Ани

125. Песните на Учителя са взети от реалността на природата На 6 май 1940 г. Учителят ми каза: "Нашите песни и музика отговарят на изискванията на нашия организъм. Те са взети от реалността на природата. Те са образци, върху които може да работят после. Като проводник на Божественото, можеш всичко да направиш. Ти, щом станеш проводник на лоена свещ, можеш и на една електрическа лампа, а и на слънчевите лъчи да станеш проводник. Любовта навсякъде действа, а и навсякъде се е приспособила според условията на организма. Има нисши и висши прояви. Адам даде - разрасти се в днешното човечество като едно дърво с много клони. Божественият свят е края. За да се прояви Божественият свят, трябва да дойдат противоречията. Общо е туй, което е ценно. Където любовта влезе, тя прави всичко общо. Единно е това, което е ценно. Общо е това, което е ценно във всички. Външното е отражение на общото. Краката са слуги, но аз съм зависим от тях. За да ми служат, трябва да ги обичам. Ако не ги обичам, те няма да ми служат. Една система е само един метод за настоящето. Следващата система няма да бъде като първата. При печката и огъня, печката е само проводник, условие да се прояви нещо. Един ученик може да копира картината на Учителя му, но не може да сложи собственото си име под нея. Има още друго - реалността, която още не е картината." Учителят иска да ни покаже чрез страданията, че страдаме поради неразбирането на Любовта. Има едно разрешение - като посея една семка, няма да изям дървото, а ще изям плодовете. Душите, които се хранят с Любовта живеят, а които не - страдат Радостта изхожда от факта, че си ял от Любовта, а скръбта - че не поддържаш живота си от плодовете на Любовта. Затова трябват образци - чрез говорене няма да се научат хората. Щом дойдеш до реалния живот, не можеш да говориш за това, което не мислиш, не чувстваш, или не можеш да направиш. За да направиш сега нещо, от хиляди години този подтик е бил в теб. Житното зърно иска да види слънцето, независимо къде ще се посее. Щом може да види слънцето, то е точно на мястото, което то иска и което му е определено. Приличаш на стая, в която има една свещ, та само големите неща се виждат. Трябва да влезе дневната светилна, за да видим вътрешната връзка на нещата, човек да се не блъска и прави пакости. Бутни едно, две, двадесет копчета, да светне силно.

124. Живата идея може да се предаде чрез музиката Живата идея, онази Божествена сила, която ни претворява и събужда всички благородни заложби в нас, Учителят се стараеше да ни предаде посредством музиката и нейните закони. Той често слизаше и сядаше на пианото да свири оригинални, свободни мелодии с акомп от арпежен характер в лявата ръка. Във време на беседа често запяваше някоя мелодия със съдържание от беседата, като: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина. Аз вече няма да живея стария живот. Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот. Аз няма вече да стъпвам в прахта и калта и да се цапам с кал. Прахта ще превърна в дъждовни капки. Ще вървя в Твоя път" и пр. Учителят одухотворяваше всичко - нашите ежедневни занимания и прояви придобиваха нов смисъл под новата светлина, която Той непрестанно хвърляше върху всичко. Ето например, тълкуванието на четиригласната хармония при пеенето: "Басът казва: "Ти се заблуждаваш, животът има смисъл, трябва да се разбере". Тенорът пее: "Това, що баща ми говори е право, аз споделям неговите възгледи, те внасят живот в моята душа". Сопранът: "Ние носим всичките възможности, благата за вас, които вие ще използвате". Аптът: "Светът не разбира още идеите на майка ми - сопрана". Сопранът иде от слънцето. Оттам, откъдето не може да слезе по-долу, поема алтът. Басът иде от центъра на земята и оттам, докъдето стига, се поема от тенора. Сопранът представлява, че излизаш от центъра на битието към периферията, после, когато имаш богатство, създава се желание да се върнеш към центъра - басът, събрал богатства, иска да се върне." В.К.: А на с. 99 буква И -"О, тъмнина, която носиш скрита светлина", това е от вашите тетрадки? Весела: Сега, това беше на беседа. Учителят пя: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина", в този ред. И продължи да говори: "Аз вече няма да живея стария живот." Пя тези думи. "Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот." Това е в беседа записано. В.К.: А нотите на тази песен? Весела: Имам нещо написано в тетрадка. В.К.: Да, имате записано в тетрадка. Да. Весела: "О, тъмнина."

121. Шест портокала за Учителя На 7 февруари се срещнах на частен разговор с Учителя и Той ми проговори след една дълга пауза мълчание, което бе наситено с неизказани слова помежду ни. "Америка има много мъчнотии, да се бори с крадците. Американците обичат сбитите идеи, теоретически изложени. Сама изберете какво да преведете за тях от беседите. Тази година дава сбор 1+4=5 - година на жертва за Любовта, облагородяване на чувствата, сърцето." Предстоеше ми да взема държавния изпит по втората ми специалност - френски език. Тъй като не владеех достатъчно този език, както владея английския, се чувствах несигурна и недобре подготвена. Учителят ми каза: "Като гледате планината отдалеч, не виждате пътечка, но като се приближите, все ще намерите някоя пътека нагоре. Ще преодолеете мъчнотиите. Учете и превеждайте." И наистина, взех изпита си с много добър успех. На тръгване се отбих да се обадя на Учителя и когато Му целунах ръка, Той ми даде един портокал. След изпита му занесох шест портокала и Му благодарих за явната помощ. Той винаги ни изваждаше благополучно от всички трудни положения в живота, без да даде външен вид, че ни помага. В.К.: На с. 99 буква Г, тука вие давате сборни числа. "Тази година дава сбор 1+4=5 година на жертвата, за любовта" и т.н. Сега, това коя година трябва да бъде? Весела: Чакай малко. В.К.: Сборът е от 1940 година. Правилно. Весела: Да.

117. "Възшествие на Духа Святого" Майстори - ваятели на живота и съдбата си, иска да ни направи Учителят "Пророците и светиите са изявили напълно Бога. Те са пратени отгоре временно на земята. Страданието е съкратен път, по който Великото се изявява на човека. Желая ви лесно да се справите с всяко куче, което ви лае и да му кажете: "Бог те създаде със Словото си, а мен направи с ръцете си". Висшите същества следват инволюционния път. Те съзнателно слизат в нисшия свят да помагат на хората. Те слизат все по-надолу, ограничават се съзнателно, докато дойдат до една точка, където инволюцията им спира. За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват. Човек може истински да се учи само от слънцето. Истински учен е само онзи, който е ходил на слънцето. Отиването на човека на слънцето подразбира свързване с неговата светлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя към всяко живо същество особен род лъчи, които се отразяват благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лъчи, човек коренно се преобразява. По отношение на човека, ние наричаме този момент "Възшествие на Духа Святого". На обикновен език този момент е наречен "излизане на специфична енергия от слънцето и попадането й в душата на човека". В.К.: На 98 стр. има пак спомената дата. Това е от вашата тетрадка, нали? Весела: Да. В.К.: Които са запазени. На стр. 99? Весела: Това е от Учителя. В.К.: Те са цитати от Учителя, но са във вашите тетрадки? Весела: Да.

111. Сестра Маркова На 12 май Учителят каза в края на беседата си: "Използувай днешния ден!" Тъй като бях няколко дни в София, се срещнах на Изгрева със сестра Маркова (белгийка), която ми каза, че на първи януари сутринта чула няколко изречения, изговорени от невидимо същество на френски език и аз си ги записах: 1. "Масово напускане на погрешките." 2. "Привързване към истината." 3. "Учителят е всичко." 4. "Даде Му се всяка власт на небето и на земята." Тя бе изключително будна и интелигентна сестра и до дълбока старост предаваше френски език в Alliance Francaise в София. Още виждам вълнението й, когато ми предаде тези свещени думи, дошли от невидим източник. "Словото никога не спира да говори. " (Забележка: Анриета Маркова. За нея виж в "Изгревът" т. III, с.160; т. IX, с.178-179 и снимки в т. XIII, № 33, 39, 40.)

