Ани

[ ПЪТЯТ] 14 юлий 1922 г., Чам Кория Дадено на Шумнатица Божията любов изразява пълния живот. Пълният живот изразява Божията любов. Пълният живот и пълната любов изразяват човека. Благостта съгражда сърцето. Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни. В Духът Ти ние познахме любовта Ти. Да ни озари милостта Ти. Въздигни делото Си. Съгради дома Си. Въдвори Царството Си Внеси Правдата Си. Изпрати виделината Си. Да се развесели душата ни в Твоето явление. Да се зарадват всичките, които Те любят. Да бъдем едно с Тебе през всичките векове. Благословен си Ти нашия Баща. Ти изпълваш всичко. Всичко се изпълни от Тебе. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. Мирът на Твоя Дух да пребъде в нас.

АПРИЛ 1922 ГОДИНА Чете се: FIR - FUR - FEN TAO BE AUMEN ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното: Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класа Който два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат. Който идва тук от любов да идва, без принуда. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си. Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва. Задачите, които се дават на ученика трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към [...]. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и изпълнява и да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон и с него всичко е свършено. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира любовта към Бога, т.е. Любовта към всички. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки. „Стани, тръгни, направи - навреме!" - това е закона на природата. На ученика не се позволява да говори празни думи. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува - вън от класа! Който ревнува - вън от класа! Ученикът е чист, честен, покорен. Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват. Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.

ДВИЖЕНИЕ НАГОРЕ Тръгни нагоре 12 април 1922 г. Под думата Бог разбирам движение в правилна насока на битието. а буквата „6 има вече една пълна шестица плюс знака на [1] Какво показва числото 6? В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността. Шест е дясно число, мъжко и показва проявление. Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2 + 1)=2x2 + 2 = 4 + 2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2. „Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата. Пред КАР[2] седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмувано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по закон те и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност. MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа. Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите - сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия. а, b, с, d, е КАРМА АКАРМ АКРМА РКАМА МКАРА МАРАК РАМА АМАР -АМ-РА АМРА АМРА - АМРИХА ----------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] вероятно става въпрос за знака за безкрайност [2] отнася се за думата карма

ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август 1920 IV ден на събора, неделя, В.Търново (По инициатива на Учителя събрахме се 10 млади сестри, 3 варненки и 7 софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Олга, Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз [Савка]. В Горницата Учителят ни говори.) Вие готови ли сте да вървите по пътя на новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът, щом изгуби вяра в себе си, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам 3 правила, 3 метода, чрез които може да се пазите, защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, но и старите. Стават падания. Падението всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук когато човек изгуби своето равновесие - пада. Това равновесие се крие в 3 велики сили - в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действува хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума и сърцето и волята, става падение. А във всяко едно падение се произвежда страдание. Няма човек, който, като е паднал, да не е претърпял някоя повреда. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже как носят върлина. Ако погледнете този акробат, той представлява един триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в Духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Това показва, че силите у човека са в равновесие. Колкото и да сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на картината веднага това неразположение ще изчезне. Сега на вас да не ви се вижда чудно, когато заплаче някое дете и майка му му даде една ябълка-и неразположението веднага изчезне. Коя е причината задето изчезва това неразположение? (- „Формата.") Колкото ябълката е по-красива, по-хубава, толкова повече това дете се разполага, това същото е и с човека. И в духовния свят е същото. Тези триъгълници са форми на разумния свят. Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях. Защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем ще загубите равновесието. Знаете ли кога се дава под наем? Когато започнеш да мислиш нещата с чужд, с друг ум, значи всяко нещо трябва да мине през твоя ум. Не мине ли през твоя ум и възприемеш ли мисълта по друг начин, непременно ще дойде падението. Вторият закон е: Не давай сърцето си под наем, никакви кираджии. И то е същия закон. Всяко чувство, всяко желание трябва да мине непременно през сърцето ти. Така и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своенравие. Волята, това е най-разумния акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представа за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята - виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената - стремеж за растене, а портокалената - желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни, живи, стремеж към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т.е. с вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Например имате изкушение, предизвикай тази картина в ума си. Тя е картината, която е свързана с три свята, които са в другия - Божия свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате този триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху нея веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огъня. Третата картина представлява начин, по който може да изправите живота си. Тя в окултната школа е един метод за изправление. Тези линии са светове със строго определени математически изчисления. Всичко в Божествения свят е без изключение! Сега вие момичетата излизате от В. Вървите нагоре към В1 (В2, ВЗ...) и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1 и отива към В и се срещате в точка 0. Ако вашето сърце е пълно с Надежда, Любов и Вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и живота ви се осмисля - няма падение. Но, ако още в началото се колебаете ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра, надежда и да знае, че този път, в който е влезнал е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб, може да има вълни, но този кораб не може да потъне. Тъй гласи Великата Окултна школа. Следователно от това правилно развиване на Школата, ще дойде онзи Божествен вътрешен свят, дето човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите Братя - точка С. Понеже вие тръгвате от тази линия, от единия център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно този въпрос в една година от горе ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душата ви, но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму му се дава съдействие да изходи пътя. Та като тръгвате в тоя път, всичките тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви в Пътя, те го следват. Може да го стигнете за една, 10,100,1000, а може и за 10 000 години. Но този е пътят, който ви се изпречва. Тогава, като дойдете в третата картина, вече няма падание. Като тръгнеш в този Божествен път няма сила, която да може да ви извади. Сега зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от пътя. Тъй че, ако се отбиете трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само във вас. I-вата картина е Божествената душа, която помага. II-рата картина е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преядете в живота си! Радостен си - никога, никога да не притурят повече - ще дойде обратният процес. При всяка преядане, процеса се обръща. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. това, което ви е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че е много, че много ви е дадено; ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. Щом кажете: „Много ми е дадено", утре пък ще кажете: „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започне ту нагоре ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на Окултната школа. Ще имате пред вид Чистотата и Самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези картини да станат живи да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по пътя? (- „Да готови сме!") (Аз мълчах, но душата ми говореше) Без никакво колебание? (-„Без никакво!") (Мълчание) Тогава две по две ще дойдете, аз ще ви покажа една жива форма, която никому няма да разправяте. (Отидохме две по две в преддверието на вътрешната стая, коленичихме на прага, а Учителят стоеше зад нас. Силен трепет изпитваше душата ми. Между две слънца. Две живи слънца - Учителят и тази жива картина в стаята, образ на абсолютна чистота, светлина и Истина. Вълшебното излекуване - от три дена аз бях болна, имах болките на силен плеврит, ходех превита от болки в плешките, не можех да се движа, нито навеждам или изправям. В този час, болестта изчезна и аз се движех съвсем свободно. Аз бях здрава и нещо ново, нов живот чувствувах в душата си. Сега чувствувам, че живея. Живее се само когато се живее за Господа! Това е второто мое велико преживяване от Учителя. Да живея за Господа! Да слушам Учителя си! Да бъда чиста, чиста, чиста. Чистота и Истина! Това залегна в душата ми. Аз ще слушам само Учителя си и ще следвам Неговия път! След това Учителят продължи: ) Да ви бъде жив образ. Както Слънцето с език не говори, но с очи се гледа. И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина. (Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна чистота слезнахме долу. Това преживяване внесе нещо велико в душата ми. Произнасям Чистота и виждам, че това е Истината. Истината - това е самата Чистота. Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за Чистотата, защото през нея видях Истината. Сега вече имам образ, към който ще вървя! Това е Благодат от Бога, това е Любовта на Учителя!)

БЕЛЕЖКИ по образуване на Класа на Добродетелите 1920 г. - 1922 г. УЧЕНИЧКИТЕ ОТ ОПИТНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ: Първа група Савка Керемидчиева ПашаТеодорова Сотирка Бабаджова Марийка Тодорова (Мика) Мария Радева (за кратко време, заместена от Елена Григорова) Елена Григорова Втора група Елена Андреева Василка Иванова Дафинка Пенчева Олга Славчева Виктория Христова Трета група Сийка Динова Пенка Михайлова Цветка Щилянова Невенка Петкова (Капитанова) Марийка Петкова (Дренска)/ Съдържание: Образуване на един клас Движение на горе Списък на учениците от първи окултен клас на Бялото Братство. Правилник за първи окултен клас на Бялото Братство. Пътят – дадено в Шумнатица, 4 юли 1922г., Чам Кория Едно с Бога, беседа, 19 септември 1922г.

ОСНОВНА МИСЪЛ 10 януари 1926 г., неделя след обяд в [„Опълченска“] 66, В 5 часа, пред няколко сестри. [5] Класа на Добродетелите ще го вземете като една наука, която може да изучавате при всички условия. Само че, при по-благоприятни условия има много да се учи, а при малките условия малко може да се учи. Класът на Добродетелите е да знае човек как да се справи с мъчнотиите на този живот. Вие ще се натъкнете на ред мъчнотии, които трябва да разрешите. Забележете как е в природата. Докато пиленцата са малки, майката отива и им носи в устата храната. Но тя знае точно докога ще им носи храна. После пак им носи храна, но само че покаже им я и стои настрана, мами ги, показва им храната, стои настрана и казва: „Излезте при мене, ще ви дам.“ Малките пиленца погледнат, погледнат и почнат да упражняват вече крилцата си, докато най-после могат свободно да хвърчат. Как се измени майката, ще питате. Всъщност изменила ли се е тя? В Класа на Добродетелите те идат при нас - „ще си отвориш устата“ и ще вземеш храната. После те ще се скрият малко и ще кажат: „Ела ти при мене.“ Тогава те трябва да вървят с нея, а не да се отделят от нея. Тази е една основна мисъл за Класа на Добродетелите. В живата природа няма противоречие. Противоречията, които схващаме, те са наши субективни, но те не са съществени. Противоречията произтичат от неразумни причини извънка нашия живот. - Какво ще ни кажете за духовната група, дейността й? - Духовната група е разширение на Класа на Добродетелите. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! ------------------------------------------------------------------------------------------ [5] По машинописен текст - оригинал.

ПРАВИЛА И СЪВЕТИ Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г, петък 8.30 часа, в салона София* Тайна молитва Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете 10 ябълчни семена, това е отношение, към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? Туй променение е по отношение на какво? физическите неща не се изменят. Десетте зърна, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промяна, има и растеж. Когато хората духовно се менят, значи има растеж. Една река в началото е малка и колкото отива към своето местоназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличаване е по механически начин. Отношение на живота по форма, по съдържание и по смисъл. Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място. Допуснете, че едната успоредна линия си има една малка кривина, после пак върви успоредно на другата. И другата успоредна има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, то е в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото умът и сърцето са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън, към света. Обектите на сърцето и на ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро. „X“ равно на какво е? Ако този кръг изразява един кръг от 10 сантиметра, те са 10 възможности. „X“ може да е равно на 1, „х“ може да е равно на 2, на 3 и т.н., „х“ равно на 10. Неизвестните неща за Божествения свят са до 10. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което е „х“ заради[3] вас е единица заради мене. Туй, което е „х“ за едного, е двойка за вас. Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно заради мене. В съвременния живот нали душата е един „х“. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа, от 1 до 9. - Кога е равна на единица? - Душата е равна на всички душевни явления. - Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите. Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само физическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношение. Всяко чувство, което може да се извади от сърцето ви и да се тури в сърцето ви, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да [се] тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношение и те се неделими, понеже те са абсолютно свободни. Туй, реалното, може да изменя само своите отношения. Но то, като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капчици, но турите ли ги на една плоскост, те пак се слеят. Това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. Може да има умножение, без да се е умножило. Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако 1 и 2 не може да съберете, може ли тогава да съберете 1 и 3? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом 1 и 2 не може да съберете, и 1 и 3 не може да съберете. В тази редица до 10, онова, което ще стане с 1 и 2, ще стане и с 1 и 3, до 10 те през същия процес ще минат. Един човек, който отива в Небето, невъзможно е за него да краде. Тази врата, през която той ще мине, едва той ще мине. И ако той мине през тази врата, не може да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние наричаме водата, която е минала през този тесния път, тя е филтрирана, без никакви утайки. Затуй страданията аз ги наричам закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението, дето започваш да страдаш, трябва да се филтрираш. Излезеш някъде, вземеш ново направление на живота си. Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Вие живеете зимно време, студено, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра. Двама сте обещали, единият има обуща, а другият няма, единият има възможност да устои на своето обещание. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другия, неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това в умствения свят е така. На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]? Без дрехите. В чувствата е така. Туй, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; туй което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Туй, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума си, нищо повече. - Ще се хване ли? - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Туй не може да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо, или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам.“ То е друг въпрос. Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си: и когато му дават, и когато му вземат всичко назад, той трябва да бъде радостен. Защото, ако не знае защо онзи му взима нещата назад, той трябва да има пред вид в душата си да му даде нещо по-хубаво. Но аз не зная неговите намерения. Човек трябва да се пази, да не влезе в противоречие със себе си, защото тъй ще си създаде едно нещастие. Ако неразположението му е писано, е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за Небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата аз считам един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [лошо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому. Но има необходими страдания, което трябва да причините на човека, за да го изцерите. Например изкълчил си крака - ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Много пъти имаме мисли, чувства изкълчени. В морално отношение, за да бъде човек духовно свободен, той почти не трябва да има никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най-мъчното е човек да познава отношенията на Невидимия свят, как са поставени работите. Докато човек знае, че такава е само Волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност навсякъде прониква. Не нашия свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, ти всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да я не пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната? Правилото: Всички наши мисли и чувства, всяка наша мисъл, всяко чувство и всяко действие, направено ли е здраво или не? В туй отношение законът е абсолютен. Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено. Човек трябва да яде с благодарност; ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна - и той не знае кога е станала. За пример, имаш един приятел, не искаш да го видиш, но изведнъж видиш, че нещо се е изменил и той пък ти е приятел. То е от Бога. И Господ ти казва, той ти е донесъл цял сервиз..] Туй не е постижение, а е неразбиране на нещата. Щом разбираме този човек, който не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде ще има мед, къде са цветята. (Ти не може да обичаш Бога, щом имаш противоречие. Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват. (Закуска в 11 часа с по две гевречета.) Ако 10 души за 10 деня изорават 20 декара земя, един човек за 10 деня колко земя ще изоре? - „X“. Или: 1 човек за 10 деня обработва 1 декар земя, 10 души за 10 деня колко земя ще изорат? - „X“. Двама души за 5 деня обработват 1 декар земя, двама души за 10 деня колко земя ще обработят? - „X“. А двама души за 365 деня колко земя ще обработят? - „X“. Когато се увеличава времето, увеличава се и работата; ако времето е същото, а увеличаваме хората, резултатът е същия. Закон е: Имаш едно неразположение - казвам, ще продължиш времето. Неразположението е необработена земя и затуй трябва да се обработи. Колко време ще ти вземе, да изчислиш колко ще ти взема да я обработиш. Пък някъде ще увеличим броя на работниците, без да увеличим времето. В същия срок да свършат повече работа. Щом имаш неразположение, свържи се с 10, 20 души добри хора и неразположението ще изчезне. Ако ви попитат кой е погледът на добрия? Лъчите на 90 градуса дават по- голяма топлина, но са много ярки и по-голямо дразнене правят. Същинските лъчи имат най-малък наклон. Има един ъгъл на падането на светлината, която иде от окото. Когато светлината пада по естествения наклон, туй наричаме добрия поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл завземат микроскопическо място в организма. Проявата на чувството взема една сто милионна част от милиметъра Не само проявата, то е активно. Защото всички неща, които се проявяват, имат си форма. В природата всякога има една вътрешна обмяна: даваш и вземаш. Всичко тече, което е вътре; това, което не тече - подразбира се: всичко не тече, което е под това, което тече. Трябва да допуснеш противоречието, за да може да разсъждаваш. „X“ е противоречие, искам да го определя. Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тия форми той върви, върви, докато най-после дойде в една форма, която вас ви е понятна - човешката. Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва духовния. Има известни положения, дето човек може да чувства правилно само по известен начин, правилно да се проявят чувствата само по известен начин. В моралността, ако едно дете има една кутия покрита, учителят няма право да отвори кутията да види какво има вътре. Щом аз съм Учител, аз съм ясновидец, мога да видя през капака. Всяко чувство и всяка мисъл е написана на лицето ми, прочети какво мисля за тебе. Той казва: „Какво мислиш за мене?“ Казвам: Прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завие лицето, да се не намацат буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, да ги четеш. Природата казва: „Аз боравя с малките пространства.“ Човек трябва да знае, че светът е един непреривен интензивен поток и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, но в дадения случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, тя е чужда мисъл. Трябва да различаваме доброто у мене и доброто у другите, може да го приемем. Пък възможно е и лошите мисли аз да ги създавам. То е една възможност на свободната воля. Има начин чрез закона на интуицията да се дават знания. Най-първо трябва да развивате интуицията, пък после, след години, може да се ползувате от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден. Човек трябва да остави всичко да тече до него, но трябва да пази равновесие вътре. Човек не трябва да се гризе, но трябва да има разположение на душата. Здравословното състояние зависи от онази морална чистота. Всякога пред Бога човек трябва да бъде чист, да отвори душата си пред Невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората. Един човек, когато крие нещата, той се намира под един цветарник. Човек трябва да отвори душата си пред Невидимия свят, за да може да обнови душата. Имате един приятел и между вас се ражда един спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога. Ако той не може да ви изведе, значи не е в неговото положение, значи има друг закон. Ако не може да се примирите, че във вас има една погрешка, той не е на правата страна или вие не сте на правата страна: или в него има една погрешка и той е на правата страна, или той не е на правата страна. Две положения има, които могат да бъдат верни. Защото, ако хората ходят по Бога и не могат да изгладят малките работи, не зная какъв ще бъде този живот по Бога. Най-първо ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога, съществуват ли тези три положения, всичко е вътре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (След обяд същия ден, в 4 часа, В салона.) Под „млада сестра“ разбирам от какво вещество са направени, а под „нови“ тяхната проява. Когато аз се радвам на всичко, то е служене на Бога, това е конкретната идея за служене на Бога. Когато [човек] служи на Бога, Той е много внимателен. То е най-хубавото учение. Аз съм опитал туй учение, Божественият принцип работи. Сега аз ще ходя за Господа. Аз се радвам, че мога да ходя. Радвам се, свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каже: „Качи се!“ Но когато каже, може да се случи кал и аз няма да мина калта. Каже ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато аз се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в човека се радва. Той казва: „Аз ще служа на Бога.“ - Кое е по-високо: доволството или радостта? - Доволството иде от работата, че добре е свършена, а радостта иде, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на Слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има нещо, едно разрешение, ти се радваш, веселие се долива. Когато Слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, човек е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Може да е благодарен само разумният човек. Децата се радват, а разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-първо благодарен да бъде човек. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си. Тази идея, която разбирате без да ви разправят, тя е на Бога. Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния. Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността. , Хората искат да си обяснят някои работи. Аз зная, Божествените работи остават необяснени. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон: като дойде светлината, ще тръгне. Ти се страхуваш - щом дойде светлината, страхът изчезва. Когато хората духовно се менят, значи те растат. Ако от 12 души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят? Първата година -1 2 души, втората - 24, третата - 48, четвъртата - 96 и т.н. Добрата молитва ------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена. [2] книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината“. [3] заради - диал. за. [4] Възможно е в стенограмата да липсва част от текста.

Пети урок от Учителя: ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА 8.30 часа сутринта, [24 декември 1924 г.] Има известни епохи определени, които не съответствуват на епохите на природата. Процесът на узряването зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!" Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнанието ми е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб!" Това е твое заключение. Ти не знаеш какво е нейното разположение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега. Външни препятствия има, може детето да има развален стомах. Някога се случва, станете сутрин, неразположен сте. На какво се дължи това неразположение? Най-първо ти ще видиш откога си неразположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта си неразположен. Туй неразположение вече не е ваше. То се дължи, че в туй разширение, понеже вие сте били много разположени и радостни, вие сте влезли във връзка с много хора по лицето на Земята. И те казват: „Вие сте яли много, ама не помислихте да оставите малко за нас от яденето." И туй неразположение, то е упрекът, който иде от другите хора, но вие не знаете кое е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога. Не да идеш пред лицето на Бога и да плачеш и да викаш и да почнеш да се оплакваш! Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш откъде произтича? Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече. Казваш: „Животът е такъв." Каз­вам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здра­вата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него една голяма канара - изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и той изтича хубаво навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, а тя ще се прояви каква е. А промяна всякога разбира в състава на нещата. Тогава, как ще се означи промяната към добро ли е или към лошо отива? Например човек е болен. Промяна става към добро - той оздравява; или промяна става към лошо. После, има промяна в кабинета. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри; а самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен. С. - В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията или смяна на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите на определителностите. - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? С. - [(г1, ф1, ц1, м1) (г2, ф2, ц2, м2) (...) (...) ... ] = А. Това е формулата на вещта А в различните моментни единства, в които тя се намира. В малките скоби имаме разните определителности в тяхната особеност - големина, форма, цвят, място и т.н. Всичкото в малката скоба представлява едно моментно единство, което трае до тогава, докато дойдат други особености и пр. Много такива моментни единства взети последователно, образуват вещта, а отделните моментни единства представляват смени на състоянията. - Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у човека има 40 способности, разделени в 7 области. И тогава, аз ще дам следната формулка: А = 40/7. В твърдото състояние съзнани­ето е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообраз- ното състояние - в трета. Тъй че, си­лите на съзнанието са насочени в ед­на или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории. (I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните: Наблюдението - наблюдате­лен ум; Памет - събирателен ум; Разсъждението - разсъдителен ум. Тъй че, първата способност събира материали, втората ги складира, а третата обработва тия материали. Но когато става душевен процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории. Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувства. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивидуалните или личните чувства; 2. Тщеславие; 3. Общителност. В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1. Съвест; 2. Любов към Бога; 3. Милосърдие; 4. Вяра; 5. Надежда. Когато човек иска да извърши нещо, всичките тия категории вземат учас­тие. Силните чувства имат всякога надмощие. Те са ръководни и те разреша­ват въпроса, а всички други се подчиняват на тях. Хора, у които разсъдъкът е силно развит, той ще разреши въпроса по един начин; един човек, у когото обществените или домашните чувства са развити и разсъдъкът същевременно е развит, той ще разреши въпроса по друг начин; и един човек, у когото е раз­вит егоизмът и разсъдъкът - по трети начин. Зависи кои чувства са силно раз­вити. Някой път трябва да направя една схема, от чисто френологическо гле­дище, как се намесва психологията на човека при различните въпроси. Това френологията е вече определила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение. А у всеки човек неговото разположение се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: „Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара. Не че съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разру­шителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека. Ако разделим челото на човека на 3, на най-долната част на челото, над веждите, се намира наблюдателността, после - паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът. На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: ми­лосърдие, любов към Бога и съвестта. Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна. Значи, вече една разумна сила работи отвътре. Туй, което се счита на нас за идейно, Божествено, то е нещо материал­но. Нашите мисли, които са за неща най-отвлечени, там са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те да растят. У човека има две висши състояния, те са причинното тяло и после иде будическото съзнание. Тези последни две области, те ги наричат безформени, т.е., не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се виж­да; вижда се само една необятна светлина. Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточе­на вашата мисъл най-много. Щом сте разсърдени, ще почувствувате едно нап­режение за душите си; ако ви докоснат много лично, вие ще усетите едно заго- рещяване отзад зад главата. Пък ако се отнася нещо до религиозните чувства, ще усетите горе на главата си едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е силно на челото. Ако възприемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази. Значи, тогава е бил облечен и в 400 000 форми. И сега ние виждаме сегашният му образ какъв е. Питам: като видиш (всичките) тия форми, видял ли си човека? Най-първо го видиш в такъв образ: О после го видиш като дъгичка (, други път си го видял като някой паяк, преде нишки; после, като някоя мушичка ... И във всичките тия форми е все човекът. И сега човек, като е излезнал от всички тия форми, той съзнава, той помни, че е минал през тия разни форми. Не, че по същество човек е бил като паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците. Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същес­тва имат тела. Най-първо ще чувствувате, че имате душа - тогава вече ти чувс- твуваш, че имаш на какво да се осланяш. И туй е същественото, което ви отли­чава. Щом кажеш: „Нямам душа", ти си вече във въздуха. Душа, дух, сърце и ум, това са положения, които определят човека. Все трябва да имаш нещо свое, за да си човек. Ще бъдеш или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на Духа. В 4 свята можеш да бъдеш. Може на физическо­то поле да нямаш нищо, но във висшите светове трябва да имаш нещо. Стра­даш -то е реално, радваш се - то е реално. Защото какво седи зад скръбта, ако нямаш скръб, и какво седи зад радостта, ако нямаш радост? Зад скръбта и зад радостта седи Мирът. Естествените неща в живота са, когато човек чувствува нещо. Мислиш - то е реално. И не всякога туй, което виждаш в дадения случай, то е реално. Защото, нещата, които обичаш, ги виждаш, а които не ги обичаш, не ги виждаш. И туй, което обичаме, заради него знаем повече, а туй което не обичаме, за него знаем по-малко. Вземете онзи пианист, той познава всичките клавиши, нотите, а онзи, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти и нищо не знае за музиката. Анализ не значи чоплене. Щом дойдеш до нещо съществено, няма да го чоплиш. Ти, като събудиш семенцето, няма да го чоплиш, защото тогава него­вите енергии ще изтекат и то не може да расте. Анализ е съпоставяне на неща­та, които образуват външната страна. Съпоставяне на чувствата - това е пак анализ; изпитваш ги - съпоставяш ги. Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна. - Според философията на Реике, всичкото познание е само анализ. Синтез няма в света. Всичко, което става обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава, синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то си е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ. - Има и синтез, има и анализ. В живота има повече синтеза, отколкото хората мислят. В живота има и смърт, има и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа.[1] Човек може да живее без душа, може да живее и с душа. Но какъв ще бъде този живот без душа? Значи, има живот с душа и има живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без Дух е мъчение, а другият живот с Дух е блаженство. Тъй е. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо или радваш се, че си придобил нещо, а то може да не го видиш какво е, но се радваш. Но тази радост е обоснована на нещо. Ти излезнеш, видиш Слънцето, зарадваш се; в душата ти като че е Слънцето. Ти Слънцето не си го завладял, но ти си придобил нещо от него. И целия ден тебе те радва, че си видял тази картина. А Слънцето си върви и си отива по пътя, обаче за тебе Слънцето ти е дало нещо, като че ти е дало един подарък - „Добър ден! Ето, това е от Баща ти!" И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънце­то, което ти донесе нещо. Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му гово­ря? Че е крив? Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два крака? От наше гледище, има неща, които ние не трябва да разправяме на хората, а да ги оставим в техните заблуждения. На някои хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не можеш да им влееш нищо ново; ти трябва да му отпушиш нещо, да го изпразниш, за да можеш после да му налееш нещо ново. А затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзна­ние, се вижда по това, че е мързелив; наслоявание става и той не мисли вече за повече, казва си: „Да не стане много за мен." - Кажете ни нещо за Доброто, понеже днес е празник на Доброто - за Сотирка. - В Доброто има разграничение на силите, които действуват. Добро. Това са геометрични форми. Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия. Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво има тогава? - Ъгъл. АВ - това е материалният свят. Ние доказваме, че материалният свят не е най-големият свят; той е про­явеният свят. Извънка нашето съзнание (с) има друг свят, който ние наричаме духовен (с1). Този, външният свят, той се проявява. И тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т.е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реален, понеже духовният го обра­ботва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. кон, тогава мисълта върви. Запример, искате едно писмо от мене. (1) Ето цяло едно писмо. Второто писмо ще бъде само тъй. (2) Третото ми писмо към вас ще бъде така: (3) Четвърто, ако ви пиша, ще бъде така: (4) Едно писъмце и хем се спестява време. Сега, петото да го разложа (5). Какво образува този триъгълник? Любовь - туй е получено от този чертеж. Но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато имаш един геометрически резултат. Тази геометрическа форма може още да се трансформира, докато раз­береш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставяш. Туй разделение на силите в буквата Л показва пло­да, който още не е узрял. И тогава казвам: Това са сили в природата, това са материали неразработени. Долу показ­ва начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически. Всеки един ъгъл е строго определен, дава се насоката, но кръг с една точка е едно много хубаво писъмце, красиво напи­сано с буквите му. Какво означава туй ? Устата, която е ненаситна. Т? всичките тия форми можем да ги приведем към човешкото лице. и-то е лицето. Целокупният човек, изразен в главата. Р-то представлява едното око и едната страна. Имате тогава: А-то е но­сът разпределен. Почти всички букви може да турите на лицето, като вземете и ухото. Навсякъде ще изкарате азбука­та. И ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото, значи има смисъл за слу­шането. О-то е взето от окото и от цялото лице. Това са две хиперболи и като се пресичат, образуват елипса - окото. Значи енергиите, които образуват границите на този Божествен свят, са вечни. Човешкото око е затворено. Значи висшето, Божественото око е затворено между две вечни граници: едната граница е на миналото, а другата - на настоящето. Имаме слизане надолу - горният клепач; а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тия два закони. Във веждите има една инволюция. Запример пиша ви едно писмо. На­пиша го така [вж. първата фигура долу], но красиво го направя: Какво означа­ва това? Пиша ви за окото как е направено. Туря буквите, разпределям знаци­те. Ето едно писмо. Аз го наричам „Красиво око". Може да туря и този знак отгоре, [вж. втората фигура] Това са веждите. Имате второ едно пресичане. Имате пак една инволюция, малко по-голя­ма. И тогава вие ще отговорите тъй... Хайде, няма да ви кажа. Предметите имат известни качества, които са фиктивни. Те не съществу­ват на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, имате подигане. Защото има и подигане, има и понижаване, без ти да си подигнат физически от мястото си или да си понизен. Значи, на физи­ческия свят няма никакво подигане; то е вътрешно, то е духовно нещо. Подига- не и спадане може да стане без да се образува тази промяна на физическото поле. Цветът показва състоянието на активността у едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална, както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли. Тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не можете да я пробиете със сабята, тя отскача. И чук ако турите, и той ще отскочи. Та, твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчици можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на дви­жението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Зна­чи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение състав­лява най-голямата твърдост. Идейният свят е с най-голяма бързина, следова­телно, той е твърд свят. Затова се казва: „Бог отделил твърдта." Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават (*абсолютна) стабилност. Тъй обяснявам, че твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Зато­ва, като влизате в духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният, Божест­веният свят е твърд, той не е жидък, не е и въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Етерният човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост" разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама хора се обичат, има сцепление между тях, никакво събиране ня­ма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Бо­жествения свят има само един процес - деление. А делението вече образува и умножението. От умножението иде на Земята изваждането и събирането. А еволюцията е събиране, изваждане, умножение и деление. Т.е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана; тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разделена в съзнанието. А има една основна материя, която не е претърпяла никакво изме­нение и Духът се съображава с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произтичат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя изхвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Туй наричат у Бога, че Той е неизменяем. Умът, за да се прояви, трябва да има материали. Всеки един човек тряб­ва да работи. Всеки един човек има нещо, върху което трябва да работи. Туй, което ти направиш, то е най-ценно за тебе в дадения случай. Нещата в Божес­твения свят нямат повторение. В това седи хубостта. Запример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата: единият е вложил повече чувства. Във всеки един певец има една особеност, която той влага. В Писанието се казва: „Всеки един човек се отли­чава по нещо от другите." Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, и това, което е свойствено само на него, това е човекът. Аз мога да нарисувам едно младо дете, а после мога да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху нас и ни правят млади и стари. - Защо когато човек говори за другите, има образ физически, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя? - Той и за себе си има образ, но той е по-идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката (*може - тя) се качва. Защо? Понеже има възмож­ност. Сега, где е причината, дето волът не се качва? В господаря, че не го пуща, или у вола, че не може да се изкачи? После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре. Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо? Защото аз не мога да прие­ма вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте гра­мадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и мно­го малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че има блага тук. Колко дни човек е щастлив на Земята? То почти живот няма, ако считате колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени... Таман си радостен и веднага всичко се сгромоляса и дойде най-голямото ти страдание. Ставане - падане, качване - слизане, промени, промени, когато няма съзна­ние. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Анге­лът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш, кажеш: „Да бъде Волята Божия", по-добър от него няма. Този страх е приятен. Хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако потрепери сърцето ти, това показва, че ти си жив. Ако човек може да се концентрира с ума си, той може да се подигне с тялото си накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връз­ка с тези течения. Защото на Земята има известни течения, които идат от Слън­цето и като се свържеш с тях, те ще те подигнат накъдето искаш. Но абсолютно не трябва да се съмняваш! Най-малкото съмнение ще спре мотора да се дви­жи. Има светии, които са изучавали този закон. Те, като се концентрират, по- дигат се с тялото си. Но туй като го правиш, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш туй изкуство. Има много неща полезни, които може да учите. Един светия, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо, ако няма никой, ще мине върху нея, но ако има някой, той ще чака и ще мине с всичките тъй, както и те ще минат; или, най-малкото, ще влезе във водата и ще преплува водата. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри. Той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, той става непроницаем. Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Тия празнини, той ги запълня с такава материя, еластична, упорна. Вие може да направите опит. Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа; но трябва да се концентрираш с ума си. Тази мате­рия, ти трябва да я привлечеш от пространството и да запълняш всичките си дрехи с тази първична материя. Но всетаки трябва да имаш една дрешка; мо­же да е от тънка материя, но тази тънка материя можеш да я направиш топла. Запример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка." Пи­там: така като й пишеш, умно ли си й писала? Не е умно. Именно неделята не е време за разходка. Ще й пишеш тъй: „В неделя ще седна сутринта и ще проуча- вам Библията. Всеки ден е определен за какво трябва да се използува. А в понеделник мисля да пречистя къщата." Понеделник е ден на промени, като Месечината е той. Във вторник ще правиш сражение. Ако има бълхи, дървени­ци, гъсеници, във вторник ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден на интелектуална, умствена работа - през целия ден все това ще се занимаваш; никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си: ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш живота си, да видиш кои черти имаш добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза на човека, на себе си. Петък е ден на Любовта: ще подигнеш и проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така, всеки ден си има своята работа. Така и всеки ден си има определени часове за известна работа. Запример, първият час е на Месечината: ще седнеш, ще направиш едно променение. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако ние учехме, както при­родата ни учи, във всичките часове да свършим определената си работа, всич­ко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите и не ви спори. Затова, работете малко, да можете и малко да свършвате. А в разумния живот, малко ще работим и много ще свършваме. За един час ще свършваме толкова, колкото за 10 часа. Ще живеем съобразно живата природа; в нея има време, определено за всичко: за миене, за пране, за чесане, за сеене, за мис­лене и т.н. Защото разнообразна трябва да бъде работата. Разумно трябва да работим. Запример, ако вали, ще идеш ли с ралото на нивата? Има един метър сняг навън - ще идеш ли с колата за дърва? Не, ще работиш в съгласие с приро­дата. Ще сееш, когато е време за сеене; ще учиш, когато е време за учене; ще се чистиш, когато е време за чистене. Ти можеш да го не изпълниш, но всички­те разумни хора изпълняват този закон. В природата има програма за всичко. Запример, засега 8 часа прекарвате в сън; 7 часа сън са достатъчни. Един и половина - два прекарвате в миене, обличане, събличане; два часа - за ядене. Колко са хората хитри! Той ще отиде на лозето да работи, ама през деня си дава много почивки и ти не можеш да го контролираш. Два часа физическа работа са достатъчни за човека. Защото ти като му туриш 2 часа да работи, той ще свърши всичката си работа и 6 часа ще му останат свободно време. Ако турите 2 часа за физическа работа, 2 часа духовно занимание и 2 часа умстве­но занятие, много може да направите. Запример, гледам, някой математик смята, смята и почива. Целия ден смята, но колко почи­ва през това време? Или пък някой стане набо­жен - той целия ден само мисли, но той помисли 5-10 минути за Бога и после пак си мисли за него­вите работи. Та, чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи една мисъл дълго време в ума си. Все човек ще смени през деня 3 състояния: материално, или на твърдата почва, после ще влезе [във] водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе и в огъня, понеже е пара - пак въздух, пак вода и пак в твърдата поч­ва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго. Сегашната наука е за колективния труд на човечеството. Е, какво означава това? Котвата, това е чо­векът, въплотен вече на Земята. Казват му отго­ре: бъди разумен, да използуваш живота, който ти е даден.О - Тази част представлява неговото око, но представлява и него­вия нос. Те са хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене - тежък е той. Там, дето чувствителността е чрезмерна, тя може да се превърне на мнителност. 1 ч [на] обяд Значи, за да се разберат двама души, те трябва да си намерят вълните и тогава да влезнат в съобщение. Всичкото е: щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш, не чуваш. 3 часа - Учителят си отиде. Ден четвърти Празникът на Любовта [Присъстват:] Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п.* Ръководителка: Марика** 6 часа сутринта Утринната молитва: Съсредоточаване върху ангела на Любовта. (Паша преживя картината, че ангелът на Любовта постави по едно пис­мо на главата на всяка една от нас.) Добрата Молитва „Махар Бену Аба" Молитва за класа „Сила Жива Изворна Течуща" Молитва за Коста и Мария Радева „Бог е Любов" Живата Пентограма По една мисъл за Любовта М.:-„Бог е Любов" П. - „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С. - „Любовта е Воля." Ден пети Празникът на Мъдростта 26 декември 1924 г., петък, 6.30 часа сутринта [Присъстват:] М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.* Ръководителка: Елена (духом) (Савка-123) Утринната молитва: Съсредоточаване върху Мъдростта и хармония между петте ни. Отче наш * Любов - Мария, Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша. ** Мария Тодорова. Молитва за Свещената Чистота „Благославяй, душе моя, Господа" Отворихме за Елена на която страница се падне - 7 стр. Падна се: Послание к Римляном, 2 гл.,7 ст.: „Живот вечен на тези, които с постоянството в добро дело търсят слава, почест и безсмъртие" За М. думите: Живот вечен За С. думите: С постоянството За П. думите: Добро Дело За Сот. думите: Търсят „Изгрява Слънцето" Мото на Добродетелите Живата Пентограма Поздравление за Мъдростта --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала е оставено празно място за чертеж, който липсва. [2] both (англ.) - двама. [3] шин - буква от еврейската азбука, означава звука „ш".

