Ани

6. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ Георги Събев: Аз съм разговарял с много възрастни приятели: брат Боян Боев, Тодор Стоименов, Петко Епитропов, Жечо Панайотов, Никола Антов, (последните са от по-младите). На някои съм забравил имената. Имаше един брат Чолопанов, когото можем да видим по снимките. Той имаше много силен глас, като ерихонска тръба. Когато говори, се чува на два километра - такава е думата, разбира се. Искам да кажа, че имаше силен глас. Учителят беше дал една задача: да отидем на Витоша, да вземем вода оттам и след това да се връщаме по един. Но тръгваме в 12 часа вечерта. На всеки пет минути тръгва по един човек от салона на Изгрева. А там в салона има комисия, която ги пуска точно по часовника на всеки пет минути. Казват: "Тръгвай!" Всички тръгват, значи, на дистанция и никой не говори - няма да се събират да говорят. На връщане може да си говорят по един-двама, обаче на отиване никой с никого да не говори. Така беше дадена задачата. На един брат, който чакал от 12 часа през нощта, чак на другия ден към обяд му идва реда, (забравил съм му името). Той живееше на Изгрева и бяхме съседи с него, Та той падна там на Витоша -станало му лошо и там умря. Той беше пълен човек, както паднал, там си издъхнал. После го пренесоха и го погребаха. Задачата беше да идем до „Ел Шадай" - бивака. Туристите наричат мястото "Желязната скала". Там има една чешмичка, която сме си направили още 1929 - 1930 година. На това място отивахме, там правехме Паневритмия. Бяхме направили една стена от камъни, за да изолираме западния вятър. Обаче по-късно други хора я развалиха. Всичко разпиляха и дори сега забраниха там да отиваме и т. н. Вергилий Кръстев: Как ви хрумна идеята да събирате тия спомени, тези опитности? Г. С.: Ами брат Тахчиев преди години, като идваше в Бургас понякога през ваканцията, все ще ни разкаже някоя опитност, Той пък ги научаваше от брат Боев: Някъде се е случило така и така. Той ни разказваше тия работи и аз си рекох: „Ами защо не ги записвам и аз тия работи. И аз мога да ги записвам." И така тръгнах да записвам това, което той разказвай след това правех обиколки, разказвах и по тоя начин подсещах и другите, та и те ми разказват лични спомени и така съм записал доста работи. А това ще да е от 1930 година насам. От 1930 до 1987 година. Над 50 години, малко по малко събирах. В. К.: Голям труд. Г. С.: Имам нещо и от Минчо Сотиров, нещо като отчет ли беше. А, за брат Пеню Киров, който беше първият ръководител в Бургас. Още 1901,1902 година, той е от първите ученици на Учителя. За него съм чувал проявления, как той се е подвизавал - такова нещо имам запазено, което е записано от брат Минчо Сотиров. Той пък е съвременник на Пеню Киров. От Минчо Сотиров няма друго. Той, освен да запише чужди работи, той свои работи няма. Много от приятелите сме като грамофонни плочи, повече повтаряме другите работи. Свои работи рядко имаме. Брат Боев, например, имаше много опитности. Брат Куртев имаше много опитности и т.н. Обаче повечето от братята се задоволяваме с това, да кажем еди-кой си това е направил и т.н. В. К.: А това, което той е записал за Пеню Киров, какво представлява? Г. С.: Ами една тетрадка от 30-40 листа голям формат, такова нещо, написано на пишуща машина. Някой ми го е подарил и аз го запазих. Един ден, когато потрябва, ще го дам на някого, но сега само го пазя. Минчо Сотиров е имал кореспонденция от Учителя. И аз имам няколко писма от Учителя. Но с някои, с които е кореспондирал, не с Минчо Сотиров. Имам оригинали, самото писмо. Аз съм ги запазил и може някой път да се преснемат, когато дойде време. Брат Боев е бил гимназиален учител и заради идеите си, понеже той в доброто си желание да разяснява на хората, става популярен и интересен, започва да изнася сказки и пр. и пр. и за тия работи са го преследвали и са го уволнявали. Напоследък той е уволнен не зная по какъв член за учителите и като уволнен след туй той вече се отказва да прави постъпки да учителствува, за да се пенсионира. Става стенограф при Учителя. Имаше четирима стенографи и той беше станал петия, допълнителен. Включи се към стенографското бюро и така продължаваше да работи брат Боев През 1922 година аз, като бях ученик в Попово, когато имахме поповската комуна, там братята бяхме на комуната, бяхме в кореспонденция с Панагюрище. Брат Боев беше учител по естествените науки в Панагюрище, Влад Пашов, Станчо Мейчинов и др. Там бяха панагюрските младежи, те бяха тогава в горните класове и освен в гимназията неофициално имаха Младежка окултна група. Брат Боев работи с тях. Освен с тях, имаше и публично в читалището сказки за гражданите, за възрастните хора. И беше много пожертвователен, туй ми го е разказвал брат Влад Пашов - негов ученик. Имало един ученик, беден, в горните класове, много беден и брат Боев си дарявал половината заплата на него за издръжка. А интересното е туй, че в неговите публични сказки той е бил най-оживеният опонент, най-оживеният опонент, но брат Боев не се е отказвал да му дава издръжка, поради това, че той му е опонент, напротив, използвал го много, за да може да разбие становищата на противниците Използвал него за това. Той му задавал въпроси: „Аз не съм съгласен, г-н Боев. така, така, така" и той отговаря: „По този въпрос така, по този въпрос така." По тоя начин е използвал опонента. Това нещо не всеки би го направил, да си дава половината заплата. И тъкмо този ученик бил най-упорит в отричането, в отричането на неговите знания, неговите доводи. А пък той не престанал да му дава половината си заплата въпреки всичко. Необикновено е, кали? Брат Васил Дулапчиев от Айтос, като чел една беседа или някои от беседите, намери на едно място, където Учителят казвал така „Сега ще ви дам текста на една песен, а вие да й напишете мелодията.' Текстът бил следният: „В зорите на моя живот, аз се рано пробудих и слънцето аз посрещнах. То ми донесе радостната вест, че Господ ме люби." /2/. Това е мелодията, която братът е измислил. Учителят е дал само текста, а пък той измислил мелодията. Казва: Щом Учителят казва, че ние можем да измислим мелодията, и той цяла нощ мислил и по едно време, към един часа през нощта му дошла тази мелодия. А пък той бил църковен певец. Има малко нещо църковно в тая песен, мъничко по характер, малко. Изпял я, но като не може да я нотира? И до сутринта я пял, хиляда пъти я пял, дето се казва, само за да я запомни. Сутринта вече я знаел. И повтаря, изпява песента без грешки. Един случай с брат Боев е интересен. Той страдаше цял живот от някаква болест, някаква живеница, нещо на десния си крак, и ходеше с патерици. В тежко положение беше. Някой му казал ли, или той пожелал, не съм сигурен много защо Учителят не го е излекувал. Някои казват, че Учителят искал да го излекува, да му отложи болката за no-нататьк, да се облекчи, пък той не се съгласил, останал да си носи болката, за да си ликвидира кармата. Казват, че болестта била наследствена. Той има нещо по бащина линия от арменския му род и заради туй той имал някаква родова карма и по тоя начин той я изплаща. Той изплаща на целия род кармата и затуй, като беше при Учителя, беше доста облекчен, ходеше с един бастун. Преди това ходеше с две патерици, после ходеше само с един бастун. По-късно, след Учителя, вече остана почти на легло, още по-тежко му стана положението, след като Учителят си замина. Обаче той беше един вид заместник на Учителя. Той беше връзката на приятелите с Учителя. Който потърсеше някаква помощ от духовния свят, то го насочваха към него Веднъж на една сестра се явил в образ Учителят и казал: „Идете еди-къде си на Изгрева, там ще намерите моя заместник." И като отишла, запитала кой е заместник на Учителя, те я завели при брат Боев. В. К.: На мен са ми разказвали друг вариант за брат Боев: Учителят го питал: „Сега ли искаш да платиш или после?" Той казал: „Сега, сега, сега." Г. С.: Може и за него да е, пък има подобни случаи, случаи, които си приличат. Докато има такива случаи, случаи, които си приличат. Например един случай има в Ямбол с една сестра, Стела се казвала. Тя боледувала дълго време от много тежка болест. На всеки няколко часа, като че се късат червата й, такива остри болки изпитвала. Преминавало малко време и отново изпитвала същите болки. Учителят, като минавал през Ямбол, се видял с нея и й казал: „Сестра, вие имате много тежка карма. Ако искате, може да отложим половината от нея за по-късно време, да я плащаш друг път." - „Не, отговорила сестрата, сега искам да си платя всичко." Още седем години живяла така и след това си заминала. А на една друга сестра й се дало да разбере защо тази сестра страда така. Отговорили й, че въпросната сестра е била Великият инквизитор през време на инквизицията, които са гонили и измъчвали християните, до смърт ги измъчвал и затуй всички болки, които е причинявала на другите, сега минават през нея. Цели 14 години е лежала болна на легло. Така че законът ги хваща. Знаете, че брат Боев боледуваше от някаква неизлечима болест, която е минал по кармически път и той пожелал да си ликвидира цялата карма, стария дълг да го ликвидира и затуй не е искал Учителят да му прекрати страданията, за да не оставя и друг път да се явяват отново. След като Учителят си замина, брат Боев остана на легло и един път брат Димитър Звездински, който беше медицински фелдшер, отива да му превърже раните. Раните му постоянно текат и трябва да се пречистват. Таман му превързал раните, идва сестра от Айтос и му казва: „Брат Боев, дай ми оназ тетрадка!" Той отговорил: „Добре, но сега съм зает, ела в пет часа, да мога да я потърся дотогава. И тя, като излязла, те направили превръзка, навили бинтовете и докато правят това, тетрадката, която трябвало да търсят, изведнъж като по чудо се намерила, като че паднала отгоре отнякъде. А нямало откъде да падне, нито чекмедже, в което да е била сложена. Просто от невиделица паднала в ръцете им. И брат Боев рекъл: „Брат Звездински, брат Митко, елевация, брат, елевация." Той я търсил навсякъде, но нали не може да се навежда, да я търси в стенограмите, намерил я тази тетрадка. И като дошла вечерта сестрата, брат Боев й дал въпросната тетрадка. Значи получил е невидима помощ, пренесли я по въздуха, което значи елевация. Защото да падне от някаква полица с книги е за разбиране, но няма такава полица, отгоре е таванът на стаята. Все едно от този таван да падне някаква книга. Майка ми, Деша Пенчева Арабаджийска (1869-1942 г.), след като си замина в другия свят я сънувам, а тя се помина в 1942 година. Баща ми, Съби Ганев Генев (1861-1949 г.) си замина 1949 година. А това е било след 1949 година. Сънувам я, че разговарям с нея както с вас разговарям. И казвам: „Майко, как си там, в другия свят?" - „Добре съм, синко", отговори тя. „Е, добре, ама какво правиш?" - „Ами с една стомна поливам едни цветя." - „Ами сама ли си?" -„ Не съм сама, има много други жени, 50-60 жени сме, занимаваме се с цветя, поливаме ги, градинки поливаме. А пък на Донка, твоята жена, майка й, тя ни е ръководителка на нас." И тогава, питам я аз: „Ами с баща ми виждаш ли се?" - „Виждам се много рядко." Викам: „Защо?" - „Ами защото той е по-горе, синко. Той е по-горе от мене. Когато той иска, може да слезе при мене, ама аз не мога да се кача при него." Значи по-горе не могат да се качват тия, които са на по-ниско стъпало. Значи по-горе нямат достъп. Значи баща ми има някакви скрити добродетели, които тя не е знаела и заради тях той се намира на по-високо стъпало. „Майко, ами доволна ли си?" Продължавам да я питам и да разговарям с нея. „Доволна съм, много съм доволна, синко. Ти знаеш, че аз бях църковна, аз бях вярваща, ходех на църква, после: сряда, петък, велики пости, богородични пости, петрови пости, еди-какво си, всякакви пости съм постила, ама в събота си заколвах пиленце. А пък твоето е било по-хубаво, синко, ама аз не го знаех. То е било по-хубаво, ти си познавал Учителя. Той казва да не колим, да не убиваме, ама аз туй нещо не го знаех. Ама само дето не съм ти пречила, благодаря на небето, че ме даде член на това хубаво място, само дето не съм ти пречила." Значи е много важно да не ти пречат. Да, щото не ми е пречила. Трябва да кажа. че моите родители бяха свободолюбиви хора. Те ме оставяха свободен, както си разбирам, така да си живея. За себе си баща ми се утешава така: Той, като порасне, ще му стигне акъла и ако иска - ще яде. Ако не иска - няма да яде. Майка ми обаче си изживяваше една тревога: „То, казва, е добре, синко, като караш край нас, ама ще пораснеш, ще идеш войник, там ядат месо, какво ще правиш? Ще дойде време да се жениш, де ще вземеш такова момиче?" Викам: „Майко, ако намеря такова момиче, ще се оженя, ако не намеря пък, няма да се оженя." И тъй и стана. В 1929 година, когато се връщахме от Мусала, се събрах с едно такова момиче, дъщерята на брат Георги Куртев. В рейса се запознахме, след туй седем години кореспондирахме и след туй се оженихме. Това е Донка - средната, не е най-малката, нито от най-големите. Най-голямата е Тодорка - Дора, после Цветанка, която се поминала по-рано, Вълчо, Донка и след туй двете близначета Верка и Надка и след туй Любка. Любка е най-малката. Сега е жива Тодорка, тя е родена 1900 година. И Надка и Верка са живи.

4. НЕДЕЛЧО ПОПОВ С Неделчо Попов заедно бяхме. Ако е въпросът за него, до известна степен аз имам „вина", за да влезе той в братството - в най-добрия смисъл на думата. С Неделчо Попов се познавахме от полиграфическото училище, дето го казваме .Полиграфия", то се казва „Средно училище за изкуства, книгопечатане и графически изкуства,' да. А после, като по-модерно име казваме „Полиграфия". Тодор Живков и аз сме следвали в същото училище, само че той четири години по- късно, полиграфия. Ами Неделчо се заинтересува от мене. защото бях вегетарианец, научил, че съм вегетарианец, знае, че живея на Изгрева. А той в София, на „Цар Освободител", имаше едно кафене „Сан Суси". Той беше там като сервитьор, през свободното време извън училището отива там, сервира кафета, разни работи. Там спеше и не плащаше наем. И за вечеря там му даваха нещо. обаче по-късно, като почнахме да работим, понеже ние бяхме половин ден теория учим, половин ден практика. За теорията не се плаща, обаче като сме на практика, есе произвеждаме полезен труд и ни плащаха половин заплата. Вместо 1600лв. - 300 лв. всеки един получаваше. След като получаваше заплата, вече нямаше нужда да остава келнер и по-късно се събрахме на обща квартира заедно с него. Заживяхме заедно. С него често се събирахме в градската градина, в ъгъла откъм двореца, гдето сега е мавзолеят на Георги Димитров. Там значи много често се събирахме, много вечери до късно, след като се нахраним на вегетарианската гостилница. Имаше една вегетарианска кооперативна гостилница до градинката срещу Военния клуб, после стана нещо като склади гостилницата я закриха тогава. Та там, като се нахраним, отивахме на обед в градинката, почивахме, а пък вечер отивахме в градската градина и там дълго време разисквахме. Като говорехме дълго време, защото аз обичам да обяснявам, той беше много доволен от това обяснение и казваше: „Ей, Георге, такова хубаво учение, мога ли и аз да чета книгите, ама да не ставам дъновист?" Викам му: „Защо, бе Неделчо?" - „Защото ще ми се подиграват другите." - „Може, може. Само аз ще съм дъновист, ти няма да си дъновист. Чети книгите и се занимавай!" И след туй, 1926 година, когато бяхме на събора, аз бях вътре на събора, пък Неделчо беше отвън, нямаше кураж да влезе на Изгрева, да бъде на събора още, макар че се познавахме. Целта се постига постепенно, постепенно, не може из един път да се приобщи. И ние с него направихме една нощна екскурзия. Един ден решихме с него да отидем на Витоша. Тогава Учителят даваше такава задача; Всеки един от нас, мъж или жена, млад или стар, да си избере едно място, където да отиде нощно време по тъмно. По тъмно и то самичък! Заради туй трябваше да отиде предварително денем, да научи пътя, да може да се ориентира и тогава може да отиде нощно време най-напред по луна. след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него безстрашие. Ние с Неделчо решихме да отидем. Той тръгва от града, а аз тръгвам от Изгрева - това беше 1930 година, По-късно той дойде да живее на Изгрева, аз си направих бараката и той дойде да живее при мене и така ние съжителствахме с него. Това беше една временна барака от опаковка - сандъци, в които опаковаха хартията. Така че ние станахме съсобственици на бараката. Така заживяхме с Неделчо. С Неделчо отидохме на първата екскурзия. Понеже той е по-неопитен, реши да мине по по-късия път. Тръгва от града, ще мине през Изгрева, през Симеоново нагоре. По това време правеха водопровода, 1920-1930 година, рилския водопровод. Дотогава нямаше водопровод от Рила. Пътят покрай водопровода е най-прекият път, по пътеката край водопровода се отива нагоре на бивака, който Учителят нарече „Ел Шадай". А пък аз ще мина през ливадите и Драгалевци и ще мина по друг път, тъй че всеки сам пътува. Накрая ще се съберем на едно място. По пътя имахме уговорка с никого да не говорим, да нямаме разговор с никого. Когото срещнем, ще мълчим, няма да говорим. Целият път трябваше да бъде в мълчание и молитва. И така, аз като минах Драгалевци и нагоре, Неделчо, нали върви по по-прекия път, ще излезе по-напред от мене. На едно място чувам нещо шумулка, а беше април месец. Макар че беше април, което значи пролет, на Витоша имаше почти до колене сняг. Тук-там беше заснежено, но имаше и открити места. Зимата беше голяма и снегът не се беше още стопил. Макар че отиваме пролетно време, обстановката беше още почти зимна. Вървяхме по снега и на едно място се шумнало и на Неделчо веднага косатаму се изправила нагоре и вдига каскета. Спрял се. погледал, погледал, след туй се приближил и видял една крава легнала там, изостанала и си преживяла. Пък имаше и голи поляни с трева за добитъка да пасе, имаше и заснежено. Разбрал, че няма нищо страшно от това, което бил чул. Вижда значи кравата и продължил нагоре. Из пътя мислено се молел: „Ей, дано Георги да отиде преди мене, защото той е по-опитен." Пък още е тъмно. И аз наистина, като минах от Драгалевци, на едно място стръмно, викахме му „Вади-душа", започнах да получавам в себе си телеграми: „Георге, бързай! Бързай, ти си по-опитен! Ти си по-опитен и добре е той да те свари там." И аз бързах, все увеличавах крачките, увеличавах крачките, дето намеря дръвца, събирах ги под мишница и като отидох там, взех да паля огън. Таман огънят да се разпуши и Неделчо пристига и вика: „Ей, Георге, тука ли си? Колко се радвам!" И така с него прекарахме много хубав ден. Целият ден бяхме само двама. Ама не бяхме двама всъщност, не бяхме двама. Имаше невидимо присъствие. С Неделчо заедно работихме в държавна печатница. Аз бях словослагател и той бе словослагател, обаче, когато потрябва помощник оценител, потърсили между учениците и попаднали на него там, най-близко. И така повикаха го за оценител и след туй веднага неговата заплата стана 3500 лева. а моята остана 2000 лева. Той беше с по-голяма заплата, но пак живеехме заедно. Той дойде на Изгрева при мене и започна да посещава школата. Той отдавна искаше да посещава школата, но аз все го въздържах. Та той един път сънува, че идва в школата и влиза тихомълком. В това време Учителят става от катедрата и отива при него, като му лепва една силна плесница и после той се събудил. Викам му. че който иска да влиза без позволение, така ще получава плесници. Това е било сън, разбира се. И по-късно той започна да посещава школата и понеже е по-общителен от мене, скоро се запозна с младежите, академичната младеж. Започна да кани Учителя на концерт, като вземаше лека кола за отиване, както и за връщане. По тоя начин стана много по- близък, отколкото мене. Аз, разбира се, от това нещо не губя, а само мога да се радвам, че той чрез мене се запозна с учението, стана вегетарианец и влезе в братството. Дето не искаше да става дъновист, глътна въдицата и стана „баш дъновист". Той бе приет радушно от всички. Учителят го допускаше до себе си. Разви голяма дейност и има заслуги за отпечатване Словото на Учителя. Иначе Неделчо не ми е разказвал да е имал някакви опитности.

3. НА ИЗГРЕВА Георги Събев: От 1930 до 1941 година живях на Изгрева. През това време съм имал срещи с Учителя, когато съм имал някаква нужда. Аз съм може би от ония хора, които са имали най-малко срещи с Учителя. Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя. Аз съм отивал само в такива случаи, които са били много важни за мене. Един случай имах, когато през 1936 година завърших свободния университет, отидох при Учителя и му казах: „Учителю, по случай завършването на университета искам да дам една вечеря на братството тука. Може ли в събота вечер?" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото събота вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта. Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта. На вечерята бяха към 120 души. Искам да кажа тогава колко евтино струваше. 120 души с половин заплата, 600 лева, можах да ги нахраня. Имаше сирене, халва, чай, такива работи. Много хубаво прекарахме. Тогава такава беше традицията: Който има някакъв весел случай в живота си, по тоя начин изразяваше своето отношение към обществото, като събере всичките на вечеря или на обяд и т.н. Така сме постъпвали. От 1930 до 1941 година аз съм бил на Изгрева. В разстояние на десет години съм бил на Изгрева, а там се печаташе Словото на Учителя Дънов. Словото се печаташе в печатницата на „Земеделско знаме" на ул. „Врабча" 2. „Житно зърно" мисля че печаташе друг печатар. Влад Пашов там работеше, мисля, че школните лекции се печатаха. Отначало ние си имахме печатница на ул. „Оборище" 24, там беше салонът и беше къща на брат Радославов Иван, който беше много известен като историк на времето. Един от най-добрите историци на времето. Вергилий Кръстев: Как се построи салонът на ул. „Оборище" 24? Г. С.: Аз отидох при заварено положение. Кой и как го постори, не зная. Наши приятели са го построили. В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов. Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея. В двора имаше барака и там беше печатницата. Знам, Влад и Сава Калименов отначало там са работили. Една сестра от Панагюрище, забравих й името, Виола ли беше забравих, тя работеше в печатницата, а аз тогава бях в държавна печатница. Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха. Затуй отначало първите книги не са така добре технически издържани, защото нямаха условия приятелите. После така Влад беше самоук човек. По-нататък при братя Малджиеви в Русе са печатали. Не знам дали е бил наш човек или съмишленик, или пък като търговец просто е имал отношение към нашите хора, но нашите хора го предпочитаха. В Пловдив брат Стоицев - Михаил Стоицев. вземаше някои лекции, беседи отделни и ги печаташе на свои средства в Пловдив, в печатницата и след това ги раздаваше на приятелите, подаряваше ги - отделни брошурки. Туй правеше брат Стоицев и някои други хора са го правили. В Казанлък имаше печатница, обаче не успяха да я запазят и после държавата я взема.

2. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО Г. С.: Та школата, която продължавахме в Попово, всяка сряда се събирахме и неделен ден в 10 часа се събирахме да четем беседа. А в сряда вечер в 6 или в 7 часа, според случая както беше, тогава вечерно време се събирахме и четяхме беседа. Учителят беше дал на събора нея година, 1922 или 1923 беше, един голям наряд, близо двадесет страници, такъв голям формат на пишуща машина. Туй всяка сутрин трябва да го прочетеш, а то един час не ти стига да го прочетеш само него. И колко още други работи. И не само ние, но и много други приятели от провинцията се отегчили. Та запомниха го туй нещо наизуст. Защо туй нещо трябва да го четем цяла година? Все едно и също. Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина. Която картина му направи впечатление, върху нея размишлява. Гледа да я запомни, защото тя ще му окаже влияние през годината. Имаше и една цветна пентаграма, но по едно време полицията направи обиск и вземаха всичко. Независимо че съборите не ставаха вече в Търново, те вземаха всичко и не го върнаха. Ще ви разкажа и за тази борба на свещениците против съборите. Всяка година съборите ставаха в Търново. Това ставаше през месец август. Съборите се откриваха с публична беседа в читалище „Надежда" в Търново, където е било първото Велико Народно Събрание, в същата голяма сграда, която вероятно и сега съществува. Тогава, в Търново, мисля че беше в 1922 година, Учителят говори на тема: „Новият живот". Поповете се бяха нагласили, като разпръснали техни хора из цялата публика, с цел да смущават. Обаче нашите хора бяха усетили това нещо, та и те се бяха подготвили или въоръжили, дето се казва, за борба. Когато Учителят минаваше, за да не бъде смущаван от поставените лица, минаваше през един шпалир - от входната врата до катедрата - от наши хора от двете страни. Значи минаваше между нашите хора и отиваше до катедрата и ония започваха: „Искаме диспут, диспут". В това време брат Симеонов, застанал пред катедрата с братския хор започваше да пее: „Братство, единство ние искаме, зовът на Любовта ние пускаме!" И тъй продължава песента. Онези като се укротят, той спира песента и Учителят продължава да говори. Тогава Учителят каза: „Моето учение не е на теория, то е основано на строг научен опит. Ето защо аз каня българските владици и Светия синод да дойдат на Мусала, там ще разискваме върху Новия живот. Аз съм извеждал хора на Мусала на различна възраст и в различно време. Когато е имало и дъжд, и сняг, и кал. Никой досега не се е разболявал, не сме имали и нещастен случай. Това показва, че тези хора са вече калени и дисциплинирани." Всички тия думи не могат да не окажат влияние. Та поповете не успяха да провалят сказката. Беседата свърши благополучно и се напечата и сега всеки един може да я прочете. По едно време дойде в Търново войска, която ни огради с цел да разтурят събора, обаче след това дойде друго нареждане от по-висша инстанция, че съборът е свободен. И тогава те се оттеглиха и ние си продължихме събора. Това вероятно беше в 1924 година. В Търново тогава бяха Иларионови. Тях помня, но другите не ги помня. Но там имаше двайсетина души и повече в Търново. Те се събирали в Търново и Учителят, като идвал, отивал там, в Търново е отсядал. В. К.: Значи вие сте присъствали на първите събори. Имате ли някаква лична опитност или лична среща с Учителя по това време? Г. С.: Имал съм, но по-късно. В 1925 година аз отидох в София, живеех в София.

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1987 - 1988 г. ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Вергилий Кръстев /В. К./: Разкажете ни за първите си години на духовно пробуждане. Георги Събев /Г. С./: Като бях малък, не бях чувал за никакво вегетарианство, обаче като гледах как майка ми и близките ми гонят кокошките, хващат ги, после ги колят, тече кръв, всичко това ме ужасяваше. Като гледах как на агнето му извиват главата и кръвта тече, също ме ужасяваше. Всичко туй нещо аз не можех да го приема - беше ужас за мене - и заради туй реших да се противопоставя на това убиване, на това колене, обаче нали бях най-малък, никой не ми обръщаше внимание. Заради туй реших така: щом като не искам да се пролива кръв, значи аз не трябва да ставам причина за проливането на тази кръв, следователно аз не трябва да ям нищо заклано или убито. По тоя начин дойдох до идеята да напусна месото. И съм станал вегетарианец, без да зная, че съм станал вегетарианец, щото думата „вегетарианство" на село рядко се чуваше. Имаше тогава книги, имаше вегетариански съюз, обаче аз по-късно научих тия работи. Аз станах вегетарианец на 27 юни 1919 година, на един Петровден. Нашите седнаха да правят заговезни, а пък през деня още аз се противопоставях на майка си, която искаше да хване петела - аз го гоня с една вършина из двора, да не може да го хване, а тя ми се скара: „Защо", казва, „ми пречиш, довечера какво ще ядем?" Викам: „Има какво да се яде." Но както и да е. аз я оставих, тя си хвана петела, закла го. Аз казах на майка си: „Майко, от днес вече аз месо няма да ям." - „А, ти и друг път си казвал, ама ще ядеш, щото то ще ти се услажда. Като заколя петлето, като ти опека дробчето, нали го изядаш?" - „Изядам го." - „Е, значи пак ще ядеш." Казвам: „Няма да ям. Ще видиш. Ако искаш, аз довечера на трапезата няма да седна. Сготви ми нещо вегетарианско, каквото направиш." И майка ми взема, че ми направи пражена отвара. Имахме биволица, дояхме тогава, имаше масло, имаше отвара и аз седнах отделно на трапезата. Никой не ме гони от трапезата, но аз се отделих. Виждах, че не ми е мястото на трапезата и седнах отстрани. И през деня още казах на майка си, когато приготвяше вечерята за заговезни. Казах „Ако направиш баница с масло, ще ям. Ако я направиш със свинска мас, няма да ям баница." Вика: „Какво ще кажеш - две-три кори в една малка тавичка да ти направя баница, да направя на тебе, да направя и на другите." Като седнаха да се хранят, направиха молитва, устроиха трапезата както старите хора си обичат и си знаят реда. за да има благословия. Така благославят с жито и с жар на софрата. Обаче брат ми Христо, три години по-голям от мене (аз бях 12, а той 15-годишен). току стана, грабна един копън[1] от манджата, от тяхната манджа и идва да го тури в моята манджа. Аз се ужасих. Викам: „Христо, какво искаш?" Баща, ми като го видя, и той му се скара: ..Христо, какво искаш?" - „Защо Георги се превзема защо не седне тука на масата?" -„То не е твоя работа, никой не го е изгонил от масата. Ако иска, да седне. Щом той е решил да седне отделно, ти защо му се месиш?" - „Ама защо се прави на важен?" - „То е негова работа. Гледай си чинията." И така баща ми го респектира. На другия ден вече из цялото село се знаеше - а то беше голямо село. 2500 души - из цялото село се знаеше, че аз съм станал вегетарианец, Който ме срещаше от по-големите хора, както и тия от моята възраст, питат: „Георге, вярно ли е това нещо?" Викам: „Вярно е." - „Защо?"- Всеки иска да ме разубеди. Обаче азот никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта. С него сме от две сестри деца. Неговата майка е по-голяма, а моята по-малка, та две сестри са. Неговата се казва Кера, моята се казваше Деша. Станах вегетарианец и от него вземах книги - „Трактат за вегетарианството" от Христо Досев и много други книги по вегетарианството тогава прочетох, и дето се казва, аз се въоръжих със знание и вече който и да ме срещне, каквито и въпроси да ми задава, аз можех да му отговоря. И някои другари, някои по-възрастни казваха: „То от много четене се е побъркало." Други ми казват какво се говори за мене. Аз им викам: „От четене човек не се побърква, ами от незнание, от невежество. Който чете, става по-умен, щото взема да разбира, вижда, че има по-умни хора от нас и т.н. Тъй че от четене никой не се побърква.". И тъй, запознах се с вегетарианството. През 1922 година бяхме в Търново на вегетариански събор. Шест души от нашето село бяхме - Пеню, аз и няколко други, а като свърши съборът, след това пък почна съборът на „Бялото братство" в лозята, при пътя за Севлиево. Ние знаехме за събора, а пък Пеню беше получил известие, телеграма. Не, не беше получил телеграма. Георги Радев, обущар от Ямбол, се познавал с него и той му казал, че ще има събор и го поканил на събора. А ние не можем да се разделим и отиваме всички заедно. Обаче там имат известен ред хората и когато попитахме, не ни пуснаха да влезем в лагера. Имаше постове на вратата, охрана имаше. И трябва да знаеш паролата, за да можеш да влезеш. И тогава те се посъветваха ръководителите. Понеже Георги Радев се застъпи за Пеню Ганев, като каза: „Аз го познавам, гарантирам за него. Нека той да остане." Обаче на другите приятели казаха да си отидат, други път да дойдат. И ние се върнахме и започнахме да четем. Същата година се образува Школата от 1922 година. Аз бях вече ученик в Попово, тогава ние, ученици, 6-7 души, образувахме окултен клас, окултна школа в Попово. Там живеехме заедно. Всички бяхме ученици. Пеню беше най-голям от нас, защото той беше ходил войник и се върна, и тогава им разрешиха, макар и да са възрастни, всички, за които военното положение стана причина да се спре гимназиалното образование, разрешиха им да продължат като редовни ученици. И Пеню беше редовен ученик но беше по-едър и от някои от учителите. И понеже учениците му викаха „бати Пеню", и учителите също му викаха на шега ли, на истина ли „бати Пеню". Бати Пеню да излезе на урок, бати Пеню така и т.н. Тъй се знаеше за „бати Пеню". Бати Пеню беше вегетарианец и ние бяхме вегетарианци. Бати Пеню изнесе в гимназията реферат на тема: „Научни основания на вегетарианството". Беше много посетен, станаха разисквания върху него. По-късно Станчо Камбуров изнесе друг реферат, пак във връзка с вегетарианството, „Здраве и хранене". Този Станчо Камбуров беше от нашето село, нямаше връзка с другите Камбурови, абсолютно. После, като закриха гимназията, те се разпръснаха. Аз останах най-голям в шести клас, вече в края на реалната гимназия, тогава аз бях председател на Ученическото въздържателно дружество „Нов живот". Аз изнесох един доклад: „Що е въздържание?" Разискваше върху него, както и други въпроси сме разисквай, вечеринки сме уреждали и т.н. Следващата година отидохме на събор, Пеню и аз. Бяхме поканени вече. Отидохме на събор, приеха ни. Аз бях един от най-малките. Тогава се запознах с брат Георги Тахчиев от Ямбол. Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н. И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина. Това е Георги Тахчиев, няма други Тахчиев, той е един. Тогава и Олга Славчева присъстваше. Имаше продажба на книги там, на събора. На една маса имаше и нейни произведения - стихотворения се предлагаха там. Та там се запознахме и с нея на лице, защото аз бях малък тогава, за да общувам с нея. Тъй че посетихме събора, школата почна и ние бяхме в Попово ученици, живеехме всички заедно на комунални начала. Всеки донася продукти, кой каквото може, готвим си, храним се общо, без някой да държи сметка. Счетоводство нямаше. Това беше в Попово - комуна, бяхме шест души комунари. Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица. От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха. От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./

