Ани

III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ Русе, 25.02.1919 г. Уважаемий Учителю, Вий ни учите да даваме простор в себе си на възвишените идеи и да съдействуваме на добрите начинания. Да се стараем за създаването на благоприятни условия за пръскането на Евангелска виделина, за да може тя по- лесно да достигне до отзивчивите души, готови да я възприемат. Ето защо аз намирам за необходимо да споделя с Вас една своя идея. И ако Вий я одобрите, аз Ви моля да дадете Вашето благословение за нейното реализиране. От опит зная какви разсадници на идеи представляват книгите, как чрез тях авторът говори на душата, как умът е възбуден, за да направи усилия и разбере идеите на автора, как сърцето вибрира в унисон с чувствата, които авторът пръска било чрез своето слово или чрез онова на своите герои. Но особено голямо е влиянието на книгите над душите в днешно време, когато техният брой нарастна тъй много и когато всички четат. Та у мене се зароди идеята да се направят усилия, за да се създаде една по-богата литература по окултизма, мистицизма, теософията и пр. на български език, та да можем да видим един по-голям брой интелигентни сили сторонници на духовното движение между нашия народ, който чрез тези носители на духовната култура да бъде по-нашироко заквасен за духовен живот. За целта аз смятам да се образува един комитет от 6-10 души, който да се ангажира да намери средства, сътрудници, преводачи и да оделотвори тази идея. Тези мои мисли аз съобщих първоначално на приятеля С. М. Дренски от с. Кръвеник. Той ми съобщи, че подарява 5000лева за казаната цел. След това аз споделих тази идея с брата Б. Боев, като му съобщих и лицата, от които смятам да се състои комитета и че предварително ще подирим Вашето съгласие и благословение. Аз бях му посочил следните лица, освен двама ни: братята Зурков, Стоян Русев, Русчев и Захари Желев. Боев ми писа да поканим към тях и Толев. Аз нямам нищо против това. Може да поканим и Ст. Белев. Ако някой от тях откаже, ще ги заменим с други. Но нашият избор, както и целият план подлежи на одобрение от Вас. Смятаме да открием една негласна подписка между приятелите и съчувствениците на Делото за образуване основния капитал на фонда. На първо време комитетът ще дава само преводи, след време ще започне издаването на списание, а по-после, когато нарастне капиталът, ще се отделят суми за подпомагане бедни работници, проповедници, носители на духовни идеи из разните кътчета на България. Преди да съобщим на горепосочените лица и ги поканим за съработници в тази работа, нека чуем Вашето авторитетно за нас слово по тази работа: както за нейната навременност, за основите, на които трябва да се основе, тъй и за лицата, които да бъдат впрегнати за организирането й. Приемете моите сърдечни поздрави и отлични към Вас почитания. Ваш предан: Ст. Тошев 5.09.1924 г. Любезний Учителю! Както знаете, моята практика от ред години е да не отнемам и аз част от скъпото Ви време с мои писма. Но днес реших да направя едно изключение. На първо място искам да Ви съобщя, че от няколко дена аз съм наново член на Севлиевския, окр. съд. Това стана по моето желание и по благоволението на Господа и с Ваше съдействие. Това мое преместване беше необходимо най- вече за тъща ми, която беше останала съвсем сама тук, а е вече стара и болнава... Второ. Аз Ви моля да ми дадете тълкувание на следния сън, който сънувах на 31.07 заранта на разсъмване. Аз заедно с приятели от Търново отиваме на търнoвската гара да Ви посрещаме. Вий слязохте и водихте за в града един едър, угоен овен, когото здраво държахте за рогата. Аз Ви придружавах, а приятелите от Търново не ги видях повече. По едно време Вий изтървахте овена, който през всичкото време се джасаше, лудуваше, и след това Вий и аз почнахме да го гоним. Аз го улових и го хванах здраво за рогата и почнах да го водя. Вий ми казахте: Дай го на мене, аз пак да го водя, да не би ти да го отървеш. А аз не Ви го дадох и Ви казах: Не се безпокойте, Учителю, аз няма да го отърва, защото го държа много здраво. И след това Ви разправих, че моя покоен баща е обладавал такава сила, че когато е хванел и най-силния и луд вол само за единия рог, той вече не е можел да се отърве от ръката му. И че тази своя сила той е опазил до 70-годишната си възраст. (Покойният ми баща се е занимавал между другото и с джамбазлък.) С това исках да Ви кажа, че аз съм син на баща, който е обладавал такава сила. И след това Вий се съгласихте аз да водя овена и двама продължихме пътя си... След това аз се събудих. Беше почнало да се зазорява. Дали този сън не означава, че ми е определено да участвувам в Делото на Учителя? Трето. Драги Учителю, аз зная какви горчивини сте изпитали досега и продължавате да изпитвате в службата на Великото Дело, предимно от лъжебратя. Но аз зная тъй също, че всички истински братя и сестри, Ваши ученици Ви съчувствуват и скъпо ценят жертвите, които сте направили и правите за Делото и за нас лично. И аз вярвам, че предаността към Вас и Делото, на което Вий служите на макар малцина от Вашите ученици и ученички, ще продължава да Ви вдъхновява и Вий ще намерите у себе си достатъчно сила и желание да изкарате докрай почнатото в България Дело!... Вярно е, че истински преданите и верни Ваши и на Делото физически стоят малко настрана, те не обичат да се увират, да нахалничат, но Вий ги знаете, Вий ги чувствувате. И когато някои слабости кръстосват около Вас, Вий ще си спомняте, че имате сили в дълбокия тил и това ще Ви ободрява! Искам да Ви цитирам прояви на такава преданост из едно писмо, което получих в края на миналия месец от сестра Юстинка Халачева: „Брат, още се намирам под впечатлението на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения, но пък толкова приятна, че струва ми се спомените за нея никога няма да се заличат.'' Приемете моите сърдечни поздрави. Ваш предан: Ст. Тошев