108. "На душата слънце в мрака" На 17 април 1939 г. чух: "Виждай с Духа". В село Поповяне, на 2 километра от Ковачевци, бе назначен за учител един наш брат. С него имахме много интересни разговори. Той бе една мистична, углъбена душа, поет по природа и много предан на идеите. Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми разказа свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се!" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееш с лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдущите чакат! Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят, свети, тупти и сей в душите рози, с Божествен нюх да се разцъфтят! с. Поповяне 1 май 1939 г. (Забележка: Този автор се казва Недев.) Той ми каза и следното: "Чувствайте се абсолютно вътрешно свободна! Чувствайте се потопена в една безпределна светлина! Чувствайте се тъй спокойна, че винаги да долавяте великия ритъм на всемира и да сте в хармония с него. Чувствайте, че в душата си имате един мощен център, който е по-силен от всеки друг вън от вас." Наистина, това звучи като формула за всеки ученик в живота, като идеал за постигане.

100 б. Великото учение на Благодумов Сам Учителят казва, че Христос е говорил много, но съвсем малко е записано. Ето какво казва брат Благодумов по този въпрос в книгата си "Великото учение": (Забележка: В.Т. Благодумов е псевдоним на Васил Т. Ангелов, който е издал "Великото учение" 1935 г. гр. София. Защитава Учителя. Цитатът е от с. 7-8.) "И през двата прозореца, отдалечени един от друг на две хиляди години, грее светилната на все същото онова велико невидимо Божествено слънце, Което твори и направлява живота на цялата вселена и сега отново зове човечеството към нова култура и нов живот. На това пълно единство в Словото на двамата велики Учители се дължи онова възторжено мистично отнасяне, оная свещена почит и любов, с която Петър Дънов е обкръжен от своите ученици. В техните души стои отпечатан светлия и възвишен образ на Исуса, а в сърцата им е вдълбано Неговото велико Божествено учение; и ето, в Словото на своя нов Учител те виждат да възкръсва отново това учение, в неговата най-висока светлина и красота. Нещо повече - в самия Него, в Неговия личен живот, те виждат жив нагледен пример на самия Исус, на съвършения човек, на светлия идеал, към който се стремят. Те чувствуват светлината и силата на живота, която им иде от Неговото Слово и чрез която заживяват в своето съзнание, в своята душа, един нов живот непонятен за тях преди това, непонятен и за ония, които не са го опитали. И това изпълня сърцата им с любов, почит и признателност. От времето на Исуса до днес, никога Великото Учение за Царството Божие и за Любовта не е проповядвано тъй живо и тъй мощно, както от Учителя Дънов; никога за Бога, за Христа, за човека, за живота, за живата природа, за небето и земята, не са казани думи тъй възвишени и пълни със смисъл и живот, както от него; чрез устата на никой пророк или духовен учител Бог не е отправял към своите земни деца думи, тъй кратки и поучителни, тъй нежни и мили, каквито Той сега ни отправя чрез устата на Учителя Дънов. Изобщо, от времето на Исуса до сега, никога Божественото Слово не е свързвало тъй здраво небето и земята, както сега чрез Словото на Учителя Дънов. Това Слово работи с най-голяма сила, излива се в най-ярка светлина, предава се в най-ясна и достъпна форма, преминава в най-интензивен живот, за да засегне постепенно и дълбоко сърцата, умовете и душите на всички ония, които са вече достатъчно назрели, за да приемат в себе си закона на Любовта и да израснат постепенно в граждани на настъпващото Царство Божие." В. К. На стр. 91 има за Благодумов. Коя е тази книга "Великото Учение" на Благодумов? Имате ли тука нещо за Благодумов? Кой е този Благодумов? Това псевдоним ли е? Весела: Не, това е името на брат Аз не познавах този брат, но тази книжка ми е дал някой, аз не си спомням кой и в последно време между беседите намерих тази книжка "Великото Учение" от Благодумов и я прочетох и тя е изключителна, една такава - смислено, логично, просто системно изложение на Учението. С хубави, обективни, обяснителни пасажи. В.К.: Този брат кой беше? Вие познавате ли го? Весела: Сега, аз попитах Мичето Златева, една стара сестра, познава ли този брат? Тя каза да, той беше един стар брат с бели коси още отдавна. Той не е жив, разбира се. Много отдавна и попитах я, знаеш ли книжката "Великото Учение"? Тя каза: Не я знам. И никой като че ли не я знае тази книжка. В.К.: Не я знаят Понеже вие взимате тука цитати от него, аз смятам в бъдеще тези цитати, в които вие цитирате него да отпаднат Защо? Защото, ние уважаваме неговото творчество, обаче, това е ваш оригинален труд. Весела: Да. В.К.: И като ваш оригинален труд трябва само да има ваши неща. И аз смятам в бъдещето копие тези пасажи и цитати от Благодумов да отпаднат Защо? Защото не е редно, вие сте оригинален автор, неповторим, не е редно да цитирате друг автор. Имате право да цитирате само себе си и от вашите тетрадки, в които имате извадки, защото някак си излиза като че ли взимате нещо от друг, за да докажете истинността на онова, което вие пишете. А вашият оригинал - той няма нужда от доказателства. Весела: То няма нужда от доказателства. В.К.: Това е моята забележка. Значи на 96 и 97 страница Благодумов, така ли? Весела: Да. В.К.: Значи, за този Благодумов ние се разбрахме. Вие достатъчно имате неща във вашите тетрадки, за да цитирате друг автор. Весела: Да.

