Ани

IV. ПИСМО ДО НАРОДА август 1925 г. Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почва под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения. Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой характер, но в основата на всички лежи един и същ елемент- стремежа към идеалното, съвършеното. Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то е така нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той среща онова, което срещнаха всички негови предшественици. Историята не познава ни един пример, при който някой да е внесъл някаква нова идея и да е бил посрещнат благосклонно от хората. Винаги той е бил подлаган на преследвания, гонения и т. н. В това отношение, като че ли хората са си останали последователни на себе си почти във всички времена. Също стана и с този Учител. Вече ред години той е подложен на хиляди несправедливи нападки и клевети, на които той отговаря само по един начин - с едно необикновено търпение. Неговите идеи, обаче, въпреки всички противодействия, не останаха чужди на хората. Те намериха своите привърженици. Последователите на неговото учение са хора, произлезли почти от всички слоеве на обществото. Водими от желанието да дават разрешение на всички онези проблеми, които животът е пробудил в тях, да познаят Истината в нейната пълнота, те се групират около него. Разбира се, че това са хора, които са наследили, както положителни, така и отрицателни качества от оная среда, в която са живели. Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т. н. Във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н. Всичко това е резултат на умствения и културен уровен, в които се намират неговите членове. С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава, естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като: съдилища, полиция, затвори ит. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека, и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си. Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали. Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание. Със същото съзнание всеки е свободен да влезе в която желае от днес съществуващите политически партии на реда. Нашата работа е преди всичко творческа, а не разрушителна. Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него. Нашият поглед е обърнат към далечното бъдеще. Ние жадуваме между хората да настъпи мир и братство. Единствените отношения между хората да бъдат отношения на взаимна обич. Човек за човека да стане брат. Желаем хората да се отърсят от всичко старо, недъгаво, отрицателно, да прегърнат всичко най-визвишено и благородно, и така създадените нови хора да дадат начало на едно ново общество, на една нова култура. Ние се радваме на всяка инициатива в това отношение. Бихме желали да подкрепим всяко добро начало, в който и да е човек. Ние призоваваме впрочем, всички хора на Доброто, хора на Любовта да заработим задружно за реализирането на тия светли и възвишени идеали. Само тогава ще може да се реализира Царството Божие на Земята. Т. Стоименов Начо Петров Деню Цанев Драган Попов Г. Стайков Михаил Стоицев Петко Епитропов Стефан Касабов П. Ковачев 3. Желев Никола Камбуров Слави Камбуров Г. Маринов Димитър Добрев Димитър Христов Никола Ватев Михаил Райнов Иван Калканджиев Минчо Сотиров Е. Иванов Иван Чернев Г. Наумов Христо Арабаджиев К. Георгиев К. Терзистоев Димитър Марков Стефан Желев Н. Каишев A. Бойнов Иван Девитаков Иван Дойнов Михаил Сандев Стефан Мандов Рашо Болашиков Сава Калименов Тодор Абаджиев Жечо Вълков Пенков Колю Кюмюрджиев Стоян Желязков B. Милевски В. Искренов Георги Куртев Мих. Луканов Петко Динев Михаил Ангелов Нейчо Паскалев Д-р Бански М. Краев Ил. Ставрев Антон А. Попов Хр. Ив. Хлебаров Братя Маркови Братя Константинови Върбан Христов К.Иларионов Влад Пашов Ат. Николов Ив. Михайлов Ив. Котаров и др. София, август 1928 г. _________________________________________________________ Това се имената на ръководителите на Братствата в България, както и на най-активните последователи на Учителя Петър Дънов (бел. на съставителя Вергилий Кръстев).

Д-р Михаил Стоицев Глава втора Защитата на Учението на Учителя Дънов I. Новото духовно учение в България е чистото Христово окултно учение (1924 г.) II. Отворено писмо към Търновските граждани от 9.Х.1925 г III. Писмо от Михаил Стоицев до Боян Боев, в което го уведомява, че е написал и изпратил Отворено писмо до търновските граждани IV. Писмо до народа от август 1925 г. V. Отворено писмо до всички разумни човеци - 9.III.1931 г VI. Заявление от 30.Х.1937 г. във връзка със следствието срещу Бялото Братство VII. Скромен, но ценен дар за 1961 г. VIII. Иван Антонов - адвокат на Михаил Стоицев от Тодор Ковачев IX. За лъжеучителя Михаил Иванов 1. Писмо от брат Михаил Стоицев до братята във Франция за сестра Стела и Михаил Иванов и Белмен 2. Писмо отговор от Михаил Иванов до Михаил Стоицев 3. За лъжеучителя Михаил Иванов 4. Сабята на турския главнокомандуващ в гр. Одрин Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ д-р Стефан Кадиев Михаил Алексиев Стоицев, роден през 1870 г. в гр. Пловдив от баща земледелец, също майка, неграмотни. До 16-годишна възраст работил като земледелец при тях. На деветгодишна възраст заявил на родителите си, че в сряда и петък няма да яде не само блажно, но и риба, а те нека си ядат. На 12-годишна възраст си поръчва бакърено кепче с надпис: «Пийте студена водица, за да ви е мирна главица» - поставя го на уличната чешма и гледа дали се спират да четат написаното. На 15-16 години се поражда копнеж и ходел на църква, като при всяка работа ходел в гръцката църква «Света Петка», която се считала за леко­вита. Палел кандилата на [иконите] «Матер Божи» (Мария Богородица), Христа и св. Никола. На 19-20-годишна възраст бил войник. Той все изпълнявал религиозното си влечение. Бил образцов войник и го направили подофицер. Бил на военна служба и бил примерен като взводен подофицер - при един добър, разумен дру- жинен командир, на когото си оставял месечната си заплата на съхранение. През 1894 г. завършва с отличие фелдшерска команда и постъпил като такъв в дивизи- онната болница в град Пловдив на свръхсрочна служба. През 1897 г. се задомил. Дотогава завеждал и хирургическото, и инфекциозното отделения. В инфекциоз­ното отделение имало 24 тифусно-болни, от които 14 - тежко. Той спял до тях. Пак постел в сряда и петък. Правел фрикции на тежко болните с оцет и вода всеки ден следобед, до вечерната визитация. Това преживяване - не заболял от никаква болест. Но му станало ясно, когато се пробудил в духовния път през 1919 година. През 1906 г. у него се породил копнеж да следва по-нагоре, но не му оставало време. Той, като се справил с всички болести като фелдшер от Александровската болница, заминал да следва зъболекар в Киев и Харков, гдето завършва на 37 години. Завършил с отличие по всички предмети както в Русия, така и в колоквиумите в България. Все е бил въздържател от тютюн и алкохол. Но след задомяването си, при семейно излизане, рядко пиел по малко вино или чаша бира. След пробуждането и досега цялото му семейство с децата са били въздържатели и вегетарианци. С Учителя се запознал през 1919 година в гр. Пловдив в дома на Петко Епитропов, с погледа и думите на Учителя. А чувал е от 1904 година от Софрони Ников за прераждането. Така му станало веднага ясно - закона за еволюцията и възмездието. Няколко ясновидения с проява на южната страна на небето и честите съ­новидения с Учителя - той се възпламенил и от ден на ден копнежът за Учението се увеличавал. Доста години често Учителят насън му се явявал и насърчавал за известни прояви. И досега повече от 150-200 пъти има съновидения с Него. Осо­бено при проявите на Духа на Учителя и откровенията, които даваше независимо от Словото си. Това го насърчило с радост да напечата 11 беседи на Учителя, с големия том «Духът и плътта», също - брошурката на Стоян Ватралски «Кои и какви са белите братя». Печатал с радост и лични книги: «Новото духовно учение в България е чисто окултно Христово учение»; «Проблемата на храненето» в 7 отдела, с психическите причини на болестите и страданията; «За брака»; «Защо и как да познаваме Бога»; «Отворено писмо до всички разумни човеци»; «Таблица за храните, с изяснение съдържанието и количеството на белтъците, въглехидра­тите, мазнини, соли, витамини»; «Религия, християнство, творчески и духовен живот и еволюция на човешката душа»; «Новият път»; както и беседи, държани в Югославия, които са поместени в книжката «Ново послание на Слънцето», първа част и втора част; «Най-разумният и най-високоморалният живот за човека». Чрез Учението той коренно се изменил. По-рано боледувал от «маясъл» (хемороиди), ишиас, ревматизъм, гастрит, бронхит, намалено зрение, аритмия на сърцето. От тези болести, заедно с буца на дясната страна - атером, при помощта на мисъл и вяра, по методите на Учителя, които е усвоил, той се е освободил от всички тях. Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се кори­гираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението. Когато чул от Учителя за тези добродетели, как Той е могъл да изтърпи някого, който му е дотягал, разбрал, че ако искаме търпение, трябва да следим къде е - на добра или лоша страна, и да вземаме поука от това. Стремял се да бъде в благородна обхода с всекиго. Животът му е бил за благото на цялото. Средствата били не цел в живо­та, а възможност да преживява скромно, както и до днес. Воден от хубави идеи и учението и идеите на Учителя, през 1937 г. подарил едно свое наследствено място от 2500 кв. метра в Пловдив, което струвало 200 000 лева или два милиона и половина до три милиона лева, на държавното сиропиталище в Пловдив, за строежа на пансиона. През 1938 г. подарил трите си дюкяна, със съгласието на домашните си, с нотариален акт, на Първа девическа гимназия (а сега - четвър­та смесена гимназия(, от наема - за издръжка на бедни ученици в трапезарията на гимназията, т. е. там да се хранят. Там сега има фонд «Семейство Стоицеви» за издръжка на децата в трапезарията. През време на обмяната [през 1947 г.] дал 120 000 лева на държавното сиропиталище, 90 000 лева - на старопиталището, а след 1945 г. - 50 000 лева за павиране средната алея на бул. «Цар Освободител» в Пловдив. Бил ръководител на Братството, посочен от Учителя, в Пловдив от 1922 г. досега. Било му определено да си замине [от този свят] през 1950 г., но сънувал баща си на едно поле, изкопан гроб, държи вехти дъски за капак, де той седи. «Татко, какво правиш?» - «Ех, нищо.» Казал му: «Хвърли ги, няма да потрябват.» Затова е жив. Но и Учителят го благословил насън, в откровение, че животът му се продължава. В Пловдив четели беседи в дома на Епитропови, ходили на Паневритмия на Бунарджика. За Изгрева, «ние от провинцията смятаме, че причината за бъркотиите са виновни и ръководителите - но Антов все ни забавляваше, че властта ни забра­нява да се събираме. Той пращаше финансов отчет, ние сме смятали, че това е нормалното. Казвал Учителят да бъде по-мек; но в Мърчаево Учителят казвал: «Той не е брат.» Заради злобата той реши да убие Братството. Софийското Брат­ство трябва да си има свое управление, а Братският съвет да остане за ръковод­ство на цялото Братство. Той само е деен, има и добри работи. Цялото Братство в София е виновно, загдето не са извикали ръководителите да изберат [Братски съвет]. Те трябва да си дадат оставката и да се тури край на всичко.» - Кой е Учителят? -Учителят Петър Дънов е Божи пратеник в тази епоха, да подтикне цялото човечество и да дойде да го подготви за новата шеста раса, за да живее в истин­ско братолюбие. Той получи Духа Христов на 19 август 1913 година[1] Той е говорил винаги с Духа си, когато е изнасял беседите. - Ти вярваш ли у че има невидим свят? - Моята вяра е, че има 100% невидим свят и той е реален и ако смятаме, че само това е, което виждаме, нещастни сме! Аз отговарям с живота си, че е така. Така мисля, защото съм имал такава опитност, че нищо не може да ме разубеди. Аз искам да мислим за невидимия свят. На тебе, Стефчо, предстои ти задача велика, като човек и лекар да влезеш в дълбочината, главно за нас, учениците. За Изгрева Ще знаеш, че в тези физически работи, които станаха на Изгрева, в което лежи безверието. Вярват на физическия Учител, но какво са изпълнили? Но ис­тинския смисъл, не само не са го разбрали, но са и противници. За мене лично няма човек, който да повярва, както има души в България, които са положителни в това отношение. В добрината са отлични тройката д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Сто­именов, те са темели. Тодор Стоименов беше туберкулозен и повече от 60 години беше до Учителя. Но той не повярва в явлението на Учителя и когато поискахме да осветлим през 1952 г., да осветлим властта, тогава никой не го разбра. Аз отидох при Тодор Стоименов и му казвам: «Ти си от 50-60 години при Учителя. Кажи, когато Учителят може чрез Духа да се яви, какво ще е това поло­жение, ако още утре те задигнат и отидеш горе и те запитат: «Тодоре, ти кой си: човек или душа? Не може ли да разбереш, че и на физическото поле, и след заминаването - какво ще отговориш?» Той се замисли: «Прав си, брат Стоицев, през пролетта ще се замисля и ще видя тази работа.» До пролетта той си замина от този свят. След смъртта се явява на един брат и казва: «Молете се заради мене - аз съм в мъчително положение, във вериги. Учителят да ми помогне, да ми прости - Учителят ми каза, че това не може да стане, освен [да го реши] висшият [небесен] съвет.» Ние не знаем какво е това положение. Моята задача сега е всички ние, които сме в Бялото Братство, да повярва­ме, че има реален свят, че както Христос се е явявал на учениците и след като дойде възнесението и [...], и че Христос е говорил като материализиран. Сега и ние, ако не прогледнем и не повярваме, не бива да сме в тъмнота по тези въпроси. Имате задача, този материал, който е събиран и запазен, ако един ден не го разберем, гдето ще се допълни всеки дял от науката. Това учение ще бъде над всичко, ако външни хора го вземат. За Учителя: - Ние сме родени чада чрез духа на Христа. На земята има и Каиново племе, защото Ева зачна от Сатанаил и първом роди злото, а после чрез Адама се роди Авел. После почна Сит и ние сме от това поколение. Така почва доброто и злото на Земята. Ние, родените в Христа, сме минали чрез Адама и Ева, чрез Слънцето, чрез всички планети, и сме дошли на тази Земя. И понеже носим отрицателните качества от Адам и Ева, примесени с отрицателните качества на Каиновото пле­ме, и ние сме се отклонили. Сега при Учителя сме се събрали, за да разберем самата истина. И на Земята, като завършим своята еволюция, по пътя на Слънче­вите планети, ще отидем пак в Слънцето и оттам завършваме ангелската еволю­ция, за да можем да влезем в йерархията на светлите братя, ангелите. Поверително Като ставаме - три упражнения на д-р Михаил Стоицев, кои­то е получил от Учителя Първо упражнение: Сутрин [заставаме мирно на земята, с] двете ръце [изнесени отпред пред гърдите], ос[обено] при слънце, първо на земята, с длани нагоре, [и] ще кажем: «Господи, благодаря Ти за тази магнетична сила на Земя­та, произведена от слънчевите лъчи.» Второ упражнение: [С двете си ръце повдигаме нагоре, изнасяме ги над главата и леко поглаждаме към малкия си мозък и казваме:] (Отправяме тази магнетична слънчева сила към малкия си мозък.) «Да се разпръснат всички мои отрицателности и да се подмладят, подновят, одухотво­рят и оживотворят всички мои клетки в моя организъм. Трето упражнение: [С двете си ръце - се изнасят над главата и с тях поливаме, взимаме от слънчевите лъчи и поливаме своето тяло и казваме:] «Обли­вам своето тяло със светлина.» Четвърто упражнение: Ръцете надолу, на земята. Казваме: «И нищо отри­цателно да не смее да се доближи до мене.» [Тези четири упражнения се правят и казват] до три пъти. Всички благородни мисли, нашите коси, пръсти са антени; влиза чрез ус­тата и чрез дробовете и отива в мозъка. Отрицателните мисли идват от сърцето. Отрицанието [идва] от падналите братя ангели, от краката, главно левия крак, [минават през] гръбначния мозък и се събират във малкият мозък. Затова трябва да се пазим от гняв, защото попа­дат в мозъка, спукват мозъчен съд и се получава апоплексия (мозъчен удар). «Мисълта, като електрическа сила, се движи в междуатомното простран­ство в корицата на мозъка [мозъчната обвивка], а чувствата, като магнетизъм - в междумолекулното пространство, между клетките в корицата на мозъка [мо­зъчната обвивка]. Но за да се оформи правилно мисълта като електричество, трябва да се слее с магнетичната сила в междумолекулярното пространство.» В Слънчевата система, която е под управлението на нашия Учител, всяка планета си има свой гений, имат си имена. Те свидетелствуват заради Учителя, за Учението, и предават като гении на нас, обикновените хора. Слово на Архангел Михаил, гений на Слънцето «Ученикът в този си живот е определен да изпълни една велика задача за душата си и за цялото човечество». Които учат това, което Учителят учи, още в тбзи си живот завършват сво­ята еволюция. И сега, заедно с Учителя, със своята светла мисъл, молитви и дела направлявате течението на човешките дела. Знайте, в тази школа Учителят ви дава велики тайни и истинското Слово. И това духовно движение е предизвикано от новата, Шестата раса, която иде. И в тази епоха вие сте сърцето, маята на тази раса. А ще бъдат и тези, които чрез вас се пробудят в това духовно движение. При това разделение по човешки на различни религии, сега има условия да се развива всеки човек в единната рели­гия. И това е необходимо за всеки човек. Вие сте обаче потайната мисъл на вашия Учител. Вие сте потайната ядка на тая нова раса. Затова у вас трябва да се вкоренят идеите, че всички сте едно цяло, едно тяло, един дух, един живот. А същевременно сте един във всички и всички в единия. Какво е Адам? В Адама са вложени още отначало тези пет добродетели. а) добродетел, безкористна любов, правда, истина, справедливост и мъдрост. Но Адам беше изпитан дали ще издържи на тези пет добродетели. Затова Бог постави една троица: привличане, завладяване и умножаване (алчността). Адам се бори срещу тази троица, но не можа да издържи изпита си и насочи своята глава надолу, към земята. И когато дойде в низшия астрал и видя живо­тинското царство, че са двойки, пожела и той да има двойка. Затова в сънно състояние Бог създаде чрез Адама неговата половина. Ева. Тогава ги остави в Райската градина - казва им да не ядат [от плодовете на дървото за познаване на] доброто и злото. Тогава се явява Сатаната, въплотен в [човешка] форма, и говори с Ева. И й казва: «Защо да не ядете от дървото за «доброто и злото»? И вие, като ядете, ще станете като Богове, затова ви запрещава, да не ядете.» У Ева се явява съмнението, раздвоението на вярата, непослушанието, желанието за кражба - да опита запретеното. И след като яде и даде на Адама, видяха, че са съгрешили, видяха се оголени, останали само с животинска кожа, яви се упла­хата и страхът и най-назад - лъжата. И ние сме минали през тия качества на Адам и Ева, ние ги носим вътре в нас. [Откровение], дадено през 1947 г., но не е прието с вяра - от Учителя Желая на сестрите и братята да придобиете и проявите живота на Светли­ната, на Любовта, на Мъдростта-и живота на Истината. Това са проявите на Божествения Дух. Това е велико творчество, това е творчеството с живота и идеите на Бога. Вие не можете да имате творчество, ако нямате Божествени идеи. Отрицателните идеи не са от Бога! Духът Божий и светлите ангели ви изпращат и ви подкрепят, за да прояви­те мистичния огън на душата, което е светлината на душата, чрез висшите добро­детели. Този мистичен огън на светлината пробужда идейния огън на ума. А заед­но със светлината на душата, това са пътищата да се пробуди свръхсъзнанието у човека, у ученика. А чрез свръхсъзнанието да се дойде до безсмъртието, а от безсмъртието - към вечния живот. Това е пътят, по който всички ще минат, рано-късно! Благодари, радвай се, мисли! ----------------------------------------------------------------- [1] Вж: «Изгревът», том XXI, стр. 530-534, том XIX, стр. 922,928. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

4. За прераждането на човешката душа и за възмездието Зъболекар Стоицев (В. «Братство», бр. 157от 19.IV.1936г., стр. 1-4) Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писате­ля Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастир Иванов и евангелския - Зяпков против горното. По тези въпроси чухме неотдавна сказката на писателя г-н Русалиев, след него - на г-н професор Дюлгеров - богослов, която бе като реакция на Русалие- ва, а след това узнахме сказката на адвентния пастир г-н Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г-н Зяпков. Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би тряб­вало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението, че в Св. Писа­ние нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават, че няма никак­во прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател, защото има хора, които имат опитности, които стоят по-горе от тия на говорителите. А в книгата «Живот, смърт и прераждане», напечатана по стенографски бележки от сказката на г-н проф. Дюлгеров, на 8-ма страница срещаме: «Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко места, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48,19: 10; Йоана 8:32,9:1-2; Галат. 6: 7; Матея 16: 13; Марка 8: 27 и Лука 9: 18. Пита се човек: защо се не спомня нищо за 11. и 17. глави от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но, като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие, има и отговорност за този, който говори. Не само това, но той взема отговорността и за другите. Има един природен закон, който гласи: «Външната свобода можем да ограничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека - никога!» Ето защо, добре е да се изнася истината изцяло, т.е. да се изнася и едно­то, и другото по тези въпроси от Св. Писание и всеки да си разсъждава сам. А ние виждаме, че това не се върши, с цел да се докаже, че говорителят е знающ и силен. Нима не е ясно и категорично казано от пророк Малахия, в 4-та глава, и то още 387 години преди Христа, за прераждането? Стихове 5. и 6. гласят: «Ето, аз ще ви проводя Илия пророка, преди да дойде денят Господен, великият и страш­ният. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите.» А пророк Илия живя 1050 години преди Христа! Нима не е ясно и недвусмислено казано от самия Христос в 11. глава от Матея, ст. 14: «И ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде», аст. 1: «Който има уши да слуша, нека слуша.» Гл. 16:13 от Матея; «Мене, Сина человеческаго, кого ме казват, че съм? А те (учениците) рекоха: «Едни - че си Йоан Кръстител, други - Илия, други - Йеремия или един от пророците.» В гл. 17: 12 от Матея е най-категоричното: «Но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, но сториха с него каквото щяха.» А това бе, когато бяха обезглавили Йоан Кръстителя. Не са ли това ясни и недвусмислени думи и факти в полза на прераждане­то, и то казани от самия Христос? Обаче новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща. Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26: 52 от Матея: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,» и в гл. 5: 28 от Матея: «Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействувал», за да схва­нем закона за възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност! Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме насила да го приеме ня­кой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това. И всеки ще го схване, когато му дойде времето. Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит), ще им се даде доказателство, да схванат. Но пак зависи как ще търсят, как ще хлопат и какво и как ще искат. Тогава те сами ще проповядват това, което по-рано не са искали да приемат. Че се прераждал човек в животни и пр., това са детински разсъждения. Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенствуването си, това е също така несериозно. Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опитностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора, добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това. Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности, това не е доблестно. Още по-лошо бие в очи, когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели? Напоследък често се изнасят факти в пресата и за прераждането, и за ясновидството, и за явяването на заминали души. Неотдавна в. «Утро», в броя си от 1 .III. т.г, изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени - професорите Пулм и Треджер. А това не е един случай - такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, да таксуваме всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно, щом сами не сме го изследвали. Ние не отричаме, че в спиритическите сеанси, които тъй много се правят на Запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмез­дието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще види какво се разкрива тук. Нашият народ засега има нужда да му се говори за покаяние, като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда - било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права ми­съл и благородните постъпки освобождават човека от страдания. Затова покая­ние се говори от много места и то е добре. Да му се говори за повече трезвост - въздържание от тютюн, алкохол и въздържание от лоши постъпки. Затова всеки, който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е об­разец на тия добродетели. Да му се говори за разумното хранене - какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използува слънчевата светлина. След това, които са по-готови и почувствуват вътрешен подтик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото то крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита. Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, исти­ната и правдата са стълбовете в живота. Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, прав­дата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване. Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори, но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава! Накрай ще кажем, че не е далеч денят, когато много чисти и верующи души от най-различни среди - православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци - които засега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдействува за непрестанното усъвършенствуване на всичко съществуваще, ще схва­нат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все нап­ред и все напред, без да може тъй наречената «смърт» (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия. Тогава животът ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота. Ще разберат какво голя­мо заблуждение е да се отрича оня Божествен ред и закон във вселената само затова, защото ние, със слабия си човешки ум, не сме могли да го разберем.

VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ 22 март 1956 г. Михаил А. Стоицев, зъболекар С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на Марица сред златното тракий­ско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.» И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пъте­шественици говорят с възхищение. Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната Марица. И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и негови­ят кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир! Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред чо­вечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всич­ко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудни­те сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното по­ле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужа­ва Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейки­те и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подраства­щи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове. През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с бодрост, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще осве­жаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано. Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на храносмилателната ни система, а след това влиянието им постепенно намалява. Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден пос­тепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се за­пазва и в останалото време на годината. Затова всички слаби, болнави и разстроени граждани нека обърнат внима­ние на природната лечебница на пловдивските хълмове. Нека се отправят всяка сутрин за здраве и бодрост към тях. Простото ранно пробуждане, движение и изкачване нависоко ще ги преобрази, а ако добавят и някоя гимнастика - ще ги излекува и укрепи. И сега се срещат отделни лица, които оползотворяват пре­димството си да живеят в Пловдив и при прекрасните му хълмове, но това може и трябва да стане масово явление. Не само отделни разумни ученици и младежи да играят, тичат и учат уроците там, но трябва цялата младеж да напусне задуш­ните и шумни улици и булеварди, където диша прах, бензинови и други изпаре­ния, и да се разхожда и изкачва нависоко, да хвърля поглед нашироко, към оне­зи «прекрасни гледки», «картини редки» и «безкраен шир», които са пълнили с възторг великото сърце на народния поет и от които ще почерпят бодрост и жиз­нерадост, за да строят светлото бъдеще на нашата скъпа родина. Природата близо до нас ни предлага щедро своята оздравителна сила и красота. Граждани и гости на Пловдив, защо да отминаваме като слепи нейната протегната майчинска ръка? Добри другарки и другари, сестри и братя, Вие ще прочетете брошурката за хълмовете. Тези от вас, които са слабички, неврастеници, с кръвно налягане, а особе­но с по-слаби сърдечни разстройства, разумно и полезно е: 1. При изкачване на по-високи места да се движат по-бавно, да свиват краката в коленете си, за да се движи венозната кръв с отровите по-лесно през ставите към сърцето и белите дробове. 2. На всеки 40-50 метра да се спират една-две минути, да вдишват и из­дишват по-дълбоко няколко пъти. Дишането е животът! То засилва и мисълта! 3. При изкачване докъдето може, да се спират, подишат няколко пъти дъл­боко. След това направете и каквато гимнастика знаете, за да се раздвижи по- добре кръвта. Попейте си малко, макар и с тананикане, без да се стеснявате от никого. 4. Ако желаете по-сигурни резултати, стремете се да излизате преди из­грев слънце. То ни носи живот! Това е полезно и за здравето. 22 март 1956 г. / Доставя се от автора:ул. Болярска 16.

В заключение ще изтъкнем IX. Някои характерни черти на българския народ и славянството Българският народ, изобщо, е добър и трудолюбив, обаче има известни недъзи - малко твърдоглавие, упоритост и своеволие, но при разумен живот, те могат да се изправят Българинът не обича чуждото. Той обаче пази своето като зеницата на окото си. Най-ценното е, че той желае да живее в братолюбие с всички народи по света. Това се изразява и с гостоприемството, което винаги проявява. Трябва да се радваме, че сме пред прага на една нова епоха и че сме в семейството на славянството, гръбнакът на което е, както споменахме, братска Русия. За да разберем обаче историческата задача на Славянството, трябва да се изтъкнат следните предпоставки: Римската империя навремето създаде зако­ните и правото и волята за власт, за национално разширение по пътя на насили­ето. Англосаксонската раса, в своето вековно развитие, създаде критическия, усъвършенствуван ум. Затова у тях ние виждаме лица, глави, воля силно разви­ти. Обаче липсва оня елемент - онова благородно, милосърдно и любвеобилно сърце, широката славянска душа, които заедно могат да дадат хармония между ума, волята и сърцето. А това благородно, милосърдно и любвеобилно сърце ще го даде истинският славянин, който притежава положителните качества, които изнесохме. Ето защо, Славянството ще изиграе тази роля. То носи обширна душа, в лицето на руския народ и другите славянски народи. Не че другите народи нямат тези качества, но те са специфични за славянските народи. И когато Славянството даде тези качества на другите народи, тогава ще чакаме истински мир между ума, сърцето и волята и ще се прояви онова брато­любие, за което светът копнее. И ние, българите, ще дадем от своите положител­ни качества. Иска се обаче съзнание, просвета, за да станем честни, разумни, добри, справедливи, трудолюбиви. Не напразно Рабиндранат Тагор през 1928 година изказа ценни мисли за Славянството, когато посети България. Той каза: «Аз не намерих душата на Европа, тя като че ли е излетяла. У вас, в България, виждам духовно пробуждане. И макар да не съм ходил в голяма Русия, бъдещето е на Славянството.» И това е казано преди 18 години. Ето защо ние трябва да се радваме. А като се вземе пред вид, че у нас има идейни движения, каквито са: Въздържателното, есперантското, Толстоисткото, Всемирното Бяло Братство и др., които работят за новите идеи, ние трябва да се радваме, че у нас има труженици за провеждане на доброто. И ако искаме България да изиграе своята роля, а ние да се покажем дос­тойни българи, нека всички се стремим да поставим: Доброто, като основа в живота си, в дома си. Безкористната любов, като огърлие за развиване на бра­толюбие. Правдата, като мерило във всичко и Истината - като светилник. Приложено всичко това с мъдрост, нека бъдем сигурни, че децата ще ста­нат по-добри за родителите, учащата се младеж - много по-достойна във всичко. Родителите ще станат също по-добри граждани на държавата. Само така ние ще носим достойно името българи и ще бъдем истински помагачи за напредъка на цялото човечество. Лично аз считам, че обществените ръководители трябва да бъдат истински идеалисти и разумни - елитът на българския народ. Следователно те не ще се надпреварват за надмощие чрез насилие, а ще работят добросъвестно за благо­то на целия български народ. Аз зная също, че между идеалистите и честните люде се вмъкнали и такива, на които мястото не е там. Със своите похвати, те унижават намеренията на идеалистите. Вярно е, че всичко, което преживяхме от няколко години насам, това бяха стихии, които постепенно утихват. Сега всички трябва да работим за общото бла­го, не само за българския народ, но за цялото човечество. Така ние ще се покажем достойни синове и дъщери на Разумното начало, а пред другите народи ще бъдем за показ и подражание. България, с първично и девствено съзнание, има право да живее - и ще живее. Българският народ, със своя морален устой, има право да живее - и ще живее. Обаче трябва да бъдем разумни и да проявим горните качества. Накрая нека спомена, че този идеализъм, особено при моята преклонна възраст, да ходя и при всички трудности да пръскам тази скромна светлина по села и градове, за мир, любов и радост, дължа на Този, Който ми е дал живота и ме е подкрепял през целия живот. Той ме е научил да се жертвувам за цялото. Той ме е научил и ми е казал: Иди, работи и пръскай разумното Слово между българския народ. Този народ има нужда от любов и светлина, от мир и радост. Този народ има нужда от повече вяра в доброто, в истината и правдата. Този народ има нужда да засили и вярата си в Твореца, да намали своята упоритост и своеволие. За този народ дойде небесният пратеник, който даде на България и на цялото човечество велико учение за живота, за да добрува всеки, който го при­ложи. Той го изяви, живя, след което си замина. Остава сега ние да приложим всички свети принципи на това учение. Той ми каза: «Работи, бъдещето е на Славянството.» Като поднасям този скромен труд на нашите четци, аз не мисля, че съм сторил нещо велико. Това е един малък фар в тъмнината и нека се знае от всич­ки - и религиозни, и християни, и атеисти, носители на новите идеи, че това е единственият истински път за един разумен живот. Следователно християни, без благородни дела; комунизъм, без благород­ни дела; атеизъм, без вяра в доброто, без благородни дела в живота, безкорис­тна любов, истина и правда, са само етикети. Сега е нужно да се даде съдържа­ние на тези думи, за да се приложи лозунгът: «Свобода, братство и равенство». Като завършвам своя скромен труд, пожелавам на всички да станем пър­во човеци. Човекът, в началото на своето развитие, е същество на противоречи­ята, гдето изпъква личността с егоизма, с всички контрасти: проявява истината, а също и лъжата; проявява доброто, а и злото; има радости и скърби, проявява правдата и неправдата и пр. А човек, това е пробудената душа, която работи за общото благо на цялото. Такъв човек се е освободил от лъжата, кражбата, гор­достта, тщеславието, завистта, омразата, алчността, лукавството, извратената полова любов. Той е прегърнал и всички добродетели - вяра в доброто, вяра в Твореца. Той проявява безкористната любов, истината и правдата с мъдрост. И ако той е възприел и приложил правилното хранене, пиене, дишане и разумно използуване на слънчевата енергия, той е вече истински здрав и разу­мен човек, той е творец в живота си. Това е новият път на човечеството. Това желая и аз на всички човеци, за да станем напълно здрави, честни, разумни, добри, справедливи и любвеобилни. И като работим с любов, и благата се разпределят справедливо за всички, тога­ва ще проявим истинско братолюбие. А това е най-голямото щастие в живота на човека. Някой може да каже, че това са красиви неща, но за в бъдеще. Не, това са задачи, които трябва сега да решаваме. Няма да искаме това от другите, а ние сами ще работим върху себе си, да кореним недъзите и да ги заменяме със съответни добродетели. Добродетелите са скрити в гънките на човешкото сърце, ос­тава само да се проявят. Да не казваме, че светът е лош, че не е прав, а първо себе си да оправим и всеки себе си като оправи, светът е вече оправен! Тогава войни и крамоли в личността, семейството, народите, ще намалят, ще изчезнат, и човеците ще за­живеят щастливо. За да се поднови правилно общественият строй, трябва съзна­телни строители - работници. А това са пробудените души. Това непременно ще стане, макар и бавно, но трябва просвета. Тази прос­вета трябва да бъде в рамките на любовта, доброто, истината и правдата. Ако всички се считаме добри, разумни, нека отворим своите радиоапара­ти, и ще доловим мислите на добрите и честни люде по целия свят, които искат доброто и спокойствието на цялото човечество. Ако си отворим очите, ушите, съзнанието и видим дивната хармония в при­родата, ръководена мъдро от Твореца, бихме се засрамили като човеци. Тогава всички ще заработим с пълно съзнание, което от памтивека си е все ново, но ние , сега ще го приложим. Макар късно, макар и бавно, но нека работим за новото, всеки за себе си, и всички за цялото.

