Ани

171. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека Изведнъж ми дойде идеята: "Учителю, да преместим Изгрева на друго място, защото е замърсен". Учителят ми отговори: Да, може, на Бистришките хълмове. Ти гледай да завладееш хиляда метра в музиката, не триста метра". На слизане брат Лулчев ми обясни тези думи на Учителя. Когато образували Изгрева, Учителят му казал да раздаде по един декар земя на всеки, който ще си строи дом там, а той не раздал по един декар, а само по триста метра.(Забележка: Виж "Изгревът" т. I, с. 585-586; т. XXIII, с. 525, № 31, 32) Каза, че е причина да обърка плана на Учителя и сега ще отиде да огледа Бистришките хълмове, за които Учителят каза, че са хубаво място за новия Изгрев и да направи каквото е нужно да поправи грешката си. (Забележка: Виж "Изгревът" т. II, с. 302-304) В.К.: Вероятно трябва да се прегледа тетрадката ви. Тука има едно изказване на Учителя: "Ти гледай да завладееш хиляда метра в музиката, а не триста метра." Сега, тука вече впоследствие Лулчев ви дава тълкуванието. Весела: Той каза, че Учителят му казал да даде по хиляда метра, а той дал по триста метра. И не го послушал. И аз казах, Учителю, така преди това още, казах: Учителю, да преместим Изгрева, много е замърсен Изгрева. Имам чувството, че там вече не е удобно да стоим. В.К.: Кой каза? Весела: Аз казах на Учителя на Черни връх. Той каза: Да, рекох, Бистришките хълмове. Те са много магнетични. И тогава: "Лулчев, ти гледай да дадеш хиляда метра в музиката, а не триста метра", и Лулчев каза: Веднага. Обясни ми, че ще отиде. Каза: Учителю, аз ще отида да прегледам тия места, Бистришките хълмове. В.К.: Да, понеже стана въпрос за него, друг път може би няма да стане въпрос. Понеже тук споменавате за него. Какво представляваше този човек? Неговите там сподвижници, упанишадите? Весела: Моето впечатление от този човек е, че беше крайно амбициозен преди всичко. Той искаше да играе ролята на ясновидец, на всезнаещ, на първия ученик, на човек, който разбира Учението, а никой друг не го разбира, затова той трябва да го обяснява на хората. И събра млади хора около себе си и след беседа ги събира и почва да им обяснява. В.К.: Какво е искал да каже Учителя. Весела: Какво е значението на това, което Учителя говори. И той ги владееше някак си и те се привързваха към него. А жените като че ли се влюбваха в него и той с тях си имаше някакви връзки, с някои от тези жени. Това знам от моя позната, която живееше близко до мен, беше много влюбена и той я унижаваше и тя много страдаше, просто нервно се разболя от това нещо. В.К.: Как се казваше тя? Весела: Невена Велева, на която Учителят писа писмо и занесох, на Бистришките хълмове беше. Тя, щото беше пострадала от него, от този. В.К.: Учителят беше й написал писмо. Весела: Да. Написа писмо, което аз й занесох саморъчно. В.К.: Вие спомняте ли си текста? Весела: Ами това писмо го има, "Цветът, който цъфти, плодът, който зрее", така почва. "Любезна Невена Велева, всичко това идва от Бога. Ти служи на Бога, не гони Луната. И тя получава светлина от слънцето. Слушай духа си, слушай душата си". В.К.: Имате ли го преписано това писмо случайно. Весела: Аз не съм го преписала, има го препечатано от Петко от Бургас. Слизахме бавно от планината, където бяхме прекарали няколко райски дни с Учителя. Изпълнена с радост, вървях по стъпките на любимия ми Учител и си мислех: "Благи Учителю, както вървя по земните Ти стъпки на планината, така искам с цялото си сърце да вървя и в духовния път, в който непрестанно ни водиш като любящ Баща. Благодаря Ти, Учителю, вечно Ти благодаря." Имах чувството, че на този връх свършихме една добра работа. Два дни Учителят разгонваше плеади тъмни сили и ги отпращаше далеч от нас, а останалите дни бяха ясни, тихи и изпълнени с Божествено Присъствие, което ни възроди. Велика опитност за душата ми. След ударите, които бях преживяла долу на Изгрева, върхът бе лечебен балсам за душата ми. Духовната ревност е по-страшна от материалните користни чувства, защото е силно язвителна. Бях нежно, чувствително момиче и вибрирах на всички мисли и чувства, които се отправяха към мен от мнозина недоброжелатели. На Изгрева свирех и пеех на братята и сестрите, разговарях любезно с тях, но не получавах от много от тях онази нежност и благост, която очаквах. Единствената ми утеха в живота бе Учителя. Дори собствената ми майка не ме разбираше, както желаех и жадувах за отзвук на близка душа. След беседа, няколко дни след слизането ни от Черни връх, Учителят ме извика и ме заведе пред катедрата в салона насаме, като ми каза: "Първо трябва да оправим отношенията си към невидимия свят, напредналите същества, това е важното. Музиката освобождава човека. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека. Който се движи бавно, да отстъпи на по-бързия, а не да запречва пътя. В музиката идват същества, които хвърлят смут, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, и като внесат дисхармония, те ограбят. Музикални крадци са те. Когато двама се карат, трети ги граби и после скарания се чувства изпразнен. При езерото като си, обилно давай. Светът ще се оправи, когато богатият дава, а сиромахът работи да спечели богатство. Американците са енергични, неспокойни, защото от климата им става свиване на дробовете. За да надделеят това налягане отвън, те стават енергични." (Забележка: Заболяването на Весела в САЩ се дължи на това, че трябва да стане енергична. За тази цел тя изразходва психична енергия и накрая няма откъде да се зареди и пада без сила на легло.) В.К.: Така. Добре. Тука имате едно интересно изказване. "Американците са енергични и неспокойни, защото при климата им става свиване на дробовете, за да надделеят това налягане отвън, те стават енергични." Весела: Да. Там има много силно налягане, силни енергии. Между двата океана и Северния полюс изглежда става среща на големи сили и те, за да надделеят, да не се сплитат дробовете им, те стават крайно енергични. Много подвижни, много експанзивни. В.К.: Сега, аз когато го четох това нещо, си казах: тя затова се е разболяла. Весела: Да. В.К.: Вие там. Защото вашият фокус той не е отвън, а е вътрешен фокус. И затова сте се разболели, и така сте започнали да отслабвате. Весела: Да, аз щях да умра там. В.К.: Тези сили отляво, отдясно ви изцедят, вашият фокус е вътрешен, отвътре. Весела: Да. А те отвън го имат. В.К.: А те го имат отвън. Весела: Аз не бях външно активна. В.К.: Те го имат отвън фокуса и това ги спасява. И по този начин те противодействат. Затова всички американци там са енергични. Весела: Много. В.К.: Затова вие не можете да издържите, защото фокуса е вътре. Весела: Да, да. Много се различаваме. В.К.: Да, и когато вие споменавате вашето описание, когато идвате тук и се движите по София и хвърчите, защото вече нямате това налягане. Весела: Нямам това налягане. Аз само в България се чувствам добре. В други страни не се чувствам добре.

167. На път за хижа "Алеко" Незабравимо ще остане преживяването ми три дни с Учителя на Черни връх в началото на есента. На концерта на 22 септември вечерта изпълних кантата "Хвала на Любовта" като сама си акомпанирах на пиано. Преживях голямо притеснение преди и през време на изпълнението й, защото чувствах недоволството на някои сестри и братя. Когато завърших, останах на сцената зад пианото и изчаках да излязат всички, тъй като моя номер бе последен. Когато бай Ради влезе да угаси лампите на салона, аз изтичах навън, като смятах, че всички са се вече отдалечили. Но за моя изненада Учителят стоеше на долното стъпало на дървената стълба, която води към стаята Му и ме чакаше. Вдигнах ръка за поздрав и Той ме поздрави. Целунах Му ръка и Той с одобрителен поглед, без нищо да ми каже, ме изпрати. На другата сутрин рано се запътих към Изгрева, имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми, че Той е тръгнал рано за хижа "Алеко" на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла. Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя. След малко се появи голям процеп в мъглата и ми показа пътя на доста голямо разстояние. Вървях ободрена и в очакване да стигна горе преди здрачаване. Мъглата пак покри планинския склон, но бях ориентирана и нямаше опасност да загубя пътя, който бе доста стръмен и каменист. Когато стигнах хижа "Алеко", намерих хола празен. Нямаше жив човек в хижата. Седнах на една маса и зачаках. Влязоха трима младежи и заиграха на табла. Времето напредваше, а на мен ми предстоеше изкачване на Черни връх, където беше Учителят. В.К.: Така. На стр. 142 спомените за Черни връх на 22 септември, от коя година са? Весела: 1942 година. В.К.: 1942 г. ли е? Весела: Ами сигурно. В.К.: За мъглата. Защото оная снимка, която имате с Учителя на Черни връх горе, вие, брат Боев, Борис, е от 1942 г. Весела: Значи, 1942 г. В.К.: Значи това е същата година, така ли? Весела: Така мисля.

