Ани

25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА Дохождам до опитностите, за които е реч в началото тук. Ако ученикът цени нашия Учител и като маг, който ни даде доста ценни формули, като ключове за успех, чрез които формули да можем да използуваме известни Божествени закони и да привличаме Божествени сили и енергии - при нужда - ученикът при нужда може да прави опити и да изпробва някои от тези формули - както аз многократно съм правил това, и ще се убеди, че при произнасянето на някоя формула (дори това ако е направено само с мисъл) с голямо благоговение, със свещена мисъл, с духовни трепети в душата си - в този момент той добива връзка с един възвишен, динамичен свят, със същества, които живеят в него и в същия момент ученикът бива проникнат от някаква висша енергия, прилична на електрически ток, която силно раздвижва физическото му тяло. Това става само за момент, но не остава скрито за присъствуващите. Разбира се, когато ученикът е сам, самотата благоприятствува за този резултат. Но ако той се намира между съвсем близки и духовни хора и в тяхно присъствие е произнесъл, макар и само мислено формулата, казаното разтърсване на тялото мигновено става. Не един път при такива случаи другарката ми е казвала: „Духът те посети!" Казвам го за слава Божия и за благодарност към Учителя, че подобни опитности съм имал много пъти от около преди 25 години до днес. Същата опитност съм получавал неведнъж и когато през съзнанието ми мине някоя велика Божествена мисъл. Учителят изрично го казва, че подобни мисли не са наши, а на един Велик дух, който за момент ни е посетил, за да ни предаде една своя мисъл. Понякога връзката, която получаваме между нашето човешко съзнание и Свърхсъзнанието, Божественото в нас, дава следния резултат: една от ръцете ми (преимуществено дясната) почва да ме милва по лицето и главно в областта на брадата и леко ме потупва по горната част на главата. И тази опитност съм я имал от доста години неведнъж. Но сега, с разрешение от Горе, тук аз давам кратки сведения за друга една моя опитност, която за много години е имала важно практическо значение не само за мене, но и за някои от моите близки, защото те като знаят, че аз мога да получавам отговор на запитвания, които отправям към Божествения свят, когато считат, че се нуждаем от небесна светлина по някакъв важен за тях или за дома ни въпрос, са ме подканяли: „Попитай какво ще кажат от Горе по този въпрос!" Добре е да ви кажа - защото някои от моите читатели след време може да се удостоят с подобни опитности - че от Горе веднага отговарят: за секунда-две след запитването отговорът иде! Учителят в една от своите беседи се е изказал по този въпрос така: „Небесните телефони работят много бързо. Щом запиташ Небето за нещо и сложиш на ухото си слушалката, отговорът веднага идва." Когато времето и сезонът позволяват, за да отправя моето запитване към Небето, аз често съм отивал в природата на няколко километра вън от града. Там аз прекарвах известно време в пеене духовни песни, размишления и мистична молитва и след това отправях към Небето своето запитване. Имало е случаи, когато въпросът, който ни занимаваше и отговорът, който очаквахме, биваха от извънредно важно значение за моя дом. Тази моя опитност я имам от преди повече от 20 години, но досега съм я пазил в тайна. Следва едно приятелско писмо: Получих от брат Петър Пампоров от град Смолян писмо с дата 14 март 1964 г., в което ми пише, че на един лист ми изпраща „Мисли от Учителя" по случай празника на Пролетта. Не е посочил сборниците и страниците, от дето е почерпил тези мисли. Тук давам част от тези мисли, защото ги смятам за важни. „Любов безгранична! Мъдрост непрестанна! Истина постоянна! Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума, чистота за сърцето. Кой ще ви освободи от робството? - Истината. Кой ще донесе светлина за ума ви? - Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? - Любовта. Що е Любов? - Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на земеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота. Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света? - Не може... Злото трябва само да се ограничава чрез доброто, да има равновение. Само доброто ограничава злото. Няма друг начин... Основният принцип у нас - това е Любовта, която е създала целия космос, от което произтичат всички живи сили в природата, всичко. Тази любов трябва да влезе във вас, като основа и всеки един миг да има самопожертуване, постоянно да превръщате отрицателните сили в положителни... Християнството беше окултна школа... Любовта е основа на всяко нещо, безграничната Любов, която движи света. Що е Любовта? - Най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума... Когато дойде Бог да се засели във вас, като Любов, Мъдрост и Истина, ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето."

23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО) Искам да кажа няколко думи за един мой близък (сега покойник). Думата ми е за бившия търновски адвокат (а не помощник-адвокат) Стефан Цонев, който е станал адвокат, без да е свършил по правните науки. След освобождението на България болшинството адвокати у нас бяха такива. Друг търновски адвокат - Анастас Бойнов (наш брат), също практик-адвокат, веднъж ми разправяше следното: „Като почнаха да се установяват за адвокати в Търново млади хора, свършили по правните науки из Европа и в пледоариите си в съда почнаха да употребяват изрази като тези: „Делото следва да се прекрати, защото апелативната жалба не е подадена в срок. А в гражданския процес правото пасува пред формата. Представените с жалбата доказателства, макар че са решающи за процеса, са без всякакво значение." Аз си изписах от Русия юридически книги, защото на български нямаше такива, и по цяла нощ ги четях. И тогава ми окапа косата. Въпросният адвокат Стефан Цонев, като слушал няколко беседи от Учителя, убедил се в правотата на Словото му. Това е било през 1910 или 1911 г. И се отдава с всичката си душа на това Учение. Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа. Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти. (Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов. И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещеният път, той доби дарбата на говорещ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа. Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже. Явиха се доста такива, а също и светли духове. По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда!" Оказа се (аз казах: „Дай възможност на този дух да се изкаже"), че е духът на бабата по майка на съпругата ми - хаджи Величка Хинова. Говори ни много любовно и ни поръча да поздравим дъщеря й Радка, майката на другарката ми, когато й пишем. Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядваше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат. Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Евангелие на Лука, 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я! Дано Господ да те просвети чрез това Слово Божие - да се покаеш и да заживееш нов живот, според Учението на Господа Христа." Стефан Цонев попитал присъствуващите: „Има ли и други да желаят да им подаря от Словото Божие?" Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа. Наближавала една гара, гдето щял да слезе човекът, на когото подарил Библията. Той се обръща към Стефан Цонев и му казва: „Вземи си обратно Библията, аз се пошегувах с тебе." Но той му отговорил: „Ти може да си се шегувал, но аз не се шегувах; аз ти я подарих искрено и с най-добри намерения." Човекът му казал: „Вземи си обратно Библията, защото аз ще сляза на тази гара. Аз не желая да чета книга като Библията, аз чета други книги." Чак тогава Стефан Цонев си взел обратно Библията. Един ден през 1918 г. отидох от Русе в Търново по служба. Там потърсих и намерих Стефан Цонев. Между сестрите в Търново имахме една сестра вдовица - Мария Кочемитова (покойният й съпруг бил офицер). Както аз, тъй и другарката ми много я обичахме, защото беше дълбоко вярваща и предана на Делото Божие. Тя имаше деца. Пожелах и я посетихме в дома й със Стефан Цонев. След кратък разговор, трима застанахме на молитва. Изпяхме с радост благодарствени и хвалебни песни на Бога и Христа. Стефан Цонев бе посетен от един от небесните ангели, който чрез Стефан Цонев ни държа едно пламенно и изрядно слово. Макар че Стефан Цонев беше добър говорещ медиум, когато духовете говореха чрез него, той биваше в пълно съзнание и слушаше това, което се говореше чрез него. (Така говореха по това време и русенските ни братя Никола Ватев, ръководителят на кръжока и Ахил Ванидов.) Аз съм слушал говорещи медиуми, чрез които говорят не само наши покойници, но и светли духове - някои от апостолите на Исуса Христа и др. Но медиумът, когато говореше, биваше в пълен транс. (Такъв медиум беше брат Минко Костакев от Търново.) И след събуждането на медиума той не помнеше нищо от това, което е говорел. По едно време, около 1923 г. Стефан Цонев ми каза, че Духът му забранил да пътува с трен или с кола (той беше много здрав) и когато се почувствал уморен, да се отбива в най-близкото село, там да преспи и да проповядва и на другия ден пеша да продължи пътя си. Той беше много скромен с детско чистосърдечие и пълен с братска любов, затова се ползуваше със симпатии в нашите среди. По-горе споменах имената на братята Никола Ватев и Ахил Ванидов. Желая да кажа нещо за духовните дарби на тези наши братя. Веднъж в Русе разправих на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови за брат Ванидов - че той е дълбоко вярващ и добър наш брат и че той е добър говорещ медиум и чрез него се проявяват светли небесни духове. Това беше през 1918 г. - през първата световна война. Те ми казаха: „Вероятно той ще си дойде в отпуск. Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем тесен кръг." И така стана. Ванидов си дойде от фронта в отпуск и аз го поканих да дойде в квартирата ми и да имаме един сеанс с него - само аз, другарката ми, сестра ми Стефанка и Дафинка и Доганов. Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно. И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори. Това е ставало в тесен кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение. Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорещ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов. Когато духовете говореха чрез него и той биваше в пълно съзнание. Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг. Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души. По това време чрез моето слово наши съмишленици в Русе бяха и окръжният прокурор Коста Петров и окръжният следовател Маждраков. Този наряд трябваше да се изпълнява за няколко дни рано сутрин - един час преди да се съмне. Аз, Никола Ватев и Коста Петров бяхме една от тройките. В края на 1913 г. Учителят беше дал наряд, който да се изпълнява от по двама души, било сестри или братя и то вечер късно. Този наряд го изпълнявах аз с брат Илия Стойчев в неговата квартира в София. По това време брат Илия Стойчев минаваше за първенец между сестрите и братята от нашето общество, като сериозен брат и най-добър теоретик на Учението на Учителя, а също и като най-добър хиромант в нашите среди. По това време той беше директор на дружество „Сингер" (за шевни машини) в София. А след известно време стана директор на една банка. От години преди това той получаваше френски окултни списания, а също си бяха доставили окултна литература на френски и братята д- р Христо Дуков и Захари Желев от Казанлък, с които аз бях в много близки приятелски връзки. Тези наши трима братя отдавна не са между нас на земята. А също и брат Никола Ватев. Нарочно ги споменавам тук, да почетем паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя. Дуков и Желев редактираха и издаваха в Казанлък братския ни вестник „Обновление". Мнозина от нашите заминали отвъд братя са ми се обаждали. Между тях са: Захари Желев, Никола Ватев, Никола Камбуров от Казанлък, Рудолф Земан (технически директор на тъкачни фабрики, когото аз свързах с Учителя) и др. като Лазар Котев, Стефан Цонев-Компанчето, сестра Савка Керемедчиева и пр. На последната дължа благодарност, че ни освободи от едно важно за семейството ни недоумение, обади ми се и ясновидката Параскева Енчева от Търново.