ПЕТИ МЕСЕЦ [ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА] 22 декември - 22 януари В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа!" Ръководителка: Сотирка СЪДЪРЖАНИЕ: Пентограмата за този месец Празник на Добродетелта Празник на Истината Празник на Правдата Урок пети от Учителя Празник на Любовта Празник на Мъдростта Ден първи Празник на Добродетелта 22 декември, 1924 г, понеделник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.е. - духом) [1] (Савка - 123) Утринната Молитва: (с.) Съсредоточение - свързване с ангелите на Добродетелите, с Учителя, с добрите хора заради Доброто. (п.) Размишление върху Добродетел, Жертва, Щедрост. (м.) Размишление върху: „Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода." (м.) Молитва на Царството (м.) 23-ти псалом (с.) Молитва на Свещената Чистота (п.) „В начало бе Словото" (п.) 91-ви псалом (м.) Тайна молитва за успеха на класа (п.) Тайна молитва за здравето на брат Коста (На 13.1.1925 г. Коста замина.) (с.) Съсредоточение: Да замени успешно Сотирка един свой недъг с известно добро качество. (с.) Мото на Добродетелите. (с.) Живата Пентограма (м.) „Махар Бену Аба" (с.) Поздравление на Добродетелта (Трите, хванати за ръка, произнесохме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата Душа.") (м.) „Благославяй, душе моя, Господа!" (м.) По една глава от Евангелието: М. 14-а гл. от Деянията на апостолите; П. - бели и двете страни (оставихме) От [стенографски знак][2]: 1 стр.: „Които са 7-те Духове Божии, разпроводени по всичката земя." (п.) Вечният Дух: Зелените лъчи - стр. 23 (м.) Вечният Дух: Възкресение от мъртвите - стр. 29 НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I За мото: „Каквото и да дойде, то е за добро. Отпусни душата си!" (из „Най-малкото") II. „Божественото дръжте, вие ще издържите всичко! Божественото винаги казва: „Ще се уреди тази работа. Ще научиш, ще дойде време, пази мира си!" („Моето верую ) Със силите в тия слова на Учителя да образуваме своя духовна атмосфера около си. III. Да направим следующия опит: „Когато помагате на някого на улицата, вие трябва да пазите следующите два момента: първо, ще помогнете и второ, ще се скриете, преди да ви се благодари, за да остане силата във вас. Да направим добро на един чужд човек. През целия месец да търсим такъв случай: да помогнем, да услужим и да изчезнем. Това да бъде вече заради идеята - Доброто. „Добро за самото добро, а не за хората!" (Из „Физическият и духовният човек")' IV „Ученикът, като слуша, трябва да изпълнява - това е послушание." (Из II разговор с Учителя - „Послушанието".) V. Миналия месец изкарахме Исаия, сега ще продължаваме да изучаваме пророците. Ще вземем следующия пророк - Иеремия. Само Божията Добродетел е Добродетел! Пожелавам успех на всички и работата ни да бъде благословена! Сестра Сотирка Варна ОЩЕ ТРИ ТОЧКИ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: Храната ни за петте празника ще бъде най-скромна по чистота, естественост и простота. Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха. Нека приложим абсолютна простота в храната. Нали това са духовни празници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно: ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове. ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове. ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове. ден: за Любовта - 25.XII.1924 г. - лещена супа (без нищо). Плодове. ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг. През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро. Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му. Но ще употребим всичките си усилия, за да имаме успех. Може да се посъветваме даже една друга. III. Всяка една от нас през този месец ще напише по един реферат във връзка със своята Добродетел и Учителя. Тъй, Сотирка ще пише: Добродетелта и Учителя; Паша - Правдата и Учителя; Мика - Любовта и Учителя; а аз - Истината и Учителя; Елена - Мъдростта и Учителя. IV. Ще се ползуваме само от тези уроци, които ни са дадени през течение на петте месеца. При това, тези реферати да не бъдат по-големи от 5 листа, после Учителя поправи: 5 страници. И като ги напишем, ще се съберем всички и ще ги прочетем на Учителя ни. Една Истина има в света и това е Божията Истина! Само Божията Истина е Истина! Ваша сестра Савка София Ден втори Празникът на Истината 23 декември 1924 г., вторник, 6 часа сутринта [Присъстват:] И.с., П.п., Л.м., М.е. (духом), Д.с. (духом) (Савка - 123) Утринната молитва: Съсредоточение Добрата Молитва „Благославяй, душе моя, Господа!" Живата Пентограма Мика - Ев. от Лука, 8 гл., 20 ст. Паша - 55 псалом, 1, 2, 3 ст. Савка - Послание к Гапатяном, 4 гл., 7 ст. Послание к Коринтяном I, 4 гл., 7 ст. Послание к Коринтяном II, 4 гл., 7 ст. Ден трети Празникът на Правдата 24 декември 1924 г, сряда, 6 часа сутринта [Присъстват:] П.п., Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с. (Паша-130) Утринна молитва: Размишление върху Правдата и Божията Промисъл. Великото Славословие. Отче Наш Тайна молитва за хармония между петте ни. Тайна молитва за Коста „Благославяй, душе моя, Господа!" Поздравление на Правдата Паша - Послание к Ефесяном, 2 гл., 16,17,18 ст. Марика - Евангелие от Лука, 22 гл., 7, 8, 9 ст. Савка - Колосяном, 2 гл., 3 ст. (Писахме писмо на Виктория.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена. [2] книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината".

Четвърти урок от Учителя ( до у.о.к.н.д .*): ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. (*22 ноември 1924 г, събота, 11 часа сутринта, у С.) Сега какво да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (*- Не, тя не е готова още.) - Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа. Вие трябва да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се тури какво съдържа всяка беседа - главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Всяка за себе си ще извади колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извадите, със свои думи, основната идея. Докато вие не разберете думите като сили - понеже всяка една дума представлява сила в себе си, - вие не може да разберете тяхното вътрешно съдържание. Под думата „любов“ какво разбирате вие? Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди. И, най-първо, да се грижи за вашите материални нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, неговите чувства, които има към вас, да бъдат най- добрите и никога да няма пропукване в тази любов. Туй разбирате под думата „любов“. После, някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде - не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно, аз тълкувам: туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право, но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Когато човек иска (*туй, което човек иска), той не разбира много неща, само едно нещо разбира винаги. Виж как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от Баща си рокля? Не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира. Та, като казвам „едно нещо (*ще) искаш“, може да кажете: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи?!“ Не можеш да имаш много идеи. За Великден една рокля и едни чепичета ще имаш. Това е всичката идея. Т.е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да искаш десет неща изведнъж. Само едно нещо ще искаш, то е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът, от всичкия зарзават и месото ще направи едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй малко земя му е дал Господ. Знаеш кога се казва „лакомство“? Аз ще определя: когато малкото дете иска да яде като големия човек, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй ги определям двете положения. Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон: Както човек излиза на Слънцето, така и буболечицата излиза на Слънцето, и бедният и богатият, всеки еднакво излиза на Слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от Слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас е възприемането.“ Ако някой се е стоплил повече, или е възприел повече светлина, то е от него. Никой не може да обвини Слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото, възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас, Бог ви дава своята Благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползувате, по-мапко или повече, напълно зависи от вас. Възможността да се ползуваш в по-малък или по-голям размер от тази Благодат, зависи от теб. Че някой ден учиш, а друг ден не учиш, то вече зависи от теб. От тебе зависи напълно. А желанието за знание отвътре, подтика на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учиш (*вече) зависи от тебе, то е възможност (*, зависеща) от теб. Малко да учиш или много да учиш, тези възможности са от вас. Някой казва: „Бог създава възможностите.“ Не, Благодатта е от Бога. Има условия, които Бог създава, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: Ако Бог чрез Слънцето изпраща всичката Своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемането на светлината? - Не. Значи, у тебе трябва да седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: Ето, този си стоплил повече, другиго си стоплил по-мапко. - Може условията им да препятствуват. - Ама условията човек ги е създал. Ето аз какво правило държа: Дойде някой, иска да ми услужи, иска да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т.н. Аз считам, че туй е много хубаво, но тази услуга един ден ще ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заняти с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи, а като чакам, аз страдам. А аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че може някой да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш от другите! Сам ще знаеш да си ваксаш обущата, сам да си шъташ на себе си. А ако дойдат да ти шътат, то е друг въпрос. Иначе, ще се изложиш на едно изкушение. Там е философията на живота. Пък някой път може обмяна да стане: един ще върши едно, друг ще върши друго нещо. Но, като общо правило: Всеки сам ще си услужва! Защото, иначе, да допуснем, слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шъташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното: друг път няма да те посрещнат, няма да те угостят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има, и да искат, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение. Любовта е от Бога, а да се любим е от нас! Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мене зависи. Няма Господ да ме накара аз да ви обичам, то е от мене. Има два закона: Любов към Бога! Той е всемирен закон и носи общо благо. И втория закон: Аз обичам себе си. А понеже хората не знаят да владат този закон, та от това се раждат всичките нещастия. (*От любовта към себе си произтичат всички нещастия.) Не че този закон е лош. И той е един от великите закони, но той, сам по себе си, произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжающите - страдание. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертвуваш заради мене! Аз искам днес да бъда радостна!“ Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако аз кажа: „Аз ще обичам Бога“, тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон: не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката. Та, всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон - на човешката любов. Туй ще го знаете: Всяко едно страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш, двама души се обичат, правят си услуги, радват се - тебе ти става скръбно, казваш: „Защо няма и мене някой да обича?“ Ето ти скръбта отде изниква. Таман ти намериш един твой приятел, обичате се, трети един гледа - той сам! И той страда, казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?“ И тъй, все ще се намери някой, който, като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че, по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скърб. И този въпрос може да го развиете в още по-скрита и по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива скръбта и песимизма, сам той се е натъкнал именно на втория закон - на човешката любов. Тогава, и да искаш, не можеш да направиш хората щастливи. Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но, като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, Великото, с думи не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече с много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но, той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи! Светът може да го съжалява, но това е само външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство, той обича Бога и затова е доволен и на всичко се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора, с хубавите дрехи. Човешката любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако всички хора разбират това, то, ако видим един човек хубаво облечен, да му се радваме - то е едно благословение. Но всеки, който види, че другите дрехи са по-хубави от неговите, той вече е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. А има и изключения. Съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Но онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание. А другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той седи толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т.е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо (*повече), надигне се, но всички тогава се опълчват против него. Това е (*то) човешкото естество. Това са закони, който действуват в малкото. Щом дойде човек до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер, той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние. Неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на Земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, без да знае даже сам той, той е изпитал туй: скръбен е, тъжен е и някой път и той не знае причините, откъде идат тия състояния, но той ги изпитва. В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са шутовете, дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските велики хора. Аз ги*наричам „знаменити хора“. В едно общество двама знатни не може да има. Един знатен ще има само, а вторият - ти, ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ Е, тогава бъди скромен! Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има - шут ще бъдеш. В природата законът е друг. Там знатен всеки може да бъде. То е вече по отношение на Слънцето. Представете си Земята, както е валчеста, че я огрява Слънцето отвсякъде. Наистина, има високи върхове, има и малки върхове, но Слънцето всички огрява. И когато Слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък, щом не е осветлен, и голям да е, и малък, това се казва: той е в забвение. Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за теб, че ти си даровит и талантлив или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив? Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят, за тебе е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много да говорят за него. Когато обича човек себе си, той иска много неща да има за себе си: много говеда, много овци, къщи. По този начин можеш да знаеш всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ама Любовта не е проявена още у него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, те отиват към другия закон - раздай на другите! Това, дето Христос казва: ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите и те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов. Защото всяка любов си има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов. Животът, който вие сега имате, той ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно, вие в себе си нямате още този Божествен живот, Вечния живот. Имате само начатки за този живот, а Сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които принадлежат към човешкия живот: ядене, пиене, къщи. А, като дойде Божественият, Вечният живот - той ще бъде безсмъртен, и той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще избере или в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее в двата закона. И Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света, и светът теб обича, но тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога. А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти, както и да мислиш, тези неща няма да се изменат. Затова Истината светът не я обича, защото тя е от друг свят. Тя принадлежи към вътрешния живот. И хора, които имат този вътрешен живот, за тях Истината не е незнайна. Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение със себе си, ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажеш: „Аз не трябва ли да обичам себе си?“ Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените, вие и не можете да я изкорените. Не мислете тъй. Но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе [си] трябва да отстъпи място на Божията Любов! Ще я жертвуваш за другата, нищо повече! Да ви представя закона. Трудното ето къде е да се обясни. Любовта към мене: имам една кокошка, искам да я заколя - това е моята любов към себе си. Да кажем, поканил съм приятели. Ако аз искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто: ако аз убедя приятелите си и аз сам, да се откажем от кокошката. Тогава и аз съм жив, и кокошката е жива - живеем заедно. Сега, де е пожертвуванието ми? Туй, което аз съм пожертвувал, де е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно аз се подигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Слушай, да ви кажа: моето желание не го пожертвувах, аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа, ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че, това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго место. А на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божествено желание, което, като го възприема, аз се подигам. Разбрахте ли как седи работата? Най-първо ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място иде доброто Божествено желание. Някой път ще кажеш: „Пожертвувах желанието си.“ Не, а просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете: трансформиране става. Сега, туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога. Искам ли кокошката да я заколя, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си“ - туй е Божественото в света. Това е жертва. Всякога, когато се откажеш от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай, отказването благото за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, ученичка си и имаш два молива, но вземеш единия молив и го дадеш на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и да е малка услуга, която ще направиш, тя може да предизвика Божественото у тебе. Законът все също действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопически случаи пак действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така като схванете философията, тя е лесно приложима. Сега, вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: Да се справите с общата любов и с частната любов - да употребя този термин. Но, под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажеш на хората, че имаш обща любов, те разбират нещо много лошо. Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов, в дадения случай, ти можеш да обичаш само едного. Защото и човешката любов действува по същия закон: тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овците... всичко което има. Той казва: „Аз съм господар! За нищо друго не мисля, освен за себе си!“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. Запример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезнеш навънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: Той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да продражава на Бога, но Бог е непреривен, Той все дава. Това е качество само на Бога. Това качество се казва „инфлекс“ - значи че в Бога има вливане и изливане. Всичко от Него само изтича. Всичко тече от Него. Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако ние мислим за Него. Да обясня: Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: ваша ли е? (*- Значи, докато е във връзка с цялото, тя е наша.) - Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е на организма ви. Ако един ден ръката дойде и се прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Ние, докато сме свързани с Бога, Негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови, т.е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът. Туй показва, че е дявол, понеже ви е отделил от Бога, заблудил ви е. - Аз ви давам това обяснение на ония потънкости. С туй искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във вас всичките, но някъде все ще ги намерите. - Как да се откажем от света? - Ето законът на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи, вие като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете с Бога, като се скачите с Него. Светът няма да ви изхвърли тогава. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная - вие сте свързани с Бога, пък щом умират - вие сте скачени със света. Нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знаеш кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз постоя една къща и пусна бедни вътре да живеят, нищо не им вземам, питам: постройката на тази къща от света ли е? Не. Образувам една модерна скотобойница - тя е от света. Тъй щото, човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света. - Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?“ Пък аз казвам: „Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?" - Щом си опазил всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! А ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: покай се! - Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си? - Трябва да пази връзката си. Нищо повече! В човешката любов, (*всички) трябва да знаете, че там стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните или не, то е друг въпрос, но всички противоположни състояния ще ви дойдат. Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре, защото, ако аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате един подтик на Духа, тогава ще почнеш да мислиш: „Защо трябва да се отричам от света? Мога ли да излезна вънка от света?“ Не, това е неразбиране. „Вънка от света“ значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво нещо е „вънка от света“. Една лодка е в морето, но морето да не е в нея. Лодката да е в морето - тогава тя може да плува. А ако морето влезе в лодката, тя ще потъне. Туй се разбира „да е човек в света, без светът да е в него“. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението „човек да бъде в света“ - да може да плава, а не светът да е в него и той да потъне. Защото, щом светът остане (*влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато той не пуска света да влезе в него, той е свободен. „В света бе и светът Го не позна“ - казва Писанието. Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземете пари назаем, подпишете един запис, срок - след 3 месеца ще ги повърнете. Но тогава ще дойдат необходимите условия, вие трябва да плащате. Питам: кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тия пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: „Няма да вземам пари назаем, а всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен.“ Искаш, запример, хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото, аз ще кажа тъй на човека: „Приятелю, аз свободно спрямо тебе ще направя това нещо. И без ти да ми кажеш, туй, което аз мога да направя, ще го направя за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще проникна, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.“ Тъй е по Божественому: стига някой да усети, че ти имаш нужда и той ще го направи. Малките деца защо плачат? Щом дойдат на света, и те плачат - да му помогнат. Някой път, докато те плачат, никой не отива при тях, а щом престане да плаче то, идват и му помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука, при най-щастливото ви състояние пак ще дойде скуката. Как ще си я обясните тогава? Ако си беден, ще кажеш: „Ех, беднотия!“ - Не. Това, аз наричам, е една самоизмама. Ами че и богатият умира гладен, но сиромахът това не знае, а богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето бедният какво не знае. А царят знае, че и той е скърбен. Значи, царят в туй отношение знае повече. Тия неща в тази форма трябва да ги знаете, за да ви бъде законът ясен. И ще ви бъде леко на душата, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си ги носиш.“ Аз както забелязвам, всички в класа сте се спънали във втория закон - на човешката любов. И всеки един си има една мярка, с която мери нещата. А трябва да знаете, че по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастлив, в следующия вие ще бъдете нещастни. Един американец искал да се прослави и като мислил, мислил какво да направи и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта: осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух колкото му трябва. Но, той не е могъл да предвиди другите мъчнотии - това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излезнал жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. „Но втори път - казал - и целия свят да ми дават, не искам да повторя този опит.“ Та, и ние, някой път ни се иска да влезем в тази бъчва. Но след като сме влезнали, казваме: „Втори път не влизам вече вътре. Друг да опита вече.“ Тъй че, вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Всички ще говорят за тебе, но това бучение, туй върдаляне в тази бъчва, което си изпитал при падане от такава височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да го забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. Запример, някой казва: „Христос Го вдигнаха на кръста, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос, от всичката слава, която има, вече втори път не желае да Го заковават на кръста. Той казва: „Повече слава не искам. Такава слава!“ Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото животът сега както се развива, тези са трите велики закона, които сега действуват (*в света): Любов към Бога, Любов към себе си и Любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най- малката буболечица го знае. Тогава, остават да се изучават другите два закона: Любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си, това е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне в почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата „смърт“, т.е. да престане у теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението. Първия път като влезнеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава. А втория път, ако пак влезнеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това. А трети, четвърти път като влезнеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш и при това няма да имаш възнаграждение. И ти ще опиташ една голяма скърб. Та, с любовта към себе си можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20-30 години, за да напишеш една книга, да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи: ако изгубиш, ти нямаш вече други 30 години на разположение да дадеш за друг труд. Първият опит ако излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. За себе си може да направите само един опит. Може да посветите година, две - не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания, несгоди. Сега, не (*от страх) да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, любовта към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон в битието. Който разбира! Това е една положителна философия, която всички ще опитате. Тя работи много хубаво в живота. Ама каква психология има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ама внимава никой да я не види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там: тя знае, че има нещо отишло! Не може да направи втори опит. А има и други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години. Значи има нещо друго, по-съществено в душата им. Сега, заключение можем да извадим. Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-малката Божествена Любов, понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка. Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява. - Ама Божественото не се постига от един път. - Ето, погрешката ви е там. За да постигнеш Божественото, това можеш изведнаж, но да се прояви в тебе туй Божествено в своята пълнота, трябва ти цялата вечност. Да посея в теб Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете: Божественото изведнъж се добива, но цялата вечност е потребна, за да се прояви. Защото в Невидимия свят, в истинския свят, под време и пространство всякога разбират промяна на състоянията. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че Слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в Невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден. Там нямат такова леточисление като нашето. 12.30 часа Ден втори Празникът на Добродетелта 23 ноември 1924 г., неделя, 6 часа сутринта ([1]у Паша) (*Сотирка) [Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом)* (Паша 130) Утринната молитва: Добрата Молитва Отче Наш „В начало бе Словото" Молитвата на Духа „Духът Божий" Размишление върху Правдата и Божествената Промисъл (от наряда) Молитвата на Триединния Бог Живата Пентограма Размишление за хармония между петте ученички от Окултния клас на Добродетелите. Всяка от нас прати една добра мисъл до Сотирка чрез ангела на Добродетелта. (*С.: - Бъди дете на Добродетелта!) „Махар Бену Аба" Мото на Добродетелите Мика предложи в чест на Сотирка да прочетем за всяка по две от „Свещените Правила", които се паднат. Д.[2 238. Синьото небе, 239. Звездното небе М. 154. Изненада, 155. Благоразумие П. 440. Изпитания, 441. Любов - Мир Л. 110. Отношение, 111. Духовните тела И. 258. Дружба, 259. Лошите мисли Ден трети Празникът на Истината 24 ноември 1924 г, понеделник, 6 часа сутринта ([3]у П.) [Присъстват:] (И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом)* (Паша 130) Утринната молитва: Съсредоточение: Свързване 5-те с ангелите на Добродетелите Живата Пентограма „Бог е Любов" Добрата Молитва Мото на Добродетелите Пет минути размишление върху Мъдрост, Светлина и Знание, Благо­разумие. (* Благоразумие = послушание на Великото; Знание = вяра; Светлина = Истина; Мъдрост = принципът.) Ден Четвърти Празникът на Правдата 25 ноември 1924 г„ вторник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом, И.с.)* (Паша 130) Утринната Молитва: Съсредоточение върху Правдата и Божията Промисъл. Молитва на Триединния Бог „Благославяй, душе моя, Господа!" Тайна молитва за възтържествуване на 5-те Добродетели в нас и братството в най-минимапната им проява, според всеки за каквото е готов. Молитва на Свещената Чистота Стихове от Евангелието: Паша: Ев. от Лука, гл. 21 ([4]26), ст. 29, 30, 31 Мика: I Коринтяном, ст. 6, 7, 8, гл. 3 (6) „Аз насадих, Аполос напои, но Бог възрасти. (7) „Тъй щото, нито който сади, е нещо, нито който пои, но Бог, Който възрастява." (8) „А който сади и който пои, едно са и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата."Савка: I Коринтяном, гл.1, ст. 21, 22, 23 За Елена: I поел. Иоаново, гл.5, ст.7, 8, 9 За Сотирка: Ев от Лука, гл. 24, ст. 47, 48, 49 Благодарствена Молитва Отче Наш Ден Пети Празникът на Любовта 26 ноември 1924 г., сряда, 6 часа сутринта [Присъстват:] (Л.м., М.Е. духом, Д.с. духом, И.с., П.п.)* (Паша-1 30) Утринната Молитва: Съсредоточение Добрата Молитва „Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй" „Fir - Fur - Fen" „Venir - Benir" „Махар Бену Аба" Отче Наш Живата Пентограма --------------------------------------------------------------------------------- [1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена. [2] Д - Добродетел, М - Мъдрост, П - Правда, Л - Любов, И - Истина. [3] Истина-Савка, Правда-Паша, Любов-Мария, Мъдрост-Елена, Добродетел - Сотирка. [4] Истина - Савка, Правда-Паша, Любов-Мария, Мъдрост-Елена, Добродетел . - Сотирка.

ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ [ПРАЗНИК НА МЪДРОСТТА] 22 ноември - 22 декември 1924 г. (*мото за този месец ): „В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата Душа!" Ръководителка: Елена СЪДЪРЖАНИЕ: Пентограмата за този месец Празникът на Мъдростта (1-ви ден) Урок четвърти от Учителя (*н.к.н.Д.*, 22.XI.1924 г., събота, пр. об.: „Двата закона - Божията Любов и човешката любов") 2-ри ден: Празник на Добродетелта 3-ти ден: Празник на Истината 4-ти ден: Празник на Правдата 5-ти ден: Празник на Любовта (*IV месец - месец на Мъдростта. Мъдрост. Добродетел. Истина. Правда. Любов.) Ден първи Празникът на Мъдростта 22 ноември 1924 г., събота, 6 часа сутринта (М.Е. - духом, Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м.)** (Савка 123)*** * на Класа на Добродетелите. ** Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария. *** Вероятно номер на псалом. Утринната молитва: Проектиране мисълта, че сме под крилата на Бога и сме в жива връзка с водещия ангел на Великата Божествена Мъдрост, 91 псалом-(бавно) Живата Пентаграма (*В.И.В.Н.Б.Ч.М.Е.С.Н.Н.Д.! [В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.]) Молитвата на Свещената Чистота Размишление: „Разумният живот се изразява в служене на Бога." „Само ако употребим живота си разумно, ще разберем Божествената Мъдрост." За мото: „Отношенията ни към Бога да бъдат съвършени!" Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно. Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие. На един бял лист с едри букви ще пишем: „Аз искам, както Слънцето е център на Вселената, така и моята душа да бъде център, през който да действува Божията Душа!" „Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание!" „Аз искам да бъда благоразумна! II Да усилим вярата към Бога и тази вяра да оживее в нас, да я опитаме в себе си, че каквото и да ни се случи, да не се боим. „Божествения свят обича нещата да стават тайно." Като направим нещо, да се радваме в себе си, без да се издаваме навън - вярата ни да се усилва. III Да правим анализ в себе си, кои чувства господствуват в даден случай. Да се себевладаме! IV Да се стараем да бъдем послушни. Послушанието е качество само на разумни същества. V Да развиваме заложените сили вътре в ума. VI В малките постъпки да се проявим - това е красивото в живота. VII Ще започнем да изучаваме пророците. Този месец - пророк Исаия. Пред­варително ще проектираме мисълта да се свържем с Духа, Който е действувал чрез пророка, за да разкрие и нам Великите тайни на нашия Баща - Отец на Светлините. VIII За уякчаване на волята: 10 сутрини след молитвата ще правим следното упражнение: ще махаме ритмично и съзнателно 7 пъти дясната ръка напред и назад, после лявата ръка и накрая краката: десния и левия. Поздрав на всички. „Само Божията безгранична вечна Мъдрост е Мъдрост." (Елена е на с. Ракита)

Трети разговор с Учителя: КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (След закуска.) Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанията на сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Великата Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази, най-малката частица може да се разрасти. Най-малкото нещо е най-силно, най- деятелно, а най-голямото нещо е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. - Кога човек е неспокоен? - Припрян характер има човек, когато желае да постигне нещо, но преждевременно иска да го постигне. Значи, когато у тебе се събуди чувство преждевременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му. Да кажем, сега имате едно състояние на индиферентност; изисква се тогава да бъдеш много зает, да работиш. И после, представи си, че туй състояние е вънка от тебе. То е външно състояние. То не е твое, защото, ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си господар - тогава не е твое. Има състояния, които не са ваши, натрапени са отвънка, а трябва да се освободите от тях. В туй тяло ти ще създадеш други тела, които да бъдат твои и тогава това тяло ще го дадеш на света. Ние физическия свят го владеем само отвънка; не сме го проникнали отвътре. Ако аз мога да разредя тази паница и тя да изчезне и после пак да я сгъстя, тогава аз ще прониквам материята. Всички трябва да имате една философия да изпъдите недоволството от сърцето си. Съвършено да го изпъдите, и от ума, и от волята си! Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко! Той всякога се весели в делата Си. Защо ти не слушаш Бог, Който ти е дал всички възможности? Защо ти постоянно се цирлиш, няма да искаш да работиш и ще се представляваш, че нямаш нищо и все ще искаш да ти дадат нещо, когато ти го имаш! И защо ще си представиш другите да ти дадат когато няма кой друг да ти даде? И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Представи си, че някой е красив и иска да стане по-красив - той ще загуби своята красота. Стремеж трябва да има да използвате заложените сили и възможности на ума, да им дадете място да се развият. Туй е Божествено. Някой път искаш по-голямо сърце. Не, ще развиеш възможностите на твоето сърце, което имаш. (За Гена). Тя има чувство на веселост. Туй чувство е развито много у нея. Меланхолията вижда нещата от моралните чувства. Там й е прозорецът. Тя е замислена за физически работи. А веселостта гледа от над челото - там й е прозорецът. У децата, много малките работи им правят впечатление. Сангвиниците са весели - въздухообразните елементи всякога са весели, флегматичните са водни. Детският темперамент е на стомаха. А нервните хора са сухи. Сангвиниците, веселите хора са като птици. Човек трябва да мине една школа за обновление на организма, за изменяване на организма: да можеш моментално да измениш едно твое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, вие сте изгубили 10 000 лв., замислен сте. Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как? Казвам: „Парите ви се намериха, носят ви ги!“ Това произведе една реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезне от вас. Питам: може ли същото състояние да добиете по друг начин? (* - Освен да се примирим със загубеното - да помислим, че някой беден ги е намерил.) - Трябва да си съставите едно особено понятие за света. Представете си, че лявата ми ръка е едно общество, дясната е друго общество. Те не се познават. Тургам ги една до друга, запознават се. Е, тяхното щастие от това ли зависи? Някой път ще ги разделя, те ще плачат тогава. Трябва да им създам работа отвънка. Но, представете си, лявата ръка носи известни блага, радва се, мисли, че са за нея. Обаче дясната ръка й ги взима. Лявата ръка е неутешима. Тогава аз трябва да й разправям: „Няма какво да плачеш, тези пари ще се намерят.“ - „Как?“ - „Нали се обичате с дясната ръка, тя ще внесе пак парите.“ Дясната ръка, това са хората на Бога, хората, които обичат Бога, които вървят в Божия път. Лявата ръка са, които не вярват в Бога. Да кажем, дошъл един от лявата ръка, който не разбира Божия закон, и ти задигнал парите. Но ти, понеже живееш в Бога, ще кажеш: „Моите пари са в лявата ръка.“ Всичките лоши хора, неверующи, са в лявата ръка, която също е в Господа. Е, Господ събира лявата и дясната ръка на едно място, тогава? Но не за дълго време. Държи ги, държи и после пак ги раздели, всяка си отива на своето място. Та, този начин е един много хубав начин за закономерност. Загубиш ли си парите, кажи: „В лявата ръка са, ще дойдат пак.“ Често трябва да правите такова едно упражнение. Да кажем, намирате често махна на някого, казвате: „Той се нацупи.“ Първото нещо: влез в неговото положение, разбери неговото състояние. После ти почнеш да скърбиш - спомни си, че си срещнал някого си там и си го наскърбил. Казваш за някого, че е нацупен, сега това състояние се връща и на тебе. Как ще разрешиш задачата си? Когато се обезсърчат хората и когато не вярват в Бога, това е една стратегия. Радостта дава височина, а скръбта дава дълбочина. Радостта дава широчина. При радостта, най-първо иде радостта, а после мисълта. В скръбта най- първо иде скръбта и после мисълта. Радостта мисли по един начин, скръбта мисли по друг начин. Аз считам скръбта за товар, който най-първо е неприятен, после, колкото се носи повече, става по-тежък и най-после или трябва да си починеш, или да дойде някой да го смени. А радостта е човек, който пътува без товар. Затуй по-скоро му се свършват приказките. Фиг. 1 Има 3 типа вежди: - [Вежди на човек с научен интерес.] - [Вежди на човек чувствителен, Венерин тип.] - На старите хора На Гена* веждите са от дъгообразните (2). В средата са издадени. Горе е идеалното, но откъдето почват и където свършват, има силно привличане. Значи нейните деди в началото и в края са били материалисти; живели са в гъстата материя. Тя е весела, затуй всичките неща отвънка й правят силно впечатление, правят й ефект. Затова у нея промените стават често. Децата така са радостни - бързо стават промените. Такива вежди (2) се задоволяват с по-малко и от малко се наскърбяват. А тези вежди (1) са с един по-голям простор. От малки работи не се наскърбяват, но наскърби ли се веднъж, мъчно му минава. Тези вежди (у Гена) в началото, при носа, са по-тънки, а към другия край се разширяват. Значи у нея повече чувствата играят важна роль. Може да се развие и интуицията у нея. Тя разсъждава повече, по-малко наблюдава. Въображението и разсъждението е повече развито у нея. Фиг.2 Колкото челото е по-близо до правата (А), активността е по-слаба; а колкото челото е по-издадено навън в цялата си част и силите са по- активни. И носът, колкото е по-навън, толкова по-добре. У Паша, запример, тази вглъбнатина (на брадата) показва развитие на чувствата. (*Устойчивост на чувствата.) Колкото туй разстояние е по-голямо (брадата), личните елементи преобладават и волевите също. А у Марийка, тъй както е, волеви елементи не влизат, а само импулс на чувствата. (П.) Вглъбнатината в брадата показва аналитически ум. У вас е развит повече строителният ум, строежът или творческия ум. После, у вас най- първо иде редът и порядъкът, а след туй вадите вътрешното заключение. Вие най-първо събирате, а после идва разсъждението. (М.) У вас наблюдението е силно развито. Вие трябва постоянно да разсъждавате, т.е. вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И разсъдителните способности. Вероятно се касае за Гина Гумнерова, стопанка на дома на ул. „Опълченска“66. На Марийка й трябва етика; на Паша й трябва логика; на Савка - педагогика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика. - Отгде да знаем какво ни трябва или какво ни липсва? - Туй, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва да му дадеш повече възможност да го усвоиш. (На Паша): Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувствата. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не дочаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи. Не да ги яде, тя ги пази. (На М.): У нея няма търпение, не дочаква края. Тя ще изяде баницата неопечена. (На Елена): В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази милина?“ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. (*С: - Колко е вярно!) Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това. - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл. главата: Фиг. 2) а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - личните чувства; d - домашните чувства; е - животинските. Индивидуалните чувства имат нещо от умствен характер. (На П. и М): Ти по сърце си бърза, по ум не си. Марийка е по-активна. Познава се по ухото. Ако човек е активен, ухото на това място е издуто. Колкото долната част на ухото е по-дълга, толкова по-голяма жизненост има човек. Гена е активна на физическото поле, а щом дойде при сърцето, при чувствата, тя почва да мисли. Иска да бъде коректна в чувствата. Ако й кажат: „Хайде да спрем тук“, тя казва: „Чакай да помисля.“ Фиг. 3 Всички хора се различават в своите наблюдения. Някои от вас ще схванат много добре външния строеж и ефекта от известно музикално парче. Някои ще схванат идейното, дали има нещо идейно, вложено в парчето. Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката. ([За]Сотирка): Ръката й е малка, значи преобладава умът. И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това показва, че има характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериозност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени. Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са, тези типични черти на лицето. В духовния свят има същите черти. Човек, който се отличава със своето постоянство, той се отличава с една ярка пълна светлина. Човек, който е съвършен, се показва като една горяща свещ, дето горението е пълно - без дим. А у другите хора горението е непълно, има повече кадеж. По това се познават и различават хората. Та, човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има, са здрави. Има някои греди, трябва да се извадят. На лицето ще четеш какво си свършил и какво ти остава да довършиш. Лицето не показва недостатъци, а показва недовършената работа, която трябва да се довърши. Значи, недостатъците, това е несвършената работа. А недостатъци аз наричам само когато човек е злоупотребил с благата, които Бог му е дал. Недостатъци има, когато хубавите чувства се изродили и станали на грехове. Човек във въображението си очаква повече, отколкото може да получи, и затова хората (*такива хора) са нещастни. Каквото и да правите, най-първо тургайте основната черта. Като пишеш нещо, тури основната мисъл, а после другите може да се нахвъргат наоколо. Може всичко да се не каже, но една основна идея ти трябва да кажеш. Аз, като кажа нещо, то е вярно и даже го смалявам, казвам само 1/10 от всичкото. Ако бих казал всичко, човек би се стопил под този образ. Още човек не може да издържа всичко. Затова човек трябва да се стреми към вътрешно самообладание. За носа ние съдим от перпендикуляра, а не от кръглата меката линия, тя е фиктивна. Хора с големи уста са разговорчиви, а с малки са идеални, но неустойчиви. Колко е хубаво човек да се чувствува, да бъде едно дете, възрастно дете, но умно дете! Да не остарява преждевременно. Където и да си, между колкото хора и да се движиш, да си представиш, че си в една къща, в някой ъгъл: ти да виждаш всички, да ги наблюдаваш, но теб никой да не вижда. Такова едно състояние (*поведение) да държи човек спрямо хората е много хубаво. Но днешния свят все влияе на човека и той все иска да се прояви. Но да си каже: „И аз мога след време да го науча полека-лека.“ Чакай! Не бързай! Наблюдавай хората и учи се! Какво е Любов? Как бихте определили? Гена: - Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на човека за по-добър край, е любов. Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали. Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай! Туй място не е за теб! Накрая иди! Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съответното място при водата. Ако отидеш в началото, може водата да те повлече и нищо да не остане от тебе. Можеш ли да поканиш Слънцето да ти дойде на гости? Не. То изпраща посланици - лъчите, а то остава горе. Може ли някой да приеме Слънцето на гости? Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да говори, защото тя е най-голямата топлина. Но всеки може да я намери. Няма същество, което да не разбира Любовта. 1 часа [на] обяд След туй Учителят се отдели сам горе в стаята; ние си приказвахме долу. В 5.30 часа всички закусихме чай и после отидохме в салона на клас. (* Какъв хубав празник!) Втори ден Празникът на Мъдростта ([1]23 октомври 1924 г., четвъртък) [Присъстват:] Елена, П., М., С. (* Елена) Утринна молитва 5 минути размишление за мотото „Любовта разкрива Бога в нас." Молитва на Свещената Чистота Добрата Молитва Молитва за М.Р. [Мария Радева] „Сила Жива Изворна Течуща" Молитва на Духа „Сърдечният Зов" Хвалата Сърцето ми е топло Отче Наш Живата Пентограма Поздравление на Мъдростта (* Този ден Е. си отиде.) Трети ден Празникът на Добродетелта 24 октомври 1924 г., петък, 6 часа сутринта (Сотирка - духом) Размишление върху мотото Молитва за М.Р. [Мария Радева] „Любовта разкрива Бога в нас." Н.Д.К.Б.Д.* Добрата Молитва „Сила Жива Изворна Течуща" Отче Наш „Тебе поем" Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост. Молитва на Свещената Чистота Живата Пентограма Поздравления за Сотирка (общо писмо) Четвърти ден Празникът на Истината ([2]25 октомври 1924 г. събота, 6 часа сутринта) (Савка) Утринна молитва: Размишление върху мотото Молитва за М.Р. [Мария Радева] „Любовта разкрива Бога в нас!" (*1. Свързване с ангелите на Добродетелите, цветовете. „Ангелите само с благоговение гледат как Бог работи, за да изпълни сърцата ни с Любов." * „Първата Добродетел, която е видяла Истината, е Обичта." * 1, 2, 3 от писанието на У. * Ученикът трябва да учи Великите Истини на Божествения живот навреме. Н.И.К.Б.И.* Добрата Молитва „Махар Бену Аба" а) Хванати за ръка, молитва за хармонизирване на петте и дейност във връзка с ангелите на Добродетелите. б) Всяка да влезе във връзка с ангела на Истината (синия цвят), докато изпита едно чувство, докато възприеме една мисъл и докато разбере една волева дейност от ангела на Истината. Молитва на Триединния Бог Тайна молитва, благодарителна към Бога за нашата Пентограма „Благославяй, душе моя, Господа" Добрата Молитва Мото на Добродетелите Пети ден Празникът на Правдата 26 октомври 1924 г., неделя, 6 часа сутринта (Паша) Размишление за мотото Молитва за М.Р. ,Любовта разкрива Бога в нас." (3 пъти) Живата Пентограма Свързване с всички висши същества, които работят с Правда „Благославяй, душе моя, Господа" Размишление върху послушанието Молитва на Свещената Чистота Тайна молитва, благодарителна молитва към Бога Отче Наш Неделния наряд Гимнастическите [упражнения] Поздравления на Паша.)[3] ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Няма добродетел като Божията Добродетел. [2] Няма истина като Божията Истина. [3] Текстът в скобите от с. 581 до с. 582 е допълнен от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.

Трети урок от Учителя: ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ (* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта) Сега ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери. Въобще, всичките хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са те! Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората му ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири: половината взема Бетховен, понеже той е създал творението, 25% взима виртуозът и 25% - вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега, един виртуоз иска да вземе всичката слава. Сега, една добра постъпка аз наричам едно музикално парче. Значи, вие ще вземете само 25% - толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взима нещо. И тъй, изправността е там: щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 - за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал. Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но, когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари. Защото постъпката ви се наблюдава не от Земята, но от духовния свят и после тя ще се реализира на физическото поле. Трябва да ви приведа и този пример: Отива един млад момък (бил ням, праща го баща му, да се освободи от него) слуга при един селянин. Този го праща за дърва, обаче той, като не знае пътя, и иде горският стражар, хваща го и го бие тъй, че той най-после продумал, казал: „Не ме бий!“ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, как да не му благодарят! Не може да си представи как тъй, да направи едно добро и те да не му благодарят. Пък туй е добро, което е направено за самото добро. Да намериш същността за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото, като направиш едно добро, тя самата [придобивка] е жива, тя ти носи радост - а това е придобивката от доброто; а че ще ти благодарят, това още не е никаква придобивка. Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства. Среща ви някой (*човек) и ви дава и вие му благодарите. Но, ако тези пари са поставени на един камък (*покрай пътя), вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодарим Ти, Господи, че си се погрижил за мене!“ Все са хубави малките постъпки. Тъй е. Красивото в живота не седи във великите работи. Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба Си, отзад, и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето те го носят, това не е кръст. После, кръстът на Христа се влачеше донякъде по Земята. Т.е., ако някой всъщност иска да носи кръст, това е то реалността на нещата. Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа на художника? На похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти, казвате: „Много хубава е картината!“ Не е така. Значи, всяка една постъпка, която вие направите, трябва вие да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй хубаво, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете, в дадения случай, кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете запример чувството за ядене. То се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие взимате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом взимате дела и на другиго, вече влизате в стълкновение, значи постъпката ви се счита в дадения случай некоректна. Мария: - Как можем да знаем кога Взимаме своя дял и кога - на други дела? - Да кажем, на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши на другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяване на глада е една нужда, то е естественото, но когато човек яде повече, иде пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега, един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? Паша: - Не. - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи. То не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш едно добро на много хора, то е обществен дълг. Пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено. Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо ти трябва да му дадеш живот; на второ място, трябва да му дадеш светлина; и на трето място, трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на Любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън на снега. Ти излизаш, разтриваш го, повръщаш му живота. След туй запаляш огъня, стопляш стаята - това е светлина. Даваш му храна - възвръщат се неговите сили, добива се неговата свобода. Такава е постъпката на Любовта. Туй е една истинска любовна постъпка! Постъпка, която дава живот, светлина и свобода, те са три качества, чрез които Любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин: може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода също. Запример, някой намерил кокошка; вземе я, дава й храна, но не й дава свобода; след известно време я заколва. Тогава, аз правя заключение, когато един човек постъпи по първия и по втория начин и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни чувства и мисли, които са егоистични. Аз бих казал тъй: ако някой намери една кокошка, да я нахрани и да я пусне при нейния господар, в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Вие искате да знаете коя постъпка е морална, коя постъпка е любовна. Вие нямате точно определение за една морална или любовна постъпка. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видим как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много работи ще ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал. В природата е така: Бог ни е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която ние живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е и светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам, щом аз мога да мисля, да чувствувам и да действувам тъй, както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия за живот, светлина и за свобода; после второ - дава ли живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „Отгде да зная дали моята постъпка е добра?“ Ето ви един начин, по който може да определите дали вашата постъпка е добра. Запример извърша нещо за себе си: ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно, вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Във вътрешния живот има мисли, които трябва да проверявате. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че тази мисъл е добра. Аз бих я превел в Божествения свят така: Ако в една твоя постъпка са взели участие Мъдростта, Любовта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят взема участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; а в Божествения свят- Мъдростта, Любовта и Истината. Тогава трите свята вървят последователно тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля. Може да напишете три триъгълника. В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, дух, тяло; и в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с Истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничение. Три-те се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитие на умствените сили у човека. А петоъгълникът - въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото. Защото, вземете долната линия: тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата (А). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл. Но задържите ли само тялото (В), няма никакъв смисъл. Главата, сама за себе си, има пак израз, но тялото без главата, то е нищо. Тялото само няма никакъв израз. Тялото без главата е нещо страшно. С.: - Първата рисунка на децата за човека е такава: - Децата разбират кое е най-важното, кое е най-същественото. После те удължават два радиуса, защото без удължаване на радиуси няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите. Вземете семето, например. То представлява такъв кръг: В него са скрити възможности. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на проявлението: радиусите се удвояват. Единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първия радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава, можете да представите така (I.) Т.е. втория кръг (а) те го представят с радииране - само с радиусите (II.). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявления. Вземете лъчезарните звезди (III.) и те имат два кръга: един - на възможностите, а вторият - на проявленията. Човек още не се е проявил правилно: едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, ума и волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на Любовта удължават радиусите, когато намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергията на ума. Например, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да бъде пасивен. Защото, ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите туй изследване? За да може да направите изследването си, вие ще престанете да се молите - целия ден да се молите не е за случая. Човек трябва да яде, но целия ден да яде не става. Ще ядеш половин час, един час, но след един час ти ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на тази храна да си върши своите процеси, а ти ще се занимаваш с други работи. Значи, за молитвата има особено време, условия определени, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите на реда си. Някой казва: „Кога трябва да се моля?“ Определено е кога да се молиш. Заболи те кракът, не можеш да правиш изследвания, тогава целия ден ще се занимаваш с крака си, че като не може този лекар да ти помогне и онзи не може, ще се обърнеш към Бога, ще се молиш. Когато никой не може да ти помогне, ще се обърнеш към Бога. Че идеята за Бога е по-дълбока, се показва от това: Когато гонят някое дете, то казва най-първо: „Мамо!“; след туй, като се намери на по-голям зор, вика баща си; после вика: „Бате!“, „Како!“; а като се намери в най-голямата опасност, тогава вика: „Божичко!“ Кака си вика и всичките други, но като не помагат, вика: „Божичко!“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който те викат едного, другиго, показва, че чувствата за Бога се явяват едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тия чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. Каката е душата в дадения случай, но в духовния свят тя е сестрата. А брата си като вика, то е духът. Бащата и майката, те играят ролята на ума и сърцето - отвънка те играят ролята на ума и сърцето. Майката е много близка до детето. Най-първо тя се вика, тя изпъква най-първо на сцената. Тя е най-близката, но когато тя не може да помага, то почва да вика другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите градации; или, Божествената идея се е реализирала у майката, бащата, брата, сестрата и най-после (*се изявява) у Бога, причината на всичко. Сега, ако намерите, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момиче или момче. Защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях. Затуй най-първо човек уповава на туй, което е нежно, след туй на това, което е силно. Най-първо на това, в което има някаква облага, защото майката е една облага; и после на това, което е стабилно. В дадения случай, майката е това, което дава, а бащата е, който донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват закона на Божествените възможности. А бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и сестрата - идеите на Божествените възможности. А бащата и майката - светлина (*светът) на Божествените проявления или Божествените прояви. Значи любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността иде от магнетизма, а на бащата силата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата е силна, електрическа; на брата - благородна; на сестрата - чиста. А чистотата (*всякога) носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не Тъй е и с Любовта: тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затуй умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Любовта, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. Любов е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога можем да определим като туй, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или тя за вас още не е ясна? Туй, което при всички условия остава едно и също. Вземете извора, който постоянно може да тече, без да изтече, т.е. като тече, да се не намали неговата вместимост. Разбирате ли? Като тече хиляди години и пак като го погледнете, като че не е нищо изгубил. Това е, което дава неговата стабилност: постоянно тече, без да се смалява. Като казвам: Бог при всички условия остава един и същ, значи при всички прояви остава един и същ. Животът, при всички неправди на нещата, той всичко изправя. Значи, при всичките неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя всичките недоимъци, всичките противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да са характер. Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама детето казва на майка си: „Ще ме нахраниш“ и тя го нахранва. „Ще ме заведеш тук и там“... То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката почне да го бие, казва: „Този, който не спазва всичките наши наредби... Ние имаме закони тук!“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, ще слушам!“ Всичките тия символи, като се превърнат правилно, те добиват едно вътрешно изяснение. И туй, което шокира хората, става ясно и хората виждат, че идеите другояче са поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. Една душа можа да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна. Но и така пак може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото, приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или, каруцата ще пристигне,, но каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности. Няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре. Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка; ако тази цигулка не я изваждате никога от нейната кутия, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадиш цигулката си и ще свириш на нея; тя ще ти говори, ще те развесели. Ти като свириш на нея, тя те весели, но ако не свириш на нея, тя не те весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали в живота? Да ви дам аз едно обяснение: имате един приятел, който е затворен. Седи месец, два, условия има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? Ето защо, вие ще извадите цигулката, малко ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вънка от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади от кутията и се остави вън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменявате неговите условия, ако искате да съществува подобрение. Всеки ден трябва да внасяш нещо ново в твоя приятел. Туй е като текущата вода: всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искаш да имаш приятел, всеки ден ще внасяш нещо ново в него; може да е микроскопическо, но ще внесеш нещо ново. И за себе си е същото. Ако искаш да разбираш себе си, ще внасяш по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внесеш, ще ти внесат, щом не внасяш и на тебе няма да ти внасят. Та, ще се стремите винаги да внасяте по нещо ново. Тогава законът ще работи и спрямо вас. Щом ти не се занимаваш с другите, и с тебе не се занимават. Някой казва: „Аз с Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с тебе не се занимава. Казваш: „Аз не искам да се уча“ и науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ „Аз не искам да любя“ - и сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казваш: „Воля не ми трябва“ и волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесеш какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия тебе. И моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мене, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само да внеса. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея“, обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че ти си я посял. Обаче идущата година не израсте житото. В това положение аз ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам прихода от нивата си, а ти си изгубил духовно, понеже няма да имам вече доверие в тебе, за в бъдеще (*нищо) няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи в това, че онова, което е обещано, не е изпълнено. И спрямо себе си е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи вече, ако не я внесе, тя не работи. Затуй, законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят - а не преди да си посял, да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите тъй постъпват и те са намерили едно правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото. Защото парите не определят труда. - Кой дава нивата и семето? - Бог е, Който дава нивата и семето. ([1]Нивата е тялото), а семето, то е животът, дарбите и всичко у вас. А работата на физическото поле - страданията. Значи орете, копаете. Страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии. [...]* И тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи са; позлатени са само отгоре. Така, аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет, тъй позлатен, само отгоре, и би го представя за същински, чист, това значи, не говоря истината. И затуй, чувствата, мислите и волевите действия се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най- малкия изпит, са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност. Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре. 9.15 часа сутринта (* 9.15 ч. Времето се изясни. Предложихме на Учителя да пишем общо писмо на Сотирка и Той да вземе участие. Съгласи се. * * * Закуска.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала има оставено празно място в размер на половин ред. Възможно е да липсва текст.

Втори ден Празникът на Любовта 23 септември 1924 г, вторник Изгрев ([1] Мика*) Прочетохме по три правила от тетрадката „Свещени думи от Учителя към ученика." 5 часа след обяд. Отлично време. Слънце. Петте - с Учителя между борчетата. Учителят прочете Молитвата за Све­щената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост. Тя схваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо. Послушанието се отнася [до лицето, което иска да учи.] Ученикът може да слуша един мъдрец. ([3] - Тъкмо за това послушание аз питам.) - При Учителя като отиваш, ти трябва да се установиш. Ако искаш, опи­тай Го по-напред, не отивай тъй на вяра. Иди да опиташ както при един извор. И Писанието казва: „Опитайте Ме, че Съм благ." Няма да вярваш на хората каквото казват, но онова, което сам разбереш. фиг.1 фиг. 2 Не се стреми да угодиш на един човек. [вж. фиг. 1.] Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му - О, е надолу. Той не е [вж. фиг. 2] - с главата нагоре, т.е. О да е горе. В послушанието, значи, ще се освободиш от непослушанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защото, тази буква - „П" значи буква, която обработва, развива нещата. Запример ученикът как добива знание? Чрез (*слушане. А послушание - чрез изпълнението.)* Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Професорът дава един опит в лабораторията, казва: „Има един такъв опит, тъй и тъй се прави." Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, ще се коригират постепенно. Някои хора използват известни слабости. Някой казва: „Ти защо не разсъждаваш? Повел си се по ума му!" Така е. Не трябва да се водиш по чуждия ум. Но ако този, който ти говори, ти говори за един принцип, който е общ не само за един, за два, но за всички умове? Ще знаете: Щом прилагаме един принцип за Мъдростта или Истината или Любовта, то е за всички. Запример, услужваш на едно дете, то плаче. Не е за плача, плачът е само един сигнал - аз да зная, че трябва да приложа принципа. Онова, което ме кара, то е онзи принцип - да помогна. Ученикът трябва да бъде като една пъпка, набрала се тъй - не може да се пукне, но напрежение има отвътре. А щом дойде светлината, тя отвори тази черупка. Отвътре трябва да има напрежение! Но ако светлината не дойде, тя не може да се отвори. Както взривното вещество - то е само едната половина, трябва и запалка - тогава ще се яви гигантската сила. У ученика всичко трябва да е готово, че като дойде Учителят, да стане правилно отваряне. А взривът показва едно неестествено състояние на веществото. Взривовете се дължат на неразумни сили. Пък когато нещо се разтваря, показва, че има хармония в него и там не може да стане никаква пакост. Когато[4], във взрива всякога става пакост. С взривове си служат само учениците на Черната ложа. Светските хора работят чрез внушение, подпушване. Някой каже тъй: „Ти тъй ако вървиш, аз ще те убия!" Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никаква крайност. Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност. Послушанието следва слушането. И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него. ПОСЛУШАНИЕ „П" е закон за цъфване; „О" е условие; „С" е закон на промени физическия, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи. „Ш" е материалния свят, значи послушен си, слизаш във физическия свят; „А" показва интелект, който трябва да се учи от материята, от опитността. В материалния свят няма всякога да бъде на угодата ти, както ти искаш. Можеш да слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш. Ученикът трябва да слуша, трябва и да изпълнява - то е послушание. Вземете, при послушанието започват от ляво към дясно... (Магдалина дойде и попречи.) (* Магдалина дойде и взе да приказва, да пречи.) [5] Послушание, послушание трябва! Само за Божественото има „сега". Човешко настояще няма, там е бъдеще. Настояще има само у Бога. * * * (*Редът на молитвата през този ден: (Паша, Сотирка, С.) Живата Пентограма Добрата Молитва „Махар Бену Аба" Молитва на Свещената Чистота Отче Наш Мото на Добродетелите.) Четвърти ден Празникът на Добродетелта 25 септември 1924 г, четвъртък, 6.30 часа сутринта Изгрев ([6] Сотирка) [Присъстват:] П., М., С2 , С.* Съсредоточение. Контакт с нашите ръководители. Добрата Молитва „Махар Бену Аба" Упражнение: Хванати за ръка, се помолихме да ни се дадат условия да приложим днес доброта, жертва и щедрост. Молитва на Свещената Чистота Живата Пентограма Мото на Добродетелите Пети ден Празникът на Истината 26 септември 1924 г., петък Изгрев Отлично време. (Изгрев.) Слънце. Ясно. [Присъстват:] С. П. М. С. (Е.)[7] 1. Размишление върху Истината за приложение. Паша: Истината има приложение в моя живот само като изповядване вътре в мене, по отношение на моята душа. Мика: Истината е първата светла точка, която ние трябва да намерим в живота си. Тя е изходният пункт за нас. И като я намерим, ние сме в състояние да приложим всички Добродетели. Сотирка: Трябва да бъда умна и добра, за да казвам Истината. Савка: Истината, това е непроявеното благо. Истина в моя живот в приложение е само отношението ми към Бога с искрена Любов и Чистота. 2.Живата Пентограма. 3. Добрата Молитва 4. Пет минути хванати за ръка: молитва за хармониране между петте. 5. Мото на Добродетелите 6. Молитва на Свещената Чистота 7. Тебе поем! (Молитва за духа на Мария.) 8. Отче Наш. (Да си представим как Христос се е молил на Бога.) 9. „При Източника" (песен) 10. Три свещени правила (373. 372. 357) за нас петте. (*372) Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Мария Тодорова [2] П.П. - Правда, Паша; Л.М. - Любов, Мария; М.Е. - Мъдрост, Елена; Д.С. - Добродетел, Сотирка; И.С. - Истина, Савка. [3] В тетрадката на Мария Тодорова е записано: „Чрез послушание. А послушанието седи в изпълнението." [4] когато -разг. докато, а, [5] Виж „Изгревът" том V. [6] П - Паша; М - Мария; С2 - Сотирка; С - Савка. [7] Вероятно отсъства.