163. Човек има тела, с които да се съобщава с другите светове Поетът тъй да облече цветята, че те да започнат да му говорят. Те са възвишени същества, слезли да поучат хората. Хората щяха много по-твърди и груби да са, ако нямаше цветя. Има интервали, които скъсват струните. Главното е да дадеш подтик на един човек, да поникне ядката на ореха в него, не гледай черупката му. Дървото е в семката. Да имаме Любов, тя ще говори на другите не с думи, а с поглед, с еманации, ще се разпръсква. Любовта не е наша. Да дойдеш до положение нищо да не те дразни и изкарва из хармония в себе си. Нашата задача е да будим Любовта, Божественото в другите. Кои са наши? Които приемат Любовта и предават Любовта, са наши. Толстой е писал много хубави работи за Любовта, но тя е обвита в много обвивки, които трябва да се свалят. Как да обичаме и да сме добри - това е въпроса. Добрият човек привлича възвишени същества, които и на него и на другите помагат. 7 х 7=49 - седем тела и седем чувства - четиридесет и девет чувства има човек, с които да се съобщава с другите светове. Един ден човек ще го питат за същественото. То сега още се започва. А същественото и реалното е Любовта. За сега тя прави всичко - тя щади, примирява, насърчава хората. Над нас още не може да се приложи силата. Божията Любов дава условие за развитието на нашите души. Тя ти дава живота, а ти взема безлюбието. Цветовете са пътища, по които да тръгне черния цвят. Когато се пробуди психическия живот, ти виждаш трептящи цветове: червен, жълт и т.н. Любовта да влезе в нас и никога да не ни напуска, да я предаваме навсякъде.

161. Гениите на музиката ви дадоха тази песен И наистина, след една година я развих в песента "Хвала на Любовтаа в течение на 21 години тя остана основен мотив в ораторията, /Тази оратория е озаглавена "Отец на Светлините" (неизд.) - авт. бел. / която написах върху книгата "Заветът на цветните лъчи" от Учителя! Когато за първи път изсвирих и изпях на Учителя песента "Хвала на Любовта" Той ме накара да я повторя и я изслуша внимателно. Първите думи бяха: "В смирение приближете се до Вечния Баща". Учителят ги коригира "В смирение едно станете с Вечния Баща". След няколко дни Учителят ме видя на площадката при лимоните и тихо ми каза: "Гениите на музиката ви дадоха тази песен. Тя ще ви следва през целия ви живот". Думите Му излязоха верни, напълно верни, защото тази тема никога не ме напуска и става майка на много други творби. С магическата сила на музиката Учителят работеше върху всички земни съзнания, преобразяваше ни и ни въвеждаше тихо, но сигурно в обетованата земя, за която ни говореше понякога. "Новото ще влезе чрез музиката в света", казваше Той и създаваше постоянно песни, паневритмии - музика със съответни движения и пр. Велик музикант, вдъхновен и мощен творец е Учителя. Той веднъж казал на някой, че ако слезе на земята следния път, ще слезе като музикант. "Пейте, рекох, чрез пеенето излизате от противоречието. Пеенето е бърз метод за постижения и много можете да постигнете чрез музиката", ми казваше Той. Постоянно ни напомняше за великото предназначение на музиката и веднъж каза: "Когато отидете пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. От това ще зависи дали ще ви пуснат вътре." В.К.: Така, добре. На стр. 135 "Хвала на Любовта". Песента нотирана ли е? Весела: Да. В.К.: Вие я имате, нали? Весела: Да.

160. Песента "Мехейн" На 22 януари Учителят каза: "Христос и сега говори. Един като се повдига, всички се повдигат. Ще направя китка от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи. Бетховен - отдолу нагоре - търси посока на движението; Моцарт - отгоре - надолу, Бах- игривото дете, има съдържание, изявява движението на природата. Шуман се занимава с материални работи. Бетховен е драматичен, а Вагнер е най- драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве. Новата музика ще са децата, които ще се родят от старата музика - майката и бащата. Тези деца ще са гениални. Когато някой свири, да не го критикуват, защото ще го спънат. Ако композираш и имаш някой, чиито трептения не се хармонират с твоите, не ще можеш да композираш. Затова се ражда плеяда музиканти, които си помагат взаимно. Един говори, но той е израз на 12 души. Един държи реч, другите го подкрепят." На 29 януари Учителят държа паметна беседа, в която даде една музикална тема, изключителна по красота и дълбочина. Той слезе на беседа с цигулката, което правеше понякога и засвири темата, като по едно време запя, докато свиреше. Нарече темата "Свързване на трите свята: "Мехейн" - слизане, "Хейн" - примирение. Това бе свободно пеене. "Тази мелодия сега влезе в света", каза Той. (Забележка: Песента "Мехейн" е публикувана в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова на с. 152) Беседата нарече "Законът на обнова". "Природата иска да пробужда и обновява човека през носа, очите, устата, кожата. За да се обновява човек, трябва да е в хармония с онзи предмет, който изучава. Като обичаш природата, тя те обновява. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Да изучаваме организма си, да знаем обновителните места. Човек има стотина органи. Любовта е вечно обновление. Господ само като погледне света, всичко ще стане както Той иска, всичко ще се превърне на добро." Мелодията, която Учителят изсвири вдъхновено и тихо я пригласяше, влезе като силна, животворяща струя в душата ми. Записах част от нея, а след беседата чета следните думи в тетрадката си: "Мехейн, хейн-небесна милост, примирение-прозвучаха тези странни думи от устните Му, а лъка Му изтръгна мелодии, които за пръв път идеха от небето и разкриваха свят на мир и красота. Тази мелодия се запечата дълбоко в мен и ще принесе плод през бъдещите години." В.К.: На стр. 134 се говори за 22 януари, 29 януари, това е 1941 година, така ли? Весела: 1941. В.К.: Сега, вие тука давате фазите на музикантите. Сега, аз съм чувал от Словото, че Учителят говори за тези световни музиканти, за Моцарт, че дава слънчева музика, че слиза отгоре надолу. Че Хайдн е коментатор, Шопен е музика на сърцето, Бетховен е музика на духа, която слиза да организира материята. Бах - на хармонията, а Вагнер - музика на славата. Весела: Вагнер е на славата. В.К.: Понеже сега вие давате тука, нали, тези неща са от вашата тетрадка извадени? Весела: Да. В.К.: От вашата тетрадка. Весела: Тука в разговор ми каза: "Бетовен - отдолу нагоре, търси посока на движение. Моцарт - отгоре надолу - от слънцето надолу. Бах е игривото дете, това е движението на природата, на водата, на всичко в природата. Шуман се занимава с материалните работи. Бетовен е драматичен, а Вагнер е най-драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система, здраве."

