, което е излѣзло отъ Бога То прѣдставя една съвокупность отъ множество малки съзнания или отъ безброй количество малки души, които съставляватъ една обикновена човѣшка душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи въ врѣмето и пространството и разбира законитѣ, затова всичко върви хармонично, нѣма никакво прѣпятствие. Прѣдставете си, че всѣка една малка душа на туй висше съзнание чувствува силата, чрѣзъ която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединятъ, да станать самостоятелни и да излѣзатъ изъ тази обща точка А. Окрѫжностьта прѣдставя крайниятъ прѣдѣлъ на движението имъ. Всѣка точка, която се отдѣля отъ общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цѣлото съзнание, и че има право да се движи, кѫдѣто иска. Туй желание на всичкитѣ съзнания да се движатъ кѫдѣто искатъ, може ли да се осѫществи? Питамъ; като се движатъ тия безброй точки, коя на кѫдѣто иска, нѣма ли да се срещнатъ и да се сблъснатъ? Сега, всички вие искате да работите, да бѫдете силни, както Бога, т. е. да дѣйствувате, както си искате и да нѣмате никакви прѣпятствия. Но, понеже всички хора искатъ да бѫдатъ като Бога, то ставатъ прѣкръстосвания въ желанията имъ. Въ насъ трѣбва да се роди съзнанието, че ние сме излѣзли отъ Бога, и като така, трѣбва да разбираме законитѣ на своето движение, т. е. въ дадения моментъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да знае какво може да извърши. Това което човѣкъ днесъ може да извърши, не може да го извърши слѣдъ 20 години. Тогава условията ще се измѣнятъ съвършенно за дадената работа. Какъ бихме опрѣдѣлили тази обща точка А? Казваме: въ Бога всичко е хармонично, понеже у Него тия сѫщества сѫ малко ограничени, а у човѣвѣка тия милиарди сѫщества, които се движатъ въ единъ тѣсенъ крѫгъ, искатъ да излѣзатъ въ разни направления. Какво ще стане съ тѣхъ, ако излѣзатъ отъ тази обща точка А? Питамъ: като се движите съ тази свобода въ този свѣтъ, както си искате, нѣма ли да си пръсните главитѣ нѣкѫдѣ? Вие често, като наблюдавате нѣкое дѣте, намирате, че то си играе съ вѣщитѣ и сте недоволни отъ него. Дайте на едно дѣте една книга, то почва да дращи по нея и казва, че всичко може да направи. Не, ти трѣбва дълго врѣме да го учишъ да пише, докато вземе да се разбира написаното отъ него. И медиумитѣ като започватъ да пишатъ, въ първо врѣме дращатъ, дращатъ и казватъ, че всичко могатъ да напразятъ. Човѣкъ може да се движи така свободно, широко въ дадено пространство, само ако е самъ, но ако сѫ двама или трима, не може. Ако сѫ двама, пакъ могатъ да се движатъ свободно, но ако се намиратъ въ едно пространство, каквото е разстоянието между слънцето и Алфа-Центориусъ. Тогава възможностьта да се срѣщнатъ и да се стълкновятъ е само едно на сто милиона. А въ тия малки пространства на движения, изключенията сѫ правила. И тъй, всички съврѣменни моралисти искатъ да ни покажатъ, че ние не трѣбва да имаме чрѣзмѣрно желания, защото всѣко едно желание има безброй отклонения, движения, а тия движения всѣкога ще ни турятъ въ противорѣчие съ самия животъ, Сега, може да си зададете въпроса: защо трѣбва да живѣемъ? На този въпросъ окултната наука отговаря така: ние още не изживѣваме нашия истински животъ, но когато го изживѣваме, ние ще живѣемъ, за да се изяви Божественото съвършенство. Слѣдователно, когаго всички сѫщества достигнатъ до своя краенъ прѣдѣлъ на развитие, всичката творческа енергия въ вселената се разкапва, всичко туй се повръща въ Бога, и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство въ нова форма. Слѣдователно, всички ние сме слѣпи, за да се прояви Божественото вѫтрѣ въ насъ, а не човѣшкото. И когато ние се отклоняваме отъ този законъ, всѣкога идватъ наказания, страдания. Туй великото Божественото чака, търпи да кажемъ хиляда, двѣхиляди