22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Из „Лозинката": „Молим се на Отца нашего небеснаго: ... и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините." Из „Молитвата за плодовете на Духа": Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодът на любовта, благото на мира и' радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дарът на вярата, кротостта и въздържанието... " В книгата на пророк Исая е дадена една от проявите на Духа: В глава 50, стихове 4-5 четем: „Той събужда всяка заран ухото ми, за да слушам, като един от „учениците". Господ Йеова ми отвори ухото и аз не се възпротивих, не отстъпих назад." Като се старая да хвърля известна светлина по въпроса, че духовните хора проявяват добродетелен живот и различни дарби не чрез ума и сърцето си, а чрез проявения Дух в тях; че сърцето и умът на духовния човек са само помощници, слуги на Духа. По-долу давам илюстрации за проява на Духа в наше време чрез мене и чрез мои близки: 1. Когато аз диктувах на един наш духовен брат да ми преписва на пишеща машина „Съчинението ми 1960 г." в един момент Духът в мене ми проговори по един категоричен и заповеднически начин: „Изостави всичките тези материали за морални падения на попове, калугери и владици!" А доста обширен бе този материал. На стр. 67 от Съчинението ми 1960 г. ето какво ще прочете читателят: „Като вникваме в личния живот на българските владици, попове и калугери, констатираме, че това са „духовни лица", у които липсва ядката на ореха, а е останала само черупката му. Приготвил бях да изнеса пред моите читатели десетки потресающи факти за български владици, попове и калугери; въз основа на достоверни показания на свидетели, дадени лично на мене, на мои лични възприятия и даже на официални данни из архивите на българските съдилища. Но в момента, когато преписвам на чисто (на машина) този материал, каза ми се Отгоре засега да изоставя този материал. И аз се подчинявам. Страшни неща имаше да прочетат моите читатели. Те щяха да си кажат: „Това не са човешки същества, а въплотени дяволи; или най-малко жалки същества, които изпитват животинска сладост, да си дадат гърбовете на дяволи да ги яздят." И сега ясно го казвам: Тогава аз преживях една от редките прояви на Духа в мене (защото аз съм имал в разни времена най-различни прояви на Духа, но ми е неудобно да разправям за подобни прояви). Много ясно, много силно, категорично, заповедно аз възприех заповедта на Духа и веднага казах на моя преписвач: Спри, преустановяваме за известно време преписването. От Горе ми се каза да изоставя този материал. Ще трябва да съобразя как да продължим преписването. Сега разбирам, че Духът съобразява, че такива факти може да достигнат до някои вярващи, които крепят своята вяра чрез църквата, но да се съблазнят и да скъсат връзките си с църквата. А принцип е, че не бива да угасва и най- малката светлинка в душата на един човек, ако не може тя да бъде заменена с по-голяма светлина. Друга проява на Духа чрез мен. Тази проява я давам под заглавие „Турците ще дойдат. Турците тръгнали." Това беше през втората половина на м. май 1945 г. Аз бях адвокат, но доста нашироко се занимавах и със земеделие. Имах 20 декара овощни градини, десетина декара лозя, 14 декара люцернови ливади и доста първокачествени ниви и повече от 30 декара ценни гори. (Една 26 дек. първокачествена мешова гора на разстояние 1 час от града ни.) Разбира се, от всичко това нищо не ми остана, освен една скромна двуетажна вила и около 1 декар лозе. Един пазарен ден дойдоха в кантората ми двама млади турци от село Крушево, които често ми биваха работници по имотите - трудолюбиви и честни хора, които много ме уважаваха и всякога точно изпълняваха, което ми обещаят. Запитах ги могат ли да дойдат рано, около изгрев слънце следния неделен ден на овощната ми градина от 17 декара на местността „Крушевския баир", за да ми работях (казах им какво и какви инструменти да носят). Отговориха ми, че както всякога и сега ще дойдат и по-рано, отколкото им поръчвам. И аз отидох, с разчет да ги изпреваря. Мина уговореното време, гледам слънцето, гледам и часовника си, но турците ги няма. Работата ми беше належаща и реших да попитам Духа ще дойдат ли турците. Такива отговори на мои запитвания при важни случаи аз съм получавал всякога от преди повече от 20 години. И всякога отговорът се изпълняваше точно. Заставам на изток, вдигам ръцете си и питам: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина около един час, но турците все още не идват. А те всякога биваха най-точните от всичките ми работници, защото аз ги възнаграждавах добре. Реших пак да запитам Духа ще дойдат ли турците, да не се е случило нещо непредвидено, защото разхождайки се из овощната градина взе да ми става скучно. Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат. Мина се още около един час, но турците все още ги нямаше. Ако разчитах само на ума си, трябваше да заключа, че турците няма да дойдат и да си замина. Но аз реших да проверя дали дарбата ми за получаване отговори на мои запитвания от Духа не се е прекратила. Още повече, че през този ден аз нямах никаква друга работа. И наново отправих запитване към Духа. Часът беше кръгло 10. Отговори ми се: „Турците ще дойдат." Аз реших да стоя там до 12 часа, за да проверя какво ще излезе от тези отговори на Духа. Още повече че си носех и храна за обяд и се намирам на 15 минути път от вилата си. Часът стана 11, а турците още ги няма, а в 7 часа най-късно те трябваше да бъдат в овощната ми градина. Отправих последно запитване към Духа: „Ще дойдат ли турците?" Отговори ми се: „Турците тръгнали и скоро ще пристигнат." Извиних се пред Духа за моето слабоверие. Този път отговорът ми се даде в много силна, категорична форма. Не се минаха и 10 минути и турците пристигнаха. Но вместо двама, дойдоха трима души. Аз преживях едно особено духовно състояние, което не се поддава на дефиниране. Турците почнаха много да ми се извиняват, че идват тъй късно и ми обясниха, че по заповед на председателя на Съвета, те заедно с други трябвало да вършат някаква обществена работа. Около 10 часа те заявили на ръководителя на групата: „От около изгрев слънце адвокатът Стефан Тошев ни чака на овощната си градина. Много се смущаваме, че ще си помисли, че сме го излъгали. Освободете ни, за да си изпълним обещанието." Той им отговорил: „Щом е за Стефан Тошев, аз ви освобождавам. Аз много го уважавам. Той ми свърши една много ценна адвокатска работа." - „И ний веднага тръгнахме. И да не сбъркаме твоята работа, взехме още един другар... " Като наредих турците какво да работят, аз се отдалечих настрана в затулено място, дето изказах голямата си благодарност към Бога и Господа Исуса Христа и изпях „Благославяй душе моя Господа" и други песни. Тази моя дарба продължава и досега. Това го казвам за слава Божия! 2. През 1918 и 1919 г. аз изпълнявах различни служби в град Русе. Аз и другарката ми бяхме редовни посетители на събранията на кръжока на обществото ни Бяло братство там. Аз бях един от най-изтъкнатите негови членове, като теоретик. Ръководител на кръжока в Русе беше брат Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Той ръководеше молитвите и песните в събранията, а теоретик в кръжока бях аз. През есента на 1923 година бях назначен за член на Търновския окръжен съд. Един ден аз и брат Девитаков (ангросист на манифатурни стоки) вървим по главната улица на Търново и разговаряме. Той ми каза: „Този гражданин, който иде срещу нас, е запасен полковник, той е наш съмишленик. Сега ще те запозная с него." Когато той чу че се казвам Стефан Тошев, той ми каза: „Ти в 1919 г. всяка неделя не държеше ли беседи в кръжока в Русе?" Отговорих му утвърдително. Той каза: „Много ценни мисли съм чул от тебе, които и сега помня; а една мисъл съм си записал в тефтерчето и я зная наизуст." Казах му: „Кажи да я чуя." И той я каза. Бях много изненадан, защото тази мисъл, като че аз за пръв път я чувам. Съжалявам, че не си я записах и съм я забравил. И не само в Русе, но за много години след това (а особено в град Свищов) и до днес аз съм констатирал, че при разговори с отделни лица, а особено ако има да говоря на жадни за духовните истини аз инцидентно и спонтанно съм изказвал мисли, напълно подходящи за лицата, на които говоря. И съм оставал много доволен, че чрез мене Духът върши своята работа. Веднъж водихме разговори в една група братя и сестри, между които беше брат Боян Боев. Един брат го запита: „Считаш ли, че това, което разправят за своите дарби и пр. видните теософи: Ледбитер, Блаватска и Безант е истина или преувеличават?" Брат Боев отговори: „Тези хора знаят, че за всичко, което те говорят и пишат, се държи сметка от Божествения свят и те знаят, че не само за делата си, но и за словата си човек отговаря - че за всичко има карма. Аз мисля, че те са искрени и честни хора и че това, което те знаят и разбират, него говорят и пишат. Може за някои неща да се заблуждават - това е друг въпрос." 3. С Христо Ковачев, родом от град Трявна, се запознахме през месец август 1912 г. Запозна ни моят приятел Иван Амзел (унгарец), окултист, учител в търновската мъжка гимназия. Тогава Христо Ковачев беше учител по френски език в търновската мъжка гимназия. Той свършил гимназия с отличие и получил държавна стипендия да завърши медицина в Париж. Още през първата година от следването му в Париж, у него се развиват духовни дарби: ясновидство, съзнателно се излъчвал нощем и странствувал, където пожелае, често получавал общение с невидимия свят и пр. - имал прояви на Духа в себе си. В края на първата учебна година в Париж, Духът му казал да напусне следването по медицина (като обяснил и защо) и да завърши по правните и държавни науки. И той завършил така на свои разноски, като продал бащиното си наследство на един свой брат - който ежемесечно да му изпраща суми за поддръжката му. Като завършил университета, Ковачев останал за няколко години във франция, гдето водил интересен живот, като идеалист. За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министърът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г. аз живях в Търново, гдето продължи дружбата ми с него. През август 1917 г. аз живях в София - бях завършил университета. Тогава, през този ваканционен месец, Христо Ковачев дойде да го прекара в София. Всеки ден привечер с него прекарвахме по няколко часа на разходка и разговори из Борисовата градина и из София. Разговорите ни бяха преимуществено по духовни въпроси. Той ми разказваше, че духът в него му разкрил с каква мисия е изпратен през този свой живот на земята. Това изоставям. Разправял ми е как съзнателно се е излъчвал нощем из тялото си, как е странствал почти из всички държави в света. Разправял ми е интересни неща за живота на китайците, на японците и пр. С Ковачев близкото ни приятелство продължи и през 1923 и 1924 г., когато изпълнявах прокурорска служба в Търново и тогава ми е разправял много интересни неща из духовната област. Веднъж той ми разказа - доколкото си спомням, разказът му се отнасяше за 1920 г.: Известната българска певица Морфова посетила Търново като певица. Вечерта една група - интелигентно общество я поканили на соаре. Между тях бил и Христо Ковачев. Същата вечер Духът открива на Ковачев, че в далечното минало, в древния Египет Морфова е била негова кърмилница като дете (родителите му били аристократическо семейство). Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това. Повечето от присъстващите знаели, че Ковачев има някакви духовни дарби. Ковачев беше здрав, бодър човек, и не беше боледувал но преди около 25 години той си замина от този свят. За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загадка? Где сме живяли през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр. Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат. Той се изсели в Америка, гдето на млади години е завършил по правните науки. И не много отдавна той почина там. Бяхме само трима: той, аз и съпругата ми. Той претендираше, че е доста осведомен по физиогномика, френология и хиромантия. Загатваше ми, че има и някои дарби. И между другото той каза на другарката ми: „В древния Египет ти си била весталка при един от египетските храмове."