СРЕЩИ, СЛУЧКИ И СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ /Магнетофонен запис/ Вергилий Кръстев /В.К./: Вие днес, 29.XII.1991 година, ми донесохте една книга със заглавие: „Срещи, случки и спомени с Учителя на Изгрева". Георги Събев /Г.С./: Която предстои да бъде издадена. Тези спомени са събирани много отдавна, обаче сега съм ги събрал в една книжка. Иначе те са събирани в отделни тетрадки. Сега съм ги събрал като най-важни или пък с непосредственото участие на Учителя или пък във връзка с учението на Учителя. Приложение на някои идеи, някои лични идеи. Тези спомени лично са ми ги разказвали и аз съм ги записвал. Тука са посочени много имена, а някъде съм пропуснал да пиша имената. Това са срещи и спомени с Учителя от Изгрева. В. К.: Други случки имате ли, оставени в другите тетрадки? Г. С.: Имам още други около четири тома тетрадки, 400-500 страници. Някои спомени от тях ги има тука, обаче другите, големият брой не са тука. Тука са най-малкото случки. Тук са случки само с Учителя, те са 84 страници. Другите материали са пак с Учителя, но те са, например някой го е сънувал, някои са получили съвет от Учителя да направят нещо и т.н., пак във връзка с Учението на Учителя, с идеите на Учителя, Има срещи с Учителя или кореспонденция с Учителя, писано, общувано. различни поводи са се случили, за да се срещнат с Учителя и тия неща съм ги описал, когато съм ги намерил за интересни. В. К.: Аз имам просто една идея тези 84 страници те са малко за една книжка. Например, това да бъде първият том на една книга в бъдеще, I том, които са: „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева." А други, II том: „Срещи и случки от провинцията", това да бъде вторият том. Аз предлагам така: Ти първата част си я направил. Сега да вземеш да подбереш материала за втората част. Г. С.: Той, материалът е събран. Само трябва да извлека тези, които са тука, да не се повторят. Т.е. да извадя всичко от моите тетрадки, което може много лесно да стане на ксерокс. А това струва вече много скъпо. Иначе не знам как могат да се извадят. Те са направени на сборници, Аз имах копия, но те са раздадени. Аз имам само оригинала. Не съм държал сметка къде са раздадени копията, да ги търся. Всички сам съм ги съчинил и сам съм написал, печатал и подвързал. Всичко съм вършил сам. Тази книга, „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева", първият разказ, „Къде е Изгрева". Тук се споменава за лицето Мирчо, което съм аз. Съображението ми да сложа това име е, да не бъда обвинен в тщеславие, заради това съм скрил името си. В. К.: Аз смятам, че тука трябва да го има твоето име. Това е мое мнение. Защо? Защото минаха много години, вие останахте 4-5 човека и това е документално нещо. Ти си авторът и няма смисъл да се прави на разказ, когато това е твой личен спомен. То е достоверно. Значи в бъдеще ще бъде твоето име. Г. С.: Ще сложа моето име. Това е сестра Димитра от с. Горица, бившата Поморийска околия, сега Бургаско. Заболяла тежко и два месеца я лекуват в Александровата болница. Това е във връзка с телепатия. Сестрата се намира в опасност в гората, някой мъж я следи. Тя се помолва, а в това време Учителят е на беседа, значи е зает. Учителят намира най-подходящия човек в случая, мене в момента. Телепатически ме изкарва навънка да чета на въздух и ме насочва към гората. Аз отивам в гората и вървях, вървях и мисълта ме движеше напред и като видях сестрата с бялата кърпа, заговорих с нея и разбрах, че тя търси мене, търси Изгрева и търси моята жена, единствения човек, когото познава. А случаят е интересен заради туй, защото Учителят намира най-подходящото лице в мене, в моето лице, защото всички други хора са на беседа. Единственият свободен човек съм аз и заради туй той ме изпраща навънка. Аз имах сесия и трябваше да подготвя лекциите за университета. В. К.: Второто е „Запалените лампи". Г. С.: Този случай го разказвам аз, защото аз съм участникът в смисъл, че единият работи в държавна печатница, а другият работи като словослагател, който искаше да ме завербува във фашистката организация „Родна защита". Той не знаеше, че аз съм на Изгрева. Приказвахме, понеже стана дума за Изгрева, той ми се довери, че са решили да отидат горе и ще избият всички дъновисти. Казва ми да си приготвя един бастун и той ще ми каже когато бъде определена датата на заговора, да се присъединя към тях, да отидем там да действаме, значи да проведем вартоломеева нощ на Изгрева. Работникът, който ми го каза, се казва Илия, само презимето му забравих. То беше преди 40 години. Той искаше да ме завербува и по тоя начин ми се довери, без да знае, че аз съм също от дъновистите. Каза ми, че ще има заговор, обаче датата не беше определена, заради туй аз не знаех датата, за да мога да предупредя Учителя. Обаче Учителят по духовен път долавя и посред нощ става, запалва лампите, когато се придвижва групата в гората, за да заобиколи Изгрева, които ще правят покушение. В. К.: Ти не се ли сети да отидеш да предупредиш Учителя? Г. С.: Понеже не беше определена датата, аз не му казах, но междувременно той беше станал. В. К. : Други такива случаи имало ли е? Г. С.: Е, не знам. За покушение срещу Изгрева не знам други случаи. В. К.: Този случай също не се вижда, че е от твое име Г. С.: Да, но долу пише, че пишещият тия редове... В. К.: Това нещо, което ти го казваш сега, като допълнение трябва да се вмъкне. Защото сега вече разбирам откъде имаш тази информация, нали. Това трябва да се добави допълнително. Когато се работи върху редакцията, трябва да се добави това нещо с тази случка. Следващото е „Уставът на братството". Тука пак споменаваш за брат Мирчо. Това си ти, така ли? Според мене не трябва да се споменава това име, защото има брат Мирчо от Петрич. Г. С.: Има много Мирчовци. В. К.: А има Мирчо, който е ръководител на братството. Ще останат с впечатление, че това са опитности на Мирчо от Петрич, който също си е писал опитности. Г. С.: Той се казва Мирчо Трифонов. В. К.: А той, Мирчо Трифонов, има тетрадка с опитности, да знаеш, и затова трябва да си бъде твоето име. Г. С. Ще пишем тогава Георги Събев и ще се оправи. В. К.: Този капитан, познаваш ли го? Г. С.: Съвсем случайно застанах до него и видях, че взима бележки, но той си записва мислите от Учителя, това вече на Втората беседа. Учителят гледаше към него и просто сякаш му диктуваше и той записваше, и писа, писа, писа, и най-после, към 11 часа и нещо, погледнах през рамото му случайно така. В. К.: Ти забеляза ли, че Учителят държеше беседата като изречения? Г. С.: Като че фиксираше него и просто като че ли му диктуваше и той писа, писа и накрая се умори и се отказа да пише. Прибра бележника и спря да пише. И така уставът на братството остана недописан. В. К.: Тук не се разбира, че Учителят беседата я изнася на изречения, че той си ги записва по точки, за да излезе накрая един устав. Не се разбира, че капитанът иска да вмести учението на Учителя в точки. Какво е твоето мнение по отношение тия устави преди 9. IX. 1944 г., след 9. IX. 1944 г. и сега? Г С.: Ами братството трябва да си има едни основни правила, които да го ръководят. В. К.: Ами това, което ти внасяш с правилата, е също устав. Г. С.: Е, то е опитност, защото дотогава нямаше устав. В. К.: Аз, например, съм срещу устава! Като кажат утре, че не може без устав ще кажа: Има една опитност с Георги Събев, прочетете! Ама то има не само твоята опитност, има като твоята петнадесет опитности срещу уставите. Пък твоята опитност ще влезе именно там, срещу уставите, т.е. срещу тези, които искат да правят устави, т.е. това учение да го вместят в 5-6 реда. Тази опитност е много хубава, но трябва да се добавят именно тези неща, нали. Следващият разказ е „Моята печка". Сега тука става въпрос за Звездински, кои беше този брат Звездински? Г. С.: Брат Звездински беше медицински фелдшер в Дупница, обаче по-късно се прехвърли в София, работеше з Общественото осигуряване и живееше в града. По-късно дойде на Изгрева и тук е случаят, който описваме, той живее в една барака и понеже останал без работа. В. К.: Да си спомняш още нещо от него? Г. С.: Може да си спомня, но сега не знам. В. К.:Ти казваш, че той е бил анархист-комунист. Г. С.: Да, анархист-комунист, с оръжието в ръка искал да служи на народа, но после, като се запознава с идеите на Учителя, оставя оръжието и взима вече духовното оръжие, Словото на Учителя и с него работи В. К.: Този случай, който го описваш, тази сестра как се казваше? Г. С.: Еленка Хаджигригорова. Понеже той беше стенограф, водеше по-подробни бележки, а пък тя беше учителка и работеше в провинцията, искаше да има по­пълни бележки от беседата. И отива при него за справка, от неговия стенограм да си попълни записките. По тоя повод отива там, сварва го в съвсем студена стая, както е разказано, да не го повтаряме. В. К.: Сега, какво имал той в печката, комунистическа литература ли или каква? Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо. В. К.: Но тука не е описано това нещо. Г. С.: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето". Г. С.: Това е случай, който ми разправи брат Димитър Звездински, той ми го разказа. Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен. А това е братовото му дете, на Михаил детето. То се казваше Христо - Ицко. В. К.: Значи това е след заминаването на Учителя. Г. С.: Детето силно пожелало да го види и се покатерило и го видяло, защото силно пожелало това, да види къде е живял Учителят, а забравило, че Той си е заминал. „Ами Той, Учителят вътре, там, на канапето и размишлява", казва. И като ме погледна, ми каза това и показва с пръст, да мълча, да не казвам. Значи Учителят се показал на детето, В. К.: Тука е „Малкият приятел". Г. С.: Детето, Христо, на Михаил Звездински, то е малкият приятел на чичо си Димитър. В. К.: Димитър и Борис Димитров бяха неразделни приятели. Г. С.: Борис Димитров работеше в Обществено осигуряване. Много добър и ревностен брат, но беше паднал на врата си и беше с набит врат. Димитър Звездински се оплаква, че няма приятели и че му е много скучно, брат Борис си е заминал. Детето се разчувствало, прегърнало го и казало: „Чичо, ами аз не съм ли ти приятел? С мене ще хортуваш, с мене ще дружиш, с мене ще разговаряш." В. К.: „Ти всичко знаеш". Една сестра, учителка, отива през лятото на Изгрева при нейна приятелка, Димитринка Атанасова, Димитринка я посреща, при която е на гости. Г. С.: Не си спомням кой ми го е разказал, но случаят е действителен. Учителят всичко знае, но разпитва ученика, за да види колко ще каже истината по даден въпрос. В. К.: Тука един „Изгонен от Затвора". Г. С.: Той се казва Васил Томов, а пък Благодумов му е псевдонимът, литературния псевдоним. В. К.: Аз съм виждал някаква книжка от Благодумов. Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал. Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал студент по медицина. Той е най-възрастният студент в българския университет и е бил член на братството. Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват. Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина. Защото, като отишъл в затвора, седмици наред никой не го извикал да го разследва, дори и името му не било записано никъде. Той е бил запознат с братството още преди това. Той бил в една голяма затворническа стая с едно малко прозорче. Понеже било мрачкаво времето, той се бил обърнал към стената гърбом и вдигнал Евангелието по-близо до прозорчето, дано да види нещо. А пък когато го прибрали в затвора, забравили да го обискират, което правят обезателно с всеки арестуван. По такъв начин Евангелието останало в джоба му, което помогнало да се спаси. Той. като стоял така без работа и скучаел, напипал в джоба си Евангелието и се опитал да чете. В туй време влиза един агент и като вижда, че той чете Евангелие, докладва веднага, след което била издадена заповед веднага да се изгони. Такива хора, които четат Евангелие, не им трябват. И го изгонили. В. К.: Много интересно защо са го изгонили. Оня бил убеден, че този, който чете Евангелие, може да им обърка разследванията и да се намеси Божият пръст. Уплашили се и го изгонили. Ти тук задаваш два въпроса: защо го бяха арестували и защо го изпъдиха от затвора. Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват. Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал. В. К.: „Ясновидецът от Индия". Г. С.: Името му го забравих. То е станало много отдавна и затуй не съм писал името му. В. К.: Аз съм виждал една снимка: Учителят с един индус. Г. С.: Не, то е много късно, той е бил млад човек. Бил е голям ясновидец, на когото се дава по духовен път, че Учителят е роден в друг индус. В. К.: През времето на Учителя? Г. С.: През време на Учителя, да, обаче друг индус. Той се беше установил тука и цяло лято, струва ми се, прекара в България. Той е друг. В. К.: Сега тоя случай кой ти го разказа? Г. С.: Този случай ми го разказа Георги Тахчиев, Той мисля, че му каза името, но аз му забравих името, затуй не съм го споменал. За Георги Тахчиев мога да кажа, че беше един добър и ревностен брат. По негова инициатива се създаде братска детска градина за децата от цяла България, в Мъглиж. Това беше 1947/1948 година, аз това съм го описал в стихотворен разказ. Някой път някой път може дати изпратя това нещо, „Поема за Мъглиж", така е озаглавена, за Георги Тахчиев. В. К.: Следващото заглавие е „Търпението на Учителя". Тоя бай Илия откъде е? Г. С.: Той произхожда от евангелските среди, един средна височина, с не много дълга брада, рядка брада, често посещаваше Изгрева и търсеше хора, с които да общува. Да общува в смисъл, той смяташе, че евангелските среди са най- доброто място за духов но подвизаване и затова търсеше хора, да спаси някой от нас, да ни приобщи към евангелската църква. Дойде на Изгрева с благородна цел, да спаси някоя загубена овца, Понеже вижда много хора край Учителя, пожелал да се срещне с Него. Уреждат му среща и казал: „Само за пет минути, г-н Дънов, само за пет минути." И като влязъл, че като започнал от Битието, че стигнал до Откровението, цели три часа и половина, близо четири часа. Изпитал търпението на Учителя. Учителят през цялото време го слушал и когато той млъкнал, Учителят казал: „Да поизлезем малко на въздух на поляната." Съгласил се и излезли вънка и по тоя начин се раздвижили. Това ми го е разказал някой, който е уреждал срещи с Учителя. В. К.: Традицията „Белият петел", тя е хубава опитност, но тя трябва да отиде към духовните опитности, общите, защото е свързана с Учителя и Изгрева. Следващият. „Простият и ученият". Един посетител искал да се срещне с Учителя. Кой е този посетител? Г. С.: Този случай съм го взел от беседите, но не съм отбелязал откъде, но съм го записал, да не се забрави. За „Случаят в Арбанаси", където са правили братска комуна. Случаят ми го разправи Петър Камбуров от Преслав. Той е един от участниците в комуната в Арбанаси. Той лично ми разправи този случай. Там е имало и група анархисти, които обичали да спорят и като научили, че Учителят пристигнал, отиват групата, заедно със своя оратор и започват да говорят. Анархистите представляваха хора с идейна насоченост за доброто на човечеството, обаче искат по пътя на насилието да унищожат този, който прави това, а пък не търсят причината, нея да унищожат. Те смятат да убият генерали, цар, войници, старейшини и др. Колко пъти правят атентати срещу представители на властта. В. К.: Аз съм слушал от Сава Калименов, че в Ямбол анархистите са правили конгрес и войската по времето на Стамболийски ги арестували и след това са ги избили. Г, С.: Знам, че бяха арестувани в Ямбол, но не зная какво стана по-нататък с тях. „Шапката на Учителя." Неделчо Попов, той беше болен от черна жълтеница и бил на легло. Един ден научава, че Учителят с една група ще отива на Витоша. Решава да отиде да ги изпрати и след туй пак да легне. Обаче Учителят като го видял, му казал: „Иди се приготви и ще дойдеш с нас на екскурзия." - „Учителю", рекъл, „ама аз съм болен." - „Ще дойдеш на екскурзия." И така отива заедно с тях на Витоша. За „Блокада", това бе в 1928 година. Тогава забраниха събора и ние отидохме на Мусала. 1928 година нямаше събор на Изгрева, властта го забрани. Аз присъствах по време на блокадата. Тогава полицаят ни изважда един по един, а Учителят продължава да говори. Когато вече половината от салона се опразни, Учителят тогава спря да говори. И само стоеше на катедрата. Когато излезе и последния човек, тогава Учителят взема си Библията и слезе от катедрата и си отиде горе. Него никой не го закачи. В. К.: Това коя година е било? Г. С.: Предполагам 1928 година да е било. Един по един ни изваждаха от салона, от вратата навънка. А вънка вече има други полицаи, които ги пазят, един вид като арестувани, задържани. Искаха ни личните документи. Тогава брат Лулчев му каза: „Ние тука сме в дома си. Дайте ни възможност да отидем в къщи, да си вземем, каквото трябва, да се легитимираме." - „Ама вие трябва да си носите документи." - „Ние тука сме в дома си, не сме на улицата." И така. След туй се оправи работата, ама въпросът беше да се осуети събранието, така прекратиха беседата. Но на Учителя не посегнаха. За Христо - бояджията или Брадата - срещу салона му беше бараката, до Веса Козарева, там бяха двете бараки. Той се занимаваше с йоги там, такива работи. Те не са се качвали горе при Учителя. За повода после се разбра, че някои жени злоупотребили с властта си, да разтурят събранието, Така се разбра. Така обясниха. За „Верка и губерка". За моята балдъза, Верка Куртева. Имала абцес. В същото време в София изнася коцерт някакъв чех, Пшехода, някакъв от Европа голям музикант. Брат Жорж купил билет за нея, пък като отива, тя подута поради абцеса. Брат Жорж я посъветвал да отиде при Учителя и тя отива за съвет, който рекъл: „А. лесна работа, сега с една губерка ще го мушнем и ще се оправи." Верка в това време съжалява, че е послушала Жорж да отиде при Учителя. Хич не обичала да я мъчат. Обаче в същия момент абсцесът сам се пробил. Той отишъл до прозореца да вземе губерка, обаче се бавел. В туй време Той й казва: „Иди навънка да си изплакнеш устата и си отивай!" Така до вечерта спаднал отокът и тя отишла на концерт. Другият случай, „Не ангажирайте небето", е пак за нея. Тя отива сама на концерт в града, без да съобрази, че няма да има компания за връщане и трябва да се върне самичка. През цялото време върви, моли се и чете 91 Псалом. Но по тоя начин смущава Учителя. Той не може да работи, защото тя търси помощ от Невидимия свят и Учителя. „Аз не съм Учителят". Този случай лично ми го е разказвала Савка Керемидчиева. „Снегът на Витоша". Това е моя опитност. Този стар майстор се казваше дядо Коста, той палеше цигара от цигара, непрекъснато пушеше. Пък пуши от най-лошите цигари, вече не мога да трая и отидох при Учителя. Аз иначе не отивах при Учителя да го безпокоя, защото при него много хора отиваха. Казах подробно за случая и Той помълча малко и каза: „Ще се нареди!" Казвам: „Зная, че ще се нареди, но не виждам как", защото не смея да му възразя. Но ние бяхме вече навънка, не бяхме в стаята му. Той погледна към Витоша и каза: „На Витоша има сняг. Ако наредят на някой човек да рине снега, за колко време може да го изрине?" Викам: „Учителю, един човек за милиони години не може да го изрине." - „Това, което човек за милиони години не може да направи, Господ като каже - слънцето, вятърът, дъжда за 24 часа или да два дена няма да остане нищо от снега. Невъзможното за човека е възможно за Бога." И наистина стана така. Един пожар стана в печатницата и директорът по тоя повод забрани пушенето и по тоя начин се отървах. И то стана само след две седмици, от като Учителят каза, че ще се нареди. „В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков. Едно лъвче се родило в зоологическата градина и той го вземал от любов към животното в кабинета си. Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката. Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил. „За благодарността." Преди години брат Димитър Звездински бил отстранен от работа. Той лично ми разказа тоя случай. Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя. „Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете ми със снимки от Рила, не позволявай да ме обискират!" Той слязъл от автобуса и след това всички минават, за да ги проверят. А той дава телеграмата преди това. Но случаят първоначално е такъв: Той казва на Учителя, че е отстранен от работа. Учителят му казал след един месец да отиде пак да провери дали ще му дадат работа. Той иска от Учителя в това време да му даде някаква работа да върши, да не скучае. Учителят му дава беседи, които да занесе на някакъв адрес в друг град. Той се качва на автобуса и заминава. Като пристига и слизат всички пътници, трябвало да им направят обиск, проверка на багажа. Той мислено се помолил на Учителя да не му проверяват раницата, защото е пълна с беседи, които не е позволено да се носят и ще ги конфискуват. И наистина минава, без да го проверят. Човекът, за когото били беседите, го чакал и той му ги предал „Лошото писмо на добрия приятел." Панталей Карапетров от Изгрева е, който е написал писмото. „Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва. Смяташе, че трябва да се проповядва учението, а Учителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от мисионерите на евангелските среди." - „Ами тогава как?" - „По пътя на теменужката. Ще работиш, ще си развиваш своите добродетели и по тоя начин да ухаеш, а не да се изтъква името. Ще говорите, но поединично, ще работите поотделно с всяка душа." В. К.: „Учителят за проповедничеството." И накрая връща ли се Неделчо Попов? Г. С.: Връща се на работа и толкоз. Понеже той остана оценител на печатницата, главен оценител, беше с влияние, намираше хартия заради това. В такъв случай той свърши много повече работа на този пост, отколкото да беше отишъл да проповядва. На кого ще проповядва? Учителят му казал: „Въшки тебе яли ли са те?" „Телепатията на Учителя." Веднъж един брат, Пантелей Карапетров от Изгрева като минавал край салона, му се прияло нещо сладко. Отива към полянката, понеже Учителят му наредил да направи едно от стъпалата на стълбичката за метеорологичната клетка. В туй време Учителят го настига и му казал: „Чакай малко." Върнал се и след няколко минути му подал едно бурканче и му казал: „Върви под навеса, ето ти и лъжичка, иди под навеса и го изяж, никой да не те види!" Дал му малко бурканче от детски храни, пълно със сладко. Братът изял сладкото от бурканчето, измил го и го върнал на Учителя. Учителят доловил, че му се яде, а той нито пари имал, нито имал от кого да вземе, за да си купи. А и в къщи нямал. „Помирили се." Николай Дойнов и Пантелей Карапетров се били скарали, а Учителят бил доловил тая работа и им организирал една обща работа. Тогава се строеше малкият салон, трапезарията, през 1933/1934 г. Трябвало да се слага дюшеме, както и таван, а и двамата са дърводелци. Учителят им наредил на двамата да наковат дюшемето. И понеже работата ги свързва, две седмици докато работят заедно не може да не си говорят и затуй забравили, че са сърдити и по такъв начин се помирили. Учителят, без да им говори нещо, ги помирил. Този случай ми разказа Пантелей Карапетров. „Магическо лекуване." Един ден Учителят повикал Пантелей Карапетров да му поправи вратичката на шкафчето. Пантелей отишъл, но се случило така, че когато привършвал работата, трябвало с делтата нещо да оправи кюшетата на вратичката, но тя се изплъзнала, така че му наранила ръката и той си казал: „Отидоха 15-20 дена, няма да мога да работя." Пък по това време минал д-р Кирил Паскалев, а той имал превързочни материали и веднага му направил превръзка. След малко Учителят идва, вижда го и казал: „Какво стана?" - „Казах му. Той като се загледа над мене, като че не гледаше мене, а над мене някъде далече в пространството няколко секунди или минути и вечерта, когато отидох в къщи и рекох да сменя превръзката, гледам, раната зараснала. Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата. Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата. Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена кофа на главата. Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите. „Да си подрънкаме." Този случай ми го разказа Панайот Грънчаров, съпруг на Янка, ясновидката от Ямбол. Но на него кой му го разказал, не знам. Той им дава две чаши празни, с лъжички, и те мислят, че ще ги почерпят там. Чакали 15-20 минути, половин час. 40 минути. Най-после минало повече от час, чудили се дали да стоят, дали да си отидат, какво да правят. В това време Учителят влиза и казва: „Рекох, одрънкахте ли се?" Той нарочно бил оставил чашите /празни/ с лъжичките, да си дрънкат, както те пожелали. Понеже те смятали, че много знаят и затуй били казали да си подрънкат, а пък Учителят им дал чашите с лъжичките наистина да си подрънкат. Защото няма смисъл да се занимава с тях. „Рокля в печката." Това ми го разказа Савка Керемидчиева. Савка иска да изгори роклята, да няма следа от нея, но Учителят прави така, че роклята да не изгори и да остане следа от този случай. Ако беше изгоряла роклята, този разказ нямаше да го има, а сега той е за поучение и е записан. „Нелегалното събрание." Разказът е за Игнат Котаров, който поддържал връзка с комунисти. Една вечер били направили събрание в неговата барака на Изгрева, а той бил секретар на събранието. Но той бил много уморен и след събранието веднага ляга да спи. През нощта сънува, че Учителят идва при него и го буди. Като с поглед му посочва масата, на която имало книжа и протокола от събранието. Обаче той не станал да направи нещо, нито да ги прибере. Унесъл се отново и пак заспал. Втори път отново сънува Учителя, но той също не предприема нищо. Пак заспива. Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата. Тогава той станал, прибрал всичко от масата, изгорил ги в печката и тогава легнал отново да спи. Но едва задрямал и от полицията започнали за чукат на вратата му. Учителят му бил казал: „Бързай, че после ще бъде късно." И Игнат наистина побързал и като му направили обиск, не намерили нищо и си отишли разочаровани. Всичко това Игнат го сънува и го разказал на Гради и Гради ми го разказа лично. „Гледай високо." - Петко Епитропов беше възрастен човек, висок, с брада и мустаци и работеше в Застрахователно дружество „Витоша". Той беше агент и като такъв обикаляше страната и правеше застраховки, като едновременно вършеше и работата на братството. Беше връзката на Учителя с братята и сестрите в провинцията. Каквито нареждания се даваха от Учителя, кой ги разнасяше лично, непосредствено. Дори някой път някой сключвал застраховка, за да може той да си оправдае, че е бил там. Тогава началната застраховка е била 500 лева, но нали братът трябва да свърши някаква работа за дружеството, щом като ходи там. Който е пожертвувателен, дава, само да може той да си оправдае командировката, защото той пък върши Божествена работа. Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя?" Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора. Последният веднага нарежда да се прекъсне турнето, връщат сумите от продадените билети и всички артисти се връщат в София, без да дадат представление. Разчуло се в Петрич, че артистите се сбили в кръчмата, което нещо ще има отрицателно влияние и заради това се отложило представлението. А този човек бил на директора доверено лице. По-нататък брат Шишков разказва, че веднага тръгнали за София, пристигнали и той бързал за беседата, която била вече почнала. Като влязъл, Учителят говорел и се обърнал към него и направил някакви движения, каквито правели боксьорите, преди да почнат да се боксират, за да се заблуди вниманието. Всички се зачудили какви са тия работи и тогава Учителят се обръща към него и казва: „На ученика не е позволено да предизвиква!" Това казал Учителят. Така че тая опитност е много интересна. „На ученика не му е позволено да предизвиква." В. К.: Та ако това е записано в беседата, зависи стенографите как го предават, но понеже слушателите или тия, които четат беседата ще кажат учудено, това е „ни в клин, ни в ръкав", понеже не знаят причината за това изказване на Учителя. А ето, това е свързано с една случка, която не се знае. В случая изказването на Учителя допълва случката в Петрич. При дешифрирането на беседите, например, това изказване на Учителя ще бъде махнато, обаче това не е правилно и не би трябвало. По такъв начин се губят много неща. Ето. брат Шишков знае какъв е случаят, но той си замина, а утре и ти ще си заминеш, които знаеш тоя случай. Така имаше една сестра, която разказваше следното: „Аз се бях отклонила от Школата. Минаха 2-3 години и след туй се върнах. Когато отидох и си седнах на мястото, на моето място, където седях. И Учителят започна беседата със следните думи: „Днес една душа се върна при Бога!" и цялата беседа беше за мене. разрешение на моите проблеми." И тя ми посочи тая беседа - „Петимата братя". Г. С.: „Друг случаи за несъобразителност", пак с Димитър Шишков. Той слиза от трамвая при семинарията и тръгва по пътя за Изгрева. Съвсем случаен човек го заговорва. Като разбира, че отива на Изгрева, му казва: „Можеш ли да ме запознаеш с вашия Учител?" - „Аз помислих, че е търсеща душа, жадна за нещо ново и вървя с него, пристигам на Изгрева, целувам ръка на Учителя и когато решавам да го представя, Той ама с такава сила, въздушна вълна, ме тласна, без да ме докосне и на няколко метра отхвръкнахме аз и той, и другият човек. Не само че не се запозна, ами ме тласна, не ще да приеме." И след туй Учителят друг път му казал: „Не ставайте гаранти на хора, които не познавате!" Значи фактически този човек има лоши намерения и затова Учителят не приема нито запознаване, нито ръкуване с него. „Изгубеният ключ", втори случай. Учителят забравил да си вземе ключа, дръпнал вратата и излязъл, а после не може да влезе. Тогава наредил на дядо Ради да вземе стълбата, да се качи на балкона, минал през балконската врата, която не е била заключена и отключил отвътре вратата на стаята на Учителя, В. К.: Той, вероятно, Учителят нарочно го е направил, за да видят всички, че се слага стълба. Учителят в беседите си казва, че ако човек познава законите на магнетизма, може да пренася тялото си от едно място на друго. Но как става това, ние не знаем. Важното е, че има такива случаи. Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души. Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница!" само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг. А той казва, че я носили, през прозореца влязла. Откъде го е взел Влад Пашов това нещо? В. К.: А според теб как е станало? Г. С.: Веднага, веднага е станало. В. К.: Има два начина. Или Учителят изпраща някого, та го вкарва служебния дух в оня и оня взима и занася тавата. Г, С.: Няма, няма посредник в случая. В. К.: Това е единият начин, а вторият начин да се пренесе, чрез тоя магнетизъм. Г. С.: Ама не може да се наблюдава това нещо, В. К.: Да, то не може да се наблюдава. Г. С.: То става, обаче не може да се наблюдава. В. К.: А и трети случай има, да може да се наблюдава. Те са редки тия случки, както тоя - пренасяне на тяло. И понеже тия случаи не са описани така, както трябва, защото всеки иска да защити някаква теза, а единственото обяснение ще намерим в Словото на Учителя. Само че те трябва да се намерят, да се извадят и да се види как са точно нещата. Учителят дава как са нещата, по какъв начин стават тези чудеса. Дадени са тия неща. но те трябва да се намерят, да се прочетат, да се видят и т.