II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ София, 21/III 1911 г. Люб. Тошев, Получих писмото ви. Добрите желания се осъществяват само когато се прилагат в живота. Послушанието е важен елемент в развитието на душата. Само когато человек се научи добре да употребя за своите слухови органи, тогава става владетел на съкровищата на мъдростта. Ухото, това е символ на един велик Божествен принцип. При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на човешкото Битие. Това са сърцето и умът. Сърцето трябва да стане чисто, а умът светъл. Само тогава животът може да добие своя вътрешен смисъл. Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека. Първата необходимост е преобразованието на сърцето. Добрите чувства, светлите мисли това са носители на человешкото спасение. Те са вестители на Божията благост и милост към онези, които го търсят с всичката си душа. Когато ме потърсите с всичкото си сърдце, ще ме намерите, казва пророкът. И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото попросите, ще ви бъде. Животът е едно велико училище и всичките неща в тоя свят са принадлежности на това училище, в което служат за упътвание на учащите ся в него. И всеки, който прилежава, придобива. Може после да ви дам сведения. Ваш П. К. Дънов Търново, 21/ VI 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев. Получих вашето писмо. От книгата,"Науката и възпитанието" засега нямам у себе си екземпляри. Поръчал съм за няколко и кога ми ги изпратят, ще ви пратя. За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К. Иларионов (запасен капитан) Търново, 7/ VII1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих вашето писмо от 24.06. Нещата, когато се нареждат по своя естествен път, само тогава имат стойност и цена в себе си. Следвайте по пътя. Той е път на вечни благословения, в него има всичките условия за развитието на душата и повдиганието на духа. В тая Виделина вий ще разберете чрез вътрешен опит дълбокия смисъл на живота. Ще придобиете онзи вътрешен мир, който ще внесе радост и веселие в душата ви. Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита. Теоретичното, това е на ума, опитното това е на сърцето. Затова казва един от пророците. „ опитайте и вижте, че Господ е благ." Запример, ако ви дам следующите геометрически фигури (фиг. 1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната наука изучава само външните форми. Тя мяза на человек, на когото се даде една добра книга, на която той почва да изучава нейната подвързия, след това големината на нейните букви и техните цветове, и се спира там, без да вникне в съдържанието на писаното. Ваш верен: П. К. Дънов София, 10/X 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих твоето писмо. Аз наскоро се завърнах тук. Ще имам предвид вашето желание и ако е волята на Небето и на Господа, който нарежда тия работи, ще ви бъде според вярата. Имайте търпение и всичко ще си дойде на своето време. Има доста спънки, които трябва да се отстранят от пътя на духовното повдигание на тоя народ. За книги не съм разглеждал още. Ще видя, ако намеря такива, които могат дари бъдат полезни, ще ви изпратя. Работете усърдно и Господ ще ви даде повече виделина. Направете сърцето си олтар за Божествена любов (Христа), душата си храм на Господния Дух, ума си слуга и Духа си съработник с Господа в Неговото дело. Бъдете готов винаги да се подвизавате за идванието на Неговото Царство на земята. Моя поздрав на вашите приятели. Ваш В. В. П. К. Дънов Търново, 2/XII 1911 г. Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление. Пазете сърцата си чисти, умовете си безкористни. Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна. Наставления лично мога да ви дам само за някои работи. Следвайте засега според наставленията си дадени. Не се безпокойте за бъдещето. Дръжте изобщо събранията си в тайна и не ги правете достояние на голям кръг. Дръжте се в близко съприкосновение с църквата. Бъдете мъдри в свойте постъпки. Все, що попросите. което вярвате, ще ви бъде. Моя поздрав на всички. Ваш Верен П. К. Дънов /Мистичният подпис/ Пловдив, 11/II 1912 г. Господин Ст. Тошев Учител в село Кръвеник, Севлиевско Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Проверявайте нещата. Всичко онова, което облагородява душата, повдига ума, усилва вярата, дава място на истината. Любовта е от Бога. Гледайте съдържанието да съответствува на формата. Бог е любов и щом пребъдваме в тая любов, истината е в нас и ний сме свободни. Когато сърцето е чисто, душата светла, умът възвишен, пътят на живота е ясен. Бог да ви благослови и ви пази. Аз ще се постарая да ви съдействувам. Моя поздрав на всички ви Дънов Г-н Ст. Тошев Учител, Севлиево. 1913 Мир на небето и радост на земята. Г.С.Ц.[1] Н.Ц.С.В.[2] К. Дънов Август 1912 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих писмото ви. Вий елате на 14 август. И няма да съжалявате. Вий сте поканен и поканата ще ви се даде, когато дойдете. Ще разберете реда на нещата. Ако ви се случи спънка, съобщете ми. Ваш верен П. К. Дънов Забележка от Ст. Тошев: Това писмо е от началото на м. август 1912 г. Писано от Търново. Учителят ме кани за събора в Търново. Покана за събора 1912 г.: В.щС. П. Р. н. Г. И. X. С. Б. [3] 15 А. Т.[4] * София, 9 мар. 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо, а така също и и мелата. Засега чакай, когато се срещнем, аз ще ви дам някои обяснения върху предмета като как може да я употребявате и кому може да я препоръчате. За себе си може да направите опит, сдъвквайте листата и гълтайте сока и вижте какво влияние ще ви окаже. След това ми съобщете наблюденията си. Може да е варено и да употребявате варената вода за няколко време и пак да наблюдавате какъв ефект ще произведе върху душевното ви състояние. Надявам се да сте добре. Мирът вече иде и могат да се очакват добрите влияния на небето. Господ урежда добре всичко. Ваш верен П. К. Дънов София, 10 Април 1913г. Люб. Ст. Тошев, Получих пратката ви с „Имела" а така също и двете ви писма. Върху зададените въпроси в писмото ви оставам да ви осветля, когато се срещнем. Въпросът е чист от характер окултен. А окултните неща се предават словом по- добре, отколкото чрез писмо. И трябва да се направят много опити. На първо място което мога да ви кажа е, че имела има сила да възобновява нервната енергия. Това става по закона на еднаквите причини, които в разни обстановки произвождат действия положителни и отрицателни. Тоест една причина, която става инструмент да създаде една болест в човека, същата причина в друг случай става инструмент да се излекува същата болест. Едно голямо противоречие от гледището на съвременната наука. Повидимому така се гледа но да стана по- ясен. Човек, който прави грешки като свободна воля е и човек, който прави добрини като свободна воля. Значи волята у човека е силата, която прави и добро, и зло. Произвожда здравето и създава болестите. Това ви го навождам просто като пример, за да може по аналогия да съдите за самата скрита истина, която от невежите е покрита с девет покривала. Който знае да снема разумно тия покривала, той намира това, което търси. Вий си варете по малко и употребявайте сутрин и вечер на гладно сърце, а може по някой път и след ядене. Наблюдавайте вашето душевно състояние. Моя поздрав на приятелите там. Ваш верен П. К. Дънов Възстановяванието на нервната енергия в живота на земята е най-важна. София, 6.VI. 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. Ще ви осведомя ако отида. Търново мина под кръщение, каквото не помни в историята. Има загадки, които остават нерешени. Но всичките неща в природата си имат своя смисъл и всички събития своя израз. Такъв е законът, който води човешките съдбини. Страдания, смърт, раждане, възкресение. Ваш верен П. К. Дънов София, 26 Август 1913 Люб. Ст. Тошев, Получих вашето писмо. За тълкуванието на съня ще оставим за друг път да говорим. Вий ще бъдете тъй добър ако ви е възможно да съберете от имелата плодът с листата без големите клонове и то от дъб. Ще направим опит с плод и листата й. И то сега, през есента може да стане доста успешно. Ако ви се удаде, ще я доставите в София. Надявам се да сте получили препоръчаното писмо. Сега е време за по- сериозна работа. Ваш верен П. К. Дънов София, 14 юли 1914 Люб. Ст. Тошев, Елате на 10 Август в Търново. Пишете ми ще ли можете. Отговора си пратете в София да зная. С поздрав В. В.[5] П. К. Дънов Бургас, 23/I 1915 Г-н Ст. Тошев Владайска 45, София Л. Т. Изпълнете тъй, както ви е казано. Добър привет. 20 февр. В. В. П. К. Дънов Покана за събора 1914 г. Търново, 1914 Среща на Веригата Т. ще стане на 10 Август Покана за събора 1915 г.: 4. VIII 1915 У.[6] /Свещеният подпис/ Търново, февруари 1915 г. Люб. Ст. Тошев, Любомир да бъде името. Това е казаното отгоре. Привет вам и на домашните ви. В. В. П. К. Дънов Варна, 10.03.1918 г. Вий сторете всичко, що се отнася до вас, а Ний ще ви помогнем да се уредят всичките ви работи по най-добрия път, който е за доброто на вашата душа. Дръжте дълбоко мисълта в себе си: първом Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Домашния ви въпрос да ви не смущава. Времето с всичко се справя. Идеята ви за Трявна не е лоша. Но в живота онова, което фактически става, е най-доброто. Изпращам ви наряда за 9 март, който може да извършите и на първия ден на Великден. Препишете си го и го дайте и на Г-жа Ватева. Ако двама с В. Ватева намерите някой подготвени в Русе, може да им го дадете да го изпълнят. Ако не, да остане само за двама ви. Даванието да е със задложение да го изпълнят по Бога. Може по-нататък да ви пиша, дръжте ме в течението на общия вървеж. Моя поздрав вам. В. В. Ж. К. В. О. [7] П. К. Дънов /Свещеният подпис/ Варна, 10.03.1918 Редът на 9.22. П. Р. Ж.[8] 1918 Март Ставане в четири, приготвяне. Почване. 1. С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея. 2. Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата. 3. Спомняне на всички братя, сестри, приятели. Пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ Мой и Господ ваш тяхните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която е Бог изявен в живота. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота. Да схванат образа на Надеждата, която е живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Неговия Храм. 4. Прочитане на лозинката и Отче наш. „Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин тъй да бъде. /Свещеният подпис/Ж. К. В. О. [9] София, 27.02.1919 Ст. Л. Тошев Ул. Градски часовник 7, Русе /Подадено от П. Ив. Гумнеров. ул. Опълченска 66/ Л. Ст. Тошев, Писмото ви получих. Сумата да стои у вази, докато се уреди въпросът. Всичко, което по човешки се урежда, по човешки свършва, а което се урежда по Бога, то се добре завършва. Засега всичко почти по човешки свършва. Нека изтече мътната вода, да дойдат светлите времена на Божията Благост и Любов. Тогава всичко ще се завършва добре. Вие може да вземете всяка длъжност, която не създава лоша карма, да ви не довежда в стълкновение с ближните ви. Вървете по Бога. Само така животът се благославя. Някои от сегашните длъжности не са за подвизающия се в пътя на съвършенството. Общо тъй стои по принцип въпроса за заеманието на длъжност, а в частност вие сам ще си го разрешавате. Там; гдето Божественият промисъл ви поставя, стойте и не се блазнете от външността на видимите придобивки. Онези, които във войната придобиха, сега го повръщат като нездрава храна. Да имате Виделината на Духа. В. В. /Свещеният подпис/ Търново, 25.08.1920 г. НАРЯД 1-ий ден, 19.08, четвъртък 1. Размишление. Да благодарим на Господа за всичко, което ни е дал досега. 2. Благославяй душе моя Господа. 3. Добрата молитва. 4. Благословен Господ Бог наш. 5. Отче наш. 2-ий ден, 20.08, петък 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За идването на Духът Божий (Христовия Дух) в нас, който да ни просвети и изяви дълбоките тайни, скрити в Бога. 3. Лозинката. 4. 91 Псалом. 5. Хвалата. 6. Благославяй душе моя Господа. 7. Отче наш. 3-ий ден, 21.08, събота 1. Отче наш. 2. Размишление Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първом всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Благославяй душе моя Господа. 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. 4-ий ден, 22.08, неделя 1. Отче наш. 2. Размишление. За преуспяване на Царството Божие в нас и около нас. Да премахне Господ всичките препятствия от пътя на своето царство. 3. Лозинката. 4. Благославяй душе моя Господа. 5. Молитва на Триединния Бог. 6. Добрата молитва. 5-ий ден, 23.08, понеделник 1. Добрата молитва. 2. Размишление. За възрастване на Божествените мисли в нашите умове. За пробуждане на Божествените чувства в нашата душа. За освобождаването ни от всичките остатъци от нашите минали съществувания. За приемането на Божествения живот. 3. Молитвата на Духа. 4. Пътят на живота. 5. Молитвата на царството. 6. Отче наш. 6-ий ден, 24.08, вторник 1.Добрата молитва. 2.Благославяй душе моя Господа. 3.Размишление. За въдворяване на пълната Божия любов между всичките братя и сестри по лицето на земята. За възцаряване на истината в нейната пълнота между нас. Да изпълни Господ всичките свои добри намерения, които от началото е предопределил според своето благоволение. Да бъдем верни всички на своето призвание, да изпълним благата му воля с всичкото си сърце. Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбим всички наши братя, сестри и наши ближни, както собствената си душа. 4.Отче наш. 7-ий ден, 25.08, сряда 1. Добрата молитва. 2. Размишление. Върху всичките размишления от първите шест дни. 3. Отче наш. Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов. /Свещеният подпис/ Свищов, 31.01.1921 Любезни Ст. Тошев, Получих вашето писмо. Вашият семеен въпрос ще се разреши в добър смисъл щом всичко назрее и кармата ви стигне до своя краен предел. Не е важно само да се съберете, но да можете добре да живеете и да се разбирате и да вървите и двама в Божествения живот. Вий ще бъдете добър да ми съобщите резултатите на вашето ходение в Севлиево. Аз дойдох набързо тук. Бях задължил няколко души приятели от Русе да ви съобщят. Но понеже те мислили, че ще стоя по-дълго време в Русе. отлагали. Аз съм много занят и с работи посторонни, които отнемат времето ми по някой път да го посветя за нещо по- съществено. За всичко, за което сте ми писали, аз го имам предвид. Тук колко време ще стоя, не мога да ви кажа. Възможно е да бъда до в неделя и може да тръгна по-рано. Ще зависи. От тук мисля да се спра в Търново за малко време. И от там може би да замина за София. Когато имате най-удобното време, елате да се видим. Вий сте още под закон и ще трябва добре да нареждате вашите работи. Бъдете умен. Както е казано. На съвременните хора трябва да им се говори на техен разбран език. При това не трябва много да им се дава, да не би да се преситят. Пресищане и отвращение заедно вървят. Засега вашите работи добре вървят и за бъдеще още по-добре. Временните изпитания, това са придобивки за духа. Христовият път е отличен. Новата наука ще отвори тайните на битието. Старата земя и старото небе със своите разбирания ще си отидат, и Новата Земя, която сега се формира и Новото Небе, което се съгражда, ще се явят на Новото Човечество. Само Божията любов е любов. Дънов /Свещеният подпис/ София, 28.03.1921 Любезни Ст. Тошев, Получих вашето писмо. Вий добре мислите. Нека да е късно, но да се завърши със закона на Любовта. Казва се: любовта дълготърпи, не дири своето си; тоя закон и от двете страни трябва да се спази. Вашата другарка сега учи тоя закон. И тя ще се убеди, че този е най-добрият път в живота. А ти подвизавай се съзнателно постоянно в тоя път. Учи се и ти. Вади поука от опитността на другите. Правият живот дава прави резултати. Сега е време благоприятно да се изправи всичкото минало. За да сте готови да възприемете бъдещето, което носи благословенията на Царството Божие. Изпращам ви един екземляр от Новото Човечество. Когато излязат и другите бележки, ще ви изпратим. Бъдещето ви носи по-широк простор за работа полезна. Следвайте вътрешно искрено чистосърдечно с пълна вяра истината. Бог благославя такъв труд. С. Б. Л. Дънов /Свещеният подпис/ София, 08.03.1922 Любезни Ст. Тошев, С приносящия ви изпращам един екземпляр от беседите. Желае да успявате. 9 ще посрещнете както друг път[10]. Ний ще ви пишем по-после. Поздрав вам и на дома ви. Само Божията Любов. /Свещеният подпис/ София, 08.04.1925 Любезни Ст. Тошев, Последното ви писмо е получено. Вий в провинцията се развивате, както колониите на някоя велика държава. Вашият сън е интересен. Той представлява донякъде духа на българите. Даже и в духовните хора по някой път се зараждат най-оригиналните идеи. Но в живата природа все е отмерено и разумно. Там гдето има някое отклонение от правилата на тия велики закони на същества във възходяща степен, които правят някои малки пертурбации. Надявам се да успявате. Трябва жива вяра и непреодолима велика душа. Човек трябва да е готов да се жертва за Бога всякога и с оная вътрешна пълнота. Само онзи, който това разбира, може да се повдига и да бъде благоугоден на небето. Господ да ви даде потребното. Моя Мир да бъде с всички вас там. Само Божият любов. /Свещеният подпис/ 05.05.1932 Любезни Тошев, Животът е училище, в което човек добива онова, що Бог е вложил в него. Онова, което е ставало във вашия дом, е за добро. Сега е мрачкаво, после ще стане светло. Любовта покрива много прегрешения. Поздрав вам и на дома ви. С. Б. Любов. /Свещеният подпис/ --------------------------------------------------------------- [1] Господ на Силите е Царят [2] Небесното Царство със Сила се взима [3] Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий [4] 15 Август, Търново [5] Ваш Верен [6] Учителят [7] Ваш Верен. Жив е Който Ви Обича [8] Пролетно Равноденствие на Живота [9] Жив, Който Ви Обича [10] 9 март е стар стил, новият е 22 март

38. ГРАМОТА ЗА ГРАЖДАНСКИ ЗАСЛУГИ Предоставяме Ви следната грамота на Стефан Тошев: N1773 НИЙ БОРИС III С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ В знак на НАШЕТО особено благоволение, наградяваме съдия - следователя при Севлиевския окръжен съд Стефан Л. Тошев с офицерския кръст ОТ НАШИЯ НАРОДЕН ОРДЕН ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАСЛУГА Заповядваме да му се даде настоящата ГРАМОТА скрепена с печата. София, 1 февруарий 1932 г. Канцлер на Ордените: /подпис/ Секретар: /подпис/ 3]