Бележки на Елена Хаджи Григорова[1] Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек": Състояния на съзнанието. Нирвана. Що значи самозабравяне? Чертеж I. физическият и духовният човек. Кому трябва да се повери човешката душа? Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение. За послушанието. Кой ще ни даде метод за послушание. Чуждата ябълка. Пример. Новият морал. Как да помагаме. Двата момента, които трябва да спазваме. Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме. Така е и с желанията. Един закон. В света човек трябва да намери туй, което е за него. Любов, Мъдрост, Истина, фигуративно представени. Чертеж II. Чертеж III. Как можем да се сближим. Обяснение. Въображаемият свят. Светът е такъв. Физическият и духовният закон. Единият засяга престъпленията, другият - Добродетелите. Кореспонденция на нашите квартиранти (душички). Състояние на самотност. (Сравнение.) Духовният живот е незнаен за хората. Разговорът на двама приятели. Поука. Какво прави и природата? Повече вяра. Божественият свят. На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, нито кого обичате. Любов и проява. Какви преживявания трябва да имаме? Човешката лудория край няма. Да бъдем доволни от деня. Живата Пентаграма. Всичко за приложение от втория урок от Учителя - „Физическият и духовният човек": 1. Вие ще следите по какво познаваме дали се приближаваме или отдалечаваме от центъра на живота. 2. Нирвана, като пълнота на съзнанието. Трябва да се стремите към нирвана. I. Пазете следния закон: абсолютна честност! II. Ние трябва да предадем нашите тела и души в ръцете на Бога. (Вътрешно да се приложи, всяка една за себе си по отношение на Бога.) 3. Едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колек­тивно... Обяснение. 3. Не бутайте нещата поотделно. 4. Ако речем да реализираме желанията си, ще попаднем в една уловка, която ще развали цялото наше щастие. III. Послушание: значи да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Вие ще се домогнете до тоя разумен метод. Послушанието трябва да следва слуша­нето. Ученикът трябва да е слушал дълго време, да е разумял какво се говори и тогава да бъде послушен. Вие не можете да бъдете послушни без любов. IV. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го! 5. Ако ти вземеш ябълката на някого, то е насилие; ако детето само си даде ябълката, то е вече благородство. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки... Не бутайте на човека състоянието. Пример: дайте си отчет на вашето състояние. 6. Трябва да се вслушваме какво ще каже Божественото състояние в нас. V. Ако помагаме на някого паднал на улицата, след като му помогнем и го изпратим в болницата, не трябва да ставаме при него сестра милосердна. Останете ли още, след като дойдат лекарите, вие ще влезнете в най-големия батак. Тъй че, тези два момента трябва да се спазват. Първо, ще му помогнете и второ, ще се скриете, а ще оставите друго лице да изпъкне пред него, за да остане силата във вас. А ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. Затуй човек трябва да знае да не изпъква. 7. Хубавата ябълка всеки по-силен може да ти я вземе от ръката. Тъй и всяко желание, като го направиш активно, мине някой, види, че изпъква, вземе ти го. Крадат се желанията. VI. Има един закон: човек трябва да намери това, което е определено за него. Бог в Своята Мъдрост е определил кое е за тебе. 8. Трябва някой път да изучавате пророците. 9. Човек трябва да има идеална любов! 10. Човек към Бога трябва да бъде съвършен! 11.Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си, [вънка] от своето висше аз - то е най-голямото заблуждение. 12. Не се позволява да се късат чуждите плодове. В духовния свят ти не можеш да откъснеш каквото искаш. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. Вие ще седите, ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти ще чакаш, ще дойде градинарят, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. (Търпение, търпение се иска от мен!) 13. Намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ти ще ги видиш. 14. Дойде някое писмо до една душичка, която живее в тебе - ти нямаш право да й отваряш кореспонденцията. 15. Когато усещаш най-голямата самотия, тогава Господ ще ти проговори. Герой трябва да бъдеш, да издържаш. При това, само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. 16. Примера с птичките. И добрият човек е силен. И той може да ти извади парите из джоба. Но неговата сила се различава малко. И добрият човек седи с насочен револвер, но след като ти извади парите, казва ти: „Вземи си сега парите", изважда, дава му и своята кесия: „Ха сега да си вървиш. Ти трябва да знаеш, че у мене има сила да ти извадя парите, но има и сила да ти ги върна и моите да ти дам отгоре, но затуй сега ще си вървиш от мене!" Той си отива, но се обръща назад. Той мисли вече. 17. Трябва да се борите с един недъг - вие не си вярвате един на друг. Това се дължи на отдалечаване от Бога. 18.Ще бъдете като днешния ден! 19. Сега ще имате доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога и тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да издържате. Да се не боите, да имате вяра! 20. Когато загубиш нещо, трябва да дадеш нещо и то ще се намери. 21. Човек трябва да има търпение да чака. * Ако човек няма вяра в дадения случай, тогава Невидимият свят се въздържа. * Божественият свят обича нещата да стават тайно. 22. С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделяш. 23. На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, защото в човека се проявяват различни духове. Квартирата е същата, а квартирантите - различни. 24. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в дадения момент, то е любов; а като чувствуваш частично, то е само проява. 25. В Божествения свят всякога ще завъртиш една канелка и водата ще тече. 26. Няма да правиш дупки в кюнците. Вие искате да имате преживявания, то е хубаво, но в чиста вода. 27. Ние си създаваме сами нещастията, интересуваме се само от формите. 28. Сега ще пиете хубава вода! 29. Вечерно време на маскарад няма да ходите! 30. Чуждите неща няма да бутате. Едно правило. 31. Послушание, то значи човек да бъде доволен от малкото. 32. Някой път вие мислите, че нямате пари. Не е там въпросът. Всичко е в разбирането. * Пример. Когато у човека е Божественото, той дава. 33. Затуй всеки ден вие ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, и Господ ще даде повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече! ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление. ---------------------------------------------------------------------- [1] от нейната тетрадка, из архива на Пеню Ганев.

Първи ден - Празникът на Правдата 22 септември 1924 г., понеделник, (*7 часа сутринта) Изгрев Отличен слънчев ден. Всяка на своето място при борчетата, насядали във формата на Живата Пентограма. Учителят дойде в 11.30 часа. (*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Ами че имате известен идеал: търсите една приятелка да ви обича - то е състояние на нирвана. Или, търсите някои по-хубави места в музиката, поезията - това е все нирвана. Нирвана, то е едно състояние, в което вие можете да влезнете и да излезнете, когато си искате. Зависи от чувствата. Дойдеш, запример, до хора, които живеят в нирвана и ти чувствуваш хармония. Ако вземем нирвана като място, ти можеш да влезнеш и да излезнеш, когато си искаш, тъй е. И вие все в годината имате един ден, дето сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно: човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея, каквато и да е тя. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път? Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност! Знаеш какво значи честност? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически. m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.] [Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.] Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката. Да допуснем, че този инструмент Бог го е създал. Питам: трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един профан? Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал. Кому трябва да се повери тя? Цигулката, този инструмент, трябва да се повери в ръцете на един виртуоз, който знае да свири, и той трябва да пази инструмента. И под неговия лък инструментът ще се развива. Този виртуоз ще вложи нещо ново в този инструмент. А този новак, който не знае да свири още, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази. Сега вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето са тези попови лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че може да излезнат над водата отгоре. Аз във Варна съм наблюдавал риби. Има някои, хващани веднъж, но се спасяват пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам и нататък, иска да освободи другите рибки от него. А неопитните рибки отиват към въдицата. - Как да приложим послушанието? - Хубаво. Вие как схващате послушанието? М.: - Да не роптаем в условията, в които сме. Да не се съпротивляваме. - Значи, да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Т.е. послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумни същества. Тяхно качество е. Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. С.: - Как можем да го придобием ние? - То, вие го имате. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да следва слушането. Човек трябва да е слушал дълго време, да е разумял това, което се говори и тогава да бъде послушен. (Учителят посочва чертежа.) Във висшите светове - А, нещата са по- красиви, пък колкото се слиза към материята - Б, друг изглед имат нещата. Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Ти като обичаш някого, ти си готов да извършиш всичко - послушен си. Тъй щото, вие не можете да имате послушание без любов - в съзнателната любов, не говоря за тази обикновената несъзнателна любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?“ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате. Но вие не трябваше да му бутате ябълката. Не бутайте на човека състоянието! Ето, аз да ви представя каква пакост може да направите. Да кажем, вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите. Виждате (*на пътя) един ученик, върви си и си учи предмета. Вие привидно си създадете положение, че сте изгубили пътя, казвате: „Моля Ви се, закъде води този път?“ Той погледне, вие се поухилите, отвлечете вниманието му. То е игра вече. След като си заминете, вие вече сте внесли един образ в него, той учи и пак погледне настрани, не може да учи. Значи, вие му взехте ябълката. Питам: защо трябваше да му се усмихнете? Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален. Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение: вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства у тебе. И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не!“ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, ти като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой дух, открадне го. Крадат се желанията. Не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и я изгубите? Открадната е тя. Може след няколко дена ще се върне, но тя не е същата вече. Има един закон в света: Да намери човек което е определено заради него. Бог в Своята мъдрост е определил кое е за тебе. Трябва някой път да вземете да изучавате пророците в едно отношение. И мъже, и жени трябва да ги изучавате, защото ... тургат ги в изобличителни неща. Човек трябва да има идеална любов. Човек към Бога трябва да бъде съвършен. Ще ви покажа три образи и после ще ви изнеса идеята за Любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които го крепят в основата. Фиг. 2 Тук имате точките a, b, с, d. Това е Истината (точките). После имате правите линии aО, bО, сО, dO-това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа - това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи Любовта влиза като основа - сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е Истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шаренето, Мъдростта. И точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи, туй цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се скъсат тия точки, всичко се изнища. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат. Конецът трябва се държи на две точки: това са Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. Първият чертеж (Фиг. 1) - „n“, това са излъчвания на енергиите из тия центрове - „m“. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишна енергия, слабеят. Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си. Това е най-голямото заблуждение. Ама да се разберем: вънка от себе си, то значи вънка от своето висше аз не го търси, а търси го в Божественото у тебе вътре. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Фиг. 3 Представете си, че това е идеален кръг. На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В. Значи, любовта на всинца ви е еднаква: АС=ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мене, да кажем, по колко начина може? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС, то е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? Най-първо ще се качите (*горе) при С и от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, и В трябва да се качи при С и да слезе при А в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин и В стигне при А пак по същия начин, тогава те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго: А и В да се срещнат при С. Туй е идеалното вече! И по първият начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Сега, разстоянието между две същества (А и В) може да е много близо - някой път ги дели една линия, една 35-милионна част от милиметъра, в такова съседство се намират те, а при това те не се познават, те мислят, че километри има между тях, а то е само една 35-милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще каже: „Голям невежа съм бил аз.“ Той е ходил, обикалял да го търси. Представете си следующата опитност: Някъде гледате цветя, приближите се до тях, те изчезнат; отдалечите се, те пак се покажат. Или, гледате плодове, речете да хванете някои от тях - отдалечават се. Това е един въображаем свят. Е, представете си такъв един свят: виждаш плодове, речеш да ги хванеш, те се отдръпнат и т.н. Най-после туй ще ти вдъхне страх. Значи не ти е позволено да ядеш! Нали е същото: някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, радвате се, но речете ли да я хванете и тя изчезне, изгуби се. После казваш: „Излъгала съм се.“ Светът е такъв: не се позволява да се късат тия плодове, а ти си позволяваш това. Значи, самото лице, на което принадлежи това дърво, ще ти каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи, самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш без закон, без разрешение това. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш, нито ти, нито от тебе другите могат да късат. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй, не ти позволяват да вземаш чуждите неща. Тия изяснения ще ги намерите в промяната на състоянията ви. Вие виждате едно хубаво състояние - то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти не можеш да се направиш сам щастлив. Нещастен да се направиш сам можеш, но щастлив - никога. Като се опиташ да вземеш един забранен плод, той изчезне - ще дойде нещастието. Не тъй! Ще чакаш, ще дойде градинарят, ще ти предложи, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. Но ако ти сам си вземеш, той ще ти го вземе. Сега, тука както е, ако рече някой да направи едно престъпление, всички тичат да го видят кой е той. Детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното: като направи някой престъпление, всеки се оттегля, не искат да го видят. Но там има друго нещо: ако някой науми да направи едно добро, всички идат да видят какво иска да направи. Щом искаш да те видят, намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ще ги видиш. Затуй на Земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за Невидимия свят, за духовно развитие, понеже там няма кой да те залъгва и ти можеш да правиш своите опити. Запример, да кажем, учителка си някъде: ти да наблюдаваш другите, те да не те познават. Ще минаваш за ексцентрична, те ще ти казват: „Криеш нещо.“ Ще кажеш: „Много неща крия, и аз не ги зная. Мене са ми дали едно сандъче с ценни неща, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“ (*- „Ама, кажи ми.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.“) Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“ Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек не живее сам за себе си. У нас живеят милиарди душички, те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Ти ще внимаваш за тях, ще ги наблюдаваш, но ти нямаш право да разваляш плика им. Тя ще си вземе плика, ще си прочете писмото, ти няма да й отваряш кореспонденцията. Дойде някоя мисъл - тя не е твоя, някоя душа й пратила нещо, ти няма да се интересуваш от това. Ако се интересуваш, значи нямаш доверие, пък ако я оставиш свободна, тя ще ти каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После иде друга, и тя получила писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрие писмото в джоба и ти нищо нямаш. Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всичките светове: от ангелския, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тия души. То е хубавото. В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях. Около нея са сгрупирани и са в хармония всички. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат. А всичките пансионери, всеки си взел сандъчето, турил си мал- ката“количка и отиват. На Земята ще видиш едно, а на духовния свят ще видиш други картини. Някои придружават душата до известно място, други се отделят и най-сетне душата сама си отива. Един красив свят е духовният свят, той е велик! - Как да не бъдем сами? - Щом се намерите сами, те са най-красивите състояния. Когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Че, то е най-хубавото за тебе! Тогава ще дойде една мъка, един страх, но след туй ще дойде малката светлинка в тебе. В живота всеки ще го почувствува, ще го изпита. Самотията е много приятна. Не целия живот да бъдеш сам, но ще почувствуваш самотия ден, два, три, месец или година най-много. Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш. А който няма тия преживявания, както и да му разправяш за тия духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща! Как може това?“ Който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат на хората. Има хора, ти им говориш известни неща, туй, което са преживели, те ти вярват, но щом дойде положение, което те не са опитали, те почват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласни са, но по едно време първият почва да му говори за духовни работи, а онзи мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава този изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? Разбираш ли?“ - „Разбирам, разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам парите? Искам да те отрезвя. Ти мислиш, аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите си!“ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад. Е, какво мнение ще си състави за мене? Ще повярва веднага. Психология има у него. На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“ И природата прави същото нещо с нас. Ние щом помислим, че тя иска да ни лъже, тя си насочи револвера, казва: „Остави тук каквото имаш!“ Оставяш го. Ти трепериш. После ти каже: „Вземи си го, ха сега вземи и моето и да си вървиш!“ И ти, като заминеш, кажеш си: „Не направих добре.“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това, и вие малко вярвате на другите хора. - На какво се дължи това? - На отдалечаване от Бога. - От какво иде ожесточаването? - Ожесточаването иде от прииждането на малка енергия. Ако аз имам много пари и съм много богат, ако изгубя 1000 лева, за мене нищо не е. Но ако имам малко пари и ми вземат 1000 лева, ще ги почувствувам, охо! Ако ние сме богати с Божията Любов, нищо няма да ни съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. - Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо? - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе. Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример. (Една сестра си загуби Пентограмата, друга й я намери.) Един губи, друг намира. Ние мислим загуба. Ти не си загубил, но ти трябва да дадеш нещо и то ще се намери. Човек трябва да има търпението да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Само, човек трябва да вижда Божиите пътища. Те са великолепни, не оставят рани. Всичките рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде него по-красиво. Ако човек в дадения случай няма вяра, тогава Невидимият свят се въздържа. Божественият, Невидимият свят обича нещата да стават тайно. Ти, като направиш нещо, да се радваш в себе си, но да се не издаваш навън - твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха Пентограмата, каза: „Моята вяра се усили повече.“ Това е хубавото, че се усили вярата й, а не да каже: „Аз я загубих, пентограмата, пък Господ ми я намери.“ Туй не е право, но да се усили вярата, туй е благородното. - Такива случаи да не се ли съобщават за назидание? - С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделиш. Но въобще, в съзнателния живот всичко трябва да е по Божественому. Стига толкова. На Земята вие не може да знаете кой ви обича. Например срещате някого, той ви поздравлява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат, използува го, иска да ви покаже, че ви обича. Втория път пак срещате този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел се проявява сега на друго място. Сега, лъжата е там. Вие мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. - И ние ли не знаем кого обичаме? - И вие не знаете кого обичате. Ако вие сега обичате някого, то не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдатели. Вие сте само този, който наблюдава. Не взимате участие в нещата. Туй, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е. Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“, който е вътре в мене и „аз“, който е вънка от мене. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците: един е способен, друг е неспособен. И най-после, кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек вас ви обича? Нима един човек, който се усмихне насреща ви, ви обича? Нима ако той ви каже една любезна дума, та това е любов? Когато се каже, че „Бог е Любов“, туй подразбира целокупността в даден момент. Туй, което ти чувству- ваш в един момент: всичките създания като едно цяло, то е любов, а частично като ги чувствуваш, то не е любов, то е само проява. Туй, когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е Любовта, а туй, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява. Представете си такъв един свят, дето водата тече през кюнци и имате много малко канелки; завъртите някоя канелка, наточите си и пак я затворите. А който не знае, че трябва да се отвори на известни места, ще направи дупка и водата ще си изтича навънка, не може да я затвори. Те са неразумните актове на хората. Всякога, в Божествения свят, ще завъртиш една канелка и водата ще тече, няма да правиш дупки в кюнците. Пък и вие все дупки правите сега. Сега хората искат да имат някое преживявание. Но, някои от тях са смешни преживявания. Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, и тя да направи. И за нейно учудване, този прегръщала, онзи прегръщала, най-после намира един друг с маска, кавалер, и се зарадвала, че намерила такъв човек красив. Но случайно маската пада, тя вижда един негър и хукнала да я няма. Вие искате да имате някои преживявания - ще намериш някой негър под маската и като се върнеш, ще имаш едно неразположение на духа си и измъчване. Хората все искат да имат известни преживявания. То е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата влизат в някоя локва, преживявания искат, и погледнеш - едно заболяло, друго заболяло. Ама те се къпят в калната вода. Туй не е някоя изворна вода, локва е, няма никакво втичане на водата. От такъв характер преживявания що ни струват? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята. Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря. Сега ще пиете хубава вода! (Учителят държи пръста си заканително.) Вечерно време на маскарад няма да ходите! Чуждите неща няма да бутате - едно от правилата. Послушанието, то значи човек да бъде доволен от малкото, от туй, което има. Човешката лудория край няма. Един от богатите английски милионери, през време коронясването на английския крал Едуард, който имал 365 милиона английски стерлинги, връща се от Африка в Англия да участвува в тържествата, но като мислил, че тия пари няма да му стигнат, се хвърлил във водата и се удавил. До такова състояние са лудориите на човека. Някой път вие мислите, че нямате нито пет пари в джоба си, ами този с 365 милиона, и той мислил, че няма да му стигнат парите. Туй, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и туй, което внася живот и то е еднакво силно и у богатия, и у бедния. Богатият се радва и сиромахът се радва; и единият дава, и другият дава. Когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все свива, казва: „Мене няма да ми стигне.“ Затуй вие всеки ден ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, Господ ще дава повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече! Направихме Живата Пентограма с Учителя. Започнахме с Правдата и завършихме с кръга около Пентограмата: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!'' (*13.30 ч [на] обяд. Отлично време.) ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] посторонен - остар. страничен. [2] предложение (рус.) - остар. изречение. * на ученичките от Окултния клас на Добродетелите.

Бележки на Елена Хаджи Григорова* Съдържание на този разговор от Учителя - „Моето верую“: Повече молитва. Бог не се доказва отвънка. Всеки трябва да има едно верую. Само Божественото ще държим. Доказателство за Бога може да се даде, но веруюто на твоята душа не може да дойде отвън, то почива на една малка твоя опитност. За моето верую философия не трябва. Какво значи: Бог стои над всички същества? Трябва да се молим, за да усилим вярата си. Вярата ще ни даде един вътрешен усет за Бога. Свободата се губи пред общественото мнение. За Любовта. За какво ни служи доброто и злото? Ние сме дошли на Земята с Бога. Как сме Го загубили? Какво трябва да има всеки човек? - Едно верую. Как можем да помогнем на някого, който е направил погрешка? Къде се изисква характер? Мечката и мравките. Тяхното докачение. Как трябва да говорим на децата? Децата не питат кой направи Господа, а кой направи човека. Слугата на Любовта. Езикът, който изразява Любовта. Единственото красиво нещо на Земята са противоречията. Същността на живота. (Доказателство.) Един поглед от Господа. Онова, което Бог е решил, то ще стане. Двата триъгълника: формулката. Добрата молитва. Живата Пентограма. Всичко за приложение в този разговор - „Моето верую“: I. Във вашата Пентограма се изисква повече молитва. Вие трябва да се молите и съзнателно да се молите. I. Искате да помогнете на някого - ще се молите и ще искате от Господа резултати. Ще чакате. II. Моето верую: аз се раждам и умирам с един Господ, Който ми даде ума, сърцето и волята. III. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! 1. Божественото вътре в тебе винаги да казва: „Ще се уреди тази работа, ще научиш, ще дойде време“ и т.н., но да пазиш мира си. I. Ще се молите, вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет, то е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него. 2. Щом в нашия ум влезе мисълта за общественото мнение, ние сме вече неестествени, а то винаги трябва да бъдем естествени и свободни. 3. Едно нещо трябва да помните: с любовта към Бога и любовта към хората, с човека се ражда, тя не иде отпосле. Господ възпитава хората, а зло и добро, това са методи. 4. Всички богатства, които Бог ми даде, опазих ли ги чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а сега? 5. Всеки човек трябва да има едно верую! Моята теория за Бога каква е? IV. Не правете погрешката на вашия приятел, за да му помогнете. 6. Да кажем, аз държа изпит - ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Ще уча съзнателно!“ V. Мравките се обидили, защо мечката да минава през тяхното културно царство, и я ухапали. Мечката пък се обидила, как тъй мравките да я ухапят? Мечката, ако не искаше да я хапят мравките, трябваше да заобиколи царството на мравките. Сега, приложението. Вие сте ученичка, учениците ви ухапят - ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк“ и втория път ще заобикаляте. 7. На децата да говорим език, който те разбират, да бъдат справедливи, да не лъжат. Никаква лъжа. Когато те питат за Бога, ние да им кажем: „Бог е направил човека, защото има голяма любов.“ VI. Всеки трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. 8. Човек когато има да се бори с нещо, то да е приятно. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тия противоречия. 9. Всичко, което Бог е решил, то ще стане! Само веднъж като те погледне Бог, то е свършено вече! ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим.

12 септември 1924 г, петък, 11 часа сутринта [ул. „Опълченска“] № 66 [Присъстват:] Паша, Сотирка, Мика, Савка. (*Направихме въпрос за Мария Радева - как да й помогнем. Решихме да питаме Учителя. Слегнахме.) Отличен ден. Слънце! [Учителят дойде и ни говори] Пръв разговор с Учителя: 2. МОЕТО ВЕРУЮ - По въпроса за Мария Радева, може ли да й помогнем? - Във вашата Пентаграма се изисква повече молитва. Вие трябва да се молите и съзнателно да се молите. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето или във волята му - ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултати. Искате да се обърне някому сърцето - ще се молите. Молитвата не иска философия. На Небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша, има само един път. Вие се спирате, казвате: „Дали е този пътят?“ Разглеждате го час и половина и все се питате дали е този пътят? Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по същия път. Който ще ви докаже Бога, то е отвънка: един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова: аз се раждам и умирам с един Господ. Аз имам един Господ, който ми даде ум. Един Господ имам, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашия не разбирам.“ В този Господ ще вярваме ние, Който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един триеличен Бог; молите Му се, но Той не отговаря. А ти, като повикаш Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега, туй ще го пазите, то е „Моето верую“: Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума; вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето; и вярвам в един Господ, Който ми даде волята. - Защо всички се сетихме за Мария и как да й помогнем? - Духът й е онзи, който ви каза него да не забравите, затова вие я почувствувахте тъй. Хората са чудни в своите разбирания! Някой като задебелее, казват: станал красив! Всички се радват. Аз си правя сравнение: къща, осветена като Александър Невски - всички се радват. Но туй осветление не е постоянно. А онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, (*никой не я поглежда), но след време там се ражда голяма светлина. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форма, без тя да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без тя да се смали. Доказателство за съществуванието на Бога може да се даде, но когато дойде за едно верую на душата си, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да е, ти го чувствуваш в себе си и това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа!“ Нищо повече. „Ще научиш.“ „Ще дойде време.“ Бог работи над всички същества! Това значи: Бог ги разбира и ги хармонира - Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет-то е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Най-първо детето вярва на всичко, после не вярва и като умира, пак вярва. Едно нещо трябва да помните: Любовта, Любовта към Бога, Любовта към хората, с тази любов човек трябва да се роди, тя не иде от после. Сега във вас може да се прояви тази любов, но тя не иде сега, тя се проявява сега, но тя е била вътре във вашата душа. Вие казвате: „Обикнах този приятел.“ Вие в миналото сте го обичали ред съществувания и в Невидимия свят си мислил за него, а тук като дойдеш, казваш: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи, ти го знаеш и го чакаш. Вие мислите, че може да скъсате връзките на Любовта. Не, ти ще се отвържеш на едно място, а ще се [вържеш] (*явиш) на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която те имат в ума си, в сърцето си, във волята си, да я проверят. Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде!“ Но ти, всички богатства, които Бог ти даде, опази ли ги тъй чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а понеже хората на Земята вярват, че няма Господ, и ти прие това и казваш: „Няма Господ.“ И затова Господ те учи вътре: „Не е хубаво това, не го прави.“ И ти почнеш да се терзаеш. Ето философията. И човек, като допре ножът до неговия кокал, той се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума и на волята. И веднага иде едно съживяване у него и тогава казва: „Научих как се живее.“ Двама вървят заедно, мълчат. Единият се качи на коня и каже: „Любовта разкрива Бога в нас!“ и си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не трябва толкова знание. Но всеки човек трябва да има една своя теория, (*едно верую). Твоята теория за Бога каква е? Сега, защо изскочи образът на Мария Радева пред вас? Знаете ли защо? За да не повторите нейната погрешка. Казва ви се тъй: „Не правете погрешката на Мария Радева.“ Ако вие не направите погрешката, значи вие може да й помогнете. Ако искаш да помогнеш някому, не трябва да слезнеш в неговото положение. Че то е лесно... Да кажем, аз държа изпит, ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Не е заради дипломата, но аз искам да свърша туй знание!“ Защото човек между професорите все ще научи нещо. Де е да влезнеш в един университет да учиш съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Ти можеш да знаеш повече от професора, но да се представиш като най-скромния ученик. Че тук се изисква характер, тук се изисква търпение: ще се учиш, ще наблюдаваш... Че то е величие на характера! А тези, които много знаят, виждаме ги, все се забатачват в живота. Минала мечката покрай мравките и я ухапали няколко, понеже мечката трябвало да мине малко по-настрани. Мечката пък казала: „Как тъй да ме ухапят те!“ А мравките казват: „Защо минава тя през нашето културно царство?“ Сега, приложението. Да кажем, вие сте ученичка и учениците ви хапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втори път ще заобиколите. Един учител може много добре да улесни живота на своите ученици, например на бедните и тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителите си? Да бъдат справедливи, никога да не (*ги) лъжат и да говорят на техния език. Учителят да заведе децата в гората при бора, да го зареже и да каже: „Вижте, деца, как плачат дърветата, когато се режат!“ фактите са за детето, то не иска теории. Говори на детето на (*този) символичен език, отлично ще му въздействуваш. Но абсолютно никаква лъжа при децата! Говори им на един език, който те разбират. Когато децата питат: „Господ кой Го направи?“, то значи: човека кой го направи? И ние можем да (*им) кажем само човек кой го е направил и се свърши въпросът. Като кажем: „Бог е направил човека“, то е достатъчно за тях. Защо го е направил? Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил. И ще се свърши въпросът. Да допуснем, един идеален слуга, работи без пари, иде при вас и ви каже: „Нямате ли нужда за слуга?“ Работи този човек от любов! Питам: по-идеален слуга от слугата на Любовта има ли? Защо е дошъл той тука? Заради Любовта! И ако Бог седи в нас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява Любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“, кажете: „Ще дойда сега.“ Тъй езикът ни да бъде положителен - и в отрицателен смисъл, и в положителен, все да бъде положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей-сега ще дойда.“ И тръгни. „Ей-сега ще направя тази работа“, и я направи! Това е красиво. И човек, когато има да се бори с нещо, то е приятно. След като имаш едно противоречие в себе си и дойде борба, то е красиво. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия - за да седи Господ тук. Туй е една права мисъл. Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да си кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде, дали ще го направи?“ Понеже повдигаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си. Който иска живот без противоречие, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Самият живот се жертвува, защото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой. Следователно Господ търси противоположности. Той, като седи в покой, казва: „Те са незавършили своето съвършенство.“ Той като те погледне веднъж, свършено е вече. У Него няма туй бавене. Може да минат хиляди години, но онова, което е решил Той, то ще стане. Коя мисъл остана сега у вас? - Което Бог иска, то ще стане. Всички прави с Учителя направихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме думите: "Любовта разкрива Бога в нас" Този ъгъл е двоен. Защо сте четири? Миналия път бяхте три. Три е [триъгълникът]. Сега с мен сте пет. Защото основа ви трябва. Ако вие с мен сте пет, тогава Господ да бъде шестият, значи два триъгълника. Сега ви трябва една киселина. Добрата молитва. Живата Пентограма. С Учителя рисувахме Пентограмата и произнесохме формулите на петте Добродетели ([1]с движение на ръката, както е в Пентограмата ---------------------------------------------------------------------------------- [1] от нейната тетрадка, из архива на Пеню Ганев.

