Ани

287. Учителят проправя път на душата към небето Учителят не лягаше нощя, а седеше на стола си в размисъл. Срещу 23 декември останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че положението на Учителя беше съвсем необикновено. Тревога цареше в душата ми, виждах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие. Всички бяха тъжни и говореха почти шепнешком. На следния ден, 24 декември, беше неделя. Влязох при Учителя рано да Го попитам, има ли нужда от нещо. Той ми каза да измия съдовете Му в горната стая. Измих ги и слязох. Владо беше при Него и ми каза тихо: "Сестра, Учителят ми каза: "Да се прослави Бог в Бялото Братство". Едва ми издума това и Учителят тихо заговори. Приближих се до Него и долових думите, бавно изговорени: "Да се прославят Белите братя в Божията Любов". Записах това последно мото. Учителят говореше шепнешком: "Сега се коригира, поправя път на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." След пауза, Учителят пак проговори: "Петър, когато се отказа от Христа, загуби силата, а като Го призна, получи силата." (Забележка: Преди 2000 г. Христа, Христовият Дух прокара път между небето и земята и организира астралното тяло на земята. Виж "Изгревът" т. I, с. 647-654 и т. VIII, с. 225). Една сутрин, като влязох, аз почнах да му разтривам краката. Той каза: "Няма смисъл, рекох." И се наведе над мен и каза: "Имате Божието покровителство". И тогава той каза: "Трябва да се прочисти процеса. Трябва да се проправи пътя на душата към небето. Процесът е бавен и труден. Бавен е процеса." И все казваше, че е много бавен и тежък процеса. А той фактически проправяше своя път за душата, за напускане на тялото, който процес беше бавен. Да стане естествен. И на подходящото време. В.К.: Знаете ли, сега си спомням, една сестра разказваше, Каназирева, майката на Каназирева ли беше, отива при Учителя, тя си заминава, но се мъчи, не може да се отдели от тялото. И Учителят казва: "Сестра, рекох, тясна е вратата на смъртта." И след малко продължил: "И аз сега търся път." Весела. Да. В.К.: Тясна е, казва, и аз търся път. Весела: Аз го видях в много големи страдания и каза: "Бавен, труден е процесът." Но казва, пред мен каза: "Няма условия за работа, лоши са условията, лоши, няма условия." В.К.: Няма условия. Весела: Няма условия. (Забележка: Виж "Изгревът" т. I, с. 572, 575-576)

286. Победен химн 18 декември 1944 година Стоя пред вратата на Учителя със свитък в ръка. Този свитък е "Победен химн", написан предишния ден. Чух звуците на тържествени фанфари. Седнах на пианото и написах словата и музиката на песента, която чух във висините. Стоях пред вратата на Учителя с трепетно сърце. Рядко си позволявах да почукам на тази горна врата, свещеното място, където живееше Учителят на земята. Вратата широко се отвори и аз подадох свитъка на Учителя: "Песен за Вас, Учителю", казах. Той я взе, разгъна свитъка, прегледа я и каза: "Ще я пеете в сряда, рекох". След това ми подаде обратно песента и каза: "Изпейте я сега", и влезе да ми донесе ключа на пианото. Подаде ми го и аз влязох в салона и седнах пред пианото. Вратата след минута се отвори и влезе сам Учителят. Вътре нямаше никой. Той с бавни стъпки, слабо залитащ, като се придържаше на столовете, се отправи към мен. Скочих да Му подам ръка, но Той отказа. Поканих Го да седне и свири. Той посвири малко и каза: "Да чуем песента, рекох". Видът Му бе тъжен. Той беше отслабнал и блед. Сърцето ми се свиваше от болка. Понечих да запея, но не можах. Тогава само изсвирих песента. Учителят бе седнал на стол зад мен и се бе облегнал на гърба на стола. "Да чуем думите, рекох." Прочетох ги с треперлив глас: Изгрява победният ден на светлината, На правдата вечна, На братство и мир в света, Тържествени химни огласят небесата, Възпяват възходния ден на Любовта. Припев: О, братя, запейте тържествени песни И вечно живейте за слава на Любовта И тръбния зов на Всемирния вожд проглася Свещеният час за пробуда и възход На мощни крила Той с велика Любов Понася света към върха На безсмъртния нов живот. О, братя, запейте, и т.н. Учителят бе замислен. "Победният" не звучи добре, рекох, "денят на обилната светлина" е по-добре. А "тържествен" не е благозвучна дума, много съгласни са събрани в едно - по-добре е "радостен". Тогава поправих първия стих така: Изгрява денят на обилната светлина, На правдата вечна, на братство и мир в света, И радостни химни огласят небесата, Възпяват възходния ден на Любовта, О, братя, запейте днес радостни песни, И вечно живейте за слава на Любовта. Вторият стих остана неизменен. "И по-хубави работи ще пишете. Не знам по-хубава песен от "Изгрява слънцето" - тихо каза Учителят, стана и бавно излезе. Същият ден Той се затвори в приемната стая и остана там до заминаването си. В.К.: На с. 37, дата 18 декември 1944 г. Весела: Да. В.К.: Вие давате "Победният химн". Весела: Да. В.К.: Вие имате ли я записана тази песен? Весела: Да. В.К.: Как е, например, вие можете ли да я изпеете? "Изгрява победният ден". Тя, нали Учителят я променя - "Изгрява денят на обилната светлина". Весела: Да, да. В.К.: Бихте ли могли да я изпеете? Весела пее: "Изгрява денят на обилната светлина, на правдата вечна на братство и мир в света и радостни химни огласят небесата, възпяват възходния ден на Любовта. О, братя, запейте днес радостни песни и вечно живейте за слава на Любовта." В.К.: Сега, вие се опитахте да го пеете и не можахте, и само го изпълнихте. Весела: Само на пиано го изсвирих и прочетох текста. В.К.: Да, какво впечатление ви направи Учителя? Весела: Учителят беше много слаб, блед, отпаднал, немощен и просто като го видях не можех да пея, сви ми се гърлото от болка за него. Видях, че страда много и той, като изсвирих и прочетох химна, поправи "победния" направи на "обилната светлина", "тържествен" на "радостни". "И по-хубави работи ще пишете, рекох. Хармонизирайте го, както вие намерите за добре." И така, отидох си и той се прибра в стаичката. Вече не излезе оттам. В.К.: Аз си спомням преди 20 години вие ми разказвахте как вие сте имали усещането, че вече това не е Учителя, Духът на Учителя го няма. Весела: Да. Изглежда, че в последно време вече Духът го беше напуснал, понеже той трябваше да си замине, Учителя. Той се подготвяше много отдавна за това заминаване да стане естествено, по естествен начин, не чрез насилие. И той когато седеше, той не лягаше, в малкото салонче на стол седеше. Цялото време, той девет дни не легна. Бяха му подути долу стъпалата. Една сутрин, като влязох, аз почнах да му разтривам краката. Той каза: "Няма смисъл, рекох." И се наведе над мен и каза: "Имате Божието покровителство". Бележка на съставителя Весела разказваше, след като я разпитвах по подробно, че като влезнал Учителят в салона, тя изобщо не е могла да го познае. Не е бил Учителят, онзи когото е познавала, а е бил един старец, който се люшкал между столовете и едвам се е движил. Имала е усещането, че Учителят го няма в тялото му, а там е един обикновен старец. И когато й припомних, че е чула небесните фанфари в небето, това е вероятно момента, когато Небесното войнство посреща Учителят на Небето. Друго обяснение няма. След като й обърнах внимание на това, тя свърза тези два факта - тържествените фанфари и онзи възрастен човек с тялото на Учителя без да бъде Учителя в своето тяло. Вероятно го бе напуснал. А кой е бил в тялото му? Това може да се обясни само с това, че Всемировият Учител на Вселената е Един, който е слезнал на земята и е бил в тялото на Петър Дънов, създал това тяло и е работил с него. Следващите етапи са, когато в това тяло влиза Божественият дух на 7 март 1897 г., и на Христовия дух на 15 август 1912 г., на Господния дух на 16 юли 1922 г. И всичко това се представлява като Бог Емануил. За това може да прочетете в "Изгревът" т. IV, с. 36-41 и т. XIV, с. 396-397. Да, фанфарите от Небето са за посрещането на Всемирният Вожд, който е напуснал земята и се завръща в Божествения свят.