35. ЖАЛБА До Министъра на Вътрешните работи - ст. София ЖАЛБА От Стефан Лазаров Тошев От гр. Севлиево, ул. „Тройца"5 Уважаеми другарю Министър, Дължа още в началото да Ви уведомя, че аз съм свършил по правните и държавни науки, изпълнявал съм различни съдийски служби и прокурор при окръжен съд. Аз съм много отдавна член на Обществото „Бяло Братство" в България, признато от Правителството за „Верска общност", което при всички режими у нас се е ползувало с всички свободи в кръга на личната и колективна вероизповед и свободата на съвестта. След 9.09.1944 г. нашето Общество напечата десетки различни томове книги - беседи й лекции от Учителя на Братството ни, г. Дънов, с необходимото за това разрешение от респективните органи на властта, в печатницата на Обществото ни. Тази печатна литература беше предназначена почти изключително за хилядите редовни членове и съмишленици на обществото „Бяло Братство". Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази книжнина не бе изкупена от тези хора. Те постепенно си купуваха по няколко тома годишно от нея, когато се почувствуват парично улеснени. На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня! По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр. Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К. Дънов, верен последовател и тълкувател на Исус Христовото учение, всякога е препоръчвал на своите последователи същия принцип за труда. Той като дълбоко просветен и учен човек хвърли обилна светлина върху Учението на Исуса Христа за човечеството от двадесетия век, по- подготвено да разбере великото Учение на Исуса Христа, голямата част от което Той е проповядвал в символи и притчи на широките народни маси, а само на учениците си, като подготвени да Го разберат, е излагал Учението си открито. Не е ли ясно, прочие, че по дух, по разум, нашият Учител Дънов и ние, неговите последователи, не се различаваме по идеалите, за осъщестяването на които се борят комунистическите партии в света? Вярно е, че се различаваме от тях по методите за осъществяването на тези идеали. Но ний поставяме въпрос: може ли Комунистическата партия в България да ни посочи даже и един случай след 9.09.1944 г. последовател на Учителя Дънов да се е изказал и действувал против идването на власт в България на комунистическата партия? Верно е, че последователите на Учителя Дънов разбирахме, че с течение на времето, когато комунистическата партия в България овладее напълно властта и се справи с вражески настроените против нея лица и групи, тя основно ще промени духа на някои от своите методи, чрез които се закрепи на власт. Днес, освен че и помен не остана от революционните методи на действие, сега се държи строго на изпълнение социалистическата законност. А щом това е така, аз недоумявам: защо се посегна на книжнината на Обществото Бяло Братство, в която е напечатано Словото на Учителя Дънов, организатор на това общество? Ние, теоретиците и добре познаващи Учението, идеите и методите за практическото им приложение в живота на това Учение, в което Учение сме се просветили и от публичното живо слово на този велик син на България, и от много лични срещи, които сме имали с него, можем да тълкуваме беседите му най-добре, в които са легнали всички основни идеи от неговото учение и знаем, че той изповядваше и учеше същото учение, което е проповядвал великият миров Учител Исус Христос, пред което ето вече двадесет века са се прекланяли и прекланят почти всички велики философи, реформатори и културни дейци в света, като признават, че Христовото Учение внесе истинска култура и цивилизация в света, че то облагороди нравите, че то строши оковите на робството и освободи жената от унизителното положение, в което се намираше преди Христа, като я приравни с мъжа, че то, най-после, прогласи интернационализма. Ап. Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян. 12:13 и пр. Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр. (на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й). А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява становището на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му становище ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея: 1/ От стр. 201-202: „У Учителя Дънов ще четете, между другото, какви преобразования ще настанат в икономическия, в стопанския, в семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат любовта като активен принцип в живота си. Днешните, обладани от егоизъм крупни земевладелци, големи индустриалци и богати търговци, доста допринасят със своя груб егоизъм, със своята алчност за богатства за мизерията на широките народни маси. Крупни индустриалци на военни материали подготвят чрез пресата, голяма част от която е под тяхно влияние, войни; а и по други недостойни пътища са предизвиквали и предизвикват войни. За предизвикване на войните не по-малко е виновна и империалистическата политика на дипломацията на някои държави, която не държи сметка ни за правдата в международните отношения, ни за елементарната човещина - да се даде възможност и на другите народи да водят човешки живот и да бъдат поставени при същите или приблизително същите условия (като се изключат географическите такива) за всестранно развитие. Но нали дипломацията се води от дипломати, от държавници, от хора? Ако те бяха хора не на грубия егоизъм, а на една по-висока духовна култура, с един духовен мироглед, какъвто е бил, например, английският държавник Гладстон, нима това няма да се отрази в духа на провежданата от тях политика? Ще гледат ли тогава те на милионите хора (свои и чужди), които ще хвърлят в ужасите на войната, като на материал, като на средство за постигане на национални цели? Или ще търсят мирни средства, чрез взаимни отстъпки, за уреждане на международните спорове и конфликти, всякога готови да отстъпят, дето противната страна очевидно има право? Защо, например, повикът за елементарна правда на толкова милиони индуси, изразен чрез легендарния Ганди и др. да не смути съвестта на просветена Великобритания и нейната дипломация и да кажат: „Наистина, вий имате право!" Христос е казал: „По плодовете ще ги познаете". Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели? Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министър, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята. А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички. Ако не ви е известно, можем да Ви дадем доказателства за това, че с Учението на Учителя Дънов са запознати всички културни народи, че преводи от неговото Слово са направени на руски, на немски, английски, френски, италиански, латвийски, есперанто и др. езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр. Едно време богомилското движение в България бе охулено и гонено и от светската власт, и от духовенството. А днес културният свят счита, че с богомилството България е внесла своя най-ценен принос в съкровищницата на света - че това движение, преминало в западно-европейските държави под разни имена, раздруса умовете на прогресивните хора и роди ренесанса... Богомилското движение също бе религиозно, християнско и много близко до Учението на Учителя Дънов. Да се изземва и унищожава книжнината на едно прогресивно религиозно общество, в която са изложени идеите на идеолога на това общество, без да бъде основно проучена литературата, в която е изложено неговото учение, съгласете се, че това не е редно, за да не кажа някои по-силни думи. Затова аз Ви моля: внесете въпроса в Министерския съвет, за да вземе той принципално становище: следва ли основно да се проучи печатното слово на Учителя Дънов от компетентни лица, с участието на просветени в това Учение членове от Обществото ни, и в зависимост от тяхното мнение министерският съвет да каже своята тежка и отговорна пред народа ни и историята дума. Че ако, например, от 200 тома печатни беседи от Учителя Дънов компетентните комисии посочат, че само в десет от тези томове са намерили изрази, които от известна гледна точка са вредни за възпитаване българския народ в определен дух, в определена насока, нека само тези сборници да се признаят за заслужаващи изземване и унищожаване. А най-справедливо е, в такъв случай да се унищожат само няколко листа от тях. Но ний твърдим, че такива изрази не съществуват. Но, разбира се, в никой случай не бива да се таксуват като вредни религиозните идеи въобще, защото българската конституция гарантира свобода на религиозната вяра и изповед - безразлично какви са религиозните идеи, а още повече религиозно-философските и научно обосновани идеи на нашия Учител. Аз за себе си съм уверен, че нито един от членовете на „Верска общност Бяло Братство" няма да мръдне и малкия си пръст, за да стане въпросът с изземване на литературата на Обществото ни от складовете му и от домовете на членовете му, известен извън границите на България, защото всички ний сме истински родолюбци и милеем за престижа на България пред външния свят. Но въпросът по изземване на литературата с печатното слово на Учителя ни (а и други книги, даже и Библии и Евангелия) не е дребен въпрос, и той е вече обществено достояние. И ако не се вземат мерки от Правителството в България да се възстанови правдата, ний не можем да гарантираме, че от противния на правителството у нас лагер, въпросът не ще стане достояние на вънкашния свят. И че не ще се слуша в предстоящите месеци по радиото „Свободна Европа" и други подобни и не ще се изнесе в американската преса и другаде този въпрос, и както всякога - пресилено, с пропагандна цел. Нека се има предвид от правителството ни и това, в свръзка с легналия в конституцията ни принцип за свобода на религиозната мисъл и изповед в България. Накрай, аз имам още една молба към Вас, уважаеми другарю министър, която е преимуществено от личен характер. На 6.12.1957 г. рано заранта - преди 6 часа в дома ми дойдоха: капитан Ф. Филипов, ст. лейтенант Д. Гичев, серж. М. Денчев, служители при МВР - Севлиево, придружени от Т. Пеев, работник, член на БКП - Севлиево и извършиха обиск в дома ми за изземване книжнина от Учителя Дънов. Аз бях още в леглото и при това болен. Аз имам навършени 71 години. Помолих ги да почакат да се съмне, защото не се касае за обиск, налагащ се от престъпление, но те не се съгласиха. Те прегледаха за няколко часа том след том всичката находяща се в дома ни книжнина. Понеже бях болен, аз лягах на няколко пъти на кревата за почивка. Направиха опис на книгите, които ми изземат, който аз подписах, без да съм проверил дали е точен. От дома ми иззеха 246 книги - според описа (два големи пълни чувала). Между иззетите ми книги има и подвързани, в които освен беседи от Учителя ни, има и други книги: литературни, научни и философски, които не фигурират в описа. Моля бързото Ви нареждане: да се отрежат от подвързаните ми книги печатните беседи от Учителя Дънов, а другите книги да ми се върнат. Между иззетите ми книги има и 5 екземпляра от книгата „Вечните Истини", на която аз съм автор. Моля нареждането Ви да ми се повърнат поне три от тези книги, и то подвързаните: една за мене и другарката ми и по една за двамата ни синове, които ще им бъдат като спомен от техния баща. Защото това е единственият мой печатан труд. Нали намирате тази ми молба за справедлива и хуманна? И последната ми молба е: Да наредите да ми се повърне по един екземпляр от всеки том беседи и лекции на Учителя Дънов, за да има какво да четем в последните години на живота си с другарката ми. Защото за нас няма по- любимо четиво от Словото на нашия многуважаван и любим Учител г. Дънов. Или поне да ми се повърнат 20 тома от печатното слово на Учителя Дънов, безразлично кои ще бъдат те, но с не по-малко от по 250 стр. и то главно подвързаните томове. Вие, комунистите, сте се борили много години за тържеството на вашите идеи против много реакционни режими в България и сте дали скъпи жертви в тази борба - за извоюване на редица свободи и права, порицавайки тези, които ги погазваха. Вие не можете да забравите това. Затова аз и сестрите и братята от Обществото ни разчитаме, че Вий и членовете на правителството, като си спомните за горчивините и страданията, които сте преживяли в тези ваши борби, ще проявите съчувствие към нас и не ще отхвърлите и пренебрегнете нашите справедливи молби. Ний сме добри граждани на България и заслужаваме добро отнасяне с нас от властта. И сега, когато ний, членовете от Обществото „Бяло Братство" изпитваме голяма мъка, апелираме към Вас: да не допуснете да се потъпче правдата, която ний отстояваме пред Вас, Правителството и Главната прокуратура с жалби като тази и лични ходатайства. Ний искаме да видим във Вашето лице един комунист, на когото е мила и скъпа всяка правда и правдата, за която ний сега се борим, базирайки се на конституцията ни и молим Вашето благосклонно изслушване на молбите ни и ходатайството Ви пред Министерския съвет, за основно проучване на въпроса. Надявам се, че ще намерите моето изложение в тази ми жалба за искрено и правдиво, а молбите и препоръките ми за основателни, и не ще ги оставите без внимание. Молбата ми за повръщане иззетата книжнина от моя дом (или поне част от нея), правя и за всички наши сестри и братя, от домовете на които е иззета такава книжнина. Това трябва да стане, то се налага от принципа за свободата на религиозната изповед и на съвестта на българските граждани според Конституцията ни. Гр. Севлиево 28.01.1958 г. С почит: Стефан Тошев /подпис/

34. ИЗЗЕМВАНЕ НА ДУХОВНАТА НИ ЛИТЕРАТУРА М.Б.: Шести декември 1957 г. - срамна дата от комунистическото управление в България! Инквизиция в края на 20 век! Посегна се на беседите, лекциите, разговорите и стенограми на Учителя. Тепърва ще се оценява ролята и приноса на Учителя не само за България, но и за света. Юдата на братството, Никола Антов, селективно е посочил лицата, на които да се направят обиски и изземе духовната литература. Тук, в София, се изземваше не само литературата на Учителя, както е била заповедта, но и всякаква духовна литература, включително Библии, Нов завет и т.н. В пет часа сутринта при мен в София на Изгрева нахълтаха глутница неграмотни (видно от протоколите) екзекутори. Аз пазя и моя протокол, с който ми иззеха книгите. От складовете на Братството, беседите бяха изземвани с камиони... Тук ще приложа описа от обиска на баща ми, смелата му и уникална жалба и единствения получен отговор от МВР по този повод. Аз съм носил много жалби на Братството и моя такава в приемната на МВР, но никакъв отговор не е имало... Все пак това е история, макар и срамна! Важно е да се знае, че заповедта за обиск и изземване на литературата ни е била противозаконна, тъй като не е имало Правителствен акт за това (виж решение на Върховния съд - Първо наказателно отделение N 851 от 7.09.1959 г. по н.о.х.д. N 711/1959 г.) И според законите имаме право на обезщетяване от държавата, с което може да се издаде безпроблемно цялото литературно наследство на Учителя. ПРОТОКОЛ ЗА ОБИСК И ИЗЗЕМВАНЕ Днес, 6.12.1957 г. гр. Севлиево, подписаният кап. Филип Митев Филипов, служител при МВР - Севлиево, на основание заповед N 26 от 5.12.1957 г. на др. Окод. Н-к МВР, Севлиево, в присъствието на ст. лейт. Димо Гечев и сержант Михал Денчев и двамата служители при МВР - С-во в присъствието на лицето Трифон В. Пеев - член на БКП, работник в „Сладкарска Кооперация" - Севлиево, живущ на улица „Света Тройца" 5, извърших обиск в дома на лицето Стефан Лазаров Тошев от гр. Севлиево, живущ на ул. „Света Тройца" 5, при които намерих и иззех следната литература и вещи (При обиска бяха иззети 117 заглавия на книги на Учителя Дънов с общ брой от 239 книги, които са описани в протокола, но не ги цитираме.) - Папка с различни писма, молитви и съчинения на Ст. Тошев. - Плик с доклад-изложение от членовете на финансовия отчет сектата „Бяло Братство" /Дъновисти/ - 49 броя. Запитан Стефан Тошев притежава ли укрита на други места дъновистка литература, същият заяви, че няма такава. За гореизложеното се състави настоящият протокол в три еднообразни екземпляра, от които единият за Окр. У-е МВР - Търново, единият за Окол. У-е МВР - Севлиево и един за обискирания Тошев. 6.12.1957 г. Севлиево Обискиран: /Ст. Тошев/ Свидетели: /Два подписа/ Съставил протокола: /Капитан Филипов/ /подпис/

32. ПРОРОЧЕСКИ СЛОВА Божието благословение ще ви следва в живота. Законът на Опуленса гласи: „Пусни петачето и вместо него ще получиш златен наполеон." (В пророк Исайа, 58:9 четем: „Тогава ще призовеш Господа и Господ ще ти отговори. Ще извикаш към Него и Той ще каже: Чувам вика ти.") Брат Боян Боев в сказката си на 11 август 1945 година, която е държал на събора на Братството ни на Изгрева, между другото е казал: „В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера, през месеците юли и август, една група чешки студенти посетиха езерата и Учителя. Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителят каза следното: „След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия. Русия има важна мисия в света." Защо Бог е допуснал да мине Русия през материализма? Материализмът дойде да измете старите предразсъдъци и по този начин се създава почва за идването на Новото учение на любовта, братството и свободата. Учението на Бялото Братство се стреми да разбере нещата, не да ги критикува. В Мърчаево Учителят каза: „Славянството е олтарят на новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята." През 1943 г., през пролетта, в един частен разговор между нас двамата, Учителят каза следното: „Тези идеи, които ви говоря тука, ще бъдат приети в Русия. И там ще се играе Паневритмия." В Мърчаево Учителят каза това. което се каза и в Търново на един събор, а именно: че славянството ще напредва и ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат родени в славянските страни до края на 20 век и те ще образуват една голяма вълна на подем. Освен това, в славянството ще се роди елитът на човечеството. Занапред ще се прераждат в славянството по-напредналите души от Англия, Франция и др. - най-умните и най-добрите ще се преродят в славянството... Веднъж на Витоша, през 1927 г. Учителят каза в частен разговор между няколко души, че Бялото Братство, което ръководи съдбините на човечеството ще предприеме една важна акция за идването на Новата култура след 1975 г. Тогава ще има нужда от много работници на Божията нива. Затова тогава нашите заминали братя и сестри ще дойдат в плът на земята. Чака ги много важна работа във връзка с акцията на Бялото Братство.