([1]Първи урок от Учителя ) Седнали между борчетата, трите около Учителя си, с внимание поглъщахме Неговите думи. Учителят говореше кротко, тихо и много назидателно. [фиг.: от тетрадката на Елена Хаджи Григорова] НАЙ-МАЛКОТО Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. Запример, когато човек се разболее, става инертен; когато забогатее, пак става инертен. Въобще, всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността. После, щом човек си тури една каквато и да е благородна мисъл, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престанат отвънка, ще дойдат съпротивления отвътре. Туй може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии, или отвънка, или отвътре. Затуй е по- добре да дойдат мъчнотиите най-първо отвънка, за да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. Вземете, сега, в училището най-първо децата учат, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва учение, я си поиграй, докато си млад. Пък като остарееш, тогава ще учиш.“ Но като остарееш, пак нещо отвътре ти каже: „Що ти трябва учение, ти си стар, не е за тебе.“ Та, две положения има, които са несъвместими в живота. Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които среща в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите. Запример, за уякчаване, кажете си тъй: „10 сутрини наред аз ще си махам ръката напред и назад; после - другата; и после - краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупава туй да го правя?“ Защо не? Туй е за уякчаване на волята. После променете положението, кажете си: „10 сутрини аз ще се наведа напред и после ще се изправя назад.“ Та ще видите в какво смешно противоречие ще се поставите. Ще изпитате този вътрешен закон. Ще чувате да ви говори някой така: „Защо ги правиш тия работи?“ Като ти каже някой отвътре: „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него, ще му кажеш: „Приятелю, ти можеш да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча.“ Сега на вас ще ви дам две упражнения. Те са следующите: (Учителят прав показа упражненията.) I. Дясната ръка отзад в кръг {напред и}[2] нагоре. {1, 2, 3.} Десният крак хубаво изопнат напред {малко нагоре}. {1, 2, 3.} Дясната ръка бавно надолу, опира се на крака. Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.} Същото се прави с лявата ръка и левия крак. Движенията ще правите бавно и отмерено. Проектирайте ума в ръката си, то е присъствие на волята, после вдигнете крака си. То са известни положения, които ще събудят във вас известни резултати добри. Същото упражнение ще се прави и с лявата ръка и с левия крак. Туй упражнение ще направите 7 пъти. II. Десният крак се вдига настрани. {1, 2, 3.} Дясната ръка във вид на кръг отляво нагоре {1, 2, 3} и отгоре настрани, опира се в десния крак. {1, 2, 3.} Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.} Същото се повтаря с левия крак и лявата ръка. Пак 7 пъти. По възможност гледайте всичките ония глупави удоволствия и занимания, които идат по наследство от ред поколения, да ги реформирате, т.е. да ги извадите от себе си и да ги заместите с други. Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или лачени черни. Какво значи това? Ще вземете туй желание за жълтите обуща в духовно значение: краката, това са Добродетелта, значи, във вашия добродетелен живот ще искате жълти обуща. Това значи: в Добродетелта трябва да турите разумност. Ако искате черни лачени обуща, черният цвят показва, че не трябва да пресилвате работите. Значи, когато някой човек е пресилил положението или почне да боледува, дойде черният цвят, тогава той носи черни лачени обуща. На умрелите нали им тургат черни папуци? Човек да се опълчи против модата, трябва да има идея! Сега, в Париж се явила някоя мода: на шапките от дясната страна да има по едно перце. Париж, Франция, Германия, Америка, навсякъде, целият свят ще тури на шапката такова перце. Защо? - То е мода. После в Париж ще сменят перцето от лявата страна. Защо? Само от Париж ли да излиза модата? Защо ние да не си създадем мода? Ще спазвате един вътрешен закон, има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена - не е съгласна с Божествения свят, ние усещаме едно стискане на слънчевия възел и трябва да я измениш. Когато носиш една дреха, която не ти е естествена, пак чувствуваш такова стискане; тогава на тази дреха ще направиш едно преобразование. Или, обуща носиш и ти са неестествени - пак ще направиш едно преобразование на тях. Или, някоя книга четеш... Туй вътрешно стягане е едно вътрешно предупреждение, ще го слушаш. Помислете малко и направете една промяна. То е усилване на волята. Ще ви дам упражнение за през тази година. Почнете най-първо общение правилно с физическия свят. Първо, като станете сутрин, помислете 5, 10, 15 минути за всички добри и разумни хора по лицето на Земята. Добри в пълната смисъл на думата. Те са ученици. На всички добри хора съзнанието им е всякога будно на Земята. Те имат пълнота в себе си. И те мислят за добрите хора. Всички добри хора мислят един за друг. Мислете за добрите хора, където и да са, навсякъде: в Европа, в Америка, в Япония, в Китай - нека мине тази мисъл през вас. Мислете най-първо за тях. След като мине тази мисъл през ума ви, тогава вдигнете мисълта си нагоре - помислете за ангелите, същества още по- издигнати, които са завършили своята еволюция на Земята; те са извън земните сфери, извън земния живот. Може да вземете ангелите и като всички чисти същества. Ще си представите тия същества, които са образец на интелигентност, чистота и доброта. И най-после, помислете за Бога като израз на мисълта, която обвзема всичко в себе си. Той е над всичко отгоре! Започнете тази година с Добродетелта. Имате 5 Добродетели. Турете си тази година мото: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.“ Пентаграмата показва пътя на душата, пътя на нейното развитие, пътя на малкия свят, малките мистерии. После идат великите мистерии - Соломоновият знак: два вплетени триъгълника Ще употребявате формулите на Добродетелите с движение на ръката - тъй ще оживите Пентаграмата. 1. В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на нашата душа! 2. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на нашата душа. 3. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на нашата душа. 4. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа. 5. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа. И която формула употребите, ще обърнете съответния върх на Пентаграмата нагоре. Запример, когато искаш да се бориш за доброто, искаш да победиш известни мъчнотии чрез Истината, ще насочиш върха на ъгъла с Истината в Пентаграмата нагоре; после, искаш да победиш нещо в себе си с ума си - тогава ще насочиш върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи, с ума си ще работиш. И с другите ще направите същото. Тъй Пентаграмата ще се върти. Ще оживите движенията в себе си. Че това разбирам движение! Любовта - ще работиш със сърцето си. Мъдростта - ще работиш със силата си. Добродетелите - ще работиш със своите морални чувства. - Може ли всяка една от нас да си има картината „Изгряващото Слънце“? Тъй, за концентриране и размишление. Въобще, желаем нашият ум да представлява една добре уредена библиотека, всяка една мисъл да е на мястото си. Тези картини ще ни спомогнат да изчистим ума си от ненужен товар. - Да, може да я имате. После, забелязвайте си известни ваши добри мисли, които ви идат. И каквито хубави работи срещате, забележете си ги. Започнете с малкото, да се не претоварвате. Туй, което имате сега, то е достатъчно. Ще се срещате, ще си говорите, ще се осведомявате една друга. Направете тъй, че всеки един месец една от вас да ръководи цялата работа на всички. Всеки месец една от вас ще бъде ръководителка - ще урежда програмата на всички. Може вкратце да си съобщавате писмено това. Всякога пишете неща, които сте преживели, които са верни. Пишете едно писмо, туй писмо да бъде много естествено. Запример, минали сте през някое място, искате да съобщите това на другите: гледайте да намерите най-важните моменти кои са. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек, аз го наричам красивия Божествен човек, или Божественото да се прояви в човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че вие имате една кесия. Тази кесия става по-интересна според онова, което тя съдържа в себе си. С всеки предмет е така. Имате една тетрадка, най-първо нищо няма написано в нея - тя за вас е безразлична. Но, щом напишете едно предложение[3] в нея, тя става по-интересна. И колкото повече пишете в тази тетрадка, тя става по интересна. И най-после, вие не искате да се разделите от нея. Така се образува и приятелството. Срещнете се с един човек, най-първо не се интересувате от него; но, вложите ли една добра мисъл в него, вие се интересувате вече от него. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянното. - Сега, като седим пред вас, Учителю, струва ни се като че няма какво да Ви питаме, иска ни се само да Възприемаме. Когато[4], преди много искахме да Ви питаме, а сега Всичко забравихме и се радваме, че сме при Вас да Ви слушаме. - Вие като идете при Учителя си, кажете: „Ще видя какво мога да кажа там“, а не се уговаряйте предварително, защото, като кажете предварително, после го забравяте. То е защото сте го казали вече един път и няма защо втори път да го казвате. Туй е достатъчно. Една идея е силна, когато може да расте при най-неблагоприятни условия! Следователно вие ще работите при най-неблагоприятните условия. Мислите, които сега ви занимават, те са Божествени, с тях може да работите. Запример, силна мисъл е следующата: представете си, че едно живо същество е гонено от друго, по-голямо, което го измъчва, но туй, малкото същество, си направи крилца и подхвръкне. Другото може да е мечка, вълк, седи отдолу и го гледа, върти се, обикаля и му казва: „Слез долу!“ Затуй на човека мисълта трябва да бъде крилата - да може да се избави. Сега, вие често правите следующата погрешка: вие почвате да пишете едно писмо, дойде една ваша приятелка и тя ви каже: „Я ми дай аз да довърша писмото ти.“ Вие й дадете. Мислите ли, че тя ще свърши писмото тъй, както вие го искате? Сега, туй, което искам да обясня, то е следующето: запример, вие искате да изучавате Божествената Любов; дойде друго едно същество, каже ти: „Чакай да туря аз моята любов; ти спри, пък аз ще довърша твоята работа.“ Не! Ти сам ще довършиш своята работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много. Сега, някои казват: „Божественото може да се прояви, по който и да е начин.“ Не е тъй. Казвам: Ако вие имате една делва вмирисана и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистото? Само в чисто сърце може да се запази Любовта чиста, ако иска човек да разбере Божествената Любов. Ние тургаме правилото: Не пийте вода от стара делва! В умствен смисъл: От един покварен човек, който е грешил, грешил, че той да ви даде съвет, не взимайте! Туй значи: от стара делва вода не пий! Запример, ако някой ви каже: „Ходих в Европа, тук-там“, но колко пари е задигнал не ви каже, трябва ли туй да ви въодушеви? Туй е положението. Вода от стара делва - не пий от нея! Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ям ли?“ Или (*някой да каже): стара книга не чети! Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси! - От кого да искаме помощ? - Ще искаш помощ от разумния човек. Само разумният човек може да ти помогне. И всеки човек, който може да ти помогне, той е разумен. Сега станете и направете туй упражнение (Пентаграмата), с движение на ръцете и произнасяне формулките на Добродетелите. Всяка на своето място, мислено поставихме Паша и Мика на техните места и бавно направихме упражнението - Живата Пентаграма, (със съответните формулки: В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа.) Когато сте петте, ще се хващате за ръцете, но тъй, всяка на своето място, за да образувате Пентаграма. Сега както сте трите, ще образувате триъгълник, то е хубаво. Туй, което имате, то е достатъчно, ще приложите сега. ([5]Ще работите трите. Трима души работят по-добре, отколкото пет. 3 е отвътре, 5 - отвънка. Човек има 5 чувства, с които работи във външния свят, а има 3, с които работи вътре - това са умът, сърцето и волята. Сега сте три, понеже работите отвътре, с ума си. Пък като дойдете да работите с външния свят, тогава и другите ще дойдат.)* Щом човек тури едно ограничение на каквато и да е мисъл, на Божественото в себе си, той се поставя на един плъзгав път. Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено, веднага отпусни си душата. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но Доброто ги запълня, те са богати, запълнена е душата у тях. Ще живеете всякога в Разумната Любов - в Любовта вътре! В разумното противоречие няма! Някой път на едно пиано, като се свири, почне да се дезакордира. Човек като работи, не трябва да се преуморява. Човек има да преодолее у себе си някои желания. Запример у някого вкусът е много развит. Каквото и да му говориш на такъв човек, той си мисли само за ядене. Има хора, които много обичат риба и все за риба си мислят; други - за хляб. Или някои имат специалност, само за хубави дрехи си мислят, трети - за шапки, чепичета... Когато вкусът е много развит, това пречи за духовна работа. На такъв човек каквото и да му говориш, той си мисли все за ядене. В такъв случай, когато стомахът ти иска много да яде, няма да го задоволяваш, ще му дадеш само малко и ще му кажеш: „Стига ти толкова!“ Тия удоволствия отвън, те не са естествени работи, те са изкуствени. Но естественото за някого е неестествено за другиго. Естественото за овцата е неестествено за вълка и обратното - естественото за вълка е неестествено за овцата. - Как да прилагаме закона на свободата - върху себе си ли, или върху другите? - Върху себе си. -(*Но то е много трудно,) върху другите по-лесно се прилага свободата. - Но това не е свобода. Кажеш на слугата си: „Свободен си“, но не му плащаш. Туй не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - туй е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете? - Не знаем - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар и товар. В това седи неговата свобода. Запример, вие искате да образувате един концерт (*от 5 души). Трябва да си хармонирате. (*Трима свирят хубаво, а двама - не. Вие ги викате. Оставете ги. Те като дойдат, ще ви помогнат ли? Божествената работа разбира онези, които дойдат, сами да дойдат. Да са подготвени, че като дойдат, каквито парчета да им дадете, те да ги свирят. Пък ако ги викате, за приготовление се изисква дълго време. И певицата дълго време пее едни и същи вариации хммм..., докато най-после може хубаво да изпее един път цялото парче. - И нашият оркестър е от 5, пък двама не идат. - Нищо, сега е 3, то е отлично. Трио е, после има квартет - 4-ма души свирят. А 5 души образуват квинтет. Та, квинтетът хич не работи сега.) Има хора, които специално развиват волята си. Има много методи за това. Има някой, има си два джобура: единият е пълен, другият е празен. Той, сутрин като стане, взима водата от единия джобур и я сипва в другия. На следната сутрин водата от втория джобур прехвърля в първия. То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене. Това за известно време, за да упражняваш волята си. И след 10 деня, ще видя какви резултати има. Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-малкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. То е естественото: да започнеш с най-малкото усърдие и да свършиш с голямото. (Трите прави с Учителя тихо прочетохме Отче Наш.) 9.15 часа сутринта Показахме на Учителя мястото (на южната част на борчетата), дето посяхме семената. Закуска на „Изгрев“. (*Учителят - чай, а другите - голяма жълта диня с хляб.) След закуската (*всички прави изпяхме) 3 пъти „Благост“ и „На Учителя покорен“. 10 часа: Учителят си тръгна. Изпратихме Го с песните: „Напред, напред за Слава!“, „Братство, единство!“ И тъй тържествено прекарахме този светъл слънчев ден, който го нарекохме: Празникът на Истината. Трите между борчетата си продължихме празнуването. Изпяхме си стиха на Истината: „Когато Истината грее Плодът цъфти и зрее!“ Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов!“ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без разсъждение, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго. (*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутринта ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев. [2] Текстът в {} е от машинописен препис. [3] предложение (рус.) - остар. изречение. [4] когато - разг. докато, а. [5] Текстът в кръгли скоби и звездичка в началото е от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.

34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО Добрата молитва Ще прочета част от десетата глава на Йоана. (От 1-ви до 19-и стих.) „Бог е Любов'' Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам... „ Исус взе една много обикновена дума - „вратата“. Всяко нещо си има врага. Всяка стая си има врата. Естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива някоя дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновено вътре в живота. Искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той взима сравнението, Той казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде. Някой път вие се запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните положението на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са побужденията, с които влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате, какво зло сте му направили. Никакво зло не сте му направили. Мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви, от голяма обич влиза в кошарата и ви задига. Сега на същото основание, когато влиза някоя мисъл, може да причини някоя пакост. Има някои живи мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, си има своя стремеж. Как да ги разпознавате. Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Запример вие сте напълно уверени, че Бог ви обича. Някой дойде и ви каже, че някой ваш приятел говорил лошо заради вас. Вие, без да проверите, свиете веждите, начумерите се, свиете устата, неразположен сте, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили. Почвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере, как той говори така.“ Хората са много лековерни. На истината не вярвате, но на един [...] вярвате. Ако се разнася каква да е лоша мисъл, всички ще повярвате. В този век най-първо трябва да се научите да разпознавате качествата на своята мисъл. Защото мислите са сили, които строят. Каквито са мислите, такъв и човек става. Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека. Целия ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани са само със земния живот. Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи? Казват, че човек като работи, има мазоли, пришки на ръцете. Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават. Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не може да правите разлика между една физиономия и друга. Казвате: „Хубаво лице, валчесто, вежди хубави.“ Но какви са веждите, не знаете да ги опишете. Казвате, че устата са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна. Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има. Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата - през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя. Защото, ако мислиш да откраднеш едно агне, то мисълта ти на краденото агне изразява как си задигнал агнето, как си го взел, всичкия процес по-нататък как агнето е било живо, как си го заклал и т.н. Като кажете по адреса на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате. Защо съжалявате? Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си. Разни отрови има. Не само като я възприемеш, но и като я пуснеш по някой адрес, тази мисъл, като минава през тебе, ще повреди и на тебе, и на онзи, който праща мисълта. Ще си напакости, както пчелата, като ужили някого, ще плати с живота си. Всяка мисъл, която излиза от човека и причини някоя вреда, тази мисъл ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание. Съвременните страдания произлизат от неестествено приложение. Вие някой път се чудите отде ви нападат тия лоши мисли. Лошите мисли идат винаги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение, любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, да види как имат хубави легла, разполагат, може да се върне неразположен. Къщи, постлани с килими, като се върне, каже: защо той няма тези блага, които има богатият. Има едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и знае да се движи навсякъде, човек съжалява, че не е такъв голям кит. Кое е по-хубаво: човек ли да бъде или кит да бъде? Един богат човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него. Китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия човек, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания. Някой път не си дояде, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията също така. И учението си има своята лоша и добра страна. Също така и религиозният живот си има своя добра и лоша страна. Защото, за да си религиозен, вече си имаш известни задължения. Живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Запример живееш в едно културно общество. Ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и всички хора познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един бедняк, наричаха го Дели Васил, крайно беден. В цялото село, където и да мине той, и при най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, той като влезе, кучетата не го лаят. Как ще си обясните това? Пък всички хора го наричаха Дели Васил - смахнатия Васил. Питам: защо не го лаеха кучетата? Защото този човек обичаше кучетата. Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е? Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да го вземат за пример. Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.“ Аз съм за учението. Всеки един човек да се стреми да прилага. Защото в приложението е красотата на живота. Някой ми разправя как ял череши, колко са сладки. Този господин ако ми даде и аз да опитам черешите, той може да разправя тогаз и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.“ Вие казвате: „Трябва да бъдем добри хора.“ Има едно застояло добро в света. Някой казва: „Да бъдем богати“, но има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат, щастлив, но той пропуща моментите. Когато дойде този момент за неговото щастие, той се занимава с други, посторонни работи. След като мине красивият момент, когато няма никакъв изглед за някое щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.“ Тръгва да търси добрите хора. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата, през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, те не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са при прелезите от едната и от другата страна. Ако две моми съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и да даде яйцето, карат се за едно яйце. Питам сега: през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце. Да допуснем, че цялата седмица е снасяла яйцата в чуждия двор - турете по 20 лева за яйцето, струва ли си един спор за 20 лева? Ако е няколко милиона английски лири поне, ще кажете: „Голяма сума“, а тук за 20 лева, които даже не правят един швейцарски лев. Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг?“ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила. За Господа те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно няма нужда да ги пилиш. Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор й дава наставления? Тя се качва на това дърво, на онова дърво и става на пеперуда. Някой казва да възпита някого. Някоя сестра казва: „Да възпитаме онази сестра!“ За мене много е интересен въпросът. Да намерим от вашия опит случаи, че две сестри са могли да опилят някоя сестра хубаво, че после тази сестра да е станала светия. Няма такъв случай. Аз зная една сестра, която видяла друга сестра, която много грешила. Тя й казала: „Сестра, аз много Ви обичам, бих желала да съм като тебе. Съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам, аз съм самотна.“ Другата казала: „И аз съм самотна. Считат ме много лоша. Да се съберем!“ Аз мисля, че тази сестра разсъждава много добре. Някой път това, което наричаме зло в света, ние не знаем побудителните причини, които са заставили някое добро в дадения случай да придружи дадена постъпка или да държи поведение. (Една котка ходи около Учителя.) Това е предметно учение. Тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни погрешки. Запример някой път дъжд вали, окаля се стената - ще вземеш четката, ще намажеш стената. Някой счупил джама - ще купиш нов джам, ще го туриш. Някой оцапал, - ще очистиш. Това става постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек като не разбира законите, е изложен на външно влияние. Ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни и други, ще вземете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще вземете настроението на Слънцето, ще имате разположение. Ако се печете на Месечина, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда. Запример, влезе една Божествена мисъл у вас. Как познавате, че една мисъл е Божествена? Дойде ви някой на гости и на вас ви дойде мисълта: „На този човек, дайте му 2000 лева, да си върви.“ Друга мисъл минава: „На този човек да му купиш костюм, дрехи и да го изпратиш.“ Трета мисъл: „Ще го приемеш на гости и утре ще го изпратиш.“ Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, чеда му дадеш 2000 лева е Божествена. Или ще помисли, че втората е Божествена. От моето гледище Божествена е третата мисъл. Аз ще направя така. Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото - това, което е общо за птичката, човека и ангела. Това е Божествено. Тази е Божествената мисъл. А пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. След като дадеш на един човек 2000 лева, него го е страх и той ще каже: „Я прати слугата си да ме пази, да не ме оберат.“ А пък ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя. Понеже този човек е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а той е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е забравил своето обещание. Много болести идат в света поради следния закон. Когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина.“ В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще дойде слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите волята Божия. Аз не зная как може слугата да желае други да му слугуват. Един слуга да иска други да му слугуват. Това е малко чудно - той да иска да има слуга, а пък той е слуга на по-голям господар. Той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: Докато си в положение да служиш, искай да служиш, ти ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти си здрав, краката ти са добре, ще бъдеш здрав, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа.“ Щом туриш мисълта да имаш слуга, щом искаш да станеш господар, то вече дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от тебе. Те са възприели твоята мисъл. Твоята мисъл се предала на мъжа ти. Тогава мъжът ти иска да бъде господар. Тогава всички вкъщи воюват, на нож са. Дъщеря ти не се подчинява и тя казва: „И аз не искам да слугувам.“ В дома си вие често си създавате своите нещастия. Каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но син ти, дъщеря ти и другите пожелават да имат хубава дреха, но няма пари за всички. Тогава се карат: „Защо на онзи направи, уши му дреха, а на мене - не?“ В света има и друг един закон: У птичките този закон съществува. Колкото птиците повече носят своите дрехи, толкова стават по-хубави. Някое перце като падне, друго изниква. Ако пазите този закон, то вашите дрехи няма да се изтриват. Аз зная хора, които 10 години са носили един костюм и не се изтрива. Десет години нов костюм. Това е икономия. Онзи, който живее по Бога, има икономия. Десет години по един костюм от 2000 лева. Ако живееш по Бога, тези дрехи ще бъдат все нови. Някой светия е седял 30 години с наметало и това наметало остава ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му става вехто. Христос не снемаше дрехите от гърба Си, не ги закачаше, като влезе някъде. Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл. Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите. Запример скръбен си, мъчно ти е. Като отправиш мисълта си, изчезне мъката ти. Или имаш спор отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.“ Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл. След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам.“ Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: Всички онези, които изтърпят каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила. Запример, всеки един от вас могат да го изведат от вашето равновесие. Запример, нощем минават през гората, един казва: „Засада!“ Няма никаква засада. Там дето е Господ, каква засада може да има? Никаква пречка няма да се приближи към тебе, ако слушаш Бога. Мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция, ще те пита: „Защо не изпълниш волята Божия?“ Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.“ Тази врата е Божествената любов, да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете посади една семка и един учен посади една семка, резултатите ще бъдат едни и същи. Детето и ученият човек ще заровят семката в пръстта и семките ще дадат същия плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде един придатък. Нито пък невежеството може да ви ползува. Учението ползува до известна степен. Специалист може да бъде човек. Но и добър да бъде човек, специалистът си има своите постижения. При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че вие искате да развивате онова чувство на ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?“ Аз мълча. Аз ще ви кажа защо не ви отварям очите. Представете си, че вие седите в една стая и искате да излезете навън, да видите планината. Казвам: Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си. Ти казваш: „Няма ли някой бинокъл, някой телескоп?“ Казвам: Ще излезеш и ще видиш на самото място планината. Като се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновените условия няма да може да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби: „Много високо е горе планината, може да се пукне сърцето, там има студ, сняг. Като се направят специални пътища с автомобил и с аероплан.“ Кога ще бъде то? Хубаво е с аероплан. Трябва да чакаш 200-300 години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва. Запример за ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде от вън. Ясновидството, аз да ви кажа как може да го придобиете. Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина. Казвам: Нищо не се вижда. Вие всеки ден ги миете, но пак не се вижда. Казвам: Измийте ги отвън и отвътре, ще прогледнете. Казвам: Отвън сте ги мили, сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете. Ясно ще видите през прозорците. Една сестра ще дойде, ще каже: „Това не е за нас. Може да паднеш от стълбата, нека дойде една слугиня да ги измие.“ А пък никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Казвам: Как се мият прозорците? Ако вие не може да измиете вашия ум, като минават лошите и посторонни мисли, да ги изпъдиш - втора, трета, четвърта, те някой път нападат ума ви. В ума си човек трябва да тури яз. Всички непотребни мисли да не позволява да смущават ума му. Това е като у един ученик. Трябва да преодолява онзи материал, който Учителят му е задал. Не да се занимава с въпроси, какво отношение има Учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те пита дали обичаш Учителя си или не, а знаеш ли или не, учил ли си или не. В Невидимия свят, който не учи, няма добро поведение. Там учение и добро поведение вървят заедно. Не учиш ли, имаш лошо поведение. И едното, и другото вървят заедно. Тук на Земята, има ученици с много добро поведение, но не учат. Разсеяният ученик има нещо лошо. Човек, който е с добро поведение и не се учи, има нещо лошо в него. Това психологически е вярно. Умът му е отвлечен. Той привидно е добър. Но за природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна. Ти седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, да си имаш добра стая, деца, слуги, да разполагаш, и не учиш, постоянно се разсейваш. Много работи си въобразяваш и се разсейваш. Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!“ Една наша сестра казваше на друга: „Нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня.“ Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби. Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А пък всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му, ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един предмет, вие ще напредвате в него. Според обичта ви, колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата. Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той ще работи и ще заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него. Добрият човек не само има дарба, но той е работил. Музикантът, и той е работил. Това е вярно и за каквато и да е друга дарба. Та казвам сега: Да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една Питагорова школа. В неговата школа са идвали княжески синове и той ги е подлагал на 3-4 години на крайни подигравки, които могат да го засегнат. И ако издържи след 4 години, той е бил приеман в школата да му разкрият тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще има нещо, което не сте сънували. Вие ще кажете: защо Господ допуща това? Това е изпит. Онзи ученик няма да отговори на подигравките, но ще се задържи 4 години. Той разсъждава и като мине през този изпит, той има за цел да влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, той трябва ли да обръща внимание, когато му кажете: „Вие сте извратени, смахнати.“ Могат да ви кажат, че вие по 3 пъти на ден се молите на Господа и не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези хора нито се молят и какви къщи имат. Я оставете тези щуротии. Вие един ден кажете: дали тия хора не са прави? Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: Вие гробища имате ли, вещници заравят ли ви, опяват ли ви?“ Поне ние сме щури. Като умрем, я ни заровят, я не. И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят. Той ще тръгне и ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Или Илия, като замине за онзи свят, остави кожуха, Елисей взе кожуха му. Една сестра говори много красноречиво. Тази сестра, която ви говори, дава един ребус. Тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това. Тя казва: „Ти си такъв, ти си такъв, вие сте такива.“ Това е общо казано. Тя казва: „Иване, Драгане ти си такъв.“ Но има хиляди Ивановци и Драгановци. Според тази теория всеки един ученик [е] на едно вътрешно голямо изпитание. А пък при сегашните условия тези неща са непонятни. Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив. Не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората за да разберат, да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плодът, да стане плът и кръв в човека. И ако не приемеш соковете на черешата, не може да приемеш нейната сила. Черешата е писмото. Като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механическо. Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, да няма никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете. Известни мисли приличат на картофи. Опечи я в любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата е печен на най-хубавата светлина. Един турчин във Варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши с костилките. И като отива в Добрич, не може да слезе от колата. Извадили 8 кила костилки от червата му чрез операция. Има неестествени желания у хората. Ти туриш едно желание, второ, трето, напълниш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане? Една череша - изяж месото, сдъвчи я и костилката посей! Като изядеш 10 череши, достатъчно е. Няма защо през целия ден да ядеш череши. Казвам: Сега ние искаме да разрешим въпросите както този турчин. Той мислеше, че като тури 8 кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси. Но трябваше да се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки. Той е място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли да има. И сърцето не е място да го напълниш с тревоги, но то да носи най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава животът ще има друг смисъл. Няма да има страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Сега всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта. Смъртта сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да се справите с едно правилно разбиране. Смъртта е опасна, когато умираш без любов, а когато умираш с любов, то не е смърт. Всеки, който не влиза [през] вратата в живота, всеки, който не изучава така истината, той е крадец и разбойник - разбойник за благата, който Господ му е дал. Може да бъде крадец и разбойник за себе си. Защото ще го осъдят за 100 години и така да прекара целия си живот. Или може да прекара целия си живот в боледуване, нещастие, може да прекара живота си така, както може да прекара един добър човек посред бурното море, всред несгодите на живота, може да прекара един добър живот. Така е, който разбира законите. Над всичките условия седи Божият закон, Божествената Промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Това е и за народите. Каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има друго нещо, което помага, на което човек всякога трябва да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този Закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог казва, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта Си. Това е една фигура, за да се покажат грижите, които Бог има Всякога Неговият Дух махва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, смъкнат се условията и дойде нещо хубаво. Не бой се, има такъв един пример в Писанието. Апостол Петър, когато беше затворен в тъмницата, 120 души се молеха и през вечерта дойде ангел и му каза: „Излез и не се връщай.“ Така е, ако човек вярва. Някой ще каже: „То е било едно време.“ И сега е същото. И сегашните времена е пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек, и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива вяра на любовта, която твори чудеса. Тази трябва да бъде общата мисъл. Всички трябва да бъдете носители на новото в света. Човек трябва да бъде проводник на Божията любов. Някой ще каже: „Какво може да бъде от мене?“ През един прозорец влиза светлина. Като има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще вземеш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече в сравнение с това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, след страданието човек ще влезе в радостта. След страданието ще дойде радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.“ Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 19 май 1932 г., четвъртък, 4 часа след обяд Изгрев - София