285 и. Как се дадоха упражненията за "Слънчеви лъчи" В.К.: Така. Вие ми казахте веднъж, че Учителят ви е казал да си опишете нещата и опитностите. Весела: Да. В.К.: Точно какво каза? Весела: Учителят ми каза: "Опишете това, което сте видели и преживяли." В.К.: Сега, това вие направихте, първият опит през 1971 г. Весела: Да, тогава съм писала някои работи. В.К.: Как работеше, когато даваше "Слънчевите лъчи" в клас. Той е дал текста, а самите упражнения? Весела: Аз веднъж бях при него на разговор. И той започна да твори движенията с краката, тези кръгови движения, просто почна да ги създава тези движения. В.К.: Как ставаше самият процес? Може ли да опишете? Весела: Според мен Учителят е един много кристално чист проводник на небесните сили, на възвишените полета и всичко, което той дава, слиза от най- високо, иде от Божествения свят. Той дава на света най-висшето, което съществува във вселената. А именно, най-високото поле е Божествения свят и той сваля или той интерпретира, той казва: "Аз като ви говоря Словото, много трудно се превеждат идеите на български език. След като аз съм говорил, много е груб езика и трябва да се чистя след това." От грубостта на езика. Да превеждаш тези ефирни вибрации, тези светли идеи, които той трябва да ги превежда. А в упражненията това са движения, които той вижда горе и той търси начин да ги предаде физически на земята. Така че той твори, той един вид е огледало на Божествения свят с музиката му, с движенията му, със словата му. И затова той е Миров Учител. Неговото съзнание е слято с Бога. Той мисли това, което в момента Бог мисли. Бог чрез Него предава на света своите мисли. Затова е Миров Учител. Затова е казал веднъж: "Аз чувам молитвите на целия свят, на всички." Всичко минава през него, всичко. Той възприема всичко от хората и го трансформира. В.К.: И така бяха дадени упражненията? Весела: И се дадоха. В.К.: Вие ги записвахте. Весела: Като ги завърши той ги показа най-напред, и след това аз ги научих и ги предадох на братството. В.К.: Те са описани подробно? Весела: Да, описани са. Всичко е описано.

285 з. Как се написа текста за "Слънчеви лъчи" В.К.: Тука искам да ви питам за Паневритмията. Как вие работихте върху Паневритмията, искам да ми разкажете. Как ви даде Учителят задача за текста на Паневритмията? Весела: Ами текста на "Слънчеви лъчи". След беседа веднъж Учителят каза: "Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила." И аз отидох на полянката и изведнъж разбрах, че тези думи съвпадат с мелодията на "Слънчеви лъчи", със самото начало "Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила." И започнах да пиша текст на "Слънчевите лъчи." Написах, отидох и го прочетох на Учителя. Той каза: "Дайте го на Неделчо за печат" И аз го дадох. А упражненията ме накара да ги показвам на полянката и да ги играем вечерно време, докато се научат. В.К.: Това на полянката на Изгрева. Весела: На Изгрева. Да. В.К.: И те по двама са ги играли? Весела: Не, групово. Аз вървях напред и правех движенията и те след мен ги правеха. В.К.: Така. Неделчо, след това, тя се напечати ? Весела: Напечати се. В.К.: Сега, написано ли е долу, че текста е ваш? Весела: Не, не.

285 ж. Германофилите В.К.: Така. Той разказваше, брат Темелко, че Петър Стоянов, кмет на Мърчаево е обичал много германците и е питал Учителя как ще свършат, ще победят ли германците. Учителят е казал : Не, руснаците ще дойдат, имат работа да свършат. После ще си отидат и ще дойде доброто. Това съм го записал 1982 г. от Темелко. Весела: От Темелко, да, да. В.К.: Та тука го свързвам с този Петър Стоянов, който е бил германофил, въпреки, че е свършил тука доста неща, но така е закачен. На онази вълна е закачен. Весела: Разбира се. Ами хората не бяха ориентирани. Интересно, когато брат Йордан ме заведе в Мърчаево при Учителя, Учителят ни посрещна там, отвори вратата на балкончето. Аз му целунах ръка и той ме прие вътре, а брат Йордан изчезна. Той отишъл при брат Лулчев да го пита, защо Учителят не му обърна внимание, а обърна внимание на сестрата. А Лулчев му казал: Ами Учителят си има работа с нея. Затова я извикал. Трябва да работи. Нали работих извора там.

285 е. Лулчев водеше война Весела: Лулчев водеше война с него. Много го атакуваше. Много. В.К.: В какъв смисъл? Имате ли някои опитности? Весела: Ами Лулчев отишъл, нали Темелко разправя. Аз не знам. Темелко казва, че брат Лулчев отишъл няколко часа, Учителят много, много му се е карал. Много. Той на колене е искал прошка. Не знам за какво, но са ставали страхотии. И Лулчев като излязъл, брат Темелко го попитал: Абе, брат, какво стана с теб, защо си така развълнуван? И той тогава му казал какво е станало, че Учителят действително му е одрал кожата, тъй да се каже. За всичко което неправилно е направил. И той воюваше срещу Учителя. Той казал: Много дадохте на Русия, Учителю. Дайте на германците. Карал се с Учителя, искал да даде на германците. А също така той видял картина, Лулчев, как от изток на небето огромна армия върви, предвождана от Учителя, а от запад са германците. Той разбрал, че Учителят води руснаците към победа. В.К.: А той води германците. Весела: А Лулчев с германците. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 437-438) В.К.: И тук кое е най-интересното. Всички неприятности и разправии след заминаването на Учителя и атаките на властта по отношение на братството, бяха все заради Лулчев. Весела: Да. Лулчев докара на нашето братство най-големите неприятности. Всичките ни нещастия се коренят в него. Защото народната власт не разбра, че той не върши волята на Учителя, а обратното. И че Учителят беше за руския народ, той им даде победата, той работи за руснаците, а Лулчев пропадна, защото отиваше против волята на Учителя, а Учителят изпълняваше волята на Бога. Значи Бог беше с руския народ в този век. В.К.: Те това не го разбраха. Весела: Не го разбраха и мислеха, че Лулчев е всьо и вся, а той е един мошеник, един лъжец. Нечестен човек. В моите очи е така. Той провали Паневритмията, той се бореше срещу Учителя, образува Упанишада, прибира хора да им проповядва. Той се прави Учител. Ревнив, амбициозен, военен, какво искаш, какво съзнание един военен може да има. Нищо, той знае да марширува и да бие. В.К.: Добре, че го прибраха след Девети, защото ... Весела: А-а, ама той щеше големи пакости да направи. В.К.: Щеше да направи много големи пакости. Весела: Много големи пакости. Да заблуди сума народ. В.К.: И никой нямаше да може да се справи с него, защото той беше много силен. Весела: Не. А, той беше страхотен човек. Той много страшен човек беше.

285 д. Охрана за Учителя В.К.: Сега, един въпрос. Когато сте правили кръста там, на "Извора на здравето", вие казахте, че сте преминали като чели втори път разпятието. Весела: Да. В.К.: Имахте ли усещане, чувството, че сте присъствали в тази епоха. Весела: Аз винаги съм имала чувството, че съм живяла във времето на Христа. И че лично съм Го познавала. Имала съм много сънища с Христос, който са ми показали, че той ми е бил близък. Много близък. Да. И затова разпятието на изворчето го преживях сякаш съм присъствала на самото разпятие. Имах това чувство. В.К.: Сега, вие сте ми разказвали как вие с Владо седите и пазите Учителя. Весела: Да. Ние чувствахме, че Учителят е много силно атакуван, че води една жестока война. Много тежка война. И аз една нощ реших да седна на пейката и да бдя цялата нощ в молитва, да се запази Учителя. И както бях седнала там самичка на пейката, той по едно време погледна, повдигна перденцето на стъклената врата, погледна да ми покаже, че не съм сама, за кураж и се прибра. И след това други дежуриха. Така, и трябваше да пазим Учителя, чувствахме, че е много атакуван.