30. СТЕНОГРАФИРАН МАТЕРИАЛ ОТ ТЪРНОВСКИЯ СЪБОР ПРЕЗ 1922 г. Съборът е открит на 19 август в 5 часа сутринта. Ето какво е дадено на 21 август в 5 часа сутринта: 1.Прочетохме „Добрата молитва". 2.Казахме: „Няма истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина." 3.Учителят прочете следното: „Да възсияе лицето на Господа Бога нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов; Начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си; Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слънцето никога не залязва, Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия Живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които му служат, трябва да му служат в Дух и Истина. Духът и Истината е нашият девиз. Ние сме проявената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин! Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия светии, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? И в края на века всичките светии ще бъдат на земята, казано е. Те са тук вече на земята - Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на земята в плът, а в една или друга форма са тук, по цял свят обикалят и работят... " Давам и цитат от стр. 352: „Та казвам ви, бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия. Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота. Ще кажете: Дали е време? - Време е сега. Туй, което ще видите, око не видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден... " От стр. 365: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода, е Любов Божия!"

29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ След смъртта на Учителя, брат Боян Боев изпращаше до кръжоците често циркулярни писма и кратки съчинения. В предшествуващите мои „кратки духовни съчинения", аз съм давал извадки от тях. За да заинтересувам читателите и на това ми съчинение и тук давам кратки извадки от тия му циркулярни писма: Из циркулярно писмо от брат Боян Боев с дата 24 май 1953 г. (извлечения на няколко израза). В общ разговор с Учителя, Той каза: 1.Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии са необходими за развитието на човечеството. 2.Молитвата е език на Божествения свят. 3.Колко пъти трябва да се моли болният? Болният не трябва даже да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прескача. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти." С три пъти болест не си отива. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, за да се поддържа връзката - връзка непреривна с невидимия, с Божествения свят. 4.Като ученици вие трябва да отделяте на ден поне по половин или един час за размишление и молитва. 5.Всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате. 6.Ако сто души, братя и сестри, или поне 10 души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави отговорът на някоя молитва, но тя ще бъде изпълнена. По-главного условие е ако любите Бога. 7.Молитвите се приемат от Духа и Той ги предава на Бога. Духът, това е Йерархията. Значи тя е посредник при молитвата между човека и Бог. Вашите молитви, макар и да не се съвършени, светлите ангелски същества ги приемат, преработват и ги изпращат към Бога преработени. 8.Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост. Казано е във възванието: „Призовете Ме с Моята милост и Аз ще ви помогна." 9.При молитвата човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Божествения свят, идва във възприемателно състояние и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога. Нови идеи нахлуват тогава от Божествения свят в човешката душа. След това, през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и пътища. Той ги е приел от Горе във време на молитвата. 10.Вътрешната сила на човека при молитвата е: да изказва и преживява благодарност и любов към Бога. 11.Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат да скъсат на всяка цена връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причиняват нещастие. Затова трябва да бъдете будни и непрекъснато да държите връзка с Бога, тогава ще идват при вас добри духове и ще ви помагат. (М.Б.: В псалмите 103 и 145 се казва: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив." А в пс. 85: „Защото Господи ти си благ и готов да прощаваш и многомилостив към всички, които те призоват... Господи, Ти си Бог щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен. Милостно погледни към мене и ме помилвай. Покажи ми знак на благоволението си..." I. От писмото му с дата 7 септември 1935 г.: (В тия писма брат Боян Боев даваше главни мисли от Учителя, изказани при разговори с Него.) 1.Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. А пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята... Бог говори чрез мене. 2.В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи. II. От писмото му с дата 1 октомври 1953 г.: Да въздържам злото в себе си и да поощрявам доброто в себе си - това е въздържание... Така като вървите, ще ви дадат съдействие от Горе, ще имате едно ръководство от Горе. III.Из писмото му с дата 18 октомври 1953 г.: 1.Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. 2.формула: „В изпълнението на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот." 3.Славяните идат сега да възстановят връзката с тези извори, да я направят засега с един от тези извори, и то с духовното, мистичното течение... Славяните трябва да възстановят истинската набожност. 4.Има учение, приемано отвън, а кога човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното изучаване на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилна светлина. 5.Методи за свързване с Духа, за свързване с Божественото са били практикувани от всички мистици и пророци. IV.Из писмото му с дата 1 ноември 1953 г.: 1.Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят... Значи, ако моят живот е полезен, ще се занимава с мене един висш Дух. 2.Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа – това е едно мистично разбиране. 3.Смиреният е възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове, от целия Всемир... Ето защо смирението е път към възход. V.Из писмото му с дата 8 ноември 1953 г.: 1.Ако някой напреднал човек ви говори то чрез него говорят тези велики същества. 2.За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората заспят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества. Хубаво е молитва и размишление да се правят от 2 и половина до 3 и половина часа след полунощ, или от 3 и половина до 4 и и половина, или между 3 и 4 часа. 3.Когато дойде светла мисъл в тебе, едно светло същество те е посетило и ти е оставило едно благословение... Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. 4.Най-добрият път да се свържете с разумните същества и за свързване с Бога е: Да мислим за разумните същества и да съзнаваме, че те са същества, чрез които се изявява Бог. Друг начин за същото е: Четене на Новия завет и размишление върху прочетеното. А също четене и на други хубави свещени книги. А също да изживявате благоговение. Нужно е и човек да бъде чист. За да стане такъв, той трябва да се моли. За целта много важно условие е човек да прекарва интензивен живот на молитва. Пророк Данаил е получавал среща с архангелите Гавраил и Михаил след интензивна молитва и съзерцание. VI.Из писмото му с дата 15 декември 1953 г.: 1.За влизането във връзка с възвишените същества важни условия са: а/ Чистотата. б/ Стремежът на човека. в/ Ако работиш за разпространението на новите идеи и да обръщаш душа към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, да ги водиш към Бога, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. Ангелите трябва да одобрят работата, за която дириш тяхната подкрепа. г/ За влизане във връзка с висшите разумни същества, най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. А също често мислете за възвишените същества – за тяхната чистота, интелигентност, съзнание, идеи, изпитвайте любов към тях. VII.Из писмото му с дата 5 април 1954 г.: Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва при най- неблагоприятни условия да са доволни. Следват четири закона в природата: 1/ Като благодариш на Бога за доброто, то расте. 2/ Като благодариш за страданията, те си отиват. 3/ Като не благодариш за доброто, то си отива. 4/ Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. VIII.Из писмото му с дата 15 ноември 1955 г.: 1.Сега се подготвя шестата раса. Сега трябва любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да подготви хората. 2.Една разумна Божествена вълна иде и ще преустрои света. Кога ще дойде тази вълна в по-силен размер? – След няколко десетки години. 3.Правото сега е на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние. 4.Разумните същества ръководят света. Трябва да вървим по техните стъпки. 5.Христос, като дойде, почна да говори за новите времена. И вий говорете за новите времена. 6.Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време. И той в наше време ще се измени. Новият живот иде. Който разбира трябва да радва, че се е родил в сегашните времена. 7.Вие питате: „Какво ще стане?“ – От старото нищо няма да остане. Иде светла епоха. Иде доброто. Тези събития, които стават, са началото. Това поколение така ще си отиде. 8.Светът ще го управляват светиите. Управляват го още слугите. 9.По-важни времена от сегашните няма. 10.Земята има вече възходящо движение. Тя по-рано е слязла, а сега се качва. 11.Земята излиза от 13-та сфера, излиза от гъстата материя. 12.Всички същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. 13.Цялата слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови. Сега тя излиза от тази област. Сега тя навлиза в една по- духовна област, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в досегашните области. 14.Земята е стояла в 13-та сфера милиони години и сега излиза и се качва нагоре. Тъмната епоха „Кали юга“ изтича. Тоя век, който трае няколко хиляди години, изтича. Той е черният век, тъмният век. От няколко години ние вече сме навлезли в епохата на Водолей. 15.Периодът на Водолей е една мистична епоха... Главното качество на Водолей е чистотата. 16.След две хиляди и сто години земята ще влезе в нова зодия. Епохата на Водолей всичко ще примири. То е като пролетта, когато дойде, старото ще се разглежда като нещо архаично. Ние казваме, че най-хубавите времена са сегашните. 17.Сега иде третият завет: Прославлението на Синовете Божии. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на времето, в което живя Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария завет в Новия завет. Под Завет на Синовете Божии разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. 18.Астралният свят е очистен от тъмните сили. (М.Б.: Това го обяви Учителят на вечерята на 22 март 1914 г., когато се учреди празникът на Братството.) Но тъмните сили, изгонени от астралния свят, слязоха на земята. И сега земята е арена на борба между светлите и тъмните сили. И оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята.

26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ 1.ПРОРОЧЕСКИ СЪН Това беше през 1921 г. Аз бях член-съдия на Севлиевския окръжен съд. Една вечер след вечеря дойде у дома ни член съдията при същия съд – Дачо Стойков със съпругата си на приказки (впоследствие той беше дълги години председател на Плевенския окръжен съд. И сега е жив.) Между другото аз заговорих по въпроси за окултната наука. Тогава госпожата на Стойков пожела да разправи и разправи следния свой сън. Това било през Първата световна война. Съпругът й бил на фронта заедно с един съсед – през две къщи (те живеели в град Ловеч), били офицери в една и съща рота. Една нощ тя сънувала следния сън. Един орел хвърчи над къщите в тяхната улица и се насочва да кацне на покрива на тяхната къща, но пак се вдига и после се насочва да кацне на покрива на къщата на другия офицер, съседа им. Това се повторило няколко пъти. И най-после кацнал на покрива на къщата на другаря на Стойков. Другарката на Стойков се събудила и много се уплашила, като си казала: орелът е граблива птица и предвещава смърт. Тя станала. Часът било три след полунощ – и записала с подробности съня. След няколко дни тя получила писмо от съпруга си, в което й пишел, че през тази нощ, когато тя сънувала съня, животът му бил в голяма опасност. Тяхната рота влезла през нощта в сражение с неприятеля и град от куршуми се сипел над тяхната рота. Много куршуми пищели около него. Неговият другар – съседът му, казал: „Стойков, през тази нощ е краят на моя живот.“ И действително след около час откак изрекъл тези думи, вражески куршум го пронизал и той умрял на полесражението... 2. ИСТИНСКИ РАЗКАЗ Това беше към Великден 1934 г. Аз се качих на влака на гара Кърджали (отивах за град Севлиево). Във вагона, в който влязох, се запознах със Сава Ралчев, учител, родом от с. Палици, Еленска околия, учител в с. Тюргевен, Крумовградско. Той си отиваше за малко в селото си. Имаше да пътуваме доста време с него. Между разговора ни, той ми разправи следното: Единствен аз бях българин между турците в това село. Занятието на жителите от селото беше производство на тютюн. Мъжете предоставяха тая работа на жените и децата си, а когато училището беше свободно, идваха там на разговор. И аз бивах между тях. Знаех турски. Веднъж те почнаха разговор за „природните духове“ – русалки и други видове. Някои от тях казваха, че неведнъж са ги виждали. Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове. И ме питаха: „Вярваш ли, че това е истина?“ Казах им, че аз не вярвам в никакви духове... „Сега ще ти разправя – каза ми той – какво се случи с мене през нощта на 13 срещу 14 януари 1933 г. В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека. Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се простудявал. Аз съм кален. Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести. Три пъти идва при мене и чете молитви и заклинания и аз бях излекуван, без да остане някаква следа от болестта ми. Известен ми е и друг случай в град Севлиево, дето бившият мюфтия хаджи ефенди, свършил богословски науки в Цариград, е излекувал парализирания Добри от Горната махала на града. Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение. Хаджи ефенди се научил за него и без да е бил поканен, понеже Добри бил беден човек, ходил сам три пъти в дома му, чел специални молитви и заклинания за случая и болният станал здрав от леглото. Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види. И останал изумен от чудодейното излекуване от хаджи-ефенди. Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя. Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи. 3. ПРАВОЛИНЕЕН СЪН Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници. От разследването им не се установило кой е извършил кражбата. През нощта Гръблев като спал, сънувал следния сън: Гледа, че в землянката влиза един войник, с позната нему физиономия. Носи един чувал, разтваря чувала и слага вътре платнищата, съдовете, продукти за ядене и други неща. Слага чувала на рамото си и излиза. Върви и навлиза в една гора. Минава гората, минава една поляна и навлиза в друга гора. Там, в средата на гората, под едно голямо чаталесто дърво, той изкопава дупка с мотиката, която носел, пъхнал чувала в дупката й я заровил. И Гръблев се събудил. На заранта той взел със себе си ординареца си и други двама войници и им казал, че ще го придружат до едно място. Взели със себе си и една мотика. Минали първата гора, минали полянката и навлезли във втората гора. Гръблев търсил дървото, което видял насън и го намерил. Копали под него и намерили чувала. Взели чувала и се завърнали в землянката, дето Гръблев скрил чувала под кревата си. Заповядал да доведат при него войника, когото видял насън. При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата. Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба. 4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали. Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка змия със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала. Войникът се събудил и си казал: „Добре, че е сън." Наскоро след това, преди войникът да е заспал, изсвирва тревожен боен сигнал. Всички скачат и се строяват за бой. В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала змията. Санитарите го отнесли назад от бойната линия и после в една болница. След това той писал писмо в София до редакцията на в. „Мир" и запитал може ли да обяснят връзката между неговия сън и скорошното му раняване след съня.