158. Крадливите духове, които те обират Когато отвориш радиото си, често пъти не можеш да го изключиш. Научи се да изключваш за неправилните тонове. Когато направиш крив завой, свързваш се с по-нисши същества от теб." (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 144, № 57. Разказа на Теофана Савова, че Весела се обръща и на другата страна.) Учителят извади от джоба си два ключа на къса сребърна верижка и ми ги показа. Верижката нямаше възел. Той постави ключовете отново в джоба си и като ги извади, верижката беше вързана. Той я развърза и пак постави ключовете в джоба си и тя отново се завърза. Тогава Той остави на нея един малък възел, който трябваше - така си помислих, аз сама да развържа. Това бе предметен урок, който Той ми даде с ключовете. "Бъди малка като слънцето, но върши чудесата, които слънцето върши. Отвън бъди скромна, не изнасяй на показ най-хубавите си плодове, защото има крадливи духове и те обират. Когато някой ти поднесе нещо лошо, употреби го като тор на някое плодно дърво и после му поднеси от сладкия плод на дървото. Това прави Любовта, то е нейния метод. Човек трябва да живее в Духа си за Славата на Бога. Царството Божие е животът в душата му, а Волята Божия е човешкия ум и тяло. Физическият живот е за Волята Божия, духовният - за Царството божие, а Божественият живот е за името Божие - Славата Божия. Тъй трябва да живее човек. Упражнявай се да си представиш ясно червения цвят. Черният цвят е сенките във физическия свят-той принадлежи към физическия свят. Тъй като човек сменя една красива мома с друга по-красива, нека оставим Красотата и Слънцето да избират, както те намерят за добре. Давай свобода на всеки човек. Бъди справедлива, ако видиш някои пъпки още неразпукнати, мисли, че те съдържат качествата, само времето им още не е дошло. Имай правилно отношение към себе си, нито се надценявай, нито се подценявай. Жертва е това, което ти е съществено. Снегът, който пролет се топи, не е никаква жертва - такава е щедростта на някои хора, но това е земен закон само, снегът иска-не иска ще се стопи. Има духове, които те обират След като любовта ти даде това, от което имаш нужда, те ти го отнемат и се мъчат да те убедят, че Любовта нищо не ти е дала. В.К.: На стр. 131 и 132 Учителят говори: "Когато си отвориш радиото, не можеш да го изключиш и тогава се свързваш с по-нисши същества от теб." Сега, вие сте ми разказали една такава случка, когато вие сте отишли при Учителя, нали, и той ви е казал: "Вън! Вън!", и вие сте се разплакали и сте казали: "Учителю, защото ме гоните?" И той казал: "Аз не гоня вас". Весела: Това е в Мърчаево. В.К.: А гоня, казва, ония другите". Весела: В Мърчаево, след като пристигнах и кмета ми даде кухничката си, един ден аз чувам, че Учителят ме пъди. В.К.: Да. Весела: И отивам при него и заплаках, казвам: Учителю, аз чувам, че ме пъдите, ако не съм удобна и ако неправилно съм дошла, кажете ми, аз веднага ще си отида. И той каза: "Ти чуваш, че аз пъдя, но аз не пъдя теб, а пъдя черните". Аз пъдя черните. В.К.: Сега тука вече нещата са ясни, понеже се говори за онова радио, което човек не си го изключва, а слуша други неща отвън. Весела: Да.

157. Има кармични задължения и ако се влюбиш ще страдаш много "Да се пречисти ума сърцето и тялото, да се примириш с цялата природа, с всички, да нямаш ни най-малкото неприятно чувство към нищо и никой, тогава ще ти се яви това светло същество да те учи. Когато рисувам една картина, тя ще стане каквато я искам - да има търпение. Ученикът да иска да стане като своя Учител"-15.I.1941 г. На Богоявление, 19 януари, следобед, имах разговор с Учителя, който трая повече от два часа. Наистина, сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, който хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята любов, която ни предаваше чрез личността и Словото си. Този следобед Учителят беше много разположен и ми даде много съвети. "Нито надценявай, нито подценявай човека, бъди справедлива и поддържай равновесието на вещите. Има кармични задължения и ако се влюбиш, ще страдаш много, ледът бързо ще се стопи и като покрие големи области, ще причини наводнения. Поддържай светлината си, както е сега - обикаляй, върви по крива линия около правата, за да стигнеш целта. Любовта е единствената сила, която само дава и никога не иска нищо да й се върне. Остави Майката Любов да те учи как да обичаш. Като чуеш фалшив тон, изправи го в себе си и така го чуй изправен, не го оставяй да премине към другите фалшив. Така се поправят хората. Където мине Любовта, тя предава живот на всичко.

156. Всемирният химн На 12 януари 1942 г. Учителят ни издигна чрез чудната си вдъхновена беседа на висок връх. Словото Му прозвуча като велика симфония и ме вдъхнови да напиша още същия ден "Всемирния Химн". Изводът от беседата беше: "Вярвай в ума си, който е слуга на Духа и в сърцето, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя". Всемирният химн В безбройните картини, кои безспир рисуваш Ти, всемира цял е скрит симфонии от милион звезди излъчватте. Какъв живот трепти във всяка краска, всеки тон - неволно питам: Кой си Ти? - Велик художник на всемира, на слънцето живот безсмъртен що безспир твори и праща - грееш, светиш Ти, Пресветли Сине на Небето. Възлюбени! - долита отзвук велегласен на тихата мелодия коя в душата ми треп С хармониите говориш Ти, с безбройните звезди, отваряш вечен път за всичките души към оня кът, почти забравен, където вечно щастие цари. Ти ставаш Път към ангели в небето, Път златен към Всемирния Олтар на Жива Светлина към който най-подир безброй души свят полет ще поемат, освободени, радостни певци небето и земята ще превземат. Ще екне химнът мощен на Любов - обединителка на всичко живо - на общия живот; ще екнат басовете на земята в симфония всемирна, в хармония със арфи златострунни на слънцето, луната, звездите отдалеч ще пригласят- О, дивен миг тържествен, кога земя и въздух ще възнасят Всемирний Химн Божествен към Извора на Вечния Живот! Земята тръпне в радостно мълчание пред Мощния Ти глас, пред безграничното велико знание и чака тоя час, когато всичко твоя химн ще пее, и в нова Светлина разумно ще твори и ще живее. От Твойта топлина леда вековен ще се разтопи, защото ще изгрее в съзнанията земни Твоя Феб и мрака ще разсее - Едно да станем с Теб! В.К.: На стр. 129 "Всемирният химн". Вие имате ли нотите на "Всемирният химн"? Весела: Не, това е стихотворение. Аз бях толкова вдъхновена, чудно вдъхновена беседа, така ме издигна, че Словото ми прозвуча като някаква симфония и същия ден написах "Всемирният химн". Кодата (Забележка: заключението, края) на беседа беше: "Вярвайте в ума си, който е слуга на Духа и сърцето си, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега, в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя." И аз написах "Всемирният химн".

154. Сега се образува нов път в съзнанието на братството На 8 януари 1941 г. сутринта, Учителят каза в беседата: "Туряме Любовта като нова сила за в бъдеще. Проявлението на Любовта е един от най-великите моменти в Битието. Сега се приготовлявате за Любовта. На физическия свят ще сте дете, в духовния свят - възрастен, а в Божествения свят - стар, тогава ще се проявите правилно в Любовта. Децата носят сила, възрастните - топлина, а старите-светлина. Туй което могат да ви вземат хората не е любов - свързвайте Любовта с безсмъртието. Божественият свят е хармоничен, човешкият е мелодичен, а духовният свят дава сила на тона. Пеперудата е дете на ангелите - има 40 багри." На 7 януари се срещнах с Учителя. Той ми каза следното: "В миналото е трябвало милиони години, за да поникне нещо, а сега - само няколко месеца защото в Любовта нещата стават бързо - времето се съкратява в Любовта. В чакането на Любовта времето е дълго. Сега се образува нов път в съзнанието на братството. Опишете "Пътят на Новия Живот", (Забележка. Оттук идва заглавието на второто издание на книгата на Весела Несторова) то е както дървото - зиме е в състояние на приготовление, пролет - в цъфтене, то е обличане, а есен - плодовете са узрели, то е работа - това са етапите. Млад, възрастен и стар. човек трябва да носи тези трима едновременно - то е да знае към всеки как да се отнесе. Когато момата играе на хорото, то е цъфтене. А когато я турят на работа, то е зреене. Детето продава житото, възрастния меси хляба, а старият го яде. Има колела големи и малки, всички да работят заедно." На 10 януари Учителят даде следните ценни мисли: "Създайте си един идеал - каквото правите, да го правите за Онзи, Който всичко ви е дал. Сами да се филтрирате - не оставяйте прах и кал във вашето съзнание, пречиствайте го. Реализираната красота е воля, съдържанието на красотата е сърцето, а оня простор на красотата е ума. Красивият човек успокоително действа. Векове на усилена деятелност прави един ангел - минал е дълга школа на възпитание, докато се е проявил. Да имате непреодолима воля. Та и вас сега на изпитания са ви сложили. Туй, което ви е дадено, ви трябват най-малко 1000 години да работите, за да го развиете. Сега съчетаваме частите на човешкия ум, сърце и воля, да се сглоби човешкия организъм, да може душата да се прояви, да си доволен от себе си и да си доволен от Господа. Вие не сте цъфнали още! Какви деца ще станете, та ангелите ще се спират при вас да ви оглеждат. Вие при едно хубаво цвете не се ли спирате? Няма по- красиво нещо на земята от едно цъфнало сърце, от един цъфнал ум, от една цъфнала воля, облечени в царски дрехи."