285 г. Разходките на Учителя Весела: Да. Учителят излизаше, и се движеше и се разхождаше и по шосето. Много пъти с него излизахме по шосето. Особено преди бомбардировка, когато дадат сигнал сирените, в София се чуваха бомбардировките, Учителят излизаше и тръгваше по шосето и ние вървяхме с него. Самолетите идваха над главите ни високо и летяха към София, а той почваше да поглежда, гледа, следеше ги, той все пак е участвал във всичко, което става и е предотвратявал някои големи нещастия, които можеха да се случат. В.К.: Значи на верандата той се разхождаше сутрин и вечер, когато имаше свободно време. Весела: Да. В.К.: Това съм записал от вас. А сутрин, обед и вечер той се разхождаше между двата извора - на "Доброто" и на " Здравето". Весела: Не всеки ден, понякога. Движеше се между изворите, ходеше. В.К.: Имаше пътека между двата извора. Весела: Имаше пътека. Да. Учителят ми каза: Сега по тази пътека двама души могат да вървят, двама. В.К.: Значи двама. В какъв смисъл? Весела: Ами вече по двама ще работим. Той, Христос, изпрати по двама да проповядват Благовестието, като им даде власт над духовете. (Матея гл. 10)

285 в. Оранжево-червен диск на слънцето В.К.: Тук съм записал на стр. 36 Владо разказваше, че когато Учителят се качвал на таксито се е олюлявал. Вероятно той се е олюлявал. Весела: Да, Владо ми каза, че на следния ден, когато дошла кола за Учителя, той, когато отишъл да се качи, прилошало му. И така се олюлял. Не бил в добро състояние. В.К.: Той заминава на 19 октомври. Весела: На 19 октомври за София, 1944 г. В.К.: 1944 г. Сега, имаше ли някакви признаци, че Учителят ще си замине? Весела: Не. Обаче, брат Начо Петров (Забележка: За Начо Петров виж "Изгревът" т. Ill, с. 98-100; т. IX с. 187-188; т. XVII, с. 637-638, 646-648 и снимки в т. XXII, № 69 и т. XXIII, № 15) дойде един ден при Учителя през октомври и дълго време стоя там, и когато излезе той беше пламнал целия. И понеже ми е близък, аз го попитах: Брат Начо, какво ти говори Учителят, та така си развълнуван? Той каза: Остави, остави, не ме питай, не е за говорене и бързо, бързо си отиваше. А аз тичах подире му и по шосето. Брат Начо, какво е станало? - Не е за говорене, не. Учителят каза, че ще си замине. Учителят му казал: "Аз ще си замина". Вие, тъй, тъй, един вид недоволен е Учителят от работата им, както са работили и не са изпълнили Неговите наредби и аз ще ви оставя, аз ще си взема Савка и ще си отида от вас. В.К.: Ще си вземе Савка и ще си отиде. Весела: Да. В.К.: Това Начо Петров? Весела: На Начо е казал. В.К.: Той ви го е разказал лично. Весела: Той на мен го разказа. В.К.: Сега. Весела: Стояхме на залез слънце край "Изворчето на Доброто" и гледахме на запад. Един огромен оранжево-червен диск беше слънцето и бавно залязваше. Ние бяхме от двете страни на Учителя, Владо и аз. И гледахме залеза на слънцето. Учителят абсолютно мълчеше и нито дума не каза. Но изчакахме, докато слънцето залезе и си отидохме. А това е било символ, че Учителят си отива от земята. Той ни го е показал със залеза на слънцето. Но ние не сме били .достатъчно далновидни да разберем, че Учителят си отива. В.К.: Сега, разказваше Йорданка Жекова един случай, как Учителят й казал, ще й предаде някакви тефтерчета. Обаче, тя казала, ама аз в момента имам работа и ще работя нещо, работила е. Учителят се ядосал и казал: "Българският народа не заслужава" и след това ги изгорил. Знаете ли нещо за това? Весела: Нищо не ми е казал за тези тефтерчета. В.К.: За тези неща не. Така.

285 б. Когато си представител на един народ пред Учителя В.К.: Интересно, виж чрез Владо се отваря Втория фронт, и се решава една съдба на човечеството и на Русия, и чрез Владо едновременно Учителят дава подтик. Весела: Да, чрез Владо даде подтик на цяла Русия. В.К.: Виж какво е една личност. Весела: Една личност. В.К.: Фактически погледнато от гледна точка на Русия, е една прашинка, непозната и загубена от света. Весела: Но ти знаеш ли, какво ми каза Учителят. Сега, една топлийка с главичка, ако прокараш силен ток през тази главичка, на цял километър може да се разпръсне този ток. От една топлийка. Искаше да каже, че чрез едно съзнание могат да минат такива енергии, през едно съзнание, които да залеят милионни съзнания. Такъв е закона. Ние сме скачени съдове, каза, хората. И каквото става с един човек става и с всички. Когато се повдига един, всички се повдигат, когато пада един, всички падат.. Затова трябва да си помагаме. Взаимопомощта беше основен закон на живота. В.К. Колко е интересно, за руската държава този Владимир Вязигин е загубен. За руския народ също. Обаче, за руският дух не е. Весела: Да. Не е. В.К.: Не е. Той е проекция пред Учителя. Весела: Да. Той представлява Русия пред Учителя, неговият дух. В.К.: А пред всички е загубен, изобщо никой не го познава. Весела: Абе, един прост човек, един каменоделец, обикновен, облечен в шаяк, просто, изобщо незначителен. В.К.: Чрез него се отваря Втория фронт. Весела: Че върши такава работа за цяла Русия. Е, то в бъдеще. Когато ние се събрахме за работа, Учителят каза: "Вие с Владо сте в дихармата. Вашата връзка е за бъдеще." Връзката е за бъдещето. Значи, за в бъдеще някаква роля ще играем сигурно. В.К.: Да. Ще си продължим работата. За обединението на човечеството. (Забележка: За Владо Николов виж "Изгревът" т. V, с. 716-718; т. IX, с. 190­, 191, а негови снимки в т. XXII, № 93,102; т. XXIII, № 66,67,68,69) Бележка на съставителя Понеже Весела Несторова е учила американски колеж в гр. Ловеч, после е следвала в САЩ четири години, работила е 5 г. (1932-1937г.) като учителка по английски в американския колеж в гр. Ловеч, то се е смятала, че е застъпник на САЩ пред Учителя. Понеже Владо е руснак, белогвардеец избягал след Октомврийската революция от Русия, когато идват болшевиките на власт и изгонват всички царски офицери. Владо е завършил военна академия и е бил офицер. Идва в България, заселва се в с. Мърчаево и става каменоделец при Темелко. Така, че той се смятал за представител на Русия пред Учителя. По време на Втората световна война СССР и САЩ са съюзници и воюват срещу Германия. Учителят отваря втория фронт в с. Мърчаево чрез "Изворът на доброто". Виж "Изгревът" т. I, с. 337-338. Ето защо това твърдение, че чрез тях Учителят е освободил народите като застъпници на Русия и САЩ не е вярно. А защо? Защото и двамата се провалиха. А как това стана ще го разкажем по нататък. Ще се убедите. Но едно е вярно, че всеки човек пред Учителя е бил представител и посланик на стотици души, за които е закачен и на хиляди човеци свързани в една верига. Тези случаи са описани, когато в с. Мърчаево Учителят е трябвало да решава политическите събития и съдбата на света. Това е ставало винаги когато е присъствувал някой човек като представител на това човечество. Запомнил го, разказал го и ние сега го публикуваме, за да се знае и помни. И да не се загуби.