н. Г. С.: Това ще го прави друго поколение след нас. „Случаят с извеяната." Една сестра, която всички я упреквали, че била извеяна. Тя е жена от града, не е от братството. Може да е от братството, но не ми е позната. В. К.: Учителят задава въпроса, кое жито е по- хубаво, извеяното или неизвеяното. Ама това поколение не знае какво е извеяното и неизвеяното, защото не вършее на гумно, не знае какво значи плява, да я направиш на голям куп, пък с една лопата да хванеш, да чакаш да дойде вечерно време ветрец и цяла нощ да вдигаш дървената лопата да го отвяваш. Ама това нещо не се знае. Аз съм го виждал като дете това нещо. Те не го знаят, не го разбират. За теб е ясно и затова трябва да се напишат няколко думи, че Учителят употребява език, познат за слушателите, че в тая епоха така се е правило. Не е имало веялка, не е имало вършачка, нито комбайн, ала е имало гумно и с лопата. Може да е имало веялка, то пак е било много нещо, но тогава не е имало, в ония години. Най-много да е имало веялка. И вършачка да е имало, пак трябва да се извее, нали? Но по-хубаво е да се опише с гумното, с лопатата и т.н., да се разбере символиката. Г. С. Следващият случай е на „Напредналата сестра", която отишла да почисти стаята на Учителя и той, Учителят, да я нахрани, Този случай ми го разказа Борис Николов. Той не ми каза коя е сестрата, обаче аз разбирам, че това е Мика Тодорова. От всичко се разбира, че е тя, но той скри името й. В. К.: Ти смяташ, че по такъв начин Учителят иска тя да бъде безкористна и смирена, но аз смятам, че не е за това. Защото тя си поставя друг въпрос. Тя отива и иска да извърши някаква работа за Учителя. И в момента, когато си мисли какъв обяд ще й наготви той, тя, без да иска, постъпва по човешки с Учителя. Сега трябва да й наготви той, да й върне с нещо за извършената работа, затова й дава една круша. И затова изниква тоя случай, да може да покаже, че не е важно това, важното е друго, кани другата на обяд, която не е свършила никаква работа, а тя, която е свършила, й дава една круша. Аз познавам тоя случай. Той е на Мария Тодорова. Тя ми го е разказала, но има друга редакция. За същото, обаче там при нея по друг начин е дадено. Г. С.: „Журналистът при Учителя". Този случай ми разказа Борис Николов. Тази случка е интересна, но трябва да се свърже с други случки с журналисти. Казват на Учителя, че е дошъл някакъв журналист от града. Той казва: „Оставете ме на мира, не искам никакви журналисти." Има едни журналисти, които питат, разпитват, и пишат точно обратното по вестниците. Срещу него. Запитали го дали иска да дойде и друг път в България. Той отговорил: „Само да няма журналисти." Друг случай, за „доказателството". Един гражданин го попитал виждал ли е Бога. Той отговорил: „Гледай слънцето!" - „Не мога, ще ослепея", казал гражданинът. - „Вие не можете да гледате слънцето, а как ще гледате Бога, който е милиони пъти по-светъл?" Следващият случай е за брат Петко Епитропов, „С кондурите". Тази случка е разказана от жена му на брат Георги Куртев, а Брат Георги Куртев я разказа на мене. В. К.: Пишеш за брат Цеко Ятугов, че в невидимия свят му готвят апартамента. Какъв е случаят, знаеш ли? Г. С.: Зная го. Брат Цеко беше един от хората, които не бяха евакуирани в Мърчаево. Беше останал на Изгрева. Един ден, в събота, отива в Мърчаево да се види с Учителя. Като се срещнал с Цеко, Учителят му казал така: „Брат Цеко, готвят ти апартамент." Цеко разбира, че става дума за невидимия свят. Цеко се усмихнал и казал: „Няма да гобъде." Или, с други думи, искал да каже, че самочувствието му е добро. „Няма такова нещо." И се върнал на Изгрева. На другия ден. когато Учителят бил на масата вън, в Мърчаево, тъкмо били свършили обеда и Учителят казал: „Брат Цеко дойде!" Всички се огледали наоколо, никъде не го виждат. „А, няма го, Учителю!" Учителят обаче замълчал. След два часа получават телеграма за смъртта на брат Цеко. Цеко се качил на стълба до къщата на брат Пеню Ганев да оправя проводниците, които били се оплели от бурята и в един момент, понеже косата му се опряла до жиците, в момента изгаря и пада като въглен, пада на земята, почернял, В. К.: Аз от Пеню Ганев го знам така: Той казал: „Няма такова нещо!" В смисъл, че той няма пари да си купи апартамент на земята. Г. С.: Не, той разбрал, че горе на небето му готвят апартамент. В. К.: Значи сигурен си, че той е разбрал? Г. С.: Той разбрал и казал: „Няма такова нещо, Учителю! „Нито съм болен, нито нищо." От израза се разбира, че той е здрав. Другият случай: „Като индийски мъдрец". На Георги, от село Аврамово, му попада една беседа от Учителя, която чете. Георги познавах лично, но той се помина. Не съм знаел, че ще ми трябва презимето му. Лично се познавахме и сме говорили с него. По-късно, когато се помина, вече се сетих за това, което ми разказа и понеже е интересно, го записах. Той, като слушал разговорите на посетителите при Учителя и неговите отговори, си помислил, че Учителят отговаря като индийски мъдрец. В този момент Учителят го погледнал, според мен това е разговор с поглед - телепатия. „Изпълнено обещание". За един прочут лекар и неговото благородство да помага по всякакъв начин. „За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене. Добре, но Учителят поискал една глава лук. Той ял само лук и хляб. Когато сестрите разтребвали масите, забелязали, че Учителят е ял само това. Запитали го дали не е одобрил яденето, та се е хранил само с лук, а той отговорил: „Не, яденето е хубаво, но аз бях днес на обяд при бедните, които ядат хляб и лук и днес." В. К.: Аз го знам другояче: „Разделих обяда си с бедните." Г. С.: Аз го зная: „Бях на обяд при бедните." Кой ми го разказа, не знам. „Бобеното зърно". Брат Ради занася на Учителя бобеното зърно и тогава Учителят му казал: „Природата е вложила толкова много енергия в него, затова всичко трябва да се пести." Учителят понякога с нашите хора постъпва съвсем като обикновен човек. Ужким е Учителят, а се държи като обикновен човек. Един път брат Ради констатирал, че някой влиза в лозето да бере или пък да взема от плодовете в братската градина. Ние завардихме и го хванахме, той беше един евреин от Враца, но му забравих името и отидох да кажа на Учителя. И Учителят не можа да разбере, че аз съм от тия, които пазят градината и Той каза: „Защо влизаш в градината?" И се отнесе, като че аз съм крадецът. Тогава аз Му казвам, че ние пазим, а еди-кой си влезе в градината. „Ти - казва - защо влизаш в градината?" Такъв е въпросът. Разтълкувай го. В. К.: За мен случаят е ясен. Понякога Учителят не е в тялото си. И онзи, който е в тялото му и го пази, няма тези качества и говори по човешки. Г. С.: Друг случай имам един път на Рила. Четохме наряда при езерото, преди да бъде направен заслонът. Това беше 1931/1932 г. Те ми дадоха едно подвързано томче, единствено Пеню Ганев беше подвързал книгите на Учителя. бяха подвързани с кожена подвързия, специална и пр. Носеше по едно томче от 4 и 5 серия. Прочетохме от томчето и каза след туй: „Занесете го на Пеню Ганев." Викам: „Дай, Учителю, аз да го занеса." - „Не, рекох, той да дойде да го вземе." Значи изказването му беше към мене. Пък аз съм му братовчед, затуй пожелах аз да му го занеса. В. К.: Той може би иска по друг начин да изкаже благодарността си и т.н. Г. С.: Не зная. „Кажете му той да дойде да си го вземе." В. К.: Може би Учителят иска да му каже нещо. Г. С.: На мен ми стана едно огорчение, един вид че той неми вярва. В. К.: Понеже Пеню е подвързал томчето, Учителят иска лично да му го връчи в знак на уважение и зачитане, че е подвързал томчето. А и да му каже нещо. Г. С.: Възможно е да е така. Но аз се изненадах. Следният случай е с „Кибритената клечка". Една сестра пожелала да запали на Учителя печката, стаята му била студена. Обаче не я била подредила както трябва, да сложи най-тънките съчки отдолу, че да се запалят. И печката не се запалва. Драснала две-три клечки, че и повече, но печката не се запалва. Тогава Учителят вземал, наредил наново дървата, драснал една клечка кибрит и печката се запалила. А пък тя драснала 5-6 и печката пак не се била запалила. Аз давам тука тълкувание, че кибритената клечка, това е една запалка и думите са една кибритена клечка. Аз я вземам като символ, като запалки на любовта. Следващият случай е за „Двамата учители". Брат Делю Запрянов и Киро Пенев от Димитровград. И двамата са от Димитровград, от обществото на Александър Кръстников. Кръстников е бил отначало с Учителя, след това се обявява сам за учител и почва да държи лекции, образува общество. А в тяхното събрание пеят песните на Бялото братство, защото той се чувства като брат. И те рекли, как може сега да има двама учители. Христос беше Учител, пък сега тука има хем Учителя Дънов, хем и Кръстников. И тогава решават да отидат да го питат Учителя. Разказват му случая и го питат: „Учителю, искаме да знаем кой е истинският Учител?" Учителят отговорил така: „Има слънце, има и луна. Който иска да се грее на слънцето, който иска, да се грее на луната!" Такъв бил отговорът, кратък. Брат Делю Запрянов, така се казваше той, каза: „Тогава разбрах кой е истинският Учител и аз се ориентирах към Бялото братство. А пък Учителят се обърнал към Киро Пенев с думите: „А вашето време още не е дошло, вие още не сте готов." И той си останал в обществото там. при Кръстников. „Дванадесет учители". Туй ми го разказва Савка Керемидчиева. „Един ден виждам Учителя на поляната и бързам да отида да му целуна ръка, да взема неговото благословение. Преди още да се доближа до него, Учителят ми каза: Знаеш ли, че един ден ученикът ще бъде поставен на следния изпит: Ще се явят пред него 12 учители, съвършено еднакви. Задачата на ученика ще бъде да познае кой е неговия Учител." Това ми разказа Савка Керемидчиева. Аз давам тука тълкувание, че това може да стане само по пътя на интуицията. В. К.: Сега, както си го дал тука, не е така според мене. Ще се явят 12 души съвсем еднакви по външност, това по неговата форма в момента, еднакви по отношение неговото дело. Пример: В момента има Михайловисти във Франция, има не знам какви си в Англия, има тука. тука в братството имаше групи. Всеки чете беседа, а всеки прави каквото си иска и ти трябва да различиш тия, които работят за Бога. Това е по-дълбоко обяснение, защото иначе няма смисъл. Какво е да познаеш. На 12 места представи си има 12 групи и на 12 места четат беседи. Ами аз ги заварих 5-6 групи, пеят песните и четат беседи и после казват, че те са, които работят, а другите не са. И какво направиха накрая - нищо. Всички си заминаха и не свършиха никаква работа. Заминаха си и не оставиха следа. Г. С.: „Трите круши". Приятелка на Димитринка Атанасова през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Димитринка искала да я запознае с Учителя, защото тя била много интелигентна, да я спечили за новите идеи, защото смятала, че тази е готова душа. Така смятала Димитринка. Димитринка самата не се смятала готова, въпреки че й уредила среща с Учителя. Приятелката й даже не му целунала ръка. а се ръкувала с него като с обикновен човек и никакъв въпрос не му задала. И Учителят, за да не мине така вяло това нещо, задал й няколко въпроса във връзка с училището, учениците, това-онова и станал, и тя си излязла, без да водят някакъв разговор. Тя самата не знаела какво да пита и какво да търси. Учителят бил приел срещата по настояване на Димитринка. Обаче когато излизала, видяла зад парапета една масичка, на която имало три много хубави и едри круши и си помислила: „Ако ям такива едри круши, и аз ставам учител!" Излязла тя и си тръгнала да си отива към къщи. В това време Учителят извикал брат Ради. Отива брат Ради и Учителят му дал чинийката с трите круши и му казал: „Тая жена, която сега излезе от тука и отиде до бараката на Димитринка, дай и тези круши." Брат Ради отива и сварва тъкмо приятелката до къщата на Димитринка. Той й подава крушите. А тая се ударила по челото и казала: „Мари Димитринке, аз мислех вашия Учител че е по-учен от нас, ама той бил като Христа, той е прочел мисълта ми. Аз като излизах от стаята му, си рекох на ума: И аз ако ям такива круши, и аз ставам учител. Той ми прочел мисълта. Ле-ле, аз се изложих пред него!" Получила трите круши, но не станала учител. „Чайникът на Учителя". Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай. На връщане, като тръгнали по драгалевското шосе, ги настигнала една кола. Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева?" - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне?" - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят. Дали чайника и той заминал. Човекът с каруцата стигнал на Изгрева, ето насреща му Учителят го посреща. Той се чудел с какво е отишъл Учителят, никаква кола не го била задминала, да го стигне и да го задмине. Пък ето този човек, който му дал чайника, той го посреща. В случая Учителят им създава една задача да мислят. Този случай е от поредицата на Илия Чернев с изчезване и появата на Учителя. „Поискал доказателство". Петър Грънчаров е брат на Панайот Грънчаров. Те са билкари от Ямбол. Петър казвал: „Много работи съм чувал за Учителя и за неговите възможности, обаче не съм видял нищо. Аз съм вярвал, но все исках да видя. Нареди ми се случай да отида в София, срещнах се с Учителя, а Учителят като че ли ме чакал. Посрещна ме, влязохме в трапезарията и започнахме да говорим. Седнахме и говорихме, и Учителят ми задава разни въпроси. По едно време, както седях на стола, започнах да се повдигам, като че с някакъв крик нещо ме вдига и после отново ме спусна. Столът се повдигна втори път, че и трети път се повдигна. И рекох: Вярвам, Учителю!" И тогава върнал се и целунал ръка на Учителя и така се разделили. Подобен случай имам и аз и не знам дали съм го разказал тука, Може да съм забравил. Николай Шиваров, който работеше в Народната банка и той често е бил при Учителя, особено неделя следобед. На беседата по-рядко е бивал, от какви съображения, не знам. И той отивал при Учителя и Учителят го бил вдигнал така на метър височина, със стола се е вдигнал. Казваше: „Стоим и мълчим. Аз седнах на стола и той седна и по едно време столът взе да се вдига, вдига, дига нанагоре и след туй пак се върна. Няколко пъти така. След туй ставам и излизам " Това е ливитация. „Друг случай на левитация". През 1920 г. на връх Паспалата в Айтос. Това стана със Стоян Лечев от Вресово, Айтоско. Него са го повдигнали шест души с по два пръста. По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива. И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш. Познаваш ли го? Той е от провинцията някъде. Г. С.: От Стара Загора, но му забравих името. В. К.: Тоя случай го знаеш. Г. С.: Да, да, чувал съм го. В. К.: Кой е тоя от Стара Загора? Г. С.: Не зная, Христо ли се казваше? В. К.: Тогава беше жив, но сега можеш ли да го намериш? Г. С.: Може да не е жив вече. В. К.: Но той, Борис ми каза следващия ден, аз щях да го разпитам подробно. Г. С.: Този случай, когато го разказваха в Стара Загора беше Ангел Гунев, който е жив сега. Той е към 80 годишен. Попитай го, той може да помни името на този, защото те са съграждани. Щото мисля, че той присъстваше там, когато го казваха за житото, за сеенето на житото на Изгрева. Да беше Христо Митев от онези села там. Другата случка е „Елевация на Изгрева", когато брат Боев е имал рана на единия крак и дошъл брат Звездински да му направи превръзка. Дошла една сестра, която искала някаква тетрадка от Боев. Сестра Катя Зяпкова е била тази сестра, която искала някакъв материал, който на нея й трябва. Той потърсил тетрадката, но не можал да я намери и когато тя дошла да я търси, той казал: „Не съм я намерил, обаче продължавам да я търся." И тя се върнала, като й определил час, за да я прегледа: „Ела в пет часа следобед, дано мога да я намеря." Когато тя заминала, след малко, както той навивал бинта, тетрадката паднала отгоре, от тавана, а на тавана нямало нищо, изневиделица паднала от въздуха тетрадката, паднала в краката на брат Боев. И брат Боев рекъл: „Елевация, елевация, брат." Елевация, брат. Нали знаеш как говореше брат Боев? Помниш ли го? В. К.: Да. Значи от невиделица дошла тетрадката, от въздуха? Г. С.: Той беше затруднен с крака си, не може да кляка, кракът му е болен, не може да кляка, не може да става, много трудност му създавало да търси тетрадката и от невидимия свят му помогнали. И веднага му намерили тетрадката и тя му паднала на коленете и като дошла сестрата, той се зарадвал: „Сестро, готово." Показва я. Това е Катя Зяпкова. „Лекуване на ангина" Един есенен ден Нестор Илиев и брат му Павел, той ми го разправя, Нестор „Докато отидем до ул. „Граф Игнатиев", каза, нито гореща вода пи, нито мед яде, нито успяхме да му духнем кафе в гърлото и брат му каза: Несторе, гърлото ми се оправи, никакво гърло не ме боли. И си отидох, значи." Това е лекуване. „Влакът спря в полето", брат Георги Куртев. Ти този случай си го разказал вече. Той е отпечатан. „Трите бележки". Това е било 1942 година. Брат Димитър Звездински минавал край приемната на Учителя. Учителят го повиква и му дава три бележки и му казва: „Ще ги занесеш на три различни места в София, ще запомниш къщите, ще ги дадеш на тия хора и ще им кажеш тия бележки да ги пазят, независимо дали са познати или непознати." Занесъл ги, дал ги и след месец и половина ли колко, станала бомбардировката. Като минала бомбардировката, Учителят казал: „Иди да видиш какво е станало с тия къщи след бомбардировката." Отива и вижда, че само тия къщи били запазени, а всичко наоколо било сринато. Значи това са били някакви окултни формули. Брат Звездински казал: „Аз не ги прочетох. за да не се сметне като любопитство така, а пък то било нещо много важно." Това е опитност на Звездински. Те са били външни хора. но запазили бележките с окултните формули и така се запазили читави къщите им. „Разтоварване". Една жена от скоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи, когато Учителят говорел за поста четвъртък срещу петък. „Да се върне". Това е за Илия Узунов. Този брат. който бил в Австрия, е Илия. „Няма да замине". През 1943 година група младежи си подготвяли паспорти да заминат за Германия. Между тях бил Данчо Богданов от София - часовникар. Майка му и леля му са били от братството. Запитали Учителя дали да замине, а Учителят казал: „Няма да замине!" Неговата леля отишла да пита Учителя и Учителят казал да не заминава. Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал. Той в последния момент се отказал да замине. „Сърцето на Учителя". Това е видение на сестра Райна Каменова от Видин. Това е станало през 1945/1946 година. Сестрата била на Изгрева, а Симеон Симеонов дъжал лекция за музиката на Учителя. Всички били в салона. В един момент сестра Райна си затворила очите и видяла онова, което съм описал. „Болна от дезинтерия". Това се отнася за Катя Грива. „Вече да не идваш". Това е опитност на Весела Несторова. Сестра Веса Несторова отивала някъде на почивка. Като излизала от къщи, на улицата я среща една бедна жена и й поискала пари - материална помощ. Тя извадила от портмонето си 80 лева и й дава всичките пари. Жената се зачудила, че й дава толкова много пари и не искала даже да ги вземе. Веса рекла: „Вземи ги, тях Господ ти ги дава!" - „Кажи си адреса", казала жената, „да мога да ти ги донеса." Казала си адреса. Добре, но жената втори път дошла за пари, трети път и така станали 400 лева. Като й дала последните 100 лева, й казала: „Друг път да не идваш!" На другия ден още двама души я потърсили. Единият я потърсил за една работа да му свърши и й дал двеста лева, другият я потърсил за друга работа и и дал пак двеста лева. Ето ти 400 лева дошли, Ама аз, рекла тя, не можах да си изпълня задачата. Казала й: „Да не идваш!" Господ изпитал търпението й. „Лекуване без лекарство". Тук става въпрос за нови хора. непознати в братството, обаче чули, че Учителят знае да лекува и отишли на Изгрева да го питат. Той им казал. „Лекарството е тука. Вземете си по две стомни, ще отивате на Дианабад, ще носите вода, с която ще поливате цветята цяло лято." Те се съгласили. Били свободни и правили това цяло лято. Като дошла есента, нямало нужда вече от поливане. Тогава отишли да се прегледат и какво било учудването на лекаря, като ги намерил напълно здрави. Те се излекували само с носенето на вода. В. К.: По отношение на извора на Дианабад има различни случки. Г. С. Аз помня, там имаше едно хубаво изворче, даже съм участвал в правенето му. В 1927 година беше направено изворчето. Имам дори и снимка от Дианабад, от изворчето. Беше с плочки, много хубаво направено. Обаче имаше хора, които негодуваха и все разваляха, искаха да пречат „В пелени". Една жена от Поморие разказва за майка си, която се била поминала. Тя много тъжала за майка си и един път я сънувала. Запитала я: „Майко, какво правиш?" В съзнанието си тя признавала, че има друг свят и че майка й уж е умряла, но тя разговаря с душата й. „Майко, ами какво правиш там?" - „Ами добре съм, добре съм", отговорила майката. „Е, какво правиш?" - „Ами в пелени, в пелени!" - „Ами чии са тези пелени?" И се събудих и повече на можах да разберера. А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица. Скърбял за жена си и 40 дни подред ходел на гробищата на гроба й да се моли и на 40-я ден тя се явила материализирана пред него. Погледнал я за малко и след туй изчезнала. Той се убедил, че това, което Учителят казва, е вярно, че нашите близки са около нас. „Двете сестри". Отнася се за сестра Анастасия Янакиева от София и сестра й Веселина Петрова от Толбухин, сега Добрич. Това е тяхна опитност. Било станало обед и сестра Янакиева казала: „Трябва да отидем да ядем, ама и в къщи нямам нищо. Ама да отидем все нещо ще измислим. А сестра Янакиева живеела в пловдивските бараки, където живееше и брат Боев. Те бяха първоначално за гости, но после ги използваха за квартири, да се ползват. Те останали изненадани като видяли масата сложена. На нея едно голямо парче кашкавал, 5-6 варени яйца и т.н. Яли и останало от яденето. Като се нахранили, те решили да оставят така масата. Оставили масата и когато се върнали вечерта, на масата нямало нищо. Като че не е имало нищо на нея. В. К.: Сега има две обяснения случката. Или Учителят е наредил на някоя сестра да сложи на масата тия неща, и след като отиват те и се нахранили, после сестрата е прибрала останалото от масата. Този е най-реалният начин на обяснение и най-естествен. А може и другия начин да е, но този е най-реалният. Има случаи, когато той нарежда на някого: Иди, направи това и това. Този го прави и ония го виждат, какъвто е случаят и се нахранват. Той е най-реалният случай, най-естественият. Г. С.: Учителят казва и друго нещо: „Аз съм облечен като вас, ям като вас и ако не съм при вас, аз съвсем по друг начин ще постъпвам. Сега съм с вас, чай пия, кашкавал ям, сирене и пр." В. К.: Има няколко начина на обяснение, но този, единият, е най-естественият, най-разумният. А и другият начин е чудото, което фактически е станало, но с помощта на Учителя. С тази опитност ние днес преминахме твоите опитности, написани на 85 страници, Моето впечатление: 1-о. Този материал е интересен. 2-о. Този материал, както е поместен така, не може да се публикува. Той трябва да се редактира, да се дадат някои допълнителни неща. 3-о. Дали аз ще го редактирам или някой друг, това не е важно, но така не може да се даде друго, което е най-важно и много труден проблем за разрешаване е следното: Тези опитности, които ти си описал и случки, има някои хора, които са тука, които ти ги казваш, те са си ги описали тези случки. Ти можеш да ги разкажеш от тяхно име, понеже ти разказваш, но те трябва да бъдат разказани, които да бъдат най-близко до техния оригинал. Разбираш ли? За да не би ти да дадеш едно обяснение, а случката е друга, както случката с Мария Тодорова на ул. „Опълченска" 66. После аз срещнах 5-6 опитности, които ги знам от хората, които са описали опитностите си. Г. С.: Лично са ги описали, В. К.: Например, Веса Несторова. Аз срещнах 5-6 опитности, които ги имам като оригинални, от онези, с които съм работил. Въпросът е следният, че това е един голям проблем. Ти можеш да ги опишеш, нали, може да се публикуват, но те трябва да се редактират, да бъдат най-близко до техния оригинал. Г. С.: Но аз от тях не мога да ги преписвам. В. К.: Те трябва да се редактират по такъв начин, да не би ти да пишеш едно, пък то да излезне друго. Това е третият много важен проблем. И четвърто: Ти трябва да извадиш от другите твои неща и другите материали във връзка с Изгрева, да отговарят на заглавието. От Изгрева и от провинцията. Да ги събереш всички, да бъдат в един том. Това е първа част от Изгрева, втората част ще бъде от провинцията. Като идея е това. По-нататък има два начина или ти трябва да ги преработиш, да ги напишеш на пишуща машина, но ти видя сега как ги работихме. Трябва да се опишат хората, по-подробно да се опише самата случка. Г. С.: Когато се знае. да не се съкращава. В. К.: Значи тая работа имаш за следващата година. Аз тоя материал го имам вече, той е разработен, за мен не е проблем, но следващият материал, който ти трябва да работиш, е този материал да опишеш по-подробно случките, или както си го написал нали, изваждаш една тетрадка и пишеш: към стр. Еди-коя си, случка еди коя си, добавям следното, и добавяш. Г. С.: Това може да го направя. В. К.: Страница ... Случка... Добавка ... и добавяш 10-12 или повече реда И ще опишеш случката по- подробно. Няма да я разказваш наново. Само ще добавиш и после, когато се работи, взема се едното, взема се и другото. По този начин ние не отхвърляме това, което ти си направил, но трябва са се добавят някои неща. които ти си съкратил, да бъде по-подробно. И след това. когато този целият материал се събере, трябва отново да се почне да се работи, т.е. аз трябва да седна, да бъде готов този материал, да се редактира, трябва да го диктувам, да го напиша на пишуща машина и след това да се дава на печат, става много голяма работа. Но твоето, което ти трябва да направиш, е: тези опитности трябва да ги допълниш. Г. С.: Да ги допълня и имената да ги поставя. В. К.: Случките трябва да се изяснят по-подробно. Защото ти ги знаеш, в твоето съзнание са ясни. Но ти като го кажеш, аз не го разбирам, нали. Понеже на теб нещата ти са ясни, ти ги съкращаваш. То може да се съкрати, но все пак трябва да бъде ясно. Аз не ги разбирам . Някой път трябва да се акцентира нещо, трябва да се подчертае. И така значи с това нещо днеска, 29-12.1991 г., приключваме твоето посещение тая година. Живот и здраве, догодина ще се видим пак. Това не е малка работа. Вчера работихме върху Айтос, сега работихме върху тази работа. Ти ще ми подпишеш тази книжка, че остават при мене за работа. При мен е магнетофонния запис от съвместната ни работа. Тази книжка я оставяш за мене. Да може да се подготви за печат в бъдеще. Ти по-нататък какви идеи имаш за работа? Г. С.: Имам събрани много духовни опитности. Имам разкази, беседи, имам басни, имам приказки, поеми, които чакат ред да се издадат в сборници. В. К.: към този сборник могат да се издадат някои неща, които имаш. Поезия имаш ли нещо, за Учителя? Г. С.: Поезия имам в духа на учението, не специално за Учителя, то се разбира, идеите на Учителя. Те са тука. може да ги видиш какви са. В. К.: Ако имаш нещо, което е за Учителя, може да се пусне, едно, две стихотворения. Г. С.: Имам едно само: „Словото на Учителя". В. К.: Басни и гатанки, всичко това е твое творчество, нали, хубаво-лошо, то е твое творчество. Ти искаш да бъдат издадени. На този етап няма кой да ги издаде, защото за да ги издаде някой, трябва да ги плати, както, така стоят нещата вече. А да ги плати, той трябва да бъде сигурен, че някои ще ги купят. Ето, видя ли с книгата „Георги Куртев", в Айтос са 600 бройки. Да са се продали най- много 200. Другите стоят там. А това са блокирани пари. Аз направих грешка, че занесох толкова бройки там. Аз смятах, че от там ще се разграбят. А те не ги купуват. Ето, давам един случай. Блокирани са парите. Те ще се разблокират след 5-6 месеца, да кажем, лятото. Г. С.: До лятото ще се приключат. В. К.: До лятото ще се приключи въпросът, обаче при положение, че ми трябват пари по-рано, няма откъде да взема пари, аз не мога да искам. Никой няма да извади, да каже: На ти тия пари! Нали? Г. С.: Ами ако намеря и извади такива пари? В. К.: Е, това ако искаш, извади, добре. Г. С.: Да се образува издателски фонд? В. К.: Те там са 4100 лева. Да каже някой, ето ти ги 4100 лева, върши си твоята работа. Нашата сметка е приключена, ние когато трябва ще ги продаваме. Така ще се отбременя, за да може да работя върху другата задача. Давам ти пример. А как ще се разреши този въпрос, не зная. Но трябва да има някой, който да ги публикува. Ти като ги пуснеш тука и тука, така те се губят. Не става въпрос, че се обезсилват, но те се губят, губят. После не забравяй нещо друго, аз ги познавам тези съзнания. Тези съзнания не ги интересува тази работа. Тях ги интересува дотолкова, доколкото в момента може да го ползва за нещо за себе си. Г. С.: Точно така. В. К.: Но не го интересува, за да го има. Абе пример: Аз съм свършил на Ина Дойнова и на баща й работа - на Николай Дойнов. Аз ако не бях, той нямаше да напише нищо. Г. С.: Неговата биография е от 300 страници. В. К.: Ама знаеш ли какъв зор беше, какви сили аз използвах, колко години ходя при него да се разправям, та да ги напише и най- накрая ги написа и накрая знаеш каква грешка направи? Той като ги написа, даде ги на Цанка Екимова. Цанка ги написа и ги пръсна и ония всички скочиха срещу Николай. О-о, ама той така, той иначе. Но понеже той ги описва реално и честно, и почтено, Учителят казва така, аз направих еди-какво си, направих грешки и аз си понесох последствията. Той ги описва. Обаче аз видях как реагираха онези приятели, които бяха негови съвременници. Защото той за тях не е само Николай, той си е с плюсовете и минусите. И понеже му знаят и някои и други работи, нали грешки и пакости, бели и почнаха да ги разправят течно тия работи, какво правил, какви бели правил и т.н. И той вместо да си направи добро, направи по-голямо зло по отношение на тия неща и ги опорочи. И аз му казвам: Не ги давай! Той не ме слуша. Той слуша Цанка. Ама Цанка не го накара да ги напише. Аз го накарах. Та той направи беля. И в момента тия случки искаха да ги поместят. Ама те не могат да ги публикуват, защото аз съм работил с него две години върху тях. Та има подробности, аз съм го питал, той е богат отвътре, има какво да разказва. Всичко съм записал на магнетофон. Като давам пример, в момента на тоя етап тия и тия неща вземи и си ги подреди. Освен че ги подреди, и вземи, че ги комплектовай, да имаш едно, две копия. Т.е. ние не сме безсмъртни. Утре. като ти си заминеш, аз не те пращам горе, нали, веднага, като си заминеш, друг да ги има две копия. Аз утре като дойде време да издаваме, евентуално ако не аз, друг, и отиде при твоята дъщеря и при твоята племенничка: „Абе, брат Георги Събев има ли някои неща?" -„Има". И те да са събрани на едно място: 1, 2, 3, 4 ... Това трябва да направиш, а не така да са разпръснати. Съвременниците на Учителя не ги интересуват тези неща. Давам ти пример как Борис беше захвърлил твоите неща и т.н. Сега дай да видиме, нали имаш някакво стихотворение за Словото. Сега става въпрос, че можем да поместим и някои твои стихове. Едно, две, можем да поместим и към тоя сборник. Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е? Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите. Слово, що свети в нощта, Слово, що грее в душите, Слово, що ражда нощта. Амин! От Георги Събев, писано 1960 год. Бележка на Редактора: Спомените, написани от Георги Събев, подредени лично от него, бяха ми връчени на 19.12.1991 година с надслов: „Настоящите опитности оставям на брат Вергилий за печат." След дълго умуване от моя страна, те бяха поместени така, както бе си написал и подредил. Накрая поместих и бележките и допълнителните поправки при работата ми с него. За някои може да има повторения - тогава да не ги чете, да ги прескача. Ще ги прескача днес. но след векове ще ги четат ред по ред. И то по десет пъти!