VI. Основи на морала Мисълта за морала се появила, когато човекът се отклонил от правия път на живота, от правилните отношения към хората, към природата, към Твореца, с цел да се ораничи от тия неправилни отношения. Затова и Великите Учители, главно Христос, са посочвали възвишените добродетели с цел да може човек да се усъвършенствува в живота. Според едни, моралът е онзи природен и неизменен закон, който кара човека да разбере, че той има права, но и задължения. Обаче, от висше научно и духовно гледище, моралът е доброто в сърцето на човека. Доброто, това е зародишът, една семка, която е поставена от приро­дата в човешкото сърце. Това са възможностите за човешкото усъвършенствуване. Този морал се състои от безкористната любов, истината и правдата, про­явени с мъдрост в тяхната пълнота и чистота. А съвкупността на тия сили в живо­та, това е доброто. Христос го изразил с думите: «Любов към Твореца, любов към ближния и любов към себе си.» С една дума, човек трябва да прояви разумното и да има добри отношения към Създателя и към всички живи същества. Ония, които считат, че някои са атеисти - безбожници, не са прави. В света няма човек, който да не е верующ. Само че едни вярват в едно, други - в друго. Важно е преди всичко как човек се проявява в живота. Едно е важно. Всички вярваме еднакво в хляба, във водата, въздуха, свет­лината и ги използваме, всеки според степента на своето съзнание. Обаче, ако един верующ, религиозен - християнин, вярва в Бога, вярва в Христа, а върши непростени работи в живота си, той е за осъждане. Той е по-долу и от този, когото считат атеист, безбожник. Обаче, ако безбожникът вярва в доброто, про­явява безкористна любов към всички, живее в истината и правдата и ги проявя­ва на дело, такъв човек е много по-горе и от религиозния. Следователно единият има етикет - религиозен, но няма дела - съдържа­ние; друг - безбожник, няма етикет, но има дела - съдържание, което е красиво. По моему, и двамата имат нужда от повече съзнание: религиозният - от дела, а другият - от истинска вяра. Аз чакам, а и всички честни и добри люде чакат - християните, славяните, да проявят основите на Христовото учение, за­едно с новите и хубави идеи, в тяхната пълнота и чистота. Стига вече тия лъжливи етикети! Стига вече някои, със свещеното Писание в ръце, шест дни лъжатсвета, а седмия - и Твореца, а вършат разни престъпления и пак парадират, че са хрис­тияни. Това е гавра с великото учение. И затова, когато човек се отклонил от правилния път на живота, забравил е своите задължения, явява се моралът, като правило, да се не отклонява от тия задължения. Моралът в живота на хората е общ и индивидуален. При това, за едни хора известна постъпка се счита за морална, за други - не. А това е защото нещата се гледат субективно, през личните чувства, върху базата на егоизма. И затова, човек, който говори за морал, а не го живее, за него казваме, че е неморален. Учените хора - психолози, физиолози, физиогномисти, френолози - са от­крили, че моралните качества и добродетели на човека се намират на горната част на главата. Това са няколко центрове - милосърдието, в горната предна част на челото. След това - центърът на благоговението, по-горе от първото. То­ва е качество на почит към природата, към Твореца, към хората, към родители, възпитатели, учени и др. След тях иде вярата, надеждата, съвестта, честността и твърдостта. Ще спомена само за честността, като основа на морала, и малко за мило­сърдието. Някои мислят, че моралът се състои само във външната - нравствената страна на личността. Вярно е, че Христос, преди 2000 години, като идеалист и най-велик комунист, повдигна първо авторитета на жената, като узакони еднобрачието в семейството. По-рано тя беше гавра в ръцете на мъжа. Той изказа една велика мисъл: «Ако мъж погледне една жена и я пожелае, той е прелюбодействувал вече.» Следователно същото е и за жената. С това Той създаде велик морал в семейството и предпазване от заразителни болести. Нима сега, след 2000 години, жената пак ще се унижи, та да е играчка в ръцете на мъжа? Да не бъде! Нима разумният мъж ще счита жената като плячка и ще върши непростени неща? Да не бъде! Ние, българите, сме нравствено запазен народ и трябва да се запазим! Изключенията не трябва да се увеличават. Ние трябва вече широко да прило­жим този морал. Нима е морално един човек да лъже, да краде, да мрази, да завижда, да е алчен, горделив, клюкар? Нима е морално човек да се напива и оставя семейството си в мизерия и страдания? Нима е морално да злоупотребяваме с пищна храна, макар да сме състоя­телни, в ущърб на другите? Нима е морално да кроим пъклени планове как да напакостим на другите? Нима е морално да водим неразумен и разгулен живот, ако имаме пари? Нима е морално аз да живея, а брат ми, ако ще и да мре? Не, това са неразумни и животински прояви. Това са прояви на хищните животни. Нима е разумно и красиво да се дели и Христовото учение на клонки, и всяка клонка да мисли, че е на правата страна, а другите - на крив път? Не, сега трябва да се подеме новото във всички области на живота и да се работи разумно. Трябват вече хора образци, с дела, за да проповядват. Стига вече само говорене и злоупотреба с търпението на народа. Творците на новото, идеалното, моралното и пр., това са чистите и добри люде, които са се освободили от лъжата, кражбата, гордостта, завистта, омра­зата, алчността - плод на егоизма, и са развили всички благородни прояви, па били те верующи или атеисти. Такива хора гледат да открият само една добра черта и у най-лошия човек, защото и той е частица от цялото. А добри черти има положително у всякого. Тези хора работят върху всеки лош човек, да му помог­нат да се издигне, защото е частица на цялото. Старите схващания са тъкмо обратни. Ако видят 98 добри качества, само за една или две погрешки могат много да му напакостят. Ето защо, тези чисти и добри люде работят разумно за общото благо на цялото. Затова сега се иска съзнателна и ударна работя от всички, особено от идеалистите. И те работят!

V. За слънчевата енергия, топлината и въздуха По това има много да се говори. Ние малко знаем, а още по-малко и разум­но използуваме. Благодарение на това, че нашият народ е земеделски и е свикнал рано сутрин да става, той използува много добре чистия въздух и слънцето, макар и несъзнателно. Друга част - туристи и други, съзнаващи това, също използуват чистия въздух и слънцето по високите места. Но и туристите има още много да учат, за да използуват правилно природата и да й се отплатят. Обаче, голяма част от гражданите, които лягат късно и стават късно, не зная колко пъти през живота си са виждали изгрева на Слънцето. Те изпущат из пред вид пословицата: «Рано лягай, рано ставай» - условие за един здравосло­вен живот. Нима птичките и животните не са добър пример за нас? Има обаче и хора, които съзнателно, научно и с ред опити гледат да стават рано и да използуват слънцето. Те дишат дълбоко и правят гимнастически уп­ражнения. Другите хора, като ги гледат, смятат ги за извеяни, че били се кланяли на Слънцето. Колкото ние ги познаваме, те не само не са извеяни, но са умни. Защо? Защото знаят, че Слънцето е слуга на Твореца и че то носи живот чрез своите лъчи и топлина на всичко живо в природата, в това число и на човека. Можем ли да си представим какво би станало и какво би било положение­то на растения, животни, на човека, ако нямаше слънце? Ето защо, тия хора много добре знаят, че от четвърт до половин час преди изгрев Слънце, неговата енергия, макар и още невидима, действува чрез ултравиолетовите лъчи върху психическото състояние на човека. Във време на изгрева, ултравиолето­вите лъчи действуват върху нервната система. В този момент, ако се гледа Слън­цето 4-5 минути, засилва се зрението и човек се опреснява психически. Пишещият настоящото, сам съм правил опити, и макар на 75-годишна въз­раст, очила още не съм употребил. Вярно е, че сега зрението ми е по-слабо, но още си служа без очила. Ползата от слънцето е от голямо значение, ако вършим това през пролетта. Към 9 часа слънчевите лъчи действуват върху стомаха, както и върху цяло­то тяло, и това влияние се усилва ежедневно от 22 март до 22 юний. След това силата на слънчевите лъчи почва да намалява. И затова тези хора разумно използуват слънцето. Нещо повече. Те знаят още чрез науката, че слънчевият спектър, в лицето на всички цветове, действува целокупно, като бяла светлина, върху човешкия организъм. А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например зна­ем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките. Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр. Такива лесно се гневят. Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона треп­тения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове. Логично е да допуснем, че в действител­ност има много повече трептения във всички цветове, ако те са в най-чистата форма. Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството. Оранжевият цвят действува ободрително, развива благородната индиви­дуалност, а главно дава подем на личността за служене на Твореца, за служене на цялото човечество. Ако оранжевият цвят е ръждив, развива тщеславието и малодушието в човека. Жълтият цвят действува върху ума, интелекта, мисълта, мъдростта и чув­ствата. Той помага за развиване на вътрешния мир и спокойствие. Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове. Ако жълтият цвят е не­чист, развива се гордостта. Зеленият цвят действува върху физическото и духовно растене на човека. Чрез него се развиват упованието и надеждата. Зеленият цвят от природата влияе добре и върху очите. Човек закрепва индивидуално. Тъмнозеленият цвят пробужда в човека алчност към материалните неща, към грубия егоизъм. Синият - небесен цвят влияе върху вярата, истината, правдата, честността на човека. Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психи­ческото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера. Описаните неща не са приказки, а опитани научни истини. И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените про­яви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека. Разумните хора, при добри условия, да избягват черните цветове. Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание. И когато големият процент от хора съзнаят това и почнат да използуват тия безплатни блага, много от болестите ще намалеят, ще облекчат човека. Тогава хората ще са по-здрави, по-разумни, по-добри, а какво по-красиво от това?

IV. За дишането Ако здравото тяло зависи от правилното хранене, правилното храносмила­не, то здравата нервна система, здравите дробове, чистата и права мисъл, чис­тите чувства зависят от правилното дишане. А всичко това е свързано със симпатичната нервна система. Ето защо, ние горещо препоръчваме на читателите книжката за дишането от Учителя.[1] В тази книжка има ценен материал по този въпрос. Тук ще споменем пак, че правилното и дълбоко ритмично вдишване, сут­рин, с едната ноздра, задържане и издишане от другата, и обратно; правенето гимнастики след тези вдишки, особено на чист въздух, пиене на малко топла вода с лъжичка, на глътки, е от голямо значение, особено за слаби и нервни хора. Ако това може да се прави и преди обяд, то е от голямо значение. Дишането, това е животът, а поглъщането на повече кислород с жизнената сила - праната от въз­духа, това е условие за продължителността на живота. Никой да се не самоизлъгва и мисли, че ежедневната физическа работа ще замести дълбокото дишане и разумната гимнастика. Само с разумното дълбо­ко дишане и гимнастика ние даваме възможност на кислорода да проникне с жизнената сила до върховете на дробовете. На дълбокото дишане се дължи и облекчението при умората. Като се из­качваме на високи места, при умора от ходенето, умора от работата, щом се спрем половин-една минута и направим дълбоко дишане, ние получаваме облек­чение. Защо? Защото отровите, които се движат и събират в ставите, предизвик­ват умора. Щом обаче се направи дълбоко дишане, кислородът раздвижва тези отрови и се усеща едно облекчение. Ако чрез елементите на храната се възобновяват клетките, то чрез кисло­рода и жизнената сила те се оживотворяват. Така и животът се продължава. Ето защо, нужно е постоянно и с мисъл да се съсредоточаваме при диша­нето и гимнастиките, за да използуваме максималната придобивка. За радост на децата и жизнерадостните възрастни, поднасям и една песен за дишането. Тя е труд на един основен учител в Софийските села. Тази песен може да се пее от децата, след дишането и гимнастиката. Песента е накрая на книгата.[2] --------------------------------------------- [1] Б. Боев - «Учителят за дишането», (бел. а.) [2] Става дума за песента «Физкултурен марш» от Пеню Ганев. Вж. стр. 99 и 100. (бел. М. И.)

III. За възпитанието Никой не може да откаже, че възпитанието е един от важните фактори в живота. Обаче то трябва да се прилага безкористно, в съгласие със законите на живата природа, чрез родителите, възпитателите и чрез окръжаващите. Но за това се иска разумно приложение, просвета и пак просвета! След това идва проблемата за самовъзпитанието - стремеж наличността да се самоусъвършенствува. Това е бавен процес, но е пък най-сигурен. Защо? Защото това, което човек сам гради в себе си, остава най-трайно. Погрешките и страданията карат разумния човек да се замисля, да търси нови пътища за пра­вилното им разрешение и с това той се учи, крачи стъпка по стъпка към съвър­шенството. Всички ние виждаме и знаем, че човечеството прекарва, а и ние заедно с него, макар и в по-малък размер, страдаме от тия войни. И ние, хората, дойдох­ме до това положение, защото сме се отклонили от разумния живот и от закони­те на живата природа, която постоянно ни учи, но ние нехаем. Ние мислим, че сме завладели всичко, а всъщност себе си не сме овладе­ли, себе си не сме познали. Така, учените са открили, че в човешкото тяло има около 30 милиарда клетки. Ние сме господари на тия наши поданици. Е, добре! Даваме ли ние въз­можност те да ни помагат свободно? Нима в 24 часа ние не се меним безброй пъти и ставаме ту радостни, ту гневни? Не нарушаваме ли спокойствието на тия клетки с гнева, с някоя лоша мисъл, с някое анормално желание? Не убиваме ли така безброй клетки? Защо? Защото при гнева и лошите мисли се образуват отрови, които действуват гибелно и върху клетките. Нима при гнева на кърмеща­та майка не се образуват отрови, които влияят върху храносмилането на децата и те заболяват от детската болест - колапс? Нима при гнева на кого и да е не се убиват милиони клетки и късат нишките на идеалната любов, без да знаем това? Следователно, ако мислим, че владеем себе си, природата, ние се лъжем. Ние използуваме само благата на природата, която ни ги разкрива чрез разумните люде. А често добрите неща се използуват за зло на човечеството. Християнските народи са се отклонили и от Христовото учение. То е толко­ва изопачено, че ако се яви Христос, сам ще се чуди на човешката гениалност, как е могло до такава степен да се изврати. Днес от Христовото учение са оста­нали само външните форми, съдържание обаче - много малко. Ние, човеците, забравихме и закона за възмездието, който е неумолим и за управника, и за пъдаря. Не може човек да сее тръне и да чака рози. Не може човек да върши зло и да чака добро. Такива аномалии природата не търпи. Ние трябва да знаем, че не сме дошли на земята само да ядем, да се удоволствуваме и да трупаме богатства. Ние сме дошли да проявим братолюбие, всички човеци да се почувствуваме като братя и сестри. Затова, няма защо да се чудим, че човечеството дойде до това положение. Сега, след тези страдания, налага се да погледнем трезво къде се крият дълбоките причини на злото, на войните, на страданията. Само така ще започнем основно и разумно да градим новото. Преди всичко, ние сме щастливи, че Провидението е бдяло и бди върху България и българския народ. Обаче историята един ден ще си каже думата, кой запази България до днешния ден от неприятелски крак. Благодарение на самоот­вержени, борчески и идеалистични души, които станаха жертва; и благодарение на това, че нашата освободителка, братска Русия, гръбнакът на Славянството, дойде пак като наша приятелка и се извърши тази промяна. Ето защо, сега ние трябва да бъдем разумни, да работим с любов, истина и правда, не само да запазим придобитото, но тепърва то да се разширява към доброто и хубавото. Следователно, сега ни предстои разумна работа - да градим новото. Някои искат да видят изведнъж новото, хубавото. Това е невъзможно. Ние сме хляб от същото българско брашно, а и всички имаме, малко-много, свои недъзи. Обаче, бъдещето е наше! Благодарение на това, че е имало, има и ще има идеалисти хора, в широк смисъл на думата, и ги има по целия свят, които работят безкористно за доброто на цялото; благодарение на това, че такива чисти хора има и в България, аз зная, че има такива и между вас, затова трябва да се радваме. Такива са били, са и ще бъдат истинските творци на новото в света. Като съм се ползувал от хубавите идеи на тия люде, от научните открития и от личните мои опити в продължение на 27 години, явявам се доброволно и пред вас, да хвърля, както казах, една малка светлина върху някои въпроси за живота, в духа на днешното време. Ето защо, на всички нас е нужно вяра в доброто, любов, истинско брато- любие, а това без светлина на ума и вътрешен мир не може да се постигне. Нека знаем преди всичко, че новото, което иде, трябва първо да премахне противоречията в живота. След това, трудът да стане стимул, всичко да се рабо­ти с любов, за творение на блага и тези блага да се разпределят справедливо за всички. Тогава младите ще се чувствуват все млади и творци, а възрастните - подмладени. Така хората ще заживеят в братолюбие, защото няма да има глад­ни, необлечени, неподслонени. Това са хубави идеи, но се иска просвета, просве­та и пак просвета. След тези страдания се чака колективното пробуждане на съзнанието у всички човеци. Защо? Защото е велико да се разбере: «Всички за един и един за всички. Като се подпомогне един от всички, той ще се усъвършен­ствува. Така и той ще работи за цялото.» Ето защо, тези войни и страдания са стимули, да се пробуди колективното съзнание. Те са един изпит за християнските народи, да се опомним и да видим, че не е важен само етикетът, а е нужно и съдържание. И тогава, като се прегър­нат новите идеи, ще се започне разумен строеж. В сърцата на всички ни са вложени, като възможности, основите за един разумен живот. Остава само да ги пробудим, да ги разработим, да ги проявим. Сега, когато ни карат насила да вършим добрите неща, а ние не разбираме това, то е мъчение. Щом се боим и ги вършим от страх от закони, или от общес­твеното мнение, това се счита труд. Само когато вършим всичко от любов, това е работа. Затова, именно, е нужна просвета. Сега някои искат да видят есенциалната форма на живота, т. е. смисъла на най-възвишения живот. Това е невъзможно. Други искат да видят субстанциалната страна, т.е. съдържанието на хуба­вия живот с факти, които са като закони. И това е невъзможно да стане веднага. Правилно е да се почне с опити от материята, от физическото. Тук, след като опитите станат факти, фактите - закони, а законите - принципи, това е правилният път. - И затова сега ние, в България сме в религията на труда, гдето се правят опити. И когато се поуредят материалните въпроси, ще дойде учението за един по-възвишен, по-разумен живот. Така е пророкувал един велик човек в България още през 1919 година. Ето по тези, именно, въпроси ще чуете някои мисли. При възпитанието, за да се дойде по-после и до един разумен живот, би трябвало да се започне от зародиша, т. е. от създаването на поколение. Това обаче е един много важен и деликатен въпрос. А трябват чисти и разумни люде, за да го разберат. Ние трябва да знаем условията и кои моменти са най-хармонични и бла­гоприятни за създаването на здраво и морално поколение. А за да бъдат разгле­дани тези въпроси, потребно е време, а и тяхното разбиране предполага съот­ветна интелектуална подготовка. Нека след това споменем нещо за децата и родителите - техните отноше­ния. Днес много интелигентни майки, които милеят и обичат децата, несъзнател­но стават причина за заболяването на децата. Така майки, които не обръщат внимание и дават на децата тестени и други храни до седмия месец, когато сто­махът на детето няма солна киселина и пепсин, а само един фермент, наречен химузин, който действува изключително върху майчиното мляко. Даването тестяна храна, която не може още да се преработи правилно химически, действител­но, може да накара детето да затлъстее, обаче, неговият стомах още от самото начало започва да се разширява. То пълнее първите три-четири години, но после слабее и остава с един разширен стомах, който от постоянното лакомство до­хожда и до по-голямо разширение и организмът се приготвя за разни болести. Това е непростено, особено за интелигентните майки. И затова трябва и в туй направление просвета. Младежите - ученички и ученици, пък и изобщо младото поколение, които имат родители и които са радостта, щастието, бъдещето, величието, силата и надеждата на България, трябва да ги пазим от поквара, като зеницата на окото си. Това го желае и държавата, и обществото, и аз, и всички родители, и всички възпитатели. Ето защо младите - ученички и ученици, които имат родители, са щастли­ви. Защо? Защото те ги хранят, обличат, подпомагат ги малко-много и ги възпита­ват. И затова всички младежи трябва да обичат своите родители и да бъдат пос­лушни за добрите неща. И когато те са здрави, учат се добре, добри са, умни са, справедливи, а това е най-голямата награда за родителите. От своя страна, ако родителите милеят за децата си, доброволно и съзнателно трябва да се жертвуват - да изкоренят известни свои недъзи и да развиват добродетели в полза на децата си. В училището децата представят едно голямо семейство. Затова те трябва да се стремят да развият безкористна любов помежду си, като основа за едно братолюбие. При такава хармония, децата ще учат по-спокойно, по-добре, а ня­кои, които имат недъзи, ще се стесняват да ги проявяват. А ако се поставят някои от по-добрите ученици да контролират другарите си, ще има по-добри ре­зултати. Учащата се младеж обаче трябва да обикне и своите възпитатели. Защо? Защото те жертвуват време, спокойствие, нерви и живота си, само и само да им дадат образование и възпитание. И когато и възпитателите обикнат децата като свои, тогава ще се създаде между ученици и възпитатели пълна хармония, и учеб­ното дело ще стъпи по-здраво на нозете си. Обаче ние знаем, че децата, когато не са пред очите на родители и възпи­татели, често попадат под влияние на разни отрицателни образователни фак­тори. Ето защо, в зависимост от това какви заведения се посещават, с какви другари се събират, какви книги четат, те строят в живота си страдания и нещас­тия, или радости и щастие. И понеже образованието е във връзка с чувствата и ума, много важно е да се контролират проявите на чувствата и на ума чрез правилна мисъл. Ето тук е изкуството - родители, възпитатели, интелигенция, а и самите младежи да работят за отстраняване на отрицателните прояви и да се развиват положителните. Характерът се развива в ранната възраст. До 15-20-годишна възраст най- лесно се коригират недъзите и най-лесно се придобиват добродетелите. Придо­битите добродетели и неизправените недъзи си остават за през целия живот: първите - за радости и щастие, а вторите - за страдания и нещастия. Ние и без това носим известни отрицателни качества, които са плод на дълбоки причини. Тези прояви, тези недъзи са спъвали и спъват човека в негово­то усъвършенствуване. Нека видим някои от причините за тия човешки недъзи. Преди известно време чух една сказка от един професор. Той изнесе по­литическите, демографските и социал-икономическите причини на днешните войни и страдания. Всичко беше изнесено много добре, особено икономическите въп­роси. И вярно е, те са едни от най-важните! Защо? Защото, докато има борба между злото и доброто, между капитала и труда, докато у едни има несметни богатства и живеят в разточителство, а други са в мизерия, глад, необлечени, неподслонени, не може да има спокойствие и духовно растене. И затова, велик човек в България още през 1919 година е изрекъл истини, които ние сега виждаме. [1] «След 1945 г. работите на Европа ще се поправят.» «Време е вече християнските народи да си подадат ръка и да заживеят в братолюбие». «Сега е време славянството да се прояви. И които му пречат, няма да видят добро.» Ето защо сега ние, българите, минаваме през религията на труда, гдето се правят опити. И така, постепенно, с безкористната любов, ние ще достигнем и до истинското братолюбие. А истината и правдата ще ни бъдат принципи и ръковод­ни нишки в живота. Горните качества са за школувани идеалисти, макар и материалисти. Ние знаем, че добрите неща по-мъчно се постигат в живота и те са за истинските творци. От друга страна, ние виждаме, че освен описаните социални причини, имаме и други спънки в живота: Това са отрицателните качества, придобити от родители и праотци. Те са страшни! И ако не обърнем сериозно внимание, да ги изкореним или да ги дове­дем до минимум, винаги ще се спъваме. Тези отрицателни качества са: Лъжата, кражбата и непослушанието, от една страна, и от друга - раздво­ението на съзнанието и безверието. Затова всички трябва да работим, да избягваме най-първо лъжата, краж­бата и непослушанието, да скъсаме с тях! Нека заменим лъжата с истината или, както казва народът: «Прав Иван с право сърце.» Нека запомним, че грубата лъжа, както и бялата - невинната, са недъзи, за които трябва голямо усилие и силна воля, да се освободим от тях. Нека заме­ним кражбата с правдата и справедливостта, а непослушанието - с послушание за разумните неща. Нека знаем още, че човек, който лъже и краде, мирише като мърша, но ние не можем да го подушим, защото не всички сме развили онова обоняние, за да го усетим. Другите отрицателни качества, наследени от нашите праотци, са: Гордостта, тщеславието, омразата, завистта, алчността, лукавството и из­вратената полова любов. Гордостта и тщеславието, това са животински прояви. Те са едни от най- опасните недъзи. Горделивият счита себе си най-знаещ, могъщ, а другите - за невежи, прости, грешни. Тщеславецът иска само него да хвалят, почитат и пр. За да се освободим от тия недъзи, трябва да проявим вътрешно самообла­дание и да се не надценяваме, но и да не се подценяваме. Омразата и завистта, това са отрови за организма. Те се складират в черния дроб и чрез кръвта и нервите тровят целия организъм. За да се освободим от тези отрови, трябва да обикнем всяка човешка душа и по смисъл, и по съдържание, и по форма. Алчността, това е друга отрова. Причината е закоравялото сърце и липса на възвишено милосърдие. Тук очите са ненаситни за придобивки. Ако не бе тази алчност за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечество­то не би дошло до тия войни. Страшната черна борса не би се изразила в тази страшна форма. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. За да се освободим от алчността, трябва да проявим доброто и възвишено­то милосърдие. Не че хората трябва да живеят от милосърдието на ближния; всеки трудещ се е достоен да изкара прехраната си. Тази добродетел е турена от природата в човека, с цел да се жертвува, дори с цената на живота си, в полза на страдащия. То обаче е турено в нас, главно да развиваме и другите си способ­ности. Само така текат правилно електромагнитните течения у нас. Лукавството, изразено в клюкарство и клевета, също е непростено да го проявява един разумен човек, а още повече - младото поколение. Много хора стават жертва, а други страдат от клеветата, особено с разните неверни при­бавки. За да се освободим от този недъг, трябва да намерим една добра черта и у най-лошия човек и да я насърчаваме. А при проявен недъг, да се стремим да помогнем само с любов и мъдрост. Всички тези недъзи са плод на човешкия егоизъм. Извратената полова любов - последният недъг, за срам, в някои държави е в голям размер, заедно с венерическите болести. Даже и ние не сме запазени съвършено от нея. И затова казвам, ако ние запазим нравствената вънкашна и вътрешна чистота на личността и семейството - особено на младото поколение, ние сме направили много нещо. Този морал се подкрепя и от властта, а се желае и от голям процент люде в България. Затова именно, като благородна стъпка, особено за младото поколение, се препоръчва и се желае въздържанието от алкохол и тютюн, за което ще се спо­мене след малко. Тези недъзи - отрицателни прояви - по-лесно се изкореняват, когато ма­териалните нужди са задоволени. Разбира се, има дълбоки причини за тези недъ­зи, на които не ще се спираме. Ето защо, пак споменям - за всички е нужна просвета! Само чрез просве­та ще се дойде до положението да се пробуди колективното съзнание у всички, та да се работи повече и върху личността. Тези недъзи - лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, омразата, за­вистта и алчността, както и извратената полова любов, са били, са и ще бъдат най-важните спънки на личността, в семейството, обществата, народите. А след този егоизъм идват логически войните и страданията. И затова, ако не работим сериозно върху тия недъзи, човечеството ще върви по утъпканите пътища и нищо ново и добро не ще се изгради за народите. Ние трябва да знаем още, че материалните блага и науката са само по­добри условия за това усъвършенствуване. Те не са цел в живота. Нека спомена и това, че в живота има хора, които, при всички охолности, си остават същите. Това има други дълбоки причини. Нима не виждаме синове и дъщери на богати хора, които при всички добри условия, си остават посредстве­ни? Нима не виждаме, че от три-четири братя, които еднакво наследяват бащи­ното си богатство, само разумните, трудолюбивите запазват и умножават полу­ченото? Нима не виждаме един музикант, който свири с чувство и е хармонирал музикалните си способности с ума, сърцето и волята, как благородно се проявя­ва във всичко? Той пробужда човешката душа към нещо велико. Музикант, в когото е само физическата страна на музиката, се проявява с най-обикновени прояви. Следователно първият пробужда висшите чувства на душата, а вторият - само физическите желания. Нека разгледаме сега и други фактори, които спъват правилното развитие на човека. Да допуснем, че всички отрицателни прояви сме ги заменили със съответ­ните добродетели. Това обаче не е достатъчно за проявата на един по-висш жи­вот. Ето защо, ние трябва да знаем и кой е истински здрав човек, кой е разу­мен, добър, богат и щастлив, и да се стремим да придобием тези качества. Това са копнежи на човешката душа. Разбрани и приложени тези качес­тва, ние можем да градим по-нататък. Нека видим тия качества. 1. Напълно здрав човек, според днешните разбирания на медицината и на духовната наука, е този, който има всичките системи: главна нервна система, симпатична, дихателна, кръвоносна, стомашна, отделителна, мускулна и костна системи, съвършено здрави. Освен това, да има и един светъл ум, за да разбира широките проблеми на живота и да работи за общото благо на цялото; да има благородно сърце с нежни чувства и прояви към всички, а не с извратени желания. И най-после, силна воля само за доброто. Така хармонизирани умът, сърцето и волята ще намалят до голяма степен грешките и страданията. Ако пък такъв човек прегърне и едно разумно хранене, пиене и дишане, гдето кръвта става по-чиста и имунизирана, тук болестите и микробите нямат достъп да се развиват. Защо? - Защото неговата кръв е алкалична, а не кисела, в която микробите се размножават. Ако такъв човек заболее, той лесно се лекува. Ако същият развие и една права и чиста мисъл, чисти чувства, плод на хармонията между ума, сърцето и волята, това увеличава вече неговата сила. При това, ако неговата вяра е силна за доброто, проявил и безкористната любов, такива хора са светци в живота! Такъв човек свети с делата си, също свети и с тялото си - той излъчва светлина и благоухание. Ореолите на Христа, на светците по църквите не са измислица, а действителност. Не всички имаме духовните си очи отворени, за да видим и раз­берем, че това не засенчва истината. Достатъчно е да срещнем един такъв човек и почнем да приказваме с него, ние усещаме разположение, радост и като че ли сме били десятки години с него. Защо? Защото неговите чисти излъчвания хармо- ниратс нашите. И обратно: ако срещнем един лош човек, ние усещаме стесне­ние, не ни се говори с него и пр. Защо? Защото нашите чисти трептения не хармо- нират с неговите нечисти. Разбира се, и тук има изключение. Ето защо, научната мисъл, че в здраво тяло има здрав дух и здрав дух обитава в здраво тяло, търпи вече корекция! Защо? Защото, ако един човек външно изглежда здрав, красив, завършил няколко факултета; ако той проявява отклонения и върши престъпления в живо­та си, абсолютно, той не е здрав! У него или умът, или чувствата, или волята не са на място, не са в хармо­ния, нищо повече. И нека не се чудим, че днес има учени, интелигентни хора, по външност много привлекателни, но малцина от тях са здрави в пълния смисъл на думата. И описаните недъзи се проявяват в голям процент хора, външно уж здрави, но липсва важното - хармония между ума, сърцето и волята за добро. Днес и материализмът се разви, благодарение, че много хора се погнусиха от външните форми и заблуждения на религията. Някои, като виждат ред прес­тъпления, които се вършат от религиозни хора, с право се възмущават. Това обаче не е основата на религията, а още повече - на Христовото учение. И ние дойдохме до това положение - да вземем поука и да изпъкне истината. Затова, според мене, този, когото наричат «атеист», «безбожник», ако та­къв вярва в доброто и го проявява; ако проявява безкористна любов и братство с хората; ако живее в истината и правдата и ги проявява на дело между човеци­те, той е по-горе от религиозния, който няма добри дела. И действително, в основата на всяка религия е търсене на пътя към Творе­ца чрез разумния живот и добри дела. А Христовото учение е най-възвишеното. Следователно, ако някой е християнин, а няма горните качества, той нито е хрис­тиянин, нито е религиозен. Ние трябва да знаем, че обикновеният живот е основа за пробуждане на религиозния живот. Религиозният - за пробуждане на духов­ния, за възвишения живот. 2. За разумността ще отбележим следното: Разумност, това значи да развием и да проявим духовната, вът­решната светлина в себе си, която подтиква ума да прояви права мисъл и висши идеи, които да изразим с Любов, чрез езика си, и да ги проявим на дело, чрез тялото си. Красиво е да имаме тази способност! Това са реалистите хора. Те искат да турят пръста върху раната, да опитат нещата, и тогава да повярват. Прави са те, много от тях, като проверят истината, стават истински верующи, истински религиозни и духовни хора, истински творци в живота. Това значи «три пъти ме­ри, един път режи». Това значи още «мисли, и всякога право мисли». Това значи още да гледаме нещата нашироко - началото и резултата в края. Това е то да развиваме един критически ум. Тази способност - разумността, се намира ло­кализирана в горната част на челото. И ако искаме да развиваме тази способ­ност, да правим сутрин дълбоки дишания. Как? Вдишваме ритмично с едната ноздра, задържаме повечко и издишаме с другата ноздра. След това повтаряме същото с другата ноздра (през която издишаме). Тук кислородът с жизнената сила - праната[2], играят голяма роля - оживотворяват кръвните телца и целия организъм с тази сила. И ако се правят и гимнастически упражнения, особено на чист въздух, това е достатъчно. Така чо­век е жизнерадостен през целия ден. Младежи - ученици, щом правят тия уп­ражнения, като седнат да учат, ще почувствуват грамадната разлика в мисълта и здравето. Добре е младежите, които имат възможност, да потърсят книжката «Творческата сила на мисълта» от Джеймс Ален, да я прочетат и да се уверят в силата на мисълта. 3. За доброто Красиво е всички да бъдем добри и да вършим добри дела. Така ние сме образци и пред другите. Но и доброто, ако го правим заради доброто; правим го навреме и на мяс­то, правим го в рамките на истината и правдата, това е истинското добро! Иначе, доброто е относително. Ето защо, лошият човек гледа само да взема, без да дава; обикновеният взема десет, а дава само едно или две; добрият обаче, колкото му дадат или сторят, стреми се и той да се отплати по същия начин. Обаче идеалистът, алтруистът, издигнатият духовно човек, е като извор - той дава, без да иска, върши доброто заради доброто, обича хората, без да чака да го обичат. И такъв човек, действително, заслужава да се обича. Стореното добро е наш капитал. 4. За богатството Материалното богатство е нещо преходно, относително и несигурно. При все това, придобитото богатство по нечестни пътища е неморално. От такова богатство няма радости, освен временно и все с вътрешно гризане на съвестта. Богатство, придобито на гърба на други, е анормално. А това, придобито по пра­вилен начин, е благословение. При това, всички богати хора са и касиери на природата, на провидението. И ако те не станат щедри и добри, да раздават на другите, ще развият скъперничеството, ще станат по-алчни и нищо не ще разбе­рат от живота. Те са привидно щастливи. Те си въобразяват, че са нещо, а всъщ­ност са едно голямо нищо. И затова именно в напредналите държави, в които сме и ние, съзнават тази аномалия и гледат трудът да стане свещен дълг за всички, а благата, които се произвеждат, да се разпределят справедливо между всички. Ето защо, Христос е препоръчал: «Не събирайте съкровища, които молец ги яде, крадец ги краде и ръжда ги хваща.» Това са материалните богатства, в които да не се съблазняваме и самозабравяме. В замяна на това, да развиваме добродетели, които не се унищожават от напасти. Човек, обогатен вътрешно с тия добродетели, никой не може да му ги отнеме. Затова е нужна просвета и пълно съзнание. Кой може да отнеме светлия ум, благородното сърце и силната воля на човека, който иска да направи доб­ро? Никой! Затова всички трябва да се стремим към туй богатство, към туй съ­вършенство. Тук ще спомена нещо, особено за младото поколение. Младите, които имат професия, трябва да работят чистосърдечно, безкористно на обществото. Тога­ва всеки ще види, че обществото много повече ще го възнаграждава. Това го казвам от опитност, защото съм вървял по този път. Сега ще спомена също и един контраст, да се види докъде сме отишли ние, културните хора на XX век! И това се върши от християнски народи. Така, през 1935 година Обществото на народите е издало един бюлетин за 1934 година, гдето се изнася, че през тази година, около 3 милиона души по земното кълбо са загинали от глад и мизерия. От тях 290 000 души са загинали, като са посегнали върху живота си чрез обесване, удавяне, застрелване, пак от мизерия. А през същата година 568 милиона тона зърнени храни и 247 хиляди тона кафе, ориз и др. са хвърлени в океани и морета, с едничката цел да им се под­държа високата цена. Тук коментарии са излишни! Ето защо, щастието и страданията на хората зависят преди всичко от са­мите тях. Зависи какви сили и способности сме развили и проявяваме в живота си. И затова, необходимо и нужно е да развиваме творческите, положителни сили за доброто в себе си. В помощ на това бих препоръчал на всички някои важни мисли: 1. Да пазим свободата на душата си, която се добива само с проявата на истината и правдата в живота. Иначе тази свобода се обръща в «слободия» и човек непременно ще греши и ще страда. 2. Да пазим светлината на ума си, изразена в мъдрост - да се не поддава­ме на никакви отклонения и разни престъпления. Този ум да обхваща широките проблеми на живота и да работи за общото благо на цялото. 3. Да пазим благородството на сърцето си, чрез което да изявяваме нежни чувства към всичко живо. С това, всеки път ще можем да различаваме нещата не субективно, със своите лични чувства и егоизъм, но обективно и в полза на цялото. Иначе, ще грешим и страдаме. 4. Да пазим силата на волята си и силата на духа си само за доброто. А това значи волята ни да бъде твърда, устойчива като диамант. Така ние ще светим пред човеците със своите дела. Придобити и приложени тия четири добродетели, ние сме стъпили вече на здрава основа за изграждане на новото, за проява на разумния живот. (...) ------------------------------------------------------------ [1] Изказвания на Учителя Петър Дънов. (бел. на съставителя на «Изгревът» Верги­лий Кръстев) [2] прана - на индуски език «прана» се нарича жизнената сила. (бел. а.)