години и слѣдъ двѣхиляди години, за всички сѫщества, които не сѫ изпълнили великия законъ на Божественото съвършенство идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса, защо живѣемъ. Апостолъ Павелъ казва: „Азъ не живѣя, но Христосъ живѣе въ мене“. То значи: азъ не живѣя за себе си, но живѣя, за да се прояви въ мене Божественото. Слѣдователно, писатели, философи, музиканти, художници, всички работятъ, за да се прояви въ тѣхъ Божественото съвършенство. Обезсърчението произтича отъ факта, че ние искаме да станемъ нѣкой виденъ ученъ, писатель или нѣкой виденъ философъ. Хубаво, най-послѣ станете единъ виденъ философъ, като Лайбница, запримѣръ. Какво е създалъ Лайбницъ като философъ? Той е билъ сѫщеврѣменно и философъ, и математикъ, Той е създалъ теорията за монадитѣ. Може ли Лайбницъ да обясни съ своята теория всичкитѣ явления вътрѣ въ природата? „Монада“ значи едно. Какво значи едно? Точка А означава първата монада, въ нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точка В е втората монада въ свѣта? Първото начало А е незнайното, неявеното, невидимсто, понеже свѣтлината, която иде отъ А не хвърля никаква сѣнка, нѣма никаква материя, въ свѣта, която може да я прѣчупи. Единственото реално, което виждаме, то е В. А е неизмѣнно, В е измѣнно. И сега, ако съврѣменнитѣ философи започнатъ да говорятъ отъ гледището на В, на туй, което е проявено, което е измѣнно за туй, което не се е проявило, тогава каква е истиностьта въ тѣхнитѣ разсѫждения? Сега азъ ще направя една малка аналогия. Вземете сегашния човѣкъ, въ сегашното свое развитие. Да кажемъ, че той е индивидътъ А. Този индивидъ има три важни части. Главата му В1 е равна на 56 см., В2 — лицето му - 18 см., челото му В3 — 6 см., носътъ му — е равенъ на 5 см. и В5 — брадата му равна на 5 см. Туй съставлява първиятъ етапъ на проявяването на В2, а 56 см., това е нормата, туй число показва, че това сѫщество живѣе въ единъ въображаемъ свѣтъ, дѣто материята е рѣдка, и ставатъ бързи трептения, т. е. то живѣе въ мисловия и чувствения свѣтъ. Всичко това създава движение. Едното движение започва отгорѣ и послѣ се прѣсича. Макаръ и да става прѣсичане, въ каква посока върви другото движение? Има възможность туй движение да тръгне нагорѣ, да се съедини съ първото движение и да направи една осморка, т. е. да се образуватъ два крѫга. Но законътъ е такъвъ, че тъй, както ние правимъ крѫговетѣ, въ природата нѣма такива крѫгове. Тамъ всичкитѣ крѫгове сѫ отворени, нѣма крѫгове свързани. За насъ тѣ изглѣждатъ като свързани крѫгове, но въ сѫщность, въ природята нѣма свързани крѫгове Туй движение отъ единия край до другия прѣдставя една линия, която се увива спираловидно, съ свободенъ край. Туй е първата монада, Божествената, който проектира тази права линия къмъ В и минава прѣзъ всичкитѣ движения Туй движение нагорѣ показва, че всѣка друга монада, произлѣзла отъ първичната, наново се връща въ Божественото, въ абсолютното. Ако вие проектирате единъ спиралъ, единъ винтъ въ единъ свѣтъ съ двѣ измѣрения, вие нѣма да го видите като винтъ, а той ще се проектира като крѫгъ. Значи, ако проектирате единъ конусъ, единъ спиралъ въ една плоскость, ще се образува единъ крѫгъ. Първо крѫгътъ ще бѫде много малъкъ, но послѣ, колкото повече се разширява конусътъ, толкова и крѫгътъ става все по-голѣмъ и по-голѣмъ, докато дойде до най-голѣмия си размѣръ. По този законъ се развиватъ и нашитѣ мисли. Всѣка една мисъль, която сега се проявява въ насъ е Божествена. Тия мисли не могатъ да се проявятъ въ единъ день Има мисли у човѣка, за които се изискватъ 5, 10, 15, 20, 50, 100 години, докато узрѣятъ. Нѣкой пѫть вие искате едно ваше желание да се реализира въ единъ день, но туй не е въ реда на нѣщата. Азъ бихъ привелъ много примѣри, за да ви изясня закона, но примѣритѣ биха ви съблазнили. Знаете ли какъ биха ви съблизнили? Прѣдставеге си, че вие обичате медъ, и азъ донеса прѣдъ васъ единъ бурканъ медъ, да ви правя опити. Веднага още половината отъ васъ ще се разсѣятъ. Умътъ имъ ще влѣзе въ меда, ще се роди въ тѣхъ желание да бръкнатъ, да вкусятъ отъ него. Слѣдователно, тѣ нѣма да бѫдать състрѣдоточени, ще мислятъ само за меда. Ето защо, когато азъ говоря върху нѣкой въпросъ, ще мислитѣ само за него. Сега запримѣръ, може да се приведе единъ свещенъ примѣръ за любовъта на майката, но и този примѣръ може да ви наведе на отрицателни мисли. Мога да ви приведа другъ нъкой хубавъ примѣръ, какъ нѣкой благодѣтель подържа нѣкого, но туй негово благодѣяние пакъ може да ви наведе на нѣкоя отрицателна мисъль. Нѣма добро въ свѣта, което да не роди една мисъль отрицателна. Вие може да възразите: човѣкъ не може ли да приеме една добра мисъль, безъ да допусне нѣкоя отрицателна? Всѣки день може да направите по единъ малъкъ опитъ и да се увѣрите въ този законъ. Съврѣменнитѣ хора не сѫ въ състояние още да разбератъ основния законъ на туй Божествено проявление. Допуснете, че вървите изъ пѫтя и виждате, че двѣ дѣца се биятъ. Веднага свивате вѣжди, мислите за причинитѣ, защо се биятъ, откѫдѣ се е зародила тази вражда между тѣхъ. Казватъ: биятъ се за двата орѣха. Не, причината е много по-дълбока. Вие сте ми приятель, срѣщате ме, но азъ съмъ сериозно замисленъ, погледна ви строго, вглъбенъ съмъ въ себе си. Вие казвате: защо така се е намръщилъ, защо не ме гледа весело, какво иска да каже? Ако сте философъ, ще разберете, ще знаете, че съмъ съ нѣщо сериозно ангажиранъ; ще знаете защо моитѣ вѣжди сѫ свити, защо лицето ми е намръщено, защо двѣтѣ дѣца се биятъ. Ще кажете: дѣца сѫ това, биятъ се за два орѣха. Хубаво, ами когато двама професори въ единъ университетъ спорятъ, мислите ли, че причинитѣ сѫ по-голѣми отъ двата орѣха? Мислите ли, че когато мѫжътъ и жената спорятъ за нѣщо, че причината е по-голѣма? — Не. Фактъ е, обаче, че всѣко едно сѫщество въ свѣта, не само хората, но и животнитѣ, иматъ особено мнѣние за себе си. Една оса има особено мнѣние за себе си, пчелата сѫщо има особено мнѣние за себе си. Тя, като колективна, като я бутнешъ, казва: какво ме буташъ азъ живѣя въ едно общество, имамъ си работа, ти не трѣбва да ми се бъркашъ. И току вижъ, забие жилото си и казва: махни се отъ тука! А сега съврѣменнитѣ философи казватъ, че въшката била много глупава. Да, азъ приемамъ това тѣхно твърдение, но на тази въшка й стига ума да влѣзе подъ мишцата на човѣка, на най-мекото мѣсто. Тя не отива на нѣкой по-твърдъ мускулъ, но избира най мекото мѣсто и тамъ започва да човърка. Тази въшка едва ли възприема тоетото измѣрение. Тя живѣе въ двѣ измѣрения, а за това, гдѣ да се настани, идва й на умъ. Послѣ, вземете охлюва, който живѣе сѫщо въ двѣ измѣрения. Единъ мой познатъ ми разправяше слѣдния олитъ, който направилъ съ охлюви. Турилъ въ една градина нѣколко хиляди охлюви, турилъ и единъ тель, но толкова близо до земята, че да не могатъ да прѣминаватъ охлювитѣ подъ него, и пустналъ по тела електрически токъ. Щомъ дойде охлювътъ до тела, електричеството го опари и веднага се връща назадъ. Той турялъ знакъ на всѣки охлювъ, който се качвалъ на тела и забѣлѣзалъ, че отъ бѣлѣзанитѣ охлюви нито единъ не се опиталъ да прѣмине тела втори пѫть. И слѣдъ всичко това ние казваме, че охлювътъ билъ много глупавъ. Туй заблуждение въ насъ произтича отъ факта, че ние, макаръ и да сме разумни, продължаваме да се изгаряме по нѣколко пѫти, та не вѣрваме, че охлювътъ отъ едно опарване само, вториятъ пѫть не попада въ сѫщата мрѣжа. Ние, слѣдъ като се опаримъ веднъжъ, дважъ, три, четири, петь и повече пѫти, въ насъ се заражда амбицията да се боримъ, да прѣмахнемъ тази прѣчка и казваме: ще прѣмахна