71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ Веднъж брат Ради, който бе стопанския отговорник на Изгрева, един пазарен ден отива в града да купи голяма мотика, като за него. Понеже не намерил, поръчал си. И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара. „Хей, байно, продаваш ли го?" - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш?" - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела!" Петелът го погледнал в очите приятелски. Сякаш му благодарил за спасението от ножа. Вървял Ради из пътя и се радвал, че спасил един живот. Ето, това е едно малко добро, което направих", си мислел Ради. Ще го подаря на Учителя, да му пее и да го буди. Ще го зарадвам." С такива размишления стигнал Изгрева. Отива Ради при Учителя, ухилен до уши, че му носи този дар. Да го зарадва. „Добре, Ради, но кой ще се грижи за него?" - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник." Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън. След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая. След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий. Както и да проявим любов към всичко живо, което ни заобикаля." Кога ще стане това? Когато Бог заживее във всички сърца. Когато станем негови деца.

64. СЪРЦЕТО НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя за отвъдния свят, брат Симеонов четеше неделните беседи. Животът на Изгрева продължаваше. Един неделен ден след обяд, брат Симеонов изнесе сказка за музиката на Учителя. Салонът бе почти пълен с посетители. Когато отидох, седнах на стола и си затворих очите. Видях следната картина: Първо се яви една светла точка, като звезда, на височина един метър над пода. Тя започна бързо да расте и скоро се превърна в светло кълбо, което порасна от пода до тавана. Очерта се тялото на Учителя. Там, където е сърцето на Учителя, се отвори врата и ние, учениците, минавахме през тази врата и отивахме на изток. След малко образът на Учителя се изгуби. Голямото огнено кълбо постепенно се смали и пак стана като една светла точка. И тя се изгуби. Отворих очите си. Салонът беше все така пълен. Опит за тълкуване на видението: Сърцето на Учителя - врата. Това е голямата, великата любов, в която ние трябва да живеем. Отиваме на изток. То значи, стремим се към един висок идеал. Това е Истината, която ни свързва и обединява в едно цяло. Гр. Видин, 1982 година - Райна Каменова.

58. ЛЕКУВАНЕ НА АНГИНА Нестор Илиев разказваше: Един есенен ден аз и брат ми отидохме на Изгрева да се поразходим. Обикаляхме поляната и се разговаряхме за разни въпроси, без да забележим кога бяха минали няколко часа. Той ми каза, че го боли гърлото и поради тази причина трябва да се прибере в квартирата и се полекува. Но как, и той не знаеше. Тръгнахме за града. Но като минавахме покрай салона, хрумна ми да се отбия и попитам Учителя за болното му гърло. Качвам се по стълбите и чукам на вратата. Тя се отвори и се показа Учителят. „Какво има?" - попита ме той. - „Брат ми го боли гърлото. Как да го лекуваме?" - „Нека дойде." Повиках го и го представих на Учителя. Още като го видя, като се ръкуваше, хвана двете му ръце, след като ги държа десетина секунди, ги пусна. „Рекох, да пие гореща вода и ще мине. Водата ще го излекува." Слизам долу и казвам на брат ми да пие гореща вода и ще оздравее. „Илач, илач!" ми каза той. „Какво иска?" - ме попита Учителят. - „Иска илач, иска лекарство." - „Духнете му малко сухо кафе в гърлото." Тръгнахме си за града. Едва бяхме дошли до ул. „Граф Игнатиев" и брат ми усетил, че гърлото му е здраво, че не го боли и че може вече свободно да преглъща. Зарадвахме се и двамата. Гърлото бе оздравяло и без лекарство. Как?

49. ДВАМАТА УЧИТЕЛИ Братята Неделчо и Киро от Димитровград били членове на окултното общество на Александър Кръстников. Те знаели, че има и друг Учител, Петър Дънов. Но те не могли да си обяснят как може да има двама учители. Като не могли да си обяснят, решили да отидат и попитат Учителя Дънов. Отиват те на Изгрева при Учителя. Срещат се с него и го питат: „Как може в България да има двама Учители? Ние сме ученици не Учителя Кръстников, а и Вие сте Учител. Кого да следваме? Упътете ни." - „Има Слънце, има и Луна", казал Учителят. „Всеки сам ще си избере на Слънцето ли или на Луната да се грее. Онова, което носи живот - то е!" Аз разбрах кой е истинският Учител и се ориентирах към Бялото Братство. А на другият брат Учителят каза: „А на Вас още не Ви е дошло времето." Оттогава аз минах към Бялото Братство, а Киро Пенев остана при Кръстников. Има въпроси, които ученикът сам не може да разреши. Тогава той трябва да го търси помощ от онзи, който знае. Който търси Истината, трябва да пие вода от извора. Там водата е най-чиста.

37. ВТОРИ СЛУЧАЙ СЪС ЗАГУБЕНИЯ КЛЮЧ Това станало на Изгрева, през 1940 година. Учителят живеел в горницата. Бравата била със секретен ключ, който бил на вратата отвътре. Учителят забравил и дръпнал вратата и тя се заключила. Настанало паника. Чудели се какво да правят. Как може да се отвори вратата, когато ключът е в бравата? Тогава някой от присъстващите се досетил да се качат със стълба през балкона, ако балконската врата не е заключена. Намерили стълба и влезли. И тъй отключили вратата. Каква поука можем да извадим от горния случай или по право, от горните два случая? Те си приличат. При първия случай Учителят показал на живущите при него какви възможности той има, а при втория - той подложил на изпит тяхната досетливост - как биха се справили при такива обстоятелства. Посветен, който владее окултните сили, може да разпръсква своето тяло и може да става видим и невидим, когато пожелае, или по-точно, когато е потребно. Подобни явления обикновеният човек нарича чудеса. Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили. Всеки, който злоупотреби с окултните сили, скъпо заплаща.

28. МАГИЧЕСКО ЛЕКУВАНЕ През 1940 или 1941 година Учителят поканил един брат, дърводелец, да му поправи вратичката на едно шкафче. Пристигнал братът и почнал работа, която вървяла успешно. Радвал се братът, че скоро ще може да го привърши. Но когато работата била вече в последната си фаза, когато е трябвало да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплеснало и го наранило в лявата ръка. Текнало кръв и той се чудел какво да прави. През това време минал край салона д-р Паскалев, който го превързал. „Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее", си рекъл братът. А трябвало да се работи, за да се изкара за прехраната. В това време идва Учителят и вижда превързаната ръка. Пита го: „Какво стана?" - „Длетото се плъзна и ме нарани", му казах аз. Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено. Сякаш гледаше в безкрайната далечина. „Ще мине", ми каза той. -„Да, знам, че ще мине - му казах аз мислено - но ще минат 10-15 дни." Вечерта, преди да си легна, снех превръзката, за да почистя раната. Но за голяма моя изненада, раната ми бе заздравяла само за 7-8 часа, вместо за петнадесет дни. Учителят по неведом начин бе ускорил процеса на лечението ми.

15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ Един есенен ден през 1942 година Учителят с група от Изгрева се готви за екскурзия до Бивака на Витоша. Когато на следния ден се зазорявало, около салона имало оживление. От разни посоки пристигали братя и сестри със своите раници. Събирали се. Уреченото време за тръгване наближавало. Брат Неделчо бил болен на легло от черна жълтеница и взел бързо да слабее. Като се научил, че Учителят с група тръгва за Витоша, станал да ги изпрати, след което мислил пак да си легне. Когато Неделчо пристигнал, видял, че вече Учителят е слязъл при групата. В това време стенографката Елена Андреева мъкнела една голяма раница, изнасяла я трудно, пъшкала, но я домъкнала. „Учителю, раницата е тежка. Кой ще я носи?" - „Неделчо", казал Учителят." - „Учителю, аз съм болен. Дойдох само да ви изпратя. Освен това не съм приготвен и облечен..." - „Ние ще те почакаме. Иди и се облечи!", казал Учителят. След малко брат Неделчо пристига. Повдигнали му раницата, метнали я на гърба му и тръгнали на път. Учителят вървял в челната група. Неделчо правел усилия да ги догони, но все не успявал, защото не му стигали силите. По онова време шосето още не е било асфалтирано и се минавало по пряката пътека до водопровода до село Симеоново. Нямало още тия удобства, с които сега разполагаме. Времето било облачно. Баирът за изкачване голям, а раницата на брат Неделчо - порядъчно тежка. По едно време задухал вятър. Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо. Потънал в пот от тежката раница и от противния вятър. Като седнал, въздъхнал с облекчение, че всички го чули и погледнали към него. В това време немирният вятър грабнал сламената шапка на Учителя и я отнесъл чак долу при рекичката. Сестрите попитали: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо", казал Учителят. Братът оставил раницата и догонил шапката. Връща се и подава шапката на Учителя. Тръгва към мястото си, но още преди да стигне, вятърът отново грабва шапката на Учителя и я гони из храстите. „Кой ще отиде за шапката, Учителю?" - «Неделчо", казва Учителят. Става Неделчо, догонва шапката и я подава на Учителя. Тръгва към мястото си, но ето че немирният вятър за трети път грабва шапката. „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" - „Неделчо!" Той вече за трети път догонва шапката, връща се, подава я и казва: „Моля Ви се, Учителю, натиснете я по-силно, да не хвърчи от вятъра повече." След малко вятърът утихва и групата напуска дълбокото дере. Излезли на хубавата поляна. Всички били бодри и весели. Всички се върнали весели и доволни от екскурзията. През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно. Брат Неделчо отиде болен на Витоша, а се върна здрав, разказват очевидци. Кои бяха лечебните средства, които Учителят бе употребил? Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА Предисловие Идеята за написване на настоящата малка книжка е продиктувана от желанието ни да запишем случки и спомени от живота ни с Учителя, свързани пряко или непряко с личността и с идеите му. Срещите, случките и спомените са самостоятелни. Обединява ги една обща идея - път към невидимото и загадъчното. Въпросите, които тук се засягат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература. Не всички случки и явления, предмет на настоящата книга, могат да се обхванат с нашите пет сетива. И затова не могат да бъдат обяснени, което не е наша задача. Наша задача е да запишем вярно и точно онова, което е станало, и да го предадем на идващите след нас, които, обогатени с нови, по-изчерпателни знания, ще ги разберат по-добре. Нашият живот и опитност са храна за идващите след нас. Вярваме и се надяваме, че все някои ще продължат това, което ние сега започваме. 21 май 1991 г. Авторът.

III. УТОЧНЕНИЕ И ОБЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ, ПОВДИГНАТИ ОТ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА Светозар Няголов Първа част По точка 1: Написани бележки от Стратева по въпроси, поставени в т. XXIII на „Изгревът", с. 860. 1. Защо се повтаря четири пъти упражнение № 11 „Евера" от Паневритмията? Тук е сбъркано - не е четири пъти, а два пъти се повтаря упражнението и вероятно и с двете повторения са го сметнали за четири пъти. Защо това упражнение се повтаря два пъти? Стратева се оправдава, че имало написани два куплета. Това е така, но Стратева е музикант, завършила Консерваторията и ако си направи труда да прочете нотният текст (който касае нея) в двете Паневритмии, издадени в 1938 и 1941 г., ще види, че там е написано упражнението да се изсвири един път и след това повторението, посочено с двуеточие до края, както е отбелязано в т. 5 от бележките на стр. 860. Според мен Стратева е музикант и трябва да изпълнява нотният текст, а не поезията. Някой може да напише пет хубави куплета за това упражнение, това значи ли да се повтаря пет пъти? Като музикант тя не изпълнява нотния текст, даден от Учителя, от който се ръководи поезията, а прави обратното (макар че не е поетеса) - нагажда музиката по куплетите. Учителят е дал и е записано в двете Паневритмии от 1938 и 1941 г. това упражнение да се свири един път, с показаното повторение, и така се свиреше докато Той присъстваше тук на Земята. Напоследък упражнението се промени. Никой, по никакъв повод няма право да променя Божественото, което Учителя е свалил тук на Земята и Паневритмията трябва да се очисти от всички човешки панделки и украшения. Стратева се интересува от куплетите, а не гледа в своята паница - Паневритмиите, в които ясно е написано, че въпросното упражнение се свири един път и повторението започва от двуеточието, което Учителят е дал. По-нататък: «От няколко години някои музиканти предлагат повторението да започва четири такта (от двуеточието - бележка Светозар) по-рано и съответно някои го изпълняват по този начин». Кой ви дава право да променяте музиката на Паневритмията, дадена от Учителя? Кои са тези «велики музиканти», които с широка ръка коригират музиката, дадена от Бога? Защо не коригират нещо в някои от произведенията на Моцарт или Бетовен? Веднага ще се намерят в затвора. И тук всеки ще получи това, което заслужава. Както по-горе отбелязах, музиката, дадена от Учителя за 11-то упражнение «Евера» и написана в Паневритмиите, издадени през 1938 и 1941 г., където е показано да се свири един път до края и да се повтори от отбелязаното двуеточие - гради, а два пъти изпълнението и удължаването на упражнение № 11 с четири такта - руши. Всеки ще понесе последствията от постъпките си. По тази причина когато понякога моят син Павел отива да свири на Паневритмията и там е Жеков, като дойде упражнение № 11 „Евера" той отива настрана с цигулката си в ръка и не свири докато не свърши упражнението. Те. не иска да се бърка в кашите, забъркани от „великите музиканти". Числото 11 на упражнението „Евера" показва двама мъже, които постоянно се борят. „Евера" - това е живота на Ева - жената на Адам, която в живота си се води по повелите на своите чувства и се върти наляво и надясно да си намери повече от един мъж, от което навремето е станало падението на човечеството. Виждаме сега докъде е стигнало човечеството по този въпрос. По точка 2: Стратева пише: „На с. 868-869 се дава едно неточно, неясно и непрофесионално написано съобщение за откриването на много важни документи, касаещи се за 19 такт от упражнение № 6 „Отваряне" от „Първият ден на пролетта". Стратева е права. От това, което Жеков е написал по въпроса нищо не може да се разбере. Стратева пише, че въпросният 19 такт от упражнението № 6 „Отваряне" е такт 152 от началото на „Първият ден на пролетта". Поменатият 19 такт е 175 от началото, а следващият 30 такт е 186 такт. Черната ложа е успяла гениално да вмъкне тези 19-ти и 30-ти тактове в упражненията от Божественият свят в Паневритмията, чрез някой техен интелигентен служител-музикант, с което се създава голямо объркване при игрането на седмо, осмо, девето и десето упражнения, които започват с левият крак. Учителят отбелязва в беседите си, че всичките над 200 упражнения, които е дал в Школата започват с десният крак и напред. Предполагам, че въпросният музикант е Ангел Янушев, който още при създаването на Паневритмията от Учителя иска да въведе в упражненията светска класическа музика. Той донася на Изгрева папка с избрани от него музикални откъси и иска да ги приложи към даваните в момента движения от Учителя. Учителят се разтревожва, става нервен и извиква сестра Мария Тодорова, като й нарежда да каже на Янушев, че музиката, която той дава за Паневритмията е построена по съвсем други закони, които нямат нищо общо със строежа на класическата музика. Янушев се смята за голям музикант, не вярва и не приема думите на сестра Мария Тодорова. Тогава тя го извиква и двамата отиват при Учителя, където Мария повтаря казаното му преди малко и пред лицето на Учителя. Той гледал ту Мария, ту Учителя и накрая казал: „Това нещо аз не го знаех". По-късно, в наше време, идеята му се реализира във филма, взет от Габо във Франция и се изпраща в Русия, където причинява големи пакости*. (Забележка: Виж "Изгревът", т. XIII, с. 810-814, 818-819) По време на съдебния процес срещу братството през 1957-1958 г., Ангел Янушев се отказва публично от Братството и Учителя. Но той успя да се вмъкне в Паневритмията, в упражненията, носещи енергиите от физическият свят в № 24 „Колко сме доволни". Смятам че е крайно време Паневритмията да се очисти от всичките човешки украшения и панделки и да остане чистото - само това, което го е дал Учителя. Упражнението № 24 да се играе като се свирят първите две части, дадени от Учителя. Ще разгледаме въпроса обстойно и изчерпателно с първото упражнение от Паневритмията „Първият ден на пролетта". 1-во упражнение „Пробуждане" има 20 такта и с повторението стават 40. Упражнението завършва с левия крак и следващото - „Примирение" започва с десния крак. 2-ро упражнение „Примирение" има 30 такта и завършва с левия крак и третото упражнение започва с десния. 3-тото упражнение „Даване" има 34 такта и няма проблеми с краката. 4-тото упражнение „Възлизане" има 26 такта и няма проблеми с краката. 5-тото упражнение „Дигане" има 13 такта и завършва с десния крак и повторението започва с левия крак, но и завършва с левия крак и следващото упражнение № 6 започва с десния крак. 6-тото упражнение „Отваряне" е станало фатално, в което поради липса на любов между нас става незабележимо объркване на краката. Упражнението има 30 такта и повторението започва с десния крак, но то има 11 такта и стават общо 41 такта и завършва с десния крак и следващото упражнение № 7 „Освобождение" започва с левия крак. Нотният текст на шестото упражнение важи за седмо и осмо. 7-мо упражнение „Освобождение" има 41 такта, както шестото. То започва с левия крак и завършва с левия крак и упражнение № 8 „Пляскане" започва с десния крак. 8-мо упражнение „Пляскане" започва с десния крак, има 41 такта и завършва с десния крак и следващото упражнение № 9 „Чистене" започва с левия крак. 9-то упражнение „Чистене" има 20 такта и с повторението са 40. То започва с левия крак и завършва на десния и следващото № 10 „Летене" започва с левия крак. 10-то упражнение „Летене" има 30 такта и започва с левия крак и завършва с десния и следващото упражнение № 11 „Евера" трябва да започне с левия крак. Понеже е отделено от десетте упражнения на „Първият ден на пролетта" то започва с десния крак. Какво става когато ги няма вмъкнати тези два дяволски такта -19-ти и 30- ти, в шестото упражнение, както е в намереният документ от Мария Тодорова за шестото упражнение от „Първият ден на пролетта" с дата 19.05.1932 г., когато е рожденият ден на това упражнение. Тогава тактовете на 6-тото упражнение „Отваряне" са 28 и повторението -10, стават 38. Упражнението, както отбелязахме по-горе, започва с десния крак и завършва с левия крак и следващото упражнение № 7 „Освобождение" започва с десния крак, еднакво с № 6, значи има 38 такта и завършва с левия крак. Следващото упражнение № 8 „Пляскане" започва с десния крак. И то има 38 такта и завършва с левия крак. Следващото упражнение № 9 „Чистене" започва с десния крак. Има 20 такта и 20 от повторението - 40 такта и завършва с левия крак. Следващото упражнение № 10 „Летене" започва с десния крак. Има 30 такта и завършва с левия крак и следващото № 11 „Евера" започва с десния крак. Това е гениален двоен интеграл (19-ти и 30-ти такт), вмъкнат от черната ложа. Понеже първите 10 упражнения, които носят силите от Божественият свят се свирят непреривно - без прекъсване, като всяко следващо трябва да започне с десния крак, то веднага се забелязват дисонансите, както е отпечатано в Паневритмията 1938 и 1941 г. след шестото упражнение. Учителят казва, че Паневритмията е носителка на големи природни сили и е много важно накъде ще се насочат. Ако се очисти Паневритмията от всичките човешки глупости, няма да има нужда, както сега - за пръв път в България да има министерство на бъркотии, бедствия, аварии и катастрофи, начело стурци, които като магнит привличат тези отрицателни природни сили. Ще спрат пожарите, бурите, наводненията, защото после може да дойдат и земетресенията за поумняване. По точка 5 (Бележки на съставителя на "Изгрева", т. XXIII, точка 1, с.860.) Защо се повтаря 4 пъти упражнение № 11 „Евера" от Паневритмията? - Не четири, а два пъти? По точка 3 - Също като го повтарят два пъти. По точка 5 Тя е абсолютно точна - така трябва да се свири упражнението „Евера" - един път от началото докрая и да се повтори от двуеточието, дадено в Паневритмията. По точка 6 На приложените страници на „Евера" от Паневритмията, издадена в 1938 и 1941 г. се вижда ясно за всеки музикант, дори не минал през Консерваторията, как трябва да се свири въпросното упражнение, казано в точка 5 (виж т. XXIII, с. 860). Не вярвам че има музиканти, минали през Консерваторията да не разбират от нотните текстове. Тогава остава да ги смятаме като врагове на Паневритмията и Учителя и искат да я разрушат, но накрая ще разрушат само себе си. Божественото е вечно и като златото никога не променя своите качества и стойност. По точка 7 Величка много вярно е отбелязала отклонението на софийските музиканти при изпълнение на упражнение № 11 „Евера" - не се повтаря два пъти с две повторения, които тя смята за четири пъти. За „Изгрява слънцето" и изпълнението на „Зум ме зум" написаното е точно. За слънчевите лъчи упражнение № 7 „Ти си ме мамо човек красив родила" е написала много точно, че се свири два пъти и се пее със същите думи два пъти, отбелязано от брат Пеню Ганев в т. XVI, с. 163 като място, където Учителят отваря затвореният кръг на българската народна музика. За всяко престъпление срещу Братството има определен човек, служител на черната ложа да извърши престъплението. Оказа се, че е един оперен певец, чужд на делото на Учителя - Симеон Симеонов от гр. Стара Загора. С нищо не може да се оправдае престъплението, извършено срещу Духът на Истината - Беинса Дуно и последствията няма да закъснеят. Втора част По точка 1 Написано е по-горе. По точка 2 Грешка е, че е публикувал първата страница на упражнението „Първият ден на пролетта" от издадените Паневритмии 1938 и 1941 г. на с. 870 и 871, понеже нямат отношение към упражнение № 6 „Отваряне", за което става въпрос. По точка 3 Трябвало е да публикуваш само с. 35 По точка 4 Трябва тази с. 35 с отбелязаните звездички на такт 19 и 30 да я публикуваш. Ти си го направил в точка 5 като си раздал ксерокопие на с. 35 на тези, които купуват XXIII том, да покажеш истината за Паневритмията, дадена от Учителя и да се махнат тактове 19 и 30. По точка 6 На с. 872 е публикувана страницата от архива на сестра Мария Тодорова за упражнение № 6 „Отваряне" по Учителя и това е достатъчна светлина по въпроса. Излишно е да се даде нотният текст на „Първият ден на пролетта", както Стратева иска. По точка 7 Отговорил съм на бележките на Стратева. По точка 8 Да благодарим на сестра Мария Тодорова, че е записала точно нотният текст на Паневритмията и открихме и счупихме този дяволски нокът с тактовете 19 и 30. По точка 9 Копието показва много ясно за отпадане на 19-ти и 30-ти тактове от упражнение № 6. По точка 10 Описал съм го по-горе за краката. По точка 11 Тази грешка е вмъкната при отпечатването на Паневритмията в 1938 г. По точка 12 На с. 796-797, т. XXI - брат ми Костадин посочва правилното изпълнение на „Зум ме зум". По точка 13 Тя е еднаква с точка 7 от първа част и аз съм отговорил. По точка 14 Грешки при игрането на Паневритмията - XXII том от „ Изгревът " С. 364 - № 1 „Пробуждане". Ръцете се поставят върху раменете със събрани пръсти (не в юмрук). Разтваряме ги встрани хоризонтално с длани нагоре на височината на раменете. С. 367 «Отваряне». Дясната ръка се отваря хоризонтално надясно с дланта надолу до успоредно положение с предната част на тялото, а лявата остава на кръста. Отварянето с дясната ръка трае 28 такта, а с лявата 10 такта - не с повече такта с лявата. С. 369 «Летене». Затваряме ръцете обтегнати и хоризонтално настрани, с длани надолу и правиме с ръцете плавни движения нагоре и надолу от нивото на раменете с прави ръце, без да ги свиваме. С. 370 «Евера». Между другото, упражнението показва противоречията, които съществуват в ума и сърцето и човек се обръща ту на ляво, към сърцето - така започва упражнението, и ту на дясно, към ума. Ученикът няма противоречие между ума и сърцето и не върти тялото си наляво и надясно, а то е обърнато напред и само ръцете отиват наляво и надясно до тялото. С. 370„Скачане" Двете ръце са под ъгъл от 45° (не вертикално). Спускаме ръцете надолу и тялото се навежда от кръста надолу - покланяме се към Земята, като ръцете се опират на земята при краката, а не назад зад тялото. Изправяме тялото, като двете ръце отиват нагоре и леко ги пляскаме над главата и веднага ги поставяме на изходното положение - под 45°, откъдето правиме следващият поклон. С. 373 «Аоум». При започване на упражнението със стъпка на десният крак напред дясната ръка се издига с дланта надолу до 45°, а лявата остава спусната покрай тялото, не назад зад тялото. Също и с лявата ръка под 45°, а дясната ръка остава спусната покрай тялото. С. 374 «Изгрява слънцето». Упражнението започва със стъпка на десният крак напред, като едновременно издигаме ръцете над главата, образувайки венец, с длани надолу. Да не се допират пръстите и се затваря кръгът, а да има отвор, през който да излизат мъчнотиите от живота ни. При «Зум ме зум» зум (затворен кръг) значи взимам и ръцете от хоризонтално положение, отиват на гърдите с длани към тях - приемаме енергия от слънцето. Ме зум значи давам, отваряме ръцете напред. С. 377„Красота". Правим крачка с десният крак напред и дясна ръка с длан надолу се издига напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата остава спусната до тялото. С. 378„Побеждаване". Упражнението се играе без да се върти тялото наляво и надясно. С. 387 „На ранинатрето движение. Правиме крачка с десният крак напред и същевременно двете ръце се изнасят напред с длани надолу и при левият ръцете се връщат на кръста, а не 4 такта да стоят на кръста. С. 388-389„Промисъл". Издигаме ръцете нагоре и ги съединяваме над главата и казваме: „Да пребъде Божият мир". Сваляме ръцете върху хилядолетника и ги задържаме на него докато кажем: „Да изгрее Божията радост и Божието веселие". Ръцете отиват на сърцето и казваме: „В нашите сърца". С. 392 „Слънчеви лъчи", шесто движение, двойно въртене. Двамата партньори описват същите кръгове, както при единичното въртене в четвъртото и петото движение, като левият минава отпред и описва преден кръг, а десният зад него описва заден кръг за 10 стъпки. Не десният отпред. С. 393, осмо движение, „Пляскане". Веднага след свършване на пляскането, двете ръце отиват на гърдите с пръсти нагоре и длани към гърдите - лявата отдолу и дясната отгоре. От това положение се започва деветото движение. С. 394, десетодвижение„Летене". Двете ръце са хоризонтални, настрани на височина на раменете с длани надолу и правиме два пъти по пет движения - летене, нагоре и надолу с прави ръце, без никакви пречупвания в лактите или китките. С. 396 „Пентаграм", т.З. При образуваният пентограм от двойки се обръщаме по посоката на движението и за четири такта краката се изравняват с ръцете, като спират за момент на място. След това за четири такта се изравняват с главата в права линия, а не ръцете направо веднага да се изравняват с главата. С. 398 „Шестте гимнастически упражнения или малката програма на Ученика за всеки ден са дадени на 19.08.1922 г. в гр. Търново и са записани в „Беседи, обяснения и упътвания", 1922 г. Както всички над 200 упражнения, дадени от Учителя, те започват с десният крак и напред, както гамата, която не можаха да я променят, понеже Учителя я даде в 1942 г. Има подробни обяснения за Паневритмията, дадени в „Изгревът", т. XXII, с. 398-415. Виж „Изгревът", т. XIII, с. 810-814, 818-819.