100 а. Преводи на беседи на Учителя на английски език На Рила Учителят ме бе помолил да преведа на английски беседата Му "Абсолютна чистота", която разкрива високите изисквания от всеки, който иска да стане ученик на Новото Учение. Христос бе казал, че само чистите по сърце ще видят Бога - ще познаят Любовта. Това, което Христос каза на света преди две хиляди години, се каза през този век в голяма пълнота от Учителя. В.К.: На с. 91 ние пропуснахме "Абсолютна чистота". Тя преведена ли е на английски? Имате ли я преведена? Весела: Имам я, да. В.К.: Вие сте я превеждали? Весела: Аз съм я превела. В.К.: Сега, какво сте превели вие фактически на английски език? Весела: От Учителя преведох най-напред "Свещените думи" на Учителя, които Фархи отпечата в Ню Йорк на английски и ги изпрати на Учителя. Аз я нямам книгата, дала съм я и у мене я няма. Учителят много се зарадва, когато я получи и каза: "Това е първата прелетна птица, рекох." В.К.: Прелетна птица. Весела: Прелетна птица. Преведена, напечатана в Америка, "Свещените думи". Всички писаха писма, че там това е настолна книга, че всеки трябва да я има, много ценна. Прецениха я много високо, оттам. След "Свещените думи" той ме накара да преведа на Рила "Абсолютна чистота" - беседата. Преведох я. В.К.: Тя тук ли си е напечатана, в България, или там? Весела: Тук нищо не е печатано на английски от мен. Само "Свещени думи" в Ню Йорк. А другите са на машина. В.К.: Да. Весела: Преведох значи "Абсолютна чистота", в 1939 г. януари "Големият брат" ме накара да преведа. След това преведох "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството", "Новата Ева", всичко от Паневритмията, уводите, обясненията в Паневритмията. След това "Пътят на ученика". Не ми я поръча Учителят, а като бях в Ковачевци учителка в 1940-41 г., аз реших да я преведа и да му я подаря книгата за именния ден. И я преведох и я подвързах с бял марокен със златен надпис, и за именния ден му я подарих. И той я сложил там на амвона си в стаичката и Галилей като минавал, го извикал и му казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и му показал "Пътят на ученика". Много се зарадва. В.К.: На английски. Весела: На английски. И "Пътят на ученика". След това преведох "Царският път на душата", пак по негово поръчение. А "Царският път на душата" беше последната, която и в Мърчаево превеждах, като я свърших, казах: Учителю, сега какво да превеждам? "Е, сега каквото вие решите, рекох. Каквото вие си изберете." Аз преведох първите три тома на "Сила и Живот", първите беседи. Първите три и половината от четвъртия том. Аз съм превела в ръкопис. В.К.: Сега всичките тия преводи, освен "Свещени думи" на Учителя, която е изляза на английски на печат, са в ръкопис на пишуща машина, така ли? Весела: На пишуща машина. Да. В.К.: Да. Добре. Весела: И "Новият ден" ме накара да преведа. В.К.: И сега какво мислите да правите с тях? Трябва да ги дадете на друго поколение да ги съхрани. Весела: Ами ще трябва те да се запазят. Тези оригинали. Имам само едно копие. В.К.: Да. Те може да се дават на ксерокс и да се преснемат. Весела: Те са бледички, така. В.К.: Да се съхранят за едно следващо поколение. Защото това е един ваш труд, който е направен. Аз съм поел отговорността към вас, да ги приема и да ги съхраня. Но при положение, че вие решите да ми гласувате това доверие. Весела: Разбира се. Но трябва да ксероксират, за да имам и аз копие, щото трябва и аз да имам едно копие. В.К.: В първия момент може би само ще се преснемат. Весела: Е, да. В.К.: Да се съхранят така, както са в оригинал. Само онова, което е преснето да е оригинал. Весела: Да. Така ли?.

96. Чела ли сте нещо от Сведенборг? При първата ми среща с Учителя на Рила, Той ме бе попитал дали съм чела Сведенборг. (Забележка: Тази история е разказана в "Изгревът" т. IX, с. 305-306. Ще бъде разказана по-подробно от мен.) Отговорих Му, че не ми е известен, но сега имах възможност да намеря и прочета нещо за него. В Националната ни библиотека намерих единствена книга от него на английски: "Ангелска мъдрост относно Божествената Любов и Мъдрост". Ходех всеки ден да я чета. Този велик мистик ми изясни много неща и започнах по-ясно да разбирам беседите на Учителя. Мистичната идея за съответствията, която той разкри, свързва вселената с всички невидими мирове в едно цяло - проявата на Божията Любов и Мъдрост, отразена както в невидимите, така и във видимите светове. Този верен "слуга на Христа", както се нарича той сам, е разкрил истините за духовните полета по прост и убедителен начин - като негов собствен опит. Единственото, което малко смущава съвременният читател е, че се повтаря и дава понякога излишни детайли. Описва всичко с научна системност, която импонира на критичния днешен ум и убеждава. Като Йоан Предтеча, Сведенборг даде предвкусие на света за Онзи, Който щеше да дойде след него. Той правеше "прави" пътеките за Святия Син на Мира, Утешителят на страдалното човечество. С вдъхновението и прозрението на Свети Йоан, Сведенборг описва мирозданието и хвърля обилна светлина в съзнанието на западния свят за вечните истини. Обаче, Сведенборг е само един духовен художник, верен описател на преживяното. Безлично и абстрактно разкрива картините на невидимите мирове и прочиства пътя на Светия Дух, Който щеше да прекара света през огненото кръщение на XX век - векът на последната кармична разплата на човечеството, векът, който ще доведе света до вратите на рая. В.К.: На стр. 92, на следващата страница. Весела: Личен разговор. Той ни говори след Паневритмията на 24 юли, денят, в който трябваше да напусна Рила. Това е. В тетрадката съм писала какво ни каза тогава. Преди да си замина. Дадено от Учителя на група. В.К.: Когато вече си заминават. Весела: Не. Когато аз лично напускам. В.К.: Да. Весела: А те остават. В.К.: Да. Искам да ми разкажете този случай със Сведенборг Вие сте ми разказвали веднъж как Учителят на Рила ви попитал: "Чели ли сте Сведенборг?" Весела: Да. В.К.: За което вие вече получавате един подтик и слизате. Весела: Да. В.К.: Разкажете изобщо. Весела: Още в 1938 г. като отидох и видях Учителя, той ме попита: "Чели ли сте Сведенборг?" Аз казах: Само името съм чувала, но нищо не съм чела от него. Учителят не ми обясни нищо и аз, когато слязох от Рила почнах да търся превод от Сведенборг. В.К.: А вие бяхте 1938 г. на Рила? Той там ви го каза. Весела: Там ми го каза. Потърсих и не намерих нищо, но в Народната библиотека намерих една английска книга "Ангелска мъдрост относно Божествената любов и Мъдрост" от Емануил Сведенборг, който се подписва "слуга на Христос". И аз прочетох книгата, но понеже нямах право да я изнасям, взех си в една тетрадка бележки и имам тази тетрадка със всички бележки от тази книга и открих, че това са основни понятия за Бога, за съществуванието на битието, за ангелските мирове. Това беше един прекрасен увод към изяснението Учението на Учителя. И съм много благодарна. Впоследствие аз писах на фондацията в Ню Йорк, едно дълго писмо за Учителя, цяло есе. И Учителят ми даде портрет по мое искане и им го изпратих. И брат Фархи, наш брат, който беше заминал за Ню Йорк, намерил това писмо от фондацията с портрета на Учителя и го отпечатал в едно огромно окултно списание с голям тираж на първата страница, в курсив. Цялото есе в горния десен ъгъл с портрета на Учителя. И брат Фархи изпрати тази страница и Учителят радостно ме извика от вкъщи И ми я показа. И каза: Е, ще кажат поне, че "добър човек е този". В.К.: Сега вие ми разказахте една друга редакция. (Забележка: Виж "Изгревът" т. V, с. 464-465. "Американците и добрият човек') Разказахте ми подробно, нали, как сте имали голямо вдъхновение, когато сте я писали на английски, как е изпратена и как съвсем случайно "в кавички" е излезнала. Вие, когато сте получили тука вестника, сте тръгнали, тичайки, размахвайки, казвате на Учителя: "Учителю, ние победихме Америка!" Така сте ми го разказали. И когато Учителят е прегледал какво е написано на английски, той знае английски, като погледнал снимката и казал: "Е, рекох като прочетат статията и като видят снимката ще кажат "Е, един добър човек". Тоест, дотам ще стигнат американците във възприятието на идеите на Учителя. Весела: Не, Учителят, аз занесох тази страница, която брат Фархи ми отряза и ми я прати. Отидох и почуках на вратичката горе. Учителят излезе и казах: "Учителю, ето вашият портрет и статията е напечатана в Сведенборговата фондация. Учителю, казах, направете така да печатат вашите беседи на английски в тази фондация." Той каза: "Това ще бъде като клин в тяхната работа и е неудобно те да печатат Словото". Аз бях много радостна и той се зарадва също много. В.К.: Сега, по-нататък вие превеждали ли сте нещо на Сведенборг и печатано ли е нещо? Весела: Аз преведох нещо в списание "Житно зърно", в братството имам един малък превод от Сведенборг. В.К.: На друго място не е печатано? Весела: Не съм печатала. (Забележка. Това ми е разказвано през 1971 г. На Рила, а този разговор е записан след 18 години в 1989 г.. Верен е разговора от 1971 г.)