21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ Аз всякога съм бил и досега съм човек със здрава нервна система и с дисциплиниран, логичен и широк ум. И всякога гледам на всички мои и чужди прояви критически. Прекланям се, пред експерименталния метод на науката. Всички прояви на дарби - мои и чужди, ги изследвам добре и ги приемам критически. Дарбите ми датират от 1913 г. и постепенно са се разширявали и разнообразявали. Тези ми способности са се проявявали първо като ясновидство. Освен на Учителя и брат Боян Боев (с когото бяхме много близки), с други не съм споделял нищо за това дълги години. По-после съм загатвал отчасти на някои мои съвсем близки. Имал съм интересни пророчески сънища и прояви на други дарби. Това го казвам, за слава Божия и да прославя името на Господа Исуса Христа. Нека читателят си прочете в Послание към Римляните 8:26. Тази опитност съм я имал твърде много пъти. Това ходатайство на Духа при молитвата на духовния ученик, е от голямо значение. То е една привилегия. Ясновидството е една от духовните дарби, за които говори апостол Павел в 1 Коринт. 14:1 и 12:7-11. В духовния живот има закони, както има закони и във физическия живот. От небесния свят всичко знаят и се интересуват твърде много за живота на „учениците от свещения път." Те ги познават много добре и всякога са готови да им помогнат. Обаче, това не изключва „изпитите на ученика". Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дарбата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си. Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен душевен мир. Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много. Например, дава ми се да виждам сцени от миналото; живота на възвишени човешки души във висшите полета на отвъдния свят, присъствието на дошлите при мене небесни същества. При разговор с брат Боев, той ме помоли да му разкажа за някои нови мои опитности. И ми каза, че е чел две мои писма, които съм писал до мой близък в София, как ще се развият някои предстоящи събития. И че каквото съм писал, така е станало. Същата сутрин, когато през нощта органи на властта иззеха литературата от складовете на Братството и домовете ни, синът ми е занесъл на брат Боев и Борис Николов мое писмо, което е получил предния ден, с което съобщавах, че от Горе са ми казали, че властта възнамерява да изземе литературата ни. Но, не ми се каза кога.

20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА Тия дни случайно, т.е. без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30 януари 1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколко дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата. Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясно мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието (дали беше гласът на интуицията ми или светъл дух ми внушаваше - не зная): „Не се събличай, но иди веднага в болницата да посетиш твоя приятел Четвъртаков." Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата. Възрази ми се неодобрително: „Не! Още сега ще отидеш! Като си идваше тук, нали видя при една от масите пред казиното в градината в компания твоят стажант Зографов? Той ще те заведе до болницата." След този умствен разговор, аз си наложих шапката и тръгнах. Близо до болницата срещнахме управител - лекаря на болницата д-р Андреев, с когото се познавахме. Запитах го ще ме пуснат ли по това време да видя Четвъртаков? Той ми отговори: „Кажи, че аз съм казал да те пуснат. Четвъртаков, по моя преценка, ще живее още около една седмица." Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам с стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титулярят му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му, че съм донесъл от град Русе, дето преди да дойда в Свищов бях председател на Районния комитет за „Стопански грижи и обществена предвидливост" (СГОП) първокачествен балкански кашкавал. И че ако в свищовските сладкарници има само един шоколад, на мене ще го дадат. Рано заранта отидох в най-голямата сладкарница и запитах съдържателя може ли да ми продаде един шоколад, че ще го нося на тежко болен човек. Той ми отговори: „Не обичам да лъжа. Имам три шоколада, но не ги продавам. Нужни ми са при направата на сладки." Запитах го познава ли ме. Отговори, че не ме познава. Тогава аз му казах, че съм мировият съдия Тошев - началник на Съдебно-контролния отдел при комитета на СГОП и че всички търговци в града са в тревога от моята заповед, да сложат етикети за цените на всички стоки. „Наистина много се говори за Вас, но аз не Ви познавах. Много се извинявам. Заповядайте един шоколад." И ми подаде един голям шоколад. Попитах го колко струва, а той ми каза: „Щом е за болен, не искам пари." Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилният ми се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека. Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек с тържествуваща, предана и непоколебима вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща за призваните в Божия път - няма!

19. РЕВИЗИЯ ОТ НЕБЕТО Веднъж, на „Опълченска" 66 разговаряхме с Учителя за „Акашовите записки". Тогава Той ми обясни как лично възприема същността на хората, като ги преживява такива, каквито са в себе си. И добави: „Избягвам често да правя това, защото след това трябва да се чистя..." В есента на 1913 г. (доколкото си спомням това беше в края на месец ноември) Учителят покани в квартирата си на „Опълченска" 66 само сестрите и братята, които са в София и са присъствали на Търновския събор през август 1912 г. (През 1913 г. поради Балканската война нямаше събор.) Тогава аз бях студент в София. Ще кажа накратко какво Той ни каза. Не ми е известно това да е направено достояние на Обществото ни. А сега аз съм единствения жив от тези, които са присъствали. Знаем, че Еволюцията на човеците е дълъг процес, дълъг период от време, който е разделен на епохи. Второто идване на Христа не се отнася до еднократен акт, а една епоха. За него се е изказал Исус Христос. За него са пророкували древните пророци на Израиля - Исая, Йеремия и др. Неведнъж и Учителят се е изказвал за тази епоха. Той казваше: „Това, за което са пророкували пророците, ще става във вашите дни. Мнозина от вас ще го видите." Ще цитирам по памет и по смисъл това, което каза Учителят: Навлезли сме в една нова епоха. Сега Христос извършва всекидневни ревизии, чрез голям брой свои ангели, на човеците по цялата земя. Някои по-важни человеци се ревизират не само по един път на ден! Сега, чрез тези ревизии ще стане дележът на човеците на земята на прогресивни и назадничави. Става това, за което е говорил Христос. Сега се изготвят списъците на ония души, на ония човеци, които ще съставляват Новото човечество, шестата раса, която ще населява новия материк, който сега се изгражда от дъното на океана... Тъй че Учителят каза: „Аз ви казвам това, за да ви предупредя, да бодърствувате в живота си, да следвате в Тесния път на живота, като знаете, че предстоящите години са съдбоносни за вас! Че вие сте под ревизия на Небето. От вашите прояви, от вашия живот ще зависи, дали ще бъдете членове на Новото човечество от шестата раса, които ще са носители на духовната любов и ще обладават дара ясновидство." При един разговор с Учителя, през 1915 г. между другото Той ми каза: „По мои съображения аз не въведох „Кръщението с вода" за учениците на нашата Школа. Но препоръчвам на моите ученици по свобода и любов един други да се кръстите в името на Исуса Христа."

18. НЕЩО ЗА БРАТСКИТЕ ПЕСНИ (М.Б. - Бележка на Благовест Тошев): Бащата на Учителя е православен свещеник. А Учителят е завършил евангелистко протестантско училище в Свищов. Та Той е познавал духовните песни и на едните, и на другите. Много от тях са с голяма сила и стойност. По-младите приятели и музикантите, явно не са информирани за авторите на някои от „братските" песни, а и за историята на ранния период на Братството. Затова ще си позволя да дам някои данни. Най-ранната издадена песнарка - „Песни на Всемирното Братство" - е издадена в София в 1921 г. Състои се от две части. Например, в първата й част от стр. 46-54 включително е поместено „Великото славословие" - ноти и текст. Това е много мистична православна песен. Песнарката съдържа 34 песни. Там са и „На Учителя покорен", и „Страдна душо" - не са посочени автори. В песнарката „Братски песни", издание 1941 г. също липсват автори. За песните на Учителя е ясен авторът. Но в голямата песнарка (издадена от Мария Тодорова), в коментара, за песента „На Учителя" - номер 14 е писано: „Мелодия и текст, съставени от ученик." „Страдна душо" - номер 10 в коментара, е писано: „Мелодия и текст от Учителя." Ще се спра само на двете. Първо ще уточня за песента „На Учителя" и ще продължа с цитат от баща ми Стефан Тошев. Песента „На Учителя" я намерих в сборник протестантски „Духовни песни"- издание 1923 г. под номер 154, като пише „непознат автор", а мелодия Paul Rowland. В предговора пише: „През месец август 1921 г. една осемчленна комисия - по четирима от Американската мисия в Южна България и от Българското евангелско благотворително дружество - започна работа около преработката на „Свещени песни". Досегашната сбирка „Свещени песни", някои от които са били съставени преди 50 години... " (М.Б.: През миналия век.) Между песните (452 на брой, плюс 15 още „Антеми") с мелодии и текст, има много псалми, „Отче наш" и на различни духовни теми и за различни случаи. Между композиторите виждам Бетховен, Хендел, Хайдн, Моцарт, Менделсон и много други. Между българските автори са: Иван Вазов, Стоян К. Ватралски, (автор на 15 от песните. Той е автор и на книжката „Кои и какви са белите братя" - представящ в хубава светлина Братството и Учителя. Но „На Учителя" не е от него.), Константин Величков, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Стоян Чилингиров и др. А сега спомените на баща ми: „Една от старите ни братски песни, която през месец септември 1911 г. чух, е „Страдна душо". Текстът й е написан от нашия брат Михалаки Георгиев от Видин - един от раншните ни и известни български писатели и поети след Освобождението на България. И той бе един от поканените за първи път на Търновския събор през август 1912 г. Когато нямахме още братски песни, помня, че в първото събрание в салона на Търновския събор през 1912 г. под ръководството на Учителя изпяхме 49-тата от евангелските песни: „О, животворни Дух Свети." Покойната наша сестра от Търново Елена Костадин Иларионова (в дома им Учителят квартируваше, когато посещаваше Търново) веднъж ми разправи, че около 1909 г. Учителят ги научил да пеят песен 211. Като прочете читателят тази песен, ще му стане ясно, че Учителят е ценял високо „Мистерията на Голгота."

17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Българската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове. От 16 март 1914 г. се стенографираха неделните беседи на Учителя (които се посещаваха масово) и се започна печатането им от серия първа. Коригирането им се извършваше от брат Стефан Белев. Аз завърших университета през юни 1917 г. Дотогава приятелските връзки с Белеви станаха много близки и сърдечни. По тяхно настояване, когато отивах по за няколко дни в София, гостувах в дома им. Те станаха ученици от Школата на Учителя от Търновския Събор през август 1914 г. През Търновските събори сме имали много продължителни беседвания. През Първата световна воина град Охрид в Македония беше за известно време част от България. И за няколко месеца при управлението на кабинета Радославов, Стефан Белев беше окръжен управител в град Охрид. Брат Белев четеше окултна литература и на английски. Учителят започна да дава окултни гимнастически упражнения, като всяко упражнение се предшествуваше от окултна формула. Белеви разбраха, че аз често отивам при Учителя за разговори насаме и като бивш член на Теософското общество съм успял да схвана доста важни неща от Учението Му. И като интелигентен човек и бивш учител, умея добре и правилно да излагам схващанията на Учителя по разни въпроси, от които те живо се интересуваха. И това усилваше приятелството ни. Тези мои приятели, отдавна не са на земята. Брат Стефан Белев и много други сестри и братя ми се обаждат от Астралния свят.