тази тель. Охлювътъ казва: не мога да прѣмахна тази тель — и се отдръпва. Човѣкътъ казва: мога да я прѣмахна. Нѣкой пѫть я прѣмахва, нѣкой пѫть не може, и по-скоро самъ се прѣмахва. Ако тия телове сѫ турени отъ хора, можемъ да ги прѣмахнемъ, но ако сѫ турени отъ туй Великото сѫщество — отъ Бога — не можемъ. Богъ ни е турилъ въ тази Божествена ограда, пусналъ е токъ, та като дойдемъ до нея, ще се опаримъ, като охлюва, и ще ни кажатъ отъ тука нѣма да минавате, не трѣбда да минавате. Никакво желание не трѣбва да се явява у насъ за прѣминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, което трѣбва за всѣки едного отъ васъ. И тъй, ако искате да се развивате правилно, въ ума си всѣкога трѣбва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръвъ планъ вие трѣбва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на вторъ планъ — вашето. То е правилниятъ ходъ на еволюцията. Вие сте жива частица отъ Бога, една малка монада, въ която Божественото трѣбва да се прояви. Когато ние говоримъ, че не трѣбва да мислимъ зло единъ за другъ, всѣкога подразбираме Божественото въ насъ, за него не трѣбва да говоримъ лошо, а не за човѣшкото. За човѣшкото, нито Господъ, нито ангелитѣ искатъ да знаятъ нѣщо. Че мѫжътъ и жената се карали, че двѣ дѣца си търгали коситѣ, че нѣкой ударилъ нѣкого, то се констатира като фактъ, доколко има отношение спрѣмо Божествената еволюция, но човѣшкото никѫдѣ не се хроникира. Че ти си направилъ нѣкаква кѫща за 100,000 лева, за това и поменъ нѣма, но енергията, която си иждивилъ се отбѣлѣзва. Какъ и гдѣ си иждивилъ енергията на своя животъ, това иска да знае Божествения свѣтъ, а че си билъ министъръ, не иска да знае, това е човѣшко. Нѣкои питатъ какво сѫ били въ миналото. Какво си билъ въ миналото? Хубаво, азъ да ти кажа какво си билъ. Когато си минавалъ прѣзъ животинското царство като слонъ, ималъ си дълъгъ хоботъ, кѫса опашка, краката ти сѫ били дебели. Като си минавалъ прѣзъ трѣвопаснитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си голѣми рога, ходилъ си съ издигнатъ вратъ и постоянно си махалъ опашката нагорѣ-надолу. Послѣ, като си дошълъ между маймунитѣ, станалъ си една отъ срѫчнитѣ маймуни съ опашката си се вързвалъ за дърветата, катерилъ си се по тѣхъ. И най-послѣ, като си дошълъ като човѣкъ, си на най-високото мѣсто, станалъ си царь, събралъ си една стохилядна войска за война, осѫдилъ си 10,000 души на затворъ, 15,000 души на обѣсване, 50,000 души на застрѣлван? Да, билъ си великъ царь, но си избилъ 100 000 души! Въ този случай животътъ нѣма смисьлъ. Животътъ има смисълъ само тогава, когато въ насъ се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опитъ съ себе си. Всички хора, които живѣятъ съ Бога сѫ доволни, а всички хора, които сѫ недоволни сѫ сами, тѣ живѣятъ безъ Бога. Това е фактъ: Ония хора, въ който се събужда единъ идеалъ, то е събуждане на Божественото въ тѣхъ. Тѣ иматъ една възвишена идея, въ тѣхъ се събужда безкористието и веднага ставатъ доволни, радостни, весели. Ако този човѣкъ е поетъ, неговата поезия диша животъ, ако е художникъ, неговитѣ картини дишатъ животъ, ако е проповѣдникъ, професоръ или какъвто и да е другъ, всичко въ него диша животъ И тъй, въ тази окултна школа, най-първо вие трѣбва да имате стремежъ, импулсъ, за да дадете възможность на Божественото да се прояви въ васъ, и да можете да правите въ себе си различие между двѣтѣ състояния А и В. Съ абсолютното, съ Бога човѣкъ не може да има никаква връзка. Ако човѣкъ при сегашното си състояние направи връзка съ Бога, той би се прѣвърналъ въ газообразно състояние и би изчезналъ. Човѣкъ, въ своето въображение трѣбва да има Бога като една мечта, Той да бѫде за него единъ стимулъ въ живота му. И къмъ всички ония сѫщества на които вибрациитѣ сѫ силни, човѣкъ трѣбва да прѣстѫпва