33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА Добрата молитва „Бог е Любов'' Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих. Може да я прочетете цяла. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците. В какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли един прозорец на една красиво, добре облечена мома? Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви, големите прозорци са по-красиви. Колкото са прозорците по-големи, толкова са по-красиви. После казвате за някой човек, че не е красив. Лицето му е красиво. Кое е по-добро: лицето му ли да е красиво или друго нещо? Кое е по-важно: лицето трябва ли да е голямо, да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а силата му е в това, което дава - да излиза от него нещо. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Или когато някой човек се намръщи, човек, който свие своите вежди и устата, той взема, а не дава. Някои казват: „Красиво лице е лицето, което дава, когато всяка част на лицето дава.“ Най-красиво лице е, когато всички части на лицето са живи и дават. Сега трябва да схващате правилно. Вие всички седите в живота и сте взели по един лотариен билет. Някои от вас 40-годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои 20 години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път 60 години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билетът ви. Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва 60 лева. Значи 60 години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе нумерът, освен че не сте спечелили, но и парите отидоха - и 60 години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте. Човек очаква нещо, но какво очаква? Той очаква нещо като сполука. Прав е той да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане или не. Някой от вас могат да кажат, някой гадател казал, че той ще стане богат, завиден. Прав е, но при какви условия. Някой, който има 200-300 декара земя, ако той я разработи и направи 10 декара лозе и от нивите така, тогава ще му кажа, че след 20-30 години ще бъде богат. Той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател, на изполица.“ Но ако дадеш на изполица и тези хора обещават и нищо не дават, тогава какво ви ползува това, което имате? Та казвам: Това е вярно по отношение на живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище ще завземе някой висок пост и ще си нареди работата. Някой път това става, а някой път никак не става. Когато повикали [паяка] и дошъл най-първо на Земята, било е като райска градина, разгледал какъв занаят да хване. Помислил за градинарство. Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма, да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик?“ „Вземам те.“ Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. Като механически закон, вие може да турите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не може да турите повече жито, за да не се развали. Клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни. София не сте срещали. Софиянци са разумни, културни, някои са по-разумни, а някои - по-малко разумни. Стомахът е както София, но стомашните клетки са много умни, специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, то всички клетки гладуват и тази храна ще я изхвърлят навън. Тези клетки на стомаха са много по-умни, отколкото неговия господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил 10 деца в студена вода и те умирали. Всякога, когато човек не може да роди нещо, да е свързано с каквато и да е идея, умира. Страданията в света са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Сега вие посещавате събранията, толкоз време сте ги посещавали. В какво седи набожността? Какво се нуждае Господ от нашето вярване? Ако едно лице влезе в училището и вярва в учителя си, каква полза допринася този ученик на учителя си? С това, че той вярва в учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на вярата се показва от прилежанието на ученика. Ако прилежанието му е голямо и е придобил в учението, той има вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвика обич и любов и ако не може да предизвика любов и прилежание, то тази вяра не е истинска вяра. Всякога може да опитате вашата вяра. Силата на вашата вяра може да я опитате и всеки един от вас трябва да се опита, да се види доколко има вяра. От тази вяра, която имате, зависи вашето щастие. Да знаете колко е силна вярата ви. Някой път имате главоболие или някой път ви се зачервят очите. Вие не знаете причините и казвате: „Възпаление на очите.“ Но това възпаление не е дошло произволно. Хора, които много пият, всякога върхът на носа им е червен. Така че, щом се зачерви върхът на носа, причината е пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, пак носът става червен. Нито пий вино, ракия, нито имай неестествени желания! Човек не трябва да туря на мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете запример мисълта, че вие вярвате, че някой може да ви убие. Тази мисъл отде е дошла? Някой път имате идеята, че не те обичат. Несъвместимо е това. Ако никой не ви обича, никога не може да дойдете на Земята. А щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. Тогава твърдението, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: Има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане. Ако никой не ме обича, де седи причината? Ако никой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината, как ще разрешите въпроса? Ако никой не ви обича или някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? Причината е същата. Ако вие не обичате, причината е същата, както когато [не ви обичат]. Вие казвате: „Не зная защо никой не ме обича!“ Тогава казвам: Вие, който не обичате, защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва!“ Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.“ Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията. За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за 10 000 години не може да стъпите там. Запример, жената за един плод от 8000 години е изпъдена от рая. За две ябълки за 8000 години са изпъдени от рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Тогава ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?“ Той и сега е в Небето. Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени. Те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито, може ли да допуснете някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, любовта е друго нещо. Да търпим всичките миризми на болния, ние благодарим за тази любов. Любовта има за цел да подкрепи живота. Целта не е да подкрепим болния. Като е болен някой, може да го гледат, но целта на любовта не е да гледа болни. Това е вметнато нещо. Целта на любовта не е да търпи грешните, то е вметнато нещо. Целта на любовта е да развие добродетелите. Вие казвате, че трябва да се търпи. Търпението е в един свят, дето хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, ние подразбираме един свят, дето хората не живеят добре. Когато единият човек е добър, а другият - лош. ние казваме: „Търпи го.“ А когато и двамата са добри, и двамата се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Много добре. Щом ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с друго. С какво може да смените търпението? (- Със самообладанието.) Самообладанието, и то има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от тебе, когато постъпват несправедливо спрямо тебе. Да допуснем, че вие сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи.“ Като не търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението ще го замените с разумното слово. Един човек можеш много лесно да го възпиташ. Вие имате деца. В Америка един професор е правил следното упражнение. Ти говориш, говориш на едно дете, а нямаш метод на възпитание. Казваш: Това дете не можеш да го възпиташ. Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целият под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор. Непослушното дете го турят там. То бие нещата. Като ги бие, излиза електричество и през него минава ток. Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко. Детето тамън рече да направи нещо, Господ пуска тока, но вие скъсате жицата. Така на стари години детето почва да бие майка си. От вашето гледище не трябвало да има сега никакви бури, не трябва да се разлюляват никакви листи, всичко да бъде тихо. В света, в който живеете, този вятър, който повидимому причинява големи бури, големи болки, той причинява и голяма полза на растенията - усилва тяхното кръвообращение, носи храна, спомага за слънчевата светлина и дава едно вътрешно опресняване на растенията. Та сега, за известни страдания, които имате, ще кажете: Ако при сегашните условия, които имате, ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на онези рохки грънци, които, като бутнеш, ще се счупят. А пък сега чрез тях, човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, той лесно преодолява една нова болест. А другите, които не са боледували, като дойде болестта, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, дето има ток отдолу. Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни. И те не слушат. Хората ми казват сега: „Ти като учиш другите, как не можа да научиш своите дъщери?“ Значи само с казване не става. Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по- хубави дрехи, от хубави по-хубави.“ Аз така бих проповядвал. Тогава щеше да има по-добър резултат. Ето какво щеше да стане. Бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после ще дойде време да ходят без шапки. Ще задлъжнеят и токовете ще почнат да идват. Няма да го възпитават другите хора отвън. Така и природата възпитава. Каквото някой поиска от вас, тя дава, но след тези шапки ти ще фалираш, ще дойдеш до едно място, че после ще страдаш. Природата ще даде всичко, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Сега какво се крие под думата „шапка“, хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и такава глава. А на една лукова глава хубава шапка не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, тогава шапката не е на място. Ние изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас. Тя иска децата й да бъдат облечени първокласно. Никак не щади за дрехите, които искате. Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Запример, да изработиш своята предвидливост, че да знаеш какво ще ви се случи, да го предвиждаш, да го чувствуваш. Или да знаете как да запазвате онези, добрите отношения. Да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери. Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.“ По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува. Някой път не е необходимо да си кажете името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави страни, но имате и слаби страни. Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш. Малко лъжеш. Проточи си езика малко.“ Човешкият език е къс. Аз бих желал да имате език както у животните. Много пъти, когато хората говорят, това не са техни мисли. Запример дойде някой и ви каже някоя новина, вие не сте я проверили. Често в селата, някоя баба чула някоя новина и казва: „Ще ви я кажа само вие да я знаете.“ Иде на друго място, и там казва същото. Скоро цялото село знае. След като новината обиколи цялото село, какво е спечелила тя? После, като я хванат, казва: „Не съм казала аз.“ Ти казваш на 10 места това, което си чул. Мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Те ще кажат: „Не трябва да казваме нещо, което не знаем точно.“ Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват. Трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ще ти продадат своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни. Вместо човек да се занимава с великия закон на Любовта, той целия ден ще се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. За пример, на еди-коя си наша съседка мъжът й донесъл богатство, копринена рокля, лачени обуща и всички целия месец все за това говорят. После се зароди кисело чувство, защо и твоят мъж не е донесъл на тебе копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля - какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля. Казва някой: „Да си поживеем!“ Няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година, аз не бих я турил на гърба си, след това да се поправи цветът й и пр. Никога да не остарява дрехата, както у птиците. Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки. Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света? Аз считам знание: да почерни човек косите си. Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава каква трябва да бъде косата на човека от вашето гледище. Според мене косата не трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, но не от скръб да стане бяла. Аз казвам: Косата трябва да се мени, тя трябва да придобива най-малко 3 краски през деня. Вечерно време трябва да става черна, когато почне да залязва Слънцето, сутрин да е руса, а когато Слънцето е горе, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна коса. И като я пипнеш, тя трябва да бъде здрава. Човек трябва да има една разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които управляват света, те са красиви. Те не са стари, те са свежи, в тях има жив поглед. Нищо костеливо няма да видиш в тях. Един ангел, като го видиш, няма да забележиш на колко години е. Все ще мислиш, че е на 30 години, а той има с хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо ангелите не остаряват? Защото не се мъчат? Само човек, който се мъчи, остарява. Грижите, скърбите на хората ги остаряват. Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви казва отвътре, говори ви отвътре, че не трябва да живеете както сега живеете. Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. Запример дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страдането, да считате, че ви е привилегия? Искам да се отпушвате. Вие сте направили в себе си бентове, бентове. Отпушете всички тези бентове. Нека си върви течението, да бъдете съвършено естествени. Но не каквото искаш да говориш. Това не е естествено. На музиканта тонът е определен. Вие като срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате: „Откъде идеш?“ Онзи отговаря: „Не зная отде ида.“ - „Къде отиваш?“ - „Не зная.“ - „Къде се спираш?“ - „В хотел Лондон.“ - „Колко време ще седиш там?“ - „Като си замина, ще ти кажа.“ - „Колко плащаш?“ - „По 50 лева на вечер.“ Аз откъде ида, не зная и накъде отивам, не зная, къде се спирам и колко плащам, зная. Обаче откъде идат тези пари? В Америка има обичай, като спреш в някой голям хотел от 10-15 етажа, ще ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже. Като има пожар, да знаеш как да бягаш.“ В България такива въжета няма. При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?“ Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас. Но никога досега не е казано защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите. Всеки свят съответствува според съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо в неразбирането на този свят. В тебе остава някоя мисъл, че нещо ти не достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, но и ти трябва да се опретнеш да работиш. Не само учителите трябва да бъдат способни, но ти трябва да се опретнеш да учиш. По-богат от баща ти няма. Ако вие ходите окъсани, то е защото не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаче, че баща му не го праща в училище, че училище нямало в тяхното време. Целият свят е едно училище. Ще ви приведа пак онзи разказ. Във варненско имаше една знаменита селянка, тя минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, тази жена към 40-50 години стана учителка, да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали. Та, трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас сте суеверни и казвате, че вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе, главата му се пука. А петък е опасно, понеже там стават любовни работи и като излезеш, можеш да се уплашиш. Тогава остава понеделник - на Месечината, сряда - на търговията, четвъртък - на благородството, на аристокрацията, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. В събота, ако ти не се молиш, работата е зле. Като дойде съботата, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А пък в петък защо е зле? Ако ти излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле. Ако не знаеш как да обичаш, ще се върнеш със счупено сърце. Който не знае да обича, петък е опасен за него. И който не знае да воюва, вторник е опасен за него. В петък сърцето ти да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място. Ти казваш: „С любов работа не става.“ Но какво разбирате вие под думата „любов“? Любовта носи живот, изобилие. Всички блага в света идат по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, той ще донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува. Това е законът на Любовта. Светлината и топлината, като идат заедно, всичко донасят: плодове и всички блага. Като излезеш в петък, ти трябва да бъдеш като светлината и топлината. Тогава, ако не бъдете като светлината и топлината, вие ще бъдете като свещи, които не могат да се запалят. Всеки ще ги хвърли настрана. Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл?“ Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?“ Че ако аз дегизирам някого, че го направя стар, тогава трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци. Вярваш, докато си на сцената, но като слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.“ Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи. С четири реда сълзи плачеш. Кой би повярвал на онези сълзи на актьора? Същественото е да дойдем до искрения живот. Човек, който страда, той цялата Земя може да носи на гърба си. Щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не страдал. Аз търся хора на страданието. Аз съм петимен да видя човек, който страда. Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?“ Погледна го и казвам: Не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя надежда. Дошъл си в положението на змията, която хвърлила кожата си. Погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение. Той е сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък радостта, която човек може да има, то е вече качество на ангелите. Човек значи тогава е влязъл в техния живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал. Всички учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. Йоан, който се е пренесъл в Невидимия свят, е попитал: „Кои са тези в белите дрехи?“ Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.“ Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща. Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един два месеца треската ги остави, замине си. А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор. Та, основното нещо разберете. Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване. Щом имаш мъчнотия, подложи мъчнотията на научно изследване. Щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил. Причините кои са? Та, когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към мъдростта, да я повикате да ви говори. Вслушвайте се в доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма добро. Във всеки човек има добро. Човек трябва да се вслушва вътре и да вярва в това добро. Като каже, че в него няма добро, значи не е развил доброто, не го е използувал. Сега бъдете силни в словото. Прилагайте словото, прилагайте търпението, говорете тогава на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно. Да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити. Много любов имаш, но не си я проявил. Много сила имаш, но не си я развил. За Небето си кандидат, но не си готов още. Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш.“ Ако трябва да отидете на царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат. Ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Ако поискате да кажете нещо от Евангелието и не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаете. Запример в десетия стих от десетата глава от Евангелието на Йоана какво пише? Ще кажете: „Духът да ми проговори!“ Какво има в петнадесета глава, първия стих? „Аз съм истинната лоза, а Отец ми е земеделецът.“ Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От вас искам от всинца ви първия стих от 21 -ва глава от Евангелието на Йоана и първия стих от всичките глави. За идната седмица засега ще научите първите стихове на първите 7 глави. Няма да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата и си забравил името и трябвало да се върне вкъщи и да пита жена си за името си. То е вече едно болезнено състояние. Човек трябва да учи да помни. Слабата памет показва, че има едно стълкновение между ума и сърцето. Когато имаш разнообразна мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва. Един ми казва: „За философия да ми разправяш, аз гладен ще умра.“ Аз му казвам: „И много пари да имаш, гладен ще умреш.“ Всички хора все гладни умират. Ти няма да мислиш, че гладен ще умреш. Ти гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, че като ти дадат обяд, там да ядеш. Или другояче казано: Ти там не може да имаш обяд. Ти ще гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, ще кажеш: „Отличен обяд!“ Та, страданията на Земята са едно подготовление, за да оцените благата които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та, онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца. Тя ги търси тези две деца. Аз взимам това в мистичен смисъл. Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е любовта. Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост. Направете пълна връзка с любовта и почнете да учите. Изучавайте стиховете, изучавайте притчите. Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се приготовлявате да работите. Като отидете на онзи свят, ще се върнете тук, на Земята 20 години да проповядвате, от дом на дом, невидими. Някой се отчаял, ти ще го обърнеш, ще идеш при втори, трети, четвърти, 20 години ще проповядваш. Някои от вас 20 години ще учите хората да не пият вино. Други 20 години ще проповядвате на момите да не се женят пощо-защо. Други 20 години ще учат момците на същото. 20 години други ще учите да не лъжат. Други ще учат 20 години да се не страхуват. Други ще проповядват на хората да ядат умерено. Че това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!“ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото. Има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 12 май 1932 г. (четвъртък), 4 ч след обяд Изгрев - София

32. УЗРЯЛ ПЛОД Добрата молитва „Духът Божи'' Ще прочета 22-ра глава от Притчи. „Бог е Любов'' Изобщо най-първо децата се учат да ходят. Най-първо лазят. Страхливият човек, като дойде до голяма опасност, той започва да лази по земята. След като четете тази глава, ще научите истинския път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали, но има известни пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш, ще дойдеш до някоя река, до някой планински връх. Тук се разбира за един път, който има смисъл. Да може да се върнеш, онова, което си събрал, да може да го пренесеш. Има един вътрешен път и който го знае, той може да направи всяко едно нещо. Вие казвате: „Какъв път?“ Всички ние, хората, сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да ни е приятна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се завземе да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще струва да дойдат да измият салона? Считате го в реда на нещата да дойдете с обуща в салона, а не считате в реда на нещата да измиете салона. Вие ще кажете: „Аз ще се простудя.“ Че, всеки, който мие салона, може да се простуди. Най-първо ще се научи човек в духовния свят, дето се събират хората, да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей, като дошъл до онова място, му казали: „Събуй обущата си!“ Колко пъти вие искате да ви кажа някои работи? Защо не ви казвам? Защото всички вие сте все обути. За лук и пипер ш приказвам, но за важно нещо - не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?“ Човек ражда ли се обут? Защо тогава вие давате толкоз голяма тежест, че дето влезете, трябва да бъдете обути и го считате за срамота да сте боси Прави сте в какво отношение? Има известни места, дето, ако човек не е обут е срамота. Кога? Краката му трябва да бъдат обути от добродетели. И кожата от която са направени обущата, добродетелната кожа не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона. И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща. Трябва да започнем с това положение. Най-първо ще внесете чистотата навсякъде. С чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, ще го очистиш. Не го оставяй, като го видиш. Ако искаш да се образува един добър навик. Или видиш, косата ти е малко разчорлена - вчеши я. Или видиш, че краката ти миришат-умий си краката веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: „Чакай малко.“ Тогаз и ти като отидеш при Господа, Той казва: „Почакай малко.“ Защото тази, добрата мисъл е Негова. Той казва: „Както аз чакам, така и ти ще чакаш.“ Един човек отишъл при един богат търговец и търговецът казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.“ После търговецът имал нужда да отиде при този човек, да му направи някаква услуга. Този човек казал: „Кажете му, че ме няма.“ Търговецът казал: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?“ Казали му: „За тебе го няма.“ Духовният свят е крайно взискателен. Там няма извинение. Там като отидеш, ще види[ш] абсолютна чистота, абсолютна коректност. Които са готови за бъдещия живот, бъдещият живот такъв трябва да бъде. Ние искаме да си уредим живота тук и все остава неуреден. Няма да се уреди той. Правилото е: Онзи, който иска земният му живот да се урежда, той трябва да урежда Божествения живот. В това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Най- първо, сутрин като станеш, помоли се, даже един час нека дати отнеме. Мисли това и другите работи ще ги свършиш по-добре. Ще забележите, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно имат за миене клепачите. Около 10 пъти на минута ги мият. То е все чистота, защото гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я оставиш за 2-3 минути, то няма да виждаш вече ясно с мисълта си. Ти направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и казваш: „И царят греши, и ангелите грешат“ и ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията. Ангелите са грешили и са понесли последствията. И ти ще ги понесеш. Грехът на другите не може да те оправдае. Че онзи съгрешил, какво те ползува това? Нищо. Защото с греха си един човек е принесъл пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора. И колкото нашият грях засяга повече хора, толкоз отговорността става по-голяма. Този закон е верен и в друго отношение, по отношение на доброто. Като направиш едно добро, законът пак важи. Колкото повече хора доброто е засегнало, толкова е по-голямо доброто. Този закон действува еднакво за зло и добро. Някой ще каже: „Злото Бог не е направил, така че лошото влияние да не се разпространява.“ Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни. Хиляда души като направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото 1000 лоши хора. Затова всякога лошите хора искат да обърнат един добър човек към тях си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Запример, учите краснопис. Какво ще ви ползува? Не че не е хубаво, хубаво е то. Ако вие сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка. (Учителят написа на дъската: „Прелюбезни ми.“) Защо „прелюбезни“? Може би ще подчертаете. Той е вече над всичко, освен него друг няма. Ще му кажете така: „Откак Ви срещнах, моят живот се осмисли.“ Защо се осмисли? За да се осмисли животът, разбрали сте нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Като сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек, дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му и после този човек ще се вкисне за вас. Той има свойство да се вкисва, да ферментира и става на вино. Вие като пиете от това вино, вие ще се опиете. Като станете сутринта, главата ви боли. Да изясня думите си: Между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели истината. Вие не сте видели този, който ви обича. Вие търсите този, който никак не ви обича. Този на Земята по някой път се чуди как се е влюбила тя в него. Тя не се е влюбила в него, но тя се е влюбила в някого. Той се чуди защо тя се е влюбила в него. Защо и за какво, той не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото ти не познаваш? Ти не може да обичаш една книга, която не си чел. Само една хубава книга, която си чел, може да я обикнеш. Някой път може да се заблудите от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко 45 години, за да го познаеш. От кора до кора 45 години ще го четеш и след 45 години ще се върнеш, ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му. Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, то любовта ви не издържа. Ако вие тръгнете по един път - обич към Бога, и вие направите една забележка на Бога, защо ви е дал тези и тези неприятности, кажеш: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз!“ Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то в какво можем да намерим, че те не са съобразни? Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого. Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа. Питам: Какво зло има в това? Господ знае, че този момък ще развали тази мома. Той е за друга, а не за тебе. Ти казваш: „Аз без него не мога!“ Ако ние искаме другите да са криви, а ние все прави, тогава де е любовта, де е погрешката? И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот? Оттам насетне „многолюбезната“ става „любезна“. След забележката за яденето и той става любезен. Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става? Гърците имат една дума, казват „Иванаки“. Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки. Отначало има „Иванчо“, после само „Иване“. Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: Всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки работи нарушават закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяй препятствие на една чиста вода. На онзи чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да се събере кал. Защото всяка една бележка, която направиш на този човек, който ви обича, то е кал. И после тази вода трябва да я пиеш. Защото любовта е един велик закон, който иде от Бога. И тази вода назад не може да се върне. Калта ще остане в тебе, а пък любовта ще си замине. Ти ще чистиш калта. Законът е такъв. Ти не може да се освободиш от последствията. Ти ако кажеш една лоша дума, тази кал непременно ще проникне през тебе, водата ще се прецеди, калта ще остане в тебе. Калта ще остави известни утайки в тебе. Някой път взема години, за да се очистиш. Трябва правилно разбиране на живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш, като кажеш една дума, какви последствия ще има. От онова, което кажеш, той да е доволен. Всяка дума, която кажеш, да е разбрана. Той може да е направил някоя погрешка, ноти остави погрешката настрана. Ако една чешма изтича от Бога, някои са подпушили тази вода, окаляли са я, но ти не ставай като един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме.“ Всеки ще понесе последствията от своята мисъл, чувства и постъпки. Това е закон. Този закон е верен в едно и в друго отношение. Доброто и злото, което направиш, ще мине през тебе. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през тебе и ще остави своето влияние. Това е начин, по който трябва да работите върху себе си. Той извади от Писанието някой пасаж. Някой път вие усещате стеснение, когато кажете: „Прелюбезни.“ Това стеснение произтича оттам, защото не сте казали истината. Когато кажеш „прелюбезни“, ти трябва да се измениш през целия си живот. Щом се измениш, то твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, той си остава един и същ. Онзи камък, който не е скъпоценен, той си остава все прост. Простият човек, и между учени да го турите, и между добри хора да го турите, той си остава все прост. А пък добрият човек, и между лоши хора да го турите, той пак си остава добър. Даже може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват. Има известни диаманти, като ги носят известни хора, те изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на някои хора да ги носят, за да възстановят блясъка. Има известни хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри. Има някои, които отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни. Всяка една дума в тях има смисъл, не да говори едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена. При добрия човек камъните стават проводници на Божествена сила. Светията дава на своята дреха нещо хубаво, но след време, то се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува една аура вътрешна, едно ухание и като се образува тази аура, около себе си той започва да усеща, като че е в дома си. Много пъти вие се тревожите, мъчно ви е, понеже нямате една хубава аура. Тук-там ви е продупчена аурата. Създайте си една аура. Това може да стане за 1 година, 2, за 10 години спартански живот. Един сериозен живот, не отшелнически. Трябва да знаете, че само доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. При Бога никой не умира - и аз няма да умра. При Бога всички живеят - и аз ще живея.“ А пък ти казваш: „Аз ще умра.“ Умирането навън, из къщи, а пък който си заминава, той сам си заминава, затваря си къщата и си заминава и никой не го придружава. Някой път може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, искат да го погребат. Та казвам сега: В пътя на развитието аз не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека. Те не са само от това поколение, а стотина поколения, 200, 300 поколения. Злото е дошло по тази линия у тебе, но и доброто, което е оставено от дядо ти, то е твое наследство, както и злото. Като не изплащаш злото, няма да ти се даде и доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал. Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици. Калта е изложена на постоянни страдания, разлагане и пр. Същият закон важи и за човека. Ако човек не се стреми към Бога, ще има постоянно тези страдания. Страданията са, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога, то е да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не допринасяме нищо на духовния свят. С това ние ставаме проводници на Бога, което Бог е внесъл в света. Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец. В онзи свят не може да припарите, както сте сега. Ако влезете такъв, какъвто сте, ще внесете смрад. Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал примера с онзи калугер от ада. Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял. Най-първо трябва да започне едно пречистване на тялото. Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце. А пък като поискаш нещо от дядото, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри. Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха. Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода. Аз съм срещал само един дядо. Той свири на гъдулка и децата играят. След това те донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.“ Кой [е] по-майстор: който дава орехи или който свири? Дядото не с орехи подкупва, но със свирене. С това дава именно, как свири. Та казвам: Не трябва да се подкупвате с два ореха, но дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той. Той половин час свири. А пък бабата даде два ореха и трепери. Той е щедър. Всички деца скачат и всички са доволни. Под „бабата“ тук аз разбирам стария живот Казвате: „Да направим добро.“ То е бабиното добро. Орех даваш. По този начин децата няма да се оправят. Тези орехи не са нейни. Вие всички трябва да научите пътя на любовта. Когато човек е умен и добър, душата му е пълна с любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни волята Божия, да бъде полезен на ближните си и той като мисли за тях, трябва едновременно да мисли за себе си. Защото водата, която тече, остава чиста. Нейното дъно е чисто. Трябва едно практическо приложение, онова, което знаете, дръжте го. Обичате да се гневите, кипвате изведнаж. Не се стремете, не се гневете, но задайте си задачата: щом се гневиш, справи се с гнева. Гневът си има ключ, завърти ключа. Ще му кажеш: „Чакай, сега имам малко работа.“ Ако ти можеш да спреш гнева в себе си, то неговата енергия може да я пренесеш в по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти помисли за светиите, за Бога. Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение. Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат. Тя е толкоз красива, че й завиждат, всички се плашат от нея, защото тя хапе, кълве, не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да има мекота. После се съберете и повече сестри и пак се помолете и вижте има ли мекота. После пак продължете и ще видите, че след няколко месеца ще има малко мекота. И тя ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека.“ С взаимен труд може да си съдействувате. Да кажем, че една сестра много говори. Нека си говори. Но аз бих помогнал на една сестра, която много се обезсърчава, не иска да живее, иска да се самоубие. Аз бих се заела да помогна на тази сестра. Тя иска да напусне къщата, не иска да работи. Ще се съберат две сестри да се помолят за нея да се насърчи, после 5 сестри. И след една година тя ще стане по-добра, по-весела. Законът ще проработи. Тя ще стане една от добрите работници. Това е един начин. Ако някоя сестра е болна, даже и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата вяра. Вие казвате: „Какво трябва да работи?“ Че ако вие помогнете на една болна сестра или на една обезсърчена сестра, вие помагате на себе си. Всичко, каквото може да направите на другите, това ще се отрази върху вашия духовен живот. Сега, в какво трябва да вярваме? Вие имате достатъчно вяра и достатъчно любов. Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми. Имате и тефтер, като дойде някой, гледате да плати или не. Който плаща, давате му. Досега имате любов на канелка. Ще ви приведа един анекдот. Той е от едно варненско село. На едно младо момче и сестриче майката казала: „Накладете огън и ако може, да омесите хляб.“ Те почнали да шътат и пуснали виното да тече от бъчвата. Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху вашите стари навици. То е старото вино. Много навици има. Невидимият свят има за цел да преобрази хората. То е едно ново учение. Съществата идат от Невидимия свят и всеки ден ще ви кажат нещо ново, Не само да вярваш, но да влезеш във връзка с братята и сестрите по-напреднали. И ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. И работата тогава става добре и лесно. Ако те идат всеки ден, тогава работата върви добре. Тогава си весел и добър. Тези същества, които идат от Невидимия свят, те искат един живот съответствуващ. Ако човек живее между млекопитаещите, той не може да научи нищо, но ако той живее между разумните хора, той ще научи много добри работи. Психологически закон е: Трябва да се намери разрешението на една задача за онзи вътрешен индивидуален живот. Когато никой не съчувствува на човека, какво трябва да направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие. Колко пъти се смущавате. Всеки ден по 10-20 смущения - губи се равновесието. Следствие на това мъчно ще срещнеш хора които да не са нервни. Казват: „Тежки времена.“ Не, че животът е тежък, сега хората ходят в една вътрешна тъмнота. Някой казва: „Лоши са условията.“ Друг казва: „Лоши са условията.“ Но всички тези условия могат да се подобрят. Тези условия се развалят от хората. Един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да дойде и да запали- цял един град. Един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това: Да бъде човек проводник на Божествената любов, да бъде във връзка с реалността и да знае какво нещо е тази реалност. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така той трябва да дойде в съприкосновение с Божествените мисли. Той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разправя своята опитност. Това може да бъде побудителната причина, но това, което сами опитате, то може да ви ползува. Винаги повдигай ума си. Никога не се спирайте върху отрицателната страна на живота. Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, той от това няма придобивка. Трябва да обясня: Ако водата е станали мътна, то това си има своята причина. Ако виното се е вкиснало, то това си има своята причина. Ако хората са станали лоши, то това си има своята причина. Причините не произтичат от самото битие. Има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие. Трябва сега да мислите едно: Човек е в сила да подобри своя живот. Второто положение: Във всички хора има желание да подобрят живота си, само че не знаят, незнание има. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил много, мъчно може да съгради. Сега трябва да знаете отде трябва да се започне. Вие казвате: „Трябва да се живее добре и да се говори добре.“ Но трябва да има образци. Как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре. А пък за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да се изтича през нея. Тогава тази чешма има вътрешен смисъл, за да се осмисли животът ви по този начин. Защото вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем“ Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влезли в духовния свят да го видят. Те нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са духовния свят както на Земята, а не да имат опитност, както човек, който ходил в Америка, Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал 4-5 години в едно заведение. Такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже: „Човек като умре ще влезе в религиозния живот.“ Някой може да отива така, но с това отиване нищо не се добива. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас, то Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Казвам: Сега тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искате да се домогнете до нещо за бъдеще трябва да имате тази опитност. Вие казвате: „Това не е възможно.“ А за онзи, който се учи, за него постепенно е възможно да се постигне. Та, необходимо е сега тази опитност да я имате. Вие като срещнете един човек, който и да е, задайте си въпроса, защо го срещате. Един човек, когото срещате, или ще повлияете, или ще ви повлияе. Понеже Бог живее във всеки човек, то Бог, Който живее във вас, какво ще му каже? Бог, Който живее в него, какво ще ви каже Бог, Който живее в него, все ще ви остави нещо. И всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде. И вие ще му дадете нещо. което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придадете нещо на хората и на вас ще ви придадат нещо. И всеки ден вашият живот ще се отрази, ще се формира от тези същества, които дойдат. Те ще го копират и ще го занесат като спомен горе. Някой път нали чувствувате някои възвишени чувства. То е дошло като приток отвън, от тези същества. Някой път казвате: „Едно време беше друго.“ Които почнат да говорят за едно време, те са остарели. Опитахте миналото добро, сегашното добро да опитаме и да опитаме и бъдещето добро и тогава да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото опитахте, започнали сте настоящето. Пред вас стои бъдещето. Някой ще каже: „Нашата възраст е напреднала.“ Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем.“ Старите казват: „Ние остаряхме вече.“ Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.“ Младият казва: Ако дядото носи орех, аз ще му нося вода. Никой не му носи вода. Някой няма орехи и няма никой да му носи вода. Никой тогаз не се интересува от дядото. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Интересуват се. Всички се интересуват, и животните и буболечиците. Но, като престане водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, и млад, и стар, трябва да бъде извор. Тогава няма да бъдете стари. И тогаз, като дойдат децата, и вода и всичко ще ви донесат. Не чакайте да остареете. Човек е остарял само по една известна причина. Той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод. Само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод. Старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре и ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе. Какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем.“ Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички вие да живеете. Трябва да се живее в света и да стане човек един узрял плод. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 5 май 1932 г. (четвъртък), 4 часа след обяд Изгрев - София

