Ани

26. АУРАТА НА УЧИТЕЛЯ Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по-продължително. Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: Цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото като че се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но и която багра от спектъра и да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна. Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъствуващите са ги чувствували.

23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ София, 1924 година ли, не помня точно Лято е. Достатъчно е да излезеш на двора, в градината, дори в стаята, да кацнат на тебе една, две или повече мушици - и те имат право да се ползуват от хубавите топли дни, които природата щедро дарява на всички живи същества, малки и големи. Понякога на нас, обикновените хора ни досаждат мухите, буболечиците, с една дума по-малките същества от нас, но не е така и за мъдреца. Той използува малките същества в своята велика работа. За него те са символ. С тях той се разговаря, вместо да говори на по-големите същества - хората. Вън е топъл, хубав юнски ден, но не и за мене. Пчелички, пеперуди, мухички летят свободно, весело прехвръкват от цвят на цвят, но на мене като е топло нито весело, някакво особено психическо състояние ме гнети. Ден, два, три, не мога да се освободя от това състояние. С когото и да споделя, няма да ме разбере - за мене сложно положение. Няма изходен път, не зная как да изляза от това състояние. В един от тези прекрасни дни съм при Учителя на „Опълченска", дошла по работа. Свърших работата си и влязох за малко в стаичката при Учителя, но не с намерение да споделя с него състоянието си. В затвор съм. В безизходно положение, никой не може да ми помогне. Казах на Учителя какво съм свършила от работата си и се готвя да си отида. Учителят веднага стана от стола си и се упъти не към мен, която очаквах да му целуна ръка и да си отида, а към затворения прозорец. Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвръкнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах!" Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата?" Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвръкне на свобода. Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея. Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла. Поразих се. Дупчицата беше в един от ъглите на прозореца, но наистина толкова малка, върха на моето кутре не можеше да влезе, едва ли детско кутре би могло да мине през тази малка дупчица. Учителят отново седна на стола си, но аз вече не чаках да му целуна ръка за сбогом. Аз останах да му благодаря за мухата, макар че и това ме трогна. Не, аз останах за чудото, което той направи. И днес, 50 години след тази опитност, аз нямам думи как да я предам. Какво стана, не зная, как стана, не зная: аз се намерих в изходния път. Аз се почувствувах освободена от своето ограничително състояние, свободна като птичка, лека като пеперуда. Причина и последствия на моето предишно състояние, всичко изчезна като дим. Днес нищо не помня от тогавашните причини и последствия за това състояние, но помня опитността с тази муха, ще я помня и през вечността, защото след това чух безсмъртните мисли на Учителя: „Помни и не забравяй никога, че докато си в ръцете на Бога и пред Неговото лице, при каквото трудно положение и състояние да се намираш в живота си, и в най-опасно положение да си, няма безизходен път. При всички условия на живота си помни. Всякога се моли, мисли и работи, навсякъде ще намериш изходен път и отворена врата." Благодарих, сърдечно благодарих на Учителя за паметните думи, които ми каза, не само на мен, но и на мухата. И на мене каза: Не се страхувай, ето един малък отвор, който ще те изведе на свобода. Повторно благодарих и си отидох с две безсмъртни думи: „Изходният път". 15 август 1967 г.

21. БОЖЕСТВЕНИЯТ ТРОЛЕЙ Ние познаваме тролей, трамвай, тролейбус и други превозни средства. Тролеят свързва главната електрична жица с мотора на колата и така я движи. С понятието „Божествен тролей" описвам една своя опитност, която имах след заминаването на Учителя, в 1945 година, в един априлски ден. Слизам от Изгрева в къщи и едва пресякох първата напречна улица, усетих, като че нещо леко, почти безтегловно се закачи на горната част на темето ми, дето е мястото на моралните чувства. Погледнах нагоре и виждам, че от това нещо, което се закачи на главата ми излизаше една необикновено тънка, прозрачна жичка, чийто край не се виждаше, губеше се някъде високо, високо в небесата. Гледам към жичката и се усмихвам. Защо се усмихвам? Закачена съм за нещо. Това нещо, което се закачи на темето ми, не мърдаше и така си останах с жичката през целия ден. Интересно беше това, че въпреки че съм закачена, но аз бях съвършено свободна. Стигнах у дома все още с тролей на главата си, който никой друг освен мене не виждаше. Движа се вече из стаите, разговарям се със сестрите си и с познати, които ни посетиха, навеждам се, изправям се, работя нещо и тролеят с жичката все още стои закачен на темето ми. От време навреме се усмихвам и поглеждам към жичката, чийто край още не виждам, неизмерима е дължината й. Разхождам се нагоре-надолу и размишлявам върху тролея като връзка между съзнателни и несъзнателни същества. Връзката между електрическата жица и мотора, който движи колата е механическа, т.е. несъзнателна. И хората са свързани по този начин, но връзката между тях, макар и съзнателна, отличава се по това, че в повечето случаи ограничава, не е абсолютно свободна. Има най- после и Божествен тролей, т.е. Божествена връзка между човешката душа и Божественото Начало, която дава абсолютна свобода на човека. Чрез тази връзка, която аз нарекох Божествен тролей, аз изпитах тази свобода. Цял ден скачена с тази жичка, без да почувствувам дори най-малко ограничение. Така ли през целия ден не направих някаква грешка? Така ли не казах някаква излишна дума, или не на място казана? Ако съм между хора и за най-малката погрешка щях да бъда смъмрена или наказана, или щях да бъда подиграна, или нещо друго. При Божествената връзка обаче нищо подобно не стана. Колко лесно можеше да ми се дръпне косата или да се направи нещо подобно, за да разбера, че не съм свободна. Обаче нищо подобно не стана. Цял ден се движих с този Божествен тролей, без да го усетя. Ако не го виждах, нищо не бих разбрала. Едва надвечер, когато се връщах на Изгрева, тогава тролеят изчезна от темето ми, повече не го видях. Прибрах се в къщи необезпокоена от нищо. Целият ден, макар и със закачен тролей на главата, нищо не усетих, никаква тежест, никакво смущение. Това значи да опиташ връзката си с Божественото, връзката си с Бога, с разумния възвишен свят. Само тази връзка създава свобода и независимост на човека. Тя го освобождава от всякакво ограничение, от всички съмнения, смущения, тревоги. Връзката на човека с човешкото начало, както и връзката му с низшето начало, го ограничават, заробват, внасят смут и противоречия. Чрез връзката с човешкото начало се постига слава и постижения, но всичко това е временно. Обаче връзката на човека с Божественото носи вечна слава и постижения. Защото придобитата слава и постижения не са човешки, а Божествени. Желая Божественият тролей винаги да стои закачен на моето теме, както и на темето на моите близки, макар и невидими. Само един път на човека се дава да види този тролей на главата си, за да разбере, какво значи Връзка на човека с Божественото начало и какво тя дава. Няма по-голямо благо и по-голяма привилегия за човека от това да бъде свободен да се учи и да разрешава задачите си при пълна разумна свобода. София, 31 май 1967 г.

20. САМОПОКАНА Живях в квартал Изгрев цели 30 (години) в къщичка - барака, която беше известна на всички под името „Парахода". В Парахода именно работех беседите на Учителя, поради което бях доста заета и не можех да посещавам братските семейства - изгревяни, които често ме канеха на гости у тях. Един ден намислих да устроя една шега, която да стане действителност, но чаках само благоприятно време за шегата. Дойде и това време. То беше 1934 година, последната седмица, наречена сирна, преди великите пости. Реших от понеделник до събота да посещавам сутрин, на обяд и вечер по едно братско семейство, които са ме канили много пъти. Започнах посещенията си - самопокана. Понеделник сутринта отидох в едно семейство и казах: „Днес съм самопоканена у вас на закуска." Всички се зарадваха. Закусихме, поговорихме си добре и се сбогувахме. Аз си отидох в Парахода, дето продължих работата си до обед. На обед направих същото, само че в друго семейство. Същото направих и вечерта. По същия начин направих посещенията си във вторник, сряда, четвъртък, петък и събота до пет часа след обяд, след това реших да се прибера в къщи. Една изненада. Минавам покрай долната стая на Учителя и изведнъж вратата се отвори и се показа Учителят, който проговори: „Хайде, Паша, да се самопоканиш и при мене." Аз се обърках, не знаех какво да отговоря, понеже това беше шега с близките ми. Влязох в стаята и какво виждам: на котлона чайник ври, на масата две чаени чаши, лимон и хляб, нарязан на филии. Сядам на един стол и чакам да чуя какво ще ми каже Учителят. След това той ме запита: „С какво желаеш да пиеш чай: с маслини, с масло, с кашкавал или сирене?" Аз се усмихнах и казах: „Като ме питате, ще Ви кажа свободно: Аз обичам кашкавал." Учителят отвори бюфета, извади от него едно голямо парче кашкавал, от което отряза няколко доста големи парчета и ги постави на една чинийка. Всичко беше готово за вечеря. Докато аз се канех да посегна към чайника да налея чай, Учителят ме превари, взе чайника и започна да налива чай и то първо на мене! Гледам смутено и си мисля: Значи като на гостенка. Какво велико отношение към човека. Пием първия чай. Забравих да кажа, че когато взех парчето кашкавал и го турих върху хляба, кашкавалът излизаше вън от хляба. Дойде ред за втори чай. Учителят пак наля първо на мене, а после на себе си. Изпих и втория чай с благодарност - сладко, вкусно, но вече не съм смутена, освободих се от смущението. Мисля си: Колко естествено, колко непринудено Великият, Големият, Необикновеният човек слиза до нивото на обикновения малък човек, а даже и до детето. Как иначе щяхме да имаме мяра за правилни отношения към хората? Как бихме изработили методи за работа въобще? Изпих и трети чай с още по-голяма благодарност. Благодарих за чая, целунах ръка на Учителя и пълна с радост и благоговение към Великия, помолих Учителя да измия чашите и да прибера всичко на място. Направих това, благодарих сърдечно за неочаквания край на моите посещения и крилата, тичешком стигнах до Парахода. Писано на машина саморъчно от Паша Теодорова. София, 7 февруари 1964 г.

16. ИЗНЕНАДА Годината беше 1922, градът Велико Търново, месецът август, дните от 19 до 25 август - съборни дни. Годината 1922 е година на един от импозантните събори, на който Учителят изнесе велики слова, ценни беседи. Тези беседи станаха повод да се натъкна на изненадата, която по-долу ще опиша. Защо и как беседите станаха повод? Ето как. Беше заведен ред след свършването на събора и разотиването на братята и сестрите тези беседи именно да се печатат първи, понеже материалът беше по- специален и всички последователи на Учителя пожелаха да го имат под ръка. Това ставаше редовно всяка година и тези беседи биваха готови дори преди Нова година. Обаче, по каква причина, не зная, същото не стана именно с беседите от 1922 година. Изминаха ред месеци след събора - септември, октомври, ноември, януари, влязохме във февруари и не става дума за тяхното печатане. Дойде ми наум да отида на „Опълченска" при Учителя, де ще се печатат тия беседи и кога. Знаех, че тъкмо по това време Учителят беше много зает и не приемаше никого. Въпреки това, аз си спомних една мисъл на Учителя, която ме окуражи и аз се реших да отида при него, да направя опит, може да ме приеме. Каква беше мисълта, която ме подтиква да отида при Учителя, дори и като зная, че той няма да приема гости и посещения цяла седмица? Като работех в къщи, изведнъж ми дойде на ума за беседите, които Учителят държа през лятото месец август и в град Търново. Тези беседи още не са печатани и времето за тяхното печатане е отдавна минало - вече е месец февруари. Веднага реших да отида при Учителя, но как и кога, когато той не приема. Замислих се и веднага си отговорих: Да, но тази мисъл, която ме активизира, е Божествена, без никакво лично отношение към нея и без никаква корист от моя страна. Учителят е казал: Когато една Божествена мисъл те посети, дай й път и не отлагай изпълнението й. Щом е така, аз веднага се приготвих да тръгна за „Опълченска" и както реших, така и направих. На път съм вече и вървейки си мисля: Ако мисълта ми наистина е Божествена, Учителят ще ме приеме; ако не е Божествена и подтикът ми не е прав, ще се върна без да съжалявам, поне съм направила опит. Скоро стигнах на „Опълченска", въодушевена от мисълта, която ме раздвижи. Посрещна ме хазяйката на дома и доста строго ми отговори: „Ти знаеш, че Учителят не приема и няма да те приеме." - „Така е, зная това, но ида по сериозна работа." - „Ще видим, почакай малко." Останах на двора да чакам. След малко хазайката слезе: „Влез да кажеш защо си дошла." Влязох в приемната стаичка на Учителя и докато се готвех да го поздравя и целуна ръка, изведнъж се спрях пред Учителя, който беше прав и уплашена, и аз не знам защо, не посмях да подам ръка, нито да проговоря нещо. Гледам лицето, което стои пред мене, но като че не е Учителят. Очите му бяха тъмни, до черни, когато очите на Учителя бяха кафяви. Погледът му строг, малко остър, когато погледът на Учителя е мек, особено благ. Дори лицето му ми се видя малко по-дълго. Пред мен стои уж Учителят, а и не е той. И аз стоя права, но не мога да кажа дума. Стоя стресната, особено уплашена. Той ме запита: „Какво искаш? За какво дойде?" - „Не помня, забравих", тихо отговорих аз. Страх ме е, всичко забравих. Стоим и двамата - той ме гледа и аз го гледам. Постоях малко, мина ми страхът и тихо продължих както ученичка отговаря на учителя си, вече с научения урок: „Дойдох да Ви попитам какво да се прави със съборните беседи, които държахте през лятото в Търново. Ще се напечатат ли скоро, къде и как? Доста закъсняхме с тяхното печатане." Той веднага влезе в своята стая и ми подаде готовия вече материал, написан ръкопис и добави: „Питайте веднага Петър Камбуров от Казанлък, да отговори могат ли в тяхната печатница да ги печатат. Ако има условия при тях за печатане, веднага кажи на Димитър Стоянов, наш брат словослагател, идете в Казанлък, там да ги напечатате." Слушам да ми се говори, но и гласът не е като този на Учителя, а има нещо, което се отличава. Взех материала, купих една пощенска картичка, писах на Петър Камбуров, пуснах я в най-близката поща и продължих пътя си за дома. На другия ден пак отивам на „Опълченска" и пак оставам крайно учудена, когато ме извика пак същото лице и ми каза: „Получи се отговор, не с писмо, но самото лице, самият брат дойде от Казанлък с положителен отговор. Пригответе се, извикайте Димитър Стоянов и тримата тръгнете още утре сутринта за Казанлък." Така стана, но учудването за всичко това не ме напусна. Дори се прибави и ново учудване: Какъв беше този влак, който отнесе толкова скоро писмото ми до Казанлък? И какъв беше пак този влак, който доведе толкова бързо брата от Казанлък до София? Ние тримата сме вече пътници за Казанлък. Във влака съм, пътуваме и се разговаряме, но повече от всичко мисля за голямата, преголяма изненада. Не беше малка изненада това бързо уговаряне и бързото ни неотложно заминаване. Но другото, другото беше истинската изненада. Кой беше този почти непознат човек, към когото се обърнах с думите: „Учителю!" И той знаеше всичко. Как знаеше имената на оня брат, който не беше виждал. По тяло, по фигура приличаше на Учителя, а същевременно не беше Учителят. Мина седмицата, през която Учителят не приемаше. Пак отивах при Учителя и той беше същият Учител, когото познавах, и който не ми внушаваше страх. Може би второто лице сам по себе си да не е странно, но голяма беше разликата между него и Учителя. Сега си казвам: Какво нещо са очите, погледът, гласът? Като че в тях е същината на човека. Къде отиде благият и мек поглед на Учителя? Кой говореше вместо него? Чий беше този глас? Ето всичко това ме уплаши и аз забравих за какво отидох. Като мина малко време, спомних си, страхът мина и аз си свърших работата. Реших се да говоря, като си помислих: Който и да е той, ще си свърша работата, още повече, че той беше напълно ориентиран в нашите работи. Най-после си отговорих: Може да е някакъв заместник на Учителя, макар че не можах тогава да си отговоря отде е дошъл този човек и как може да става такова заместване. От 1923 година досега е изминало много време, зная повече неща оттогава, но все пак не зная, още много време ще ми помогне да навляза в онази област на незнайното. Кога? Не е важно. Важно е да уча с любов и постоянство. Започнахме да печатаме материала от 1922 година, но изненадата не престана да ме занимава. Работата вървеше много бързо, защото взеха участие в набора на материала още двама словослагатели. Преди 22 март - празникът на пролетта - работата беше свършена и ние се върнахме за този празник в София с готово томче от беседи и слова на Учителя, държани през 1922 година на учениците на Бялото Братство. Какво научих впоследствие по въпроса за изненадата от една сестра, стенографка, която по някаква наложителна работа отишла при Учителя по същото време, когато той не приемал никого. С влизането си още тя останала крайно изненадана, че този човек не е Учителя и той я запитал: „Кого търсиш?" Тя е казал, че е дошла при Учителя, но... Тогава той й отговорил: „Аз съм един от учениците на Учителя, оставен като заместник тук, докато той си свърши работата, с която е зает." Сестрата си е записала точно разговора със заместника на Учителя. Този кратък разговор ще намерите някъде в нейните бележки и спомени. Аз ги предавам приблизително. Доволна съм поне дотолкова, доколкото да свържа и моето, и нейното впечатление от срещата ни със заместника на Учителя. Моята изненада пак си остана изненада за мене, но с едно обяснение, защото в лицето на този заместник не познах Учителя. И сега, след големи и повече опитности, мога да направя следния извод: Често и ние, обикновените хора, се натъкваме на подобни случаи, на които не обръщаме внимание, не се замисляме и те минават и заминават край нас, като че нищо не е било. Например, срещаме един познат, който ни се вижда особен, като че някой друг гледа през неговите очи и дори гласът му не е негов. Забелязваме това, но не можем да си го обясним. Обаче за един Учител тези явления стават съзнателно, по желание или когато е крайно необходимо. Такъв Учител разполага с неограничени възможности. Той е постигнал такива неща, за които ние не можем дори и да мечтаем, нито можем да ги обясним. Ние сме и ще бъдем някога свидетели на все по-необикновени явления.

15. НОВ ЖИВОТ София, 7 януари 1968 г. Понятията „нов живот" и „новият живот" са близки, но по съдържание коренно се различават. „Новият живот" подразбира живота на новия човек, а под понятието „нов живот" се разбира, че някой човек, който е прекарал някакво сериозно заболяване, някакво голямо премеждие или катастрофа, по някакво благоволение на съдбата даден му е кредит да живее и той продължава да живее. Такова е моето положение в настоящия момент. Миналата 1967 година прекарах сериозна, тежка болест, при която животът ми беше на косъм, бях пътница за онзи свят. На трети януари миналата година се очерта сериозното ми заболяване от три тежки болести: грип, бронхит и пневмония, които едновременно ме нападнаха. Сериозно беше положението, защото пак същата година боледувах от бронхит и пневмония в по-слаба форма. Още същия ден, трети януари, гърдите ми толкова силно хъркаха, че и най-разваленото радио би отстъпило пред такова хъркане. Не можех нито легнала, нито седнала да заглуша този шум. Веднага извикахме лекар. Той дойде, прегледа ме, замисли се сериозно и тихо едва промълви: „Ще се боря, дано се преборим." Чух думите му и си помислих: Чудно нещо, с кого ще се бори, с кого ще се преборва? Като че мечка среща на пътя си или някакъв вълк. В къщи нямах условия да се лекувам, затова ме взеха при две мои приятелки, те да ми услужват. Когато бях минала вече всякаква криза и видимо бях вън от опасност, на 23 март си отидох в къщи, но с много строги нареждания от страна на лекаря, едва ли не, че съм болна или по- право трябва да се гледам като болна. Съгласих се с неговите нареждания, защото и аз самата виждах, че имам нужда от строго пазене. Какво беше състоянието ми от 3 януари до 23 март? Положението ми от ден на ден ставаше все по-сериозно. Лекарят дохождаше всеки ден и сериозно се замисляше. Предприе инжекции - мускулни, венозни, и то по няколко на ден - надупчиха ме порядъчно, но търпях всичко с пълно съзнание да оздравея и да улесня работата на лекаря и на своите приятелки, които положиха всичките се грижи и внимание към един сериозно болен, на когото и те искаха да помогнат. Наред с инжекциите вървяха и лекарствата, различни по големина, форма и цвят хапове, както и различни по имена. Като нямах какво да правя, броях по колко хапчета вземам на ден и по колко стигаха до всеки следващ ден, докато най- после ги събрах и се уплаших - бяха на брой около триста. Видяха ми се много, но свършено вече. изгълтах ги. Благодарение на всестранната подкрепа, както аз я нарекох, т.е. от Небето и Земята, аз се върнах от другия свят. С други думи казано: от невидимия свят или от небето някъде ме кредитираха, отпуснаха ми кредит да поживея още. За колко време ми дадоха кредит, това не е моя работа. Моя работа, и то специално моя е тази, да живея и да работя така, че да оправдая кредита, който ми се даде за нов живот - да благодаря и никога да не забравя подкрепата, която ми се даде и от небето, и от земята. Често ще си спомням за това време, защото според мене, подкрепата беше голяма, навременна и необходима. На кого ли не се помага? Няма живо същество на земята, на което да не се помага, върху което да не бди онова велико справедливо Око, което е създало всички живи същества. Следователно, не само аз имах тази подкрепа и то не само един път в този живот, но при това боледуване за дадения момент се отвориха очите ми, за да видя реално, осезателно тази подкрепа, която наистина не ще забравя. И до ден днешен усещам топлината на тия две ръце, така топли, така осезаеми, като че това стана в този момент. Какъв извод можех да извадя от този момент еднократен по проява, а многократен по трайност и сила. Обаче има моменти в живота на човека, които са многократни по проява, а еднократни по трайност и сила. Тази е разликата именно между Божествените и човешките прояви. Първите прояви, които са еднократни, но които имат голяма сила и трайност, а вторите, човешките прояви, макар и многократни, по сила и трайност не издържат. Първите са вечни, вторите - временни. Връщам се пак към трети януари 1967 година, за да дойда до онзи ден и час, до онзи необикновен момент, час и ден, когато небето се изяви в момента, когато и аз сама вътрешно някак си, по състоянието си почувствувах, че си отивам и започнах с близките си да говоря за заминаване. В себе си бях готова, дълбоко примирена за онова, което по моему предстоеше да стане. Близките ми се страхуваха, но държаха здраво положението, продължаваха усилено да ми помагат. Аз бях между два свята: разговарях се с близките около мене, но и със съществата от другия свят, все едно, че бях на границата между двата свята. Толкова ясна и жива беше за мене тази граница, също като пътищата за чужбина на някъде. Нощите прекарвах в будно състояние, без сън. Стигнала границата на двата свята, лежа на леглото, като ту се отдалечавам от този свят, ту се връщам отново. Когато се връщах, мислех си, как ще стане това, което очаквах да стане. Дойде 10 или 11 януари, не помня точно кой от двата дена беше, когато преживях нещо особено, непознато до това време за мене, което ми донесе истинската помощ. Инжекциите и лекарствата не спирах, грижите на близките около мен се увеличаваха, не отричам тяхната полза и подкрепа, но това, което стана в един момент, което наричам особеното, даде това, което обикновеният човек не може да даде. И така трябва да бъде, да види човек и да се убеди в помощта, която обикновеният дава и това, което необикновеният дава. Лежа, повече съм в будно състояние, отколкото в безсъзнание. До мене имаше друго легло, наблизо маса и в стаята голяма тишина, бих помислила, че съм сама. Не зная и не виждам, че в стаята била Еленка, другата стенографка на Учителя, мислех, че съм сама. Посегнах към масата да взема някаква кърпа да изтрия потта си. Не стигнах до кърпата, усетих ясно, че някой хвана двете ми ръце със своите две, но така здраво, сигурно, както хващаме децата, когато играят, да не се изпуснат. Оставих ръцете си в другите две, не дърпам моите, защото не ме е страх, никакво смущение не изпитвам при тази изненада. Напротив, някаква приятност изпитвам, като че съм в ръцете на любяща майка или любящ баща. Усещам ръцете здрави, яки като на физически човек - не е никаква илюзия. Не, това не беше никаква илюзия, но факт. Защо? Защото усещането ми не ме лъжеше, а чувствата ми още по-малко. Усещах, че две ръце държаха моите две така здраво, както би ги хванал някой близък здрав човек. С едва чут глас и от самата себе си запитах: Кой си ти? Никакъв отговор. Втори път попитах пак по същия начин: Кой си ти? Също никакъв отговор. И докато се готвех да запитам: Кой си ти, Господи? - нещо силно ме спря: видях образа на Учителя като млад. Този портрет на Учителя не съм виждала досега, но сега макар и в тежко състояние на сериозно болен, аз познах Учителя като млад, чиито две ръце държаха моите. Ясно, без никакво съмнение и колебание, аз видях Учителя материализиран, с отдавна познатата усмивка на лицето му. Гледам към Учителя, а чувствувам как от ръцете му вливаше в тялото ми жизнена, животворна енергия. Докато се опомня от случилото се с мене, усетих как двете ръце, които може би най-много преди пет минути бяха хванали моите, сега се отдръпнаха и заедно с това изгубих и образа на Учителя пред себе си. Още съм в развълнувано особено състояние, но проговорих с цел да разбера кой е в стаята при мене, исках да зная сама ли съм или не. Пак чух гласа на Еленка, която ми отговори: „В стаята съм само аз и то отдавна, никой друг не е дохождал." Успокоена малко и изпълнена с особено чувство на благодарност към Господа и към Учителя, аз разказах на Еленка за случката, като чух и от нея малкото, което и тя е доловила. От този ден, 10 или 11 януари, състоянието ми, макар и микроскопически, започна от ден на ден да се подобрява. Истинската, реалната помощ, дадена ми отгоре, вече действуваше. Инжекциите и лекарствата продължаваха, грижите на лекаря не бяха безпредметни, за да подчертая още един път мисълта си, че небето и земята се съюзиха, за да ми помогнат и да имам две задължения и към земята, и към небето, и на двата свята да благодаря, на всеки по съответен начин. Безсънните нощи още продължаваха, като само от време на време ми се даваше малко сън за един до два часа. Два-три дни след великата изненада, някак странно за мен съм заспала, спала съм цяла нощ. Както съм заспала, така се и събудих, с изненада, че съм спала и здраво съм се изпотила. Едва изговорих: Значи аз съм спала! Виждам образа на Учителя, пак като млад, но вече астралния образ, със същата усмивка, която познавам. И на думите ми „значи съм спала", Учителят леко наклони главата си с мисълта, която ясно прочетох: „Видя ли?" И пак образът се изгуби. Заредиха се дни на слабо, постепенно подобрение с топлите грижи на близките ми, на лекаря и действията на лекарствата и соковете и режима на хранене, в които дни нямаше нищо особено, следователно няма защо да ги отбелязвам по дни и дати. Кризите бяха все по-слаби, докато дойде денят 23 март, който ден си отидох у дома. Всичко това ме доведе до заглавието, което дадох на написаните от мене страници - „Нов живот", защото наистина ми се даде кредит за нов живот, за който постоянно мисля и в резултат на това мислене се питам: Даде ми се кредит за нов живот, за да си живувам ли? Да си поживея още? Не, не, банките отпущат кредит на човека, да има време да си изплати дълговете, като работи, разбира се. За кого, за какво, той си знае и постъпва, както разбира. Следователно на мене, като последователка на едно велико Божествено учение, се даде кредит, без да ми показват за кого и за какво, разчитайки на мене, аз да си отговоря вътре в себе си. Божественият свят не ограничава никого. Той дава пълна свобода на човека, като разчита и доверява на неговото съзнание и отговорност за делата му. 19 февруари 1967 година на още непълното ми оздравяване. Дали съм спала малко през този ден, 18 февруари, не помня, но нощта срещу 19 февруари прекарах в пълно безсъние. Положението ми не беше тежко, защото вече бях на път към оздравяване, затова се предадох цялата нощ на мисъл. За много лица мислех, за много неща благодарих, но най-много мислех за усмивката, която много пъти виждах и която видях и не ще забравя никога и като болна, която описах в предишните страници, заедно с двете мощни ръце, които внесоха в моя болен организъм енергия и живот. По този случай в тази безсънна нощ, съчиних нещо нескопосно под заглавие „Една усмивка". Ще го запиша за себе си, да не го забравя, защото ми е е ценно. Цяла нощ го повтарях да го запомня и споделя с близките си като резултат на една безсънна нощ. Едва станах от леглото, споделих го с близките си, но то произведе голям смях като нещо неиздържано и нескопосно. И аз му дадох такава преценка, но след това то ми стана още по-мило и ценно. ЕДНА УСМИВКА Само една усмивка аз познавам, която и каменно сърце топи. Само една усмивка виждам, която никой в света не победи. С какво поддържа се таз усмивка? С какво храни се тя, за да живее? Само с една дума - Любов. Каква бе отплатата на тази усмивка? Сърце, чисто като кристал - нейният въздух. Ум, светъл като слънцето - извор, в който тя се оглежда. Душа, необятна като Вселената - нейното небесно отечество. Дух мощен като Бога и едно с Бога - нейната сила и мощ. Само една усмивка аз познавам, която прави чудеса. Само една усмивка виждам, която носи безброй блага. Чия бе тази усмивка? Това само природата знай, но знае тя и да мълчи. За себе си само - Лотос я наричам аз. София, 19 февруари 1967 година.