285 а. Владо белогвардеецът става учител по руски език Една сутрин Учителят ми заприказва от горната площадка на стълбата на Изгрева: "Владо да преподава руски език, рекох". Веднага заминах за Светляево и казах това на Владо. Още в същия ден той се записа в курсовете за учители по руски език в МНП, които бяха открити преди няколко дни. От министерството го заведох в Ill-а Мъжка гимназия, където се ръководеха курсовете, а на квартира той остана при нас. През декември той бе назначен в гимназията в с. Вълчи дол, Варненско, като учител по руски език. В Русия той бе завършил навремето Военна Академия, преди да емигрира в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т. V, с. 716-718; т. IX, с. 190-191) Един ден Учителят ми каза: "Сега помогнахме на Русия, подигнахме Русия, нали Владо от каменоделец стана учител." Така работеше Учителят. С малко средства и условия градеше великите бъднини на света. Владо ми казваше, когато работехме на извора в Мърчаево: "Сестра Весела, Учителят работи с нас в причинния свят. Там не са нужни много хора. Това, което се изработи в този свят, неизбежно слиза на земята и се реализира." А сестра Тодора и брат Ангел, верни служители и работници на Учителя, ми казаха на Витоша: "Учителят чрез вас освободи народите, завърши работата си на физическия свят." В.К.: И да приключим с Владо. Сега, след това той, Учителят, ви извиква и ви кара да му кажете да запише курсове по руски език. Весела: Сега, като се върнахме в София, на 19 октомври, Учителят се върна, аз отидох на Изгрева. И Учителят от балкончето, отгоре се наведе и аз минавах, и каза: "Владо да учи руски език, рекох." И аз същия ден отидох в Мърчаево, взех Владо и го доведох у нас. И казах: Владо, Учителят каза да учиш руски език. Доведох го у нас, дадохме му една стаичка с майка ми, кухничката на горния етаж, сложихме му кушетка и аз го заведох в Министерството на Просветата да го запиша за тримесечни курсове за учители по руски език бяха открити. Записаха Владо и той трябваше всеки ден да ходи да учи. И той живееше у нас и всеки ден отиваше за цял ден на курсовете. След три месеца го назначиха за учител - гимназиален по руски в село Вълчи дол, Варненско. И след като го назначиха, по-малко от три месеца беше. Защото Учителят си замина на 27 декември, това са два месеца до 27-и. Значи курсовете не са били три месеца по-къси са били, щото те много имаха нужда от учители по руски език, сигурно двумесечни. След неговото назначение Учителят слезе една сутрин долу на площадката и каза: "Е, Владо нали от каменоделец стана учител. Значи отворихме път на Русия. Помогнахме на Русия с неговото ставане учител." Значи Учителят чрез един човек помага на цял народ. Миров Учител, за него всичко е възможно. Един човек е цялото човечество и цялото човечество е един човек всъщност. И така Учителят каза, че помогнахме, отворихме път на Русия. В.К.: Към познание? Весела: Ами отворихме път да се развива народа. Да расте духовно. В.К.: Как се развиха събитията по-нататък? Какво стана с Владо по-нататък? Весела: Владо отиде във с. Вълчи дол на работа и там остана доста време. Аз не се виждах с него, той не идваше в София. Той си е ходил в Мърчаево. Не се виждах с него. Но той беше недоволен от мен, че аз така съм затворила път към себе си и той се държеше студено. Студено. Докато беше у нас говорехме много, за Мърчаево, за Учителя, много работи, обаче, след това, като замина вече, той се отдели. И аз разбрах, че заболял от рак в гърдите и починал там. В.К.: Той коя година е роден, или не знаете? Весела: Не знам. В.К.: Как се казваше, пълното му име, Владо кой? Весела: Владимир Вязигин. Вязигин. В.К.: Така. Неговите родители откъде бяха? Весела: Ами руснаци. В.К.: Не знаете откъде. Весела: Той изглежда, че е бил в Петербург е живял. Той идва от заможно семейство. Щото в този кадетски корпус само такива са били. На избрани такива семейства децата.

284. Нещо ново замества старото Неочаквано дойде последният ден, когато повикана от колежа в Симеоново, трябваше да напусна Светляево. Беше 18 октомври 1944 г. Насядали около Учителя на обяд, разговаряхме се с Него след като се нахранихме. Парчета, начупени от големия домашно омесен хляб, имаше още по масата. Бяха останали брат Боев и още трима, четирима братя. Учителят написа азбуката на едно листче, което брат Боев прибра. Есенният повей полюляваше жълтите листа по дърветата и ронеше златен дъжд по тревата. Тъга изпълняше сърцето ми при мисълта, че още малко и ще целуна ръка на Учителя за сбогом. Сутринта в двора Учителят ми бе казал с тъжен тон: "Сега Темел кови ги притеснихме малко, но те свикнаха с нас и ще им е мъчно, като си отидем." Но не само Темелкови, а ние бяхме така свикнали с благия Учител, животът ни бе така богат и красив в Неговото присъствие, че сърцето ни се свиваше от болка при мисълта, че ще се разделим. Изведнъж се унесох и започнах да говоря. Учителят затвори очи вслушан. "Чувства се, че става една смяна. Нещо ново замества старото. Нещо си отива, ново иде." Говорих продължително и вдъхновено. Накрая никой не каза дума. Учителят стана от мястото си с думите "Очень хорошо!" - и се прибра в стаята си. (Забележка: Учителят пуска руснаците в България. Виж "Изгревът" т. I, с. 474-476) На следната сутрин се сбогувах с Учителя, сърдечно Му благодарих и си тръгнах. Владо ми каза по-късно, че Учителят е тръгнал малко по-късно същия ден с такси. Когато се спрял пред таксито, пребледнял и Му прилошало. Само Той знаеше за какво се връща. . . В.К.: На с. 36 споменавате нещо много интересно. Били сте в едно особено състояние. Вероятно някой пророчески дух е говорил чрез вас. И накрая Учителят, като ви е изслушал, станал и казал: "Очень хорошо!" Вие на какъв език говорехте - на български или на руски? Весела: На български. Останахме следобед няколко души - брат Боев, брат Жеков, Учителят, още 4-5 души на масата на двора. Това беше 18 октомври, когато аз трябваше вече да си тръгна за София, последен обед с Учителя и след като се нахранихме, аз почувствах едно особено вдъхновение и видях една картина. И казах: Учителю, колко ще скърбят тези, които са Ви прогонили от София, те не знаят кого са прогонили. Учителю, виждам хората в света паднали по очи, ридаят. Една страшна картина на скръб, която е обхванала хората. Просто са паднали по очи и плачат. Но идва, казвам, нещо много красиво, много велико в една голяма светлина, която ще обхване всички хора и нещо велико ще стане с човечеството. И така много говорих, много вдъхновено какво почувствах, последно, така да се каже, изказване. Учителят внимателно слушаше и като свърших, той стана и каза "Очень хорошо!" В.К.: Значи как отговаря? Весела: На руски ми отговори. В.К.: Промяната идва оттам? Весела: Промяната ще дойде от Русия. Новото в света, и Едгар Кейс, най-големия американски ясновидец, аз четох книгата му, казва: Новото се е родило в Русия, от Русия ще дойде новото. В Русия човек за човека е брат. Братството и мирът ще дойдат от Русия. А Учителят каза: "Мирът ще дойде от Русия." Така че Русия има огромна роля в световната цивилизация днеска. И не случайно Горбачов провежда всички тези начинания през 1989 г. В.К.: Така. Весела: Когато свършихме извора и всичката работа се приключи, Учителят ме извика и ме заведе на "Изворчето на Доброто". И започна да ми говори така: "Сега всичко, което сме направили тук, ще стане в света. Това е плана, проекта за новия свят, който сме изработили чрез изворчето." Там бяха обединените народи, там всичките милионни капки се събираха в един басейн, в една общност. "Едно обединение на човечеството и тази вода отива, казва, на запада, изтича. Нашите енергии влязоха в света и работят." Нашите енергии влязоха в света и работят. Водата като изтича по котвата на запад. И тези стъпала - добродетелите и те ще се реализират. А в древността са имали поверието, че всичко, което се направи в камък, ще стане. И аз мисля, че Учителят, който работи с вода и гранит в това село и построи извор, който вечно ще тече. Темелко го попита: Учителю, колко години ще трае, той казал: 250 години. Може и повече. 25 е едно безкрайно число. В.К.: Понеже това е "Извора на Доброто", това е извора на Словото, в идеи и символика. Весела: В идеен смисъл. Така че всичко, което се направи там, всичко това ще влезе в характера на хората. Което сме направили, да се реализира в света.