внимателно, за да може да се повдигне. А сега, има много сериозни хора, които мислятъ, че иматъ съобщение направо съ Бога. Азъ много пѫти, въ недѣлнитѣ си бесѣди съмъ загатвалъ, че за да познаешъ дали имашъ прѣмо съобщение съ Бога, направи единъ опитъ, да видишъ права ли е твоята идея. Иди при нѣкой болѣнъ и вижъ, дали твоята енергия може да го излѣкува. Ако ти мислишъ, че имашъ връзка съ Бога, а не можешъ да излѣкувашъ болния, трѣбва да признаешъ факта, че това е само въображение въ тебе. Като казвамъ въображение, подразбирамъ, че мисъльта за връзката ти съ Бога не е една положителна идея, но е само едно настроение. Запримѣръ, житното зърно не трѣбва само да се посѣе — първата му стадия, не трѣбва само да изникне — втората стадия, да даде коренчета — третата стадия, да даде листа — четвъртата стадия, да цъвне — петата стадия, да завърже — шестьта стадия, да узрѣе — седмата стадия, но какво трѣбва още? Каква е осмата стадия? — Наново да започне живота. Сега, всѣки единъ отъ васъ ще каже: азъ зная всичко това. Като знаете, кажете ми, къмъ коя стадия спада сегашния ви животъ? Нали казвате, че знаете? Нека всѣки единъ отъ васъ ми каже, въ коя фаза на живота си се намира. Никнете ли, израстнали ли сѫ ви листа, цъвнали ли сте, завързали ли сте, зрѣете ли, узрѣли ли сте, или наново ще се посаждате? Азъ нѣма да разрѣша този въпросъ заради васъ, той е тъй, както ви казвамъ. Ако си малко сѣменце, то е фактъ, но ако ти кажа, че си въ фазата на цъвтенето, то не е фактъ. Ако ти едва си подалъ главичката отгорѣ, казвамъ: ти току що си поникналъ. И ние констатираме факта. Тогава, ние, въ тази философия разсѫждаваме тъй: съврѣменното човѣчество, съврѣменната култура още нищо не знае за Истината. Това е фактъ, тъй знаемъ ние това нѣщо. фактитѣ пъкъ прѣдставляватъ едно микроскопическо проявление на Истината, но не сѫ самата Истина. Ами, когато обичашъ единъ човѣкъ, и като мине нѣкѫдѣ, стѫпи нѣкѫдѣ, и вземешъ калѫпа отъ крака му, дѣто е стѫпилъ, това човѣкътъ ли е? — Не е човѣкътъ. Този човѣкъ само е стѫпилъ, но между човѣка и неговата стѫпка има грамадна разлика. Ние говоримъ за Истината, но какво нѣщо е Истината? — Истината не може да се опише. Съврѣменниятъ езикъ не е още въ такова състояние на развитие, за да можемъ чрѣзъ него да изучваме тази Истина. Единственото стѫпало, до което сме до стигнали въ сегашното си развитие, то е, че съзнаваме Бога въ Неговото първо проявление, като Любовь. Това е монадата В, творческиятъ принципъ (фиг. 3). А знаете ли въ какво би се прѣвърнала тази монада, знаете ли какво е второто нейно проявление? Онази майка, слѣдъ като роди своето дѣте, какво прави за него? Тукъ имаме третата монада Д. Тя прѣдставя Истина. Какво нѣщо е Истината, азъ мога научно да ви докажа. Сега, ще пристѫпя къмъ едно изясне ние. Нека вземемъ думата „Любовь“. Имате двѣ сѫщества А и В, които се движатъ къмъ една цѣль — цѣльта В (фиг. 4). Тѣ се движатъ къмъ една и сѫща посока, съ единъ и сѫщъ стремежъ, но на тия сѫщества имъ липсва една равнодѣйствуваща линия, равнодѣйствуваща сила? Тия сѫщества се обръшатъ къмъ тази равнодѣйствуваща линия и казватъ: ела ни на помощь! Тази равнодѣйствуваща линия е линията mn. Сега азъ ще ви покажа, какъ придобивате любовьта. Любовьта казва на тия двѣ сѫщества така: вие, като дойдете въ този общъ центъръ, нѣма да влѣзете въ него да почивате, но ще се въртите около него. Казвате: какъ ще се въртимъ? Ами нали така вие пишете на български езикъ буквата Б? Тя е равнодѣйствуващата, която показва, че стремежътъ на тия двѣ сѫщества е чисто материалистически, а щомъ туримъ линията mn за основа, образува се триѫгълника, което показва, че ние имаме любовь, т. е. любовьта се е прѣвърнала въ единъ триѫгълникъ, въ единъ разуменъ стремежъ. Слѣдователно, тамъ дѣто има