14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ От многото случаи, които всички хора имат като опитности в това отношение, аз ще изнеса само няколко: 1. Един хубав летен ден се връщах от Изгрева у дома. Реших да мина през Семинарската гора, която тогава беше много гъста и без очертани пътеки. Като навлязох навътре, веднага се изгубих. Оттук да изляза, оттам да изляза на пътя, все повече се обърквах. Спрях се да мисля, накъде да поема, но никъде не виждах път. Погледнах надолу в тревата и виждам едно малко цветенце, беличко, с дълга дръжка. Реших да се обърна към него за помощ. Вслушах се и не чух нито човешки стъпки, нито шумолене на листа, нито вятър - тихо, съвършено тихо. Тогава обръщам се към бялото цветенце с молба: Моля ти се, покажи ми пътя. Но как? Доверявам се напълно на тебе. Затова наклони се на посоката, към която мога да се отправя. Там, където се поклониш, натам ще тръгна. Постоях малко време, чакам отговор. Наистина, малкото цветенце като че някаква ръка го хвана, наклони се в една посока и пак се изправи. Чакам да проверя, дали не е случайно. Повече цветенцето не се мръдна. Пак тихо, пак никакъв ветрец. С доверие тръгнах по посоката, показана ми от цветенцето. Вървях известно време, не гледах по часовник, но за чудо и за благодарност към цветенцето, аз се озовах на пътеката, която направо водеше към изхода. 2. Живеех вече на Изгрева, на Парахода. Един ден ставам рано сутринта и като продължение на няколко предишни дни, нося в себе си една крива мисъл, която съзнавам като крива, но не мога да я изправя, сама не мога да си помогна. Седнах вън от Парахода на едно малко столче и размишлявам, но кривата мисъл си е пак в мене, мъчи ме. След малко над главата ми се завъртя някакъв бръмбар високо над мене с остро, силно бръмчене. Познах го - стършел, от който изпитвам ужас. Стършелът ту слизаше близо над главата ми, като че да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиха. Стършелът неумолимо бръмчеше над главата ми, извиваше надясно-наляво, слизаше близо до мене и се издигаше нагоре, като че бе изпратен да извърши някаква работа. От тръпките, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз се напрягах, и като резултат лошата мисъл ме напусна. Щом се изправи мисълта ми, стършелът литна някъде далече, изгуби се, не чух вече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и промълвих: Колко било лесно, с дни носех кривата мисъл в себе си, един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му и от този момент го ценя като проводник на някаква работа, дадена му отгоре. Все пак и до днес се страхувам от него. 3. Отиваме с Учителя и голяма група братя и сестри на Витоша, на Бивака. Стигнали вече до първата поляна, аз тръгнах напред да се опитам сама да вървя, но уви, скоро по обикновен навик пак се загубих. И вместо да вървя по пътя, отклонила съм се доста надясно и вече не се качвам, но слизам все надолу и по- надолу, дойдох до някаква река. Разбрах, че съм се объркала и започнах да се качвам нагоре. Накъде нагоре, не зная. Попаднах в една гора, поех пак надясно, но не намирам познат път. Спрях се и прочетох „Отче наш", дано си намеря пътя, но не можах и продължих да вървя. Загазих пак в някакви храсти, почти непроходими. В това време виждам едно малко кученце, познах го, изгревско кученце и то съвсем само. Как дойде, защо дойде, не зная. Знаех му името - Роска. Тогава аз го извиках и му казах: Роске, аз съм се объркала, загубила съм се, но ти ми покажи пътя. То спря, погледна ме много съзнателно като човек и се втурна в шубраците. Върви и ме поглежда, следвам ли го. Аз го следя и му казвам: Роске, ти си малко кученце, дребничко, навсякъде можеш да се мушнеш, затова аз ще вървя вън от шубраците и ще те следвам. Тръгнах подир него, то върви, обръща се и ме поглежда. Така вървях с него около половин час. Изкачваме се все негоре и нагоре. По едно време се озовах на поляната пред скалата на Бивака. Как стана това, не зная, и то по съвсем непознати пътеки за мене. Тук вече се ориентирах и можех сама да продължа до Бивака. Погледнах за Роска, никъде не я видях. Тя свърши работата си и слезе надолу сигурно да търси господарката си. На Бивака имаше само един брат, който кладеше огън. Спрях се, благодарих за помощта и седнах да си почина. След десетина минути пристигна цялата група - никой не разбра, че съм се загубила и че съм пътувала с Роска. По всичко разбрах, макар и загубена, че съм вървяла бързо, усилено, за да мога да изпреваря групата, която върви по свой определен път. 4. Още първата година при влизането ми в обществото и срещата ми с Учителя, ми се представи важен въпрос за разрешаване. Видимо сама, без външна помощ, аз се лутах насам и натам в мисълта си как да разреша правилно въпроса. Ту бях на права посока, ту на крива, но въобще не можах да изляза от лабиринта на своята мисъл. Един ден, връщайки се от Учителя, който беше на „Опълченска" 66, вървях пеша. Дойдох до улица „Велико Търново" и на средата на пътя нещо ме спря определено, категорично и решително. Замислих се, съсредоточих се и ясно чух глас: „Нямаш право да злоупотребяваш с Божествената енергия." Гласът беше категоричен, строг и неотменим. Така спряла се, продължих да мисля и въпросът беше решен. Мисълта ми взе обратна посока, почувствувах правата мисъл, взех правилно решение. Въпросът беше назрял, чакаше само едно малко бутване и повече светлина. Оправих се, зарадвах се и се върнах у дома си успокоена и без никаква борба в решението си. Гласът ми беше познат. Кой е, не казвам. 5. Връщам се пак от Учителя, още беше на „Опълченска" 66. Тъкмо на завоя на „Чепино" - „Оборище", където живеех, същият глас ме спря и ме запита: „Къде отиваш?" - „У дома." - „При кого?" - „При сестрите си." - „При кои сестри?" Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно за момента, но не и за следващите дни, месеци и години. През това дълго време разбрах и научих, че една е сестрата и трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра и брат. Не само по кръв, нито по нация, а широко безименно и без граници. Задача! 6. Бях в град Русе по работа. Там се печатаха беседи. Връщам се от печатницата, прекосявам един дълъг диагонал и пак същият глас ме спря и ме запита: „Къде си?" - „В Русе." - „Какво е Русе за тебе?" - „Град от България." - „А какво е България за тебе?" - „Мое отечество." - „Отечество ли?" И тук спрях, нищо не отговорих. Отговор не дадох, но се замислих и то дълбоко. Върнах се в София и не след много време имах следната опитност: Сама съм в къщи, но изпитвам неизказана, нечувана носталгия за отечеството ми. За кое отечество, нали съм в България, нали България е мое отечество? Обаче носталгията не ме напуща, разкъсва ме и аз чувствувам нужда да късам връзки, да се освобождавам от нещо, да литна някъде, да отида - почувствувах вече истинското си отечество. И след като си отговорих, че едно е отечеството на душата, носталгията постепенно ме напусна и аз се върнах в първото си положение. Задача! 7. Духовният прожектор. Това се случи още втората или третата година след влизането ми Братството. Бях нещо недоволна от себе си и реших чрез по-дълъг пост да се справя с недоволството си. Предприех шестдневен абсолютен пост през есента. През време на поста ми беше леко, приятно, хубаво, като че заедно с поста изгоря недоволството и причината за него. Дойде денят да отпостя. Пих картофена чорбичка, хапнах една хапка хляб и организмът ми напълно се задоволи. Така успокоена тръгнах в гимназията, дето бях учителка. Погледнах към колегите ми, всички ми се виждат светли, отворени, сърдечни, а за себе си да не казвам - вътрешно хвърча. Доволна и предоволна много естествено, справих се с едно недоволство. Разговарям се с колегите си весело, сърдечно. Свърших си часовете, тръгвам за в къщи. Вървя по „Цар Освободител" - там ми беше пътят за у дома. Дохождам до военния клуб и продължавам по булеварда и поглеждам към хората натук-натам. Движение голямо, едва си побивам път. По едно време и аз не зная как, нещо ми напомни за недоволството и за причината му. Какво изпитвам? - Ужас! Нито недоволството, нито причината са изгорели. Те са живи, каквито бяха по-рано. Запитах се: Нали постих? В това време един силен прожектор с необикновена светлина започна да ме осветява: отгоре, отдясно, отляво, отпред, обикаля ме и то безпощадно. Огледах се наоколо към хората, към съседните улици, дали този прожектор осветява всички. Уви! Той осветяваше само мене, да ми покаже, че онова, за което предприех поста, е живо и нито умира, нито изгаря. Засрамена в себе си се обърнах към прожектора с думите: Моля, моля, достатъчно, виждам, разбирам. Обаче прожекторът продължава да ме осветява. Така ме обиколи няколко пъти и леко, незабелязано се издигна нагоре без никакъв шум и изчезна. Останах сама в размисъл в себе си и си казах: Благодаря, много благодаря за тази светлина. Не само пост, не само молитва, но много работа е нужна, Паша, за да се справиш с известни мъчнотии, недоволства и т.н. И днес в заключение си казвам: Тази светлина от духовния свят работи и върху цветенцата, и в стършела, и в кученцето, и в гласа, който иде от високо място, за да научи човека на това, което му е нужно. 5 юли 1963 г., София

12. НОВИТЕ СКРИЖАЛИ Да се пише или говори за новите скрижали, това значи да се има предвид Старите скрижали, дадени на Мойсей на Синайската гора, известни под името Десетте Божи заповеди. Някога и аз ги знаех като заповеди Божии, но днес, при светлината на Новото учение, аз ги наричам Десетте Божии поучения. Знайно е. че Бог не заповядва и не наказва, но поучава и помага. Само господарят и началникът заповядват и наказват. Макар и Творец на Вселената, Вседържател и Творец; Той създава закони, от изпълнението на които зависи абсолютната хармония в целокупната природа. Най-малкото нарушение на тия закони внася дисхармония в Цялото, в единството на света, от чиято дисхармония страда и се мъчи всяко живо същество. Изпълнението на тия закони ние наричаме изпълнение на волята на Единния, Всеблаг и Покровител наш Отец и Баща, Който всякога и във всичко има предвид нашето благо. Той даде своите поучения на еврейския народ, но те се отнасяха и към цялото човечество. Кой човек, бил той прост или учен, малък или голям, богат или беден, не трябва на първо място да възлюби своя Отец с цялото си същество? Или кой човек не се радва, когато ръката му не дръзва да убие или да не краде, когато изпълнява Божиите повеления? Един Закон, един морал, една Воля предстои на човека да изпълни - Законът, моралът и Волята на Любовта. Пристъпвам вече към главната тема: „Новите скрижали." Видях Новите скрижали през лятото на годината 1922, когато група от стотици ученици с Учителя поехме пътя към Мусала, към високия Божи връх. Пътят ни водеше през Маричините езера. Видях Новите скрижали през деня, именен и рожден ден на нашия обичен Учител, когато се изправих в размисъл и съзерцание пред връх Манчо. (Циркусът на този връх е наречен от Учителя „Олтар"). Видях Новите скрижали в тишината на святата Рилска пустиня, дето ни звяр минава, нито птички прелитат, дето само ангелите пеят, дето само тихият Божи глас се чува. Сама, уединена в тази обител, млъкнах и аз, млъкна и сърцето, едва се чуваше да бие. Видях, нещо особено видях. Някаква необикновена завеса, грандиозна, спокойна, от никакъв вятър неполъхвана, ръце не я държаха, нито подпора някаква я крепеше - свободно, тихо се движеше в пространството като волна птичка, непознала страх, ни мъка на гонение. Росни капки по нея пречупваха меките, топли слънчеви лъчи и багреха чудната завеса с най-нежни фини багри на слънчевия спектър, което я правеше омайна, нежна гледка. Да кажа каква беше материята на тази завеса, не мога - нито наяве, нито насън съм виждала такава. Зная само, че изпитвах страх и трепет, да не би тази истинска и немиражна гледка изчезне някак от пред очите ми. Чувствувах, че има още нещо недовършено. Както чувствувах, така излезе. В един момент на платното се очертаха два почти еднакви образа - единият на лявата му страна, другият на дясната. Разтварям добре очите си да различа образите ясно, безпогрешно. Завесата тихо се полюлява, краските й ясно се очертават, а образите добре, релефно изпъкват: образът на Христа и на нашия Учител. Исках да се порадвам поотделно и на двата, докато те спокойно сменяха мястото си. Образът, който беше наляво, зае дясната страна, а този, който беше надясно, зае лявата страна, така че не можах да си отговоря кой от двата образа зае дясната страна и кой - лявата. Смяната на местата продължи до края на видението. Познах добре нашия Учител, познах добре и Христа. Видението беше все така прекрасно, ненагледно. То бавно, пак така грациозно се полюляваше и отдалечаваше от очите ми. Проследих отдалечаването му в пространството. Най- после очите ми престанаха да го виждат. Пред мен се издигаше само мощният, вечен, наразрушим „Олтар". Останах почти неподвижна в размишление. Какво беше това видение? Тихият Божи глас в Рилската пустиня ми промълви: Ето съветът на новото учение, съветът на Христа и на нашия Учител. Тези бяха Новите скрижали, с ръка непипнати, неръкотворни, от човек недонесени, на книга ненаписани. Те и до днес навярно пътуват в пространството и за вечни времена ще пътуват, да напомнят и на сегашното човечество и на бъдещото човечество, да знае как да живее и никога да не забравя вечният завет - заветът на Любовта. И написа Бог завета на Любовта в нетленното човешко сърце, а името му написа на дланта си. Откак свят светува и откак човек живее тук или там, на земята и на небето, все ръката се подава да поднови завета на Господа за Любовта. Кой донесе на земята този завет? Дали пратеникът Божи преди две хиляди години или пратеникът Божи след две хиляди години, едно и също е. Един Господ на небето и на Земята, един Учител на човечеството. И пак, и пак ще се явяват новите скрижали, неписани, безмълвни, докле Любовта в човека стане негова плът и кръв, негова нова безсмъртна природа. Напуснах мястото, наречено Олтар и се прибрах при своите си. Писано на 27 юли 1967 година на Волоколамското шосе 14.

11. И НОСЕШЕ ТОЙ ЗЕМЯТА НА ГЪРБА СИ И носеше той земята на гърба си. Ето една мисъл на пръв поглед невероятна. Кой може да носи земята на гърба си? В буквален смисъл, в пряк смисъл може ли да се говори за това? Изключено е в пряк смисъл на думата да може обикновеният човек да носи земята на гърба си. В преносен, в идеен смисъл тия думи заслужават внимание. Необикновеният, великият човек може да носи земята на гърба си. И тази мисъл си има своето обяснение. От астрологическа гледна точка всяка планета се населява с разумни същества със съответна на нея култура и съответно на нея име. Човек населява земята и носи името земен тип. Съществата, които населяват Луната, носят качества, присъщи на лунните типове. Значи известни са същества марсианци, юпитерианци, венерини същества и т.н. Обаче човекът, който населява Земята, не е чист земен тип. Той има по-слаби и по-силни влияния и от други планети. Ето защо човекът в този случай е смесен тип, носи характерни черти и от други планети. Говорим ли за земен тип, имаме предвид ония отрицателни качества, които е приел от Земята. Казваме за него: този човек е голям материалист, голям егоист, користолюбив и т.н. - човек, който живее само за себе си и всичко, всички блага тегли само към себе си. Тия качества дават израз на лицето му, те дават форма и на неговата глава, неговото тяло. Те определят и неговото материално тегло. Те го оформяват и определят като специален тип. Казано е за Христа: Дойде на Земята и пое греховете на цялото човечество. Следователно, за Него може да се каже: И носеше Той Земята на гърба си. Какво представя грехът? Сам по себе си той не е нещо материално, нещо веществено, да го хванем, да го претеглим, но той се изявява в отрицателните прояви на човека. Докато престъпността на човека е само в неговата мисъл, тя е невидима и още не е грях, но щом се изявят мислите като деяния, те стават видими и представят неговата греховност. Докато не е сгрешил, човек се чувствува лек, подвижен, спокоен. Щом греши, той губи тези качества, губи свободата си и усеща голяма вътрешна тежест. Спасителят на човечеството дойде на Земята именно за това, да освободи човека от голямата тежест, наслоена в него от далечното минало, от миналите векове, както и от настоящето, да го освободи от неговата греховност, от тежестта на Земята, да го върне в първоначалното му състояние като човек, създаден по образ и подобие на Бога. С тази мисия и задача дойде Христос - Великият Учител и Спасител на човечеството и пое неговите грехове, и носеше Земята на гърба си. С тази мисия и задача дойде и нашият Учител на Земята, да поеме греховете на човечеството. И носеше Земята на гърба си. Това беше един пролетен ден през 1925 година. Весело, топло се усмихваше високо на хоризонта и напомняше на всички живи същества, че пролетта е вече дошла. Не само Слънцето, но и птичките, и цветята, и пчелите, всичко говореше за настъпилата вече пролет. Една от сестрите, също стенографка, и аз отидохме рано сутринта на „Опълченска" 66 да изчистим стаята на Учителя, да извършим пролетно чистене. Тя ми подаваше одеялата отвътре, за да ги простра на въжето, да ги избухам и оставя известно време вън на слънце и чист въздух да се проветрят. Надигнала одеялата нагоре да ги простра на въжето, нещо ме спря и аз случайно погледнах към градината на двора и загледах учудена към това, което видях на дъното на същата градина. Там имаше един-единствен кошер с пчели. Пред кошера на малко столче седи Учителят и наблюдава излизането и връщането на пчелите в кошера. Те работят усилено. Какво още виждам? Учителят слабо наведен, на гърба му земното кълбо в доста голям мащаб. Виждала съм като ученичка още земното кълбо, което наричаме глобус, но малко - всеки ученик и ученичка можеше да го носи в една ръка. Обаче земното кълбо на гърба на Учителя беше достатъчно внушително, доста голямо. В едната си ръка държа одеялата, не се решавам нито да ги изтърсвам, нито да ги простра на въжето, да не би да раздвижа въздуха и земното кълбо да падне, пък и не ми се искаше да се откъсне погледът ми от това, което виждах. С другата ръка триех очите си, да се уверя в това, което виждах. Стоя и гледам, ненаситно гледам. Колко време продължи това странно за мене явление не зная, но аз повече се уверявах в истинността му. Като гледах, изведнъж земното кълбо изчезна пред очите ми и отново виждам онова, което видях в първия момент: Учителят седи на малкото столче пред кошера и наблюдава работата на пчелите. Учителят продължи своята работа, като че нищо не е станало и аз продължих своята. Изтърсих одеялата, прострях ги на въжето и повече силно замислена върху явлението. Не бях чувала човек да носи Земята на гърба си, нито съм мислила по този въпрос. Радвам се, че е така, защото иначе сама бих си казала, че явлението е резултат на някакви впечатления от нещо четено или разказвано от някого. Няколко години след този ден, в една беседа Учителят каза между другото: „Вие носили ли сте Земята на гърба си?" Тази мисъл като че ме събуди от сън и в паметта ми отново изпъкна явлението, което видях онзи незабравим пролетен ден на „Опълченска". От този спомен нищо не беше заличено в паметта ми. Нещо повече, близо до Учителя, според работата ми, аз имах възможност да наблюдавам, да изучавам живота и работата на Учителя поне отчасти, да го познавам пак отчасти и днес смело и свободно без никакво съмнение и колебание мога да кажа на себе си пред целия свят: Да, наистина той носеше Земята на гърба си. Употребих думите „поне отчасти", защото малкото не може да обхване изцяло или напълно голямото, необятното, но колкото и да го обхване и познае, ако това е постигнато с чист, неподкупен поглед, многократно може да казва при всички условия и положения в живота си: „И Той носеше Земята на гърба си." 25 ноември, петък, 1966 година.