25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА Дохождам до опитностите, за които е реч в началото тук. Ако ученикът цени нашия Учител и като маг, който ни даде доста ценни формули, като ключове за успех, чрез които формули да можем да използуваме известни Божествени закони и да привличаме Божествени сили и енергии - при нужда - ученикът при нужда може да прави опити и да изпробва някои от тези формули - както аз многократно съм правил това, и ще се убеди, че при произнасянето на някоя формула (дори това ако е направено само с мисъл) с голямо благоговение, със свещена мисъл, с духовни трепети в душата си - в този момент той добива връзка с един възвишен, динамичен свят, със същества, които живеят в него и в същия момент ученикът бива проникнат от някаква висша енергия, прилична на електрически ток, която силно раздвижва физическото му тяло. Това става само за момент, но не остава скрито за присъствуващите. Разбира се, когато ученикът е сам, самотата благоприятствува за този резултат. Но ако той се намира между съвсем близки и духовни хора и в тяхно присъствие е произнесъл, макар и само мислено формулата, казаното разтърсване на тялото мигновено става. Не един път при такива случаи другарката ми е казвала: „Духът те посети!" Казвам го за слава Божия и за благодарност към Учителя, че подобни опитности съм имал много пъти от около преди 25 години до днес. Същата опитност съм получавал неведнъж и когато през съзнанието ми мине някоя велика Божествена мисъл. Учителят изрично го казва, че подобни мисли не са наши, а на един Велик дух, който за момент ни е посетил, за да ни предаде една своя мисъл. Понякога връзката, която получаваме между нашето човешко съзнание и Свърхсъзнанието, Божественото в нас, дава следния резултат: една от ръцете ми (преимуществено дясната) почва да ме милва по лицето и главно в областта на брадата и леко ме потупва по горната част на главата. И тази опитност съм я имал от доста години неведнъж. Но сега, с разрешение от Горе, тук аз давам кратки сведения за друга една моя опитност, която за много години е имала важно практическо значение не само за мене, но и за някои от моите близки, защото те като знаят, че аз мога да получавам отговор на запитвания, които отправям към Божествения свят, когато считат, че се нуждаем от небесна светлина по някакъв важен за тях или за дома ни въпрос, са ме подканяли: „Попитай какво ще кажат от Горе по този въпрос!" Добре е да ви кажа - защото някои от моите читатели след време може да се удостоят с подобни опитности - че от Горе веднага отговарят: за секунда-две след запитването отговорът иде! Учителят в една от своите беседи се е изказал по този въпрос така: „Небесните телефони работят много бързо. Щом запиташ Небето за нещо и сложиш на ухото си слушалката, отговорът веднага идва." Когато времето и сезонът позволяват, за да отправя моето запитване към Небето, аз често съм отивал в природата на няколко километра вън от града. Там аз прекарвах известно време в пеене духовни песни, размишления и мистична молитва и след това отправях към Небето своето запитване. Имало е случаи, когато въпросът, който ни занимаваше и отговорът, който очаквахме, биваха от извънредно важно значение за моя дом. Тази моя опитност я имам от преди повече от 20 години, но досега съм я пазил в тайна. Следва едно приятелско писмо: Получих от брат Петър Пампоров от град Смолян писмо с дата 14 март 1964 г., в което ми пише, че на един лист ми изпраща „Мисли от Учителя" по случай празника на Пролетта. Не е посочил сборниците и страниците, от дето е почерпил тези мисли. Тук давам част от тези мисли, защото ги смятам за важни. „Любов безгранична! Мъдрост непрестанна! Истина постоянна! Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума, чистота за сърцето. Кой ще ви освободи от робството? - Истината. Кой ще донесе светлина за ума ви? - Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? - Любовта. Що е Любов? - Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на земеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота. Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света? - Не може... Злото трябва само да се ограничава чрез доброто, да има равновение. Само доброто ограничава злото. Няма друг начин... Основният принцип у нас - това е Любовта, която е създала целия космос, от което произтичат всички живи сили в природата, всичко. Тази любов трябва да влезе във вас, като основа и всеки един миг да има самопожертуване, постоянно да превръщате отрицателните сили в положителни... Християнството беше окултна школа... Любовта е основа на всяко нещо, безграничната Любов, която движи света. Що е Любовта? - Най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума... Когато дойде Бог да се засели във вас, като Любов, Мъдрост и Истина, ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето."

23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО) Искам да кажа няколко думи за един мой близък (сега покойник). Думата ми е за бившия търновски адвокат (а не помощник-адвокат) Стефан Цонев, който е станал адвокат, без да е свършил по правните науки. След освобождението на България болшинството адвокати у нас бяха такива. Друг търновски адвокат - Анастас Бойнов (наш брат), също практик-адвокат, веднъж ми разправяше следното: „Като почнаха да се установяват за адвокати в Търново млади хора, свършили по правните науки из Европа и в пледоариите си в съда почнаха да употребяват изрази като тези: „Делото следва да се прекрати, защото апелативната жалба не е подадена в срок. А в гражданския процес правото пасува пред формата. Представените с жалбата доказателства, макар че са решающи за процеса, са без всякакво значение." Аз си изписах от Русия юридически книги, защото на български нямаше такива, и по цяла нощ ги четях. И тогава ми окапа косата. Въпросният адвокат Стефан Цонев, като слушал няколко беседи от Учителя, убедил се в правотата на Словото му. Това е било през 1910 или 1911 г. И се отдава с всичката си душа на това Учение. Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа. Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти. (Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов. И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещеният път, той доби дарбата на говорещ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа. Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже. Явиха се доста такива, а също и светли духове. По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда!" Оказа се (аз казах: „Дай възможност на този дух да се изкаже"), че е духът на бабата по майка на съпругата ми - хаджи Величка Хинова. Говори ни много любовно и ни поръча да поздравим дъщеря й Радка, майката на другарката ми, когато й пишем. Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядваше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат. Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Евангелие на Лука, 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я! Дано Господ да те просвети чрез това Слово Божие - да се покаеш и да заживееш нов живот, според Учението на Господа Христа." Стефан Цонев попитал присъствуващите: „Има ли и други да желаят да им подаря от Словото Божие?" Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа. Наближавала една гара, гдето щял да слезе човекът, на когото подарил Библията. Той се обръща към Стефан Цонев и му казва: „Вземи си обратно Библията, аз се пошегувах с тебе." Но той му отговорил: „Ти може да си се шегувал, но аз не се шегувах; аз ти я подарих искрено и с най-добри намерения." Човекът му казал: „Вземи си обратно Библията, защото аз ще сляза на тази гара. Аз не желая да чета книга като Библията, аз чета други книги." Чак тогава Стефан Цонев си взел обратно Библията. Един ден през 1918 г. отидох от Русе в Търново по служба. Там потърсих и намерих Стефан Цонев. Между сестрите в Търново имахме една сестра вдовица - Мария Кочемитова (покойният й съпруг бил офицер). Както аз, тъй и другарката ми много я обичахме, защото беше дълбоко вярваща и предана на Делото Божие. Тя имаше деца. Пожелах и я посетихме в дома й със Стефан Цонев. След кратък разговор, трима застанахме на молитва. Изпяхме с радост благодарствени и хвалебни песни на Бога и Христа. Стефан Цонев бе посетен от един от небесните ангели, който чрез Стефан Цонев ни държа едно пламенно и изрядно слово. Макар че Стефан Цонев беше добър говорещ медиум, когато духовете говореха чрез него, той биваше в пълно съзнание и слушаше това, което се говореше чрез него. (Така говореха по това време и русенските ни братя Никола Ватев, ръководителят на кръжока и Ахил Ванидов.) Аз съм слушал говорещи медиуми, чрез които говорят не само наши покойници, но и светли духове - някои от апостолите на Исуса Христа и др. Но медиумът, когато говореше, биваше в пълен транс. (Такъв медиум беше брат Минко Костакев от Търново.) И след събуждането на медиума той не помнеше нищо от това, което е говорел. По едно време, около 1923 г. Стефан Цонев ми каза, че Духът му забранил да пътува с трен или с кола (той беше много здрав) и когато се почувствал уморен, да се отбива в най-близкото село, там да преспи и да проповядва и на другия ден пеша да продължи пътя си. Той беше много скромен с детско чистосърдечие и пълен с братска любов, затова се ползуваше със симпатии в нашите среди. По-горе споменах имената на братята Никола Ватев и Ахил Ванидов. Желая да кажа нещо за духовните дарби на тези наши братя. Веднъж в Русе разправих на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови за брат Ванидов - че той е дълбоко вярващ и добър наш брат и че той е добър говорещ медиум и чрез него се проявяват светли небесни духове. Това беше през 1918 г. - през първата световна война. Те ми казаха: „Вероятно той ще си дойде в отпуск. Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем тесен кръг." И така стана. Ванидов си дойде от фронта в отпуск и аз го поканих да дойде в квартирата ми и да имаме един сеанс с него - само аз, другарката ми, сестра ми Стефанка и Дафинка и Доганов. Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно. И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори. Това е ставало в тесен кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение. Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорещ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов. Когато духовете говореха чрез него и той биваше в пълно съзнание. Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг. Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души. По това време чрез моето слово наши съмишленици в Русе бяха и окръжният прокурор Коста Петров и окръжният следовател Маждраков. Този наряд трябваше да се изпълнява за няколко дни рано сутрин - един час преди да се съмне. Аз, Никола Ватев и Коста Петров бяхме една от тройките. В края на 1913 г. Учителят беше дал наряд, който да се изпълнява от по двама души, било сестри или братя и то вечер късно. Този наряд го изпълнявах аз с брат Илия Стойчев в неговата квартира в София. По това време брат Илия Стойчев минаваше за първенец между сестрите и братята от нашето общество, като сериозен брат и най-добър теоретик на Учението на Учителя, а също и като най-добър хиромант в нашите среди. По това време той беше директор на дружество „Сингер" (за шевни машини) в София. А след известно време стана директор на една банка. От години преди това той получаваше френски окултни списания, а също си бяха доставили окултна литература на френски и братята д- р Христо Дуков и Захари Желев от Казанлък, с които аз бях в много близки приятелски връзки. Тези наши трима братя отдавна не са между нас на земята. А също и брат Никола Ватев. Нарочно ги споменавам тук, да почетем паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя. Дуков и Желев редактираха и издаваха в Казанлък братския ни вестник „Обновление". Мнозина от нашите заминали отвъд братя са ми се обаждали. Между тях са: Захари Желев, Никола Ватев, Никола Камбуров от Казанлък, Рудолф Земан (технически директор на тъкачни фабрики, когото аз свързах с Учителя) и др. като Лазар Котев, Стефан Цонев-Компанчето, сестра Савка Керемедчиева и пр. На последната дължа благодарност, че ни освободи от едно важно за семейството ни недоумение, обади ми се и ясновидката Параскева Енчева от Търново.