16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ Този събор бе разтурен от властта по средата му. Той продължи от 4 до 8 август. На 8 август, около 10 часа всички бяхме в заседателния салон. Почука се на вратата и Учителят излезе. След малко излязоха да видят какво става и братята д-р Христо Дуков, Величко Граблашев - адвокат и Димитър Голов - инженер, издател в София. След малко излезе вън и старшият брат Пеню Киров. Той се върна и каза по поръка на Учителя - всички да излезем на двора. В протоколната книга не е казано всичко ясно и пълно, но понеже аз съм в течение на всичко, което стана, ще кажа накратко някои неща. В предния ден следобед, една група от десетина души, между които бях и аз (а също и търновският адвокат и народен представител Драган Попов - демократ), той насаме постави въпроса на Учителя за изхода на започналата Първа световна война - „Съглашението" ли, или „Съюзът" ще победи. Българското правителство и цар Фердинанд не бяха се още формално обвързали, но беше ясно, че България ще върви с Германия и Италия, а не с Англия и пр. Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, запасен генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...

14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ След време този протосингел бе избран за Търновски владика. Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора. Някои от тях, озлобени против мене, писали на владиката Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист". А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ. Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европейски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернираха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорийският свещеник в неделен ден обявяваше от амвона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква. Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на министъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят български съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти". Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ. Той проповядва учение религиозно - научно - философско. И българският народ един ден ще се гордее за този свой син, за Учението на когото се интересуват днес мнозина извън границите на България. След дълго съвещание, Дисциплинарният съвет обяви присъдата си, че „ме оправдава, защото няма доказателства, че аз с моите религиозни убеждения съм изложил престижа на службата, която заемам." И след това министерството на правосъдието на няколко пъти ме сондира по телефона: Приемам ли да ме назначат за окръжен прокурор в този или онзи окръжен град. От докладите на инспекторите, които са ме ревизирали, министерството на правосъдието беше добре осветлено, за моите способности, експедитивност и честност! Но аз все отклонявах повишението си, защото семейни връзки и прочее ме свързваха в Севлиево. И най-после министерството ме повиши - без да ме пита.

13. ДУБЛИКАТ НА ЕДНО КРЪЩЕЛНО СВИДЕТЕЛСТВО През 1918 г. аз изпълнявах за известно време длъжността Съдебен следовател за гр. Русе и русенски окръг. Това беше през войната. Чувствуваше се голяма нужда от съдии, защото голяма част от съдиите бяха мобилизирани, било като офицери или военни съдии. Докато преди войната в Русе е имало трима съдебни следователи, през войната аз сам изпълнявах тази служба за града и окръга няколко месеца. Един ден преди обед дойде в кабинета ми Ръководителят на русенския кръжок брат Ватев и ми каза: „Нашият брат X. си загубил кръщелното свидетелство, имал спешна нужда от такова, а протосингела на митрополията го върти от няколко дни и отказва да му издаде дубликат. Ти по силата на твоята служебна власт можеш ли да помогнеш?" Отговорих му: „Този наш брат още днес ще има такъв дубликат. Кажи му да дойде днес в 2 часа в кабинета ми, а аз още сега ще отида при протосингела." „Познавате ли ме и знаете ли каква служба изпълнявам?" - Питам аз протосингела Филип. - „Не ви познавам." - „Аз съм окръжният следовател Тошев." - „Заповядайте, заповядайте! Седнете. С какво мога да Ви бъда полезен?" - „Няма да седна. Аз съм напуснал работата си, за да дойда да Ви кажа, че Вие сте нарушили законите на държавата и аз ще образувам още днес против Вас следствено дело, ако не се извините пред мене и ако веднага не изправите грешката си!" - „Как е възможно? Кажете... Каквото трябва, веднага ще го направя!..." - „Вие от няколко дена въртите гражданина X. и отказвате да му издадете дубликат от кръщелно свидетелство. Аз се застъпвам за едно негово законно право." - „Но, таквозия, вие знаете ли, господин следователю, че този гражданин е дъновист..." Аз му кряснах: „Вие сте длъжни да му издадете искания дубликат, независимо дали е дъновист или безбожник! Разбирате ли?" Протосингелът пребледня и като заговори, гласът му трепереше: „Кажете му да дойде в 2 часа следобед да си получи дубликата." През 1919 г. аз бях Председател на русенския Комитет за Стопански грижи и обществена предвидливост. Полагаше се в комитета да участвува и един интелигентен достоен свещеник от града, в Съвета на комитета. Такъв беше свещеник Тончев. Членовете получаваха за всяко заседание на Комитета, около за три часа, чувствителна сума. А свещеник Тончев имаше няколко деца. Животът тогава беше станал неимоверно скъп, тежък. Мазният протосингел успява чрез влиятелни партизани да замести свещеник Тончев в Комитета. След това Тончев ме посети в кабинета ми и ми обрисува колко е паднал в морално отношение този протосингел. Майка вдовица има само една млада, красива дъщеря, наскоро овдовяла, които живеят в енорията му. Протосингелът посещава това семейство два-три пъти под предлог, че ходи да ги утешава, докато един ден предложил на младата вдовичка да се съгласи да води полов живот с него. Тя му казала втори път да не стъпва в дома им и с огорчение майка и дъщеря разправили на този енорийски свещеник Тончев какъв мръсник е протосингелът... Аз казах на Тончев: „Аз ще махна Филипа от Комитета и ще си заемеш наново мястото. Имай малко търпение." Наскоро след това Филип ме посещава в кабинета ми и смутен ми заговори: „Вчера Вашият разсилен, ми донесе да подпиша протоколите на заседанията, в които съм участвувал. И аз ги подписах. В тези протоколи Съвета на Комитета оформява продажби с чекове за сол и газ и различни други сделки за стотици милиони левове дневно. Чух, че няколко Съвета на русенския Комитет са съдени и са в затвора. Аз нося ли някаква отговорност, като подписвам тези протоколи?" - „Че как мислиш ти?" - му кряснах аз. - „Всички от Съвета на комитета, ако не си отваряме добре очите, сме с единия си крак в затвора! Всички носим солидарна отговорност!" - „Тъй ли? Аз още днес ще си подам оставката!" И свещеник Тончев пак се върна в комитета...

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата. Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях... Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличаваше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси. Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух. (М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)

10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета. Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица. Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните. Наредих трима от 15-те ревизори при комитета, по мой план да го заловят в нарушение на дирекционните наредби. Дадох го под съд и наредих телеграфически да бъде уволнен. Донесе ми се от граждани, че друг началник на отделение „Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това отделение), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин. Той беше търговец ангросист на такива материали. Поисках телеграфически уволнението му и назначих комисия, която да извърши анкета по този случай. И във вестник „Русенско ехо" се напечата интервю на редактора с мен - за осветление по този въпрос на гражданството. В същото време се явих официално при Председателя на тази специална комисия и му заявих, че почвам ревизия на това учреждение, като ревизор на Дирекцията. Той се уплаши и не ме допусна да ревизирам, като оспори правата ми за това. И отнесе въпроса в Дирекцията. Още на следващия ден аз изготвих обширен доклад до Дирекцията: Да се закрие тази Комисия и функциите й да се прелеят в окръжния комитет на Дирекцията, за да се реализара голяма икономия на фиска. Съвета на Дирекцията разгледа доклада ми и закри това учреждение. Функциите на Комитета се разрастнаха чувствително и председателя на същия си подаде оставката. Произведе се избор за нов председател. Обаче всички членове от съвета под разни предлози отказаха да бъдат избрани на този пост и за председател бях избран аз. Увеличих броя на ревизорите от 15 на 20. Стегнах здраво всички търговци - ангросисти и детайлисти, да съблюдават точно наредбите на Дирекцията. Нашите ревизори твърде често откриваха нарушения и аз давах нарушителите под съд. Името ми стана известно на цялото гражданство. Един пример: Един русенски търговец евреин бе заловен, че изкупил всичките джамове (стъкла) от търговците на стъкла в Русе, Варна и Шумен и почнал да ги продава на произволни цени. По мое нареждане бяха конфискувани всичките му джамове и го дадох на съд. По мое настояване пред Дирекцията (с която почти всеки ден говорех по телефона) складовете ни бяха напълнени с вълнени платове и материали за обуща и не остана дом в Русе, който да не получи вълнен плат, материали за обуща и пр. По това време Ръководител на кръжока на Обществото ни „Бяло братство" в Русе беше Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Кръжокът броеше доста членове. Той правеше своите събрания в един голям салон на втория етаж в дома на брат Ватев, който събираше над 100 души. След като свършваха песните и молитвите, които ръководеше брат Ватев, последният отваряше Библията по внушение на Духа и прочиташе една глава. И след това предоставяше на мене да изнеса беседа по текст от прочетената глава. И аз, и всички присъстващи оставахме изненадани от Словото, което се даваше чрез мене. Всеки неделен ден така, без предварително да знаех на каква тема ще говоря, аз говорех по около един час. Говорех непрекъснато - мислите ми ме изпреварваха. Очевидно беше, че аз бях инструмент на по-висши сили. Присъстващите проагитираха между гражданството за тези мои беседи. И всеки неделен ден броят на присъствуващите бързо растеше. Салонът ни стана тесен за присъствуващите. Освен че целият салон се препълваше, всичките стъпала на горния етаж бяха изпълнени с посетители, че дори и на двора имаше такива. Аз заемах такова място, че като говорех, да могат да ме чуват всички. Имах силен глас.