10. НЕОБИКНОВЕН МЕЖДУ ОБИКНОВЕНИТЕ Това, което пиша сега, се случи през 1944 година, в първите дни на месец декември, не помня точно кой ден. Тогава Учителят не беше добре, не лежеше, но постепенно отпадаше. От месец септември се забелязваше чувствително отслабване. По това време се печатаха беседите, томчето „Великите условия на живота". Аз отивах в горната стая на Учителя, там да чета това, което до този ден беше напечатано. Един ден, като отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна. Като разгъвах шпалтите да чета, от време навреме поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка. Въздържах се да не издам мъката си, но почувствувах като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: „Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, бих се схумила, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... И пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само: „Да", но аз видях чудо: Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние: първото или сегашното, здрав ли е Учителят или болен. Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля: Дали грешката не е в мене? Вярно ли видях? И кое от двете състояния беше действителното? Кое наистина беше вярно и докато си мислех така и поглеждах към Учителя, чух бодрия му глас: „Четете." Спокойна и доволна, че съм се излъгала, значи Учителят е добре, аз започнах да чета. Четох до едно място и погледнах пак нагоре, т.е. вдигнах глава и отново се смутих и развълнувах; Учителят седеше с наведена глава, пак не беше добре, както първото, което видях, но аз продължих да чета, а Учителят внимателно ме следеше, защото ме поправяше навсякъде, дето намираше за нужно. Свърших работата си и си отидох, силно замислена и вдълбочена върху това, което бях видяла. Седя в стаята си и си мисля: Това значи човек да бъде господар на тялото си, господар и на своите органи. Въпреки големите и необикновени възможности, с които Учителят разполага, той пое положението на обикновен човек да яде, да спи, да боледува външно като всички хора, като обикновен човек, а вътрешно да разполага с необикновени знания и възможности, и да ги изявява само в случаи, когато трябва, когато е необходимо за благото както на отделния човек, така и за цялото човечество. Който има очи, да вижда, и който има уши, да слуша, той ще види и ще чуе това, което малцина ще видят и чуят, за да бъдат някога свидетели устно и писмено на това, че някога е живял в плът, а живее и сега безплътен. Един необикновен човек между обикновените, работил като необикновен между обикновените, помагал на всички чисто и безкористно като необикновен между обикновените. Дойде на земята като необикновен и си отиде пак като необикновен... Продължавам да пиша друго нещо пак за необикновеното и обикновеното. Годината 1944, 27 декември, е толкова велика, славна и незабравима, колкото и годината 1864,12 юли. Беше 26 декември - студен зимен снежен ден, когато Учителят бавно се отделяше от земята - вторник беше, а на 27 декември ние, учениците му, бяхме в салона, в клас, още от пет часа сутринта, дето прекарахме в молитва - дълбока, тъжна, но величествена - бяха последните минути на Учителя. Голяма тишина отвън и вътре. Сряда, часът е шест сутринта и с излизането ни от класа - едно последно дихание отлетя, отиде в онзи необятен простор, отдето преди 80 години дойде. Учителят временно завърши своя земен път. Един Велик Учител напусна земята, специално България, дето се роди, живя и работи, дето според него свърши една микроскопическа работа. Ние, които видяхме тази работа, казваме: Учителят свърши една грандиозна работа, която бъдещето и времето ще покаже. Тленните останки на Учителя са пред нас, за погребението, за което очакваме разрешение от другаря Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Ние искахме погребението да стане на Изгрев, кварталът, в който Учителят работи цели 30 години. Поради късния отговор от Москва тленните останки на Учителя останаха в салона между нас цели пет дни. За нас това беше добре, за да видим още една проява на необикновеното в обикновеното. Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага. И външни хора, и нашите се питат: Защо е така? Едни казват: Студено е вън. Ами само в топло време ли хората си заминават? Други отговарят: Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо. - Слаби хора не заминават ли? Вегетарианци не заминават ли? Различни тълкувания си дават хората, но не могат да си отговорят положително. Ние знаем едно, че не са взети никакви мерки за външно изстудяване на въздуха, нито сме си послужили поне с някакво временно балсамиране на тялото. То е при всички естествени условия, при каквито и обикновените покойници. Петият ден вдигат вече тялото. Всички се прощават. Приближих се и аз да целуна ръката на Учителя и като всеки химик съзнателно поех дълбоко въздух, сама лично да се уверя дали не е започнал вече процеса на разлагането. Носът ми е доста чувствителен и при това поемам въздух толкова близо до тялото, не можех да не усетя и най-слабата миризма. И до този момент никакво разлагане не беше започнало. Поех дълбоко въздух и по друга причина, а именно: един ден, когато споделя този факт с някого или го напиша като спомен, думите ми да са истинско мнение по въпроса, защото научно не бих могла да го предам, но казвам: И тук видях необикновеното и обикновеното. София, 15 ноември 1966 година.

8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА А. Лекуването на майка ми За пръв път видях Учителят на 10 юли 1915 година. През август той беше във Велико Търново на събор. През септември и октомври също не беше в София. Аз не познавах неговото Учение, а още по-малко самия него. В първите дни на ноември майка ми се разболя - получи удар, сериозен удар и повикахме лекар. Дойде д-р Сарафов, един от знатните и опитни лекари по това време. Той даде някакви съвети, но състоянието на болната се влошаваше. Стомахът й се затрудни, не работеше, не можеше да се освобождава. Докторът пак дойде и намери същото отношение - нищо не помагаше: нито клизми, нито силните очистителни лекарства. Аз и сестрите ми бяхме много изплашени. Това състояние продължи цяла седмица. Качвам се на трамвая и веднага при Учителя, който вече се беше върнал от провинцията. Силно разтревожена, разказвам на Учителя положението на майка ми и очаквам някакъв съвет. Той ме погледна спокойно и още по-спокойно ми каза: „Майка ви е религиозна." - „Да", отвърнах аз и пак чакам. Той продължи: „Бъдете спокойна, като отидете в къщи, отворете Библията и започнете да четете на майка си някои от псалмите - каквито ви се паднат." Благодарих и почти тичешком тръгнах за дома. Казах на двете си сестри какъв съвет ми даде Учителят и те го приеха със същата готовност и безкритичност, както и аз. Четем вече псалми и постепенно се успокояваме, още повече, че и майка ми, макар и мъчно да говореше, започна да ги изговаря. Оказа се, че тя знаела много от псалмите наизуст. Това още повече ни успокои и зарадва. Не се мина дори и един час, и тя пожела да се освободи. След един-два дни стомахът й се регулира и почти до края на заминаването й беше редовен и не се яви повече никакво затруднение при освобождаването й. От този ден престанахме да викаме доктор, защото с лекуването й се зае сам Учителят. Това решихме всички у дома, поради която причина аз отивах често на „Опълченска" да съобщавам как е майка ни и да получавам следващия съвет от Учителя. Какво се постигна с четенето на псалмите? Тогава нищо не разбрах, но впоследствие като четях беседите и като станах стенографка, пък и мислих, наблюдавах как работи Учителят, дойдох до следните заключения: При случая с майка ми Учителят си послужи с мисълта като средство за трансформиране на отрицателните състояния с положителни. Значи мисълта може да се използува като сила за трансформиране на известни състояния. Благословение е, когато човек може да си послужи с мисълта за трансформиране на отрицателна мисъл в положителна. Не е благоприятен случаят, когато става обратното: положителна мисъл да се смени с отрицателна. Ние, трите сестри, бяхме толкова уплашени, че не вярвахме на никакво лекарство, а с това отрицание повлияхме и на майка си. С четене на псалмите ние дадохме друго направление на мисълта си, която от отрицателна се превърна в положителна и даде добър резултат. Прост метод, но естествен и ефикасен. За потвърждение на този метод ще си послужа с едно от явленията в химията, а именно с явлението „заместване" или „субституция". То е явление, при което един елемент от дадено съединение заместваме с друг елемент от друго съединение и вместо първите две съединения се получават други две, със съвършено нови свойства и нов състав. Например, сярна киселина и натриева основа, и двете съединения силно разядливи, като отрицателните мисли в живота, при взаимодействието си металът натрий замества водорода в сярната киселина и се получава безвредната сол натриев сулфат, а водородът от киселината отива на мястото на метала натрий и се получава вода. Ето и реакцията: H2S04 + 2NaOH = Na2S04 + 2Н20 Убедени в резултатите на метода, който Учителят приложи при майка ми и подкрепен от опит, наблюдение и мисъл, и с науката, укрепихме повече вярата си в Учителя, в неговите методи на работа и в неговото учение, ние смело и твърдо поехме пътя, по който той ни водеше, и до днес оставаме верни на това, което видяхме и опитахме. Писано на 6 февруари 1968 г., София. Настъпи зимата, но аз все продължавах да ходя при Учителя за съвети относно лекуването на майка ми. Стомахът й напълно се нормализира, и с това и апетитът й се подобри. Зимният сезон не позволява излизане на слънце, затова Учителят обърна повече внимание на храната. Той не й препоръча изведнъж вегетарианство, каквито ние, сестрите, бяхме вече, но препоръча постепенно намаляване на месото. От време навреме можеше да яде месо, главно пилешка чорба и малко от бялото месо на пилето. Естествено и незабелязано тя премина към вегетарианска храна, която й се отрази много добре - стана по-жизнена и с добро самочувствие. Почти всяка вечер преди лягане й правехме леки масажи на гръбначния стълб, дето всъщност беше ударът. Ръцете и краката й се движеха, но не можеше да става без чужда помощ. Масажите бяха повече паси, отколкото разтривки. Така се стигна до пролетта, която носеше със себе си повече възможности за лекуването й. За щастие пролетта беше топла, благоприятна. Още месец април обещаваше добри условия за използуване на слънчевите лъчи. Според съветите на Учителя изнасяхме болната всяка сутрин от 8 до 11 ч. на балкона на слънце да грее гръбнака си. Чистият въздух, праната във въздуха, която през ранните пролетни месеци май, юни и юли е в изобилие, както и слънчевите лъчи оказаха добро влияние върху състоянието на майка ми и от ден на ден тя се чувствуваше все по-добре и по-добре. Това укрепваше вярата в нея и заедно с това укрепваше и нашата вяра - вяра в слънцето, в праната, в чистия въздух като лечебна сила. И моята вяра постепенно укрепваше, не само в знайното, в което всички хора вярват, но и в незнайното. Кой човек, здрав или болен, не вярва в природата, в движението, в чистия въздух, в чистата изворна вода и в слънчевата светлина? Жива е природата, това е знайно за всички хора, кой както и да разбира, но че е разумна, че може с нея да се разговаряш, както с жив човек, и тя да ти отговоря, това не знаех. Аз после опитах и се убедих. Че природата има такива отношения към тебе, каквито ти имаш към нея. Колкото по-правилни и разумни са отношенията на човека към природата, толкова по-правилни и разумни са отношенията на природата към човека. Един ден, когато всички хора дойдат до това съзнание и коригират отношенията си към природата, и техният живот ще се подобри. Велико единство съществува в цялата природа и между съществата, които я населяват. Връщам се пак към въпроса за здравето на майка ми. Минава и отминава пролетта, иде лятото и положението й се подобрява по дух и самочувствие, по разположение, без лекарства и съвети на лекари. Следваме, обаче, съветите на Учителя и неговите духовни методи. Дойде есента и след нея и зимата. Искаме или не, налагаше се вече прибиране в къщи. Благодарим и на това, което пролетта и лятото дадоха. Пак ходя при Учителя да получа някакъв нов метод. Един ден той ми казва: Ще ставаш всяка сутрин рано в четири чеса, ще седнеш на стол близо до главата на майка си и тихо, безшумно ще отвориш Библията на онова място, дето вечерта си определила да четеш. Това ще правиш десет сутрини, след което ще си починеш една седмица. След изтичането на седмицата отново ще повториш същия опит." Този опит със ставане от сън в четири часа сутринта се повтори много пъти, докато се получи добър резултат. Какво научих от този метод на Учителя? В първо време не го разбрах, но като го прилагах и наблюдавах състоянието на майка ми през време на опита, научих много нещо. Четях на майка ми не когато беше будна, но през време на сън и когато тя спеше дълбоко. Взимах книгата, отварях я и не бързах да чета, докато не почувствувах, че тя вече е заспала дълбоко. През това време умът и сърцето й са в пълен покой и не взимаха участие в работата на душата. Как ставаше, не зная, но аз започнах ясно и определено да чувствувам връзката между душата на майка ми и моята душа. И в момента, когато душите се свързваха, като две разумни същества, при настаналата тишина, аз започвах да чета. Тишината ставаше още по-голяма, не се чуваше ни най-малко дишане или нещо, което да напомня спящ човек. Този момент беше величествен за мен. Аз не четях на човек, но наистина четях на душа, която живее, мисли и възприема. Ден след ден майка ми се ободряваше, ставаше съвършено спокойна, разговаряше се с нас, заинтересува се от учението на Учителя и се проявяваше не само като ум и сърце, каквато я знаехме, но и като душа, която не мислеше за себе си и своето състояние, но и за всички близки роднини, познати и приятели. Тя забрави себе си като болна, която се нуждае от помощта на другите. Тя мислеше за всички ония, които са в някаква беда, как да им помогне, забравяйки, че сама тя е на легло и се нуждае от чужда помощ. Наистина сама по себе си майка ни по характер беше широк човек, но онова, което възприе от душата си, от връзката си с Учителя, внесе много нещо в нейната душа - нещо велико, което нито може да се изкаже, нито да се опише. Чуден бе начинът, по който Учителят й помагаше - на разстояние, без да я посети лично. У нас настана мир и спокойствие, като че нямаше болен. Чуваше се повече песен и веселие. Които посещаваха майка ми, всички излизаха с впечатление, че у нас няма болен човек. Положението на майка ми от ден на ден се подобряваше и така продължи цели две години. Обаче през 1918 г. се яви испанската болест в силна форма и завлече стотици и хиляди хора, между които и майка ми. Тя се помина от същата болест през април същата година. Помина се, но си отиде с вяра и пречистена. Покрай нея и ние се укрепихме във вярата, благодарение на големите опитности. Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б. Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза. Болната беше в началото на третия период от болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза. Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет. Докато тя редовно прилагаше съветите, имаше добри резултати, фатално за нея беше това, че често изпадаше в противоречия, които разяждаха дробовете й. Щом се появи някакво вътрешно противоречие, наставаше разрушителен процес. Достатъчно беше да надделее разрушителният процес и болната да легне отново. Силна воля беше нужна, за да се справи с противоречието си, което не беше еднократно. Аз бях свидетелка на много от нейните състояния и макар че със слаби човешки възможности, стараех се да й бъда в помощ. Но противоречията в чувствата й бяха стихии, което рушеше здравето й. Като наблюдавах състоянието на болната, виждах, че в нея се бореха два процеса - съграждащ и разрушителен. Обаче Учителят не преставаше да й дава своите съвети. И аз от своя страна отивах всеки ден при нея (тя живееше на Изгрева, който не беше организиран, а аз в града). През лятото болната излизаше на планината на чист въздух. Един ден през месец август аз бях при нея и неочаквано станах свидетел на интересния, изключителен метод, който Учителят прояви към болната. В последно време тя се беше крайно отпуснала, не искаше да прилага никакви съвети нито от Учителя, нито от познати и близки на нея лекари. Един ден, както обикновено правех, отидох на Изгрева при болната сестра и там около палатката й заварих Учителя, който й говореше нещо. Тя беше на леглото си, нямаше разположение да стане, поради състоянието си, в което беше изпаднала в последните десетина дни. Спрях се аз при палатката й, без да искам, чух какво й говореше Учителят. Той продължи разговора си с нея, който беше започнал по-рано: „Така, както правиш, аз ще ти кажа какво те очаква. Няма да се мине много време и те ще умреш, ще те заровят в черната земя. Ще натрупат гроба ти с пръст и ще те оставят на разположението на червеите, които ще бъдат доволни от тебе и ще свършат работата си. Ще ти турят кръст и ще почнат да ти държат надгробни речи: Тук лежи еди-коя си, млада и зелена, свършила еди-какви си училища, с такъв и такъв успех, с еди-какви си заслуги за обществото..." и т.н. Картината, която описа Учителят беше страшна, макар и действителна - през този път минават всички хора, но въпреки това си мислех: какво ли е положението на сестрата, която слуша тия думи при състоянието й, което всеки ден се влошаваше? Стоя права и си мисля: Кой близък на болната би се осмелил да й говори така? Кой обикновен лекар би говорил на своя пациент така, като знае истинското му положение. Мисля си, чудя се и си отговарям: Учителят е това, той знае какво прави и знае кому какво и как да говори. Неведнъж съм виждала изключителните методи на Учителя и техния необикновен резултат. Ние, обикновените хора, когато посещаваме сериозно болни, бързаме да ги утешаваме с думи, на които и ние не вярваме, та дано някак ги залъжем. Учителят обаче никога не си служи с думи, лишени от истина. На другия ден пак отидох на Изгрева да видя болната сестра и какво виждам? Чудо! Тя облечена, наметнала пелерина, в ръцете си държи две малки стомнички и не дочака още да й кажа „добро утро", тя веднага ми проговори: „Бързай, защо се бавиш, едва те дочаках. Ето вече слънцето изгрява. Да вървим! Ще отидем за вода." И двете се засмяхме приятелски и аз взех две по-големи стомнички и весели тръгнахме за вода. Тогава на Изгрева нямаше чешми. От този ден нататък около 20 дни наред ние редовно посрещахме слънцето, радвахме се на утринните лъчи, на прохладните сутрини и отивахме за вода, след което ободрени се връщахме обратно, вече с добро разположение и добър апетит. Всичко това беше особено необходимо за болната, в която отново заработи съграждащият процес, който обнадеждаваше и болната, и близките й. При първата възможност да срещна Учителя, аз заговорих за страшната картина, която Учителят нарисува на болната и за недоумението, в което изпаднах. - „После какво видя?" - ме запита Учителят. - „Нещо особено, обратно на това, което чух, едва ли не бих го нарекла възкресение. Радвам се на всичко, което видях, но не мога да си обясня причината на този преврат." - „Ето как стои въпросът - започна Учителят - ти знаеш от физиката, че водата, даже в състояние на сняг и лед, крие в себе си скрита топлина. На основание на същия закон, дори и мъртво тяло крие скрити сили на живот. Важно е да знае човек как да събуди дори в мъртвия тези скрити сили на живот и той да оживее или да възкръсне. Това е наука, знание, което почива на известни закони. Това се постига по-лесно, когато човек е болен и дошъл до едно крайно пасивно състояние, дори до безжизненост. Картината, която нарисувах на болната, колкото и страшна" да е, тя събуди в нея силите на живот. Потенциалната, пасивната енергия в болната се превърна в динамическа, болната се пробуди към нов живот, жизнени сили потекоха в нейния организъм... " В. Индивидуално лекуване Как Учителят при една и съща болест прилага различни методи Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Втори случай на лекуване на апандисит: Млада мома заболява от апандисит (20-21 година). Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да си легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: „Защо Учителят не ми даде никакво лекарство?" - „Нали ти даде съвет - отговорила сестрата. - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствувала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса. В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. При това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно върху здравето й. Организмът й, при промяна на храната отслабна, но в замяна на това се изсмукаха чуждите вещества от него, както и излишните утайки, между които и ония, причиняващи и възпалението на сляпото черво. Г. Лечебна разходка Втори случай на изключително лекуване, на което също бях свидетелка. Една наша близка млада сестра, едва на 23-25 години, получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви и зрението й се намали. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя, видимо като че се разхождаше с него. Какво говориха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги. Може да се каже, че Учителят се караше на сестрата. Ние познавахме добре сестрата и не можехме да помислим, че се е провинила зле, за което Учителят да е толкова строг към нея, тази лечебна разходка, така я нарекох тогава, така още повече я наричам днес, продължи един час, а може би и два часа. Дали и тя казваше нещо, не мога да кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше. Важно е последното, което видяхме аз и още една сестра. Болната сестра се отдели от Учителя и тръгна към бараката, в която живееше. Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: „Чудо!" Наистина чудо. Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледнахме и въздъхнахме спокойно, но и нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува. Тогава? Пак повтарям: лекарят беше Учителят. Често той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Много, много такива чудновати начини на лекуване знаем и аз, и всеки от нас, но аз не съм в състояние да опиша всички. Оставам всеки сам да опише случаите, на които е бил свидетел, или сам ги е преживял. В заключение на гореописаните случаи от методите, с които Учителят лекува, мога да извадя следната опитност: Учителят лекува по прост или сложен начин, видим или невидим за мнозина, чудноват, изключителен или не, но на основание на факта, че той, виждайки причината на заболяването, хваща се за нея и по бърз или по-бавен начин лекува болния. Всичко видимо, което ние, лекарите и всички хора наричаме болест, Учителят го нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и неговите методи са насочени срещу нея. Значи болестите според Учителя са резултат на вътрешна причина, за малцина видима, а за мнозина невидима. Самата болест пък, която всички виждаме, е последствие на причината, а знахарите, (какъвто с най-слаба дума мога да нарека Учителя) - причината. Той знае как, кога и по какъв начин да разтърси съзнанието, че да го освободи от онова вътрешно механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Тя е произвела известно действие върху човека, а Учителят излиза срещу това действие с известно противодействие. Той си служи със закона на противодействието, като го прилага в съвършенство със знание и опит. Д. Движение, живот, вяра Започвам тази опитност с три думи като заглавие. Това не са три думи, независими една от друга, но три думи, които представят три халки от една, колкото малка верижка, толкова и голяма. Защо? Защото всяка една от тия думи представя цял свят, колкото и малък да е. Днес думата „движение" вълнува всички хора, малки и големи, млади и стари. Ако бебетата биха могли да скочат от люлките си и те биха спортували. Днес целият свят спортува, движи се, обхожда планините надлъж и нашир, нависоко и надълбоко, като не пропуща пещери и долини. Дойде ли до втората дума - „живот", там вече всеки знае или не знае точно що е живот, всеки човек, всяко живо същество, от микроскопическо до гигант, бори се за живот, мило-драго дава, само да живее. Така е, никой на никого не може да даде живот, ако той не е даден свише. Пък и никой на никого не може да отнеме живота, защото той е непреривен и цялостен. Външно ще отнемеш живота на човека, но не и вътрешно. Той продължава да живее, видимо или невидимо за другите. Хвала и слава на Онзи, Който е дал живота. Всичко, което Той е създал, е вечно, непреривно и цялостно. Що се отнася до третата дума - „вяра" - тя е микроскопическо зрънце, вложено дълбоко в човешката душа, което расте, укрепва, и живее с човека на земята, но продължава в друг свят. Като се движи и живее човек, с него заедно расте и укрепва вярата. В какво? - В каквото и да е, все в нещо по-високо от самия човек. Опитността, която предстои да описвам, се отнася до една от годините около 1925, не помня точно коя. Тя съвпада с времето, когато всички изпълняваме задачата за носене на вода от изворчето зад реката на квартал „Диана бад". Тази задача, интересна и крайно полезна, ще опиша в отдела „задачи", дадени от Учителя. Сега пристъпвам към опитността. По това време, именно, по време на задачата, една от нашите сестри, доста възрастна, може би над 60-те години, заболя сериозно от удар, много тежко, беше свита почти на кълбо и непрекъснато лежеше, не можеше да се помести, нито да слиза от леглото. При тежкото положение на майка си, тримата нейни синове се обърнаха с молба към Учителя да помогне на майка им. Тогава тя живееше в една барака на Изгрева. Учителят отиде да я види и първият съвет, който й даде, беше да вземе две малки стомнички и с тях всеки ден да ходи на изворчето за вода. Това изворче беше на разстояние от Изгрева на 15-20 минути само на отиване, а на връщане повече, защото пътят е стръмен. Ние чухме за този съвет и се учудихме, а колко повече самата болна. „Как ще сляза от леглото?" - запитала се болната учудена. - „Ще се мъчиш, с ръце, с крака, с пълзене, ще стъпиш по някакъв начин на пода, макар и на колене." - Дал й този съвет Учителят и си отишъл. Мисли тази жена, чуди се какво да прави, иска й се някой да й помогне, но казано й е сама да прави усилия. Както и да е, иска й се да живее, а около нея няма никой. Прави опит да проточи единия крак, прави опит за втория, все не може. Мислила за охлюва как пълзи на някаква си опашка. Тя по-долу ли е от охлюва? Не, тя е човек. Пак проточва единия крак, после втория крак, докато странно за нея, се намира долу на пода, седнала на седалището си. И тя сама не знае, хлъзнала ли се от леглото, стъпила ли е на крака си, нищо не знае. Седи, седи, чуди се и мисли: Ами сега кой ще ме вдигне на леглото? Вслушва се, дано чуе стъпки, но минават и отминават, никой не отваря вратата на бараката. Няма какво, ще се опита сама да се качи. Хваща се за дюшека и понеже ръцете не я държат, изпуска го. Търси с очите си нещо по-тънко, хване одеялото, но то се смъква, пак неуспех. Седи и гледа безпомощно, дано да хване за нещо здраво. Оттук-оттам, хваща едно или друго, каквото й падне пред очите, докато с нечовешки усилия хваща възглавницата и я държи здраво. Стъпила на двата силно треперещи крака и с чудновати за нея усилия се качва на леглото. Легнала на гръб, още свита на кълбо, но с някаква вяра, че ще може да лази, докато излезе от бараката. На другата сутрин пак същият опит, но с желание да стигне поне до прага на бараката. С големи усилия силното й желание се увенчало с успех. Едва стига до прага на бараката и там спряла да си почине. Този бил резултатът на втория ден. Отново в леглото да прави усилия да си раздвижи краката. На третия ден е вън на прага, седнала свита, прегърбена, да се грее на слънце. Синовете я наглеждат, носят храна и наблюдават какво става с нея. Какво ще стане, тя не знае още, но гледа пред леглото две малки стомнета с около един литър вместимост. Гледа ги и си мисли: „Може би един ден ще дойде да ги вдигне празни, но да отиде с тях до изворчето, дето цял ден отиват младите и здравите, пък и пълни с вода, в това не вярвам." Така измина цяла седмица - разказва сестрата - стъпих на краката си, но още слаба, прегърбена. От време навреме Учителят я посещава, окуражава я и тя бавно укрепва. На втората седмица тръгва вече с красивите шарени стомнички, но бавно, много бавно, стъпка след стъпка като охлюв. Колко време е пълзяла, не знае, но след дълго пътешествие се видяла в бараката с двете стомнички, пълни с вода. „Пих вода, благодарих и легнах на дълга почивка с благодарност и любов. Доволна бях, че завърших задачата си и предчувствувах удоволствието, че ми предстои дълга почивка, без никакви усилия и мъка. Но ето че се чука на вратата, отваря се и влиза Учителят. Мисля си, че иде да ме похвали. Но не, той ме погледна строго и ми каза: Ще продължиш задачата и ще я изпълняваш десет дни, както правят всички. Ужас ме обхвана, но нищо не казах, защото в строгия поглед на Учителя видях някакво доверие в мене, че и аз ще изпълня задачата както другите. Значи с постепенно увеличаване на бройките - втория ден ще отида два пъти за вода с малка почивка; третият ден три пъти, после четири пъти, пет, шест, и т.н. до десетия ден, когато трябва да отида десет пъти на изворчето и десет пъти да се върна. Чудото стана. И наистина стана! Как съм сега? Вече съм изправена, на краката стъпвам сама и по-леко, вече не съм свита и прегърбена. Ще се укрепя повече и това очаквам, и на него се надявам." Не мина много време, тази сестра беше вече в редовете на всички братя и сестри на гимнастиката и Паневритмията. Нейният глас, нисък и съвсем анемичен, се чуваше между гласовете на младите, сочни и жизнерадостни гласове. Това нищо не значеше. Ние всички се радвахме. Като ни разправяше за начина, по който й се помогна, тя изпадаше в умиление и продължаваше да се пита и отговаря: Кой ме излекува? Природата. Още кой? - Бог, който на всички помага. И още кой? - Учителят, когото всеки ден виждах в бараката ми да ме поощрява и крепи. Понеже природата е необятна, не мога да я хвана и да й благодаря. Бог, като Вездесъщ, необятен и велик, и Него не мога да хвана, затова хванах Учителя и на него благодарих. Но това не мога да изразя. Тогава? Ето какво реших. С моите силно късогледи очи намислих да оплета една покривка от бял чист памук, покривка за легло. Започнах бод след бод, както правех стъпка след стъпка, и покривката един ден беше готова и я занесох на Учителя. Сестрата живя до 85-годишна възраст.