22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Из „Лозинката": „Молим се на Отца нашего небеснаго: ... и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините." Из „Молитвата за плодовете на Духа": Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодът на любовта, благото на мира и' радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дарът на вярата, кротостта и въздържанието... " В книгата на пророк Исая е дадена една от проявите на Духа: В глава 50, стихове 4-5 четем: „Той събужда всяка заран ухото ми, за да слушам, като един от „учениците". Господ Йеова ми отвори ухото и аз не се възпротивих, не отстъпих назад." Като се старая да хвърля известна светлина по въпроса, че духовните хора проявяват добродетелен живот и различни дарби не чрез ума и сърцето си, а чрез проявения Дух в тях; че сърцето и умът на духовния човек са само помощници, слуги на Духа. По-долу давам илюстрации за проява на Духа в наше време чрез мене и чрез мои близки: 1. Когато аз диктувах на един наш духовен брат да ми преписва на пишеща машина „Съчинението ми 1960 г." в един момент Духът в мене ми проговори по един категоричен и заповеднически начин: „Изостави всичките тези материали за морални падения на попове, калугери и владици!" А доста обширен бе този материал. На стр. 67 от Съчинението ми 1960 г. ето какво ще прочете читателят: „Като вникваме в личния живот на българските владици, попове и калугери, констатираме, че това са „духовни лица", у които липсва ядката на ореха, а е останала само черупката му. Приготвил бях да изнеса пред моите читатели десетки потресающи факти за български владици, попове и калугери; въз основа на достоверни показания на свидетели, дадени лично на мене, на мои лични възприятия и даже на официални данни из архивите на българските съдилища. Но в момента, когато преписвам на чисто (на машина) този материал, каза ми се Отгоре засега да изоставя този материал. И аз се подчинявам. Страшни неща имаше да прочетат моите читатели. Те щяха да си кажат: „Това не са човешки същества, а въплотени дяволи; или най-малко жалки същества, които изпитват животинска сладост, да си дадат гърбовете на дяволи да ги яздят." И сега ясно го казвам: Тогава аз преживях една от редките прояви на Духа в мене (защото аз съм имал в разни времена най-различни прояви на Духа, но ми е неудобно да разправям за подобни прояви). Много ясно, много силно, категорично, заповедно аз възприех заповедта на Духа и веднага казах на моя преписвач: Спри, преустановяваме за известно време преписването. От Горе ми се каза да изоставя този материал. Ще трябва да съобразя как да продължим преписването. Сега разбирам, че Духът съобразява, че такива факти може да достигнат до някои вярващи, които крепят своята вяра чрез църквата, но да се съблазнят и да скъсат връзките си с църквата. А принцип е, че не бива да угасва и най- малката светлинка в душата на един човек, ако не може тя да бъде заменена с по-голяма светлина. Друга проява на Духа чрез мен. Тази проява я давам под заглавие „Турците ще дойдат. Турците тръгнали." Това беше през втората половина на м. май 1945 г. Аз бях адвокат, но доста нашироко се занимавах и със земеделие. Имах 20 декара овощни градини, десетина декара лозя, 14 декара люцернови ливади и доста първокачествени ниви и повече от 30 декара ценни гори. (Една 26 дек. първокачествена мешова гора на разстояние 1 час от града ни.) Разбира се, от всичко това нищо не ми остана, освен една скромна двуетажна вила и около 1 декар лозе. Един пазарен ден дойдоха в кантората ми двама млади турци от село Крушево, които често ми биваха работници по имотите - трудолюбиви и честни хора, които много ме уважаваха и всякога точно изпълняваха, което ми обещаят. Запитах ги могат ли да дойдат рано, около изгрев слънце следния неделен ден на овощната ми градина от 17 декара на местността „Крушевския баир", за да ми работях (казах им какво и какви инструменти да носят). Отговориха ми, че както всякога и сега ще дойдат и по-рано, отколкото им поръчвам. И аз отидох, с разчет да ги изпреваря. Мина уговореното време, гледам слънцето, гледам и часовника си, но турците ги няма. Работата ми беше належаща и реших да попитам Духа ще дойдат ли турците. Такива отговори на мои запитвания при важни случаи аз съм получавал всякога от преди повече от 20 години. И всякога отговорът се изпълняваше точно. Заставам на изток, вдигам ръцете си и питам: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина около един час, но турците все още не идват. А те всякога биваха най-точните от всичките ми работници, защото аз ги възнаграждавах добре. Реших пак да запитам Духа ще дойдат ли турците, да не се е случило нещо непредвидено, защото разхождайки се из овощната градина взе да ми става скучно. Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина се още около един час, но турците все още ги нямаше. Ако разчитах само на ума си, трябваше да заключа, че турците няма да дойдат и да си замина. Но аз реших да проверя дали дарбата ми за получаване отговори на мои запитвания от Духа не се е прекратила. Още повече, че през този ден аз нямах никаква друга работа. И наново отправих запитване към Духа. Часът беше кръгло 10. Отговори ми се: „Турците ще дойдат." Аз реших да стоя там до 12 часа, за да проверя какво ще излезе от тези отговори на Духа. Още повече че си носех и храна за обяд и се намирам на 15 минути път от вилата си. Часът стана 11, а турците още ги няма, а в 7 часа най-късно те трябваше да бъдат в овощната ми градина. Отправих последно запитване към Духа: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се: „Турците тръгнали и скоро ще пристигнат." Извиних се пред Духа за моето слабоверие. Този път отговорът ми се даде в много силна, категорична форма. Не се минаха и 10 минути и турците пристигнаха. Но вместо двама, дойдоха трима души. Аз преживях едно особено духовно състояние, което не се поддава на дефиниране. Турците почнаха много да ми се извиняват, че идват тъй късно и ми обясниха, че по заповед на председателя на Съвета, те заедно с други трябвало да вършат някаква обществена работа. Около 10 часа те заявили на ръководителя на групата: „От около изгрев слънце адвокатът Стефан Тошев ни чака на овощната си градина. Много се смущаваме, че ще си помисли, че сме го излъгали. Освободете ни, за да си изпълним обещанието." Той им отговорил: „Щом е за Стефан Тошев, аз ви освобождавам. Аз много го уважавам. Той ми свърши една много ценна адвокатска работа." - „И ний веднага тръгнахме. И да не сбъркаме твоята работа, взехме още един другар... " Като наредих турците какво да работят, аз се отдалечих настрана в затулено място, дето изказах голямата си благодарност към Бога и Господа Исуса Христа и изпях „Благославяй душе моя Господа" и други песни. Тази моя дарба продължава и досега. Това го казвам за слава Божия! 2. През 1918 и 1919 г. аз изпълнявах различни служби в град Русе. Аз и другарката ми бяхме редовни посетители на събранията на кръжока на обществото ни Бяло братство там. Аз бях един от най-изтъкнатите негови членове, като теоретик. Ръководител на кръжока в Русе беше брат Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Той ръководеше молитвите и песните в събранията, а теоретик в кръжока бях аз. През есента на 1923 година бях назначен за член на Търновския окръжен съд. Един ден аз и брат Девитаков (ангросист на манифатурни стоки) вървим по главната улица на Търново и разговаряме. Той ми каза: „Този гражданин, който иде срещу нас, е запасен полковник, той е наш съмишленик. Сега ще те запозная с него." Когато той чу че се казвам Стефан Тошев, той ми каза: „Ти в 1919 г. всяка неделя не държеше ли беседи в кръжока в Русе?" Отговорих му утвърдително. Той каза: „Много ценни мисли съм чул от тебе, които и сега помня; а една мисъл съм си записал в тефтерчето и я зная наизуст." Казах му: „Кажи да я чуя." И той я каза. Бях много изненадан, защото тази мисъл, като че аз за пръв път я чувам. Съжалявам, че не си я записах и съм я забравил. И не само в Русе, но за много години след това (а особено в град Свищов) и до днес аз съм констатирал, че при разговори с отделни лица, а особено ако има да говоря на жадни за духовните истини аз инцидентно и спонтанно съм изказвал мисли, напълно подходящи за лицата, на които говоря. И съм оставал много доволен, че чрез мене Духът върши своята работа. Веднъж водихме разговори в една група братя и сестри, между които беше брат Боян Боев. Един брат го запита: „Считаш ли, че това, което разправят за своите дарби и пр. видните теософи: Ледбитер, Блаватска и Безант е истина или преувеличават?" Брат Боев отговори: „Тези хора знаят, че за всичко, което те говорят и пишат, се държи сметка от Божествения свят и те знаят, че не само за делата си, но и за словата си човек отговаря - че за всичко има карма. Аз мисля, че те са искрени и честни хора и че това, което те знаят и разбират, него говорят и пишат. Може за някои неща да се заблуждават - това е друг въпрос." 3. С Христо Ковачев, родом от град Трявна, се запознахме през месец август 1912 г. Запозна ни моят приятел Иван Амзел (унгарец), окултист, учител в търновската мъжка гимназия. Тогава Христо Ковачев беше учител по френски език в търновската мъжка гимназия. Той свършил гимназия с отличие и получил държавна стипендия да завърши медицина в Париж. Още през първата година от следването му в Париж, у него се развиват духовни дарби: ясновидство, съзнателно се излъчвал нощем и странствувал, където пожелае, често получавал общение с невидимия свят и пр. - имал прояви на Духа в себе си. В края на първата учебна година в Париж, Духът му казал да напусне следването по медицина (като обяснил и защо) и да завърши по правните и държавни науки. И той завършил така на свои разноски, като продал бащиното си наследство на един свой брат - който ежемесечно да му изпраща суми за поддръжката му. Като завършил университета, Ковачев останал за няколко години във франция, гдето водил интересен живот, като идеалист. За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министърът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г. аз живях в Търново, гдето продължи дружбата ми с него. През август 1917 г. аз живях в София - бях завършил университета. Тогава, през този ваканционен месец, Христо Ковачев дойде да го прекара в София. Всеки ден привечер с него прекарвахме по няколко часа на разходка и разговори из Борисовата градина и из София. Разговорите ни бяха преимуществено по духовни въпроси. Той ми разказваше, че духът в него му разкрил с каква мисия е изпратен през този свой живот на земята. Това изоставям. Разправял ми е как съзнателно се е излъчвал нощем из тялото си, как е странствал почти из всички държави в света. Разправял ми е интересни неща за живота на китайците, на японците и пр. С Ковачев близкото ни приятелство продължи и през 1923 и 1924 г., когато изпълнявах прокурорска служба в Търново и тогава ми е разправял много интересни неща из духовната област. Веднъж той ми разказа - доколкото си спомням, разказът му се отнасяше за 1920 г.: Известната българска певица Морфова посетила Търново като певица. Вечерта една група - интелигентно общество я поканили на соаре. Между тях бил и Христо Ковачев. Същата вечер Духът открива на Ковачев, че в далечното минало, в древния Египет Морфова е била негова кърмилница като дете (родителите му били аристократическо семейство). Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това. Повечето от присъстващите знаели, че Ковачев има някакви духовни дарби. Ковачев беше здрав, бодър човек, и не беше боледувал но преди около 25 години той си замина от този свят. За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загадка? Где сме живяли през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр. Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат. Той се изсели в Америка, гдето на млади години е завършил по правните науки. И не много отдавна той почина там. Бяхме само трима: той, аз и съпругата ми. Той претендираше, че е доста осведомен по физиогномика, френология и хиромантия. Загатваше ми, че има и някои дарби. И между другото той каза на другарката ми: „В древния Египет ти си била весталка при един от египетските храмове."

21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ Аз всякога съм бил и досега съм човек със здрава нервна система и с дисциплиниран, логичен и широк ум. И всякога гледам на всички мои и чужди прояви критически. Прекланям се, пред експерименталния метод на науката. Всички прояви на дарби - мои и чужди, ги изследвам добре и ги приемам критически. Дарбите ми датират от 1913 г. и постепенно са се разширявали и разнообразявали. Тези ми способности са се проявявали първо като ясновидство. Освен на Учителя и брат Боян Боев (с когото бяхме много близки), с други не съм споделял нищо за това дълги години. По-после съм загатвал отчасти на някои мои съвсем близки. Имал съм интересни пророчески сънища и прояви на други дарби. Това го казвам, за слава Божия и да прославя името на Господа Исуса Христа. Нека читателят си прочете в Послание към Римляните 8:26. Тази опитност съм я имал твърде много пъти. Това ходатайство на Духа при молитвата на духовния ученик, е от голямо значение. То е една привилегия. Ясновидството е една от духовните дарби, за които говори апостол Павел в 1 Коринт. 14:1 и 12:7-11. В духовния живот има закони, както има закони и във физическия живот. От небесния свят всичко знаят и се интересуват твърде много за живота на „учениците от свещения път." Те ги познават много добре и всякога са готови да им помогнат. Обаче, това не изключва „изпитите на ученика". Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дарбата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си. Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен душевен мир. Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много. Например, дава ми се да виждам сцени от миналото; живота на възвишени човешки души във висшите полета на отвъдния свят, присъствието на дошлите при мене небесни същества. При разговор с брат Боев, той ме помоли да му разкажа за някои нови мои опитности. И ми каза, че е чел две мои писма, които съм писал до мой близък в София, как ще се развият някои предстоящи събития. И че каквото съм писал, така е станало. Същата сутрин, когато през нощта органи на властта иззеха литературата от складовете на Братството и домовете ни, синът ми е занесъл на брат Боев и Борис Николов мое писмо, което е получил предния ден, с което съобщавах, че от Горе са ми казали, че властта възнамерява да изземе литературата ни. Но, не ми се каза кога.

20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА Тия дни случайно, т.е. без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30 януари 1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколко дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата. Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясно мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието (дали беше гласът на интуицията ми или светъл дух ми внушаваше - не зная): „Не се събличай, но иди веднага в болницата да посетиш твоя приятел Четвъртаков." Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата. Възрази ми се неодобрително: „Не! Още сега ще отидеш! Като си идваше тук, нали видя при една от масите пред казиното в градината в компания твоят стажант Зографов? Той ще те заведе до болницата." След този умствен разговор, аз си наложих шапката и тръгнах. Близо до болницата срещнахме управител - лекаря на болницата д-р Андреев, с когото се познавахме. Запитах го ще ме пуснат ли по това време да видя Четвъртаков? Той ми отговори: „Кажи, че аз съм казал да те пуснат. Четвъртаков, по моя преценка, ще живее още около една седмица." Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам с стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титулярят му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му, че съм донесъл от град Русе, дето преди да дойда в Свищов бях председател на Районния комитет за „Стопански грижи и обществена предвидливост" (СГОП) първокачествен балкански кашкавал. И че ако в свищовските сладкарници има само един шоколад, на мене ще го дадат. Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: „Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки." Запитах го познава ли ме. Отговори, че не ме познава. Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в тревога от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки. „Наистина много се говори за Вас, но аз не Ви познавах. Много се извинявам. Заповядайте един шоколад." И ми подаде един голям шоколад. Попитах го колко струва, а той ми каза: „Щом е за болен, не искам пари." Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилният ми се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека. Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек с тържествуваща, предана и непоколебима вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща за призваните в Божия път - няма!