9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО Не един път съм бивал подканван да разправя случая, за които съм загатнал в книгата си „Вечните Истини" на стр. 4 и 5, обаче аз отказвах. Защото този факт е един от няколкото мои свещени преживявания, които аз пазя за себе си. Но сега реших да го разкажа накратко. На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми. Тогава като студент бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър. От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!" Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама!" Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега!" Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек!" Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало. Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им. фелдшерът каза. след десетина минути изкуствено да повърна, като си бръкна в гърлото. Върнахме се в столовата, дето щяхме да вечеряме. Опитах се да повърна, но не можах. Аз въобще не повръщам. Заявих на другарите, че аз няма да вечерям и си отивам в моя клон - болницата - да спя. Всички настояваха да остана да спя при тях. Аз не се съгласих и си тръгнах. Прозорецът от дома на ясновидката Параскева Енчева светеше - не беше си легнала. Отбих се при нея, да й се похваля, че комисията ме е уволнила и как е станало това; да въздадем заедно хвала на Бога за тази Негова благодат към мене и близките ми и да разправя как по погрешка съм пил сублимат тази вечер. Тя и аз застанахме на молитва и Духът проговори чрез нея, че ме поздравяват горните ми приятели за уволнението ми, и че дето съм пил сублимат е било допуснато от Горе, за да прославя Името на Бога чрез моята вяра. И че абсолютно нищо няма да ми стане! След кратък разговор с ясновидката се разделихме и аз спах спокойно през нощта. На заранта рано отидох да съобщя на другарите си, че съм здрав, да не се тревожат за мене. Защото, когато се разделих с тях вечерта, те ми поръчаха за това. (Когато след уволнението ми отидох в София и разправих всичко, което се случи с мене пред двете комисии на Учителя, Той ми каза, че когато са ме преглеждали и преслушвали двамата лекари от първата комисия, в този момент в мене се е вселил един Ангел от висш клас на Йерархията. И неговите силни вибрации, аз съм почувствувал като силен електрически ток!) След две седмици трябваше да се явя на контролна комисия. Също си наложих три денонощия пълен пост, преди да се явя пред комисията и прекарах тези три дни в молитва и четене на псалми за молитва. Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав. И ако и този път Ти не направиш с мене някакво чудо, тази комисия ще отмени решението на първата комисия! Аз вярвам, че за Тебе няма нещо невъзможно. Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан!" Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново. До мене се приближиха двамата лекари от комисията, за да ме преслушват. Д-р Джаков се обърна към мене с думите: „Ти нали завеждаш еди - кой си клон от нашата болница?" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си студент?" Отговорих му: „Да." Тогава той ми каза: „Я иди учи ти!" Аз се поклоних и си излязох, без да бъда преглеждан от лекарите. Вечерта, като се явих в групата да вечерям, другарите бяха се понаучили, че е потвърдено уволнението ми. И двама от тях казаха: Привечер бяхме на една маса в сладкарница „София" със секретаря на комисията. Той ни каза: „Днес се случи нещо, което досега не се е случвало. По заповед на полковник Джаков вашият другар Тошев бе уволнен, без да го преглежда комисията." А всички знаехме, че д-р Джаков беше много строг човек. От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г. Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен студент и за през този семестър. И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...

8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ Сега ще ви кажа нещо накратко за раговора ни със Стоян Михайловски. Това беше през месец октомври 1914 г. По покана на софийското студентско християнско дружество, Стоян Михайловски изнесе сказка в най- голямата аудитория N 45 на Софийския университет на тема, че Исус Христос е проповядвал идеи за преобразуване на живота и за щастие на човечеството. И че тези Негови идеи никога няма да остареят. Аудиторията бе препълнена със студенти, студентки и граждани. Михайловски говори около час и половина. Като свърши, аз поисках да ми се даде думата. Михайловски се обърна към мене с думите: „Какво искаш, младежо?" Аз му отговорих, че искам да му задам няколко въпроса и във връзка с неговите отговори да се изкажа и аз. Михайловски каза: „Тука аз говоря професорски. Ако на някого от слушателите ми нещо не му е ясно, да дойде в дома ми, там аз ще му поясня!" Аз му отговорих, че ще отида в дома му. И си седнах на мястото. Стоян Михайловски нямаше деца и имаше осиновен син, Коста Саев, мой състудент - юрист и също член на студентското християнско дружество. Той ми обеща, че ще ми съобщи датата и часа, когато Михайловски ще ме приеме на разговор. Бях приет след вечеря, около средата на месец ноември същата година. Сварих в дома на Михайловски освен него, съпругата му и синът му и една французойка - поетеса, около 40-годишна. След кратък предварителен разговор. Михайловски ме запита: „Какви въпроси искаше да ми зададеш след сказката ми?" Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение. Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество. Аз съм убеден, че Исус Христос е проповядвал сред еврейския народ едно популярно учение, в което не е излагал дълбочините на Божественото учение, на което Той е бил носител. А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея. Това дълбоко учение Исус Христос е наричал „Тайните на Царството Божие". И до днес тези „тайни" само отчасти са известни на църковните християни и даже на църковните теоретици и владиците на църквите, да не говоря за поповете, които аз считам, че в болшинството си са груби кариеристи, които почти изключително се интересуват за пълнене на джобовете си, а твърде малко - за Делото на Христа. Та, първи въпрос, който щях да Ви задам, беше: Вярвате ли, че Христос е учил двойно учение: популярно и тайно, което теософите наричат езотерично. Михайловски започна: „Младежо, аз теософия и окултизъм не съм изучавал, защото не ги считам за християнство, а за източни, индийски, египетски учения, които признават, че човешките души се прераждат и прочие." Французойката го прекъсна и му заговори на френски. Разбрах, че му каза да ме изслуша търпеливо, защото въпросът ми и обясненията, които ще дам по него, заслужават внимание. Намеси се госпожата на Михайловски и я помоли да говори на български, защото въпросите интересуват както нея, така и сина им. Фрацузойката добави: „Аз имам на френски важни съчинения по теософия и окултизъм. И съм запозната с принципиалните учения на тази философия. Намирам, че има голяма логика и издържана аргументация в ученията й. Нека изслушаме Тошев - да ни каже защо приема, че Христос е имал и „Тайно езотерично учение", което е изяснявал и излагал само на „учениците" си и че пред народа Той е говорил за това учение прикрито, недоизяснено, популярно." Тогава аз започнах: Аз нося със себе си „Новият завет" и моля да имате търпение да Ви цитирам няколко места от Евангелията, върху които аз искам да обоснова моята вяра в езотеричното християнство. Разбира се, налага ми се да бъда кратък, защото ако река да се аргументирам обширно, нужни са ми доста часове. Казах, че своето „Тайно учение" Исус Христос го е наричал „Тайните на Царството Божие". Централата ядка на Христовото учение е развоят на човека, или по-точно на „същинския човек". Да разгърнем Евангелието на Лука и да прочетем например в 13 гл. стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещения, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мисълта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм. Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх! Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите". И те по вътрешен път да прозрат Истината. Защо Христос съветваше учениците си, да не разкриват Божественото Учение безразборно на всички? - Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола. (Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява дълбокия смисъл на казаното. И второ едно учение, което Христос нарича „Тайните на Царството Божие" (езотерично християнство) - това е ясно от следните цитати из Евангелията: 1. В Матея, 13:10-12 четем: „И пристъпиха учениците и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им рече: Защото на вас е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на тях не е дадено. Защото който има, ще му се даде и ще му се преумножи... " 2. В Лука, 8:10 четем: „Вам е дадено да познаете „Тайните на Царството Божие", а на другите се проповядва с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не разумяват." (М.Б.: Т.е. още не са подготвени, не са назрели за Божествената Мъдрост - прочети Евреем 5:12-14.) 3. А в Евангелието на Марко, 4:10-11 четем: „И когато остана насаме, онези, които бяха около Него с дванадесетте (М.Б.: Освен дванадесетте Исус Христос е имал и втори кръг ученици, още седемдесет), попитаха Го за притчите. И каза им: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи." (Бл. Т.: Следват още мотивирани изказвания до средата на 103 стр., 1962 г. III, т.е. още три машинописни страници.) Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие. И ако господин Михайловски желае да ми направи някои възражения, аз ще го изслушам с внимание и уважение и ще му отговоря. Иначе аз съм готов да си отида. Тогава Стоян Михаиловски ме похвали, че така прилежно съм изучавал Евангелията и Апостолските послания и добави: „Ти няма да си отидеш. Сега ще пием чай, ще се почерпим и ще си поприказваме приятелски." И другите се присъединиха към неговата покана. И аз останах в дома на Стоян Михаиловски още два часа, прекарани в приятни разговори. Между разговора ни, аз направих няколко комплимента на Михаиловски за дарбите му, за неговия смел, борчески характер и за заслугите му към българския народ. През месец август 1938 г. дойдоха да присъствуват на Събора на Обществото ни „Бяло Братство" в София около 12 сестри и братя от Балтийските страни (Литва, Естония и Латвия) и една сестра рускиня Кидалова (библиотекарка в Белградската библиотека - Югославия), да видят Учителя и да чуят Словото Му. Разбрах, че тези сестри и братя заявили, че ще почнат да изучават български език, за да могат да четат и изучават Словото на Учителя в оригинал. Аз се запознах с тях и им подарих по един екземпляр от книгата си „Вечните Истини". През зимата на 1938/1939 г. получих от сестра Кидалова две писма. В едното от тях тя ми пише, че нейният приятел и сънародник, д-р Александър Асеев, като прегледал книгата ми „Вечните Истини" пожелал да я има. И ако му я изпратя, в замяна той ще ми изпрати излезлите два номера от издаваната от него „Библиотека сборника Окултизъм и Йога." Получих неговите две книги. Когато в България ще има свободен печат за религиозна литература, тези две книги заслужават да бъдат преведени и издадени на български. (М.Б.: Писано в 1962 г.)

7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. (1.09.1907-31.08.1913 г.). Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек?" По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля. Той се спря главно на методите и средствата за изследване същността на човешкото съзнание от материалистическата наука и от експерименталния спиритуализъм. На 23 март предиобед бе изнесен друг реферат, на който Тошев не присъстваше. Той беше от педагогическо естество. Преди да закрие събранието, председателят заяви, че гимназиалният учител Михаил Димитров кани в същия ден в 2 часа следобед Стефан Тошев да диспутират пред конференцията по въпроса „Безсмъртен ли е човек?" и запита: „Тука ли е Стефан Тошев и приема ли диспута?" Няколко учители станахме и заявихме, че Тошев отсъствува, но сме сигурни, че той ще приеме диспута и се задължаваме да го посетим веднага в дома му и да му съобщим за направеното му предложение. Тошев ни каза: „Точно в 2 часа да сте в залата и заявете, че аз приемам диспута - защото аз може малко да позакъснея. Няма да обядвам и сядам да се готвя." Заявихме на председателя, че Тошев ще се яви на диспута. След малко Тошев влезе в залата. Голямо оживление настъпи между присъствуващите, защото всички разбраха, че има да чуят интересни неща. По споразумение между Димитрова и Тошева пръв започна да говори Тошев. Той говори малко повече от час. Извини се, че за този диспут му е съобщено едва преди един час, затова не е имал време да се подготви изчерпателно. В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си. За кратко тези неща ги изоставям. Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието. Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени. Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил Фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област. Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своите открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на материализирания дух Кати Кинг. Накрая спомена за издадената на френски книга „Вечните Истини" от духа на Виктор Юго - изложението на която е написано на няколко спиритически сеанса от пишущ медиум." /п/ Хр. Поппетров, учител.