6. ВЕЛИКДЕН Беше 16 април 1916 г. Ако първото си посещение на Учителя нарекох епохално, не зная как трябва да нарека онзи първи, не по-малко незабравим ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя - Словото Божие - същината на Учителя. Първа беседа чух, и то на такъв ден - Великден - един от великите дни на моята душа от ранното ми детство и досега. От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка. Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка. И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря. Беше 16 април 1916 г, Велик ден. Ранно пролетно утро. Излизам рано сутринта на двора, да подишам чист въздух, да се порадвам на пролетната свежест, на красотата на деня. В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна. Пролетта беше дошла рано. Отправям погледа си надясно - друга красота. Зелените листа на дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви. Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида на ул. „Опълченска" 66 - така наричахме накратко дома, в който живееше Учителят. Каквото намислих, направих. Облякох се набързо, взех букетчето и тръгнах на път за „Опълченска". Стигнах до бялата къщичка, номер 66, а сега е 64 и влязох в двора. Поогледах се натук, натам, дано видя хазяйката на дома - кака Гина, на нея да предам букета. В същото време виждам на двора доста хора - братя и сестри, които се разхождат из дворчето. След малко видях кака Гина, поздравих я с празника и я запитах защо идат тия братя и сестри. Тя взе букета и бързо ми отговори: „Беседа ще има." Докато чух думата „беседа", тя бързо слезе в долния етаж, нещо като сутерен и се изгуби пред очите ми. Това стана така бързо, както и бързо ми отговори. Братята и сестрите едни след други изчезваха, качваха се по една малка стълбичка от няколко стъпала и аз останаха сама - никой не подозира, че аз идвам за пръв път този ден - Велик ден - на беседа, ако ми се нареди да вляза, не зная как се влиза, откъде, приемат ли или не нови хора. Останала сама на двора, аз мислено си повтарях думата „беседа". Беседа! Мисля си: Да чуеш беседа, това значи Бог да ти проговори. Продължавам да си мисля: Ами ако и този Велик ден е решено да ми се даде нещо ново? Ами ако този ден получа онова, което душата ми отвътре очаква? Какво ли ще бъде, ако този ден се завърши процесът на очакването? Отвън се отговори на очакването ми. Сега остава да ми се даде очакваното отвътре. Ако това стане, аз мога само да благодаря, и то много благодаря. Така си мисля и с трепет очаквам нещо. По едно време от сутерена се показа пак кака Гина, все тъй с бърза походка. Този път аз се въоръжих с кураж. Казах си: Ще я запитам, да не я изпусна. Веднага я запитах: „Моля Ви се, Моля ви се, мога ли и аз да слушам беседа?" - „Качи се горе", пак набързо ми отговори тя и ме отмина. Ами сега, мисля си аз, четири стъпала не са много, но как ще се кача? Стълбичката е солидна, здрава, но как аз ще се кача? Както и да е, минах благополучно, не стана никаква авария. Намерих се в коридорчето, което ми е познато, много пъти съм минавала през него и влизала в малката стаичка, в която Учителят приемаше. Тази стаичка е насреща в коридорчето. Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи? Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни. Тук ще е стаята, си казах, и се спрях на прага на стаята, а се подпрях на дясната рамка на вратата. Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали на столове. Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им. Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам. Часът е вече десет. Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите. Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше. Докато си мислех как ли ще си пробие път през столовете, толкова гъсто наредени един до друг, Учителят беше вече прав пред масата. Всички бяха прави и очакваха какво ще каже Учителят. Той каза нещо и всички заедно започнаха да четат някаква молитва, която аз не знаех. Докато всички изговаряха молитвата гласно, аз почувствувах нещо особено: това не беше молитва, но някаква музика. Всяка дума от молитвата се докосваше до струните на моята душа като звучен музикален тон на особена мелодия. След молитвата се изпя общо една песен, непозната за мене. После всички седнаха на местата си и Учителят започна да чете нещо от Евангелието - може би само една глава. Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата. Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват. Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки. В първите минути на беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една. Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен свят. Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума на своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано. Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат? Нищо не искат, но си споделят някои мисли от беседата и т.н. По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце. Учителят покани всички да си вземат по едно яйце. Взех си и аз едно яйце, на което се белееха буквите; Пс. 35 - Псалом 35, върху който много съм мислила. Взех яйцето и благодарих, след което си тръгнах за дома. Едва стигнах в къщи, започнах да разказвам за всичко, което видях и чух - носех едно яйце и на болната си майка. Всичко разказвах с разположение, с каквото ме изслушаха болната ни майка и двете ми сестри. Свърши ли се всичко с това? Не, още не. Време за обяд още не беше дошло, затова имах възможност да се уединя за малко време да си помисля върху това, което преживях на беседата. Влязох в една от свободните стаи у дома и седнах на стол да размишлявам. Обаче в един момент почувствувах неудържим наплив на енергия, която ме застави да стана и заиграя. Как, по какъв начин, не знаех. Току изведнъж взех един от столовете и започнах да играя с него около масата. Така изредих и шестте стола, докато ме извикаха на обяд. Каква беше тази енергия? - Необикновена, неизпитвана дотогава радост пълнеше душата ми, която остана ненадмината и до днес. Едно особено чувство и желание да помагам, да услужвам на всички нуждаещи се, без да мисля какви и колко са възможностите ми за това. Никога не съм предполагала, че такъв стремеж към духовен живот ще се пробуди в мене. Къде се е крил той досега? Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента на своето изявление. Нищо не беше чуждо или натрапено отвън. Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва. Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово. Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа?" И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път. С хората не се сравнявам, защото не съм дошла на земята като пехливан да се боря с големи и малки форми. Ако бих могла да бъда невидима, толкова по-добре. За мене е важно едно: След като ми изработиха формичката, да внимавам в онова, което се налива в нея, да не оставям нито капка да се разлее или да остане неизползувана. Тази е моята основна работа днес, както и в близкото или далечно бъдеще. И пак повтарям: Пиша своите спомени, преживявания и впечатления, за да си напомня за излишен път колко много работа ми предстои, защото българската поговорка казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Работата в кошарата принадлежи на мене. За нея аз и само аз си отговарям. С това завършвам първата тетрадка, а след нея започвам втората. 11 януари, понеделник, 1965 г.

5. ОЧАКВАНЕ Очаквах с нетърпение връщането на Учителя от провинцията, дето беше заминал още през август в Търново по случай събора на Братството, който ставаше всяка година през този месец. Това чух впоследствие от братя и сестри. Аз бях още нова в Братството, не знаех нищо за тези събори. Обаче пак после чух, че този събор, именно в 1915 година бил разтурен от духовенството и властта, прекратен. В Търново ли е останал Учителят или в друг някой град в провинцията, не зная, но през тия години Учителят ходеше в различни градове. До връщането на Учителя четох, много книги четох: теософска литература, различни духовни книги, бях събрала много въпроси, които очакваха обяснения, споделяни и щеше ми се именно с Учителя да поговоря по тия въпроси. Най-после чух, че Учителят се е върнал в София, в края на октомври, но у нас се случи едно нещастие, поради което не можах веднага да отида при Него: майка ми заболя внезапно - от удар. Положението й беше много тежко - по думите на д-р Сарафов - един от големите и опитни софийски лекари. Тежко беше положението й: почти цяла седмица тя не можа да се прочисти, стомахът й беше крайно стегнат - никакви медицински средства не помогнаха - положението с часове се влошаваше. Дойде ми на ума да отида веднага при Учителя. Както намислих, така и направих. Силно разтревожена, влязох при Учителя и Му разказах положението. Той ме изслуша внимателно и ми даде един прост съвет, който даде прекрасен резултат. Каза ми: „Ще си отидете у дома и веднага ще започнете да четете Псалми на майка си." Стигнах в къщи и веднага разтворих Библията и започнах да чета някои псалми, който ми попадаше. Оказа се, че някои от тях майка ми знаеше наизуст и макар че говорът й беше затруднен, тя започна да ги казва даже преди нас. Ние, трите сестри, се успокоихме, успокои се и майка ни и след половин час най-много тя се освободи, и положението й се значително облекчи. Мислихме върху този, на пръв поглед прост метод, който всъщност почива на научна основа, а именно: тревожната мисъл стяга целия организъм, а спокойствието разширява. Нейната и нашата тревожна мисъл я стегнаха повече и от болестта й даже, а успокоени от съвета на Учителя и от думите Му: „Не се безпокойте, ще мине", внесоха разширение и облекчаване на положението. На другия ден отидох да благодаря на Учителя и да Му кажа за добрия резултат. Попитах Учителя какво да правим по-нататък с майка ми, как да й се помогне. Учителят ми даде други съвети, които изпълнявах точно. С това прекратихме лекарската помощ. Какви бяха тези съвети и какви резултати се получиха, това ще пиша на друго място - при отдела методи, с които Учителят лекуваше. Започнах да ходя често при Учителя за съвети за болната, а същевременно използвах част от времето да запитвам за неща, които специално ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите и обясненията, които ми даваше Учителят, защото почиваха на научна база. Често ми говореше с езика на химията и така въпросите ми ставаха по-ясни и по- разбрани. Дали през това време Учителят държеше беседи или не, не зная, никой нищо не ми казваше. Важно е, че през това време аз си изработвах не само материален, но и духовен мироглед, положително убеждение и истинско верую. Нещо дълбоко вътре в мене работеше, а заедно с това аз пък отвън, с всичките възможности, дадени ми от природата като организъм, като темперамент, като личност и като човек. И най-после като малък, крайно малък химик, чрез своя аналитичен ум, правя анализ на всички съвети и разговори и вадя своите заключителни изводи. Наблюдавам, мисля и казвам за Учителя: Не хвърля примки, за да лови жертви; не дава обещания, с които да залъгва човека, нито открива тайни, с които да го увлича. Днес, на всеослушание, пред целия свят, смело мога да кажа: Радвам се, че срещнах човек на земята, който живее и работи според закона на Великата, абсолютна свобода - свобода без никакво насилие. Кое същество, малко или голямо, не желае и не се бори за свобода? Видях тази свобода въплътена и извиках в себе си: Ура, да живее свободата! Така продължавах да ходя при Учителя, да питам за болната си майка и да се разговарям по въпроси, които ме интересуват. Този период на посещения на Учителя, наречен очакване, продължи до 16 април 1916 година - Велик ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя. Казвах в себе си: Учителят се върна от провинцията. Какво още очакваш? Отговарях си: Какво точно очаквам още, не зная, но очаквам още нещо, отвътре очаквам нещо. Търпя и чакам... Един ден, както се разговаряхме с Учителя по разни въпроси, Той ме попита: „Четете ли руски книги?" - „Да, чета." - отговорих аз. - „Ако ви интересува, прочетете тази книга." Взех книгата и погледнах заглавието, което много ми хареса: „Хармония с безконечното" от Траин. Взех книгата у дома и я прочетох, както се казва на обикновен език, на един дъх. Идеята беше добре изнесена с хубави мисли и примери, но от цялата книга и до днес помня онзи красив образ, с който се илюстрираше идеята в хармония с безконечното. И наистина, дето съществува тази хармония, там е раят на земята. Тази идея остана жива и до днес в мене, защото я проверявам всеки ден и час в своя живот.

ПАША ТЕОДОРОВА /1887 - 1972 г./ I. Опитности с Учителя. II. Размишления. III. Слово за Учителя. IV. Писма.