283. Бракът е карма Когато работехме извора, един ден Учителят, минавайки край мен, се обърна и ми каза: "Вие с Владо сте в дихармата. Вашата връзка е за в бъдеще." Понеже брат Владо бе изявил желание да се съберем, Учителят каза, че това не бива да става между нас. Бракът е карма, а ние нямаме карма. Ние сме слезли с поръчение и обещание от невидимия свят и трябва да изпълним мисията си докрай. По-късно, като се върнахме в София, една заран Учителят ми каза: "Владо е Меркуриев тип и се движи в елипса - ту се приближава, ту се отдалечава, а ти си Венерин тип и се движиш в кръг - внимаваш да спазиш еднакво разстояние от центъра. Владо гледа практичното в живота." На трапезата през последните дни Учителят ни каза: "От изгаснали главни, сега ще станем светещи слънца - да даваме. Не с Любов, а с бой ще се изправи човекът. Сега и праведни и грешни горят, та златото ще се отдели от рудата за украшения. Второто пришествие ще е запалване на въздуха, а сега е приготовление за пришествието. Сега иде Божията милост към хората. Бият те, защото си глупав, не защото си слаб. Знанието е за малцина, забавлението за мнозина. Любовта разрушава брачната връзка между доброто и злото. Любов, която не се мени при никакви обстоятелства, е Любов. Мъдрост, която не се мени при никакви обстоятелства, е Мъдрост Свобода, която не се мени при никакви обстоятелства, е Истина. Истината е в свободата, която не се мени." В.К.: Да. На стр. 35 нали, когато става въпрос за евентуално да се съберете с Владо, той казва, че вие сте с Владо в дихарма. Весела: Да. В.К.: Изобщо, искам да ми разкажете нещо повече за Владо. Имате ли негови снимки, отделно. Какво стана с него, с този човек? Весела: Не, отделна снимка нямам. Аз снех Учителя с една група, направих три снимки там, в планината. Казах, помолих Учителя да ми позират, за да направя три снимки, и той едната снимка е в анфас, другата е в профил, третата е в три четвърти. Три снимки с Учителя с една група, там е и Владо на тази снимка. Сега, Владо беше един слаб, рус, висок руснак, който е пристигнал след революцията с брат си в България и са се поселили в село Мърчаево. Той беше учил в кадетски корпус, беше за офицер следвал. Пишеше малко поезия. Беше малко така романтична, поетична душа. Много обичаше Учителя и идеите на Учителя беше готов да работи. Но той беше много близък и на брат Лулчев. И в Мърчаево той даде стаята си на брат Лулчев да живее през тези месеци. Така че ангажирана беше от Лулчев неговата стая. Той живееше с брат си в една къщичка срещу Темелко, горе на високото. Сега, той беше неженен, беше работил в каменоделните на Владая 20 години. В.К.: Като каменар? Весела: Да. Каменар, каменоделец. И четеше беседи, посещаваше кръжока там на братството в селото у Темелкови. Ние двамата, като работихме изворчето, той винаги се държеше с голямо уважение и внимание към мен. Винаги слушаше каквото му каже Учителя, изпълняваше така, имах впечатление. Той беше управител на едно магазинче, имаше там в селото. И нещо се беше пообъркал с финансите в магазинчето и аз помня, че ходих да моля Учителя да му се помогне нещо да се оправи това. И въобще, аз се застъпвах за него, да му вървят работите. И той много изстрадал човек, така много го съжалявах. Но един ден както работихме, той се обърна и каза: Сестра Веса, да се суберем. Казвам: Какво?-Да се суберем? Казвам: Какво искаш да кажеш?-Да се съберем. - Ние сме дошли да работим за Учителя, какво повече от това? Ние нямаме повече работа с теб. Той остана недоволен от моя отговор. Казах, аз ще кажа на Учителя какво ми приказваш. И отидох при Учителя разтревожена. И казах: Учителю, Владо ми каза така - да се съберем. Учителю, каквото вие ми кажете, аз винаги съм готова да изпълня. Той каза: "Не се тревожете, аз ще ви кажа." И аз си излязох спокойна, че Учителят ще ми каже. На другият ден, като отидох у брат Темелко, Учителят беше на тераската и ме извика и много строго замахна с ръка, с пръста нагоре в полукръг, и каза: "Никакъв брак!" Много строго. "Ти си дошла да извършиш една работа. Ти имаш една мисия на земята, никакъв брак. Владо, казва, е меркуриев тип, той се движи в елипса, а ти си венерин тип и се движиш в кръг. А той ту се приближава, ту се отдалечава. Ти пазиш да не се отдалечаваш от центъра, еднакво разстояние да държиш." В.К.: Виж какви закони има. Весела: Да. Той се движи по елипса, а ти се движиш в кръг. Не са еднакви движенията. Няма хармония между нас, затова. Да.

282. Благословението на Учителя Брат Темелко имал по-малък син, който бил хванат от властите преди Девети септември и убит след една обща акция в оръжеен склад. Няколко години по- късно, според разказа на брат Темелко, се родил син на големия му син Велин. Когато момченцето започнало да говори, то разказало чудни неща на дядо си. Като го хванали, започнали да го мъчат, забивали игли в пръстите му и какво ли още не правили с него. Най-после, като не могли да изтръгнат нищо от устата му, те го застреляли. Внукът видял една от обувките си, като син на брат Темелко, и я познал. Запитал дядо си за книгите и други вещи, които били складирани на тавана, като споменавал нещата, които някога притежавал. Удивителният случай на бързо прераждане направи силно впечатление на всички, които слушахме брат Темелко. "Но интересното е, завърши той, че като стана на седем години, момчето всичко забрави. Не си харесваше новото име, а искаше да го зовем по предишното име." (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 433, а снимката на преродения Константин като Петър виж в т. XXII, № 100 в) Учителят винаги щедро се отблагодаряваше и за най-малката услуга, която Му правехме. Той запази децата на брата, в чийто дом намери пристан и благослови обилно всички в него.

281. Косъм от главата му няма да падне Синът на Темелко, Велин, беше на фронта. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 434-435, № 7. Снимките на Темелкови са в "Изгревът" т. XXII, № 94-100) Бащата постоянно мислеше за него и се тревожеше. Един ден той отиде при Учителя да Му поиска съвет, да отиде ли на фронта да потърси сина си. Учителят отговори, че не е нужно, защото Велин скоро ще се върне невредим. "И действително, разправя брат Темелко, един ден Велин пристига - дали му десетдневен отпуск, поради проявено геройство. Малка група войници били обградени от всички страни от германците и трябвало непрекъснато да стрелят с картечниците си, за да не бъдат нападнати и избити. Всички другари на Велин паднали в няколкодневното сражение, а той останал сам и трябвало да поддържа картечния огън в кръг, за да увери врага, че има още войници, които водят сражение." Шинелът, шапката му бяха надупчени от куршуми, но той останал незасегнат. Германците били подгонени от пристигналото наше подкрепление, а Велин жив и здрав получил отпуск, да посети семейството си. Радостта на родителите била неописуема, а още по-силно те чувствали дълбока признателност към Учителя, Който спасил сина им по чуден начин. (Забележка: Виж снимка № 94 на Велин и жена му в "Изгревът" т. XXII) Силата на Божия Промисъл многократно се потвърди през тези тежки, усилни времена за всички, които живеят под покрива на Всевишнаго!

280. Учителят се разделя с ул "Опълченска" № 66 Ако всяка година човек запазва формата си, ще има 120 форми, но все един човек ще е. Цялото човечество са формите на един човек. Ангелите ни виждат като много малки - паяци, и като не могат да влязат в нашето съзнание, не се интересуват от нас. Те се интересуват от нас само дотолкова, доколкото сме им били полезни. Но Бог влиза в положението на всяко същество и му помага - интересува се от него. Бащата и синът са пълна и празна чаша. Бащата като капне няколко капки в чашата на сина, тя се напълва, а в човешката любов чашата вода се изпарява. Става преливане от чашата на бащата в сина и обратно." Един следобед Учителят отиде до София с такси и донесе по чифт обувки на брат Темелко, на сестра Косена, дъщеря му, и на брат Колю Драгнев, който бе пощальон и помощник - връзка на Учителя със София. По-късно ми казаха, че Учителят е раздал вещи от багажа си на ул. "Опълченска" 66, на някои братя. Подготвял се е за 27 декември, което време наближаваше. (Забележка: Виж "Изгревът" т. III, с. 27-28, №18) В.К.: На стр. 34 вие споменавате, че Учителят отива в София на ул. "Опълченска", за да си вземе сбогом. Знаете ли коя дата? Само тогава ли е напускал Мърчаево? Весела: Само веднъж напусна Мърчаево. Донесе някои вещи, които даде на някои хора.