94. Как се създават приятели в невидимия свят Настъпи 24 юли - денят, в който трябваше да напусна Рила. Цялата сутрин бях при Учителя, който ни говори дълго след Паневритмията. "Светът е създаден с много мъчнотии. Безброй са пострадали, за да създадат това красиво място - жертвали са се за благото. Ако не сме щастливи, погрешката е вътре в нас. Лично щастие няма по пътя, по който се търси. Щастието седи в това: да знаеш цената на въздуха, храната, земята и да ги употребяваш. Не може да ви обичат хората, защото нищо не сте направили за тях. Една книга се обича за съдържанието й. Ние трябва да държим, каквото Бог е написал в нашето сърце, ум, душа - за това ще ни обичат. Камъкът е проста книга, в която тепърва ще се пише. Планината не търпи лоши мисли и желания. Тук атмосферата е чувствителна, престъплението ще си намери беля на главата. Човек не трябва да напуща земята преждевременно, преди да свърши работата си Ако сега учите добре, ще минете. Бъдещето ви щастие сега се гради. Вашият живот е уреден. Баща ви оставил наследство, не знаете за това десет години и случайно откривате наследството. Бог ви е осигурил, а вие трябва да учите, а не да се осигурявате. При всякакви условия да ви е приятно, че живеете на земята. Най- лошият живот е по-добър от смъртта. Но животът има утайки, който ще се изцедят. Божествената искра сте вие. Истината е Божествения зародиш. Да се събуди Божественото в нас и да го оценяваме. Обръщайте внимание на хубавото във вас, туй, което ви хвали и критикува. Каквото направим на земята и горе на небето да става, та да си образувате приятели в невидимия свят Тежкият земен живот казва, че нямаме горе приятели. Ние ги имаме сега, само учете се добре. Като се върнете, благодарете за този ден - сега и в бъдеще." В.К.: На стр. 91 "Светът е създаден с много мъчнотии" Така. Весела: Да. В.К.: Тези записки са във вашата тетрадка, в разговор с Учителя. Весела: Да, в разговор.

91. На разговор и обяд в палатката на Учителя Попитах Учителя за мъглата, която се превърна в дъжд, дали е съзнателен процес. Той отговори: "Да, при положителното и отрицателното електричество - когато земята и небето са положителни, няма движение и мъглата стои по средата. Небето, като стане положително, а земята отрицателна, облаците отиват горе и стават на дъжд, който пада." Разговорът ни продължи цели три часа. Към един часа една сестра донесе обяда на Учителя на табла, тъй като валеше и нямаше обща трапеза. Той ми подаде една чиния, в която ми сипа от супата си, а след това и от зеления боб, който ядох с чаена лъжичка, понеже нямаше втори прибор. Учителят каза, че зеленият боб е хубаво ядене. Чувствах се щастлива, че обядвам от храната на Учителя, но Той така ме бе нахранил духовно преди това, та физическият обяд бе като резултат на всичко. Той ядеше бавно и красиво. Радвах се на вида Му - седнал на плетения си стол като патриарх, всяко действие в Него бе внушително, смислено и изящно. Седях на столчето срещу него и ядях също така бавно храната, която ми даде с такава любов! Дъждът все още леко ръмеше върху палатката, а мен ми се искаше да остана там завинаги при Него, така добре се чувствах в присъствието Му. Когато се нахранихме, Той продължи да ми говори, след което взе шлифера си и ми го държа да го облека. Като го облякох, Той го закопча, сложи съдовете на таблата и ме помоли да я занеса долу, в палатката на стенографките до края на стълбата. Сърдечно Му благодарих за обяда и за всичко, и бавно слязох по каменната стълба. Стенографките учудено ме изгледаха, защото бях облечена с шлифера на Учителя, но нищо не ми казаха. Отправих се към палатката ни, а след мен се затича брат Кирчо и ме замоли да му дам да отнесе шлифера на Учителя, което сторих. Прибрах се в палатката с пълно сърце и започнах да записвам всичко, което можех да си спомня от дългия ми разговор с Учителя. Мислих дълго върху жеста на храненето и обличането и колко неща разбрах тогава! Бог ме облече и нахрани за вечността Той ме предпази от посегателството на тъмните духове, които непрестанно ме атакуваха, за което вечно ще Му благодаря Ето, вече съм на 62 години, а този разговор се извърши в двадесет и деветата ми година - точно преди 33 години - и виждам как това, което ми говори Учителят се изпълни, за да мога да го кажа на всички, които жадуват да се докоснат до Учителя, както някога ние се докоснахме до Него. Преди да ме изпрати, Той завърши с думите: "Пейте, винаги пейте, това ви спасява от много положения в живота." (Забележка: Весела е родена на 22 декември 1909 г. На 29 години е 1938 г., а 33 години след това е 1971 г., когато описва това.) В.К.: А тука на стр. 89 вие споменавате долу: "Ето вече съм на 62 години. Весела: Да. В.К.: А този разговор се извърши през двадесет и деветата ми година, 1939 г. точно преди 33 години. Весела: A! В.К.: А сега е 33 + 1938 г. = 1971 г., да. Весела: Тогава съм писала. В.К.: Вие ще работите с това число 33. Весела: "33 ми каза Учителят, е много важна възраст." Много важна. В.К.: И тука вижте, колко е важно това съвпадение 1938+33= на 1971 г., а това е годината когато през месец юни бяхме на хижа "7-те рилски езера" и 10 дена вие ми разказвахте случки от живота на Учителя и срещите си с него, и аз ви накарах да ги опишете. Весела: Учителят ми каза: "Вие сте терциално построена." В.К.: Какво значи терциално построена? Весела: Ами-това е равнобедрения триъгълник: ум, сърце и воля са хармонични в равнобедрения триъгълник. В равностранния триъгълник. И терцата е най- хармоничния интервал в музиката, с което искаше да покаже, че съм под нейно въздействие. В.К.: Така, значи ние бяхме стигнал и докъде? Весела: Терциално построена. В.К.: Да, терциално построена. Какво означаваше това? Весела: Учителят ми беше казал в Мърчаево, че съм терциално построена, което означава един равностранен триъгълник, а умът, сърцето и волята са хармонизирани и работят хармонично. А терцата в музиката е най-хармоничния интервал. Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата. А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е животът, не намират единството и разрешението моментално. Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника. В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни, животът е по-сложен. А за щастие аз съм построена просто и музикално. В.К.: Просто и музикално. Да, добре.