19. РЕВИЗИЯ ОТ НЕБЕТО Веднъж, на „Опълченска" 66 разговаряхме с Учителя за „Акашовите записки". Тогава Той ми обясни как лично възприема същността на хората, като ги преживява такива, каквито са в себе си. И добави: „Избягвам често да правя това, защото след това трябва да се чистя..." В есента на 1913 г. (доколкото си спомням това беше в края на месец ноември) Учителят покани в квартирата си на „Опълченска" 66 само сестрите и братята, които са в София и са присъствали на Търновския събор през август 1912 г. (През 1913 г. поради Балканската война нямаше събор.) Тогава аз бях студент в София. Ще кажа накратко какво Той ни каза. Не ми е известно това да е направено достояние на Обществото ни. А сега аз съм единствения жив от тези, които са присъствали. Знаем, че Еволюцията на човеците е дълъг процес, дълъг период от време, който е разделен на епохи. Второто идване на Христа не се отнася до еднократен акт, а една епоха. За него се е изказал Исус Христос. За него са пророкували древните пророци на Израиля - Исая, Йеремия и др. Неведнъж и Учителят се е изказвал за тази епоха. Той казваше: „Това, за което са пророкували пророците, ще става във вашите дни. Мнозина от вас ще го видите." Ще цитирам по памет и по смисъл това, което каза Учителят: Навлезли сме в една нова епоха. Сега Христос извършва всекидневни ревизии, чрез голям брой свои ангели, на човеците по цялата земя. Някои по-важни человеци се ревизират не само по един път на ден! Сега, чрез тези ревизии ще стане дележът на човеците на земята на прогресивни и назадничави. Става това, за което е говорил Христос. Сега се изготвят списъците на ония души, на ония човеци, които ще съставляват Новото човечество, шестата раса, която ще населява новия материк, който сега се изгражда от дъното на океана... Тъй че Учителят каза: „Аз ви казвам това, за да ви предупредя, да бодърствувате в живота си, да следвате в Тесния път на живота, като знаете, че предстоящите години са съдбоносни за вас! Че вие сте под ревизия на Небето. От вашите прояви, от вашия живот ще зависи, дали ще бъдете членове на Новото човечество от шестата раса, които ще са носители на духовната любов и ще обладават дара ясновидство." При един разговор с Учителя, през 1915 г. между другото Той ми каза: „По мои съображения аз не въведох „Кръщението с вода" за учениците на нашата Школа. Но препоръчвам на моите ученици по свобода и любов един други да се кръстите в името на Исуса Христа."

18. НЕЩО ЗА БРАТСКИТЕ ПЕСНИ (М.Б. - Бележка на Благовест Тошев): Бащата на Учителя е православен свещеник. А Учителят е завършил евангелистко протестантско училище в Свищов. Та Той е познавал духовните песни и на едните, и на другите. Много от тях са с голяма сила и стойност. По-младите приятели и музикантите, явно не са информирани за авторите на някои от „братските" песни, а и за историята на ранния период на Братството. Затова ще си позволя да дам някои данни. Най-ранната издадена песнарка - „Песни на Всемирното Братство" - е издадена в София в 1921 г. Състои се от две части. Например, в първата й част от стр. 46-54 включително е поместено „Великото славословие" - ноти и текст. Това е много мистична православна песен. Песнарката съдържа 34 песни. Там са и „На Учителя покорен", и „Страдна душо" - не са посочени автори. В песнарката „Братски песни", издание 1941 г. също липсват автори. За песните на Учителя е ясен авторът. Но в голямата песнарка (издадена от Мария Тодорова), в коментара, за песента „На Учителя" - номер 14 е писано: „Мелодия и текст, съставени от ученик." „Страдна душо" - номер 10 в коментара, е писано: „Мелодия и текст от Учителя." Ще се спра само на двете. Първо ще уточня за песента „На Учителя" и ще продължа с цитат от баща ми Стефан Тошев. Песента „На Учителя" я намерих в сборник протестантски „Духовни песни"- издание 1923 г. под номер 154, като пише „непознат автор", а мелодия Paul Rowland. В предговора пише: „През месец август 1921 г. една осемчленна комисия - по четирима от Американската мисия в Южна България и от Българското евангелско благотворително дружество - започна работа около преработката на „Свещени песни". Досегашната сбирка „Свещени песни", някои от които са били съставени преди 50 години... " (М.Б.: През миналия век.) Между песните (452 на брой, плюс 15 още „Антеми") с мелодии и текст, има много псалми, „Отче наш" и на различни духовни теми и за различни случаи. Между композиторите виждам Бетховен, Хендел, Хайдн, Моцарт, Менделсон и много други. Между българските автори са: Иван Вазов, Стоян К. Ватралски, (автор на 15 от песните. Той е автор и на книжката „Кои и какви са белите братя" - представящ в хубава светлина Братството и Учителя. Но „На Учителя" не е от него.), Константин Величков, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Стоян Чилингиров и др. А сега спомените на баща ми: „Една от старите ни братски песни, която през месец септември 1911 г. чух, е „Страдна душо". Текстът й е написан от нашия брат Михалаки Георгиев от Видин - един от раншните ни и известни български писатели и поети след Освобождението на България. И той бе един от поканените за първи път на Търновския събор през август 1912 г. Когато нямахме още братски песни, помня, че в първото събрание в салона на Търновския събор през 1912 г. под ръководството на Учителя изпяхме 49-тата от евангелските песни: „О, животворни Дух Свети." Покойната наша сестра от Търново Елена Костадин Иларионова (в дома им Учителят квартируваше, когато посещаваше Търново) веднъж ми разправи, че около 1909 г. Учителят ги научил да пеят песен 211. Като прочете читателят тази песен, ще му стане ясно, че Учителят е ценял високо „Мистерията на Голгота."

17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Българската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове. От 16 март 1914 г. се стенографираха неделните беседи на Учителя (които се посещаваха масово) и се започна печатането им от серия първа. Коригирането им се извършваше от брат Стефан Белев. Аз завърших университета през юни 1917 г. Дотогава приятелските връзки с Белеви станаха много близки и сърдечни. По тяхно настояване, когато отивах по за няколко дни в София, гостувах в дома им. Те станаха ученици от Школата на Учителя от Търновския Събор през август 1914 г. През Търновските събори сме имали много продължителни беседвания. През Първата световна воина град Охрид в Македония беше за известно време част от България. И за няколко месеца при управлението на кабинета Радославов, Стефан Белев беше окръжен управител в град Охрид. Брат Белев четеше окултна литература и на английски. Учителят започна да дава окултни гимнастически упражнения, като всяко упражнение се предшествуваше от окултна формула. Белеви разбраха, че аз често отивам при Учителя за разговори насаме и като бивш член на Теософското общество съм успял да схвана доста важни неща от Учението Му. И като интелигентен човек и бивш учител, умея добре и правилно да излагам схващанията на Учителя по разни въпроси, от които те живо се интересуваха. И това усилваше приятелството ни. Тези мои приятели, отдавна не са на земята. Брат Стефан Белев и много други сестри и братя ми се обаждат от Астралния свят.

16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ Този събор бе разтурен от властта по средата му. Той продължи от 4 до 8 август. На 8 август, около 10 часа всички бяхме в заседателния салон. Почука се на вратата и Учителят излезе. След малко излязоха да видят какво става и братята д-р Христо Дуков, Величко Граблашев - адвокат и Димитър Голов - инженер, издател в София. След малко излезе вън и старшият брат Пеню Киров. Той се върна и каза по поръка на Учителя - всички да излезем на двора. В протоколната книга не е казано всичко ясно и пълно, но понеже аз съм в течение на всичко, което стана, ще кажа накратко някои неща. В предния ден следобед, една група от десетина души, между които бях и аз (а също и търновският адвокат и народен представител Драган Попов - демократ), той насаме постави въпроса на Учителя за изхода на започналата Първа световна война - „Съглашението" ли, или „Съюзът" ще победи. Българското правителство и цар Фердинанд не бяха се още формално обвързали, но беше ясно, че България ще върви с Германия и Италия, а не с Англия и пр. Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, запасен генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...

14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ След време този протосингел бе избран за Търновски владика. Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора. Някои от тях, озлобени против мене, писали на владиката Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист". А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ. Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европейски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернираха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорийският свещеник в неделен ден обявяваше от амвона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква. Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на министъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят български съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти". Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ. Той проповядва учение религиозно - научно - философско. И българският народ един ден ще се гордее за този свой син, за Учението на когото се интересуват днес мнозина извън границите на България. След дълго съвещание, Дисциплинарният съвет обяви присъдата си, че „ме оправдава, защото няма доказателства, че аз с моите религиозни убеждения съм изложил престижа на службата, която заемам." И след това министерството на правосъдието на няколко пъти ме сондира по телефона: Приемам ли да ме назначат за окръжен прокурор в този или онзи окръжен град. От докладите на инспекторите, които са ме ревизирали, министерството на правосъдието беше добре осветлено, за моите способности, експедитивност и честност! Но аз все отклонявах повишението си, защото семейни връзки и прочее ме свързваха в Севлиево. И най-после министерството ме повиши - без да ме пита.

13. ДУБЛИКАТ НА ЕДНО КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО През 1918 г. аз изпълнявах за известно време длъжността Съдебен следовател за гр. Русе и русенски окръг. Това беше през войната. Чувствуваше се голяма нужда от съдии, защото голяма част от съдиите бяха мобилизирани, било като офицери или военни съдии. Докато преди войната в Русе е имало трима съдебни следователи, през войната аз сам изпълнявах тази служба за града и окръга няколко месеца. Един ден преди обед дойде в кабинета ми Ръководителят на русенския кръжок брат Ватев и ми каза: „Нашият брат X. си загубил кръщелното свидетелство, имал спешна нужда от такова, а протосингела на митрополията го върти от няколко дни и отказва да му издаде дубликат. Ти по силата на твоята служебна власт можеш ли да помогнеш?" Отговорих му: „Този наш брат още днес ще има такъв дубликат. Кажи му да дойде днес в 2 часа в кабинета ми, а аз още сега ще отида при протосингела." „Познавате ли ме и знаете ли каква служба изпълнявам?" - Питам аз протосингела Филип. - „Не ви познавам." - „Аз съм окръжният следовател Тошев." - „Заповядайте, заповядайте! Седнете. С какво мога да Ви бъда полезен?" - „Няма да седна. Аз съм напуснал работата си, за да дойда да Ви кажа, че Вие сте нарушили законите на държавата и аз ще образувам още днес против Вас следствено дело, ако не се извините пред мене и ако веднага не изправите грешката си!" - „Как е възможно? Кажете... Каквото трябва, веднага ще го направя!..." - „Вие от няколко дена въртите гражданина X. и отказвате да му издадете дубликат от кръщелно свидетелство. Аз се застъпвам за едно негово законно право." - „Но, таквозия, вие знаете ли, господин следователю, че този гражданин е дъновист..." Аз му кряснах: „Вие сте длъжни да му издадете искания дубликат, независимо дали е дъновист или безбожник! Разбирате ли?" Протосингелът пребледня и като заговори, гласът му трепереше: „Кажете му да дойде в 2 часа следобед да си получи дубликата." През 1919 г. аз бях Председател на русенския Комитет за Стопански грижи и обществена предвидливост. Полагаше се в комитета да участвува и един интелигентен достоен свещеник от града, в Съвета на комитета. Такъв беше свещеник Тончев. Членовете получаваха за всяко заседание на Комитета, около за три часа, чувствителна сума. А свещеник Тончев имаше няколко деца. Животът тогава беше станал неимоверно скъп, тежък. Мазният протосингел успява чрез влиятелни партизани да замести свещеник Тончев в Комитета. След това Тончев ме посети в кабинета ми и ми обрисува колко е паднал в морално отношение този протосингел. Майка вдовица има само една млада, красива дъщеря, наскоро овдовяла, които живеят в енорията му. Протосингелът посещава това семейство два-три пъти под предлог, че ходи да ги утешава, докато един ден предложил на младата вдовичка да се съгласи да води полов живот с него. Тя му казала втори път да не стъпва в дома им и с огорчение майка и дъщеря разправили на този енорийски свещеник Тончев какъв мръсник е протосингелът... Аз казах на Тончев: „Аз ще махна Филипа от Комитета и ще си заемеш наново мястото. Имай малко търпение." Наскоро след това Филип ме посещава в кабинета ми и смутен ми заговори: „Вчера Вашият разсилен, ми донесе да подпиша протоколите на заседанията, в които съм участвувал. И аз ги подписах. В тези протоколи Съвета на Комитета оформява продажби с чекове за сол и газ и различни други сделки за стотици милиони левове дневно. Чух, че няколко Съвета на русенския Комитет са съдени и са в затвора. Аз нося ли някаква отговорност, като подписвам тези протоколи?" - „Че как мислиш ти?" - му кряснах аз. - „Всички от Съвета на комитета, ако не си отваряме добре очите, сме с единия си крак в затвора! Всички носим солидарна отговорност!" - „Тъй ли? Аз още днес ще си подам оставката!" И свещеник Тончев пак се върна в комитета...