278. Един създава материалните светове, а друг ги организира Злото е първична енергия, тя създава материалните светове, а вторичното ги организира и облагородява. Злото произтича, когато те лишат от Божественото благо, а доброто, когато ни го дават. Остави човека да се развива, както Бог го е направил - дай му подбуждение да развива своята свобода, не му предавай твоята. В самовъзпитанието само поддържай Божественото в човека. Който си е нервен, остави го да си е нервен. За да предаваш вегетарианството, първо ще накараш децата да обичат растителното царство и ще станат вегетарианци, а ако обичат органическия свят - месоядци са. Каквото обичаш, това ядеш. Горчивото стимулира, предава нещо, а сладкото подкупва. И най-лошото, което човек прекара, е пак добро. Налягане е страданието. Има нещо, което човек търси. Най-високото състояние е най-близо до най-нисшето. Имаш радост от една златна монета, тя съдържа нещо Божествено, което излъчва и те радва. Вземат ти я, веднага се озлобиш. В невидимия свят, когото любиш, само веднъж можеш да го видиш, спорове няма. Там външно са еднакви. Хората външно са различни, а вътрешно еднакви. Ако не се освободиш от злото, ще умреш, ако се освободиш, ще живееш. В силните неща ти се проявяваш, защото ги владееш, няма нужда от Божия защита там, а в слабото в тебе, Той се проявява и те пази. Само свободният може да живее в рая.

276. Ясното небе и облачното небе Една ранна сутрин брат Владо дойде запъхтян в палатката ми. Рано в пролетта се преместих да живея в палатката, закачена на гредите на недовършен етаж на наше братско семейство, и каза: "Сестра Веса, Учителят поръча да тръгнем веднага трима - ние и брат Ганчо - за Витоша "(Забележка: Ганчо Ганчев, бивш офицер.; Той ми даде термоса с топла вода. Набързо сложих храна в раницата и тръгнахме. Денят беше хубав, но по пътя времето започна да се заоблачава. Черен облак се спусна ниско над земята. Застанахме тримата в молитва и постепенно облакът започна да се разпръсва и да се прояснява. След малко слънцето блесна с всичката си сила. Имахме интересни опитности през трите дни на престоя ни в планината на хижа "Острец". Една сутрин целият хоризонт в кръг представляваше огромен венец от бели облаци. Молихме се за мир и братство на земята, уморени от разрушителната война, която вилнееше още с голяма сила в света. Бяхме в пълна хармония и през цялото време вдъхновението и светлото присъствие не ни напущаше. Вдъхновени и радостни се върнахме при Учителя и Му разказахме опитностите си. Казахме Му, че сме Го очаквали, а Той ни отговори: "Аз дойдох при вас отгоре. Художниците ви рисуваха хубави картини по небето." Учителят изглеждаше доволен от работата, която бяхме свършили и главно от хармонията ни. "Ясното небе показва, че слушаме туй, което е Божествено, а облачното, че своята воля изпълняваме. Представете си човека като едно плодно дърво - едно хубаво чувство е един зрял плод, една блага дума е един зрял плод. Човек е като дърво с корени. Попитай едно дърво ще обича ли да ти даде един плод, той ще капне за тебе, ако трябва. Що е човека? Туй, което влиза и излиза, туй, което не си продава къщата, ума, сърцето, душата, духа. Светията е мъж, а чистият човек е жена. Светлината без чистота не може да се прояви." В.К.: Разкажете ми за екскурзията. Весела: Но дойде 9 септември и Учителят извикал Владо и му дал термоса си пълен с вода, гореща. И казал: "Вземи брат Ганчо и сестра Веса и тримата отидете на хижа "Брокс" на връх "Острица". (Забележка: Новото име на хижа "Брокс" е "Острец") Владо идва и казва: Учителят поръча да заминем веднага за връх "Острица". Аз бях правила тиквеник предишния ден или щрудел нещо, взехме баницата, хляб, сирене и раничка, и термоса на Учителя, и тръгнахме тримата към върха. По пътя правихме наряд, спирахме, молитви правехме. И се качихме на хижа "Брокс". Оттам отидохме на върха и почнахме да правим движения, успоредни на ръцете с думите "Мир, мир, мир". Това бяха думите, които изговаряхме, обърнахме се на четирите страни на света, с идеята за мир. И какво стана, около целия хоризонт се напълни с пухкави, красиви като венец бели облаци. Просто една чудна картина се изрисува от бели облаци като един венец на небето, на синьото небе. Цялото небе, слънцето беше ярко, много красив ден. И ние три дни останахме там. Аз мислех, че Учителят ще дойде горе, но той не дойде. Слязохме и като отидохме при Учителя, аз казах: Учителю, ние ви чакахме. Той каза: "Ами аз дойдох отгоре". Аз дойдох отгоре. И му казах за венеца от бели облаци. И каза: "Художниците са ви рисували хубави изложби горе." В.К.: Виж как всичко се говори чрез символика. Весела: Да. В.К.: Сега, тази екскурзия беше между вас, Владо и Ганчо. Така.

275. Противодействията Наистина пътя на живота ми е бил трънлив и труден. От дете се боря с тежки условия и големи противодействия от близки и чужди хора. Копнеех да стана пианистка, но нямах условия да уча пиано. Копнеех за разбирателство с хората, но най-често се натъквах на трудно преодолими противоречия в отношенията си с приятели и близки. Наистина край Учителя се събираха сложни противоречиви натури, защото Той каза, че някои от нас сме големи проблеми за Него. Не случайно в последната си беседа завършващото изречение, което сякаш остава незавършено, е: "Даваш на болния едно лекарство, не върви, даваш друго, пак не помага. .Значи, всички сме сериозно болни на земята! Колко бавно прониква Божествената светлина в съзнанието ни! "Пътят е труден, но славен." Трябва голяма вътрешна сила да устоиш на противодействието, което ти оказва околната среда с мислите, чувствата и отношенията си. Кален е пътят, по който вървим, а трябва да го чистим. В.К.: Сега, вие споменахте, че по отношение на тези девет месеца е траела Тайната вечеря. Точно споменахте, че тези девет месеца, точно колкото е едно зачатие, колкото се ражда едно дете. Весела: Да. В.К.: Интересна е тази идея. Бихте ли я доразвили? Весела: Ами, според мен. Владо дойде един ден в палатката ми и каза: Сестра Веса, ние играем ролята на Йосиф и Мария. Аз казвам: защо? Ти ще разбереш, казва, ние играем ролята на Йосиф и Мария, а тук е Витлеем, където се ражда новия Христос. И казва, че един вид аз съм майката на новия Христос. И на другата сутрин, когато аз отивам в Темелко, Учителят седеше на терасата. И започна да ми говори за майката. Какво е майка? Майката преди да роди, трябва да роди една светла идея, да роди едно красиво чувство, една добра постъпка, чак тогава може да се роди правилно един човек. Говореше ми за раждането. Той продължи сякаш да ми обяснява това, което Владо ми подсказа предишния ден. В.К.: Значи Тайната вечеря преди девет месеца? Весела: Ами това беше последното време на Учителя, това беше последното му дело. Той беше казал: "Аз ще ви оставя един извор, когато си замина."