II. НАСОКИ И ВЪПРОСИ ПО НОВИТЕ ФАКТИ ОКОЛО ПАНЕВРИТМИЯТА ЗА СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ Вергилий Кръстев Първа част 1. Да се запознае с написаното от Йоана Стратева в точка I, което се отнася за„Евера" 2. След това да отвори в „Изгревът", т. XXIII, с. 860 и да се запознае с точките от 1 до 6. Виж с. 861 и 862 3. Да си направи справки в „Изгревът", т. XV, с. 911-922 и т. XXI по отбелязаните страници. 4. Това, което съм публикувал са по препоръка и данни от Величка Няголова. 5. Да се провери има ли някаква грешка, която съм публикувал и коя е тази грешка. 6. Светозар да отговори на забележките на Йоана Стратева за „Евера" 7. Виж „Изгревът", т. XXI, с. 982-985, стаггията на Величка Няголова за „Евера" 8. Светозар да си даде обясненията. Втора част 1. Светозар да се запознае с бележките на Йоана от точка II във връзка с Новото откритие в „Изгревът", т. XXIII, с. 868. 2. В „Изгревът", т. XXIII, с. 870-871 съм публикувал само първите страници на „Първият ден на пролетта" от 1938 и 1941 г. 3. Поради моя грешка не публикувах другите страници - с. 34, 35, 36, 37, за да се види за къде точно се отнася това новооткритие 4. След като излезна от печат „Изгревът", т. XXIII, Йоана Стратева ми се обади по телефона, че имам грешка. Повиках я, показах разпечатка от новооткрития оригинал, тя го видя и ми отбеляза за кои ноти се отнася и че те трябва да отпаднат 5. Аз ги отбелязах, после ги извадих на ксерокс-копия и ги раздавах на концерт-рециталите на онези, които купуваха „Изгревът", т. XXIII. 6. На с. 872 от „Изгревът", т. XXIII е публикувано новооткритието на скенер 7. Прилагам „Забележките" на Йоана в две страници. 8. Прилагам ксерокс-копието на новооткрития оригинал. 9. Прилагам ксерокс-копието, което раздаваме, на което е отбелязано кои ноти трябва да отпаднат, така както ги отбеляза Йоана. 10. По този начин се разрешава проблема с какъв крак се започва. 11. Тази грешка е допусната в отпечатаната „Паневритмия" от 1941 г. 12. В „Изгревът", т. XXI, с. 796-797 са отбелязани грешките в Паневритмията. 13. В „Изгревът", т. XXI, с. 982-985 има музикална статия от Величка Няголова 14. В „Изгревът", т. XXII, с. 363-415 има „Паневритмия" от Светозар Няголов и са отбелязани грешките при игровите упражнения. Светозар да посочи съответните страници на тези грешки, описани от него.

9. Учителят Дънов за Сведенборг : Из Пътища на природата", 17 лекция от Учителя, държана на 3 ян. 1930 г., София-Изгрев. - В: Служене, почит и обич : Лекции на ... на МОК, Г. IX (1929-1930 г.), т. I. - София, 1940, с. 278-280. Съвременният човек не е дошъл още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, с които да прави своите опити. И това е добре, но същевременно той трябва да изучава себе си. Ще кажете, че пособия нямате. Имате пособия, но трябва да знаете как да работите с тях. Човек има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати. - Ама обсерватория нямам. - И обсерватория имаш ама още не си я отворил. - Искам да следвам в някоя консерватория. - И консерватория имаш. Започни да работиш съзнателно върху себе си и след известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията. Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т.н. - Кога ще дойде това време? - В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея като приказка това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи той е имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал със същества от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. В същност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира. Съвременния свят е пълен с хора, на които съзнанието още не пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитности, за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с телескопи, но всички не виждат еднакво. Някои виждат само външността на планетите, а други виждат и вътрешността им. Които виждат вътрешността на планетите, мълчат, нищо не казват.

8. Небесният живот според Емануил Сведенборг / превод Весела Несторова. // Житно зърно, Г. XII, 1938, кн. 7-8, с. 168-175. Преводачът е отбелязан в съдържанието само със *, без нейното име. Уточняваме го чрез магнетофонния запис от м. март 1989 г. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев 1. Да се сравни с разказа от "Изгревът", том IX "Чели ли сте нещо от Сведенборг?", когато Учителят я отстранява от Рила. 2. Да се свърже с разказа на Мария Тодорова от "Изгревът", том V, с. 464­ - 465, "Американците и добрия човек". Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето е Божественото, което произтича от Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтича от Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога, и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието й, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното й желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да й станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влизат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат с доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината, и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно . на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено, духовно. По-специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по- непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път Първите се наричат божествени ангели, а вторите-духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават Божественото по вътрешен път се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство и стоят по-ниско от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже те са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини, записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също - Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно или второ, и едно външно или първо. Те имат същия ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека - главата, средната част - гърдите, и най-долната - краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето по този именно ред е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно-едно миниатюрно небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето, и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната - на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближава към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-нисшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето небе към по-нисшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи във висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влиза в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в нисшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всичките са свързани помежду си, защото ако не са свързани не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека - то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешния ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човека между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. Тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтича от Него съставлява небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро. Бог се изявява и действува в човека според качеството на неговата любов. Злите, които са вън от небето, се измъчват от присъствието на Бога. Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, Той им изглежда като ангел, само че се различава от тях по Божественото, което изхожда от Него. Небето е там, където хората вярват в Бога, познават Го и Го обичат. Най-после, може да се каже, че този, който носи небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, защото тези най-малки неща са образ на великите. Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена любов и е такъв, каквато е любовта му. Така че Бог в небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки по подобие на себе си и създаващ небе там, където е Той самия. Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество - небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно - небе в най-голяма форма. Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята те имат дрехи, домове и други подобни неща, които са различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия и затова именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други - като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянието на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. В тях има множество стаи - спални, столови, читални и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тези в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените - цели изградени от най- красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че ли са направени от чисто сребро,, а плодовете лъщят като злато. Цветята пък с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал че в небето цари най- вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онези, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-добрите от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба - на разните елементи, от които доброто им се състои, а нещата отвън - на истините, произтичащи от доброто, а също на техните схващания и знания. Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Домовете им са дарове от Бога - на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство. Тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието-отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение. И обратно - раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтича от несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат до тогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои мисли, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онези, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си е божествена истина и мъдрост Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната любов. Това, което те възприемат чрез очите и чувствата си е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта. Още една от причините, поради която ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те се способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането й. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека. За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божественият мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите, и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени "ангели на мира". Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът-всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост - а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произтичат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество: той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божествения мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това става и с човека, когато той минава през процеса на новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появяват първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост.

Б. Бележките ми по магнетофонния запис 1. Дойде определеното време да задвижа материала на Весела Несторова. А кое бе това време? В момента обработвах онзи период от дейността на Учителя с евангелистите в България, както и с онези в САЩ при следването му там, както и връзките му стях, след завръщането му от САЩ. А каква е цялата концепция, ще се запознаете с онова, което съм подредил и публикувал в "Изгревът" том XXIV. 2. Трябваше да включа към този материал за евангелистите и още някой автор от Школата на Учителя. И най-естествено си дойде нейното място, на Весела. А защо? Тя бе следвала в американският пансион в гр. Ловеч 4 години, който е на евангелистите. После се е обучавала още 4 години в САЩ в техните колежи. След това идва в България и от 1932 г. до 1937 г., цели 5 години, е учителка в американския пансион в гр. Ловеч. Та тя бе представител на едно бедно българско момиче, сираче, което се изпраща по линията на евангелистите да се обучава в пансион в гр. Ловеч. А най-интересното е, че когато са били голи, боси и гладни за Коледа, пристига у тях съпругата на евангелският пастор Цветан Цветанов и носи цяла кошница храна за тях. Това е един пример как са работили евангелистите в България и още по-добър пример как съвсем случайно Весела се свързва с тях. Ето, това име е Лунка, съпругата на Цветан Цветанов, трябва да се запомни. Тя се явява като ангел-хранител тогава за цялото осиротяло и гладно семейство. 3. Освен, че Весела бе представител и пример за това, как са работили методистката мисия на евангелистите в България. А това е една голяма дейност. И още нещо много важно. Това се отнася не само за нея, но и за нейния баща, нейната баба и лели. а) Майката на нейния баща Тодор, на име баба Екатерина, приема протестантството около 1880 г. и посещава техните събрания и сказки. б) След това тя се свързва с протестантите на тези събрания и изпраща сина си Тодор да учи в гр. Самоков, в американския пансион. в) От американския пансион в гр. Самоков, след като го завършва бива изпратен в Цариград, в Роберт Колеж, да следва висшето си образование. А той е под ръководството на методистите-евангелисти. г) След като завършва Роберт Колеж се завръща в София и завършва право. Назначават го за съдия, но се отказва от професията си, понеже не можел да понесе лъжата, която е била в основата на тогавашните български съдилища. д) Оженва се Тодор за Божана Тодорова в църковнославянска църква и скъсва с протестантството си. Щом те оженят едните, не можеш да ходиш при другите. Закон е. А църквата воюва срещу протестантите. е) Баба Екатерина води като дете Весела на протестантската църква на ул. "Солунска" и закачва Весела за протестантската верига. ж) Лелите на Весела също са посещавали евангелските събрания, но по- късно преминават към Учителя Дънов. И започват да водят Весела на ул. "Опълченска" 66. По-късно и майка й лично я води на ул. "Опълченска" 66, за да слуша Учителят Дънов. 4. Следващият етап е връзката на Весела с Учителя Дънов. И това става отново чрез евангелистите. Тя получава своя хороскоп от своя колежка в САЩ и нейната майка я съветва да отиде при Учителя Дънов и да го покаже, за да го разтълкува. И така започват нейните срещи с Учителя. А това е един дълъг път от години и много, много срещи и разговори. Това е един пример за връзката на евангелистите с Учителя Дънов. Весела е най-добрия пример. Ето защо нейния материал трябва да бъде включен именно тук, към този на евангелистите. И това стана съвсем случайно. Аз исках към този том да включа материала на еврейката Буча Бехар, който бе въведен и готов за печат Но Ефросина Ангелова ми казва: "Тази еврейка не върви с тези евангелисти. Еврейка е, еврейски дух е!" "Тогава ще включа Весела Несторова, тя има връзка с евангелистите." По този начин бе включена Весела в "Изгревът" том XXIV. Съвсем случайно. Така смятаме ние, но не бе случайно за онзи, който ръководи поредицата "Изгревът". Той избра точно времето и мястото. А аз го изпълних. По добро място и време не би имало освен в "Изгревът" т XXIV. 5. Прегледах отново отпечатаната книжка "Път към Светлината", издание на Милка Кралева през 1993 г. от гр. Бургас. Гледам, гледам, опитвам се да чета и нищо не се получава. Не разбирам нищо. Съзнанието ми не възприема подреждането на този материал от Весела. Не го възприемам сега, през 2006 г. По същия начин не го възприех през 1989 г., преди 17 години, когато ходих при Весела да я разпитвам дни наред по направените мои бележки. Колкото можа, тя разказа и аз през 1989 г. го записах. Но какво съм записал, аз през 2006 г. не можех да зная. Нищо не си спомнях - до сега. 6. Към нейния материал поставих подходящи заглавия с номера. По този начин нейният разказ придобива друг вид. Той вече може да се чете, защото се дава указание от заглавието за какво става дума. Няма човек в България, който да е прочел нейните спомени и да е разбрал нещо и да е проумял за какво се отнася. Изключено е. Сега, когато поставих заглавията, които ще бъдат свързани с моите допълнителни бележки, които ще дам по същество - то тогава на някоя българска глава може да се запали електрическата лампа, да го освети и да проумее за какво се говори. Това е пътят. Друг път няма. 7. Извадих магнетофонните записи от 26, 28 и 30 март 1989 г. Цели 17 години те чакаха и бяха запазени. Предадох ги на Нонка Матеева да ги прехвърли чрез компютъра си и да се наберат. Тя употреби много усилия и ги прехвърли. После бяха разпечатани от Вихър Пенков и отново ги проверяваше дали нещо не е изпуснато. И така, където не се разбира, а това са моите въпроси, то аз трябва да ги прегледам, за да попълня пропуснатите места. Изобщо, много голям труд. Имаше ли смисъл толкова усилия? Имаше за онзи, който управляваше "Изгревът" А аз изпълнявах заповедите му. И се сполучи. Затвори се Космическия кръг и всичко светна с друга светлина. 8. До този момент аз изобщо не знаех, какво имаше в тези записи от 7 касетки, направени преди 17 години. Имаше два начина: да се включат отделно, като бележки накрая, или да се включат към нейния материал. Според Нонка, която познаваше материала, то трябваше да се включат към материала. И понеже аз бях сложил вече 293 заглавия към основния текст, беше много лесно да се включат от магнетофонния запис разясненията на Весела. А това е един мъчителен процес за осъществяване, който предстоеше. Работих близо три месеца. Да не смятате, че бе лесно. Напротив. 9. Предадох материала на Нонка Матеева да го въвежда на компютър, после Вихър Пенков направи разпечатка и го предаде на Нонка, за да го провери отново. След това се направи втора разпечатка и ми се предаде, за да го прегледам. Пред мен са две разпечатки. Гледам, гледам и се чудя откъде да започна и как да започна. И тогава се отвори съзнанието ми за този материал. Дойде концепцията и дойде конкретния план. Дойде от Небето и аз го възприех. Обикновен човек с това не може да справи. Изключено е. Трябва да те включат към Космическата верига на "Изгревът". 10. Започнах по друг начин да чета нейния материал, с друга светлина в съзнанието ми. Нали когато влизате в тъмна стая, трябва да запалите осветлението да ви свети. Така някой бе щракнал ключа в ума ми и аз виждах сега по друг начин. И тогава чета отново внимателно и започнах да слагам заглавия, взети от нейния текст Така тези заглавия отделяха нейните епизоди, които вървяха един след друг и се сливаха. Те бяха дадени описани по няколко реда и незапознат човек не можеше да разбере нищо. Отвори ми се съзнанието отново за всички разговори през 1971 г. на Рила, а това бе се случило преди 35 години. Този магнетофонен запис в съзнанието ми бе запазен и сега се възпроизвеждаше отново. И така в разстояние на една седмица, в гр. Своге през месец септември 2006 г., от 17 до 23 септември, успях да подредя тези заглавия, да направя необходимите бележки под линия. А през цялото прочитане отбелязвах по точки, за онова, което трябва да разясня, когато се дават допълнителните обяснения от мен. А ще има такива. И те са отбелязани от мен. И така се оформиха 293 заглавия. Вече се очерта концепцията на този материал. Заглавията подсещаха за какво се отнася нейният разказ. 11. Следващият етап бе да прегледам разпечатката на магнетофонните записи. Направо се изненадах, че това нещо съм го записал 1989 г. и бе запазено до 2006 г. За да се влезне в този материал бе също много трудно. Слушах записите и се свързвах с гласа на Весела. И тя пристигна и започна да ми помага. Така моето съзнание се отвори за този материал, защото присъствуваше и съзнанието на Весела от Невидимия свят. Без такава връзка е невъзможно да се свърши тази работа. Да не смятате, че тези неща си ги измислям. Напротив, предавам ги много накратко. 12. Бавно преминавах и се запознавах с текста от магнетофонния запис. После го разделях на подходящи епизоди и го свързвах с другия текст от 195 страници. От единия текст имах номерата на заглавията, а от магнетофонния запис също поставях същите номера, за да могат да се прибавят към първоначалния текст. Така целия магнетофонен запис трябваше да се прехвърли по точки и номера към първоначалния текст. Много трудна и мъчителна работа. Но успях. Но сега това нещо не мога да го повторя и с големи усилия пиша тези бележки, за да се знаят нещата. А защо? Истината е една. 13. И сега идва онзи голям труд, който трябва да положи Вихър, за да вкара моите бележки от магнетофонния запис, които са обозначени под номера към съответните други номера от ръкописа на Весела. Това един простосмъртен човек не може да го свърши без помощта на Невидимия свят. Дано да се справи, за да се докаже концепцията на този том. 14. Бях много изненадан, че в магнетофонния запис липсват разказите на Весела за работата й като учителка по английски език в американския пансион в гр. Ловеч от 1932-1937 г. Тя беше ми разказвала много интересни случки. Но тя не ги описа, а аз забравих да я помоля да ги разкаже за магнетофонния запис. И така те се загубиха. 15. Преводите на Весела на английски език не дойдоха при мен. Къде изчезнаха, никой не знае. Но какво е превела, тя много добре го разказва чрез магнетофонния запис. 16. Историята за курсовете по въвеждането на Паневритмията в българските училища, е много добре описана от нея чрез магнетофонния запис, който съм го прикачил към нейният машинописен текст. И затова аз не го разказвам. А за справка ще се прочете в "Изгревът" том XXIII, на с. 755-775 в разказите на Милка Переклиева. А от с. 775 до 790 е материала на Николай Дойнов за опитите да се въведе Паневритмията в българските училища. 17. А тук включваме т. 73 от магнетофонния запис на Весела, защо тази Паневритмия не се въвежда. Много добре е описано и затова не бива да се преразказва. Затова я прехвърляме към заглавие № 195 "Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси". А това е една потресающа история, защото включва в себе си един окултен закон за земята: "Времето изтече". А той важи и за Небето. 18. Записах няколко случки на Весела, които бяха само бегло споменати в нейния материал. А сега ще се видят и ще се запазят. И ще се знае за какво се говори. 19. Прибавих и едно писмо на Весела до Галилей от 23.XI.1942 г., времето, което се отнася за т. нар. "циганско тръне", когато е учителка в с. Сирищник, околия Радомирска. 20. Включих също няколко материали, които съм направил 1972 г., написани на пишуща машина. А това е заглавието "Победен химн", когато на 17.XII.1944 г. Учителят напуска тялото си. И според мен, така трябва да се подреди. 21. Заглавието - "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" - "Махар Бену Аба" е подготвена така, че да се разбере за какво става въпрос. Защото това е последната песен, която Учителят пожелава да му се изпее. И има защо. 22. Заглавието: "Най-Великият Учител - Страданието". Това е един разказ, който, когато бях млад много ме впечатли. И ме разтреперя. А защо? Защото аз не можах да намеря разумен отговор, когато го задавах на приятелите от времето на Школата. После сам намерих обяснението в Словото на Учителя и го проверих с живота си. 23. Заглавието: "Великата скръб и Великата радост. Песента за двете сестри: скръбта и радостта". Това е един разказ на Весела за финала на нейната изповед. Аз съм го оформил с подходящ финал. По-добре от това не може да се желае. 24. В "Изгревът" имаме много случки с Весела Несторова, разказани от различни автори. Аз ги извадих, подредих ги и ги публикуваме, за да се знаят, че се отнасят за нея. И така са подредени. 25. Голямо затруднение ми причини една задача, дали да включа нейния превод за Сведенборг. Беше много голям. Но накрая го включих, защото едва ли днес през 2006 г. ще може да го намери някой, и дори да го намери, да знае, че тя е авторът на този превод. А тя споменава в своите спомени, има го в книжката на "Житно зърно", кн. 7-8 от 1938 г, с. 168-175. Не е отбелязано нейното име. Така аз го възстановявам. Това е най-доброто доказателство за тази случка на Весела, когато Учителят я изпраща в Народната библиотека да чете Сведенборг, и то на английски език. 26. Вероятно има и много въпроси, на които трябва да се отговори, когато се публикуват част от нейните снимки. Добре, че съм си вземал бележки и чрез тях ще мога да се ориентирам. И да обясня за някои снимки. Друг това не може да направи, защото няма познание 27. Моето старание да съхраня Весела бе много голямо. Но онези, които искаха да разрушат нейния материал бяха по-силни, по-многобройни и накрая успяха. Разрушиха всичко. Аз останах сам, но не се предадох. Доказателството е в "Изгревът" т. XXIV. Така днес в 13.50 ч. на 20 ноември 2006 г., ден понеделник, аз приключих с моите забележки.