151. Песента на нара Учителят нямаше чешма в горницата, та често подаваше съда си на някого да Му донесе вода. Веднъж ме извика горе в горницата и дълго ме говори. "Една праскова има по-фини вибрации, и когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привети по вятъра." Тази идея така ми се хареса, че написах веднага стихотворението "Песента на нара". Учителят ме казваше да пиша така, както идват творбите, в свободна форма, да се не придържам към приетите форми. И така работех, както със стиховете, така и с музиката. "Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва", ми каза Учителят. Ето една част от "Песента на нара": В градината ми цъфнаха цветя - нарцисите, зюмбюла, пролет е дошла. Разпукнаха се розовите пъпки на ябълката, дюлята, а между тях прекрасен ален нар цъфте цъфтеше той и пръскаше ухание тъй сладостно, но този аромат не бе освен дихание нерадостно. И отлетях на леките крила на скръбната му песен да разбера какво той искаше и за какво копнееше самотникът унесен. И там далече в китната гора намерих нар, чиято песен се лееше в минорната печална гама на неговата дружка. Цъфтеше той, въздишаше за нея притиснат между грубите тела на две дървета с тягостно дихание, разливащи мелодии без крила... Годи ни бяха минали, а наровете стройни растяха разделени Само когато пролет дойдеше цъфтяха и си пращаха привети по ветрения лъх - е нежен аромат облени въздишаха, въздишаха ухание родено от страдание на двама влюбени, но разделени... и т.н. Идеята ми даде Учителят на 20 декември 1940 г. В.К.: Сега, на стр. 123 "Песента на нара". Имате ли я тази песен? Весела: Тя не е песен. Това е, Учителят ми каза в частен разговор, че колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. И ми каза да напиша за нара. Даде ми пример - нара. И аз написах "Песента на нара". Как два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат привети. В.К.: Това е поема, но не и песен. Весела: Не е песен. Той ми даде идея за нея.

150. Кой ни заведе при Учителя Времето се бе захладило към края на ноември 1940 г., но стаичката Му бе още неотоплена. Един ден, като седнах срещу Него за разговор, Той отиде до шкафа, извади бели вълнени чорапи и ми ги даде да ги обуя. Наистина, краката ми бяха поизстинали. Почувствувах се щастлива, че обувам Негови чорапи, като знаех, че всичко, което Учителят правеше бе от значение не само за телесния ни, но и за душевния ни живот. Краката са символ на добродетелите и Той искаше да развиваме всички добродетели в нас и живеем в пълна чистота, а белият цвят означава чистота. На изпращане често ми даваше някакъв плод, от който винаги гледах да дам на майка ми или на някоя близка душа. Майка ми посещаваше беседите с мен и понякога приготвяше хубав обяд за Учителя, който Му занасях. Той винаги го приемаше с усмивка, и когато ми връщаше съдовете, поставяше ябълка или друг плод в тях. Веднъж, помня, че беше сложил една много едра червена ябълка в съдинката и тя остана като скъп спомен за великата Му любов към нас. Майка ми беше много тиха и скромна жена и не искаше да отнема време на Учителя, та не ходеше да разговаря с Него, но тя от младини имаше благоговейно отношение към Него. Нейната по-стара сестра, Анка Конярова, която бе отгледала майка ми - сирак, бе една от първите ученички на Учителя. Тя живееше много далеч от Изгрева, но не пропусна никога беседа. Всяка сряда и неделя тръгваше в три часа сутринта, през всяко време на година с нейната приятелка, сестра Добринка Влахова, и стигаше навреме за беседата. Тя най-напред заведе майка ми при Учителя, когато бяхме малки деца. В.К.: Анка Конярова? Весела: Е старата сестра на мама, която отгледа майка ми. В.К.: Имате ли снимки? Весела: Имам, мисля, че имам. В.К.: А нещо да си спомняте? Някакви опитности да си спомняте? Весела: Аз знам, че Учителят им е раздавал първите книги с беседи на тях. Тя е от първите сестри. Ние ходехме на събрания на ул. "Априлов", имаше една стара сестра, в чийто дом се събираха доста сестри и в кръг, на колене, с бял воал покрити главите, започвахме молитви, пеехме песни. Майка ми ме отгледа с песни от Учителя. "Ангел вопияше", всичките песни. И тази "Англе вопияше" аз я научих тогава, още като дете. В.К.: Тя е на Константин Дънов? Весела: Тя е на бащата на Учителя. Бяхме веднъж на Черни връх с Учителят, девет души. И една вечер седяхме на лампа и той седеше срещу мен и ме погледна и почна да пее "Ангел вопияше". И цялото време, докато пя "Ангел вопияше" ме гледаше. Това е песента, с която съм отгледана от майка си, аз тъй я обичам. Много хубава песен. В.К.: Сега, вие казахте, че сте били на Витоша, на Черни връх. Весела: Да. В.К.: Коя година беше това? Весела: Ами 1943 г. бяхме. В.К.: Да не би тази група, която са били 5-6 човека? Весела: Не, на хижа "Алеко" имаше 9 души, а пък друг път беше на Черни връх, Учителят отишъл с Борис, Боян и Неделчо. На Черни връх, и аз тръгнах самичка за "Алеко", при Учителя да отида и не го намерих. И се здрачаваше. И аз се уплаших, нямаше никой там. Само три момчета. И ги попитах: ще отивате ли на върха? Сетих се, че Учителят е на върха. И те казаха не, играеха на табла. И аз стоя като отчаяна, какво ще правя сега. Па едно време те скочиха и тръгнаха. Казах: мога ли след вас да вървя? И се качихме в мъглата и в девет часа пристигнахме на Черни връх. И там беше Учителя и той ме прие и на сутринта ми каза: "Добре направихте, че дойдохте, рекох". И тогава останахме там групичката с него. В.К.: Това е екскурзията, на която ви е пял "Ангел вопияше"? Весела: Не. Пя ми където бяхме на хижа "Алеко" девет души. В.К.: Ще можете ли да я изпеете "Ангел вопиаше"? Весела пее: "Ангел вопияше, благодатна, чистая дево, радуй ся и пак й рекох радуйся". Така започва.

149 б. Великите Учители са предавателите, а ние да станем приемници, правилни проводници Великите Учители са предавателите, а ние да станем приемници, правилни проводници." Този ден Учителят бе особено силен и светъл. Стоях с пълно благоговение пред Него и жадно поглъщах словата Му. Той винаги говореше с мек, тих глас, а очите Му излъчваха благост, радост и светлина. Човек изчезваше пред лицето Му и се превръщаше в слух и обожание. Толкова музика, толкоз красота и мир се разливаше от святата Му личност, че един миг край Него бе достатъчен да внесе нова струя в живота ти и да го преобрази. А Той ме държеше с часове, когато започнеше да ми говори и винаги излизах от Него вдъхновена и щастлива. Веднага сядах да напиша онези негови мисли, които с огнени букви се запечатваха в паметта ми. Много Негови Слова събуждаха в мен дълбок размисъл и се превръщаха в музика или поезия. Казах Му: "Учителю, стотици музиканти и поети да дойдат не биха могли да въплотят великите Слова, които ни давате", а Той тихо ми отговори: "Давам ви материал за две хиляди години сега". Когато човешките съзнания прогледнат и се обърнат към Източника на всяко благо и живот, какъв глад за духовна храна ще настане в света! Как ще търсят всички жадни Извора на Истината! "Сега е зима, но ще дойде пролетта", казваше Той, и действително, това бяха тежките години на нечовешки изпитания и страдания - Втората Световна война. Всички сърца бяха свити и уплашени от неизвестността на утрешния ден, но при Учителя ние живеехме в рая. Никога, дори като малко дете, не бях живяла тъй леко и безгрижно, както под Неговото бащинско крило. Никога и през ум не ми минаваше, че ще дойде ден на раздяла с Учителя на земята. За мен Той беше вечността, безсмъртието. Преди да вляза при Него, свалях обувките си в предверието и тихо, на пръсти се отправях към Него да Го поздравя, като Му целуна святата десница. Понеже винаги превеждах Негови беседи, Той ме караше понякога да прочета нещо от превода. Той никога не говореше английски с мен, макар че перфектно го владееше. В.К.: Сега тука на стр. 121 той казва: "Давам ви материал за 2000 години." Весела: Да, за 2000 години. Аз му казах: Учителю, вие толкова богат материал ни давате, че да дойдат стотици музиканти, поети, писатели, художници, не могат да въплотят дори една част от това културно богатство, което ни давате. А той каза: "Е, рекох, аз ви давам материал за 2000 години сега. Сега, колкото можете, сега използвайте това, което можете." В.К.: Знаете ли, когато четох вашето първо издание на книгата, аз съм си записал отдолу: Ето защо трябва да се вземе всичко от вашите тетрадки и да се издаде, защото това е материал за 2000 години. Весела: Да. В.К.: Това е материал за 2000 години. Весела: За 2000 години. В.К.: Тези тетрадки, които вие имате 12­15, те трябва да се систематизират и този материал трябва да бъде като трети том. Весела: Трябва всичко да извадя. Аз толкова години не се заех с тези тетрадки. В.К.: Сега идва момента, когато ще се заемем. Сега това, което вие не можете да го свършите във ваше време, ще го свърши онова поколение, което ще поеме вашите неща. Весела: Ясно. Но мойта работа е да извадя материала. (Забележка: Тези тетрадки трябваше да ми бъдат предадени, за да работим по тях, но те не дойдоха при мен.)