274. Химн на обединените славяни Пак край извора дойдоха думите и мелодията на песента "Химн на обединените славяни". Идеята за братството на народите бе вложена в извора и мозайките край него, и тази идея проговори със стихове и мелодия в съзнанието ми. Дойде денят вcu славянски народи Да се обединят, Бялото знаме високо да вдигнат За братство в света. Братя славяни, ръка си подайте, Вожд вам е Любовта, Ваш'то високо призвание съзнайте За Божа хвала. Вражески сили вий вред ще сразите, Братя на Любовта, И бъдни ни светли ще изградите Где властва мира! Братя славяни, след дълго страдание Победата е вам И свободата на светло съзнание е Новия храм. Мощна обнова в света ще внесете С братски приветен зов, Знаме на новото знание вдигнете С достоен надслов. Синове светли, в едно вcu сплотени, Божия нов народ В дух на Любовта и за братство роден е Човешкият род Денят, в който написах песента, се разрази една доста силна буря. Явиха се разни противоречия и спънки в пътя ми, и когато занесох песента на Учителя, Той ми каза: "Няма лесно да се обединят славяните, ще има бури и пречки. За всяко действие се явява противодействие на земята, затова трудно се живее на тази планета. На другите планети има по-благоприятни условия." В.К.: На с. 31 за "Химна на обединените славяни". Изобщо разкажете този случай, защото той е много интересен за бъдещето на славяните. Весела: Един ден, като бях край изворчето просто чух, чух един химн и веднага го записах. И мелодията дойде с текст. Маршов ритъм, като марш беше, тържествен, много хубав, и написах "Химн на обединените славяни". Написах го и веднага отидох да го покажа на Учителя да кажа за този химн, че е дошъл този "Химн на обединените славяни". Но когато отидох да му предам химна, се разрази една страхотна гръмотевична буря. Задуха силен вятър, светкавици, гръмотевици. Учителят каза: "Е, рекох, няма лесно да се обединят славяните. Вижте времето какво е на този химн." И действително, оттогава са минали 45 години и славяните не са напълно обединени, както би трябвало да се обединят. Ние сме в една система, действително. В една система. Обаче, няма онова славянско съзнание, онази мисия, която им предстои. Те чрез музика, чрез творчество, чрез любовта си, защото в славяните се крие велика любов. Руската душа е велика душа, любвеобилна душа и Учителят много обичаше руснаците. И затова, това обединение, ние се обединихме с Русия. Обаче, не сме заработили духовно заедно, предстои. Ние сега на физическото поле се обединихме политически. Но имаме една духовна мисия, една духовна задача и трябва да дадем образец на света. В.К.: Значи, лесно няма да се обединят славяните. Весела: Няма да се обединят лесно. В.К.: Вие имате записана тази песен? Весела: Имам я. Тя е напечатана. В.К.: Как се започва първият куплет, как започва мелодията? Весела пее: "Дойде денят вси славянски народи да се обединят, бялото знаме високо да вдигнат за братство в света. Братя славяни, ръка си подайте, Вожд вам е Любовта, ваш'то високо призвание съзнайте за Божа хвала." Ами това не е малка работа. Те, двама души не могат да се разберат, та цели народи да се разберат.

271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта Шести август /"Преображение" по стар стил - авт. бел./- незабравима дата в живота ни. Какво ставаше в невидимия свят, та намери такова велико отражение в Учителя и цялата атмосфера, в която живеехме? След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено. Накрая Той засвири нова мелодия, нежен мотив, и каза, че е песента на скръбта и радостта. Даде ни думите: Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка Що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, Тя кротко напред ме води И сладки думи ми говори За свойта сестра Радост, Която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава моето сърце, когато чух за мойта сестра Радост. (Забележка: Публикувана е в "Песни на Учителя: съставена от Мария Тодорова на с. 153. За нея виж "Изгревът" т. I, с. 171-172) Ние скоро я научихме, но Учителят каза: "Ще й ушием дрехи за в бъдеще. Сега имаме елементите. Тази е дълга песен. Работете върху нея още. Една песен трябва да мине през пролетта, лятото, есента и зимата. Пролетта е детството, лятото е юношеството, есента - зрялата възраст, а зимата - старостта, и трябва отново да се яви през пролетта." Учителят ни раздаде сочен пъпеш и каза: "На ония, които са слушали". Бяхме трима души в стаята, но имах чувството, че сме хиляди. В кои ли дни от земния си живот ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни. Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"? Не ни ли подготвяше Той за предстоящата скръб, която трябваше да понесем с радост? Наистина, това беден на велико разрешение, на най-голямото противоречие, в което предстоеше да изпаднем. Песен за скръбта -последна песен. В.К.: На стр. 29 долу: "Бяхме трима в стаята." Весела: Да. В.К.: Значи вие сте била, още една сестра и Учителя. Весела: И Учителят влезе. В.К.: Сега, тази песен на двете сестри "Скръбта и радостта", нотирана ли е? Весела: Да, тя е в книгата с песни от Учителя. В.К.: Има я, да.

270. Когато аз напусна земята ще ви оставя един извор Завършихме работата по извора в края на юли. Един ден Учителят ме заведе при него и каза: "Сега всички неща в света ще станат тъй, както тук направихме всичко. Нашите енергии отидоха в света и работят - водата от извора тръгна на път." Учителят помоли един брат да ни фотографира - Владо и мен на извора, което той веднага изпълни. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 102) В древността са вярвали, че написаното на камък се сбъдва. Записа се и сега на камък съдържанието на Новия живот, който иде да замести един стар изчерпан отживял порядък - порядъкът на тъмните сили, които от хиляди години управляват земята и създадоха най-големите нещастия на човека. Както Зорницата блести на небето, така ще блестят през вековете невидимите с просто око думи на камъка: Чистота, Вечно обновление-проявеният, новият човек. Петте добродетели, силата, която вечно дава Любовта. Сплотеност в Доброто, победа на Духовното начало. Сега светлината написа на камъка своя вечен завет, своя неизлечим печат. Сега се роди една идея в камък и вода - и стана плът и кръв на земята. Тя не може да не стане плът и кръв и в душите, умовете и сърцата на човеците, които жадуват за Истината. Великият Учител завърши една велика работа в малкото селце Мърчаево, като го преобрази в Светляево. Преди години Той бе казал в една беседа: "Когато аз напусна земята, ще ви оставя един извор." Той ни остави Вечния извор на Словото Божие и много планински извори, от които този в Светляво беше последният печат на обещанието Му. В.К.: Сега друг въпрос. Вие имате някои снимки, с Владо имате снимки. Аз съм ви виждал на тази снимка с Учителя. Весела: Да, на изворчето ни фотографираха, когато направихме изворчето Учителят извика д-р Жеков и каза: "Сега ще снемеш тези двама, които направиха изворчето". Владо седна на първото стъпало, на Доброто, а аз на другия край клекнах с една каничка в ръка да покажа работата, която съм работила - чистила извора. И погледнахме към камерата и дойдоха няколко братя и сестри и поискаха и те да се снемат. А Учителят се обърна каза: "Не, каза, никой няма да се фотографира. Когато царя и царицата се фотографират, никой няма да влиза в снимката." В.К.: Хе-хе, царят и царицата. Понеже вие сте направили извора. Весела: Ние сме направили извора, който го направи, той е цар. Цар и царица. Господар е този, който върши работата, той е именно слуга, слугата е цар, и слугинята е царица, според Учителя. Възвишените духове, казва, служат, те не са господари, те служат. И ние понеже слугувахме там, аз бях точно девет месеца - от 18 януари до 18 октомври. И си отидох, извикаха ме от колежа и заминах. На следния ден Учителят е заминал. Така че точно девет месеца.