споръ въ любовьта, ѫгълътъ е отворенъ и нѣма равнодѣйствуваща линия. Казватъ за нѣкого: той има любовь Има ли споръ тамъ? — Има. Тогава любовь нѣма. Дѣто има любовь, споръ нѣма, тамъ животътъ има смисъль. Първата стадия на любовьта е този ѫгълъ да се затвори, да се образува триѫгълника. Въ любовьта всичкитѣ противорѣчия трѣбва да се прѣмахнатъ. Щомъ се прѣмахнатъ тѣ, започва втората стадия на любовьта. Това се вижда по буквата Ю въ думата „любовь“, която е минала въ втората фаза на своето развитие. Любовьта ще мине прѣзъ еволюция. Напрѣчната чартичка въ буквата Ю е съединителна нишка, мостъ Какво нѣщо е еволюция? Ако азъ посѣя едно сѣменце и вие го извадите, или ако вие посѣете едно сѣменце и азъ го извадя, какво ще поникне? Ако азъ насаждамъ една мисъль, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия. На всѣка една мисъль, на всѣко едно чувство у насъ трѣбва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне. Вънъ отъ тази почва, всичко друго е само губене на врѣме. Важно е за васъ да знаете, какъ сѫ образува ни буквитѣ. Въ всѣки езикъ азбуката прѣдставя сили, начини, които дѣйствуватъ въ самата природа. Азъ ще взема, запримѣръ, българскитѣ букви А, Б, В. Тѣзи букви прѣдставятъ съчетание отъ сили, които дѣйствуватъ. И когато вие създавате една дума; вие я създавате отъ група сили. Тия сили указватъ влияние върху васъ и затова, когато произнесете, запримѣръ, първата буква А, която е гласна, тя ще произведе извѣстни вибраци, и извѣстни трептения, които сѫ я образували. И тогава, какъ ще използувате тази буква когато поискате? Какво трѣбва да турите, за да я използувате? А означава първото сѫщество „азъ“. Ти като „азъ“ какво може да направишъ? Ти си незнаенъ като „азъ“. „Азъ“ може да живѣе само за себе си. И докато казвашъ: „азъ, азъ“, всички бѣгатъ отъ тебе. Като започнешъ да мислишъ за другитѣ, туй „азъ“ може да издържа, и тогава другитѣ казватъ: а, сега разбираме. Значи всѣкога „азъ“ въ първото проявление на битието ограничава всичкитѣ сѫщества. И който не разбира този законъ, може да влѣзе въ стълъкновение съ Бога и да бѫде унищоженъ — нищо повече. Не че Богъ ще го унищожи, но той, като влѣзе въ абсолютното, иска да вземе надмощие надъ него. Обаче, като се бори съ Бога, тои ще изчезне. Сега, мнозина казватъ: защо Господъ ме е създалъ? Азъ ви отговарямъ: за да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бѫдешъ съвършенъ тъй, както е Богъ съвършенъ. Какъ мога да бѫда съвършенъ? — Като Го слушашъ и живѣешъ съобразно Неговата воля, Неговия умъ, Неговото сърце, Неговата душа и Неговия духъ. Ама азъ не искамъ. — Ще бѫдешъ изтритъ. Богъ ще те направи съвършенъ, но по-хубаво не прѣпятствувай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и 10 пѫти да те тури въ Неговата фурня, но ще направишъ туй, което Той иска. Той ще те тури и 100 пѫти въ своята пещь, и никой не може да се застѫпи заради тебе. Погледне те Господъ, но ти не искашъ да се примиришъ, не искашъ да изпълнишъ волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но отъ твоята личность нищо нѣма да остане. Въ нѣкоя друга еволюция, слѣдъ милиарди години Господъ пакъ ще си спомни за тебе, ще каже: я вижте туй упорито дѣте дали не е поумнѣло? Тѣ ще го извадятъ, и ако пакъ упорствува, Господъ пакъ го чукне и то пакъ изчезне. Слѣдъ милиарди години Господъ пакъ казва: онова упорито дѣте дали не е поумнѣло? И слѣдь като те е почукалъ Господъ най малко 100 пѫти. най-послѣ ще кажешъ: чакай да послушамъ баща си, да видимъ кактво ще стане И като кажешъ така, ще започнешъ една нова еволюция. Сѫщото нѣщо става и съ тия падналитѣ духове, ангелитѣ. Тѣ сѫ упорититѣ синове на Бога. И какво е станало съ тѣхъ? — Вързали сѫ ги съ вериги, ограничили сѫ ги да работятъ въ гѫстата материя вѫтрѣ. И тъй, основната мисъль