II. Въведение Някога Сократ бе казал: «Познай себе си!» Да познаем себе си, това значи да познаем доброто, възвишеното в себе си, да го развием, да го проявим, за да се усъвършенствуваме. Намирам за необходимо да се добави още, че ако бихме познали и ближния си, и всички люде, като себе си, щяхме да схванем, че ние сме едно цяло и всеки е частица от това живо тяло. Следователно човек за чове­ка е брат, а не човек за човека - вълк, както твърдят някои. Липсата на хармония между ума, сърцето и волята и липсата на повече просвета и съзнание за един по-разумен живот, това са едни от най-важните причини за съвременния егоизъм. Ето, по тези въпроси аз желая да разменя някои мисли с вас, с цел, ако бъда разбран, всички да станем по-разумни, по-добри. С това аз се считам щас­тлив, че ми се дава възможност в последните години на моя живот да изпълня един обществен дълг. Ето, вие виждате, пред вас стои един по-възрастен брат, който е напуснал работа, спокойствие и, макар с напреднала възраст, 75-годишен, ходи по градо­ве и села, с желание да бъде полезен на този мил български народ. С какво? Със сказки, не само от научен характер, но и с опити от живота, с едничката цел да се хвърли малка светлина, особено за младите поколения, върху някои важни въпроси за живота, та, като вземе необходимата поука, да не се повтарят мина­лите погрешки и се излагат на същите неоправдани страдания. Тези въпроси засягат всички човеци и са необходими за всяко време. Бъл­гарският народ, особено сега, след последните събития, и то в големия си про­цент, му се налага по необходимост: 1. Да му се засили вярата в доброто, като подтик за творчество. Доброто е в сърцето на всеки човек, остава само да го проявим. 2. Да развием безкористна любов за братолюбие. 3. Да се пробуди съзнанието на всички ни, да схванем гибелното влияние на алкохола и да разберем благотворното влияние на трезвеността. 4. Да се научим по-разумно да се храним, пием, дишаме и да използуваме разумно слънчевата енергия. 5. Да поставим като основа в живота си принципите на природата, с които да градим разумно новото, хубавото! Ето защо, книжката съдържа въпроси върху възпитанието, въздържание­то, храненето, болестите и морала. Накрая, поради времето, в което ние живеем, ще кажа и няколко думи за мисията на Славянството и частно за Българския народ, като средище на нап­редничави идейни движения. Изложеното се придружава и с рисувани картини, за по-ясно илюстриране на говореното - главно, как се отразяват отрицателните и добрите навици върху децата, юношите, както и при зрялата възраст. Крайната и основна цел на сказката е, да станем всички: здрави, честни, разумни, добри, справедливи. Като работим с любов и като живеем в братолю­бие, всички блага ще се разпределят справедливо между хората. Какво по-вели­ко и по-красиво от това? Обаче, за придобиване на горните качества, любовта, истината и правдата трябва да бъдат основа в нашия живот. Вие знаете много неща, но ще чуете и някои нови, научни неща, доказани чрез ред опити. Тъй щото, това, което ви приляга на сърце, приложете го, за да се радвате на добри резултати.

I. Предисловие След двете световни войни човечеството напряга своя духовен и материа­лен гений да търси нови пътища, за да може резултатно да се справи с тежките духовни и материални последици от разрушителното дело на тези две войни. Учените, философите, икономистите, обществениците, изобщо, цялата твор­ческа интелигенция във всички народи и държави е отправила всичкото си вни­мание и усилие да намери най-целесъобразните методи за излизане от духовните и материални противоречия, т. е. от тъмните сфери на настоящата всеобща кри­за. В тези усилия на творческата интелигенция, импулсирана също така от соци­алния устрем на народите, на преден план изпъква и се поставя за разрешение икономическият проблем, който е тясно свързан със самата структура на съвре­менната обществена действителност. Повикът и неудържимият стремеж в народите да се разреши социално- икономическият проблем е една от големите задачи на съвременното културно човечество. Наистина, социално-икономичният проблем ще бъде разрешен, тъй като човечеството е изправено пред една нова ера, в която то ще дойде съзна­телно и разумно в досег с духовния свят, т. е. ще се направи една правилна връзка със законите на живата природа. Ето защо, усилията на всички индивиди, общества, народи, изобщо, на цялата международна общност, трябва да бъдат насочени към изискванията на новото време и този завой - преминаването от старата епоха в новата, да стане по-безболезнено и по-резултатно. Двете войни, през които човечеството намери своето огнено кръщение, му дадоха достатъчно поука, за да може правилно да разреши тази трудна задача. Тук му е мястото да кажем няколко думи за нашата обществена действи­телност. Българинът по природа е прогресивен. Това ни доказва историята. Пре­ди хиляда години на българска почва се появи социално-мистичното движение на Богомилството. Обстановката, при която се яви Богомилството, има известна аналогия със сегашната, феодализмът и крепостничеството в този период на народите диктуваха стопанските и социални отношения. От друга страна, религи­озните заблуждения, като резултат на зле разбраното християнство, което бе загубило първичната си чистота, следствие човешкия примес от култа на езичеството - тези две обстоятелства се явиха като предпоставка за раждането на мощното духовно движение - Богомилството. Този протест, който навремето бе повдигнат от адептите на Богомилство- то, разтърси не само българската действителност, но мощно се разля на запад, чрез албигойската вълна във Франция, катарите и патарените в Италия и в много други страни, за да създаде условията за идването на Ренесанса и Реформа­цията. За съжаление, миналите реакционни режими, които загинаха в останките на старата култура, не смееха да дадат гражданско признание на това чисто българско движение, тъй като то идваше в разрез с техните егоистически, мате­риални, религиозни и обществени тенденции. В България днес, когато се озонир- ва българската обществена атмосфера, Богомилството, като мистично-социално движение, намери своето обществено признание. Новото време, което идва в името на свободата, особено на религиозната толерантност, както и с искрените усилия за разумното разрешаване на економичния въпрос, вярваме дълбоко, че не само ще оцени, но и приложи учението на Учителя, което се явява сега, в новата епоха, като освежителна струя със своите свети принципи - Любовта, Мъдростта и Истината, във всички сектори на живота: мистичен, научен и соци­ален. До днес това учение, което носи духовните ценности на новата култура, беше потискано и зле разбрано от стария свят, но сега сме уверени, че ще наме­ри всички условия за своето нормално проявление, и то не само в България, но и в други страни. Това се налага по силата на неговото вътрешно естество, че то крие в себе си универсален характер. То не е предназначено само за «избрани» или «помазани», както се е практикувало в миналото, в дълбоката древност, но за всички люде, без разлика на раса, националност или обществено положение. Всички внушения, правени срещу идеите на новото учение, изхождащи от разни центрове, които се явяват като пазители на старата реакционна епоха, трябва да паднат пред блясъка, който лъчи от себе си новото учение. Това учение не е секта, както го наричаха в миналото, то не е наука в специфичния смисъл на думата, също не е религия в ограничения догматичен смисъл, нито пък е общес­твено движение от чисто материален характер. То е учение за живота, за живата природа. То включва религията, науката, обществения живот и дава нови прин­ципи, нови методи, чрез които ще бъдат реформирани всички тези области в човешкия живот. Разгледана цялата духовно-мистична литература, която черпи материали­те си от останките на знанието, завещано от миналите култури на древността, ще констатираме известни опити да се достигне до изгубените ключове на духовното знание. Всевъзможни школи са съществували и съществуват в хилядолетията за домогване до изгубените ключове на духовното знание. Човечеството, в своята история, в лицето на най-напредналите синове, се е лутало да търси ефикасни методи в това отношение. В миналото ключовете на духовното знание ревниво се пазели от индийските брамини, египетските жреци и от адептите на древните култури. Те го правили достояние на благородните касти и класи, като най-дреб­ните трошички от него хвърляли на широките народни маси, за да поддържат в тях духа на подчинението. Христос, един от Великите Учители на човечеството, за пръв път отрече човешките светилища и храмове и разкри Божественото учение на по-широк кръг от хора. Той призова отхвърлените, онеправданите, страдащите - тези, които тънеха в тъмнина и заблуждение. Учението на Христа бе отхвърлено от израилския народ, но то се поде от езическия свят, който, примесвайки култовете на своите религиозни схващания, създаде една религия повече на формите, откол­кото в духа на чистите принципи, които проповядваше небесният пратеник Христос. След две хиляди години, нов пратеник беше изпратен в България, който имаше възможност чрез своята петдесетгодишна дейност да изрази в много по- голям мащаб Божественото знание. Чрез своите хиляди беседи, той посочи вели­ки закони и методи, по отношение на трите принципа: Любовта, Мъдростта и Истината. Ще се постараем в най-едри черти да дадем пътя, по който вървеше Учителят. Учителят се яви на земята в един момент, когато човечеството се намира­ше в прегръдките на най-големите религиозни заблуждения, на научните теории и хипотези, както и в ужаса на кървавото насилие. Човекът беше отрекъл духов­ното начало, за да стане роб на материалното. Духовният свят за него не само че не съществуваше, но беше и недостъпен. При тази обстановка на нещата, Учителят, в своята дейност, произтичаща от неговия светоглед, си поставяше следните главни изходни точки: 1. Преди всичко, хората трябва да се нахранят, т. е. налага се като крайна необходимост да се разреши икономическият и социалният проблем. С други думи, човечеството да излезе от магическия лабиринт на мъчението и експлоата­цията. Да се създаде необходимата физическа обстановка за правилното и здра­вословно развитие на индивида, обществото, народите и цялото човечество. Всич­ки съвременни теории и концепции за социално и економическо преустройство на света трябва да имат като предпоставка основния подтик в Битието - Любов­та, която носи живота и дава основния стимул на човешката, обществената, на­родната и общочовешката деятелност. 2. Да се обясни и осмисли тайната на страданията и болестите, било физи­чески или психически, като отклонение от разумните закони на живата природа. Да се изтъкне научно, че болестите, по стария начин, чрез палиативните сред­ства на съвременната медицина, не могат да се отстранят. Налага се едно дълбо­ко психическо преобразуване в съзнанието на човека. По този начин да се въз­станови правилната връзка с разумната природа. Това ще рече да се достигне, както казва Учителят, до онази физическа и психическа чистота, като необходи­ма основа за един трезвен и разумен живот, под знака на Любовта. 3. Да се даде духовна обосновка, защо е дошъл даден индивид на земята, т.е. неговото самоопределение през дадено съществувание. Това ще рече, какво му липсва и какво трябва да разработва, като член нададено общество, нададен народ, който е поставен при специални физико-психически условия, които са предмет на духовната география. Тази област е една от най-съществените в ду­ховното познание и тя е осветена много добре в беседите на Учителя. То значи да се даде правилна ориентация на умственото развитие на индивида, или, както казва Учителят, човешкият ум да бъде озарен от светлината на Мъдростта. 4. След като човек е правилно нахранен, изпълнен със здраве и проникнат от лъчите на Божествената светлина, той е вече готов да разбере дълбоката философско-мистична страна на светогледа на Учителя. Той става ученик на Учи­теля и му се разкриват по вътрешен път, чрез неговата интуиция, тайните на Божествения план. То значи ученикът да развие своето причинно тяло. Той става съзнателен съработник в царството на живата природа, във великото дело на Учителя. За горните три задачи, Той даде формулите за разрешението им чрез свои­те беседи. Чрез неделните Си беседи Учителят даваше начини за разрешаване на економическия и социалния проблем. В лекциите от общия клас, които изна­сяше всяка сряда, даваше методи за разрешаване на страданията и болестите. Чрез беседите в младежкия клас, които се състояха всеки петък, Учителят действуваше върху умственото развитие на кандидатите за ученици. И най-сетне, чрез съборните беседи, които изнасяше всяка година през месец август, както и в интимните разговори, разкриваше плана на новата епоха, връзката между уче­ника и мисията на Учителя. * * * Авторът на настоящата книжка, която се явява като синтеза на изнасяни­те от него сказки пред учащата се младеж, както и пред българската обществе­ност, дава един принос към новото разбиране на живота, което се утвърждава в съзнанието на всички хора. Тази малка книжка, изпълнена с ценни практични анализи и съвети, ще послужи като указание за първите крачки, които трябва да се направят, за да се прекрачи прагът на онова ново разбиране на живота, което Учителят възвести на човечеството. Въпросите, които се третират в нея, както по отношение на областта на възпитанието, въздържанието, храненето, дишането и морала, идват като една предпоставка, като врата за разумно навлизане в духовното разбира­не на живота. В заключение ще кажем, че трудът на автора, наистина, ще бъде възнагра­ден чрез интереса на учащата се младеж и особено чрез читалищните среди, които ще се възползуват от ценните мисли и съвети на книжката, за да си изгра­дят физическо здраве, което се явява като основа за вътрешно равновесие, необходимо за разбиране законите на живата природа. Големият интерес, който е събудил със сказките си г-н Стоицев, се вижда и от отзивите на директорите на гимназии и прогимназии, читалища и общини, изказани в повече от 200 благодар­ствени писма до него. Въпреки неговата седемдесет и пет годишна възраст, той с голямо постоянство, енергия и идеен жар броди из страната, за да разнася светлината, като верен работник в изграждане делото на Истината. Щом този безкористен труженик може да изпълнява подобна благородна работа, какво остава за младите, които имат по-големи възможности да станат сеячи на добро­то в новата култура. Нека неговият пример служи като импулс за все по-големи жертви и постижения в полето на новия свят, който се ражда величествено из противоречията на съвременната култура. Д-р Методи Константинов