ЕДИН ДУХОВЕН ОПИТИ ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАКОН (за 1930/1931 година) Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 41/2 сутринта и ще трае един час. През другите дни на седмицата ще се прави приготовление за предстоящия опит. В деня на опита при ставане ще се благодари на Бога и ще се каже: „Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее." (три пъти) (Това е подготвителна лозинка.) Сполуката седи в това: ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това: ние да посеем, а Бог да възрасти. Лозинките, които по-долу ще се споменат, не само да се помислят, но и да се чувствуват. Първо четириседмечие ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. I. седмица, 31 август 1930 г, неделя. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота, както е горе на Небето, така и долу на земята, и да изпълни сърцата на всички народи на земята." (три пъти). (Под думата „народи" ще разбирате всички души, които са пробудени и имат желание да вършат волята Божия.) 3.Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 15 глава, 1-10 стихове. II седмица, 7 септември, неделя. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея. 7 глава. 5-15 стихове включително. III седмица, 14 септември, неделя Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 15 глава, 12-22 стихове. VII серия. 7 беседа, три страници: 4, 5 и 6 страници. Трите тези евангелия за трите седмици и трите страници на беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. IV седмица, 21 септември, неделя. Ученикът първите три седмици употребява за Бога. а четвъртата за себе си. Ще се повтарят същите лозинки и ще се прибави след втората: „Аз и ние да бъдем членове на това Царство Божие и да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божествените пътища." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Второ четириседмечие ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ I. седмица, 29 септември, понеделник. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка:, Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила Божията Любов да завлада сърцата и умовете на всички хора, които искат да изпълнят Волята Божия по лицето на земята, както влада горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 6 глава, 1-10 стихове. II. седмица. 6 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 12 глава, 1-10 стихове. III. седмица, 13 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 2 глава, 1-10 стихове. VI серия, 6 беседа, първите три страници. IV. седмица. 20 октомври, понеделник. Същите лозинки със следната прибавка след втората: „Божията любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя пълнота.'" Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и трите страници от беседите, четени през третата седмица. Трето четириседмечие ЗА БОЖИЯТА МЪДРОСТ I. седмица, 28октомврий 1930 г, вторник. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията мъдрост навсякъде по лицето на земята и в умовете на хората така, както цари горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 12 глава, 1-10 стихове. II. седмица, 4 ноемврий. вторник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 20 глава, 20-30 стихове. III. седмица, 11 ноемврий, вторник. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 9 глава, 1-10 стихове; I серия беседи, 5 беседа, първите три страници. IV. седмица, 18 ноемврий. вторник. Същите лозинки. След втората ще се прибави следното: „Божията мъдрост да озари моя ум и нашите умове." Четене и размишление: Ще се прочетат всички Евангелия, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Четвърто четириседмечие ЗА БОЖИЯТА ИСТИНА I седмица, 26 ноемврий, сряда. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията Истина по лицето на земята и в сърцата на хората ида има вечна Правда навсякъде." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, 15 глава, 1-10 стихове. II. седмица, 3 декемврий, сряда. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 19 глава, 1-10 стихове. III. седмица, 10 декемврий. сряда. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 9 глава, 1-10 стихове. II серия беседи, 2 беседа, четири страници: 11-14 включително. IVседмица, 17 декемврий, сряда. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Божията Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката Своя Красота и Хармония на живота. Желаем, Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелието, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Пето четириседмечие ЗА БОЖИЯ МИР I. седмица, 25 декемврий, четвъртък. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божият Мир по лицето на земята и в сърцата на хората." (Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души. Мира ще го вземете в широкия смисъл, защото само при една култура на мир, само когато хората живеят в мир, може да има прогрес, само тогаз хората растат и във физическия, и в духовния живот.) 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана. 16 глава, 16-24 стихове. II. седмица. 1 януарий 1931 г, четвъртък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 18 глава. 1-10 стихове. III. седмица, 8 януарий, четвъртък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Лука, 11 глава, 1-10 стихове. III серия беседи, 3 беседа, четири страници: 11-14 включително. IV. седмица, 15 януарий, четвъртък. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Да се въдвори Божият мир и в моето сърце и в нашите сърца и в моя ум, и в нашите умове." Четене и размишление: Ще се прочетат стиховете от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Шесто четириседмечие ЗА ЖИВОТА I. седмица, 23 януарий, петък. 1. Подготвителната лозинка. 2. Лозинка: „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да даде Бог Живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на Небето." 3. Четене и размишление: Евангелие от Йоана, глава 3, стихове1-10. II. седмица. 30 януарий, петък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Матея, 2 глава, 1-10 стихове включително. III. седмица. 6 февруарий, петък. Същите лозинки. Четене и размишление: Евангелие от Марка, 5 глава, 5-15 стихове включително. IV серия, първа беседа, първите десет страници. IVседмица. 13 февруарий. петък. Същите лозинки, със следната прибавка след втората: „Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие, за да се излее Божието благословение върху мен и върху нас. както е изляно горе на Небето, за да Му служим всякога." Четене и размишление: Ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици и страниците от беседата, прочетени през третата седмица. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година. Второто полугодие почва от21 февруарий 1931 година, събота. През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите, във всяко четириседмичие ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие в съботите, през второто - в неделите, през третото четириседмичие - в понеделниците, през четвъртото - във вторниците и т.н. През другото време по свобода можете да се молите един за други за да ви се оправят работите. 16 глава от Деянията на апостолите ще се чете през годината. Това, което пише там, това се отнася за нашата работа през годината. Изгрев, 18.03.1931 г. Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Поздравлявам ви с празника 22 март. Всичко получено от вас предадох, както казахте. Дадох на Жорж и Николай портрета и листчето със сведенията за приготвяне на хороскопите. Картичките разпределих така: Георги Тахчиев: всичките без Данаил. Сестра Динова: всичките 5 вида. За салона: всичките 5. Сестра Маркова: Изгрев слънце. За мен: Данаил (другите имах от по-рано). Сестра Рамтова: 4-тях животни. Брат Тодор Стоименов: змеят. Д-р Жеков: змеят. За сестри Паша, Еленка и Савка (стенографките) общо: Изгрев слънце. Сестра Белчева: змеят. Сестра Олга Славчева: змеят. Брат Лулчев: 4-тях животни. Брат Бертоли: змеят. Някои много харесаха Данаил. Ако искате, изпратете от Данаил още няколко. Ще ви питам нещо, но недейте съобщава на другиго, че съм ви питал. То е следното. Познавате ли Колю Д. Колев? По какви причини е напуснал евангелската църква? После пишете ни за неговите разбирания, за живота му. Искам да му пиша и естествено е, че преди да пиша на един непознат, хубаво е да имам известни познания за него, за да знам какво да му пиша. От сестра Цанка получавате ли сегиз-тогиз резюмета и разговори? Ето няколко мисли от последните лекции на Учителя: „Непременно трябва да имаме разумното слово, да бъдем музиканти и поети, за да имаме резултати. Зенитът на човешкия - това е любовта към Бога. Що е зенит? Зенитът е онази точка, при която се запалва в тебе Божествената любов. Всякога да бъдем във вътрешно общение с Бога. Ако ние се хранехме от този плод на любовта, щеше ли да има смърт? Доброто, в което не е вместена любовта, не е добро. Възкресението е проявата на любовта: ти ще почувствуваш, че всичко на земята и на небето - всичко ще бъде близко до сърцето ти. На 22 март т.г. ние изминаваме тъмната зона; на 22 март още само 1 милиметър ще остане от тъмната зона. Значи иде зазоряването. Няма по-велика работа от това да се молиш. Ти си извършил полезна работа с молитвата. Вие като се молите, растете в Бога. Молитвата е процес на растеж. Ти се намираш в едно голямо противоречие в живота. Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение. Понеже Той е всемъдър, няма да мине много време и ще дойде реализацията. Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие. Основната мисъл да остане: „Любов към Бога." Това е най-великото в сегашния растеж. Няма по-велик момент. Дойде ли този момент, всичко друго може да се постигне." На брат Сава Калименов предайте приложеното тук писмо. Нарочен поздрав от Учителя. Поздрав до всички ваши домашни и до брат Сава, сестра Гелинова, сестра Денка и другите братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София, III. Изгрев, 17.06.1931 г. Любезний брат Тошев. Към Рила ще се тръгне в началото на юлий. Ако решите да дойдете хубаво е навреме да си приготвите палатка. Тук на Изгрева наши братя дърводелци правят палатки много евтини, защото купуват не платнище, а дебело платно и го импрегнират с парафин и бензин. Една палатка по този начин не струва повече от 1500лева (за двама души). Продоволствието е улеснено, понеже всеки 2-3 дни се донасят на езерата продукти от село Сепаревски бани. Учителят държи постоянно беседи през време на пребиванието ни на езерата. Ако ви е възможно да дойдете ще бъде хубаво. Ще прекараш 1 месец в идеална и възвишена атмосфера. Ще стоим там около 2 месеца. Така че ти можеш да дойдеш по-късно, а не в началото на юлий. Защото постоянно ще има групи, които ще отиват на езерата. Ти когато и да дойдеш, ще намериш на Изгрева някоя група, с която ще дойдеш. Автомобил от тук до Сепаревски бани 160 лева. За коняри (за багажа) 50 лева. Толкоз и за връщане. А продоволствието там не е скъпо. Ако ви се нареди да дойдете, ще останете много доволен. Ако решите да дойдете, ще трябва да вземете със себе си, разбира се, по-дебели завивки и дрехи: фанели, мушама, вълнени чорапи, вълнен шал. Но изобщо на езерата е по-топло, отколкото на Мусала. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Напоследък се забелязва усилено разпространение на идеите на Учителя в странство. С братски поздрав: Б. Боев. Нова формула от Учителя: „Само светлата любов на живота постига целта." Важна формула даде Учителя на Езерата: „Божият Дух, Възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас." От изпратените от вас картички искат най-много Данаил и лъвовете. Когато приготвяш, изпрати от нея повече екземпляри. Всички видове ваши картички са поставени в салона. 30.06.1931 г. Лагер при Седемтях Рилски езера Любезний брат Тошев. Пиша ви от рилските езера. Пристигнахме с Учителя тук на 28 юний. Тук сме една малка група. По-после ще дойдат другите групи. Получих писмо от брат си Симеон, в което той излага тежкото положение на болната ми сестра, Станка (вдовица) в Бургас. Той предлага подписка но аз по никой начин не съм съгласен на това, понеже положението е критическо, то аз нямаше какво да правя, освен да се обърна към тебе като на по-близък. Препращам ти тук приложено неговото писмо, за да си съставиш ясна картина. Ако обичаш, и ако ти е възможно, изпрати му 3000 лева от мое име. Ако не си улеснен, можеш да ги пратиш на три пъти по 1000лева. На записа пиши за изпращач моето име. Адресът на брат ми е: Симеон Д. Боев, улица „Страхил" 12 - Бургас. Писмото на Симеон прочети и го изгори. Недей съобщава на другиго това, по никой начин да не отваряш подписка. По-нататък ще ти изпратя някои по-важни мисли, казани от Учителя тук. Сега ви пращам следните: „Велико нещо е светът за онзи, който разбира. Когато човек има любов, всичко е възможно. Когато човек иска да работи, Небето му дава изобилно работа. Писано е: „Господ ти е задна стража.'" Поздрав сърдечен до домашните ви и до всички други братя и сестри. Нарочен поздрав от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Чрез Димитър Звездински (за Б. Боев) - дезинфектор при гарата - гара Дупница. Изгрев, 27.04.1932 г. Любезний брат Тошев, Ч. В. Христово, По случай празниците поздравлявам вас и всичките ви домашни. Отдавна се канех да ви пиша и все чаках сгоден случай. Обаче вътрешно ние постоянно си кореспондирахме, нали? Знам до известна степен това, което стана. Разбира се, един човек, който е ученик на окултна школа, който върви по един божествен път, ще посрещне всичко тихо и спокойно, с голяма вяра и упование в Бога, понеже знае. че любовта на Бога прониква всичко и оправя всичко и поради това знае, че всичко ще се обърне за добро. Това е един велик закон и неговото съзнаване е изворът на онзи мир, на онова вътрешно равновесие, което има един мистик. Когато говорих с Учителя по това, той каза, че това се обяснява кармически и че всичко ще се обърне за добро. Пратих днес на с. Цанка важни мисли от Учителя, казани в разговори и й писах или да ги препише и ви ги препрати или пък когато отидете в Габрово да ги прочетете. Кога ще дойдете насам? Според мен хубаво ще бъде да прескочите към София при първа възможност, например през време на празниците. Хубаво ще бъде освен това да дойдете и на езерата това лято (Седемтях Рилски езера). Там климатът е доста мек. Има удобства в съобщения, в пътуване и в продоволствие. Там има чудесна красива обстановка, която обновява човека физически и духовно. А планините са необходими при окултното ученичество. Там има благоприятни условия за събуждането на висшите заложби на душата, за свързване с Реалния свят. Вие как прекарвате, с какво се занимавате? Вашите картини са поставени в салона в обща рамка. Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса. В свръзка с това ще има потъвания на някои суши. Тук ще ви изложа някои мисли, казани от Учителя в последните беседи и лекции или в разговори: „Всяка сутрин, като станеш, да си смениш състоянието, да си благодарен. Щом не си в хармония с частите, ти си в дисхармония с цялото. Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава, 42 стих; 12 глава, 26 стих; 8 глава, 29 стих; 6 глава, 63 стих; 3 глава, 33 стих; 3 глава. 3 стих; 20 глава, 22 стих; 21 глава, 5 стих; 15 глава, 26 стих. Тези стихове можеш да ги употребяваш всеки ден. а също и когато сме болни или когато имаме неразположение. Днес даде за заучаване наизуст 129 псалом и за четене и размишление 21 глава от Откровението. Учителят каза, че свещените книги трябва да се четат с молитва и размишление, за да могат да ползува т. „Сега аз говоря за една любов, която досега не сте имали. С новата любов ще дойде новият живот. Аз я наричам любовта на безсмъртието. На Бога ще се надяваш! Бога ще обичаш в хората. Човек е проекция на Бога. Всичкото е в любовта! Главното нещо е любовта! Аз да обичам Бога, то е най-голямата привилегия. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Върху всяка скръб, някъде в духовния свят се повдига едно велико желание. Има нещо по-велико от прощаването; то е да обичаш, но не както хората, а както Бог обича. Служенето на Бога е велика Божествена наука. Щом живееш за Бога, ти си свободен. Всеки ден ще държиш тая велика мисъл. Ще служим на Бога, ще служим на Бога, ще служим на Бога! Никога не отлагайте една добра мисъл, едно добро. Страданията са една привилегия. Ти ако не страдаш, не можеш да станеш съпричастник на небето. В страданията, в мъчнотиите Бог ще се прояви. Прочетете с внимание статията „Мисията на богомилството" в списание „Житно зърно" (год. 6, кн. 5-6, 7-8, 9-10). Там се хвърля нова светлина върху богомилството. Там са изложени разработени идеите на Учителя по този въпрос. После е важна в последната книжка 9-10 (ще я получите тези дни) първата статия „Новата вест"; тя е от Учителя. Нарочен поздрав до домашните ви, до брат Сава Калименов, сестра Гелинова и сестра Денка. С братски поздрав, Б. Боев Изгрев, 2.07.1932 г. Любезни брат Тошев, Поздрав от Изгрева! Напоследък правим нови гимнастически упражнения, придружени с музика. Много поетични и полезни упражнения. Когато дойдете, ще ги видите. След няколко деня Учителят тръгва с една малка група на Рилските езера, а останалите се приготовляват и ще тръгват един след други на малки групи. Такива групи ще има в течението на целия юлий и даже в началото на август. Хубаво ще бъде, ако можете да дойдете на Езерата! Ще си вземете повече долни и горни дебели дрехи, фланели, шалове, вълнени чорапи, одеала, дюшеци празни (там ще се пълнят със сено) и палатка. Можете да си вземете 4-5 платнища. Или като дойдете тук, можете да си поръчате у някой брат тук палатка; ще ви костува около 1200 лева. Но за по-евтино, най-добре е да намерите там от приятели 4-5 платнища, с които да ви услужат временно. Ето някои основни мисли от последните беседи и лекции на Учителя: За да любим, трябва да отидем при Бога. Трябва да чувствуваме любовта, чистотата и живота на цялата природа. Доброто е от Бога. Всичко в света е направено само за добрите хора. Ако вие нямате страдания, вие сте грешни. Ако имате страдания, вие сте кандидати за светии. Да намериш най-малкото добро в един човек и като го намериш, да се чудиш как не си го видял досега. По-голямо благо не може да ви се даде от този живот, който сега имате. И ако вие кажете, че страдате, това е неразбиране. Много от човешките синове са кандидати за ангели. Мога да направя всичко за вас, но при едно условие: ако имате живота на добрите хора, мисъл та на ангелите и любовта на Бога. И ако имате тези три неща, не само аз, но всеки може да направи всичко за вас. Ще посветите живота си, мислите си и любовта си на Бога. И за това се приготовлявате. На вас едно ви липсва. Ще ви кажа какво ви липсва: любов ви липсва. И като дойде любовта във вас, ще се подмладите. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Като отидем да работим в света, като ни попитат какво трябва да правим, ще им кажем: „Да живеем като Христа!" Главното е да заживеете като Христа. Поздрав до домашните ви, до брат Сава Калименов и сестра Гелинова. С братски поздрав. Б. Боев Изгрев, 12.08.1933 г. Люб. брат Тошев, Получих картичките. За абонатите на „Житно Зърно", които вие записахте, ще направим потребното. Получих техните абонаменти с вашия пощенски запис. По повод на вашето желание да ви се каже нещо ново, Учителят специално за вас ми поръча да ви съобщя следното: „Най-важното явление днес е разширение на човешкото съзнание. Всички други външни политически и други събития са по-маловажни в сравнение с това разширение на съзнанието. Събуждат се дълбоките, спящите божествени сили в човешката душа. И това ще причини коренни промени и във външния живот. За да се преодолее материализма, невидимият свят скоро ще даде някои нови манифестации, за да покаже своето съществуване.'" Ето някои основни мисли; казани от Учителя напоследък: „Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре и повече плод дават. Плодните дървета обичат да им се обръща внимание, да ги обича някой. На това дърво като че му придаваш нещо, като го обичаш. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата. За злото колкото се може по-малко да се говори. Редът на нещата е изменен. Досега беше Царството на лъжата. Сега се стесняват условията за тези хора и бъдещето е на праведните. Те ще управляват. Мина се времето за лъжата, кражбата и за всички други престъпления. Тези хора нямат вече бъдеще. За в бъдеще е царството на праведните. Невидимият свят урежда това. Стесняват се условията. Избавлението и освобождението на човека е колективна работа: човекът ще влезе в свръзка с онези, които ще го освободят. Слънчевите лъчи при изгрев урегулират симпатичната нервна система. Каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си само, ще загазиш. Ти към цялото ще го пратиш. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си." Дяволът идва при човека и му казва: „Всичко е в материалните работи." Нашето братство е по целия свят. Всички, които мислят, чувствуват и постъпват еднакво, както Бялото Братство, са от това Братство. Вие можете да ринете снега колкото искате и все пак той няма да се стопи, докато не изгрее слънцето. Добрите хора сега не управляват. Сега е вече техният ред. Само на небесната банка може да се разчита. Като мислите, всичко това ще бъде. Основата на знанието е любовта. Без любовта човек не може да дойде до истинското знание. Тайната на живота е да бъдем всякога доволни. Троеличието на Бога трябва да се разбира съвсем другояче: първото лице на Бога е любовта. Ако я приемеш, ще имаш живот. Второто лице на Бога е мъдростта. Ако вярваш в нея, ще имаш светлина, знание. Третото лице на Бога е истината. Ако се свържеш с нея, ще добиеш свободата. Грях има, когато има разлика между Божията воля и твоята воля. Човек има много по-велико бъдеще, отколкото може да си въобрази. Ние сме потопени в любовта на Бога. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, да позная Христа." Той искал да каже: „Всичко считам за измет да позная любовта.'" Драги Стефане, ако можете елате това лято към Изгрева. И Учителят ми каза да ви поканя да прекарате поне няколко деня или повече на Изгрева, толкоз повече че наближава събора. Когато вземете отпуск, отбийте се за известно време и тук. Така че ще бъде много радостно за мен да дойдете да ни посетите, защото отдавна не сме се виждали. С братски поздрав. Б. Боев. Нарочен поздрав от Учителя. Тази година на Седемтях Рилски езера няма да се ходи. Дали ще се ходи за няколко деня на Мусала, не е още решено. Изгрев, 17.03.1934 г. Люб. брат Тошев, Тук приложено ви изпращам хороскопите с обяснения. Те са направени от Николай Дойнов. С. Еленка Григорова написа едно резюме, което също ви пращам. Дайте да го прочете и брат Пеню. По въпросите, които задавате, Учителят каза: „Силите на здравето идат от един по-висок свят, от един разумен свят. Едно време външната жертва на животните е била допусната. Това е било допуснато при стария живот. Сега епохата е друга. Сега външната жертва се заменява с вътрешна жертва, а именно: сърце чисто и смирено. Жертвата на животните едно време е била практикувана, защото тогаз лошите духове са напущали човека и са отивали при убитото животно, за да приемат енергии от неговата кръв и други части. Войната постепенно се приготовлява". Като излезе книгата ви, ще ми пратите. Получих тъкмо в този момент и картичката ви. Ще направя потребното, като получа колите от брат Сава Калименов. Много се радвам, че сте често с брат Пеню. Вие като имате връзка и влияние в града, разбира се, ще гледате да го крепите и предотвратявате някои постъпки против него от партизани, ако такова нещо се яви. Пращам ви и един наряд за тая пролет. Ако желаете някои по-нови беседи и лекции, пишете. Надявам се, че ще ни посетите на Изгрева. И Учителят каза да ви кажа, че когато ви е възможно, посетете Изгрева. Ще ви бъде ли възможно това през Великденската ваканция? Ако не може тогаз, направете го през лятната ваканция, ако ви е възможно. Поздрави от сестра Елена Григорова. С братски поздрави до вас и до брат Пеню. Твой Б. Боев. Изгрев, 28.05.1934 г. Любезни брат Тошев, Колите редовно получавам. Единият екземпляр давам на Учителя, другия - на с. Еленка Григорова, а третия задържам за мен. Тук всички сме добре. От няколко дни тук имаме вече вода. За целта тук са построени 3 чешми с разни стилове, много красиви. Тук редовно всяка сутрин имаме музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Те действуват благотворно върху човека в здравословно и духовно отношение. Чрез тях повечето от болестите могат да изчезнат. Има постояннно нови и нови песни, давани от Учителя. Сегиз-тогиз ходим на Витоша. На 24 май пак бяхме там. Кажете нещо за себе си. Остава ли окръжният съд в Кърджали и ако не остава, къде ще ви преместят? Хубаво ще бъде това лято през време на съдебната ваканция да дойдете към Изгрева. Елате непременно. Има специални стаи за гости. Тук ще ви кажа някои мисли от последните беседи и лекции на Учителя: „В любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека. Тя отваря един простор. Щом дойде любовта, за теб се отваря един свят. Когато човек живее в душата си. той се радва, каквито и мъчнотии да има и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това. че ние спъваме в себе си доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот: 1) Животински, когато човек се грижи само за ядене и пиене; 2) Човешки живот, когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби; 3) Божествен живот, когато човек се стреми да служи на Бога. Той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония. Любовта е метод за всички постижения. Няма нещо невъзможно за онзи, който има любовта. Вътре в нас няма нищо лошо, защото Божественото е вътре. А пък всички лоши работи идат отвън. Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее и само в тези, в които има любов, защото Бог е любов. Напоследък Учителят много набляга за значението на музиката при окултното ученичество. Много души тук са почнали да учат музика, да вземат уроци по пение, цигулка, пиано и пр. Вие свирите ли на някой инструмент? Ако не свирите, снабдете се с някоя цигулка и почнете да вземате уроци. Не е късно. Всеки стремеж към учене подмладява човека. Нарочен поздрав до брат Пеню. Прочетете му тези мисли от Учителя, които излагам тук. С братски поздрав, Б. Боев. Изгрев, 25.05.1937 г. Любезни брат Стефане, Получих писмото ви и по 14 екземпляра от предпоследните две коли. Някои от тях вече раздадох, а някои ще дораздам. Някои от тези лица не са тук, напр. Хр. Христов, но аз ще им ги препратя. Той е околийски управител в Ивайловград. А Емануил Иванов е във Варна, улица „Струмска" 4. Сестра Юстинка Халачева живее тук на Изгрева. Тя ви поздравлява нарочно и се зарадва като й казах, че ще дойдете това лято с другарката си. Всички се радваме за това, защото отдавна не сме се виждали. Оная сестра, с която се запознахте, се казва Коца Клинчарова - Живкова. Понеже на нея сте пратили само няколко от последните коли (от 417 стр. до 496) то пратете и по-раншните коли чрез мен. Аз ще й кажа да ви пише. Нека да влезете в писмена връзка. Но на нея можете да пишете чрез мен, понеже мъж й е против нейните идеи и не й позволява да се занимава с тия идеи. Като дойдете това лято, ще се видите и с нея. Вие не пишете кога ще дойдете. Но понеже е възможно това лято да отидем по-рано на Рила, може би към края на юний, то вие гледайте да дойдете малко по-рано, преди края на юний. Ако не можете да дойдете толкоз рано, за да ни намерите, трябва да дойдете тогаз към края на август. А още по-добре би било, разбира се, да дойдете и вие с нас на Езерата. Има една задача, дадена за учениците в школата. Тая задача е дадена на 30.10.1936 година. Една година вече изкарахме и внесохме събраното. От 30.10.1936 година правим задачата вече втора година. Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък. Поговорете с брат Атанас Николов, който беше тук за 22 март. Той ще ви разправи в какво се състои задачата и ще ви даде и формулата. И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б. Боев Изгрев, 23.12.1939г. До брат Стефан Тошев. Любезний брат, Получих писмото Ви. Вие питате за положението. По това ще ви кажа следното: Този век е век на съдба над народите. Те ще бъдат съдени. Това ще бъде кармичното ликвидиране на миналото. Злото ще бъде вързано през този век, а доброто освободено. Тая година няма да има всеобща война, понеже годината е благоприятна. Прочетете, моля, лекцията на Учителя „Пред новата епоха", държана на 11 юни тази година. Тя е пророческа. Описва събития, които идват. След тези събития иде велико пробуждане на човешкото съзнание. Човечеството ще разбере, че едничкият път е духовният. България ще успее най-добре, ако запазва своя неутралитет. Да се молим за мир между народите и неутралитета на България! Сърдечни поздрави на всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Горната лекция я имат бр. Сава и Наско. По случай празниците ви пожелавам всичко светло и красиво, изобилни Божии благословения вам и на целия ви дом!

Разговори с Учителя 26.01.1930 г. Когато човек дохожда в безизходно положение, тогаз потърсва Божия Промисъл. Както се казва в Писанието: „Ще ме потърсиш в ден скърбен." Детето най-първо вика: „Мамо, тате, лельо, како, бате" и пр. И най-после като каже: „Олеле, Божичко", тогаз всичко се оправя. Обединение може да става само в Бога. Вън от Бога не може да става обединение. Това, което знаете, разработвайте. 11.02. Едно учение не може да се предаде в своята пълнота, ако не се излиза на екскурзии. Сега трябва работа, работа. Без да се пита да се реже и да се присажда. Трябва да се сее семето на добрата почва. 27.02. на Витоша. Човек трябва да бъде силен, да знае. че всичко е за добро. Да се поправи животът на хората не е мъчно. Човек е главната спънка. Стига човек да повярва. Трябва да се разясни какво нещо е обич. Ние имаме два вида обич: за себе си и за другите. А пък тя трябва да бъде еднаква към себе си и към другите. Трябва да изпълним волята на Бога. А волята на Бога е разпространението на Неговото Слово и приложението му. Всякога силният трябва да носи слабия. Когато слабият стане силен, и той ще носи. 24.02. Враговете отвън не са. Все са отвътре. 4.03. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Началото на физическата година е на 1 януари, на духовната година - на 22 март, а на Божествената година през август. Колко е важна добрата мисъл! Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в природата работят. Една работа, каквато и да е. за да успее, то ти трябва да вложиш в нея Божията любов. Инак няма да даде плодове. Работници сега трябват. Казано е: „Молете се, Господ да изпрати работници." В края на краищата Божественото право ще възтържествува. Идеалистите са като планинските върхове. Хората като ги видят, поусмихнат се малко и казват: „Дето са те. ние не можем да бъдем." Всемирното Бяло братство си има план, който ще се реализира. Всемирното Бяло братство ще помага, ако вървят по неговия план; няма да помага, ако вървят по стария път. Работа, работа трябва, свещена работа. Скръбта, радостта са за каляване. Те се сменяват. И след като те калят, ще те турят на работа. Скръбта винаги приготовлява радостта. Трябва да минеш 100 скърби, за да можеш да издържиш една голяма радост. Затова трябва да скърбиш, за да можеш да издържиш радостта. Сега скръбта е вътре в нас. А ще дойде време, когато скръбта ще бъде вън от нас - в другите, а ние ще бъдем в радостта и ще искаме да я дадем на другите. И като отидем при тези, в които е скръбта, последната ще си отиде. И най-после ще направим и скърбта да се зарадва. Старият да направи опит да се подмлади. Ако е на 70 години, да махне нулата ида стане на 7 години. Ние понякой път имаме неприятни чувства и чрез тях образуваме около нас черупка и това отблъсква хората около нас. Трябва да дойде някой и да разпръсне тази черупка, като ни каже светла дума. Който има любовта, има всичко. Изгрев, 06.02.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви резюме на новогодишната беседа от Учителя. Пратих в Габрово резюмета на няколко беседи и лекции. Те ще ви се препратят от там за прочитане. Сестра Цветана Симеонова още не е приготвила репродукциите, но вчера ми каза, че след няколко деня ще бъдат готови и аз ще ви ги изпратя. През януарий се направиха 4 зимни екскурзии до Витоша. Как е сестрата? Пишете ми как е. Надявам се, да е добре. През коледните празници имаше много гости. Тук са сега брат Минчо Сотиров и бр. Сотир Щерев от Бургас. Препоръчвам ви книгата „Саду Сундар Синг". Ако там я няма, пишете ми да ви я изпратя. Учителят често споменава за нея. Напоследък Учителят говори много важни работи в беседите и лекциите. Това ще видите като получите от Габрово резюметата. Намираме се във важни времена. Най-важното, на което Учителят набляга е всеобемляющата любов. Нейните извори в човека трябва да се отпушат. И тогаз почва новият живот. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Поздрав от Учителя. Изгрев, 08.03.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви беседата, която Учителят държа в едно извънредно събрание на школата на 2 март вечерта. Изпращам ви и трите картини на с. Симеонова. Тя отиде в Париж на 3 март, за да се усъвършенствува в изкуството. Изпращам ви и разговори. Разговорите след като ги прочетеш, прати ги в Габрово до с. Цанка на адрес: Дом Никола Дойнов - Габрово. Тя ще ги препише и ще ви ги върне. Ако ти е възможно, прескочи тая пролет насам (на 22 март или на Великден), понеже от ден на ден важността на епохата се увеличава. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Поздрав от Учителя. С братски поздрав Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София. Изгрев, 07.04.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви 3 беседи от празника на пролетта. Получих онези 520 лева, дадени от онези двамата братя и ги предадох на Учителя. За „Ратник на свободата": то е частно дело; братството насърчава всички прояви на добро, дето и да са, но самото то не се ангажира с никое политическо течение. Благодаря за услугата с изпращането на един нов абонат. Тези дни излиза „Житно зърно" - двойна книжка. Закъсня поради икономически причини, понеже има доста абонати неплатили. Другата двойна книжка ще излезе пред младежки събор, а новата годишнина ще почне от септемврий. Радвам се. че ще се видим скоро. Вчера на екскурзията на Витоша Учителят даде следната тема за размишление - 5 минути. Върху най-хубавия скъпоценен камък, най-хубавото растение, най- хубавото животно, най-хубавия (идеалния) човек. После даде следната формула: „Дал си живот на душата ни, светлина на духа ни и обгърнал си ни със свободата на Духа си." Поздрав от Учителя. Със сърдечен поздрав до вас и вашите домашни и всички други братя и сестри: Твой В. Боев. Изгрев, 05.06.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Наближава срещата - 12 т.м. И след това ще се отиде на езерата. Там ще се стои няколко седмици, може би и месец. Срещата ще трае три дни, 12, 13, 14, а на езерата ще се тръгне един-два деня след това. Вие ще можете ли да дойдете на езерата? Ако не може да ви се нареди да дойдете на езерата, то добре би било да дойдете поне на срещата. Толкоз повече, че на Великден не можахте да дойдете. Желанието вида се построят стаи за гости е хубаво. Има една барака за гости, но тя е много малка (побира само 3-4 души и може да служи само на братя или само на сестри). Аз съобщих за вашия план на Учителя. Как са всичките ви домашни? Ще ви изложа някои мисли от Учителя от някои по-последни беседи и лекции: „Има две основни неща, които трябва да знаете: първото нещо е любовта. Второто е благодарността. Когато любиш, ти проявяваш Бога. Когато те любят, ти ще проявиш благодарност. Това е човешкият принцип. Щом имаш два хляба, ти трябва да дадеш единия хляб, за да проявиш Божественото в себе си. Ти казваш: „Аз обичам, а мен не ме обичат." И какво искаш ти? Когато обичаш, ти имаш всичко, ти си господар на всичко. И когато не те обичат, това показва, че около тебе не се е намерил някой, който да прояви Божествения принцип. Когато дойде някой и ми каже: „Никой не ме обича", той не говори истината. Бог го обича, а той казва: „Няма кой да ме обича." Има кой да го обича човека. Щом няма кой да те обича, тогаз твоят ред е, ти да обичаш. Прояви своето божествено, и аз ще те обикна. Щом аз обичам, ще има кой да ме обича. Щом се тревожиш, ти си обикновен човек. Смъртта е един велик закон, който те учи да дадеш. При смъртта даваш всичко. Защо аз трябва да умирам, за да науча този закон? Мога без да умра да раздам. Гениалните не чакат насила да дойдат да ги накарат да ги научат да дават. Те дават преди това. Та първото нещо: Да обичате. Бог ви обича и непременно трябва да проявите благодарност. Сутринта като станеш, благодари за слънцето, за хората, които са около тебе: ти се зарадвай и поблагодари на Бога. И тогаз през целия ден, каквото вършиш през деня, ще се реализира. Само това, в което участвуват любовта и благодарността, има смисъл. Това, в което любовта и благодарността не участвуват, то няма никакъв смисъл. Ти трябва да обичаш и трябва да те обичат. Ако идеш при райските врата, ще те питат: „Обичаш ли?" - „Обичам." - „Обичали ли са те?" - „Обичали са ме." Тогаз ще отворят вратата и ще те пуснат в рая. Искам да имате свещена идея за любовта. Аз говоря за това. което е наука. Ако турите в живота си тези два принципа (Божествения принцип: любовта и човешкия принцип: благодарността), тогаз ще важат думите на Христа: „Тогаз каквото попросите, ще ви бъде." Ако не турите тези два принципа, тогаз няма да има никакъв плод. Ти казваш: „Обичам един човек."" Не само един човек. Не. Когато обикна всички хора, всички животни, растения, камъчета, извори, птици, месечината, звездите, слънцето и пр., тогаз мога да кажа, че в мене Божествената любов се е проявила. И така запомнете две неща: да любите и да благодарите. Когато направиш някоя погрешка, признай я. Аз не съм казал по- дълбоките методи. Аз мога да се преструвам, че нищо не зная. но ги зная. Моето правило е: Само когато видя. че вие правилно употребявате Божествения и човешкия принцип, тогаз съм готов да ви разкрия. Когато правиш нещо, направи го така, че никой да не го знае, а само Бог да го знае. Човешко е да изправиш една погрешка, а Божествено е да проявиш една добродетел. Много пъти сте постъпвали така. както аз говоря, но постоянно не действувате така. А аз говоря за закона на непреривността. Само в непреривния закон има прогрес. Правило: „Не коригирай Божественото в себе си, прилагай го." Важното нещо, което трябва да има човек, е абсолютно доверие в Бога. Всички препятствия в живота си ние ги предизвикваме с нашите чувства и мисли. Окръжающата среда се изменява чрез нашите мисли и чувства. Ние изгубваме своята трезва мисъл, понеже искаме да живеем със старото, а не искаме да приемем новото, което идва всеки ден. Та важното е: Възстановете абсолютното доверие към Бога. При всички противоречия да възстановите онова детинско доверие в Бога, че това. към което се стремите, може да бъде. Не туряйте никакви граници на Божественото проявление. Ще има изпити. Който издържи, ще влезе в новия живот, а който не издържи, ще остане за следующия живот. Изисква се устойчивост в доверието в Бога. Не трябва да съдим човека, който се е подхлъзнал. Трябва да се образува онази вечна връзка: да изучаваме как Бог работи. Има Промисъл в света. Последният параход вече напуща пристанището. След него няма друг. Ако не, ще дойде „идущата година" този параход. На „година" веднъж идва. На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага. Тогаз слънцето другояче ще грее. Ти ще чувствуваш вътрешната връзка с Бога; тогаз ангелите и светиите ще ти говорят и адептите ще ти говорят. Всеки ще те посещава. С камили ще почнат да идват всички блага. И ти ще се намериш в чудо. Всички хора имат желание да направят нещо хубаво, но без любовта нищо не могат да направят. Дойде ли тя, всичко иде с нея. Пратете тези мисли и на с. Цанка в Габрово. След преписването им. тя ще ви върне. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Изгрев, 14.10.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви тук приложен наряда, който е само за тези, които бяха поканени на беседите в края на м. август и освен това за лица, които изрично посочи Учителят. Скоро ще ви изпратя и тези беседи. И те ще бъдат само за вас, както и настоящият наряд. Едновременно ще изпълнявате и двата наряда. Ето някои важни мисли от Учителя, казани в разговора на 6 октомври т.г.: „Радвайте се, радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници със служителите Божии. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго, същественото дръжте. Създават ви се условия; всички възможности ще имате. Искреност да имате във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство." Поздрави до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев.

VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ Панагюрище, 24.08.1914 г. Драги Стефане, Изпращам ви тук приложени някои сведения за пентаграма. Това изложение аз съставих чрез комбиниране на казаното от г-н Дънов и от бай Пеня. Тук прилагам и „Наставления", които преписах във вилата тъкмо преди тръгването си. Понеже заминах неочаквано, съжалявам, че нямах време да проверя списъка с имената, който аз притежавам. Пожелавам ви всичко добро в Пътя на Истината. Сърдечен поздрав до госпожата, всичките ви домашни и до всички приятели там. С искрен поздрав. Твой Боян Боев. Скопие, 14.09.1917 г. Драги брат Тошев. Получих ви писъмцето от 2-и този месец и много се зарадвах, понеже доста дълго беше мълчанието, което царуваше между нас. Каква бодрост и твърда основа дават на човека Божествените истини! Всичко зависи от самия тебе! Ако се стремиш от всичкото си сърце и искрено към Възвишеното, Прекрасното и Доброто, то непременно - по силата на един милостив Божествен закон - това Възвишено, Прекрасно и Добро ще те посетят и обновят. Ти държиш в ръцете си ключа! Днешното човечество се намира в една такава фаза от своето развитие, намира се в един такъв велик завой, че необходимо е да бъде съзнанието на човечеството към Вечните истини. Това важи за днешната епоха, специално много повече, отколкото за миналите епохи, защото никога досега в своята история човечеството не се е намирало така дълбоко в материята, както днес. Днешната материалистическа култура е на своята най-крайна точка, от която по- нататък в същата посока е невъзможно да се отиде, ако не искаме да дойде израждането. Новата култура ще дойде, когато човечеството обърне своето съзнание към вечните Истини. Ето защо най-важна работа за човечеството днес върши този, който разпространява духовните истини. Този, който прави това, върши работа, която е в хармония с посоката на развитието, което предстои на човечеството. Сърдечен поздрав до теб и... Ваш Боян Боев * Панагюрище, 17.01.1918 г. Любезни Тошев, Днес получих писмото ти и много се зарадвах, че пак влизаме в свръзка един с друг. Особено съм зарадван и от съдържанието му, понеже по този въпрос и аз съм мислил доста. На окултното движение принадлежи бъдещето, защото сега сме в завоя между материалистическата и духовната култури. Сега сме в началото на духовната пролет. Има нужда от много работници. Време е вече не все да се приготовляваме да работим, а да вложим всичките си сили за успеха на великото божествено дело. С най-голяма готовност подкрепям вашето предложение. Изборът на лицата е сполучлив. Добре е да прибавим към тях и г-н Иван Толев от София, с когото от една година насам постоянно разменяме мисли по този въпрос. И той е един от горещите привърженици на тази идея. Тогаз съобщете този план на г-н Дънов и на изброените лица, за да почнем по-скоро работа. Бог да благослови тази инициатива. Нарочен поздрав до г-н Ватев и всички други приятели. С мил братски поздрав: Ваш Боян Боев Шумен, 9.11.1926 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Получих на времето си в София 2000 лева от вас със запис без писмо. Дадох от тях 1000 лева на Кръстьо Тулешков за Просветния фонд и 1000 лева на Алекс. Стрезов за „Житно зърно". После сестра Гина ми писа че съм имал картичка от вас и ми съобщи съдържанието й, но сумите бяха вече внесени. Нарочен поздрав до домашните ви и всички братя и сестри там. Брат Петко Христов и цялото му семейство ви поздравляват. Често говорим за вас. С братски поздрав: Боян Боев. Адрес: Боян Боев, (дом Петко Христов) ул. „Солунска'' № 376, Шумен. Любезни брат, Благодаря за картичката по случай на именния миден. Гостува ми брат Боев. Става случай да споменуваме вас при разговорите си. Тук всичко е красиво. Поздрав от всички ни, на всички ви. Бъдете чада на Виделината. Петко София, 22.10.1927 г. Любезний брат Стефане, Н. Л. К. П. Б. Л.! Учителят ходи в Русе, стоя там 10 деня и се върна на 11-и този месец. Досега беседите се държаха в Изгревския салон, но от идната неделя (от утре) ще се държат в града. Тая година няма да има школни лекции от общия клас. Учителят даде почивка само една година в това отношение, като каза, че през тая година трябва да има усилена друга работа: четене и изучаване на беседите и лекциите, държани досега, асимилиране на дадения богат материал. В сряда вечер всеки сам ще чете една школна лекция от общия клас. Лекциите от младежкия клас в неделя вечер продължават. Съборните беседи се печатат усилено и скоро ще бъдат готови. Аз пращам в друг град резюме от беседите, които е държал Учителят. И наредихме да ги препращат и на вас. Те съдържат ценни мисли, отварят широки хоризонти. Напоследък в лекциите Учителят много се спира върху въпроси от хиромантията. Как е брат Гелинов? Сърдечен поздрав до вашите домашни, Гелинови, Денка, проповедника и всички други. Сърдечни поздрави: Твой Боян Боев Адрес: Б. Боев, Бул. „Дондуков" № 71 - София София, 29.12.1928 г. Любезний брат Тошев, Ч. Н. 1929 г.! Получих писмото и записа. Уверен съм. че всички препятствия ще се преодолеят и разпръснат. Тук ви изпращам основните мисли от лекциите на Учителя, държани през ноемврий, тази година. Напоследък Учителят през декемврий държа много важни лекции, които скоро ще получите от Габрово. В последно време почнахме да ги пишем на пишуща машина, което е много удобно. Всички лекции, които ще получавате от Габрово, предавайте да ги чете и брат Сава Калименов. Някои пращаха на него от тук, но престанаха, защото той ще ги получава от вас. Брат Сава Калименов да ви ги връща, за да ги препращате по- нататък, съгласно маршрутния лист, който придружава беседите. Обаче това, което ви пращам, сега тук приложено, няма да го пращате. Можете да го дадете само на брат Сава Калименов да го прочете. На 31 дек. вечерта (срещу Нова година) ще има братска вечеря в салона на „Изгрева". Говореното от Учителя ще ви пратя. Преди няколко време Учителят говори у с. Янакиева, у която беше поканен на обяд. Ще пратя говореното в Габрово, отдето ще ви препратят. Сега лекциите се държат в сряда и петък на „Изгрева". На първия и втория ден на Коледа ще има братска среща в Стара Загора за обмисляне въпроса за братското просветно дело и просветния фонд. С братски поздрав, Твой Б. Боев. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. * * * София, 01.03.1929 г. Любезний брат Тошев, Изпращам ви 4 лекции от Учителя. Получих картичката ви. Скоро ще ви пиша обширно. Поздрав до домашните и до всички други братя и сестри. В писмото, което ще ви пиша скоро, ще ви пратя и някои мисли от Учителя при разговори. На 26 февруарий имаше екскурзия до Витоша. Учителят даде едно упражнение за дълбоко дишане в сряда в общия клас: Запушване на дясната ноздра и приемане на въздух през лявата: след това запушване (с показалеца) на лявата ноздра и издишване през дясната. Това ще се прави по 3 или 10 пъти сутрин, обед и вечер. Винаги вдишването ще става при тези упражнения през лявата ноздра, а издишването през дясната. Това ще се прави 30 деня. Ето една важна мисъл, казана днес от Учителя при разговор: „Когато тръгнеш по Бога, там ще бъде красивото, че каквото пожелаеш (книга или друго), всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга напр., на сутринта ще я имаш. Тогаз човекът ще разполага с всичката литература, с живота, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност: от една страна да градим, а от друга страна да се разгражда. Човек за да дойде до казаното красиво състояние трябва да бъде адепт от първа степен. Основният въпрос, който ще разреши всички въпроси, е: „Да живеем за Бога." С братски поздрав, Б. Боев. Учителят каза: Студената вълна сега е свързана кармически с Европа. Тя е плод на безлюбието. Безлюбието ражда студ, а любовта - топлина. Студът смирява човека, освобождава го от известни недъзи. Вестител (Най-новата мисъл на Учителя) 12 серия, №22 неделя, 7.07.1929 г. 51/2 часа сутринта „Изгрев'" Неделна беседа, държана от Учителя Ден без възли (Прочете се Ев. от Йоанна, гл. 8, ст. 1-10) В Божествения свят съществува един закон: това, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение. При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим!" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука. Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов. Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, подразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе. Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите. Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете? Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?" Представете си една река. Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките. Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш. Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб. Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха". Ако вашите идеи не се разрушат, т.е. ако изворът не тръгне, няма да се образува река. Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема? И като го искат, пак се радвам и го давам. Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам. Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес. Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз." Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка. Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?" За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно. Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му. Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе. Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта. Когато Бог е на небето, то е блаженство. Когато Бог е на земята, то е щастие. Когато ние сме на небето, то е разбиране. Когато ние сме на земята, то е приложение. Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам". Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря". И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика. Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?". Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен". Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш. Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия. Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов да направя за тебе. Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане. Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия. Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни. В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър. За мен добрината е връзката. Неизследими са Божиите пътища. Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят. А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност. Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата. Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа. Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш. Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят. Не мисли, че от тебе нищо няма да стане. Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе. Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи. Неделя, 21.07.1929 г. Всички хора страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбереш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещената идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време. Ще вършиш това, което мъдрите вършат. Вън от любовта няма съществувание. Когато болният се свърже с живота, у него става една реакция. Ако Бог живее в тебе, този разбойник, който носи пушка, ще я остави. С раници няма спасение. Божият живот не допуша да имаш раници към никого. Истинската любов иска да даде. Любовта всякога дава много, но малко взема. Няма да се усъмниш, че другите взели повече, защото от този ден почват твоите нещастия. Ако уредите работите си отвътре, ще ги уредите и отвън. Сряда, 24.07.1929 г. Размишление върху благостта. В разумната природа съществува един закон на съотношение на формите, на силите и на разумните същества. Да обичаш всички, без да очакваш да те обичат. Животът на всички ви, от единия край до другия е извънредно груб. Черният цвят показва падение, користолюбие. Водата смекчава коравината на нещата в света. Има един живот, който смекчава, то е духът. Когато живеещ чист и свят живот, то е най-хубавото. Да живееш по Бога, то е да няма никаква пречка. Първо любовта. Второто е законът на мъдростта, на светлината. Третото е на свободата. То е постижението. Да не мислиш; че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благодариш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние понеже сега живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим. За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе. 24.07.1929 г., петък, Мл. Клас Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защитаваш някого, ти си талантлив. Невежеството е един момент, не е непреривен акт. Щом човек се обиди, у него има едно малко отклонение. Талантливият човек е една запалена свещ. Всеки, който започва с нула, свършва с шест, а всеки, който започва с шест, свършва с нула. Вие трябва да знаете да обръщате вашите обиди. Ако в дадения случай вие не можете да изтълкувате една ваша погрешка, вие грешите. 28.07.1929 г., неделя 12 гл. Лука. Обикновените работи са неразбраните работи в света, от които зависи целият живот. Има един момент, от който зависи щастието на човека. Той е когато вземеш едно безкористно решение. Щастието седи в малките работи. Щастлива душа е тази, в която няма абсолютно никакво съмнение. Всичко онова възвишено, благородно, красиво, което действува в хората, и във всички други същества - това е Бог. Животното е съществото, което ходи по своите чувства. Човек е този, който мисли. Ангел е този, който ходи по своята светлина. Син Божи е този, който ходи по своята любов. Човек, който няма любов, не може да бъде свободен. В любовта седи свободата. Аз бих желал вие да разберете какво нещо е любовта. Любовта носи безсмъртие, здраве, интелигентност, разумност, щастие, слава. Няма нещо, което любовта да не носи. Най-първо като дойде любовта, тя внася една приятна светлина и всичко се осмисля. Считаш се способен на всичко. Любовта е основа на Божествения свят. Тя не е достояние на човека, а на ангелите. Те не могат да съществуват без любовта. Тя е достояние на Божествения свят. Всеки един може да дойде до безсмъртие, онзи, който дойде до любовта, влиза в безсмъртния живот. Ако ти не можеш да намериш този живот, ти не си намерил Бога. У всеки един от вас при най- големите скърби, страдания, идва един момент, когато проблясва духът и после пак изчезва. Постоянно невидимият свят ни запалва, иначе ние клоним всякога да изгаснем. Противоречията в живота са задачи, които трябва да разрешим. Всичко е постижимо за разумния човек. Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде. То е един момент, но това. което той ще извърши, ще бъде съдбоносно. И после той всякога ще те посещава. Та затова всички да бъдат вътре в себе си чисти. Под грях разбирам прекъсване на нашето съзнание. Казано е: „Духът Свети ще ви научи." 31.07.1929 г. сряда 108 псалом, 2 гл. Ефесяном. Онези, които нямат дълбоката наука, не знаят как да украсяват себе си вътрешно и се украсяват външно. Отвън се правят нещата, когато хората са деца, а отвътре, когато са възрастни. Твоите страдания са радост за другите, а твоите радости са страдания за другите. Ще започнете да се занимавате с онази Божествена наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос носеше греховете на света. Самата душа в своята същност не може да греши. Любовта, това е Божественият език. Та ще се учите сега на този новия език. Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал. Това го помнете. От сега нататък има да се казва. Вие казвате „Остаряхме". От сега нататък трябва да се подмладявате. От сега който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути - половин час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 години, ходите с чантичка и букварче на училище, баща ви ви праща. Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите. 2.08.1929 г., Младежки Клас, петък Размишление: „Към светлината". Кога ученикът мълчи? Когато слуша. Кога професорът мълчи? Когато изпитва. Мълчанието подразбира интензивна дейност по друг начин. Когато мъртвият млъкне, живият проговорва. Когато живият млъкне, мъртвият проговорва. Има един момент на ставане сутрин и какъвто е този момент, то целият ден природата това ще ти даде. Ако си с весело настроение при ставане, то целият ден ще текат тези енергии. Така че при възпитанието като ставаш сутринта, да знаеш как да ставаш. Хигиената седи в събуждането. Ще знаеш закона на събуждането. Вие не знаете да ставате. И от това състояние как да ставаш зависи как ще се учиш. Законът на вашето щастие, на вашия успех, на вашето постижение зависи от ставането ви. „Как ще станеш и как ще легнеш". Ако не си станал добре, то да гледаш да си легнеш добре. Та ще гледаш да изправиш при лягане грешката си. За 7 деня наблюдавайте как ставате и как си лягате. Отбелязвайте как сте станали. Нека един от вас изпее с мелодия от себе си думите „Говори, аз слушам." Пеенето в древните окултни школи се е употребявало като един метод за трансформиране на енергиите. Всеки е роден да пее. Ученикът е роден да пее. И на мнозина от вас, когато трябва да пеят, ако не пее, ще му дойде друго състояние, противоположно на пеенето. Формула: „В любовта на Божиите блага има живот." 4.08.1929 г. неделя 7 гл. Матея, 24 стих. „Всеки който слуша моите думи и ги върши, ще го уподобя на човек, който съзижда къща та си на камъка." В слушането има голямо изкуство. Да знаеш да слушаш - то е изкуство. „Който слуша и който прави." Не само който слуша, но и който прави. Преди всичко човек трябва да си създаде онова вътрешно състояние, вътрешно слушане. Някой казва: „Бог ще уреди нашите работи." Това е все едно да кажем: „Баща ми ще учи и заради мен." Може синът да се ползва от доброто на бащата, но синът трябва да изработи свое собствено добро. Всички онези, които не могат да установят едно вътрешно равновесие, те са осъдени на застой, израждане. Онзи, който гради на вътрешните условия, той е в съгласие с цялото битие от начало до край. Не може да има разбирателство между нас, докато не установим тези вътрешни условия. Докато не завършим сегашната програма, нова програма няма да ни се даде. Аз не обичам един дефект у другите. Това, което не обичам, не е присъщо на моето естество. От това, което е външно, неприсъщо на моето естество, от него всякога можем да се освободим. От Божественото знание зависи въздигането на човека. Знанието иде от Бога. 7.08.1929 г, сряда Размишление върху доброто в света. Докато човек се безпокои, той не е свободен в каквото и да е направление. Това ще трае докато влезе в хармонична среда. Тая среда съществува. Това го наричам Вечното начало. Истината е най-висшето изявление на Вечното. Всеки един иска да бъда свободен. Тая външна свобода се обуславя от други, една вътрешна свобода. Човек, който не обича истината и не е готов да пожертва всичко заради нея, той не е готов да види Божието лице. Някой много хубаво яде, но като дойде до молитвата, не работи. Яденето е на място, но и работата е на място. Ако аз се моля, то е ядене, молитвата иска друга една стъпка. Истината е една, като отиваш при нея, ти трябва да бъдеш абсолютно чист. Чисти мисли, чисти желания. Даже и онези тайни нечистотии, които имаш всеки ден, трябва да ги премахваш. Това е само за онези от вас, които не искат да бъдат свободни. Има хора, които обичат робството. Ако бяхте съвършени, щяхте да ставате видими и невидими. Щяхме да изпразним салона, без да отваряме вратата. Това не е фантазия, това е една реалност. Та има към какво да се стремим. 9.08.1929 г., петък, Младежки Клас Ако вие не можете да внесете поне една нова мисъл във вашия ум, ако не можете да я задържите у вас поне една минута, то от вас нищо не може да стане. Всеки един от вас трябва да тръгне по един специфичен път в света. И като тръгне по този път, да не съжалява. Отъпканият път не ви трябва. По него нищо не може да се намери. Обикновените хора могат да вървят по отъпкания път, но един човек, който иска да разбере смисъла на живота, трябва да върви по неутъпкан път. Основната философия на живота е следната: Човек трябва да има прави отношения към природата. Човек мисли най-първо, и ще стане такъв или инакъв според своята мисъл. Човек трябва да направи връзка с живата природа. Да се съединим в себе си със своето висше аз. Бог не се нуждае от твоя плач и от твоето роптание. Но Той иска да участвуваш е Неговите прояви. Ти вън от Бога не можеш да живееш. Идеята е: Да проявим Вечния живот. В него е смисълът. Идеята, която искам да ви оставя е следната: Да имате една връзка, да имате едно реално, на което можеш да разчиташ при всички условия. И като болен, и като здрав, и като сиромах, и при щастие, и при нещастие. И ангел да те срещне, и дявол да те срещне - при всички условия тая връзка да не се къса. Дойде някое обезсърчение: направи веднага връзката. Вашето бъдеще зависи от тая вътрешна връзка. Човек трябва да има една вътрешна положителна връзка, която да не се мени. Това е магическа формула. Човек, който няма такава идея, той не може да стане Маг. Онези, които се готови от вас, трябва да работят. 11.08.1929 г., неделя Ев. Йоана. Овците слушат гласа на своя пастир. Вярата е една вътрешна връзка, която се образува по закона на любовта. Ако направиш тая връзка, ти си спасен и ще почнеш да разбираш живота. Ако ние искаме да се се избавим от лошите условия на живота, на нас ни трябва учене. Учението на новата наука вие придобивате ли? Ти казваш: „Много съм радостен днес." Но тази радост ти можеш ли да я задържиш? Ако утре изгубиш тая радост, то ти нямаш никаква наука. Трябва да разширим областта на нашето зрение. „Моите овце ще слушат моя глас." В това слушане и в това разбиране седи силата на реализирането, за да може една душа да развие онези необходими качества, които са потребни, за следущия, по-обширния живот, който сега ви предстои. „Моите овце слушат моя глас. "И ако вие слушате този глас, ще се подмладите, и ще добиете това знание, което е потребно за сегашния ви живот, и за бъдещия ви живот, това слушане ви е потребно. Христос като казва: „Моите овце ще слушат моя глас", Той подразбира онези, които вървят по закона на разумността. Изгрев, 12.08.1929 г. Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Тая сутрин тръгваме на екскурзия до Еди-гьол (Седемте езера) - Рила. През юлий бяхме на Мусала. Беседите, които Учителят държа там, скоро ще ги получите в резюме (след връщането ни от екскурзията). На екскурзия ще се бавим около 10 деня. Изпращам ви беседата на Учителя на 7 юлий и основни мисли на последните му лекции и беседи. По-пълни резюмета от тях ще получите след завръщането ни от екскурзия. Тук има доста интензивен живот. Напоследък, от няколко деня има вършитба. Доста земя беше посята с жито. Сега се вършее. Ще излезе около 1200 кг. жито. Красива картина е да гледа човек как всички помагат радостно на тая работа: и стари, и млади, и братя, и сестри, и даже деца. Основната мисъл на 1-та беседа на Мусала беше: трябва да бъдем слуги на Бога. Служенето на Бога е най-красивата работа. И след като се научим добре да служим, ставаме синове на Бога. Поздрав до всички ваши домашни и до другите братя и сестри. След връщането си от екскурзията ще ви я опиша и ще ви пратя по- важните мисли, казани от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Хасково, 23.11.1929 г. Любезний бр. Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Получих писмото и записа. От октомврий съм по обиколка със сказки. Обиколих досега някои градове в Южна България. За г-н Папазов писах в редакцията на „Житно зърно". И всички други справки ще се направят, както ми пишете. Моят адрес: Чрез Тодор Абаджиев, търговец (за Б. Боев) - Ямбол. Този адрес важи само ако ми пишете веднага, понеже в Ямбол няма да се бавя много време. В София смятам да се завърна през втората половина на декемврий; ще гледам във всеки случай преди Нова година. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Твой Б. Боев Тук ви изпращам някои мисли на Учителя от последните му беседи и лекции: „Най-хубавото учение в света е това, което може да направи хората гениални, правдиви, любящи и справедливи. Христос казва: „Духът Господен е над мен." Няма по-хубаво нещо от това: когато Бог е задна стража на тебе, когато ти му служиш. В дадения случай е важно, че Бог е с нас, че ти му служиш. Тогаз и при най-лошите условия да се намериш, пак ще имаш Божието благословение. И в ада да си долу, пак Бог ще облекчи твоето положение. Трябва да дойдем до тази опитност, като направим връзката. В това седи силата: в една връзка, в която Бог постоянно да действува. Сега Духът Господен не е още подквасил човечеството. Не са готови. Една ябълка да чака другите да узреят. И не мисли, че като узрееш, всичко си свършил, не мисли, че тогаз всичко ще се свърши. Тогаз ще започнем истинския, великия живот, който постоянно желаем, към който се стремим. Синове Божии: Бог трябва да се въплоти в нас. Когато ние помислим нещата, както трябва, те веднага стават. В света сполучва само този, който може да приложи Божествените закони. Страдания идат такива, каквито светът не е сънувал. Да умре човек преждевременно е най-голямото зло, понеже той като умре по-рано, остава на земята толкоз години още, колкото е имало да живее. Един човек, който не е готов да страда, той не може да върви по Божествения път. И гениалните, талантливите хора са онези, които мъжествено носят страданието и то с вътрешна радост. Правило: Никога не правете какъв да е опит, не предприемайте нещо, докато нямате връзка с Бога, понеже при опита си всякога ще фалирате в такъв случай. Опит ще правите само когато направите една вътрешна връзка с Първичната Причина. Ние трябва да бъдем носители на чистата Божествена любов в нейната чистота. Тая любов е непроменчива. Там дето има любов, има и светлина, а дето има светлина, там има и свобода. Сутринта като станеш, бъде със спокойно лице, да нямаш недоволство. Благоприличният човек има нещо детинско в себе си. Той е всякога чист. Всяко нещо да изтича спонтанно от него, а не изкуствено, като някое украшение. За небето ние сме мъртви, за небето ние сме погребани. Щом се намериш в затруднение, ще кажеш: „Много работи трябва да зная." В природата, когато разбираш един закон, той става динамична сила. Дойде някоя мисъл в тебе ни в клин, ни в ръкав. Отхвърли тази мисъл от себе си. Бог не иска да бъдем болни, нещастни, да грешим. Той иска всички да бъдат радостни, весели, трудолюбиви. Каквото яде човек, да благодари. И след като е ял, след като си е отпочинал, той е длъжен да създаде 2-3 хубави мисли, да изпрати 2-3 хубави мисли в света, после 2-3 хубави желания в света и 2-3 хубави постъпки. Защото ако ти изпратиш една хубава мисъл в света, то 10-20 души, които са мислили да се давят, ще се откажат от това: 10-20 души са искали да направят престъпление. Като дойде до тях твоята мисъл, ще се откажат от това престъпление. Сутринта половин час трябва на човека да изпрати хубави мисли, хубави желания. Някои питат: „Дошло ли е времето?" Закъснели сте. И ако някои от вас не възпримете новия начин до 3-4-5 - до десет години, тогаз вие сте закъснели и тогаз нищо не може да излезе от вас. Човек трябва да си тури това правило: „Сега или никога." Онези, които не са взели решение, да го вземат, а онези, които са взели решение, да не се колебаят и назад да не се обръщат да гледат, кой върви след тях.  Бургас, 14.12.1929 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л. Получих от София вашето писмо и записа. Ще изпълня всичко, за каквото ми пишете, когато отида е София (а то ще бъде към края на този месец изглежда) и оттам ще ви пиша. Адресите на стенографките са: Паша Тодорова, бул. „Дондуков" №136, София. Савка Керемедчиева, улица „Дъбова" № 3, София. Еленка Андреева, улица „ Опълченска" №66, София. Е то другите искани от вас адреси: Чрез Константин Русев за Михаил Иванов, улица „Върбица" №10, София. Георги Радев, улица „ Опълченска" 66, София Жечо Панайотов, улица „Дрангов" 1, София. Мотото на ученика, което ще се изговаря всеки ден е: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога." (три пъти). Едновременно с това мото може да се изкаже и следното: „Божията любов носи пълния живот. Божията мъдрост носи пълната светлина. Божията истина носи съвършената свобода." Сега ви пиша от дома на брат Сотиров. Тези дни мисля да държа тук няколко сказки. На Никулден с брат Минчо Сотиров проектираме да отидем в с. Кавак-махле (айтоско), дето ще има тогаз братска среща. Някой ден ще отидем с брат Сотиров и до „Белия връх" (Кара баир) на запад от Бургас, дето има братско място и чешма, направена от братството. Когато бях в Сливен, имаше екскурзия до „Сините камъни". Много мистично и красиво място. Тръгнахме в З ч. сутринта и се върнахме вечерта в 7 часа. Ще ви пиша по-подробно от София. Нарочен поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. С братски поздрав, Твой Б. Боев. Ако пишете наскоро, можете да пишете на адрес: Чрез Георги Куртев (фелдшер) за Б. Боев. Айтос. Люб. Бр. Стефане. Бъди добър - весел бъди. Теб небето ти готви поприща и зная, че достойно ще ги заемеш и оправдаеш доверието, което тебе се възлага. Малко търпение - всяко „дърво" - от Божа градина, навреме ще даде плод и то плод преизобилен, защото е плод на безкористна любов. Желая теб и целия ти дом здраве, сила, мощ, радост, веселие, благодарства и хваления - качества на децата от Царството на Мира, Светостта и Правдата -деца от Ангелския Мир. С. Б. Л. Е. Л. Братски привет, Твой Минчо София, 27.12.1929 r. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Пристигнах онзи ден в София. В София има вече на Изгрева уреден братски стол. За сега има само братски обяди, на които присъства и Учителят. Такса за обяда 10 лева. Това е много хубаво, понеже по този начин ще имаме възможност да водим интересни разговори с Учителя. Той често говори по интересни въпроси във време на обед. Днес в лекцията на младежкия клас Учителят между другото каза: „Наемателят не се грижи да внесе нещо в къщата (подобрение), а онзи, който я е съградил, си има план за нови работи в къщата: за баня, кухнята, за градината и пр. Когато човек е идеен, той е собственик на къщата, а когато не е идеен, той е наемател. Природата предвижда за някого напр. да бъде учен или поет, философ и пр. и ние щем, не щем. ще изпълним това. което тя е предвидила за нас. Ако не изпълним, ще ни бият и пак ще изпълним. Трябва да знаем за какво природата ни е предназначила. Като се каже природа, подразбират се разумни същества, които са съвършени: те са ангелската йерархия. Те ни показват пътя, по който като вървим, ще се повдигнем. Когато човек желае нещо от себе си, той прилича на канал, в който се вливат всички нечистотии, а ако възприеме това, което Бог желае, той е река с чиста вода. В обиколката си ходих в много места от София до Любимец и до Бургас. Държах сказки на разни теми: Творчество и идеи на Метерлинк, Съвременната морална криза и изходът от нея, Възраждане във възпитателното дело. Научност и духовност и пр. В Сливен посетих Сините камъни. Всички, които отиват там, чувствуват голямо разширение и подем. Едно мистично място. В с. Кавак-махле (айтоско) ходих два пъти: на 19 декемврий и на 22. На 19 декемврий имаше никулденска братска среща, на която бяха дошли много братя и сестри от айтоско и анхиалско. Пращам ви тук приложена снимка на новата чешма, която тамошното братство построи там това лято. От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов. Ръководител при работата беше бр. Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита. Издълбали са 7 от зодиакалните знакове. След построяването на чешмата цялото село гледа със симпатия на Бялото братство. Разноски за постройката 50,000 лева. Там има и две братски ниви: едната 19 декара, а другата 5декара. Тая година ще ги засеят с царевица. Поздрав от Учителя. С братски поздрав, Б. Боев Получих и картичката ви (освен писмата). Предадох абонаментите на Соков и Тотев. 20-те лева за „Водолей" внесох като волна помощ за „Житно зърно"; така ми казаха тези, които работят във „Водолей", понеже „Водолей" засега се преустановява. С. Цв. Симеонова отсъствува; напоследък беше в Габрово със своя изложба. За трите картини „Вяра, Надежда и Любов" ще говоря с бр. Сим. Симеонов в неделя; ако той не знае, ще трябва да се чака с. Симеонова. Ч. Н. Г.! Ч. Р. Хр! Ч. И. Д.! Поздравявам с Празниците вас, всички ваши домашни и всички други братя и сестри. Това, което Учителят ще каже на братската вечеря срещу Нова година, ще ви го пратя веднага в резюме. Адрес: Б. Боев. улица „Опълченска" 66 - София.