149 а. Пътят е цялата природа, която включва физическия, духовния и умствен свят "Аз съм пътят, истината и живота" - пътят е цялата природа, която включва физическия, духовния и умствения свят. Истината е храната по пътя, която ти дава сила, зрели плодове, а живота е обработването, това, което обработва нещата, това, което гради, изгражда. При разни условия, случаи, различни чувства се пораждат, та човек трябва да възпитава чувствата си. Бог, ако се изявява във всичкия живот, как може някой да ме обиди? Ние трябва първо да се научим да виждаме и да чуваме. Животните имат стадна психология, човек е индивидуализиран, а като стане разумен, той трябва да намери своето място между разумните същества и отношението си към тях. Във всичко да виждаме Бога - че се движим и това е Бог. Той е турил слънцето така далече, че ако беше по-близко щяхме само слънце да виждаме, а сега виждаме и облаци и други неща в природата." Учителят включи големия радиоапарат, който каза, че му е подарък и ми обясни различните вълни. "На къси вълни станциите са много близо една до друга и по-ясно се чува предаването, а на средни вълни са по-раздалечени. Америка само на къси вълни може да се слуша, на дълги не може. Хората четат някакво четиво, но без да са изживели нещо, то още не е разбрано. Да сме благодарни, защото, намираш се в голям студ и искаш огън, но нямаш кибрит. В този случай запалената клечка, която ще ти даде някой милиони струва, употребена, дошла на място и време, стопляш се и целия ден ти е приятно. Слънцето не ни действа непосредствено на ума, а го възприемаме чрез слънчевия възел, но Божествените лъчи действат направо и по-силно - отвътре и отвън. Луната е религиите. Любовта е един велик свят за проучване - тя е най-напред даване на човека, после - обработване на взетото и пак вземане. Като умре човек, вземат му живота, обновяват го и пак му го дават. Взетото да обработим и да го дадем изработено. Ти, като дадеш на някой нещо ценно, да речем, от хляба си, ти олекваш, а той натежава. Може да цитираш един стих от Библията, но това още не значи много нещо - този стих ще се посее най-напред, като "Аз съм пътят, истината и живота", ще поникне и плод като върже, чак тогава той ще бъде разбран. Без да бъде опитан и преживян, той остава скрит, неразбран за теб. В бъдеще ще се разтегли животът, за да може да се наблюдава процесът му - съграждащият процес.

148. Станете проводник на Божественото, за да ви обикнат и уважават Повечето възгледи на хората са стари, ако всеки ден не се обновявате, остарявате. Всеки човек, когото престанат да обичат хората, остарява, а когото хората обикнат, подмладява се. Станете проводник на Божественото, за да ви обикнат и уважават. Вие искате да станете велики, без да сте проводници. Ако си проводник на красивото, велик художник ще станеш. Лицето е нива, градина - на някои има вече плодове, а на някои само картини има още. Някой има опит - посети ниви. Скръбта при радостта става осмислена, а радостта при скръбта става ценна." Тези мисли изказа Учителят на 8 ноември. Същият ден имах дълъг частен разговор с Него и Той ми каза: "Свободен човек е този, който има вяра в Бога, в себе си и в хората. Свободен е този, който знае как да кара, да речем един автомобил, да го спре насред пътя. За любовта, която ни се дава, можем само да благодарим, това е единственото заплащане за нея. Теориите на западния свят в окултно отношение са, като че ли те карат да влезеш в себе си, в един дом, където не ти дават никаква работа и ти скоро се отегчаваш.

147. Новите идеи оттук се разпространяват по въздуха В беседата два дни по-късно Учителят каза: "Взаимопомощта е Новото Учение. Старото няма да мине така лесно - змията през пукнатината на камъка ще мине, за да свали кожата си. Ограничителните условия, страданията и мъчнотиите са дупката, през която ще се мине, за да се смени кожата. Новите идеи оттук се разпространяват през въздуха и много хора ги приемат. Славяните са юдино племе. Камъкът в Данаила, който порасъл и изпълнил цялата земя, е Новото Учение. Българин - богарин - значи място на Бога. Остаряването е внушение, хипноза на Черната ложа. Човек трябва да се освободи от тази хипноза. Винаги съм на 33 години." На 27 октомври1940 г. Учителят допълни: "Българите не са избраните, но хромите, сакатите, които са поканени на вечерята, на тържеството. Вие сте повиканите от улицата, радвайте се, че сте поканени на вечерята на Агнето". На 1 ноември Учителят каза в беседата една нова мисъл, която ми направи силно впечатление. "Когато една мисъл само ви докосва, е в първото измерение; когато една мисъл става устойчива, е в третото измерение; а когато една мисъл расте и се развива, тя е в четвъртото измерение. Когато една идея се разширява, е във второто измерение. В третото измерение човек е в опозиционна война, крие се в своята крепост, а в четвъртото измерение той е господар, излиза вън от това триизмерно тяло - мисъл, в която се е скрил. Освобождавайте се от ония ненужни мисли. Вие пренебрегвате една ваша ценна мисъл, която след 7-8 години мощна сила ще ви даде." След беседата, Учителят отиде при пианото и ни говори, след което седна и започна да свири. Той винаги свиреше странни мелодии, освободени от всички наши музикални правила и теории. Казваше ни, че никога не свири чужда музика, а това, което идва в момента. "Три условия има в Новия Път: първо, с любов да се приеме това, което се дава от природата и без критика; второто условие - трябва знание, за да крепи любовта; нужно е приложение на истината, която ще даде проявата във физическия свят, волята ще се прояви. В.К.: На стр. 118 има едно изказване: "Българин, значи богарин, значи "място на Бога". Сега, аз си спомням от един ваш разказ, как разказахте, как Учителят е започнал да ви говори на старинен български език и нищо не се разбира. Весела: Да. В.К.: Разкажете за това. Весела: Да. Както се разговарях с него, изведнъж той ме погледна над главата и изведнъж започна да ми говори на един български език, от който нищо не разбирах, но знаех в душата си, че той говори български, но някакъв много странен български. Той говори на някого, нещо му говори. И не ми каза нищо за това, което му е говорил. В.К.: А вие слушате? Весела: Аз слушах и не разбирах. В.К.: Щото той казва: "Българите в невидимия свят са 150 000 и благодарение на тях, вие имате държава. Онези българи, които са на земята, нямат право на държава. Благодарение на онези, които са горе, имате право на държава." Весела: Даваха някакви инструкции. В.К.: Значи, Учителят е говорил с тези българи, старите българи, които са горе в невидимия свят, които представляват духовното лице на българския народ. Весела: Използвал е моето присъствие да говори на старите българи, щото сигурно и аз съм живяла с тях. Това сме от един народ. В.К.: Така. Един израз на с. 118 "Славяните са юдиното племе." Сега, Учителят това го споменава и в Неговото обръщение към българския народ и славянството. Весела: Да. В.К.: Сега, тука, как го възприемате сега, като юдиното племе? Като племе, което по закона на Мойсей не е наследник на оня закон на левитите, а на юдиното племе, в което идва по благословение Духът, Божественият Дух идва, Давид след това идва, и Христос и т.н. Весела: Да, значи ние сме по една свещена линия, българите, по благодат. В.К.: Да, по благодат