89. Седмият дом в хороскопа Една жена се оженила за един мъж, но била недоволна от него, та го напуснала. Но той хитро се дегизирал и се явил пред нея като млад мъж, когото тя харесала и се влюбила в него. Невидимите агенти ни изпращат уроци, но често те считат, че човек е още в бебешкия стадий, когато се учи да ходи, та затова му изпращат уроци, но това е нещо от миналото, съвсем не е важно. Когато детето е пораснало, то няма нужда от тези уроци, то е вече самостоятелно, но те все още го третират както преди. Трябва да се научим да различаваме и разпознаваме хората и нещата, които идват в живота ни. Веднъж видяла диаманта, ще предпочетеш ли кехлибара?" Той ми показа жълтите копчета на ризата си от кехлибар. "В хороскопа, ако седмия ти дом е наранен, мини транзит през него. (Забележка: Седмият дом е дом на женитбата и семейството. А при Весела в този дом са Марс и Сатурн в съвпад в знака Овен. Това е особено неблагоприятно съчетание. Затова и се казва да мине транзит т.е. да не се омъжва.) За някои е добре да останат в него. Премини в следния. Ако десетия ти е наранен, мини в единадесетия, дванадесетия. Но сега мини в първия - там е Юпитер - обществена служба. В хороскопа има три хороскопа: четири дома на миналото, четири на настоящето и четири на бъдещето. Ако знаеш настоящето, ще знаеш и бъдещето. Влизането във Водолея е равномерно даване - леене. Земята претърпява революции, само когато вътре стане голямо натрупване и за да не се пръсне тя изригва чрез вулканите, но това не е нормалният й начин, а необикновения. Електричеството има два полюса - положителен и отрицателен. Ние познаваме сега само отрицателния - отрицателната страна на слънцето е обърната към нас сега. В.К.: Сега, тука на стр. 87 вие споменавате, че в хороскопа ви има три хороскопа - четири на миналото, четири на настоящето и четири на бъдещето. Вие сега имате ли ги записани тия неща? Казахте в някаква тетрадка. Весела: В някаква тетрадка бях срещнала, че съм отбелязала по четири дома за настоящето, четири за миналото и четири за бъдещето. Но трябва, не ги знам, не ги помня тези работи подробно. В.К.: На тази страница и на следващата има разбор на хороскопа, тоест, той е правен от Учителя този разбор, така ли? Разбор, това са тези разкази и разсъждения, той е вероятно от Учителя. Весела: Разбира се, това е в разговор, частен разговор ми е казал. Каза: "Направи живота прост и плодотворен, доколкото ти е възможно."

88. Да се довърши поемата на баща ми Ти си наследила вътрешния огън на баща си. Твоят баща не е имал добри условия на земята, затова е отишъл да работи в духовния свят. Той не е довършил своята поема, а е оставил ти да я довършиш. (Забележка: Тази поема бе довършена, но не ми я предадоха. Тя трябваше да бъде включена в този том на "Изгрева".) Той ще се зарадва, когато я довършиш. Прочети ми стиховете му в София. Той чрез теб ще свърши работата си, а сега той работи далеч в духовния свят, но често е с вас. Когато помислите за него, той е с вас. Когато видиш нещо лошо в някого, ако го критикуваш, поемаш отговорност да го изправиш. Ако го поведеш по правия път, той ще ти е благодарен, но ако криво го напътиш, той ще те бие след това и ти ще страдаш. Всичкото зло ще падне на твоята глава. В.К.: Да, така. Тука споменавате за вашия баща и за неговото творчество, и че песните на баща ви преминават в "Песента на Амунда". Едната е първа част, а другата е втора част Нещо по-подробно да кажете? Весела: Когато бях в 1938 година на Рила, един път след беседа аз седнах на камъка, където сяда Учителят и говори, бях самичка и изведнъж ми се внуши така, да напиша една книга и ми се даде план на книгата. Аз попитах какво да е името на героинята, те казаха Амунда. И аз записах. Направих в тетрадката си, написах един план, отидох при Учителя и му казах, че са ми дали идея за книга. Но Учителю, казвам, как ще пиша книга, аз не познавам законите на кармата още. Той каза: "Вие сте готова, седнете и пишете." И тогава аз мислех, че ще пиша книга, като се върнах от Рила, седнах една вечер и започнах да пиша "Песента на Амунда" в стихове. Стиховете идваха без усилие и се диктуваха направо и сутринта още 2-3 часа, цялата, 112 четиристишия беше готова. Това стихотворение е пътят на душата през нейните прераждания - "Песента на Амунда". Аз я прочетох на Учителя и той я одобри. В.К.: Какво значи Амунда? Весела: Учителят попитах, какво е името, той каза: "А" - това е една душа, която идва натоварена с някаква мисия. "Мун" - е силата, която освобождава душата и "да" - влизане в положителното. В.К.: Да. Ето виждате ли колко много работи сега ми разказвате. А за оня, който чете, за него ще бъде непонятно. При мен е що-годе понятно, щото аз съм ви слушал.

87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли Седнах край Учителя и Той започна да ми говори. Цяла се бях превърнала в слух, защото чувствах, че тази среща е кардинална - нещо много съществено предстоеше да чуя. Интимният тон и израз на очите Му ми вдъхнаха това състояние. В този разговор Учителят сякаш правеше обзор на живота ми. Стопих се като малките пухкави облачета през нозете Му и полетях към висините с крилата на Словото Му. От този ден мога да кажа, че нещата ми станаха ясни и поех с пълна увереност пътя, който вече бях избрала като най-верен и прав за извеждането ми от идейния лабиринт и безизходица, в която бях изпаднала. Учителят виждаше дълбоката жажда за истината в душата ми и откликваше на нея с готовност и любов. Докато седяхме под топлото слънце, небето се забули с лека мъгла, която постепенно се сгъсти и заръмя ситен дъжд. Учителят ме покани в палатката си, където продължихме разговора. "Дъждът показва, че семето, което сега посяваш в себе си, ще поникне." Тези думи ме зарадваха. Те подсказваха успех в пътя, който бях поела. "Ти нали каза, че като жрица /Забележка. Жрицата е Амунда - авт. бел./ си напуснала храма в древни времена, където са се кланяли на каменни и златни образи. Защо напусна този храм тогава? За живата идея. Но ако сега влезеш в брака и намериш в него идоли - съпруг, деца, които не те обичат, ще се намериш в същото старо положение, когато си била в храма сред идолите. Трябва да напуснем старото, заради живото ново в живота. Мъжът трябва да те обича заради Бога в теб - да обича Бога, да направи жертва за Бога в теб. А любовта на този брат край теб, е любов на вземане. Това е лесно, но жертва е нужна. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството. Белите братя работят добре. Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко. Духът на Бялото братство ще управлява в новите страни. За две хиляди години мъжкият елемент ще организира света и управлява. Някои са избрани за борба, така че ще има война. Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света. Трябва да организираш своите чувства, своя емоционален живот и да даваш всекиму еднакво от тях. Твоите чувства са били подтиснати в миналото време. Това е едно богатство, което трябва правилно да се контролира. Ти имаш правата мисъл и тя ще ти помага. Нали е казано: "Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни". В.К.: Да, добре. На стр. 86 също тези цитати са сега от вашата тетрадка, така ли? Весела: Да. В.К.: Защото тука има един цитат: "Комунизмът е религия, защото има мъченици." Весела: Да В.К.: "Истинският комунизъм ще управлява в света". Весела: Да. Това съм извадила от тетрадка.

84. Учителят живя при най-лошите условия Учителят не гледаше на никого и на нищо в неговата моментна проява, а виждаше целия процес - миналото с настоящия резултат и бъдещето - подобреното състояние. Божествен диригент, лечител и скулптор бе Той и непрестанно се възхищавах от всяка Негова съвършена проява. Попитах Го веднъж: "Учителю, кога ще можем и ние да се проявяваме като Вас?" А Той мило ме погледна и отговори "Вие виждате дървото с плодовете". Значи и нашето дърво на живота ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство. Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе. (Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели животните, обикновено кравите. Това място се е наричало "дам".) Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума. Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали лимони и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко. Ние отивахме при Него смазани, убити от злото на хората, вързани с дебели въжета - полумъртви затворници, а той с магическата сила ни развързваше, съживяваше, лекуваше дълбоките ни рани и ни правеше истински човеци. Това, което Той правеше, носеше всички белези на безсмъртието и вечността. В.К.: На стр. 82: "Когато започнаха бомбардировките той отиваше в Симеоново и отсядаше в някакво дамче." Весела: Да. В.К.: Да. Какво е това дамче? Весела: Дамчето е една дървена колибка, в която са слагани животни сигурно, кози и така. В.К.: И това къде е точно? Весела: Ами като отидеш в селото, малко така нагоре отиваше от селото и имаше тази дървена колибка, в която имаше две пейчици и там сядаха с Учителя, той седеше там много често й сядаха там някои братя и сестри. И когато аз бях в Симеоново учителка през 1944 г. на 10 януари при голямата бомбардировка и реших да се преместя в Симеоново да взема стая, за да бъда близо, ако Учителя идва, да съм близо. Взех стая, пренесох много храна от колежа, продаваха кашкавал и консерви. Отидох в дамчето, Учителят го нямаше и аз започнах да плача, защото няма кого да попитам къде е Учителят и бях съвсем сама. И в това време пристигна един брат Йордан. В.К.: За когото после ще говорим. Весела: И той после ме заведе в Мърчаево. В.К.: Да. Така. Тези цитати са от...? Весела: От Учителя. В.К.: Вие сте ги записали във вашата тетрадка. Тука долу пише, долу: "Тези са някои от ценните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г. в 5 ч. сутринта на Молитвения връх." Това вие сте ги записали от вашата тетрадка? Весела: Да. В.К.: Която я имате и я пазите. Весела: Да. В.К.: Така. Тука е споменато и 20 юли 1938 година. Весела: Да. В.К.: Понеже се говори за нея. Тази тетрадка имате ли я, пазители я, защото тука Учителя прави обзор на вашия живот. Весела: Да. В.К.: Пазите я? Весела: Ами аз оттам съм извадила тези работи, аз не мога да ги помня.