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата. Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях... Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличаваше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси. Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух. (М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)

10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета. Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица. Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните. Наредих трима от 15-те ревизори при комитета, по мой план да го заловят в нарушение на дирекционните наредби. Дадох го под съд и наредих телеграфически да бъде уволнен. Донесе ми се от граждани, че друг началник на отделение „Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това отделение), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин. Той беше търговец ангросист на такива материали. Поисках телеграфически уволнението му и назначих комисия, която да извърши анкета по този случай. И във вестник „Русенско ехо" се напечата интервю на редактора с мен - за осветление по този въпрос на гражданството. В същото време се явих официално при Председателя на тази специална комисия и му заявих, че почвам ревизия на това учреждение, като ревизор на Дирекцията. Той се уплаши и не ме допусна да ревизирам, като оспори правата ми за това. И отнесе въпроса в Дирекцията. Още на следващия ден аз изготвих обширен доклад до Дирекцията: Да се закрие тази Комисия и функциите й да се прелеят в окръжния комитет на Дирекцията, за да се реализара голяма икономия на фиска. Съвета на Дирекцията разгледа доклада ми и закри това учреждение. Функциите на Комитета се разрастнаха чувствително и председателя на същия си подаде оставката. Произведе се избор за нов председател. Обаче всички членове от съвета под разни предлози отказаха да бъдат избрани на този пост и за председател бях избран аз. Увеличих броя на ревизорите от 15 на 20. Стегнах здраво всички търговци - ангросисти и детайлисти, да съблюдават точно наредбите на Дирекцията. Нашите ревизори твърде често откриваха нарушения и аз давах нарушителите под съд. Името ми стана известно на цялото гражданство. Един пример: Един русенски търговец евреин бе заловен, че изкупил всичките джамове (стъкла) от търговците на стъкла в Русе, Варна и Шумен и почнал да ги продава на произволни цени. По мое нареждане бяха конфискувани всичките му джамове и го дадох на съд. По мое настояване пред Дирекцията (с която почти всеки ден говорех по телефона) складовете ни бяха напълнени с вълнени платове и материали за обуща и не остана дом в Русе, който да не получи вълнен плат, материали за обуща и пр. По това време Ръководител на кръжока на Обществото ни „Бяло братство" в Русе беше Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Кръжокът броеше доста членове. Той правеше своите събрания в един голям салон на втория етаж в дома на брат Ватев, който събираше над 100 души. След като свършваха песните и молитвите, които ръководеше брат Ватев, последният отваряше Библията по внушение на Духа и прочиташе една глава. И след това предоставяше на мене да изнеса беседа по текст от прочетената глава. И аз, и всички присъстващи оставахме изненадани от Словото, което се даваше чрез мене. Всеки неделен ден така, без предварително да знаех на каква тема ще говоря, аз говорех по около един час. Говорех непрекъснато - мислите ми ме изпреварваха. Очевидно беше, че аз бях инструмент на по-висши сили. Присъстващите проагитираха между гражданството за тези мои беседи. И всеки неделен ден броят на присъствуващите бързо растеше. Салонът ни стана тесен за присъствуващите. Освен че целият салон се препълваше, всичките стъпала на горния етаж бяха изпълнени с посетители, че дори и на двора имаше такива. Аз заемах такова място, че като говорех, да могат да ме чуват всички. Имах силен глас.

9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО Не един път съм бивал подканван да разправя случая, за които съм загатнал в книгата си „Вечните Истини" на стр. 4 и 5, обаче аз отказвах. Защото този факт е един от няколкото мои свещени преживявания, които аз пазя за себе си. Но сега реших да го разкажа накратко. На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми. Тогава като студент бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър. От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!" Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама!" Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега!" Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек!" Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало. Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им. фелдшерът каза. след десетина минути изкуствено да повърна, като си бръкна в гърлото. Върнахме се в столовата, дето щяхме да вечеряме. Опитах се да повърна, но не можах. Аз въобще не повръщам. Заявих на другарите, че аз няма да вечерям и си отивам в моя клон - болницата - да спя. Всички настояваха да остана да спя при тях. Аз не се съгласих и си тръгнах. Прозорецът от дома на ясновидката Параскева Енчева светеше - не беше си легнала. Отбих се при нея, да й се похваля, че комисията ме е уволнила и как е станало това; да въздадем заедно хвала на Бога за тази Негова благодат към мене и близките ми и да разправя как по погрешка съм пил сублимат тази вечер. Тя и аз застанахме на молитва и Духът проговори чрез нея, че ме поздравяват горните ми приятели за уволнението ми, и че дето съм пил сублимат е било допуснато от Горе, за да прославя Името на Бога чрез моята вяра. И че абсолютно нищо няма да ми стане! След кратък разговор с ясновидката се разделихме и аз спах спокойно през нощта. На заранта рано отидох да съобщя на другарите си, че съм здрав, да не се тревожат за мене. Защото, когато се разделих с тях вечерта, те ми поръчаха за това. (Когато след уволнението ми отидох в София и разправих всичко, което се случи с мене пред двете комисии на Учителя, Той ми каза, че когато са ме преглеждали и преслушвали двамата лекари от първата комисия, в този момент в мене се е вселил един Ангел от висш клас на Йерархията. И неговите силни вибрации, аз съм почувствувал като силен електрически ток!) След две седмици трябваше да се явя на контролна комисия. Също си наложих три денонощия пълен пост, преди да се явя пред комисията и прекарах тези три дни в молитва и четене на псалми за молитва. Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав. И ако и този път Ти не направиш с мене някакво чудо, тази комисия ще отмени решението на първата комисия! Аз вярвам, че за Тебе няма нещо невъзможно. Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан!" Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново. До мене се приближиха двамата лекари от комисията, за да ме преслушват. Д-р Джаков се обърна към мене с думите: „Ти нали завеждаш еди - кой си клон от нашата болница?" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си студент?" Отговорих му: „Да." Тогава той ми каза: „Я иди учи ти!" Аз се поклоних и си излязох, без да бъда преглеждан от лекарите. Вечерта, като се явих в групата да вечерям, другарите бяха се понаучили, че е потвърдено уволнението ми. И двама от тях казаха: Привечер бяхме на една маса в сладкарница „София" със секретаря на комисията. Той ни каза: „Днес се случи нещо, което досега не се е случвало. По заповед на полковник Джаков вашият другар Тошев бе уволнен, без да го преглежда комисията." А всички знаехме, че д-р Джаков беше много строг човек. От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г. Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен студент и за през този семестър. И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...

8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ Сега ще ви кажа нещо накратко за раговора ни със Стоян Михайловски. Това беше през месец октомври 1914 г. По покана на софийското студентско християнско дружество, Стоян Михайловски изнесе сказка в най- голямата аудитория N 45 на Софийския университет на тема, че Исус Христос е проповядвал идеи за преобразуване на живота и за щастие на човечеството. И че тези Негови идеи никога няма да остареят. Аудиторията бе препълнена със студенти, студентки и граждани. Михайловски говори около час и половина. Като свърши, аз поисках да ми се даде думата. Михайловски се обърна към мене с думите: „Какво искаш, младежо?" Аз му отговорих, че искам да му задам няколко въпроса и във връзка с неговите отговори да се изкажа и аз. Михайловски каза: „Тука аз говоря професорски. Ако на някого от слушателите ми нещо не му е ясно, да дойде в дома ми, там аз ще му поясня!" Аз му отговорих, че ще отида в дома му. И си седнах на мястото. Стоян Михайловски нямаше деца и имаше осиновен син, Коста Саев, мой състудент - юрист и също член на студентското християнско дружество. Той ми обеща, че ще ми съобщи датата и часа, когато Михайловски ще ме приеме на разговор. Бях приет след вечеря, около средата на месец ноември същата година. Сварих в дома на Михайловски освен него, съпругата му и синът му и една французойка - поетеса, около 40-годишна. След кратък предварителен разговор. Михайловски ме запита: „Какви въпроси искаше да ми зададеш след сказката ми?" Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение. Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество. Аз съм убеден, че Исус Христос е проповядвал сред еврейския народ едно популярно учение, в което не е излагал дълбочините на Божественото учение, на което Той е бил носител. А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея. Това дълбоко учение Исус Христос е наричал „Тайните на Царството Божие". И до днес тези „тайни" само отчасти са известни на църковните християни и даже на църковните теоретици и владиците на църквите, да не говоря за поповете, които аз считам, че в болшинството си са груби кариеристи, които почти изключително се интересуват за пълнене на джобовете си, а твърде малко - за Делото на Христа. Та, първи въпрос, който щях да Ви задам, беше: Вярвате ли, че Христос е учил двойно учение: популярно и тайно, което теософите наричат езотерично. Михайловски започна: „Младежо, аз теософия и окултизъм не съм изучавал, защото не ги считам за християнство, а за източни, индийски, египетски учения, които признават, че човешките души се прераждат и прочие." Французойката го прекъсна и му заговори на френски. Разбрах, че му каза да ме изслуша търпеливо, защото въпросът ми и обясненията, които ще дам по него, заслужават внимание. Намеси се госпожата на Михайловски и я помоли да говори на български, защото въпросите интересуват както нея, така и сина им. Фрацузойката добави: „Аз имам на френски важни съчинения по теософия и окултизъм. И съм запозната с принципиалните учения на тази философия. Намирам, че има голяма логика и издържана аргументация в ученията й. Нека изслушаме Тошев - да ни каже защо приема, че Христос е имал и „Тайно езотерично учение", което е изяснявал и излагал само на „учениците" си и че пред народа Той е говорил за това учение прикрито, недоизяснено, популярно." Тогава аз започнах: Аз нося със себе си „Новият завет" и моля да имате търпение да Ви цитирам няколко места от Евангелията, върху които аз искам да обоснова моята вяра в езотеричното християнство. Разбира се, налага ми се да бъда кратък, защото ако река да се аргументирам обширно, нужни са ми доста часове. Казах, че своето „Тайно учение" Исус Христос го е наричал „Тайните на Царството Божие". Централата ядка на Христовото учение е развоят на човека, или по-точно на „същинския човек". Да разгърнем Евангелието на Лука и да прочетем например в 13 гл. стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещения, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мисълта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм. Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх! Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите". И те по вътрешен път да прозрат Истината. Защо Христос съветваше учениците си, да не разкриват Божественото Учение безразборно на всички? - Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола. (Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява дълбокия смисъл на казаното. И второ едно учение, което Христос нарича „Тайните на Царството Божие" (езотерично християнство) - това е ясно от следните цитати из Евангелията: 1. В Матея, 13:10-12 четем: „И пристъпиха учениците и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им рече: Защото на вас е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на тях не е дадено. Защото който има, ще му се даде и ще му се преумножи... " 2. В Лука, 8:10 четем: „Вам е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на другите се проповядва с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не разумяват." (М.Б.: Т.е. още не са подготвени, не са назрели за Божествената Мъдрост - прочети Евреем 5:12-14.) 3. А в Евангелието на Марко, 4:10-11 четем: „И когато остана насаме, онези, които бяха около Него с дванадесетте (М.Б.: Освен дванадесетте Исус Христос е имал и втори кръг ученици, още седемдесет), попитаха Го за притчите. И каза им: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи." (Бл. Т.: Следват още мотивирани изказвания до средата на 103 стр., 1962 г. III, т.е. още три машинописни страници.) Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие. И ако господин Михайловски желае да ми направи някои възражения, аз ще го изслушам с внимание и уважение и ще му отговоря. Иначе аз съм готов да си отида. Тогава Стоян Михаиловски ме похвали, че така прилежно съм изучавал Евангелията и Апостолските послания и добави: „Ти няма да си отидеш. Сега ще пием чай, ще се почерпим и ще си поприказваме приятелски." И другите се присъединиха към неговата покана. И аз останах в дома на Стоян Михаиловски още два часа, прекарани в приятни разговори. Между разговора ни, аз направих няколко комплимента на Михаиловски за дарбите му, за неговия смел, борчески характер и за заслугите му към българския народ. През месец август 1938 г. дойдоха да присъствуват на Събора на Обществото ни „Бяло Братство" в София около 12 сестри и братя от Балтийските страни (Литва, Естония и Латвия) и една сестра рускиня Кидалова (библиотекарка в Белградската библиотека - Югославия), да видят Учителя и да чуят Словото Му. Разбрах, че тези сестри и братя заявили, че ще почнат да изучават български език, за да могат да четат и изучават Словото на Учителя в оригинал. Аз се запознах с тях и им подарих по един екземпляр от книгата си „Вечните Истини". През зимата на 1938/1939 г. получих от сестра Кидалова две писма. В едното от тях тя ми пише, че нейният приятел и сънародник, д-р Александър Асеев, като прегледал книгата ми „Вечните Истини" пожелал да я има. И ако му я изпратя, в замяна той ще ми изпрати излезлите два номера от издаваната от него „Библиотека сборника Окултизъм и Йога." Получих неговите две книги. Когато в България ще има свободен печат за религиозна литература, тези две книги заслужават да бъдат преведени и издадени на български. (М.Б.: Писано в 1962 г.)

7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. (1.09.1907-31.08.1913 г.). Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек?" По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля. Той се спря главно на методите и средствата за изследване същността на човешкото съзнание от материалистическата наука и от експерименталния спиритуализъм. На 23 март предиобед бе изнесен друг реферат, на който Тошев не присъстваше. Той беше от педагогическо естество. Преди да закрие събранието, председателят заяви, че гимназиалният учител Михаил Димитров кани в същия ден в 2 часа следобед Стефан Тошев да диспутират пред конференцията по въпроса „Безсмъртен ли е човек?" и запита: „Тука ли е Стефан Тошев и приема ли диспута?" Няколко учители станахме и заявихме, че Тошев отсъствува, но сме сигурни, че той ще приеме диспута и се задължаваме да го посетим веднага в дома му и да му съобщим за направеното му предложение. Тошев ни каза: „Точно в 2 часа да сте в залата и заявете, че аз приемам диспута - защото аз може малко да позакъснея. Няма да обядвам и сядам да се готвя." Заявихме на председателя, че Тошев ще се яви на диспута. След малко Тошев влезе в залата. Голямо оживление настъпи между присъствуващите, защото всички разбраха, че има да чуят интересни неща. По споразумение между Димитрова и Тошева пръв започна да говори Тошев. Той говори малко повече от час. Извини се, че за този диспут му е съобщено едва преди един час, затова не е имал време да се подготви изчерпателно. В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си. За кратко тези неща ги изоставям. Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието. Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени. Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил Фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област. Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своите открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на материализирания дух Кати Кинг. Накрая спомена за издадената на френски книга „Вечните Истини" от духа на Виктор Юго - изложението на която е написано на няколко спиритически сеанса от пишущ медиум." /п/ Хр. Поппетров, учител.