12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ Силистра, 22 Януарий 1908 г. Драгий г-н Тошев, Писмото Ви получих. Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината! В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там. той я вижда, знае, бива безконечно щастлив, и нищо вече не може да го отбие от увереността и знанието на Бога. Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци. Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т. е. докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно въстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес. Истинският прогрес за нас сега е самата умствена работа. Първото Ви писмо не съм получил; трябва да е пропаднало. Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов. В списанието има една знаменита реч на нашата водителка г-жа Анна Безант върху Исляма. Али Риза ще бъде много задоволен от нея. Много ще ме радва ако този мохамеданин младеж се заинтересува да изучи своята велика религия. За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература. Пишете му, ако намирате за удобно, че с вяра, когато добре изучи своята религия, страниците на нашето списание ще му са отворени, за да пише по този въпрос и защитава както и прославя своята религия. Великият Мохамед е един от Учителите на человечеството. Него ние теософите тъй же обичаме и почитаме, както и другите Учители. Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк. Поздравете го от моя страна. И ако той пожелае да го улесня в изучаването на своята вяра от европейски източници, на драго сърце ще му отслужа. Вие руски разбирате ли и можете ли лесно го научи? Нашата българска литература е още малка. Но който може да се ползува с руския език ще намери помощ в руските издания. На края на списанието ще видите обявен списък на излязлите на български книги. Едни вече се намират по всички книжарници на България; другите могат да се изпишат чрез Сава Миланов, 48 цар Борис, София. Има една много важна книга, тя е Древната Мъдрост от Анна Безант, струва 4 лева. Много Ви я препоръчвам. Преводът й е малко лош, но чудесна книга! Пишете в София на казаното лице (мой братовчед и член на Теософското общество), той ще ви я прати. Но тя е чуждо издание, и за нея ще трябва да пратите пари в аванс. Аз съм до юлий тук. На разположението Ви съм. Пишете ми за всичко, което Ви интересува в нашата литература; колкото мога, ще Ви отговарям на въпросите. С братски поздрав Ваш Софроний Ников Силистра, 07 Окт. 1908г. Драгий г. Тошев, Радвам се на дългото Ви писмо. Радвам се и на обстоятелството гдето брат Воденичаров е с Вас и вие двамата ще можете да четете, обмисляте и разсъждавате заедно. Аз съм по работа в Силистра, но всичко що се отнася до списанието се адресира пак до мене но в Тутракан, гдето имат моето пълномощно. Вашето писмо е отворено там. парите са взели и мене после ми го препращат. На драго сърце ще отговоря на въпросите Ви. Но предварително нека още веднъж Ви сърадвам, че сте сега двама. Препоръчвам ви една метода, която е препоръчана от мисис Безант на всички нейни ученици. Всеки поотделно четете великото съчинение на мис. Безант „Езотерическото Християнство" и после се събирайте и го препрочитайте заедно като го и разисквате. Същото правете с всичко. Поотделно, обаче и особено сутрин преди закуска и друга работа прочитайте по един стих от Бхагавад Гита и го обмисляйте. Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно. Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена. Сега, да кажем че според кармата (иначе казано според задачата, която човек има да гони в живота) на даден човек, тялото му бъде сглобено, за да живее 60 години - това значи че ако той живее нормално, средно, той непременно ще доживее тези години; обаче човек има свободна воля и той може да не живее нормално, т.е. или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80. Иначе казано: човек се ражда с дадено количество енергия, която при нормални условия ще му стигне за дадено количество години. Обаче следствие своето свободно упражнение на своя избор и воля той може по-усилено или по-слабо да харчи своята сила; следователно по- скоро или по-бавно ще я изхарчи и според това ще живее по-късо или по-дълго. За молитвата. По-хубаво ще е да не говоря нищо по тоя въпрос, защото подир 2-3 м-ци ще четете специална глава върху молитвата в „Езотерическо Християнство". Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас? Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той е и в човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание. „Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото. Това са тези, за които се говори в посланието към евреите, за които светът „не е достоен" и пр. За Йоана Кръстителя. Илия бил в образа на Йоана. Йоановото тяло умира и Илия си е пак Илия. По време на преображението на Тавор, Йоан е бил вече убит... Дух Божий... Това е едно понятие твърде неясно употребявано в Евангелието. И Теософията и наблюденията показват като че ли следующият закон е всеобщ за всички царства, същества на земята, включая и човешкото. Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност да стане такова. Пример: яйце от кокошка. То е само една възможност да стане кокошка, но не е кокошка. Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка. Желъдът не е дъб, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен дъб. Де е била кокошката, где дъба? - Във възможност, в идея, в потенция. Материалистите казваха, че условията създавали всички форми и нямало нищо предварително приготвено. Това не е вярно, защото при каквито щеш условия поставят желъда, той все дъб ще даде, макар условията да спомагат или да попречат малко или много. Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие". А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря. 7-8 - принципи са тъкмо Духа, за който говорим горе. Имат ги всички човешки същества. Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са живяли, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес. За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите. Въпросът е дълъг. За изкуплението. Великият an. Павел не е бил заблуден. Нито посланията му са погрешни, но всичката работа се крие в начина на тълкуванието на тези послания. За Спасението ще четете цяла глава в Езотер. Християнство, колкото за как да се чете Евангелието, вие вече четохте в първите три глави на Езотерично Христианство. Теософията прави една разлика между Иисус и Христос. Действително няма друг Спасител освен Христос и то чрез неговата кръв. Но думата кръв е символ на живота, значи спасението иде само чрез живота на Христа, когато Христос заживее в човека, че той може да каже заедно с апостол Павел (Галатяните) „Вече не живея аз, а Христос живее в мене". „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." - Защото със самото опрощаване на нашите длъжници от наша страна, опрощават се и нашите - такъв е законът. Но тук е казано: „Както и ние опрощаваме" - нещо свършено. Значи молещият се трябва предварително да е простил, та тогава да си възвишава душата към Бога. Не знам дали ще сте доволни от кратките ми отговори. В писмо повече трудно може да се иска. Сега искам да ви кажа на двамата следното: целта на живота е умственото и нравственото съвършенство. За първото вие ще четете и мислите. Но за второто вие трябва друго да направите. От теософия и евангелие - съберете си съвършенствата (добродетелите) които се искат от човека и ежедневно гледайте да ги приложите във вашето поведение. Например: доволство, смирение, състрадание, несърдение, негневене, опрощаване, въздържане, себеконтрол и пр. Няма да се отървем ние от веригата прераждания, няма да достигнем ние до славата Божия и няма да минем от дясно на Господ при второто пришествие, ако не достигнем за да въплотим в нази си горните добродетели. Обмисляйте всяка една от тях и старайте се да ги практикувате и те малко по малко ще се вкоренят във вашите сърца. Засега сбогом! Поздравете Воденичарова. Ваш брат Софроний. Силистра, 10 февр. 1909 г. Драгий брат Тошев. Днес получих писмото с картичката - благодаря. Много ме радва желанието Ви да станете член на Теософското Общество. Формалностите не са големи. Ще Ви пратя да подпишете една декларация и да я повърнете с 12 лв. и 50 ст. За право на членство се внася в Адяр, Индия 6 лв. 25 ст. и ежегодно пак по 6 лв. 25 ст. = на 12 лв. 50 ст. Тези 6 лв. 25 ст. са за настоящата година. Поради това ежегодно през януарий ние ще внасяме по 6 лв. 25 ст.. При това ние сме членове и на наша ложа, в която внасяме по-малко, за да се поддържа „общителя". Едно нещо аз любопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това. На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си. Човек като мисис Безант плаща много повече минала карма от когото и да било другиго, защото тя бърза да се освободи от нея и се очисти окончателно. Помните ли притчата за длъжника, за когото е казано, че той няма да бъде пуснат от тъмницата, докато не изплати и последната пара борч. Това се тълкува тъй: никой няма да бъде освободен от тежкия закон на преражданията, докато не изплати и последния кармичен дълг. Със силна воля и свят живот човек може лесно да изплати старата си лоша карма и да не събира нова лоша. И колкото повече човек се изплаща, толкова той се очиства и толкова повече приближава часа на спасението. По безбрачието: безбрачието е състояние, основно необходимо за всеки светия. Иницииране е невъзможно без целебатство. Но човек трябва да мине към тази стъпка само когато чуваме в нас гласа на духа и когато сме сигурни, че няма да паднем. Сигурни ли сме, че цял живот ще се одържим да не паднем дори с мисъл? Ап. Павел наистина казва, че по-хубаво е да не се жени човек, защото той по-добре може да служи на хората. Но за свят и чист живот се иска и чиста мисъл. Ако, прочее, с брата Воденичарова вие искате да си останете целемудрени, хвала ви, ако можете да се удържите чисти и на дело, и на мисли, и на желания. Но все пак обмислете по-хубаво. Недейте забравя, че бракът е едно благодеяние за жената и за децата, които се раждат. При това семейният живот не е толкова скъп, колкото казват. Аз по опит зная, че семейният живот е по- евтин от този на ерген и на. На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване. Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски. Илиев и Маринов. С братски поздрав, Ваш Софроний Ников Гара Разград, 23.07.1909 г. Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога. Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза. За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най- честно да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен. „Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная. Запитвам ги днес. Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил. Ще видя да ги пратя. Дипломата ти трябваше да я получиш досега. Ще запитам в София. С братски поздрав, Твой Софроний * * * с. Дикилиташ, 15.04.1910 г. Драгий брат Тошев, Това писмо е общо за трима ви в с. Кръвеник. Писмата с декларацията на брата Пенкова получих. В Русия за „ Теософия и Новая Психология" ще пиша. Едно нещо ще трябва вие тримата да направите. Като трима, вие може да съставлявате един теософски център. Като център, както и като ложа, вие трябва да правите следното. Непременно вие трябва да се събирате по веднъж в седмица, вечерно време на теософски разговори. Назначете си за изучаване една книга, която и трима да сте чели. Разпределете си главите и всеки един от вас под ред да стане и обясни пред другите това, което е разбрал от четеното. Другите ще го слушат не за да го критикуват, а за да видят дали сами те не бъркат в разбирането на главата, и тогава с разговорни разисквания да се проясни за тях мисълта. Като правите вече така, вие ще извършвате следното: а) за вази си хубаво ще прониквате в теософ, истини, б) като се събирате, ще се сменява помежду ви вашият магнетизъм, в) ще образувате силни мисъл-форми, които изпълнят селото и то ще бъде облагодетелствувано от това, г) Великите Учители са казали (а тяхната дума е закон!), че гдето няколко теософисти се събират на теософско събрание, Те ще вземат това тяхно събрание за резервоар, в който да изливат Своята благословия, която от този резервоар по каналите - самите събрани членове - ще се изтича наоколо, гдето те живеят. Гдето има теософска ложа, там наблизо не трябва да има лоши работи, не трябва да има престъпване на закона. Дълг ви е, следователно, да се събирате в Името на Вашето членство в Т.О. и в Името на Великите Учители, за да съдействувате за облагородяването на атмосферата, в която живеете. Тъй само ще бъдете активни членове на Т.О. Сега, като си отидете в Севлиево, направете три събрания с Гелинова. Приемете всички моите братски поздрави и благопожелания за Великдена: Христос Воскресе! Христос (Buddhi) възкръсна в синовете Божии: той ще възкръсне и в сърцата на чадата божи. Чадата днес са синове утре. В това село съм докато си уредя добре работите (в 1-2 години), после ще се отдам само на Теософията. Книгата скоро ще се започне. Обадете Гелинову, че от Варна още не са ми писали за пишуща машина. Тези, за които се обявява, че вадят по 20 копия, ще запитам за тях. Но са скъпи, до 400лева... Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти. Да вземат в говоренето всички участие. Може едни събрания частни за четене „Общителя" и други събрания и за гости. С братски поздрав, Твой Ников София, 13.04.1928 г. Драги брат Стефан Тошев, Честити Празници! „Да воскреснет Бог (в нас) и расточаться врази его (нашите недостатъци, произлизащи от егоизма ни)!" „Воскресни, Господи, спаси ни Боже наш!'" „Востани, сияй, воскресни из мертвих и Христос освятит тя!" Душата спи. Да стане из между тия, които спят. И Христос (буди) ще я направи свята! Щастие от освобождение от привързаност о земните временни неща да ни донесе тоя хубав празник на пролетта! Поздрав от Грозеви и мене до дома ти и до Гелинови. Твой Софроний!

11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК Казанлък, 10.10.1911 г. Драги ми Тошев, Обръщам се към Вас за една услуга и вярвам да не ми откажеш. В Кръвеник тази година са родили много ябълките, а в нашата околия при всичко и да има тук-там, обаче са маносани и не ще могат да изтраят през зимата. Завчера ходих в село Търничане и там като стана дума за ябълки, един от селяните, който се завърнал от Северна България и минал през Кръвеник тези дни, ми каза, че в Кръвеник имало много хубави и едри ябълки. Моля Ви направете си труда и ми изпратете по някой селянин един товар ябълки. Да бъдат едрички, здрави, за да траят и малко киселички (красати). За цената ще ги пазарите както намерите за добре, но да не бъдат по-скъпи от 20 стотинки оката. За кирията можем да платим отделно. Този, който ще докара моите ябълки, ако иска може да докара още един товар повече и аз ще му намеря мющерии за да ги продаде и да изкара някоя пара. Ще ме задължите много за тази услуга. Защо не дойдохте през ваканцията насам да се видим? Духовната връзка е много силна; тя свързва хората много повече от родни братя. Тази година аз бях удостоен с покана и взех участие в Събора на нашето мистико-християнско общество. Вие сте щастлив, защото сте започнали от ранна възраст да работите за своето морално и духовно подигане и ако работите не само ще можете да се наплатите още през този Ви живот, но ще можете и да икономисате нещо (духовна придобивка). За нас целта на живота е ясна и към постигането на тази цел трябва да отправим всички свои усилия. Да не Ви блазнят световните блага ни най-малко, защото само духовната придобивка е вечна за душата. Всичко друго е суета. „Ако спечелите цял свят, казва нашият Спасител, а душата си погубите, каква полза от това?" Когато един ден се удостоите да бъдете поканени в Събора, тогава ще узнаете много работи, които не са писани в никакви книги на окултизма. Всички религии са пътища, които водят към светия град (Божието Царство), обаче само една е вратата, през която се влиза в този свят град. А тази врата е нашият Спасител Исус Христос! У человека има две природи: плътска (физическа) със страсти и желания и духовна, с качества, свойствени на духа. И двете тези природи еволюират в человека, обаче винаги едната за сметка на другата. У плътския человек, който дава простор на своите желания и страсти, духовната му природа спи. За нас е важно и има смисъл еволюирането на духовната природа. Не могат да еволюирват едновременно и двете природи в человека. И затова е казано, че человек не може да служи едновременно и Мамону и Богу. Това се отнася за двете природи в человека. Ето защо Вие сте млад и със силата на волята ще можете да обуздаете желанията и страстите на Вашата плътска природа и да дадете полет и свобода на Вашата душа да се развива свободно. Жизнената енергия, която черпи физическият организъм от околната природа, се складира в тялото и се разпределя на всички органи и области. Така например человек със силата на волята може да отправи в друга област енергията, която е предназначена за неговата полова област и тогава той е спокоен от тази страна. Ако можете, заживейте един чист живот и наградата Ви няма да закъснее. Така съветва и апостол Павел: „ Който може да се не жени, по- добре прави... " Аз набързо Ви надрасках горните мисли, които макар и да ги знаете, се е пак полезно да се повтарят на често. Не се увличайте много в партизанство, защото такава борба може да Ви спъне. Приемете братски поздрав и поздравете и другите братя, които се подвизават. Д-р Дуков Казанлък, 23.06.1912 г. Драги ми Тошев, Писмото Ви получих и разбрах. Чакам да изпратите документите, за да направим потребното. Решението Ви да отидете в града за учител ме радва много и заради жертвите, които правите за Божието дело, Бог ще Ви възнагради от друга страна. Ръководният девиз в живота ни трябва да бъде: Преди всичко Царството Божие и Неговата Правда, а всичко останало ще дойде само по себе. Вие сте още млад, но сте съумели да изберете най-добрата част. Види се, такова е Божието предопределение за Вас. Вървете, приятелю, с твърди стъпки по тесния път, който сте избрали, защото само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Нека сам Господ да бъде ръководител в живота Ви. Тук Божието дело си върви по своя нормален развой. Приятелите са здрави и бодри и Ви поздравяват. Г-н Тончев се намира в Хисарските минерални бани. Той пита какво е станало с Вашето постъпване във временните земледелчески курсове, защото иска да Ви съдейстувва за постъпването Ви, ако искате това. Ще чакам отговора Ви. От мене и жената приемете искрени поздрави и благопожелания. Ние ходихме на Поклонение в Рилската Света Обител и останахме много доволни. Както знаете с нас беше и Учителят. Прекарахме много весело. Поздрави на всички братя. Д-р Дуков К. Агач, 22.04.191З г. Драги брат Тошев. Писмото Ви от 25 март получих и не Ви отговорих досега, защото от една страна ми се отвори повече работа с пленниците, а от друга отлагах от днес за утре. Жената е още при мене и живеем в Казармата, където се помещава етапната болница. Аз прекарах доста мъчнотиии даже и няколко пъти боледувах, но за всичко това благодаря на Бога, защото ми дава възможност да се наплащам. Изпитанията са необходими, защото те дават опитност и ще ни научат да живеем добре и в хармония с Божествените закони. Изпитанията са ключа за отваряне вратата, която загражда пътя на истината. По причина на многото работа тук в болницата мене не ми остана време да се впусна в опити, още повече средата, в която живеех беше и представляваше неподготвена почва. Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти. Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания. При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в тръни и каменлива почва. Даже някои лица тука бяха се обърнали на оръдия на тъмните сили и често пъти ми причиняваха неприятности и огорчения. Аз веднага узнавах това и взимах мерки да се избавя от тях. Само един път ми се удаде да сполуча в един окултен опит и на медиума се представи една кинематографическа картина, изобразяваща Будапеща цяла пламнала в пламъци и пред нея български войски, начело с престолонаследника и руски казаци. Това е погромът на Австрия през 1914 г. така щото идущата година се предвижда война с Австрия, нейното унищожение, освободението на всички славяни из под Австрия и образуването на Божия славянска конфедеративна Империя начело с България. Както виждаш, очакват ни още по- важни събития. Моля Ви само не съобщавайте другиму това нещо. Корупцията в нашата страна, между интелигенцията особено, е голяма и пуска дълбоко своите корени. Този народ има нужда от искрени духовни работници. Да се молим на Господаря да прати работници, защото жетвата е назряла. Тази война вярвам се е повлияла върху ума на нашата интелигенция и вярвам занапред да представлява по-добра почва за сеене на словото. Между българския народ ще слизат възвишени духовни сили, които ще работят за нова култура. Ние ще трябва да подготвим почва на физическото поле за тяхното привличане. В това състои нашата мисия. Други ще работят чрез нас. Ние трябва чрез чист духовен живот да очистим тялото, сърцето и ума си, за да станат те оръдия на тези възвишени духовни сили. Чакаме с нетърпение да се сключи мира и да се завърнем по местата си. Тогава ще обмислим в какво направление да насочим нашата деятелност. От мене и жената приеми сърдечни поздрави. Христос Възкресе! Да възкръсне Той в сърцето Ви, да Ви обнови духовно и да Ви направи съпричастни на своята слава и възкресение. Поздрав и на всички братя и сестри. Ваш духовен брат Д-р Дуков