5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ М.Б.: Баща ми е писал „Вечните истини" през 1933-1934 г. като прокурор при окръжния съд в Кърджали. Знаем, че Учителят е бил подложен на атаки, хули и клевети от Църквата, жълтата преса и редица властници, за които е бил неудобен и дори са го привиквали в „Обществената безопасност" и е интернирван. Ще цитирам от „Вечните Истини" някои пасажи с мнението на баща ми за Учителя и някои пророчески изказвания, които са днеска факт (стр. 198201): „Днес между българския народ живее един великан на Духа, за когото аз ще кажа, че не съм достоен да развържа връзките на обущата му; думата ми е за Учителя Дънов. Той е казал много дълбоки, силни, огнени слова за Любовта, която е една от най-любимите му теми. (М.Б.: Цитатите са от главата за Любовта.) В десетките томове напечатани негови публични беседи и не публични школни лекции на Общия и Специалния окултни класове, той е казал толкова неща за Любовта, така красиво е описал нейните свойства и резултатите, които тя носи за онези, които са й дали прием - да разработи градината на техните сърца: както за отделната личност, тъй и за семействата и обществата; че да разправям за тези работи аз, то би значело да предъвквам една част само от казаното от Него. Нали е по-добре да се чете оригинала? От него да се почерпят сведения за алхимическите свойства на Любовта - да превръща човешкия характер в ангелски; да подобри нашето здраве и красота, които омразата и егоизма са покварили; да ни направи още тука граждани на Небето. И още отсега ангели и светии да почнат да се интересуват за нас и името ни да се носи в техните среди!... Затова ние апелираме към читателя на този ни скромен труд: четете хилядите страници напечатани беседи и лекции на Учителя Дънов. Има стенографирани Негови слова за още хиляди страници, но по липса на пари не са още издадени. Неговите последователи са преимуществено бедни хора. Но ще дойде ден, когато всичко ще бъде напечатано... Днес господин Дънов е ценен (освен от учениците му) повече в странство, отколкото в България. От беседите Му има вече преведени на няколко езика. Доста чужди списания пишат за Него, за идеите Му. Считаме, че е дошло вече време да го кажем, нека се чуе нашироко, та „който има уши да слуша, нека чуе": Господин Дънов не е един обикновен човек. Той е пратен от Небето с мисия на земята. Неговият ум е озарен от един висш Извор на Светлината. Той е следвал университетите на Небето, затова Словото Му е балсам за пробудените души! Някога богомилите в България разнесоха Светлина в цяла Европа и днес просветена Европа признава тази заслуга на България, считайки, че това е най- ценното, което тя е дала на света. Аналогична и даже още по-широка е мисията на „Бялото братство", чийто ръководител е Учителят Дънов. И той, подобно на Христа, е гонен от своите сънародници и българското духовенство; маса хули, лъжи и клевети изсипа върху Него жълтата преса. Навремето някои евреи казваха за Христа: „Защо го слушате, той е луд?!" Синедрионът Го обвини в богохулство и осъди за това. Нека читателят на Учителя Дънов има предвид, че Той е окултист - мистик с високо посвещение, при това и голям ясновидец. Че Той притежава знания, че Той владее тайни и сили, за които корифеите на съвременната наука нямат даже представа. Неговите приближени знаят за Него неща, които съгласно окултната традиция пазят в тайна; но ако биха ги разкрили, доста биха прославили и популяризирали името Му! Но един ден всичко това ще стане достояние на човечеството. Защото, Неговото име, без друго ще остане в историята на духовните движения в света, като име на един от великаните, заслужили на човечеството! Един ден, мнозина ще отидат да търсят де е Изгрева, с боровете зад Борисовата градина, дето господин Дънов е държал най-много беседи; както мнозина досега са отивали да видят Гетсиманската градина... У Учителя Дънов ще четете между другото какви преобразования ще настанат в икономическия, стопанския, семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат Любовта като активен принцип в живота си!" (М.Б.: „Вечните Истини" в своите 18 раздела е наситена с много ценни цитати и извадки от Учителя, Стария и Новия завет и от другата окултна и духовна литература. И .,Кратки духовни съчинения" са изключителни по теми и материали, което говори за ерудицията на автора им. Продължавам с автобиографичните спомени на баща ми.)

4. ПСАЛМИТЕ „В предговора на книгата ми „Вечните Истини" съм дал мнението на Учителя за псалмите. Цитирам: „През месец август 1911 г. в търновските лозя пред вилата на адвоката Бойнов, аз водих интересен разговор с Учителя на интересни теми из областта на теософията. Между другото стана въпрос и за псалмите. Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом". Това е един ключ, за да си обясним защо водачите на духовното християнско общество са препоръчвали да се четат 1и пеят псалмите. В същия предговор аз съм казал: „За много години ние сме пробвали, изследвали псалмите и констатирахме, че те са много важни постижения, като образци от молитви и хваления криещи в себе си магична сила, а някои техни изрази са същински мантри..." Ние знаем, че Учителят препоръчваше на учениците си псалмите. Неведнъж Той е цитирал от тях. И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова. Не току-тъй, аз посветих още в началото на казаната моя книга 70 страници на псалмите. Дадох някои цели псалми, а от други дадох части, които по моя преценка са магични изрази, нещо като формули. В преводите на псалмите и на български, и на други езици, са допуснати маса грешки и неточности, които изопачават оригиналната мисъл. И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете. Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон. Всички тези десетина Библии (включително и протестантския превод и превода на синода на български) и казаните три тома на Спърджон държахме разтворени на две маси и по мое желание биваха проверявани всички ония стихове от псалмите, в които аз подозирах противоречия и неточности в разните преводи, докато се добирахме до точния текст на оригинала. Във „Вечните истини" са само част от уточнените псалми, които имам записани в една тетрадка.

3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН Голямо земетресение през лятото на 1913 г. раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец. След по-малко от седмица след земетресението, Учителят посети Търново. На следващия ден, аз отидох в Търново. И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец. Аз и Учителят се върнахме в Търново, а Драган Попов замина за София. Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям ураган. Аз и Учителят беседвахме в двора на семейството Елена и Константин Иларионови - зад къщата им. Дворът продължаваше на север с баир. Учителят веднага скочи и изтича в баирестата част на залесения двор. Постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при мене и ми каза: „Ако не бях тук, Търново щеше да бъде пометено. Аз отклоних удара." След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителя не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново. (М.Б.: Този и още един спомен на баща ми са поместени в книжката на Влад Пашов: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов". Влад Пашов е бил изключван като ученик в гимназията за убежденията му и е бил известно време в Севлиево, живял е у нас и баща ми му е бил настойник. Учителят изпраща две писма в Търново - едното до Елена Иларионова с дата 9 април 1913 г. - преди земетресението и второто до брат Васил Русчев, с дата 18 юли 1913 г. - след земетресението. И двете са поместени в кратките духовни съчинения на баща ми от 1964 г.). „...Спомням си, че второто писмо, което давам в препис тук по-долу, Учителят изпрати до брат Васил Русчев, който тогава беше учител в търновската мъжка гимназия и той сам ми прочете в дома си това писмо. Бяхме близки с него. Четох и първото писмо у Иларионови, след земетресението. (М.Б.: Ще дам някои цитати от второто писмо на Учителя. И двете са изпратени от София.) „Любезни сестри и братя, Понеже преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново, това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития, които стават при особени епохи, със значения. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение ... Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате (М.Б.: В първото писмо.)... В числата имахте определени годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата и то иде навреме... " „Книгата си „Вечните Истини" написах през 1933 и 1934 г. Но поради това, че книгата ми стана по-обемиста, отколкото желаех, аз изоставих част от материала. Поради липса на време, аз не дочаках да напиша цялата книга, а по съставен план аз я пишех и от Кърджали, дето бях окръжен прокурор, аз изпращах материала на брат Сава Калименов в Севлиево, последователно да я печата. Половината се отпечата до края на 1934 г. и по липса на средства отпечатването й завърши в 1937 г. Тя отдавна е библиографска рядкост. (М.Б.: През 1995 г. Издателство „Алфиола" от Варна, на Георги Кръстев, издаде книга, съставена от Верджиния Калчева и певеца Огнян Николов: „Петър Димков - хигиена и лекуване на душата. Новият човек - творец на съдбата си." - 600 стр. голям формат. В тази книга открих цели 11 глави -100 стр. от книгата на баща ми „Вечните истини", без да цитират откъде е материалът. От разговор с Лили Димкова в дома й през м. май 1996 г. се убедих, че тя не е в „играта". Тя наивно е предоставила материал в папка на баща й и участвува с корицата. Известно е, че това е престъпление от общ характер по Наказателния кодекс, чл. 173, ал. 1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права - с финансови последствия от частен характер. Още дълго време аз и брат ми или наследниците ни имаме право да предявим обвинения в прокуратурата и отделно да искаме обезщетение. Съобщавам този неприятен факт, за да обърна внимание на нашите приятели, че в братските среди има и лица с различни „идеали" и интереси...Съвсем коректно на 18 август 1996 г. с писмо до Георги Кръстев поисках среща, но те не ми се обадиха, въпреки получаване на писмото. Същото е сторено и с пиратско издаване на трудове на д-р Методи Константинов и Илия Узунов, не предполагайки, че и те имат законни наследници... И по светските, и по небесните закони те са подсъдни!)

I. СПОМЕНИ ПРЕДГОВОР Мотивите ми, да публикувам кратки спомени на баща ми Стефан Тошев, свързани с живота му, са следните: Той е един от ревностните и интелигентни последователи на Учителя. А последователите на Учителя, неговите ученици са част от историята на създаденото от Него Духовно общество „Бяло братство". Те са антуражът, който е благоприятствувал реализиране мисията на Учителя. Те са били духовно подготвени и свързани с Него, отпреди това си прераждане. От спомените им, могат да се научат и разберат неща, които не са известни - свързани с Учението и живота на Учителя. От личностите им може да се съди, какви хора от българското общество са били учениците Му. Баща ми беше Ръководител на кръжока на Бялото братство в Севлиево, определен от Учителя пожизнено. И в зависимост от това, кога е бил поканен на Събора на Бялото братство от Учителя, той доста години беше „Старши брат" в Братството. А той живя повече от 91 години... За съжаление, много наши братя и сестри, включително и баща ми, свързани с Учителя още в ранния период на Братството, не написаха свои автобиографични спомени, най-вероятно от скромност, от което загубихме всички ние. Брат Петър Пампоров през март 1961 година му пише: „Вчера получих от брат Михаил Стоицев няколко Ваши съчинения... Много ценни мисли... Поздравявам Ви! Имаме важна задача: Да предадем Божественото учение на българския народ. Това е велика привилегия и велика мисия... Дойде ми наум, да Ви помоля да напишете своите спомени: как сте се запознали с Учителя и всичко, свързано с лични спомени за нашето движение и за първите ученици и последователи на Учителя. Всеки от нас има опитности ценни, а особено по- възрастните братя... " В същия дух има писма и от други братя и сестри. Баща ми издаде през 1937 г. книгата си „Вечните истини" (отдавна библиографска рядкост), за която ще стане дума по-нататък. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература. След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г. (което ще разгледаме и документираме в изложението), включително и от баща ми, той успя да се снабди отново с беседите на Учителя. А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде. Тях той наричаше „Кратки духовни съчинения". Те заслужават да бъдат издадени в два тома, а и „Вечните истини" да бъде преиздадена. Много известни наши братя и сестри, с които си кореспондираше (брат Боян Боев, Петър Пампоров, Борис Николов, Д-р Михаил Стоицев и много, много други) го приканваха да напише спомените си от духовната си биография, но за съжаление той не го направи. Във въпросните „Кратки духовни съчинения" по различни поводи е разказал някои спомени. Главно тях ще използувам в това изложение. Като „М.Б." (моя бележка) ще се опитам да допълвам или обяснявам, където се наложи. 5.IX.1998 г. Д-р Благовест Стефанов Тошев

Д-Р БЛАГОВЕСТ ТОШЕВ ПРЕДСТАВЯ СТЕФАН ЛАЗАРОВ ТОШЕВ /1886-1978 г./ I. Спомени. II. Писма на Учителят Дънов до Стефан Тошев. III. Писма на Стефан Тошев до Учителят Дънов. IV. Телеграми. V. Писма на приятели до СтефанТошев. VI. Писма на Боян Боев до СтефанТошев.