въ тази лекция е да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявимъ Бога въ себе си. Това е необходимо за васъ въ сегашното ви състояние, за да работите, понеже се намирате въ една много гѫста материя Идеитѣ, които сега имате може да прѣтърпятъ редъ ограничения, редъ съпротивления. Ще казвате тъй; ние живѣемъ между този народъ, за да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявиме Бога въ себе си. Богъ като се прояви въ насъ, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Неговата велика мисъль. Нѣма нищо по-велико отъ това, нѣма по-красивъ пѫть отъ този. Всѣки другъ пѫть е кривъ. Всички велики Учители въ свѣта, всички пророци, всички учени хора, всички адепти и на изтокъ, и на западъ, и въ миналитѣ култури, и въ сегашната, все туй проповѣдватъ, все туй е основната имъ идея. Когато ние дадемъ мѣсто на Божественото вѫтрѣ въ насъ, ще дойдемъ въ съобщение съ второто проявление на Бога, ще имаме сили да прѣодолѣемъ сегашнитѣ мѫчнотии, които ни измѫчватъ. А сега, ние за нищо и никакво се обезсърчаваме. Нѣкой дошелъ, запалилъ кѫщата ти, обезсърчишъ се. Ти си учитель нѣкѫдѣ, чиновникъ, уволнятъ те и ти се обезсърчишъ. Богатъ си, взематъ ти паритѣ; царь си, свалятъ те отъ прѣстола; министъръ си, паднешъ отъ власть. Всичко си билъ въ свѣта и за всичко загубено се обезсърчавашъ Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, обаче, че животътъ седи въ проявяване на Божественото съвършенство. Има нѣща по-велики отъ това, да си царь. Да слугувашъ на Бога, да се прояви Богъ въ тебе, да проявишъ Неговото съвършенство, то е по-горѣ отъ да си земенъ царь. Казва Писанието: „Всичкитѣ ще бѫдатъ царе.“ Но кога? — Не сега. Не искамъ да си правите илюзии, че човѣкъ билъ образъ и подобие на Бога. За въ бѫдеще ще бѫде, но не сега. Планъ за въ бѫдеще има, побуждение има всѣки день. Първото нѣщо на туй Божественото вѫтрѣ въ въ васъ е да обработвате постоянно почвата, докато Божествениятъ Духъ съ своето знание, съ своята Мѫдрость дойде, хвърли свѣтлина и направи нѣщата ясни. Безъ този Духъ може да ви се говори отъ катедрата дълго врѣме, може да свършите десеть университета, може да отидете въ Индия да слушате всичкитѣ адепти, може да слушате най-великитѣ Учители, нѣма да имате почва да закрѣпне въ васъ Божественото, и нищо нѣма да направите. Мойсей е свършилъ една отъ великитѣ школи на Бѣлото Братство въ Египетъ, но като не разбиралъ основния законъ на Любовьта, единъ день, като излѣзълъ и видѣлъ, че единъ египтянинъ бие единъ евреинъ, убилъ египтянина и го заровилъ въ пѣсъка. Послѣ, като се научилъ, че туй може да дойде до ухото на Фараона, избѣгалъ. Защо избѣгалъ? — Той не бѣше разбралъ още този великъ законъ. Слѣдъ като сгрѣши, той научи урока си, разбра великия законъ, намѣри пѫтя, по който Духътъ говори, и тогава започна да воюва съ Фараона не чрѣзъ убийство, а чрѣзъ знамения и чудеса. По този начинъ Богъ застави Фараона да отстѫпи. Едва слѣдъ 40 години прѣкарани отъ Мойсея въ пустинята, Господъ Му се яви при капината и му каза: „Изуй обущата си, защото земята, на която седишъ е свята“. Сега, вие, ученицитѣ на окултната школа, влизате въ школата съ обуща. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? — Сърцето ви да бѫде абсолютно чисто, умътъ ви да бѫде свѣтълъ, волята ви да бѫде готова за една отъ великитѣ работи, които Мойсей е вършилъ. Когато Мойсей казва на Бога да го освободи отъ тази работа, че е гъгнивъ, Господъ му отговори: ,,Не, ти ще отидешъ? И проводи му Богъ брата му Арона като помощникъ въ работата, краснорѣчивъ бѣ той. И тъй, да не ви обезсърчава вашата гъгнивость, но 40 години ще прѣкарате въ пустинята въ мѫчнотии, и въ пасене на овце. Защо трѣбва да пасете овцетѣ? Трѣбва да пасете вашитѣ нисши чувства съ тояга. Казвате: овчарь ли ще стана? Овчарь