83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия Много по-късно Учителят ми разкри истината по този въпрос, който много време ме бе вълнувал. "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично. Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи. С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на стр. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.

81. Амунда идва от изток На другата сутрин след беседата останах сама на Молитвения връх и седнах на камъка, на който седи Учителят в дълбоко съзерцание. Сякаш някой ми проговори вътрешно, така ясно прозвуча приливът на мисли в този момент и веднага започнах да пиша. Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храм и целият й живот в няколко прераждания се обрисува с думи. Пишех вдъхновено. Даде си план за една книга: "Пътят на душата", която трябваше да напиша. След обяд отидох при Учителя и Му казах за тази книга, но признах, че не съм добре запозната със закона на кармата. Запитах за значението на името на героинята Амунда, което се даде в плана на книгата. Учителят ми отговори: "Вие сте готова. Работете, само работете". "А" - в Амунда значи натоварена, "мунд" силата, която освобождава, "да"- влизане в положителното". Каза ми, че иска да ме учи да пея, не методично, но фигуративно - да рисувам картини с тоновете. Когато ученикът завършва школата, трябва да се научи на образцово пеене. В пеенето много можете да постигнете. Каквото и да пишете, някой го е преживял. Положенията, които човек взема в живота не са реалния човек. Човек е актьор и играе различни роли в различните прераждания. Може да е цар в едно прераждане, но има ли достойнството, което един цар трябва да притежава? Ние трябва да приемаме новото, когато то идва. Вътрешният човек трябва непрестанно да расте. Абсолютната истина не можем да знаем, а само относителната". Учителят ми каза, че съм живяла на изток и нося цвета на източните хора, както и емоциите им. В.К.: Така. На стр. 80 тука споменавате: "Учителят ми каза, че съм живяла на изток, че нося цвета на източните хора, както и косите ми." В какъв смисъл? В едно от вашите прераждания вероятно? Весела: Учителят ми беше казал, че най- много съм се прераждала в Египет и Индия и съм живяла в римските катакомби през първия век. Била съм римлянка, която е приела християнството. И там естествено, ние сме загинали, гонени от Нерон. И иска да каже, че в този живот голяма промяна в моя физически облик няма. Аз имам тъмни коси и малко светла матова кожа и каза, че изглеждам като по-източен тип, отколкото бяла западна, с бяла кожа. Но източните хора са били силно емоционални и аз не съм превъзмогнала своите емоции, че още живея със силните емоции на източните хора. А ние знаем, че силните емоции са творчество, и благодарение на тези емоции човек може да твори поезия и музика. Един сух човек със студени, бездушни емоции не е творец, той няма подтик. Щото емоциите са динамиката, подтиците на ума. Един ум трябва да има, един светъл, силен, бистър ум трябва да има силно сърце. Тогава, когато работят хармонично човек е творец и твори нещо наистина смислено и красиво. Това искаше да ми каже.

80. Духовете са виртуозите, а ти си цигулката Всяка сутрин излизахме на Молитвения връх на беседа. На 13 юли Учителят говори дълго. Основната мисъл на беседата бе обличането и храненето. (Забележка: Беседите на Рила от 1938 г. са отпечатани в томчето "Двигатели в живота".) "Има три стъпки в човешкия живот: Първата стъпка е обличането с най-хубави мисли и постъпки. Втората стъпка е храненето със Словото Божие. Третата стъпка е прилагането-Любовта." На полянката край палатката Учителят ми каза: "Духовете са виртуозите, а ти си цигулката." (Забележка: Това е постановката на Весела Несторова. Тя беше много медиумична и духовете свиреха на нейната цигулка. Всички около нея опитаха това, но не знаеха на какво се дължи. Сега ще знаят. Тези които са живи и тези, които са отвъд.) Чрез молитвата влизаш в хармония с тях. Бог се проявява в хармонията. Където е любовта между хората, там Бог се проявява. Молитвата е контакта с реалния свят на ангелите на любовта и мира." В.К.: На стр. 79. Весела: Да. В.К.: Сега, тези цитати са от вашия дневник, нали? Весела: Да. В.К.: Сега, прави ми впечатление, че в изказването на Учителя за вас се дават някакви много малки неща мимоходом, а има действия, причини и развръзка. За мен например, тези неща са ясни, понеже аз съм ги слушал преди 20 години от вас, но за другите нещата не са ясни и трябва да се дадат малко по- подробно. Например, тука се споменава "Духовете са виртуози, а ти си цигулката". Весела: Да. В.К.: Така. Искам да коментирате този случай. Весела: Ами Учителят казва, той говореше много пъти повечето символично, и той си служеше винаги с образи, прости образи от живота, за да направи идеята си конкретна и ясна. И ми каза лично: "Не си ти виртуоза, един вид, който твориш музика, поезия пишеш, нали, твориш, създаваш, това са духовете, които са виртуозите." Напредналите души идват, посещават ни, те работят чрез нас, а ние сме инструмента, чрез който те се проявяват, те пишат с нашата ръка, както баща ми писа, завърши стиховете си чрез моята ръка. Така че той обясняваше да не се съблазним, да мислим, че ние сме гениалните творци. В.К.: Или авторите. Весела: Или авторите. Той казва: "Друг пише, вие се подписвате. Те ви оставят да се подпишете, рекох." В.К.: Да, тука вече идеята и въпроса е изяснен.

78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час. Разказах му за живота си. Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща. "Чудни са хората, тревожат се кой ще им обува обувките и връзва връзките на обувките на стари години! В Америка ти се научи да се обличаш, а сега ще се учиш да се храниш. Протестантите слагат фаровете си отвън, а учениците тук носят фаровете си отвътре, както автомобилите и сами си осветяват пътя. Решавай нещата, когато придобиеш пълно вътрешно спокойствие. Интуицията ти осветява пътя. Вярно те ръководи". В.К.: Сега, на стр. 78 сбирката "Пътища към Божественото", сега тази сбирка "Пътища към Божественото" имате ли я, напечатана ли е? Какво се съдържа в нея? Весела: Ами това са всичките ми, голям брой от стихотворенията, които съм писала от 1938 година до днес. В.К.: Те не са печатани? Весела: Не са печатани. Само на машина. В.К.: Да. Весела: "Пътища към Божественото", Учителят един ден ми каза: "Това, което сега пишете е "Пътища към Божественото". Така го нарече Учителя, и аз затова нарекох стихосбирката. Английската стихосбирка нарекох "Woman Eternal" ("Вечната жена"). В.К.: Да. Тя е превод на същите. Весела: Не, тя е съвсем други стихотворения.