146. Днес човешкият организъм не може да издържи на любовта като сила Хората нямат търпение да се изслушват, те търсят едно статистическо добро и всеки по техните разбирания да се движи и живее. После се критикуват и осъждат един друг. Човек трябва да се отвори към Божествените блага и да ги приеме. Хората носят дебели дрехи, когато условията отвън са лоши, но те продължават да ги носят и когато условията са добри и е топло. Тънки дрехи трябват тогава. Леки мисли и малък товар. Детето не е глупаво и невежо - то има и дава само едно значение на всяка своя дума. Има единство в него. Бъдещите хора ще могат да носят Любовта, сега още не може да издържи организма ни. Сега постепенно се каляваме и привикваме да носим Любовта. Днешната беседа е: "Пътят към щастието". Когато Любовта и Мъдростта говорят на човека, те не търсят логиката, за да се утвърдят, те говорят тъй, както са и оставят сами да се наложат поради своята реалност Човек с време разбира какво му говорят те. Има неща логични, които са прави, но има неща прави, които не са логични, не могат да се обяснят по пътя на логичното мислене. Хората досега как са мислили - вярвали са в нещо нереално и после са се разочаровали. А сега ще започнем да чувстваме и знаем, че мислим. Защо да се осъждаме един друг? Някой художник нарисувал една страна на планината и иска да каже, че такава е планината; друг художник може да нарисува другата страна - всеки да рисува, каквото вижда и да дава свобода на другите. Луната действа на птиците. Те живеят в един по-неблагоприятен свят от млекопитаещите. Птиците са ума, а млекопитаещите- сърцето. Млекопитаещите обичат комфортите. Религиозните са лунни типове - Луната влияе на ума им. Любовта идва за една хилядна от секундата при теб, оставя благата и ти живееш в последствията й. Ние живеем в Бога, но не Го познаваме, а трябва Той да се движи, живее и съществува в нас. Примери за света на Новото ще бъдат народите от англосаксонската раса-Америка, Англия, Германия. Любовта прави беднотията красива. Един художник се интересува от бедни хора като сюжет и като ги нарисува, картината му се цени, а богатия не е добър сюжет за картина, обикновен е. Това, което става днес не е наказание, то е разпределение на всеки според каквото е изработил и заслужил. Един заслужил пет таланта, пет ще получи, друг четири, три и т.н., всеки ще получи заслуженото. Човек като почувствува и разбере величието на Любовта, от само себе си да е готов да й служи. Луната действа на ума-динамизира го, охладява го, а слънцето действа на сърцето - стопля го. От светлината и топлината се явява движението - живота. Земята вследствие на топлината и светлината има движение и живот. Светлата епоха започва в 1942 година. (Забележка: Виж "Изгревът" т. II, с. 38-39; т. III, с. 309-311; т. XXII, с. 513-531, 589-615, 717-722) В.К.: На стр. 118 "Светлата епоха започва в 1942 година". Това от тетрадката ли е или от беседа е напечатано? Във връзка с какво е това? Частен разговор? Весела: Частен разговор. В.К.: То е във вашата тетрадка. Весела: Да. В.К.: А светлата епоха започва в 1942 година? Весела: Да. Това е извадено от тетрадката ми.

144. Който работи за цялото и цялото работи за него На следния ден Учителят каза една интересна мисъл в беседата си: "Само едно право съществува - когато съзнаеш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, но и че то работи за теб. Това е единственото право, всичко друго е лъжа. В това е свободата - който работи за Цялото и Цялото работи за него, той всичко може да постигне. Човек сам по себе си, вънка от Цялото нищо не може да постигне. Невъзможното за частта е възможно за Цялото и възможното за Цялото е възможно за частта. Ако работиш за Бога и дърветата, и дъжда - всичко работи за теб и всичко навреме ще става. Молитвата помага само когато работиш за Господа и Той за теб." На 16 октомври Учителят каза в беседа: "Има съотношение между трите свята. Физическият свят е свят на проверка на нещата. От духовния свят, като искат да проверят нещо, идват на земята. Юпитер дава активност и дава дължина на човешкия мозък. Сатурн, Марс и Луната дават разширение. Всички планети и звезди влияят на мозъка, който е възприемател. Бог дава, а ние приемаме и изучаваме нещата. Юпитер е професор - учи те да не грешиш, да се уважаваш и другите да не съблазняваш. Сатурн е страха, но и справедливостта. Божественото ще се отрази на вашите пръсти, духовното - на вашата длан, а физическото - на ръката - дължината й. Петтях таланта е човешкия ум, двата таланта е човешкото сърце, а единият талант е човешката воля - не е работил. Човек има достатъчно воля, но тя трябва да се упражнява. Сърцето дава подтик на ума да работи и на волята да работи. Съдят онзи с единият талант, защото е бил при най-добри условия, но не работил."

142. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината Тъй като есента на 1940 г. не бях назначена, имах богати възможности да посещавам редовно беседите и да бъда често при Учителя. (Забележка: Весела не е назначена за учителка, защото е имало оплаквания срещу нея в селото, където е учителствувала 1937-1939 г.) На 22 септември 1940 г., в беседа, Учителят ни каза много ценни неща. Той непрестанно хвърляше светлина в съзнанието ни по всички въпроси на живота, осмисляше и най-обикновените ни прояви. "В света ние не страдаме, страда Бог, а ние само чувствуваме Неговото страдание. Единствен Той страда, но е търпелив. В големите страдания се заражда Любовта Му - колкото повече страда, повече изявява Любовта Си. Любовта идва посредством страданието. Ако онова, което имаш, не си готов да го дадеш на онези, които обичаш, ти любовта си не можеш да изявиш. Изучаването на астрологията наизуст не е наука. Аз я изучавам по човешката глава. Юпитер е отзад на главата, Сатурн по-горе встрани, той е внесъл страха в света, за да тури ред и порядък; Марс е над ухото, а Венера отзад на главата. Месечината е обиколката на челото отгоре. Луната е 50 пъти по-малка от земята. Слънцето е вътре, от него излизат всички мисли. Луната е в умствения свят, тя е много студена. Поезия, философия, литература идат от Луната. Когато хората се научили да лъжат, Луната спряла да се върти, за да не се опорочи. Тя развива въображението и е майка на земята, според окултната наука. Жителите й пращат сами светлина на неосветената страна. Хората ги изпъдиха от рая - от месечината. Те бяха онези, които ядоха от дървото на забранения плод. Аз турям рая на месечината." В.К.: На стр. 113 имате цитат "Хората ги изпъдиха от рая, от месечината. Те бяха онези, които ядоха от дървото на забранения плод. Аз турям рая на месечината." Ще можете ли да коментирате сега? Хората ги изпъдиха от рая, от месечината. Учителят е говорил много неща за Луната. Весела: Да. Че благодарение на Луната има живот на земята. Че там има живот. Тя ръководи философия, поезия, литература. В.К.: Тука е интересно нещо друго. Тука е дадена една символика, един друг образ, защото Учителят говори много неща за месечината и че този, етерният живот на месечината продължава да живее и че там има адепти. Весела: Там има 100 000 адепти, които се занимават с хората, проучват и помагат на хората. Те са свързани с нас. В.К.: Може би във връзка с това е този цитат. Весела: Да. Затова казва, аз турям рая на месечината. В.К.: Рая на месечината. Весела: Изглежда едната страна на месечината. В.К. Която не е осветена. Весела: Която не е осветена, е рая. А осветената страна е там, където отиват тъмните духове. Най-напред минават през там, на път за други полета.