31. ДОБРОТО СЕМЕ Добрата молитва Ще прочета от Матея 13-а глава, 24-ти стих. За идната седмица заучете 93-ти псалом. Във вашия живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи като овехтели стари дрехи. Трябват ви нови дрехи до Великден. Поизтъркали са се, тук-там имат дупчици. Цветът се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да се турят еми. Казвам: Човек отначало, от детинство до края на живота си, трябва да учи. Целия свой живот трябва да го посвети на учение. Да не мисли, че за една, две, три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде много хубаво сготвено. Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека. Ако вземете цялата човешка история, онези, които са живели много охолно, много охолен живот - царете, много солено им е излязло. Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „Суета на суетите и всичко е суета.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования. Той иска да каже: това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвували всичко. Ако рекат да ви направят царица, вие бихте отишли да приемете. Можете да бъдете на разни събрания, на някой журфикс. Като стане човек цар, на църква не ходи. Като рече да ходи на църква, ще има цял ескорт. По-рано ходеше пеш, а сега - с автомобил. Знаете ли аз как гледам на работите на всички тези хора? Които се возят с колички и децата, които не могат да ходят, а се движат с колички, и слугини има с тях, в духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони, те са деца, коне и кочияши ги карат и мислят, че са големци. Това са деца. Те трябва да слязат и да ходят. Детето, като порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие някой път съжалявате, че нямате файтон. Хубаво е човек като е дете, да има файтонче, но като стане възрастен - не! Понеже възрастният, ако не се упражнява да ходи, атрофират се краката му. Щом се атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете - на правдата, очите - на истината, ушите - на мъдростта, устата - на любовта, файтонът е за деца, възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му. Домакина ще го познаеш, че е спретнат, по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния живот има връзка, те са свързани. Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение. Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете. Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа. Хубавите неща трябва да се държат в такова място закътано, дето да няма никакви сажди. И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние не я вършим. Ние трябва да се опретнем, всеки един трябва да има задача. Да каже: „Аз какво трябва да върша?“ Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.“ Това няма защо да ни спъва. Това е само едно субективно схващане, че светът е лош. Друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши. Често сте страдали от треска, развали се вкусът ви. Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно. Не че яденето е безвкусно. Като се избавите от треската, яденето ви става вкусно. Някой път и водата става горчива за вас. Та, трябва да преминете към едно ново състояние. Живота трябва да вземете като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да заучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около 40 способности и с всяка способност може да развие едно изкуство, значи има място за 40 изкуства. После, има толкова чувства в себе си. Там може да развие известни добродетели, а пък сега религиозните хора са се научили да направят някоя молитва, два пъти на ден да се обърнат към Бога и се считат за много религиозни. Казват: „Той по три пъти на ден се моли.“ Хубаво, той по 3 пъти на ден яде, спи по 8 часа. Какво е придобил от съня, като спи човек? Или като яде три пъти, или като се моли три пъти. Три пъти като се моли човек, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните. Ако идете при някой чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете. Ако отидете в някоя местност, дето има диаманти, смарагди, кой от вас няма да си позволи да задигне, да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо. Какво струва такава една разходка? И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява. Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар. И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото, ако се яде много, много средства се изискват. Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си. Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде.“ Това, което искаш, трябва да бъде най-същественото, да бъде много важно, а пък другото само по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание. Дето има любов, там има и светлина. Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят. В онзи свят защо им са стари хора? Не им са нужни. В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда. Там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш чист, тогаз няма да се подложиш на онези промени, които стават на Земята. Зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има. Вие искате един живот, но този живот вие го очаквате да ви се даде отвън, механически да ви се даде. Вие не искате да работите заради него. Запример колцина от вас, каква част от времето си от 24 часа посвещавате за Господа? Постоянно за себе си употребявате своето време. Съвсем малцина съм срещнал да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, за шапка, за дрехи. Някой път ще се моли да стане добър, но да работи за Бога, много малко съм срещал. Първо трябва да придобиете, всички ваши нужди трябва да се запълнят. Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят. А ако иска да се задоволят неговите нужди и после от изобилието да дава, и това може. При първия начин се ражда едно недоволство. Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане. Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора. То не е частна собственост на някои. Доброто е Божественото, което работи в него. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, някои не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Или, да ви обясня: На някои къщите им са с повече прозорци, а на някои - с по-малко прозорци. Зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате най- първо да живеете между хората съвършени. То е хубаво, то е идеално. Но като няма тези съвършени хора? Като живееш между хора, които не са съвършени, тогава какво трябва да правиш? Та, човек е изобретателен. Някой път добрите хора трябва да бъдат изобретателни както онези пияници. Един пияница пил и се моли на Господа. Почнала ръката му да трепери. Като вземе чашата и ръката трепери, не могъл да пие вино. Почнал да тъжи, че не може да пие, Мислил как да изпие вино от чашата. Един ден той взел и с едно дърво прекарал през шията, теглил и пил вино. Най- сетне Господ му свързал и двете ръце и престанал да пие. Силният човек ще каже: „Не чашата, аз съм господар.“ Сложи чашата с виното пред себе си и казва: „Аз съм, който заповядвам. Сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш.“ Туря я на масата и излиза да се разходи. Пък се върне и казва същото. Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра - какво трябва да направите? Някоя сестра, като я видиш, трепне ти сърцето, дразниш се. Купи й образа, да я нарисуват, и дръж образа в стаята си. Ще й кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар.“ Другояче мръдва ти сърцето. Днес, утре и т.н. и ти не може да се молиш. Тури й образа там, докато ти се справиш най-първо. Ти си умен човек. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра ще почне да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по един начин, ще видиш, че като се измени портретът й и онази сестра ще се измени. Като те срещне сестрата, ще почне да те гледа по-мило. Та казвам: Вие живеете в един свят, в едно училище. Всички тези работи, които имате, това са задачи, които трябва да разрешите, задачи в училище. Тази задача трябва да я разрешите правилно. Един ден ще те вика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате. Казваш: „Защо Господ ни даде това?“ Чудна работа! Учениците в училището знаят защо им са дадени геометрия, география, математика и пр. Това са предмети за изучаване. Вземете например, някои от вас имат страх. Това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си. При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще каже: дали това е буквално или алегорично? Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми?“ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание. Болести, неразположения, онези мъчни състояния, които идват, те са състояния само на физическото поле. Всеки един от вас ги има. Не му знаеш причината на неразположението. Умъчнен си. Предполагаш, като че целият свят е станал лош. Някой път си недоволен, не искаш да срещнеш никого. Искаш да бягаш в гората. Щом мине, промени се състоянието. Това не е човекът, той е един чужд наемател. Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш каруцата. Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря. Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда. Хората не може да си обяснят как е дошло гърнето на главата на това теле. Това теле не знаеше последствията. Някой път и човек си тика на главата такова гърне. Идва чифликчията. Как са го освободили? Чуди се сега чифликчията. Теглят гърнето, не могат да го изтеглят. Казват: „Да заколим телето.“ Други казват: „Чуждо е телето.“ Други казват, че е хубаво гърнето. И най-после решават да счупят гърнето. Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят на главата на хората. Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне. Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени. Те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява. И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че човек трябва да постоянствува в пътя. Някой път работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.“ Ти като се помолиш на Господа, Господ ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, да те научи. Все ще отидеш при онзи, който може да те научи. Не търсете да бъдете щастливи. Никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Вие не търсете щастието. Вие никога не можете да бъдете щастлив. Погледнете небето и вижте, че всичко е хубаво, там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието. Щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден вън от Слънцето не съществува. Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Като тръгнеш в тъмната нощ със запалената свещ, то ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалената свещ, но като изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете доброто. Защото човек не може да бъде добър. Дойде един, който вие обичате, дадете му по-чиста кърпа. Дойде друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение. Де ти е доброто? Ако на тебе направят така, ти веднага ще се докачиш. По сегашните си схващания ние се считаме много добри. Онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец. За едного ми казаха, че бил голям, много добър цигулар. Дадох му да свири и видях, че е обикновен. Аз си обяснявам защо свири на тях добре. Песните, които той свири на тях, допадат им, а пък според мен, песните, които свири на мене, са обикновени песни. Той за някои е добър цигулар, а за някои - не. Един цигулар, който може да свири добре на умрелите, ако свири на живите същото, ще го бият. Ако един цигулар свири добре на живите, ако засвири същото на умрелите, пак ще го бият. На умрелите защо пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо им пеят мрачни песни? Как ще оправим тази логика? Свирят им такива песни, като че ги водят на ешафода. Не си е на място тази песен. Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Казвам: Тази песен не е за Небето. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен трябваше да ви свирят? Казвам: Трябват ви съвсем нови възгледи. Когато човек се ражда и когато човек заминава за онзи свят - като се ражда, ще изпеете една песен до половината, а като умре, ще изпеете края на песента. Същата песен до половина - при раждането, а като заминава за другия свят, ще завършите другата половина на песента. Една и съща песен, половината - при раждането, другата половина - като заминава за другия свят. Не различни песни. Ако песента е от четири куплета, то двата ще изпеете при раждането, а другите два - при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете една хубава, която му носи щастие. Ще кажете: „При заминаването му да изпеете другата половина на песента.“ Сега ще ви кажа половината истина и като заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина. Всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви кажа сега, ще кажете: „То времето не позволява това, онова не позволява.“ Но когато умирате и когато се раждате, времето позволява. Та казвам: Доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница - то е отиване в другия свят. Вие не разбирайте лошия смисъл. Аз не разбирам физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг живот. Ако попитате онзи, който напуща тялото си, той е готов всичко да жертвува. Дотогава той е бил скъперник, като умира, казва: „На този толкова, на онзи толкова.“ Всичко раздава, само че късно го дава. Не при умирането да го раздаде, но приживе да го раздаде. А като завещае след смъртта, те ще се карат, ще го викат, той ще ги убеждава да не се карат. Тогава ще му създадат цяло нещастие. Вие искате да намерите правия път. Не, оставете да намерите правия път, като тръгвате за онзи свят. Трябва да имате една книга, един пътеводител от Небето, пътя да го знаете, къде се намира. Как трябва да тръгнете? В този път вие вървите в живота. Аз не казвам, че вие не сте убедени. Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание. Аз за любовта не говоря. Защото най-малкото разколебаване в любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената мъдрост води към големи страдания. А пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, той умира. Смъртта последва от разколебаването в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената мъдрост. Тогава дойдат страданията да ти покажат, че има Един Който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш. Питам сега: Кой от вас не се [е] разколебал? Не че е грях, не че го искали нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон, един закон има в света както онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че жената прави разлика. Което остава горе, го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идат като един процес на съзнанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате, да ви кажа следното: Десет-двадесет километра да се разхождате по шосе и който пътник мине, да му дадете вода. Цял ден да прекарате така, до обяд, да раздавате вода. Ще кажете: „Това не ми подобава.“ Нали искате един опит. Кой ще се изпита: вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите. Мислите ли, че ще бъде един опит? То е учение. Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден. Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба. Ще видите колко чаши вода събира стомната. Ще вземете нова стомна. Няма да я мерите по-рано, а пък като давате водата, няма да изгубите нито една капка. Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже. Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете. После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали. То ще бъде вашата заплата. Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност. И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от стомната. Ще имате четири куплета поетически, поезия. Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов. Ще имате един опит, който рядко се случва. По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение. Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение. Пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от него. Затова не трябва да ви дотяга животът. Ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение. Щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе. Това е „доброто семе“, което е посято. Други хора са посели плевели. Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро. Правило е това. Само онова, което Бог е вложил в нас, то е доброто, а пък онова, което после всички други хора са вложили в нас, то е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, то няма да принесе плод, а другото ще принесе плод. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 21 април 1932 г. (четвъртък) Изгрев - София

30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА Ще ви дам няколко правила, които са необходими, правила, които трябва да ги забележите, правила, които са естествени, които съществуват в природата. Под думата „природата“ разбирам разумния живот. Никакъв разумен живот не може да има без правила, вън от природата. Вън от тия правила е глупавият живот. В рамките на тия правила е разумният живот. Първия опит направете: Когато идете в някоя планинска местност, размътете някой планински извор, дайте му ход, спрете се 10-15 минути и вижте какво ще направи. Размътете извора, изчистете го и вижте какво ще направи. Той ще вземе от центъра да се чисти, изхвърля всичката мътилка и най-после се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи изворът, направете и вие. Дойде някой екскурзиант при вас, във вашата планина, и той ви размъти по същия начин. Туй, което вие ще направите с извора, друго същество дойде от външния свят, като ви види, като някой извор ще бръкне, да ви почисти. Казваш: „Какво да правя?“ Направете туй, което изворът прави. Туй, което изворът прави, и вие ще пристъпите да направите. Това е едно правило. Вие казвате: „Свободна мисъл.“ Под думата „свободна“ мисъл разбирам мисъл, която функционира по законите на истината. Свободна мисъл не може да имаш, ако ти не си в областта на истината. Вие говорите за свободни желани? и свободни постъпки. Ще имаш предвид, че твоите желания може да бъда- свободни само ако си в областта на истината. И постъпките са свободни, ако си в областта на истината. После, вие казвате: „любовно желание, любовна мисъл“. Тъй, както схващаш свободната мисъл, туй ще схващаш и за любовната мисъл. За да имаш любовна мисъл, трябва да си в областта на любовта. Тогава твоята любовна мисъл ще върви не по твоето лично желание, но по законите на любовта. Ако имаш една любовна мисъл, една светла мисъл, веднага трябва да стане промяна на твоето състояние. В любовната мисъл, любовното желание и любовната постъпка законът действува. В закона на Любовта ще се тонирате. След това ще дойде[те] в областта на Божествената мъдрост: мисълта ще бъде светла, желанието ще бъде светло и постъпката ще бъде светла. Вие отивате при Бога и разправяте за всичките ваши нещастия, обиди, или сте изгубили, или детето умряло, или обществото ви гони, или някое изкушение имате, вие идвате да се оплаквате и Му разправяте, разправяте. Питам: Колко пъти може да разправяте? Вие Му разправяте, като че Той не знае. И с какво внимание разправяте. Казва: „Разправи ми още веднъж нещата.“ Господ иска още веднаж да разправиш. Ти ще разправиш. Ако Господ те е разбрал, тебе ще ти стане леко на душата, ако не те е разбрал, тежината ще остане - не си могъл да си кажеш урока. Ако си казал хубаво урока на Господа, веднага ще ти олекне. Но трябва по първия метод или по закона на свободната мисъл. Трябва да знаеш с какво ще функционира. Ти при Бога като идеш, ще започнеш или от закона на Любовта, или от закона на Мъдростта, или от закона на Истината. Ако не говориш по закона на Любовта, ще говориш по закона на Истината или Мъдростта. Няма да смесваш. Най-първо ще говориш по закона на Истината и Свободата; не те разбере Господ (да допуснем по човешки) - по закона на Любовта ще говориш; и най-после, като говориш по закона на Мъдростта, Господ веднага ще те разбере и тебе ще ти олекне на душата. Та казвам: Трябва да се научите на едно - да се справяте с вашите скърби и страдания. Скръбта, това може да бъде слуга, слугиня, може да бъде някой ваш син, дъщеря от миналото. Много пъти сте живели на Земята, имате много синове и дъщери, намира те той един ден. Казва: „Закъсах, осиромашах!“ Хване те и казва: „Ще ми помагаш.“ Иска от тебе, пък ти си закъсал, нямаш нищо. Казва: „Ще дадеш, хайде оттук искай, оттам искай.“ Тамън се оправиш с един твой син, дойде втори. Тамън с втория се оправиш, дойде трети, четвърти, пети, десети син - всеки иска от тебе. Казваш: „Много са лоши тия желания.“ Не са лоши тия желания. Щом дойде такъв твой син, иска да го задоволиш, да го пратиш в странство да следва в някой университет. Най-първо научи го да знае да преклони коляно - научи ли да свива колената, да прави поклони... Едно време хората се молеха прави, сега ще коленичиш и кажи: „Каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ Сега вие, като се молите, ще накарате и вашите желания да се молят с вас. Този ваш син, то е алегория. Туй ваше желание, тази ваша мисъл, какво трябва да направите за нея? Тази мисъл трябва да се реализира. Ти не може да изпъдиш една мисъл, тя ще влезе в други, ще обиколи целия свят и туй, което иска, ще го направи. Ако сте вие първи, вие сте на прав път. Казваш: „Нямам време.“ Ще намериш време. Ако сте вие последен, вие от нея не може да се освободите. По средата ако сте, може да се освободите, ако сте пръв, може да се освободите, но ако сте последен, тогава няма отърваване. Благодарете, че не сте всякога последен, а сте по средата или в началото, но ако сте в края, ще трябва да я изпълните. Аз ви говоря сега за една истина. В края тогава ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и казвате: „Много лоша мисъл.“ Дойде една мисъл да откраднеш и ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш торбата. Това са доказани работи. Че ти ако не знаеш как да постъпиш, ще иде касата на някой банкер и ти ще идеш заедно с касата. Казваш: „Как може да стане с мене?“ Ако може да стане с някого, може да стане и с тебе. В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка. Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога. Прости ми. Аз не искам да имам като твоята кесия. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще направя опит, какво ще каже Господ.“ Казва банкерът: „Ела утре.“ Отива той и банкерът му дава две торби. Казва: „Господ на голям изпит ме туря.“ Взел двете торби, мисли. Като се моли, казва му: „Нито пет пари няма да употребиш от торбите.“ Ходи и раздава на бедните. За всяко нещо, което ще раздаде, трябва да се моли, да кажат. Носи кесията и му казват: „Еди- къде си ще дадеш.“ Като раздал двете кесии в една година, отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг“. Защото за всяка монета, която е вътре, той трябва да се моли, къде да я даде. Неща, които са станали, по същия начин няма да станат с вас. В природата два пъти нещата не може да станат по един и същ начин. Ние казваме: „Да се въздържаме.“ Ето аз какво разбирам под думата „въздържание“. Когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от какво? Трябва да се въздържа от всички ония мисли, които могат да нарушат неговата свобода, от всички ония желания, или, казано на прост език: никога не трябва да вземаш една храна, която мъчно ще се смели. В стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: Всяка една мисъл, която служи за нашето подигане, изпълни я! Както и при храненето: онази храна, която служи за твоето здраве, употреби я, онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай. Всяко едно желание, което разширява твоята душа, внася свобода, или внася любов в душата, или внася свобода, туй желание изпълни го! Не питай никого. Всяко желание, което ограничава свободата, всяко желание, което ограничава любовта, ти го остави настрана. Това са вътрешни правила. Има някои неща, в даден случай вие не знаете как да изпълните. Няма правило за всяко едно желание, нито за мислите има правила. Има общи правила, но специфични правила в даден случай как трябва да се постъпи, няма. Там се познава умният човек. Умният човек в даден случай, ако постъпи правилно, ще прогресира. Някой път човек може да постъпи както не би трябвало. По който и начин да постъпи, не че ще направи прегрешение. Ако яде човек сега, прави ли прегрешение? Ял някой храна, че после повръща. Няма прегрешение. Но втори път ако ти дадат същата храна, ти няма да искаш да я приемеш. Или, след като ядеш, вие ще проявите неприятност. Не сит в яденето. Може да ядеш по-малко отколкото трябва или може да ядеш повече отколкото трябва. При яденето ще възприемеш толкова, колкото трябва. После, храната трябва да бъде доброкачествена. Същият закон е и при желанията. Трябва да се подбират желанията. Всички ония желания, които дойдат до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. В дадения случай може да е изпратено до вас, само вие да го изпратите на друго място, то не е пратено за вас. Някой път известно писмо е адресирано до вас по пощата, но вие да го предадете на друг човек. Вие няма да го четете, само вие ще препратите писмото. В духовния свят някое писмо може да мине до 10-15 души. Може някое ваше писмо да е минало през 10 души и всеки един, който получил вашето писмо, той е внесъл нещо. Ако тия хора са напреднали, добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Ако тия хора не са високо подигнати, може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят. Те ще знаят какво ви пишат. Та, в този път, в който сега вървите, има неприятности тъй, както един ученик заучва уроците си. Запример вземете за молитвите или размишленията, или за медитацията. Източните народи ще определят известно време, ще напуснат работата, колкото време остава, толкова ще работи. Ако е чиновник, ще напусне работата. Туй е източното разбиране. А пък ти може да бъдеш чиновник и да медитираш. Вземи перото, пиши полека, после спри се, като че мислиш, и медитирай една-две минути, после пак напиши две-три думи, защото този, старият господар на Земята, няма право на всичкото ти време. Казвате: „Длъжностно лице.“ Кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажирва човека? Да кажем, преписваш едно съдебно решение - смешно е, има ли закон, който определя в колко време трябва да препишеш туй решение? Всеки един от вас, който е чиновник, трябва да научите, всички банкови чиновници, да медитирате. Те ще имат туй настроение. Сега това е по стария начин. Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена. Но като четох Евангелието, хвърлих остена вече, дам им малко хляб, побутна ги по рогата, по муцуната. Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена. Стана една промяна. Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена. Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането. В живота става натрупване на много мисли, на много желания. Да кажем, говори се върху една беседа два-три пъти, натрупа се един материал и нещата станат обикновени. Те стават обикновени като любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат. Второто, пропуснал си нещо някъде, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на свят, всичките други куцат. Колкото писма съм чел, първото е всякога хубаво написано, в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в писмото, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото - две, после - четири, пет и накрай, когато всичко е погрешно, казвам: туй е последното. Защо човек изгубва интересите си? И в любовта човек изгубва интересите си. Най- първо човек пред вас минава за ангел. Турците имат една поговорка, когато човек е свободен, казват: „Княз на князете.“ Той иска да стане по-високо, сгоди се. Казват: „Близо до хората.“ След това казва: „Чакай да се оженя.“ Казват: „С хората е заедно.“ Като не може да живее и рече да се разведе, казват: „На хората маскара.“ Най-първо е княз на князете, после - близо до хората, след това - с хората заедно и най-после на хората маскара става. Та, най-първо свещената идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да идва до последното положение. Сега туй, което е турено в живота, това са опити на човешкия дух да даде ясна представа, какви трябва да бъдат отношенията на човека към живота. В края на краищата, след като минат всичките методи, ще станете като ангелите съвършени, няма ни да се жените, ни деца да раждате. Ще бъдете съвършено свободни, ще имате един живот, който ще се обуславя от всичката разумност. Женитбата е една Божествена школа, през която трябва да минеш, с отличие ще свършиш. Някой казва: „Да се освободя!“ Докато по всичките предмети нямаш 6 и когато държиш матура, да получиш 6, не може да си свободен. Жена [ти] и ти свършите училище, казвате: „Свършихме училище.“ Като се издигнете на една по-висока степен на развитие, ще добиете сила да ходите и да учите другите хора. Та казвам: Онзи ученик, който не знае как да се учи, той ще намери погрешката в окръжаващата среда. Възможно да е в учениците. Той може да намери причината в баща си, той не е богат, няма средства, че не е достатъчно здрав - може много причини да намери, но причината седи в самия човек. Несвършването седи в друга една причина. В духовния [свят] има един закон: Всеки човек трябва да мине и да се опита, може ли да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит като последен. Последно място ще вземеш с хората заедно. Ако не издържи изпита, ще го пратят наново да държи. Той не е издържал светийството, щом го пращат наново. Той е светия подпоручик и после ще върви оттам нагоре, има степени. В това отношение, когато ти се дава страдание, като дойде едно страдание, не го считай за едно нещастие, но привилегия. Като идеш при Бога, какво ще се оплакваш? Благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че ти може да се учиш, то е цяла тайна, то е живо, страданието. Туй страдание, което претърпяваш, с него са свързани хиляди същества на развитие. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието, да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко. Като дойде страданието, ни най-малко не питай за колко деня е дошло. Вие се тонирате при една голяма скръб. Трябва в 5 минути да можете да се тонирате. Пет минути са достатъчни. Имайте едно свещено правило: Не отивай при Бога да се оплакваш, не да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Ти като идеш при Бога, Той като те види, отдалече ще ти олекне. Господ много добре знае за страданието. Искай да бъдеш весел, не си могъл, искай да станеш, но не си го направил. „Защо да съм весел, как може да съм весел?“ Да си весел при скръбта, не да се смееш отвън, но отвътре при скръбта да бъде човек весел. Това е първото правило. Това са били светиите. Запример забият му нож-той гледа спокойно. Подигне ръката, той го забие повече, мушне го, тече кръв - той стои. Случвало се е онзи, който го мушка, не може да издържи, падне, започне да моли: „Прости ми!“ Сега в България колко души има такива? Ако има един, за образец ще бъде. Аз казвам: Образец да станеш, идеал да станеш, не е лесна работа. Много голямо изкуство е. Тия ножове дойдат, мушкат, толкоз подскочиш. Някой път казвате: „Отидохме в дъното на ада.“ Едно същество, на което Бог му преподава, в дъното на ада не може да иде. Това е внушение. Ужасно нещо е внушението. Като ти внушат, като ти турят едно състояние, може да преживееш какво е в неговата душа. То е най-тежкото състояние, може да ти внушат. Мисълта може да те огради отвсякъде, казва: „От тебе човек няма да стане.“ Казваш: „Случайно съвпадение.“ Ти ще кажеш като един дълбок извор: „В името Божие всички тия граници турени, да си идат по местата.“ Всички страдате от един закон на внушението. Казвате: „Тази сестра няма да я бъде.“ Вие не се произнасяте добре. Най- малкото, което може да кажете: „Господ да ти е на помощ, но каквото стане, то е Божия работа.“ Казваш: „Закъсал е.“ Не казвай така, защото друг утре за тебе ще каже същото. Турил ги е Господ, тази сестра или този брат, на изпит, за добро ги е турил. Може вие да мислите, може братът светия да стане. Разправяше ми един, на 33 години се е научил да пие. Казва: „Връщам се една вечер и един ме пита: „Защо си се напил?“ - „Не е твоя работа!“ Но онзи започва да го бие, удря го, казва: „Този човек така ме наложи, та в мене влезе едно отвращение към пиянството. Щом като река да ида някъде да пия, изскочи в ума ми: „Никакво пиене!“ Този човек страх внесе в мене, толкова страх внесе, че много му благодаря, че ме наби. Спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси Господ по някой начин. Аз мислех, че ще дойде някой проповедник да ми казва: „Братко, недей да пиеш.“ Няма някой от вас, който да не е налаган. И вас по някой път ви налагат по общо правило. Ако туй налагане, по който начин и да е станало, ако придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място. Сега закон е: Никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа как е, кажи: „Тази работа е за добро.“ Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от тебе човек няма да стане, ти какво печелиш? Кажи: „Тъй както съм, няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света.“ Тия правила, ще почнете да ги прилагате. Започнете със свободата на вашите мисли, постепенно да се чистят, да имате тази вътрешна свобода, не да се роди във вас амбиция да кажете: „Подигна се този живот.“ Туй да не желаете, но вие да сте господари на себе си. Добрия човек не трябва да го е страх от нищо. Аз бих желал от нищо да не ви е страх. Вас ви е страх от дявола, от лошите хора ви е страх. Ще ви разправя какво може да направи една млада мома, какво може да направи някой, който обича. Един човек отиде да направи пакост нещо, среща една млада мома, тя го хваща за ръка, хваща го под ръка, говори с него и оттам напосле в него се родило желание пакост да не прави. Ще кажете: какво е направила момата, омагьосала го. Сега вие имате такива правила в света. При всяко едно изпитание в живота ви трябва да бъдете смели. Бог ви е поставил на страдание, за да имате една опитност, да знаете. Вие ще направите опит с човека, с животните, а може да направите опит някой път и със себе си. Някой път и себе си ще хванеш за ръцете. Хвани го, погледни го, пак го хвани за носа и този брат ще ти благодари. Че, това е самовъзпитание. Ако този човек не е могъл да слуша лекцията, може да е богат, но каква полза? Ако човек е богат и не може да употреби богатството, какво го ползува? Богат човек наричам, който може да прави железници, фабрики, да оре, всичкото богатство да го тури на работа. Това е богатство. Сега какъв опит искате? Вие искате да направите опит, нали? Направете следното: Да кажем, често сте разсеяни, забравяте. Дето турите нещо, не го помните. Има ред школи за подобрение на паметта. Знаете ли от какво произтича разсеяният човек? Разсеян човек всеки може да стане. Когато в човека се явява една неувереност в онова, което може да направи, явява се разсеяност. Когато е чрезмерно уверен, става напрегнат, а когато не е уверен, той е разсеян. Когато виждам някои хора са нахални, аз зная законите. Когато онези са разсеяни,пакзная законите. Мнозина, които идват, казват: „Мене Духът ми говори, но не го помня.“ Ти искаш другите хора да го помнят, пък ти сам не го помниш. Туй се крие в тяхното подсъзнание - всички да си кажат, че не са заинтересовани. Най-първо, като говори Духът, ще говори на мене. Не може Духът да говори на другите, преди да е говорил на мене. Истината трябва да дойде в моята душа. Иде ли от другите души, не е Божествено проявление. Туй, което говориш, трябва да го знаеш тъй ли е или не. Туй, което говориш, трябва да знаеш добро ли е или не. Тъй, както казва, аз ви го предавам. Когато Господ праща един пророк, той казва: „Ще идеш и ще кажеш така и така.“ Имаме един пример в Библията. Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек. Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш?“ Господ му каза каква притча да му даде: „Имаше един богат човек и един беден. Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи. Така рече Господ: Ти го направи в тайно, но Аз ще го изявя наяве. Хората след хиляди години като четат, да знаят.“ Тогава Давид написа 51-ви псалом. Тъй е сега, когато Господ дойде да говори, Той ще говори ясно. Знаете, че Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет, да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш. Ако не може да мислиш, ще се научиш да мислиш. Ако не си вярваш, ще се научиш да вярваш. Ако не знаеш как да говориш, ще се научиш да говориш, понеже всяка дума си има свой ефект. За една седмица направете едно упражнение. Тази лекция е за сестрите, но и братята нека направят. Ти, като станеш, тури си единия пръст на центъра на паметта. Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката памет, в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си, да се възвърне твоята памет. Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди. Аз забелязвам, че мнозина от вас, както ви гледам, сте недоволни от живота. Един човек, колкото остарява, доволен трябва да бъде, не недоволен. Ти си доволен, че се запознаваш с един мъж, който утре умре, ти останеш и плачеш. Ти се запознаваш с едно отражение, което отвътре говори, казва: „Дали е тъй или не е тъй?“ По човешки разсъждаваш. Опитал си. Туй вече не е вяра, но суеверие, че в някое друго прераждане вие сте започнали. Всяко една прераждане вие все започвате. Кой от вас кога е започнал? Симеон преди две прераждания е вървял по този път, по който сега върви, и още в ранна възраст е закъсал. Затуй сега иде рано да върви по този път. Започва работа оттам, отдето е прекъснал. На колкото години напусне този живот, оттам започва да довърши. Може да е напуснал на 56 години, като дойде на 56 години, тогава започва. Дотогава живее нашироко, яде, пие, казва: „Аз съвсем закъсах, не може така.“ То е минало. Навсякъде свързвате един живот с друг - оттам, отдето сте свършили единия, почвате другия. От Невидимия свят всякога използува всичките условия. Някой път съществата загатват. Никога Невидимият свят не заставя насила. Ще се предостави, ако ти имаш добрата воля. Значи на Симеона казват: „Хайде!“ Казва: „На драго сърце, дано сега да се поправя. Благодаря, че ми казахте.“ Вземе цигулката, започне. Аз даже като го видях в Търново, казвам: „Кой ли го е накарал да дойде тук?“ Но сега вземам Симеона за пример, казвам как стават връзките. Понеже сте влезли в този път, използувайте всички благоприятни условия. Никога да не те спъва един извор като е мътен. След 5, 10, 15 минути изворът ще бъде чист. Може някой човек да го размъти, стане нещо. Трябва да се създаде една атмосфера благоприятна. То е новото. По този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, може да се развият. Всеки човек трябва да приеме една дарба. Той не може само да се моли, той ще се приготви за една област. Всеки човек е определен за една работа. В този живот всеки човек е определен за една работа, която никой не може да свърши. Казвам: Има много работи, които бих ви казал, но то е по-нататък. Най-първо подобрете вашата памет. Помнете, че вашите мисли трябва да бъдат свободни, вашите желания трябва да бъдат свободни, вашите постъпки трябва да бъдат свободни. Мислите също трябва да бъдат любовни. Всичките желания трябва да бъдат любовни и постъпките трябва да бъдат любовни. После, мислите трябва да бъдат светли, желанията трябва да бъдат светли и постъпките трябва да бъдат светли. Туй е Божественото. Как ще го направите, какво ще каже някой, не му мислете много, направете го, не бойте се! Дойде някой човек, иска ти нещо. Като бръкнеш в джоба си, което хванеш, дай, не си връщай ръката да хванеш друга монета, по-малка. Този човек казва: „Бръкни в джоба си!“ Ти бръкнеш, хванеш голяма монета, оставиш я, после хванеш по-малка. Каквото хванеш, дай го, хич не го гледай. Ти като не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Тогава ще ви приведа примера за Иван Кронщадски. Идва една бедна вдовица при него и го моли да й помогне. Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски. В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги. Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва. Като дойде да работим по закона на свободата, каквото намериш, изпълни волята Божия. Да не мислиш по човешки, да не дойде мисълта на тщеславието да благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че той трябва да извира, понеже има вътрешен напор, той не прави усилие - водата, която иде, дава напор. Първо ще поемете вашия занемарен път. Ще знаете, не че сте лоши, но да знаете отде сте напуснали доброто, да намерите вътрешната връзка, там, додето сте напуснали доброто, там веднага да направиш връзка и да започнеш работа. Не какво си бил в миналото. Някой дойде и казва: „Какво съм бил в миналото?“ Аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, започни, да я свършиш.“ Някой станал на 45 години, иска да следва. Той преди едно прераждане трябвало да напусне университета, до 45 години не е могъл да свърши. Казва: „Тази работа не може да бъде.“ Сега иде на стара възраст и казва: „Ще свърша университета.“ Има баби, които на 60 години държат матура. То е едно желание, което на 22 години не могла да изпълни, не е могла да свърши гимназия, любовни работи имала тази баба, този любила, онзи любила, не е могла да свърши гимназия. Този момък излъгала, онзи момък излъгала, не й идвало на ум да свърши гимназия. Идва в този живот, станала на 60 години, дойде й желание да свърши гимназия. Като млада мома взема диплома, пък заминава за другия свят. Роди се в трето прераждане като млада мома в обществото с обществено положение. Тия работи ще ви станат ясни. Четете такива книги, романи. Вашите романи са написани из библиотеките. Трябва да имаме печатан целия роман, в който вие сте видният герой в романа. Кой от вас няма роман? Няма някой, който да няма роман, всички имате роман. Един ден, когато завършите вашето развитие, вие тогава ще ходите в библиотеките да четете от единия край до другия и да изучавате вашия живот. Вие ще четете в едно съществувание как сте живели, във второ, трето, четвърто, пето, десето и след като прочетете целия ваш живот, тогава ще започнете да четете живота на другите, на вашите приятели. Но те са неща за бъдеще. Сега практически. Искам всички да станете като малки деца. Много възрастни сте станали. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие.“ Вътре, по сърце като децата трябва да бъдете. Десет пъти да те лъжат, пак да вярваш. Като правех своите изследвания, имах много интересен случай. Две деца оставени в количките, едното дете - 3-годишно, другото - 4-5 годишно. Двете деца седят в количките. По-голямото дете хвана другото за косата, разтърси го, разтърси го. Другото почна да плаче. Онова го гледа сериозно като професор. След туй гледам, малкото го хвана за косата, и то го разтърси. Голямото почна да плаче. След туй първото пак го хвана. Така се хващаха няколко пъти и тия деца поумняха, засмяха се, прегърнаха се и започнаха да се целуват. Ето едно представление. Питам: защо, за какво? Някой дойде, хване те за косата, разтърси те. Сега волята Божия в света е, като те хване някой и'те разтърси, да научите нещо. Първото нещо, което трябва да научите, е че Бог ви обича. Второто нещо, което трябва да научите, е че вие обичате вашите ближни. Третото нещо, което трябва да научите, е че ближните ви обичат. Първото е, че Бог ви обича, после - че вие обичате. Когато дойде да обичаш, ти започваш да чувствуваш, че хората те обичат. Някой път чувствуваш, дойде някой, не го обичаш. Друг дойде, приятно ти е неговото присъствие. Първото нещо, което ще знаете е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Сега, това е програма. Ако сполучите да я приложите, вие ще разрешите задачата си. Сега изпейте „В начало бе Словото“. Беседа, държана от Учителя на сестрите (с присъствието на братята) 7 април 1932 г., Благовещение Изгрева - София