77. На Молитвения връх на 12 юли-Петровден Рано сутринта на 12 юли - Петровден, се отправих към Молитвения връх. На пътечката срещнах Учителя и Му целунах ръка. Небето се зазоряваше в предизгревни краски. Мистично мълчание обгръщаше Молитвения връх, който като кораб стоеше високо над планинските вълни. Долу синееше езерото на Съзерцанието с огромния барелеф от естествена скала, изобразяваща профила на Учителя, издигнат над него. Рупите - спящия гигант - ярко се очертаваха на светлеещия хоризонт В тържествено съзерцание всички бяхме обърнати на изток и чакахме изгряването на слънцето. Станахме. Запяхме химна на светлината. Молитва. Учителят заговори. Прочете Матея 12 глава, 12 стих - "Колко човек е по- добър от овцата". "Облечете се в дрехата на най-хубавите си мисли и чувства. Сейте семе житно всеки ден. Задачата ви е - туй, което Бог ви е дал, да го запазите, защото повредите ли малко нещо, много страдате и мъчно го възстановявате. Роденият от Бога по дух няма противоречия - те му са безпредметни. Роденото от муха е муха. Трябва от Бога да се родим по дух, за да се спасим. Вие сте минали през етапа на 12-те, сега трябва да минете през 72-та. Вие сте 72-та, които напуснахте Христа." В.К.: Да, така. На с. 77, тука на стр. 77 има един цитат: "Вие сте минали през етапа на 12-те апостоли, сега трябва да минете през тези 72-ма, вие сте 72-та, която напуснахте Христа. Весела: "Вие сте 72-та, които напуснахте Христа", това в беседа казва Учителя, в беседа към всички. В.К.: Да. Което е в самата беседа. Весела: Да, в беседата. Аз съм го записала.

76. Учителят пристигна чрез облака на 7-те рилски езера През лятото на 1938 година можах да отида на Рила с майка ми. Учителят изпрати една малка група от нас, преди Той да пристигне. Когато стигнахме бивака до второто езеро, изпаднахме в ужас. Цялата земя бе покрита с корав кравешки тор, който чакаше почистване. Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко. Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята. (Забележка: Обикновено след закриване на лагера в края на месец август там се настаняват краварите за да ползуват заслона, кухнята. Целта им е да унищожат и разрушат всичко, което е останало от лагеруването.) Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя. Изворчето "Ръцете, които дават", бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него. Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче. При пристигането ни, на 7 юли, мъгли покриваха цялата местност. Духаше студен вятър и бе неприветливо. Но не следния ден времето коренно се промени и до 10 юли работехме на топло слънце. Никакъв вятър не духаше и небето бе необикновено синьо. Полегнала на полянката до палатката ни, се препичах на топлото слънце, когато изведнъж на лазурното небе се появи голям облак във формата на Учителя с панамената си шапка и бастуна. За лявата ръка го държеше жена, която стоеше една крачка зад него. Смаях се от чудната картина, която така внезапно се бе появила на небето, но разбрах, че Учителят идва и ни известява пристигането си с тази картина. Затичах се до хълма и погледнах надолу. Наистина, Учителят вървеше към първото езеро с група братя и сестри. Възрадвана, извиках групата ни и застанали на височината, запяхме в хор братски песни в привет на Учителя. Радостта ни бе неописуема. Той бавно ни приближи, целунахме Му ръка и тръгнахме с него към бивака. Бяха построили палатката му на хълма и той се изкачи по високите каменни стъпала към нея. Седнах пред палатката си и закачах да видя къде ще отиде Учителя. Едва оставил дрехата си в палатката, Той тръгна към изворчето. Ликувах при мисълта, че ще го намери кристално чисто и подредено. На 9-ти срещу 10-ти юли имах странен сън. Мъж и жена ми бяха направили операция, като отрязали старата ми глава и поставили нова глава на мястото й, което струва 5000 лева. Като се огледах, видях се със златни къдрици, големи сини очи и розови страни. Старата ми глава, като от мрамор със съвършени черти, бе положена на земята. Казаха ми, че тази операция може да се извърши само веднъж. На другия ден попитах брат Боев /Боян Боев - главен стенограф, ученик на Учителя - авт. бел./ за значението на съня. "Новата глава е съвършения нов човек, а трите нули след петорката означават добрите условия, които ще ти се дават в трите свята: физически, умствен, духовен и Божествен. Ще придобиеш ново съзнание." В.К.: Да, тука сега на стр. 76 долу: "На 9 срещу 10 имах сън." Това вие от вашия дневник ли сте го извадили? Весела: Да. Аз на Рила си записвах и сънища и срещи с Учителя. В.К.: Тези тетрадки вие ги пазите, нали? Весела: Да, пазя ги.

75. Развитие на музикалните ми способности Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка в разговор по най-различни въпроси. Той ме приемаше с радост и ме държеше с часове. Когато стоях пред Него нямах чувството за личност, а се сливах с някакъв безкрайно красив мир, където исках до остана завинаги. Той ми даваше теми за стихотворения и развиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика, и все ми казваше да пея и работя непрестанно. Ето едно такова стихотворение, което ми даде веднъж: На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят". (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, но не ги получих. А трябваше да се вкарат към нейния разказ за песните.) В.К.: Така. Сега, на стр. 75 "На ранна пролет". Весела: Да. В.К.: Имате ли нотите на "На ранна пролет млад овчар"? Весела: Не, аз я знам наизуст Учителят ми даде едно листче с негово стихотворение. Подаде ми го и каза: "Превърнете го в песен". И аз, като го прочетох, малко подредих думите и стана: "На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе. Вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха." В.К.: Да. Весела: И той ми каза: Напишете го в мажорна гама, бодро, слънчево, в мажорна гама. И аз написах песента в български стил със 7/16 ритъм и когато му я изпях на пианото, там имаше и някой друг там слушаше, и каза: "Не му е скроила дрехата много добре". Не е скроила дрехата много добре. Може би този неравен ритъм та-та-та, Учителят каза, че той не е толкова равен, гладък, той иска да пишем с по-гладък ритъм и стана иначе, много така в български дух, обаче, каза: "Както знаете напишете", но каза, че не е скроила дрехата. Това е единственото нещо, за което той ми направи забележка. В.К.: Така. Вие имате ли я нотиранатази песен? Весела: Не съм я нотирала. В.К.: Спомняте ли си как е мелодията? Весела: Цялата я знам. В.К.: Ще можете ли да ми я изпеете? Весела: Да. В.К.: Да, слушаме ви. Весела пее "На ранна пролет" На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе, вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха, плавно се стадото движеше и тревата поздравяваше: "Добър ден, сестрици мили, ето ни при вас на гости да се порадваме на новата земя хубава, где изворите извират, где реки текат и пеят, где въздухът е свеж, где върхове се издигат и на стража стоят. В.К.: Така, значи ние имаме и тази песен фактически. Весела: Да. Често пъти Учителят ми даваше ключа на пианото в салона и ме изпращаше да свиря композициите си, като идваше да слуша как съм разработила мелодията на някои стихове. Един ден ми даде стихотворението "Изворче" да му съставя мелодия. Каза ми мелодията да бъде в ми минор. Ето думите: Там горе високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща." (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, на "Изворче", но не ги получих, защото се яви отклонението й и завлече всичко!) В.К.: По-надолу на с. 75 песента "Изворче". Имате ли и тази песен? Весела: Да. Учителят ми даде друго листче, с думите на "Изворче". И ми каза: "Превърнете в песен". И аз написах "Изворче", някъде съм я нотирала, но мога лекичко да я изпея. В.К.: Да. Може леко да я изпеете. Весела пее "Изворче": Там високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща.