140. Без светлина в мозъка си ти не можеш да мислиш право Освободете се от старите си възгледи - сега трябва да учите, да работите и да изправяте погрешките си. Старите мисли изхвърли и замени с нови. Търси нов начин на мислене. Без светлина в мозъка си ти не можеш да мислиш право. Само когато светлината озари твоя път, ти можеш да видиш отношенията, които си създал, можеш да ги прецениш като добри и да схванеш, че задачата ти е свършена. Да обичаш, значи да предадеш резултат на твоите отношения. Доброто е семка, която ти трябва да посадиш в своя ум, и когато чрез израсналото дърво семката се изяви в плод, тогава ти ще научиш какво е доброто, което си посадил. Кой човек е добър? Ако ти влезеш между каращи се и сърдити хора и те продължават да се карат, ти добър ли си? Не, ти си раздорник. Аз наричам добър човек този, който може да сдобри хората и да остави трайна доброта в техните отношения. Ако ти събудиш милосърдието в твоите ближни, ти си милосърден. Най-малките работи дават големи последствия. Мислиш-това е малка работа, но дава големи последствия. Не се качвай на гърба на никой. Вярвай на онова чувство и на онази мисъл, които ще те отведат на добър край, те доброволно да те качат на гърба си. Бог ти е дал един ум, а ти трябва да го развиваш, за да придобиеш светлина; дал ти е душа, за да добиеш онези благородни качества, които душата носи; дал ти е дух, от който да придобиеш мощ. Млад човек е онзи, който иска да изпълни Волята Божия и да придобие онова, което Бог е вложил в света. Стар е онзи, който е влязъл в света на Мъдростта и се стреми да придобие Мъдростта. Началото на живота е Любовта, края на живота е Мъдростта, съединени двете заедно, дават Истината. Ти трябва да прилагаш Любовта и Мъдростта в твоя живот, за да познаеш Истината. Истината е, която ще придаде радост на твоя живот и ще облекчи страданията ти. В.К.: Сега, на стр. 112 тука също има дадени цитати, тези цитати са от вашата тетрадка, нали. Сверяваш ли ги с отпечатаното Слово на Учителя? Весела: Къде е това? В.К.: Тука на стр. 112 стр. имате дадени цитати. Искам един въпрос. Вие сте записвали дадени мисли от Учителя. Весела: Да. В.К.: След това, когато са издадени тези беседи правили ли сте сверка на това, което е написано на вашите тетрадки? Весела: Не, никога не съм сверявала. Каквото ми е казал аз съм записала. Когато е говорил, съм държала бележки.

138 в. Учителят напуска тялото си В.К.: Вие бяхте споменавали пред мен, че точно в този момент, когато той ви е дал ключа, направо като немощен, много слаб. Беше ли Учителя в него според вас, или? Весела: Аз имах чувството, че това не беше Учителя. В.К.: Не е Учителя. Весела: Не е Учителя. Ами 1939 г. на 21 декември, аз имах сън за Учителя. Братството стоеше на един връх и викаха: "Учителю!" И аз бях, една ограда имаше и аз бях отсам така, и погледнах към небето и видях Учителят с панамената шапка, седнал в пространството с проснати ръце и така благославяше с двете ръце вълнение, вълнуваше ги и се издигаше във въздуха, нагоре към небето. И гледах, гледах, той изчезна, само ръцете му останаха и тъй благославяше и изчезна. Това беше на 21 декември 1939 г., като че ли Духът, започна да се оттегля и идваше само за беседа, само държеше беседи от 1939 до 1944 г Словото на Духа. А другото време като ли че се оттегляше постепенно. В.К.: Сега, аз си спомням, навремето, преди двадесет години, че вие именно този момент когато той ви дава ключа на пианото, вие виждате, че като ли че ли Учителят го няма. Весела: Не го почувствах Учителя, така немощен, последните часове, последните дни. Аз слизах долу при него, стоях и бях много тъжна и Учителят ми каза, аз излизах и попитах, какво да направя за вас, Учителю? Той каза: "Измийте ми чашите горе." Аз отидох, измих чашите, чиниите и слязох: Учителю, измих, сега какво да направя? И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека". Умрял бедния човек. А той изпратил Ангел и Тодора в Мърчаево за вода и страшна жажда е имал и нямаше вода. И тъй, тъжно ми каза: "Бедният човек умрял, докато му донесат вода". И аз видях, че как може това да е Учителя, да говори за себе си: бедният човек. Тогава се сепнах и излязох и просто нямах кураж да остана и да видя Учителя в такова състояние. Обаче, в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов!", втората част. И аз я записах. И това беше последното мото на 24 декември в 5 ч. сутринта. Тогава Учителят ми каза да му чета Библията. Взех Библията, той седна на кушетката, аз на колене застанах, сложих Библията, отворих я на 102 псалом - Молитвата на един скръбник и като почнах да чета рукнаха сълзи и се задуших от плач, почнах много да плача, щото видях че това е много трагично положение, Учителят жълт-зелен и такъв псалом се яви. Учителят каза: "Четете разумно, рекох", и аз едва-едва прочетох този псалом и това беше състоянието на Учителя, описано в 102 псалом. Тогава пях няколко песни. Той каза: "Пейте, пейте, рекох." Затова, като седна на стола, вдигна очите си и каза: "Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат". Той видя как слизат на земята армиите на Бялото Братство и каза: "Божествена красота!" И каза: "Слагайте на първо място винаги Божественото." В.К.: Сега, виели ми разказахте този случай, на Владо ли е бил, когато той, Учителят, си заминава и той, Владо, пита: "Учителю, на кого ни оставяш?" И той казал: Оставям ви на най-великият Учител на вселената. Замълчал малко и казал: Страданието. Весела: Това не е казал на мен. В.К.: На вас не е казал. Весела: Но на мен каза: "Когато Петър се усъмни, загуби силата, но когато повярва, придоби силата". Да. В.К.: Така. Това после ще продължим по-нататък. Сега да се върнем на последните дни на Учителя.

138 б. Победният химн В.К.: Да, в такъв смисъл. Споменавате, че много от стихотворенията, на английски, които сте ги правили, сте ги чели на Учителя. На английски ги четяхте? Весела: Да. В.К.: И той ги одобряваше. Весела: Да. В.К.: И сега, той имаше ли към всяко едно стихотворение забележки и вие записвали ли сте ги тези неща? Весела: Ами, например, помня последния химн, който написах, това беше на 18.XII.1944 г. Аз бях написала, изведнъж чух фанфари, сякаш някакво тържество в небето, седнах на пианото и записах една песен, която чух. "Победен химн" го нарекох. "Изгрява победният ден на светлината" бях писала, и т.н. И когато отидох при Учителя да му поднеса този химн, той каза: "В сряда ще го пеете, рекох. Но по- добре сега". Отиде, даде ми ключа от пианото и аз слязох. И той бавно слезе при пианото. Нямаше никой. В.К.: Това 1944 г.? Весела: 18.XII.1944 г, девет дни преди заминаването. Той се движеше много бавно, беше много блед и жълт, и вървеше бавно. Аз се спуснах от пианото към катедрата, където го стигнах, исках да му подам ръка, но той не прие да го водя. Той се хващаше за столовете. Като се качихме на платформата... В.К.: Той уморяваше ли се или бавно? Весела: Бавно вървеше и така слаб беше много. Дадох му стола пред пианото и казах: Учителю, вие свирете. Той седна на пианото и засвири. Аз бях отзад. След това: Я да чуем. В.К.: Да свири какво? Весела: Започна да свири на пианото. В.К.: Вашата песен? Весела: Не, не, акорди. А тогава каза: "Я да чуем, рекох." И аз тогава отстъпих, аз седнах на пианото, той седна на един стол зад мен и се подпря на гърба на стола. Обаче, като го видях така болен ми се схвана гърлото и не можех да пея. Само изсвирих химна и след това той чу думите и поправи. В.К.: Тези думи на български ли бяха или на английски? Весела: На български. "Победен химн". "Победният" не е хубава дума, каза," Победният ден на обилната светлина". И аз поправих "Изгрява денят на обилната светлина". И имах "О, братя, запейте тържествени", каза ми че "търж" е неблагозвучно, пиши "радостни". И аз записах: "О, братя запейте днес радостни песни" в припева, и "вечно живейте за слава на любовта". Учителят каза: "И по-хубави работи ще пишете, рекох. Хармонирайте я както вие намерите за добре." И след това той се прибра в стаичката си, девет дни не излиза вече.