А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова 1. За Весела Несторова знаех от Галилей Величков, който ми бе разказвал много интересни случки с нея и с Учителя. По това време, 1969-1970 г., аз бях започнал да работя с него, като го посещавах два пъти седмично - в сряда и събота и престоявах по 5-6 часа в разговори за историята на Школата на Учителя. Неговите спомени са публикувани в "Изгревът" том I, с. 5-108 и том IV, с. 52-285. 2. От 1969 г. се свързах с Галилей Величков и по онова време започнах да посещавам сам хижата на Седемте рилски езера. Тогава домакин на хижата бе Ангел от Самоков с неговото семейство. Престоявах по 10 дни, защото моята отпуска тогава като лекар бе много малка - 15 дни за една година. Обикновено през м. юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно. 3. Така през 1971 г. бях отново на хижата на Седемте рилски езера. Там дойдоха Весела Несторова и Павлина Даскалова от гр. В. Търново. Още същата минута започнах да я разпитвам за живота на приятелите по времето на Учителя. Тя се изненада много, че аз знаех много неща и много лица по име. А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков. И тя започна да разказва. Сутрин след закуска тръгвахме на екскурзия и обикаляхме езерата. През цялото време вървяхме бавно, на всеки 10 метра спирахме и тя разказваше и разказваше. Аз слушах и запаметявах. 4. Весела започна да разказва историята на живота си. Беше потресающо да се слуша, а как го бе преживяла, това само тя си знаеше. Разказваше го на отделни епизоди и случки и това бе много интересно. И тогава аз схванах, че нейните случки се подчиняваха на духовни закони от Словото на Учителя Дънов. И след всяка разказана от нея случка, аз изтъквах на какъв духовен закон тя се подчинява. Тя се изненада много. Похвали ме. Това я охрабри, тя доби творчески импулс, премина в друга творческа гама и бе интересно да се слуша и наблюдава. Това бяха невероятни преживявания. Такова нещо не може да се повтори никога. То става само веднъж, защото се управлява от Духът, който се излива винаги по един и същ начин, но в строго определено време. Не може да се повтаря, онова, което е било днес, да се случи и за утре. Изключено е. Проверих го. 5. Когато преминаха тези 10 дни, тя ми каза, че такова нещо никога не е изпитвала и не се е случвало. Каза ми: "Слушай, за мен това бяха съборни дни, както по времето на Учителя". Да, това бе наистина нейното време. Защото, ако не беше се осъществила онази среща, тя нямаше да получи онзи творчески подтик, за да започне да опише всичко, което ми разказваше. Уточних се с нея, като се върне в София, да седне и да започне да ги описва. През цялото време с нас бе Павлина Даскалова от Велико Търново, която слушаше, допълваше или пък подсещаше Весела да разкаже тази или онази случка. 6. Тези случки Павлина Даскалова беше ги слушала лично от Весела, от предишните нейни срещи с Весела. Сега я подсещаше и казваше: "Разкажи за еди какво си". И Весела трепваше от изненада, че е забравила да ми я разкаже. И когато се разделихме, Павлина каза: "Отидете в София и работете, а аз отивам във Велико Търново". Тогава се уточнихме, че Весела може да отиде при нея и там да пише случките, като Павлина й припомня това или онова, за да не се забравя и да не бъде пропуснато. 7. Като се върнах в София, след известно време я потърсих у дома и тя ми предаде своя ръкопис на пишуща машина, за живота прекаран от нея в село Мърчаево. Прочетох го с интерес. Беше към 40 страници. Направо се изненадах. Онова, което ми беше разказала само преди два месеца на Рила изобщо го нямаше в този ръкопис. Описанието за село Мърчаево бе дадено в друга схема и посока. Случките ги нямаше. Те бяха слети, не бяха отделни и почти нищо не се разбираше от нейния ръкопис. Голяма изненада и голямо разочарование.. Тогава реших да си запиша нейния разказ за с. Мърчаево по отделни епизоди. И това го направих. Дори се опитах да предам някои нейни страници накрая чрез моя разказ, онова, което бях слушал от нея. Написах ги и сега те стоят пред мен. Ще ги включа, като ги разкажа последователно. Тези случки и опитности не трябва да се загубят. А така, както са описани от нея в този материал от 40 страници, нищо не се разбира. Не се разбира и туй то. Онова, което ми бе разказвала на Рила бе едно, а написаното сега бе съвсем друго нещо. Онзи Дух, който се изля на Рила, сега в ръкописа го нямаше. 8. Весела бе под въздействието на онзи творчески подтик, получен от нашата среща на хижата на Седемте рилски езера. И тогава тя отиде на гости при Павлина Даскалова, за да работи по онзи план, който й бе предаден чрез мен. Тя беше си взела своите записки в нейните тетрадки от срещите с Учителя. Тя нямаше условия да работи в онзи дом, където живееше. Обитаваше една таванска стаичка широка 2 метра и дълга 3 метра, но скосена, така че можеше да бъде изправена само в едната половина. А другата половина в скосената част бе нейното легло. И когато ставаше от леглото, там тя не можеше да се изправи. Трябваше да направи една- две крачки напред. Там стоеше до стената нейното пиано. Направо се учудвах, как е качено по тесните дървени стълби. Тя беше в непрекъснати разправии с брат си и жена му. Те вдигаха скандали, когато някой чукаше на тяхната врата. А нейният вход бе отзад. Когато отивах при нея винаги се притеснявах от обстановката и да не би да срещна онези там - нейните рождени кармични врагове - брат и снаха. 9. Едно от доказателствата кога е писала своите спомени е отбелязания пасаж и заглавия от мен № 12 б. Беше 1971 г., когато Гаврил (Галилей) Величков получи хипертонична криза и получи инсулт с пареза на лицето и кръвоизлив в едното око. Тогава аз се разправях с него, понеже съм лекар. Извикахме невролог от поликлиниката и от "Бърза помощ". Започна се лечение у дома. Идваха от поликлиниката и му провеждаха съответното лечение. Та онова, което описва за Галилей, беше се случило 1971 г. и аз бях взел живо участие в провеждането на лечението му. 10. Така че през 1972 г. Весела успя да си препише спомените на пишуща машина. И след голямо увъртане ми предаде един екземпляр да го прочета. Не го даваше. Казвам: "Спомняш ли си миналата година на Рила, че аз бях този, който слушаше какво ми разказваш и аз бях този, който те накара да го напишеш, а сега за мен няма копие". Отговаря: "Спомням си много добре". "Е тогава, защо ми се опъваш и не ми предаваш едно копие да го прегледам". Мълчи и ме гледа с изненада. 11. Накрая ми бе предадено. Прочетох го. Голяма изненада и пълно разочарование. Онова, което бе написала нямаше нищо общо с онова, което ми бе разказвала на Рила. Как така да няма нищо общо? Ето така. Онова, което ми бе разказвала го нямаше в този материал. То не беше включено, просто го нямаше. А защо го нямаше и защо бе изхвърлено? Ето го големия въпрос, на който аз ще отговоря, защото зная много добре как са нещата. И кой го направи всичко това. За мен е престъпление. Но умишлено и целенасочено, за да се затрие всичко. 12. Когато прочетох материала й от 195 страници направо се ужасих от това, че нищо не разбирам. Да, не разбирам. Наистина, тя бе написала някои епизоди от нейния живот, но те бяха по няколко реда и от онова, което разказваше се разбираше само това, че се влиза в един спомен, който е слят с другия и не се знаеше кога се излиза от него. Така че се преминаваше от една случка по няколко реда в друга случка описана също по няколко реда и се опропастяваше всичко. За мен бе пълен провал. Отначало не можах да проумея защо се случи всичко това. По-късно проумях! 13. При следващата среща я запитвам защо не е описала отделните случки и събития така, както тя ги е разказвала на Рила. Отговаря ми, че те не са дошли в съзнанието й и затова не ги е описала. Представяте ли си това? А аз я накарах да ги опише. Мина време и тогава разбрах къде е причината. А тя бе следната. В мое присъствие и в обсега на моето съзнание тя всичко се досещаше. Излизаше от паметта й всичко онова, което е преживяла. Но това мое качество тогава аз не го знаех. Влизате в една тъмна стая. Трябва да протегнете ръка и да запалите чрез ключа лампата и да светне и освети стаята. Сега това е обяснението. Моето съзнание бе ключа и то им даваше светлина да си осветят своите спомени. Сега го разбирам, но тогава не го знаех, че това е мое качество и дарба. Открих го много по-късно. 14. А когато четох за първи път нейните спомени от 195 страници, аз с молив си бях отбелязал на нейните страници номера към отделните пасажи. После на листове си отбелязвах какви въпроси трябва да й задам, за да има едно уточняване и обяснение. Иначе нищо не се разбираше. А тези отбелязани номера бяха над 100 броя. Върнах й материала. Тя го прибра и трябваше да се чака от 1972 г. до 1989 г., цели 17 години, за да се задвижи отново този въпрос. Той бе задвижен от мен и трябваше да бъде завършен от мен. А те смятаха, че аз съм съвсем случаен човек. И правеха какви ли не опити цели 17 години, напълно несполучливи. Аз ги наблюдавах отстрани и изчаквах времето, което ще ми се определи, за да продължа работата си с Весела. А това не е толкова лесно. Всички ми пречеха. Искаха да ме отстранят. 15. През пролетта на 1972 г. няколко пъти я приканвах да отидем до с. Мърчаево и да ми покаже всичко онова, за което ми е разказвала. А описанието й за с. Мърчаево мен не ме задоволяваше, защото аз бях слушал от нея съвсем други неща и изнесени по друг начин. Накрая се уточнихме и беше един ден неделя, през м. юни. Цяла нощ валя проливен дъжд с буря. Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и отиване до с. Мърчаево. Но сутринта, когато се събудихме, то небето бе ясно. Невероятно. И така, срещнахме се на спирката на "Пирогов", качихме се на трамвай № 5 и отидохме до Владая. Бях приятно изненадан, че тя дойде и не се уплаши от бурята през нощта. Придружаваше я нейният приятел Иван, който бе грузинец. 16. Пристигнахме в с. Мърчаево с автобуса, взет от с. Владая. Посрещна ни Темелко и бе приятно изненадан, че има гости. Аз носех два фотоапарата и много филми. И ги накарах да ми покажат всичко стъпка по стъпка. Те ми показваха стъпките на Учителя и аз вървях и заснемах всичко. Аз бях запознат вече от разказите на Весела и само я подсещах за отделите епизоди. Тя ги показваше и аз ги заснемах. Така че всичко бе заснето, както вън, така и вътре в стаичката на Учителя. Не е пропуснато нищо. Промих си сам негативите. Извадих ги на снимки 13/18 см, подредих ги, номерирах ги и отидох и ги показах на Весела. Тя стоеше като вкаменена от изненада, за пръв път виждаше толкова много снимки. Гледаше ту снимките ту мен. Уплаши се от мен. 17. Една много голяма работа бе свършена. Да се заснемат стъпките на Учителя в село Мърчаево не беше много лесно. Дотогава това на никого не му бе хрумнало да го направи. А и да му хрумне в главата, трябва да има с кого да го направи. А аз имах вече връзката с Весела от Рила през 1971 г. А тя имаше връзка с Темелко, така че всичко се отвори за моите очи и уши. Аз слушах, вървях след тях и заснемах с фотоапаратите. Този материал със снимките е запазен и съхранен. И най-важното, за него има специално място в моята програма. А каква бе тя. Ето каква. 18. През 1978 г. предприех няколко успешни опити и ходихме с Марийка Марашлиева до с. Мърчаево при Темелко и записахме на магнетофон неговите разкази за онова време, когато Учителят е пребивавал в неговия дом. Записано бе, а после бе публикувано със снимки в "Изгревът" том VII, с. 406-451, а снимките са № 12,13,14. Това бе вторият етап от моята работа. 19. През пролетта на 1989 г. предприех няколко опита да се срещна с Весела, за да продължа работата си с нея. Поисках нейният текст от 195 страници, който ми го връчи. Отново за 2 седмици прочетох целия материал, прегледах моите бележки, които имах и си ги бях отбелязал по номера. Припомних си всичко. Бяха изминали 17 години от 1972 г. - а това не са малко тези години. А как бе отпечатано в съзнанието ми и как го помнех, направо се учудих на себе си. Невероятно бе това откритие и за паметта от самия мен. Направо магнетофонен запис на паметта ми. 20. Ето, дойде определеното време, аз се явявам в таванската стаичка с моя касетофон, за да записвам нейните обяснения, които ще бъдат резултат на моите въпроси. Аз седя пред нея, преглеждам по точки моите въпроси, задавам ги, тя отговаря. И така работихме часове и бяха записани 7 касетки или точно седем часа. А това не беше малко. Прибрах си касетките. 21. Поисках да ми предаде своите албуми и онези снимки, които имаше. Аз ги взех и лично ги преснех, промих филмите. Тези снимки ми трябваха, за да ги включа към нейните спомени, за да докажа, че такъв човек е съществувал и че го е имало. Накрая върнах снимките. Не мина известно време и тя ми се обади по телефона и вика и крещи, че съм й откраднал една снимка. Убеждавам я, че всичко съм върнал. Отивам у тях. Взимам албума и посочвам онази снимка, за която ми крещи по телефона. Тя стои като замаяна и смаяна. Не може да повярва, че това нещо се е случило. Накрая ми каза: "Няма да казвам на Иван, защото ще ми се кара много". А Иван е нейният приятел грузинец. "Ти знаеш, че тук ме разиграха духовете и ме хвърлиха в паника". А тя беше много медиумична и влизаха различни същества у нея и тя се проявяваше по различен начин. А това не всеки можеше да го понесе и да го изтърпи. А за обясненията да не говорим. Никой не можеше да даде и изнесе такива изяснения. Трябва да бъдеш с отворени очи и уши. 22. Накрая, след като приключих с магнетофонния запис на обясненията с него, накарах я и на последния лист на нейният материал, на с. 195, тя ми написа своята декларация да публикувам всичко това, като второ преработено издание. А това беше м. март 1989 г. Това беше 6 месеца преди промените на 10 ноември 1989 г. в България. Така че това е правено по време на социализма. Никой не знаеше за промяната, която ще дойде, освен мен. Аз имах стенограмата, която бе разчел Борис Николов за събитията от 45 години, които трябваше да дойдат през 1989 г. 23. Прибрах текста, който ми бе предаден с касетките. Минаха няколко години. Един ден Весела се обажда по телефона и иска да й върна текста. Аз отказвам, защото ми се нарушава плана. А тя крещи по телефона. Тогава реших, отидох при нея и й върнах материала. Но последната страница запазих за себе си, като на моята пишуща машина преписах тези малко редове от с. 195, прикрепих ги към нейния текст, отидох и го върнах. Бях жестоко обиден и ядосан. Знаех, че го правят по нечие внушение и то нарочно, за да ми се пречи. Но още не знаех, кой е този човек. Не мина време и този човек, който бе изпратен да ми пречи, се яви. А как се яви? Ще ви разкажа как. А това е много важно да се знае как е станало. И да го запомните и да знаете, че случайни неща няма. 24. През 1993 г. Милка Кралева от гр. Бургас издава и отпечатва спомените на Весела Несторова в отделна книжка. Тя ги издава въз основа на моя текст, който аз съхранявах, заедно с магнетофонния запис и снимките от Мърчаево. И така бе осъществена една кражба от мен и моя труд. А Милка Кралева бе моя съпруга и тя имаше от мен дъщеря. И това го направи нарочно, за да ми се пречи и да ме спре в моята работа. А тя знаеше от мен за моята концепция и работа с Весела Несторова. Аз съм го разказвал и съм споделил своя план с нея - нали ми е съпруга. А какво се оказа накрая. Бях изигран и от Весела и от Милка Кралева. Представяте ли си, че това, което бе написала Весела се дължеше на мен, че аз я задействувах и чрез мен се даде този подтик още 1971 г. на Рила. Даде се, тя го написа, държа го 17 години, накрая ми го предаде. И още по-накрая си го взе обратно и бе извършено предателство към моя труд и моя план. И понеже има един окултен закон, че където има лъжа, кражба и измама - нищо не се постига. След като излезе книжката в 3000 бройки, Весела и Милка се скараха за авторското право и за парите от тази книжка и се разделиха като врагове. И сега са врагове- връщане назад няма. Изобщо започнах да се срещам с лъжци, крадци и мошеници. Оттогава започнаха и досега не са се свършвали. Вървят на върволица един след други. Невероятно, но е факт. Но знам кой е онзи, който ги завързва с желязна верига. 25. Книгата бе отпечатана със заглавие "Път към Светлината". Такова заглавие не върви с извършената кражба от мен. Не върви и всичко спира. Купиха си книгата, искаха да четат, но не можаха. Не разбираха нищо от нея. Тя така бе построена, че аз, който знаех материала, изпитвах едно пълно разочарование към всичко изнесено. Бяха успели в това да провалят всичко, което аз бях задвижил. Сполучиха. Аз оставих нещата да си протекат както трябва. Накрая тези двете - Милка и Весела - бяха вече врагове. Другояче не можеше да бъде. Те се оказаха накрая врагове на онова, което бе задвижено чрез мене. А защо ли? Онези сили, които работеха срещу "Изгревът", бяха ги обсебили. И те ги разрушиха отвътре. И сега са развалини! 26. А сега за доказателство ще ви предам думите на декларацията на Весела Несторова още на 26 март 1989 г. На следващата страница ще ви отпечатаме нейния ръкопис и почерк, за да се убедите, че това, което разказвам се основава на факти, а не на измислици. И на приказки. Декларация от Весела Несторова Предавам на д-р Вергилий Кръстев за съхранение и работа с първото издание от 195 страници, с допълнителните бележки, взети лично от него и предадени от мен и записани дословно чрез касетофон, като се погрижи да направи второ преработено издание и допълнено от горните бележки на моя труд в Школата на Учителя. Автор: Весела Несторова (Подпис) 26.03.1989 г. София 27. Ето, това е доказателството за второто преработено издание, направено с нея 6 месеца преди да се смени политическия строй у нас. Смени се комунистическата диктатура с друга по-страшна диктатура, тази на анархизмът. Така че до 1971 г. тя бе написала само един очерк за с. Мърчаево. И нищо повече. И той не беше пълен. Липсваха нейните опитности. Нямаше ги. Беше се явил у нея друг, който наруши концепцията ми и измести всичко встрани. Тя бе включила извадки от нейните тетрадки от изказванията на Учителя. И така опитностите изчезнаха. Скриха ги и ги закопаха в дън земя. 28. Някой би възразил, дали това са изказвания на Учителя. Да, това е така. Но тези изказвания са включени така, както са в нейните тетрадки и нищо не може да се разбере. Тя не се е движила с молив и тетрадка пред Учителя, защото не е стенографка. Онова, което чуе от Учителя и го запомни, като си отиде у дома, сяда и го записва същата вечер или след няколко дни. Така се е работело тогава. Ако някой ги чете, ще остане изумен, че в тях няма онзи Дух, който съпътствува Словото на Учителя. Как така? Ето как. 29. Аз направих няколко справки. Онова, което са записвали стенографите след заминаването на Учителя Дънов от този свят се публикува през 1945 г. в три томчета "Заветът на Любовта". И ако проследите някои от тези дати, които споменава Весела с отпечатаното Слово ще се види нещо много важно. В отпечатаното Слово има Духът на Словото. А в бележките на Весела няма такова нещо. Има си причина затова. Проверявах дали е преписвала част от беседата. Има такова нещо. Но онова, което е включила, е нещо много откъслечно и няма никаква връзка помежду си. Как така? Прочетете и ще се убедите. А защо? Защото го няма Духът на Словото на Учителя. Подменено е, за да не се знае как е било. Подменено е, за да не знае как е било. 30. През 1996-1999 г. аз ръководех издаването на Словото на Учителя по оригинала на онези беседи, които бях съхранил по времето на комунистическата диктатура, като всеки месец се правеха обиски и се взимаше литературата на Учителя и се изгаряше. Аз ги съхранявах от 1970 г. до 2000 г. После аз намерих оригиналите от беседите на Учителя в с. Мърчаево и ги издадох в отделна книжка с бели корици носеща заглавието "Заветът на Любовта". Това бе програмата на "Изгревът" за издаването на оригиналното Слово на Учителя, което аз ръководих. За това виж "Изгревът" т XVI, с. 885-905, а за въпросното томче на с. 897. 31. Така че до 1971 г. Весела беше написала един несполучлив очерк за събитията в с. Мърчаево. Тя трябваше да включи своите опитности след нашата уговорка. Тя се съгласи с мен и обеща да го направи. Но не го направи. Пусна го и по-късно се преписваше на пишущи машини, а още по-късно го прехвърляше на ксерокс-копия. Ето сега аз имам едно такова копие. Преглеждам го - там няма нищо, което да ме накара да го чета. Няма го Духа от пребиваването на Учителя в с. Мърчаево. А когато ми разказваше случките - то Духът на Учителя пребиваваше в с. Мърчаево и присъствуваше. Това бе разликата. Но той бе дошъл заради мен. И така остана впоследствие този текст. Едва ли някой може да проумее нещо от него. Има случки, които ми ги е разказвала с часове, а там са отбелязани с по няколко реда. Направо отчайващо. Тогава разбрах, че някой се беше явил, влезнал в нея и беше я провалил, за да го напише по този начин. Този някой беше крадец -той бе откраднал онова, което бе запазило съзнанието й, а беше оставил черупките на ненужните никому неща. Този крадец се яви по-късно, за да отпечати спомените й чрез Милка Кралева. А аз знам името му. 32. Аз се опитах да спася нещо от това, което ми е разказвала. И затова отидох при нея, задавах въпроси и тя обясняваше и отговаряше. Бяха седем касетки, всяка по 1 час от тях, или 7 часа запис. Направен е през 1989 г., а сега е 2006 г. Аз не съм го слушал и изобщо не зная какво има там. Предадох го на Нонка Матеева да го извади този запис на текст, да се разпечати и да ми се предаде като текст. И тогава, след като го прочета, ще видя какво ще правя с него. А за него трябва отделен коментар. 33. Като резултат на това, което тя написа под мое давление, се явиха тези 195 страници, които бяха у мен. Но после се явиха другите, които бяха лъжци, крадци и мошеници. Така те откраднаха този материал от мен, за да го опорочат. Когато Весела си поиска тези 195 страници от мен, аз изобщо не предполагах, че тя ще го издава. Ако знаех, нямаше да го дам. А тя имаше няколко направени копия, но беше ги раздала на този и онзи и не помнеше кому ги е дала. Нямаше нищо у нея. И точно посегнаха на моя материал и то с умисъл. Но аз тогава изобщо не предполагах, че такова нещо може да се извърши срещу мен и моя труд. Така бе провалена Весела по всички посоки. Бе провален и моя труд, моя план с нея. И онзи, който движеше всичко това накрая успя. 34. Весела Несторова в своите спомени цитира различни стихове и стихосбирки. Говорих с нея да ми бъдат предадени, за да мога да ги включа, за да бъде по-обемист нейният материал. Тя обеща, но не изпълни нищо, обеща, но не ги предаде. А защо ли? Защото й отвлякоха вниманието в друга посока и друг беше онзи, който ги движеше тогава. И те не дойдоха при мен. И днес, ако ги издават, нищо няма да сполучат, защото в тях няма Духът на Словото на Учителя. Той се е оттеглил и те представляват само празни думи. Ако бяха дошли при мен щях да ги включа и щяха да бъдат закачени в "Изгревът" и щяха да имат сила и мощ. Но не дойдоха. Те не познаваха нейния разказ за онези събития, нямаха концепция как да се подреди материала. А тя беше предадена чрез мен, а не чрез тях. Това бе разликата. Но успяха в кражбата си спрямо мен. Откраднаха, за да ги затрият и да ги закопат. 35. В спомените си тя говори за много песни, изпяти от нея пред Учителя. Говорих с нея да ми предаде нотите, за да ги включа към съответните разкази. Тя обеща, но не ги предаде. Тези ноти отидоха при други хора. Макар че те бяха музиканти, те не можеха да направят нищо, защото нямаха концепцията за нейния материал. Пример: Милка Кралева е музикант и можеше да включи тези нотни текстове към своето издание. Но не го направи. А защо? Защото там, където има кражба не може да има творчески дух. Това е окултен закон. Откраднаха ги от мен и всичко се провали. Това се доказа. Пример: има ли някой, който да прочете и разбере онази кражба от мен с отпечатаната книжка "Път към Светлината"? 36. Весела бе правила записи на нейните изпълнения на песните на Учителя. Един такъв запис бе правила в гр. Бургас около 1970 г. и той се съхраняваше там. Какво стана с него - нищо не се знае. Имаше касетки със записи на нейния глас. Поисках да ми ги предаде. Обеща, но не ги даде. Спомням си, че Петър Ганев бе ходил у тях и бе направил записи по нейния глас, придружено с изпълнение на две цигулки. Но минава време, Весела се обажда по телефона на Петър, иска си записите. Тя изпраща някаква жена, взема записите и така те изчезват. Изобщо всичко се провеждаше по нечий план, за да се разпилее всичко и да се провали онова, което аз ръководех. В този случай не можеше да се направи нищо. Те бяха мнозина, а аз бях сам. И освен това Весела не си изпълняваше обещанията, които изричаше пред мен. Друг я ръководеше. 37. Днес е 6 октомври 2006 г., когато пиша тези бележки. Дори да се намери някой да издаде част от материалите на Весела, то ще бъдат несполучливи опити. А защо? Защото ще бъдат отделени от моя план и няма да има никакво присъствие на Дух и Сила в тях. Нека да опитат А те бяха опитали вече и бяха издали нейни есета. Прегледах ги. Нямаше нищо в тях. Направо да заплачеш от жалост. Пълна подигравка. А защо ли? Там, където има лъжи, кражба и мошеничество - не расте нищо. И никакъв плод няма откъде да изскочи, защото го няма дървото. А те се явиха, именно за това, да отрежат дървото. И го отсякоха. Ще ви разкажа как това стана. 38. Онзи, който пазеше архива на Весела в гр. Бургас бе дошъл веднъж в София на един от концерт-рециталите и ми се представи. Аз го познах. Казваше се Костадин Петров, от гр. Бургас, кв. "Изгрев" бл. 29, вх. 3, етаж V, вляво. Този адрес ми го написа собственоръчно. През 2004 г. получи инсулт и след това почина и го погребаха. И с него се погреба архива на Весела, който съхраняваше. Познавах го отпреди много години, когато изнасях тържественото чествуване в гр. Айтос на Георги Куртев. Тогава той стана и от името на всички присъствуващи ми благодари. И толкоз. Говорих с него и той щеше да напише някой спомени за Георги Куртев, но не ги записа. А аз трябваше да ги публикувам. И сега в София му припомних това, че не съм го забравил. Казах му, че трябва да ми предаде архива на Весела. Той отказа. Обясни ми, че бил свързан с него. Да, виждах, че беше не свързан, а завързан с въже, но за едно друго дърво, за да не мърда и да не шава. И затова той отказа. Той накрая почина, но за същото въже днес завързаха други, които поеха архива на Весела. 39.Този човек имаше име и адрес в гр. Бургас. Весела беше напуснала София, защото нямаше кой да се грижи за нея. Освен това, тук никой не й обръщаше внимание. А като отиде в Бургас, увлече мнозина и стана истинска звезда, като тези по телевизията. Раздаваше интервюта насам и натам. Увлече много хора. Но едновременно с това те видяха и другата част от характера, за когото не искат да говорят, а още повече да си спомнят Тя беше много медиумична и различни духове я посещаваха и тя даваше тялото си, устата си, за да се проявят. А аз това го познавах много добре, защото го бях изпитал на гърба си. Искате пример. Имате го. Когато се срещна с нея, тя започваше да говори срещу Братството. След като избълва и изхвърли всичко от себе си, след това започва да говори за Школата на Учителя Дънов, но пречупено през нейния поглед. Е, това можете ли да изтърпите? И как след това ще можете да работите с този човек? Невъзможно е. А аз трябваше да изтърпя всичко. Изтърпях, но после ме излъгаха и ме предадоха. Да, това доживях. Но доживях и още нещо - че тези всички се провалиха. И то без изключение. Тотално се сгромолясаха. 40. И този човек, който държеше архива се казваше Костадин Петров. Писах му няколко писма, но не отговори. После получи инсулт, след време почина и онова, което съхраняваше си го поделиха в Бургас. И така разбиха архива на Весела. Това беше един закономерен завършек на едно предателство към моя труд. 41. Единственият човек от Бургас, който искаше да ми съдействува беше Апостол Апостолов. Беше ми писал няколко писма, после се обаждаше по телефона и споделяше своите тревоги за архива на Весела. Той беше заснел едно видео- интервю с Весела и ми го предаде, за да го ползувам. Обяснявах му многократно, че това, което се прави спрямо архива е умишлено, за да се разбие и накрая унищожи. Онова, което се опитват да печатат, е без значение. А защо? Защото никой не може да го чете, а още по-малко да го разбере. И то от хора, които се смятат за последователи на Учителя Дънов. Апостол не можеше да проумее, че това, което му казвам е вярно. Но дойде време да се убеди в това. 42. На 07.06.2006 г. написах писмо до онези, които пазят архива. Написах писмо и до Апостол, да го препише на компютър и да им го предаде. Изпратих им ксерокс-копие на декларацията на Весела. Апостол изпълнява всичко, което съм поръчал. Предава преписаното писмо на онзи, който в момента е ръководител на Братството в Бургас. Минават дни, седмици, месеци. Никакъв отговор. Апостол ми се обажда по телефона и не може си обясни защо не са се събрали, да го извикат и да дискутират по въпроса. Обяснявам му, че това са мошеници и те точно това им е работата, да мамят. А това бе доказателство за него, за да види кой стои зад всичко това. А аз ви представям моето писмо до Апостол и до онези, които си разделиха архива на Весела. 07.06.2006 г. София Уважаеми Апостол, 1. В момента съм задвижил материалите за спомените на Весела Несторова. 2. Написал съм писмо от 4 страници до онези, които пазят архива. 3. Понеже е нечетлив почерка ми и те няма да го прочетат, затова прехвърли го на машинописен текст. Набери го на компютър и така им го предай. 4. Оригиналът от 4 страници съхраняваш ти, а ще им предадеш извадката от този текст от компютъра, като им извадиш на ксерокс моя ръкописен текст, за да видят, че е едно и също с твоя набран текст. 5. Ще им предадеш едно копие от 195-а страница, където е декларацията на Весела. 6. В никакъв случай няма да им предаваш моя оригинал, писмо от 4 страници, по много причини. Те няма да го четат, а ще се подиграват с него. 7. След като им предадеш ксерокс-копието от 4 страници, плюс набрания от теб текст на компютър, плюс ксерокс-декларацията на Весела, ще им го занесеш. С това твоето задължение е изпълнено, както към мен, така и към Весела. 8. А какво ще предприемат-това си е тяхна работа. Аз съм направил каквото трябва. Всичко хубаво. С уважение: Вергилий 07.06.2006 г. София Уважаеми непознати пазители на архива на Весела Несторова, 1. Аз съм Вергилий Кръстев и съм този, който накара навремето Весела Несторова да си напише спомените за Школата на Учителя Дънов. 2. След като ги написа на пишуща машина от 195 страници, тя ми ги предаде, за да ги прочета. След като се запознах с тях, аз работих с нея няколко месеца, като я запитвах по точки, които си бях подготвил за нейния разказ. Тя отговаряше, а аз записвах на касетофон. 3. Така аз подготвих второ преработено издание с нея. И тя ми се подписа и ми го връчи на 26 март 1989 г., шест месеца преди 10.XI.1989 г. и големите промени у нас. Това е видно от нейната декларация, която прилагам на ксерокс-копие. 4. Освен това, аз имам план какво трябва да се включи за публикация от нейния архив Това сме се уточнявали лично с Весела Несторова. Това го знам само аз, понеже само аз съм работил с нея. Друг не е работил. Другите, които се явиха след това бяха лъжци, крадци и мошеници. Целта им беше да ми се попречи на моята работа. И те успяха, понеже подведоха и излъгаха Весела. 5. След няколко години Милка Кралева отива при Весела и я подмамва с обещания за публикация на нейния материал. А тя е моя бивша съпруга и много добре знаеше, че аз съм работил с Весела Несторова. Но се яви нарочно, за да ми попречи на работата. И успя. 6. След като Милка Кралева публикува спомените на Весела, то те се скараха за авторското право на Весела и се разделиха като врагове. А преди това Весела поиска да й върна машинописния текст на нейните спомени, за да ги даде за публикация. Аз бях предаден! 7. Аз ги върнах. Това аз приех като предателство спрямо мен и моя труд. И предателство към това, което работя. А какво представляват сем. Кралеви може да прочетете в "Изгревът" том XI, с. 794-803. 8. Искам да обърна вниманието ви на няколко факта: Първо: Аз съм този, който запази оригиналното Слово на Учителя Дънов от ежемесечните обиски на комунистическата власт и го публикува в 59 томчета. Виж "Изгревът" том XVI, с. 818-905. Второ. Аз съм този, който от 1990 г. до 1998 г. е организирал и финансирал 95% от концертите в гр. София с музика на Учителя Дънов с извадки от неговото Слово. А те бяха 20 на брой. Така качих на сцената към 20 музиканти и те се реализираха като такива. Благодарение на мен. Трето: Аз съм този, който от 2001 г. до 2006 г. бе организирал 29 концерти по спомени на ученици от Школата на Учителя Дънов и негова музика. Салонът бе винаги пълен от 220 седящи места и 30 правостоящи. Четвърто: Аз съм този, който е издал спомените на учениците от Школата на Учителя от I до XXII том. И така това е съхранено за следващите поколения. Пето: Аз продължавам да работя и да издавам "Изгревът". Сега съм задвижил плана си, за да издам един том за Весела Несторова. 9. Ето защо, аз искам да изпълните волята на Весела Несторова от 26.03.1989 г. и да ми предадете целия неин архив, включително снимките и музикалните записи на касетки и ленти. А защо? Да се запозная с тях и да видя какво ще включа в нейния том. Но това ще направя лично аз. 10. След като ги прегледам, аз ще видя какво ще ми трябва, ще си го извадя на ксерокс. След време аз ще ви върна нейния архив, за да го пазите, щом държите да е при вас. 11. Ще го опаковате в кашони и ще го предадете на Апостол Апостолов, да ми го докара с леката си кола в София. Аз искам оригиналите! 12. Ако не желаете да сторите това, ще приема, че сте част от онази верига, която разби и унищожи всичко в гр. Бургас. Самият този факт е описан в "Изгревът" том IX, с. 825-831. Там е показано как това става. И е проверено чрез факти. 13. Искам да ви задам един въпрос. Вие колко тома на "Изгревът" сте чели? Според мен - не сте чели нищо. А защо? Ако бяхте чели, щяхте да ми предадете досега архива на Весела. 14. И още един въпрос. Колко томчета сте прочели от тези 59 тома от оригиналното Слово на Учителя, които съм издал? Отговорете си. Аз знам отговора. Нищо. 15. И така, аз чакам да ми се предаде архива на Весела. Ако не го предадете, аз ще си свърша моята работа, но това писмо ще го публикувам в "Изгревът". С уважение: Вергилий На 9. XII 2006г. изпратих препоръчано писмо до Апостол Апостолов от град Бургас, като му изпратих "Изгревът" т XXII и т XIII, за да им покаже снимките, които съм публикувал за Весела Несторова. И накрая тези от Бургас отказаха. 9. XII. 2006 г. София Уважаеми Апостол, 1. в момента аз работя по "Изгревът" том XXIV, където са включени спомените на Весела Несторова. Включен е нейният текст от 197 с., където имам на ксерос копие и декларацията, че аз съм работил с нея за ново издание още през м. март 1989г. 2. Включил съм към този материал магнетофонните записи и обясненията, защото без него нищо не се разбира. 3. В "Изгревът" т. XXII снимки № 20, 34,102 съм поместил снимки на Весела Несторова. 4. В "Изгревът" т. XXIII съм поместил снимки на Весела Несторова с Учителя на извора при с. Рударци. Снимки № 77, 78. Тя е до Учителя. 5. Във връзка с курса за изучаване на Паневритмията в Диана бад през 1942 г. по поръчение на Учителя, съм поместил 3 снимки на този курс, където е и Весела Несторова № 102,103,104. Виж бележките накрая. 6. Към нейният албум имаше две малки снимки 6/5 см, където бях заснел Весела и Милка Переклиева. При едната двете играят от двете противоположни страни в кръг, а при другата Милка е вътре в кръга, а Весела навън. Тези снимки ми трябват за публикация за "Изгревът" т. XXIV. 7. Изпращам ти "Изгревът" т. XXII и XXIII. Вземи и ги занеси на онзи, който държи снимките и му покажи какво съм публикувал като снимки. 8. Кажи му, че аз искам да ми се изпратят всички снимки и албума на Весела, за да мога да включа някои от тях в "Изгревът" т. XXIV. 9. Ако не се съгласят и не ги дадат повече няма да ходим при тях и да се занимаваме с тях. 10. Каквото е трябвало да се направи от мен и от теб е направено. Аз ще си свърша работата и без тях. С уважение: Вергилий Кръстев Заключение На 4 януари 2007 г. по телефона от Бургас Апостол ми съобщава, че тези отказали да предадат снимките.