268. Което Бог търпи и ние трябва да търпим Само при глада Любовта се познава каква е. Само при глада светлината се познава каква е. Без глад света на Любовта, Мъдростта и Истината е непонятен. Гладът е обич. Първоначалното е Любовта. Това, което винаги дава, Любов е то. Любовта се радва в глада. Всички трябва да бъдете доволни за онова, което Бог ви е дал. Любовта изключва абсолютно всички съмнения, подозрения. Което Бог търпи и ние трябва да търпим, което Бог обича и ние трябва да обичаме. Бъдете първи да изправите погрешките си и да бъдете последни да направите най-големите работи в света. Старото си отива - неразбраните работи. Новото иде - разбраните работи. Да започнем като малките деца да играем. Който яде от плода на дървото на живота - живот, знание и свобода ще има. Ако сте жена, имай един идеал, че има един мъж в света, който е съвършен, и който досега не е казал на своята възлюбена нито една обидна дума. Има една жена в света също такава. Новото е Любовта. Новото е, да виждате доброто в себе си и в другите." Учителят чете: "Велик е Бог в Любовта си! Велик е Господ Бог в Мъдростта си! Велик е Бог в Истината си! Господ Бог в Любовта си поучава, в Мъдростта си просвещава, а Истината си освобождава. Милостив и жалостив е Господ. Неговата благост е над всичко. Веселието му крепи всичко. В Господ всичко живее и се движи, Той е веселие и радост на всичко живо на света. В Любовта няма страх. Когато човек не изпълнява закона на Любовта, винаги се явява боязън. Когато дойде Господ, мирът ще дойде. С кръста нагоре, без кръста - надолу. Скръбта е най-голямата Любов. Мъдростта е пазител на великите Божии блага. Най-голямата любов, която можеше да се даде на Христа, бе разпятието. Радостта е най-малката Любов." (Забележка: "Завета на Любовта". Т. I. София, 1945) Излязохме от беседата вдъхновени, изпълнени с радост и вътрешно решение да приложим най-малкото, което се иска от нас. В.К.: На с. 25 за деня Петровден. Весела: Той е рождения ден на Учителя. В.К.: Как се прекарваше един такъв ден? Весела: Ами ние един Петровден прекарахме в Мърчаево, който беше изключително тържествен. Сутринта в пет часа Учителят държа беседите "Той иде". Прочете Първо Коринтяном 13 глава, за Любовта, и чете от беседата "Вечното благо", с. 121-123. И тогава говори за Божествената Любов и Мъдрост, и че Бог вече иде, говори за анданте и алегро. В миналото имало бавен ритъм - анданте, а сега ритъмът е алегро - ускорени са вибрациите на живота. И вече алегро означава радост, докато в анданте има скръб, в алегро има радост. В.К.: Сега, тези екскурзии има ги заснети, така ли? Снимки имате ли от тези екскурзии? Сега например, имате една екскурзия на Петровден, отивате на Рударци? Весела: А, имам снимка на връщане с Учителя, той в нивата спря, и го снеха с всички ни. Една снимка. И след това, като вървеше по пътеката, аз вървях от дясната му страна и Владо вървеше напред, имам и тази снимка. Връщането от извора. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XX, снимки № 72, 73) Отидохме с Учителя на минералния извор в Рударци. (Забележка: Виж "Изгревът" т. II, с. 313). Там Той ни накара всеки да се измие на извора. Напълних една дамаджана вода и Гавраил поля на Учителя да се измие.(3аб. За дамаджаната на Гавраил виж в "Изгревът" т. XXIII снимки № 77, 78, а за общите снимки виж № 79-80) Седнахме на полянката над извора. Постлах Му палтото си да седне. Говорихме, след което Учителят ни пръсна и четохме поотделно молитва. На връщане Му показах кратък път по пътечка през нивата. Там направихме общи снимки. Не вървяхме, а летяхме. Такава лекота и възторг не бях почувствувала през живота си. Сякаш с нас вървеше цялото небе. Сякаш всеки от нас бе станал фокус на плеяда светли духове, които идваха да поздравят Учителя и ни изпълваха с блаженото си присъствие! Обядвахме на три смени. Обядвах в третата смяна близо до Учителя. Тържествен ден - ден неповторим. След обяда седнахме на терасата, видяхме как малките лястовички за пръв път излитаха от гнездото си. След няколко опита да хвръкнат на близкия орех, те излетяха и вече не се върнаха. Мисля си, дали тези малки крилати душици не ни подсказаха, че така ще излети от нас благия ни Баща, за да ни повика някой ден горе в светлите си небесни селения.

262. Червеният петел Между постоянно присъстващите ученици на Учителя имаше и един постоянен представител на пернатото царство-един червен петел, който всеки обед, щом Учителят седнеше в средата на пейката и ние заемехме местата си на трапезата, с бавни, тържествени стъпки се качваше на хълмчето и заставаше точно зад Учителя. Там стоеше, докато свършим обяда и си тръгнем. (Забележка; Виж "Изгревът" т. XXI11 снимки № 34, 35) Един слънчев ден, след като се бяхме нахранили и се намирахме във весело разположение на духа, хрумна ми да помоля Учителя да накара петела да ни попее. Той, обаче, се обърна към мен с думите: "Вие го накарайте, рекох". Погледнах петела и мислено го помолих да пее. Той не мръдна от мястото си. Обаче, след няколко минути той се обърна и бавно слезе от хълма. Застана на противоположната страна на Учителя, обърна се на запад и започна да пее. Учителят ми каза да броя колко пъти ще изкукурига. Изминаха няколко минути, а той все кукуригаше като курдисан. Най-после млъкна. "Колко пъти изкукурига?" - запита Учителят. "Дванадесет пъти", отговорих. "На запад пее за материални работи. Ще има ядене и пиене, рекох." В.К.: Сега искам да ми разкажете за оня случай с петела? Весела: Да. Когато се постопли времето, почнахме да се храним на двора. Направихме дълга маса с две пейки. Учителят сядаше в средата точно пред слънцето, пред опорната стена. То беше като хълмче там. И всеки ден на обед идваше един шарен петел много мастит, хубав, и заставаше зад Учителят точно и стоеше през цялото време, докато обядваме. И когато свършим обеда и станем и петелът слиза от хълма. Един ден, в последните така месеци, казах: Учителю, този петел като верен приятел стои тука всеки ден, моля ви се, помолете го да попее. Учителят ме погледна и каза: "Вие го накарайте, рекох." Ами аз тогава се озаптих, че как мога аз да накарам един петел и почнах да го моля мислено, заради Учителя, казвам, попей да ни зарадваш и ти си такъв верен изпълнител, стоиш тука на пост толкова месеци. И след малко петела хоп-хоп слезе от хълмчето отиде и погледна към Перник, към запад, в дворчето и започна да пее. И толкова силно пя, Учителят каза: "Бройте колко пъти", изпя 12 пъти и гледаше към запад. Учителят каза: "Следете интервалите", но аз не можех да следя интервалите между песните, защото трудна работа беше това. И аз го попитах: Учителю, 12 пъти, какво значи? Той каза радостен: "Е, ще има ядене и пиене, рекох. На запад пее." В.К.: Значи ще се оправят работите. Весела: Значи работите ще се оправят. Ядене и пиене, като свършиш една работа. После,42 е един завършек, един цикъл завършен.

253. Човек върши нещо, което не е негово желание, а на друго същество Любовта е прерогатив на Бога, а хората търсят Любовта от човека. Мъчението е закона, Трудът е парите, а Работата е Любовта. Сега хората изучават светиите - работене за другите, не за себе си - закона на обществото и парите. А ангелите работят по Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, какво Той желае и го изпълняват веднага. Човек не е недоволен, но астралните същества в него са недоволни - те са много взискателни. Човек върши нещо, което не е негово желание, а на друго същество. После вижда Истината. Човек постоянно рисува, а Бог затрива и коригира рисуваното. Когато дойде съвършеното, всички ще живеем правилно. На човека му е нужно само една кибритена клечка, да му запали огъня, а друго нищо не му трябва. Човек трябва да живее под добрите аспекти, да се огрява добре от слънцето и да му приема светлината и топлината. Малките работи да не слагаме близо до очите, та да ни затварят хоризонта. Щом Бог създаде земята, тя е огрявана от Божията светлина и се развива. Печката грее, защото слънцето грее. Любовта се изучава в светлината - плодовете на слънце зреят. Мъдростта се изучава в тъмнината - нощем на луна растат нещата. Истината се изучава в бурите - волята там действува. Когато Любовта не приемаш, тя те предава на Мъдростта. Човек трябва да живее в причинното тяло, няма противоречия там. Във физическия свят всичко свършва с противоречие - зле. В духовния свят са чувствата. В Божествения свят са мислите, а в причинния свят душата. Да слушаш гласа на душата! Дай на Бога сърцето си, Той да живее в него - да го възобнови. Сърцето трябва да се възроди - новораждане от Дух трябва да стане. Водородът - е Марс. Кислородът - е Юпитер. Въглеродът - е Земята. Азота е Сатурн. Обхода - Венера. Щедростта - Меркурий. Поезията, въображението - Луната. Чрез Любовта се отварят вратите на ада и душите се освобождават, когато двама се любят. Христос държи ключовете на ада - ада се отваря."