IV. ПРОБЛЕМАТА НА ХРАНЕНЕТО Зъболекар Михаил Стоицев. Проблемата на храненето: Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по-разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Книгоиздателство «Братство» - Севлиево, 118 с., стр. 93-116. Отдел VII. Някои психически причини, които влияят лошо, от една страна върху храносмилането и правилното усвояване на храната, а от друга, като подпомагат неправилното хранене, проявяват се и някои болести. Между тези психически причини ще спомним за: 1. Страха 2. Гнева 3. Разните отрицателни мисли и тревоги и 4. Омразата. А като противовес на тях, за процъфтяване на всичко в човешкия живот, ще спомним нещо за любовта, като ключ и творческа сила на всичко, за вът­решния мир, за радостта и музиката. 1. Страхът - това е едно животинско чувство. Той се е зародил с грехопадането на първите хора, когато те не изпълниха волята Божия и съгрешиха. Тяхната мисъл, че стореното от тях не ще остане скрито от мисълта и очите на Бога, създаде им страха и те се скриха. Обаче страхът създаде у човека и една хубава страна - бдителността, т. е. да се взира и да възпира ума и волята си от действия, докато всяко нещо не се обсъди добре. Страхът винаги е спъвал и спъва еволюцията на човешката душа, защото в основата е липсата у човека на силната вяра в Бога и на чистата любов. Когато вярата и любовта у човека са силни, има едно пълно обединение и хармо­ния на всички сили, чувства и способности; а когато има страх, то всичко е разединено у него. И затова Спенсър е казал: «Когато външните сили на природата се уравновесят с вътрешните сили на човека, той ще има вечния живот още на физическия свят.» И действително, всички велики учители на човечеството, всички моралис­ти, у които смирението и търпението са били като крила на тяхната вяра, на тяхната чистота, са говорили и говорят със сила, защото у тях страхът, омразата и лъжата липсват. У обикновените хора има нещо характерно - ако у този, който краде, лъже, лукавствува, буйствува, напада, над ушите му и до върха на главата е много по- широко, то у страхливеца ние имаме една изпъкналост над задната теменна кост надушите. Ето защо ние имаме: Нормално развит страх, който ни кара винаги да схващаме опасностите и да се предпазваме. Кара ни още добре да оценяваме последствията от делата, които ще предприемем. Най-после, той е и нашият добър наставник; внимавай, постъпвай предпазливо! Когато страхът е слабо развит, човек е небрежен към всичко - чупи, не внимава, особено ако у него е развита и смелостта. Такива са нещастни поради своето невнимание с думи и дела. Когато страхът е повече развит, човек е нерешителен, колеблив - изменя се често. При това, такъв вижда опасности и там, гдето ги няма! А когато страхът е болезнено развит, такъв има постоянен страх и уплаха от всичко. Мрачността, отчаянието, меланхолията, себеунищожението са винаги плод на болезнения страх и липса на силна вяра и надежда в Бога и в себе си. Няма по-голяма отрицателна сила от страха! Личности от страх са умира­ли - разрив на сърцето. Цели маси хора от страх са бягали! Ясен пример сме имали във време на войните. И затова много хора стават роби на страха. Това чуство на страх, както знаем, е като инстинкт у животните. Няма обаче и по- голяма положителна сила в света, когато човек е преодолял страха, но само за доброто; да пожертвува и живота си, но да не отстъпва от своите високи идеали в защита на истината и правдата! Ето това е истинският противовес на страха! Блажен е, който го развие в тази добродетел! 2.Гневът - това е една присадка на нашите чувства и е излишна енергия, проявена в низходяща степен, за да възбуди смелостта и неразумната разрушителност към действие. Гневът е един вид психическо пияно състояние, плод на по- слаб разум и слаби морални качества. Гневът е детето на неправилно развитите у нас твърдост, себеуважение, смелост, разрушителност, при по-слаб разум. Той е още спътник на вироглавството, упоритостта, своенравието, а те са сили на волята. При гнева всякога имаме червен цвят на лицето и остри, червени, като стрели излъчвания, когато ни гледа ясновидско око. На физическата земя изглежда, че няма човек, който да не се е гневил. Ето защо, когато ние защищаваме правдата и истината, и изобщо, когато защищаваме Божественото, гневът донегде пак е извинен, обаче ние и това тряб­ва да избягваме! А колко ние грешим, когато се гневим за дребни неща, и то в ущърб на истината и правдата! Ето защо, само при истинското търпение и смирение и при пълното балан­сиране на елекромагнитните енергии в нас и развиване на разумността в нас, ние ще можем да избягваме гнева. Гневът е рушителят на нашето тяло! Той ни спъва в еволюцията! Гневът руши и най-благородните пориви в нас - любовта! Понеже идеалният живот изключва всякакъв гняв, то щастлив е този, кой­то може да трансформира гнева в полезна сила в полза на разумната смелост и разрушителност. 3. Отрицателните мисли и тревогите Това са плеяда мисли, едни от които идват отвън, други си създаваме ние. А щом ги подхраним и ги задържим в нас, те остават не само като гости, но стават и като господари. При това те се явяват в началото като отрицателни низходящи, а после и като отрицателни положителни - възходящи. Отвън ние получаваме такива отрицателни мисли, като ги чуем или като ги възприемем невидимо от живи хора. Можем да ги получим още от невидими низ­ши същества, а и от заминали души. Най-после, можем да си ги родим и ние сами! В зависимост от качеството и степента на отрицателната мисъл, тя може да бъде невинна, може да се изроди в завист и отмъщение към друга душа, а може да се отрази зле и върху здравето на личността. Ето защо, щом при по-сериозните отрицателни мисли настъпва раздвое­ние на съзнанието, идва и отмъщението. А и едното, и другото са рушителни. Няма човек, у когото да не идват отрицателни мисли. Обаче изкуството е, както маловажните, така и сериозните, да успеем да ги канализираме и да ги впрегнем в разумна работа. Няма по-опасно нещо за човека от отрицателните мисли, които са и заро­дишът на всички злини и които са противоположност на всяка добродетел, на всякакво Божествено проявление. В тяхната основа се крие мисълта и желания­та на тъмните сили, които са също интелигентни същества и са наши братя; обаче тяхното желание е да отклонят човека от Бога, от Божественото, и да го накарат да страда. Даже за тях и нашата смърт, чрез която се спира нашето по-нататъш­но падение, ако не сме живели по Бога, пак ги не задоволява, защото техният идеал е не само да убият тялото, но и духа, и душата, и живота, а личността да изгуби своята индивидуалност! А то е най-страшното за човека, за човешката душа! Това обаче за мнози­на още е непонятно, докле не разберат и приемат еволюцията на човешката душа чрез превъплъщението. Ето защо в противовес на това идва истинското духовно съвършенство и побеждаване на самата смърт чрез вярата в Христа и Неговия живот. Затова именно ние трябва да умеем да трансформираме всяка отрицател­на мисъл, да я канализираме и да я впрегнем на разумна работа. А срещу всяка такава да поставим съответната добродетел! «Не се борете със злото, казва уважаемият Учител, но го впрегнете на работа.» И затова Христос е казал: «Не противете се злому!» И: «който ви удари от едната страна, обърнете и другата!» А то е, понеже в основата у лошите хора лежи хитростта и лукавството, а у добрите - разумността и мъдростта, то добри­ят човек може с един поглед, една мисъл, една мъдра дума да смекчи злото у другия! Думите на Христа: «Бъдетехитри като змиите инезлобливи като гълъ­бите», са на място, т. е. нашата мъдрост трябва да схваща винаги хитростите и мисълта на лошите хора. От тези отрицателни мисли в нас, от тази дисхармоничност в нас идват и всички тревоги, на които знаем изхода. Не само това, но една отрицателна мисъл, ако я пратим към една душа, която умствено и физически е по-слаба, тя ще пострада, обаче ние ще носим според закона на възмездието - кармата, отговорност и ще се отплатим с подобно страдание. А ако тази душа е по-чиста, по-силна, по-духовна, то прате­ната отрицателна мисъл, като стигне, ще се удари като рикошет и ще се върне обезателно върху извора, отгдето е излязла. Това е един положителен закон! Ако не е така, нямаше нужда да казва Христос: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира.» А също и: «Каквото посеете, такова и ще пожънете.» А народната поговорка казва: «Който гроб копае, сам той ще падне в него» и още: «Кой каквото прави, намира.» 4. Омразата Да мразим, това е най-голямата отрова, защото е по-лоша от всички отро­ви - бавно, но сигурно съсипва този, който я проявява. А отровата на омразата, като сила от мозъка и кръвта, се съсредоточава изключително в черния дроб и го разстройва. А веднъж той разстроен, всичко се нарушава - и физическо, и физиологическо, и психическо у нас. Да мразим, това значи да убиваме този хубав живот в нас, даден ни даром и по милост от Бога. Да мразим, това значи да сме горди, надменни и да се мислим, че стоим високо над другите. «Аз не дойдох за праведните, а за грешните» - казва Христос. Тогава, ако живее в нас Христос, как е възможно да мразим? Нека се пазим от завистта, която руши външното; нека се пазим и от омразата, която докосва вътрешното, човешкото естество - у другите и у нас! Затова нека развием хубавото чувство - да се радваме на всичко чуждо като на свое и вместо омраза, да се стремим да помогнем на мразения от нас със своята любов и мъдрост. Това е Божественото! Велико нещо е да обърнем омразата в любов! Нека помним: «Да любим врага си», това е най-трудното, но и най-великото! Като методи за трансформиране на страха, гнева, отрицателните мисли и омразата, ние препоръчваме да се четат без предубеждение научните трудове - беседите на Учителя, в които ще се намерят бисери по тези въпроси. Ние от сърце желаем да бъдем полезни на читателите си в туй направле­ние и колкото можем, ще дадем и едно изяснение за физическото и психическото вредно влияние на тия четири отрицателни сили, които произвеждат не само външни, ясни и лоши прояви, но такива стават и вътрешните, които са много по- опасни за храненето и здравето. Така, ако ние вземем отрова в по-голяма доза от максималната, страхуваме се, че ще настъпи смъртта у нас. Обаче ние вижда­ме, че при ежедневните употребления на тия отрови в малки дози, каквато е алкохолът, организмът привиква; но гибелта на този организъм е неминуема, ако се дойде до по-големи дози! - Ние знаем още, че максималната доза на кокаина и морфина за 24 часа е до 0,10-0,12 грама. Обаче има хора (кокаиноманите и морфиноманите), които достигат употребление на тия отрови до 0,50-0,60 грама, даже и до 1 грам дневно, и пак са живи! Но това са хора живи-неумрели! Техният живот е кратковременен. Ние виждаме също, че и при неправилното хранене, организмът е жив, но не така здрав и бавно се руши от отровите, разните соли и болести. По същия този закон действуват и отровите на Всички отрицателни мис­ли и чувства, които описахме по-горе! Техните сили са рушителни. Те са живи сили! И затова средната продължителност на живота, според сегашното криво разбиране и живеене на хората, е достигнала до 35-40-годишна възраст! Ние знаем, че при мислите и чувствата, първо идва известна идея в нас, която започва да се разработва в нашия ум. Преди всичко, и положителните енергии от правата и чиста мисъл, и руши- телната мисъл, както и положителните и отрицателните енергии от чувствата, предизвикват прилив на кръв към съответните центрове на главата. На тези мес­та става едно напрежение и по този начин костта изтънява и става по-изпъкнала. Затова именно всеки човек е една написана книга и могат да му се знаят и положителните, и отрицателните качества. Но затова пък, двама в света не мо­гат да имат досущ едни и същи глави и изпъкналости и напълно еднакви харак­тери. Нека обаче проследим по-рано правилните мисли, които са творчески, и отрицателните, които са рушителни. След това ще видим възвишените или твор­ческите чувства и най-после - отрицателните рушителни чувства, за да имаме една по-ясна представа по това. а. За мислите Както творческите, тъй и отрицателните, текат в междуатомното простран­ство на главния мозък като електричество. За да се прояви творческата мисъл, трябва електричеството й да се съе­дини, да се обмени, да се балансира с магнетизма, който циркулира в междумо- лекулярното пространство на клетките в мозъка и изобщо в цялата нервна сис­тема и предимно в симпатичната. При отрицателните мисли ние имаме едно напрежение на енергиите. Поне­же те по своя характер не могат да се балансират, да се съединят с магнетизма, тогава става едно още по-голямо разширение. Тогава се дохожда до сътресения: умопомрачение, експлозия, апоплексия, разрив на сърцето, смърт. Ето защо, винаги, когато ни идват възвишени мисли, да се стремим, ако имаме възможност, да ги реализираме. Нямаме ли тази възможност, да се стре­мим пак да ги трансформираме, без да ни докосват. А ако са отрицателни, да се стремим обезателно да ги трансформираме. И двата вида мисли - творческите и отрицателните, когато ги допуснем да се оформят, те от главата влизат чрез кръвта по цялото тяло, гдето произвеждат своето действие - разширение на кръвоносните съдове и капиляри от добрите, от творческите мисли, с едно добро настроение; и свиване на кръвоносните съ­дове и капиляри от отрицателните, с едно тягостно настроение. Така оформена, мисълта се връща в мозъка и от желанието и волята ще се задържи, ще се отложи, или ще се изпълни. Нека читателят се не чуди на това. Защо? Защото, ако физиологията ни е открила, че движението на чувствения ток в тялото ни става с една бързина от 130 метра в секунда, а движението на двигателния - с 30 метра в секунда; ако физиката ни е открила, че движението на звука става с 330 метра в секунда, а на светлината - с 300 000 километра в секунда, то движението на мисълта е извън­редно по-бързо! Затова и оформената мисъл бързо минава от мозъка в тялото, произвежда своето и се връща пак в мозъка. Нима в един миг ние не изпращаме своята мисъл на безброй километри далеч? Ето защо, движението на мисълта в тялото е извънредно бързо и незабе­лязано. Това движение далеч надминава и бързината на електрическия ток в тя­лото. б. За чувствата Дойдем ли до тях, макар движението да е същото, обаче там енергиите текат по симпатичната нерва система в междумолекулярното пространство, где­то материята е по-гъста и с повече топлина и има повече магнетизъм. Събраната енергия трябва да се съедини и балансира с електричеството в междуатомното пространство. Това става, когато възвишените чувства и жела­ния се проявят, т. е. когато се реализират в живота. А когато не се реализират тия чувства, които човек храни в себе си, то имаме два случая: I. От набралата се магнитна енергия става разширение, и то нормално, ако човек има възвишени желания, без да ги е реализирал. II. Анормално - повече разширение и напрежение, ако човек има желание да стане богат, силен, учен и ред още непостижими изведнъж желания. Така именно се придобива неврастенията, сериозните причини за туберколозата (осо­бено при липса на правилно хранене), умопомрачението, парализите, смъртта. При бързото действие на страха, гнева, отрицателните мисли, омразата и пр., става сгъстяване на тази енергия и бързо свиване на капилярите, следова­телно, намаление на кръвта до минимум и моментално нахлуване на много кръв в сърцето, вследствие на което идва разрив на последното и смърт. Тук, при тази картина, играят роля свиващите клончета на симпатичната нервна система, които в този момент силно свиват кръвоносните съдове и капи­ляри и кръвта се прибира към сърцето. И понеже кръвта у един възрастен човек е 4-5 килограма, то сърцето като не може да я побере, стават горните пакости. Ето защо, думите на Учителя са силни по този въпрос! «Научете се да любите всичките хора. Научете се да прощавате на всички, които ви искат прошка и да си плащате това, което имате да давате! Научете се и да не мразите никого, ако искате прогрес в живота!» При случаи на по-силна радост, силни възвишени мисли и чувства, ние имаме един бърз прилив на кръв към главата и капилярите на мозъка и от това - мозъчни удари, смърт. Тук имаме една друга картина - пълно разширение на кръвоносните съдове и капиляри и нахлуване на много кръв, вследствие разширяющите клончета на симпатичната нервна система. Затова именно, когато се явят отрицателните чувства, да се стремим да ги трансформираме, като ги заменим с подходяща добродетел. Какво ни струва да кажем: «Няма да го мразя, а ще го обикна, защото и в него Бог живее и се проявява, както и в мене!» Ето защо се иска будно съзнание и воля от човека. Всички тия отрицателни енергии действуват не само в главата, на мозъка, но те предизвикват и едно свиване на кръвоносните съдове и капиляри във всич­ки органи. Вследствие на това става затруднение не само на правилното кръво­обращение и хранене, но и постепенно кристализиране на минералните соли в стените на кръвоносните съдове и капиляри и те стават по-крехки, поради изгуб­ване на своята еластичност. Значи, при нормалното хранене ние имаме свиване на кръвоносните съдо­ве от разните киселини, особено от пикочната. Като прибавим и употреблението на повече соли, особено варовитите, които се отлагат по ставите и кръвоносните съдове; като се прибавят още и честите притеснения, страх, гняв, отрицателни мисли, омраза и пр., вследствие на което се явява още повече свиване на кръво­носните съдове и капиляри, ние имаме едно постоянно кръвно налягане, артери­осклероза, ревматични болки по ставите (а по-право, те са нервни), язви по сто­маха, нервност, слабо зрение, сърцебиене, разстройство на черния дроб, и изоб­що - рушение на здравето! Следователно, ако храната, пиенето, въздухът и светлината, при непра­вилно използване, оказват вредно влияние, особено от храната, първо на главния орган - стомаха, и косвено - на черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето, дробовете, целия организъм с нервната система - главна и симпатична; то по същия закон, и то много по-силно и рушително влияят наши­те мисли, чувства и постъпки, като изменят коренно и нашето психическо със­тояние. Само че тук става обратното - те в самото начало влияят зле на симпатич­ната и главната нервна системи, а след това, косвено - и на кръвоносните съдо­ве, стомаха, черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето, дробовете и целия организъм. Има ли тогава нещо чудно, че от една страна, поради неправилното хране­не, от друга - поради разните психически причини и отровите от тях - главно от омразата, на която отровите се концентрират - както спомнихме - в черния дроб и правят човека сух, жълт и злъчен, днес голяма част от хората са недъгави и нервно разстроени? Ето защо ние спомнихме, да се четат без предубеждение беседите на Учи­теля! Нека най-после спомним нещо и за Любовта, вътрешния мир, радостта и музиката - главно пеенето, като противовес на всички отрицателности в нашия живот, в който влизат и неправилното хранене и пиене. Когато се говори за любовта, ние трябва да вземем органическата - физи­ческата любов, изразена външно, като един подтик да се развие у нас и онази чиста Божествена любов, при която няма корист, интерес, лицемерие и ред още подобни прояви. В тази любов именно се проявяват всички добродетели. Не напразно Христос е казал: «Първата и най-важна заповед е да възлю­биш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния - като себе си.» Да проявим любов към Бога, то е да сме в Божествения свят. Да проявим любов към себе си, към своята душа, то е да сме в духовния свят. А да проявим любов към ближния си, то е да сме изпълнили напълно длъжността си на физи­ческия свят. Обаче най-важната наглед и най-трудната, но и най-великата лю­бов, това е «да възлюбим своите врагове!» Тази любов включва и всички други прояви на любовта на земята - казва Учителят. Затова, докато любовта е като един стремеж в нашето съзнание и само­съзнание, ние проявяваме пак любовта, но само по смисъл, и донегде - и по съдържание. При такова разбиране и проявление на любовта се проявяват и разните престъпления. Обаче, ако искаме да дойдем до любовта в по-възвишена форма - като интуитивно чувство в подсъзнанието, в душата, а и като сила в ума, за да любим всички хора и всяко Божествено създание и по смисъл, и по съдър­жание, и по форма, ние трябва да пробудим с чистия си живот, чистите мисли и чувства онова чувство на душата, гдето нейната светлина да разложи тъмните обвивки - гъстия и тежък етер около себе си в сърцето Тогава тази нейна светли­на ще обземе не само нашето съзнание, но и цялото наше естество със светлина. Тогава само ще можем да съединим нашата вътрешна светлина с тая, която при­емаме от вселената - космичния Дух, чрез слънцето! Тогава ние ще обичаме, защото трябва да се обича. Тогава ние ще се жертвуваме, защото трябва да се жертвуваме. Апостол Павел много ясно се е изразил с мисълта си за любовта в 13-а глава, Първото послание към Коринтяните, което изнасяме в съкратена форма: «Ако говоря с човешки и ангелски език; ако имам пророчески дарби и знания, разбирам всички тайни и имам пълна вяра; ако съм богат и раздам всичкото си богатство на сиромасите, даже ако предам и тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам!» Значи, тук любовта не е като сила в ума, нито като интуитивно чувство в подсъзнанието, в душата, а само като стремеж и обикновено чувство в съзнани­ето и самосъзнанието. Тогава действително горните прояви ще бъдат само вън­шни! Затова апостолът спомня още, че истинската любов, проявена от човека, има качества: дълготърпи, е милостива, не завижда, не се гордее, не безобраствува, не търси своето, не държи сметка за стореното зло от други, радва се на истината и правдата. Вярно е още, че по въпроса за любовта има писано много, и то от много автори, обаче ние спомнихме, че я разглеждаме от една по-голяма висота, защо­то тя действително е най-висшето благо, най-важната, най-силната, и то в целия космос. Защо? Защото в основата си крепи живота, а тя е самият живот! Нашата мисъл за любовта ще бледнее през тая на Христа и другите Велики Учители на човечеството, включително на Толстоя. Ние ще дадем някои извадки от това, което сега Учителят на Всемирното Братство изнася за любовта, за нас и цялото човечество, в своите научни трудове и частни разговори. Ето някои мисли и нови разбирания за любовта. Бог е Любов. Любовта е произтичащият живот от Бога в целия космос. Любовта, това е Бог в Неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията любов и чрез Божията любов. Всичко видимо е проявление на Божията любов. Целият космос в неговата целокупност и целият физически свят е прояве­на материализирана любов. Тя е Божествено учение за разумния човек, да изучава всичко, да прилага всичко разумно и да може всичко. Тя е храна за живота и сила с две острила. Така, ако се прояви любовта и се изнесе, за да се защити известна истина, то с каквато мекота и благост да се изкаже, ако насрещният не е готов да я разбере и приеме, тя се обръща у него в омраза. Когато намислиш да помогнеш на един болен, например да наместиш някому счупения крак или да разрежеш цирея на някого, то в този случай ще се смята, че се прави насилие. Това за тях е действително едно зло, едно страда­ние. Но като оздравеят, ценят доброто! Дълготърпението, това е пасивната страна на любовта; а благосклонността да я проявим, това е активната страна. Само при чистата любов с търпението, кротостта, смирението и радостта, ще намерим истината. Тя е психически закон, чрез който всичко се изменя - врати се отварят, болни оздравяват, чудеса се правят, мъртви се възкресяват. Тя е истинска жертва за всичко добро и възвишено. Тя е проявление на Бога, ако я проявим безкористно. Тя е най-великото чувство на душата. Тя е обнова на душата. Тя е великото тяло на Бога. Тя е свързана с всички организирани същества и вън от нея ние не позна­ваме Бога. Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а е и вътре в нас! Тя е безконечна - от нея изтича животът, а всички неща вън от нея са конечни. Доброто, истината и правдата са включени в любовта; а мъдростта е един метод за правилното проявление на любовта. Дето няма правда, няма истинска любов. Правдата е физическата страна на любовта. Само човек, просветнал в правдата, може да приеме Божествената любов. Христос е проявената любов в правдата, която просветва в онези, които Го любят. Любовта е за велики души! Тя е само за здрави хора! Най-великото, най-мъдрото и най-разумното е проявената любов! Онзи, Който е създал световете, изпълнил е всичко с живот, проявил е и всички жертви, може да люби всички и всичко, а някой човек с ограничения си ум казва: «Не мога да любя.» Такъв човек е глупав! Христос слезе на земята да изяви любовта, а хората «на трезвия ум» не можели да любят! Ако иска някой да изпълни волята Божия както трябва, той трябва непре­менно да възприеме религията на любовта! Любовта признава само една религия - това е религията на Любовта. Многото религии на земята са като метод за възпитание, те са се родили в разни епохи. Но в Божествения свят има само една религия - тя е религията на любовта. Любовта може да се приложи само като се приложат: честността, спра­ведливостта, чистотата и безкористието в живота. Великото в света е да познаем Бога като любов! Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички въз­можности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее под лъчите на Бо­жията любов.. Няколко минути, преживени в Божията любов, струват много повече, от­колкото хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-голе­мите удоволствия и наслади. Който люби, обичаните го препоръчват на други, и той расте! Помнете, казва още Учителят: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Човек може да бъде само проводник на Любовта. И когато Бог иска да прояви Любовта Си към тебе, трябва да избере един човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако само един човек на земята ви обича, но както трябва - с Любовта на Бога, то тая любов струва повече, отколкото ако целият свят ви обича, но не по Бога. Любовта в Божествен смисъл е една разумна проява между две разумни и възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стреме­жи. Тогава любовта между тия две души е като музика! В присъствието на онзи човек, който по Божествено ви обича, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, ще изчезнат! На вас ще ви олекне и просветне! В любовта има едно чувство: Когато човек обикне някого, той му съчув- ствува и се отнася така, както със себе си, и е готов винаги да прощава! Истинската любов е по-силна и от смъртта. Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме! Спасението и успехът на човека зависи изключително от любовта, която той проявява към другите. Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека - тяло, ум, сърце, воля. Любовта като стремеж в сърцето върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Като чувство в душата върви към слънцето - това са клони- щата. Като сила в ума се проявява у гениите, светиите, и изобщо у ония, които се жертвуват за една Божествена идея. Самопожертвуването спада също към това. Само човек, който има силен ум, може да осъществи любовта като сила. Любов­та като принцип е в духа. С тази любов може всичко! Тя едва сега встъпва в света. При тази любов всички противоречия изчезват! Човек трябва да опита всичките степени на любовта и да достигне до Бо­жествената като принцип, за да опита и нейния плод. Докато любовта не влезе в света, той няма да се оправи. Но няма и по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея. А когато любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове от действието на един особен род астрални ферменти се преобръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди престъпления. Защо? Защото тя - любовта, се е проявила само като стремеж в съзнанието и самосъзнанието, а не и като интуитивно чувство в душата и като сила в ума. Но ти, който мислиш правилно, различавай това вино на човешката любов, образувано от сладките сокове на любовта. Тогава спусни се смело в корените на любовта, разпростри се широко в нейните клоне, цъфни и завърже като плод на любовта. И когато възлезеш в света, гдето зреят плодовете на любовта, ще запееш песента на човека, който е извършил великия кръг на любовта - от корените до плода. Чуй тази песен: Бог е Любов, Вечна, безгранична, Пълна със живот, Живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. Тогава ти ще чуеш отзвука на човешките души: Ний ще ходим в тоя път на светлината, В която царува Божията любов. Драги читатели, това е една нищожна част мисли за любовта, за която е говорил и говори Учителят. За сега казва той: «Любовта между другите добродетели е най-необходи­ма да се разбере и приложи в света от всяка човешка душа. Това е, което засега липсва на хората!» «Любовта иде сега! Сега е време да я приемат и приложат: духовници, държавници, общественици, чиновници, съдии, учители, писатели, учени, земледелци, майки и бащи, синове и дъщери и пр.» И действително, ако човек разбере и приложи любовта, то всякакви бо­лести и страдания са изключени! Защо? Защото в нея изгарят всички отрицателности и всякакви микроби! Следователно само с любовта, проявена в живота, хората ще заживеят в братолюбие. Когато дойдем до вътрешния мир, който е равнодействующата сила в чо­века, ще видим, че ако човек нехае за нищо и ако е като едно животно, това не е вътрешен мир. Това е нехайство, едно животинско състояние. Истинският вътрешен мир се придружава винаги с кротостта и смирение­то, а те са крилата на душата и на вярата. Когато обаче те се придружават и с любовта, и с радостта, и с музиката, ние имаме една душа винаги с оптимистично и алтруистично настроение, което е бисер за човека! Затова, само при един съзнателен вътрешен мир и горните качества, ние можем да имаме истинско равновесие. При истинската радост, в основата трябва да ни бъдат пак смирението и вътрешната хармония. Тя е, която ни дава възможност да превръщаме в светли­на в нас приетата енергия от природата и да развиваме своите способности. При истинската музика в основата трябва да ни бъдат не само правилното вземане на тоновете, но и една пълна хармония на ума, сърцето и волята; на мислите, чувствата и действията; на духа, душата, тялото и живота в нас. Ето защо, Учителят препоръчва на всекиго да пее и да свири поне на един инструмент. Така проявени в нас любовта, вътрешният мир, радостта и музиката, това са още 4 сили, които са основа за развиване на всички благородни пориви на човешката душа. Като сила обаче си остава чистата любов. Проявена с остана­лите три, това е гигантската сила в човека, чрез която се постига всичко. При радостта ние имаме едно положително психическо състояние - възви­шен бодър дух, весело настроение, разширение на всички кръвоносни съдове и капиляри, активно кръвообращение. По този начин не само мисълта и чувствата работят винаги в положителни, благородни пориви, но главно енергиите, които идат отвсякъде отвън - от космоса чрез цялото тяло, а главно чрез главата, космите, лицето, ръцете и етерните енергии на храните, когато ги приемем, се преобръщат на светлина, както спомнихме. По този начин почва да работи у нас чистата мисъл и чистата любов. Правилното пеене пък идва като един подтик на тия сили и енергии, и те текат по-активно и по-правилно в тялото ни, като поддържат постоянно в едно балансирано положение електромагнитните сили в нас. Ето защо, когато са разбрани и приложени правилно в нас: храненето, пиенето, дишането и използуването на слънчевата енергия; добрите мисли, чув­ства и постъпки; когато трансформираме всички отрицателни мисли и чувства в добри; когато приложим в живота: любовта, вътрешния мир, вярата като сила в ума, смирението, радостта и пеенето, ние сме дошли и влезли в пътя на добрите хора, в пътя на моралните хора, в пътя на гениите, в пътя на светиите. Тая е именно идеята в следния стих на Св. Писание: «Търсете първом цар­ството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се прибави.» Това е именно с което трябва да започнем в живота; да се пробуди в чове­ка Божественото и да изявим Бога чрез делата си пред другите човеци. Обнова без тия елементарни познания и приложения, които описахме по- горе, е невъзможна. Ето защо, ние от сърце и душа препоръчваме на всяка човешка душа да изучи, да разбере и приложи горното! Нека знаем още, че всичко добро, всичко възвишено е вложено в нас от Бога! Остава ние, като разумни хора, да го развием, да го проявим, да го усъвършенствуваме. гр. Пловдив, 22 март 1938 г.

III. ЗА БРАКА Зъболекар Стоицев. ЗА БРАКА Безплатно приложение към бр. 159 на в. „Братство“. Един братски съвет към всички души, търсещи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегета­рианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки. Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желаещият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане. Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераж­дат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея. Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус! Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Сво­ето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е ем­блема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение. И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени. Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само по­добри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апос­тол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слобо­дия, сме се отклонили от правилния живот. И когато преди две хиляди години е дошъл самият Христос в плът като Исус, въпреки че са Го чакали евреите, не само че не са могли да Го познаят, не само че не са приели учението Му, не само че не са оценили Неговата Божествена сила, главно духовенството и управници­те, но са Го и гонили, осъдили и разпнали. И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо? С един­ствената цел, дано поне след това се поправим. Обаче още не сме разбрали истинската свобода! Защо? Защото само абсолютната истина, проявена в живо­та, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние вижда­ме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълна­та смисъл на думата, в семейния брак, са рядко. И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове. Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки. И затова Той допълва: „Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща!“ А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък!“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вяра­та и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзна­телно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Хрис­товото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбе­ре, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хар­монични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се събе­рат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Зато­ва, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия. Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка. Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упор­ството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за извес­тно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издиг­не, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благород­но мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек. Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия стра­дания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия. Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със све­тостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсо­лютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и вън­шната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармо­ничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават. При това положение, обезателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и матери­алните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в общес­твото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, оба­че, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благо­родството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще напра­вят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради поло­жителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетел­ни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да прове­ряват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особе­но пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук слу­чайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля. Неговото напредване ще зависи само ако се стресне и пробуди духовно. И затова ние виждаме, че много от браковете са случайни, поради което са и тия анормалности. Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре! Но с какво? Учителят казва: само с любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите. Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство! У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред! Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ. Пита се още: Какво да се прави повече? Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враго­вете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузи­те, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, за­пазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат вели­ка задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: „силните ще носят тежестите на слабите“, както и Христос ги понесе. Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада! Така и ние ще се освободим разумно с душите, с които сме се свързали. Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство. И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот! Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме. Много грешат ония майки и бащи, които насила карат децата си да се женят за този или онзи, тази или онази. Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разум­но; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно. Нека егоиз­мът и личните чувства отстъпват винаги пред Божественото! Това желае Бог от нас. Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на него­вите извратени чувства в сърцето. Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причини­те и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят нед­вусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши воля­та Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добро­детелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жена­та, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двама­та са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас! И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца. Зъболекар Михаил Стоицев Пловдив, 22 март 1936 г.

II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗЪБОЛЕКАР СТОИЦЕВ Сказки, държани на 8,9 и 10 март 1933 г. в салона на «Майчина грижа» в Пловдив, приходът от които бе в полза на сираците от войната. [1] Пловдив, 1933 г. Уважаеми слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защото сме частица от Него, частица от цялото. Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма. Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото. За тях няма какво да се говори. Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници. Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди. Фактите са налице! Даже насилническите постъпки на болшевиците бледнеят пред туй, което са вършили някои религиозни хора. Защо? Защото са имали и имат тъмнота в съзнанието си. И понеже злото е временно и е рожба на тъмните сили, които човек проявява само на тази земя; а доброто е вечно и е на Бога, изразено в живота пак чрез човека, ние виждаме и трети вид хора - духовните, които коренно се различават от другите, защото проявяват само доброто. За техните качества ще чуете отчасти в края на сказката. За жалост обаче малцина от човешкия род са се издигнали до чистотата на духовните хора, въпреки великите уроци, които Бог ни дава от векове в книгата на природата. Ето защо, иде време, и дошло е, Духът Господен, Духът Христов да хлопа на сърцата на всички човеци, да се пробудят и да заживеят по-смислено, защото сегашният живот е изопачен, извратен и не хармонира с учението на Христа. Но кои схващат това? Само разумните хора. Иде време и дошло е, висшите същества от невидимия свят вече усилено да работят, да ни втълпяват една благородна мисъл, да се опомним и да заживеем по-смислено. Но кои усещат това? Пак само разумните хора. Иде време и дошло е, и духовните и чисти хора да пращат своите чисти и благородни мисли на всички човеци, да се стреснат и заживеят по-смислено. Но кой долавя това? Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото. Но кой се вслушва? Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правдата на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички. Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си. Различно става това духовно пробуждане. Едни се стряскат, като прочетат някоя книга на хора със силен характер. Други се сепват и замислят, като чуят някоя сказка, беседа, и сами дирят по-нататък. И най-после, трети се пробуждат, като се срещнат с някои духовно чисти люде и приказват с тях. Защо е това така? Защото Божествените заложби са в нашата душа; остава ние само да ги пробудим и да ги развиваме. Болшинството от хората имат условия да се пробудят духовно, ако схванат правилно що е религия, що е християнство и що е творчески духовен живот и ги приложат в живота. От тези 3 сказки, които ще чуете, ще схванете как трябва да се разбират тия 3 важни въпроса от духовно гледище. Тази материя обаче е дълбока, благородна, Божествена и не може да се изчерпи в 2-3 сказки. Затова всеки, който се интересува, нека дири и учи. Добри братя и сестри, Във всеки човек Бог живее, защото, както споменах, ние сме частица от Него. Всеки човек има и вяра, която той проявява в зависимост от своето съзнание. Ето защо ние виждаме, че в зависимост от вярата, едни проявяват живота като дихание, без да дадат възможност Бог да се прояви в тях във възвишени и благородни дела. Други, у които вярата е колеблива, нестабилна, вършат и добри неща, но повече отрицателни и с това спъват собственото си развитие. И трети - с една по-голяма светлина в съзнанието си, с една по-стабилна вяра, се стремят ла живеят по-добре, стремят се да правят добро, избягват лошите неща и по този начин дават възможност да се прояви Бог в тях и вън от тях чрез един по-възвишен живот. Всички добри неща, които се проявяват у едни по-малко, у други - повече, са плод не само на съзнанието, но и на религиозното чувство в човека, Тези пък, които нямат никаква религия, не вярват в никакъв Бог, а вършат добри и разумни неща, те вярват в доброто и затова го вършат. А това е красиво! Такъв човек стои по-високо и от един верующ, който парадира, че е такъв, а върши лоши дела. Всеки човек, който иска да тръгне или е тръгнал в духовния път, ако иска да постигне по-голямо духовно съвършенство, трябва да има светлина в своя ум и да знае, както вече казах: 1. що е религия и какво задължение имаме като хора към нея; 2. що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и 4. що е еволюция на човешката душа. Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили. Тук насилието е изключено. 4. Да проявим една разумност, една Божествена мъдрост, чрез която да подчиним нашите мисли, чувства и постъпки. Иначе ще проявим само една светска мъдрост, една хитрост. И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство. Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец. 5. Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога. Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели. Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо? Защото, като оставим настрана името, той трябва да има, освен горните пет добродетели и абсолютна вяра: 1. че Христос е Бог, изпратен на земята от Бог-Отец, като второ лице, в човешка форма; 2. че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтяните; 3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин; 4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вършил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и 5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти. Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това. Такива издигнати хора с фокусничество не се занимават! Но малцина са тези, които знаят и вярват тези неща! Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в Бога и второ - в приложението на тия пет добродетели. Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - третата троица в него. И така, имаме 3 троици, които съставляват съвършенството на духовния человек. Силата на един такъв духовен человек се таи в неговите очи, в неговата мисъл. Той с един поглед, с една молитва, с една мисъл може да помогне на един болен, на един страдащ, отблизо и отдалеч. Такъв е в сила да върши много неща и за себе си, и за другите, и то все за добро. За такъв человек болестите са изключение, защото неговата чиста кръв е имунизирана и микробите нямат сила да се развият в нея. Неговият ум не само не отслабва, но се и засилва в зряла възраст. Такъв може да си замине от този свят с пълно съзнание; а когато завърши своята духовна еволюция на земята, да си отлети така мигновено, че физическото тяло да се разпръсне на своите съставни части и всяка да се слее в общия живот, откъдето е дошла. Не става ли подобно нещо с телата, горени в крематориите, гдето след един час остава само 150-200 грама пепел от тялото? Обаче, от духовно гледище, телата никога не бива да се горят! Но - на въпроса. Душата, духът и животът на един такъв духовно издигнат человек, като ефирни материи, отлитат и се вливат в Божествения свят. Нали затова състояние говори Апостол Павел. «Не всички ще умрат, а едни мигновено ще се изменят!» Това е истинският християнин. Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет добродетели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички! Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение. Ако Толстой, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен. Ето защо, ние вярваме, че всички негови последователи християни ще се коригират с вярата, за да се доберат и до разбирането на мистичната страна на Христовото учение. Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство. А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр. в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържание, и хубавото вегетарианство! Затова, нека ме прости самият Толстой, макар че си е заминал. Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце уважаваме! Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем. Според издигнати духовни хора, Толстой ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело. Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват. Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблазнява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци. И затова казва: «Горко на съблазнителите!» Този израз е велик. И ако такива съблазнители са учени и повлекат безброй хора след себе си, тяхната отговорност е голяма! А и съблазни- телите, и съблазнените губят време в духовната си еволюция. Затова повтаряме: Христовото учение, християнството има три сили: пълна вяра, живот с любов съобразно вярата и мистика. Блажен е, който ги притежава! Но това са неща само за издигнатите хора! Всяка вариация е губене на време и отклонение от правилния път. Нещо повече. По закона на духовната еволюция, всяка човешка душа, от която и народност и да е, чрез прераждането ще мине през християнството, за да се издигне и да достигне окончателно своето съвършенство. Но и всяка християнска душа, ако не разбере тия духовни истини и не живее правилно, ще изгуби много, а може в някое прераждане да дойде и като езичник. Защо? Защото Христос е Пътят, Истината и Животът и само чрез Него е спасението на всяка човешка душа. Ето защо, като разумни хора, след като имаме една представа какво нещо е религия, какво нещо е християнство и какви задължения трябва да имаме като религиозни, а след това и като християни, трябва да проявим и творчески духовен живот, който е най-важният за всички ни. Това ще разгледаме следната вечер. В какво ще изразим този творчески духовен живот, за който говорихме? Първо - в разумност, второ - в поезия, трето - в музика. Разумността е свързана с ума. Това е първичната сила, първичната есенция, зад която стои човешкият дух, ръководен от Бога, Който е в нас и вън от нас, стига само да дадем достъп на Божественото. Поезията е свързана със сърцето. Под думата «сърце» разбираме вторичния принцип в нас, който носи живота, създава чувствата, а от тях - и поезията. Чистата любов и чистите, нежни чувства са израз на туй сърце. Третият принцип е музиката. Това е гласът на душата, свързана с волята. Това е воюващият войник в нас. И ако ние развием нашата воля като диаманта - чиста и твърда, и вършим само доброто, всичко ще върви като музика. Чистата и възвишена мисъл е над всичко. За да осмислим обаче живота и за да можем да го използуваме разумно, трябва ни положителна наука, положително знание, което да се базира на факти, фактите в живота, разбрани и поставени в известни съотношения, образуват закони. Законите, събрани върху основа - истината, образуват принципи, а принципите образуват човешката разумност. Значи, разумността в човека трябва да се прояви като факти, закони и принципи, или другояче казано - Божественото - принципът съдържа всички други по-низши прояви. Когато разберем и придобием тия качества, ние ще се доберем и до истинските методи за живота. В човек има една сила - това е неговият дух, който го кара към творчество и придобивки. Това е подтикът на първичната реалност в него, в човека. Отначало това не се съзнава и схваща от индивидуалното съзнание на човека, но по- после то се осъзнава. Дойде ли човек до това положение, у него става пробуждане на съзнанието в по-висша форма, или по-право, пробуждане на висшата разумност в него. Тогава именно човек дохожда в контакт с разумните сили в природата. Хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи в съгласие с живата природа, за да реализират правилно тия желания и стремежи. Защо това е тъй? - Защото тъмнината пречи на човешкото съзнание правилно да схваща нещата. Освен това, човек е и в зависимост от средата и материята, през които преминава съзнанието му. Затова ние виждаме, че между другите неща, човекът се е отклонил и от правилното хранене, коетое свързано с физическия свят. После, той е извратил своите чувства, нарушил е своето кръвообращение и дишане, които са свързани с духовния свят. И най-после, той е изгубил и своето свръхсъзнание, което е свързано с Божествения свят. За да бъде човек в истинската смисъл на думата здрав и телесно, и духовно, трябва да приведе първо в изправност храненето, дишането, чувствата, мислите и постъпките си. Без тази хармония няма правилен духовен живот. Человекът на новия живот трябва да се справи и с най-големите врагове - болестите и смъртта, което за обикновените хора е абсурд, а за духовните - цел за постижение. Ние трябва да даваме ход само на правилните и хармонични мисли и желания и да ги пращаме на всички хора. Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, като съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме. Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот. Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, казани от апостол Йоана, в 4. глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух. Но изпитвайте духовете, дали са от Бога. А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от Бога.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е. да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1. Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви, богатства, сиромашия и пр. и пр., т. е. те да не ни бъдат кумир в мисълта. Защо? Защото ние не знаем деня и часа на нашия живот, а имоти, богатства и пр. не са наши, освен привидно. Поговорката: «Само Бог е на една висота» е много вярна. 2. Да обичаме всички хора и животни и да им не пакостим. 3. Да се откажем от своите лични извратени чувства и удоволствия, а с мисълта и волята да вършим само добро. При по-нататъшното усъвършенствуване, человек се освобождава от мисълта, че той е индивидуална отделна личност, че той е всичко, и почва да се чувствува, че е частица от общото. Само при това състояние и при това съзнание той влиза и в радостите, и в скърбите на другите хора. Достигнал до това положение, человекът се освобождава от съмнението, или ако го допусне за нещо, старае се да го разбули, да го изучи, да го провери, за да бъде положителен във вярата си. Достигнал и това, человекът се освобождава и от външните форми на религия, живот и пр., които не са същност на живота. Тогаз той защитава идеята, че Бог живее в него, и е готов с по-нататъшното си усъвършенствуване да създаде необходимите условия за идване на Духа в него. Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите. При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с Бога, първо в себе си. Как? Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко. Образци на страданията са били: от Библията - Йов, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос. При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу. Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот. А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придобил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби изключително за доброто на другите. Това съвършенство ще се получи обаче само когато нашата вяра се развие от едно чувство в душата, като една сила в ума. Само тогава вярата и мисълта са творчески. Само така ние ще развием и нашето подсъзнание, а след това и нашето свръхсъзнание, за да достигнем и върха на духовното съвършенство. Този път, стръмен и труден, но благороден, е необходим за всеки човек, от каквато и нация да е. Той е необходим главно за нас, християните, ако искаме да се чувствуваме като братя и сестри, да бъдем щастливи и да разберем, че царството Божие може да го създадем и на земята. Тази пълна вяра, този чист морален живот, туй съвършенство проповядва и препоръчва Учителят на Всемирното Братство в България, г-н П. Дънов, на нас - неговите последователи, на целия български народ, на целия християнски свят и на цялото човечество, защото това е пълното Христово учение. Ето защо, истинският последовател на Всемирното Братство трябва да притежава тези знания, тази вяра и да прояви чистия живот, както се описа. • Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора. Нека знаем, че всички мерки и методи, всички усилия, които се правят от Обществото на Народите, от царе и министри, от духовници и управници, от учени и интелигенция, от майки и бащи, ако те, а и всички хора не вървят по този свят път и не притежават горните качества, другото са палиативи, с които днес се гради, утре руши. Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света. Тогава праведните ще просветнат, макар и със страдания, но ще заживеят всички в мир и любов. Сега отделни души, издигнати духовно, имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие. Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов! Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме. Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него. Мимохо- дом ще спомена и за закона на причините и последствията. А който иска обширни сведения, нека прочете книгите: «Прераждането» и «Карма». Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с Бога, и то така чисти, каквито сме излезли. Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него. При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с доброто, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвършенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, истината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чистота и пълнота. Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на Бога и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците. Христос го изразява с думите: «Каквото посеете, това и ще жънете» и «Който вади нож, от нож умира». Според този закон на причините и възмездието, трябва стореното да го плащаме и в замяна пак да се усъвършенствуваме духовно, чрез превъплъщенията. Човекът е творец на съдбата си. И така е! Неговото настояще е плод и следствие на причините, вложени в него от миналото и работата му в настоящето; а неговото бъдеще е плод на настоящето, което е разработил. С изработения капитал в плюс и минус в миналото работим в настоящето, а с настоящето ще работим за в бъдеще. Затова при всяко прераждане ние носим всичко придобито в миналия си живот - и добродетели, и отрицателни качества. Този закон олицетворява абсолютната Божия правда. И макар голям процент да наследяваме от родителските качества, всеки има и свои, индивидуални такива. И те са съществените! Така се обяснява как при добри родители се праща един трън - една душа с лоши качества, за да се издига покрай добрите родители. И обратното: един трендафил - добра душа, се изпраща в паднали духовно родители, за да ги издигне духовно. Не са ли това факти в живота? - Да. По този път се раждат и гениите в света. Те не се създават от родителите. Законът е неумолим! Никой не може да се издигне, ако не носи заложби от миналото си и не ги разработи в настоящето, и никой не ще има нещо възвишено в бъдеще, ако не работи в настоящето. Нищо случайно няма! Ако хвърлим един поглед върху думите на Христа в Свещеното Писание: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира», ще открием велико нещо! Тук не се ли открива законът за възмездието? - Да. Нима този закон не е в ума на всеки едного от нас? Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот! Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост? Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина. Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката. Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.» Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17. глави, в Евангелието на Матея, за Йоан Кръстителя? Кой честен съдия, кой честен човек, освободил се от предразсъдъци и обществено мнение, ще откаже правилното тълкувание на тия Христови думи за прераждането? Но нека видим какво казва самият Христос в тия глави. Това, което се спомена в глава 11. от Матея, е било, когато Йоан Кръстител бе затворен в тъмницата от Ирода, а Исус в това време проповядваше на народа. Тогава Йоан Кръстител бе пратил учениците си да питат Исуса: «Ти ли си оня, който има да дойде, или другиго да очакваме?» А Исус им отговаря: «Идете съобщете на Йоана, което чуете и виждате: слепи прогледват, куци прохождат, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестие. Блажен е оня, който не се съблазни в мене!» А на народа Исус говорй след това доста неща за Йоан Кръстителя, между които и това, че Йоан е повече от пророк, че той е оня, за когото е писано: «Ето, аз изпращам вестителя Си пред твоето лице, който ще устрои пътя ти пред тебе.» И още: «Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.» А в стих 14. самият Исус казва: «Ако искате да го приемете, тоя (Йоан) е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.» В глава 14. от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмницата и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея. Учениците Иоанови, като погребали тялото Иоаново, отиват и съобщават това на Исуса. А Исус, като чул, че е обезглавен Йоан, натъжил се и се оттеглил на уединено място, но народът пак го последвал. В глава 17. от Матея ние виждаме най-силното, казано за Йоан Кръстителя, че той е Илия. Там се описва как Исус, Йоан богослов, Петър и Яков отиват на гората Тавор и ето, става чудото! Исус светва пред тях като слънце - дрехите Му станали бели като светлина. При Исуса се явяват Мойсей и Илия и се разговарят с Него. Като виждат тримата ученици тази картина, Петър наивно казва на Исуса да направят 3 шатри, та да останат в гората. Още като говорил Петър, ето, светъл облак ги засеня и чуват глас из облака: «Този е Моят възлюблен Син, Него слушайте!» Тогава тримата ученици паднали по очите си на земята и се уплашили. Исус ги побутва и им казва да станат, и те стават, но виждат" само Исуса. След това настъпва най-важният момент: при слизането от планината Исус им заръчва никому да не казват за туй видение, докле Син Человечески не възкръсне от мъртвите. Тогава учениците го питат: «Учителю, защо книжниците думат, че Илия първом ще дойде!» (глава 4-та от Малахия). А Исус им отговаря: «Наистина, Илия иде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошел и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Человеческият Син ще пострада от тях.» Тогава учениците разбрали, че им говори за Йоана Кръстителя. Защо каза това Исус? Защото бяха обезглавили вече Йоан Кръстителя - 14. глава от Матея. Интересно е и запитването на Христа от самите Му ученици за слепородения (глава 9-а от Йоана). «Учителю, той или родителите му са съгрешили, та се е родил сляп?» Това е било след изцеряването на слепия от Исуса. За разумния человек отговорът е ясен. Родителите могат да съгрешат, но той, слепороденият, как е възможно да е съгрешил, когато се ражда сляп? Следователно той е съгрешил в минал живот и се е родил сляп. Но Христос за този специален случай казва, че нито той, нито родителите му са съгрешили, а това е, за да се прояви славата Божия. Съвременното човечество един ден ще се изуми, когато узнае чрез окултната наука защо се раждат някои хора слепи, сакати и глухонеми. Още по-интересно е питането на учениците от самия Христос, в глава 16., стихове 13., 14. и 15. от Матея. Това е било в околността на Кесария Филипова. Христос пита учениците Си: «Според както казват хората, Человеческият Син, т.е. аз, кой съм?» А те рекоха: «Едни казват, че си Йоан Кръстител, други - Илия, а трети - Иеремия, или един от пророците.» - «Но според вас, кой съм аз?» Симон Петър отговори и рече: «Ти си Помазаникът, Син на правия Бог.» Исус му казва: «Блажен си, Симо- не (Петре), защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец, Който е на небесата.» Е, добре, Христос, в Когото християнският свят вярва, че бил мъдър, че е Бог, вярва в чудесата Му, в думите Му (макар и не всички), как е възможно Той да е същевременно и анормален, та да задава такива глупави въпроси на учениците Си? Не! Има нещо неразбрано от страна на много християни! Ако у Христос, ако у учениците въпросът за прераждането не е бил като закон, Христос нямаше да задава този въпрос. Той недвусмислено пита за кого го считат, че е. Може ли да го считат за Йоан Кръстител, за Илия, за Йеремия, за един от пророците, ако той, Христос, като обикновен человек, не е съществувал и живял на земята, като такъв с горните имена, и сега иде да се прероди, та да го считат, че е един от тях? Здравият разум и логика не могат да отхвърлят това, не могат да отхвърлят прераждането, ако действително считаме, че Христос е бил умен, мъдър, силен и Бог. Друг е въпросът, че Христос действително не се е раждал и живял по-рано нито като Илия, нито като Йоан Кръстител, нито като Иеремия, нито като пророк. О, вие братя отци владици, свещеници, проповедници и интелигентни християни, стига сме спали като християни от 553 г., от V-ия Вселенски събор досега по този въпрос! Нека повярваме в думите на Христа! Нека оставим слабостта и недоверието на наши заминали братя, които са отхвърлили този въпрос! Сега всичко еволюира! На човешката мисъл е даден простор и свобода. Нека да се не вковаваме в закоравелите традиции, а да вникнем в тия думи на Христа, защото ще носим отговорност пред Него! Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11. и в 17. глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсолютно не. Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата. Е, добре, кой дух и коя сила Илийна ще дойдат в Йоан Кръстителя, ако не същият дух и сила Илийна? Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им! Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не. Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух? Ами откъде дойде човекът, като дух и душа и пр., и пр.? За да си отговори на тези въпроси, трябва човек да учи и да има опити. Обезсилват ли се също думите на Христа в 11-а и 17-а глава на Матея с изявлението на самия Йоан Кръстител, в 1 -ва гл. от Евангелието на Йоана, когато го попитаха фарисеите да им каже кой е като Йоан Кръстител? «Ти ли си помаза- никът?» Йоан отговаря: «Не съм.» - «Ти ли си Илия?» - «Не съм.» - «Пророк ли си?» - «Не съм.» - «Но що казваш за себе си?» Йоан отговаря: «Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав направете пътя за Господа!» Това изявление е давало и дава повод да се съмняват много християни, като смятат: Йоан Кръстител, който откри най-важното - видя как Духът Господен слизаше като гълъб върху главата на Исуса, когато Го кръщаваше, а също и чу гласа: «Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, той е, Който кръщава със Светия Дух, Той е и Божият Син» и се питат: защо Йоан да не каже за себе си, че е Илия? Не, братя и сестри, които нямат висша духовна светлина, няма да открият това. Преди всичко, Йоан Кръстител не беше постоянен ясновидец, макар да видя най-великото. Иначе той не щеше да праща своите ученици да питат Иисуса: «Ти ли си този, който има да дойде, или другиго да очакваме?», и то в последните дни от живота си! Главното е, че у Йоан Кръстителя не бе развито и свръхсъзнанието, с което човек не само ще види миналото си, но и бъдещето, и то не само на себе си, но и на други. Е, добре, как тогава искаме Йоан Кръстител да се види, че е Илия, и да го потвърди? Това е невъзможно. И всички, които не са развили своето подсъзнание и свръхсъзнание, не могат да видят своите прераждания и да знаят какво са били по-рано. Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека. Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите!» А Пророк Илия е живял като такъв 1050 години преди Христа, а пророк Малахия казва тези думи 397 години преди Христа! Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането. И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява! Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария? Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие! Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вътре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра. Тези 2 закона само с ума не могат да се разберат! И ако има нещо най-велико, най-ценно, което Бог Отец, след създаването на 4-те царства, е вложил в човека, това е еволюцията на човешката душа чрез превъплътяването. Чрез това превъплътяване човек ще коригира своите отклонения и грехове; чрез него ще се усъвършенствува, за да се слее с Бога. Ако не е така, къде е тогава Божествената справедливост, та едни да се раждат с вродени престъпни наклонности, други - с възвишен морал, трети - сакати, тъпи, а други - като гении? Едни да се раждат в разкошни палати, други - в мизерия? Как ще си обясним главно въпроса за умиращите деца в първите години? Какво са съгрешили те? Нямат ли и те право да се радват на живота? И къде ще отидат тия сакати, тъпи, слабоумни хора след смъртта? А и тия малки невинни деца? Има ли милост, има ли справедливост от Бога, ако те се изхвърлят някъде в бездната? Нима и престъпниците, много от които по една случайност са извършили нещо и са наказани със смърт, трябва да са в ада? Няма ли за всички тия милост и коригиране? Нали Бог е Любов? Не, има! И само законът на превъплъщението ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота. По същия път са се усъвършенствували и всички Велики учители на човечеството, които са създавали и основите на всички религии, глава на които е Христос. Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането. Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните. Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедливост, съвършено свободни да избираме който път желаем! Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи страдания своята еволюция? Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр. Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма. Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост? Нима твърдата воля за зло не е израз на въглена - тъмните сили? Нима безсилието на човека не е от растителното царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни? Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библията, както схващат голяма част от религиозните хора. Велик и грандиозен е бил планът на Бога за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства. Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката. Ученият човек, разбира се, има по-добри условия да открие това. Други питат наивно: «Ако има прераждане, защо не го помним?» Те са прави от свое гледище. Но те не проверяват фактите в живота, нито следят литературата, гдето се описват случаи на запомнено прераждане. А и не се запитват: ако нямаше кой да им каже, че са се родили на еди-кой час, еди-кой си ден, месец, година - ще знаят ли, ще помнят ли това свое раждане. И това е най-обикновеното нещо! Ние изнасяме само един случай на прераждане в България, взет така, както е изнесен във «Всемирна летопис» и в книжката «Що е окултизъм». Това се е случило в село Бесарбово, Русенско, и се изнася от бащата на детето, Рачо Г. Даскалов, секретар-бирник в същото село, ето как: «През 1904 г. имах 6 1/2-годишно момче на име Кольо. То бе започнало да ходи на училище в селото ни - Бесарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище?» Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище?» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката?» - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я!» Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче. Чували бяхме за прераждане на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше; но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.» Съобщава: Рачо Г. Даскалов Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека разбира! Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно прераждане, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напразно, всяка критика е спъване на еволюцията. Вярно е, че някои деца, с по-висша духовна култура, като чисти и невинни, до 6-7-ата си годишна възраст, както се описа горният случай, виждат някои свои прераждания и сочат улица, дом, името си, гдето са били родени по-рано; но тази способност по-после губят поради отклонението в живота и някои отрицателни качества. Те обаче пак могат да я добият, ако развиват горните духовни качества. Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попитаме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр. и пр.? Логично следва, че разните хора са произлезли от разни животни и затова имат техните качества. Значи, Бог, Който е създал тъй разумно всички светове и всички царства, само човека не е могъл да създаде като. Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това? Абсолютно не е вярно. Има една неразбрана философия у хората! Щом ние приемаме, че сме частица от Бога, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества. И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенствуваме, за да добием първоначалното. По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно. Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец. Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот. Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного. Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот. Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство. Така само ще придобием истински ценното богатство. Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто? Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост. И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат. Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие. Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си. Нима нямаме един типичен пример пак с Толстоя? Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него. Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания. Нима младите сега не казват: «Нека си поживеем и ние като вас - старите, па тогава ще започнем духовния живот», и все го започват, а не са го започнали още! Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път! Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот?» И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях. Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания. Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос. Ако всеки от време на време прочита пророк Йона, 24. глава от Евангелието на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме. Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание!» И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание! И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа. И всички ония последователи на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти. Това е самата истина! У хората на науката в света има една доблест - те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат. Значи, коригират се! В религиозните хора обаче има една опасност - те като приемат едно верую, едно разбиране, продължават със столетия и мислят, че те са в правия път и не искат да се коригират! Затова думите: «Нито те влизат в царството Божие, нито другите пущат», са много на място. Ние благодарим на всички, които искрено говорят и съзнават, че сме добри. Благодарим и на тия, които говорят противното. Ние затова сме тръгнали именно в този път, да станем добри, да проявим чистия живот и да бъдем истински християни. Затова у нас вярата в Христа в спомената форма, също и за живота, е непоколебима. Вярата пък за прераждането и възмездието у нас са като закон, като основа, и ние гледаме да използуваме положителната им страна. Новото духовно учение иска само заради една добра черта в един човек да го обикнем, защото и в него Бог живее, и да му помогнем както можем. А какво виждаме в света? Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота!» Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание. Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истинска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г. Пловдив, Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.I.1935 г. (година VI). Статията е с дата 9 декември 1934 г., гр. Пловдив. А на книжката е отбелязано, че е завършена през 1933 г. и отпечатана в гр. Пловдив през 1934 г. Това трябва да се смята за вярно. А в. «Братство» вероятно е препечатал тези 3 сказки, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Човек е този, които е още в спящо духовно състояние, а человек е този, който се е пробудил духовно и живее такъв живот. (бел. а.)

I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ[1], НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ! Драги читателю, През 1937 г., месец май, се издаде заповед от общинското управление до селяните ни: Да излязат всички селяни от селото ни, навършили 20-годишна възраст, също и учителите заедно с учениците си, по нивите и горите, и всеки от тях да убие по 2 врани или 5 яйца вранешки, като ги представи в управлението под списък поименно. А на ония, които не изпълнят заповедта на управлението, ще бъдат глобя­вани 500 лева. Защото враните изяждали царевицата и затова те били вредни според тях. И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева. Тази света майска неделя, като излезе цяло село по нивите, по дървета и по горите, по гнездата на птиците, и кой каквито птици хване от всички родове, също и яйца от всички родове, се представят в управлението, без да се прави сметка какво се прави. Ази сам отидох в Общинското ни управление и проверих, че общинският стражар Колю Генев напълнил беше половин содено буре с голи малки птици от всички родове, също и яйца пълно, пак от всички родове. Аз там видях, и куку­мявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата. Птиците жално пеят за своите рожби или яйца, но няма кой да им помогне. Бог вижда какво правим и Той ни плаща за сторения наш грях, но ние още не можем да разберем (Послание към Римляните, глава 1-ва - 18, на Апостол Павла), защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправ­да на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин? Ето какво: Бог спря валежите, че изгоря всичката пролетна сеитба, не се роди царевица ни за враните, ни за нас, незапомнена суша от стари хора. За дъждовете человеците мислят, че дъждовете са случайни природни яв­ления; това също е заблуда от учените, защото не схожда с истината, казана от Бога: «Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги из­пълнявате, ще ви дам дъжда, когато трябва, и земята ще даде рожбата си, пол­ските дървета ще дадат плода си и вършитбата ще трае у вас до гроздобер; гроздоберът ще трае до сеитба и ще ядете хляба си до насита и ще живеете в земята си безопасно.» (Лев. 26: 3-5) За сторените наши грехове ние си получихме наказанието: Ето какво е казал нашият Велик Учител Исус Христос, Спасителят на света (Евангелие от Лука, глава 12: 24): «Вижте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по скъпи сте вие от птиците!» А ние мислим, че ние ги храним, та ги убиваме, да не изяждат труда ни, а то Бог ги храни - както тях, така и нас. Драги читателю, Аз ще докажа, че враните не ни ядат труда, а го пазят. Ето примерите: В 1928 г. пак се биха птиците по същия закон, а в 1929 г. пролетта се появи калинковият червей по люцерните, а някъде - по захарното цвекло. Люцерните бяха унищожени, останаха само дънерите на стеблото. Опасността беше голяма да не би да се появят и в другите земеделски посеви - в житото, царевицата и други такива. Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземал кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си подсяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсе­ници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин. (Битие, гл. 1., ст. 20.) И Бог каза: «Да произведе водата изобилно множество одушевени гадини, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.» Тъй че птиците са Божи творения; който ги убива, той прави личен грях. Земята дава плода си за всички ни. Недялко Ив. Григоров с. В. Левски, Търговищко ------------------------------------ [1] Брошурата е издание на д-р Михаил Стоицев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

I. Б. ЦИТАТИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Зъболекар Михаил Стоицев. Проблемата на храненето: Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по-разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Издателство «Братство», Севлиево, стр. 73, 82. 1. «Никой няма право да отнема живота на когото и да е - човек или животно, защото този живот е от Бога!» Учителят 2. «Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества какво ще кажат за вашето благородство. Всички овци, волове, агнета, кокошки, патици, всички птички, които имат отношение с нас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество! Ако попитате дърветата, и те същото казват: ужасен е, безпощаден е човекът. И причините на всички наши страдания са ония агънца и всички животни, които ние унищожаваме и изпояждаме. Затова храната, която ние приемаме, определя качеството на всички наши действия.» Учителят 3. «Ако искаме да се прекратят войните и убийствата, трябва всяка майка във време на бременността си да живее с чисти мисли и чувства, да не яде месо и постоянно да внушава на своето дете никога през живота си да не убива човек и животно.» Учителят 4. Учителят по този въпрос казва: «Латинската раса създаде законите и правото; англосаксонската създаде критическия ум; сега настъпва златният век на славяните, които ще създадат благородното сърце, защото те са добра почва - имат всички добри условия за това. Те са, които ще повдигнат истинската духовност, милост и възвишени чувства в света. Едно обаче трябва да приложат: да засилят повече вярата си в Бога, за да бъде тя като сила в техния ум; да проявят любовта, истината и правдата в тяхната чистота и да приложат правилно храненето, пиенето, дишането, и да използват разумно слънчевата енергия.» Учителят

I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА? Сказка, четена на 4 октомврий 1931 г. в салона на кооперация «Напред» по случай окръжната вегетарианска сбирка в Пловдив. Пловдив, 1932.. Печатница «Хр. Г. Данов», Пловдив - № 134/1932 г., стр. 3-30. Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости, Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено. И радостното е, че начело на тези движения застават и учени, и интелигентни хора. Едно от тия идейни движения е и вегетарианството, или учението за безкръвното хранене. Появило се то на почва етична, строго научна, а у някои отделни личности - поради болести или злоупотреба с храни в по-млади възрасти, то, вегетарианството, ще се разраства и ще стане едно от най-мощните движения. Защо? Защото то е в полза: 1. на цветущото здраве, но не по външност, а по сила и издръжливост; 2. на силния ум и по-нежното сърце, придържащи се о строго моралните закони. Вън от това, то е пътят на светиите. Аз не засягам научната страна в полза на вегетарианството, нито духовната, за които трябва да се говори специално. Нека обаче тия, които се считат за морални, приложат въздържанието и вегетарианството, и те сами ще се убедят в горното. И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да прегърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството. Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция! Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто. Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас. Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството. Иска се обаче съзнание, иска се наука и знание, иска се чистота, иска се воля за приложение, за да придобием току-що казаното и да се радваме и на резултати. Ето защо, задачата на всеки вегетарианец е трудна, но благородна, щом добие горното. Но-на въпроса. Добри братя и сестри, Желанието ни да живеем на земята е най-големият стремеж на човешката душа. Защо? С единствената цел, че ще я освободим от веригите чрез нашето духовно пробуждане и издигане. А защо? Пак с велика цел, че след като напуснем земята, душата да се напъти натам, откъдето се е откъснала. Това става с всеки едного от нас, безразлично дали сме учени или прости, богати или сиромаси, дали го съзнаваме или не. И този стремеж е от раждането на първия человек, след като е съгрешил, включително до нас и до днес. Затова, както един ученик в едно музикално училище трябва да прекара, да усвои и да приложи всички методи, за да бъде един отличен виртуоз, по същия начин и Бог е давал, дава и ще дава Своите методи, да придобием истинския живот, с цел да придобием и вечния живот и се слеем с Него. Ето защо е необходимо да познаваме Бога! Ето защо, без правилна идея за Бога няма и правилна духовна еволюция. Духовно издигнатите хора поддържат, че някога человекът е притежавал вечния живот, но го е изгубил и сега се стреми да поправи своята погрешка. Вие знаете, че във втората глава на Битието е казано, какво[1] Бог, като е създал человека, поставил го е в Рая и му е казал от всичко да се ползува, само от дървото на доброто и злото да не яде. Вие знаете историята с Адама и Ева - те не послушаха съвета на Бога, а послушаха един черноок и красив господин, в лицето на змията, и като ядоха, изгубиха всичко възвишено. Тогава и Бог ги напъдил от Рая, да живеят на земята и с пот и труд да си вадят прехраната. Ние сме техните потомци. Така е и на физическото поле - земята. Нима един, който е наследил богатство, като го изяде, изпие, пропилее, не става сиромах и не страда? Нима един комарджия, който пропилява всичко, не дохожда до положение да заложи и жена си? Ами, това са факти. Не е ли изгубил той всичко и не е ли нещастник? Ето защо ние, които сме изгубили качествата на Божествения живот, когато се пробудим, придобием и заживеем този живот, извършваме нещо велико, защото в основата на този живот са: Божествената любов, мъдрост, истина, правда и добродетели. А такъв един живот е сила, която строи и въздига човешката душа. Истинският живот трябва да бъде цел на всяка човешка душа (човека). Но без знания и методи този живот не се придобива. - А без този живот не можем да познаем Бога. А Бог е Средата, от която черпим този живот. Бог е изворът на тия методи, давани чрез разни добри и духовни хора, каквито са били духовните хора и истинските пророци в миналото, в настоящето и ще бъдат и в бъдеще, главният извор на които е бил, е и ще бъде Христовият Дух, самият Христос, като второ лице на Бог-Отец. Ето защо, да имаме истински знания за разумния живот, да живеем този живот, да познаваме Бога - това е главната цел на нашата душа и нашия Дух. Само при тия качества ще добием при пълно духовно съвършенство и вечния живот. Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества. Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот. Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същина. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Хрис­товия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни. Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните. Това не е само духовно възкресение! Иначе напразно са думите на самия Христос, Който недвусмислено казва, че «ако ме любите и изпълните моите заповеди, ще вършите и по-големи чудеса от мене». Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко? О! не, това е най-великото. Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия усло­вия и среда. Независимо от това, ако за зрението на човека е потребна светли­ната, за ухото - звукът, за носа - мирисът, за езика - вкусът, и ако специфично за човека средата на желанията е сърцето, на мислите - мозъкът, на действия­та - силата на волята, то средата за душата и Духа е Бог. Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци. А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя пър­воначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообращението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетариане­цът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат. И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят неморалността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен гос­подар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вмес­то Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъ­жите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души. Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее. Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото. Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетариан­ци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света. Ето защо, по-добре е нашата душа да е една запалена свещ, макар като искрица, но с вяра и стремеж, че тази искрица ще се разрасне и ще освети цялото ни тяло, отколкото около центъра на душата ни да има едно тъмно петно, което, като се разрасне, всецяло да ни потъмни. Ето защо именно е нужно да познаваме Бога! Нима е малко да умее човек между другите добри неща да може да тран­сформира лошите си мисли на добри? Нима е малко с мисъл да отстрани една по-малка, а и по-голяма болест от себе си? Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне? Ама някой ще каже: «Не мога.» Бог казва: «Аз ще го науча.» А това научава­не са страданията, поради нашето отклонение, чрез които Бог иска нашето доб­ро, иска да се изправим; това е още смъртта, за едни - да спрат своето по­нататъшно падение и с опитностите след смъртта пак да подирят Бога, като се върнат на земята, а за други - да спрат временно своето духовно усъвършен- ствуване и като дойдат наново, пак да продължат своята еволюция. Всеки от нас ще каже, че се стреми да познае Бога и че върши добри дела. Така е. И вярно е, че в целия космос има една еволюция на всичко, включително и у человека. Но еволюцията на человека, поради свободата на разума и свободата на волята, които Творецът е поставил в него, за разлика от животните, се отличава от еволюцията на последните. Защо? Защото е придружена и с една обратна велика сила, именно инволюцията, ако не вършим волята Божия. Това е поради невежеството ни и непослушанието ни. Тези недостатъци са създали именно зло­то в неговите различни разклонения. Даже нещо повече: ако у животните, които поради подбора усъвършен- ствуват своята порода и красивия външен вид, то за човека абсолютно немисли­мо е само по външния вид, макар и красив, да се създадат угодни хора на Бога. Защо? Защото Той не гледа външния вид на человека, за Него всяка душа е равна. Той цени душите само по ценните качества, които са развили. Обаче Бог иска красивите хора да бъдат образец на добродетелите и морала, та и другите да ги следват. Но така ли е в действителност? Ето защо ние виждаме, че красиви, пълни, едри, учени, философи и пр. хора, когато те са с отрицателни качества, падат в живота си. А такива са по- големият процент. А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили доброде­телите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено. Бог обаче чака всички - бедни и богати, прости и учени, грозни и красиви - да добият висшето, да разберат доброто и го прилагат в живота си, а същевре­менно да избягват лошите неща и отрицателните мисли. Някои питат: «Какво нещо е доброто?» Доброто от духовно гледище е това: да се стремим и приложим в живота си любовта, правдата, истината и доброде­телите в тяхната възможна абсолютна чистота, т. е. морала в неговата възвише­на форма! Затова, ако не живеем на земята един чист живот, как ще се надяваме след смъртта на нещо възвишено на небето, още повече, че небето е нещо отвле­чено и невъзприемливо от голямата част на човечеството? Защо? Защото пове­чето вярват, че животът е само до гроба! Ето защо е необходимо да познаваме Бога, защото то ни свързва с из­вестни задължения и спрямо Бога, и спрямо ближни, и спрямо човечеството, което човечество е листата и клонките на цялото дърво. Много души, които не разбират духовната еволюция на човешката душа, обвиняват Бога, защо е създал света тъй несъвършен, защо са тия неравенства в умовете на хората, в благата, и ред още други. Това е едно неразбиране. Светът е много добре устроен и всеки е на мястото си. И ако смятаме, че светът е развален, то ние, хората, сме го развалили - яли сме, пили сме в миналото, без да сме плащали, вършим и сега отклонения, затова и ще плащаме. Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и инди­видуална! Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички. Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценнос­тите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега. Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме. Войните идват, когато у хората дойде безлюбието. Богатите страдат духов­но и физически, когато не спира тяхната алчност, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните. Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел. При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познава­ме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живо­та си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота. A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр. Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота. Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм. Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици. Ето защо, велико, велико нещо е да разбере човек човешката духовна еволюция. Но това не е за материалиста, не е за горделивия учен, не е и за религиоз­ния само на формите човек; но това е за духовния человек, който е тръгнал с пълно съзнание по пътя на смирението, да трупа и духовна светлина в себе си и е прегърнал и въздържанието, не само от алкохол, но и от лоши мисли, желания и действия и е прегърнал още и безубийственото хранене - вегетарианството. Ето защо ви спомних, че вегетарианството е пътят на светиите. Обаче са­мото вегетарианство без горните качества е само едно въведение. Но, ако не станем светии с горните качества, не е ли достатъчно да бъдем едни добри граждани? Нима ще има тези неправди, тези несметни богатства у едни, а мизерия и глад у други? Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек? Абсолютно никога! Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности. Добри братя и сестри, Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на свои­те родители, тъй и вътрешните. И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди. Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители. След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия усло­вия - за доброто или лошото. От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е спо­собна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка. Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духов­но чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицател­ни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и науч­ни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците. Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова! Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надеж­да, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани. Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да прие­мем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка. По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство. Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога. Прочетете глава 8., стихове 6. и 7. от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна! Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас. Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат. Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното. Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум све­тъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко. Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл. 25, стих 15. В зависимост от това, как развива човек тия таланти в себе си и кой път е избрал в живота си - дали този на талантливия, дали този на гениалния или този на светията, дотам и ще достигне. Всички тези таланти и всички тези пътища си имат своите прояви в живота и своите методи за преминаване от едно състояние в друго. Ще ви кажа някои малки методи и като ги реализирате всеки за себе си, след време пак ще се видим и ще си поприкажем за резултатите. Нека ме прос­тят обаче тези, които знаят повече! Драги братя и сестри, Нека ви се призная искрено, че и аз работя върху себе си от ред години, но в моменти пак си проявявам човешкото; но със съзнание, стремеж и постоян­ство, всичко ще добия, защото зная, че Бог живее в мене, а и аз се стремя да живея в Него. Той живее във всички ни, но у едни се проявява само като живот и дихание, а у други - и с висши добродетели - това е разликата. Но преди да искаме методи, добре е да се огледаме в себе си, да се видим какви таланти носим -1, 2 или 5, и в кой път сме - в пътя на обикновените хора, в пътя на талантливите, в пътя на гениалните или в пътя на светиите. Защото много души мислят, че притежават 5-те таланта и пътя на светията, а всъщност са от тия, които имат един талант и са в пътя на обикновените хора. Ето защо, иска се жертва, иска се геройство, да се познае човек на коя висота е. Аз ще спомня характерните черти на хората с разните таланти и разните пътища, в които вървят, и всеки от нас ще се види къде е и в зависимост от това, да приложи съответния метод и да работи върху себе си, за да познае Бога. Кои са тия с единия талант? Това са тия, които обичат само да ядат и пият по няколко пъти на ден, да си поспиват повече, да са угоени, да се обличат все по модите и да изпитват всички земни удоволствия. «Ето защо сме дошли на земята», казват си те. Това са най- големите егоисти и безплодни хора в света. Те са като минералите, които не могат да се размножават. Такивато са в пътя на обикновените хора. Тук не вли­зат тези, които са чисто Каиновци, с всички отрицателни качества. Такива то са пък без всякакъв талант и без всякакъв път. Кои са тези с 2-та таланта? Това са женените хора, мъжът и жената: мъжът - единият, жената - други­ят талант, а също и всички други отделни личности, които са надрасли качества­та на тия с едина талант. Женените, като им се родят деца, радват се, че са спечелили още 2 талан­та, радват се, че си имат къщица, ниви, овце, парици, това-онова. Това са още хората, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Те приличат на растителното царство, което се умножава. Това е пътят на талантливите хора. Само че повечето хора само с 2 таланта са колебливи във вярата и харак­тера си. И ако имат нещо стабилно, това е част и качество от гениалните хора. Кои са тези с 5-те таланта? Това са хора, у които 5-те чувства - сетива, са развити правилно - и физи­чески, и духовно. Последното е цяла философия, цяла наука, за да го притежава­ме напълно. Това са още хората с правилни съждения, с прави заключения за всичко, що Бог е създал. Такива хора разбират природата, разбират причините, разби­рат последствията. Те живеят за цялото човечество, те са и учителите на света. Те са над всякакви закони, защото без закон, закон изпълняват и лошите закони добри правят. Това е пътят на гениалните хора. Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истин­ското познание на Бога. Гениалният човек и светията са хора на вярата. Безверието се е появило, когато идеята за Бога от хората се е употребила за потисничество. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. Спомнете си само зверствата в Средните векове, особено от религиозните хора, а и сега - гонени­ята на идейните движения и пр. Ето защо, дотогава, докато човек се учи само от хората и Каиновците, той не вижда, не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, и може да извратява нещата. Но когато той се издигне духовно и се учи и от Бога, за него нещата са истински, реални, неизменни. Защо? Защото той проверява всичко. А това, именно, трябва де се стремим да достигнем всички. То започва със слушане своя вътрешен глас - гласа на съвестта, който никога и никого не кара да върши лоши неща. Иначе не е гласът на съвестта, не е гласът на Бога. Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно. Ето защо, ако гениалният човек е над всякакви закони и е носител на свет­ли идеи, защото е свързан правилно с енергиите на слънцето, които идат от Бога, то светията е по-големият негов брат и е над гения - той вижда всичко. Геният и светията ги считат слънчеви типове. Сега ще спомня нещо и за някои методи, с които човек ще се освободи от качествата на отрицателния човек, от качествата на обикновения и на талантли­вия човек, а ще прегърне качествата на гения и на светията. А това са: 1. Въздържание от алкохол, лоши мисли, желания и действия. 2. Природна храна. Такава е вегетарианската. Вегетарианството е, както спомних, пътят на светията. Тогава само ще схванат правилно и владици, и све­щеници, и учени, и прости, какво е завещал Творецът-Бог на человека, т. е. с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на чове­ка, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните. Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка. Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония меж­ду мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са без­вредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христо­вата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголе­мява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържани­ето и се стремят да станат едни добри граждани. Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили. Нека се радваме на всички стари хора, прегърнали новите идеи за живота, и на младите със същите идеи. Те са фактическата сила и обновителите на света! Нека се радваме най-после, че България ще стане един духовен център, който ще се разрасте и ще обхване целия свят, та не само да достигнем, но и да надминем и една доскорошна Финландия и с ум, и с добродетели. Добри братя и сестри, като изнасям тази малка светлина за по-правилно­то духовно издигане на личността, която светлина не е моя, а на Бога, защото ние, хората, сме изразители на Божественото, пожелавам това духовно усъвършенствуване на всички ви, на целия български народ и на цялото человечество. гр. Пловдив, 9 декемврий 1932 г. ----------------- [1] какво - остар. че (бел. М. И.) [2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)