29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН Добрата молитва „Духът Божи'' Първите 10 стиха от 5-ата глава от Евангелието на Йоана. Сега, знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам това, да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под „предмет“ аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало. Какво е това? Прозорец. Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора няма. Има малки деца. Човек, докато не стане малко дете, не може да влезе в царството Божие, т.е. да изучава. Каква е целта на прозореца? Прозорецът става по-голям и по-голям и тогава къщата става по-красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея. Ако този прозорец става все повече и повече тесен, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни. Най-сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? Да влиза въздух. Какво се подразбира под прозорец? Щом има прозорец, има и врата. Всякога в къщата, в която има прозорец, има и врата и в която къща има врата, подразбира, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца не само трябва да влиза светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух. Но същевременно човек е една къща. Това е най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на Земята няма. Той има два прозореца и една входна врата. После, има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят. После, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте!“ Тази къща си има прозорец, слушалки. Значи у човека има 5 сетива. Петте сетива, това са живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално запример обонянието, зрението. Има едно виждане в света - не да виждаш само човека отвън. Тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен, добър човек. Как ще познаете дали някой е добър или лош? Как ще познаете дали човек има маска или няма маска? Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: „В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе.“ Тази маска, във водата тя ще се стопи и той с маска не може да се къпе. Той ще почне да се поти. Всички хора, които се потят, все маски имат. Между маската и тялото има място. Това е предметно учение. Ако дойде някой, как ще го познаете? Ще му кажеш, че той трябва да се умие, ще се махне маската. Той ще каже: „Много съм се изпотил, обичам да се потя, много съм се стопил отвътре.“ Защо се потят хората? Кога се поти човек? Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре. Той ще каже: „Извинете, аз отвън си турих маска. Сега ще си снема маската.“ Той ще си снеме маската и вие ще го видите. Това е предметно учение. Вие ще кажете: „Как може човек с маска?“ Хубаво, когато вие вземете една роля такава, каквато не сте, тогава какво носите? Запример вие се представяте такъв, какъвто не сте. Тогава не сте свободен, тогава имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете. Хората, които имат маски, се различават с две качества: те са крайно меки хора, крайно добри хора. Онзи, който е крайно мек, той носи маска. Ти не може да разчиташ на него, той се огъва. Турците казват: „Със 7 краля става барашък.[1].“ Дето влезе, всичките роли играе. Та, крайно меките хора и крайно грубите хора носят най-големите маски. Понеже маската му е голяма, той като върви, много се е уморил и казва: „Нямам сили.“ Маската му тежи и затова е мек. А пък онзи, който е груб, неговата маска е много лека, затова е силен. Да се освободите от онази мекота, която произтича от вашите маски, и от онази грубост, която произтича от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всичките хора животинското и растителното царство, това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. Това е за прозорците. Има и врата. Това какво е? (- Чаша.) Но толкоз голяма чаша може ли? Прилича на чиния. В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша? Кое е по-важно: чиния или чаша? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (- На поливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да ви покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне, (фиг.29.3) Това какво става? "а". Значи, ако туриш една линийка на корема на "г", става а. Значи, като съединиш двете букви г и "С" на едно място, се образува "а". Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? б-значи трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето и поникнало в земята. Ние се отклонихме от предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взима. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. Като чиния? А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взима чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Де са тогава чиниите в природата? Ще се върнем към прозорците. За да бъде къщата хигиенична, прозорците трябва да бъдат големи, вратата да бъде добра, да не скърца, стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. Де е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Трябва да теглим едно заключение. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Отваряте и затваряте прозорците цяла година, значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат. Стъклата трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре ще влезе много малко светлина. Светлината вие викате ли я или тя влиза без покана? Тя е дошла на гости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза. Сега от този предмет реално какво може да научиш? Защо светлината влиза без покана вкъщи. По някой път, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозореца. Като дойде някой добър човек, трябва да отворите всички прозорци, а като влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци. Сега аз ви говоря за вашите състояния. Всяко едно състояние, което затваря у вас способностите ви и чувствата ви и постъпките ви, за да проявите това състояние на добро. Запример казваш: „Мене не ми трябват много знания, много чувствувания.“ Човек не пострадва от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. Това не е вярно. Аз не съм срещал човек да страда от много любов. От безлюбие съм срещал да страдат. Целият свят страда от безлюбие, не от много любов. И ако някой път има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името на любовта. Първо какво трябва да разбирате вие под любов? Любовта в света е най- великата сила, която доставя на човека това, от което душата има необходима нужда. Когато ти се достави това, от което ти имаш необходима нужда в живота, това се нарича любов. Животът, който се доставя чрез любовта, се нарича живот. Това е живот, а външните красиви прояви, ласките, това не е любов. Това са панделки, накити червени, сини, зелени, но това не е любов. И като ги няма тези панделки, любовта не се мени. Това са само етикети. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък някой може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас. Тогава какво е лъжата? Лъжата показва отсъствието на любовта. Човек трябва да подражава на Бога. И той си има една печка - сърцето. В сърцето се развива известна енергия. Само че тази печка, за да тръгне по-хубаво, има си духалка. Дробовете са духалката. Тези дробове постоянно работят, печката гори, топли и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек по видимому у вас и внесе любовта, затвори всичките клапи и се запушат, какво става? Ако влезете в една къща, където се запушат тръбите и не може да гори печката, в къщата има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо ще отворите клапите, за да става вентилация. Та, първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души, това са мъжът и жената: единият - наречен мъж, другата - наречена жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена. Някой път те си съдействуват и образуват голямата жена. После тази, голямата жена пак има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света. Не е ли от ваша страна смешно, когато искате да господарувате на вашата майка? Защото, с раждането заедно, и дъщерята започва да заповядва на майка си. Тя казва: „Майка ни е толкоз учена, но не е модерна, тя е от старите жени.“ Да ви обясня мисълта, защо вие сте дошли жени на Земята. Първоначално, като поехте тази служба, каква декларация дадохте? Насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на земята с едно качество: за нея вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане. Защото това, което за тебе не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не. Но онзи, който е направил другия богат, и тебе ще направи. Не си учен, ти вярваш, че и ти може да станеш учен. Всеки човек може да стане. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш. Именно онзи, който във всичко не вярва, той е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва. Запример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярвате, че с вашия другар ще живеете щастлив живот. После казвате: „Не излезе така, както ние вярвахме.“ Вие не разсъждавате - вие не се намирате на Земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение - вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изисква се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той, макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: „Мислех, че той е богат, но той не е. Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава в какво ще вярваш? Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата сегашна нейна вяра. Запример майката, бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш.“ А тя казва: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра!“ Така вярва тя. Като се ожени за него, след 2 години казва: „Умирам от него.“ Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртяни мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той казва: „Вие сте много жестока към мене, аз без Вас не мога.“ Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й каже: „Ти си ангел, ти си богиня!“, тя се отвори. После, след брака, той казва: „Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, чети по ангелски не постъпваш. Забелязвам, някои думи от твоя говор не са ангелски, не са от ангелския свят. Аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език.“ Това е предметно учение. Аз ви казвам отношенията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво да е отношение, те образуват два полюса, (фиг.29.4) Двама приятели, между тях се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, правилно мислят, тази елипса е много правилна. Върви и се движи, усъвършенствува се. Но щом влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява (фиг. 29.5) и най-после се образува толкова дим и те, за да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин, то ангелският живот не може да се проявява, имате вече обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват. Как няма да боледуват, като има дим? Между неразбраните хора къща без дим не може, а пък при разбраните хора от прозорци и врати се нуждаят, но не от комини, фабриките имат комин и във вас се заражда едно желание, казвате: „Какво иска да каже Учителят?“ Нищо не искам да кажа. Просто говоря за прозорци и за врати. Искам да зная дали има дим в къщата или не. Вие ще кажете: „Зачервени са очите ни от много пушек.“ Казвам: Онова, което Бог е създал, ние трябва да го турим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. Запример казваш: „Аз не трябваше да турям толкова доверие в него.“ От вяра досега човек никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не. Вярата може да туриш в един човек - в това да вярваш, което Бог е дал. Вярвай, че той има душа. Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър. Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество. Наместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош!“ Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош? Та, първото нещо е, като жена, да имате пълна, абсолютна вяра. И като те лъжат, като знаеш, че те лъжат, вие трябва да приличате на извора. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, да се не смущавате. Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой трън или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората? Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога, казва, че всичко, каквото става в света, е за добро, казва: „Бог, Който ме е пратил в света, ако е допуснал известни страдания, те са за добро.“ Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата на човека. Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на Слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките. Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак. Той казва: „Срам ме е да си извадя калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака.“ Вие искате да оправите хората, тогаз вие накълцвате ги така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра, иска да научи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра.“ Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал и никой още не знае, че е давал нещо. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят. И то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното: ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия. Ако аз съм, как ще направя доброто? Дойде някой просяк. Няма да му дам пари аз. Аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по 1 лев и аз ще дам 1 лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще наклада огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: „Насечете малко дърва, да стане по-скоро.“ После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец. Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето 3 часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще занесе. Светията седи и чака, казва: „Господ ще те благослови!“ Този просяк е светия. Всички светии са просяци из горите. Някоя жена да му опече хляба и да занесе, понеже той е бил занят с много работи, той се е молил. А пък Невидимият свят ще внесе някоя мисъл в някоя душа да му занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приемат го вкъщи. Ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае на лозето. Аз считам за унижение да дам на един човек 1 лев. Че аз за този лев не съм работил. Като му дам 1 лев, не съм направил никакво добро. Никакво добро не е това, никаква услуга не е това. Дам му 1 лев, той погледне лева и казва: „Колко малко се е откъснало от сърцето.“ Казва: „По-добре да беше казал, че няма пари.“ Аз ще омеся хляб. Вие искате начин, как да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин. Старите начини вие ги знаете всички. Новото учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, ако вие не може да му направите добро както на своя син и на своята дъщеря, които любите, това добро не е прието от Бога. Ако ти не може да направиш добро както на своя син и дъщеря, ти не си направил доброто. И ако майката не служи на своите деца от любов, тя не е майка и това добро пред Бога не е добро. Тя минава за майка. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога. Нали Бог живее във всеки човек, както твърдите и както се мъчите да вярвате. Ти казваш, че във всеки човек живее Бог. И ако дойде някой човек при мене, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в един Господ, Който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господ, Който живее навсякъде. После пак се моля на Господа: „Господи, покажи ми коя е Твоята воля!“ Дойде друг беден - и на него даваш един лев. Тогава как ще се молиш на Бога? Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако ние съжаляваме бедните хора както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца, както сега, то повече не може да направим. Няма да се постигне това, което вие желаете. Защото един дом е една Божествена единица. Вашият син, и след като замине за другия свят, той трябва да е привързан за дома ви и да помага на дома ви. Той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата, като замине, и той да пише писма на домашните. Преставаш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук, на Земята да е, и на онзи свят да е, то е все едно, домът си е дом. Домът е основан на любовта. Та казвам: Между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие сте все сестри от един по-голям род. От един баща и от една майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един баща. Родът ви започва преди 2000 поколения и като турите на едно поколение 25 години, то най-малко преди 50 000 години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте от едно семейство. Вие казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвувате нещо. Много сте добри, но до тази наука - да се жертвувате един за друг, не сте дошли. Казваш: „За какво да се жертвувам за тази сестра? Ако е Божествена сестра.“ Да ви направя едно тълкувание. Разликата между момък и мома в какво седи? Мома, момъкъ. В думата „мома“ 4 букви са, а в думата „момъкъ“[2] - 6 букви, 4 плюс 6 е равно на 10. На жената умът й винаги накрая дохожда. В момъка има мисъл. Момата, след като й се свърши работата, тя научава. И той тури още 2 букви. Защо той й туря още 2 букви? Момата трябва да направи само 2 пожертвувания. Най-първо трябва да напусне бащиния си дом на Земята, в материалния свят, и втората жертва е: трябва да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом и прави лодка - К, с която те трябва да се преселят на Небето, (фиг. 29.6) Буквата „К“ е лодка, „Ъ“ е кормилото. Сега да преведа. Човешкият ум и човешкото сърце подразбирам, когато говоря за момъка и момата. Това е отношението на човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-долното пояснение. Сърцето на човека е мома. Когато любовта ти е правилна, то сърцето работи правилно. Когато любовта не е правилна, то сърцето тупа ту бързо, ту бавно. Жената непременно трябва да има вяра. Ако нямаш вяра, ти не си жена. Ако си жена, то ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света, то е да бъдеш жена. Ту не искаш да бъдеш жена. Тогава какво искаш да бъдеш? Мъж. Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш. Какво трябва да станеш тогава? Човек. Човек трябва да станеш. Това е третото положение. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса в едно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви, и мъжът, и жената. От 8000 години всичките безобразия, които човек е гледал, са все турени на гърба на жената. Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък. Много лошо са писали за жените. Всички автори са писали какво ли не за жената. Това са измислици. Според тях жената е най- лошата, а пък при все това без нея нищо не става на света. Без жена светът не може да върви. Какво трябва да се прави. Някой ще каже: „По-грешен човек от жената няма.“ Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света. А пък тя съществува, Господ я турил на една работа. Господ я турил да поправи света. Мъчнотията ви седи в това: Вие се намирате в едно противоречие, понеже трябва да поправите света, пък трябва да поправите и себе си. А пък за да поправите себе си, трябва да имате един основен закон: Не трябва да съжалявате, че сте жена. Бог, Който е мислил толкова, като ви направил жени, това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича човек? В света тогава не щеше да има никакъв израз - един човек без сърце, един човек без душа, той щеше да бъде един жесток човек. Следователно, на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и приготвяте не за Земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да угодите на мъжа си, на дъщеря си и на сина си. За да угодите, този мъж иска от вас големи работи. Вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен път, какво ще направите? Ще кажете: „Да се разведа с него“? Тогава де беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки, казва: „Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече.“ Казвам му. „Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга?“ - „Да.“ Казах му: „Тогаз по-добра от тази не може да намериш. Ако ти я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие. Ако изтърпиш, в следното прераждане ще се повдигнеш.“ Също и жената, ако изтърпи всичките неприятности на този си мъж, в следното прераждане Бог ще й даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция. Има един страх, какво трябва да направиш. Ще го запиташ. Ти се плашиш от мъжа си. Мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти ще кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал.“ Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост. Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо“, ще бъдеш щедър. Ти като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш. Тогава живееш без вяра. Страхът ти казва: „Върши волята Божия!“ И ако не вършиш волята Божия, има закон, има опасност. Ако не вършиш волята Божия, много ще ти пати главата. Този страх трябва да се слуша. Ще си кажеш: „Ще изпълня волята Божия.“ Щом изпълниш волята Божия, няма да имаш страх. Вие се плашите в гората от една мечка, хуквате да бягате. Бог ви опитва дали сте упражнени в бягането. Ще каже: „Моето дете много знае да бяга.“ Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност. Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра може да ходи, ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото. Ако от голямо благоприличие не съм дошъл, да не ви разваля хорото. Като си играл на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени. Всичко това е било хубаво, отлично е било. На хорото са ви казали така: „Ти не знаеш да играеш, не те искаме на хорото!“ Сега сте дошли при мене, за да знаете как да играете на хорото. Колелото на хорото е животът. На хорото човек скача, дига краката си. Това значи да правиш добро. Това не е добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак - значи едно добро, после - с левия крак, значи - друго добро. После си мърдаш ръцете. Всяко движение в тебе трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да правиш добро. Защо ви е дал краката? За да правиш добро. Ще кажеш: „Да бъдат благословени краката ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро. Да бъдат благословени ръцете ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро.“ Бог обича умните хора. Толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, като сте играли, като сте тропали, той ви е гледал и чакал и казвате: „Намерих си един другар.“ - „Много хубаво.“ - „Роди ни се дете.“ - „Много хубаво.“ Почвате да гладувате, Той казва: „Много добре.“ „Гладни сме!“ - Той казва: „Много хубаво.“ „Жадни сме!“ - Той казва: „Много хубаво.“ Бог никога не казва, че е лошо. И в глада, и в жажда, всичко, което става в света, е все хубаво. Това са условията, които създават бъдещата култура, към която се стреми човек. Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, всичко това ще се превърне за ваше лично добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания. Дърветата и животните не преживяват като вас, но утре изсъхнат, умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено. Ако ти не си доволен от живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде една форма. Вие чувствувате, няма щастие. Ще те направи в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек. Ще трябва да имате вяра в Бога. Няма нужда от доказване. Ако вярвате това, което вие не знаете, други го знаят. Та, по-широки прозорци да имате. Очистете сърцето си. Да имате вяра повече, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре. Ти една сестра не може да я обичаш отвън, като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра ти трябва да я намериш вътре. Като я намериш отвътре, ще я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, тогаз ще умрете без да научите нещо. Ще пише на гроба: „Една сестра живя и замина за онзи свят. И там не е готова.“ Непременно тази сестра пак трябва да се върне на Земята. Та, ще повторите първото отделение, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не трябва абсолютно никаква погрешка. За каквато и да е погрешка, ще се върнеш на Земята. Не се прави изключение никому. Ти казваш: „Но аз не зная.“ Не, всеки трябва да бъде съвършен. Казано е: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Трябва да имате мощна вяра. Една сестра от вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си. Съберете се всички, пратете й хубави мисли, на нея и на нейния другар. Кажете мислено на нейния другар: „Много сте добър, ние много Ви обичаме.“ Всеки ден като изпращате по 5 минути тези мисли, ще видите, че мъжът ще почне, че и тя е един ангел. А пък ние казваме: „Действително, тя е много такава.“ Ще си изпращате една на друга хубави мисли, на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли. Нали искате опит. Най-първо помолете се за един дом, дето няма съгласие, пратете добри мисли. Помолете се Бог да прати благословение в този дом. Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: „Ако имате любов към Мене, ще опазите Моите заповеди.“ Първата заповед е да имаш абсолютна вяра. Мъчните въпроси като имате вяра, се разрешават. Щом дигнете камъка, тогаз умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Този, умрелият, ще оживее, значи ще дойде любовта, ще дойде смисълът на живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Не може да служиш на Бога без вяра. Слугуването е слугуване само като става с абсолютна пълна вяра. Казано е тогава: „Бог ще ви преведе.“ Щом ще ви преведе, значи е с вас. Ако сами отивате, вие нямате успех. Това е за четирите стиха. В петия стих се говори за Духа. Духът, това е Божествената светлина, силното. Духът е, Който поддържа живота на всички същества, не само онова, което говори на човека. Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува. Казва стихът: „Думите, които Аз ви говоря, са дух и живот.“ Тези стихове, които ви дадох, ще приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате вяра. Някой ще каже: „Бедните хора не може да ги направим богати.“ Не е необходимо света да го направим богат. В света има много богатство. Тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено. Ако станат всички богати, то ще имат един лош живот. При сегашното разбиране не могат да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство. Има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажеш: „Как така?“ Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жена жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на Земята. Значи закон е: Жената, за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа. Но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Следователно, едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж. И всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена. Вие искате да ви обичат. Кой? Някой мъж. Какво означава мъжът? Разумното, духът. Само духът може да обича една жена. Само душата може да обича един мъж. Тогаз това, което вие очаквате, трябва да бъде духът. Вие не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, отдето няма да дойде. Сегашният живот е един етап, който ви е даден с всички условия, само за да се подигнете една стъпка по- високо. Всяка една от вас, при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: „Защо не съм като тази сестра?“ Не! Тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за подигането на вашата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж да я люби. Една жена не може да люби двама мъже. В природата не съществува такъв закон. Нито един мъж може да люби две жени. Това са илюзии. И оттам се раждат всички грешни състояния. Или, с други думи казано: само един Дух съществува в света, Който дава всички блага. Мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, това е. Към този идеал трябва да се стремите. Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. И мъжът има свой ред погрешки, не по негова воля, но отнякъде са дошли тези недъзи. Също така и у жената. Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи. Това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намира в един свят на любовта, тогава ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах.“ Вие искате да знаете в какво седи новото учение. Как сте живели, това го оставете настрана. Вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Аз наричам живот, когато царят любовта, мъдростта, истината, когато животът се проявява в своята пълнота, когато светлината се проявява в своята пълнота и когато свободата се проявява в своята пълнота. Имаш една другарка, приятелка - да нямаш никакво съмнение в нея. Като я погледнеш, всякога да имаш доверие в нея. Като я видиш, да ти трепне сърцето и да се зарадваш, че имаш една другарка. Това трябва да бъде идеалът ти. Ти казваш: „Сега не живеем по Бога.“ Това са празни работи. Не по Бога да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Тогава идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, но вътрешна. Мъжът трябва да бъде вътре във вас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, това не е жена. Тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, които струват милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да се освободите от горчивото? Излейте горчивото, измийте чашата веднъж, дваж, не е виновата чашата. В тази чаша ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша, турите нещо горчиво в него. Изпразнете горчивото. Не да блъснеш мъжа си. Не. Мъжът не е горчивото съдържание, но скъпоценната чаша. Той е душата. И тази чаша, като оживее, ще каже: „Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт!“ Отче наш Беседа, държана на сестрите на 31 март 1932 г. (четвъртък), 4 часа след обяд, София - Изгрев ----------------------------------------------------------------------------------------- [1] барашък (тур.) - сговор, спогодба. [2] момъкъ - според правописа до 1945 г.