138 а. Духът и душата са създали умът и сърцето В София бяха започнали бомбардировки и правеха затъмнение на целия град вечерно време. Дъхът на войната се носеше навсякъде и вълнението ни беше голямо. Обаче, Учителят не ни занимаваше с политически въпроси. Един ден ни каза: "Ако Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма". В тези усилни времена, Учителят една сутрин ми каза с твърд глас: "Герой трябва да бъдете!" В.К.: Така. На стр. 108 има един цитат, в който се споменава: "Както Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма." В какъв смисъл? Сега, ние знаем ролята на Наполеон, ние знаем Учителят какво е казал за Наполеон, че той е изпратен от Бялото Братство, за да премахне светската власт на папата, да премахне феодализма и да създаде Съединени Европейски щати. В третото, казва, той не успя. Сега вие казвате нещо много интересно? Весела: Ами той каза, Германия ще разруши егоизма, ще се смири Германия, тя ще бъде сломена и ще настъпи едно смирение, едно укротяване на този горделив дух, господарски дух, тя искаше "Дойче натубералес" - Германия над всички. И това нещо не се позволява от небето, защото Гер-ман е земен човек, Германия не е възвишения човек, следователно, тя трябва да бъде смирена, чрез това разделение. Нали германците разделиха, там Бисмарк, България на източна и западна, и сега те се разделиха и се учат на смирение. (Забележка. Виж"Изгревът" т. I, с. 443-444) На 18 септември 1940 г. при срещата ми с Учителя, Му прочетох ново стихотворение на английски "Музикантът", след което Той ми каза: "Духът и душата са господарите. Те са работили векове да създадат ума и сърцето като свои слуги. Сега умът и сърцето трябва да се възпитават, да работят за духа и душата. Трябва да се създаде хармония между ума и сърцето. Това, което слиза е право, и това, което възлиза и то е право - мислите се възпитават в сърцето. Майката скърби, когато й вземат сина, защото той й е бил любимеца в миналото; бащата най-много скърби, като му вземат дъщерята - тя му е била любима в миналото. Сега хората трябва да се възпитат и да не скърбят, то ще мине да не се ревнуват. Сърцето и ума да се възпитат. В бъдеще яденето и всичко ще е религия. Сироммах - мъдрец, сиромашията съдържа всички условия. Тя е богата, всичко е посяла, то трябва пак в хамбара й да се върне умножено. При сегашните условия, за да бъдеш понятен на хората, трябва да бъдеш малък. Малките хора много работа могат да свършат. Има методи на луната и методи на слънцето. Методите на луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати, обаче, методите на слънцето всякога дават добри резултати. Човек трябва да мине от методите на луната към методите на слънцето. Това става, когато човек минава от низходящо към възходящо състояние. Само земята и луната оказват низходящо или възходящо влияние върху човека, а слънцето оказва само възходящо влияние."

137. Как да се работи в Америка На следния ден отидех при Учителя и Му я прочетох. Той изслуша одобрително и каза, че сигурно съм я написала на английски, повече хора да я четат Каза ми да я изпратя да се отпечата в Америка. "Когато човек мисли, той разлага светлината на много цветове, на дъга. Цветът, баграта, е знак на мисъл. Тоновете без мисъл са безцветни. Когато пишете поезия, не се ограничавайте във формите, а пишете както идват. За да държите духовна връзка с приятелите си в Америка, пишете им понякога. Американците са практични, готови да приемат новото. Там има много жадни души. Те търсят нещо, което могат да приложат. България е най-трудната страна за приемане и приложение на Божественото и Новото. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат готовите души в други страни. Сега ти трябва търпение и енергия. Работи непрестанно. Когато имаш някой Божествен импулс, не отлагай. Когато отидеш в Щатите, ще вършиш много неща: ще свириш и пееш, ще четеш беседи и предадеш Паневритмията. Музиката е достъпна и обща за всички и всеки може да се възпитава с нея. Не се безпокой, това не ти помага. Тревогите нямат място в нашия живот и в нашата работа. Сега като бяхме на Мусала за три дни, получихме много повече, отколкото друг път при дълъг престой." Като Му говорих за плана ми да предам Рила в стихове на английски, Той ми каза: "Американците имат нужда от новите форми на поезия. Рила е завръщане към Божественото. Изкачването на Мусала е отиване при Бога. Ще се съкратят събитията в Европа". В.К.: На стр. 107 вие споменавате за Америка. И аз съм записал, аз съм задал въпроса: Учителят изпраща ли ви в Америка? Весела: He. В.К.: Лично? Весела: He. В.К.: А по косвени пътища вече? Весела: Той ми е говорил много за американците, обаче, аз не съм ходила от 1932 година.

132. Светът е школа за обучение и приложение На 6 август 1940 г. минавайки край приемната на Учителя, Той се спря на вратата и ми каза: "Големите неща се движат сами, а малките - въздухът ги движи. Когато не си в пътя си, забавляват те. Дошли сме не да се удоволстваме и търсим удобства, а да свършим някаква работа. Да не те носят на гръб, а сам да ходиш. Ако те носят на гърба си - малък си, ще ти се атрофират краката". На 7 август привечер, имах разговор с Учителя. Той ми каза много ценни неща за живота: "Разчитай на Божествената Любов в теб, не на света и хората. Светът е едно условие. Всички блага на живота ще ти дойдат от Бога вътре в теб. Ако Той не действа в теб, всичко ще ти бъде товар и пречка. Не разчитай на шишето вода на другия. Завърти крана на Божествената Любов в себе си и пусни водата да протече, както в София тече рилска вода във всяка къща. Светът е школа и професорите идват и предават лекциите си, но най-важното е, какво ти сама ще разбереш от тяхното знание и какво ще приложиш. Когато си в океана, най-хубавото е да имаш едно въже, за което като се хванеш, ще те извади на брега, а не да имаш спасителен пояс. Божествената Любов е въжето. В тези трудни времена е важно да не отпадне сърцето ти, да не охладнее. Днес всички външни ценности в света започват да губят своята стойност, за да се научат хората да разчитат на най-великата ценност в себе си - на Бога в тях, на Божествената Любов в тях. Човек има три етажа: Божествен, духовен и материален. Да не стоим само на първия етаж, а да се качим в по-горните. Досега Америка се е хранила с кейк. Има много работа за всички в Щатите." В.К.: На с. 103 тука е обозначено 6 август, това е вече 1940 г., нали? Весела: Да.

127. Две години учителка в село Ковачевци На 7 май, хубав слънчев ден, отидох на Изгрева и тъй като Учителят бе още горе в стаята си, седнах на пианото в салона и започнах да свиря новата Му песен "Да бихте слушал". (Забележка:" Песента е публикувана на с. 149 в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова, а как е била дадена виж в "Изгревът" т. I, с. 515) Той слезе и отиде при лимона на площадката. Лимонът бе изсъхнал, но Той го гледа дълго и каза, че започва да се съживява. Нови пъпчици се явили на него. Той каза: "Щом се пробуди към живот някое клонче, означава, че съответното коренче се е съживило". С каква любов Учителят отглеждаше и най-малкото растение и му помагаше да живее, цъфти и връзва. Така Той съживяваше в нас онези забравени спомени за хубавия небесен живот и ни подтикваше към всичко, което е истинно и красиво. Почти през вечер имах сънища с Учителя, в които Той ми говореше и ми предаваше живот и сила. Ако ги извадя от тетрадките си, ще излезе цяла книга. Попитах Учителя дали са реалност сънищата ми, Той ми отговори положително. "Бог ви учи, когато спите." В.К.: Споменавате за ваши опитности и долу пишете, че "почти през вечер имах сънища с Учителя, в които той ми говореше и предаваше живот и сила". И те са във вашите тетрадки. Вие казахте, че те ще бъдат цяла книга. Весела: Ами много сънища имах с него. Много съм записала. В.К.: Да, вие споделихте ли някои от тези сънища с Учителя? Весела: На Учителя съм казала много от тях, разказвала съм ги на Учителя. В.К.: Сега, аз смятам, че те са ценни и трябва да бъдат извадени. Весела: Защото аз го попитах: реални ли са, той каза: реални са. В.К.: И според мене те трябва да бъдат продължение на тази работа. И може би това, което вие сте написали в този том за Мърчаево, третия том вероятно ще бъдат от вашите тетрадки и някои сънища и вероятно други опитности ще бъдат четвърти том. А пети и шести том ще бъде вече вашето творчество. Весела: Аз работих след Учителя в село Тополица, 5-6 месеца работих с братята там, много работих и имам други дейности така в делото и то трябва да се опише. В.К.: Да, трябва да се опише. Весела: Да се опише. В.К.: Нали сме почнали вече, лека-полека да ги оправим. Весела: Аз съм почнала да пиша за там, нещо съм написала вече. В.К.: Да. Аз следващия път ще ви донеса и снимки, когато говорим за Тополица. Весела: Да, Тополица е едно много свято място. Да.