7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст. Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2. Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъда екскурзията, желателно е които дойдат да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици. Така че онези, които могат да останат по-дълго, да имат пред вид това. Добре е тези; които имат възможност, да донесат сурови продукти, които са тъй необходими във време на срещата. На срещата и екскурзията могат да присъствуват всички ученици и от двата класа. Нека ръководителите имате добрината да съобщат по възможност най- скоро вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартироването им в София. Отговорете на следния адрес: Жечо Панайотов, улица ..Опълченска" 66- София С братски поздрав: Георги Радев София, май 1934 г. До учениците на Всемирното Бяло Братство в България Любезни брат или сестра. Много наши братя и сестри напуснаха земята. Те отнесоха със себе си всичката своя опитност и знание по съграждане на делото на Всемирното Бяло Братство в България. С това много сведения, които са от значение за делото на Учителя и за развитието на свободната духовна и окултна мисъл в България, изчезнаха от света на физичното. За да се използуват всички онези материали и данни, които могат да ни дадат нашите братя и сестри, които са от по-дълго време в Братството, както по делото на Учителя - неговият метод на работа по време, когато съответният брат или сестра са влезли в Братството, така също и от живота на Братството (неговото развитие) в който град живеят, затова излизаме с това писмо, всеки да даде необходимите сведения писмено, по долу посочения ред. Тези материали ще служат занапред като основа за написване история на Братството в България. Те ще бъдат щателно обработвани и проверени и тогава ще им се даде място. Знаем всички, че един народ, едно общество, една школа и пр. стават такива и принасят най-голямото си дело, когато имат своя написана история. Нашето дело не е малко. То не се изразява в една материална култура, свързана с външни форми и култове. Нашето дело или по-право казано делото на Учителя е дело на вътрешна духовна претворба на всеки човек поотделно и на всички хора по земята в общност. Тъкмо затова това дело има специфични пречупвания във всекиго. Нас ни интересуват тъкмо тези специални пречупвания в душата на всекиго по отношение делото на Учителя. Всеки има богата опитност в съграждането на своето лично отношение към Новото Учение. Всеки е минал през много вътрешни борби, докато дойде до новото в живота - до принципите на Любовта. Мъдростта и Истината, които Учителят непрестанно ни проповядва - да станат те едно живо убеждение, което да промени коренно живота на всеки човек поотделно и на цялото човечество като идеал. В този смисъл всеки брат или сестра имат лични спомени от непосредствени съвети на Учителя, които освен личния характер, са изпъстрени с голяма мъдрост, ценна за всички. Мнозина имат писма и писмени наставления от Учителя. Те са предимно от значение за всеки техен притежател, но те са от значение и за всички, за историята и най-важното, те са една важна страница от голямото дело на Учителя. Най-после мнозина имат много сведения и опитности във връзка с редицата опити, правени частно и общо. със съгласието или без съгласието на Учителя, за резултатите от тях в пътя на дирене и изучаване най- здравите, най-добрите методи за реализиране на новото в личния и обществен живот. Всички тези неща трябва да се съберат в една обща архива на Братството, която ще послужи по-нататък за написването на историята му. Крайно време е да се съберат тези сведения и всеки един трябва да даде максимум съдействие в това направление. Сведенията, отчетливо написани, трябва да се изпратят на долу посочения адрес най-късно 3 месеца от датата на получаването на настоящето. Нека никой не скъпи време, хартия и някои малки други жертви, които може да се направят във връзка с това. Всички необходими сведения да се дадат по долния ред: 1. Име. презиме, година, ден. час и място на раждането. Също и образование. Желателно е да се прибави една хубава фотография. 2. Кога и по какъв път е влязъл в Братството? Бил ли е в други духовни или социални течения преди влизането му в Братството. Нека опише първото си впечатление от това си влизане. Впечатлението си от Учителя, от братята, които заварва там. Кое. какъв мотив и причина са го заставили да влезе в Братството. 3. Да опише братския живот по време на влизането му в Братството в града или селото, в което живее, а също да даде и други сведения за живота на Братството, ако знае такива. 4. Какви инициативи, частни и общи сте подемали във вашето Братство (Братски общежития - трудови или само опити за взаимно живеене и хранене: курсове по окултни науки и от кого са ръководени: духовни подвизи частни и общи и резултатите от тях и др. подобни.) 5. Какви писма и писмени напътствия имате от Учителя? Молим всеки, ако не желае да изпрати самите оригинали, за да се пазят в архивата, то нека направи фотографско копие на всички тях. Нека никой не жали малките суми. които ще похарчи за това. Културният човек трябва навреме да направи всичко необходимо да запази всичко онова, което има голяма историческа стойност! Какви други специални нареждания, писмени или устни познава те и имате от Учителя? Имате ли някой от протоколите на първите събори на Братството, станали във Варна и Търново, а и другаде? Молим, изпратете поне копия от тях. ако не самите оригинали, които за мнозина няма значение да ги пазят сами. 6. На кои събори сте присъствували и вашите впечатления от тях. 7. По какъв начин мислите, че е най-добре да работите върху себе си за възрастване във вас на духовното и за реализирането му в обществото и живота. Дайте реални ваши опити за работа върху себе си и другите. Наред с това. какви спънки сте срещали в семейството и обществото. Дължат ли се те на самите вас или на обществото. Ако сте родители - каква насока сте дали на вашите деца - успели ли сте да посадите в тях от семената на новата, нетленна мисъл? 8. Какво е вашето мнение - трябва ли Братството да се стреми да изгради една материална култура на базата на новите разбирания, които ни дава Учителят и няма ли опасност при съграждане на материална култура великите принципи на новата и свободна духовна мисъл да бъдат облечени, ограничени и изопачени е несъвършени форми? Дайте собствено обмислен отговор и помъчете се да го подкрепите с цитати из беседите и лекциите на Учителя, като посочите точно мястото им. 9. Мислите ли за значението на книжнината на Братството? - Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати. Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга книжнина - каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството. 10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество? Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос. Докажете накрай с данни из лекциите на Учителя. Молим всеки да бъде внимателен и искрен, да не примесва онова, до което идва сам, с онуй, което Учителят дава. 12.Опишете най-силните моменти на вашия личен живот, свързан с идеите на Братството. От този ред на даване сведения става ясно, че всеки брат или сестра трябва да бъдат крайно искрени, защото всеки един е отговорен пред историята. С това всеки ще има една богата възможност да преоцени своя живот като окултен ученик - нещо, което ще оформи още повече неговото съзнание и мироглед. Ще помолим още всеки да се проникне дълбоко от голямото значение на това събиране на материали за историята на Братството и да не се откаже никой под никакъв предлог да направи всичко необходимо за това в речения срок. С братски поздрав: Група ученици на Бялото Братство P.S.: Всичко изпращайте препоръчано на адрес: До Ел. Р. Коен - ул. „Опълченска" 66 - София. Забележка (от Г. Радев): Това става в пълно съгласие с Учителя.

6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ Ст. Загора, 28.11.1960 г. Др. брат Тошев, Тия дни мислех да ти се обадя и ето. че пристигна твоето писмо. Твоите съчинения получих от Казанлък чрез с. Дока Кошева и сега ги чета. Те са наистина прекрасни и по форма, и по съдържание, и по смисъл! Ти наистина поднасяш на читателя (както се изразяваш) „сдъвкана храна". Запознаваш го с дълбоката мистика на Христовото учение, във връзка с Учителя със съответни цитати из беседите и Св. Писание; запознаваш го с изказванията на световно известни учени за Бога и за истинската религия на Любовта, с учението на Буда; засягаш научно-мистичната страна на теософията; Агарта, спиритуализма и др. Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с увлечение. Само не ми харесва думата „съчинения". Не е ли по-добре да замениш тая дума с „писания" или „трудове", защото право изтълкувано „съчинение" означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе. Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед). Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане. За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите. Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя. Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори път да я питам. Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам. Аз пък тук освен с братската работа занимавам се и с есперанто - ръководя курсове, превеждам и пр. Ние тук усилено проучаваме беседите. Колкото повече се рови човек в тях и размишлява, толкова по-мъдри и ценни мисли открива. В беседите наистина има такива мисли, които като че ли никой друг досега не ги е казал. Има една мисъл от Учителя, изказана в частен разговор в 1928 г, която не е печатана в беседите, но е много оригинална - изразява цялото Учение на Учителя с няколко думи. Тя е следната: „Истината е строга. Тя не търпи грешните, болните, хилавите, нечестивите, глупавите, слабите и пр. Любовта всичко търпи. Приложете прочее Истината към себе си; а любовта към другите (ближните)." Значи ние нямаме право да искаме от хората да бъдат изправни във всяко отношение, а само от себе си (по закона на Истината). А ако искаш да постъпя по учението на Бялото Братство, като видя неграмотен човек, трябва да му купя буквар и да го науча да чете. Това е по закона на Любовта. А ако му кажа: „Ти си невежа, простак" - това е по закона на Истината - той наистина е прост човек, но аз нямам право да прилагам истината към него. Да гледам аз да не остана прост. На теб и на семейството ти сърдечни бр. поздрави. Бр. П. Камбуров

5. ПИСМА ОТ ПЕТКО ЕПИТРОПОВ Ст. София, 10.03.1923 г. Любез. бр. в Господа, Н. Л. К. П. Б. Л.* По нареждание Тази годишното посрещане и отпразнуване на астрологическата година - 9- ст. -ст. (22 н.ст. март) ще се извърши в следующия ред. А. Преди обяд Молитвено общо събрание, по уставния ред досега със следната добавка: 1/Да се прослави името Божие на земята; да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2/ Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. З/Да привлече Бог своите избрани синове като работници на святата си нива. Да излее благодатната си струя от Любов, Мир и Хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята. 4/ Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. След обяд. 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка пункт от 1 - 4. Начало - между 6 - 7 часа вечерта. 2. Обща братска вечеря от варено жито и плодове - начало 8 часа вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от любезния ни Учител. С бр. поздрав В. В. П. Епитропов София, 15 май 1930 год. Любезни брат Ст. Тошев. Н. Л. К. П. Б Л. С. П. Б. Л. Е. Л [1] По нареждане изпращам Ви 3 екземпляра от новото мото, което ще се произнася при сутринната молитва в сряда и неделя преди Отче наш. Това нареждане се отнася само за братята от школата - ученици, сестрите няма да вземат участие в него. значи не трябва и да знаят. Ще образувате групи по трима, а дето не достигат може да бъдат и двама братя, като само в сряда и неделя не се събират групите и при сутринната молитва ще го произнасят, на всички групи ще определите часа. когато ще се събират всички едновременно. Когато някой брат отсъствува вън от града, пак в същия час ще се направи нареждането, като мислено ще присъствува в групата, а тъй също и останалите братя мислено ще го имат помежду си, че присъствува духом в групата, та по този начин връзката ще бъде запазена. Като дойда, ще Ви дам допълнително упътвание. Моля. съобщете ми със затворено писмо за направеното и колко групи сте образували. Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри. С братски поздрав. Твой П. Епитропов София, 9 август 1930 год. Опълченска 66 До братята ръководители на Обществото Всемирно Бяло Братство Н. Л. К. П. Б. Л. С. П. Б. Л. Е. Л. Любезнии брат Ст. Тошев. По нареждание: Съобщава Ви се. тазгодишната братска среща ще стане в центровете на съответните кръжоци за членовете на Всемирното Бяло Братство в следните дни и ред: Първи ден, на 19-ий август 1930 г., вторник В 5 часа сутринта събрани в салона на братството, а започване в 5 часа и 30 минути. 1) Добрата Молитва. 2) Лозинката. 3) Отче Наш и 4) Четене 5 глава от "Ев. Матея". Втори ден, на 20-ий август 1930 г., сряда В 5 часа сутринта събрани в салона на братството, а започване в 5 часа и 30 минути. 1) Добрата Молитва. 2) Пътя на Живота. 3) Отче Наш и 4) Четене 6 глава от „Ев. Йоана' Трети ден, на 21 -ий август 1930г., четвъртък В 5 часа сутринта събрани в салона на братството, а започване в 5 часа и 30 минути. 1) Добрата Молитва, 2) Молитва на Царството. 3) Отче Наш и 4) Четене 7 глава от „Ев. Лука ". Всяка сутрин ще се започва с 1) Началото бе Словото. 2) Благословен Господ Бог наш и при свършване на молитвата и четивото с песента Бог е Любов. По възможност да се пее тихо и хармонично. През трите съборни дни ще се размишлява на групи след обед по прочетените съответни глави от Евангелието за всеки ден. Общ обед ще има през трите дни в салона на братството. Наредете да се съобщи туй нареждане по селата на околията Ви, там. гдето има кръжоци. Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри в Господа. Божията Любов носи пълния живот. Умолявате се да съобщите за получаванието на настоящето. Ст. София, 9 август 1930 год. Любезнии брат Ст. Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л. Съобщавам ти. че след 25 того ще има брат. среща от Ръководителите от България, само за три деня в София. Поканвате се да присъствате. За деня, в които ще стане срещата, ще ти съобщим допълнително, та си приготви отпуск да бъдеш готов. Б. Л. Н. П. Ж. [2] С братски поздрав: П. Епитропов София, 28 юлий 1931 год. До братята ръководители на Обществото Всемирно Бяло Братство Н. Л. К. П. Б. Л. С. П. Б. Л. Н. П. Ж. [3] Любезнии брат Ст. Тошев, По нареждание: Съобщава Ви се да представите списък до 8-ми август т.г. на тези братя и сестри, които са готови да работят за Господа доброволно по вътрешен подтик, да са готови да пожертват всичко за делото Божие. Да са в мир и хармония с членовете на братството. Тези братя и сестри, заедно с ръководителите, ще дойдат в София на братската среща, като за датата и одобрените приятели от Учителя ще се съобщи допълнително, на които тогава ще съобщите да се приготвят и тръгнат. Всеки ще вземе със себе си дрехи за нощуване и посуда за хранене и канче за чай, а палатки тук ще се приготвят на Изгрева - срещата ще трае пет дни. Тазгодишният събор ще стане в центровете на кръжоците, както миналата година, като за ръководителите ще се дадат тук нужните наставления и упътвания, тъй също и датите на съборните дни. Ще изпратите списъка с писмо препоръчано до „Опълченска" 66. Поздрав от любезния ни Учител на всички братя и сестри. С братски поздрав: П. Епитропов [1] Няма Любов като Проявената Божия Любов. Само Проявената Божия Любов е Любов. [2] Божията Любов носи пълния живот [3] Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов носи пълния живот.

3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ София, 1 септември 1912 Любезни брате, По поръка на Учителя, съобщавам Ви, че редът, по който ще стават моленията през идната година е следният: Засега на първа ръка се определят идущите 5 петъци: 7, 14, 21, 28 септември и 5 окт. 1912 г. В първия петък, 7 септември, ще се молим за ония членове от веригата, които са от София, Бургас, Търново; във втория, 14 септември (Кръстовден), ще се молим за ония от Русе, Варна, Шумен; третия, 21 септември - за ония от Айтос, Ямбол, Сливен; четвъртия. 28 септември - за ония от Казанлък, Панагюрище, Пловдив и петия, 5 октомври - за ония от Стара Загора, с. Кръвеник и с. Беброво. След 5 октомври ще последва нова разпоредба. Моленията ще се ограничат изключително за членовете на веригата, участвующи на събора, като в молитвата се споменават и имената им. Това споменаване на имената е задължително да стане еднаж през петъчния ден и то или сутринта между 4 и 7 или денем между 11 и 12. или же вечерта към 10 часа. Задължително е още през трите тия времена в петъка (сутрин между 4 и 7, денем между 11 и 12 и вечер към 10 часа) да насочваме по за 2-3 минути мислите си нагоре за членовете от веригата. Молението ще става: за да възрасти Бог Своето Дело, което Той е посадил. За вселяване на Божествената любов между братята и сестрите във веригата, на които да се даде живот и здраве. Господ да просвети умовете им, да обнови сърцата им, да укрепи душите им, да им даде сила да вършат делото Му. да задоволи Бог всичките им нужди, да ги избави от дълговете и греховете им. След като споменем това, да пожелаем и всичко онуй, от себе си, което Духът ще ни даде. И всякой, когато се моли, първом ще разтваря поканата, която е получил за събора и ще прегледа инициалите в нея, понеже там се намират емблемите на Този, Който ръководи делото. Гореизложеното ще имате само за себе си и ще го пазите в тайна. Ако някой от вашия кръжок иска да се подвизава и се адресира до Вас. то на такъв ще препоръчате всеки петъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1- ва глава от Матея, плюс ограничено хранене в петък - малко хляб сух с маслинки и чай, или вместо чая топла вода със захар. Нищо повече. За получаване настоящето моля известете ни на адрес: ул. „Опълченска'' 66, София. С братски поздрав, Петко Ив. Гумнеров София, 10 септември 1912 Любезни брат Тошев. По поръка на Учителя, приключена тук. изпраща Ви се поканата, която Ви е обещана от Него и за която настоявате в писмото си. С тази покана ще си служите в точност тъй. както е изложено ясно и подробно в препоръчаното писмо, което Ви изпратихме. С братски поздрав Петко Ив. Гумнеров София, 7 октомври 1912 Любезни г. Тошев. Учителя, за Когото питате, е тук от август насам. И по негова поръка съобщавам Ви, че всичките наряди, които досега се изпълняваха в петъка, занапред, начиная от 13 октомври, ще се изпълняват в събота. И това ще следва 5 съботи, които като се свършат, ще се вземат неделните дни, тоже за пет седмици. Като се свършат и неделните дни ще се започнат пак петъците, съботите и така нататък, докато изкараме нашата година до август 1913 г. Сега, като се казва по-горе, "всичките наряди", разбира се с това всичко: и пост, и молитви, и лицата, за които по очеред ще се молим. Всичко ще става тъй, както е ставало досега в петъка. Поздрав от Учителя, нас, дядо Тихчев и всички единомислящи. „Господ царува, да се радва земята". Амин. С поздрав, Петко Ив. Гумнеров София, 19 август 1913 г. Любезни братко, Настъпилите събития налагат работа на верующите. И затова, по разпореждане чрез Учителя, за следующите три святи недели, а именно 25 август, 1 и 8 септември т.г. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята неделя. 25 август т.г. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество. Окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, от пред лицето Си; ние ще Те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Амин." (Тази молитва могат да си препишат само мъжете, които ще вземат участие в изпълнението наряда: а жените - верующи и участници, ако такива има около Вас, нека си я научат наизуст, без да я преписват.) Във втората и третата свята неделя - 1 и 8 септември т.г. ще се изпълни същото, само с тая разлика, че послеобедното уединение за размишление няма да става от 3 до 4 часа, а ще става от 10 до 11 часа нощя. Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България за в полза на делото Господне. Уединението всякой ще прави в дома си или гдето намери за сгодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима. Горното разпореждане се отнася само за мъжете верующи. То не бива да се съобщава на жените, защото към тях не се отнася. На жените верующи от веригата и приближени до нея от местния ви кръжок, ако такива имате в Севлиево или Кръвеник, да се каже само, че те през същите три святи недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. А вечерта от 10 до 11 часа (нощя) в същите неделни дни, ще прекарват в уединение по домовете си, прави, в молитва пред Господа пак за работите на България за в полза на делото Господне. На обяд и в трите святи недели няма да се яде. Ядене ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това се отнася за всички. С братски поздрав до всинца ви Петко Ив. Гумнеров София, 15 октомври 1918 Любезни г. Тошев. Едва вчера получих писмото ти заедно с труда на твоята психика. Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа. Новини - като се видим. П. Ив. Гумнеров

2. ПИСМА ОТ ПЕНЮ КИРОВ гр. Бургас, 10.09.1913 г. Любезний брате, Пред вид положението, в което се намира нашият народ, по благото разпореждание на небето ни се отреждат още 7 неделни дни, начиная от 15 т. м-ц да ги употребим за доброто на България, по същия начин, както предшествующите три седмици: предобедното служение на първата седмица - 15/IX 1913 ще бъде от 10 - 12 ч. а следобедното от 3- 4 ч. втората седмица - 22/IX предобедното от 10 • 12, а следобедното от 10-11 през нощта. Третата седмица - 29/IX предобедното от 10 - 12, следобедното от 10 - 11 през нощта. Четвъртата седмица - 6/Х предобедното от 10 -12, следобедното отЗ-4 през нощта. Неделя - 13 октомврий - почивка. Петата седмица - 20/Х предобедното от 10 - 12, следобедното от 10-11 през нощта. Шестата седмица - 27/X предобедното от 10 - 12, следобедното от 10-11 през нощта. Неделя, 3/XI - почивка. Седмата седмица - 10/XI предобедното от 10-12, следобедното от 10-11 през нощта. За жените: Във всичките тия определени неделни дни ще бъде предиобед в православната църква от 7 - 9 ч, а след обяд през първите 4 седмици ще се събират от 3 - 4 ч. на групи от по две или три, а останалите три седмици от 10 -11 ч. през нощта, поединично в домовете си. Ще четат псалмите по реда, определен за мъжете. Храната - същата, както е казано за мъжете. Друго. Понеже мнозина от нас не са погледнали на Пентаграма с подобающата сериозност и значение и са забравили, че бе казано, че или трябва да работим за славата Божия, или ако не работим Той, Пентаграмът има динамическа сила за разорение и погубление, та ще ни докара зло. И ето че това се изпълни, за което някои от нас в едно или друго пострадаха, а при това пострада и народът ни. Този знак Божи в нас. за да може да ни ползва, когато се молим и гледаме в него, трябва да го обграждаме мислено в долните два кръга от следующите цитати: първий кръг: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Вторий кръг: „Бог толкоз възлюби света, щото даде сина своего единороднаго. да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен." И тогава ще настъпи първия кръг на пентаграма: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." По такъв начин разрушителната сила на Пентаграма ще се обърне за милост и благословение. Разпоредете от своя страна да съобщите на всички, които се намират в кръжока ви - готови да изпълнят в точност горното разпореждание. Всичко това ви предаваме по заповед на нашия Учител. С мир Божи и поздрав от всички приятели тук. Ваш духовен брат: П. Киров гр. Бургас, 18.09.1913 г. Любезнии брате, По разпорежданието на нашия Учител, явявам Ви: че „Молитвата на избраните" ще я имат само членовете на веригата и онези, които са най- приближени до нея (веригата) и то само от българска народност. На всички други от друга народност, на които е била дадена, ще я вземете обратно. Това вземание на молитвата ще им кажете, че е за доброто на България, за което те не трябва да им бъде мъчно. За по-големи подробности, ако бихте искали такива, обърнете се до г-н Дънова, който на 17 този сутринта замина за София. С братски поздрав в Господа: П. Киров

IV. ТЕЛЕГРАМИ НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕТРОВДЕН - РОЖДЕННИЯ МУ ДЕН София, 1923г. Опълченска 66 Петър Дънов Учителю, Нека великите принципи, на които Вий сте носител, да озарят не само българите, славянството, а цялото человечество, всички да възкръснат от мъртвилото на заблужденията за живота на Истината, да се възрадват и прославят Великия Бог на Любовта. Дано повече бъдете с нас, докато се утвърдим в пътя на Светлината. Тошев София Опълченска 66 Петър Дънов Във Вашето лице поздравяваме Учителя на Любовта, Мъдростта, Истината. Дай Боже по-дълго да сте между нас, та носения от Вас факел да оправи пътя на мнозина към небето. Тошеви