294. Послеслов Септември 1971 г. След много години брат Йордан (Виж точка 229), който ме заведе в Мърчаево на 18 януари 1944 г., ми разкри, че получил писмо от Мърчаево, с което имал нареждане от Учителя да ме намери и отведе в селото. Той ми каза: "Аз не бих ви завел по свой почин и не бих ви носил раницата, ако нямах поръчение за това." Изпълни ме радост подобна на онази, която преживях в момента на срещата ми с Учителя в Мърчаево. Разбрах още веднъж безкрайната Му Любов към нас. (Забележка: Имаше още един съименик на Аню, който беше по професия шофьор и с камиона си обслужваше изгревяни, Йордан Бобев. Казваха му "Живей вечно", защото такова беше обръщението му към всички. Той също бе от групата на "Упанишадите". Виж "Изгревът" т. VI, с. 509-513; т. XX, с. 894, № 12 и снимки № 44, 49)

293. Учителят отвори пътя на душата към небето Може ли Учителят да остане в земята? Когато стоях в салона на третия ден, за първи път облаците се разтвориха и слънчев лъч проблясна, прониза сивия саван и проникна в салона. В този момент пишех: На върхът на най-високата планина Голям тъмен облак се разпръсна. Светлина - Вечна светлина озарява върха на земята. Светла бяла пътека се очерта към изток - към източника на светлината и на живота и безброй души възлизат по тази пътека. Той победи, Той отвори пътя на душата към небето, която сам освободи. В 12 часа на обяд спуснаха ковчега в гроба - в лозето, където Учителят обичаше да седи. Здравец и босилек ухаят сега там. Това малко описание на последните дни с Учителя и деветте месеца в Мърчаево е взето от записките ми в тетрадките, където много малка част е записана от всичко видяно и преживяно. Премълчах, обаче се качих на един стол, щото така беше пълно с хора, да видя Учителя отгоре. И в този миг изведнъж се процепи небето и слънчеви лъчи, един сноп паднаха в салона и така ме осветиха, че аз взех тетрадката и почнах да пиша в една тетрадка. Виждам, един бял път, че се направи за душите към небето и аз държа това записаното, което записах там на стола. Когато процепи слънчев лъч облаците и аз почувствах една голяма радост, че това беше един символ, един сигнал, че слънцето не е залязло. Въпреки, че всичко е сиво и скръбно, че радостта стои и чака своето време. И че тази радост ще ни изпълни един ден. В.К.: Това го имате записано? Весела: Аз съм го записала. В.К.: Като есе ли? Весела: Не, тези думи там ги писах права с едри букви в тетрадката. В.К.: Вие тука не сте ги описали? Весела: He. В.К.: Те са материал за добавяне. Весела: Да. В.К.: Ами самото погребение? Весела: На погребението аз не вървях зад катафалката, не вървях с братството. Отидох до чешмата, на ъгъла там, човека, който чете, имаше една чешма, застанах до чешмата, не отидох където става погребението и цялото време стоях там. Не присъствах на гроба. Не можех да присъствам. За мен той не беше там. След като ми каза: "Недей скърби, аз ще възкръсна", аз вече не го смятах, че е там. Той възкръснал. Той може би в този момент напълно напусна замята, физиката. В.К.: Сега, вие казахте, че всички цитати, които са обозначени тука, са от вашите тетрадки. Весела: Да. В.К.: И след време тези тетрадки трябва да се допълнят към това. Това е един много труден процес за работа. Весела: Абе тези тетрадки искат обработка. Да обработя всичко. В.К.: Много голяма работа. Весела: Те са към 20 тетрадки. 1960 г. - Първоначален опит за описание. 1989 г. - Подготовка за ново издание с допълнение от магнетофонен запис

292. Живото присъствие на Безсмъртния На втория ден сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в слънчевия ми възел: "Недей скърби, Аз ще възкръсна!" В миг цялото ми тяло се изпълни с живот. Радост преля в сърцето ми. Скочих от леглото - нов човек. Нито помен от досегашната мъка. Облякох се бързо и се затичах към Изгрева. Исках да споделя радостта си с всички. Срещнах сестра Савка и я прегърнах, като й казах думите на Учителя. Но тя скърбеше. Няколко месеца след Учителя тя си замина. Салонът бе пълен с плачещи братя. Учителят лежеше на одъра, заобиколен от скръб. Радостта ми бе неудържима. Как да кажа на тези братя да не плачат? Постоях малко и си отидох. Бях преживяла живото присъствие на Безсмъртния. Той лежеше там за нас. Отнасяше голямото зло с физическото си тяло, за да расте младото, посято в нас от Него. Този, Който владееше материята до последна клетка, остави святото си тяло да го погребат малките в малкия си свят, за да ги запази. Не случайно тези, които са спускали ковчега са чули трясък вътре в него в момента на спускането. (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 261-264, 315-319). И така лежах първия ден, целият 27-и лежах. На 28-и сутринта беше много студено, небето беше облачно целия ден, небето беше сиво и не мръдваше нищо. Абсолютен мир и спокойствие. Студ и сивота. Пълна сивота. Погребална. На 28-и по едно време сутринта, не мога нито седнала да стоя, нито легнала, място не мога да си намеря. Изведнъж тука в слънчевия възел един глас ми каза: "Недей скърби, аз ще възкръсна." Това беше гласът на Учителя. И когато ми каза това, ме изпълни от главата до петите с радост. Аз цялата скочих, изпълнена с радост и се затичах към Изгрева, като мислех, че той е станал и е възкръснал, затова аз съм се изпълнила с радост. Отидох в салона, всички плачеха и той лежеше там и аз срещнах сестра Савка и казвам: Сестра Савка, не скърби! Сега ми се обади Учителят, че ще възкръсне, тя каза: А, не, и плачеше и не ме послуша. Вътре като влязох, всички плачеха и аз не можех да им кажа, че Учителят ми е казал това, ще ме сметнат за луда. И аз премълчах.

291. Учителят си замина Сряда, Свършва беседата, прочетена от брат Симеон и ние с майка ми станахме, да си отидем. Погледнах часовника - 5.40 ч. В този момент в салона бързо влезе сестра Мария Тодорова, прегърна ме и каза разплакана: "Сестра, Учителят си заминава", като ме поведе към приемната. Влязох и бързо се спуснах към кушетката. До Учителят бяха брат Борис и брат Владо. Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до Него Той изпусна два пъти продължителен дъх - последният си дъх. На дясното Му око се появи една голяма сълза. Брат Владо ми каза: "Сестра, вземи кърпата на Учителя, изтрий сълзата Му. Запази кърпата." Избърсах последната сълза на благия Учител и запазих бялата кърпа. Денят бе сив. Никакъв вятър, минус 12 градуса. Три дни траурното небе не се промени. Мъртва сивота. Слънцето сякаш изчезна от небето завинаги. Владо ме поведе към къщи. Бях напълно сломена. Отидох си и легнах. Не можех да търпя тялото си, не можех нито да лежа, нито да седя. Никакъв импулс за живот небе останал в мен В.К.: Сега вие тука споменавате на стр. 39, вие сте били при Учителя, последните мигове на Учителя, когато той е издъхнал. "Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до Него Той изпусна два пъти продължителен дъх, последният си дъх." Значи вие сте били на последните му дихания? Весела: Да. Последна издишка на Учителя. В.К.: Вие бяхте там - вие, кой? Весела: Аз бях на беседа с майка ми сряда сутрин, на 27 декември. И беседата свърши в 6 без 20. Симеонов чете беседата. И като станахме и си тръгваме сестра Мария Тодорова се втурна в салона, грабна ме: "Сестра Весела, бързо, Учителят си заминава", И ме вкара в стаичката и ме заведе, там беше Владо и Борис Николов до Учителят прави, а Учителят лежеше на кушетката. И неподвижен. И аз застанах до Владо права, до Учителя и той даде два пъти дълбока издишка и една голяма сълза се събра на окото му. Така на края на окото му една голяма сълза. Владо се наведе и каза: Сестра Веса, вземи кърпата на Учителя, която лежеше на гърдите му, изтрий сълзата и запази кърпата. Аз взех кърпата, изтрих сълзата и запазих кърпата. Тази кърпа е у мен досега. В.К.: И я пазите още? Весела: Пазя я. И като разбрах, че Учителят издаде последното издихание, пресякоха ми се краката, стана ми зле, не можех да стоя и Владо ме грабна и ме поведе към къщи. Едва ме домъкна и аз в къщи бях като труп. Легнах, като че ли аз умрях, имах чувството, че се свърши и с мен живота.

288. Добрите и лошите условия Донесоха чиния топъл салеп на Учителя и той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две-три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията. Слязох при Учителя и видях нозете Му подути. Седнах на земята пред Него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми прошепна: "Имате Божието покровителство", защото бе разбрал дълбоката ми мъка. "Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш какво да сееш. Лошите условия като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия, е голям майсторлък. Няма добри условия. Груби са условията. В такава груба среда не може да се живее. Да приложиш лошите условия при добрите, не е лесна работа. Да не правим опити." "Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавого". Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога. Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един друг. Поставяйте на първо място Божественото." В.К.: Той значи, седял е непрекъснато на стол? Весела: Да. В.К.: Подути крака, той е имал сърдечна декомпенсация. Весела: Той имал така сърдечна, и храчеше тъмни храчки. В.К.: С кръв ли? Весела: Не, не с кръв, тъмни ръждиви, той е имал старческа пневмония и сърдечна декомпенсация. В.К.: Да. Весела: И от това си отиде. Хората си мислят, че се е самоубил, разни глупости приказваха. В.К.: Един Учител не може да се самоубие, това са враговете, говорят разни неща. Весела: Да. В.К.: Аз си спомням един случай, вие сте ми разказвали пак за последните дни на Учителя, когато Владо вече е разбрал и Учителят му казал, че си заминава и той казал: Учителю, казал, на кого ни оставяш? И той казва: "Оставям ви на най-великият учител на вселената, помълчал малко, и казал - на Страданието. Весела: Да. В.К.: Нещо знаете ли за този случай. Не си спомняте? Весела: Той, Владо, не ми е казал този случай. В.К.: Така. Сега, докога Учителят чете беседи? Държа беседи, спомняте ли си? Весела: Ами това беше преди 18 декември. Някъде декември беше. Последната му беседа е, има дата последната беседа на Учителя. (Забележка: Последната беседа на Учителя е на 20 декември 1944 г. Ден сряда, 5ч. сутринта. Виж "Заветът на любовта" т. Ill, с. 163-175)