74. Връзката на земята с Божиите мирове Земята се озари от светлината на Божия Дух, слязъл да ни покаже пътя на доброто и спасението. Сега се иска да тръгнем по него. "Пътят на доброто е път на зазоряване, път на непрестанно възраждане и подмладяване. Това е Вечното Благо, което е съставено от безброй малки блага на доброто, проявено към нас и от нас към другите. Доброто е връзката ни с ангелите, с небето. Чрез тази връзка те ще ни издигнат от земята към светлите Божии мирове." Песента е път на доброто. Песента е израз на пробудената душа. Милостта е път на доброто. Милостта цери раните ни и ги оздравява. Тя е най- малката дъщеря на Бога, но и най-нежната. Радостта е път на доброто. По пътя на Радостта ангелите слизат на земята, защото те живеят във вечна радост. Мирът е път на доброто. По пътя на мира слиза Божия Дух в човешките сърца, защото сам Бог е вечен мир. Учителят ни отвори небето и освети земята. Той свърза отново със силни, вечни връзки земята с небето, като направи бял път - път на доброто, по който да възлизат човешките души към лоното на Отца си. "Новото ще влезе в света по пътя на музиката", казваше Той. В.К.: На с. 74 "Песента е път на доброто". Весела: Това са мои думи, това е мое вдъхновение. "Песента е път на доброто, песента е израз на пробудената душа, милостта е път на доброто, милостта цери рани." В.К.: Така, има ли запис, има ли мелодия на това нещо? Весела: Не, това аз съм го писала като мисли.

73. Величието на Бога Велик е Бог в Любовта Си; велик е Бог в Мъдростта Си; велик е Бог в Истината Си. Господ Бог в Любовта Си поучава, в Мъдростта Си просвещава, в Истината Си освобождава. Милостив и жалостив е Бог Неговата Благост е над всичко, веселието Му крепи всички, в Бога всичко живее и се движи, Той е Веселие и Радост на всичко живо. Нужно е постоянно разширение и повдигане на съзнанието ни, за да обгръщаме все по-голям кръг същества и живот в себе си, докато се слеем с Твореца, Който обхваща всичко и държи всичко във Всевечното си Велико Съзнание. "Той е създал вселената, за да даде възможност на всички да се проявят. Той се спира да надникне в живота на най-малките Си творения, на които нито ангелите, нито хората обръщат внимание. В това е Величието Му. Той направи човека с ръцете Си и му вдъхна от Своето дихание. И сега най-важната задача на човека е, да възстанови живата си връзка с Него. Ако земята се държи за слънцето, така и човек трябва да се държи за Бога. Както слънцето е малко, но върши толкоз велики чудеса, така и човек трябва да е малък, но да върши чудесата на слънцето. Христос е говорил много, но малко е записано в Словото Му." Ето, в наше време Той говори цели петдесет години, Словото Му изпълни много томове. И навсякъде Той е един и неизменен. Навсякъде Той изявява безграничната Божия Любов и Мъдрост чрез мощното Слово на Истината. "Любовта дава живот, Мъдростта дава светлина, а Истината - свобода. Няма сила извън Истината, която може да те освободи от заблужденията, ограниченията и смъртта. Лъжата е отричане на Истината, затова резултатът й е робство-смъртта. Резултатът на Истината е свободата - безсмъртието. Истината е вечна и неизменна, защото е качество на Бога. Тези три основни велики космични принципа изтичат от Бога и създават и крепят вселената. Човек ги отразява, той е тяхно въплощение." Любовта - в сърцето, Мъдростта - в ума, и Истината - силата - волята и тялото. Ако действаш без тези три принципа, делата ти ще са безплодни. Злото е пределно и краткотрайно, а доброто - безпределно и вечно. Един грях може да трае до четири поколения, след което се изправя и изчезва. Тези, които са слезли днес на земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си. Затова този век е на ликвидация. Това е краят на една тъмна епоха на греха. Ще дойде време грях да не съществува на земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят волята My. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на земята. Князът на този свят си отива. Виждаме предсмъртните му гърчове в последните войни. Вдига се войната от земята, за да отиде там, откъдето е дошла. Свърши войната на смъртта, сега започва войната на живота. "Тези, които са на кораб, който потъва, трябва навреме да го напуснат. Спасителните лодки са спуснати. Божието Слово се даде за следните две хиляди години." В.К.: Така. На 73 страница тук има едно голямо философско размишление, сега това ваше ли е, или е извадено от тетрадката или са слова на Учителя от вашите лични разговори? Това е от Учителя, така ли? Весела: Да. Но после "Христос е говорил много, /от Учителя/ малко е записано от словото Му". Сега, аз пиша моя бележка след този разговор: "Ето днес той ни говори цели петдесет години. Словото му изпълни много томове." В.К.: Значи, това е вече ваше. Весела: От моята тетрадка извадка. В.К.: Добре. Весела: Да.

71. Тайната на доброто и злото Той не нарушаваше свободата ни. Виждаше ни, че се натъкваме на трудности, на връзки без изход, на изкушения, но не ни издърпваше насила от тези положения. "Животът ви учи. Ако не познавате и не различавате злото от личен опит, не ще придобиете мъдростта. А най-важният ви урок на земята е, да различавате злото от доброто. Злото се облича в царска мания и обещава големи работи, но накрая ви ограбва и избягва от вас, като ви оставя последни бедняци. Да извършиш злото е лесно, не се искат усилия, но последствията му са тежки и те обременяват За доброто е нужна воля. Който се ограничава в началото, е свободен в края, а който е свободен в началото, е обременен и ограничен в края. В човешкия свят нещата започват добре, а свършват зле, в ангелския - започват зле, но свършват добре, а в Божествения - започват добре и свършват добре. Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно-в Божествения свят." Ето как Той ни разкри тайната на злото и доброто и ни даде ключа на разрешението на противоречията. "На земята най-обикновеното нещо е противоречието, защото виждаме нещата едностранчиво - по форма, а не по съдържание и смисъл. Например, гледаш едно колело, че се движи във възходяща посока, но друг на обратната страна го вижда в низходящо движение. Нещата тук имат две страни - тъмна и светла, защото сме в гъстата материя, която не се осветява едновременно отвсякъде. Не само физическите, но и духовните явления на земята не се изясняват напълно. Затова тук има много заблуждения. Заблуждения има в понятията ни, в науката и религията. Науката постоянно се коригира. Религията, която остава на старите си позиции, изпада в заблуждение. Не може днес да се кланяме на идоли и икони. Не може да идеализираме обряди и институти, които не отговарят на истината." В.К.: Да. Така. Сега, тука на стр. 70 пак има цитати, значи то е същото. Вие сте ги извадили от вашите тетрадки. Весела: Това са негови думи: "Животът ви учи". В.К.: Това са негови думи, но са извадени от вашите тетрадки. Весела: От тетрадките. Да. "Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно в Божествения свят" - цитат. В.К.: Да. Сега, откъде е цитатът: "Велик е Бог в Любовта Си". Весела: Учителят в Мърчаево държа няколко лекции на празници - на 22 март, на Петровден, на 22 септември и "Велик е Бог в Любовта Си" бяха думи накрая на беседата в Мърчаево. В.К.: Сега това, което е написано, то е ваше творчество. Весела: Това са точните думи на Учителя. В.К.: Това е творчество. Весела: Това са думи на Учителя. "Велик е Бог в Любовта Си. Велик е Бог в Мъдростта Си. Велик е Бог в Истината Си". В.К.: Това пак от вашите записки, нали? Весела: Да.