Д-р Михаил Стоицев (1870-1962 г.) Познание на Бога, Еволюция на човешката душа, Послание на Слънцето и Новият път за българите и славянството Глава първа Д-р Михаил Стоицев (1870-1962 г.) Глава първа I. А. Защо и как трябва да познаваме Бога (1932 г.) Б. Цитати от Словото на Учителя Петър Дънов В. На тия, които убиват птиците небесни II. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа (1933 г.) III. За брака (1936 г.) IV. Проблемата на храненето (1938 г.) Отдел VII: Някои психични причини, които влияят лошо V. Ново послание на Слънцето (1940 г.) VI. Власт и наредби... (1941 г.) VII. Новият път (1947 г.) 1. Предисловие от д-р Методи Константинов 2. Въведение 3. За възпитанието 4. За дишането 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха 6. Основи на морала 7. За честността 8. За милосърдието 9. Някои характерни черти на българския народ и славянството... 10. Основната идея на новия път 11. Обяснителна бележка 12. «Физкултурен марш» от Пеню Ганев, издаден от д-р Михаил Стоицев... VIII. Хълмовете на Пловдив (1956 г.) 1. Добри съграждани 2. Скромен дар 3. Добри съграждани и случайни гости IX. А. Десет зрънца Б. «Пробудените за Словото на Учителя» X. Три песни от д-р Михаил Стоицев: «Песен за Седемте рилски езера», «Морето, небето, сърцето» и «Блага дума» XI. Публикации на Михаил Стоицев във в. «Братство» 1. «Лев Толстой и войната» (бр. 144, 22.XII.1935 г.) 2. «Един плодовит курс по есперанто» (бр. 272,15.II.1941 г.) 3. «Химн на пролетта» - песен с текст от Михаил Стоицев (бр. 189, 23.V.1937 г.) 4. «За прераждането на човешката душа и за възмездието» (бр. 157, 19.IV.1936 г.) XII. Биографични бележки за Михаил Стоицев от Стефан Кадиев XIII. Михаил Стоицев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Посвещение Какъв трябва да бъде Ученикът на Новото учение Ученикът на Новото учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога. Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: «Като ученик аз трябва да имам сърце чисто като кристал - без никаква нечистотия.» Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: «Аз трябва да имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина.» Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: «Аз трябва да имам душа благородна, обширна, като цялата вселена - без никакви дребнавости.» И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: «Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога.» Чисто сърце, светъл ум, обширна необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вашата душа. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това. Нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, което създава сенките без то само да е сянка. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Божественият живот носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот - живота на безсмъртието. Човешката душа е безсмъртна. Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Бога. «Бог да работи в мене и аз да работя в Него» - това е новото учение. В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. От вас се иска приложение. От вас се иска вътрешна, дълбока силна мисъл. Имате ли тази мисъл в един ден, в една минута, можете да завършите развитието си. Работа се иска от всинца ви на този или на онзи свят. В света ще живеете. Всеки ще разреши задачите си с методите на Божественото учение. Ние можем и да разберем и приложим Божественото учение. Всички на работа! Днешният ден е ден на Божествена работа. Из Словото на Учителя Дънов Представил: Вергилий Кръстев 23 юли 2006 г.

XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Бележки към спомените на Николай Дойнов от Вергилий Кръстев 1. За въведение прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 577-579. Всичко написано там е вярно, дори са съкратени много неща. А трябваше да опиша тогава всичко. 2. Първият етап продължи десет години, когато аз ходих при него, пътувахме заедно по екскурзии, по Витоша от 1970-1980 г. и той ми разказваше много неща от живота на Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г. А аз си ги отбелязвах. 3. Вторият етап включваше моите усилия и изразходване на много сили и време от моя страна да го накарам да ги напише тези спомени. А той не искаше. Но после под мое давление ги написа. Написа ги заради мен и за мен. Само за мен. 4. Третият етап включваше решението им да бъда изхвърлен от онова, което аз движех. Сестра му Цанка ги написа на пишеща машина и ги разпространи. А бяхме се уточнили да стоят при мене и да не се дава на никого. Излъгаха ме. Не искаха да ме има. Но мен ме имаше и аз задвижих всичко това. Изиграха ме! 5. Четвъртият етап се състоеше в това, че ги размножиха в десетки екземпляри дори ги подвързаха в IV книжки и написаха отгоре, че това е История на Бялото Братство. По този начин искаха да попречат на програмата на „Изгревът" преди да му дойде времето. А това беше десет години преди промените в 1989 г., когато се разруши Съветската империя. Направиха го нарочно. Умишлено! 6. Петият етап. Аз след като видях замисъла на тези сили на Разрушението, отидох при него и го накарах да работим върху спомените му. Описах му моя план. Николай Дойнов се съгласи. В разстояние на два месеца, аз ходех при него и го карах да си чете спомените, записвах ги на магнетофонен запис, спирах го и го разпитвах и той обясняваше и така се допълваха някои празноти според мене. Трябваше да си довърша работата. Това беше мой план, който движех цели 30 години. 7. Шестият етап. Аз извадих моите бележки, където бях записвал по точки някои негови опитности при различните ми срещи с него, разпитвах го и той ги разказваше и ги записвахме. Те бяха включени в неговият материал. 8. Седмият етап. Извадих неговите статии, където той разказваше по различни теми. И за да докаже някоя своя теза, той цитираше някой случай с Учителя. Тогава събрах тези статии, разпитвах го и записвах. Това е раздела „Разговори за Изгревът", включващ към 20 часа магнетофонни записи, работени при пълна нелегалност през 1980 г. Криех се тогава, за да не попадне милицията на мен. 9. Осмият етап. Аз бях този, който го накара да напише книга за Астрологията и за физиогномиката. И той ги написа. За доказателство служат неговите признания, че без мен не би направил нищо. А те бяха признания записани на магнетофон. Имам ги. Публикувани са в неговия материал. 10. Деветият етап. Дойдоха онези сили, които задвижиха след 10.XI.1989 г. онзи етап, който завърши един цикъл от 1945-1990 г., както бе казал Учителя Дънов. Дойдоха условия и се започна поредицата „Изгревът" в която трябваше да се включи всичко онова, което бях работил в разстояние на 30 години. А това беше програмата на „Изгревът". В него трябваше да влезнат спомените на Николай Дойнов и Астрологията, понеже това беше моя програма и аз съм движил всичко до написването им. А оригиналите така както бе ги записвал с почерка си бяха в мене. 11. Десетият етап. Това е етапа на лъжата и измамата. Решиха да ме отстранят. Николай си предаде Астрологията на други хора за печат. Разбрах", че бе давал спомените да му се издават от разни лица. Аз бях възмутен. Толкова сили, време и енергия от моя страна и накрая ме измамиха. Искат да ми откраднат идеята ми от преди 30 години и моя труд. И успяха. Не бяха случайни. Отивам при него. Той ме гледа и не ме познава. „Познаваш ли ме? Аз съм Вергилий." - „Не си спомням". Аз съм ужасен. Оглеждам го и виждам, че това не е Николай, а един друг астрологичен дух влезнал в него. Разбрах, че Николай си бе заминал. А този дух в него се занимаваше само с астрология в разстояние на десет години. Всеки ден при него преминаваше цяла върволица от хора. Той им правеше хороскопи и то все на ръка със собствени изчисления. А това е много трудно и изисква много време и енергия. Но го правеше. Аз бях не само изненадан от този удар срещу мен. Не ме познаваше и не знаеше вече кой съм. Как ще ме познава, когато това не бе Николай. Аз се възпротивих. Обясниха ми, че той вече има артериосклероза и старческо изгубване на паметта. А това бе лъжа. Та той по цял ден изчисляваше хороскопите - по 4-5 часа на ден и разговаряше с хора, обясняваше им, разчиташе им хороскопите. Каква артериосклероза. Той бе работоспособен и с ума си, но друг беше влезнал в него и го движеше. Това е истината. И вече друг бе този, който вземаше решения да предава материала на този или онзи. Друг бе! 12. Единадесети етап. Започна поредната и последна измама. Научих, че дъщеря му Ина е предала материалите за публикуване на т.н. издателство „Братство". Обадих се по телефона, че това нещо аз съм го задвижил и че без мен нямаше нищо да има. Отговори ми, че изпълнява волята на баща си Николай. А той преди години беше напуснал тялото му и това беше друг. Никой не ме послуша. Предадоха, публикуваха ги и после чух, че дъщеря му Ина била разочарована, че онези там му съкратили спомените поради лични съображения. А после лично Благовест Жеков ми обясни, че извикал дъщеря му Ина Дойнова и й обяснил, че ще съкратят онези неща отнасящи се за събитията от 1945-1972 г. Не им изнасяше да ги има тези неща. А Николай Дойнов лично ги бе преживял. И аз бях този, който настояваше да се опише всичко от него за тези събития, понеже бе участвувал и заради тях беше изпратен в концлагер и в затвора. Описа ги. А онези ги махнаха, понеже не им изнасяше. Не били верни. Глупости. Той заради тях отива в затвора, после ги описва и след това за онези, които не са били в концлагер не били верни. Хайде де! Но понеже ме излъгаха, затова се дойдоха до тези събития, за да му опропастят материала. И накрая да се види лъжата имот всички, как се краде чужд труд и чужди материали. Този материал, отдавна не беше на Николай, а беше мой труд реализиран и го имаше черно на бяло. Но черното надделя и ме излъгаха накрая. Но винаги има „Видов ден" и правдата възтържествува. С издаването на спомените му в този том тя, Правдата се възстановява. Няма къде да иде другаде! 13. Дванадесети етап. Реших през 2001 г. да подготвя целия материал на Николай Дойнов да влезне в програмата в Изгревът. Работих два месеца - февруари и март 2001 г. Трябваше да изслушам към 30 часа магнетофонен запис. Четях ръкописа, слушах магнетофонния запис и добавях допълненията, които бяха направени към съответните спомени. Аз създадох една глава „Разговори с Николай Дойнов за Изгревът" - на магнетофонен запис при коментара на неговите статии с отговори на моите въпроси. Извадих и подредих три различни негови изказвания, записани на магнетофонен запис, при които той си признава, кой е онзи, който го е накарал да свърши тази работа и че без мен не би станало нищо. Те са публикувани тук в този XV том. 14. Неговият материал е интересен и трябва да влезе в програмата „Изгревът". Това е задвижено още от 1970 г. по тази програма. А всички онези, които се явиха впоследствие то те се явиха да попречат, да изопачат и да ме отстранят, и да спрат програмата „Изгревът". Те бяха врагове на програмата. Но те не знаят, че Бялото Братство има един много изпитан метод. При всяко лъжа, кражба и измама - те извличат Духът и Силата на написаното и отпечатаното. И то става безпредметно. Така стана и с всичко онова, което бе отпечатано от името на Николай Дойнов досега. Вземете, прочетете и ще видите, че там няма нито дух, нито живот, нито някакво присъствие. Напечатано е. То ще бъде документ за това, да се види кои бяха враговете на Школата и на него самия. 15. Включването на неговия материал в поредицата на „Изгревът" има за цел да се възстанови Правдата и да се отблъсне лъжата и покварата. И да изгрее Истината, която досега беше забулена от облаците на тъмнината идваща от дейността на Черната ложа присъствуваща на Изгрева вчера, днес и утре. Има я. Не може да се отрече, че я няма. Присъствува днес чрез много лица. 16. И като изгрее Истината като слънце, ще се върне силата на този материал, но само в поредицата „Изгревът". В това ще се убедят следващите поколения, които го четат и навлязат в тази епоха. Да, но ако не бях аз, това изобщо нямаше да го има. Как така! Ето така, нямаше да го има. Тези хора един след друг измираха и занасяха в забравата историческите доказателства, че тази Школа е съществувала между българите. Аз спасих Николай. Спасих и тях. Но всички без изключение ме излъгаха накрая. Не можаха да издържат на Духа на Заблуждението, който разрушаваше всичко след себе си за да няма никаква следа. Накрая ме лъжеха и ме мамеха. А аз ги оставях като историческа следа. Без мен нямаше да има помен за тях, нито днес 2002 г. нито пък утре - нямаше да ги има. И туй то. Да си спомня днес някой за Николай без този материал? 17. В раздела „Мигове на Великата ера" и от „Звездни вечери на Изгрева" са включени материали, които той е писал по различни години и които бяха ми връчени 1978 г. А други аз бях събирал от разни приятели, на които той бе раздавал. Включих допълнения, които той бе правил и бях извадил от магнетофонни записи. 18. Съществува една кореспонденция между Николай, Борис Николов и Цанка Екимова, която ще бъде включена, когато се издават другите томове на Борис Николов. Всичко това аз съм го събирал, оттук-оттам. То не бе ми предадено на ръка. А аз си го взех. Така са нещата. Трябва да се знаят, за да не си вписват разни заслуги на някои лица след време. Те имаха една задача: всичко да се затрие и да изчезне. И сполучиха досега. Това трябва да им се признае. Майстори са! 19. В разстояние на две десетилетия Николай пише и изпраща в провинцията написани на пишеща машина разкази включващи раздела „Из Летописите на древността". Това са негови исторически разкази основаващи се на исторически източници, както и неговото тълкование и предаващи ги под формата на статии. Някои ги четяха и то по-младите, възрастните ги отхвърляха, за тях всичко описващо бе чуждо за тяхното съзнание. Не можеха нищо да разберат. Аз ги събрах от много места, възрастните приятели ми ги даваха на драго сърце, за да се освободят от тях. От Николай не бях получил нищо. Аз ги разглеждах, четях ги и си отбелязвах онези места, в които Николай, за да докаже някоя своя теза цитираше някои случки или опитност с Учителя. След това с 20-30 такива статии аз отидох при него, показвах му ги и там, където бях отбелязал случая с Учителя, аз му го четях, а той го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Този целия материал бе включен в „Разговори на Изгрева". След време тези статии щяха да изчезнат или щяха да бъдат умишлено унищожени. Едва ли днес някои ги има така подредени от №1 до N 120 и по нататък. Няма такъв човек. Всичко умишлено е разбито и изчезнало. Николай сам си е виновен за това. 20. Според мен „Из летописите на древността" трябва да се съберат, подредят и да се издадат. Някой от тях аз съм ползвал и съм ги включил в неговия раздел „Звездни вечери на „Изгревът". Някои от тях впоследствие той ги включи в спомените си, когато го накарах да събере всичко, да го подреди и започне да го пише отначало. Послуша ме и го направи. Всичко това е включено в „Мигове от Великата ера". Не е пропуснато нищо. Всичко е там. Той беше обещал да ми предаде своите тетрадки на брой 200, които бяха във Варна в една барака, където той летуваше през лятото. Не ги предаде. Трябваше да ми предаде онова, което бе останало у него. Не го предаде. Онова, което имам - то бе събрано от мен от възрастните приятели, които ги пазеха, знаеха, че са на Николай и се чудеха какво да ги правят. Аз ги взех от тях, защото знаех за какво ми трябват. И сега знам за какво ми трябват. И затова трябва да се издадат съобразно моята концепция, моят план и моето разбиране за стойността на тези материали. А те имат стойност и то голяма. Но важното е как ще се подредят и как ще се представят. И къде да се включи този материал. Ще се включат в „Изгревът". 21. Искам да заявя най-категорично, че онова, което е публикувано в „Изгревът" том I, стр. 492-510 е абсолютно вярно. Това е последната редакция на Николай Дойнов на този материал. И сега, когато включвах отново този материал, който той бе писал 1970-1977 г., аз го оставих така както бе го дал навремето. Това не противоречи на онова, което е публикувано в „Изгревът" том I, стр. 492-500. А това е нова негова редакция и допълнение. Това бе един дълъг период на работа от 1970 до 1988 г. И аз непрекъснато подканях, настоявах, карах се с него. Що сили, що време, що енергия изразходвах само аз си зная. И Господ знаеше! 22. И през пролетта на 2002 г. извадих онези три магнетофонни записи направени от мен на Николай Дойнов през различните години, когато съм работил с него, където той признава, че аз съм този който го е задвижил и че без мен не би направил нищо. Прехвърлих на отделни листове, тези записи, така както бяха дадени. Подготвих една касетка със записите на Николай. Отидох при дъщеря му Ина Дойнова и ги представих. Исках да ги оставя, да прослуша касетките с гласа на баща си и да провери дали текста, който представям аз е точен. След това трябваше да се подпише на всеки лист и да докаже с подписа си, че текста е точен и че това е гласа на баща й. Трябваше ми тя да засвидетелствува, че това е гласа на баща й. А този запис аз го пусках на моя магнетофон, месеци преди това у тях, за да й докажа, че съм аз този, а не някой друг. Знаеше, че това е гласа на баща й. Но сега отказа да го направи. Каза ми, че като се върне от САЩ, понеже е много заета. Върна се, но не се обади. Търсих я, нямаше никой. Бяха отишли на Рила на летуване. Разбрах, че тези сили на Разрушението продължаваха да ми пречат. Тогава реших да напиша и да опиша и това. Да се знае. 23. Когато й представих тези доказателства с гласа на баща й, аз бях занесъл целия материал на Николай Дойнов оригиналите и разпечатките, за да й докажа, че всичко е събрано и се готви за печат. Поисках пари от нея. За публикацията на спомените на Цанка Екимова и на Борис Николов не бях получил нито стотинка. Тя Ина Дойнова извади 2000 марки, които тогава правеха 904 долара, оставени за Братска работа, от сестра й която живееше в Германия. Предаде ми ги за спомените на баща й. С тях покривах издаването на неговите спомени. За това включих снимките на сестра й в този том - заслужаваше. Беше си заплатила за това. А аз документирах, че тези хора ги е имало някога на света. Без мене нямаше да ги има и в бъдеще. 24. Спомените на майката - Дора Карастоянова, аз бях записвал от майка й. Не искаше да разказва, а можеше ако бе разказала да се напълни цял том. А как само пееше. Гласът й бе запазен до края. Исках да запиша на магнетофон нейното изпълнение на песните на Учителя. Но не пожела. Ако го бях направил, сега щеше да бъде документ и поучение на онези, които сега се опитват да пеят песните на Учителя. Не пожела. Предната вечер е пяла цяла нощ песните на Учителя и след няколко часа си е заминала от този свят. И отнесе със себе си песните на Учителя с нейното изпълнение. Други сили попречиха да се запишат и да останат като документ. Снимките, които съм включил за нея съм получил лично от Дора, когато беше жива. През 2002 г. потърсих от дъщеря й Ина, но тя почти нямаше нищо. Те бяха при мен. Е, взех и някоя друга снимка, които можеха да ми потрябват. 25. Снимковият материал на Николай съм го издирвал сам. Снимките на рода му също съм получил от Цанка и Борис. Трябваше да се публикува, за да има доказателство, че тези хора са съществували. Освен това за Николай аз съм направил два филма 2 х 8 мм на камера на „Orwo" - лента. Има няколко заснети филма „Лайка-формат" с Николай, снимки на главата му за френологично изследване и дланите на ръцете му за хиромантията, които трябва да издам. Подготвил съм всичко за архив. Така съм го оставил като историческа следа. Но това го направих аз, а не някой друг и особено онези, които се явиха да окрадат и опорочат и издадат моят труд и съвместният ни труд с Николай Дойнов. Успяха крадците. 26. Този дух въплътен в тялото на Николай Дойнов идваше от древността. Учителят му бе казал неговото име. Той беше бащата на Астрологията на древността до наши дни. Името му бе И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 27. В мое присъствие този дух оживяваше възвръщаше си познанието от миналото и можеше да говори с часове за различните епохи и Школи на човечеството. Тогава аз виждах възможностите му и неговия потенциал, и неговите познания. Бяха огромни. Но когато се срещаше с други хора, той беше за тях обикновен човек. Но за мен нещата бяха други. Като негов продукт са статиите от раздела „Из летописите на древността". - Творчество на И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 28. Веднъж го запитах: „Николай, как се запази ума и разсъдъка до дълбока възраст?" Отговори ми така: „Не съм се занимавал с жени. Не съм се занимавал с чужди истории и разправии. Затова се запазих." Проверих. Не искаше. Имал е само една жена през живота си от която има две дъщери. Друга жена не е имал, макар че бяха разделени с нея десетки години, но не беше се развеждал с нея. Не пожела. Не се е приближавал до друга жена. А жена му Дора ми каза: „През живота съм имала само един мъж и от него имам две дъщери. Можете да не вярвате, но това е така. Само един, единствен." Това, което ми бяха казали двамата - беше вярно. Аз бях техния изповедник на земята. Аз бях изпратен затова - да бъда изповедник. Ето това е най-важното: Да имаш една идея и да й останеш верен през целия си живот. Чистата идея и високия идеал. Това е най-важното. 29. Как успя Николай да вземе решение да опише своите опитности? Аз настоявах при всяка среща с него. Обикновено се разхождахме по Витоша. А той разказваше, а аз се спирах и си отбелязвах по точки само с един ред поредната му опитност. Що подканвания, що усилия от моя страна, що енергия и сила съм вложил само един Господ знае. Трябваше да го изведа в друга орбита на движение, за да почне да описва онова, което ми говореше. Опъваше се. Не искаше. И накрая един ден след поредната ни разправия, породена от отказа му да пише отсече така: „Щом има един човек, който иска да опиша и напиша всичко за Учителя и за моят път, то ще го напиша!" Повтори го няколко пъти. Така, че той го написа за мен. Не го записа за този или онзи. Не го записа за вас. А процесът на писане бе много труден, продължи години, при което непрекъснато следях докъде е стигнал. После го запитвах "Ами този случай описа ли го?" и му го припомнях. Ако не беше го описал, той си го записваше на отделен лист и после го разказваше. Така се включваха опитностите една след друга. Едва ли сме пропуснали нещо. Така, че Николай написа всичко туй, което публикуваме само за мен. Написа го за мен. А ма мен ми трябваше з поредицата "Изгревът". А "изгревът" е Школата на Учителя Дънов. "Изгревът" е свещен и неделим! Амин!