ще станешъ на своитѣ чувства, ще ги пазишъ отъ вълцитѣ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да пази своитѣ чувства да се не развратятъ Да се разврати едно чувство, значи единъ вълкъ да задигне овцата. Всѣко чувство, което се развращава, то е жива овца, и вълкътъ дошълъ, взелъ и я задигналъ Затуй казва Христосъ, че крадецътъ не иде, освѣнъ да заколи, открадне и погуби. И тъй, въ окултната школа, всѣко нѣщо има свой смисълъ. Нашитѣ чувства трѣбва да ги пазимъ да бѫдатъ чисти, свещени. Съ своята тояга, значи съ силата на волята, която е Божествена, съ своя умъ, съ своето сърце трѣбва да пазимъ чувствата си. Сега вие отивате въ астралния свѣтъ, който е билъ нечистъ, но ще го намѣрите чистъ. Всичкить грѣшници вече сѫ завързани. Тамъ има редъ и порядъкъ, и като влѣзете да живѣете въ този свѣтъ, нѣма да има развращаване. Съ сегашното си влизане въ асгралния свѣтъ, вие ще научите една нова култура. На земята вече такива условия нѣма да се създаватъ. Нѣкои казватъ: ще се върнемъ на земята. Не, на тази земя повече нѣма да се върнете. Туй ви живѣние на земята е за послѣденъ пѫть Тия условия, при които живѣете, тази обстановка, която имате, всичко това е за послѣденъ пѫть. Тия връзки, които имате сега сѫ за послѣденъ пѫть. Всички ония души, които сѫ по-налрѣднали, ще ги оставятъ да живѣятъ въ астралния свѣтъ, въ по-рѣдка материя, по-чиста, необезпокоявани отъ никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци — изобщо ще ги поставятъ въ по-благоприятни условия. Ония пъкъ, които спъватъ човѣчеството, ще останатъ на земята. Тъй щото, ученицитѣ на окултната школа трѣбва да знаятъ, че сега е послѣдното имъ прѣраждане. За тѣхъ ще започне единъ новъ етапъ, затова трѣбва да бѫдете сериозни съ живота си. Не е врѣме за игра и опити. Опити не трѣбва да правите. Вие сте правили много опити, ще прѣкратите съ тѣхъ. Сега, вие трѣбва добрѣ да ме разберете, да не се плашите. Ако дойдд съмнѣнието, то е единъ добъръ признакъ, ако дойде скръбьта, тя е единъ добъръ признакъ. И тъй, всички вие сте призвани за една свещена работа, ще я пазите добрѣ въ себе си. Първото нѣщо: всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вѫтрѣшно чистене. То е много лесно. Ще оставите сърцето си на Бога да бѫде изчистено. Какъ, по кой начинъ? Азъ ви казвамъ: прѣвръзката нѣма да снимате. Послѣ, прозореца, прѣзъ който влиза свѣтлината ще се изчисти, но нѣма да ходите да гледате, какъ и отъ гдѣ влиза свѣтлината. Ще ходите, безъ да гледате, безъ да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко свѣтлина влиза. Ще използувате свѣтлината, ще четете на нея книгата на живота, но надникнешъ ли на прозореца на живота, непрѣменно ще паднешъ въ изкушение. И въ какво изкушение падате? Казвате: азъ искамъ да се запозная съ нѣкой ученъ човѣкъ, да видя какъ живѣе той. Щомъ се запознаешъ съ този човѣкъ, ще паднешъ въ изкушение. Ти ще прѣживѣешъ сѫщото чувство, каквото ще прѣживѣе онзи знаменитъ цигуларь, който слуша да свири нѣкой по-знаменитъ отъ него, отчайва се и се самоубива. У васъ се явява амбиция да бѫдете като този ученъ, но не може да бѫдете, условия нѣмате Тогава вие ще разберете кривия смисълъ на живота. Животътъ не седи въ това, да си ученъ. Казвамъ ви: свѣтлината, която имате струва повече, отколкото свѣтлината, която цѣлия свѣтъ може да ви даде, защото съврѣменниятъ свѣтъ ходи въ тъмнина. И тъй, като ученици на тази окултна школа, азъ не искамъ на сила да бѫдете съвършени, но настоявамъ да работите за развитието на това, което е заложено въ васъ отъ хиляди години. У васъ има стремежъ. Дайте мѣсто на този стремежъ до толкова, доколкото е въ васъ, доколкото вашето съзнание е пробудено, ни повече, ни по малко. Т. м. * 5-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 7. XI. 1923 год. — София.