АНКА ВЕНКОВА ГЕОРГИЕВА 1. ИЗПИТАНИЯ Казвам се Анка Георгиева. Родена съм в 1908 г. в София. През 1935 г. отидох на гости на сестра ми Люба Стойкова във Варна, където се запознах с майката на една нейна ученичка. Тя ме заведе в салона на Братството, който беше до морската градина. Там седнахме на една пейка най- накрая. Не виждах дори портретите, които са закачени на стената и нямах абсолютно никаква представа за Учителя. Когато си тръгнах от там за София сложих си за цел веднага още на следния ден да отида на Изгрева да се запозная с Учителя през 1937 г. През нощта сънувах сън, че съм отишла на Изгрева и Учителят излезе от малкия салон, посрещна ме, запознахме се. Беше в бял костюм. И интересно, такъв какъвто Го видях Учителя на сън съвсем същия Го видях там когато отидох на Изгрева. И после редовно започнах да посещавам беседите в 10 часа неделен ден. Аз имах големи препятствия с вегетарианството и Учителят тогава изпращаше чрез брат Боев един брат Георги Йорданов, щото чрез него да имам връзка с Учителя, за да може да се уреди въпроса с храната ми. Тогава вече си вземах и беседи. Всички томчета от Учителя ги вземах. На Рила обаче не съм ходила тогава когато Учителят е бил. Като бях във Варна отидох в салона им и там жената само ми говори за Учителя. Само ми говори първия път за Учителя и аз реших щом дойда в София да се видя и да се запозная с Учителя. Не бях тогава на работа. Когато да постъпя на работа тука в София от две места се предлагаше работа и в тези новоприсъединените земи тогава в Кърджали. Попитах Учителя там ли да отида на работа или тука. Той ми каза, че където и да отида на работа ще имам големи препятствия, трудности и изпитания разни и аз реших тука да бъда на работа, да остана тук при семейството си. Постъпих най-напред в отдел „Народно здраве". Бях завършила средно образование. Постъпих първо като машинописка, след това ме преназначиха книговодител, няколко години служих там. След това се откри един нов отдел към Изпълкома - оперативен отдел и тогава ме изпратиха там, защото набираха служители, подобри служители търсеха. Пратиха мен. Уж за няколко месеца докато се обучат така други, но там заплатата беше по-голяма и там ме назначиха статистик-проверител. Аз там и карта получих трамвайна. На тоз отдел помещение дадоха там на трамвайното депо на „Мария Луиза", Обаче този отдел се разпадна. Ние тогава контролирахме изразходването на бензина за колите, който беше дефицитен. После имаше достатъчно бензин и тогава ме назначиха, помолих там да ме назначат към трамвайното депо. Назначиха ме като книговодител там. Работих няколко години и накрая ме преназначиха икономист. Само една година работих като икономист и след това ме пенсионираха с 10 % намаление, тъй като нямах достатъчно възраст, искали на това място да назначат човек партиец. Аз се пенсионирах през 1962 г., през комунистическо време. Четях беседите, чувала съм, че Учителя прави чудеса, лекува болни, помага много. Веднъж отидох на събор в Тополица. Учителят беше вече си заминал. В Тополица се събират на Никулден. Тръгвам си една вечер от там като свърши събора. Всички ме убеждаваха да не тръгвам в това лошо време. Имаше много силна снежна буря, но аз настоявах, че трябва да си замина. Изпратиха ме на гарата. Влакът беше почти препълнен. Едвам намерих едно място, където имаше няколко войника. Такъв студ беше, нямаше отопление във влака. Не можех да изтърпя просто тоя студ и помолих Учителя мислено: „Учителю, моля Ти се направи така, че да пуснат парното. Ще замръзна Учителю". Сковала съм се вече съвсем от студ. След малко седалката под мен почти пари. Наведох се да пипна парното под седалките - ледено студени. Значи Учителят ми изпратил топлинна енергия. Стоплих се. Интересно нали? Ходих после редовно на Рила, на 7-те езера, ходихме навсякъде из околностите на Рила, но Учителя вече беше си заминал. Веднъж събуждам се рано сутринта след сън, към 3 часа и половина, като погледна напред виждам във въздуха една изпъкнала кръгла рамка - златна. Вътре образа на Учителя от светлина. Наскоро след това тази рамка започна да става черна. Образа на Учителя се изгуби и видях Маркс, после Енгелс, после Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев. Тогава Брежнев беше на власт в Съветския съюз. Изведнъж виждам Брежнев, ама образите на другите са черно-бели и не от светлина както на Учителя. Изведнъж Брежнев става малък, изплува нагоре на високо, а пред него долу народът бе даден: жени, мъже, деца всички плахи, оглеждат се плахо, суетят се и нещо се хлопна и видението изчезна. След това Брежнев почина, дойде. Горбачов и се започна да се изпълнява съня ми, та чак до днес. Анка Венкова Георгиева е рождена сестра на Люба Стойкова от Варна.

23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА Поместваме отделни пасажи от писма на Георги Драганов, адвокат от гр. Ямбол до Галилей Величков от гр. София. Те категорично показват как е изчезнал салона на Бялото Братство във Варна. Първият етап е описан от Люба Стойкова в „Отвореното писмо", където двама ученици се отказват от салона, за да запазят къщите си. Според тогавашния закон, вторият имот върху който нямаш право се одържавява. По същия начин се взима салона на Изгрева в София. (Виж „Изгревът", том I, стр. 608, 611 и том III. стр. 367 - 368.) Според адвокатът Георги Драганов е съществувало законно основание да се запази, но неговите съвети са били пренебрегнати. А защо? Защото през това време Духът на Заблуждението е движил някои хора, които пък са движили братските въпроси. Повтаря се същият сценарий, който е бил сътворен и в София. Защо? Защото единия крак на Духът на Заблуждението е в София, а другия крак крачи по провинцията (виж „Изгревът", том I., стр. 646). За доказателство предлагаме откъси от писмата на Георги Драганов.: „5 ноември 1966 г., Ямбол. Сега по други въпроси: Преди няколко дни бях във Варна. В разговор с Велко Петрушев той ми каза, че твоят идеен брат Николай Дойнов е бил там и след неговото заминаване в милицията са извикали Стоянчо - презимето му не зная, който има лека кола и са го питали защо е идвал Николай, какво е говорил и дали други хора са идвали от София. Питали са го и за братските имоти. Научавайки това, казах на някои приятели да кажат на Стоянчо да се видим у брата на Цанка, гдето той е идвал и с него са се виждали, той обаче не дойде. Бил зает. Но между другото научих, че в милицията са му казали още, че когато някой иска да говори в братския салон, да съобщават на нея, за да изпраща човек на събранието. Повече не научих и не успях да се видя с други, понеже били заети и аз бях ангажиран в работа. Тук идвали Жечо Панайотов и жена му. Престояли само една нощ и си заминали. След тяхното отпътуване вчера са правили изземване на книгите на Цани Славов. Викаха го на два пъти в милицията и са го разпитвали за идването на Жечо, за какво е дошъл, събирали са се да четат и пр. И са го предупредили да не се занимава с подобна работа. Той има много близки мъж и жена партизани и те са се обадили в милицията и от там после малко омекнали. Не му взели беседите. Жечо не би трябвало да идва с жена си. Някой от София е съобщил тук, както и във Варна имат предположение, че за да викат Стоянчо някой от там е писал за идването на Николай. Съобщавам ти това за сведение. Бях при Велко във връзка с мястото му, но нещо малко трудно върви работата. Той има желание да ми го даде, но се намесват други и така работата се протака. Имам идея да идвам в София пак вьв връзка с мястото, но чакам за писмо от брата на Цанка, когото бях задължил да се види с Велко и да се уточним по някои въпроси, но нямам отговор и затова се бавя в идването си. Ако дойда ще се видим, разбира се. Много поздрави на всички ви от Цанка и мен." „7 май 1975 г., Ямбол. Лошото е, че мнозина наши приятели не виждат нещата така, както трябва. Всичко, което става сега не е за Драга, нито за хората около нея. Но добре, че при все това приятелите се отзовават и ще се отзовават. И дано помогнат в благоприятното му разрешение. Отдавна говорих, че е необходимо едно истинско представителство пред властите. Сега осезателно се чувствува това, но изпуснахме много време и не зная дали вече не е доста късно да оправяме някои работи? Тук бе приятел от Варна и ми каза, че там нашите хора обявили салона за продажба, за да се възложел на един от нашите, който живеел там, тъй като бил на името на някой, които имали и свой имот. Според мен това е грешка. Навремето проучавах този въпрос и се реши така да си останат, както са, като се подаде съответна декларация и се уведоми Комитета за вероизповеданието. Но нали няма единно ръководство, което да проучава тези въпроси и да даде мнението си, получават се грешки. Ще обявят салона и жилището за продажба - жилището ще се вземе от този, който живее в него, но салона жилище ли е, че да му се възлага? Дали няма да им се вземе за салон на ОФ? Дадох идея, да не бързат да го обявяват за продажба. Те са дали молба за оценка, до тук би трябвало да спрат, но кой ги знае какво ще направят и там? Ето виждаш, колко е необходимо да има компетентни хора за ръководство, а не разни Драги." „21 януари 1976 г., Ямбол. Пишеш ми да въздействувам на някой, с които кореспондирам. Какво да ти кажа в тая насока? - Не слушат, даже ме изкараха „еретик", когато се противопоставих за събирането на пари за оградата на мястото на Учителя в София. А сега се чудят как да излязат от тая каша. На варненци навремето говорих, като как да постъпят със салона. Направили, каквото трябва, писали в декларациите си, че имотът е на Братството, но въпреки това взели решение да го обявят за продажба, за да го прехвърлят на Любен Мавродиев, който няма имот, та един ден, ако дворното място се отчужди за обществен строеж да се включи в него. А какво стана? - Имота се възложи на други и салона се закри. Послушаха ли ме? Сега изтъкват редица причини, които уж били ги принудили така да постъпят. На нашите хора им липсва обществено чувство, чувство към разумните порядки. Това особено се забелязва в софиянци. Макар и да бяха около Беинса, останаха си на онова ниво, което са имали преди да отидат при Него. Нали сам виждаш - как са? Нито риба, нито рак. И моето впечатление, че отделни единици ще израснат и са израснали твърде много, а другите ще си останат назад, въпреки че непрекъснато говорят за Словото. Те не можаха да се споразумеят за едно ръководство и да го посочат по надлежния ред. И за съжаление изгубих вяра у мнозина. Затова съм се и затворил у нас и без това сърцето ми не ми позволява голямо движение из града, а камо ли вън от него? Ние с теб, а и други дойдохме до това състояние, че да се крепим, за да се държим над водата на живота. Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и студено да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания. Сърце е - боли често." „7 юни 1976 г., Ямбол За отговора на „петицията" научих и от другаде. Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе? Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба. Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости. Не съм наклонен да се правят сборища на гробовете, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов

22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА? Вергилий Кръстев: Разкажете за Варна. Как си загубиха салона, понеже ти си купил мястото там? Георги Йорданов: Учителят първите години е съветвал варненци. Тогава Учителят е бил приеман от д-р Иван Жеков в неговия кьошк и казвал на варненци, на първите братя, да си купят място. Всъщност след като си бил дошъл в София, казвал да си купят място в лозята за салон. Дори от 1919 г. аз имам препис от писмото на Учителя. То е интересно. Писал до д-р Жеков: „Иване, тук ще дойде един брат Лазар Котев, с когото ще отидете да купите едно място за братството в лозята". Добре, но ходили са, гледали са обаче място не са купили. По това време Лулчев имаше ученици в братството и като отивал във Варна също имал задачата да купи място. Ходили тогава, гледали са, правили са сондажи нали, тук-там, но и той не е купил място. Значи от 1919 г., та чак в 1941 г. мен Георги Йорданов ме мобилизират във Варна като работник по строежите и мозайките на „Свети Константин". Бях си вземал от тука багажа и отидох на гости при един мой приятел Васил Ставрев. При него нощувах и на другия ден дори заедно с Васил Ставрев отидохме на „Свети Константин", там, където ми е заповедта да се явя. През 1941 г. нашите военни правеха там бункери срещу руснаците. В неделен ден аз отивах във Варна при брат В. Ставрев и от там отивахме с него в лозята при един брат, който имаше там място и други братя идваха там и четяхме беседа там и оставахме да прекарваме неделния ден общо с приятели. Един неделен ден Васил Ставрев каза: „Хайде да излезем да се поразходим по-нагоре". И като вървяхме така по- нагоре, там е малко стръмничко, не много обаче, спряхме се и погледнахме Варна така към морето и там ладиите, леки, малки параходчета се виждаха. И аз му казвам: „Васко, ако тука има едно място, аз бих го купил. Той ме погледна и каза: „Защо ти е бе, Жоро?" „Ами, викам, ще ви го подаря на вас, на варненското братство, ще го подаря, казвам". Той ми казва: „А, хайде де". И в това време гледаме един с пушка на рамото минава, който пази лозята. И Васко казва: „Чакай, ще питаме бай Антон-пазача, дали има тука някое място, което се продава". И като дойде тоя бай Антон Васко го пита: „Абе, бай Антоне, да има да се продава тука някое място?" „Туй място, на което седим сега се продава", каза той. „И то е шест декара и половина и зная на кого е". „Ами питай ги и другата неделя ще дойдем пак да ни кажеш, продават ли го." И действително другата неделя ние отидохме пак и бай Антон дойде и каза: „Продават го". Не зная колко хиляди лева беше тогава. Над 30 хиляди лева ли беше, 24 ли беше, не зная. И така. „Виж сега какво, бай Антоне, моя приятел ще си отива вече скоро, ще говоря с техните и като дойде ще говорим тъй, че благодарим ти". И така стана. А пък то действително само за 36 - 40 деня била цялата работа (гдето ни мобилизираха) и ни освобождават. И Васко ми казва: „Като си отиваш ще отидеш да питаш Учителя, ще Му обясниш дали това място да го вземеш, както си намислил". Викам: „Добре". И действително след няколко деня ни освободиха и аз пътувам за София. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, така и така". Учителят беше пред салона и казва: „Ела, ела, ела да влезеш вътре в салона". Влязохме вътре в салона, с гръб към слънцето. Слънцето грее и осветява прозорците и аз Му обяснявам. „Учителю, мястото е хубаво и свободно. Ташлъ тепе се казва". Така се казва то турски. Ташлъ тепе, тази местност. Така и така, толкова е голямо. Учителят казва: „Познавам го, аз съм ходил там. Тези места са били селища на богомилите някога". И по-горе от мястото имаше там такива пещери, бункери, гдето са живели и се крили богомилите. И ми казва: „Добре, казва, си решил. А кога ще отидеш? Кога ще тръгнеш?" „Учителю, казвам, днес. Днес ще изтегля пари. Днеска ще се приготвя. Утре сутрин заминавам". „Добре. Няма да казваш на никого, защото има едни, които развалят. Като се върнеш, като свършиш работата, тогава ще го кажеш. Има едни, които развалят. Няма да казваш никому, значи". Другите са имали опитността, там нали? Всичко се разваля. И действително другата сутрин аз пътувам. Казана дума, хвърлен камък. И отивам, и възложих задачата на един брат Марков Светослав ли беше, юрист, адвокат. Пълномощно му дадох и той действуваше за туй място докато го уреди. Аз стоях там една седмица. И като го уреди, вземах нотариален акт на мое име. Тогава вземах една кутия бонбони и отидох на събранията в сряда, които ставаха и почерпих приятелите с бонбони и им казах: „Честито, имате вече братско място! " Те останаха така малко изненадани. И тъй, на другия ден аз вече пътувам за София и отивам при Учителя. Учителят беше на поляната, там, където имаше пейка, при стълба, на поляната, където се играе Паневритмията. И като ме видя Учителят стана. Там беше сестра Савка с Него. Стана и идва към мене. Бърза, бърза, дойде при мене и от далеч казва: „Какво стана?" Казвам: „Уредено е, Учителю!" Отидохме пак в салона и Му обясних всичко как е станало. „Ех, сега вече можем да казваме, че братството във Варна има място в лозята в местността Ташлъ тепе, там може да работят вече заедно, братски, на братско място". И дори ми каза: „Сега може да казваш и на други". И наскоро чух, че казали на брат Епитропов, а той ходеше по градове и села и той разтръбил навсякъде вече, че Варна така и така си има братско място. Обаче по-късно вече почнаха да работят и т. н. Но в това време имаха една сестра Станка, мъжът й беше калайджия, като почина. Нейното място тя го подари на братството и братята направиха там едно много хубаво салонче. Изработиха го с тухли така солидно, много хубаво салонче, преди още да направят в лозята на Ташлъ тепе салон. Там ходеха само така на място. И като направиха това салонче почнаха да се събират. Добре, но дойде тогава 1944 г, дойдоха комунистите и започнаха одържавяването на местата и тогава те братята не са могли да прехвърлят това салонче на някой, който няма имот да има право да го притежава. И когато направили комисия виждат, че това място е на Бялото Братство, но Бяло Братство не е юридическа единица. Вергилий Кръстев: Добре, но ти имаш нотариален акт. То е на твое име. Георги Йорданов: Да, но то е за другото място, не е за салона, а за лозето. За лозето ще кажа. И тогава отчуждиха, а тези братя варненци не можаха да запазят туй хубаво салонче, трябваше да го продадат и го продадоха, вземаха го на безценица. И тогава те като нямат вече този салон във Варна, изгубиха го, това е голяма грешка. Тогава направиха салонче на това място в лозята. Добре, но тази комисия като мина, а като те нямат документ. Аз пропуснах да кажа, че те ме измолиха братята от Варна на два пъти. Още Учителят беше тука. Те искаха да им го прехвърля с документ на тях. Аз питах Учителя. Казвам: „Учителю, братята искат да им го прехвърля мястото, което купих на тяхно име, тяхно да бъде". Учителят ми отговори: „Че ти не си ли брат, че ще им го прехвърлиш? И ти си брат!" Не трябвало да го прехвърлям. Обаче одържавиха половината от него впоследствие. Вергилий Кръстев: Сега ти им го прехвърли, така ли? Георги Йорданов: След като Учителя си замина пак ме измолиха и аз им пратих едно пълномощно заверено от нотариуса и го прехвърлих на тяхно име и затуй не можаха да задържат половината. Ако беше на мое име нямаше да го вземат. Вергилий Кръстев: Значи не послуша Учителя и така е станало. Значи ти им прехвърли мястото и половината от тях го взеха. Георги Йорданов: Да. Вергилий Кръстев: Ти на кого го прехвърли? На Бялото Братство - Варна? Георги Йорданов: Не, а на Михаил Ангелов и на Ангел Тодоров, на неговия чичо, на Станкиния брат, а Станка е жена ми. Половината се запази. Но благодарение на това място, което купих, там от тогава започнаха да работят приятелите и там направиха салонче и сега загубиха във Варна (салона), но сега се събират в лозята. Значи Учителят е предвиждал, че някога грешки ще правят така, така, така, но че ще остане пак нещо там в лозята да се събират. И значи туй място остана там, купиха и други, разбира се. Учителят казва да купят места: „Купувайте... Варненци да купуват". Тъй ми каза и на мене. „Кажи им наоколо да купуват. Да стане едно голямо селище". Благодарение, че купиха и други там сега имат салон там и живеят там доста приятели. Това е за Варна. Вергилий Кръстев: Ако ти не беше прехвърлил, а беше останал нотариалния акт на твое име би останало мястото цяло, невредимо? Георги Йорданов: Щеше да остане. Вергилий Кръстев: Макар, че е шест декара? Георги Йорданов: Да, аз нямам друг имот, не можеха по закон да посегнат върху него. Вергилий Кръстев: А ти ги прехвърли на Станкиния брат и на чичо й. Те са от братството. Георги Йорданов: Да, от братството. Вергилий Кръстев: И те им го взеха половината. Георги Йорданов: Да. Вергилий Кръстев: Значи, толкова за Варна. И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват. Георги Йорданов: - Да. Да. И Учителят тогава каза: „Пишете им рекох, сега колкото може наоколо да купуват и другите места, да стане едно селище там. Действително те почнаха. Закупиха. И сега там ходят, там построиха салон. Та туй е, което Учителя казва през 1919 г., а се осъществява през 1941 г. В. К. И трябваше да дойде някой човек да го осъществи? Георги Йорданов: Именно. От 1919 г. до 1941 г. - това значи 20 години. А Учителят казва, че окултният закон е такъв, че най-късно до 20 години се осъществява онова, което желаеш, а понякога става по-бързо. Много трудно се осъществяват някои неща на земята. (Магнетофонен запис на Георги Йорданов от Вергилий Кръстев).

5. ПЕТЪР ТЕРЗИСТОЕВ Брат Петър Терзистоев от известно време беше болен, повече от времето прекарваше в легло. Беше лято и след завръщането ми от езерата, както обикновено останах за известно време при сестра ми. Преди да си тръгна за Варна сънувам, че съм се запътила към една голяма гара. На перона нямаше никой, освен брат Петър Терзистоев и сестра Нанка Терзистоева. От изток с голяма бързина долетя един влак с огромен локомотив и също големи вагони. Влакът внезапно спря. Брат Петър се качи в него, а Нанка остана. В миг влакът се стрелна с неимоверна бързина и се изгуби зад хоризонта. Мина един ден още и на другия ден потеглих за Варна. Пристигнах вечерта. На другия ден научих, че брат Петър си заминал. Когато съм пътувала от София за Варна е било погребението му. Той беше фотограф и бе заснел много снимки с Учителя и братския живот.