XXIV. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ - СПОМЕНИ Бележки на съставителя на „Изгревът" - Вергилий Кръстев към спомените на Жечо Панайотов 1. Дойде онова, време, което бе определено да се публикуват спомените на Жечо Панайотов в поредицата „Изгревът". За да бъдете въведени в проблема прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 600-605; 605-608. Всичко написано важи и за днес и за утре, докато съществува „Изгревът". 2. Трябва да се запознаете с „Първородството за паница леща" - „Изгревът" том IV, стр. 618-621, защото това са етапи, които предхождаха голямото предателство. За него ще прочетете в „Изгревът и тресавището" - „Изгревът" том IV, стр. 621-624. 3. Отговорът на отвореното писмо е на стр. 625-631 в „Изгревът" том IV. 4. Моят персонален отговор на подписалите „Отворено писмо" е в „Изгревът" том IV, стр. 631-637. 5. „Въпросите, които чакат отговор" - „Изгревът" том IV, стр. 637-642. 6. Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов? „Изгревът" том IV, стр. 642-645. 7. Това „Отворено писмо" и отхвърляне на „Изгревът" доведе до отклонение на стотици последователи на Учителя Дънов в погрешна посока. И спиране в отклонението за тях не може да има. Те са безвъзвратно загубени за себе си и за общество „Бяло Братство". 8. Тези сили, които отхвърлиха „Изгревът" организираха в страната едно настроение и разпространяваха едно решение на Братския съвет да не се купува „Изгревът". Тези сили променяха песните на Учителя, Паневритмията, Словото на Учителя Дънов. Променяха, за да изопачат всичко и да заблудят всички. Сполучиха. 9. От времето на публикуването на „Отвореното писмо" през 1995 г., когато бяха публикувани „Изгревът" том I, II, III досега аз издадох 15 тома от „Изгревът". А онези - нищо! 10. През това време аз организирах издаването на 56 заглавия от оригиналното, не издавано Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години по време на комунистическата власт, когато се правеха непрекъснати обиски и се унищожаваше всичко. А онези - нищо. Аз ги запознах и издадох! А онези - нищо! 11. От 1990-1999 г. организирах и финансирах към 80% концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов. Бяха към 20 концерта. Бяха качени на сцената към 20 музиканти-певци и инструменталисти. И сполучливо се реализираха А Братският съвет още в самото начало забрани на музикантите да се качват на сцената и да свирят и пеят музиката и песните на Учителя Дънов. А защо? Защото бяха врагове на Школата. Не на мен. Но на Школата на Учителя. И с действията си те доказаха това. Има го публикувано. Има го черно на бяло. 12. А следващият Братски съвет написа „Отворено писмо", за да настрои всички срещу „Изгревът". Проверете всички онези, които се подписаха, какво направиха досега и ще видите, че те се провалиха и си заплатиха чрез живот за нарушение на окултните закони. Прочетете, за да видите как действуват окултните закони. 13. Защо трябваше да пиша всичко това и да припомням стари неща, които са отминали. Няма стари неща. Всички неща са едни и същи в една окултна Школа. Онези сили, които разрушиха Изгрева, предизвикаха процеса 1958/1959 г. гоненията, преследванията, изгарянето и унищожаването на беседите и лекциите на Учителя Дънов, не са заминали някъде, а си стоят тук и действуват - вчера, днес и утре. Доказателства? Когато започнах да работя с Жечо Панайотов тези сили се явиха и предизвикаха няколко обиска. А Жечо се учудваше защо се случва всичко това. Казвах му: „Не съм аз, не е от мене, а е от други хора и сили и ти ще се убедиш по-късно. А сега давай да работим." Послуша ме. Добре, че ме послуша. 14. Отначало ги пишеше в своите тефтерчета на стенограма. Така никой не можеше да разбере какво пише. Уточних се с него, да започне да пише за всичко, което се сети. Започнах да го разпитвам за рода му, за движението на рода и за началните години на Братството. Жечо разбра какво искам и започна да го изпълнява. По онова време имаше много почивни домове на профсъюзите по планините и той бе пенсионер, взимаше си някоя карта за почивка и заминаваше. Там му харесваше, имаше контакт с обикновените хора, даваха му вегетарианска храна и се чувствуваше отлично. Отиваше на някоя поляна и стенографираше в тетрадката си. Така постепенно се записваше всичко. Изпълняваше си обещанието към мен. 15. В следващият етап, той започна да прехвърля стенограмите на пишеща машина. Предаваше ми написания материал, аз го прочитах, правех писмени забележки и му ги предавах. Изисквах от него да пише всичко, което си спомня, да предаде всичко. Тогава той смяташе, че някои неща не са важни и не трябва да се пишат. Но за мен всичко бе важно. Той се съгласяваше и правеше допълнителни бележки към различните глави. И така се публикуваха в този том XV. 16. Пишеше ги в четири екземпляра. Трябваше да ми предаде един екземпляр за мен. Накрая се разбра, че за мен нямаше копие. Предал на този, предал на онзи, а за мен няма. Казвам му: „Абе Жечо нали аз съм този, който те накара и те задвижи да го напишеш. Аз съм този. Ако не бях аз, теб изобщо нямаше да те има като историческа личност. На тези, които си предал другите копия, те са врагове. Твои врагове и на Братството, и на Учителя". Стрескваше го това мое определение. Но точно така стана. Онези се оказаха врагове. Той се убеди в това, но по-късно, когато му направиха от милицията няколко обиска. 17. Донесох магнетофон една привечер и го укрихме. После чаках 20 дни да му се оправи гласа, защото беше прегракнал. Той, четеше, аз записвах. Прекъсвах го и той обясняваше и даваше нови сведения. Четеше от единственото копие, което имаше. Така записах две ролки към 12 часа магнетофонен запис. Към него трябваше да добавя по едно копие машинописен текст. А той имаше само едно. Обеща да го препише отново и после да ми предаде всички копия. Но това не стана. Той ги предаваше на други. А онези другите бяха врагове. Те идваха при него да му пречат и да го отклоняват. И успяваха. И дори се стигна дотам, че онези, за мен бяха престъпници, те в неговите очи бяха братя и сестри, а аз бях чужд човек. Те бяха престъпници, защото го отклоняваха умишлено да не си свърши своята работа. И успяваха. Той вярваше на тях, а не на мен. Ужасяващо е. 18. След време ми даде едно копие, но то не беше пълно. Аз беснеех. А той ме успокояваше така: „Нали го имаш на запис, защо се тревожиш." Е, как ви се струва това? Когато трябваше да се печати неговия материал, аз прослушвах записа и сравнявах с преписите му на пишеща машина, добавях някои допълнителни казани неща. А материала от 1910-1923 г. го предадох на магнетофонен запис на касетки и от там прослушвайки ги Яна поп Янева ги въвеждаше в компютъра. 19. Отидох при сина му Благовест да ми предаде всичко онова, което бе останало от баща му. Не можеше да го намери. Едно останало копие в леля му беше единствено. Прехвърлих на ксерокопие материала 1910-1923 г. Сверих го. Разбрах, че на магнетофонния запис бе по-подробен и остана той да бъде включен. 20. Снимковият материал съм получил от Жечо Панайотов, а сина му Благовест през 2002 г. ми предаде към 27 снимки и аз подбрах онези, които според мен трябваше да излезнат. И те се отпечатиха в том XV. 21. Когато работих с Жечо, аз му направих два филма 2x8 мм на камера, заснех няколко филма с неговия образ, заснех ръцете му и линиите на ръцете. Беше заснет от мене - на Рила, на Салоните 1971-1972 г., при лагера на Борис Николов с приятели, както и в дома на Борис Николов. Избрах тези снимки, които бяха необходими в момента. Остана един голям снимков материал за архив. Оставих го като историческа следа в историята на Братството. 22. Аз накарах Жечо да напише на всяка снимка отзад лицата, които фигурираха на снимките. Той ме послуша. Пишеше ги на пишеща машина и ги залепваше отзад на снимките. Така от него имаме доказателства за някои лица и събития в някои снимки, които се публикуват, например груповата снимка на първите ръководители. Виж „Изгревът" том VI. 23. Жечо Панайотов бе много разположен към мене. Приемаше ме като брат. Аз изобщо не бях съгласен с постановката на възрастните приятели. Казвах им, че това е провал. Те смятаха, че това може да се възстанови, ако тази власт си замине. Така смятаха. А аз не смятах така. Аз излезнах прав. След 1990 г. всички последователи на Учителя бяха отново отклонени в погрешна посока. Днес е 2002 г. и това се вижда вече и от други лица. Върнаха се в 1945 г. и започнаха да повтарят предишния етап от 1945-1990 г. А този етап бе също етап на отклонение от Учението на Учителя. Това е описано и в този том. И всеки може да си го прочете и провери. 24. Защо поместваме спомените на Жечо Панайотов? Това е моя програма, която движа от преди 30 години и сега трябваше да я реализирам. В спомените му има отбелязани всички етапи от историята на Братството, преминали през последователите на Учителя. Те трябва да се знаят. Не сели знаят, човек не може да направи нищо без знания. Тези етапи се повтарят последователно от всеки нов последовател на Учителя Дънов. 25. За процеса на Братството 1958/1959 г. е описано от Борис Николов в „Изгревът" том III, стр. 192-290. Тук Жечо Панайотов описва своя път през онази епоха. Накарах го, да го опише. Отначало не искаше, но после се съгласи. Описа го съкратено, защото не искаше да си задържа съзнанието към онези години. 26. Тук искам да заявя, че Жечо Панайотов бе честен човек, не беше крал, нито присвоил братски пари. В това съм сигурен 100%, защото съм изучавал подробно цялата тази история по документи, които някога трябва да се публикуват. Разпитвал съм и неговите съвременници - за тях той бе честен човек. Почтен бе. Отначало той е във Финансовият съвет, чийто председател е Никола Антов, а членове са Манол (Емануил) Иванов и Жечо Панайотов, а по-късно е Коста Стефанов. Отначало е с Никола Антов. И ако беше останал при Никола Антов нямаше да има никакъв процес. В това съм убеден. Има документи за това. Но се задействуват други сили и чрез жена му Веска го отклоняват от този съвет. Така той става опонент на Никола Антов и след това разрушението идва. Друг го отклони и друг бе този, който го вкара в затвора, а не е Никола Антов. Разказваше ми много пъти Мария Тодорова, че тогава са „скъсали сто цървула". Има такава поговорка, която споменава Учителя - докато дяволът скъса сто цървула, но накрая принуждава някой да извърши престъпление. Скъсали са сто цървула, докато убедят и привлекат на своя страна съпругата на Жечо и чрез нея да го привлекат на тяхна страна. Било е трудно, но са успели накрая. Така той се отделя от Никола Антов. 27. Цялата вина за провала носят онези сили на Разрушението, които се проявиха чрез „Майстор Борис". За това съм писал вече. Доживяха съвременниците на Борис Николов, да се убедят лично, кой е онзи, който провали всичко. А за справка виж „Изгревът" том X, стр. 760-764, както и том XI, стр. 793-803; том XII, стр. 875-877. Всичко е описано и никой не може да каже, че не знае. 28. Вижте също - „Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов" - „Изгревът" том XI, стр. 826-831 - „Разменната монета"; стр. 832-834 - „Двата триъгълника на Черната ложа в България", „Изгревът" том IX, стр. 825-845. Тези етапи трябва да се познават, защото всеки ще премине през тях, за да се изпита и определи. 29. Излизането на Спомените на Жечо Панайотов са точно за времето и за мястото им. Няколко лица бяха се сдобили чрез кражба и измама на неговите спомени и искаха да ги издадат така както досега правеха. Аз задвижих този мой план преди 30 години, работих 30 години и накрая се явяват лъжците, крадците и мошениците. Крадяха материалите и издаваха, за да ме преварят. Целта им беше да пречат на програмата на „Изгревът". И в това сполучваха, защото онзи, който ги ръководеше не беше случаен. Борбен, силен. Името му бе: „Духът на Заблуждението и Разрушението". И опорочаваха всичко до което се докоснеха. Сполучиха! Бяха много добре организирани и имаха пари. 30. Спомените и материалите на Жечо Панайотов са по оригиналите с които съм работил. Не съм променял нищо. Всичко, което съм задавал като въпроси за уточнение към Жечо, той ги приемаше и правеше допълнения. Те са публикувани. Също допълненията към магнетофонните записи, също са включени. Така че това е всичко по оригинала. Няма нищо измислено или добавено от мен. 31. Първият човек с когото започнах да работя бе Жечо Панайотов. Аз му бях изповедник за много неща. Знам толкова много неща за хора и събития, че ако започна да ги описвам ще пропищят и ще се вдигне голяма олелия от много лица. И тези, които са живи и онези, които са отвъд, отдавна заминали от този свят. Според мен това трябва да се опише, за да изтече мръсотията, за да остане само чистотата в Учението. Защото главното в Учението на Учителя е чистотата. 32. Главното за мен е, че цялата тази мръсотия трябва да изтече и да остане Учението на Учителя в своята си Чистота. Това е борбата, която водя. Запитали веднъж Учителя: „Учителю, какво да казваме на онези с една дума, когато питат какво представлява Учението Ви?" Учителят станал строг и отсякъл с една дума: „ЧИСТОТА!" „Ами как така?" Добавил: „Чистота в мисли, чистота в чувства, чистота в действие!" Ето това е Учението. Чистота. Духът пребъдва. Духът пребъдва само в Чистота. Амин. 24 юли 2002 г., 18.00 - 20.00 ч. Вергилий Кръстев. 33. Исках от сина му Благовест да ми даде един очерк за майка си. Не пожела да го напише. След дълги протакания ми даде само биографични бележки за нея, които публикувам. А той прилича на нея, на Веска Жекова и върви по нейния род, а не по родова линия на Жечо. Написа колкото можа. 34. Спомням си как тя - Веска по времето на задържането в следствието и в затвора на Жечо, тя много трудно възприе всичко това. Жечо ми разказваше, че е била тормозена и от братя и от сестри, и от милицията, които са търсили пари и злато. И тя горката, като се е връщала от работа, влизала в тъмната къща и не е запалвала електрическата лампа, дори и свещ не е запалвала, за да не предизвиква погледите на останалите. Живеела и се е движела в тъмната си къща. А тези, които оглеждали отстрани казвали „Тия отидоха в затвора, измряха и повече ги няма. И няма да ги има." Така е живяла като в жив затвор. Но се е съмнало в къщата чак когато на 1.I.1963 г. Жечо е бил освободен от затвора. Съмнало се само за някои! 35. Споделих с Благовест Тошев, че сина им не иска да напише нещо за майка си, тогава той ми изпрати един очерк, понеже е живял в тяхната къща няколко години. И го публикувам. 36. За да я зачета аз чуждият човек, то реших да публикувам нещо за нея, като включих записано Слово на Учителя, което подбрах от нейни две тетрадки предадени ми от Жечо. С ръката си беше записала това. 37. Написах тези кратки бележки, за да се знае през какви препятствия съм преминавал и колко трудно бе от самото начало продължило повече от 30 години, докато се реализира моят план. Реализира се накрая с помощта на Небето и това бе публикувано накрая. Да се знае какво е било. И че го е имало. И че тези хора също са били на земята, на Изгрева и в Школата на Учителя Дънов. Били са. А онези сили на Разрушението ги е имало, има ги днес, ще ги има и утре. Това трябва да се знае. Има служители на Духа на Истината. Има слуги на Духа на Заблуждението. И едните са в „Изгревът" и другите са там. 6 юли 2002 г,-10.10 ч. Вергилий Кръстев. 38. Има на този свят всичко. И всичко което бе по времето на Учителя има го и днес. Духът на Учителя и Бога е в Словото Му. А „Изгревът", който публикувам е мястото, където и едните от Бялата ложа и другите от Черната ложа са сложени да бъдат съдени по закона на Божията правда. И на никой няма да му се размине - всеки ще си получи заслуженото. Според делата си. 39. Жечо Панайотов бе ученик на Бялото Братство и достоен служител на Бялата ложа по времето на Учителя до 1944 г., както и от 1945 г. до края на пребиваването му на земята и между българите. Благодаря ти Жечо. 40. Накрая сина му Благовест реши да съдействува. Предаде ми снимки на баща му и на майка му, които с онези, които лично ми бе предал Жечо Панайотов, аз публикувам тук. Накрая сина му написа кратки биографични бележки за майка си, след многобройните ми настоявания. Ето ви пример как се сваля една идея през 1972 г. и как 30 години се трудя да я реализирам. Накрая сполучих, но с Божията воля и с помощна на Онзи, който ръководи поредицата „Изгревът. Амин! 24.07.2002 г. София.

XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА" I. През м. април 2002 г. излезна от печат „Изгревът" том XIV, в който том са публикувани „Свещените думи на Учителя към Ученика". На стр. 773-781 има „Бележки на съставителя", където са описани всички етапи отначало до края. Тези бележки се основават на факти и на моето проучване в разстояние на 30 години по този проблем. И никой не може да ги оспори нито вчера, нито днес, нито утре. защото са основани на документи и факти. А те са при мен. II. На 27 април 2002 г. бе изнесен редовния ежемесечен концерт-рецитал, но този път по Слово на Учителя Дънов от новоизлезналия „Изгревът" том XIV и музика на Учителя. Залата бе пълна - 220 седящи и около 100 човека правостоящи. За пръв път представяхме този том. Този том бе изнесен на една голяма маса до сцената в залата и показан. На участниците в концерта подарих по един том с посвещение от мен. Идваха разглеждаха и питаха дали това е по оригинала. Ефросина и Вихър Пенкови, които участвуваха в предпечатната подготовка като коректори и при компютърната обработка се учудваха, че всички запитват дали е по оригинала. Те познаваха оригиналите понеже бяха работили по тях - отговаряха утвърдително. Концертът завърши и ние се прибрахме доволни, че нещо сме завършили. Завършен е един етап. III. Ето предоставяме ви поканата за този концерт: СЪОБЩЕНИЕ Излезе от печат том XIV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" - „Свещените думи на Учителя към ученика" по оригинал (655 стр.). „Беседи, протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България" (137 стр.). Книгата има 64 стр. снимков материал, 792 стр. текст и ще бъде представена на концерт-рецитала на 27.04.2002 г. Настоящият концерт- рецитал се посвещава на отпечатването на „Свещените думи на Учителя към ученика" в „Изгревът" том XIV. Томът се продава в книжарница „Астея", ул. ; ,Пиротска" N 3 безистена, II етаж, Татяна Влаева, цена 10лв., тел. 98-110-58 За контакти и информация: тел. 944-79-53; e-mail; ziten_klas@yahoo.com ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ Музика и Слово от Беинса Дуно Из „Свещени думи на Учителя" от „Изгревът" томXIV Участвуват: Йоана Стратева - цигулка Анна Каралашева - виолончело Рецитация: Асен Илиев В салона на община „Изгрев" Начало 11 часа събота Ул. „Чехов" 16-А 27 април 2002 г. Вход свободен Тази покана бе извадена в 600 броя и бе раздавана последователно 2-3 седмици на ръка на последователите на Учителя Дънов. Бяха изпратени в провинцията 70 писма с тази покана и още 30 писма в София. Чрез нея съобщавахме както за предстоящия концерт, така също, че е излезнал от печат поредния том от „Изгревът" - том XIV. IV. Два-три дена след сполучливия концерт, по телефона се обажда една моя стара позната и ми съобщава, че е получила писмо от Габрово от сестри Шкодреви, на два листа са публикували материали срещу „Изгревът" том XIV. Отидох при нея, прочетох въпросното писмо, обясних всичко, че това е предварително подготвена атака срещу „Изгревът" от враговете на Школата на Учителя и от враговете на Словото му. Дадох й доказателства. Изслуша ме. „А дали другите ще повярват?" „Ще дам обяснение и доказателства". И ето сега ги давам. Неопровержими. V. Писмото бе изпратено с почерка на сестри Шкодреви. Беше изпратено от Габрово и получено в София на 25.04.2002 г. точно два дни преди концерта, за да може да атакува представянето на „Изгревът" том XIV. Точно изчислено, пресметнато за удар срещу „Изгревът". Изпратеното писмо, както и другите разпространени писма в София и в провинцията бяха с онези адреси, с които моята програма, която ръководя, а и лично аз съм писал и изпращал съобщавайки за всяко отпечатано оригинално Слово на Учителя. Значи бяха взели и откраднали адресите, с които аз съм работил и мрежата на разпространение в София и страната, която аз съм създал, а не някой друг. Отначало аз пишех собственоръчно всички писма, изпращахме съобщения за отпечатаните томчета от оригиналното Слово на Учителя, както и на „Изгревът", и непрекъснато допълвахме списъка с все нови адреси. Това бе умишлена кражба от мен, измама към адресантите от моята програма. Крадци и измамици се появиха. Не е от днес. VI. Сестри Теодора и Меглена Шкодреви дойдоха и се закачиха към моята програма чрез Александър Станчин. Аз започнах да работя с него, но после се разделихме. На този етап не желая да описвам защо и как. Средите, от които той идваше и ги представляваше, за мен бяха познати и не можех да бъда заблуден. Но на този етап нямаше с кого да се работи, понеже всички ме отхвърлиха под въздействието на „Откритото писмо" на Братския съвет публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614-641. Приех ги за сътрудници по необходимост. Знаех кои са. В Школата на Учителя Дънов съществува един окултен закон: „Кой където отначало е закачен и откъдето идва, то в края накраищата той си отива на същото място." Всеки е завързан с едно въже и някой го отпуска, отпуска, но накрая го прибира и онзи вързания с въжето се прибира, и го връзват за кола. И сега се случи същото. Онези сили и онези среди си дръпнаха Въжето и ги прибраха към кола. Тези сили ги накараха да атакуват „Изгревът". Тези сили действуваха чрез лица, които работеха с мен да ме използват по всички линии и накрая да ми обявят война. Обявиха я. И сега какво следва? Какво? Ще си проверите последиците. VII. Когато подготвях „Изгревът" том XIII помолих сестри Шкодреви да подготвят един материал, който бе публикуван на стр. 854-856, като настоях да напишат онова, което са работили с мен, за да не би да дойдат след време някои и да оспорват работата им с мен. Написаха го. Застанаха зад Истината. Прочетете го и ще се убедите в това. Но това бе тогава. А сега стана обратното. VIII. През 2000/2001 г. на сестри Шкодреви след уточняване предадох подготвения от мен материал за поредния том на „Изгревът" том XIV, за „Свещените думи на Учителя към ученика". Бях работил по този материал 6-7 месеца. За мен материала бе подготвен и трябваше да се въведе, да се странира от тях и да ми го предадат за да го отпечатам. Така смятах аз. Но се явиха няколко човека, които смятаха другояче. Те не знаеха нищо за материала и за епохата, и нямаха откъде да знаят. Но започнаха да настройват от София по телефона сестри Шкодреви срещу мен. Това се усещаше по въздуха. По това време аз им предадох моя компютър, принтер, за да могат да набират на него. На този компютър бяха набрани осем тома на „Изгревът". Занесоха го в Габрово, но с компютъра вървеше онова същество, което го охраняваше и което се грижеше за програмата на „Изгревът". Онова същество не беше съгласно с тяхната нова ориентация към онези, които ги настройваха срещу мен. Не можаха да работят с него, върнаха го. Сега той бе предаден на друг човек, който на него вече набра поредните два тома на „Изгревът", като единият е този, в който излиза този материал. А дали това е измислица за съществото, което придружава компютъра? Вярно е. Вие виждали ли сте малки деца как си играят с куклите. За тях това не са само кукли, но са живи кукли, защото в някои от тях влизат същества и така чрез тази форма те правят контакт с децата и ги възпитават. Затова има „живи" кукли, в които има същества и захвърлени кукли - в които няма нищо в тях. А сега се заслушайте как говорят с тях децата - говорят с живи кукли. И те наистина са живи. Аз като детски лекар винаги съм използвал този факт и понякога преглеждам първо истинската кукла на детето. И как ме наблюдават и родителите, и детето. И така съществото, което охранява компютъра, отиде до Габрово, те влезнаха в конфликт с него и бяха принудени да ми го върнат. Разбрах вече, че там има други ръководители, които ги отклоняват от ангажимента си към мен. И ги отклониха. И ги направиха накрая врагове на моята програма. И атакуваха автентичността на „Изгревът" том XIV. IX. По този механизъм на противопоставяне, те бяха отклонени. Този материал те трябваше да го подготвят за 5-6 месеца, а го задържаха година и половина. Не можаха да го работят, защото срещаха съпротивление от онзи, който стоеше над материала. А през онова време от София непрекъснато ги настройваха срещу мен по телефона. Те смятаха, че аз не зная нищо. Та това хвърчеше по въздуха и се четеше дори. Накрая ми върнаха материала с едно писмо. От писмото разбрах, че са отклонени от онези, които са срещу „Изгревът", срещу отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и лично срещу мен. А целта бе да бъда отстранен. Затова те върнаха материала и написаха това писмо, което ще публикувам. Цифрите съм го поставил, за да мога чрез тях да отговоря конкретно и с факти. X. Циркулярно писмо на сестри Шкодреви Здравей Вергилий, 1) Изпращаме ти разпечатките на направеното от нас дотук с всички оригинали и дискета. 2) Тъй като се работят Свещените думи на Учителя, максималната автентичност и прецизност в работата е много необходима. За съжаление според нас четвъртата част - „Трите образа на Великият", която е машинописен текст не може да се счита напълно за оригинал. В нея мисли от първите страници се повтарят към края и то с редакции, така, че не може да се разбере коя мисъл е автентична. За пример виж стр. 13 и стр. 89 от IV част „Трите образа на Великият" - оригинала, както и много други на съседните страници. 3) Други повторения с мисли от предната част и то десетки също открихме. Проблемът не е в повторенията, а в това, че те не съвпадат напълно, а са доста редактирани в единия или другия си вариант. Такива нелепи повторения открихме десетки и в изданието на Мария Митовска, защото те са работили с този машинописен текст също. 4) Нашето мнение е. че за тази част трябва да се потърси и ползва автентичен източник, а този препис е късен и с неизяснен произход, поне за нас. 5) Онези части от Свещените думи, които са с почерка на Борис Николов сме набрали без вмъкнатите от тебе допълнителни мота, защото смятаме, че това накърнява автентичността. 6) Шестте папки с твоя препис на тефтерчетата на Савка ще направим, ако ни дадеш тефтерчетата, за да изчетем нещата в оригинал преди издаването. Все пак излиза, че ще подготвим за печат важни оригинали без изобщо да сме ги виждали, а грешки винаги могат да се допускат. Така нашата работа спира до тук. 7) Ако искаш да вземеш предвид това мнение за издаването на Свещените думи и ни предоставиш оригиналите на шестте папки от тефтерчетата на Савка, може да се свърши една добра работа за Учителя. Но при това положение, ние свършихме тази част от работата, която считаме за възможна - отговорността пред Учителя е голяма. Затова, ако завършиш и издадеш Свещените думи въз основа на тези материали, без оригинали или внасяш допълнение по набраното дотук по оригинал, ние не желаем да участваме по-нататък и да се подписваме под работа в такъв вид. 8) За нас е изключително трудно да ти напишем това, защото винаги много сме ценили работата си с теб. Затова и толкова се забави работата по Свещените думи, но компромис не можем да си позволим. 9) За съжаление работата за Учителя, която винаги ни е свързвала, засега ни разделя. 03.03.2001 г. Габрово Теодора и Меглена XI. Отговорът Отговорът по точките, които съм отбелязъл в писмото: 1. а) Получих оригиналите, разпечатките и дискетата. Прегледах оригиналите, това което са въвели и разпечатките. Веднага разбрах, че тук вече друг се беше намесил, че вече друг ги ръководеше. Това се виждаше при подреждане на материала. И изведнъж изкочи Онзи, който ги ръководеше и започна да ни пречи по всички възможни начини. Той беше жив и съществуваше. б) Предадох материала на Буряна Пенкова да го прегледа и тя започна отново да го подрежда, като не беше променила нито една дума, въведена от тях. Срещаше голямо противодействие, непрекъснато и през деня и през нощта. в) Обясних й, че трябва да се въведе всичко това, което сестри Шкодреви под влиянието на своя нов Господар, не бяха въвели, а бяха отхвърлили като ненужно и вредно. Този материал аз го бях подготвил по оригиналите. г) Ефросина Пенкова беше коректорът. Тя откри много грешки, които коригира. И тя откри един много важен пропуск, от който се виждаше кой е вече този, който ръководеше вече сестри Шкодреви. Ще го представим на подходящото място. Като ни го показа всички ахнахме и стояхме като зашеметени. Разбрахме кой е този техен нов ръководител. Не беше случаен. Идваше от памтивека. 2. а) Материалът, беше подреден от мен в папки с указание за работа, направено така, че всеки можеше да въведе този материал стига да иска и стига да не му пречи някой или да се яви също някой да го отклонява. Всеки раздел бе сложен в папки или опаковани и бе ясно указано, какъв е материала, откъде е взет и как да се въвежда. Просто и ясно. Към всеки раздел бях приложил извадени ксерокопия с почерка на Борис Николов, където той лично, собственоръчно си бе надписал заглавието на раздела и приложил текста - ръкописен чрез неговия почерк или на пишеща машина. Всеки, който го види и днес, ще разбере, че това е материал подготвен от Борис Николов, който аз представях без никаква промяна в основния текст. Нито с буква или дума. б) В „Изгревът" том XIV стр. 791 е дадено подреждането на материала от стр. 4 до стр. 655. А в „Бележките" от стр. 773-786 е описано всичко, което е необходимо за онзи, който се интересува как е създаден, съхраняван и накрая как е издаден този материал. Всичко е описано, нищо не е пропуснато. в) Тук от сестри Шкодреви се възразява за „Трите образа на Великият", че не било оригинал. Това не е моя измислица. А е измислица на техния стар и явил се предрешил Нов Господар, който ги ръководи сега. А този Господар е Духът на Заблуждението. Още от тук започваме с доказателствата. Ето ги: ПЪРВОТО Е, че на стр. 776, точка 19 в „Изгревът" том XIV е отбелязано откъде е взето това. Взето е от тетрадките на Мария Тодорова, които са разговори нейни собствени с Учителя и които са публикувани последователно и то с кавички, че са думи на Учителя в „Изгревът" том V. Това бе едно желание на Мария Тодорова, което непрекъснато ми повтаряше, както и искаше да се включат мисли от Учителя от „Класа на добродетелите", които бяха публикувани в „Изгревът" том XII, стр. 520624. Това се знаеше от Борис Николов, аз го подканях многократно и той го изпълни. Така лично той състави този раздел „Трите образа на Великия". Така, че този материал е оригинал. А че има повторения - то ги има, защото те са записвани в различни години и при различни разговори. Те не пречат на никого. А че се повтарят- повтарят се, но винаги с някакво допълнение. Това е метод на Учителя. Повтаря ги понякога с допълнение, а понякога повтаря това, което е казал преди. Така е. г) И сега, което е най-важното, че към този материал аз съм прикачил извадено на копирна машина копие с почерка на Борис Николов, който собственоръчно е записал „Трите образа на Великия". А сестри Шкодреви го познават този почерк, защото са вече въвеждали предишните раздели I-III, които са написани собственоръчно с неговата ръка. А защо възразяват? Защото имат нов и стар Господар и ги насъсква срещу програмата на „Изгревът" и срещу мен. И той им внушава, че те са нещо, а аз съм нищото. А нищото е онзи, който им внушава и който ги обработваше месеци по телефона от София срещу мен. Те смятаха, че аз не зная това. Знаех го. д) Борис Николов е извадил тази глава собственоръчно от стенограма в една тетрадка. Отгоре е написал на стенограмата заглавието. Лично преписва на пишеща машина стенографския текст. И този текст бе даден за въвеждане със заглавието написан от Борис Николов. А те познават много добре почерка на Борис и на български, и неговата стенограма. А аз бях прикачил заглавието към текстовия материал. И те са стенографки, знаят да четат, защото са разчитали стенограми. Така, че те знаят, много добре, кой е подготвил този материал. А аз само съм го систематизирал и съм го предоставил на тях да се набере на компютър. И нищо повече. И най-важното е, че е указано от мен и също, и с почерка и на Борис Николов, че това е материал съставен освен от тетрадките на Мария Тодорова на брой две от разговорите с Учителя, но и от „Класа на добродетелите" от тетрадките на Мария Тодорова. Ще видите почерка му в приложенията, които ще представим накрая. е) А сега зебележете най-важното. Материалът на „Класът на добродетелите" е набран лично от сестри Шкодреви, като им бяха дадени оригиналите и това е поместено в „Изгревът" том XII, стр. 291-519; 520-624; 625-760; 761-862. Те са го набирали. Борис Николов някъде към 1977 г. подбра онези мисли изказани от Учителя от „Класът на добродетелите" и ги включва в своя раздел „Трите образа на Великия". Лично, собственоръчно го е писал на своя стенограма и лично го е преписал на пишеща машина. И този препис аз им го връчих. ж) Е и какво излезе накрая. Една голяма лъжа изречена от сестри Шкодреви. А какво говори Учителя за лъжата виж „Изгревът" том XIV, стр. 130 под N 831 - Без лъжа! „Новото възпитание - без лъжа! Нито бяла, нито черна. Лъжата петни човека. Истината очиства човека. Любовта изключва всяка лъжа и внася истината в човешката душа." И това са го набирали ръцете на сестри Шкодреви. И за нарушение на този закон ще си отговарят по законите и на едната - Бялата ложа, и на другата Черната ложа, които присъствуват в Школата. И след време ще се чете това и ще си го проверяват, като доказателство за нарушение на окултните закони, по които се движат и живеят и „Бялата лъжа" и „Черната лъжа" пребиваващи на Изгрева по времето наУчителя Дънов и присъствуващи в поредицата „Изгревът" от том I -XV. з) И накрая ще ви покажа как действува лъжата чрез сестри Шкодреви. В „Изгревът" том II, стр. 198,7 ред отдолу до стр. 199,8 ред отгоре е описано от Борис Николов, как Савка получава „Свещените думи" от Учителя и че се дава информация за трите глави, които ще излезнат включително „Трите образа на Великия". Забележете това е том II и е издадено през 1995 г., а след 7 години Шкодреви пишат лъжа за да отклонят мнозина. В „Изгревът" том III, стр. 109-112 се дават данни за архива на Савка Каремидчиева и как е съхраняван и как е работено с него. И аз бях този, който накара Борис Николов да ги дешифрира и да подготви код за различията на нейните стенограми. Това бях аз, а не онези стотици т.н. верни последователи на Учителя Дънов, целували десницата му в знак за общение с Господа. А на стр. 393-394 в том III има приложение с почерка На Борис Николов, където той с почерка си удостоверява, че се включват и „Трите образа на Великия", изваден от беседите и разговорите на Учителя пред „Класа на добродетелите". Така, че той си е подготвил всичко. А том III е публикуван заедно с том II през 1995 г., а след 7 години сестри Шкодреви пишат лъжи и хули. Е какво ще кажете сега? Кажете го. и) И сега сестри Шкодреви лъжат, умишлено накарани от своя Господар. И сега сестри Шкодреви крадат чуждото доверие и го обсипват с покварата на Измяната. И сега сестри Шкодреви погазват всичко чисто и свято от „Свещените думи на Учителя" с калта на предателството и на измяната. Едновременно. И което е най-важното те изобщо не са чели „ Изгревът", нямат никакви знания, защото дори в „Изгревът" том XIV, който отхвърлят, защото на стр. 341-342 е написано много точно с ръката на Борис Николов, че той поставя „Трите образа на Великия" в този материал на „Свещените думи". 3. Тук се говори за различните повторения. Да има ги. Но онзи, които не е чел „Изгревът" от том I до XV не може да знае защо ги има. А то е описано. И е много просто за обяснение. Ако Савка Керемидчиева си беше свършила работата според нейният списък отбелязан на стр. 782-783 в „Изгревът" том XIV, нямаше да ги има тези повторения. На нея попречи Онзи, на когото попречи и на сестри Шкодреви да се свършат работата. Този е един и същий. Повторенията се дължат на дешифрирани мисли на Учителя от различни години. И то дешифрирани от различни стенограми от стенографите. В идеалният случай Учителят понякога повтаря някоя мисъл и добавя някои нови неща. Итази мисъл не може да се изхвърли, защото при нея има ново положение - нова насока и движение. И тя трябва да остане. А има и случаи, когато онзи, който дешифрира си добавя някоя дума, за да изясни по- добре мисълта на Учителя. Така са смятали вчера, така смятат и днес, затова се явяват онези, които искат да редактират Словото на Учителя. Но в случая тук ще се постъпва така както аз съм настоявал. Когато мисълта се повтаря няколко пъти - то тя се отстранява и остава само първата. Но, когато има подобни сходни мисли, но с допълнение - то те остават. И в това няма нищо лошо. Сега в 2000-2002 г. нищо повече от това не може да се поправи. И аз спасявам онова, което е останало и трябва да се издаде, и съхрани. Аз го спасявам, а не някой друг. Е, това трябва да го приемете. А що се отнася до изданието на Мария Митовска и за нейната кражба извършена умишлено, сега отидете и на гости, за да видите как плаща за нарушение на окултните закони. Такава среща ви е необходима. Тя сега е пълен инвалид с ръцете си и с краката. Сестри Шкодреви трябва също да я видят, като я посетят. 4. Засега няма автентични източници повече от това, което притежавам и издавам. Има откраднати материали от Лалка Кръстева и от други лица. Това е описано в „Изгревът". Има много покрити и укрити оригинали от лица, които изчакват. Някои са унищожени. А пък други ги продават. Затова вече писахме. Ако се намерят други оригинали, нищо не пречи да се сравнят и да се добави още нещо. Но първоначалния план на Савка засега е неизпълним. Нито за днес, нито за утре. Времето е изтекло за това. Указахме защо се е допуснало това. 5. В тази точка се говори, че това, което е написано от Борис Николов е автентично, а това, което е добавено от мен е нищо. Хайде де. Тука изобщо не може и дума да става за сравнение. Ще ме сравнявате с Борис. Невъзможно е. Ето оттук започва Великият провал на сестри Шкодреви. Това се дължи на незнание, на невежество от тяхна страна. Непознаване изобщо как са давани от Учителя „Свещените думи". А това е описано в „Изгревът". Затова си има ръководител на програмата, на която се явявам аз и те трябваше да изпълнят точно и безпрекословно онова, което съм дал. Но не искаха. А се подчиниха на Онзи Дух на Заблуждението, които ги отклони и който ги разруши. Ще си проверят всичко. ПЪРВО: В „Изгревът" е описано как Учителят е диктувал на Савка. Описани са всички възможни положения. И затова никому не е позволено да говори, лъже както правят сега сестри Шкодреви. Те изобщо не са чели „Изгревът" или с това го отхвърлят. Незнанието е голяма сила, особенно когато се управлява от някого с цел разрушение. Виж „Изгревът" том I, стр. 98-103; том V, стр. 629-632, за да видите как са давани „Свещените думи" от Учителя. ВТОРО: Учителят Дънов е говорил - мислите на Учителя, които са идвали по строго определено време и на различни места, и които са давани от Духът - Беинса Дуно - Всемировият Учител на Вселената. Говорил ги е и те са били стенографирани. Виж „Изгревът" том I, стр. 103-106; том II, стр. 197-200; том III, стр. 109-112; 112-113:113-115. Той ги е говорил, но без „мота". И по-късно, когато ги е дешифрирала Савка си е слагала „мота". Сложи вляво едно „мото" и след това следва мисълта на Учителя. Това може да се провери в нейната издадена книжка през 1938 г., защото там се вижда, че не всички „мота" са удачно сложени и пасват с мисълта наУчителя. Вижда се ясно за онзи, който има очи за да вижда и който познава материала. Така, че „мотата" не са от Учителя. Има доказателства за това, дори и в тефтерчето на Савка има страници, където не винаги е слагала мото. Просто е пропускала да ги сложи след като е дешифрирала стенограмата. Има го това. ТРЕТО: Онова, което е дешифрирал Борис Николов, той си е сложил „мотата". Те не са от Учителя. Има доказателства за това. А където Борис бе допуснал пропуски да ги сложи, аз добавих „мота" съобразявайки се с основната мисъл на Учителя. Това можеше всеки да го направи. Ама всеки човек. ЧЕТВЪРТО: И така „мотата" поставени от Борис Николов, сестри Шкодреви ги признават, а мойте сложени „мота" тук-там - може би към 10-20 „мота", не ги признават. Ето тук е най-големият им провал, защото се подчиняват на духа на „Майстор Борис". А този дух разруши цяло Братство. Ето как. „Майстор Борис" провали стотици хора, провали цялото Братство, отклони го по погрешен път, издаде от 1945-1950 г. - 51 броя томчета с редактирано и променено Слово на Учителя Дънов, Организира промяна на Словото чрез Лалка Кръстева, след това го издадоха чрез Милка Кралева. Обсеби Милка Кралева, така, че тя продаде салона в Бургас на тамошното братство и сега продават моя архив събиран 30 години, заедно с 600 писма наУчителя до Пеню Киров. Продават ги за пари. А защо? Защото ги управлява Духа на Заблуждението. Ето това е. Та сега кого и какво ще признавате? Ще признавате разрушителят. Ето така те признават почерка на „Майстор Борис", а не признават почерка на Вергилий Кръстев. А аз съхраних Словото 30 години, издадох 56 томчета с оригинално Слово, издадох XV тома на „Изгревът" и организирах 20 концерта по Слово на Учителя и музика от 1990-1999 г. и сега 2000-2002 г. продължавам с концертите - досега са 8 броя. Чрез мен остават в историята. ПЕТО: Нали по делата се познават, кой кому служи. И още нещо. Най- голямото предателство и отклонение, ръководено от Черната ложа започна от Габрово след 1990 г. Това е описано в „Изгревът". И така Габрово си остава място на Черната ложа. Доказателствата са налице. Както по времето наУчителя, така и след него. И така до ден днешен и до ден утрешен. Виж „Изгревът" том IX, стр. 764-768; 775-779; 788-789; 854; том X, стр. 761763; томXI, стр. 823. Веднъж Борис Николов минавал като „ангел" покрай Учителя Дънов. Една сестра казала: „Учителю, виж брат Борис минава покрай нас като че ли е ангел". Учителят го изгледал и казал: „Да, само да не е от Габрово". Това е! Само да не е от Габрово. Всичко досега казано от Учителя се сбъдна. А останалото ще се сбъдне по наше време. И по ваше време. Отклонението е вечно. И падението е безкрайно. ШЕСТО: За историята на „Свещените думи на Учителя" е описано в „Изгревът" том IX, стр. 768-775. Там е описано всичко за кражбата, за лъжата, за промяната на „Свещените думи" от няколко лица, които са ръководени от един и същи Господар. Прочетете ги. Верни са. И този същия Господар нареди на сестри Шкодреви да атакуват „Свещените Думи на Учителя" в „Изгревът" том XIV, чрез своите циркулярни писма и то изпратени на адреси от моята Програма, които аз съм създал, аз съм издирил и лично съм пращал писма до тях, за да ги уведомявам за излизането на поредното томче от Словото, от оригиналното Слово, както и на „Изгревът". Откраднаха адресите. И пишат ли пишат лъжи. Ето затова отговарям за да се знае, колко е голямата лъжата, пошлостта и всичко останало, която ги придружава. След голямата лъжа идва и голямото предателство. 6. Въпросът с шестте папки, е описан в „Изгревът" том XIV, на стр. 381 в точка 32. Работил съм към 3-4 месеца. Изваждал съм ги от различни листове, тефтерчета, записки. Този материал не можеше да се предаде другиму. Нямах им вяра, защото знаех вече, че друг е този който ги ръководи. И освен това на стр. 344 и стр. 478 е отбелязано каквото трябва. Какво е направено и как е направено. И така не се признава от сестри Шкодреви моя почерк. А аз съм ръководител на програмата. И чрез тази програма те бяха привлечени да работят, макар, че имаха много пропуски и провали, за които ще споменем по-късно. А се подчиняват на своя нов и стар Господар. А съм имал единствено изисквания към тях да се работи по оригинала и да не се променя нищо. Само това. Колко е малко! Е, вие какво смятате, че „Майстор Борис" или Борис Николов стоят над мене. Не може да стои, защото е от Габрово. И второ аз съм му свършил работата и чрез мен той днес има историческа следа. Без мен той вече отдавна нямаше да го има. Аз го лекувах, като лекар съм го спасявал няколко пъти, продължавах му живота и му давах от моя жизнен кредит. Ясно ли е? А знаете ли как става това? Така че, аз съм първо, а след това останалите следват след мен. Проверете поредицата „Изгревът". Кой я ръководи и кой я подрежда. Ами, ако ме нямаше? Нямаше да има нищо. А сега има. Има я и Бялата и Черната ложи в „Изгревът", и то защото ме има мен. Това е. А ги има едните и другите - има ги защото ги е имало. 7. И така накрая онзи Духът на Заблуждението и на Разрушението, който ги подклаждаше и отклоняваше чрез телефонни разговори от София и последвалите срещи с някои лица, ги накара да спрат работата и да върнат материала. Добре че го върнаха. А го държаха близо две години. Бяха случайно задържали някои неща, но след мое напомняне ми ги върнаха. 8. Работата по „Свещените думи" се забави, защото се явиха силите на Разрушението. И те им се подчиниха. За какъв компромис те говорят. Компромисът бе мой, че им дадох материала за работа. А онова, което те написаха, беше чиста лъжа. И аз отговорих на нея. И сега на кого ще вярвате на тях или на мене. И за да ви помогна, ще публикувам заглавията лично написани от Борис Николов. На скенер ще ги извадя. Ще се види черно на бяло. Ще видите истината. 9. „За съжаление работата за Учителя, която винаги ни е свързвала, за сега ни разделя". Подписи: Теодора и Меглена. Ето тук е още по-голям провал за двете сестри Шкодреви. Доказателства? а) Тук се вижда, че те си имат Учител, който ги разделя от мен. Да, но това е техния Учител, който не е мой Учител. А кой е техния Учител, ще ви покажем сега. Когато набираха материала и го набраха, и когато бе проверен по оригинала се видя, че те бяха изпуснали едно изречение под N156 намиращо се на стр. 24 и то от преписа на оригинала издаден от Савка Керемидчиева през 1938 г. А какво гласи ли? Ето какво: „Бялата светлина Когато ученикът се потопи в Бялата светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина." Всички мои сътрудници останаха изумени от този факт. Това го откри Ефросина Пенкова като коректор. Те знаеха, че те отказват и повече не искат да въвеждат. Значи се подчиняваха на Своя Учител от Черната Светлина и затова отказаха да въвеждат. Не въведоха оригиналите от 1938 под N 156. Отказаха. И понеже бяха свързани вече с онзи Черен дух, то много трудно „Изгревът" том XIV се работеше. Ако бяхме го дали да се набере отново, щяхме да спечелим време. Но оставихме да работят по техния набор. И понеже бяха го набрали то отзад на стр. 792 написахме онова, което те са набрали. Написахме имената и страниците, които са набирали. Не можех да изхвърля имената им. Аз знаех, че ще има ново изпълнение от Духа на Заблуждението и Духа на Разрушението. Казах си, ако го има и то дойде ще го посрещна и ще отговоря, за да видят всички какво представляват. За такова предателство не се мълчи. Но казах си, ако си замълчат, то аз също ще си замълча и ще останат само обяснителните бележки към „Изгревът" том XIV на стр. 773-786. Но се разкрещяха и нададоха вой. Вой на хищници и на чакали. Нахвърлиха се върху мен за да ме разкъсат на парчета. XII. Сега ще спомена, онова, което бях предал на сестри Шкодреви. Те трябваше да направят компютърен набор и което те не направиха, а изхвърлиха, понеже беше с моя почерк. Изхвърлиха го като ненужно и вредно. а) Дневникът на Савка Керемидчиева - от стр. 1-9 от ръкописа на Вергилий Кръстев, който го е извадил от нейни бележки. Не бе набран от габровките, понеже не ми признават почерка за автентичен. Публикуван е в „Изгревът" том XIV, стр. 542-547. б) „На гости при Латвийското Братство" - този материал бе изхвърлен от габровките и не бе набран от тях. Не ми признават почерка. Публикуван е на стр. 554-556 в „Изгрева" том XIV. в) Теми на учениците от Школата на Учителя. Изхвърлен е, понеже е с мой почерк. Публикуван е на стр. 569-570 в „Изгрева" том XIV. г) Работа на ученика върху стиховете на Библията - изхвърлен е от габровките, понеже е с мой почерк. Публикуван е на стр. 570-571 в „Изгрева" том XIV. д) Списък на Младежкя окултен клас - е също изхвърлен от габровките, понеже е с мой почерк. Публикуван е на стр. 571-574 в „Изгрева" том XIV. е) формули от Словото наУчителя. Изхвърлят се. Публикувани са на стр. 645-649 в „Изгрева" том XIV. ж) Не е въведено „До учениците". Публикувано е на стр. 650-652 в „Изгрева" том XIV. Всичко до тук бе изхвърлено от техния Учител, който работи с Черната - Светлина. А дали това е така, ще ви приведа още доказателства. Спокойно. Доказателства има много. Ще ви ги представим накрая. А следващите поколения, когато работят с архива ми ще се убедят в това. И ще се чудят на лъжата. XIII. И да приключим с това писмо от 03.03.2001 г. ,с което габровки връщат материала. Ще спомена кой раздел откъде е взет за компютърен набор. I. Привет към ученика - Издадено 1938г. II. Думи на свещеното начало - според ръкописа на Борис Николов го е дешифрирал през 1970-1971 г. и това е отбелязано на стр. 341 и 342. III. Мисли за Великите Души и Единната Любов - взети от стенограмите на Савка. Борис ги е разчел и лично преписал на пишеща машина. IV. Трите образа на Великия - взети от тетрадките на Мария Тодорова и „ Класът на добродетелите". Ето това е. Никаква компилация. Този материал е подготвен лично от Борис Николов - (II, III, IV част). Доказателствата са налице. А къде е проблемът? Проблем няма. Тук е Духът на Заблуждението и той води след себе си Духът на Разрушението и всичко разрушава. Това е толкова добре познато. Ето затова трябва да я има тази моя рубрика за ИСТИНАТА и за ЛЪЖАТА. И всички протестират защо я водя и списвам. Ами прочетете посланията на апостол Павел. Онова, което той пише, има го същото и тук, защото са едни и същи преродени духове и ги ръководи Духът на Антихриста. XIV. Книгата бе подготвена за печат. На стр. 792 в „Изгревът" том XIV бе отбелязано какво са набрали сестри Шкодреви. Не ми е минавало през ум, че трябва да им махна имената. Но знаех, че нещо ще стане около тях. Но никога не предполагах, че те ще изпращат писма, за да атакуват и отхвърлят „Изгревът". Изпратиха ги по цяла България на онези адреси от моята програма. А сега аз ще го публикувам това циркулярно писмо. Да се знае и помни какво нещо е подлост, лъжа, измама. И колко е голямо предателството. Голяма работа. Ето такова нещо да не ви се стовари на главата. Много трудно се изнася. Най-трудното е предателството. Цифрите на циркулярното писмо са добавени от мен, за да отговоря точно по него, по точки. XV. Циркулярно писмо на сестри Шкодреви. Приятели, 1) Пишем ви по повод наскоро излезлия 14 том от поредицата „Изгревът", в подготовката, по който участвахме. 2) При нашата работа възникнаха сериозни проблеми поради начина, по който беше комплектуван материала за печат. Затова след приключването на работата си писахме писмо на Вергилий Кръстев, в което го уведомяваме за това. че поставените от него мота срещу мисли на Учителя накърняват автентичността на материала. 3)Този проблем и другите въпроси, които са описани в писмото, ни принудиха да откажем по нататъшната работа по тома, ако не се запазят думите на Учителя без допълнения; не се предоставят оригиналните тефтерчета на Савка Керемидчиева, вместо да ни се дава препис на ръка от Вергилий Кръстев без никаква възможност да сверим дали има разлики с писаното от Савка; 4) И не се изследват материалите от частта „ Трите образа на Великият", която представлява компилация с неизяснен автор, с много мисли, които се повтарят и са редактирани. 5) След излизането на тома със съжаление констатираме, че нашите забележки не само не са взети предвид, но и нови многобройни намеси в словото във вид на мота и обширни забележки под линия са внесени. A V-ra част е направена от спомена тия препис. 6) При това пол ожение и предвид на факта, че сме вписани като участници в подготовката, се считаме за длъжни да уведомим братските групи за случилото се в името на Истината и заради Словото. 7) Прилагаме копие от писмото ни до Вергилий Кръстев. 8) Молим да уведомите братските групи. 9) Меглена и Теодора Шкодреви Габрово 24.04.2002г. XVI. Отговорът на циркулярното писмо от 24.04.2002 г. 1. След като излезна „Изгревът" том XIV, лично аз опаковах два тома и изпратих на сестри Шкодреви. Така че вече го имаха. Беше изпратено до Габрово писмо с покана за концерт-рецитала на 27 април 2002 г., като имаше съобщение отзад къде се продава том XIV. След като бяха участвували в него - не можеше да ги няма вписани, макар че техния материал основно бе преглеждан, прочетен изречение по изречение и отново беше сложена номерацията на мислите от Буряна Пенкова. А коригиран от Ефросина Пенкова. Беше много трудна работа. 2. За да атакуват автентичността на „Изгревът" те твърдят, че съм си поставил „мота" срещу мислите на Учителя. А те не знаят, че Учителя не е слагал „мота", а е само диктувал мислите. „Мотата" са слагани впоследствие от Савка Керемидчиева и от Борис Николов. А където беше пропуснал да стори това Борис Николов, аз ги добавих, след като се запознавах с текста. Така, че това е непознаване поради липса на знание от тяхна страна. Това го знаеше само ръководителят на програмата на „Изгревът", който е моя милост. Това нещо го знаят и други лица, след като са ме запитвали. Така, че тяхното твърдение, че съм променял е една голяма лъжа. Умишлена лъжа предадена им o'l техния Господар за да я разпръснат. И я разгласяват чрез циркулярно писмо. А има безброй доказателства, където се вижда, че дори Савка не е поставяла навсякъде „мота" понеже ги е пропускала да ги сложи след като е дешифрирала мислите диктувани й от Учителя. Същото без да иска е пропускал и Борис Николов. А аз ги добавих. Това всеки може да го стори, не само аз. Ами всеки човек. 3. Не им предадох оригиналните тефтерчета на Савка, заедно с техните бележки, защото те трябваше да се подредят. А това можех да сторя само аз, защото познавах целия процес. Аз вече не им вярвах, защото знаех че друг ги ръководи. Освен това те не са тези, които могат да проверяват и да дават преценка. Те нямат знания и подготовка по тези неща. Всичко, което съм написал до тук доказва именно това. Моят препис е точен и за това бях отбелязал в „Изгревът" том XIV на стр. 781 под точка N 32. Книгата им бе изпратена, те можеха да прочетат обяснението и да си замълчат. И с това щеше да се приключи всичко. Но онзи, който ги вече ръководеше по телефона от София и онзи, който ги обсеби бе Духът на Заблуждението и решиха да атакуват, и да отхвърлят „Изгревът" том XIV, като внушат на всички, че това което съм издал, не е автентично. Аз ще публикувам не една страница на скенер откъдето се вижда, че Борис не е слагал мота, на подписания от него, с ръката му, ръкопис. Не е поставял. А го поставям аз. Значи той може да поставя, а аз да не мога. Нали трябва да се завърши работата. 4. Въпросът с „Трите образа на Великият" бе вече изяснен. А за доказателство ще представя на скенер, собственоръчно с почерка на Борис Николов откъде го е взел. Той бе надписал така: „Свещените думи на Учителя". От тетрадките и бележниците на Мария - формули, мисли от „Класа на добродетелите". Точно и ясно. А към листа е прекрепена стенограма с почерка на Борис „Свещени думи наУчителя" за IV книжка „Трите образа на Великия". Този раздел се явява IV книжка понеже той приема издадените през 1938 г. за книжка I. По този начин бе оформен и от мен в „Изгревът" том XIV. Борис изважда материала си и го преписва на своя стенограма на една тетрадка, която притежавам и от нея преписва лично на своята машина на български целия материал от този раздел. Именно този препис на пишеща машина направен лично от Борис Николов бе даден на сестри Шкодреви, но те не познаваха нищо от това, което описвам сега. И сега го прилагам за доказателство. А на стр. 265 от том XIV е написано с големи букви откъде е взет материала. Значи си служат с лъжи сестри Шкодреви. Големи, превъзходни лъжци. 5. Техните забележки не можаха да се вземат предвид, защото по този материал те са невежи и не знаят нищо. Онзи, който прочете моите обяснения, ще се убеди в това. Те трябваше само да въвеждат. Но друг бе този, който ги накара да атакуват „Изгревът". Друг е. Аз го познавам. Познавам лично и слугите му тук. Те имат собствени имена обвити с подлост и предателство. Зная ги не само аз. а) Защо съм поставил забележка под линия. Да се разберем. Аз съм ръководителят и аз разпореждам, а те трябва да изпълняват. Ако не изпълняват в някое държавно учреждение, ще ги уволнят и отстранят. А тук е по-опасно, защото действуват окултните закони. А те сега тепърва ще си ги проверяват. А останалите около тях ще наблюдават и отвреме навреме ще четат техните писма в „Изгревът" том XV. Ще ги прочетат и ще проверяват как действуват окултните закони по правилата на Бялата и на Черната ложи на „Изгревът". Няма да им се размине. б) А сега няколко примера. На стр. 396 има стихове с N 22,23,24,25,26. Какво ще разберете от тях, ако не е поставена под черта обяснението на стр. 396397. Та днес като запитвам някого какво е св. Троица - то мълчат. Не знаят какво е Божия Дух, Христов Дух и Господен Дух. Та и сестри Шкодреви това не знаят, иначе не биха писали срещу това. Не знаят нищо. Невежи са. в) На стр. 400 под черта за обяснение на N 38 и на стр. 401 за N 42; г) На стр. 410 под N 80,81. Какво можете да разберете от всичко това, ако не прочетете обясненията под черта? Нищо. Абсолютно нищо. д) На стр. 412 под N 92 също под черта са дадени обясненията. Отнася се за онзи, които казва някоя измама, защото ще бъде повинен на смърт. Ами трябва да са дадени обяснения. И ги давам. Те не знаят, че и Бялото и Черното Братство наказва. Казано е с какво. Повинен на смърт. Заплаща с живот. А всичко изнесено от сестри Шкодреви дотук са лъжи и измами. И те ще си проверят как действува N 92, за което протестират, че съм го дал под линия на стр. 412 и други ще го проверят. Няма да им се размине. 6. И сега в името на лъжата и измамата към Ръководителя на програмата Вергилий Кръстев те изпращат циркулярно писмо до всички последователи на Учителя Дънов, да оспорят автентичността на „Изгревът" том XIV. 7. Прилагат копие на писмото до мен изпратено на 03.03.2001 г. 8. Уведомяват Братските групи. Изпълняват точно каквото им нарежда техния стар и нов Господар. Той е един и същ. Името му се знае. Мястото, където пребивава също се знае. Знаят се имената на неговите слуги. Но не е дошло времето да ги съобщим, за да се знае от всички какво представляват. Ще дойде това време. 9. Забележете датата на това писмо е 24.04.2002 г. А концерт-рецитала в София за „Изгревът" том XIV е на 27 април. Писмата в София пристигат с щемпел от пощата в София на 25 април 2002 г. Някои се е погрижил да пристигнат по-бързо, два дни преди концерта, за да атакуват концерт-рецитала и представянето на „Изгревът" том XIV. Е, какво ще кажете затова? Изпълняват точно нарежданията на Своя Господар и на онези по телефона от София. А датата 24.04.2002 г. е сложена два-три дни преди тогава, защото не може писмо пуснато от Габрово да дойде за един ден по пощата и да има клеймо от София на 25.04.2002 г. Не може. Значи и тук се лъже. Царството на лъжата и измамата е също безкрайно и присъствува не само в Габрово. А с писмата си искат да го прехвърлят навсякъде по страната.Сполучиха ли? ]XVII. През 1997/1998 г. предадох лично оригинални лекции от неиздадено Слово на Учителя Дънов на Общия окултен клас: Год. XVIII (1938-1939), които бях съхранявал по време на комунистическата власт 30 години и бях ги запазил и съхранил от обиските на милицията, която ежемесечно правеше обиски и унищожаваше всичко, на сестри Шкодреви. Единствено условие бе да се набере по оригинал. Не съм извършвал никакво вмешателство. Обикновено, когато пристигаше материала с паус за печат, аз преглеждах първите две-три страници, както и последните. И ако намирах нещо направено не както трябва, веднага се коригираше. Така действувах. Когато идва годишнината, то тя не ми се предава на мен за да я прегледам и веднага заминава за печат. Тук се намесва онзи, който искаше да ме отстрани и да превземе ръководството на програмата ми. Тя трябваше да излезе в две томчета. Предава се на страничен човек, комуто се плащаше допълнително да оформи корицата, която трябваше да излезе с жълти корици. Излиза от печат книгата и ми я предават да я видя. Обръщам * на 2 и 3 страница и целия настръхвам. Сестри Шкодреви на стр. 2 си бяха написали имената, че са редактори на тези два тома. Редактори. А всеки знае какво означава редактор и че той има право да редактира текста както си иска и да го обработва както му хрумва. Това означаваше, че те са редактирали и променяли текста. А бяхме се разбрали да набират по оригинала. Значи бях излъган и измамен от сестри Шкодреви. Тук нямаше нищо случайно, защото бе дошъл друг да ги ръководи вече отвътре и отвън. Поглеждам на стр. 3 на двете томчета и прочитам, че това е 1939-1940 г. Поглеждам от том I на стр. 21 и там пише, че лекцията е от 28.IX.1938 г. Поглеждам от том II на стр. 23 и чета, че това е лекция от 8 март 1939 г. Значи годината е 19381939. А те бяха написали погрешна година. А защо? Защото онзи, който им бе наредил да се напишат редактори е същия, който чрез тяхните ръце сложи погрешната година - 1939-1940. Нарочно за да провали издаването на двете томчета. И успя в това си начинание. Не бяха случайни да пречат и разрушават. И сега, което е най-голямото чудо, бе, че онзи чуждият човек отвън, комуто плащахме да направи горицата преглежда пауса и вижда, че това е 1938-1939 г. И така той оформя корицата с годината, която лично е прочел от пауса и така се отпечатва. И така чуждият човек спасява от пълен провал отпечатаните две томчета излезнали по 1000 броя. И сега на корицата пише 1938-1939, а на 2 стр. пише, че сестри Шкодреви са редактори, а на стр. 3 пише погрешната изписана от тях година 1939-1940. За да се спаси от пълен провал тези две томчета после се изтриваше с химикал погрешната година 1939-1940 и то на всеки брой. Точно 2000 пъти за двата тома. Аз си я запазих без да я изправям. А сега на скенер ще ви представим доказателството за вмешателството на онзи, който искаше да ме отстрани и онзи който управляваше тогава сестри Шкодреви. Той е един и същи. И сега действува. Така, че онзи, който ги провали тогава като редактори и с погрешния надпис на годината е същият онзи, който ги накара да напишат двете циркулярни писма и да ги изпратят по страната на 24.04.2002 г. Един и същи си е. Името му се знае. Тогава, навремето през 1998 г., след като се отпечатаха двете томчета, то им написах остро писмо и ги питах кой им е Господаря и кому се подчиняват. Те бяха на лагер на Рила. Прочетаха писмото и на другия ден напуснаха лагера. Не можаха да издържат на този техен провал. Бяха хванати в лъжа и в измяна към програмата за издаване оригиналното Слово наУчителя Дънов, която ръководех аз. Бяха участвували в организацията за един провал. А аз как ли издържах. И трябваше тогава да ги отстраня, но ме уверяваха, че станала случайна грешка. Оставих ги да работят. Приех, че е случайна грешка, макар че знаех, че няма случайни грешки, когато се работи Слово на Учителя. И сега същият Господар се яви, подчиниха му се, изпратиха циркулярни писма по цяла България да атакуват „Изгрева" том XIV. Атакуваха го. А сега ще си проверят окултните закони от измяната и предателството. Измяната е едно, а предателството е друго. Та по двата окултни закона ще отговарят. XVIII. Аз смятам, че сестри Шкодреви извършиха три предателства. Първото предателство срещу Програмата, която аз ръководя за отпечатването на Словото на Учителя по неговия оригинал. Второто предателство е срещу програмата, която издава поредицата „Изгревът". Третото предателство е срещу самия мен. Тяхните циркулярни писма означаваха точно това. Аз ги предавам на тези трима, които ръководят и трите програми, да въздадат Божията Правда по всички окултни закони на Б ялата и Черната ложа, присъству ващи на Изгрева. Защото с техните писма те целенасочено, умишлено атакуваха автентичността на „Изгревът" том XIV пред всички последователи наУчителя Дънов. Атакуваха с лъжа и измама. „Изгревът" е свещен и неприкосновен. В него присъствуват и двете ложи, и съответно и двата ангела, които с меч пазят и раздават Божията Правда. А на онези, които ме излъгаха, изиграха и предадоха по всички правила на измяната и предателството - то ги оставям Небето да им въздаде Божията Правда. А тези, които четат след години „Изгревът" непременно ще проверят как действува Божията Правда в „Изгревът". А поредицата „Изгревът" описва точно как това е ставало по времето на Школата на Учителя Дънов, за да се знае и помни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯТ И "ИЗГРЕВЪТ Работя с Вергилий Кръстев от 1999 г. Въвела съм два тома на "Изгрева" (X и XIII), както и две годишнини от Словото на Учителя. През 2001 г. странирах (с. 5 - 652) и въведох част от том XIV на "Изгрева" (с. 343 -478), за който се отнася писмото на сестри Шкодреви от 24.04.2002 г. Това, в което се убедих през изминалите години е, че Вергилий Кръстев от десетилетия изпълнява мисия с изключително значение за Бялото Братство и то я изпълнява с всеотдайност и отговорност пред Този, Който му я е възложил. Съмненията на сестри Шкодреви се коренят в неразбирането на тази мисия и в липсата на усещане за силата, която стои зад човека Вергилий Кръстев, и ръководи и контролира процеса на издаване Словото на Учителя и документиране на свидетелствата за епохата, съпътстваща Неговата поява в плът на земята. Както казва Учителят "Истината сама се защитава." И аз съм убедена, че времето ще постави всекиго на мястото му в съответствие с делата му и светлината, която дава на света. Буряна Пенкова Като екип работим отдавна - Вихър, Буряна и Ефросина, но получаването на коректурите на "Изгревът" том XIV за нас беше неочаквано. Защо? Бяхме в течение на плана на Вергилий Кръстев - материалът за "Свещени думи на Учителя" да бъде набран, страниран, коригиран и отпечатан на паус от Теодора и Меглена Шкодреви. Отказът и мотивите за прекратяване на съвместната им работа със съставителя на "Изгревът" за нас беше изненада. Една такава отговорна работа винаги се основава на взаимно доверие. И в случая става дума точно за доверие - приемане на ръкописа с неговия почерк. Ние имаме много и преки впечатления за неговата коректност и акуратност, и за нас това не беше проблем. От друга страна и доверието беше взаимно - ние видяхме и работихме с оригиналите съхранявани от него. Работата с материала, поставя изискването да се прави не само коректура, т.е. да се проверява за граматически грешки и идентичност с оригинала, но да се възприема и от гледната точка на читател - бил то българин или чужденец. И в тази връзка смятаме, че забележките не пречат и не спъват възприемането на записаното Слово. Трябва да се има предвид и това, че всичко е по свобода - който желае, може да прочете поясненията, а комуто пречи - не - те са написани под черта. Що се касае до другия елемент от нашата работа сме достигнали до извод, почерпен от практиката, че намерените грешки, в коректурата или след нея, са в рамките на допустимото и те не ни изненадват. И както казва Учителя: "Не е в писалката, а в написаното; не е в написаното, а - в разбраното". Но на фона на цялостната картина от взаимоотношения, която се очерта около въвеждането, отпечатването и последвалите действия, особено ярко изпъкна, като окултна опитност за нас - открития пропуск ("Изгревът", т. XIV, с. 24. N 156), който като че ли я осветли и много въпроси получиха своя отговор. Ето ви и едно откровение. Днес, 19 август 2002 г., понеделник, работим по последната част на "Изгревът", т. XV - Духът на Истината и Духът на Заблуждението (другите части са вече в печатницата) и оригиналите на "Свещени думи на Учителя" се сканират - доказателства за тяхната автентичност! Обикновено когато се работи с архивни материали една част от тях се ползуват от копия или от диапозитиви. Това е практика установена в големите депозиториуми. И в случая преценката за ползуването на архива принадлежи на Вергилий Кръстев. Като имаме предвид, че голяма част от архива му беше окраден от негови близки и "приятели", той с пълно основание не допуска всеки до останалата му част. А всеки, който се е докосвал до Словото на Учителя и до "Изгревът" задължително се определя. Това е закон, действието на който наблюдаваме вече повече от десетилетие. Не е имало случай някой да не се определи. За нас Словото на Учителя и "Изгревът", като негово допълнение, образуват едно цяло - УЧЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ! Ефросина Ангелова-Пенкова Вихър Пенков ПРИЛОЖЕНИЯ 1. Думи на Свещеното начало - стенограма и почерк на Борис Николов 2. Думи на Свещеното начало и „Вирго" почерк на Борис Николов 3. Дешифрирани от стенограмата на Савка от Борис Николов, 20.11.1977 г. с подпис към „Изгревът" том XIV стр. 153 N 992-993 4. Мисли на Великата Душа, Единната Любов - почерк на Борис Николов и негова стенограма 5. Почерк на Борис Николов „Свещени думи на Учителя" от тетрадките и бележниците на Мария, формули-мисли от „Класа на добродетелите" Това е за трите образа на Великия 6. Стенограма от Борис Николов - „Учителят - Свещени думи" - IV книжка - Трите образа на Великия 7. Тетрадка на Борис Николов - почерк на Борис „Думи на свещеното начало" - корица 8. Почерк на Борис Николов, на който се вижда, че от стр. 1, 2-3, 4-5, че Борис не е сложил „мото". А после при преписа той „слага" мото на машинописния препис. И това се вижда от „Изгревът" том XIV, стр. 83 до стр. 85 от N501 до 511 9. Тетрадка на Борис Николов - почерк на Борис „Думи на свещеното начало" - корица. Това е втората тетрадка 10. На стр. 79-80 от втората тетрадка накарах Борис да напише посвещението си, как е работил и че предава архива си на мен. Това е публикувано в „Изгревът" том III, стр. 393-394 и том XIV стр. 341 -342 11,12,13,14,15,16,17. „Свещени думи без „мота" с почерка на Савка Керемидчиева. Доказателства, че те са диктувани на Савка от Учителя без „мота" 18. Свещени думи без мота от тефтерче на Савка Керемидчиева с нейния почерк от N 53 до N100. Това са доказателства, че са диктувани на Савка от Учителя без мота. 19. Корицата на издаденото томче с правилната година 1938-1939 на произнасяне - Словото наУчителя - том I. 20. Имената на редакторите на стр. 2 и променената година на стр. 3 - том I. 21. Корицата издаденото томче с правилната година 1938-1939 на произнасяне на Словото на Учителя - том II. 22. Имената на редакторите на стр. 2 и променената година на стр. 3 - том II.

XXI. ОЩЕ ЗА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ ПРИ СЕМЕЙСТВО ГОБО Величка Няголова ОЩЕ НЕЩО ЗА АРХИВА НА АНА БЕРТОЛИ ПРИ ФРАНЦУЗИТЕ ГОБО ОТ АЛПИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ Както знаете вече този архив остана на съхранение при семейство Гобо. Имаше материал от неиздадени беседи, снимки с Учителя, книги, материали от българи, като Влад Пашов, Елена Андреева и др., както и един филм с 10-те сестри, знаещи добре Паневритмията. И този материал - един голям куфар плюс филма, фамилията Гобо предават на французойката Никол Филасие, жена на Павел Желязков. Взимат, т.е. открадват ги и вече 3-4 години. Не издават филма. Говорих ви вече за интернационалния бандитизъм, няма да повтарям. Но миналото лято - 1999 г. аз се скарах горе на Рила с Никол Филасие и Павел Желязков. И ги предупредих, че те крият, но сега аз ще направя всички българи да научат ролята им, кражбата им и отношението им както към България, така и към Братството. И те взимат и дават копие от филма на фамилията Гобо, от страх, че всички ще научат за поведението им. Фамилия Гобо, този път изиграва добра роля. Взимат, че изпращат филма, копие в Русия. Те имат снаха-рускиня Мари. И така, те отново не предават филма на българин, а отива в Русия. И оттам идва в България и се приготвя видеокасета. Не съм го видяла този филм. Чух, че е с класическа музика. Но това не са го направили Гобо. Сигурно така е било, или Ана Бертоли, за да не е ням филм. Разбира се, че това не е правилно - не трябва в никакъв случай да се смесват вибрациите на Паневритмията, свалена от Божествения свят и класическата музика. Важното тук е, че филмът в идва не чрез Павел Желязков и Никол Филасие, а чрез руснаците и семейство Гобо. Тук те изиграха положителна роля. Грешката им е, че те отново пренебрегват центъра на Бялото Братство в България и предават филма в други ръце и друга страна. Но важното е, че ще имате филма, а то не е малка работа. Написала: Величка Няголова